Ани

5. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ А: Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход. В: Те се разделиха понеже се разочароваха от него? А: Е, да разбира се, след като е бил в затвора. То се пишеше и във вестниците цяла година почти на първа страница, за магьосника Михаил и още за неморалните му действия, въобще групата му се разпръсна. През туй време Ярмила Менцлова беше там. Тя им преподаваше Паневритмията. Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава. И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си. И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението. В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен.“ Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А: След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа. Всичко около него бе лъжа, защото лъжата си я носеше в себе си. Около него лъжи излизаха, както че навсякъде се представя, че Учителя Дънов го е изпратил. Че Учителят предвидил, че в България няма да има условия въобще за учението и го изпратил нарочно той да разпространява учението. Това не е вярно. Той си е отишъл по свое начинание и все таки, гдето казва Невидимия свят, всичко ще превърне накрая на добро. Сега между неговите ученици има малко хора, които знаят, че е бил ученик на Учителя Петър Дънов. Други нищо не знаят. Има много книги неговите преведени на всички езици и изпратени на всички страни. Променя си името от Михаил Иванов и сега неговото име все таки е Омраам Микаел Айванхов. В: Аз знам, че той след заминаването на Учителя, 1947/48 г. се провъзгласява за Всемиров Учител. А: По-голям дори от Учителя. Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои манастири, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е- е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител. Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този манастир, защото има много лъжи около него. В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава. Затуй ние сложихме заглавие „Новото учение“ на нашето списание, за да не бъде същото. Даже напоследък имах една позната, българка, която получава списанието и която едновременно предаваше Паневритмия и йога и между нейните ученици също имало такива ученици на Михаил, тъй които са го хвалели като нещо голямо, с големи познания учител и тя сама поискала да провери. Отишла в Бон фен с мъжът си и поискала среща с Михаил. В начало така не я приели. Казали: „А, трябва да поседите тука поне петнадесет дена, че тогава“. Тя казала: „Ние сме за един ден. Ако искате приемете ни, ако не тръгваме си“. Накрая ги приел на разговор. Казва: „Той е един такъв, пълен с омраза към нас, българите, повече не го приемаме“. Едно говорил против Ярмила, против мене най-много говорил и между другото каза: „Ама знаете ли той е съвсем полудял“. Знаете ли какво е казал? Казал й: „Аз съм по-голям и от Христа“. Напоследък наистина успеха му го побърка. А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението. Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на леглото. Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи“. Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г. Тя е била в Търново на събора. Преди събора Михаил Иванов и Кръстю Христос са на вилата в лозето. Разпространили вестта, че са преродените Св. Кирил и Методий. Тя също се подлъгала както и останалите и им повярвали. Съобщили на всички, че ще се молят и постят. Затворили се в една стая. Минали три дни - изобщо не излизат навън. И тя ги съжалила, сложила в две чинии ядене, хляб и плодове и решила да им занесе. Тропа на вратата, никой не се обажда. Втори, трети път тропа. А пък те забравили да заключат в този час вратата. Влиза тя в стаята и какво да види. От стаята има друга врата към север която води към едно килерче, където се пази храната за събора. Те си заврели главите в този килер и с ръце лапат ли лапат. Тя като видяла това от изненада изпуснала таблата на земята. Чуло се трясък. Онези втрещено я гледали и нищо не могли да кажат. Излиза тя навън и разказва на всички. Всички виждат лъжите. Учителят нарочно е оставил да се развият нещата до там където всички да видят лъжата. И сега с Михаил ще стане същото. Ще дойде време, когато всички ще видят лъжата. Но още не е дошло това време. А всеки, който влизаше в неговото братство, задават му се въпроси, прави се специален картон с отговори, взимат се 2 снимки - едната за картона, а друга се слага в специален албум. Така той има снимки на всички ученици, за да ги намагнитизира с неговото учение. А това е работа на Черната ложа. Имаше такива книги. Върху магия има всякакви книги. Но си служеше с тия методи. Аз помня като отидох във Франция седем години след туй не съм идвала в България. Първата година като дойдох беше края на август и Методи Константинов веднага ме завежда на Рила, веднага построява палатка. Там бяха останали само Борис Николов, Мика (Мария Тодорова) и брат Боев беше и Методи и веднага ме разпитват за Михаил. Все за Михаил питат какво е станало. Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат. Без да се обръща, казва: „Не работим зад Михаил“ и излезе от другата врата. Сутринта разказвам това на Борис и Боев, а Боев каза: „А, това за тебе беше откровение, не е сън“. И така е, те работят за него, като имаш някоя слабост казва, той те хваща там. А той понеже беше Много амбициозен, щестлавен и алчен за пари, затова работи с тези методи на Черната ложа. В: Да, това е пророческо видение. Сега аз съм слушал, че има доста той последователи в Канада, Африка, Европа. А: Има, има, навсякъде има последователи. Разбира се, защото не им дава нищо лошо, взима най-хубавото от Учителя и други учения. Лошо не ги учи на лошо, разбира се, затуй има последователи. В: Значи на мен ми е чудно, че при него има две неща. Първо, че той досега не е превел нито една беседа, не е издал нищо от Учителя. А: Е, не, нищо. В: Това е най-интересното. А: А той искаше да сложи ръка на всички беседи от Учителя. В 1957 г. идва Стела Белмен, не знам дали знаете това. И тя тогава просто раздвои братството. Щото може би сте чули, че Антов един ден е бил Боев, бил го по главата. Защо? Защото Стела искаше брат Боев да пише официално писмо, че Учителят е изпратил Михаил във Франция. А Боев отказа разбира се. И тогава Антов би един физически слаб човек както ви казах. А за Стела тя си служеше с други методи, просто като хипнотизира Антов да иска Боев и той, Боев да пише. И тъй като Боев отказа, взе, че го удря с бастун по главата. И искаше повече от туй, просто братството да даде на Михаил всички права върху издаването на беседите. Добре, че не направиха. Той щеше просто да сложи ръка. Нито ние, нито който и да е нямаше да има право да превежда. А той сам нямаше да превежда. Боев изяде боя, но спаси Словото на Учителя от една голяма кражба.

4. ПЪРВАТА ГРУПА В ПАРИЖ В: Сега друг въпрос. Сега фактически вашият баща е първият, който превежда Словото на италиански и го прехвърля там. А: И го прехвърля в Италия, именно на тази група Родово, особено получавал и тия преводи. Така стана връзката след като отиде Ромоло във Франция. Тъй продължи баща ми да поддържа връзката, да изпраща преводи и след като тука се напечатаха тези книги на френски „Учителят говори“, „В Царството на живата природа“ и „Живота за Цялото“, преводи от сестра Маркова и Георги Радев в София. Те са пращали цели пакети там да ги продават. И той вече беше си създал група, нали благодарение на тия лекувания по природен начин и сеансите спиритически, така че бе доста голяма група. По едно време стотици бяха. В: Това в Италия? А: Не, в Париж. В самият Париж. И така първите ученици на Учителя се създадоха в Париж чрез тия книги. Баща ми 1937 г. отиде там, кой месец точно не знам. Юли ли или началото на август или може би по-рано. Не знам точно. Юни, юли. И там този човек, италианец Ромоло казва: „Ето, има още много, които са прочели книгите и ще се радват много да се запознаят с един ученик на Учителя“. Покани той тези хора, които се интересуваха, баща ми говори, показа портрети на Учителя между които се намираше тази жена Карден, след туй и Сабсай, които са идвали в България 1938/39 г. Там беше и Стела Белмен. Тя веднага се вдъхнови и каза: „Аз сега имам отпуска и ще дойда непременно в България да се запозная с Учителя Петър Дънов“. Баща ми казва: „Аз заминавам, но ако еди кой си ден се намираш във Венеция на пясъка Маркопи до колоната ще те заведа в еди кой си час след обед, 3 часа“. И там беше тя и дойде с него в София 1938 г., запозна се с Учителя и така тя всъщност се запозна с Учителя чрез баща ми. След туй трябва да е било август месец Михаил Иванов узна, че има вече група ученици в Париж. А той винаги е имал желание тъй да проповядва туй-онуй. Поискал от брат Боев адреси, които брат Боев му дал, август месец 1937 г., както и препоръчително писмо до г-жа Карден. И там като отиде бе лятно време, още нямаше никой. Там вече Тошо Симеонов ми разказваше, че е бил там по туй време. И казва: „Отивам там в Тюлери, казва се едно място, градината Тюлери. Виждам нашият Михаил седнал на една пейка така замислен“. „Абе какво има?“ „Е, казва, дошъл съм тука, имам адрес, но никой няма, а парите ми се свършиха. Ако и утре няма никой ще бъда принуден да се върна в България.“ Но тъй се случи, че намира на другия ден едни от тия хора, които също търсеха мадам Карден, която е била във връзка с доста духовни групи. И тя покани така хора, които знаеха вече за Учителя, представа им Михаил и казва: „Ето един ученик на Учителя дошъл“. А той умееше тъй да говори, беше представителен също така, хареса се и така се създаде групата на Михаил отначало. Благодарение на Карден, която го приела за първи път. В: И по-нататък как се развиха отношенията? А: За кое? В: Там между вашата група, защото съм чувал, че имало няколко групи в Париж, които не са били в добри отношения с Михаил. А: Как да кажа, групи не може да се каже, че е имало никакви. В: Не като групировки, но като групички, които са работели. А: Всъщност голямата работа я е правил баща ми. Баща ми, който е почнал да превежда на френски език беседи. В: Кой превежда? А: Кои беседи? Ами не томчета не се превеждат нали, а отделни беседи, избрани. Избираха, както и аз продължавам да избирам. Чета, чета и когато намирам, че са по-подходящи, с по така концентрирани мисли.

3. ПЪРВИ ГРУПИ В ИТАЛИЯ В: Какви опити са правени за превод на Словото на италиански? Превеждано ли е нещо? А: На италиански много неща е превел той. Почнал не знам от коя година и е пращал в Италия на различни адреси, които е имал и между които и този италианец Ромоло Мантовани, който се казва ,и на него пращаше. След туй там в Италия се правиха едновременно такива сеанси, спиритически сеанси, работеха с медиум, имаха много добър медиум. И тоя медиум ето как се запозна с Учителя, то е интересно също. Тя, медиума ми е разказвала лично. Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива. Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо?“ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той?“ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение. В:Тя как се казваше? А: Лучия Пиято, мъжът й е Пиято. И там бяха принудени да напуснат Торино, а този Мантовани е бил техен приятел, заедно са правили сеанси и след туй той е останал без работа и той отишъл в Париж временно. Те го поканили да остане и така лека-полека се създаде тяхната група. Тя работи като медиум, дава съвети за лекуване чрез метода на Луи Куне ако го знаете. В: Тази група в Италия колко време просъществува? А: А те са напуснали Италия 1934-1935 г. Аз бях 1936 г. при тях и там е интересно също. Тя имаше, тази медиумка дъщеря, която умря и тя толкова бе потресена от това, че само плаче и тогава загуби това, тази способност на медиумство. И аз тогава - 1936 г. отидох във Франция, баща ми беше писал на тоя Ромоло Мантовани: „Ето дъщеря ми ще дойде, ако обичаш да отидеш на гарата да я посрещнеш“. И той още на гарата ми казва: „Ето още тази вечер ще направим един сеанс. Може би ти като идваш от Изгрева, там Учителят може да помогне, тя пак да си възвърне тази способност. Аз за първи път присъствах на такова нещо. Не знаех, накара ме да седна до нея и наистина този техния ръководител се яви. Веро се казва. Присъствуваше една двойка адвокат - той, а жена му бе болна от туберкулоза с две каверни. И той, Веро се явява и казва да прави тази баня от Луи Куне и едновременно да пие хума. Да я лекуват с това много дълго време. В: Кой се явява на спиритическия сеанс? А: Ами един техен ръководител, Веро, ама който просто много хубави послания дава, като че ли Учителя говори, все върху основата на Любовта.

2. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ А: Като млад баща ми в Италия чел окултна литература, в която се пишело за великите хималайски учители. Това му дало подтик да тръгне от Италия за Индия, та накрая отива в Пловдив. Но баща ми се запознава в туй време с един брат, който му дава една беседа да чете. Тази книжка е „Кротост и смирението. Електричество и магнетизъм. Мъчението“ от 22.01.1920 г. Той я прочита тая беседа, вдъхновява се и казва: „Искам да видя тоя Учител!“ „Е, казват, Той е в София.“ Идва в София, запознава се с Учителя и свършено. Невидимият свят така го упътил, че намира истинския Учител. Ни Америка, ни нищо, остава в България. В: Нещо по-подробно да е разказвал за първата среща с Учителя? А: Не си спомням. Не ми е разказвал. Е, сигурно му е направило голямо впечатление, за да отложи всичко, да остане, нали? Той въобще търсеше един Учител. И после почва да чете беседи. Идва в Италия, взима ни и ни довежда всички в София. И за първи път и първото нещо било да ни заведе - децата при Учителя в 1922 г. ли е било, есента ли на ул. „Опълченска“ 66. И там имаше една леля Надзор, леля Дафина, Асен Арнаудов ако сте чули - артиста. Деца бяхме, той е някоя година по-възрастен. И тогава Учителят създаде тогава тази песен: „Блага дума“. После Учителя я даде в Общия окултен клас и леля Дафинка им я пееше и така са я научили. (Виж. Общ ок. клас II год, 6 лекция от 5.Х1.1922 г. стр. 25-26). На всяко едно от децата даде по един стих, подходящ на характера, на това, аз не си спомням на мене кой стих е дала, от тая песен. В: Но тая песен Той създаде пред вас? А: Пред нас я създаде. В: Свири на цигулката? А: Така чука, не свири, но чукаше на струните и на всеки един така ни накара да изпеем, но ни диктуваше, това помня. Тогава създаде тази песен. В: Той диктуваше думите, така ли? А: Думите и мелодията. В: Ето, това никой досега не знае как е създадена тая песен. А: Тая песен тогава я създаде, благодарение на всеки един от нас и ни я е дал според характера, нали? Тогава ми беше първата среща с Учителя. Бях дете. В: Вие учихте тука в София. А: Италианско училище имаше. В: Аз си спомням, всички, които са ми разказвали, възрастни приятели, в ония години когато се отваря Школата - 1922-1923 г. казваха: „Ние бяхме студенти и благодарение на Бертоли успяхме да оживеем. Той даваше препитание“. А: Работа им даваше, така е. Да, той имаше работилница голяма и всички тия студенти, колкото знаеха да работят, но все им даваше една малка заплата нали, колкото да се препитават. После той бе от първите, когато се закупиха места тук на Изгрева. В: Какво знаете за тия места в ония години? За купуването на местата? А: Е, то някои от братята по-заможни са купили. Но става въпрос и Учителят казал да се купят много повече „всички места до линията“ да, до линията. Помня, че баща ни ни водеше децата. В Подуяне имахме къща. Та от Подуяне пеша чак тука на Изгрева ми се виждаше много далеч. В: Спомняте ли си нещо да ви е разказвал баща ви по ония години, така някоя опитност негова с Учителя? А: Не, той баща ми не говореше много по тия опитности. Беше все таки много редовен на беседа, на всички беседи. И пълни, пълни с молива си така малки тетрадки. Той както чуваше (слушаше) беседи ги превеждаше на италиански. Винаги на италиански. И рисунки хубави създаваше. Беше надарен човек.

АНИНА БЕРТОЛИ (28.01.1912-2.07.1989) 1. НА ПЪТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА УЧИТЕЛ Вергилий Кръстев: Кажете трите имена на баща си. Анина Бертоли: Карло Алфиеро Петро Бер. Само че в Италия няма три имена, та е Петро Бер. Той е от Удине, от тези страни, които се освободиха през 1918 г. В: Коя провинция? А: Виваро се казва. В: Коя част на Италия? А: Към източната част от Триест нататък. Тя беше до 1918 г. под владение на Австро - Унгарците. След 1918 г. се освободиха, но те са си италиански род. Бертоли е италианско име. В: Баща ви от къде идва? От кой род? Майка ви? А: Баща ми е от много добър род. Неговият баща беше кмет. Баща му беше чиновник в една банка-счетоводител. В: А майка му как се казваше? А: Майка му, много мешено. Майка му беше италианка, може да се каже от царски род. Майката на майка ми беше от фамилията Карагеоргьович, черногорско. В: От Черна гора. А: От там е бабата на майка ми, беше принцеса. Тя леля ми познава цялата тая история. Аз толкоз не знам. В: Как се казваше майка ви? А: Майка ми Лучия се казваше. В: Баща ви кога е роден? А: В 1887 г. на 26.януари. В: Хороскоп имате ли на него? А: Правихме да, правихме. В: Случайно имате ли го запазен? А: В Париж. Тука нямам. Той е Водолей, има много планети във Водолей - 9.дом. В: Той прекарва къде? А: Там където е Виваро, мисля точно там е живял. Когато бил 7-годишен като видение или на сън му се сторило, че пада от някаква звезда от Вселената, пада, пада и най-после се намерил на земята и взел да плаче, плаче и майка му идва и му казва: „Какво има, фиер, защо плачеш?“ „Ами паднах, паднах от някъде.“ Сега навярно някой дух се е вселил от някъде и той слезнал на земята. След туй е следвал във Венеция приложни изкуства, главно венециански мрамор. След туй войниклъка, след туй отиде в Германия и там може би е научил също мрамор, гдето се правят стълбите и т.н. мозайки. После колко годишен е бил, сигурно към 24, пожелал да отиде в Индия да търси истината. Нали тръгнал в онова време трябва само билет да си платиш. Няма паспорти, няма нищо. Стигнал в Цариград, свършили му се парите. В: Аз чух, че той тръгнал да търси Христа, да търси Учител. А: Да търси Учител. В: Той фактически имал вътрешен подтик. А: Подтик, разбира се. Да тръгне за Индия така трябва да имаш вътре в себе си нещо, което да те кара. Вътрешен импулс е имал. Стигнал в Цариград, свършили му се парите, отишъл на един площад такъв, на който предлагат работа и работници, които търсят работа или пък предприемачи, които търсят работници и един важен човек минавал от човек на човек и питал ти какво правиш, ти какво правиш и като стигнал до баща ми попитал: „Ти какъв си?“ „Италианец.“ „Какво правиш?“ „Аз работя венецианска мозайка.“ „О-о-о, от Бога си ми изпратен. Строя черква и ми трябва точно такъв човек, да ми прави иконите и картините с мозайка.“ А баща ми това е завършил в Италия. И там работи, на времето се плащаше със злато монети, големи златни. Там се запознал с един италианец. На някакви си празници било. „Виждам, че ти си сам, нямаш познати. Чужденец съм. Аз ще те водя в моето семейство, жена ми е италианка, там знаят италиански. Тъй да прекараш по-приятно времето.“ Отиват в туй семейство, а там е майка ми. А майка ми била 16- годишна. А пък имала много хубав глас. В: Това е в Цариград? А: Не, в Одрин. От Цариград в Одрин там го завежда този италианец, който бил женен за по- възрастната сестра на майка ми. Майка ми имала чудесен глас. Казали й: „Я изпей на този чужденец италианска песен“. И така майка ми пяла и по тоя начин станала връзката между тях. Те се оженили и аз съм родена първа. Аз съм родена 1912 г. точно когато е била войната между България и Турция и Гърция за Одрин. Известно време Одрин е бил български, навярно тогава съм се родила, но след това турците превзеха пак Одрин и изпъдиха всички чужденци. Аз съм родена на 28 януари, вечерта. Не знам точно часа. Майка ми каза вечерно време, но колко часа не знам, въпреки че в кръщелното ми е писано 29-и, но тъй като съм родена вечерно време сложили ме на 29-и. Всъщност съм родена на 28, майка ми разправя неделя било, някаква сватба гледала цял ден през прозореца и така вечерта съм се родила и след това турците превземат Одрин и всичките чужденци къде, къде да отидат. Майка ми казва: „Имам баба в Пловдив, която има много познати“. Тя пък е била гледачка на кафе, но много добра. Даже Коларов министър на времето е ходил при нея, за да му каже нещо за бъдещето. И по-нататък тръгват за България, за Пловдив. Казват за тази моя баба, че министър Коларов даже в неговите спомени пише за тая баба Теофану, която му спасила живота. Щото той чувствал, че нещо става така. В: Кой министър Коларов? А: Е, не знам точно кой е. Нали това е времето на 1912 г. В: Значи баба Теофану. Тя българка ли е била, гъркиня ли? А: Не зная, може би нещо гръцко има, но мъжът й е бил свещеник, български свещеник. И тук ще разкажа как у баба Теофану е дошъл този министър да му гледа на кафе и тя казала: „Не се връщай вкъщи, там те чакат, ще те арестуват“. И той я послушал и така си спасил живота. Наистина са го чакали. И тази баба имала много познати, ходили са при нея да си гледат на кафе. Запознава баща ми с архитекти, инженери. Там се настанява. Добре, но войната идва, родили се още деца на майка ми: още един брат, който е в Италия. Той се казва Пиетро Бертоле - инженер, сега живее в Новара, роден в 1913 г., 16 юли, и сестра ми Мариета 28 август 1916 г. Имам и един друг брат, който се роди 20 години след туй. Той е в Швейцария сега. В: По-нататък семейството къде отива? А: След това до войната той е в Пловдив. След туй майка ми се разболява, баща ни ни слага в едно сиропиталище, след това ни завежда при родителите на майка ми, след туй с майка ми заедно ни заведе в Италия при неговите родители. Там мисля две години сме седели. През туй време той е в България. След туй един негов приятел-съученик му пише: „Ела в Америка, ще станем богати, ще работим заедно, милионери ще станем“. Баща ми приготви паспорти вече всичко от Бургас да дойде в Италия да ни вземе и да тръгнем в Америка.

8. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ Изгрев, 24.Х.1941 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих писмото ви. То ме много зарадва, понеже е пълно с възторг, с висок полет и светлина. Колко беше красиво, че вие дойдохте на екскурзия до Витоша. Вие имахте случай на Изгрева и горе на планината да преживеете мигове на рая! Раят - това е състояние на душата, не място. Тия мигове са предвкусване на Великото, което Бог е приготвил за човека. Всъщност пробудената душа, истински пробудената душа е винаги в едно райско състояние. Той чувствува винаги красотата на Божието присъствие на всъде, той чувствува, че Любовта на Бога прониква на всякъде и че ние сме потопени в нея. И затова той живее във Вечната радост! И едночкото му желание е да посочи и на другите красивия път, който води в Царството на Вечната радост! Днес Учителя говори в Младежкия клас между другото следното: „Всеки ден известно време да размишляваме за Рая!“ Той каза, че раят е място дето царува Любовта. А Божественият свят е място, дето царува освен Любовта още и Божествената мисъл! Напоследък Учителят каза да общуваме с природата и че това е необходимо за събуждане на божествените сили на душата! И наистина, колко е красиво човек да се сприятели с потоците, реките, цветята, тревите, скалите, небето, облаците, планините, въздуха, светлината, слънцето, звездите! Във въздуха човека да вижда диханието на Бога; също и в светлината. Тук ще ви изложа някои мисли от беседите и разговорите с Учителя: „Вие имате всички възможности в себе си, обаче не ги познавате. Не познавате себе си. Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл. Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци. Новият начин на работа е от любов. Степента на съзнанието определя интензивността на любовта. Хубавото се ражда в противоречията на живота. Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко! Ние можем да се занимаваме само тогава, когато умът ни е свободен от дрязгите на света и е свързан с висшия божествен свят. Човекът, който иде, ще превърне всички отрови в сладки плодове. Сега трябва да се върнем в рая на любовта.“ Хората са в рая и не знаят, че са в рая. Хората са щастливи и не знаят, че са щастливи. Вие пишете в писмото си, че имате желание всичкия си живот да посветите в служба на Бога! Това осмисля живота. Това внася красота в живота. Човек като пръска около себе си Любов, той работи за Бога! Като пръска около себе си светлина, той работи за Бога. Нима цветето не работи за Бога, нима цветето не изпълнява своята мисия, като пръска своето благоухание наоколо си? Вие дойдохте на Витоша. Сега ви пожелавам да дойдете с Учителя на Седемте Рилски езера и на Мусала! Хранете тая мисъл в себе си! Какви свещени места има горе на Рила! Каква чистота там, каква неземна атмосфера има там! Ето още няколко мисли от беседите на Учителя (от най-новите беседи и лекции): „Всякога положението на човека в живота се подобрява, когато изпълнява Волята Божия! Като ти дойде човек на гости, ти считай, че Господ ти е дошъл на гости. Всички велики хора на миналото са сега тук на земята и работят. И благодарение на тях светът върви напред и ще върви напред. Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. Всички противоречия на земята носят Божие благословение. Любовта е врата за намиране на Мъдростта и Истината. Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото тяло, което си ми дал. Светът се нуждае от разумни работници. Блажен е онзи човек, който е израз на Бога и служи на Бога“. Поздрав до всички братя и сестри. Поздравлява ви целия Изгрев. И всички изгревски треви, цветя и дървета ви пращат своя поздрав и ви казват: „До скоро виждане“. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 18.XI.1941 г. Любезна сестро, Получих картичката ви и се зарадвах много от нея, понеже тя показва ,че вие имате желание да се занимавате с музика. Тук пък се потвърждава един закон: Че когато човек влезе в Божествения път, у него се заражда едно велико желание да учи. И вашето желание да учите цигулка показва, че Божественият подтик във вас работи! Говорих с Учителя по това. Изложих му всичко, както ми пишете. Той каза: Вие да решите това, по вътрешно ръководство, по вътрешен глас. А това е красиво. Значи Той счита, че вие можете да слушате вътрешното ръководство. Новите ритмични упражнения, които Учителят даде това лято, а именно „Слънчевите лъчи“ - сега се печатат и скоро ще ги имате. Печатът се и съборните беседи. Колко е красиво човек да вижда всички други хора не както обикновено ги виждаме, но озарени в една Божествена светлина, която да изпраща самият той. Как тогава целият свят ще стане за него красив и той ще живее в рая. Учителят каза, че епохата наречена Кали-Юга или тъмната епоха изтича в 1942 г. и тогава почва зазоряване на епохата Сатия-Юга или светлата епоха. Това ще бъде придружено с една промяна в човешката Сатия душа: Космичната любов ще почне да разцъфтява в нея! Тук ще ви изложа някои мисли от Учителя от последните беседи и лекции, и разговори с него: „Ако изхвърлите от вас всички други желания и оставите само любовта, то всичко ще бъде възможно за вас. И даже ще се издигнете 4 сантиметра над земята и ще ходите по въздуха - левитация. Не мисълта ражда Любовта, но Любовта ражда мисълта. Много е важен следният закон: Това, което обичаме, постигаме. Щастието е в любовта към Бога! Ти живееш, значи Бог те е възлюбил. Този живот, който Бог ти е дал, прояви го спрямо другите. Пожелай животът на другите да бъде такъв, какъвто искаш да бъде твоят. Всеки ден трябва да се стараем, по който и да е начин, да възприемем любовта и по който и да е начин, да я проявим! Каквото и да стане, да кажем: „Бог е добър!“ Каквото и да говорим, животът без любовта не може да се осмисли. Любовта трябва да стане подбудителната причина на нашите мисли, чувства и постъпки. И тогава ще разберем, че Бог е Любов! Това е наука: Да се научим да служим на Любовта, да се учим от нея! Тя да ни бъде учител и ние да бъдем ученици на Любовта днес и за години напред. Смисълът на живота е да те обичат и да обичаш! В любовта всичко е възможно, но не изведнъж. За нея няма нещо невъзможно. Страданието дава учение, а всеки, който служи на Душата си, приема Радостта!“ Пожелавам ви всеки ден да преживявате едно вътрешно състояние като слънчев изгрев! Пожелавам ви всеки ден да преживяваш едно божествено състояние, всеки ден да виждаш нови цветя във вашата градина! Поздрав от всички братя и сестри: Савка, Георги, Еленка, Стойна и др. Поздрав до вашите домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 24.XII.1942 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих двете ви писма. Тъкмо се канех да отговоря на първото ви писмо. Понеже, второто, последното ви писмо е по-бързо, то сега ще отговоря на него веднага, с първа поща, а след това ще мога да отговоря по-нашироко и на предишното. Щом получих последното ви писмо, което съдържа писмо и до Учителя, аз отидох при Учителя и му предадох вашето писмо. Той го отвори и го прочете пред мен и ми каза да ви отговоря следното: Да не си напускате чиновничеството! Вие питате дали да напуснете чиновничеството и да се установите на работа при един брат. Да не го правите! Не е време сега за това! Нека да си запазите това положение, което сега имате! Зимно време не се правят къщи, каза Учителят, нито се гради зимно време, а се живее в съградена къща. Не е време за напущане сега на тая работа, която сега работите! Оная работа при онзи брат не е сигурна и не е за предпочитане. В следующото ми писмо ще имате подробен отговор на въпросите, които повдигате в предпоследното си писмо. Да ви зарадвам с една новина: Сега се печатат и до Нова година ще излязат от печат „Слънчевите лъчи“ - новите гимнастически упражнения, които Учителят даде това лято. Ще ги получите. Тук ще ви изложа някои мисли от последните беседи и лекции на Учителя. „Новата любов иде сега в света, за да се запознаят хората един с друг. Светът ще мине през големи противоречия, но вие да не се смущавате от това. Запазете пълно спокойствие и вяра при днешните събития. Ще знаете, че Бог ще превърне всичко на добро! Гответе се за работа! Ако изпълняваш Волята Божия, няма да умреш! Щом станеш в хармония с Бога, ти си в хармония с цялото Битие. Това състояние наричат космическо съзнание. Без любовта не могат да се добият красотата и свободата. Не можеш да срещнеш един човек и да го обичаш, ако не те е обичал. Ако човек се научи правилно да обича и правилно да люби, той ще се подмлади!“ Поздрав сърдечен от сестри Савка, Еленка Григорова, Стойна, брат Георги Йорданов и всички други. Пожелавам ви всичко добро: преди всичко растеж и постижения във великия Божествен път - в пътя на Светлината! Поздрав до всички братя и сестри! Живота става красив и поетичен когато ценим всички безбройни блага - малки и големи - с които ни е обградил Бог! С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 27.март 1942 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Хиляди поздрави от Изгрева! Вашето последно писмо пред 22 март, ме зарадва. Трогнат съм от вашата поетична творба: „Пролетна мелодия“. Тя издава във вас поетичен талант. Продължавайте да работите в това направление! Защото Учителят казва така: „Служенето на Бога е в това, човек да развие дарбите, които Бог е вложил в него“. Тая ваша творба, аз ще я запазя като чудна поезия. По случай 22 март ви пожелавам да пребъдва душата ви във вечната пролет и да постигнете всичко това ,което образува свещен копнеж на вашата душа! Ето, днес се чувства пролетта. Една жива сила изпълва въздуха! Но, както казва Учителят, идва вече пролетта и в човешките сърца, както и в цялата култура! Иде една пролетна култура на земята! Напреднали същества, Светли Същества слизат на земята днес, за да организират новата култура! Преди няколко дни Учителят каза така: „Когато изпаднете в обезсърчение, спомнете си някои красиви минути из вашия живот. Някои светли спомени, някои светли мигове и картини, които сте видели и преживели; те живо ще възкръснат във вашето съзнание и тогава веднага ще добиете подтик, радост и нови сили! Например, вие си спомнете вашите дни, прекарани на Витоша миналото лято или пък на Изгрева! Възкръсването на такива възвишени спомени, наистина дава крила на човека! Но тия думи на Учителя имат и по-мистичен смисъл. Да си спомни човек онзи живот, в който е бил потопен преди да се роди! А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите! И споменът от този велик живот, в който той е участвал, поддържа неговия свещен огън! Прави сте, че сега при тия условия не ви е възможно да бъдете учителка, понеже сте нужни там! Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране! Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо!“ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради!“ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“. Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство! Думите: „Не кради“. Човек трябва да знае, че нищо не е негово, а всичко е само на Бога? И ако той счита, че той сам е собственик на това или онова, той пак върши един вид кражба. И даже дарбите, талантите, които има, ако ги преписва лично на себе си, а не на присъствието на Бога в него, това е пак един вид кражба. Нали помните онова място в Стария Завет, дето се говори за Мойсей, как изкарал вода от една канара за евреите в пустинята и им казал: „Аз ще ви дам вода“, а не прославил Бога, не казал: „Бог направи това“. И затова той не влязъл в обетованата земя! Друг смисъл на думите: „Не кради“. Всичко, което човек има, трябва да го употреби за служене на Бога, за Славата на Бога, за общото благо. Всички свои таланти, знания, дарби и пр. И ако ги употребява само за свои лични цели, то е пак един вид кражба, защото тия сили и дарби са от Бога! После, вие питате за методите на самообладанието. Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога, съзнанието ни да е изпълнено постоянно с космичната любов! С един висок идеал. И тогава всяко нещо, което при друг случай би ни изкарало от търпение, сега за нас ще изглежда за тъй маловажно, незначително и дребнаво в сравнение с Великата Идея, за която живеем! Сестра Ана Венкова идва на Изгрева и говори с Учителя. В къщи тя преживява голяма трагедия, понеже нейните домашни тук искат тя да се откаже от вегетарианството и да не посещава Изгрева. Учителят й каза да бъде твърда. Тя каза, че ви познава добре. Писах на сестра й Люба Стойкова, учителка във Варна, с която кореспондирам от по-рано, ако дойде в София да убеди своите домашни да оставят Ана Венкова свободна. И вие ако я срещнете, говорете й в този смисъл. Ана предполага, че сестра й ще дойде в София през ваканцията (Великденската). Георги Йорданов сегиз-тогиз посещава Ана, за да я окуражава. Учителят каза да прави това. Ана не може да идва вече на Изгрева. Нарочен поздрав от Савка, Еленка, Паша, Георги Йорданов и всички други! , С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза в последните беседи и лекции между другото: „Всички вие имате велико бъдеще. Ние страдаме от задържане на любовта! Ти трябва да любиш и ако не любиш, ще дойде едно болезнено състояние. От ония добри мисли и чувства, които похлопат във вас, зависи вашето здраве! Да обичаш някого, е най-лесната работа! Какво ти коства да имаш едно добро чувство към някого! Любовта не позволява никакво отстъпление, или ще умреш или ще победиш! Божественото седи в новото схващане на любовта. Само по този начин може да се подмладите. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Съкровища се събират само чрез любовта! Когато любовта те посети, ти ще усещаш, че целия свят е твой. Според мен, който не обича Бога, не може да обича и другите. Онзи, който иска да бъде здрав, той трябва да работи в областта на музиката. Да бъдем радостни и весели“. В един разговор Учителят каза, че България кредитира всички европейски народи, тя е банкерът, понеже единствената държава, която е в златния век, е България. И затова тя ще бъде пазена и закриляна. Мирът иде скоро! До с. Люба Хаджиева Изгрева, 5.V.1942 г. Любезна сестро, Получих писмата ви. Прочетох на Учителя вашето писмо, в което вие описвате, как братството във Варна отива да работи на братското лозе. Вие много поетично описвате вашата работа там! След прочитането на писмото ви Учителят каза: „Много добре! Нека да продължават! Те си приеха заплатата с радостта, която преживяха!“ Преди няколко дена тук дойдоха студенти и студентки от Музикалната академия. Запознаха се с Учителя и пяха при пианото в големия салон. Учителят по този повод каза: „Една певица, за да има постижения в музиката, когато пее трябва да съзнава, че работи за Високия идеал, който я вдъхновява, а не да мисли за второстепенни неща!“ На 18.април дойдоха една група семинаристи - абитуриенти от Пловдивската семинария, на брой около 50 души. Те бяха с двама свои учители. Учителят им говори около един час. И на края взеха много книги. Учителят им каза между другото: „Новото, което иде в света, е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта! Бог е там, дето има разумност, справедливост и доброта. Почитайте божественото във всички хора. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един голям параход, какъвто е земята. Смисълът на живота е в любовта! Аз виждам онзи свят. Виждам го така, както вие виждате този свят. Аз съм дошъл да кажа на света следното: Бог е решил да създаде ново небе и нова земя и да промени всички хора! И това ще стане! Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита несправедливостта върху себе си. Дишайте любов!“ Онзи ден в беседата Учителят каза, че мирът иде вече с конска каруца, значи близо е! Онзи ден след обед в разговор Учителят каза: „България Невидимият свят я пази, защото българите ще бъдат стълбовете, диреците на новата култура!“ Поздрав от брат Георги Йорданов, сестра Еленка Григорова, сестра Савка и всички други. В този момент, когато ви пиша това, виждам чистите снежни върхове на Витоша и слушам молитвените утринни песни на птичките! В този момент как се чувствува красотата на живота и присъствието на Бога навсякъде - както в звездите, в светлината, тъй и във всяко цвете, във всяка тревичка и във всеки човек! Пожелавам ти да чувствуваш винаги присъствието на Бога на всякъде в живота! Пожелавам ви всичко хубави и светло! Поздрав от Учителя! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев В този момент брат Георги Йорданов работи в братската градина - копае. Преди няколко минути минах покрай него и той ми каза, че наскоро, тая сутрин, Учителят минал покрай него и му казал: „Много хубаво са писали до брат Боев за мястото във Варна как са работили. Много поетично са писали“. И Учителят бил много доволен от това. Учителят му казал това, когато брат Георги работел. Брат Георги ми каза, че в разговор в градината днес, Учителят казал още следните мисли: „Хората не знаят как да работят и да извличат полза от полската работа. Сега работят 8-9 часа непрекъснат физически труд. Това е много. Ще дойде време когато всеки ще работи по един час физическа работа - независимо какъв е: и учени, и прости - всички! Днес учения счита, че е унижение да работи с лопата. А пък той не знае какво богатство се крие в работата на градината, на полето и пр. Дърветата ги считат за глупави. А пък те са много разумни само че крият тая разумност, за да не ги ограбят. Растенията имат наука да извличат из земята добрите сокове и да творят хубави ароматни плодове. Тая енергия, която човек не може да извлече от земята, растенията я извличат. И пчелите са разумни. Те, за да съберат един килограм мед, трябва да обиколят 15 милиона цветове. Болният седи и охка. Чака да го лекува някой. А той като излезе да работи полска работа в градината, на полето, като започне да копае, ще се излекува, от ревматизъм и пр. Месеците май и юни лекуват много болести, ако се използуват добре." Изгрева, 30.Х.1942 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих картичката ви. Забавих се с отговора, понеже отсъствувах от Изгрева повече от месец. И като се завърнах, бързам да ви отговоря. Адресът на Петър Димков е: ул. „Златовръх“ No 47 - София. Живее близо до семинарията. Красив е живота от божествено гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога! При това съзнание живота е радостен и лек. Сред днешните събития, колко е важно човек да живее в светлината на Божествените идеи. Тогава той разбира нещата и знае красивия край на всичко това. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Боян Изгрев, 3.VI1I.1943 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Получих писмото ви. Живеем във важна епоха. Въпреки събитията отгоре се излива една божествена вълна, и Учителят каза, че е нямало друга епоха като сегашната тъй благоприятна за духовни придобивки. В една беседа Той каза: „Земята скоро ще мине край едно от най-добрите пристанища, от дето ще се качат на земята напреднали Същества, които идват да оправят света. За това важно събитие се споменава и в Писанието в онзи стих, в който се говори за идването на Христа и светиите“. Учителят каза още: „Бялата ложа ще победи и ще се ликвидира с Черната ложа. От всички раси и подраси ще се излъчат готови души, които ще създадат шестата раса. Ако мирът не дойде по човешки начин, Небето ще го докара по друг начин. България има светло бъдеще!“ На 22.юлий направихме екскурзия до Витоша с Учителя. Той каза там: „Щастието е нещо земно, материално. То има връзка със земята. На Небето няма щастие. Там има блаженство! Бъдете доволни при всички условия! Бъдете доволни в недоволството си!“ Нарочен поздрав до всички братя и сестри. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав и до вашите домашни от мен. С братски поздрав: Б. Боев С. Мърчаево, 16.11.1944 г. Любезна сестра Люба Хаджиева, Учителят е в Мърчаево (Софийско) от 14.януари. Това село е 18 км южно от София, на южните склонове на Витоша. Тук има и неколцина братя и сестри: сестра Савка, д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Катя Зяпкова, сестра Еленка Григорова, брат Пеню Ганев и др. Учителят тук не държи беседи. Изгревът е почти изпразнен. Изгревчани са евакуирани по разни места. На Изгрева има малко хора сега. Вие ми пишете на Изгревския ми адрес, защото постоянно ми препращат писмата по хора. Учителят каза в разговори: „Мирът иде. Представители на шестата раса има между всички народи. В новата епоха шестата раса ще управлява човечеството. Мирът ще дойде не по човешки начин, по божествен начин, по незнайни пътища. Всички да бъдат спокойни и бодри и да се молят за прекратяването на войната. Бог ще прояви милост към човечеството и ще се съкратят дните на страданията. България сега е в златния век. Светли Братя са дошли отгоре на земята, за да оправят света. След войната иде една светла, красива култура с благоприятни условия за всички. При молитвата между другото да казваме: „Господи, запази ни, за да проповядваме за Тебе“. След войната ще се засилят музиката и духовният живот. Сега сме в края на века. Злото няма вече никакви условия. Сега ще има 45 юбилейни години, през което време ще се строи новото. Геният е колективно същество; множество напреднали същества са го възлюбили, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Злото е безплодно, а доброто дава плод. Ето защо доброто ще победи. Новото учение слиза сега от Невидимия свят и то се налага. Който обича Господа, нито косъм няма да падне от главата. Един ден ще видите, в какво седи Божественият Промисъл, на който всякога можете да разчитате. Сега ще дойде нещо добро. Любовта има безброй форми. Може да те обикне един извор, едно дърво. Ако те обикне дървото, ще дойде повече и по-сладки плодове. Имаш ли любов, доволен и радостен си, работи ти се. Нямаш ли любов, те си радостен и доволен, не ти се работи. Любовта е Божествена храна, с която хората живеят и възкръсват. Всичкият лед ще се стопи и на вода ще стане. Зимата си отива. Иде духовна пролет. В бъдеще няма да има съблазън, понеже хората ще живеят в любовта. А законът на любовта е изобилие. Има един Божествен план, по който ще се оправи светът“. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Бъдете бодра и жизнерадостна! С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза: „Молитвата е една дреха, в която се облича човек и с която се огражда от тревогите и страховете на света!“ Изгрев, 5.Х.1961 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих вашето писмо. На вас е необходимо да имате будно съзнание, постоянна връзка с Бога. Това става чрез молитва. Всеки ден четете 91-и псалом, 23-и псалом, Добрата молитва. Освен това казвайте молитви и със свои думи. Всеки ден четете по една глава от Евангелието и по една беседа, за да правите връзка с Учителя. Когато сте сами пейте песни от Учителя. Те тонират човека и го свързват с възвишения свят на вечната хармония и красота. Всеки ден практикувайте дълбокото дишане. Всяка сутрин правете гимнастически упражнения. Всяка вечер си измивайте краката с топла вода. Сутринта като станете кажете: „Господи, благодаря Ти, че възкръснах. Благодаря Ти, че живея. Кажи ми, какво да направя днес заради Тебе. Искам целия ден да върша Твоята Воля и да Ти служа. Ще Ти служа през цялата Вечност!“ Вечер при лягане кажи: „Господи, през време на нощната ми почивка огради ме със Своята светлина и ме пази от всяко зло. Бди над мен и ме закриляй. Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя.“ Тук ще ви изложа някои мисли от Учителя: „Вяра жива, Любов непрестанна, доброта постоянна и Господ ще прати Своето благословение“. „Люби, учи, мълчи, прощавай и пътя си продължавай.“ „Пътят на бъдещето е светъл!“ Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Благословението на Бога и Учителя да бъдат с тебе. С братски поздрав: Б. Боев Поздрав от сестра Лиляна Табакова и от брат Кръстю.

7. МАШИНОПИСКА, УЧИТЕЛКА И ПОЕТЕСА Непосредствено след срещата ми с Учителя в мен стана преврат и Неговите мъдри Слова, които четях постоянно в беседите Му се отвориха като един извор и бликнаха тези поезии. И един ден на 22 март написах една поезия за пролетта. Четох я на братската сцена и тогава получих 500 лв. Кога е това? На 22 март. Да, след заминаването на Учителя. Аз я писах, но я четох на братската сцена след години. Значи брат Боев я прочел на Учителя и Той бил много доволен. Аз четях беседи и пишех непрекъснато. В едно от писмата си брат Боев ми праща поздрави от Учителя. Имам ги тука. Всичко е записано. Няма лъжа. Един прекрасен ден, беше към края на месец август, изглежда Учителят му е казал, като се освободя от работата си мога да дойда в София и да следвам. И само след една седмица ми се нареди да отпътувам от Варна за София за постоянно. Майка ми беше се поминала, направихме панихида и аз отпътувах. Брат Боев ми намери квартира на Изгрева, даде ми пишеща машина, на която да пиша, за да се поддържам. Аз се поддържах с писане. Аз следвах и работех тъй като аз бях без средства. Братството ме издържаше като ми даваше работа на машината. Когато аз дойдох на Изгрева след година беше се поминал Великия Учител на 27.XII.1944 г. Сега кое е най-интересното за мен? Брат Боев ме вика, аз идвам и се записвам в университета и той ми дава писмена работа, за да се издържам. Това е братска работа. Преписвах фактически беседи, които се печатаха и аз така се издържах. Бях прикрепена към Елена - стенографката. През време на следването ми бяха започнали да преследват дъновистите, а една колежка беше научила от някъде, че съм дъновистка. По същото това време сънувам един сън, че половината стена на университета се руши и така пада и аз се стряскам, а един глас ми вика: „Не бой се, не бой се!“ Гласът на брат Боев. Тогава ги прочистваха студентите, изключваха чорбаджийски синове и дъщери, кулаци и т.н. А мен, понеже съм от трудово семейство ме изключиха само от ДКМС, а ме оставиха да си завърша университета. Да, това го направи брат Боев. Той много ми помагаше в живота. Аз бях записала като първа специалност философия и като втора специалност френски език. Започнах сериозна работа и окултна школа на ранина посещавах и лекции в университета и писмената работа. Аз бях много трудолюбива, пък и сега съм. И от тогава с огън и пламък работех при сестра Елена Андреева. Така с работа изкарах университета. Когато ни разпределиха на работа аз бях назначена за учителка в педагогическо училище, да бъда преподавателка за подготовка на прогимназиални учители. Една моя колежка научила, че съм дъновистка, тогава така ни наричаха. Отишла в Министерството на просветата и докладвала за мене: „Как я допускате тая жена във Варна? Тя е дъновистка.“ На другия ден ме извика заместник-началника другаря Величков и ми рече: „Ние ще ви назначим във Варна, в родния ви град само ако се откажете в Държавен вестник от вашите убеждения“ Може ли да си представиш? „Това ли е, другарю Величков?“, и без да му кажа дума за поздрав, довиждане, отворих вратата, излязох и я затворих след себе си. Аз бях много категорична. Колко работи, какви пари са минавали през мен, какво нещо. И затова Бог ми помага и досега. На другия ден гледам в списъка поставен до вратата на ректората пише, че съм назначена в Търновските села. Отказах, не приех. И така седем години като Левски работех най- различно. Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин Андрей Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките. Той отива в Министерството, взима досието ми и пред началника на просветата го скъсва и казва: „Ще я пуснете за учителка, тя е от трудово семейство“. Получих назначение в Родопите по френски език. Тогава бяха много строги и искаха учители, които не са верующи. Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала? Лесно ли ми е било, но пак ме назначаваха. И така, благодарение на старши-сътрудника Андрей Андреев днес имам пенсия. На Изгрева живях около 35 години и после като го взеха за нуждите на съветското посолство ме преместиха с моята сестра да живеем в ж.к. „Младост“, 99 блок, а след 17 години, понеже сестра ми се беше поминала ме преместиха тук където и сега живея. От сутрин до вечер съм със Словото на Великия Учител. Колкото мъчнотии и страдания преживях и преживявам, благодарение на Учителя превъзмогвам и до ден днешен. Той ме крепи, Той ме благослови. През 1977 г. сключих брак с един наш брат Стоян Господинов от Бургас, който се подвизаваше в нашето братство. Тъй като научих, че от малък е останал без родители, пък и много скромно се подвизаваше в Братството, нямаше софийско жителство, та аз реших да му помогна. Само заради жителството, защото без него тогава не можеше човек да живее в София. Иначе беше така общителен. Сега живее при мене в кухнята. Там спи и работи при крайно трудно условия. Добър е, но е особняк, като всички хора на изкуството. Много способен като художник и скулптор, малко приказва. Дано един ден Господ да се смили и той да си има ателие, да се успокои и работи по-нормално. Макар и в тази възраст продължавам да пиша, творя и мои трудове, които желаят да видят бял свят. В дни на вдъхновение и пролетни химни. Сега аз ви предадох моите биографични бележки. Там е написано Калиопа. А защо Калиопа? Защото кръстника ми е бил грък: Растиван Ракис от Солун. Моя род няма гръцки произход. Нямам, но кръстника ми е бил грък и казал, щом аз я кръстя, искам да я кръстя на майка си. А какво значи Калиопа? Калиопа значи Хубавелка. Любка, майка ми още от мънинка, от детенце не искала гръцко име и ми викала Любимке. И станало Любка после. Но в моето кръщелно свидетелство съм Калиопа, да. Но никой почти не ми вика така. А в паспорта е Калиопа. Значи аз съм Любка Хаджиева. Веднъж казах на сестра Паша: „Аз съм любител-поет“. „Не е вярно, ти в миналото си била голям поет.“ Това ми каза сестра Паша. Сигурно така да ме окуражи. Аз още като ученичка 15, 16, 17 г. и във Варненски вестник съм печатала мои работи. Може да съм пропуснала нещо, но по-нататък като си спомня ще ви го предоставя да се напише. Да, като го намеря. Ние започваме кореспонденцията между брат Боев и Любка Хаджиева. Как започна тази кореспонденция? Ами много естествено, когато за пръв път дойдох на Изгрева от Варна в София, брат Боев каза: „Вие кога влязохте в Братството във Варна? Нали на пробното затъмнение?“ „Да, на пробното.“ Какво значи пробно? Нали когато затъмнявахме прозорците срещу самолетните нападения. Нали тогава влязох в Братството, фактически когато почнаха въздушните тревоги, затъмнявахме прозорците. И тогава той ми даде „Пътя на ученика“ да чета. Аз му я платих и като си заминах почнах да му пиша. В резултат имам 9 писма, които ще ви ги предоставя. Учителят ме прие с голяма любов в Школата Си. И ми даде Слово на живот. До днес работя с това Слово и за в бъдеще ще работя. Със Словото му на живот ме въздигна от низините, от онова, което беше в мене хаос и незнание, за да ме въведе в Учението си и в Царството на Духа - а това е Словото на Господа Моего. Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев на 4.05.1992 г. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Любка (Калиопа) Хаджиева, живуща в ж.к. „Дървеница“, бл. 44, вх. Б, ет. 3, ап.. 47, удостоверявам следното: 1. През 1991 г. Вергилий Кръстев записа моите опитности по времето на Школата на Великия Учител Беинса Дуно, на магнетофонен запис, с моето съгласие и разрешение. 2. Предадох писмата на брат Боян Боев до мен на В. Кръстев да ги преснеме, за да може да ги приложи към моите спомени. 3. Бях му връчила няколко ръкописа, които той може да ползува и да ги включи към основния материал. 4. През 1996 г. аз дадох на Елена Николова писмата на Боян Боев и заедно с мои бележки те бяха включени във в. „Братски живот“. Имах желанието да запозная братството с тази ценна кореспонденция. 5. С публикуването на моите спомени от Вергилий Кръстев в поредицата „Изгрева“, той трябва да включи и писмата на брат Боев. 6. Единствено гласувам доверие на Вергилий Кръстев да публикува моите спомени. И евентуално може да ползва моите трудове. Свидетел: Марийка Марашлиева София, 16.III.1997 г. Декларатор: (подпис)

6. НА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Имах и втора среща с Учителя. Във втората среща Учителят ми говореше за страхът Божий. Човек да не се страхува от нищо. Нито от себе си, нито от хората, а да има страх Божий! През един есенен ден пак отидох да посетя моя свещен Изгрев. Аз всеки ден, всеки час прелитам там на моя Изгрев. При Учителя, при нозете на Учителя, при Божественото Слово, това беше най-важното за нас, за учениците Му. Да Го попитам за някои наболели въпроси, които ме вълнуваха постоянно, да открия душата си само пред Великия. Той най-добре ще ме разбере и напъти за това, което е най-полезно и навременно. Колко благо, колко мило ме посрещаше всякога Учителя, като че ли съм една от най-добрите му и верни ученички, колко много светове ми се откриваха всякога в Неговото присъствие и всякога излизам от стаята Му възродена, като че не съм аз. Така се случи, че Учителят ме прие веднага. Целунах Му десницата и Той веднага почна да говори, тъй като Той знаеше предварително какво ме вълнува и интересува. Рече: „Не се страхувайте от хората. Нито най-малко от себе си, а от Бога се страхувайте! Рекох, имайте страх Господен! Имайте страх Господен!“ Учителят е видял и разбрал добре, че аз се страхувам постоянно и затова ми говори за страха. В коя година е това нещо? 1941 г. Това е есента. Каза ми тези няколко думи, за да избяга страха от мене. „На мястото на страха поставете Любовта.“ За третата си среща с Учителя на Изгрева бях дошла само за три дни. Наближаваше зимата. Войната между СССР и Германия не пощади и нас от бомбите, които пускаха отгоре неприятелите и нас ни засегнаха. С голяма радост пак съм в София. Третата опитност. Имах някаква мъка в душата си, затова предприех това пътуване. Много естествено. Тази мъка в мен имаха още много хора, та това е общо състояние на всички хора, които преживяват ужасите на тази неравна война. Когато хората воюват това се чувства от всички. През този зимен ден Учителят бързаше за Витоша, където отиваше с няколко групи братя и сестри. Понеже много бързаше, аз като се явих и Му се поклоних, Той само това ми каза: „Имайте мир и вяра в себе си и всичко ще се оправи!“ Поблагодарих Му, целунах Му ръка. Този път не бях на квартира у сестра Стойна, тъй като се беше евакуирала на село. Бях другаде приета също много добре. Там където бях отседнала, брата и сестрата бяха до гората. Имах възможност всеки ден да си правя разходки. Значи това е третата среща с Учителя през 1942 г. Отново съм на Изгрева. Пред приемната стая на Учителя заварих един възрастен брат. Той не беше като че ли много възрастен, но с побелели коси- .И двамата чакахме появяването на Учителя. Появи се Учителят на вратата облечен и с една блага усмивка. Беше облечен в хубав млечно сив костюм и вълнена бяла шапка на главата. Отпред на гърдите Му се виждаше снежно бяла риза, отпред със златна иглянка. Учителят ни погледна двамата, но покани мене първа да вляза. Почудих се. Аз отстъпих съзнателно първото място на този побелял човек, който бе и запасен полковник. Той влезе действително, но много скоро излезе. След това влязох аз. Спокойно разговарях с най-великия син на епохата, Божият син слязъл от небето по Волята Божия на земята, за да покаже на човеците най-правия път на Новото учение, пътя към Бога. Приемната на Учителя се състоеше от малко антренце, две врати, едната в дясно, другата в ляво. Учителят ме покани в ляво където приемаше. В другата стая Той не приемаше. Там вероятно имаше дрехи, инструменти и др. Предполагах стаята светеше от чистота. Маса и няколко стола. Върху масата 2-3 цигулки и китара. На пода килим. Целунах ръка на Учителя, а Той ме покани да седна с гръб към прозореца, а Той застана на едно разстояние срещу мене на един метър. Той, Великия беше спокоен с една бащинска усмивка. Аз изправих снага, поуспокоих се от вълнението, което изпитвах при влизането си и Го погледнах. Да Богочовека беше. Но нищо старо нямаше в Него. Лице озарено и лъчи в една особена светлина. Няколко минути мълчание. В момента Учителят направи един жест, който ме освободи от един недъг, който дълго ме мъчеше. Един жест направи така и ме освободи. Освободи ме от това, което ме мъчеше. Сепнах се. Веднага разбрах какво ми говори с тоя жест. Благодарих мислено. Той също се изправи, погледна ме дружелюбно и започна да говори. Сюблимен момент, върховни мигове. Това спокойствие, това държане, които имаше Учителя към мен се вля в мен и ми се струваше, че съм при стар човек. Погледна ме топло и рече: „Вие сте от Варна, от Варненското братство“. „Да, Учителю“, рекох аз. „Идвам от Варна, от Варненското братство и Ви нося един подарък. Учителят прие подаръка. А ученикът прие благословението.

4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ На другия ден на ранина, Учителят с една малка групичка отпътуваха за Черни връх. И ние, научили за това още на другия ден сформирахме групичка от седем човека и тръгнахме след Учителя. Събрахме се шест сестри и един брат, всичко седем души. Кой беше брата? Георги Йорданов. Набързо взехме провизии за един ден и се запътихме и ние към Черни връх, към Учителя и Неговата групичка. Бяхме: сестра Севка, сестра Стойна, Мария Златева, цигуларката, сестра Елена Григорова, Мечева, аз и брат Георги Йорданов. Пълна раница с провизии и дрехи за преобличане. Поехме рано за нагоре, пътуването беше добро. След около два часа минахме край Бивака, но не се отбихме, за да спечелим време, а продължихме към хижа Алеко. За пръв път и аз предприемах такава дълга, но хубава екскурзия. Витоша беше красива. За пръв път я посещавах. А какви хубави полянки, височинки зелени. Много борови и други дървета. Душата ми се радваше, ликуваше и много полски цветя, лазурно синьо небе, тук на бивака е идвал всяка почти неделя Великия Учител и е изнасял своите беседи и пели са песни братята и сестрите. Около бивака хубава и красива полянка и всичко наоколо в най- разнообразни хубавини, природа, да не се нагледаш. Предразполага към духовен живот, за размишление. На път за хижа Алеко минахме много красиви алеи, които оставиха незаличими спомени у мен. Тук-там си почивахме, но не за дълго, защото път ни чакаше. Стремяхме се към Учителя, наближихме морените, безкрайните морени. Знаете ли ги, виждали ли сте? На една красива полянка поседнахме да позакусим и отпочинем. Разговора ни беше все за духовни проблеми. Разисквахме за някои опитности, които имат братя и сестри. За пръв път предприемах такава дълга екскурзия, но млада, весела и жизнерадостна не усещах умора, пък и с тази групичка бях особено щастлива. Денят топъл, свеж. На хижа Алеко пак отпочинахме около половин час. Погледът ни все към сините върхове. Дано ги догоним. Поехме нагоре, плътно един до друг наредени, тихичко пеехме братски песни. Седем души. Пътят ставаше все по-стръмен. Има от Учителя цяла беседа за тия седем души, цяла беседа. Пътят ставаше все по-стръмен за хижа Алеко, но не се отчайвахме. „Има ли още път“, попитах аз. Отвърнаха ми, че още половината път сме извървели, но тъй като бях ме групичка и весело се прекарваше всичко. Бяхме единодушни и никакво разединение. Колкото по-нагоре се изкачвахме почна да се чувства една хладинка, която действаше ободрително. Към слънчеви простори, към сияйни върхове, вървяхме по камъните, които мъчно изкачихме. Много морени, красиви бели, бавно с мисъл се изкачвахме. Пътят за Черни връх ставаше все по-стръмен, но славен. Като знаехме при Кого отивахме и Кого скоро ще видим, умора не усещахме. Каква любов тука ври в мене. Много интересно. Близо сме вече, казах аз. Към привечер пристигнахме с раници на гърба, уморени. Учителят със своята малка групичка ни очакваше в една от стаите, която беше приемна за туристите. В тази тая имаше дълги маси, на които се хранеха туристи и много пейки. Учителят ни очакваше в трапезарията. Но като влязохме, още от вратата ни лъхна тютюнев дим. Естествено пушеха туристи. Учителят седи срещу дима, спокоен като че ли няма дим. Ами като че има благоухание. Не правеше забележка. Не, никога Учителят. А-ах, Той, Великият. Значи Учителят ни прие тогава, някакви разговори нямахме. Той беше с цялата група. Седнахме на вечеря. По едно време Учителят взе да си гледа дясната ръка и рече, а моят поглед все срещу Него. Не снемах очи от Учителя и си мислех в себе си: Ама, че мъчно изкачихме камъните. Той прочете мисълта ми гласно и гласно го каза: „Ама, че мъчно изкачихте камъните“. Сепнах се. Как Учителят в този момент когато аз съм размишлявала прочел мисълта ми и смятам, второ чудо преживяхме много бързо. В това време цигулката ни подкани пак да пеем.А преди това, когато пристигнахме на Черни връх Учителят седеше в стаята. Аз отивам да Му целуна ръката и както отивам виждам ореол над главата Му, но нямаше тука кръг и тука кръг, ами така, така, така, така. На вълни, на вълни. На вълни и цвета беше нито много, нито розов, нито син, а бледа лъчиста светлина. Видях го за секунди и после изчезна. Сутринта, когато отиваме вече да посрещнем слънцето. Аз съм се събудила, но закъсняхме малко, другите бяха отишли вече за изгрев слънце. Учителят все се обръщал да ни види къде сме. Най-после няколко секунди преди да изгрее слънцето пристигам аз с Георги Йорданов. Той дойде и каза: „Хайде сестра!“ Аз съм станала, събудена съм, но откъде да знам какво става. И отивам, Учителят се успокои, погледна ме и малко поседяхме така и изгря слънцето. Вълшебна работа. Като че ли си в рая. Не знам дали сте из- литвали същото при изгрева на слънцето. И Той, Учителят ни е чакал нас, за да дойдем двамата, може би сме били последни от групата. Последни, да, последни, няколко секунди преди изгрев. И само след 1-2 секунди се показа първият слънчев лъч. Пеехме тихо и се молехме. Един тих, вътрешен глас в мене шепнеше: „Нима и аз съм от избраните Негови ученици?“ казахме Добрата молитва. Каква здрава, ведра атмосфера се носеше наоколо. Занизаха се после тук на планината и свещени мигове, часове и дни. Съзерцавах отдалеч Учителя и Му се радвах. Незабравими мигове. Останаха за вечността. Аз тогава бях застанала и по едно време Учителят отива в тоалетната и аз си казвам: „Боже, ами Учителят отива ли в тоалетната? Ние мислим, че Той не ходи в тоалетната. Ами нали се храни.Щом се храни... Почудих се. Да, ама ми стана някак чудно. Знам, че трябва, ама на изненадах се. Но Учителят Го видях като необикновен човек. Глас, като хилядострунна арфа. Пренесе ме във вековете. Гласът Му мек и тих, погледа лъчезарен, усмивката блага, бащинска, всичко красиво и идеално в Него. На Изгрева 2-3 пъти бях на беседа и когато дойде време да си отивам пак във Варна, Учителят дал на сестра Савка едно лимонче от Неговите лимони да ми го поднесе дар от Учителя. Зарадвах се много. Такъв подарък, през цялото време във влака си го държах на ръка и му се радвах. След като се върнах във Варна почнах работа и редовно посещавах беседите във Варненското Братство и започнах да получавам писма от Боян Боев.

ЛЮБКА ХАДЖИЕВА (5.VIII.1913-18. V.1997) 1. ВЪРНАТИЯТ ГОДЕЖ Родена съм във Варна на 5 август 1913 г. Майка ми се казваше Деспа, което значи богиня. Баща ми Стефан. Майка ми Деспа, от рода на Орфей, Ямбол и Търново, а баща ми е македонец. Той е роден във Варна, а родителите му са от Охрид. Родителите на майка ми са дядо ми Панайот, а баба ми Зорка, а на баща ми родителите се казваха дядо ми Наум, а баба ми Мария. От три поколения сме християни. Сестра ми беше като светица. Даже сестра Яна казваше, че тя в миналото е била църковен светия. Родословното ми дърво са учители, скулптори, художници, музиканти. Майка ми беше домакиня, баща ми беше майстор-обущар, крайно добър и трудолюбив човек. Изкарваше много добри пари и в нашия дом имаше голямо изобилие. Живеехме в голяма къща, която беше като град-градина. Имахме и животни, имахме и плодове, много плодни дървета. Въобще съм расла до 12 години в изобилие. Но когато баща ми си замина постепенно изпаднахме в мизерия. Бяхме заможни. До 14-годишна възраст не знам какво е бедност. Често питах майка си: „Мамо, има ли бедни хора?“ Растях здраво, пълничко, добре охранено дете. В училище се учех добре. Имах много приятели. На 12 години когато бях, баща ми заболя и замина от път. Брат ми, вече голям, пое издръжката на семейството. Цялата тежест на семейството легна върху неговите плещи. Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се. Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки. След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков. Там работих две години. Една много добра жена ми каза, че има свободно място в Радио „Варна“. Може ли със средно образование да остана в магазина. Мястото беше за машинописка. Аз знаех малко машинопис. Подадох документи и ме приеха на работа. Там работих около десетина години. Като всяко младо момиче имах кандидати, от които повечето ме искаха за съпруга направо. Не знам какво впечатление съм правила, но бях скромна, съсредоточена. Имах познат един студент много буден, комунист, който беше голям организатор и оратор. Всички студенти го търсеха за най-различни работи. Този студент много често ме срещаше, защото пътищата ни бяха еднакви. Предложи ми не само да ходим и да бъдем приятели, но и да му стана съпруга. Аз му отказах, защото бях още млада, но той постоянно ме следеше и спираше навсякъде. Един ден бях принудена да го заведа у дома да го запозная с домашните си. Той не беше угледен, лицето му намръщено и студено. Брат ми не го хареса, нито пък и майка ми и сестра ми. Брат ми казваше: „Той не е за тебе, Любке“. Казвах му: „Той е много способен човек. Всички студенти го обичат и уважават“. Определихме датата на годежа срещу Нова година. Дойдоха и роднини. Събрахме се около десетина души и разменихме пръстени. Стана годежа и към един часа се разотидоха и той, годеника си отиде. Легнах да спя. Призори един тих глас ми рече: „Не си определена да се жениш!“ Един цял живот и само заради жителството. И действително аз от него ден станах много неспокойна, нервна и особена. Чувствах, че не съм определена за семеен живот. Отивах на работа, но не ми вървеше и си взех малко отпуска по болест. А бях много симпатична девойка. Сестра ми ми шиеше дрехите, брат ми правеше обущата. Ходех като кукла. Аз продължавах да нервнича и се безпокоях. Думите на моя брат ми подействаха. Започнах да не го харесвам, а той беше много щастлив, но не за дълго. Още повече той каза на близките ми, че като се оженим, ще отидем на село да живеем. Това обезпокои много тях, както и мене, тъй като голяма част от заплатата си аз внасях вкъщи и като ме няма близките ми ще останат без моята поддръжка. Аз тогава работех в радио „Варна“. Стана в мене едно раздвоение. След два дни като се видяхме му казах: „Иване, нашите не желаят да отиваме на село, връщам годежа“. Той много се нажали, но тъй като аргумента ми беше силен, той отстъпи. След това аз се успокоих и почнах работа. Но меланхолията още не ме напускаше дълги години. Нещо се разкъса у мене. Много са опасни тези връзки между годеници, когато се разкъсат. Освобождава се енергия, която действува разрушително. Аз тогава не го знаех този окултен закон, но го изпитах върху себе си.

44. ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ През лятото, в Мърчаево има един празник за плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството отиват при Учителя и Му съобщават, че тая неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те откакто се помнят винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го“. Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не ги благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благославяш?“ Обърнало се отчето ядовито към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя!“ И ги отминал. Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигат при Учителя разплакани. Разказали за постъпката на попа и какво им казал за попа у Темелкови. Учителят не казал нищо, изгледал ги и си влезнал в стаята. На другата неделя попа умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които ги бяха носили в черквата сестрите ги върнаха обратно и на обед ги сложиха на масите вън. Беше неделя, а имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва, която казваме преди ядене, след това се протегнаха десетки ръце, разчупиха хлябовете и накрая се оказа, че на братската трапеза те бяха изядени от гостите. Та така бяха благословени обредните хлябове на пейките пред дома Темелков и то не от едного, а от общата молитва на всички присъствуващи.

16. 91-и ПСАЛОМ Едно младо войниче било пуснато в градски отпуск само за един ден. То идва, търси Учителя, среща се с Него, поискал да Му целуне ръка и трябвало да си замине вечерта за казармата. Учителят го попитал: „Имаш ли преписан 91-и Псалом?“ „Не, Учителю, аз си го зная наизуст.“ „Рекох, препиши го и го сложи в джоба на куртката си.“ Момчето обещало да стори това и си отишло. Като се качило на влака, някъде по пътя се получава свличане на един мост гдето трябвало да мине влака. Машинистът забелязал свлачището и успява да спре влака точно пред моста, но това направил с внезапната спирачка, която разтърсила целия влак. Вътре пътниците се въргаляли един връз друг. Наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа е била предотвратена и живота им запазен. Слезло и войничето от влака и като видяло надвисналата опасност за живота им, която успели да избегнат, поблагодарило на Бога и на Учителя за Псалома, защото то е било заспало и в този момент и едва ли можело да предвиди всичко това. Като се освобождава от казармата, то идва при Учителя да Му целуне ръка и да Му благодари. Щом го видял Учителят му казал: „Разбрахте ли защо трябваше да се препише 91-и Псалом?“ „Да, Учителю. Добре, че накрая реших да го препиша и го заших в куртката си. Иначе, както бях заспал, нямаше да има време да казвам наизуст 91-и Псалом“. Това е един от случаите с този Псалом.

РАДКА ЛЕВОРДАШКА ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. ПЪРВИ ДУХОВНИ СБИРКИ Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Аз ходех да прислужвам в дима на поп Константин Дъновски. Той е бащата на Учителя, още преди да познавам г-н Дънов, така както Го наричахме тогава. Нашите духовни сбирки с моите приятелки стигнаха до подозрението на властта и един ден дойдоха и ме арестуваха. Задържаха ме в участъка. А моите приятелки през това време се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Когато ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Ти що за мома си? С какво се занимаваш ти и твоите приятелки?“ Аз казах, че с нищо лошо не се занимаваме, а правим само добро на хората. Където има болен човек отиваме да му помогнем, насечем дърва, почистваме, приготвяме храна и помагаме с каквото можем. Това съм правила аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не ми попаднете пак“. Като си отидох намерих моите приятелки в тревога, разказаха ми, че целия ден били в молитва.

20. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ Той е роден на 3.03.1875 г. в гр. Варна. Баща му е бил лозар и бъчвар, като е бил производител на вина и е изнасял бъчви с вино към Цариград по турско време. Майка му е била по произход гагаузка. Това са българи, които говорят турски език, но са християни. Те са онези прабългари, които не са се претопили между славяните, а са си запазили езика и после са се преместили към турския език. Майка му е родена от баща, който е от търновските села, дошъл във Варна и служил като ратай в дома на един гагаузин и се оженил за дъщеря му. Те са били съседи на поп Константин Дъновски. Като момче Иван Жеков е бил немирно, палаво момче, буен и е влизал заедно с другите деца в побоища с камъни срещу гърчета и турчета. Съседът му Петър Дънов е бил 11 години по-голям от него. Детството му минава във Варна, където завършва петокласната българска гимназия. След това помага на баща си в търговията му с вина. Като малък е имал хубав глас и е пял в хора на черквата. Като е помагал в службата на черквата, при различни помени на умрели, когато е трябвало да се споменават имената на умрели, той е споменавал имена на арменски, на турски и така си е правил шеги, за което е търпял наказание. А баща му и майка му са се венчали в черквата на дядо поп Константин Дъновски в село Николаевка, Варненско. Бил е с леви убеждения и е създал първия социалистически кръжок във Варна. Васил Коларов е бил две години по-малък от него. Заради тези социалистически идеи го изключват от гимназията. Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието. Присъства на първия Бузлуджански конгрес, когато се организира социалдемократическото движение начело с Димитър Благоев. При направената обща снимка на участниците в тоя конгрес, там се вижда лицето на един млад човек. Това е Иван Жеков. Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ. Баща му е бил състоятелен и търговията му с вина вървяла добре. Но тук бил отвратен от чокойските синове с пренебрежението им към него, затова напуснал и отишъл да следва в Италия. Там завършва ветеринарна медицина и постъпва да практикува във войската. Тогава във войската има кавалерия и всичко се кара с каруци теглени от коне. А те имат нужда от ветеринарни лекари. Бива назначаван в различни гарнизони, но се разболява, разстройва нервната си система, напълнява и стига до 115 кг. Като военен му разрешават да отиде да се лекува през 1916 г. в санаториума Кнайп във Вертесхофен. Тук се лекува по методите на Кнайп със слънце, въздух и вода и плодолечение. Станал вегетарианец, отслабнал и накрая оздравял. Завръща се в България. Среща се с Учителя Дънов през 1917 г. във Варна, когато е бил интерниран и живеел в хотел „Лондон“. Обикновено двамата се разхождали по брега на морето. Веднъж като се разхождали с Петър Дънов по брега на морето, видели една мина. Дънов казал: „Тук са затворени лоши духове“. Тогава отиват и съобщават на военните да обезвредят мината. През 1921 г. построява къща във Варна на лозето, където често Дънов му гостува. През 1926 г. си купува място на Изгрева и Учителят го извиква да живее тук. През 1927 г. той издава една брошура „Учителят Петър Дънов и Неговото Учение“, с което го защитава. Подписал е е с д-р И. Ж. Духомиров. По времето на своите социалистически увлечения той написва една книга за социализма и отишъл в една печатница в София да я отпечата. В същото време и Учителят Дънов бил занесъл своята книга „Наука и възпитание“, за да се отпечата. Веднага се познали и завързали разговор. Печатарят запитал, коя книга да се отпечата по-напред, понеже дошли едновременно. Тогава Дънов казал, че социализмът може да почака, че няма да избяга от България, но преди това трябва да се отпечата „Наука и възпитание“. Добавил също, че без наука и възпитание на новия човек не може да се построи социализъм. С д-р Иван Жеков има различни интересни случаи, поради това, че той бил медиумична натура. Веднъж бил обсебен от някакъв дух и по цял ден седял вкъщи и писал това, което му диктувал духът. Изминали няколко дни и то в непрекъснато писане. Юрданка отива при Учителя и Го пита какво да прави при този случай. „В него е влязъл един дух от Александрийската школа. Това е най-големия ми враг и иска да ми отклонява учениците и да Ми пречи на Школата“. Тогава Учителят с Юрданка отиват и го заварват как пише и пише. Учителят направил с ръце няколко паси върху главата му и го освобождава от това състояние. Той идва на себе си. Д-р Иван Жеков е бил изключително деятелен и е съдействувал при различни случаи когато трябва да се върши братска работа. Той е един от учениците на Учителя, които са преминали на Изгрева по времето на цялата Школа. Къщата им беше на Изгрева на ул. „15“ No 2. Той си замина на 23.11.1970 г.

ЦАНКА ЕКИМОВА ЮРДАНКА ЖЕКОВА (1.01.1896-1.01.1978) 1. БЛАГОУХАНИЕТО Като млада девойка аз ходех често в дома на бащата на Петър Дънов, свещеника Константин Дъновски, като понякога помагах в домакинството им. Един ден дядо поп казва на сина си: „Петре, имам едно хубаво, пъргаво момиче, което ми много помага“. А когато идваше синът му Петър аз избягвах да се срещам с него. Беше ми стеснително и не знам защо неудобно. Един ден случайно се срещнахме и той ми каза: „А-а, хванах ли те? Ще бягай, а?“ От този момент Петър идваше да се храни при баща си и аз приготовлявах храната. Един ден Петър ме пита: „Имаш ли обуща, рокли, палто?“ Аз отговорих, че всичко си имам. След някой и друг ден той ми подаде един плик и ми каза: „Когато си отидеш вкъщи, тогава ще го отвориш“. За моя голяма изненада плика беше пълен с пари. Понеже аз от нищо нямах нужда от тези суми, аз раздадох на нуждаещи се братя и сестри и накупих продукти за бедните. Напълних торби с храна и раздадох всичко. За себе си не задържах нищо. Когато след някой ден се срещнах с дядо поп Дъновски, синът му Петър ме спря и каза: „Добре изпълни задачата“. После допълни: „Ще се събирате и ще правите нощни молитви!“ Една нощ във време на молитва за първи път се разля необикновен аромат над главите ни и ни се внуши да си издигнем ръцете нагоре и в тях ни се даде миро благоуханно. От него всички с едно памуче се намазахме. На следващият ден помазахме с памучето напоено с мирото трима души болни и те моментално оздравяха. Памучето пуснахме в един сух кладенец. Като падна памучето на дъното от този момент в кладенеца бликна изобилие вода в синкав цвят и от тази вода раздадохме и чрез нея се лекуваха болни. На сутринта Петър Дънов ми каза: „Това ухание се даде от горе, но то рядко се дава. Имали сте посещение на същества от някоя друга планета“. Нея нощ всички бяхме на колене и пеехме: „Тебе пеем!“ След това уханието изчезна и не се повтори. Чак тогава разбрах, че Петър Дънов не е обикновен човек и започнахме да Го наричаме всички Учителю.

8. РОДОВАТА КАРМА Тя, Вера Христова да ходи в Белене, където баща ми я доведе. Аз не развалям семейство. Баща ми искаше да ме изсели чрез милиция от София. Тях тогава много слушаха родителите - партийците. А преди да се оженя гледах на сестра ми детето - Петърчо. Аз говоря истината само че безразборно го казвам. След туй Тошо идваше при баща ми. Обръща се към мене: „Той, Колю няма да се ожени за тебе“. Казвам му: „Ти от къде знаеш?“ А той следил живота ми. Той идваше през време на бомбардировките при баща ми. Аз като бременна се омъжих за Тошо. Бях бременна на седем месеца когато подписах. Той не искаше да сключва брак. Искаше да го родя, а не искаше да се подписва. Та се сбиха с баща ми. Големи истории. Моите работи стават все с кавги и с милиция. И сега когато смених моя апартамент с тоя на Стефчо пак стана с милиция. Не знам каква е тая мойта карма. Не ме обичат хората.А сина ми Стефчо, обичах го много. Тошо обичаше и мене, и синът ми, но аз не го обичах. Аз не съм го обичала и това му го казах в очите. Омъжих се за него просто така, защото ми омръзна сух хляб да ям и да пера на хората.Щото съм била слугинче от осем годишна възраст, бе. Това ми е живота на мене. Това е много. Аз на дарбата си разчитам. Баща ми вика: „Ако си свирила можеше да бъдеш световно известна, като Недялка Симеонова да си станала“. Само това ми каза. Аз му викам: „Гледаш по ръцете на хората, а на мене нищо не ми казваш“. Той каза: „Ти не си постоянна, но си даровита.“ „Ами защо не ме поддържаш, а на Вера даваш пари?“ Ако ме беше поддържал можеше поне оркестрантка да стана. Майка ми избяга от него, защото я биеше. А след туй Вера идва, а той живееше с нея. Той казва: „Тя ми е духовна дъщеря“. Учителят говори за духовната любов, но те не я разбират. Той говори за Божествената любов, а те я бъркат с човешката. Майка ми още в Хасково се караха с баща ми. Баща ми обичаше да пие и Вера пиеше бира с него. Ти не знаеш, тя се прави на светица, но тя е много лоша ако искаш да знаеш. На мене нищо не е направила. Тя ми казва веднъж: „Грешна съм, виновна съм“. Викам: „Далеч от мене. Аз ти прощавам, защото на онзи свят като си замина трябва да простя на всички“. Нали така казва Учителят, аз го четох това, колкото и да си работил духовно, трябва да се помириш с всички. А Вера първо не се помирява, не се признава, и после си призна. Но далеч от мене. Викам: „От далече да се обичаме“. Тя обича да заповядва, тя е много мръсна. Тя обича да командва и да дава съвети и затова отначало е любезна. Дава съвети пък не се вижда каква е. Знаеща, а това е най-лошия характер. Това е мръсен характер. С такъв човек не може да се живее. И Таню я намрази. Таню я нарича крадла и това онова. „Абе, Таню, ти нали беше влюбен във Вера?“ Ами тя нали е към неговата група? Ама тя е крадла. Тя окраде Емилия. И Емилия е мръсна. И двете са лошо. Ама и Таню не е стока. Той нещо ти говореше ама ти не се навиваш лесно. Те се разделили Братството на две, вярно ли е, бе? Как може да разделяш Братството, бе? Седалището си е там при Учителя, където е мястото на Учителя. Аз не се деля. Аз си отивам там където си е Учителят на мястото му и в гората. Какво ще делят? Ще делят, така ли ни учеше Учителят да се делим или да си помагаме. Ама те са големи истории нашите. Три нощи да говориш няма да се свърши. Само за мене три нощи може да се говори, да. По- рано пък от духове ме беше страх. Един път бях легнала и не мога да стана, че едни кадъни като чувам, че пеят и тогава право при Гита отивам. „Гита, баща ми го няма, съвсем съм сама, ще спя при тебе.“ Тя беше насреща. А пък баща ми и Гита, ние все пеем братски песни. Викам: „Гита, пей!“ Тя най-обича това: „Аз в живота ще благувам“. Ей това й харесвам на Гита, много пееше. И като беше болна. И много беше загрижена за децата. Е, и за това я хвалеха. Обаче тя работа не знае. Дрън, дрън, свири на китара, само това. Обаче не беше^ музикална. Честно ти казвам. Имаше глас, обаче фалшиво пееше. Това и Йоанна го признава. Йоанна на кого се е метнала, на баща си сигурно. Не бе, всеки дух си идва с капитал. Знаеш ли какво казва Лиляна Табакова: „Може един гениален да се роди в циганска колиба, при най-лоши- те пияници. Какъв дух слиза в момента е важно“. Виж Стефчо какъв даровит, пък на, отиде в наркоманията, хайде де, можеше да стане гениален. Така му пишеше, казва Дора, че е съвършен. Той какво работеше? Той беше шивач и го научи тази, на Игнат приятелката - Дора. Тя е ясновидка. Тя ще го посрещне сега. Имаше една Дора Кръстева, на Фанчето Русева роднина. Тя ходеше с Игнат. Ама той, Игнат, той шареше навсякъде. Но след като Лиляна, жена му на Игнат си замина. Той Лиляна си обича, да. Дора и по-рано го обичаше, но той не й обръщаше внимание. Както и да е. И аз имах любов с Игнат. Аз обичам да си признавам. И той ми е преподавал уроци в началото. Значи аз смених много учители и си вземах каквото ми трябваше и после аз съм си аз, непостоянна. Даровита с дарба, но непостоянна. Така е.

7. ЦИГУЛКА И БУЛКА И след туй какво, омъжих се за Тошо-Босия. Намерих го него. Ходих с много момчета, лъгаха ме. Децата ми от Тошо ли са? Двете - Александър и Тодорка са от Тошо, а Стефчо, най-малкият не е от Тошо. Един брак имам. Нали имахме разни кавги. Нали Вера беше при баща ми. Той искаше да ме изсели. Как така та аз цигулка съм почнала да свиря. А сега ще кажа историята за цигулката. Аз още не свирех, бях в началото. Свирех на празни струни. Нали свирехме със сестра ми Стефка „на уж“ с пръчки. Един ден гледам, нали бай Ради имаше едно прозорче отворено и Ангел живееше там. До кухнята, там беше стаята на Ангел. „И знаеш ли колко цигулки има Ангел? Две-три цигулки“, казва Стефа. „Ти ще стоиш отвънка, а аз ще вляза вътре през прозорчето.“ Голяма история с тая цигулка. Тя ми я даде. После имах 3- 4 цигулки. Една малка дадох на Йоанна, а тя вика не помнела, прави се на ударена, че не помнела. За 40 лв. я дадох. Бяха ми се събрали 4 цигулки. Сега си имам пак две цигулки. И на сина си бях купила. Ама сега не можеш да купиш никаква цигулка. Няма. Значи тя влиза през прозорчето, а аз треперя. „Ама, Стефо, викам, по-бързо излизай, защото нали крадем.“ Била съм на 18- 19 години. Ама аз започнах на 19 години сериозно да свиря. Стефа е две години по-малка от мене и четири по-малка от сестра ми Мария. И измъква тя цигулката. И какво да видиш. Гледам такава дървена цигулка, но хубава, нежничка. Нямаше лък, но аз си купих лък, един много хубав. После го смених с Гого, защото концертмайстор е той, да вземе хубавия, пък той ми даде лошия. Като казах това на Антов когато отидох на урок, той ми каза: „Какво като е голям цигулар, вземала си, че го дала, а защо?“ Държеше много на мене, защото ме съжаляваше, нали съм бедна, пък съм способна. „Защо си дала лъка на Гого?“ „Ама той е голям цигулар, аз няма да стана никаква цигуларка.“ И ми се кара той тогава: „Много си сгрешила, как може да си дадеш хубавия лък. Може да станеш цигуларка, отде знаеш? Ако учиш, то зависи от тебе. Дарба имаш.“ Ама не съм учила сега, какво да правя. Три деца съм родила. Това е много дето съм научила, стига ми. След туй Гита продължаваше да си ходи там и един ден отивам на урок при Антов пак и взех да се оплаквам. Той вика: „Народи три деца та време ти е Братството да те изгони.“ Тогава бях родила Стефчо, но по-късно. Та така аз си останах със същия лък. После си купих друга цигулка, пък имаше цигулки по за 70 лв. Купих на сина си. Той беше войник. Той не свири ама искаше моята да взе- ме.Какво ще правя без цигулка? Казвам му: „Ще я носиш там в казармата, ще я тряскаш. Ще ти купя една цигулка най-после“. Един ден идва сестра Отунова на гости: „Анче, ти си доста напреднала и аз ти бях първата учителка, изсвири ми нещо от Хофман, някоя мелодийка. Много хубавичко си започнала да свириш.“ Взе да разглежда цигулката. Аз бях тогава на 19 г. А на колко години родих децата? На 24 години се омъжих. И после ходих при Антов, че Тошо ме ревнуваше. Че пак прекъсвах. Пък три години свирих преди да ги родя. После ту взема цигулката, ту я оставя. Ама не ми се оставя, отвътре ме човърка. Виж какво ще ти кажа, децата ги преспя, пък взема да свиря. По четири пъти на ден съм прала пелени. С голяма чистота и с голяма любов съм гледала децата си. Благодаря на Бога, живяхме хубаво, но това третото дете не е трябвало да го раждам. Той Стефчо вика: Защо си ме родила, майко?“ „Защо съм те родила, това не е твоя работа.“ И то гдето си го обичала най много. Да, това бе малкия гдето умря. Имах желание той да стане цигулар и двамата да си свирим вкъщи. Исках да имам музикална къща бе, лошо ли е? Един ден Антов ми казва: „Много я хвалят Гита, че си възпитавала децата, пък аз не съм ги възпитавала“. Нали после се омъжих де, после пак ходих при него. На прекъсване. Ами то вътре те човърка. „Две години свириш, после оставиш“. „Ами децата на Гита са добри и затова има условие да ги възпитава, макар че е била бедна.“ „Бедна ли е, вика Антов, най хубавата ракия ми носи и по половин агне на гърба, че масло, че яйца. С това си заплаща уроците по цигулка на двете си деца. Те са богати шопи, Ано.“ Така говореше той. „Как ще е бедна. Ти си бедна, че всеки те гони, но ти не ме слушаш. Аз исках тебе да направя цигуларка. Виж тя се вреди и тя стана цигуларка Йоанна.“ И той Антов ги изкара и качи двамата на сцената. Пък аз се занимавам с триста работи. Стига ми толкова колкото съм научила. И след туй ставам на 24 години. Оставя ме моят любим с когото ходих. Той беше роден 1924 г. Колю се казваше. Това беше преди да се омъжа за Тошо- босия. Пък ходих си с гаджета много, флиртувах си и това е, само че не можех да забременея. Аз много обичах Колю и исках да имам дете от него и много страдах. А пък той ме лъжеше. След туй Тошо-босия все идваше при баща ми и адаш, адаш. И сестра ми Стефка, която почина вика: „Адаш, адаш, ама той май ще се вреди и ще се ожени за тебе. Той все се върти тука, ама внимавай да не те излъже. Той е много по-голям от тебе“. А Тошо имаше брат, който живееше на Цариградското шосе. Брат му беше много учен - инженер. Ангел се казваше. Той работеше в центъра там, до банята при архитектите. А Тошо как се казваше? Тодор Коцев Недин. Родителите му са от Лютаково, Ботевградско. Той е завършил столарското училище в Русе. Обаче чистеше комините на сестрите и на братята. Родителите му са много добри хора, пък и той беше добър, даже много добър. Майка му един път като дойде каза за Тошо, че бил много пъргав и як, но веднъж отишъл да гаси един пожар и тогава си счупил кръста и се увредил. И тъй аз се омъжих на 24 години за Тошо. Не го обичах, но се омъжих, защото бях разочарована от любимия, който ме остави. И родих, второто дете не го исках. Той вика: „Ще го родиш“. И тъй те ми са първи деца. Нямам никакъв аборт. Та Стефчо е най-малкият ми син, когото най-много обичах. Да, той е дете на любовта. И то го родих, за да не ходя в концлагер в Белене. Защо ще ходя да дивея, да ми изгният костите ли? По-добре дете да гледам, отколкото в концлагер. Баща ми искаше да ме изпрати там за наказание и за изправителен изпит.

АНКА ТОДОРОВА ПЕТРОВА 1. НАЙ-ДОБРИЯТ ХИРОМАНТ Родена съм в гр. Хасково на 6 юли 1923 г., точно на обед в 12 часа, в петък. Майка ми, Тодора Йорданова Станчева по баща, е родена в гр. Лозенград, май.1899 г., а почина на 20.III.1972 г. Баща ми Тодор Петров Пецанов е роден в Хасково на 10.септември 1895 г. Известен е като Тодор-гледача от с. Крепост, Димитровградско. Почина през 1986 г. Още в Хасково родителите ми знаеха за Учителя и Учението Му. Майка ми идва на няколко пъти до София и като дошла един път със сестра ми Мария постъпват в склада за тютюн на ул. „Любен Каравелов“. По-късно дойдохме цялото семейство да живеем на Изгрева. Това беше през 1935 г. Ние живеехме под наем, нямахме собствена къща. Отидохме да живеем в къщичката на Веса и Колю Йорданови. Аз съм била 12-годишна тогава, но помня как се преселихме от Хасково. Тогава нямаше бързи влакове. Ние дойдохме с пътнически влак с целият ни багаж. Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова. Помня, че ме сложиха в една барака. И тъй къщичката, където се настанихме беше от една стая. Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита. А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка. Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел хиромантията на Дебарол и че може да стане най-добрият хиромант в България. Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия хиромант в България“. На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал. Той не вземал пари за гледането, но те идвали после и му казвали, че всичко, което е казал се е сбъднало и че наистина познава. Но първо Учителят му е казал, че може да бъде голям хиромант. Трябва да кажа, че още в Хасково баща ми и майка ми не живееха добре. Той я биеше много и често ние ставахме свидетели на скандали. А навремето преди да се оженят баща ми я харесал и веднага решил да се ожени за нея. Баща й, т.е. моя дядо по чехли я изгонил от къщи. Майка ми била много хубава и имала дълга коса до петите. Сестра ми също беше много хубава. Дядо ми какъв е бил в Лозенград? Ами продавал семки и бонбони. Аз не го познавах. Той дойде по-после и живееше в Бургас. Тогава ние бяхме мънички. И в Хасково е идвал. Сега най-голямата ми сестра се казва Мария. Тя е родена през 1921 г. в Хасково. След това идвам аз - Анка, родена 1923 г., и след това идва по-малката ми сестра Стефа родена на 6.II.1925 г. Последната почина на 40 години. Утрепа се в асансьора. Най-малък е брат ми Димитър, родена на 11.I.1931 г. Още в Хасково ние бяхме в Братството, но майка ми изяви желание да дойде в София да е по-близо до Учителя. Майка ми беше вегетарианка още в Хасково, но ние не бяхме.

48. ГЛАВОБОЛИЕ Веднъж бяхме събрани пред стаята на Учителя доста братя и сестри пред салона до Неговата приемна. Един Го запитва за едно, друг Го пита за друго. А една сестра Му казва: „Учителю, що народ сме се събрали тука и непрекъснато Ви питаме за туй и за онуй, и виждам какво главоболие Ви правим“. А Той отговорил: „Да сте само вие с цвете да ви галим. Да знаете как постоянно пристигат и получавам телеграми от другите светове, на които трябва да отговарям“. Ние всички занемяхме. Значи Учителят говори с нас, работи с нас, отговаря на въпросите ни, а едновременно с мисълта си отговаряше на зададените Му въпроси на съществата от другия свят. Учителят Го търсеха не само българите, Неговите последователи или Неговите противници-врагове, но Го търсеха от другите светове и Го намираха тук на земята. А защо това е така? Това се покрива с едно Негово изказване: „На Небето Аз съм най-големия светия, а тук на земята съм поставен на най-големия изпит. Тук на земята се изпитва моя най-висш ранг, който заемам на небето!“ А ние смятахме, че Бялото Братство ние го създаваме тук на Изгрева с нашето присъствие. За потвърждение на гореказаното ще разкажа една друга случка. Веднъж Учителят се скарал на сестра Мара Савова Четалбашева. Повидиму нямало е в момента някаква причина за тази караница. Тогава тя се обръща към Него, престрашава се и Му казва: „Защо, Учителю, ми се карате? Аз не виждам да имам никаква вина“. А Той омекотил тона си и казал: „Аз ти казвам това, което други щяха да ти кажат, за да те предпазя от другите, които щяха да го изрекат в много по-тежка форма и можеше да изгориш, защото и думите човешки, когато са напоени с огън, изгарят човека отвътре“. Тя стояла и не могла да схване какво иска да й каже Учителят. Само след няколко часа я пресрещат две сестри от Изгрева и като започват да я обвиняват в същите онези неща, които преди няколко часа тя е чула от устата на Учителя. Но в момента тя почувствала, че била обвита с една обвивка и думите, които са изрекли сестрите срещу нея направо са се отблъсквали от тази невидима, стъклена ограда между нея и онези, които я обвинявали. Тогава Мара разбира, че Учителят я спасил. На следващата беседа Той споменал: „Когато аз изнеса погрешките на някого вземам половината от товара му на гърба си. По този начин му помагам да продължи пътя си като ученик, за да може да се справи сам с останалата част от товара му. Но при всички случаи той трябва да разреши задачата си и този товар да го свали на земята, за да бъде свободен“. Ето, разказахме една милионна част от главоболията, които ние, учениците създавахме на Учителя. Ами другите главоболия, които Му създаваха от другите светове и на чиито телеграми Той трябваше да дава отговор? Помислете върху това.

31. ПЕТЕЛЪТ През месец май бяхме насядали доста братя и сестри на една хубава поляна в двора на Темелко. По едно време една сестра откъм къщата се обажда не знам по какъв случай: „Учителю, Учителю“. А Той се обърна и рече: „Вашият Учител отдавна си е отишъл“. Изтръпнахме. Поглеждаме се. А Той е пред нас физически. Значи Духът, Божественият Дух си бе отишъл. Това не можехме да го проумеем. Докато се оглеждаме в недоумение точно пред нас беше застанал един петел и изкукурига. След като изкукурига Учителят му каза: „Ха изкукуригай още веднъж!“ И той изкукурига. След всяко изкукуригване Учителят се обръщаше към него и го поканваше да изкукурига. Така до десетина пъти. После се обърна и каза: „Българите знаят, че когато петелът се качи на стобора и кукурига, значи ще дойде гост, защото пее към улицата. А този петел се е обърнал на запад и все на запад кукурига“. И по едно време ние пак се оглеждаме и какво да видим, слънцето вече залязваше на небосклона. Значи петелът кукуригаше на изпроводяк на залязващото слънце. А преди това Учителят ни каза, че нашият Учител отдавна си е отишъл. На Изгрева аз бях работникът в градината. Имах най-голяма възможност да Го посещавам по всяко време, да го питам за най-различни работи. Но понеже аз чувствах Неговото величие и не ми беше удобно да Го занимавам с мои работи. Но ето два дни преди да си замине идва сестра Савка да ме повика, за да поправя един електрически уред, защото аз по професия съм електротехник. И действително аз отидох в стаята Му, но не намерих никаква повреда. През това време Учителят стоеше прав и се виждаше, че беше затруднен в дишането. Дишаше често и учестено, постоях известно време и си излязох. По-късно разбрах, че Той беше ме повикал да ме види и да си взема сбогом с Него. Защото знаеше, че си заминава. Излезнах навън на поляната и не можех да проумея какво означава всичко това. Огледах се насам и натам и по едно време зърнах слънцето, което вече залязваше и беше на една педя над небосклона. В ушите ми прозвуча изкукуригване на петел. През очите ми премина цялата онази картина в Мърчаево, където петелът кукуригаше на Учителя обърнат на запад към залязващото слънце. След два дни Учителят си замина и вече разбрах значението на всички онези неща, които ми се случиха. Те бяха предназначени за изпроводяк на Учителя.

25. КОГА ЩЕ ПРИКЛЮЧИ ВОЙНАТА? След 9.IX.1944 г. руските войски дойдоха в България, комунистите дойдоха на власт и управлението на страната се смени. Дойде време и се върнахме от село Мърчаево всички на Изгрева. Бяхме няколко души с Учителя близо до салона и един брат, директор на Държавната печатница Долапчиев, попита: „Учителю, кога ще свърши войната?“ А Той отговори: „Абе аз когато кажа кога ще свърши войната, тя отива по-нататък“. „Защо, Учителю?“ „Ами не се ли досещате? Наоколо стоят и подслушват духове от другата ложа и като чуят нещо от мене или пък нещо от вас, дето обичате да разказвате на ляво и на дясно, то те се връщат по своите места, влизат в онези, които са пълководци и ги ожесточават още повече. И вместо да спре войната, те духовете я продължават, защото не са съгласни с онова, което се чува. Но накрая Бог има думата“. А братът се провикна: „Леле-леле, как ще издържим?“ Учителят се наведе и тихо шепнешком добави: „Войната ще свърши през май, идната година“. Така и станa. На 9.май 1944 г. Германия подписа капитулация и се призна за победена от съюзниците - СССР, САЩ, Англия и Франция. А пък на Великден 1944 г. когато бяха големите бомбардировки над София ние тогава бяхме двамата с Учителя в двора на брат Пешо в село Мърчаево. Ятата от аероплани идваха от запад, минаваха над Мърчаево и заминаваха към София, бомбардираха я и пак се връщаха и минаваха над селото. Ние сме с Учителя и наблюдаваме самолетите. Последното ято самолети като се върна от София изсипало смъртоносния си товар над града, Учителят каза: „Повече няма да дойдат^ Но ще мълчиш“. Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Така и стана. Те повече не долетяха. Аз много пъти лично съм чувал Той да казва: „Ние управляваме света. Великият Учител е повели- тел на света, на небето горе и на земята“. А ние с годините проверихме, че Истината е една. И за небето, и за земята. Тя е в Словото на Учителя.

16. СЛЪНЧЕВИЯТ ЛЪЧ Василка Иванова беше член на онова колективно семейство, което живееше на ул. „Опълченска“ 66. Тя се грижеше за бита на Учителя, помагаше, съдействаше на домакинката на дома, за да посрещат многобройните гости. Когато имаше излети до Витоша, понякога тя идваше още предния ден, за да преспи в някоя от бараките при сестрите, така че да бъде готова още посред нощ, за да тръгнат на екскурзия до Бивака. Така един ден Учителят е пак с цялото Братство на Бивака на Витоша. Всички били около огъня, а там са се греели чайниците с топла вода. Учителят за кратко време се отделил от огъня настрана, отишъл в храстите и доста се позабавил. Всички помислили, че Той е отишъл да се преоблече както това правеше, когато след дълъг преход пристигне мястото, което е определено за почивка. По това време Василка била се завряла в един храст наблизо до поляната, съсредоточавала се в себе си и се чудела как да се справи с някаква мъчнотия, която я била сполетяла. Умувала, но нищо не могла да измисли - мъчнотията си оставала. По едно време инстинктивно се обърнала към греещото слънце и какво да види. Ахнала от почуда. Вижда как по един слънчев лъч Учителят слиза горе от Небето, стъпва леко на земята и с тихи стъпки се отправил към огъня, където приятели седели и се греели и пиели топла вода. Тя като видяла това, освен, че се втрещила от изумление, но забелязала, че всичките й мъчнотии се изпарили. Изчезнали неприятностите й мигом. Тя се върнала към огъня, седнала при приятелите и се заслушала. Един споменал, че днеска времето е много хубаво, небето чисто и слънцето е приятно. Учителят се усмихнал и казал: „Е, рекох, днес слънцето ни обича и изпраща своите лъчи да ви посетят. Това са разумни същества, но вие може да ползвате само светлината и топлината им. А понякога слънчевите лъчи служат за превозно средство за разумните същества, които посещават различни планети“. Всички ахнали от тези думи. Учителят леко погледнал Василка и тя разбрала, че тези думи се отнасят за нея и са разяснение на това, което е видяла. Затаила това в момента за себе си. По-късно тя ни го разказа. Има и други подобни случаи с братя и сестри, които са виждали как Учителят понякога е слизал внезапно от небето. Така, както хората се спускат по някое въже, от някое високо място. По човешки обясняваме, с човешки думи разказваме за явление от друго естество и от други измерения, които нашите сетива не могат да видят и да различат.

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1985 г.) 1. ПЪРВИТЕ СЪБОРИ ЗА НОВОДОШЛИТЕ Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден на 14.XI.1899 г. в с. Горица, околия Поморийска, от баща Вълко Михалев Великов и майка Неда Вълкова Михалева. Родителите ми са родени от с. Копаран, днешно Порой. Семейството ни се състои от трима братя и три сестри. На Изгрева дойдох на Младежкия събор на 12.VII.1925 г., а окончателно дойдох на Изгрева 1928 г. Бях поканен на Младежкия събор състоял се на 12.VII.1925 г. в София, след което направихме екскурзия до Мусала. Първият ден пътувахме, втория ден се изкачихме на върха, след което се върнахме долу при езерата да преспим. На третия ден се изкачихме пак на върха и от там продължихме зад Мусала и слязохме в Маричините езера. Този циркус Учителят го нарече „Олтаря“. Там пренощувахме и на другия ден аз и една група се отправихме за домовете си. Същата година -1925 на 19.август (Преображение) имаше общ събор в Търново. Бяхме поканени всички, от цяла България. Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива. Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи. Времето беше хубаво, дъжд не валя през цялото време, затова бяхме много добре. Величествена гледка представляваше съборът. Там се събраха около 1200 души. Сутрин рано в зори всички бяхме на крака. Сестрите в бели забрадки на една страна, а братята до тях на друга страна и всички изпълнявахме задружно гимнастики, които Учителят беше дал. През това време имаше дежурни братя и сестри, които приготвяха вода за чай. Закуските, обеда и вечерята бяха общи. По такъв начин всички братя и сестри имаха възможност да общуват и да се опознават. Учителят държеше по две беседи на ден. Сутрин в 10 часа и след обед в 5 часа. Всички бяхме ентусиазирани и душите ни като че ли се къпеха в някаква духовна баня. Съборът трая около десетина дена и всички си отидоха обновени и възродени.

22. ОТ КЪДЕ НЕ СА ДОШЛИ БЪЛГАРИТЕ В: Чувал съм, че Учителят е казал, че школата на Орфей се е намирала в Маричините езера, горе срещу Мусала. И: Да. В: Знаеш ли нещо по този въпрос? И: Не. Не знам нищо. Но знам, че Орфей е тракиец. А траките са българите. Траките не са изчезнали, а продължават да живеят в лицето на днешните българи. Българите не са никакви късни воложко-турски пришълци, а най-стар народ на Балкана. Българите имат възпоменания непосредствени възпоменания за Орфей 1300 години преди Христа. Българите имат възпоменания за своите панонски крале от III. век преди новата ера. Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп Йовчо от Трявна. Българите се споменават по времето на Траяна, че Траян ги е изгонил, но по-късно са се върнали. Траян е живял 96-107 г.на Дунава. Българите имат възпоменание за Константин Велики. Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец. Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори. Константин Велики е подпомогнал Улфила да изнамери писмена за неговия гетски народ. Да се преведе Библията на гетски език. Готи и гети са един и същ народ. Гети и готи. Готите не са германци, готите са старите гети, а това са българите. Хуните са българи. Славяно говорещи хуни в IV. век на Дунава изучаваха Евангелието. Библията написана с писмената на Улфила. В: Да. И сега каква е връзката между тези прабългари, които са дошли? И: Никой, никъде, от никъде не са идвали прабългарите. Българите са тукашен народ. В: А хан Аспарух? И: И Хан Аспарух няма за него история, а Шафарик написа българската история върху сведения на Теофана и е поставил в устата на Теофана думи, които Теофан никога не е изричал. Теофан говори за българи 160 години преди да се появи Аспарух, а 160 години преди да се появи Аспарух българите трябваше да разбият ромеите в Тракия, за да стане мир в страната. Това е от Теофана, а отделно са тия по-стари свидетелства за българите, като старинен народ тука. В: Сега Учителят споменава за българите много пъти, Учителят дава разяснения на една теория. И: Учителят казва, че е стар българския народ. В: Да, от 5400 години българския народ се подготвя за идването на Великия Учител. И: Да. В: И казва, от една страна първо са траките, дават мистичният елемент, после идват славяните - дават жертвата и накрая българите - дават волевия елемент. И: Знаете ли кой е бил първият учител на траките - духовен учител? В: Кой? И: Професор Селмоксис, най- добрия ученик на Питагор. Той е бил там. Преди много годни ми попада на ръката едно книжле, издадено във Виена преди освобождението ни от турско. Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата. Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“. И действително, как може българите в IV. век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX. век са останали фанатични езичници. Ето какво зло ни е нанесъл този Шафарик на българската история за своята т.нар. волжки българи, че били 600 000, а пък после се коригира, когато числото се оказа над 5 милиона. Защото в началото на XVIII. век когато в Европа започваше бурния подем, разцвет на науките и изкуствата, политиката и Коперник вече беше открил мястото на земята във Вселената, а мястото на старовековна България непосредствено намираща се до Европа бе изчезнало, затрито от османското робство и трябваше тепърва да ги търсят. Българите бяха изчезнали от историята и трябваше да бъдат тепърва откривани. Първият откривател на изчезналата в историята България, многовековна България е със свой независим политически, духовен и книжен живот още от IV. век, а не от IX. век беше открита от Паисий. „От днес българския род има история и става народ.“ Той намери българите в IV. век под името хуни и готи. Ние отхвърлихме Паисий, защото се смята сега, че хуните са лонгози, а готите германци. Това пише във всеки лексикон, а всъщност това е лъжа. Тъкмо това не е вярно. В 1951 г. съветските археолози откриха едно чудно откритие: нови данни за произхода на славянските народи. Изследванията станаха между басейните на реките Днепър, Прут и Днестър откъдето трябваше да минат тия източни народи да навлязат в римската империя. Такова нещо няма. Там се казва така: цяло десетилетие организираните от академиите на науките на Естер и Устер археологични експедиции работеха върху своите открития между басейните на реките Днепър, Прут и Днестър. Само по десния бряг на реката Днестър на едно протежение от 100 км бяха открити над 100 големи селища свидетелстващи според научните открития находки за една богата култура и голям междуплеменен търговски обмен извършван на грамадни разстояния от Приазовието та чак до прикарпатията. На мен ми направи силно впечатление факта, че същия тип жилища с глинен под и пет къщи беше намерен не само в България и Украйна, но и в Румъния, Унгария и България, там където беше мощната държава на Атила. Тия чудни открития на тия ранно-земеделски така наречени триполси от гр. Триполи, Киевска област племена, най-културните в югоизточна Европа от III. век преди новата ера не са били обезпокоявани и завладявани от никакви индо-германски племена от чужди народи. И не е намерена и най-малката следа от някои индо-германски племена, които уж унищожили местната култура, щото тя сега с нова сила се разкрива вече от научните твърдения на буржоазната история за нахлуването на някакви индо-гер- мански племена, които уж унищожили местната култура и на нейно място основали своя собствена. Това е измислица. Тая измислица разкри и изнесе в България още 1910 г. Ганчо Ценов, български историк. И той доказа, че готите не са германци, хуните не са монголци, българите не са лоши турци, а са три сродни стари скитски племена на най-стари жители на Дунава. Това е истината. В: Те вече получават различен език. И: Нямат различен език. Хуни, готи, българи говорили един език, един и същ език. Ще ви разправя за моите три случки: бях почнал да ви разправям за моите три случки. Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука. Така ли? През 1961 г. в България се преиздаде и Паисиевата история славянобългарска. Втората случка: Накрая на тая книга бяха цитирани три намерени стари разкази за българите. В единия от тях четем: „Още по времето на Кубрата, когато българските владетели са кйязе, а не тархани (или тюркски владетели) владееха Илирия, Панония, Горна Мизия включително Белград, преди да дойде Аспарух, избягалите при далматинците поради религиозни несъгласия българи притежаваха всички църковни книги написани с букви, които българите изоставиха след като си намериха Кирилските.“ Ясно, нали? Аспарух е вписан като шести княз в именика на рода Дуло. Пътувам от Шапхаузен за Щутгарт. Във вагона на моето купе виси едно списание „Шьоне Велт“, немско списание. Редакторът, собственик на списанието написал една подробна статия за Югославия, в която споменава за една базилика на остров Крит в Адриатическия залив, че са я изградили в 480 г., т.е. 360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо. В: Това какво означава? И: Значи, ние имаме три случки: Момчилов с далманското духовенство, Паисий, разказа за археологичните находки и случая с базиликата на остров Крит. Ама това не са отделни случаи. Тези кардинални случаи нашия изследовател, който е написал вярната българска история не ги е знаел, но той ги е допълнял с други. Тия други факти искам сега да ви ги прочета тука. В IV. век се превежда за българите Библията. Константин Велики подпомага превеждането на Библията, а той е бил последовател на двамата себиянци, а самите себиянци поставиха Улфила за главен владика на Мизия. Подпомогнат от Константин Велики той превежда Библията на гетски език. В: А това е езикът, на който говорят. И: Ама това става в 306-337 г., а не по времето на Валенс, император от 645 г., когато Паисий намира българи в неговата империя. Под името гети и хуни, християни със свои превод от Библията. Валенс изповядва готската вяра на Улфила, който живее 364-365, а в 306-337 Константин Велики е общ император на цялата римска империя. Въвежда християнската религия официално и подпомага Улфила да преведат Библията за неговия народ. Или както казва и сам Георги Раковски за Константин Велики: „Же българин“. Георги Раковски е казал, че Константин Велики е българин, а ние го знаем за римски император, но той не живееше в Рим. Ама ние не четем нашата истинска история, а ние четем какво са писали средноевропейците, а каква представа имат за Балкаския полуостров? Че най-напред е бил император на римската империя, после на Византийската и на турската. А българите официално от днешната история няма до VII.век. А българите разрушиха римската империя: готите и хуните. Анастасий библиотекарят, който е взел непосредствено участие в миналото за покръстването на българите от гърците доказва, че не е имало никакво покръстване от гърците, а е имало спор между тях под чия зависимост да остане българската църква - под Византия или Рим. Анастасий библиотекарят показва българите в IV.век, че са завладели двата Епира, Тесалия, Дарадания и други Дунавски области. Че българите от IV.век са стари християни и владеят двата Епира чак до Гърция. В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония. През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край. През 688 г. води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н. Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди. Трябва да се разчетат. Ама вижте какво, това е сериозна работа. Вие като чуете една дума от началото, когато аз ви казах, че се занимавам с историята на българите и може би ще си помислите, че аз на стари години съм се побъркал. Това не е плитка работа, ама това е много дълбока работа и ако вие се интересувате елате ми друг път, на спокойствие да си поговорим на една тема. В: За славяните, дошли в България. И: Та тука пишат за славяните и ги разглеждат, и за траките книги има .трилогия на славяни и траки и българи разпокъсано, ама ако ви покажа кои са били жителите, нали сега видехте кои са били жителите. Румънизирани траки, италийци и малоазиатски преселници. Келтите и скитите са живеели тук в днешните земи около Дунава, защото според Херодот, Дунав, Истър извира от страната на келтите и след това тече през страната на Скития. Херодот е меродавен историк. В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“. Учителят говори за прабългарите. И: Да. В: И накрая сега като се резюмира всичко, защото не може да се отрече сега този език, който ние говорим, че е славянския език. И: Да, славянския език. В: Тракийската култура съществува, славяните са били тука, българите също са били тука - волевият елемент го има. Учителят също го признава. И: Ама цели народи разпръснати на Балканите, които са славянски народи, ама тия славянски народи ги намираме и в Румъния. Траян засели, това дето се говори тука за малоазиатски преселници. Траян засели румъните в Дакия. Той влезна като клин между славяните на север от Дунава и с тия на юг от Дунава. Македонци и лирийци, ами Венедите на Адриатическия залив нали са все славянски народи. Всичко е било славянско, няма пришълци. Тука са местни славяните. Как могат славяните от пръв път да дойдат и да заемат такова голямо пространство, гъсто да го населят от това, което са вземали за приход. Те са си били тука. В: В посланието на Учителя към славянството, към българския народ, Той разглежда нещата по съвсем друг начин. И казва за Кирил и Методий, че тези духове ги извикал от края на Вселената, за да дадат писмеността. Учителят ги извиква. И тая постановка на Учителя е вярна и точна. В посланието на Учителя към славянския народ и към българския народ Учителят много точно отбелязва, че той извиква Кирил и Методий от края на Вселената, за да дойдат тия духове, да се родят тука между славяните и да дадат славянската писменост. Учителят например за бъдещето на Бялото Братство споменава, че в бъдеще то ще се прероди в Русия, там в Кавказ. И посочва къде, какво точно ще стане. И: А пък знаете ли какво ще стане? В: Какво ще стане? И: Че Той е казал, че земната ос сега ще се промени. Ще се изправи. Да, и там дето сега минават студените полюси, там ще мине екватора. Значи Кавказ и Аляска и Сибир, с тая хубава природа, чиста, ще бъде райско място с един топъл климат. В: Да, но това ще бъде в една друга епоха. Ние няма да бъдем. И: Ние ще го видим от друго място по-хубаво. В: По-хубаво ще го видим, но в други тела, а не в човешко тяло. И: Оптимист съм, защото не мога да си представя живото да бъде мъртво. Но умрелите са живи, а живите са умрели. Някой от тях са богове смъртни, а други богове хора безсмъртни. Българите ги има още от IV.век. Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите. Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония. Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син. Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни. Така че Кубратовата България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век. Единствено, което ни смущава днес е славянския език. Той идва от славяните, които населяват тези територии на Кубратова Велика България. Декларация Аз, долуподписаният Васил Искренов, роден на 29.XII.1899 г. в гр. Видин, присъствувал в Школата на Учителя от 1924 г. по професия фотограф- художник. През време на Школата съм правел снимки с фотоапарат Лайка - 24x36 формат като съм илюстрирал живота на братството и Учителя в София на Изгрева и на Рила. Предавам на Вергилий Кръстев правото да издаде от моите негативи албуми от снимки, като в тях се добави коментар за снимките за живота на братството и извадки - мисли от Учителя. Аз, Васил Искренов разрешавам на Вергилий Кръстев да редактира моите спомени които той е записал на магнетофон, за братския живот и Учителя. Смятам, че тези документи трябва да останат за следващите поколения за последователите на Учителя. 30 март 1991 г Подпис: Васил Искренов

20. ОТЦЕПНИЦИТЕ И: Елиезер Коен, евреин, но той много ми симпатизираше. Когато идвам в София винаги ме кани на обед. Казва: „Васко, съжалявам, интелигентен човек си, а пък нямаш ценз, значи щом нямаш ценз, щом нямаш звание не си човек“. А аз бях третокласник. Много ми симпатизираше и по-късно след като дойде 9.IX.1944 г. той се беше оженил за една Марияна, латвийка. Идвам аз в София и той отдалеч ми казва: „Васко, ако си дъновист, нямам работа с тебе. Няма да остане нищо от голямото приятелство“. Викам: „Елиезер, аз не съм бил никога дъновист, за да не ставам дъновист днес. А пък ти ако си бил дъновист и сега си станал друг, това е друга работа“. По тоя начин той млъкна и ме остави на мира. В: Защо той се преобърна срещу братството? И: Това не можах да разбера. Той работеше, възхищаваше се от Трайчо Костов, че е интелигентен комунист, работеше като геолог и аз съм му съдействал. Всички камъни се заснемаха и фотографската му колекция съм я репродуцирал. Винаги ме е викал да му помагам там. Не съм си късал връзките. Всеки си е за себе си каквото ще. Мен ми правеха забележка: „Защо ходиш при Лулчев“. Един сериозен брат, когото аз уважавам най-много ми казва да не ходя при Лулчев. Викам: „Брат мой, нали ако един слънчев лъч грее през окаляната улица, оцапва ли се? Това, което не се цапа, не се цапа. Ако аз съм слънчев лъч няма да се оцапам, мога да отида където искам“. Нашите разговори с Лулчев не бяха на духовна почва. Той се интересуваше от фотографията, обичаше моята работа. Аз ви разправих за него моите опитности, че съм получавал негови книги винаги ми е давал и съм извадил от тия книги впечатлението си, че е така разсъдливо честен, разумно честен човек. Ако е извършил такива постъпки, той трябва да си направи своята изповед. При последното ми отиване при него, което беше наистина последно, звъня на вратата му, той мълчи, чукам, не седи на бюрото си ама не идва. Настоях и дойде разсеян, нещо задълбочен, работи. Викам: „Ако не съм улучил времето, не сме чужди, може да ми кажеш кога да дойда другия път“. И той ми даде знак да почакам. Върна се, взема от рафтовете си една малка книжка и ми я пъхна в ръцете. Аз си казвам, сигурно това е изповедта. Но аз ви говорих за това нещо, нали? В: И това е изповедта. И: И това си беше действително така, просто аз се чудех защо трябваше да мисля така, защо трябва да го задължавам да прави това. Но стана така както бях почувствал, щото не съм ясновидец. Развиха се събитията, които доказаха, че когато се откърши, отцепи един клон от дървото то клона изсъхва и умира. А дървото продължава да си живее. В Учението на Учителя това е основен окултен закон.