Hristo Vatev

Майстор Стоян Везинков - Георги Томалевски- 1964
 
Моят герой майстор Стоян Везенков не е измислен. Съшествувал е на своето време — точно преди сто години — такъв един забележителен човек, за интересния живот на когото намерих написани кратки бележки. Тях проучих и разработих.
 
С повестта за Стоян Везенков — прочут майстор от Крушово — се постарах да покажа как с много сложен и мъчителен прелом някои даровити и своеобразни люде от нашето минало от вкостеняло самолюбие и гордост са преминавали в обич към народа, породена от неговите неволи и от копнежа му да бъде свободен.
 
Не е измислен и братът на Стоян — доктор Константин Везенков, — смъртно ранен край Котел и починал от раните си в Русия през Освободителната война, името на когото е издълбано върху един от камъните на „Докторският паметник“ в София.
 
В най-общи черти съм се постарал да бъде запазена автентичността на събитията. Подробностите са белетристичен материал — плод на разказвани неща за живота на Стоян.
 
Няколкото откъслечни сцени от Освободителната война са исторически верни. Те са взети от руски и турски материали за войната през 1877—1878 година.
 
На места в текста се срещат и някои малки диалектни особености, които съзнателно съм оставил, за да има в езика малка нюансировка от говора на нашите люде в Македония. Пак заради стила и характера на повестта са оставени и някои турски поговорки.
 
Поднасям тази книга с надежда, че в много отношения тя е поучителна и за наше време.
Авторът

Хора по земята -Разкази Георги Томалевски- 1943г.

Написаното въ тази книга не е история, не е географско описание. Македония има отдавна своята история наредъ съ историята на всички народи, а вѣщитѣ въ областьта на географскитѣ описания сѫ дали вече доста трудове за земята, поминъка и други особености на тая страна.
 
Спомнете си, Македония е при това земя на страданието и подвига. И тѣ сѫ разказани макаръ и не напълно отъ нашитѣ братя, преживѣли ужаса на огнената] стихия. За тѣхъ знаятъ и македонскитѣ планини, знаятъ рѣкитѣ, които въ своя непрестаненъ плисъкъ, преповтарятъ легендитѣ на отминалото време.
 
Написаното въ тая малка книга, не цѣли да запознае оня що би я хваналъ въ рѫка съ външнитѣ белези на македонската дѣйствителность. Не, тия думи сѫ плодъ на едно съзерцание, едно видѣние на тая нескончаема, велика душа, която ражда изъ своята тайна сѫкровищница готовитѣ за подвигъ деца. Написаното тукъ е една пѣсень, едно хваление, една жалба, заедно съ жалбата на цѣлъ народъ, заедно съ стенанието на всички планини, всички букаци изъ родната земя.
 
Ако съ тия блѣдни слова мога да уведа нѣкого въ потока на тази размисьль, сигурно ще се открие и за него частица отъ тази голѣма сѫкровищница,— една страна съ изстрадало, но вѣчно подмладяващо се сърдце, чийто ритъмъ бие заедно съ вѣчния ритъмъ на великото, мирово сърце. . .
 
 
Отъ всичко, което е казано за Македония, това е може би, най-малко, най-блѣдно. Думи никога не еѫ въ състояние да изразятъ живия още подвигъ, но защото тѣ засѣгатъ една вѫтрешна страна и защото сѫ казани съ благоговѣние и обичь, искамъ да станатъ като лекъ лѫхъ въ палящия Зной надъ тая свещена нива.
 
И ако тѣ носятъ малко поне отъ лѫха на родната земя, тогава нека бѫдатъ даръ отъ все сърдце на моитѣ знайни и незнайни братя.

"Приятели, слагам и третата част на трилогията на Любомир Лулчев наречена “ПРЕДГОВОРЪ
Настоящата книга е последната отъ трилогията „Съ Христа“. Макаръ свързани съ живота на единъ герой, тия три книги: „Генко Орлето“, „Бунтъ“ и „Благословение" може да се четатъ като отдѣлни самостоятелни романи, защото изобразяватъ отдѣлнитѣ възрасти на героя, а сѫицо тъй различнитѣ епохи на срѣдата, въ която той е живѣлъ.

С Христа (трилогия)
С Христа 1 - 1932г. или Генко Орлето четвърто издание 1943г.
С Христа 2 - 1934г. или Бунт
С Христа 3 или Благословение 1940г.

С Христа (трилогия)
С Христа 1 - 1932г. или Генко Орлето четвърто издание 1943г.
С Христа 2 - 1934г. или Бунт
С Христа 3 или Благословение 1940г.

Край огнището- Любомир Лулчев

Майнъ- Ру е псевдоним на Любомир Лулчев

Окултна Повест

В светлината на Учителя- Лулчев

Нови хора 1937г. Л.Лулчев
 
ПОСЛЕСЛОВИЕ
 
Книгата е романъ, а не история — това казвамъ за ония читатели, които биха искали да познаятъ въ героитѣ — личности.
 
При това трѣбва да попълня фактическата страна съ една подробность: — романътъ е написанъ презъ 1916 година'), когато, като тежко раненъ офицеръ, изживѣвахъ дни, които можеше да бѫдатъ последни.
 
Непознавахъ и не бѣхъ и чувалъ дори тогава за тия духовни срѣди, къмъ които сега принадлежа — това за тия, които биха намѣрили нѣкакво противоречие между тогавашнитѣ ми и сегашнитѣ ми разбирания.
 
Смѣтамъ, че нѣкои отъ “новите“ хора сѫ още действуюци лица на днешното време. Може би, даже сѫ още по-рѣзко очертани, макаръ и вече задъ кулиситѣ на общественниятъ животъ — чакащи само “своето“ време. . . .
 
Не ги осѫдихъ нѣкога, още по-малко ще сторя това сега. Но нека искренно се надѣваме, че погрѣшкитѣ на това минало нѣма да се повтарятъ. Дано нерадостнитѣ страници на тия спомени останатъ само като отбѣлязвзние на нѣщо, което е било неминуемо за тогава — предвѣрие на свѣтло бѫдаще, което несъмнено нашиятъ народъ заслужава — и ще го има I
 
Любомиръ Лулчевъ
 
Изгрѣва — София
 
14. |. 1937 г.

Източник - http://friendsoftherainbow.net/node/1548

АСИНЕТА. ПАНЕВРИТМИЯ
София, 1935
 
Автор: Олга Славчева
 
Книгата съдържа думите на на Паневритмията - първият цикъл от 28 упражнения.
 
През 1934 година Учителя дава Паневритмията - цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и ритмични движения и възлага на Олга Славчева да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
 
Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува в книгата "Асинета. Паневритмия" през 1935 година.

Зун-Мезун

Равнодействащи сили

 
Светослав Костов, автор

Паневритмия на сестрите оригинал

АСИНЕТА. ПАНЕВРИТМИЯ
София, 1935
 
Автор: Олга Славчева
 
Книгата съдържа думите на на Паневритмията - първият цикъл от 28 упражнения.
 
През 1934 година Учителя дава Паневритмията - цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и ритмични движения и възлага на Олга Славчева да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
 
Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува в книгата "Асинета. Паневритмия" през 1935 година.

Невена Неделчева

Слънчеви лъчи - лирика и проза 2015г Мария Брайкова
 
ЧИТАТЕЛЮ,
 
Поднасяме ти този сборник-дар с красиви песни и творби, с енергии светли и добри.
 
И нека да ти служи като фар, когато имаш ти товар през бурите и във скръбта, в нощта на твоята душа.
 
А щом настъпи утринта, словата ще са синева, в която ражда се Зора и се събужда пак светът, окъпан в Слънчеви лъчи, огрян от нашите мечти.
 
И знай, ще имаш ти крила, размах и полет - свобода.
 
Твореца в себе си разкрий,
 
Божественото преоткрий.
 
Творчески кръг „Слънчеви лъчи“

Съвременния обществен морал и Дънов - Лулчев- 1922г.

26. АУРАТА НА УЧИТЕЛЯ

 
Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11 и половина, 12 часа преди обяд. Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някои от другите беседи, които Учителят изнасяше в сряда, петък или неделя в 5 часа сутринта? Аз това го обяснявам: Неделните беседи винаги биваха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по-продължително.
 
Когато за пръв път видях аурата на Учителя, изненадах се много, защото дотогава имах друга представа за аурата на човека. Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: Цветна обвивка с багрите на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото като че се губеше в нея. Ясно виждах образа на Учтиля, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата.
 
Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: Светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но и която багра от спектъра и да доминираше, останалите повече или по-малко бяха запазени. Така че ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна.
 
Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъствуващите са ги чувствували.

Паневритмия-тетрадка препис 29.3.1939г. Н. Дечева
 
Приятели, слагам за теглене една тетрадка, в която е преписана паневритмията.
Преписът е правен на 29.3.1939г. от Н. Дечева.
Не можах да намеря информация за Н.Дечева, но намерих за Райна Дечева (номер 62), тук в този списък на сестрите от 39-40 година

Псалми за живия Бог - Георги Томалевски- 1929г.

Генко орлето - Лулчев -1943

Зодиак -Томалевски

През очите на Любовта- Велко Събев- 1942
Стихотворения