Ани

XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА. 1. В отдел XVIII, написахме как Духът на Заблуждението разрушава Паневритмията, като променя чрез своите слуги текста, музиката и движенията. 2. В отдел XIX предоставихме „Как да се запази чистотата на Паневритмията" от Величка Няголова, която единствено на присъствувалите 800 души на 7-те рилски езера защитава Паневритмията, като всички без изключение я смятат за луда. А те свестните 800 човека играят променена Паневритмия, за която са били предупредени за това. Така че тези 800 човека се оказаха слуги на Духа на Заблуждението и врагове на Учителя, факт е! 3. В „Изгревът" том XIII, стр. 810-812 разгледахме „Принципите на Паневритмята и Силите на разрушението, чрез Духа на Заблуждението". 4. В „Изгревът" том XIII, стр. 812-815 описахме „Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на разрушението с филма за Паневритмията". Там разказахме за въпросния филм за Паневритмията съхраняван от Анина Бертоли, който ми бе обещан да ми се предаде. Той попадна в семейство Гобо, които не ми го дават с архива, а го предават на Павел Желязков с един куфар снимки, който го взимат и не го връщат досега. Копие на този филм на видеокасета преминава в Русия, а от там се прехвърля в България. Този видеофилм започва да се върти от последователите на Учителя, филмът е озвучен с класическа музика, отделните кадри са отрязани. Този филм е правен по идея и настояване на Анина Бертоли, която идва в София, за да може да го показва на французите как се играе истинската Паневритмия. Той е правен от Георги Парлапанов, промит е тук в София, но не е озвучаван. Озвучаван е във Франция от враговете на Паневритмията и от слугите на Духа на Заблуждението. Целта му е от ясна по-ясна. Чрез разпокъсаните кадри от упражненията в Паневритмията да се направи пробив и „врата" или „порта" в кръга на Паневритмията, за да може да влязат вражески сили противни на Духа на Паневритмията. И успяват, защото с предоставения филм, отделните упражнения не са изиграни до края. А това в никакъв случай не биха го сторили онези, които са я играли, защото за тях е кощунство, нито това е направил онзи, които е заснел Паневритмията и го е пратил. Това е Георги Парлапанов, той е женен за дъщерята на Надя Жекова, сестра на Жечо Панайотов. Това са хора от Братството и в онези години никой не би посмял да реже от кадрите. А даже и на най-големия враг в България, не би му хрумнало при упражненията да премахне музиката на Учителя за Паневритмията, и да сложи класическа музика. Това са престъпници и врагове на Учителя, живеещи във Франция и техните представители в България. Доказателствата са налице. Изкарали са го видеокасета. 5. И сега този филм е изпратен от руснаците нарочно в България, за да извърши за втори път предателство и чрез изрязаната Паневритмия и класическата музика да се задействуват силите на Разрушението в България. И това се случва. 6. В „Изгревът" том XIII, стр. 815-825 подзаглавие „Защо руснаците не купуват оригиналното Слово на Учителя Дънов" съм разгледал как са нещата, всъщност и кой управлява всички тези събития. А това е Духът на Заблуждението. Единствено аз от цяла България организирах, финансирах от 1990-1999 два концерт-рецитала за Мисията на Славянството и на Русия по Слово на Учителя Дънов и по Негова музика. Организирах през 1990 и през 1999 г. „Призванието на Учителя към българите и славянството - на концерт-рецитал. И това спаси Русия от вътрешна революция и заангажиране във война с азиатските й съседи. И вместо да предадат материалите от архива на Анина Бертоли на мен предадоха ги на враговете на славянството и на Русия. Това е факт и доказателствата са налице. 7. Разрушителните сили се задействуваха първо в България, после се затъмни целокупното му съзнание и се започна великото разрушение на България. Първо започнаха да я палят. Запалваха умишлено горите още през 2000 г. и цяла година горите горяха. Защо ги горяха? Понеже те бяха държавни и започнаха да ги предават на частни лица бивши собственици, и поради озлобление почнаха да ги палят умишлено и да ги горят. Като ги палеха и изгаряха, оставяха овъглени иглолистни дървета, които отсичаха и изнасяха в Гърция и ги продаваха на безценица, но някои забогатяха от това. По това време правителството криеше, че са умишлени палежите. Чак през 2001/2002 г. това бе официално признато. Така България гореше, палиха я българи по плът, но чужди по дух и врагове по дух. А причината бе, че българското целокупно народностно съзнание се разцепи и разруши от Разрушителните сили, задействувани чрез видеокасетата за Паневритмията с отрязаните кадри и променената и заменена музика на Учителя за Паневритмията с класическа музика. Ето това е Истината. Но това разрушение сега ще се върне в Русия и тя ще провери какво значи да се атакува България - която трябва да бъде държавата на Духа за делото Славянско чрез Словото и музиката на Учителя Дънов. Ще провери. България горя през 2000 г., горя по същия начин през 2001 г., гори сега и през 2002 г. Палят я и тя си гори. Остана без гори, остава без въздух, остава без вода. Целта е да стане като пустиня. И в това направление - всичко сполучва. Умишлено и целенасочено. 8. За да документираме всичко това и да докажем, че не е измислица от нас, предоставяме две извадки от списание „Гора". Списание за екология и горско стопанство. Едното е апел, а второто е статистика на горските пожари през 2000 г. Същото положение е и през 2001 г. Същото е и през 2002 г. 9. А като капак на цялото това разрушение можем да споменем, че докато българите палиха горите си, нивите си, ливадите за да отмъстят на някому, то последователите на Учителя Дънов по същото време 2000 г. промениха Паневритмията на Рила и играха променена Паневритмия. Така наливаха масло в огъня. С променената Паневритмия те увеличаваха дисхармонията в българските умове и разрушението придоби големи размери. Ето това е Истината. Разбрахте ли кой запали България, която гори три последователни години. Разбрахте ли кой запали фитила на разрушението и в Русия. Ще си го проверите, как действуват окултните закони на дисхармонията. Непроверени и неизпитани няма да останете. 10. А за доказателство ще предоставим част от един апел публикуван в списание „Гора", бр. 7 от 2000 г. А по-нагледно ще се запознаете с горските пожари в една таблица публикувана в списание „Гора" брой 9 от 2000 г. стр. 11. Прави впечатление, че се крият причините за пожарите. Крият се от правителството, не смее да признае, че българите сами си палят горите. Ако го признае, трябва да го обясни защо е така. И започва да се укрива. Пример: дават се 900 неизвестни причини за палеж, а те са известни и се знаят, че са умишлени. Дават се 184 палежи по небрежност. А се знае, че по небрежност няма палежи, няма случайни пожари, защото те са умишлени. Всеки, който пали огън знае, че го пали за да изгори нещо. И когато не го угасва знае също, че при тази суша ще запали гората. Така че всичко е умишлено. Няма пожари по небрежност от млади и стари. Има палеж за да изгаря. Тук се дават 126 пожара от палене на стърнищата. Кога се въведе това нещо? Навремето българите като ожънат нивите, прибират снопите с ожънатата пшеница, есента изорават стърнищата и я правят на угар. Така престоява през зимата и през пролетта садяха на нейно място царевица, слънчоглед. Редуваха - една година се садеше с жито, а друга година след угара с царевица. Така се повтаряше 9 години, а на 10 година нивите се изораваха на угар и се оставяха да почиват. Една година не се садеше нищо. Така работеха българите със земята си. Та дойде това време при социализма и комунистическата власт да палят стърнищата. И тогава въведоха правилото, когато се пали стърнищата преди това да се изоре с трактора една ивица от 3-5 метра околовръст нивите, та да не прескача огъня. Но той прескачаше и тогава обвиняваха трактористите. А след 1990 г. разрушиха т.н. социалистически колективи - ТКЗС и вече се пали на поразия. Не само стърнищата палят. Но вече палят житата преди жътвата, палят прибраното жито, палят за да унищожават всичко. Палят го от озлобление, че едни са вече богати с имоти, а другите бедни. Разруши се българското съзнание. Но кой го разруши? Чрез Паневритмията, която се играе в София и на Рила, променена и чрез филма за Паневритмията, която внесоха тук. Това е причината. Друга причина няма. Ето, вече я знаете. Затова веднъж Учителя Дънов се обръща към последователите му и казва: „Ако българите разберат кои сте вие и че не сте приложили нищо от моето учение, а сте заели мястото на другите, които щяха да го приложат, то с камъни ще ви пребият." Казал го е. И ще дойде времето на камъните. Непременно ще дойде. Няма да се размине. Това да знаете от мен. С камъни ще ви претрепят! 11. Таблицата от списание „Гора", брой 3 от 2001 г. говори същото макар, че са намалели почти двойно. През 2002 г. пожарите отново се възпроизвеждат от същите Сили на Разрушението. И то чрез ръцете на българите. Духът на Заблуждението ги ръководи. България се разрушава. От 1990-2002 г. разрушиха промишлеността й, заводите, разрушиха селското стопанство, разрушиха училищата и просветата, културата - театри и музикално класически изкуства, здравеопазване. Руши се всичко. А докога? Докато се разруши цялата държава. Това е целта - разрушение поголовно. Управляват ги отгоре, чрез Духа на Заблуждението, както от чужбина, така и оттук. И то чрез ръцете на българите - българи по плът, но чужденци и предатели подух. Разрушават всичко. НАЦИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ПО ГОРИТЕ АПЕЛ ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Обръщаме се към Вас, сериозно обезпокоени от това, което става през последните 1-2 години с българската природа и гора. През 1999 г. в страната избухнаха 320 горски пожара, като бяха опожарени 82908,5 дка, от които 36546,2 дка широколистни гори. Само за 7-те месеца на 2000 г. в горския фонд избухнаха 657 горски пожара, като са опожарени 309615 дка горска площ, в това число 63758 дка иглолистни гори; 212576 дка широколистни и 33281 дка незалесени и не лесопригодни горски площи. В потушаването на пожарите от държавните лесничейства взеха участие 2138 човека, а от ЕАД - 928 човека. В гасенето на пожарите от държавните лесничейства са използвани 71 леки автомобила „Нива", 35 джипове, 129 - УАЗ, 57 товарни автомобила, 24 булдозери, 40 водоноски, 157 моторни триони и други. България е обхваната в пламъци от всички краища. Горят стърнища, гори, ливади, ниви и къщи на хора, които нямат никаква вина за проявената от други престъпна небрежност, умишлените палежи, за проявената роднинска завист, користни и комерсиални цели. Ние, българските лесовъди, категорично се разграничаваме от унищожаването на българската природа и нашия вековен лесовъдски труд по създаването на нови гори и отглеждането на зеленото богатство на страната - гората. Противопоставяме се и правим всичко възможно да бъде спряно това безумие по опожаряването на природата на България! ГОРСКИ ПОЖАРИ Възникнали до 2 октомври 2000 г. „Гора"бр.9 (2000), с. 11 РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОЖАРИТЕ ПО РУГ

XIX. КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ ЧИСТОТАТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА Величка Няголова 02.09.2002 г. София Здравей Вергилий, Искам да опиша моите впечатления от Паневритмията. Направи ми впечатление, че на Рила се играе доста неправилно. Не зная кои са преподавателите, има ги много. Но е пълно с грешки. Дори една вечер взех думата и обясних на хората. Казах им, че французите я играят по-правилно и не е ли срамно това. „Изгрява слънцето" - като се каже „Зум" ръцете са на гърдите и се отварят при „Ме зум". Почти всички го играят точно обратно. Кой ви научи? Вече 50 год. играя, още на Изгрева - нямаше нито един с обратни движения. А сега е нарочно! После „Аум". Какви са тези балети - ръката напред под ъгъл 45 градуса, а другата назад. Значи се черпи енергия едновременно и от Слънцето, и от ада! Показах голяма снимка: „Ето как играе Велият Учител!"(Снимката е по филма с Него). Дясната ръка е напред, плавно - 45 градуса, а лявата е надолу до тялото, без да се отклонява. Заинтересуваха се, гледат и се чудят. Но пак без много резултат. Казах им: „Вие не сте въоръжени за западния свят." Там окултистите искат да знаят защо това движение е така, а не обратно. Те търсят окултния закон. На запад е пълно с окултна литература и с много школи. Има и училища на Щайнер. Вие не можете да излъжете тези хора, имат знания. И в една Паневритмия е така, а в другата иначе - точно обратното. В бъдеще ще остане само вярното. Те просто ще сравнят двете книги и ще разрешат въпроса според окултния закон. Ще кажат просто и ясно: „Това не е вярно, не може да го е дал Учителят така, а другото е вярно." И ще изберат. И така всички погрешни книги ще отпаднат. Построиха в Париж една пирамида пред Галериите на Лувъра. Но не са се допитвали с окултисти и не е спазен окултния закон. Всички казват, че тази пирамида ще доведе до нещастие както за Париж, така и за Франция. Не може да се черпят отрицателни енергии и да има положителен резултат. За Египетските пирамиди всички знаете, че планът им бе даден от най- мъдрите жреци и посветени и всичко бе пресметнато с голяма, необикновена точност, просто изумителна и точно в съгласие с окултния закон. Така че, ако се играе Паневритмията неточно - резултатът ще бъде също вреден - за всеки един, за България, че и за света. Нека всеки потърси вярна литература и да се играе точно. Има и още хора, съвременници на Учителя и те знаят. Никой да не придава своя личен елемент. Казах още на Рила: „Аз не живея отдавна в България и идвам от стаж по Паневритмия в Алпите. Там обясних на хората за първите 6 упражнения, преди Паневритмията, че Учителят ги е дал да се започват напред и с десния крак. После започнала войната, братята заиграли назад, пак с десния крак. Учителят приел и казал: „Да се скрием от духовете, да не ни различат." И после войната отдавна свършила и те продължили все назад, че и до ден днешен. И докога? Не е ли смешно? В никоя окултна школа по света, не се започва назад. Окултният закон е „Напред и все напред", като Слънцето. И защо само Гамата е напред? Ами Учителят я е дал по-късно, към 1943 г. и затова тя се играе само напред, така се започва. Значи - назад и напред - се борят. Всеки да го приеме по дух! Който има да се връща назад, и да плаща, да си плаща, но не и да подвежда тълпата. На този стаж имаше французин - преподавател по философия в училище на Щайнер, имаше и други окултисти. Като им обясних тези неща, че 6-те упражнения Великият Учител ги е дал отначало напред, те се удариха в главата и казаха: „А ние вече 30 години се чудим как така ги е дал назад и не можем да проумеем. Отсега нататък ние започваме само „напред"." Ето ви готови хора, окултисти как разрешават въпроса. Друго, което ще засегна е „Авторското право на Учителя Петър Дънов". Има закон човешки. Ако някой промени дори и запетая от творчеството на един писател, поет или музикант, го съдят и плаща голяма глоба, а може да отиде и в затвора. Ви знаете това. Всеки автор си има „авторско право "и никой няма право и никои няма право да променя. Тук ви говоря как стои човешкият закон, а да не говорим за Божествения. И така, това лято на Рила, за Събора на 19 август, се игра „ПАНЕВРИТМИЯ НА СИМЕОН СИМЕОНОВ" - певец, новодошъл, а не ПАНЕВРИТМИЯ НА ПЕТЪР ДЪНОВ, българин. Не говоря дори за ранга на Учителя - Господар на Вселената. Този Симеон смята, че е на сцената, в операта и възвишава глас и пее соло „Ти се ме мамо родила..." от Слънчевите лъчи три пъти с три различни текста и задължава всички музиканти да свирят по солото му и всички играещи /1000-2000/ души да играят неправилно. Текстът е хубав, има физически, духовен и Божествен свят, той пее отлично, ечи планината. И е хубаво и вдъхновено. И хорът пее с него и всички играят погрешно по гайдата му. Може думите да са дадени от Лиляна Табакова - оперна певица, познавах я. Или от Борис Николов. Нищо не ме интересува! За концерт става отлично! За опера - също. Но Паневритмията не е нито едното, нито другото. Учителят я е дал два пъти само, и се повтарят думите от първия куплет два пъти, няма трети път, няма три различни куплета. Така се е играло винаги, от памти века, и сега дошъл един нов човек, и променя. А и задължава всички да играят неговата Паневритмия! Че кои е той, ви питам? Ето, аз Величка Няголова, го давам под съд и да отговаря, кой му е позволил да заблуждава всички. Защото хората играят според музиката. Има и много нови хора, които не знаят, а и не четат. Че има ноти! Защо музикантите не ги свирят точно? Защо са продължили музиката на „Евера" и са прибавили свои текстове, че кой им позволи? Давам ги под съд за промяна и осакатяване творчеството на Учителя Петър Дънов. Нека се поправи „Евера", както и „Ти си ме мамо родила", срамно е. А дали не са и платени, за да променят нарочно? И как така успяват - просто всички като овце приемат, без съпротива. А Учителят казва, че дори и овцата знае да тропне пред вълка и той не я яде. И така, на 17 август на Рила, свириха и пяха погрешно. На 18 август отидох само до кръга на музикантите и ги предупредих лично, по име. Казвам им: „Кой ви позволи на вас, да променяте музиката на Паневритмията? Само да посмеете повече." Обръщам се към Благи Жеков, Председател на Братския съвет: „Ти Благи, беше ли на Изгрева? Винаги си бил. Колко пъти се играе „Ти си ме мамо родила"? - „Два пъти." „Ти Ина Дойнова, преподавател по Паневритмия и автор на книга* била ли си на Изгрева? - Да. Колко пъти се играе упражнението? - „Два пъти." „Ти Йоана Стратева, музикант и отличен изпълнител на мистичната музика на Учителя, ти била ли си на Изгрева? Винаги, нали? Колко пъти се свири и играе „Ти си ме мамо родила"? - „Два пъти." Значи всички знаете добре, че е два пъти, а го свирите погрешно три пъти. И защо е това? Кои ви позволи? Йоана добавя: „Аз за хармонията, за хармонията". Какво? За каква хармония ми говориш ти - за тази на Симеон Симеонов, значи за човешката, или за Божествената хармония. Че на Слънцето за Събора го играят два пъти, а вие тука - три пъти. Че възможно ли е всичко това? И Йоана ми допълни: „Днес ще го свирим два пъти, но утре на Събора 19 август - три пъти". Аз подскочих „Само да сте посмели". А тя допълва „Не зависи нищо от нас, а от Симеон." Значи той е тартора, той им е шефа, и те мълчат и приемат. Предателство, измама! Не може да бъде! Аз съм контрольор на Великия Учител - както в Европа, така и тук в България, и не съм съгласна. И вечерта на 18 преди Събора отидох пак да предупредя „лично" музикантите, да не приемат тези промени, заради хармонията на Симеон. Срещам Йоана, бърза. Казвам и: „Утре на Събора никаква промяна, само да сте посмели. Ако си вярна ти на Учителя - дай пример, след два пъти - продължи с пляскането." Тя мълчи. После като наредено отгоре, вървя и насреща ми Ина. Казвам и същото. „Утре вие няма да променяте Паневритмията!" Тя ми отговаря: „Знаем, и винаги го играем и свирим два пъти. Но сега Симеон е подготвил хора за празника. Знаем също за „Евера", знаем също, че „Зум ме зум" от „Изгрява Слънцето", при „Зум" - ръцете са на гърдите. Но зависи от Симеон." Така че вече разбрах, чете всички си измиваха ръцете като Пилат и сочеха Симеон като вожд и създател на Новата Паневритмия. Тогава реших да се срещна и с този Симеон. Той репетираше с хора, изчаках го и ми казвам: „Елате, че ми трябвате. Със строг тон: „Кой ви позволи на вас да променяте Паневритмията?" А той: „Не ми дръжте такъв тон, оставете ме да се изкаже". Добре, казах. Той: „Ходил съм при Лиляна Табакова и тя ми даде текста на трите куплета, за трите свята - физическия, духовния и Божествен. Бил съм и при Борис Николов". Казах - това всичко е много добре, но кой сте вие да променяте едно творчество, да добавяте? За концерт става, но не и за Паневритмията. Там всичко е пресметнато и точно определено. Няма соло. Песента се пее от всички заедно два пъти и се играе два пъти. И утре на събора - така ще го изпълните. А той: „Аз питам хористите, колко пъти да го пеем - два пъти или три пъти." Заобиколиха ме и хористите, все нови, млади и зелени хора, нищо не знаят. Питат ме: „А вие коя сте?" Отговарям им: „Няма значение коя съм аз, но вие всички ще разберете кой е Великият Учител." И така на 19 август, при три кръга, всички в бяло, с оркестър, хор и соло Симеон, Паневритмията беше изиграна променена, невярна и моите предупреждения „лично" не изиграха никаква роля. Когато започнаха трети път песента, само аз отреагирах, като взех да пляскам силно с двете си ръце, защото следва „пляскането", а то ечи ли, ечи във високата планина. Другите, които знаят Истината, си свалят ръцете и не играят, но и не реагират. Като овце. Аз внесох смут, и после доста хора разлистваха книгата по Паневритмия и търсеха Истината. На 20 август, втория ден на Събора закъснях много и смятах, че Паневритмията е вече свършила. Като се качвам горе на Бъбрека, големият кръг и лъчите, точно. Като чели Небето ме е чакало точно да пристигна за лъчите. Влязох и започнаха. Казах си: „Този ден ще играят вярно!" - Не, пак три пъти и пак соло Симеон. Имаше цигулка, която след два пъти пое „Пляскането", но скоро беше заглушена от останалите музиканти и се поде трети път. Тогава аз грабнах голям камък, отидох до друг голям и взех да чукам с все сила, докато трая третия път. Хората се извърнаха, гледаха ме и то гневно, че нарушавам Божествената им хармония и ангелският им танц. Вие знаете ли какво значи един човек да се опълчи против 1000-2000 души? Но хората се стреснаха, музикантите също и ако им отърва друг път пак да внасят свои корекции и промени. Аз предупредих всички, че са в погрешна Паневритмия и в погрешен кръг. Това ще има големи последствия. Важното е, че си позволяват да коригират Божественото. А вие ще проследите пътя им, как ще се развие тази година, че и в бъдеще животът им - и на Благи Жеков, и на Ина Дойнова, и на Йоана Стратева, че и на Симеон Симеонов, макар че е нов. Но той се налага и го слушат. Знайте, че има музиканти, които се борят против тези промени. Едната от тях е Станка Желева - Таничка, и й прави чест. Също и Анчето, която свири често самичка в гората на Изгрева, и понякога и си сбърква. Тя ми каза възбудено: „Променят, много променят." Ето и „Евера", а Петър Ганев си позволява да изменя тоналността, защото така им било удобно, което е равносилно да се измени тоналността на 9-та Симфония на Бетховен, но никой по света не би го сторил. Анчето допълва - „И Благи Жеков променил някои от заглавията на песните на Учителя, така че не можеш да ги познаеш." Браво на Анчето. И тя се бори против Промените! Браво на Таничка! А на вас българи - срам и позор! И тежка ще е съдбата ви и гладни ще си лягате, и инженери ще имате пенсия 100 лв. и 60 лв. Всичко е заслужено. Вие посягате на Храма Господен и внасяте умишлено промени, внасяте човешкото, променяте Божественото. И това внася смут в Космическата хармония и влошава положението, както на България, така и на целия свят. Но на Паневритмията в гората до Изгрева - няма промени. От тук Учителят е започнал излизанията най-напред. И както казва Светозар Няголов - тук промени не се търпят, много е силна тук вибрацията на Учителя. И как тук музикантите, начело с Благи свирят точно. Но поне това „Зум-ме-зум" едни са напред, други назад. Грозно. Учителят присъствуваше на Рила постоянно. Влизаше по палатките, следеше лично за хормонията, правеше измервания всеки ден, коя сила преобладава - положителната или отрицателната. И балансираше. Нищо не отбягваше от неговите зорки очи. Особено, още в началото, когато играехме Паневритмията на Чистотата се въртеше в кръг все около музикантите. Учудих се. А то за какво е било? Че нали те бяха първите, които промениха музиката, а оттам и играта. Та знайте, че Учителят е жив, че присъствува, че следи, че направлява и всеки ще си получи според заслугите. А аз контролирам и ви предупреждавам. И ще видя дали догодина пак ще промените и внесете вашата дисхармония в Божественото. А аз трябва да дойда отдалеко, от много далеко, за да ви напомня, че нямате право на промени и че ви обявявам съд. Друго нещо - Павлина Даскалова от Търново, отчете че Паневритмията на Празника е минала отлично, защото всички вътрешни кръгове били облечени в бяло. Да това е отлично! Не е само „ВЪНШНАТА СТРАНА" на въпроса. А то си има и дълбока, ВЪТРЕШНА СТРАНА. Но толкова може да прецени тази Павлина, толкова е културата й. За мене Паневритмията се игра погрешно и то много погрешно, и то нарочно. И нямаше никаква хармония в такъв случай. А аз съм контрольорът. Ако не аз - Учителят ще си определи друг контрольор, но Той Учителят ги определя, по вярност и по заслуги. Така че всичко се следи отгоре. Още нещо! Защо тичате за лъчите като стадо, не ви ли е срам? Толкова е грозно. Има и много чужденци - те само се усмихват. Защо ви са ПЪРВИТЕ МЕСТА, нали Учителят ви учи да заемате последните места. Нека на първите отидат по- възрастни братя и и сестри, като уважение към възрастта им и като живи свидетели на Учителя и неговото присъствие. За догодина - да няма тичане в кръга за първите места. С уважение: Величка Няголова

XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ 1. На 30 март 2002 г. в 11 часа събота в салона на община „Изгрев", ул. „Чехов" N 16-а се състоя редовния концерт-рецитал по спомени на Мария Тодорова, Галилей Величков, Борис Николов и Мария Златева от „Изгревът" том I, II, III - на тема „Паневритмия на Небето и Паневритмия на Изгрева". Беше изпълнено концертно изпълнение на Паневритмията по музика на Учителя Беинса Дуно. Участваше струнен състав с ръководител Петър Ганев, със солистка - Ина Дойнова сопран, с аранжимент на Паневритмията - Петър Ганев. Залата имаше 220 седящи места, които бяха запълнени плюс правостоящи. За пръв път от 1945 г. до 2002 г. се изпълняваше концертно изпълнение на Паневритмията със солистка. Ина Дойнова беше направила преди години един сполучлив запис на Паневритмията с акомпанимент на китара от Петю Цанов от гр. Шумен. Спомените се четяха от Асен Илиев от онези текстове, които аз бях приготвил. Аз бях дал историята на Паневритмията и понеже не искаха да четат „Изгревът", то поне за пръв път слушаха нейната история. Аз заварих, когато старите приятели-братя и сестри играеха Паневритмия на Изгрева. Жените бяха облечени се бели дълги рокли, с широки ръкави, а мъжете с бели панталони и бели ризи. Кръгът се движеше, в средата свиреха музикантите, а от страни колелото се движеше, играеха и пееха думите на Паневритмията, написана от Олга Славчева и одобрена от Учителя, и публикувана по негово време. Това бе идеална Паневритмия. В бъдеще бих искал четирима души да я изпеят - сопран, алт, тенор и бас. Дано дочакам това време да го реализират. През сезона 2001/2002 всеки месец изнасях и организирах ежемесечно концерт-рецитал по спомени на „Изгрева" и музика от Учителя, като се редуваха различни изпълнители - квартет, инструменталисти - цигулка, електрически орган, певци - мъже и жени. 2. Още след заминаването на Учителя след 1945 г. се правят опити от амбициозни поети и поетеси да напишат друг текст на Паневритмията. Аз лично заварих такива и съм ги слушал. Те искаха да се изявят като поети, а Черната Ложа използуваше тази тяхна амбиция, за да разруши Паневритмията чрез тях създадена от Учителя Дънов с текст, музика и движение. И в разстояние на следващите 45 години до 1990 г., а и след това успяха да намерят свои представители да подменят текста - думите, да изменят, движенията, че дори и мелодията. Успяха! 3. Вижте „Изгревът" том I, стр. 204-206; 206-209; 210-213; 213-220; в спомените на Мария Тодорова. В том I, стр. 25-26; 42-43; в том IV, стр. 225-233 - в спомените на Галилей Величков. В том I, стр. 398-404, в спомените на Борис Николов. В том I, стр. 352-354 в спомените на Мария Златева. Това са местата, където ще намерите историята на Паневритмията, създадена от Духът на Истината. Аз съм този, който за пръв път изнасям тази история. И това можеше да стане само с „Изгревът" Това са местата, където ще намерите как действува Духа на Заблуждението, за да изопачи Паневритмията. Опити е имало и по времето на Учителя и след него. В „Изгревът" том I, стр. 167-168 е даден един от първите опити за промяна на Паневритмията от Ангел Янушевв, на който Учителя се противопоставя чрез Мария Тодорова. Друг един сполучлив опит за промяна на думите на Паневритмията одобрена от Учителя и отпечатана по негово време, е опита на Григор Кьосев /назван Гришата/ . Това е описано в „Изгревът" том I, стр. 217-219. Той написва нов текст, който слага под нотите на Паневритмията и го разпространява. Създава своя група от младежи, които вчера и днес като играят Паневритмия пеят думите на Гришата. Паневритмията е на Учителя. Той е приел думите на Асавита чрез Олга Славчева и така се е играла и пеела. А сега се явява Гришата, краде Паневритмията, изопачава я и онези, които пеят неговия текст създават дисхармония в последователите на Учителя Дънов. И ето и сега 2002 г. няма кой да им се противопостави. Понеже отхвърлят „Изгревът" и не го четат и се явява Гришата и ги отклонява. Гришата може да си създаде друга музка, с други упражнения, с друг текст и да си свири и играе пред своите хора. Но негови хора. А не да върви от град на град по страната да посещава последователите на Учителя Дънов, да ги заблуждава, да ги краде за своята си кауза и да ги приобщава към себе си. Носи касетки записани с неговия глас, носи книжнина записана по медиумичен начин и говори, че това е дадено от Учителя Дънов чрез него. А той не знае, че Бог не се проявява чрез нечисти проводници. Вижте това в „Изгревът" том IV, стр. 639-641 под N20. И сега той ходи ежегодно на Рила на 7-те езера, заобиколен със своите привърженици и отиват да играят Паневритмия там където всички я играят. И пеят текста на Гришата. Е защо той не си направи своя Паневритмия със своя текст, да си напише музика и със своите хора да я играе някъде отделно. Но не иска. Идва да разрушава и да отклонява последователите на Учителя Дънов, защото това му е работата. И си я изпълнява много добре. Дори отлично. Образец за подражание. 4. Опит за промяна на Паневритмията е правена и във Франция от Михаил Иванов. Виж „Изгревът" том I, стр. 219-220. Те промениха песните на Учителя и дойдоха в София и ги изпяха в зала „България" и превариха българите. Показаха как те ги изпълняват и как не трябва да се изпълняват. Но всички им ръкопляскаха възторжено и викаха „Браво!" „Бис!" Виж „Изгревът" том IV, стр. 618-621 - „Първородство за паница леща". 5. Спомням си когато се отпечата „Изгревът" том V на Мария Тодорова. Вихър Пенков изнесе 20 книги на гръб в раница до 7-те рилски езера на поляната пред „Харамията" при „Езерото на чистотата", където около 800 човека са играели Паневритмия. След Паневритмията всички са минали покрай книгата и са се подигравали с нея. Нито един от тези 800 човека не е купил нито една книга. А това е вътрешната Школа - нейното описание. На следващия ден 20август 1996 г. края на м. август е имало само гъста мъгла и дъжд. И повече нито музикантите са свирили, нито се е играла Паневритмия. Така небето им затвори външните условия. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 864-865; том X, стр. 772 т. 12. А сега небето им затвори вътрешните условия. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 802-805 „Железните врати". 6. Защо не се играе Истинската Паневритмия - виж „Изгревът" том IX, стр. 781-782. Оригиналите, които предадох на Ина Дойнова и Павлина Даскалова - те ги предадоха на враговете и издадоха променена Паневритмия с индуски чакри. За това виж и „Изгревът" том Х, стр. 772 т. 14. След това Ина Дойнова си счупи крака, а пък Павлина си счупи друго. Трябваше да се плати. А Мария Митовска днес е вече така зле с пръстите на ръцете си, те са деформирани от полиартрита, не може да се движи с краката си, че не може и да се мие. Сега я обслужват, и сестри отиват да и мият главата. А тя също промени и издаде своя Паневритмия. И открадна и издадоха променени „Свещените думи на Учителя" от свое име. А сега проверява как действуват окултните закони. Не само тя, но и останалите. Посетете я за да се уверите в това. 7. В следващият етап се задвижи Черната ложа присъствуваща в гр. Стара Загора. Виж „Изгревът" том IX, стр. 834-837. Като главен тартор там се явява Симеон Симеонов. Виж „Изгревът" том IX, стр. 838-841 в заглавието „Кой е свинепастирът", Той се противопостави на „Изгревът" и на отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и провали тамошния екип, който беше задействуван според програмата, която ръководех за отпечатването на оригиналното неиздавано до сега Слово на Учителя Дънов. 8. Симеон Симеонов успя да вкара в борбата срещу мен Зорница Попова - студентка, която бе качена от мен на сцената като водеща при концерт-рециталите, които ръководех от 1990-1999 г. на брой 20 и дори финансирах. Виж „Изгревът" том X, стр. 767-775 - „Измислицата и истината". И тази студентка изгоря. 9. И същият този Симеон Симеонов като верен изпълнител на своя Господар започва да променя Паневритмията. През лятото на 2000 г. на 7-те рилски езера, той там организира хор и започват да изучават два допълнителни куплета, които са дадени от Учителя на оперната певица Лиляна Табакова за концертно изпълнение, понеже един куплет според нея е било малко. Това ще прочетете след време в спомените на Лиляна Табакова, когато дойде време да ги отпечатам. Така свирят и пеят три пъти от „Слънчеви лъчи" от мястото на „Ти си ме мамо красив родила". А досега, това никой не знае, че това е мястото откъдето Учителя разчу пва затворения кръг на българската песен. Виж „Изгревът" том I, стр. 208 от 2 ред отгоре до 27 ред. За това подробно говори Пеню Ганев в своите спомени, които предстоят да се публикуват. И точно тук добавят, добавят още два куплета, които са дадени за концертно изпълнение, а не за Паневритмията. Тя не трябва да се променя, защото тук българската песен, която е затворена като кръг от векове чрез „Ти си ме мамо красив родила" Учителя я отваря за новите поколения българи. А с допълнителните два куплета, която пеят и играят те отново я запълват и затварят кръга. Това е целта и задачата на онзи Дух на Заблуждението, който ръководи вече Симеон Симеонов. Да затворят отново кръга и сполучиха на Рила през 2000 г. Никой от музикантите не му се противопостави. Защо ли? Бяха с него защото са от една и съща верига. 10. Единственият човек, който се противопостави е Величка Няголова от Франция дошла на Рила през 2000 г. Тя ходи, обяснява, протестира, но никой не я слуша. Всички вървят след Духа на Заблуждението. Накрая тя взима един камък и започва да чука в друг камък и така протестира. Всички я смятат, че е луда, че чука с два камъка, за да им пречи да играят. От всички музиканти там никой не се противопоставя на Симеон Симеонов. Като научих това питах Ина Дойнова, защо не са защитили Паневритмията. Тя ми отговори, че им е казала, че това не е така, което правят. Питах Йоана Стратева защо не се противопоставиха. Отговори ми, че тя тогава не е присъствувала нарочно и не е свирила с цигулката си. Стояла е в палатката си. Не се явила там при другите. Питах Петър Ганев защо не се е противопоставил и защитил Паневритмията, отговори ми, че не си спомня какво е било. Ето това е. Предателство към Паневритмията отначало до края. Предатели! 11. След като се завърна от Рила Величка Няголова ми разказа всичко. Накарах я да го напише и да го остави за да го публикувам. Разпитвах и другите. Казаха ми, че Величка много се изложила понеже чукала с два камъка протестирайки срещу Паневритмията. А те са си я играли, така както им са им наредили онези, които са променили Паневритмията. Играли са променена Паневритмия и застават на страната на Разрушението - цели 800 човека. Браво! 12. Разпитах и Светозар Няголов. Казах му да ми напише на един лист хартия какво горе са променили. Написа го. За мен бе недостатъчно. На 10.07.2002 г. го помолих да го напише по-подробно. Написа го. Предаде ми го точно на 12.07.2000 г. на мястото наУчителя. Прочетох го. Всичко, което бе написал бе вярно. Но така не може да се публикува, защото ще ме упрекнат, че е клевета. Затова, за да се докаже, че е истината аз му препоръчах да го преработи отново и да се извадят на ксерокс първо оригинала и после да се покаже чрез нотен текст къде точно се променя. Същото се отнася и за песните на Учителя, които се променени в последното издание. Трябва да се покаже оригиналния текст и грешния текст. Трябва точно и ясно да се покаже, за да се знае, че това е Истина, а другото е лъжа. И тогава ще се публикува. Ако не той аз ще го включа в „Изгревът". 13. Промяната на Паневритмията през 2000 г. според писмото на Светозар Няголов се състои в следното: а) променят ритъма, играят я дори движейки се два пъти по-бързо, защото са подведени от французите. А на песнопойката пише как трябва да се изпълняват и песните, и Паневритмията. Освен това в „Изгревът" том IV, стр. 231 са дадени стойностите с каква бързина да се свири и пее. Всеки може да си извади на ксерокопие от тази страница 231 и с хронометър, и с часовник да провери колко бързо се играят сега отделните упражнения. Много е просто и достъпно за всеки. Проверете. б) след изсвирването на „Евера" един път, музиката се повтаря от знака за повторение. Обаче днес музикантите не я повтарят от турените от музикантите на Учителя по негово време знак, а се връщат още по-назад 4 такта и се изменя мелодията, и се удължава упражнението с 4 такта. А защо се прави това? Нали има публикувана Паневритмия още от времето на Учителя Дънов. Какъв е изводът? Защо отхвърлят оригинала и онова, което е създал лично Учителя? Случайно ли е? в) на 19 август изсвирват и изпяват с голям хор три пъти мелодията от „Слънчеви лъчи" на Паневритмията, мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", като изпяват куплетите с текст на Лиляна Табакова, като твърдят, че така трябвало да бъде. Но това е дадено за концертно изпълнение от Учителя на Лиляна Табакова и има друго предназначение, което те няма откъде да знаят. Ето това бяха бележките, които ми бяха дадени от Светозар Няголов на 17.10.2000 г. и на 10.07.2002 г. 14. Промяната на Паневритмията е задача на Черната ложа, която присъствува на Изгрева, вчера и днес, днес и утре: а) още по времето на Учителя Черната ложа се опитва да вмъкне вътре друга класическа музика. Учителят се противопоставя на Ангел Янушев и изпраща Мария Тодорова да му говори, и го завежда при Учителя. б) опитват се да променят текста на Олга Славчева. Учителят се противопоставя на това. Това е описано вече в „Изгревът". в) опитват се да променят темпото. Учителят заедно с Михаил Арнаудов, Кирил Икономов измерват с хронометър колко е времетраенето на всяко едно упражнение. И това е публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 321. г) опитват се да разкъсат кръга на Паневритмията, като „отварят врати и порти" според думите на Учителя. Това става като се увеличава разстоянието между двоиките в кръга вместо да е една ръка растояние от двойка, то я правят по 2 и 3 метра, че и повече. Така се явяват „порти, врати" и през тях влизат онези от Черната ложа за да смучат и вземат от енергията на Паневритмията. Същото става сега с удължението на упражнението на „Евера" с 4 такта. Прави се нарочно и умишлено, за да влезе чрез тази „порта, врата" Черната ложа. А какъв е смисъла на упражнението „Евера"? Тук тялото се обръща в ляво и на дясно, заедно с ръцете и действуват двата принципа -женския и мъжкия, активния и пасивния. А движението напред означава, че пътят е един със Словото и музиката на Учителя. И като отворят „порти и врати" тук, то навлизат Черната ложа и отклонява както едните, така и другите, които работят с активния и пасивния принцип. Много просто, и много гениално измислено и още по-гениално е приложено. Нарочно, за да ги отклонят. Същото се постига, като свирят три пъти от „Слънчеви лъчи" мелодията „Ти си ме мамо красив родила" за да отворят едни големи „порти" и „врати", да разбият кръга на Паневритмията, за да може да влиза вътре кои откъдето дойде за да краде, обсебва и накрая да отклонява. А онези, които направиха това знаеха защо го правят. Но никой на Рила 2000 г. не защити Паневритмията, освен Величка, която биеше два камъка един в друг. А всички играещи 800 човека я смятаха, че била луда! Луда ли е сега, когато прочетете това и си го проверите сами дали е вярно. А ще защитим ли Паневритмията сега? Сега ви е времето да се определите. Друг път и друго време няма да имате. С лъжата ли сте? Или с истината? И още нещо много важно. Няколко пъти казахме, че именно на това място Учителя Дънов, отваря затворения кръг на българската песен и внася нови идеи и дава на отворения кръг, който се явява като отворена линия с едно ново направление във възходяща посока. А те с новите двата куплета още повече отварят кръга, навлизат други сили и отклоняват българския народ в съвсем друга посока - посоката на Отклонението. И накрая с тези два куплета отново затварят и запушват кръга на българската песен, затварят я в затворен кръг. Идеално измислено, нали? А защо Учителя дава нови два куплета на Лиляна Табакова за концертно изпълнение? Там няма кръга на Паневритмията. А там се отваря българската песен от затвореният кръг и там трябва да се вложат нови идеи с нова възходяща линия на посоката, по която да върви пробуждането на българската душа. Чрез Словото на Учителя е да се пробуди българската душа, да се отвори българското съзнание за Словото Му. А песните му са за пробудилата се вече българска душа. Само за нея. А не за този или онзи. Е разбрахте ли, че служителите на Черната ложа боравят с висша интелигентност и с висше знание, и са гениални в своите действия. Това са те и представляват 75% от Изгревът, които са на Черната ложа. А другите 25% от Бялата ложа стоят и гледат. Не гледат а „лапат мухи". И размишляват. Да размишляват и да „лапат мухи". Вместо да скочат и дадат генерално сражение на тези 75%. Те не могат сега да сторят това, защото са отклонени и заблудени. д) защо променят ритъма на Паневритмията и я играят дори два пъти по- бързо? Много е ясно и много просто за обяснение. Вие виждалили сте колело от велосипед? Нали може да преброите спиците на колелото? Завъртате колелото и спиците се сливат и изчезват от погледа ви. Явява се движение от друг порядък. Ето там е целта да се яви движение на кръга от друг порядък. А защо ли? Всяко упражнение си има своя история, свое физическо обяснение, после духовното му разяснение и неговото изпълнение трябва да бъде хармония от музика, движение и думите от Паневритмията, за да може чрез това упражнение играещия да вземе от кръга на Паневритмията онова, което това упражнение дава. Всяко едно упражнение е ключ за отваряне на една физическа, една духовна и Божествена врата към Живия кръг на Паневритмията, която представлява движещата се Природа в човека и извън човека. А когато увеличите скоростта на кръга, вие не може да пъхнете своя ключ в онова упражнение, което си има своя скорост и което е така изчислено, че човек може ходом да извади ключа си, да намери ключалката и да отключи истинската врата на упражнението и да влезе в неговата физическа, духовна, Божествена същност. Завъртате колелото на велосипеда и вие не можете да преброите спиците на колелото. Това е механизмът - прост и гениален. А като не можете да влезете във всяко едно упражнение вие не ползвате нищо, а ползва оня, който ви върти два пъти по-бързо. Той краде, той се храни от това, което създава като електрично и магнитно поле от Паневритмия, която се движи два пъти по-бързо. Това отлично са го постигнали французите на Михаил Иванов. Разбрахте ли сега? Висша интелигентност са. 15. На 12 юли 2002 г. бях на мястото наУчителя. Имаше събрани към 300 човека. Гледах ги, наблюдавах ги. Аз който бях съставителя на „Изгревът" не видях онези, за които съм го отпечатал. Минах през гората и отидох на поляната, където играеха Паневритмията. Спрях се. Те я играеха и свиреха много бързо. Движеха се между дърветата. Казах си, че аз нямам нищо общо с тази играеща се Паневритмия и с мястото където се играе сега. А аз бях този, който описа историята на Паневритмията в „Изгревът" и онзи, който я разреши по време на комунистическата власт, когато бе забранена. Аз бях, а не някой друг. 16. Спомням си, че аз взех това решение в присъствието на Георги Томалевски, който тогава 1970-1972 г. бе поставен да бъде посредник между Братството и Кючуков, който бе председател на Комитета на вероизповеданията. Накарах Георги Томалевски, той вдигна слушалка свързва се с Кючуков и в мое присъствие му каза: „Др. Кючуков, моля ви разрешете ни да играем Паневритмия на една поляна в гората. Днес всички играем гимнастика задължително по предприятия и учреждения. Защо да не играем и ние. Ние точно това имаме." Държавният служител каза: „Щом е за гимнастика и упражнения - разрешавам. Елате утре да получите разрешението." Георги Томалевски стоеше пред мен със слушалката в ръка и не вярваше. Беше станало чудо на чудесата. Кама ми: „Доживях да видя чудо." Не беше ли виждал чудеса по времето на Учителя? 17. Но чудото, истинското чудо дойде по-късно. Паневритмията трябваше да се играе на чиста поляна. А си избраха да я играят между дърветата в гората. Ако бяха отишли на чиста поляна, каквито имаше тогава до Изгрева, никой нямаше да ги спре. После започнаха да се карат кой да ръководи Паневритмията, правиха си бележки и се караха по време на Паневритмия, че така не се е играело, а иначе. А това бяха онези, които бяха целували ръка на Учителя. И какви ли не скандали ставаха преди, по време и след Паневритмията. Аз отидох веднъж и наблюдавах отстрани всичко това, което описах. Много съжалявах, че тя се разреши чрез мене. 18. И стана така, че по времето на комунистическата власт се разреши да се играе Паневритмия в София, разрешиха да се лагерува на Рила след 1970 г. Но представителите на Черната ложа, които бяха 75% от състава се намесиха и опорочиха всичко. Аз бях свидетел на всичко това. И затова го описвам за да се знае. И да не се заблудят онези, които търсят Истината. 19. Паневритмия се играе на чиста, ясна, просторна поляна с отворено небе над главите ви. Изнесете, преместете мястото, където от 1972 се играе в гората между дърветата. Това място го избра Черната ложа. Отидете над Симеоново или над Бистрица и там играите. Извадете мястото на Паневритмията, която я завряха в гората между дърветата слугите на Черната ложа. Аз я разреших да се играе на голяма открита поляна, а не завряна между дървета поляна. Билета за автобуса до гората при кв. „Изгрев" е същия по стойност до Бистрица или до Симеоново. Ама било далеко. Вие искате ли да играете Чиста Паневритмия на чисто място и чиста поляна и да влизате в общение с цялата Природа чрез Паневритмията? Искате ли? Или не искате. Помислете си. Днес, кой ви завря там в гората между дърветата. Кой бе този и кои е днес, които ви ръководи?Тои е един и същ - Духът на Заблуждението. Щом искате - следвайте го. 20. Паневритмията се играе на поляна, чиста, хубава, равна, огряна от слънцето вън от града. Кръгът от играещите двойки трябва да бъде правилен. За да бъде правилен кръга има подготовка от онзи, който организира играенето на Паневритмията. В центъра на кръга се забива колче, завързва се дълга връв, канап, тънко въже и и отива с него до наи-близката двойка, взима с въжето колко ще бъде дължината на радиуса на кръга и започва да се движи по кръга и подрежда всички двойки чрез въженцето да бъдат на равно растояние от центъра. Само по този начин, защото при всяка нова Паневритмия, ако участниците са повече, то кръга ще бъде по-голям, както това ще покаже дължината на радиуса измерен чрез въжето. Така ще се подравнява Паневритмията в правилен кръг, чрез въженце. И още най-важното. Разстоянието от двойка до двойка трябва да бъде една ръка растояние. Това го напомня онзи, който с въжето измерва и прокарва радиуса на кръга. Така се започва да се играе. Това е от Вергилий от онзи, който разреши Паневритмията да се играе по комунистическо време. Сега вече трябва да знаете как се подрежда Паневритмията да се играе.Паневритмията да се играе в идеален кръг. 21. Сега се играе на поляна в гората до бившия „Изгрев". Първо поляната не е чиста и равна. Второ не се вижда Небето. Трето не е огряна от слънцето. Четвърто двоиките вървят между дърветата и единия от двойката играе и минава от едната страна на дърветата, а другия от другата. Така се разсича връзката между двойката, а дърветата между които се играе разсичат и разчупват кръга на Паневритмията. А кой ги вкара в гората? Този, които се старае да измени, промени и подмени Паневритмията с чужди думи, музика и движения. Този е. Вече го знаете. Затова изнесете, изведете и прехвърлете мястото на Паневритмията на чиста поляна. Поляни около София и Витоша колкто щеш. Или на Бистрица, или над Симеоново, или другаде. Изберете и намерете си чиста поляна, огряна от слънцето и с небе открито над главите ви. 22. Кога и къде се играе Паневритмията? Паневритмията се играе от 22 март до 22 септември. В кои дни? Играе се всеки ден. По времето на Учителя не винаги се я играели всеки ден на Изгрева. Не са се събирали хора. Обикновено в сряда, петък и неделя, когато е имало класове, са играели задължително Паневритмия. Но в сряда и петък някои от изгревяни са работили в града и са напускали кръга на Паневритмията. Ето защо Учителят е дал следното решение. На първия етап да се играят само онези 28 упражнения - за да могат да отидат навреме на работа. Но после Учителят е дал друга разрешение, да се свирят първите три упражнения: „Първият ден на пролетта", „Евера" и „Скачане" и после ще прескачат през едно упражнение. Единият ден ще свирят чифт, а другия ден тек номера. Затова говори Мария Златева в „Изгревът" том I, стр. 353. Говореше го и след 1990 г., но никои не я слушаше. Смятаха я за изкуфяла стара баба. Да тя беше стара баба, но свиреше още на цигулката си и си беше с ума си до края на земните си дни. Аз свидетелствувам затова. Но други бяха онези с изкуфялите глави. Обикновено в ден четвъртък са правели екскурзии на Витоша. Там не винаги са играели Паневритмия. Има запазени снимки от Пеню Ганев, където се вижда, че на Бивака „Ел Шадай" са играели упражнения показани от Учителя или пък понякога и Паневритмия се е играело, в зависимост от времето и обстановката. Опитът да се играе Паневритмия всеки ден в училищата пропада. Виж „Изгревът" том I, стр. 494-507 за този опит. На Рила, 7-те рилски езера по времето на лагерите се е играело Паневритмия всеки ден. Когато времето не е позволявало те са играели на II езеро до палатките между големите камъни. Тогава кръга на Паневритмията не е бил правилен - такива са били условията. Има запазени снимки от тази Паневритмия. Ще ги публикуваме когато дойде времето за това. Но когато е било хубаво времето са излизали на III езеро или на Езерото на чистотата пред Харамията. Тогава кръговете са били големи и правилни. Има запазени снимки от тази Паневритмия. (Виж „Изгревът" том III, стр. 178-180). Но когато е имало мъгла, дъжд са си стояли в палатките или са прихождали до кухнята за топла вода и не са играели Паневритмия. 23. По времето на Учителя екскурзиите са се правили в ден четвъртък. А в неделя, когато е бил почивен ден на всички българи в София, то Учителя в 5 ч. сутринта държи „Утринни слова", а в 10 ч. Беседа. А в 9 ч. се е играела Паневритмия на Изгрева. След заминаването на Учителя това се е запазило до 1957 г. когато в салона на Изгрева са чели беседи от „Утринни слова" в 5 ч. и от 10 ч. Беседи. Но хората са били малко, защото след като се е пукнала пролетта мозаикаджииската бригада с майстор Борис е тръгвала по обектите в провинцията и със себе си завличат наи-активните последователи на Учителя. Онези, които остават на Изгрева са вече малцина и само в неделя правят Паневритмия в 9 часа. Това е факт. Но когато се затваря салона и се заключва с катинар, когато на поляната на Изгрева се забранява да се играе Паневритмия от властите, то изгревяни хукват по Витоша и то в неделя. А защо в неделя? По времето на социализма всички работеха 7 дни, а неделята бе свободна. Обикновено възрастните приятели предвождани от Влад Пашов, отиват към Резньовете при едни бели брези палят огън и четат беседа. Там не се играе Паневритмия. Другите отиват на Бивака. Но идва времето, когато се забранява там да се събират. По-късно и събота и неделя стават почивни дни. Тогава хукват на екскурзий до Рила. И така се явяват групи и водачи по групи и всеки води своята си група. Крум Въжаров води към 10-15 младежи. Влад Пашов -10-15 старци. Петър Филипов 10-15 негови привърженици. Така се създават групите, които по-късно се разтурват след като си заминават тарторите. И накрая какво остана. Остана това, че в неделя никой не се събира в София да чете в 5 часа сутринта „Утринни Слова" и в 10 ч. Беседа. Бягат по Витоша, бягат по следите на онези тартори, които ги отклоняваха. Затова говори и Йотка Младенова - виж „Изгревът" том VII, стр. 484 под N 7. Говори тя, но няма кой да чете „Изгревът" и затова сега всички са отклонени по друг път - пътят на отклонението. Идват нови поколения, но нищо не знаят. И няма откъде нещо да понаучат. А това го има в „Изгревът". Но не го четат. След 1990 г. до 1997 г. се събираха в едно клубче на Изгрева в ден петък вечерта след 17 ч. но си четяха беседи. А това е ден за окултния младежки клас. И объркваха всичко. Дойде време и се разтури това място. Виж „Изгревът" том XI стр.828 в т. N 8. После започнаха да се събират в салон на Славянска беседа в събота след обед. Но когато видяха, че на концерт-рециталите, които аз орга+низирвам ежемесечно всяка последна събота на месеца от 11 ч. сутринта и се събираха около 220-300 човека, решиха, че трябва да използват аурата на този салон на ул. „Чехов" 16-а при община Изгрев. Дойдоха и поискаха да се събират всяка събота от 14 часа. Разрешиха им от общината. Но служителят, който отговаряше за салона не се съгласни да работи всяка събота, макар че му се заплаща за това. Казва ми: „За концертите за една събота в месеца - може да отворя салона." Но за всеки ден не пожела. Така ги накара да идват в петък. Значи чужд човек ги вкара в пътя - да бъде петък. Отивам веднъж там по работа в уречения час да се срещна с един човек. Беше 17.30 ч. От едната страна по столовете имаше 20 човека, от другата страна 19 човека. Една възрастна жена четеше. Всичко беше замряло. Нямаше никакъв дух. Е как ще го има Духът, когато на него му трябват условия за да присъствува. Гледам няма я аурата от концертите, които организирам. Та аурата си идва с хората, които Духът ги ръководи. Единственото което видях, че четяха от една жълта книжка, а това бе корицата от Общия окултен клас, който аз бях издал от неотпечатаното Слово на Учителя по оригинал. Дори не ме зарадва. Нямаше никаква духовна атмосфера. Свършиха и си заминаха бърже, бърже. Нямаше какво да ги задържи. Плачевна работа. Нямаше никаква аура и духовна атмосфера. Искаха да се прикачат на моят локомотив, който движи програмата, която ръководех. Аз нямах нищо против да се прикачи допълнително и някой друг вагон. Но те слагаха спирачки и целия влак спираше. Затова аз откачвах въпросните вагони и моя локомотив се движеше напред по разписанието на моя ръководител. А те оставаха в глуха линия. Хора, които не знаят, не могат да ръководят. Това трябва да се разбере. Не можете да направите нито една крачка без „Изгревът", защото там е Школата на Учителя. Чрез „Изгревът" ще влезнете в тази Школа. Друг път няма! Но, ако четем само Словото на Учителя? Словото за вас е затворено с девет катинара за вашето съзнание. Изключено е да се доберете до него. Трябва да минете през „Изгревът". Друг път нямате, както сега така и утре. Така че трябва да коленичите пред онзи, който ръководи „Изгревът". А той не е човек, а Духът на „Изгревът". А той се ръководи от Духа Беинса Дуно.

XVII. ТРУД БЕЗ АВТОР И БЕЗ ИМЕ Величка Няголова Здравей Вергилий, Искам да ти напиша още нещо, важно, а ако ти желаеш го включи в 8-ми том. Съвсем случайно попадна при мен един голям обемист „труд" на пишеща машина на български, без автор и име. Взех да чета - интересно беше и доста силно. Пише за Елохим и елохимите, за звезди и планети, за цветя и билки, за мисията на България; история на балканското дело на Всемирното братство, „Азът" в различните народи, Орфей, Архангел Михаил, лични послания, методи за разпространяване на Словото; сияния за Христос, има и евангелие на Мария- Магдалина и др. Предполагам, че има и много томове. Започва така от стр. 9: „Синове Божии, настана Божият час, настана" После започва с дълъг пасаж отдясно от Учителя из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" стр. 294-„Разумното служене". Започва текст от стр. 11: „Синове Божии, настана Божият час, настана. Пред вас е Новият свят - платихте си полиците и повече плащане няма. Повече синовете на красотата няма да подлагат гръб на неволи и тежки страдания. С началото на 1990 г. получавате пълна свобода по всички основни писани и неписани закони на човешкото, истинско достойнство. Радостта ви ще бъде пълна" и т.н. и т.н. Накрая на предговора на стр. 14-15: „И като четете страниците пред вас, от тази Нова, велика секунда нататък, вечно помнете: Вие сте родители на светове! Едни цели грамадни цивилизации от всемира, ще ви имат за велик прародител, само защото някога през ума ви е минала мисъл от словото." /Отнася се до това слово, а не до това на Учителя, ясно ли е?/ „Пламенно ви обгръщам отвсякъде и определям начало на изключителни събития. Аз пламтя вече във всеки и осиявам мнозина. Звездата ви излезе от тринадесетата сфера. 03.12.1989 г. 19.51-20.534. София-Изгрев" После на стр. 16 голямо заглавие: „История на Холизациите и поглед върху осиянията". Започва текстът от стр. 17: „Вие четете предисловие към поредица от томове, с общо заглавие „Необятното говори". Първият запазен материал от осиянията, които ще бъдат включени в тях е „Евангелие от Мария Магдалена". Той се появява в България през 1975 г., за което е казано от Учителя Беинса Дуно в България (1864-1944) още преди 1944 г. „През 1975 г. ще има голяма акция на Бялото Братство". Пак Учителят Беинса Дуно /Петър Дънов/ преди 1944г. пророкува за 1984 г. „През 1984 г. вие ще видите отново". „Преди тази година, почти липсват материали от същия източник, но от началото на 1984 г. те избликват като буен извор и до края на 1989 г. общият им брои е над 400. Това са осияния, лекции, послания и отговори на въпроси, зададени от отделни личности, диктувани по вътрешен път на последовател на Учителя Беинса Дуно. Диктуващият нарича този пряк контакт, „единение, холизация". То се отличава от медиумизма по това, че не е необходимо време за извикването на духа. Информацията потича мигновено - още с мисловното и словесно повикване - и може да тече по 24 часа в денонощие, независимо от състоянието на холизатора. Източникът се самоназовава „ЕЛМА". В световните религии многократно се среща съставката на името „Елма" - „Ел" в различни варианти, като име на Бога. Същата етимология и семантика има „Аллах"." „В Библията, /стр. 18/ и мистицизма е известна най-висшата равнобожествена йерархия на елохимите, а Учителят Беинса Дуно казва за Себе си в края на Словото „Възвание към народа ми" от 1896 г.: „Аз съм елохим, ангел на Завета Господен". По-нататък, в единенията, Елма, се идентифицира с Духа на Христос и постоянно говори от Негово име. Това се проследява и във всичките 7000 лекции и беседи на Учителя Баинса Дуно в България до 1945 г." От някои, /стр. 19/ следващи материали става ясно, че в случая не се касае за идването на Мировия Учител с Неговото „празнично тяло" на Земята. Това се очаква да стане в Кавзак след 2000 година, според думите на самия Учител Беинса Дуно. Но в останалите промеждутъци от време, Той използува много по-скромни, безкрайно по-ниски от Него Свои проводници, които обаче могат да предават точно Неговото Слово". „Най-значителните /стр. 19/ материали от 1972 до 1984 г., които са разпръснати и не се пазят копия от тях са следните: „Евангелие на Мария Магдалина от 1975 г., което е изгубено в България. Целият оригинал на това Евангелие се намира в Москва и там се разпространява на руски език. Също и в САЩ има екземпляри от този материал, които е включен в един окултен роман „Професии за резиденти" (космически). Друго единение продиктувано през 1977 г. по молба на приятелка, живееща в САЩ, е „За лечебните свойства на скъпоценните камъни". Оригиналът е загубен, а копието се съхранява в Ню Йорк." /Стр. 33/ „От Учителя до 1944 г. III езеро в Рила е названо Балдер Дару. Четвъртото езеро сега получава ново име от Елма - „Йо-Колнар". Петото езеро е известно от Учителя като Махабур. Шестото езеро тук е с ново име - „Нел-Онтри", а 7-то е известно от Беинса Дуно като Шемхаа." Вергилий, за метода на разпространяване на това „Слово" ще ти извадя фотокопие. Такова богохулство. Понеже прочетох някъде в този том /към 300 стр./ , че се говори за „Нов текст" на Паневритмията, разбрах, че авторът е Гриша Кьосев. Познавам го много добре и го уважавам, но как си позволява да отклонява вниманието на човечеството от Истинското Слово на Учителя, насочвайки го към това „Слово" давано от този Дух - Елма, с нов текст на Паневритмията, с нови имена на 7-те езера в Рила, с доказателства, че в този дух говори Христос и Учителя Беинса Дуно. Това е, за да се отклони вниманието на човечеството, и да не четат истинското Слово на Учителя, а това Ново Слово на този дух. И пропагандата е голяма - в Русия, САЩ. Аз намирам един такъв том тук във Франция, а те са много. И то с упътване от този Дух - да се превежда това Слово и да се разпространява по цялата земя, във всички държави. И разбрах, че вече имало преводи в разни страни. Но не на Словото на Учителя, а на това „Слово" на Елма. Безобразие и кощунство. Казва се още, че с разпространението на това Слово, всеки разпространител изкупува кармата си и минавал с 2-3 прераждания напред. Ще ти направя фотокопие на „Методите за разпространение". Нямам нищо против Гриша, нито против този дух „Елма", но да казва и разпространява становището, че тези „Слова" са продължение на Словото на Учителя, че чрез този дух говорел Христос, Учителят и Бог! Това е вече много. Трябва една информация, за новите хора, които могат да се объркат, както и вече се е получило. Позволявам ти да направиш и ти „коментарии", ако го желаеш. Колко подкупващо е това „с изплащане на кармата" или с „намаляване на преражданията", за да се разпространи това ново „Слово". А Великият Учител, не е никога говорил подобни неща и „привилегии", точно обратното. Той е казал, че тези, които дойдат в Школата Му, да не чакат облаги нито подобрения в живота си на земята, но напротив - още по-големи страдания и изпитания, за да се повдигнат и еволюират по-бързо. И защо този огромен труд е без „автор" и без „име"? Слагат всичко на гърба на този дух „Елма" и говорят и обещават от негово име, казвайки че е Христос, Учителя, дори Бог. Телефонирах на една българка в София, за да потвърдя мнението си, че това е Гриша Кьосев, този неизвестен автор. Тя веднага го потвърди. И ми каза още, че тези томове се разпространяват тайно и че само малцина „привилегировани" имали щастието да ги получат, и то за да ги разпространяват и то навсякъде по земята. Имало вече и преведени в разни страни. Но се давали на „нови хора" от Братството, неопитни, но сигурни. И така наистина, това „Ново слово" се разпространявало. На ветераните не се давало. А те и много критикували авторът, че е попаднал в „черен мистицизъм". Виж, Вергилий дали те интересува този проблем, но за мене той е много важен. Всичко, което пречи на Словото на Учителя и Неговата Велика работа, трябва да го изобличаваме. P.S. Сърдечни поздрави - Величка

XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО 1. Всичко онова, което е била по времето на Мойсея, описано в Старият Завет, като етапи на човечеството чрез Израел, се повтаря и по времето на Христа. Освен това, това са същите преродени личности и човешки духове. Други не могат да дойдат, защото нямат познание и качества. Идват и едните и другите - едните да създават, другите да рушат. Те вървят заедно от памтивека. 2. По времето на Учителя Дънов за трети път се възстановяват същите събития от същите преродени личности и човешки духове от памти века. Затова Учителя Дънов веднъж се обръща към аудиторията си и казва: „Щом моето Учение победи у вас, моите врагове от памтивека, то ние ще победим". Разказали сме много такива случки и събития, за потвърждение на горното, че около Учителя са неговите врагове от време „оно". Те не случайно са изпратени при него. 3. Още от самото начало, когато Учителя Дънов започва своята деятелност от 1900-1922 г. се явяват веднага представителите на двете ложи при него и започват борба помежду си. Много пъти той е недоволен от техните караници и го е казвал, стенографите са го записали и то е отпечатано. Но то не е разбрано от читателите, защото не познават епохата и не знаят, че в Школата на Учителя присъствуват и двете ложи - Бялата и Черната ложи. Не могат да го допуснат в ума си. 4. Едно от най-големите отклонения е било спиритизма с неговите разновидности, с пишещи и говорещи медиуми. Много такива случаи са описани в „Изгревът" и мнозина са изгорели психически или са си заминали преждевременно от този свят. Учителят Дънов отначало ги е превеждал през тази опасна зона, давал е съвети, но никои не го е слушал. После е забранил да се занимават със спиритизъм, но никои не го е слушал. (Виж „Изгревът" том VI, стр. 703 под N 3). Във всички братски кръжоци по провинцията и в София, че даже и на Изгрева са се занимавали със спиритизъм. Дори на Изгрева на 40-50 м. от Салона, където е живял Учителя са говорили медиуми, имало е пишещи медиуми и какви ли не щуротии. Но за тях не са щуротии, защото те са били отклонени. Първо ги обсебват психически чрез внушение, после ги обсебват като в тях влизат други същества и ги отклоняват. Как става това ли? Вие имате кола, влизате в колата и я карате. А може крадец да влезне в нея и да открадне. Ето това е механизмът на обсебването от нисши духове. 5. Особено активна е била групата в Пловдив около Михаил Стоицев. Там е имало някаква жена, която е била медиум и чрез ръката й, а и говоримо са идвали онези от горе т.н. „Логоси" и са говорили. Смятали са ги, че са представители на най-висш Порядък на напреднали същества. Наричали са се Логоси. Стотици тетрадки са изписвали на ръка, преписвали са ги на пишеща машина и са ги разпространявали между последователите на Учителя Дънов. Забележете, че ги разпространяват между тях с цел да ги отклонят от Словото Му. Вместо да преписват Словото на Учителя и да го разпространяват те преписват онова, което са казали Логосите. Аз притежавам една-две папки с техните проповеди. В тях няма нито Дух, нито Силата на Духа от Словото на Учителя Дънов. Но има другия Дух, Духът на Заблуждението, които ги отклонява. От другите градове, започват да правят същото, да викат духовете на сеанси, за да им се явят Логосите ида записват. Ето това е отклонение, което е било от 1900-1922 и от 1922-1944 г. по времето на Учителя. Мнозина пъти той е изказвал недоволството си, карал им се е, забранявал им е - но кой да слуша. Няма кои да слуша. И всички без изключение заплащат жестоко. А как? Първо се отклоняват от пътя на ученика. Второ психически се разтропват понеже ги обсебват духовете. Трето - физическото им здраве се разстройва и те почват да боледуват. Четвърто - мнозина си заминават от този свят. Всички тези случаи са описани в „Изгревът". Но тук сега се повтаря същото както по времето на Учителя - тогава е нямало кои да слуша и да изпълнява, а сега няма кой да чете „Изгревът" и също да изпълнява. Повторението е също майка и на незнанието, а не само на знанието, както са ни учили в училището едно време. 6. От 1945 до 1990 г. се повтарят същите отклонения чрез спиритизма и пишещите, говорещи медиуми. А те хитруват - сега вече не се наричат спиритисти или медиуми, а се наричат, че са проводници на светли, възвишени същества от висши йерархии. А народът има една поговорка: „Не по шия, а по врат". А шия и врат са синоними и е едно и също. Та сега според тях имаме работа с проводници, с пряка космическа връзка, а не с медиумизъм. Големи хитреци са. Един типичен пример е с Милка Переклиева, която още през 1951-1966 г., като пишещ медиум, записва онова, което получава от Невидимия свят. Твърди, че това са уроци от Учителя Дънов след неговото заминаване и че той и се явява само на нея и и диктува. Преписват ги на пишеща машина и ги разпространяват между последователите на Учителя Дънов. Аз притежавам нейни две копия като архив. След 1990 г., след като пристигна от чужбина Димитър Костов, той ги издаде и ги разпространяваше като ги подаряваше. Всеки, който е създал в себе си контакт вътрешен със Словото на Учителя Дънов, щом хвърли един поглед и прочете два-три реда, ще види, че това е празнословие и е лъжа. Голямата лъжа на отклонението. (Виж „Изгревът" том IV, стр. 639-641 под N 20). И престъпление към Словото му. 7. Голямата лъжа на отклонението след заминаването на Учителя Дънов започва с явяването на различни ясновидци, пророци, медиуми, проводници на „чисти духове" и заявяват, че чрез тях говори Учителя Дънов. Една голяма лъжа и заблуждение. И понеже последователите на Учителя Дънов по времето на Школата му са били отклонени веднъж то те ги посещават. А последователите на Учителя Дънов ги приемат и ги слушат. Не четат Словото на Учителя, а слушат ясновидеца. И тези ясновидци всички без изключение се провалиха, но преди това си изпълниха задачата поставени от Духът на Заблуждението - да отклоняват. Аз заварих тези хора. Има ги и сега след 1990 г., ще ги има и утре. Щом го има Словото на Учителя Дънов, което е Словото на Живия Бог, защото е Слово на Духът Христов, ще се яви непременно и Духът на Антихриста и чрез неговите слуги ще пропее като петел и то така, та ще проглуши всичко и навсякъде. Където е петела явява се кокошката да снася яйца. 8. Друг такъв голям представител е Григор Кьосев /Гришата/. Той е от групата на Крум Въжаров. (Виж „Изгревът" том XI, стр. 822-824 под N 12). И предателството е едно и също от вчера днес и утре, защото се движи от Духът на Заблуждението. (Виж „Изгревът" том XI, стр. 824-825 подточка 13,14 и 15). Неговата дейност е строго подчинена на онзи, който го ръководи. Той създава нови думи на Паневритмията и днес младите и тези на неговата възраст играят Паневритмия и я пеят. Едните пеят текста от времето на Учителя, а другите привърженици на Гришата пеят неговия текст. Е, какво ще кажете за Паневритмията и за нейните Принципи? За тях виж в „Изгревът" том XIII, стр. 810-812. Играят уж една Паневритмия, а пеят два различни текста по нея. Хармония ли очаквате? Другата дейност е, че започна да привлича младежите от последователите на Учителя да им проповядва и да им пуска на магнетофонен запис - касети какво чрез него говори един Висш Дух - Елма. Записваше десетки касети, върви от град на град, търси последователи на Учителя и ги примамва, че това е било сега най- новата Истина, а всичко друго е било остаряло и си е минало времето. И понеже невежеството и незнанието е голяма Сила и тя помага за отклонението. Така отклонява младите. Оплакваше се Павлина Даскалова, че Гришата отишъл в Търново и е разбил нейната група и е привлякъл и откраднал от нея младежите с неговото слово. Тя го запитва: „Това, което говориш и си записал, това на кого е? На Учителя Дънов или на друг?" И понеже е хитър и при това много умен, знае, че всеки ще познае, че това не е Слово на Учителя Дънов, то той признава, че не е на Учителя Дънов, а на висш Дух и Логос. Хубаво. Това е хубаво, но защо не отиде на друго място, да отиде в света и там да проповядва, а не да търси последователи на Учителя и да ги краде и отклонява. Това е кражба по всички правила. За нея говори и Христа, как крадецът влиза, прескача оградата на кошарата и краде и удушва овцете. (Виж Ев. Йоана, гл. 10, ст. 1-21). Тук той прави същото, прескача през оградата и краде от последователите на Учителя. Така създава свои групи в цялата страна. Третата му дейност е, че всичко това записва, прехвърля на машинописен текст и го разпространява да се чете по последователите на Учителя по цялата страна. Прехвърлят го и в чужбина. Такова едно копие попада във Франция при Величка Няголова, тя го преглежда, възмущава се и пише писма до мен с цел да го публикуваме още през 1998 г. в VIII том на „Изгревът". Но аз го оставих за по-късно, защото не му бе дошло времето. А това време сега дойде. Четвъртата му дейност е на 7-те Рилски езера на Рила. Те си опъват палатките отделно. Другите на Молитвения връх четат Словото на Учителя Дънов, той си чете неговите работи на своите привърженици. Отиват да играят Паневритмия - едни пеят думите на Олга Славчева за Паневритмията (Виж „Изгревът" том I, стр. 210-213), а хората на Гришата пеят неговия текст. Така се създава умишлено, целенасочена дисхармония на всички играещи Паневритмия на Рила и при всички летуващи там. Как е възможно всичко това? Възможно е, когато представителите на Черната ложа според Учителя Дънов са 75%, а от Бялата ложа са 25%. А тези от 25% не четат, нямат познания, отклонени са и отхвърлят „Изгревът". Затова ще си заплатят чрез отклонението и чрез загуба на времето си. Ще се загубят, ще се провалят, че са родени като българи, за да бъдат последователи на Учителя Дънов. Но накрая на живота си, ще видят и ще се убедят, че умишлено са отклонени. 9. През 2001 г., когато пристигна от Париж Величка Стойчева ми донесе две големи папки. Едната папка беше машинописен текст на пилюр изданието на Лалка Кръстева на „Свещените думи на Учителя" и по-късно издадено от Мария Митовска. За цялата тази история виж „Изгревът" том XIV, стр. 774-781. Но аз успях да издам оригиналите на „Свещените думи" в „Изгревът" том XIV. Но какво направи Духът на Заблуждението с този том, то това ще опишем подробно по-нататък. Другата папка, която донесе бе с писанието на Гришата т.е. на Григор Кьосев. Забележете, че той никъде не пише своето име. А защо ли? Защото крадецът, който прескача през оградата за да краде овцете, си крие името. Но крадецът е винаги един и същий. Разпространява ги като са извадени на ксерокс- копия и съдържа 279 стр. И само на доверени лица - на ужким. 10. Когато дойде времето да се публикува писмото на Величка Няголова за този колосален труд на Гришата /Григор Кьосев/ тогава четейки нейното писмо, прехвърлих този обемист текст. Какво е моето впечатление: а) много е трудолюбив и плодовид е Духът на Заблуждението - той ражда лъжци, крадци и разбойници. Те работят с голяма сила, с усърдие и постоянство. б) онова, което е написано е диктувано от един и същ дух - Духът на Заблуждението, които диктува от времето на Мойсея, Христа и по времето на Учителя. Ще го намерите в Стария Завет, ще го намерите в посланията на апостол Павел, той говори там за него и за отклонението на първите християни. Това ще го намерите и в протоколите на разни спиритисти, медиуми, проводници по времето на Учителя Дънов в редовете на неговите последователи. Той присъствува винаги още от самото начало на света. Много е плодовит с последователи. в) идеологически той е същото, което им се говори на групата в Пловдив от т.н. Логоси, и е записано в стотици тетрадки. То е същото, което ще се говори на французите от Михаил Иванов и е записано в неговите многобройни трудове. То е същото, което е писала Милка Переклиева. То е същото, което е говорил и писал от ръката на Гришата. Един е източникът. Това е Духът на Заблуждението. г) забележете, че винаги е едно и също от памтивека досега. Те влизат през оградата на кошарата и крадат овцете на овчаря т.е. на Учителя. Не отиват в други кошари, а там където са последователите на Учителя, подлъгват ги с едно твърдение, че Словото на Бога и на Учителя вечно тече и трябва да се намери човек, който да го поеме и да го изкаже чрез думи и чрез писмо. Ето това е механизма. Така прави и Гришата. Много е просто за обяснение и за възприемане. Не са случайни. Имат знания как да го направят. Значи тече от небето и те са проводници. 11. Онзи, който е запознат с поредицата „Изгревът" от том I - XV и е прочел десетки такива истории за ясновидци, проводници и медиуми, ще разберат веднага, че това е поредната лъжа. А онзи, който познавате Историята на Братството чрез „Изгревът" може веднага да провери, че написаното чрез Гришата е лъжа. А който чете Словото на Учителя и познава чрез това Слово Духът на Истината, веднага ще види, че това, което е написано чрез ръката на Гришата е работа на Духът на Заблуждението. Няма грешка! Веднага се вижда лъжата. 12. А за доказателство за това, което написах ще ви цитирам много опитности от „Изгревът" за да видите, че това е било по времето на Учителя, след Учителя и това ще го има и в бъдеще. Отива един приятел от Благоевград при Борис Николов занася му труда Гришата и го пита какво му е мнението. Борис му казва: „Това не е от Учителя. Това е Гриша. Гришовци винаги ги е имало и винаги ще ги има." Този приятел се казваше Александър Костадинов, макар че научава една истина, но той по-късно е подлъган от сътрудниците на Гришата и той е изкарвал стотици, хиляди страници от неговия трудна ксерокс. Онзи му е казвал: „Това е истината." И му повярвал. Не вярва на Борис Николов, а вярва на друг, който е вълк предрешил се в овча кожа и влезнал в кошарата да краде. Е все пак днес този приятел по някаква случайност успя да се откъсне от зъбите на вълка и сега е свободен. Дано остане такъв. А сега прочетете от „Изгревът" цитираните страници и ще се убедите, че всичко, което написах е истина. „Изгревът" том I стр. 242-245; 295 - 310; 455-459; 507-510 „Изгревът" том II, стр. 274 -280; 350-351 „Изгревът" том III, стр. 4-5; 6-7; 17-19; 49-50 „Изгревът" том IV, стр. 156-157; 161-162 „Изгревът" том V, стр. 729-735 „Изгревът" том VI, стр. 494-498; 737-742 „Изгревът" том VII, стр. 92-98; 190-194; 403-404; 592-593 „Изгревът" том VIII, стр. 500-502; 520; 525-526 „Изгревът" том IX, стр. 125-128; 453-457; 465-467 „Изгревът" том Х, стр. 11,12-13; 134; 285-286; 493-494; 632-633; 708-710; 731-736 Прочетохте ли тези страници? Видяхте ли, разбрахте ли кой носи лъжата и за какво я разказва насам-натам. Лъжата е необходима за Пътя на отклонението. Без лъжата този път остава скрит. А с лъжата той се открива, човек тръгва по него и спиране няма. Той продължава до края на живота на отклонилия се человек. А сега ви представям писмото на Величка Няголова за онзи, който създава и носи лъжата.

XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА Величка Няголова Здравей Вергилий, Наистина сестрите в Париж, които работиха за Учителя са три, а не две. Писах за Ярмила Менцлова и за Ана Бертоли. Но нищо не написах за третата- Мария Христова. Това е умишлено, защото не желаех да се цапам и пиша лоши неща. Знай, че всичко, което Анина Бертоли разказва за тази сестра е вярно. Ти ми беше писал, че искаш да издадеш и тази част от спомените й, като ще настръхнат косите на хората. Постъпи както желаеш. Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено. Какво зная аз за тази сестра Мария Христова? Тя беше много енергична, волева, с труден характер. За мене тя не беше психически уравновесен човек. Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др. Набеждаваше всеки направо в кражба. За нея беше лесно, защото тя самата беше крадец и разбойник. Разказваше, как една жена била у нея, как откраднала сребърните и лъжици и ги скрила в дрехите си отдолу и така си ги отнесла. Слушах всичко това от нея и се чудех на акъла й. После разбрах, че тя не беше съвсем нормална. И намерихме с нея една такава лъжица паднала зад печката й. Отначало не я познавах тази сестра. Живеехме с детето ми няколко месеца у нея, горе в таванската й стаичка. Помагах й за това с каквото мога. Беше много богата - мъжът й беше лекар, тя също казваше, че е такава. Имаха огромен, скъп апартамент в Париж, много богато беше уредено. Говореше се, че с хитрост и подлост, спечелила много пари. Беше голяма материалистка и парите и бяха все в главата, като голяма необходимост. Спирала ме е пред църква в Париж и просто ми заповядваше: „ Ще влезеш вътре и ще се молиш да спечеля пари, защото много ми трябват, аз зная за какво." Чудех се на акъла й. Но още не бях я опознала добре. Аз сама, с малко дете, без пари, без работа и дом, без никаква подкрепа в чужда страна, тя се молеше все за себе си - да има пари, и да има. Една българка, не от Братството, ми беше разказвала, как тази Мария е ходила при царя в Испания да му иска пари за Братството и че имала имот за Братството. Уж, царят й бил дал и тя всичко използувала за себе си. Служеше си с изнуди и измами, с лъжи. Имаше извън Париж огромен терен с къща, която все строеше. Казваше, че този терен е за Братството и кого ли не е използувала да й работи там. Нали е братско - всеки отива да й помага. Че и Грива (когато е бил тук, че и Крум Въжаров, като дойде, че и Никол Филасие /сега жена на Павел Желязков/) и всеки българин, който дойде и я потърси. Да не говорим за мене и за сина ми Благовест, колко много сме й работили там. А всъщност това място си беше нейно и на никакво Братство не беше го завещала. Искаше уж да го остави на Жан Луи Гобо - не се хванаха на въдицата й. После искаше да го продава, но все нечестно си служеше. Говорила с мъжа на Росица Янчева - Грабер, уж да им го остави на тях, а като се срещнали тя му го предложила да го купи. Той й отговорил: „Аз нямам нужда да купувам място". И на мене по телефона все ми говореше за „Братското място". Аз веднъж й казах: „Ти, толкова вече години никога не си го дала на Братството, че сега ли ще го дадеш". Тя се разсърди. А беше вече много възрастна. Накрая чух, че била дала някакви суми пари на някои българи, те знаят кои са, да не казвам имена. И с тези „непочтени пари" били закупени места край Витоша в Бистрица. Тежко и горко им. Особено, ако са купили „Братско място" с тези пари. Защото тази сестра не ги печелеше почтено. И Учителят няма нужда от такива пари и места. Но нека се знае, за тези купени места, и да се проверят тези мои думи, дали са напълно верни. Знайте, че тя и да ви е дала парите, те за тук са много малко, в сравнение с нейното богатство и този и огромен терен. Още, тя веднъж извика полиция за мене, наклевети ме нещо. Хората дойдоха, видяха майка сама с дете и си отидоха. Всъщност цялата полиция там, в квартала и я познаваха. Писмото срещу мене написа Пиер /предишният приятел на Никол Филасие - възрастен брат, които работеше по превода на беседите с Мария), заедно с Мария Христова. По-късно, през лятото тя ни изгони окончателно, с детето, буквално на улицата. Веднъж дойде и ми поиска пари назаем. Аз нямах много, но току-що бях получила за детето. Дадох й ги. Тя много ме молеше, като й казах да ми ги върне бързо, защото те са ни парите за храна с детето. Тя ги грабна и каза: „Каква хубава работа ще ми свършат тези пари." И така минаха много години и тя никога не връщаше парите, просто ме изигра тогава. След 7-8 години, веднъж ми ги върна, аз ги бях окончателно забравила. Като ни изгони от къщата си, аз не можех да получавам писмата си. Стояла съм като „крадец" и съм бъркала в пощенската и кутия с гребена си, за да проверя имам ли писма. Взема си моите, и оставя нейните. Веднъж трябваше да получа запис - пари за детето. Знаех деня, но адресът ми е при нея. Застанах долу пред блока и чаках с часове пощаджията, да дойде и така успях да си получа парите. Много ме е измъчвала, Бог да й прости. Дойде Крум Въжаров, тя го прие сърдечно, с ласки, и разбира се го води на мястото си. Казах й, че искам да видя брата. Тя ми отговори така: „Ти ще отидеш в София и ще го видиш". Ето такъв е нейният образ. Сега да кажа положителното за нея. За мене тя беше прераждане на някакъв „пират" или „разбойник". Но тази сестра много обичаше и уважаваше Учителя. Беше готова да тича и работи за Него. На мене лично ми е казвала: „Ако искаш да ти се оправят материалните ти работи, то издай една беседа на Учителя." И тя работеше много, с този възрастен брат Пиер, приятел на Никол Филасие. Той отдавна си замина. Превеждаха заедно, и бяха издали някои книги, като „Свещените думи на Учителя" и др. Тази сестра имаше и голяма широта и топлина към българите от Братството. Приемаше ги, даваше винаги по някоя пара, щедра беше иначе, водеше ги на мястото си. Просто ги купуваше с любезността си. Но не всичко в нея беше искрено, тя си правеше и тънки сметки, как ще ги използува, за да работят на мястото и, уж ги питаше за съвета им. На кого да го остави и как да направи. Все с това се занимаваше. Но беше алчна и непочтена. И много опасна! Изведнъж, така хитро и умело, те поставяше в „клопка", че ти не знаеш сам как си се поддал и как си и повярвал. Положителното за нея си остава това, че този безскрупулен мошеник и лъжец, обичаше безкрайно Учителя и делото Му. Не зная дали е още жива. Беше много възрастна и болна.

XIV. КАК ЧЕРНАТА И БЯЛАТА ЛОЖА РАБОТИХА В ПАРИЖ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. Един от първите, които работят в Париж е Михаил Иванов и той съставя свое общество, проповядва свое учение, издава своите проповеди. Използва „Паневритмията", като кара французите да я играят и пеят песните на Учителя Дънов на български, за да създава духовно поле, за да черпи енергия и сила, за да си върши своята работа. Това е описана от съвременниците му в „Изгревът". Виж „Изгревът" том I, стр. 293-295:295-297; 297-300; 300-310 „Изгревът" том II, стр. 210-212; 213-214 „Изгревът" том IV, стр. 515-516; 517-520 „Изгревът" том VIII, стр. 550-555; 556-558 2. Вторият, който се опитва да работи там е Бертоли, но неговата група създадена от французи накрая се разтуря. Изводът е, че който няма вода, за да задвижи воденичните колела на воденицата, не може да мели жито. А Михаил Иванов си донасяше вода за неговата воденица, като играеха Паневритмията и пееха песните на Учителя на български. Французите играеха Паневритмия и пееха песните на Учителя на български. А Михаил Иванов си мелеше с водата на Учителя на своята мелница собственото си жито. Това е истината. Виж „Изгревът" том I стр. 210-212; 126-127 „Изгревът" том IV стр. 521-522 „Изгревът" том V, стр. 572-574; 574-576; 576-577 Бертоли не успя, понеже започна да налива вода в чужда воденица. А как става това виж „Изгревът" том I. стр. 472-474. 3. Третият, които отиде да работи е Ярмила Менцлова. Отначало тя отива в Париж при обществото на Михаил Иванов и като балерина, и познавайки Паневритмията започва да ги обучава. Тя се опитвала да бъде командир, а е забравила, че там командир е само един. Това е Михаил. Виж „Изгревът" том I, стр. 628-631; 213-220 „Изгревът" том VI, стр. 351-359 „Изгревът" том VIII, стр. 558-559 4. Четвъртият, който работи в Париж е Анина Бертоли. Тя е дъщеря на Бертоли. Там тя издава една малка книжка като списание „Житно зърно" с нейни преводи, редактирани от Словото на Учителя Дънов. Понякога превежда някои опитности с Учителя, които и предава лично Борис Николов. Издава на циклостил под нейна редакция „Паневритмията". Нейните спомени бяха записани от мен и публикувани в „Изгревът" том VII, стр. 648-672. Там ще прочетете как са рабитили в Париж тя и баща й Бертоли. А спомените на сестра й Мариана Бертоли са в том VII, стр. 673-678. 5. Провалът на Анина Бертоли е изключителен. Тя обеща да ми предаде целия неин архив, както и това копие от - IV копие на оригиналните беседи на Учителя, които са изнесени в Италия и впоследствие прехвърлени във Франция. Обеща, но не изпълни. С него трябваше да получа целия снимков материал, както и филма за Паневритмията. Този провал започна с нея и завърши със семейство Гобо и всички лица замесени с тях. Предателството бе пълно и извършено изрядно. За тия събития виж „Изгревът" том VIII, стр. 559-563; 572- 596. 6. Предателството на семейство Гобо. Те са тези, които приемат архива на Анина Бертоли. По-късно аз разказах това, което само аз знаех на Величка Няголова. Тя влезна във връзка с тях, отива с кола, натоварва куфарите вечерта на колата и на сутринта сем. Гобо ги свалят. Бяха говорили по телефона с някои от София, които са говорили срещу мен. Свалиха ги после и ги разпръснаха, излъгаха, окрадоха ги. И накрая стана най-голямото предателство чрез филма на Паневритимята, за което ще говорим в специална глава. Виж „Изгревът" том IX, стр. 791-797 „Изгревът" том X, стр. 743-755 „Изгревът" том XI, стр. 814 - 825 „Изгревът" том XII, стр. 873-874 „Изгревът" том XIII, стр. 807-815 А трябва да се добави, че аз бях организирал Вихър Пенков да отиде във Франция със своя „Москвич" и да докара архива. Той си извади паспорт, трябваше да му се изпрати виза, беше си ремонтирал колата, аз приготвих пари за път. Всичко бе готово според мен. Но според онзи Дух на Разрушението, които имаше друг план, задвижи своите слуги, те изпълниха всичко и така стана голямото Предателство. 7. Следващият, които работи в Париж е Мария Христова. За нея бях чувал много неща, Когато прибрах част от архива на Теофана Савова, там ми попаднаха писма от няколко българки живеещи в Париж и Франция. Прочетох ги. Направо се ужасих. Каква поквара и каква низост имаше в тях. Там българите воюваха помежду си с непозволени средства за една окултна Школа. И всички воюваха помежду си в името на Учителя и неговото Бяло Братство. Да, при Учителя Дънов имаше братство и там присъствуваше и Бялата и Черната ложа - 25% от Бялата и 75% от Черната. Там при Учителя Дънов имаше всичко. Но във Франция имаше само борби и нямаше никакво Братство, нито бяло, нито черно. Та част от писмата бяха и от Мария Христова. След време ще ги публикуваме при подходящ случай. 8. Величка Няголова, която участвува като сътрудник в „Изгревът" и която описваше всичко за историята, за архива на семейство Гобо, която сме публикували досега и съм цитирал по томове и страници беше ми изпратила един написан материал собственоръчно за Мария Христова на 3 стр., преди много време. Тя се безпокоеше, че аз съм забравил този материал. Не съм го забравил Величке. Дойде време и го помествам. Той трябваше да влезе и да заеме своето си място. Ето защо трябваше да направя въведение, че да се види, че тази Мария Христова не е изолиран случай, а е част от една верига, тя е една халка от тази верига. И да докажа това, написах този раздел и тези 8 точки. А сега следва материала за Мария Христова, който съм озаглавил така: Мария Христова - жената с двете лица.

XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ" 1. Кои са враговете на Учението на Учителя Дънов - виж „Изгревът" том XI, стр. 826-831. 2. Разменната монета между духовните хора и между последователите на Учителя Дънов я няма. Виж „Изгревът" том XI, стр. 832-834. 3. Въпросът за брака в Школата е застъпен в „Изгревът" от различните автори. Според Учителя Дънов на окултния ученик строго му е забранено да се жени. Но понеже ги няма окултните ученици - то се оженват или омъжват къде скрито, къде явно. И винаги последиците са плачевни и поучителни за околните. 4. „Онези, които трябваше да се оженят - не се ожениха, а се ожениха, онези, които не трябваше да правят това". Това е едно изказване на Учителя Дънов. И оттук идват всички беди в семействата на Изгрева. Не се раждат онези, които трябва да се родят, а се раждат други, които стават впоследствие врагове на родителите си и на Учението на Учителя. Аз заварих такива и те ми пречеха да свърша работата на родителите им. И сега ми пречат. 5. По времето на Школата няма граждански брак, а е задължителен църковния брак. А за да се разведат трябва писмо от владиката, а за това трябва да се плащат големи такси и да се пише защо и кой е причинителят за разтрогване на брака. Така църквата става арбитър при бракоразводите. 6. Семейство с няколко деца, съпругата става последователка на Учителя Дънов и започва да посещава Изгрева. Винаги започват скандали между мъжа и жената. Ако жената не се грижи за дома, за децата си и за мъжа си - то вината пада върху Дънов, че е привлякъл една нещастна жена и е разбил едно семейство. Мъжът се оплаква на журналистите, те пишат във вестника срещу Дънов. Мъжът пише писма до Софийския митрополит и обвинява Дънов. Църквата използува случая и го раздухва по вестниците. Понякога пишат оплаквания до полицията и започват следствия срещу Дънов. Има няколко такива случаи. 7. Друг случай. Жената поддържа домът си и гледа децата си, но съпругът не е съгласен с нея. Бие, тормози и накрая тя избягва. И вече не се връща. Обвиняват, че е избягала заради Дънов. Завеждат дело следствено срещу Дънов. Такива заведени дела има няколко. 8. Друг случай. Жената поставя ултиматум, ако я ограничават да ходи на Изгрева да слуша беседи, то тя напуска дома, децата и всичко, и ще отиде да живее на Изгрева. Понякога такива ултиматуми успяват. Понякога не. Тогава жената напуска дома. И затова е виновен отново Дънов от Изгрева. 9. Има и такива случаи, които мъжът е последовател, а жена му е враг. Тогава започват скандали, които се раздухват от пресата. Тя не го пуска да ходи на Изгрева. Такива няколко случая познавах. Дори и дъщерите им бяха врагове, под влияние на майките си. 10. Тези случаи са идеологически случаи. Тук става дума за Учението на Учителя, за неговата защита от последователите му чрез живота си. Тези случаи са многобройни и те са описани във вестниците по онова време. Те са верни. Изопачението е налице. И всичко се стоварва върху главата на Учителя Дънов и на неговото Учение и Школа. За тях той е виновен за всичко, което се случва лошо в България. 11. В една окултна Школа, където се събрани мъже и жени, моралът е онзи фактор, който изпитва всички и всички ги проваля. Учителят Дънов споделя веднъж: „Всички окултни школи досега са се извращавали в разврат и сега има такава опасност." Имало е. Съществувала е. Аз заварих възрастните братя и сестри, които по времето на Школата са били млади. И те ми разказваха тогава случки, че не могат да се описват дори и от мене. И всички бяха верни. Имаха си имена участниците. Знам случаите, знам и имената им, знам лицата и видях какво означава извращението на един висок Идеал. Видях го, с ръце го опитах, вкусих го и се отвратих от покварата. 12. Всичко това, което го е имало в света, го е имало и на Изгрева. Имало е семейства, раждали са се деца, отглеждали са се. Имало е любов и омраза. Имало е изневяра и любовници от двата пола. Имало е всичко, както е в света. И после обвиняват Учителят Дънов, че той е виновен за всичко това, което се случва. Никой и през ум не му преминава това, че Черната ложа действува на Изгрева. И то както трябва. 13. Ето един класически случай. Младоженци се качват с палатки на Рила. Младоженецът е дежурен по кухня и цял ден бели картофи и чисти лук и ориз. По това време любовникът е в палатката на младоженката. От това посещение се ражда първороден син, който прилича досущ на любовника. Тридесет години той, съпругът мълчи, гледа чужд син и накрая не издържа и се изповядва на приятелите си. Казват му: „Ние знаехме това и виждахме това, но ти тогава беше сляп по нея." После му се раждат и други деца, които приличат на него. Е как се издържа всичко туй? 14. Една семейна двойка нямат деца. Верка Куртева намира едно подхвърлено новородено дете увито в пелени в гората. Донася го на Изгрева и онези го осиновяват. Всички на Изгрева знаят историята, че е осиновено. Но само тя осиновената не знае. Когато записвах спомените му и го питах: „Защо си послужихте с лъжа и не казахте истината, тя щеше да ви уважава повече?" „Така решихме". Сега двамата ги няма в този свят. Но, ако кажа истинските имена ще ме съдят. Има такъв закон за разгласяване на такава тайна. Ето я лъжата. А Истината се укрива чрез светския закон. 15. Майка с две дъщери - едната на 18, другата на 20 години. Едната цигуларка, а другата е пианистка. Пианистката се сгодява, довежда бъдещия жених на Изгрева, бараката е голяма и за тях се отделя една стая. Там живеят, ту са годеници, ту са младоженци. Една сутрин пианистката тръгва за града пеш. Но към обед се връща на Изгрева, защото е забравила някаква вещ. Влиза в бараката и намира в леглото майка си с нейния годеник в полов акт. Тя извиква, припада, онзи напуска бараката и годежа. Накрая пианистката психически се разболява. Разстройва се от тази история и цигуларката. А на майката преспала с годеника на дъщеря си и няма нищо. Аз заварих и трите и проверих този случай. Майката бе нормална развратница, а дъщерите психически разстроени. 16. Сутрин в 5 часа отиват в салона за сутрешна лекция. Мъж и жена решават сутринта преди лекция да извършват редовния си полов акт. Но това е сутрин, когато всички са станали и са будни вече на Изгрева. Тя пищи като свинкя, а той врещи като козел. Чува се навсякъде, бараките са дървени. А един ерген минава покрай бараката и така се заслушва и прехласва, че остава парализиран на място. Така го намерили, нито мърда, нито шава, нито говори. Само очите му светят и така си остава до края на живота, да му светят очите. Изгаря психически. Остава жив труп, които само се движи. Аз го заварих. Показаха ми го. И ми разказаха за него. Видях какво му се е случило. Разбрах, каква могъща сила е Силата на Разрушението. 17. А срещнах и друго изопачение. Един млад, як и силен „брат" се обяснява в любов на една „сестра". Чета писмото му до нея. А той за да я подлъже използва мисли от Словото на Учителя. Да я излъже, както е лъгал мнозина, пише за Божествената Любов, която иде от Космоса, преминава през него и я предава на нея, за да я запали и тя да му отвърне с космическа обич, да дойде при него, да се слеят в едно и да влязат в Царството Божие - като една човешка плът, една кръв и като една душа. Хубаво е нали? Хубаво, но е лъжа. Чете писмото на този хубостник и питам сестрата: „Е какво стана, сляхте ли се в една плът и в една душа?" Отговаря ми: „Сляхме се, но нищо не излезе от това." Е, как ще излезе и ще се сътвори нещо от лъжа. Ето това е. Обикновено винаги цитирам имена. Но тук не ги изваждам на показ. Познавах ги, защото аз им бях изповедника. Жестоко е да бъдеш изповедник на някого. Цялата кал остава при теб. А аз бях изповедник на целия останал от Учителя Дънов т.н. „Изгрев". Е бихте ли могли да издържите на всичко това? Ако можете - то заповядайте да ме заместите и да заемете моето място. Да видя какво ще остане от вас - перушина или оглозгани кости. А моето място и моето време бе определено от Онзи, който създаде поредицата „Изгревът". 18. А за любовните истории да не говорим. Когато впоследствие се намесва полицията за разнищване на някои истории всички мълчат и казват, че това е клевета. А не е клевета, но е истина. И всичко се стоварва върху главата на Учителя Дънов. Той е бил виновен във всичко, че е допускал такива неща. Той не ги е допускал, но всеки е правел каквото си иска. Той е говорил за Високия Идеал, а те са вършили опорочението му. 19. Тук въпроса не е за морала. Такива са хората - така живеят. Тук е въпроса, че се изопачава Високият Идеал в Словото и Учението на Учителя Дънов. Ето това е най-страшното. Хората виждат изопачението и се отвращават от последователите му. Те ги отблъскват от Учението му. 20. Тук въпроса не е само до изопаченията. Тук е въпроса до голямата лъжа. Говорим едно, а вършим друго. И после хората казват така „ Щом това учение произвежда такива хора, такъв морал, такива взаимоотношения, то тогава това учение е вредно за обществото и държавата". Ето такъв е бил изводът и по времето на Учителя и след него, че и до сега. Че и за утре. Ето защо трябва да излезе това в „Изгревът". Трябва да се каже, за да изтече тинята и калта. 21. Спомням си разочарованието на моите родители, когато разбраха, че съм станал дъновист. Те бяха виждали отвеяни, отнесени и психически разстроени дъновисти. Смятаха, че и аз ще стана такъв. Впоследствие видяха, че съм нормален човек. Но баща ми знаеше, че дъновистите ще ме излъжат, изиграят и измамят. Казваше ми го много пъти. Беше го много яд. Виждаше, че аз давам сила, средства, време за една идея. Той нямаше нищо против идеята, която осъществявам, но беше против дъновистите. Казваше обикновено така: „За Дънов - да, но за дъновисти - не!" Правеше разлика, защото имаше очи да вижда. Само че аз тогава виждах само Високия идеал на человеците. Не бях се срещал още с изопачението. Стана така, че се оказа прав. Дънов - да. Но дъновистите се оказаха онези, които ме излъгаха в брака, след това ме изиграха, обраха и накрая ме продадоха. Продават сега архива, който лично съм събирал 30 години. Е, Какво ще кажете на това? Ето как действуваше Черната Ложа в семействата на Изгрева. Точно в целта. И нямаха грешка. Написах го, за да се знае и помни, че го е имало и се е случвало. И в бъдеще ще го има. Затова се пазете! 22. Какво е становището на Учителя за брака е точно казано от него. То е описано. А за изопаченията споменах само бегло. Но как човек - мъж или жена да разреши този въпрос. Всеки сам ще си го разрешава. Ако иска помощ от Учителя Дънов, да се моли на Него да му съдействува. И той ще му помогне. Или ще се размине с брака, или ако влезе в клопката, бърже ще се освободи с помощта на Учителя. А за онези, които трябва да преминат през брака, ако са се молили на Него - ще имат сполучлив брак. Това е разрешението на тази задача. Друго разрешение няма, нито сега, нито утре. Ще ви разкажа един случай. Този брат по време на Школата е млад, висок, снажен и силен като бик. Аз го заварих, когато беше на 75 години. Срещнах се с него и на х. „Вада" при лагера на Елена Андреева, където лагеруваха възрастните братя и сестри през 1972-1975 г. Беше си запазил силата. Ходеше по няколко пъти от лагера до потока с водата, наливаше две големи празни тенекии от сирене, хващаше ги за дръжките от тел и ги носеше до кухнята. А беше около 100 метра разстояние. Аз веднъж отидох с него. Налях ги и едвам ги занесох. Бях на 33 години, а той на 75 години. Уморих се. А той се смее. „Е, какъв бях аз на 33 години. Имах такава сила, че нямаше къде да я дяна." Това беше Пеню Ганев. По времето на Школата както на „Изгревът" и главно на лагерите на Рила Пеню Ганев от сутрин до вечер работи най-тежката физическа работа по поддържане, благоустрояване на лагера, носене на вода, сечене на дърва и всичко останало. Намирал е време да свири с цигулка на Паневритмията и да прави с фотоапарата си снимки на братския живот с Учителя на Рила. За нас те не са само снимки, но жива история. Един път, както винаги той работил здравата със сила и воля. А Учителя до него го е наблюдавал. По едно време се обръща към онези, които го заобикалят - брат и сестра и отсякъл така: „Този бик трябва да се ожени". Всички били захласнати от силата на Пеню Ганев и от думите на Учителя. Той наистина се оженва на 52 г., но след заминаването на Учителя през 1949 г. Раждат му се 3 деца и той успява да ги изгледа и изучи. Ето ви пример за един много закъснял брак. Но е имал благословението, защото е бил разрешен от Учителя брак. Това е. Пеню Ганев доживя до 95 години. До края бе с ума си и бе работоспособен. Всеки ден четеше от Словото на Учителя, изваждаше си мисли от него по теми, свиреше на цигулка и пееше. Беше невероятно, но факт. Небето бе избрал едного, за да покаже и даде един образец за идните поколения как човек трябва да работи над Словото като ученик. Показа го. И затова се публикуват дневниците му за да се докаже, че това е така.

XII. ДЪНОВИСТИ НА „ИЗГРЕВЪТ" 1. Разказахме ви, че Изгревът е място както на Бялата, така и на Черната ложа. А освен това споменахме, че Изгревът е символ на онова място, където живеят, работят последователите на Учителя Дънов. Той е едновременно в селището „Изгрев", така и в града, така и в провинцията. Там, където са неговите последователи там е и „Изгревът". Той се явявал веднага. И става Школа за обучение и реализация Словото на Учителя Дънов. 2. Случаят, който ще ви разкажа съм го чувал от Елена Андреева и той е публикуван в „Изгревът" том IX в нейните спомени, но е разказан много кратко - така между другото. А сега ще ви го разкажа случаят такъв, какъвто е бил. Какъв ти случай. Та това е невероятно, но факт. И поучителен за мнозина. 3. Живяли в старата част на София едно семейство от трима човека - баща, майка и дъщеря. Бащата е бил занаятчия, работил е своя занаят в един малък дюкян денонощно, за да може да изхранва жената си и любимата си дъщеря. По онези години в София 90% от работниците са имали занаяти, а държавните чиновници са били много малко. Имаш ли занаят, работиш и се изхранваш. Нямаш ли - умираш от глад. 4. Как се е случило - не зная, но когато трябва да се случи, то се случва. Съпругата на занаятчията станала последователка на Учителя Дънов и започнала да посещава на Изгрева беседите и лекциите му. Не стига това, но тя въвежда и дъщеря си, която е била гимназистка, около 17-18 годишна. Ходели заедно, играели са Паневритмия, срещали са се с последователи на Учителя и се чувствували превъзходно. Но за всичко това е било необходимо време и те така се захласнали и отплеснали, че престанали да се грижат за онзи, който им изкарвал прехраната с пот на челото от сутрин до вечер. Връщал се е, но вече нямало сготвена храна, не го чакали жена му и дъщеря му, не бил опран и изгладен. Изобщо дома вече бил запуснат. А преди това не е било така. Започва да ги разпитва да се кара с тях, че са запустели дома му. А те вместо да млъкнат и да се грижат за него отворили и двете едни такива големи уста и го обсипали с нови непознати за него думи и упреци. 5. Изведнъж той узнал от тях, че семейния му живот с тях е карма, че той е задължен да ги храни, понеже си е изплащал кармата. Упреквали го, че е материален човек, че те са духовни и те се чудели как още го търпели и живеят с него. Бил изостанал в еволюцията си, понеже се грижел само за материалното, докато те са духовни, понеже се подвизавали по духовен начин. 6. Чудел се какво да прави материалния човечец. Споделил с един свой стар познат, какво чудо му е дошло на главата. Онзи му казал „Абе защо не ги изгониш да отидат да живеят там на Изгрева". „Не става - те са непрекъснато там от сутрин до вечер, за какво да ги гоня". „Добре де, ама кой ги храни тогава?" „Сами се хранят, но с моите пари", „Много ти е тежко положението тогава. Отиди при Дънов и се оплачи на него". „Ще отида, защо да не отида. Какво ми пречи - отивам и туй то. Що го питам направо очи в очи. Такава голяма беля да ми дойде на главата." 7. В една неделя, в беседа от 10 часа, когато са били допускани и граждани от града, идва и нашия познат, сяда на един стол, оглежда се и решил да слуша внимателно какво толкоз говорил Дънов. И тогава за негова най-голяма изненада Дънов, започнал да говори каква трябва да бъде съвременната жена и съпруга съгласно Новото Учение. Слушал и не вярвал на ушите си. Жената трябвало да бъде мила с мъжа си, да не му се кара, да не гълчи, да се грижи за домът, да лъщи от чистота, да е сготвила вкусна храна за мъжа си, да е опран, изгладен, закърпен. И когато се връща, да вземе леген, да му полее да се измие ръцете, после в легена да му измие краката, да го обърше с бяла кърпа и през цялото време да бъде любезна с него. Защото тези ръце и крака хранят всички в дома. И Учителят изредил към 30 точки, каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения. А точно това жена му не е правила, откакто е станала дъновистка. 8. След това за негова изненада Дънов започнал да изрежда каква трябва да бъде дъщерята към баща си: да го посреща, да го уважава, да му пее песни, да му глади ризите и още много такива неща, та чак до 30 точки. Точки на задължения на дъщерята към бащата. Слушал онзи човечец и не вярвал на очите си. Свършила беседата и той отишъл при Дънов и го попитал „Ама ти така ли им говориш и така ли ги учиш всеки път?" „Да, така им говоря и така ги уча". „Да, ама това аз у дома не го виждам, това дето го говориш го няма у дома". „Аз тука съм Учител и ги уча така, както и ти чу и видя. А у твоя дом - там има друг Учител и затова там нещата са различни. Тук Учител е един, а там у дома ти Учителят е друг". „Добре де, ама сега какво ще правя с онзи Учител там у дома си?" „Отиди при Боян Боев, разкажи му всичко и той ще ти каже какво да правиш". „Добре, ще го сторя. Няма къде да ида на друго място". 9. Отива при Боян Боев и му разказва всичко отначало до край. Брат Боев през цялото време се залива от смях, особено когато чул, какво е казал за двата вида Учители на Изгрева и в дома на онзи човечец. „Ама на теб ти е смешно, а на мен ми се плаче." „Сега, ако ме слушаш и изпълниш каквото ти кажа, то други ще започнат да плачат, а ти ще се смееш като мен." „Ще го сторя - няма къде да ида". Брат Боев му посочва една барака, където да пренощува понеже стопанина е заминал на село и ще се бави няколко месеца. Накарал го е на следващия ден да отиде да си прибере дрехите, парите и всичко, което е закупено като храна с неговите пари. Да докара всичко това с една каруца на Изгрева и да предупреди в квартала никой да не им дава пари на вересия, за да си закупуват храна. Речено - сторено. Натоварил каруцата, а онези там му се присмиват и му се подиграват. „Нещастник си ти. Добре, че се отървахме от теб, защото си заклет кармичен враг. Благодарение на нас ти съществуваш. Без нас си загубен". Онзи мълчи, товари каруцата на комшията си. „Добре де, къде отиваш, да знаем и да кажем на онези, които питат за теб?" „Отивам на Изгрева при Дънов, станах дъновист". „О-о-о, извикали и двете, в едно семейство - двама дъновисти стигат. Ние сме достатъчно. Та с трима ще се затрие дома." „Той така и така се е затрил, затова станах дъновист". Колата тръгва, а онези двете започват да се карат помежду си. „Ти си виновна. Нашият човек да стане дъновист". Кои крив, кой прав, но нашия познат пристига на Изгрева, разтоварил каруцата в празната барака. А там е Боян Боев, посреща го с две сестри и му казва: „Сега ние ще се грижим за тебе. Но утре отиди при Учителя и му разкажи докъде си стигнал. И как си стигнал до бараката на Изгрева. 10. Отива при Учителя и му разказва всичко от игла до конец. Казал му: „Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам, дати дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, за която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им всичко, те се заливат от смях, но му дават едно копие от беседата. Отива при Учителя и му съобщава, че беседата е в ръцете му. „ Ще си извадиш на отделен лист всичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда чете, пише и записва. И си го закачва на стената на бараката. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: „Всичко туй ние ще го изпълним. Така две сестри - едната ще изпълнява по единия списък, този за съпругата, а другата по другия списък, за дъщерята. Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява. Посреща го, помага му да си измие ръцете, измива му краката, избърсва ги с бяла кърпа. Слагат на масата сготвено с вегетарианска храна. На масата има всичко - нали човека си дава вече парите на Боян Боев. Нахранва се, онези му запяват няколко песни и го оставят да спи. На сутринта отива на работа и се връща късно по мръкнало. Онези две сестри го чакат и работят по списъка окачен на стената - едната изпълнява точките за съпругата, а другата - точките за дъщеря му. В магазинчето му казват: „Абе ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм. Кой те храни, кой те пои и кой те гледа?" „Не една, а две се грижат за мене. Четат от два списъка по точки и изпълняват". И разказва какво му се случило. Никой не може да повярва, че това е истина, и че може да се случи и то в София, и то при дъновистите на Изгрева. 11. А онези двете - майката и дъщерята, изведнъж разбират, че нямат пари, нямат провизии - всичко е прибрано, и че никой не им дава на вересия продукти и не им дава пари назаем, понеже онзи е предупредил всички в квартала. Започват да изгладняват, карат се непрекъснато помежду си и се упрекват кой е виновен за всичко това. Накрая отиват при Боян Боев и му се оплакват. Боян Боев им казва: „Вие го изгонихте, а ние тук го приехме. Две сестри се грижат за него - едната работи по единия списък, а другата - по другия списък." „Какви списъци?" „Ето вземете и прочетете тази беседа, която Учителят държа навремето за него и за вас. Понеже вас ви няма, а него го има - то намерихме две сестри - едната изпълнява ролята на съпругата, а другата на дъщерята. Прочетете навън беседата на поляната и ми я върнете след това." Четат, прочитат, нищо не разбират и я връщат. „Нищо не разбираме, вътре няма никакви точки и списъци". „Елате да ви заведа до бараката му". А там е спретнато и е чисто. На стената е портрета на Учителя, от едната страна списък окачен „Задълженията на съпругата", а на другата страна списък - „Изисквания към дъщерята". Боян Боев им чете точките. „Добре бе, ама има ли кой да ги изпълнява тези неща?" „Има сестра, има - две са. Едната играе ролята на съпруга, а другата на дъщерята. И той е много доволен от всичко това." „А приспива ли онази при него?" „А-а-у сестра тук не зная това. Аз знам какво нещо е Божествената Любов. За човешката любов - вие сте специалисти". „Ами какво ще правим сега?" „Ние сме го приели тука като брат. Той не ни тежи. Излиза сутрин - връща се вечер, а парите си оставя на мен и аз давам на сестрите да му купуват храна и да му готвят. Изпълняваме си всички точки подред. Много усърдни сестри се оказаха". „Ами ние какво да правим сега?" „Ами подвизавайте се в Господа." 12. След няколко дни отново идват на Изгрева, но вече гладни, измършавели, със сплескан фасон, с наведени погледи, мълчаливи. Брат Боев им дава една тенджера с гозба и казва: „Това го сготвиха вчера сестрите за него. Хареса му, яде, яде, но му артиса. Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенджерата и я изразват. Толкова са били гладни, че с лъжици са яли от нея, а не с вилици. Дъщерята казала: „Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката й ударва една плесница „Неблагодарнице, аз те създадох." „Да ама те готвят по-хубаво от тебе" - изкрещява дъщерята. А Боян Боев се залива от смях, а той имаше гръмогласен смях. „Брат Боев, абе нямали някакъв изход за нашата работа?" „Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват, приема ги и през цялото време мълчат с наведени глави. Казал им: „Отидете при стенографките и вземете онази беседа. Прочетете си я и извадете по 30 точки за майката и по 30 точки за дъщерята. И почнете да ги изпълнявате. Ако се научите да ги изпълнявате, може мъжът ти да се върне." Вземат, четат, преписват, извличат точките и от глад, и от мъка плачат. Плачат ли, плачат. Идва една комшийка и пита: „А аз чувам от няколко дни, че все плачете. А уж минавате за духовни хора, а духовните хора пеят и словославят Господа". „Да не ти разказваме какво чудо ни се случи, защото и ти ще плачеш заедно с нас, особено, ако това чудо прескочи на гости в твоя дом." 13. Наближава два месеца откакто онзи приятел е станал дъновист и е на Изгрева и за него се грижат две сестри по точки от два списъка. Майката и дъщерята носят списъка при Боян Боев и той ги изпитва дали знаят точките наизуст. Знаят ги. После отива при Учителя и му докладва докъде е стигнал случая. „Да си приберат мъжа, но да работят само по тези два списъка!" Връща се Боев и разказва новината. Онези въздъхват облекчено. Боев им дава пари, за да му сготвят ядене. Онзи се връща у дома си. Посрещат го с леген в ръка, с кана с вода и с кърпа в ръце. Надпреварват се двете да му услужват. Обаче онзи взима кабърчета и закачва на стената двата списъка с точките - до 30. Минават няколко дена. Обръща се към жена си „Ти вече изпускаш точки 12 и 14. Такива да ги нямаме, защото се връщам на „Изгрева". Онази трепери. „Забравих ги, ей сега ще ги изпълня". А на дъщеря си казва: „Не се разсейвай, а изпълнявай точките, защото ще ти пиша двойка и оставаш в същия клас. И никакви пари за рокли и обуща." После двете споделят. „Много е трудно трима дъновисти в едно семейство. Непоносимо е. Един, ако е - то се ядва. Ако е двама - може да се търпи. Но трима - не се издържа." 14. Отива приятелят на беседа на Изгрева да види Учителя. Среща се с него. Разговарят приятелски. Учителят се усмихва и го запитва: „Та кой е сега по- голям Учител. Този на Изгрева, или онзи у дома ти?" „Мани, мани, не е за разправяне. Ама онзи не се дава, не се предава. Ама, като почна да им чета точките по списъка, чак тогава вдигат белия байрак и се предават. Страх ги е от глада." Учителят се смее. „Е, поне научи, че има двама Учители и разбра как двамата работят. И двамата работят за да вразумят човека и да го вкарат в правия път. Така завършва този случаи. 15. Аз заварих братските семейства. Когато говориха по духовни въпроси бяха едни. Но когато в следващия миг трябваше да разрешават житейските си въпроси - бяха съвсем други. Съвсем различни, все едно че не са били същите пред мене. Отначало много се учудвах. Но когато ми разказаха тази случка за двата вида Учители - то разбрах и ми стана ясно. И след това само наблюдавах и запомнях. И сега никои не може да ме заблуди повече. Описвам го за онези, които трябва да знаят, че има казани неща за всекиго, кой, как трябва да бъде в Новото Учение. Казано е. Има го записано. И трябва да се изпълнява. И нищо повече. Или си при единия Учител на света, или си при другия Учител на духовния Изгрев. Трети път няма. Мировият Учител управлява и двете ложи. Божественият и Христовият Дух са в него. Всемировият Учител Беинса Дуно е Един! Словото му е Едно! Учението му е Едно! Ученикът е също Един, защото изпълнява волята на Учителя, която е воля на Бога!

XI. „ИЗГРЕВЪТ" - Е МЯСТОТО НА БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА 1. На физическото поле „Изгревът" е съществувал от 1922 до 1944 г. по времето на Школата на Бялото Братство на Учителя Дънов. В „Изгревът" се включват всички негови последователи живеещи в град София, в провинцията, на местността „Баучер" наречена по-късно „Изгревът", където е селището на изгревяни. 2. На духовното поле „Изгревът" съществува, чрез историята на опитностите на неговите последователи и в живота им на Изгрева. „Изгревът" е история на живота на тази Школа. А деянията на последователите на Учителя Дънов говори точно за онова съотношение 75% и 25%, и мястото, в което всеки един от тях заема. Всеки си има своето място, то е само за него и никой не може да му го отнеме или да го замести. Само Учителят може да размени местата, при положение, че ученикът поставен на единия полюс е изпълнил волята на Бога. Точно и безпрекословно. Не е важно ти на кои полюс си поставен, важното е да изпълниш Волята Божия, за която си поставен там. 3. В Божествения свят „Изгревът" присъствува чрез Словото на Учителя Дънов, което е Слово на Истината, а Словото на Истината е глава на Божествения Дух, а Божествения Дух е изява на Бога. 4. В салона на Изгрева, където последователите на Учителя Дънов са слушали неговото Слово е имало картини по стените на салона, нарисувани от художниците на Изгрева и които картини Учителят е одобрил да бъдат поставени. За това е говорено в „Изгревът" том XIII стр. 797-798 и под N136,137,138,139,140, където сме публикували снимки с вътрешността на салона и мястото, където са били те окачени по стените. От лявата и дясна страна на входната врата на салона, от вътрешната страна са били окачени две големи картини, нарисувани от художника Михаил Влаевски последовател на Учителя. Когато посетителят е влязал в салона, не ги е виждал, защото те са гърбом на него. Сядал е на столовете и е слушал. Но след свършването на беседата или лекцията на Учителя всеки посетител е трябвало да излезе от същата врата, през която е влезнал и е трябвало да погледне към вратата, през която трябвало да излезе. И какво е било учудването му, когато е виждал от двете страни на вътрешната част на вратата към салона поставени две големи картини - от едната - лявата страна и на другата - дясната страна на вратата. И всеки се е спирал и се е оглеждал ту плахо, ту бързо е преминава/» през вратата, защото не е могъл да издържи на гледката, която му се е представяла от двете големи картини. Художникът Михаил Влаевски е нарисувал два големи ангели, крилати ангели, които поразяват с копие и меч от въздуха змеят и звярът намиращ се в подножието им. Безпощадно и единият ангел отляво поразява змеят, както и другият ангел отдясно убива звяра и змеят. Гледката е била потресающа за всички. Гледали, гледали посетителите и накрая отиват при Учителя да му се оплакват. „Учителю, при вас пяхме, слушахме, отново пяхме и си тръгваме така вдъхновени, но като стигнем до тази врата на излизане с тези страшни ангели, бързо тичаме, тичаме да преминаваме през тях. Няма ли кои да ги свали от там, да не ни плашат". Учителят ги изгледал строго „Ангелите са си на мястото. Те охраняват не само салона, но и Изгревът. И които наруши законите на Изгрева, ще има работа с ангелите и с техните мечове и копия. На никой няма да му се размине. Единият ангел посича едните, а другият ангел посича другите. Посича онези, за които отговаря и които не изпълняват Божията воля." 5. Това е бил отговорът на Учителя. Днес „Изгревът" е преминал в поредицата „Изгревът" от I до XV том, че и по-нататък. Тези два ангела стоят и охраняват поредицата „Изгревът". И който говори срещу „Изгревът", който се бори срещу „Изгревът", които го отхвърля, хули и злослови, то ще си има работа с един от тези ангели. Но при всички случаи, ще бъде посечен от ангелът. Няма да му се размине в никакъв случаи. „Изгревът" е свят и неприкосновен и за двата ангела, които го охраняват. Единият ангел посича нарушителите от Бялата ложа, а другият ангел посича нарушителите от Черната ложа. На никому не се разминава. Посичат ги. 6. В „Изгревът" са и двете ложи. Там е тяхното прибежище и стан. И там са двата поразяващи ангела със своите мечове. Те присъствуват от векове. Когато евреите са бягали от Египет по време на пасхата с кръвта на агнето са отбелязвали с кръвен знак по вратите си. И поразяващия ангел е преминавал покрай тях, не е влизал при тях, но е поразявал всички първородни на Египет. Това е свършил единият ангел. Изпълнил е Божията Воля, за да побягнат евреите от Египет, защото е бил избран за Божий народ. А когато са влезнали в пустинята и Духът Божий ги е водел нощем с огнено кълбо, а денем ги е покривал с крилата си във вид на облак, а сутринта ги е хранил с небесния хляб - небесната манна, то евреите са почнали да роптаят и да воюват срещу Моисея. Тогава е идвал втория ангел и с меч е поразявал онези, които са хулили Бог Йехова и не са се вслушвали в думите му изречени от Моисея, които е бил Божия пратеник. Тези два ангела вървят от памтивека заедно, защото те са служители Божии и въздават Божията правда всекиму според делата му. Амин. 7. На Изгрева присъствува Учителят на Бялото Братство. Това е Учителят на Истината, който носи в себе си три неща: Свобода за душата, светлина за ума и чистота на сърцето и прави постъпки. На Изгрева присъствува и Учителя на Черното Братство. Това е Учителят на Заблуждението, защото в него е Духът на Заблуждението. Той носи в себе си робство за човешката душа, тъмнина за ума, опорочаване на сърцето и неправилни постъпки. Всеки Учител си има свойте ученици. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Духа на Истината има 25 от 100, ученика. Той отговаря за 25% от състава на Школата Школата. Учителят на Черното Братство, Учителят на Духът на Заблуждението има 75 от 100 ученика. Той отговаря за 75% от състава на Школата. А Мировият Учител на Изгрева отговаря и за едните и за другите. Отговаря за всички 100% т.е. 100 на брой. Мировият Учител, Онзи в който е Христовия Дух. Христовия Дух дава Словото на Бога.

X. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В ЖИВОТА, ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В СВЕТА 1. В 1-то послание, глава 4 на апостол Йоана говори, че с явяването на Духа Христов веднага се явил и Духът на Антихриста, като указва по какво се познават и кои са онези, които го изповядват. Едните изповядват Христа, а другите Антихриста. 2. Апостол Павел в своите послания говори именно за това - за Духът Христов и Духът на Антихриста. Духът Христов - вчера, днес и утре е един и същий. А Духът на Антихриста също върви редом с него. Единият без другият - не могат. Този закон върви през вековете. 3. В отварянето на всички окултни Школи на Земята първият въпрос, които трябва да се разреши е този да се признае съществуването в света и в живота на тези два великана - на Духът Христов и Духът на Антихриста. 4. Учителят Дънов още във II год. на Общия окултен клас в I школна лекция на ООК от 6.X. 1922 г. от 7.30 ч. до 9 часа вечерта в Стара София изнася своята лекция, която после е дешифрирана и отпечатана със заглавието „Положителни и отрицателни сили в природата". Зло и добро в живота. Светлина и тъмнина в света. И така разрешава тези въпроси със знанието и Светлината на Словото си, което е Слово на Бога. Намерете я и си я прочетете. А сега ще ви представя от нея някои основни положения за поучение: 5. Положителните сили в природата разрушават, а отрицателните сили градят. Важното е човек да преминава от единия полюс в другия на тия действуващи сили. По качество те са еднакви, те са полезни за самата природа вън от човека и вътре в човека. Но е необходимо различаването им и познание за тях, че те съществуват. 6. Доброто и злото в света. Доброто в света, то е една отрицателна сила - то гради. Добрите хора са най-слабите в света. Злото в света е една потреба, то е толкова потребно, колкото и злото. Туй го запомнете. Онези, които провеждат злото са една канализация в света, през която преминава цялата нечистотия, чрез злите хора. Те са необходими. 7. Злото не трябва да се изкоренява. Злото трябва да се ограничава. На 100 души добри хора са потребни 10 лоши. Ако ги няма в едно общество, то трябва да се намерят и да се докарат, за да бъдат канализация, за да премине през тях всичката нечистотия, мръсотия, която преминава през човека - като нечисти мисли, покварени чувства, злодеяния. 8. Окултен закон е: Доброто в света иде чрез добрите хора, пък злото в света си отива чрез злите хора. Затова в едно духовно общество трябва да има врати, през които да изтича това зло, иначе ще се задушат. Трябва да има канализация, през която да се оттича цялата човешка нечистотия изхвърлена от човека. Това става чрез злите хора, те са канализацията. 9. Ако злото се умъртви във физическия свят, то ще се прояви в човека. Когато нашите врагове измрат на физическото поле, те влизат в нас. Ще ги търсите или отвънка или отвътре. Враговете са умрели отвънка, но са дошли отвътре. Ученикът в една окултна школа трябва да разбира тези основни закони и да се справя с тях, трябва да се поляризира - да преминава от единия в другия полюс. Затова му е необходимо знание. А то е дадено в Словото на Учителя Дънов. 10. Онзи, който критикува тези закони, той става канал и всички нечистотии ще минат през него. Злото е една потребност вътре в света. Няма да критикувате ония постановки, които Бог е турил в света. Най-първо трябва да обичате лошите хора, защото чрез тях трябва да излизат нечистотиите навънка, за да дойдат добрите хора. И когато е казвал Христос „Любете враговете си", той е подразбирал този велик вътрешен закон. Тези лошите хора са най-потребни в нашето развитие. Човек ако няма врагове, не може да расте. Основен окултен закон. Такъв хубав пример има в „Изгревът" том III, стр. 58-59 с N 44. Точно и ясно е отбелязано всичко. 11. Най-доброто съотношение е на 100 човека - 75 човека са лоши хора, а 25 човека са добри. При това съотношение най-добре расте дървото на живота. На дървото трябват корени и стъбло. Това са тези 75 лоши човека. Това съотношение трябва да се спазва, за да могат да се спогаждат. И да расте дървото на живота. 12. Методът, който трябва да се приложи от окултния ученик е в знанието, което има за тези два закона - на злото и доброто. Ето защо мисълта е една голяма сила. Мислете за доброто, свързвайте се с доброто и с неговите вибрации и така ще се освободите от злото. Мисълта е сила - за разрушение и за градеж. Чрез нея можете да се поляризирате и да преминете от единия полюс в другия. Затова е дадена формулата „Прави мисли, прави чувства и прави постъпки." Това е методът на Бялото Братство. 13. Светлината и тъмнината - това са също две сили, които са необходими в света. Светлината - стимулира човека към деятелност, знание и мъдрост. Тъмнината го ограничава, същевременно му дава един процес да си почине, да навакса загубените сили. И светлината, и тъмнината са сили потребни за живот на човека. Не може без нито една. И двете се редуват. 14. Всеки онзи, който се бори със злото ще стане канал за злото. А всеки, които иска да поддържа доброто, ще стане една врата за движение на доброто. И тогава всеки ще знае своето си място. Или си в тези 75% на злите хора или пък ще бъдеш в онези 25% на добрите хора. Но важното е всеки да изпълни волята на Бога, независимо къде и на кое място си поставен. Само онзи, който прилага волята на Бога ще може да получи добра и отлична оценка за мястото, което заема при едните или при другите. Не е важно мястото, което заемате, дали е при добрите или при злите, по важното е да се изпълни волята на Бога. А в окултната Школа на Изгрева, Мировият Учител управлява и добрите и злите! И Бялата и Черната ложа! Кой е Мировият Учител виж „Изгревът" том I стр.642-643. 15. Там, където е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно - там е Словото на Бога. Там, където е Словото на Бога - там е Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Там, където е Школата, там е „Изгревът на Бялото Братство, пее и свири, учи и живее". Там, където е Изгревът - там присъствува Бялата и Черната Ложа. Там, където е Бялата Ложа - там присъствува Учителят на Бялата Ложа. Виж „Изгревът" том I стр.641-642. Там, където е Черната Ложа - там е Учителят на Черната Ложа. Всеки Учител на Изгрева има свои ученици, а те се познават и различават по делата. Проверявайте делата им. Ще ги разпознаете. А Мировият Учител управлява Бялата и Черната Ложи, управлява Битието и Небитието чрез Духът Христов. Негова рожба е „Изгревът". А Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, в когото е Божествения Дух, в когото е Христовия Дух, в когото е Господния Дух, управлява все и вся, чрез силата на своето Слово, което е Слово на Живия Бог. Амин! Виж „Изгревът" том I стр. 644-646.

IX. НА КОГО СА НУЖНИ МОЛИТВЕНИ ДОМОВЕ И САЛОНИ? 1. Този въпрос е разрешен от Учителя Дънов в неговите последни слова „Работете на малки хармонични групи". Защо на малки? И защо хармонични? Само така може да се работи със Словото на Учителя, с песните му. Защо ли? Братя и сестри в Единомислие може да има само в Един и Същи Дух. Духът идва. когато има чистота и хармония. („Изгревът" том I, стр. 103-108,654-657; том V, стр. 670-672; том XIII, стр. 887). 2. Изучаването на Словото е строго лично и индивидуално. Когато някои чете Словото на Учителя на глас, аз не чувам Словото на Учителя, а чувам гласа му, вибрациите на неговата личност и индивидуалност. Така Словото на Учителя го няма. И ето защо на мен не ми трябва да ми четат, когато аз мога сам да чета. Този метод на четене на беседи пред слушатели, които не слушат и заспиват ще отпадне. Ще дойде друга форма - на личното изучаване и обучение. Те са дадени в Словото на Учителя и в опитностите на учениците в „Изгревът". 3. Контактът на душите по всяко време ще се осъществява по различен начин. Традициите на Школата са дадени и са удачни за такъв психически обмен. Но обменът става като между два скачени съдове, между две дроби с еднакъв знаменател, за съзнания, които имат открита валенция помежду си към Словото на Учителя. Иначе, не. Не е възможно. Духовният обмен и важен. 4. На мен не ми е нужен молитвен дом - аз имам молитвена стая в която живея и спя. Такива ми са условията и възможностите. Не ми трябва салон. Ако на моята програма и е необходим салон - то той се наема, закупува се за 4-6 часа и се провежда концерта. Духът, който движи програмата създава аура за него. 5. Има едно изказване на Учителя, че когато българското общество оцени Учението Му, ще предоставят на последователите му много салони, но сега просто няма кои да влезне в тях. Ето това е проблема и това е разрешението. Няма кой да влезе. Няма ги. Те идват, отклоняват ги и те изчезват в Небитието. Тук никой не остава. Остават само верните по дух - от Бялата ложа. Остават по заповед на Господаря, онези от Черната ложа. (Виж „Изгревът", том I, стр. 616-617; 617-618). 6. Аз заварих мнозина последователи на Учението, които упрекваха комунистите, че са разрушили салона на Изгрева. Срещнах и онези по-възрастните, които упрекваха предишната власт от 1922 - 1944 г, че също е преследвала Братството. Значи Силите на Разрушението са присъствували от 1900 -1922, от 1922-1944 и от 1944 -1990 г. Винаги присъствуват. Всяко време си идва с хората, с условията и възможностите. Хората носят условията и възможностите. Различните поколения носят различни условия. Няма равенство между поколенията. Само Христовият Дух е един и същ от Словото на Учителя, за хора време и пространство. 7. Има постановки на Учителя за всичко. Това е напечатано. Но обикновено на онези, които не изнася това, казват така: „Да, това и Учителя го е казал преди 100 год. Това се е отнасяло за тогава. А сега времената са други". Ето това е най- голямата лъжа и най-голямото невежество. Христос вчера, днес и утре е един и същии. Христовият Дух, който бе в Учителя Дънов е същият за вчера, днес и утре. И онова, което е казал Христовият Дух важи за вчера, днес и утре!!! Казано е чрез Словото му. Ако някои това не приема, значи не приема Словото на Учителя Дънов. Това е! 8. За доказателство ще приведем и ще цитираме от VII серия, лекция 19 „И пишеше на земята" от 25.02.1922 г., гр. София от стр. 8-9, пасажите, с които се обяснява и доказва всичко изнесено до тук, че е вярно и истинно. „Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя, изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечати в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство. В една от миналите си беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство. Сега, някои казват: ние можем да ви изпъдим от България! Ако е въпрос за изпъждане, питам: Кого ще изпъдите! Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа; под наем, под аренда е дадена тя."

VIII. БИСТРИЦА И БЪДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ Магнетофонен запис на Пеню Ганев - 1974 г. на Вергилий Кръстев Когато станаха бомбардировките зимата на 1943 г. в София на 10 и 20 декември, то Учителят излезе далеч от града и отиде чак до село Бистрица. И като излезе над село Бистрица, нивите там са така равни и много хубав изглед имаше на изток и Учителят каза: „Тука е хубаво в бъдеще да играят Паневритмия". За в бъдеще каза. Така каза. Бистрица носи името си от това, че наоколо има бистри води, които се стичат от планината Витоша. Та от едната страна се оттичат бистри води, а от другата страна като се излезе от село Бистрица, нивите наоколо са така равни и много хубав изглед има на изток. То е било хубаво мястото, то е хубаво. И сега да отидеш там и да погледнеш, ще кажеш, че е хубаво това място. Това го чуха много братя и сестри и това се поменува досега. И може би няма да бъде далеч в бъдеще, когато автобуса ще докарва там много хора от София, които ще отиват на Паневритмия. Паневритмията ще стане официална най-после. Ще се задължават и ученици, и войници да я играят. То е проект за в бъдеще. Запис на Пеню Ганев Предава се от Вергилий на Божанка, за да й послужи за въпроса за Бистрица. Този текст ще се публикува в тома, който се подготвя за Пеню Ганев от поредицата „Изгревът". Там му е мястото. Да не се публикува на други места, защото ще си загуби силата, защото това е дадено за програмата на „Изгревът", която движи Вергилий. 29.XII.2001 г. Всички данни за новия исторически Изгрев на Бистрица са дадени в „Изгревът". И те са цитирани в 45 точки, които трябва да се изучат подробно. Всичко това, което е отпечатано е вярно. Но всичко това е важело докато Учителят Дънов на 10-11 януари 1944 г. заминава в село Мърчаево. Там той променя историческите условни събития на света през следващите 45 години от 1945-1990 г. Ние бяхме свидетели, че това всичко се изпълни, без остатък. В едно тефтерче на Савка Керемидчиева четем думи на Учителя „Планът на Небето е - руснаците да дойдат до Дунава". Те не е трябвало да влизат в България. Но поради непослушанието на българите към Учителя, то той променя плана и руснаците се допускат да влезнат, преминават през Дунава и въвеждат комунистическата власт от 1945-1990 г. Те се явиха като Бич Божий в България да изпълнят Божията воля. Така, че това, което е казано за Бистрица, той го отменя. Дали това е вярно, то бъдещото поколение ще го провери. Не проверени няма да преминат в следващата епоха. Ще минат през тънко сито, за да се отвее плявата от житото. Аз питам: Вие проучихте ли онези 30 точки за т.н. „Братски съвет" и дали според вас трябва да съществува? Защото според Учителя Дънов - това не е разрешено. А това е Негова Школа! Вие проучихте ли тези 45 точки за да видите дали трябва да има салони, молитвени домове? Проучете ги, това е Негова Школа и Негово Учение, а не ваше. А вие нямате нищо общо с Школата Му и Учението Му, защото отхвърляте и не признавате „Изгревът". А той съществува горе на Небето и долу на Земята. Той е неделим. Там, където се чете Словото на Учителя Дънов, Всемировият Учител - Беинса Дуно, там е Изгревът. Изгревът е мястото, където душите правят контакт със Словото на Учителя Дънов. „Изгревът" присъствува на физическото поле - там се реализира контакта на душите чрез Словото. „Изгревът" присъствува в духовния свят - там се реализират духовните закони от Словото. „ Изгревът" присъствува в Божествения свят - там Духът изгрява за едно ново човечество, за един нов идеал - човешката душа да се върне при Бога и да се слее с Божествената Душа, а тя да се слее с Божествения Дух. Ето това е „Изгревът". Няма стар или нов Изгрев. Изгревът е един. Изгревът на Бялото Братство е един - там се пробужда човешката душа за идеята на Единния, Вечен Бог на Земята и на Небето. Амин.

VII. БУКЕТЪТ НАБРАН ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МАРИЯ ТОДОРОВА 1. Историята за Букета набран от Учителя е описан в „Изгревът" том II, стр. 2. Дойде време и Мария Тодорова ми подари изсъхналия букет, който пазеше повече от 30 години. В момента аз го съхранявам. 3. Бях пожелал да ме заведат там, където са били с Учителя и което е било едно кътче от рая. Виж „Изгревът" том II, стр. 302-303. 4. Една сутрин Мария, Борис и аз застанахме пред портала на къщата и зачакахме на спирката да дойде автобуса и да ни закара до Симеоново, а оттам пеш да отидем до Бистрица. Чакахме около 5 мин. и ето една лека кола спря пред тях и ги попита: „Накъде ще пътувате?" - „За Бистрица". „И аз натам ще пътувам. Качвайте се". Настанихме се в колата. Вече знаех кой изпрати този любезен шофьор и ни качи. Свали ни на онова място, което му показа Борис Николов. Не пожела никакви пари. Беше като необикновена приказка за чудеса. 5. Вляво на пътя на 500-600 метра имаше малки могилки и хубава поляна. Там отседнахме, напалихме огън, пихме чай, кафе и почивахме. Беше месец май и всичко на около цъфтеше. Невероятна картина. Мария ми обясняваше, че на тази поляна са идвали с Учителя. Атмосферата се беше запазила. Върнахме се с градския транспорт. Въпросът за Бистрица в моето съзнание беше вече окончателно решен. Около 30 години след това на същото място построиха мотели, сгради. Винаги се случваше едно и също. Там където стъпваха краката на Учителя, след време идваха онези, които да обсебят, да опорочат и да променят. Тези сили крадяха всичко. С кражбата се хранеха и смучеха енергия и сила от местата, където бе стъпвал крака на Учителя. И това се случи именно тук. Както винаги и на всички други места. 6. От представеният материал, който съм цитирал, на всеки ще му стане от ясно по-ясно как ще се разреши въпроса със салоните. Учителят бе казал веднъж „На някои съзнания и същества за да им се поддържа стремежа към духовното и към Идеала им е необходима форма". Ето това е разрешението. Ако някои искат да строят салони - да строят. На мен не ми трябват салони. Аз съм минал през този етап на строежите, на Скинията, на Храмове, църкви и салони. 7. От 1990-1999 г. аз организирах към 20 концерта по Слово и музика на Учителя Дънов. Когато ми трябваше салони, аз отивах и си ги откупувах. Ето сега от 2001 г. започнахме концерт-рецитали по „Изгревът". Отново са откупувани салоните и в тях провеждаме концертите. От 2001-2002 г. изнесохме 8 концерт- рецитали, ежемесечно. 8. Там където се събираха на Изгрева в едно клубче, което се бе превърнало на кръчма, то пода на салона се разцепи, запечата се и ги изгониха. Сега провеждат на друго място събранията един път седмично. Но мен не ми е нужно да ходя там. Но аз провеждам концертите на друго място. 9. Въпросът се разрешава така. Учителят бе завещал да се работи на малки хармонични групи. Ако на едно поколение му трябват салони, то да ги строи. На следващото поколение няма да му трябват салони. Това е разрешението, което е удобно за всички. Едни ще строят, други ще ги наемат за 3 часа с пари. 10. Аз бях изпратен от Небето да свърша една работа. Аз бях изпратен с програма, която е в мен, над мене и която моят ръководител я снема в съзнанието ми непрекъснато. Аз я изпълнявам. Чрез тази програма, аз запазих оригиналите от Словото на Учителя 30 години, издадох ги. Чрез тази програма, аз издадох XV тома „Изгревът". Чрез тази програма, аз правя концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя от 1990-1999 г., а от 2001 г. концерт-рецитали по спомени от „Изгревът" и музика на Учителя. Чрез тази програма се реализират десетки музиканти, инструменталисти и певци. Духът на Словото работи по различен начин. Какъв е изводът? Небето изпраща онзи, който е определен, на когото дава кредит от духовния свят и му съдейства за програмата му. В същото време се явяват онези сили, които противодействат и рушат. И те съществуват. Ето защо съм въвел тази глава „Духът на Истината и Духът на Заблуждението". За да се опише съзиданието и разрушението! Да се знае и да не се заблуждават. 11. На мен не ми трябва Братски съвет. Аз съм си Братския съвет. Не ми трябва Ръководство. На мен не ми трябва Ръководител от Братския съвет. Аз си имам духовен ръководител и му изпълнявам програмата. На мен не ми трябват самозванци, като учители, проповедници, ясновидци и пророци. Аз съм си ясновидец, пророк и осъществител на програмата, която ръководя. Аз съм си всичко. 12. Ако ми трябва салон, аз си го наемам, плащам наем. Правя концерт- рецитал, за душите, които търсят контакт с Школата на Учителя. Това е букетът на Учителя набран и подарен на Мария Тодорова за Школата.

VI. ЗАЩО И КАК СЕ РАЗРУШИХА МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И САЛОНИТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. Молитвените домове от 1922 г. до 1944 г. построени в страната и в София имаха своя история. Те бяха построени с труда и парите на последователите на Учителя. Те задоволяваха потребностите им за контакт на душите. Опитваха се да се движат в същия порядък както в София, създавайки по места младежки клас, общ клас и четяха неделни беседи. Но това бяха опити, които впоследствие отпаднаха, защото нямаше толкова много хора. Днес аз притежавам списъците на всички градове и те са наброявали по 10-20 човека. Постепенно те остаряват и си заминават от този свят. А млади не идват. Ето това е най-важното. Отлитат като ято птици през есента. И повече не идват. Не идват нови поколения. 2. Молитвените домове, които трябваше да бъдат разрушени по времето на Учителя се разрушиха, но това бе работа на Черната ложа, но и със съдействието на общество, църква, държава до 1944 год. 3. От 1944 -1990 г. дойде комунистическата власт, която ограничи секти, църква и бе взела решение да създаде атеистична държава. И тя е създаде. Братството и последователите на Учителя измениха на Словото на Учителя, тръгнаха да създават организация и институция. И Учителят ги спря чрез Кесаря, т.е. чрез властта. А как стана това? Всичко това е описано в „Изгревът" и аз съм направил и извадил т.н. литературна справка, която съм приложил, за т.н. Братски съвет. Отклонението дойде оттам и Небето се намеси. Същото днес се повтаря, както по времето на Соломон. Започнаха да се кланят на чужди идоли и богове. И се разрушиха скиниите и салоните по същия окултен закон. Строго, последователно чрез Кесаря. Той имаше власт, сили и слуги за разрушението. 4. Там където е най-голямото Добро, до него съществува най-голямото Зло. Щом е дошъл Великият Учител, то Той дава Словото на Бога. Там където се излива Словото на Бога - то там е Изгревът. А където е Изгревът, там е Школата на Учителя. А където е Школата, то в нея присъствуват и Бялата и Черната ложа. Черната ложа има свой Учител и свои ученици, които изпълняват безпрекословно заповедите на Своя Учител. Бялата ложа има също Своя Учител, но Той работи по закона на Свободата и всеки влиза - излиза, работи или се отклонява по собствено желание. И така мнозина биват отклонявани и заблуждавани. Ето това е причината за разрушаване на Обществото на последователи на Учителя. Черната ложа се организира, а държавната власт я използва за свой инструмент и разруши Изгрева в София и салоните в страната по един и същи начин. 5. За салоните и Школата на Бялото Братство съм направил специална литературна справка и съм я приложил. Това всичко е описано в „Изгревът" и никому не е простено, ако не знае. Само знаещите могат да работят. Другите - не! 6. Небето и Разумният свят са взели мерки и няма да допуснат от Учението на Учителя да направят църкви и институция. Днес са направили от 1990 г. Братски съвет, организация, и искат да създадат институция, което е всъщност църква. Но нищо не върви. Чудят се защо, а не разбират, че Учителят не разрешава. Искат от Учението да направят Религия и да го поставят в рамки и канони както е в църквата. По този начин впримчват последователите на Учителя и искат да ги вкарат в кошарата на Религията. Но Небето няма да разреши. То ще внуши идеи на Кесаря и той ще издаде подходящи закони и ще възпрепятствува на този план на Черната ложа. Единствено Кесаря със своята власт може да се яви като изпълнител Волята на Учителя и да спре всичко. Досега по този начин е действувало Небето от 1945-1990 г. 7. Целта е да бъдат отклонени от Пътя на ученика и пътя на Школата. И това се изпълнява. Отклонението е тотално досега и връщане няма. С него върви опорочението. Чрез Духа на Опорочението измениха Словото на Учителя, песните му, Паневритмията. Измениха и промениха всичко. И днес никой не знае как са нещата. Затова се противодействува на „Изгревът" и го отхвърлят. Първото, което казват на онези, които се приближават до Словото на Учителя, е да не четат „Изгревът". С това ги заклеват. Това е тяхното първо заклеване. И сполучват. Нека да се отклоняват. Аз си вървя по моя път. Издадох оригиналното Слово.

V. АРХИВЪТ СЪБИРАН 30 ГОДИНИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СЕ РАЗПРОДАВА ЧРЕЗ КРАЛЮ КРАЛЕВ И МИЛКА КРАЛЕВА 1. През месец май 1983 г. заминах на работа в Либия, като лекар. Преди да замина предния ден в къщи се изтърсиха Милка Кралева с дъщеря си Богдана, която виждах за втори път, а беше на 2 год. Кой знае защо им предадох цялата кореспонденция на Учителя с Пеню Киров от Бургас, както и други писма, които бях събирал. Предадох им две тефтерчета от Учителя, с молитви и другите му написани скрижали. Добре че преди това лично ги бях преснимал. Трябваше да ги пазят и след като се върна да ми ги предадат. Милка беше моя съпруга само по документи от 1980 -1989 г. 2. След завръщането ми от Либия 1986 г. написах писмо да ми донесат писмата на Учителя. Отказаха. От 1983 до 2000 г. цели 17 години не пожелаха да ми ги предадат. След 1990 г., след промените, бащата и дъщеря Кралеви започнаха да издават под печат променено, редактирано Слово на Учителя Дънов, макар, че бяха предупредени от мен. Започнаха да издават списание „Сила и живот" от 19931996 г., като ползваха моя архив, за да ми пречат на издаването на „Изгревът". На списанието бяха сложили емблемата на Черната ложа, запалена свещ в триъгълник, равностранен и затворен, като от него уж излизат лъчи от светлина. Последвалите събития доказаха чия е емблемата. Вървяха по провинцията и говореха срещу мен. През 1987 г. се разведох, като с нея съм имал само 3 месеца брачен живот, през което време тя зачена и след това избяга от мен, и роди в Бургас. Избяга заради майстор Борис, който я беше обсебил. Събитията, които се развиваха по- късно с годините доказаха това. Това го описах, за да се знаят събитията. 3. Те се промениха психически, умствено и бяха вече обсебени. Никой от последователите на Учителя Дънев от гр. Бургас не искаха да работят с тях. Те бяха освободили салона и не ходеха вече там. Но по едно време им хрумна, че салона се води на тяхно име и го продават на едно поставено лице, слагат му катинар и го затварят. Изхвърлят всичко оттам и там, където десетки години са четени молитви, Слово на Учителя и са пеели неговите песни вече се бяха настанили други хора да живеят. Обикновени хора с плътски желания и потребности. 4. Започнаха дълги съдебни процеси между Кралеви и последователите на Учителя от Бургас. От цяла България ходеха при тях за помирение, но без полза. Салонът бе продаден. 5. Кралю Кралев си продаде тристайния апартамент в Бургас и се купи гарсониера в София, понеже там всички го отхвърлиха и дойде да живее в София. Но тук също никой не го искаше и не искаше да го види. 6. По едно време научаваме, че онова лице наречен Павел Йорданов Милевски започнал да продава архива, който му оставила Милка и Кралю. А това не беше техен архив. Това беше мой архив, който бях оставил на съхранение там, понеже беше моя съпруга. Дори ми изпратиха на списък какво се продава и колко му се иска за всяко нещо. Бях ужасен и вбесен. Бях изигран, излъган и обран. 7. След телефонни разговори заминах за Бургас на 22 ноември 2000 г. Пристигнах към 13 ч. и там ме чакаше Апостол Апостолов и с него отидохме на среща с въпросния притежател на салона и на моя архив. Обяснявах му, че това всичко, което е представил по списък е мое. А той отговаряше „Знам, че е твое, но аз съм търговец и го продавам". Предложих му 1000 марки и да ми предаде всичко. Отказа. Искаше за цигулката на Учителя 50000 долара. Обясних му, че тази цигулка аз съм я дал на Милка Кралева понеже е цигуларка, за да я съхранява и да се грижи за нея. Казваше ми, че с нея са ходили до Лондон и са носили цигулката. Дали са я продали там или са я върнали, това само те си го знаят. Узнах, че част от архива го бил продал на Петьо Йорданов от Варна, за 2000 марки. 8. А тази цигулка беше „Гуарнери" и Учителят беше свирил към 30 години с нея. Как беше спасена тази цигулка виж „Изгревът" том II, стр. 262-263. Около 1975-1976 г. накарах Борис Николов да прибере цигулката и да я предаде на Милка Кралева. Той се съгласи. Нареди на Петър Филипов да се върне цигулката, която съхраняваше рождения му брат Нойко в един гардероб близо 30 години. Донесоха я в София. После Борис съобщи на Кралевите и баща и дъщеря дойдоха и я взеха. После тази цигулка беше при мен около една година и бе поставена в специален калъф. По-късно дойде Кралю и аз му я дадох. Казах му „Ами ти, ако не я върна? Аз съм взел решението за нея?" Той мълчи. Казах му „Аз не съм крадец и мошеник. Ето цигулката!" И той я занесе в Бургас. Мошеникът се оказа, че е той. 9. И сега при срещата си на 22 ноември 2000 г. този Павел искаше 50000 долара /петдесет хиляди долара/. И се държа надменно с мене. Но целия разговор се водеше пред свидетел. Искаше пари и за знамето на Бялото Братство, за писмата на Учителя и за други архивни материали. А всичко това аз го бях събирал около 30 години. Бяха ме излъгали. Бяха ме изиграли. Бяха ме окрали. И накрая ме продаваха. Това бяха те-лъжци, крадци и мошеници, водени от Духа на Заблуждението. 10. На 22 декември 2000 г. Павел Милевски по телефона ми звъни и искаше среща с мен. Срещнахме се. Говорихме. Казах му, че преди това съм му давал 1000 марки, но сега нямам пари, И вече съм решил да не давам нищо, защото архива е мой. И не мога да си откупувам онова, което е мое. Той обеща да ми предаде целия архив без пари, да върне парите на онзи на когото бе продал част от архива и след това всичко да ми предаде. Обеща. Обеща твърдо. Но отново ме излъгаха. 11. На 7 януари 2001 г. беше ми позвъняно по телефона от него и си определихме среща в един безистен на ул. „Граф Игнатиев" N 28 да го чакам в 19 часа, за да ми предаде архива. Чаках един час до 20.00 часа. Не се яви. Излъга ме. Имах усещането, че някой минава покрай мен с трамвая и от там ми се присмиват. Тогава реших, че ще лиша от право на наследство и ще се откажа от онази, която се водеше по плът и по документи, че е моя дъщеря. През месец януари 2001 г. им. февруари направих това. Това нещо съм го описал подробно и когато му дойде времето ще бъде публикувано. 12. Ето така откраднаха, измамиха и разпродадоха всичко. Вината носи Кралю Кралев, дъщеря му Милка и внучката му Богдана. Изиграха ме по всички правила. За това предателство спрямо мен, спрямо Школата на Учителя и спрямо „Изгревът" прошка няма да има. А ще има възмездия и мнозина ще го проверят. Ще видят как действуват окултните закони на Бялото Братство. 13. И понеже не можеха да издържат в Бургас, то Кралю Кралев си продаде тристайния апартамент в Бургас и дойде в София и си купи апартамент, за да се укрие от бургазлии. Той смяташе, че тук ще го посрещнах с цветя. Но тук го отхвърлиха всички. Дъщеря му Милка замина за САЩ с един оркестър и не се върна през 2000 г., а внучката му Богдана замина декември 2001 г. за САЩ. Всичко, което бе написано в „Изгревът" том XI, стр. 794-803 се сбъдна. Българският национален дух ги избълва и изхвърли от България за предателството, което извършиха спрямо делото на Учителя и Учението. А това, което има да се случва то останалите живи, ще го проверят и опишат отново в „Изгревът" за поучение на онези, които ще дойдат за Учението на Учителя. 14. От 1969 г. до 1983 г. съм работил с Борис Николов, а с Мария Тодорова, до 1976 г., когато тя си замина от този свят. През цялото време подканвах Борис да ми предава, онези архивни материали за историята на Братството, които той съхраняваше на много места и които не бяха иззети от ежемесечните обиски на милицията и унищожени. Беше много трудно да се съхраняват тези неща. Борис се съгласи. Започна да ми предава разни материали. По едно време виждам и разбирам, че материали, които бяха приготвяни за мен, опаковани, изведнъж изчезват. Но това ставаше след като си замина Мария Тодорова през 1976 г. И накрая го хванах, че това което аз подреждах и опаковах, и минаваше през ръцете ми той го предаваше на Кралю Кралев от Бургас и то заради дъщеря му. Той бе на 76-77 г. и се опитваше да стане зет на Кралю и искаше дъщеря му за жена, която бе тогава на 23-24 години. Представяте ли си каква низост и извращение. И така той започва да им предава моя архив, за да му дадат дъщеря им. Искаше да я размени за архива. Но това бе престъпление към Школата на Учителя. И целият този архив сега се препродава за пари. Кралю Кралев и Милка Кралева го предадоха на един човек за го продава. Освен това аз влезнах в клопката и станах съпруг на дъщерята на Кралю. Уж да спасявам архива. Какво спасение. Онова, което аз оставих преди да замина за Либия 1983-1986 г. те не ми го върнаха. Излъгаха ме. Изиграха ме. Обраха ме. И сега ме продават. Предателство и то неописуемо. Ето това е положението.

IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС? 1. Историята на братските кръжоци в провинцията се започва в гр. Бургас и се свързва с името на Пеню Киров. 2. Първият опит за братска комуна се извършва в гр. Бургас, която се проваля. 3. Първата атака срещу последователите на Учителя Дънов започва от гр. Бургас, като духовенството пише специална брошура срещу Тодор Стоименов. 4. По време на Балканската война 1912-1913 г. Минчо Сотиров е редови офицер от войската и предвожда дружина, която воюва срещу турците от посока Бургас надолу по Черноморието. 5. По време на Европейската война или така наречената Първа световна война Минчо Сотиров е командир на Пети Бдински пехотен полк, наброяващ няколко стотин човека. Като командир на полка той е издавал заповеди „Огън по противника". И оръдията, пушките и картечниците са изсипвали огън всред неприятелските окопи. Той е проливал кръв. Воина е. 6. Една сутрин целият щаб на полка около 20 офицери са се събрали в една голяма палатка, която е била построена за съвещания на щаба. Минчо Сотиров е ръководел съвещанието за предстоящите действия на поверения му полк за борба срещу противника. 7. Изведнъж отвън се чува гласа на „вестовоя" т.е. на военния куриер, който е носел заповедите на командването до командира на полка. „Г-н командир, имате спешно писмо от София". Охраната на палатката на щаба не му разрешава да влезне вътре. Такава е била заповедта, да не се допуска никой по време на съвещание. Тогава чувайки гласа Минчо Сотиров излиза навън и на 20-30 метра от палатката го чака „вестовоя", пред него с пушка в ръка и затъкнат нож стоят на пост няколко войника. 8. Минчо Сотиров се приближавало вестовоя, протяга ръка, взима спешното писмо от София и в този момент се чува страшен гръм паднал от небето. Върху палатката на щаба, падат няколко снаряда и убиват всички на място. Не остава нито един жив, от онези които са в палатката. Целият полкови щаб е мъртъв. 9. Минчо Сотиров е вече залегнал на земята. Пушек и стенания се разнасят от всички страни. По едно време поглежда плика и вижда, че писмото е от Петър Дънов. Гледа и не вярва на очите си. Така писмото на Учителя Дънов го спасява от смърт. Тази опитност му показва и доказва кой е Учителя и какви са неговите възможности. Такива опитности той е имал много. Описал ги е но са изчезнали. 10. След войната Минчо Сотиров бива пенсиониран. Връща се в гр. Бургас и след смъртта на Пеню Киров оглавява и става ръководител на Бургаското Братство. Понеже е свикнал като командир да дава заповеди и е бил свикнал на военна дисциплина, то членовете на братския кръжок въстават срещу него и пишат няколко писма до Учителя да бъде сменен. По това време и от други братски кръжоци постъпват оплаквания срещу ръководителите, които се държат като военни командири и искат Учителя да ги смени. Тогава Учителя нарежда, че нито един ръководител няма да бъде сменен, а ще остане пожизнено ръководителя до смъртта си. И така остават несменяеми, което довежда до много протести. 11. Много пъти Минчо Сотиров прави опити да организира и да построи братски салон и дом в Бургас, но винаги се явявали разногласия и за най-различни поводи. Тогава той отива в София да пита Учителя за съвет и помощ. Учителят му казва така: „Както навремето цар Давид не му се даде от Йехова да построи дом Господен за Скинията на Йехова, понеже беше проливал много кръв, така и на теб не е позволено да построиш молитвен дом понеже също като командир на полк си проливал кръв. Както Господ каза на Давид, че друг ще бъде онзи, който ще построи дом Господен за Скинията, така и аз ти казвам, че друг ще дойде след тебе, който ще построи дом, молитвен дом за приятелите. Този разговор завършва. След това Минчо Сотиров напуска Бургас и други след него стават ръководители. 12. Онзи, които организира и започва да строи молитвен дом е Кралю Кралев. Приятелите от братството помагат с пари, труд и материали. Обръщат се към Братския съвет в гр. София, който им отпуска също пари. Накрая с общи усилия се построява. Когато решават да го освещават викат и Минчо Сотиров. След освещението, той става и разказва защо не е могъл да построи този молитвен дом и преразказва думите на Учителя. Тогава се обръща към Кралю, посочва го с пръст и казва: „Този построи дома, така както каза Учителя". Този разказ го знам от няколко места. А съм го записал и от Кралю Кралев, който бе за кратко време мой тъст. Какви времена на надежди и какви предателства след това дойдоха. Никога не предполагах, че съм се събрал с враговете си. 13. По-късно салона, който беше на негово име той го прехвърли на дъщеря си Милка Кралева. И когато започна да воюва, да води борба с другите му опоненти за власт, той загуби салона. Дъщеря му го продаде на друг и той обсеби всичко, което бе в него. А по-късно от своя страна също го продаде. 14. Цялата история е описана в „Изгревът" том XI, стр. 826-831, „Черният магьосник и омагьосаната принцеса". Прочетете я. Вярна е. 15. По същия начин както загубиха салона в София и целия Изгрев, по същия начин загубиха салоните в Нова Загора, във Варна. По един и същи сценарий, защото Силите на Разрушението бяха едни и същи и се ръководеха от едно и също място, от Духа на Заблуждението и Разрушението. 16. Салонът бе продаден, заключен и друг се настани да живее в него. Започнаха да водят дела пред съда. Онзи, който го бе продал имаше нотариален акт. Водиха дълги дела и похарчиха много пари и до 2002 г. още водят дела. А сега е продаден на друго лице. 17. По онова време от 1995 год. до 2001 год. аз ръководех и организирах отпечатването на оригиналното Слово на Учителя, което бях съхранявал 30 години. Ръководителите в провинцията в две поредни години ни правиха протоколи, че ще събират „десятък" и ще го дават за отпечатването на Словото по оригинала. Събираха, но ги насочваха на друго място и на мен, и за програмата чийто ръководител съм не дадоха нито стотинка. Писах на Димитър Добрев от Бургас да съберат пари и да финансират едно томче от Словото на Учителя. Даваха пари за адвокати, но не ги даваха за отпечатването на Словото. Ако бяха дали пари за Словото, то салона щеше да им се запази. А как? 18. Аз съхранявах оригиналния нотариален акт от салона в Бургас с имената на старите приятели, които са го построили. Аз го бях сложил в един плик, после го сложих в още по-голям плик, надписах го и го прибрах на скришно място, но на такова, че да мога да го намеря. И до днес не мога да го намеря. Търсих го. Ако го бях намерил щях да им го предам и щяха да си възвърнат салона. Но после разбрах, че те не искаха да дадат пари за отпечатването на Словото на Учителя, отхвърляха моята програма, а даваха пари за адвокати и за съдилища. Затова не се намери оригиналния нотариален акт и затова загубиха салона. Ако бяха дали пари, ако се бяха помолили на Учителя да се намери нотариалния акт, то Небето щеше да го извади от своето скривалище. Така всичко се затри. И нотариалният акт и салона.

III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА? 1. Скинията, която по Божие повеление Мойсей направи, за да могат в нея евреите да вършат своите богослужения към единствения Бог Йехова, който ги изведе от Египет. 2. В Скинията се намираше „Ковчега на Заветът" в който са били поставени плочите на Законът написани от Божията ръка и това е било Заветът на Бога с народа му Израилев. Там е била поставена в една златна стомна манна, събрана в пустинята, за да указва, че с Божият хляб са се хранили 40 години в пустинята. Бил е сложен и жезъла на Аарон, който беше процъфтял, доказващ, че Бог е избрал Аарон за негов пръв Свещенослужител. (Числа, гл. 17, ст. 1-12) 3. Скинията е била построена така, че да се разглобява на части и да се пренася при пътуването на евреите 40 години в пустинята. През нощта огненият стълб на Йехова ги е водил в пустинята и Скинията носена от свещениците заедно с ковчега са го следвали. Когато е спирал да се движи огненият стълб, евреите са спирали и тогава е падала небесната манна, което е било небесния хляб и те са се хранили. През деня облак разпростирайки се над евреите ги е пазел от изгарящото слънце на пустинята. 4. За цялото Богослужение виж „Изгревът" том XI, стр. 1-18, а за пасхата на Новия завет от стр. 19-35. А Славата Божия, която е посещавала Скинията е било едно видимо осеятелно видение, една светлина по-силна от тази на слънцето и те не са могли да я гледат. Славата Божия означава Светлината, която слиза от Божествения свят. 5. Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израел, бил посветен в тази си служба от пророк Самуил. Давид е бил от посветените, от вътрешната школа на есеите и е имал връзка с Христовия Дух. Давид е минал през много изпити на възход и падение, но е бил верен на Бог Йехова. Той е преместил Скинията заедно с Ковчега Господен в Йерусалим, за да се правят богослужения. Той е царувал 40 години, толкова колкото евреите са пътували през пустинята. Искал е да построи храм на Бога и да постави Ковчега на Заветът вътре и повече евреите да не пътуват, а веднъж завинаги да устроят своето царство тук. Но Бог не му разрешил. А защо? Защото е водил много войни, убивал е, омърсен е отвън с кръв. А това е вършел понеже е изпълнявал волята на Бог Йехова, да установи царство на евреите на Земята. И е успял. Но не е успял да построи дом Господен т.е. Храм за Господа за Богослужение. Господ го уверил, че това ще направи синът му. 6. Соломон, син на Давид е бил син на обещанието, понеже Бог е казал на Давид, че той не може да построи храм, а ще го построи онзи, който ще излезе от неговите чрезсла т.е. неговата плът и Духа Господен ще го води. Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломон към чужди богове и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон. 7. Храмът построен от Соломон е бил на върхът Мория. Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исак (Битие, гл. 22, ст. 1 ;2). Това е мястото където на първо място стои вярата в Бог Йехова и изпълнение на законите му. Но точно това не прави Соломон и затова еврейското царство се разрушава след смъртта на Соломон. И Йерусалим остава в Юдиното племе, то пази Скинията, ковчега и книгата със законите. Затова се казва и до днес, че Юдиното племе е хранител на Божия закон. 8. Отначало Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на отца си Давид (Царете III гл. 3, ст. 3) и вършеше жертвоприношения. И яви се Господ на Соломон по време на сън и даде му мъдрост, богатство и слово, но ако ходи в пътищата Господни и пази повеленията и заповедите на закона, така както е ходил и пазил отец му Давид (Царете III гл. З ст. 14). 9. Соломон съгради храма, дома Господен и внесе Ковчегът на Заветът. И беше осветен от идването на Славата Господня, от небесната светлина в храма и върху Израил. За втори път се яви Господ на Соломон и го предупреди, че ако се отклони от закона и не опазят заповедите му, и ако се поклонят на чужди богове, то Бог Йехова ще изкорени Израил от лицето на Земята и ще разруши този храм, които е построен в негово име. (III цар. гл. 9, ст. 4;9). 10. Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си. И за наказание яви се Господ на Соломон и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи. 11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години. А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноам, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йерусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам. Най-после след 33 години от построяването му е обран и разорен. 12. След различни разорения Соломоновия храм, след едно съществуване от около 416 години, той е съвършено разорен от Вавилонският цар Навуходоносор в 588 г. преди Христа. След 70 год. завръщайки се от вавилонски план, евреите се опитали да го построят отново. 70 години след разпъването на Христа под ръководството на римският пълководец Тит потушава бунт на евреите и от Йерусалим до морето от двете страни на пътя разпъва на кръст хиляди евреи. А градът разорява до основи. А римският император Адреан около 135 г. след Христа изгонил и пръснал евреите по света до ден днешен. 13. Понеже Учителят Дънов на много места говори, че днешните българи са представители на Юдиното племе и са преродени тук онези души, затова в българската история се повтарят същите етапи на древния Израил. Тогава са очаквали Месия и когато е дошъл те го разпъват. Същото положение е и с Учителя Дънов. Онзи Върховен вожд, който са чакали да дойде и да поведе Славянството. Той дойде, но българите не го разпознаха и го отхвърлиха. 14. Ето защо бе дадена историята на Антиминса и освобождението на България след 500 години Османско владичество. Виж „Изгревът" том XI, стр. 36159, за неговия Свещеник на Всевишнаго Бога от стр. 160-176 и Възраждането на България, стр. 177-346. За да се изучат тези етапи. 15. За идването на Великия Учител е дадено в „Изгревът" том XI, стр. 347-629. 16. А за Скрижалите на Духът виж „Изгревът" том XI, стр. 630-709. А за нарядите стр. 710-720. 17. Всички следващи етапи на Школата са описани в „Изгревът" том I до том XIV, за действието на Духът на Истината и Духът на Заблуждението. В Школата на Изгрева по времето на Учителя е присъствал Духа на Истината чрез Словото му, което е Слово на Бога. Но тук според думите на Учителя Дънов на Изгрева е съществувал и е пребивавал онзи „Александрийски дух", който е отклонил първородното Християнство на първоапостолите в църква и религия. Той е Духът на Заблуждението или Духа на Антихриста. 18. Чрез делата на последователите на Учителя Дънов ние съдим, кой е техния Учител, кой ги ръководи и какъв е техния път. Всичко това, което го имаше по времето на Давид и Соломон, същото се повтаря по времето на Христа, същото го имаме и при Школата на Учителя Дънов. 19. По времето на Учителя се повториха същите етапи. От 1900-1922 г. последователите му посещават различни частни домове, наемат салони, посещават съборите във Варна и Велико Търново. От 1922-1944 г. се построяват салони в София - два и в провинцията. Тези салони по един и същи начин, по един и същи план биват разрушени, както в София така и в провинцията. Единствено остава салона в гр. Айтос построен от Георги Куртев, но то прави изключение, защото за него е платено със скъпа цена. (Виж „Изгревът", том X за Айтоското братство, стр. 676-678).

II. САЛОНИТЕ, МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО, ОТРАЗЕНИ В „ИЗГРЕВЪТ" 1. Архитектурен план за благоустройство на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 87-88 2. Общение на човешките души Виж: „Изгревът" том I, стр. 85-87 3. Електричество на Изгрева и бунт на изгревяни Виж: „Изгревът" том I, стр. 89-93 4. Построяване на братски салон на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 96-98 5. Салонът на ул. „Оборище" N14 и свинете Виж: „Изгревът" том I, стр. 421-422 6. Своеволия на Изгрева Виж: „Изгревът" том I, стр. 424-426 7. Имотите на богатите братя Виж: „Изгревът", том I, стр. 427-428 8. Не наливайте вода в чужда воденица Виж: „Изгревът" том I, стр. 472-474 9. Никакви места Виж: „Изгревът" том I, стр. 428-429 10. Къде е Изгревът? Виж: „Изгревът" том I, стр. 429-430 11. Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София? Виж: „Изгревът" том I, стр. 605-613 12. Дяволът и неговите два крака Виж: „Изгревът" том I, стр. 616-617 13. Салоните на Бялото Братство Виж: „Изгревът" том I, стр. 617-618 14. Първите салони в София Виж: „Изгревът" том II, стр. 159-161 15. Кръчмата Виж: „Изгревът" том II, стр. 176-177 16. Вила за Учителя Виж: „Изгревът" том II, стр. 177-178 17. Общежитие на Изгрева Виж: „Изгревът" том II, стр. 183-184 18. Едно кътче от рая Виж: „Изгревът" том II, стр. 302-303 19. Места в село Бистрица за Новия Изгрев Виж: „Изгревът" том II, стр. 303-304 20. Гаргите и разрушителите на Изгрева Виж: „Изгревът" том II, стр. 305 21. Как се построи салона в село Мъглиш" Виж: „Изгревът" том II, стр. 357-358 22. Школата на Бялото Братство Виж: „Изгревът", том III, стр. 297-299 23. Къде е нашият салон? Виж: „Изгревът", том III, стр. 209, точка 12 24. Истинският Изгрев Виж: „Изгревът", том III, стр. 299, точка 16 25. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и уставите Виж: „Изгревът", том III, стр. 332-359 26. Разрушаване на Изгрева. Хронология на събитията до 1957 г. Виж: „Изгревът", том III, стр. 359-371 27. Разпродажбата на Изгрева Виж: „Изгревът" том IV, стр. 221-222 28. Изгревът и Духът на Словото Виж: „Изгревът" том IV, стр. 317-318 29. Защо на Изгрева не се построи дом на Братството? Виж: „Изгревът" том IV, стр. 337-338 30. Светлият салон на Изгрева Виж: „Изгревът" том IV, стр. 424-427 31. Салонът на Изгрева и Паша Виж: „Изгревът" том V, стр. 611-614 32. Продажбата на салона в Русе Виж: „Изгревът" том VI, стр. 677-678 33. Истинският салон Виж: „Изгревът" том VI, стр. 679 34. Салонът в гр. Русе Виж: „Изгревът" том VI, стр. 687-700 35. Салонът във гр. Варна Виж: „Изгревът", том VI, стр. 741, точка9,10 36. Как бяха закупени местата във Варна за Братството Виж: „Изгревът" том VI, стр. 742-745 37. Георги Драганов за салона в гр. Варна Виж: „Изгревът том VI, стр. 745-747 38. Гарант и ипотека на къща Виж: „Изгревът" том VII, стр. 79-81 39. Планът на Изгрева Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 28-29 40. Истинският Изгрев Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 30 41. Моите братовчеди Виж: „Изгревът" том VIII, стр.40 42. Новият жив Изгрев Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 522 43. Братско общежитие Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 711-712 44. Устройване на селището Изгрев Виж: „Изгревът" том IX, стр. 51-53

I. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ И ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО В „ИЗГРЕВЪТ" 1. Защо Учителят даде песента „Писмото"? Виж: „Изгревът" том I, стр. 513-514 2. Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев Виж: „Изгревът" том I, стр. 518-519 3. Изгревът и Бялото Братство Виж: „Изгревът" том I, стр. 415-419 4. Как и защо бе дадена песента „Писмото"? Виж: „Изгревът" том I, стр. 541-550 5. Дни и години на драматична развръзка Виж: „Изгревът" том I, стр. 593-600 6. Ръководителите Виж: „Изгревът" том II, стр. 385 7. Бялото Братство Виж: „Изгревът" том III, стр. 300-302 8. Пророчествата на Учителя за идните дни Виж: „Изгревът том III, стр. 315-316 9. Къде е Бялото Братство Виж: „Изгревът" том IV, стр. 293 10. Кои работят и кого славят Виж: „Изгревът" том IV, стр. 294-295 11. Небето няма да разреши Виж: „Изгревът", том IV, стр. 294 12. Съновидение преди разкола на Изгрева Виж: „Изгревът", том IV, стр. 524-526 13. Разривът Виж: „Изгревът" том IV, стр. 526-528 14. Служителите на двете ложи Виж: „Изгревът" том IV, стр. 530-532 15. Борби и изпитания Виж: „Изгревът" том IV, стр. 535-537 16. Разпни го! Пророчеството, което се изпълни Виж: „Изгревът" том IV, стр. 549-550 17. Отговорът. Самозванците Виж: „Изгревът" том IV, стр. 615-616, от т. 1 до т. 4 18. Къде е Школата на Бялото Братство? Виж: „Изгревът" том VII, стр. 100-101 19. Колко са учителите? Виж: „Изгревът" том VII, стр. 529-530 20. Новият жив Изгрев Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 522 21. Опити за организация в Школата Виж: „Изгревът" том IX, стр. 115-116 22. Избор на Братски съвет Виж: „Изгревът" том IX, стр. 206-208 23. Двата триъгълника на Черната ложа Виж: „Изгревът" том IX, стр. 825-831 24. Дяволът и неговите два крака. Единият му крак в София Виж: „Изгревът" том IX, стр. 831-833 25. Кои са враговете на Учението? Виж: „Изгревът" том XI, стр. 826-831 26. Разменната монета Виж: „Изгревът" том XI, стр. 832-834 27. За условията на последователите на Учителя Дънов Виж: „Изгревът" том XII, стр. 902 28. Железните и медните врати Виж: „Изгревът", том XIII, стр. 802-804 29. Доказателства за „Изгревът" Виж: „Изгревът", том XIII, стр. 805-807 30. Кога могат да бъдат братя в единомислие? Виж: „Изгревът" том XIII, стр. 801-802; стр. 882, стр. 887

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО „Ние сме от Бога, който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението". I Йоаново послание - гл. 4, ст. 6 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО I. Братският съвет и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в „Изгревът". II. Салоните, молитвените домове и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в „Изгревът". III. Защо цар Давид не можа да построи дом Господен на Скинията на Йехова? IV. Защо Минчо Сотиров не можа да построи дом Господен, да построи молитвен дом за Братството в гр. Бургас. V. Разпродажба на архива, събиран 30 години за историята на Бялото Братство, от Кралю Кралев и Милка Кралева. VI. Защо и как се разрушиха молитвените домове и салоните на общество Бяло Братство след заминаването на Учителя Дънов. VII. Букетът набран от Учителя за Мария Тодорова. VIII. Бистрица и бъдната Паневритмия. IX. На кого се нужни салони и молитвени домове. X. Духът на Истината в живота. Духът на Заблуждението в света. XI. „Изгревът" е мястото на Бялата и Черната ложа. XII. Дъновисти на „Изгревът". XIII. Бялата и Черната ложа в семействата на „Изгревът". XIV. Как Черната и Бялата ложа работиха в Париж за Учителя Дънов. XV. Мария Христова - жената с двете лица. XVI. Спиритизъм, медиумизъм и проводници - слугите на „Духът на Заблуждението". XVII. Труд без автор и без име. XVIII. Паневритмията - хармония на Духът чрез мелодия, текст и движения. XIX. Как да се запази чистотата на Паневритмията XX. България гори, запалена от българи по плът, но чужденци и врагове подух. XXI. Още за архива на Анина Бертоли при семейство Гобо. XXII. Писмо на Елена Фомичева от 16.IX.2000 г. XXIII. Кой и защо иска да отхвърли „Изгревът", том XIV и Свещените думи на Учителя Дънов към ученика. Доказателства и приложения. XXIV. Жечо Панайотов. XXV. Николай Дойнов.

5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР. (Кратки бележки) "Всемирна летопис", Г. III, кн. 5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. III, кн. 6 (II. 1924), с. 135-139; Изящните изкуства, взети в своята съвокупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свет, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответствуват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет. Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести. Великият поет е проводник на красотата на всички небесни форми и прояви, които са понятни за човека. И както слънчевият лъч, който, когато премине през призмата, се разлага на всички цветове на спектъра, така и духовната красота се възприема и предава от духа и душата на великия поет, които вибрират със същия темп и със същата приятност, както у първоизточника им. Той открива дълбоките небесни тайни чрез своята интуиция, схваща ги със своя високо развит ум и ги изразява на другите в ритмична, звучна, музикална реч. Той е ясновидец и певец на красотата, но той същевременно и възвестител, пророк на истината. Той е едновременно посланик на небето, и маг, и учител, и любвеобилен възпитател. Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато отруденият, обремененият от житейски грижи, вълнения и неволи брат прочете вдъхновените мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтон, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и много други. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гьоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Йерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давид се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли. Всичко живо, което възнася гласни молитви към Създателя, слива своето отделно съществуване с всемирния живот. Средството за това е музиката. Но тя, освен естествените си органи, има и изкуствени, направени от хората: чрез тия инструменти се схващат трептенията на невидимия свет и се изразяват индивидуалните мисли, чувства и желания. Всеки човек има свой специфичен тон, който съответствува на тона на владеещата го планета, и съобразно с него, той се свързва хармонично с другите хора или се отдалечава от тях. Хората образуват помежду си акорди и дисонанси. Мъжът и жената в брака са в хармония, ако съчетанието им е по Бога, т. е. ако, покрай другите си духовни качества, с които взаимно се допълват, имат и хармонични тонове. В противен случай, бракът е неестествен и опорочен, той е едно продължително мъчение и агония. Музиката е израз на Духа. Целта, към която се стреми човешката душа, е сливане с Божествения Дух. Затова и музиката, за да спомогне на душата да постигне това единение, тряба да създава единство на впечатлението, т. е. да реализира закона на небесната хармония. Върху тоя закон се гради всека мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада. От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърцето. * Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада. Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и прочее.). При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успел да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: верата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най-високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременият живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следователно художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; трябва да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; трябва да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", и прочее. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в цялото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за да ги въплъти във видими за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоещите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релйефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение. Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стоеща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука и извикал: "продумай!".А може да говори само душата т. е. Бог, който я е излъчил. Следователно, окултният смисъл на това изкуство се състои в изображението на духовния живот. Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените "пластически" изкуства в произведенията на окултната архитектура И тая, последнята, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е. върху магията на числата. Архитектурата е музика, защото, като нея, разсчита върху съразмерностите и формите. Това никога досега - до откровенията на окултизма - нито се е знаело и практикувало, нито даже се е подозирало. Прелс в цитираното по- горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: "Основите на позитивната естетика" и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тех е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т.е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща". Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете... (к.н.)"[1] Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем боговете", но то никак не значи, че "те" не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата са същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мерка на звуковете, то линията е мерка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства. Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации. "Кордите, чрез своите вибрации - казва Saint-Yves d'Alveydre в своя Archuomutre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de I'antiquitn mforme synthntique de tous les arts contemporains) -като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните са причината, а другите - ефекта. Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които са точно и теоретически подобни, т. е. от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр. Музикалното правило удовлетворява в архитектурата следните условия: то е аритмологическо чрез числата си и дава съразмерностите; то е морфологическо чрез вибрациите си и дава формите; то е метрологическо, защото съответствува точно на метъра и, най-сетне, то е археометрическо чрез съответствията си с Археометъра". Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (гръцки и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа - триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа - триъгълникът на Мария. Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория - формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите. Същото се потвърдява и в Библията (Изход, гл. 25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мерка на всичките системи на пропорциите е лакътя. "Ако - пояснява Saint- Yves - отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия триъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най- съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на някакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него в форма на заповеди". Според таз, предписана от Бога, мерка - лакътя - са били съградени скинията и храма на Соломона '). Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки са сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека. Усъвършенствувани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенствуване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. -------------------------------------------------------------- [1] За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д'Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации.

4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..." Йов -23:3 "Бог е любов"... Първо послание на Йоан, 4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече? Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини? Узнах ли тайните, които първен ми обрече? Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини? Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 5 Единица - Бог. В любовта е животът. Тя го ражда и възражда. Без любов няма живот. Бог е любов - основа и синтез на всемирния живот. Буквата А, алеф, алфа, Начало, Дух, - Пътят. Посветителният процес. Висшият аркан. Всеобятният: не всякога е позволено да се произнася свещеното име. "Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса". Съвършенството е крайната цел, Центъра, Изворът на целокупния, космическия живот, под стражата на седемте блестящи духове. Велико и неизразимо е блаженството на постоянното преживяване в Любовта на Бога живаго! - Три са главните етапи: очистване, приготовление и съединение - развитие, знание и власт над стихиите или елементите (принципите) на кватернера: Огъньтъ, Водата, Въздухът и Земята. Астрологически, те групират 12-те домове, на които се дели небето и в всеки от които лежи по един знак на зодиака. Те са четирите триъгълници или троичности. Земният и водният се пресичат и образуват живата хексаграма, изобразена в магическия печат на Соломон. Човечеството прекарва сега воден живот, т. е. живее във водния триъгълник, защото нашата слънчева система се намира в знака Аквариус (Водолей). Всеки човек се манифестира в един от елементите, според степента на своята еволюция, което се познава в рождения му хороскоп по зодиачния знак и владетеля му (една от планетите). От това може да се заключава и за етапите на посветителния процес, който е изминал. Всеки елемент е отразен в човешкия организъм: Огънят съответствува на топлината, resp. електричеството, Въздухът - на дишането, Водата - на кръвта и лимфата и Земята - на твърдото вещество. Петият елемент или есенция (квинтесенцията) е Духът (Spiritus mundi или sanctus - Руах-Елохим), който събира, свързва, слива, сгъстява, оформява и оживотворява другите. Той е неизчерпаемият източник и двигател на всяка енергия, диханието на Логоса. Той образува обективната материя на всичките полета (планове) на всемира. Всеки зодиачен знак владее определена част или орган от тялото на човека, около което се извива тъй наречения "мистичен змей" (целият зодиак). Така, физическото и духовното тело на човека са свързани със зодиака и планетите от нашия космос, а последният - с безчислените вселени. С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу". Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното. Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр. През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е. целото Зло в неговите всестранни прояви, освобождава се от веригите на своето земно аз (материалната си индивидуалност) и чрез "мистичната смърт" (всесъжението и развитието на будическото тело - състоянието на Христа), влиза в безграничната област на вечната хармония, всезнанието и всемогъщието, т. е. реализира висшия живот на всеобемната любов, която е "връзката на съвършенството". "Стар" е санскритска дума с няколко значения. "Старият с дни" (Даниел - 7; 9). "Везните се покоят в тялото на Стария с дни" (Сифра Дзениута, ключ на Сефер-ха-Зо-ар - 2; 7). "Светкавиците му развиделяват вселената" (Пс. 97; 4). Световете се създават и изчезват чрез издишване и вдишване на Бога, т. е. инволютивно и еволютивно - процес, който ги разделя, съединява и уравновесява на Везните, за да се хармонизира целокупното битие. Всичките светове, следов., са преходни: Божият Дух ги твори, развива и поддържа за известен период (големата Манвантара - 55 трилиона слънчеви години), след което настъпва пълното им разрушение (пралая у индусите), защото Духът се оттегля в себе си, а после става ново издишване и творчеството се възобновява. Бог е Началото, Бащата, Абба, и от Него произлиза всичко. "В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценденталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ? Следователно Бог е Причината, Началото и Мярката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име .... - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последната се изявява чрез ума, сърцето и волята в мисъл, чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията. - Синът - Любовта проявена. Космическият Христос е предсъществувал света. "И сега прослави ме Ти, Отче, у самаго Тебе, с славата, която имах у Тебе, преди създание мира". Синът Божи, второто лице на Троицата, изпълва с аурата си цялата вселена и се проявява всъде, живее във всички царства. "Защото си ме възлюбил преди създание мира": Любовта на Бога е творческата сила. Чрез нея Словото създаде световете и живота в тях. "И видя Бог всичко, което направи; и ето, беше твърде добро". Но Любовта се въплъти в Сина Човешки. "Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего еднороднаго, за да не погине всеки, който верва в Него, но да има живот вечен". Бог, ограничен, зум-ме-зум, проявен в Исуса, роден по плът в яслите, които са емблема на смирението и служението, във Витлеем или Бетлехем, което значи в дома на живия хлеб, мистичният хлеб на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това припомня великия божествен акт, който роди всемирния живот чрез Христа. Археите или Духовете на безкрайното време са третия чин оттретята иерархия или Началствата. ЕК От сини висини гръмовен глас долита: "о жива глъбина от изворни води, за мойто творческо дихание открита, благословена днес и вечно ти бъди! Във теб изливам аз кръвта си съкровена, а ти ми връщаш мед и млечни сокове - о сестро прелестна, бъди благословена, сега и всякога, през всички векове!..." И чува се тътнеж от хиляди води, въздишка сладостна от девствени гърди: "о жив небесен лъч, владетел на сърдцето, към теб възнасям аз дъха на битието и раждам твоя блян - плода си съкровен... Бъди благословен, бъди благословен!..." През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?... От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар? Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен. Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистката молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царят на царете, владетелят на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: ти право казваш, че аз съм цар. Аз за това се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината". - "И ще царува над дома Яковов в веки, и царството му не ще има край" (Лука - 1; 33). - Преобличане в чисто одеяние - тялото на Славата чрез изкуплението от греха, т. е. чрез Христа, изкупителната жертва. - Според Leonard Bosman (вж. книгата му: "Amen, the Key of the Universe", стр. 118), числената стойност на тая свещена дума Амин е равна на стойността на Божието име Йехова - Адни (Адонай), защото А =1, М = 40 и N = 50, а всичко 91, което пък е равно на пълното число 10. Тази книга, преведена в списание Всемирна летопис (год. IV), трябва да се прочете от всекиго. 144,000 Откриха се куполите десетократно, и ето множество, с каденйе ароматно, запе великата симфония: "Хвала! - шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца - безгрешните сърдца... И рекоха стоящему на Планината: "призри там долу, с милост и любов призри, ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! - бену, бену шелла!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. • с. 9 144,000 - През десетте зони или планове (измерения) на всемирния живот. Махар-абба- Бену шеллаа... (Учителю - и Отче мой - благослови Ти ученика... ) - Молитвата е висшия акт на душата. "Голяма сила има усърдната молба на праведния" (Посл. Яковово-5;1 6). Всемирната благодарителна молитва е непрестанно въздихание на цялото Творение към Великия Отец. "Всичкото създание съвокупно въздиша и Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания" (Римл. - 8; 22-24). Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя. Само неразумният човек не знае и не изпълнява тоя велик и благотворен закон на Мирозданието. Множеството на 144,000-те избраници (1+4 + 4 + 000 = 9, свещеното, йерархическото число на човечеството), служителите на Бога, запечатани с блестящ печат на челата им, управниците на световете и на съдбините им, изкупените от земята, които не се оскверниха от жени, защото са вечно девствени - те пееха и пеят великата симфония на всеобщото благодарение (хармонията на всемира), с кадене ароматно (Изход - 30; 35), те свиреха и свирят с 144,000 арфи одата на целокупния Космос към Пресвятия, те следваха и следват навред Агнето, защото са непорочни, безгрешни сърца - всемирните светли братя (Откровение - 14; 1-5). Агнето или Агнецът, стоящият на Планината, Огънят на Божествената любов, Великата жертва, който държи Книгата на живота, запечатана със седемте печати, на ведически език Меша, на старо-еврейски Мешия, а сега Месия, т. е. този, който се пожертвува за човешкия род. "Намерихме Месия, който се тълкува Христос" (Йоан - 1; 41). Индуският бог на огъня се нарича Агни, представен е със седем езици, които символизират седемте превръщания на татвите. Иса-Аджа на зендски значи: жертва на агнето. Астрологически, Месия съответствува на зодиачния знак Овен, който се полага жертва. - 144,000! Тия хиляди в божествената математика са недостижими за човешките изчисления! ЕМАНОИЛ Проникна светъл лъч от висини незнайни през девствената плът на Майката света и в миг преобразен, чрез връзки живи, тайни, в човешки младенец откри се на света! О Габриел могъщ, посланик серафимски, какъв бе чудният, великият ти дар, да възвестиш със крин, във Назарета римски, че иде кат човек космическият Цар? Вълшебно действие със сила непонятна, и днес мълчи, кат сфинкс в пустиня необятна, без пряк ответ: как се роди Йешу-ва-Ра? Той бе Еманоил: невидим рог събра от седемте поля есенцията вечна и въплъти всред нас благодатта предвечна!... През бездните и Върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 20 Еманоил - Зачатие - Според съвременните човешки понятия, понеже живеем под действието на физиологическите закони, човекът се ражда от човек. За раждането на Исуса имаме свидетелството, освен на евангелистите, още и на ап. Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл. 1; 3). "И Словото стана плът, и всели се между нас" (Йоан - 1 ;14). Следователно в случая има духовно зачатие и физическо раждане. "Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж. коментара към сонета "Мариа"). По този въпрос има огромна литература. След дълги пререкания на църковните писатели от първите векове след Христа, биде прокламирана, най-после, на Миланския събор, девствеността на Мария, според заключението на Свети Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия път, а раждането му по обикновения". Това е официалната формула на католишката църква. В същност, духовният план владее всички материални възможности, защото Духът е, който повелява и съгражда, а материята се подчинява и изпълнява. "Аве, Отче, на тебе е всичко възможно" (Марко -14; 39). "А Исус рече: у Бога всичко е възможно"(Ibid. - 10;27). "Невъзможното у човеците, у Бога е възможно" (Лука - 18; 27). Никакво нарушение на природните закони не е станало: дева Мария е била позната (посетена) от Духа Свети, за да даде живот на синтеза на човечеството във физическия свят. Роди се Еманоил, т. е. "Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт. 4; 4), "проводи Бог Сина си, който се роди от жена" (Ibid. - Галат. 4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3). "Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син и ще наречеш името му Исус, той ще бъде велик, и син на Вишнаго ще се нарече" (Лука - 1;28-32). А Габриел значи вчовечаване на Бога, т. е. проява на Бога в човешка форма. Той е архангел от деветата иерархия на Серафимите, един от седемте светли божи духове, който управлява небесните води и укротява избухващите пламъци на Огнената Змия. Той е ангелът на Луната, resp. на жената и на надеждата. Първият, който говори за архангела Габриела, е пророк Даниел: "и като още говорех в молитвата, мъжът Габриел, когото бях видял във видението по-напред, като летеше, скоро допре се до мене около часа на вечерната молитва..." - 8; 16 и 9; 21. "Аз съм Габриел, който предстоя пред Бога, и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя" (Лука - 1; 19). ПЕНТАГРАМЪТ "Ессе Ното..." Дошли от Изгрева и тримата - три света, дароносители от храма на Съвета: видели знака му - петлъчната звезда - и тръгнали на път, без зов и без следа... И му поднесли дар: единът - чисто злато, а вторият - ливант, съкровище богато, и третият - съсъд с измирна, фин балсам, и върнали се пак в далечния си храм... О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта, О Балтазар, търсящ мира и Любовта, О Катзахар, могъщ рушител на смъртта, къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм? Във някой кладенец ли падна тайно там? Или пък потъмне във земния си храм?... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 21 Пентаграмът - Раждане. Свещеният знак на Бого-човека. "А когато се роди Исус в Витлеем, ета мъдреци от изток, пристигнаха в Ерусалим и казваха: где е, що се е родил, цар Юдейски? Защото звездата му видяхме на изток и дойдохме да му се поклоним" (Матея - 2; 1 и 2). Тя е пламтящата звезда (с единия връх нагоре) на Абсолютния, Единия. Тя предхождаше тримата царе-маги (за четвъртият тайната е запечатана) и показваше пътя им към люлката на новото човечество, в което се олицетворяваше всемирния синтез: висшето Знание, неизменната Любов, безсмъртната Истина. Тя е изразена от Ев. Йоана в следното петостишие: "1. В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2. То в начало бе у Бога. 3. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. 4. В него бе живота, и животът бе виделината на човеците. 5. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе". Пет стиха или еманации от петте лъчи на пътеводната звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека. "И като видяха звездата[1], зарадваха се с радост твърде голяма. И като влязоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха, та му се поклониха. И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвят -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; и смирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието. "Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор. владетелят на светлината (Слънцето), посланикът - Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гьоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека. Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената, пътеводната звезда. Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си?" (Павел - I Коринт. 6; 19). "Защото вие сте храм на Бога живаго" (Ibidem-I I Коринт. 6;16). Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг път в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма. --------------------------------- [1] Съвпадът на Сатурна с Юпитера и Марса в знака Риби и в връзка с Венера и Земята.

3. POESIA MYSTICA ЗЕМЯ (Из сбирката: „През бездните и върховете“) „…Отец ми земеделецът“. Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда . . . * И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца . . . * Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. * Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Земя - Бог работи върху душата, както преди, така и след въплътяването й (минаването й през зодиака) - до възвръщането й в достигнатото небесно жилище: тя се пречиства от миналите порочни остатъци, придобива нови опитности и добродетели и, обновена, лесно минава през черната зона на низшия астрал - "звездния път". КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27 KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!... O, give me the daily bread of holy sacrifice and more piety and more Love, the tried soul to draw up abundant power under the sweet burden of Father's calling!... O, give me the living bread of charming light - that bondless space for sublime freedom, and more wings - for the highest flight!... Then I shall fly up to the brightest bosom, to the jasper's town of my white brethren, with my daily bread - toward the Power-Life!... Sofia. 1925 "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27 Карма - Индивидуална и колективна (лична, семейна, народна, племенна, расова, общочовешка). Закон за причината и последицата, т.е. възмездието на всяка мисъл, чувство и действие. Всеки индивид или колективитет кове сам бъдещето си: убиецът ще бъде убит, крадецът ще бъде ограбен, блудникът - обезчестен и наказан, лъжецът, клеветникът или злоезичникът ще онемее и пр. "И ще излезат - онези, които са правили добро, в възкресение на живот, а които са правили зло, в възкресение за осъждане" (Йоан - 5; 29). "Всички, които хванат нож, от нож ще загинат" (Матей - 26; 52). "Блажени сте, когато ви похулят" (Ibid. - 5; 11). Всичко се отразява и записва в астрала и образува така наречената "акашова хроника" на живота. Тия негативни астрални клишета, проектирани във великата книга на природата, се възпроизвеждат в физическия свет като положителни факти, като последица от помишлението, чувствуването и деянието. Следователно, за да може да се получи добра или хармонична карма, трябва да се победят, подчинят и унищожат низшите елементи, сили, влечения и влияния и да се установи фактически пълна хармония със законите на природата в личния и социалния живот. Това са всекидневните изпити, насъщният хляб, завещан от Христа, неговата "плът". Есеите, школата на които е посетил Учителят, не са споделяли фарисейското учение за наказанието след греха. Човекът не "плаща" чрез ликвидацията на кармата си, а се пречиства, засилва и издига, т. е. освобождава се. Изпитанията донасят духовни богатства, изкупват съкровища - висши блага за душата, защото са "хлябът на силните". Страданието и горестта са "висши прояви на любовта", небесни пратеници, за да ни заведат при Бога. Само онзи, който люби, т. е. който е възприел и оживил в себе си принципа на Божествената Любов и плода на Духа - милосърдието, само той може да се жертвува и да се издигне до Бога под тихия Му напев, т. е. под тихия говор на Любовта. Чудото със слепородения (Йоан - 9; 3) показва частично учението на Христа за кармата, защото: "нито е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата божии на него". Живият, истинният, божият хляб, хлябът или нектарът на вечния живот, "Амрита" - безсмъртният Христос (Ев. Йоана - 6; 33 и след.), той е чаровната светлина - "аз съм виделина на света", истината, която дава свобода върховна - "ако Синът ви освободи, ще бъдете свободни" (Йоан - 8; 32 и 36). "И рекох: дано би ми се дали крила като гълъбови! Щях да литна и да си почина" (Псалом 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата. "Градът голям, светият Ерусалим, новият, който слезваше от небето, с ясписова светлост и слава Божия" (Откровение - 21; 10-11). С пот се добива хляба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излюпено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот. Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26). АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна! Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 66 - рубрика Из сбирката "През бездните и върховете" Анхира - Първично име на живо същество, носено из всемира от една йерархия. То притежава всички условия за проявата на гъстата материя. Зелената му дреха е финна материя, излъчвана в междупланетното пространство, невидима и неосезаема, съдържаща четирите елементи на живота и отразяваща зеленикава светлина. По нея и проникват от нея, тоя жив организъм се носи с непонятна бързина, докато се пречисти, астрализира и трансформира в по-съвършен свет. Зеленият цвят е символ на растеж. Паралел из живота (вж. по-нататък сонета "Nocturne" и коментара към него).

2. ИЗ "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди!"... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.III.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради тяхната видима форма, краска и дъх - не би изразил във всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всяко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свят. Върху магическите растения изобщо и тяхната служба в живота може да се напише цяло съчинение. Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в тяхната вътрешна връзка? СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.X.1920), с. 3 рубрика Нова естетика Славей - Душата е крилата, тя пее, желай, копнее. Нейният псалом е химнът на живота. Великата му тайна се разкрива в магическата хармония на Духа. Всемирът говори чрез индивидуалната душа. Славеят, гълъбът и др. подобни пойни птици са висши символи на космическата реалност. ТИХИЯТ ГЛАС Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас? О, какъв свят лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз! Свят без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир! Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... Къде летиш, дете незабравимо? В кой мир блести блажения ти лик? Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух. Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата. БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме и плакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество. Всеки народ си има своя ангел-ръководител. "И яви се Павлу нощем видение: човек някойси македонец стоеше, та му се молеше и казваше: мини в Македония и помогни ни" (Деяния Апост. -16; 9). Бог е определил границите на народите, според броя на ангелите, на които ги е поверил. Всеки народ треба да изпълнява волята на Бога чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно. В противен случай, очаква го участта на еврейския народ или на други изчезнали народи. И животът на българския народ трябва да се одухотвори... Да екнат песните сионски!... СБОГОМ, МАКЕДОНИЙО СТРАДАЛНА! (Поема - Начало от встъплението) Далеч от родний край, във чуждите страни Ний всинца бягаме, злочести синове На наш'та татковина Македонйя! Тъгите, веселбите, младост, старини Прекарваме далеч... На наш'те гробове Сълзи не ще пролей там някоя душа - Свещенните сълзи на майката ни клета!... И нивга, може-би, тя в влажната земя Не ще забие кръст във памет на поета... Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът, Че те оставям веч... прости, за сетен път!... Немога ази в теб, немога да живея. За твойта участ зла, за твоите страданья, Във друг злокобен край сълзите си ще лея. Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья, А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?... Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян! Долини сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи! за тебе никой няма сили За помощ веч... Дали тъз хубава природа С насмешка ти дари тез прелести без край?... А ти, ридай, ридай, въздишай за свобода!... Битоля, 22 Юлий, 1893 г. Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898. - с. 33-34 Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. В град Битоля - Македония. БЛАГОДАРЯ! "... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!..." Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? - О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване. По тия въпроси може да се препоръча, покрай съчиненията на окултистите-класици (между които, на първо място, е Сведенборг), и една ценна студия на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват. Ангелите са чисто духовни същества. Те са деца на светлината, благостта и милосърдието -служебни духове. Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на Бога. На старо-еврейски: "малваах". Мойсей твърди, че ангелите са създадени едновременно с небето, т. е. в първия ден, а Иов (38; 4-7) казва: "Отговори Господ Иову из бурята и рече: ... къде беше ти, когато основах земята? Извести ми, ако имаш разум? Кой положи мерките й? Кажи, ако знаещ. Или кой тегли равномер по нея? На какво са утвърдени основанията й? Или кой положи крайъгълния й камък, когато звездите на зората пееха наедно и всичките божии синове радостно викаха?"... Тия божии синове са ангелите. Евреите и сега мислят, че Бог създаде архангелите във втория ден на творението. Имената на повечето архангели окончават на ел, което е едно от многото имена божии: Михаел, Рафаел, Габриел и пр. Ангелите, според Диониси Ареопагитски (вж. Деяния Апостолски - 17 : 34), съставляват три иерархии, с по три чинове в всека от тях: I йерархия - Серафими, Херувими и Престоли (тронове); II йерархия - Господства, Сили и Власти и III йерархия - Началства, Архангели и Ангели. Навсякъде в Библията (в Стария и Новия завет) се говори за разните чинове ангели. Точното им число не е означено в Писанието. Впрочем, броят на ангелите е непонятен за човека. И Исус е казал: "дали мислиш, че не мога сега да се примоля на Отца си и да ми представи повече от дванадесет легиона ангели" (т. е. 72,000)?" (Матея-26; 53) И по-рано: "гледайте да не презрете едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца, който е на небеса" (Ibidem - 18; 10). "Ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него; наглед бе той като бляскавица и облеклото му бяло като cняг". (Матей, 28). "И ето ангел Господен предстана и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: ставай скоро, и паднаха веригите от ръцете му... И казва му: облечи дрехата си и ела след мене... И като излязоха, ангелът отстъпи от него... И Петър дойде в себе си и рече: сега наистина зная, че Господ проводи ангела своего и ме избави от ръката Иродова" (Деян. Апостолски - 12; 7-11). "И на часа го порази ангел Господен, защото не въздаде (Цар Ирод) славата на Бога; и изяден бе от червеи и умре" (Деян. Апостолски - 12; 23). Ангелите са покровители на цели държави, нации, области, градове и отделни лица. Йоан говори в Откровението за ангелите на седемте църкви и "видях седемте ангели, които стояха пред Бога" (Ibid. - 8; 2). - Има разногласие, дали ангелите се въплътяват в човешки същества, т. е. дали се деградират в по-нисше състояние, или не. "Що е човек, та да го помниш? Или син човешки, та да го посещаваш? А ти си го направил малко по-долен от ангелите..." (Пс. 8; 4-5). Според книгата на Еноха (Битие -6; 2): "тогаз синовете божии, като гледаха дъщерите човешки, че бяха красни, взеха си жени от всички, що избраха". Равините превождат: "синовете на божествената раса", т. е. адамитската, а не ангелите. Ние знаем, обаче, че както светиите и великите учители, така и ангелите могат, по волята божия, да се въплътяват на земята, като пратеници за изпълнение на определена мисия... (вж. коментарът към сонета "Пентаграмът"). И, наистина, има много прекрасни ангели (а ангелската красота е непонятна на съвременните хора), въплътени на земята в човешка форма, които, като оцапат красивите си дрешки, трябва отново да ги перат и да се чистят в божествената баня... За ангелските гласове се казва, че най- високото човешко сопрано на земята е най-низкия бас на небето! А за езика на ангелите вж. статия от Емануел Сведенборг в списание "Всемирна летопис", год. IV, кн. I. БРАК Дете, кога цъфна, след люта зима, на Майката из сочните гърди, пред твойта красота неизразима угаснаха последните звезди! И Слънцето блесна във свойта слава, възрадвано от твоя чуден лик, и дар нетлен, с какъвто то дарява, прати на теб от извора велик... И, с тоя дар във брачни връзки сляна, ще засияйш честита и засмена, по-светла от най-светлите звезди! Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз - лъч, ти - роза в моите гърди! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята. В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифер, носителят на светлината, за когото говори апостол Петър: "светило, което свети в тъмно място, догде се зазори денят и зорницата изгрее в сърцата ваши" (II - 1 ; 19) и прочее. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята? СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят в всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?... Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление. У Бога всичко е възможно: за любовта прегради няма, тя е безгранична и необятна като Него. Първата змия - старовременната. Неразривната магнетична връзка между слънцето и земята. Астрализирането на земята. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце?... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 8 (1.I.1920), с. 2 ЛИЛИЯ "Разгледайте лилиите как растят... нито Соломон в всичката си слава се облече като една от тях..." Лука, 12;27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик - във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье - във блян за щастие всред мразовити дни?... Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай - на Гения Му чист творение последно... Но моето сърдце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото. Такава душа, сродна с лилията, със своята външна и вътрешна чистота, с нежността на своите духовни краски и с трепетите на своето благоухание, изразявано постоянно във възвишена интелигентност, благородство, доброта, търпение, въздържание, самообладание, благост, смирение, кротост, самопожертвуване, милосърдие и любов-т. е. с всичките плодове на Духа - е един идеал, свят от красоти и светлини без край, с който може и заслужава да се живее. Шестолистното венче на лилията, със златното слънце в центъра, символизира закона на еволюцията: то образува двата триъгълника - на Духа и материята. ПРЕЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърдцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се ръка и там, да ме убий, аз питам, в смут дълбок: змиярника - земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?... О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърдцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с. 3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмяната на духовните енергии, особено когато и природата празнува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от вехтозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава... " Псалом 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!... 24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице? Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия - данта на горестта... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе сявга в мен - аз победих врагът! 27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази, вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи!"... И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: "душа-титан, влачи веригите, влачи!"... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието. "Ново слънце" и "нов град" - виж Откровение на свети Йоан. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове. ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата! И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта, може да плаче за другите и за своята земна участ. Писанието свидетелствува, че и Исус е плакал два пъти: за Ерусалим и неговото разорение, понеже не разумя мисията на Исуса, и за Лазара (Лука - 19 : 41 и Йоан - 11 : 35). Човешките сълзи са магически екстракт, когато се проливат от най-силни и най-искрени (любовни или екстазни) вълнения: тогава те са топла, целебна баня за живите и за обезплътените. Обаче, душите на последните се измъчват от сълзите на близките си. От физическо гледище, сълзите са лечебна течност - за онзи, който ги пролива и за другите. Със собствените си сълзи можете да излекувате и една своя физическа рана. А душата се облекчава след силен плач. В знаменитата поема "Плач Иеремиев" са изразени великите вопли на душата. "Очите ми повехнаха от сълзи, окото ми капе и не престава, защото няма отрада, догде се Господ наведе и погледне от небето". - "Защото Господ не отхвърля в век, но ако и да оскърби, то пак и ще помилва, според множеството на милостта си". - "Върни ни, Господи, към тебе, и ще се върнем, обнови дните ни като изпърво" (Плач Иеремиев - 23 и 5). Някои казват: "има девет категории сълзи, защото има девет вида страдания - скърби в сърцето - от които то се облива с кръв. Но кръвта на Духа наследва Царството Божие"... Ужасен е процесът на кармаата... А общочовешката карма заслужва човешките сълзи. Но има самозвани "учители" на земята, които са неспособни да пролеят нито една сълза за никого и за нищо!... СИНИТЕ ОЧИ Напраздно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди - плеада цяла - последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстат не убива и че, след огъня, разпятйето открива върховни красоти... През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин - в небесната градина на сините очи... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота. В всичките превъплътявания тя се проявява в разни форми на чистата девственост и синия цвят. Чрез очите прозира и говори самата душа. И затова поетът Емерсон е казал: "очите говорят на всички езици". Но на земята има много сини очи, които фалшифицират духовните истини и покварят живота... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептещ венец - но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърдцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм - но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се - с твоя млад, велик жених!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле. РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърдце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх. Идеалът за достижение е един: Абсолютната Красота е неразделна от Абсолютната Истина на Отца на светлините. Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс. 48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и във вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. "Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски йерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 201 - рубрика Нова естетика ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог. И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа. Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци... ПРИСЪДАТА "Само Ти ме познаваш" Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор - затуй ли че, във дружба със звездите копнее тя за волност и простор?... Посягат на душата ми вразите и примки й тъкат за мрачен плен - затуй ли че с светлика на звездите изпълва тя най-чистия си блен?... Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика ОРЕЛ "На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"... Псалом 91:2[1] Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!... И с сетен, огнен поглед устремен във чашата горчива на съдбата, той с ужас изпищя: несбъднат блен, кат остър меч, прониза му душата!... И полетя към бездната стремглаво, изгубил всяка мощ и земна слава и - перлите на своето сърдце!... Но не загина жителят небесен: към висини надзвездни, в миг потресен, поеха го невидими ръце... 10. X. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 - рубрика Нова естетика Орел - Орелът е едно от седемте магически животни. Съставна част на символичната фигура на сфинкса, който представлява синтеза на четирите елементи. Езекиил (в пророчеството си) и Йоан (в Откровението) поставят орела над главата на човека, за да означат с него владетеля на въздуха и полета на Духа или волята и смелостта (изчезването на всеки страх у човека) - качество, което се е добивало и в една от стадиите на египетското посвещение - при духовния изпит. Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на гибелта: душата не може да бъде погубена. Вж. Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV. За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида. Тоя псалом е магически. Неговото тълкуване е следното: "Който живее под покрива на Всевишняго, ще пребивае под сенката на Всемогьщаго". Индивидуалният дух говори: Който знае и прилага законите на Бога, т. е. законите на живата природа, той притежава всички знания и сили, т. е. отразява Бога в себе си и всичко е възможно за него. Първият и основен закон на живота е законът за Божията Любов, от която произтичат Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто, т. е. петте лъчи на Витлеемската звезда или на Христа, които са петте животворни течения в природата, петте основни сили и добродетели... "Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на него ще се надея". Под думата "Господ" се разбират всичките божествени сили на светлината, строителните фактори на целокупния живот, които творят и управляват световете. Те са Белите Братя или Светлите Духове, проводници на Божия Промисъл в проявения живот на всички вселени (видими и невидими). Когато индивидуалният човешки дух се утвърди върху тех, той ще намери своя Бог, т. е. основата на живота си, опората и надеждата си, с силата на която ще възприеме всичките божествени възможности и ще се укрепи завинаги. Това е висшето посвещение... "Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор". Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда. "С перата си ще те покрива и под крилата му ще имаш прибежище". Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция. Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса. "Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина. Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от дясното ти, но при тебе няма да се приближи, само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите". Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в Бога: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят във всичките ти пътища, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си". Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ"). На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя". Да положиш любовта си в Бога, т. е. да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следователно, чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха. Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб, За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове. След като индивидуалният човешки дух произнесе този магически псалом, прави се хексаграмата на еволюцията на душата от шестте равнобедрени триъгълници: физическият човек, който представлява, освен пентаграма, и живата кръстна форма, трябва за своята самоотбрана да чертае с ръцете си тия 6 фигури вечер, преди лягане, и сутрин, преди започване на дневната си работа. Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е. , към Центъра на живота, с думите: "В името на Божията Любов, в която няма никаква измяна". Движението на ръцете става обратно и протягането им напред,- допрени, с думите: "С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите: "И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми". Продължава се втората фигура с думите: "Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите: "Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите: "Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите: Аумен, аумен, аумен. (Тъй да бъде, тъй да бъде, тъй да бъде). Тази магическа операция за ограждане от всякакви зловредни духовни влияния и действия може да се прави и във всеки момент на почувствана опасност за здравето, живота или някое застрашено материално благо. Тя създава непроницаема астрална броня около човешкото същество... ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост - духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим! Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърдце ти донеси сапфири, бисери, рубини и - венци! И украси със тях и увенчай душата, коя унива в скръб, под гнета на теглата, -душата, срещната в небесни синини! И в сйяния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна - живей в любовен химн блажените си дни!... 28. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г. III, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Триумф - Велика, неописуема е радостта на тържествуващата любов. Душата и духът, обединени под трицветен венец, трептят в лъчезарно сияние, преживявайки божествения живот. Елохимите - светлите духове на Любовта - носят в тоя момент човешките същества в упоителните вълни на небесното веселие и блаженство... Те са силите, които установяват и поддържат всемирното равновесие. Където и да се движи човешката душа, затворена в своите безчислени малки домове- тела, Елохимите възстановяват хармонията на равновесието през всичките й превъплътявания. Затова и бинерът или двойката е число на Елохимите, защото в него се съдържа възможността за уравновесяване на творческия и строителния принципи, мъжът и жената. В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между Бога и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184). НЕЗАБРАВКА "Бог е ревнив..." Защо се появи на пътя ми, пред мен, о жив и цъфнал блен? - Не си ли синйото око на майски ден? .. Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов... Виж как трепти в зари и ревността на Бога - не би ли той, с гнев и гръм, те поразил? О блен, ако не бих те любил толкоз много; за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен... 6. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 ОТКРИЙ СЕ!. "Вселената със тебе се гордей..." Петрарка Години, векове те търся в глъбините и връщам се с товар корали и звезди, но ти? - ти криеш се, по-светла от лъчите, и аз се връщам сам, без пламъка в гърди... Днес пак политам в луд стремеж към светлините и диря те безспир във всяка красота, но ти и там не си, и - леят се сълзите, и горко рони се мечта подир мечта... Открий си булото, о родствена душа, за да те видят тук, на страдната земя, и се възрадват в теб най-красните създанйя! Тогаз вселената от твоето сиянйе, като жених честит, с възторг ще заблести и моят пламък пак завчас ще затрепти!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!... ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Завещание - Всичките жалби подир заминалите спъват тяхната еволюция, забавят кръговото движение и даже го разстройват. Понеже смъртта на физическото тяло е само една фаза на живота, задържането на душата с тъжните мисли, чувства и действия на живите е болезнено и опасно състояние за нея. Естественият процес требва да следва без ничия намеса. Свързаните души, обаче, не се разделят нито в тоя, нито в другия свят... СЪН В ЛЕТНА НОЩ "Сине мой, дай ми сърдцето си"... Притчи - 23 : 26 Извадих го от скришното на моя храм - сърдцето, пълно с животворна влага, и щедро ти наливах в шъпатати там, при здравеца, посред ухание благо... И, под окото бдеще на Властител свят, изтръпваше сърдцето в сладка мъка... "Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка..." Но ти изле през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам - и отлете мечтата бързокрила... Извадих го от скришното на моя храм - сърдцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 2 (Х.1923), с. 33 КЪДЕ Е ТОЙ? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипни, дори и дето свети - преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания - не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам - от жлъч и от нектар ни капка не остана - всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: "не съм, не съм и там!" А тук поне копней ли някой за Любов? Трепти ли некоя душа в сърдечен зов - една душа от жар, от перли и лъчи? Или пустиня е пред моите очи, В която скитам сам, без радост и покой? Да питам ли: къде е Той и - кой е Той?... Аспекти (трилогия) - I "Всемирна летопис", Г. III, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 КЪДЕ Е ТЯ? "Като девица преизбрана"... Доп. Към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изтлява сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената - не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове-цветя, но, кат зефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен - да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!... Търсих душата-блян, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видехте ли? Къде е тя? Коя е тя?... Аспекти (трилогия) - II "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 МАЙЯ И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени: челата им красят възсинички цветя, в телата им - зари и трепети разлени... Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак: те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат... Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот - от прелести вълшебни на Вечната Любов - в това море на Майя!... Аспекти (трилогия) - III "Всемирна летопис", Г. III, кн. 8-9 (IV-V. 1924), с. 177 Аспекти. (Трилогия) - Песни на въжделение. Животът на окултния ученик е търсене или редица изпити - за Него, за нея и за Майя. Той ще изпие чашата до дъно, ще отдаде и "последния си кодрант" и, след като не остане нито капка от жлъчта и от нектара, т. е. след всичките превъплътявания, ще намери Любовта, ще стигне до престола Му (вж. Карма). "Твоят престол е, Боже, в век века" (Псалом 45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царят твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът? Къде е Душата? Сродните души постоянно се търсят и привличат, защото астралните им тела са свързани с мистичната връзка на слънчевия възел, независимо от пространственото разстояние помежду им. - Тая трилогия е и картинна представа на космичното сливане на сродните души. - Но къде, на земята, може да се намери избраната, въжделената, идеалната девица?... _________________________________________________________________________ [1] Цитата се публикува по отпечатания в списанието.