Ани

ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО От Учителя - мисли Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите братя правят събор. И представителите на белите братя на Земята се събират на събор на един висок връх в Хималаите. Духове ли са тези братя? - Те са хора, облечени в плът както обикновените хора, но завършили своето умствено и сърдечно развитие. Велик, тържествен е съборът на Белите братя на Хималаите - Свещеното място за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта си с всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигането на религията, на науката, изкуството. Тя е причина за преустройване на обществото, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите братя на Слънцето. Когато някой от Белите братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава, това да става в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. За онзи, който минава през посвещение, този ден е раждане от Бога. Като ме слушате да говоря за събора на Белите братя на Слънцето и на Хималаите, казвате: Ние знаем, че Слънцето е горещо, огнено тяло. Следователно, невъзможно е там да се събират братя на събор. Знаем, че на Хималаите, на 9 км. височина, всичко е покрито със сняг и лед. Невъзможно е там да живеят хора! Това е голямо противоречие. - Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Има огън, който изгаря. Вие мислите, че огънят от 35 милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори. Той не изгаря, а прочиства. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле, в най-високото поле физическият свят. Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око. Един от членовете на това Братство е слязъл на земята. Туй Бяло Братство или този Божествения свят се е проявил в лицето на Христа, но не тъй както църквата го разбира. И ако във вас се зароди същия стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и Той е вършил. Защото, ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдват във вас..." Едното условие, моите думи - Разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. „Думите ако пребъдват във вас, и ако вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас", подразбират един велик закон. Тогава Аз ще ви се изявя на всеки едному". Тази е една опитност, която може да имате. Бялото Братство сега отваря тази школа, а досега то е държало своята школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва; „Малцина са влезли в тесните врати". Сега се отваря тази школа, тоз широк път, да влезете и да учите тази Велика Наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. То е от черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. Бялото Братство сега отваря своята школа и като влезете в нея и се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа, какво нещо е великата природа, в която сега живеем. Вие ще кажете: Защо ни е нужно да влезем и да учим в школата, в училището на Бялото Братство? - За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, да знаете как да живеете, Няма друг път! Новия живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от школата, затуй трябва да влезете, няма как друго яче, защото, ако не влезете да научите Новите Методи и начини как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога. Начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това са само копнежи. Само в тази велика школа на Христа ще намерите ония истински методи на Новия живот, в който душата ви да се задоволи. Една сестра запита: „Защо много хора не възприемат учението на Бялото Братство?" Учителят каза: „Ще го възприемат тези, които са готови още от начало, от векове. Които не са готови, те чакат нова вълна. Ако сега се мъчим да ги обръщаме, то е трудна работа. И губене на време. Обществото на Бялото Братство е на три места: На земята във физическия свят - Агарта. В духовния свят. В Божествения свят. Белите Братя работят на три места и тези три места са във връзка помежду си. Агарта има много врати. И Рила има врата за Агарта. Освен напредналите братя, които живеят в центровете на Агарта има и странствуващи членове на Агарта. Напредналите същества, които живеят в България са във физическото тяло, колко пъти сте ги срещали! Можеш да срещнеш някой човек когото мислиш за обикновен, а той може да е от светлите братя. Някои от тях са излезли вече. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа, интересуват се и от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае как помагат. Те намират посредници и чрез тях действуват. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара баба, като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. Помнете: в живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Ние не сме господарите в света. Има други същества по-силни от нас. През всички времена и епохи една велика разумност е движила цивилизацията и културата на природата. Тази сила е вървяла от Египет, минала през Гърция, отишла в Рима, докато е стигнала до Франция, Германия, Англия. От там тази вълна отива в Америка, после в Русия и т. н. Новото в света е дадено от това Велико Братство винаги. Светлите братя чрез Христа внесоха оброто в света, Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Та всичкото хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работници за подигането на народите. Това Божествено учение на Великото Братство не се ражда сега. То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, от както Вселената съществува. Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са на земята в плът, а в една или друга форма са тук по целия свят обикалят и работят. Да знаете само, колко е велик Божественият план: Идеите на Бялото Братство ще се приемат. Не от всички, но само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Готовите са определени. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно - Белите. Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони. ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване. И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена. Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално. Например, имам стремеж към изкуство и след 1 - 2 години престане. Това изкуство не е реално във вас. Или имаш стремеж към музика и след 2 години изчезва. И това не е реално. Или ставате религиозен, молите се, но след 1 - 2 години изстивате. И то не е реално. Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, половин час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня. Давам ви проста формула, с която можете да работите. Казваш: „Как да поправя положението си?" Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си. Разбрахте ли? Ще кажете: „Не ми е ясно". Разбирайте, без да ви е ясно. Аз ви поканвам на обед; вие вярвате в него, но яснотата ще дойде, когато се наядете. Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието. Сутрин като станете, седнете на стол и за 5 минути направете връзката. Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание". И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора? Разумните.

РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността. (Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българина индивидуално. Невидимият свят използва всичко това разбира се пак за добро, Мусала е бил по-рано най-високия връх на Европа, но после се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдеще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл. Температурата при изгрев слънце на Мусала - 4 градуса над нулата. Учителят погледна от Мусала, отвъд долината на Бели Искър иглолистните гори и множеството върхове и каза: „Те са чисти и там живеят същества служители. Те изобщо обичат да живеят там дето не стъпва човешки крак и дето не ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими, те живеят полуфизически и полуастрално, те си имат тук жилища. Етерът прониква въздуха и светлината, един друг се проникват. Това, което прониква, то владее. По- малкото живее в по-голямото, по-голямото обгръща по-малкото. Етерът има 4 състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Дето има слънце налягането на етера е най-голямо. Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. В сегашните науки всяка наука е отделна от другите. Сегашните науки са се отделили: например физиологията, анатомията и пр. Всяка си има своя област, няма нещо, което да ги свързва. Термометърът показва количеството на топлината, хигрометърът показва влагата, а барометърът - налягането на въздуха. Въздушното налягане е надолу, влагата действува на страни, а пък топлината във всички посоки. Върху всеки организъм се упражнява налягане отвън. А пък с топлината има напор на етера от вътре. И тогаз се дохожда в равновесие. Когато хората изгубят Любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българина, тогаз отвътре няма разширение и външният свят наляга. Мусала е над 3000 м. Понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу и почне да му тече кръв от носа, това показва тук е по-високо от 3000 м., тия неща стават над 3000 м. Това става, защото тогаз вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре трябва да се приспособяваме към слабото външно налягане и вътрешното разширение да се уравновесят. Трябва да се спираме по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване". Учителят пак погледна върховете осеяни зад долината на Бели Искър и каза: „Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората. Наглед голи скали, а пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е живяло в Египет, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия, англосаксонската раса и сега това Братство се е преместило в България у славяните и гдето то дойде - има култура, всичко се движи и се развива. Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкоз е по-низше. Например, къртовете понеже живеят в земята са по-нисши. Има същества, които живеят и в земната кора. Те са невидими. Те се ползуват от особени лъчи. Защото има и други лъчи. Цялата слънчева система е слизала досега с всички свои планети. Сега слънчевата система с всички свои планети върви, върви във възходяща степен, дига се нагоре, следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една нова култура. И земята се дига заедно със слънчевата система, постепенно върви все по-нагоре. Но постепенно - това може да вземе с хиляди години. Изчисляват сега, че цялата Вселена прилича на яйце, на което вътрешната вместимост е равна на 84 билиона светлинни години, тоест толкоз пространство, което ще изходи светлината за 84 билиона години, като изминава 300 000 километра в секунда. А досега хората знаят само 210 светлинни години. Отношение е 210:84 билиона (такава само част знаем от Вселената). И ние сме вътре като в яйце. И старите окултисти казват, че Вселената приличала на яйце. Много голямо яйце! Един Божествен ден е равен на едно число, което се пише с единица и след това 15 нули. На толкоз наши години е равен един Божествен ден. На толкоз е равна и една Божествена нощ. На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието. Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него. Ангелите се различават един от други по степента на своето развитие, според еволюцията, която са минали. И сегашните хора ще станат ангели. Когато сегашните ангели, които ни помагат са минали през фазата на човечеството тогаз сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са си служили с тях като с впрегатен добитък, и сега идат да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението. По закона на вдъхновението им предават своите мисли. Ангелите за целта избират хората, които да не дават никакво препятствие, за да могат да им предават своята мисъл. Енергиите на ангелите са толкоз грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им правят пакост. Като дойдат ангелите при хората, които не са готови, хората ще паднат в несвяст, не ще могат да издържат. Нали, които дойдоха в Гетсиманската градина при Христа, за да го хванат, паднаха на земята и Той отслаби енергията си, за да не им препятствува. Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати. У религиозните хора има една опасност. У тях има честолюбие. У учените има честолюбие. А за Христа се казва: „Той прие рабски образ" - значи имаше смирение. Ти считаш, че един човек е долен, а пък у него Бог живее. Ти ще се обмениш с него. Инак ти се израждаш. Навсякъде е Божественото, ако разбираме нещата. От слънцето сме слезли на луната и от луната сме слезли на земята. Има една група, която винаги идва с Учителя. При всички велики събития членовете на тая група се събират и идат заедно. А пък когато няма велики събития членовете на тая група се разпръскват и се прераждат. Сега е дошло време Черната ложа да се оттегли и Бялата ложа вземе надмощие. „Новият човек" е изпратен на земята, за да се прослави Името Божие, да се прояви Божественото. В Египетските свещени предания се говори за Изида и Озирис. Те са били хора като нас. Те са живели в предисторическата епоха. Но после стават символи в египетските школи. Изида после става символ на Истината, която е забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото слънце. Озирис е проповядвал за слънцето. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. Който разбули Изида, трябва да умре. Един велик адепт дигнал булото на Изида и видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Това символизира посвещението. Изида представлява Истината, която е забулена, която се крие от неподготвения. Но в същото време и във всеки човек има Изида - това е душата, Божественото в човека. И велико нещо е да познаеш Душата в човека - това е посвещение. През черната раса е било ужасно. Тогаз е имало толкоз много убийства, толкоз престъпления, колкото в никоя друга епоха. Сега черната раса е служителка на бялата. Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на Светлината - Свещената раса! Безкрайните неща 23.Х.1935 г. Любовта и животът е за младите. Работата и учението е за старите. Младият не му трябва работа, не му трябва да учи; той трябва да люби и да живее. Ама не да ходи да търси момиче. Това е работа вече, това е знание. То е за старите. За да живее човек, той трябва най-първо да обича. И за да се учи, той трябва да е работил най-първо. Ти не можеш да учиш, докато не си работил. И не можеш да живееш, докато не си обичал. И не можеш да работиш, докато не си живял. И не можеш да учиш, докато не си работил. Като млад най-първо ще любиш и ще живееш. Като стар ще работиш и ще се учиш. То е вече почване изпълнението Волята Божия. Изгревът на Слънцето има отношение с очите. Ако ти нямаш зрение, как ще знаеш това? Че слънцето е изгряло, твоите очи ще покажат. По какво се познава Любовта? Младият ще почне да люби и живее; старият - че той работи и учи. За кого се плетат паяжините на паяците? - За мухите. Та човек, който казва, че страда, за него ще кажеш: муха е той! Аз ви говоря така, за да мислите малко. Ревността винаги иде от състояние на преяждане. Всеки, който е ревнив е преял. Младият момък, който се оженил за една мома, ще почне да я ревнува. - Да не вземе някой жена му. Та синко майчин, та ти не я ли взе от баща й, от майка й? Ти я открадна. Казва: ще ми я вземат. Та ти от баща й си я взел. В това отношение ревността ти няма място. За да бъде човек свободен, трябва да го обичат. Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат. Свободата иде от Любовта. Дето има Любов, има свобода. Дето няма Любов, няма свобода. Щом ти ограничаваш, няма Любов; Любовта носи свобода, нищо повече! Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш. Някой, ако е болен, ако можеш да го обикнеш, той веднага може да оздравее. Аз мога много примери да ви приведа, че в света, което лекува, то е Любовта. Щом ти си се обезверил, Любовта не е при тебе; щом си невежа и др. това са признаци, че онази реалност, която ти търсиш, няма я при тебе. Старите хора да работят, учениците - да учат. На младите Любов и живот им трябва. А вие искате младите да дойдат тука да се учат. Не, не. Старите могат да работят, те ще учат. Ти старостта ще я хванеш, ще кажеш: „Ти трябва да работиш и да учиш! Ти навсякъде трябва да тичаш и да помагаш". Какво разбирате вие да ходите по Божиите пътища? Да ходите по Божия път и да роптаете, че сте остарели? Това е животното. Божественият път иска работа и учение. Божественият път не седи в роптанието. Всичко в Божествения път е благо. Щом дойдеш в Любовта, Любовта е само това, което примирява всичките противоречия, които съществуват. Вярата е свързана с живота. А не можеш да имаш вяра, докато нямаш Любов. Ако имаш Любов, ще имаш вяра; а като имаш вяра, ще дойде и надежда. Те вървят едно подир друго. Ние без любов искаме да имаме вяра. Сега това ви давам, да размишлявате за цялата година. Младият да люби и да живее; старият да работи и да се учи. Няма какво да ми говорите, че крак ви боли или че сте на 70 години. Хайде на нивата, работа трябва и после най-дебелите книги в торбата, че в училището! Три часа ще работиш и като се върнеш 7 часа ще идеш в училището. Училището е за старите, те трябва да се учат. Най-големите книги ще ги носиш и ще се занимаваш с най-високите проблеми. Ще разрешаваш най-трудните задачи. Няма да му мислиш, къде ще му иде краят. Учението няма край. И работата и тя е безкрайна. Никога няма да се свърши. Пък и Любовта и тя е безкрайна. И учението е безкрайно. Аз ви говоря за неща, които са безкрайни. Аз ви говоря за безкрайната Любов, за безкрайния живот! Безкрайната работа и за безкрайното учение. Радостта представлява едно здравословно състояние на човешката душа. А страданието представлява едно нездравословно състояние. Това е диагнозата. Щом страдаш, значи има нещо на кожата на душата ти. Ще го извадя и страданието ще излезе. Живот без Любов е немислимо. Работа без живота и тя е немислима. И знание без работа и то е немислимо. И Любовта без живота е немислима; и живота без работа е немислим и работа без знание и тя е немислима. Окото не трябва да бъде лукаво. Ти искаш да лекуваш очите си. - Не трябва да бъде лукаво окото ти. Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека. През целия си живот вие сте закъсали на много места и сега сте дошло тука да се учите. Младите ще любят и ще живеят, старите ще работят и ще се учат. Ако не люби младият, няма да има живот. Старият ако не работи, то невежа ще остане. Щом старият не работи и младият не може да го обича. А щом старият не знае, младият не може да живее. От Любовта на младия зависи работата на стария; и от знанието на стария, зависи живота на младия. Аз го турям тъй: Любов, живот, работа, знание. Това е един външен кръг на човешкия живот. Аз не говоря още за дълбоките работи, които има. Но това е външната страна. Бог урежда работите чрез Любовта, чрез живота, чрез работата и чрез онова богатство от познание! Когато човек загуби нещо в света, казвам: „Обикни Бога! " „Де да го намеря? „Обикни Бога". Хубави материали трябва да се взимат за яденето и хубаво трябва да се приготви яденето. Хубавата храна, това е Любовта. Разговор 3.III.1936 г. Силното ражда слабото и слабото ражда силното. В малката форма енергията е кондензирана и като се пръсне от напрежение, разширява се и като се разшири напрежението отслабва. Затова силното ражда слабото. Силният баща ражда слаби деца и слабия баща ражда силни деца. когато се сблъскат две противоположни сили, движението се отправя или нагоре или надолу. Света, в който живеете трябва да знаете къде да отправяте вашите енергии. Не може безразборно да се прахосват. Разговор 5.III.1936 г. Словото е материализирана светлина. Музиката е материализирано движение на Духа. Като направиш добро на някое млекопитающе, ти правиш добро на тази душа, която е затворена вътре в тази форма за наказание. Като знаеш да направиш добро на краката си, ще знаеш да направиш добро и на другите. Защо един пияница не може да направи добро, защото изнасиля себе си, като пие. Вие правете доброто и не мислите какво мислят хората. Днешният ден е важен, че вчера щяла да те завлече бурята, не е важно. Нали днес слънцето грее и ти си радостен. Слугуването е наука, а пък прислужването е репетиция. Да се радваш, когато и другите се радват разбирам, но да се радващ, когато други скърбят, тогава не разбирам. Когато работите и изпълнявате задачата с левчето, която е дадена на учениците и произнасяте лозинката, която е дадена, ще произнасяте и това мото: „Господи, както аз турям по един лев в касата, така и всички хора на земята да турят по един лев" (три пъти) Амин. Разяснение. По тоя начин ще пращаш твоята силна мисъл по целия свят да работи и така хората по въздуха ще възприемат тая идея и ще я приложат. Амин така да бъде. (За задача с левчето виж „Изгревът", том II, стр. 206.)

РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г. Записала Цанка Екимова Послание към Римляните, I гл., 28 ст. 21.VII.1935 г., 8 ч. с. Христос страда, защото носи прегрешенията на хората. Човек е раздвоен на две. Най-първо Адам се отделя от човека и после Ева се отделя. От първия човек дойде Христос. Много мъчно е да се определи какво нещо е жена. От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши. От голямо щестлавие да придобие това, което Боговете имат. Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана. Сега е важно. Много лесно може да избегнете техните погрешки. Не поставяйте детето при ябълката и то няма да съгреши. За в бъдеще ще изучавате тази история при друго гледище. Само Любовта е неизменна. Нито един човек не е пострадал от любовта. Любовта е обща навсякъде. Най-мъчно е човек да се отучи да лъже. Съзнанието трябва да е много будно, ти като съзнаеш, че е лъжа, то си хванал вече лъжата. Лъжа е това, което носи всичките нещастия в себе си. Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края. Това е лъжата. Като направи човек една погрешка, той гледа да я прикрие, да я оправдае. Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание. Доброто на жената ще строши главата на змията, „Петата на жената ще смаже главата на змията". Петата е символ на волята. Краката представляват човешкият свят. А ръцете - ангелският свят. Света отива към подобрение. Времето не играе роля. Хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години. След като прекарате 80 г. вие сте преживяли един Божи час. Щом искаш да разбереш Любовта, ти ще я изгубиш. Общо бягане за учениците беше, когато разпънаха Христа. Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността. След възкресението учениците стъпиха на една основа, в която нямаше никакво колебание. Слоновете никога не изявяват любовта си. Те са едни от най-умните и благородни животни. 22.VII.1935 г. Щом искаш ти си ограничен. Ще дадеш това, което имаш, за да вземеш това, което нямаш. Щом искаш, ти трябва да дадеш. Щом искаш ти имащ товар и трябва да се освободиш от него, за да вземеш. Природата носи всичките малки същества и тя им удовлетворява всичките прищевки. Създай си един идеал, че ако го постигнеш добре, че намери и друг, който има като твоя идеал. В новото пение ще се научиш да пееш и после ще си направиш теорията. А в старото пение първо ще имаш теорията и после ще се научиш да пееш. Форма, съдържание и смисъл - това са трите качества на един тон. Певицата Морфова е дошла до формата и съдържанието, но няма смисъл. Певеца, който го е страх, не е певец. Има един нормален тон на здравето. Щом има понижение болестта ще дойде. Всяко едно правило в природата е в зависимост от друго правило. Дисхармония в природата няма, тя изкуствено се е създала. В музиката има известни гами, които ги свири музиканта, то публиката става щедра. На себе си ще пееш. Ти си неразположен, публиката ти е вътре в тебе - твоето неразположение, на него ще пееш. Музиканта трябва да мине от състоянието на волята в чувствата в мисълта. То е един цял кръг. Музикантина е един маг. Като слушаш един музикант, ти като се върнеш дома си, си разположен, всички в дома са разположени, работите ти се оправят. Това е магията на музиката. Страданието не е лошо нещо, само да знаеш как да страдаш. В страданията всякога си взел нещо, което не ти трябва. Някой път вие мислите, че страдате, но това страдание не е ваше, по симпатия страдате. Ако Господ те носи на гърба си, какво има тебе да те е страх. Когато провидението те носи на гърба си и те прекарва през опасни места - мълчи. Някой страда, но не знае за какво страда. Страдай равно на стра - дай. Не можеш да вземеш един тон, ако няма в тебе определена идея, ако не мислиш. Икони - то е миналото. Когато се занимавате с миналото, то са икони. Материалният свят представлява нашето минало. Музикалният човек трябва да има мек тон и да отваря сърцата на хората. Всеки иска да накара Господа да изпълни неговия план и всичките разочарования идат от това, че не се реализират техните планове. Божественият свят си има един план и по този план трябва да се реализират нещата. Много планове имате, трябва да ги коригирате. Човек не трябва да се товари с излишни желания. Външната красота е израз на нещо вътрешно. Човек може да се подмлади, ако отмахне своето минало. Ние постепенно вървим към реалността. Каквото човек тури в ума си, то става. Посей семето и не мисли, то ще израсне. Вие искате постижения без страдания. Може ли семето да израсне, ако не е покрито с малко пръст? Света отива към подобрение. В Европа никаква война няма да има. Това е Божествения план. А човешкия план е друг. 24.VII.1935 г. Всички хора, които ни помагат сега, то в миналото ние сме им направили услуга. Нашето „Аз" се проявява в поправяне на погрешките и в подписа. Когато един учител има много ученици и поправя тетрадките им и после се подписва на тях. Това е учителя в поправянето на погрешките. Учителят, това е „Азът". Вашите близки заминали са във вас, вие ги възпитавате. И те играят с вас гимнастика, и когато се чувствате изморени, това са вашите дядовци. Ще ви кажа един закон, който ще ви улесни: Като станете сутрин, ако искате да бъдете щастливи през деня, помислете за щастливите хора и вашето състояние ще се измени. Тази духовна придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете от там, до където сте спрели. При такива условия ще ви поставят. Човек, който се обезсърчава ходи в мочурлаци. Разговор Всичката неврастения седи в това, че не мислите. Първо живота, после теорията. Първо крака, после обущата. Животът е един разумен резултат, който аз трябва да опитам. Ти някой път се почесваш, без да мислиш. Помисли, че тогава се почеши. Преди да направиш погрешката помисли. Понеже всички свещени книги не се преведени, танците са в непреведените книги. Библията е една много малка част от свещените книги. Зад всяко едно движение има една мисъл. Много тежка работа е докато се освободим от старите работи. Става една силна вътрешна реакция. Когато дойде Христос беше ли написано неговото учение, после се написа. И сега това, което се дава сега се пише. Водата като тръгне от извора, тя ще си намери пътя. Животът си носи своите правила. Нас правила предварително не ни трябват. Страхът движи хората. Гордостта кара хората да растат нагоре. Щестлавието кара хората да растат на широко. Дърветата са още много чисти, те носят ангелския си характер, още не са се индивидуализирали. Растенията, цветята си имат хубави качества. Тиквата е користолюбива. Динята е горделива, пъпешът е щестлавен. Провидението ти дава страдания, сиромашия, ти си един актьор, ще играеш тая роля. За певците се срещат мъртви зони. Това, което пееш трябва да го живееш. Като се изпее песента „Благославяй душе моя Господа", човек може да се лекува. Трябва човек да бъде много музикален, за да оценява. Българинът е затънал в „ми" и „фа". От песните зависят много работи. Те филтрират, като се вкиснеш, да знаеш как да се филтрираш. Трябва да знаеш първоначално какъв тон да вземеш. Един тон или те отваря, или те затваря. Онзи, който е силен, отначало започва бавно, тихо. Водата от извора ще влезе в морето. От морето ще се върне. Злото се явява от безлюбието. Като престане Любовта идва злото. В доброто ти градиш, в злото ти разваляш, рушиш. Свободата се стреми по възможност към най-малките ограничения. Има хора, които не могат да се проявят добре, ако не ги грухат като жито. Всичките тези животни, коне, волове от любов към вас дойдоха да ви служат, формата още нищо не значи. Човек се показва във време на мъчнотии колко е силен. Щом във време на мъчнотии издържи, той е силен. В мъчнотиите се показва силата. Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони. Много хора има, които не страдат. Някой му се счупил крака, а ти го окайваш. Но тебе не те боли, той е който страда. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме. Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва. Има известни скърби, които не можеш да ги продадеш. Например имаш кесия с пари и се страхуваш да не ти я откраднат. За да се освободиш от страха трябва да дадеш кесията, тогава ще се освободиш от страха, но и от кесията ще се освободиш. Ти, ако не станеш слуга, никога не можеш да се научиш да работиш. Ако едно лозе не го копаят грозде не дава. Доброто има добри последствия, лошото и тук и където и да е има лоши последствия. Та сега каквото сте правили в миналото сега се печете. В източните народи за камилата имат 5000 думи. Разговор Езерата, 18.VIII.1935 г. Ако си богат и при тебе дойде един беден да му помогнеш, а ти му откажеш, но ти един ден ще изпиташ неговото положение. Ти като богат имаш една малка възможност, не да отнемеш страданията му, а да ги малко облекчиш. В нас Бог воюва за нас. Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда. Някой път имаш някоя скръб, дойде някой човек и скръбта ти отминава. А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате скръбен. Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия. Онзи, който е минал през голямата скръб е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта. Защо ти е Любовта, за да се освободиш от страданията. Като добиеш Любовта, ще отидеш да помагаш на другите. Има мъчнотии, които разрешения в никои книги не можеш да намериш. Ти като страдаш, ще дойдеш до една граница извън тялото и ще влезеш в Любовта. Мъчениците пяха, когато ги горяха. Любовта е по-силна от страданията на плътта.

ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете. Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му тяло с вода, стояла на слънце. Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно. След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната кожа. След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това. Попитах Учителя за братчето ви. Той каза, че за да свикне братчето ви да диша през носа най-хубаво е да прави упражнения: в определени минути планомерно, съзнателно да диша през носа си, макар и с големи усилия от своя страна. И така това постепенно ще му стане навик. Това е дело на навика. Чрез обратния навик, чрез упражнение човек добива нови привички. Четох „Глупецът" от Келерман. Този роман е цяло откровение за всички, които го четат. Вие вече знаете, че младежкият събор почва на 14 август, общият на 19, а след това ще има екскурзия до Мусала. По-долу ще ви приведа някои мисли от последните лекции и беседи на Учителя: „В природата има еднообразие за хората, които не спазват Божия закон. Втори път, ако дойдат без да работят сега, пак ще приличат на сегашното си състояние. Дето има съпротивление, човешката мисъл се развива. Тогаз защо са тези мъчнотии? Без съпротивление ще приличат на морска гъба. Провидението ще ти постави известни съпротивления в живота, на които трябва да дадеш разумно разрешение. В сегашното състояние на живота хората са научени на науката на вземането. Съзнателният живот започва с обратния процес: давай. В земеделския труд има известна философия. Всяко едно растение, като го бутнеш ще ти плати. Карамфила и другите цветя са синове и дъщери на ангелите, слезли на земята да помагат на хората. Аз виждам в карамфила друго нещо. Като го помиришеш, той ще ти даде правилния начин на разрешение на въпросите, които те измъчват. Подмладяване разбирам, когато човек схваща целокупния живот. Когато една държава не се подчини на великите Божии закони, се заличава. Да отречеш Истината, това значи моментално да умреш. За каквото мислиш, такъв и ставаш. Имаме нужда от онези верующи, които да приложат новото Учение. И в какво седи Новото Учение: не изсичан горите, всеки ден посаждай по едно плодно дърво, всеки ден изчиствай по един тревясал извор, всеки ден превързвай на едно животно крака, всеки ден направи добро на един нещастен. Човек не трябва да мисли всякога за себе си; трябва да е скромен; това е закон за придобиване на енергия. Ако спиш и месечината те грее, лоши влияния има. Когато месечината е пълна, завеса трябва да имате на прозореца, за да не ви грее; изсмуква ви. Изсмуква лошите влияния, но като изсмучи лошите влияния, ще изсмучи и добрите. И затова трябва да бъдете будни, за да знаете, какво ще изсмучи. Когато има нова месечина или пълнолуние или когато се изпразва, излез, разходи се на месечина, но не спи на месечина. При Бога ще отиваме с всичкото смирение, което имаме в душата си, с всичката вяра и с всичката любов; така интензивно ще се помолиш и ще чакаш. И Господ като усети че ти си от онези усърдни, които се молят така, ще дойде благословението. Трябва да има един вечен процес на зазоряване в душата. Зазоряване на любовта трябва да имаме. У човека има чувство на досетливост на всички онези събития, които ще се случат, добри или лоши. Те имат отражение в неговото съзнание. Всеки един човек носи своето бъдеще в скрити форми в своето съзнание." Нарочен поздрав до всички ваши домашни и всички братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев София, 9 септември 1927 г. Любезна сестро, Учителят държа миналата неделя беседа, а вечерта лекция на Младежкия клас. На лекцията, както и по-рано присъствуваха всички. Изглежда, че беседите и Младежкият клас ще продължават. Пращам ви съкратено изложение на беседата и лекцията. Колко са важни основните им мисли: „Познаване името на Бога, на себе си и на ближните" и „Отхранваме най-малката божествена идея". В частен разговор при запитване Учителят каза, че през годината освен обливни бани всеки ден, трябва да се правят от време на време и обтривни. Обтривни бани тук практикувахме 10 седмици тая пролет и в началото на лятото. При обтривните бани предварително се изпиват няколко чаши гореща вода за изпотяване, при което се отварят порите и излизат чуждите вещества. След това става разтривка чрез кърпа или гъба със слънчева или загрята на огъня вода и после става обтриване със суха кърпа. След обтривавната баня се чувствува приятна топлина и бодрост. Вчера посетих общата изложба на българските художници. Изложените картини са много на брой. Най-дълбоко впечатление прави „Пробуждане на съзнанието" от с. Цветана Симеонова. Това показва, как новият елемент в изкуството, внесен от духовната вълна е в състояние да говори на душата и да буди дълбоките й сили. Освен горната картина тя е изложила и 3 нови картини. Ето някои мисли, казани от Учителя в разговор през последните дни: „Българският народ и българската интелигенция се намират сега в златната епоха, в най- благоприятните условия. И ако не се използуват тези условия, тогаз ще дойде железният век. Окултните ученици са в един период, когато минават през растителното царство. И те не трябва да се спират по пътя, а само в движение да прекарват. Инак се спира тяхната еволюция. Сега установили, че Мусала е 3005 метра. Всъщност тя е над 3033 метра. Водата на тая чешма е лековита. Ако искахме, бихме могли да направим да напуснат болните всички клиники и да дойдат. Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на тялото, гнилощните вещества на тялото. Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница. Изхвърля навън чуждите вещества като кълчища. Нарочен поздрав до брат Екимов, родителите ви, леля ви, Стефан, Тотка Кочева и майка й, Пенкови, Стойчеви, Илия Ставрев, Илия Рашков, Коцеви, Дечеви, с. Димитрина, Борис Пенев и всички други приятели. С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б. Боев, булевард „Дондуков", № 71 - София. София, 23.IХ.1927 г. Любезна сестро, Получих двете ви писма. Най-хубаво е романите на Крижановска да се четат по хронологическия ред на написването им, но понеже този ред не го знаем, можем да ги четем както искаме. Разбира се, само при приложенията трябва да се спази ред: „Гневът Божий" трябва да се чете след „Маги". Скоро ще ви изпратя на френски „La mission des Jnder" (за Агарта). Преди няколко деня ви изпратих първия номер от астрономическата библиотека. На Изгрева е много красиво сега: също като пролет. Гледката става особено красива от новата трева, която поникна. Учителят каза, че наесен винаги има нов прилив на слънчева енергия, както през пролетта, макар и по-слабо. Борисови от няколко деня се радват на електричество. Учителят живее вече в горната стая. Той каза, че през зимата събранията ще стават в градския салон. Борис и Жорж миналата събота бяха на Витоша (до Резньовете). Интересно е следното: вие се интересувате от линията на щастието и даже ми писахте по това и тъкмо за тая линия говори Учителят в миналата неделна беседа. Ще ви кажа една интересна формула, която миналата година Учителят беше дал да изговаряме всеки ден: „Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя заради Тебе". Поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Сега чета „Паутина" от Крижановска София, 4 X 1927 г. Любезна сестро, Учителят отпътува в неделя сутринта за провинцията (вероятно за Русе). Няма да се бави много в провинцията. В неделя преди обяд се чете в салона беседа, а вечерта лекция от Младежкия клас. След обяд имаме концерт. Имаме много гости, между които и 5 ^ 6 души вегетарианци, привърженици на Толстоевите идеи. Една от тях е работила в колонията им при Мечкюр до Пловдив. Напоследък идат доста гости на Изгрева, например дойде един руски поет-мистик Колосовски, ученици от една прогимназия с учители и учителки и пр. Днес ви изпращам още два романа от Крижановска: „Гнев Божий" и „Немезида", От нея има още следните романи: „На рубеж", „Царица Хатасу", „С неба на землю", „Голгота женщинь", „Адская чарь", „Фараон Манефта", „В инном мир", „Железньш канцлер древняго Египта", „Бенедиктинское аббатство", „Паутина", „Смерть планетм", „Завоеватели" и пр. Те се печатани преди войната в Петербург, но сега са изчерпани. Сега се препечатват наново в Берлин и Рига, но всички още не са препечатани. Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности. Но важното е истински да се говори. Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре". Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе?" Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. На всички, които вървят по Божия път, работят в края на краищата влизат в правия път. Допуснете следното: На един човек устните са почернели или посинели. Да ги чистиш със сапун от вън не може. Едно време устните му са били червени. Какво трябва да правиш? Храна и чист въздух и постепенно ще се възвърне същата окраска. Сега ние търкаме със сапун. Отвътре трябва да се почне". София, 21.Х.1927 г. Любезна сестро, Колко се зарадвахме всички, като почнаха пак беседите и лекциите след завръщането на Учителя от Русе! Той се завърна на 11. т. м. вечерта. От идната неделя беседите и лекциите се преместват в града. Много е хубава вашата идея да се препращат беседите и лекциите в някои градове. Освен в Търново и Трявна, хубаво е да се пращат и в Севлиево, Плевен и Свищов. Може при всяка изпратена група беседи да се прилага отделен лист, на който да се означи адреса и реда на препращането от град в град. На листа да се обозначи, че от последния град да се препратят пак на вас. Адресите за Търново и Трябва вие знаете добре. Ще ви дам адреси за останалите три града: Свищов - Д-р Димитър Халачев, зъболекар. Плевен - Анчо Анев, телеграфист (пощата). Севлиево - Стефан Тошев (в Окръжния съд). За облаците Учителят говори след един мой въпрос. Сестра Дафинка замина на 18 вечерта. Получих „Двата сфинкса" и „Агарта". Поздрав нарочен до всички ваши домашни и до всички приятели. С братски поздрав: Б. Боев София, 21.Х.1927 г. За с. Димитрина Любезна сестро, За напред до второ нареждане ще се изпълнява ланския наряд (даден на събора в 1926 г.). Това ще трае докато се напечатат тазгодишните съборни беседи, които се печатат усилено. И тогаз ще има упътвания за новия наряд. Учителят каза, че при употребяването на гроздето да се измива с повече вода, за да се освободи от синия камък, който често е причина за тежест и болки в стомаха. Когато ципите са по- дебели, можете да ги изхвърляте, също и семките могат да се изхвърлят, ако ви причиняват тежест. Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест. Нарочен поздрав до всички. С братски поздрав: Б. Боев София, 22.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих „La Mission de I'Jnde" и бързам да ви я изпратя. По-важни съчинения на Сент Ив Д'Алвейдр (1842 ^ 1909) са: „Жана д'Арк", „Мисията на евреите" (1884), „Мисията на владетелите" (1882), „Мисията на работниците" (1882) и пр. Когато неговата „Мисия на евреите" проникнала и в Индия, един Гуру (Учител) дошъл при него (в 1894 г.) и допълнил неговите познания. Той стоял при него 6 месеца. Този Учител само допълнил и потвърдил това, което Сент Ив е изучил сам от своето астрално посещение на Агарта. След това Сент Ив написал „Мисията на Индия" и когато я напечатал взел я от печатницата и я унищожил като казал, че не иска да изложи живота на един свят човек, който го е обучил. Но един екземпляр от нея бил запазен и след смъртта му се обнародвала в 1910 година. Вие като я прочетете ще си припомните почти всичко от френския език и ще знаете да се ползувате доста свободно от него. Колко е хубаво да си спираме често мисълта върху Белите Братя! Когато правим това, нали част от техния Мир, от тяхната Мистична Тишина, от тая Радост, Светлина, в която живеят, проникват в нас! Учителят каза веднъж, че е хубаво да мислим често върху съвършенствата, които имат, върху техните благородни качества, чиста и неизменима любов, Вяра, Милосърдие, готовност за жертва и пр. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев „Мисията на Индия" струва 165 лева. София, 28.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих писмото ви от 25 октомври. Погребението се извърши в четвъртък на 20 октомври. Понеже в общината бяха казали, че погребението не може да стане без свещеник, повикаха такъв, но той не беше дошъл. Затова погребението стана без свещеник. На гроба се изговориха псалми 51 и 91 и някои молитви. Присъствуваха мнозина братя и сестри. Веднага след погребението с. Дафинка се явила на сън на една сестра и й казала, че е много доволна от голямото и живо участие, което взели братята и сестрите. Вчера имаше беседа на Изгрева в памет на с. Дафинка. Присъствуваха много души. Аз не можах да отида. Една сестра видяла да присъствуват там и с. Дафинка. Сега на „Изгрева" садят лози, една дълга редица край южната граница на голямата полянка. И лекциите на младежкия клас се държат в града. С поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Получихте ли писмото ми с биографичните бележки за Сент Ив Д'Алвейдр. София, 11.ХI.1927 г. Любезна сестро, Понеже миналата седмица не можах на време да приготвя бележките от беседите изпращам ви сега бележки за две седмици. Писмото предадох на с, Донка Котева. Адресът й е: Донка Котева, ул. „Опълченска" № 66 - София. Тя следва по педагогика. Двете общи екскурзии до Витоша на 1 и 8 т. м. бяха чудно хубави. И в двете екскурзии имахме слънчево време. При първата екскурзия ходихме до горния край на шосето (додето е изработено от трудоваците). То стига вече доста близо до хижата (горния му край е около 45 минути под хижата). Дълбоки са впечатленията на всички от екскурзиите. Учителят говори чудно хубави работи. Тези разговори с Учителя на Витоша заедно с други разговори ще ви изпратя наскоро. Николай ви писа вече за новите названия на витошките местности, дадени от Учителя: „Буди душа" и „Ел-Шадар" (Истинний свидетел). Радваме се, че Школата в сряда почна. Онзи ден (на 9. т. м.) Учителят държа първата си лекция в общия клас. Тогаз се раздадоха и съборните беседи с упътванията за наряда, от които вярвам, да сте вече получили. Учителят особено наблегна на важността на тая година и важността от изпълнението на наряда. Романите от Крижановска получих. Изпращах ви „Паутина". Тези дни чета по хиромантия. Сърдечен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 3.ХII.1927 г. Любезна сестро, В руската книжарница получиха трилогията на Крижановска. Трите романа заедно струват 330 лв. Понеже ги получих преди една седмица, вярвам, че след 5 ^ 6 деня ще пристигнат. Има и една руска хиромантия (200 лв.). Ако желаете, мога да пратя и нея. Тук има изложба от Борис Георгиев. Картини проникнати от новия дух. Той скоро ще държи сказка на тема „Изкуство и живот". След свършването на изложбата на 10 декември ще посети „Изгрева". Ще уреди наскоро изложба в Лондон и след това ще отиде в Индия на гости у Тагоре. В сп. „Житно зърно" ще има статия за Борис Георгиев. Нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 16.XII.1927 г. Любезна сестро, Брат Димитър Добрев от Сливен е на гости в София от няколко деня. Той много желае да има беседите от Учителя. Ако е възможно, след като си свършите работа с тези беседи и лекции, които сега ви пращам, пратете му ги в Сливен. Той много скоро ще ви ги повърне и тогаз ще можете да ги пратите на околните градове. Можете да му пратите същевременно всички по-стари беседи и лекции, които Учителят е държал от събора досега (неделни беседи, лекции от Общия и Младежкия клас). Занапред ще се нареди да му се пращат беседи направо от тука. Ако някои от по-старите беседи сте ги пратили вече в други градове, то можете да му пратите тези, които са налице. Адресът му е: Димитър Добрев, улица „Станционна", № 327 - Сливен. Борис Георгиев е устроил втора изложба в Пловдив. И самият той е там. Ще се върне след десетина дена. Тогаз ще говоря с него за репродукциите и ще ви пиша. Получих „Паутина". Харесва ли ви се руската хиромантия? Изпращам ви новата песен „Тъги скърби". Другата песен „Син Божий" не е още нотирана. И песента „Изворът на живота" не е още готова. Сега, когато пеем в салона песните, едновременно свири и един малък оркестър. Вие коя част от човешкото лице ще си изберете за проучаване? Много интересна е тази задача. Така оживяват истините в човека. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.Боев София, 1.I.1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л.! Ч.Н.Г.! Изпращам ви чрез Николай новогодишната беседа. Понеже тя е къса, може да пратите един препис за Сливен, а самият оригинал може да пуснете веднага в маршрута ви в околните градове. Както ви бях писал, вие ще пращате в Сливен на бр. Добрев беседите и лекциите, които ви пращам и той веднага ще ги изкара с пишеща машина в 8 екземпляра и ще ги прати в повечето градове в Южна България, дето има наши приятели от Бургас до Пловдив. И след това ще ви повръща беседите, които сте му пратили. А ако искате може да се направи следното: аз направо да ги пращам на бр. Добрев и той след като ги препише на пишеща машина бързо да ви прати моя ръкопис, за да го пуснете в маршрута. Пишете ми, кое е за вас по-удобно. Много е хубава новата песен „Имаше человек", която ви носи Николай. Колко е важна основната мисъл в Новогодишната беседа на Учителя: за искането! И колко е важна Новата година с благоприятните условия, които носи! Аз избрах челото за наблюдение. Скоро ще ви пратя мои извадки от някои книги за челото. Те могат да служат за предварително ориентиране. Но много е важно личните наблюдения. Чрез тях оживяват окултните истини. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Адрес на Димитър Добрев: Улица „Станционна", № 327 - Сливен. Новогодишна беседа на братска вечеря на 31.ХII. срещу 1.I.1928 г. Беседата почна в 12 часа „Изтеклата година беше сляпа за вас. 1928 г., която има две очи. Ако сте внимателни, тя може да ви донесе много радости, а инак много страдания. Ако вие съберете цифрите на тази година, то окончателният сбор ще даде числото 2. Това е божествената съкровищница, дето има богатства. Следователно, ако очите ви са отворени, тогаз богатствата, които Бог ще ви изпрати чрез тази година, вие ще ги използувате. А ако ходите по ума на миналата година, тогаз няма да се ползувате. През тази година Господ гледа през две очи. На когото очите са отворени, благословението ще дойде за него. А, на когото очите не са отворени, Бог ще мине и ще замине и всеки един ще остане пак със своята празна торба. През цялата година използувайте живота, защото не се знае колко ще живеем на земята. Може да имате смущения, недоразумения и т. н. без онази интензивна връзка, когато човек трябва да има с това Първото Начало. Аз не употребявам думата Бог, защото които са я употребявали са я опорочили. Често Бога ние Го мислим като нещо физическо. Това е онова Начало, което осмисля животът. Няма по-красив момент от този, човек да почувствува за един момент присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма радост и светлина. Тогаз човек разрешава всички въпроси на света и у него се заражда онова чувство, онази сила да работи, без да се спъва в живота си. Божията Любов е, която превъзмогва над всички мъчнотии. Няма в Божията Любов дефекти. Защото Любовта, която се размътва, това не е любов. Любовта, която се помрачава, това не е любов. Любовта, която отслабва, това не е любов. Това са само афекти. Но Тя всякога си остава при всички условия: дали човекът е богат или беден, дали е болен или здрав, дали е силен или слаб. Каквото и положение да завзема човека, Божествената любов си остава една и съща. По смисъл и съдържание никога не се мени. Има един закон в нея: тя винаги се разширява, т. е. изменя своята форма. И вследствие на това, че хората не разбират Божията любов, те казват, че Божията любов се мени. Това не е изменение. Това е разширение. В Божията Любов има едно вътрешно разширение. Когато очите ви са отворени, тя ще внесе мир, а когато очите ни са затворени, страдание. Сега гледайте тази година вашите врати и прозорци да са отворени, та когато мине тази Божествена торба с богатства, да си поискате от тези Божествени Вестители. Който иска, получава. Някой казва: „Господ нали знае?" Не! Законът е такъв; „Който иска, му се дава". Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дояде да хлопа при вратата на Учителя си, и тогаз Учителят ще отвори съкровището си и ще даде. Детето като плаче дълго време, тогаз майка му му дава. Петелът като кукурига тогаз господарят му отваря. Някой казва: „Не трябва да искаме". Не! Едно от качествата на Великия живот е: Човек да иска. Не да прости. Просията - това е нахалство. Да искаш - това значи, душата ти да е пълна с онова желание да учиш. Само от приятеля можеш да искаш, от баща си, от майка си можеш да искаш. От неприятеля си можеш ли да искаш? Не! На неприятеля си ти можеш да се молиш, не можеш да искаш от него. Затова Христос казва: „Просете и ще ви се даде, искайте и търсете". Това е онзи разумен начин. Така трябва да разбирате. И Бог ще ни опита, дали ние ще искаме или ще се молим. Щом ние се молим, ние сме като грешниците. Като съгрешиш, ще се молиш. Тогаз ти не можеш да искаш вече. Ти ще се молиш за прошка. В първата фаза като грешници хората се молят, а когато станат праведни, тогаз ще искат. И Бог казва: „Преди да поискате, аз ще отговаря на вашите желания". Та желая да завършите първата фаза: да се молите и да започнете втората фаза да искате. Не че молитвата не е потребна. До когато човек греши, молитвата е потребна за лекуване. Когато говорим за лекуване, разбираме, че човешката душа трябва да се очисти. Обаче като се очисти от греха иде втората фаза: искането. И като завършим с искането, ще дойде нещо още по-хубаво. Какво ще дойде тогаз, идущата година ще ви каже. Като видя, дали очите ви са отворени или не. Сега през тази година желая вие да искате, да хлопате и да търсите. Нито един от вас да не седи само да се моли. И така: Пожелавам ви сега всички Божии благости да ви посетят през тази година и да внесат мир и радост в душата ви. София, 12.I.1928 г. Любезна сестро, Заедно с другите лекции и беседа прибързах да ви изпратя и беседата на Бъдни вечер, понеже е много важна и съдържа важна формула. От Сливен брат Димитър Добрев ще организира изпращане на беседите в следните градове: Бургас, Карнобат, Айтос, Ямбол, Стара Загора, Казанлък, Пловдив. Пловдив ще прати в Панагюрище, а Стара Загора в Нова Загора. Ще го моля да прибави и Хасково. Вие може да изпращате в Севлиево, Свищов, Пловдив, Трявна, Търново. Когато изпратите в някой околен град беседи, наблегнете непременно да изпращат в Плевен. Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо прибавите маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите. Маршрутният лист да съдържа редът на градовете и адресите. Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен. Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време. Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове. Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н. до дето се изпратят всичките. А занапред това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал. Понеже Коледната беседа „Подвигът на героя" е доста важна, можете най-напред да пратите нея. С нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. Как е Зафирка? С братски поздрав: Б. Боев Ето например какъв маршрутен лист може да придружава всяка ваша пратка до околните градове: 1. От Трявна беседите да се препратят в Търново до К. Иларионов, ул, „Зеленка", №... 2. От Търново беседите да се препратят в Севлиево до Стефан Тошев, следовател. 3. От Севлиево беседите да се препратят в Свищов до Димитър Халачев, зъболекар. 4. От Свищов беседите да се препратят в Плевен до Анго Анев, телеграфист. 5. От Плевен беседите да се препратят в Габрово, до Никола Дойнов. София, 13.I.1928 г. Лобезна сестро, Във вашия маршрутен лист прибавете моля и Лом (с. Еленка Казанлъклиева). Можете да помолите лицата, до които изпращате беседите в разните градове да не ги държат много време. За напред един екземпляр от беседите и лекциите, които ти изпращам изпращайте в Сливен - в Бургас, на адрес: Минчо Сотиров, улица „Цар Симеон" № 27 - Бургас Бр. М. Сотиров ще ги изпраща в околните градове. В Бургас недейте изпраща неделна беседа от 1 април, понеже я изпращам оттук. Скоро ще ви пратя продължение на книгата от Седир. Нарочен поздрав до Николай, всичките ви домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев От Бургас ще получите лекцията от 28.III. т. г. София, 7.VII.1928 г. Любезна сестро, Изпращам ви 3 лекции. Утре започва Младежкия събор в 5 часа сутринта. Някои гости вече пристигнаха. Останалите ще пристигнат до довечера. След събора и екскурзията ще ви изпратя по възможност по-скоро в резюме говореното от Учителя, също и другото, извършено от събора. През ваканцията ще гледам да ви изпратя и от по-ранните беседи и лекции. С идущото писмо ви пращам продължение на Седир. Разправете поне накратко за екскурзията ви до Узана. От как ми писахте Узана, колко това име ме привлича. Брат Борис Пенев каза, че няма да дойдете на Младежкия събор. Уверен съм, че ще се нареди да дойдете на Общия събор. Още не е точно определено къде ще бъде екскурзията, но вероятно на Витоша. Така е по-добре, защото тогаз екскурзията до Мусала може би ще стане след общия събор и тогаз ще можете да участвувате и вие. За напред за Южна България лекциите пращайте пак на бр. Димитър Добрев в Сливен. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Адрес; Б. Боев, улица „Опълченска" № 66, София. София, 2. август 1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л. Беседите, които ви изпращам, изпратете по вашия маршрут в Северна България и друг екземпляр за Южна България. До бр. Димитър Добрев в Сливен. Препратете до бр. Добрев и приложеното тук за него писмо. В Северна България ще ви моля най-напред пратете беседите, ще ви моля, на Стефан Тошев в Севлиево. Дано до събора беседите обиколят повече градове. Вие нали винаги, когато пращате беседи туряте при тях маршрутен лист? Разговорите недейте пуща в маршрут. Пратете ги обаче непременно на бр. Стефан Тошев. Разбира се можете да ги пратите на някои приятели. Дано има екскурзия и след събора, та да можете и вие да отидете до Мусала. Нарочен поздрав от Николай. Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена. Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален. В тялото има отрови, които се образуват от храната. Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив. С братски поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри: Б. Боев София, 29.ХII.1928 г. Любезна сестро, Ч. Н. 1929 година! Получих писмото ви. Радвам се, че Василка е добре. Ще предам на бр. Жорж сведенията за раждането, за да направи хороскоп. Аз съм уверен, че той ще го направи в най-скоро време. Вчера брат Славчо ви прати две лекции от 26 и 28 декември. Понеже занапред новите лекции няма да ги препращаме в Сливен (защото на тях пращаме отделно), то най-добре ще бъде да се направи следното: Щом получите лекциите оттук, веднага направете препис от тях, така че да имате по два екземпляра от всяка лекция. Единият екземпляр (оригинала или преписа, все едно) веднага пуснете в маршрута, а другите екземпляри, нека се четат от братята и сестрите в Габрово и околията. По този начин в най-скоро време лекциите ще обиколят всички градове, които фигурират в маршрутния лист. Маршрутният лист винаги да придружава лекциите. В маршрутния лист накрая да наблегнете за нуждата от бързото препращане на лекциите. В скоро време ще ви изпратя разговора на Учителя у с. Янакиева на 19 декември т. г., дето беше поканен на обяд. А също така и това, което ще говори Учителят на братската вечеря, която се урежда на 31 декември вечерта в салона на Изгрева (срещу Новата година). Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Писах на бр. Ст. Тошев да предава лекциите и на бр. Сава Калименов. С братски поздрав: Б. Боев. Изгрев, 28.V. 1933 година. Любезна сестро, Като получите настоящото писмо, веднага елате. Учителят каза, че към 3 юли ще направим няколкодневна екскурзия на Витоша. Ще отидем през Княжево и с. Владая в с. Мърчаево (на западната страна на Витоша) и оттам ще изходим цяла Витоша надлъжно от запад към изток по билото и по южните й склонове, за да излезем към с. Бистрица може би. Ще има и няколко магарета с нас за някои по-важни работи: някои общи продукти, братските чайници и пр. А инак всеки ще си носи раницата на гърба с някое платнище или одеало. Ще спим на открито, дето замръкнем. После друго. Учителят каза, че ще пратим съгледатели до езерата. Такива ще са Славчо, Крумчо и други някои братя. Те ще питат няколко пъти за времето. Предлага се (още не се знае сигурно), че към началото на втората половина на юли ще отидем на езерата. Вече мнозина си приготовляват палатките. Така че вие веднага тръгнете, за да сте тук за Витошката екскурзия. Най-добре е да потеглите и пристигнете в събота на 1 юли, за да не пропуснете двете беседи на Учителя в неделя на 2 юли. Вчера имаше екскурзия на Витоша. Има три нови гимнастични упражнения с нови хубави мелодии. Ще ви изложа тук основните мисли на днешната лекция. „Има една свещена област в природата. Тя не е тук на земята. В тая свещена област живеят висшите разумни същества. Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те. Ако имаш неразположение, не си в контакт с тая свещена област. Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото. Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота. Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога. Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш. Да живееш за Бога. Това, което носи на човека радост, щастие, блаженства, това е свещената област. Всяко сърдене е отрова. Ние искаме да имаме уважението на почитанието на другите хора. Но уважението и почитанието е свързано с тая свещена област. Ако си свързан с нея, ти ще имаш уважението и почитанието. Всички трябва да бъдете отпушени. Да влиза онова чистото във вас! Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога. Горко на онзи, който не обича. За светията е определено 1 час, физ. работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова. Ще ви оставя със следния стих от Писанието: „Бог ще обърше всяка сълза от очите ви". Така, че хубаво ще бъде да дойдете в събота с някого от домашните, например майка ви или ако не й е възможно - сама. Разбира се, хубаво ще бъде и тя да дойде. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев За всичко това съобщете на Папазова. Изгрев, 16.XII.1934 г. Любезна сестро, Получих писмото ви. Много има да си говорим, когато дойдеш тук! Защо в края на февруари? Защо не по-рано? Днешният ден мина много интензивно. Ще ви го разправя „от игла до конец". Днес е неделя. Тая сутрин имахме Утринно Слово. Ето по-важните мисли от Утринното Слово. „Трябва да се освободите от личния живот. С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки. Всички сме свързани. Ако един направи престъпление, то много души ще направят престъпление. Ако един направи добро, то много души ще направят добро. Светът е оправен. В тоя живот Бог иска да предаде някои свои благословения по пътя на страданията, а други свои благословения - по пътя на радостта. Даже най-големите добрини тук на земята идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане. Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Закон: Онова, в което вярвате то ще бъде! Щом вярвате то към вас ще се присъединят хиляди разумни същества и ще ви помогнат. Ще дойде време, когато и слабите хора ще бъдат повдигнати, но най-първо силните хора в света трябва да се повдигнат - някои от вас сте на прага! Един човек посял едно място с ориз, обаче неговите съседи отбили вадата към своите оризища и той останал без вода. Отнели му водата! Не стига това, но неправедно го наклеветили за нещо и го хвърлили в затвора. Той в затвора се помолил за дъжд. Идва дъжд, напоява неговия ориз, а оризът на съседите му останал без дъжд. И като излязъл от затвора, имал най-хубавия ориз. Казвам: Ако Бог е на ваша страна, вие ще бъдете така благословени. Не се колебайте във вярата си, в своята любов, в упованието си. Уповавайте! Макар и да сте в затвора, пак ще дойде дъжд на вашия ориз! " След това направихме гимнастически упражнения (само старите, с някои съвсем нови, но без музика) и Учителят ни говори. Ето разговорът: „Ако един човек е светия, но ако наруши нещо, то светийството не му помага. Ако на един грешник му кажат, че му предстои лошо бъдеще и той се стресне и се поправи, ще предотврати лошото си бъдеще". След това, до 10 часа ние като се срещахме едни други си пожелавахме много хубави работи! И всеки записваше това, което пожелава на другия! Трябва да ви кажа, че в петък на 14.ХII. Учителят в Младежкия клас даде една работа, една задача за класа за 1 седмица: когото срещнем от Младежкия клас да му пожелаваме нещо хубаво и да си запишем пожеланието. Ето основни мисли от беседата: „Оня свят е в междупланетното пространство. В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на слънчевата ни система. Заминалите хора отиват там. Помнете едно нещо: не можем да приложим един метод на двама души: при всеки човек ще приложим специален метод за неговото повдигане. Ако не го приложим, той ще остане обикновен като другите. В шестата раса всички хора ще бъдат ясновидци. Тогаз няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове. Това, което пожелаеш на хората, то се връща на тебе. До новата година, когото срещнете, кажете му нещо много хубаво. Най-хубавото му пожелайте. Пожелай доброто на всички добри хора в света. Един човек може да греши, пак да бъде добър, ако го мъчи мисълта, че греши. Когато имаш доброто желание, без разлика на верую, да ги подкрепите с вашите добри чувства и мисли и това благо, което направим на тях, то ще се повърне върху нас". На 5 декември Учителят каза (в сряда) да съберем известна сума, която ще видим за какво ще употребим. В следната сряда, на 12 декември всички донесоха суми в пликове. Събраха се 10 125 лева. Учителят каза, че тая сума ще се употреби за плащане на таксата за водата. В началото на беседата брат Симеон обяви: Младежкият клас ще чисти полянката след обед в 3 1/2. Всички отидохме и чистихме. Носихме гребла, метли, колички. И Учителят работи. Банята за Учителя при парахода е готова, но ще почне да работи от пролетта. Получих последното ви писмо, което ми даде Стефан. То е писано не чрез перо, а чрез куки. Прочетох го внимателно и разбрах съдържанието му. Много хубаво! Сестра Попова ми каза да ви пиша това, което ви се съобщава чрез нея: „Кажи на Цанка да бъде спокойна и да бъде свободна. Аз искам да работи тя. Нейната задача там е да работи. Ако ме слуша, ще сполучи. Един ученик ще научи, като слуша. Ние (Духът) постоянно сме с нея. Да работи без страх, от никого да не се страхува и да не се вълнува. Аз бдя над нея. И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато. Всичко зависи от съзнанието. Вие още не сте правили опити за действието на музиката. Мине буря и ако почнете да пеете 10 минути, 20 минути, половин час, и ще спре бурята. Природата като ти отнема нещо, дава ти по-ценно, не равно ценно. Дава ти по-ценно от онова, което ти взема. Следующия момент трагедията е възкресението. Втори път като дойдете, ще бъдете по-музикални. Сега гледайте да си поставите една хубава основа. Ако се концентрира вашето съзнание върху цветовете на дъгата (мислено) и се абстрахирате от всичко друго, то ако е напълно сполучлива концентрацията, след известно време ще настане тъмнина около вас (граничната област) и след това ще почнете да виждате цветовете на Невидимия свят. Невидимия свят ще се отвори пред вас. Основата на християнството е Любовта и милосърдието. Сега бедният е слуга на богатия, слабия на силния, невежия на учения, а във новата култура силният ще бъде слуга доброволно на слабия, богатия на бедния, учения - на невежия. Христос ще бъде центъра на новата култура на човечеството, център на цялото човечество, както е писано: „Едно стадо, един пастир". Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. И после всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу. Но когато пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи). Брат Славов е правил това упражнение 6 месеца всеки ден сутрин и вечер и вече има резултати. Вчера ме повика радостен и ми каза, че вече два пъти в последните дни е чул гласа си, когато пеел мислено (след 6 месеца упражнения) и че съвсем е друг гласа му от вчера насам. И той ми изпя „Грее слънцето" и „Ти съзнавай", но със съвсем друг глас, много нежен и приятен! Той каза, че ще съобщи това на Учителя. Говорих с Учителя за вашето идване. Той каза, че можете да прекарате в гостната стая за сестри. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Специално на сестра Т. Кисьова и на сестра Мария X. Дечева, когато й пишете. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 10.II.1941 г. Любезна сестра, Хиляди поздрави от Изгрева. Вчера имахме лекция при следната интересна обстановка. Понеже имаше затъмнение, големият салон беше тъмен. Ние всички се събрахме в салона в 5 часа сутринта, в тъмно. Дойде Учителят. Прекарахме в тъмно около 40 минути, додето се съмне. През това време имаше песни, молитви, размишление (тайна молитва). И като се съмна, Учителят почна да говори. Това, което каза, по-долу излагам. Със сестра Попова често говорим за вас. Тя получи вашето писмо и ми поръча да ви отговоря от нейно име следното: За оная госпожица, която искала да се ожени за един, който имал 4 деца, тя каза: Нека тая госпожица сама да си реши задачата, нека тя по вътрешно ръководство, по вътрешния си глас да вземе решение по този въпрос. Защото вътре в човека има един непогрешим светилник, стига човек да умее да се вслушва в себе си! Този глас е тъй тих! А за вас се даде чрез сестра София Попова следното: „Кажи й, че тя ми дава радост, и аз й давам радост, именно дето работи там, дето е започнала да работи сериозно. Да работи! Аз съм с нея! Аз я ръководя! Да бъде свободна". Тук ще ви изложа някои мисли от разговорите с Учителя напоследък: „Ако човек влезе в любовта, всичките работи се уреждат. Новата епоха ще бъде епоха на любовта и затова тя ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин освен любовта. Той е единственият път - с най-малко разходи. Хората са механизирали света. Те са напуснали Божествения напредък и са дошли в механическия. За да опита Любовта, човек трябва да се жертвува. Великата жертва се изисква при любовта. Това значи опитване на любовта. И тогава тя се разбира. Душата се показва такава, каквато е само на онзи, който я обича. А от онзи, който не я обича, тя се крие. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред тебе. Любовта ще ви тури във връзка с Напредналите души, с души, които представляват скъпоценни камъни. Няма безизходен път, ако призовем Бога в Неговата милост. Като почнете да еманирате любовта, хората ще почнат да ви търсят, да идват при вас! " Ето някои мисли от последните беседи: „Ако човек е умен и истиннолюбив, любовта ще дойде. При любовта ти никога не разправяй на другите за любовта това, което не си опитал. Щом обичаш, ти не се интересуваш, дали те обичат или не. Аз се радвам на любовта, че тя минала през мене. Когато обичаш хората, ти се ползуваш и си здрав; също и ония се ползуват и са здрави, които обичаш. Всички вие търсите вашето щастие вън от себе си. То не съществува вън от вас". Ето някои мисли от вчерашната лекция: „Има три порядъка в света: Божествен, духовен и човешки. Не прекъсвай връзките си с Божествения порядък. Щом скъсаш тия връзки, ти ще бъдеш като лист отронен от дървото, който вятърът вее насам-нататък; той няма никаква опора. Не се занимавай с лошите работи, с недостатъците на хората, понеже прекъсваш общението си с Бога и ще изгубиш вечния живот. Да започне подобрение на твоето здравословно състояние, не е лесна работа, трябва да дойдат всички Светли духове да работят. Дръжте пакта, който сте подписали с Бога. Ако не го държиш, всичко ще бъде пометено, Сега вие седите и се тревожите. Какво има да се тревожите? Господ е направил света. Като ви вземе в Неговия порядък, ще видиш, че всичко е на място. А като излезем от Неговия порядък, ще видим, че нещата не са на място. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш. Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели. Та не разваляйте пакта си с Господа. Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го. Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа. И понеже народите не изпълняват Волята Божия, те страдат. И Той сега иде да тури ред и порядък в нещата. Но този ред и порядък няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, земетресения ще има, глад ще има. Даже по един грам масло няма да има. Вие имате много добри разбирания, но още пакта не си прилагате добре." Как прекарвате? С какво се занимавате? Правите ли екскурзии? Поздрави „Петковата нива" от мен. Поздрави до домашните и до всички други братя и сестри. Пожелавам ви вечна пролет в душата и широко поле за работа. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 25.III.1953 г. Любезна сестро, Получих вчера писмото ви. Вашето писмо е от 18 т. м., а аз го получих доста късно - на 24. т. м., а в писмото си пишете да получите отговора ви до идущата сряда, т. е. до 25, март. Поради късното получаване на вашето писмо това не може да стане. Вие ми пишете да ви пратя нещо за разликата между будизъм и християнство. Ето няколко реда по този въпрос: Будизмът казва, че всичко около нас е майя, илюзия и ние трябва да влезем в един реален, отвъден свят. А християнството казва, че физическият свят, макар и да има относителна реалност, то в него трябва да бъдем деятелни, активни и да проявим любовта. Християнството не проповядва бягане от живота, а активност в живота. Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота. Будизмът туря на първо място бягане от страдания и казва, че външният живот е верига от страдания, а християнството казва, че този живот на страдания трябва да го превърнем чрез работа в място на радост и красота. Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е. в място на единство и блаженство, а християнството не отрича значението на нирвана, но казва, че е от голяма важност да работим за идване Царството Божие на земята, да изпълним Волята на Бога, служенето на Бога. Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята. Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството. Учителят каза, че в бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието. Българите си приличат с евреите по едно: както българите, така и евреите са твърдоглави. Само, че у евреина има досетливост, той цени времето, той туря всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага. И всичките му нещастия идват от там, че той все отлага, казва че има време. Има една мисъл на Бялото Братство, която направлява света. Няма да мине дълго време така. Времето е назряло. Ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия катастрофални. Трябва възпитание на народите, на масите, трябва едно друго възпитание. По структура (строеж) трябва да се вземат тия хора, които са готови и на тях да се говори за новото. По структура хората трябва да се изберат. Има някои хора, които не са готови. В света хубавото ще възтържествува. Национализмът трябва да отстъпи място и да дойде разумното, човешкото. Всеки ден отделяй по два часа за размишление. Вие като излизате между хората, светът все изтегля нещо от тебе. Трябва да бъдеш силен от вътре, за да можеш да трансформираш тия енергии и разумно да дадеш и разумно да възприемеш. Сутринта като се събудиш да влезеш чрез размишление във връзка с Ония, Които ръководят съдбините. Тия в Агарта ще излязат. Ще напуснат ония места. Те няколко пъти са местили своя град. Те са високо културни. Сега са на място недостъпно. Тяхната наука ще се даде на избраните". Тената (брат ти) е добре. Той всеки неделен ден отива със ски по витошките върхове с Крум или Николай, додето има още сняг по върховете. В понеделник вечерта тръгна към Толбухин и Варна. Ще му каже да се отбива при вас. Празникът на пролетта мина доста тържествено. Имаше гости и от провинцията. Чувствуваше се едно неземно присъствие, присъствието на Учителя. За лечебните методи на Учителя ще ви кажа следното: По-нататък ще ги напиша на пишеща машина и ще ги имаш. Поздрав от Борис, Николай и другите, нарочен поздрав до брат Йордан, сестра Пенка Николова и другите братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Пращам ви подарък един астрономичен календар. Той е полезен за определяне на лунните фази. Изгрев, 30.I.1957 г. Любезна сестра, Тук имаме разрешение от властта за четене на беседите в салона. Попитахме ги: „Ами нали ни взехте беседите?" те ни казаха: „От много частни домове не са взети беседите. Вие можете да вземате беседи за четене от тия лица, от които те не са взети". И ние от 27 декември почнахме да четем беседи в салона. Денят 27 декември тук мина много тържествено. Сутринта се чете беседата „Пребъдване" от книгата „Заветът на любовта". Вечерта концертът излезе много сполучлив. Преди концерта Борис държа хубаво слово. Финансовата ревизия продължава. Поздрав на брат Йордан, сестра Пенка Николова и на всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев. Тената се върна онзи ден от провинцията. Сега е тук. Борис е добре. Изгрев, 4.I.1963 г. Любезна сестра, Борис и Жечо са освободени на 31 декември. Благодарим на Бога за това. Всички братя и сестри са радостни. Някои плачат от радост. Председателят на комитета за вероизповеданията повика Симеонов и Антов и им каза, че братствата в провинцията трябва да се регистрират при Окръжния народен съвет. По това вие ще получите писмо и от тях. Срокът е 12 януари. Ако някое братство не се регистрира до 12 януари, милицията разтуря братството, взема салона, ако има такъв и то няма право вече да се събира. Вие направете потребното в посочения срок. Тената е на езерата и той още не знае за Борис. Тия дни ще си дойде. Получихме пратените от вас за Борис чрез една сестра пакети. Поздрав на брат Йордан, на с. Пенка Николова и на всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Телеграма Бърза - Цанка Екимова - София Регистрирай се непременно. Няма да споменаваш имената на членовете. Нареждането е от Комитета на вероизповеданието. Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул. „Чапаев" 5, и с молитвен дом - стая в жилището на Сава Иванов Калименов, ул. „Г. Димитров" 83, Севлиево. Молиме да ни бъде съобщено писмено за регистрацията, за да съобщим на Централния братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" в София. Гр. Габрово, януари 1963 г. С почитание: Изгрев, 14.I.1963 г. Любезни брат Йордан Екимов, Получих писмото ви. Нареждането за регистриране не е само за Бялото Братство, но и за всички други духовни общества: петдесетници, съботяни и пр. Комитетът за вероизповеданията е получил нареждане от по-горно място. Значи това нареждане не излиза от самия комитет. Някои са на мнение въпроса за регистриране вие сами да го решите по вътрешно ръководство. Комитетът за вероизповеданията нареди при регистрирането да се съобщи само името на ръководителя на местното братство и името на четеца. А ако някои искат имената на членовете, това го няма в нареждането на комитета. Но сега е безполезно вече да се правят постъпки за регистриране, понеже срокът е 12 януари, а този срок мина. За регистриране на едно братство трябва да има минимум 25 члена. А понеже Габровското братство няма толкоз членове, то не може да се регистрира. Вие ще посочите такъв мотив. Нотариално заверен препис от нареждането за регистриране не е възможно да се вземе. Комитетът за вероизповеданията никога не дава писмено своите нареждания, а само устно. Поздрав на Цанка от Борис, Тената и от мен. Също и от Методи. С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г. Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него. Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл. И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл. Нам лежи задачата да покажем на света, че ние сме хора, които носим душа. И казва Учителят ни: „Любовта не може да се прояви без душа. А законът на Любовта е закон на Послушание". Тогава не можем ли и ние, малките на земята, да проявим Любовта? Можем. Но трябва да слушаме Учителя, който ни носи Светлината към Бога и да служим на Бога. Нека в това всички да се подкрепяме. Веднъж беше дал Учителя едно много приятно упражнение за размишление. Всяка вечер като си лягаме да си помислим върху тези два въпроса: Като си замина, какво ще оставя на земята? Кое е това, което ще оставя след мене? И второ: Какво ще занеса със себе си, като ида в другия свят? Ето защо трябва да живеем, да изработим нещо, което да оставим, и друго - което да вземем със себе си. Навсякъде в живота трябва да се прояви душата. Сега на света трябват широки души, носители на новата култура, която иде в света. Няколко думи от неделните беседи на Учителя: „Чрез големи страдания се подхранва човешката съвест. Хора, които никога не са страдали са най-жестоките хора. Жизнените въпроси, които подкрепят нашия живот, трябва да бъдат за всинца ни свещени, и това, което за едного свещено, трябва и ние да го пазим свещено. Не е външното положение, което дава сила на човека, това е неговата душа. Бог трябва да бъде вътрешно не само най-познатия, но и най-свещения Извор на живота. Като срещнете сега един човек, вие искате веднага да го изпитате какъв е той. Не така. Като срещнеш твоя приятел, най- първо ти ще му покажеш, ти какъв си. Ще му покажеш всичкото доверие, което има в душата ти. Заради кого? Ще му покажеш какъв е Бог. Но туй от вътре трябва да дойде. Не само да вярвате в Бога, но и да Го любите, не само да Го любите, но да изпълнявате Неговата Воля. Това е закона на цялото, дето няма никакъв грях. Човек, който е започнал да живее по Бога, той е един Извор, нему всичко съдейства за Добро. Чиста е текущата вода, а не застоялата. Владее, който отстъпва. Човек трябва да бъде съвършено отстъпчив, по човешки отстъпчив, а по Бога устойчив. Свободата на човека е в неговата отстъпчивост. Който живее за Бога може да отстъпва, който живее за себе си, не може да отстъпва". Бъдете сега всички бодри и весели духом, на Бога се радвайте, и Него изявявайте. Ще свърша писмото си с едно обично на Учителя мото: „Които любят Бога, всичко им съдейства за Добро!" Сестра Цанке, поздрави по именно всички в дома души на Господа, с някои от тези Учителеви Слова. 1.Х.1928 г., София Божията Любов носи пълния живот! Любезна Цанке, Твоето писмо получих, аз все пак много го очаквах, въпреки, че то дойде много навреме. Аз много се забавих с отговора и моля те извини ме, ще гледам и на дело да се поправя. Горе си свърших упражнението, след това се преместихме от една къща в друга, нареждаме и моята работа, която е текуща ти знаеш вече, не можех да я оставя, и затова писмото до тебе все отстъпваше. Ето сега вече си наредих време и за твоето писмо. Сега по това стига толкова, ето и другото: На 23. IX. в неделя сутрин „Човек трябва да има едно вътрешно разбиране на живота, то значи да осмисли живота. Бог живее в човека и си проявява в светлината на неговото съзнание. Вярата на човека води към Бога. Когато нашата мисъл е хармонична тя ни приближава към Бога. От сина се изисква послушание. Ученикът трябва да учи. Нас ни трябва едно - то е новото. Вие като четете Писанието, всеки ден Бог влива нещо ново. В живота и страдания и радостите еднакво благо носят - който разбира. Мисълта ви трябва да бъде толкова силна, че тя да измени окръжаващата среда, в която се намирате. Водата доставя подтик за вас да добиете чистота." 24. IX., понеделник (II ден на срещата). „Трите велики закони! Човек не може да бъде умен, не може да мисли право, ако не е добър. Да бъдеш добър това значи да бъдеш господар на низшето, а слуга на висшето. Само силният човек може да бъде добър. През тази година аз искам да се стремите да станете господари на низшето. Добре ще мислим и добре ще служим. Тъй да се поставиш в живота си, че да не шокираш никого с поведението си. Туй го наричам красота, пък аз го наричам акустика на съзнанието." 25 септември. 1928 г. (III ден, вторник, с.) „Прочети 18 гл. Матея, тя показва съвременното съзнание на съвременната цивилизация. Ти трябва да простиш заради Божията Любов. Човек трябва да бъде непоколебим в своите убеждения. Твърдостта на човека не трябва да се мени. Човек не трябва да прави връзка с греха. Съдбата ви ще бъде не как сте живели в миналото, не какви грешници сте били, аз ще ви съдя, като сте видели как аз постъпвам, вие защо не сте постъпили тъй (виж 18 гл. ) Бъдете и вие образци. Ще си турите една задача, за бъдеще да вършите невъзможните работи. Вече възможните работи да вършите знаете. Онзи, който служи на Бога, той не може да бъде в лишение. В лишение ли е, има нещо криво в служението. Любовта носи всички условия на живота. Ако ще живея, аз не искам да умирам, в мен седи тъй въпроса. Искам да бъда съучастник на Божия живот. Това трябва да бъде идеал за синца - живота! Туй ще знаете, че сте души! Законът на Любовта е такъв - тя винаги дава. Ще имате и вие остри ножове - това е Словото Божие! " Цанке, това е последното, това е най-новото! Поздрави майка си и лелите си и братчето си. Твоя сестра в Господа: Савка 1.Х. 1928 г. Комитет при Министерство на външните работи по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове, № 185 София, 6.VI.1961 г. До Никола Антов Вълчев ул. „10-та", № 2, в кв. „Изгрев". ТУК. Боян Димитров Боев ул. „Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев". По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков. Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов. Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1. Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр. съд по Н.О.Х. дело № 4/1959 г. с присъда № 31 - VII от 19 май 1959 г., потвърдена от Върховния съд на HP България с присъда № 851 от 21.I.1960 година, както следва: 1. Осъден на 12 години затвор; 2. Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4. Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени вреди и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5. Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2. Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4. Осъден на конфискация 1/2 от цялото му имущество в полза на държавата; 5. Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното съкровище. 3. Освен горните присъди съдът присъди и начет на верска общност „Бяло Братство" - дъновисти. Неплатени разни данъци, сегашни пари 572 000 (петстотин седемдесет и две хиляди) лева в полза на държавното съкровище - установен от ревизията на държавния контрол, поради непризнаването - неизпълнението на социалистическите закони. От конфискацията на банкови влогове и продажба на описани братски вещи, от данъчните власти, са платени около 100 000 (сто хиляди) лева, така че приспаднати са 100 000 (сто хиляди) лева. Остава верска общност „Бяло Братство" - дъновисти да дължи около 472 000 (четиристотин седемдесет и две хиляди) лева за данъци на държавата. Всичко е в застой и те всичко правят да не се плащат задълженията, както данъците, така глобите на Борис Н. Дойнов и Жечо Панайотов. Внесените суми в амблок срещу закупените вещи на Бялото Братство, са събрани от братята и сестрите НЕЛЕГАЛНО в провинциалните братства, фактурите са издадени на закупчиците, без да се внесат нито стотинка, а вещите са прибрали като свои. Вероятна проява на лешоядие, в бъдещно доказателство. Братя и сестри, не може да се служи едновременно на Бога и на Мамона. Служителят на Бога: обича си държавата, народа, законите му, изпълнява ги и се ползува от тях. За него Конституцията е жива и свята. Член на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство" -дъновисти, (избран пожизнено, както другите). София, 20 юни 1961 г. Подпис: Никола Антов. София, 26.септември 1962 г. Уважаема сестра Цанка, Получих ти писмото без братско и другарско обръщение, чисто по генералски. Аз съм достатъчно зрял и кален от вас всички пет години та научих да ги прескачам без злобно. Сега по нататък делово: Пишеш ми кому да препратиш изпратените ти наряди за 1962/1963 г. там където имали условия да ги изпълнят? Заявявам, че навсякъде сме изпратили, а тези са за вас и вие сте длъжни да ги употребите разумно, като си създадете сами условия като окултен ученик. Взели ви са школната стаичка, но аз зная, че къщата ти е голяма и все ще намериш къде да ги събереш, книгите са ви взели, все в някой член са останали и ще можеш да ги събереш и сама да наредиш как да ги четете, групово или по отделно. Ние тука в София ги четеме по къщята даже в спалните. Ученика трябва да е винаги готов на изпитания, но той ще се справи, познавам те, ти ще можеш да се справиш. Заявявам, че бяхме викани в Комитета на вероизповеданията и ни беше заявено да си продължиме събранията, четенията, молитвите, гимнастиките, песните, само се забранява пропагандата на външни хора и отделни пропагандатори от братствата, в други братства, защото е констатирано, че представяли учението като параван, а пропагандирали политически. А знаете, че 1947 г. беше разпуснат просветния комитет, за да не пречи възпитанието на народа социалистически. Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е. четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X. Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате редовни, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България. Така че няма на къде да философствуваме: сръдни, омрази, лъжи, демагогствувания и пр. са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова. С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се уреди. А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме председателското място. С другарски и братски почит: Никола Антов.

Изгревът - Том 13 ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 13 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас", София 2000

АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ 1. БОЯН БОЕВ КАТО ПРОПОВЕДНИК 1. За Боян Боев е написано достатъчно много в „Изгревът" том II, III, IV, V, както и в другите томове. В разказите на съвременниците той присъстваше в братския живот на Изгрева. В следващите томове на „Изгревът" той също ще присъства. 2. Като студент той се среща с Рудолф Щайнер, който му казва направо, че Учителят е в България. Той се завръща, продължава да следва тук, завършва биология и естествени науки и работи като учител в гимназиите в Панагюрище и Свищов. 3. Отначало той е бил върл атеист, не вярва в Бога и онзи случай, който разказва Учителят, се отнася за Боян Боев: че по време на Европейската война при отстъпление на войските той се скрива в една пещера и след три дни, огладнял, се провиква: „Ако има Бог, то Той трябва да ми донесе хляб!" Не след дълго една костенурка допълзява и домъква половин войнишки хляб и го оставила пред входа на пещерата. Той трудно става вегетарианец и употребява много усилия да стане такъв. Заболява от влагата, студа по време на войната от туберкулоза на коляното и в следващите десетилетия непрекъснато от раната изтича гной, получава се анкилоза и трудно се движи, понеже не може да сгъва коляното си. Дори веднъж Учителят го попитал: „Сега ли искаш да изплатиш кармата си или после?" Отговорил: „Сега, сега, сега!" И така до края на живота куца и влачи крака си. 4. Още от самото начало се очертава като проповедник на новите идеи в началото на века. Той пише в списание „Всемирна летопис" различни статии по окултна биология, за Рудолф Щайнер, за новото училище, за Петата раса, окултизъм и възпитание и още много други статии. Но за Учителя Дънов нищо не се споменава. Било ли е забранено да се говори за това? Или не го познават? 5. Започва да превежда от немски Рудолф Щайнер и до края на живота си е негов застъпник. Аз заварих десетки преводи на Щайнер на пишуща машина, от времето, когато той до 1944 год. малко се е издавал, а след 1945 год. поради цензурата на комунистическата власт не се е споменавало нищо за него. Но текстовете се предаваха от ръка на ръка. 6. В младежките събори той изнася реферати „Окултизъм и наука", „За окултната педагогика", „Общение на детето с живата природа". Иска да постави окултизма на Запада с Новото Учение на една и съща плоскост, че то е продължение на онова, което идва от Запад или от Изток. А това не е вярно. 7. Проповядва в училище, изнася лекции на учениците по окултна биология, за теософията, за антропософията, за което е изключен от Панагюрище и преместен в Свищов. Там също продължава дейността си и бива дисциплинарно уволнен 6 месеца преди да си вземе пенсия - факт, който накрая го проваля, защото остава зависим за прехраната си от други лица. Изнася сказки пред гражданството, но не върху Словото на Учителя и неговото учение, а въз основа на западните окултни течения и техните идеалистични философски системи. В момента са запазени негови молби за разрешение за изнасяне на сказки и лекции до министерството на просвещението. До края на живота си той провежда тази линия на проповедничество, лектор и сказчик. В бъдеще ще бъдат публикувани, за да се види, че онова, което го води и ръководи, е проповеднически дух, а другото е второстепенно. 2. БОЯН БОЕВ НА „ИЗГРЕВА" 1. Връзките му с Учителя започват от Европейската война, когато се запознава с Георги Куртев и правят наряди по нареждане на Учителя в Скопие. 2. След 1924-1925 год. започва издаването на списание „Житно зърно" и още от 1925 год. започва да публикува статии на различни теми до 1944 год. Пише за окултна биология, за единния живот, за новото направление в труда, мисията на богомилството, мисията на славянството, за идейните насоки в образованието, за музиката на Учителя и Паневритмията. 3. Въвежда рубрика „Из нашия живот", публикува статии за живота на Братството на Изгрева и планината, за срещите на Учителя с учениците му и проведените разговори. Това е най-важният му раздел, защото днес можем да съдим за живота на Братството по тези очерци и пътеписи. 4. Пише статии „Учителят за дишането" и върху здравни проблеми. 5. След застрояването на Изгрева той живее в различни бараки, накрая Борис Николов му предоставя една стая в своята барака, която е била най- устроената и просторна. Той няма пенсия, няма пари и започват да го хранят братята и сестрите. Мария Тодорова му носи ежедневно храна от онова, което готви за Борис Николов. Преподава уроци по биология и немски език, но не взима хонорари, но за сметка на това му носят продукти за храна от селата. Впоследствие става зависим от онези, които му носят храна и защищава техните интереси. Накрая се идва до драматична развръзка и той е бил бит от Никола Антов с бастун заради такъв случай. Предният ден се решава едно, а на следващия ден той се съгласява с другите и се прави точно обратното под въздействието на Борис Николов. Тогава онзи, който му нанася побоя, е вбесен, че се е отметнал и се продава за паница леща. Виж „Изгревът" том VII, стр. 120, ред 22 отдолу до стр. 121, ред 3 отгоре. 6. Той стенографира частните разговори на Учителя с приятелите. Обикновено присъствува на някои посещения на приятели при Учителя и стенографира частния разговор. Друг път, когато разговорът е личен между Учителя и онзи приятел, то Боян Боев го изчаква и го запитва за какво е бил разговорът, какво е казал Учителят. И той записва всичко. А след това проверява как се сбъдва казаното от Учителя за онзи посетител. 7. При всички екскурзии, на които присъствува с болния си крак, записва разговорите, като по-късно ще бъдат дешифрирани и написани на пишуща машина. Някои са публикувани в „Житно зърно", а други са в ръкопис., 8. Приятелите от провинцията, за да не безпокоят Учителя, пишат писма до Боян Боев, той прочита писмото им пред Учителя, той стенографира отговора му и го изпраща в писмо. Писмата от провинцията се увеличават. Той ежедневно пише писма, в които в 5-10 реда отговаря на текущи въпроси и после продължава по един и същи начин: „Днес Учителят каза: ... и започва да пише в писмото онова, което е записал в тетрадката си и което в момента дешифрира и разчита. Тези писма са много ценни, защото отговорите и разговорите на Учителя е оригинал, автентичен и е запазен от редакцията на стенографките. Ето защо в „Изгревът" са публикувани негови писма до различни приятели. Те са неоценим източник за познание на тази епоха. 9. Той става секретар и слуга на всички от провинцията и от града София. Достатъчно е да получи писмо, той оставя всичко и с писмото в ръка тръгва да изпълнява молбата от писмото. Изпълнява я, написва писмо-отговор и тогава продължава с прекъснатите си занимания. Затова го обичат всички, става незаменим посредник между тях и Учителя. Отличава се с безкористие и всеотдайност. Тези му две качества обезоръжават онези, които се опитват да го критикуват за неговите грешки и пропуски. А той говори с един висок, баритонов, проповеднически глас. 10. За своите услуги получава от приятелите колети с хранителни продукти, които раздава на гладните или пък ги насочва към братската кухня. Някои от бедните непрекъснато му оглеждат колетите, но той раздава на всички и не може да бъде упрекнат, че изкористява другите. И че не раздава полученото. 11. По времето на Учителя става посредник между приятелите и Учителя, а след 1945 год. той поема цялата кореспонденция и всичко минава през него. И тук започва началото на провала на него и на Братството. Той участва в Братския съвет, бори се да се юридически оформи братството пред властите, бори се срещу отчуждените имоти и става свидетел на погрома на Братството след процеса 19571958 год. И той носи вина, както всички около него. Вина, която никой не смее да я изкаже. Аз я изказвам и ще я докажа с документи, когато дойде времето да се изнесе истината на Братството от 1945 до 1958 год. и от 1959 до 1990 год. За да се знае и помни! Защото това са етапи, през които днес мнозина преминават, без да знаят поуките от предишното поколение. 12. Още по времето на Учителя някои приятели от провинцията започват да поставят пред себе си Боян Боев на по-висок пиедестал в съзнанието си, отколкото Учителя. Това води до прекланяне към една личност, която е половин арменец и половин българин, която личност прави непоправими грешки и оттам се идва до идолопоклонство. От друга страна, Савка Керемидчиева върви по същия път. Тя застава между Учителя и сестрите и от нейното благоволение и разположение зависи дали някоя може да се добере до Учителя. Тези случаи са описани в „Изгревът". Но накрая Учителят взима мерки и си я прибира още през май 1945 год., защото ако беше останала жива, щеше да подведе братството още през 1945 год. в погрешна посока. Тя си отива, но остава Боян Боев и той прави това, което Савка не успява да направи. Отклонява братството в друга посока и то погрешна. Посока на устави, организация, юридическа регистрация. 13. Започва се от Боян Боев и другите около него, все проповедници. Те започват да създават окултен факултет и въвеждат младежки клас, правят разписание за две години, график кой каква лекция ще изнесе пред сформиралия се младежки клас след Учителя. Братството се разделя на лектори, проповедници и слушатели. Но Учителят натиска своя небесен бутон и държавата спира тази им дейност. Забранява я. И то чрез комунистическата власт! 14. От този период са останали десетки развити теми на Боян Боев, като ползува своите стенографски тетрадки. Заедно с темите от „Житно зърно" те могат спокойно да оформят един том от „Изгревът", което е сторено от мен. 15. Неговата кореспонденция е запазена от приятелите в провинцията и тя днес се издава по онези автори, чиито спомени публикуваме в „Изгревът". 16. Тя трябва да се събере, защото с годините може да бъде унищожена умишлено или случайно, за да не остане следа от Школата на Учителя. И трябва да се издаде към авторите, които публикуваме в „Изгревът". 17. Голямата част от кореспонденцията на Боян Боев е била в бараката на Гради Минчев, който спокойно с нея е палел печката си, за да се отоплява. Унищожава я не комунистическата власт, която се упреква днес за много сторени и несторени грехове, но я изгаря така нареченият верен идеен брат. Невероятно, но факт. Аз заварих именно това. 3. БОЯН БОЕВ И ТВОРЧЕСТВОТО МУ 1. Пише статии във „Всемирна летопис". 2. Участва дейно в „Житно зърно" със статии от братския живот и Школата. 3. Публикувани са немалко негови статии във в. „Братство", както и в други вестници на други идейни течения. 4. „Мисията на Богомилството в свръзка с мисията на Славянството" - 1937 год., книжка от 130 стр. - преработени с допълнения статии, публикувани в „Житно зърно", година VI и VII, с включени изказвания на Учителя. 5. „Учителят за дишането" - 1942 год., книжка от 96 стр., включени са негови разширени и допълнени статии за дишането, публикувани в „Житно зърно" год. XV, 1941 год., бр. 6, 7, 8, 9. 6. „Учителят за образованието" - 1943 год. Книга от 409 стр., предназначена за българските учители в училищата. Продавала се по нов начин. Желаещият я взима и след това плаща колкото може и колкото иска. И накрая пълна загуба - опитът излязъл несполучлив. Болшинството от сестрите са учителки. Но разпитвах и никоя от тях не беше успяла да прочете тази книга, а камо ли да я ползува. Изобщо не са могли да я четат. Каква е причината? Ще разберете по-нататък. След 1990 год. се преиздаде - но едва ли някой я е прочел и едва ли някой може да приложи нещо от нея. А причината - има си причина, но не се знае. Ще се узнае по-нататък. Аз нарочно ще я опиша накрая като за финал. 7. „Учителят" в колектив: Боян Боев, Методи Константинов, Борис Николов и Мария Тодорова. Издание 1947 год. Как е издадена, виж „Изгревът" том II, III, IV, V. Там са разказите на онези, които са я издали. А на потърпевшите от трите бомби - виж „Изгревът" том I, стр. 528-529, 577-578-580. Тя е издадена чрез лъжа. Излъгва се чрез Методи Константинов министър Касабов, който смята, че това е една книга за учителите в гимназиите, разрешава я и се подписва. След отпечатването става голям скандал и Министерският съвет заедно с Георги Димитров са се занимавали с нея. Другата лъжа е от Борис Николов, който заявил, че такава книга за Учителя може да се издаде след 1000 години. А на следващото съвещание на Братския съвет той я донася и я представя. Всички били толкова възмутени, че напуснали съвещанието и никой не е взел бройка от нея. Отхвърлили я. Подарявали, но не я искали. А за времето си била луксозна книга с хубава хартия и много снимки. И което е най- важното, никой не е могъл да я чете от техните съвременници. Нещо голямо ги отблъсквало от нея. Разпитвах мнозина, но нито един от тях не искаше да си спомни за нея. Накрая един ми каза: „Вземи и се опитай да четеш и ако прочетеш и разбереш нещо от нея, то ми се обади." Опитах се. Но не можах. Лъжата стоеше между мен и книгата. А тя беше пълна с цитати от Словото на Учителя. Но те бяха станали сухи фрази, защото Духът се бе изтеглил от редовете и от книгата. Останалото бе непрочитаемо. И когато се напънах да я отворя за себе си, защото разбрах, че е заключена, моят ръководител от горе ми каза: „Спри, тя е запечатана за 1000 години." И спрях. След 1990 год. я издадоха в луксозно издание, с нови снимки, като преди това я бяха издали без снимки. Никакъв ефект. Никакъв резултат. Тя беше заключена за 1000 години за човешките земни съзнания. А вина за това имат и Борис Николов, и Боян Боев, и Методи Константинов. Бяха си послужили с лъжа. Виж „Изгревът" том III, стр. 159, № 23. 8. „Разговорите с Учителя на 7-те рилски езера" - тя също е издадена през 1948 год. на луксозна хартия с доста снимки. Това са различни разговори с Учителя от различни години, събрани по теми. Има описание на братския живот на Рила. Но тя така е написана, така е подредена, но така бива отпечатана, че също остава запечатана за 1000 години. Аз заварих старите приятели, някои я имаха, но не можеха да я четат. „Какво ще четем, когато бяхме горе, бяхме там с Учителя и знаем как бяха нещата." Имаше значителна разлика между техния живот и издадената книга. И тя не успя да свърши работата, за която бе издадена. И днес да се преиздаде - отново няма да има резултат. А защо? Защото тези две книги са заключени за обикновеното човешко съзнание на последователите на Учителя Дънов. Издателите на тази книга са същите, със същите прегрешения, както на предната - на „Учителят". Те могат да бъдат отворени само ако преминат и се включат в „Изгревът". И това беше моят план, който в момента има противодействие от онези Сили, които са врагове на Словото и Школата на Учителя. 4. НЕИЗДАДЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ НА БОЯН БОЕВ 1. През 1950 год. се спира свободният книгопечат в България и се затварят всички частни печатници, включително и печатницата на Изгрева „Житно зърно". 2. Боян Боев започва да дешифрира своите тетрадки от частните разговори с Учителя на Витоша и Изгрева. Намира се машинописка, на която се заплаща и той й диктува. Озаглавяват поредицата „Писма до приятелите". Те се изпращат до всички ръководители в страната. Започват да се правят преписи на пишуща машина в 4-5 екземпляра. Да се подготви едно писмо за изпращане се пишат около 15 дни. Боян Боев ги изпраща препоръчано по пощата с неговия почерк. Така се работи около 10 години. Цялата поредица е завършена. И се смята, че материалът му е запазен. Но възрастните приятели умират, а след това идва 1957-1958 година с многото обиски от милицията и много от тези писма са иззети от милицията. А там, където са останали, са разбити. През 1970 год. поставих този въпрос пред Борис Николов да ми се предаде едно копие от оригиналните писма. Обеща, но не изпълни. Сестра му Цанка Екимова ги имаше, но тя ги предаде на Сава Калименов да ги преписва. И започнаха и други да преписват и опорочиха всичко. Днес при мен има най-малко 10 различни преписа с различни изменения и трябва да се сравняват с оригинала. Различията са налице. Случайно ли е това? Не е случайно! 3. „Изворът на Доброто" - той е друг материал, чийто оригинал го пазя, заедно с редакцията на Борис Николов. Явиха се размирни и вражески духове и промениха дори и редакцията на Борис Николов и я издадоха. Виж „Изгревът" том IX, стр. 757-768. 4. „Разговорите при изгревите на Слънцето и при планината Ида" (Витоша) - това е един материал от 1054 страници на пишуща машина, в оригинал, подготвен от Боян Боев по различни теми. Необикновен и уникален материал. 5. КАК СЕ СЪХРАНЯВАШЕ АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ 1. При обиска през 1957/58 год. са иззети от бараката на Боян Боев всички негови тетрадки на стенограми, всички ръкописи на пишуща машина, стенограми в папки, така и всичко, което е имало в бараката. Абсолютно всичко. 2. Понеже той е раздавал различни тетрадки на свои познати, както и ръкописи, впоследствие те му ги връщат. А по-късно те се предават на Борис Николов, който ми ги предаде за съхранение през 1972 год. А защо на мен? Защото аз му бях приемникът и той с Мария Тодорова знаеха много добре това и имаха доказателства от мен и от Невидимия свят, че аз съм приемникът, а не някой друг. Другите бяха самозванци и си останаха такива. 3. Аз ги съхранявах 30 години, от 1970 до 2000 година, в годините на ежемесечни обиски от милицията на последователите на Учителя Дънов, като обираха, прибираха всичко. И какво ставаше с тези материали - никой нищо не знае до този момент. Там, където работех като детски лекар, имаше болница и линейките ежедневно идваха и през деня, и през нощта и ме взимаха за спешни случаи. Ежемесечно спираха военни и милиционерски коли пред дома ми, звъняха ми, аз поглеждах през прозореца, целият изтръпвах от ужас и си казвах: „Ето, идват за обиск." Преминавах за секунди през преизподнята на Ада. Отварях вратата зашеметен и чувах: „Докторе, дойдохме да те закараме да прегледаш едно болно дете на наш колега." Една дълбока въздишка излизаше от мен и аз се измъквах от Ада и достигах и пристигах до служителите на Кесаря. Та кой можеше да проумее днес през какво съм минал? Никой. Но ги запазих! Бях ги сложил в контейнери, бяха херметически запазени, а на капаците имаше надписи: „Не пипай! Принадлежи на българския народ, Русия и славянството." И така запазването им заплащах с голям страх. Но ги запазих. Не ги взеха, не бях обран от комунистическата власт и нейната милиция. И не бяха унищожени. Не ги окрадоха дори крадци и разбойници. Но се дойде до 1999 година, когато се явиха истинските крадци и разбойници от така наречените последователи на Учителя Дънов и ги откраднаха. Необикновени, ловки крадци, надянали маската на последователи на Учителя. И то пладнешки разбойници - посред бял ден да те плячкосат и оберат. Как е възможно? Щом се случи, значи е възможно, защото лъжците, крадците вечно живеят, защото са продукт на Духа на Заблуждението. И такива да бъдат до края на света земен! 6. ПЛАН ЗА ИЗДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСТВОТО ОТ АРХИВА НА БОЯН БОЕВ 1. Всичко, което Боян Боев е написал във връзка с Школата на Учителя и Учението му е от наследството и Словото на Учителя Дънов. То не е негово. А той това забравя вчера и днес. Той е един записвач, преписвач и проповедник. 2. Той не можа да си довърши работата, но в общи черти онова, което се запази от неговото творчество, се дължи не на него, а на други лица от различни поколения. А това той забравя вчера и днес. Другите го запазиха, а от него го прибра милицията. Запомнете това! Другите, а не той самият! 3. Никой не можеше да му разчита стенограмите освен Борис Николов. Още през 1972 год. накарах Борис да ми разчете една негова стенограма от 10-15 страници, записахме я на магнитофон и тя е запазена като код на стенограмата на Боян Боев. От Борис прибрах няколко стенографски учебници от 1912, 1915, 1922 год., за да се види как са обучавани тогава стенографите. И така аз се подготвих за бъдещите поколения, които ще дойдат след мен, за да разчетат онези тетрадки от по 100 листа, които съхранявам от Боян Боев. А те са към 60 броя. В бъдеще ще излезнат и другите тетрадки, запленени от милицията. Но никой не може да ги разчита, ако не притежава кода от стенограмата на Боян Боев. И те ще бъдат разчетени от следващото поколение, което ще дойде след мен, за да поеме щафетата на приемствеността. 4. В разстояние на 2 години - 1998-2000, подготвих и систематизирах целия ръкописен материал на Боян Боев по различни раздели, по различни теми. Според мен той не можеше да се издаде отделно като книги на Боян Боев, защото всичко, което бе издадено в отделни негови лични издания, претърпя неуспех и провал. Не затова, че не е интересен материалът. А защото си служеха с непочтени методи, които нямат нищо общо с Бялото Братство. Духът на Словото на Учителя Дънов и на Бога се изтегли и се извлече от това, което беше публикувал и те останаха като никому ненужни книги. И това е досега. И не само досега, но и за следващите 1000 години. Някой да дойде при мен, да отвори някоя негова книга и да ми каже, че всичко е разбрал и че 1/100 от нея е приложил. Няма такова нещо. Няма такъв човек. Щом аз не можах да ги отворя и когато реших да се изсиля и да ги отворя, то ме спряха и казаха: „Те са запечатани за 1000 години." А защо? Виж Откровението на Йоана, гл. 20, ст. 3, ст. 4. Някои ще бъдат затворени за 1000 години - които приеха белега по челото си на звяра, а други ще живеят с Христа 1000 години - които опазиха Словото Му. Едните ще бъдат заключени за 1000 години, а други ще бъдат свободни чрез Словото Му. За другите издавам оригиналното Слово. 5. Беше подготвен целият му архивен материал, който е на машинописен текст, да се включи в „Изгревът" в три поредни тома. Единствено там им беше мястото със заглавна страница „Боян Боев". И аз задействах този мой план. Предадох материала за единия том на Стоян Кючуков от Стара Загора. Но се намесиха Сили, които разрушиха всичко. И аз си прибрах материала. Виж „Изгревът" том IX, стр. 834-841. Следваха драматични събития за онези, които ме излъгаха и предадоха и станаха врагове на Програмата, която ръководя. 6. И най-важният материал беше предаден в ръцете на Иван Мавров от Казанлък, той го предаде на Димитър Зарков. И накрая аз си получих материала чрез други лица, настана срив и измяна. Виж „Изгревът" том IX стр. 841-844, том X стр. 809-813. И накрая Димитър Зарков бе заявил на много лица, включително и на Жана Иванова от книжарница „Изгрев", че той ще го издаде. А той нямаше право на това. И беше предупреден да не извърши предателство. И той го извърши. В края на 1999 год. той бе отпечатан от издателство „Бяло Братство" под ISBN 954-744-001-2 том I чрез Димитър Калев от Варна. И предателството бе извършено. Издадоха го и провалиха материала. Хайде сега четете го. Нищо няма да проумеете. А защо ли? Защото е отпечатан с лъжа и измама. И с предателство. И Духът тогава се изтегля от Словото. И то става кухо и никому ненужно. И заключено за следващите 1000 години! 7. Така бе унищожен и този материал на Боян Боев, но той носи цялата вина за това. А защо ли? Защото той влизаше в тях, внушаваше им действия, противни на Програмата, която ръководех. Използваше ги за своите користолюбиви цели, да бъдат в отделни томове с неговото име. Той вървеше от екип на екип и им внушаваше: „Кой е Вергилий? Маани го!" А това бе неговият стил и език, както и на всички мозайкаджии. А „Маани го" означава „Махни го", така, както евреите крещяха пред Пилата, за да разпъне Исус. Така евреите крещяха, когато искаха от римляните да разпънат на кръст апостол Павел. Сега се случи същото. Но сега те са извършили предателство и вече са обикновени, празни, изтърбушени мидени черупки, изхвърлени на брега на океана. Те сега са вече нищо. Остава предателството и подлостта им и то ще върви след тях во веки веков. 8. А дали това е така? Ами прочетете как започва от първата страница материалът на Боян Боев, който откраднаха. Паметни и пророчески са първите три изречения, които ще цитирам, което е Слово на Учителя Дънов: „Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото." Ето това е отговорът на Учителя към тези, които извършиха кражбата и предателството чрез подлост нечувана, но свойствена на Черната ложа. А какво следва по-нататък? Да бъдете живи и с ума си, за да проверите какво ще последва. Ами тази книга няма да може да се чете от никого в следващите 1000 години. Нарушението е извършено от същите Сили и от същите хора во главе с Боян Боев от Невидимия свят. Кой какъвто е долу на Земята, такъв е и горе в Небесата. Кой каквото е правил долу, същото го извършва и от горе! Редът е един и същи! Няма изключение никому! 9. А сега идва ред да се задейства Божественият закон на Правдата. Ами как така? Ето как описва Учителят този проблем в „Изгревът" том XII стр. 370, отдолу ред 8, която преразказвам тук: Бялото Братство започва да съди, когато е нарушен законът му и е извършено престъпление. И го съди в 4 различни инстанции: на Земята, в чувствения свят, в умствения свят, в причинния свят. Но неосъден няма да остане. Проверете след време съдбата на онези, които извършиха предателството към онзи архив, който аз съхранявах, пазих цели 30 години. Не го взеха и не го откраднаха по комунистическо време нито крадци, нито комунистите. А го откраднаха истинските крадци и разбойници, надянали маски на бели братя, вълци и лисици по същество, но надянали овчи кожи. Комунистите са цвете благоуханно пред вашата подлост. Господа разбойници, крадци и мошеници, идва сега вашето време на грабеж, измама и подлост. Но после идва друго време на Божията правда и справедливост. И аз ще дочакам това тук, на Земята. Рано или късно ще дойдат онези, изпратените по дух българи и онези свободни души, които ще искат да бъдат отключени книгите на Боян Боев, защото там е запечатано Словото на Учителя Дънов с 9 печата. И то за 1000 години, защото се поклониха на звяра и приеха белега му по челата си. (Откр. Йоана,-гл. 14, ст. 9-10.) Но те могат да бъдат отключени само ако се прекарат през „Изгревът" и бъдат отпечатани именно там, а не някъде другаде. Ще си го проверите това дали е истинно и то още по мое време. Ако не стане по мое време, ще стане след 1000 години и тогава вие ще носите отговорността пред следващите поколения българи, че заради вашите деяния на подлеци и предатели то е заключено во веки веков. И ще'проверите какво е Божият гняв и Божията Правда! И вашето престъпление ще върви след вас тисящи години за ваша поука и назидание за останалите. Но ненаучени няма да останете. 10. След като в „Изгревът" том IX, от стр. 841-844, бе описано как действува Духът на Заблуждението над Казанлък, както и в „Изгревът" том XI, от стр. 809-813, то започнаха да издигат отново заблуждения, че този материал го има и на други места по страната. Ще кажа следното: а) Оригиналът е у мен, заедно с корекциите, направени с мастило от ръката на Боян Боев, както и самото оригинално копие. б) Около 1970 год. „майстор Борис" притежаваше един препис, който беше у дома му и аз го виждах, цели 10 години, как стоеше на една етажерка, но не посегнах към него да го прибера. Той беше почнал да работи върху този материал и да го редактира, така както редактира „Изворът на Доброто", чието редактирано копие с подписа на майстор Борис е при мене. От същото това копие Мария Кисова направи нова редакция, за което е вече описано, с цел да разбие и опорочи материала. в) Аз изпратих едно писмо до Мария Кисова да не публикува този редактиран материал, защото оригиналът е у мен и ще бъде изобличена. Виж „Изгревът" том IX стр. 758-764. Сега научаваме, че била подготвила да издаде този редактиран и променен материал от нея, както и променения текст на „Изворът на Доброто". Но понеже т. нар. „Издателство Братство" публикува откраднатия от мен материал от Димитър Зарков от гр. Казанлък и чрез Димитър Калев от гр. Варна, то те бяха спрени временно. Е, все пак някаква полза има, че поне е публикуван откраднат оригинал. А не редактиран и променен. г) Вероятно е да има и други преписи, направени на ръка от някое копие. Но този материал е огромен, от 1054 страници, и не може да бъде преписван на ръка. Тогава нямаше размножителна техника, за да бъде размножен в други копия. е) Ето защо, за да се омаловажи цената на охранявания архив от мен в разстояние на 30 човешки години по време на най-големите гонения, обиски и унищожаване Словото на Учителя от комунистическата власт от 1945 до 1990 год., то се говори, че го имало и на други места. И да не се правя на толкова важен и незаменим. Хайде де! Покажете тогава оригинала! Добре, като го има и на други места, защо не го публикувате, а публикувахте откраднатия материал от мен? Много държа да получа отговор именно на това. Защо крадете от мен, а не от други? Краде се от този, който има, а не се краде от този, който няма и който е просяк и пълен с въшки. Бръкне в пазвата си и извади въшки. Аз заварих такава епоха на просяците и въшкарите. Видях ги! И сега ги виждам. д) Там, където има лъжа, измама, кражба, там е царството на Духа на Заблуждението, който е Духът на Антихриста. Там има само настоящо падение и поквара, която трае ден до пладне и разрушава всичко. Ще си го проверите. А Небето винаги оставя един представител жив до дълги години, за да засвидетелствува за Истината. Това ще го бъде. Аз съм го проверил. И за вас има също време за проверка. 11. И накрая какво се случи и какво остана от Школата? Първо: Не дойдоха онези българи по дух, макар че бяха изпратени от Невидимия свят да работят с Учителя. Отклониха се и се загубиха в света. Второ: Дойдоха онези, изпратени и подбрани в Невидимия свят от Дявола, всички негови противници и врагове, за да се провери дали Учението на Учителя може да се приложи първо върху тях. То бе приложено. А резултатът е налице. (Виж „Изгревът" том XI стр. 826-831.) Трето: Стенографите, изпратени при Учителя, се провалиха окончателно. Българският народ не можа да излъчи българи, а изпратиха хора със смесена чужда кръв от изостанали народи в своята еволюция. И с това попречиха на работата на Школата, за да завърши работата в цикъл от 22 години! Паша Теодорова бе рускиня по баща и българка по майка. Тя промени Словото на Учителя Дънов. Савка Керемидчиева бе германка по майка и българска македонка по баща. Не можа да довърши работата си със „Свещените думи на Учителя" и създаде условия нейните съвременнички да я тачат като идол. А материалите сама си ги разпръсна между своите почитатели. И днес са окрадени и разбити! Елена Андреева - чиста българска македонка по баща и майка. И тя не можа да си свърши работата. А това е описано в „Изгревът" том IX, защото се опитваше да ръководи и управлява, а това не е позволено в Бялото Братство, жени да управляват. Борис Николов - българин по баща и майка, но от неговите стенограми никой досега не се е ползувап. Той има вината за провала на цялото поколение, останало след Учителя. В тялото му съжителствуваха и живееха едновременно две същества. За кратко време Борис Николов и в повечето от времето бе в тялото му „майстор Борис", който бе от Черната ложа и провали всички и всичко. След него остана Разрушението. Боян Боев - половин арменец по майка и половин българин по баща. Като арменец провали всичко. А според Учителя арменците са най-старата изостанала раса на Земята. Провали всичко и унищожи всичко. Онова, което бе записал от Словото на Учителя и то като българин, бе опорочено при издаването му заради неговите арменски методи на действие. И то бе заключено за следващите 1000 години, за онези, които се поклониха на звяра и образа му и приеха белега по челата на Черната ложа, за да бъдат нейни слуги и поданици. 12. Съвременниците на Учителя цитираха едно изказване, което било уж на Учителя: „Ако искате да видите ангел в плът - това е Боян Боев." А това било и се отнасяло уж за неговата безкористност като качество. А това не е вярно! Защо ли? Ето как стои цялата истина. Георги Куртев от Айтос, който е съвременник на Боян Боев и се познават още от Европейската война и ги има дори на снимки, публикувани в „Изгревът" том X под № 3 и № 4, кореспондират помежду си и се възхваляват един другиго. Така в едно писмо Георги Куртев пише, че ако има ангел на Земята, то това е Боян Боев. А Боян Боев, за да не му остане длъжен, му пише, че ако има светия на Земята, то това е Георги Куртев. И това почва да се разнася и дори се пишат стихове на тази тема (виж „Изгревът" том X стр. 51-53 и по точно стр. 53.) Ето откъде иде разпространението на легендата за ангела в плът и за светеца в гащи, оженен и то с 5 деца. Ангел в плът не може да има. Светец в плът не може да има! А защо ли? Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е. Божествената Светлина. Може ли човек да влезе в кожата на един червей? Не може. Ами тогава? Светия не може да има в плът. А защо ли? Духът може да дойде, Святият Дух може да дойде и да влезе в небесния човек, който има връзка с Бога. Ще влезе, ще свърши работата Си и ще се оттегли. Той не може да пребивава в небесния човек постоянно. А що се отнася до земния човек в плът и кръв - това е изключено, да бъде посетен от Святия Дух. Така че тогава бяха пуснати притчи, за да заблудят и отклонят привържениците и последователите на Учителя в съвсем друга посока. А пътят на ученика е един. Този път е даден чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. 13. Ето защо ангел в плът няма. Ангел в мъжки гащи не може да има. Нито ангел в женска рокля. Това е изключено. А Боян Боев имаше тежка карма, а един ангел, изпратен от горе, няма тежка карма. В последното си прераждане е бил във франция по време на Френската революция и е бил началник на Гилотината, която е рязала главите отначало на роялистите - на краля, кралицата и на всички френски царедворци, а по-късно е рязал главите на републиканците, когато започват да се избиват един другиго. Та, гилотината е и за едните, и за другите. И сега след 1990 год. Боян Боев приложи гилотината и посече мнозина, онези екипи, на които им бе връчено от мен да въвеждат онова, което той бе написал. А това не бе негово, а Слово на Учителя. Посече ги и едните, и другите. А за гилотината на Боян Боев ще си прочетете в „Изгревът" том XIII в спомените на Магдалина Григорова. Невероятен разказ, но е факт! И така, провалът бе пълен, окончателен. И безвъзвратно загубено бе времето на мнозина българи, родени по дух, за да свършат работата си в Школата на Учителя. Днес това се прави с поредицата на „Изгревът", независимо дали му се харесва някому и дали му изнася на другиго. Самият факт, че в момента в България се наброяват към 1444 негови последователи според думите на Учителя, само между 200 и 300 човека купуват „Изгревът". А колко ли от тях го прочитат? А колко ли проумяват след прочита? Не се знае. А отпечатаното оригинално Слово също се купува по 300 броя от всяка книга. Не ги купуват! Ето защо това поколение няма право на условия, външни и вътрешни. И те ще се затворят. Ще се затворят с железни врати, а ще останат да се отварят само медните врати. Как става това ли? Навремето, когато евреите са бродили в пустинята, изведнъж се явили много отровни змии и умрели стотици от евреите. Тогава Мойсей наредил да се изковат от мед образите на змиите и били сложени да стърчат всред тях. И тогава нито една змия не ухапала никого. Така се отварят медните врати. Само онзи, в когото Духът дойде да работи за делото на Учителя, ще му се отворят медните врати и той може да работи при най-неблагоприятните външни условия, защото ще има вътрешни условия в себе си, създадени от Духа на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин! Ето защо е дошло време железните врати да се затворят за това поколение, да се спре извращението, опорочението на Учението на Учителя Дънов. А неговите думи бяха: „Този път Невидимият свят е взел всички необходими мерки, за да не се изопачи Словото и Учението на Бялото Братство." Повтарял го е многократно с различни изрази. Мнозина го декламираха пред мен. Аз го чух и видях! Запомних го! Аз вярвам в това. Аз заварих поколението на Школата. За всичките им нарушения те бяха вързани отвътре и отвън. И те се провалиха. Онова, което се спасява днес, то става чрез „Изгревът". По друг начин не може да стане. За тях важеше притчата за железните врати. А че се отвориха медните врати за „Изгревът", то ги отвори Онзи, Който искаше да запази чистотата на Словото на Учителя и Бога и историята на неговото пребиваване на Земята и на неговите сподвижници. Сподвижници в пътя, в техния възход и падение. Има там, в „Изгревът", истории за истински змии и истории за изкованите от Духа медни змии, които спасяват само онези, които признават Духа на Словото на Учителя и на живия Бог. А за учениците остава Словото Му и историята на Школата чрез „Изгревът". А за учениците по Дух днес аз издавам оригиналното Слово на Учителя. За онези, които ще дойдат в Дух и Истина, ще могат да пият от Извора на Словото на Живия Бог. А това е Живот Вечен за човешкия дух и човешката душа. Амин. 5-6 март 2000 год. София Вергилий Кръстев

ВЕЛИКАТА ИЗМАМА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ Кражбата на архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо и чрез други „велики българи" 1. За кражбата на архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо и другите „велики българи" е описано в „Изгревът" том IX, X и XI том на стр. 820-825. Всичко е написано и доказано с факти. 2. А сега ще разкажем за онова, което бе реализирано чрез тази кражба от Великият Разрушител. В това си старание Павел Желязков е ненадминат. След като настройва семейство Гобо срещу мен, след като прибира част от архива, два куфара със снимки и оригиналния филм за Паневритмията с измама се скрива и от семейство Гобо. Виж „Изгревът" том XI стр. 818-820. А той изобщо не знаеше, че съществува този архив там, защото тайната я знаех само аз, защото тя бе ми предадена от Борис Николов и Анина Бертоли. Но Великият Разрушител се яви и разрушава архива на Анина Бертоли чрез него. 3. През 1998 год. Павел Желязков издава беседите, държани от Учителя Дънов пред ученичките от Класа на Добродетелите, под заглавие „Движение нагоре" с ISBN 954-8785-20-Х. В посвещението си пише от кого е стенографи- рано. Но това не е вярно. Стенографирала е само Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. А Елена Андреева е била от втората група. В протоколите от 1924-1925 год. фигурират имената на Паша, Савка, Елена Хаджи Григорова, Мария Тодорова и Сотирка Бабаджова. Това означава незнание на събитията и историята на Класа на Добродетелите. И още една лъжа, че Борис Николов е запазил Словото на Учителя. Напротив, той го разби, даде го да бъде редактирано от Лалка Кръстева, тя го промени и го изопачи. Оригиналите бяха разхвърлени по планини и долини, докопаха ги скверни ръце и сега не може да се прибере и да се издаде по своя оригинал. А той е виновен за всичко. И освен това за разбиването на Протоколите от Класа на Добродетелите и целия материал по тях има вина и Борис Николов, и майстор Борис. 4. Павел Желязков се докопва до един от преписите от откраднатия архив на Анина Бертоли чрез семейство Гобо, които се правят по внушение на майстор Борис на беседите на Учителя пред Класа на Добродетелите. Борис предава тетрадките по протоколите на Мария Тодорова на преписвачи, та да го разбият умишлено целия този материал, за да няма следа от тези протоколи и да не се знае как е работено и как да се работи в бъдеще с Пентограмата. Това е целта на Разрушителят. И така Павел Желязков издава този материал и така реализира в окончателния вид плана на Великия Разрушител. И накрая го раздава срещу подпис по списък на своите съмишленици и поддръжници. 5. И понеже Черната ложа е изключително организирана и дисциплинирана и борави с висша интелигентност за своята кауза, то беше опорочено и този път Словото на Учителя. Интересно е, че те винаги избързват и отпечатват промененото, изопаченото Слово на Учителя. Тук трябва да им се признае, че са отлични слуги на своя си Господар. И получават похвали и награди от него както подобава в такива случаи. Това е видно и има доказателства. 6. Да, дотук това е така. Но Бялата ложа винаги взима мерки и първом изтегля Духа от Словото на Учителя Дънов. И това Слово остава заключено с 9 катинара. Доказателства? Ами вземете прочетете тази книжка и се опитайте да разберете нещо. Нищо не може да разберете. Това е целта - да са разбие материалът, да се наруши целостта му и духовната верига и матрица, чрез която е свързан. Разбие ли се материалът, Духът се оттегля. В този случай същото се случва. Преднамерено! Умишлено разбито и отпечатано! 7. Какво трябва да се прави? Учителят дава указание, че на Черната ложа трябва да се противопоставят чрез Истината. И сега това се прави. Това указание на Учителя е публикувано в „Изгревът" том XII, стр. 371: „На Черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна..." Ще си го прочетете закона как гласи, до края, че дори и на стр. 372. 8. И ето защо в „Изгревът" том XII се публикуват всички материали от „Окултният клас на Класът на Добродетелите" от 520-624 по протоколите от тетрадките на Мария Тодорова и с допълнението от тетрадката на Елена Хаджи Григорова. А от 625 стр. нататък са дадени материали от сбирки на Класа на Добродетелите от 1921-1922, 1923 год. Ние можем да се противопоставим и * дадем отпор, като изобличим лъжците, крадците и мошениците. И разбира се, като отпечатим цялостния оригинал. А който иска, да се ползва от тях. Само ученикът може да се ползва от това знание. За останалите то е заключено! 9. Бялата ложа днес отпечатва „Класът на Добродетелите" и дава възможност на следващите поколения да работят с Пентограмата. И затова отпечатваме един нов раздел за Пентограмата и работа с черно-бялата Пентограма, така също и с Цветната Пентограма. За улеснение публикуваме два големи плаката на двете Пентограми и упътвания как се работи с тях. Това е предназначено за учениците на Бялото Братство. За останалите това знание е закрито и скрито и заключено с 9 катинара за следващите 1000 години! 10. В заключение ще кажем така: Има Един Бог. Има Едно Слово. Има Един Учител - Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Амин. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено за скверните човешки ръце. Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно е небесната храна за небесния человек, който се движи чрез Дух и Истина. То е Високият идеал на пробуждащата се човешка душа. За сега, за утре и за векове. Амин!

ВЕЛИКАТА ЛЪЖА НА ВЕЛИКИЯТ ИЗКУСИТЕЛ Кражбата на архива от „Резньовете" - Витоша, и съдбата му 1. Едно копие от оригиналните, неотпечатани беседи на Учителя Дънов, се поставят в големи буркани, херметически затворени и се скриват под една голяма скала при „Резньовете", Витоша. Това копие след това бе откраднато, свалено и разбито чрез Боян Златарев и Петър Филипов. Накрая копието отива при Лалка Кръстева, която променя, редактира Словото на Учителя. За този етап виж „Изгревът" том III, стр. 197-201,201 -203,203-204,204-205. Досега всичко се развива според плана на Великият Разрушител. 2. Димитър Калев от Варна, след като откупува част от онова, което е свалено от „Резньовете", от племенника на Петър Филипов, започва да коригира, променя и редактира. Издава онова, което е закупил, и по този начин вкарва в клопка онзи, който му го е продал. И вкарва в клопка и онези, които ще четат онова, което е отпечатал, като променено Слово. Всеки изпълнява заповедите на своя Господар. Димитър Калев издава книжката „Аз съм истинната лоза", издание Варна 1992 год., с ISBN 954-8005-55-7. Работи върху оригиналите така, че задрасква с две успоредни черти с химикал онези думи, които не му харесват, с цел да ги унищожи. Доказателствата ще бъдат дадени с публикуване на заглавната страница на „Аз съм истинната лоза" и „Изтълкувай ни тази притча". А неговата задача е да промени, изопачи Словото на Учителя Дънов. Сам в предговора си на „Аз съм истинната лоза", на стр. 6, в заключение той пише: „Всекиму е определено да извърши със Словото един малък опит, колкото и несъвършен в човешките очи да изглежда той... " Да, определено е на онзи и на онези, които са изпратени да изопачат, променят и унищожат Словото на Учителя. Те са изпратени именно за това. И те си изпълняват много добре всички заповеди на своя Господар - Великият Разрушител. 3. От откраднатия архив Димитър Калев попада на беседите, държани на сестрите от Учителя Дънов в деня четвъртък. Отново се запретва, започва да променя, да изхвърля думи и изречения, да разбива Словото на Учителя. И накрая ги издават през 1994 год. с надслов „Великата майка" том I с ISBN 954-8091-10-01 и том II през 1997 год. с ISBN 954-8284-51-0. В предговора си сам пише на стр. 6: „С други думи, от дешифрираните стенограми до окончателния вид на тази книга е налице една езикова трансформация, която повече или по-малко е отражение на историческите промени в българската говорна и писмена култура." Какво означава всичко това? Той не познава епохата, историята на Школата, не познава как се дава това Слово на Учителя Дънов, кой го носи, кой го сваля и кой го дава. Това е истината. Не познава кому принадлежи това Слово. А то е на Бога! А другото е също вярно, че изпълнява точно разпорежданията на своя Господар - Великият Разрушител. Искате доказателства! Те са вече дадени чрез „Изгревът" том XII, на стр. 241-519, където са публикувани беседите на Учителя Дънов пред сестрите в деня четвъртък. Всеки сам може да прочете и сравни и да се определи на кой Господар да служи и на кой Учител да вярва. 4. В „Изгревът" том VI, стр. 713-723 бяха публикувани спомените на Геновева Жекова от Варна. Още от 1972 год. аз знаех лично от Борис Николов, че в нея има архив, оставен от него за съхранение. Когато работихме с нея, поставих въпроса за архива, да ми се предаде. Тя се изненада, че аз зная за него. Обясних й подробно всичко. Тя се съгласи да ми го предаде. Но както се случва в такива случаи, винаги се явява някой да пречи и да разколебава. И тук това се случи. Изпратих Марийка Марашлиева до Русе, където пребиваваше в последните си дни Геновева и там тя разбра от нея в кое лице и на какъв адрес и къде точно се пази този архив. По-късно изпратихме писмо на Димитър Калев да прибере този архив и след това да се направи опис и да ми се изпрати. А той го задържа до ден днешен. Та това е кражба. Той не е поставен да приема архивите. А за това съм определен аз. А той е определен да променя, изменя и унищожава. И да си върши своята работа както трябва. Нали затова си има Господар. Нека да си я върши и в бъдеще така. И такива трябва да има. Защо да ги няма, като ги има. И за друго е определен. Да реализира на онези лица всички планове, които ме мамят, излъгват и предават. Така той на финала реализира измяната на Павлина Даскалова и публикува две книги. А те трябваше да излязат в „Изгревът". Този материал, който той бе публикувал, сега излезна в „Изгревът", в Беседите на Учителя пред сестрите. И всеки може да сравни в том XII с отпечатаното променено Слово на Учителя от Димитър Калев чрез „Великата майка". Ето сега издава, редактира откраднатия архив от мен чрез Димитър Зарков на проваления вече материал на Боян Боев, като нарочно укрива лицето, което му е дало набрания материал. И не вписва името на човека, който е набрал на компютър материала. А защо не пишат откъде са го откраднали? Защото предателите винаги се укриват, за да не се знае името им, за да продължат чрез предателствата си и в бъдеще. Но тук това не може да мине. Затова се цитират! Но имената на онези, които явно работят за Господаря на разрушението, се вписват явно, защото те са добри работници на Господаря. А защо това се случва? Това не е нещо ново. То е много старо, от 2000 години. Там, където е Христовият Дух, Духът на Христа, веднага се явява звярът с белега на челото, обсебен с Духа на Антихриста. Те вървят заедно. И сега вървят заедно, както по времето на Школата на Учителя, така и следващите години, че дори и векове, за да бъдат изпитани всички и сами да се определят по кой път да вървят. А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя. А защо се случва това? Всеки, който изповядва, че Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител на Вселената и че Словото му е Слово на Бога, е роден изново от Духа на Словото. А глава на Словото Му е Истината. А Духът на Истината носи свобода за човешкия дух и душа и Живот Вечен задуха и душата. Амин.

АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА Цанка Екимова е рождена сестра на Борис Николов и Николай Дойнов. За нея виж „Изгревът" том VI, стр. 242-339, както и „Изгревът" том V в разказите на Мария Тодорова за нея. Всеки един заема едно място, на което е поставен от Небето. А по деянията им се съди дали мястото, което са заели, е достойно за онова, което са свършили или са пропуснали. Всеки се оценява по делата си. Цанка Екимова я познавам от 1970 год., срещнахме се на екскурзия на Витоша. Тя ме потърси, защото беше разбрала от брат си Борис за мен. Разположи се към мен, след като разбра, че работя с Борис Николов по неговите спомени. Тя разбираше по хиромантия и ми гледа на ръка на Витоша. Онова, което ми каза, беше вярно и се сбъдна, но онзи, който говореше чрез нея, бе пророчески дух. Това го видях, разбрах и оцених пророчеството й по достойнство. „Ти си водачът на племената и родовете израилски, изпратен да ги изведеш от пустинята." Това беше вярно. И ето сега чрез „Изгревът" се извеждат от пустинята и ги прехвърлям през река Йордан в Ханаанската земя, т.е. в Историята като историческа следа. А този път на превъплътените подух израилтяни между българите по времето на Школата на Учителя Дънов е аналогичен както по времето на Мойсея. Каквото е било навремето, това бе и днес. По онова време тя живееше в собствената си къща в Габрово с много наематели, поставени от държавата, и не можеше да се освободи от тях. Тя беше ръководител на Братството в Габрово. Обичаше да разпорежда като генерал и затова я викаха „Генералът". Събираха се нелегално в нейната къща да четат беседи, но новите габровци не можеха да я търпят вече и я изгониха. Не я искаха. Ето защо тя прекарваше по 3-4 месеца в София в апартамента на брат й Стефан Дойнов, връщаше се за 1 месец в Габрово и после отново идваше тук. Тук тя имаше една позната, д-р Димитрова, която беше от Държавна сигурност и винаги носеше пистолет в чантата си, служебен пистолет, с чин полковник. Това лично ми е разказвала Цанка, че тази била прикрепена към нея и отговаряла за братството към милицията. Тя обясняваше, че Учителят й казал, че ще работи в преизподнята и ада, както със служителите на ада, така и с техните поданици. И аз приех това обяснение. Но другите като нея не го приемаха. След заминаването на Учителя тя тръгва по провинцията по нареждане на нейния духовен ръководител и започнала да събира материали за историята на Братството. Събирала и прибирала писмата на Учителя Дънов до приятелите, както и снимки и други материали, като снимки и спомени. Казваше ми: „Бях изпратена да събирам трохите от богатата трапеза от сватбата на младоженика." И това беше вярно. И какво става по-нататък. Първо: Тя започва да преписва писмата на Учителя собственоръчно в своите тетрадки, а след много години ги отпечатваше на пишуща машина по 4-5 копия с индиго и ги предаваше на своите верни почитатели. Даваше ми и на мен да чета някои преписи, но при условие да ги връщам обратно. Второ: В някои от тетрадките си бе преписала някои от спомените на Паша Теодорова, Никола Гръблов и други. Но тях не ги разпространяваше. Те не бяха интересни тогава за живите съвременници на Учителя Дънов. Те си ги разказваха от уста на уста. Трето: Тя изпълняваше едно от указанията на Учителя Дънов, че когато ученикът работи със Словото Му, да си изважда някои мисли в тетрадки по теми. Те представляваха онези развити теми от Словото на Учителя дословно по Негови цитати. Но тя тогава не бе ги отбелязала по томчета и страници и това бе една грешка, която тя по-късно призна. Например „Учителят за онзи свят". И всичко, което Цанка бе вписвала в тетрадката си от различни прочетени беседи и лекции, тя ги преписваше на пишуща машина по 4-5 екземпляра на индиго. После мъжът й Екимов ги поставяше в зелени дебели корици и ги зашиваше с игла и конци. Така тя ги раздаваше на свои близки и познати, но винаги даваше и едно копие на брат си Борис, което бе подписвано собственоръчно от нея. Но той не ги четеше, а ги захвърляше по разни кюшета. Тя смяташе, че върши голяма работа с тези преписи, защото тогава ежемесечно милицията правеше обиски и прибираше останалите томчета от Словото на Учителя Дънов. Според Мария Тодорова това бе подобно на кокошка, която разрива с краката си плявата и търси някое паднало зърно от хармана, да го глътне. А преди това стопанинът е прибрал житото си в чували. И накрая това нещо излезна вярно. Никакъв ефект, дори обратното. Започваше се разбиването на Словото на Учителя, разрушаваше се всяка беседа, която бе свалена от Духът на Словото и която беседа имаше силата на Духа и се крепеше от нея. Беше разбито Словото, Духът се беше оттеглил, нямаше я вече Силата на Духа и извадките по теми представляваха отделни изречения, кухи фрази, никому непотребни. В тях нямаше Силата на Духа. Четвърто: Тя беше започнала да преписва молитвите на Учителя. Подвързваха ги и ги препредаваха от ръка на ръка. Днес съществуват десетина такива преписа, при проверката им се разбра, че молитвите бяха променени съзнателно или несъзнателно. Но факт бе, че бяха променени. И аз не съм ползувап нищо от нея за „Изгревът" том XI, където са отпечатани молитвите по оригинал. Пето: Имаше и много събрани снимки, които бе предала на Никола Нанков и те изчезнаха в два куфара при Георги Петков в Габрово, а оттам благополучно бяха пренесени от него в Бургас и предадени на семейство Кралеви. Шесто: Постановката на Цанка Екимова за Братството се основаваше на онези представи, които доведоха Братството да се регистрира, да създава устави, да поддържат салони, да правят школи и т.н. Всичко това рухна още по нейно време, когато напълно се разочарова от брат си Борис Николов. Сбъднаха се думите на Мария Тодорова, че след нейната смърт ще трябва да й палят свещи, че е запазила и съхранила Братството от „майстор Борис". Когато това стана, отидох при нея и й казах: „Цанке, време е да палиш свещи на Мария Тодорова", скочи и извика: „Никога!" Провалът продължи и с нейната къща, която смяташе да я остави на Братството в Габрово. Казвах й да я завещае на дъщерята на брат си Николай, но тя не искаше. Накрая бе принудена да я завещае. Стана така, както аз казах, като през това време беше уведомявана племенницата редовно от мен, на име Ина Дойнова. Казвах на брат й Стефан да припише апартамента на Ина, но той отказваше. Накрая го приписаха след смъртта му на други, взетите пари бяха похарчени от Борис и пропилени на вятъра. Защо описвам всичко това? Защото има драматични последици за следващите поколения. Ето сега мнозина от нейните извадки бяха извадени от един таван и публикуваха част от тях под заглавие „Българската душа" с ISBN 951-562-098-6, но никъде не споменават, че това са от преписите на Цанка Екимова. А защо не ги споменават? Защото не знаят кой ги е правил. Освен това свободно са откраднати цели пасажи и страници от „Изгревът", без да споменат, че са взели от него. Кражбата върви заедно с подлостта. А това са методи на Черната ложа, имаща за цел да разруши Словото на Учителя. Ето това е последицата от правените извадки на Цанка Екимова в разстояние на близо 50 години от нея. Пълен провал за нея и разрушение за останалите след нея. Те не могат да бъдат ползвани от никого, защото Духът се е изтеглил от тях. Проверете, за да се убедите нагледно. Бяха издадени „Писма до първите ученици" с ISBN 954-562-096-Х. Това са преписи от Цанка Екимова. Това го знае много добре Лили Димкова, дъщеря на Петър Димков, защото са намерени от сина на Димков, на техния таван. Знаят, но мълчат, че са преписи на Цанка Екимова и след това ги публикуваха и се вписваха онези имена, които са издали горните две книги. А бележките към книгите са взети от „Изгревът". Направо го крадат, защото са против „Изгревът" целият род Димков и другите около него. А съставителят Свилен Чорбаджиев им реализира плана. Винаги при тези случаи се явява един, за да реализира! Ето това е провалът на Цанка Екимова. А защо? Защото има стратегически план отпреди 30 години писмата на Учителя да се издават към материалите за съответните ученици, които ще бъдат издавани чрез „Изгревът". И това се спазва от мен при публикациите на тези писма. Но се явиха първо представителите на Черната ложа, те са по-дисциплини- рани и добри изпълнители на онези сили, които работят за разрушението целостта на Словото на Учителя, като едни го променят, а други го разбиват на теми, за „Мисли за всеки ден" и тем подобни. Черната ложа е еталон на Висша интелигентност, работеща с различни методи, различни от тези на Бялата ложа. На голямото, на най-голямото Добро, посетило някога България чрез Словото на Учителя Дънов, съответствува и най-голямото Зло, посетило България. От една страна има оригинално Слово на Учителя Дънов, а от друга страна има променено, преразказано и разбито Слово на Учителя Дънов. фактите са налице и двете ложи са се реализирали чрез своите служители. Но първо върви Черната ложа, защото е много организирана, дисциплинирана и изпълнителна!. И още нещо важно. Каквито си бяха едните долу на Земята, такива са и горе, след като си заминаха. Ето, Цанка разбиваше Словото на Учителя по теми. Замина си, остави си тетрадките и преписите по разни тавани. Намериха ги и тя им внуши да реализират онова, което тя е правила. И така те издават материалите на Цанка Екимова и разбиват Словото на Учителя. Издават променено Слово. И накрая нарочно или по незнание не пишат нейното име. Забравили го. А не забравят да си впишат имената си и на двете книги. Това е факт. И каквато си беше Цанка долу, такава си е и горе - рушителка на Словото на Учителя Дънов. А свързаните чрез нея също станаха рушители. Много пъти я предупреждавах да не прави преписи на писмата на Учителя, защото ще създаде много проблеми. Не послуша. Искаше да бъде генерал. И стана генерал на изменници на Словото на Учителя Дънов. Днес тетрадките, машинописните преписи на Цанка са пръснати на много места, захвърлени по тавани, килери, сложени в куфари и кашони. Резултат на нейната дейност бе разрушение целостта на Словото на Учителя. И тя успя. Реализира се чрез онези, които дойдоха, за да реализират онова, което тя бе започнала. Дойдоха, защото затова бяха изпратени - да разрушават, променят, крадат и след това да отпечатват, за да може да отклонят онези, които се раждат в България, за да бъдат последователи на Учителя Дънов. Отлични изпълнители! И едните са изпратени от Черната ложа. Те рушат. И другите са изпратени от Бялата ложа. Те съхраняват! Води се битка на живот и смърт за запазването и съхраняването на оригинала на Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Словото на Учителя Беинса Дуно е свещено, неприкосновено, нерукотворно, защото е Слово на Бога. Словото на Учителя Беинса Дуно, дадено чрез български език, е вградило Силата на Духа, Който гради и съхранява, поради което то е недосегаемо за человеците земни със скверни ръце и изопачени човешки умове, омърсено сърце и прегрешения. Словото на Учителя Беинса Дуно, което се изля чрез българска реч от Бога, бе претворено чрез българско Слово в Скрижали на Духа на Отца на Светлините. Словото на Учителя Беинса Дуно е за человеците небесни, защото само те се ръководят от Духа на Словото и само те могат да черпят и пият от Божествения извор на Словото, което е Небесната Дъга, седем цветната Дъга на Седемтях Божи Духове от Отца на Светлините. Има един Бог. Има едно Слово. Има един Учител на Вселената - Беинса Дуно. Има една Школа - тази на Всемирното Велико Бяло Братство, отворена за пръв път на Земята и във Вселената от 1922-1944 год. в обетованата земя на Духа на Словото - земята българска. Амин.

ПАДНАЛИЯТ ИДОЛ В поредните томове на „Изгревът" много пъти се споменаваше за дейността на „майстор" Борис от една страна и Борис Николов от друга страна. Питаха ме: Как е възможно това? Щом е допуснато, значи е възможно. Ами как става това? Нали сте виждали как един човек кара една лека кола, а зад него стои друг човек. Така и тук в едно тяло живее един, после го напуска и друг идва да живее. Един излиза и друг влиза. Един е стопанинът на тялото и дома, а другият е дошъл като наемател и го ползува както му е угодно. В общи линии това е механизмът на обсебване на тялото от различни същества от различна еволюция в тяхното падение. Падналите същества също имат време и място на реализация. Борис Николов бе едно, а „майстор Борис" бе друго нещо. Единият Борис Николов бе от Бялото Братство, а "майстор Борис" бе от Черната ложа. Как е възможно? Щом е допуснато, значи е възможно. Доказателства колкото искате има. И то реализирани от него. На Борис Николов аз издадох два тома от „Изгревът" - II и III, и има материал за още два тома. А „майстор Борис" разруши цяло Братство и провали стотици хора приживе и след това (виж „Изгревът" том X, стр. 760-763, том XI, стр. 793-803). Аз бях свидетел. Доказателства стотици. Явни с факти и с човешки съдби. От 1986 до 1990 год. на всеки 10 срещи в дома му 2-3 пъти в тялото му бе Борис Николов, а другите 7-8 пъти бе „майстор Борис". С един се уточнявах, а другият идваше в тялото му и всичко разрушаваше. А разрушението днес около нас го виждаме явно и неоспоримо. То е доказателството. След заминаването на съпругата му Мария Тодорова, след няколко месеца около него се завъртяха много млади жени. Той беше 76-77-годишен, а те - между 25 и 30 години. Тогава, ако си в провинцията, за да живееш в София, трябваше да си софийски жител. А тогава жителство се получаваше само с женитба. Момата идваше от провинцията и се женеше за софийския ерген. И майстор Борис тръгна с тези млади жени да ги „сватосва", да ги жени за старите братя на неговата възраст, за да получат жителство, да им припишат апартаментите си и след това да ги уморят по-бързо чрез целувки и плътска похот. Всички се видяха в чудо. Онези от неговото поколение си спомниха какво бе казал Учителят за него (виж „Изгревът" том VIII, стр. 64-66 под № 77 и 78). Дори Павлина Даскалова от Велико Търново го вижда в софийския трамвай през 1977 год. как е седнал на седалката, а напряко на коленете му е седнала една от възлюбените му и се целуват и прегръщат за общо възмущение на гражданите. Тогава такова нещо бе много рядко и то само при младежи се случваше. А тук е 77-годишен старец и жена на 25 години. А него го познаваха мнозина и започнали да шушукат в трамвая: „Виж ги какво правят дъновистите." Тогава Павлина отива в дома му цялата възмутена и му вика: „Брат Борис, ако се целувате, целувайте се тук, у дома, а не в трамваите, за да ни се смеят хората." Майстор Борис извикал „Вън от къщата ми!" Сега е 2000 година, Павлина е жива и е с разума си и още го разказва този случай с възмущение. А същата му възлюбена му наследи къщата и имота, като изгони слугинята Станка (виж „Изгревът" том V, стр. 199-201). И понеже ме уведомиха, че съм писал лъжи и че щял съм да бъда съден за неверни неща, бе помолена Марийка Марашлиева да опише тези деяния на майстор Борис, чрез Жана Иванова. Бяха ми изпратени откровенията на една духовна сестра и ето, аз ги публикувам. Изложение на Марийка Марашлиева: Марийка Марашлиева. СВАТОСВАНЕ НА СТАРИТЕ ЕРГЕНИ. Случаят, за който искам да разкажа, е станал към края на 1976 год. или в месеците до началото на м. Май през следващата година. Добри Ганев е болен от рак и е постъпил в болницата в гр. Бургас. Борис Николов и Петър Филипов решават да отидат да го посетят в Бургас. Добри е техен близък приятел и ръководител на Братството в Айтос. Двамата, Борис Николов и Петър Филипов, потеглят за Бургас и отсядат (доколкото си спомням от разказа на Петър) в дома на Кралю Кралев, ръководител на Братството в Бургас. Те посещават Добри Ганев в болницата, като смятат на връщане да се отбият в Айтос, за да посетят Надка, съпругата на Добри. Добре, „но какво става, не мога да си обясня", казва Петър Филипов, „Борис Николов решава да си тръгне направо за София". Петър Филипов отива да го изпрати на гарата. Кой е бил още на гарата, не зная, но Петър Филипов бил изумен, като видял Борис Николов преди тръгването на влака, сграбчил в прегръдките си Милка Кралева да я целува като „селски ерген". Тия, които познават Петър Филипов, знаят, че е много строг в това отношение и такава близост с една сестра бе недопустима за него, каквото особено сега младите считат за нещо обикновено в последните години. Това си спомням от възмущението на Петър Филипов, което той споделяше с приятелите си от Братството. Тук ще се спра на думите на сестра Мария Тодорова, която е казвала някъде: „Когато аз си замина, ще познаете Бориса!" Може да не съм абсолютно точна, но тия са били приблизително думите й. За мен лично Борис Николов в третата си възраст не беше истинският брат Борис. Това беше вече „майстор Борис", както мнозина го наричаха. По-нататък в тая връзка мога да спомена още един факт, разказван пак с възмущение от Петър Филипов: по едно време Борис Николов идва при него с една млада жена на име Светла, която била от Варна, да ги запознае. Тя се интересувала от Учението на Учителя Петър Дънов и Борис я водел, та Петър Филипов да й поговори нещо в тая връзка. Не зная колко пъти може да е идвала тая жена в дома на Петър. Един път идва Борис с нея при Петър и му поднася един пъпеш като подарък. После Петър разбира, че пъпешът е от Светла. Втори път тя носи на Петър една вратовръзка като подарък, но той не я приема. Светла започва да пише писма на Петър и да ги пуща в пощенската му кутия, в които пише между другото кой за кого да се ожени. Тя е влюбена в Петър и предлага да се оженят. Борис да се ожени за майка й или леля й (не си спомням точно) и още други глупости. Веднъж Светла звъни на вратата на Петър и когато той отваря, за да види кой е, „тя се хвърлила на врата му", а той я бил „изритал" навън. Това считам, че е много силно казано, но във възмущението си от нейното нахалство, той искаше да каже, че я е изпъдил навън. Друг път тя идвала със сестра си и настоявали двете да влязат в дома му, но той не ги приел. После идвала с майка си, но не си спомням какво им е казал, но и тоя път не ги приел. След известно време идва при Петър Филипов брат Жечо Панайотов и носи едно писмо от нея за Петър. Последният се обръща към брат Жечо и му казва: „Брат Жечо, и при теб ли идва тая Светла?" А на нас казваше: „Чудя се как се е съгласил брат Жечо да ми носи писмо от Светла, тоя възрастен вече човек, на толкова години." Петър имал няколко писма от Светла, използвал случая, дал ги на брат Жечо да й ги върне, защото не му трябват нейните писма и не иска да има нищо общо с нея. Оттогава брат Петър Филипов наричаше Борис Николов „свата Борис". Аз съм виждала един-два пъти Светла като идва, но какво са говорили, не зная. Не съм присъствала на техен разговор. Веднъж бях в кухнята, когато тя дойде с Борис Николов. Те седнаха на пейката в градината и там разговаряха, защото в момента Петър работеше нещо там. Горното написах по настояване на брат Вергилий Кръстев. Подпис: М. Марашлиева (Марийка Марашлиева) София, 21.11.2000 г. Бележка на съставителя: Словото на Учителя Дънов е Великият идеал на човешката душа. Деянията на человеците земни и человеците подземни са деяния на падналите идоли на човешкото опорочение. Падналият идол в своето падение опорочи мнозина и унищожи стотици хора. Чрез него те бяха изпитани и бяха опорочени и отклонени от пътя им. Падналият идол има само минало. Но няма настояще. Нито бъдеще. В него няма живот! Само високият идеал на Словото на Учителя Дънов има настояще и бъдеще, защото той е сътворен от Духа на Словото за човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля, за да претвори себе си в живот и Словото да стане плът и кръв на человека земен и человека небесен. Амин.

ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ 1. В „Изгревът" том XI бе публикувано продължението за архива при се­мейство 2. Гобо и всички проблеми с него, от стр. 820 до стр. 825. 2. В точка 15 бе споменато, че ми беше предаден от Светозар Няголов компакт-диск от семейство Гобо, връчен на няколко лица, но не и на мене. Той беше отворен през месец януари 2000 год. от моя сътрудник Марина Иванова, която направи опис на същия компакт-диск. 3. Пълна изненада за всички. Невероятно изобретение на французите, йезуитите и михайловистите. Оказаха се не само крадци, защото присвоиха архива на Анина Бертоли, който бе обещан на мен, но и лъжци, защото излъгаха онези българи, които извършиха предателството срещу архива. И накрая се подиграха на всички българи. И то жестоко! Невероятно, но е факт! Е, господа чужденци, радвайте се, защото и аз се радвам, че измамихте българските предатели, както и вас измамиха други изпратени при вас предатели, също българи. Да живеят предателите! Сега е времето на предателите! 4. Ето описа какво има в този компакт-диск: а) От пакет 2 на архива са прехвърлени в компакт-диска само 20 лекции (от 18-а до 38-а) на 15-а година на Общия окултен клас - 1935-1936 година. Забележете - половината, а защо не са включени и другите, от 1-ва до 18-а? Защото там има някой българин-михайловист, който с френските йезуити поместват част от годишнината, за да не може с архива и годишнината да се свърши някаква работа. Тук българите, които получиха диска, бяха неприятно изненадани и това бе едно голямо унижение за тях. Разбраха, че също са излъгани! б) От пакет 3 на архива са поместени в компакт-диска от 1 -ва до 19-а лекция на 20-а година на Общия окултен клас 1940-1941 година. Забележете - също половин годишнина, също нарочно, която не ще послужи никому. Но тук трябва да отбележим със задоволство, че същата годишнина аз съм я издал в две томчета от оригиналния текст, който притежавам. Те бяха отпечатани през 1997 год. като „Всеки ден по една добра мисъл" и през 1998 год. като „Прав път", по стария правопис до 1945 год. Издадени са, но предателите там знаят това и изпращат половин годишнина, за да се подиграят с българите, които са техни поддръжници. Продължавайте по същия начин и в бъдеще! Ще остане като поучение на мнозината предатели. в) От пакет 8 от архива са прехвърлени в компакт-диска от 21-ва до 43-та лекция на 21-ва година на Общия окултен клас - 1941-1942 година. Но няма ги също лекциите от 1 до 20, които нарочно не са включени, за да не могат българите тук да издадат нищо. Но за голяма изненада на тукашните българи-предатели, тази 1941-1942 год. е издадена по оригинала от мен, като „Буден ум и будно сърце" и „Великата възможност", през 1999 год. Издадени са от мен, но не от крадците, лъжците и мошениците, както и от предателите! Запомнете много добре това, защото следва драматична развръзка. И вие ще си я проверите сега и след време! 5. Дами и господа чужденци, йезуити и михайловисти. Вие се оказахте не само лъжци, крадци и мошеници, но и големи подлеци. Та вие поставихте на колене вашите застъпници и онези, които писаха писма срещу мен, с които ви разколебаха, та свалихте вече натоварения архив на леката кола, с която трябваше да ми се докара архивът на Анина Бертоли чрез Величка Няголова. Подлостта ви е голяма и съответства на предателството ви спрямо Словото на Учителя Дънов. Тя, подлостта, идва от вчера, тя е днес тук и ще продължи и утре. Непременно ще продължи, защото архивът, който сте запленили незаконно, е у вас и той се държи от Силите на Разрушението. И той ще ви изпрати хора с нови методи, с нови хрумвания и вашата игра ще продължи дотогава, докато на българските предатели това им втръсне и да не могат да понесат унижението си. И тогава ще ви отхвърлят. А дотогава ще гледаме траги-комедията с подставени лица за актьори. А сценарият е написан от Духът на Разрушението. А дотогава ще видим още много големи ваши изпълнения, рожби на подлостта и на покварата. И това трябва да изтече, но чрез вашите слуги тук и идейни застъпници. Ще изтече мътната вода, но трябва и време, за да изтече. А ние ще продължим да описваме тези истории, защото те са предметно учение на всички българи - и от едната ложа, и от другата ложа. Голямо обучение. Необучен няма да остане нито един! Необучен не може да премине нататък. А аз ви благодаря, че ги прекарахте през унижението и за обучението им. Време им е да различават какво е кражба, какво е лъжа, какво е нечестност, какво е измама, какво е подлост и какво е поквара. Това не са думи, а това са състояния на съзнанието им, през които те днес преминават благодарение на вас. И затова те никога това няма да забравят. Ще го помнят. А другите, които идват след тях, ще си го прочетат от „Изгревът". Ето защо ние поместваме историята на откраднатия от вас архив на Анина Бертоли. Думата е точна: откраднат. Та вие нищо не знаехте за него, не знаехте нищо. Узнахте чрез мен и веднага Господарят, на когото служите, ви нареди да извършите предателство към Словото на Учителя Дънов. Днес е времето на предателите. И на покварата! Да живеят предателите и тяхното време! Така те ще се разкрият, оголят и видят от всички. И като премине времето, създадено от Духа на Заблуждението и неговите слуги, то ще дойде друго време! Аз чакам Новото време, създадено от Духа на Истината, което е в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. Амин. Новото време ще бъде времето на готовите души, изпратени от Невидимата Школа да се преродят или да се вселят и поемат от мен онова, което съм започнал и завършил, както и онова, което е предназначено за следващото поколение, което трябва да го довърши. Но това всичко е по Програмата, която движа, ръководя и осъществявам.

ЗА МОЛИТВИТЕ 1. В „Изгревът" том XI, от стр. 630 до стр. 680 са публикувани Молитвите на Учителя Беинса Дуно. 2. От стр. 681 до стр. 685 са отпечатани бележки към молитвите, от Вергилий Кръстев. 3. Всички молитви са дадени и преписани от старите ръкописи и от стария правопис са отбелязани в новия правопис след 1945 год. 4. Дадени са чрез старите форми и изрази на изразяване и така трябва да останат. Например на стр. 667, в Целителната молитва в т. 1, втори ред, е написано: „който е говорил с рабат ти". Трябва да остане в тази изразна форма и правопис. Така Святият Дух е дал тази молитва. А всичко останало са човешки разсъждения на изопачени човешки умове, които по начало не знаят кой е Духът, Който носи молитвите, кой е Духът, Който ги сваля от Божествения свят и кой е Духът, Който ги предава на Учителя Петър Дънов. Не знаят и вместо да учат и четат „Изгревът", търсят да изнесат несъществуващи пропуски. А направените пропуски от нас, аз ги изнасям. 5. По някой път има разлики, незначителни, от оригиналното тефтерче на Учителя и някои Негови собственоръчно написани молитви. Той впоследствие е внасял промени. Пример: в „Добрата молитва", стр. 631, стих 6, в оригиналното тефтерче на Учителя е отбелязано: „Ти благославяй живота ни, който посвещаваме на Теб за доброто на нашите братя и ближни". Тук е словоредът в оригинал. Публикуваният текст е също оригинал. 6. Така, както са дадени молитвите, така подред трябва да се преписват в „молитвеното тефтерче" от всеки. Наруши ли се редът и порядъкът, той, ученикът, нарушава и разкъсва последователностите и връзката, която ги свързва. А чрез тази връзка на Съвършенство те са свалени от Божествения свят от онзи Дух, Който ги сваля чрез Учителя Беинса Дуно. А това е Духът на Словото. 7. Молитвите не трябва да се приспособяват към езика, който ще говорят българите в дадено следващо столетие. Ще си останат в своя оригинал. В бъдещото човечеството ще учи онзи български език, на който е публикувано оригиналното Слово на Учителя. Той ще остане като класически български език на Словото на Учителя. 8. На стр. 679-680 в „Изгревът" том XI са дадени дните на седмицата и онези молитви, които трябва да се четат всеки ден. Това е дадено от Учителя. А в Нарядите, публикувани в XI том, от 1897-1918 год., на стр. 716, 719, 721, 764, 766, 767 са дадени упътвания за „Добрата молитва". Тя присъства на всеки събор. А в „Изгревът" том XII, стр. 4-240 в Нарядите от 1919-1950 год., това се вижда много добре, че тя присъства във всеки ежедневен наряд. 9. Беше ми обърнато внимание от Мария Арсова, че е чела от Учителя, който в една от беседите си казва, че всяка сутрин и вечер трябва да се казва, освен ежедневният наряд за деня, и „Добрата молитва" и 91 псалом. Ето защо тук добавяме тази забележка, която е вярна и да бъде за уточнение. Според съставителя това е видно от нарядите. Но редно е да се уточнят в действителност както е било и как трябва да бъде. 10. Беше ми обърнато внимание, че има разлика между молитвите в нарядите и онези, които са дадени в отделната глава. Да, има ги, защото ги има в протоколите и там така са отбелязани. Това са началните години и има пропуски в изписването им. Или пък Учителят ги е дал в първоначална редакция. Ето защо аз не промених нищо. Но на стр. 630-680 те са в своя окончателен оригинал. И по тях трябва да се ръководите. Ако се доберете до тях, ще видите и ще се срещнете с Духа на молитвите. И тогава ще се убедите какво значи молитва, която носи със себе си Дух, Мощ и Сила. Амин!

КОЙ Е УЧЕНИКЪТ, ЗЕМЕН И НЕБЕСЕН? Чрез работата на Пентограмата, ученикът влиза в 5-тях свята на човешката еволюция на человека земен и небесен. Ученик е онзи, който има пряка връзка със Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Ученик е онзи, който има пряка връзка, чрез Словото на Учителя, с онзи център, от който излиза това Слово. Ученикът е онзи, който чрез Словото на Учителя прави връзка с Духа на Словото и с онзи център, откъдето слиза Словото. А този небесен център е онзи небесен Престол на Отца на Светлините, на Бога Саваота. Ученикът е онзи, който чрез Словото на Учителя сваля онзи небесен лъч от Отца на Светлините в своето съзнание и оттам - в ума, чувствата и действията си реализира Словото. И Словото става плът в человека земен и небесен. Чело- векът земен, защото е от плът и кръв, и человекът небесен, защото с духа си прави връзка чрез Словото на Учителя си с Отца на Светлините, онзи небесен център, откъдето слиза Животът Вечен на това Слово. Ето това са етапите на пътя Господен на ученика земен и небесен, за да се свърже с Космическия ученик на Всемирното Велико Бяло Братство: 1. Изучаване, работа и приложение с Антиминса. 2. Изучаване, работа и приложение с Пентограмата. 3. Изучаване, работа и приложение със „Заветът на Цветните лъчи на Светлината". 4. Изучаване, работа и приложение със Словото на Учителя Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената. 5. Чрез Светлината от Словото на Учителя Беинса Дуно ще влезнеш в Света на Любовта и ще крачиш като человек в Дух и Истина. 6. Чрез Виделината от Словото на Учителя Беинса Дуно, която ще влезне в ума человечески и от земен ще го направи человек небесен, и тогава ще влезне в Света на Мъдростта. 7. Чрез Славата (Небесната, Божествена Светлина) от Словото на Учителя Беинса Дуно, която ще влезе в човешката душа и чрез Божествената Светлина на Словото ще я свърже с Божествената Душа на Бога. Само тогава може да влезе в Света на Истината, Свят на Слава Господня. А Духът Христов , Който беше в Мойсея, Исуса и Учителя, ще свърже всичко в едно, защото произлиза от един и същ източник. Христос вчера, днес и утре е един и същий. (Виж „Изгревът" том XII, стр. 368, 369, 370, 371, 372.) Съставено на 3 март 2000 год. от 17до 19 часа в гр. София от Вергилий Кръстев за улеснение, упътвания към материала на „Изгревът" от том XI и том XII.

Антиминсът и Бялото Братство Антиминсът и Святият Дух Антиминсът и Духът Христов Антиминсът и Отца на Светлините Антиминсът и Цветната Пентограма Антиминсът и 5-тях Свята на Пентограмата Антиминсът и человекът земен и небесен Антиминсът и ученикът на Словото Антиминсът и Космическият Ученик * * * * * * * * * * * * Работа с Антиминса Работа със „Завета на Цветните лъчи на Светлината" Работа с Цветната Пентограма Връзката между человека земен и Антиминса Връзката между человека небесен и Завета на Цветните лъчи на Светлината Връзката между ученика и Цветната Пентограма Връзката между ученика и Словото на Учителя Беинса Дуно Връзката между ученика и Космическият ученик на Всемирното Велико Бяло Братство I. ЕЖЕДНЕВНА РАБОТА С АНТИМИНСА 1.В „Изгревът" том XI, стр. 88-90 е дадена статията „Как се работи с Антиминсът". То е безкръвно жертвоприношение за Господнята вече­ря, която е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. 2.При ежедневната работа с Антиминса той стои окачен в рамка със стъкло на стената. Застава се пред него с Евангелие в ръка, като преди това почти наизуст трябва да се запамети всичко, което е описано за Антиминсът от стр. 4 до стр. 159. 3. Да си прочете на глас, застанал прав пред него, от стр. 88-90, за да си припомни как се работи с Антиминсът при Господнята вечеря. 4. След това прочита бавно стиховете от Евангелието, посочени в стр. 89, глава VII, от 5 ред отгоре до 9 ред. 5. Чете се глава XI на стр. 89, отгоре от 28 ред до 50 ред. 6. Чете се глава XII, от стр. 89-90. 7. Чете се глава XIII, от стр. 90, като всички стихове от Евангелието продължават със следващите редове. 8. За упътване е дадена гл. XIV на стр. 90. 9. Ежедневната работа с Антиминсът цели да се свърже ученикът със Святия Дух, а чрез Него да се добере до Христовия Дух. А чрез Него ще се добере до Отца на Светлините в Небесната дъга. Чрез нея той ще се влее в Духа на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Божествената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. II. ВРЪЗКА НА АНТИМИНСА СЪС „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" 1. Ученикът може да направи връзка със Святия Дух, Който е Духът на Обещанието от Небесната дъга от Отца на Светлините. Така той може да направи общение със „Завета на Цветните лъчи на Светли­ната", защото Духът на Обещанието е Духът Святий и е портокаленият цвят от спектъра на Небесната дъга. (Виж стр. 15-17 от книжката „Заве­тът на Цветните лъчи на Светлината".) А чрез портокаления цвят от Отца на Светлините на Небесната дъга той влиза в посвещение на едно тяло, на един ум и един дух, когато вижда цялата дъга от Отца на Светлините и проумява стиха „Свят, свят, свят Господ Саваот". (Исай, глава 6, стих 3.) 2. След посвещението си чрез Святия Дух, той се добира до Хрис­товия Дух, Който е сияние на Неговата Слава на Отца на Светлините и образ на Неговото същество и държи всичко със Силата на Своето Слово (Послание към Евреите, гл. 1, стих 3.) Ето тук се установява от ученика, че Христовият Дух е Духът на Обединението, Единението на Небето и Земята, на Битието и Небитието. А Духът Христов се пред­ставя от диамантовите бели лъчи на спектъра на Небесната дъга. 3. Отец на Светлините от Небесната дъга държи и съдържа Све­тата Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Отец на Светлините държи в ръцете Си Седемте Духа, Седемте лъча от Дъгата, Седемте звезди от престола Всевишен на Бога Саваота. Ученикът чрез Антиминса влиза в общение със Святия Дух, а чрез Него - в общение с Христовия Дух, а чрез Него - в общение с Господния Дух, а чрез трите, чрез Божествената Троица - в общение с Отца на Светлините от Небесната Дъга на Бога Саваота. III. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ АНТИМИНСА, „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" И ПЕНТОГРАМЪТ В следващия етап ученикът работи със „Завета на Цветните лъчи на Светлината" и чрез тях, чрез лъчита на Дъгата, той може да влезе в петтях Добродетели от Цветната Пентограма. Така портокаленият цвят, на портокалените лъчи от Дъгата, от Святия Дух, преминава в диамантовите бели цветове на Христовия Дух, Който обединява всички Добродетели от Небето и Земята и е даден в белия цвят в рамото на Пентограмата - Добродетелта (стр. 15-17,40-47, 49-50, 58 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината"). Така жълтият цвят на жълтите лъчи от Дъгата е представен от Духа на Мъдростта (стр. 18-21 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и заема рамото на Мъдростта от Цветната Пентограма. Така розово-червеният цвят на розово-червените лъчи от Дъгата се движи от Духа на Любовта (стр. 8-11 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината") и заема рамото на Любовта от Цветната Пентограма. Така зеленият цвят от зелените лъчи от Дъгата се движи от Вечнийт Дух на Вселената, Който движи Дървото на Живота на Небето и Земята (стр. 22-29 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светли­ната") и Който преминава в Духа на Живота (стр. 12-14 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината"), който управлява Живота Вечен с Божествената Правда. Правдата осъществява опознаване на Вечния живот с познанието на истинния Бог и утвърждаване на Неговия Дух във вътрешния человек на Земята и Небето. Зеленият цвят заема рамото на Правдата в Цветната Пентограма. А зеленият цвят, чрез зеле­ните лъчи от Небесната дъга, е който се управлява от Духа на Живота , един от Седемте Божии Духове. Така синият цвят от сините лъчи от Дъгата се движи от Духа на Истината (стр. 30-32, 55-56, 60 от книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината"). Тук е връзката между Словото на Бога и Духа на Истината, защото „глава на Твоето Слово е Истината" (псалом 119, стих 160). А глава на Истината е Божественият Дух. Синият цвят заема рамото на Истината от Цветната Пентограма.

18. ПЕНТОГРАМЪТ Тодор Ковачев Ще започнем с откъс от Гьотевия „Фауст". Фауст Не проумявам аз, защо ме питаш - вече те познавам, когато искаш, идвай ти; за вход по избор ти оставям комин, прозорец и врати. Мефистифел Да си призная! Да изляза пак оная дребна пречка ми не дава - петорната звезда на тоя праг. Фауст Нима те ПЕНТАГРАМАТА смущава? На ада син, кажи тогава - ако те спира тя, как влезе в моя дом и как подобен дух бе хванат слепешком? Мефистофел Той спи! Благодаря ви, прелестни създания! Със чудна вещина приспахте го завчас! За тоя ваш концерт длъжник ще съм пред вас! Не си човекът ти, що дявола ще хване! Във сладки сънища го уплетете вие, в море от блянове да тъне той без път! А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът Не трябва дълго да заклинам аз - ей там шуми един, сега е той при нас. Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях? От предоставения на вниманието на читателя откъс от произведението „Фауст", заключението е само едно: За Пентаграмът е знаел и Йохан Волфганг Гьоте. Други титани в литературата, като че ли няма, които да са го използвали в творбите си. Нито Достоевски, нито Толстой, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си. Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура. Поне аз не съм открил това. Разбира се липсата на отражението й в произведенията им не е доказателство, че не са знаели за нея, за Пентаграма. Може да са знаели, но не са намерили подходящ случай да го покажат. За сега знаем, че само Гьоте е направил това успешно. Фигурата Пентаграм е известна още на древните Мъдреци. Тя е дадена от Великите Посветени на учениците в окултните школи. В ония времена фигурата е била твърде опростена. Литографското копие и цветната картина, която имаме, са дадени от Учителя. Това вероятно е станало в края на миналия век. На учениците, които са били поканени да присъстват на събора през 1912 година в Търново, Учителят е дал Пентограмата, за да се ползват от нея. Познавах фигурата на Пентограма още от малък, защото копието, направено върху хартия от литографския камък, стоеше налично място в салона в Русе. Освен това, майка ми и баща ми имаха Пентаграма изработен от злато. Историята на златните образци на Пентаграма я има разказана в II том, стр. 218 на „Изгревът". Борис Николов увлекателно разказва за идеята на Савка, да се направи златен Пентаграм във вид на украшение, което да се носи от учениците в школата. Затова няма да я повтарям за съществуването на голяма цветна картина на Пентаграма научих едва през студентските си години в София. Един от нашите добри приятели, ученик в школата на Учителя, беше дядо Цочо Диков Ракитски, роден в плевенските села. Казвам „дядо", защото той беше на 80 години тогава, а аз на 20-тина. А и на него му беше приятно да го назовавам така. За него съм разказвал в VII том от сборника „Изгрева". Умен човек беше и ми беше приятно да общувам с него. И ето, вика ме един ден дядо Цочо в дома си ( а домът му представляваше една много малка барачка, за основа на която служеше сандък от някаква машина, с който е била транспортирана). Когато отидох, казва ми: „Чувай дете (това беше негов израз на обръщение към мен) ти се занимаваш и с фотография. Искам да ми направиш голяма снимка на ето това." И извади дядо Цочо една изрезка от доста стар вестник. На изрезката се виждаше черно-бяло изображение на цветния Пентаграм, Тогава той ми разказа за станал инцидент с властите по време на събор в Търново. Един журналист е успял да заснеме Пентаграма, след което го е публикувал в централен столичен вестник, придружен с критични слова. В кой вестник е станало това, не съм запомнил. В изрезката липсваше придружаващият я текст. Разбира се, това което искаше от мен дядо Цочо, го извърших. Мисля, че във фотографската репродукция взе участие и моя приятел Христето Христов, който се задоми, след като приключи следването си, в квартал Прослав на гр. Пловдив, където живее и досега. От фотокопията, които направихме, освен на дядо Цочо, дадохме и на други приятели. Това даде повод да заговорим за оригинала на тоя цветен Пентаграм. Постепенно се изясни, че картината - Пентаграм се пази в банята на частната къща на Паша Теодорова в недобро състояние и навит на руло. Не беше необходимо много умуване. Явно беше, че е необходима реставрация. Споделих идеята с бай Иван. То се знае той я прие с разбиране. След като бай Иван заставаше зад тая идея се заехме да я осъществим. Разговаряхме и с Боянчо Златарев. Така увеличихме групата на трима. Сега трябваше да намерим начин да вземем картината от Паша. Сондажите показаха, че няма да я даде. Съображенията й - неизвестни за нас. Тогава извикахме на помощ Колю Каишев. Те с бай Иван бяха големи приятели. От друга страна Колю Каишев беше в изключително добри отношения с Паша. Но и той не се реши да направи работата легална. Ето защо трябваше да свършим работата без знанието на Паша. Така и направихме. Бдителния читател, следящ поредицата „Изгревът", логично би задал въпроса: „А защо Иван Антонов не уреди вземането на Пентаграма от Паша? Нали той, както прочетохме в VII том на сборника, е живял у тях. Помагал им е. А благодарение на Паша и сестра й Ана се е образовал и завършил висшето си образование. Отношенията са им биле изключително близки." - Да. Точно така е. И до изселването на Паша и Елена Андреева от Изгрева, направено принудително от властите, той, бай Иван общуваше с тях. След тоя процес контактите се намалиха до крайния минимум. Защо? Ами защото Паша не живееше вече на Изгрева, а далеч от него. Комуникативността и на двамата обаче беше твърде ограничена. Паша можеше да се движи само с придружител, защото не виждаше. Иван Антонов - също, защото и той не виждаше добре особено вечер. Имаше така наречената кокоша слепота. Това е обяснението и причината да прибегнем до услугата на Колю Каишев. Изпълнителят беше той - Колю. Сборният пункт беше бараката на бай Иван. Разгледахме Пентаграма. Аз го виждах за първи път. От неправилното съхранение, боите се бяха напукали. Вероятно можеше да се реставрира. Ние обаче се страхувахме при тая манипулация, да не се повреди оригинала. Затова решихме да направим най- напред копие и след това, ако има възможност, да осъществим реставрацията. Така, ако се повреди нещо при възстановяването, да имаме точно копие на оригинала. Решението е взето. Посоката на действие е очертана. Остава да се осъществи. Изборът на художник, който да извърши репродукцията, бе ясен. Това можеше да бъде Цветка Щилянова. Разговора с нея проведох аз. Тя се съгласи веднага, без колебание. Нейните изисквания към нас бяха: да направим хубава здрава, устойчива и лека рамка, на която да опънем платното. За всичко това нямахме никакви проблеми. Братът на Цаню Антонов от Трявна - Трифон Антонов, беше специалист по дървообработването и работеше, като преподавател в института за усъвършенстване на учители в София. Бай Иван му обясни какво трябва да се направи. А той пое задължението да направи рамката в работилницата на института, като спази изискванията на художничката за рамката. И я направи. Отклонения нямаше. Следваше да намерим платно за рисуване и да го опънем върху рамката. И това беше направено. Вече думата имаше Цветка Щилянова. Занесохме рамката с платното и оригинала на Пентаграма в дома й. Тя живееше на ул."Мальовица" по това време. Платното бяхме грундирали по нейно указание предварително. Когато всичко беше поставено на стативите Цветка каза, че няма да може да се справи с чертането на Пентаграма. Отстранихме тази пречка, като с тая задача се заех пак аз. Сега вече майсторът художник трябваше да покаже изкуството си. И тя го показа. В това не се съмнявахме. Нали затова се обърнахме към нея. Кога стана това? - Датата е 19 юли 1963 година. Така е и записала Щиля- нова в десния долен ъгъл на картината - Пентаграм. Разплатихме се и прибрахме творбата. Сега къде да я съхраним? Тя е голяма. Размерите са 138 см. широчина и 178 см. височина. Да я наролим, значи да повторим невежеството, проявено при оригинала и да получим същия резултат. Заръката на Цветка беше да не се сваля платното от рамката. Трябваше да я съхраняваме там, където има условия за това При мен и при бай Иван нямаше такива. Оставаше това да направи Боянчо. Той имаше хубава къща близо до Изгрева, където живееше с рождените си сестри - Димка и Лунка. Така и направихме. Сложихме я зад гардероба в стаята му. Излишно е да казвам, че всичко се извършваше тайно. Тогавашната комунистическа власт би съсипала всичко, ако узнаеше за такива еретични, според нея, начинания. А извършителите ги чакаше подходящо наказание. Но всичко мина добре. Никой не се разприказва на неподходящо място. Преди да я укрием у Боянчо направихме цветна снимка. Това направи Николай Монов от Дунавци - Видинско. Той имаше фотолаборатория, правеше художествени снимки. Имаше такива умения. Само че точно с тая работа не се справи. Отиде си от тоя свят с несвършена работа. Къде му е наследството не знам, за да вземем негативите и да свършим работата му. Чух, че ги е дал на Илияна Иванова от Шумен. Друг слух е, че ги е занесъл в Бургас и предал на Милка Крапева. Вярно ли е всичко това - не знам. Сега, обаче, ще направим това, което Николай не направи от липса на воля и залитане по разни хубавици. Спомням си с горчивина, че Елена Андреева много чакаше тая фотография, но така си отиде от тоя свят, без да я види. Лично аз много съжалявам за това. А тя заслужаваше да я зарадваме с такова фотокопие. През пролетта на 1986 година си прибрах Пентаграма от Боянчо. Аз вече имах условия да го съхранявам. От тогава той е у нас. Наскоро след това Боянчо се пресели в невидимия свят,- По време на контактите си със Щилянова по повод Пентаграма, имах възможност да слушам от нея преживяванията, които е имала, когато е рисувала Учителя. Тогава от нея научих, че Той е бил инициатора за рисуването на тоя портрет от нея. С какво вълнение разказваше за срещите си с Него по време на сеансите. Запомнил съм от нея, че й е направило впечатление, как Той е слизал от стаята си и как старателно е нагласявал шала, с който се намятал и който виждаме изобразен на портрета. Всичко това тя разказваше с вълнение и радост при тия спомени. Предаваше състоянието си и на слушателя. След като Цветка Щилянова завърши работата си по Пентограма и ние си го прибрахме, нямаше време да извършим възстановяване на оригинала. Бързахме, да не би по някаква причина Паша да разбере, че той е изчезнал от банята й. Затова, по обратния ред го върнахме на мястото му. После вече не се създадоха условия да довършим замисленото от нас начинание. Къде е сега оригинала? Доколкото ми е известно, той се намира в къщата на Сава Симов - наследника на Йорданка Жекова на Изгрева. Ако е така, то е добре, защото в неговото жилище има подходящи условия да се съхраняват такива неща. Сега идва ред да видим какво представлява Пентаграма, какво е закодирано в него, как се тълкуват изображенията, които се виждат върху платното? Отговора на това се съдържа в поясненията, дадени от Боян Боев по изказвания на Учителя. Какво пише той? - Ще го прочетете в неговата статия „Пентограмът". Към всичко това няма какво аз да добавя. Заключението е едно: Само разумният ученик може да се ползва от силите, които излъчва Пентаграма. Който го притежава, трябва да го пази, да не се повреди, да внимава Мефистофел да не го приспи, защото царят на мухите, на въшките и на бълхите, може да заповяда на някой плъх, да го унищожи и когато се събуди, да констатира, че отново е бил измамен. Следователно, притежаването на Пентаграма означава още, че трябва да имаме будно съзнание и насън и наяве. Комунистите откраднаха тая форма и я ползваха за свой символ наред с кръстосаните сърп и чук. До скоро, тоя техен символ, петолъчната червена звезда, стоеше на върха на техния партиен дом в столицата. Отначало те си рисуваха петолъчката в правилна геометрична форма. Но понеже имаше нещо криво в ума им, в сърцето им, в съзнанието им, то те започнаха да я рисуват деформирана, разкривена, изопачена. Отражението на това изопачаване не закъсня. Силите, които стояха зад тая форма, ги провалиха. Съзнателно или несъзнателно те изоставиха петолъчката, като свой символ и приеха сега червената роза, да ги символизира. Ще видим какво ще им донесе тя? А учениците на школата трябва да бъдат внимателни, защото природата не понася изопачаването на формите, които ни е дала. [Преди да се работи с Пентограмата трябва основно да се проучи и да бъде с чисто сърце, светъл ум и праведна воля!]

17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА? Официалните власти направиха обиск, взеха цветната Пентограма от Горницата в гр. Търново, свалиха я, намотаха я на руло и години тя стоеше в Дирекцията на полицията. Духовенството и църквата водиха злостна кампания срещу Пентогра- мата, упреквайки, че г-н Дънов си направил икона и сам се е изрисувал. На цветната Пентограма художникът Ф.Шламбора бе изрисувал вместо портрета на Христа, който е в черно-бялата пентограма, образа на Учителя Дънов. (Виж Изгревът, том IX, стр. 452-453). Пентограмата бе заснета и поместена в българските вестници със злостни клевети срещу нея. Това продължи десетилетия наред. Предоставяме една изрезка от в-к София за доказателство на твърдението ни: „Разговор с Учителя Дънов". Вестник „София" бр. 150 РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ [1] За иконата и за идеалния човек. За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - „Вие българите" От няколко деня отново се заговори за „учителя" Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. „София" изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с „учителя", защото наистина достъпа до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата господин Дънов? Вярно ли е, че вие сте светец и че можете да сторите всичко каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато вие българите (като че ли той не е българин б.р.) не се покаете, ще бъдете унищожени. Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала(!?) Аз съм идеалния човек, на картината е изобразен само идеалния човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е божие подобие. Петоъгьлника изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - закона на правдата. Ножа - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека. Кандилото - божествения живот (любовта), която трябва да блика у човека. Дървото - истинската храна на човека. Окото - Бог, който всичко вижда. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Това е една обикновена картина, както всяка друга. След тия обяснения, нашият сътрудник е задал и следния въпрос на Дънова: - Защо вашия пръв последовател Лулчев е недоволен от присъдата на двете Тимеви и е поискал да се апелира делото, за да получи и „лихвите" върху откраднатите скъпоценности на Гела. - „Лулчев е като вас, българин, роден от грешни родители. Той е само позлатен, но не златен. Не ме интересуват неговите работи. Гела била самотна. Та всички, които не са с мене, са самотни." - Кажете нещо и за мене - моето бъдеще? - го запитва нашият сътрудник. - Как е вашето име? - Рашо. - Много добре. Вие сте щастливец, защото имате в името си буквата „Ш"(?!) ---------------------------------------- [1] В статията личи грубата перрефраза на думите на Учителя, ако въобще е имало реална среща.

Вергилий Кръстев 16. ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА I. УПЪТВАНЕ По времето на събора в гр. Търново в Горницата на вилата, освен другите чертежи и символи, била окачена и цветната Пентаграма. Тя е била нарисувана по идея на Учителя Дънов от руския художник емигрант-белогвардеец Ф. Шламбора, като отдолу стои името му и датата 19.VIII. 1922 г. (Виж Изгревът том. IX, стр. 452-453). Тя е била с размери 138 см. широчина и 178 см. височина и е била закрепена на рамка. Над Пентограмата са изрисувани три херувима в детски образи - два в профил, един в анфас с големи разтворени крила, символизиращи Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Кръгът на Пентограмата, който в черно-бялата се образува от думите „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа", то тук е дадена дъгата, разложена в 7 цвята. Надписът започва отдолу и продължава от ляво на дясно и опасва целия кръг, образуван от седем цветната дъга. На върха на Пентограмата, заеман от Истината, е нарисуван образа на Учителя Дънов до пояс с разтворени ръце и длани с ореол на главата му. Книгата е отляво, а отдясно вместо свещ е нарисуван стар светилник от времето на Скинията на Мойсея. В дясно е свещеният подпис на Учителя Беинса Дуно. Окото в ляво и Дървото от дясно са извън върховете на хоризонталното рамо на Пентограма, представено от Мъдростта. Долу, широкият път с широката врата при левия долен крак на Пентогра- мата, както и стръмният път от дясно са дадени извън рамената на Пентогра- мата, този на Истината и на Любовта. Долу е нарисувано колело с крила, изобразяващо Духа Господен, който със своите облачни крила е покривал през деня пътуващия Израел по пустинята. Под колелото е нарисуван като слънце онзи огнен стълб, който е водел израилтяните през нощта в пустинята. „И Господ предхождаше пред тях, деня в стълп облачен, за да ги управя по пътя, а нощя в стълп огнен, за да им свети, та да вървят деня и нощя." Изход гл.13. ст.21 Отдолу извън кръга на Пентограмата са нарисувани 5 ангели с крила в детски образи, изобразяващи, че са носителите на 5-те добродетели на Пен- тограмата. Буквите, изписани в малките триъгълници, образувани от 5-те върха и рамената на триъгълниците означават: „Исус Христос син Божий Спасител". Другото останало съответствува на черно-бялата Пентограма. II. КАК СЕ РАБОТИ С ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА В Пентограмата е сътворено цялото Битие на Вселената. И ученикът тръгва сам с помощта на Учителя или по-точно казано човешката душа, излязла от Битието на Духа се връща отново към Божествения Дух, като по пътя си минава през Пентограмата през Добродетелта, Мъдростта, Любовта, Правдата, Истината. Като преминава през всеки един свят от петте свята на Пентограмата е потребно да изпълнява винаги Волята на Бога. Каква е Волята на Бога през света на Добродетелта? - Да се изявява Христовата Слава като Дух на Словото в живот и плът. Каква е волята на Бога през света на Мъдростта? - Да се изяви Силата на Виделината като Дух на Виделината за човешката душа. Каква е волята на Бога през света на Любовта? - Да се изяви Силата на Любовта чрез Светлината като Дух на живота. Каква е волята на Бога през света на Правдата? - Да се изяви силата на Духът Божий като Сила, управляващ живота на Битието чрез Вечния Дух- Каква е волята на Бога през света на Истината? - Да се изяви Свободата на Духа, като живототворящ Дух на живота. III. ЦВЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПЕТ РАМЕНА ОТ ПЕНТОГРАМАТА И ВРЪЗКИТЕ ИМ СЪС „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" * Добродетелта е нарисувана с бял цвят, защото чрез нея се изявява Христовата Слава, която е проявление на Духа Христов, който е с диаманто- ви - бели лъчи (Виж „Завета на цветните лъчи на Светлината", стр. 40.) След като се изкаже формулата 1., тогава се отваря на посочената стр. 40-41 и се работи с тях. Чете се за Диамантовите бели лъчи. Мъдростта е нарисувана с жълт цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Виделината, която е с жълти лъчи на Дъгата. След като се изкаже формулата 2. Тогава се отваря на стр. 18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете и проучава за жълтите лъчи. Любовта е нарисувана с розов цвят, защото чрез него цвят се изявява Духът на живота, който е розов цвят от дъгата. След като се изкаже формулата 3., тогава се отваря стр. 49 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Розови лъчи, както и на стр. 60 и се чете за Розовия цвят. Правдата е нарисувана с зелен цвят, защото чрез нея се изявява Силата на Духа управляващ живота на Битието, който е Вечния Дух. След като се изкаже формула 4., тогава се отваря на стр. 22-29 и се чете от „Завета на цветните лъчи на светлината" за зелените лъчи. Истината е нарисувана със син цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Истината, който ни води в Духа на Свободата, който се проявява като животворящ Дух на живота. Като се изкаже формулата 5., отваря се на стр. 30 - 32 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Сините лъчи. После се отваря на стр. 60-61 и се чете за Плодът на Любовта, който се сътворява от Седемте Духа на Дъгата, които сътворяват Седемте цвята на Дъгата. Накрая се чете заповедта на Учителя от стр. 61. Ето така се работи с цветната Пентограма, свързваща се с Дъгата на седемте Божии Духове на „Завета на цветните лъчи на светлината". Амин. 10 ч. с. 10.01.2000 IV. ЦВЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПЕТ РАМЕНА НА ПЕНТОГРАМА I рамо - Добродетел е с Белия цвят II рамо - Мъдрост е с жълтия цвят III рамо - Любов е с розовия цвят IV рамо - Правда е с зеления цвят V рамо - Истина е бледо (светло) син цвят Така са дадени в оригиналната цветна Пентограма от Учителя и нарисувани от художника Ф. Шламбора на 19 август 1922 г. Цветовете на рамената са такива каквито са дадени от стр. 854 „Изгревът" том XII Потвърждението се намира и в книжката на „Завета на цветните лъчи на светлината". Думата „Добродетел" има значение, че се е реализирало най-малкото Добро чрез човешката воля. Най-малкото Добро и Добродетел са в единствено число. Но „Добродетел" се употребява и като сборно, събирателно понятие - като 5-тех рамене от Пентограмата, като 5-тех Добродетели на: Добродетелта, Мъдростта, Любовта, Правдата, Истината. Тогава се казва: „Петтях Добродетели". Когато дойдем до онова време, когато ще публикуваме всичко това, което съм събрал за „Завета на цветните лъчи", тогава ще дадем необходимите упътвания за работа с тази книжка. Първо се работи с Антиминса. Второ се работи с „Класа на Добродетелите". Трето се работи с Пентограма. Четвърто се работи с Цветния Пентограм. Пето се работи със „Завета на цветните лъчи на светлината". Ето това са етапите на петтех върхове на Живата Пентограма, които означават човешката еволюция от милиони и милиарди години, за да може чело- века земен да се претвори на человек небесен. Словото на Учителя Дънов е за человека небесен. „Изгревът" е също за человека небесен. А человекът земен ще върви по своя път, ще учи, ще прилага, докато стигне до реализиране на най-малкото Добро, за да се добере до първото рамо на Пентограмата, където е Добродетелта. А след това го чака дълъг, дълъг път на обучение.

15. [ НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА ]* 1. Доброто семе, което Господ е посял в твоята душа ти поливай за да израсти; защото това семе носи всичките блага за твоята душа. Слушай Господа Който те учи и душата ти ще получи мир който превъзхожда всичко. Псал. 119; 1 - 8 2. Добрите желания, които Небето е вложило в тво­ето сърдце прилежно ти отглеждай; защото те носят за теб всичките радости на животът. Не отлагай доброто, което ръката ти дава да вършиш. Защото в това се Господ весели. Слушай го всякога за да те благослови. Псал. 119; 9-16 3. Добрите мисли, които Господ сам е внесал в твоето сърдце ти не опъждай; храни ги с млякото на животът за да укрепнат; защото в тях Господ е поставил всичките сладо­сти на животът за тво­ята душа. Пази ги като зеницата на окото си и Господ ще благоволи в теб. Псал. 119; 17-24 4. Подвизавай се в добрия подвиг Ходи в пътят на животът с вяра и Господ ще преобърне всичко да ти съдействува за добро. Пази Словата му. Изпълняй волята му и ще познаеш Истината; Тогава Господ ще ти е всегдашно веселие Псал. 119; 25-32 5. С Добродетелта Господ основа светът и е положи крайъгълен камак в осно­вите на душата. Затова пази това съкровище скри­то в дълбочините на тво­ето сърдце, защото в него е поставено твоето ща­стие, което Небето ти е отредило. Псал. 119; 33-40 6. С Правдата Господ утвърди и съгради све­тът и е постави свое мерило в душата да й показва пътят към Небето. Пази тая Небесна мярка като пробен камак да узнаваш и познаваш всички неща; Защото в тоя камък е скрита сполуката на твоята душа. Псал. 119; 41 -48 7. С Любовта Господ направи всяка жива твар и с нея вдъхна в человека дихание на живот и той стана жива душа; Затова Той е поста­ви Кърмилница на душата да е храни с млякото на животът. Съхранявай това мляко в сърдцето си за да си жив. Псал. 119; 49-56 8. С Мъдростта Господ създаде светът и постави всяко нещо на местото му; Затова Той е постави наставник на душата; Слушай гласът на този твой наставник за да ти е добре през всички­те дни на твоето пришелствувание на земята. Внимавай в Нейните Слова на животът. Псал. 119; 57-64 9. С Истината Господ произведе светът и тури образ на всичко да се познава; Затова Той е постави светилник на душата за да е упътва в Пътят на животът. Пази този светилник да не угасне за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдвание на земята. Псал. 119; 65-72 10. С Милостта Господ съгради жилището на ду­шата и с нея е пази от всички злини; Затова Той е постави целител на нейните болки и грешки; Затова пази милостта в твоето сърдце за да си здрав и щастлив през дните на животът си, не е отдаличавай от вратата на жилището си. Псал. 119; 73-80 11. Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това разми­шлявайте. И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13. А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от уста­та си. Недейте говори лъжа един на друг като се съблекохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божий, облечете се в Милосердие, благост, смиреномудрие, кротос, дълготърпение. Псал. 17; 6 14. Претърпявайте си един на друг, и един на друг си прощавайте, ако би някой да има тъжба връх някого; Както Христос е простил вам, така и ви; И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършен­ството. И мир Божий да владее над сърдцата ви. Словото Христово да се вселява в вас богато. Псал. 6; 4 15. За това отхвърлете лъжата, и всякой с ближният си говорете Истината. Защото сми удове един на друг; Гневайте се и не съгрешавайте. Слънцето да ви не завари в разгневението ви. Нито давай­те место на дяволът. И не оскърбявайте святийт дух Божий с когото сте запе­чатани за денът на искупуванието. Псал. 7; 4 16. А плодът на Духът е Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, вяра, кротос, ми­лосърдие, въздържание, против таквиз н яма закон. Ако духом Живеете, Духом и да ходите. Да не бивами тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждами. Псал. 21; 5 17. Любовта дълготърпи, благосклон­на е. Любовта не завижда; любо­вта не се превъзнася не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; На неправдата се не радва, а срадва се на Истината, всичко претърпява на всичко хваща вяра, на всичко се надее всичко търпи. Псал. 13; 7 18. Които ще въздаде всекиму според делата му; жи­вот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и презрение и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имами удобрението в душата си от Бога. Псал. 73; 10 19. Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам и те идат вслед мене. И Аз им давам Живот вечен и няма да загинат, никой няма да ги грабне от ръката ми; Това е волята на Отца. Псал. 63; 7 Душата си ти подигни в Господа за бъдни дни в основа чист живот положи с сърце пълно с любов ти служи. 15-ТЕ СТЪПАЛА НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ: Любовта дълготърпи, благосклонна е Любовта не завижда не се превъзнася не се гордее не безобраствува не дири своето си не се раздражава не мисли зло срадува се на истината Любовта всичко претърпява на всички хваща вяра на всичко се надее всичко търпи Любовта никога не отпада. Първо Послание към Коринтяните Глава 13 Любовта грешките не вижда, а само доброто. „Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове." Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 24. IX. 1921 г. ------------------- * Нарядът е написан с почерка на Учителя на отделни малки, еднакви по големина и форма листчета, като всеки номер е на отделно листче. На плика, в който са съхранявани, има стенографска бележка: „Наряд от Учителя. [...] Мисли за всеки ден."

Вергилий Кръстев 14. УПЪТВАНЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА I. УПЪТВАНЕ Трябва основно да се проучат всички материали от „Класът на добро­детелите". Трябва да се проучи и разбере, че чрез Пентограмата е работило едно предишно поколение. От последователите на Учителя Дънов, влезнали в поредицата „Изгре­вът", аз не срещнах нито един, който да можеше и да знаеше как се работи с Пентограмата. Бяха събирани десетки години онези ръкописи, които даваха някаква представа. Но в основната си част бяха материалите, които ми бяха предаде­ни от Мария Тодорова. Тя не можа да ми каже нищо повече от това, което се изнася, защото те бяха заети с борбите, които се водеха непрекъснато между последователите на Учителя Дънов. Но това, което бе спасено и събрано, все пак не е малко, макар че липсваха материалите от първите две години на „Кла­сът на Добродетелите". Поместих онова, което бе съхранено, за да има човек нагледно представа, че работата с Класът на Добродетелите е траела три - четири години (Виж „Изгревът", том II, стр. 208, 218; „Изгревът" том V, стр. 615 -619). Много добре да се усвои целия материал за Пентограмата - описание, наряди, правила, обяснения. Пентограмата се поставя в остъклена рамка, окачва се в онази стая, в която ученикът работи. В тази стая други лица не трябва да влизат. Ако притежателят на Пентограмата не може да спазва чист живот с чисти чувства, светли мисли и праведни постъпки, то по-добре е за него да не я окачва в дома си. По-добре да стои навита на руло и да чака своето време, когато ще има условия да бъде окачена. Пентограмата е могъщо оръжие за съзидание и за добро. Пентограмата е могъщо оръжие за разрушение и за зло. Затова бъдете внимателни с нея. Човек може да се ползува от съзидателните сили, които са в нея, както за своята еволюция, за духовното си сътворяване и за вътрешния духовен път, през който трябва да премине. А етапите на Пътя му са обозначени в Пентограмата. Всички материали за Пентограмата бяха подготвени, събрани в едно ця­ло в дните 7 януари (петък) и 8 януари (събота) през 2000 година. Амин. II. КОГА СЕ ДАВА И СВАЛЯ ОТ НЕБЕТО ПЕНТОГРАМАТА Пентограмата се предава на Учителя Дънов на 13 февруари 1900 година от Господ Емануил. Ето какво е записал Учителят Дънов в едно свое тефтерче: „Февруари 13,1900 год. Господният Дух говори: Познавам аз сърцата на всички. Не са толкова чисти и свети както си ги мислите. Тези които ви заоби­калят са развратни до корен, те всички са чада на беззаконие, синове на блу- деяния, но нито един не ще успее против Моето решение. Защото съм Аз, Кой­то сам те водя, няма ухищрение против мене, което да може да успее. Ти си победител! Ето ще приемеш един знак от мене: в тоз месец. Говори ясно. Господ те чува. Той беше отгоре ти и наблюдаваше твоите мисли и желания. Това Слово, което ти се дава, е вярно. Да бъде Господ твой благословен. Сега и винаги. Твой Господ Емануил." III. ВСТЪПЛЕНИЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА ВЪНШНИЯТ КРЪГ I. Човек застава пред Пентограмата и да смекчи Силите, които протичат в нея, то мислено прекарва със светъл лъч един външен кръг около Пентогра­мата. Изговаря следната формула: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко дру­го ще ви се приложи". Мисленият светъл кръг започва от точката долу и се прекарва от ляво надясно. II. Вторият кръг започва от същото място долу и със светъл мисловен лъч се прекарва от ляво на дясно. Прокарва се като вътрешен концентричен кръг на няколко сантиметра по-навътре от външния кръг, който вече сме прека­рали. Изрича се следната формула: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина, Своего Единородного, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има Живот вечен." III. Пристъпваме към изговарване на думите, опасващи петте върха на Пентограмата, който кръг затваря самата Пентограма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа" IV. ОТВАРЯНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изрича формулата „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа." Започва да се отваря Пентограмата чрез формули, като се започне от левия долен връх, на който е написано Добродетел и се върви по рамото на петоъгьлника и се стига до рамото на Мъдростта, после се слиза по рамото на Любовта, качва се по рамото на Правдата, отива се на върха и се слиза по рамото на Истината. Пентаграмата е отворена, извървян е пътя по нея с формулите и отново се затваря. Изговарва се по реда описан по-горе следните формули: „В изпълнението волята на Бога, чрез Добродетелта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Мъдростта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Любовта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Правдата е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Истината е силата на човешката душа" V. РАЗГРЪЩАНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изговарят думите от външния кръг на Пентограмата - „В из­пълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Отваря се отново Пентограмата като се започва произнасяне на форму­лите от левия връх долу, на който е обозначена Добродетел: "В Божествения план е, аз да раста в Добродетелта." "В Божествения план е, аз да цъфтя в Божията Мъдрост." "В Божествения план е, аз да зрея в Божията Любов." "В Божествения план е, аз да възраствувам в Божията Правда." "В Божествения план е, аз да живея в Божията Истина" Амин VI. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА С УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО Застава се пред Пентограмата и се произнася три пъти „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Започване да се произнасят формулите към Пентограмата по друг ред, именно: Нема Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Нема Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Нема Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Нема Правда като Божията Правда. Само Божията Правда е Правда. Нема Добродетел като Божията Добродетел. Само Божията Добродетел е Добродетел. Нема Слава като Христовата Слава. Само Христовата Слава е Слава Божия. Нема Сила като Силата на Духа. Само Силата на Духа и Сила Божия. Амин VII. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА НЕБЕТО Трите големи букви, изписани горе отляво и отдясно на върха, са „В" и „У", а отдолу, между двата крака на Пентограмата, е буквата „Ж". Затова те означават „Великият Учител на Живота". Кой е този Учител? Отговорът се дава от същите букви, а това е „Великият Учител на Небето". Долната буква е нари­сувана така, че може да се чете веднъж на „Ж", а друг път на „Н". Сега, чрез формулите се обръщаме към Господа Емануил, който е сва­лил Пентограмата от Небето. Да се прославиш Господи в нас чрез Любовта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Мъдростта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Истината Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Правдата Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Добродетелта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Славата Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Духът Си.

13. НАРЯД ЗА ПЕНТОГРАМАТА 1923 година* По нареждане на Любезния ни Учител, Съобщавам ви, че всички братя и сестри, които са ученици на школата на Всемирното Бяло Братство и тези, които са участвували в събора, ще им се даде следующия наряд, който влиза в сила от 23 септември т.г., а именно: Изпълнението на наряда ще става всяка сутрин при започване изгрева на Слънцето. ЗА ПЪРВА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитането 15 гл. От Евангелието на Йоана и размишление върху първия стих: „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът". 2. Добрата молитва 3. „Нема любов като Божията Любов [Н.Л.К.Б.Л.] Само Божията Любов е Любов" (три пъти) [С.Б.Л.Е.Л.] ЗА ВТОРА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 5 стих: „Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в мене и Аз в него, той приноси плод много, защото без мене не може нищо да сторите." 2. Отче наш 3. „Нема Мъдрост като Божията Мъдрост [Н. М. К. Б. М.] Само Божията Мъдрост е Мъдрост" (три пъти) [С. Б. М. Е. М.] ЗА ТРЕТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 10 стих: „Ако държите моите заповеди ще пребъдете в Любовта ми, както съм Аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата Любов." 2. Лозинка 3. „Нема Истина като божията Истина [Н. И. К. Б. И] Само Божията Истина е Истина" (три пъти) [С. Б. И. Е. И.] ЗА ЧЕТВЪРТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Ев. на Йоана и размишление върху 16 стих: „Не избрахте вие мене, но Аз вас избрах и поставих ви да идете вие да принасяте плод и плодът ви да пребъде; щото каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." 2. Молитвата на Триединния Бог 3. Молитва на братството 4. Молитва - Хвала 5. „Нема Правда като Божията Правда [Н. П. К. Б. П.] Само Божията Правда е Правда" (три пъти) [ С. Б. П. Е. П.] ЗА ПЕТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 26 стих: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мене." 2. Молитва за плодовете на Духа 3. „Нема Добродетел като Божията Добродетел [Н. Д. К. Б. Д.] Само Божията Добродетел е Добродетел" (три пъти) [С. Б. Д. Е. Д.] ЗА ШЕСТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 16 глава от Ев. Йоана и размишление върху 23 стих: „И в оня ден нема да поискате от мене нищо. Истина, Истина ви казвам, че всичко каквото попросите от Отца в мое име, ще ви даде" 2. Молитвата на Царството 3. „Нема сила като Силата на Духа [Н. С. К. С. Д.] Само Силата на Духа е Сила Божия." (три пъти) [С. С. Д. Е. С. Б.] ЗА СЕДМА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 17 глава от Евангелието на Йоана с размишление върху 3 стих: „А това е живот вечни, дето да познаят тебе Единаго Истинаго Бога и Исуса Христа когото си проводил." 2. Преповторение на всичките предишни шест седмични четива (наряди) и прочитане текста на един стих, които беше избран за всяка седмица, без да се четат отбелязаните глави от Евангелието. 3. „Да се прослави Името Божие на земята, както е горе на Небето" (три пъти) Този наряд е само за неделните дни (седмици), като се преповтаря, а през другите дни от седмицата са свободни да се молят, както ги ръководи Духът, като се чете и Молитвата на Братството. Нарядът ще се даде само на ония братя и сестри от Школата, които ще го изпълняват. Досегашните гимнастически упражнения остават в сила и за през тази година. Трудовият час остава и занапред. „Празникът на труда" ще се отпразнува на 22 септември нов стил, в които ден ще започне труда (виж стр. 361 от Търновските беседи от 1922 г.) За новоначинаещите братя и сестри ще им се даде за наряд през годината да четат под ред всеки ден по една глава от Новия завет, като започнат от Ев. на Матея и свършат с Откровението. Да се молят с Добрата молитва и Отче наш. Ще им се даде пост, третият петък от всеки месец по 24 часа или 36 часа. За гимнастически упражнения ще им се дадат старите четири упражнения от 1921 год. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа. ------------------------------------------------------------------------ * Изпратено от П. Епитропов до братствата в страната

12. НАРЯД ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО 1920 година Даденият наряд от събора в гр. Търново 1920 година, ще се изпълнява само в неделните дни и то колективно в обикновените неделни събрания, а всички други дни от седмицата се прекарват със свободна молитва и четене на Библията по дадения ред с думите. Гимнастическите упражнения - задължител­ни за всеки ден. Този наряд впоследствие става индивидуален за онзи, който ще работи с Пентограмата. Работи се всяка неделя. [ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА С ПЕНТОГРАМАТА ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ] [ I. ФОРМУЛИ: ] ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО [Материал с почерка на Учителя] Сеп. 22.9.1920 г. Нема Любов като Яну. 14.1921 г. Божията Любов. Май 20.[1921 г.] Само Божията Любов е Любов. Сеп.30.[1920г.] Нема Мъдрост като Яну. 22. [1921 г.] Божията Мъдрост. Май 28. [1921 r.] Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Окт. 15. [1920г.] Нема Истина като Фев. 20. [1921 г.] Божията Истина. Юни 18. [1921 г.] Само Божията Истина е Истина. Окт. 23. [1920г.] Нема Правда като Фев. 28.[1921 г.] Божията Правда. Юни 26. [1921 г.] Само Божията Правда е Правда. Ноем. 21. [1920г.] Нема добродетел като Март 14. [1921 г.] Божията добродетел. Юли 18. [1921 г.] Само Божията добродетел е добродетел. Ноем. 29.[1920 г] Нема слава като Март 22.[1921 г.] Христовата слава. Юли 26.[1921 г.] Само Христовата слава е слава Божия. Дек. 21. [1920г.] Нема сила като Апр. 27.[1921 г.] Силата на Духа. Авг. 17.[1921 г.] Само силата на Духа е сила Божия. [Свещеният подпис] 17.09.1920 [ II. МОТА ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА ОТ КНИГАТА ГОСПОДНЯ: ] [Материал с почерка на Учителя] ЗА ЛЮБОВТА I Кор. 13: 4,7; Кол. 3:14; Мат. 22: 37,39; 2 Сол. 3: 5; Гал. 5: 22,23; 1 Йоан 4:19; Йоан 14: 31; Псал. 5:11; 1 Йоан 5:1; 1 Йоан 2: 5; 1 Йоан 4:17,18; 1 Кор. 8: 3; Рим. 8: 28; Юдино 21 ст.; 2 Кор. 5: 14; Йоан 14: 21,23; Йоан 16: 27 ЗА МЪДРОСТТА 1 Лет. 22:12; Дан. 2: 20; Деян. 7:10; 2 Тим. 3:15; Рим. 16:18-19; Ефес. 5:15; Иак. 1: 5; Прич. 2: 3; Прич. 8:11; Исаия11:2 ЗА ИСТИНАТА Йоан 14: 6; Йоан 7:18; Йоан 1:14; Йоан 14:17; Йоан 16:13; Йоан 17: 17; Рим. 2: 2; Псал. 96:13; Йоан 4: 24; 2 Кор. 6: 7; Ефес. 5: 9; Псал 51: 6 ЗА ПРАВДАТА Исая59:16,17; Исая61:1 0,11; Мат.5:15; Откр. 19:11; Псал. 45: 6; 2 Кор. 5: 21; Ефес. 4: 24; 1 Йоан 2: 29; Евр. 11: 33; Мат. 5: 6 ЗА ДОБРОДЕТЕЛТА Иак. 3:17; Фия. 2:13; Откр. 14:13; 1 Тим. 2:10; Евр. 6: 9; Мат. 25: 34, 40; 2 Кор. 9: 8; 1 Тим. 6:18; Евр. 13: 21; Йоан 3: 21 ЗА ХРИСТОВАТА СЛАВА Йоан 1:1, 5; Фия. 2:6,12; Кол. 1:15,18; Евр. 1:6; Отк. 17:14; Псал. 45: 2; 1 Тим. 2: 5; Лук. 1: 78, 79; Йоан 11: 25; Йоан 17: 24 ЗА ДУХА Мат. 12:28; Лук. 4:14; Бит. 1:2; Псал. 104:30; 1 Пет. 3: 8; Рим. 8:11; Сол. 1: 5; Лук 24: 49; Ефес. 3:16; Ефес. 1:17 [17.09.1920 г. Търново] III. „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий 15 август Търново" [Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно] [ IV. УПЪТВАНЕ ] Всички молитви ще се четат много бавно, за да взема участие цялото битие на човека. Почва се с „Добрата молитва" и се свършва с „Отче наш". Ставане в 5 часа - 5.30 часа, започване точно в 6 часа по официалния часовник. След първото изречение от формулите за Пентограмата следва съответ­ното четене от мотата съответно за дадената Добродетел, за която се изрича първото изречение. След дълбоки размишления по четенето с тих и спокоен глас и от дълбо­чината на душата, ще се каже гласно второто изречение от формулите за Пентограмата. След това се чете съответното мото. Пример: втората формула е за Мъдростта и ще се чете мотото за Мъдростта.

11. [ ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА ] 1915- 1916 г. НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА До сега работихме за себе си и видяхме последствията; следващата от септемврий година няма да мислим ни за себе си, ни за света, а ще се посветим на работа изключително за Господа. Наредбата, която ще ви дам е от Горе; върху нея не философствувайте и никому нищо не казвайте без позволение. Който не иска да вземе участие в подвига, за да няма отпосле недоразумения, нека без двоумение и колебание каже отсега - свободен е, ще го извиним. Нашата работа ще започне от идещий септемврий - точно от 6-й; до тогава всеки ще реши за себе си и ще направи необходимите приготовления. Първите 10 седмици през годината ще посветите в размишление върху Божията Добродетел, във всичките отрасли на живота (между хората, животните, света - всякъде, дето можете да я намерите) и ще се стараете да правите добри дела, както ви продиктува Духът от вътре. Вторите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Правда и ще се стараете да изправите своите дела. Третите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Любов, върху идването на Христа на земята, тогава и сега, върху изкуплението на човешкия род и неговото издигане. Четвъртите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Мъдрост, върху въдворението Царството Божие на земята, върху създаването на новата човешка раса. Петите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Истина. Последните две седмици ще посветите на Духа. 52-те неделни дни ще посветите на молитва и размишление за Бога следователно, през тия неделни дни няма а вършите нещо лично за себе си, от което бихте имали каква-годе облага (пари, храна, удоволствие). Само, ако някой ви повика да му услужите или поиска да му дадете нещо, ще го направите. През останалите дни на седмицата сте свободни. Всички онези, които ще вземат участие в подвига, в началото на всеки от посочените шест седмични срока (шест пъти в годината) начиная от 6 септември, обезателно ще стават в 4 часа сутринта и след като се омият и облекат, всеки сам (отделно мъжът, отделно жената, ако са женени) ще произнася гласно следния пропуск: „Благославяй душе моя Господа", „Благослови Господи душата ми, да нося основата на Добродетелта Ти", „Така да възпламени Божията Добродетел в моята душа" и ще започне размишленията първите 10 седмици върху Добродетелта. Последните две фрази от пропуска се изменят спроти седмиците и размишленията, които са посочени по-горе; например: в началото на вторите 10 седмици, след първите две фрази от пропуска, ще прибави: „Да нося мерилото на Правдата Ти" и „Така да възпламени Божията Правда в моята душа". В началото на третите 10 седмици ще прибавя: „Да нося образа на Любовта Ти" и „Да възпламени и възсияе Божията Любов в моята душа, като слънчевите лъчи". В началото на четвъртите 10 седмици - „Да нося съзвучието на Твоята Мъдрост" и „Така да просвети Господ моята душа със своята Мъдрост". В началото на петите 10 седмици - „Да бъда озарен от Твоята Истина" и „Така да озари Господ моята душа със своята Истина". В началото на шестите 2 седмици „Да нося силата на Твоя Дух" и „Така да изпълни Господ моята душа със своя свят Дух". Ще следва съзерцание 5, 10, 20, 30 минути - всеки колкото пожелае. Подир това всеки е свободен да чете и размишлява върху Лозинката или Библията. Всичко това ще прави три пъти през този ден след 4 часа сутринта, между 10 и 12 часа преди пладне и между 6 и 9 часа вечерта след залязването на Слънцето. Моленето прав и съзерцанието може и седнал, сутринта ще става уединено, преди пладне - по двама (мъже с мъже, жени с жени) и вечер - двама, ако преди пладне не са били двама. В краен случай, ако някой не може да намери другар, може да направи това сам. Може една седмица да се събере с един приятел от веригата, друга - с друг - всеки има пълна свобода на промяна. Спроти разположението на Духа, през последующите 9 седмици може да повикате между вас трети, други път четвърти; може да се съберете и повече от веригата, но не повече от 9 души. И това събиране да става така, че да не обръщате внимание никому, да подозира, че се подвизавате - да влезете в своята стаица, това е угодно Богу. Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в общение и хармония. Датите на шесттех недели, през които всички ще стават в едно време, са: 6 септемврий, 15 ноемврий 1915 г., 24 януарий, 5 април, 12 юний и 21 август 1916 г. В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае. След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш". Ще изберете през годината от всеки месец един постен петък - един от последните два петъка от разсипа на месечината след пълнолуние до новолуние. Датите на тия петъци са: 18 или 25 септемврий, 16 или 23 октомврий, 13 или 20 ноемврий, 11 или 18 декемврий 1915 година, 8 или 15 януарий, 12 или 19 февруарий, 11 или 18 март, 8 или 15 април, 6 или 13 май, 10 или 17 юний, 8 или 15 юлий и 5 или 12 август 1916 година. Ще употребите този петък, чрез пост (без храна и вода) да ви помогне Господ да победите някой свой порок, недъг, недостатък или някой лош дух - вътрешен или външен неприятел. В поста ще направите избор от тези три срока: най-малко 24 часа или 36 часа или 40 часа - можете да си изберете (без колебание) който искате; може първия месец 24-те часа, втория 36, третия 40, после пак да се върнете. 24 часа е закона на прогреса, който иска да прогресира, 36-те на ликвидирането сметки, дългове, грехове, 40-те на очищението, пречистването на душата. В този избор всеки е свободен и ще го направи за себе си, без да говори някому, че пости. Постът да започва от залязване на Слънцето. Никакъв друг пост не се налага. Онези, които са обречени, да се изоставят за следната година. Може за пречистване да постите, като не ядете само блажно. С парите, които ще спестите от ядене през тези петъци, ще намерите някой беден и ще го нахраните, у вас или у дома му (пари няма да давате, а храна, хляб, плодове и каквото си определите), което ще направите в първата неделя на новолуние (нов сърп) и ако не може тая неделя, във втората (през двете седмици на уголемяване луната). Човекът може да бъде някой беден мъж, бедна вдовица, бедно дете, сираче, ученик. Ако не намерите тогава случай, ще оставите за следния месец - все при новолуние. При нахранването на бедния първите 10 седмици ще казвате мислено: „Така да насити Господ моята душа със своята доброта". През вторите 10 седмици: „Така да насити Господ моята душа със своята Правда". През третите 10 седмици: „Така да изпълни Господ моята душа със своята Любов". През четвъртите 10 седмици: „Така да просвети Господ моята душа със своята Мъдрост". През петите 10 седмици: „Така да озари Господ моята душа със своята Истина". През последните 2 седмици: „Така да изпълни Господ моята душа със своя Свят Дух". В последната седмица подир нахранването на бедния ще потърсите да утешите някоя обременена душа. Такива души сами ще дойдат, без да ги търсите, било на яве, било на сън. Всички, които ще вземат този ред, трябва да прочетете в продължение на годината цялата Библия - стария и новият завет, по план, който сами ще си наредите. Вън от Библията, при свободно време, ще гледате да попрочетете и други добри книги, колкото се може повечко. Ако някой се намери в пътуване, ще изпълни този ред доколкото може, като се позаинтересува за бедните и училищата, там където е. Приятелски бъдете разположени към хората; с никого не спорете; никому не налагайте вашето мнение; не укорявайте хората за техните религиозни убеждения, стига те да имат стремеж към Господа; не мислете, че вие сте най-благоугодни Богу, а се молете, Господ като благослови другите, най-накрая да благослови и вас, да се удостоите да седнете не на първо, а на последно място на Неговата трапеза. Ония ваши приятели и познати, които искат също да се молят и да се подвизават, ще им дадете само някой упътвания - да четат Евангелието или някоя добра книга и да постят 12-те петъци. Във всичката тая работа дръжте свободата на Духа, а не формата; никакви ограничения, никакви теории; Господ да ви вдъхновява; Неговите пътища са безброй - Той ще намери за всяка душа особен начин да я упъти, според нейното духовно развитие и готовност да му служи. И тази опитност, която придобиете, дръжте за себе си, не я казвайте. Ако Господ, Неговият Дух ви пошепне да я кажете, ще я кажете. Да не се смесва „неделя" със „седмица". Първата дума говори за празника, а втората за седемтях дена. 6 септемврий 1915 година София (Преписал на вр. Прашник Панайотов, 11.02.1918 г.)

10. ЗА ПЕНТОГРАМАТА И ПЪРВИТЕ НАРЯДИ ЗА НЕЯ От тефтерчето на Стефан Тошев от гр. Севлиево, Октомври 1914 г. София За Пентограма Помещението, в което се намира Пентограмът, има динамическа сила, защото той съдържа небесни знаци. Ясновидците чувствуват тази сила. Тя действува разрушително на човека; но когато той живее добре, дава благословение. Понеже тази динамична сила може да увреди на човека, то човек, даже и когато живее добре, трябва да прекара мислено още два кръга около Пентограма, за да се смекчи силата. Първият кръг, най-външният се състои от следните думи: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Кръгът почва от точката долу и върви от ляво към дясно. След това ще прекарате по-навътре втори кръг (и той почва от същото място): „Бог толкоз възлюби света щото даде сина Своего Единороднаго, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен." След това се казва третия кръг, написан на Пентограма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". През петтех добродетели, които са написани на Пентограма, трябва да минем, за да отидем на Небето. А те са: Добродетел, Истина, Правда, Любов и Мъдрост. В своята еволюция човек се намира най-първо вън от Пентограма и обикаля външния кръг, който съдържа тези неща: сабля (сила), чаша (карма), книга (знание), свещ (истина), жезъл или скиптър (законност). Когато влезем в световния живот дохождаме на тази точка, дето е сабята, която означава, че правото е наше, додето сме силни и ако сме слаби, други ще имат право върху нас. Но човек след това преминава в друго положение: дохожда кармичния закон на отплатата (чашата). Това е втората стъпка от урока. Тогаз човек ще пие горчивините на живота. Той ще пие, додето поумнее. И тогаз дохожда мястото на книгата. Той вече разбира кое е право, кое е криво (от гледна точка на света, а не от Божествена). Той се счита вече човек със знание. Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта). Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост. Тогаз човек почва да мъдрува със световната мъдрост и почва да нарежда живота си: да си постели добре, да си направи къща, да има. Значи дава тон на вървежа на живота. Поставя всяко нещо в живота на мястото му. Това е жезъла. Но след като обиколи първия кръг във вълните на живота, в тласъците на света, човек един ден си казва: „Трябва да има нещо по-велико в света". Тогаз той почва да разбира, че да дава човек е по-велико нещо, отколкото да взема; ще получи наследство, което няма с какво да замени. И не ще съмнение, че Провидението ще даде случай на човека да върви по-нататък. Притиснат от неволите на живота, човек почва да си казва: „Това ли е целта на света?" И когато почне да дири целта на света тогаз ще почне да дири духовния живот. Тогаз вече почва вторият кръг. Вторият кръг почва с минаването през първите врата. Това са тесните врата. Това е първата стъпка за отиване към Царството Божие. След това се минава през Истината. После човек минава Правдата, той слиза в ада, като го води Христос. По-нататък минава втората порта и отива по-горе. Вторите врата са много по-тесни от първите. Там има крепост (кули); там вардят. При първите врата има стълба, там е по-лесно. След като минете вторите врата, вие вече приемате любовта, а по-после Мъдростта (символ око) и ядете от Дървото на живота. Тогаз вече слизате долу на земята, за да работите: това е Добродетелта. След това иде по-нататъшен път, за който няма нужда сега да се говори. Този път се символизира със знаците, които има в центъра на Пентограма: змиите, кръста, кръгчетата. Това е подвига, през който човек ще мине в бъдеще. Най-външните три букви значат В = Велики, У = Учител, Ж = на Небето. Тези три букви заедно трябва да се четат: „Великият Учител на Небето" Имат значение и петтях знаци, които са във вътрешните ъгли на петтях върха на Пентограма. Ако човек иска да добие Любовта, трябва да насочи мисълта си към Правдата и Мъдростта. Ако искаш да се оградиш от някого, то трябва да си мислиш, че около стаята или къщата са прекарани трите кръга на Пентограма (трите стиха формули). Окултно може да се действува чрез върховете на Пентограма в дадена посока за реализиране на известна цел. При запалването на свещта се изговарят думите: „Така да възпламени и възсияе Словото Божие в нашите умове и в нашите сърца и в сърцата на всички верующи."

9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА I. (Дадено на събора 1911 г. На 11 август) Виждате от картината Пентограма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да [с]е започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, дето става подигането. Жезълът означава закона на Правдата. Книгата е разума, а светилникът представя човека, който разсъждава. Но в истината, като влезете, ще ви срещне Христос, ще минете тогава през втората врата, Божественото око, Божественият Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, дето ще се срещнете с най-големия противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте подготвени. Трите инициала в картината са: В - Ръководител, У - Учител, Спасител, Ж - Царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е : „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Но специално върху картината ние ще се спрем друг път, а това, което се загатна върху нея сега е мимоходом. II. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА Дадено на събора 1911 г. на 15 август, понеделник, ден на св. Богородица ... И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа."... (Г-н Дънов раздаде картините от Пентограма и каза: ) Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Някои искат опит. Но аз искам да направя опит, с който ще писнат ушите на всекиго. Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава и следи и види, като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91, 100. И която цифра ви се внуши, толкова лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпратите в Търново на Константин Иларионов и разбира се може да ги изпратите, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се прочетоха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, защото дръжте и се ползувайте от тях през течението на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 18, 27, 91 * отбягвайте. Те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте изобщо числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18, 19. Числото 100 е числото на ангелите, общение с ангелите и светиите. Едно правило при общение с Господа може да усвоите. Да кажем, че когато си правиш сметка, печелиш на годината едно число. Но ако спечелиш повече, то, като даваш обещание, ще се задължиш например, че от това повече спечелено тая година, ще внеса за Господа еди колко си или всичкото или половината или четвъртината и пр. И колкото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контрактът, който свързваш с Господа. Опитайте се и упражнявайте себе си най-вече в изпълнение на такива обещания. (Тук, по желание на всички ни, изразено чрез Симеон Драганов, Г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се раздаде: ) Външният кръг в картината представлява света, опитност, земното училище във всичките негови занятия. Ножът обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията, а тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото, както виждате има формата на лале, показва, че страданията чрез търпение т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти, а цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата, която виждате разтворена, по-нататък ще се научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина ще можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона на Правдата, при скиптъра, който не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, дето ще почнеш да молиш Господа да се изповядаш и да кажеш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедлив. Първият кръг беше когато вие биехте. А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряш в себе си Божествената Правда и казваш, че като си дал думата някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помагате. После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате за дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при дървото на живота, което е Добродетелта, гдето с вашата опитност, ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко изложено дотук иде вътрешният кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква е „В", което значи Ръководител в Небето. Втората-буква „У" е известен като Учител, Спасител, а третият инициал „Ж" е известен за Царствуващ, Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са те - буквите на Христа, Който е ръководител на веригата. Духът Елохил, който е Бог помазаник, е ръководител на българите. Той е ангел, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангел на [завета], Господ, на когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпнат както евреите. Но най-първо и ясно казано, Господ е с много имена. В еврейския език например Той е с 34 - 35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символа на търпението. А под сегашното си име - Христос, Той е син Божи. (В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа след обед.) [В 4 часа след обед.] (След като се изредиха Всички и се завърнаха от горницата, Г-н Дънов възгласи): Думите Господни, които отправям към вас са тия: „Вярвайте в думите ми, Аз ще бъда с всекиго от вас. Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и Живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на своите щедрости! Спънките във вашия живот аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви даде всичко." III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА Съборът 1914 г., 18 август, понеделник ...Тук Г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентограма и каза: (много малко успях да запиша, защото нищо не разбрах) Има ключове и змии - там са лошите духове - ада. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също ако се прекъсне корена на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее и три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в 13 сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема - Пентограма, ни показва, че времената са дошли и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха и други, доста много и подробни разяснения по този символичен знак - Пентограма, но и господин стенографът не е успял да ги схване.) Тази емблема се състои от вибрации, които ако не се възпроизвеждат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; когато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата „Ж" в Пентограма, с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм за в бъдеще трябва да се измени, понеже тъй както и сега е даден, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени в смисъл: тази буква „Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос у вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност да ги възприемете, та да ви даде най- висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази енергия (материя), която ви се дава тази година, всичко друго, което ще ви се каже, то ще бъде тера инкогнита. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настоящата нова епоха от развитието на человечеството. И ако от знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползувате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а за начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина и този опит, понеже ще е важен, съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, а не със света. Светът ще бъде зает със себе си, та няма да ви закача - Пентограмът рисува състоянието на света понастоящем и от него е явно, че той се разправя сега със змии и други животни, следователно Пентограмът е тъкмо на място. Като дойде времето ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и от сега нататък няма сила, която да препятствува за идването на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения ред и път и вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. IV. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА 6 февруари 1911 г. ...Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципи: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Пентограмът е извор на светлина, която се излъчва по всички посоки. Този символ има благотворно влияние и може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез Окултните сили, които дейстувват в него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувствата и делата, Пентограмът има обратно действие. Той е Соломонов знак и се е използвал в много окултни школи. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа." Тези думи са много важни и при съсредоточено произнасяне имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъществил този символ в себе си Божествениятд Дух ще се излива и работи през петте канали и ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумна, съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената Мъдрост. Така ще оживее Пентограмът: „В изпълнението Волята на Бога, чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Добродетелта е силата на човешката душа." И която формула употребите, ще обърнете съответния връх нагоре. Например, когато искате да се борите за доброто, искате да победите известна мъчнотия чрез Истината, ще насочите върха на ъгъла с Истината в Пентограма нагоре. После, искате да победите нещо в себе си с ума си - тогава ще насочите върха на ъгъла с Мъдростта нагоре. Значи с ума си ще работите. И с другите добродетели ще направите същото, според случая. Живият Пентограм, това е човека - главата, двете ръце и двата крака. Главата е Истината. Десният крак - Правдата. Дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта. Лявата ръка - Любовта. Тези пет точки са пет центрове, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, пет точки, които ни ограничават в света на проявеното, на формите, но силите текат, за тях няма ограничение, изграждат в невидимия свят невидимия човек. Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (Учителят дава и кратки пояснения за другите символи, с които си служи Бялото Братство и които са в Пентограма. Поясненията са от 1911 г.) Пентограмът е вписан в един кръг, който ученикът трябва да извърви. Кръгът, като символ на вечност казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Триъгълникът с връх надолу значи слизане надолу, а триъгълник с връх нагоре - възкачване, спасение, стремеж. В равнобедрения триъгълник са скрити всички възможности за постижение. Чрез ъгъла на Добродетелта става повдигането. През тази врата трябва да мине идеалният човек. Най-лесният път е от там. Ще започнете с Любовта и Мъдростта и ще приложите всичко с Добродетелта - това е външния кръг, който представлява света, опитността, земното училище. Отидете ли до вътрешния кръг, там вече отношенията ви са към Бога, ще желаете да работите, не както ви се иска, но както Бог иска и започвате да работите с Божията Правда. Дали сте дума, ще я изпълните. Във вътрешния кръг ще имате желанието да се слеете с Господа - последната работа на вашата еволюция. През втората врата - врата на Любовта ще потърсите страдущите хора, за да им помогнете. После идвате до полето на Мъдростта - сиянието на Божественото око - Бог, Божия Дух, Който всичко вижда и Който ще ви научи да разбирате Божествените Истини. От там ще отидете в пътя на Истината, най-строгия път, където ще разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането. Тоягата, жезълът - това е закон на Правдата. Човек разбира този закон, той е най-строгия. За всичко, което мисли и върши, човек си плаща. Чашата - това са страданията, през които има да мине човек и които с търпение трябва да се пренесат, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Книгата - е разума. Тя говори, че след страданието, човек ще разбере защо нещата стават така и защо са били дадени. Книгата е символ и на съвестта и на съзнанието. Светилникът или свещта - това значи, че знанието ще даде светлината, това е човека, който разсъждава. Чрез светлината ще може да узнае за какво ще е полезен, как и на какво да учи хората. Ножът - всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Дървото - това е истинската храна на човека. Дървото на живота е Добродетелта. Ще живеете и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Змията - е противника, когото ще срещнете, врага когото трябва да възлюбите, за да го победите. Буквата (първата) „В" - значи ръководител на Небето. Буквата (втората) „У" - известен е като Учител, Спасител. Буквата (третата) „Ж" - известен като Царствуващ. Господ казва, че Му се дава всяка власт на Небето и земята. Тези са буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата 8 февруари. Колкото повече се жертвува човек, толкова по-силен става. Всяка погрешка, която виждаш, поправи я. Може друг да я направил, няма значение, тя е и твоя - поправи я. V. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА [Етапите, през които човек трябва да премине, са обрисувани в Пентограма. Това са исторически процеси и се измерват не с човешки години, а със столетия и хилядолетия. А за онзи, който работи с Пентограма тези процеси се съкращават в зависимост от постигнатите от него резултати.] 18 март 1912 г. „Праведните от Домът (Господен) Божий" са всички тия, които са изпълнявали Волята Божия през всичките свои прераждания. Необходимо е да знаем, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ний сме в потопа и първото място, което трябва да намерим е планина, на която трябва да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде закона Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде закона. Четвъртата степен е Тавор, гдето се преобрази Христос и най-последният етап е Голгота. Тия етапи човек трябва да премине през духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. И Христос е, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. Докато не започнем сами себе си да съдим няма да настъпи силата. В настоящите времена ние имаме най-големите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба. А да сте господари, значи да сте извън кармичния закон. Работа, работа още 15-16 години трябва да работите най-добре за Господа и след това време ще посрещнете Христа или тук или в Астралния свят. VI. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1919 г. стр.4 - 5 ...Вашата задача през годината ще бъде да схващате Бога като Любов и Мъдрост и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други Добродетели. Само по този начин може да се развиете и подигнете. За да бъде човек силен в света трябва първо да започне с Любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през Любовта. Чрез Мъдростта човек е научил Божиите изявления към него. Сега ще ви дам мотото: „В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа", защото Бог е Любов. Не можем да изпълним волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни - това са отношенията на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания. VII. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1922 г. Стр. 252 ...Тази картина показва вашето сегашно състояние.[Пентограмата] Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Това са двата пътя, през които хората влизат. Този е третия път (на дясно) - пътя към съвършенството, той е новата епоха, новия живот. А тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. Туй е пътя. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата със зеления цвят - това е материалния свят, Любовта с розовия цвят - това е астралния свят, а в по-висшите му проявления, той се губи в полето на Нирвана. Истината - със синия цвят или висшето ментално поле. И Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят. Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта - жълтия и Истината - синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. VIII. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА [Свещениците упрекват Учителя Дънов, че си е направил икона и че е нарисуван образа му като Христос. Под тяхно внушение и постъпки, то полицията прави обиск в Горницата в Лозето в Търново и прибира Цветната Пентограма. По-късно фотографи я преснимат и я поместват във вестниците с цел да се обругаят върху нея. Това е около 1922 г. Последват политическите събития през 1923 - 1925 г. и управниците и българският народ трябва да плаща за извършеното кощунство.] ...Казват, че съм криел нещо. Вярно е, има скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч - на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влезат в нея хиляди души? Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели. Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам Божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата... " IX. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА Лекции на Младежкия окултен клас от Учителя Дънов 1924-1925 г., IV година, 8 лекция от 7.12.1924 г.,"Великата погрешка" Стр. 156-159 Петоъгълникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение, отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (D), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с Първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички вие ще мислите за Бога, че е един принцип, едно Същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е заради мене!" Не, ще чукате докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно, у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново!" Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения. X. Лекции на Младежкия окултен клас на Учителя 1924 - 1925 г., София, IV година 25 лекция от 14.06.1925 г. „Влияние на вътрешната светлина" Стр. 29 - 38 ...На чертежа имате: триъгълника ABC, четириъгълник и петоъгълник. представлява триъгълникът в природата? - То представлява съзнателния на човека, т.е. пътя на душата в Божествения свят. Четириъгълникът означава слизането на душата в материалния свят, дето изучава законите на развитието. Квадратът е място на борба. Тук човешката душа се намира на два полюса. Ако в квадрата се прекара един диагонал, получават се два триъгълника, с обща основа. Квадратът означава още и семейството: бащата, майката, сина и дъщерята (Б, М , С, Д). Той представлява завършена форма на дома, на семейството. Петоъгълникът представлява правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. Ако с един от върховете му съединим всичките останали върхове на петоъгълника, получават се три триъгълника. В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха надолу. Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения и с физическия свят. Ако сте в хармония, с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в противоречие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? - Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу - към земята, а другото течение отива нагоре - към Слънцето. Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, че човек едновременно не може да угоди и на физическия и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. Ако се разгледа шестоъгълника и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе в числото 3. Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото при числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдрост, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото едно, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния, най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто; ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това, числото 3 не е всякога върх на Пентограма. Някой път числото 1 но става главен център, друг път - числото 2 или 4 илй 5 и т.н. Съобразно това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, ние виждаме от отношенията ни, например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговия Пентограм се е завъртял. Тъй щото, вашите чувства, вашите отношения, както към самия вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи, центровете 1, 2, 3, 4, и 5 в Пентограма постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, образува се дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче, докато новият център се сформирува и заеме своето положение, в съзнанието ви ще станат известни пертурбации. Докато тази дъга се движи, т.е. докато измине ъгъл равен на 72 градуса (360 :5 = 72), вие ще усещате тия пертурбации. Някога тази смяна ще бъде във възходяща, а някога - в низходяща степен, ще зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към земята. Ако посоката ви е надолу към земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу; ако посоката е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентограма, чийто връх е обърнат нагоре. Щом силите дойдат в нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н. Това са движения на прилив и отлив, които стават периодически. Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движения на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които стават велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Аз бих желал още тази вечер, всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза във живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. Ще ви дам и друго определение на числата по върховете на Пентограма. Числото едно представлява Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човекът. От върха 2 движението отива към върха 4 - повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3. Тройката е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа или към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тия центрове имат и други обяснения. Например, числото едно представлява общия принцип, с който човек започва. В числото две се включват методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче, има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентограма, ще забележите, че е вписан в един кръг, който ученикът трябва да извърви. В кръга са означени образите на няколко предмета: сабя, чаша, книга, светилник и тояга или жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което той трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание в чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете от тази книга, светилник му трябва. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му се покаже закона - тоягата или жезъла. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. След това иде ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, отдето ще започне посвещението му. Най-после идат ред други стадии в неговия път. Всичките добродетели представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине ------------------------------------- * Вероятно става дума за числото 19, защото числото 91 фигурира в групата числа, които се препоръчват като благоприятни.

8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Нейните задачи, принципи и методи Влад Пашов 1. В миналото школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата, давала известни духовни импулси на живота и се оттегляла в своите вътрешни убежища. Сега школата пак се изяви в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в цялостния живот и да одухотвори живота, като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на човечеството. 2. Сега ние отваряме школата. Тя не е само за избраници - тя е за всички, които имат стремеж да учат, които имат стремеж да служат на великото и красивото в света и живота. 3. На няколко пъти школата се е отваряла в Европа, но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря школата, затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължи тя своето съществуване и да прокара принципите си в целокупния живот. Първото нещо, което школата изисква от учениците, е братски отношения и хармония. Защото само при тези условия тя може да съществува. Защото школата е контакт с невидимия свят. Този контакт се поддържа само чрез хармония. Учителят Школата на Учителя е школа на Бялото Братство, което ръководи раз­витието и възпитанието на човечеството от началото на неговото излизане от Бога, от Божествения свят до ден днешен. В течение на това дълго развитие школите на Бялото Братство са били неотклонно свързани с човечеството. Чрез тях Бялото Братство е ръководило човечеството в пътя на неговото развитие, развивало е неговите дарби, способности и добродетели. През всички времена и епохи принципите на школата се неизменни, но в различните културни епохи са се изменяли методите на работа. Учителят казва, че принципите на школата на Бялото Братство в течение на сто милиона години не са претърпели никакво изменение. А от преди сто милиона години е началото на първата човешка раса, която се е развила в етерната област на земята и която под ръководството на школата е развила една висока култура, която настоящето човечество ще достигне в далечното бъдеше. Това е едно проти­воречие за съвременните хора, но това е един факт в историческото развитие на човечеството. Така че, принципите на школата са вечни и неизменни, както и същест­вуването на школата е вечно. Изменя се само формата, в която школата се явява, изменят се методите, с които школата работи. Това е защото в различните културни епохи развитието има специфични задачи. Във всяка културна епоха, която обхваща един период от 2160 години, приблизително, от Слънцето идва нова космическа вълна, която носи специфични сили и енергии, и с това създава специфични духовни условия за развитието на определени страни от душевния живот на човека. И в зависимост от това какъв е характерът на тази вълна и оттам и каква страна от душевния живот на човека ще трябва да развие, са и методите, които школата прилага в дадена епоха. Затова ученикът не трябва да бъде тесногръд и фанатик, но да знае, че всички школи са школи на Бялото Братство, но се различават по задачите, които им са дадени и оттам и по методите, с които работят. Като казвам, че всички школи са от Бялото Братство, разбирам всички школи, които са излезли от Бялото Братство, защото има школи, които са под влиянието на черното братство - за тях не говоря. Черните винаги се стремят да завладеят школите на Бялото Братство на физическия свят, като извратят методите, с които се работи и по такъв начин прокарват своите цели и задачи. Затова се изисква будност в учениците, да не се подават на странични внушения, които идват от страна на тъмните сили, а да се следват методите и принципите, дадени от основателя на школата. Бялото Братство е изпратило в света всички духовни импулси, движения и учения, от които са излезли всички световни религии, всички изкуства, всички научни дисциплини. Затова Учителят казва, че великата Божествена наука, науката на Бялото Братство е разпръсната във всички религии, във всички школи от всички времена и епохи. Християнството, като окултна школа, имаше за задача да спре инволюционния процес на човешкото слизане и да даде обратен импулс - да даде импулса за възхода. Това е една грандиозна задача, затова начело на тази вълна стои най-великият Дух - Божественият Дух, Когото ние познаваме като Христос. Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слиза­нето и се започна новият цикъл на възлизането. Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа. В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло. Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към пери­ферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло. Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане. А ако би действувала само Мъдростта, тя би разпръснала всичко на най-малки частици и не би съществувала никаква форма, никакъв свят. Но под влияние на двете сили, които са двете ръце на Бога, светът с всички форми в него се проявява и развива правилно. Така че, християнството е импулс на Любовта, който трябва да обедини човечеството в едно велико Братство на съзнателни и силни хора, които са готови съзнателно да служат на Бога. Значи великата задача на християнството е да одухотвори живота, като внесе в него Любовта, което е мисията и задачата на настоящия земен период. Но реализирането на тази задача става постепенно и последователно. Импулсът е даден, Любовта като космическа сила, е турена в действие. Но всяка космична енергия в своето проявление минава през ред стадии и цикли, докато достигне до пълното си проявление. След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството. Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота. Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез. Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум. Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството. Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота. Затова Учителят казва: „В миналото школата само за известно време се явяваше на историческата сцена, осветяваше тъмните хоризонти на човешкия живот, даваше известни импулси, внасяше известни принципи в живота и се оттегляше в своите вътрешни убежища. Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност." Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота. И понеже следващата културна епоха има за задача развиването на човешкото сърце, което в сравнение с човешкия ум е изостанало назад, то затова Учителят апелира преди всичко към облагородяването и развитието на човешкото сърце, което става под влиянието на Любовта. Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие. Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя. Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота. И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и прин­ципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи. Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум. Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето. Това са три пътеки в общия път на окултното развитие. Учителят казва, че по първия път вървят християните, по втория път вървят теософите, а по третия път различните школи на йогите, а ние, казва Учителят, употребяваме едновременно и трите вида методи. Плюс тези три вида методи има още два вида, които произлизат от Правдата и Добродетелта, за да допълнят добродетелите до пет, както са в Пентограма. Затова Учителят казва: „Пен- тограмът показва пътя на човешкото развитие, то е символ на човека в процеса на неговото развитие." И човек може да тръгне по която и да е страна на Пентограма, все ще обиколи всички останали, за да достигне целта, която-е една и съща при всички пътеки - съвършенството, познаването на Бога и служенето на Бога. Затова онзи, който внимателно е проследил лекциите и беседите на Учителя, ще види, че Учителят дава различни методи, които се основават на петте велики добродетели и работи едновременно и с петте вида методи. Всеки ученик може да почне с който и да е вид метод, но ще прилага и останалите като допълнение. По такъв начин се постига по-пълно и цялостно развитие, каквото се изисква от окултния ученик. По-късно ще се върна към тези пет вида методи, които произтичат от петте велики принципа, по които се работи за развиване на вътрешните сили на човешката душа. От друга страна Учителят казва, че в школата има три фази, три етапа, през които ученикът минава. Първата фаза Той нарича слушатели или оглашени, втората нарича верующи и третата са учениците. В първата фаза, като слушатели, ученикът проучава теоретически принципите на школата и на окултната наука и се подготвя да пристъпи към практическо приложение на тези принципи, легнали в основата на школата. В тази първа фаза преди всичко ученикът се самоопределя, че следва пътя на школата, това никой не му го налага, но той доброволно се самоопределя. Но един път самоопределил се, той поема вече известен ангажимент, който трябва да изпълни. Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори. Човек ще мине през много борби и изпитания и ще преживее много разочарования и несполуки, но той трябва неотложно да следва пътя. В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред. Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя. В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концент­рацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие. Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божест­вените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят. В тази фаза той вярва, че може и действително може, защото вярата му почива на познаване на законите, които действуват в Духовния свят. Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло. През тази фаза ученикът също ще мине през много изпитания, падения и ставания, докато вярата в него укрепне и се развие до магическа сила. В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието. След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята. При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово. Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни. Такъв е великият път на ученика. Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-малкото. Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват. Така трябва да работи и ученикът. Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото. Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло. Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека. Редом с това, той ще работи за организирането на своето сърце и на своя ум, с което ще дойде най-после до пробуждането на своята душа. В това направление ще практикува и работи с петте вида методи, които произтичат от петте велики принципа, които стоят в основата на космоса и живота. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тези видове методи. 1. Методите на Любовта. Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръво­обращението. Подобрят ли се чувствата и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението се подобри, заедно с това и топлината се увеличава и с това пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се затоплят. Дишането също спомага на мисленето да бъде ясно и трезво и да носи светлина и да осветява пътя на човека в тъмната нощ на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно и светлината в природата е признак на интелигентност и колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и по-мека. За да добие светлина на мисълта и топлина на чувствата, човек трябва да води чист и свят живот." Така че, методите на Истината водят човека към чист и свят живот, живот в хармония с природата и сред природата. 4. Методите на Правдата. Правдата е подобна на кръвта в човека. Както кръвта разпределя благата между всички клетки така и Правдата разпределя благата на живота между всички хора. Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта. 5. Методи на Добродетелта. Доброто е основа на живота. Без добро човек не може да живее. Доброто също е плод на Любовта. Затова и методите на доброто са производни на методите на Любовта и Истината, но вече на съвсем друга плоскост. Човекът на Добродетелта е активен в проява на доброто. Той се стреми навсякъде да вижда доброто, навсякъде да прави добро заради самото добро, като по такъв начин туря в хармония в себе си всички сили, които действуват в трите свята - физическия, Духовния и Божествения. Чрез доброто човек трансформира енергиите си от един свят в друг. Когато човек проявява доброто, той организира своето сърце, възпитава своята воля и развива своя ум. Добрият човек прилага милосърдието, а милосърдието като френологически център се намира горе на челото на границата на косата и е противоположен полюс на егоистичните чувства, които се намират отзад на главата. По такъв начин човек трансформира енергиите на егоизма и ги превръща в енергии на милосърдието. С това той привлича тези енергии в предната част на челото и с това развива своя ум. По въпроса за различните методи на работата Учителят казва: „Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други - чрез ума си и трети - чрез волята си. По същия начин вие може да посрещнете някой ваш приятел. Може да го посрещнете с ума си, да му говорите красиви думи, да споделяте идеи и мисли с него. Може да го посрещнете със сърцето си, да отправите към него нежни чувства и най-после, може да го посрещнете с волята си, като му дадете едно голямо угощение и подаръци. Чрез ръцете си хората свързват приятелство. Чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тези три вида методи всеки ден. Ако първия ден започнете сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето, а вечерта - ума си. На другия ден ще смените тези методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обед с ума си, а вечерта с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си. И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божест­веното." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят. Тогава главно се развива физическото тяло. От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето. От 14-та до 21 годишна възраст човек е дете в Божествения свят. Тогава се развива умственото тяло. Ето защо когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си, защото Бог е в него. Тогава се развива умът в човека. От 21 година нагоре тези периоди се повтарят. От 21 до 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си. Пожелава да се ожени да си направи къща. Оженва са, раждат му се деца и заживява физически живот. Това е физическия живот в астралния свят. От 28 до 35 годишна възраст той почва да мисли и да живее по духовно и си казва: „Човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното и умствено възпитание на децата." Сега той се намира във втората фаза на ангелския свят. От 35 до 42 годишна възраст човек навлиза във втората фаза на Божествения живот, той вече се предава на истинско служене на Бога. От 42 до 49 годишна възраст човек влиза в третата фаза на физическия живот - именно физическия живот на Божествения свят. От 49 до 56 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот и най- после от 56 до 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тези периоди със все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, когато стане ученик, с него става голяма трансформация във всички членове на неговото сложно естество. Това, което става с гъсеницата, за да стане пеперуда, става и с човека, като влезе в пътя на окултното развитие. И от него като от обикновен червей се ражда пеперуда, която изхвръква от пашкула и излита свободно в космичното пространство. Ще се спра накратко на тази трансформация и метаморфоза, която довежда човека от положението на гъсеница в положението на пеперуда, което е именно целия процес на окултното развитие - от влизане в Пътя до пробуждане на душата, което става с новораждането. В това време човек минава ред фази на преобразувание, които остават скрити за външния поглед, но за онези, които минават през този процес, това е една жива опитност. Когато влезе в пътя на окултното развитие, човек е подобен на семе, посадено в земята. Под влияние на светлината, топлината и влагата, под влияние на Любовта, Мъдростта и Истината, като прилага техните методи, човек постепенно израства, развива се, дава цвят и най-после и плод. Такъв е Пътят на ученика. Под влияние на Любовта, като се прилагат нейните методи, сърцето се трансформира от каменно в плътско и става отзивчиво към болките и страданията на другите и от егоист човек става постепенно алтруист. Под влияние на Мъдростта човешкият ум с всички негови способности постепенно се развива и прониква от светлината на Мъдростта и почва да свети като Слънце и осветява пътя на човека в мрачната нощ на живота. Под влияние на силите на Истината, като се приложат нейните методи, човешката душа се пробужда, разцъфтява, волята се укрепва и душата като пеперуда изхвръква от пашкула на ограниченията и литва свободно в безпределното пространство. Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагоро­дяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзна­нието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина. Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си. За да развие сърцето си човек трябва да обича. А да развие ума си, човек трябва да решава ред задачи и да проучава великата книга на природата и живота, с което прониква в Мъдростта, която е проникнала цялата видима природа и целокупния живот. За да развие волята си, човек трябва да преодолява ред препятствия, трябва да побеждава. Всички тези неща в училището на живота стават несъзнателно, а в окултната школа всичко това става съзнателно. Хората от широкия свят са несъзнателни ученици. Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнател­ни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето." УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия. Ножът показва силата, която ученикът трябва да има. Силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашето сърце, или във вашия ум. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията си. Тези страдания са чашата, която прилича на цвят, защото, както виждате, тя има форма на лале, което показва, че чрез търпението, т.е. чрез претърпяване на страданията животът ни ще се разцъфти, цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От разтворената книга, която виждате по-нататък, ще се научите защо страдате. Тогава ще отидете при светилника и чрез неговата светлина ще може да узнаете за какво именно може да бъдете полезни в живота. Тук ще почнете да разсъждавате и да учите хората и тогава вече ще отидете при закона на Правдата, при скиптъра , който не бива да отстъпвате никому. С това се завършва първият кръг на човешкото развитие. От скиптъра се връщате пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце, ще отиде при Добродетелта, ще застане пред вратата, дето ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път, за да заживеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите в пътя на Истината, където ще започнете да разсъждавате върху дълбоките Божии наредби за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, където ще срещнете Христа и ще отидете при Правдата, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше когато вие бяхте сами, когато вие се проявявахте и се учехте от своите опитности и страдания. А сега, във втория кръг, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите, не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате че това, което светът прави, не е в ред и туряте в себе си Божествената Правда и казвате, че като сте дали дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпвате в полето на Мъдростта, означено от Сияющето око, дето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето е вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато ще имате желание да се слеете с Бога. В този кръг виждате змиите, което показва че тук ще има да се справяте с най-големия си противник. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в картината, те са трите инициали от Свещеното име, с което Господ е известен в небето. Първата буква „В", което значи: „Върховен ръководител на Небето." С втората буква „У" Той е известен като „Учител и Спасител", с третата буква - „Ж" е известен като царствуващ Господ, който казва, че му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са буквите на Христа, които са началните букви на Негово свещено име, с което е известен в Небето. Той е ръководител на Бялото Братство. Сега, в настоящата епоха, когато развитието навлиза в епохата на Водолея, когато се полагат основите на шестата раса, която ще осъществи общочовешкото братство, Школата работи с петте велики принципи - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Затова и емблемата на Братството е Пентограмата. Понеже сега се дава импулс за раждането на един нов свят, затова са впрегнати на работа всички сили, с които разполага Бялото Братство - турени са в действие всички принципи и свързаните с тях методи, за да могат да засегнат повече хора. Днес целта на Бялото Братство е колкото се може повече хора да вземат участие в провеждането на новия импулс, защото днес е епохата, когато става разделяне на човечеството. Всички, които приемат днес духовния импулс, който Бялото Братство внася в света, ще минат в новата раса и ще имат светло бъдеще, ще се развиват все по-нагоре, докато онези, които не могат да приемат този духовен импулс, ще се спънат в своето развитие. Те не ще могат да минат в новата раса и постепенно ще почнат да се израждат. Този процес се наблюдава в началото на всяка нова раса. Всички изостанали народи, които виждаме днес по лицето на земята и които се считат за диваци и първобитни хора, са именно такива остатъци от минали култури и цивилизации. Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат този духовен импулс, за да влязат в новата раса, в новите условия на развитие. За тази цел именно се дават най-различни методи, свързани с петте велики принципа, за да могат повече хора да приемат този велик импулс, който влиза сега в света. Затова Учителят казва, че в нашата школа се прилагат методите на петте велики добродетели, на петте велики принципи. Под метод се разбира специфичен път и начин, по който човек трябва да върви и да работи, за да постигне определената цел. В този смисъл, школата е път за придобиване или развиване на добродетелите. Школата е път за развиване на потенциалните, скритите възможности на човека. Човек е образ на вселената. Това, което съществува във вселената в проявено състояние, в човека е в потенциално, спящо състояние и той трябва да намери път, метод, да прояви и развие тези потенциални възможности. Понеже хората, в пътя на своето развитие, са развили различни качества от сложното човешко естество, то за различните хора ще бъдат нужни различни методи за по-нататъшното им задълбочено развитие на вътрешните възможности. Учителят казва всеки да почне с най-силната си черта, с най-силната си способност и добродетел, които ще му послужат като основа, върху която да стъпи, за да развие това, което още не е развито в него. Както вече казах в школата на Бялото Братство се работи с пет вида методи, които произтичат от петте велики принципи. Всички възможни методи, които са безброй, могат да се подведат към тези пет вида или категории. С която добродетел и да почне човек, другите ще му бъдат като тил. За всички тези пътеки, по които може да върви ученикът в Школата на Бялото Братство, Учителят е дал много и премного методи, които трябва да се открият и прилагат в една систематична работа. Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния. Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свърза­ни с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовен живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене", подразбирайки, никой не може да влезе в духовния път, ако Отец ми не го призове. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му покажа пътя. Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се оправи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор - в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаянието. Ще признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичкия капитал и ще молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света на учиш наново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е спасението. Прощението и спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал обръщението и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Четвъртата степен е възраждането. Възраждането е процес подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек е спасен, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е новораждането. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове. Само тогава човек може да бъде в истинския смисъл ученик на Христа. А то е високо нещо на бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците на Христа са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие - били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена при другите степени. Новораждането е от Бога. Шестата степен е посвещението. То е от човека. След като човек е добил новораждане, като е станал господар на лошите духове и на силите свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методите за приложение на Божествените истини в живота и работи за тяхното приложение. Велико нещо е посвещението. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на природата, той се свързва с възвишените същества и с Бога и му се разкриват великите тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза в областта на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Седмата степен е възкресението. Това е последната степен в духовното развитие на човека, когато човек завършва човешката еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При петата степен става особена промяна в човека. Става такава промяна, каквато не става при другите степени. Като наближи петата степен наближава една буря за човека, става вихрушка в него. Това предшествува новораждането. След като човек получи новораждане, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази вяра, при каквото положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди новораждането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоко вътрешни страдания. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и всичко за него е загубено, без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се прочиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек е имал взимане - даване в течение на дългия живот през вековете, искат сметка от човека. Това е скъсване на връзката с миналото и ликвидиране на кармата. След новораждането човек отива към висшите светове и затова трябва да се разплати на всички, на които дължи, за да бъде освободен. Преди новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които също са признак за ликвидация на кармата. При обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тела и светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умстве­ното тела, хармонизират се умът и сърцето. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тела, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. При възкресението долните четири тела - физическо, астрално, умствено и причинно се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в нирвана и всички тела почват да вибрират в унисон. А сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета. При новораждането се получава хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и действия е вследствие на дисхармоничната връзка между нашите тела. Такъв е великият път, който ученикът трябва да измине, докато достигне високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в своите ръце и се посвещава в служене на Бога. Затова трябва разумно да използуваме условията, които школата ни дава и да знаем, че с това работим за прокарване на Божия план на земята, за идването на Царството Божие на Земята, за идването на новата култура. Школата е в приложението на методите, които Учителят ни дава, а не в заучаването на окултните теории. Теориите са на място, но важно е приложението както в индивидуалния живот, така и в отношенията помежду ни в нашия колективен живот. Школата има, както казах, за задача да одухотвори живота, да приложи всичките си идеи в живота. Затова трябва да се даде образец. Този образец ще го дадем ние, като приложим учението в нашия ежедневен живот. Тогава ще бъдем като квасът, който заквасва цялото тесто. Затова Учителят казва, че повдигането на българския народ и на цялото човечество зависи от нас, от нашата работа. Затова всички трябва да се запретнем за сериозна работа, за да оправдаем доверието, което ни е дадено.