Ани

25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Час на беседа е. Учителят говори, погледът Му става все по-дълбок и измъчен, вдига ръката си и казва: „Аз не познавам по-неблагодарно същество от човека". Наистина, какво представлява човек, какви са неговите възможности? - Едно непознато, ненаследимо по своето съвършенство обединение на милиарди клетки, обединени от нещо разумно, напълно индивидуално за всеки човек. От трите милиарда хора на земята, всеки един носи своите особени черти и качества. Може би това обединение е почнало преди милиони и милиони векове. Минало е през много, много форми, бавно но сигурно то се движи по великия път на съвършенството, докато стигне до човека, но и тук то няма да спре, ще продължи. За изграждането на този колектив - човека - взимат участие минералите, растенията, част от животните на цялата планета. Една част от животните приеха вегетарианството, казва Учителят и с това улесниха еволюцията на човека. За създаване на това велико обединение - човека, са взели участие още много други сили, за които човек и не подозира. Взимат участие и сили от слънцето, и от всички небесни тела. Знае ли човек, този неблагодарник, че нищо не се създава от само себе си. Знае ли, че всичко това е плод на работата, на усилията, на вниманието на плеяда разумни същества. - Не, не знае, човек даже на иска да знае, а най-малко мисли, че е редно да отправи своята благодарност към тях. Понякога в този плавен и съвършен ред, в който плува човек, нещо се случи, препъне го, тогава от него изблика ропот безкраен, без да подозира, че сам той е виновника за това препъване. Човек е свободен да прави всичко, но не е свободен от последствията на своите постъпки, казва Учителя. Затова, когато ще трябва да направи нещо човек и Бялата и Черната ложа му дават своите съвети. Човек е, който решава, кое да приеме. И когато приеме едното, другото се отдалечава. Приеме ли съветите на Бялата ложа, Черната се отдалечава и обратното, и човек остава вече под влиянието на силите, чиито съвети е приел, другите не се месят. Не може човек да служи и на двете школи. Когато бях студент, между приятелите имаше един много интелигентен, способен и завърши добре университета. Това бе Георги Радев. След това, той не се залови за една постоянна работа, заболя наскоро и преждевременно напусна земята. По този повод, в един тесен кръг от приятели, Учителят е казал: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере величието на школата, в която влезна, в него остана едно съмнение, в резултат на което дойде всичко това". Друг един случай пък показва великото държание на Учителя, когато някой е влязъл в мрежата на злото, готови да се продадат за паница леща, да се откажат от най-святото в себе си. Една малка група приятели се намират на поляната. Учителят гледа линиите на ръцете на някои от тях. На Учителя се подава ръката и това същество, което подкупено от някои среди, е говорило безогледно, най-нелепи неща за Учителя. Той му поглежда ръката, казва, че има да мине още малко една неорганизирана зона и после ще навлезе в една по-организирана зона. После, с един тон на човек, за който сякаш това същество е говорило най-хубаво, го попитва: „За колко се продаде, колко ти платиха?" - „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три". „Много за малко", отвърнал Учителя. Какво величие във всичко това. Подкупеното лице от поповете бе Мария, която носеше на главата си табела: „Жертва на Дънов". Веднъж бяхме с него на поляната, разговаряхме се и изведнъж Той се обръща, с един пълен с мъка поглед, към мене и ми казва: „Слушай, всичко се плаща". Това беше в началото на моите големи страдания, а после се занизаха едно след друго, като халки на синджир. Кой беше виновен за това? - Никой друг освен мене. Някога, в своето безумие съм вършил онова, което съм искал, за да получа сега онова, което не искам. Да направи човек едно престъпление, то значи, да отнеме благоприятните условия на редица същества. Когато и да бъде, те ще дойдат и ще си вземат онова, което си им отнел. И ти ще бъдеш лишен от тези благоприятни условия. Това се налага от една висша справедливост. Естествено е, че ти ще страдаш от това, но правилно ли е да протестираш, да роптаеш, да се озлобяваш. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Този случай с тебе е ясен. Онзи случай, с онзи приятел където Учителя го е откупил. Н.Д.: Георги Радев - беше много мил, много симпатичен, интелигентен, но не знам какво. Учителят го тласкал да се залови с една постоянна работа. В.К.: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере", значи за него се отнася. Понеже той превежда Бо Ин Ра. Н.Д.: А, да, по онуй време имаше един особен импулс от приятелите всеки да се изтъква, че чете в оригинал чужди автори и знай повече от туй, което ние не знаем. И една сестра: „Аз, чета Мадъл Колинс", Георги Радев - Бо Ин Ра, фръцкаха се насам-нататък да се покажат, че нещо друго знаят и могат повече от туй, което ние знаем. Всъщност за моя голяма изненада попадна ми нещо от Мадъл Колинс, в Цанка, като разтребвах багажа на Цанка и ми попадна едно книжле, и с най-голяма жажда започнах да го чета, и останах безкрайно изненадан от тъпотата, бих казал от невежеството, което беше изнесено в тази работа. В.К.: Интересно, че Жорж превежда Бо Ин Ра, а Учителят казваше, че е учител на Черната ложа. Ето виж тука дава потвърждение, че Учителят го е откупил от Черната ложа. Н.Д.: Да, хубав човек беше Георги. Събираше ни и ни четеше от Бо Ин Ра. В.К.: От Учителя не ви чете? Н.Д.: Не, не! Веднъж разговаряхме с Учителя за храненето, за вегетарианството. Когато ви питат, казва Той, защо не ядете месо, кажете им, че една част от учените приемат, че е добре човек да се храни с месо, а други не приемат това хранене. Ние сме се съгласили с тези, които казват, че не трябва да се яде месо. А за вас само за вас запомнете, че молекулите на месото, което човек приема, проникват през всичките стени на храносмилателната система, стигат до самите клетки, като носят и оставят във вас своите индивидуални качества, което нещо смущава вашия еволюционен път. Това бе казано в частен разговор, че и да им дават обяснения няма да разберат. През 1928 г. Теософското общество развиваше твърде голяма дейност. Между другото, във форма на пощенски картички, те бяха пуснали образите на тези, които наричат свои учители. Това бяха образа на Мория и Хут Хуме. Група приятели ги разглеждахме в малкия салон и много оживено коментирахме, както от естетично, така и от френологично гледище, защото и в двете направления образите бяха идеално издържани. Красиви, с черти изразяващи големи качества. Бях седнал гърбом към стаичката на Учителя, но в момента си мислех, какво ли би казал Учителя за тях. Обръщам се и виждам Той излиза от малката стаичка. Грабвам образите и се спущам към Него, и Го питам, какво ще ми каже за тях, като Му ги показах. „Това са образите на хората след две хиляди години", ми отговори Той, без да вложи оня интерес, който ние вложихме, смятайки ги за учители. Разбрах тогава, че някакъв талантлив художник сполучливо е дал два образа на по-съвършени хора. По-късно разбрахме, че тези образи ги бе нарисувал Николай Рьорих. Някакъв велик посветен на древността е отбелязал: „Бог създаде човека толкова красив, че повика ангелите да го видят". Какво разбира този неблагодарник от необятните богатства, с които разполага и неограничените възможности, с които разполага. Ходи, търси, иска и все е недоволен. В.К.: Сега, това е за човека, че е най-неблагодарното същество. Интересува ме този случай, когато в салона разглеждате портретите. Н.Д.: Малкият салон, където се хранехме беше много приятно място за събиране, приказвахме, споделяхме и т.н. И привечер особено, когато всички приятели се приберат от града, особено оживено беше там, разговаряхме и споделяхме всичко преживяно през деня. И в един такъв момент, някой донася картички, в пощенски размер образите на тези двама учители, които после разбрах Рьорих е нарисувал по желание на неговата жена. Разгледахме ги от гледище на естетиката и от гледище на френологията, и заключихме, че наистина представляват едно съвършенство. В тоз момент както се наведох и гледам Учителя излиза от стаичката си, грабнах картичките и отивам при него. И му казвам: „Учителю, какво ще кажете за тях?" Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след 2000 години". И от туй разбрах, че това не са образи на някакви теософски учители, защото ако е тъй, защо трябваше господата теософи Ана Безант, Ледбитър и др. да ходят да търсят великия Учител и да го намерят в лицето на Кришнамурти. Защо трябваше, задавам си въпроса. В.К.: Казвали са ми, че точно пред салона на Учителя е имало някой, който е продавал книги и са продавали теософска литература. От една страна Учителят чете в салона Божието Слово, а там пред салона е имало масичка с окултна литература. Н.Д.: Да, мисля, че имаше такова нещо. Окултна литература, предимно теософска, защото теософите по онуй време бяха разгърнали много голяма дейност. Преводи правеха, беседи държаха, на ул. „Раковска" имаха салон, Софрони Ников и други. В.К.: Прави ми впечатление, че отпред слагат маса, пред салона и продават окултна литература на другата ложа, а отзад на салона има залепена действуваща кебапчийница и кръчма. Черната ложа атакува отпред по един начин, отзад по друг начин. Н.Д.: Вярно е, че беше едно несъвместимо положение.

24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: На Изгрева, по времето на Учителя, тихите топли звездни вечери, бяха нещо много приятно. Градът беше някъде далеч. Прахът, шумът, пушеците, миризмите и всевъзможните изпарения, най-вече на бензин и досадни отпадъци на всеки по-голям град в сегашната човешка култура, бяха далеч оттам. Небето над нас през такива вечери е кристално, бистро. Тогава Учителят излизаше, а ние събрани пред малката му стаичка, бързо Го заобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни предразполагаше да се почнат приятни, интересни и полезни разговори за него. Тогава Учителят помолваше да се изнесе малкия му телескоп, който Той имаше. Този телескоп му беше направен от един приятел, много способен техник. Този брат имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Телескопът беше огледален с огледало 20 или 25 см. и с него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната, когато Учителят насочваше телескопа към нея. Кратерните планини ясно се очертаваха. За тези кратери, произхода и смисъла им е все още неизвестен. Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчева енергия. Тези разумни същества, разбира се, ние съвсем не схващаме, че са такива, от наш тип". Разумни същества с висока култура, със съвсем други тела, изпратени там, да устройват това небесно тяло и да създават условия за раждане на живота. Ние добре разбирахме също, че където и да било, по цялата Вселена, всяко нещо, всяко явление и събитие е с цел и задача, плод на Великата разумност, а не че стават те, така някак от само себе си, без смисъл и цел. Всеки един процес е свързан с енергията, с движението, а Учителят беше казал: „Там, където има движение, там има разумност". Много често наблюдавахме и планетата Юпитер. С този телескоп ясно се виждаха четирите му най-големи спътника. Гледката беше много интересна. Четирите, от дванадесетте му лакеи - на големия господар. Първият от тях Йо е с диаметър от 3700 км. и вторият Европа с диаметър 3000 км. бяха значи, по размер приблизително колкото този, който нашата Луна имаше. Другите два - Ганимед с диаметър 5150 км. и Калисто с диаметър от 5180 км. бяха вече по-големи и от планетата Меркурий, който има диаметър 4849 км. При наблюдението на тази най-голяма планета от слънчевото семейство Учителят всякога се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Тази оценка за планетата, всякога ме подтикваше към един по-дълбок размисъл за произхода на слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на слънцето и това на планетите беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло. Нямаше да се разпръсква на слънце, планети и общо 32 спътника към тези планети. От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма. От тук е явно, че силите, които са образували веществото на слънцето и това на отделните планети и техните спътници, но са били еднакви по своето естество. Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по-друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото слънце". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега, тука въпрос за Юпитер, планетата на най-големите заблуди и например в човека, в неговия хороскоп, ако е застъпен как се изразява? Н.Д.: Да, ще ти кажа. Ако имаме една квадратура на Слънцето с Юпитер, този човек е надут, горд и иска да представи себе си, че е нещо повече от околната среда, което нещо е една заблуда. Туй влияние на Юпитер на заблудите идва от многото спътници, които има той около себе си, които спътници не са нищо друго освен късове от разрушената планета Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер. Оттам е жаждата за заблудите. За влиянието на Юпитер, че всякога кара човека да се изтъкне, да блесне и т.н. това особено силно влияние оказва неговия спътник, защото той има четири истински спътника: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. От тези спътници Йо има най-голяма отразителна способност от всички небесни образувания в слънчевото семейство. Този именно спътник предава на Юпитер жаждата да блесне, да се изпъкне, защото отразителната способност носи именно туй влияние, да поднесе в човешкия двойник жаждата да блесне, да се изпъкне. Спирахме се също и на онези черни трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които с най-силните телескопи, поради своята грамадна отдалеченост се виждат само като светли кръгчета. Те са слънца, като нашето слънце. Небесни тела, които дават, само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето слънце, повече от сигурно е, че има планети, които да получават и използуват тези дарове, с които да се оправдае тази длъжност. Но за съжаление, човекът засега все още не е открил начин, за да ги види. Отправяйки поглед към тях Учителят казваше: „В небесното пространство виждаме тези звезди, слънца, но там колкото светли слънца има, има и толкова тъмни. Тези тъмни слънца в мировото пространство са тела, които нито дават светлина, нито отразяват такава, когато тя падне върху тях. Планетите, кометите и някои от мъглявините отразяват част от светлината, която пада върху тях, благодарение на което ние можем да ги виждаме. За такива небесни тела ние не само, че не бяхме слушали, но и не можехме да мислим, да имаме представа за такава възможност". Върху това казано от Учителя често мислех, но то остана някак като нещо далечно, отвлечено, без възможността за неговото реално съществуване. Минаваха годините, науката и техниката натрапваха своя грамаден успех. Явиха се изкуствени спътници, които донесоха нови сведения за света, който ни заобикаля и за звездния мир. Отбеляза се, че един от тези спътници е донесъл голяма изненада. Открито е небесно тяло от състава на двойната звезда в съзвездието Центавър, което нито свети, нито отразява светлината. Тя, обаче, излъчва лъчи от рентгеновия спектър, който апарат на изкуствения спътник е отбелязал. Тези лъчи не могат да се доловят от нашето зрение. Известно е, че нашето око възприема само много малък дял от вълнообразните движения, които излъчва пространството. Всъщност това не е някакво движение, вибриране на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известния френски физик Деброил, които хем са вещество, хем вибрират. Тези частици се движат с грамадна скорост, носят могъща енергия и вибрират. Когато дължината на вълните им е 6 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като червена светлина, когато то пък вибрира с дължина на вълната от 4 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетов цвят. Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто, зелено, сиво и синьо. Оттук ние виждаме, колко е тясна границата на възможностите за възприемане на вибрации от най-съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси вълни не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовия цвят вибрациите са с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовото и чак след тях следват, рентгеновите. Такива частици с дължина на вълната от рентгеновия спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги наричат „Черни дупки". Дупка е ограничено празно пространство, в което нищо няма, а нищото не може да дава нещо, следователно там има нещо, което Учителят нарече „Черни слънца". То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия, защото, колкото дължината на вълната, която тези частици дават е по- къса, толкова и силата, която те носят е по-голяма. Това чудно откритие хвърли учените в голяма възбуда. Те почнаха да търсят и неговото обяснение. Известна е силната гравитация, взаимното привличане, която сила има всяко тяло. Тази сила е толкова по-голяма, колкото тялото има по-голяма плътност. Но с увеличаване на плътността, не расте равномерно и увеличаването на притегателната сила. Някъде тази притегателна сила се увеличава с големи скокове. Идват моменти на плътност, при които се получава такава чудовищна притегателна сила, че нищо не може да се откъсне от това тяло. Тези черни слънца имат грамадно по сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път и светлината, и живота, която светлите слънца дават. Тази обсебваща сила е изразена и в човека и носи името егоизъм. В.К.: Тази поредица е озаглавена „Звездни вечери на Изгрева". И сега, Учителят често ли изнасяше този телескоп? Н.Д.: Да, казваше да изнесем телескопа Му и почвахме да наблюдаваме. Наблюдавахме Юпитер, виждахме четирите му спътника. С неговия телескоп се виждаха четиритях истински спътника. Останалите спътници са късове от разрушената планета Фаетон. В.К.: Мен ме интересува цялата обстановка там, през онези години, когато Учителят е излезнал там на поляната, вечерно време, звездно небе, изобщо цялата атмосфера. Н.Д.: Беше изключително благоприятна атмосферата. Цялата обстановка, тихо, спокойно, никакви изпарения, града беше далеч от нас. И всичкото беше така спокойно и се създаваше много приятна, духовна, възвишена атмосфера, тласкаща човека към дълбок размисъл и интерес към тези небеса, които светеха над нас. В.К.: Вие, естествено запитвахте Учителя за това за онова. Н.Д.: Да, запитвахме го и Той отговаряше. И аз много неща в книгата, в Астрологията, която съм написал съм изнесъл - „Звездни вечери".

23. НЕПТУН НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Планетата Нептун има отношение преди всичко към чувствата в човека, но поради липса на обединителна сила, която нарекохме магнетизъм, то влиянието на планетата събужда силни чувства. Но тези чувства са някак ефирни, нежни, неопределени, без конкретна форма. Нямат грубото, осезаемото на земното. Когато планетата Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат. Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблема за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота. За по-голяма яснота се спираме на нещо по-конкретно. Хората под силното влияние на Нептун са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват влечимост, но тези очаквания остават напразни. Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията на взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано взима едно съвършено безразлично отношение, като че ли нищо не е направил. Влюбеният мъчително страда. Това са отровни лотоси. За такива случаи Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша?" Това го каза във връзка с моята съпруга и сватба. Този случай ми го каза преди да се оженя. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Тя какъв тип беше, Нептунов ли? Н.Д.: Никакъв тип, беше една каша невъзможна. Не искам да кажа нещо лошо за нея, но питаш ме - отговарям ти. В.К.: Аз помислих да не би да е под влиянието на Нептун. Н.Д.: Такова нещо няма. Връзката обаче с този свят на заминалите е много опасна, защото и там, както и на земята има лъжци, измамници, същества, които търсят да командват другите с едно желание да си играят с хората, да ги карат да изпълняват техните прищевки, често пъти най-чудновати. За тези случаи Учителят казва: „Ще дойде често пъти при вас някое същество от заминалите хора, от оня свят, с открадната светлина, с други думи ще ви каже нещо вярно. Ще ви се представи като някакво величие, докато ви подчини на своята воля и почне да ви внушава най-различни заблуди. Ще ви постави в един нереален свят и с това не само ще спъне вашия път на еволюция, но ще изсмуква и жизнените ви сили". Тези думи на Учителя предавам по смисъл. В миналото имахме един брат, много мил и симпатичен. Имах случая да го срещна един път и го определих като човек с подчертано Нептуново влияние. Казваше се брат Никола Ватев. По-късно разбрах, че е бил много добър медиум и се занимавал със сеанси и викаше духове. Ето какво писмо му е писал Учителя: София, 25 април 1906 г. Любезний г-н Ватев, Получих Вашето писмо. Аз ви питам, имате ли дълбоко желание да намерите истината и да слугувате на Господа, тъй както той иска? Имайте предвид, че Господ не е человек! Той се от зло не изкушава. Мислите ли Вие, че каквото се говори, каквото се пише е от Духът на чистата истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове. И ако някой отвори умът си за гостоприемството на тях, те ще му кажат много чужди неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тщеславието, иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право дадено на всеки човек, който слуша истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта ида търсиш не твоята слава, но славата Божия. Човек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога и Бога. Сега вие в Търново се надхитрявате. На едного говори майката Господня, на други Христос! Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия двама духове се карат помежду си? Дали светлите, чисти духове, могат да бъдат един против други? Плодът показва дървото, а делата - человека! Предупреждам ви всички вие, да не петните святото име Господне. Бог не е Бог на немирството, на завистта и крамолата! Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата, каквото име и да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важно само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение и Господните дарби не се купуват. Вие имате много добри черти във Вашият характер и тях трябва да обработвате. Защото виждам, че и Вашето естество, във Вашия ум, има още недостатъци от миналото, които ако не дадат място, доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение и развито подражание, с художествен вкус, но сте човек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва, трябва първо да премери силите си и да види, дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, и когато дойдеш до едно вътрешно, положително убеждение, тогава да изказваш това което знаеш. Да поясня: „Какво би станало със семе, което се оставя без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израстне? Не трябва ли майката да носи своят зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да растне и тогава да излезе на бял свят? Знайте, че сега, небето ви претегля и се изпитват сърцата ви! Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да порастнете по ум и по мярката Христова. Защото само Отец е Който учи и дава знания. Само неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всекиго и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието. Да не ви заблуждава никой. Отец е Виделина и в него няма тъмнина. Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят". Ваш П.К.Д. В.К.: Сега, това е писмо на Учителя до Никола Ватев. Ти откъде го взе? Н.Д.: Не си спомням откъде съм го взел, но имаше едно увлечение в някои от братята и викане на духове. В.К.: Много ли беше застъпено? Всички първи приятели ли са били медиуми и са хвърчали по тия неща? Н.Д.: Да, имаше едно влечение, особено от по-възрастните. В първите години. Нали Учителят е имал трима ученици, единият е бил д-р Миркович и Тодор Стоименов. И знам, че д-р Миркович в своето списание много често говори за сеанси, въобще в туй направление. В.К.: От първата категория ученици - Иларионови, Казакова, Ватев те всички са се занимавали с медиуми. Ти заварили по твое време да въртят чаши и т.н.? Н.Д.: Аз не заварих по мое време, обаче не знам дали е удобно да приведа един пример с един наш брат, който смяташе, че има връзка със заминали същества, с висши духове и много пъти както разбирам са му казвали известни истини. Те според мен са му казвали нещо да го заблудят наистина, че той наистина е под влиянието на висши разумни същества. Добре, ама този брат тежко пострадва. Една грамадна ваза, тежка го блъсва и му счупва краката, тазовите области и тоз човек, наш брат, не след много си замина. И ако тези същества, които са имали връзка с него и са били от изключителна разумност, нямаше ли да го предупредят да седи настрана, да не пострада. Явно са били някои ментарджии, които са го лъгали за да вярва. В.К.: И кой беше брата? Н.Д.: Петър Филипов. Защото съм чувал от една сестра, която била близо до него, че аз казвам, някои работи той казваше истината. Е, да казвали са му откраднати истини, както Учителят казва, но ако бяха разумни висши същества нямаше ли да го предупредят? Да не бъде там, където ще се строполи тази ваза да му счупи таза и краката. В.К.: Сега, ние тука разглеждаме за планетата Нептун. Н.Д.: Става човек играчка на изостанали духове от отвъдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Това е вярно. И тази статия в историята, която съм написал, там логоса на планетата Земя, ясно подчертавам този техен стремеж да раздухват честолюбието, както този брат. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението". Това ми го каза Учителят при един случай с Хитлер, когато беше в своето величие през 1941 г., тогаз „Гордостта предхожда падението" Защото се беше надигнал, то Германия, Германия над всичко. В.К.: Той ти го разказа във връзка с какво? Н.Д.: Във връзка със събитията по онуй време, Хитлер и т.н. В.К.: Сега, тука говорихме за планетата Нептун, какви влияния дава върху човека и примирите, които бяха казани, че е един ключ за отваряне на пряк начин със заминалите души от отвъдния свят. Изобщо има ли положителни страни Нептун? Н.Д.: Има много положителни страни. Ако наистина тези центрове са развити в горния дял на мозъка, идват разумни същества и напътват човека по най-правия път. Обаче, те са толкова велики майстори, тези, че ти няма да разбереш, че някой ти е дошъл да ти каже, а че като че ли ти си го измислил, тъй да се каже и тръгваш по тази своя светла, хубава мисъл. Изобщо разумните същества правят контакт с човека, но те го правят така добре, тъй неусетно, че не можеш да разбереш, че някой друг е дошъл да ти каже. И много пъти, когато някой каже „Духът ми каза", аз с голямо съмнение се отнасям към туй казано от този дух, защото ти като усетиш, че някой ти го казва, че някой се пъчи, че имат връзка с духовете и с една подострена гордост „Духът ми каза това и това". Аз с голямо съмнение поставям тяхното казано, защото тези разумни същества, вярно, че казват на човека, но те го казват така майсторски, внимателно, че няма да усетят, че някой друг ти го казва. Туй е моето впечатление и разбиране за контакта на хората с висшите духове. А защо е така? В човешкият мозък силовите полета на Нептун имат отношение към най-горните центрове непосредствено пред центровете на честолюбието. Ето защо, когато тези връхни центрове са добре развити и правилно реагират на Нептуновите вибрации, при които човек има известни постижения, като прозрение в известни области, вдъхновение да създаде нещо инициативно, долавяне в известни области. Долавяне на нови полезни идеи, те в многото случаи подхранват и центровете на честолюбието, което нещо е извънредно опасно, то може не само да смъкне човека, но и да го тласнат в една гибелна за него посока. Става играчка на изостаналите духове от отвъдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека. Учителят казва: „Гордостта предхожда падението". Това го казва Учителя Дънов на Мусала на Боян Боев, когато той слуша радио, където немския говорител е говорил за непобедимостта на немската армия, като непрекъснато се чували военни маршове. И Боян Боев доживява да види краха на немската армия и капитулацията на Германия на 9 май 1945 г.

22. РАСИ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: В един разговор с Учителя, който и друг път съм го казвал, Той ми каза: „По време на Атлантида, ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна. Няма да се позволи, няма да се даде възможност на злото да смаже човешката цивилизация, да спре, да спъне прогреса на човечеството. И сега злото ще се опита да направи това, което тогава е станало, но няма да успее този път. Онзи, който руши, разрушава и себе си. Тези народи рушиха, но разрушиха и себе си". Това е за онази примитивна раса на Атлантид, която е започнала война с посветените. За черната раса, Учителят казваше: „Космите на главата това са антените на човека". Тук тези антени приемат само по-грубите вибрации на заобикалящите ни форми. Косата е къдрава с малък радиус на кривина, признак на лесна възбудимост. Развитието на челото около веждите е признак, че сетивата са в особено подострено състояние и интерес само към онова, което задоволява непосредствените примитивни нужди на човека. Очите са тъмни и когато са лъскави като маслини, това е интерес към задоволяване само на личните им нужди. Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота. Долу при ноздрите носа е силно развит, широк, месест - признак на ненаситност. Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко. В многото случаи устата са големи - признак на изпълнителност до крайни предели. Не добре оформена брада, при някои е признак на лесно подаващо се влияние и на хипноза. А силно развитата брада, при други е признак на непоправимо своенравние. На много места има изкривени и несъразмерно развити форми, силна симетрия на главата и на лицето. Всичко това ясно показва разрушителните пориви, минали през съзнанието на тези народи, живели някога на Атлантида - континент намиращ се между Европа и Америка, на мястото на сегашния Атлантически океан. В подсъзнанието на африканските народи са останали придобивките, които те са имали от този допир с тази култура и сега, когато отново идват на земята, пратени на този обширен и топъл континент за реконструкция и за поправка. В някои от тях, по-запазените изплува в съзнанието им нещо от онова голямо богатство, с което те са били в допир. Втората голяма групировка, това е монголоидната, жълтата раса, концентрирана в централна и източна Азия. Тази раса засега наброява около един милиард и триста милиона души. От тях повече от половината са китайци. Отделни варианти населяват части от Азиатската област на Съветска Русия, където живеят - якути, буряти, тунгуси, чукчи, алтайци, ескимоси и др. В южната част на Русия са калмуците, башкирите, татарите, чувашите и някои други народи там. Кожата с жълтеникав цвят е признак на подострен ум. Един ден занасям на Учителя бучка масло, купено от селянка. Подавайки маслото, Той ме запита, какво е маслото - кравешко или биволско. Отговорих му, че не знам. Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло биволско е, кравата е по-мъдра от биволицата, затова и маслото й е жълто". Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие. Челото развито в долната и средна част с подчертано развитие на центровете пред ушите е признак на добре развити лични интереси и много силно чувство за стежение, за придобиване, за завладяване на големи пространства. Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан. Те имат също така и голяма охота към яденето. Това е изразено и в изкуството им. Боговете им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив. Вежди тъмни, гъсти и гладки - признак на дълбоки, трайни чувства и добра наблюдателност. Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства. Нос - не добре оформен и горните две трети - признак на амбиция и принципност в живота. Силно развити скули - признак на голям устой, упоритост и издръжливост. Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези. Всичко това говори за един народ, живял в един друг голям и богат континент между Азия и Америка, на мястото на север от екватора в Тихия океан. Погълнати от един непреодолим устрем за ненаситен придобив, те са живели и провеждали живот на вечна борба за завладяване. Учителят веднъж каза: „Упоритостта на вола е нищо в сравнение с китайската упоритост. Те са готови да водят война и петдесет години". Оттам и силно развитите центрове за стежение, охота за ядене и развитите скули. Природата е потопила този богат континент и за да възпита народите живущи там, ги е поставила при сегашните ни скромни условия. Упоритостта е впрегната в борба за подобряване на тези условия. Охотата за ядене е задоволявана с шепа ориз. Само тук-таме много богатите живеят още с остатъците на тази охота, към многото разнообразни, с неподражаемо изкусно приготвени яденета. Бялата раса ще си има големи грижи с тези качества на жълтата раса, които отново се раздухват сега. Бялата раса, зародена в южните предпланини на Хималаите, със своята богата и разнообразна природа, свеж и чист въздух, чиста кристална вода, е създала условия за една по-добре сложена по форма и конструкция, човешка групировка. Известно е, че от всички органи на човешкия организъм, главният мозък има най-голяма нужда от кислород. За неговата правилна дейност е необходимо десет пъти повече от този животворен елемент, отколкото на който и да било друг орган. Създадена при такива благоприятни климатични условия, богатият на кислород въздух е подхранвал добре мозъка и по-специално горните му слоеве, и по този начин се е създал един човешки тип с по-правилна и съвършена конструкция, и по-хармонично развитие на лицето и главата. Отличителните белези на тази раса са: Добре развит лоб - признак и на други по-висши интереси, по-висши чувства и по-тесен контакт с идейния свят. Чело, широко и добре развито в горната част - признак на творчески замах, устрем към творчество, инициатива в търсене дълбоката закономерност в явленията на природата, а също и добре поставени музикални способности. Учителят каза: „Бялата раса има най-големи постижения в областта на музиката". Когато стана въпрос за музикалните способности на народите. Очите са с хоризонтални оси и мек поглед - признак на заложби за добра обхода с ангелите. Косата е тънка, мека, понякога е къдрава с голям радиус на кривината - признак за фин, чувствен свят, с приятна възбудимост. Носът е много добре развит в горните две трети - признак на добра амбиция и принципност в живота. В много случаи челюстите и брадата са добре развити - признак на енергия и правилен подход за действие. Така поставена, бялата раса е с големи възможности за прогрес. Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят. Великият градинар зорко бди. Този път победата е на наша страна". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Ти разглеждаш няколко случаи с расите и тяхната историческа предопределеност. От бялата раса и нейната историческата предопределеност. Н.Д.: Бялата раса има за задача да развие човешкия интелект. И наистина при бялата раса интелекта е най-добре поставен. Това е задачата на бялата раса. В.К.: В твоите неща не съм срещал досега ролята на славянството и ролята на Русия. Н.Д.: Да, вярно е, по този въпрос не съм се изказвал. Но общо взето славянството има един мек елемент, освен интелектуалните способности, имат един мек емоционален елемент, който е един много благоприятен придатък към ролята на бялата раса да развие интелекта. Те внасят един елемент на една топла емоционалност - славянството. Ролята на Русия е именно да внесе този мек елемент в интелектуалния стремеж на бялата раса. В.К.: Ти разглеждал ли си ролята на Русия, ролята на България? Н.Д.: По този въпрос не съм. Изтъкнах, че Сталин е бил суров, жесток човек, неумолим. Но един ден в един разговор с Василевски, един от големите главнокомандващи през Втората световна война Сталин след като се разправят вече по военните операции и суровостта, с която трябва да се действува, той се обръща към Василевски и казва: „Вие, защо изоставихте баща си на село?" - „Другарю Сталин, нали вие, партията говори, че ние с родителите не трябва да имаме никакви отношения и така". „Няма какво да се намесва партията, ще доведете баща ви в Москва". Това съм чел от записките на Василевски. В.К.: Аз съм слушал как е довел майка си и й направил християнски параклис в Кремъл. Н.Д.: Искам да кажа, онзи момент, който го има в славянството, в края на краищата има една мекота, една черта, която е безспорна в славянството. В.К.: Той е грузинец. Н.Д.: Е, нищо.

21. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - МЕЙ-ТУ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: В легендата на Мей-Ту се говори за финикийците, които са започнали да покоряват моретата, да търгуват, да обменят земните блага, да подобряват живота на народа си. На Земята от една страна има изобилие, а от друга страна е бедността и глада. Планетата Земя, дете на Слънцето, място на мъки и страдания, място където живота с мъка си пробива път. Едно ангелче попитало своя по-голям брат, да му посочи къде е ада. Големият ангел хванал за ръка малкия, довел го на Земята и му казал; „Ето ада!" Това го казваше Учителя. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Искам да те питам. Понеже, аз също съм срещал едно изказване на Учителя, в което казва, че Земята - това е ада, място за училище, за поправяне на всички духове от всемира, които са направили прегрешение и са изпратени тук да се учат и че ада е тука на Земята. Понеже ти разглеждаше Земята, като планета, като силови полета и т.н. Какво е твоето мнение за Земята, като ад? Н.Д.: Земята, за ада въобще моето впечатление е това, място където има покой и тъмнина. Едно положение, където ти не можеш да се проявиш, не можеш да имаш движение. Следователно едно такова състояние е много мъчително. И аз като съм бил по арести, където нямаш възможност да имаш впечатления и нямаш възможност да проявиш някаква дейност и активност, съм изживял изключително големи мъки. В.К.: А човешкият дух, когато слезе на земята той се облича във форма. И формата за него е също голямо ограничение. Н.Д.: формата е голямо ограничение, обаче той трябва да се роди в една такава плътна форма, която създава големи съпротивления. Съпротивленията, страданията в живота не са нищо друго, те са които събуждат съпротивителната сила на неговата душа или двойника да го кажем, което е нещо изключително полезно за човека.

20. СЪН НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Едно от най-интересните състояния, които животните и човека преживяват е състоянието на сън. Една трета от живота на човека преминава в сън. Човек може да издържи без сън най-много 10 денонощия, пределна граница, след което настъпва смърт. Ето защо сънят е много важен за човека. На времето за изработване в нас на някои качества и добиване на известен опит, Учителят ни беше дал следната задача: В продължение на две седмици нощем всеки от нас поотделно да стане и да отиде на Витоша. Някои от нашите приятели, обаче, за този случай не бяха опазили важното правило на ученика, според което упражненията дадени му, да се изпълняват усърдно в мълчание. Обаче, нашите приятели бяха се разбъбрали, което нещо беше стигнало да ушите на някои отпаднали елементи на тогавашното общество. Те се подостриха да извлекат полза за лично удоволствие от този случай. Учителят схванал техните помисли и кроежи, беше предотвратил всички техни домогвания, както по-късно ние разбрахме, но с цената на много усилия и жертви от негова страна. Когато изтекоха двете седмици и упражнението мина благополучно за всички, при една среща с Учителя, Той каза: „Държахте ме цели 14 денонощия без сън, знаете ли какво нещо е това?" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Във връзка с този случай си спомням, че съм чел в една от беседите, където Учителят казва, че във връзка с това, че са се разбъбрели, то всички пияници в кръчмите са се наговаряли как да ходят да пресрещат сестрите, и т.н., и Учителят казва: "Аз - казва непрекъснато докато правехте това упражнение стоях над вас и пречех на онези, и им разтурвах плановете за да не могат да нападат". И той се изказваше много неприятно, че 14 дена не е мигнал. Н.Д.: Като се има предвид, че човек може да издържи само 10 денонощия без сън и умира. Учителят също е дал някои препоръки, които целят колкото може по-малък ангажимент на жизнените функции по време на сън. Вечер, преди лягане краката да се измиват в топла вода. Това е извънредно важно за правилното кръвообращение. Да се вечеря преди залеза на слънцето, което нещо между другото ще даде възможност на стомаха да се справи със задачата си преди заспиването. Отбягване да се ядат късно някои мъчно смилаеми храни. Учителят казва: „Човекът е бил, преди да се създаде слънчевата система". Той е бил сътворен от онези космични сили, които след това създали слънчевата система. Всяка една от тези сили се изявява в един член от това семейство. Всяка една от тези сили създава и се изявява в отделни области от човека. Човешкият двойник е поле, място за изява на тези сили. Там всяка сила за всеки човек е определена със своето естество и напрежение. Изявяването на тези сили подлежи на едно усъвършенствуване, ръководено от една по-висша природа. Задачата на човека е да облагородява тези сили включени в него. Оттам е и връзката между Слънцето, Луната, планетите и човека. Разпределението на всички членове от слънчевото семейство, за времето и мястото, в което даден човек се ражда, отговаря на разпределението на тези космични сили в двойника на човека. Тяхната изява там определя формата, израза, размера на физическото му тяло. Също така качествата, способностите, плана на живота и задачите, които човек има да изпълни, за да направи крачка напред по пътя на своята еволюция. Момента, в който човек влиза в състоянието на сън и излиза от него, когато се пробужда, са два момента, които човек не може да наблюдава. Два процеса, в които съзнанието му се прекъсва. Двойникът предварително спира дейността на главния мозък и тогава излиза от тялото на човека. От този момент имаме състоянието на сън. Това става без участието на човешкото съзнание, за да не се събужда страха у човека, който много би попречил на този важен и деликатен процес. Между съня и смъртта няма голяма разлика. И при двата случая имаме излизане на двойникът от тялото. При смъртта това излизане е цялостно, пълно и завинаги. При съня е осъществена една връзка между тялото и двойника, по която връзка двойника изпраща сили, които имат за задача да изчистят отровите от човешкия мозък. Излизането на двойника както при смъртта, така и при съня, трябва да става в атмосфера на тишина и спокойствие. Да няма резки сътресения, шумове, изненади, уплаха. Това важи и при събуждането, при влизането на двойника в тялото. Един пример от времето на Учителя ясно илюстрира тази необходимост. Майка и дъщеря живеят с голяма обич помежду си. Идва време, майката заболява и е на смъртно легло. Когато дъщерята разбира, че майката си отива, тя се хвърля върху нея, ужасена с рев и стенания. Процесът на излъчване се прекъсва и лежащата на смъртен одър майка, дни и нощи подред прекарва в едно някакво междинно положение. Дъщерята разбира грешката си и иска помощ от Учителя, който освобождава и подпомага излизането на двойника от тялото на умиращата. Случаят е с Ана Динова майката и дъщерята Сийка Динова. Не знам дали съм ти разправял за Цветка Щилянова, нашата голяма художничка, която имаше много мила и симпатична майка, рядко благороден човек. И когато да си заминава прекарва едно състояние така на ни живот, ни на смърт с дни наред. Дъщерята отива при Учителя и казва: „Учителю, не знам какво да правя". „Майка ти отиде в оня свят и не иска да се върне в тялото, затуй именно тялото я дърпа, а тя не иска да се върне и затуй е това колебание". Учителят направи нещо и се свърши, замина, почина. Отишла в онзи свят и понеже много й харесало не иска да се върне, тялото я дърпа. Не е още освободена и Учителят отива и я освобождава от тази връзка с физическото тяло. Друг случай, който ми разправи една сестра от Габрово. Тя ми казва тъй. „Николай, като бях на 5-6 години много големи мъки, много тежки условия бяха. Един ден падам в един дол и вече съм мъртва. Гледам дойде при мен едно мило същество и почна да ме води нагоре. Толкова хубави приятни поляни, градини, всичко беше много прекрасно. И аз моля тази, която ме води: „Моля ти се да остана тука". „А не може, не може, ти имаш задача и ще слезеш долу". Не мина малко време и се намерих в тялото си вече, извадена от комшиите си, които са ме видели да падам и аз отворих очи и оживях". През време на съня, двойникът ни влизайки в контакт със съответните общества понякога пуща да се отразят някои явления, събития, които стигат до главния ни мозък. Това нещо ние преживяваме като сънуваме. Най-честото сънуване, което човек има, е да чувствува, че се движи леко, без усилие, да хвърчи из пространството, което е едно истинско състояние на неговия двойник, отразено в мозъка му. Останалите сънища можем да разделим на три категории. Към първата категория се отнасят онези разбъркани, неясни и без каквато и да била връзка помежду си събития, явления които ние сънуваме. Това са откъслечни, само части, не последователно и в повечето случаи нямащи връзка помежду си. Картини, отразени в нашия мозък от преживелиците на нашия двойник на събития, без връзка на място и време. Към вторият дял се отнасят онези сънища, които чисто и последователно нашия двойник отразява в мозъка ни. Тези сънища не са нищо друго, освен среща с разумни същества, които всякога с особено внимание и любов гледат, и подкрепят всяко човешко напрежение и устрем към светлината, към истината. Те ни помагат да разберем, да получим яснота за проблемите, които са ни вълнували и сме се напрягали да си изясним в будното ни състояние. Това те правят било с понятен за нас език и средства, било чрез символи, като използуват един чуден своеобразен език. Друг един интересен сън имаме даден на сестра Мария Тодорова по времето на Учителя. Този сън е даден с чудни, ясни символи. Сестрата е студентка и следва философия и педагогика. Същата се заема със задачата да изнесе един реферат пред студентите и професорите от същия факултет на тема: „Ролята на богомилството за възпитанието на българския народ". Дни и нощи поред сестрата се рови из библиотеки да търси и чете литература, даващи нещо за богомилите и учението им. Потънала в едно напрежение и устрем да търси истината. Една нощ, много ясно сънува, че Учителят идва към нея и носи на ръцете си едно детенце. Впечатлението на сестрата било, като че ли това дете е негово. Когато се доближил съвсем близо до нея, той си казва: „Чудно хубаво красиво беше това дете, организмът му работеше като часовник. Но имаше само един мъничък, много мъничък дефект в едното си око заради, който то не можа да живее". Под детето сестрата видяла цифри написани, които тя добре запомнила. Още на сутринта тя отива при Учителя и Му разказва своя сън. Учителят я погледнал, вземал молив и хартия, и написал цифрите, които сестрата видяла написани под детето в съня й и казал: „Наредените цифри дават годината на началото на богомилското учение. Това учение беше създадено от Боян Магът, а поп Богомил е бил само един негов проповедник, а детето е самото това учение. Това учение беше съвършено във всяко едно отношение и работеше безупречно, но прие този малък недостатък, че то критикуваше висшето духовенство и дворцовите хора. Занимаваха се с техните недостатъци, поради което беше жестоко гонено и преследвано". То е символичния дефект в едното око. В.К.: Искам да те питам. Ти чувал ли си нещо и знаеш ли нещо повече от Учителя за Богомилското движение? Някои по-интересни случаи да си спомняш? Н.Д.: Аз съм писал една тема озаглавена „Четиримата братя". В нея разказвам - като съм се ползвал от историята и може би нещо казано от Учителя. В тази история, аз определям пътя на Симеона. Симеон е бил ученик в Цариград, в Магнаурската школа. Там като принц, син на българския цар се запознал с дъщерите на византийския император, като с една от тях имал голяма любов. Но понеже вижда, че няма да стане цар на България и не е искал да се ожени за нея, защото естествено тя няма да бъде царица. Нейните амбиции са били сигурно тя да бъде царица, а Симеон е бил втори син на цар Борис, а не най-големия. Симеон се връща в България и по това време водача на куманите идва с дъщеря си в Преслав, и Симеон харесва дъщерята и се оженва за нея. От нея той има двама сина - единият Иван и друг по-голям. След като Симеон става цар на България, като Борис изгонва първия си син, поради това, че иска да върне езичеството, Симеон се развежда със своята първа жена и поканва своята любима - принцесата. Тя идва в България и ражда двама сина - единият е Петър, другият е Боян. В 927 г., когато Симеон тръгва към Цариград свиква своите синове и все пак е бил умен и предвидлив, казва при всеки случай да изберем престолонаследник, който да ме замести. Неговата жена, византийската принцеса в никой случай не може да приеме децата от първата му жена да бъдат наследници на короната и тя предлага: Първо Боян Мага, като по-голям и той отказва категорично, и тогава поставят Петър за негов заместник, като Боян предупреждава баща си да не отива в Цариград да се види с византийците, защото няма да се върне, така и става. През 927 г. пред стените на Цариград от сърдечен удар Симеон свършва. В.К.: А Боян Мага откъде е приел учението - от свише? От Духът? Н.Д.: Той е бил рядко интелигентен и възпитан човек, и е бил в Египет, мисля че и във Вавилон е ходил, оттам е добил своята мъдрост. И после, болярите са били много настроени за войни, а Боян всякога е отхвърлял войните и за това те са искали да го убият. Една нощ, когато са приготвяли вече възможността да го убият, идва един верен слуга на Боян и му казва: „Слушай, твоето положение е критично, вземай коня и бягай". Боян възсяда коня и избягва в Русия. Той е създал Християнството в Русия. За мен това е. Християнството в Русия се получи по-късно и Боян Мага го е занесъл там. В.К.: В онази повест за княз Игор, има сведения за Боян Мага. Н.Д.: Което посочва, че моето твърдение е вярно. Един период от живота ми мина под знака на много тежки изпитания, които при други случаи отдавна биха ме пратили пред вратата на Свети Петър. Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш". Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от гибел. В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее. В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен език за разбирането, на който трябва една добра подготовка. Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава. Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън. Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши. Кога и как ще мога да използувам това време за полезна и съзнателна работа?" Учителят го погледнал и му казал: „Ти мислиш, че това време е загубено? Това, което се върши през време на сън, засега е необходимо и полезно. Когато, ти ще можеш свободно и съзнателно да обикаляш из всички планети на слънчевата система и да се учиш от това, което ще видиш там, тогава ти ще можеш съзнателно да използуваш това време за още по-полезна работа". Колкото двойникът на човека е по-добре организиран и силите в него са по-хармонично разположени, толкова и сънищата, които той може да има са по-свързани и ясни, и показателни. Учителят казва: „Колкото са по-ясни сънищата- на един човек, толкова той е по-близо до възможността да се развие в него ясновидството". В ежедневния си живот човек трябва да се стреми към чувства, мисли и действия от по-високо естество, за да може не само да подхранва този род космични сили в двойника си, които ги подхранват, но и той от своя страна през време на съня, да отива в тези по-висши среди, от които ще може да приеме богатствата или по-голямата сила и възможност да прочиства мозъка си от напластените през деня отрови. Веднъж Галилей запитва Учителя: „Учителю, Вие спите ли?" Учителят отговорил: „Аз не спя, аз нощно време работя", т.е. той съзнателно излиза от тялото си и работи. Като търговски пътник ходех в Кърджали. Няколко търговци турци ми направиха много добро впечатление. Понеже бяха много коректни, особено един от тях. Отида, веднага ми уреди сметката, ще ме покани на кафе и така останах с много приятно впечатление от тях. Аз се връщам и разправям на Учителя. „А, в Кърджали има много издигнати хора, много възвишени". И много похвални слова изказах за тези хора. След няколко дена Учителят ме поглежда и клати глава. Кърджалии, иска да каже не са такива каквито си ги видял ти. Значи е отишъл и е проверил какви са тези хора, разбираш ли, но това е моето впечатление, което беше много реално. Като спомена името „Кърджалии", веднага разбрах, че Учителят е ходил там по време на сън, проучил ги, и видял че не са такива хора, каквито аз ги описвам. В.К.: Коректни са заради алъш-верша. Н.Д.: Коректни са не само затуй, но понеже са турци в чужда държава и държаха да са коректни в отношенията си, в търговията, а не да ме отмятат, чакай сега, че нямам пари, ела утре, защото ние като пратим стоката отиваме да вземем парите. Казвам го това, за да потвърдя, че Учителят не спи, а работи.

19. МОГЪЩИ СВЕТОВЕ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Човешката мисъл е най-могъщото средство в проправяне пътя на човешката еволюция. Човечеството днес стигна до извода, че животът като могъщо течение е ръководено от една велика мъдрост и справедливост, прониква навсякъде, създавайки форми, годни да изявят този живот навсякъде и при всички условия. Учителят казва: „Дръжте винаги мисълта си будна". Той казва още „Сгъстената мисъл е светлина". Мисълта крие в себе си възможностите на светлината. Слънчевите лъчи носят светлината и топлината в едно нормално за нас състояние, но ако тези лъчи се съберат във фокус, ние получаваме нещо съвършено друго по своята сила и интензивност. Човешката мисъл има същите качества, но ние не познаваме възможността да събираме във фокус нейната сила. Тази възможност съзнателно или несъзнателно имат някои хора, които правят пред нас чудеса. При този случай, ние бихме могли да се запитаме, защо те не отправят мисълта си за едно продължение на живота им, поне за няколко столетия. Вярно е, в Библията е отбелязано, че в някогашни времена хората са живели с векове. Интензитета на живота сега е много по-голям и една душа трябва по-често да смени своето тяло, което е неин инструмент, за да може тя по-правилно да се прояви. В природата има една разумна икономика, на която е всичко подчинено. Две случки от времето на Учителя, ясно подчертават това. Майката е Ана Динова и дъщеря й Сийка Динова, наши сестри, имат голяма любов помежду си. Майката си заминава за другия свят и дъщерята остава, потънала в голяма мъка по нейната загуба. Един ден, носейки своята мъка, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, много ми е мъчно за моята майка, искам да я видя, да ми се яви, да се материализира през мене, така да я видя с очите си. Зная, че това може да стане". Учителят погледнал сестрата и й казал: „Недей да искаш толкова скъпи работи. Това е нещо толкова скъпо! За да стане това, твоята майка ще трябва да вземе флуиди, сили от тебе, ти ще се изчерпиш, ще изгубиш силите и ще се разболееш, а каква полза ще има от всичко това? За това твое желание, ние ще изберем по-лесния и естествен начин, без да изчерпваме сили. Нощес, на сън ти ще се видиш с твоята майка, ще я видиш". Дъщерята се прибира вкъщи и през нощта сънува, че майка й, облечена в разкошна синя дреха, идва при нея, като че плъзгайки се на ски, с усмивка на лице й казва: „Сестра, ти искаше да ме видиш. Ето ме". Дъщерята гледа с будно съзнание, сеща се и казва: „Защо пък ме наричаш сестра, ти нали си ми майка?" - „Тук при нас - отговаря майката - майки и дъщери няма. Ние с тебе сме само сестри. Ние сме много заети". И така, с усмивка на лице бързо се отдалечава. Разказвал съм този случай в по-друг аспект. Друг пример. Майка и дъщеря. Дъщерята след дълго боледуване си заминава за другия свят. Майката /Милева/, носейки своята мъка по тази загуба, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, защо така стана?" Учителят й казва: „Природата намери, че много по-лесно ще създаде на твоята дъщеря ново тяло, което ще й служи по-добре, отколкото да поправи сегашното разрушено вече". „Хранете ума си със светли и възвишени мисли, четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, животните, растенията и минералите - за всичко, което живата разумна природа е създала. Така само ангелите ще слезнат отгоре и ще ви благословят", казва Учителя в една своя беседа. В тяло, в което ангелите ще слизат, се изпращат слуги, за да го очистят. Така неотдавна е открит един интересен механизъм /така да го наречем/ у живата клетка за защита от най-различни вредни вируси и микроорганизми, носещи болезнени състояния на тялото. Именно, в клетките се зараждат други вируси, които отделят вещество унищожаващо всички вредни и болезнотворни такива, проникнали в клетката, при това, новообразуваното вещество с абсолютно нищо не уврежда самата клетка. И така, виждаме каква тясна връзка и зависимост има между най- малките -микроорганизмите, с най-съвършените - мозъчните клетки. Това са могъщи светове! ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Интересуват ме тези два случая. Единият случай, когато иска да се материализира майка й, след това Учителят й казва, че е необходимо да се вземе енергия. Другият случай, когато вече си заминава онзи човек, защото тялото, в което живее не може да се използва и по-добре е да се създаде ново тяло, отколкото да се изразходва енергия. Тука става въпрос за изразходването на онази енергия, която се намира в двойника. Искам да кажеш какво е твойто мнение за двата случая. Н.Д.: И двата случая ми са известни. За Сийка Динова казах, че майката за да се материализира, да се сгъсти, за да може дъщерята със своите очи да я види иска се грамадна енергия. Туй могат да го направят само онези същества, които са заминали, които разполагат със силна мисъл, която майката може би е имала, но с такава сила, за да може да се сгъсти. Затуй тя е може би е трябвало да заеме сила от дъщерята, което нещо ще изтощи нейното тяло. И по този начин няма смисъл да се прави една злина на дъщерята заради едно желание. Другият случай, аз я познавам, това беше сестра Милева, много мила, симпатична, предана наша сестра в Братството. Тя имаше две дъщери, едната която беше интелигентна, хубава, симпатична сестра, но не знам от какво заболя, мисля от туберкулоза или нещо такова беше и умира. Зная, че тя след като починала дъщеря й, през нощта ходи из Изгрева и плаче от мъка. Среща Учителя и Му казва: „Учителю, какво стана, защо така?" И Учителят й казва, че природата по-лесно ще създаде ново тяло на дъщеря й отколкото да поправи това вече изнемощяло и измъчено тяло". Това е случая.

18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Случки от времето на Учителя ни показват от какво голямо значение е устройството на двойника, като проводник на силите и какви усилия правят Великите братя, Учителите на човека, за да го пригодят за едно по-съвършено възприятие. Между тези, които посещаваха беседите в салона имаше един - Игнат Котаров, който често държеше остър и предизвикателен език към Учителя, и го апострофираше понякога. Живееше на Изгрева. Явно беше, че този човек беше станал проводник на отрицателното в природата. Учителят го търпеше, но всички признаци показваха, че този приятел не беше изоставен от грижите му да го оправи. Мина доста време. Дойдоха бомбардировките над София. Учителят беше в село Мърчаево тогава. След една голяма бомардировка, Учителят предлага, някой да отиде на Изгрева, за да види какво става там. Един приятел с велосипед, с готовност тръгва. Идва на Изгрева и среща, най-напред този приятел, който между другото е в създадената тогава противовъздушна охрана. Нашият приятел, пратеникът, е готов вече да се връща, когато другият му казва: „И аз ще дойда в Мърчаево при Учителя, ето ми велосипеда, заедно ще отидем. Всичко е спокойно и невредимо" - казва той. Когато стигат в Мърчаево, Учителят ги посреща и без нищо да запита пратеника, с най-голяма топлота и сърдечност поканва другият, подостреният да дойде в стаята при него. Групата, която е всякога около Учителя и пратеника са изненадани от това изключително внимание, но разбират всичко, когато този всякога подострен и жлъчен опонент - Игнат, излиза след известно време от стаята, целият светнал, да казва с възторг: „Братя, аз вече съм друг човек. Аз разбрах Учителя". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Какъв беше този Игнат? Н.Д.: Той беше иначе симпатичен човек, много активен и динамичен и беше с комунистически влияния. Не знам дали съм ти разправял една случка, която той ми разправя. Една вечер събрали се там, групата на комунистите там, защото там имаше такава група и разискват, правят протоколи, пишат нещо, позиви написали и разни такива писания, които подтикват към комунистическите идеи. До късна вечер всичкото туй правили. На Игнат му се доспало и оставят всичките позиви на масата. „По едно време, идва Учителя и ме пипа, и ми показва на масата, на мен ми се спеше и се обърнах на другата страна. Той сънува. Втори път идва Учителят и ме бута по-силно и ми показва на масата, а ми се спеше и се обърнах на другата страна. Трети път, като ме мушна с юмрук в корема и аз скочих, и грабнах всичкото, което имах и го сложих в печката, и го запалих. Тъкмо ги запалих и изгоряха, и полицията дойде. Ако ги беше намерила тези позиви на масата щях да пострадам много." В.К.: Спасява го Учителя. Значи, бил много остър и непрекъснато е апострофирал Учителя? Н.Д.: Обичаше да апострофира, да се заяжда в тоз смисъл сега, не че непрекъснато, но обичаше от време навреме така. В.К.: И накрая се промени? Н.Д.: Накрая, да, светна, промени се. Но и тази случка показва голямата грижа към него от Учителя. Ето и друг случай. Като първи заселници на Изгрева, ние с някои приятели, в свободното си време се занимавахме с обработка на градината, където садихме и някои зеленчуци. Изгревът тогава беше чуден кът, райска градина. Един ден, както копаех, идва при мене Учителят, погледнах го и видях, че беше сериозен и замислен. След малко идва при него сестра Василка и Му казва: „Учителю, дошли са мои близки, познати, искам да ги доведа при тебе". Учителят я погледна и й казва: „Не, не, не ми ги водете. Вече няма време". Явно беше при първият случай усилията на Учителя да оправи пътя на добрите сили в двойника на онзи опониращ приятел, бяха успели. И Игнат се промени и новороди чрез Духът. При вторият случай е имало непреодолими спънки, нямало е условия за това. В.К.: Имал ли си такива случаи, когато нали Учителя, както в този случай, помага, оправя някой, а за други като вижда, че пътя не им е тука, не са подходящи? Н.Д.: За да може едно разумно същество да оказва влияние на даден човек, то все пак трябва да има някаква основа в неговото звездно тяло за да може той наистина да приеме влиянието на тези висши разумни същества, а онези хора от света нямат още никаква основа, никаква подготовка. В случая с Игнат, ако е въпроса, той наистина реагираше, търсеше справедливостта и може би в тази лутаница той все пак имаше основа, база, където да има възможност тези разумни същества да посеят семето на доброто в тоз човек. В.К.: А при втория случай? Н.Д.: При втория случай не е имало база, не е имало основа, двойникът изцяло е погълнат от материалното и няма абсолютно никакъв стремеж за по- възвишени идеи да се посадят в тях. В.К.: Другото е насилие, ако реши Учителят да им прави нещо. Н.Д.: То не може с насилие. Той много пъти е казвал, че при нас и най-малкото насилие, каквото и да бъде то носи разрушение. В.К.: Това е за този случай. Продължаваме нататък. Н.Д.: Учителят за кометите се е изразил в същият смисъл - както учените от Александрийската школа /„Кометите това са изпарения, отпадъчен материал от дейността на слънцето и планетите"/, но много по-картинно. Той казва: „Кометите са боклукчийски коли". Юпитер има 12 спътника, най-много от всички планети, които разбира се носят своето въздействие върху живота на планетата със своите силови полета, както Луната прави това за нашата земя. Всичко това говори не само за грамадния творчески подем, който носи тази планета и създава у човека, но и голямото богатство и замах на подтици. Кои са те? Устремът му да създава, да твори, да гради, да поема инициатива, отговорност, самонадеяност за благополучният изход на всяка начената работа. Учителят казва: „Работата, творчеството е най-голямото удоволствие за човека". Тази сила, силата на Юпитер, обаче, за дълго време в развитието на човека остава без възможност за проява, поради липса на организиран двойник, който да провежда тези сили. Учителят е дал един много важен закон, който хвърля обилна светлина върху всички прояви на живота, от най-малките негови форми, до човека включително. Той казва: „Животът в началото е в ръцете на тъмните сили, на силите на злото, на силите на покоя. Ето защо всяка жива форма, по начало е инертна, мъчно се изтръгва от обятията на злото, мъчно се създава устрема за движение, активност". Всички примитивни форми на живота и на човешкият род, не биха се раздвижили, ако не бяха онези могъщи лостове, създадени от природата като глад, студ, охрана на живота и др., тъй наречени неблагоприятни условия. Всички примитивни народи, по начало са мързеливи, без какъвто и да било импулс, за проява и творчество. Учителят казва: „Човекът по начало е мързеливо същество. Природата се е видяла в чудо, докато го накара да работи, да твори, а оттам да се поучи". Успехът на човека в неговият път зависи доколко силите на Юпитер намират възможност да се проявят в човешкия двойник. Всеки човек, който е изгубил подтика си към дейност, тази сила в него е в сянка. Ние трябва да направим всичко възможно, за да създаваме подтик, простор и условия за творчество в човека. Това не само ще подхрани неговите качества, но ще му донесе и знания. Веднъж оформени мозъчните центрове, проводници на тези сили, които се намират в горните странични части на главния мозък, като дават там една ширина на главата и челото, то човешката еволюция тръгва с един по-бърз темп. Друг един основен принцип в Астрологията е даден от Учителя. Той казва: „Колкото една планета е по-отдалечена от слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества, по-могъщи". За отдалечени планети в слънчевата система ще приемем планетите: Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Колкото едно същество е по-разумно, по-напреднало, толкова за да може то да се прояви е необходим по-съвършен орган. В случая за проявлението на силовите полета, които тези планети носят, ще трябва да имаме и по-добра, по-съвършена организация на човешкия двойник. При един не добре организиран двойник, каквито в повечето случаи се срещат сега, то влиянието на тези планетни сили ще се изрази в отрицателна насока. САТУРН е също така голяма планета, втората по големина. От всички планети обаче, той има най-малка плътност 0,68, което ще рече, че веществото му е почти наполовина по-рядко от това на нашата вода. Всъщност това не е така, той е по-малък отколкото изглежда, но е обвит с дебела плътна атмосфера, която увеличава неговият обем. Учителят каза един път: „Лондонската мъгла е направила англичаните да мислят повече". На тази планета са онези същества, които най-много мислят. Те търсят законите в природата и последиците, които те създават. Покрай истината има и много заблуди. Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни. Пътят до истината не е лек. Тя се постига с големи усилия. Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка. При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека. А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най-доброто. Добрите отношения между хората се разсипват чрез отрицателната критика. „Не одумвайте, не съдете" - казват Великите Учители. Възприемането е първата стъпка към общуване, първата стъпка към по-доброто организиране на двойника ни, за правилното възприемане вибрациите на Сатурн. В това направление Учителят ни даде веднъж един хубав урок. На един обяд в малкия салон, който в дъждовно време ни служеше за трапезария, съм до Учителя. В този момент идва един, който Му подава нещо за ядене, приготвено от него самият, както той каза. Но този човек ми се видя така някак омърлен, мръсничък, нечистоплътен, че аз се погнуси, обърнах глава и си помислих: „Как ли Учителят ще яде това ядене?" След малко се обърнах пак, гледам Учителят ядеше от поднесеното му ядене с едно много добро разположение и ме гледаше с една топла, мека усмивка, с която искаше да ми каже: „Колко много има да учиш от закона на Любовта, да разбереш Бога, да обикнеш хората". Учителят беше готов да прави връзка с всякого, да обича всяко живо същество. Една млада жена ме помоли да й направя хороскоп. Явно беше, че иска да знае ще се ожени ли или не и защо е закъсняла за тази работа, тъй като годините й бяха вече доста напреднали за тази връзка. След като направих, казвам й: „Ти всеки човек посрещаш на нож. Може ли да се прегърне и целуне един свит на кълбо таралеж. Ти така си се обградила, с такава плътна Сатурнова обвивка, че е невъзможно с тебе да се общува. Ти всичко отблъскваш. Отвори се и приемай хората с разположение. Сатурн и Уран бяха в тежки позиции. Не е случайно този хубав обичай, когато отидем на гости, домакините с нещо да ни почерпят или пък ние да поднесем подарък. Самият факт, че ще има приемане, отваря, създава вече възможността за една дружеска, топла връзка между присъствуващите. Природата има здрави клещи за оправяне на хората, подали се на тази злъчна Сатурнова обграденост. Тя ги поставя в най-големите изпитания. В.К.: В случая на който си присъствувал - Учителят се обърна и почна да яде. Н.Д.: Именно, този човек ми се видя, както съм написал, нечистоплътен, малко омърлен и поднася на Учителя, грах мисля че беше. И си мисля, Учителят как ли ще яде от това ядене, защото аз се погнусих малко и се стъписах. Наведох глава и се обърнах, и гледам Учителят яде много приветливо, спокойно от това ядене. И един случай да ти кажа пак с Учителя, не знам дали съм ти го разправял. Учителят, Боян Боев и Галето. Галето ми го разправя този случай. Тръгваме за Витоша и аз казвам: „Учителю да отидем тука имам една позната, която има мляко, да закусим мляко". Учителят се съгласява, Боян Боев и той влизат в кухнята на селянката. Сварват там децата ядат паници със сланина, малко затоплена сланина, ядат. Те обичат да греят сланината, и така я ядат. Селянката подканва, хайде деца по-бързо. Грабва паниците хърц в кофата с вода и слага на масата без много, много да ги мие, хърц втората паница, хърц третата паница слага ги пред Учителя и Галето. И сипва мляко. Ние с Боян се споглеждаме, как така, в неумити паниците да ядем. Учителят почна да яде, заклати с глава и ни подсказва: „Хайде, хайде, почвайте, яжте!". Ако ме накара някой човек, да кажа всичките случки и преживелици, които съм имал през живота си с Учителя е невъзможно, но при дадени случаи създадени, изпъква в главата ми някои от случките. И аз тогава мога да ги разкажа. Но случаят ги изважда от съзнанието ми. Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителя. При тези страдания, човешката душа разкъсва тази плътна обвивка, двойникът се отваря и търси връзка със същества, търси да обича. Един ден разправям една своя опитност на Учителя. Затворен, хвърлен за първи път в един чудовищен мръсен арест, в един останал още от турско време зандан, в който по-късно разбрах, че са лежали и някои от нашите възрожденци като Тодор Каблешков. Прекарвах дни и нощи сам, измъчен, захвърлен, непотърсен от никого. Един ден, от една дупка излиза една мишка, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си. Една радост, една светлина трепна в мене. Като я видях и извиках: „Чакай, стой, не бягай, остани тук!" От тогава аз обикнах повече, и станах по-добър. Учителят ме гледаше и се усмихваше доволен от урока, който съм научил. Беше много мръсен задан, останал от турско време и нощно време като дойдат дървеници не можеш да седнеш. Стоиш прав. УРАН е още по-отдалечен. Движи се с една легнала ос. Сливаща се и даже малко повече с плоскостта на неговата орбита. Едно крайно неблагоприятно положение, при което се създават от 21 наши години на тъмна непрогледна нощ, зима, след това, толкова години пролет, след нея лято, непрекъснат ден, цели 21 години, есен също толкова. Там са изпратени същества от голяма класа, за да я изправят. Всеки, който отрече Божествения порядък и иска да внесе друг, свой, непременно ще се събори, както тази планета. Тя е легнала и даже малко надолу с главата. В неподготвеният двойник, създава устрема да се отрича Божественият порядък, да създава човек някакъв свой нов ред. Имаме ли обаче един добре организиран двойник, то по него ще протекат силите на онези високоиздигнати, разумни братя, пратени там, които носят вечно новото, новите гениални идеи, каквито Бог създава всеки миг. НЕПТУН е още по-отдалечен. Планета на най-ярката светлина от всички планети, макар че с обикновено око не се вижда, поради грамадната си отдалеченост от нас. От всички планети на слънчевата система, тя не се подчинява на порядъка за дистанциите на планетите до слънцето, изразен в тъй нареченото правило на Тициос - Боде. Нептун прави изключение от това правило. В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда. В живота на човека създава обърканост и безизходни положения. А как се проявява тази сила в един организиран облагороден двойник. На тази планета са изпратени същества на много съвършената любов. Затова в организираният двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува. Създава се човек така приятен да го гледаш, а още повече да общуваш с него. Той е едно съвършено, изключително явление от околната среда. Заема специално място в израза на човешките форми, както и самата планета заема специално място в слънчевото семейство. ПЛУТОН е последната и най-отдалечена позната планета. Тя има две отличителни качества - ексцентрична орбита и двойно по-голяма плътност на неговата маса от тази на Земята. За Плутон Учителят беше казал: „Той е октава на Земята. А Земята е място, школа за развитието на човешката воля". Тази планета носи и създава възможности човек да създава и твори необичайно великото, импозантното. При един несъвършен двойник създава една нахална, брутална мания, за някаква величественост, без да се имат елементите за това. Създава изненадващи, гръмотевични събития в живота на човека. Друго е, когато тази сила протича през един организиран двойник. Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне и скромността да приемем Божествените подтици, които насочват в постигане на това. Няма нещо по-красиво, по-велико, по-приятно от един човек с добре организиран и хармонично устроен двойник, който създава условия за проява само на светлите, велики космични сили. Затова заслужава си времето и усилията да наблюдава човек себе си, да следи как и с какво качество протичат през него космичните сили, за да може да се поправи и усъвършенствува. Затова е даден и неговият живот. Когато планетата МАРС е силно застъпена в двойника на човека или тъй нареченото „звездно тяло" в човека, такъв човек не обича да му дават съвети. Той бурно реагира, когато някой го напътствува и т.н. Имат едно отрицателно отношение, към тези, които искат да ги напътстват да им дават съвети. В туй отношение, в случая с Игнат Котарев , аз знам, че той беше под силното влияние на Марс. Това беше моето впечатление, не само впечатление, но като съм го разгледал съм се убедил по един безспорен начин, че е под силното влияние на Марс. Следователно този човек не е обичал така да му даваш съвети, да го напътстваш и да приема тези съвети като едно благотворно за него явление. Това е за Марс. В.К.: За следващата планета Нептун, аз включих случаят за онази приятелка, която иска да направи среща с Учителя и Учителят не се съгласява. Н.Д.: За да може един човек да приеме духовното, по- възвишеното, по-висшите идеи, трябва горната част на мозъка да бъде добре развита. Центровете, които се намират в горната част на мозъка да бъдат добре развити. Тези центрове се създават и се управляват от планетата Нептун. Ако тези центрове не са развити, ако планетата Нептун не е оформила тези центрове, то на такъв човек каквото и да му приказваш за доброто и за възвишеното той няма органи да ги приеме. И следователно всичкото туй е празна работа. В.К.: Другият случай, в който Учителят казва, че Лондонската мъгла е направила много за англичаните. Н.Д.: От всичките планети в слънчевата система Сатурн има най-дебела въздушна обвивка. Най-плътна въздушна обвивка. Той действува на мисълта и затуй човек, когато се намери в ограничени условия, както в Лондон мъглата да не може да взема възприятия той почва да мисли, задълбава се във вътрешния живот, търси дълбочината във всяко едно явление. Ако човек приема външни възприятия, както при Меркуриевото действие, тогава такъв човек няма възможност да се задълбочи към онуй, което го приема. Трябва след като има известни впечатления, възприятия той трябва да се замисли, да спре, да възприема впечатленията и възприятията, за да може да проникне по- дълбоко във всичко онуй, което той вижда. Затуй именно лондончани след като работят или нещо друго идва мъглата за да ги накара да се замислят по-дълбоко върху онуй, което те са приели. Туй е действието на Сатурн. В.К.: Онзи случай, където си бил в затвора, с мишката, тогава под какво въздействие си бил, под Сатурн или? Н.Д.: Понеже за първи път се случва и то в много тежко състояние, значи тогава бях под действието на Сатурн. Да бъда подтиснат, измъчен. Сатурн създава мъките, които кара човека да се замисли и да възприеме по-висшето. Той създава у човека преди всичко една устойчивост, както на неговата психика, така и на неговите интелектуални способности. В.К.: А когато човек е под действието на Уран? Н.Д.: Когато човек е под действието на Уран той всякога търси новото. Той не приема този свят, с които е заобиколен, около него, той търси ново, други светове, друго нещо. В.К.: А Нептун? Н.Д.: Нептун създава контакт с идейния свят. В горната част на мозъчните центрове и между другото между двете хемисфери на главния мозък на човека има една малка жлеза наречена пениална жлеза. Нептун действува върху тази пениална жлеза и когато тя се развива по-добре, толкова тоз човек има по-добра интуиция и в края на краищата добива ясновидство. В.К.: А тука ти спомена, че Плутон е октава на Земята? В какъв смисъл може да се разгледа? Н.Д.: В този смисъл, че Плутон действува много бързо, брутално бих казал в своите неблагоприятни влияния, тогаз, когато има квадратури с другите планети. Действува бурно, брутално, изведнъж. В.К.: Ти си ми казвал веднъж, че като плутонов тип в политиката е бил Сталин. Н.Д.: Сталин, да. Жуков казва тъй: „Сталин, когато се разсърдеше очите му добиваха такъв мрачен вид, че никой не можеше да го търпи. Аз го изтърпявах, той пред мене не можеше да проявява тази твърдост и грубост. Беше крайно жесток и груб". Това е под влиянието на Плутон. Сталин според мен е Плутонов тип. В.К.: Как може да се разглежда този израз: „Колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества, по-могъщи, по-силно действуват върху двойника на човека". Н.Д.: За да се разбере този въпрос, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкоз на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества, ние трябва да приемем, че слънчевата система не е създадена тъй както господата Кант и Лаплас приказват, че от някаква огнетечна маса изведнъж са се завъртяли и са станали планетите. Според мен това е крайно неприемливо. И моите разбирания за устройството на слънчевата система е, че всяко едно слънце се е родило, както децата се раждат в едно семейство. Всяко едно дете като се роди в едно семейство то полека, полека се откъсва от своите родители, докато стигне най-после до положението да може вече да живее без помощта на своите родители. Но все пак има една връзка с тях. По този случай планетата Плутон, която сега знаем за последна, но всъщност тя не е последна има зад нея друга една планета наречена Хано, тя най-напред се е отделила. И полека, полека на нея се заселват същества по силата на милиардите същества и те стават по-мъдри и по- могъщи. Затуй именно Учителя е казал че колкото една планета е по далеч от Слънцето, толкоз на нея живеят по-разумни същества. В.К.: Това означава, че тя първа се е създала? Н.Д.: Понеже приехме, че е последна планета, тя е първата всъщност зад нея има още една планета Хано, за която съм писал.

17. ДУНАНМА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Какво означава „Дунанма"? НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Това е турска дума и съм я чувал от Учителя. Означава „Голяма възбуда". Топла усмивка грейна на лицето Му - Учителят погледна към небето, към звездния мир и каза: „След три години там ще има дунанма". Гледахме Го тези, които бяхме го наобиколили и нищо не разбирахме. Бил съм всякога естествен, непринуден, когато съм около Него - да Го питам, да искам обяснения за онова, което Той казва. Но много пъти, когато е казвал нещо имал съм чувството, че с нищо не трябва да наруша величието на момента. Момент тържествен на казани Божествени Слова. В такъв момент имах само очи и уши. По-късно, когато учените откриха онова велико явление в звездния мир, което те нарекоха „свръхзвезди", разбрах. В.К.: Какво означава това? Н.Д.: Именно това, което казах за Уран, значи там има дунанма, има голяма активност, един нов етап на еволюцията на звездата. В.К.: И това беше вечерно време, звездно време, поглежда нагоре. Н.Д.: Да, погледна нагоре и каза, че след три години ще има дунанма. В.К.: И след три години какво стана? Н.Д.: На Земята нищо, но стана в Космоса. Периодически стават такива избухвания на звезди, които изпращат с грамадна сила, както отбелязах 2000 км. в секунда силови ядра, които се пръскат и тяхната светлина се увеличава няколко пъти. В.К.: Това е във връзка с обяснението на дунанма. Н.Д.: Дунанма, значи голяма възбуда. Един ден минавам пред салона на Изгрева, гледам Учителят беше седнал накрая на една от масите, на които се храним. Срещу Него бяха седнали две сестри и Той им говореше нещо. Седнах и аз срещу Учителя, но накрая, на съседната маса. Дойде и друг брат, и седна до мене. След малко дойде от града един брат, когото не познавах, с интелигентна физиономия, аристократична осанка, добре облечен, бях само слушал за него. Седна на масата срещу мене. Сестрите, които бяха при Учителя си отидоха, но Той остана на мястото си. Дошлият от града брат почна да ни разправя, че е вече назначен за търговски консул в Швейцария и че ще отива вече. По всяка вероятност беше дошъл на едно последно свиждане с Учителя, приятелите и Изгрева. Там, продължи той, съм си поставил задачата да посветя всичкото си свободно време, като се заровя из големите библиотеки и изуча всички документи и книги от историята на тази държава, за да разбера онези, дълбоки причини, поради които трите народности там - италианци, французи и германци, ето вече столетия наред живеят в мир и разбирателство. Братът свърши с една загриженост за грамадната и отговорна задача, която си поставил, усилията и трудностите, които му предстоят и най-после онова бодливо чувство, което спохожда всеки човек при такива случаи. Всички тези усилия, целият този труд ще доведе ли до един верен, реален резултат? Ние мълчахме и аз някак споделях загрижеността на брата за сериозността от задачата, която той си я поставил. Вдигнах глава, гледам Учителя, който дотогава мълчеше и слушаше, с една грейнала по лицето му топла и приветлива усмивка, изразяваща съвсем лекото разрешение на този тъй голям и заплетен за нас въпрос. „Да - каза Учителя - Тези три народности живеят в мир и съгласие, защото седалището за Европа на Бялото Братство е на Мон-Блан. Затова народите наоколо живеят в мир и съгласие". Усмихнахме се всички с облекчение от тази изненада, от това тъй неочаквано и леко разрешение на този тъй заплетен и сложен за нас въпрос. Оказа се, че този гигант, който притискаше главите ни, само с една дума на Учителя се пръсна, като сапунен мехур! Колко ясно е - големите и сложни за нас въпроси имат тъй леко, ясно и простичко разрешение, но с други средства, с други елементи. По същия начин учените, търсят като този брат, разрешаването на тази голяма загадка с най-сложни и мъчително описани теории. Други са средствата, които я разрешават. В.К.: Тука въпроса беше за тази дунанма и за центъра, космическия център, който ще изгради новата „свръхзвезда". Н.Д.: Веществото във всички светове еволюира, като имаме един кръговрат от вещество към енергия и от енергия към вещество, и при това се отива към все по-съвършен и по-съвършен стадий. Растенията приемат от почвата водата и въздуха, енергия от Слънцето и космичните лъчи, и го обръщат отново във вещество, но вече в по-съвършен стадий. Животните и човека от своя страна също са впрегнати в тази трансформация. Веществото във всички светове еволюира. И Учителят казва: „Всичко е създадено за да трансформира, за да преработва". И в Мегакосмоса имаме също една такава гигантска еволюция на веществото. Звездите, Слънцата са едни много напреднал етап в този безкраен кръговрат в космоса. И идва момент, когато веществото им в своето съвършенство изцяло се трансформира на енергия. Един велик момент на саможертва, за да подпомогне еволюцията на изостаналото вещество, еволюцията на изостаналия свят. Една велика жертва на Разумният свят на Боговете. Една могъща „Дунанма", едно велико тържество. Грейва лицето на всеки, който види проявата на Любовта. Грейнало беше и лицето на Учителя пред очакваното на тази гигантска проява на Любов, пред това гигантско даване, пред тази „Дунанма". В.К.: Тука въпроса е ясен. Сега, връзката между тази „дунанма" и Мон-Блан, или седалището на Бялото Братство в Швейцария? Н.Д.: „Дунанмата" е туй, че Бялото Братство има седалище там и то със своите сили, със своето напрежение, което има, дава един така да се каже един облак върху тази Земя, тези хора да живеят в мир и разбирателство - три различни народности. Закриля тези хора за да не могат да възприемат злото на разединението, което тъй много е разпространено на нашата планета. В.К.: Как си представяш това седалище на Бялото Братство на Мон-Блан. В какви тела са там? Като силово поле ли е или нещо друго? Н.Д.: Те са в етерни тела, те са същества със своите звездни тела са там и ние не можем да ги видим, защото нашите очи са несъвършени. Но те със своите етерни тела, с етърна енергия са там и пазят тази страна от пристъпите на злото. В.К.: Не случайно всички конференции стават в Женева. Н.Д.: Да, всички конференции стават там. Между другото мисля, че знаеш за четвъртото езеро, за Близнаците. Учителят е казал, че там е един от изходите на Агарта, т.е. от изходите, откъдето тези разумни същества излизат така да се каже и са обитатели на Рила. В.К.: По този въпрос толкоз.

16. КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА. УРАН НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Имал съм случай да констатирам, по израза на лицето и начина, по който се изказват, на пръв поглед обикновени неща, от Учителя да разбирам как ясно Той разграничава тези два етапа - безредие и порядък. Какви усилия и време се дават за да може едно лице или група същества, да се измъкнат от етапа на безредието и се включат във великата разумна последователност, където се проявява и зачита волята на Бога. Една сутрин, Той почна беседата с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека". Изразът на лицето Му беше странен. Израз на колосалните усилия, направени от братята на Слънцето, да подготвят тези животни да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. Защото в основата на Божествения порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи на някому". Друг път, пред салона на Изгрева сме се събрали при Учителя на разговор група братя и сестри. Едно дете, неприлично лазеше по пейките пред масите, на които тогава се хранехме и с това внасяше една дисхармония в тихата и приятна обстановка. Отделих се от групата аз и му направих мека забележка, да не лази така. То не ме послуша и продължи. Учителят изведнъж се обърна към мене, погледна ме и каза: „То, твоята воля няма да изпълни, а ще изпълни своята воля". Казаното от Учителя не беше да приемем толкова неговите думи, но в израза на лицето Му и начина, по който се каза, това ясно се разбираше: "Колко път ще измине това дете, колко усилия ще трябва да направи, за да бъде то способно да приема волята на прилежанието, волята на разумния свят". Божественото приема простички и лесно разбираеми външни форми. Величието седи в съдържанието, именно в тази форма. Наистина, като поразгледах детето, чертите на лицето му показваха едно още незряло, безхарактерно, своенравно същество, с липса на каквото и да било уважение към каквото и да било, та даже и към себе си. Един откъснат лист, играчка на стихиите, израз на безредието. Интересна е в това отношение мисълта на Учителя казана в една беседа: „Покорява се онзи човек, който има воля". Да се покориш на разумното, значи да имаш могъща воля, да държиш в респект дивата и необуздана природа в себе си, да се смириш и приемеш волята на Бога. „В изпълнение волята на Бога, е силата на човешката душа". Това е основната идея в учението, което Учителят донесе. Колко подострено е вниманието на разумните същества, да пазят душите от уловката на този свят на безредието, показва една малка случка от времето на Учителя: Като младеж, в грижи около текущите работи на родителите, аз не познавах живота на удоволствията, които младежите имаха. Като студент, по-късно, темите на разговорите в почивката между лекциите, бяха кой и коя, как и в какви компании са прекарали най-добре вечерното, свободно от занимания време. Реших и аз един ден да видя и да търся този свят на удоволствията. Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към 2 или 3 часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: „Къде ходиш?", с мек бащински тон ме запита Той. В тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега, това тук е една тема, която ти разглеждаш за планетата Уран. Тези два случая, които ти ги поднасяш. Ти как ги свързваш с планетата Уран, която по един или друг начин дава отражение в живота на човека? Сега например тука - „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човечеството", т.е. създадоха порядък. Н.Д.: Да, създадоха порядък. Ти искаш да ме питаш за действието на Уран ли? Виж какво, Уран в създаването и оформянето си е получил небесните си образувания, от съзвездие Водолей. В съзвездие Водолей имаме една звезда, която е много интересна. Тя е тъй наречената „неутронна звезда" или както астрономите я наричат „пулсар". Тази звезда има 130 градуса, което показва много висш свят. Според мен, както аз разбирам небесните образувания, колкото едно тяло има по-голяма температура, толкова на него живеят по-разумни същества. Еволюционният процес на небесните образувания започва от планетите, слънца и т.н., като имаме червени слънца, бели слънца, сини слънца и т.н. Когато слънцата изминат всичките тези перипетии, защото колкото по- ярка е светлината, например червените слънца са на по-нисък еволюционен стадии, жълтите, каквото е нашето слънце е на по-висок, белите какъвто е Сириус е на още повече, сините, каквато е звездата Спика в съзвездие Дева е на още по-висок. Този еволюционен процес продължава до тогаз, докато Слънцето стигне до един еволюционен стадий, когато то пръска своите сили, своите силови ядра, пръсва ги във Вселената, като всяко едно силово ядро ще създаде началото на едно небесно тяло. Такова състояние имаме в съзвездие Водолей. Тази звезда пръсва. И учените установяват, че тези силови ядра се движат с около 2000 км. в секунда и са изпълнили едно пространство, като умножим 150 милиона по триста хиляди, такова грамадно пространство е. Това показва, че се носи един нов свят. Действието на Уран дава всякога нещо ново, нещо, което не е съществувало. Например всички рационализатори, всички гениални хора са под силното влияние на Уран. Той дава новото, затуй защото туй слънце в съзвездието Уран, което е вече извършило своята еволюцията на слънце и вече е готово да създаде вселена, дава един нов свят, нов порядък ще внесе в света. В.К.: Това е приносът на Уран в еволюцията на Земята и ти даваш този пример как животните са станали вегетарианци и са подпомогнали пътя на еволюцията на човека. Какво е въздействието на Уран върху човека във връзка с този пример, с това дете? Н.Д.: Защото човек започва да търси един нов свят, непонятен. Всички тези идейни течения, които имаме са под въздействието на Уран. В.К.: Но когато този Уран въздействува на един неподготвен човек? Н.Д.: Когато Уран действува на един неподготвен в интелектуално отношение човек, дава разни чудаци, своенравни хора, които правят неща, които са неприемливи за околната среда. В.К.: И тука Учителят неслучайно ти казва, че това дете няма да изпълни твоята воля. Н.Д.: Защото е едно чудаче, действува му Уран в онази най-примитивна форма, да прави щуротии, които не са приемливи за околната среда. В.К.: Как може да се отнесе действието на Уран в онази твоя опитност, когато ти искаш да опиташ от света нещо, което не си изпитвал и отиваш една вечер. Н.Д.: Да, което не съм изпитвал. Уран ме тласкаше да търся нещо ново, обаче този тласък аз не го разбрах добре. Не да търся в духовното, в момента съм искал да видя и онова разнообразие, онова ново, което носи примитивния живот. В.К.: И Учителят те пита: „Къде ходиш?". Н.Д.: Така много мило ме запита, така в тъмното, в полунощ. Там на ъгъла, той ме чака, не знам дали знаеш на бай Ради стаята, тъкмо завивам на ъгъла и той пред мен. В.К.: И то по среднощ. Чака блудния син да се завърне. Н.Д.: Чакаме така и „Къде ходиш Николай?". Аз се засрамих, наведох глава и повече не помислих за такава работа. В.К.: В тези три примера, които ти даде вече, освен поетичната постановка в твоята статия, успях да разбера в тези случаи как се проявява и насочва енергията на Уран, в еволюционния път на Земята, в еволюционния път на човека, в неговия личен живот и този тласък в независимо от това къде ще отиде, дали за добро или за зло или в едната, или в другата посока. Н.Д.: Зависи от развитието на човека. Този процес на небесните тела, който изтъкнах не е приет от учените, от астрономите, те имат някакви други разбирания, които са крайно неприемливи. И аз привеждам този случай на този път на еволюцията, защото съм го проверил по астрологичен път. В.К.: Какво точно си проверил? Н.Д.: Всички форми на живот на нашата планета - растителния, животинския и човешкия свят минават през резки разграничителни етапи. Тези етапи се определят от силовите полета, в които Земята е потопена, фокуси на които са преди всичко планетите, Луната и Слънцето. Единият етап: е закономерен, установен, логически е оправдан. В този етап се проявяват силовите полета на всички планети до Сатурн, включително и Луната. Другият етап: са планетите зад Сатурна, а това са Уран, Нептун, Плутон. Тук силовите полета са други. Те скъсват с познатите нам порядки, носят индивидуализъм и пълното отрицание на това, което е. Не приемат никакви връзки с каквато и да е позната нам закономерност. Планетата Уран е първата планета от този етап на отрицанията. А в човешкият мозък, в който центровете не са оформени и развити, в които минава една хармонична връзка и зависимост между тях, то планетната сила на Урана създава импулс у човека да действува разрушително за установените порядки и закони от човешкото общество. А идеите, които идват до мозъка на един уранов тип се изопачават тъй, както се променя образът на човека погледнал се в едно криво огледало. Вижда образ нереален, изопачен, изкривен и никому ненужен. Ето така тези три примера могат да бъдат разбрани чрез огледалото на Уран.

15. ЕЛЕКСИР НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Онова, което са открили учените като безспорен факт, то е, че енергия, сила можем да имаме само по два диаметрално противоположни начина. Всяка сила, всяка енергия идва само от тези два процеса. Първият източник е чрез разпадане, чрез разрушаване на веществото на атома. Вторият източник на сила е така нареченият ядрен синтез или процес на обединяване на атомните ядра. Учителят, много преди учените да стигнат до този извод, е казал: „В природата има два процеса - процес на разпадане, на разрушение, който е човешки метод и процес на обединяване, който е Божествен метод. И двата метода са източници на сила, без която абсолютно нищо не може. Стремежът на всяко същество е да има сила, енергия, за да може да се прояви. Този стремеж не лежи в основата на всичко. Едни от съществата и техните прояви черпят сила от първия метод, от разпадането на веществото. Други в своите прояви черпят сили от втория източник - ядрения синтез или процеса на обединяването - Божествения процес". В един разговор с Учителя, когато стана въпрос за злото, за смъртта, Той каза: „Вие какво мислите? Ангелът на смъртта е много могъщ, много силен". Друг път бяхме на полянката, на която си правехме упражненията. Беше чудно дивен кът, наситен с една възвишена аура, където човек се разтоварваше и си отдъхваше от досадните и натрапчиви ежедневни грижи и тревоги, и се чувствуваше обновен. Сутрин и привечер, когато слънчевите лъчи се плъзнат по зелените гънки на Витоша, полянката заприличваше на някакъв величав и вълшебен смарагд, който човек с ненаситна жажда съзерцаваше. В тишината и чистотата, която тогава тук цареше, се създаваше една чудна мистична обстановка. Учителят често излизаше там и ние не пропущахме случая, когато сме свободни от работа да заговорим с Него по най-различни въпроси. Така и него ден Му казвам: „Вие казвате, че доброто е много, много по-могъщо от злото. Но виждате, на нашата Земя има вещества, има отрови, като например отровата на змиите, от която малка, много малка частица може да простре и да умъртви човека или животното. Така например, изследванията на учените са установили, че един грам сухо вещество от отровата на кобрата /най-отровната намерена досега змия на земята/ може да умъртви около 170 човека или стотина коня. Ние имаме растения, насекоми, риби и доста змии, които могат да събират такова смъртоносно вещество, което е една чудовищна концентрирана разрушителна сила отнемаща живота. Но аз не виждам, продължих по-нататък и не зная да има вещество поне с такава сила, с такава голяма възможност, да има обратното действие - да може на умрелия вече човек да му върне живота". Учителят ме погледна и каза: „Има, има и то с много, много по-големи възможности". Този случай си го спомням. Аз бях на полянката и се изправих и го запитах за тези неща. Той се усмихна и каза: „Да, има. Има вещество с много по-голяма сила, но го нямаме на Земята. Земята не е подготвена да го има това нещо. Това е елексира на живота, той е на небето, в разумния свят". Земята и съществата, които живеят на нея черпят сили предимно от първия метод, от разпадането на веществото, при което се отделят много отрови. Затова тя е наситена с такива отрови и някои от живите форми могат да ги съберат, да ги концентрират в себе си, както правят това змиите. Другият източник на сила и енергия, Божественият метод, метода на групирането на ядрения синтез, не е още познат на Земята. Затова тук още нямаме това вещество, носител на могъщ живот. Това е елексирът на живот, но то не е от Земята и не е на Земята. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Става въпрос за елексира на живота, който всеки го търси. Щом има вещество на разрушение, трябва да има вещество и с обратно действие. Н.Д.: Точно това му казах. В.К.: Учителят казва: „Има, има", но не каза, кое е това вещество? Н.Д.: Не го каза, но останах с убеждението, че нашата Земя не е подготвена, за да може да приеме такова вещество. Нейният еволюционен процес е още много малък. Това може да се очаква на някакво светило населено със същества с велика разумност, както е слънцето например, както въобще са слънцата. Слънцата са седалище на велики разумни същества. Това е от гледище на астрологията. В.К.: Между другото, ако се даде този елексир на живота, това вещество за градеж, хората ще го използват в съвсем друга насока. Н.Д.: Ще злоупотребят с него, ако то дойде на Земята. В.К.: Тука на Земята се използва закона на разрушението. Н.Д.: Именно, точно това. Човешкият род още не е узрял за такива велики и могъщи неща, защото ще ги употреби и за зло. В.К.: И този елексир на живота, ще бъде едно много голямо и силно оръжие, пак насочено срещу човечеството. Н.Д.: Да, разбира се. На един обед, на масите пред салона на Изгрева съм седнал срещу Учителя. Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши. Той взема една круша и ми подаде парче от нея. Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето. След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче. Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава?" Отговорих Му, че не зная. „Първата круша - продължи Той - е взела повече енергия от земята, а втората - повече енергия от Слънцето". В своя живот и човек трябва да търси, да дава предимство на силите, които идват от метода на групирането, от метода на синтеза, от метода на Слънцето - Божествения метод, който изключва отровите от себе си. Тогава ще имаме тела, в които съпротивителната сила ще бъде такава, че болести, старост, смърт ще бъдат изключени. Това се обуславя от мислите, чувствата и действията, в основата на които седи справедливостта и Любовта. В.К.: Елексира на живота къде ще го търсиме? Н.Д.: Ще го търсиме в тези висши прояви, които Слънцето дава, висшата природа. В.К.: Тука, в твоята заключителна част от 4-5 реда, Учителят не случайно казва: „Чисти мисли, чисти чувства, чисти действия". Там вероятно ще бъде разковничето на елексира. Н.Д.: Да, разковничето е там.

14. „СТУДЕН СИ ТИ..." НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Ранно утро, петък, в клас сме. Учителят се обръща към мене и ме пита: „Кажи какво нещо е топлината?" Отговорих - „Съвременната наука казва, че колкото по-бързо трептят частиците на веществото, толкова то има по-голяма топлина". Приветливата усмивка, която грейна на лицето Му, ми подсказа - Една крачка направена към Еверест е нищо, но все пак за да се стигне дотам, тя е необходима, трябва да се направи. Сериозна задача на ученика е да учи, да знае, за да може. Разбрах, че науката с това още нищо не е казала, но една малка крачка е направена към тази велика тайна на природата. Светът, в който живеем е безкраен в своите форми, съдържание и взаимоотношения. Ние хората имаме възможност да проникнем в неговите тайни чрез нашите шест сетива: кожата, езика, носа, ушите, очите и главният мозък. Първите пет органа, възприемат ефекти и ги пращат в мозъка, като само част от тях, повече или по-малко, според развитието на човека, стигат до съзнанието му и с това има представа за възприетото. Другата част отива във необятното хранилище наречено „подсъзнание". Главният мозък обаче, може да приеме без посредничеството на сегашните органи сигнали, имащи най-различен произход: било от света, който ни заобикаля, било от безкрайният извънземен свят - слънца, планети, спътници, комети. Когато тези сигнали стигнат до нашето съзнание, тогава имаме така нареченото ясновидство, телепатия. В повечето случаи те се възприемат от подсъзнанието, откъдето оказват влияние върху проявите и способностите на човека. За тази дейност на мозъка в древността е имало създадени цели науки. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Във връзка с този случай, можа ли да си изясниш какво е топлината? Н.Д.: Не, повече от туй, че е трептение на частици не можах да си изясня и досега. Топлината е трептение, общо взето, движението е признак, колкото по-голямо е движението на дадени частици, толкова разумността в тази част е по-голяма. Така например в астрологията, когато правя хороскопи на дадени хора, аз гледам не само къде е планетата, Слънцето, Луната, но как се движат те - бързо, бавно и т.н. Колкото по- бързо се движи едно небесно тяло, толкова неговото влияние е по-добро и по-силно. В.К.: Учителят те запитва, задава ти въпрос, ти отговаряш, той се усмихва, какво искаше да каже, че още не е тоя отговора. Н.Д.: Все пак е направена една малка крачка към обяснение на това явление - топлина. Зимата на 1928 г. беше особено студена в София. В един от тези студени дни, гледам Учителят леко облечен, беше излязъл пред стаичката си. Стаичката му беше лека, паянтова постройчица, с тънки стени, незащитена от други постройки. Няколко братя, които по това време минавахме, го наобиколихме и естествено заговорихме за студа. Всеки търсеше топлина. Гледам горните крила на единия от прозорците бяха отворени. С почуда се загледах в тези отворени крила и си мислех, защо пък и на този студ Учителят е отворил крилата на прозореца, не беше по време, когато може да се отваря за проветряване. Учителят разбра моята мисъл, обърна се към мене и ми каза: „Аз поставям крилата да са отворени под такъв ъгъл, че студа като влиза в стаята ми да става на топлина". Той беше използвал някои свойства на пасивното естество. В.К.: Успя ли да схванеш нещата и да си обясниш? Н.Д.: Не, не можах, беше студен зимен ден на 1928 г., много студено и гледам горните крила на прозорците отворени. Не можах да го запитам какво що, по-нататък как става това с ъглите на отворените прозорци. Старите българи, без да разбират, но по някакъв вътрешен път и от опит, много добре са използвали това свойство на студа и контакт с топлината да се отделя енергия: когато някой се разболее те го заливали със студена вода. Също при разтриването на болни със спирт имаме процес на контакт - студ с топлина - известно е на всички, че носи големи облекчения. При един случай на значително неразположение, една бърза хладна баня ме върна към нормално здраве. Разбира се, това трябва да става внимателно и добре дозирано. Установено е също и съществуването на активни силови полета, наричани от учените „Морета на Дирак". Учителят преди това, отдавна беше казал: „За да се отиде до слънцето има пътища. Този, който иска да отиде, трябва да знае тези пътища". За да се измине този път от сто и петдесет милиона километра, трябва сила. Законите, както за триизмерният, понятния за нас свят, така и за световете в по-друго състояние, имат общи линии. За придвижването, на което и да било състояние на веществото, е необходима сила, трябва да я вземем отнякъде, /което е по-лесното/ или да разпаднем веществото. Космичните и слънчевите лъчи, които са зърна от по-висше измерение, взимат сила за своето движение от тези силови морета, но, ако те минат през полета с разредени сили, то и скоростта и силата им се намалява. Скоростта на светлината и на космичните лъчи не трябва да се приема като една постоянна величина. За да се стигне до слънцето, трябва да се мине през силово поле. В.К.: Задавали ли сте въпроси на Учителя, човек как може да стигне до Слънцето. Чувал съм, чел съм от беседите на Учителя, че човек трябва да знае как да излезе от тялото си и накъде да тръгне. Учителят е правил опити с приятели да ги измъкне от тялото им и да пътува с тях. Някои са пътували с него, а някои не са били, са се уплашили. Какво знаеш по този въпрос? Н.Д.: Той е казал, че трябва да знае пътя. Тези пътища аз ги обяснявам с това, че силовите полета, които слънцето изпраща не са хомогенни, не са еднородни в атмосферата около земята, а са на потоци с по-голяма или по-малка сила. И ако човек знае тези потоци, той може да влезе в този поток където силата е по-голяма и може да отиде на Слънцето. В.К.: Не с физическото си тяло?. Н.Д.: Не, разбира се. Не става въпрос за физическото тяло, а трябва със звездното тяло. Учителят ни даде песен, която е първа по рода си: възхвала, ода на студа - „Студът всичко дава". Светът на микрокосмоса ни дава интересна картина за това, какво и как студа дава. Ние вече видяхме как при охлаждане на едно тяло се отделят фотони и кванти енергия, а може би и нещо друго. Когато човек има гореща вода, която Учителя тъй много препоръчва и на здрави, и на болни, приемайки я в нашия организъм тя се охлажда, при който процес се отделят частиците светлина и зърна енергия, фотони и кванти енергия. При свиването орбитите на електроните, ще трябва да приемем, че не се отделя само светлина и енергия, но и друго „всичко", както казва песента. В.К.: Тази песен, ти присъствували когато я даваха? Н.Д.: Аз не си спомням когато я даваха. Обаче от науката е известно, че при студа имаме едно свиване на електронните полета, защото те се движат в известни сфери, както е протона в централното ядро на атома и при известни случаи, при студ се прибират по-навътре, при топлина отиват в други полета. Сега при тази промяна се отделя енергия и затуй при студ тези електрони минават в по- вътрешни полета и отделят сили, и затуй студът дава сила. В.К.: Затова и Учителят дава песента „Студът всичко дава". Н.Д.: Затова и Учителят в поменатата песен казва: „Студът е добрият слуга, що любов го вдъхновява. За мнозина това е чудо, но това го знаят и дъждовните капки". Ето една изключителна заслуга на студа. „Студът носи чистота". Там, където имаме сили и движение, имаме разпадане на вещество. При това разпадане, имаме освен сили, още и отделяне на отрови. Там, където има покой - няма разпадане, няма отрови. Студът е място на покой, на чистотата. Учените са намерили, че в силно охладеното вещество, където има един относителен покой, може много по-добре да се изучава света на елементарните частици - най-великата лаборатория на Битието. Лаборатория, от която ще получим най-големите тайни на природата. Страданията, които са аналогични на студа, дават на човека много по- голяма възможност да разбере Бога. „Студен си ти, но ни избавяш от мраза". От всички тела на нашата планета, водата при охлаждане прави щастливо изключение. При охлаждане тя изкристализирва, приема една гъбеста структура, повишава своя обем, обръща се на скреж, сняг, лед, които са много по-леки от самата вода. Каква велика мъдрост, каква разумност в природата. Само това да види човек, достатъчно е да разбере величието на Бога. Какво би станало, ако и водата се беше подчинила на общия закон да намалява своя обем при охлаждането, леда да ставаше по-тежък от водата? Океаните биха се запълнили с ледове. И тогава? - Бихме се сковали от мраз. А студеният сняг, който запазва растенията от мраза? - „Студът ни избавя от мраза". В.К.: Разглеждаме въпроса за студа, за пасивното състояние на материята. Н.Д.: Да, студът специално тука се използва от водата, която едно от чудесата на нашата планета се използва в тоз смисъл, че тя има най-голяма плътност при плюс четири градуса, значи при плюс четири градуса тя потъва, това са добри условия за развитието на живота. В.К.: Ти даваш тук добра аналогия, че студът са страданията. Н.Д.: Да, студът са страданията, защото страданията стягат човека и при туй стягане се отделя съпротивителна сила, която укрепва човешкия организъм и го прави способен да понася по-тежките тежести и грижи на живота, по-голяма устойчивост му дава. В.К.: Във връзка с този случай, аз си спомням нещо друго. През последните дни на Учителя, един от братята, който е присъствувал там, задава въпрос на Учителя, направо изплакал: „Учителю, на кого ни оставяш?" Учителят казал: „Оставям ви най-великият Учител във вселената? Той пита: „Кой Учител? Той казва: „Страданието". Значи при страданието човек отделя енергия, съпротивителни сили. Н.Д.: Да, отделя енергия, която прави човека крепък за преодоляване на трудностите тъй необходими за еволюцията на човека. Велик Учител е страданието. В.К.: Поставяме го този въпрос на съвсем научна основа. Н.Д.: Да, на научна основа. И хора, които имат съвпад на Слънцето със Сатурн при своето раждане, отначало страдат, хилави са, болни са, обаче тази болест и тази сила полека-полека укрепва организма, и тези хора след като минат 20 години стават крайно крепки и издръжливи на всякакви неблагоприятни условия. Това по астрологичен път съм ги установил. В.К.: Аз имам съвпад Слънце Със Сатурн в трети дом, в Овен. Н.Д.: Е, това е то. Отначало, може би си боледувал, обаче създава голяма устойчивост, крепкост, енергия да противостои тоз човек на всички неблагоприятни условия и дава дълъг живот. В.К.: Съвпад на Слънце със Сатурн в Овен. Н.Д.: Още повече усилва, защото Сатурн активизира Овена. В.К.: А в трети дом? Н.Д.: В трети дом показва, че в твоята професия ще срещнеш известни съпротивления, които съпротивления също ще допринесат за укрепване както на интелекта, така и на самия организъм, на твойта психика да устояваш на всички неблагоприятни условия. В.К.: Да, добре. Дано стане така както го казваш. От твоите уста в Божийте уши. Амин.

13. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: И създаде Бог човека по образ свой - малкият бог - човека. Командният център на цялата човешка дейност е неговия мозък, това е най-голямото чудо на планетата Земя. Човешкият мозък е най- висшата организирана материя на Земята. Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една нива край река от едната страна и път от другата. Ред години я засявали с разни култури, но все нищо не ставало. Някой път суша, друг път киша или град, много пъти реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне. Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази нива, ще бъде за Учителя и Братството. И каква била тяхната изненада? През тази година нивата дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали. Връзката, направена от тези братя с онези велики разумни същества проводници на тези сили, разчистили пътя за тяхното по-безпрепятствено проявление. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Помниш ли ги тези хора, кои бяха? Н.Д.: Нищо не мога да си спомня за този случай. Знам, помня, че са ми го казвали, но не мога да си спомня. В.К.: Аз съм срещал и други такива случаи, когато решат нещо да дадат на Бога, изведнъж вече има друг ход. Н.Д.: В човека този контакт с тези велики Божествени принципи се осъществява от качеството и количеството на сивото вещество в мозъка му. Колкото това качество е по-високо и количеството хармонично и съразмерно, толкова човек е с по-голяма интелигентност и по-голяма култура. В.К.: В природата виждаме, че този закон действува по същия начин. Н.Д.: Да постигне човек възможността да доведе своите умствени способности, дейността на своите мозъчни центрове до една пълна хармония, е най-голямата и най- сериозната задача на човека. Учителят често е говорил за тази необходимост, за тази първа задача на ученика. Човек, достигнал до това положение има вече чист и тесен контакт с трите Божествени принципа: Живот, Любов и Светлина!

12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: В четирите евангелия, с които сега разполагаме за живота на Христа от 13 годишната му възраст, когато Той е в Ерусалимския храм пред книжниците и фарисеите - първосвещениците в спор с тях, е дадена една прекрасна сцена. И за 33 му година, когато Христос е вече проповедник, носител на едно велико учение. За този именно период между тях от около 20 години нищо не е казано в тях. За този период от живота на Христа не се среща в никой летопис нещо записано или някой да казва нещо. За този период Учителят казва, че Христос е бил в братството на Есеите. От този факт, че Христос е прекарал цели 20 години и то през годините, когато човек може най-добре да учи, логично е да се приеме, че братството на Есеите не ще да е било само идейно общество, но една велика школа за изучаване на законите на тайните на природата, за което от по-долу казаните от Йосиф Флавий думи ще се подразбира. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Откъде си го чул, че Учителят е казал, че Христос е бил в братството на Есеите? Н.Д.: Не мога да ти кажа дали на беседа или в частен разговор. Останало ми е в съзнанието, че той е бил в братството на есеите. За братството на есеите аз съм писал цяла статия. То е основано от пророк Исайя още в 846 г., когато персийците са искали да завладеят Ерусалим. Описал съм там как той спасява Ерусалим. Това нещо не мога да си спомня, предполагам, че е в разговор. Но съм сигурен, че е от Учителя дадено и казано. Едно от най-светлите общества, оставило следа в историята на човека е братството на Есеите. От документи, останали от това общество се съди, че това братство е съществувало 600 години преди Христа. Следи от него се виждат до 70 години след Христа. За неговото съществуване и за неговото естество съдим първо по данните които са оставени от единствения историк по времето на Христа - Йосиф Флавий, живял в Ерусалим. Второто е по един документ намерен в една пещера край Мъртво море през 1947 г. и най-после по изказването на Учителя. Йосиф Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм. Бил е много богат, имал е имение и е получавал добра пенсия от римската държава, която по онова време е владеела Юдея и земите на Средния изток. Римляните са имали голямо умение във владеенето на поробените народи. Те са избирали по-изтъкнатите членове на поробените народи, давали са им известни облаги за да им бъдат в услуга, за по-лесно използуване и държане в покорство поробения народ, както и да донасят на централната власт за проявените недоволства и смутове, ако се проявят в народа. За такива навярно услуги Йосиф Флавий е получавал от римската държава пенсия. От всичко това се разбира, че той добре пазил личните си интереси и им е дал значително внимание, за да бъдат тъй добре защитени. Независимо от това си качество по това, което е написал по онова време, може ясно да се разбере, че той е бил много интелигентен, обективен в преценките си за онова, което му е направило впечатление и е намерил за необходимо да го запише. Някои от членовете на Братството - продължава по-нататък Флавий отричали брака, други го допущали за продължение на рода. Странствували. Есеите не носели провизии, а разчитали на гостоприемството на местните братства. Това последното ни дава да разберем, че братята есеи са общували помежду си, като са поддържали по-крепки връзки. Да общуват хората помежду си, това е един много важен елемент за да имаме едно добро общество. Така се създава обмяна между членовете, а тази обмяна поддържа братско чувство между тях. „Те не давали никаква клетва - продължава по-нататък - освен една задължителна за всички. Тази клетва е била при приемането им в братството, която ги задължавала да бъдат благочестиви към Господа, към Бога, да бъдат справедливи и истинни към хората, да ненавиждат злото, да подпомагат праведните, да пазят тайните на братството". Това последното е много знаменателно. За какви тайни може да става въпрос? Ние трябва да знаем, че в онова време знанието, в широк смисъл на думата, не е било така достъпно за всички, както сега. Тогава знанието не се изнасяло на показ. Учителите са предавали своите знания само на подбрани от тях хора - ученици и те са били задължени да пазят това, което учат в тайна. За тези именно тайни говори историята, че трябвало да я пазят от онези, които постъпвали в братството на Есеите. От всичко това трябва да се извади категоричен извод, че в братството на Есеите е имало и много сериозни школи за изучаване на великите тайни на природата. Там учениците са получавали солидна подготовка да могат да боравят със силите и тайните закони. В тези именно школи и Христос трябва да е прекарал през тези 20 години. Учителят поставя като една основна задача в нашия живот и това, че всеки трябва да научи по един занаят. Да умееш да направиш нещо полезно за другите е качество, което прави човека способен, независим и разумният свят ще бъде много улеснен да ти помогне при нужда. В.К.: Във връзка с тоя случай, аз съм чувал много неща, че навремето още в първите години Учителят е казал: „Всеки от вас да има един занаят", при затруднение да си изкарва хляба. Н.Д.: По-скоро да бъдем свободни. В.К.: Но има един друг случай тук. В онова време младите завършват, те не искат да си упражняват професията, захвърлиха си дипломите и започнаха да работят занаяти. Какво е твоето мнение, ти си ги проверил, знаеш ги, правилно ли беше или неправилно? Н.Д.: В онези времена, човек да намери работа, особено чиновническа, беше изключително трудна задача, аз имам опит в тази област. Едно време през зимата работех при един габровски фабрикант и на първи януари за новогодишен подарък той ме изпъди. Каза ми „Повече няма да работиш при нас". Цели два месеца Николай тичаше да търси работа. По едно време един наш съмишленик, много влиятелен в общината каза: „Николай, бъди спокоен ще ти помогна да си намериш работа". Подадох молба. По едно време седя на вратата и чакам някакъв отговор и минава брата на Любомир Лулчев - Андро Лулчев и ми казва: „Какво правиш тука?" - Казвам: Тъй, тъй, тука имало една служба, вакантна в общината, подал съм молба и чакам да видя резултат. А той казва: „Николай, Николай за тази служба има 1500 молби". Вярно е, че аз взех тази работа. И сега при туй положение, ако аз имах един занаят под ръка, аз нямаше да изпадна в туй положение, да тичам два месеца да търся работа и после като влезеш там като чиновник трябва да угодничиш на тоз, на онзи, да прекършваш съвестта си, както е и сега. Затуй Учителят ни посъветва „Вие учете, свършете университета, но научете един занаят за да бъдете свободни". В.К.: Защото аз някак си, моето мнение е, все не одобрявах този начин, захвърлили си дипломите и всеки отива да работи физическа работа. Н.Д.: В случая Учителят казваше, настояваше, завършете, да имате дипломите, но да имате един занаят, не непременно да се хвърляте в занаята, в тоз смисъл, неправилно е разбрано, а за всеки случай, ако се намерите в неудобно положение, както аз бях, ще си хвана занаята и няма да остана в такоз трагично положение да ходя два месеца да моля, дето се казва и боклуците да чистя. Та в този смисъл, да имаме една възможност, а не да захвърлим дипломите, Учителят не е казал такова нещо. В.К.: Защото аз заварих възрастните приятели, които бяха завършили и си бяха захвърлили дипломите. Н.Д.: Вече, какво са направили, това си е тяхна работа, обаче не е правото да се смята да си захвърлим дипломите и непременно да работим занаят. Занаята, просто е една опора, една сигурност, в случай че останеш в тежко положение както бях аз. В.К.: Твоят пример е точен и удачен и е точно, и на място. Н.Д.: Да, привеждам го, защото аз съм го преживял. Преживях трагедията, както бях без работа, без занаят и да ходя да моля, да клеча там пред 1500 души, добре че този брат помогна, каза там на началника и работата се оправи. По-нататък Йосиф Флавий продължава: „Те спазвали еврейските закони, четели молитви преди изгрев слънце". Какво дълбоко значение са давали за влиянието на първите слънчеви лъчи. И първите християни са излизали в ранно утро да посрещат слънцето, като са пеели химни. Това много ясно е изразено в сведенията, които са давали доносниците на римските управници, когато са донасяли за християните. В един обвинителен акт оставен от онова време, се казва, че най-ярък белег за християнството е било това, че те призори са излизали да посрещат слънцето и пеели химни. Дословно е записано: „Те излизат призори и пеят химни за Христа". Сегашните хора познават три състояние на материята - твърдо, течно и въздухообразно. Учителят казва, че има и други състояния на материята. Четвъртото е, казва той, светлинно състояние на материята. Какво нещо е светлината? Науката едва сега напипва, но не е още усвоено. И какво е това влияние на светлината, това четвърто състояние на материята. Как тя действува със своите качества на човека, това добре са разбирали братята есеи и първите християни, а ние тепърва ще учим. Есеите са вярвали в закона на вечното възнаграждаване и наказание - закона за кармата, както го наричат индусите. Ти си свободен да направиш всичко, каквото искаш, но и с тебе ще правят това, което не искаш - не си свободен от последствията на постъпките си. То е законът за възмездието, както казва Учителя. Изгревът на слънцето, първите му лъчи внасят едно велико богатство в човека, което той още не може да оцени. И при залеза е същото, но Учителят казва, че изгревът е по-добър. Светлината е четвъртото състояние на материята. В.К.: Искам да те питам нещо. Ти каза, че изгрева на слънцето и това, което казва Учителя в беседите, и чакането на изгрева се подчинява на един закон. Н.Д.: Изгревът на слънцето се подчинява на закона на Християн Доплер, един от най- гениалните хора, който в 1844 г. изнесе закона за движенията в механиката. Този закон гласи: Ако едно тяло, което е източник на сили се приближава към теб, тези сили се увеличават, тяхното действие се усилва, ако един източник на сили се отдалечава, то силата от източника се намалява. При изгрева на слънцето, ние отиваме към него. Както Земята се върти, ние се приближаваме към слънцето и съгласно принципа на Доплер, ние можем да приемем много по-силно влияние на слънцето, отколкото при залез, когато то залязва, пак приемаме сили, но са по-слаби отколкото, когато е при изгрев. В.К.: Туй нещо есеите са го знаели? Н.Д.: Всички велики посветени са го знаели, обаче не са го изразили като закон, както Доплер го е направил, защото той е бил гениален учен, но са знаели и са го прилагали този закон. В.К.: Значи светлината, това е четвъртото състояние на материята? Н.Д.: Да, светлината - четвъртото състояние на веществото. Аз исках да обясня по един научен път защо отиваме да посрещаме слънцето. Заради определеният закон изнесен от Доплер - закон за вълнообразните движения. Сегашното развитие на хората, особено по-младите с добре поставен интелект, не можеш да им обясняваш нещата, за посрещане изгрева на слънцето, а това е много хубаво, много полезно, много Божествено, много духовно. Трябва да му го обясниш със закон даден от някой гениален, учен човек. Затуй, аз написах тази работа за ползата от отиването да посрещаме слънцето със закона на Доплер. Най-вероятно е да приемем, че името им произлиза от това на пророк Исайя, който наистина е живял 10-15 век преди Христа и който се приема като един от най-видните мъдреци на дълбоката древност. По всяка вероятност той е основател на това братство. В Библията, в книгата на пророк Исайя намираме в глава 11: 1-2 следното: „И ще израстне пръчка из пъна Иесеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх Господен". За самия Христос Флавий казва: „Христос е проповедник, който говори мъдри неща".

11. „ЕЛ" - ЕЗИКА НА МАЙТЕ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: През тази година - 1964 се навършват 100 години откак Учителят дойде на Земята. Защо точно сега, ще преведа една случка, която ще хвърли светлина по този въпрос. Преди години, Учителят държеше своите беседи в един салон, който братството беше построило на ул. „Оборище" №14. Доколкото си спомням, беседите започваха от 8 часа вечерта, в сряда и петък. Тогава вече бяхме откупили и взели местата на Изгрева. Обстановката край него беше чудно приветлива. Наоколо имаше ниви и ливади. Чувстваше се една приятна, мистична тишина. Градският шум, ежедневните, дребни грижи бяха далеч оттук. На Изгрева тогава бяха построени само две-три барачки. В една от тия барачки Живееха един брат с жена си - д-р Иван Жеков и Юрданка Жекова. Сутринта, в една сряда, Учителят бил на Изгрева. Сестрата се доближила до Него и Му казала, че вечерта не ще може да дойде в града на беседа, защото нямало кой да пази барачката й. „Елате на беседа", казал Учителя - „Ние ще пратим един ангел да пази къщичката ви". Сестрата се зарадвала, че ще иде на беседа и че ангел ще пази къщичката й. Като наближило времето да тръгне за беседа, тя започнала да попоглежда към небето за ангела. В това време до нея се доближава едно голямо, рунтаво куче, върти опашка и не се отделяло от нея. Тя го нахранила, взела една връв и го завързала за бараката. Разбрала, че това ще е ангела и спокойна си отишла на беседа. Вечерта към 11 часа тя се прибира на Изгрева. Гледа, пред къщичката си Учителя. Като Го видяла, ахнала от почуда: „Учителю, толкова късно сте дошли на Изгрева?" - „Дойдох да проверя, как нашият пратеник е изпълнил задачата си", усмихнато й отговорил Учителя, поглеждайки кучето. Както се разбрало по-късно, кучето не дало човек да припари край барачката. „Всяко същество, което изпълнява волята Божия, за даден момент е ангел" - казва Учителя. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Фактически Учителят изпраща някой от невидимия свят и той влиза в кучето и то пази, съществото което е в кучето. Н.Д.: Да, да. Събитията, които станаха през тия сто години и които има да стават показват изключителната важност на времето. Учителят трябваше да дойде да провери позициите на решителната битка. Събитията, които стават между нас са само една малка проекция от онази гигантска борба, която става между злото и доброто. В един разговор със сестра Паша Теодорова, към края на своето земно съществувание, когато събитията бяха взели един по-напрегнат характер, Учителят казал: „Виждате ли всичкият този хаос, аз го създадох и аз ще го оправя". Каква е сега нашата задача? Ще приведа още една случка. Един горещ летен ден се прибирам вкъщи. Гледам, в един леген с вода, една оса се дави. Вземам една клечица и й подавам да излезе по нея. Но като излизаше от водата тя ме ужили. След малко почнаха сърбежи и се явиха петна по цялото ми тяло. Не можах повече да стоя на краката си и полегнах. Близките ми веднага отидоха при Учителя. Аз се и поизплаших, защото наскоро бях чул, че един владика умрял от ухапването на пчела. Учителят препоръчал да ми се даде топла вода и ще ми мине. Разбира се, аз веднага приложих това и след известно време се успокоих и отидох към полянката дето правим гимнастически упражнения. Учителят беше там. Щом ме видя, усмихна се и се приближи до мене, като ми каза: „Знаеш ли, какво значи всичко това?" Отговорих: „Не зная". - „Не давай път на злото?" И ние всички, най-добре ще подпомогнем Великите братя в битката за доброто, като не даваме път на злото в себе си, като заменим лъжата с истината, злото и омразата с любовта, а насилието със свободата. Учителят често употребяваше думи, пък и имаме и песни с текст, думите на които са странни, не само за новите, но и за старите езици. Той не ги превеждаше. Всякога, когато ги е произнасял, имал съм странното чувство, че ги произнася с една тиха скръб по едно велико минало. Един от йероглифите на древните паметници има вид на планински върхове, от които излизат лъчи. Произнася се „ЕЛ", а се превежда като огън, като се има предвид, че огъня и топли и свети. И слънчевият лъч е със същите качества. Ние по-скоро ще приемем, че с „ЕЛ" са означавали лъчистото състояние на материята, тъй като и самият йероглиф е имал лъчи, а йероглифите всякога са подсказвали за своето значение. Например песните: „Махар Бену", „Венир Бенир", „Фир, Фюр, Фен". Между тези думи казани от Него, се среща и частичката „ЕЛ": „Ел-Ша- Дай", „Ел-Бур" и т.н. Тези думи явно са съществителни. Имал съм случай да разбера от Учителя, че на езика, на онези висши същества, когато слагат име на нещо, то това име определя качествата и службата на този предмет или на това същество, на което е дадено. От всичко това, не е мъчно да се извади извода, че тези думи и текстове на песните, на тези пълни с мистика песни, са от езика на онова велико общество, което е било на Земята - на Атлантида, първата раса. Когато гръцкият учен и философ - Солон е бил при египетския жрец, който му е разправял за Атлантида, между другото му е казал: „Вие сте деца, в сравнение с онези, които бяха преди вас". Тези разумни представители на човешкия род са разбирали много добре законите на ненасилието в живота. Учителят често казваше, че най-малкото насилие в една работа и тя е обречена на смърт, на гибел. Ето затова те не са си послужили със сила, с насилие срещу тези пристъпи на злото, а и не са могли да ги убедят, че този път на злото ще ги доведе до гибел, както и станало. Това е историята за потапянето на Атлантида, когато Учителят ми каза: „Ние изгубихме сражението тогава, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Черната ложа, но сега ще победим. Два пъти ние грешка не правим". Тогава голяма част от хората с по-ниско ниво на развитие са убивали високото интелигентни хора. Но след потапянето на Атлантида те са избягали и са взели със себе си високата си култура. Естествено е, да се запитаме, защо това висше общество не е намерило начин да се наложи над тези пристъпи на злото. Вярно е, че ако ние вържем един престъпник, той няма да прави зло, но това не значи, че злото е ликвидирано в този човек. Ако той се намери при свобода и условия, пак ще се прояви такъв, какъвто си е. Значи, по този начин нищо не се постига. За да се излекува от този подтик човек да прави зло, той трябва да бъде убеден, че правенето на зло е гибелно, както за другите, така и за самия него, че само в доброто е истинския живот. В.К.: Сега, искам да попитам друго нещо. Това е поредицата „ЕЛ" - езика на майте. Какво точно означава „ЕЛ"?. Н.Д.: Не мога да ти кажа какво. В.К.: Това нещо е писано 1964 г. Тази опитност с Юрданка Жекова и кучето, и че невидимия свят изпраща своите помагачи по съвсем други пътища, и ги вкарва в дадена форма. Другият случай с осата, когато човек не трябва да дава път на злото. Тези два примера, които ти ги даваш са пътищата на едната и на другата школа, които използват физическата форма. Какво е твоето заключение от тази поредица? Н.Д.: От всичкото туй е, че разумният свят, когато иска да направи едно добро на човека, както е случая с Юрданка Жекова, тя намира начин да го направи по един такъв метод, по който ние често пъти не можем да разумеем. Той праща едно куче. Тя очаква, че някакъв ангел ще дойде от небето, а праща куче. Значи в туй трябва да се убедим, че възможностите на този разумен свят са безкрайни. В.К.: И онази, оса, която те ужилва. Н.Д.: И онази оса по същия начин. Злото пък намира начин да изпрати едно същество със своята отрова да ме ужили и аз съвсем неочаквано, жълти петна се появиха по мен, престанах да мога да седя прав и легнах. В.К.: Има много хора, които са починали от ужилване на оса. И Учителят какво каза: „Не давай път на злото". Н.Д.: Кой знае каква ли беше тази оса, която бяха я изпратили да ме умори. Прескочих премеждието. А Учителят се усмихна и каза: „Не давай път на злото". Ето това е.

10. НАЙ-МАЛКИЯТ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: В 1944 г. малко след девети септември Учителят беше още в Мърчаево. Един слънчев, приятен, неделен ден, отидох там, имаше и други приятели. В обществото на Учителя всякога имаше едно оживление, беше приятно, имаше живот. Следобед сестра Юрданка Жекова, която винаги държеше връзка с него, ми каза: „Учителят като че ли иска да отиде на Изгрева". По това време в София, след бомбардировките имаше печален вид града, голямо оживление, много хора, движението на трамваите беше особено претоварено, още повече, че днес е неделя и то следобед. Как ще го блъскаме в това движение и тази навалица до София, и от там през целия град до Изгрева, си мислех аз. И реших в себе си да пратя по-малкия си брат Стефан, който също беше тук в селата, да отиде в Княжево или даже в София, да намери и доведе една лека кола, с която да Го заведем до Изгрева. Пари у себе си имах, за заплащане на колата, тъй че пречка нямаше за да се осъществи тази моя идея. Но все пак трябваше да се уверя, дали наистина ще иска Той да отиде, тъй като казаното ми от сестрата не беше категорично. Отидох при Учителя и го запитах дали днес ще иска да отиде на Изгрева. Той така ми отговори, че аз не разбрах ще отиде ли или не. Трябваше отвътре в мен да дойде решението Му. Почувствувах само, че не трябва да питам повторно и да настоявам за обяснения. Не разбрах, дали да изпратя малкия си брат да доведе кола за Него. Излезнах си от стаята Му и седнах на двора на пейката пред масата, където се хранехме, като реших да чакам, за да мога да го придружа, ако тръгне. Не след много Учителят приготвен излезна и тръгна, тръгнах и аз с него, да го придружавам, тръгнаха и някои други приятели. Из пътя бях до него от Мърчаево до село Владая вървяхме пешком, исках да го заговоря, за положението. Разговорът не вървеше, беше нещо погълнат в себе си нямаше разположение да говори, мълчахме и ний всичките. Аз се безпокоях за начина, по който ще трябва да минем през разрушения град и навалицата по трамваите, за да стигнем до Изгрева. Така стигнахме до с. Владая, а оттам имаше рейс до Княжево. Когато рейса дойде накачиха се всички, последен Учителя и аз след него. Покачи се Той и така се сви на едно местенце на последната седалка, като че ли искаше въобще да не заеме, ако е възможно никакво място. От всички движения, които Той направи, за да се прибере, за да може колкото се може по-малко място да заеме и в цялата му осанка видях олицетворената му скромност. Изразът на най-малкият, най- незначителният! Имах пред себе си един изваян в най-красиви черти образ на скромността, която никъде не бях видял! В Княжево, един любезен шофьор, който чакаше пред колата си, улесни нашето отиване на Изгрева. Аз си въздъхнах с облекчение. Но интересно нещо - щом се качихме, нещо почна отвътре да ме пита, имаш ли пари за колата, и докато не бръкнах в джоба си и не извадих парите да ги видя, тази мисъл не ме остави. Бях до шофьора, обърнах се и се усмихнах на втория урок, който днес получих - че макар и да се знаят нещата, те трябва да се проверяват, защото може случайно да съм загубил парите или да съм ги забравил. Както за този случай, така и за всички, които се отнасяха за Него, Учителят избираше най-безшумният, най-скромният, най-опростеният и естествен метод за постигане на поставените задачи, а това е присъщо на най-великите. НАЙ-МАЛКИЯТ! Аз съм най-малкият брат, е казал някога, когато са се интересували от Него. Един ден бях в братската градина на Изгрева, помагах нещо на бай Ради - симпатичния наш брат, който беше отдал живота си в грижа по тази братска градина. Гледам, че Учителят идва по пътеката, която минава край нея и гледаше към мен. Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при него, видях, че беше нещо много измъчен. „Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони". Беше по време когато имаше много ограничения и закончета в стопанския живот. „Изпълнявай ги" - повтори Той, с тих умолителен бащински тон. Изненадах се, стана ми някак си неудобно, засрамих се, че се стига дотам, че Учителя да ме съветва да не допусна това в стопанската ми дейност. Трепнах, защото току-що бях минал през много сериозен път и само Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да му създавам, такива грижи около мен и то за какво, за някакви чисто материални неща, почувствувах се като един неуморим палавник. „Пак ли ще мина по такъв път", изстенах аз. „А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той. В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътствуваше, не взех под внимание това, което каза. Десет години по- късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и за всяка крачка, и беше проправил този път да мине тя възможно най-безболезнено. Тъй лъчите на най-малкия проникваха дълбоко, дълбоко през цялата човешка душа, тъй както тези най-малките идващи от слънцето, пратеници от великите братя там. А това да се проникне изцяло в една човешка душа е по-мъчно, отколкото през цялата наша земя. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Това е темата за най-малкия? Н.Д.: Да, говоря за най-малките, както за Учителя, така и за елементарните частици, които минават навсякъде и проникват във всичко. В.К.: Ти даваш този пример за скромността на Учителя, за тази смиреност, че заема най-малката форма и най-малкото място. Н.Д.: Да, той така миличко се сви, седна на мястото, присви си краката, ръцете си сложи тъй, като че ли искаше да каже дали да не мога въобще да заема място. Много силно впечатление ми направи, щото той седна и аз след него - бях прав до него. В.К.: На мен ми е направило впечатление, в беседите, в които съм чел, Учителят винаги говори за скромността, че човек трябва да заеме последното място, ако искаш да бъдеш ръководител трябва да заемеш последното място, т.е. Божественото работи с най-малките елементи с най-малките числа на нещата, с най-малкото работи и тука виждаме едно потвърждение в живота му. И това, което е най-важното, че най-малкото, Божественото, което се изразява в най-малкото, Учителят тука е присъствувал, той вече вижда и проникват тези елементарни частици, най-трудно проникват в човешкия живот. Какво е твоето впечатление от тази тема - За най-малкото, за най- великото и най-великото, което се побира в най-малкото. Н.Д.: Най-малкото е най-велико. Тези елементарни частици, наречени от учените хората „неутрино" те са именно най-великото и аз приемам, че на самото слънце има седем йерархии, които праща своите елементарни частици - червено, жълто, оранжево и т.н. Това са седем йерархии, които са способни да пратят елементарни частици за да проникнат в нашата Земя и да подкрепят и създават живота. Но, ето тук има една по-висша йерархия, която над тези седем йерархии, която създава „неутриното", което е способно абсолютно без всякаква пречка да проникне навсякъде. Именно тук е моята мисъл за най-голямо и за най-малкото. Най-малкото фактически е най-велико, най-голямо. Това е идеята, която има в тази статия. Изключително Божествена проява. В.К.: Тази Божествена проява, която обединява микрокосмоса, макрокосмоса и мегакосмоса? Н.Д.: Да, създава всички други космоси. В.К.: И Учителят боравеше с тези неща?. Н.Д.: Да, боравеше с другите светове, защото те са продукт на този микрокосмос. В.К.: Тези твои опитности са ценни. Поради няколко съображения: имаме Словото, което е дадено, законите са дадени, но друго е да са дадени законите, друго е човек да запита това нещо било ли е, може ли да стане, как ще стане. Единствено го намираме в тези опитности, които ти имаш с Учителя. Учителят не случайно на много места казва: „Гледайте мен и прилагайте. Учете се от мен, гледайте и прилагайте". Тази връзка между Божественото, което обединява микрокосмоса, макрокосмоса и т.н. и тези неща, които ти развиваш е невероятна и реална. Затова, аз смятам, че тези неща, които ти си написал преди 20-30 години, когато ги четох преди 10 години, казвам: „Дано доживееме това време, когато Николай да го накараме пак да прегледаме спомените и да ги разработиш по този начин, по-подробно както в момента ги разглеждаме. Н.Д.: Да ги разработя и допълня. В.К.: И да дадеш по-добре тази обединителна нишка, която в момента ние разглеждаме, защото както са дадени така са малко отделно. Тука опитността с Учителя я даваш като потвърждение за твоята теза, това е добре, понеже ти пишеш статии на различни теми. Но искам да направиш обединителната нишка, да го разшириш и да бъде едно неразривно цяло и впоследствие това да бъде другата част от твоето творчество, което искам да го довършиш.

9. РЕД И БЕЗРЕДИЕ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Един ден отивам на Изгрева и се насочвам към току-що направената стаичка на Учителя, която още не беше измазана отвън. Беше летен ден. На мястото пред стаичката имаше построени палатки на наши братя и сестри. Мисля, че беше малко преди почване на събора. Учителят излезе от стаичката си, дойде при мене и ми каза: „Ела да разчертаем местата, за да се построят палатките в ред". По природа съм импулсивен и готов всякога за инициатива и затова без да чакам Учителя да каже в какъв ред да се построят палатките, за да разчертаем мястото, почнах да обяснявам как най-добре ще трябва да стане това. Учителят ме погледна и каза: „Какви ти са съображенията за този ред, който предлагаш?" - Казах Му своите съображения. Израз на съгласие грейна на лицето Му и ние почнахме разчертаването. Колко важен урок ми даде Учителя! В порядъка има всякога мисъл, има идеи, има съображения, има закономерности. Във вселената има светове на безредие и светове на порядък. Задачата на разумните същества е от безпорядъка да създават светове на порядък, светове на закономерност. Учителят казва: Когато влезете в едно разумно общество, в обществото на великите братя, вие ще бъдете оценени според идеите, съображенията, закономерностите, които ще представите за разрешаването на един безпорядък". Въпросът за реда и безредието в природата е особено важен. Там най-ярко се вижда, най-ярко проличава йерархията на Боговете, силата на тяхната мисъл, величието на техните идеи и дълбочината на техните съображения. И за това колкото едно същество е по-разумно, може да внесе в безпорядъка по-съвършен порядък, защото носи по-могъща мисъл, по-велики идеи, по-дълбоки съображения. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: На този събор палатките бяха разхвърлени? Н.Д.: Това беше през 1926 г. Първата година, когато Учителят нареди събора да бъде в София. На бърза ръка направиха на Учителя една стаичка, не беше още измазана и Той се засели там през съборните дни. Братята, които бяха от провинцията и ръководителите - старейшините братя, наредиха те да си построят палатките пред стаичката на Учителя. Обаче, като дойдоха братята от провинцията, кой както намери да построи палатката си без ред, без порядък, един на тъй, друг на инък и т.н. и беше неприятна гледката. И аз като отидох на Изгрева всякога си казвах „Чакай да отида към белия град" така си го нарекох. Един ден, като отивам там, влизам на мястото и Учителят излиза от стаичката си. Повика ме и каза: „Николай, хайде сега да подредим палатките". И аз без да чакам какво и как ще да каже Учителя да подредим, рекох палатките да построим тъй и тъй, дадох идея как да ги построим, без да съобразя, че Учителя може да даде много по-добър ред отколкото аз. Той ме погледна така с приятна усмивка, съгласиха се и почнахме да подреждаме палатките по реда, по който аз бях казал. В.К.: Приятелите не протестираха ли? Н.Д.: Нищо не протестират. В тоз безпорядък не може. Първата стъпка на демоничния свят е да внесе безредия, а първата стъпка на разумния свят е да внесе порядък. И затуй Учителя, събор ще има, това първото - безредието да се махне. Така го разбрах и така го разбирам и сега. Учителят ме попита: „Ти като идваш, каква мисъл имаш, какви идеи носиш? Какви съображения ще изнесеш за разрешаването на този безпорядък, пред който се намираме, безпорядъка, в който бяха наредени палатките? Безредието спъва проявлението на Божественото". Всеки порядък почва с движението. Движението е първата проява на порядъка. Там където имаме движение, имаме процес на порядък. Един ден, сме се събрали братя и сестри около Учителя. Между другото, разговора се поведе за растенията. В подходящ момент изразих своето възхищение от житното зърно, като най-велик представител на този свят и онези разумни същества, които са могли да го създадат, и да създадат в него тези ценни и големи качества. Мисълта ми беше, Учителят да каже нещо по-конкретно, както за тези Богове, така и за тяхната лаборатория, методите и средствата, с които те изпълняват своите замисли, идеите и съображенията, които те влагат в това творчество. Учителят ме погледа и без да разберат другите ми направи знак, да не говоря повече за това. Ние не бяхме готови да надзърнем, да разберем нещо от този свят. А още по-малко, да ни се даде представа за самите творци. В.К.: Значи, случая такъв. Учителят говореше. Н.Д.: Да, говореше и аз изразих своето възхищение за житното зърно и за онези велики същества, които са дали тези особени качества. Защо? Затуй защото като бях в концлагера там ни дава по-малко парченце хляб, който беше качествен, беше житен и много вкусен. И бях решил като се върна и ако се върна някога жив и здрав в света, да се храня само с хляб. Та от този случай имах голямо възхищение от житното зърно с неговите качества, то задоволява всички нужди на организма. Значи такива ценни качества има то. В.К.: Твоето впечатление за Учителя, когато ти повдигаш този въпрос, и когато той ти направи знак. Н.Д.: Той ми направи знак, да не говоря по този въпрос, да не изказвам своите възхищения и онези качества, които аз съм констатирал в житеното зърно, защото между другото житни зърна са намерени в пирамидите сложени там преди 2000 г. и като ги посеят поникват. В.К.: Онези, които бяха около Учителя още не бяха подготвени за тези идеи, за този въпрос. Н.Д.: Е, да не бяха подготвени за разглеждане на този въпрос - голям, дълбок и интересен. Такъв порядък творят Боговете, пред който човек трябва да се смири и благоговее. Има нещо обаче на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-разумните същества. То е порядъка в самият човек. В човека има една дива, инертна, пасивна, непослушна, своенравна, не приемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси да използва само създаденото. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача за сега. Учителят казва: „Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човек да учи.. Природата се вижда в чудо, докато вкара в тази природа на човека, движението, този пръв елемент на започващия порядък". В.К.: Значи порядъка започва от движението. Н.Д.: Започва от движението. Не може по друг път. Пред тази задача и Боговете са изправени пред затруднения и те мислят, и те търсят най-добрия изход. Един ден Учителят се обръща към един от възрастните тогава братя, дългогодишен учител в началните класове и го попита: „Лесно ли е да се възпита едно непослушно дете?" Братът поклати глава и лицето му изрази изживените мъки от трудностите, които е имал с такива деца. Друг път Учителят каза: „Да имаш една разумна жена, един разумен мъж, едно разумно дете е едно благословение. Но да имаш една неразумна жена, или мъж, или дете е цял ад. Ред и безредие. Два свята, два антипода. Ред - свят на великото, разумното, съвършеното. Свят на светлината и закономерността. Безредието - свят на непрогледен мрак, свят на беззаконието. В.К.: Този брат кой беше? Н.Д.: Мъчно си спомням, кой ли беше, не мога да си спомня. В.К.: Какво беше твоето впечатление за безпорядъка. За безпорядъка на някои приятели, имаше ли хора, които не бяха организирани? Н.Д.: Да ти кажа един случай. Туй беше с нашия много интелигентен брат Георги Радев. Той превеждаше, знаеше езици, обаче не се включи в една работа, където да има ред и порядък. Учителят му беше казал: „Аз му казах да се залови на една редовна работа, той не ме послуша". Мисълта на Учителя беше, че един човек трябва да има една работа, където да се внася ред и порядък, а не така, сега това, утре друго, следобед едно, преди обед друго. Да има някакъв стил, някакъв ред в неговия живот, по отношение работата, която върши той, творческите задачи, които си поставя човек трябва да има някакъв порядък. В.К.: Аз заварих възрастните приятели, които по време на школата са били млади 25, 30, 40 годишни, аз ги заварих възрастни. На мен ми направи впечатление, че не бяха организирани. Това е било и през време на школата по времето на Учителя. Такива си бяха. Н.Д.: Да, не бяха добре организирани, първо затуй защото по уреждането на Изгрева, местата когато ги закупувахме, те не Го послушаха, даже аз съм отбелязъл в историята. Не бяха организирани, да вземат системно, да организират Изгрева, да стане едно братско общество. Всеки кой купува, кой прави, огражда си мястото, къщички се строят насам-нататък, кой както намери, и какъвто план се даде. Изобщо създаде се един безпорядък, особено на тъй нареченото „Гьондово място", което беше до Изгрева. Там кой дошъл, прави си барака, кой както намери и където намери за да я построи, без ред. И затуй Учителят както го описах в случая, каза: „Николай, да преместим бараките". И както разговаряхме, бяхме се събрали така и казвам аз на приятелите, че братя понеже мястото има нужда за Братството да си преместят бараките оттам и изведнъж скача Игнат, и започва да защитава тези, които са си направили бараките. Аз много основателно му обясних, че не може така в този безпорядък да се търпи туй нещо, прави лошо впечатление на хората, които минават и добре е бараките да се преместят долу, пак на братско място. Той не млъкна, обаче другите братя се съгласиха и почнахме да местим бараките. Такъв случай вече съм описал с Щиляна Русева и нейната барака. Общо взето Учителят не обичаше и бурно реагираше срещу всякакъв безпорядък. Между другото, когато взехме мястото до Изгрева, където сега е гроба на Учителя, там беше това място. Кой както дойде от провинцията, носи дръвче и го посява къде да е - безпорядък. Учителят един ден каза: „Така в безпорядък не може, ще махнем безредието и ще остане порядък на туй място". И така и стана. После засях, наредих аз, изкопахме големи трапове, посяхме череши и много бързо пораснаха, защото аз наредих траповете, където ще се засаждат да бъдат широки два метра и дълбоки поне метър. Почвата да се размеси. И като посяхме дърветата станаха безупречно хубави и дадоха рано плод. Всичкото туй в един хубав порядък и резултата беше учудващ. В.К.: Прави ми впечатление, че през онази епоха повечето са го ударили на съзерцание и на фантазия, и на абстрактност, и когато дойде до физическия свят не могат да се организират. И те смятат, че физическия свят е нещо работа на черната ложа. Н.Д.: Да точно, така много добре си го схванал. В.К.: физическия свят те го смятаха за нещо отделно, съвсем различно и изолирано, а то едното и другото влиза едно в друго. Н.Д.: И Учителя по този случай казва: „Ако вие не разбирате физическия свят и духовния свят няма да разбирате". Следователно ние сме пратени в един физически свят, трябва да го разберем добре за да можем да разберем и духовния. Туй го е казал Учителя. В.К.: Аз съм забелязал, който е организиран в единия свят е организиран и в другия свят и обратно. Ако е организиран във физическия свят, то той може да се организира и в другия свят. И обратното. Ако е организиран в духовния свят ще бъде организиран и във физическия свят. Законът е такъв: „Каквото вържеш горе, ще го развържеш долу. Каквото е горе, таквоз е и долу. Каквото вържеш долу на Земята ще го развържеш горе. Но някой път човек повече е организиран във физическия свят, а забравя другото. Но ми направи впечатление, аз заварих тези приятели на съзерцание, на коментарии, на говорене, но да направят нещо не можеха. Н.Д.: Правилно си го схванал. Така беше. В.К.: Спомням си, че до тези приятели, които се добрах да свършим една работа, много трудно човек можеше да ги накара да я свършат. Подтикваш, употребявал съм както се казва физическо насилие да свършим една работа. Не могат да се организират, вътрешно не могат да се организират и външно не могат да се организират, аз направо съм се учудвал. И сега във връзка с твоята поредица „Ред и безредие" ти ги изнасяш, разглеждаш неща от нов тип, от времето на Учителя. Това трябва да се знае.

8. САТУРН НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Този именно подтик от планетата Сатурн на търсене знания, създава едно напрежение на ума, което способствува за неговото развитие, засилване на мисълта и с това възможността за една все по- дълбока и по-дълбока проникновеност - качество, което е изключително важно за да може човек да влезе в една нова фаза на своето развитие - фаза на изследовател, фаза на учение. Оттук човек става ученик. Ученик на една от двете школи в света: БЯЛАТА ШКОЛА - школата на висши разумни същества носители на живота, любовта и светлината, движението, обмяната и мъдростта. ШКОЛАТА НА ЧЕРНОТО БРАТСТВО - носители на смъртта, омразата, тъмнината, покоя, разпадането и ограниченията. Ученичеството е един период на самостоятелно изследване, на търсене на истината. Ученикът трябва да напряга умът си, за да се докосне, за да стигне до идейния свят, света където се твори и където всичко се създава. Без напрежение на мисълта, човешкия ум не може да стигне до идеите. Той както едно растение не би могло да се развие, ако не се напрегне да пробива почвата, било нагоре за да пусне надземните си части, било надолу в самата почва за да има корени. Учителят казва: „Мозъкът, който не се напряга и не издържа дадено напрежение, не е готов за Божествените идеи". Един ден, отивам при Учителя, показвам му ръката си и го питам да ми каже значението на една линия, която имах и значението, на която не знаех точно какво е. Учителят ме погледна и ми каза: „Ще гледаш хиляди ръце и ще изучаваш нейното значение". Това качество на планетата, дава на силовите импулси свойството да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност и инициатива във всяка работа, макар и след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да поеме й изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи?" Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега, тука се разглежда въпроса за Сатурн. Говорим за ума, за мозъка, обясняваш тези случаи за Втората световна война. Какво е твоето мнение, ти даваш тези два примера и разглеждаш планетата Сатурн? Н.Д.: От всички планети в слънчевата система Сатурн има най-дебела и плътна въздушна обвивка. Всички окултисти от древността са приемали, че въздухът отговаря на мисълта на човека. Следователно, ние ще приемем, че разумните същества, които живеят на Сатурн имат изключителна разумност. Защото има най-дебела въздушна обвивка, ето защо могат да разбират и проникват в най-дълбоките тайни на Битието. В.К.: Когато привеждаш случая с Втората световна война, когато си питал Учителя кой ще победи - „Който по добре мисли". Тогава какъв е бил аспекта на Сатурн по отношение на водещата се война от човечеството? Н.Д.: Аз не си спомням. И с този дял на астрологията, тъй наречената мондиална астрология, която се занимава със събитията на човешкия род отсега нататък смятам да се занимавам. В.К.: Ти не си проверявал. Н.Д.: Не съм проверявал. В.К.: Учителят прави връзка. Той казва: „Мозъкът, който не се напряга не издържа на голямо напрежение, не е готов за Божествените идеи". Значи един човек, който не е подготвен не може да възприема висши идеи. Н.Д.: Един човешки мозък, който не е влязъл, не се е влял в живота да се напряга, да търси истината естествено, че не може. В.К.: Тука споменахме за Бялата школа и за школата на Черното братство, които все пак те боравят с тази енергия. Н.Д.: Те боравят, те се напрягат, то не е нищо тъй. Установено е, по един безспорен начин, че черните слънца, които са седалище на тази демонична страна на необятния миров силов океан поглъщат, приемат всичко. Имат голямо напрежение в себе си, напрежение в тоз смисъл, че когато едно черно слънце прониква в слънчевата система, прониква и отива към най-красивата планета, планетата Фаетон и я разрушава. Поглъща всичко, те поглъщат и светлината. Като най-ярък изразител на черното слънце тук на нашата земя са змиите. Змиите поглъщат своите жертви и смилат абсолютно всичко и кости, и зъби, които са най-твърдото вещество, което е създадено от живите форми. В.К.: А онзи израз „Мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите". Мъдри в какъв смисъл? Н.Д.: Мъдри, защото както приведох случая с Атлантида, Учителят каза: „Не можахме да проникнем в най- дълбоките помисли на злото", значи и там има голяма мъдрост. В.К.: Значи и едната и другата школа боравят със Сатурн. Н.Д.: Да, вярно е това. Сатурн действува в две диаметрално противоположни направления - много благородно, много добро, като дава мъдрост на човека, устойчивост най-важното, а другото е много зло, като дава разпадането, разрушението, смъртта. В.К.: В такъв случай ние обединихме тази тема, методите на едното братство, на едната школа и на другата школа. Н.Д.: Да. Те се обединили и двете, изучават и двете разумните същества на Сатурн, и двете школи, защото има различна разумност - едната и другата. В.К.: Тука, когато описваш човекът - сатурновият тип в края на тази поредица, отдолу има бележка на редактора, вероятно на Цанка я е направила, една забележка: „Сякаш описва външния вид на Николай Райнов". Н.Д.: Да. В.К.: Понеже ние говорихме за Николай Райнов, я го прочети за Сатурновия тип - човек. Н.Д.: Човекът е слаб с малка мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коса. Главата се характеризира също с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа. Челото в предната горна част добре развита, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрият случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях. В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърба на носа и огънат навътре или навън, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям. Брадата добре развита и широка като при добрият случай с една вдлъбнатина под долната устна, а при лошият - от устната линията е почти права или малко издута напред. Уши обикновено малки със слабо развита горна част. Външният ръб на ухото е всякога на лице. В.К.: Николай Райнов какъв тип беше?. Н.Д.: Да, беше сатурнов тип, аз съм го виждал на една сказка. В.К.: Имаше ли такъв гърбав нос? Н.Д.: Е, подробности не си спомням, но беше така както го описвам.

7. ЗВУК НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог". Най-голямата загадка, най-великото, онова, което създава и поддържа живота е ДВИЖЕНИЕТО. Никой досега не е дал някакво определение, някакво разяснение на тази загадка. Ние хората, познаваме само някои от проявите на движението, но какво е всъщност то, никой досега не е казал. Най-великите представители на човешкия род са се занимавали с този въпрос през всичките времена на историята. Ученика на Христа - Йоан е засегнал с тези слова въпроса за движението и то с каква дълбочина. Звукът е едно от проявлението на движението. Движението, проявено в пъргава среда, дава звук. Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално. Всички светове от най-елементарният, от най-нисшият до най- великият - Божественият, използват звука за въздействие на живота, живите форми и човека. Нисшите светове си служат със звуци, които имат особен строеж и се определят с общото име шум. Изследванията, които учените са направили върху тях показват, че те по своя строеж се коренно различават от хармоничните, приятни звуци, които наричаме тонове. Шумът има така нареченият непрекъснат звуков спектър. С други думи, шум имаме при елементарни вълни, възлите на които са разпръснати в безпорядък. Безпорядъкът е една от най-характерните черти на Тъмната ложа. Този безпорядък се вмъква в човека, внася елементи от този изостанал свят, действува разрушително и похабяващо върху мозъчните клетки. Човек трябва да има броня срещу тях, за да се предпазва от тяхното въздействие. Тоновете имат много по-различен строеж. Изследванията са показали, че те имат тъй нареченият прекъснат, или линеен звуков спектър. С други думи, възлите на елементарните вълни са хармонично наредени, било в равни интервали, било в някой от хармоничните съотношения. Това нареждане на възлите действува особено благоприятно на всяка жива форма и по-специално на човека. Със своето хармонично разпределение, възлите на елементарните вълни внасят хармония в нас, носят интерференция, подсилват движенията, живота в нас. Хармонията гради, съзижда, дава растеж. Въздействието им върху мисълта, чувствата и импулса за действие е особено подчертан. Има тонове, които подсилват дейността на мисълта, други - дейността на емоциите. Трети, каквито са маршовете, подсилват импулсите за действие. Имаме една аналогия между светлинните и звукови спектри. Всички елементи от таблицата на Менделеев при висока температура светят и дават спектри, които са непрекъснати, както при шума. Слънчевите лъчи, лъчите на звездите - слънца, дават също спектри само, че те са прекъснати, линейни, както при тоновете. В тази прекъснатост, в тези линии на слънчевите спектри се крие великото, Божественото, което тези светлини носят. Тъй както в линиите, в прекъснатостта на тоновете се крие тяхното висше, Божествено съдържание. И колкото хармонията в линиите на звуковият спектър е по- голяма, толкова и Божественото съдържание в тях е повече. Оттам и по- доброто им въздействие върху човека. Хармонията е качество на висшите разумни светове. И всеки, който иска да влезне в тези светове, който иска да получи нещо от тях, той трябва да слуша, да приема мелодиите с хармонични тонове. Грамадното богатство, което Учителят донесе от тъй хармонични мелодии, свидетелствуват за изключителната роля, която той отдаваше на музиката като средство за внасяне на хармонията в човека. За щастие, това богатство е записано и поколенията ще имат възможност да се ползват от него. Но имаме и музикални моменти, чухме музика, която за съжаление не можа да се запише. Навярно нямаше подготвени хора, които да са в състояние да я приведат, да я запишат, да я изпълнят. Имахме случая, ние от Общия клас, да чуем два пъти дуети, които по своята величавост оставиха у мене незаличими спомени. Преди „Изгрева", беседите, които Учителят държеше, ставаха в салона, който имахме на ул. „Оборище" №14. Учителят тогава държеше своите беседи вечер. Ние - младите тогава братя, седяхме най-отзад. Между нас имаше един, който както бях чул, беше следвал Музикална академия. Беше слабичък, малко мургав, с тъмни коси и очи. Всякога, където и да отидеше, носеше със себе си цигулката, свиреше на цигулка. Той имаше една единствена тема за разговор - музиката. Наричахме го Киселков. Учителят, както всякога, Дойде на малката катедричка, извади цигулката и даде знак на този именно брат да отиде с цигулката си при него. Двамата почнаха да свирят, но такова нещо, каквото не бях слушал никога. Тогава често ходех на концерти и имах сравнително добра мярка за хубавото. Изпълниха едни бързи, чудно хармонични вариации. Бях просто прикован и целият се бях обърнал на слух. Не бих могъл да намеря думи, с които да изразя величието на това, което слушах. Свиренето продължи доста, не по-малко от половин час. На следващата беседа в сряда, се повтори същото. Учителят пак повика този брат и свириха други чудни вариации. И този път концертът продължи пак доста. Тези два концерта оставиха у мене дълбоки следи и когато се заговори за музика, всякога си спомням за тях, Един ден, група братя и сестри сме се събрали около Учителя и както това често ставаше, заговорихме се за музиката. В подходящ момент на разговора се обърнах към Учителя и му припомних за тези два концерта, които дадоха с брат Киселков. Изразих своето възхищение от тях и скръбта си, че едва ли ще имам вече някога случая да чуя още веднъж от такава музика. Учителят се обърна към мене, погледна ме и ми каза: „Този, който тогава свиреше до мене, не беше Киселков, а ти ще имаш възможност и по-хубава музика да чуеш". Аз слушах само, не поисках обяснение, защото разбрах. След разговора реших в себе си да срещна брат Киселков, когото не виждах вече между нас, но когото често срещах на една улица, по която минавах сутрин, отивайки на работа. Исках да видя, той като музикант-изпълнител, взел участие в този дует, какво впечатление е имал, как е преживял тези величави моменти, какви следи са оставили у него те. Обичах да изчерпвам въпросите колкото се може по-добре. Една сутрин пак го срещнах, поздравих го любезно, като се спрях и почнах да му припомням случаите за двата концерта, дадени в нашия салон, Учителя и той. Нашият брат Киселков се спря, замисли се дълго, най-после се усмихна, с мек, дружески тон ми отговори: „Право да ти кажа брат, нищо не мога да си спомня от това, което ми разправяш. Няма нищо в главата ми за такива концерти". Изслушах го, извиних му се и си заминах. Да, този който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но, нямаше подготвени хора, нито да изпълняват, нито да запишат, нито да разбират музика от такъв висок свят, за да се слуша. Тя отмина в пространството. Предели за хармонията, както и за всички прояви на разумният свят няма. Това, което днес е хубаво, утре може да бъде още по-хубаво. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Този случай идва да покаже музикалния живот на Изгрева, музикалните прояви на Учителя и музиката, която Учителят е дал. Аз си спомням, ти си ми разказвал, когато Учителят дава една музика казва: „Тази музика, чака се подходящ момент, да дойде отгоре съществото и да я даде". Освен този случай, други случаи имаше ли подобни, да си наблюдавал, да си слушал?. Н.Д.: Аз съм останал с убеждението, че Учителят търсеше някой много подготвен човек в музиката, в смисъл да може като чуе нещо да го запише точно или ако има нужда да го разработи. Но не се намери такъв случай. Сестра Лиляна Табакова ми е разправяла, че Учителят е искал от нея тя някак да поднесе на някои музиканти в операта да разработят някои песни, мелодии. Те са правели нещо, но веднага Лиляна Табакова, която е добра музикантка е изпявала туй, което те са направели, но тя посочва: „Ето виж, казва Учителю, тук има нещо от еди коя си опера, тук има нещо от друга някоя опера". И Учителят не беше съгласен към неговите мелодии да се прибавят от някои опери. Друг един случай, където виждах, че Учителят търси добре подготвен теоретически, практически да може да пише и въобще да хармонизира мелодиите. Сийка Динова, една наша сестра, имаше един братовчед. Той беше виден музикант, забравих му името. Поканила го беше на обед в салона на Изгрева в трапезарията. Аз съм до Учителя и той. По едно време аз се залисах и започнах да говоря за богатите хора. Той веднъж рипна, много сурово, жестоко и каза: „Остави тези богати хора." После разбрах, че той бил комунист. Туй ми даде основание да мисля, че Учителят е искал да има един такъв човек, подготвен, нали. Мога да кажа, че той беше подготвен човек и то мисля, че е имал композиции някакви. И нареди така, че той да дойде на масата при нас да се храни. Но не знам по какъв случай аз пък почнах да говоря за двама богати, за една случка, която имах и той така жестоко рипна, сурово, бих казал невъзпитано. Отиде си и после не се мярна. В.К.: Учителят беше недоволен от това, че ти така говори. Н.Д.: Учителят нищо не каза ни на мен, ни нищо, обаче разбрах, че Учителят го беше поканил, но наредил той да дойде да го пита дали може наистина да работи в тази област. Защото, ако беше показал мекота, снизхождение и да го заговори за музиката, а то - не. Той рипна така, а после разбрах, че бил комунист и то суров комунист и срещу всички богати хора и срещу режима реагираше бурно. В.К.: Учителят разбра, че той няма да може да работи. Н.Д.: И наистина, мойто впечатление, не искам да кажа, че съм прав, ние нямахме в Братството един много издигнат човек, който да разбира музиката в пълния смисъл на думата. Там има закони, теории. Само този брат, който даде пак даде нещо - Асен Арнаудов. Учителят беше много доволен от това, което той даде. В.К.: А тази, мадам, аз така и казвам - мадам Лиляна Табакова, тя други случаи разправяла ли ти е във връзка с това? Н.Д.: Други случаи не ми е разправяла. Случаят с Киселков беше интересен в тоз смисъл, че той дълго време не посещаваше салона. И когато го срещнах преди това на улицата разбрах, че се оженил и носеше продукти хляб, мляко. И затуй не посещаваше салона. Та го спрях и го запитах за този случай. Той озърта се, мъчи си да си припомни, но нищо не можа да си спомни. И оставих го и приятелски се разделихме. Той повече не идваше.

6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Учителят казва: „Когато един вълк изяде едно агне, той става малко по-добър". Заедно с това и нещо се променя във външния вид на живата форма. Тези промени във формите стават извънредно бавно - мерено с човешките мерки за време. Така например, ние познаваме тигъра като кръвожадно Животно, но все пак е много по-добър от своя предшественик, така наречения саблест тигър, защото сегашният може да се дресира. Саблест тигър е живял преди около триста хиляди години, но с чудовищни зъби, изразяващи неговата жестокост. Бяхме се събрали на Изгрева веднъж около Учителя пред стаичката Му. По двора весело и безгрижно пееше и се разхождаше една сестра, дошла някъде иззад океана, потънала в охолство и материално изобилие, даващи й права и достъп до всички. Една сестра от групата ни, малко завистливо подхвърли пред Учителя за охолството и безгрижието на тази сестра. Учителят я погледна и каза: „Тази сестра сега е пратена на Земята за почивка". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Тази сестра в хубава форма е изпратена на почивка. Виждаш една форма без съдържание. Но се движи между бедните духовни сестри на Изгрева, а тя е богата и пребогата - форма и съдържание водещ и до изкушение. Н.Д.: Тя беше симпатична, хубава жена, движеща се в охолство и безгрижие. Влизайки в едно тяло, в периода на сегашното развитие на човека, той добива възможност да се прояви, да изяви силите, качествата и възможностите си, било за добро или зло, да твори или руши, в зависимост от вътрешната си природа. И Учителят казва: „Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви". Тази възможност за проява има за задача не само тези сили, способности и качества да се облагородят и усъвършенствуват, но и да се придобият нови, каквото нещо при други условия не може да стане" - каза веднъж Учителят. И още: „Тези проявления на човека - работата е най-голямото удоволствие, защото чрез работата ти съграждаш, придобиваш нещо, обогатявайки се". Ето защо животът в тялото е ценен, колкото и труден да е той, защото когато животът престане да тече през тебе, когато се изгуби възможността за каквото и да било проявление, това е най-лошото. „Какво ще бъде вашето положение, ако сте без очи, без нос, без възможността да се храните, без всички тези сетива, които имате и ви дават възможността да се движите и правите нещо?" - казва Учителя. Веднъж пак се бяхме събрали около него пред стаичката Му и разговаряхме по разни въпроси, между другото и за живота, и условията, при които животът се проявява. Една сестра започна недоволно да мърка пред Учителя, че била поставена при много тежки условия и животът й бил просто мъка. Учителят се обърна към нея и й каза: „Вие сама доброволно се съгласихте да дойдете при тези условия на Земята. Друга възможност нямахте". Тя съвсем не разбираше, не помнеше, не знаеше, че при положение да не можеш нищо е лошо, но и при най-лошите условия да можеш, все нещо е благодат. Това по-добре разбират онези, които са загубили някой свой орган, сетиво или пък свободата си, затворени в някоя мрачна килия. А тази сестра беше здрава и свободна. В.К.: Тука имаме два случая, които ти разказа, едната сестра, която е в материално изобилие, обаче Учителят казва, че е в почивка, а всички смятат, че тя е в много добри условия. Тя в този момент е в почивка. И другият случай, когато е дошла в ограничените условия и изпратена за работа. Н.Д.: Сега, тази сестра, която е при лошите условия дошла, в онзи свят преди да дойде на Земята е била при изключително тежки условия. Какви например? Може би съм разправял случай или пък не си спомням дали съм го писал в историята. Един ден Учителя е на Витоша с група приятели. Той е седнал на един камък и казва: „Тука е затворен един, който жестоко е преследвал богомилите". Значи, един човек, който е направил изключително престъпление отнема му се възможността нищо да не може. Такъв човек не може ни да диша, ни да се храни, ни да гледа, ни да се движи, само живей. Естествено при такива условия ще се съгласиш и при най-лошите условия да дойдеш, защото ти ще можеш все пак да се движиш, да гледаш, да слушаш, да се храниш и т.н. Това е, искам да кажа, че в невидимия свят има много по-тежки условия отколкото тези, които ние намираме на Земята за много тежки. В.К.: Аз си спомням едно изказване на Учителя, където казва: „И най-пасивният живот на Земята е за предпочитане пред смъртта". Това е единият случай, другият случай, онази сестра, която дошла с материални блага. Н.Д.: Онази сестра, която е дошла изглежда, че в миналия живот е била разположена, правила е добрини или е свършила много работа за доброто и й дават един живот за почивка, така да се ползва от всички блага, които Земята може да даде. Идва на курорт. Аз я помня. Разхождаше се с едни бели рокли, панделки, пее безгрижно, никакви грижи, никакви задачи, задоволена във всяко отношение и т.н. Беше много интересно същество. В.К.: Имала е привилегия. Н.Д.: Да, имала е привилегия на разумния свят. Пращат я на почивка, на курорт. В.К.: Когато иска пее, когато не иска не пее. Живот няма що, изобилен. Н.Д.: Учителят е посочил един правилен път за разбиране на природата въобще. Това е езика на формите. Той казва: „Човек трябва да наблюдава и изучава формите в природата, като се започне от формите на неорганичния свят - камъните и минералите и постепенно се върви към тези на органичния свят". В.К.: Сега, това е обединение на тези три случая, които ти разказа за двете сестри и за камъка. Н.Д.: За тези линии Учителят казва: „Аз приемам на земята да е имало три раси: първата, която е създала линията на живота, втората - линията на сърцето и третата - линията на ума, на човешките ръце". В.К.: А от гледна точка на хиромантията? Н.Д.: Ръцете също можем да разделим на три дяла. Тук, под ръцете имаме предвид дланта и пръстите. В първия дял влизат формите от вътрешната страна на палеца до китката. Във втория дял влизат пръстите със своя строеж, форма и дължина, включително и ноктите. Във третия дял влиза частта от основата на пръстите, взето от вътрешната страна на ръката, до основата на палеца. От вътрешната страна на дланта имаме почти във всички ръце, с редки изключения, три ясно очертани линии. Едната, която минава покрай първата фаланга на палеца и се нарича линия на живота. Тя е, която определя естеството и смисъла на формите в първия дял на ръката. Втората линия минава в основата на пръстите и се нарича линия на сърцето. Тя определя вида и смисъла на формите по пръстите. Третата линия е плод от взаимодействието на силите, които носят първите два дяла на ръката и се намира между линиите на живота и сърцето. Тя се казва линия на ума и определя качествата, способностите и силите на човешкия ум. В.К.: Сега, ти като работи върху хиромантията, кои са тези три раси? Едната раса, която е създала линията на живота. Н.Д.: Едната раса е дала интелектуалния свят, работила е в тази област и е поднесла на човешкия род способността да мисли. Втората линия на сърцето - способността да чувства, да изживява любов, омраза и т.н. Линията на живота да действуваш, да работиш, да твориш. В.К.: Значи по тези три линии се обединяват тези три свята. Н.Д.: Тези три свята по линията на ръката - линията на живота, какво може да твориш, линията на ума - как да мислиш, какво може да те вълнува и линията на сърцето изживяванията, които ти можеш да имаш. В.К.: Тези неща ти си ги развил по-подробно в твоята книга? Н.Д.: Да, в книгата по хиромантия. Учителят казва: „По ухото на човека, аз мога да позная по какъв път е минал човек в миналото. То най-бавно се променя". Външните уши отразяват обходата на човека, с други думи казано - какво е отношението му към живите същества около него, не само сега, но и в миналото. Тази обхода определя съдбата на човека. Ако той е имал добра обхода съдбата му ще бъде добра. И обратно. Аз във френологията доста работи съм написал за ухото. Там съм го разработил по-добре, голямо, малко ухо и т.н. Внимателното проучаване на формите по главата и ръцете, ще ни доведе не само до едно правилно разбиране на човешкото семейство, но ще ни даде и начина, и средствата, с които човек съзнателно и бързо да може да подхранва ценните способности, качества. А това ще изработи и приятния израз на формите по неговото тяло. Всъщност, тази е и най- важната задача на човека.

5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Великият посветен на древността е казал: „Числата - това е езика на Боговете!" НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Внимателното разглеждане на всичко онова, което ни заобикаля, на всичко с което се сблъскваме в живота, ще ни доведе по един безспорен начин до извода, че велики принципи, закони, дълбоки тайни на природата, са скрити в наглед най-прости, най-незначителни форми и изрази. С тях ние постоянно работим. Те влизат в ежедневния ни живот като помагала, като една необходимост, без да разбираме дълбоко скритите сили и тайни, вложени в тях, израз на които са те. Един от тези изрази, с които сме всякога в контакт, това са числата от естествения ред. Първото най-очебийно качество на поредицата числа е, че те се делят на четни и нечетни, които последователно се редуват. Навсякъде в природата виждаме тази съвместимост на мъжкия и женския принцип. Четните числа могат да поляризират своите бройки на две еднакви групи, което нещо създава един устой. Учителят нарече четните числа мъжки. Видяхме, че елементите в природата са ядра от четни протони. Имат по-голяма здравина и са по- устойчиви от онези с нечетни числа. Нечетните числа Учителя нарече - женски. Те включва в себе си елементи на разпадане, разсейване, елементи на разложение. Числата се разпределят още на прости и сложни. Простите са тези, бройките на които не могат да се групират на равни групички, а си остават в една група сами. Един голям мъдрец на древността е казал: „Сам може да живее или звярът, или Бог." Простите числа носят в себе си израза на краткотрайностите. Очевидно е, че само измежду нечетните числа имаме прости. Сложните числа носят в себе си образа на колективността. Ако разгледаме числата от едно до десет и ги приведем към съответни геометрични форми, ние ще стигнем до интересни изводи. Единицата, която е израз на Бога, нито се дели, нито се умножава. И при двата процеса си остава непроменена. От нея са произлезли всички числа. И Мойсей в първата глава на Битието почва от Бога, като създател на всичко. В човешкото лице единицата е изразена в носа. Учителят казва: „В човешкото тяло носът представлява единица. То е Божественото в човешкото тяло. Колкото носът е по-правилен, толкова съвършенството е по-добре поставено. Правилният нос изразява човекът, който служи на чистите, светлите, Божествените принципи. Двойката, като геометрична фигура се изразява в дъговия двустен. Дъгови двустени в човешкото лице са очите и устните. В Битието е казано: И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите и да разлъчи вода от вода. И направи Бог твърдта и разлъчи водата, която беше над твърдта; И стана така." В човешкото лице очите са над твърдта, а устните са под твърдта. Създава се доброто и злото. Двойката е израз на астрала. Това е влиянието на Луната, която упражнява върху живота на Земята. Тройката има за геометричен израз триъгълника. В човешкото лице той е образуван от двете скули и брадата. В равностранния триъгълник силата е най-голяма. Той има качествата на планетата Юпитер - носи изобилие и организираност. Четворката, геометрически е изразена в четириъгълника. От всички четириъгълници с еднакъв периметър, квадрата има най-голяма плоскост, най-голяма сила. В лицето На човека, той е изразен в линиите, които свързват скулите и горната част на челото. Колкото този четириъгълник е по-близо до квадрата, толкова напрежението на силите в човека е по-голямо, той търси да се прояви, да твори, да създава. В четвъртия ден на Битието е проявено най-голямото творчество. Създадоха се светилата - големите и малки светила, създадоха се звездите. В този ден Бог създаде неземния свят - онзи безкраен океан от идеи. В Индуската Кабала на четворката са дадени качествата на планетата Уран. Чрез силовото поле на тази планета, протичат идеите. Когато човешкият мозък е подготвен да приеме правилно този свят, той става изразител на нови интересни идеи. Когато не е подготвен, прави човека нервен или изразител на разни неузрели идеи. Квадрата като геометрическа фигура има една странна особеност. Страната му и неговия диагонал са несъизмерими - с други думи казано, няма една мярка, с която да може да се измери и страната и диагонала му. В историята е известно, че това интересно качество на квадрата, за първи път е било открито от Питагоровата школа. То се е посрещнало с небивала изненада, внесло е смут и уплаха в учениците, като се е стигнало дотам, че се е отбягвало да се говори за това. Такъв случай имаме също и при окръжността. Дължината на окръжността и нейния диаметър са също несъизмерими величини. За този случай Учителят казва: „Двете дължини са от два различни свята". При квадрата имаме оплетени два свята - физическия и идейния свят. От естеството на връзката между тези два свята в човека, ще имаме и качеството на идеите, на които той ще бъде изразител. Петорката в човека изразява петте му сетива и връзката им с главния мозък. Човек може да мисли само тогава, когато има факти, само тогава когато сетивата - тези пътища внесат от света, който ни заобикаля в мозъка ни онова, което е и което става около нас. Петорката е израз и на нашият мозък. Петоъгълникът като фигура, носи в себе си пентограма, който от Питагор и посветените се е приемал за най-съвършената геометрична форма, защото е изградена на принципа на златното или тъй наречено Божествено съотношение. Пентограмът изразява човешкия мозък, клетките на който са, както Учителят казва: „Най-старите, най-съвършените на планетата Земя". В петия ден на Битието се създадоха птиците и животните. С други думи, мислите, които като рояк връхлитат към човешкия мозък. Учителят казва: „Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Значи, всеки човек е отзвук на разумната деятелност на природата. Тази деятелност е разнообразна и отговаря на планетата Меркурий. Шесторката е съвършенно число. То носи качествата на планетата Венера - на планетата на Любовта. Седморката е седмото небе, където е Великата Слава на Исус Христос. Планетата Нептун със своите висши влияния наподобява 7-то небе. Осморката е сложно число - свързано е с качествата на планетата Сатурн. Деветката е число, което е „семето, което се е разпукнало и пуснало коренче в земята", според Учителя. Качествата й са свързани с тези на планетата Марс. Науката за числата е трудна и мъчно достъпна. Но ние трябва да я изучаваме, да я разбираме. Тази наука на числата е един плътно забулен свят. Но колкото и да е сложен този език на Боговете, трябва да го изучаваме, защото и ние ще ставаме Богове. В.К.: Сега, тука това е една поредица, която ти разглеждаш числата от едно до десет и във връзка с онези неща, които казва Учителя. Ти работи върху физиономията. Връзката между числата и физиономията, каква е според теб? Н.Д.: Връзката е следната: Единицата както казва Учителят изразява носа. Единицата има туй свойство, че тя умножена сама на себе си пак е единица, делена сама на себе си е пак единица, въобще има свойства, които другите числа нямат и той определя носа като единица, което се приема в Кабалата, като най-съвършеното число. Двойката, туй е центъра на челото, където е паметта и се намира под влиянието на Луната. Тройката е Меркурий - тука мозъчните центрове, които се намират около веждите. Това е тройката. Четири е страничните части на главата, които са под Юпитеровото влияние. Четворката е под влиянието на Юпитер. Петорката е под влиянието на Уран, който управлява центровете тука горе, в предната част, където свършва косата. Шесторката е под влиянието на Венера, на любовта. Тя управлява центровете, които са над веждите от двете страни на челото. В.К.: В тази статия ти разглеждаш този въпрос за Кабалата и онова знание Учителят, което дава в някои беседи. Каква е връзката между Кабалата и онова познание, което дадено в Кабалата и онова знание, което Учителят дава в беседите? На много места той разглежда числата, тълкува, прави тълкувания и т.н. Н.Д.: Учителят всякой път е давал едно уважение към числата и всякога е вземал числа за примери, където ясно се посочва неговото внимание и уважение към числата. Тази наука е известна под името Кабала, но ние не сме могли да я разберем по ред причини, благодарение на туй, че може би нашият ум не е подготвен да приема такива висши вибрации за да може да разбере силата и влиянието на числата. Но в астрологията аз си служа много с числата. Там определям ъгловите разстояния между планетите, които ъглови разстояния ми определят две неща: какво е влиянието на планетите върху човека, какви качества и способности му дават те и най-после какви условия за живота ще му дадат те. Оттам съм се убедил във величието на числата.

4. ДВАТА ПРИНЦИПА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Другата поредица сега е „Двата принципа". Това са двата принципа в природата. Единият, който твори, другият, който руши. Разкажи за тях. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: За творческият замах на великото, няма значение размера на формата, която то създава. Дали ще бъде някаква малка невидима за нас или необятна галактика, те всички имат своята цел и задача, и се ползуват еднакво пълно от даровете на онзи необятен миров океан от живот и мъдрост, в който те са създадени, развиват и в който те са поставени. Внимателните наблюдения всякога ще ни доведат до извода, че в тази среда от живот и мъдрост творят два напълно симетрични принципа. Принципът на Любовта, принципът на Доброто, според който всяка творба се създава и развива, за да бъде полезна, за да бъде в услуга на другите, да улеснява тяхното развитие. Другият принцип, принципът на злото, според който всяка жива твар живее и се развива, за да използува само за себе си всичко онова, което другите са придобили. Тези два принципа и създадените от тях форми са в една вечна и неприривна борба. Единият за да твори и съдействува за прогреса на всяка жива форма. Другият, за да руши и спъва еволюцията им. Спомням си израза на Учителя, когато той ми каза - едната част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека. Израз, показващ тежкия изминат път на усилия, напрежения от различни същества за да се постигне този резултат. В.К.: Значи това е единият градивният принцип. Н.Д.: Да. Ето пример за разрушителния принцип. В един разговор с Учителя по този въпрос Учителят ми каза: „По време на Атлантида ние изгубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на нашата страна". Необятна е мъдростта на Бога. И той пак каза: „ Най- трудно от всичко се изучава Божествената мъдрост. Тази мъдрост е в услуга и се използва както от принципа на доброто, така и от принципа на злото. Това е за да има движение, за да може тя да се изучава всестранно". Колкото едно същество е по-разумно, толкова то по-здраво е впрегнато в тази борба, толкова то живее в една среда на по-интензивно движение. В.К.: Ти разглеждаш един момент, когато колкото едно същество е по-разумно, толкова то е по-здраво, толкова то живее в една среда в интензивно движение. Т.е. колкото едно същество е по-разумно, по- интелигентно, то се движи по-бързо. Н.Д.: Да. Движението е израз и показващ интелигентността на разумните същества, които са в тази материя, в която се движат. В.К.: Каква е връзката между движението на съществата и тяхната форма? Н.Д.: Всяко живо същество, което идва на земята, включително и човека се изгражда в своята форма и проявява качества, способности и възможности съгласно един модел направен от едно по-рядко вещество, неосезаемо за нашите пет сетива. Този модел наричат двойник. Той се създава и оформя от мисълта. Тя е, която твори и създава. Мислещи същества са човека и многото йерархии над него. И според това, на кой от тези два принципа служи това мислещо същество, с такива качества ще бъде и изграденото същество, плод на неговата мисъл. По този повод Учителят един път каза: „Въшките са създадени от човека". Не само за тях, но и за много други вредни твари, те са плод на разрушителната и егоистична човешка мисъл. Следователно, борбата на човека с вредителите на живота ще бъде не толкова с външните средства, с разните отровни препарати, които заедно с вредното нанасят поражение и на полезното, но в едно освобождаване на човека от мисълта и желанието му да живее само с права без задължения, да живее като паразит, за сметка на другите, за да бъде проводник на разрушителните сили в природата. За правилното развитие на човека е от изключително значение на кой от тези принципи служи. Когато човек се ражда на земята, той се развива и оформя съобразно неговият двойник, който е поле на космични сили, а живота му протича съобразно разположението, връзката и взаимоотношението между тях. Тези сили са същите, които са създали слънчевата система. Слънцето, Луната и всяка една от планетите са носители на една от тях. Има една подчертана връзка между разположението на тези небесни тела и разположението на силите, които те носят в човешкият двойник. В момента на раждането, за мястото където то става, разположението на Слънцето, Луната и планетите е напълно идентично с разположението на силите, които те носят в човешкия двойник. За разположението на тези сили там, се вади заключение от звездната карта, която се изчислява със съответни таблици. Ако човек в живота си, преди този е служил на принципа на доброто, то тези сили изразени в Слънцето, Луната и планетите, са разположени на благоприятни места и във формата на Мерцедес, ъглово разстояние от 120 градуса. Животът в такъв човек тече свободно, плавно, безпрепятствено, радва се на добро здраве, успехи в живота и благоприятни условия за своето развитие. Ако обаче в миналия си живот е служил на принципа на злото, то Слънцето, Луната и планетите са на неподходящи места, а взаимното им разположение е във форма на кръст, ъглово разстояние от 90 и 180 градуса. Това създава дисхармонично взаимоотношение на силите в двойника. Жизнените сили вървят неритмично, често с прекъсване. В моменти и периоди на такива прекъсвания, злото се изявява със страшна сила, като създава болести, нещастни случаи, катастрофи, осакатявания, неуспехи, спънки и трудности във всяко отношение и от най-различно естество. Празно място в пространството няма. Там където единият принцип не се проявява, действува другият. Особено тежки са случаите, когато в такова положение се намират Слънцето и далечните планети Сатурн, Уран, Нептун и Плутон, които са най-строгите съдници. Те учат хората на смирение и мъдрост с много строги методи. И само малцина от сегашните хора са узрели, за да се ползуват от онова, което те могат да дадат. Чудни богатства на умение и мъдрост, но ги дават само на малкото избраници успешно завършили техните школи. Кръста, като символ е познат още от най-дълбока древност много преди християнската ера. Саабей и първите астролози са го издигнали като символ на страданието. Учителят казваше: „Условията за вашето развитие в сегашния си живот сте ги създали от начинът, по който сте живели в миналия. А начинът, по който живеете сега, ще ви създаде условията за бъдещият ви живот". В.К.: В тази поредица „Двата принципа" в доброто и злото ти споменаваш този случай за Атлантида. Как Учителят го каза, във връзка с какво беше? Н.Д.: Аз съм го описал туй в историята. Канеха много често Учителя на вечеря или обед и аз почти всякога го придружавах и сядах до него. Докато трае суетнята, ние разговаряхме с Учителя. И веднъж, не си спомням по какъв случай, той ми каза: „По време на Атлантида ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега ние два пъти грешка не правим". Това няма да се повтори с други думи. В.К.: Сега, като имаш това изказване на Учителя, ти впоследствие запозна ли се с литература за Атлантида? Н.Д.: Аз съм чел много за Атлантида. Моето становище е: По време на Атлантида е съществувала малка група велики разумни същества, тъй наречената първа раса в света, която първа раса е владеела законите на природата в пълния смисъл на думата. В.К.: Те са били във физически тела? Н.Д.: Във физически тела, да се разберем. Така например от най-старата история има загадки, които хората не могат да си обяснят. Пирамидите, Стоунхендж от Англия и много строежи, които не могат да се обяснят даже, и със сегашна техника не могат да се направят. Следователно, тези разумни същества са притежавали сили, за които ние нямаме представа. Та в Атлантида е имало и една примитивна раса. Според мен това са били сегашните наши цигани, които са имали свои хора първенци и тези първенци в жаждата си да завладеят Атлантида, защото са оказвали под влияние на тази първична раса, а те са ревнували, че хората от примитивната раса са ги слушали. И повдигат бунт срещу тези разумни велики същества. И ние знаем от легенди в Америка, че от морето дошли хора с плавателен съд, бели с бради и са ги научили на земеделие, скотовъдство и т.н. Също така и в Египет са отишли - Хермес заедно с други хора и първите фараони на Египет казват, че са били именно хора дошли от Атлантида. Значи разумните учители не са могли да проникнат в този промисъл на злото да размножат тази примитивна раса в тези размери, че тя наистина да се опълчи. Та сега два пъти грешка няма да направим. И сега виждаме едно прекомерно развитие на примитивните раси. Едно увеличение в Индия. Аз например преди 60 години, когато дойдох в София, Индия имаше триста милиона хора, а сега седемстотин за толкоз малко време. Ами ако върви тъй, какво ще стане, ами в Африка, а ние белите хора намаляваме, не само че не се увеличаваме. Ето че и болестта спин дойде. Ще дойдат и други болести, които да спрат това безразсъдно увеличение. Един много симпатичен журналист отбелязва, в Индия жените нямат друга работа освен да раждат деца. В.К.: И как според теб е станало разрушението на Атлантида, става земетресение ли? Н.Д.: Не е вярно твърдението, че чрез някакви катаклизми, земетресения - не. Един къс от астероидите пада върху Атлантида и го потопява, и той потъва, защото повърхността на нашата Земя, твърдата част е по-тънка отколкото черупката на яйце. Изчислено е туй от учените. Това твърдение е твърдението и на моя професор Н. Бонев, който по мое време беше асистент, но той твърди същото, че потъването на Атлантида е станало от един астероид, който е паднал отгоре. Един снаряд пада върху него и тя потъва, свършено. Такива астероиди през 1936 и 1967 г. идваха към Земята, обаче дойдоха и се върнаха. Разумният свят командва всичко: микрокосмос, макрокосмос и мегакосмос. В.К.: Има начин, по който да го потопят и са го потопили. Н.Д.: Разбира се, като падне един астероид ще направи страшна катастрофа. В.К.: Кой спечелва в случая? Цяла раса изчезва. Н.Д.: Тази примитивна раса изчезва и спечелва разумния свят, защото се взима под внимание начина, по който демоничната природа разпространи тази примитивна раса и й даде подтика да върви срещу разумния свят. Това нещо няма да стане втори път. В.К.: Разумният свят си прибра мъдреците, едни отидоха в Америка, другите в Африка. Н.Д.: Да, едните отидоха в Америка, в Африка в Египет и т.н. Има явно предание, че първите фараони са дошли от Атлантида. И Хермес разбира се. В.К.: По този въпрос има много литература. Но аз искам да питам за твоето мнение по този въпрос. Н.Д.: Моето мнение е такова, че има литература, която аз не споделям. Някои разправят, че Атлантида се намирала в Средиземно море, вятър и мъгла. В.К.: Къде се е намирала тя? Н.Д.: Зад Херкулесовите стълбове, зад Гибралтар, това го е казал жрецът на Солун, нали Солун отива в Египет и жрецът му казва: „О, Солна, Солна вие сте като децата, не знаете какво е било там зад Херкулесовите стълбове". Това е било именно Атлантида, която е потънала. В.К.: И оттам вече Голфщрома /Гълфстрийм/ вече минава. Н.Д.: Оттам минава Голфщрома, разтопява ледовете на Северна Европа, която е била в ледников период. Нивото на океана се вдига 100 метра, тъй казват учените и през Гибралтар, залива много земи в Средиземно море, залива и Персийския залив, който тогава е бил суша. В.К.: Голфщрома кога се е появил, след потапянето на Атлантида ли? Н.Д.: След потапянето на Атлантида. Той тръгва и минава покрай бреговете на Северна Европа и ликвидира се ледената епоха. В.К.: Този Голфщром нарочно е създаден от невидимия свят. Н.Д.: Да, разумният свят за да създаде условия за един разумен живот на Северна Европа, въобще на континента Европа, защото Голфщрома се чувства и тука едва ли не.

3. МИКРОКОСМОС, МАКРОКОСМОС, МЕГА КОСМОС НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Учителят казва, че и ангелите воюват, но с такива могъщи средства, за които вие и представа нямате. Космичните лъчи в слънчевите, лъчи, това са те могъщите снаряди на разумния свят. С кого воюват те? - с мързела и инертността, както у човека, така и на всичко друго по нашата планета. Учителят казва, че човек по природа е мързелив. Природата се е видяла в чудо, докато накара човек да работи. Едно животно какво прави - то само яде и спи. Такава природа имат и много от хората. Ако прочетете първият стих на Библията, което е според мен най- хубавия и най-добре изразения и носи най-голяма мъдрост вие ще разберете. Там се чете така: „В начало Бог създаде небето и земята". И в нашата Библия е отбелязано, че земята била безлюдна и пуста. За небето, господата, които са писали там в Библията нищо не казват. Не казват затуй, защото, аз съм изтъквал и друг път, това е писано от онези евреи, които Навуходоносор втори, вавилонския цар, който освободи тогава в 846 г. освободи еврейския народ от египетско робство, повика няколко видни евреи да дойдат във Вавилон смятайки, че те със своята мъдрост и знания ще допринесат нещо за вавилонската култура. Отиват те, между другото отиват и във Вавилонската кула, която е била университет не нещо друго, но тези господа евреи не са били на голяма висота със своето знание и мъдрост и са чели без много, много добре да разбират. Те са прочели този стих, който са записали в Библията за Земята, че е безлюдна и пуста. Това не става въпрос за нашата земя, а за онзи необятен миров силов океан, за който геният на Италия, Енрико ферми казва, че ние сме потопени, че всяко нещо черпи енергия от него. Този необятен миров, силов океан е разделен на два дяла. Единият демоничен дял, който носи злото, съпротивлението, тъмнината, смъртта, а другият е възвишеният свят, който носи живота, светлината, радостта. То е именно Свято небе, за което господата евреи нищо не пишат в нашата Библия, защото като са го прочели, не са го разбрали. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: С кого воюват те, с мързела? Н.Д.: Този отрицателен свят носи в себе си покоя и когото засегне и той заедно със светлината са един до други или както казва една голяма мъдрост „Когато фенера свети най-тъмно е под него". И най-голямата светлина, и най-голямата тъмнина са едно до друго. И двата фактора действуват върху човека. Факторът на тъмнината създава у него един стремеж за покой - мързел. Да лежи и нищо да не предприема. От този фактор човек трябва да се освободи, за да може светлината да го подтикне към творчество. В.К.: С кого воюват те? Н.Д.: С мързела. Учителят казва, че човекът по природа е мързелив. Значи природата се е видяла в чудо да накара човека да работи. Туй съм го писал. Днес едно животно какво прави - яде и спи. Такава природа имат и много от хората. Отдали са се на тази демонична природа. Един ден, това било в първите години на дейността на Учителя, група приятели в един провинциален град, след среща с Учителя коментирали какво нещо е Учителя, какво представлява той всъщност. Те стигнали до извода, че Учителят е като тях, само че повече е чел, повече знае. В този момент Учителят влиза при тях и ги пита: „Какво си поговорихте?" Те, разбира се смънкали. „Вие говорихте за мене и дойдохте до извода, че съм като вас, само че повече съм чел, повече зная". Тогава Учителят заключил вратата, поставил ключа на масата. В този момент Учителя изчезнал, а след малко се обадил отвън. Влизането и излизането на Учителя се повторило няколко пъти, а след това им казал: „А съм с вас, при вас, но не съм като вас". В.К.: Този случай, кой ти го разказа? Н.Д.: Този случай аз съм го чел. Някой го беше разказал и записал. Това е от първите години. Колко важен е този свят на микрочастиците за великите учители. С елементите и законите, които те разбират и с които си служат, какво грамадно значение е той за тях, личи от една случка, на която бях единствен свидетел. Тя се вряза дълбоко в съзнанието ми и аз я запомних с всичките й подробности. Един ден, през месец април 1942 г. /тогава имах своя частна работа/ без какъвто и да е бил повод, реших да отида на Изгрева. Беше малко след обяд. Спрях се пред салона, нямаше никой. Беше някак тихо, мълчаливо и аз си казах: „Защо ли дойдох?" Тъкмо се озъртах и мислех да си вървя, Учителят отвори вратата на долната стаичка, обърна се към мене, вдигна ръка и каза: „Такъв велик ден не сте имали!" Изразът на лицето му беше някак странен и погледа му дълбок, величав, като на същество извършило някаква голяма, важна и решителна за човешкия род работа. Пред този израз и дълбочина на погледа аз просто занемях, сковах се, не трепна нищо в мен, за да не наруша величието на момента. След тези думи Учителят се прибра. Като се опомних и си дадох сметка за станалото, помислих, че войната свършва, настъпва мир, а тогава знаете всички, бушуваше страшна война и всички жадувахме за мир и смятахме, че най-великото, което може да дойде, най-великият ден, който можеше да имаме е деня в който ще спре войната и ще настане мир. Прибрах се, залепих ухо до радиото, слушах и чужди станции, ослушвах се за радостни вести, за мир, но за съжаление ни нотка за радост, за мир. Така и на другия ден, четох вестниците открай до край, разпитвах познати, които усърдно слушаха всякакви станции и следяха отблизо събитията, но нито нотка от възможност за някакви радостни събития. Войната следваше своя суров, жесток, бавен път. В мене залегна една тежка питанка - защо Учителя каза тези думи? Аз бях повече от сигурен, че това не бяха думи казани току-така. Минаха години, като през това време често си спомнях за тази случка и се ровех в себе си да търся обяснение за станалото. Всякога идвах до извода, че това не беше нещо, току-така казано. Един ден, чета една книга и в нея намирам: „През април 1942 г. един от най-изтъкнатите учени по ядрена физика - Енрико ферми, италианец по произход, който работи в Чикагския университет, успя за първи път да получи верижна реакция, като бомбардира с неутрони атомите на Уран 235, при което стана отделянето на атомната сила. С това получаването на сила от разпадането на атома, беше вече в ръцете на човека. През декември същата година, този учен построи първият атомен реактор /мотор/". Като прочетох това, съмна ми. Тежката въпросителна, която беше залегнала в мене за случката през онзи априлски ден, светна и изчезна. Тогава разбрах казаното от Учителя - „Такъв велик ден не сте имали!" Разбрах решението на Разумния свят, да даде в ръцете на човека атомната сила. В.К.: Какво ти беше впечатлението от цялата тази работа, като го прочете ти накрая? Н.Д.: Като прочетох, спомних си всичката тази случка, която вече казах и видях какво разумно решение е взело този Разумен свят да даде на човека атомната енергия. През 1962 г. в едно свое изказване английският министър-председател Харолд Мак Милън заяви: „Ако ние имахме само обикновеното оръжие, отдавна щяхме да бъдем във война". Атомът досега спираше един сатанински вихър между народите от бялата раса. За много явления от света на микромира Учителят много пъти е казвал, но добавя: „Аз казвам, но нямам време да доказвам - това ще сторят учените". Един ден, в Специалния клас Учителят се обърна към мене и ме запита: „Кажи, какво нещо е топлината?" Станах и казах онова, което науката тогава знаеше за топлината, но то не беше нищо особено. Обясненията на науката за топлината бяха тогава „бебешки", а и сега не са нещо много напред. Учителят ме погледна с една топла снизходителна усмивка. Разбрах, че ми казва: „Ти, който искаш да бъдеш велик, могъщ /а аз често му подчертавах това/ почни от този най-скромен жител на този велик, необятен мир на микрокосмоса, жителите на който създават всичко!" В.К.: Това е главата за микрокосмос, макрокосмос и мегакосмос. Ти разглеждаш случаят с топлината във връзка с какво? Н.Д.: Топлината е продукт на микрокосмоса, щото топлината не е нищо друго освен движение - движение на елементарни частици и в резултат на туй, ние усещаме топлина. В.К.: Значи Учителят те пита, какво е топлината? Н.Д.: Пита ме и аз отговорих онова, което науката знаеше. Той се усмихна и каза, че техните разбирания са бебешки, в пелени. Една вечер на Рила, седнали сме край огъня, Учителят е също там. Мълчахме всички. Гледах огъня захласнат в неговите странности, обърнах се към Учителя и го запитах: „Какво нещо е огъня?" Учителят ме погледна и нищо не ми каза, но разбрах „Аз мога да ти кажа неща, които ти няма да разбереш". По-късно ми каза: „Ти много неща ще разбереш по-нататък". По-късно, когато понадникнах в този микромир, направих крачка напред. Огънят е откъсване на периферни електрони на въглерода и кислорода. Чудна работа, казват учените. Коя е причината, едни електрони да бъдат по-близо, а други по-далеч от ядрото на атома? - Велико явление на Битието! В.К.: И сега в този случай бяхте на Рила. Н.Д.: Бяхме на Рила, вечерно време кладяхме огън. Събирахме се. Учителят и той идваше. Приказвахме, най-много пеехме и свирехме, разбира се имахме и приказки. И аз съм го запитал за огъня. Разбира се огъня, не е нищо друго според мен, освен отделяне на електрони от атома както е в централно ядро и около него се въртят електрони. Когато имаме възможност един електрон да мине от едно поле в друго, защото те се движат в различни полета, тогава се отделя енергия. Тази енергия не е нищо друго освен огъня, който имаме пред нас. В.К.: Ама да запалиш една клечка и правиш огън. За нашите сетива огъня е нещо друго. За тези времена и науката огъня е нещо друго, а след 200-300 години ще бъде съвсем друго. Става въпрос за онзи светоглед на Учителя, когато го питаш какво нещо е огъня. Н.Д.: Обмяната на елементарни частици между атомите на елементите, създават всичко, което ние имаме. И солта, и водата, и целият видим мир. Храненето и всички душевни процеси, които настават и се проявяват в човека са плод на обмяната. Това се осъществява с една от трите сили, които не са съставна част на материята, но се съдържат в нея. В легендата на Мехру Сам Ба, Учителят много ясно говори за трите велики сили, които не са съставна част на Слънцето и Слънчевата система, но се съдържат в тях. Сили, които науката още не познава, сили, които са основни фактори в микромира. Превеждам: МАХАР БЕНУ - ЛЮБОВ БЕНУ ШЕЛА - ЖИВОТ БИЛАДЕР - СВЕТЛИНА В.К.: Значи тука става въпрос за тези сили, които се включват в Любовта, живота и светлината. Н.Д.: Именно в тези сили. Тези думи са дадени от Учителя. Има песен за туй, даже и мелодия. Учителят един път каза: „При минус 10 000 градуса камъка става на прах, а калая при минус 30-40 градуса също става на прах. При такъв студ силата на обмяната, любовта изчезва и в камъка, както И случая с калая изгубват силата на сцеплението, променят се и стават на прах". Процесът на храненето е също процес на обмяната. Човек прави обмяна както при храненето, така и в целия си сложен физически и физиологически живот. Има известни храни, които някои хора не могат да приемат, а същите храни за други хора са особено добре приети. Докато не настане обмяна на елементарни частици между човека и храната, то човек не може да я приеме като такава. Учителят казва: „Яжте само онази храна, която ви е приятна". С това той подчертава, че трябва да има интензивна обмяна между нас и храната, която ние приемаме, за да бъде тя полезна за нас. Учителят казва: „Светлината, която вие имате, е само сянка от истинската светлина. Истинската светлина е много мека и приятна". Оттук и извода, че и при слънчевите лъчи има* първични и вторични слънчеви лъчи. Първичните слънчеви лъчи са лъчите, които носят грамадните блага от висшите светове - живот, любов и светлина, като под тези имена съвсем не трябва да разбираме онова, което се означава в обикновения говор. Навлизайки в по-долните слоеве на атмосферата, първичните лъчи, разбивайки атомите на атмосферата, създават вторични лъчи, които могат да се приемат само като трици от онова богатство на първичните лъчи. Ето защо, Учителят, тъй много държеше да отиваме по високите планини и посрещаме слънцето оттам. Там имаме възможност да бъдем в по- близък допир до първичните слънчеви лъчи. Ако ние разгледаме спектъра на слънчевият лъч, той почва от червения цвят и свършва с виолетовия, а зад него - ултравиолетовия. Учените установиха, че силата която носят виолетовите лъчи е два пъти по-голяма от силата на червените лъчи. А ултравиолетовите лъчи имат още по-голяма сила. Те установиха също, че тези лъчи с грамадна енергия ги има в много по-голям мащаб на високите върхове, отколкото в низините, където някога въобще ги няма. Тези могъщи лъчи свършват своята задача в горните слоеве на атмосферата, по същия начин, по който вече казахме, че свършват космичните лъчи. Само, че в много, много по-голям мащаб. Те пригаждат атомите за обмяна и произвеждат инертността в действие. Животът на високите планини е ценен само тогава, когато човек прави обмяна само с висшите елементи на разумния свят. Запитан един път Учителя, защо като има хора, които живеят във високите планини, остават си все така груби, с ниски подтици, а той отговорил, че те нямат духовен живот, ясно е, че те не могат да правят обмен с тези висши елементи, пратени от разумния свят. В.К.: Сега, тука ти разглеждаш тия три неща - микрокосмоса, макрокосмоса и мегакосмоса. Микрокосмосът е ясен, това е света на микроелементите. Н.Д.: Макрокосмосът е светът, който ни заобикаля - на животни, растения и хора. Мегакосмосът е необятния миров силов океан - планетите, небесните образувания и т.н. В.К.: Искам да направиш един преглед на тези три случая, които цитира. Първият случай, когато Учителят се явява пред онези приятели, които се съмнявали, че той е Учител. Когато той затваря вратата и изчезва. Ти говориш тук за микрокосмоса. Н.Д.: Да. Способността на Учителя да борави с микрокосмоса и да владее тези сили е изразено с този случай. В.К.: Той с физическото тяло ли минава?. Н.Д.: С физическото тяло като има възможността веднага да го разпадне на елементарни частици, които могат спокойно да минат през всяка материя. В.К.: Ти така ли го разглеждаш този въпрос? Н.Д.: Така го разглеждам, иначе как. Учителят заключва с ключ, оставя го на масата и изчезва от стаята. Иска да покаже на приятелите, които са там, че той не е само чел, учил, а има и други способности, които способности се изразяват в туй, че той владее силите на микросвята. Тъй както в случая с Пилата. Случаят когато Пилат повиква Христа и нещо му нарежда и Христос веднага изчезва. В.К.: Този случай не го знам, не съм го чел. Н.Д.: Тъй е в така нареченият доклад, който Пилат праща на римския император Тиберий. В него между другото описва това. Повиква Христа и започва да му дава съвети и да внимава в проповедите, защото Пилат разбира, че висшите еврейски първенци са зле настроени срещу него. А защото Пилат не е достатъчно силен, не е имал достатъчно римски легиони, за да се спре и да потуши едно евентуално въстание на евреите, и затуй съветва Христа. И Христос му отговаря как може да се спре един извор. Между другото Пилат пак му дава съвети и Христос изчезва. В.К.: Аз винаги съм смятал и съм възприемал, че Учителят може да си остави тялото, да полегне или както е седнал на стола да наведе глава и да изчезне, и с духовното си тяло, да отиде да свърши тук и там работа. Н.Д.: Да, това е тъй. В.К.: Но още не мога да възприема, че Учителя може да разложи тялото си и да мине през стената. Това нещо не мога да го възприема, затова още така питам. Н.Д.: Те са имали възможност в този микросвят да разполагат със силите, които сили са могъщи. И един голям учен в този свят казва тъй: „Господа, аз от 25 години изучавам микромира и все още нищо не разбирам". Това нещо го казва един от много добрите, гениални хора, които работят в микромира. В.К.: Сега, ставаше въпрос за онзи микросвят, когато и ангелите воюват с такива могъщи средства, с космическите лъчи и със слънчевите лъчи. Този процес на тази силна енергия, която се превръща от едно състояние в друго. Тя към мегакосмоса ли се включва? Н.Д.: Силите, с които работят разумните същества от слънцето са от микромира. Те работят и издават силите на микросвята. Защото всички останали два свята мегакосмоса, макрокосмоса, са плод именно на микросвята. В.К.: Другият случай, който ти разказа за онзи случай, когато Учителя казва: „Друг ден такъв не сте имали". Когато Невидимият свят разрешава да се освободи тази енергия. И от освобождаването на тази енергия създаде много големи проблеми на човечеството. Създаде се атомната бомба и се изпробва. Създаде се водородна бомба, че и неутронна бомба. Ти какво смяташ, разумният свят защо отключи това знание?. Н.Д.: Разумният свят отключи това знание ще ви кажа защо. Айнщайн казва, ние приличаме на едно дете, което държи един факел и е готово да запали сградата, но не можем да каже пожара докъде ще спре. Разумният свят направи нещо велико, което учените днес не могат да разберат. Теоретически е известно, че една атомна реакция може да продължи до безкрай. Да разруши цялата материя, която има. С други думи една атомна реакция може да разруши цялата земя. Обаче Разумния свят е вложил един закон, който учените не могат да разберат. Тази верижна реакция до известно време върви и спира. Защо спира, не могат да отговорят. Така например при взрив при една водородна бомба, която е много по-могъща от атомната бомба в един от островите на Тихия океан. Четох го. Океанската вода се запали, но спря. Защо и как спря. Този разумен свят дава това нещо на атомната енергия на хората, нека разберат ужасите, които той може да произведе. Но в края на краищата, вие господа хора, ако тръгнете по този безумен път да я приложите за воюване ние ще я спрем, ще спасим земята и човечеството. Обаче туй ще стане с цената на милиарди хора жертви и непонятни за нас разрушения. Но ние няма да допуснем разрушението на Земята и спирането на живота на нея. В.К.: Във връзка с това, с този момент когато ти си присъствувал. Спомням си едно негово изказване. Учителят казва така: „В света някъде се извършва епохално, историческо дело. В даден момент трябва да се вземе някакво решение и аз трябва да присъствувам там за да дам правилен ход на нещата, а вие през това време ме занимавате с посторонни въпроси и ми отнемате от времето, и ми пречите да върша моята работа". Това е едно изказване на Учителя и аз винаги съм си го държал в съзнанието си. В момента с твоята опитност ние виждаме как Учителят е присъствувал на този момент, дал е разрешението си и разумният свят следи и проследява, фактически ти се явяваш едно лице на земята в един исторически момент на едно историческо събитие. Н.Д.: Присъствувам на един исторически момент, правен по образ и подобие на Бога. Той има свободна воля да приеме или да отхвърли. Ако ти приемеш подтиците на злото ставаш под негово ръководство, свършено е с теб. Ако приемеш подтиците на доброто ставаш под неговото ръководство - напредък. Сега в случая разумният свят - ето дава ви атомната енергия. Ако вие господа тръгнете по пътя на разрушението, на злото, ние имаме метод да спрем този процес, да не стане разрушението на Земята. В.К.: Аз съм чел на едно място от Учителя, където казва, че Трета световна война няма да има, те ще се споразумеят. Невидимият свят ще ги принуди. Н.Д.: Ще приемем, дано разумното вземе превес. Невидимият свят не е изключвал възможността човешкият род да тръгне по демоничния път да използва атомната енергия за воюване. Те са имали предвид и са казали, разпадането на веществото ще стигне дотам. По-нататък не може да става разпадане. Свършено. Това исках да подчертая в този смисъл.

2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Това е поредицата „Истинската светлина". НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: „Светлината, която вие тук имате, е само сянка от истинската светлина. Истинската светлина е мека, приятна Учителят „И виделината свети в тъмнината И тъмнината я не обзе". Ев. Йонна, гл. I, ст. 5. Казаното от Учителя, така както съм го чул и разбрал, има отношение към онова явление в природата, което ние определяме с понятието Светлина, тъй както ние хората я виждаме. В случая ще трябва да приемем, че има и друга светлина освен тази, с която се ползуваме и познаваме. Нарича се Виделина. Казаното пък от ученика на Христа за някаква Виделина, която свети и не угасва, хората без да се замислят даже, защото не могат да допуснат, че има и неугасваща Светлина и всякога я приемат в преносен смисъл. В този смисъл, че казаното се отнася до великите Божествени идеи, които Христос донесе на Земята. Идеи, които всякога носят светлина за човешкия род. Идеи идващи от един възвишен свят, който нищо не може да погълне, да унищожи. В.К.: Сега, ти тука разглеждаш въпроса за Виделината, както е дадено в Библията? Н.Д.: Да. В.К.: По-нататък. Н.Д.: Между тъй наречените елементарни частици са и тези, тъй наречените фотони или частици, които ни позволяват да имаме възприятието светлина. Тези частици също са съставени от такова състояние на веществото, което има способности да вибрира. Това състояние на веществото Учителят нарече „Лъчисто" - четвърто състояние. То е нещо по-друго от трите състояния, които ние познаваме. Някои учени също приемат, че има такова едно ново състояние на материята. Тези частици обаче, имаме всичките основания да приемем, че не са еднородни, светлината не е хомогенна, че в тези лъчи от светлина имаме и разни видове светлина, различни видове фотони. Това е Виделината, за която Христовият ученик говори, Виделина, която мрака не може да обземе, не може да погълне. За тази светлина ние ще трябва да приемем по един най-категоричен начин, че произхожда и от слънчевите дневни лъчи, като между тези светли частици фотоните идващи от слънцето се намират и такива, които не се поглъщат, остават свободни, движат се из пространството и продължават да носят своята светлина. Това са частиците, фотоните на истинската светлина, за която Учителя говори. В.К.: Сега ти развиваш тезата и теорията за истинската Виделина. Кое ти даде повод да пишеш за това нещо? Н.Д.: За светлината ли? В.К.: Да, за истинската Виделина на живота. Н.Д.: Ако направим и пуснем един лъч през една призма, известно е получава се образа на дъгата от 7 цвята. Ако внимателно разгледаме, ние ще видим, че тези седем цвята, които има в призмата, в спектъра на слънцето, червеният се отклонява в по- малък ъгъл, другият жълтият, оранжевият и т.н. най-голям ъгъл на отклонение имат виолетовите. Между тези има и тъмни частици, тъмни резки в спектъра на слънцето. Тези тъмни резки, според мен не са това, което учените разправят, че било погълнато някакво от газовете на атмосферата лъчи на слънцето, а са така наречените „неутрино", това са частици, които абсолютно никаква преграда не може да ги спре. Самият спектър не е нищо друго освен удрянето на слънчевите лъчи в молекулите на стъклото. Те се удрят и се отклоняват, според туй под каква скорост те вървят и каква енергия носят. Колкото по-голяма скорост и енергия носят, толкоз се отклоняват в по-голям ъгъл, това са виолетовите лъчи. Обаче, както казах има и тъмни линии в спектъра. Според мен това са на тези тъй наречени „неутрино", които минават навсякъде без абсолютно никаква спънка. Тях молекулите на стъклото не може да ги спре и да ги накара да се отклонят. Те минават като игла през тензух. Минават през цялата Земя, навсякъде и затуй тази Виделина идваща от Слънцето разбира и знай какво става в центъра на най-голямото небесно тяло и на Земята. Това е то истинската Виделина според мен. В.К.: Ние ги обозначаваме в момента като „неутрино". Н.Д.: Учените ги казват тези частици „неутрино", вземам израза на учените. В.К.: След време може да намерят и по-малки частици. Н.Д.: Може да има и други имена, но нека да приемем едно общо понятие, че всички частици, които не приемат никакво съпротивление никъде и минават спокойно където и да бъде, при каквито и да е условия да ги наречем „неутрино". Но такива частици са констатирани и учените искат да ги изучават, и сега ще правят някаква обсерватория дълбоко в земята, за да могат да ги проучват. Но смятам, че няма да могат да успеят господата учени, защото те ще минат през телескопите и всичките уреди без да оставят някаква следа. Тази е Висшата, лъчиста светлина, за която според мен говори Йоан. В.К.: „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И фактически това е истинската Виделина на живота?. Н.Д.: Точно така. Истинската светлина на живота, която разумните същества от Слънцето пращат. В.К.: И това е, което в Библията се казва в третия ден: „Да бъде виделина". Н.Д.: Да. „Да бъде виделина" точно туй. Значи да дойдат тези частици, защото те всичко разбират и виждат. В.К.: Значи по този начин се прави разлика между Светлината и Виделината. Н.Д.: Да, разбира се. Светлината е туй седемтях лъчи, а виделината са онези „неутрино", които минават навсякъде и нищо не може да ги спре. В.К.: По този начин се Поставя и друг раздел - Светлината, външната страна и онази вътрешна Виделина, и онази духовна Виделина, онова духовно зрение. Значи разглеждаш именно този въпрос? Н.Д.: Да. В.К.: Аз затова исках да се спрем на това нещо. Ти впоследствие ще го разработиш повече. Н.Д.: Да, ще го разработя повече тоз въпрос.

1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега, аз искам да ти припомня някои случаи, които ти си ми ги разказвал преди 15-20 години, аз съм ги записал като по два, по три реда искам да ги припомня за да ги разкажеш. Аз ще ти прочета какво съм записал, а ти ще допълниш. Сега, аз искам първо да попитам за „Житно зърно". Как се осъществи „Житно зърно"? Ти участвуваше ли в него, в редакционния комитет?. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: „Житно зърно" ли? „Житно зърно" се списваше, имаше редакционен комитет. В този редакционен комитет влизаше Георги Томалевски, Георги Радев, Елиезар имаше един и някои други, не си спомням. Давахме статиите, които пишехме и те ги преглеждаха, поправяха ги нещо, и ги пишехме в „Житно зърно". Това беше. В.К.: Сега, идеята за „Житно зърно" е на Георги Радев. Н.Д.: Изтъкнах, че имахме в 1923 г. Младежки събор, който се проведе в салона на ул. „Оборище" N14. И там възниква идеята. Дотогава издаваха списание Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. Списание „Нов живот". Обаче не можа да провърви и решаваме всички да имаме едно братско списание. Да има братско списание, а не само на тримата. И Георги Томалевски дава името „Житно зърно", като стана въпрос как да го наречем. В.К.: Сега един друг въпрос. Сега ти в разстояние на 20-30 г. пишеш теми, от 1 до 130. Каква ти беше идеята? Какво те накара, какъв беше подтика за тези неща? Н.Д.: Виж какво ще ти кажа, аз съм смятал, че Учителят не създаде една секта или някакъв кръжок какъвто и да е. Учителят създаде школа, в която ние трябва непрекъснато да обогатяваме нашите знания. И аз се подпретнах, един ден след заминаването на Учителя, една група бяхме на Бивака. Там бяха Влад Пашов, Методи Константинов и други приятели с умение да пишат. Предложих да издаваме едно списание, което по туй време вече нямаше възможност ние да печатаме в печатница и да го издаваме като едно издание, а да го напишем два или три пъти на пишуща машина и да го изпращаме из провинцията. Например да кажем, ще получи Варна един екземпляр, като го прочетат приятелите ще изпратят в Бургас, Бургас ще го прати на Карлово и т.н. Но не се съгласиха приятелите. В.К.: Поради какви съображения? Н.Д.: Достраша ги от комунистическата власт. Не се съгласиха. Просто не приеха. Съгласи се само една сестра, каза Николай добре, но тя нищо не даде. В.К.: Коя беше тази сестра? Н.Д.: Тази сестра беше Янка Попова. В.К.: И нищо не даде. И ти реши да си го правиш. Н.Д.: Аз обаче, като имам една идея не се отказвам от нея. И реших тази идея залегнала в главата ми да пишем статии с по-научен характер, за да могат приятелите да четат и все пак някакви новости, и нови мисли, и идеи от благороден характер да влизат в главите им. И аз почнах да пиша. Пиша ги на ръка. Давах ги на Жечо Панайотов, който ми беше много ценен сътрудник. Той ги даваше да ги преписват на пишуща машина, като плащахме и ги пращахме в провинцията. Добре, но по едно време, като прегледам аз написана на пишуща машина статия, тази която ги пишела съвсем недобросъвестно влагала свои думи, изпущала моите изречения. Получаваше се нещо съвсем неприемливо и аз спрях да ги пиша. Това беше всичко. Получавах много хубави писма, благодарствени от приятелите, но общо, дето някои приятели засегнати от честолюбието, се произнесоха не особено добре. Но туй не ме смути. Мен ме подтикна повече добрият подход и добрата отзивчивост на много приятели от провинцията. От друга страна, някои от ръководителите се бяха засегнали, че някой си Николай ще ни изпраща научни статии, когато с туй се уронва малко техния престиж и авторитет пред приятелите, и те също тъй с недобро око погледнаха. И най-после третият случай. Отивам при един брат ръководител и стана въпрос за моите работи. Той казва: „Слушай, не ги разбирам тези работи, недей ги праща". Защото аз все пак пишех на научна основа. Не мога да пиша измишльотини. Пиша туй, което науката казва, защото моята цел беше именно тази, да се продължи интелектуалното развитие на приятелите из провинцията. Това беше. И като видях, че тази работа така засича, и престанах да пиша. В.К.: Колко написа, към 120-130? Н.Д.: Написал съм към 250, като наполовината от тях съм написал на пишуща машина, които съм изпращал из провинцията, не всички. А другата стоят в ръкопис с едно намерение, когато остана по- свободен, защото сега съм зает да ги прегледам, поогладя и при случай мога да ги напиша пак. В.К.: Ти каза, че някои от сестрите са ги изменили. Н.Д.: Да. В.К.: Ти имаш ли първообраза, първото копие? Н.Д.: Аз, разбира се запазвам си едно копие за мен неприкосновено. Давах на Жечо Панайотов да ги даде на някои машинописки да ги напишат. В.К.: Може ли след време тези неща да ги извадиме както са в оригинал? Ти ги пазиш нали? Н.Д.: Аз ги пазя - да. В.К.: Пазиш ръкопис. Н.Д.: Пазя, както ти казах. И ръкописа и другите стоте и тридесет на пишуща машина. Не са тука, във Варна са. Ръкописите са тука в чекмеджето. На това бюро. По едно чудо дойде при мен. Премахнах едни странични ограждения, защото се бяха изпочупили. И сега работя на него, но това никой не знае. Казвам го на теб. Това бюро е на Учителя В.К.: Чакай да чукна, аз не знаех това нещо. Н.Д.: Казвам ти го да знаеш. В.К.: Сега, имам една идея следната. Първо искам тези 250 да се напишат на пишеща машина. Ти първо ще си ги пригледаш. Второ оригиналът, ръкописът, който го имаш да се запази и той. Аз искам да ги запазим всичките 250 като твое творчество, това едно. Н.Д.: Оригиналните ръкописи от онези 130, които съм написал на пишуща машина ги нямам. В.К.: Но другите може да ги дадеш после. Аз съм преглеждал някои от тях преди 15-20 години и видях следното. Какво? Че във тях ти даваш някои изказвания и някои опитности на Учителя с цел да потвърдиш твоята теза на изложенията, т.е. ти разработваш някоя тема да кажем от астрологията по отношение на звездите, зодиака и даваш едно изказване на Учителя, с което ти потвърждаваш твоята теза. Това изказване на Учителя и тази опитност е вярна, но тука в своето изложение ти много малко даваш за тази опитност. Само даваш изказването. Например, когато говориш за действието на зодиака, нали ти питаш Учителя за него и Учителят ти казал следното: „За да ти действува зодиака трябва да бъдеш Учител, трябва да имаш космическо съзнание, пробудено съзнание, за да ти действуват звездите и зодиака. Нали на обикновен човек по-малко му действуват тези неща. Н.Д.: Туй е вярно, да. В.К.: Ето ти например една опитност от Учителя. Тази опитност ти я излагаш като потвърждение на това. Обаче аз искам ти да я разчоплиш повече и да я разкажеш като отделна опитност както я даваш. По този начин то няма да бъде нещо отделно, а ще се съберат пак нещата, но искам да я дадеш по-подробно. Н.Д.: Каквото мога ще дам. В.К.: Аз ще искам впоследствие тези неща да ми извадиш, тези 115-120, които ги имаш на пишеща машина, да ми ги дадеш аз постепенно и последователно да ги пригледам, да си извадя аз на коя страница и в коя годишнина, да си видя изказванията, опитностите, които имаш с Учителя за да може да ти ги покажа, за да ги дадем допълнително. Това е една моя идея. Защото ти едната част я имаш, но аз искам да извлечем от твоето съзнание онова, което се е запаметило и запечатало. Най-подробното. Тази част, която ти я имаш това си е твое творчество направено. Трябва първо - да се извади на пишеща машина, което не е извадено, второ - да се подредят, трето - да ми се даде едно копие от оригиналите и четвърто - ще извадиме опитностите на Учителя от тях. Н.Д.: Добре. Каквото искаш с каквото мога да ти бъда полезен, ще го направя. В.К.: Сега друг един въпрос. Аз съм записал тука едно в разстояние на 4-5 реда една твоя опитност, която ти казваш дословно, преди 15-20 г. Имаше, казваш ти, един учител по литература от Пловдив и той отива с Николай Райнов в Мърчаево и там целува ръка на Учителя. Учителят му казва на Николай Райнов „Ти винаги си бил мой ученик". Тогава той нарежда да купят всички книги на Николай Райнов. Ти спомняш ли си тази опитност и какво ще кажеш за нея? Н.Д.: Не мога да си спомня. В.К.: А това нещо ти лично си ми го казвал на мене. Н.Д.: Казвал ли съм го? В.К.: Да, аз съм го записвал. Ти си ми го диктувал. Н.Д.: Не мога да си спомня. В.К.: Друг един случай ти си ми го разказвал за Сепарева баня. Първите години, когато сте излизали през Сепарева баня. Но тогава, в един момент самите селяни започват да искат много пари. И Учителят бил много възмутен и казал, махнал с пръст и казал: „Това е за последен път, друг път няма да минавам оттук." Учителят бил много възмутен от това желание на самите местни жители да изкористяват за магаретата, за товара взимали са много, много пари. Особено имало един селянин, който в момента толкова много пари искал, че направо било възмутително. И Учителят казал: „Друг път няма да минаваме". Този случай ти си ми го разказвал. Н.Д.: Виж какво, общо взето като се стоварвахме там първите няколко 2-3 години, когато минавахме през Сепарева баня вярно, че се създаваше малко суматоха. Едни искаха повече пари, и така но вкрая на краищата се уреждаше. Сега точно тези думи не мога да си спомня на Учителя, но въпроса се уреди като се намери този каракачанин - Янко, който с рядко благородни черти на лицето човек, пое цялата работа, като голямо облекчение беше за нас. Още повече, че беше честен човек, добър и крайно изпълнителен в своите задължения. В.К.: Друг въпрос. Когато се откупува Изгрева от този селянин, който е получил „Баучеровото". За намирането на пари, аз си спомням ти си ми разказвал, че една голяма сума е дал Лазар Котев. Той е бил доста богат човек. Н.Д.: Възможно е. В.К.: После е имал някакви проблеми с тези пари. Учителят му ги връща. Той след това се отделя от Братството. Загубва си богатството, във връзка с оня случай, със Сливенския случай. Нещо сега да ми кажеш сега по-подробно. Н.Д.: Не мога нищо да ти кажа по този въпрос, не зная нищо. В.К.: Защото аз си спомням, че ти навремето ми го разправяше много подробно, но аз съжалявам, че не го записах. Друг един случай, който искам да кажа, че в онова време веднъжк Учителят ти казва: „Николай, Николай, твоят патрон в Русия е на голямо изпитание". Имал е съображения, че св. Николай, който е уважаван от руснаците. Той там е голям светия и в онези години поради политическите събития, и поради това, че в Русия болшевиките започват гонения на официалната църква. Какво ще ни кажеш по този случай. Н.Д.: Този случай мога да кажа тъй. Един път се движа по пътеката от нашата къщичка до салона на Изгрева. И Учителят ме среща, и ми каза това: „Николай, Николай, твоя патрон е на голямо изпитание". Грешка е от моя страна, че не го разпитах така, но остана само с тези думи, които ми каза. Това беше по Сталинския режим. В.К.: Сега, друго едно изказване, което съм записал твое е, Учителят е казал: „В Русия има небивала анархия". Н.Д.: Да. Малко мъчно мога да си спомня подробности. В.К.: Друго, което съм записал: „В онези години се занимавах с търговия на едро. Идвам на Изгрева и някои приятели ми казаха: Николай, на Изгрева ще има кооперация. Аз смятах, че това е братска идея, че братята е уреждат. И с голям ентусиазъм, и с бързина се хвърлих в това нещо, и реших да хвърля много големи средства. Аз не знаех, че това е работа и инициатива на държавата. Учителят ме среща и ми вика: „Николай, къде отиваш?" Разбрах, че правя грешка и че това не трябваше да го правя понеже не е братска идея по отношение на кооперацията. Спомняш ли си? Н.Д.: Да, спомням си. Да ти кажа какъв беше случая. Минавам един път покрай Габрово. Габровската околия е богата със сливни градини, от които правят мармалад и пестили. Минавайки покрай един магазин виждам няколко каци пълни с мармалад. И си казвам, това би било добре, да се занесе на Изгрева и да се използва от приятелите. Тази мисъл залегнала в главата ми и с тази мисъл идвам на Изгрева и научавам, че щяло да има братска кооперация. Така ми предадоха. И блесна в мен мисълта веднага да отида в Габрово и да закупя тези качета със сливов мармалад. И в този момент ме среща Учителя. То беше, аз излизам от горичката откъм салона, откъдето държеше беседите. И ме среща точно на границата между горичката и салона, но някак си с особено изражение. И ми каза, тъй както една майка, която гледа едно дете, което е тръгнало към пропаст. „Къде отиваш Николай?" С такъв един особен израз. Аз веднага разбрах, че има нещо нередно в мойта мисъл. И после разбрах, че това било държавна кооперация. В.К.: Разказвал си ми друг случай. „Веднъж бях на Изгрева и виждам, Учителят излиза от салона и отиде в бараката на един приятел. Мина така отстрани, влезна вътре и взе един буркан с туршия и взе го, и си излезна с него от бараката. Тази случка, Учителят няма да отиде да краде буркан от чужда барака, но това беше един метод на Учителя. Учителят, като че ли си взимаше благословението и кредита от този брат. Това е била бараката на д-р Жеков. Ти спомняш ли си го този случай? Н.Д.: Да спомням си го. Добре си го спомням. Доктор Жеков имаше барака точно пред къщичката наУчителя. Не много, на десетина крачки. Един ден гледам Учителят влиза в бараката, взима един буркан и си го занася в стаята. Нареждането било д-р Жеков да приготви туршии някакви в буркани за Учителя и не знам за кого още. Туй малко ме изненада. И си казвам, защо ли така постъпи Учителя. По-късно разбрах, че д-р Жеков, който много така беше близък с Изгревските работи, като че ли Учителят си оттегли благословията и вниманието над него, защото той беше тръгнал малко по левичарски път, към комунистите, към комунизма се беше отклонил и след туй си беше направил барака към края на Изгрева. Освен това той заболя от тежка склероза, и така някак този брат се откъсна от общите братски работи. Изглежда, че Учителят е видял, че не е много подходящ за уреждане на общите братски работи, защото малко имаше един диктаторски елемент в него. Така Учителят даде израз на това положение, че го откъсва от благословията, като си взе буркана с туршията. Така го прецених аз, гледайки го отстрани. В.К.: Разказвали си ми един случай в ранните години на Жеков, когато младежите отиват да правят комуна. Това Цанка ми го е разказвала. Младежите отиват по комуните и на Изгрева няма никой. И Учителят е ходил и е нареждал на Йорданка Жекова и д-р Жеков понеже нямал с кого да седне на масата да ядат. Н.Д.: Точно този случай не го знам, защото не съм бил там. Обаче Йорданка Жекова беше рядко предана сестра, много симпатична, изпълнителна. И може би Учителят да ги е подканвал да дойдат от Варна на Изгрева за да могат да подпомагат общоизгревската работа. В.К.: Разказваха ми друг случай. Жеков и Епитропов са се съдили за някакво място, били съседи и са стигнали до съд. Накрая се сдобряват в съда и тогава Учителят е бил много радостен и ги викнал приятелите от Изгрева на гости и казал: „Помириха се, помириха се". Н.Д.: Имаше такива разправии, да. Знам, че имаше разправии д-р Жеков и Епитропов, и други някои имаха разправии. По тези места общо взето се създадоха разправии и Учителят беше наредил не да има огради за всяко място, а обща ограда за целия Изгрев, като тези места до линията да се закупят от приятелите. В.К.: Сега, една друга опитност, която съм записал от теб: „На Рила сме и сме тръгнали за плочи, за заслона на шестото езеро за да покриваме с тези плочи кухнята. Останах с Учителя извън групата. Останахме си сами. И аз казах на Учителя: „Учителю, дайте възможност да оставите едри дири за бъдещите поколения и да ви фотографират". Защото по това време Учителя не е позволявал да бъде фотографиран. Той ме погледна и аз разбрах. „Добре, направи го", каза го мислено. Спомняш ли си този случай?. Н.Д.: Случаят беше такъв. Бяхме отишли за плочи на шестото езеро. Вадихме плочи, приятелите, по-енергичните нещо се заприказваха и ний някак, и аз не мога да си спомня как можахме, да се отделим с Учителя и тръгнахме двама. Той носи една плочка и аз. Спряхме на едно място и аз му казах: „Учителю, няма да бъде лошо да оставим едни по- реални отпечатъци за нашия обикновен живот". Вече за беседите, за мислите, за отговорите Боян Боев и други ги записваха, но за обикновения човек, как строим заслона, как ходим, как идваме от Сепарево или от Самоков и т.н., живота, обикновения живот, ежедневния живот. Той ме погледна и нищо не ми каза, но от погледа му разбрах „Е, напиши го". Туй ми даде повод да напиша тази история, която я има. В.К.: Тук съм записал нещо от твоите детски години. Казваш, в моето детство на 11 май - денят на Кирил и Методий обикновено в училище се правеха различни представления и упражнения. Тогава бяхме облечени в юнашка униформа, по случай денят на Кирил и Методий за да изиграем упражненията, но в последния момент поставиха друг на моето място и ме отхвърлиха от тази сцена. Спомняш ли си?. Н.Д.: Помня, да. Бяхме облечени в юнашки униформи, калпак бял с червено и облеклото и панталоните, юнаците със специална униформа бяха. И този, преподавателят по гимнастика, който имаше за задача да даде израз на тези гимнастически упражнения нареди няколко момчета, между които бях и аз. Почнахме да обикаляме, аз бях много добре, не само облечен, но енергичен и давах вид, че наистина мога не по-малко от другите. Изведнъж, нещо му текна в главата и каза „Излезте" и покани друг младеж. Разбираш ли? По този начин на мен ясно ми беше, че ме отхвърлят от тази гимнастищина, военщина, така го почувствах аз, че моя път е друг. А не е да ходя там гимнастики и така демонстрации да правя, да тропам крак и т.н. Защото нямаше никакъв предлог. Просто - излезте и покани друг. В.К.: Сега друг случай. „На заговезни се правят банкети. Събират се цялото семейство обикновено и се правят големи ястия с пуйки, прасета и т.н. Родителите ми бяха направили едно такова голямо тържество и аз на вечерта казах, че няма да ям месо. Баща ми ме изпъди и аз си легнах. На сутринта той лично ми каза, че сънувал един сън, че те го връзват с въже и идва един човек и му казва да те освободи от въжето. После баща ми каза: „Недей да ядеш месо". Н.Д.: Да това съм го описал, аз го разправих. Той сънува, че идва при него един човек с брада. И мъчи се да ме върже баща ми. Човекът му казал недей го връзва, остави го свободен. Тези дословно думи ми каза баща ми. А той беше религиозен човек баща ми. Ходеше всяка неделя на черква, четеше Библията и т.н. Изглежда, че го е разбрал по-осезателно всичко туй и сутринта рано, рано малко смутен пристига и ми казва тези думи, още не бях станал. В.К.: Сега този случай си го описал - „Тръгнал да пасе патките на баща си". Това ти го казва Учителят веднъж на Изгрева: „Аз през това време в Габрово работех горе в планината, ходех непрекъснато и там правихме дърводелската работилница, от която нищо не излезна от нея. Там изкарах 2-3 години и си загубих времето". Ти този случай си го описал. Н.Д.: Да, да. В.К.: Разказал си ми един друг случай, когато веднъж Учителят казал: „Един от вас ще спечели пари от лотарията". Става въпрос за Крум Въжаров. Така и станало впоследствие. Той спечелва от лотарията. И какво ще ми кажете по този случай. Н.Д.: По този случай Крум искаше да направи няколко благодеяния на Изгрева дали той реши или стана по общо разпореждане. Пътят от шосето до салона беше кален и решихме да даде пари да постелим пътя с камъни, с плочи и това беше. В.К.: И после Учителят му казал, че ще спечели от лотарията. Н.Д.: Не, той преди да стане пътеката с плочи Учителят каза, че ще спечели един пари от лотарията. Крум спечелва парите и за благодарност дава всичките или част от тях той дава за да се направи тази пътека да не е кална. Сега не си спомням с плочи ли я постлахме, с чакъл нещо. Постлахме я. В.К.: Той с леви убеждения ли беше? Н.Д.: Той беше в нашите среди, но с крайно леви убеждения, мисля някаква клечка след 9.IX.1944 г. в Профсъюзите. В.К.: Комунист ли беше? Н.Д.: Сега дали бе комунист, не знам, но с крайно леви убеждения и сега е такъв. С крайно леви убеждения и много пъти сме се разправяли с него. И един път даже доста сериозно: „Николай, недей говори повече за властта", направи ми Крум бележка. Защото аз произнасях се. В.К.: „На Изгрева имаше един книжар, който продаваше книги. Продаваха се и портрети на различни теософи, окултисти и т.н. Взех един портрет от книжаря и го занесох на Учителя. Учителят погледна портрета и каза: „Така ще бъдат хората след 2000 г.". Н.Д.: Не, е. По-друг е случая. Аз съм го описал случая. Ние го четохме. Не си го правилно изложил тука. Аз съм го описал тоя случай там. В.К.: „Веднъж Учителят седеше на един отломък от скала, голям камък. Учителят каза: „В този камък е затворен един дух, който гонеше навремето богомилите". Ние погледнахме камъка, нищо особено. Върнахме се в спомените си назад и си спомнихме „Прави правете пътищата пред лицето на Бога". Това е нещо, което ти си ми го разказал. Спомняш ли си? Н.Д.: Малко по-другояче, или не си го записал добре, или пък кой знай как. Всъщност Учителят с една група приятели отива на Витоша. Сяда на един камък и казва: „В този камък е затворен един, който е гонил богомилите". Това е. В.К.: Само така. Н.Д.: Да, само така. Сяда на камък, не че... , В.К.: Нарочно чета тези неща, защото по такъв начин съм ги записал, а може и по друг начин да са дадени. Сега. Веднъж, ние бяхме с тебе на една екскурзия на Витоша навремето и при нас се присъедини един старец 80 годишен. Той навремето е бил съдържател на вегетарианският ресторант в София, Чаушев ли беше, кой беше?. Н.Д.: Да, Чаушев. В.К.: И той разказваше един случай навремето, когато в първите години са го викнали войник на фронта. Той отива при Учителя и питал Учителя дали да отиде войник, или да не ходи. Учителят казал: „На този въпрос мога дати отговоря след 1000 години". Спомняш ли си? Н.Д.: Не си спомням този случай. Но той беше много симпатичен съдържател на този ресторант. Беше с толстоистки идеи и там до градската градина, до военния клуб беше отворил голям ресторант с голяма известност. В.К.: Сега друг въпрос. Това, което съм записал за кооперацията го дадохме, когато си се женил, Учителят ти е казал „Все едно да си сложиш главата в циментова каша" и това си го дал. Сега друго, което не си дал. Казваш: „Веднъж, аз карах в количка голямата си дъщеря. Учителят ме среща и ме пита: „Е, доволен ли си Николай, че возиш баба си". Спомняш ли си това нещо? Н.Д.: Не си спомням тоз момент, но си спомням, че съм я возил с количка. Възможно е това. В.К.: Има ли някакви черти по характера на баба си. За коя баба става въпрос?. Н.Д.: По всяка вероятност за баба ми, която на баща ми е майка. Тя е била много работлива, много скромна и въобще с ценни качества човек. В.К.: Друга опитност. „Пред Учителя веднъж казах: „ Искам да бъда диктатор на 120 милиона народ". Н.Д.: Да, това съм го казал. В.К.: Учителят се смееше. Я го разкажи този случай. Н.Д.: Казах му следното: „Искам да бъда много богат и диктатор на 120 милиона народ". Да вярно е, туй съм го казал. Той се усмихна и каза: „Едното ще бъде сега, а другото другия - живот". В.К.: Така ли? Н.Д.: Едното го постигнах, бях богат човек. В.К.: „Учителят ме попита, какво искаш да станеш. Казах: „Най-богатият и най- умният". Н.Д.: Това беше при друг случай. Това са два различни случая. В.К.: За единия случай, че искаш да станеш диктатор на 120 милиона народ. Н.Д.: Да. В.К.: След това казваше друг случай. Н.Д.: Искам да стана богат човек и диктатор на 120 милиона. Той ми отговаря, едното ще го има сега, а другото в другия живот. В.К.: Значи в този живот ти беше най-богатия в България. Н.Д.: Да, бях един от богатите хора в България, ако бях останал, право да ти кажа щях да играя покер с Онасис. В.К.: За диктатора остава в следващото прераждане. Н.Д.: Да, диктатор ще бъдеш в следващото прераждане. В.К.: В кой народ ще бъдеш, не знаеш. Н.Д.: Туй не го попитах. В.К.: Сега да се уточним с тебе. Когато се преродиш в следващия път на 200-300 милиона народ и бъдеш диктатор, искам от тебе едно обещание да не се гони Бялото Братство. Н.Д.: Разбира се. В.К.: Да се уточним още отсега. Къде ще те слагаме диктатор не знам, обаче Бялото Братство да не се закача, още сега да се уточним. Ако не друго, като диктатор, да има възможност да се финансира и да се издадат беседите на Учителя. Да не ни се пречи. А другия случай?. Н.Д.: Другият случай беше, по-късно. Тогава Той ме пита. „Николай, какво искаш да бъдеш - умен ли, мъдър ли или богат?" Аз отговорих и двете. В.К.: А Той какво каза? Н.Д.: Той се поусмихна и нищо не каза. В.К.: Друг случай. „Веднъж решавах на дъската по дескриптивна геометрия. Учителят беше ни дал някаква задача. Стояха всички в салона, но лампата не беше запалена. Тодор Стоименов поиска да се запали лампата. Учителят не му даде. Аз бях се разпалил така много и може би ако се беше светнала лампата ще се прекъсне моята мисъл". Н.Д.: Тука неправилно си го записал. Случаят е такъв, дословно ти го привеждам. Имаше наши приятели, които задочно искаха да завършат гимназия. Между другото Боян Боев им придаваше химия, естествена история и т.н., аз като много добър по дескриптивна геометрия реших на приятелите, няколко души да им покажа по дескриптивна геометрия. Влизам в салона, те са наредили и аз на черната дъска рисувам там, ос на две кръстосани прави и въобще задачи по дескриптивна геометрия. Салонът целия светнал. Сега аз просто съм запалил салона, че това са разноски. В това време Учителят и Тодор Стоименов са навън. Тодор Стоименов, който беше циция човек, така със сметка и не обичаше разпиляването иска да ми се скара да влезе вътре и да ми се скара, че съм запалил лампите в салона. Учителят го въздържал. И когато свърших, излизам навън Тодор ме погледна така доста сериозно. Учителят до него се усмихва и някак го побутваше - „Не му прави бележка". Това беше. В.К.: Разказвали са ми много от възрастните приятели. Те си заминаха вече в невидимия свят, че Учителят много често те е изкарвал на черната дъска, когато е ставало въпрос за математика, астрономия и т.н. и те казваха имаше математици, които са завършили математика, учители, не изкарваше тях, а изкарваше Николай. Н.Д.: Виж какво много пъти ми е казвал - „Николай кажи туй, или така" много пъти е било. Сега конкретно при какви случаи не мога да си спомня подробности, но много пъти се е обръщал да кажа нещо. В.К.: Друг случай. „Поливахме с Никола Нанков, с тенекии градината на дядо Ради. Поливахме краставици. Учителят накрая дойде, беше много внимателен с мене и накрая ме накара да си измия краката. Имаше една пиявица. Хванах я и усетих, че става нещо, но не попитах какво. Вероятно Учителят предотвратяваше нещо с мене. Разкажи този случай, спомняш ли си го? Н.Д.: Бяхме посадили на място, доста голямо, до Изгрева краставици. Един ден идва Учителят при мен и казва така малко разтревожен „Николай трябва краставиците да се полеят". И аз веднага отивам и взимам четири тенекии, дето сирене се държи. Направям две кобилици по две тенекии за всяка кобилица - едната на мене, а другата на Никола Нанков, който беше също при мене. И почнахме да взимаме вода под Изгрева и под мястото където бяха посадени краставиците. ИМаше локви, от тях гребем вода и поливаме така много усърдно. Поляхме всичките краставици и аз слезнах долу при локвата, не си спомням за какво. Идва при мене Учителят, приклекна и каза: „Измий си краката". Когато вдигнах крака една пиявица се беше залепила. Махнах я. Ясно беше, че Учителят беше много доволен от туй, че свършихме тази работа. Много доволен беше. И доколкото си спомням материалните ни работи, които бяха много зле, с голяма немотия се оправиха малко от този случай. Така поне си го мисля. В.К.: И премахването с тази пиявица? Н.Д.: Не си спомням нещо да е казал за пиявицата. В.К.: Един друг случай. Когато сте били на Рила. Когато сте били при чешмичката - „Ръцете които дават" Учителят е казал „Тук е един от входовете на Агарта". Това нещо не толкоз за чешмичката, колкото за четвъртото езеро, четвъртото езеро „Близнаците", Учителят е казал, че това е един от входовете за Агарта. За коя Агарта става въпрос? За онази Агарта, която е в невидимия свят, така ли? Н.Д.: Онази Агарта, приема се, че на Земята живеят разумни същества, които не са разбира се в такива твърди тела като нашите, които имат грижата за Земята. И там нали казах за Швейцария, където писах за Монблан, че там има седалище Агарта. Но тези разумни същества имат изходи и седалища на много места на нашата планета, едно от които е четвъртото езеро „Близнаците". В.К.: Аз съм чувал, че на Бъбрека също там има една скала са ми показвали, че е един от входовете на Агарта, Учителят е казал. Н.Д.: Може и да го е казвал, туй не го знам, но за Близнаците знам. В.К.: Друго съм записал. В един разговор с Учителя ти си казал: „Учителю, ще позволиш ли на едно величие като Вас да бъде снимано. За да имаме впоследствие Твоят образ и да имаме документ". Това си го казал на Рила. Н.Д.: Възможно е да съм го казал. Имаше там двама наши приятели фотографи, които правеха снимки може и при един разговор да съм го казал. , В.К.: Друг един случай, което аз пак веднъж го споменах. „Учителят ми даде да Му поправя часовника. Аз го взех със себе си. Мина доста време, аз бях задържан в следствието. Не можах тогава да се срещна и бях задържан и обвинен в спекула и тогава бях много разтревожен, след като ме освободиха. Накрая се сещам, че трябва да поправя часовника, който Учителят ми го беше дал. Отивам при часовникар, показвам му го. Той го преглежда и казва: „Той му няма нищо на часовника, само че не навит". Аз взех часовника и го занесох на Учителя. Казвам Му: „Учителю няма му нищо на часовника. Той е здрав". Учителят се усмихна и каза: „Знам, но ти го дадох по-рано за да стои при теб. Чрез него аз държах връзка с теб". Спомняш ли си го този случай?. Н. Д.: Не мога да си го спомня. Забравил съм го. Туй Галито ми го е разправил този случай, но съм го забравил. Тогава бяха бурни времена тогаз, разбираш ли, тревогата беше над главата ми. В.К.: Да, това другото съм го записал. Ти вече си го писал. „Ние веднъж загубихме битката при Атлантида, защото не проумяхме в най- дълбоките тайни на злото. Но втори път не може да стане. Този път ние ще победим. Два пъти грешка не правим". Този случай ти си го описал. Н.Д.: Да, аз съм го описал. В.К.: „Веднъж Учителят ми каза: „Да ядеш стриди". Аз не знаех какво е това стриди. По-късно, когато получих язва прочетох във вестника, че стридите имат вещество, което помага при язвата и при стомашни болки. Н.Д.: Да, туй ми го каза Учителя, но аз не знаех какво е това стриди. Странно беше така, че ми каза това, не знаех и аз не го попитах да ми поясни какво е точно. В.К.: Тука има едно изказване на Учителя. „Не ние ще оправим Земята, но вие хората. Не ние отгоре, но вие от Земята. Ще изпращаме отгоре делегати". Н.Д.: В тоз смисъл ми го каза Учителя. Точно такъв случай не си спомням, но той ми каза: „Не ний ще оправим Земята, Земята е предоставена на хората, те ще я оправят". Точно тъй ми каза. В.К.: А ние отгоре ще изпращаме делегати. Н.Д.: Е, изпращат делегати от хората, които да подпомогнат развитието на живота на Земята. В.К.: Сега друг, онзи случай с Начо Папазов, който е присъствувал при атентата в „Св. Неделя", това вече сме го записили. Сега друго съм записал. Учителят пита Милка Периклиева „Ти можеш ли да изпълниш задачата като ученичка да въведеш Паневритмията?" Но тя пет години не можа да я въведе. Това ти си го описал. Н.Д.: Да, това съм го описал. В.К.: „Веселин Стоянов - композитор. Беше на обед, седнал до Учителя. Разправяха запалено случка между двама богаташи на Учителя. Прнеже беше комунист, той се нахвърли срещу мен, защото аз бях за него богаташ. Учителят вдигна глава и ме погледна „Не става от този човек наш човек". Вероятно за работа. Я ми разкажи този случай. Н.Д.: Ще ти разправя този случай. Имах убеждението или схващането, че Учителят търсеше подготвени хора в музикално отношение да могат да композират, да разработват песните. В този смисъл на Изгрева сега живей този Владо Симеонов. Учителят искаше да го привлече. И даже беше застанал заедно Учителя с Владо Симеонов. Той и Учителя бяха фотографирани на едно място. Владко понеже стана голям комунист и бурен реакционер срещу идеите на Учителя, понеже те не са съгласни с делото на Учителя и искал да откупи от Пеню Ганев - негатива, за да го унищожи. Този фотограф не го дал. Туй беше един опит да го привлече, защото вярно разбираше от композиции този човек. Това се отнася за Владко Симеонов. След туй на един обед Веселин Стоянов - беше някакъв роднина на Сийка Динова. И как е станало тя ли го е поканила, Учителят ли беше направил нещо, не мога да ти кажа. Беше седнал така на масата до Учителя през един-двама души. По туй време аз съм седнал до Учителя и започвам да разправям някаква случка между двама богаташи. Оня рипна така и много остро се произнесе срещу богаташите. Моето убеждение беше, че Учителят може би е правил опит да привлече и него, защото и той има композиторски дар. Обаче като вижда, че с тези идеи, неподходящи на нашите, остави този случай. И този човек Веселин Стоянов не се появи на Изгрева. Това беше моето впечатление. В.К.: Друг един случай. Защо Учителят допусна Георги Радев, Кузман, Коста да си отидат толкова рано? Жорж приведе Бо Ин Ра и се отвлече по други пътища. Коста - анархист. Кузман повлече с философия по михалчевисти. Георги Марков - анархист. Христо Дързев - композитор. Ако бяха останали щяха да отклонят Братството от пътя му понеже имаха авторитет. Разкажи подробно затова. Н.Д.: Всичките тези братя бяха много интелигентни, начетени, но преди да влезнат в Братството бяха в разни общества-теософското, толстоисткото, анархистичното. И когато дойдоха в Братството не се отърсиха изцяло от тези идеи, от теченията, в които те бяха. Например Жорж. Той беше се увлякъл по Бо Ин Ра. И не само туй, ами често пъти поне както си спомням ни събираше и ни четеше от Бо Ин Ра. Явно беше, че се беше увлякъл подир този философ. Но не само туй. В Братството по онуй време всеки се стараеше по някакъв начин да се покаже, че знае нещо по-друго от другите и затуй превеждаше от разни философи, Бо Ин Ра, Кропоткин, Алиса Бей, разни философски разбирания. На мен специално не ми тежаха, не ми допадаха. И даже и тука имам едно написано нещо от една такава, уж окултистка, обаче като го прочетох видях, че е една измишльотина съвсем примитивна. В.К.: Сега, Жорж превежда Бо Ин Ра. Учителят казва за Бо Ин Ра, той е един обърнат окултистс главата надолу. Н.Д.: Може да е казал Учителят. Той превеждаше Бо Ин Ра. После Седир, този французина. Имаше един окултист във Франция, не мога да си спомня. В.К.: Сега за Коста. Коста кой беше?. Н.Д.: Коста беше един много симпатичен човек. Авиатор беше. Рядко начетен, интелигентен човек. И той беше се поувлякъл подир анархистите или какво беше. И всичките тези братя си заминаха, защото ако бяха останали след Учителя щяха може би да дадат една по-друга нюансировка на делото на Учителя. В.К.: Сега Кузман. Н.Д.: Кузман беше редко начетен, голям философ, следваше. Кузман Кузманов се казваше. И той си замина рано. В.К.: Сега, Георги Марков - анархист по идеи. Н.Д.: Георги Марков си го спомням, беше много мил и симпатичен човек. И те заедно с Методи Константинов и Петър Пампоров издаваха това списание. В.К.: Георги Марков е бил астролог. Така ли? Н.Д.: Той беше астролог и беше се фукнал да прави някаква хелиоцентрична астрология, защото нашата астрология изхожда от положението, че ти от Земята виждаш планетите, Слънцето, Луната и зодиакалното съзвездие, което е най-правилно, а той беше се запънал някаква хелиоцентрична астрология да прави. В.К.: Друг - Христо Дързев, композитор. От какво се увличаше? Н.Д.: Може би Дързев се увличаше да прави композиции не в духа на Учителювото. Може би да вмъкваше нещо по-друго. Тук не мога да си спомня. Познавах го, беше един слабичък такъв, сухичък човек, но не бях много близък с тях, защото туй беше още в първите години на моето идване в София и аз нямах смелост така да се приближа към тях. В.К.: Сега Сава Калименов превежда Агни Йога и доказва, че има паралел между йогите и Учителя. Савата загуби всичко и остана без пенсия. Н.Д.: Сава Калименов имаше много добре уредена печатница и книжарница в Севлиево и издателство и издаваше между другото Агни Йога. И мисля, че Учителят е казал да не издава Агни Йога и Лулчев му е казал два пъти да не издава, но той въпреки туй издаде Агни Йога. И той може би беше с комунистически разбирания, анархистични разбирания и той щеше да вмъкне някакво течение неподходящо с Учителя и той си замина. Той по-късно си замина. В.К.: Сега, младежката група се раздели на две групи - Борис, Николай, а другата Влад Пашов, Сава и други с левичарски убеждения, тази група се разсея. Я ми разкажи как се поляризираха нещата. Н.Д.: Виж какво, аз не мога да кажа, че имаше някакво разделение. Не мога да кажа, но левичарските веяния намериха добра почва именно в тези братя - Сава Калименов, Влад Пашов и някои други приятели, намериха добра почва. Туй е, иначе да е имало някакво официално разделяне не мога да приема, нямаше такова нещо. В.К.: Сега, друго. Учителят веднъж ти казал: „Представи си, че си в ада и минава дявола с една стомна вода, опръска те с капки. Ти мислиш, че има вода, а тя е празна стомната. Н.Д.: Този случай, да. Когато да се запозная с Дора Карастоянова, нали така, у мене се събуди някаква жажда така, за внимание, за любов. И понеже аз ходех да я посрещам в операта, тя беше там хористка. До Изгрева където имаше барака всяка вечер Николай там чака до 12 часа до 1 часа. Учителят виждаше, че аз жадувам за едно мило, топло отношение, но това беше, но тя не можеше да ми го даде. Срещна ме един път и ми каза: „Николай, ти си жаден и гледаш, че момата носи стомните с вода". Но по онуй време селянките като отидат на чешмата за вода, след като напълнят стомните пущат водата да ги облее с вода отгоре и се напръскат с вода. И аз туй нещо съм го запомнил, Учителят ми каза: „Ти виждаш, че стомните са напръскани с вода, но тези стомни са празни, само отвън има малко вода". В.К.: Такъв ли е случая? Н.Д.: Такъв е случая. Защото искаше да ми покаже, че Дора Карастоянова не можеше да ми даде чувствата, за които жадувам. В.К.: Значи, представи си, че си в ада и минава дяволът и носи стомна с вода, а тя е напръскана само. Н.Д.: Само е напръскана, без да е пълна. В.К.: Ти мислиш, че има вода, а тя е празна. Е, сега вече заключи се опитността, записал съм нещо, но не съм го дописал. Сега друго нещо. Невена Неделчева отива при Учителя и пита Учителя: „Какво става Учителю?" Нали събитията около Лулчев и т.н. Учителят казва: „Аз само се отместих". Н.Д.: Да, след като стана ареста с Лулчев. Тя отива при него, разтревожена разбира се, да го пита какво става. И Учителят казва: „Аз само се отместих". В.К.: Сега, друго нещо. Ти си бил в онези братски среди на музикантите. Ти свириш ли на някакъв инструмент? Н.Д.: Не. Не свирех на инструмент никакъв. И Учителят един път ме среща и вика: „Николай, ти някакъв инструмент имаш ли?" Казах му: „Нямам Учителю". Той завъртя така ръката си - на латерна можеш да свириш. В.К.: Сега тука виждам една китара. Свириш ли на тая китара?. Н.Д.: Да, когато имах слух. Сега слухът ми се притъпи при една тежко преживяна болест. Преди туй много обичах да си свиря на китара и си свирех, не по ноти, но мелодии и бързо схващах мелодиите и ги изразявах с китарата. Беше ми много голяма утеха. В.К.: Имаш ли някои написани твои неща? Н.Д.: Музикални нямам. В.К.: А песните на Учителя? Н.Д.: Песните на Учителя някои от тях свирех на китарата. Беше ми много приятно, не по ноти, а по слух. В.К.: Можеш ли да ги пееш. Н.Д.: Някои от песните си ги пеех. В.К.: После ще те накарам да ми изпееш някоя песен. Сега друг въпрос. Н.Д.: За Елена Андреева, аз го описах. Пита тя Лулчев: „Ти пита ли Учителя?" Той казал: „Питах го" и Учителят му казал „Не ти трябва". Обаче Лулчев тръгва и става съветник на царя. Ето по този случай Учителят каза: „Аз се отмествам. Щом като ти искаш с такъв един стремеж, аз не мога да те спра, аз само се отместих". В.К.: Сега друг личен въпрос. Ти се оженваш с Карастоянова, в коя барака живееш в първите години? Н.Д.: Като се ожених живеехме там, където беше нашата барака на петимата братя. Отзад, накара ме Карастоянова да направя една барачка и аз направих барачката, и там се пренесохме и там заживяхме. То беше съвсем скромна работа. В.К.: И там се роди Ина. Н.Д.: Там се роди Инчето. В.К.: И там колко време карахте? Н.Д.: Там след като се роди Инчето мисля няколко месеца и след това направих къщата, дето казвам, че Учителят ми каза - ще ти дадем къща. Направихме къщата, която и досега е там. В.К.: Сега друг въпрос. Карастоянова има ли опитности с Учителя. Н.Д.: Нея не съм я питал и не мога да я питам. По този въпрос не мога нищо да кажа. В.К.: И ти официално разведен ли си, официално с нея или не? Н.Д.: Юридически не съм разведен, но обаче аз си живея тука, тя си живее там долу. Нямаме лоши отношения, но нямаме никаква връзка. Юридически само не сме разведени. В.К.: От коя година сте разделени? Н.Д.: Още щом се родиха децата, аз отидох в задната стая на къщата. Там живееше сестра Казанлъклиева, една рядко предана наша сестра. Тя почина и след като почина, аз се нанесох там. В задната стая на къщата, там се нанесох. В.К.: Аз си спомням Тената, брат ти беше много ядосан на тях, че когато си бил задържан в Белене и в затвора, и са искали гаранция пари, Тената е ходил при Карастоянова да иска пари от тях, понеже са имали в книжка. А те не са разрешили и Тената беше много ядосан за тази работа. Н.Д.: Има нещо подобно, но аз по туй време бях в затвора и не мога да кажа подробности, но гаранция даде един наш брат. В.К.: И спомням си на Тената аз му казах: „ Абе, Тена вземи че препиши твоя апартамент на Ина". А той: „В никакъв случай. Когато брат ми Николай бе в затвора, те имаха неговите пари в своя спестовна книжка, не пожелаха да извадят нито лев за да го освободим от затвора. А Николай бе законен неин съпруг и баща на двете й деца". В.К.: Сега, аз искам да ти задам още няколко въпроса, защото с този въпрос ние приключваме. Сега, аз успях да разбера още от самото начало на днешното изложение, че след заминаването на Учителя, ръководителите на братството, които са били тука остават на това заседание1-2 януари 1945 г. и взимат решение за Братски съвет и т.н. Какво беше мнението на старите приятели по онова време, тия стари възрастни приятели по отношение на тези събития, които дойдоха и т.н. Н.Д.: На кои събития? В.К.: Които дойдоха след девети септември 1944 г., ограниченията и т.н. Какво беше тяхното мнение? Н.Д.: Вижте какво да ви кажа. Някои от възрастните братя доколкото разбирам, не искам да кажа, че съм разбрал напълно техните становища. Георги Куртев от Айтос и Тодор Стоименов имаха малко левичарски тенденции. В.К.: В какво се изразяваха? Н.Д.: По време на изказвания, когато съм ги слушал имаха, така левичарски изказвания. И те не можеха да допуснат, че тази власт, новата, ще вземе такива крути мерки срещу нас. В.К.: В какво се изразяваха тия левичарски такива? Н.Д.: Аз не мога да кажа конкретно в какво съм ги чул, но по време на събитията там, войната между Германия и Русия, чувал съм Тодор Стоименов да се изказва в полза на Русия. Георги Куртев мисля, че имаше някакъв племеник комунист и Братството го издържаше да следва медицина. Разбирам, че имаше някакви тенденции. В.К.: Другите приятели. Н.Д.: Другите приятели, за тях нищо не мога да кажа. Боян Боев, Паша Теодорова, Борис Николов и той с политическа дейност не се занимаваха. В.К.: Този приятел Антов откъде дойде? Н.Д.: Аз казах - изневиделица. В.К.: Къде е роден, откъде е, македонецлие? Н.Д.: Той дойде от София. Имаше апартамент някъде към Хладилника, където сега е построен японският хотел. В.К.: Чувал ли си някакви други изказвания по отношение на него от Учителя? Н.Д.: Нищо не съм чул, защото едва след девети септември 1944 г. дойде. Преди туй въобще не съм го чувал и виждал нещо. Аз не мога да кажа какво, защото не съм имал връзка да говоря нито с Учителя, нито с Георги Димитров по техните отношения, но разбирам, че Георги Димитров има добро отношение към Учителя още повече, че както отбелязахме го е запазил след едно преследване на полицията. В.К.: Сега друг въпрос. Чувал съм, че през време на събитията, тука на Изгрева е била печатницата на комунистите на Изгрева е имало много комунисти, които са се криели на Изгрева. Какво знаеш по този въпрос? Н.Д.: Преди девети септември ли? Преди девети септември 1944 г., че имаше много комунисти да се крият на Изгрева, това е вярно. Между другото имаше един, който в братския оркестър свиреше на чело. В.К.: Кой беше той? Н.Д.: Той беше много симпатичен човек, завършил юридическо право, беше колега на моя брат Тената. Свиреше там един вид, за да се прикрие. В.К.: Ти беше ми разказал по-рано, че след това събрание, на което ти разобличаваш Антов, за Методи Константинов казва: „Николай, готви се за Белене". Той вече е усещал. Н.Д.: Методи отива при Бориса и му казва: „Борисе, Борисе, Николай да си готви багажа за Белене". Това му казал. Той добре схванал обстановката и напрежението, което цареше. Но интересно, че в туй събрание всички мълчаха и ме слушаха така с голямо почитание и аз бях особено вдъхновен в речта си. В.К.: Разказаха ми един случай, когато може би ти ли си бил или друг, не знам, че онзи приятел застава там пред салона и му казват на Антов: „Ти нямаш работа вътре", а той казва: „Аз на този салон ще му сложа катинар". Н.Д.: Туй не съм го чул. В.К.: Това е по този въпрос. А след като излезна от затвора какво завари на Изгрева? Н.Д.: Бях две години в концлагер и три месеца в затвора. Когато излязох, Братството вече беше ликвидирано. Салонът вземат, заключен, поставени пазачи и т.н. Аз нищо не знаех какво точно е станало в този период от две години и три месеца. През туй време братята, които знаеха стенография, предимно моят брат Борис почнал да дешифрира беседите, които не били дешифрирани, защото имаше доста такива беседи. След като ги дешифрирали някои приятели, предимно една сестра, взима дешифрираните беседи и ги дава да ги печатат на пишуща машина навън, на чужди хора, като разбира се им се заплаща за туй. Аз като научих тази работа с едно голямо възмущение реагирах, затуй, че толкова много братя и сестри имаме, та толкова ли не могат да се заемат те да ги преписват, а да даваме на чужди хора и да им плащаме. В.К.: Хем чужди хора, хем да им се плаща. А има много хора, които пишат на пишуща машина. Н.Д.: Да, има много хора. И както така съм в двора, възбуден, и гледам Учителя пред мен. Виждам го до кръста, тъй както бих видял един обикновен човек, не на сън, реално пред мен, защото туй беше денем. И много мило и нежно ми каза: „Ами, ако няма". И затуй нищо не реагирах. И когато някой брат или сестра ми даде, защото аз имам пишуща машина да направя предимно мислите за всеки ден, сядам и ги пиша. Преписвам ги. Преди туй два пъти ги преписвам, ако стане нужда ще ги препиша и втори път. В.К.: Онзи случай си го разказвал във връзка с моята забележка, че си губиш времето да пишеш тези неща, когато и друг може да ги пише. Н.Д.: Аз съм съгласен, че може друг да ги напише, но ако няма. В.К.: Ето, седиш и преписваш, и аз идвам при теб да работим по моята програма. А ти си зает с преписи. Аз се ядосвам, че си изгубвам времето. А това може да го препише друг човек. Но го няма. Н.Д.: Ами, ако го няма. Затуй делото на Учителя на първо място. Защото аз не съм в течение на тези дейности на приятелите, предимно на моя брат Борис да дешифрирам, защото аз не знам стенография и т.н. В.К.: Тези беседи главно ги е дешифрирала Елена Андреева. Н.Д.: Мисля, че тя и Борис е дешифрирал. Н.Д.: През 1942 г. бях подведен под страшна отговорност, като бях обвинен, че работя черна борса. По туй време беше излезнал много строг закон, че всички онези, които се хванат в черна борса ще бъдат при многото случаи обесени, веднага убити. И мен ме обвиниха, че аз съм работил с черна борса. Всъщност не е имало нищо подобно. Но бях много нашумял в България със своята дейност като голям търговец и властта търсеше обект за да обеси някого, и да уплаши другите. Бях наклеветен. Арестуваха ме и ме закараха в Търновския затвор. Предиобед и следобед изкарваха затворниците на каре. И един ден както правим карето, аз се спрях и гледам над затворниците Учителя. В.К.: Над затворниците. Н.Д.: Над задтворниците във въздуха, реално го виждам. Разбрах, че ще бъда оправдан. И аз наистина бях оправдан по едно чудо. В.К.: Това е втория случай, когато ти се явява Учителя? Н.Д.: Вторият е този случай. Това е два пъти да видя Учителя така реално в живота си. В.К.: Т.е. не в плът и в кръв, а така като видение. Н.Д.: Аз го виждам реално, не така замазана форма, реална форма. Е, разбира се той материализира своя двойник, своето звездно тяло, както аз го разбирам като астролог. Материализирал е нещо, което не е в плът и кръв, но все пак виждаш го реално. Не знам дали съм ти разправял този случай със Сийка Динова. Разправях ли ти го? В.К.: Не. Н.Д.: Сийка Динова и майка много се обичаха. Рядко съм виждал майка и дъщеря така да се обичат. Щом се върне Сийка „майче" тя не викаше майко, а майче. Майката почива и дъщерята отива малко след смъртта при Учителя и казва: „Учителю, много ми е мъчно за майка ми искам да я видя, ама тъй в плът, тъй както виждам хората". Учителят и казва тъй: „Това ще струва много скъпо. Ти ще я сънуваш". И наистина Николай, тя ми казва, споделя дъщерята с мен, аз я сънувам. Виждам майка ми, че в синьо облекло като на ски идва при мен и аз й казвам „майче", а тя ми отговаря: „Тук майки и дъщери няма, тук има само сестри". Сега мисълта ми е, едно такова уплътняване на звездното тяло иска много енергия и струва скъпо. Затуй Учителят го направи това, той разполага със средства, защото средствата в онзи свят не е нищо друго освен силата на мисълта. Със силата на мисълта той материализира своето звездно тяло и ми се показва. Гледам го с очите си, тъй както виждам един човек. Приведох ти този случай за да разбереш какво е материализирането. То е скъпо нещо, иска се много енергия и може да си го позволи този, който има богата енергия, силна мисъл. В.К.: Това сега е поредицата „Зодиак". Сега може да почнеш да го четеш оттук: Учителят в своята беседа от 25 август 1926 г. озаглавена „Имената ви са записани", казва: „След всеки период от седем години, в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича развитие на едно ново тяло". Такива тела има главно седем. В по-духовно развитите хора има още три, а в най-напредналите същества се развиват още две. Значи, в човека може да се развият всичко дванадесет тела. За създаването и развитието на тези дванадесет тела в човека, звездният мир със своите 12 категории силови полета е изиграл своята изключителна роля. В.К.: Сега, твоята идея тука в момента, разглеждаш подробно зодиаците. Н.Д.: Не само зодиаците, но и самите планети, които са взимали активно участие в създаването на планетите. Всяка една планета има известен зодиакален знак със своите образувания, които образувания са подпомогнали образуването на дадена планета. В.К.: И ти започваш вече от Овен, Телец и т.н. Н.Д.: Да, Овен за Марс, Телец за далечната планета зад Плутон - Хано наречена. В.К.: Искам да продължим оттука. Н.Д.: По този случай Учителят ни разправи един път случка от времето на Христа. „Христос и неговите ученици виждат един път на пътя си едно умряло куче. Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма. Христос се обръща с усмивка към тях и им казва: „Я вижте какви бели, хубави и здрави зъби има то". Хора, които имат добре развито това тяло, добре изразено влиянието на този дял, са галените деца на природата и са с добър шанс в живота. Затова, на този дял е даден милият, приятен, симпатичен образ на Девата от Зодиака. В.К.: Сега, този случай кога ти го разказа Учителя. Н.Д.: Не мога да си спомня точно кога беше туй. В.К.: Ти го даваш във връзка с потвърждение на Девата. Затуй, защото Девата със своите небесни образувания е дала възможност за образуването на планетата фаетон, която древните учени я наричат Очарователната. Тази планета със своите влияния е дала най-хубавите, най-постоянни, най-устойчиви мили, нежни чувства на хората. Тази планета сега е разрушена и сега виждаме, че милите и нежни чувства не са така устойчиви в хората. Н.Д.: На следващите 30 градуса, седмият дял е даден символа на Везните. По-сполучлив символ на този дял не е могло да се даде. Единственият механичен символ в целият зодиак. Символ на Справедливостта. Влиянието на този дял създава и развива справедливостта у човека. Правилното и справедливо отношение към всичко, което ни заобикаля. Законът за възмездието, закона за последствията от всяко деяние. С този принцип, с тези закони, всички същества от най-малките до най-големите трябва да се съобразяват. Да се отмени и оправи нещо в тази област, е нещо много трудно. Един ден съм на Изгрева в беседката, която имахме на полянката, където си правехме утринните гимнастически упражнения. Бях сам. Гледам Учителят идва и седна до мене. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мене и ми каза: „Николай, всяко нещо се плаща". Аз всякога съм чувствувал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, която като някакъв змей отворил ненаситна уста, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент, почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Когато този дял от живота ми свърши, един ден пак бяхме наедно сами с Учителя, той се обърна към мене, вече усмихнат, разположен, приветлив и ми каза: „Добре, че в твоята градина се намира всичко каквото потърсиш". Ясно се четеше в израза му усилията, които той беше направил, за да отклони и притъпи ударите на злокобната съдба, която съм предизвикал в миналото с безразсъдни мои деяния. В.К.: Сега ти това нещо го даваш във връзка с Везните. Нещо дами кажеш повече по този случай. Как беше случката? Н.Д.: Коя случка. В.К.: Във връзка с това нещо. Н.Д.: Във връзка с това нещо, аз съм писал и съм ти казал, не знам дали е записано това нещо. Много пъти, когато съм отивал на поляната, аз съм го писал туй в историята, която съм дал. Учителят разговаря с приятелите там, аз отида присъединя се. Той изведнъж настръхне така, вземе един съвсем сериозен, неестествен за неговият вид образ. И аз като го погледна и разбере той, че аз го разбирам, той веднага се усмихне и продължи разговора, като казва: „Какво ще бъде вашето впечатление, вашето състояние, ако видите един голям змей, една голяма змия е отворила уста да лапне един ваш приятел?" Това беше. В.К.: Ти го даваш това във връзка с Везните. Това е символа на Справедливостта. Н.Д.: Да, Везните. Везните са израз, че всяко деяние на човека много внимателно се тегли. Сега да приведа ли един случай пак? В.К.: Да, да. Н.Д.: Когато мина моето страдание по затворите и т.н. един ден помагам на бай Ради. Искам да ти кажа за Везните, какво нещо е. Помагам на бай Ради и гледам Учителя от стаята си идва по пътеката към нас. Спира се, поглеждаме и аз разбирам, че иска да ми каже нещо. Отивам при него и той ми каза така: „Николай, Николай, пази законите". Аз тогаз не можах да разбера, какви закони да пазя. Но сега в този момент, когато съм пред вас тука разбирам какви закони трябваше да спазя. Трябваше да бъда малко по-справедлив към онези малки производители, които ми носеха стоки. Защото тогава търгувах на едро и моята задача беше да създавам работа на хората. Създавах работа, но в някои случаи не бях много справедлив. В.К.: В смисъл? Н.Д.: В смисъл на туй, че като ги видя, че са притиснати, аз ги натисна да ми направят по-голяма отстъпка в цената, с туй мойта печалба да се увеличи. За това не бях справедлив и сега се осъждам за тази моя дейност. В резултат на туй ми вземаха вилата и въобще ме ликвидираха. В.К.: Значи, законът за Везните тука е строг. Н.Д.: Да, искам да кажа, везните точно отмерват. И аз съм с убеждението, че на оня свят има роботи. Той гледа какво си направил и пет пари не дава ще страдаш ли, няма ли да страдаш, или какво. В известно отношение, Велики разумни същества отиват при тези роботи и му казват - чакай. Така е мойто разбиране за този свят. По този случай за пръв път го споделям с теб. И мъка ми е и сега ми е мъка, че аз в някои случай понатисках малко малките производители, които горките имаха нужда да ми намалят цената, защото те нямаше къде да продадат своите стоки, а аз имах широки връзки в България и продавах стоките, и те бяха много доволни. Но една малка чертичка така, жажда у мен непременно да понатисна, да спечеля повече. Мойта жажда за печалба не беше толкоз да имам богатства, колкото затуй защото богатствата ми даваха власт. Където и да отида посрещаха ме „Господин Дойнов, тък, тък ....", всичко е готово. Тази именно черта всеки път си я спомням и ми е мъчно, че тогава не разбрах и не послушах Учителя. В.К.: Значи дойде закона на Везните. Аз искам точно затова, като си пригледаш твоят хороскоп и твоите аспекти. Ето ти това нещо ще провериш на коя година отговаря и ще провериш там в хороскопа, и ще си видиш аспектите и да подредиш твоите аспекти по години. Ето такъв и такъв аспект имаше, стана еди какво си. Ето законът ме хвана. Затова искам да си подредиш аспектите. Н.Д.: Справедливостта на първо място. Никакво отклонение, никакви каквито и да е съображения не трябва да ти дават възможност да използваш притесненото положение на хората за своя изгода. Затуй и сега съжалявам, че така постъпих в онези времена.