Ани

8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Нейните задачи, принципи и методи Влад Пашов 1. В миналото школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата, давала известни духовни импулси на живота и се оттегляла в своите вътрешни убежища. Сега школата пак се изяви в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в цялостния живот и да одухотвори живота, като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на човечеството. 2. Сега ние отваряме школата. Тя не е само за избраници - тя е за всички, които имат стремеж да учат, които имат стремеж да служат на великото и красивото в света и живота. 3. На няколко пъти школата се е отваряла в Европа, но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря школата, затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължи тя своето съществуване и да прокара принципите си в целокупния живот. Първото нещо, което школата изисква от учениците, е братски отношения и хармония. Защото само при тези условия тя може да съществува. Защото школата е контакт с невидимия свят. Този контакт се поддържа само чрез хармония. Учителят Школата на Учителя е школа на Бялото Братство, което ръководи раз­витието и възпитанието на човечеството от началото на неговото излизане от Бога, от Божествения свят до ден днешен. В течение на това дълго развитие школите на Бялото Братство са били неотклонно свързани с човечеството. Чрез тях Бялото Братство е ръководило човечеството в пътя на неговото развитие, развивало е неговите дарби, способности и добродетели. През всички времена и епохи принципите на школата се неизменни, но в различните културни епохи са се изменяли методите на работа. Учителят казва, че принципите на школата на Бялото Братство в течение на сто милиона години не са претърпели никакво изменение. А от преди сто милиона години е началото на първата човешка раса, която се е развила в етерната област на земята и която под ръководството на школата е развила една висока култура, която настоящето човечество ще достигне в далечното бъдеше. Това е едно проти­воречие за съвременните хора, но това е един факт в историческото развитие на човечеството. Така че, принципите на школата са вечни и неизменни, както и същест­вуването на школата е вечно. Изменя се само формата, в която школата се явява, изменят се методите, с които школата работи. Това е защото в различните културни епохи развитието има специфични задачи. Във всяка културна епоха, която обхваща един период от 2160 години, приблизително, от Слънцето идва нова космическа вълна, която носи специфични сили и енергии, и с това създава специфични духовни условия за развитието на определени страни от душевния живот на човека. И в зависимост от това какъв е характерът на тази вълна и оттам и каква страна от душевния живот на човека ще трябва да развие, са и методите, които школата прилага в дадена епоха. Затова ученикът не трябва да бъде тесногръд и фанатик, но да знае, че всички школи са школи на Бялото Братство, но се различават по задачите, които им са дадени и оттам и по методите, с които работят. Като казвам, че всички школи са от Бялото Братство, разбирам всички школи, които са излезли от Бялото Братство, защото има школи, които са под влиянието на черното братство - за тях не говоря. Черните винаги се стремят да завладеят школите на Бялото Братство на физическия свят, като извратят методите, с които се работи и по такъв начин прокарват своите цели и задачи. Затова се изисква будност в учениците, да не се подават на странични внушения, които идват от страна на тъмните сили, а да се следват методите и принципите, дадени от основателя на школата. Бялото Братство е изпратило в света всички духовни импулси, движения и учения, от които са излезли всички световни религии, всички изкуства, всички научни дисциплини. Затова Учителят казва, че великата Божествена наука, науката на Бялото Братство е разпръсната във всички религии, във всички школи от всички времена и епохи. Християнството, като окултна школа, имаше за задача да спре инволюционния процес на човешкото слизане и да даде обратен импулс - да даде импулса за възхода. Това е една грандиозна задача, затова начело на тази вълна стои най-великият Дух - Божественият Дух, Когото ние познаваме като Христос. Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слиза­нето и се започна новият цикъл на възлизането. Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа. В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло. Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към пери­ферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло. Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане. А ако би действувала само Мъдростта, тя би разпръснала всичко на най-малки частици и не би съществувала никаква форма, никакъв свят. Но под влияние на двете сили, които са двете ръце на Бога, светът с всички форми в него се проявява и развива правилно. Така че, християнството е импулс на Любовта, който трябва да обедини човечеството в едно велико Братство на съзнателни и силни хора, които са готови съзнателно да служат на Бога. Значи великата задача на християнството е да одухотвори живота, като внесе в него Любовта, което е мисията и задачата на настоящия земен период. Но реализирането на тази задача става постепенно и последователно. Импулсът е даден, Любовта като космическа сила, е турена в действие. Но всяка космична енергия в своето проявление минава през ред стадии и цикли, докато достигне до пълното си проявление. След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството. Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота. Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез. Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум. Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството. Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота. Затова Учителят казва: „В миналото школата само за известно време се явяваше на историческата сцена, осветяваше тъмните хоризонти на човешкия живот, даваше известни импулси, внасяше известни принципи в живота и се оттегляше в своите вътрешни убежища. Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност." Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота. И понеже следващата културна епоха има за задача развиването на човешкото сърце, което в сравнение с човешкия ум е изостанало назад, то затова Учителят апелира преди всичко към облагородяването и развитието на човешкото сърце, което става под влиянието на Любовта. Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие. Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя. Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота. И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и прин­ципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи. Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум. Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето. Това са три пътеки в общия път на окултното развитие. Учителят казва, че по първия път вървят християните, по втория път вървят теософите, а по третия път различните школи на йогите, а ние, казва Учителят, употребяваме едновременно и трите вида методи. Плюс тези три вида методи има още два вида, които произлизат от Правдата и Добродетелта, за да допълнят добродетелите до пет, както са в Пентограма. Затова Учителят казва: „Пен- тограмът показва пътя на човешкото развитие, то е символ на човека в процеса на неговото развитие." И човек може да тръгне по която и да е страна на Пентограма, все ще обиколи всички останали, за да достигне целта, която-е една и съща при всички пътеки - съвършенството, познаването на Бога и служенето на Бога. Затова онзи, който внимателно е проследил лекциите и беседите на Учителя, ще види, че Учителят дава различни методи, които се основават на петте велики добродетели и работи едновременно и с петте вида методи. Всеки ученик може да почне с който и да е вид метод, но ще прилага и останалите като допълнение. По такъв начин се постига по-пълно и цялостно развитие, каквото се изисква от окултния ученик. По-късно ще се върна към тези пет вида методи, които произтичат от петте велики принципа, по които се работи за развиване на вътрешните сили на човешката душа. От друга страна Учителят казва, че в школата има три фази, три етапа, през които ученикът минава. Първата фаза Той нарича слушатели или оглашени, втората нарича верующи и третата са учениците. В първата фаза, като слушатели, ученикът проучава теоретически принципите на школата и на окултната наука и се подготвя да пристъпи към практическо приложение на тези принципи, легнали в основата на школата. В тази първа фаза преди всичко ученикът се самоопределя, че следва пътя на школата, това никой не му го налага, но той доброволно се самоопределя. Но един път самоопределил се, той поема вече известен ангажимент, който трябва да изпълни. Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори. Човек ще мине през много борби и изпитания и ще преживее много разочарования и несполуки, но той трябва неотложно да следва пътя. В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред. Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя. В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концент­рацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие. Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божест­вените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят. В тази фаза той вярва, че може и действително може, защото вярата му почива на познаване на законите, които действуват в Духовния свят. Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло. През тази фаза ученикът също ще мине през много изпитания, падения и ставания, докато вярата в него укрепне и се развие до магическа сила. В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието. След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята. При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово. Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни. Такъв е великият път на ученика. Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-малкото. Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват. Така трябва да работи и ученикът. Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото. Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло. Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека. Редом с това, той ще работи за организирането на своето сърце и на своя ум, с което ще дойде най-после до пробуждането на своята душа. В това направление ще практикува и работи с петте вида методи, които произтичат от петте велики принципа, които стоят в основата на космоса и живота. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тези видове методи. 1. Методите на Любовта. Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръво­обращението. Подобрят ли се чувствата и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението се подобри, заедно с това и топлината се увеличава и с това пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се затоплят. Дишането също спомага на мисленето да бъде ясно и трезво и да носи светлина и да осветява пътя на човека в тъмната нощ на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно и светлината в природата е признак на интелигентност и колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и по-мека. За да добие светлина на мисълта и топлина на чувствата, човек трябва да води чист и свят живот." Така че, методите на Истината водят човека към чист и свят живот, живот в хармония с природата и сред природата. 4. Методите на Правдата. Правдата е подобна на кръвта в човека. Както кръвта разпределя благата между всички клетки така и Правдата разпределя благата на живота между всички хора. Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта. 5. Методи на Добродетелта. Доброто е основа на живота. Без добро човек не може да живее. Доброто също е плод на Любовта. Затова и методите на доброто са производни на методите на Любовта и Истината, но вече на съвсем друга плоскост. Човекът на Добродетелта е активен в проява на доброто. Той се стреми навсякъде да вижда доброто, навсякъде да прави добро заради самото добро, като по такъв начин туря в хармония в себе си всички сили, които действуват в трите свята - физическия, Духовния и Божествения. Чрез доброто човек трансформира енергиите си от един свят в друг. Когато човек проявява доброто, той организира своето сърце, възпитава своята воля и развива своя ум. Добрият човек прилага милосърдието, а милосърдието като френологически център се намира горе на челото на границата на косата и е противоположен полюс на егоистичните чувства, които се намират отзад на главата. По такъв начин човек трансформира енергиите на егоизма и ги превръща в енергии на милосърдието. С това той привлича тези енергии в предната част на челото и с това развива своя ум. По въпроса за различните методи на работата Учителят казва: „Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други - чрез ума си и трети - чрез волята си. По същия начин вие може да посрещнете някой ваш приятел. Може да го посрещнете с ума си, да му говорите красиви думи, да споделяте идеи и мисли с него. Може да го посрещнете със сърцето си, да отправите към него нежни чувства и най-после, може да го посрещнете с волята си, като му дадете едно голямо угощение и подаръци. Чрез ръцете си хората свързват приятелство. Чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тези три вида методи всеки ден. Ако първия ден започнете сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето, а вечерта - ума си. На другия ден ще смените тези методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обед с ума си, а вечерта с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си. И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божест­веното." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят. Тогава главно се развива физическото тяло. От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето. От 14-та до 21 годишна възраст човек е дете в Божествения свят. Тогава се развива умственото тяло. Ето защо когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си, защото Бог е в него. Тогава се развива умът в човека. От 21 година нагоре тези периоди се повтарят. От 21 до 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си. Пожелава да се ожени да си направи къща. Оженва са, раждат му се деца и заживява физически живот. Това е физическия живот в астралния свят. От 28 до 35 годишна възраст той почва да мисли и да живее по духовно и си казва: „Човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното и умствено възпитание на децата." Сега той се намира във втората фаза на ангелския свят. От 35 до 42 годишна възраст човек навлиза във втората фаза на Божествения живот, той вече се предава на истинско служене на Бога. От 42 до 49 годишна възраст човек влиза в третата фаза на физическия живот - именно физическия живот на Божествения свят. От 49 до 56 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот и най- после от 56 до 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тези периоди със все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, когато стане ученик, с него става голяма трансформация във всички членове на неговото сложно естество. Това, което става с гъсеницата, за да стане пеперуда, става и с човека, като влезе в пътя на окултното развитие. И от него като от обикновен червей се ражда пеперуда, която изхвръква от пашкула и излита свободно в космичното пространство. Ще се спра накратко на тази трансформация и метаморфоза, която довежда човека от положението на гъсеница в положението на пеперуда, което е именно целия процес на окултното развитие - от влизане в Пътя до пробуждане на душата, което става с новораждането. В това време човек минава ред фази на преобразувание, които остават скрити за външния поглед, но за онези, които минават през този процес, това е една жива опитност. Когато влезе в пътя на окултното развитие, човек е подобен на семе, посадено в земята. Под влияние на светлината, топлината и влагата, под влияние на Любовта, Мъдростта и Истината, като прилага техните методи, човек постепенно израства, развива се, дава цвят и най-после и плод. Такъв е Пътят на ученика. Под влияние на Любовта, като се прилагат нейните методи, сърцето се трансформира от каменно в плътско и става отзивчиво към болките и страданията на другите и от егоист човек става постепенно алтруист. Под влияние на Мъдростта човешкият ум с всички негови способности постепенно се развива и прониква от светлината на Мъдростта и почва да свети като Слънце и осветява пътя на човека в мрачната нощ на живота. Под влияние на силите на Истината, като се приложат нейните методи, човешката душа се пробужда, разцъфтява, волята се укрепва и душата като пеперуда изхвръква от пашкула на ограниченията и литва свободно в безпределното пространство. Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагоро­дяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзна­нието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина. Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си. За да развие сърцето си човек трябва да обича. А да развие ума си, човек трябва да решава ред задачи и да проучава великата книга на природата и живота, с което прониква в Мъдростта, която е проникнала цялата видима природа и целокупния живот. За да развие волята си, човек трябва да преодолява ред препятствия, трябва да побеждава. Всички тези неща в училището на живота стават несъзнателно, а в окултната школа всичко това става съзнателно. Хората от широкия свят са несъзнателни ученици. Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнател­ни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето." УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия. Ножът показва силата, която ученикът трябва да има. Силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашето сърце, или във вашия ум. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията си. Тези страдания са чашата, която прилича на цвят, защото, както виждате, тя има форма на лале, което показва, че чрез търпението, т.е. чрез претърпяване на страданията животът ни ще се разцъфти, цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От разтворената книга, която виждате по-нататък, ще се научите защо страдате. Тогава ще отидете при светилника и чрез неговата светлина ще може да узнаете за какво именно може да бъдете полезни в живота. Тук ще почнете да разсъждавате и да учите хората и тогава вече ще отидете при закона на Правдата, при скиптъра , който не бива да отстъпвате никому. С това се завършва първият кръг на човешкото развитие. От скиптъра се връщате пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце, ще отиде при Добродетелта, ще застане пред вратата, дето ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път, за да заживеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите в пътя на Истината, където ще започнете да разсъждавате върху дълбоките Божии наредби за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, където ще срещнете Христа и ще отидете при Правдата, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше когато вие бяхте сами, когато вие се проявявахте и се учехте от своите опитности и страдания. А сега, във втория кръг, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите, не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате че това, което светът прави, не е в ред и туряте в себе си Божествената Правда и казвате, че като сте дали дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпвате в полето на Мъдростта, означено от Сияющето око, дето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето е вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато ще имате желание да се слеете с Бога. В този кръг виждате змиите, което показва че тук ще има да се справяте с най-големия си противник. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в картината, те са трите инициали от Свещеното име, с което Господ е известен в небето. Първата буква „В", което значи: „Върховен ръководител на Небето." С втората буква „У" Той е известен като „Учител и Спасител", с третата буква - „Ж" е известен като царствуващ Господ, който казва, че му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са буквите на Христа, които са началните букви на Негово свещено име, с което е известен в Небето. Той е ръководител на Бялото Братство. Сега, в настоящата епоха, когато развитието навлиза в епохата на Водолея, когато се полагат основите на шестата раса, която ще осъществи общочовешкото братство, Школата работи с петте велики принципи - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Затова и емблемата на Братството е Пентограмата. Понеже сега се дава импулс за раждането на един нов свят, затова са впрегнати на работа всички сили, с които разполага Бялото Братство - турени са в действие всички принципи и свързаните с тях методи, за да могат да засегнат повече хора. Днес целта на Бялото Братство е колкото се може повече хора да вземат участие в провеждането на новия импулс, защото днес е епохата, когато става разделяне на човечеството. Всички, които приемат днес духовния импулс, който Бялото Братство внася в света, ще минат в новата раса и ще имат светло бъдеще, ще се развиват все по-нагоре, докато онези, които не могат да приемат този духовен импулс, ще се спънат в своето развитие. Те не ще могат да минат в новата раса и постепенно ще почнат да се израждат. Този процес се наблюдава в началото на всяка нова раса. Всички изостанали народи, които виждаме днес по лицето на земята и които се считат за диваци и първобитни хора, са именно такива остатъци от минали култури и цивилизации. Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат този духовен импулс, за да влязат в новата раса, в новите условия на развитие. За тази цел именно се дават най-различни методи, свързани с петте велики принципа, за да могат повече хора да приемат този велик импулс, който влиза сега в света. Затова Учителят казва, че в нашата школа се прилагат методите на петте велики добродетели, на петте велики принципи. Под метод се разбира специфичен път и начин, по който човек трябва да върви и да работи, за да постигне определената цел. В този смисъл, школата е път за придобиване или развиване на добродетелите. Школата е път за развиване на потенциалните, скритите възможности на човека. Човек е образ на вселената. Това, което съществува във вселената в проявено състояние, в човека е в потенциално, спящо състояние и той трябва да намери път, метод, да прояви и развие тези потенциални възможности. Понеже хората, в пътя на своето развитие, са развили различни качества от сложното човешко естество, то за различните хора ще бъдат нужни различни методи за по-нататъшното им задълбочено развитие на вътрешните възможности. Учителят казва всеки да почне с най-силната си черта, с най-силната си способност и добродетел, които ще му послужат като основа, върху която да стъпи, за да развие това, което още не е развито в него. Както вече казах в школата на Бялото Братство се работи с пет вида методи, които произтичат от петте велики принципи. Всички възможни методи, които са безброй, могат да се подведат към тези пет вида или категории. С която добродетел и да почне човек, другите ще му бъдат като тил. За всички тези пътеки, по които може да върви ученикът в Школата на Бялото Братство, Учителят е дал много и премного методи, които трябва да се открият и прилагат в една систематична работа. Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния. Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свърза­ни с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовен живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене", подразбирайки, никой не може да влезе в духовния път, ако Отец ми не го призове. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му покажа пътя. Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се оправи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор - в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаянието. Ще признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичкия капитал и ще молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света на учиш наново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е спасението. Прощението и спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал обръщението и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Четвъртата степен е възраждането. Възраждането е процес подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек е спасен, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е новораждането. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове. Само тогава човек може да бъде в истинския смисъл ученик на Христа. А то е високо нещо на бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците на Христа са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие - били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена при другите степени. Новораждането е от Бога. Шестата степен е посвещението. То е от човека. След като човек е добил новораждане, като е станал господар на лошите духове и на силите свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методите за приложение на Божествените истини в живота и работи за тяхното приложение. Велико нещо е посвещението. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на природата, той се свързва с възвишените същества и с Бога и му се разкриват великите тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза в областта на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Седмата степен е възкресението. Това е последната степен в духовното развитие на човека, когато човек завършва човешката еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При петата степен става особена промяна в човека. Става такава промяна, каквато не става при другите степени. Като наближи петата степен наближава една буря за човека, става вихрушка в него. Това предшествува новораждането. След като човек получи новораждане, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази вяра, при каквото положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди новораждането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоко вътрешни страдания. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и всичко за него е загубено, без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се прочиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек е имал взимане - даване в течение на дългия живот през вековете, искат сметка от човека. Това е скъсване на връзката с миналото и ликвидиране на кармата. След новораждането човек отива към висшите светове и затова трябва да се разплати на всички, на които дължи, за да бъде освободен. Преди новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които също са признак за ликвидация на кармата. При обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тела и светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умстве­ното тела, хармонизират се умът и сърцето. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тела, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. При възкресението долните четири тела - физическо, астрално, умствено и причинно се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в нирвана и всички тела почват да вибрират в унисон. А сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета. При новораждането се получава хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и действия е вследствие на дисхармоничната връзка между нашите тела. Такъв е великият път, който ученикът трябва да измине, докато достигне високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в своите ръце и се посвещава в служене на Бога. Затова трябва разумно да използуваме условията, които школата ни дава и да знаем, че с това работим за прокарване на Божия план на земята, за идването на Царството Божие на Земята, за идването на новата култура. Школата е в приложението на методите, които Учителят ни дава, а не в заучаването на окултните теории. Теориите са на място, но важно е приложението както в индивидуалния живот, така и в отношенията помежду ни в нашия колективен живот. Школата има, както казах, за задача да одухотвори живота, да приложи всичките си идеи в живота. Затова трябва да се даде образец. Този образец ще го дадем ние, като приложим учението в нашия ежедневен живот. Тогава ще бъдем като квасът, който заквасва цялото тесто. Затова Учителят казва, че повдигането на българския народ и на цялото човечество зависи от нас, от нашата работа. Затова всички трябва да се запретнем за сериозна работа, за да оправдаем доверието, което ни е дадено.

7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША Пеньо Киров Петтех стъпки за подвигание човешката душа имат общност с петтех планински върха, където са станали пет велики събития на времето си, за прог­реса на человечеството, които са: Арарат, Морея, Синай (Хориф), Тавор и Гол­гота. Человеците в света, се делят на „естествени" и „духовни". Двата тези дяла, имат по пет стъпки за повдигание. „Естественни" человеци са ония, който не приемат нито познават Бога и живеят по влечение на естеството си. „Духовни" человеци са ония, които познават Бога и живеят съгласно волята Му - по Духът, който им се дава. Естествените человеци са млади души, които не познават никакво дру­го право, освен правото, което биха имали те, [... ] чрез фактическата им сила, или чрез имотна, парична, знание или влияние сили. Те, в това направление, угнетяват подобните си, злоупотребяват с тях, даже много пъти ги лишават и от живот. В старо време, те са угнетявали человека дотам, щото често животните при человеците са имали по-добро положение и по-добра цена, при размяна едни с други. В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек. Продажба­та на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние чело- века в жертва на някакви суетни богове, е било тоже в реда на нещата. В по-новите времена, тези отношения на потисниците с другите человеци, се поизменили в по-мека форма, за което са ги имали за използувание в работа и други такива, което продължава в една или друга форма и до днешни времена. Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях, които притежават знанието, с останалото человечество. Така щото, това отношение на потисниците с подобните си, е първата им стъпка в живота, където създават своята съдба и това им отношение се изявява с емблема „сабля". Но понеже Божествените закони са Правда, то затова человек каквото е вършил на другите, ще дойде време в същия или други живот сам да изпита поношението на такива отношения, от други сурови души от първа стъпка и там се изпълват думите на Христа в Евангелието на Матея 7:2 - „С каквато мярка мерите, ще ви се възмери." Онези от человечеството, които не могат да разбе­рат неволите, които прекарва страждующия в тази стъпка, много пъти хулят Провидението и все защото, като не намират причината на страданията, поне­же тя се крие в миналото, остава разбиранието им в тъмнина и не могат да разгатнат истината. Така например, ако една госпожа е третирала зле своите слугини, то и тя ще стане слугиня, за да изпита това положение. Ако един гос­подар е угнетявал чрез измъчвание, неправди, побои и други своите служащи или подвластни, то и той ще се постави в подобно положение и ще изпита всичко неговата душа. И всичко това се заплаща четворно, в онова което се дължи. В това положение, человек пие горчивата чаша на живота и затуй тази стъпка се явява с емблемата „чаша". Человекът, който е минал първа и втора стъпка, той поумнява и почва добре да различава злото и доброто, защото опитностите в миналите две стъп­ки са го направили по-умен. Положението в тази третя стъпка, се изображава с емблемата „разт­ворена книга". След поумнението на человека, дохожда знанието. В тази стъпка чело- век изучва живота във всичко що го окръжава, и той с ума си разрешава много проблеми; и със силата на това знание, твърде много подобрява живота. Почти всичко важно в живота се изучва и прилага за благоденствието, както на инди­вида, тъй и на обществата. Това положение на живота се изявява с емблемата „запалена свещ". По-нататък, когато человекът е минал през тези четири стъпки на живо­та, той гледа всичко онова що познава и знай да го използува за благото на своя живот. Знае да си направи къща, да си обработи имота, да си нареди доходи, да обогатява със знание своите деца, дава им отхрана доста завидна, понеже е пълен с познания. Прави си железници, параходи, фабрики за много изобретения, за да направят живота по-приятен. И в края на това, заобикалят се със закони, за да се запазят от посегателството на другите. С една реч, след като си нареди живота и осигури с доходи, такъв човек вече се счита, че се намира на върха на славата на човешката мисъл. И това е петата стъпка на живота на естествения человек и тя се изявя­ва с емблемата „скиптър с четири ябълки." Духовни са ония человеци, които, след като са преживели живота на естествения человек и се наситили от такъв живот и понеже в тях става раз- буждание, те в мисълта си почнат да виждат, че целта на живота не е такава, каквато досега са разбирали, че смъртта не може да бъде край на това разум­но същество човека и че, ако всичко се свършва със смъртта, то защо тези големи трудове и тревоги в живота? И след като се съпосрещнат с такива и тям подобни мисли, те пожелават да намерят Истината и това стремление най-пос­ле ги докарва до онова пристанище, което се казва „Вяра". (А Вярата им до­казва) Онзи, Който е направил Небото и земята и всичко видимо и невидимо, Който се нарича Бог Тайний. Това положение на человека има съотношение на Ноевия ковчег, кой­то след много лутание във времето на потопа, най-после намери пристанище на върха на планината Арарат, от където започна да се развива наново живо­тът на человека. Вярата е скалата, фундамента на живота, който е застанал на тази ска­ла, той е който намира спасение и никакви бури на живота не са в положение да го завлекат. Вярата е първата и последна преходна стъпка от настоящето към вечността или мост, по който се минува от тоя свят към Бога. Защото вяра­та е сила, степента на человеческия дух, която показва неговата любов спрямо Бога. Тя е вътрешната, тясната връзка на человека с неговия Небесен баща. Тя е духовно единение, най-висшето възвишение на человеческия дух, която го свързва с обямляющата Божествена Душа на живота. В прогреса на человечеството има три места, където се посочва за съ­вършената вяра на три лица. Първото лице е Авраам - родоначалника на еврейския народ. Той е, в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват „синове Авраамо- ви", защото неговата вяра беше изпитана и заверена. Защото да вярваш в ня­какъв Бог, тогаз, когато и други преди теб и с теб вярват е обяснимо, но да вярваш в един Бог, когото нито баща ти, ни родът ти, ни народът ти са вярвали, това е велика вяра. Такъв е бил случаят с Авраама. Той е повярвал в Бога тогаз, когато баща му Тара бе езичник и не само че повярва в Бога, но и възп­рие, че ще го направи народ велик и че потомството му ще наследи земята, която му се обещава. А при това, той още нямаше наследник от жена си, макар, както най-после се вижда, че е стигнал в дълбока старост, а така също и жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя. И когато стана вече на сто години, а жена му на 90, тогава според Словото Бо­жие, роди син и нарече името му Исак. Втора подобна вяра има в новия завет и то е вярата на Апостола Петра, един от учениците Христови. Мнозина упрекват апостола Петра, че се отрекъл от Христа и много други такива по адреса му, но малцина размислюват, защо се отрекъл Петър. Отрекъл се, че съвсем не Го познава или с това отричание, той се силеше по- близо да отиде при Христа. От истина, като се разгледа добре този въпрос, вижда се, че Петър, за да иде по-близо при Христа, направи това отричание. Той не държеше сметка, че със своята дума ще се счита, че се отрича от Госпо­да и затова, когато петела попя три пъти вече се бе отричал и като го погледна Христос, с което си погледвание му напомни онова, що бе му казал, че ще се отрече от Него, той си припомни думите Му и излезе вън и плака горко за необмислените си думи. От истина, ако той умишлено се отричаше от Него, то нямаше във вре­ме на улавянието на Христа, да извади ножа си и отсече ухото на първосвещениковия слуга. Кой друг от учениците направи такава защита на Учителя си? Не се ли всички разбягаха, а един Петър се намери да Го брани и последва. Кой друг от учениците ходи по вълните морски, в онова време, когато ходеше Исус? Не бе ли пак Петър, който от вяра към своя Учител, обърна се и поиска от Него думата Му да ходи и той по морето, което от истина, като му се разреши, той скочи и тръгна по вълните морски, тъй както сам Господ върве­ше. А другите видим, че бяха се поизплашили, като мислеха че виждат „веда" или някакво видение на дух. А казват някои, че Петър ходи по морето, но потънал, за което и извикал към Господа: „Господи помогни ми!" И Христос го уловил за ръката и го изобличил за маловерието му, че се е съблазнил. Но що поне и другите не проявиха толкова малко, колкото Петровата вяра, а се из­покриха? Ако е потъвал Петър, то е потъвал заради естеството си, а що е вяр­ал, вярвал от сърцето си, защото Петровата душа бе такава, в която вярата бе основата на живота му. А като казваме вяра, не вяра каквато може да се намери и в други хора, но вяра, за която Христос, когато веднаж питаше учениците си, казваше: „Ме­не - Сина Человеческаго, кого ме казват че съм?" Едни от тях казваха, че наро­да Го мислил че е Илия, който имало да дойде, други - че е Иеремия или някой от пророците, а други - друго. Но Той казва: „Но вий, кого ме мислите че съм?" Тогава Петър, който всякога прибързваше, отговори: „Ти си син на Бога Вишняго." На това Христос отговори: „Плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой Небесний." „Но и аз ти казвам, че ти си Кифа - Петър и на този камък ще построя моята църква и вратата Адови няма да й одолеят. И ще ти дам ключо­вете на Царството Небесно. И каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на Небеса и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на Небеса." С това, Христос много добре определяше силата и величието на Петро­вата вяра, като казваше, че на такава вяра ще съгради своята църква, защото такава вяра е като камък - скала, гдето от никакви бури в живота няма да се поколебае и такава вяра, който я има ако и в ада се постави, пак ще излезе като разбие вратите му, или верующи, които имат такава вяра, те ще разбият вратите адови, да извадят всички ония, които са за спасение. Тъй както и днес става человек, който има такава вяра, той, като уверява и спасява едного греш­ника, той с това си действие разбива вратата адови, за да води тази грешна душа от онова несносно положение, в което дяволът я сковал, за да пребъдва в греха. И който има такава вяра, на такъв се дават ключовете на Царството Небесно, т.е. дават му се сила, знание за разбиране закона Божий в правата му смисъл и прилагание в живота. Такава вяра, който има, той може да върже или развърже, т.е. може да нареди наредби, да прости грехове или да задържи грехове на хората. И кому другиму каза Христос след възкресението си: „Паси агънцата ми, паси овците ми"? И при това: „Когато ти се обърнеш, утвърди братията си." Не пак ли на Петра казваше? И когато седемдесеттех ученици бяха се съблаз­нили от следующите думи на Исуса, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, няма да имат живот вечен, от които думи те се съблазниха и Го напуснаха, тогава Той каза и на дванадесеттях, дали не искат и те да Го напуснат за тия думи, а Петър казал: „Господи, при кого да идем, Ти имаш думи на живот вечен и ний повярвахме и познахме, че Ти си Христос - Син на Бога Живаго." От всичко това се вижда, че Петър е имал вяра жива, непоколебима, затова именно неговата вяра се избра за образцова вяра, основа на нов жи­вот в Бога. Католическият свят мисли, че понеже се дали ключовете на Царството Небесно на Петра, то все таки, той е нещо като вратар, който държи ключовете на Царството Божие, а също и понеже той е бил разпнат в Рим, то и затова мислят, че както Христос оставил Петра като свой заместник, който умрял в Рим, то и те по силата на това положение на Петра, имат право да станат за­местници Петрови, а с това и на Господа Христа. И затова и папите им носят надписа на трикатната си корона: „Vicarius Filii Dei" т.е. „Наместник на Сина Божий". Тази тяхна вяра, както се вижда от описанието, което се изложи малко по-преди, няма основание, понеже вярата на Петра има значение, да послужи като основа, върху която трябва да се гради живота на всеки християнин. Друга подобна вяра като Петровата е и вярата на едина от разбойници­те, който бе разпнат с Христа, именно онзи, който след като възрази на другия разпнат разбойник, който хулеше Христа: „И от Господа ли не те е грях, че роптаеш, понеже праведно понасяме наказанието си, а Този, Който не е сто­рил нищо за наказание, защо злословиш?" Казал на Христа: „Помени ме Гос­поди, когато отидеш в Царството си." И Господ му отговорил, че днес ще бъдеш с мен в рай. От истина, че и тази вяра е чудна! Да вярваш в един человек и да го възприемаш за Господ и то в минута, когато този человек е безсилен, увиснал на кръстното дърво и умира, без да се избавя и да се иска от Него благословение да бъде поменат в едно Царство не от този свят, тази вяра е безподобна. Много добре се вижда, че този разбойник е бил случайно станал разбойник и че той е познавал Христа от по-напред. За което и именно иска Неговото благословение, да бъде поменат в Царството Му. След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се сми­ри, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка. След като человек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност, да разбира гласа Гос­поден и да възприема Неговите упътвания. За да получава человек Божиите упътвания, той трябва да запази съвестта си и сърдцето си чисти. Затова тряб­ва да се пази от пиянство, блудство, нечистота, похотливост, идолослужение, черодейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, кущунства и други такива, които ако и да са извършвани от него, той трябва да ги изхвърли, и вместо тях - тури други добродетели, като Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, кротост, въздържа­ние и други такива. Това положение има съотношение с възкачванието на Мой- сея на планината Синай, на върха Хорив, за да получи двете скрижали с десет- тех Божии заповеди. Това е трета стъпка. И тогава, когато се повдигне, той има вече възможност да се преобра­зи и да стане нов человек или тогава възкръсва Духът Христов в него и той добива новорождението. Това положение има съотношение на Христовото пре­ображение на планината Тавор, където Той показа своето духовно естество. Това е четвъртата стъпка. Най-после, человек, като поживее в четвъртата стъпка, той ще бъде го­тов вече да замре плътта му и ще има сила да изработи своето духовно тяло и ще може получи възкресението. Само да гледаме, като се обличаме в това ново тяло, да не би пак да останем голи, тъй както се посочва в притчата Хрис­това, за онзи който нямал сватбарска дреха и са го хвърлили в тъмницата. А възкресението е крайната цел на человека, което може да получи от всичките си трудове на земята. Това е петата стъпка на повдиганието и има съотноше­ние на Христовото умирание на кръста, на върха Голгота. С понасянието кръстните мъки, Христос получи възкресението, но по­неже устоя, понесе всичко, така и с възприеманието обновлението, ний ще направим да замре плътта ни и така ще имаме сила на възкресение в уречено­то време. Пеню Киров Забележка: Тази проповед е държана в Бургас, Айтос, Карнобат, Сли­вен, Ямбол, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Сопот и Пловдив през април, май и юний 1915 година. (Дадено ми от г-н П. Киров на 30.07.1915г.) [подпис:] Жечо Панайотов

6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА (Разговори и мисли от Учителя) 1. Петте стъпки в пътя за повдигането на човешката душа Петте стъпки за повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където са станали пет велики събития на времето за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Морея, Синай (Хорив), Тавор и Голгота. Те са изразени символически в Пентограма, който представя човека с разперени ръце и крака. Пентограмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора. В света обаче съществува един страшен закон, наречен закон на кармата, който връща на всеки онова, което той е сторил, както добро, така и зло. И когато някой забогатее с пари, със знания или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си това, което е вършил на другите. Той ще плати за страданието, което е причинил на другите и то не един път, а четирикратно. Това второ състояние или втора фаза, която почва за него, е символизирана в Пентограма с „Чаша". Той изпива до дъното горчивата чаша, в която са всичките страдания, причинени на другите и в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настава една промяна, едно подобрение, той е излекуван вече от една болест, научил е урока да живее без да угнетява и измъчва хората. Това му състояние е символизирано в Пентограма с „Разтворената книга". Той е прочел вече от Великата книга на живота един урок, който никога вече не ще забрави. Той почва вече да мисли, как да живее, за да подобри живота си, но вече съвсем другояче, не както по-рано със сабята, защото по-раншното му подобряване на живота се оказа всъщност влошаване. В процеса на това мислене той добива светлина в живота, защото, за да мислиш правилно значи да светиш. Следователно той знае вече къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирана в Пентограма със „Запалената свещ". Когато върви с тази запалена свещ в живота, светлината на която трябва постоянно да се увеличава, той пак придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. Със сабята той е живял само за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само когато може да дава, той може да владее. Това му състояние, петото, е символизирано в Пентограма със „Скиптъра". И тъй, сабята и скиптъра са два символа на власт, но два вида власт: на светската власт, която убива и на духовната власт, която дава и възкресява. Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на човешкия живот, за да се роди за новия, духовния живот. Това е вече възкресение от мъртвите и то става на Голгота. И тъй, петте планини: Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки за повдигането на човешката душа. Те са пет цикъла в пътя на неговото развитие, които той минава за хиляди, а може би за милиони години, докато завърши своята земна човешка еволюция. Това се петте посвещения, които чакат всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички сте чели и постоянно четете окултна литература и знаете за Пътя на ученика и за посвещенията. За тези пет стъпки обаче там не се говори. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото е път не на философствуване, а на живи дела, на постоянно творчество. Той е именно пътя на Христа. Всеки, който иска да върви в този път, се задължава всеки ден в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини - Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим своята човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг от Пентограма не е човешка еволюция, а ангелска, затова за нея не се говори. Забележка: Това кратко тълкувание на Пентограма е дадено от Учителя на дванадесеттех събрани от него ученици в гр. Търново. 2. Изказвания на Учителя за Пентограма през 1911 година на събора. Тази година ще ви се раздаде Пентограма, за да се занимавате с него и да го проучавате, защото искам у вас да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само когато има огнище за него. Когато Господ пребъдва в един народ само тогава той се благославя. Не се страхувайте от греха и никога не се опитвайте да се биете с дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола помнете, горчиво рискувате и започвате борба, която не е по вашите сили. Борете се с дявола само тогава когато Господ е с вас и около вас. Виждате от Пентограма, че главата на дявола мистически е вътре във вас. При подвига трябва да се започне с ножа, който представя силата, след което иде чашата , която символизира страданието и оттам към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона на Правдата, книгата е разума, а светилникът представя човека, който разсъждава. Като влезете в пътя на Истината, ще срещнете Христа. Тогава ще минете през втората врата - вярата, Божественото око , Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествената истина. Подир мъдростта ще дойдете до Дървото на живота и след като минете този път, ще слезете към змиите, където е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външния кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени, за третия кръг не може и да се говори. Трите букви, които виждате в Пентограма, са три надписа и те са следните: буквата „В" значи Ръководител; буквата „У" - Учител и Спасител; буквата „Ж" значи Царствуващ, Господ. Който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в окръжността на Пентограма и гласи: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята - това е целокупния живот на земята и обема всички отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е. да възприемаме само светлината, както възприемаме светлината от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи разрушаване на всичко, което е било и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божествения принцип. Вселяване Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата съкровищницата на душата, сърцето е съкровищница на душата. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня и няма кой да й помага. Умът това е хранилището на човешката душа. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, да не го оставяме да ни завладява, а напротив ние трябва да го завладеем. Всеки един човек си има своите мисли и желания и ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всички негови занятия. Ножът показва силата, значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум или в сърцето ви. Без тази сила нищо не може да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите [... ] хората, ще правите и погрешки. За тези погрешки ще ви сполетят страдания и нещастия, та ще трябва да се учите да носите с търпение страданията. Тези страдания са представени в Пентограма от чашата, която прилича на цвят, защото както виждате има формата на лале и тя показва, че страданията чрез търпението т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти и цъфтежът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата пък, която виждате разтворена, по-нататък ще се научите защо страдате. Тогава ще отидете при светилника и чрез неговата светлина ще узнаете за какво можете да бъдете полезни. Тук ще почнете да разсъждавате и учите хората и тогаз вече ще отидете при закона на правдата и скиптъра, когото не бива да отстъпвате никому. Минете ли от скиптъра връщате се пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце и ще отидете при Добродетелта и ще застанете пред вратата, където ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате, че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път и ще започнете вече да живеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите з пътя на Истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотрицанието, когато бъдете вече справедлив. Първият кръг беше, когато вие бяхте в света. А тука, във втория кръг сега, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като дадете дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е направил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето са вашите опитности на живота и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено до тук иде вътрешният кръг, когато ще имате вече желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в Пентограма, те са трите инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква „В" значи Ръководител на Небето. С втората буква „У" Господ е известен като Учител и Спасител. А с третата буква „Ж" е известен Царстващ Господ, който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и земята. Това са трите букви от свещеното име на Христа, който е ръководител на веригата и глава на Бялото Братство. Духът Елохил (Елохим), което значи Бог помазан е ръководител на българите. Той е ангела, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ангела за Завета Господен, на когото се дължи политическото освобождение на България. Българите дължат много работи на Елохила и той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както евреите. Но ясно казано: Господ е с много имена. В еврейския език например е с 34 - 35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символ на търпение. А под името Христос, Той е известен като Син Божи. 3. Мисли от беседите и лекциите за Пентограма 1. Ако се разгледа шестоъгълника и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася до микрокосмоса - до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилен израз на вашия индивидуален живот към вас самите и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. (Младежки окултен клас, 4 год, т.4, 32 стр.) 2. Опорни точки на живота. Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка се намира в главата. Първата точка се нарича Добродетел, втората се нарича Мъдрост. Без Добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никакво мислене не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са границите на живота. С други думи казано: Добродетелта и Мъдростта са границите на живота, между които той се извира, движи се и се развива правилно. Следователно, погледне ли човек краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката?" - За да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най- голямото добро на Небето. Когато животът тече правилно между главата и краката, т.е. между Добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато си в пролетта на живота си, ще се учиш да мислиш, ще служиш на главата си. В лятото на живота работи и жъни - служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто, служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Радвай се на краката си, радвай се на главата си, защото животът се проявява между краката и главата, между Добродетелта и Мъдростта. А дето са Добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява. (Из „Ценното из книгата на великия живот") 3. Добродетелите и посоките на света. Изток е Правдата, север зенитът е Истината. Тази точка наричаме още пладне, обед. Попадне ли човек в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогаз именно той се свързва с Любовта и Истината. Долу точно пред Истината на юг живее Доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки - Истината и Доброто, т.е. между главата и краката, като се образува един непреривен кръг от сили. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал. Този кръг е Божествен кръг. Изтокът представя Правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точката на приложението. Там се прилага Правдата. Север е зенита, където Истината изгрява. Юг е точката на приложението на Истината, тя се казва точка на Доброто, в която Истината се прилага. 4. Жената е емблема на любовта. У мъжа се проявява онази груба Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете истината, трябва да намерите баща си - Мъдростта и майка си - Любовта и те като ви родят, ще ви кажат кое е истината. Тогаз ще се прояви тази истина. Истината върви по бащина линия. Тя е пак от мъжки пол, тя е син на Любовта и Мъдростта. Любовта и Мъдростта като заченат, ще родят Добродетелта - вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. 5. Някои носят Пентаграм. Каква полза може да ви донесе Пентаграма, ако не издава светлина? От всеки връх на Пентаграма трябва да излиза светлина , та където минете, всеки да се спре да ви гледа. 6. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са висши области, висши светове, в които животът се проявява. Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7. Разумните сили в човека. Пентограмът представя човека в движение. Този символ означава още разпределение на разумните сили в човека. Откъде започва дейността на тези сили? От точката 1 Любовта е първия зов, първия импулс, първото освобождение. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. И тъй, всяко движение започва от пътя на Любовта. Тя се кръстосва с разумността. Пътят от точката 1 към 2 е пътя на Истината. Той е прав и води към свобода. Пентограмът представя човека с разпрострени ръце настрани. Какво показват разпрострените ръце? Че човек е в движение. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили. В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си. Да се жертвуваш, това значи да се движиш по точката 3 към 4, т.е. в посоката на Любовта. От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично, през кои върхове ще минеш и от кой връх ще тръгнеш. Добродетелта например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. Пентаграмът е път към истинския живот. Ако човек като се ожени, иска да живее добре с жена си, трябва да знае, какъв път да избере. Ти тръгваш по пътя на Истината, а жена ти върви по пътя на Любовта. При това положение между вас не може да съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жената тръгне по пътя на Правдата, а ти по пътя на Истината. Те имат вече отношение. Ако жената върви по пътя на Доброто, мъжът в пътя на Мъдростта, така те са дошли по границите на разумния живот. Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път върви. Единствения път, по който може да вървиш, е правата линия. Христос съдържа в себе си петте добродетели - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята, пет мощни сили, събрани в една велика необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Пентаграма се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли го с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, ти си в ада. Човек представя Пентаграма. Като наблюдавате човека, виждате в него петте добродетели. Правата, която води от левия крак към главата, е Истината. Правата, която води от главата към десния крак, е Правдата. Правата от десния крак към лявата ръка, е Любовта. Правата от лявата ръка към дясната, е Мъдростта. От дясната ръка към левия крак, е Добродетелта. Каквото и да правите, не можете да се освободите от Пентограма. Той определя пътя на вашето движение. (Общ Окултен клас 12 год., т.1 от 28 до 40 стр.) 8. Пентаграмът представя правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. В Пентаграма има пет малки триъгълници и един Петоъгълник в средата с върха надолу. Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото. Законът е такъв. Вие не можете едновременно да бъдете в хармония с Божествения и с физическия свят. Това е защото в човека има едновременно две течения - едното течение отива надолу към Земята, а другото отива нагоре към Слънцето. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре. Щом искаш да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентаграма с върха надолу. Триъгълниците с върха нагоре представят Божествения свят, а двата триъгълници с върха надолу представят физическия свят. Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си. Защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате в числото 1, друг път при 2, после при 3. При това, числото 3 не е всякога на върха на Пентограма. Някой път числото едно става главен център, друг път числото 2 или 4 или 5. Съобразно с това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Така че числата на Пентограма се местят. Някога силите ще бъдат възходящи, а някога в низходящо направление. Зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към земята. Ако посоката ви е надолу към замята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Ако посоката ви е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентограма, които са обърнати нагоре. Това са движения на приливи и отливи, които стават периодически. Пентограма представя велики разумни течения в живата природа, течения на светлината, която индусите наричат прана. Наричат ги още движения на праната или течения на живота. Това са пет велики центрове, в които стават велики процеси. Те представят пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите и положителните сили се намират по върховете на Пентограма, обърнат с върха нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните сили се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Друго определение на числата по върховете: 1-то представя Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човешкото. От върха 2 движението отива към върха 4, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви. В кръга са означени образите на пет предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силния човек понякога, може да извърши някакви престъпления. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание на чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете тази книга, трябва му светлина. Светлината представя човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му покаже законите на жезъла. Природата му дава своята тояжка и му казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всички твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога." При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре. Жезълът трябва да бъде изправен нагоре към Бога. След това иде ново положение за учениците • да влезе през вратата на Добродетелта, от където ще започне посвещението му. След това идват ред други стадии в неговия път. Всички добродетели представят пътя, през който човешката душа трябва да мине. (Младежки Окултен клас 4 год., т.4, 36-38 стр.; 30-33 стр.)

5. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЕНТОГРАМАТА (Дадено от брат Боян Боев) Пентограмата излага пътя на човешката душа. Човешката душа минава през външния и вътрешния кръг и след това поема третия път - към центъра на Пентограмата. I. а) Сабя - Човешката душа, като неопитна още, започва с насилие. б) Чашата - След насилието душата изпива чашата на страданието - кармата. в) Книгата - Чрез страданията човека учи законите на природата, това е книгата. г) Свещта - След четене на книгата, човек добива светлина, знание и се просвещава. Това е запалена свещ. д) Жезъл - Чрез знанията на човек му се дава сила, мощ да използува известни природни закони. Това е жезъл. II. След изминаването на външния кръг, човек чувствува известна непълно­та, пустота и чувствува стремеж да търси по-дълбокия път: Това е пътя на уче­ника. Той се състои от 5 фази. а) Порта със стъпала - През нея значи човек влиза в мистичния кръг на школата, минава през Истината б) Христос - Ученикът прави вътрешна връзка с Христа. Минава по пътя на Правдата. в) Тесният път - Портата е много тясна и няма стъпала, но само канари. Любовта изгрява в човека. г) Окото - След Любовта, човек изучава Мъдростта. Това е окото. д) Дървото на живота - Човек добива връзка с вътрешния живот и нау­чава законите за добротворство. III. След това почва вътрешната пътека: Побеждава нисшата си природа и злото (змиите). След това минава през великата жертва на самоотричането. Кръстът означава жертвата и тогава произнася думите: „Живея, да изпълня не своята воля, но волята на Бога." Престава в него личният живот и всичките свои сили, впряга да работи за Славата на Бога. Така той придобива Възкресение. Около Пентограмата има думите: „В изпълнението волята на Бога е сила­та на човешката душа." Колелото около Пентограмата, означава условията, които Любовта на Бога създава, за да извърви човешката душа този път на съвършенство. Това се нарича още Божието Провидение или Промисъл. Това колело показва, че човешкия живот е потопен в Любовта на Бога и ръководен от нея. А думите в колелото показват, че човекът върви правилно в този път, ако приложи тези думи.

4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА от Боян Боев 3 септември 1951 г. Пентограмът, като фигура петоъгьлник, съществува от дълбока древност в окултните школи на Бялото братство. Обаче такъв пентограм, какъвто ние имаме, с тези картини, с тия изречения и имената на добродетелите такъв Пентограм е даден за пръв път от Учителя. Пентограмът е даден от Учителя за отпечатване към 1912 -1913 г. и в 1914 г. започва да се раздава. Има клише, което е запазено в братство[то] в [„Опъл­ченска"] 66, готово клише и по него могат да се напечатат още Пентограми. В бележките на Учителя е намерен Пентограмът с някои картини в 1898 г. Пентограмът с картини, с имената на добродетелите и с изреченията, Учителят е получил отгоре. Още в 1898 г. този Пентограм му е даден, напечатан е по-късно. Освен този Пентограм, който се раздава и другия - цветния, Учителят е приготвил един голям Пентограм, колкото половин стена с бои. Този Пентограм е приготвен и рисуван от художник по указания на Учителя. Той се намира в горницата. Пентограмът, ако го разгледаме, ще видим, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло. Ако се разкрачим и ръцете поставим настрани, се получава Пентограм. В Пентограма са вложени петте думи: Любов, Истина, Правда, Добродетел и Мъдрост. Тези пет добродетели са добродетелите, кои­то човек трябва да изработи, за да стане съвършен. Любов, Мъдрост и Истина се разбират, но що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разби­ра нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и по­читание, понеже в него живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата. От друга стра­на под думата правда се разбира още едно нещо: В едно общество се спазва закона на Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равно­мерно, между всички същества. Благата, които Бог дава, те са за всички съ­щества и всички същества трябва да се ползуват от тези блага. Третото нещо, което трябва да се разбира под думата „правда" е следното: Всеки човек, кой­то се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от невидимия свят. Обществото трябва да му даде всичките условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правда. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина Правда - това са доб­родетели. Тогава, какво се разбира под думата Добродетел? Тая дума се употре­бява в широк и тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл - Добродетел значи: добри дела, добротворство, правене добро. А още в по-тесен смисъл на думата се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има добродетел в себе си. На Пентограма виждате три Букви: В.У.Ж. Тези букви означават: „Вели­ко Училище на Живота." С други думи: Пентограмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. Виждате числата 1, 2, 3, 4, и 5. Това са числата на добродетелите. Най-първо ще изложа Пентограма като път за еволюцията на човешката душа, а след това начини, по които може да си служим с Пентограма. Човек, когато е още млада душа, която тепърва добива опитност в живо­та, той извървява външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Тези пет неща са вън от кръга. Човек, в нача­лото на своето развитие, почва с насилието, служи си със силата правилно или неправилно. Като си служи с насилието, с неправдата, тогава, по закона на кармата, той минава през страданията, т.е. ще почне да пие от горчивата чаша на страданието. Затова след сабята иде чашата. Тя е последствие на са­бята. Той, като мине през тези страдания, се учи, страданията го учат. Дохожда до книгата. Започва да чете законите на живота и добива поука от тази книга. Той, като се учи, посвещава се, добива светлина в себе си и става по-разумен. След книгата иде свещта. Тази свещ е в него, той се учи. Като добие тази свет­лина, той тогава иде до жезъла. Жезълът означава, че добива известна власт в себе си, известна власт върху известни сили и закони. Той е господар вече на себе си. С тези пет фази на външния кръг той се завършва. Свършва се външ­ното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза, той търси по-дълбок смисъл. Той влиза в пътя на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в пътя на ученика. На Пентограма имате врата и това е вратата за влизането в школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата. Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. Той минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава от­казване, отричане до известна степен на светски неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата тясна. Като мине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. Като се развие в него Божествената Лю­бов до известна степен, нали казва Учителят: „Любовта носи светлина, носи мъдрост." Тогава работи мъдростта. Окото символизира мъдростта. Щом той добие Любовта, Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове - иде Добродетелта. Добродетел в мистичен смисъл на думата. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Какво значи да правиш добро? Ти може да нахраниш един човек, може да помогнеш на един болен - това е добро, но всичко, което пра­виш, да бъде служене на Бога. Тогава иде тая идея, че смисълът, радостта на неговия живот е само в служенето на Бога. Той дохожда до осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След втори кръг иде третата фаза на неговото развитие. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа. Побеждава нисшата природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите лични интереси, а гледа работата само за Бога. Слива се с Божественото. С това той завършва своята еволюция като човек. Като постигне пълно самоотричане и пълно единение с Бога, той завършва напълно своето развитие. Затова казва­ме, че този Пентограм показва пътя на развитието на човешката душа. То е Велико училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство. Ще кажа няколко неща за ползване на Пентограма, за неговото употре­бяване. Веднаж бяхме на [Опълченска] 66, имаше братя е сестри, които носеха златни Пентограми на дрехите си. Учителят каза: „Вие носите Пентограма, но това е идолопоклонство. Вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от Пентограма излиза динамична сила. Пентограмът е извор на светлина. От тази форма излиза светлина. Един ясновидец ще види, как излизат лъчи по всички посоки. Като знаете, че излиза такава светлина, носете го съзнателно, а не несъзнателно. Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници". Ако човек съзнава, каква сила има Пентограмът каква светлина излиза, тогава Пентограмът може да му служи като мощно оръжие. Всяко място дето има Пентограм, това място е оградено, силни вибрации излизат и това място се огражда от лоши влияния и нисши същества не може да припарят там. Пра­вилно поставен, Пентограмът е с върха нагоре. Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу. Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с пери­ла и на перилата направил Пентограми от цимент с върха надолу. Този брат напусна братство, къщата и всичко загуби. Около Пентограма виждате едно изречение: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а пък окръж­ността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Бо­жествени условия. Човек, за да може да се развива правилно, той е поставен в благоприятни условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Бла­годарение на това има благоприятни условия да се развива, докато дойде до съвършенство. Потопен в Бога, това е кръга. Който има Пентограм, той трябва да го тури в рамка, със стъкло и не в коя да е стая, но където идат рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не трябва да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентограма. Ако тя срещне противодействие, обратна сила, става катастрофа. Ако в стая, където има Пентограм, се говори лошо, мисли лошо и се вършат лоши постъп­ки, тогава Пентограмът действува разрушително, защото се смесват два вида влияния положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е това: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен. "И в третия, най-външния кръг да си представи следното изречение: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Като се моли човек да си представи тези три изречения и тогава Пентограмът има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя, те са част от Пентограма, но са невидими. Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нуж­да, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръ­жие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия. Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек правилно да се ползува от Пентограма, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. В началото, когато се давал Пентограма на братята, първо се давали по­яснения върху него от брата Пеню Киров, който е казвал на брат, получаващ Пентограма: „Ти съгласен ли си да служиш на Бога?" - „Съгласен съм!" Ако няма това съзнание в себе си, този Пентограм ще му навреди. Метод да си служи с Пентограма: Когато е в опасност, човек да си пред­стави, че държи върха на Пентограма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В името на Господа Исуса Христа нашего, молим Господа Велики и Силни да стори благоугодното пред Неговите очи."

3. ПЕНТОГРАМЪТ Използуването на Пентограма датира от дълбока древност. Той е сим­вол - знак и с този символ са си служили много окултни школи. Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципа: Любовта, Мъд­ростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Чрез ъгъла на Добродетелта ста­ва повдигането. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Във всичко пулсира живият Бог. Всички рано или късно ще осъществят Божия замисъл. Пентограмът е извор на светлина, на динамическа и на магическа сила. От Пентограма на всички посоки струят лъчи. Този символ има благоприятно влияние и може да съдействува на учени­ка понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в Него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувства­та и делата, Пентограмът има обратно действие. Затова трябва да се носи са­мо от човек с високо съзнание - посветени, адепти. С върха надолу този сим­вол никога не бива да се поставя. Пентограмът представлява два равнобедрени триъгълника - единият с върха надолу и другият с върха нагоре1] . С върха надолу значи слизане, паде­ние, с върха нагоре - възкачване, спасение, стремеж към Бога. В равнобедре ния триъгълник са скрити всички възможности за постижение. Пентограмът до известна степен наподобява човешкото тяло, когато е в разкрачено положе­ние и с разперени ръце. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта, левият крак е Добродетелта, лявата ръка - Любовта. В Пентограма се виждат три букви: „В", „У" и „Ж". Това са началните букви на думи­те: Велико училище на живота и още: „В" значи Ръководител, Вожд в Небе­то; „У" - Учител, Спасител, значи Вожд и Учител на живота - това са буквите на Христа, Който е ръководител на Всемирното Бяло Братство. Виждаме и числата 1, 2, 3, 4, 5 - числата на добродетелите. Ясносиният цвят е за духовния човек на върха на Пентограма, там където е Истината. Ясно розовият цвят е за сърцето и дробовете и е на върха на Любовта. Ясно жълтият цвят е на върха на мястото на Мъдростта. Ясно зеленият цвят е там, където е Правдата и е за жлъчката и черния дроб. На мястото на Добродетелта е цветът на узрялото жито, но в златно и е за краката и изобщо за цялото тяло. Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опит­ността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го пос­тигнеш. Когато човек е млада душа, когато добива опитност, той извършва външ­ния кръг на Пентограма, където се намират: сабя, чаша, книга, свещ или свеще­ник и жезъл, те са вън от петолъчката. Всеки предмет е символ на природата и език на природата. Копието е на Марс, чукът на Сатурн, чашата на Луната, плодното дърво на Венера, светилникът със свещта на Слънцето, книгата на Меркурий. Силите, които човек употребява за прилагане на тия предмети, са различни. Тези сили са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или друг от тия предмети. На кой уд отговаря чукът? - На юмрука. А копието? - На езика. Чашата - на сърцето и чешмата също на сърцето. Книгата отговаря на паметта. Всяко нещо в приро­дата е поставено точно на място и всяко разместване на силите в природата създава дисхармонията. С книгата и свещта могат да си служат само разумни­те същества - тях ще ги поставите най-високо. Разумният човек може правилно да използува символите на природата. Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се стра­данията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показ­ват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разум­ността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота. Всичко това става почти несъзнателно. Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота. Който е минал през фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, той встъпва вече в пътя на ученика. Влиза в първата врата - школата на учени­ка. Христовият Дух започва да работи у него и тогава ученикът минава през Правдата - да бъде правдив и справедлив към всички и всичко. Да почита и уважава, да не обижда и най-малкото създание, защото всичко има право на живот. Като мине този строг закон - Правдата, човек идва до новото, откъдето започва стръмен път, вижда се тясната врата (по-тясна от първата), откъдето трябва да мине. През втората врата ще потърси страдащите, за да им помогне. Тази вра­та символизира отказване от светския живот. Ученикът вече желае да работи както Бог иска. Във вътрешния кръг ученикът има желание да се слее с Господа последната работа от неговата еволюция. Оттам тръгва по пътя на Любовта, а тя му донася, до известна степен, Мъдростта. Овладял Любовта и Мъдростта човек е изправен пред дървото на живота. Новият живот дава своите плодове идва Добродетелта, т.е. символа на живота е в служене на Бога. Човек овла­дява Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връх Истината, най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божии наредби, за кармата, за вътрешната страна на живота. С това свършва вторият кръг от развитието на ученика. Третата фаза е в центъра - тук има две змии, кръг и кръст и пак кръг. Змията е противника, когото ще срещнете в кръга, когото трябва да възлюбите, за да го победите. Двете змии показват, че ученикът се бори със своята приро­да и побеждава нисшата - злото в себе си и минава през кръста - пълното самоотричане. Насочва усилията си само в служба на Бога, с това привършва човешката си еволюция. Постигнал пълно себеотричане и пълно единение с Бога, той е вече съвършен. Петте върха на Пентограма непрестанно излъчват енергии, за тези сили няма ограничение. Чрез тези пет върха може да се влезе в пътя. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Тези думи са много важни и съсредоточено произнасяни имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъ­ществи ли този символ в себе си - Божественият Дух ще се развива и работи през петте ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божестве­ния свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които пос­тига чрез просветлението на Божествената мъдрост. Така ще оживее Пентог- ръмът: В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. И която формула употребите ще обърнете съответния връх нагоре. Зап- ример, когато искате да се борите за доброто, искате да победите известна мъчнотия, чрез Истината, ще насочите върха на ъгъла с Истината на Пентагра- ма нагоре. После, искате да победите нещо в себе си с ума си - тогава ще насочите върха на ъгъла с Мъдростта нагоре, значи с ума си ще работите. И с другите върхове и добродетели ще направите същото според случая. Когато човек се намира в опасност, нека да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В Името на Господа Исуса Христа молим Господа на Силите да стане Богоугодното пред неговите очи." В средния кръг е написано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жерт­ва Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен". И в третия кръг, най-външния, е написано: „Търсете първом Цар­ството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези два стиха са в Пентаграма, но са невидими. Пентаграмът представлява една маги­ческа формула - това е човешката душа, която излиза от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази форму­ла ще опита силата й. „Послушанието е най-голямата добродетел на ученика. Може всички велики Учители да дохождат на земята, да говорят на хора­та, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поник­не точно навреме в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него." 22. 03.1932 г. ----------------------------------------------- [1] - Това се отнася за шестограма - Соломоновата звезда

2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ (Дадено непосредствено от Учителя) През 1914 г., когато нашата слънчева система премина в знака на Водо­лей, в гр. Търново стана събор на Братството в България. На този събор Учите­лят разкри дълбокото мистично съдържание на Пентограма. Пентограмът като петолъчен емблем датира от дълбока древност в шко­лата на ВББ [Великото Бяло Братство], но в този вид, в който ние сега ще го опишем тук, Учителят за първи път го разкрива на човечеството. Разглеждайки Пентограма ние виждаме, че фигурата му наподобява до известна степен човешкото тяло, когато е застанало в разкрачено състояние с разперени ръце. В Пентограмата са написани: Любов, Мъдрост, Истина, Прав­да и Добродетел. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция. Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички твари пулсира Живият Бог. Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата. Всички блага, които Бог дава, трябва да бъдат правилно разпределени, защото тия блага са за всички. Всички трябва да ги получават. Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит. Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят. Общес­твото е длъжно да му създаде всички условия за развитие. Ако това се прило­жи, тогава може да се счита, че са запазени законите на Правдата. Какво значи Добродетел. В случая тази дума има двуяка употреба, един път в широк смисъл и друг път в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се обхващат всички тия добродетели, а в тесен смисъл се обхващат само добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл пък трябва да се разбира служене Богу. Който служи на Бога, той е добродетелен, има добродетел в се­бе си. На Пентограмата се виждат буквите В, У и Ж, което значи: „Велико Учи­лище на Живота". С тези думи Пентограмът изразява картинно нагледно учи­лището, в което сме поставени ние тук, в живота. В Пентограма се виждат числа­та: 1, 2, 3, 4, и 5 - числата на добродетелите. Нека изложим сега Пентограма като Път на еволюцията на човешката душа, а след това в начина, по който можем да си служим с Пентограма. Кога­то човек е още млада душа, която тепърва добива опитности, той извършва външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: Сабя, Чаша, Книга, Свещ и Жезъл. Тези пет неща са вън от Пентограма, вън от Петолъчката. Човек в началото на своето развитие започва с насилието, служи си със силата, прав или не. Това е значението на сабята. Служейки си с насилието, с неправдата, тогава, по силата на кармичния закон, той минава през страдания, т.е. започва да опитва горчивата чаша на страданията. Затова, след символа на сабята, идва този на чашата. Чашата е последствие от играта със сабята. Като мине през страданията, те го поучават. Той дохожда до книгата. Като се учи, той се просвещава, добива светлина, става по-разумен. Затова след книгата идва зна­ка на свещта. Тази свещ е в него, той се учи. Сдобивайки се със светлина, той идва до жезъла - емблем на властта, т.е. човекът е добил власт над някои сили и закони - става вече господар на себето. С тези символи завършва външният кръг. Свършва се външното учение в живота. Всичко това става несъзнателно. След това у човека настъпва една вътрешна криза. Той се усеща недоволен. След тази неудовлетвореност, под натиска на тази вътрешна криза, човекът потърсва по-дълбокия смисъл на жи­вота. Стъпва се в пътя на ученика. На Пентограма има изобразена врата. Това е врата на влизане на учени­ка в Школата. В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започ­ва да работи в него и тогава той минава през Правдата. Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият път. Вижда се тяс­ната врата, през която минава ученикът. Той минава по тесния път, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна сте­пен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова пътят е стръ­мен, а вратата - тясна. Изминал този стръмен път на отричане, дори и от тежне­нията на своята личност, той тръгва вече по пътя на Любовта. Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост. Тога­ва заработва и Мъдростта. Окото е символ на Мъдростта. Обладал Любовта и Мъдростта, човекът е изправен пред Дървото на жи­вота. Неговият живот дава своите плодове. Идва Добродетелта в мистичен сми­съл на думата. Той оразумява, че великият смисъл на живота е в служене на Бога. Добродетели значи да правиш добро. А какво значи да правиш добро? Можеш да нахраниш един гладен, можеш да помогнеш на един болен - това е добро. Добро е всичко, което правиш в служба на Бога. Така човек идва до пълно осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След него идва третата фаза на неговото развитие. Тази фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа, побеждава нисшата си природа, злото у себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Той отвръща взор от своите лични из­годи, насочва всичките си усилия само в служба Богу. Той е завършил напълно развитието си. Той е съвършен. Затова казахме, че този Пентограм символи­зира пътя на развитието на човешката душа, на Великото училище, през което се минава, за да се стигне до съвършенство. УПОТРЕБА НА ПЕНТОГРАМА Да се носи Пентограм само като украшение - това е равносилно на идо- лопоклоничество. Този, който носи Пентограма, трябва да знае че от този знак лъха динамична сила, че той е извор на светлина. Един ясновидец ще устано­ви, че от Пентограма струят лъчи във всички посоки. Това, като се знае Пентограма трябва да се носи само при високо съзнание за неговата символична сила и значение. Всяко място, където стои Пентограмът е място оградено, протежирано от силните вибрации, които излизат от него. Правилно поставен, той трябва да стои с върха нагоре. С върха надолу не бива никога да се постави. Около Пентограма се чете изречението: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а окръжността в окул­тен смисъл символизира благоприятни Божествени условия. За да може човек да се развива, той трябва да бъде поставен в благопри­ятни условия. Кръгът означава Божественото начало, в което човек живее. Бла­годарение на това той добива благоприятни условия да се развива, докато стигне до съвършенство. Човекът, потопен в Бога - това е кръга. Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрица­телни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положи­телно и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения. Най-вътрешното изречение е следното: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен." В най-външния кръг нека си представи написано изре­чението: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко ще ви се придаде!" И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентограма, но те са невидими. Човек може, в случай на нужда или в случай на опасност, да си предста­ви следното: С ръка да образува около тялото си Пентограм. Отначало да го направи с мисълта си, после с ръка да образува около тялото си Пентограм и да си представи тези 3 изречения около него. Пентограмът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли мис­ли. Ето още един метод: когато човек се намира в положение на опасност, нека си представи, че държи Пентограмът през себе си, като с дясната си ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа нашего молим Господа Великия и Силния да стори благоугодно пред Неговите очи!" Горното изложение се отнася само за ученици.

1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ Боян Боев Още от древно време е известен Пентограмът. Той е даден от Великите Посветени и окултните школи. Обаче е даден със своите линии без никакви картини, думи и букви. А Пентограмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на XIX в. На Търновския събор в 1914 година Учителят го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентограмът, това е пътя на ученика. Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътя на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си поиска, без да мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това именно представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата, не е метод, с който трябва да си служи. Значи чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдания. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта. Учителят прави следното сравнение: Като бият млякото, то дава масло. Млякото [маслото] тук символизира любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезъла. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пентограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенстване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвътрешения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенстване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина - Стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Заедно с влизането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота си, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява друг научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладанието, значи, че не е издържал изпита си. Друг пример, минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта, да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. У ученика в тая фаза на неговото развитие, почва зазоряване на Истината. Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова, зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява Волята Божия. Разбира се както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота, по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втората картина - Начало на връзката с Христовия Дух Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентограма. Разбира се това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Хрис­товият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш . В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро. Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова?" - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта. След приемането на Любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувству­ва, че досегашният му живот е бил приготовление за влизане в истинския живот. 4. Окото Следващата картина на Пентограма е Окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божест­вения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпита на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина около него. Той минава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този, най-тежкия от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който винаги е с него - това е Бог, той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Той е изпита, който води към възкресението. В центъра на Пентограма има един кръг, през който трябва да мине. И тъй два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: Изпитът на Йова и изпитът на Голгота. Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът, чрез общение с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини. И всичко, което гледа около себе си, действу­ва върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентограма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки. Учителят в разговор каза: „Някои считат Пентограма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентограмът е извор на живот, извор на светлина. От Пентограма постепенно извира светлина и като лъчи се разпространява. Защо? - Защото Пентограмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултните сили действат в него." Че действително е така се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентограм на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи Гьоте е знаел, че окултни сили се крият в Пентограма. Това показва, че Гьоте владее окултни закони. Трептенията, които излизат от Пентограма са силни. Те действат благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него. Обаче, ако в стаята има каране, лъжа, престъпления и пр., то понеже трептенията на Пентограма са дисхармонични с отрицателните трептения на тия прояви, става сблъскване между тия две противоположни трептения, а това действа разрушително и причинява нещастия. Затова опасно е в помещението, дето е Пентограма, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки. Пентограмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите „В" и „У". Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини: В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив. Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентограмът може да съдейства на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него.

IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора) Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено. Кратка молитва Да ви прочета 2-ра глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна заради вас, нали? Аз ще направя едно съпоста­вяне. Всеки един живот е така тъмен на човека, както тази глава. Сега, вие сте млади, нали. Често хората мислят за младите, че не знаят как да живеят. Някой път у вас се заражда желание да отидете да живеете в света, както светът живее - нашироко. - „Е, да се понаживеем малко!" Но туй живение в света и вънка от света, във вярата и вънка от вярата, аз го съпоставям в такова едно положение: Представете си, че стотина прасета все в кочина ги държат, но не в обикновени някакви кочини, но в тъй хубави кочини, дето ядат и ги гоят, оправенички са. А други стотина са в гората изоставени, ходят, ровят с муцуните си да си търсят хляба, бучкат тук там, изпосталели са, не са оправенички. Сега, в туй аз подразбирам съзнанието на хората. Тези два вида прасета ще имат две различни мнения. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим, нашият господар е отличен, хубаво сме облечени, нахранени, топло ни е, културни сме." Но, иде Коледа. Първата Коледа и те са я посрещали, но сега те не знаят, радват се. Хората казват: „Коледа иде!" И те се радват и скачат из двора, казват: „Коледа иде, ще има дръвчета, подаръци, това-онова", мислят, че и за тях ще има нещо хубаво. Децата се радват: „Коледа иде!" И малките прасенца и те скачат: „Коледа иде!" Много добре. Но, като дойде Коледа, квичене има тук, квичене там, докато всичките изчезнат. Остават само тези в гората. Та, когато някой казва: „Аз ще ида в света да се понаживея", туй е положението на онова прасе, което е там в кочината. Нищо повече! Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала някоя по-добра участ. Затова човек сега трябва да върне своята свобода. По-добре да е в гората. Аз ще ви обясня. Гората, това е между всичките хора. Човек в душата си трябва да има предвид всичките хора. Да живеем в гората, подразбирам да живеем с цялото човечество. А да живеем в кочината, подразбирам, това е само едно косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живение между хората. Идете, ще видите, един е демократ, друг радославист, православен, католик и др. И такива дребни възгледи. То е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде, из кочината навънка те изхвърлят, изчислят те от партията. Сега, аз имам пред вид всичките човешки нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, те са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли дотам, ще се противопоставите и ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи място на Божественото." Туй е закон. Сега, всички ще имате една опитност, която в света ще научите: Няма по- хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Сега, в тази смисъл аз взимам Бога тъй както душата Го разбира. Туй положение, туй разбиране вие ще го имате, може би веднъж, може би дваж, три, четири пъти, може би десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас в света е свършено, че от всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, туй Божественото ще Го изпитате. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви похване и ще каже: „Не бойте се!" Туй Божественото се явява от невидимо. Само тогава ще познаете какво нещо е Божественото, когато никой няма да ви помогне и когато мислите, че всичко за вас е свършено. Тогава иде туй Божественото и душата казва: „Значи имало нещо по-съществено, отколкото съм предполагал." Та, когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-страшните мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност, да придобиете вярата на светлината. Сега, ще ви вметна две предложения,[1] те са следующите: Когато топлината идва, тя на живота помага, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега, обратното: Когато студът в света идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Тъй, показва доброто, но същевременно разкрива и злото. Обратния закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някои ваш приятел да не ви разкрие някой ваш недъг, тъй да го скрие някъде. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпчи и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги без да иска, той ще разкрие злото у вас. Сега, аз ще направя много ясна моята мисъл. Този самият закон за вас е много тъмен. Казвате: „Ама как тъй? Не може ли да бъде другояче?" Аз ще направя закона в една много мека форма. [Беседата е недовършена] 31 декември 1923 г. понеделник, 9.30 часа сутринта източната стая * Ще заключа с един разказ из древността на Египет. Действующето лице е Емелита. Раамезенфухи бил тогавашен адепт. Тогавашните астролози предсказали, че за благото на египетския син, трябвало да се ожени за някоя царска дъщеря от най-добродетелните и да се ожени за нея. След като се ожени, по начина, по изкуствата на черната магия да се извади сърцето й и да се посади то на мястото на неговия син. Туй е секрет. Това, обаче е трябвало да стане. И тази Мелита е която трябвало да стане жертва. Пращат сватове. Представете си, че тя трябвало да стане царица в Египет. Кой от вас за такова високо звание не би се съгласил. Да царува, но на тази царица мислят да й извадят сърцето и да го присадят на друго място. Какво струва човек без сърце. Обаче благодетеля Ама- хафу съобщава на тази Емелита следното: „Ти ще приемеш да станеш жена на Египетския цар, но ще ти покажа един начин как да избегнеш нещастието. Има една слугиня, която мяза точно на тебе. Ти ще положиш условия царския син да не се допира за една неделя до тебе. Ще й дадеш дрехите си и ти ще станеш слугиня на нейното място, а тя ще стане царица. Ще си промените ролите." Сега тук се ражда едно користолюбие. Ще кажете: „Тя трябва да стане жертва." Този велик Учител се решава да спаси и нея и сърцето на царската дъщеря. И действително, след нейната женитба, идва слугинята и казва: „Аз съм предназначена тук да бъда." Царицата й казва: „Ти ще вземеш всички тия накити, всичките ми дрехи, ще облечеш, ще те оставя на моето място, а пък аз ще взема твоето място." Тя се зарадвала... До Г-н Костадин Иларионов (запасен майор) За Учителя ул. Зеленка Търново Обични ми Учителю, От писмото Ти разбрах, че съм издържала изпита си. Колко се радвам! Но, няма да ида в кръчмата да се напия! През тези 40 дена много мислих и разбрах, че човек трябва да устоява на Божественото при каквито условия и да е поставен. И когато съм близо при Теб и когато съм далеч, аз трябва да бъда чиста, т.е. да се не занимавам с дребнавостите, които ограничават. Разбрах още, че животът не се крепи на материалните блага, а на вярата. Който има вяра, той е силен да носи и радости и скърби и богатство и бедност. Който няма вяра, всичко му тежи и го смущава. Разбрах също, че за да стъпя в положението на ученик, аз трябва да имам непоколебима вяра. Само този, който вярва и никога не се съмнява, може да учи. Тази сутрин разбрах и друго, че фактите нищо не доказват. Тяхното тълкувание зависи от това, в какво човек вярва, ако вярва в доброто, ще ги тълкува добре, ако вярва в злото, ще ги тълкува зле. Искаш от мен да бъда послушна. Ще бъда послушна, защото Истинността Ти ме уякчава, любовта ми към Теб ме подтиква и малкото мъдрост, която съм възприела от Теб ме озарява. Ти ме водиш, Учителю, в правия път, затова живота си полагам, за да ти бъда послушна. Твоя ученичка Марика 31. X. 1925 г. София --------------------------------------------------------------------------- [1]предложение (рус.) - остар. изречение

Жертва Жертвата казва на човека да живее за Бога - да приложи в живота си всички добродетели. Марика 28. X. 1923 г. София [ V. МЕСЕЦ ] О.К.Н.Д. Тема 15 Благоразумие Благоразумния човек е познал реалността и се държи за нея. Той живее съгласно със законите на природата. За да запази реалността той, някой път ще се качи на висок връх, други път ще слезе в долина, трети път ще пази мълчание. Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта. Марика 22. XI. 1923 г. София III група V5 Любов Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябвало да работя, това е Любовта. В Любовта няма пристрастие, тя дълго търпи, в обидата намира добрата страна и я използва, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Аз не намерих в себе си тези качества. Може да направя добро само на тези, които обичам, на тези които ми са приятни. Правя разлика между хората, не съм в състояние да извлека добрата страна от една обида, а тя дълго време засяда дълбоко в душата. Любовта изисква жертви, а това правя спрямо известни хора. Такава една любов е егоистична. Предстои ми дълго работене върху нея . Марийка 22. XI. 1923 г. София НА МОЯТ УЧИТЕЛ В момента, когато аз намерих Човекът, Който носеше Високия Идеал, аз съзнах себе си като ученик, а Човека, Който носеше Великата Светлина на Чистота, Любов и Истина, аз нарекох: Мой Учител И тръгнах подире Му. Тук разбрах, че както семенцето изниква и расте под топлите слънчеви лъчи, тъй и ученикът расте и се развива в аурата на Учителя си. Вашата Илрах 22. XI. 1923 г. София Добродетел Тъй както от всички основни цветове, които като ги приведем в движение получаваме белия цвят, почти също и при всички основни добродетели, проявени, ще имаме добродетелта, а тя ще ги обгърне и ще ни даде добродетелния човек. За мене добродетелен човек е само онзи, който може да бъде носител на всичко Божествено, а това е любящия човек, мъдрия човек, справедливия човек и човека, който живее в истината. Той винаги носи един велик идеал в душата си, когото неотклонно следва. Тъй аз разбирам добродетелта. В работата си този месец имах доста сполучливи опити, имах и погрешки. Изисква се голяма осторожност, за да се издържи във всички случаи. 22. XI. 1923 г. [Без подпис] Правда Правдива ли съм аз? Туй, което днес мисля за правдиво, утре виждам, че далече не е такова. Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чистота, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост. Като че всеки човек е обвит в една своя цветна атмосфера, през която гледа на нещата, тъй че те никога не идват до него в същинския си вид, а винаги боядисани от собствената му боя. А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие. Цветана 22. XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа. Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато съвестта е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни. Пред нейния лъч всичко се топи. Когато обаче умът е светъл и съвестта спокойна, Истината тогава допринася най-висшата наслада за душата. Тя завежда душата в една велика школа дето душата започва да проумява загадките на живота. 22. XI. 1923 г. София [Няма подпис] Мъдрост Два пъти мисли, после действува - така постъпва само умният, мъдрият човек. Никога не ще сбъркаме, никога не ще причиним дори и най-малката неприятност на околните, когато обмислим своята постъпка. „Обмисли и тогава действувай!" Този трябва да е нашия девиз. Да си мъдър, то значи да знаеш; да знаеш, значи да се поставиш в условия и да създадеш такива за развитие. Мъдрият човек се отличава с една велика вътрешна тишина. В душата си той има един ненарушим мир, който никой не е в състояние да го наруши. Само умният може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живее правилно. 22. XI. 1923 г. [Няма подпис, би трябвало да е Невена] Чистота Чистотата е, която ще ни приближи към Бога, с нея ние ще се домогнем до истинското знание. Да знаеш, значи да бъдеш чист, само чистотата привлича душата и съединява я с Божествения Дух. Чистотата на сърцето и ума са необходими за растежа ми, но за това аз се боря с мислите си, разпределям ги, познавам ги, кои са егоистични и кои Божествени. Искам да обичам без да говоря за това. Желанието ми е да се науча. Василка Иванова 22. XI. 1923 г. София

[IV. МЕСЕЦ] III група IV 1 Добродетел Докато желая за себе си повече блага, отколкото за другите, не мога да бъда добродетелна. Ако аз съумея, за даден момент, да не оскърбя онзи, който ме е наранил или съм силна, да храня добри чувства към хората, които не ме обичат или някаква помощ като окажа някому, никога да не очаквам признателност - в тия неща се вижда самата Добродетел. Затуй мисля, че за да бъде човек добродетелен, не е нужно да е богат материално. Аз съм способна да бъда добродетелна само спрямо ония хора, които обичам. А за да бъда истински добродетелна, трябва да обикна всички поне колкото себе си. Значи: Любовта е основата на всички Добродетели. Цветка 22. 10. 1923 г. София IV2 Правда Под Правда аз разбирам да се проявя на всякъде, тъй както Господ изисква от мене. При проявата на Правдата спрямо мене, аз можах да схвана един важен факт, че Правдата действа в повечето случаи ръководена от закона на възмездието или разплатата. Наблюдавайки в моя живот аз съзирах навсякъде Божествената Правда да ме бие там дето съм нарушила нейните правила и закони и за стореното добро да ме възнаграждава най-щедро. За да мога да схвана гласа на Божествената Правда и стана проводник, да мога да я предам правилно, то аз трябва да имам светъл ум и топло сърце. Винаги когато съм била ядосана или с помрачени мисли и неблагородни чувства, аз съм постъпвала спрямо моите ближни неправедно и закона на Правдата ме е наказвал. В такъв случай, съзнавайки моята погрешка, аз се стремя да се отдръпна в себе си с молитва, за да се проясни моят ум и да се изпълни сърцето ми с най-благородни чувства. При такова едно съсредоточение аз винаги съзирах помощта на моя Господ и се стремях да поправя погрешката си, която ясно се очертаваше в моето съзнание, при светлината на Божествения лъч на Правдата. Сийка 22. 10. 1923 г. София IV3 Истина Това е онази Добродетел, която осмисля живота на човека, разкрива му нов мир, сближава хората, дава им възможност да се опознаят и да добият онази необятна свобода. Невенка 22. 10. 1923 г. София IV 4 Мъдрост За да може човек да разбере правилно живота и да има вярно схващане за нещата, необходимо е да познава тази добродетел. Мъдростта - това е онази добродетел, която хвърля необходимата светлина, за да даде възможност да се видят и разберат много неща, които биха останали затъмнени без нея. Първата стъпка към тази добродетел, това е знанието. Човек трябва всестранно да се развива, да добие обширни познания, за да има верните разбирания за живота и винаги да дава вярна преценка на нещата. Марийка 22. 10. 1923 г. София IV 5 Любовта За да обичаш, преди всичко трябва да си чист. Кой човек обича? Не е ли този, който носи най-красивото в душата си? Не е ли онзи, който е олицетворение на всички добродетели? Не е ли онзи, който познава великата хармония? Не е ли онзи най-после, който живее по Бога? Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите. Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма. Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето. Пенка 22. 10. 1923 г. София II група IX1 Жертва Да се пожертвува всичко низше, за да се придобие Висшия Живот. Всичко да се изостави настрана, дори и най-приятните всекидневни забави, за да дойде Истинското и Разумното. Що е жертва? Кой я иска? Иска я самият разумен принцип, който управлява Вселената. Но научи ме Ти, Господи, що е Истинска жертва. Олга Славчева 22.10.1923 г. IX2 Равновесие Да имаш Равновесие ще рече да се вълнуваш на повърхността, но вътре дълбоко да има един център, в който винаги да е спокойно. Всички промени, всички пертурбации, които претърпяваш да не изменят неговото спокойствие. Уравновесен е човек, който не се води нито само под давлението на своето сърце, нито на своя ум, а който служи и се ръководи от гласа на своята душа. Виктория 22.10.1923 г. София IX3 Свобода и простор Да е свободен човек, то значи да има възможност да се подвижи във всички посоки и навсякъде, както във физическия свят, така и в душевния и умственият. Нам ни спират физически пречки, спират ни душевни и умствени пречки. Умствени са заблужденията; сърдечните, това са връзките, които имаме, а физически, това са пречки, които имат основа в двата по-горни свята. За да бъдем свободни или по-право за да се освободим, ние трябва да имаме светлина, знание, това е, което освобождава човека. И този е пътя, по който ще се освободим. Казва Учителят: „Истината ще ви направи свободни." Защото целта на знанието е Истината. И като достигнем Истината, тя ще ни освободи. В процеса на добиване Истината, ние ще се освободим. Свободни хора няма. Нито ние сме свободни, още по-малко аз. Ние всички сме роби на едно или на друго. Ние относително сме свободни. Свободни сме в едно отношение, а в друго не сме. Целта е да се стремим към освобождаване, а това ще бъде като се стремим към Истината. А затова ще ни помогне знанието. Имах една връзка, която исках да премахна. Каквото и да направя, тя все ще изскочи пред мене. При всеки един въпрос като чели и тя се намисаше. Като река да вървя някъде, пък кракът ми като че ли е вързан и една крачка да направя, то ме тегли. И тук разбрах какво значи човек да не е свободен. Реша ли да направя нещо свободна, явява се тази връзка и те държи завързана. Уж аз тъй повидимому съм свободна, нищо не ме спира, а има някои връзки, които ми пречат. Лъжата е сянка, тъмнината и тя връзва. За свободния човек дълг няма, той го е надживял. За него няма „трябва". „Трябва", когато имаш връзки, когато нямаш връзки - когато си свободен - „не трябва". Еленка 22. 10. 1923 г. София IX4 Светлина и Знание Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя липсва от мене. Василка 22. 10. 1923 г. София IX5 Чистота [липсва текст] I група XIV 1 Щедрост. Жертва и добродетел Щедростта, това е в по-широк смисъл жертва. А жертва подразбира давана. Даването седи в това да може да даваш при всяко условие и на всяко време. А да дава може само този, който има. Щедростта се отнася за всички случаи, а не само за известни. Ето защо тя включва Любовта. Бедните и лошите не могат да дават. Добрият може да дава всякога, защото той носи със себе си богата душа - добрата душа. Ето връзката на Щедростта и с Добродетелта. Савка 22. 10 .1923 г. София XIV2 Великодушие Правда. От работата ми през този месец върху Правдата разбрах, че тя е една от първите Добродетели, която лежи в основата на човешкия живот. В Писанието е казано: „Търсете първо Божието царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това значи, доде човек не се облече в дрехите на Правдата и не приложи нейния закон в живота, не може да върви в пътя на еволюцията, нито ще стигне пътя на блаженството. Правдата е строга и за да се приложи, човек трябва да притежава силен характер и развит разум. Равновесие: А за да има човек вътрешно равновесие - равновесие на ума, сърцето и волята, трябва да има един център, един идеал, към който да се стреми неговата душа. За да се поддържа туй равновесие, трябва голямо внимание и силен контрол над себе си, защото при най-малкото отклонение, то се нарушава. Великодушие: Велика душа има този, който нарасне до там, че да може да прощава и най-големите прегрешения без да се обижда. Елена X. Григорова 22. 10. 1923 г. София XIV Искреност и чистосърдечие Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е свободен от всички човешки връзки и има простор. А свобода и простор има само този, който е видял Истината. Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който има пълна вяра в Бога и в ближния си. Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е възлюбил Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух и е възлюбил ближния си както себе си. Щом се даде на ученика един изпит, то значи, че той може да го издържи, като има вяра в Бога и ближния. Проверих, че когато човек действа искрено и чистосърдечно по отношение на другите, всякога има резултат. Искрено да вярва на другите и чистосърдечен да бъде, нищо да не желае за себе си, ще се постигне резултат. Марика 22. 10. 1923 г. София XIV 4 Благоразумие Благоразумие, значи да си благ и разумен, още значи да владееш сърцето и ума си, т.е. героя и героинята. Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бяхме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да страдаме и се чистим. Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите. Приемете сестрински поздрави от Сотирка 19. 10. 1923 г. Варна XIV 5 Милосърдието Представиха ми се доста случаи, за да проявя това ценно качество. Някои изпълних много естествено, други сполучливо, като знаех, че това са случаи, дадени ми специално за работа, а трети пропуснах. Те бяха дошли тъкмо тогава, когато аз бях усилено заета с друга работа и ми се видя много естествено, че не можах да им се отзова - не разбрах тогаз, че това бяха щастливи пропуснати моменти за работа. Сега, т.е. после разбрах грешката си. Паша 22. 10. 1923 г. София

[III. МЕСЕЦ] III група III 1 Добродетелта Добродетелта се проявява по три начина. Първата проява е в даване на материална помощ на нуждающите се. Втората проява е в даване на добри съвети и упътвания. Най-съвършената проява на Добродетелта е духовната помощ, която изпращат светлите души със своите молитви за человечеството. Към тази висша проява на Добродетелта пристъпят само светлите души на всемирното Бяло Братство. Като основни техни качества са щедростта, милосърдието и жер­твата. Най-големите врагове на Добродетелта са омразата и завистта. За да бъде разумна Добродетелта, необходимо е да се ръководи от Мъдростта и стопля от Любовта. През този месец аз изпитах щедрата ръка на Господа, разтворена към мене със своите милости. Видях аз Божията Добродетел проявена към мене, но съм недоволна от това, което аз дадох на тази велика Божия Милост, защото беше много малко бедно. Сийка Динова 22. 09. 1923 г. София III 2 Правда Да бъдеш справедлив към себе си и околните - това ще рече, че си правдив човек, че притежавам тази Добродетел - Правда. Колко мъчно е да бъдеш абсолютно справедлив в своите постъпки в отношенията си с окръжающите - поне това мога да кажа за себе си. Невенка 22. 09. 1923 г. Банки - София Ill 3 Истината Истината дава Свобода, онази безгранична Свобода, в която човек може да извърши това, което Бог иска от него. Свободен е само разумният човек. Без Любов и Мъдрост Истината не може да се прояви. Истината изключва абсолютно всяка лъжа, тя е която осмисля целия ни живот и сближава душите. Единствено тя създава истински приятели, готови да се жертват един за друг. През този месец размишлявах повече върху тази добродетел - Истината. Марийка 22. 09. 1923 г. Банки - София III 4 Мъдрост Мъдростта според мене лежи в основата на всички Добродетели. Аз не мога да си представя Любовта без Мъдростта или жертвата без Мъдростта или пък Правдата. А обект на Мъдростта е Светлината. Ние не можем да имаме знание без Светлина. Преди няколко дена Учителят в общи черти ни даде образа на разумния човек. Сравних този образ със себе си и видях, че аз съм толкова далеч от него* Изживяла съм и то може би не напразно минути, когато ми се струваше, че всяка една моя дума, всяко едно мое желание и действие е толкова глупаво и глупаво. Не смея да направя нещо, на всяка крачка виждах все неразумни постъпките си. Каквото направя не на време ще го направя. Не смея да проговоря нито дума. Каквото да кажа, не на място ще го кажа. Струваше ми се, че очите на всички ми казваха: „Ти си глупава, глупава, много глупава. Не само това, но от всяко дърво, всяко клонче и всеки лист аз чувах тази дума: „глупава", „ти си много глупава". Тези преживявания, които имах този месец ме засегнаха много дълбоко- „Глупава, много глупава." Действително има минути в живота, когато може да почувствуваме, че сме такива каквито сме без прикритие. Божествената Мъдрост всеки може да постигне, тя не е непостижима, но необходима е тука преди всичко чистотата. Пенка 22. 09. 1923 г. София Ill 5 Любовта За да обичаме хората, трябва да виждаме само положителните им черти или може би хората, които обичаме у тях виждаме само доброто. Когато сме далеч от хората, по-лесно е да мислим добро за тях, но при сближението ще познаем, кои сме обичали истински, най-силно за техните недостатъци ние сме слепи. Когато съм [се] замисляла за материални неща, чувствам като че всички същества са мои врагове. За да обичам хората трябва напълно да съм проникната от мисълта, че всяка душа е сродна с моята и по произход всички са Божествени. Може да обичаме едно същество и през неговата душа като гледаме света, ще обичаме всички. Но това същество трябва да бъде тъй идеално, щото никога да не съзреш грешка у него; веднъж почнеш ли в ума си да критикуваш някого - ти не го обичаш. Така си обяснявам и думите на Учителя: „Може да Любим само Бога." Цветка 22. 09. 1923 г. София II ГРУПА VIII 1 Жертва Да ви кажа ли сестри? - Жертва що е - не можах да проумея. Жертвува само тоя, който има. Този месец аз имах възможност да гледам как другите жертват за мене, а аз не можах нищо да пожертвувам. Мислех често: понеже жертва само, който има или ако аз пожертвувам някое свое отрицателно качество - жертва ли е това? Мисля, че това е жертва за самата мене. Виктория 22. 09. 1923 г. София VIII2 За равновесието За да има човек равновесие, той трябва да има едно централно движение в себе си, около което да се координират всичките други движения. Човек с равновесие представлява слънчева система, която има своя посока на движение и в която движението на отделните планети е хармонично с общото движение на системата. Или такъв човек прилича на държава, в която всичките органи са подчинение на централното управление. Така както в една държава, за да има ред, трябва и най-малката обществена единица да се подчинява на централното управление, така и у човека, за да има равновесие, трябва всяко негово движение (в най- широк смисъл) да е в съгласие с централното. Кое е това централно движение? - Идеалът, който постоянно се вживява. Това е връзката ни с Бога. Всяка наша постъпка трябва да произтича от нашия идеал. Той е слънцето в системата. Ако ние имаме равновесие, не ще изпадаме под влиянието на когото и да било, защото чуждото влияние се състои в това, че ние се увличаме в движението на друг център. Човек с равновесие е силния човек. Има равновесие в едно състояние, което човек изживява, но то е променливо и не е такова, на което може да се разчита. Има и друго равновесие, което не се разрушава от смяната на състоянията. И трето равновесие, Божествено, което остава незасегаемо от никакво движение, достъпно за боговете. Първото е равновесие по форма, второто - по съдържание и третото - по смисъл. Еленка 22. 09. 1923 г. София VIII 3 Свобода и простор Дълбоко в душата си изпитвам тази Истина, която ще ни донесе простор и свобода, но жалко е, че тя не може още да се изповяда открито, защото ще нарани много сърца, т.е. ще ги освободи от тежки вериги, които от векове са оковани с хитростта на лъжата. Изобщо казано, човек за да носи простор и свобода в себе си и за да я даде на другите, тази свобода, той трябва да се издигне до това становище, че да не го засяга никоя отрицателна мисъл и да не го смущават противоречията в живота. А това ще стане само тогава, когато душата ми се слее в безграничната Любов на Бога. Василка 22. 09. 1923 г. София VIII 4 Знание и Светлина Много нещо научих този месец. И много знанието ми пречеше. Въвеждаше ме до много съмнения и противоречия. Но пък и много ми помогна знанието да разбирам по-иначе нещата. Противоречията са необходими за знанието на ученика. Необходимо е за ученика да мине една тъмнина, за да намери пътя на Светлината. Съмнението, противоречията и борбите това са тъмните пътеки на ученика. А само със Светлината той ще излезе из всичко това. Дафинка 22. 09. 1923 г. София VIII 5 Чистотата Чистотата е рожба на Любовта. Само който люби, може да има абсолютна чистота, тя седи в сърцето, защото то е трансформатора на нашите чувства и желания. Само онзи, който люби може да има добрата воля да работи над своите странствуващи мисли и да ги вкара в нормалния им път. „Без Любов, чистотата е невъзможна", казва Учителят. Щом си отиде Любовта, тогава идва нечистотата и започва падението. И пак Христос казва: „Дай ми сине сърцето си, ще ти дам ум Христов!" Значи, ако сърцето се изпълни с великата Любов и умът става интелигентен, способен за правилни разсъждения и умствен труд. Чистотата е първата Добродетел, която трябва да придобием. Олга Славчева 22. 09. 1923 г. София I ГРУПА XIII 1 Щедрост Добродетелта е израз на Бога у човека. Чрез добрите дела Бог се проявява и дава възможност на всеки един от нас да го види и познае. Както в Писанието е казано: „По делата ще ме познаете." Ето защо човек не трябва да се гордее с делата си, защото всичкото добро, което той прави, прави го онова Божествено начало, което живее в него. Бог чрез всеки един от нас върши туй, което му е нужно. Ние сме само оръдия, посредством които се върши от Него Неговото дело. Както земята се украсява с прекрасни растения, които тя произвежда, тъй се украсява чрез добрите си дела и този, в чиято душа живее Владиката на живота. Такъв човек може и готов е всеки момент да се самопожертвува. Защото само умният, благородният, високоинтелигентният човек - човек с интуиция може да се хвърли във водата, за да избави този, който се дави. Разумната жертва принадлежи на умния човек. Жертвата е в причинния свят. Само същество, което е в причинния свят има какво да жертва. Неговата кесия е пълна и всякога отворена. Под кесия разбирам неговото сърце. Той е щедър - не крие светлината. Дава във всички полета. Елена X. Григорова 22. 09. 1923 г. София XIII 2 Великодушие Не съм доволна от работата си. Не съм още в състояние да проявявам Великодушие. Марика 22. 09. 1923 г София XIII 3 Чистосърдечие и Искреност Любовта към Великото ме кара да бъда чистосърдечна към всички. В искреността намирам още страданието. Сотирка 22. 09. 1923 г. Варна XIII 4 Благоразумие Трябваше да работя върху Благоразумието. Рекох си: „Тебе пък приятелко ще те позная, като си позволя по-смела да бъда!" И станах по-смела: да помисля без ограничение, да почувствувам на воля и да си кажа, като пред себе си: „Тъй мисля, тъй чувствувам." Сгрешавах в тази си смелост, но разбрах малко повече от Благоразумието. Паша 22. 09. 1923 г. София XIII 5 Милосърдие Милосърдието предпоставя абсолютно чистосърдечие и искреност. На сила милосърдие не става. Само Любовта може да роди Милосърдието. Този месец приложих Милосърдието само в сърдечната област, в умственото поле и на физическото поле не можах - боях се от неискреност. Савка 22. 09. 1923 г. София

[II МЕСЕЦ] III ГРУПА II1 Добродетел Добродетел или добро дело - тъй разбирам аз Добродетелта. Да направиш добро дело, да помогнеш на нуждающия се, да облекчиш страданията на страда- ющия - това е проява на Добродетелта. Тя е силна, тя е чиста, не иска отплата. Велика е тази Добродетел: дава, но не иска! С любов дава тя. Даваш безвъзмез­дно, кому? - Когото обичаш, а Добродетелният човек не прави разлика, той пома­га с Любов на всичко живо. Добродетелта и Любовта са неразделни! През този месец имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира на­шите постъпки. Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на симпатия. През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов. Невенка 22. 08. 1923 г. София II 2 Правда Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните. Всяка постъпка, всяка дума, трябва да бъде добре преценена да няма никакво съмнение и в основата да лежи винаги Истината. Много често, за да бъде човек справедлив по отношение на някого трябва да каже известна истина, която е неприятна на него, но затова пък, човек трябва да бъде благоразумен и да види по какъв начин трябва да се каже, за да не го наскърби. Притежавам ли аз тази добродетел? Това се вижда от резултатите на мо­ите постъпки и по отношенията ми към близките. Често съм наскърбявала, обиж­дала съм макар и не винаги с думи, но с моите обноски. Чувствувала съм се наскърбена, намирала съм, че не всякога са постъпвали към мене справедливо, а всичко това говори, че е далеч от мене онази велика добродетел - Правдата, която изисква пълна хармония, велико търпение, не нарушава вътрешния мир на човека, а му дава възможност да живее винаги в спокойствие и красота. Моето силно желание е да се абстрахирам от разни лични и егоистични чувства, които са най-голямата спънка да притежавам тази велика добродетел . Правдата. Този месец бях подложена на един голям изпит, който не ми даваше спокойствие и постоянно ме терзаеше. Трябваше да приложа Правдата на дело, да разреша всичко най-справедливо, за да намеря поне малкото спокойствие, макар, че този изпит не е още минал. Марийка 22. 08. 1923 г. София II 3 Истина Истината всеки един от нас трябва да носи в душата си; във всекиго тя трябва да живее, защото тя ще ни направи свободни. Но когато говорим Истина­та трябва да бъдем крайно внимателни. В много случаи ние трябва да премъл­чим, Истината не всеки може да понася. Когато говорим Истината, не трябва да произвеждаме смут в душата на този, комуто я говорим. Говориш ли Истината на своя брат, ти ще вложиш в нея всичката своя любов и мъдрост. Липсват ли, те резултатите ще бъдат обратни. Пенка 22.08.1923 г. София II 4 Мъдростта Най-трудното за мене е мъдро да постъпвам. Не е достатъчно само жела­ние, мъдрост така не се придобива. Източник на Мъдростта е Светлината. Невежеството ми причинява много страдания, то ме спъва. И аз ще кажа, както другите сестри, че когато имах за задача да работя върху Мъдростта, аз само можах да констатирам своята глу­пост. Но ако пък бяхме мъдри Бог не би ни изпратил в туй училище. Всеки ден от най-дребните неща можем да извлечем урок. Ако умът ни би бил зает само с полезни неща, то по-лесно бихме прилагали в живота си онази малка частица Мъдрост, която е в нас. Цветка 22.08.1923 г. София II 5 Любовта Любовта дава свобода. През този месец аз разбрах, че за да добия съвър­шена Любов, необходимо ми е абсолютна чистота в мислите и чувствата и Мъд­рост, която да я управлява. Сийка 22. 08. 1923 г. София II ГРУПА VII1 Жертвата Туй, което ние наричаме Жертва е естествена проява на човек, който оби­ча. Този, който обича е богат и той не може да не даде на този когото обича! Жертвата е даване и ние трябва да се учим на нея, защото тя лежи в основата на всяко общежитие. Жертвата е материална и духовна. В ежедневния живот ние имаме хиляди случаи, където може да проявим тази Добродетел. Всички живели в егоизма ние сме привикнали да искаме само от другите. А няма по-хубаво от това да можем да дадем, дето имат нужда от нашата помощ. Едно нещо трябва да се има пред вид при жертвата, че тя всякога да става в хармония с нашия вътрешен глас и така винаги ще бъде хармонична. Когото обичаш, за него жертваш всичко, но не чувствуваш, че правиш жер­тва, даже ти е приятно да дадеш всичко. Този, който обича, той жертва. Егоистът не познава закона на жертвата. Еленка 22. 08. 1923 г. София VII2 Равновесие Равновесието за мене от това становище е невъзможно. За да го приложи човек трябва да бъде много мъдър, умен и прозорлив, да схваща от вътре, къде трябва да мълчи и пази равновесие, за да не предизвика нещата и то от гледище­то на правдата. От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си казвам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса полза. Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и во­лята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за по-нататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити. Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече. Олга Славчева 22. 08. 1923 г. София VII 5 Чистота Чистотата е основа на всички други Добродетели. Основата на всичко трябва да бъде чистотата. Без чистота не може да има никакъв напредък. Извор на нечистота е умът, няма по-ужасно нещо от един нечист ум, а и източник на най-голяма чистота е пак умът, няма по красиво нещо от един чист, светъл, кристален ум. От чистотата на мисълта зависи моя душевен мир, т.е. онова най-ценното, което човек пази в себе си - мира на своята душа. И аз виждам най-голяма мъч­нотия в областта на своята мисъл. Там мисля аз най-напред трябва да се внесе чистотата, а то е трудно, но се постига. С постоянна контрола, с постоянна работа чистотата се добива. Да живееш в чистота ще рече да имаш всички условия за растеж. Виктория 22. 08. 1923 г. София I ГРУПА XII 1 Щедрост Констатирах едно, че не съм още в състояние да проявявам щедрост. Не съм доволна от работата си. Марика 22.08.1923г. София XII 2 Великодушие Сотирка - (Варна) Кюстендил XII3 Чистосърдечие, Искреност От тази си работа ясно схванах двете положения в човека. Когато постъп­вах искрено, чистосърдечно, чувствувах се дете в живота, готова само да прие­мам и уча. Когато не постъпвах така виждах големеца в себе си взет в най-широ­ка смисъл, който всичко „знае и може", без в действителност да знае и може. Паша 22. 08. 1923 г. Русе XII 4 Върху Благоразумието Сега узнах, че Благоразумието не седи в доброто обмисляне, това всеки може, а в доброто и умното постъпване. Благоразумието се проявява в края на нещата, то е резултата. А аз този месец мислех повече за Благоразумието като идея или като мисъл, а не като действие, като работа. И мога да кажа само, че тръгнах да търся Благоразумието там, дето го няма. Савка 22. 08. 1023 г. София XII 5 Милосердие Любовта. Любовта е велика област, от която може да се почерпят грамад­ни знания. Каквото Знаем за света, знаем го само защото можем посредством Любовта да се пренасяме в другите същества и да живеем в техния живот. Хора­та с телата си са разделени и не могат да се разбират един други, но с Любовта те всички са съединени. И това е велико благо, което хвърля Светлина и дава възможност да съзнаем, че има едно духовно начало, което дава живот на всич­ко. Но за да разберем Любовта и я възприемем трябва ни знание от една страна и абсолютна чистота от друга. Чистота. Под Чистота разбирам да имаме мир в душата си, да държим винаги в равновесие ума, сърцето и волята, да не допуснем нито сянка от съмне­ние в ума, нито да смутим сърцето, нито да проявим леност, която парализира волята. Да имаме правилни отношения с Духа, който живее в нас, за да бъдем всякога във връзка с Бога. Трябва да се пазим чисти духовно, понеже има астрални духове, които ни дебнат и щом видят, че в нас има чиста водица, натрупват се, умиват се и ни оставят мърсотата. Затуй трябва да бъдем чисти и силни, за да преодолеем всичко, което се случи при нашето растене. За да бъдем чисти тряб­ва да се освободим от всяко съмнение, страх и егоизъм. Милосердието трябва да лежи в основата на всички Добродетели. То е от първа необходимост при закона на растенето. Докато тази Добродетел не се всели в сърцето и го обсеби никакво растене не може да има. Вътрешно Мило­сердие ни трябва, то се състои в това - да признаваме слабостите на другите и да прощаваме тяхните погрешки. Елена Х.Григорова 22.08.1923

[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г., студентка по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Преди всичко що разбирам под Добродетел: Да направиш някому добро, това не е достатъчно да се нарече Добродетел. Трябва да се види какви чувства са под­тикнали човека да го извърши. Често пъти някои хора правят добро, за да се прославят и да изпъкнат пред другите, а не от доброто желание да помогнат. Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задоволи морално и самия човек. Тук е необходимо вече Благоразумието. То винаги ще контролира всички дела и постъпки на човека. Добродетелта е искрена, чиста, непринудена и не търси отплата. И днес, като седнах да направя един отчет за през целия месец дали и аз съм извършила нещо, което да нарека поне отчасти с думата Добродетел, трябваше за съжаление да констатирам факта, че това не ми се е отдало. Но изобщо дали аз обичам да правя добри дела - виждам, че това чувство не е чуждо за мен. Марийка 22. VII.1923 г. София I 2 Правда. Никога не съм чувствала такава пустота и такава празнота в душата си, както в онзи момент, в който започнах да работя върху Добродетелите. Аз бях в ужас, когато направих по-щателен анализ на себе си и не намерих нито една Божествена Добродетел. Нямаше на какво да се спра, освен фалш в мене и около мене, аз нищо друго не виждах. А това ми причиняваше страшна мъка. Разочарованието беше голямо. Правда като чели никъде не виждах, далечна и странна ми се виждаше тя. За Правда може да се говори само там, където има дълбоко съзнание. Правда може да съществува само при едно хармонично развитие на всички Добродете­ли. Пенка 22. VII. 1923 г. Русе I 3 Истината. Да казвам Истината у мен обикновено не идва от само себе си, винаги ми минаваше през ума и лъжата, която би могла да я замести и трябваше със съзнателно усилие на волята да заставям себе си да кажа самата истина. Но не винаги моето съзнание е бдяло - често лъжех. Освен това, след дълго наблюдаване себе си и другите, виждам, че лъжата се вмъква във всичко, не само в думите на човека, но дори във всяко негово движение. (Във всичко, което е неестествено) и в края заключих, че всяка излишна дума, всяко излишно действие, всеки ненужен жест са лъжливи. Ако човек би изхвърлил всичко излишно от себе си в своя живот - то би изхвърлил и лъжата. Цветка, 22. VII. 1923 г. Русе. I 4 Мъдростта. Този месец работих върху основната си Добродетел - Мъдростта и върху Благоразумието. От това, че Мъдростта ми се падна като основна Добродетел, разбрах, че именно в тази област ми липсва нещичко, което трябва да развия чрез четене, слушане, по-малко приказки, а повече вслушване в гласа на Бога, който говори от вътре на душата, като я озарява с Божествена Светлина и Мъд­рост и я направлява в мисли желания и действия мъдри. Мъдрост и Благоразумие вървят заедно. Тръгнахме си от Учителя (6. VII. петък) и тази мисъл ме поглъща изцяло: Как да бъда мъдра и благоразумна. Мис­ля, ако чета много книги, дали тия книги ще ми дадат нужната Мъдрост или пове­че трябва да се вслушам в гласа на Божествената Мъдрост отвътре и проявен[а] отвън чрез Учителя. Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнаж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продъл­жих сама пътя си. На следния ден узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна. У мен се яви силно негодувание: Защо скриха моите сестри това от мене, до последен час бяхме заедно. А още по-мъчно ми стана, че една моя най-близка сестра (Пенка) не ми се обади. Повиках Мъдрост­та на помощ, тя ме утеши. Но все пак аз бях още смутена, докато в неделя в беседата от Учителя аз съзрях отговор на моя смутен ум: „В Любовта ограниче­ние няма. Тя дава пълна свобода на любимото същество." Разбрах, че аз не бива да ограничавам с моята любов моите сестри, при това аз не знаех кои са причи­ните на тяхното потайно заминаване. Пожелах в душата си: „Лека им работа" и се успокоих. Сийка 22. VII. 1923 г. София I 5 Любовта Любов, това е идеала, към който се стреми всяка душа. Мисля за Любовта, но що е тя, как и кога се проявява? Пълен отговор намирам в 13 глава от Коринтяном. „...Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм; и ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгоряване, а Любов нямам, нищо не се ползувам; Любовта дълготърпи, благос­клонна е, на всичко се надее, всичко търпи..." Търся проява на тази велика, безгранична Любов у себе си, но не намирам. Любовта е жертва, жертвата е проява на Любовта. Не съм се жертвала аз, жертвата е чужда за мен. От жертвата започват страданията - израз на великата Любов. А само чрез Благоразумието можем да преодолеем страданията. Любовта е факел, който осветлява пътя ни, по който вървим. Невенка 22. VII. 1923 г. София II ГРУПА VI1 Жертвата Жертва, подразбирам пълно себеотричане от всяка собственост. Да виждаш, да знаеш, че ти можеш да се ползуваш духовно и материално, но да се помириш и отдадеш на ближния си и в замяна на това да приемеш всички поругания и обиди, и то без роптание. Мисля това ще постигна само с Божествената Любов. Василка 22. VII. 1923 г. София VI 2 Равновесие [Темата не е вписана.] VI 3 Свобода и простор Свободата е естественото и хармонично състояние на Духа. Свободен трябва да бъде Духът и никое външно или вътрешно влияние не трябва да ограничава неговото движение. Той трябва широко да разпери крилете на своя полет - изпълнител на Божията воля. Свобода подразбира умствена, сърдечна и волева. Първо, умът трябва да бъде свободен от отрицателни мисли, сърцето - от отрицателни чувства и волята- от отрицателни действия. Духът не трябва да приема върху си ничие ограничение, освен, ако е сам да се ограничи с помощта на Белите Братя, за да претърпи изпитание или да изпълни някоя трудна задача, но Той, свързан с Бога, е пак свободен. Духът може да го угнетяваме ежеминутно. Всички противо божествени постъпки, го правят да страда и да бави своето широко проявление. Духът е свободен да слезе при познанието на известни неща, или да се повдигне при изучаването на нова област. Той е работникът на цялата нива в човешкото естество. Той е сеяча на доброто в нашите души; Той е който изговаря благите думи на утешение или насърчение. Той, Духът е свободния у нас, а всичко друго може да се поддаде у нас на външно влияние. Той е пазителя и Учителя на нашия ум, сърце и воля. Известна проява на ума или сърцето, ние понякога погрешно ги схващаме като действие на Духа и така угнетяваме често пъти околните си. В свободата на Духа има пълна хармония, както за личността, негова поданица, така и за средата, в която се движим. „Намерете Истината, казва Христос и тя ще ви направи свободни." Следователно, за да бъдем свободни, трябва да се научим що е Истина, а Истината, казва Учителят е Проявената Любов. Олга Славчева 22. VII. 1923 г. Н. Загора VI 4 Светлина и знание Да имаш Светлина, то значи да виждаш своя път, т.е. да не се спъваш от нищо. Да знаеш, ще рече да можеш да се справяш и да разбираш противоречията, с които се сблъскваш в своя път. Виктория 22. VII. 1923 г. Русе VI 5 Чистотата Ето до какви мисли дойдох като размишлявах и работех върху чистотата. Във всичко туй, което ние наричаме чисто и нечисто, има голямо разнообразие. За едни едно е чисто, за други съвсем друго. Всички имат стремеж към чистотата, но съдържанието, което се влага е различно. Зависи от развитието на човека. Дойдох до следната мисъл. Нечисто е онова, което човек е извършил или в което ако живее, още ще бъде спънка за неговия растеж. А чисто е онова, до което човек още не е достигнал, до което още не се е домогнал. И всякога така ще бъде докато има развитие. Чист човек е онзи, който се стреми да вживее своя идеал - туй, към което се стреми. Аз не говоря за абсолютна чистота, тя е цел. Чисто е това, което е пред нас, към което се стремим - идеалът. А онова, което сме надживели е нечисто. Ако искаме да имаме чист живот, трябва да вживеем своя идеал. Учителят ни каза: „Вложи чистотата в сърцето си, и Любовта ще дойде." Разбирам: Вложи своя идеал в сърцето си, заживей с него, така ще създадеш условие да дойде Любовта. Само така ще може тя да се прояви. Еленка 22. VII. 1923 г. София I ГРУПА XI 1 Щедрост Върху тази добродетел имаше да работи Сотирка, тя е във Варна и няма известие от нея. Когато получа работата й, допълнително ще я впиша в тетрадката. [Бележката е от Савка] 9. XI. XI2 Великодушие През този месец душата ми бе повече в тиха почивка, във вътрешна, скрита работа. Живях повечко в мир, затова изпитвах едно по-голямо разширение и можах да дам и за другите около мен. Проявих по-голямо от обикновеному великодушие. Старах се да видя Великодушието. То е грамадно, но аз зърнах само крайчеца на малкия му пръст. При всяка нанесена ми обида поглеждах този малък пръст и лесно прощавах. Паша 22.VII. 1923 г. Русе XI Искреност и Чистосърдечие През този месец работех върху тези добродетели във връзка с Истината, Свобода - простор и Благоразумието. „Ученикът не може да лъже", казва Учителят. През този месец понякога се явяваше у мен желанието да излъжа, но на момента се сещах и веднага или казвах истината или замълчавах, ако не можех да я кажа. Благоразумието, взима голямо участие в добродетелта Истина. То казва кога известна истина трябва да се каже, как трябва да се каже и кога не трябва да се каже. Защото, че зная истината, това не значи, че трябва да я кажа. Когато обикнах Истината, аз пожелах да работя за нея. Свобода: В тази работа аз научих още една дума, която до тогава беше празна за мен. Сега разбрах, че и Свободата е добродетел, понеже тя иде от Истината. Човекът на Истината е човек на свободата. Този месец, навсякъде където можах, от сърце прилагах свободата, защото самата аз намирам нещо много велико в това да бъде човек свободен, морално свободен. Ние не бива да се ограничаваме, защото всяко ограничение вреди на искреността. Благоразумието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата. Свободата да бъде нещо свещено, а не разпуснатост. Всяко свещено чувство трябва да живее и расте в свободата. В последната си работа през този месец намерих още доста голямо затруднение. Чистосърдечие: Чистосърдечието го разбирам като искреност, спрямо себе си, спрямо душата си. Тук още се опитвах да се лъжа, много неща скривах пред себе си и трябваше с голямо усилие и силни преживявания да си призная някои неща. Винаги показвах нещата пред себе си по-меки и по-добри отколкото са те. Но след големи борби в себе си, аз правех изповед пред душата си. Когато забелязвах някое особено състояние на скръб у себе си, аз си казвах, че не зная коя е причината или я търсех от вънка, но не и вътре от страх да не се провиня в нещо. Борех се и накрай намирах погрешката отвътре и смело я изнасях пред себе си. Тогава бях доволна. Искреността прилагах повечето по отношение на околните. Но трябва да призная, че тази искреност не беше естествена на ме­не. Само искреният човек може да притежава Истината. Тук Благоразумието беше самата Истина. Тя ме подтикваше към чистосърдечие и искреност. Савка 22. VII. 1923 г. София XI 4 Благоразумие Мъдрост: Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика Светлина, Знание и Благоразумие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината. Пътят за усвояване на Божествената Мъдрост е страданието. Светлина: Светлината това е онзи велик, размен, Божествен свят. Светлината носи живот в себе си. Дето има Любов - има светлина. Светлината прави човека свободен. А под думата свобода се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интелигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела. Елена Х. Григорова 22. VII. 1923 г. София XI 5 Милосърдието Милосърден може да бъде само безкористният човек. А безкористен е този, който е влязъл в закона на Божествената Любов. Марика 22. VII. 1923 г. Русе --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] списък на листче, приложено към този месец

ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ[1] [ ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА ! ] петък, 6 часа сутринта (Присъствувахме 13: Паша, Савка, Еленка, Марийка, Дафинка, Виктория, Пенка, Цветка, Олга, Василка, Невенка, Марийка, Сийка, Сотирка - във Варна, а сестра X. Григорова не се яви.) Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Ще ви прочета няколко стиха от 15 глава на Марка, от 6 стих до края. Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се различават по следующите белези: В неразумното всичко е без план, всичко е необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене, то е място на вечно недоволство, а разумното се отличава с растене, живот. Тогава ще ви приложа тия три думи на български: чистосърдечие, искреност и откровеност. Чистосърдечието изключва всякакво гниене, значи в душата ви да няма никаква материя, която гние. Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си. Туй разбирам чистосърдечие - без гниене, без развала. Думата „искреност“ аз я замествам с правилния процес на растене без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. „Откровен“ замествам с думата, значи да има достатъчно светлина, влага, да може да расте. „Отворен“ значи „откровен“. Тъй щото, когато аз говоря някой път и ви казвам да бъдете чистосърдечни, то значи да няма гниющи вещества. Казвам някому да бъде искрен, то значи да расте, без да изсъхва. Като казвам някому да бъде откровен, то значи да има достатъчно светлина, влага, за да расте. Следователно, да бъда ясен в думите. Много пъти питате, какво искам да кажа с думите „чистосърдечие“, „искреност“, „откровеност“. Този живот, в който сте тръгнали, трябва да имате ясна представа за него. Ясна представа аз не разбирам такава, за каквато учите в университета. Не, пътят, по който вървите, цялата местност трябва да бъде добре очертана пред вас. При това и други трябва да са минавали пред вас, трябва да имате всичките сведения. Сега, вие влизате да изучавате не живота на сърцето, не живота на ума, защото с тези работи вие сте запознати, а влизате да изучите живота на душата. Туй трябва да го знаете, че аз не засягам там вашия живот на сърцето, нито на ума ви, няма да засягам тия ваши области, там вие сте работили, вие сте специалисти. Какъв живот има в сърцето ви, това го знаете, какъв живот има в ума ви и това го знаете, а какво има във вашата душа, това тепърва трябва да го учите. Новият живот е живот в душата. За да извървите този път, трябва да ме слушате, защото това е една нова присадка. Ако аз искам да присадя този новия живот, а вие го бутате, ще го развалите. Ако аз присадя нещо, а вие 10 пъти на ден го бутате и развързвате, няма защо да си губим времето. Сега, запример, у вас може да се зароди едно желание, дали тази нова присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите сърца и умове. [Тъй ще си зададете въпроса] дали вашата присадка може да ви направи щастливи. Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека. Сега, аз по аналогия ще ви дам едно сравнение, защо не могат. Нали вие имате един закон във физиката, според който можете ли да изкарате вода на по-високо место, отколкото е самият извор? Не. Значи, може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е, добре, ако умът и сърцето, това са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тия извори горе в душевния свят? Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, чрез парни машини.“ Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всичките тръби на инсталацията ще се разпукат и нямате достатъчно тръби, в които може да изкарате водата горе, в душевния свят? От сърцето водата никога не може да се изкара в душата. Сега ще дойдем научно да обясним: Това нещо не може да стане, понеже съставът на материята в душевния свят е съвсем друг. И ако вие, да кажем, внесете тези сокове на сърцето в душевния свят, ще станат най-големите експлозии. (Една от сестрите: „От безумие това можем да го сторим.“) Не от безумие, а от любов. Туй все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка без да разбира, може да нахрани детето си от любов и да го намери мъртво. Тук, преди година, една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка. То си откъснало по-голямо парченце и после цял един въпрос, писка, реве. Казвам: „Ще му дадете очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха си.“ И тогава престава да плаче. Сега мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, да не може да влезе в душата?“ Може, но питам: Ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този малък прашец влезе в окото ви, може ли да го държите? - Не, ще ви дразни. Защо? - Защото окото е по-чувствително. Тъй щото душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразнят. Затуй ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в душевния свят, вие трябва да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах и тям подобни, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. Най-много вие ще плачете, ако не се съобразявате. Такъв е законът. Туй е сега тъй наречената философска страна, от части философската страна на въпроса. Сега, думата е, че всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата „мисъл“ аз разбирам Божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва да си има или по-право си има свое Божествено приложение. По това се отличават Божествените мисли от човешките. Ще ви определя пак разликата в какво седи. Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде да се приложат. Туй, което е Божествено, навсякъде можете да го приложите и всякога дава добри резултати без изключение, когато в човешките мисли не е така. Друго, Божествените мисли никога не губят своята стойност, колкото минава времето, толкова повече се увеличава тяхната стойност. А при човешките мисли не е така, обратно е там. Колкото повече минава времето, толкова повече те губят своята стойност. Тъй щото да имате една ясна представа: Божественото не губи, човешкото губи. Законът е верен и за Божествените мисли и за Божествените идеи. Аз замествам тука Божествените идеи с Божествените чувствувания. Защото, по някой път, вие казвате: „Аз чувствувам разположение и неразположение.“ В Божествения свят не може да имаш неразположение. В Бога неразположение, такова състояние няма, когато един човек може да бъде разположен и неразположен. Да ви изясня идеята сега. У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш!“ Това е човешкото. Най-първо благите думи, а после, отзад тоягата. Тия неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Всички ги знаете. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва, започвате с тоягите, почвате да се налагате, а то е свързване. Одумването аз го наричам тояги и вързване, а индусите го наричат карма, свързани са хората с кармата си. Е, тогава следующата мисъл: Могат ли да се прекарат соковете от душата в сърцето? - Могат. Може да запитате: „Защо трябва да се занимаваме с душевния свят?“ Понеже вашият свят, светът на сърцето и ума е обеднял, необходимо е сега да се прекарат соковете на душата в сърцето и ума, за да могат тия светове да се подигнат или тъй да се каже, на човешки език, да се облагороди сърцето и ума. Сега, ние не застъпваме въпроса, да се развива сърцето и ума, но като прекараме соковете на душата в сърцето и ума, строим и подигаме. Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят. Това се подразбира да се развие умът и да се облагороди сърцето. Сега, вие наричате този клас -“Клас на Добродетелите“. Отлично, вие така го наричате. Но знаете ли, какво значи Добродетел? В тази смисъл, в която аз съм употребявал, значи клас, в който се дава най-добрия, най-великия, най-възвишения метод за облагородяване на човека, най-добрия, най-лесния, без много разноски, но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост и ще ви кажа защо именно хората остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре. Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат. Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма. Всеки килограм по 10 лева правят 10 000 лева. На седмата, на осмата година се увеличава плодът, увеличава се приходът. Питам сега: Кой е спечелил? Не само това, но вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разпространите разсадника си. Това нищо няма да ви костува, понеже земята и светлината има достатъчно енергия да храни тия семенца. Тъй щото, в Божествения свят работите са по- лесни. Защо са по-лесни? Ти ще боднеш семенцето в земята, ще го прекопаеш и то ще даде своя плод. А в човешкия свят не е така. В човешкия свят тази работа е 100 пъти по-мъчна, отколкото в Божествения. И тъй, мнозина, които са влезли сега в духовния свят, те са влезли да изучават духовния свят с човешки методи и вследствие на това трудности има, те са трудни. По човешки вие не можете да изучавате духовния свят. Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, все са фалирали, без разлика, няма никакво изключение. Затуй в Божествения свят, в света на душата, ще имате Божествени методи, никакви човешки методи, ни помен от тях не трябва да има. Божествени методи - нищо повече! - „Ама този тъй казал, онзи тъй казал, ние у дома тъй правим“ Е, у дома как правите вие? Хубаво, нека съвременните химици да направят едно яйце или круша или ябълка, да изкарат тези сокове от тях и нека ги сравнят с естествените. Вземете тези сокове от растенията и плодовете, които изкуствено правите и ги сравнете със соковете на естествените. Запример, често правят и изкуствено мляко, но онези, който го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получават направо от кравите, има нещо, което в изкуственото липсва. Туй, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да го вложи. Запример, щом влезете в света на душата вие не можете да влезете с вашето съмнение. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. С него вие не може да припарите там. Като влезете там със съмнение, ще стане експлозия и вие ще бъдете първи, които ще пострадате. От бомбата всичките твърди части са изхвърлени, остава само долната част на топа. В Божествения свят като стане експлозия, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички, без изключение. Туй е сега за разяснение. Ще кажете: „Ако и ние влезем така...“ С кои стават тия експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влязат в Божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най-учените, които са употребили най-големите хитрини на своята мъдрост. Те са претърпяли това, а с простите хора това не става. Вие още не сте бомби. Когато човек е живял дълго време, чрез своите човешки познания е набрал тези експлозиви в себе си, вътре в себе си ги е поел и влиза с тях в света на душата. Там тези енергии се развиват и правят тези експлозии. Сега, да ви обясня моята мисъл. Може да ви се вижда малко странно, защо е тъй. Представете си, че вие имате 100-ина яйца и сте ги взели, като яйца на малки птиченца, но те се указали яйца на някоя усойница, на някоя кобра. Вземете ги в една кутийка и всеки ден разправяте на другарката си за тях. Но представете си, че някой ден вие влезете в света на душата и оставите вашата кутия да я напече Слънцето. Питам: След известно време какво ще спечелите? Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече. Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас. Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си. Затуй всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва и животът ви ще бъде обновен. Като израснат тия семенца, ще опитате техния живот. А носите ли вашите яйца и влезете ли с тях, щом се измътят там, ще се върнете. Измътването на тези яйца там е престъпление. Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Да не носите тия семенца в света на душата. [Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: До моите роднини, света на сърцето и света на ума. Там може да растат, понеже в света на сърцето и в света на ума има храна за тях.] Законът е верен. Щом човек влезе в духовния свят, той става по-добър, но и по-лош става, защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън и той расте. И лошото и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, на които соковете няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си, на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива. Но, в какво може да впрегнете една змия, каква полза може да й принесете? Е, хубаво, както впрягат хората сега бубите на работа. Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби. Затуй те са постоянни гризачи, зъбите им растат чрезмерно усилено. С това аз искам само да ви покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо трябва да бъде на своето място. Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления. Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „От как сме влезли, сме станали по-лоши.“ По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи трябва. Сега, ето къде седи малката опасност: да допуснем, че вие имате една малка вадичка. Децата си правят такива малки вадички и на тях поставят малки колелца, воденички, които хубаво се въртят. Ако обаче тази малката струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние? - Няма. Целият труд ще отиде напразно. Е, да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга една машина, по-голяма, при друг акумулатор. Значи, първата изгубва своята сила. Сега, ако вашата физическа сила я прекарате в духовния свят, туй колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затуй ние казваме: „Божественото у човека с човешки усилия не става.“ Понеже сте в един уреден свят, вие ще идете на станцията, купувате си билет, плащате си го и като удари звънеца, ще влезете в първа или втора класа на трена и няма да го тикате, да мислите дали върви. Той сам ще си върви, а вие само ще изпълните условията. И в Божествения свят има същата аналогия. Защото, да кажем, че сте пътник, някой път може да не знаете где да влезете. Казвате: „В кой вагон да влеза?“ Е, все таки в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите. [До тука какво разбрахте?] Е, какво ви направи впечатление от всичко казано? [(Паша: „По никой начин да не се домогваме до Божественото по човешки начин.“ Савка: „ Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.“ Олга: „На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия на живот.“) Понеже вие влизате в душевния свят, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите, не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате. Един банкер какво друго може да научи? Той може ли да научи какви са новите теории за откриването на звездите? Не, той само тефтерите има в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват. Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото?] Едно просто изяснение: да допуснем, че сте били слугини при една господарка, която ви била по 10 пъти на ден. Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10 = 36 000 удари. То е един почетен капитал. Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара?“ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва. Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в душевния свят, намерили са една готова почва, веднага ще прогресират, будни са, а тия, които не са страдали, трябва много да работят. Самите страдания, те са една почва, приготовление за пътя ви. И в душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите. Ще кажете: „Слава Богу, че Господ добро е направил, значи ударите не са отишли напразно.“ Ами как ще прекараш този удар. Да кажем, тя те удари веднъж, дваж, най-после почувствуваш една болка, ще кажеш: „Господи, избави ме!“ В душевния свят Той благославя този удар. Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови. Значи, прекарваш този удар там горе. Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят. Тогава Господ казва: „Понеже ти Мен викаше, когато господарката ти те би, Аз благослових тези удари. Ето ти богатството.“ Ти искаше Той да те избави. Хубаво и Той те избави. Сега, как става работата с господарката ти? Тя, като те е удряла, в душевния свят тя с всеки удар се понижава, изгубила. Втори път като дойде, съгласно кармическия закон тя ще бъде една слугиня при тебе. Туй е разликата. „Е, казва, като я бих, какво стана?“ Стана това, че ти беше господарка, а като я би, ти стана слугиня при нея. Като правиш зло, туй ще придобиеш, а като правиш добро на другите ти ще станеш господарка. Значи, като издържаш, като се молиш, ще бъдеш господар. Някои хора, например като издържат страдание, те са готови да издържат. Е, добре, вие сега ще има да размишлявате върху някои добродетели. (Учителят разглежда листа, в който са написани главните добродетели, и техните подразделения.) [2] Туй е значи, реколта за пет месеца, която ще имате в душевния свят. Сега вие ще изучавате какво нещо е Добродетел. Вие трябва да си представяте какво нещо са добродетелите в приложението на живота. Какво нещо е Правдата, запример. Аз ще ви обясня какво са добродетелите в живота. Ако вие сте един пътник или един странник и пътувате и ако вие дойдете при мене с добродетелите си, аз ще ви посрещна, ще ви нагостя, ще ви дам легло, храна за път ще ви дам, ще ви покажа пътя. Това е добродетелта, която ви служи. Правдата се състои в следующето: ще ви дам предохрана да не би да се заблудите в пътя, ще пратя хора, които ще ви придружават. Истината: ще ви осведомя за цялата местност, ще ви кажа онова, което трябва да знаете. Мъдростта: Ще ви запозная с всички жители по пътя, по който минавате, какви са техните характери и т.н. Остава Любовта - вие я разбирате любовта вече. Туй работата за първата група. Сега втората група. Жертвата: с жертвата ще постъпвате да действате, но как работите сега? Най-първо трябва да започнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Нали казват, че тя е растене? Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво. Искреността - дървото трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта. Щедрост, да бъдете щедри се подразбирала раздавате излишното от онова, което имате на другите. А жертвата почти ще я оставите, закона на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате. Истина, чистота, свобода, равновесие, великодушие и т. н. Всичко до тук много хубаво върви, но дойдете ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека. Аз ще ви задам един въпрос. Представете си следующето: Да кажем, че една голяма змия там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла. Вие вървите по пътя. Питам ви: Трябва ли да станете жертва на змията, да ви изяде? Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица? (Виктория: „Няма да бъде разумно.“) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, вие трябва да знаете, че жертва в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното, жертва може да се даде само за Бога. Този, който разбира закона, трябва да знае само за Бога може да се даде жертва. Казват, че майката се жертвува. То е защото любовта е в нея. Жертва без любов не може. Само за Бога може да се даде жертва. Дето е Любовта, там е Бог. Жертва може да се дава само дето е Любовта. Дето е Любовта, там е Бог, а жертвата подразбира изобилие. В духовния свят е другояче: ще се жертвуваш, без да умираш. В духовния свят е друго, там ще се жертвуваш без да умираш. Не само че няма да умираш, но ще печелиш, затуй казва Христос: „Който жертвува живота си, придобива живота си.“ А тук на земята не е тъй. Жертвата е винаги закон на загуби. Значи, може да се жертвуваш и в религиите виждаме, че можеш да принасяш всичко в жертва само за Бога: и овци и гълъбчета, но само за Него. Някой казва: „Да жертвувам ли нещо за хората?“ Не, за хората нищо няма да жертвуваш, никога нищо! Само за Бога! А щом е дадена жертва за Бога, Той обхваща хората и тази жертва може да я даде на когото иска. Да обясня закона. Да кажем, че вие обичате един ваш приятел и му дадете 100 000 лева. Ще му се месите ли где ги дава? Когато се жертвувате за Бога, дайте тази жертва. Той ще ги даде комуто иска. Тъй щото в ума ви да залегне този принцип: Жертва трябва да се даде само за Бога. Сега не се смущавайте да се жертвате, трябва да се жертва. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще научите. [Иска ли брат да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе. Те са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва.] Жертва подразбира Божественото вътре. Жертвата има и друга страна. Жертвата подразбира да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар в някое царство иска да тикне хиляди хора да станат жертва заради него. Защо? За да тури на короната си едно камъче повече или някой кръст да му дадат. Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили крака, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жертвуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай. Ще изгуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче на своята корона. Доста е рекох. Втори път като се съберете пак ще говорим. Сега, приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Разбирате ли? Всички без изключение! Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. [Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи. Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от някое бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушие значи размер на душата, тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си: че онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, той печели - нищо повече. Тъй като се занимавате с тия добродетели, мислете само за Бога. Аз имам едно правило: Мислете само за Бога! За Бога какво трябва да мислите? - [Че Той е най-добрия и най-благия.] А като мислите по този начин, всичките тия добродетели писани може да ги прилагате. Вие ще дойдете един ден да съзнаете, че всякога можете да дойдете до съзнанието на Бога, да чувствувате Неговата мисъл. А като дойдете там, успокоявате се. Като дойдеш до Бога, това състояние се отличава по това, че щом дойдеш до Него, веднага всичко у тебе расте, всичко се осмисля. Дойде ли Божествената светлина, проникнели Божествената светлина в душата ти, ти веднага се въодушевляваш, имаш смисъл, подтик, насърчен си, но изчезне ли тази светлина, Бог не ти ли проговаря, отвънка може да говорят много нещо, без Него - нищо нямаш. На туй трябва да обръщате внимание, на туй вътрешно въодушевление. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе. Та, постепенно, постепенно ще придобивате всичко. Няма да бързате, ще придобивате малко по малко. Ще гледате тия добродетели да ги развивате. Пак същото правило: Божественият живот е най-лесния живот, най-лекия, най-приятния. И най-лекият път, по който може да ходите, той е Божествения път, с най- малко разноски. И ако някой път ви се струва мъчен, значи хванали сте човешкото. Помнете: Имате ли по някой път мъчнотии, значи хванали сте пак човешкото, човешко с Божествен надпис. Дойдат мъчнотии, затруднения и дойде ли светлината - Божественото, като че изведнъж всички мъчнотии изчезнат. И ти се учудваш, казваш: „Как така станало това тъй лесно?“ Което показва - в Божественото учение си. В човешкото не е тъй. Знаете ли на какво мяза тази работа? Един пътник се уморил от снега, та легнал върху него да си почине. Но, като го затрупал снегът отгоре, той си казал: „То моето се свърши вече.“ Останал половин метър под снега. Но като пекнало Слънцето, снегът - стоплил се. Та всичките мъчнотии, които ви идат отгоре, колкото и да са студени, не мислете, все ще ви постоплят, но само след като дойде Слънцето. Като дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре, не се топят вече. Та, мнозина казват: „А, то религиозният живот!...“ Аз зная туй правило: Божественото това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествения път, а има религиозни, които вървят по човешкия път. Човешкото всякога е мъчно, туй е общо правило. А когато някой път имате мъчнотии - падания и ставания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път няма падания, там падаш, като на пружини, няма никакво кон- тузене. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божествения живот, който водите, то е стария ви живот. Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: „Ето, аз влязох в Божествения живот, а пък мъчнотии.“ Не, и то е старото, което се проявява. Прочетохме Добрата молитва 8 часа без 20 минути 6 юли 1923 г. в столовата, дома на Учителя, 66 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тази беседа се публикува от ръкопис на Паша Теодорова. Текстьт в квадратни скоби е вмъкнат от късен препис на втора стенограма, в който има известно осъвременяване на изразните средства. [2]Другата стенографка е отбелязала: Учителят разглежда листа, на който е написан реда на добродетелите за всеки месец на ученичките.

МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ (Учителят запита) Какво бихте искали? (Отговори Паша: Бихме Ви молили да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни. Как да създадем отношения на искреност. Как да постигнем свързване с Бога, за да имаме успех в работата.) Е, вие трябва да хармонизирате вашите общи действия в една посока. Човек най-първо е едно същество индивидуално, което живее само за себе си. Това е в едно отношение, после той живее за дома и обществото; живее за своя народ и за човечеството и най-после живее за Бога. Това са все стъпала. И постепенно, даже френологически наблюдавано, постепенно върви, като се започва отдолу. Той живее най-първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учителят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства. Ако дойдем до обществото, тогава идват моралните чувства. Но вие, за да се разбирате, трябва да разбирате душите си, да разбирате нуждите си и да имате не обич, а взаимоуважение и почитание една към друга - без друго. Например, някой път може да виждате недостатъците си една на друга, някой път може да се унижавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате никога. Всеки трябва да почиташ като себе си, и на всеки ще дадеш своето място и няма да се месиш в неговата аура, няма да се месиш, ще го поливаш като едно цвете. Като го поливаш, който човек и да е, тогава той ще почне да те обича. Едно цвете, което поливаш всеки ден, ще почне да те обича. Щом минаваш всяка сутрин покрай него и не го поливаш, то си казва: „Ти си гледаш своя интерес“, не го обичаш. Но поливаш ли го, то си казва: „Обича ме“ - то те разбира. После, вие трябва да се стремите, не да се изолирате, но кръгът на вашата деятелност трябва да стане широк, значи да живеете за всичко, да имате един широк полет, стремеж да се подмладявате, защото иначе, вие взимате такива идеи, които ви състаряват и тогава казвате, че нищо не ви интересува в света. С такива идеи, ни на небето имате приятели, ни на земята имате приятели и тогава за кого живеете? Ще увиснете във въздуха. И тогава на какво ще мяза вашето положение? Трябва да имате нещо реално, на което да се базирате. Сега, вие казвате: „Да живеем за Бога.“ Е, какво е вашето понятие за Бога? Казвате: „Бог е любов.“ Каква е тази любов? Дали ли сте си отчет, каква е тази Любов. Ето как можете да я намерите запример. Да кажем вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте пътя, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам - нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло - 1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчета­ние, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото. Аз имам един пример, един ден ще ви го дам, не сега, и вие ще го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виж­даш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. Запример, написвате: „Аз ви любя.“ Любовта в написаното „аз ви любя“, там ли е? - Не е. В какво е? В тази връзка „Аз ви любя“, по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение. Да кажем, че някой пред 2000 години го е написал, може да не [е] заради тебе. Туй изречение „аз ви любя“, преди 2000 години е написано и днес ти можеш да го намериш. Ами отде знаете, може да си бил ти този, на когото е било написано това изречение. То на тебе е написано, а сега го срещаш, казваш: „Гори ми сърцето.“ Преди 2000 години е било това, а сега казваш: „Колко сладко ми тупти сърцето.“ Познаваш го. Този, който ви е писал, той ще ви се яви. Бог изобщо се крие, много мъчно е да Го видите. Той тъй се крие, че се изисква едно око тъй зорко, една душа тъй открита... Всякога когато наближаваш да Го видиш, Той се крие. Виждаш Го и после пак Го изгубваш. Намериш се в трудно положе­ние и казваш: „Сега ще Го намеря.“ Той ти помогне и то тъй го направи, че ти не Го забелязваш дори, скрива се. Ти казваш: „Толкова глупав съм бил!“ В друго трудно положение се намираш. Казваш: „Сега, като ми помогне, ще Го видя.“ Той ти помогне и пак се скрива, ти пак не можеш да Го видиш. В този момент, когато ти помогне, Той си дигне ръката и се скрива. В момента, когато ти помага не Го виждаш. Тъй е, вие имате малки опитности в това. Запример, ето къде е във вас слабата страна. Вие, когато се запознаете с някой човек, най-първо искате да намерите неговите грешки. Това е крива фило­софия. Грешното у човека всякога се вижда, личи, но вие ще търсите да намери­те нещо добро у него, една правилна черта, ще намерите една Божествена черта, за която да можете да го обичате и то не само за един - два дни, но тази връзка да е толкова силна, че да седи 5-10-15 години, един живот... Ще намерите такава връзка. Ако вие 10-те не намерите една такава връзка, вие не можете да намерите едно звено. Второ допуснете, че вие искате с някоя ваша сестра меж­ду вас да се създаде тази връзка и казвате: „Искам тази сестра да я обикна.“ Искате Господ да ви покаже. Ето какво става. Един ден тя си върви по някой кей или по брега на една река, някой я бутне и тя се дави. Ако вие се хвърлите и я избавите, между вас се образува една връзка. Та мъчнотиите, които може да срещнете, ще ги използувате, за да се образува тази връзка. Защото, ако във време на мъчнотии не си помагате, где седи любовта? Ако всинца сте богати, не ще можете да си помагате и тогава връзка не може да се образува. Но ще изпол­зувате малките случаи, които образуват вътрешните връзки. Но ако сте бедни и се нуждаете един от друг, тъй ще се образуват връзките на тази вътрешна връз­ка. После, някои хора не можете направо да ги обичате. Защо? Още не сте про­учили законите. Има хора, с които вие прямо нямате връзка, не може да ги оби­чате. Ще ги обичате по един околен път, те са тъй свързани, че трябва да обичате 4 - 5 души, та тогава да обикнеш тях. Ето как ще го обясня. Допуснете, че вие обикнете лицето Р, но вие сте лицето „а“ и вие съставля­вате най-вътрешния кръг. Следователно, най-първо вие трябва да имате връзки­те на другите кръгове. Тук, на следующите кръгове, има няколко лица-лицата В, С, D. Вие трябва да минете през тях и тогава да дойдете до Р. (- „Защо в кръг, а не в права линия?“) - Това се все радиуси - АВ, AC, AD, АР. (- „В различни системи ли са те?“) - Да, влиянията са различ­ни, в една система са, по отношения са различни. Този кръг, най-външният - „Р“, е отдалечен най-рано, следова­телно най-далечен е, най-стар е, а кръгът „А“ е най-мла­дия, той най-после е отделен от общия център. Следова­телно вие трябва постепенно да минете през тия стадии, за да дойдете до туй положение да разбирате разните състояния, да разбирате най-външния кръг. Да кажем, вие имате професор по философия, как ще го обикнете? Трябва първо вашият ум да се развие, за да схванете философията, а за да схванете филосо­фията, трябва да минете през ред негови ученици, за да видите как те са учили. Направо не можете да отидете. Да кажем, че този Учител е пуснал 10 випуска, вие ще намерите някои от тях, ще изучите какъв е неговият характер, какво е неговото учение. Закон е това. Значи най-голямо развитие имат тези, които са най-далечни, а тези, най-близките, имат най-голямата интензивност, те имат най- голямата възможност. Вие ще се стремите да развиете това, което е във вашите души. Нищо няма да създавате, а само ще развиете, тия дарби, които имате. Всякога хората, които се обичат имат взаимни стремежи, те са едно съдружие, взаимни интереси имат. Запример, има обич между корените и кпонищата. За­що? Едните, корените имат интерес от клонищата, и те едни без други не могат. Следователно, между един корен в почвата долу и един клон във въздуха горе има съответствие, подобие има и те може да се обичат. И обратното, от клонете можеш да изкараш един корен и от корените можеш да изкараш един клон. Ако се отреже един клон и се постави във почвата, като се полива, започва да пуша клоне [корени]. Значи, ако отрежеш един клон от закум[*] и го потопиш във вода­та, след време ще пусне корени. Значи клонищата съдържат корените в себе си и корените съдържат клонищата в себе си. Следователно плътският човек съдържа духовния човек в себе си в заро­диш и духовният човек съдържа плътския в себе си в зародиш. Да разбирате законът какъв е. Да не мислите, че духовният човек се е освободил, закон е това, не мислете, че съвършено може да се освободите от плътта. Само при известни условия плътта пак ще се прояви, ще изникне, като корен ще се спусне. Не мис­лете, че може да се освободите от нея. Плътта ще я подчините на духа да работи и ще я възпитавате, ще й кажете: „Ти трябва да ми служиш, каквото ти кажа аз ще го направиш, ще работиш, без моето позволение нищо няма да направиш.“ Тя, като те слуша, ще каже: „Мога ли туй и туй да направя? Искам малко винце да си пийна.“ - Не може. - „А какво да пия?“ Даваш й вода. - „Е, тя била хубава, водата.“ После дойде, каже ти: „Месце искам.“ Казваш й: „Не може.“ - „А какво?“ -,,Е, хубав хлебец и крушици ще ти дам.“ - „Че какво е туй хлебец и круши?“ - „Вкуси!“ - „А, хубаво, може, то било хубаво!“ Иска ти друго, ти ще й донесеш по- хубави неща. Значи, тя вижда, че и по друг начин може да се живее хубаво. Тя познава хубавото. Ще я възпитаваш и като се убеди, че ти познаваш нещата, тя все ще те пита. Почне ли тя да те пита, да те разбира, работата тръгва на добре, но почне ли да върши своето, на зле отива. Сегашното състояние на хората какво е? После, плътта тя не обича да учи, мързелива е. Ти ще я научиш и ще й кажеш: „Хубаво нещо е знание, хубаво нещо е музиката.“ Че някой път тя чрез ушите слуша. Казва: „А, хубаво нещо е.“ После, като направиш една изкусна картина, тя през очите вижда и казва: „Духът я направил“, но тя мисли, че и тя може да я направи. Хубави работи и почне да се радва. Божествен живот е тя. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Души са те от вечността заспали и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспивал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, пък други никога не заспиват. (- „Има ли духове, които никога не са спали и да заспят?“) Тогава тези, които не са спали ще заспят, а тези които са спали, ще се събудят, ще минат в една по-висока еволюция. (- „ Това не ли връщане назад?“) - Не, това е почивка. Засега само Господ е който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казвам, отиде светът. Даже като се задълбочи в някоя мисъл, тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом малко Той се отдалечи в работа, хората веднага почват да се дърпат за косите или както казвате вие: „изгубили идеала си“. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш, тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин.“ (- „Какво трябва да направим, за да се сплотим?“) - Аз ще ви приведа сега един пример. Даже двама души, които най-много се мразят, може да се направи да се обичат. Представете си, че тук точка „С“ е върха на една голяма височина, на който е поставена една дъска. Представете си, че теб те поставят на единия край на тази дъска, а на другия край поставят някого, когото не обичаш. На една хосканица[†] сте. И двамата не се обичате - погледнете надолу - пропаст, погледне­те се един друг, ще се обичате ли? - Ще се обичате. Тогава и писма ще си пишете. Сестро, какво поведение имаш? И тогава знаете ли как ще започне вашата ево­люция? - По следующия начин: Плоскостта се върти и вие си разменяте местата. Единият от вас е в точка „п“, другият в точка „m“; после „п“ отива на мястото на „m“ и обратно. След това „n“ се връща на първоначалното си място, като взима нещо от „m“ и става „mn“. Същото става и с „m“. Отново „n“ се връща при „m“ - „nm“. СЪЩОТО И с другата страна. И най-после ще се съберете при точка С, и ще се обичате. Сега математи­чески разрешавате въпроса. Вие сами ще намерите какво представлява триъ­гълника ABC. АС представлява чувствата; ВС представлява мисълта; АВ предс­тавлява волята; АС представлява любовта; ВС - Божествената любов; АВ - Бо­жествената воля. Тия окръжности всякога показват движението. И страните АС, СВ и АВ и те се движат, те представляват радиуси. 1/1 трите линии са в движение едновре­менно. Ето посоката на тяхното движение (по стрелките). Окръжностите се до­пират една до друга със своите периферии. Триъгълника и пирамидата представляват една малка отсечка от тесарак- та, а куба представлява една страна на тесаракта. Как се проектират те във вашия свят? Като една малка отсечка. Значи горе, над туй поле, седи един цял невидим свят за нашето зрение (- „Каква е тази пропаст?“) Ето каква е пропастта. Допуснете, че С е едно твърдо вещество, което постоянно потъва надолу. Следователно, туй С се е видоизменило и е станало в точката [... ] въздухообразно. В туй движение нагоре, то издига [...], то е водно, парообразно. Следователно тази линия АВ в тесаракта, тя е дори перпендикулярна, но този перпендикуляр пак е плоскост, плоскост на движение. По този перпендикуляр ние не мо­жем да се качим, когато в тесаракта той е една плоскост, по която можеш да ходиш. Онова същество, което живее в тесаракта, то може да върви по перпендикуляра тъй, както ние вървим по една плоскост. Сега да ви представя тази идея. Тази идея е изобразена в чертежа. Тия кръгове [... ] и т.н. са еднакви по големина, но понеже се отдалечават от нас, изглеждат по-мапки и за нас те имат конусообразна форма. А всъщност не е така. Този перпендикуляр се е образувал от безброй кръгове, по които мо­же да се ходи свободно. Следователно, едно същество, което се движи по перпендикуляр, ходи в кръгове, то се движи толкова бързо, че като минаваш в тия точки те светят, и нам се вижда, като че се образува една права линия. Понеже тесарактът обема едно голя­мо пространство, гдето пресича физическия свят в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Следствие на бързината ние го схващаме като една права линия, само че пресича нашия свят, затуй се показва един перпендикуляр. А ти като влезеш в този свят, веднага се движиш в кръгове, но се движиш с такава светка­вична бързина, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години, а ти можеш да извървиш този кръг в една минута, в една секун­да. И ние казваме: „Ние можем да се движим по този перпендикуляр.“ Но ако направите един хубав конус, тия кръгове в него да се пресичат конусообразно нагоре, те ще образуват перпендикуляр. (- „Ние не се ли движим по такъв кръг?“) Сега ще наблюдавате следующия психологически факт. Вие имате една приятелка, обикнете я, усещате, че всеки ден тя се приближава до вас. Някой ден може да е далеч от вас, но дали е близо или далеч до вас по разстояние, тя се приближава към вас. Тя се приближава, приближава, но един ден вие се усе­щате много близо. Това е едно вътрешно чувствуване. Някой път тя е близо до вас и вие я усещате все по-далеч, по-далеч. Значи има едно вътрешно отдалеча­ване и приближаване, т.е. тя се движи или в същата посока, в която вие се дви­жите и вие чувствувате, че се приближавате, или някой път се движи в противо­положна посока на вашето движение и вие се отдалечавате. В първия случай вие имате общ център. Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата има целта [n]. Този триъгълник тъй надолу обърнат, показва посоките на движението им. Щом е турен така триъ­гълникът, това показва, че движението е обратно, от­далечаване става. Ако се обърне триъгълникът наго­ре с върха, става сближаване. Когато две същества излизат от един общ център и отиват към разни посо­ки на периферията, те се отдалечават. Когато две съ­щества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да се сближите, трябва да се движите към Бо­га. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го спущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навънка, но най-после ще се събере­те в един център. Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, съзнание­то ви ще бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се и помежду си. (- „ Нали уж се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се съста­ряваме, както казвате вие?“) То е защото в стремлението си към Бога, те имат пред вид своя личен егоизъм. В един кръг са те, но имат два центъра. Аз ги наричам двуцентрови трицентрови и т.н. Движението е неправилно. (Олга: - „Всичко разбрахме, но пак остава нещо недоразрешено.“) Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята. Хубостта на нещата е там, че всяко­га остава нещо неразрешено (- „Как да разбираме пропастта под нас?“) Представете си, че се давите във вода, в някоя река, море или океан и дойде един плувец, когото вие не обичате, мразите го и той не ви обича, но той именно ви улавя и той ще ви избави. Това е пропастта. Ти си на единия, той на другия край на дъската. А сега казваш: „Каква е тази пропаст?“ Ти го мразиш и като речеш: „Остави ме“, и той те пусне, ти ще потънеш. Той е на [n] място, ти си на [m]. Той е на едната страна на дъската - ти на другата страна и така пазите равновесие. Ти си на противоположната посока и щом кажеш: „Не те искам“, веднага дъската ще се подигне и ти ще паднеш. Щом ти помогне той, ти казваш: „Виж, досега мислех, че той ме мрази, а той имал сърце.“ Друг случай, да кажем, че ти го мразиш, а той не. Той казва: „Аз ще те избавя, че ти пак ме мрази.“ Ти ще го мразиш ли сега? Не. И той се учудва и ти се учудваш, как стана това, че той дати помогне. Омразата всякога се дължи на някаква материална обида, сторена в ми­налото. Ще намериш туй състояние, този материален предмет, който е станал причина за омразата и ще повърнеш предмета на този човек. Да допуснем сега, че някой човек още от миналото те мрази, ти не знаеш причината на тази омраза сега, а тя може да е следующата: Той имал дете, ти си го тикнал във водата, то се удавя, а ти бягаш. Той те намери в този живот, търси детето си, не може да го намери и като те срещне в този живот, той те пита: „Кажи ми, аз те зная преди толкова и толкова години, аз имах дете, ти го удави, где е сега моето дете?“ Ти ще отидеш, ще намериш детето му и ще му кажеш: „Ето твоето дете.“ Той ще ти благодари и омразата ще изчезне. Като те мрази някой, каквото и страдание да ти създаде, все не може да се задоволи, докато не поправиш грешката си. - „Как да я поправя? Не мога да зная как да му помогна.“ Аз като зная законите, ще се моля за него. Да кажем, че той е мъж. Тогава един дух, който иска да ти помогне, привидно ще дойде във формата на жена, която той много ще обикне. Той ще се увлече и ще даде за нея всичко. В друг случай ще дойде друг дух във формата на дете, което той много обича. Туй дете ще се разболее и той трепери за него, но никой не може да го излекува. Ще кажа: „Има само един лекар в света.“ Той казва: „Аз мога да го излекувам.“ Отивам, той гледа детето, гледа и мене, мрази ме, но казва: „Понеже ти си единствения човек, който може да избавиш детето, то ако го излекуваш, аз ще те обичам, ще те простя.“ Като дойде до това, ето где е лекуването, това е начин за лекуване на природата. От невидимия свят ще се намесят да изправят тази работа. Тъй ще съчетаят те всичко, че туй, което е сторено и е създало омраза, така ще се разреши, че този който е изгубил нещо, ще придобие повече от всички. Значи, този човек, който считам за един голям враг, той ми даде живот. Тогава тия духове си отиват нагоре, оставят работата, освобождават ни. Кармата е разрешена вече. Омразата и любовта вървят заед­но, както деня [и] нощта, както тъмнината и светлината. ( Олга: - „Ние се презираме даже.“) Не, слушайте, вие не сте, които мразите, ами други мразят чрез вас, други любят чрез вас. Ами, ако сега взема твоята глава (към Олга) и с нея мушна Мариината глава и представете си, та като не вижда моите ръце, тя ще те мрази тогава и ако не знае причината ще каже: „Олга, ти ме удари, че ми пукна глава­та.“ Ти ще й кажеш: „Аз не съм.“ - „Че как още ме лъжеш?“ А пък аз съм, който те бутна. Но как ще докажеш това, че аз съм причината, а ти си само едно средст­во. Затуй трябва да бъдем будни. Няма да си даваш главата на другите. Това са задачи. Ще ви се дават такива уроци вътре в школата. Най-първо ще ви дам една задача да примирите двама, които се мразят. Оттам ще почнете да учите прими- ряването. Тъй ще намерите лек и на вашата омраза. Само така ще изучавате и себе си. Да видите тогава колко лесно човек изправя своите погрешки. Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите своите погрешки, не можете да се изправите. Запример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си.“ Ти не го виждаш. Вземеш огледалото, виждаш го. И другия, като се огледа, казва: „А, дай и аз да се очистя.“ И двамата, които се мразят, те са едно огледа­ло. Затуй най-първо ще се постараете да примирите двама души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия. Със старания, със усилия любовта не идва. Който се стреми с усилие да люби, тсй губи любовта. Като забравиш лю­бовта, тя идва сама. Щом се силиш да любиш, ти губиш любовта, защото Бог е Любов. И като се силим да любим, ние искаме да заставим Бога да ни люби. Ще си кажеш: „Любовта ще дойде сама по себе си. Любовта сама е закон. Тя дейс­твува без закон.“ Вие сега искате да знаете колко обичате. Ето где е вашата погрешка. Има­те едно малко прозорче на стаята си, един малък мазгал. Значи малко светлина влиза в него. Сега, где е погрешката? - В това, че вашето прозорче е малко. Погрешката не е външна, но е вътрешна. Направете по-голям прозореца си, зна­чи увеличете светлината. И тъй вие само давайте възможност и Любовта посто­янно ще влиза. Не се мъчете. Ако се мъчите насила да влезе повече светлина през вашия мъзгал, не ще можете, трябва да го разширите. Този мъзгал, този прозорец, това са вашите чувства. Ако вашите чувства са малки канали, а иска­те всичката вода да влезе, не ще може. Колкото е по-малък крана, толкова по- малко вода ще влезе. И сега слушайте, вие искате за пример, да ви обича някой, а пред него се показвате тъй горди. Аз ще ви обясня това философски, че и най-невежият да го разбере. Сега допуснете, че вие искате у вас да никнат и круши и сливи и ябълки, всички плодове, всичко да имате, но при вас има един висок планински върх (А). Добре, да кажем, че вие сте една долина нали? (О) Каквото се събира на този върх, сняг и друго, всичката тази енергия, той я праща надолу, в долината. Тя се надуе, тя се надуе. Този върх ви обича и казва: „Тук имате условия“, и ви ги праща отгоре. Вие се наду­ете и казвате: „Не, аз сама ще си ги доставя.“ Е, хубаво вие се надуете и ставате по-висок върх от този (А 1 ). Ще кажете: „А, истина сърцето ми, сърцето ми истина, заледено сърцето ми.“ Много лед има - тогава ще слезеш в долината, ще се смириш. И тогава ще почнат да извират извори, рекички, да виреят градини, гори, да се развиват села и градове, учили­ща. И благодарение на тези, които праща (от върха А) тази благодат, идва и любовта. Значи на горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат. Не овчедушно смирение, но смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у нас ще се даде място. Дойде някой, който те обича, ще кажеш: „От Бога иде това нещо, Бог е Който се проявява.“ Когато от някой извор извира вода, на какво се радвате? Когато аз отида при някой извор на какво ще се радвам? На водата му, на камъчетата около него. И след туй, спра се там, умът ми ще потъне надолу. Най-първо гледам водата му, камъчетата и размишлявам от де е дошъл. - От снеговете. От где са дошли те? От изпарената вода на реки, морета и океа­ни. От где е дошла водата в океаните? Минавала е през, пространството привли­чана от слънцето и там горе се охлажда отново пада на земята и като чист извор извира някъде от земята. Най-после, като проектирам мисълта си, виждам от где е дошъл този извор, намеря го и казвам: „Ах, какъв великолепен извор е бил този, от който е дошъл този малкия извор.“ Спра се пред него и казвам: „Славна работа е той. През колко слизания, през какви мъчнотии ще се дойде до нещата, до техния извор. Ами че тъй трябва вътрешно да се разбират нещата, иначе ще дойдем до буквата. Ще намериш произхождението на този извор и най-после ще намериш един ангел, той ще ти се усмихне и ще ти каже. „Намери ли ме тук?“ Едно същество, което се движи с неимоверна бързина от далечните пространст­ва на невидимия свят, само за няколко минути може да бъде до този извор и пак да се върне на своето място. За него това е една приятна разходка. Даже има пространства толкова далечни, че ангелите, за да дойдат на Земята от тия прос­транства, употребяват 10-15 дни. Е, от далечни системи идват. Докато дойдат до Земята достатъчно време им заема. (- „Какви са признаците, когато дойде един такъв ангел?“) Когато дойде един такъв ангел има разширение, светлина. Човек е дово­лен вътре в себе си. Където ходиш, който те срещне все иска да ти направи една услуга. (- „Значи този ангел озарява?“) Да, той озарява и ти си като някоя хубава местност, всички искат да раз­работват тази местност, явяват се много кандидати за нея. Някоя камениста почва, ако е, всички я избягват. А за добрата почва дохождат мнозина, искат да вземат тази земя под наем, много добри условия представлява тя. (- „ Може ли по някакъв начин да постигнем това разширение?“) Може, има окултни начини, но трябва да бъдете постоянни, със силна воля. Често може да се хванете за ръцете си, да образувате един кръг и така по някой път да прекарвате в мълчание около 5,10,15, 20 минути. Но така ако постъпвате трябва да имате силна воля, че ако някоя от вас изневери, може да си причините голяма пакост и вреда. Това е опит. Тогава где са тия връзки, че нищо в света да не е в състояние да ги раздели, да ги разкъса тези връзки? Може да имате много други връзки, но тия, вътрешните връзки да останат незасегнати. Да кажем, вие имате един приятел, били сте двамата съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и станал пръв министър в Бълга­рия. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал и в началото. Туй е благородство! А не, да мине покрай него и да се престори, че не го вижда и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Туй значи неизменни чувства. Той може да заема и най-високо положение, но като дойде в дома му този беден човек да каже: „Приятел ми беше на времето той.“ Това е характер, това е идейното! Може да го направите това, всички може да го направите. Но, като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно да постави приятелството си с този човек по-горе отколкото сегашната си служба, защото любовта седи по-горе от всичките материални неща. Но имайте желания, нека се увеличат тези ви желания. Щом имате жела­ния, всичко ще се уреди. Но, най-първо гледайте вие лично да сте богати. Всяка една от вас да се стреми да бъде богата, поне зародиши да има, възможности за работа. Между вас да има разнообразие, да се допъяняте една друга. Туй новото не се е оформило у вас. И най-после, като мислите, мислите, казвате: „По све­товно не ни се живее, по Божественому не знаем да живеем.“ Тогава как ще живеете? Оставате на въздуха да висите. Корените си дръжте, не ги изтегляйте, дръжте ги дълбоко в земята. Божественото подразбира човек да бъде вечно млад. Постоянно да се подмладяваш, това е Божественото, а постоянно да остаряваш, това е да бъдеш в светското. Нямаш нито 5 пари, да считаш че имаш всичкото богатство. Обезсърчил си се, веднага да отмахнеш туй обезсърчение, да нямаш 5 пари в джеба си, да си радостен и весел. (- „Ами, които се родени В събота?“) Вашата събота може да се измени. Има човешка събота има и Божествена събота. Но ще се подмладявате. Представлявайте си, как живеят децата сега, момиченцата и момченцата в живота си. Това ще внесе една обнова във вас. После, ако искате да добиете мъжество посещавайте онези възвишени характе­ри, например, някой мъж, който достойно се бори в живота; онази жена, която устоява на всички трудности в живота. После, представяйте си, дойдете до ста­ростта. Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие гледате на старите, на изпадналите хора. Най-после виждайте човек във всичките негови хубави проявления. Предс­тавлявайте си ангелите - същества стройни, хубави, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата. Във вас има опасност да не остареете преждевременно. Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете като любите Бога. Бог е всичко, безсмъртен е, у Него няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у Него е вечния живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване. Та под „вечен живот“ подразбирам туй пълното, жизнерадостното. Старайте се да бъдете жизнерадостни. А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за небето. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона за подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи Великия закон. Отлично нещо е човек да повярва в Бога. Човек е смешен в своето състояние, толкова смешен е по някой път. Има известни съчетания, известни съвпадения, известни наклоннос­ти, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противо­речие, в заблуждения. Дружете с хора, които са оптимисти. Защо ще говориш с хора на отрицанието? Тук няма никаква философия. Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица?“ Не, ще отидеш в някоя градина. Защо да стоите да ги слушате цял ден? После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите, ще имате един кошер пчели, да видите чистота[та] реда и порядъка в тях. Деятел­ност трябва да създават у вас. Ще отидеш при някое цветенце, то ще ти каже: „Какво си се обезсърчил, какво си увиснал глава надолу, моята глава е заровена в земята и пак имам надежда, а пък вашата глава е излязла навънка и сте се обезнадеждили.“ Силните контрасти трябва да изпъкват в ума ви. Без контрасти не може да се поправи животът ви. Сега вие си създавате понятие, казвате: „Това не мога да го направя.“ Не можете да го направите по отношение време и пространство, но се искат знания, искат се условия. Изкуство е това! Ами че можете да направите следующия опит: Да кажем, че вие сте 20 сестри. Една от вас иска да се назначи учителка или чиновничка, но сама не може. Ако вие 20-те съсредоточите ума си интензивно върху онзи, който й проти- водействува и ще го заставят да я назначи. Ще му наложите, нищо повече. Всеки един недъг на физическото поле се дължи на едни духовни причини. Запример, мразиш имаш възможност да пострадаш от гръдоболие. Завиждаш - стяга ти се сърцето, има опасност да заболее черния ти дроб. Обичаш да угаж­даш много на себе си, имаш опасност да заболее стомахът ти. Обичаш да се гневиш, ще дойде запичане. Често, обещаеш нещо, не го направиш, друго, трето, обещаваш много работи, не ги направиш, ще дойде главоболието. И тъй, всичките физически болести, които се явяват днес, имат духовно произхождение. Щом намериш причината, ще се възстанови равновесие, ще се възстанови хармония. Взел си нивата и къщата на някоя вдовица и след това те заболи корема. Аз не мога да лекувам корема ти, освен ако повърнеш нивата и къщата на тази вдови­ца. Върнеш ли ги, веднага болестта ти изчезва. Написал си една книга, която заблуждава хората, веднага се явява у теб главоболие. Изповядай се, напише друга книга и главоболието ти ще изчезне. Това са методи в школата, обяснения, но за да се приложат те изисква се много нещо. Сега няма да остарявате преждевременно. Щом човек изгуби своята цел, своя идеал, той остарява. Никога няма да мислите, че сте стари. Ще кажете: „Ние ще работим за Господа.“ Ще имате една велика, славна работа. Щом имате една жива цел пред очите си, вие няма да остарявате. Ще имате пред очите си хубави работи, как ще се подобри бъдещото поколение, каква ще е бъдещата култура, какви ще бъдат градовете, селата? Всичките тези хубави работи ще ги имате като една светла идея, постоянно да творите в ума си. А сега, като изкоре­нявате насаденото, а не насаждате ново, вие ще останете една пустиня. Не, ще насадиш новото и от една страна ще имаш ново, ще расте то, а от друга страна ще корениш старото. А сега кореним, кореним и не посаждаме. Виж всичките недостатъци, които имаш и постепенно ги корени. Не изкоренявай всичките не­достатъци изведнъж. Това е много голяма опасност. Като изкорениш един, сто недостатъци, останалото лесно ще се уреди. Ще кажете: „Слава Богу, реформирахме живота си.“ Но знайте, че Божес­твеният дух като влезе, търговецът пак ще си остане търговец, но в него ще се зароди едно силно желание да работи, той прави големи усилия. Та, у всеки влиза желанието да прави усилия, но Духът сам по себе си не променя естество­то на човека, но само му дава един подтик. Той казва: „Можеш да работиш сега.“ На нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще прилагаш своята нервност.“ На флегматика казва: „Ти, със своето постоянство, ще можеш да работиш.“ Всички ще ви подтиква Духът към работа. Като дойде този ток на Любовта, всеки със своя съд ще вземе толкова колкото е голям неговия съд. Някой път малкият съд може да направи повече, зависи как ще се използува. Сега, туй, което хората считат невъзможно, то е как така мъже и жени ще примирят интересите си. Е, хубаво, ако жената престане да бъде жена, и ако мъжът престане да бъде мъж и станат нещо ново, тогава нямали да се оправи светът? (Олга: - „Но те нямат представа за това нещо.“) Но то ще стане. Има възможности в природата, има всичките възможнос­ти и онзи, който ги разбира, той като преведе сегашните символи, той ще разбе­ре, че сегашният мъж, ще се измени, сегашната жена ще се видоизмени. Сегаш­ният мъж и сегашната жена ще останат само за архаизъм в музеите и който ги види, ще се чуди какво нещо са били хората. Ще се учудват на хората ще ги гледат като големи риби. Ами представете си, че един ден вие достигнете до такова едно състояние, тъй както сега сте остарели, изведнъж да се превърнете на едно малко детенце. Вие сами може да го правите това мислено. После може да станете възрастни. Каквото поискате ще можете да станете. Питам ви тогава каква мъчнотия ще можете да имате в живота? Някой път ви става скучно в живота, между хората. Имате силата да ставате невидими. Скривате се, събира­те енергия и после пак ще се проявите отново в света. (- „Как можем да се изменим?“) Има много начини, но трябва да минете през известна школа. За измене­ние на носа, на ушите, за всичко има методи, но трябва да минете школата, да изучавате методите. Може, има известни условия, но тъй както сте сега, имате мъчнотии. В любовта трябва да подобрите гърдите си и черния си дроб. В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате волята си. Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражня­вате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг. Ами че, тъй се работи, ти ще имаш проект, върху който ще работиш, ще мислиш, за да създадеш нова форма. Ами че, тъй ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. Всичко можете да измените, всяка част можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, ще туриш в ума си този идеал, ден след ден, ще го копираш и ще накараш всяка клетка да вижда. Добре, носът ти е къс - проточи го. Тесен е, разшири го. Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, прави­лен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съз­нателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не раз­бират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа?“ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи. Запример, сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи. Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражня­вайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълка­та или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Зна­чи и крушата може да се насърчи. Значи, мислите уп­ражняват известно влияние. Човешкият дух може да ра­боти и върху растенията. Сега достатъчно материал имате. (Вижрисунка­та лале.) Аз създадох половината цвят от лалето, а дру­гата половина вие ще трябва да я извършите. Слънцето и любовта всичко постигат. Слънцето произвежда цветовете, а Любовта произвежда плодовете. 25.IX. 1923 г. (От тия букви, които Учителят напи­са, опитвахме се да образуваме думи. Обра­зувахме думата „паун“.) Значи, не трябва да бъдете горделиви. (После образувахме думите: „опита“, „той пита“, „ Той ни опита“.) То е достатъчно. След като ви опита, то е хубаво. Значи толкова нещо ви даде, отлични неща ви начерта, има много неща да учите. Тайна молитва Молитвата на Духа 11 часа без 20 мин. Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта при Изгрева Равновесие Закона за равновесието е вложен във всичко. Той има тясна връзка със закона за кармата и закона на хармонията. 22. IV. 1923 г. Марика [Мария Тодорова] Милосърдието Милосърден може да бъде само безкористния човек. А безкористен е то­зи, който е влязъл в закона на Божествената Любов. 12. V. 1923 г. София Марика Свобода и простор Свобода и простор може да има този, който се е родил отново. 24.V.1923I“. Марика За да позная любовта трябва да любя Бога, а за да любя Бога трябва да съм чиста. А за да бъда такава може само като се отрека от себе си, да претърпя всички унижения на тази земя, да страдам като невинна, а не като виновна, да стана измет, за да придобия Христа. Само тогава ще почувствам Божествената любов в душата си. [Василка Иванова] 01. VII. 1923 г. ---------------------------------------------------------------------- [*] закум (ар., тур.) - леандро [†] от хоцкам - ходкане, ходене

[ ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО ] 29 март 1923 год. четвъртък [Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова] ...Идеалът на геройството седи в това - когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всич­кия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят и да кажеш на майка си: „За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят аз жертвувам всичко"­... „Не бойте се за тия малки къщи които имате... Гледайте да запазите душата си чиста и светла... ...Един ден, когато тръгнете за Небето няма да вземете тялото си - ще тръгнете с душата си... ... Като додете до планинско место, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете път. Затуй казва Христос: „Не бойте се, когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете ваша­та еволюция"... „Страхът" [Първа серия на Сила и живот „Ето човекът"] ... Да, да, аз ще ви проглуша с любовта! Виж като дойде до закона на любовта, аз ще направя насилие! Аз съм намислил да ви разруша и къщите, защото ако не се разрушат вашите къщи, вие ще измрете в тях, а като ги разруша ще влезе слънцето и ще бъдете свободни. Гробът не е ли една къща? „И ще се разпукнат гробовете и мъртвите ще излязат навън"... ... „Прави правете Божиите пътища" Тия пътища, които Бог е направил за нас. Той ще дойде да освободи нашите души. И аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от лъжливите понятия, че си смъртен - много свободни трябва да бъдете. Мислете право. Всеки да каже: „Аз видях Господа". И аз ще питам: Господ кога го видя, когато изгряваше или когато залязваше? Сега ще кажете: „Тези са поклонници на Слънцето." - Не, не. Туй Слънце го гледат хората и пак не се оправят. Но който е видял онова Слънце веднаж, Той никога няма да го забрави. В неговото сърце ще трепти такава свет­лина и топлина, която ще го преобрази. И той, като се върне от този изгрев, вие ще го познаете. И сега времето наближи - изгревът иде. Велик изгрев иде! (Изгревът мина, аз се Върнах от този изгрев, но трябва да премина сват­ба, искус[1], страдания, смърт, погребение, възкресение.) ... За да запиташ ти, какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса, какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямия отговор. И тогава казва: „Е, какво сега като намериш Господа?" Ако си мъртъв, като го намериш, ще оживееш... И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще изле­зеш из православната църква, из излезеш из евангелската църква, ще излезеш из мохамеданската църква, ще излезеш из будистката църква, ще излезеш из българския народ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила... „Волята на Отца" [ Пета серия на Сила и Живот] „Тогава Иисус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: Ето Човекът" ...Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас „Ето Човекът!" „Ето Човекът" [ Първа серия на Сила и Живот] 4-те неща - богатство, сила, знания - приковани на кръста добродетели - само добродетелта на главата не е прикована ...Ние сме пратени да изпълним Волята на Отца, не само аз, но и вие... ...Има нещо велико в света, има един жив, има един жив опит, един велик жив опит. Като внесем този огън на любовта... „Волята на Отца" [Пета серия на Сила и живот] ...И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ Неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта... ...Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания - само нея, само чисти души носи ангелът. Ти трябва да имаш чистота - да имаш ръце да прегърнеш този ангел... „Не бъди неверен, но верен" [Пета серия на Сила и Живот] ...Що проумява от любов онзи, който не смогва да презре любеното?... ...И казва Христос: „Който обича живота си... А който ненавиди живота си за вечен живот ще го упази. Ако люби някой мене да вземе кръста си и да ме следва... С любов и творчество тръгни в самота, а после правдата ще изгрее. Оби­чам този, който иска да създава над себе си та от това погива. Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота. 3 Април 1923 год., вторник 3 часа след обяд 25. 04. 1923 г. сряда Нито една от нашите мисли не може да схване Бога, нито един език да го изрази. Нематериалното, невидимото, безформеното, не може да се обхване с нашите чувства. Вечното не може да се измери с късата мярка на времето. Бог е неузнаваем. Той е Абсолютната Истина, Абсолютната Мощ и Неизменното аб­солютно не може да се разбере на земята. Бог може, наистина, да прояви някои свои качества, за да схване няколко лъча от своето върховно съвършенство, но няма думи, с които да могат да се преведат нематериалните образи, които са ги предизвикали. Могат да се обяс­нят пред човечеството вторичните причини на творчеството, които минават пред очите ни като образи на Всемирния Живот, но първичната Причина се покои забулена и ние ще се домогнем до проумяването й само преминали смъртта. Тази смърт, за много хора, е един ужасяваш призрак, обаче, тя не е нищо друго освен разкъсване връзките с материята. Тялото е само едно външно об­лекло, което ни пречи да се качим в едни по-горни светове на развитие. То е един пашкул, който се отваря, когато ние сме зряли за един по-широк и по-висш живот. Виж цвета, който ни очарова със своя дъх, той е роден от семе посяно в земята. Също когато нашето тяло се повърне в земята от където е извлечено, духът, който то е държало свързан, ще се отдели като дъх към небесата, защото духът в тялото е както дъха в чашката на цветето. Смъртта, за някои хора е едно зло, което ужасява с невъобразима чудовищност - това е в следствие невежество. Тя идва с разединяването и разруша­ването на телесните органи. Тялото умира, защото не може повече да носи Духа. Туй, което зоват смърт, това е само разрушение на телесните органи... Истината е вечна и неизменна, истината е първото добро, истината не е и не може да бъде на земята. Може понякога, Бог да даде на някои хора с качест­вото да размишляват за божествени неща и това да мислят за истината, но нищо не е истината на земята, защото всяко нещо е обвито с материя, подхвърлена на изменения, разрушения, преобразявания. Човек не е истината, защото няма ис­тина извън тази: Това което е извлекло своето съществуване из себе си и което остава това, което е. Това, което се променя и не може да се познае, как може да бъде истината? Истината е нематериална, без цвят, без форма, извън всякак­ва измяна с една дума „вечна". Всичко, което изчезва, е лъжа и заблуда. Земята е поредно разрушаване и възраждане. Материалните неща са само привидности и подражания на истината, както възпроизвеждането по отношение на реалност­та. Нещата на земята не са истината. „Ти скърбиш, о сине на земята, и аз ида да те подкрепя, защото ти обичаш правдата и търсиш истината. Аз съм Божествената Мъдрост, Всемогъщата Мисъл" Чуй: Мисълта е Бог - Отец, Словото е Негов син. Те са неразривно свърза­ни във вечността и тяхното съединение, това е Живота - съзерцавай Светлината и я познай! Мисълта и Словото творят делата на Всемогъщиего. (Во дело радост ти познай!) От това Всемогъщие се излъчват 7 лъча, които действат в 7 кръга и в тези кръгове се включват вси същества, от които е съставена вселената; и действието на тези 7 лъча (или Духа) в кръговете се нарича съдба. И тези кръгове се включват в Божествената Мисъл, която всецяло ги прониква. Бог иска щото всеки човек да постигне вътрешното познание на себе си и да различи своето невидимо висше същество от видимата форма, която е негова обвивка. Когато той се познае в двойствеността на своето проявление, няма да се остави да бъде увличан в променливите форми. Неговата мисъл ще бъде устремена в търсене и преследване, в безкрайното, абсолютната красота, чието съзерцание е дял само на възстановената висша интелигентност. Човек, който владее своите чувствени влечения, уголемява умствените си способности. Бог му дава светлина пропорционално на неговите достойнства и го поставя постепенно да проникне, още от този живот, в най-дълбоките мистерии на битието. Блажен синът на земята, който е запазил чист образа на Бога, и не го е помрачил с мъглите на невежи заблуждения. Кога удари часът да напусне земята Той се познава в кръга на: Луна - безсмъртен, Меркурий - тих, невъзмутим, Венера - чист, Слънце - да позная сиянието на светлината, Юпитер - владение висшето познание, Сатурн - вижда истината и своята неизменна красота. Извън тези кръгове цари безкрая на световете и пътувайки в свето странствуване от небе към небе към Върховния Бог, Когото той непрестанно ще приближава, вечна асимптота, без да го достигне някога... Душата ми е озарена във велико посвещение. [Мария Тодорова] ---------------------------------------------------------------------------- [1] искус - опит, изпитание, изкушение

Класът на Добродетелите[1] София, 22. 02. 1923 г. Олга Славчева Истината Когато размишлявах за нея, дойдох до следните заключения: Щом мисълта ми будно забелязваше момента, когато излъжех, усещах едно неприятно чувство на слънчевия възел, очите ми се премрежваха и гласът ми ставаше несигурен. Тогава, една лека, но тъмна завеска се спускаше пред нещо светло у мен и в миг го засенчваше. Разбирах, че това беше от лъжата и че трябваше моментално да каже истината, но ме досрамяваше по старому, да се не изложа, но изведнъж рязко се поправях, казвах истината и ми олекваше на душата. Когато не говорех истината - красотата, Висшата Красота в Природата, колкото и да я призовавах, из гънките на лъжата не се явяваше на моя зов, закриваше лице засрамена от мен и преживения по такъв начин миг, час и ден беше тъжен и нерадостен. А говорех ли Истината, можех да гледам право в очите на всички хора; в душата ми настъпваше тишина, от която мислите ми изразени бяха светли и топ­ли, носеха радост на мене, а на събеседника ми приятно оживление и интерес към думите ми. Истината можех да изговарям, когато сърцето ми биваше спокойно и мис­лите чисти. Когато изговарях Истината, Благата Истина, в която има Любов, защото няма Истина без Любов, Мъдрост, Правда и Добродетел, като я изговарях с думи или я изразявах в дело, чувствувах, че него момент принадлежа на един по-висш свят от този обикновения и виждах се стъпила на една по-здрава основа. Ако тя стане плът и кръв у мене, пътя към Великото ми е отворен и моето робство е към своя край. Чистотата Чистотата е Велика Наука. Тя е безгранична. При работата ми върху нея този месец, два закона изпъкнаха по-ясно в мен. Те са: Да не желае човек заплата за делата си. Да черпи силите си само от постоянното. Марика 22. 02. 1923 г. София Н. М. К. Б. М. С. Б. М. Е. М. [Няма Мъдрост като Божията Мъдрост Само Божията Мъдрост и Мъдрост] Мъдростта носи светлина, знания. Какво е знание? Това е примирени противоречия и положени като основа за градеж. Като основа за едно ново постигане. Знание без светлина не може да има. А светлина­та, това е разумното което прониква и иска да разбере всичките отношения между нещата, тя не е повърхностна, а дири дълбоките причини на всеки въпрос. Светлината е потребна в света на проявата - тя самата е едно проявление. Тя е едно от най-великите проявления на Бога, по пътя на която само може да се върви към Него. „Ний ще ходим в тоя път на светлината." Светлината ще ни раз­крие Проявената Божия Мъдрост, която ще ни даде ключа на Новия Живот. Мария [Тодорова] 22. 02. 1923 г. София Мъдрост Мъдрост в използване условията, при които ученикът е поставен. Мъдрост в използване собствените си погрешки и погрешките на други­те Мъдрост във всяка своя постъпка. Виктория 22. 02. 1923 г. София Госпожица Марийка Тодорова ул.„Велико Търново" 14 София Изпраща: Сотирка Бабаджова ул. „Войнишка" 25 Варна Н. Л. К. Пр. Б. Л . Обична (Мика) Марийка Отдавна се каня да ти се обадя и да ти кажа, че по някога настроението ми се мени като морските вълни. И как може да бъде другояче, далеч съм от извора на живата вода, а жадната ми душа иска да пие и няма от къде. Ново няма, а старо което преповтарям и така хвърчат ден след ден и т.н. Защо не дойдохте на гости с едно писъмце на добродетелта, която толкова ви очаква? Ти как си, свириш ли и готвиш ли се да вземеш изпита си? Ходиш ли често у Учителя, иди и за мен веднъж и го поздрави и кажи Му, че живея с това изречение: „Само Бог е Любов и когато тази светлина озарява, само Той я познава." Колко много има в това изречение! Защо и Цветанка не е в този клас на „Добродетелите", тя толкова много искаше да работи? Как са всички от нашия клас? Ще ги поздравиш и им кажеш, че аз мислено присъствам и в клас и на Витоша. Поздрав и на нашата жива пентограма, която трябва да възкръсне. Целувка сестринска Сотирка 24. 02. 1923 г. Предай това мило писмо от Учителя на Паша и й благодари от моя страна, значи такива хубави писма вече няма да получаваме. Как ги очаквах аз, а вяр­вам и всички с нетърпение. Ако някога си свободна, опиши ми някоя екскурзия по Витоша, в няколко реда, аз не ща много. Поздрави всички братя и сестри близки и Янакиева също и вашите. Н. Л. К. Пр. Б. Л. Обични мои сестри Мария, Савка и Марийка, Изпращам моя сестрински привет от Изтока и Морето, с желанието да придобием всички петтех добродетели, върху които работим; да станат те живи и да можем [да] ги прилагаме навред. Работя и аз и се мъча да ги прилагам и дойдох до заключение: Ако във вътрешността си чувстваш нежност, Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добро­детелта, ти ги проявяваш и отвън, значи каквато ти е вътрешността това и вър­шиш. Този месец работих върху Любовта, имах само съвсем малки преживява­ния на същинска любов, но то беше цяло блаженство. Колкото съм в чистота толкова, повече чувствах любовта в своята красо­та. С тази си болест или нека кажа по-добре, това чистене, което го имам изучавам едно от качествата на Любовта, а именно дълготърпението. Цяла годи­на да се разхожда моята болест от краката в коленете, че в кръста, раменете, лактите и пръстите с китката наедно, това не е ли да учиш един хубав урок и за да го научиш не трябва ли да си дълготърпелив. Сега разбрах, че с Учителя по-лесно се държат изпитите, а като си далеч, гледаш някой да донесе нещо от Него или да ри в съновидение, да си наедно. Затова аз Ви сърадвам, че вашата карма е да сте по-близо при извора и можете да утолявате жаждата на душата си, колкото за мен не губя надежда, че звезда­та, която малко се е скрила зад облаците, чака отминаванието или за да може пак да се осветява от Слънцето. А вие мои мили звезди, прожектирвайте от тази светлина, за да стане и в нас топлина. Работете за слава Божия и Бог, които е Любов, да изпълва сърдцата Ви, за да отоплявате изстиналите мили, загубени душички, които много са. Поздравете Обичния Учител и кажете Му, че жадувам и гладувам за дости­гане на съвършенството - моя идеал, който гледам, мъча да постигна. Поздрав на нашия клас и Вас мои обични. Сотирка Да бъде нашата любов като Божията. 19. 03. 1923 г. Варна Светлина и знание Знанието е необходимо за вътрешното разбиране на нещата. То дава нуж­ните отговори и обяснения на ред зададени и недоказани въпроси. Знанието раз­булва нещата, раздира тяхната опаковка и тогава дохожда онази вътрешна свет­лина, която огрява предметите без да остави и най-малката сянка върху тях. 22. 03. 1924г. София [Няма подпис] Чистота 22. 03. 1924 г. София „Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни капки по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога. Но в какво се състои чистотата? За забелязване е, че колкото по-далеч сме от чистотата, толкова повече илюзии си правим, че сме чисти, толкова по-малко се спираме на нея. Например, аз наблюдавах себе си, всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание и действие, подлагах на анализ, пред всяко едно поднасях светлината, осветявах го от всички страни, разглеждах го по-внимателно от всеки друг път и изпадах много пъти в положението на един престъпник, който е съзнал престъплението си. Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата. Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувс­тво в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист. [Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03. 1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено. Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг". Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш. [Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнател­ния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието. Според мене правдата иска да работи само с тези създания, които са оза­рени от Божията светлина, за да изработят в себе си диамантена воля. Както казва Посланието към Филипяните 9 ст, 3 гл. „И да се найда в Него, без да имам своя си от закона правда, но правдата, която е от вярата Христова, т.е. правдата която е от Бога чрез вярата." [Почеркът е на Василка] 23. 03. [Истина] Знаем, че истината ще ни направи свободни, но до колко можем да я про­явим, всякой себе си познава. В ежедневния си живот аз искам да бъда изпълнителка, правя усилия в себе си, но не съм я приложила в пълнота, защото нямам изработено мълчанието „където не трябва да я кажа аз трябва да мълча" и затова страдам; но като си спомня думите на Учителя: „Ако вие говорите истината, ще ви направят луди." Но това не искам да ми бъде за оправдание, защото Бог изпитва сърдечните и ду­шевни тайни. [Василка; III месец; Истина] За мъдростта Не мога нищо да кажа, освен ако имам повече Божествена светлина, по- умно ще постъпвам в живота и няма да създавам неприятност на околните си. Затова мъдростта е придружена със знание и то не от земята, егоистично, горделиво, завистливо, а знание, което иде отгоре и предава нежност в проявле­нията си у човека. Блажени, които имат мъдрост, такивато не правят грешки. Василка IV м. 24. 05. 1923г. Свобода и простор Както светлината е необходима за зрението на плодовете, тъй и свободата е необходима за растежа на всичко живо; „растеж" вземам в широк смисъл. „Свобода" - това е най-ценно условие за работа, където човешката душа намира своя път и тръгва по него. [ Няма подпис и дата] Мъдростта София, 22. 03. 1923 г. Може би, несъзнателно да съм минала през лъчите на Мъдростта, но исках ли съзнателно мъдро да извърша една постъпка забравях важния момент, в кой­то трябваше мъдро да се проява. Случи ми се, само няколко пъти да сторя тъй, както намирах че е умно да се постъпи и усещах едно светло разположение на Духа. Самата дума „Мъдрост" има вибрации, които подтикват човека към раз­мишление, спокойствие, умствен труд и търпение. Но все пак вярвам, че Велики­ят художник на Красотата е обърсал поне четката си от моята микроскопическа, но искрена проява на мъдрост. Мъдър е само Бог и Синовете Божии. [Олга Славчева] Любовта София, 22. 04. 1923 г. Най-много за нея съм мислила в живота си, нея съм търсила. И когато искрено анализирам всички свои досегашни чувства, намирам, че душата ми се е стремила към един Велик, мъчнопостижим, но постижим за доблестните сърца идеал. Душата само чрез нея живее. Тя е нейната необходима атмосфера. Тя я търси непрестанно вън от себе си, в околните, в природата, съзира я там, но не може да се слее с нея, защото Любовта е жертва. Тук започват страданията на човека. Остава едно спасително нещо - да се вглъби сама в себе си тя, вътре в своят ум, сърце и воля. В хармоничното съчетание на тези трите се ражда едно цяло, което е в контакт с оная творческа любов в природата, и тогава душата става сама в себе си пълна. Сам човек, без това троично съчетание няма любов. А когато тези трите са в хармония, тогава има Красота, има Любов, има Бог. [Олга Славчева] Добродетелта София, 22. 05. 1923 г. „Добродетел" - сиреч „добро дело". Как ние вършим добри дела? Всичко това, което човек създаде полезно за себе си и другите е добро дело. Природата е олицетворение на добродетелта. Тя вечно твори, вечно създа­ва. Физическата работа е резултат на една идея и едно чувство, а самото извър­шено дело - проявление на волята. Всяка работа, в която липсва мисъл, чувство и воля е дело непотребно и безполезно. Добродетелта е чиста, искрена, непринудена, естествена и красива. Доб­родетелния човек вдъхва за себе си идеята, че е Син Божий. Неволно такъв чо­век е обичан от всички и никога не се забравя неговия образ. Проявих ли се в добродетел? Благодаря Богу, понякога - да. Пътят е дълъг. Великата Школа безконечна, аз съм пред Нейните двери. Искам да влеза в нея, искам да се уча. [Олга Славчева] Правдата София, 22. 06. 1923 г. „Правда" значи Право в Божествена смисъл - това, което подразбира за себе си ред, хармония и красота. Правда и справедливост тия са две неща не­разделни. Там където е едната, трябва да бъде и другата. За себе си ще кажа, че съм крайно несправедлива към всички. Защото не си давам труд да поразмисля малко. Понятието ми е познато доколкото да си създам по-добри условия за жи­вот. Намирам се още в първично състояние на праведност. Има хора, на които в една нощ им побелявала косата от страх. Чувствувам, че и към мен е приближило такъв един момент, когато добре ще разумея това. Правдата е свързана с Исти­ната. Както обичам да поизлъгвам, така обичам и да изкривявам. Повечето взи­мам, по-мапко давам. А това е стария егоизъм, ледената планина, която скоро слънцето ще разтопи. [Олга Славчева] Щедрост Може ли клетката да помогне на целия организъм? - Може. Как? - Като асимилира правилно. Малкото може да прояви щедрост към великото само като изпълнява точ­но зададената му задача. И всяка клетка проявена, тъй осигурява величието на цялото. Обичай себе си, душата си първо, сиреч не позволявай на некрасиви мис­ли и недостойни чувства да я обременяват. Пази я като зеницата на окото си. Тя е твоята спътница, твоята сестра в живота, а ти какво си, ако оставаш тя да се тормози от неканени гости всеки ден? Ти бъди воля, бъди страж, бъди приятел на това Божествено трептение, което единствено ще услажда живота ти. Ако ти я пазиш, ти ще видиш в нейните спокойни води ще се отрази слънцето, синината на небето и белите нежни облаци... Ти ще вкусиш животворната влага, когато си в жажда, а иначе, какво ще остане ако не я пазиш? Обичай душата си, след като си възлюбил Бога, за да може да те посети Неговия Дух в чистото светилище на твоя Божествен живот. Иначе где ще слезе Той? - Ще те отмине, ще отиде при тая що е приготвила себе си за жениха, а ти ще останеш жаднеюща и тъжна. А когато дойде жадния пътник и застане при кладенеца ти, какво ще му дадеш? Имаш ли съсъд чист, с който да почерпиш вода от Божествения извор? Бъди щедър към своята душа, храни я с плодове, които тя обича, а тя обича да види всички радостни. Чрез своята душа ти ще обикнеш душата на брата си, ще възлюбиш сестра си. Близко до своята душа си близко до ближния, близко до ближния - близко до Бога.. [Няма подпис и дата] --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] следват съчинения и писма на ученичките

СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО Сега във вашия клас вие нямате още никакъв обект. И 5-те вървите в мъгла. Аз толкова време ви следя, почти никакъв обект нямате. Към какво се стремите? Общият стремеж нищо не донася. Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането някой път не е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята. Колко пъти сте започвали, имате толкова съществувания, толкова опитности са ви дадени и ако вашето съзнание не може да се подигне и да използува някои от тези ценни семена то[я] застой се дължи на вас. Има неща непостижими за вас, зная, но има неща, които са постижими. Защото достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра. Да си готов да пожертвуваш живота си и за никакви блага да се не подкупваш. Това значи, като се турите на изпитание, да издържите. Ако нямате тази воля, добре, ако не - само така може да се постигне. И ако влезете в другия свят, с какво ще се похвалите? За да влезеш в музикалния свят, трябва да знаеш да свириш с тях. Но ако на 20 движения на лъка правиш 10 отклонения на цигулката? Има известни изкуства, като ги знаеш - добре дошъл. А у вас има едно понятие, понеже сте родени царски дъщери с царска кръв, трябва да се извиняват всичките погрешки. Не е тъй, и царският син и простият син са еднакво отговорни. Има ваши погрешки, които аз извинявам, но има погрешки, които аз не мога да извиня по никой начин. И тях кармически трябва да ги изплатите. Има неща, които аз съм готов да извиня 101 %, но има неща, които 101 % не извинявам. Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг. Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше.“ Един път, два, три пъти вие не го тургате. Това не е нехайство, а това се казва своенравие. И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. Разберете следующата обстановка: Посадили едно кокиче едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне. Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна.“ Израства и опада. Някой път у вас се заражда благородното желание в зимата, когато можете да бъдете попарени. Сега ще имате пред вид, че не сте само вие фактори в света. Има известни души, които са останали назад в своето развитие и те са образували една зона и искат да спрат душите в тяхната област и каквото вие сте спечелили, те искат да го изядат. Такава една разбойническа черна зона има, в която всички млади там залагат живота си, най-много младите. И ако вие не сте внимателни и вие може да оставите костите си в тази зона. Всичките тия обещания се дължат на тази зона, то са все лъжи, лъжи, реклами, афиши, афиши, лесни начини за обогатяване, за подмладяване, това било, онова било. Трябва човек да ви прекара през много големи страдания, вие още не сте плакали тъй, че като заплачете, вас да ви заплаче и сърцето ви и душата ви до дъното, тогава може у вас да се пробуди съзнанието. Аз ще ви попитам, вие сте на Добродетелта. Ако дъщерята пожертвува честта си, за да подобри материалното положение на баща си, как мислите, жертвали е? То е едно от най-големите престъпления, бащата да застави дъщеря си да пожертвува честта си, за да подобри материалното му положение. Твърдението, дето някои казват: „Трябва да падне човек, за да стане“, в туй няма философия. Падането извиква ставането. Грехът не извиква благодатта, защото благодатта си е благодат. И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде. В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания. Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може. Допуснете, че вие сте една ученичка в Класа на Добродетелите, не само вие, но в Класа на Добродетелите има много ученици в целия свят, с хиляди са от тях. Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то? Какво е спечелила? Другото положение: Той е един ерген и ти кажеш: „Аз ще се оженя за тебе, но ако ти повярваш в моя Господ.“ И той повярва привидно. Какво сте спечелили? Тези принципи в добродетелта вие трябва да ги разрешите, по който и да е начин. Една ученичка на Добродетелта никога не трябва да има връзки, тя може да другарува, но всякога тя трябва да бъде на особена дистанция, ако не иска да загуби своя Учител. Божественото у човека трябва да бъде идеал. Божественото, от което произтича животът, върху което е обоснован човешкият разум, върху който почива човешката душа, то трябва да бъде нещо свещено за вас и за нищо в този свят вие не трябва да го жертвувате. И целият свят да се обърне, не жертвувайте, то е измама. За нищо не жертвувайте Божественото в себе си. Има едно свещено правило, върху което не трябва да се разисква: Божественото у тебе няма да го жертвуваш заради нищо! Ако туй Божественото само може да се жертвува, ако Господ, Той поиска да се жертвува, тогава вземи участие с Него, но ако .. .(В този момент почука отвън сестра Магдалина, искаше Учителя да излезе за малко навън да му съобщи нещо важно. Учителят каза, че не може да излезе и каза) : Послушание е нужно. И всеки, който не ме слуша, аз имам лошо мнение за него. Търпение и послушание, тия правила ще ги научите, без тях не можете да вземете нито една крачка. За Царството Божие, ако не се отречете от баща си и майка си, вие не можете да бъдете жители на това Царство. Toe великия закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител. Съвременния свят, аз го уподобявам на бит-пазар с хиляди дюгени, дрехите са боядисани, но дрехите са все по-вехти и по-вехти. И като ги туриш още на първия ден, ще се нацепят и на втория ден, на третия ден ще бъдат скъсани. В който дюген да влезете, каквото и да вземете, все такъв ще бъде резултатът и затуй е падението. Всички стремежи и идеи на съвременното човечество те са изложени на бит-пазар, няма какво да уповаваш. Аз бих желал някой от вашия клас на когото вие можете да разчитате не само при един случай, но във всички случаи, кажете ми го. Аз имам една книга на великите ученици на добродетелите, там са имената на тия велики ученици. Кажете ми такъв, който и след 20 години като ви срещне, като ви види изоставена на пътя, да бъде същия, да не се измени. А той, като мине, ще каже: „Едно време ти беше много млада, а сега си остаряла.“ Да дойдем до вас. На вас може ли да се разчита? Обръщам сега закона върху вас. Вие как сте? Може ли да разчитате? Ще дойдете, има една свещено правило, на когото очите му са отворени, Господ всякога отбелязва. Туй е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не го е видял. Големите грехове на хората Той не отбелязва, но малките работи, които и ангелите не виждат даже, Той ги отбелязва, а което другите виждат, Той не отбелязва. Има знания, които се добиват по разни начини, но най-полезни начини [знания] са тези, които се добиват чрез закона на Любовта и на които обект е Истината. Не положим ли в основата Божествената Любов, то не е знание. Знание придобито със закона на Любовта, то остава като един скъпоценен камък, той не се разваля. Те са живи отношения. Сега представете си едно време сте били царици, аз съм ви срещнал, вие казахте, че ще оправите света и виждам такива присъди, интриги и най-после дойдохте до туй обедняване, в което сега се намирате. Питам ви: Придобихте ли опитност? Вие казвате: „Сега пак да станем царици.“ Сега трябва да научите вътрешната страна на живота. Трябва да бъде човек силен и мощен по дух. Как бихте разбрали един от най-видните пророци - Исайя 25 глава, 6 стих? (Учителят го прочете.) Сега стремежите на съвременните хора, ето как Господ го описа на пророка. През последните времена такова ще бъде положението -15 глава, 5,6,7 стих от Исайя. „Моав“ всякога значи хора, които са без морал, нямат никакъв принцип, които живеят днес за днес. Каквото са скътали хората им се взема, такъв е животът на хората. 60-та глава 1 - 6 стих онези, които възприемат истината. Сега аз искам от вас нещо по-определено, ако може да излезе, да почнете една по-определена деятелност, разумна. Не е в голямата деятелност, но да имате една малка опитност, едно малко семенце, върху което всякога да базирате опитността си. И тази малка светлинка нищо да не е в състояние да я засени. През тази светлинка да видите присъствието на Господа. И в най-голямата тъмнина да слушате гласът да каже: „Не бой се, тук съм!“ Няма по-хубаво от туй състояние. И в гроба да си; и в пространството да си; и в дъното на замята да стоиш - не бой се, ще излезеш! Господ е толкова взискателен, вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не външна чистота. Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвувате всичко заради Него. Един в света има, за когото всичко може да се жертвува моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено, тъй го аз наричам. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота.“ - Защо? Смисълът на живота е Любов. Бог е Любов. Той е Мъдрост, Той е Истина. Моето желание е, аз спрямо вас имам две мнения. И те са следующите: Аз искам Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. За Божественото аз съм готов всичко на направя. А у вас има друг човек, за който аз не се интересувам, то си е ваше. Туй, човешкото трябва да живее само от изобилието на Божественото. Но когато Божественото ще стане у вас жертва за човешкото, вие сте на един крив път. В окултизма туй го наричат падение, намирате се в Божествените корени и се намирате в едно безизходно положение, а по-тежко няма от това за душата. Сега моята цел днес е, аз не искам да ви дам морал, а само някои правила, които са неизбежни. Първото правило да го запомните: Божественото във вас за нищо, за никого не трябва да го жертвувате. Божественото само трябва да се жертвува за себе си. Казва Христос: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Божието само може да се положи и да се вземе назад. Когато казва Христос, то е Божественото - „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема.“ Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна. Ако вие подлагате Бога на изпитания, ще паднете, ако Бог ви постави на изпитание и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. Затуй във всеки един момент трябва да знаете две неща: Волята Божия ли изпълнявате или вашата воля. Волята Божия, то е великия принцип, а вашата воля, то е човешкото. И силата, за да бъдете мощни, в туй вътрешно разграничение ще станете силни. Туй е Божественото, от тук никъде не се мърдам. Сега, ако вземете първия принцип, ако сте внимателни на моите думи, те са тъй силни, тъй мощни - Аз ви говоря една велика истина. Първият принцип, ако сте готови да служите на Бога, Бог може да трансформира живота ви, най-нечистия живот ще го трансформира моментално, ни помен да не остане и вие ще мязате на един скъпоценен камък. Но нямате ли този принцип, човек с хиляди години ще пада, ще стане; в другия живот пак ще падне - пада, става. И ще ни убеждават нас, че опитност трябва. И дойде опитността - ще кажат: „Дойдоха водите до устата ни и се обърнаха към Господа.“ Там е човешкото знание. Има друго знание да познаем Господа. Най-великата наука е Той в света. Аз се чудя на някои, казват: „Да познаем света!“ Някой си разрязва умрял вол. Какво ще научи от този вол? Неговите миризми. Добре, след като сме изрязали 100 вола, какво сме научили? Друго - посаждам 100 ябълчни семки и ми дават ябълки, кое знание е по-реално? Разрязването на вола или посаждането на семките? Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола, той ще си проектира очите и ще види как е скачена главата, мускулите, костите без нож. Без нож виждане. Кое знание е по-хубаво? На ножа или на виждането? Пипането не е знание. Вие сте имали пипане, то е достатъчно, имате повече пипане отколкото трябва и няма нужда от пипането. Ще кажете: „Как се разширява човешкият мозък, какви химически процеси стават, пречистването на мозъка? Де се зараждат възвишените благородни мисли, де се намират излишъците?“ Онези, които не виждат със своя нож, ще кажат: „Аз не съм намерил душата.“ Но трябва едно свещено правило. Едно само трябва да имате, но свято да е. Светлината вие може ли да я огорчите или обидите? Някоя пакост може ли да й направите? - Не може. Аз ще ви дам един начин. Вие се огорчавате, обиждате, казвам: Станете светлина, никой не може да ви огорчи. Тя дори има предпочитание, защото всеки има нужда от нея, всеки гледа да отвори прозореца, да влезе един малък лъч. И там злото е изключено. Някой път седите и казвате: „Мен Учителят не ме прие.“ Ама не си светлина, как ще те приема? Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема? Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа. Това схващане е, което трябва да имате. Много ваши мисли и чувства, които до сега сте употребили, са отрицания, които образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна - от ляво. Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно. Турете граници от ляво и от дясно и след туй вие ще се поставите в трето положение, на мястото на светлината, и тогава ще разберете резултатите как са произлезли. Само че, у доброто има повече светлина, по-малко тъмнина. Злото се е помъчило да хване светилната и да я зароби, това е злото. А доброто е добро, понеже се помъчило да хване светлината и да й даде свобода. Туй е разликата в стремежите. Туй разграничение, ако го направите ние ще ви помогнем, няма какво да се плашите. Когато дойде да констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни. За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай. Хвани я с пръстите си. Въшки по вашите глави не трябва да ходят. Благодеяния на въшките не правете. Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитизъм. Питам сега, туй, което ви дадох, какво ще го правите? Ако не, аз ще го взема назад, не ви пущам навънка. То е едно богатство, за що ще го употребите, другояче аз ще ви върна. Днес съм безпощаден. Искам да говоря много искрено. Тъй ми казаха да ви говоря. (Паша: „Ние ще го проучим.) То няма какво да го проучавате. Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него.“ Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате. Аз ви казвам: Идете на чешмата със стомната за вода. Вие казвате: „Ние ще проучим пътя.“ Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други. Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува.“ И един от войниците, без заповед, задига стомната и се връща без пакост. Как ще си обясните? Значи той е опитен в името Божие и Бог е спрял неприятеля. Докато ние заповядваме, картечен огън има. Щом Бог заповядва, огънят спира. На вас ви се дава мото, казва Духът: „Дай им мотото - 5 глава Ев. Матея, 5 стих. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Сега, ако ви попитам, мнозина имат понятие за кротките хора, че те са тихи хора, не работят. Не, кротките хора са най-деятелните. Каквото работят вършат го добре, безпогрешно. Щом върши работата, той е там, а после, за да платиш, трябва да го търсиш, не чака заплата. Те се наричат кротки хора, които всичко много добре свършват, а после трябва да го търсиш да му платиш. Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Волята Божия, имат един велик идеал, който е вложен в собствените им души. Смятайте, че Господ направи тъй, че всичко, което си направил, най-потайните мисли, най-скритите неща и добро и зло ще бъде с тебе. Тъй ще бъдат една изложба, всички да знаят. Трябва голямо геройство, човек да гледа своя живот, не само един живот - един, два, три ... Сега желая, ако у вас работи Духът, аз не искам у вас да работи един външен акт. Ако Бог съизволява и благоволява във вас, ако имате един вътрешен стремеж, работете, не бойте се, ще ви се съдействува, пък ако този стремеж го нямате» Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и те ви питат: Какво искате? Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате, смятайте, дадат ви право само едно нещо да поискате, не само да го поискате, но да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, може слава, сила. Кое е най-главното желание? Кое [е] най-силното ви желание, между вас, между многото ви желания, кое изпъква у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание, което се издига като висок планински връх. (Паша: „Чисто сърце“; Мика: „Да станем проводници на Бога“.) Трябва да ви изведа на екскурзия, дето бях аз вчера. Там ще ви предам един урок. Там до пояс като газите през снега и като излезнете на другия бряг, ще научите какво трябва да се прави. Тогава утре ще се стегнете четирите ученички, трябва да направя един опит с вас. Или утре (събота) или в понеделник. Аз ще ви преведа през едно страшно време, до пояс сняг ще има. Понеделник е по-добре, но ще се спретнете, ще ви задигна на едно място дето до пояс ще газите сняг и то на Витоша отгоре. Ще ви задам една задача на четирите по снега, да видим как ще я разрешите. Опитната страна ще покаже. Опитът е доста сериозен. Като погазите до пояс сняг, пък поседите из снега, после пак. Ако снегът се втвърди дотогава, ще ви улесни. Тогава опитът остава за следующия петък - 16.02.1923 г. Ще газите сняг най-малко един километър. Опитите са необходими. То е един малък опит. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето.“ (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза: „Определете едно число, някоя страница. (Паша: „25 страница.“ Падна се от беседата „Плачът“) Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат.“ [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „ Ти целувание ми не даде.“ [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод“ от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас. Аз наричам вашия клас, клас на опитите. Кажете ги кои са и тях ще ги турим в снега. (- Еленка Андреева, Дафинка Пенчева, Виктория Христова, Олга Славчева и Василка Иванова.) Сега вие каните пет, пък после, (след 5 месеца), те ще поканят други пет. Тогава ще ви определим другия петък - до пояс сняг, ще чакате, пък ако се смрази снегът, то е привилегия, времето иска да ви помогне, пък ако не иска да ви помогне, ще кажете: „Ние искаме да газим такъв сняг.“ В шест и половина часа сутринта или 7 на кладенеца. Ще си носите едно гюмче за вода. И всяка да си вземе кибрит и малко борина със себе си, ще си направим един голям огън. Може да си вземете една тенджерка и картошки всяка ще носи. Вие сте 9 души, може да го направим 12 души или 10, но 12 [е] свещеното число. Ще си вземете двойни чорапи и по една фанела в запас. Имате една доста сериозна работа, защото няма да вървите по отъпкан път. Гледайте да оправдаете, да използувате условията, които ви се дават. Използувайте добрите условия, понеже те всякога не идват, те идват рядко. Когато Господ зове някого, той трябва да е навреме тук. Горе ще се разведрите, много от вашите идеи ще останат в снега, много от вашите неразположения ще останат там. Щом като прегазите един и половина километър до пояса сняг ще ви хрумне една светла идея, как да работите и тогава аз ще ви попитам знаете ли как се работи? - Знаем. На другите сестри ще им кажете: Ние ви каним в опитния клас на добродетелите, ще направим един опит да видим колко може да издържите. Ще им кажете, че има да газят сняг до пояса, някъде до колене, 60 см до 1 м височина. Там не е за слаби хора. Ще минем през най-мъчния път, а ще се върнем през най-лесния път, с песни. Колко смешен става човек като затъне в снега и няма почва под краката си! Добрата молитва Работа за следующите пет сестри по същия начин Сотирка - жертва Паша - равновесие Савка - свобода и простор Мария - знание и светлина Мика - чистота Vl-ти месец до 22. 02.1923 г. Добродетел - Василка Правда-Дафинка Истина - Олга Мъдрост - Виктория Любов - Елена l-ви месец до 22. 02.1923 г. Беседа държана на 09.02.1923 г. от 9 и 30 до 11 и 30 часа

БЕЛЕЖКИ към работата на Окултния клас на Добродетелите през 1923 година На обичните ученички Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка Няма Мъдрост като проявената, изявена Божия Мъдрост; Само Божията безгранична, вечна Мъдрост е Мъдрост. Вложете Любовта в сърцето си, Тя ще внесе чистота и благородство в чувствата ви; Мъдростта в ума си, Тя ще внесе светлина в мисълта ви; Истината в душата си, Тя ще внесе свобода на волята ви; Правдата в Духа си, Тя ще внесе яснота в решенията ви; Добродетелта в силата си, Тя ще внесе неизменна вяр­ност и ДУХА НА БОГА ще обитава и вие ще бъдете под Неговите крила пред очите на Неговата милост. Любовта на Духа Святи да ви озарява. 12.01.1923 г. София [Препис от писмо на Учителя] ДО УЧЕНИЦИТЕ НА В.Б.Б. До специалния клас П.М. Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази Светлина води изпадналата душа през тъмнината. Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; Окото да види слугата, който го донася, и ума да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух. Само така ученика може да се доближи да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души; Светлите мисли в светлите умове; Чистите желания в чистите сърца. Там гдето има Светлина, Чистота Духовна, Свобода Божествена, там Духа царува. 31.01.1923г. София До обичните ученички О.К.НД Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка (V-то писмо от Учителя до Паша) Само Бог е Любов, и когото тази светлина озарява само той я познава. Любовта е дело на живот; Мъдростта е дело на висше познание; Истината е дело на душевна свобода; Правдата е дело на дележ; Добродетелта е дело на плод. До колко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; До колко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свиделествува; До колко душите ви са свободни, нека Истината каже; А за Правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви, тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас. 28.01.1923г. София

ТРЕТИ МЕСЕЦ 22 октомври - 22 ноември 1922 г. София Трето писмо ще пише Мария на Учителя Добродетел - Мария Правда-Марика [Мария Тодорова] Истина - Сотирка Мъдрост - Паша Любов - Савка До Мария За Любовта Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. До сега аз Любов не съм проявила, но само чувствувах Любовта, която ми се е давала. Любовта отрича всеки егоизъм и изключва всяко огорчение. Тъй, че този месец се старах да премахна всяка егоистична подкладка в действията си и при това се натъкнах именно на онази дебела егоистична основа, от която изхождат всичките ми действия. Като се натъкнах на туй, в душата ми се роди една голяма скърб, за която нищо не мога да пиша. Тази скърб може само да се живее. А в Любовта, която получавах, намерих две страни: Любов топла и светла, за която жадува моето изтинало от вековете сърце и която още едва разбира моят ум, а другата страна, това е онова дълбоко преживяване нейде вътре, вът­ре, което облагородява, подига и внася една дълбочина на чувствата ми и дълбо­чина на душата ми. Тъй че Любовта внесе в мен 4 измерения: дължина, широчи­на, дебелина (радост) и дълбочина (преживяване). Радостта, това е периферията, а дълбочината, това е центъра. Значи Любовта внесе в мене и периферията и центъра. А център без периферия няма и периферия без център няма. При Любовта скърб няма или там и скърбта носи името Любов. Савка 20. 11.1922 г. София Друго, до което дойдох върху Любовта: Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. Във всичките си стара­ния да придобия Любовта от части, до сега, до днес, аз Любов не съм проявила. Най-многото, което мога да кажа от опит за Любовта и то не като моя, а като такава, която иде от вън, са следните две силни страни: Любов получена, изжи­вяна като най-силно чувство, потик, стремеж, сила и воля дори в периферията (в дължината и ширината на моята душа) и скърб, изживяна като най-силно чувст­во, подтик, стремеж и сила в центъра, в дълбочината на моята душа. Любов без скърб няма, както и център без периферия няма и обратното. При любовта и скърбта е Любов. На Обичния Учител За Правдата Мислих върху правдата и я обикнах. Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах. Проговори ми... и станах скръбна... Аз искам Правда в моя живот! Твоя ученичка Марийка [Марика] 21.11.1922 г. София За Мъдростта 21.11.1922 г. София Този месец, от 22 окт. до 22 ноември работих върху „Мъдростта". Представиха ми се случаи да я приложа. Някъде успях на време да постъпя съобразно с нея, а някъде пропущах- действувах според както почувствувам известна работа. В първия случай ми биваше добре, изпитвах една лекота, един вътрешен мир. Във втория случай тяжест, голямо недоволство от себе си, дохож­дах до положение да се чувствувам опорочена. Вторият случай е за мен важен, неиздържането в тази добродетел, защото това ми е задача да работя с нея. „Трижди мери, един път крой!" Често ми дохож­даше на ум. Казвах си, преди да постъпя тъй или иначе: „Напи истината ще кажа, от какво ще се боя?" Но мъдростта ми каза: „Когато никой не я иска, когато за този случай я ненавиждат, когато тя им вади очите, когато силно засяга тяхното честолюбие, по-добре ще е да мълчиш." И колко, колко пъти мъдросттати налага мълчание, а не да казваш това, което чувствуваш, макар и истинно да е. Иначе готова трябва да бъда стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си и живо разбирам думите Учителеви: „Без Мъдрост, значи, без светлина." Паша [Мария Тодорова] * „Милост и Истина се срещнаха Правда и Мир се целунаха Истина от земята ще прозябне Правда от небето ще надникне" Някои мисли за Добродетелта Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само чо­век със силна положителна воля може да бъде добродетелен. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят. Добродетелта е плод; плодът зрее само при светлина и топлина. Плодът на добродетелта зрее само при светли мисли и топли чувства. Затова, за да бъде човек добродетелен, в него трябва да се е вселила и да живее Мъдростта като принцип и Любовта като принцип. В Добродетелта Истината присъствува, като един невидим двигател, който иска да се изпълни съвършената Божествена спра­ведливост. А Правдата увенчава делото с успех. 28.10., събота, 6 ч.с. Да проявя Добродетелта в моя живот! - Сърцето ми трябва да блика от любов. Само в любовта има светлина - а само на светлина плодовете зреят. Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина. Да бъда Мъдра! Да бъда Амриха! Нека едно от лицата на Мария бъде Амриха Ключът е „х". 01.11 сряда Добродетелта съдържа в себе си активните енергии на съзиждане - твор­чески енергии, които оплодени от Слънцето завързват най-хубавите плодове - израз на осмислен живот. Тя иде отгоре и нагоре отива... Тя слиза само, за да подигне някого... В когото влезе, влиза за да го подеме в своята възхождаща вълна. 10. 11. петък, 6 ч.с. Мария 21. 11. 1922 г. НА УЧИТЕЛЯ - ХРИСТОС ИЗЯВЕНАТА ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА ЛЮБОВ НА БОГА FIR FUR FEN TAO Bl AUMEN ВИСОК ПЛАНИНСКИ ВРЪХ ОБЛЯН ОТЛЪЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - СЛЪНЦЕ Светлина и синина се разливат по небесата. Въздухът трепти от чистота. Мълчание и тишина. Добродетелта възлиза по една пътека. Главата й е дигната нагоре. Погле­дът устремен към Слънцето. Колкото повече се изкачва нагоре, тя става по- ефирна и най-после, подобно дъх на бели кринове тя коленичи при нозете Учителя. Той я поглежда. Вечността гледа през погледа Му и лицето Му е подобно звездно небе, разгънало огнените страници на Книгата на Живота. Добродетелта: Учителю! При Теб аз ида... На моите сестри Любов и Мъдрост, Истина и Правда плода да донеса... Аз видях Любовта - дете е тя - Чисто и невинно кат сутринна роса. Тя рече ми: „О, сестро моя, Любов ме мен наричат Но аз сама не съм Любов Аз само чувствувам Любовта, Която ми се дава. За таз Любов жадува моето сърце Истинало от вековете. И таз Любов едва разбира още моя ум. Към мен излива се топла и светла И в мене, нейде вътре, вътре живее нещо, което ме подига и внася дълбочина на чувствата ми и дълбочина на душата ми. Познах аз радостта от таз Любов познах и нейната дълбочина. При Нея няма скръб или не, Там и скръбта нарича се Любов. А Мъдростта и нея срещах често. О, тя тъй много бе погълната в себе си. Усърдно тя работеше и бе готова Винаги погрешките на хората Сама да понесе. Тя рече ми: Как често идва ми да кажа Истината, от що ще се боя? Но нещо сдържа ме и шепне: „Когато никой не я иска, Когато за този случай я ненавиждат Когато тя им вади очите. Когато силно засяга тяхното честолюбие, „По-добре ще е да мълчиш". И аз се уча на мълчание, макар и туй, което чувствувам да бъде истинно. Иначе готова трябва да бъда Стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си И живо разбирам думите Учителеви: „Без мъдрост - значи без светлина." От Истината вест не съм получила. Ще дойде тя сама да Ти изкаже туй Що е научила през този месец. А Правдата? Тя бе замислена и много изживяла. Тъй ми се стори когато я срещнах. Тя даде ми туй малко писъмце: На Обичния Учител Мислих върху Правдата и я обикнах. Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах. Проговори ми ... и станах скръбна... Аз искам Правда в моя живот! Твоя ученичка: Марийка А аз последна ще Ти кажа туй що искам: Да проява Добродетелта в моя живот! Сърцето си да дам аз дар на вечността! Но трябва то да блика от Любов Защото само в Любовта има светлина, а само на светлина плодовете зреят. Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина. ДА БЪДА МЪДРА! ДА БЪДА АМРИХА! Нека едно от лицата на Мария бъде: АМРИХА Аз Учителю, при Тебе бях И после слязох на земята. Слязох, за да подигна някого И пак при Теб дойдох. Замлъкна тя. Учителя стоеше Тих и величав. Той нишките на цялата Вселена Държеше в ръцете си И огнената книга на Живота Бе изписана със звездни писмена по светлия му образ. И нова песен зазвуча В небесните простори... Мария 22. 11. 1922 г. Софт "Ние знаем, че преминахме от смърт в живот", I послание Йоаново 3:14 I. Събуди се моята душа, Събуди се моята душа, За вечни Блага За вечни Блага, Блага На Любовта на моя Баща. На Любовта на моя Баща. И видях там тази душа, Самотна да чака тя... 02. 12. 1922 г. I. В зарите на живота, Слънцето изгряваше, Граници на природа очертаваше В душа ми мощен Дух пробуди, И в сърце ми Любов събуди. 02.11. 1922 г. 10 часа преди обяд, събота II. В зарите на живота Кога лъчи от Бога изтичаха Слънцето изгряваше и Душите с живот даряваше. III. В светлите зари на живота, Кога души от Небето слизаха Слънцето изгряваше, И пътя им показваше Към далечните полета на земята Там изгубени свои братя те търсеха, Изгубили преди векове живота... 23. 12. 10 часа вечерта, събота IV. В зарите на живота, Когато душите се събуждаха Преди Слънцето да изгрее, Своите молитви към Бога отправяха: Баща наш на Любовта, Ние днес се отправяме към земята Твоята Воля да изпълним Там паднали наши братя да намерим Изгубили живота от вековете, Заспали в греховете Очуждени от Светлината... 28.12. 1922 г. четвъртък „И да не се боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият." „Страхът" [Беседа от Първа серия на Сила и Живот] За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко. В любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам . Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смърт­та или в живота, бъди ти всякога светлия венец за моя Дух. 8 февруари 1923 г., 10 часа сутринта . София НА ОБИЧНИТЕ УЧЕНИЧКИ О. К. Н. Д. Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка В съвършената изявена, проявена, осъществена Любов Божия: Доброде­телта никне; Правдата расте; Истината цъфти; Мъдроста върже; Любовта зрее. Всяка душа, която ходи по светлия път на вечния живот, добива своето блаженство, всегдашно Благо на Божия Дух. Вложи Истината в душата си и ще добиеш свободата си. Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си. Приими Чистотата в сърцето си и Любовта Божия ще дойде в своята пълно­та. Имайте сърцата на малките деца и Господ ще бъде с вас. Беззаветна само­отверженост. Моя мир, светлина, обич с Духа на Отца святи да пребъде с всички вази. [Учителят] 9. 12. 1922 г. София Н.Л. К. Б. Мила Савка, Поздравлявам те с Именния ти ден. Какво да ти пожелая? Да, това: Да постигнеш, с течение на времето, добродетелите, върху които ние сега работим, да станеш една жива Пентаграма. Спомням си за миналата година, като ти дой­дохме на гости целия хор. Тази година, като ти дойдат, представлявай си, че и аз съм с тях и ти пея за Мусала. Ти че си заета аз не се съмнявам, но все остава време за два реда нали? Какво се е наредило в София? Как са нашите братя и сестри от класа? Аз получих от Мика това хубаво писмо, което нашия Мил Учител ни е писал. Как много се радвам аз като го чета, но скоро ще се разделя и изпратя обратно. Савка, тука ти изпращам и работата си, която ще предадеш на Учителя, като го поздравиш сърдечно и запомниш хубаво това, за което ще ти говори и ми опишеш подробно, защото аз очаквам с нетърпение и съм като онази сестра, която била доволна и от укрухите. Как е сестра - майка ти? От тука нищо няма какво да ти пиша и описвам, освен мога да кажа за себе си, че се питам защо съм още тука и защо стоя, но щом стана на краката си разбирам от тяхното състояние моето стоене тук. Поздрав сестрински на майка си, сестри: старата Попова, Гумнерова, Яна­киева и които питат за мен и нашия клас. Целувам те: Сотирка 15.12.1922г. НА ОБИЧНИЯ НИ УЧИТЕЛ Истината У мене Истината се формулира тъй: Истина е това, което е. Търсих го и разбрах, че то е Божията любов. Правих опити да вложа Истината в душата си. Зная, че не съм успяла в това. Ваша ученичка: Марика 20. 12. 1922 г. София „Милост и Истина се срещнаха Правда и Мир се целунаха Истина от земята ще прозябне Правда от небето ще надникне." Истина изявена чрез Добродетелта - това е Правдата. Мария 21.12.1922 г. София НА НАШИЯ ОБИЧЕН УЧИТЕЛ Четвърто писмо от неговите малки ученички от класа на добродетелите: Мария, Паша, Марийка, Сотирка и Савка 22.12.1922г.,София Учителю, Привет Ви днес донасям от моите сестри, Истина, Мъдрост, Любов и Прав­да. Към тях аз обич храня, но съм далеч от тях. В мислите си спохождам ги и 4-те, Доброто от тях, аз искам да отбележа в душа ми жадна за тези добродетели велики: Истина, Мъдрост, Любов и Правда. С всяка поотделно в разговор влезнах: О, ти сестра, коя върху Истината работи, кажи що научи, какво разбра, какво доби в този месец нов? Истината: Лицето й беше сериозно, очите й гледаха на Марийка. Горе тя мълчеше, а след това продума: „Истината е това, което е." След туй, тя затвори очите си, на устата й се показа една лека усмивка, гласа й се измени, тя продължи: - Търсих я и разбрах, че тя е Божията Любов! Тя млъкна и с тъга на сърцето си пак подзе: - Правих опит да вложа Истината в душата си, но в това не съм успяла. А ти сестра, която върху Мъдростта работи този месец, кажи ми, какво научи ти, що е Мъдрост и де я ти намери? О, как искам да се погълна в Мълчани­ето и в тайната дълбочина на Мъдростта! Говори, аз слушам. Мъдростта: Тя беше замислена, но разположена. Сотирка : Мъдростта, това е процес на узряване. Като кажа - Мъдрост, веднага си представям един безкраен простор, а себе си виждам малка, много малка, струва ми се, че аз, която размишлявам за Мъдростта, се намирам на Мусала и оглеждам наоколо величествените гледки. Всичко около мен е мъд­ростта, а аз, малката, аз стоя на този върх, гледам и се учудвам на всичко това около мен, а при това си мисля, че един ден, може би ще обхвана всичките тези простори. Като наблюдавам всичко туй, питам се: Мъдрост къде ли не си ти? В морската песъчинка, ти там си; в капката вода - пак тебе намирам; в минерали­те; в растенията; в животните; у човека, като цар на земята и създател на всич­ко; денят и нощта с красивото небе, накичено с милиарди небесни брилянти. Каква Мъдрост е всичко това! Мъдрост, тебе те намирам в микроскопическото, отивам към безкрайното и там с тебе пак свършвам. Затайвам дъха си, затварям очите си, не гледам нищо вече отвън скривам се във вътрешността си и там е Мъдростта! Издигам гласа си към Създателя и Твореца на всичко мъдро и вели­ко в света: Поклон пред Тебе, о Боже, с колко Мъдрост е пълно делото на Твоята ръка! И от тебе, нежна сестрице, що върху Любовта работи, искам да чуя две думи, да се поуча и от твоята опитност. Любовта: Тя беше тиха и погълната в себе си. Паша: Като размислих за Любовта, намерих, че трябва да урегулирам най- първо отношенията си към Бога като постоянни, неизменни и равни. Повтарях си: „Аз трябва да любя" и студ почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше. Получа­вах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено трескаво сърце. Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская. Тя спря, гласа й се задави, а и аз се замислих много върху чутото. А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека. Правдата: Тя беше мълчалива, а думите й бяха отмерени. Мария: Истината изявена чрез добродетелта, това е Правдата. „Милост и Истина се срещнаха, Правда и Мир се целунаха." „Истината от земята ще прозябне, Правда от небето ще надникне" Сега и моята опитност и моята работа ще прибавя. Добродетел - това е основата на целия наш живот. Тя държи връзките на другите четири Добродетели: Истината, Мъдростта, Любовта и Правдата. Не съм добродетелна. Много скърби преживях и много сълзи пролях докато да призная тази истина в душата си. Аз разбрах, че няма у мен Добродетел. Но сега аз желая силно и горещо: нека преживея още толкова скърби и нека пролея още милиони сълзи, но да придобия тази основа в живота си - да бъда добродетелна! Истина, Светлина и Чистота, това е Добродетелта, аз която жадува моята малка душа. И страда и скърби и радва се и плаче все за това. Светлина, Истина и Чистота, това е зова, това е вика, това е един апел, който отправям към вас! Няма по-велик живот за ученика от този, в който той е заедно със своя Учител, затова научете ни да го използуваме и да се не спъваме в този път • път с Учителя. Само Вие Учителю сте, който ще ни изведе на желания бряг при доброде­телите. С Вас Учителю, от смъртта към вечния живот, от суетното към идейното, от скръбта към радостта. Само в изявената, проявена и осъществена любов на Бога, чувствата, мис­лите и действията на човека се усъвършенствуват. Ваша ученичка Савка Любов Да обичаш заради самата любов е велико. Не е любов само този, който ти е приятен. Аз нямам от тая любов. За да любиш, трябва да си чист. Добродетел Добродетелен всякога и навсякъде, значи да имаш и да можеш винаги да даваш. Добродетелта е проявена Любов, значи трябва да имаш Любов, за да си добродетелен. Правда Правдив е само умният, интелигентният човек. За да си правдив, трябва да имаш светлина, знание, за да виждаш причините на нещата. Аз имам ли правди­вост. Само в моменти. Истина Любов и стремеж към истината, към Слънцето! Истината ще ви направи свободни, защото лъчите на Слънцето ще стоплят ледовете, с които сме обвити и ний ще се почувстваме свободни. Истината, това е идеала, високия идеал. Истината във вашия живот как се проявява? Тя изключва лъжата. Само чистосърдечният човек може да казва истината. [ Любов ] Работата за този месец ми бе върху Любовта. Едно нещо, което ми се видя като трудно разрешима задача, но наложи­телна, то бе: да урегулирам отношенията си към Бога, като постоянни, неизменни и равни. До колко успях в това, не смея ни най-малко да се лаская. Знам едно, което беше с мене през целия месец, продължава и сега: чувствувам се в особено трескаво състояние, външна температура нямам, а вътрешно, душевно имам треска. Дадоха ми се много случаи да проявя тази любов, но аз от себе си не съм доволна. Може би душата ми от това се и тресе. Не разбирам добре състоянието си. Не се опитвам и да философствам. Паша 22.12.1922г. Месец Март Мъдрост - светлина и знание Светла Мъдрост, за да те разбера, като че нарочно трябваше всичко да притъмите пред очите ми. Всичко до тогава поставено в ума ми, уж на положи­телна нога, всичко изгуби смисъл. Разби се туй несигурното, привидно знание и мъдрост, но болка страшна причини ми. Празнина, пустота пред мен. Страх, го­лям страх ме овладя, да не загубя туй солидното, здравото и сигурното в света, което Божествена Мъдрост се нарича - която сал в Словото Божие чувах, виждах и разбирах. [Почеркът е на Паша ] Месец Април Любов - Чистота „Само чистите по сърце ще видят Бога." Детето е чисто по сърце, но детето в пълната смисъл на думата. През всичкото време на размишление върху чистотата, като нейно необходимо, предшествуваще я качество е смирението. Смирение пълно, безгранично, абсолютно, пожелах го и всегда го пожелавам. Последна в света си казвам да остана, но смирение да изработя и душата си в тишината му безмълвна да обгърна. [Паша] Месец май Добродетел - Жертва „Ако искаш да влезеш в царството Божие, раздай всичкото си имане на света, на бедните и ела и ме последвай." Мислих много върху този стих в свръзка с работата ми за през този месец и разбрах жертвата в този смисъл: богатството, което трябва да раздадеш на бедните, то не е само материалното, но всякакво лично богатство, като лични чувства, желания - раздай тях на бедните, т.е. на света, пожертвувай ги, изхвър­ли от себе си личния елемент. И тогава, ела и ме последвай! [Паша]

ВТОРИ МЕСЕЦ [Материал с почерка на Савка] 22 септември - 22 октомври 1922 г. София Добродетел - Марика Правда - Сотирка Истина - Паша Мъдрост - Савка Любов - Мария Второ писмо ще пише Марика на Учителя До Мика върху Мъдростта 22.09. - 22.10. „Начало на Мъдростта е Любовта." Търсейки да намеря мъдростта в нейното приложение в живота разбрах, че тя е преди всичко един вътрешен процес, процес на навлизане в себе, на поглъщане и изучаване на ония най-вътрешни скрити гънки на човешката душа, процес, чрез който може да разкрием в себе си една дълбочина, в която живее душата. Мъдростта, това е онзи вътрешен страж, който ни запазва и предпазва от прибързани постъпки и необмислени дела, всичко в мъдростта се движи с бавният, но спокоен и сигурен темп на Духа. Мъдростта живее вътре, а се проявява чрез Любовта навън. Чувствам, че мъдростта е много скрита в глъбините на човешката душа, но тя открива една такава дълбочина на човешката душа, в която дълбочина човек намира себе си. [Няма подпис, почеркът е на Савка] ПЪРВО ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО СОТИРКА Любезна Сотирка, Получих писмото ви. Иска се от вас преодоляюще влияние на вашия ум, сърце и воля. Средоточение към великата цел на живота; това е благочестието не в неговата ограничена смисъл, но в неговата безгранична. Да се свържите с напредналите души и с Бога, Източника на всичко, с Христа изявената Любов в нейната пълнота. Вам ви е още непонятна тази връзка. Връзката носи светлина, Мир и радост за душата. Аз ще се постарая да ви осветля с течение на времето. Вяра жива непреодолима, Любов непрестанна. Ще дойде. Поздрав на всички. Верен Русе 28. 09. 1922 г. [Преписът е от Савка] НА КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ М. С. П. М2. С2.[1] София (Второ писмо от Учителя до Мика) НА ОБИЧНИТЕ УЧЕНИЧКИ МАРИЯ, САВКА, ПАША, МАРИКА, СОТИРКА, В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата придобива своите най-благородни чувства. Любов Божествена и свобода в душата; светлина, мъдрост в ума; Истина и чистота в сърцето. Тогава ледената обвивка на душата се разтопява; облата повърхност на ума се осветлява и с мисли населява; водната повърхност на сърцето с желания и живот се изпълва. Приемайте Божествената топлина на любовта; Ангелската светлина на мъдростта; Чистотата на духа; растежа на Божията душа; Благото на Бога Добродетелта. Моя мир, светлина, обич, Духа Един да пребъде с всички ви. 20. 11.1922 г. София ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] М - Мария Радева; С - Савка Керемидчиева; П - Паша Теодорова; М2 - Мария Тодорова; С2 - Сотирка Бабаджова

ПЪРВИ МЕСЕЦ 22 август - 22 септември 1922 г. В. Търново - София Моята работа този месец е върху ИСТИНАТА Светлина, Истина, Чистота. I. Опитност. 22 август Туй ме натъкна на мисълта: две страни има в Истината: да говоря истината и да мога да я слушам, а и двете неща са еднакво мъчни за мен. Ето моето писмо върху работата за Истината до Сотирка за Учителя, което забавих с шест дена. Мила Сотирке, За работата ми върху Истината 22 август - 22 септември. През целия месец у мен стремежът да бъда истинолюбива растеше. В края аз обикнах премного тази добродетел - Истината. Само като я произнасях, тя беше светлина за моя ум, чистота за моето сърце и сила за моята душа. През този месец различих две положения: Отношенията на хората спрямо Истината и моите отношения към нея. За първото положение констатирах, че почти всички хора с много малко изключение, са фалшиви, неискрени, престорени, всичко е пресилено и неестествено. Никой почти няма да дойде и тъй прямо и искрено да ти каже истината, тъй както си е. Всеки ще се съобрази с тебе, със средата, с общественото мнение и накрай нищо не остава от красивата истина. По отношение на мене, аз различавах две страни на Истината: 1. Да чувам Истината хладнокръвно и със спокойствие на душата ми, каквато и да е тя. И второ сама аз да говоря Истината, без да ме е страх, че може би тя няма да легне на хората. Първата половина от месеца, аз повечето гледах да свикна с първото (т.е. тъй ми се налагаше). И мисля в това до нейде успях. Ако по-рано някой ми кажеше нещо горчиво за мен, мен ми ставаше мъчно и като че ли се намаляваше разположението ми за това лице. А сега в такъв случай аз съм по-доволна. Все едно, ако не ми се каже тази Истина, нали лицето я крие в себе си, а аз мисля, че няма нищо. Но сега като ми я каже, аз се радвам, защото лицето е искрено и всичко, което таи в душата си за мен го казва - и тъй, може аз да се ползувам от това и да се поправя. И го обиквам заради тази смелост в Истината. Истината иска само смели хора! Сега втората половина от работата ми - аз да говоря Истината, върху туй работех с много голямо съзнание и усърдие. Но понеже аз по-рано никак не говорех Истината, та сега слагам успехите си в тази страна 25%. Докато за първата половина - да слушам Истината, тургам успех 50 %. Но стремежът към Истината е у мен силен и непреодолим и наред с новата си добродетел - Мъдростта, аз ще карам и Истината. 28.09.1922 г 7 и 30 сутринта София В случая, че си изпратила писмо до Учителя, прати допълнително и моята работа. Изпращам ти копие от писмото, което изпращам до Учителя. Савка НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ М. С. П. М2.С2. Доброто никне; Правдата расте; Истината цъфти; Мъдростта върже; Любовта зрее. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното благо на вечния живот. Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си; Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си; Приеми Чистотата в сърцето си и Любовта ти ще дойде в своята пълнота. Моя мир да бъде с вас. [Материали на Мария Тодорова][1] 14 септември 1922 г., четвъртък, 4.30 сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Ние сме едно с Любовта и Чистотата е наше достояние [Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога] Нашата висша същина е Любов. Бог вътре в нас е Любов. Ние сме проявление на тази любов и преди индивидуалното ни обособяване ние сме били вътре в Любовта. Пребъдвали сме в нея. Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята. Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта. А не може да се прояви Любовта, ако няма чистота. Божествената Любов се проявява при Божествената чистота. Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата. Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка. Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие. Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б. С. И. Б. Т. В. Л. Б. и в мига живееш във вечността на неизброимите векове. И. К. Б. И. [Няма Истина като Божията Истина] С. Б. И. Е. И. [Само Божията Истина е Истина] ЧИСТОТА Проявление на чистотата във физичния свят Проявление на чистотата в астралния свят Проявление на чистотата в умствения свят Туй понятие, което имам за чистотата, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко? Да постигна чертите на Божествената чистота... (Иоил Гл. 2 ст. 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32) „Какво нещо е самата Чистота ние не можем да знаем. Но кои са проявленията й можем." Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие. В умствения? - Там тя произвежда светлина. „Вода бистра, светлина чиста" - Това са рожби на чистотата във физическия и умствения свят. Съзерцанието на планинския ручей • извор, ще внесе свежа, чиста струя в чувствата. 15 септември 1922 г., петък, 6 ч.с. Н.с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога. Първото проявление на Бога е Духа. Първото проявление на Духа е Любовта - „Бог е дух" - значи първото проявление на Бога е Любовта. Бог вечно се проявява в тази любов. Ние сме тази Любов. Ние сме едно с любовта - ние сме едно с Бога. „Ние сме едно с любовта и чистотата е наше достояние. Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога." „Да бъдем като Бога!" „Да бъдем като Любовта Му!" „Да бъдем без страх и без тъмнина!" „Да бъдем с обич и светлина." „Да бъдем чисти „както е Он чист!" Планинският извор е на 3000 м. висок връх и извира между свежа и сочна трева между две малки скали. Като извира той бъбли... клокочи..., бистър е като сълза и червени и жълти песъчинки отделени като лещени зърна едно от друго образуват малкото му корито. Водата в коритцето е прозрачна и на дъното му се вижда пъстрата мозайка от песъчинки. Планинският извор е образ на чистотата. Той е образ на тази чистота, която се не размътва никога. Аз разбърках с пръст пясъка в коритото, появи се едно смущение между песъчинките, те си изгубиха мястото и заплаваха във водата търсящи. От това водата се размъти. Когато те търсеха - водата се размъти, аз изсипах малко пръст - частиците пръст пак затърсиха място, след това те улегнаха на дъното, то придоби друг вид, имаше нови форми, нови образи, нови цветове. Водата пак стана бистра и прозрачна. Аналогия... 16 септември 1922 г., 6.15 ч. с., събота Ако направим заключение по аналогия планинския извор превеждаме с астрален и умствен свят. В известен миг състоянието на чувствата е бистро. Но влезели ново чувство, то произвежда известно смущение, известно вълнение. В ума при всяка нова мисъл се влага нов елемент и той търси да се присъедини към елементите към които го влече неговото вътрешно свойство. При това се появява пак вълнение в умствения свят - снопът мисли, които се пръскат за миг създават известна неясност, временна тъмнота, която произлиза не от същината на мислите, но произлиза от това състояние на неизвестност, неопределеност, сред което новата мисъл се лута и търси да намери своите сродни елементи. Намерила, тя образува нова халка в задното на: мисълта и умствения свят наново се успокоява. В момента, когато сродните елементи се намерят, ражда се радост, която в умствения свят се проявява като светливи лъчи - значи произвежда светлина. Умствената среда е хармонична, всяка мисъл е на мястото си, тя звучи с присъщия си тон - тя издава, лъчеизпуска присъщия й спектрален лъч. За да има хармония между тоновете и хармония между цветовете, умствената среда трябва да е чиста. 18 септември 1922 г., понеделник, 6.30 ч.с. Размишление върху Пентаграмата. Тя е пътя на човека към Божественото. Осъществил нея в себе си - Божествения дух ще се излива и работи през петте канала. Когато петте принципи оживеят и задействат, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание. И знание на Божествените закони, които постига чрез просветление на Божествената Мъдрост. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. П. в. л. и. н. с. е. с. Б. 19 септември 1922 г.,вторник, 4.15 ч.с. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. „Блажени чисти по сърце, защото те ще видят Бога." Блаженство - то е състояние не на радост, не на веселие. Радостта се проявява силно; тя е движение. При радостта трептенията са бързи. При радостта има едно движение да се разлее, движение от центъра към периферията, вълна разливаща се навън. Веселието е радост, в него има една лекота, един стремеж нагоре; то е радостта станала по-трайна, ако може така да се каже, завладяла душата в продължение на няколко мига. Защото радостта, тъй както ние можем да я чувстваме се проявява като едни изблици за миг. При веселието тя е по продължителна. И радостта и веселието [се] явяват при процеса на растенето. Те съпровождат този процес и през тях се излива слънчевата светлина, която носи и топлина, за да може плода да зрее. Учителят казва: „За да може ученикът да учи, непременно Господ трябва да се радва и весели. Весели се Господ, радва се и Той." А блаженството? Далече съм да го схвана в неговата пълнота, но тъй както сега се слага на моето ограничено съзнание: Блаженството е слени радост и веселие в една по-висша октава. То е радост, която се е успокоила. То е веселие станало вечно. В него има тишина. В него има прибиране отвън навътре, към едно вътрешно себе; в него има едно съвършено превръщане на съзнанието, идентифициране с Единното съзнание. В началото има един прибиране от периферията към центъра - в центъра, който обръща всичко, едно постоянно, непрекъснато преживяване на самото себе има в блаженството. Блаженството се явява при плода. Само при плода може да има блаженство. Блажени ...Кои? - Чистите по сърце. „Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота. Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло цвете. Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят. Тя е чистота на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия. Тя е чистота, при която се чувства радост и веселие, чистота, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава. Когато Бог види себе си в нас, само тогава можем ние да се познаем, да познаем себе си. А когато ние видим себе си в Бога, само тогава може Бог да ни познае. „Ние те познаваме, както Ти ни познаваш!" По същия закон, по който росната капка се познава, когато слънчевият лъч влезе в нея. Тя просиява, просветва и тя вижда себе си светяща. „Ние се любим, както Ти ни любиш" Чистотата кърми Любовта." „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Те ..., те - тези, в които любовта живее като принцип - те ще видят Бога, защото „Бог е Любов". Те могат вече, те знаят вече да виждат себе си, те виждат в себе си живата Любов, те виждат себе си, че сами са тази жива любов и „те виждат Бога"... Fir fur fen Tao bi Aumen 6.30 ч.с. Пентаграмата Живата пентаграма това е човека. Главата, две ръце и двете нозе. Главата - истината, десният крак - правдата, дясната ръка - мъдростта, левия крак - добродетелта, лявата [ръка] - любовта. Тези пет точки са пет центъра през които непрестанно се изливат токове, протичат енергиите. Тези са петте точки, които ни ограничават в мира на проявеното, в мира на формите, но силите течат, за тях няма ограничение и те изграждат в невидимия свят невидимия човек. Ние трябва да познаем: „Проявената Божия Любов" „Проявената Божия Мъдрост" „Проявената Божия Истина" „Проявената Божия Правда" „Проявената Божия Добродетел" Тогава ни ще познаем „себе си". Защото: "Ние сме Проявената Божия Истина", казва Учителят. „Проявената Негова Мъдрост" „Изявеното Негово Слово" Наряд за Вторник 19 септември 1922 г., 11.30 ч., Вторник МЪДРОСТ Н.Л.К.Б.Л. Аз искам самата дума „мъдрост" да ми даде откровение за това, което крие в себе си. Аз искам буквите, от които е съставена думата, да ми разкрият нейното вътрешно съдържание. Изговарям „мъдрост" и усещам едно безгранично съзнание, което се отлива в строго ограничени форми. М - показва движение от горе на долу, слизане, една сила, която се стреми на долу и носи в себе си семена - зародиши на всички бъдни форми. Едното, което се разделя на множество. Безграничното, което се ограничава, раздробява се на безброй много форми и се губи в безкрайно малкото. В мъдростта има деление. Чрез Мъдростта се постига разумение на законите, по които се развива Божия план и вникване в принципите, вложени в природата. Тия закони действуват в нас и чрез нас, ние ги прилагаме, като че ли подтиците идат от нашето подсъзнание, но ние още не ги разумяваме. Ние сме резултат от действието на тези закони. И сега човек сам за себе си е чудо. И какво ли около него не е чудо? „Да бъдем саморазгатнато чудо". Това иска да ни научи Мъдростта. Видях веднъж под микроскоп една радитария и това невидимо за просто око същество разкри пред окото ми цял мир от красота, хармония и едно строго съвършенство на формата, носяща отпечатъка на най-великия геометър. Нечий тих глас в мене промълви: Н.М.К.Б.М. С.Б.М.Е.М. [Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост!] Две думи се бяха срещнали веднъж във времето на неизмеримото пространство на тяхното небесно странствуване. Техните орбити се приближиха, те се познаха и се поздравиха с поздрава на Любовта. Тях еднакво ги занимаваше въпроса за неизповедимите пътеки по които Божията Мъдрост води душите. И те изпяха тихо в молитва: Н.М.К.Б.М. С.Б.М.Е.М. И сега, когато благодатното слънце [...] разлива в жилите ми нов живот, когато аз усещам как лъчите му спохождат всяка една клетка и оставят в нея своето благословение, пак същите закони на Божията мъдрост действуват в заключените лаборатории на моето тяло и стават там великите процеси на трансформацията и слънчевият лъч оживява мъртвата клетка. И шепна: „Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост! Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост!" 20 септември 1922 г., 6.15 часа сутринта, сряда Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. 1. Ще се стараеш да приложиш чистотата по отношение на твоето тяло. То сега е в един процес на чистене. Аз работя в него. Ще се вслушваш в тихия глас - гласът на Господа и днес през целия ден ще се стараеш да изпълниш най- съвършено това, което ще ти пошепне Господ вътре в тебе. Внимавай, вслушвай се, да не изпуснеш една Негова дума. Ти в тази стадия на развой, живееш най-вътрешния живот - всичко у тебе е съсредоточено вътре - но иде време да преминеш в другото състояние - чрез вслушване във вътрешния глас ти ще научиш законите, да можеш правилно да преминеш в другото състояние. Със съзнанието на ученик, ти ще работиш. „Търси и ще намериш. Искай и ще ти дадат. Хлопай и ще ти се отвори" С.Б.Л.Е.Л.[Само Божията Любове Любов.] На 22 септември в-х Л. [връх Любов] 24 септември 1922 г., 6.15 ч.с., неделя Н.Л.К.Пр.Б.Л С.Пр.Б.Л.Л. [Няма Любов като проявената Божия Любов] [Само проявената Божия Любов е Любов] „Кой ще ни отлъчи от Любовта Христова? Скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?...Но в всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, ни друго някое създание, не ще може да ни отлъчи от Любовта Божия, която е в Христа Исуса Господа Нашего. Послание к Римляном гл. 8:35, 37, 38, 39 27 септември 1922 г., сряда, 5 ч.с. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. „От подвига свещен на Любовта, Той видя плод да никне благородни." „И свойта висша цел е сам с целта на Вишния съединил." „Семето на самовяра... " Любов за изпълнение. Любов за приложение. Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Най-малката жертва Дете Оставете децата да идват при мене. Защото на тях е Царството Божие." 30 септември 1922 г., събота, 5.15 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б „Чисти като живата вода" „Чисти като живата светлина" „Чисти като Любовта" 1 октомври 1922 г., неделя, 5 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. 2 октомври 1922 г., понеделник, 6.15 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с.Б „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих" Йоан 15:12 „А горний Ерусалим е свободен, който е майка на всинца ни..." Посл. к Галатяном 4:26 „Ти си мой Син, аз днес те родих." Посл. к Евреем 1:5 7 октомври 1922 г., събота, 5 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Т.М. (Всяко слово да бъде жива сила) Любезна Сотирка, [2] Получих писмото ви. Иска се от вас преодоляюще влияние на вашия ум, сърце и воля. Средоточени към великата цел на живота: това е благочестието не в Неговата ограничена смисъл но в неговата безгранична. Да се свържите с напредналите души и с Бога Источника на всичко с Христа Изявената Любов в Нейната Пълнота. Вас ви е още непонятна тази връзка. Връзката носи светлина, мир и радост за душата. Аз ще се постарая да ви осветля с течение на времето. Вяра жива непреодолима любов непрестанна. Ще дойде. Поздрав на всички. Верен. Русе, 28 септември 1922 г. „А вие, възлюблени, назидавайте себе си на пресветата ваша вяра и молете се Духом Светим. Пазете себе си в Любовта Божия в ожидание на мисълта на Господа нашего Исуса Христа за живот вечен. И към едни бивайте милостиви, с разсъждение; а други спасявайте с страх като ги изтръгвате из огъня и гнусете се даже и от дрехата осквернена от плътта. А на оногози, който може да ви съхрани безгрешни и да ви постави непорочни в радост пред неговата си слава, единому премудраму Богу и Спасу нашему да бъде слава и величие, държава и власт и нине и вся веки." Амин. Послание Юдино 1: 20-25 „Така щото Син Человечески е Господар и на Съботата." Марка 2:28 „Аз никоя вина за смърт не намервам в него. И тъй като го накажа ще го пусна." Лука 23:22 „Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава." Послание к Римляном 8:33 12 октомври 1922 г., четвъртък, 6.30 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Любовта това е афенитета, химичното сродство между атомите в елементите. Вода бистра, изворна, течуща... Светлина жива, изворна течуща... Мисъл жива, изворна, течуща... 14 октомври 1922 г., събота, 5 часа сутринта Н. е. с. л. и. ч. е. н. д Б. в. с. п. л. и. н. с. е. с. Б Когато изживея един миг в Любовта, ще мога да кажа нещо за нея. Един миг ще съсредоточава в себе си вечността и вечността ще се слее в един миг, защото в любовта границите на времето изчезват. В любовта няма време. Кое трябва да бъде по-напред? Любовта или Чистотата? Любовта ли ще произведе чистота или чистотата ще роди Любовта. Чистотата е краен резултат от един завършен процес. („Човек не се ражда чист. Той отпосле става чист.") Но първоначално душите са излезли от Бога чисти. Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае. Всяка проява е двойник на нещо, сянка. Съзнанието заключено в сянката е [...] че тя е реалността. Заживяло в нея, потъмняло в нея. Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си. В начало то почва борба с тъмнината. Но колкото повече се бори толкова повече пада. („Не противи се злому." „Когато човек иска да премахне злото, той се свързва с цяла йерархия тъмни сили, които го спъват. Злото е една потреба...") Тогава идва Божественият глас, който му казва: „Аз те събудих със светлината си. Ти имаш в сърцето си вече вложен кълн - лъч от правиделината." Мисли за Него, съедини се с Него и ще се раздени ден в тебе. И тогава нищо не може да те смути, защото Твоят Ден ще бъде вечен. Виждай се винаги като лъч от Голямото Слънце и тъмнината няма да има власт над теб. Живей винаги със съзнанието, че си свързан с небето „изначало", че там е твоят светъл брат - сестра, душа, която винаги, всеки миг мисли за тебе. И ти мисли за нея и свързана така с нея ти ще възлюбиш всичко възвишено, светло, благородно, което е твоята същина, което е твоята светла душа. Така ти ще изпълниш закона: „Да възлюбиш душата си." Познал отношенията си към своята душа ти ще си вече във връзка с Бога, защото Бог живее в нея и защото Твоята душа е Божествена. Така ти ще изпълниш и втория закон: „Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Към изпълнение на третата заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си" ще те заведе само законът на жертвата. Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната чистота в която е била преди създание мира. Значи любовта трябва да дойде, за да произведе чистота. Пътя на тези три закона е пътя на Любовта. Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната чистота в себе си. „Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на чистотата. Бих казала, че там законът на чистотата ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина. „Вода бистра Светлина чиста" На 22 октомври 1922 г., неделя, В-х Д [Връх е Добродетелта] Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Няма Добродетел като Божията Добродетел Само Божията Добродетел и Добродетел 25 октомври 1922 г., сряда „Защото всяко от Бога родено побеждава света; и тая е победата, която е света победила, вярата наша. Кой е който побеждава света, ако не този който вярва, че Исус е Син Божи? Знаем още че Син Божий дойде и даде нам разумение да познаваме истиннаго; и в истиннаго сме, сиреч в Сина му Исуса Христа. Той е Бог Истинен и живот вечен." I Послание Йоаново, Гл.5: 4, 5, 20, 21 Осъществяване на Пентаграма. 28 октомври 1922 г., събота, 6 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. За да бъде човек добродетелен, той трябва да има диамантена воля, на която цвета е бял. Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият въглен да стане диамант. На колко градуса температура трябва да се подложи въглена и при какво налягане, за да се превърне в диамант. И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал. Въгленът е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак. А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце. Те преминават през него, като светли мисли и се превръщат в дела. Само добродетелният човек може да бъде чист. Добродетелта е широко понятие и включва в себе си всички положителни проявления на човешката воля - воля разгледана в широк смисъл, както се проявява на 3-те полета: Физичния свят с качествата си: твърдост, смелост, решителност. Умствения свят: разбиране, проумяване, схващане и долавяне. В Божествения свят: волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят. Казваме, че добродетелта е плод. В плода е кондензирана всичката енергия на неговото узряване, затова чрез обратния закон плода като се посее енергията ще се развие по обратен път и ще даде цялото растение или дърво. Затова и в едно добродетелно дело ние можем да проследим пътя на мислите и чувствата и да изучим самите мисли и чувства, които са дали храна, за да узрее този плод. Плодът зрее само при светлина и топлина. Плодът на добродетелта зрее само при светли мисли и топли чувства. Затова, за да бъде човек добродетелен като предварително условие се изисква един светъл ум и едно топло сърце, а това ще рече в него трябва да се е вселила и да живее Мъдростта като принцип и Любовта като принцип. В Добродетелта Истината присъствува като един невидим двигател, който иска да се изпълни съвършената Божествена справедливост. А Правдата увенчава делото с успех. „Милост и Истина се срещнаха Правда и Мир се целунаха." 30 октомври 1922 г., понеделник, 5.15 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Какво значи да видиш нещо. То значи да го познаеш. А да познаеш Бога, то значи да разбереш онези условия, при които можеш да се развиваш правилно. Какво е вложено в теб като възможност за осъществяване. Да разбираш закона да вървиш от близкото към далечното, защото неразбра на близкото, как можеш разбра далечното? Няма ли да паднеш в бездната? Бездната това са всички противоречия, пред които ще се изправиш. А що е противоречие? Точка, където се срещат две противоположни течения. Само Мъдростта може да примири противоречията. Чрез Мъдростта се разрешават най-трудните задачи в живота. А най-трудната задача е тази, в която има най-много противоречия. Нима доказването на математичната задача не се състои в примиряване на противоречия? Ум се иска и знания. Знанията ще дадат светлина, защото противоречието е една тъмна точка, която трябва да се осветли. Не бой се от противоречия, защото те са стимули за развитие, за подигане. Ако не беше така, природата не би ги допуснала. Но тя иска смели и силни души. Тя казва: „Аз ще ви дам моите съкровища, ще ви разкрия моите тайни, ще ви се отворят очите да видите, но аз искам да бъдете смели и силни!" Всъщност в природата всичко е в строга хармония, но по отношение еволюиращото съзнание на човека изглежда несистематизирано и разхвърляно. Кръгът на неговата проява е ограничен и в това ограничение той вижда едното раздвоено. Един кръг и две точки. Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие. „В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта. „Ние живеем в безграничната любов" (29.10.1922г., неделя) Нашата цел е да проявим това безгранично. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Плодът на нашата цел е добродетелта. Защото Любовта се проявява като Добродетел. Любовта - майката, Добродетелта - дъщерята. Да проявя добродетелта в моя живот. Сърцето ми трябва да блика от любов. Само в Любовта има светлина, а само на светлина плодовете зреят. Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина. Да бъда мъдра! Да бъда Амриха! Нека едно от лицата на Мария бъде Амриха. 01.11.1922г., сряда Ключът е X, а какво представлява това х - „То показва, че духът е слязъл отгоре долу, до дъното на материята, забил е котва в земята, въплотил се е и почнал да обработва земята. Спуснал котвата до дъното и корабът седи, не мисли да се връща. И тъй ще седи до кога? Вие ще отговорите! Движението обаче от горе на долу не е още живот; животът подразбира смисъла на туй движение. Та в туй движение на х-то има едно разбиране. Двете дъги х това са 2-та принципа, които се спосрещат. Вие виждате, че тия кръгове са разкъсани. Ако потеглите една права линия навън, къде ще отиде? До ушите - следващият център, значи знанието в света се придобива само чрез слушане." (Мъчението, стр. 60,61) 2 ноември 1922 г., четвъртък, 7часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. и. в. л. и. н. с. е. с. Б. Чистотата, това е един дълъг процес на чистене. Тя обема „чистене" в най- широк смисъл. Като се почне от физичното тяло. Но в процеса на чистотата влизат винаги два други процеса - разрушение и съзиждане. Чистотата се явява да почисти разрушените материали, а разумното, Духът, Любовта, те започват процеса на граденето. Но преди да са паднали Ерихонските стени потребна е музиката на душата - непреодолимата, копнеюща музика на душата, да се слее със своя първоизточник - единия извор - Духа - Любов. В тази музика се проявяват съзнателните стремежи на душата - тя плаче най-напред, когато се роди за един нов свят, защото е сама и няма кой да я води. После тя простира ръце нагоре, към безграничното съзнание от където е излязла и вика Духа, който носи Истината, Духа на Истината. Той слиза и душата... ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] до страница 654 [2] Препис от писмо на Учителя до Сотирка

БЕЛЕЖКИ П О Окултния клас на Добродетелите през 1922 г. 22 август 1922 год., вторник, В. Търново Сотирка, Паша, Мария, Мика и Савка решихме да работим върху чистотата и да образуваме „Малкия клас за Чистотата", който по-сетне Учителят нарече: КЛАСЪТ НА ДОБРЕДЕТЕЛИТЕ [По материали на Савка] ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ 22 август 1922г., вторник, В. Търново 3 и половина - 4 часа след обяд в обсерваторията Слънце, ясно, отличен ден! Паша Теодорова Сотирка Бабаджова Мика Тодорова Мария Радева Савка Керемидчиева ПРОГРАМАТА ЗА РАБОТАТА 1. Половин час през деня, в определено време ще размишлявате върху чистотата, тъй да бъдете свързани помежду си. а) Ще имате пред вид един чист планински ручей 2500 м., 3000 м., височина. Велик извор и ще се стараете вие да добиете такава чистота, както е той чист при своето устие, дето извира. б) После, ще имате пред вид вашата чистота да пуща светлина, да бъде тъй чиста както светлината в) Ще употребявате стиха: „Чистите по сърце ще видят Бога." 2. а) Ще работите върху петтях добродетели, всяка една ще има една основна Добродетел, ще ги разпределите тъй: Сотирка ще вземе Добродетелта Паша ще вземе Правдата Мария ще вземе Мъдростта Марика ще вземе Любовта Савка ще вземе Истината б) След всеки месец ще променяте добродетелите. Да може всяка една да работи върху всичките пет добродетели. 3. Ще мислите върху изреченията: „НИЕ СМЕ ЕДНО С ЛЮБОВТА И ЧИСТОТАТА Е НАШЕ ДОСТОЯНИЕ." „БОГ ВЕЧНО СЕ ПРОЯВЯВА В ЛЮБОВТА И НИЕ СМЕ ЕДНО С БОГА." Ще размишлявате върху това преди изгрев слънце, ще спазвате това време. 4. Всеки месец ще ми пишете по едно писмо. По ред всяка една от вас ще ми пише някои опитности, преживявания съществени, в кратце върху работата на цялата група. Значи, всяка една ще ми пише по две писма за годината. Тогава и аз ще ви отговоря, на всяка една за всички ще ви пиша. Само проявената Божия Любов е Любов! Петък Определихме реда на добродетелите по следующия начин: Добродетел - Сотирка Правда - Паша Истина - Савка Мъдрост - Мария Любов - Марика [Мария Тодорова] Следва първия месец Сотирка да пише на Учителя, ние ще изпратим нашите преживявания и опитности на нея, а тя ще ги изпрати на Учителя.

ЕДНО С БОГА 19 септември 1922 год., 6.30 ч. сутринта Първото проявление на Бога е Любовта. Бог вечно се проявява чрез Любовта. Ние сме едно с Любовта, ние сме едно с Бога. „Само чистите по сърце ще видят Бога. Без чистота няма любов. Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота на сърцето. Тази необикновена чистота мяза на детето или на бяло цвете или на геометрически символ - на кръг. Чистотата на детето, което се усмихва на Слънцето; чистотата на цветчето, което люби Слънцето. Цветята живеят в ангелския свят - това е чистотата на кръга, най-съвършения образ на линия. Ние живеем в безграничната Любов. Нашата цел е да проявим безграничното. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Ето Пентограмът вписан в един кръг, това е пътя, който ученикът трябва да извърви. Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Пентограмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползувате от него. Пентограмът, това е човека, върхът е главата. Двете ръце и двата крака са другите върхове. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта, а лявата ръка - Любовта. Тези пет върха са пет центъра, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, сили, за които няма ограничение. Те изграждат човека. Петте върха са пет места, през които може да се влезе в пътя. Ми - жълто До - червено Си - виолетово Ла - индиго Сол - синьо Фа - зелено Ре - портокалово Понеделник - Луна Вторник - Марс Сряда - Меркурий Четвъртък - Юпитер Петък - Венера Събота - Сатурн Неделя - Слънце Будя - изгрява моето слънце в моята душа. Будиш - изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето Буди - изгрява живото Слънце на моя Дух. Будим - изгрява мировото Слънце на Отца нашего на светлините Будите - изгрява Слънцето на великия Господ на Мира в нашите души. Будят - изгрява Слънцето на всички Слънца в нашите души и духове, носители на живота.