Ани

6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София Любезни др. Д-р Петър Коларов,[1] Във време на последната Европейска война заболях от силна простуда в Романия и болестта ми по полските болници се усложни бързо в силна неврастения и едва след три месеца ме изпратиха в Александровската болница на лечение. Макар да бях настанен в добри условия като санитарен майор ветеринар в отделна стая при детското отделение, състоянието ми не се подобри и неврастенията ми се засили. Представиха ме на военната санитарна комисия на преглед, в който участвуваше и един германски професор лекар полковник, който изказа желание да бъда изпратен на лечение в курорта във Вьорисховен, близо до Мюнхен, във водолечебницата на Кнайпа, гдето, по неговото уверение, всички германски офицери и войници, нервно разстроени и заболели във фронта срещу Франция, а най-вече участвуващите в бомбардировката на Париж, се изпращали за водолечение по методата на Кнайпа и, въобще, по принципите на природолечението: водолечение, слънцебечение, въздухолечение, билколечение и хранолечение. И наистина, щастлив бях, че ми се разреши с препоръката на казания професор да бъда изпратен там на лечение, гдето в осем месеца време бях спасен от душевни, психически разстройства. Със съгласието на управата на казаната водолечебница, аз посетих и водолечебницата на Луи Куне в Лайпциг, гдето се подложих по настояването на лекаря във водолечебницата, който, именно, ми обясни, че малкият ми мозък бил атакуван от никотина - разстройство, което той ме увери, че може окончателно да се спре и премахне само по методата на Луи Куне. И, действително, уверих се в това, като се подложих на грижите на казания лекар и почувствах се в шест месеци спокоен, със самочувствие и лекота. Храносмиланието и уриниранието ми се нормализираха. Но трябваше да се завърна и като се явих пред същата комисия, членовете на която бяха същите лекари, те не ме познаха и се учудиха, защото заминах от София с тегло 102 кг., а се явих пред тях с тегло 54 кг. С една дума, природолечението по методата на казаните природолечители ме изцеди и стерилизира организма ми от разните токсини и болезнотворни агенти и щастливо до днес заживях нов живот, като, разбира се, не отказах помощта си със знанията, които получих там и придобих в практиката си, към стотици нещастници, между които и такива болни, обявени неизлечими от професори и лекари в нас, капацитети. В последно време, а именно - от една година, успешно излекувах няколко болни от диабет и съм в установявание с билки и диета за излекуванието на артериосклерозата и туберкулозата. Тия болести ме занимават много години и съм накрая в установявани- ето на начина за техното излекувание с билки и вегетарианска храна. Имам успех и в един случай с рак, която болест, разбира се, сериозно ме занимава и се надявам да постигна известен успех и в тая болест. Ето това бе необходимо да кажа предварително за целта ми. А тя е да Ви замоля да ми се даде по един начин свобода в практиката ми, която бе досега в полза на всички болни. Тая свобода в практиката ми ще даде възможност да се отдам всецяло със спокойствие в опитите си с билките за проучвание в количествено и качествено отношение. Позволявам си да Ви отправям това ми писмо, най-вече затова, че покойният Ви баща, за когото храня най-скъпи другарски спомени и тъгувам много за него, защото, като ученици във Варненската гимназия, той, аз, Петър Капричев, адвокат в Провадия, Никола Стефанов, Хр. Кабакчиев, и др. образувахме една ученическа група, която редактираше в. «Ученически глас» и редакцията беше у дома. Целта на вестника беше да се проагитира социализмът между учащата се младеж. Разбира се, че аз пострадах с изключванието ми от Варненската гимназия, понеже беше обявено във вестника, че редакцията се намира в къщата на баща ми: Жеко Стойков, ул. «5 линия» № 203, Варна. Затова аз трябваше следната година да следвам в педагогическото училище в Шумен - Коларовград, но, обаче, накрая на учебната година при раздаванието на свидетелствата освирквахме наедно с третокурстниците директора на педагогическото училище, и разбира се, бяхме изключени като социалисти и бунтовници. Предстоеше ми да потърся друго педагогическо училище, гдето да не е известно моето изключвание от Шуменското педагогическо училище. Такова, по сведения от другарите ми социалисти, се посочи Горноореховското педагогическо училище, гдето, наистина, безпрепятствено се записах във II педагогически курс, защото от Шуменското училище ми се издаде само едно удостоверение, че съм следвал във II педагогически курс. В Горна Оряховица, по случай застрелванието-убийството на Алеко Константинов изпратих телеграма-протест от страна на педагогистите ученици, подписана от мен, до Министерството на просветата, в която се казва, че моралните убийци на Алеко са тогавашните управници - народняците. Тая телеграма предизвика една ревизия, т. е. да бъда разпитан от главния инспектор на просветата Ст. Заимов, който, наистина, извика с един стражар в Търновското окръжно управление на следствие. Стражарят ме намери в адвокатското бюро на другаря Никола Габровски, който беше тогава депутат в Народното събрание и помагаше му в писалището и се намеси в спора между мен и стражаря, който искаше насила да ме извади от писалището му, като му каза да напусне веднага писалището му и че той сам ще ме заведе при главния, инспектор Заимов. И, наистина, другарят Габровски ме придружи и ме представи на Заимов в кабинета на окръжния управител, гдето беше сам, като му каза: «Ето бунтовника, когото търсиш. Чудно ми е, че стар бунтовник търси със стражар млад бунтовник, и то със заповед да бъде насила взет от бюрото ми!?...» Другарят Габровски ме защити със силни упреци към Заимов и последният накрая можа да каже само това, че съм изключен от [училищата] в цяла България. Аз си излязох от кабинета на окръжния управител по знак на другаря Габровски, който продължи със Заимов да се обяснява доста разпален и да го осъжда, че служи на народняците мракобесници, които, именно, ще продадат България на царска Русия... След половин час на пререкания, др. Никола Габровски се завърна в бюрото си доста развълнуван и ми каза, че невъзможно е да се отмени изключването ми от цяла България, но, обаче, има възможност да следвам в Букурещ по някоя специалност, каквато избера. Решихме тогава да следвам в първата година по ветеринарната медицина в Букурещ, и в последующите години - в Италия, както и стана, като обаче завърших и шестмесечния курс в бактериологически институт в Турин [Торино]. Заминаванието ми в Букурещ, поради свикванието на социалдемократически конгрес в Казанлък в август месец, се отложи за месец септември 1897 г. В този конгрес аз участвувах като делегат на работниците в Горна Оряховица, гдето като ученик' работих между тях за тяхната просвета по социализма. По случай празника на Стефан Караджа и Хаджи Димитър всички конгресисти-делегати отидохме на върха Бузлуджа и бяхме нападнати от шайкаджии-народняци, с които влязохме в упорит бой, в който пострадахме неколцина от ударите на шайкаджиите, които, озверени, немилостиво нанасяха ни тежки удари с дъбови сопи и цепеници, изкъртени из леса. Ръководеше ги един офицер-капитан от Шейновский полк, придружени и от горски стражари, който носеше брада като на Христо Ботев, които насила превзеха трибуната ни, когато др. Янко Сакъзов обявяваше, че Дядо Благоев ще вземе думата да говори. По този двубой има много да се пише и говори, но това, може би, ще остане в бъдеще. И така, след този конгрес заминах в Букурещ, гдето се записах студент по ветеринарната медицина и завърших с успех първата година. Завърнах се във Варна, гдето се срещнахме с др. Хр. Кабакчиев, с когото уговорихме пътуванието ни за странство: той - за Швейцария, а аз - за Италия. Обаче, не бяхме лишени от грижите на тайната полиция. И, наистина, в гарата София изненадахме се, че ни следят наши детективи, които ни предадоха на сръбските и те - на австрийските, а във Вене[ция] - на италианските, които, като ни видяха, че се разделяме с Хр. Кабакчиев, едните тръгнаха с него, а другите - с мен до Турин. И вече не се видяхме с години, нито с покойния Ви баща, мой другар Васил Коларов, нито с другаря Хр. Кабакчиев, защото, както знаете, бяха емигранти в Русия. С баща Ви опитах се два пъти да имам среща: първия път - в Народното събрание, но не ми се удаде, защото беше много зает с народни представители, а втория път - на Васильовден, когато дойдох в къщи да му направя визита, гдето Любезната Ви майка ме посрещна, но поради неразположението на баща Ви не ми бе щастие да се видя с него, но, обаче, бях задържан в любезен разговор с майка Ви около половин час. По този случай носих за спомен, подарък на баща Ви - фотографията на въпросния конгрес. Прилагам тук тая историческа фотография във формата на пощенска карта, тъй като в момента не разполагам с по-увеличена форма. За казаната ми по-горе цел, считам за необходимо да Ви предоставя приложени тук някои от благодарствените писма на болни, за доказателство, че са излекувани от мен. Между тия благодарствени писма, вярвам, а, именно това на другаря Атанас Кръчмаров, който е взел участие в подготовката за избягванието на покойния Ви баща по море с лодка до Одеса, ще Ви обърне вниманието, защото то е писано с чиста съвест и душа, каквито притежава истинският ратник и борец за социализма. Тия писма, моля Ви, любезни другарю д-р Коларов, да ми се изпратят или дадат като ценни за архивата ми документи. Приемете, моля Ви, любезни др. Д-р Коларов, моите особени чувства, които ме свързват с покойния Ви баща, също предайте и на любезната Ви майка, както и моите благопожелания да успеете в организирането и подобрението на санитарната служба в страната, от която народът има голяма нужда. С особени почитания: (Подпис) Д-р Жеков Приложение: 27 благодарствени писма. ----------------------------- [1] Петър Коларов е министър на Народното здраве и е син на Васил Коларов, който е министър-председател след смъртта на Георги Димитров от 20.VII.1949 г. до 20.1.1950 г. Роден е през 1906 г. в гр. Пловдив. 1923 г. - политемигрант в СССР. 1930-1933 г. - завършва медицина в Москва. 1936-1939 г. - интербригадист в Гражданската война в Испания. 1941-1944 г. - в ръководството на санитарното дело в гражданския флот на СССР. През 1944 г. се завръща в България. Началник на медицинската служба във войската. 1950-1962 г. - министър на народното здраве, депутат в I-V Обикновени народни събрания. През 1956 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

5. Писмо от д-р Иван Жеков до Васил Коларов от 9.VII.1948 г. Препис. Д-р Иван Жеков София, 9 юли 1948 г. Другарю Коларов [1] , Аз вярвам, че си получил няколкото тома беседи на Учителя Дънов, които аз лично ги давах на милиционера, който е на служба пред къщата ти. И не се съмнявам, че си имал, ако и да си толкова ангажиран с държавните работи, малко време да ги прочетеш и да си съставиш едно мнение за учението на Учителя Дънов и за Братството ни - последователите му, което днес вече е признато като верска общност, съгласно чл. 78 от конституцията ни, като се удостоихме с удостоверение № 27526-40-У от 11.VI. 1948 г. на Министерството на външните работи, отдел за вероизповеданията, което, разбира се, е станало с твоето знание и съгласие, а може би и с това на министър-председателя на Министерския съвет, другаря Георги Димитров. Това ние ценим много с голяма радост, защото фашисткият режим по давлението на св. Синод ни имаше за сектанти, а Учителя нй Дънов обяви за еретик. Но не само това - имаше гонения и много други препятствия и предизвикателства. Но ето, че доди времето тоя св. Синод да отговаря за делата си, за които Учителят Дънов предсказва още навремето в беседите Си. И наистина, писмото на Министерството на външните работи, Дирекция на изповеданията, под N° 9169- 50-V, говори красноречиво, че св. Синод на православната църква има много да се замисли за делата си!?... Това, разбира се, не за злорадство го казвам, а да потвърдя казаното, че «Бог забавя, ала не забравя.» И все пак Бог не наказва, а коригира всекиго, който не изпълнява заповедите Му: «Люби ближния си като себе си.» А тия старци от св. Синод не любят толкова Божиите чада, колкото себе си и затова и народът толкова ги обича, че черквите им са празни, защото народът не обича вече стоката им, с тамян окадена, да купува скъпо и прескъпо! Сега, като прилагам «НОВИЯТ ЧОВЕК» и «ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ», беседи на Учителя Дънов, както за сведение препис от молбата ми до другаря министър-председателя на Министерския съвет Георги Димитров, моля те да приемеш една депутация от София и провинцията, представители на братствата, която ще изрази благодарността си на тебе лично за признаванието на Бялото Братство като верска общност, който прием да предшествува тоя при другаря министър-председателя, а, ако е възможно, да бъде в един и същи ден. По въпроса за КРИЗАТА в Югославската комунистическа партия, която следя всеотдайно, тя нема да помогне на целта на противниците на болшевизма, а ще ускори, безсъмнено, поражението на фашизма във всичките му нюанси по целия свят, т. е. ще се роди новото человечество, за което разсадник е славянството със семето болшевизъм, което семе ще облагороди человечеството, полето с дъждец от небето, който е напоен с равенството, братство и свобода, МИР и ПРАВДА. Амин. Това се подкрепва с пророческите слова на Учителя Дънов, които цитирах в молбата ми до министра-председателя, другаря Георги Димитров. Завършвам с песента на покойния ни другар Г. Бакалов и запявам: «О, по-нататък, по-нататък! Гласът ни нек се разнесе! Нек вий се наш'то знаме гордо над падналите тронове!» Благопожелавам ти всичко най-хубаво и Бог да те пази от злини. Подпис: Д-р Иван Жеков __________________________________________________ [1] Васил Коларов е роден през 1877 г. в гр. Шумен. 1897-1900 г. следва правни науки във франция. 1913-1923 г. - депутат в XVI-XX Обикновени народни събрания. 1919 г. - секретар на БКП, 1921-1923 г. - деец на Коминтерна. 1923 г. - един от ръководителите на Септемврийското въстание. 1923-1926 г. - емигрант във Виена. 1929-1931-1945 г. - ръководни постове в Коминтерна в Москба. 1945-1949 г.: завръща се в България. Председател на XXVI Обикновено народно събрание (ОНС) и на VI Велико народно събрание (ВНС). 1946 г. - ръководител на българска делегация на Парижката мирна конференция. 1947 г. - Министър на външните работи в правителството на Георги Димитров. 1949-1950 г. - председател на Министерския съвет. Умира през 1950 г. в София. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

4. Едно мнение за природолечението Библиотека за природолечение. Брой 2. Редактор: Д-р Иван Жеков, 30.XI.1940 г., стр. 1. Проф. Д-р Плодоядов [псевдоним на д-р Иван Жеков] Природолечението има едно най-широко поле на действие. Като се ограничавам само в лечебното поле, ще кажа: 1. Като употребява естествените средства: въздуха, водата, светлината, слънцето, неотровните треви и пр., то ще ни освободи отчасти от трибута, който плащаме за странство, въобще, за лекарствата и частно за специалитетите. 2. Като преценим по-добре нашите здравословни извори и центрове, слънчевите пясъчни брегове, блестящи и весели планини, ще заработи да подобри горската индустрия. 3. На природолечението предстои ролята да разреши проблемата за туберкулозата и оная за алкохолизма, без да прибегне до смешните крайности на американската възбрана и на днешната борба против туберкулозата с «червените рози». 4. Като привлече работника към земята, ще ограничи безработицата. 5. Като подобри живота по истинските нужди на организма, ще улесни разрешението задачата за хляба, ще спести нашето наследство по говедовъдството, то ще увеличи в голяма част гроздето като храна за населението и ще даде подтик на земеделското развитие и производство. 6. Ще дисциплинира спорта, гимнастиката, труда, почивката, като ще разпредели данните на разтревожения модерен живот, ще доведе до хармоничното развитие на тялото и душата. От това кратко изложение се вижда какви висши граждански и хуманни цели има природолечението, как може да привлече една свободна душа и съм убеден, че като се приложат напълно, ще разреши всички или почти всички икономически и социални проблеми. И като се реализира в скоро време, ще преобрази всичкия социален ред на лъжливите учени и пророци. Искаме или не, природата лекува (Natura sanat). И тука е всичката истина, че природолечението ще пребъде вечно.

3. Естеството на болестите Д-р Иван Жеков. Естеството на болестите. Библиотека за природолечение № 2, стр. 2. «Коренът, изворът, алфата и омегата на общото здравие на народа е единствен: в начина, и то колкото се може по-просто и естествено, живение. Без това всичката медицинска наука и хигиена е само едно дело на закръпки.» Д-р Бахман Ако коренът, изворът на човешкото здравие зависи от начина на живението, и то колкото се може по-просто и естествено, то това говори, че едничката причина на всичките наши болки е, именно, неразумната система на хранението, освен начина на днешния модерен живот и тогава, естествено, можем да заключим, че и болестта не може да бъде освен само една. Така имаме единството на болестите, защото една е само причината. И действително, как се поражда болестта? Тя се заражда вследствие на едно хранение, противно на природата, прекалено много, крайно и още - вследствие на живота в затворени места, гдето съвършено недостатъчно се диша в една атмосфера повече или по-малко развалена. От своя страна пък организмът, поставен така зле да се храни и диша, е заставен да извършва още повече недостатъчни и ненормални храносмилания, а, следователно, на мъчни и непълни физиологически отделяния и извержения. Тогава става това, че много утайки и храни, несмлени или неотделяни на свое време чрез естествените отделителни органи, се разлагат и наедно с други отровни вещества, причинени от остатъците на умрели клетки, от отровни газове, които се вдишват постоянно, се депозират най-първо в сановата на корема. Те тука не остават без- дейни, а влизат веднага в процеса на ферментацията, разширяват се и клонят да се простират до краищата на тялото, а следователно - по шията и главата. Във време на тяхното прониквание, ако намерят някой слаб орган, неспособен да се съпротиви, те тука се спират и образуват депозити, които разяждат клетъчните влакна. И така, ясно е, че от разните направления, които вземат тия вещества и зависимо количеството им в разните части или органи на тялото, в които са утаени, произлизат всички ония разнообразни болести, на които академическата медицина даде разни имена, които са симптоми за упадъка на организма, които са разни болезни проявления на едничка болест, разнообразни в техния вид, зависимо предразположението, наследствено или придобито, на болния и които произлизат от една и единствена осезаема причина. Следователно, болестта е само една, която се заражда в един организъм, натоварен с разложени материи, които проникват в месото, кръвта, тъканите на тялото и дават изглед на едно цяло, завършено, но, обаче, неизвестно какво за ония хора, наречени тлъсти, а всъщност подути, които глупаво се считат за образец на здрави. Те са всъщност напълнени тела с разложени материи и, зависимо обстоятелствата, са податливи на последующи разложения. О, колко и колко хора биха съзрели мръсотиите, които в себе си хвърлят, облечени във фрак и завити в копринени дрехи, ако можеше да се направи в техния организъм едно проницателно прониквание! Истината е, че не могат да се допущат различни една на друга болести, а има само една болест, която произхожда от една-едничка причина, която се проявява просто под разни явления и симптоми. Ето как разбира и обяснява натуризмът произхода на болестите, бащата на които е Хипократ, който съветва, като предпазно лекуване, режимът на живота да е по природосъобразен начин, conniventer naturae vivere, и предписва на лекаря да се използува единствено физикотерапевтически коефициенти за подпомагание природната лечебна сила на човешкия организъм, vis medicatris naturae[1], отколкото да я задуши, както днес става с изкуствените и отровни лекарства и който, именно, основа едно лечение, колкото опростотворено, толкова и разумно. Към натуралистическата доктрина на Хипократа в разни времена се присъединиха просветени умове. Аз ще цитирам мненията само на някои от тях, за да се види ясно, както е вече известно на всички истински учени, колко е забележително решителното влияние на диетичния режим върху здравия организъм, а най-вече - върху болния организъм. Lahman в своя ценен трактат за Disemia-Ta показва до очевидност колко влияе на нормалната и ненормална кръв, било наследствена, било придобита, режимът на хранението. Най-авторитетният лекар на Франция - Sabourin, като говори за белодробната туберкулоза, казва: «само с подбужданието на хранителните ферменти, които подхождат на устройството на субекта и на състоянието на неговите храносмилателни органи, достига се до премахванието на голяма част от кръвохраченията на охтичевите.» A Grancher е по-изразителен, като казва: «Стомахът за туберкулозния е лаборатория за излекуването му.» И великият Michelet, който е един апостол и ясновидец, преди години пишеше: «Човек иска да е силен, но избира зле, като преувеличава усилващите средства. Той пие, яде неограничено много. Всички негови болезни идват от храносмилателните органи.» Voltaire предупреждава с мотото: «Regime vaut mieux que medicine», т. е. «Повече струва режимът, отколкото лекарството.» Ценните трудове на проф. Tose Castro и на Д-р Mentunis и на много други просветени хигиенисти и трофолози доказват по неопровержим начин, че не може да има здравие без едно физиологично хране- ние и че само това има даже силата да лекува най-тежки болести. Д-р Carton, председател на «французкото натуристическо дружество», един от по-даровитите живи клиници, в своя трактат «туберкулозата поради артритизъм», казва: «Терапевтическите случаи показват, че предписванието на един туберкулозен артикулерен една дажба, различна в качество и количество, според степента на интосикацията му, достатъчна, разбира се, на неговия храносмилателен баланс и на неговата стомашна функционална способност, означава безусловно един принос в подобрението на неговия причинен артритизъм и в същото време и на неговите последующи туберкулозни поражения и, разбира се, е едно излекувание, ако единият или другият от тия два болезни фактора не е турил организма му вън от борбата, а когато, напротив, една силна дажба, както се казва, добавка или пресищание, която надминава неговата нужда за храна и неговата стомашна сила да я трансформира, ще остане винаги несмляна, ще го отрови с продуктите на несъвършения метаболизъм и ще влоши в същото време неговия артритизъм и неговата туберкулозна компликация.» Това, което става, именно, с окайвания днес метод силната храна или преяждането. И затова натурализмът не признава месото като храна за човека, защото то е носител на токсини, както възбудителните напитки, които изкуствено или насилствено причиняват апетит, а счита вегетарианския режим за природосъобразен и здравословен. Молим нашите познати за материална и морална помощ за печатанието на БИБЛИОТЕКА, която ще струва 10 броя 15 лева. ------------------------------ [1] vis medicatris naturae (лат.) - целебната сила на природата, (бел. М. И.)

2. Библиотека за природолечение. № 1 Редактор: Д-р Иван Жеков Адрес: Кв. Царица Йоанна №1245 - София Защо днес всички стават натуристи? 1. Защото с днешното медицинско научно схващане, непълно, делото на лекаря, който не се ръководи от едно необходимо съвременно биологично начало, който се ограничава да облекчава само симптомите на страданията или, най-много - да разграничи злото, а не да отстрани причините, повечето пъти той, вярвайки да прави добро, влошава изхода на болестта или я прави хроническа и по-мъчителна. 2. Защото всеки човек, дарен малко-малко със здрав разум, може лесно да разбере, че той, последвайки съвестно съветите на лекарите по отношение на хранението и начина на живението, отдалечава се все повече от благата на природата и от възможността да се радва на добро здраве. 3. Защото най-елементарното начало на здравия разум дава да разберем, че първото и най-полезното знание за човека трябва да бъде онова да познае естествените физиологически и биологически закони, които нареждат нашето здравно съществувание. 4. Защото и тия, които са дарени с добра воля и са старателни по отношение на здравието си, не познават начала на здравното съществувание и често пъти, вярвайки, че правят добро, насилват законите на природата. А, като се насилват често тия закони, нашият организъм след известно време не е в състояние и сила да реагира за постоянно подържание на органическото равновесие или да развива всичката своя дейност и затова впоследствие постепенно се покварява и вехне, страда от разни разстройства, заболява и, ако причините не се отстранят навреме, умира в гърчения, болки и задушавания. 5. Защото човек, който има добър разум и просвета, предпочита да спреварва злото, отколкото да го лекува, след като е страдал толкова много и излагал в опасност съществуванието си. 6. Защото не е достатъчно да се знае, че животът само в открито дава здравие, че слънчевата светлина обогатява и засилва червените телца в кръвта, че чистотата в тялото предпазва от болестите, че движението, гимнастиката засилват организма, че умереното и въздържанието в яденето и в пиенето са основа на здравието и пр. А е необходимо да се знае прилаганието на всички тия здравни принципи по отношение на нашето здравословно състояние, на веротърпимостта на нашия организъм, зависимо работата, която трябва да извършваме, начина на живота в дадена среда, физиологическите и биологическите необходимости, състоянието на душата и пр., ако, наистина, искаме да запазим съкровището на здравието си. 7. Защото с лошото прилагание в практика законите, които направляват нашето съществувание, не само, че не се постигат трайни резултати, но понякога се влошават много нашите здравословни условия. 8. Защото нашата слаба цветуща външност, бледен и моравен цвят на лицето, пълнотата - затлъстяванието или крайната мършавост, слабостта в зрението, крайната нервна възбуда, леността в труда, болезненото и стеснително ходение, физическите разстройства, хилядите видове на мания, лудост, разните проявления на болестите по недостиг и липса на функционалност в органите, в обмяна на веществата, органически разстройства и др., турят наясно нашата некомпетентност по законите на природата или нашата слаба и осакатена памет. 9. Защото, който наблюдава законите на природата с разумни критерии, освен че има здрав вид, нормален цвят, кротък характер и е весел, но не е никога фанатик, нито мизантроп и не желае никак злото на ближния си, а обича и почита подобния си като себе си. 10. Защото, който наблюдава законите на природата, обича труда, а следователно полезен е на себе си и на други, има по-голямо почитание към семейството и към потомството си, точен е в думите си, решителен и силен в действията си, и въобще, такивато днес са необходими за величието и благоденствието на България. Това е нашата програма и цел.

Б. МЕТОДИ, СРЕДСТВА И НАЧИНИ 1. Писмо от д-р Иван Жеков до Министъра на пропагандата от 14.VI.1945 г. Редакция Библиотека ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ До Господина Министъра на ПРОПАГАНДАТА. Тук. София Вх. № 10920, 14.VI.1945 г. Господин Министре, Както е видно от приложеното тук списание «Библиотека за ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ», редактирано от мен, поради усложнените събития едва в два броя можа да излезе и ми се наложи да го спра да излиза по същите причини. Но днес, когато се подобряват международните отношения и нуждата от просвета и съвети по природолечение е една въпиюща нужда за народа ни, то реших да подновя печатанието на списанието ми и затая цел моля, Господин Министре, просветеното Ви внимание и благоволение да ми се даде необходимото разрешение за снабдяванието с хартия по печатанието му. София, 12 юний, 1945 г. С отлично почитание: (подпис) Д-р Иван Жеков

А. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА III ЧАСТ 1. Д-р Иван Жеков, който е завършил ветеринарна медицина, се занимава с природолечение. През 1940 г. издава 2 брошури «Библиотека за природолечение». Поради липса на хартия по време на войната 1939-1945 г., той спира издаването му. 2. Опитва се чрез писма до държавните органи да получи хартия, но получава отказ. За да се ориентирате в тези две брошури, то поместваме няколко статии. Дали имат някаква стойност? Имат стойност за онова поколение, но за днешното никой няма да ги прочете. Но те представляват етапи, през които преминава идеята за природолечението. За него говори Учителя Дънов. Но последователите Му тръгват по друг път. Те искат да докажат смисъла на природолечението чрез други автори от Запад и Изток. А оригиналът е в България, в Словото на Учителя. И това е цялата трагедия - приемат чуждите автори, а отхвърлят оригинала, който е в Словото на Учителя. Единствено Цанка Екимова бе извадила на пишуща машина извадки от Словото Му за болестите и лечението им. 3. В писмо до Васил Коларов от 9 юли 1948 г., когато той е министър на външните работи и отговаря за вероизповеданията, той споменава, че е предал две томчета от Учителя Дънов. Едва ли ги е дори прелиствал, защото има постановление на правителството за ограничение на дъновистите от 21 юли 1948 г. Виж «Изгревът» том III, стр. 364. Споменава се за писмо, което са изпратили за среща с Георги Димитров, което изобщо е отхвърлено от властта. Проличава едно непознаване на историческата епоха, която е дошла за следващите 45 години - от 1945 до 1990 г. 4. В писмото си до Петър Коларов от 8 ноември 1956 г., който е вече министър на Народното здраве (1950-1962 г.), д-р Иван Жеков споменава за няколко важни неща: а) Как е достигнал до метода на лечение на Луи Куне; б) За своята бунтарска дейност като социалист и за изключването си от цяла България; в) За Конгреса на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) в Казанлък през 1897 г. и за побоя с тоягите на селяните; г) За следването си в чужбина; д) Приложил е благодарствени писма от онези, които е излекувал с неговата система. Дори споменава, че има благодарствено писмо от Атанас Кръчмаров, който е подпомогнал баща му да избягат с лодка в Румъния заедно с Георги Димитров. Това писмо ще го публикуваме. 5. За да докаже, че е бил наистина заболял и изпратен за лечение, изважда препис-удостоверение за периода 28 февруари 1918 г., а медицинският акт е от 27 февруари 1916 г. 6. На 26.12.1950 г. изпраща изложение до Министъра на Народното здраве за лечението, което той провежда по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне с водолечение. Разглежда отделно метода на Кнайп, както и този на Луи Куне. Интересното е това, че той се е ползувал от двата метода и е оздравял. Има личен опит. Освен това той - д-р Иван Жеков - препоръчва вегетарианството с приложението на билки. Така че той разширява тези два метода и ги допълва с вегетарианството и с билколечението, което е владеел добре. В благодарствените писма, които прилагаме, достатъчно добре се вижда, че са използувани методите за лечение на Кнайп, Луи Куне, вегетарианството и билколечението. Антова не е малко, дори е много. 7. В писмо до Петър Коларов, министър на Народното здраве, от 11 март 1951 г. д-р Иван Жеков съобщава, че работи в насока за изработване на пълноценна зърнена храна за народа, но е бил изигран от съдружника си. Тогава, понеже е била въведена купонна система за хляба, то съдружникът му го предава, изиграва и насочва полицията да дойде и да му ревизира и реквизира целия склад, в който е имало жито, ръж, овес, ечемик, царевица. А той е правил различни смеси от тях, трябвало е да ги смели с ярмомелка, да ги разлее и сложи в пликове и да ги продава. Но накрая фалира. Не сполучва в търговията и в професията си като ветеринар. 8. С писмо от 26 юни1951 г. до Министъра на Народното здраве той съобщава, че изпраща брошурите си № 1 и № 2: «Библиотека за природолечение» и «Лекуване с грозде». Тук Иван Жеков прави опити да бъде приет и признат от новата власт като лечител. Но това не може да стане поради многото причини. а) Той е ветеринарен лекар, а не хуманен; б) Онова, което той препоръчва не се приема от съвременната медицина, която е материалистична, защото тя приема, че това са сектантски увлечения на лаици. в) Начинът, по който предлага и двата метода на водолечение - на Кнайп и Луи Куне, и връзката им с вегетарианството и билколечението, се отхвърля от лекарите и съвременната медицина по простата причина, че в изложението му липсва концепция, методология и философия. Всичко е объркано! Макар, че е вярно и е възможно за възприемане, но е неправилно поднесено и изложено. На друго място вие не можете да намерите описание на двата метода и връзката им с вегетарианството и билколечението. За мен то е класика и затова го публикувам. Онези съзнания, за които е отворена книгата «Изгревът», ще могат да се ползуват. Само за тях! 9. Писмо от министъра на народното здраве до д-р Иван Жеков от 14.VII. 1951 г. от научния съвет, с което отхвърля предложения метод, понеже няма научна и практическа лечебна стойност. То е подписано от заместник-министъра. С това се приключва цялата тази одисея. 10. Под полученото писмо виждаме забележка с почерка на д-р Иван Жеков, която гласи: «Ето това е класическо невежество.» И се е подписал накрая. 11. Това е наистина класическо невежество, но то не се отнася до научния съвет на Министерството на народното здраве. То се отнася до самия д-р Иван Жеков. 12. В какво се състои невежеството: а) Не може завършил ветеринарна медицина, който цял живот се е занимавал с коне, крави, овце, кози, прасета, след това да лекува хора. Не се позволява. Има нарушение на окултните закони; б) Не може при нозете на Великия Учител, Който непрекъснато в Словото Си дава съвети за лечение по природосъобразен начин, ти да въздигаш чужди автори и чужди школи; в) Аз заварих Цанка Екимова, която в разстояние от 40 години беше извадила в различни папки за различните методи на лечение от Учителя, Неговите съвети за лечение с билки, храна, слънце и вода. Те сега още съществуват. Чакат някой да ги издаде. г) Ти не можеш да се ползуваш от Словото на Великия Учител, ако не Го признаваш за такъв. 13. Приложил съм 25 благодарствени писма на излекувани болни от д-р Иван Жеков. Те показват едно и също нещо - че природолечението съществува, че то е живителна сила за онези, които могат да се свържат с него. А това става само с един метод - чрез вярата в него. 14. Накрая ще цитирам едно изказване на Учителя Дънов: «Всяка трева може да стане на билка и да те излекува, стига да повярваш в нея.» Ето това е окултният закон. Той свързва човека с природата, в която се движи, храни, диша и живее. Най-важното е връзката с природата, а след това следва връзката с Бога, за да се възползуваш от живота на Земята. Амин.

Д-р ИВАН ЖЕКОВ (1875-1970 г.) Част III ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕТО A. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев към Част III Б. Методи, средства и начини 1. Писмо от д-р Иван Жеков до министъра на пропагандата от 14.06.1945 г 2. Защо днес всички стават натуристи. «Библиотека за природолечение» №1 от 1940 г., стр. 1 3. Естеството на болестите - от д-р Иван Жеков, стр. 2 4. Едно мнение за природолечението (Професор Д-р Плодоядов - псевдоним на д-р Иван Жеков, бр. 2 от 30.XI.1940 г 5. Писмо от д-р Иван Жеков до др. Васил Коларов OT9.VII.1948 г.... 6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8.XI.1950 г 7. Удостоверение-препис от медицинския акт от 27.II.1918 г. за заболяването му.... 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.12.1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне 9. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов, министър на народното здраве от 11.III.1951 г 10. Писмо от д-р Иван Жеков до Министъра на Народното здраве от 26.VI.1951 г., с което изпраща брошурата си «Лекуване с грозде» 11. Писмо от Министерството на народното здраве до Иван Жеков от 14.VII.1951 г., с което отхвърлят неговия метод за лечение... B. Благодарствени писма до д-р Иван Жеков от излекувани болни

12. Неделна беседа от Учителя на 1 ноември 1931 г. «Изново» «Изново» (Ев. Йоана, глава 3, от стих 3) ИЗНОВО: 6-а беседа от Учителя, държана на 1.XI.1931 г., София - Изгрев. - В: Новата Ева. Издигнете жената! [Неделни] беседи от Учителя. София, 1931 г. (бел. М. И.) Тук публикуваме беседата, преписана от д-р Иван Жеков на стария правопис. Прилагам я тук за обяснение на следващия материал за Михаил Иванов, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) * Ще взема само тази дума - «изново». Аз ще взема тази дума като един скъпоценен камък. Глупавият човек от нищо не се интересува, а умният от всичко се интересува. Щом не се интересувате, аз казвам: «Глупав сте!» Ако глупавият се интересува от моята мъдрост, то и аз ще се интересувам от неговата глупост. Ако лошият се интересува от моята добродетел, то и аз ще се интересувам от неговата лошевина. Ако някои любят Бога, ако грешникът се интересува от Бога, то и Бог се интересува от тях. Вие ще отидете при Бога и ще Му кажете, че дядо ви е от благородно произхождение. Господ от това не се интересува. Господ се интересува от това, дали дядо ти се е интересувал от Господа. Ако не се е интересувал, ти за дядо си нищо не говори на Бога. Ти отиваш с един кобур да убиеш някого; първокласен парабел си турил в джеба си. Лошият човек бръква в джеба ти и ти открадва кобурът. Ти бръкваш, кобура го няма. Казваш: «Кой ли е този вагабонтин, който ми открадна кобура?» Питам: Този, който ти открадна кобура, лош човек ли е? Той е много по-добър от тебе, понеже те спря да извършиш едно престъпление. Ако този джебчия бръкне в джоба ти и извади парите, с които ти отиваш да подкупваш някъде, то какво престъпление е направил той? Аз разглеждам нещата сега от Божие гледище, а не от човешко гледище. Има една философия. Ако вие искате да разгадаете тайните на нещата, трябва да обърнете внимание на това. Има нещо, на което вие никога не сте обръщали внимание. Казва Христос: «Изново.» Казва се: «Тази къща трябва да се направи изново.» Новото не търпи никакъв кърпеж. Новото изключва всичко старо. Всяка наука, която остарява, не е наука. Тя е наука само в обикновения смисъл. Всяка истина, която остарява, не е истина, това е една обикновена истина. Всяка любов, която остарява, това не е никаква любов, това е обикновена любов. Всяко чувство, всяка мисъл, всяка постъпка, които остаряват, принадлежат към обикновения ред на нещата. Нам не ни важи слънцето, което е залязло. Нам важи слънцето, което е изгряло. Мен ме интересува храната, която е в устата ми, а не храната, която е зад гърба ми. За да станете граждани на Царството Божие, има условие. Не можете да влезете в Царството Божие, ако изново не се родите. Казано е: «По- лесно е камила да влезе през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие.» С други думи, за да влезеш в Царството Божие, ти трябва да се разтовариш от всичкия багаж, от всичките си стари възгледи, вярвания, ще се освободиш от всичко временно и ще останеш само с това същественото, което Бог е вложил в твоя ум, сърце, душа, дух и тяло. През тези тленни уши ти ще влезеш и ще оставиш всичко вън, и ще се усещаш свободен. Един от древните царе имал една красива дъщеря, толкоз красива, че тя имала много кандидати, които се явили да я искат. Но бащата искал от момъка да му донесе една колесница, направена от светлина, и с тая колесница той искал да посещава разните светове. И 6000 години са оттогаз, и никой не е измислил такава колесница, и тази дъщеря още не е оженена; още 6000 години ще минат, и въпросът ще остане неразрешен. Този въпрос е един от неразрешените въпроси на света. Всички вие търсите колесницата на светлината. Не светлината, която влиза, но която излиза, спасява човека. Ще ви дам едно ново схващане на светлината и тъмнината. Всички тези тела, които изпущат светлина от себе си навън, те светят. А всички тези тела, които възприемат светлината навътре, са тъмни тела. Следователно тъмнината се явява, когато светлината се поглъща от известно тяло. И всички тези хора, които са тъмни, поглъщат само, вземат. Един човек, като е добродетелен, мисли за баща си, слугата си, изпуща нещо от себе си; вие ще забележите у него едно светло, приятно, живо лице. Човекът на тъмнината се различава. Като видиш един човек, ще видиш дали изпуща светлина или я поглъща. Всеки един дисонанс е дисонанс, защото поглъща. Когато почнат дисонансите да преобладават в музиката, то вече не е музика. В сегашната музика има само два дисонанса. И сега някои нови музиканти искат да ги увеличат. В музиката трябва да остане само един дисонанс. И мисълта е създадена по музикалните закони - и в самата мисъл има хармония и мелодия. В мелодията се дава една мекота на тона, а в хармонията се дава едно разширение. Значи, когато искаш да се разшириш, трябва да употребиш хармония, а когато искаш да внесеш пластичност, трябва да внесеш мелодия. В досегашната хармонична музика е липсвала мелодията. Източните народи досега имаха само мелодия и станаха на каша; те развиха само своите чувства. Човек трябва да съедини мелодията с хармонията. Хармонията отговаря на ума, а мелодията - на сърцето. Вие сте нещастни, понеже сте приели много любов. Дай я сега навън, давай, давай, докато твоята любов започне да се връща към тебе. И тая, разумната любов ще ти донесе онези спасителни средства, които ти очакваш. Вие по някой път казвате: «Бог не мисли за мен.» Господ от хиляда години мисли за тебе. Великото в Бога е в това, че Той, при всичките Си велики работи, които върши, отделя време и за малките работи. Ако Бог нямаше това качество, то всички ние бихме измрели до един. Като срещнете някой човек, вие можете да знаете дали ви обича или не. Кой от вас не знае това? Всеки път ти можеш да знаеш обичат ли те или не. Всякога можем да знаем говорят ли ти истината или не. Най-първо има едно колебание свещено, и по него можем да знаем; а после ти се лъжеш; ти искаш да те обича и затова мислиш, че те обича. Онзи, който носи любовта си пред мен, той носи запалена свещ, светлина. За мен са важни не неговите думи. Свещта говори повече от неговите думи. Онези, които ви обичат истински, ще ги намерите в горите. Когато сте много тъжни, идете при някое дърво - дъб, бук, бор. Там са вашите истински любовници, нищо повече. Ще кажете, че това са дървета. Не са дървета. Всички светии са ходили по горите да постят; не са ходили между хората. Когато са искали постижения на велики идеали, те са ходели между дърветата и от тези дървета са научавали някои неща. Сега настава втори един процес. Човек трябва да влезе в света. Ако ти любиш двама, де е престъпността в любовта? Престъплението седи в следното: ако ти поглъщаш светлината на онзи, когото любиш, ти правиш престъпление. Ако ти даваш светлина, то е добро. Ако на едного даваш светлина, а от другия поглъщаш, това е престъпление. Когато обичаме, ние даваме, а когато привидно обичаме, ние поглъщаме и това е престъпление. Ако ти във всички моменти се проявяваш в любовта си към всички и даваш, тогаз де е престъплението? Бог се проявява еднакво към всички. А престъплението седи в това, когато ние от едни приемаме, а на други даваме. В какво седи вашето спасение? Любовта винаги се отвращава от престъпниците. Любовта има крайно отвращение от тези хора, които поглъщат. Бог казва: «Даром сте приели и даром давайте!» Бог казва: «Това, което вземате от Мене, давайте го: мир, радост, знание, свобода.» Бог, Който живее в нас, поражда в нас един вътрешен подтик и казва ни: «Давайте!» По цялата Земя има едно общество от възвишени, гениални, талантливи хора. Не казвам де им е мястото. Те живеят малко по-високо от нас. В момента, когато вие се решите да живеете по истинския начин, те знаят, и веднага те изпращат своята мисъл, треперят над вас и казват: «Не бой се, ние сме с тебе.» И, ако ти си музикант, ще протечат мисли в теб, вдъхновение ще дойде. Няма да има за тебе дни на скръб, страдания; всичко това ще изчезне от тебе. Но ти ще кажеш: «Може ли да бъде това?» За умния, разумния, святия - може, а за глупавия - никога. Ние говорим за онзи, великия закон. «Изново.» Първо всички трябва да имате едно ново отношение към Бога, към това Великото в света, Което носи вашето щастие. Бог иска всички да бъдат щастливи: мъже и жени, слуги и господари, лисиците, вълците. Това ще бъде реализирано. Разбира се, това няма да дойде по механичен начин. Слънцето трябва да изгрее. Изворите трябва да протечат отнякъде, доброто трябва да дойде отнякъде; то няма да излезе от нас. Онази велика мисъл трябва да излезе отнякъде; тя не излиза от човека, а идва отнякъде. Великите мисли идат от Великото Съзнание, от Вечното, и ние ставаме отражение на Божествените мисли. Ако ние правилно отражаваме Божията мисъл, ние сме свободни. Докато ние ставаме носител на Божествената мисъл, за нас всички треперят; инак оставаме сами. Желая всинца ви да имате колесницата, направена от светлина. Един човек трябва да съзнае, че преди всичко има един дух, душа, ум и сърце. Те са съществените неща; да съзнае човек, че той има сила да послужи на Великото. Има толкоз знание в света, има толкоз начини! Аз бих ви дал някои начини за изследване, но ако сега се дадат някои начини, ще се употребят за зло; ако ви дам ключа да познавате кой човек ви обича, то вие ще намерите не онзи, който ви обича, но онзи, който ви е изневерил. Ако ви дам правила, как да познавате честните хора, вие ще търсите безчестните. Направихте велика погрешка, когато забравихте източника на живота - Бога, и дойдоха големите нещастия. И цялото човечество върви по обратен път. И едвам сега хората сега се питат накъде да тръгнат. Не бъдете раби на човеци, а бъдете синове Божии! Един човек, който иска да излезе да помага на човечеството, той е син Божий. Не да го хвалят хората. Когато станем всички свободни, тогаз ще се изменим. Всички да бъдем свободни, както когато Бог ни е направил първоначално. Адам направи- погрешка, като каза при създаването на Ева: «Плът от плътта ми, кост от костта ми.» А трябва да каже: «Ум от ума ми, сърце от сърцето ми, душа от душата ми и дух от духа ми.» И сега един мъж на една жена да каже: «Ти си излязла от моя ум, сърце, душа и дух.» И, когато една дева срещне един момък, да каже: «Ти си, който си излязъл от моя дух.» Пак същият закон, значи. Тогаз ще дойде новата култура, Царството Божие. Ако хората не разбират така, тогаз ще останат да крякат както сега. Мъжът трябва да се върне към онова положение, в което Бог го е направил. Също така и жената. И тогаз да си подадат ръка - само по този начин светът ще се оправи. Това значи: «Родени изново» - родени така, както Бог ги е създал.

7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя[1] от декември 1946 г. ДО ДРУГАРЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Тук МОЛБА От д-р ИВАН ЖЕКОВ - бивш редактор на списание «Библиотека по природолечение», живущ в кв. «Изгрев» №32 - София - XIII клон. ДРУГАРЮ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЮ, В отговор на заявлението ми под вх. № 1-3-6532 от 14.IV.1945 г. до другаря Министра на пропагандата, получих от последния писмо-отговор под № 3-6532 от 26.IV.1945 г., с което ми се съобщи, че разрешение за вестник «Вечната любов» временно се отлага, поради липса на хартия. И така, по неволя трябваше да чакам реда си. И когато се обяви в печата, че от благословена свята РУСИЯ пристига хартия и се раздава на какви ли не списвания, особено и на попщината - тая олигархия, на която и днес още за съжаление се вслушват, казах си, че ще ни огрее нещо, но за чудо и изненада моя, нищо не ни огря...!? Затова на 6.III.1946 г. повторно подадох заявление до същото Министерство на Пропагандата, в което изразих моето двоумение и удивление, че няма справедливо разпределение на хартията, а законът за печата зове всеки български поданик да се изказва по всички въпроси, които засягат икономическото, политическото и културното повдигане на народа ни. Но и на това ми заявление е поставена резолюцията: «НЕ» на 27.ХI.1946 г., и при това не ми е съобщено мотивите на това «НЕ»!... Това «НЕ» ми дава право да мисля, че в това Министерство има още този маниер на бюрократизъм и фашизъм. Е, да, защото ние, «ДЪНОВИСТИТЕ», се ползуваме между просветената интелигенция с особеното мнение, че всяваме разкол в българската църква, т. е. пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди една част от просветената интелигенция - тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев казва, че «свещи палят православните скотове». А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че НЯМА БОГ, третира «ДЪНОВИСТИТЕ» за замаяни, шашави и неполезни на народа!... Е, добре, за да се пръсне тая мълва и това третиране, които не почиват на светлата Божествена истина, ние искаме по силата на свободата на мисълта и закона за печата, разрешение от почит. Министерски съвет - ЗА ХАРТИЯ, за да можем да печатаме нашия вестник «Вечната любов» и в него да изнесем печатно пред народа великите слова на Всемирния Учител ПЕТЪР ДЪНОВ, който увековечи България за вечни времена. Събитията, които преживява човечеството от толкова години, той ги предсказа, или по-право - ги пророкува, още от 1917 г. до смъртния си час - 27.XII.1944 г. в беседите си, които е държал редовно и програмно през време на половин век. Ако и да беше зле ненавиден, преследван и осмиван в Отечеството си, той обаче не престана да проповядва на български език - на цялото человечество - за висшия морал - БОЖИЯТА ЛЮБОВ между человеците, което е чест за Отечеството ни - България. И днес, ако има една проявена симпатия във Франция към България, то това се дължи не малко и на нашия Учител Дънов, на когото учението се посрещна и се разпространява толкова, че видни личности, общественици учат български език, за да изучават основно учението му. Историята се повтаря - както едно време Богомилството намери почва във Франция, така и днес учението на Учителя ДЪНОВ се цени най-много там. България е разсадник на велики идеи и тя ще играе ролята на новата Ханаанска земя; в нея се роди Духът на ХРИСТА, а ще възкръсне във ВЕЛИКАТА СЛАВЯНСКА ЗЕМЯ и ще се назове СЛАВИЯ. И, за да не бъда голословен, нека спомена някои негови пророчества и уверения за съдбата на нашето Отечество България и на света, като направя няколко цитати от беседите му без коментарии от моя страна. Ето какво е говорил в беседите си, както следва: «Защото тия са дни за отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.» - Лука, 21: 22. Тия думи се отнасят и до всички съвременни общества и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек... Може да се случи и да гладувате по 2-3 деня. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни? (...) Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в Ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: «Христос иде в света със Своята разумност и любов.» (Из беседата на Учителя Дънов, държана на 28.1.1917 г.)[2] «Всичко, което става в живота, е предвидено - нищо не е случайно. Взети са мерки за оправяне на обърканите работи. След 1945 г. работите по цяла Европа ще се оправят, но дотогава пътниците ще повръщат, както онези, които минават през Атлантическия океан с параход.» [Из беседата на Учителя Дънов, държана на 2.11.1919 г.][3] «Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г. тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на ТРУДА; след нея ще дойде новото учение - учение за живота. Докато живеят в религията на ТРУДА, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. Защо? Защото любовта ражда живота. Следователно всеки трябва да си даде отчет в коя религия живее - в религията на ТРУДА или в религията на ЛЮБОВТА. В религията на труда има две категории хора: едните живеят по Божествен начин, а се проявяват по човешки; другите живеят по човешки, а постъпват по Божествен начин. Това са неизбежни противоречия. Обаче живейте, трудете се и ОЧАКВАЙТЕ НОВАТА РЕЛИГИЯ, т. е. новото учение на живота, на работата и на любовта... Казано е, че животното в човека се мъчи, човекът се труди, а Бог работи. Дайте път на Бога в себе си, Той да се прояви и да заработи чрез вас.» (Из беседата на Учителя Дънов, държана на 9.11.1919 г.)[4] «Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са нито от гледището на растенията, нито от гледището на нравите, нито от гледището на млекопитающите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата. Но, за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществующите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй, както всички писатели в тая област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици - ХРИСТА, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ - еврейския, който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: «Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби.» И решили да го премахнат, като създали кръста: «Човек, който разваля порядките на старите - казали му те, - заслужава КРЪСТНА СМЪРТ.» Значи, при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно на своята плоскост) и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи - отвесните, те са общочовешки идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от Латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформирането на човечеството. Но, понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. «То ще ни разруши» - казали те - и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици - последователите на Христа. Поради това и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англосаксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигнали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали: «Ето един човек, който ще ни възвеличи.» Но добавили: «Ще ни дадеш ли средства?...» А Христос им отговорил: «Ще ви дам колкото искате.» И действително, първоначално работата е вървяла добре, но със своята търговия, тия народи завладели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина и между тях проектът пропаднал. Най-после Христос се явява всред славянската раса и представя своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали, че «е късно вече - няма да свършим нищо... » А Христос им отговорил: «Идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде.» Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи на този митически разказ. Всички тия раси, племена и народи на Земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която не е още очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използуват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите - за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужно, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: Всеки човек не е създаден само от материя. Той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращението на човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишеците трябва да се изчистват навън. Но, за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно човекът е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, сложила е в него мозъчна система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат подтик към дейност. Но, за да могат тия сили и чувства да действуват, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека, да мисли и чувствува. Сега, както изтъкнахме причините на разделянето и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползуват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че от тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишек от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството, или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т. е., че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си и славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение - възвишеното и благородното в света. И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни и волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действува не толкоз с насилие, колкото със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следователно този нож, с който отрязваш главата на другия, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека - че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: от хиляди векове, всички тия ножове - где са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила?... И ножът, и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът?... Той се изхабява. Какво печели точилото?... И то се смалява постепенно. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно точилото и ножът - това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40-50 години заплашваха Англия с дрънкането на своя нож, какво спечелиха?... Спечелиха Японската война, Общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе Японската война?... «Правилното и тактичното отстъпление» на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - Вземането на Цариград - на книга. А знаете ли това на какво прилича?... - Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ. Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар - Левпул, който накарал своите учени да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прокара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже къде е нейният прав път, т. е. - че трябва самопожертвувание - който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране - на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко - и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода - чрез сила. Ако дойдем до Югославия - и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави - ИМПЕРИЯ на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател. А България - тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже - и тя бие!... На славяните липсва трезвен ум!... На тях бърка националният фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непок варено сърце - трябва да разбира методата на любовта, която е една от най- могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота; и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всичките противоречия и даде правилна насока на всички сили - умствени, духовни и физически, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им.»[5] «Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, ще бъде светло. Бъдещето на славяните е добро; те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца, да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй - да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушва, и да си каже: «Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.» Който препятствува на славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: «Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си.» Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на Земята, сами ще проверите дали думите ми са верни... Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички. Хлябът ще дойде; няма да умрете от глад и от жажда. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят; ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най- много, няма да остане онеправдан човек на Земята; в продължение на сто години ще се тури ред и порядък в света. Божието благословение ще дойде върху вас и върху децата ви.»[6] «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи — користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото. Обаче пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери. Определено е какви размери трябва да има това движение. Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи.. Махалото на часовника се движи на една и на друга страна, но движението му се определя or неговата дължина. Следователно и размерите на човешкото развитие ще стигнат до онези предели, до които човек ще израсте и ще получи Божията благодат.»[7] «Светът не се развива правилно, защото разчита на завещания: този му завещал нещо, онзи му завещал нещо, и в края на краищата завещанието се свършва, благодетелите обедняват, а заедно с това и изворите пресъхват. Щом пресъхне един извор, и двете страни страдат.»[8] ------------------- [1] Министър-председател на България от 9.IX.1944 г. до 22.XI.1946 г. е Кимон Георгиев, а от 23.XI.1946 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] ВСЕ ЩО Е ПИСАНО: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 28.I.1917 г., София. - Във: Все що е писано [Неделни беседи от 1917 г.: Сила и Живот XV серия]. София, 1942, стр. 6, 21. (бел. М. И.) [3] КАТО СЕБЕ СИ: 4-та беседа от Учителя, държана на 2.II.1919 г., София. - Във: Великите условия на живота. [Неделни беседи от 1919 г.: Сила и ЖивотXVII серия]. София, 1944, стр. 63. (бел. М. И.) [4] ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО: 5-а беседа от Учителя, държана на 9.II.1919 г., София. - Във: Великите условия на живота. [Неделни беседи от 1919 г.: Сила и Живот XVII серия]. София, 1944, стр. 88. (бел. М. И.) [5] Това е една от статиите от Учителя Петър Дънов, публикувана в сп. «Всемирна летопис», а по-късно в сборника «В Царството на Живата Природа». Вж. «Изгревът», т. XV, стр. 590-634. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ. ПРИЧИНИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ АНТАГОНИЗЪМ. УСЛОВИЯ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА СЛАВЯНИТЕ.-Сп. Всемирна летопис, Г. III, кн. 8-9 (1924 г.), стр. 175-177. В «Изгревът», т. XV, е публикувана на стр. 623-626. (бел. М. И.) [6] ДЕТЕТО РАСТЕШЕ: 8-а [неделна] беседа от Учителя, държана на 30.III.1919 г. - Във: Великите условия: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1944, стр. 145-146. ** Пак там, стр. 129. *** Пак там, стр. 137-138. (бел. М. И.)

2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН от д-р Иван Жеков Жена ми има отчасти качествата на сомнамбула. Ноще насън, но не често, тя говори и води дълги разговори като в будно състояние. Особено това става, когато е огорчена за нещо през деня. Не всички сънища помни, но които си ги припомни, добре ги разказва. Повечето покойната ми майка й се явява в сън и води разговор с нея само на гагаузки език, сходен на обикновения турски език. Майка ми, при все че е от българско потекло, в турско време още от малка е учена и възпитана на гагаузки език, защото баба ми е говорила само на този език. Нито баща ми, който говореше чисто на български език и носеше четири кожи един калпак, е можал да я научи да говори на български език, нито ние, децата им, които говорехме с баща ни по български и се учехме в българско училище, можахме да я научим да ни говори на български език. Но, обаче, разбираше, когато й говоряха на български. А жена ми не разбира нито дума гагаузка или турска. Е, добре, това не пречи на жена ми насън да води дълги разговори с майка ми на гагаузки език. Ще опиша накратко няколко случая, които заслужават вниманието на читателите на «Братство». Преди един месец близо жена ми е сънувала, че майка ми е дошла у дома и казала й, че се засрамила много, когато една сестра е надникнала през прозореца в спалнята ни и видяла, че всичко в нея е било в безредие. И затова веднага почнала да нарежда всички портрети, между които на видно място и портрета на Учителя, както и други предмети, като й поръчала занапред все така да ги нарежда, защото така е обичала и желаяла. Казала й още да не гледа мен, защото съм бил пюсюр[1]. Няколко дни със синовна обич и признателност можах да запазя установения ред от майка ми в спалнята, но понеже тя, стаята, е малка и служи ми и за кабинет, гдето държа книжа и писалище, то по необходимост става нужда да слагам за бързо папки от писма и документи, гдето са портретите и редът, желан от майка ми, не може да се запази. Разбира се, че това не харесва на майка ми и на жена ми и сега и двете ме наричат с упрек пюсюр, ако да не съм аз всецяло виновникът на това безредие, а още повече, че аз, може би не по-малко от тях двете, съм за реда вкъщи! Все пак трябва ли да не кажа, че ми е мил тоя майчин упрек, защото тя бе и приживе изобщо за реда и чистотата, на които ме е научила и сега продължава да ме коригира. И, недоволна навярно майка ми от този безпорядък, тя преди една седмица пак идва вкъщи наедно с майката на един наш брат, но вече този път влизат не в спалнята, а в кухнята, гдето жена ми е пекла баница в тавата на нашия брат Г., която той наследил от майка си и я донесли у дома на съхранение и за печене на баници. Те, радостни и засмени, седнали на канапето една до друга и майката на брата Г. почнала да преде. Жена ми запитва майка ми коя е гостенката, а тя, весела, казала й, че е нейна приятелка и много се обичали, а гостенката потвърдила, че е майка на брата Г. Тогава майка ми, весела, поканва приятелката си да ядат наедно от баницата, която жена ми много вкусна е приготвила, за което майка ми я похвалила, а гостенката пък е подчертала това, като е казала, че баницата е вкусна, защото тавата е на нейния син, брата Г. Него ден жена ми е била и в тавана на Учителя, гдето понаредила и почистила нещата. И този факт много зарадва майка ми, та похвалява жена ми, като й казва, че Учителят е неин кумбара[2], и да го гледа и слуша предано. А и жена ми през нея седмица няколко пъти е била самовнушена от майка ми да отива в тавана и да тури всичко в ред. Снощи майка ми пак е идвала и влиза направо в спалнята ни сърдита и казва на жена ми: «Аз искам всичко да е темис[3] и да не гледаш моя урсуз[4], прилича на баща си, Жекоджук![5] Както виждате, майка ми се разговаря с жена ми ноще насън, и то на език, който жена ми не знае. Но в случая най-важното за мен е това, че употребява думи, с които си служеше в такива случаи към мен, думи, които наистина, освобождават ме от всякакво съмнение дали е майка ми, или не. А още повече, че особено думата кумбара е едно доказателство за мен, че наистина майка ми е, която говори с жена ми, защото помня много добре колко радостна и нежно посрещаше и изпращаше Учителя, когато той, младо момче, идваше у дома на гости, с думите: «Ах, беним ей ем гьозел кумбараджим», т. е. «Ах, моето добро и хубаво кръстниче!» И му пукаше пуканки. Но, обаче, мен едно ми е неясно, а, именно това, защо моята майка не се явява на мен в сън да се разговаряме и да я питам аз нея защо толкова години не ми се обади и защо именно жена ми предпочита, за да й говори!? По този въпрос може да има много «може би», но все пак желателно е да ми се обясни едно от многото «може би», защото да не би да ми я прибере без време при себе си и аз, немил и недраг, да правя дълбоки вдишки по Изгрева?! София, 26.XII.1942 г. Д-р Иван Жеков -------------------------- [1] пюсюр (тур.) - човек, който е небрежен и не цени чистотата, (бел. а.) [2] кумбара - гръцка дума, значи кръстник, която дума гагаузите във Варна предпочително я употребяват, отколкото турската дума саадъч, значи кръстник. [3]темис - турска дума, значи чисто. [4] урсуз - опак човек. [5] Жекоджук - по турски значи «малкият Жеко», или отъждествяването ми по всичко на баща ми и особено с отличителната му черта, че беше «опак» човек, както съм и аз, от която ми черта майка ми страдаше, защото бе много милозлива. (бележки на д-р Иван Жеков)

X. ПОЗИВ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО «ДУХОВЕН ПОДЕМ»[1] п. г. Преди две години, при едно рядко единодушие и въодушевление, с Вашите усилия и тия на други граждани, в града ни се тури начало на една от най- високо хуманните дейности - борбата с алкохола, тютюна и други рушители на човешкото здраве, щастие, морал и материално благосъстояние; преди две години от огъня на Вашето човеколюбиво и благородно сърце се запали факелът на просветата, на човешкото щастие, на човешкото благосъстояние, факелът, който ще освети пътя на човека към по-голям разраст на неговите сили и по-голям дял на благата, които ще направят живота му ПРАЗНИК; преди две години с Вашето съдействие цъфна най-хубавото цвете на човешкото сърце - благородната идея да се подаде ръка на падналия, невежия, на подхващащия с общи усилия да се спаси човекът, да се извади от калта, да се направи от него нещо по-горно от света на животните; преди две години се основа във Варна Гражданско [...] Въздържател но дружество «Духовен подем». За голямо съжаление обаче това наше дело, тази наша тъй любима рожба тъкмо в годините на нейното растене и закрепване остана без нужната подкрепа; слаб, много слаб интерес проявихме към «Духовен подем». Голяма част от членовете нито на събрание идваха, нито сказките и беседите посещаваха, нито членските вноски изплатиха. Една неоправдана апатия, едно незаслужено пренебрежение, едно осъдително слабоволие. Туй, което у един трезвеник трябваше да го има в най-голяма степен - високо съзнание за дълг, постоянство, твърдост и точност - това именно за съжаление се оказа да липсва на мнозина и делото не тръгна напред и запаленият факел, вместо да свети и сияе, почна да тъмнее и мъжделее. Така се изгубиха две скъпи години. Дружеството обаче не е окончателно обезверено. То здраво вярва, че въздържателното дело ще напредне, че светлината ще озари съзнанието, че истината ще проблесне. То също вярва във Вашата гореща любов към делото и се спира на Вашата сплотеност и взаимност, от които ще съгради несъкрушима сила на трезвеността, на бъдещето. То иска от Вас най-малкото, което с малки усилия и никаква мъка може да му дадете - то иска Вашата твърдост, Вашето постоянство и Вашата точност. С тази несъкрушима вяра, то се обръща към Вас чрез избраното на 21 ноември т. г. настоятелство и най-учтиво и настоятелно Ви кани да се явите на общото дружествено събрание в 2 ч следобед, което се свиква на 12 т. м. в салона на вегетарианската гостилница на ул. «27 юли» при следния дневен ред: 1. Четене и приемане на протокола от миналото заседание. 2. Приемане приходразходния бюджет за 1926/1927 г. 3. Просветна организационна дейност на дружеството. 4. Отношенията на дружеството към Неутралния въздържателен съюз. 5. Приемане нови членове и заличаване от списъка на нередовни стари. 6. Разни. Забележка I. Ако много уважителни причини Ви попречат да се явите на заседание, бъдете така добър и чрез някого или по някакъв начин известете - желаете ли да бъдете и занапред член на дружеството, защото отсъствието Ви ще се смята за нежелание. Забележка II. Към касата на дружеството дължите сумата............................ за изтекли години, които се умолявате да внесете касиеру г-н Петличкову в това заседание, или пък във всяко друго време г-ну Ал. Вичеву, който в своята книжарница на ул. «Преславска» всякога е на разположение на желающите членове да изплатят членските си вноски срещу редовна квитанция. Варна, 8 декемврий 1926 г. С другарски поздрав и трезвото ЗДРАВЕЙТЕ! Председател: (Подпис) Секретар: (Подпис) ------------------------------ [1] Адресиран до д-р Иван Жеков, който е един от основателите му. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

IX. ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Д-р Ив. Жеков - натуралист В. «Братство», бр. 224/ 22.IX.1938 г. Колона на лекаря Обикновено в хармоничното хранене взема връх суровояденето, а следователно не е възможно да се удовлетвори вкусът на болшинството, навикнало да посипва гозбите с хиляди подправки и натъпква стомаха с едно крайно разновидие на храни. Преди всичко заявяваме, че когато е думата за истинско, хармонично хранене, опростотворената храна трябва да вземе надмощие и предимство, но все пак ние ще гледаме по всякакъв начин да съобщаваме, освен по-прости вегетариански храни, други - полувегетариански, хармонични с готварството, в които ще вземат участие храни от животински произход като например: яйцата, млякото, маслото, прясното сирене и др. Това правим, за да покажем, че ние не сме от екзалтираните фанатици вегетарианци, но че повече по дълг вярваме за полезно да открием във в. «Братство» една колона, гдето да хвърлим светлина върху всички видове храни, познати, полупознати и непознати на болшинството, а в действителност здравословни и естествено питателни. Мислим да нагодим на днешното общество и да го склоним да опита малко от натуризма, съвместно с обществените навици, като признаваме, че възрастните, за съжаление, не ще достигнат никога на върха на възраждането, обновлението си, защото са много покварени с нечисти храни и логично е да не ги задоволим, даже да надникнат на повърхността на обновлението си, което обаче обновление ние им благопожелаваме, както са им благопожелали толкова много апостоли, които са дали всичко за доброто на страждущето человечество, за да не се погуби. Обаче преди всичко ще кажем накратко: да не ядете никога без апетит. Яжте според работата - труда и движението, което вършите или можете да вършите. Имайте пред вид, че организмът поглъща енергии и жизненост от храни, които може да смила, а не от тия, които поглъщате в повече, набързо, с илюзията, че това правите за добро и полезно. Всичко това, което вкарвате в повече в стомаха, даже да е най-вкусната и чудесна храна, се обръща в отрова, защото не се смила, и като не се смила, се разлага, става тор и вашето тяло - едно торище. Може ли да се живее при тия условия? Яжте бавно, предъвквайте и наплюнчете добре храните - хапките, като знаете, че стомахът няма зъби. И колкото повече задържате храната в устата, толкова по-малко ще се задържи храната в стомаха и ще бъде тогава безсъмнено добре смляна и погълната. ГРОЗДЕТО Има много видове грозде с разни качества и следователно химическият им състав е различен - не само поради качеството, но и поради почвата, в която лозата е посадена, и поради климатическите условия. Химически състав - според проф. Кониг, сокът на гроздето, добре зряло, брано в месец октомври, съдържа: Вода................................................ 70,12 г Захар................................................ 14,36 г Азотни вещества________________ 1,01 г Пептинни вещества........................... 1,90 г Киселина свободна........................... 0,77 г Пепел.................................................. 0,48 г Дървесинни вещества...................... 2,18 г Главната съставна част в сока на гроздето е захарта, която с ферментацията се обръща в алкохол и по тая причина вината могат да имат алкохолна градация от 6% до 15%, според степента на зрелостта на гроздето. Гроздето е бедно с азотисти вещества, а следователно то само не може да бъде една съвършена храна, както биха желали да е последователите на гроздовото лечение, което лечение, когато не е приложено според модерните начала на диетотерапията, може да даде вреда, отколкото полза на организма.[1] Климатът оказва едно голямо действие върху химическия състав на гроздето и слънчевите лъчи не само улесняват пълното узряване, но и спомагат смилането, така че гроздето в топлите климати, понеже е много изложено на слънцето, не само повече е богато с гликоза и кристална захар, но е много победно с дървесинни вещества, които правят понякога гроздето мъчно смилаемо. Вследствие на това, трябва винаги да се отстрани стипчивото грозде с кисел вкус от трапезата, докато не е станало черно или червено от слънчевата топлина. Узрялото грозде е най-богатата храна с витамините В и С, и ако разумно се съчетае с други сурови храни, може полезно да замени млякото като храна, било за болните, било за децата, а най-вече за кърмачетата. Действието му. Узрялото грозде има главно пикочогонно действие, слабително и силотворно. Стипчивото грозде е дразнително за пищепровода, защото спира смилането и поглъщането на другите храни и може да причини повръщане, повдигане в стомаха и колики - болки. Гроздето е много полезно, ако се съчетае разумно с другите храни, в много случаи на подагра, артрит, ревматизъм, албуминурия, неврастения и др. Консервираното грозде е по-малко пикочогонно и много малко слабително, но има повече силотворно действие и развива топлина в зимните месеци. Противодействието му. Гроздето не винаги е за препоръчване на слаби, отпаднали лица, които страдат от лошо смилане на храната и диария, както в някои случаи от диабет - захарна болест. Във всеки случай гроздето, като храна на болните, когато се препоръчва, трябва да се има предвид общото състояние на болния и съчетанието с другите храни. Да не се гълтат никога шлупките и семената на гроздето, ако не са добре предъвкани като водна каша. (Следва в бр. 225 от 2.Х.1938 г.) ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Д-р Ив. Жеков - натурист В. «Братство», бр. 225/ 2.Х.1938 г. Колона на лекаря. ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички мериди- онални страни на Европа. Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен. Сто части добре зрели домати съдържат: Азотисти вещества.................................... 1,25 г Въглехидрати (захари)............................ 2,53 г Мазнини..................................................... 0,33 г Пепел.......................................................... 0,63 г Целулоза.................................................... 0,84 г Неазотисти вещества неопр..................... 1,54 г Според анализата, извършена в същия институт на Деблен, червените зрели домати съдържат около 0,40% лимонова киселина и само следи от оксалова киселина, когато винаги се поддържаше, че червените домати съдържали неизменно количество оксалти. Тая липса на оксалотова киселина се потвърди и от Ботаци и Жапели. .Червените домати са богати и с витамините А, или антиксерофталмични, В, или антинеуретични и С, или антискорбутни. Действието им: Червените домати, много сварени, имат слабително действие, пикочогонно и слабо дезинфективно. Те са лесно смилателни, ако са зрели и бавно сварени около 10-15 минути. На продължително сваряване те не само губят своите физиологически действия и някои най-полезни витамини, които съдържат, а стават дразнителни за стомаха, червата, бъбреците и пикочните органи. По тази причина червените домати и до днес вдъхват страх на много лекари и болни. И стипчивите червени домати съставляват една сериозна пречка за доброто функциониране на стомаха, червата и на общото състояние на лицата слаби, мършави, анемични и нервозни. И консервите от червените домати, направени с продължително сваряване, не са за препоръчване. Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват с безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонен сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им: Червените домати не се препоръчат на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в пищепровода. Храната за един обикновен човек (през септемврий и октомврий) I. Обяд - Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др., стричен хляб, наречен още цялостен хляб. Може и със сирене - прясно, а не солено. Количество: 250-350 г хляб. Вечеря - Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати, добре зрели, и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия, и малко готварска сол. Количество: 200-250 г салата и 200 г хляб. II. Обяд - Супа с ориз, сварена с бульона от резен зарзават: червени моркови, картофи, целина, цвекло, лук, зеле. В този бульон ще се сипе малко сок от домати. Сварен оризът, се прибавя две или три супени лъжици зехтин и малко сол. Отделно - едно яйце, сварено, ровко за пиене или пържено със зехтин. Да се яде без хляб, защото оризът не хармонира с хляба. Вечеря - Сварени картофи 250-350 г, полети със зехтин 50 г и да се ядат с бадеми или орехи 100 г, без хляб. ---------------------------------- [1] В книжката на Д-р Ив. Жеков «Лекуването с грозде» е описано как да се лекуваме с гроздето, (бел. а.)

VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ Д-р Иван Жеков. Лекуването с грозде. Библиотека «Натурализъм». Книжка I. София, 1936. ПРЕДИСЛОВИЕ Хипократ, бащата на натуризма, 460 години преди Христа беше казал: «храненето да бъде твое лечение, а твоето лечение - твоята храна». Но, обаче, ние днес виждаме обратното, а именно, че храненето е тровене и тровенето е лечение!? Има ли днес храна неподправена и лекарство неотровно? Ето защо епохална сентенция даде италиански мъдър държавник Мусолини пред лекарите в конгреса им в месец ноември 1931 г. в Рим: «Даже и по най-скорошната тема на съвременната цивилизация лекарите трябва да кажат своята дума - говоря за натуризма, който във всичките страни на света е вече един сериозен въпрос. И такъв трябва да е в Италия.» Всичко това няма нищо с нудизма. Аз съм дълбоко убеден, че нашият начин на хранене, обличане, трудене и спане - всичко изобщо в нашите всекидневни навици трябва да бъде реформирано. Трябва да се направи така, щото елементите на природата да действуват върху нашето тяло, и преди всичко - въздухът, слънцето и движението. Лекарите трябва да настояват щото животът да се слага и развива в по-рационални форми. Тогава по-малко болести ще бъдат в движение, по-малко туберкулозни, по-малко рак, едно по-малко число разслабени, които са резултат на един живот, който, като е станал в цикъла на днешната съвременна цивилизация крайно подвижен и динамичен, има нужда от удовлетворения от друго естество, иначе не върви и не издържа. Както виждате, мисията на лекаря, особено в днешно време, е от една изключителна важност и става все по-деликатна и сложна. По тая точка аз трябва да ви кажа моето мнение: аз не съм толкова благосклонен на крайните специализации. Не бих желал на бързина да гледам дърветата, да се забравя горичката, не бих желал да гледам една дата, един елемент, една частица от човешкото тяло, да забравям сложността на човешкото тяло.» А какво да кажем за специалитетите, които наводниха света, а човек все си е в своята голяма немощ. Да, трябва истинска просвета да се даде на днешния човек, натуристическа, за да знае какво да яде, как да яде и колко да яде, а следователно, да се върне към природосъобразния живот, който ще го направи щастлив. Нашата библиотека «Натуризъм» ще издаде, освен тая първа книжка, и следните: 1) лекувание с лимони, 2) лечебните свойства на разните растителни храни, 3) лечение с портокали, 4) лечение с мед, 5) водолечение по метода на Луи Куне, 6) въздухолечение, 7) слънчолечение. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ «Природата се бори своевременно против всичките болест» «В аптеката на Бога се намират най-добрите лекарства.» Тая книжка печатаме във време, когато гроздето е вече на узряване и затова намираме за полезно да се пръсне из цяла България по случай седмицата на гроздето, защото правилата в нея по гроздовото лечение ще дадат големи незабавни ползи за общото благосъстояние и здравето на всички. Като всякога, ние не си служим с научните термини, нито със сложни, неполезни аргументации за общоприети истини. Веднага казваме как трябва да прилага всеки отделно. Много са методите, посочени от медици и учени, по лекуването с грозде и всички, естествено, са дали и дават, изобщо, отлични резултати. А това логично е да се разбере от факта, че гроздето, като храна «съвършена», както го определиха не малко прочути лекари, между които и отличният химик Bunge, притежава големи терапевтически добродетели. В разните методи има и големи грешки. Например съветва се лекувани- ето с грозде да се придружава с пропорционалната месна диета. Други приписват на гроздето причината за някои разстройства в червата или на стомаха (диария и др.) По тая причина препоръчват се и особени грижи, но те не помислят, че всичко това е вследствие лечебното действие на гроздето, което, като очиства тялото по всичките му части и като отделя от стените на разните органи нечистотиите, покрити дори с кора, разтваря ги и тласка тия нечистотии към отходните органи и така става изхвърлянето им. Организмът след тая благотворна реакция се успокоява и значително се подобрява. Едно лице, обаче, което има неразстроен стомах, червата - достатъчно чисти и навикнало да води трезвен и здравен живот, няма да има никога разстройство от лекуванието с грозде, и дори тогава, когато гълта изобилно грозде даже с шлупките и семенцата му. Лицата, на които е по-мъчно да се прави лечение с гроздето, са големите чревоугодници, лакоми, пушачите, и особено ония, които са навикнали да ядат много месо. Зачислените в тая категория, които би могло да се нарекат хронически отровени, като поядат малко повече плодове и крехки салати или сварени зарзавати, изпитват коремни болки и извикват: «Аз не ще да ям повече плодове, нито салата, защото тия храни ми правят лошо.» Представете си дали тия хора биха се поддали да приложат едно рационално лечение с грозде! Не е ли лесно да се разбере, че не е възможно да се извади един развален зъб, без да се изпитва болка! Не е възможно да се лекува една рана или да се извади една тресчица, без да се изпита болка! Е, добре, едно подобно действие извършва гроздето и други плодове, добре зрели, или крехките зарзавати, защото, именно, изкореняват от организма, особено от стомаха, червата и черния дроб, много нечистотии, а също освобождават от тия нечистотии, а най-вече - от гноен катар белите дробове. За тая дейност на гроздето трябва, следователно, да се понесат лечебните кризи - които не настъпват само в организъм, на който стомахът и червата са държани съвършено чисти посредством едно трезво и разумно хранение. Онзи, който иска лесно и охолно да се излекува от своите стари и нови болести, без да изпитва болки и безпокойства, може да носи до гроба всичкия тоя товар от нечистотии, който обитава в него! Хранителните свойства и добродетели са почти еднакви в двата главни вида грозде: бялото и черното. Няма защо да се загрижваме и да си измъчваме мозъка, за да се намери едничкото подходящо качество. Важното е гроздето да е добре зряло и преди да се яде, да се измие добре от всяка следа от онзи син камък, който се поръсва по лозата. По-ценни са белите грозда с тънки шлюпки, но за лица с добър стомах и черните са полезни. Гроздето съдържа средно: Захар................................................ от 20 до 25% Белтъчни вещества....................... от 0,45 до 0,75% Железен окис.................................. от 2 до 2,11% Магнезия......................................... от 5 до 6,02% Поташ [калий]................................ от 40 до 44% Калций............................................. от 10 до 12% Сярна киселина.............................. от 20 до 26% Силициева киселина...................... от 3 до 3,46% Хлорна киселина............................. от 0,45 до 0,51 % Сода................................................. от 2 до 2,10% Всички тия вещества остават в естествено състояние, като минават направо в кръвта. При това захарта на гроздето, бидейки между всичките захари най-сходната на оная в кръвта и в тъканите, влиза почти неизменена в кръвообращението и се поглъща без хабение на смилателната сила. Затова нейното свойство е оценено като засилващо на организма, а следователно и като най- добра храна във време на болестите, а особено ония с фебрични процеси, във време на които всички ферментативни процеси на смиланието в пищепровод- ния апарат се намаляват в тяхната дейност. Лечението с грозде, препоръчано и от много лекари като най-полезно в болестите на стомаха и в тия на обмяната, е прочуто, защото още от далечни времена много философи и лекари ги изучаваха и прилагаха: Целзий, Плиний, Питагор, Ипократ и др. И Св. франческо от Асизи го препоръчваше на трескави болни. Как става лекуването с грозде Няма да си служим с научни термини, за да запознаем четеца с начините за прилагане в случая, защото всичко зависи от добрите резултати, които се получават, като се строго придържа на следните правила. Отначало почвате да ядете на ден една малка чепка сутринта, след един час от изгрева на Слънцето[1], като увеличавате постепенно всеки ден до достигането дажбата на 2-3 кг грозде на ден в три пъти: сутринта, по 11 часа и вечерта, един час преди залязването на Слънцето. Малко по малко, като се увеличава всеки ден количеството на гроздето, трябва пропорционално да се понамали и обичайната храна. Лекуването може да продължи от 30 до 45 дни, та дори 3 месеца, до 5 кг на ден. И добре е да се завърши с намаление малко по малко, до една чепка, както се е започнало. Или пък с един ден почивка след всеки три дни, в който ден на почивката да се яде обичайната вегетарианска храна, но, обаче, умерено, а не с преяждане, т. е. само съответната в деня намалена храна. Има противоречиви мнения между многото-привърженици на това лечение, някои от които не одобряват предъвкването на семената и шлупките, но науката и опитът безпогрешно учат, че ако се желае постигането на поразителни резултати, трябва да се яде поне шлупката, като се предъвква добре, защото тя стимулира контракциите на червата, така наречените перисталтически движения, много необходими, когато[2] само сокът по-мъчно се смила. Обратното е, и най-препоръчително е за децата, и то на крехката им възраст, действието на сока. Говори се, че нашият стомах не смила целулозата. Тя в непрекалено количество е от капитална важност за улесняването, именно, смилането на стомаха и червата. Шлупката е богата с фосфор, соли, азот и ферменти, които заедно с другите свойства на гроздето могат да се парагонират с кваса на хляба и бирата, а следователно улесняват функциите на черния дроб, клетките, тънката ципа на червата и възбуждат функцията на панкреаса. Да се яде бавно, със спокойствие, като се избягва гълтането на шлупките и семките. Във време на лечението храненето трябва да е колкото се може вегетарианско, и то като леки супи с предпочитане на ориза със зеленчук или сварен в бульон от зарзават наедно с някой лук и моркови. Мляко, млечни продукти, орехи, кафе, вино - никак, а малко хляб. Абсолютно да се избягват солени храни, сирена, възбудителни салци, салами и тлъсти или тежки храни. Всяко ядене трябва да е отдалечено от гроздето повече от един час, за избягване нетърпимостта му със зеленчука. Да се пази най-голяма трезвеност и въздържаност и в другите храни, и за да се постигнат чудни резултати, трябва да се стигне до единственото употребление само на гроздето. Във време на лекуването да се ходи или движи много. Гроздето, както казахме, не само е лековито, но е и хранително. То увеличава кръвните телца. За преценяване на вътрешната му стойност, направете веднага едно разумно лекуване, и вашето здраве постепенно ще се подобри, ще изчезнат много болезнени разстройства, кръвообращението ще се съживи, целият организъм ще се освободи от отровни вещества, ще се увеличи апетитът, смилателните функции ще се нормализират. Ще придобиете, изобщо, здраве, сила, като ще избегнете така известните болезнености, които обикновено се явяват през зимата. Колко болни сигурно биха оздравели и излезли в скоро време от болниците, ако в замяна на толкова отровни лекарства се приложеше на тях полезното лечение с гроздето! Който е изтощен за физическа и умствена работа или болник на оздравяване, който иска да опресни кръвта си или да я подобри, ще намери в сока на този ценен плод едно хранително средство, подкрепително и животворно, което съживява всичките функции и дава приятно питие. През зимата, когато няма прясно грозде, може да се употреби така също сушено грозде, понеже то е много богато със захарни вещества, но много бедно от вода. За тая цел, обаче, може да се туря и в слънчева[3] вода за 24 часа. Който страда от катар, може да се спаси, като яде сухо грозде и смокини. За избягване опасностите от многото отделяния във време на лекуванието, да се пие лимоната с малко мед, като се увеличи само сокът на лимона, защото обикновената лимоната не постига целта. Всички видове и качества грозде са пикочогонни. Професор Devoto при Миланския университет разглежда гроздето като истинска икономическа храна и способно да даде един голям принос на един слаб организъм, като еквилибрира и отправя органическите обмени в истинска сила веществата, които в него се съдържат: захар, ферменти, соли, желязо и пр. Гроздето, особено черното, е окисляващо, животворящо и улеснява отделянето на пикочта. В случаи на възпалителни болести, смилателни разстройства на червата и черния дроб и в случаи на рак, сокът на черното грозде или, с други думи, едно лечение с грозде има голяма сила против тия болести. Каквото и да е разстройството в черния дроб, то бързо изчезва пред една диета само със сока на черното грозде. В белодробните болести, в болките на тия органи, в ревматизмите, подаграта и др., диетата с грозде има едно мощно полезно действие. Майчиното мляко може своевременно да е заменено в храненето на детето със сока на хубаво грозде, зряло и сладко. Лекуването с черно грозде окислява соковете на кръвта и обезвредява болезнените материи в организма. Чудотворно е в болестите на бъбреците. За слабите лица, изтощени, лекуването с грозде има една чудна сила. Във форма на пластир, намазване, сушеното грозде, добре смачкано и стоплено, като се наложи върху циреи, абсцеси, кожни изривания, е специално оздравяващо. Като се счукат или смелят семената на гроздето и като се вземат с малко сок от същото грозде, се спират повръщанията на кръв, дезинтерията и диарията. Като се вземе лекуването с грозде и като едно средство за хранене, изобщо, винаги полезно, никога вредно, особено ако е упътвано с правилни норми, може да се каже, че то е в степен да отговаря благоприятно за поддържането и преуспяването на здравето. Понеже климатът и почвата имат голяма важност за химическия състав на гроздето, то и слънцето не само помага на пълното му узрявание, но спомага и за смилането дотолкова, че гроздето в топлите климати, като е изложено на слънцето, не само е богато с гликоза и кристализирана захар, но е и много бедно от дървесинна част, която понякога прави гроздето мъчно смилаемо. Затова, според проф. Konig, гроздовият сок, добре узрял, взет от чукан през месец октомврий, съдържа: Вода.............................................. 70,12 г Захар............................................. 14,36 г Азотисти вещества........................1,01 г Киселина свободна....................... 0,77 г Пептини вещества......................... 1,90 г Пепел............................................... 0,48 г Дървесинни вещества..................... 2,18 г Главната съставна част на гроздето е захарта, която с ферментиране се обръща в спирт и затова винари могат да имат една градация на спирт от 6 до 15% според степента на зрелостта на гроздето. Зрялото грозде е храна, богата с витамините В и С, и ако разумно се вземе с другите сурови храни, може да замени полезно храненето с млечна основа, било на болни, било на децата. Зрялото грозде има главно пикочогонно действие, лаксативно и силотворно. Киселото грозде е възбудително за пищепровода, задържа смилането и поглъщането на другите храни и може да причини повдигане, болки, бълвания. Консервираните грозда са по-малко пикочогонни и лаксативни, но имат по-голямо действие и служат за образуване на топлина в зимните месеци. Във всеки случай в употреблението на гроздето като храна на болни трябва да се има предвид общото състояние на болния и комбинацията с другите храни. Да не се гълтат никога шлупките и семенцата на гроздето, а добре да се предъвкват - като каша. Как може да се приготви гроздов сок вкъщи Взема се добре зряло грозде на зърна, и като се измие добре в изобилна прясна вода, сипе се в един съд и се подклажда отдолу огън, да ври до кипване. Тогава се смъква и оставя да изстине. Когато изстине добре, смачква се и сокът се цеди през телено сито и наново се подклажда огън, обаче ври не до кипване. Тогава се излива в друг съд, но този съд трябва да е от стъкло или калайдисан, или гледжосан, и се оставя да се утаи 24 часа. Така приготвен, сокът е вече за наливане в бутилки. Правила за наливане в бутилки Вземат се празни, но добре измити бутилки, на големина по желание, и се потапят в гореща вода, но обаче на дъното на съда се поставя дъска. Като се извърши горното, напълват се бутилките до шията с гроздов сок и се потапят наново в гореща вода за варене, без да се забравя поставянето на дъската в дъното на съда. Извършва се същото варене без кипване. В този момент бутилките се запушват с чисти тапи, дъбови, и добре се запечатват с восък за целта, за да не влиза въздух и да не ферментира сокът. Гъбите, преди да се поставят на бутилките, трябва да бъдат потопени във врялата вода. Гроздовият сок притежава чудотворни и различни добродетели: 1. е лековит; 2. помага на смилането; 3. намалява ферментацията в червата; 4. увеличава теглото на тялото. За конвалисентните[4]: да вземат две супени лъжици от този гроздов сок с жълтъка или белтъка на едно яйце, според случая, но добре разбит. Получава се едно отлично и много хранително питие. Яжте повече грозде, но разумно! ---------------------------------------- [1]Според законите на природата, когато Земята се обръща и приближава към Слънцето, то тя се намира в най-благоприятни условия на развитието си. Затова и ние се намираме най-близо до Слънцето сутринта. И лечебната сила на слънчевата енергия преди изгрева е за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрева е за дихателната система, а от 9 до 12 ч - за стомаха, т. е. целебното действие върху болния стомах на слънчевите лъчи е през това време. (бел. а.) [2] когато - остар. докато (бел. М. И.) [3] Бутилка с вместимост 1 кг, пълна с обикновена чиста вода, се поставя зад стъклото на прозореца на слънце, (бел. а.) [4] конвалисентни (отлат.) - оздравяващи, възстановяващи се от болест (бел. М. И.)

VII. ЦЯЛОСТНИЯТ ХЛЯБ И ЖИТНАТА ХРАНА БУЛГУРЪТ Д-р Иван Жеков. Цялостният хляб и житната храна булгурът. (Библиотека за природолечение). Печатница В. Иванов, бул. «Сливница» 176 1. Българи, «Любете хляба, Душата на дома, Благоуханието на трапезата, Радостта на огнището! Почитайте хляба, Потта на челото, Гордостта на труда, Празника на живота! Не хабете хляба, Богатството на народа, Най-благия дар на Бога! Най-светлата награда на човешката мъка!» 2. [Текст на корицата] Искате ли да развиете силата на вашата воля, вашето лично обаяние, вашия магнетизъм, вашата привлекателна сила? Искате ли да управлявате мисълта си, да я концентрирате и да я развиете, като постигнете по този начин най-голямата сила на вашите качества и способности? Искате ли да придобиете яснотата на идеите, готовността и бързината на възприятията и една ясна и силна памет и така да имате едно лесно постижение във всяко начинание и учение? Искате ли да достигнете вътрешното си равновесие, господството над страстите и мира на душата, като постигнете най-голямото щастие, възможно на Земята? Искате ли да достигнете и да удовлетворите всяко разумно желание и да постигнете с успех това, което предприемате? Искате ли да придобиете едно по-добро обществено положение и да достигнете онова, което преди ви се струваше непостижимо? Искате ли, въобще, да станете активен и енергичен, като съзнаете и събудите скритите си сили, които спят във вази, вашата дълбока същина от духовно естество, като възтържествувате над всичките слабости от физическо, психическо, интелектуално и морално естество и да придобиете едно завинаги все повече влияние над подобните си, като станете истински активен център между апатичната маса, която ви заобикаля? Това зависи само от вази! За постигането на всичко това, достатъчно е да четете нашата «Библиотека за природолечение», която ще ви научи как да живеете и как да се излекувате по начин, по който не се изискват много знания и способности от всички, но само една добра воля, както от възрастните, така и от младите, особено от учащата се младеж, за която е най-вече предназначена, за да може българският народ да закрепне и да се засили в своята мощ и добродетели. «Библиотека за природолечение» ще има и следните отдели: слънцелечение, въздухолечение (вдишание и издишание), водолечение, хранолечение (плодолечение, зарзавати и зеленчуци), сълзи-смях и въпроси-отговори. Само 15лева 10 номера в предплата. Редактор: Д-р Ив. Жеков кв. «Царица Иоанна», №1245, клон 13 - София Забележка на съставителя на «Изгревът»: Виж Писмо на Учителя Дънов до д-р Иван Жеков OT3.VI.1919 Г. В «Изгревът», том VII, стр. 625- за водолечението. 3. ЦЯЛОСТНИЯТ ХЛЯБ И ЖИТНАТА ХРАНА БУЛГУРА (Със съкращения, направени от съставителя на «Изгревът») Не без основание твърдим, че в скоро време ще се възприеме цялостният хляб и житната храна, булгурът, в нашата благословена земя - България. Така нареченият «черен хляб», назован с това име от всички, които не знаят да го оценят, защото не познават неговата питателна стойност, е съществено здравословен и икономичен. Много лекари, учени и писатели отдавна отбелязаха питателните свойства на цялото житно зърно, като посочиха, че бялото брашно е по-слабо питателно и хранително, и то затова, че му липсват триците, които именно съставляват по-важната част от житното зърно, понеже съдържат по-голямо количество глутин, растителен фибрин или, по-добре казано - по-вкусната, по-силотворната и питателна част на житното зърно. Чудно и грях е, че трябваше толкова време да се измине, за да се признае и от медицинската наука, че житното зърно е съвършената храна за човека! Но по-добре късно, отколкото никога! (...) 4. Следователно жизнените елементи се намират в триците, каквито не се срещат в бялото брашно и питателната им стойност надвишава над половината. Целулозата, която е чудесно вещество за физическо въздействие на червата, поради възбудителното й действие на перисталтиката, не е несмилателна, както се мисли и вярва. Белият хляб и нецялостните житни храни, които са повечето примамливи поради белия си цвят и лесното смилане, по-богати със скорбяла, кола, по-богати с вода, оставят на пробно ядене една утайка 58% и в червата 4,5 (Д-р Местрийон) и причиняват млечни, маслени ферментации, остра диспепсия (Д-р Картон), констипация (запек), вкисване на органическите сокове и, поради липса на възбудна сила, причиняват, дават сънливост, вцепеняване, леност, слабост и предизвикват нужда от други храни и изкуствени възбудни храни като: алкохол, захар, месо, какао, шоколад, кафе, чай и др. «Белият хляб няма сила, безжизнен хляб е», както го казва народът, а другият - цялостният, черният хляб, който има трици, както казва А. Франс, само той дава сила и вкус. (...) 5. Следователно чудесна и незаменима храна е цялостният хляб и житната храна булгур. С тяхното употребление, ако се почне от детинство, се постига едно развитие такова силно, буйно на тялото и на интелекта, поради предизвиканото предъвкване, по-добро смилане, повечето утайки, задържани в червата, които осигуряват всекидневния масаж, поради присъствието на минералните соли и витамините, че човек в по-напреднала възраст ще бъде в подобри здравни условия, за да преживее по-щастливо този живот. Колкото очебиеща е ползата, която донасят за общото здравословие брашната, пресети на едно по-висше от обикновеното мелене, толкова не по- малко са важни и икономическите изгоди, които те ни дават. Въобще, можем да кажем, че белият хляб е една несъвършена храна, скъпа, коефициент на неумереност и фактор на немощ, а «<черният» хляб е силна храна, здравословна и икономична. (...) 6. Едно заблуждение е да се мисли и вярва, че белият хляб е по-смила- телен и по-питателен от черния хляб. В триците е най-голямото количество глутин и фосфати и затова бялото брашно, което съдържа по-малко количество азотни и фосфорни вещества, е по-малко питателно. (...) 7. Днес брашното, получено от мелници с валцови цилиндри, е бедно от глутин, фосфорни вещества и соли, защото цилиндрите смачкват зърната и оставят да излиза брашнената ядка или скорбялата, но всичките части, по- богати с азот, фосфор и соли, остават в кортикалната част или в триците, които приемат със смачкването една гладка форма, люспеста, но, обаче, не изпущат нито едно от веществата, на тях прилепени. Когато при меленето с воденични камъни по-нежните части на перикарпията се обръщат в брашно и минават с него, което, разбира се, става по- малко бяло, но много по-богато с азотни и фосфорни части и затова много по- питателни. Не е случаят тук да описвам историята на разните видове хлебоп- риготовления през тоя полувек, но, обаче, можем да кажем накратко, че те са били основани на идеята за приготовление на хубав хляб с брашно, мляно с мелнични камъни с 80-90%, а не с валцови цилиндри със 70-75%. Хлябът, направен с такова брашно, е много по-хранителен, отколкото белия хляб, а и по-вкусен и причинява по-възбудно действие, тонично, много трайно и нормално смилане, което се подпомага от ферментите в перикарпията и от фосфатите, минали в брашното. Благодарение на целулозата, която съдържа такъв хляб, причинява едно механическо въздействие по всичките черва, като има решително действие за здравето и физическата енергия. Хлябът, направен с бяло брашно, което се придобива в мелници с валцови цилиндри и с пресяване на едно по-долно мелене, е един хляб, крайно по- малко хранителен и по-малко вкусен, отколкото другия, черния, направен с брашно, смляно с една пропорция по-висше от 80%. Нашите прадеди до 1860 г., т. е. до въвеждането на мелниците с валцови цилиндри, ядяха хляб, направен с брашно, смляно и пресято на една пропорция по-висше от 80% и бяха наистина по-силни и здрави от нас. Войниците на Наполеона ядяха един хляб, направен от брашно от обикновено жито и ръж, смляно на пропорция 90%, и издържаха на крайни несгоди, мъки и изключително трудни походи. Развитието на рахитизма се отдава от мнозина биолози на употребата на белия хляб и проф. Чентани казва: белият хляб, който изглежда да е едно благословение на небето, всъщност е една безжизнена храна, мъртва, беден е от фосфор, азот и лишен е от витамини. Цялостният, питателен хляб, т. е. този, който е направен от брашно, което съдържа всичките части на житното зърно и триците, е много полезен за този, който страда от запичане. (...) 8. А, следователно, в резюме ще приведем следното: 1. Черният тричен хляб съдържа витамин А и Б. Витаминът А подбужда растежа, предпазва от ксерофталмията (възпаление на очната роговина) и усилва защитните сили на организма от заразителните болести. Витамин В предпазва от болестта на Бери-Бери, от израждане на нервите, усилва стомашните и чревните функции, предпазва децата от диария, засилва нервната система. 2. В житните семена се крие голяма сила, в тях е сгъстена слънчевата енергия във вид на нишесте, белтъчини, мазнини, витамини, минерални соли и други химически състави. 3. Основната храна на българския народ от векове е хлябът. 4. Във външните обвивки на житното зърно - триците, се намират белтъчините, минералните соли, мазнините и витамините. Модерните валцови мелници отделят тия ценни за здравето трици и оставят в брашното само нишестето. 5. Белият фин хляб съдържа повече нишесте (захарни вещества), затова развива повече топлинни единици (калории), но му липсват минералните соли и витамините. 6. С 1 кг хляб всеки организъм получава 80 г белтъчини, които напълно покриват неговата нормална белтъчна нужда. 7. Само с хляб и малко прибавки от мазнини и зеленчуци може да се живее продължително време. 8. Хлябът е силна храна, която дава всичко необходимо за поддържане жизнената сила и здравето на човека. 9. Пълнозърнестият хляб е по-хранителен от белия, на който са отнети триците. 10. От нишестето на хляба организмът може сам да си изработи мазнини и захарни вещества. 11.100 г пълнозърнест хляб развива 250 калории! Това е една хлебна единица - мярка за сравнение хранителната стойност на хранителните продукти. 12. Белият фин хляб е приготвен от брашно, лишено от триците си, които съдържат ценни химически вещества. Бялото брашно е почти чисто нишесте. 13. 100 г хляб - 250 калории - една хлебна единица - има калорична хранителна стойност колкото: 28 г зехтин, олио, мас; 33 г прясно масло; 38 г орехови ядки. 14. Българският народ се е хранил и храни предимно с хляб, но винаги е удивлявал съседи и чужденци със своята лъвска сила, работоспособност, издръжливост, буден дух, предприемчивост и интелигентност. 15 Хлябът дава градивни камъни за всички клетки в организма и поддържа нормалните функции на организма му. 16. С 2 кг хляб може да се покрие калоричната нужда на организма при най-тежката физическа работа в мините, на полето или гората. 17. «Черният» (пълнозърнестият) хляб усилва стомаха и движенията на червата, подобрява храносмилането и премахва запека. 18. Един човек с тежест 70 кг при лека работа може да се нахрани и задоволи всички хранителни нужди на организма напълно с: 500 г хляб = 1250 калории = 2,50 лв. 275 г картофи = 250 калории = 0,80 лв. 100 г сирене = 250 калории = 2,00 лв. 380 г череши = 250 калории = 3,00 лв. - 56 г олио = 500 калории = 0,85 лв. Всичко 2500 калории = 9,16 лв. 19. Каквото е за японеца оризът и картофите за ирландеца, такова е хлябът за българина. 20. 1 кг хляб внася в кухнята на организма средно: 80 г белтъчини, 10 г мазнини, 500 г въглеводи (захари) и развива 2450 големи напълно използуваеми калории. 21. Българската земя ражда най-хубавото жито - златната загария, колус, но българският народ яде недоброкачествен хляб. (...) 9. Както се вижда от таблицата, цялостният хляб, както го нарича народът- «черният хляб», е една най-здравословна храна, много по-хранителен от белия хляб. Превъзходството му в питателност се дължи на по-голямото количество глутин и минерални соли, които съдържа - творчески елементи, които имат една голяма стойност за възстановяване на клетъчната протоплазма, която е изразходвана при катаболическите процеси на органическия метаболизъм. Черният хляб е необходим за всички, и в частност - за децата и за младите, защото им доставя веществата, от които най-вече имат нужда в периода на растежа за образуването на костите, зъбите и на органите на централната нервна система. При това, ако е вярно, както някои учени основателно твърдят, че действието на солите на магнезия в храните предразполага организма към борба с рака[1], защото се получава фосфоро-магнезиева дезасимилация, то употребата на цялостния хляб може да даде една ценна услуга на човечеството, защото е много богат с магнезиеви соли, когато белият хляб е почти лишен от тия соли. Черният хляб е този, който повече се приближава до естествения хляб, а следователно той ни съдействува най-много да живеем в хармония с вечните неизменни закони на природата, която е върховната дарителка на физическото благосъстояние, а следователно - на нашето щастие, душевното ни подигане и съвършенство. А че това е така, се вижда от описанието за глутина и амида, както следва, т. е. каква роля те играят в нашето хранене и здравословие. 10. Булгурът[2] От житните зърна, освен брашно, получават се различни булгури, които с особена обработка, придружени с отделянието на обвивката и ципата им, а в някои случаи - с раздробяването на брашнените ядра на различни големини, но по-големи, отколкото брашното. И така, целостният хляб, а следователно БУЛГУРЪТ от пшеницата, който ние наричаме пшеничина, и булгурът от овеса, който наричаме овесина, са най-питателните и здравословни храни за човека. Отделно пшеничината и овесената, като такива храни, имат качествата на лечебни диетични храни, и особено за децата и старците. И от тях могат да се приготвят няколко вида храни. Ние ще дадем тук описанието им. 11. Каша от пшеничина. В 1 тенджера с 1 кг. вода се сипва (...) кг. пшеничина и се оставя през нощта да омекне, а по повърхността на водата да изплава ситнежът. Тоя ситнеж сутринта се взема с лъжица-цедилка и тенджерата се туря на тих огън със същата вода, за да ври пшеничината. От време на време се долива топла или гореща вода, докато се свари на каша пшеничината. Така приготвена, кашата се полива с горещо масло или се посипва с надробено сирене и се разбърква. Може да се полее с мед, маджун - петмез, мармалад, както и да се разбърква със сварена или печена тиква и тахан. Каша от овесина. В една тенджера с вода се сипва (...) шепи овесина и се поставя на тих огън да ври 10-15 минути. Отделя се настрана и се прецежда през ситна цедачка. Получава се като боза или като пелте, зависимо от пропорцията между водата и овесината, една отвара, която може да се пие или яде, сърба, като се изцеди сокът на един лимон или на един портокал. А може да се полее със сироп от ягоди, малини и къпини, както и да се разбърква с гроздов и от сливи сок мармалад или от шипки мармалад. Ето защо булгурът (пшеничината), както и овесината, ние препоръчваме на народа, а особено на войската, за да заместят ориза, който, действително, не съдържа глутин и има незначително количество соли и витамини. Но, обаче, постъпките, които направихме в някои войскови части в София в това отношение, не бяха оценени правилно и не се възприе научната важност и ценност на булгура за войската. И затова ние излизаме печатно да осветлим обществото и лицата, които са натоварени с грижата за здравето на обществото и войската, да се проникнат от научните истини, които посочихме в тая наша книжка, която издаваме като премия на «Библиотека за природожитие и лечение». ---------------------------------- [1] Проф. Д-р Асен Златаров - Курс по биохимия, (бел. а.) [2] Д. П. Изергин и А. Н. Рукосцев. Товароводение зерна и продуктов его переработки. Снабтехиздат, 1933. (бел. а.)

VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО П. Дънов. Мисли по вегетарианството: Из беседите. «Ето, дадох ви всяка трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене.» Битие, 1 : 29, «Добро е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, в което се препъва, или се съблазнява, или изнемощява брат ти.» I Римл., 14 : 21. «Не убивай!» 7. заповед МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Днес хората мислят повече за парици, за кокошчици, за патици, за ядене и пиене. Няма нищо лошо в това, но ако всичко туй може да доведе хората при Бога, нека се стремят към него; но ако то ги отдалечава от Бога и ги праща в бездната, при тъмните сили, какво трябва да правят? Ако яденето на кокошки може да ни доведе при Бога, яжте ги! Ако яденето на патици може да ви направи гениални, яжте ги! Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги! Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги! Но, ако след изяждането на един петел у вас се явят качествата на петела - да ровите, по-добре не го бутайте! Или, ако след изяждането на едно прасе у вас останат неговите качества - цял ден да грухтите и да създавате в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте! Нищо особено не ви казвам и ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: «Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас?» Казвам: за всички разумни хора е точно определено какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот - житото, - днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Съвременната наука обяснява причините на всички аномалии в обикновения живот. Първата причина се дължи на оная неестествена храна, която туряте в стомаха си. Бог е направил човека да се храни с плодове, а вие ядете месо. Месната храна е внесла такива отрови във вашия организъм, че той днес представлява сбор от нечистотии. Това го доказва и самата наука. Ако бихте имали обоняние непокварено, вие бихте бягали далеч един от друг-такъв смрад се носи от ония, които ядат месо. Като ми каже някой, че боледува, то първото условие да започне подобрение, е да промени храната си. Ще кажете: «Ами с какво да се храним?» - С плодове - «Скъпи са.» На първо място, трябва да измените условията на живота си. Приемате ли, че има един Господ, Който е създал всичко в света, готови ли сте да жертвувате за Него всичко? Този велик лекар, Който е вътре у вас и на Когото съвременните лекари са асистенти, казва: «Живей естествено!» Аз разглеждам този въпрос в много широк смисъл. Плодната храна, както и месната, съдържат в себе си различни елементи, поради което те предизвикват две различни състояние в нашия организъм. По същия закон всяка мисъл, всяко чувство у нас може да произведат две различни състояния, които в далечното бъдеще на-нашия живот ще произведат два различни резултата. Лекарите препоръчват на болните здрава, силна храна, но с това животът на болния повече се влошава. На болни хора аз препоръчвам поне 2-3 дни глад, а след това може да хапне малко чорбица от сливи - 2-3 лъжички, след няколко часа - пак, но с малко хляб. Като се позасили малко болният, ще му дам една хубава ябълка с кората, добре да я издъвчи, за да поеме всичките й сокове, и чак след това ще пристъпи към обикновената храна, която той си употребява. Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тия малки същества, които ви служат. Вие, които минавате за много благородни, питайте малките същества, какво ще кажат те за вашето благородство. Всички овци, волове, агнета, кокошки, патици, всички малки птички, които имат отношения с нас, и те си имат особено мнение за човека. Всички по-малки същества с един глас казват, че човекът е ужасно жестоко същество. Ако попитате дърветата, и те същото казват: ужасен е, безпощаден е той. Ако те поканя с бира, бонбончета или пасти, това не е любов. Ние трябва да живеем с хляб, житни зърна и всякакви плодове. * * * Гледам, в градината двама млади се разговарят, а до тях стоят няколко агънца и си казват: «Културни са тези хора, но нищо не им пречи в един момент да ни одерат кожите.» Те много добре знаят помислите на техните господари. ... Ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: «Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца», взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време, и у тебе се заражда една необяснима тъга. ... Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници са управляващите и т. н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние изпоядаме. Щом изядете едно от тия агънца, всички в семейството ви, жена, деца и ти сам ще имаш много неприятности, в целия си живот все ще имате дисхармония; нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: «Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова много агънца?» Ще бъдете най- малки в Царството Божие. «Няма ли поне едно изключение?» - Няма. А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне, той ще бъде най-голям в Царството Божие. Аз взимам думата «пожелание» в лош смисъл. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. Лекарите в такива случаи започват да се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта и т. н. Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Някой ще ми възрази: «Може ли човек да живее без пожелания?» Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланията да научи великия закон, по който да постъпва, т. е. да види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество, и тогава да пожелава... Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило. Ако вие не може да проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право, че те обича. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мушичките, които режат главите на агънцата, не могат да обичат, не могат да любят, не могат да имат добра воля. ...Всички търсят Царството Божие, всички искат да го възстановят, затова, който иска да стане член на това царство, трябва да му служи. * * * Минавам покрай някоя вадичка и гледам, че някоя мравка се дави. Но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, за да й помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. След като им дадем помощта си, да не искаме от тях на цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще се създадат условия да помагаме и на по-големите. Тези два божествени закони са поставени у човека така: великият закон е във вашият ум, а малкият закон е в сърцето ви. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и микроскопи- ческо да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и земята, и небето ще работят за вас. * * * Често вие говорите за възпитание на децата си. Българската дума «възпитание» значи да знаеш да отхраниш. Така и пчелите се грижат за ртхранва- не на своите царици. Когато те искат да отхранят царица, дават им един вид храна; когато искат да отхранят работници, избират им друг вид храна; а на търтеите дават особен, трети вид храна. Търтеите са свирачите на кошера. Вземете и най-културния човек и започнете да го храните с най-грубата храна - ще видоизмените живота му. Хранете някой груб човек с най-деликатната храна - в 10 години той ще измени начина на живота си. Аз се радвам сега, че вече започнаха да се явяват разни течения за живот по-близко до природата.* Повечето от болестите се дължат на избиването на млекопитаещите и птиците. Понеже с това избиване тяхната еволюция се спира, то всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани и с това се образува едно хаотическо състояние, което е причина за разните болести. Знаете ли какво става след изтичането на тази животинска кръв безразборно? От изпаренията й се образуват разни сериуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органическия свят. Сега, за да се тури равновесие в природата, тя трябваше да отдели около 100 000 000 кг кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес (1919 г. - бел. а.) в тази война се пусна около 200 000 000 кг човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате вашия баща, проверете след това дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е бил поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Дойдат хората при мене и ми се оплакват, че няма какво да ядат. Аз съм опитал всички методи на ядене, с които хората се хранят. Ял съм по една ябълка, само боб, и пак съм преживял. Според мен само хлебец е най-хубавата храна. Ама това не било хигиенична храна. Месцето, масълцето, пастърмата, супицата, направена от агнешки дробчета - те са още по-нехигиенични. Казват: «Да се яде така, както препоръчват, то е калугерска работа.» Заблудили сме се с животинския ум и сме станали месоядци; заблудили сме се с истинкта на свинята и сме станали всеядци - свинята яде всичко, от нищо не се отказва. Не ни трябват никакви излишества. Търсете само необходимото в света, търсете го в мисълта, в сърцето, в живота: то не оставя във вас никакъв излишък, от който всякога остават нечистотии у човека. * * * Хората умират, защото има месоядство. Господ учи хората и духовете да не ядат месо. Когато престанат да ядат месо, няма да има смърт в света. Месото на грешните е много крехко; така е и с всички долнокачествени дрехи; дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, не се съдира. Месото на праведните е жилаво и затова не го ядат; за праведните няма смърт. * * * Всеки един трябва да храни много добре своята душа, много добре да храни своя ум, много добре да храни своето сърце - да яде и да пие. Тревопасните животни се насищат, а месоядните всякога ядат и всякога са гладни, не се насищат. И следователно, според мен, месоядството е престъпване на Божия закон. Всеки, който престъпва великия Божи закон на Любовта и Мъдростта, е месоядец, първокласен месоядец. Тъй турям аз. А всеки, който изпълнява Божия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е плодоя- дец - не вегетарианец, а плодоядец. Месоядството и вегетарианството не седят само в туй, да не ядем месо, както сега разбират; то е буквата на закона. Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия закон. Приложете това, и ще видите, че има смисъл. «Как да стана вегетарианец?» Ще изпълняваш Божия закон, и ще има резултати. Микробите никога не нападат човек с чиста и здрава кръв, а там, дето намерят нечиста кръв и нечисти мазнини - нападат. * * * Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желанияза сърцето ни. И следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. Това са две правила: да яде най-здравословна храна и никога да не преяжда. * * * Като се изучава човешкото тяло, повдига се въпросът за храната на човека. Как и с какво трябва да се храни човек. Като говорим за храната, повдига се въпросът за месната и вегетарианската храна. Защо човек трябва да яде месна храна или пък вегетарианска? Това се основава на закона, че клетките на месото са много индивидуализирани, много егоистични. Тия клетки, като влязат в състава на човешкия организъм, ще му придадат своите спесифични свойства. Например клетките на свинята са много егоистични. Големи арис- тократки са те. По-егоистични клетки от тия на свинята няма. Свинята не обича да работи. Тя си живее по кеф. Цял ден рови и яде. Ако се опитате да я хванете, тя започва тъй силно да вика, че ще я чуете на разстояние два километра. Ако хванете един вол, той няма да вика, гласа му няма да чуете. И действително, ако оберат един богаташ, всички ще знаят за това, но ако оберат един бедняк, никой няма да знае. За богатия всички вестници ще пишат. Следователно, когато клетките на месната храна влязат в човешкия организъм, той трябва да употреби десет пъти повече енергия, за да ги задържи в себе си, т. е. да ги постави в известен устой и да ги впрегне на работа. А колко могат да изработят такива клетки? Защо са нужни тия работници на човека, ако те му донасят едно, а завличат десет?... Ще кажете: «Тогава какво трябва да ядем?» Ще ядете такава храна, която десет ще донесе, а едно ще завлече. Такава храна засега е растителната и плодната. Туй неестествено състояние, в което е попаднал целият културен свят, се дължи на месната храна именно. Това е един чисто физиологически, един чисто биологически закон. Ако учените хора искат да спасят тази култура, трябва да започнат с храната. Новото поколение трябва да се създаде именно от тази фина материя, в която да не проникват никакви недъзи. Ако срещнеш един болен човек, бил той учен или прост, ще му кажеш да си купи една елементарна анатомия и физиология и да започне да изучава своийте дробове, сърце, стомах, мозък и т. н. Като изучи всичко това, ще му кажеш да не греши. Само така той ще те разбере, ще знае защо трябва да води един чист и свят живот. А сега съвременните хора казват: «Аз ще ям и ще пия.» Ще ядеш и ще пиеш, но после зле ще патиш. Всеки човек, който се е опитал само да яде и пие на Земята, природата го е изпратила в своя изправителен дом. Кой е изправителният й дом? Това са гробищата. _________________________________________________________ [1] Туризъм, въздържане, вегетарианство, природно лекуване и пр. (бел. на д-р Иван Жеков.)

V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство», бр. 228/ 6.XI.1938 г. Колона на лекаря Всичките функции на животната икономия, казва д-р Дюрвил, зависят от две сили, които упражняват своето действие в противоположна една на друга смисъл и направление: от една страна, една сила положителна, пластична, творческа, организаторска и съхранителска на живота, от друга страна, една отрицателна, дезорганизаторска и разрушителна. Когато те действуват еднакво по всичките части на организма, равновесието е пълно, съвършено и ние се радваме на здравето си. Но, ако силата съхранителка превишава, а оная, която унищожава, намалява, то органическите функции се извършват с превишена дейност. И напротив, ако силата, която разстройва, превишава, а другата намалява или остава стационарна, то същата дейност отслабва и в двата случая равновесието се прекъсва, като по този начин идва болестта. Един организъм заболява, когато има превишена енергия, жизненост, възбуда и извършва своите функции с крайна активност или когато отсъствува енергията, жизнеността и възбудата. Очевидно е, че между тия два случая няма един среден и всичките човешки немощи могат да се класифицират в две категории: 1. Възпалителни поражения или възбуди, характеризирани с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2. Безжизнени поражения или паралитични, характеризирани с унищожението или намалението на органическите функции. Що значи «Лекуване» «Лекуване!» Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите отвари, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията. Всички «лекуват»! В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена, диететика, умереност - въздържание, и на моралните добродетели. Но да видим сега в какво се състои лекуването. Тая дума се употребява за действието възстановяване изобщо равновесието на органическите функции, и обратното - за лекуването и предпазването или поддържането на дейността на отделни части за запазването нормалното равновесие на органическите функции и дейността на органите и на клетките. Двата процеса: както лекуването, така и предпазването, може рационално да извърши само природата - «natura sanat morbos»[1], - когато разумно е подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането на тия две крайности. Въобще, оная, която лекува, що може сама да възстанови или, изобщо, да запази равновесието на органическите функции и бди за запазването целостта на здравето и на органите, е природата. Претенцията - употребата на химически средства, отрови, серуми, ваксини, инжекции, билки, лекарства и др. от страна на някого, който има такава капризна претенция, предполага чудната задача да иска да насили природата или да замести естествените й закони. О, глупаво създание, клето човече! Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека - дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване. Така че, ако искаме да запазим здравето си, да продължим живота си и да се държим далеко от болести, страдания, не трябва да живеем в хармония с тях. 2. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство, бр. 229/ 20.XI.1938 г. Колона на лекаря Индивидуалният характер В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др., както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др. Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозно- то, електричното и хипердинамичното. А темпераментът на нормалния тип не трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалности, а трябва да е електрично-магнетичен. Нервозният тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифизиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичният темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен - един акумулатор в пълно развитие на мощ, но «захранен» изключително със съпротивна сила. Той постоянно произвежда и консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм. Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиологически анормалности. Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалният тип, уравновесен или «свръхполяризиран». Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на характера, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата «хранене и темперамент». Ако нервозният, хипердинамичният тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправените, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтинът, медът, житните храни, вегетарианският хляб[3] и др. Ако типът със студен темперамент или магнетичният усвои един режим на хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. 3. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Ив. Жеков - натурист В. «Братство», бр. 230/ 4.XII.1938 г. Колона на лекаря Разлика в мощност В предшествующите параграфи, като изложихме за нервния и магнетичния темперамент, ние употребихме изразите: «пълен с мощ, сила» и «липса на мощ». Да видим сега коя е причината на тая разлика, или «разликата на мощност». Електротехниците казват: «разлика на мощността», «напрежение» или «електрически натиск», разликата на електрическата повърхност, що съществува между положителния полюс (+) и негативния полюс (-). Причината, която произвежда тая разлика на мощност, се казва «електродвигателна сила» на електрически елемент. Обаче не е същото, ако се употреби възкиселена вода или солена вода, а това се разбира много добре, защото химическото действие не е едно и също в тия два случая. В това действително има една пълна аналогия по отношение на хранителните материали, които се употребяват като производители на енергия, възстановяване и запазване на човешкото тяло. Обаче има още едно друго нещо. Понеже всичките човешки открития са предмет на законите на еволюцията и прогреса, то електрохимията реализира един голям напредък в материята и ония рудиментарни генератори на електрическото течение не се употребяват почти никак, по причина на многото жива отсечка на цинка от страна на сярната киселина. Днес се предпочитат други електрически елементи, като елементът на Лекланше, който нищо не консумира. И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбудното, нетърпимо и антифизиологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма. Тука виждаме още, че натуризмът осъществи забележителен прогрес в полза на подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес, е оная, която се казва «медицинска наука», защото нейните изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващание върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. --------------------------------------------- [1] (лат.) «Природата изцелява болестта» - част от сентенция на Хипократ: «Natura sanat, medicus curat morbos» - «Лекарят лекува, но природата изцелява болестта.» (бел. М. И.) [2] Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека, (бел. а.) [3] Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито. (бел. а.)

IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ Алдо Лаваниниот Превод от д-р Иван Жеков, псевдоним: Д-р И. Ж. Духомиров София,1927 г. ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ В това огнище буйно от народи, което е Балкански полуостров, един народ от славянска раса се отличава между другите - той е български народ. На този народ Петър Дънов е дошел да носи едно послание, свое послание, което е всемирно послание за Мир, Любов, Братство и Единство. Послание, предопределено да подготви душите за великия преход, който ще отбележи края (неизбежно близък) на днешната цивилизация и началото на една нова цивилизация, на един нов велик цикъл, на една нова ера - Ера Водолей и в нея - на една нова раса, определена за въплотяване и реализиране на Любов, Братство и Единство - култа на Бялото, което е изражение и изявявание на култа на Истината. Ние се намираме, наистина, в прага на една велика световна криза, в която всички съществующи ценности ще бъдат обърнати с главата надолу и унищожени, в която всичкият гнил растеж на човешки страсти и страдания, които дава на днешната цивилизация характеристичният материализъм (аг- ностически и противодуховен), ще бъде изметен вън от бързите крила на днешния ден и от острата коса на времето. Тази така наречената цивилизация, която, като библейски гигант от краката е глина, има за основа по-сляпото невежество (студената материалистична наука е извращение на истинската мъдрост) и най-свирепия егоизъм (който се проявява като гнет и експлоатация на слабите, било в полето на политиката, както и в обществата) и в който даже най-хубавите и благородни човешки качества приемат един низш и изроден вид, е предопределена да загине и върви тя самата с големи крачки към своето разрушение, което ще бъде дело неизбежно, от само себе си несъзнателно постановено и изпълнено. Европа, която ни е люлката, която победи и подчини за експлоатация целия свят, която със систематичен и хладен егоизъм наложи игото си на гнет върху другите народи, които би пожелала за свои роби, която даже цели народи унищожи, е на разпокъсвание от вътрешни войни и ще изгуби в скоро време с насилие престижа и силата си, за да бъде на своя страна поробена... дотолкова, че от всичките й градове няма да остане камък върху камък и пенливите води на Атлантика ще я покрият както едно време мистериозния Атлан- тик [мистериозната Атлантида]. Атмосферата на света ще е тогава пречистена за Новата Ера, която ще види триумфа на Син Человечески с науката озарена, която ще възстанови Всемирната Мъдрост на вековете с Религията на Мъдростта, която ще упътва хората точно по тяхната пътека, по пътя на Живота, който води до Бога: «Not rites, nor prayers, nor incense smoke, Nor ban, nor blessing, nor usu per's claim No pardon sin, or angry Gods appease, By unjust sacrifice of Innocence to Guilt. Not by denial of Matter - Spirit's pole, Or affirmations of the unenlightened Will, Or unbelief of creed-bew Idered minds. These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността. Не чрез отричане на материята - върлината на Духа, или твърдения на непросветената Воля, или неверие на замаяни във веруюто си умове. Те са вериги на илюзията, които душата трябва да сломи, преди да може да се издигне до по-светли висини. И да схване онова, което едничко донася достоверност и Мир - Познанието на Закона.» (Брат XII - Трите Истини) Петър Дънов иде именно да носи на тия, които го слушат, посланието на Новата Ера. Както всичките учители, той не пише, но говори, и учениците, последователите събират неговите слова, печатат ги, превеждат ги и ги проповядват, защото, ако и да проповядва той на своя народ български, посланието, което той носи, е всемирно и се отнася за всички народи. Неговите ученици казват, че в едно минало превъплотявание той да е бил един свещеник реформатор на име поп Богомил[1] - глава на едно движение, което е получило неговото име и че той взема една значителна част от историята на своя народ. Днес той има в България хиляди привърженици, новопокръстени, които слушат неговите слова и изпълняват неговите проповеди и се казват «последователи на Бялото Братство». От скромно потекло, беден и без средства материални, той започва от четвърт столетие своето дело, като проповядва на своя народ и досега го продължава, като презря почести и богатства. Всичко онова малко, което му се предлага, дава го на този, който има нужда. Той днес изглежда един човек със среден ръст, от около 65 години, с бяла брада, вежди сиви, чело широко, коса гъста, спусната и порязана върху рамената, тяло силно и издръжливо, с хармонични движения, очите често затворени, които изглеждат индиферентни, но в действителност виждат всичко и изследват най- отдалечените дълбочини на душата. Облича се по европейски и без яка и връзка. Неговото слово е кратко и измерено, когато говори с някого, но когато говори на публиката, е живо, изобилно и животворно и, ако и да проявява едни големи знания и една най-пространна култура (следвал е в Бостонския университет по медицина и по богословие), той говори обикновено просто за неща обикновени и жизнени. Не философствува, но обяснява принципите на Духовната Наука, която днес е най-необходимата за човечеството. В своето учение той казва, няма нищо ново - «е старо като планините и чисто като светлината», и дава висши морални правила, които могат да се съкратят в няколко думи, по реда, от него казан: «Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!» Както всички велики реформатори, и той е омразен и му се правят пречки от страна на политическата власт и от страна на църквата, който се счита за един опасен конкурент на нейния духовен монопол, въпреки това, че онова, което учи той, няма нищо противохристиянско. В неговите слова най-чистата доктрина на Евангелието се слива хармонично с чистите доктрини на Индия: той е свещеник на Всемирната Религия на Мъдростта. Ето някои негови мисли: «Многото недостатъци на българите са признаци на тяхната велика жизнеспособност.» «Злото не е нищо друго, освен неразумно използуване на живота.» «Идолопоклонникът не е омразен на Бога, той Нему е по-скъп, както изгубеният син, който търси с болка и плач баща си.» «Най-големият импулс в живота трябва да е: Любовта, любовта в Бога.» «Новото учение започва с Бога и твори според закона на Любовта.» «Бедността съществува гдето няма Бог.» «Всичко онова, което направиха в древността пророците и светите, можем да го направим и ние днес.» «Жадните прибягват до всеки нов извор.» «Вие трябва да се сношавате с невидимия свят и да получавате оттам новини и писма.» «Основата на нашия живот трябва да е любовта към Бога с всичкото си сърце, ум и душа.» «Който върши доброто, работи с нас, и ние - с него.» «Ония, които отричат съществуванието на Бога, показват ни Неговото съществуване, защото може да се отрича само това, което съществува.» «Ние сме за Царството Божие на Земята.» «Нашата цел е да разберем Бога: за познаванието Му трябва да Го любим.» «Изпитанията могат да бъдат печални и скръбни, но не са едно зло. Те са като чукчето в ръцете на Божествения Скулптор.» «Аз желая през новата година да дадете добри плодове. Така че, който ги вкуси, да благодари на Бога.» На следния номер на «Messaggero» ще почнем да печатаме една серия статии, извлечени от беседите на Учителя Дънов. Алдо Лаванини В номер 92 т. г. на месечното списание «II Messaggero della salute»[2], което излезе през месец май т. г. и се печата в Чикаго, Америка, е напечатана с няколко думи горната биография на нашия съотечественик Петър Дънов и неговото учение. Ние го превеждаме на български и го печатаме, за да се знае за лишен път от всекиго, че никой не е светец в родното си място. и че в странство се цени много по-добре един наш съотечественик, отколкото в нас. Кой в България не знае, че Петър Дънов е оплют и преследван от свещеничеството в нас, и то за какво... защото е един велик мислител - мъдрец на вековете, който по- скоро прави чест на родината ни, като говори посланически слова на български език за цялото човечество, че неговото спасение и това на българския народ е в любовта му към Бога, защото Бог е любов и всеки да бъде «Верен, истинен, чист и благ всякога». И понеже учениците и последователите му из цялата ни страна, тия дни - на 19-того[3] - се събират на събор в София, за да чуят и тази година от неговите уста животворните му слова, които той, като вестител, ги носи за цялото човечество, то мислим, че навременно е да изнесем в печата горното, за да се потвърдят думите на руския поет Павел Тутковски: «Казалось, мы с тобой совсем чужие, И встретились случайно на земле, Но сразу понял я, что мы душой родные, Что видимся далеко не впервше. Что я любил тебя - не помню только, где»... . Д-р И. Ж. Духомиров (псевдоним на д-р Иван Жеков) --------------------------------------------- [1] Който познава книгата на живота, той само може да прочете в нея и да знае ' истинското име на Учителя във вечността, (бел. на преводача). Виж в бележките на съставителя точка 27, както и в «Изгревът», том I, стр. 260-262, стр. 266-267 (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] «II Messaggero della salute « (ит.) — «Вестителят на спасението», (бел. М. И.) [3] август (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София Записал: д-р Стефан Кадиев Роден съм във Варна в семейството на баща лозар и бъчвар. Баща ми доживя до 80 години, беше буден българин, добър работник, който беше не само производител, но и търговец на вина. Изнасял е вино през турско време дори към Цариград. Майка ми беше по произход гагаузка. Както се знае, гагаузите са българи, които говорят турски език, при все че са християни, по-усърдни и от самите българи.10 Тя имаше и чисто българска жилка. Нейният баща, моят дядо по майка, беше момче от търновските села, което, когато било още малко, се преселило във Варна и служило като ратай у баща й, а после се и оженил за нея. Така че и от към майка имам доста чист български елемент. Тъй като бяхме съседи на семейството на поп Константин Дъновски, още като дете аз имах възможност да наблюдавам неща из живота на това видно и интересно семейство. Преди всичко трябва да кажа, че след преместването му във Варна, поп Константин е повел борба против гръцката патриаршия. Той е първият български свещеник, който служи на славянски език. И даже първото венчило, дадено от него в българската църква, е било венчилото на моите родители.11 Аз бях немирно, палаво момче, което играеше из широките лозя в околността на Варна, замеряше се с децата, отстояваше правото на българче против гърчетата и турчетата. Учителят през това време беше вече доста по-голямо момче от мене, с 11 години. Аз вече знаех, че те са имали доста сериозни разправии поради протестантското увлечение на децата на тоя доблестен православен свещеник. Свещеник Дъновски е имал 3 деца. Първото дете било момиче, Мария. Тя е чувствувала силен духовен глад, който станал причина тя да влезе в контакт с евангелистите-методисти във Варна. Един ден тя направила решителна стъпка - приобщила се с техните среди, преместила се във Варна и се оженила за евангелиста Петър Стамов, който живеел в самата евангелска църква. Той бил по професия кожухар. Второто дете на поп Константин било момче, наричал се Атанас. Бил много хубаво момче, не се интересувал от религиозно- философски въпроси. Той останал в Николаевка, като закупил и подредил собствена воденица. Той е същият момък, който ходел през нощта по седенки, като оставял на мястото си в леглото копанята.12 Голяма била привързаността, топлата обич между Мария и нейното най- малко братче Петър. Помни се от неговото ранно детинство, че когато бащата пожелал да ожени дъщеря си Мария за една изгодна за нея партия от селото, за някакъв виден момък, тя никак не го искала и много плакала. Малкото брат- че следяло по стъпките й. Като вървели, от под стрехата се откъснал един вързоп с царевични мамули. Петър се зарадвал, засмял се, вдигнал мамулите и се развикал: «Годежът ти няма да стане, недей плака! Виж как се разсипаха мамулите!»13 Бракът на Мария с евангелиста бил щастлив. Тя се преселила да живее във Варна. Но скоро тя прибрала при себе си по-малкото си братче Петър, който живеел при нея в дома й при евангелската църква. Отношенията между братчето и сестрата били най-дружелюбни. Такива те си останали и докрай. Когато по-късно Петър се върнал във Варна, вече завършил гимназиалното си образование, зетят го подсещал да се залови за работа, а Мария казвала: «Ще дойде време, когато не ние ще храним него, но той ще ни храни.» Жената на поп Константин умряла твърде рано - едвам на 35-37 години. След овдовяването си поп Константин прекарал известно време в Провадия, след което се пенсионирал и настанил във Варна, гдето и починал. Никак не е било лесно за него да надживее евангелското увлечение на дъщеря си Мария и на своя син Петър. Това било тежко вероотстъпничество, което той, борецът за черковна свобода на българския народ, никак не можал да понесе. Затова те са имали не малко разправии. Но в основата си баща и син все пак са имали начини да се разбират. Аз бях на около десет години, когато веднъж, минавайки през двора на българската църква, видях незабравима картина. Бащата на Петър, поп Константин, седеше край църквата върху черга. До него седеше върху столче Петър. Той беше младо, хубаво момче, носеше в ръката си тънък бастун, както това беше тогава мода. Те си приказваха нещо на ухото, приятелски, в пълно разбирателство. Мисля, че при тези разговори Учителят е смогвал да убеди баща си, че той никак не се отклонява от бащината църква, а напротив, търси същината на християнската вяра, която не е нито православната, нито протестантската, нито гръцката, нито българската, нито руската, но да е вяра на истинския жив Господ, Който не живее в ръкотворни камъни, а в човешкото сърце. Петър тогава се беше върнал от престоя си в евангелската гимназия в Свищов и е имало какво да каже на добрия православен свещеник.14 Тогава ние научихме още нещо, което хвърля светлина върху отношението, което е съществувало между бащата свещеник и неговия син «протестантски вероотстъпник», както му са натяквали мнозина. Това натякване имало съвсем сериозен характер, когато варненският владика Симеон започнал да говори на своя протойерей Константин за неговия син. Разговорът между двамата духовници навярно е бил твърде горещ. Срещу натякванията на владиката поп Константин защищавал своя син с текстове от Евангелието. Това било нещо нечувано за владиката. Но поп Константин не се убоял. Когато разговорът се превърнал в горещ спор, владиката, извън себе си, почервенял, искал да се наложи анатема на схизматика син, поп Константин прибегнал към най- непозволеното в такива случаи средство - ударил силен плесник през лицето на владиката. Очевидно чрез този плесник се е изразило и онова чувство на признаване на бъдещата мисия на своя син - мисия на религиозен реформатор.15 Тогава, очевидно, в съзнанието на поп Константин е изпъкнала картината, когато лично той, воден от силен религиозен екстаз, преминал от родното си село Широка лъка през билото на Родопите и се озовал по пътя за Атон в Солун. Тук, в черквата «Свети Димитрий», в състояние на дълбоко преклонение пред църковното минало, той срещнал някакъв старец, отшелник, с когото имал много интересен разговор. Той му подарил една картина от Йерусалим и му казал, че пътят му към Атон не е най-правият. Той му препоръчал да премине към обикновения църковен сан, който му позволявал да има поколение, да има син, който много по-добре ще служи на «Божественото дело». Точно този разговор отбил монаха Константин към неговото светско бъдеще като народен свещеник.16 Той имал възможност да наблюдава и добре да преценява странните на пръв поглед прояви както на своята дъщеря Мария, така и на своя обичен син Петър. Наистина, много елементи от техните прояви не били много понятни за него - той произхождал от друга среда и имал друго възпитание и образование. Тогава народът ни се пробуждал от тежък политически и духовен мрак. Рушели се устоите на техните разбирания и те не могли лесно да намерят опорна точка, както за своите разбирания, така и за своя мироглед. Но всеки културен човек, който си служи с лампата на диалектиката, лесно ще открие прогресивните елементи, които са движели личностите от семейството на свещеника. Ние днес не можем да преценим ясно какъв е бил «старецът», който е дал такъв «съвет» на тоя духовно жадуващ младеж. Може би беглец из манастирските килии на Атон, някой прогресивен Отец Паисий, който през светлината на нощното бдение се е пробудил за дейна служба на народа си, за светло народничество. Но споменът от тия моменти е бил важен двигателен момент от цялостното поведение на тоя народен свещеник.17 Като се има предвид, че Учителят е роден през 1864 г., че той е третото дете на поп Константин, а женитбата на бащата ще е станала не по-рано от 1856 г., около времето на Кримската война, трябва да приемем, че поп Константин е бил роден към 1830-1834 г. Точно по това време започва пробуждането на българския народ под повея на все повече укрепващото влияние на капиталистическата буржоазия, за сметка на загиващата аристокрация и губещ своето значение феодализъм. Никой обаче не може да каже какъв е бил жизненият път на тоя буден български свещеник, нито къде е получил той своето духовно образование, къде е бил ръкоположен за свещеник. Ние помним, че борбите между християните във Варна бяха много остри. Бореха се гърците против българите. Известно време заедно с гърците и на тяхна страна бяха и християните гагаузи, въпреки своите симпатии към българите, част от които самите те се чувствуваха. Разбира се, на това гледаха с радост турците. Това беше за тях добре дошло, че християните се бореха по между си за християнски догми, а не се занимаваха с политика, не търсеха политическо освобождение. От турско време аз имам много неясни спомени. Роден съм само две години преди Освобождението. Детството ми премина при условията на бързо издигащия се приморски град. Многото и разнообразно население създаваше различни условия за културна дейност, за работа и за учене. Покрай работата при баща ми, на лозето и около търговията му с вино, аз можах да се уча, да преминавам от клас в клас, докато завърших гимназията. Гимназията тогава беше петокласна.18 След свършването й аз навлязох в обществения живот. С интерес следях политическите борби, които се разгаряха в града, които искаха шум и темперамент. Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди. Но как трябваше да става това конкретно? Тогава точно започнаха строежите на предприятията - развитието на тъкаческите фабрики, започнаха да се разрастват доковете, търговията даваше на Варна неузнаваем доскоро вид. Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния западен свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел. Качваха се и слизаха полицейски пристави, градоначалници, сменяха се режими, наместваха се висши и нисши чиновници. При всички тия положения аз не напущах работата около баща си, лозята и търговията с виното; последното беше най-доходното от всичко, което можех тогава да си избера като професия. Точно по това време като най-ярка и най-увлекателна за мене се оказа тезата на социалистите. Аз посещавах редовно клуба им, някъде около пристанището, гдето винаги беше шумно и миришеше на солена риба. Бях си пуснал голям перчем, носех широка връзка на фльонга, шапка с широка пола, бастун. Очевидно социализмът беше силата, която щеше да организира обществото в цялостна хармонична стопанска единица, гдето нямаше да има бедни и богати, където щеше да има хляб и щастие за всички. И така, един ден, заедно с другарите социалисти като мене, аз се озовах - пеш, пътувайки по кози пътеки през Стара планина, на връх Бузлуджа, на лобното място на безсмъртния Хаджи Димитър. За тази конференция е писано много в историята на Българската комунистическа партия (БКП).19 (Д-р Иван Жеков показва скъпоценната снимка на Първия конгрес на БКП, в голям размер, такава, каквато се вижда на много места в музеите на Партията. В средата са брадатите фигури на партийните първенци, между които на първо място в средата е Димитър Благоев. Между петдесетината присъствуващи той показва някъде и себе си - наистина млад и огнен младеж.)[1] Конференцията [13-18 юли 1897 г. в гр. Казанлък] създаде у нас настроение, каквото човек не може да си представи. Идването на царството на социализма, на общочовешкото щастие не беше въпрос на години и месеци, а може би на часове, или най-много на дни. Такава беше нашата вяра в правотата на нашата идея и в нейната близка победа. [След това се качихме на връх Бузлуджа по случай празника на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, където бе станал I Конгрес на БСРДП на 20 юли 1891 г.] Но тук се случи нещо, което не зная как е отразено в историята на БКП. Конференцията беше нападната от организирана шайка из околните села. Това бяха повече от осемдесет души здрави мъже, въоръжени с дървета и колове и настървени против всякакъв социализъм. От кого им беше съобщено за нашата конференция, как беше представена пред тях нашата идея, не разбрахме и нямаше време за обясняване. Те се нахвърлиха върху нас и започнаха да нанасят побой где както свърнат. Наистина, ние се опитахме да се отбраняваме. И ние имахме яки мъже. Но трябва веднага да заявя, че това бяха повече борци на словото, отколкото на тоягата. Затова отбраната ни скоро беше съкрушена и беше потърсено спасение в бягството. Аз бях тогава на двадесет години, умеех да се бия, въртях както и доколкото можех тоягата, но накрая се убедих, че все пак ще трябва да бягам.20 Планината, както знаете, към юг е стръмна и слизането надолу скоро се превърна в търкаляне. Така летейки, когато считах, че вече съм достигнал до полите на Балкана, аз паднах в дъното на една каменна кариера от височина няколко метра. Прелитането през въздуха не ми отне възможността да съобразявам, че само едно чудо може да ми запази живота. И досега се чудя как това е станало. Потърсих частите на тялото си и когато се убедих, че все пак нищо не се е загубило, аз станах, поизтърсих модерния си костюм и се отправих към коларския път, който извеждаше извън каменоломната. Пътят опираше о доста широка и дълбока планинска рекичка, по-скоро река, през която не виждах брод. На няколко метра отвъд реката се виждаше селска къща. Без да мисля много, аз прегазих реката и се озовах пред къщата. Може би от същата тая къща е дошъл селянинът, който беше стоварил на главата ми най-много тояги? Може би в нея живеят хора, които ще искат да ме опекат на шиш, да ми одерат кожата? Но аз не бях в състояние повече да търпя, бях така много разбит, бях на края на силите си и на място да издъхна. На прага на къщата стоеше възрастна жена, която ме погледна спокойно, помисли малко и съвсем дружелюбно продума: - Какво се е случило с тебе, моето момче? Я ела веднага при мене в къщи да се изсушиш и да се постоплиш! Напрегнах последните си сили и влязох в полутъмна широка селска стая с лепен под, на чисто огнище спокойно гореше огън и къкреше гърненце с вариво. Можах само да се търкулна върху козената черга и да започна да събувам мокрите си обуща и чорапи. Челюстта ми подскачаше от студ и от вълнение. Нямах нито сили, нито желание да разказвам как съм попаднал там. Добрата жена не ме и питаше за това, за което аз й бях извънредно много признателен. Тя просто постави много дърва върху огъня, извади от скрина цял мъжки костюм и ми го подаде мълчаливо, след което излезе. Върна се след половин час, когато аз бях се вече преоблякъл, затоплил и изсушил. Сега тя ми сипа ядене, поднесе ми широк резен хляб и ме остави да се справя с яденето както намеря за добре. Заспал съм край огнището и не съм усетил кога тя се е върнала, нито кога се е стъмнило. Умората и силните преживявания бяха отнели всичките ми сили. Когато се съмна, жената ми даде моите дрехи, изсъхнали и почистени, нагости ме и ме изпрати по живо, по здраво. Така аз не можах да разбера къде са отишли, мъжете на къщата, нито причината за нейното странно гостоприемство. Затова пък имах твърде много време да мисля, да се чудя за това, което тя направи за мене. От детинството си знаех, че всяка услуга трябва да се плаща срещу нещо. От живота бях научил, че той е борба, че всичко трябва да се придобие с борба. Но това беше някакво ново отношение към хората, което ме изуми: значи хората могат да бъдат хора един към друг, да си помагат, без да се борят, както правят това зверовете в гората! Започнах да уча ветеринарна медицина в Букурещ. Търговията на баща ми вървеше добре и аз бях успял да го убедя, че няма да ми струва скъпо, а това беше професия с бъдеще. Той нищо не възрази, когато една година по- късно се преместих в Италия, където можах да се уча по-добре. И така, един ден се завърнах ветеринарен лекар и постъпих във войската. (Снимката, която ми показа, представляваше наперен военно облечен младеж в стегнат мундир, който имаше донякъде изражението на Наполеон.) Годините се нижеха. Службата беше погълнала цялото ми внимание. Сменях гарнизони, обикалях границите на България, служих и в Шумен, и в София. През 1916 г., по особено благоволение на Министерството на войната, ми предложиха да замина на лечение в прочутия на времето си санаториум на Кнайп във Вертесхофен, тъй като усилията по службата подействуваха зле върху нервната ми система. Това беше село в подножието на Баварските Алпи. Ръководеше се от католишки свещеници, наследници на Кнайпа. Това е лечение със слънце, въздух и вода. Прилагаше се лечение - водолечение, ходене бос по тревата, различни бани, диети, билколечение. Резултатите бяха много добри и тук се стичаха пациенти от цял свят, включително американски милионери. (Д-р Жеков ми показа снимка от санаториума, той във военна униформа, няколко свещеници и възрастни граждани пациенти на санаториума.) Аз сам скоро се почувствувах напълно добре и затова останах да помагам при работата на персонала. Цяла една година работих, здравето ми укрепна и получих ПРИРОДОЛЕЧЕБНА НАСОЧЕНОСТ. Втората ми среща с Учителя беше през 1917 г., когато Той беше интерниран от Фердинанд във Варна. Вие знаете тая история. Учителят чрез генерал Стоянов беше давал съвети на Фердинанд, да не обявява война на страната на Германия. Вместо да се вслуша в съветите Му, Фердинанд заповяда Той да се интернира във Варна. Помнят се още думите, които тогава Учителят казал: - Аз ще отида във Варна, но ще се върна пак. Но Фердинанд ще излезе из България и няма вече да се върне. Това предсказание не забравил и Фердинанд, когато заминавал от България: - Един човек ми даваше тогава добър съвет, но аз не го послушах.6 През престоя Си във Варна, Учителят бил настанен в хотел «Лондон», където приемал и многобройните Си посетители. Оттогава знаем, че Той се опитвал да внедри комуната в семейството на сестра си Мария, гдето многократно гостувал. Мария имаше 4 дъщери и 1 син. Дъщерите бяха Любка, Йорданка, Добра, Анка, а синът - Константин. Дъщерите се преместиха в София, а само Ана - по мъж Семерджиева, се премести в Кюстендил. Тогава Учителят нареждал разпределение на домакинската работа по дежурства. Такова Той внедряваше и в Своите посетители, гдето имаше достатъчно домашна работа. За забелязване е, че от Неговите роднини не останаха много привърженици на Учителя. Те бяха и си останаха евангелисти и дори се сърдеха, като считаха, че Учителят прави отклонение от Евангелието, което те просто не можеха да Му простят. През 1921 г. аз насмогнах да си направя къща на нашето лозе, или както им казвахме там кьошк[2]. Това беше удобна едноетажна постройка от две широки стаи и кухня, на чийто покрив си бях построил и балкон. (Д-р Жеков показва снимка на хубава къща, под чийто покрив на балкона се вижда Учителят и самият д-р Жеков като военен и още няколко други мъже. На двора се виждат десетина граждани между цветята и под асмата.21) През 1926 г. си купих място на Изгрева и си направих моята къщичка. Учителят ми каза: - Ела и живей тук! Аз Го послушах, наредих да ме уволнят и да се пенсионирам. Имах право на пенсия, затова си подадох документите, но трябваше да чакам цели девет месеца, докато я получа. От преместването си в София на Изгрева останах много доволен. И досега не мога да си представя как би протекъл животът ми, ако тогава не бях послушал съвета на Учителя и не бях дошъл тук. Преместването ми в София беше съпроводено с изоставяне на мебелите ни във Варна. Не можахме да ги приберем. Но пък и Учителят не държеше много на хубавите, скъпите мебели: - Ей тъй, дървени столове - така е по-хубаво. А пружинените легла не са по-добри от дъсчените легла; по-добре се спи на тях! Мога да кажа няколко думи за преместването на Учителя в Мърчаево. Отдавна бях забелязал, че нашите хора, поради много преданост и обич към Него, просто не Му даваха мира. Понякога съм наблюдавал: точно се кани да задреме, дойдат и започнат да Му говорят какви ли не глупости. Той понасяше това, но очевидно трябваше да Му се помогне. Аз бях ходил много пъти в Мърчаево при Темелко, наш приятел. Видях, че той има стая настрани от пътища, удобна, слънчева. Взехме автомобила на Славчо и закарахме Учителя. Заедно с Него надойдоха и други, така че се насъбраха 20-30 души. До толкова души се събирахме често на обяд. Тук прекарахме 11 месеца и се върнахме в София на 22 септември 1944 г.22 Спомням си някои прояви из живота на Учителя, които са интересни за Негова характеристика. Случило се, че сестра Му простряла прането си на двора да съхне. Учителят видял как някой прескочил оградата и събрал прането. Така цялата фамилия останала без бельо. Болката на сестрата била много голяма. Когато Го питали: «Защо ти не извика, защо не го изгони?», Той отговорил: «Ти трябваше да му даваш. Той дойде и просто прибра това, което си беше негово. Не беше разумно от моя страна да се намесвам, дължим му от миналото!» Естествено, семейството си накупи нови дрехи, но защо Той не направи това, което всеки от нас би направил - не ми е ясно. Помня един случай с Магдалена. Вие я помните. Как се навираше в Него, как Го следеше ден и нощ, как Го ядосваше с противните си приказки. Един ден наши приятели решиха да Го освободят от нея. Не зная по какъв начин наредиха тя да замине за Пловдив. Минаха няколко дни, Учителят започнал да я търси: - Къде е Магдалена? Казаха Му, че е в Пловдив, че са се посъветвали и решили да я отстранят, за да Му дадат възможност да си отдъхне от нейната тягостна компания. - Не! - рече той. - И тя си е на мястото! Във всяка къща си има канали и гиризи, по които да оттичат нечистите води. Ако тя не е тук, кой ще поеме нейната служба? Това е същият дух, който някога беше изключен от Александрийската школа - сега тук е той същият около мене.23 В многобройните приказки на Учителя с особена обич е обрисуван образът на Амриха - девойката, която безкористно е служила на своя Учител. Когато Го запитахме, той ни даде да разберем, че под това име той е подразбирал САВКА, преданата негова стенографка, която беше почти неотлъчно около Него.24 Горните сведения са дадени от д-р Иван Жеков на 15 януари 1961 г. в София. Записал: Д-р Стефан Кадиев -------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Снимката е от IV конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) от 13-18 юли 1997 г. в гр. Казанлък, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] Казвали са я «кьошек» и Учителят е живял в нея. Ще бъде публикувана снимка, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Д-р Стефан Кадиев Петър Константинов Дънов е най-яркият изразител на идеалистичната философия у нас. Роден на 12 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско, в семейството на православен свещеник - Константин Дъновски, един от видните деятели за църковното освобождение на българския народ от фанариотите.[1] 5 Дънов преминава интересни пътища, докато през 1900 година се утвърждава като забележителен религиозно-философски реформатор, основател на «сектата» «Всемирно Бяло Братство», или презрително наречени «дъновисти».[2] В много градове и в доста от по-големите села в България отдавна има основани кръжоци на Братството, които грижливо четат печатаните беседи на Дънов и се стараят да изпълняват препоръчаните от Него методи на живот. През времето на фашистката диктатура личността на Дънов, неговото учение, неговите последователи са били считани като прикрити комунисти и са били гледани с недоверие от властта, при все че не е повдигано гонение против тях. Самият Дънов и неговите последователи са се считали в обществено-политическо отношение сродни с левите политически течения у нас, за разлика от всичките видове църкви, които са се опирали повече на консервативно-буржоазните елементи в страната. Тогавашният цар Фердинанд е доловил прогресивния политически елемент у Дънов и е наредил да бъде интерниран във Варна.6 Лични приятелски връзки са свързвали Дънов с националния Герой на българския народ Георги Димитров, както и с големия син на народа ни Александър Стамболийски. Цар Борис е чувствувал морално-етичните елементи в учението на Дънов и неговата популярност всред българския народ и е търсил опора в него, въпреки явната въздържаност на Дънов към «царската клика». «Бащата не ме послуша, та ти сега искаш синът тебе ли да слуша», казвал той на Любомир Лулчев, който беше доказано, че е бил един от съветниците на Бориса.7 След смъртта на Дънов през 1944 г. в продължение на 12 години Братството продължи свободно своето съществувание според установените през живота на Дънов традиции. Оставените от него средства, както и тия, които са били набирани по-късно, са били използувани за издаване на «беседите» на Дънов. Касае се до издаването на повече от 130 тома в различни размери, към 26 000 страници - при общ тираж повече от 300 000 екземпляра - нещо нечувано дори и за най-видните писатели от всички времена и от всички народи.8 Наистина, «беседите» не са писани, а са говорени и стенографирани от неговите усърдни последователи. Само за сравнение трябва да кажем, че пълното събрание на съчиненията на най-големите писатели и общественици не превишават повече от няколко десетки тома - нито един световен автор не е могъл да даде материал за напечатването на 100 тома печатни произведения. Сам по себе си тоя факт изисква историческо диалектическо обяснение, независимо от личното ни отношение към Дънов и към неговото «учение». През 1958 г., като се възползува от някои нарушения на финансовата дисциплина, констатирана при финансова ревизия, както и създали се лични недоразумения между последователите на Дънов, Държавната прокуратура пристъпи към изземването на беседите на Дънов, към изземването им от домовете на неговите последователи. Последва предаване на салоните и «поляната» на Братството на държавни учреждения и фактически спиране активния живот на самото Братство. Очевидно, касае се до известна насоченост, която и съответствува на «антирелигиозната» насоченост на самия диалектически материализъм. Вместо да потърсят подходяща съвременна формула за легализиране на живота на Братството, някои усърдни последователи на Енгелса направиха лоша реклама на самата Конституция, която гарантира «религиозна свобода» на българските граждани. Търсенето на някакви формални доводи, които дават правото на някого да дискриминира последователите на Дънов не според техните проявени граждански и обществено-трудови качества, а само въз основа на тяхната «религиозно-философска» принадлежност, на вярно не след дълго ще изложат своите автори.9 Комунистическата Партия, намирала в миналото много верни приятели точно у последователите на Дънов, ще има време да разграничи житото от къклицата и да даде на всекиго място, което той исторически заслужава. Поради обстоятелството, че в продължение на повече от 40 години ние имахме възможност да участвуваме и наблюдаваме живота на «Бялото Братство», ние имаме моралния и граждански дълг да съберем поне част от ФАКТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛ, който би послужил някога на обективен историк, за да обхване тоя твърде интересен материал из нашата социална действителност. Набраният материал е събиран при стремежа да бъде запазена научно обоснована ОБЕКТИВНОСТ. ----------------------------------------- [1] Вж. в раздела «Бележки на съставителя», стр. 214-224, бележките към съответните номера, обозначени в настоящия текст. [2] Българите са наричали последователите на Учителя Петър Дънов «сектанти» или «дъновисти». (бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

Д-р Иван Жеков (1875-1970 г.) I. Идейни насоки II. Идеите се проверяват чрез човешкия живот III. Природолечението IV. Писма, документи, изложения Д-р Иван Жеков (1875-1970 г.) Част I. Идейни насоки I. Увод за изказванията на д-р Иван Жеков - от д-р Стефан Кадиев II. Разказва д-р Иван Стайков Жеков - записал д-р Стефан Кадиев III. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев Три писма от Учителя Петър Дънов до д-р Иван Жеков - текст и скенер-копия IV. «Учителят Петър Дънов» от Алдо Лаванини V. Що е болест и що е здраве VI. Мисли за вегетарианството VII. Целостният хляб и житната храна VIII. Лекуване с грозде IX. Вегетариански и невегетариански храни X. Позив към читателите на въздържателно дружество «Духовен подем»

X. САБЯТА НА ТУРСКИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ В ГР. ОДРИН Вергилий Кръстев 1. Константин Иларионов е роден през 1868 г. в гр. Габрово. Завършва гимназия, след което завършва военно училище в Русия, връща се в България и става офицер. Работи в гр. Русе като офицер и е зачислен към 27. Дунавски полк и участвува в Балканската война през 1912-1913 г. 2. «Учителят за цар Фердинанд и Балканската война» - виж «Изгревът», том I, стр. 436-438. Необходимо е да проучите добре тази глава, за да бъдете въведени добре в това, което ще разкажем. 3. «Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война» - виж «Изгревът», том I, стр. 439-441. Поместени са част от писмата на Учителя Петър Дънов до Константин Иларионов, с което се онагледява заглавието. Доказва се, че «дяволът» е вързан с превземането на Одрин от българската войска. Одрин пада на 13 март 1913 г., а това го четем в писмо от 20 март 1913 г. 4. Полкът на Константин Иларионов влиза пръв в гр. Одрин. Пленена е 30 000-ната турска армия на Шукри паша. Убити са десетки хиляди турци. Шукри паша, като комендант на крепостта, предава крепостта, сваля сабята си и я подава на българския главнокомандващ войските генерал Никола Иванов. Сабята на главнокомандващия е символ на властта му върху войските, които командва, а знамето е символ на войската. 5. Константин Иларионов е с чин майор. Той взима една сабя на един турски военачалник, който му я предава в знак на капитулацията на полка си. И вместо да я остави на разположение на главнокомандващия българските войски, то той си я прибира като личен военен трофей и накрая, след войната, я занася в гр. Търново. Но след сабята на турския полкови командир вървят хилядите убити турци и техните духове, защото те се подчиняват на сабята като символ на личната власт на техния командир. И така тези духове тръгват след Иларионов и той ги довежда в гр. Търново, след което стават големи събития там. 6. Учителят Петър Дънов изпраща Елена Иларионова, която е съпруга на Константин Иларионов, от София, за да си отиде в гр. Търново, за да посрещне падането на Одрин именно там. А защо ли? Защото трябва да бъде там, когато мъжът й Константин Иларионов ще се завърне в гр. Търново, носейки със себе си турската сабя. Тогава всичко се променя в гр. Търново. Нахлуват в небето над града турските войници, убити при Одрин. Това предизвиква земетресението на 1 .VI.1913 г. А преди това Учителят Петър Дънов им изпраща писмо на 9.IV.1913 г., като им дава цифри и дати от предстоящите събития, а след земетресението им пише писмо и ги разяснява. 7. А кой ръкополага съдбините на този народ, се вижда от думите на Учителя Петър Дънов в писмо до Константин Иларионов от 27 май 1913 г. А от спомените на Елена Иларионова с Учителя виж в «Изревът», том XVII, стр. 676-678. 8. Всички тези убити турски войници идват в гр. Търново заедно с турската сабя, стоварват се върху главата на самия Константин, той се разстройва психически и се разболява. Тези духове влизат в него. Той е вече обсебен. Бива принуден поради заболяването си да напусне армията. Уволняват го. 9. Като малък, като юноша и по-късно, на Константин Иларионов му е било трудно да се контролира и е бил непрекъснато в гневна възбудимост. Причината я открива Учителят Петър Дънов, когато на 18.02.1904 г. лично му прави френологично измерване на черепа, прави му френологична карта и там е записано, че дясната страна на мозъка му е по-силно развита от лявата му страна, което довежда до увеличена чувствителност, след това - възбуда, която преминава в гняв към околните. 10. След като турските духове го обсебват при този неправилно оформен мозък, той става бреме на околните. Жена му Елена търси помощ от Учителя и Той дава съвети, които се намират в писмата Му, изпращани до тях. 11. По това време Константин Иларионов е поставен от Учителя за ръководител на Търновското братство, макар че всичко там се върши от Елена. Като ръководител, Константин Иларионов участвува в организирането на Търновските събори. Вж. снимка № 6 от «Изгревът», том VI, където той е девети подред отляво надясно. Много добре си личи, че е психически разстроен, от самата снимка. Вж. «Изгревът», том V, стр. 362-364. 12. Учителят посещава гр. Търново и Константин показва сабята на турския командир. Учителят се ядосва много, скарва му се и му нарежда да я върне. А как и къде да я върне, когато са минали месеци и години и още много войни в България? Дали я връща и кому я изпраща, това не се знае. Но се знае друго - че идва време да се заплаща с живот. 13. Константин идва на Изгрева в София, отсяда в една от бараките. Той е вече дълбоко психически разстроен. Духовете го карат да се обеси насред поляната на Изгрева на голямата лампа, като виси на един голям стълб. Учителят се обръща към последователите Си и казва: «Който иска да се беси, да се беси навън, в гората, а не тук, насред Изгрева. Тук не позволяваме бесене.» 14. Всички онемяват от тези думи на Учителя. След няколко дни намират Иларионов обесен в гората. Съобщават на Учителя. Той отива, вижда го как виси обесен, взима един камък, захвърля го към него и казва: «Исках да го спася, но го обесиха духовете.» Да, обесиха го турските духове заради сабята на турския командир. Такава е истината. 15. Част от тази история ние сме разказали в «Изгревът», том V, стр. 351. Обесването е през 1929 г. 16. В «Изгревът», том XVI, стр. 79, под заглавие «Самоунищожението», Пеню Ганев разказва и обяснява казаното от Учителя, че Константин е бил обсебен от един голям престъпник дух и че този престъпник е трябвало да се обеси. А този дух е пребивавал в тялото на Константин. Така биват обесени двама - и духът престъпник, и самият Константин. А този престъпник дух е бил турски дух, дошел с турската сабя. 17. А сега да се върнем на онова, което пише Михаил Иванов за Константин Иларионов на стр. 187 в настоящия том. Първо трябва да се запознаете с моите бележки в глава XI - «За лъжеучителя Михаил Иванов». И ви трябва цяла година, за да разучите всички посочени страници по томове. 18. Цялата история по пребиваването в Търново на Михаил Иванов и Кръстю Христов е описана в «Изгревът». Но трябва някой да си го прочете. 19. И сега, накрая, ще ви запитам дали харесвате тази история. Като се запознаете с всички посочени страници по томове, тогава ще си отговорите на въпроса какво представлява поредицата «Изгревът». Тук присъствуват и Черната ложа, и Бялата ложа. А защо? Защото те са съществували по времето на Учителя Петър Дънов в Неговата Школа - 75% са били от черните братя и 25% - от белите братя. Това са думи и указания на Учителя Петър Дънов и се намират в лекциите на Общия окултен клас II година - 1922 г., 1-ва школна лекция от 6.Х.1922 г.: «Положителни и отрицателни сили в Природата. Зло и добро в живота. Светлина и тъмнина в света.». 20. В «Изгревът», том XX, стр. 1011-1021, съм публикувал «Полюси на Доброто и Злото. Двоен дял» - XI година, 7-а лекция на Общия окултен клас от 11 .XI.1931 г., както и Бележки на стр. 1022. Това ще ви даде указание, че в една окултна Школа е задължително да присъствуват 75% от Черната ложа и 25% от Бялата ложа. Така че това го е имало по времето на Учителя. Има го и в поредицата «Изгревът». Тогава защо отхвърляте «Изгревът»? Поради невежество или заради озлоблението ви, че е дошел човек, един човек, да свърши една работа. А вие с тази работа нямате нищо общо! Това е.

IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ 1. Писмо на брат Михаил Стоицев до братята във Франция За сестра Стела и братята Михаил Иванов и Белмен Мила сестра и брат Белмен, Като Ваш по-възрастен брат и ученик на Учителя, който, въпреки своята 86-годишна възраст, проповядвам Неговото Слово с бодрост, ревност и смирение, мисля, че имам дълг да ви изпратя казаното по-преди на братята Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли и да изложа в това свое писмо следните мисли, предназначени като мой личен братски съвет за брат Михаил Иванов и воденото от него братство в Париж. Признавам на брат Михаил Иванов работата му и жертвите му за делото на Учителя във Франция през периода от 1937 г. до 1940 или 1942 г. Признавам също работата и жертвите на братята французи за това дело. В съгласие с думите на Учителя поддържам, че след България братска Франция ще разпространи това велико учение по целия свят, но веднага добавям: Това е възможно само ако Божественото учение на Учителя се изнася в абсолютния му чист вид според беседите, а не чрез заместващи ги обяснителни беседи върху словото на Учителя, защото Неговото слово е новото Евангелие, което трябва да се предаде в абсолютно чист вид на човечеството, за неговото обновление и издигане. Когато в разговори, послания и писания се изнасят идеи на учението, това трябва да се прави съвсем точно, без лични прибавки към Словото, като винаги се сочи неговият извор - Учителят. Ако Божествените беседи не се четат - в превод или в оригинал - в тяхната пълна и точна форма, това пречи на магическото въздействие на Словото, да стигне до душите и да им даде вложените от Духа в него благословения. Съдено от всички факти, чийто език е ясен и недвусмислен, братята и сестрите във Франция слушат и издават беседи на брат Михаил Иванов вместо беседите на Учителя. Съдбоносно е за тези братя и сестри, заедно с брат Михаил Иванов, да разберат, че те трябва да се поправят и да четат в Школата само беседите на Учителя, както поставят служенето си върху Божествената основа на абсолютната чистота и във възможно най-кратко време да преведат точно, да издадат и разпространят беседите на Учителя всред французкия народ, като едновременно започнат активна работа за разпространяването на учението и всред другите народи. Ако брат Михаил Иванов и братята французи не поправят своя начин на работа в съгласие с окултния принцип за абсолютната незаменимост на Божественото Слово с каквито и да било човешки беседи и мъдрувания, те ще имат най- голяма отговорност пред Небето, всичките им усилия ще останат безплодни и даже Божественият мандат, даден на Франция, може да се отнеме, за да се даде на някоя друга западна страна или на братските славянски народи. На ученика е допустимо да греши в малките неща, като се изисква от него по възможност да не повтаря всяка допусната и осъзната от него погрешка. Престъпление пред Бога, Учителя, Небето, цялото човечество и цялата природа е, ако ученикът измени на Божественото предначертание и на работата на Божественото Слово, както тя е планирана чрез беседите на Учителя, като замени Божествените беседи, предназначени за всички народи и всички човешки души, с каквито и да било човешки беседи, водени от кривото мнение, че и в тях говори Бог и че те са по-достъпни, по-разработени и по-изяснени от тези на Учителя. Никой ученик на Великата Божествена Школа не може да стои по-високо от Учителя си, никой не може да бъде нито по-високо, нито наравно с Христа. Никое човешко слово не може да замени живото Божие слово. То е единственият животворящ хляб за душите, чрез който само цялото човечество може да се обнови и издигне. Няма по-голяма погрешка за ученика от това, да замени - по каквито и да било съображения - Божието Слово, дадено за повдигане на човечеството, със свои беседи. Няма по-съдържателни, по-добре разработени и по-достъпни по форма за всички народи и души от Божествените беседи на Учителя. Тези беседи са хлябът на живота и Истината, от които трябва да се храни днес и в бъдеще цялото човечество, отклонило се от Божествените закони. Понеже ви говоря истината, както я знаем от Учителя, ако сте ученици, думите ми ще бъдат за вас не укор, а обична виделина и спасителен зов, който ще внесе светлина в умовете ви, ще трогне сърцата ви и душите ви и ще даде по- голяма ревност за правилно служене. Моля Бога, както правят това всички братя и сестри в България за вас, Бог да докосне с любов сърцата ви, тъй че думите ми да не ви наскърбят, а да ви освободят и насърчат. Обични сестра Стела и брат Белмен! Четох вашите писма и обръщения към българското братство, както и писмата на братята Коста Стефанов, Апфиеро Бертоли, Боян Боев и Борис Николов. Всички сте мили в ревността си в доброто. Не всички от вас обаче виждат погрешката за неволното отклонение от Словото на Учителя, като не четат изцяло в школата само беседите на Учителя. Който замества живата вода - Божествените беседи, с неполезната вече вода на стари водоеми, той върши погрешка. Старите окултни учения са изиграли вече своята роля и след идването на Учителя беседите са, които ще сложат основата на новата човешка култура. Те са Божествената канализация, по която благословенията на Словото ще стигнат до човешките души. Като истината, беседите на Учителя са едновременно прости, дълбоки и достъпни за всички. Те едновременно хармонизират, хранят и импулсират човешката душа, като всяка беседа дава много подтици и благословения за пробуждането, организирането и развитието на всички основни сили на човека. Дори и да беше нужен някакъв подготвителен период, за да се приспособят французите към формата, в която е дадено Словото на Учителя, ще се съгласите, че 20 години са прекалено дълго време, за да схванат и почувствуват интелигентните французи, че Божественото Слово на Учителя по съдържание и форма напълно отговаря на развитието, нуждите и способностите на всички ученици на Учителя, на всички народи и човеци, които сега трябва да се ползуват от него и да прилагат законите, правилата и методите, необходими за личното и общественото издигане. Ние вярваме, че брат Михаил Иванов и вие ще почнете четенето в школата на Божествените беседи, както отначало брат Михаил е започнал работата си във Франция и както това се прилага по окултен завет на Учителя в България и ще се прилага за в бъдеще и в другите страни. Брат Михаил Иванов в писма до своите приятели твърди, че заменил беседите на Учителя със свои, защото се убедил още в самото начало, че от беседите на Учителя французите заспивали, тъй като Словото на беседите, според собствения му израз в едно писмо, с което разполагаме, «не беше живо, беше еднообразно и без значимост за умовете». Изповедта на брат Михаил Иванов продължава в същото писмо: «Така вече не четях книгите на Учителя пред събраните, но само една страница, и тълкувах дълбочината на нейните изрази, подкрепен от всички окултни науки, които бях успял да усвоя. По този начин французите бяха не само привлечени, очаровани, но същевременно и изумени.» Ние не съдим брат Михаил, но само му напомняме, че ученикът на Учителя трябва да си служи с беседите на Учителя. При това искаме да го уверим най- чистосърдечно и братски, че в България абсолютно никой не го мрази. Не допускайте нито за минута, че тези от България, които отправят своя братски съвет, поради това, че сте се отклонили, не ви обичат. Обратно, цялото българско братство денонощно се моли и работи за успеха на делото Божие и Франция и да се благословят всички негови работници, а брат Михаил Иванов да получи наистина одобрението и наградата на Небето. В цитираното писмо брат Михаил Иванов твърди: «Защо да не се съединим, за да извършим нещо неизмеримо?», а в същото време не поема подадената му ръка от скромния брат Алфиеро Бертоли, ученик на Учителя от самото начало, който правилно води беседите и прилага учението. Безспорно, брат Михаил Иванов не е разбрал правилно и изискването на Учителя да работи с французите по метод, който подхожда на тяхното развитие и нужди. Националното развитие и природа налагат известна промяна в реда на духовните упражнения и задачи, с оглед да се улесни и ускори развитието на специфичните сили, способности и качества у даден народ. Брат Михаил Иванов е решил въпроса извънредно неправилно, като е заменил Божествените беседи на Учителя със свои изяснителни беседи, въз основа на всички досегашни окултни учения на Запада и на Изтока. Ние, като казваме, че е хубаво и нужно да се четат в оригинал самите беседи на Учителя в школата във Франция, това не ще каже, че са излишни и беседите и сказките на брат Михаил Иванов. Те нека си продължават, но отделно. Ако се допускат погрешки, потребно е да се поправят и да се изкупят само с още по-голяма ревност и в правилна работа и служене. Аз лично и цялото българско братство Ви желаем само това и никого не съдим. Братята и сестрите във Франция знаят, че брат Михаил Иванов е само скромен последовател на Учителя, който трябва да се стреми да бъде скромен и добър ученик. * от Учителя да остане според личната му молба във Франция и да съдействува за разпространяването на учението му, след Парижкото изложение от 1937 г. Пълномощия, като духовен пратеник и избраник с подобна мисия не само на него, но никому на земята Учителят не е давал. В подобни илюзии за титли и отличия, с които светът е пълен, не само брат Михаил, но и много други братя и сестри могат да изпаднат. Този път е вече стар, отживял и не отговаря на изискванията на времето. Следните мисли на Учителя трябва да се държат високо. Те са ясни, дълбоки, те са заветът на Учителя: «Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат с любовта, ще свършат с любовта. Богомилите сега идат отново. Животът влиза в нова фаза. Моята задача е да ви предам Божественото учение. Вашата задача като ученици е да го предадете на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи.» Прочие, обични брат Михаил и братя французи, започнете да превеждате най-точно и внимателно беседите на Учителя, четете ги в школата изцяло, проучвайте ги и ги прилагайте внимателно, разпространявайте ги, и Бог и Учителят ще ви благословят. Само така ще можем един ден всички да се прегърнем радостно за светлата победа на Божието дело на земята. Крепко вярвайте, че даденото от Духа и от Учителя е най-достъпното и най-необходимото за всяка човешка душа духовно познание. Духът на Учителя и небесни представители благославят всяко събрание, където се чет.е изцяло беседата на Учителя. Като се четат и слушат съсредоточено, беседите оказват своето въздействие и съдържанието им достига до всички, според тяхната степен на развитие. Бялото Братство на небето и земята ще ликуват, ако се зачете този окултен закон и ако единството на двете групи на французкото братство бъде потвърдено с писмо за единомислие и единодействие в духа на учението, подписано едновременно от обичните братя Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли. 2. Писмо отговор от Михаил Иванов до Михаил Стоицев Бонфен, 21.V.1957 г. Обични и мили брат Стоицев, Получих вашето писмо и го прочетох няколко пъти. Също така и писмото, което сте писали на с. Стела и бр. Тони. Отдавна исках да ви отговоря, но имах огромна работа по ремонта на един от етажите на нашата къща в Севър. Трябваше да се разширят 3 стаи, да се украсят, да се мебелират и да се построи една сал дьо бен[1]. Всичко това изискваше интензивна работа, при това и очаквахме гости от Швейцария и от Холандия. Най-после всичко е завършено. Инсталирано и мобилирано. Гостите бяха посрещнати и си заминаха възхитени. Имах такава работа, че често си лягах в 3 часа след полунощ и в 5 часа бях на крака за изгрева слънце. През деня (всеки ден) държах често по три беседи пред братството. Защото имахме цяла зала, пълна през целия ден - оставаха братя работници. Сега съм в Кот д'Азур за няколко дена и се връщам наново в Париж. Друга работа ме чака - визити, рандевута[2], писма, беседи и т. н. Пиша Ви това писмо, за да Ви осветля върху някои неща, които, виждам по писмата Ви, че не Ви са много ясни, или защото други заинтересовани лица са Ви представили иначе нещата, или пък Вие не сте си правили труда да изучите по- добре положението тук и там, в България. Така щото, да ме разберете добре, ще Ви моля да прочетете внимателно това писмо, и то няколко пъти, и после да се произнесете! Най-напред Вие започвате с фрази и формули от Учителя, което е чудесно и което аз обичам. Бих направил и аз същото и вместо да взема вашата фраза: «Само проявената Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина в живота носят пълното щастие за душата», бих казал: «Само проявената Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина носят пълния живот, пълната светлина и пълната свобода за душата.» И двете формули по дух са верни и истинни, макар че по форма има разлика. Значи ние няма нито да се караме, нито да спорим по това, но по- нататък това може да ни послужи, за да хвърлим една светлина върху други въпроси, извънредно съществени. Вие ми говорите за първото и второто измерение, но нищо не казвате за третото и четвъртото измерения, които са още по-важни и необходими за еволюцията на съзнанието. Вие ми говорите за великите качества: за мълчанието, за послушанието, търпението, кротостта, смирението, справедливостта, добродетелта и милосърдието. Че ние трябва да работим с любовта за сближението на човешките души и за повдигането на човечеството, а не за разединението. Вие ми говорите за Вашите сказки, които са били 200. Имате доброто желание да ме насърчите и наставите в общата работа и да ми дадете подтик за единомислие и задружност за делото Божие. После Вие ми давате съвети и начини как нашите два кръжока в Париж да се сдобрят, за да се постигнело единомислие и единодействие. След това Вие минавате към големи заплашвания и гръмотевици срещу тия, които мислят да заместят Учителя, големи анатеми и забрани против когото и да е да бъде наравно или по-горе от Учителя. Всичко това е чудесно, аз ви благодаря за всичките Ви добри намерения и желания, мили брат, за да ме поучите, да ме окуражите, подтикнете и наставите! Аз ценя извънредно много това! Макар че тонът, с който си служите в писмото, е много отвисоко, като че ли Вие сте постигнали всички тия добродетели, знание и светлина. Аз от сърце и душа бих желал, щото Вие да ги имате. И вярвам, че Вие ги притежавате, но има едно нещо, което Вие си позволихте да пишете на сестра Стела и брат Тони, което ясно говори, че други са успели да Ви заблудят, и че Вие трябва да работите още много, за да виждате ясно нещата! Нека си приказваме сега братски и приятелски, без обида, без гняв, да анализираме нещата, да си ги представим ясно, и след това Вие ще се произнесете. Вие казвате в писмото на сестра Стела, че Учителят не ме е изпратил във Франция за каквато и да е било мисия, че аз съм дошъл за изложбата в 1937 г. и че французите не би трябвало да ме слушат, но да четат само беседите на Учителя. Нека да се спрем върху това! За да Ви се докаже какви големи и лоши последствия има твърдението на едно нещо, което не е вярно, те Ви изпратиха писмото, което Учителят е диктувал на Боев през юли 1937 г., с което писмо той ме изпрати в Париж заедно с неговата фотография (с Неговия подпис), която ми беше винаги като талисман. В това писмо е казано, че Учителят ме изпраща с мисия до окултистите, спиритуалистите и че аз съм се посветил всецяло на Божието дело, за което съм живял и работил. И че ако ми се помогнело на мене, с това се помагало на великото дело на Учителя. Защо Боев замълча и не каза на никого за това писмо? Това не е благородно! Това е голямо малодушие. Сега, брат Стоицев, слушайте ме много внимателно! Всички недоразумения произлизат оттова, че ние не се познаваме, не се обичаме, не си помагаме! Грешката е в мене. Сега ще разберете всичко! Още в началото на моето духовно подвижничество, в 1916 г., бях толкова привлечен от мистичния, вътрешен живот, че пренебрегнах външния живот и оттам - големи аномалии. Толкова много медитиране, съзерцаване, четене, екстази, постене, че бях като сянка - кожа и кости. Родителите се бяха ужасили, приятелите ми се подиграваха, но вътрешният огън беше толкова силен, че предпочитах мизерията, подигравките, отколкото да оставя тая красота и светлина на вътрешния свят. И това беше още преди да срещна Учителя! И така - по цели дни: толкова бях се изтощил, бях напуснал даже гимназията, че паднах болен, на умиране. Чакаха ме да си замина почти, но ето, че оздравях и след тая болест срещнах Учителя. И оттогава вие можете да си представите моя живот. Някои от старите братя в събора в Търново ме забелязаха, обикнаха и говориха на Учителя и наредиха да ме поканят, заедно с Кръстю Христов, да живеем във вилата. Но скоро след това се появиха големи дисхармонии. Един брат ръководител в Търново - брат Иларионов, който, като видя, че всички негови хора идваха при нас, а никои - при него (без да вършим това нарочно и съзнателно), започна толкова много да ни нагрубява и да прави същите клюки, както някои понастоящем, че много зле ни представи пред Учителя. И Учителят, след като се замисли намери, че при тия условия ние не ще прогресираме и ни каза да се върнем във Варна. Веднъж ни бе казал, че този, който има дясната хемисфера на мозъка много по-развита от другата (което представлява една голяма асиметрия), да не спорим никога с него, защото това са хора толкова импулсивни, гневни, че, не можейки да владеят големите експлозии в тях, могат да паднат в лудост или разрушителност. Всъщност, за голямо съжаление, Иларионов имаше тая асиметрия на главата. И наистина, няколко години след това той се обеси! Съзна голямата си грешка и злото, което бе ни причинил, и не можа да го понесе.[3] След това обаче стана една промяна в мене. Вместо да се проявявам и изявявам всичко, което правех, учех или екзерсирах [фр. - упражнявах - бел. М. И.)], започнах да мълча, да уча и работя в мълчание и тайна. И така - цели 20 години, без никой да подозира, че става нещо в душата на брат Михаил. Добър, усмихнат с всички, смирен и последен навсякъде на беседите или на екскурзиите, но само Учителят знаеше това, което ставаше в мене, за какво работех и се приготовлявах и към какво направление, и какви правила и наредби Учителят ми даваше. Оставях всички да се надпреварват кой да бъде най-учен, най-способен и пр., кой да има първите места. Виждах много ясно (благодарение критериите и физиономическите правила, които Учителят ми разкриваше) слабостите и качествата на всекиго, но това си оставаше в мене. И така, с мълчание и с любов брат Михаил се развиваше, се радваше или страдаше, без другите даже да се усъмнят в каквото и да било. Образуваха се групи, клонове, партии на Изгрева, образуваха се класове и категории, в никоя група брат Михаил не се почувствува, че беше неговата, сродна по афинитет. Никой не го приемаше (вътрешно), никоя група, и така той намери за добре, за да се развива още по-добре, да живее в града и да идва често да се учи при Учителя - единственият, който отговаряше на неговите въжделения и стремежи. Какво правех в града? Само Господ и Учителят знаят, даже Богомил Малджиев, с когото живеех, не знаеше всичко точно. И така - 20 години, мили брат, непрестанни упражнения и учение. Докато един ден Великият Учител реши да му даде една мисия, една служба, защото там нямаше място за него! Чел ли си това стихотворение на Шилер, където той разказва, че някога си, в далечното минало, Господ решил да раздава дарове на хората! Един поискал това, друг поискал онова, докато нищо не останало на края на краищата от земните блага, защото всички заграбили кой ливади, кой земи, дървета, пари, оръжие и пр.; най-после пристига поетът, а за него нищо не останало. - «Какво прави досега толкова време, когато се раздаваха всичките дарове на земята?» - «Съзерцавах красотата на Твоите небеса, Господи», отговорил поетът. - «Тогава небесата са за тебе», отговорил Творецът, Който винаги е бил справедлив! Този пример съвпада чудесно с моя случай! Нека сега се върнем много години назад. Има 35 години, ако се не лъжа, точно. Ние, братството, бяхме на второто рилско езеро. Насядали около Учителя. Не си спомням по какъв случай стана въпрос за мене. И тогава за първи път Учителят - Той не обичаше да говори за мен пред всички - произнесе следните думи, които никога не се заличиха в паметта ми: - Вие не знаете още кой е брат Михаил. Той е дегизиран понастоящем, но един ден вие ще го познаете. И неговото изражение беше дълбоко и гласът му - пророчески. Настана дълбоко мълчание. Може би още някои от братята да си спомнят това. На брат Радославов бил казал в един от разговорите си и той ми го писа - това писмо го пазя още, - че брат Михаил бил единственият в братството и нямало друг като него. Учителят прибавил: «Жалко, че няма други още като него в братството.» На сестра Люба Манол Иванова е казал: «Небето му отвори пътя и му дава условия да се прояви.» На цяла групичка братя и сестри, в която е участвувала и сестра Велчева, е казал, на някои, които искали да ги изпрати да дойдат при мене в Париж, за да ми помагали, той им отговорил, че «всеки друг, който щял да дойде, щял да развали това, което съм построил. Брат Михаил си избра Франция, той я спечели. Има други страни в света, идете другаде!» Докато Учителят беше между вас, Той не позволи на никого да дойде, за да проповядва. Когато един от братята му отговорил, че апостолите ходели по двама, Учителят му казал, че вторият е бил само да урежда материалната страна, храна и пр., но че Михаил е разрешил всички проблеми и няма нужда от това. И всички млъкнали. И мнозина искаха да дойдат, за да ни помагат уж: Димитър Звездински, Веса Несторова, Кръстю Христов, Бертоли и много други, но Учителят не позволи. Едва след неговото заминаване, по човешко нареждане изпратиха Бертоли и Господ знае злините, които тоя ужасен човек ни донесе и ще ви донесе на всички вас! Ако братята познаваха Учителя, те трябваше да знаят, че той никога не правеше нищо, без да се допита до Бога, до невидимия свят. Един Учител не мери нещата по лице, но по сърце. Той знаеше прераждането на всекиго и бъдещето на всекиго. Защо тогава Той не избра другиго, а брат Михаил - най-невежия, най-слабия, най-незначителния? Имаше други, които го задминаваха по ум, по знания, по говор, по езици. Неизповедима е мъдростта Божия и няма други като Учителя, за да я проникнат! Чел ли си, мили брат, моята беседа върху пчелите и осите? Има една далечна традиция, в която се разкрива от посветените, че пчелите, които имат една чудесна култура, които имат една организация, идваща от Венера. Те са били създадени там и пренесени на Земята. Когато Земята е видяла това, от завист е фабрикувала нещо подобно и е направила осите. Тя, в желанието си да задмине Венера, е дала на осите чудна отрова, но те не знаят да правят мед. Знаят да правят донякъде пити, но не и мед. Обаче за жиленето са майстори! Слушал си от устатата на Учителя тази приказка, че в едно далечно царство животните се събирали през годината един ден под председателството на техния цар - Лъвът, и всеки път след завършването на конгреса, лъвът завършвал със следните думи: «Никой не може да развали това, което Господ е направил.» В смисъл, че никой не може да разкъса това, което Господ е свързал. Имало една огромна птица, наречена Рока. Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини. Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво. Носейки й всеки ден храна и плодове, за да живее. През това време младия момък, отчаян, нещастен, със сълзи на очи, не знаел какво да прави, решил да обходи света и да пътува. Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам?» И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост!» И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам? - казал лъвът. - Те са двама, прегърнати в любов, като божества?» Тогава Рока, в гняв, възмущение и срам, червен и страшен, се пръснал на частици пред всички животни. Наново царят завършил: «Човешкото си остава човешко, роденото от Бога си остава Божествено. Човешките нареждания дават запъртъци, а Божествените - славни работи!» Сега, мили братко, слушай още малко минутки малкия брат Михаил. Ще ти кажа това, което Учителят ми каза, преди да ме изпрати във Франция, дълго време преди. - Аз притежавам един скъпоценен камък от неоценима стойност, голям като яйце от камилска птица. Трябва да го пренеса в една далечна страна. Лицето, което трябва да го пренесе, трябва да мине през една гъста гора, пълна с разбойници. За да не може никой да забележи блясъка на тоя камък, убие човека и го открадне, аз ще го нацапам този камък с нечистотии и след пренасянето ще го измия и той ще блесне наново с несравнима красота и блясък! Аз бях на хиляди километри далеч, мили брат, да разбера за кого се отнасяше всичко това? След няколко години едвам си спомних и разбрах дълбокия смисъл на думите на един от най-големите психолози и педагози, които са съществували по земята! Аз призовавам всички ангели, пророци, учители, да ми бъдат свидетели, че това, което казвам, е истина. Сега започва ли да ти става ясно, че когато казвах: за всичко съм виновен аз? Именно моето поведение в България, понеже не бях се проявил пред другите като човек учен, способен, умен, но оставих едно впечатление на посредственост, което ми докара всички злини! Когато всички чуха и се научиха, че аз съм нещо за учението, никой не повярва там! Всички казали, че съм постигнал това с хипнотизма, с магията, с гьозбояджийство и пр., като че ли е толкова лесно 20 години да се хвърля прах в очите на професори от университетите и на доктори, инженери, писатели и адвокати? Бедни хорица! Как да не са за оплакване? Вие ми препоръчвате мълчанието в началото на писмото. Никой друг по-добре не го е спазил досега. Даже от 20 години съм чернен, клюкарстван, критикуван. Едва сега за първи път пиша, за да обясня нещо за доброто на цялото братство. Да продължавам ли още да мълча? Ще има ли братя, които ще разберат голямата цена на тия методи? Не вярвам, понеже Вие - умният, добрият брат, и Вие не можахте да проникнете в цялата мрежа от лъжи, които други Ви представиха! Вие ми пишете, че сте държали 200 сказки навсякъде в България, че сте имали много писма на признателност и пр., за което винаги съм се радвал. И бих желал да просветите цяла България! Понеже Вие ми пишете с такава радост, затова позволете ми, мили брат, да направя и аз същото. Аз обходих също по- малко градове, отколкото Вас, но държах досега 1100 беседи от най-различен характер. Имам няколко грамадни чанти (за пътуване), пълни с писма от лица, и то с такова съдържание, че никой там не е в състояние да си представи! Това може да Ви се докаже един ден! Издадох 14 тома от най-добрите страници на Учителя. Преведох много томове на френски, а колко беседи? Не съм ги още прочел, за да знам количеството им. Издадох 4 тома от моите беседи, чакат още 75 тома да се издават. Работя още от 1915 г. Позволете ми, мили брат, да прибавя също и това, как гледам аз на някои неща. За физическия свят има значение пред хората колко беседи или реферати е държал някой и според това ще го класират, но невидимият свят се интересува от съвсем друго нещо. Той иска да види какви са резултатите от тия реферати! Колко души, които са били пияници, пушачи, алкохолици, лакомци, женкари, крадци, лъжци, разбойници, болни, търговци и пр. пр. глупави и смахнати, болни и разнебитени, са се изменили, са оздравявали, станали умерени, умни, добри, чисти, честни или духовни? Ето кое е важното! Какви са трансформациите, които се произвеждат в човешките души! Тия, които живеят според духовните закони, даже и когато не държат беседи, осветляват, лекуват, възкресяват навсякъде! Както Учителя! Сега, относително писмото на Боев, диктувано от Учителя, където е казано, че ме изпраща с мисия при окултистите, спиритуалистите и др. Това подразбира, че за да се убедят и привлекат към учението окултистите, трябва да им се покажат знанията, които те имат, и нещо повече, което те нямат, иначе е безсмислено човек да убеди за възприемането на новите Учителеви идеи, методи, упражнения и пр., такива големи учени в окултните науки, ако човек е невежа! Мнозина оттам си мислят, че когато им се говори само за любовта и се произнасят няколко Учителеви формули, тия големи окултисти ще останат зяпнали, възхитени и очаровани от невежеството на човека. Само да знаете, мили брат, какви хора срещнах, с какви познания и с какви сили! Вие нямате ясна представа! Даже човек няма и достъп до тях! Някои от нашите българи се задоволиха да си останат невежи и очакваха всичко да дойде от Учителя. По цели часове едни висяха по стълбите, да го чакат, вместо да работят, да четат, да се упражняват. И какво развиха, какво придобиха? Станаха за посмешище! Има още мнозина, които продължават да си мислят така: без наука, без знание, без усилия ще постигнат всичко. Какво им казваше Учителят? - «Вие се хвалите винаги с мене. Учителят знае това, Учителят знае онова, Учителят може всичко. Да, аз знам, но това знание ползува мене. Вие какво знаете, ето това е същественото! И вие също трябва да знаете и можете... » Същия манталитет ние намираме в някои от учениците на Христа, когато се опитали да спасят едного от обсебване на лоши духове. - В името на Исуса, ние ви заповядваме да напуснете тоя човек! Духовете отговорили: - Ние познаваме Исуса, а вие кои сте? И духовете нападнали учениците, и те едва се отървали - с голяма мъка; значи и учениците трябвало да бъдат силни като Исуса! Учителят не обичаше грамофонните плочи. Значи има същества, които избират лесния път, но има ученици, които избират най-трудния път. Слушайте ме много внимателно, това е извънредно важно и съществено! Аз познавам един брат от София, който четеше беседите публично в салона. Как братята го възнаградиха? Стана ли силен, учен, умен и авторитетен като Учителя? Аз няма да се произнеса! Вие ще отидете и ще проверите! За всички четива, които той държа, той е пренебрегнат от тях, оставен настрана. Ако той бе избрал най-трудния начин да работи над себе си, да се обогати духовно, да твори и той нещо ново, необяснено (понеже любовта има 35 милиона форми, казва Учителят, защо и ние да не проявим една от тия нови форми)? Вие започвате да разбирате, че брат Михаил избра най-трудния път, вместо да цитира вечно беседите на Учителя наляво и надясно, както някой има обичая да го прави, за да покаже на другите, че държи за Учителя, а всъщност вън от това, той държи или за жена си, за децата си, за къщата си, за търговията си, за социалното си положение или за стомаха си! А думите на Учителя са само прах в очите на другите, украшения и нещо подобно. Когато ученикът държи наистина на Учителя, той оставя всичко: жена, деца, семейство, родители, и се отдава изцяло на служене, за да стане като своя Учител, без да се интересува как ще гледат на това глупавите, невежите, завистливите или смахнатите. Колцина там при вас, учениците, са оставили и напуснали всичко? Ще оставя историята да се произнесе! Значи, мили брат, Учителят държеше: аз да познавам окултните науки (без да взема внимание какво е мнението на Олга Славчева, на Владимир Башов, на Паша Теодорова, на Буча и сие! Това е Учителят, който намира и признава, че брат Михаил живее и се е отдал изцяло на великото дело и никой след Учителя няма нито правото, нито позволението да се меси или произнася! В документа е писано. Никога Учителят не се ангажирваше в празни работи! Ето защо, мили брат, аз не очаквах от Вас да пишете на французите, че Учителят не бил ме изпратил във Франция, за да внесете една суматоха, съмнение или раздвоение, за което законите ще Ви държат отговорни. Особено запомнете и научете едно нещо (ние всички се учим и на стари години): там, където хората живеят в хармония, в мир и разбирателство, както в нашето братство, там именно нямат нужда от вмешателство, особено от неща неверни. Опасността е голяма, и аз и Учителят ще Ви държим отговорен, докато не поправите грешката си! Вие ми давате съвети за някакво примирение с Бертоли? Но ние нямаме никакви вземания и давания с него. Защо трябваше да се намеси той като клин там, където с големи усилия се бе изградило нещо хубаво? Каква полза и каква смисъл има сега за нас да оставим нашата толкова хубава работа и да отиваме да го търсим из Париж, за да се примиряваме, когато от наша страна, ние не сме имали каквото и да е, за да се упрекнем виз-а-ви[4] до Бертоли. Ние нищо лошо не сме му направили! Защо трябваше да има друга група, за да има противоречия, вражди, лъжи и доносничества? Не беше ли по-умно, по-разумно и по-полезно, по-мъдро, както Учителят виждаше нещата, да се централизира във Франция на едно място всичко, и оттам - по целия свят. Както в България всичко е централизирано на Изгрева. Единството ли е за предпочитане или раздвоението? Ако ти беше учил, мили брат, Кабалата, ти щеше да проникнеш в дълбокото значение на единицата и в двойката. Всички нещастия идват от двойката. Защо Господ не се произнесе за втория ден, че е бил добър? За всички останали Той се произнесе. Ето защо, от гледна точка на небето, всички тия, които не са разбрали по какви методи работеше Учителят, продължават да покровителствуват амбициозното, завистливото, лошото, като искат да ги слеят заедно, вместо да съдействуват на посадените заченки от Учителя, те гледат да създадат нещо настрана, за да се развали всичко! Все същото нещо е да искаш да впрегнеш на работа орела, рибата, къртицата и вола! Какво ще се получи? Ето какво впечатление ми произведоха Вашите съвети, относително въпроса как да се уреди с Бертоли. Те досега ме критикуваха, че не съм позволявал да четат беседите на Учителя, а съм издавал моите книги, забравяйки, че те са именно тия, които не поискаха да ми дадат правото да ги издам и печатам. Аз, въпреки това, издавайки моите книги, не говоря за нищо друго, освен за Учителя. Знаят ли те колко книги преведени от Учителя, които имаме, чакат да се отпечатат? Какво правят те самите? Както фарисеите и книжниците, не влизат в Царството Божие, не пускат и другите да влязат. Защо те правят именно същото това, за което критикуваха в мене? Защо те издават (искат да издават) техните книги, но не книгите на Учителя? Значи те правят същото нещо, което аз направих. Да, но това е книга за Учителя, ще ми възразят. Ами аз не издадох ли едно количество беседи само за Учителя и неговия живот? Във всеки том има няколко беседи за Него само. Кой направи известно тука съществуванието на Учителя? Значи безпредметно е за в бъдеще да ми давате съвети и наставления относително Бертоли. Ако Вие се водите по правилата на мъдростта, ще произнесете Вашите умни думи там, където трябва, и всички ще разберат, че това лошо, тягостно и неестествено състояние нито аз, нито Учителят го създадохме, но невежите и амбициозни някои братя на Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога!» Всеки трябва да си бъде там, за каквото е създаден! Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки!» (Повторено 100 пъти.) Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня. Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера! Организмът също ни учи за това, но само посветените го разбират. Ако артериалната кръв и венозната се смесят, човек умира от така наречената синя болест. Тези две течения са разделени в природата и само когато венозната кръв се пречисти в белите дробове, има право да се съедини с артериалната. Във всички пътища, където хората циркулират, има две движения: едните държат наляво, други - надясно, ако те вървят в същата дирекция [фр. посока - бел. М. И.], катастрофата е неминуема. Значи, докато учениците не са се метризирали [фр. овладели - бел. М. И.], не са се завладели, не са господари на езика си, те са още венозна кръв! Организмът на братството ще гангреняса! Няма дори лекари в братството, които да го спасят. Ще се представи вълкът пред съдията, ще даде оплакване пред царя на животните и ще каже: «Агнето ме нападна, искаше цял да ме изяде и да ме разкъса! Искам то да бъде обесено!» Дълго време съдиите са се чудили, как така агнето, което няма специални зъби за това, е могло да нападне вълка. И всички там още вярват на тая работа и дават подкрепа и средства на вълка. Но ония от рода на агнето нямат нуждата от подкрепата на вълците. Кой е този, който смее да оспори това, което лансирвам относно докладите с най-мръсно съдържание на Бертоли и Влад Пашов? Изглежда, че за да могат да дестилират такава отрова и жлъчка, трябва да се слезе в подземните сфери на низшия астрал, за да отидат и да търсят тези отрови? И всички будали и сеирджии ръкопляскат и са в екстаз, вместо някой от умните да спре един път завинаги тази работа и да каже: «Учителят никога не ни съветваше тия неща!» Да започна ли и аз да реагирам със същия начин и прийоми?! Вярвате ли, че толкова трудно да се развалят хубавите работи? Това, което е трудно, това е да се създадат! Този, който е изучавал завета на цветните лъчи, никога няма да съедини зеленото с червеното, жълтото с виолетовото или портокаловото със синьото, защото ще се образуват най-отвратителните и грозни цветове, но ще гледа да съедини червеното с жълтото, портокаленото със зеленото, жълтото със синьото, червеното със синьото, за да се получат: 1) портокалено, 2) жълтото, 3) зеленото, 4) виолетовото. Съединете всички цветове с определените добродетели, сили и елементи, и вие ще имате голямо ръководство за женитбите, асоциациите и пр. Тук могат да се правят още други комбинации, но да оставим това, в беседите съм се впущал в детайли, за да докажа, че в цветовете Господ е скрил всички правила, всички отношения и всички тайни. Това е най-възвишената наука за СВЕТЛИНАТА, но за малцина! Какво значат тези думи на Учителя, казани пред една групичка преди да си замине, за които думи веднага ми се писа: «Христос е дошъл на земята да донесе принципите на това учение, аз съм дошъл да донеса методите за реализирването на тези принципи, а брат Михаил е дошъл да покаже на хората тая реализация и да реализира тия принципи.» Нужно е за Вашето спокойствие, за да бъде ясно веднъж завинаги, щото да ви кажа, че аз никога и никъде не съм се нарекъл учител, винаги съм се представял като малък и скромен ученик на Учителя. Какво другите са почувствували, това си е тяхна работа! Никога не съм споменавал, никъде, че съм наравно с Учителя или че го задминавам! Нека някои покаже и докаже обратното! Иначе считам всички тия лъжи като атаки на черната ложа, за които атаки още в 1918 г. Учителят ми предсказа, че цялата черна ложа ще ми прегради пътя, за да не мога да мина. Той ми предсказа и останалото, което вие ще видите! Вие можете да проверите. Не съм аз който измислям тия неща! Сега, мили брат, ще завърша писмото си също като Вас - с цитати от Учителя. Ще Ви моля да намерите страница в книгата на Учителя «Служение, почит и обич» година IX от окултния младежки клас 1929-30 г. В тази страница Учителят казва: «Сега ще ви задам следния въпрос: Кое е по-добре за реката: да тече според както природата е определила, да се влива в морето, или желанието на хората? Кое е по-добре за вас: животът ви да тече според програмата, предвидена от Бога, или според програмата, която хората са определили? Ако поставите реката в определени граници и начертаете нейния път, тя вече не е река, но канал.» Същото се отнася и за живота. Ако животът ви се развива по програма, определена от хората, той изгубва цената си като живот, произлязъл от Бога, и се превръща в канал. Следователно, ако животът ви е канал, през него ще преминат всички нечистотии, ако е река, през него ще минат само Божествените мисли и чувства. Като съзнателно и разумно същество, човек сам определя пътя на своя живот - канал ли да бъде или река. Той има право на избор! Задача на всеки човек е да бъде в хармония със законите на разумната природа, както и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие. Само тия същества са в състояние да го упътят, да му покажат начин, по който може правилно да се развие. От 40 години работя, мили брат, а от миналото - не се знае колко, само и само да се приближа до ръководството на тия славни същества. Дали съм сполучил, историята ще се произнесе един ден! Ако още не съм сполучил (според някои), ще работя още, докато сполуча. Ясно и просто! Казвате: каква е крайната цел на нашия живот? Това не е Ваша работа! Вие ще учите, ще работите, ще живеете и постоянно ще се домогвате до онова, което природата е предвидила за вас. Опита ли се някой да ви отклони от пътя, който природата ви е определила, кажете: «Такъв е моя път! Такава е съдбата ми! Такава е волята Божия! Не се отклонявам от този път, каквото Бог е определил за мене, него ще следвам.» Този път води към възкачване. Само светлият път на мъдростта води към истината, в истината е скрит животът! Ясна ли е тази страница, мили и обични брат? Не е ли всичко казано в нея? Нямам ли правото и аз да кажа с думите на Учителя: каквото Бог е определил за мене, него ще следвам! Такъв е моя път!!! Аз искам да бъда река, а не канал! След като си имам един такъв МЪДРЕЦ за скулптор, след като години наред той те е калил, те е поставял на изпити, за които, ако приказвам, косите ви на всички вас ще настръхнат, и след като си бил проверяван във всички дипли на човешкото сърце и душа, и след всичко това да получаваш непрекъснато поуките, наставленията, съветите и нескопосните критики на когото и да било, лесно ли се понася това? И то от години наред!? Докога това ще продължава? Всички искат да ме учат на любов, да служа в служба на смирение, на търпение, на начин за работа, точно както този, който няма нито един косъм на главата си и препоръчва лекарство за поникване на косата. Аз имам това лекарство, вярвам му, но досега се питам: Господи, защо тоя, който ми дава този медикамент, не го е употребил за себе си, да направи да поникнат неговите коси най-напред, и чак тогава всички да вярват в ефикасността на лекарството му? И досега още не съм получил oтговор. Най-интересно е това, обаче, че човек често препоръчва смирението, търпението, любовта на тия, които са дали вече хиляди доказателства пред небето, че ги притежават отдавна! Има още едно нещо, мили братко, в писмото ти, което ме учуди и ми направи много неприятно впечатление. Ти се поставяш толкова високо - чак в сферата на Бинах, където Св. Йоан е видял 24-тях старци. Именно само тия 24 старци се занимават с декретите и нареждат съдбините на хората и нещата. Само тези велики духове, господари на Кармата и на съдбините, могат да формулират законите и декретите. В Кабалата е казано: че преди да създаде човека, Господ се съветвал със Законите. И Законите предупредили Господа, че човек ще греши и ще нарушава законите, затова не си струвало труда да го създава. Господ (на Когото да бъде благословено Името във вековете) отговорил: «Аз знам, че ще бъде така, но вие ще му прощавате и ще му давате нови кредити, щом го видите, че се разкайва, че съжалява и че искрено се поправя!» И така Законите се преклонили пред Господа, наречен Всемилостиви, Всеблаги, Вселюбящий! В тая сфера именно се намират ангелския чин ТРОНОВЕТЕ, те са дирижирани и командвани от мощния и силен архангел ЦАФХИЕЛ. Това именно в астрологическия свят посветените са го назовали сферата на Сатурна. Това е сферата на козмичната интелигентност с 50 порти. Само когато тия 50 порти са отворени пред посветения, той вижда всичко. В тая сфера царува една от силите на Бога (който има 10 атрибута, 10 имена) и само тия, които знаят тия десет имена на Бога, ще отключат и ще разберат защо в оригинала си Библията споменава на различи места Бога ту като Йехова, ту като Адонай, ту като Сабаот, ту като Елохим, ту като Шадай и т. н. Това не е случайно! И така, мили брат, когато Господ е пожелал да създаде Вселената, Той създал чрез Своите служители 9-тях ангелски йерархии. Десетата е човешката, само за напредналите учители. Ангелите, архангелите, началата, господствата, силите, или могъществата, владичествата, троновете, херувимите и серафимите. Всички тия същества имат своите качества, сили, цветове, добродетели и са взели участие при създаването на човека. Когато Господ е създавал едно нещо, един клас от ангелите се е проявявал; за друго нещо - друг от чиновете; всичко е било чудесно уредено, класирано, организирано. Ето, защо човек носи върху себе си цялата история на творението и връзката си с тия необикновени напреднали същества. Троновете са очертали границите на вселената, свойствата на всички химически елементи, декретите на небето. Върху всичката тая дълбока част на окултната наука не ще се впусна в детайли, това съм го направил много пъти пред напреднали французи, които се интересуват да знаят защо в Евангелието се споменават толкова неща, които не са обяснени досега. Като например: съществуването на архангел Габриел, Рафаел, Михаел - ами другите? Само трима ли архангели съществуват всичко? Щом има херувими, серафими, какви са техните качества, проявления, отношения с хората и пр. Понеже това е загатнато в Библията, в Евангелието, това ни чака, за да го изучаваме един ден. Обаче понастоящем съществуват още хора, които притежават това колосално безценно и грандиозно знание за слава Божия. Изглежда, че вие поставяте в писмото си декрети, заплашвания с такава сила, като че пускате гръмотевици. Вие казвате: нито брат Михаил Иванов, нито брат Бертоли, нито кой и да е друг могат да заместят Учителя. После Вие пущате анатеми, тежко и горко, който се възгордее и се мисли наравно с Учителя, също тежко и горко ако братя и сестри се съблазнят и поставят когото и да било наравно или по-горе от Учителя. Преди да се произнесат такива декрети, човек трябва да е сигурен, че е победил гордостта (която взема такива незабележими форми, че всички ние падаме в нейните клопки). В такъв случай декретите, които Вие произнасяте, имат силата да действуват против Вас. За да се решите да пишете горните фрази, много мил обичан брат, това значи или че Вие предполагате, какво някой от нас се мисли наравно с Учителя, или по-горе от Него, или Вие искате да го сплашите да не се превъзнася така, или Вие имате страх, че това може да стане един ден - някой да задмине Учителя и тогава всичките Ваши интереси да пропаднат! Нека да разгледаме хладно, спокойно, научно това, което казвате, за да видим, дали то издържа един сериозен анализ?! Не знам дали в братството има някой, който да си въобразява съзнателно, че е достигнал вече да бъде като Учителя. Това не ме даже интересува, дали има или няма. Това, което аз знам и съм учил, това е, че нищо Велико не става без съгласието на Бога, никой не може да стане Учител насила! Той може да стане Учител, но само ако прояви нужните дарби, качества и способности, минавайки през всички реторти. И само тогава небето гласува! Учителите не се създават в земните училища! А за тая работа се искат толкова неща от хиляди години, че съм много спокоен, ако някой гледа на тая работа детински! Не се и страхувам, както Вие всички се страхувате, да не би брат Михаил да замести Учителя! В мене няма тоя страх. Но има едно истинско знание! И така, спете спокойно, не викайте много високо, че цял свят ще се смее! Сега слушайте още няколко минутки, мили брат: ще Ви моля да произнесете тия декрети м забрани пред другите братя. Трябваше, за да бъдеше в добра форма Вашият декрет, да прибавите още следните думи: нито брат Михаил Стоицев, нито Влади Пашов, нито Борис Николов, нито Боян Боев, нито и т. н. още мнозина други. Струва ми се, че аз нямам нужда от тия декрети! Ако аз Ви кажа истината, Вие няма да ме разберете, ние говорим два различни езика, но при всичко това ще Ви я кажа: Питам Ви, мили брат, наново, кого да слушам: Вие, който пускате гръмотевици, забрани и анатеми, поставяте абсолютни граници, за да не могат по никакъв начин да се прескочат, без да споменавате, обаче, при какви обстоятелства това може да се измени. За Вас няма никакво значение, тогава, нито усилията, нито жертвите, дарбите или качествата на индивида? Точно както кастите в Индия? Един парий не може никога да стане брамин? Защо човешкото същество е такова скъперничаво, ревниво и страхливо, че винаги се занимава да ограничава, да забранява, да се съмнява, като материалистите, които твърдят неща, както например човек умира, и това е всичко. Няма безсмъртие, няма Небе, няма провидение. Човек е прах и материя. Когато Великите Учители твърдят: човекът има възможност да стане син на Бога, да се слее с Бога, да свети като слънцето, да достигне най- високата йерархия. Стига да живее както трябва. Ето къде иде вярата, надеждата, любовта - основата на учението на Христа и Учителя. Охо...! Вие отивате много далеч, мили брат! Тогава къде остават думите на Христа: «Ако спазвате моите закони, вие ще правите същите неща като мене, даже ще правите по-големи»? Христос приличаше ли на брат Стоицев, който от голяма ревност за своя Учител не иска и не позволява на никого да го достигнат или да го задминат? Не прилича ли това малко на старите евреи, които разпнаха Христа само защото той посмя да каже, че беше по-голям от Авраама? След Мойсея не можеше да дойде по-голям пророк? Християните не изпаднаха ли в същата грешка, когато не позволиха на мнозина други да правят чудеса? Всичко това не идеше ли от дявола? Навсякъде те виждаха дявола, а Бога - никъде. Нашите на Изгрева след заминаването на Учителя не изпадат ли същата слепота, тесногърдие и фанатизъм? Какво е тогава Духът Божий! Жив съм аз - говори Господ, - аз съм, Който творя всички светове и всички същества. Аз съм Тоя, Който съм ви изпращал Хермеса, Рама, Буда, Орфея, Зороастра, Мойсея, Питагора, Исуса, Учителя. Аз съм, Който ще ви изпратя още други, за да завърша делото, което съм започнал! ПОНЕЖЕ ТО НЕ Е ЗАВЪРШЕНО! Не правете голямата глупост да ограничавате Моя Дух, Той вечно твори, вечно гради, и Моята светлина и мъдрост, и слава са неизповедими. Мили брат, разберете едно нещо: брат Михаил не иска да се учи в училището на ограничението. Той проникна в дълбочините на Словото Божие и Евангелието! Той разбра заповедта на Христа: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, който е на небесата! Брат Михаил не се занимава вече с този въпрос дали да бъде наравно с Учителя или да го задмине. Той го оставя на Вас да се занимавате с него, да спорите, да вземате мерки, да следите кой къде и колко си е позволил и пр. Но аз съм разрешил въпроса иначе и ви съветвам вас всички да го разрешите по същия начин. А именно: да разберете добре, добре думите на Учителя, като ни казваше да имаме най-високия идеал! Най-високият идеал? Христос ни го даде вече! Да правим, да струваме с всичко, което можем, да се стремим към това съвършенство: Бога! Кой може да ни забрани това? Кой има правото да ни забрани това? Даже Учителят няма никакво право там. Единственото право, което Господ е дал на човека и което никой, абсолютно никой не може да му го отнеме, то е да се развива безкрайно, чак до съвършенството, до Бога! Бялата магия, от която невежите треперят, е именно това: да вярваш, че Бог живее в тебе и че Той е всесилен за доброто! Черната магия се състои в това да спреш еволюцията на някого. Учителят казва: дяволът ви е внушил, че вие сте слаби, глупави, смъртни и че никога не можете да излезете от това положение, а Христос - обратното: освобождава, възкресява, подтиква. Повече светлина, Господи! Повече светлина! Вие сте толкова далеч да разберете това толкова просто нещо, че сте готови да ме разпиете, да ме уморите или да ме убиете с камъни, както евреите разпнаха Христа, защото Той посмя да им каже: «Отец и аз- ние сме едно.» Виждате ли, брат Стоицев, че аз не се занимавам с въпроса да задминавам Учителя, а се стремя само да се усъвършенствувам, да изпълня неговата воля и дали ще го задмина, нито Вие, нито никой друг не може да се произнесе, а само Бог. И ако в проектите на Бога има нещо подобно, то, вярвайте ми, всички могат да крещят, да си скубят косите, да псуват, плановете, обаче, на Бога не се изработват на земята! Плановете на Бога ще се реализират! Знайте още едно нещо. За да бъдеше вашето изложение за декретите несломимо, трябваше да прибавите: обаче, някой ако плати, ликвидира и се освободи от Кармата, работи, учи или пие горчивата чаша, като Учителя, развие вложените добродетели до съвършенство, тогава само Бог, Който не е Господ на фанатичните евреи, но Господ на Любовта, на свободата и на необятността, ще му позволи да бъде това и това, а може да бъде два пъти по-силен от Учителя си, както Елисей, ученикът на Илия, стана двойно по-силен от Учителя си, след като пророк Илия му хвърли кожуха си от колесницата! Мили брат, оттука виждам, че Вашите идеи нямат нищо общо с идеите на Учителя (в това само отношение, разбира се)! Кой баща ще бъде недоволен, ако има един добър син, който даже и да го задмине! Той се чувствува горд и честит! Само един лош, егоистичен баща ще бъде в гняв и омраза, да види своя син по- силен, по-богат или по-учен. Нашият Учител за какво го мислите Вие? Считате ли го за благороден, за мощен и велик, или сте се решили да го защищавате като слаб човек, като обикновен човек? Има ли нужда той от вашата защита? Когато черквата, горда и доволна изгаряше Ян Хус, Жана Д'Арк, Джордано Бруно и др., беше ли запитала Бога дали Бог имаше нужда от жертви! Така пишат мнозина там и викат до небеса, пътуват из градовете, за да прокламират свещена война против брат Михаил! Нима той е станал толкова силен и мощен, та трябва няколко хиляди доброволци, за да го победят! Не става ли тая история смешна! Няма ли да бъде описана един ден. Горкият Учител! Къде му остана силата, знанието и науката, щом един pauvre (беден) брат Михаил го застрашава толкова, че всички са се раздвижили и раз- шавали на Изгрева. Значи нищо друго няма значение във всичко, което съм направил за славата на Учителя, щом не съм поставил една запетайка някъде! Значи всичките ми жертви, страдания и усилия никога няма да бъдат взети под внимание от някои българи, защото съм държал беседи, но не съм чел беседите на Учителя. Не изпадат ли някои в същата крайност, както Омар -тоз, който завладя Египет и преди да изгори най-голямата древна библиотека, стотици хиляди тома на Александрия, където се намираха творенията на най-големите окултисти, мистици, гностици, кабалисти и астролози, също и алхимици, е запитал: Ако всички тия книги третират същите въпроси по същия начин както Корана, те са безпредметни, те трябва да се изгорят; ако те третират други въпроси, които няма в Корана, трябва да се изгорят. Не разсъждават ли някои там по отношение [на] моите беседи точно както Омара? Не каза ли Учителят, че има още старозаветни между нас? Какво значат думите: «Ревността на твоя дом ме изяде»? А всъщност има ли някой там, който да е превел толкова книги и беседи от Учителя пред французите? Кой е тоя, който разпространява толкова непрестанно лъжи по наш адрес? Искате ли да знаете истината, мили брат, защо Учителят ме приготви, както той искаше, и ме изпрати във Франция? Вярвате ли, че Учителят беше доволен от вкусовете, разбиранията и идеалите на повечето от своите ученици? Той замина ли си доволен? Не пожела ли той да пренесе в друга страна най-дълбоката си част, най-мистичната и най-езотеричната страна на своето учение, което не е писано в беседите му, което вечно си остава традиция, което се предава от уста на уста! Тази езотерична част, за която Учителят много държеше, малцина обърнаха внимание на нея. Останаха върху формата, буквата, а Духът, който е всичко, е забравено! Също както Христос остави формата на религията на св. Петър, а духа и езотерума - на Свети Йоан. Всички са за текстовете, книгите, всички се надпреварват да цитират, цитират, а същественото - прилагането, реализирането, е оставено настрана. Ние сме за живите книги\ И преди Учителя имаше книги, всички свещени книги! Но тия книги бяха затворени, мъртви книги, без живата книга - Учителят! Ние искаме да станем живи книги! И тия живи книги само ще родят хиляди други книги за доброто на човечеството. Само защото Учителят беше една написана жива книга, та неговите книги се обичат и четат. Ако тия написани книги бяха достатъчни за спасението на човечеството, защо Господ изпрати Учителя, понеже преди него Христос беше дал Евангелието? Нямаше нужда от идването на Учителя тогава? Човечеството ще има вечна нужда от четенето на живите книги. Учителят изтълкува думите на Христа. Защо Учителят изпрати брат Михаил в Париж? Нямаше нужда да го изпраща, стигаше да изпрати своите книги, и хората щяха всички да се молят и пеят, да учат и да се обичат!? Изглежда, че не само не ги четяха, нито се молеха, нито пееха неговите песни, но мнозина, като например един от най-големите учени и познати на цял свят, Рене Генон, написа една такава критика за Учителя, след като прочел книгата «Учителят говори», че нищо не оставаше от Учителя. Толкова той го намаляваше, подиграваше и унищожаваше! Не си въобразявайте, че с няколко беседи само Вие ще смаете големите и учени французи! Те толкова много са чели, че няколко фрази само за любов и братство, които остават трогнати простите хора, за тях са нищо и без значение! Тия фрази те са ги срещали във всички книги и автори. След като Учителят изпрати една жива книга, която той писа от векове, та хората, и учени, и прости, започнаха не само да се замислят, но и да се трансформират и да обичат Учителя!!! Преди да си замине Учителят, пред всички ви той запитал: «Кой е за предпочитане - старият ли да си замине или младият?» Никой нищо не разбрал от това и нищо не отговорил. Тогава, след едно кратко мълчание той казал: «За предпочитане е старият да си замине, а младият да остане!» Кой е старият и кой е младият? Може би Учителят е направил в тоя момент една такава жертва, която никой не е можал да разбере досега! Защото в тоя момент се е решавала съдбата на младия. Когато брат Ервен от Лион е занесъл при един фотограф моята фотография и тая на Учителя, за да изтегли много екземпляри, фотографът, един голям опитен стар физиономист, запитал: «Колко фотографии желаете от бащата и колко - от сина?» Стария и младия! Завършвам много дългото си писмо. От 20 години не съм Ви писал. Вярвам, че ще ме разберете и ще направите всичко възможно, щото всички други да разберат и да ме оставят да работя, както моят Учител ме учи. Бих желал да помогна на всички, но трябва да престанат ежбите, клюките, завистите, никой да не се занимава с работите на другите! Всеки трябва да работи над себе си, и Отец, Който вижда всичко, ще ни възнагради един ден. Аз няма да анатемосвам, но ще кажа: БЛАЖЕНИ ГОНЕНИТЕ .И ХУЛЕНИТЕ ЗА ПРАВДАТА И ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ЗАЩОТО ГОЛЯМА ЩЕ БЪДЕ НА НЕБЕСАТА ТЯХНАТА ЗАПЛАТА. БЛАЖЕНИ МИРОТВОРЦИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ СЕ НАРЕКАТ СИНОВЕ БОЖИИ. Моите мили и сърдечни поздрави на Вас, мили брат Стоицев. * сал дьо бен - фр. salle de bains - баня. ------------------------------------------------- [1] В оригинала има пропуснат текст. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] рандеву - фр. rendez-vous - среща. (бел. М. И.) [3] За този случай виж накрая: «Сабята на турския главнокомандващ в гр. Одрин», (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [4] vis-a-vis de (фр.) - по отношение на. (бел. М. И.)

VI. ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ 30.Х.1937 г. ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛЕДСТВИЕТО ЗА БЯЛОТО БРАТСТВО До Господина VI Съдия-следовател при Софийския областен съд (Копие Г-на Прокурора при Софийския областен съд) Заявление от 1. Минчо Сотиров, запасен полковник, живущ до гара Деветак. 2. Зъболекар Михаил Стоицев, живущ в Пловдив, ул. «Болярска» № 16. 3. Стоян Русев, бивш столичен учител, детски писател, живущ в квартал «Изгрев». 4. Тодор Стоименов, пенсионер, 20-годишен чиновник при дружество «Сингер», живущ в квартал «Изгрев». 5. Петко Епитропов, инспектор на дружество «Балкан», живущ в квартал «Изгрев». 6. Алфиеро Бертоли, скулптор декоратор, строител на циментови изделия, живущ в квартал «Изгрев». 7. Боян Боев, бивш гимназиален учител, свършил по естествени науки н София и Германия, живущ в квартал «Изгрев». 8. Тереза Керемидчиева, домакиня, живуща в квартал «Изгрев». 9. Ана Динова, домакиня, живуща в квартал «Изгрев». 10. Асен Райчев, запасен подполковник, улица «Руен» № 85, София. 11. Инженер Георги Стайков, улица «Иван Вазов» № 34, София. 12. Запасен полковник Дечко Бояджиев, бивш военен прокурор, Пловдив, по следствено дело № 284/1936 година. Господин съдия-следовател, В свръзка с извършваното от вас следствие относително същността на учението на «Бялото Братство», ние, подписаните членове на това Братство, считаме за свой дълг да Ви дадем някои сведения относно основните положения, които влизат в учението на това Братство, тъй както ние сме го схванали и проверили. Човечеството преживява неспокойни времена. Рушат се вече не само материални ценности, но и всички духовни такива. Човечеството преживява една всестранна криза: духовна, политическа, материална и пр. Всички ценности са подложени на преоценка. Най-страшното в тая криза е, че - привидно поне - моралните основи на живота са разколебани и хората са в безпътица. И за нас сега е радост и гордост, че тъкмо в този момент имаме едно светло движение в България, което може да изиграе голяма роля и да стане факел, който да освети новия път на братство, на любов, по който човечеството трябва да тръгне, и по този начин да се приложи Христовото учение в неговата пълнота и чистота. За себе си поне, ние сме намерили в тия идеи една светлина, която осветлява великите проблеми на живота и дава методи за тяхното правилно разрешение. И нашето задание е тая малка светлина, която е огряла нас, да осветлява все повече умове и да съдействува да се реализира един разумен, високо морален и духовен живот на земята. Учителят г-н Дънов, който носи учението на Бялото Братство, изнася ония дълбоки природни и Божествени закони, които трябва да легнат в основата на обществото, за да имаме правилен и щастлив живот и подем във всички области на живота. Всичко, което той говори, се стенографира и печата. Досега има повече от сто тома от неговите беседи издадени. Онзи, който ги проучи старателно, както ние сме правили това в продължение на много години, ще види, че това учение дава методи за пълно и всестранно развитие на човешката личност и разцвет на всички способности и заложби, вложени в човешкото естество. В основите на учението на Учителя г-н Дънов лежи стремежът да се развият всички ценни заложби на човешката душа и впрягането им в работа за културното повдигане на човечеството. Защото само външни материални реформи са безрезултатни, без хора с нова психика. Само хора със светли умове, благородни и добри сърца, свободни души и със силен дух могат да бъдат творци и работници за изграждане на един разумен живот на земята. Тия разбирания са легнали в основите на общежитието, което се е създало около Учителя г-н Дънов. Ние сме убедени, че нагодяването на живота в съгласие с Божествените и природни закони е едничкият път за издигането на обществото във всяко отношение. От историята виждаме, че винаги са процъфтявали тия общества, народи и раси, които са живели в съгласие с тия закони. Ние имаме искрено и горещо желание да бъдем носители на тия идеи и полезни за благото на обществото и цялото човечество, и затова считаме, че не трябва да се обръща внимание на някои клевети и нападки, отправени против нас и нашите съидейници. Защо да се повдигат средневековните религиозни борби? Самият факт, че идеите на Учителя г-н Дънов прекрачиха границите на България и намериха отзвук в странство - Франция, Италия, Полша, Балтийските държави, Югославия, Съединените щати, Аржентина и пр. - показва, че наистина тия идеи съдържат нещо жизнено в себе си, което задоволява една належаща съвременна нужда. Много чужденци от Франция, Англия, Полша, Югославия, Латвия, Чехия, Америка, Холандия, Швейцария, Белгия и пр. напоследък идват при Учителя г-н Дънов, за да получат осветление по въпросите на днешния живот. Тук прилагаме сп. «Житно зърно», г. VIII, кн. 9-10, в което на стр. 252 се говори за италианската Академия за наука, литература и изкуство» във Венеция, чийто директор, професор Луиджи Белоти, архитект, доктор по физика и химия, свободен доцент по психология и философия във френския университет «Волтер», директор на астрософската обсерватория, автор на много съчинения, съобщава, че академията определя Учителя г-н Петър Дънов за свой Върховен Духовен Ръководител. Тук прилагаме и книги шеста, седма и осма от същото списание, година XI, където в отдела «Вести» е напечатана в превод от естонски статията на Валтер Урб от гр. Талин, столица на Естония, «На гости при Великия Учител в България», от която се вижда как ценят, уважават и разбират Учителя г-н Дънов в странство. За да се хвърли по-голяма светлина върху принципите на учението на г-н Дънов, ние предлагаме тук няколко негови беседи, както и отзиви за неговото учение от незаинтересувани наблюдатели. В книгите са отбелязани някои пасажи, които по-добре илюстрират основните негови принципи. Ето тия книги: 1. «Царският път на душата», стр. 4-5, 13, 19, 34, 45, 46, 54, 64, 95, 98, 106, 113, 119, 131, 133, 223, 253, 319. 2. «Любов към Бога», стр. 6, 10, 12, 20, 21. 3. «Великият закон». 4. «Абсолютна чистота», стр. 5, 9, 25. 5. «Кои и какви са белите братя», от Стоян Ватралски. 6. «Да мисли!», стр. 5, 20 и 22. 7. «Жал ми е за народа!» - 8. «Le Maitre parle»[1] 9. «Le Monde des grandes Ames»[2] 10. «Das Hote Ideal»[3] 11. «The Great Law»[4] 12. Извадки от беседите на Учителя на италиански Молим настоящото заявление, заедно с гореспоменатите книги, да се приложи към следственото дело №284 /1936 година и да се има пред вид като неразделна негова част. София, 30.Х.1937 година (Следват подписите С почитание: на гореспоменатите членове от Братството) --------------------------------------------------- [1] фр. «Учителят говори». [2] фр. «Светът на великите души». [3] нем. «Високият Идеал». [4] англ. «Великият Закон», (бел. М. И.)

V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ Oт 9 март 1931 г. Любезни ............... По същност нашите души са равни пред Бога, и ние всички съставляваме членове на цялото, независимо от това, че едни го съзнаваме, други - не. И всяка душа, макар в основата си да е чиста, ние сме лично причината да бъде тя окована като във вериги и да не можем да проявим това, което се крие в нея. Защо? Защото сме се отклонили от правилния живот. При все това, рано-късно, ще стане туй освобождение. Но казано е в Свещеното писание: «Всяка на своя ред.» (1-во поел. на Апостол Павел към Коритяните, гл. 15). От нашето съзнание обаче зависи да ускорим този ред и да се спасим чрез духовното издигане, с помощта на Христа, за да отидем при Извора тъй чисти, както сме излезли - иначе няма логика, няма мъдрост, няма Бог, ако допуснем, че Творецът Бог е създал такива хората, както сме днес - голямата част от человечеството с изродени глави, лица, тела и с отрицателни качества. Драги ........... Всяка разумна душа днес вижда големите отклонения в живота, а също вижда и резултата от това - страданията, било индивидуални, било общи, т. е., както морално - в умовете, сърцата и действията на хората, тъй и материално - липси, кризи и пр. и пр. И всяка разумна душа, като чувствува това, дири, желае, дано се намери изход, та да ни не сполети по-голямо зло. Днес науката е в своя апогей, днес ние също претендираме, че културата е на своята висота; обаче, въпреки че имаме много учен свят, и то и от двата пола, щастието в живота го няма! А Бог иска от нас, като имаме светлина на ума по всички области на живота, да го осмислим с туй знание, а с културата да развием добродетелите. Нямаме ли тези качества, науката и културата не сме ги използу- вали правилно, а още повече за нашето духовно издигане. Нима не е смешно днес ученият и културен човек да се гордее и парадира, че владее земята, огъня, водата, електричеството, светлината, въздуха и пр. и пр., а всъщност себе си не е завладял! Нима не е смешно, същият този културен човек, който се счита силен и владеещ всичко, да се страхува и не може да си помогне при едно главоболие, коремоболие, слаби болести, а дири все лекарства? Нима не е смешно, когато се появи някоя епидемическа болест, този културен човек да взема мерки от страх да се не зарази, а той, поради отклонението си от правилния живот, от природните закони, като е допуснал да се развият в неговия ум и сърце отрицателни качества, въпреки всички тия мерки, пак боледува телесно, умствено и волево? Не, има нещо, което ни липсва - а то е, че връзката ни с Христа като християни е слаба. И действително, не е ли отклонение в ХХ-й век, при тази умствена светлина, която Бог ни е дал, учени хора, и то видни, да бъдат патеисти, рационалисти и да не вярват в Христа като Бог и пак да се считат в първите редове на християните? Някой ще каже: «дела, дела»! Да, касапницата от общоевропейската война показа, какви са и нашите дела. Не е ли срамно още за всички ни, че ние сме в една тъмнота по важните въпроси: как е дошъл човек на земята, какво е той от цялото, какво е неговото отношение към Бога, неговата задача на земята?! После, координирал ли се е человекът със законите на природата? Научил ли се е правилно да се храни, да спи, да се моли, да благодари и пр. и пр. ? Ние отговаряме, че не ги знаем в тяхната чистота и подробности и тепърва ще ги учим и прилагаме. Ама някой ще каже: «Аз съм учен човек.» Да, учен си, имаш диплом, но, преди всичко, не си артист по своята професия, а камо ли да знаеш и всичко друго! Ти и аз, а и много други, не сме дошли още до съзнание, че с всяка професия - от последния метач до министъра, трябва да служим първо, добросъвестно, заради Бога, после - добросъвестно на обществото и най-после - за себе си! Ние не сме дошли още до съзнанието да жертвуваме своите лични чувства заради Бога, заради доброто, моралното и духовно издигане на обществото и най-после, за себе си, за да се издигаме духовно, а парадираме, че сме учени хора и вършим волята Божия! А в тези именно лични чувства се крият голямата част на нашите недъзи. Не, братя и сестри, Съзнание се иска да разберем горните редове. Да ядем, да пием, да трупаме - това са странични неща, това са условия, а не цел. Нам е необходимо и духовно издигане. И ако не добием духовното, другото е илюзорно щастие, а нам ни трябва блаженство, което е трайното в човека. И затова е казано в Свещеното писание: «Каквото вържете на земята, вързано ще ви бъде и на небето и каквото развържете на земята, развързано ще ви бъде и на небето.» А това са, именно, духовните връзвания и развързвания. Затова, ако ние не разберем, че богатствата, които се дават на едни, са да ги използуват разумно - да развият в себе си милосърдието и добродетелите и да употребяват своите богатства и за доброто на по-бедни; и ако и бедните не благодарят на Бога за всичко това, което иде в тях, и пак да развият добродетелите; и ако всички ние, които изпитваме страдания (но не и тия, които сами си създаваме), не благодарим на Бога и не ги използуваме за нашето духовно издигане, нищо не сме разбрали и нищо не ще разберем от живота. Земните закони на насилието са се явили именно от липса на съзнание да развиваме горните качества, и затова моралът изобщо е понижен. Ето защо, от чисто духовно гледище, кой какъвто факултет и да е свършил, кой каквито и богатства да има, това са само по-добри условия за нашето духовно издигане, ако сме духовни хора. Иначе ще тъпчем все на едно място. Ако не разберем горното, духовните ни придобивки ще се сведат до нищо и ще приличаме на онзи турски философ, който се качил на една лодка да се разходи из Черно море и запитва лодкаря: - Ти знаеш ли астрономия? - Не знам - отговаря лодкарят. - Язък, изгубил си 1/4 от живота си - казва му философът. - Ами физика знаеш ли? - Не знам. - Язък, изгубил си половината от живота си. - Ами химия знаеш ли? - Не знам. - Язък, изгубил си 3/4 от живота си - казва философът. По едно време лодкарят схваща по своята астрономия, че ще излезе буря и казва на философа да се върнат; но последният, като му харесало, пожелал да се поразходят още малко. Обаче излиза бурята, тогава лодкарят пита философа: - Ами ти, сега, знаеш ли да плаваш? - Не знам - отговаря философът. - Тогава ще изгубиш целия си живот, ако не мога да те изтегля навън. И действително, от силната буря лодката се катурва и лодкарят едва спасява философа. Та, сега, много от нас приличаме на този философ - знаем астрономия, физика, химия и пр., но не знаем да плуваме, т. е. не сме разбрали човека, не сме разбрали живота, не сме завладели себе си и сме роби на своите чувства. Някой ще каже: «Аз съм интелигентен човек.» Да, може да си такъв. Но ти разгледа ли и разбра ли своята глава, чело, нос, вежди, уста, брада, в каква аномалия са в сравнение с истинския образец - човека? Па ако всичко у теб е по образеца, проявил ли си в живота само Божественото? Ето защо, от духовно гледище, интелигентен човек се счита само този, който има не само знания по известна професия, за да преживее по-сносно, но притежава и прилага и следното: 1-во- Истината, 2-ро- Правдата и 3-то- Любовта. Само с тия три качества ще придобием отчасти и Божествената мъдрост и с нея да развиваме и прилагаме и добродетелите. Иначе ще приличаме на този, който иска да се жертвува, за да спаси давещия се, но, като не знае да плува, хвърля се и вместо да спаси, удавя се и той. Освен това, той трябва да бъде и абсолютно честен и съвестен. И ако някой не пробуди своето съзнание и не започне с истината в живота си и да се жертвува да я защити; ако някой не започне след истината и с правдата, и то не само да я прилага, но и готов да се жертва да я защити; ако след това не се започне прилагането на чистата любов (а не както много вършат това - за слава, интерес, лицемерие) и ако, най-после, същият не започне да прилага всички добродетели с разумност и не е честен и съвестен, т.е. не са развити у него моралните способности, никакъв интелигентен човек не е той, макар да притежава и няколко дипломи. Той ще прилича на турския философ. Ето защо тези качества са необходимо нужни за всеки човек, за да разбере смисъла на живота и да се издига духовно. Ние тук не ще загатваме нищо за онези съзнателни жертви, които трябва да приложим, и то пак със знания, за да пробудим в душата си ония възвишени качества, скрити в нас, и да достигнем висшето съвършенство, което Христос ни е завещал: «Ако ме любите и прилагате моите заповеди, ще вършите не само това, което аз върша, но и повече.» За нас, всичките человеци, обаче, е важно да притежаваме и прилагаме по-горните качества, и след това ще дойде и другото. А еднаж личността издигната, ще се издигне семейството, домът, обществото, народите и человечеството. А това ще стане, когато наред със светската наука се изучава и прилага и духовната, в хармония с природните закони. А това е, именно, окултната наука, която обема целокупния ни живот и от която дума «окултна» или «тайна» мнозина неоснователно се боят. Духовният закон е такъв: «Всяко нещо е тайно, докле не е знайно; и всяко нещо, което е знайно, не е тайно.» Но смирение, смирение се иска! А постижението става само с упорит и постоянен труд. Нека спомним още, че светската наука е необходима за всеки едного, но в кръга на възможното - не могат да станат всички учители, проповедници, професори и пр.; но тя е пък вратата, пътят, условие за духовното у човека. А духовното е наложително да се знае и прилага от всекиго. Някои се съблазняват и казват: «Аз съм добър човек, държа си златната среда.» Да, добър е. Яде всичко безразборно, пие безразборно, държи златната среда, която е «и овде, и онде», с която може всичко, стига да го не прекали. Дойде ли се, обаче, с тази златна среда до честността, там за по-малките неща може да не се поддаде, но за по-големите и целият се продава. И това ми било добър человек! Не, братя мои, сестри мои! Ние сме на крив път и Бог не ще ни търпи вече - помнете! Иска се нови разбирания в живота, ново приложение. Иска се жертва, от старите и жертва от младите. А млад е всеки, който се учи и прилага доброто, възвишеното. Стар е всеки, който се не учи и не го прилага. Няма и златна среда - има лява - инволюция, към отрицателното, и дясна - еволюция, към доброто, към възвишеното, към Бога - нищо повече. Ето защо, когато человечеството, в лицето на управници, интелигенция, народ, го удари «през просото», както го казват, и се отклони от Извора на живота, то Бог - този извор на живота, е бивал и бива милостив и праща между учените хора на науката и свои пратеници за духовното издигане на туй чедовечество. Такива учители е имало, има и ще има, докле светът светува, и то по цялата земя, макар и да са рядкост. Не е важно да се цитират имена и народи. А когато наближи време да става една голяма промяна, тогава се явява и Великият Учител - Христос в човешка форма, Който е и глава на тия пратеници, и дава и Той Своите упъпвания. Такива Божи пратеници се отличават със своя скромен живот, със своята кротост и смирение, но те носят сила в себе си, проявяват особена мъдрост и знания, проявяват безгранична любов и с образец на чистия живот. Ние, малката и скромна България, която по всички изгледи е определена да изиграе велика духовна роля за целия свят, макар и да сме притиснати с голямо бреме, трябва да се считаме щастливи, че между другите ни добри хора, Бог ни е удостоил и с един Свой духовен пратеник, който е водител на Бялото Братство в България. Това е г-н Дънов, който със своята мъдрост, със своята светлина на ума, със своята любов, кротост и смирение прави чест на България. А на хулите и нападките, които се отправят към него и последователите му, той само с търпение се задоволява, без да обръща внимание, и продължава своето Божествено дело. А със своя прост, чист и образцов живот пленява всяка чиста душа. Той проповядва и иска да се прилага в живота Христовото учение в неговата първична чистота - нищо повече. А това в няколко думи се изразява така: 1. Стремеж към изучаване и придобиване абсолютна физическа и духовна чистота на тялото, за да се освободи душата от нейните вериги. Затова въздържанието от алкохол и тютюн, постепенното преминава към природната храна, чисти мисли и желания са първите стъпки към този чист живот; 2. Вяра в Бога, в Христа, на която вяра кротостта и смирението да са двете крила; 3. Будност в съзнанието - да се контролират всички действия; 4. Стремеж към изучаване и прилагане на Божествената любов, мъдрост и истина в тяхната абсолютна чистота, и 5. Живеене съгласно законите на природата, с постепенно опростяване, а същевременно развиване на всички добродетели. Само с тия качества добродетелите ще се прилагат с нужната чистота. Сам той живее така. От нас - последователите си - той иска също да живеем този чист живот. И ние се стремим. Това е самата истина. Всичко друго, каквото се пише от заинтересовани личности, е лукавщина. Затова, стремейки се към този чист живот, ние смело може да ви заявим, че отношението на Бога към българския народ ще бъде такова, каквото е отношението на управниците, интелигенцията, духовенството спрямо Бялото Братство в България - нищо повече. Някои, с по-слаба духовна светлина, с обикновени схващания и човешки недъзи, изнесоха и изнасят, както за г-н Дънов, тъй и за последователите му, ред нелепости, които нам е срам да спомняме, а и за голям срам, голяма част от интелигенцията ги взема за чиста монета и гради фантастични неща върху учението и последователите му. Ние знаем главно откъде и от кого се върши това, но то е за тяхна сметка. Съдният ден обаче ще изнесе истината. Атака могат да говорят и пишат тия, които не са изучили безпристрастно, не са приложили и не са се радвали на резултатите на това учение. Нима преди 2 хиляди години и за Христа не се вършеше същото? Нима не бяха книжниците, които викаха: «Кой княз, кой министър го е последвал, та и ние да го последваме?» Ние знаем, че доброто и злото са две велики и разумни сили в света и че те навсякъде са заедно. Затова от едни от хората, които учат методите на доброто и се числят в Бялото Братство, като излязат, употребяват го пак за добро на себе си, на ближните си и за человечеството. Това са истинските последователи на Бялото Братство, глава на които и на небето, и по цялата земя, гдето има такива братства, е Христос. А другите, които също учат същите методи, употребяват знанията си за зло на другите. Нима малко са примерите между учените в света, макар да не са и в някои духовни общества? Но нищо - Божественото си е Божествено, лошото си е лошо и всеки е за себе си. От това следва, че всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един, който е в света, и вършат волята Божия, са кандидати и за Бялото Братство на небето; и всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един - в света, които не вършат волята Божия, а вършат лоши работи, са антихристи, са сектанти, са в черното братство, в обятията на сатана, нищо повече. Добри братя и сестри, Нима мислите, че тези, които гонят добри, честни и скромни хора за техните духовни убеждения, каквито и да са, са кандидати за Бялото Братство на земята, а още повече на небето? Нима мислите, че тези, които готвят касапници за човешките души, са кандидати и ученици на Христа и на Бялото Братство? Нима мислите, че изобретателите на страшните газове и ред още средства за унищожение на човешките души, па макар те да са и царе, философи, учени, са кандидати за Бялото Братство на земята и на небето? 0, колко жалко, че виждаме сламката в чуждите очи, а гредата в своите не виждаме! И тези хора минават за учени, за патриоти и пр. и пр., а не се запитват какво добро са вързали на земята, та да го имат и на небето, и какво зло са развързали от себе си, та.да им бъде развързано и на небето. Ето защо грях прави и ще прави всеки, който хвърля петно върху учението на Бялото Братство, а още повече - ако слуша улични клевети и шантажи на жълтата преса, без да е проверил лично. Върху отделни личности можем да говорим, обаче основните принципи на Бялото Братство са чисти, святи, Божествени. Затова ние, като ценим вашата душа, а също и душите на вашите ближни, заедно с настоящето ви пращаме и приложените беседи и ви молим следното: първо, прочетете внимателно беседата «Учителят», второ - «Абсолютна чистота» и най-после - другите. След това дайте ги на ваши близки да ги прочетат. Ако те ви харесват и ги задържите за себе си, внесете доброволно каквато сума обичате в книжарницата на Михаил Ламбрев на Джумаята в Пловдив, които ще послужат за изтриване сълзи на бедни хорица. А ако не искате да ги внесете, задръжте ги, без да платите, или пък ги върнете. Само от това, което ще прочетете, ние смело може да ви кажем, че пътят на Бялото Братство е труден и трънлив, защото трябва сериозно работене върху себе си. Бялото Братство обаче смело и упорито върви и ще върви по този труден път и ще се радва на резултатите. То знае, че смъртта е една врата, една промяна на вехтите дрехи с нови и че няма по-велико нещо да се жертвува човек за Бога, за Божественото, защото след такава жертва Христос го чака в обятията Си. Вярно е, че не е лесно човек да е бил в едно отклонение в живота и да излезе от него с желание на разкаяние, на анализиране себе си и решително да реже своите недъзи. Не е лесно да е живял довчера с разбирания да коли животни, да яде и да пие безразборно, и днес да заживее с мисълта да прилага 6-ата заповед «Не убий!» чисто божествено - че животните имат право да живеят като нас, и да заживее още с мисълта, че какъвто материал влага в зданието си - тялото, такова то и ще бъде. И войните ще престанат, когато повечето хора приложат и този морал. Ето защо, в изпълнение на горните разбирания, не е ли добре, не е ли приятно един човек, макар и с престъпни наклонности от по-рано, да стане един честен и добър гражданин? Да, приятно е и заслужава човек да се жертвува и да притежава тия качества. Заслужава човек да се жертвува и да развие всички добродетели, да измени коренно своето човешко естество, да притежава известни сили и да си служи с тях за себе си и за доброто на человеците. И понеже човек в основата си е добър, от него зависи. Реши ли се към доброто, Бог е с него, защото Той е и в Него. Следователно Бог е и в душите на всички добри хора не само в България, но и по целия свят. Той ни зове да се обърнем към Него, да се разкаем, като блудния син, да заживеем по-смислено и да избегнем Неговия гняв и катастрофата, която неминуемо ще дойде в един или друг вид - морална и физическа. И това всички го виждаме! Като ви поднасяме горната микроскопична светлина от учението на Бялото Братство и като ви желаем от сърце повече издигане в пътя на моралните и духовни добродетели и вашето приближение към Бога, нека ви заявим, че това не е наше, а на истинския Бог, Който желае издигане на цялото человечество и Който излива Своето Слово чрез устата на г-н Дънов, а ние черпим от него. Така е било в миналото, така е сега, така и ще бъде. Бог чрез человеците се изявява, а человеците чрез своите добри дела го потвърдяват. Затова, ако ви хареса трудният път, последвайте го - вие тогава ще станете истински служител, истински брат и сестра на Христа. Бог е Любов, и само проявената Божествена любов в живота ни ще ни донесе пълния живот. Бог е Мъдрост и само Неговата проявена мъдрост в живота ще ни даде истинската светлина на ума. Бог е Истина и само абсолютната истина, приложена в живота, ще ни направи свободни, смели и решителни, да вършим само доброто, да сме над физическите закони, да победим греха, и най-накрай - и смъртта. И действително, само един светъл път като висша идея в нас, но озарен със светлината на Божествената мъдрост в ума, ще ни изведе при Истината, в която е скрит възвишеният живот. Само така и по този път ние ще станем истински добри и честни граждани на хубавата България и без големи усилия ще заприличаме на втора Финландия. Само така ние ще станем действително образци на духовни добродетели и за външния свят, и Само така ще се отплатим на Този небесен Баща, Който ние дал и живот, и имот, и всички земни блага С ПОЧИТ, Оглашен последовател на Бялото Братство: Зъболекар Стоицев 9 март 1931 г., гр. Пловдив