valiamaria

СПОМЕНИ НА МАРИЯ АРСОВА ЗА БРАТ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ 1. ЗАВЕТЪТ През 1944 г. по време на евакуацията, Учителят заедно с братя и сестри тръгнали от село Мърчаево, наречено от Него Светляево и отишли на Витоша във хижа "Еделвайс". Там са прекарали няколко дни. Тогава Учителят накарал брат Борис Николов да напише под една пейка следното: 1. България - неутрална. 2. Евреите няма да се спасят от страдания, докато не приемат християнството. 3. В Русия ще избухне много по-голяма революция от тази, която стана.

СПОМЕН С УЧИТЕЛЯ, РАЗКАЗАН ОТ БРАТ НИКОЛАЙ ОТ РИГА На 20 август 1989 г. след вечерната молитва на братята и сестрите, на поляната на мястото, където е била палатката на Учителя на лагера на Братството на 7-те рилски езера, брат Николай от Рига, над 80-годишен, разказа следна своя опитност: Когато е бил млад, идвал е с Учителя на лагеруване на 7-те рилски езера. Един ден, той попитал Учителя, дали може да се разходи нагоре по езерата. Учителят му разрешил. Брат Николай тръгнал, бил сам, но нагоре някъде към "Бъбрека" паднала толкова гъста мъгла, че нищо не се виждало, дори на 1 крачка. Братът повървял, но по едно време помислил, че загубил пътя. Не знаел какво да прави и решил да призове мислено Учителя. Свързал се пак мислено с Него и почувствувал Учителят при себе си, видял го пред себе си и чул Учителят да му казва: "Не се страхувай, върви напред". Братът тръгнал и след няколко крачки мъглата се раздигнала и той видял, че е на пътеката и продължил разходката си.

4. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ Брат Методи Константинов ми разказа, че Учителят казал за брат Темелко, че той е същият онзи израилтянин, който дал стая на Исус Христос, за да стане там Тайната вечеря. Казал е още, че тогава е дал стаята си само за една нощ, а сега ще я даде за по-дълго време. Тайната вечеря в Мърчаево продължи 9 месеца, където бяха дадени беседите "Заветът на Любовта".

З. ОГЪНЯТ Сестра Марийка Златева ми е разказала, че видяла как в двора на брат Темелко в Мърчаево Учителят изгорил голямо количество свои тефтерчета, записки и други материали. Огънят бил много голям. Наоколо встрани стоели учениците. Казал: "Българите не заслужават тези скрижали". За българите Учителят остави огъня, който ще ги изгаря ежедневно отвътре и отвън.

2. ПЕТЕЛЪТ Сестра Наталия ми разказа следното, на което е била очевидка: В с. Мърчаево, наречено от Учителя Светляево, в двора на брат Темелко, в чиято къща е живял Учителят, един ден Учителят хванал един петел и започнал да го мачка и натиска. Сестра Наталия се чудела защо така Учителят мъчи петела, и скоро Учителят дал отговор: хванал петела за краката и го държал с увиснала глава надолу и казал: "Ето така Сталин ще чете Отче наш". А за Хитлер казал: "Хитлер ще се преражда 9 пъти като вол с човешко съзнание и 9 пъти ще го колят".

СПОМЕНИ НА МАРИЯ АРСОВА ЗА СЕСТРА НАТАЛИЯ ЧАКОВА 1. СБОГУВАНЕ Сестра Наталия Чакова ми разказа един път следното: по време на евакуацията, когато Учителят е живеел в Мърчаево, през лятото на 1944 г., тя е била на Изгрева във ваканция, тъй като е работила като основна учителка в провинцията. На няколко пъти Учителят е пращал някои от приятелите да й кажат да отиде при Него в Мърчаево, но сестра Наталия все отлагала и не отивала. Преди да си замине, за започването на учебната година, тя отишла при Учителя. Той я приел в стаята си и разговаряли. Тя била седнала на стола срещу леглото Му, а Той седял на леглото си. Както разговаряли, тя вижда, че Учителят започнал да се отдалечава и да се смалява. Отдалечил се много в безкрая и толкова се е смалил, че тя се уплашила и изпищяла. Тогава Учителят изведнъж станал обикновен, както си е седял на леглото. Тя не могла да си обясни това нещо. Когато Учителят починал през зимата, тя разбрала, че Той с това отдалечаване е искал да й покаже, че ще си замине. Тя съжалила, че не отишла веднага при Него, когато я повикал.

9. ОПОРОЧЕНИЕТО Учителят си беше отдавна заминал от този свят. Беше ни оставил Словото си да го проучаваме и да прилагаме кой колкото може и както може. Но се получи нещо съвсем друго - всеки правеше кой каквото си иска или му хрумне. А защо се случи това? Поради незнание, поради невежество или заради самото опорочение? А имаше го Словото. Онези, които бяха по времето на Школата бяха живи и някои от тях знаеха как са нещата. Казваха ги, но никой не им обръщаше внимание. Примери много. Когато бяхме на Рила на 7-те езера по стара традиция още от времето на Учителя се събирахме в строго определен час - 19.00 ч. пред палатката на Учителя. Сега там е обозначено само мястото. А тогава всички са идвали пред Неговата палатка и са правили своята вечерна молитва.А след това са следвали лагерните огньове и концерти. Катя Грива се ядосваше много, че определеният час за молитва не се спазваше, закъсняваха с десетки минути. Тя няколко пъти с мен сподели, че съществата от Невидимия свят пристигат също на молитвата, за да направят общение с нас, но в строго определеното време и изчакват 1-2 минути и си тръгват обратно. Аз за закъснелите времето е отлетяло и се лишават от присъствието на Невидимия свят. А там на това място ставаха молитвите, правеха се концерти, рецитали или изнасяха сказки. Катя Грива след сутрешната обща молитва на Молитвения връх оставаше сама в размишления. Онова, което ставаше на Молитвения връх и на лагера, тя не бе доволна. Не беше доволна от начина, по който се играеха гимнастическите упражнения както и Паневритмията. А за изпълнението на песните на Учителя да не говорим. Понякога тя се обаждаше и правеше забележки, но никой не я слушаше. Като срещна безразличието на всички, тя сподели с мен, че вече си е заключила устата, защото ако им каже нещо, те изобщо нито я чуват, нито се вслушват в нейните думи. А тя бе школуван музикант, знаеше много работи, но не се намери някой да отиде, да запише всичко и да заснеме, за да остане за поколенията българи, които търсят Истината чрез Словото на Учителя. Ето за Паневритмията за жените има специална кройка за дълги бели рокли с широки дълги ръкави. Ушити са белите рокли, но материята е прозрачна и се виждат голите им тела. Това не е Паневритмия, а модно ревю. А защо се прави? Поради незнание или за модното ревю. Ако е така, то тука има думата духът на Опорочението. А къде остава Високия идел от Словото на Учителя Дънов?

8. НАЗДРАВИЦА Сестра Катя е имала приятел, за когото щяла да се омъжи. Този й приятел е имал приятел, който също посещавал сестра Катя и я е харесвал. Но сестра Катя не е имала отношение към него. Обаче, Учителят един път й е казал, че тя трябва да бъде благосклонна и към него, но тя не е могла да разбере, както ми каза, в какъв смисъл да бъде благосклонна. Сестра Катя се е приготвила за сватбата си, ушила си рокля, но в деня, в който е трябвало да се оженят (доколкото си спомням), нейният приятел се оженва за друго момиче. Учителят като разбрал това казал, че трябва да се почерпят за сватбата на годеника на сестра Катя и от една дамаджана налял вино и пили заедно със сестра Катя и приятелят на годеника й. Сватбарят е бил Янушев, а приятелят му Асен Арнаудов. Пили тримата за наздравица на младоженците.

7. РАБОТАТА НА УЧЕНИКА Сестра Катя Грива не е ходила на работа, защото искала да бъде винаги при Учителя, да посещава лекциите и беседите. Обаче, Учителят не е бил доволен от това, че тя не работи и многократно й е казвал, че трябва да постъпи на работа. Но сестра Катя не е искала. Стигнало се до там, че няколко пъти Учителят й казал, че ако не тръгне на работа, Той няма да я приема. Тя пак не е желаела да работи, като мислела, че Учителят казва това само така. Обаче, Учителят когато я е виждал, започнал да й обръща гръб. Отначало тя помислила, че това е случайно, но един път, Той демонстративно й обърнал гръб и не си подал ръка, за да Му я целуне. Тогава тя разбрала, че Учителят сериозно иска от нея да тръгне на работа. Решила да постъпи на работа и била назначена за учителка по пеене в гр. Трън. Там тя се проявила добре и образувала хорове. Неделен ден, обаче, е искала да бъде в София на Изгрева при Учителя. Тогава, както ми казваше тя, криела се е от директора на училището, да не я види, че отива в София. Когато е отивала при Учителят, казвала Му е, как се е криела от директора си, да не я види, че заминава. Учителят по този повод й казал: "Не трябва да казваш: Да не ме види, а да казваш: Зло око да не види, защото, ако казваш: да не ме види, скъсяваш си живота". Когато след пенсионирането си сестра Катя получила пенсия, казваше ми, че е много благодарна на Учителя, че я е накарал да отиде да работи, защото имала препитание чрез пенсията си. Аз зная, че Учителят не е искал учениците Му да не работят, а ги е карал всички да отиват на работа. Ученикът трябва да работи в света и там да прилага наученото знание от Словото на Учителя.

6. КАРАНИЦАТА Сестра Катя е била от тези сестри, които постоянно са били край Учителят. Казвала ми е, че понякога когато е отивала при Учителя, без всякаква причина, Той започвал много да й се кара. Тя се е чудела защо прави така, когато нищо не е сгрешила. Това е ставало в стаята Му. Той й се карал, но през това време не е гледал в нея, а погледа му е бил над главата й и е гледал през отвореното малко прозорче над нея. Докато й се карал, през цялото време е гледал навън през прозорчето. Имало е случаи, когато толкова много й се е карал, че тя много е разплаквала, дори с хлипане. След като свършвал да се кара, Учителят изведнъж ставал мек, внимателен и я успокоявал. Сестра Катя е разбирала, че Той не се кара на нея лично, а използва само нейното присъствие и чрез нея се кара на някого в света, защото непрекъснато погледа му е бил навън през прозореца, а може би, тя казваше, че се е карал общо на някои хора от света. Нейното съзнание е било един микрофон, чрез който Учителя е говорил и чрез Катя се е предавало по вътрешното радио на хората.

5. ЛЮБОВТА Е ЗА СИЛНИТЕ Един път сестра Катя ми разказа следното: както са били събрани братята и сестрите и Учителят е бил там, задали се брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. Учителят като ги видял, че идват, казал: "Любовта е за силните". Тази мисъл аз съм я срещала и в беседа, но не помня точно коя. Сестра Катя ми каза, че вероятно това изказване е направил Учителят, тъй като някои братя и сестри мърморели и казвали по адрес на брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова: "Тези пък все са заедно". Накрая те заживели под един общ покрив и се оженили накрая.

4. УЧИТЕЛЯТ И ПЪРВИЯТ МУ УЧЕНИК Сестра Катя е обичала да харчи много пари. Учителят й казвал, че не трябва да прахосва толкова много. Как е станало така, не зная, че Учителят поискал да държи при себе си парите на сестра Катя, сложил ги в един плик и когато тя имала нужда от тях, отивала да иска от Него да й даде. Така Учителят е искал да контролира нейните разходи. Един ден, когато имала нужда, сестра Катя отишла при Учителя за пари. Тя почукала и когато вратата на стаята му се отворила, Той застанал срещу нея и тя казала: "Учителю,..." Той отговорил: "Учителят Го няма!" Тя се стъписала, вижда пред нея Учителят стои, а Той казва: "Учителят Го няма". Тя казала, че дошла за пари, след кратък диалог, в който тя обяснила, че при Учителя са нейните пари, Той влязъл вътре, побавил се малко, след което излязъл с нейния плик, попитал дали това са нейните пари, дал й го и много строго й казал: "Не безпокойте повече Учителя за такива работи". Цялото му държание било много строго, неприсъщо за държанието на Учителя. Сестра Катя се озадачила много от всичко това. Не след дълго тя се срещнала пак с Учителя и Му разказала всичко. Той много се смял, разпитвал дали наистина е бил толкова строг и отново взел парите й, за да ги съхранява. Друг път след време сестра Катя е имала нужда пак от пари и отишла при Учителя да си поиска. Почукала на вратата, Учителят се показал и казал: "Учителят Го няма! Тук е Неговият пръв ученик". Тя поискала пак пари. Забравих за съжаление, как е протекъл този разговор, но помня, че той е трябвало да се подпише за нещо и поставил подписа на Учителя. Когато сестра Катя се срещнала отново с Учителя, разказала Му всичко. Той пак много се смял и на строгостта на първия си ученик и поискал да види, как Го е подписал. Сестра Катя показала подписа и Учителят казал, че добре го е подписал.

2. ПЕСНИ И УПРАЖНЕНИЯ Учителят е показвал на сестра Катя в стаята си и други движения - на песни, например на "фир-фюр-фен" и други упражнения. На Молитвения връх на Рила, тя обичаше да остава по-дълго време сама сутрин, след като всички си отидат. По някой път и аз оставах с нея и тогава тя ми показваше някои движения, и въпреки че ги правеше много красиво и мистично казваше, че далеч не са това, което Учителят е правил. Другите песни ги пееше едновременно с движения, които й бе дал Учителят.

СПОМЕНИ НА МАРИЯ АРСОВА ЗА СЕСТРА КАТЯ ГРИВА С УЧИТЕЛЯ 1. ПАНЕВРИТМИЯТА Общувах със сестра Катя Грива главно през летата, когато Братството отиваше на лагеруване на 7-те рилски езера. Там аз от нея научих движенията на Паневритмията. Тя я играеше много точно, защото по нейните думи, Учителят на нея е показвал упражненията в стаята си. Учителят е играел и тя е вървяла след Него и е повтаряла упражненията. След това тя е имала задачата да ги предава на другите братя и сестри. Учителят също е показвал упражненията на другите братя и сестри на поляната на Изгрева. Сестра Катя ми казваше, че ние изобщо не можем да си представим, как Учителят е правил движенията в стаята си. Движенията му са били толкова изящни, хармонични, пластични, красиви и мистични, че тя, която го е гледала и вървяла след Него, в никакъв случай, не е могла да ги повтори като Него (При това сестра Катя Грива е завършила Римската консерватория и е била готова за оперна певица, но като се запознава с Учителя, остава на Изгрева при Него.). Но, казваше ми тя, когато Той играеше навън пред всички, играеше по друг начин - съвсем обикновен, и въпреки това, никой не можеше да прави движенията като Него.

11. ПРИСЪСТВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Един ден сестра Стоянка Илиева е присъствала на един разговор между Учителя и един брат, което е станало пред една врата на стая и тримата са били прави. Разговорът тя не е запомнила, но помни, че изведнъж Учителят без да има връзка с разговора, който водил с брата, обръща се към сестра Стоянка и й казва: "Аз винаги съм навсякъде". След това се обърнал към брата и продължил разговора си с него. Наскоро след това Учителят си заминал. Сестра Стоянка от скръб по Учителя се разболява тежко. Толкова много се разболяла, че щяла да си замине. Един ден изведнъж тя си спомнила тези Негови думи и те й помогнали да оздравее. "Значи, Той сега е винаги навсякъде и е и тук. Аз се хванах за тези думи и те ми помогнаха да оздравея." Така тя обясни оздравяването си. След това сестра Стоянка е отишла при този брат, с когото Учителят е разговарял в нейно присъствие и го е попитала дали помни думите на Учителя, казани на нея. Братът й казал, че не помни такова нещо. Следователно, тези думи са били само за сестра Стоянка, тъй като Учителят е знаел, че тя ще има нужда от тях.

10. ПОДТИК Тъй като Учителят е препоръчвал чесъна счукан като масло срещу туберкулоза, сестра Стоянка питала веднъж Учителя, дали да счука чесън и да занесе на болния от туберкулоза брат. Учителят казал, че може и тя му занесла. Наскоро братът починал (доколкото си спомням на другия ден). Това показва, че Учителят никога не възпира за доброто дело, макар и да знае, че вече е късно за него. Важното е подтикът към доброто.

9. РЕНТГЕНОВ ПРЕГЛЕД В съседство със сестра Стоянка Илиева е живял един брат болен от туберкулоза. Сестра Стоянка беше в крехко здраве, и Учителят й е казвал, че е като рохко яйце. Тя зимно време кашляше, лесно се простудяваше. Веднъж тя почувствала бодежи в гръдния кош и отишла на преглед на рентген, като мислела, че сериозно е заболяла. Обаче рентгена не показал, че има заболяване. Тя разказала това на Учителя, а Той й казал: "Аз съм те поставил там да помагаш, а ти ще ми ходиш на рентген!" Значи, бодежите са били определени за болния брат, а тя ги е поела, за да го облекчи.

8. ЛЕК Един път сестра Стоянка Илиева е била болна от простуда и кашляла. Била при Учителя и му казала за това. Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее. Тя изпила виното и оздравяла. Този лек го приложиха много ученици.

7. ИЗДЪЛБАНАТА ДИНЯ Както знаем, Учителят е бил много весел и много хубаво се е смеел, дори до сълзи. Той е обичал дините, но не е разрешавал да ги "колят", както правят хората. Той правел малък отвор някъде по средата и с лъжица издълбавал вътрешността, а цялата кора оставала незасегната и обла. За шега, той затварял отвора с динено парче и така празната диня давал да я занесат на сестра Стоянка Илиева, за да се посмеят, че е подарък от Учителя. Значи ученикът да се пази от външната страна на живота.

6. СВАТОСВАНЕ Брат Методи Константинов е разказал на сестра д-р Яна Попова следното, което тя ми разказа в един разговор. На млади години брат Методи и сестра Стоянка Илиева решили да се оженят, за което отишли при Учителя за благословия. Обаче, още с влизането им в стаята на Учителя, Той се обърнал към брат Методи с думите: "Какво прави сестра Димитринка, рекох?" Това ги объркало. С това се приключила работата, за която са отишли брат Методи и сестра Стоянка. Те не Му казали, за какво са дошли и не се оженили. Брат Методи е имал връзка със сестра Димитринка Захариева, за която Учителят му казал, (както съм чула от братя и сестри) че той трябва да се грижи за нея до края на живота си. Сестра Милка Георгиева (Говедева) ми каза, че лично чула, когато Учителят казвал по един повод на сестра Димитринка, че тя няма да намери по-добър от брат Методи.

5. ИГУМЕНКИТЕ Сестра Стоянка Илиева ми е казвала, а същото и сестра Катя Грива, че Учителят казал, че двете - Стоянка и Катя в минал живот двете са били игуменки в два съседни манастира, като са се надпреварвали, на коя манастира да бъде по-добър, по-уреден и по-прочут. Днес те носеха някои качества от тогава - да служат Богу.

4. КОЙ КОГО ЛЪЖЕ? Сестра Стоянка ми разказа веднъж, че много се разочаровала от брат Методи Константинов, защото разбрала, че той много лъже. Затова решила да отиде при Учителят и да му каже това, един вид, да се оплаче от брат Методи. Учителят й казал, че Той едва успял да накара брат Методи Него (Учителят) да не лъже. Така че тя да бъде спокойна и може да бъде лъгана без да й се случи нещо.

3. СЪЖИТЕЛСТВО Сестра Стоянка ми разказа, как един път отишла при Учителя, за да Го пита, с кого да свърже живота си, като е посочила трима братя, между които е бил и брат Илия Узунов. Учителят й казал, че трябва да се свърже с брат Илия, защото той ще я гледа. Сестра Стоянка така и направила. Те двамата живееха в близко съседство, в две отделни стаи на дървената къщичка, а впоследствие, когато разрушиха Изгрева, живееха в общ апартамент в отделни стаи. Брат Илия се грижи до края на живота на сестра Стоянка. Изпълни обещанието си.

2. ИНСПЕКТОРЪТ Сестра Стоянка имаше една снимка с Учителя на чешмичката "Ръцете, които дават" на 7-те рилски езера. Там те са снимани прави в разговор. Сестра Стоянка ми разказа историята на тази снимка, а именно: през това лято, когато е била направена снимката, всички братя и сестри са били насядали в голям кръг заедно с Учителя на една поляна, някъде в района на 7-те рилски езера. Сестра Стоянка била седнала до Учителя. Изведнъж тя вижда, че идва един от нейните началници - инспекторът по просветата (а тя беше учителка). Сестра Стоянка се смутила и казала на Учителя кого вижда. Тя се изплашила и помислила, че като я види инспекторът й всред Бялото Братство, ще бъде уволнена. Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под дрехата Му, както децата правят с майките си. Разбира се, тя това не е направила. Учителят бил спокоен, леко се усмихвал, а сестра Стоянка като разбрала, че няма къде да се скрие, изведнъж решила и казала на Учителя, че ако се наложи, ще престане да работи като учителка, като сама си подаде оставката. Тогава Учителят й казал: "Не, ще работиш!" Инспекторът минал и заминал без да забележи сестра Стоянка. След време доколкото си спомням още същия ден, отишли на чешмичката "Ръцете, които дават" заедно с Учителят. Там около чешмичката имало много разхвърляни динени кори. Учителят като видял това, казал на Стоянка, че тази работа е направил нейният инспектор, и то така било казано, че сестра Стоянка се почувствала отговорна за това. Тогава именно е била направена снимката. Сестра Стоянка се почувствала виновна и веднага започнала да почиства, като скрила корите в храстите. Трябвало да поправи онова, което е разтурил нейния началник.

МАРИЯ АРСОВА (14.06.1925) СПОМЕНИ ЗА СЕСТРА СТОЯНКА ИЛИЕВА 1. ДЪРВЕНАТА КЪЩА Сестра Стоянка Илиева имаше дървена къщичка построена по план и под ръководството на Учителя. Къщичката беше с двойни стени, като вътрешната беше от шперплат. Сестра Стоянка ми казваше, че според Учителят, най-дълго дървото, след отсичането му запазва живота си, от там и положителните влияния върху човека, който живее в дървена къща, защото тухлите и камъка черпят сили от човека. Сестра Стоянка няколко пъти ми е казвала, че Учителят е взел даже участие, макар и малко, във физическата работа при построяването на къщичката. Наблюдавал е строителството и не е разрешавал нищо да бъде направено не както трябва, всичко трябвало да бъде много точно и е накарвал майсторите да развалят това, което не е било добре и много точно направено. И те повторно са изработвали разваленото, но вече както трябва. По думите на сестра Стоянка, Учителят е търкал с тампон напоен с някаква течност по шперплатовата стена, за да лъсне, която започваше от ъгъла на леглото й,покрай бюрото й. Учителят не е работил по цялата стена, а както ми показа сестра Стоянка, около един метър дължина и малка част от съседната ъглова стена, пак покрай леглото й, където тя поставяше възглавницата си и когато спеше, главата си поставяше точно в ъгъла между двете стени. Тази къща бе построена като образец.