Ани

17. ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС НА ИЗГРЕВА Веднъж на Изгрева Учителят казал на Теофана: - Излез навън и се разходи из гората. А защо ли? Цял ден тя виси пред вратата Му права. Тя излиза навън, в гората, и се разхожда. А там имаше немско поделение, към ж.-п. линията, и се разхождаха насам-нататък германски войници. Ние знаехме това, защото ги виждахме отдалеч. Изведнъж Теофана се озовава до войниците. Тя се уплашва от тях и извиква: - Учителю! През това време сестра й Мара отива при Учителя и Го пита къде е Теофана. Отговаря й, че е излязла да се разходи в гората. Марето отива до края на гората и започва да я вика с глас: - Фани, Фани! Но - никакъв ефект и глас от нея. Учителят по това време също излязъл и започнал да вика: - Фани, Фани! Къде си? Около Него имало братя и сестри и гласът Му се чувал най-много до 10 метра. Но Той продължавал да я вика. След време тя се върнала невредима от германците и от гората. А какво ние представляваме като личности всеки поотделно - ние не знаем нищо. Знае само Учителят. Не знам нищо за себе си и не знам за другите. Като гледат Теофана, тя е отнесена. Такива й са възможностите. Мара, сестра й, е същата - отнесена. Така са построени. А пребиваването на всеки на Изгрева е строго определено, то не е произволно. Движението на всеки на Изгрева е много добре регистрирано - къде се ходи и кой какво прави. Всичко се следи от Онзи, Който управлява Изгрева. А това е Учителят. Движението на всеки на Изгрева е строго определено. Само че ние това не осъзнаваме. И не знаем.

16. ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С УЧИТЕЛЯ Теофана и Мара Савови цял ден стоят до вратата на Учителя. Неговата стая е малка. А там, гдето стоят, е тясно и пречат на другите да преминават насам-натам. А те подпират вратата на Учителя. Всички знаят за историята с Темелко, гдето им бе казал да се махат от вратата и да не пречат на Учителя. Затова всички си мълчат и ги търпят. Щом Учителят ги търпи, трябва и те да ги търпят. Търпяха ги заради Него. Ето, идва Игнат Котаров, вижда ги и отива при Учителя. - Учителю, как ги търпите тия двете да стоят пред стаята Ви по цял ден? Отговорил му така: - Те не ми пречат. По-добре тук да стоят, пред стаята, без да вършат нещо, отколкото да тръгнат от къща на къща и да правят бели. Без тях е по- лошо. А Игнат е буен и е як и с двете си ръце веднага ще ги изхвърли навън. Но се вразумява. Не минава много време, ето идва друг, вижда ги тия двете, отива при Учителя и Го пита: - Абе, Учителю, тия нямат ли друга работа, та по цял ден висят пред вратата Ви? Учителят го погледнал строго: - Това им е работата - да стоят пред вратата. Те са връзката на човечеството на Земята с мене. Е, какво ще кажете сега? Значи те вършеха също някаква работа, но ние не знаехме каква е тази работа. Учителят от село Мърчаево ръководеше съдбините на човечеството. А това човечество се беше разделило и воюваше и се изтребваше. От месец януари до месец октомври 1944 г. Учителят бе в село Мърчаево, а Втората световна война бе в разгара си и милиони хора умираха по фронтовете на войната.

15. МАСЛОТО, КОЕТО ПРЕДИЗВИКА КАВГАТА Един брат от Ботевградско идват с жена си при Учителя и носят едно пакетче масло. Тогава бе криза, нямаше хранителни продукти, беше война и имаше купонна система. И олио нямаше. И маслото е оставено на бюфета в коридорчето. Всички виждат и знаят това. Маслото си седи и Учителят не го пипа. Тогава Катя Зяпкова отива при Юрданка, която е готвачката, и я предупреждава: - Сестра Юрданке, това масло ще се развали. Вземи, че го сготви. Юрданка отива при Учителя и Го пита за маслото. Чува думите Му: - Не бързай! Минават няколко дни. Там живееше едно семейство под наем, а Темел- ко искаше да ги махне, та да си освободи стаята за семейството си. Но Учителят му казва: - Не бързай! Няма да ги махнеш. Нека си седят. А те живееха до стаята на Учителя. Сготвили яденето накрая с маслото. Тогава Учителят им казал: - Ха занесете това, дето го сготвихте, на това семейство. Изненадали се, но няма какво да сторят - занесли го. Онези благодарили, седнали и го изяли. Минали няколко часа, онези не се отровили от яденето, но започнали страшни кавги и гюрултия, продължили през деня и през нощта. На другия ден Учителят се обръща и им казва: - Видяхте ли какво стана с маслото? Ако бяхте го яли вие, то с вас щеше да стане същото. А защо е така? Като понесли маслото насам, за с. Мърчаево, си говорели: - Абе, ние носим това масло на Учителя, но ще го ядат накрая други. Беше вложена в маслото друга мисъл и трябваше да се види каква е. Видя се чрез кавгата, която през нощта бе стигнала до бой. Това го видяха всички и накрая научиха един окултен закон - че мисълта също може да се материализира чрез човека.

14. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ЩЕШЕ ДА СИ ТРЪГНЕ ОТ С. МЪРЧАЕВО Имаше две рождени сестри, Мара и Теофана Савови, които бяха също дошли в Мърчаево и живееха в нашата къща. Беше и майка им. Както са живеели на Изгрева, така същото го правят тук. На Изгрева са били непрекъснато пред стаята на Учителя. И тук застават пред вратата Му и цял ден висят. Но тук е много тясно, не можеш да се разминеш. Понякога стоят и на балкона. И сега, идва Катя Зяпкова, която е настроена срещу тях още в София, среща се с брат Темелко и му наприказва защо ги държи тук, та да смущават Учителя, а не ги изгони. Цял ден стоят и никаква работа не вършат. Брат Темелко отива и ги разгонва. А Учителят по това време е излязъл от къщата и е на разходка. Като се връща, вижда, че тия двете ги няма, и пита: - Къде е Теофана? А някой Му казва: - Брат Темелко ги изгони, за да не Ви пречат. - Така ли? Отиваме си. Събирайте си багажа! Отиваме си. Съберете се всички и приберете багажа! Отиваме си. Идва Юрданка Жекова и разбира какво е станало, отива при Темелко и го пита: - Какво си направил? - Ама, така ми казаха. - Скоро при Учителя, ще целуваш ръка на Учителя, а ние ще правим молитва. Ще Му искаш прошка. Темелко отива с цялото си семейство и Му иска прошка. - Учителю, аз не знаех как са работите. Така Учителят остана в село Мърчаево. И оттогава Темелко беше си обещал на никого да не прави забележка. Беше си предоставил къщата и имота си на Братството и Учителя.[1] --------------------- [1] Вж «Изгревът», том XXII, снимки № 95,96,97,98,99. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Учителят приел цялото му семейство в малката стаичка.

13. ПРЕДПРИЕМАЧЪТ Има и един друг факт, при който не съм задавал никакъв въпрос. Учителят отива към изворчето «Изворът на Доброто». Аз съм при извора. До мене е Бандерски, а до него е Верка Куртева и една друга сестра. А Тодор Бандерски е капитан и каза на Учителя: - Аз съм донесъл камъчета от Бяло море, да можем да ги сложим тук. А пък Верка Куртева казва: - Ако е тук Борис Николов, щеше да ги нареди хубаво. А пък Борис е майстор по мозайката и нарежда камъчета - та това са съображенията на Верка. А Учителят е на 10 метра от нас и говори с Кирил Икономов. По едно време Учителят дочува какво казва Верка Куртева. Като чу това, като скочи, и тръгна към нас. - Какъв е тоя Борис Николов? Борис Николов ли? Какъв е тоя Борис Николов? Гласът Му беше строг, беше недоволен и отхвърлящ едновременно Борис. Странно впечатление ми направи това. Аз не познавах Борис. А пък после се запознах с него, след 5 години, когато дойдох в София. Учителят искаше да каже, че Борис ще направи някаква грешка към мене. А каква ли беше? Борис една година работи мозайка при Бертоли, после се отдели от него и започна сам да работи. Усвои занаята мозайка, после наемаше сам обекти, а ние ги изпълнявахме. Беше събрал работници все от Братството. Той ще мине към нас, ще поработи малко, но онова, което се върши и работи непрекъснато, това сме ние. Той е като предприемач. Това е той - предприемачът. Ако че е от Братството. Пример. Работим мозайката на Софийската опера. Това е голям обект. Трябват работници. През това време Борис е наел обект и Резиденцията в Лозенец и още няколко обекта. На обекта при операта долу се бърка мозайката с машина, после се качваше горе и се разстилаше. Имаше общи работници за грубата работа, но нямаше майстори. Ние работим с Крум Въжаров като майстори - двамата. А какво сме изработили, то Борис го смяташе и го представяше за заплащане. Но много от работниците не бяха доволни от заплащането, протестираха или напускаха. А ние оставахме с Борис. Нали сме от Братството, трябва да имаме общ живот и обща работа. Но после това се разруши от предприемача. А как това стана, ще го разкажа, когато му дойде времето. Предприемачът винаги си остава такъв. Ако да се пише, че е от Братството. В Братството трябва да има само ученици. И никакъв предприемач. Където се яви предприемачът, се създават отношения на чорбаджия и слуги, на господар и роби.

12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТА Та, това беше животът ми на село. Защо го разказвам? За да ви станат ясни думите на Учителя: «Ако останеш тука, ще ти одерат кожата.» Това бе първата Му дума към мене. А кой ще ми одере кожата? Аз работя и не искам нищо. Това е мое разбиране, изковал съм го у себе си от беседите. Това не е шега работа. Аз само чета беседи и никъде не ходя. Нямам свободен ден. А то е един изход за мен. Иска да каже, че «имаш вечно благо, но от него, нищо няма да разбереш». И Учителят започна да изрежда така замислен, съсредоточен. - А-а, ти ще отидеш там, после ще отидеш там, но и там няма да стане. Учителят изрежда едно след друго, но е недоволен от това как ще ме приемат там, където ще отида. Приказва, че ще правя смени, но какви смени, откъде да знам? Нямам понятие за това. И накрая каза: - През 1964 година ще се оправи, ще се оправи това. - После: туй ще стане, онуй ще стане, и накрая каза: - Защо се боиш от комунистите? И накрая каза: - Защо ще е нависоко, а не нашироко. А това не можех тогава да го разбера. - А, то ще се оправи, ще се оправи. Учителят го вижда и все едно, че говори с него. Вдига дясната Си ръка нагоре и вика: «А, то ще се оправи, то ще се оправи.» И накрая каза: - Ама ти си добре, дръж връзката. Ще се оправят нещата. Това е връзката с Учителя. После си взимам довиждане и се прибирам. Беше събота, бях в отпуска от казармата и накрая в неделя си отидох в казармата.

5. КОГА И КАК УЧИТЕЛЯТ ПРИСТИГНА В С. МЪРЧАЕВО Това стана няколко дни след голямата бомбардировка над София. Ще ви разкажа как това стана. Аз тогава бях в школата за запасни офицери като телефонист. На 10 януари 1944 г. бе голямата бомбардировка и около школата паднаха големи бомби. Голямо напрежение и тревога. Във Военната болница, в Александровската болница паднаха бомби. В нашия район падна бомба върху един хангар през деня и обърна нагоре релсите на ж.-п. линията. През нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. дадоха тревога, падат бомби, гърмят гърмежи, прожектори разкрояват небето, като търсят самолети, за да ги обстрелват от противовъздушната отбрана, която бе около тухларните фабрики. Аз като телефонист дадох тревога, предадох тревогата и избягах. В този хаос през нощта аз избягах. В школата имаше хиляди хора и когато обядваха, дойдоха самолетите и хвърляха бомби. А през нощта нищо не се вижда. Аз избягах, но на следващия ден към 9 часа се връщам, фелдфебелът ми казва: «Ще те съдят, понеже си избягал.» Но беше голям хаос, 10 000 войници тичат насам-натам, няма роти, всичко е разрушено. На 13 януари 1944 г. три школни роти ни евакуираха в гр. Радомир и мен ме взеха за «свръзка», нали бях телефонист. И оттам можех да ходя до Мърчаево и да се виждам с Учителя.

VII. Д-Р ИВАН ЖЕКОВ МАРШ «ВИТОША» Марш Витоша Хайде всички сдружно да вървим напред! Да вървим, да вървим, да вървим задружно ний; Да летим, да летим безспирно вси; Да вървим, да вървим, да вървим задружно ний; И към Витоша да полетим. Сутрин в зори рано, птички кат запеят, Нашите души Богу химни светли леят; Слънце животворно към Витоша гордо гледа Лъчезарно, велелепно всички поздравлява. Д-р Иван Жеков

VI.4. Кратки бележки от Общия окултен клас от 1927 г. 54. Сряда (школна лекция) [4.V.1927 г.][1] (кратки бележки) Бог ЦАРУВА НА НЕБЕТО, Бог ЦАРУВА в ЖИВОТА. ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО (фиг 54.1) Реализирала възможност. Това е един обикновен чертеж, елементарни работи. АВ е една възмож­ност на един живот от 100 години. Това са лъчи, ко­ито слизат върху възмож­ността. Еднаква ли сила ще имат тия лъчи? По как­во ще се различават тия 7 лъчи? Всякой един лъч има отношение със съзна­нието на човека. Всяка мисъл става желание и всяко желание става акт, и актът образува формата. Растенията много служат за повдиганието на човека. Те са предшествували човека. Догде човек се занимава с дребнави работи, не може да разбере Божес­твеното. Нали бяхте при Бога? Отгде дойдоха губерките? Като ви кажат една лоша дума - това са губерките. Защо се изменя състоянието ви?! Защото ми­навате сега една област в природата, гдето силите не са организирани, та ви чукат по главата. Има същества, които за вашите чувства и пет пари не дават. Всякога да правите отчет: това, което мислите, това, което говорите и това, което вършите. Да знаете какъв про­цент има за вас окръжающата среда. Окръжающата среда може да бъдат и растения­та, животните, въздухът. Някои от тях оказ­ват по-малко или по-голямо влияние върху човека. (фиг. 54.2) Това е пътят, по който сте тръгнали, (фиг. 54.3.) Това са паралелни линии, лъчи, които идат от разумния свят и оказват своето влияние. В училището на жи­вота ние не разгадаваме обикновените работи. Някой брат писал писмо на друг брат така: «Аз ви обичам и любя, но не търся Вашата любов.» Защо му е писал това писмо? Прав е, свободен е, но защо пише писмо? Това е един закон на необходимост. Писанието на писмото е неговото падение. Той е бил на покрива, бил е свободен, но пише ли писмо, пада и се натъртва. Намирам, писмото не е написано хубаво и всичко е фалш. Защо го пише? Защо се хвърля долу? Защо хората пишат дълго и широко? Писанието, то не е ваше. Кажи си правото: «Паднах», и нищо повече - приз­най! Говорим едно, а вършим друго. Чуждото нещо, усвои го и си тури своето име отдолу. Друга е работата, който търси пътя на Истината, приложението на Любовта и методите на Мъдростта. Неверството, съмнението - това е падение. Всяко падение - ще се натъртиш, и нас ни държат отговорни за нашето паде­ние. Тия, падающите мисли падат понякога на пътя, по който ще минем - и често се контузим. Живейте например един месец с един нервен човек, и виж­те след един месец какво влияние ще окаже върху вас. И светиите губят своето равновесие. Илия, който беше храбър, се упла­ши от една жена. Мислите ли, че ние сме по-храбри от него? В пътя на живота ни се отбелязва. Ние си влияем чрез своите мисли, чрез своите желания и действия, но думите ни са свободни. Потребно е за силните ученици трудна задача, дадена в живота, която трябва да се разреши. Кой е правият път!? Всяко падение има отклонение и будната душа знае - от сегашното състояние, от днешния ден може да определи какво е бъдещето, какво ще бъде утрешният ден. Прозорливи да сте. Всяка една мисъл има особено качество, което се познава. От строежа на тия мисли зависи нашето щастие. Всякой трябва да дойде свежи тук. Да сте свободни в свойте действия. Във всякого трябва да откриете по една нова черта - това е Божествен закон. Не откриваш ли, той е обикновен. Всякой ден ще откриваш ново в своята молитва. По-хубава почив­ка от молитвата няма. Сънят е изключително състояние. У ангелите има ли сън? У Бога има ли сън? Всякой ден да откриваш по един лъч, който е вложен в тебе. Някой, когато вика другиго, има обичай - вика го с движение на пръст. Това е анархия. Цялото ти тяло да даде израз на един акт. Всякой пръст, като направиш с него движение, да знаеш, че това движение ще се върне към теб. Тия ваши движения са причина за изгубванието на вашето благословение. Патриотизмът не е Божествена идея, а е само едно чувство. Казвате: «бащин дом». Кой е бащина ви дом? Да се върнем при Бога, и тогава ще нау­чим това патриотическо чувство. Важната мисъл е: да имате Любов към Истината. В България ще ви турят единица за Истината. Не може тъй и тъй. За Истината бележка не може да се тури на човека. Тя има еднакво приложение. Цялото естество да е ангажира­но. С Истината, с всички мъчнотии ще се справите. Истината е строга, неуло­вима. Любовта би те търпяла като невежа, но Истината не търпи невежа, не­чист, не може да търпи хилавия - и това е красивото. При мен да дойде, който е свободен. Да разбира човек себе си. Правилно разсъждение, самоизправ- ление, забогатявание. Задача: за 10 месеца, няма да пропуснете дъжд да не излезете и се окъ­пете. Капките да падат върху вас като благодат. Една баня, направена на дъжд, струва 100 обикновени бани. Ще се подмладите. Дъждът хубаво да ви окъпе. Тези са баните на ангелите. Кога има дъжд, излез с тънка дреха, хубаво да те окъпе, и кажи така: «Господи, всички капки на този дъжд да паднат върху мене като благодат! Както възрастяваш растенията, така да възрастиш в мен всич­ко добро, красиво. Всички добродетели да възраснат на този дъжд!» Да пеете вътрешно! Вслушвайте се във вътрешното пение - то е сила Божия. Будно съзнание. От дъждовете всякой да си вземе колкото може, и ще благодарите, че ви е изпратил този дъжд. Ще пиете 1 -2-3 чаши вода, ще се изтриете и преоблечете. Не отлагайте! Ще имате една реалност, опитност, как­во влияние ще окажат тия дъждовни капки. 10 години наред да ходите на Кар- лсбат бани, не струват. Това са бани на ангелите. Както чистят тия капки, така да ни очистят и да дойде благословение върху нас. Ще чувствате такива мо­менти, които никога не сте имали. Силата е в упражненията. Всякой ден има свои качества. Да знаете дните със свойте известни качества. Защо Господ избра първия ден, а не втория? Защо избра неделята за въздигание на Христа, а не събота? Неделята е ден на Любовта. Ще почнете с първия ден. Кой кога ще се измокрите, ще забележите. Цялата природа е пълна с живот. Да се простудите е невъзможно. Ако не го направите, после ще дойдат губерките. Организмът ви трябва да се опресни. Порите на тялото ви да са отворени и да дишате чрез тях. БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА В ЖИВОТА. ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛО­ВЕНО! --------------------- [1] ПРИНЦИПИ НА НЕЩАТА : 32-ра лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 4.V.1927 г. в София. - Във: Възможни постижения : Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927), Т. III. София, 1933, стр. 192-212. (бел. М. И.)

VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г. 34. 13.1.1926 г., сряда (кратки бележки от школна лекция)[1] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! «Добрите и лошите последствия от сиромашията и богатството» (тема). Когато малкото птиченце, което е в гнездото и отваря устата си и майка му туря храна, каква идея придобива? Какъв урок трябва да извлече? Коя е тая птичка, която иде и туря храна в устата? (Отговарят: - Майката.) Любовта - това е един Божествен импулс, с който е заставена да служи. Това състояние е в хората. Защо не схващаме реално нещата? Кой го кара това птиченце? Птиченцето е по-умно от детето. Детето, трябва да го събудите, а птиченцето само се буди. Как се създадоха световете? Защо нашата Земя е турена на такава дис­танция от Слънцето? Коя е причината? Когато градихте църквата «Александър Невски», Господ ли го искаше? Салона когато градихте, Господ ли го искаше? Когато някой фотограф ви фотографира черното лице, Господ ли го иска? Има­те ли едно реално схващание за реалността? Кой ви изпрати тука, на Земята? Ако се качите на висок връх, работата върви, ако не се качвате на високия връх, ще потънете. Кой е причината? Защо не знаете как да подобрите живота си? Защо не кажете, че това е от Господа? За ученика най-права идея: така е отредил Господ. Ако Господ ти каже: «Кажи това», и ти не го направиш, ще страдаш. Не трябва да има смърт. Ний сме нарушили закона. Да бъдете доволни при най-голямото нещастие. За това сте дошли на Земята. Най-свещените идеи сте изгубили. В Бога промяна няма. Така е Волята Божия. Не бой се! Всичко, що постигнеш, ако искаш да се спасиш, всичко ще изгубиш. Непреривно ще бъдеш свързан с оня, живия Господ, спрямо всички заблуждения. Мислиш, че можеш да направиш някого щастлив. Но Бог може да те употреби. Кога Господ каже, ще се покориш. Всичко е от Бога. При Божествените работи няма изклю­чение. Има по-високо от относителната свобода. Като каже за някого, че е добър, не значи, че е съвършен! Има добър, по-добър, най-добър, и мистично и идейно добър. Станеш ли такъв, Господ ще дойде. Главната мисъл: моли се, иди при Бога. Само по този начин ще се спрете. Виждам в живота, че имате мъчнотии с вашите дъщери и синове. Човек не трябва да бъде роб никому! На децата ще отдаде само дължимото. Всеки е изпратен на Земята с известна задача и не може да я измените. Един кон може да го научите на нещо, но той не може да го предаде. Толкова има в главата му, колкото Господ му дал. Нима актьорът, който е на сцената цар, че е по-доволен от селянина на нивата? Същността на човека седи в разумността, в Божественото, което е във вас. В Божественото няма страх. Страхът показва, че в миналото си бил за­ек. Няма страх, сиромашия, гняв, а има сила. Да придобие сила, знание, сво­бода. Всичко е от Бога, и да ви стане плът и кръв. Ако аз изпълвам Волята Божия, ще изпратят ангели, ще изпратят каляски, да ви вземат, ако не - попо­ве ще ви носят, черни каляски ще ви носят. Това учение да се приложи, да има резултат. Мъчнотиите, да ги разрешите. Ако сега не ги разрешите, ще ви спъ­ват в следующето прераждание. Да говорите за живота на златото, Слънцето. Ако медта може да я превърнете, Венера ще ви помага - или ще те направи на парцал. Любовта в света трябва да бъде като Божествената Любов - с години остава неизменяема. Бог ще ни застави да изпълним Неговата Воля. Ще мине­те и по плът, и по Дух пред огън, и ще се разтопят металите и преобърнат в благородни. Ще се новородите. Ще изгори всичко старо, ще се унищожи. Ще останат красивите и хубавите форми. Благодари на Бога - така е Волята Божия! Боледувате, боли ви коремът, превивате се. Благодари на Господа и кажи: «Още, още, Господи, това е мал­ко - още дай!» Благодари, че си се удостоил с тази чест - да страдаш. Малко търпение имате! Много право са постъпвали с нас. Дошли сме да опитаме Бо­жията благост, а тя се опитва със страдания. Като дойдеш до мистичните и идейните страдания, и Господ ще ни заговори. Всичко е от Бога! Господ иска да се учим. Страданията са от Бога, а благодарността - от нас. Сиромашията - от Бога, а богатството, щедростта - от нас. «Аллах керим.»[2] Туй е необходимо за мира на душата. Дойде ли ти голямо нещастие, обърни се към Бога и кажи: «Всичко е от Бога.» Аз беки[3] не зная всичко, което ще ми се случи, но не го спирам. Каквото дойде, го посрещам. Господ ще ти даде страдания, ще каже да те корят, друг път - да те хвалят. Благодари за всичко и кажи: «Такава е Волята Божия.» И по този начин ще се създаде какво? Някой казва: «Изгубих си мира!» Щом кажеш: «Така е Волята Божия», ще се върне мирът. Никой не живее за себе си, а за Бога. «Такава е Волята Божия» като кажеш, душата ти да се изпълни с радост, че Господ го удостоил. Да чувства душата дълбоко благоговение. Господ действува и Той ще внесе мир, радост, знание, свобода. Утре приложете това правило! Външният свят ни считат, че сме лоши хора и злото е, че не вярваме, че всичко е от Бога. Давам ви това, да ви пома­га, когато имате страдания. Само да слушате кога Духът ви говори, и ще имате синовни отношения. Духа на Вярата, Духа на Търпението да опитате - че всич­ко е от Бога! Сега да изпеем... Може ли някой да изпее сам «Сила жива», та да почув­ствува силата жива? Хора, които не могат да пеят, са материалисти плътни. Идват двама прия­тели и третият им туря краката в циментова каша. Какво ще стане? Някои жела­ния имат свойството на цимент. Втвърдява ли се мисълта, желанието е опасно. Да бъдат в етерно състояние. Ще пеете хубаво. Диригентът да обича певците и певците - диригента. Сопранът да бъде с преливание на гласа. Басът - с пресек- ване на материалното. Тенорът - на учените хора. Алтът- на изкуствата. Соп­ран - високо духовен. Като ги съберете, ще образувате музиката. «Дух, обичен и чист». (Учителят пя.) В по-идейната музика цигулката трябва да говори. В пението да има из­раз. Да се научите да вземате чист тон. Ангелите пеят за нас. Вечер ни дават концерт. Красивото е, кога ги слушате, и не помниш. Ще пеете за Господа. Ще пеем ангелските песни. Ако не пееш и не говориш избрана реч, не можеш да влезеш в Царството Божие! Разумно да има от вас. Велики работи ще занесем оттук в Царството Божие. Да разбираме първо етиката, а после естетиката. А вие сте почнали обратно. Който не знае да пее, ще го пенсионираме. Ще пеете. Ще се поощрявате във всичко велико, добро. Доблестни ще бъдете! Всяка форма е едно благословение. Ангелът се спира пред [всяка форма], че има велико в нея. Трябва да минете през всички форми и да ги обикне­те. Тя [всяка форма] е училище, култура. 35. 27.1.1926 г., сряда[4] (кратки бележки) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Отличителни черти на четиртях годишни времена» (тема). Защо Бог създаде сушата? За кого я създаде? Защо Бог създаде въздуха? Защо създаде водата, светлината? Защо набръчкват кори­те, кога правят жените млин? Защо се прави млинът така набръчкан? Какъв отговор би да­ли? [На] ябълката е създаден плодът й по един начин, на крушата - по друг начин - на черешата, и нейният плод - по друг начин. Какви са подбужденията - съзнателни или несъзнателни? Ще се отклоним малко. (Фиг. 35.1) Центърът е А. Мислите ли, че кога се движите по този кръг, че можете да спазите вашето равновесие при тези действующи сили? Че ще се движите правилно. (Фиг. 2) Ако се отклонявате от вашия път, какво оправдание ще дадете? Гневът е едно отклонение и да изучаваме причината на това отклонение. Да допуснем, че вътре имаме дру­ги отклонения - какво ще стане, ако действуват едновременно всички сили? Причината на гнева е набирание на излишна енергия. Веч­ното движение го регулира един закон. Центъ­рът се движи с най-голяма бързина. Вътрешната монада се намира във всичките точки и пак е в центъра. Кога кажете, че «Господ ме е оставил», то от центъра сте отишли към периферията. Един религиозен момък се влюбил в ед­на светска дама и той вече се отказва да се моли; защото и тя не се моли; и обратно. Ще определите коя е причината да сте набожен и да не сте набожен. Догде не се влияете, ще сте щастливи. В Божия план е центърът да не загуби своето място. Да си дадем конкретно пояснение на проявленията на силите, които са в нас. Този, който вижда погрешките на другите, е като нацапана книга. Само не трябва да се изучава болезненото състояние на хората, а здравословните неща. Не омразата, а Любовта. Не глупостта, а Мъдростта. Не лъжата, а Истина­та. Не кривото, а Правдата. Какво нещо е животът сам по себе си? Ако някой пее, това пеение ли е? Или ако някой свири, това свирение ли е, това музика ли е? Или всякой, който говори, е ли разумен човек? Пението е мощна сила. Ако аз седна и изпея една песен, ще струва повече, ще се върне настроението ми, отколкото да пия мля­ко или взема валерианови капки. Във великата книга на живота трябва да изу­чаваме силите, които действуват вътре в нас. Появи се подозрение, съмне­ние - да знаеш причините за това. Земята когато минава покрай планетите, те имат влияние на нея. Също и с вас всички молекули се изменяват и се изменя целият ваш ритмус. Някой казва: «Аз имам енергия» - и изтича енергия. Кръв­та из артериите се изпарява и остава венозната кръв. Ще спрете изпарението на кръвта. Запитайте: «Защо аз съм оставен да живея в тия условия?» Да пра­вите разлика между вяра, вярвание и суеверие. Който има вяра, той казва: «Без колебание ще се кача на върха на Хималаите.» А кога каже някой: «Може да се кача или не» - това е вярвание. Суеверие - кога чака да го качат с колес­ница. Животът се основава на вярата. Има три вида хора 1) хора на вярата, 2) хора на вярванието, 3) хора на суеверието. : Лъжата е суеверие. Дяволът, като лъже, и той сам вярва. Строго да опре­делите силите, които действуват във вас и правилно да се развивате. Да имате ясна представа. Ще намерите причината, отгде произтича вашето съмнение. Упражнение за 10 дни: всяка вечер, кога ще си лягате - лявата ръка и дясната разтворени хоризонтално много добре. Дясната длан ще турите върху лявата ръка, ще прекарате по цялата ръка пред гърдите и пак широко разтворени и опънати ръцете, после с лявата длан ще прокарате по продължението на дясната ръка. Кога правите с дясната ръка, ще изпеете: «а-а-а», а с лявата ръка - «о-о-о». Така - 6 пъти с дясната и 6 пъти с лявата, 10 дни, вечер. Това е за регулиране на магнетичните сили. Тези са разумни движения - да се избегнат много неприятности и заболявания: на очите, ушите, гърдите, корема и изпра­вяне на нервната система - носителка на жизнените енергии. Помогни си сам, дати помогне и Господ, и други хора. На разумната идея се присъединява Бог и ще проводи някого, да ви помага. Лявата ръка е отрицателна, а горнята стра­на на дясната е магнетизъм. Мисълта ви да бъде интенсивна при упражнения­та. Мисълта ви да присъствува. «фир-фюр-фен» да изпеем. Две души мили от небето вода пили. Доста инертна енергия има в тялото ви. Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! * * * Моля, отговорете получавате ли беседите редовно, също и четвъртъчни- те беседи само за жените. Дядо Благо ми каза, че получил писмо от Юрданка, че пишела, че не получавала писмо от мен. Аз вярвам, че всичко получавате, но всеки случай, отговорете ми. 36. Сряда, 3.II.1926 г.[5] (кратки бележки от беседата) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Най-малкото число и най-голямото» (тема). От колко положения се определя дължината, широчината на една река? От какво се определя ръстът (височината) на един човек? Широчината на ре­ката? Дължината на живота от какво се определя? Този живот да има широчи­на и дълбочина, в своите схващания. Най-напред имаше дълъг живот, но после се измени, теренът се измени, условията се измениха. Защо човек скърби в живота? Всички хора скърбят, но дали е реална или не тази скръб? Защо боле­дувате? Има хора, болни през целия си живот; има и които не боледуват. Защо гледате? Има и изключения. Малките микроби в океана например не гледат. Отгде е излязла тая дума «гледам»? Питам: защо хората грешат? Бог допуща ли греха в света? Грехът няма съществувание в света, а има в нашите мисли и желания. Виждали ли сте греха извън човека? Злото виждали ли сте го извън човека? Когато си на някой връх, над някоя скала и те е страх - разбирам, а нощно време да те страх! Где е реалността?! Има страх реален, има и отраже­ние; и скръб реална и отражение. Ангелите ходят по Земята и търсят реална скръб. Някой казва: «Сърцето ми е строшено.» Питам: със строшено сърце може ли да се живее? Или: «Душата ми е смазана.» Може ли душата да се смаже?! Ще кажете: «Е, стига въпроси, въпроси!» Сега - малко философски въп­роси. Защо Сатурн има лоши влияния върху човека, а Юпитер - добри влия­ния? Отгде иде произходът? Колко пръстена има Сатурн? Какво означават тия пръстени? Ако ви кажа, че Сатурн три пъти се е годил и разгодявал... Три пръс- теня има той. Вселената да разгледате като жив организъм. Где ще турите Са­турн? Ако ви питат какво е предназначението на злъчката, черния дроб, бъбре­ците, дробовете? Ако аспектът на Сатурн е лош в едно отношение, то в други е добър. Сатурн е злъчен, за него всички хора са лоши, глупави. Той руши. Няма у него снизхождение. Той казва: «Всички трябва да са справедливи, умни». Па и не се поддава, няма доверие. Само на Венера вярва. «Аз имам критически ум» - казва той. Това е Сатурн. Когато кажеш: «Имам добри схващания», това не си ти - то е умът на Юпитер. «Аз наука имам» - това не си ти, то е Слънцето. «Любов имам» - това е Венера. Где сте вие? Боравите с един чужд капитал. Основното положение е да намерите себе си, къде сте. Щом се намерите где сте в козмоса, ще почувствувате една радост. Някой път сте скръбни - то е Сатурн. Карате се - то е Марс. Във великата Божествена наука ний трябва да намерим своето положение. Богът на работата, на чиновниците е Меркурий. Готварството е на Луната и Марс. Древните мъдреци са скрили тия истини в символи и трябва да се изучават. Чрез силата на своята воля да направите своя нос дълъг - то е интелигентен. Главната мисъл тая вечер е: какво място заемате в Козмоса? Каква е вашата длъжност? По отношение на живота каква е нашата длъжност? В неде­ля аз ви говорих за Рада, но не знаете Рада какво означава. «Radha» значи реалната Любов в живота, която се проявява, Божественият принцип. «Рада» на санскритски значи водачка, хороводка на хора, които служат на закона на Любовта. Имате този принцип на «Рада». Ако схващате принципите както до­сега, няма да имате напредък. Трябва приложение. Трябва да ги изявите, да им дадете форма. Ако аз зная погрешките на другите или добродетелите, какво ме ползува? Аз трябва да зная принципа, на който мога да служа, да го проявя трябва. Тази деятелност, която проявявате, то е съвкупност на много души. Трябва вие да намерите вашето индивидуално място в живота, и ще имате правилно разбирание. Всякой си има точно определено място, което да завзе­ма. Птицата, рибата, червеят, пчелите, осите - кой ги учи? Те си имат ръковод­ство. Растенията, цветята не са стежания[6] на хората. Ние само ги култивира­ме. Те са стежания на по-високи същества. Вашите мисли, желания не са ва­ши. Животът до 20 години се нарича период на Любовта, а от 20-30-50 години изчезва тази Любов. Никой в света не е свободен. Свобода има само този, който е намерил своето място. Грехът, глупостта, гневът са достояние на хиляди души. Когато се гневите без причина, нарушавате Божествения закон. Има съзнателен гняв. Гневи се, но да изправиш някой принцип. Рада! Първото нещо е да служите с Любов. Каквото работите, с Любов да е. Всякой, който не е доволен от мястото си, той е ограничен, роб е. Най-малката работа, извършена с Любов, дава свобода. Рада. Да живеем Божествения живот на Земята. В Божествения свят има веч­на хармония. В Бога е всичко хармонично. Послушанието е най-великата доб­родетел. Който не се вслушва в Любовта, ще дойде в противоречия. Рада - турете тази, вътрешната хармония. Да има в лицето ви един тип на Рада. Ще виждате звездата си над челото си, горе, и тя да ви ръководи. Звездата пред мен има отрада всякога в живота. Тази звезда ще ви ръководи и ще разреша­ва мъчни въпроси. Христос виждаше звездата пред Себе Си. 1) Вашето място. 2) Рада. Имате условията и материала да работите. Всички прости елементи да се обърнат на злато, на благороден метал. Рада. Упражнението: дясната ръка прокарана върху лявата през гърдите и ши­роко разтворени хоризонтално двете ръце и се изпява «а-а-а», с лявата - «о-о- о». верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! 37. Сряда, 17.II.1926 г.* «ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!» (Тайна молитва.) Каква разлика има между абсолютния морал и относителния? Както във всеки дом има морал. Майката има 20 кутии затворени. Тя казва на децата: «В тия кутии няма да бъркаш!» Ако бръкне, детето ще бъде смъмрено и ще има пръчица. Детето се смущава - това е относителен морал. А щом кутиите са твои, няма пръчица. Престъплението е там, че детето не е питало. Значи съдър­жанието е не вредно. Защо в клас не се позволява да се смеят? Защото ще смущават учителя. Друга е гамата. Смях и сериозна мисъл не се спадат. Между всички действия да има хармония. Да правите усилия над себе си, да придобиете по нещо си. Нервният човек, подозрителният човек си оста­ва такъв, какъвто си е. Вълк във вълк може да се съмнява, но има неща, в които не може да се съмнява. Овца в овца не се съмнява. Хора от рода на вълците се съмняват; а хора от овча порода не се съмняват. Те са неотстъпчиви сили. Вълкът може да подозре другия вълк, че ял корени. И в доброто, и в лошото подозират. И добро да му направиш, и зло да му направиш, пак те подозира. Това са числа, това са занятия, с които да боравиш, да ги обърнеш от едно състояние в друго. Тия сили, да ги измениш, да работят над себе си. Къде отива човешкото подозрение? Един мъж имал една верига и вържeл крака на жена си за своя крак и заключвал веригата, и пак й казвал: «Къде си ходила? Ходила си някъде.» - «Как ще ходя, когато ме заключваш?» - казвала жената. Благородство се иска на човешката душа. Да се съмнявате, това е неразбирание на дълбоките причини. Най-после се съмняваме и в себе си. Отри­чаме Любовта, Вярата, всичко благородно отричаме. В своята Вяра никога не трябва да се съмняваме! Любовта, Вярата, Умът може да се опитат. Който се е родил със съмнението, той ще си го носи. Онзи е герой, който може да скъса веригата на крака си. Първото геройство е да скъсаш веригата на крака си! «Без верига!» Има едно състояние в света - човек не може да се съмнява. Представете си, че живеете в един свят колкото Земята, навсякъде е тихо и ви поставят там да живеете сам, само дървета има - и всяко има плод. Едно - един, друго- два, има и до 12. Сам ще живеете. Как ще се чувствувате? Ще научиш язика на дърветата и те ще ви разправят какво да правите. Вие имате понятия за рая като този свят. В оня свят как ще се познава­те? Искате да се познавате. Казвате: «Той не ме обича.» Да те познават и да познаваш, трябва да имаш вяра. Всякой е недоволен от похвалата, която му кажа. Да намерите метод да трансформирате своето съмнение - не да изчез­не. Съмнението да се замести с нещо. То си има свой произход, то трябва да се замести. Ако си сам в този свят, при растенията, можеш ли да се съмня­ваш? Какво нещо е идеалният живот? Идейният живот е да е човек сам. Щом има две идеи, ще има разногласия. Човек трябва да мине и нирвана, и да дой­де в това състояние във вечната светлина. Минал е страдания и се радва само на благото. Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите. Нашият живот може да бъде за разумните хора. Добрината про­никва в целия козмос. Тя се раздава навсякъде. После - ревността, малодуши­ето, отмъщението, озлоблението, разкаянието, и после идва жертвата. Да се борите с тия корени, да ги изкорените, и ще помагате на другите. Ако добрият човек има 1000 добрини и направи една злина, е равносилно. Също, ако има 1000 злини и направи една добрина, пак е равносилно. Ще противодействува и кармически ще спре вашите начинания. Спирате Божието благословение, щом направите погрешка. Всички да сте разумни и внимателни! Когато обичаме човека, обичаме по един начин, а кога не обичаме човека, обичаме по друг начин. С всичко благородство да разберем отражението на брата си, и да му помогнем. С това ние помагаме на себе си. Съмнението от вас е най-малката погрешка в света. Правете опити вър­ху себе си! Догде не вземете връх над съмнението, не могат дарбите да се дадат и да разработите това, което е във вашата душа. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИCT И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! 38. Четвъртък, 18.II.1926 г.[7] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) Има едно положение: всякога се учи и никога не се е научил. Ако жената не наготви добре, ако шивачката не довърши работата добре, ученикът ако не си свърши уроците добре, нищо не са научили. На глупава глава венец може ли да се тури? Вашето развитие е: кога искате да тъчете, отидете при някой майстор, и върви; щом останете сами, плачете. 1) Мекият човек трябва да се огъне. 2) Силният човек - да се пречупи. (фиг. 38.1) Мекият. Имате непреклонна воля - тряб­ва да се пречупи и да прави добро. Жена, която е тръгнала в кривия път, трябва огъвание от едно състояние в друго. От физическия свят към духовния трябва огъвание. Ако зе­мята не би се огънала, нищо нямаше да израсне. Тя се огъ­на - и образува долини, пречупи се - и образува планини­те. Така и човек трябва да се пречупи и огъне. (фиг. 38.2.) Това е пречупвание. Това е качество на живота. Трябва да се огънете точно там, где трябва, да образувате континент и да се пречупите и образувате ви­сок планински връх, като Хималаите. Трябва огъвание. И на очите, ушите, веждите има огъване, а носът има пречупвание. Да има трябва правилна насока на нещата. Тряб­ва да се пречупите и да отблъснете неприятеля. Да имате перпендикулярни движения на вашите възгледи. При тия твърдения казваме: няма никакъв стремеж. Човек трябва да се движи или в кръг, или в перпендикуляр на кръга, или по диаметъра на кръга. Душата пуквание има. Розата да се разпука, излиза нещо от нея - благоухание. Също, кога разумният човек се разпука, излиза нещо. Добрият чо­век, когато се разпука, излиза благоухание от него, а от лошия, когато се разпука, излиза воня. Често трябва да ви постискват. (фиг. 38.3) Семка, ако се не разпука, слънчевите лъчи не могат да влязат; ако се разпука - слънчевите лъчи влизат в нея. Да разтвори човек душата си и трябва да се освободи от предубежде­ния. Когато човек влезе в този път, трябва да намери методи, както природа­та - с малко труд да извърши много работи. Човек се излага на изпитания. Когато детето е малко, майка му не го праща никъде, а когато порасте, почват да го пращат на вода, на дюкяните, на пазара. Станали сте и вие възрастни - ще ви пратят вън из града, за дърва и прочие, както детето. Не е необходимо човек да носи дърва на гърба си. Тая нужда ние сме си я измислили. Ще изуча­вате хората, окръжающите, времето. Отбелязвайте времето при вашето състо­яние. За 10 дни, 3 пъти на ден, сутрин, обед и вечер отбелязвайте времето и вашето състояние. (Наряд за 10 дни.) Случи се, когато сте радостни, времето е облачно, или сте скръбен, а времето - ясно. Пишете състоянията си! Например: 1) «Имам тежко разполо­жение на духа»; 2) Ревност; озлобление; отмъщение; вяра силна; голяма на­дежда и други. Часа ще пишете. Времето - например: пълно облачно, Слънце­то едвам се показва, ветровито. Най-първо - вашето състояние и после - вън­шното. Човек трябва да изучава състоянието си и да не се безпокои. Често радостите не са наши. Те са като дрехи, които се дават под наем. Наемеш някоя дреха с пари за един ден. Измине се денят - върнеш дрехата. Духовната радост с нищо не се изменя, вижда, че в Бога няма промяна. Отвън може да има плач, скърби, а вътре - тишина. Вярата не се губи, Надеждата, Любовта също не отпада. Нищо, човек може да падне. Нима един лъч, кога падне на земята... Той ще придобие опитност. Отделянето от Бога е едно вечно добро. Защо сте слезли на Земята? Екскурзия сте направили. Христос казва: «Сега имате скръб, но тя ще се преобърне на радост, ще се възрадвате и никой няма да ви я вземе. Подложени сте на изпит и ангелите не могат да ви помогнат. Добродетелите ви трябва да израснат, всички сили, способности, таланти да израснат, и ще сте в идеалния свят. Красивият живот да е устроен на тия добродетели! Способният има право. Благодат има само за новоначинающите, а за виртуоза няма благодат. Ако не свири добре, ще му кажат да стои настрана. Трябва да сте способни! Само виртуозът има права; а ученикът няма. Като ученик, ще се покоряваш, разумно ще отговаряш, ще мъл­чиш, ще разсъждаваш, ще се учиш, ще носиш това, което ти кажат, според правилата, а не както искате сами. Никаква свобода няма. Ученикът пости. Що е пост! Невидимият свят е толкова строг! Който се е опитал да влезе по друг път, слиза долу. Това е за всички! Трябва за другия свят да бъдете съвършени, чисти, чисти. Чистотата е качество на безсмъртието! Разумността е качество на безсмъртието! Истината, добротата са качества на безсмъртните души! Ще си турите правила. Главата може да се излекува, когато Истината живее в нея. Не гледайте на временния живот. Не се самозаблуждавайте от временните прояви! Оня, който ви обича, трябва да ви сочи пътя нагоре. Един вътрешен подтик към Бога. Която сестра ви подтикне напред, тя ви обича! 10 минути размишления сутрин, преди да станете от леглото. Да възпри­емете Божиите лъчи, и тогава станете. Вечер - също 10 минути размишление, отправете душата си нагоре, да благодарите и възприемете лъчите. Една мину­та струва милиони! При Бога само вечното може да даде. Да се приближаваме при Бога, съкратяваме времето. Радвайте се и веселете се, кога лошо кажат за вас, кога сте боси, гладни, голи, гонят ви... Силен е онзи, който може да влада себе си! На един праведен човек му. трябват пет минути, да свърши всичката домашна работа, една минута - да се облече, една минута - да се умие, две - минути да [се] посреше и се разправи с приятелите си, една минута - да тури всичко в ред. На праведния човек пра­хът не пада в стаята, а излиза сам от прозореца. Например един светия като стане сутрин и духне три пъти, всичко става чисто. Трудът се съкратява и сме свободни. Това е бъдещата култура! По-малко работа физическа, повече - на сърцето и ума! Някой казва: «Като ходя в този път, какво ще спечеля?» В 15 минути ще свършиш работата си и никога няма да си в лишения. Това е за в бъдеще. Да заставите домашните ви да бъдат доволни. Как? Като им дадете това, от което имат нужда и което обичат. Представете си, виждам ви, че сте раздразнен. Зная, че обичате розовото масло. Ще отворя розовото масло, и ще се спаси положението. Трябва да знаете какво обича, и да му го доставите. Човек ще изучава себе си - какво обича. Дълбокото желание на душата и духа - дайте им каквото обичат. Не се месете на вашия ум и сърце! Друг е, Който възпитава ума и сърцето. Що е скръб? Известни разумни условия, при които може ония добродетели да се проявят. Имаш ли скръб, нещо хубаво иде за тебе. В природата така са поставени нещата. Животът без скърби е пустота! В твоята скръб иде едно хубаво, една добродетел идва за вас. Скръбта е начин да се проявят добродетелите и се развиват, а мъчението - идва нещо ново за вас. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! Поздрав на всички сестри и молба да изпълните точно, точно зададената задача. Прочетете я внимателно. За 10 дни, сутрин и вечер - съзерцание 10 минути и в една тетрадка да се пише вътрешното състояние и времето. Сутрин, обед и вечер. Толева 39. Сряда, 23.11.1926 г.[8] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Най-силната дума в българския язик» (тема). Когато ви зададем въпрос, те ви са полезни. Знанието в какво седи? Например в граматиката кое седи напред: подлогът, глаголът? Това може ли да се вземе за правило? Защо, кога говорим, първо туряме подлежащето[9] и после - глагола? Всичко е определено, нищо не е случайно. Когато човек пре­живява свойте преживявания, те са сходни с външния свят. Ще кажете: еди- кой си плакал. Какво има, ако капнат две сълзи? Какво от това?! Има обще­ние, свързвание с известни вътрешни преживявания. От ваше гледище, може ли светът да се създаде без страдания и радости?! Как живеят в Небето? Без скърби. Онези, които живеят в ада, радостта е техният обект. Те се стремят да добият радостта. Скръбта е вътре у тях, а радостта - отвън; а в рая радостта е вътре, а скръбта - отвън. Може ли някой в рая да скърби? За страждующите в ада, той се намира извън рая. Физическият свят е направен от два вида хора. Едните излизат от ада, а другите излизат отвън рая, и се срещат. В живота съществуват ред състояния на душата и материята. Той чувствува тая материя. Ако сте при недуховни хо­pa, душата чувствува, усещате, че сте изгубили нещо. Щом излезете оттам, обмяна става на енергиите. Вие давате, и те дават. Отидете при някой болен - не гледай да го излекуваш; защото, ако е определено да си замине, и тебе ще завлече. Гледай да му говориш за Бога! Ако имаш голяма топлина - разбирам; но щом имаш малка топлина - задръж си я за себе си. Да учите другите да се подчиняват на Божествения закон. Всички имат различни възгледи за живота и дават само съвети защо Господ не направил така света. Например постници сте в пустинята, не сте яли дълго време. Двама хора ви носят един много голям скъпоценен камък и един картоф. Кое е ценно? Вашите страдания са скъпо­ценният камък; а радостите ви - това е картофът. В тия разсъждения има две опасности. Господ ще промисли. Какво разбирате под думата «Промисъл»? Светските хора не говорят за никаква Промисъл. Ние се ползуваме с хорския труд. Ще речете: плодове има, ама кой се трудил за тях? Промисъл разбираме - абсолютно разумния свят. Искате дар да ви се даде. Добре. Имаш знание - няма на кого да го пре­дадеш. Имаш глас - няма на кого да пееш. Най-добри певци са тези, които пеят само на себе си. Също е и с мисълта. Като мислиш, сам да се радваш на своята мисъл, да принесе полза на тебе. Казва някой: «Хората не ме обичат.» По как­во познавате, че ви обичат и не ви обичат? Ако ви дава храна, дрехи, пари - това обич ли е? Защо дъщерята не обича баща си и майка си? Защо ученикът, верующият... Това е вътрешна проява. От що произлизат противоречията? Ако един човек ми разрани ръката, обели я, не иска нищо. Любов, която наранява, тя се отстранява. Новото учение седи в това: да намериш доброто у човека и да го обичаш. Отвън доброто не можеш да го видиш. Дълбоко да разровите човешката душа и да намерите доброто. Това е обич. Как да разровите добро­детелта? Когато човек сам се натъкне на мъчнотията, тогава разбира мъчноти­ите. Ах - при какви случаи казваме «ах»? Ох - това е старият язик. Их - при болезнено състояние - «Ох». Ух - при загуба - «Ах»; при отегчение - «Их». при омраза - «Ух»; при съжаление - «Ех». «X» не се мени, а гласната се мени. Ще ги обърнете: кога искате да каже­те «ах», ще кажете «ха»; кога искате да кажете «ох», ще го измените на «хо»; «их» - «хи»; «ух» - «ху»; «ех» - «хе». Това са педагогически упражнения. В скръбта енергията не върви пра­вилно в ума. Има дисхармонично състояние и всичко се разбърква. Трябва да се замени с Вяра, Надежда. От една дума да не се сломява. Не могат да ме сломят нещата, ако съм внимателен. Отношенията в света са строго, разумно определени по закона на вътрешната разумна свобода. Страданията работят за самите вас. Трябва да се пробуди вашето съзнание. (За 10 дни да определи­те колко разумни страдания имате. Кога ви дойде страдание, да определите > дали това страдание е разумно или неразумно.) За 10 дни наряд. Ако не ги правите тия опити, знание не може да придобиете. Ако ти не обичаш музиката и певецът знае това, той няма да ти пее. Ний сме готови да споделим това, което имаме, само с тези, които са готови да го възприемат. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! Писмо от Димитричка Толева до сестрите във Варна Мили сестри в Господа, Получих писмото ви, донесено от брат Иванчев, а предадено на мен чрез Савка. Получих също и устния поздрав от брата. Благодаря. Мисля, ме разбрах­те, нали? Аз не искам нито да ви задължавам, нито да си оставяте работа и отделяте време, за да ми пишете. Не! Друг е въпросът. Аз искам да сме всички точни, искам да зная кое сте получили, кога и как сте изпълнили това, което е писано в беседата. Изпълнение трябва! Не е грях, ако всички не могат. Важно­то е, който се нагърби, да се приложи точно, навреме. За нас специални зако­ни няма да се пишат! Будни бъдете, със запалени масленици! Не е само да се прочете беседата и да се свърши с това. Приложение се иска. Малко, микрос­копично. Внимателно прочетете крайните думи на беседата. «Ний сме готови да споделим всичко, каквото имаме, но с кого? С тези, които са готови да го възприемат.» И така се разбрахме, нали, мили сестрички?! Вярвам, вие ще бъдете по­точни и изпълнителни от нас тук, и от мен - най-много. С любовен поздрав: Д. Ив. Толева 40. Сряда, 10.III.1926 г.[10] «Произход на сините и черните очи» (тема). Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) (1+2)2. Ако въздигнем единицата и двойката в квадрат, какво ще имате? Ако повишите 2 и 4 във втора степен, какво ще имате? Как ще го представите гео­метрически?! Новата окултна психология има друго схващание на живота. Ме­кото състояние от какво произлиза? Оловото при какво става меко? При огъ­ня. А човек става мек при спесифична топлина. Ако си поставите ръката в огъ­ня, ще изгори, но ако я турите в спесифичен огън, тя няма да изгори. Ако ваши­те чувства изгарят, какви чувства са тогава? Не можеш да имаш търпение, ако не разбираш закона на търпението. Не можеш да имаш милосердие, ако не разбираш закона на милосердието. Не можеш да имаш доброто, ако не разби­раш закона на доброто. Щом разбираш закона, ще имаш метод и условие. Милосердното сърце е отзивчиво, да помогне на този, който страда, да напра­ви услуга. Направеното добро никога не се споменава. Ти направи доброто и не го споменавай. То ще се чете в света. Ако чакате да влезете в Небето и там да срещнете ангелите, то е обикновено. Добре, ако сте срещнали, кажете тогава неговия характер! Какво е качес­ Бог като единица е неделим. Той създава света, без да излезе навън. Бог, Който е създал света, Той знае, че трябва да работим. Той се радва и когато страдаме, и когато се радваме. Бог се весели, а ние се радваме. Абсолютният е благ, Той изпраща повече скърби и повече радости. Страданията вие си ги създавате. Например майката облече меча кожа и се яви пред детето си, и то се плаши. Тази меча кожа ли е майка му? Ако не можете да познавате Божията благост, разбирате ли живота?! Милосърдието има специфичен закон. (фиг. 40.1) Това е, да кажем, една мярка и с тая мярка мерите един плат, дълъг 1000 метра, през целия ден. Този ден горе ще се забележи с една черна точка. Този ден е зачеркнат. Великото пред Бога не седи, като все мислиш, че много знаеш. Ако направя добро и се запозная с него, това вече не е добро; ще пишат: «Платено.» Ако направиш добро без да се поменава, горе пишат: «Да му се плати!» Който страда, горе няма да има задрасквание. Бог казва: «Не са Мойте мисли като вашите и Мойте разбирания не са вашите.» В истин­ския живот се дават условия за проявявание. Трябва да изучавате законите. При сегашните условия абсолютно не е възможно да се изменят страданията. Когато ви дойдат страданията, дълго време ще се молите. След всяко страда­ние има малка почивка. Необходимо е молитвата. Каква нужда имаше Хрис­тос да се моли?! Светиите да се молят? Ще се молиш Бог да изпрати Духа Си да ви подкрепи в страданията. За изучаванието на добродетелите, за децата има лесен път, има колички и слугини, а за възрастните, учениците - няма. Това е научната страна. Изведнъж не искайте да придобиете всичките добро­детели. Всяка година - по една, и за 20 години ще имате 20 добродетели. 1) Търпение; 2) Милосърдие; 3) Любов към Бога; 4) Постоянство, кротост, смирение и други. Миналата година какво добихте? Нищо. Някои пророчества че това ще стане, онова ще стане, земетресение, че Чикаго ще потъне. Пророчествата да се поставят на факти. Чикаго ще потъне - но хората в Чикаго се молиха, и Гос­под отмени. Лондон, казаха, ще потъне, но в Лондон се молиха - и се отмени. Господ отменя работата, но аз казвам: за 26 години много хора ще възкръснат, много хора ще се родят, много ще се женят, много ученици ще свършат универ­ситета. В 26 години много мъже няма вече да бият жените си. Като четете вес­тниците, задръжте за себе си поне 10 дни писаното, не го разпространявайте. А вие - веднага. Като излагате себе си, излагате и мен. Да, землетресения ще станат. Кога? Когато остареем. Когато пророкът предскаже, че един конти­нент ще мине в друг континент и ще има кой да разправя, че еди-кой пророк това е казал, това е пророчество; а кога кажат: ще потъне цял град, и хората, и пророкът - тогава кой ще остане и ще разправя за станалото пророчество?! Ако корабът потъне, и всички, и пророкът, кой ще разправя тогава? Та, и вие, кога Павел е пророкувал, е казал: «Братя, не бойте се, това и това ще стане, но всички ще се избавим» - и така е станало. Всички да излязат на острова. Не бъдете лековерни! Окултният ученик трябва да мълчи! Ако ти каже ангелът, кажи! С вестници не се разправяйте! Ако четете - хрониката, и то - верните неща или някоя хубава статия. Кога четеш вестник, ще го разправиш, но ако си чел нещо от Библията - това не може. Ако се пълнят по тоя начин нашите умо­ве, Истина няма да има. Вестници по-малко четете! Не фанатици - само хуба­вото извадете. Само се спират доброто разположение, носят страдание, нару­шават мира. Основното нещо през тая година: да добиете търпение през 26-а година, да придобиете милосърдието в 27-а година, да придобиете Любовта към Бога. Три неща: търпение, милосърдие и Любов към Бога - и коренно ще се измени вашият живот във всяко отношение и всичко ще ви тръгне наред. А който не ги придобие - мъчнотиите му ще се увеличат. Ще слезете в по-гъста материя и страданията ще се увеличат. Това е една цяла философия, да бъдеш търпелив. Всякога да го нося в себе си: че трябва да съм търпелив. Но не трябва да на­помняте на никого, че няма търпение, да има търпение. Да не накърните душа­та на брата си - това е благородство! За всяка празна дума ще дадете ответ. Вие си давате много голяма свобода - аз го наричам «слободия». Вътре си говори каквото искаш, а отвън си мълчи! Кажи на брата си така: «братко, виждам една добра черта - имаш запас, имаш основа да си търпелив - и можеш да я проявиш.» Турете отрицателните мисли в положителни! Когато ти говори той, кажи му така: «И на мен да говориш тъй, както на себе си!» Кажи на брата си това: «И на мен да говориш тъй, както говориш на себе си!» Турете в дей­ствие тая задача. Всемирното Бяло Братство иска от учениците да придобият и приложат тия три добродетели, и ще ви съдействуват. Под думата «Учител» разбирам Великата Мъдрост, която внася новите форми в света. Да знаем как­во да си говорим. Когато някой дойде при мен, да каже: «Учителю, говорй ми с язика на Мъдростта!» Да знае, че си разумна душа и всяка дума ще има сми­съл. Сега трима братя ще изсвирят едно упражнение. Музиката разбира висшата разумност. Външният израз на разумността. Във всичкия негов живот да бъде музикален, да бъде радостен. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) 41. Новата 1926 г. 22.III. вечерта. Беседа от Учителя[11] Бог е Любов, но тази Любов е разумна. Тя не е само разумна, но тя е и Истина. А Истина е, защото съдържа всичко в себе си. Любовта, която не съ­държа всички блага в себе си, тя не е Любов. Това е едно преходно състояние на човека. Любовта съдържа всичко в себе си, всички възможности на света. Това е Божията Любов. Аз бих желал, когато споменавате думата «Любов», да затрепти вашето сърце и вашата душа. И когато човек изговори тази дума, «Любов», той не трябва да е дребнав. И аз се чудя как някои хора се тревожат от най-малки работи. Например детето е болно - ако детето е болно, то е едно условие да проявиш любовта си. Ако детето е болно, прояви любовта си! Ако някой твой приятел страда, прояви любовта си! Това са все условия да проявиш любовта си. Всичко в света е създадено от Любовта за назидание, за усъвършенствувание, за облагородявание. Защото човек трябва да стане мек. Всеки иска да бъде мек, но гласът ви не е мек, сърцето ви още не е меко. Колко пъти гово­риш меко! Но сърцето ви не е меко. Колко пъти ние не сме искрени, не сме самостоятелни! Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си. Има една искре­ност, аз я наричам необикновената чистота, необикновената невинност, нео­бикновената мекота в живота. Това аз наричам мекота на човешката душа, на характера. Тази чистота съдържа онова чувство - по кой начин да говориш. Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си. Това, което желаеш за себе си, ти го желаеш за всеки един. Но най-напред трябва духовно и после - физически. Нещата трябва да се реализират при Бога, после - при ангелите, и после - при хората. Ако ние почнем от земята, ние вървим към кривия път. Ще идеш при Бога, ще идеш и ще кажеш: «Бог е Любов!» На земята има голяма нужда от Любов, чрез нас. Ние сме всички органи на Божията Любов. Ако ние дадем себе си и ако Божията Любов мине през нас, тогаз тя ще остави в нас онези блага, тя ще ни повдигне. Само по този начин ние можем да се развиваме. Не действува ли в нас Божествената Лю­бов, никаква култура не може да се развие. И аз искам Божията Любов да действува чрез вас през тази година всякога. Аз го искам, защото Бог го иска; защото ангелите го искат; защото и аз го искам. Искам го, защото и вие го искате. Всички кажете: «Ние искаме Божията Любов да действува в нас, защо­то Бог иска да изявим Любовта Му.» Както го искаме, ние ще искаме и ще даваме. Да сме една чешма. Направил я Господ да тече, да дава. Ще изхвър­лим канелата[12] навън. Силните чешми изхвърлят канелките навън, а слабите имат канелка. Щом си силен, хвърли канелката; а щом си слаб, имаш канелка. Искам през тази година да бъдете чешми от мрамор. Курните[13] ви да бъдат широки и да тече вода. Мраморните чешми имат смисъл, когато тече хубава вода. А когато има мраморна чешма и цицерика?! Хубав мрамор без никакъв порок. Най-хубавата вода. Който пие от тази вода, всичките му болес­ти ще изчезнат. Това го пожелава Бог, ангелите и добрите хора. Всички изговорихме (3 пъти): - ДА БЪДЕ ИМЕТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНО! * * * Възлюблени сестри, Благодаря за милите привети, които ми изпратихте по сестра Иванова и в писмото. Аз ви отговарям също и ви пращам тази беседа подарък, с молба да си я препишете, и най-важното - да оправдаем всичко. Като ни видят от Небе­то и Учителя, да кажат: «Има си защо, гдето употребяваме сили за тях.» Толева 42. Сряда, 24.III.1926 г.* Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти). Не всякога хората със сините очи са умни хора и не всички с черните очи са горещи хора. Сини като небето, но влага има - не са сини като ясното небе. Те са на степени. Земята е подложена на преобладающ цвят - зеления цвят. Някой цвят има психическо значение. Циганинът обича червения цвят. Важен е въпросът на черните и сините очи. Как се е вметнал този въпрос? Майката може да създаде на детето си или сини, или черни очи. Кои са дълбоките при­чини на сините очи? «Произходът на съвременните пет раси» (тема). Най-мъчното на съвременната култура е да се освободим от навиците. Има наслоявание. Как си обясняваш: човек, който е тих, мек, и после се проя­вява? Съмнението се е родило в животинското царство. Омразата, страхът - те са наслоявание от животинското състояние. Да се наблюдавате във вашите погрешки и добродетели, да се самовъзпитавате. Например зароди се състоя­ние на гняв. Колкото повече мислиш за това чувство, можеш да изгубиш целия си разсъдък. Трябва да работите, да се възпитавате. Въздържание, самообла­дание - подтик на доволство. Светият, чист и свят - минал ред възпитания във всички области, се е подвизавал в миналото. Не го мамят проявите на вън­шния свят. Будно съзнание трябва. Може би за всички да е настанал моментът да се прояви. Иска се само малко усилие, да потекат тия сили. Да се освободим от лоши навици. Зад всяко състояние седят разумни същества и работят и ви убеж­дават, че това е така. Всякой може да се справи със своя навик. Да изучи красивата черта, да се самообладава. Вие схващате живота отделно. Ако той е едно, във великото може много да разбере. Имаме органи, но не са тонирани и схващат само малките вълнения. Трябва да сте светия, за да схващате вис­шите трептения. Онези, които развиват своята чувствителност, страдат. Ваши­ят двойник излиза извън тялото ви. За това трябва самообладание. Човек, на когото двойникът му е излязъл отгоре, затвори си очите, когато отиваш при него и не му причинявай страдания! Има си за това метод. В Окултната школа човек минава през 3 изпита: като елемент на висше съзнание, като киселина или като сол. Невидимите същества, които искат да те изпитат, като елемент те разлагат. На [...] основата е почивка. Всеки ученик да знае какви опити правят над него - като елемент ли го вземат, като кисели­на ли или като сол. Ние говорим за свобода, като че сме господари, разправяме се безце- ремонно с по-низшите същества от нас. Въздържаният човек трябва да бъде сол. Всяка душа представлява като елемент на Божественото съзнание. Ако се зароди у вас законът на Любовта, какво ще стане с вас, като станете на 60-70 години? Истина е това, че стари и млади, в този [и] оня свят да не стават промени, и да си всякога радостен, и ще сте всякога млад. Ще се освободите от годините. Това са идеи на баби. Старият човек е изтрит. Човешката душа трябва да расте и се развива. Стар - съзнанието се е развило. Млад - съзна­нието е цъфнало. А горе, в Невидимия свят, връзва, узрява. Ангелите вкусват сладостта на плода, вземат семката и я пращат на земята - това е превъплотя- вание; и ще се освободите от кармическия закон. Изисква се да развивате вашето съзнание. Съзнанието е в преднята част на челото. Колкото повече е развито съз­нанието, толкова органът е по-развит. Висшето съзнание са тънки бели нишки. Ако работим, се развива този нов орган. В Евангелието е казано: събирайте си богатство - то значи: пращайте материали - горе; и висшите йерархии работят над човешките умове. Всичко се хармонизира. Не трябва религиозни фанати­ци. Почти всички се оплаквате, че няма добър прием. Ако имам Божествено­то, ще ви приема добре. У всинца ви да има Божественото, и ще има отношение. Човек, който се занимава с недъзите на хората, спъва сам себе си, става наслоявание в съзнанието. В човешкото съзнание всичко да е строго опреде­лено и да е радост. Вън от Школата не можеш да се учиш. Господ те учи чрез всички и чрез всичко. И тогава ще заговори Божественият глас и в тебе ще стане преобразувание и ще си роден от Бога, и няма да има грях. Само който има Божественото, само той може да говори. Ако нямаш светлината на твоето съзнание, какво ще разбереш? А ако имаш, ще дойде Божественото и радос­тта ще е вечна и постоянна. Това е възкресение. Не тълкувайте за промените, които стават във вас! Считай, че всичко е в ред, и се радвай! Ако си тъжен или радостен, има си причина за това. Да бъдете положителни. В Божествения свят има голяма икономия. Свещените чувства не трябва да се хабят, а да иде всичко на мястото си. Да сте верни и носители на Божественото. Няма да хар­чите излишното, с широта ще служите на Бога. Има един цвят на лицето ви, който показва, когато съзнанието ви е будно. Той е отражение на целия козмос. Ще знаете как работят нашите братя. Ще си създадете красиви образи в съзнанието. Ще подражаваш на тоя красив образ. Окото на светията, на анге­ла вижда и духовното тяло. Ние сме обект. На Земята и от Невидимия свят правят опит над нас. Ще създадете в себе си един идеал в Невидимия свят. От Невидимия свят те оставят да си направиш сам избора - в добро или в зло. Всички работят; и като направиш избора си, оттеглят се, оставят те сам да понесеш последствията от своя избор. 43. Сряда, 28.IV.1926 г.[14] Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Тайна молитва.) Свободна тема. Представете си, че сте пътник, който отива да изучава растенията в при­родата. Тази, красивата мисъл в ума ви, върху нея пишете! Има стари мисли, които пет пари не струват. От стари мисли и желания хората умират. Аз още не съм засегнал още важните, основни въпроси. Колцина имат търпението на фи­лософа Епиктет?! Не мислете, че не ви виждат! Вие казвате: «Учителят да не види, да не знае.» По-добре аз да зная, а Бог да не види. От Горе има милиони очи, които ви гледат, наблюдават. Невидимият свят има хиляди очи. Светиите имат сто милиона очи. Виждат. Мнозина са достигнали до едно положение, искат да се домогнат до силите в природата и да им заповядват. Трябват усло­вия за това. Те са: 1) абсолютна Любов, 2) абсолютна Мъдрост и 3) абсолютна Истина. Трябва да се подчиним на Природата. Тя не е майка мекушава. Тя пре­карва през ретортите си учените, учи ги по кой начин да се подчиняват и запо­вядват. Природата не търпи еднообразието. Дългите коси задържат магнетизъм, а късите - електричество. Ние не обръщаме внимание на формите, а на принципите. Главният въпрос - дали дълги или къси коси да носим. Трябва на периоди да ги носим. Известно време- къси, после - дълги. Дългите коси - здравословно условие на тялото. В нетър­пеливите хора венозната кръв преобладава. Да се създаде здравословна нау­ка. Да знаем причините. Да се учи човек е здравословно, а болезнено състоя­ние е, когато искаш другите да знаят за тебе, че ти знаеш. Бог е Бог на Мир, Любов, на вечна Радост, Веселие. Някой казва: «Аз много страдам за къща.» Господ казва: «Дайте му къща!» «Страдам за пари» - «Дайте му пари!» Къде са съществените скърби?! Ученикът трябва от всичко да се учи! Тогава ще му се поверят сили. На много светии, като им се подиграва­ли, те са само духвали, и всичко се разпилявало. На Елисей когато децата се - подигравали, излезли мечки и ги разпъдили. Подигравките избягвайте! Не се смейте на погрешките на другите! Ако ви зададат въпроса: защо се раждате, защо растете, защо умирате, как ще отговорите? Защо млади и стари умират? Ражда се, да научи великия закон на самопожертвуванието. Смирява го Господ в малка форма! Господ, когато работи, от нищото може да направи нещо; от малкото да направи голя­мо. Всякой да стане написана книга и ангелите, като ви видят, ще ви ценят. Като ученик, идеалът ви да бъде - да сте написана книга, в която да са писали ангелите, светиите, Господ да е писал. Красиво е това, да се опростите с миналото, а с новото ще постъпвате. Аз ви виждам, че сте все сухи сливи, круши. Кое предпочитате - пресните плодове или сухи?! От еднообразието се образу­ва електричество и става отблъсквание. За всички има място, само трябва време. Поет си - за себе си бъди поет; музикант - за себе си бъди музикант. Другото е болезнено състояние. Другия път - другата сряда - да сте пресни плодове, а не сухи! Този, кой­то има благородни идеи, е благороден, а който няма благородни идеи, е праз­на торба. Главата ти трябва да бъде пълна с нещо хубаво - Божествено. Желая да бъдат пълни с живата Истина! Прекарай нов извор в дома си, остави старата канализация; ако има друга, прекарай нея! Свещени неща са само тези, които са излезли само от Бога. Казаното от Бога, всичко е запазено. Ако сте от тия ученици, ще ви дам да четете тия посла­ния. Христос много е говорил, апостолите много са говорили, но не всичко е записано! Вечер ще ви заведа да ги прочетете. (Упражнение.) Всеки Божествен закон си има начин да се тури в действие. Лявата ръка, страна, се появява светлината. Дясната ръка - енергията не е изучавана; дяс­ната страна е в запас, почивка. Дясната страна на мозъка е един трансформа­тор. «Махар Бену». ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! 44. Сряда, 5.V.1926 г.[15] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! Две и две = 4 - какво означава? Действие на умножение. Ако на две места двама хора се съберат, ще има 2x2. Какво ще има? Законът на умноже­нието. Ние минаваме от обикновената аритметика към живата аритметика. 2 х 2 = Едно е човекът, двама хора събрани образуват две единици. В каква смисъл ще се съберат? Двама учени от България и двама от Америка = 4 души, правят експедиция. Тия хора може ли да предскажат нещо по астрономия? Тая мисъл е отвлечена. Имате копринени 4 конеца. 1+1+1+1=4. Ако се съединят, каква е силата им? Говорим за разумен човек - то е здрав конец. Тоя конец вика другия, другия - те се събират, събират, и устояват на условия­та. Ако идете в един ангелски свят, ще има ли въжета? Там има малки копчета и тънка игла, бутончета - живи са тия сили, за да се работи. У вас има една надута гордост. Всякой да си плаща погрешките! Тези, които Бог люби, и вие ще ги любите! Всемирното Бяло Братство няма да го излъжеш. Достойнство е да се отречеш от този егоизъм. Никакви погрешки не може да съществуват. Вътрешен спор - никакъв! Съзнание - будно! Ако се вкис­нете, Бог ще ви изхвърли. Ако можеш да служиш разумно. Единственото право е, ако учиш - никакво друго право! Правото на Учителя е да знае, а правото на ученика е да се учи! Съзнание трябва! Тая вечер, ако ви кажа как да извадите злато, вашият мозък не може да издържи. Вашите приятели ще ви приближават само за парите. Богат човек разбирам - богат по сърце, богат по ум, воля, и богат по душа. Започнете от горе - с душата. Започнете, значи, две по две = 4. Да се говори за недъзите е забранено в Школата. Трябва ученикът да изпие чашата до дъното - и сам да се научи. Няма да се стремите да бъдете добри. Ще бъдете разумни - и ще дойде доброто. В този живот ще събудите спящите сили във вас! Ще ги разработите през този живот! Кои са признаците да познаваш Бога? - Всичко подаряваш Нему! «Гос­поди, живота, всичко, което сме придобили, даваме го Теб.» Трябва в себе си да се убедиш, че е така - че служа на Бога. Ще идете двамата, и ще служите на Бога. Искате лесно да влезете в Царството Божие. Ако не се отречеш от всич­ко и не понесеш кръста си, всичко да изгубиш - приятели, свои, да останеш сам и да кажеш тогава: «Господи, при Тебе ида, те ме изпъдиха и пратиха при Тебе...» Ако живеем по Бога и служим на Бога - всичко е на мястото си. Мухите развалят вашето миро! Херметически затворете мирото си! Ни­какво лошо чувство в душата ви! Корен на всички злини е тщеславието, гняв, безверие, гордост... Който служи на Месечината, чувалът му е празен. Ако гле­дате Месечината, ще се зароди всичко зло в душата ви. Месечината е символ на двоумие. Тя причинява голямо зло. Красива е само за умни хора. Да не ставате две лица. Ще имате едно лице - като Слънцето. Месецът определя ло­шия живот на хората, а Слънцето определя добрините. Звездите определят вашето изключително добро. Ако да прогресирате, да ви се открият тайни, да се осмисли животът ви, да имате характера на Аврама. Господ каза: «Излез от дома си, принеси сина си» - и той изпълни. Зад Аврама седеше мощен ум, мощно сърце, воля. Сара се засмя веднъж. Кога я запита Бог защо се засмя, и тя отказа. Сара употреби бялата лъжа, защото се засмя. Каза й Бог: «Ще родиш син.» «Исак» значи «смях». Ония, които имате съзнание, кажете кой е истинският поздрав! Моят поз­драв е, като ви поканя на обяд и ви нахраня, и си поговорим. Някой се сърди, че не съм го поздравил. Как да го поздравя, като гледам, че него го няма там? Да снема шапка, значи, на къщата му само. Давам ви срок: за една седмица измислете един красив начин на поздрав! Дигнете си дясната ръка нагоре, дланта - малко наведена, и кажете: «Бог да бъде с вас! Божията Мъдрост, Лю­бов, Светлина да бъде с вас!» Бог да бъде с нас! Бог с нас! (Поздрав.) Няма да имате спокойствие на духа, ако не спазвате правилата. Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани! - Има някои, които рушат, но онези, които градят, са повече. Менете местата си, не сядайте все на едно място, да не заспивате. Ще се съединявате с Невидимия свят, за да се трансформират тия енергии. Или сам ги трансформирай, или друг трябва да ги трансформира. Какво означава този ребус? Разгадайте го! (Фиг. 44.1) 45. Сряда, 19.V.1926 г* ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) (Четоха се резюмета.) Ще регулирате всички лични чувства. (Станаха някои, които направиха опита.) Пипанието се отнася на физическия свят; чувствуванието се отнася на астралния свят; а вижданието се отнася на духовния свят. Не бързайте! Нищо, че не сте сполучили. Бързанието, нетърпението всякога изкривява. Сега, за една седмица - опит: ще си напишете на листченца всичките книги от Библията и всяка сутрин ще си дръпнете по едно, като лотария, и ще се помъчите да го отгадаете. Ще запишете часа и минутата и какво е било времето. Може и кога изгрява Слънцето. Съзнанието да бъде будно! Кога пишеш билетчета, да ги пишеш така, по вибра­циите на писаното да познаеш. Ще правите опити! В окултната наука се изисква дисциплина. Трябва да знаем какво говорим, кога да говорим и где да говорим, да говорим на място. За умните е навреме, а за глупавите - без време. Трябва да учите закона на самообладанието! Този закон е един лост, да хващате тия енергии. Не е дос­татъчно това самообладание, което имате. И самооблада­нието е от разни качества. Известен образ от духовния свят трябва да мине през други светове и да дойде на физичес­кия свят. Например: (фиг. 45.1) Това е образ от горе. Ще образува едно пречупвание надолу, в астралния свят, и ще слезе, във физическия свят. (фиг. 45.2) При всяко пречуп­вание има отклонение на светлината. Не е важно другият какво прави и какво чувствува, важното е аз какво чувствувам, мога ли аз да приложа Божия закон, аз да се ползувам. Ако човек не знае закона, да слезе от Невидимия свят на Земята долу и да се качи горе, колко време ще му вземе? Някой казва един миг! Един миг за хората е векове за Бога. Това време е от друго естество. И там има пространство, но не е като нашето пространство. Човек в тесаракта от един център може да вижда навсякъде, (фиг. 45.3) Нещата, които виждаме отпред, не можем да виждаме що става зад нас. Светлината иде отзад. Виждаме нещата през огледалото. Трябва самообладание! 110, 1010, 10010 Закон за раздробление. Нещата, колкото отиват към периферията, се раздро­бяват. Рождението е съчетание, което духовният свят на­режда. (Фиг. 45.4) Любовта на Венера съдържа и доброто, и злото. Човек, който живее в квадрат, горе е добър, а долу е лош. Доброто може да се прояви в злото, защото има най- малко съпротивление. Положителната енергия минава от­горе на дясното полушарие на мозъка, после минава отдо­лу на лявото полушарие, качва се нагоре, минава под дяс­ното полушарие, после - над лявото полушарие. Ще отпуш­ваш енергиите, правилно да вървят в главата. По същия закон става и в очите. Ученикът трябва да бъде господар. Трябва да се подготвите. Кажете, сега, какво искам да ви кажа? Ако живеете на Слънцето, на кол­ко години ще се равнява вашият живот на Земята? 50 години на Земята = една минута и три секунди на Слънцето. Гдето мислите, че много сме живели, това е нищо. Маща­бите, с които се мери времето, не са едни и същи. Това знание е приготовле­ние на ума и сърцето, за да приемем повече. Ще придобием едно вътрешно просветление, едно духовно просветление. Трябва дълбоко смирение, жажда да учи, и това му причинява голяма радост. И тази малка придобивка в бъдеще ще се разшири. (Малко размишление.) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) Поздрав от сестра Д. Ив. Толева 46. Сряда, 2.VI.1926 г.[16] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти.) (Тайна молитва.) Ако ви питат вън, в света, по коя воля дойдохте на Земята, как ще отгово­рите? (От брат Белев: - «По своя воля.») Ако по своя воля сме дошли, може ли тогава да сме без воля? Отгде знаем, че нашата воля не е в съгласие с Божията Воля? Човек от що страда? От воля или от безволие? Значи човек има воля повече, отколкото му трябва. Ако ви дадем свободна тема: «Отгде се раждат противоречията в света», как ще отговорите? Окултните ученици казват: «Гос­под ще ни научи всичко», но тези идеи трябва да се разработят. Например: пианото, ако няма майстор да ви покаже как трябва да се свири, пианото мо­же ли само да свири? Ако вещият майстор е Духът, Той е, Който ще ни научи. Ако имате например едно дисхармонично желание, Духът ли е това? Ако вся­кой ден децата играят на пианото, това майсторът ли е? Бог е вложил във все­киго всички способности отначало. Духът е, Който ги разработва, развива, а човек се учи. Сега всички учени мислят, че много знаят. Всички учени имат фикс-идея. Например един баща казва на сина си, че е утвърден, установен, повече знае. Един ден качват се на една кола, ама конят не върви. Тогава синът казал на баща си: «Татко, и конят се установил.» Аз тия фикс-идеи ги наричам установе­ни идеи. Те са хипнотически състояния. На установените хора им липсва нещо. Свободната воля трябва да се урегулира. Човек не трябва всичката си енергия да я изхаби изведнъж, да я употреби на физическото поле. Едни дър­вета дават по-малко плодове, но са по-доб­рокачествени, а други - по-много плодове, а недоброкачествени. На някои плодове опаш­ките са по-дебели, а на някои - по-тънки. При­родата задържа енергията. Хората - също. Колкото имат по-много желания, се изтоща­ват. Любовта, и тя има проявления. Опитай Любовта в милосердието, във вяра, в разум­ност, добродетел. Оставете природата, кога рисува нещо, да си довърши работата. И аз зная да нарисувам щъркел, (фиг. 46.1) Такива са и вашите желания - щъркели. Когато изхарчим енергията, в природата има отгоре инспектори, които следят всичко и ни търсят обяснения. Казвате: тежка карма. Що е тежка карма? Човек, който не изпълнил дълга си честно. Вършил много престъпления; и когато е убивал, и тогава пак не е пос­тъпвал честно. Пазете се отличните достойнства! Изпълнявайте своите задължения, но и не вземайте пари назаем! Честният човек е, който изпълнява за­дълженията си. Ще каже някой, че е мръсно, неморално да се говори при младите. Кое е мръсното за младите? Дъщерята пише любовно писмо и го крие от майка си. Неморалното стои в лъжата. Ако аз по любов ти давам пари, и ти по любов ще ми ги върнеш. Образите развращават. Лошият образ развращава. Трябва съз­нанието да е будно. Всяка погрешка можем да поправим. Постът е за пречиствание на нервната система. Да почне да приижда енергия в тялото и да се чистим от утайките. Това става и с храната. Да знаем каква храна възприема­ме. Ще изхвърлите пясъка, а да остане и ще събирате златото. Някой каже: «Хора няма да станете» - какво разбирате? Човек, който постоянно се занимава с буквата X, той няма да успее. Как­во означава дъгата, двете дъги? Съединени, образуват цял кръг, който се дви­жи. То значи - всичко се движи във вечността в един кръг. Ти си кръг! И да се проявиш. Христос е човек още непроявен. Христос не се прояви още в нас във всичката Си пълнота. Светнал си толкова, да нямаш нужда от светлина! У тебе Христос не се е проявил в пълнотата Си. Трябва с малко да започнете. Ако някой ти направи някоя гримаса, ти веднага кажи: «Благодаря Ти, Господи, че това е излязло навън!» Правете опити! Ще си турите двата показалеца един срещу друг, да остане малко недопрени, и в тъмна стая, да видите светлина между пръстите. Да хванем електричеството. Ще внесете в живота си една струя. Може ли от мойте пръсти да излезе светлина? Хората от Хималаите са светещи и щом си вдигнат ръката нагоре, във въздуха палят - виждате пламъчета. Може ли от моите пръсти да излезе светлина? - Може. Светлината, която ще се яви, ще има бял цвят, ще е бяла, ще има разширение. В Евангелието се казва: «Синко, дай Ми сърцето си!» Кое сърце? Духовното тяло да се даде на Бога и всичките опити да станат сполучливи. Правото учение да се опита. Чо­век трябва да е благороден, честен, да жертвува. Ако има една череша, да се радва, когато я даде друг да я изяде. Никога не се старай да изклинчиш! Нико­га човек не трябва да извъртва Истината! Истината е резултат на висши същества, произведения на висши същества. Прямо на въпроса! Най-първо трябва на човека да се помогне идейно. Нахрани го и не му давай пари. Това е за окултния ученик, а не за света. За окултния ученик е, който разбира живота. Дай му братски обяд! Щом стане пресеквание в съзнанието, изгубва се обещанието. Трябва да знаете: 1) Да пречиствате нервната система. 2) Да развивате вашите способности. 3) Дръжте се за тая идея, която ви дойде. 4) Ще го нахраните. 5) Ще превеждате символите в духовна смисъл. 47. Школна лекция [16.VI.1926 г.][17] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Съзерцание 5 мин, прави, лявата длан сложена над сърцето.) Кои са качествата на оглашения? Нали във всяко училище има приема­телен и встъпителен изпит? Какво трябва да знае оглашеният в една окултна школа? Вие често се притеснявате за неща, гдето не трябва, а там, гдето тряб­ва, не се притеснявате. Ученикът какво трябва да знае? Оглашеният да стане верующ, трябва да претърпи обидите, които му се нанисат: ако го изпъдят де­сет пъти, той да не си отива, да е постоянен, да стои при вратата. Знанието се поверява само на достойните, а достоен е този, който използува силите правилно. Верующият трябва да знае добрите и лошите страни, да познае своето естество. Не правите така и затова се ражда дисхармония. Ученикът да попра­ви свойте погрешки и да развие своите способности. Господ посажда нещата, а ние ще ги поливаме. Имаме добри и лоши круши - при коя ще се спрете? Знанието ви да бъде като най-хубавите круши. (фиг. 47.1) Ако един ъгъл се стеснява или разширява, кои са причините? Ако ъгълът е в гъстата материя, се стеснява, а в рядката материя се разширява. Ако умът и сърцето се дви­жат в гъста материя, чувствата ще загрубеят, мислите ще потъмнеят. Какво ще направите то­гава? Ще измените посоката в по-рядка среда. Ако се зароди желание да сте красив, тази мисъл на кого е? На ума. Един обед? Желание на сърцето. Какво ще стане - ще разшири или ще стесни вашия ъгъл? Красотата, всякой ще иска да я вземе. Грозният е свободен, нався­къде ходи, а красивият не може. Символи са това. Красотата е стимул на неговия душевен живот. Вън­шната красота е при инволюцията, а вътрешната красота е при еволюцията. Ако някой ангел дойде, какво ще ви внесе? Учителят какво ще ви предава? Учителят ще ви предава по малко, а ученикът ще асимилира. Така е и кога дойде ангелът при вас - ще ви предава по малко. Ангелът е взискателен - ако не го послушате, ще ви жегне със своето копие и ще си замине, и ще ви остави белег. Захарий онемя, понеже не повярва на ангела, което му каза. Защо бяга ученикът от училище? Защото не му се учи. А някои не бягат. Добродетелта е най-великата наука. Човек трябва да разбира езика на кристалите, водата, въздуха, светлината, огъня, на хората, на ангелите и Бога. Трябва един стимул. Да се учите! Писанието казва: ще гледате да не паднете, а който падне, да стане. Има един милион ангели, не си издържали изпита, ходят да слугуват. Казвате: «Господ е добър, многомилостив, благоутробен» - но това е за грешните; а за верующите е взискателен, а за ученика е строг. Учение­то седи да събудиш възвишеното, благородното в него. Да има разнообразие в проявата на вашия живот; еднообразие - във време и пространство. Ако имате 4-5 хиляди яйца, излюпите ги и станат на пилета, и се хвалите, а те пискат, искат храна, няма с какво да ги храните? И вие излюпвате много мисли, гладни са те и няма с що да ги храните и от тия противоположности се ражда тия дисхармония. В едно общество влезете - коя страна трябва [да] видите: добра­та или лошата? Кога Бог създаде света, Той видя по-напред добрата страна на Своето създание и после - злото. Какво нещо е злото? Всяка мисъл е пиле, измътено от вас. В закона на еволюцията енергията не е дошла още на своето място; всичките центрове не са развити. Всякой ден да имаш по една основна мисъл. Трябват ви физически упражнения, за да сте силни. Ще упражнявате свойте мускули. В упражненията да има своята смисъл, да проявите една вът­решна деятелност. По кой начин ще станат упражненията? В природата ние съответствуваме на едно течение. Трябва да знаете каква енергия излиза от всякой пръст и от цялата ръка! Да знаете къде изпращате енергията. На всич­ки наши движения отговаря природата. Природата е взискателна - при най- малка грешка тя те бутне. Щом си ученик, природата отбелязва всяко ваше движение. Женитбата е посвещение на душата във великите тайни на Битието. Све­тът е пълен с разумни очи. От лошия човек няма що да те е страх. Да те страх от добрия човек. Той ще ти каже 1, 2, 3, 90 пъти, и после ще те сгромоляса. Ученикът трябва да има свещено чувство. Душата да е чиста вътрешно. Като ученици, да сте чисти. Да постъпиш тъй, както Бог е определил. Да имаш всякой ден най-малко подбуждение. Изпълни каквото ти казва ангелът - вътрешният глас. Например иди в еди-коя улица, номер, похлопай - там има една душа, която страда. Ще слушаш. Когато дойде Божественото, не се подчиня­ват, а на лъжливото казват, че е вярно. За съзнателните грешки ще отговаряте. Онова, което ви създава най-голямо противоречие, то е истинно. Малките доб­родетели да ги прилагате. Христос кога дойде, Го приеха с цветя, вейки, но Го и плюха и налагаха Го. Казват: Той донесе спасението. В спасението се крие великата тайна, която в бъдеще ще се разбере. Като ученици, какво ви трябва? 100 пъти като паднеш, да вярваш, че всякога ще преодолееш. Да имате твърда воля! Да кажеш: «Всичко това е велик изпит за мене.» Трябва да се учите. Търсите лесния път. За ученика нищо не значи отчаянието - пет пари не стру­ва. Защо остарява човек? Защото не иска да се учи. А се подмладява, защото му дават кредит от Горе, за да се учи. Само в Божественото училище се под­младявате вън от училището стареете. Вън няма младост. Звездите са обективни предмети за хората. 19 звезди са от първата ка­тегория. Първата звезда е Сириус, втората - Вега. Те са поставени на извес­тно място и с известно съдържание. Когато тръгнете за Небето, трябва да лик­видирате с греховете си. Ученикът да не мисли за смърт. Ученикът да не мисли за старост. Ще станеш ангел, ще се подмладиш. Учители сте, царски синове. Ако тук сте ученик, горе може да сте оглашен. Важното е горе какви сте! Учи ли, овчар да е - царски син става! Каква е тая фигура? (фиг. 47.1 на стр. 481) Паралелограм. Това са две течения - еволюция и инволюция. Горното - еволюция, долното - инволюция. Когато един ученик види квадрат, той веднага разби­ра, че това е еволюция и инволюция (фиг. 47.2). Квадрат, то­ва е поле на противоречие. Двата ъгъла са на злото и двата са на доброто. Обидил те някой - ти си в квадрата. Ако Бо­жествените сили вземат надмощие, ще тръгнеш нагоре, ще претърпиш. Някой си губи вярата - обидили го, всички стават лоши. Като ученик, не можеш да мислиш каквото искаш. Разумният човек мисли, което е право, а глупавият всичко мисли. Тая вечер всички еднакво няма да схванете това, което говоря; но да има правилен метод за справяние с вътрешните мъчнотии. Ученикът да знае кое е възможност за всякой ден. Има само една възможност. Турен си в какво­то и да е положение - да намерите правилната посока. Ученикът е в състояние да постигне тази възможност, иначе от Горе не биха ви дали тази задача. На Учителя коя е възможността? Да всади светлината. Без светлина зна­ние не може да има. Да имате светлина върху тъмните точки, светлината да освети тъмнината. Правилно да разрешиш кармата! Връзки от миналото пра­вилно да ги развържете! Например в миналото си убил някого, той е поставен да живее с теб, иска да те убие и той. Ще му кажеш: «Ето моя живот, аз ще ти стана слуга, ти ще ми станеш господар». После ще станете съдружници, и така ще се разплатите. 2) В миналото пожертвувал някой своя живот за тебе, идва сега, иска ти да се отплатиш, иска да те осинови, ти отказваш; накрая се съгла­сяваш и му ставаш наследник. Ти си син, той - баща. Ще го гледаш. Ще се обменяте като стар и млад. Ученикът всякога казва: «Това е така», а верующи­ят, оглашеният допуща съмнение. Трябва да вярваш, че това е така. Абсолютно е изключено съмнението за ученика; защото иде инволюцията. Ако вярваш, ще еволюираш; ако не вярваш, ще стигнеш до дъното. Не трябва да се съмнявате, за да еволюирате. Магът каквото каже, става - не се съмнява. Да дойдат пло­дове, скъпоценни камъни - дохаждат. То е сила. Вашата мисъл не е така силна. Да употребявате сила. Всякой ден да привличате добра мисъл и да я турите в действие. (Като си свиете лявата ръка на юмрук.) Ученикът да има характер. Щом се съмняваш, оглашен си. Който ме обича, и аз го обичам. Аз пращам светлина - ако не ме обича, светлината, която му пращам, се обръща на тъмнина. Господ ще скрие лицето Си от ленивите ученици! Настроението е пустиня, доброто желание - поле с треви, а идейният живот - планинско място, извори, птички, деца играят. Такъв да бъде нашият живот. Потребна е вяра. От малката вяра се раждат неприятности, болести, а от силната вяра всичко расте, а от безверието всичко умира. Щом имаш вяра, между Учителя и ученика има връзка. Щом изгубиш връзката, умът потъмнява. Пробужданието на човешкото съзнание става от тия вътрешни връзки. В кой месец се пробужда у детето вярата? Майките имат думата. Ученикът в кой ден придобива вяра в Учителя си? Не може един предмет да изучите, догдето ня­мате връзка. От вътрешната връзка умът ви светва - полялизирате се. Ще се спрем да изучаваме седемтях принципа. Трябва да ги знае учени­кът. Всякой да има допирна точка. Това е за ученика. Ще има разширено съз­нание. Сегашният живот по възможност за вас е важният живот. Това благо не се връща, ако го пропуснете. Ще го носят това благо само които ще го използу­ват. По възможност, ще се стараете да задържите това, което имате. Когато решим да служим на Бога - да учим, всички ще са любезни с нас. Бог е, Който живее в сърцата на всички същества, и като ги стисне, всички стават меки. Господ като стисне и дявола, и той става мек. Ако се свържете с Бога, и в огъня да влезете, като нестинарите - няма да изгорите; но ако се усъмните, веднага ще изгорите. Без съмнение! Там е силата. Две неща да помните: 1) Вярата е закон на еволюцията. 2) Съмнението е закон на инволюцията. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Изговаря се прави, станали, дясната длан сложена по-горе малко от сър­цето, малко къде рамото.) Последнята беседа е от тази година. Школата се затваря! Простете, сес­три, че сбутах така писаното, защото така се случи. Най-много да прощава сестрата, която ще го чете. Трябва с очила да го чете. Много важна беседа. Не е лошо няколко пъти да я прочетете и я запомните добре. Прощавайте също за безпокойството, което ви правих през цялата година. Аз, мисля, си изпълних обещанието пред Бога и пред вас. Задачата, която ми дадоха от Горе - изпита, вие ще кажете пред Учителя как я разреших. Вие имате сега думата. Аз съм готова и за друга работа! Изпейте сега една песен за мен, аз ще я чуя тук. Целувам ви всички. Сестра Толева П. П.: Пишете сега едно писмо на Учителя от всички ви. 48. Сряда, 20.Х. 1926 г.[18] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ и БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) «Произходът на златото» (тема). Защо хората искат богатство? Защо хората бягат от сиромашия? Всякой ще каже, че в богатството има условие да се развие. Богатите щедри ли са и остават ли живи?! Имате желание непреодолимо и щом не се изпълни това желание, сте нещастни. Как е възможно благородна майка да роди дете кап­ризно, мързеливо, крадливо?! Всяка майка мисли, че нейното дете е ангелче. Ангел значи служител. Има ангели на Любовта. Има ангели на Мъдростта, Исти­ната, на Правдата, на Добродетелта, на Мира, ангели на Хармонията и други. За всички специфични добродетели има условия. Чудите се защо са ви турили при такива условия - да се развиват специфични добродетели. Добродетелите в човека не живеят при еднакви условия. Любовта живее при най-бедни усло­вия. Ако те е турил при богати условия, тя изгнива. Например искат да сеят ориз - где го сеят? Нали във вода? Жито искат да сеят... Искаш да родиш - ще те турят на високо място. Според избора. Кой е виноват? Или сами вие, които си избирате. При Любовта ти вземат всичко. Сиромашията и Любовта вървят заедно. Те са брат и сестра. Богатството и грехът, и те вървят заедно. Ако един Учител е пратен на Земята да учи и иска да го обичат учениците, те трябва да го оплюят. Ако Учителят иска учениците да възприемат знание и мъдрост, то е друго. Господ ще каже: «Ще имаш уважение на Учителя си!» Какво ще кажете на думите: «Който греши, и много люби»? Човек трябва да бъде внимателен. Щом искате да ви обичат, ще срещнете противоречие. Ако ученикът иска да го обичат, то все него ще обиждат, хокат. Вземе ли ученикът да се учи, законът е друг. Във вашите умове е влязло противоречие. Противоречията в живота ис­кат да имат една формула. Казвате: «Господ всичко ще уреди!» Носите една крива ос, питате: какво ще стане? Тя каже: «Майсторът знае.» Добре, майсто­рът вземе оста, трака-трука- хайде в огъня! Господ ще оправи - ама трака-трука - в огъня, ще извади ос и ще каже: «Хайде на работа!» По-добре е ние да си оправим работата, отколкото Господ да я оправи. За една моя прищявка да спра Господа - знаете ли какво струва това на Господа!? Трезва мисъл се изис­ква, на велик Мъдрец! Господ ви даде повече, отколкото вие искате. Искате да ви обичат - оставете да ви оплюят! Любовта е велика сила, във вид на приливи да идва в човешкия организъм, да стане пластичен. Един Мъд­рец едва ли може да издържи една минута от Любовта, а вие - едва една секун­да. Тя идва и си заминава. Ако те закачи Любовта, животът ти се изменя. Ти си тогава безсмъртен. Любовта никога не отпада. Когато ние търсим великото в света, ние трябва да изучаваме неговите закони. Когато казаха на Христа: «Учителю благи», и Той каза: «Защо Ме казвате благи?» Христос взе камшика - закона на Правдата. Казва: «Не стой на пътя Ми!» А Любовта всякога зами­нава слабия. Любовта не може да види лошо в света. Тя не греши. Другото е законът на Правдата. Казвате: «Господ ще уреди работата.» Тия гробове какво означават? Ако страдате и питате, Господ ще каже: «Защото не съм в съгласие с теб.» Защо Господ не обръща внимание на мен? «Защото ти не си идеал за мен» - ще каже Господ. Кога влезе Господ във вашето сърце и види, че ти си скаран с баща си, майка си, приятелите си и с всички, ще си излезе. Господ тогава ще пише да ти се вземе всичко, да ослепее, онемее, подлудее. Всичко е от нашето неразбирание на великите закони. Какви разсъждения трябва да имаме? Да спра Господа, да обърне внимание на мен, то е едно престъпление! Много са ме питали за това, и много други ще ме питат за това. Отговарям на всички отведнъж. Знанието, което получавате, не знаете как да се ползувате. В знанието или ще спечелиш, или ще изгубиш. (фиг. 48.1) Това е динамическо тяло, сили, които излизат от Слънцето и сили, които се връщат. Излизат от едната страна и се връ­щат от другата страна. Така и вся­ка мисъл, която излиза от нас, пак се връща назад - или веднага, или след една минута, или след година, и се чудите: «Отгде ми дойде това нещастие?» Идат, значи, след известни периоди. Всяка мисъл, която излиза от мен, тя е или колективна или единична мисъл. Едновременно ние сме и единич­ни, и колективни същества. Мислите, които са вложени, те по някой път не са наши. Има един закон. Има промяна на съзнанието. Идват страдания, дохож­да едно заспивание, замъглявание на съзнанието, и после пак се пробужда съзнанието, като че се раждате отново. Това е вашето прераждание, разши­рение. Трябва крепък ум, за да устоява! Настрадин Ходжа отишел да сече дърва. Като не знаел как, седнал горе на дървото и сякъл пред себе си дървото. Минава един пътник и му казва, че така, както сече, ще падне с дървото заедно. Обаче той не послушал и паднал с дървото заедно на земята. Ходжата си казал: «Така, този човек щом знаеше, че ще падна, той сигурно ще знае кога ще умра.» Стигва пътника, пита го и той му казва: «След 3 дни ще умреш.» Настрадин отива у дома, казва на жена си и се приготовлява за умирание. Изкопава си гроб, ляга в него. За негово щастие, над гроба имало една круша, от която падали плодовете в гроба и Ходжата ги ядял. Задава се един керван камили. Питали Ходжата защо лежи и той им ка­зал, че чака да умре. Дали му един хубав бой и Ходжата си отишел вкъщи. Не си създавайте неразумни страдания! Сутрин, като станеш, успокой се, вслушай се в своята интуиция, и не бой се! Ще утихнеш, ще туриш разума като работник, секретар, и Божественото ще ти каже какво трябва да правиш! Спри се! Дойде ти страдание, болест - пов­дигни се към Бога, да не те е страх! Издържай! Привилегия е да имаш ревмати­зъм, коремоболие, кръст да те боли, главоболие, привилегия е да не ядеш, при­вилегия е да си легнеш гладен и привилегия е да имаш празна кесия. Привиле­гия е да имаш Любов, да виждаш само красивото в живота. Завършва се старата култура. Учениците държат сега изпит. Ще има 1 -2 месеца ваканция, почивка, и почват новия клас. Идва Шестата култура. Ще ка­жете: хората какви ще бъдат, с какви очи ще бъдат? Аз казвам: ако са със сини очи, ще са студени, ако са с черни очи, ще са горещи, но трябва да се въздържат; ако са със зелени - научни въззрения ще имат, тънко предат, материалисти, разместят фактите. Кафени очи - мекички. Науката трябва да се превърне на вътрешна интуиция. Гледам, някой плаче, търка си с кърпа ту едното, ту другото око. Погледна - затворил с кърпата това око, което не трябва да търка, а оста­вил лакомото око. Разбирам да събереш сълзите си в едно шише и туриш на шишето етикет: «Най-щастливият ден от моя живот, свещено аязмо*». Учениците на Бялото Братство да имат гръбнак, по-силен и от слонове. Да имате издръжливост! Започнете през тази година да ликвидирате стария си живот. Например не обичате някой ученик, брат, сестра, отбягвате ги. Знае­те ли, тези, които не обичате, ще ви срещнат пред вратата на Райската гради­на! Пред райските врата! Бог е създал света много добре и ние ще изпълним Неговата Воля. Господ казва: неприятеля си, трябва да го възлюбиш, и ще дой­де това просветление. Господ няма да измени закона. Аз се радвам, че не сте свършени. Стремеж за съвършенство трябва да има. Да запазите спокойстви­ето си, без да се измените. Сега е начинающ живот. Да има стремеж за съвър­шенство! Тия енергии, които от вас излизат, да знаете, че те ще се върнат пак назад. Постът е да се избавите от страха, че може да умрете без храна. Когато постиш, никой да не те познае. Човек да има обилна Любов. Смехът произтича от силен контраст. Всякой един да разбира вътрешния живот. Постът да има резултат. 1) Здрава нервна система, чувства. 2) Мекота. 3) Малка светлинка. Това да са резултатите от поста. Който иска да иде при Гос­пода, ще се откаже от ядение и пиение. Христос казва: «Този род излиза само с пост и молитва.» Едно лошо състояние за да се измени, ще постиш и ще се молиш. Ако зле говорят за мене, аз зная, че съм в Любовта. Човешката душа при всичките условия остава неопетнена. Грехът може да се присламчи само, но не може да влезе в душата, не може да докосне душата. Душата, която се оцапа, ще се освободи от тялото си. Само ще умре, но не се цапа. Чистата душа може да очисти тялото, но тялото не може да очисти душата. Сутрин, като станете, да не мислите за себе си, но да угодите на Него. Ний мислим за Госпо­да, но мисълта ни е разхвърляна. Мисълта за Бога да образува верижка, а не разхвърляни халкички. На здрав няма да му запаля печката. Здравият сам да си шета. Щом страдаш, аз се радвам. Всяка пръчка, която не дава плод, я очистят, обрязват, да даде плод. Не всяка радост е радост и не всяка скръб е скръб. Истинската радост ще донесе веселие. Радва се разумният, а веселието е закон на Любов­та. Бог се радва по закона на Любовта, а ние се радваме по Мъдростта. Той се весели за великия плод, който ще излезе. Радвайте се, Господ да се весели. Когато най-много страдате, Господ работи за вас, да превърне това страдание като безценни камъни, и ще ги тури на вашата глава. [С друг почерк:] 10.XI.1926, Варна, Изпратена от Д. Толева. * аязмо (от гр.) - извор с целебна вода. (бел. М. И.) 49. Сряда, 10.XI.1926 г.[19] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) (Тайна молитва.) «Разлика между детското и старческото съзнание» (тема). Да се научите да мислите както природата мисли. В природата има раз­лични начини за мислене. Ако един човек пише и в началото линиите на букви­те надебелява, а към края ги изтънява, защо е това? Означава, че той е реши­телен човек - почва дебело работите си, а свършва тънко. Също е и с носа. Ако в основата е дебел, значи наляганието е голямо. Ако върхът е завъртян надолу, като [на] орлите? Тия двама хора се различават в носовете, но различават се и в мислите си. Носът е проекция на природния нос. Колкото цветовете са по-тъмни, толкова и материята е по-гъста. Черното братство използува цветовете всякога за своя полза. Например червения цвят - за себе си, да живее. Зеления - ти трябва да гледаш да имаш условия да живе­еш. Жълтия - всички средства да употребиш, за да можеш да живееш. Ясносиния - Истината ще говориш само на себе, а ще заблуждаваш другите. Виолето­вия - силата е, само за себе ще я задържиш, само за себе си. В астрала, ментала и Божествения свят, и там си имат дъги. Само в причинния свят може да разбереш същинския смисъл на цветовете. Например червеният цвят означа­ва живот, но ще го употребиш за полза на ближния си. Жълтият - да си умен и знанието да употребиш за полза на другите. Виолетовият - силата, която имаш, да я употребиш за другите. Цветовете се употребяват за лекувание. Щом имаш Божествения живот, червеният цвят служи за висшия живот. Аз е онзи, който не умира. Ученикът да схваща тази идея за себе си. Ученикът трябва малко да говори, много да мисли и малко да се тревожи. Някой казва: «Аз ще проповяд­вам.» Добре, но знанието ти ще бъде само за една година. Щом напълниш чуждата глава, твоята ще се изпразни. В една година ще се изчерпи знанието ви. Не е лесно да се говори нещо оригинално. Онази мисъл е оригинална, кога­то слушателите се ползуват и аз се ползувам по друг начин. Дефектите са отбелязани на вашето лице, на вашия нос, очи, чело и про­чие. Ще си намерите дефектите! Не можеш, например, да пишеш, да мислиш както искаш, ако носът ти е дълъг само 4 сантиметра. Това показва неговата интелигентност. А 6 сантиметра показва скритата сила в ума. Чрез свойте вът­решни пертурбации може да изгубите ума си. Само с Божествената Любов е почнала човешката мисъл. Човек, който яде 10 вида ядене, мислите ли, че стои по-горе от грабливите птици?! Спрямо недъзите на някого сме много неспра­ведливи, а свойте недъзи оправдаваме. Защо? Има, казват, 7 вида носове. Има тщеславни, лицемерни, страхливи носове. Носът показва дефектите на човека. Очите трябва да бъдат изразителни. Душата се показва чрез тялото. Тялото е дете на душата. Тялото, в което е обвита душата; [душата] не може да е смъртна. Това, което чувстваме, че ни стяга, тази черна обвивка, която има­ме около тялото си, това е затвор от Черната ложа. Тя е направила затвори. Всичката ни борба е да се освободим, да изпъдим тая черна сянка чрез свет­лината. Има нормални носове, чела, очи. За 3 месеца може човек да поправи черепа си - зависи от интензивността, с която живеем. Вземете един неинтелигентен череп, турете една запалена свещ вътре - ще видите, че никаква свет­лина не се показва през черепа. Вземете тогава череп на интелигентен чо­век - ще забележите, че неговата кост на черепа е изтъняла и се вижда през нея светлината на свещта. (В 3 месеца отгоре ще изтъни своята кост и ще изле­зе светлината). Моралните чувства на гърците не са развити; след тях идват французите. (фиг. 49.1) Колкото душата се разширява, та и горната линия на главата се уголемява. Ако природа­та направи издута заднята част на ухото, това показ­ва, че такъв човек е много активен. Ако е сплескана тази част, показва, че човек е пасивен. Ако носът е дъгообразен, нагоре, той е любопитен. Всяка постъп­ка, всяка мисъл съвременната култура трябва да съ­четае вътрешно и всичко това ще се отрази на носа, очите. Да изучавате дарбите си! Красотата е да ви­диш на лицето си написани добродетелите! Да можеш фиг, 49.1 да ги четеш и да благодариш. «Огледай се и виж какво съм турил в твоята душа, и работи!» Има един бе­лег на брадата, който показва, че «мойто сърце, режи го, но аз не отстъпвам на мойте чувства». Във вечността Господ всичко може да прави, но за нас - нищо. Този, който си е направил ума си култ, страда стомахът. Кога греши умът, стомахът страда; и кога стомахът греши, умът страда, умът се наказва. Сутрин да се огледа и да види какви черти е теглила природата. Приро­дата не търпи дисхармония. Бръчките на старите хора са по един и същ закон. Носът да бъде правилен. Окото не трябва да гледа под клепача. Ако се изтъни костта на слепите очи, може и през там да се гледа. Защо е този крадлив пог­лед? Когато искаш да погледнеш някого, гледай го направо, бъди смел и реши­телен! Който иска да се изправи, ще бъде смел и искрен. Дрехата на разумния човек трябва да е направена от растителна мате­рия - от лен; в краен случай - от вълна. Ученикът трябва да има ленени дрехи. Защо? Природата обича хармоничните линии. По нейните правила ако се во­дим, ще спим спокойно. Когато енергиите на земната кора са положителни, ще си полагаш лявата ръка, а кога са отрицателни, ще полагаш, ще спиш на дясна­та страна. Зависи какви течения текат под вашето легло. Когато се обезсърчите, какво искате да постигнете? Когато реализирате една идея, ще я изнесете при едни условия, и то навреме. Всякога Любовта да е основа в душата. Човек трябва да се роди в тяло и да се облече в дух; да се съчетае духовното тяло с физическото. Духовното тяло е сърце. Доброто има най-хубавото лице, идея има, светлина има, чувства, че живот излиза от него. Добри да сте, без изключение! В 3 месеца можеш да станеш с добро сърце. Колко неща има написани на вашето лице! Неразположен си - хвани си ухото, да предизвикаш мисъл, да предизвикаш енергиите. Разтрий с палците, пока­залеца издигнатата част зад ухото. Направиш духовна грешка - опни си ухото и кажи: «Слушай!» Какво ти казва Господ? Да станеш човек. Трябва знание, за да се прилага. Всички линии имат своята стойност. В живата природа е така: малкото, което знаеш, да го приложиш. Соломон каза, че знанието носи тягост. Да, но без Любов. Но знание с Любов е радост. Знание с Любов е благословете. Да работите върху усъвършенствуванието на вашия живот! Изисква се усилия, но трябва вяра. Всякой е цял свят. Изучавайте се! Около мозъчните центрове има наслоявания и това наслоявание осакатява. Трябва да се измие и издуха прахът из главата. Този ненужен прах дяволът го е турил. Да знаеш кога да хвъркаш. Не всякога се хвърка. За всяко нещо си има специално вре­ме. Ще говорим, когато му е времето. Ще мислим, когато му е времето. Кога му е времето, ще станеш и ще свършиш работата. Да гледаш в края да излезеш богат и да спечелиш. Слушаш ли природа­та, и тя дава. Слушай твойто сърце - ако е дошел часът, направи доброто, ако ли не - чакай. Ако изпълните една стотна от това, което ви казвам, ще станете богати. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! Поздравлявам всички сестри с Божията Велика неизменна Любов. По­желавам на всички - разбира се, турям и себе си - пожелавам да получим Знание с Любов, което ще ни донесе радост и благословение. Сестра Толева 50. Сряда, 17.XI.1926 г.[20] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) Кои бяха по-важните мисли от миналата беседа? 1 - това е жива единица. Ако я въведем във втора степен, 3, 4, какво ще сполучим? Защо не се увеличава? Ако съберете единица с единица, какво ста­ва? Единица със себе си може ли да се събере? Цяло никога не се събира. Събират се само части. Човек сам със себе си не се събира, нито се вади, ни умножава, нито се дели. 4 закона трябва да се пазят. Сам ако сте, ще сте свободен. Друг човек, подобен като вас, в света съществува ли? Не. Тогава с кого се борите? Сам със себе си ли? Имате вие вярвания, които не са основателни. Вънка от жената, мъж не съществува и вънка от мъжа, жена не съществува. Вие обичате само себе си. Щом не сте разположени, не обичате вие никого! Душите, това са разни състояния на Божественото съзнание. Какво нещо е Божественото? То е едно съзнание. Всички души са едно общо цяло в Божественото съзнание. Никой не може да те извади от Божественото съзнание. Кога едно число се увеличава? Бог нито се събира, нито се умножава; но двете е състояние у Бога. (фиг. 50.1) Всеки кръг, где не се прекъсва, е вечен. Щом има пропуквание, значи излиза, изтича енергията. Като се срещнат положителната и отрицателната енергия, ще стане кръг. Знаменит човек да станеш - ти ще станеш + -. Някой път вие се оплаквате, като дойде сиромашията. След нея ще дой­де богатството. Това са състояния и не са вечни. Те са състояния на човешката душа. Да си добър, да си учен - това е богатство. Да си лош, ленив - това е сиромашия. Да станете крепки, за да издържате в живота. Какъв е произходът на щастието? Щастието произтича от Любовта. Щастието не произтича от Мъдростта. Мъдрият може само да е доволен, а в Любовта има разширение. Човек с любов не умира. Щастлив човек не боледува. От безлюбие се умира, а не от любов. От любов хората оживяват, а от безлюбие умират. Всички хора без любов ги погребват в гробищата. Физическото тяло е една великолепна дреха. Тялото е съставено от клетки, които са неговите тухли. Човешката пък душа е извън клетките, нишки и състояния. Трябва духът ви да бъде мощен. Тази вечер искам да ви дам една песен: «Любов ме озари, Душата ми разшири, Духа ми укрепи И благост в мен всели.» Тази е една окултна песен, поезия с положителни думи. Щом любим, не можем да изгубим любящия. Бог, Който люби, не може да ни изгуби. Бог не може да измени на Себе Си! Щом Любовта е неизменяема, тя всякога може да ни озарява. В Божественото съзнание, когато се сменя от едно състояние в друго, има всякога страдания. Окултният ученик да знае: колкото по-дълго страдани­ето продължава, толкова по-добро ви чака. Като състояние на Божественото съзнание, всичко добре ще ви върви. Новото, което се гради, от него да си образуваме хубава нова дреха. Има хармонични състояния, които могат да се групират. Ние не можем да съдерем душата, ние не можем да убием душата. Нова къща ще си направим. Някой казва: да прегърнем душата. Как ще пре­гърнем една душа? Ако знаеш, че живееш за Бога, може да имаш допирна точка с Него. Що е душа? Душа е групировка на много състояния. Искате да се учите, искате да пишете - всички тези прояви са стремеж на вашата душа. Ще направите един кръг на Божественото съзнание. Трябва да се тренираме за Божественото съзнание, защото, ако предизвикаме окултни сили, ще се раз­строи нервната ни система. Изключено е всяко зло. Ще помните, че никой не може да ни извади от Бога. Никоя сила не може да ни извади от Бога. Никоя сила не е в състояние да ни вземе щастието. И никоя сила не може да ни направи пакост в света. Щас­тието произтича от Бога и никой не може да ни го вземе. В най-хубавото и хармоничното състояние на планетите, и тогава ще ви говоря за духовете. Каква е песента на Любовта? Някой от любов се радва, а някой от любов скърби. В света нищо не е завършено и това, което не е завършено, това е хубавото. Човешкият язик при сегашните условия трябва да има един малък дисонанс и те са необходими, да може материята да издържи. Дисонансът е една почивка. Пението у вас спада и става нещо обикновено. Човек, като пее, трябва да говори. Трябва да пеете някому. Учение, пение, молитва трябва да имат обект. Великото, Божественото в нас, то не се намира никъде. Там е кра­сотата у човека. Трябва да има разширение. У човека има една основна черта, която се не отдава. Душата на човека всякога не се проявява. Божественото, да Го пазим, да не Го изгубим. Ще Го пазиш и ще Му служиш и ще си внимате­лен на тоя Господ. Ако не сте готови за онова, Божественото, вътре в нас... Да сме готови да се жертвуваме за Него. Във философията има логични методи за разсъждение; а в Божественото разбираме и схващаме интуитивно. Най-хубавите неща в живота са непостижимите. Туй, което имам, аз да съм доволен. Да се радвам на малката придобивка. Трябва по закона на сво­бодата да разбираш, че не трябва да се греши. Бог никога не вижда лошото у човека. Това, което виждат, то са ангелите, архангелите - Неговите служители. Този живот е едно предвкусвание на едно благо за онези, които ще въз­приемат Любовта. Кои са качествата на Любовта? Любовта не се съблазнява. Ако моята душа има Любов, той е неуязвим. Любовта в нейните проявления е несменяема. Има само смяна на състоянията. При сегашните състояния в све­та Любовта е права. Ако имаш нови дрехи, тогава ще хвърлиш старите. Да избегнете ненужни страдания, терзания. Любовта може да лекува. Тя ще внесе едно повишение на трептенията. Става пропуквание на двойника и изтича енер­гията, трябва една мазилка. Всяка една любовна дума е мазилка. Минавате една стадия, гдето може да заболеете. Като състояние на Божественото съз­нание, да живеете в хармония. В изпит и страдания Бога призовах, и Любов ме озари. Да ти е приятно да учиш. Красотата е израз на Истината. Красив е, който е свободен. Човек сам в себе си е цяла библиотека. Най-хубавата книга е човешката душа. Бъдещата култура ще чете знанието, ще бъде написано на душата. 51. Сряда, 24.XI.1926 г.[21] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) (Свободна тема.) Ако перото пише, и не написва нищо, ако човек учи, без да научи нещо, ако пее, без да научи нещо, защо е всичко това? Например, ако каже някой така: «О, зора, която изгрява за моята душа», зората излиза ли за мен? Това значи да отида да направя едно добро. О, хляб, който давам! Ами ако не мога да ям? Също е, кога кажа: «Аз вярвам в хляба, вярвам в Господа.» Не мислете, като говоря така, че аз искам да втикна клин или противоречие. I Какво означава тази линия? N - начало на ивицата, проявление на това начало. В света - видимия - има две проявления. Едното показва слиза- нието на Божественото съзнание, а човек се качва към Божественото съзна­ние. Това се изразява в света. Щом се събудиш, ще отправиш съзнанието към Бога или към някое живо създание. Когато духът не се опомни - резултатите не са еднакви. Ако обичаш едно дърво, ако обичаш едно животно, ако обичаш човек, ще има резултати, но ще бъдат различни, според свойте развития. В растението Любовта не се проявява, защото няма условия. На Земята какви паметници е оставила човешката любов? Много хора са избити все от тази човешката любов. Защо? Вие ще се абстрахирате. Това не се отнася до вас. Има случаи, когато тази любов се изгубва - тогава става помрачавание. Така е и с човешките мисли, желания. Ако някой дойде и ви каже, че вашият приятел така говори за вас, вие веднага повярвате, без да проверите. Става тъй в Битието, че всякой си има специфичен тон, може да е и първичен. Как ще познаеш вашия приятел? - Той предава светлина през очите си по особен на­чин, има и думи спесифични, които други не знаят. Сливание на съзнанието на тия тонове ще има разширение, и по това ще се познаят. Детето например обикаля, милва майка си - тя му даде погача, с прясно масло намазана. Ако паницата не слезе и погачата не излезе, какво ще почувства детето! Ще се появи една малка тъга. Това са нашите състояния. Природата, и тя ни дава по нещо, като [на] малките деца. Защо не вярва­те? Защото питата я няма. В природата си има време за ядене, има спесиални закони за това. При самовъзпитанието има един закон: ако си неразположен, не яж! Щом ви дойде мрачно настроение, мрачна мисъл, разгледайте я обек­тивно; но във вашето съзнание в мрачно състояние има една загуба. Ако едно тъмно тяло се постави между нас и Слънцето, коя е причината? В съзнанието на вашия приятел минава един мрачен предмет и светлината не може да мине, и става затъмнение на съзнанието. Тялото пред съзнанието хвърля тъмнина. При такова затъмнение и ако имаме ума на петела, щом се яви първият лъч на Слънцето, ще изкукурига. Между Божественото съзнание и нашето има такива тъмни тела, които хвърлят тъмнина. При каквито и условия човек и да се нами­ра и каквито и тела да минават пред неговото съзнание, да пази своята нишка. Окултният ученик в тия мрачни чести състояния ще свърши с катастро­фа. Всяка изказана дума да се реализира като мисъл, като чувство и действие, да се реализира като един плод. Всички дървета в Райската градина са без семе. Всяко, насадено от Бога, ще остане, а нашето ще изчезне. Мъчите ли се да насадите ново? Новото трябва да бъде насадено от Бога! Истинският живот сега не се сажда. Човешките мисли и желания, които ги насаждаме, ще се изкоренят. Да проверите мислите и желанията от Божествен произход ли са. От любов човек умира ли? От любов омраза има ли? Ако се намирате в една област, вашето състояние ще се измени. Любовта не е акт към хората, а е акт към Бога. Ще я проявя за Бога. Любовта на майката е обратно пропорционал­на към любовта на своето дете. Щом жената роди детето, ще има любов към детето, а отслабва към мъжа. Ако мъжът обича своя син, намалява любовта към майката. Бащата ако обикне детето, майката остава на заден план. Само­обладание, благородство се изисква. Да се радваш, кога има любов. Щом дой­деш до висшето положение, ние не знаем как ще свършим. Добре ще свършим. Може да имаме падание и ставание. Когато видиш, че се заражда Божествена Любов, зарадвай се, и ще се благословиш. Всякой човек, който е дошел в чове­чеството, има общо със съзнанието с всички хора. Когато завършиш цялата си работа, в съзнанието спрямо всички хора, ти си съвършен човек. Всички души в целия свят, можеш да ги събереш в една лешникова че­рупка. Душите могат да се смаляват във време и пространство. Дотолкова, доколкото имаме връзка със своите ближни, ние уякваме и силата ни зависи от множеството на душите. Проявата на любовта не е едно съзнание, а мно­жество ангели. Авторът на Любовта е великото. Кога иска някой да ограничи Любовта, има страдания. Любовта е колективна проява на всички същества, които се проявяват в нас, и всички се радват. Имали ли сте опитността, че искате да ядете, и да се въздържиш? Това, което е направила майка ми, добре го е направила. Целият ни живот е произ­ведени дисонанси. Когато мислите нещо за някого, това, което мислите, вярно ли е? Да сте правдиви. В себе си да сте правдиви. Неправдивите мисли прив­личат тия тъмни предмети. Постепенно да разчистите съзнанието си и да се питате: «Прави ли сме?» Приложете новото; ако ви ползува, турете новите греди! Трябва разши­рение. Кога построим новото здание, старото ще напуснем. Думата «Любов», тя е палеща дума. Тя гори, окултни сили има. В музикално отношение - вибра­циите трябва да проникнат, да почувства силата на тая душа. Като туриш този свещен огън, касата сама ще се отвори. Като се разсърдиш, произнасяй дума­та «Любов», «Любов», «Любов» и т. н. Духовният живот не търпи фалш. Когато говоря, всякога да съм свързан с Невидимия свят. Любовта е отношение на две души. Тя е резултат на много животи. Една безлюбна душа не може да живее в любовта. Любовта на Бога - това е един свещен акт. Когато светът се създаваше, Бог ме имаше в съзнанието Си и зато­ва съм дошел в света. Когато се създаваше светът, ти си бил в Ума на Бога, в Сърцето на Бога и в Душата на Бога. Слънцето като изгрява, в нашето съзна­ние става промяна. Когато произнасяте една дума, трябва да се освободим от двоякото значение. Само на чист човек можеш да произнесеш думата «Лю­бов». Онзи, който учи за Бога, за Любовта, трябва да има свещения огън в ума си, в сърцето си и душата си. Разочарованията в живота са липса на много неща. 52. Сряда, 1.XII.1926 г.[22] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Горение без дим» (тема). Говорението и пеенето е от Бога. Колкото човек е по-музикален, по е добър. Мнозина казват: «Ние сме стари, да пеят младите!» Щом се оженят, младите престават да пеят. Щом забогатеят, престават да пеят. Да пеем «Тъги, скърби», «Мисли, право мисли!» Еднообразното пение е механическо пение. Трябва разнообразие в пе­нието. Музиката е израз на хиляди души, които се проявяват. В душата всякога има разширение, чувствувание, а в духа има сила. Да пеем: «Братство, единство». В мисълта трябва да се внесе мекота. Човек, когато е музикален, ще внесе в духа мекота. Човек трябва да има Божествената Любов, той ще пее и говори, той няма да мисли. Които са немузикални, да развият този център. Много работи имате да развивате. Музиката е почивка. Как ще пеете с чув­ство? Хубавите работи не стават лесно. Има трудности. Да намерим един глас, за да ни задоволи. «Любовта ме озари» - аз ще кажа така: трябва нещо да гори и кой го запали там, и защо го е турил там. «Душа ми разшири» - само чрез топлината се разширява, «а Духа укрепи» - мисълта укрепява. Вселява се само разумно­то у човека. Въздухът, водата не се вселяват. Благостта, за да се всели, трябва да я туриш при един ангел, и да се всели. Отривистата реч трябва да се прера­боти. Затуй песента не върви. Къде е красотата на човека? В лицето, сърцето и в неговата мисъл. През кожата и мускулите на лицето се предава милосердие, благост, сила. Всичко в света се предава чрез мимика. Где е сърцето? Умът е челото, сърцето е носът (ноздрите). Когато мускулите играят от двете страни на носа, на лицето също, и стомахът играе, гладен е човек. Пластични да бъдат мускулите. Кога очите хлътнат отгоре и отдолу, значи дробовете - дихателната система страда. Око­то да се държи в естествено състояние. Човек е създаден по особена кройка. Вие не сте научили да констатирате вашето тяло. В духовния свят - и там ще пеете, само - по друг начин. Никога не се спъвай с външния свят! Когато възприема Божественото, тогава ще разбера. Трябва да си кажа: «Аз трябва да стана музикант, аз трябва да пея!» Догде измени своята форма, охлювът да държи черупката си. Нашите форми трябва да ни помагат. Ако ми­лосердието, вярата, любовта и други не ми помагат, защо ми са? Ако всички добродетели не ми помагат, защо ми са? Ако Господ пробуди съзнанието ви, вие ще сте нещастни. Например поканят ви на някой обяд, вие нямате органи и не можеш да ядеш; има отлична библиотека - не можеш да четеш. Да се създа­дат здрава и солидна мисъл и чувства. Всички песни са произлезли от чув­ствата на хората. Като ученици, по-напредналите... В какво седи по-напредналият ученик? «По какво се отличава по-напредналият ученик?» (тема) Във всяка Школа има опасност. Мислите, че много разбирате. Листата на свещената книга не се мърдат. Ако се мърдат, буквите ще се изтъркат. Кога­то вие се приближавате при някого, не се трийте! Не ходи да търкаш хората! Острия ръб не търкай! Има кой да го търка. Когато се приближавате един друг, не се търкайте! Мълчете! Ще кротувате. По какво, мислите, заключавате, че аз обичам някого повече? Ако имам две шишета, едното напълня с един килограм вода, а другото - с десет килогра­ма, ако голямото шише има по-хубава вода, него ще ценя повече. Обичан чо­век наричам, който не умира, не гладува, не жадува. Щом умирате, гладувате, жадувате, не сте обичани. На Земята сте да се изпитвате, да ви обичат. На добрия човек искаме неговата мисъл. Лицето и сърцето си имат своето място. Сърцето е по-важно. Нашето лице става ценно като едно огледало. Своя прия­тел в духовния свят не може да го познаете, ако не ви се обади. Важното е пението, музиката. Да пеете хубаво, с чувство. В Окултната школа, който не знае да пее, не го приемат. Музиката е едно качество на уче­ника. Който пее, не греши и не огрубява. Мелодия може да има само в една душа, която е победила - и тя пее в мажорна гама, и е придобил разширение, той е спечелил живота си. Който е изгубил живота си, той пее на миньорна гама. В миньорната гама има дълбочина. («Любов ме озари.») Едно правило да пазите. Един плат хубав от колко копринени нишки се прави? Нали не може от 1, 2, 3, 4, 5, а от 100-200 нишки гладки, и се образува хубав плат. Ще тъчеш. Задачата на живота е да превъзмогнем мъчнотиите с нашата мъдрост и знание. Ний сме хора, които във всички области не спира­ме. Вътре в себе си човек трябва да има високо мнение за другите. [На] окултния ученик много му се дава и много се иска от него. «Любов ме озари» - иска се топлина. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти) Писмо от Димитричка Толева до сестрите във Варна Люб[езни] сестри, Прощавайте, ако с моето това малко листенце ще ви обезпокоя! Не бих писала, но почнах вече да се съмнявам, да не отиват в морето бележките, та виж някоя риба ги глътнала. Чаках, чаках, дано барем за Димитровден да се обадехте - и това не стана! Та толкова ли ме всички забравихте! Какво ли си рекохте: хайде, духовно ще се поздравим! Но и това, види се, не сте направи­ли, защото, каквото стане горе, тук се проявява. Но заканвам ви се, че ще си отмъстя на всички под ред, и то така - по закона на Любовта! Ама, ще речете, какво ще бъде? Няма да ви го кажа сега, но друг път. С поздрав, разбира се, ако го приемете и него. Димитрина Ив. Толева София, 1 .XII. 1926 г. [С друг почерк:] «Горение без дим» (тема). 53. Сряда, 8.XII.1926 г.[23] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) По какво се отличава точката? Няма измерение. Точката може да се проектира в линия. Има ли прилика между точката и линията? Движението на линията какво образува? Проекция. Проекцията на точката е линията, а проек­цията на куба? Когато се проектира плоскостта, се образува кубът. Правата линия е правата разумна връзка на две души. Това, което остава - това е наука. Опасно е да се събуди човек, който не се е наспал и престъпление е, кога човек се е наспал, да не го събудиш. 8 часа може да се спи. Квадратът е най-опасното място, гдето е поставен човекът. В квадрата има неутралитет. Ако човек не знае закона, ще слезе там и изгубва това, което е придобил. Не можем ние да приписваме нашите глупости на великия закон. Яденето, учението само приготовляват човека. Учението трябва да те до­веде до онази точка, и като се подвижи, да образува първото измерение. Щом е за другите, има друга философия, а щом дойде до него, почва да запитва: «Как така?» Трябва да има една философия за всички. Господ е милостив, но само за разумните. Със сухи дървета не се занимавай! У великите хора има едно качество - смирение. Учен човек е този, който изслушва и малкото дете. Например: едно дете идва при един мъдрец, носи му плик писмо с подарък от някого, разправя му, и мъдрецът слуша. А някой не иска да слуша, казва: «Това е дете» - с едно пренебрежение го приима - това е вече гордост. Детето е из­пратено от Небето. Младото дете, което иде от Слънцето, тежи един милион и 500 хиляди - повече, отколкото един старец. Ние говорим за разумните деца. Светът е за разумните. Земята тежи 3 трилиона. Потребна й е енергията на Слънцето. [В] земния човек трябва да се прояви Божествената енергия, инак ще мяза на стария човек. По какво се отличава един религиозен човек? (Казват: - Любов към Бога.) Кое е първото качество? - Послушай гласа ми, о, Господи! (Значи се молиш.) Също и гласът на детето се проектира от Небето. Също и окултният ученик трябва да казва: «Послушай, Господи!» Какво ще искаш от Бога? Най- малкото, но най-ценното, необходимото. Никой не може да припари при све­щените врата на Царството Божие с това сърце. Аз се ползувам от вашите дефекти. Постарайте се да познаете най-важната мисъл в беседата. Свещените неща се познават по своята абсолютна чистота. В духовно отношение при кой случай може да употребиш събиранието, изважданието, умножението и делението? Кой е коренът на доброто? Добродетелта. Трябва да знаете корена на всички неща. Защо числото 9 има квадратен корен, а числото 8 има само куби­чески корен? Съвременният свят страда от еднообразие. Понятията през времето на Платона, Хермеса не са същи, както в сегашното време. И нашата наука след 2000 години такава ли ще бъде, както сега? «Кое е същественото качество на днешната култура» (тема). Всякой от вас трябва да има най-добрата критика. Всяка вечер да туряте настрана баластра на живота. Днес като си добре, благодари на Бога! Не се тревожи много! Знанието зависи от вътрешната подготовка на човека. Колко качества са необходими, да придобие човек знания. Всички вие сте подложени на известни влияния. Това, което вършите сега, всички връзки, които вържете, ще имат влияние след няколко поколения. Да се оставите да се прояви Божественото - това е новото Божествено дете. На остарял цар съвет не се дава. Човек кога разбира човешката любов, тя ще го заведе до Божията Любов; но там е, че когато дойдем до човешката любов, там заспиваме. Има един Господ, Той е ревнив. Да дойде да разбирате Божието Име. Ще го намерите, когато разберете Божествения закон. Какво е мислил Христос, когато е приел Духа? Тогава ще разберете това Име. Да попеем сега малко. «Киамет зену, Махар бену, Хаири мешина Севат Семуси бенй.» Едно окултно упражнение. В първа глава [на Евангелието от] Йоана се казва: «Синът Божий дойде в света, в света бе, и светът не Го позна.» «Киамет» - величественото в света. Което [няма] начало и край, което [не] може да умре. «Т» означава силата, с която трябва да воюваш. В «Киамет» - ще се освободиш от материалните работи, ще се изпраз­ниш и ще бъдеш готов за Божественото. Постепенно да се трансформират енергиите. Когато кажем да направим добро, аз разбирам, че вие сте направили усилие, но има да направите още едно усилие. Направете и това последно усилие! Като кажем, че трябва да живеем добре, аз разбирам непреривност в миналото, настоящето и бъдещето. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти). * * * [С друг почерк:] Що значи вътрешна подготовка? Има два вида чистене за човека, за да напредне духовно. а) физическо - когато чрез храна се чисти тялото. б) Духовно - когато чрез добри чувства и мисли и желания се чисти астралното тяло. Чистене астралното тяло с добри чувства е желание за духовно очистване. Само с чистене физическото тяло чрез храна, и въобще - чрез чистене - не е достатъчно ---------------------------------------------------------- [1] КАКВОТО СТАВА : 9-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925— 1926 г.)], държана на 13.I.1926 г. в София. - В: Козативни сили: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). София, 1930, стр. 176-197. (бел. М.И.) [2] Аллах керим. (ар.) - Бог е милостив. [3] беки - простонар. белки, белким - вероятно, може би. (бел. М.И.), [4] ВЪНШНИ ВЛИЯНИЯ : 10-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 27.I.1926 г. в София. - В: Козативни сили: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926). T. I. София, 1930, стр. 215-230. (бел. М. И.) [5] НАШЕТО МЯСТО : 12-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 3.II.1926 г. в София. - В: Козативни сили: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926). Т. I. София, 1930, стр. 231-244. (бел. М.И.) [6] стежание (остар., рус. стяжание) - притежание, (бел. М. И.) [7] СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ : Беседа, държана от Учителя за сестрите на 18.II.1926 г., четвъртък, 4 ч след пладне, София. - В: Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. XII. София, 1999, стр. 431-438. (бел. М. И.) [8] ОБМЯНА : 15-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 24.II.1926 г. в София. - В: Светлина на мисълта: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. II. София, 1930, стр. 37-49. (бел. М. И.) [9] подлежаще- остар. подлог, (бел. М. И.) [10] ЖИВИТЕ ЗАКОНИ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ : 17-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 10.III.1926 г. в София. - В: Светлина на ми­сълта: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. II. София, 1930, стр. 63-79. (бел. М. И.) [11] ЖИВИ ЧЕШМИ : Извънредна беседа, държана от Учителя Петър Дънов на 22.­III.1926 г., София, 19,30 ч. Непубликувана, (бел. М. И.) [12] канела, канелка (от ит. canella през гр.) - кран, кранче. [13] курна - диал. каменно корито на градена селска чешма. (бел. М. И.) [14] ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ: 22-ра лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 28.IV.1926 г. в София. - В: Светлина на мисълта: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. II. София, 1930, стр. 169-184. (бел. М. И.) [15] УСЛОВИЯ ЗА ОБИКНОВЕНИЯ И ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК : 23-та лекция от Учите­ля [на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.)], държана на 5.V.1926 г. в София. - В: Усло­вия за разумния човек : Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. III. София, 1930, стр. 3-16. (бел. М. И.) [16]С ЧИЯ ВОЛЯ? :27-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, r.V (1925-1926 г.)], държана на 2.VI.1926 г. в София. - В: Условия за разумния човек: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. III. София, 1930, стр. 77-102. (бел. М. И.) [17] ОГЛАШЕН, ВЯРВАЩ И УЧЕНИК : 29-а лекция от Учителя на Общия окултен клас, г. V (1925-1926 г.), държана на 16. VI.1926 г. в София. - В: Условия за разумния човек: Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло Братство. Г. V (1925-1926 г.). Т. Ill, стр. 128-160. (бел. М. И.) [18] НАЙ-ГОЛЯМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТ : 5-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, година VI (1926-1927)], държана на 20.Х.1926 г., София. - В: Прос­тите истини : Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Брат­ство, Г. VI (1926-1927), Т. I. София, 1933. (бел. М. И.) [19] ДОБРОТО СЪРЦЕ: 8-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 10.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 172-193. (бел. М. И.) [20] УСТОЙ НА СЪЗНАНИЕТО : 9-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 17.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 194-216. (бел. М. И.) [21] ЛЮБОВ - КОЛЕКТИВНОСТ : 10-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 24.XI.1926 г., София. - В: Отношение на простите исти­ни към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Брат­ство, Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 217-244. (бел. М. И.) [22] ГОВОР И ПЕНИЕ :11-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 1 .XII.1926 г. в София. - В: Отношение на простите истини към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 245-261. (бел. М. И.) [23] ПОСЛЕДНАТА ПОСТЪПКА : 12-а лекция от Учителя [на Общия окултен клас, г. VI (1926-1927 г.)], държана на 8.XII.1926 г., София. - В: Отношение на простите исти­ни към човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Брат­ство. Г. VI (1926-1927 г.). Т. I. София, 1933, стр. 262-280. (бел. М. И.)

VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г. 10. 14.1.1925 г., сряда, школа (кратки бележки) Т. м. [Тайна молитва.] «Отличителни черти на силата и материята» (тема). Какво е проекция? Що е проекция? Какво се разбира под думата «проекция»? Първоначалният език включва всичко в себе си, а сегашният език включва формите. А ний се стремим да проявим Божествения език. Що е проекция? Човек на земята е проекция - и где е точката, отгдето се проектира? Где е неговата реалност, гдето се проектира? Неразбраните неща са всякога разбрани. Например вкусвате мед, но не може да кажете неговата сладчина каква е. Като седите сега, каква проекция имате? Всеки един от вас има проекция. Допуснете, че сте едно общество и говорите за хармония, съзвучие. В какво седи съзвучието на два тона? Кога се допълнят два тона, това е хармония, съзвучие. Всички имате философски възгледи за живота. Казваме, че искаме да сме добри. Имате дарби, но не можете да ги развиете. Трябва ви усилие. (фиг. 10.1) + положително; - отрицателно. С е живо същество. Ако дойде друго същество със същи сили, ще стане отблъсквание. Но ако ти минеш на другата страна, ако той е положителен, а ти минеш-на обратната страна, ще се привлечете. Когато развиваме положителните сили в природата, привличаме около себе си отрицателни сили, и сме тогава нещастни. В случая той не е постъпил съобразно с великите закони на природата. Ако не сте страхливи, вий може да наблюдавате едната и другата страна на тялото си, и ще видите кръговете около. Сега светът минава през една фаза и мъчнотиите са естествени. Не питайте защо идат. Сега сте в един кораб, плувате по вода. Ще излезете от този кораб. Всяка идея си има свой орган. Всичко, което съществува в света, заслужава ли да съществува? Много неправилни проекции има. Няма защо да се връщаме на нашата погрешка. Тя веднъж е направена, да гледаме да я изправим. Да сме умни, разумни и морален устой. В даден случай как да развием силите. Ангелът се различава от човека по това, че може да разреши най-мъчните задачи математически. Ще изчисли точно един живот с всички перипетии. Аз бих казал: учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота и да го използува. Умът и разумността в света са необходими и в мъчните минути в света да си помага. Кога говорим за любовта [и] се казва да нямаш обект, се разбира материалните образци да бъдат само условие. Тялото е само условие, умът, сърцето също са условия. В бъдеще ще се увеличи. Умът на ангела и човека имат разлика. Човешката гордост произтича, че мисли, че е много умен. Задайте си усилие тогава да познаете какво има на Сириус, на Малката, Голямата мечка, на другите звезди. Нали знаеш - кажи какво знаеш. Смирението дава благодат отвътре да мисли. Смирението е условие на ума. Какво искате да постигнете на земята? Какво иска един ученик да постигне от училище? Кой губи, кога напусне училището - ученикът или учителят? Трябва ли пак да се връщаме в него да се учим, след както сме свършили, излезли от училището? Земята е училище. Едни, като свършат, ще напуснат, ще си заминат; а едни ще останат на Земята професори, да учат. В един клас като този има опасност, обобщенията са силни. Всеки мисли, че знае. Всяка една обща идея има разработка. Имате приятел, в обикновена форма - проста работа, не се занимавате с него. След 10 години го виждате - той станал професор, доктор, отивате при него. Вашите отношения ще бъдат ли същите? Това беше ли в този човек или после го придоби? Има неща, които ги придобиваме, а има неща, които са придобити от по-рано. Трябва да отличавате, което е ваше. В една добра мисъл, желание, съчетанието е ваше. Доброто, което правя, не е мое. Гениалността е, че аз съм първият, който се притичам на помощ. Да бъдеш първият. Да не изгубиш случая за усъвършенствуванието или проявлението на човешката душа. Отличието на книгата не седи в буквите, а в съчетанието. В изкуството има четение, трябва да схванеш вътрешния скрит смисъл - то е идеята. Скритият, невидим човек - това е хубавото. Ако мислите, че сте материални същества, ще бъдете роби, но щом се помислите, че сте духовни същества, няма робство. Кога някой иска много, той е невежа; а щом иска малкото, той е учен. Човекът е, когато затрепери малкото нежно чувство и се движи мигновено, бърже, чувствуваме го - и изчезне. Това е човекът. Ти се нуждаеш да познаеш сам себе си. Земята е толкова малка, та като се движи, се вижда голяма (една идея е това). Земята е голяма - разбираме, че силата на Земята е голяма, а не материята. Материята има форма, а силата няма форма. При каквато и да е задача, остава по един елемент неразрешен - то е бъдещето. Смели и решителни да бъдете! Страхът всякога произтича от материален обект. Бог обича хора, които разсъждават. Христос казва: «Елате да разсъждаваме!», но това не е писано. Ще мислиш! Започвай, но никога не свършвай! Всякой ден да се разширява душата ви, да учите! Като човек си добър, но като ангел архангел, серафим... Не сме добри както Бога. Всички да бъдете млади, да имате ламтеж за знание, доброто стежание в живота. Упражнение: лявата ръка - спростряна напред. Дясната ръка: дланта се прекарва върху дясната ръка пред гърдите настрана и се разтваря хоризонтално. После се прекарва отдолу по продължение на цялата дясна ръка пред гърдите и се разтваря хоризонтално. Един път отгоре, един път отдолу. Лявата ръка е негативната страна, има негативна енергия, а дясната - положителна. Трябва да се балансират в нас енергиите. Ако се уравновесят енергиите, човек остава жив. Китката на ръката е отрицателна, а останалата част от ръката е положителна. Упражненията служат за балансирание на енергията и като чувства служат да движи кръвта му. Всички духовни процеси, има и физически процеси. Искаш-не искаш - не зависи от вас да правите движение. Онова, което вършиш, да бъде разумно, да бъде обосновано. - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. 11. Сряда, 28.1.1925 г. Т. м. [Тайна молитва.] (Пяхме новата песен.) Противоречие всякъде произлиза. Кога съзнанието се събуди, тогава ще се образуват нови форми. Защо французките и английските членове са отпред, а българските - отзад? Има един закон, който регулира езиците. Каба- листите са били езиковедци. Да се избере един картинен език е много мъчно. Най-първата спънка е там, че не е идейна песента. Идейните песни са при ангелите. (Изпяхме «Махар БенуАба».) Има основен закон в музиката. Образува се един кръг музикални течения. Да не се отвличаш, когато пееш; когато се молиш, да не допущаш никаква чужда мисъл - също и при музиката. Като изпееш една песен, да почувствуваш в себе си едно разположение на Духа. При пеенето се изисква ум, сърце, душа, дух. Самият живот е музика. Най-жестоките хора нямат музика - ни обикновена, ни духовна. Музиката има три степени: проявление на физическия свят, проявление на духовния и проявление на Божествения свят. Само Божествените мисли са положителни мисли и са ваши мисли. Всичките мисли ще ги превръщате в положителни. Тези мисли - слабите и силните, учениците ще ги усилвате. Ще разсъждавате. Например: «Ако цялата Земя е моя, кой може да ме обере?» Но ако живееш в едно кътче, то е друга работа - «Могат да ме оберат.» Така да мислим, по Божественому. В този свят обида има, но в Божествения свят няма. Да правим разлика между тези състояния. Например, ако има разклащания от вятъра на дърветата, става обновление. Носи това разклащание благословение. Днешните страдания ще бъдат вечна слава! Тия бури, страдания разкриват пътя. Ако някоя сестра те одумва - това е вятър, разклащание. Кажи й: «Духай, духай, сестро, да дойде кръвообращение - и благодари на Бога!» Между живите хора има караница, ританица - има живот. А между мъртвите има тишина, но няма живот. Искам всички да бъдете доблестни. Ще мислите добре, ще чувствувате добре и ще действувате добре. Невъзможните неща показват възможностите в нас, което можем да направим. Не може да се скрие Божественият живот, и човешкият живот не може да се скрие. Когато дойде злото, употреби ума си! Например гледам птица, разсъждавам така: Бог й дал крилца, да си служи. Виждам, котката я напада, мисля си: защо не си послужи с крилата? Като се разгневиш, не си ли и ти котка?! Или кога си готов да отстъпиш, не си ли птичка? В пението, ще пеете хубаво! Само който има обич, само той може да пее хубаво. Соломон е казал: «Има време за всичко.» Кога дойде времето, употреби го! Пей! Пей! Пей! Коя песен обичате да пеем? (- Новата песен.) Добре. Всеки ученик да изработи метод за неговото възпитание, специален метод. Вий ще се проявите, ще го научите и знанието, което имате, може да го предадете. Да имате ясна престава за себе си. Например: има един джобур, пълен с вода. Водата тече през няколко места. Свърши се водата и не излиза вече през джобура, зад този извор седи цяло море. Да знаеш джобур ли си или море. Приток да има у нас. Да имаме връзка с Бога. Аз обичам един живот, който има начало, а краят да представлява пак ново начало. Какъв е вашият проект за оправянието на света? Ще кажете: «Господ ще го оправи», нали! Да изправим нашия вътрешен свят. Горе майката и бащата затварят крана и се свърши вашият проект. Мъже и жени, щом сте излезли отвън и имате отделно тяло, и искате права, ще работите и мъжката, и женската работа. И мъжът ще прави баница. Ако искаш да живееш - плащай си дълговете! Ще бъдете последователни в мисълта. Да се образува една вълна - ако проектирате вашата силна мисъл, колкото и малка да е в пространството. Дайте живот на вашите мисли. Трябва раздрусвание на въздуха, да изпратиш мисъл. Има хора, които ще възприемат вашата мисъл и ще я изпълнят. Желая да бъдете знатни горе!!! Твойта философия ще бъде горе писана, новата философия ще бъде да разширите вашата индивидуалност и да работите за Бога! Всичките ви мисли да бъдат насочени в тази насока. Да изпеем новата песен. Сега да изпеем: «Вечер, сутрин отиде дойде»! В български език липсват някои слогове. Музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Например думите: «Хауш бен зут» - показва начало и край - работа добре започната и добре свършена, за да се придобие този звук. Да изпеем: «Хауш бен зут». (Учителят пее: съдържанието на упражнението.) Ще ви опитаме сега! (Учителят и брат Киселков свириха на две цигулки дует.) - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. * * * Малкият извор Светъл лъч отгоре слиза, малките цветя да озари. Близо изворче извира, леко блика, шушне, шумоли и цветята вечно весели, весели, (3) блика, шушне, весели, (3) весели, леко блика, шумоли и цветята весели, весели (3) блика, шушне, весели (3) весели, леко блика, шумоли и цветята весели. На 30.I.25 г., петък, заранта в 5 ч., сборен пункт Кладенчето и оттам потегляме по височините на величествена и девствена Витоша. Толева 12. 11.II.1925 г. сряда (школа) (кратки бележки) (Тайна молитва.) «Разликата между Будизма и Християнството» (тема). Думата «дължина» има ли смисъл? Удължаване на живота, дължината има ли смисъл? Като кажем: «Дълъг е пътят» - краката се скъсяват, а като кажат: «дълъг е животът» - значи удължава се животът. Може ли в природата да има удължение без живот? Рядко срещам ученици да мислят. Вземат от разни места; става перифразирание. Не сте мислили как се удължава животът. Не сте го печелили, назаем сте взели парите. Има ли съкратявание на живота? Един човек е живял 4 години, а един шаран - 400 години. Кой е живял повече? Дългият път показва слабо движение, а къс път - силно движение. Копаеш един кладенец - колко време може да го копаеш? Удължавате живота. Животът не може да бъде удължен, зависи от разумността. И тъй - едина фактор е разумност. Вторият фактор е Любовта, да приложим Любовта. Например да не казвате дефектите на един човек. Изобщо, всеки от вас язикът му да бъде мек - никого не критикувайте, не обиждайте, не одумвайте никого. На всички язиците ви са намазани с масло. В лабораторията има и друго масло - като намажеш язика, става мек, но е много скъпо. Трябва човешкият живот да се продължи. Трябва пластичност на чувствата. Какъвто удар и да дойде - да издържите. Учението Христово, което беше противно с идеите, е едно благо за евреите. От плода ще се познае какъв ще бъде човек. Не вземайте товара на света! Не задържайте никаква гнила мисъл! В душата си не оставяйте никакво петно! Трябва да имате ограда, както военните. Има две качества съществени: 1) здрава мисъл; 2) широчина на чувствата - за удължение на човешкия живот. (фиг. 12.1) Линията от триъгълника АВ, ако я представим за разумна, как ще представите в съзнанието си триъгълника? Да допуснем, че тия линии са разумни; тогава АВ може ли да познае какво е състоянието на ВС и СА? Представете си, че АВ е една жива захарена пръчка, близнете едина й край - може ли да познаете дали цялата е сладка? Всичката философия седи в една мисъл, едно желание, а другите мисли, желания са на клетките. А едната основна мисъл е на централната монада. Човек не може да воюва със себе си. Ако и да победи - ще бъде за вреда за него. Не се борете със злото, не може да го отстраните. Поставете доброто! Негативната философия е донесла най-голямото нещастие на човечеството. Мойсеевите заповеди колко са? 4, и другите 6 са пояснение на 4-тях. Христос като каза на младежа, който го пита какво да прави, [за] да наследи Царството Божие: «Иди, раздай все що имаш», той не спазил закона. Също и християните прилагат 6 заповеди - това не трябва да правиш, онова не трябва. Кога дойде да обичаме някого, казваме: «Как да го обичам?» Онзи, когото Бог обича, обичай го и ти. Това е Волята Божия. Обича ли го Бог - фет-акомпли, свършена работа. У вас се явява въпрос каква трябва да е обичта - разваляте закона. Човек може да се роди вечерно време при огъня на камината и свещта на баща си, но ще расте на слънцето. Само Божествената Любов, която прониква в тебе, ще изпълни закона на свещта и на човешкото огнище, но не ще се удължи животът ви. Животът ви ще се удължи от Слънцето, от светлината. В Евангелието много стихове са криво писани, например: «Ще се похваля със страданията Христови», а не «с кръста Христов». Ако вашите мисли и желания са кръстообразни, вие сте на кривия път. Константин Велики победи ли света с кръста? Разврати света. Ще се освободите с вашите кръстове, ще ги замените със страдания - вечер, почивка; а радостта ще наречете ден, разширение, занимание. Колкото е по-голяма радостта, толкова е голямо страданието и колкото е по-голямо страданието, толкова е и радостта - сменяват се тия състояния. Висшите същества сменят тия състояния само по един начин. Ако се роди един ангел в плът, и той ще опита същите страдания. Също и Христос ги опита. Разумните същества търсят все ден, а другите слизат, слизат в нощ. Да допуснем, че АВ представлява физическият живот. Имате една величина несъизмерима, и се раждат страдания. Как да се превърне, да стане съизмерима величина? Несъизмеримите числа във физическия свят са съизмерими в астралния свят, а несъизмеримите са съизмерими в умствения свят. Невъзможното в по-висшите светове става разумно и стават съизмерими. Всяка една мъчнотия на физическото поле ще я разрешите в астралния свят; и там ако не можете, ще се повдигнете в причинния свят. Този закон е сложен. Как да се усилят човешките чувства, способности. Чувствуваш неразположение, не можеш да приложиш любовта. Имаш нива, твърда е, има буци - не можеш да сееш. Дойде дъжд, вода, овлажнее, и тогава е годна да сееш; и се изменява веднага човекът. Сега, кога чувствата ви са корави, дъждец трябва. Ще се молиш да дойде дъждец. Тази философия да я приложите. Може ли един ангел да плаче?! Да хълца? Всеки казва, че не е готов за оня свят. Не разсъждавате правилно. Трябва ви права мисъл. Какво се врете в мойте постъпки? Не съм отговорен пред вас. Хубаво, не хубаво - правя го. Има Божествен план; няма отклонение. Цялата вселена на каша може да стане, но една резка няма да се измени от плана Му„ Най-мъчното в света е да виждате хубавото пред лошото. Турете един максим. По какво се отличава добрият от лошия, чисто стъкло - от нечисто стъкло? Чистото стъкло пуща повече светлина. Този, който пропуща най-много лъчи на Любов, Мъдрост и Истина, той е добър човек, а който пропуща по-малко лъчи, е лош човек. Хората се отличават по лъчите, които пропущат през себе си. Колко светлина се пропуща през теб. От Невидимия свят за всеки добър човек му се изпраща специална светлина. Но щом се отклони, тази светлина се отстранява. Аз уподобявам добър човек - най-красивото здание, и Божествената светлина влиза, и се ползува от нея. Повече светлина да пропущате. Изпейте «В начало бе Словото». Когато пеете - да има една непреривност в тоновете. Да не има прекъсвания в тоновете. Да контролирате ларинкса си. Когато сте неразположени, да калите волята си - пейте! Да възпитавате малките деца с музика. Отлично средство за най-упоритите деца. Да има действия, които дават разширение. При неразположение ще употребите слогове, които разширяват. Добрият човек като направи една погрешка, не се вижда. - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. На всички любезни сестри моя сестрински поздрав. Д. Толева София, 11.II.1925 г. 13. 9 март 1925 г., вечерта 7 часа Правда, благост, чистота, вяра, надежда, любов. Бог не е Бог на скръбта, но на радостта. Не приема одумвание на другите. И ни благовествува. 10. гл. Матея Добрата молитва, 91-ви псалом. Молитва на [Триединния Бог] Скоро ще ви пристигне и сутрешната беседа. Поздравлявам всички сестри по случай Новата духовна година! Получихте ли по брат Джегалов едно хлебче, портокали и 7 смокви?!? Аз бях разпоредителка, както виждате, и вас подредих навреме. Какво стана с поста? Отговорете, за да ви пиша друго. Толева 14. 11.III.1925 г., сряда, (кратки бележки) (Тайна молитва.) За тема ще ви бъде: всякой ще пише по едно писмо в провинцията на своя брат или сестра. (Печката запуши и Учителят каза Ако не пишете, ще кадите. Ще се учите на закона на послушанието. Който е послушен на закона, всякога е успявал. Има много работи, който трябва да се асимилират. Всичките страдания са, когато се наберат много мисли, чувства, а кога разбирате закона, ще ги минавате много леко. Главната ни цел е духовното ни повдигание. Нашите тела трябва да се изменят, морално да се изправите. Както животните искат да си хвърлят рогата, копитата, така и човек; това е стремеж на душата! Не е важно, когато понякога те боли главата, коремът, сърцето - това са забавления за Невидимия свят. Кои хора страдат? Които носят голям товар. Някои от учениците искате да се повдигнете, да разбирате. А : В са мъртви букви, както В : С : D. Едно е разрешението: «А» е семето, посадено, то се отнася към цъфтението и плода. Аз влизам в света, аз съм «А», свършвам училището. «А» - В студент по медицината, се отнася към доктора - «В», а «С» са хората, които се лекуват. «D» - които благодарят. Това положение го изразявам и с равностранния триъгълник. (фиг. 14.1) Този човек е с прекрасен ум, добро сърце, воля, благороден е. Препоръчвам ви го. Това означава триъгълник. Например мравка иска да се качи на мен да се разходи по дрехите ми. Аз й позволявам, но й казвам да не ме щипе само. Щом ме ощипе, веднага я снемам на земята. Така е и в живота - великите духове, ний им се качваме на гърбовете. Те ни позволяват, но почнем ли да ги човъркаме, критикуваме, философствуваме, те ви челкат на земята. Ако си сложиш на масата ръцете една върху друга, образува се триъгълник,. Или си хванем с ръцете лицето - пак образуваме триъгълник. А : D : С : В : А : С : D : В : (пермутации) Отношението на. майката към дъщерята - тъй, както бащата към сина. Отношението на учителя - тъй както лекарят към болния, отношенията на съдията към подсъдимия. А какви са отношенията към Бога? Могат да бъдат както майката към дъщерята, бащата към сина. Любов към Бога разбирам: когато ми дойде изкушение, да направя една жертва, да простя крадеца, който ме е обрал или който несправедливо е постъпил - да простя, да се владам. Ако сме и двамата в морето - аз и един апаш, парите ми са на дъното на парахода и аз ги държа с една връвчица, плаваме - във водата никакъв обир не става, а на сушата. Има състояния, при които апаш не може да те обере. Никой не може да те обере. Законът е такъв: че животът, който Бог ти го е дал, никой не може те обра; но щом нарушиш Божествените закони, сам се изключваш. Някои от вас сте по-силни, някои са във вълните. Да издържите изпита си. Например борите се с 10 пехливани, 9 победите, но последният ви повали на земята; и обратно. Това е състезание! Да победите всичките борци. Дръжте се в резерва до края! Равни сили не се борят. Само неравните се борят. Например двете ръце не се борят. Каквото едната ръка може да стори, това и другата ръка може да стори. Тия разсъждения са ценни. Социалният въпрос ще се разреши, както житното зърно се разлага и излиза новият живот. Така е и със социалния въпрос. Човек е една костилка. След като се посее, колко години иска, догде израсте? Първата клетка, трябвало й 4 милиона години, догде израсте, и 20 милиона години, догде образува органи. В природата историята на живота е написана. Трябва най-малкото знание да придобиете, та да сте доволни от това малко благо, което сте придобили. Малкото припечелено е ценно. Някои казват: «Да ни даде Учителят!» За кое отгоре да се даде привилегия? На мъртвите мога ли да говоря беседа, та да ме разберат? Има една черта у всички, тя е и добра, и лоша: да бъде човек свободен. Но такива са условията, та да бъдете притеснени. Ще излезете от това притеснение! Имате общи недъзи, във всички отношения. В обходата ви да има благородство и достойнство. По-умните да търпят по-слабите, да правят само- отричение, да търпят. Има неволни движения, например чесание на носа, пи- пание на главата, ухото. Запитайте се: «Това приятно ли е на Бога? Ако е приятно, ще го правя, а ако не е приятно, няма да го правя.» Нямате това търпение- да ви обиди някой, и вие да сте тих и спокоен. Ученикът ще издържа изпитите. Ще питам Господа: да му отговарям или да премълча. Ако ми кажат: «Кажи!», ще отговоря. Ако ли ми каже: «Мълчи», ще мълча. Речта ви да бъде отривиста. Когато някой ви говори, ще му отговорите така: «Ще имам предвид. Това, което е вярно, ще го приема, а което не е вярно, ще Ви го върна назад на Вас.» Готвите се за Шестата раса, а ако постъпвате, мислите, чувствувате като другите, по какво ще се отличавате от тях!?! Да живеете особено. Някои от вас мислят, че са безпогрешни. Смирение трябва! Когато учениците казваха «Учителю благи» на Христа, Той им каза: «Аз не съм благ, защо ме наричате благий?» Когато признаем някоя наша слабост в нас, да се радваме. Когато пишеш - пиши хубаво, например: АВ. Изисква се от всинца ви внимание, разумност, слушание. То се отнася към оня принцип на знанието. Някой казва: защо ви го говоря това? Ще ви напомням, напомням много пъти. Трябва да бъдете добри ученици, да не мислите, че сте възрастни. Вие сте деца, много малки. Нямате още една слънчева година. Трябва два милиона години да навърши цялото човечество, да бъде на една година. Ученикът да бъде бодър. (Да изпеем: «Светъл лъч от горе слиза».) Малка бележка. Музиката е скоба. Не мислете, че тя създава всичко в нас. Тя създава само условия за една работа. Когато мисълта е непреривна, тя дава мекота на сърцето. Това са окултните тонове, (фиг. 14.2) Човек трябва да бъде певец. Да пее за себе си, да е мислител за себе си и да учи за себе си. Щом можеш за себе си, ще можеш и за другите. Музиката ще излезе от вас, отвътре навънка. Българинът е бил добър певец, но войните са го развалили и трябва да се повърне в първото си състояние! Всички движения на музиката трябва да бъдат непреривни. Движенията да стават медленно, деликатни, едва забелязани. Тази музика се урежда от Невидимия свят от музикантни. По някой път идва Духът, искате да пеете, а си казвате: «Да пея, ама като еди-коя певица или сестра!» Веднага ти фалирваш. В Шестата раса всички мисли, всички желания, действия ще бъдат отмерени. Искат се три условия: 1) Музикантът на сцената да е попълнен с идея и да разбира това, което ще свири. 2) Да има форма. 3) Да влада ръката си в изпълнението. От това, което ви говорих, една микроскопическа част приложете. Посейте едно семенце във вас, и когато мина покрай вашата градина, да видя по две-три плодни дръвчета: круши, ябълки, череши, сливи и пр. Доброта, Истина, Красота - това е Любовта. Писмо от Димитричка Толева до сестрите от Варна София, 12.III.1925 г. Обични сестри в Господа, Нека тази беседа бъде изпълнение на моята тема, зададена на 11 .III. Поздравлявям и целувам ви в името на трите Божествени принципа Любов, Мъдрост, Истина. Пожелавам на всяка поотделно да възприемаме най-много лъчи на Любов, Мъдрост, Истина. Да проявяваме Божествения живот в най-висшата форма, тъй, както Христос го е проявил и както нашият Учител го проявява! Да сме всякога в съгласие с Божествената Любов и Великия Дух и да действуваме тъй, както Той действува; защото е светла зората на новия ден: ден на Любовта, ден на Мъдростта и ден на Истината! Защото когато Любовта царува, смут не става, когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава и когато Истината грее, плодът цъфти и зрее! Прочие, пожелавам на всички ни тези семенца, които са посети в нашите малки градинки, когато мине покрай тях нашият възлюбен Учител, да намери тия се мена станали на плодни дървета; защото Той ги посади при водни отоки и се намират постояно под Неговата светлина и безсмъртна топлина. Прочие, с радостни и весели души, сърца да Му поднесем от плодовете си и да запеем всички с един-глас: «Възлюбих Те, Христе, възлюбих, възлюбих, възлюбих!» Сестра Дим. Ив. Толева Прочетох писмото, пратено от сестра Юрданка на Учителя. Той ми каза: «Да не бързат» - тъй щото не бързайте с някакви решения за тия нови сестри! Стоплете ги, приемете ги като сестри, прочетете внимателно бележките от беседата и си задайте този въпрос: «Ако направим това и вземем решение да ги изпъдим, дали това е угодно на Бога и как би постъпил Той, ако е на наше място?!» Така и вие постъпете. Питах за поста. Учителят каза: «Може, може.» Попитах кога. Той отговори: «Може сега, защото ще е вече разсип.» Тъй щото, с Божия и Учителюва помощ, всичко ще е благополучно. Пишете ми, кога почнете. Най-добри дни са понеделник и четвъртък. Ако почнете от четвъртък, значи сряда вечер ще ядете и ще броите така: четвъртък, петък, събота, неделя и заранта понеделник ще разпостите с вряла вода, спаначена вода и картофена супа 1-2 деня и после - обикновена храна. Това са 5 дена пост. Нашата малка група го изкарахме отлично! Кога се свърши постът, събрахме се у дома на нощно бдение и заранта групово отпостихме под хваления и молемния на Бога. Тържествен ден беше. На другия ден Учителят дойде у нас и бяхме всички събрани. Пишете, когато почнете! Пожелавам ви лекота и приятно общение с Бога! През време на поста- чисти мисли, желания, постоянно общение с Бога и с Учителя. Сестрите, които ви са близки, ще се помолите, ще отворите Евангелието, ще прочетете една глава, ще се помолите Духът да ви разкрие какво иска да ви каже, и после пак да благодарите. Ако обичате, прочетете си 103. псалом. Аз го научих наизуст. Пак ви поздравлявам. Димитричка 15. Сряда, 18.III.1925 г. (кратки бележки) (Тайна молитва.) доброта, истина, красота - това е любовта. «В начало бе Словото». (Пяхме. Размишление.) «Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори.» (Пяхме.) «Бог е Любов». (фиг. 15.1) Бяла раса. Камперов ъгъл - 90°. Научните изследвания са: главата сраснала с гръбначния стълб. Бялата раса има 180°, жълтата -176°, черната - 172°. Слонът има 80°. Кучето - 75°. Ние сме извървели 1/2 от човешкия живот, 1/2 на падение, 1/2 на покачвание. А като извърви още 90°, тя ще бъде най-новата епоха и човек ще има 3 лица. Ще бъде троеличен - едновременно ще живее с физическото си тяло, с астрално- то и духовното. Ще живее, с което иска. Духовните работи не се доказват. Като се докажат, на физическия свят става една каша. Например намирате се в един свят с две измерения и ако искате да представите нещо в три измерения? Защо човек се повдигна на свойте крака? Тежестта на човека е била назад и той е ходел и с ръцете си. А когато тежестта е дошла отпред, той се е изправил на краката си и е вдигнал главата си нагоре, за да се запази равновесие. (Показа Учителят разни типове глави: на идиот, лаком, силен, интелигентен и на бъдещия човек духовен.) Що е идиот? - Човек, който няма условия да се прояви. Кръвта подразбира съзнателния живот. Духовният човек трябва да знае, че много малко знае и да знае, че има много да знае; и да бъде млад, да учи. Човешката интелигентност зависи от динамическите нишки, които [са] правилно наредени в мозъка. Сивото вещество е почвата, на която растат човешките идеи. Човек със своя живот осакатява някой път тия нишки. Когато човек спазва закона, всяка нишка издава светлина. И от духовния свят като гледат, човек представлява като един запален град. Колкото тия нишки са по-дълги, толкова е по-духовен, морален и пр. (Учителят показа картина: човешки мозък, в средата - едно око.) Това аз го наричам «светещото око на душата». Ако това слънце не грее, нищо не става. То е трансформатор на слънчевата енергия и я изпраща навсякъде по главата. То е живият трансформатор, който свети и се проявява. Човек да се пази да не изгасне. Това слънце се е явило в четвъртия ден, след силната буря. Това мозъчно вещество се е събирало не само от слънцето, но от целия козмос. Щом човек е в общение с целия козмос, той се ползува от всички блага. Да бъдете разумни. Изводите сами ще си ги правите. (Учителят показа разни типове.) Всеки акт, всяка мисъл е творческа. На физическата Земя има два полюса: северен и южен. Живот не може да се роди, но всичко е в движение. Животът на двата полюса, растителността е най-богата. У човека има два полюса: едина - в главата и другият - в стомаха. Ще бъдеш студен, а в екватора - като засегнеш сърцето, има живот. Тази борба, която става във вас, е за очистение от себе си всички излишества, които се полепват по вас от козмоса. А ние трябва да филтрираме материята. Първо правило: глава - студена. Второ правило: краката - топли. Ако са студени, стоплете ги! Мисълта да е чиста! Светлина без топлина - в ума, никаква любов. На ума - само светлина, а на сърцето му трябва само топлина. Тук, на физическото поле, светлината има по-силни вибрации, а в духовния свят топлината е по-силна от светлината. С ума си не обичайте нещата! Следователно трябва да работите върху ума си и сърцето си. Сега, като учим хората как да живеят правилно, ние ги караме да грешат. Истинското възпитание е: за лъжата няма да им говорим, а ще кажем да говорят Истината. В себе си ще почнете! «Аз ще живея добре» - тази формула права ли е? Казвате: «Ще бъда търпелив», а не сте; «Ще бъда добър», и не сте. Кажи така: 1. «Бог люби всички същества, всички хора еднакво.» Следователно, като люби, достатъчно е един да люби света. 2. «Бог е всемъдър и няма никакво изключение.» Отношението спрямо мен и ангелите е все едно и също. Туй, което е изобилие, излишък в мен, го праща на другите. Ако ти имаш тази енергия като Слънцето, нека те плюят и хулят. «Бог е Любов» е една велика идея. Любовта в света се изявява в невидима форма. Във формата на нещата има противоречие. Тази външна форма за вас да е като фар, който ви свети и ви показва пристанището, към което се стремите. Всички наредби в света са разумни и да сме благодарни, което имаме. А в бъдеще всичките ни опитности ще узреят. Страданията, които имаме сега, ще се преобърнат в скъпоценни камъни, на велики блага. Сега са големи тръни, но ще се обърнат на скъпоценни камъни. Всичко противоречие ще видиш защо е било. Да имате търпение! Аз казвам: «Всичко съдействува за добро на онези, които Господ люби.» А Бог еднакво люби: а там, гдето има Любов, всичко ще го преобърне на добро. доброта, истина, красота - това е любовта. На 9.III. сутринта на Изгрева в 6 ч всички. 10 часа - беседа. Вечерта 7 часа - братска вечеря. 16. Беседа в неделя, 10 ч пред обед, на 22.III.1925 г. (Прочете се 91-ви псалм.) Ще взема 14-а глава от Евангелието на Йоана, 1-ви стих: «Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!» Има три вида смущения в света: едни са от чисто материален характер и засягат тялото му [на човека]. Други смущения са от чувствен характер и засягат сърцето му. Трети са от умствен характер и засягат ума. Христос казва: «Да не се смущава сърцето ви.» Той дава и цяр: «Вярвайте в Бога» - и после: «и в мене вярвайте». Смущението, изобщо, парализира организма, чувствата и ума; и много [от] органическите болести се дължат на едно органическо смущение. Много болести се дължат на вътрешно смущение, на чувствата. Косвено чувствата имат влияние върху организма. Някои болести се дължат на умствени смущения. Когато смущенията са от физически характер, те засягат повече мускулната ни система, храносмиланието, стомаха, белите дробове. Когато смущенията са от чувствен характер, те засягат сърцето, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Гдето някои умират преждевременно, се дължи на това вътрешно смущение. И най-после, смущение на ума, което поврежда нервната система. Избягвайте всички родове смущения. Някой казва: «Не може.» Майка ти с думата «не може» ли те роди? Ако майката се смущава, дали ще отгледа детето? Тя ще го проводи по-скоро на оня свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергиите, които текат вътре в човешкото тяло, в неговото сърце, в неговата нервна система и пр. Математически човек на Земята е най-сложната формула и трябва човек да разгадае тази формула. И трябва човек да разгадае тази формула! Да я преведе в геометрически изражения. Христос казва: «Да не се смущавате.» Често смущенията във вас внасят един вид киселини. Ние изгубваме по някой път най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Някой път ние идваме на Земята и си чертаем план, който нито е задача на живота, нито пък можем да го изпълним. Например да бъде човек най-силният. В Америка е имало един силен човек, който е вдигал два коня и едно конче. Ами че има машини, които вдигат 100 пъти повече, отколкото той. Тогаз где е силата на човека? Човек във физическо отношение не може да се хвали, той е слаб. Онази сила, с която той може да се хвали, тя е духовната сила. Там е силен. Смущенията идат от безверие. Сега ще ви приведа един разказ, един окултен разказ. Предполага се това да се е извършило няколко години преди Христа, деветата династия в Египет. Живял знаменитият адепт Муса-Бентам. Това не е измислено име. Това е име, което съществува. Муса-Бентам трябвало до държи изпит на своето трето посвещение. Всички велики адепти минават един курс на посвещение. Всяко посвещение е свързано с известен род сили, с които трябва да влезе във връзка, да знае как да манипулира с тях. Следователно ще мине през най-тежки изпитания, и ако си издържи изпита, влиза в един свят, отварят му се нови способности, чрез които може да вижда нещата не слепешката, но реално. Ще бъде човек на положителната наука и в реалното, и в идеалното. Реално е това, което сме постигнали, а идеално е това, което ще постигнем. Но зад това идеално има друго идеално. Те са във връзка. Учителят му го заведе в една планинска местност и му каза какви мъчнотии ще срещне.. «Първата мъчнотия: по пътя ще срещнеш една грамадна змия. Ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и ще се свърши всичко. Когато приближиш тази змия, ще видиш, че около змията се върти един гълъб. Ти ще бъдеш смел, да хванеш змията за врата и да победиш.» И му дал едно шишенце воар (вечност). - «Ще намажеш очите с нея. Щом я намажеш и я държиш, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне с тебе. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа. После в продължение на своя път ти ще срещнеш един от най-големите лъвове, които съществуват в света. И ако не можеш да го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но едно агне ще видиш, което обикаля около лъва. Ти ще се приближиш смело до лъва и ще го хванеш за ушите. Силата на лъва ще мине в тебе и агнето ще тръгне след тебе. Победата е твоя. Ще продължиш пътя си. Ще срещнеш най-силния бик, черен, с остри рогове, и ако не можеш да го победиш, ще те наниже на рогата си. Но около този бик се движи една крина с жито и бикът гледа житото. Ти ще го хванеш за рогата. Ще намажеш очите на лъва с «ерун», което се съдържа в това шишенце, което ти давам. А в друго шишенце ти давам «раун». С него ще намажеш очите на бика. Щом намажеш и го държиш, ще го победиш, и крината ще тръгне след тебе. После, като наближиш царската врата на посвещението, ще видиш един воин със сабя, страшен. Ако можеш да го победиш, ще влезеш вътре, а ако ли не - главата ти ще отскочи от рамената ти. Но ще видиш, че около воина ще се яви една красива девица. Ще му намажеш очите с «атун» от четвъртото шишенце, което ти давам. Ти ще го победиш и тая девица ще тръгне след теб.» Така са говорили древните пророци за онези тайни, които са скрити в човека. Онези страсти, които бушуват вътре в човека, те трябва да се победят - то е гълъбът. Умът трябва да вземе връх. Да не се смущава сърцето. Тези 4 елемента в шишенцата съставляват вярата, с която можем да победим очите на змията, лъва, бика и воина. И тогава гълъбът, агнето, крината и девицата тръгват с нас. И гениалните хора плачат. Плачът не е израз на слабост. Той е израз на човещина. Но да плачеш на място. Христос, и Той плака. И Той проля сълзи. Не можеше ли без сълзи!?! Не можеше. Само един ангелски ум може да оцени колко струваха сълзите на Христа. Ангелите ги събраха в шишенце и досега •лекуват хората. Това е една толкоз скъпа есенция! Те досега поддържат този импулс - живота на цялото човечество, лекуват рани. В съвременната система на възпитанието има една отрицателна страна. Някои казват: «Но защо трябва да вярваме?» Трябва да вярваш, защото си слаб. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека да не яде. Защо ядеш? Защото си слаб. За да се избегне тази слабост, непременно трябва вяра. Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила вътре в душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на живота. Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила! Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно същество най-разумно, най-благо, и мислим, че това същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава? Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха. Но не в целия океан до дъното, а само горе, в известни части, трябва да има вълни и движение. Следователно, ако има вълнение горе, в повърхността на душата, това не се смущения, това са вълнения. А смущение е, когато се размърдват основите на живота. Някой казва: «Животът няма смисъл.» Че, кои са фактите? Външни неща, градежи, тренове, параходи, фабрики - това са само начини за упражнение на човешкия ум. Човек трябва да гради, за да се изостри умът му. Човек трябва да прави фабрики, за да се изостри умът му. Това всичко служи да се развиват неговите способности. Мислите ли, че онова ваше малко момиченце, което си направи първата кукла, че именно, че това е последното изкуство на тази наука и че тази кукла ще реши всички въпроси? И ако ние влезем във връзка с една по-висока йерархия - които са завършили своя живот, с какво се хвалят те? Павел казва: «Аз ще се похваля с Господа.» Ще се похвалиш още с всички добри хора на света, а не само с един човек. Идеалната майка трябва да вижда вътрешно всички деца и да им се радва. Иначе утре детето й може да умре и тя ще тури черен воал. Къде беше то по-рано (преди ражданието)? Къде бяхте вие? Някои казват: «Да се спасим само ние.» На едно събрание, както сме ние събрани, трябва да проектираме нашия ум към всички, които проектират ума си към Бога. И те мислят зарад нас. С тях ще се похвалим. И в другите слънчеви системи мислят за нас. Някои мислят, че само на Земята има хора. Нашата Земя е един скромен разсадник на Божествения живот. Аз считам нашата Земя като една стая на университета. Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали, геройство няма у тях. Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това култура. Не смущавайте хората с вашите глупости! Най-напред, говорете ясно! Бог е Любов и тя е разумна. В нея няма никаква жестокост. Ако жестокостта съществува, тя съществува по съвсем други причини. Ако един лист се отдели от дървото, падне на земята, там ще има гниение. Ще мине пак през корените и пак наново ще дойде в дървото. Цялото човечество представлява едно дърво. Всеки един от вас е един лист на това дърво. Като се откъснат от дървото, дойде бурята и те търкаля. Защо те търкаля? Защото не си на дървото, защото не вярваш. На горните листа казвам: «Пазете се, да не паднете!» Сухите листа не могат да растат. Сухият лист трябва да се разложи (някой умре и се прероди) в новата форма. Към човека се притуря един малък плюс. И това е красивото. Смущението е една пертурбация на ума. Щом се роди смущението в ума, после дохожда в чувствата и в духовно отношение. Някои се смущават. Ще кажем: в Бога няма нито измяна, нито промяна. Някои казват: «Като умрем, като отидем на онзи свят, тогаз ще видим.» Кой е онзи свят? Онзи свят е светът, който Бог живее. Този свят е една малка проекция, един сектор. Трябва да съзнаем нашите отношения. Към Бога ще се помолиш. Любов - главата ти отгоре, над ушите, до горната част, да се повдигне. Умът - челото ти отпред да се издуе. Една мравка какво би дала, за да има една най-малка дарба от тези, които има човек! Какви дарби има в човека! Ние правим погрешка със своето незнание. Трябва да проектирате мислите си към Бога. Преди години в гр. Б. един от учениците се разболява. Отивам при него, жената плаче. Отидох близо до болния. Слушам, той се моли, и знаете ли как?! Казвам на жената: «Не бой се, той е на правия път. Ще се спаси.» И оздравя. Ще се молите усърдно. Ще се приближите при Бога като малки деца. Колко хубаво е това! Във всички тези трудни моменти в живота човек трябва да се намери свързан с Бога. Аз не съм за онази вяра - лековерието. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност, увереност: Божията душа да не правим на две. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Те са малки работи. Те няма да ни костват много. Някой път могат да ви костват 100 хиляди лева, а някой път - една стотинка. Младата мома да е абсолютно чиста. Това е онази абсолютна чистота, в която няма никаква скверност, в която душата е девствена от всичките тези пороци. Усещали ли сте вие какво ще каже човек, свободен от грях? Аз бих желал да усетите какво нещо е чистота на ума и духът излиза свободно, със замах. Бог е, Който воюва. Има Един, Който воюва. Той е. Има кой да воюва за нас. Това са нашите бели братя. Отдавна са хванали те змията, лъва, бика и воина - от любов. Христос е едно колективно име. Христос като единица е; но същевременно Той е колективно име. Всички синове Божии, на които сърцето диша от любов, те са едно. Това може и да дойде и за вас, и тозчас - сега. Всеки един лист има важност на дървото. Всеки един цвят в това дърво е толкоз важен, колкото кой да е клон. Не е въпрос за големината, но е за службата. И всеки един човек заема много важно място. Това място никой друг не може да го вземе. Няма друг на ваше място, затова вие сте важен. Няма друг. Ще извършим длъжността си. Никой друг не може да я извърши. Всеки един трябва да бъде чист, безстрашен. Гълъбът е емблема на Божествения Дух - невинността. В змията трябва да има невинност. Лъва, човекът може да го победи с кротост. Агнето е емблема на кротостта. Житото е емблема на търпението. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде сурово жито, а не мляно. Ще дъвчеш хубаво 30 грама на обяд и след 20 минути ще пиеш малко топла вода. Невинност, кротост, търпение, чистота - това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите в този свят. И тогава Божията Любов ще се излее и победата ще бъде на ваша страна. Слънцето минава в северното полушарие - значи Истината в нас да се зароди. Непреодолимо желание за свободата-физическа, сърдечна и умствена. 17. 1.IV.1925 г., сряда (кратки бележки от школната лекция) Доброта, Истина, Красота-това е Любовта, (поздрав) (Тайна молитва.) (Пяхме: «Силажива, изворна, течуща», «Изгрява Слънцето».) (Четоха се темите. Изпяхме: «Блага дума на устата», «Един си ти, Му- салла».) Ще се спра на думата «израз», «изражение», «изразил се». Какво се подразбира? Какъв израз на лицето има? В речта може да има израз. Речта бива съкратена и разхвърляна. В Словото мисълта - стегната. Следователно при изражение на съзнанието трябва да има единство. Всички състояния на човешката душа да бъдат еднакви. Светиите са живели и в Небето, и в ада. Така и вие. Всички имате скроена философия и не съответствува със законите на природата. Каквото е на сърцето на природата, това е и на лицето й. Аз бих желал да видя природата сърдита, отколкото усмихнат светия! На какво отгоре мислите, че този израз не е правилен?! Има едно предание, че крокодилът плачел, когато ядял жертвата си - като почнел от главата и свършвал до края, и все плачел, догде я изяде. Крокодилът иска да улесни яденето си. Следователно изразът да съответствува на самата Истина. Любовта си има свой израз; Мъдростта си има свой израз; Истината, и тя си има свой израз; Правдата - също; и Добродетелта, и тя си има свой израз. Щом дойдеш с Любов - да имаш израза на Любовта и да няма двойственост на съзнанието. Вода, която се влияе, аз я наричам малка река. А която се не влияе, аз я наричам голяма река. Тука, на земята, като Дунава няма бистра река?! Река, която не се размътва, има израз и тя е чиста и образува живота, който тече, в нас да има израз. Как изразявате Любовта? А като актьор как ще представите любовта? Задача: направете един любовен израз и се вижте в огледалото и вижте дали можете да си представите този любовен израз. «Когато старият боклук се запали, гори» - казва пословицата. Има какво да гори - слама. А младият малко има да гори. Големият плевник, като се запали, има израз. Човек ще се стреми да изрази всяка своя мисъл или чувство. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта да ги причислим и да зная своята мисъл какъв израз има. Нашите идеи са взети от живите идеи. Да се стремите да имате израз в себе си. Ще се спреш и ще видиш дали имаш израз на Любов, Мъдрост. Това е една велика философия. Човек каквото иска, това става. Искам да събудя във вас будическото тяло на човека, който е храм Божий, в който живее Духът и е направен от една фина есенция. Затова човек трябва да мисли върху Любовта, Мъдростта, и да образува това тяло, да прииждат соковете на Любовта, Мъдростта и Истината. Великите Учители препоръчват на своите ученици безкористие и закона на жертвата. Сега, това се отниса до вас, стари и млади, които имате стремеж. Великото в света започва с най-малките усилия. Като ви дадат един сомун хляб, гълтате ли го цял или го чупите хапка по хапка? А искате Истината да я нагълтате. Всеки ден ще вземате по една хапка и ще работите и вземате силите на тази есенция. Христос казва: «Ама ще кажете: С теб нали ядохме и пихме!» Няма [да] се плашите! Ще почнете от най-малкото. Истината е еднаква. Вашите души не могат да бъдат стари. Духът - също. Тялото - да, но Духът - никога. Ще се стремите това, което говорите, да има израз. Всички еднакво не ме разбирате. Да бъдете тихи и спокойни. Истината да я познаем. Да отиваме с чистота. Да имаме израза на Слънцето в мисълта и чувствата, да имаме израза на светлината и топлината, и в нас се събужда Божественото, и ще ни направи да имаме благоволението на Бога. Ще забравите и богатство, и сиромашия, и така ще идете при Бога - като едно изгряващо слънце. Истината не иде да ви се хареса на вас, а тя иде да ви даде и си замине. Този закон е за онези, които търсят Истината. Орехът не трябва да напусне мястото си горе на дървото, и да иска да слезе долу. Ще седиш - ти си зелен, - догде узрееш. Потребен е вътрешен израз на човешкия Дух, душа. Израз на себе си да имате, и тогава ще имате мярка, да мерите другите. Всички казвате: «Много зная.» Какво знаете? Аз, който зная само две думи, а вие знаете много повече. Да схващате положителната страна. Например имам два топа плат. Имам две думи - като ги произнеса, мога всичко да направя. А вие имате много думи, и нищо не правите. Например да имате връзка с дърветата, и може да си говорите. Ако идете туй същество да го поливате, окопавате - ще ви разбира. Например не можете да разрешите една задача. Ще кажеш: «Господи, искам да ми дадеш мъчните задачи да разрешавам.» Конкретно, или имаш свръзка с Невидимия свят. Музиката е израз, съкращение на думите. В една песен имате израза на преживявание. Следователно, когато искате в сжата[***] форма да изразиш, то е музиката. Музиката да има идея във време и пространство да изявява живота. Речта е изразителна в музиката. Всякога човек да пее и възпява Господа в душата си. Да ви дадем една музика - упражнение: «Влизанието на ученика в училището». В музиката се изискват две съчетания. Да има хармония между слушателите и музиканта, инак има (дисонанс). Слушателят да разположи музиканта. Ще ви посвирим едно малко упражнение. Малко почивка. Тия упражнения трябва да ги правят учениците, а не аз, но понеже [сте] в Школата, да се дадат образци. Нали говорим за израза сега. (Учителят строи цигулката и свири дует с брат Киселков.) В света всеки може да го постигне; това е висшият идеал. Доброта, Истина, Красота - това е Любовта. 18. Сряда, 22.IV.1925 г. (кратки бележки) Доброта, Истина, Красота - това е Любовта. (Тайна молитва.) «<В начало бе Словото» (пяхме). «<Най-добрите качества на най-добрия ученик» (тема). Това е тавтология. Явява се при вас един философ и ви казва: «Кажи на Слънцето да не грее!» Какво ще му кажа? Или ми каже: «Кажи на Слънцето да грее!» Това е символ. Слънцето залязва вечер в 7 часа. Ще му кажа: «Да дойдеш в 7 часа, кога залязва, и ще му кажа да не грее.» Каже ми: «Кажи на Слънцето да грее!» Слънцето изгрява в 5 и половина часа сутрин. «Ще дойдеш в 5 и половина сутрин, и ще кажа Слънцето да грее!» Да грее е сутрин, да не грее е вечер. Такива промени има и в нас. Кажеш някому: «Ти си много лош човек», то значи - ти си го видял вечер. Да се радваш, когато ти казват, че си много лош човек, а не когато те хвалят: Когато ти кажат, че си лош човек и се разсърдиш и не идваш в школата, те са прости като фасул, те са егоисти. Това положение, което заемате на земята, не е още нещо. Онзи, който е тръгнал в пътя като ученик, да знае какъв е. За вас светът е школа, вие сте ученици, всякой ви наблюдава как решавате задачите, предвидени в програмата. Всеки ще работи за себе си. Всяка придобита добродетел е за него, а не за другите. (фиг. 18.1) Това движение как ще го преведете? А сега, отгоре надолу - какво е това движение? Едно същество, разумно като вас, почва да се движи от А към В. Неговите мисли ще претърпят ли изменение? Сега се движи от В към С. Отгоре надолу. Какво ще стане с него? А и С на какво ще го уподобите? - Това е изгрев и залез. Слънцето може да изгрява и от запад, то зависи от Земята, както се е изменила, каквото положение е завзела. Ние имаме Пентограмата. Да завърти човек своя живот на Земята. Неговото слънце трябва да изгрее 5 пъти. Вземете само първата част. (фиг. 18.2: част ABC от Пентаграма). Понеже човек не живее в един свят, то за него изгряват 5 слънца. Може да изгряват всичките слънца. Човек на земята не може да бъде щастлив. Щастливите хора не са добри хора. Добрите хора са, които преодоляват страданията. Ще учите! Ще търпиш учителите на училището. Като не търпите, като идете в Божествения свят, искате учителят да обръща внимание на вашето произхождение. Ученикът да има смирение! Ако една овца пастирът е турнал в кошарата, тя излиза през дупките, кой е виновен: пастирът, вълкът или овцата? Има овци, които тропат, и вълкът бяга от тях. Ако не тропа, ще има хапание по задницата. Много велики учители са изгубвали много само за една грешка, и почва пак отначало. Да сте доволен сам от себе си. Да знае где е прав и где е крив. Това е благородство. Радост и скръб са еднакви състояния. Радостта приготовлява пътя за скръбта и скръбта приготовлява пътя на радостта. Щом сме радостни, това показва, че работата, която сме свършили, има на кого да я покажем. Господ вижда малките добрини. Ще ви направя анализ на тоя Пентограм. Една секунда представете си, че един ваш приятел минал и не сте го видели. Това показва, че вашето съзнание не е будно. Бързината на светлината е биволската кола на ангелите. Ако кажеш: «Една секунда ме почакай!», това показва, че си закъснял. Представете си какви са нашите понятия за времето и [какви са тези] на ангелите. Господ като ви посети в една секунда, Той ще ви даде всички блага в пространството, което Той е изминал. Какво е отношението на планетите към нашата Земя? Втория път да знаете, да имате отношенията на планетите към нашата Земя. Като развиваме нашето съзнание, ние разширяваме времето. Ако може да схванете идеята 1 секунда в своето съзнание, той е силен ученик. Казваш на един учител: «Искам да направя опит», сравнявате си часовниците и между 10-12 часа ви изпраща една мисъл. Ако е пратено благословение, Божествена мисъл, ако съзнанието му е будно, той ще го схване 10 минути преди 10 часа или тъкмо в 10 часа, или в 12 часа. В Библията е казано, че Бог раздели в първия ден тъмнината от светлината. Значи ние сме в този, първия ден и разлъчваме светлината от тъмнината. В светлината се ражда доброто, а в тъмнината се ражда злото. Един ученик, който в миналите векове не се е ползувал, и сега не се ползува. По какво ще познаете, че някой ви говори истината? Как Христос показа, че е пратен от Небето? Той беше за невежите, неучените. А за учените какво трябва да направи? Затова грешният свят разбира Христа по-добре от праведния свят. Ученик на бедни родители оценява учителя си по-добре, отколкото от богати родители. Сега ще се научите как Христос да говори на вас! Великият Учител как да говори на избрания народ. Първото нещо е смирение. Да придобиете мъдрост. Любовта е майка и ще ви прати при баща ви - Мъдростта. Ако не се учите, ще ви върне баща ви пак при майка ви - Любовта, като дете, което не се учи. Тя ще го прати при Истината; и ако там не учи, връщат го пак при Любовта и тя му туря рога и копита. Всяко едно движение отдолу нагоре, да знаете: долу е запад, а горе е изток. Горе е север, дясно е юг, ляво е север, напред е изток, а назад е запад. Лицето означава кой свят? - Астралния свят. Значи обърнете към астралния свят ума. Изтокът е обърнат нагоре. Всяка една енергия от един свят в друг свят се сменят. Всякой ден има смяна на енергиите. Ще оставим този въпрос за след Великден, добрия Великден. Всеки един да превъзмогне мъчнотиите. Човек трябва да превъзмогне. Според мен не е смирение, ако се обличаш парцаливо. Ако си облечен много хубаво, това не показва любов. Законът е такъв, че ако си боледувал, ще хвърлиш свойте дрехи и ще ги изгориш. Ний трябва да бъдем готови да вършим Волята Божия. Да бъдем безпощадни! Подобава да служим на Любовта. Подобава да служим на Мъдростта,. Подобава да служим на Истината. Подобава да служим на Правдата и Добродетелта. Доброта, истина, красота - това е любовта. 19. Сряда, 24.VI.1925 г. (школа) Доброта, истина, красота - това е любовта. (Тайна молитва.) «Най-малката незнайна добродетел от незнайните добродетели» (тема). Какво нещо е човек да разсъждава правилно? Питам: защо носят късите ръкави? Когато се излагате на слънцето, разбирам да са голи ръцете, но в събранието, в Школата на какво ще се греете? Умните жени да се пекат навън, на Слънцето. Да са голи и до корема, мене не съблазняват, но тук има братя, които се съблазняват. Когато човекът беше в рая, там беше топло и той ходеше гол, но като го изпъдиха вън от рая, там беше студено и той се облече в кожа. Сестрите ще си направят блузи от тънък лен с широки ръкави малко и долу с ширитче да ги закопчат, та като си дигнат ръцете, да не се виждат голи. Това е форма само за Школата. А братята: джилетки и палта бели. Ще се обличат само в Школата, защото вие идвате с дрехи, които сте носили през деня и те са пропити с мисли. Ще бъдете или чрезмерно красиви, или чрезмерно грозни; или чрезмерно добри, или зли. За Школата да имате една чиста дреха. Краката - измити. Да обясня моята мисъл. (фиг. 19.1 - аура.) Човек от пъпа нагоре образува едно течение, а от симпатичната система надолу - друго течение, което отива надолу, към земята. И трето, което съединява двете. Това е аурата на човека. Тя обединява двете течения. Всяко течение има други кръгове още. (фиг. 19.2.) Вие живеете като ангел и животно - те са свързани и живеят заедно. Ако не разбирате законите, всякога можете да загубите вашето равновесие. Например някой ви каже: «Къщата гори!» или хвърли бомба през прозореца, ще си спокоен, ще погледнеш, че гори къщата, ще вземеш полека, ще си обуеш чорапите, обуща, дрехите, ще помислиш, и тогава ще излезеш. Ний губим присъствието на духа си. Като бутна за ръката една жена, да позная, че Господ я е направил. Да не бъдете миялници. Духът казва на едни да говорят, а на други да мълчат. Да се осмисли животът ни за 1 минута. Придобита радост за 1 секунда е голяма придобитост, и когато влиза във вас тази радост, ще бъдете радостни. Отвън може да има буря в океана. Страхливци да не влизат в парахода. Онзи, който ще влезе в парахода (в Царството Божие), да бъде първостепенен герой. Бог обича смелите и безстрашливите деца. Да бягаш от една мравя, от един паяк- тя е малката добродетел. Човек да го е страх от греха! Не да бягаш, а ще застанеш срещу него. Тези са положения; трябва да научите малкото, малката добродетел. Тая вечер да турите на вашето знание една малка придобивка. Какво значи 1n - едно [на] ен-та степен? Значи принципът работи непреривно. Това са сили, които работят в живата природа непреривно. Най-малката добродетел в света образува хармония между хората. Тя навсякъде произвежда хармония. Щом сте разтревожени, кажи: «Господи, прати ми Твоята най-малката добродетел, да внесе в нас Мир и хармония. Нея мога да я приема и угостя. Тя е най-скромната.» Да проявите най-малката добродетел. Ще слушате, ще слушате. Докато ни нас говорят ябълките, крушите, житото. Какво ни говори житното зърно? То говори на сърцето, на ума, и после ти ще пишеш. Трябва ви търпение! Христос казва: «Ако не можете да разберете земните работи, как ще разберете небесните?» Иска се концентриране. Кога мислиш за Бога, да не обръщаш внимание на нищо. Някой път ще се спра да ви кажа произхода на мързела. Требва да се работи. Отец ми работи. Ако взема 3 мисиря и ги посея, знаете ли, че те са за мен 3 ангела! Или ида да при някое дърво, поговоря му, полея му вода. Това са живи същества. Иди на полето, помилвай житното зърно! Знаете ли, че то е свързано с една философска глава и тая глава, кога изяде това жито, ще почувствува нужда от вас - да му разправите за Бога! Тя ще ти помогне. Всички да бъдем естествени! Да не бъдем своенравни! 5n+ 6n= ... На колко е равно? 5 се дели на себе си, а 6 - на себе си, на 2 и на 3. 5 е майката, а 6 е синът. Питаш: тази майка, която се дели само на себе си, а е родила син с тия качества. Методите, които може да приложите при числото 5, не може да ги приложите при числото 6. Да изучавате себе си, окръжающите, и да се съобразявате. Да оставите в душата си най-малкото благородно чувство, да се зарадва. Говорихме тази вечер за най-малкото благородно чувство. Готови ли сте сега да пеем? (Пяхме: 1. «Грее, грее»; 2. «Вдъхновение»; 3. «Вехади». Упражнение: едни пяха «до», други - «ми», а друга част - «до-ми-сол-до». Всички в хор.) доброта, истина, красота - това е любовта. 20. София, 1.VII.1925 г. (Много кратки бележки) Сряда, 7 1/2 ч. доброта, истина, красота - това е любовта. (Тайна молитва.) Ще възпеете в поетична форма тези думи: «Любов, светлина, топлина за човешката душа» (тема). Ще пишете или три куплета, или най-малко - един куплет. Ще извадите смисъла от тях. Човек едно мисли, а друго говори. За любовта говори, а върши омраза. Не сме естествени. Не знаем естествения живот. Говорим за светлината, а се обличаме в тъмнината, на тъмно място. Защо? Защото не обичаме светлината. Когато искаш на тъмно да се обличаш, ще отидеш в гората или в някое подземие. Как ще обясните тия противоречия? Човек не обича светлината, не обича да казва какво мисли. Ще пазим своите мисли, догде узреят. Да бъде права мисълта, и разумна, да има и морална мекота; и да издава парфюма на Любовта. Всички хора се различават. Не са еднакво разумни, съвестни. Един ден, когато вашата душа стане красива, тогава друго е. Няма да говориш, когато не знаеш - ще мълчиш; когато се научиш да говориш - тогава говори! Воденицата кога мели? Нали когато има жито? Следователно воденицата ще мели, кога има жито. Не хаби ума си да примиряваш два дявола! Човешкият ум не е за това. Ученикът да се спре! Щом кажеш нещо неразумно и несъобразно с Божествения закон, ще пострадаш. Този морал, с който вие вървите, не е морал. Още на първата врата на Царството Божие ще ви спрат. Друго е, когато на човека се събуди съзнанието и той работи над себе си. Запитали ли сте се някога така: постъпвали ли сте така, съобразно, и изправни ли сте спрямо Бога? Всеки да си зададе въпрос: «Аз изпълнявам ли Волята Божия?» Бог вижда живота ти и знае дали си прав. Бог е толкова благ и Той оставя всекиго да опита и радост, и скръб. Той еднакво гледа на всичко, не се смущава. Той знае всичко, а е тих и спокоен. Велик е Господ! Да се стремите да имате това разположение на Духа, и животът ви ще стане сносен. Питам: може ли майката да стане учител на дъщеря си, бащата - на своя син, братът - на своята сестра? Не може, не е в реда на нещата. Учителят трябва да бъде чужд, трябва да дойде от друго място и да не е равен на вас. Тия разсъждения внисат тия мисли. Вие не сте прости, но разбирате по своему. Да бъде човек доволен от себе си. Ще ви кажа отгде е произлязло. Един прост актьор играл в една пиеса ролята на цар. Връща се у дома си и почнал да вика, заповядва на жена си и казва: «Знаеш ли кой съм аз? Аз съм цар.» Сега, и вие сте играли на царе. Какво има в твоята душа? Ако има в душата ти нещо благородно, изнеси го навън за себе си и за ближния си, изнеси едно най-малко благородно чувство. Някой казва: «Страдам!» Като минеш през една опитност - страдание, мине се ден-два, и се пак проясниш. Това е едно естествено състояние. Имаш пари, нямаш пари, умен си, глупав си, гладен, сит - това са естествени състояния. Само двама разумни хора могат да се съберат на едно място. Добрият човек никога не умножава, а той се умножава отвътре. Да разсъждавате! Земята се върти! Какво отношение има Земята спрямо нашия живот? Значи: Земята е колело, има движение. Движението на Земята около Слънцето и около себе си показва, че има два разнородни живота: за Слънцето и за себе си. Тя приема живот от Слънцето. Също и ние се въртим около Бога и около себе си. Стремим се към себе си и към Бога. Земята се върти около Слънцето. Неизбежно е и ние да се стремим към Бога! Земята се стреми към Слънцето, и ние да се стремим, и ще почнат да възрастват нашите мисли, всичко в нас ще узрява. Както на Земята животните, растенията растат, така и нашите мисли, чувства растат. Казват: в безопасността имало един камшик, който казвам аз имам всичко. Въртението на Земята е по-важно или по-опасно, отколкото този камшик. Щом кажеш: «Земята се върти около Слънцето» (, всички духове ще бягат). Кога една пчела е изпъдена от един кошер, Господ ли го нареди така? Човек го нареди. Господ нареди пчелата да си прави сама мед и да се храни от меда си. Случайностите в живота са ни отдалечили от Бога. Грехът е една случайност. Че е отдалечила човека от Бога - това е вярно. Да се освободим от тия случайности, които ни отдалечават от Бога. Ще се стремиш към себе си и към Бога! Както всяка точка на Земята се осветява от Слънцето, така и всяка мисъл да се озарява от Божествения Дух, всичко да става съзнателно в нас, да се ползуваме от всичките блага! Някой казва: «Сломен съм!» Противодействието на нашата мисъл произвежда сломванието; то отрича всичко. Всички същества са осигурени, те са свободни! Ако ли сам се спънеш! Ще се стремите към себе, Бога. Ще бъдете благодарни. Земята се върти около Слънцето и Бога. Ще любите и обичате! Кога нарушите най-малката добродетел - иде скръбта. Да изправяте вашата погрешка! 1. Стремеж към себе си разумен и 2. Стремеж към Бога разумен. Две положения са необходими за вашето развитие. Земята, която се върти около своята ос, има ли стълкновение с небесните тела? - Няма. Аз се стремя към Бога. Няма да бъда в стълкновение с никого. Каквото прави Земята, ще правим и ние; няма да има стълкновение. За следующия четвъртък ще има разисквания върху тази беседа. Ще станете като деца. Стари и млади - да бъдат млади и свежи, да знаят, че Земята се върти около Слънцето и около себе си. Защо пък Месечината се движи около Земята? Тя е скрила единия си образ. Показва се образът на бащата, а образът на майката е закрит, защото е недоволна, гдето сте слезли без нейно позволение. Кой знае 33-ти псалом да каже? - Никой! Щом не знаете псалома, ще изпеем «Вехади». Малко упражнение: ръцете разперени хоризонтално, само китките се движат полека, силно и много силно, като ли че се хвърчи. После се прибират ръцете, постепенно китките се слагат на гърдите една срещу друга, с длани, обърнати навън. Така се дигат нагоре, като че се прави кръг около главата и се разтварят пак хоризонтално, пак трептения и т. н., няколко пъти. Невежеството е майка на злините. Ръцете - теченията от Земята и от горе минават през тях. Събират се ръцете - да става обменът на теченията. От ръцете става изтичание. Най-хубавото положение е, когато ръцете са събрани и съединени само с върховете на пръстите. Сключвание на ръцете една в друга означава подпушвание, стават кръстообразни течения. Най-естествено е да се допират с върховете на пръстите. Всички болести са липса на енергия на този орган. Трябва да си слагаш ръката на този болен орган. Всичко в природата е движение. Тя пише. Ще направиш движения, които са определени. Ако ли не - ще боледуваш. Има разумни движения в природата. Да се възприемат движенията от нея и да ги препращаме. Движенията да са ритмични. Целият козмос обяснява смисъла на целия вътрешен живот. Да изпеем «В начало бе Словото!» «Вдъхновение» - 3 пъти и на третия път ще притурим думите: «Ти си благословение.» Доброта, истина, красота - това е любовта. * * * За блузите се установи: плетени от лен или на ръка, или на плетачна машина. Яки - отзад малки, а отпред по-широки. Деколте - само дупчицата малко да се вижда. Ръкави - широки и долу прибрани с коланче. С колан долу на блузата. Както сегашните блузи. Най-важното: ще се изплетат и ще се заплетат всички ръбове от сестри с кука, а не с игла да се шият, нито с ножици ще се режат. Ще направят модел и тогава ще се работят другите, а който иска, да си изплете. На всичко отгоре приемете и моя поздрав на всички, които ме познават. Толева 21. 7.VII., вторник,1925 г. (Младежкия събор) Природата има два метода за говорение: 1) с гръмотевица; 2) тих. Гръмотевицата пречистя въздуха. Всичко е хубаво! В душата настава тиха нощ някой път. Буря, гръмотевица. Ще дойдат изпитания. Колкото изпитания, страдания вие имате, толкова имате благоволението на Небето. Силните ученици се познават в океана на противоречията. Думата «Учител» - който учи; какво учи? Учителят поддържа правилото на светлината. Светлината осветлява, оживява най-затънтените места. Питам: вие, учениците... Божествената светлина влиза в най-дълбоките, затънтените места, нечистите места, да ги очисти. Трябва смирение. Светлината минава, но не остава, една триста хилядна секунда стои в нечисто място. Не дръжте лошите мисли! През тази Божествена година, в която сте родени, в този първия ден кажете: «Аз ще бъда като светлината.» Тази светлина да влезе в най-тъмните, затънтените места и постъпва разумно. 22. Сряда, 22.VII.1925 г. 1) 3 = 9.5 2) 3 = 10 3) 3 = 7 4) 2 = 7 Това са числа, отношения, които съществуват в природата. Къде може да ги намерите? Срещате ги, по 10 пъти ги обръщате. Между онези същества, които слиза един Дух, ангел, да се прояви, отношенията са все същите. Ангелът като слезе и си направи едно тяло, какво придобива? Защо предпочитате хубавата къща пред колибата? Колибата е по-хигиенична. Нашият салон не е хигиеничен; трябва да приемаме светлината отгоре. Защо предпочитате богатия пред бедния? Учения - пред [невежия]? Добрия - пред лошия? Какви са отношенията на Бога спрямо всички същества? Коя е абсолютната норма, с която трябва да се мери? Когато числото 7 се изменя [с] 6, това показва, че се намалява човешката воля. Ако се увеличи на 8, показва силно увеличение на човешката воля. 9 ако се увеличи, показва - показва увеличение на личните чувства. Едно желание да доминира. Ако 9 се намалява на 8-7, този стремеж се намалява. 10 ако се увеличава, човек е песимист, крайно справедлив. Кога се усилва умствената деятелност, моралните чувства, се продължават на нишките силовите линии, които действуват. [За] да може да въздействуваме на някой закон, трябва да увеличим тия нишки. Има закон, който е определил работата на всекиго. Той има една материя, да я рафинира, обработи. Той е свършил работите си. Когато Господ обещава, всякога има един договор. Който е дошел на Земята, не е дошел на курорт. Земята не е курорт. Природата дава толкова, колкото изработиш. На кредит не дава никому. Ний искаме все благодат от Бога. Всекиму е дадено колкото му е определено. Когато се радваш, това показва, че си изхарчил толкова, колкото трябва. Когато скърбиш, това показва, че повече си изхарчил. У вас ви липсва уважение и почитание. Изнисате лъжливи работи. Които носят, доносничествуват, няма да харосат (да видя добро). Защо се прави екскурзия? Да си изнасяте дефектите! Има закон неумолим: онзи, който се взира в погрешките на другите, никога не е харосал. Не се взирайте в грешките на другите, защото не знаете какви са подбужденията. Аз няма да ви съдя, други ще ви съдят. Тука, на Земята, ще ви съдят, и някои - много скоро. Това, което не можеш да го кажеш в лицето на някому, не го казвай зад гърба му! Щом виждам аз, че всичко е лошо, това показва, че съм в болезнено състояние. Не сте вие, които ще съдите. Ний на двама Бога не служим. Тази е последня вечер от Школата. Онези, които са готови по новия начин да вървят, речено-казано да се спре. Ако вие сега не сте полезни за другите, кога друг път?! Онези, които искат да вършат Волята Божия - добре дошли! Злоба в сърцето ви да няма. Всички сте станали положителни. Никой още не е дошел, и да каже: «По кой начин да се новородя, Учителю?» 23. 26.VII.1925 г., неделя Част от 10. глава, Евангелието на Йоана. Ще се спра само върху думата «Живот». Животът е най-великото благо, което се познава. И другите блага се познават само чрез живота. Живота ние разбираме - същественото реално, което не се губи. Реалното отвънка съществува навътре. Външното е проявление на вътрешното. Може да стане изменение несъзнателно. Но една мисъл, чувство, изпратени някъде да помагат, е съзнателно. Будната душа - същината на живота. Да може да разбере същината, трябва да разбира живота. Божественото е същественото на живота. Догде не разбирате живота, не може да разбирате Любовта. Животът не може да се изменя. Изменя се материята, мислите, чувствата, които реализират живота. Христос казва: «Аз им давам живот.» Нима жабата, глистята, птицата не дава своя живот на свойте малки! Има степени на живота. Хората, които казват, че имат живот - то е предисловие на живота. Разлагание има в материята, а не в живота. Той разлага, а не се разлага. Първото проявление на живота е движение волево, разумно. Да се изяви животът, трябва [да] се представи ритмус в живота. Ще мислим, че си почнал с опитва- нието на Божествения живот. 2) Разумно движение. Който направи това, разумното движение, явява се разумното Слово. В света има само една Божествена наука, а не човешка. Да имаш правилен ритмус в сърцето си. Като станеш сутрин, да си радостен, а не да набъкаш всички хора в себе си. Кога кажеш за някой човек, че е лош, то е защото не е изпълнил едно ваше желание. А кога изпълни едно ваше желание, тогава е добър. Коя е величината, с която можем да мислим? Трябва да почнем с Божествения живот. Кога запалиш ти свещта - това е Духът; и това, разумното, което ви говори, това е Духът. Когато един ученик почне да говори пред учителя си, че знае нещо, той е равен на Учителя си. Господ направи хората да живеят разумно. Отражението познава реалността. Ако животът нищо не струва, ако е илюзия, нека да има една мярка, с която можем да мерим реалността. Животът има хиляди и милиони форми. Животът се проявява през красиви форми. Във всеки живот има само един момент, който можеш да схванеш, един лъч, момент, който можеш да минеш от едно състояние в друго състояние. Който иска да учи човешката наука, трябва да бъде крайно смирен. В нас да има край[но] смирение, да се учим. Всяка идея истинските да са носители на Божественото. Доброто вечно живее. В истинския живот формите не се изменят. Христос казва: «Аз им давам, давам живот на онези, които искат Истината да ги направи свободни.» Само животът иска да се прояви, формата може да е малка, но сложна. Истинският живот иска сложна форма. Това, което не съставлява никаква смисъл за нас, но за един ангел има смисъл. Ще цениш живота на всички хора, понеже е твой живот. На неестественото положение на илюзията ти ще пострадаш. Ще напакостиш на себе си. Верую без живение не е верую. Тури мисълта си, че богато ще платиш, но не гледай дали имаш пари. Грозотиите в живота произтичат от промените в живота. Всякога се минава от една форма в друга. Животът се изменява. Образите са грозни. Доброто е истинският израз на живота. Животът без доброто и мисълта не може да се прояви. Доброто е една Божествена форма. Да разбера Божествения живот - да съм радостен. Да внесем доброто като един елемент. Да познаем живота, светлината да внесем и я проявим. Да разберем Божествения живот. Вас ви трябва органическо и психическо злато. Две категории души има в света: 1) мъже; 2) жени. Те вървят по криви линии около един вътрешен спирал около правата линия. Жената се върти около мъжа. Доброто е жената. Мъжът е мисълта. В Божествения свят се роди първо доброто и после мисълта. А по човешки - първо мисълта и после доброто. Първо направи доброто, и после мисли. Без живота не можеш да мислиш, ни добро да правиш. Аз живея и е една необходимост да правя добро и да мисля. Бог живее и мисли, то и аз живея и мисля. На физическото поле мъжът работи, а в духовното жената работи. Духът работи. Духът е доброто. Между скръбен и друг скръбен се ражда радост. В Небето скръбните са радостни и радостните - скръбни. Само скръбта ражда доброто. Радостта ражда светлата Божия мисъл - и ще светнеш за окръжающите. Защо да се радвам? - Да се роди Божествената мисъл. Защо да скърбя? - Да се яви доброто. Това са максими, с които ангелите и сам Бог си служи. Скръб и радост, добро и мисъл, съединени, дават израз на безсмъртието. Те ще се нарекат синове Божии, които и скърбят, и се радват, и добро правят, и мислят. 24. 29.VII.1925 г., сряда (кратки бележки) Доброта, истина, красота - това е любовта. Тайна молитва. «Истината ще ви направи свободни!» Запишете си това, което ще ви кажа - то е важно. Думата «важно» има двояко значение. Туй, което е важно за болния, не е важно за здравия и туй, което е важно за здравия, не е важно за болния. Важното за живите не е важно за умрелите. Умрелите мислят да създадат своето тяло, а живите мислят как да развият своето тяло. Другото положение: който дойде в света, той е длъжен да се учи. Той има условия да се учи. Той използува за благото на своята душа. Ученикът в света ще има изпитание. Свърши изпита си, и тогава елате при мен, да ми го кажеш; а вие идвате при мен преди да сте свършили изпита си. Ако разбираш спънките, болките като изпит - свърши. Страданията може да са като изпит, като запознавание и като връзка. По някой път вие размествате тия величини и обръщате вашия свят с главата надолу. Училището ще свършиш. Ще помогнеш някому, ще образуваш връзка. Трябва да знаеш как да помогнеш. 1. Ученикът не трябва да подпушва свойта физическа енергия. Ако я под- пушваш, ще почнеш да боледуваш. Тялото ти ще бъде в нездравословно положение. 2. Не подпушвай свойте чувства! В дадения случай ти се дава метод да си изявиш свойте чувства пред някого. Не се спирай! Моментът е важен. Кажи: «Аз съм първият, който ми се дава случай да направя тази услуга.» Благодари на Бога! Само така вашето страдание може да се обърне в добродетел. Така е и в музиката. Всякога след силния тон трябва да предизвикате мек тон. Вие сте от Божественото училище. Какво сте научили? Запитвали ли сте се колко сте приложили от това, което сте научили?! Вие не се стремете да хармонизирате външния свят. На птицата ще говориш, за да може тя да те разбере; на животното, на жабата, на човека - на всекиго на техния език. На всяко същество ще говориш, ще се съобразяваш според неговото естество. Вашите мисли, едни са като птиците - хвъркат, други - като животните по земята, други - като риби. Вие, учениците, които не сте запознати с алхимията, мислите, че вашите мисли ще ги направите да хвъркат. Опечете ги! [На] майонеза ги направете! Вие ще превърнете мислите. Рибите да плават, животните да ходят, а човек да чувствува правилно. Ангелите ще мислят, а ний ще чувствуваме - и ще има връзка. Да мислим с мисълта на ангела, а да чувствува човек. Ангелът е силен тон, а човек - мек тон. В свещената книга се говори все за сърцето. Да възприемем мисълта чрез сърцето. За да разбереш някого, трябва да чувствуваш като него. Всяка мисъл да мине през всяко сърце. Тези мисли не са мойте. Те са Божествени, те само минават през мен. Също и през вас да минават. Човек е онзи, който при най-лоши условия има вода; той е една бистра вода и неговата мисъл не угасва. Имате сърце, ум, и не ги употребявате. Вие някой път се обличате добре, а някой път - не. В Божествения свят човекът всякога трябва да е облечен, и то много хубаво. Например имате голямо състояние, богат сте; изгубите всичкото си състояние, връщате се вкъщи и нахуквате вашите синове и дъщери. Как по окултно ще им кажете, кога изгубите състоянието си? Да ви обясня мисълта. Виден княз отива да пътува, оставя дома си. В неговото отсъствие изгубва своите деца. Някой му донесъл два скъпоценни камъка и дошел, та си ги взел. Обидил те някой! Какво нещо е обидата? Щом някой ви обиди, вие сте малък извор. Щом си голям извор, няма да се размътваш. Някой идва и ми казва: «Аз, Учителю, плача, че те обичам.» Питам: а миналата година, като си счупи крака, не плака ли пак? Със сълзите човек показва, че се е изменило състоянието му. Онези, които от радост плачат, показва, че ги е страх да не я изгубят. Ученикът трябва да разбира всичките прояви на Божественият Дух. Това са две живи същества (фиг. 24.1). Колко положения може да се образуват между две същества? Отгоре с мек тон, следователно между двама се образуват или меки, или силни тонове. Всички караници стават на планинския връх. А по долините - меките тонове. Силните тонове може да те отвеят; а с меките тонове може да се удавиш. Адам и Ева бяха ученици. Какво стана, след като ядоха от забранения плод? Той се скри. Господ го повика: «Адаме, Ево, излез да си кажеш урока!» Господ като разтърси Рая, изскочи Адам сам - гол. Дойде свещеният страх! Но не разбраха. Недъга, който съществуваше у Адама, не мислете, че сте го преодолели! Господ говори по три съществени начина. Той говори и на Илия. Господ - Любовта, не е в бурята, не беше и в огъня, а беше в тихия глас. Илия почна да мисли. «Аз не те пратих - му каза Господ - на Земята да избиваш пророците, а те пратих да учиш с живото Слово.» Илия се уплаши от една жена, когато се яви и го пита защо уби толкова пророци. Бог го прати в планината. Бурята трябваше да разклати ума му, огънят - сърцето му, а в тихия глас беше Бог. Вие в Школата употребявате метода на Илия. Вие - и мъже, и жени, гледам, носите ножове. Казват: «Ние имаме окултно учение.» Погрешката си трябва да изправите! Ако вие като ученици не знаете как да постъпвате... Кога някой смути ума ти, сърцето ти, прав ли е? Трябва да бъдеш като човек, който продава свойте хубави скъпоценни камъни. В какво седи нашата сила? Учениците са станали много положителни; но ще изсъхнете, няма да имате плодове, щом сте положителни. На окултния ученик не се позволява да каже, че «ти си глупав, ти не си прав». Щом виждаш погрешките в другите, те са твои погрешки. Ти си в заблуждението. То, ти се виждаш в огледалото. Ще кажеш: «Това петно е мое.» Когато ти намериш реалността, няма да имаш петното. Да, да видя Бога във вас. Ще мислите, чувствувате правилно. Само по този начин; ще дадете направление на вашите енергии. Задача, по един час на ден, за Господа: когото не обичаш, ще мислиш за добрите черти на него. По същия начин можете да влияете и на вашите деца. Да употребим същия закон. Опитай Божията Любов, Мъдрост, Истина върху този ученик, който ви е даден. Колцина са, които могат да издържат изпита на самопожертвуванието?! Любовта е най-мекият тон в музиката, а страхът е силният тон. В природата се работи само с меките тонове. Силните тонове са за Боговете. Там, по върховете, има само скали, ледове, а в долините има цветя, плодове. Там, по долините да живеем - при тихите тонове, при цветята, плодовете. Две качества има мекият тон. Той има топлина и светлина. Има певци, които със своя тон предават топлина, но не светлина. Мисълта е велика енергия в света; трябва да произведе топлина и светлина в нас. Да изучавате закона на изключението, да боравите с меките тонове, и ще разберете Божественото. Да се даде един пример на света! Аз вече съм решил да не обръщам внимание на нищо. Ако се карат - нека се карат, ако се бият - нека се бият. Така и вие. Не обръщай внимание на нищо! Че има гръмотевица, буря; но когато дойдат меките тонове, ще обръщаш внимание. Господ казва: «Търсете Ме в ден скръбен, и Аз ще ви помогна.» Бог е Любов. Где ще се прояви тази любов? «Господи, нека се прояви Твоята Милост.» Бог може да унищожи цели народи, но Той търпи! Има друга причина, която Го заставя да търпи! Работете с меките тонове! Да е Бог благ с вас. Ученикът трябва да е внимателен. Любовта ще бъде истинска Любов, истинска Мъдрост и истинска Истина. Сега има лъжа. Кога постъпваш по Божествено, никой няма да ви подозира. Нека дадеш образец! Когато две същества си говорят разумно, ако едина говори силно, какво може да те огорчи? То е вътрешно в звука. Макар и да е силен, няма нищо, но ако има тази вътрешна отрова, то е друга работа. Един турям отдясно, един - отляво, и казвам: този отляво да даде на другия от своята Любов, а на другия казвам да даде от своето знание. Правило: не може да установим това първоначално положение, трябва да имаме Любов. Никой не може да говори за неща, незнайни. Ще направиш Доброта, Мъдрост, знание, ще опитаме и ще ги изнесем. Искрени спрямо себе си и спрямо Бога! Ако имате Любов, учите, обичате Истината, тогава ще сте ученик. Три качества се изискват: 1) Любов към себе; 2) Бога; 3) Духа. Учителят ще го запише, Бог ще го учи, а Духът ще го ръководи. Любовта постепено, микроскопически се усилва. Любов към Учителя, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще го приеме, Бог ще му даде Мъдрост, а Духът - Свобода. Говорят ли тия три гласа в тебе, ще си ученик. Духът ще внесе светлина, Бог ще внесе знание, Учителят - мекота. Основните принципи да работите, се изискват разумни сърца. Кой ще приложи от вас първия закон? Любов към Учителя, един към друг. За две седмици: ще се отнасяте меко един към друг, ще си искате извинение. Първият урок: Любов към Учителя; 2) към Бога; 3) към Духа. Но как - Любов към Учителя, към Бога и Духа? От една страна - Учителя, от друга - Духа, ще вървите към Бог. Той ще ви даде Мъдрост. Да се образува една вътрешна връзка. Да се интересувате от живота един към друг. Вие сте една реалност. Ако виждате недъзите, виждате себе си. Ако не ги виждате - виждате Бога. Да вземете думите ми в самата им простота. Вие всички сте добри. Нали ви стана приятно? Защо? - Защото Бог е дал образ във вас. По-добри от вас няма. Този стремеж, който имате, да се увеличава. Следния път - по-добри, следния - още по-добри. Да се запишете в школата ученик, и няма опасност никой да ви отпише. (Тайна молитва.) Доброта, Истина, Красота - това е любовта. Учителят произнесе: Любов, Мъдрост, Истина. 25. 1925 г. 1-ви ден: Бог е казал: «Да бъде виделина», и видял, че виделината е добро. Това е неделният ден - ден на виделината. 2-ри ден: Бог разделил сушата от водата, т. е. разделил висшия живот от нисшия. Понеже водата е емблема на живота, Той създал твърдта като граница между тия два живота. И понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. 3-ти ден: Бог заповядал да се събере водата, която била под небето -т. е. нисшият живот - на едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода море, а сушата - земя. Видял Бог: това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като е подразбирал да се явят всички добри мисли в света. 4-ти ден: Бог е рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто - сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т. е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден да се създават условията за развиванието на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всички звезди - които означават всичките сили в човешкия живот, - поставил ги на твърдата небесна - която подразбира човешката душа, - за да светят на земята заедно с голямото светило - умът - и малкото светило - сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. 5-ти ден: рекъл Бог водата да произведе всичките видове гадини одушевлени и птици да летят над земята, под твърдата небесна - а те показват всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и. смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро и ги благословил, да се плодят и множат; и затова нашите желания постоянно се плодят всеки ден и се размножават. 6-ти ден: Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното, по образ и подобие Свое, да влада над морските риби - над свойте земни желания; над небесните птици - над свойте мисли; и над скотовете, - над всичката земя значи - над свойте пориви; над всичките гадове, които пълзят по земята - т. е. над свойте страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Свойто дихание, дал му разумната душа, за да Го познава във всичките си пътища и да работи и действува тъй, както Бог е работил. Когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделя, защото тя е ден на виделината. Ще му занесеш, значи, виделината. Когато искаш да посетиш някой болен, ще го посетиш в понеделник, защото този ден носи живот в себе си. В седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че 7-ият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека, затова го е поканил да участвува в това велико Божествено дело на Божествения живот. (С молба да се препише, но не на листче, а в тетрадка.) 26. 12.VIII.1925 г., сряда (кратки бележки) Доброта, истина, красота - това е любовта. (Тайна молитва.) (Четоха се темите: «Разликата между физическите и духовните чувствувания.») Питаш едно дете: «Защо грее Слънцето?» То ти отговаря: Защото иска да грее. Питаш друго дете: «Защо кладат огън?» Отговаря: «Защото е студено.» Така е и с вашите отговори. Казвате: «Има помрачение!» Човек, който не е търгувал, може ли да направи борч? Когато се наруши хармонията между физическите и духовните чувства, има тогава помрачение; а когато има хармония, няма помрачение. Ако са повредени корените на дървото, то и нагоре дървото ще бъде повредено. Често учениците, които изучават живота, добре си гледат работата, а са песимисти. 2) а други - оптимисти, а не им върви работата. Песимизмът е философия на болни хора, или - време за почивка. Когато разгледаме живота, трябва да го разгледаме в самата същина. Човек е пестелив и икономист. Пестеливият човек се ражда с това качество, а икономистът сега го придобива в живота. С икономия човек не се ражда. Природата е пестелива, а не икономистка. Физическият живот се проявява със своята ограниченост. Човекът, който е придобил по-висока форма, той е свободен. Човек е бил при микробата. Ако питаш защо е била микроба - и ти си бил на нейното място, но си забравил. Ще поправиш живота си. В грехопаданието Бог тури човека да направи на земята машина, но той направи тънко въже. Вторий път Бог не се лъже! Любовта как привлича - като кука или като въже? Малкото добро е за предпочитание при малкото зло. Голямото добро е за предпочитание при голямото зло. Учениците предпочитат да направят малкото зло. Учителят трябва да направи малкото добро; защото му се прибавя по нещо. Имаш 7 лева в джоба си, имаш да плащаш - аз бръкна в джоба ти, извадя 7 лева и ти платя дълга. Това кражба ли е? Плащам за тебе. Второ положение: има някой да ти дава 7 лева и аз го срещна, и го заставя да ти ги издължи - какво е положението? Следователно, когато ви се случи малка неприятност, то е 7-те лева. Вашият приятел ги е извадил и е платил дълга ви. А малката радост - вашият същият приятел е донесъл в касата 7 лева. Да бъдеш трябва буден в живота. Да имаш малки добри постъпки. Да бъдеш буден. Красивият живот е в малките постъпки. Малкото добро направено внася излязла енергия в нас - носи благословение, а малкото зло - обратното. Например кажеш: «Този брат е отличен, но е дърдорко.» Това вметнато предложение защо е, сега? Защо да не кажеш: «Този ученик е способен, отличен, хубаво говори.» Ти внасяш хубава мисъл в себе си и изпращаш една вълна в пространството. Малкото зло не препоръчва човека. Например да кажеш: «Малко е шашав, липсва му нещо.» Питам сега: защо хората имат сини, черни, кафяви, зелени очи? Хората със сини, кафяви, черни и зелените очи са опасни. Когато влезеш при някой човек със сини очи, той ти казва, че светлината е синя - на мойте прозорци има сини стъкла, светлината идва от Слънцето и е синя светлина. Очите трябва да бъдат безцветни. Официално да имате сини, черни, кафяви, зелени очи, а кога искате да узнаете Истината, ще имате прозрачните очи. Някой обича сините очи. Защо? Този е философски въпрос. Ще го оставя, няма да го обяснявам. Оставям вие сами да мислите защо едни обичат сините, а други - черните очи. При разглежданието да сте свободни. Умът да е свободен при всичките предубеждения. «Кажи малкото добро.» Да владате ума и сърцето си, мисли и чувства в малките проявления. Човек се опитва при най-малкото зло. Спрете малкото зло, и ще спрете голямото. Следователно злото показва нездравословно състояние. Имайте здравословно състояние. Внеси вярата в ума си, надеждата в сърцето си, и всичките отрицателни качества ще изчезнат. Някои от вас често се влияят от отраженията. Например събрани сте на кръг и някой медиум вземе да пише. Той не пише нищо ново, нищо от Небето, а само възприема мислите на окръжающите и ги повтаря. Друго е, когато всички се повдигнат с мисълта нагоре и измолят да им се каже нещо ново от горе. Също, някой в събранието, дошло му някоя мисъл - Духът му казал! Никакъв Дух! Ти си възприел само мисълта на този, който е бил до теб, а той - на другия до него и т. н. Всички да знаете в дадения момент тази мисъл, която е дошла, дали сега е дошла или от вековете. Любовта мога да я разгледам като един отделен свят. Ако искаш да си оправиш материалните работи, прояви любовта си. Възлюби слугата си! Имаш прост слуга - прати го да се учи, прояви любовта си там, гдето трябва. Любовта се проявява със служба. Търсете да вложите любовта там, где трябва, а не на душа, която е пълна с любов. Христос не дойде за праведните, а за грешните. Да бъде човек добър, трябва да го полираш. Човек е грапав, трябва да се оглади. След като те огладят, тогава ще турят малки грапавинки. Човек трябва сам да се търка, глади. Кажеш: «Този е дърдорко.» Кажи: «Той е отличен брат», и ще се полираш. Само себе си полирайте, а не другите. Да полират другите, тя е работа на ангелите. Да изпеем «Махар Бену»! Едно разяснение: когато искате да влезете в новия живот, в Божествения живот се изключва шлифосванието, а в материалния живот е допуснато. Един се пренесъл в Небето и видял, там животът не е като този. Връща се на Земята и взема тефтерите на вземанието и даванието. Виква всичките си кредитори и се разплаща, изглажда всичко. Това е новият живот. И вие ще съберете старите тефтери и ще изгладите всичко, и ще ги изгорите. 27. Сряда, 18.XI.1925 г. (кратки бележки) (Школа) Мото: верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Четоха се темите: «Защо духат ветровете?») «Най-красивият орган в човешкото тяло» (тема). («Вдъхновение» пяхме.) Пението спада към тъй наречените формативни сили. Те са съединителните нишки. Трябва музиката да изучавате като формативна сила. Да си служите с вашата интуиция, разположение на сърцето и ума. Искате да пеете, а ви е срам от хората. Не мислете, че ще ви се смеят. Всякога човек да се научи да пее за себе си. В пеенето се изисква мекота. В думата «благост» «а»-то е силна буква - означава човек, който почва да се проявява. «Б» на еврейски значи: светът, почва да се проявява. В еврейски език всички букви са фигуративни. «А» - човек; «Б» - къща; «Г» - камила натоварена. Те са течения и светът е образуван от тия течения в природата. Имате неразположение, например, на духа от страх, съмнение, злоба, неверие и пр. - те са семенца, попаднали в ума. В Америка имало един вълк опасен. Турили капани, отрова да го хванат, но не могли да го отровят. Мислите, че животните нямат интелигентност? У тях има интелигентност, но само нямат условия да се проявят. В света да имате широко схващание. Какъв е Бог, какъв е Негова ум, какво е Неговото разположение, Неговото велико дълготърпение! Да имате търпение! Вие мислите, с венци ще ви посрещнат. Ако не те оберат, где е тогава вашата вяра? Има неща, които не могат да се изменят. Например водата на океана где се излива? Ще дойдеш до едно положение на нещата. Страданията произтичат от малките работи (неща). Ние трябва да минем през пътя на светиите, този живот трябва да се възприеме. Кажи: «Господи, светия ще стана»! Щом хората се откажат да извършат Волята Божия, веднага ще ги ограничат. Защо сте дошли на земята? Някой е дошел само да натоваря и разтоваря едно магаре. Магарето е символ. «Блажен е този, който го укоряват.» Магарето не е тщеславно, но е гордо. То казва: «Блажени страждующите!» Всички неща да се разбират символически! Да имаме по-широк възглед! Отсега всеки от вас да си определи силата. Някои от вас са дошли на земята да си направят няколко къщи, и си заминават. Някои идват да учат нещо, да стане професор, и си заминава. 1/2, 2/3, 3/4, 4/5. По какво се отличават тия дроби? 1/2 - имате известна сила, с която да се борите. Например: единицата - готови сте да направите един скандал, но двойката е дядо ви, който ви е оставил богатство, и раздавачът ви дониса известието и вие забравяте да се карате. Това е човекът 1/2. Сега, 2/3 - имате лакомия за къщи; направите няколко, и още искате. Трябва да дойде 3, да ви спре от тази лакомия. Когато дойде да пеем, идеята трябва да е определена. Едното показва: аз, човекът, в дадения случай как трябва да работя. 2 показва материята. 2 - материалните условия, при които живея, с какви методи мога да работя. 2/3 3/4 4/5 Първата дроб - 1/2, показва човек с неотстъпчив характер. Да му наведете каквато и да е философия, той се съгласява с вас, приема всичко, но в края той ще си направи пак това, което си знае. 2/3 е човек, който е крайно отстъпчив, иска да живее с всички хора в мир и съгласие. Той няма морал. Той е човекът 2. А 3-те само исо (пригласяне) държи. 3 е тип уравновесен, .ще обмисли работата. 4 е човек справедлив. Той е прям! Честно и справедливо ще ти каже, че «нямам сега, но кога имам, ще ти дам». 4/5 е човек крайно взискателен. Малките недъзи ги прави големи. Числото 5 е смекчающе условие. Той е вода. На барутя трябва да се тури вода, да овлажнее. Той е човек 4 и 5. Тия дроби съществуват вътре. Показалецът и кракът е първата дроб. Човек е раздвоено същество. От главата до пъпа е друг и от пъпа надолу е друг. Тия двамата хора си живеят, а има и трети - той е Божественият човек, който ги съединява. Зад всяка човешка проява се крие нещо. Съвременните хора не са завършили своето съвършенство. Искате да сте красиви, гледате се на огледалото - добре, не съм против. Като погледнеш някого, да има дълбочина в окото. Да имаш стремеж да си ангел и да си носител на Божията Истина. Човек се уважава само за великото, което носи в себе си. Само Божественото, Красивото, Великото може да се обича. Кое е Божественото, което тая вечер ние можем да направим? Сега вие да ми отговорите. Пак аз ще ви помогна. Представете си, пътувате през една пустиня три дни, ожаднели сте. Стигате един мост и от другата страна има вода - да минете или не? Тази вечер трябва да минем моста, да отидем да си утолим жаждата! Да погледаме на небето, на звездите, да им се порадваме, да благодарим на Бога, да си легнем, да спим сладко и да отидем в другия мир! При най-мъчните работи присъствува Бог. Който върви по мъчните пътища, там е Бог. И добре се свършва работата. Ученикът да мине по бурите и страданията и да благодари за това. «Блажени, на които изворите на очите им никога не пресъхват.» С една сълза е свързано едно благородно чувство, мисъл. Първо ще научите езика на Земята, после - езика на Слънцето и после - Божествения език. И той се учи със страдания! Радостта - това е блаженството на Духа. Основната мисъл да пазите. Човек, който е дошел на земята, няма да замине своите задачи. Ще си решите задачите. «Ама, аз имам план.» Твоят план ще стане на пух и прах и ще станеш на магаре. Един имал едно магаре, а той попийвал за хатър на този-онзи. Един ден завожда магарето да пие вода. То пило и повече не искало. Господарят го карал да пие, но то не искало да пие. Тогава той казва: «Брей, магарето е по- умно от мене, не иска за хатър да пие.» Щом условията на живота те заставят да извършиш нещо - това, което не е угодно на Бога, - ще страдаш. Един паяк хванал една муха в паяжината си и после я пуснал. Другите паяци му се смели за това. Той ги поканил на гости, и що видели: че тя не била муха, но оса. Ще я пусне, и оттатък ще мине - защото ще го ужили. Само при ония свободни извори, при които можем да се проявим... Кога ще разбирате тия символи:1/2 , 2/3, 3/4, 4/5 - те са състояния. Вие ще ги свържете и ще работите. Когато изучавате една картина, не се смущавайте за дребните черти, а само основните идеи, изрази. Ний сме сега в един преходен период. Ще се учите. Едни са се учили в миналото и сега са дошли сами да прогледат, а едни се учат сега. Някой се учи тук, в събранието, да спи сладко. Ученикът трябва да се учи, да не се смущава. Съзнание да дойде във висока степен, да не се смущава. Някой брат казва: «Тая сестра зад гърба ми ме смущава.» Ако отиде отпред, пак ще те смущава. Ще дойдат страданията! Единицата с каква дума бихте я заменили? (Пеем: «Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа.») Е, какъв отговор да дадем? Отговарям: Истината, която излиза от Любовта и от Мъдростта просиява, тя носи вечен живот в себе си. Ние започнахме нашите окултни песни със «Сила жива». Трябва тази сила жива, тя да отдели хубавото от лошото. Няма по-интелигентно същество от живата природа. Тя да ни даде отзвук на нашата песен. Словото на Истината да се предава. Да сте Истинен. Красиви неща само Бог може да каже в света, а ние да сме само носители. В една болница имало няколко паралитика. Идват по един, по един лекари, говорят им красиво, хубаво, но не оздравяват. Идва последният, дига ръка и каже: «В името на Божията Любов, станете!» - и те стават. Като кажеш нещо, да стане. Това е Божествената Истина. Писмо от Димитрина Толева до д-р Иван Жеков и Юрданка Жекова от 19.XI.1925 г. В. И. Ч. Б. всякога бъди! София, 19.XI.1925 г. Любезни брат и сестра, Снощи, след свършванието на школата, Ив. ми даде едно писмо, да го прочета и да му го върна обратно. Не знаете каква радост почувствувах, когато видях, че е от вас писмото. Още повече - когато го прочетох. Представих си и двамата така любезни, както всякога, а най-главно - видях Учителя във вас Верен, Истинен, Чист и Благ, и си казах: «Такива ще бъдем, Учителю! Както си Ти си съвършен, така и ние ще бъдем съвършени! Чисти като диаманта и ще се разцъфтим като лотоса! Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на живота ни!» Учителят каза: «Радостта е блаженството на Духа.» Прочие, брат, и сестра Юрданке, Божият свят е радост, ангелите, светиите са радостни, весели, и ний ще бъдем радостни! През каквито и пътеки да минем, през каквито и страдания и мъчнотии минем, победата е на наша страна. Бог е с нас, Учителят е с нас. Ний ще сме носители на Неговата топлина и светлина! Светии ще станем, ангели ще станем! Но ученикът трябва да мине бурите и страданията! Ще си опитаме силата в Името на Божията Любов! Като кажем нещо, да стане! Като пиша това, представям си брата, че го чете и си клати главата ту на едната страна, ту на другата и ми казва: «Вярно е това, сестро, но като минаваме по пътя на светиите, коджа ще ни се олющят краката» - и друга дума произнесе, но аз я замълчавам. Как сте вие сестрите, братята? Пратих ви една цяла беседа, а не кратки бележки, която можете свободно да я прочетете в по-голям кръг. Учителят е пак при нас. Бяхме доста поизстинали, и даже бяха почнали някои да се топлят - кой на дърва, въглища, електричество. Навреме пристигна слънчевата светлина и топлина, и всеки се видя на своето място. Държа ни в неделя, на 15.XI., първата беседа - разбира се, при препълнен салон. Говори върху 18-а глава Ив.[Евангелие от Йоана], 28 стих: «Тогаз Го заведоха при Каияфа.» Каза така: «Някои хора, когато щастието ги следва, казват: «Аз съм», а когато има нещастие, не казват: «Аз съм». Но Христос, кога Го търсеха, каза: «Аз съм.» Един велик Учител, Който иде да спаси света, заведоха Го при първосвещеника. (Представи една картина: един виртуоз го завели в едно кабаре и го заставили да свири под натиска на пистолета. Той свирил, а те играли. Той благодарил - със своето свирене си спасил живота.) И ние Го заведохме где?! Щом дойде изпитанието, залагаме Го за свойте идеи!» Свърши така: Когато нашата Земя се създала, дошел един ангел на име Емруха и излезли да го посрещнат. «Моят Дух познава само Емруха». След беседата Учителя заведохме у дома. Прекарахме много весело, в песни и музика! Изпращам ви от всичко, което ни даде, от радостта - и вий предайте от тази радост на братята и сестрите, които ме помнят, разбира се. Братът да заобиколи и Марко и му даде повечко храница - и той да почувства! Юрданке, поздрави по име сестрите от събранието и ми пиши някоя новинка от Варна. С поздрав: сестра Толева 28. Сряда (школа) 25.XI.1925 г (кратки бележки) Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) По какво се познава, че известен орган е красив? По какво се познава красотата? Кои са отличителните черти на красотата? «Качествата на красотата» (тема). Всички ученици на коя и да е школа да помнят тия неща в себе си. Някъде природата се изразява много просто; а някога се изразява много сложно. Да си служите с геометрията, (фиг. 28.1) Тия дигания и спадания определят влагата във въздуха. Представете си, от духовния свят се проектират тук, в нас - как биха се проектирали ангелите? Колкото линиите са по-прави, толкова съществата са по-разумни. По някой път и растенията определят влиянието на времето. (фиг. 28.2) Колкото едно същество е по-разумно, толкова линиите на лицето са по-правилни, (фиг. 28.3) Трябва да разбирате тези живи линии. Някой пише нежно, а някой започва нежно и свършва грубо - значи увеличавание на енергията, (Фиг. 28.4) Външният живот е резултат на вътрешния. За да разберете сегашния живот, трябва да се върнете хиляди години назад. (Фиг. 28.5) От този нос може да се разбере какъв е бил човек в миналото. Ще кажете: «Защо ни е миналото!» Защо ви е бъдещето? Животът седи в проявлението. Всякой човек трябва да се прояви. (Фиг. 28.6) Това е един установен характер. В природата всякъде може да го видите, и в духовния свят ще го видите в правилна красота. «а» и «о» - неща, които не са проявени. Всяка сила да се прояви трябва, «а» е началото на проявлението. Тия символи са необходими. В природата съществуват такива линии. На всички устата не са еднакви, на всички бърните не са еднакво дебели. Разстоянието от носа до горната бърна не е еднакво и по това се различават хората. (Фиг. 28.7) Божествените неща са свободни от противоречия! Умните хора са човеци на Истината. Като говоря за Любовта, Мъдростта, Истината, разбирам три неща. Истината - методите, с които работим. Мъдростта, тя е обект, тя е красивото на формите. Любовта внася живота. Тя е съдържание. Мъдростта е Божественото, определеното. Във формите виждаме (Божественото), виждаме законите. В носа вътре има малки чертици, които определят красотата. Бог говори по три начина на хората: чрез Истината - чрез методите, чрез Мъдростта - образите, и чрез Любовта - живота. Кажете ми една дума на Истината! Какъв е съюзът на Истината? Вие не знаете да произнесете една дума на Истината. Да произнесете една дума на Истината, трябва едно гърло трансформирано. Да произнесем една дума на Истината, трябва човек да е и горе, и долу, постоянно да живее в двата свята и да знае причините кои са, когато някой плаче. + 6,-7 какви числа са в даден случай? 6+ е човек, на когото ще му се предаде. На какво ще бъде равен? - 7 е човек, от когото ще се вземе. 6 е едно растение в богата почва. Може ли да се определи туй дърво колко може да придобие в известен срок? 6 + 1 = 7. - 6 е станало по-голямо с 1. 7 - 1 = 6, а 7 е по-малко с единица. 6, да допуснем, че е майката, а 7 - бащата. На майката като се предаде единица - това е дъщерята, тя придобива; на бащата се отзе- ме единицата - това е синът, който умира; и бащата скърби не за сина си, но за себе си скърби, че е изгубил нещо. Защо плачат за умрелите? Защото те самите губят. Кога човек губи, всякога плаче. А кога печели, се радва. И тъй, по тази философия: не взимай на човека това, което не можеш да му дадеш. Злото всякога оперира с изваждание и с деление. Само вълкът вади от кошарата овцата и дели кожата й. Доброто оперира със събирание и умножение. Онзи процес, който в нас дели, да го ограничим. Не мислете защо хората не живеят добре, разумно. Ти, ти живей добре! Всякой да коригира себе си! Да даде място на Божественото - за да може да израсте. Не мислете за другите, защо не съди никого! Син Човечески е, Който съди. Например вие сте някой учен човек и задавате тема такава: «Най-важният елемент», а пишете: «на важния елемент». Защо пропуснахте «й»? Или умишлено го правите, или го изядате. Защо изяда буквите? В българския език може да се изядат буквите, но в еврейския език не може да се изядат (фиг. 28.8) Когато дойдем до Истината, не може да кръкнеш. Всякой от вас да се стреми да измените състоянията си! Да дойдете до реалното, да познаете где сте вие! Щом обръщате внимание на свойте погрешки и се самоосъждате - по човешки живеете, нищо повече! Обаче лошото е, че този вълк не щял овцата по всичките прави[ла], а само си създава карма. От Невидимия свят като видят, че някой вълк яде овца, те не се сърдят, но казват така: «По всичките правила се справи.» Вълкът, като плаши овцете, мисли ли, че може да попадне между говедата и ще бъде разкъсан от рогата им? Всяка една лоша постъпка образува една форма в природата, и ти ще бъдеш първият, който ще опиташ тая бомба. Живата природа не обича... Всякой честен да бъде, справедлив, интелигентен и благороден спрямо всички. Това са сили, с които да се справяте. Веднага да изпъкне във вас красивият образ на Бога и да ви облее със своята светлина! Един образ в Невидимия свят е достатъчно. Ако отидете всички и се погледнете в ангелското огледало, ще почувствувате тъга, Като вляза в другия свят със смирение, ще каже Господ: «Той е напреднал.» Всякой да каже: «Аз ще уча, да се смиря и да взема свойто положение.» Кога човек иска да изрази нещо, което не съответствува на него, взема друга форма. Всякой ден Божественото в нас действува. В този живот да подобрим микроскопически нашия нос, уста, очи, нашият поглед - да съответствуват на реалността. Гледам темите ви - някой ги е писал 10 минути преди клас. Пишете хубаво! Темите си ги пишете в 10 ч вечерта, когато другите спят. Ще се учим всички да работим както Живата Природа - без погрешки! Природата обича равновесие. Окултният ученик трябва да бъде праволинеен. Да не се отказва от деятелност. Да се отказваме от живота или да пресиляме живота, не е Волята Божия! Все да бъде искрен и доблестен! В света е само Бог, Който знае, а ние сме само обектът. Неговото съзнание е всякога будно и се радва, когато ни види, че растем, и Той ни полива! Той все се радва, кога някой е скръбен, радостен, невежа, умен. Господ среща двама: единият носи на гърба си чувал с жито, а другият - без товар, и казва: «Ха сега, братски, заради Мене - ти, който имаш, дай на този, който няма. Хайде, носете си чувалите!» Не трябва строго да се осъждаме! Да изправим дефектите, които съществуват! Да снемем калта, която сме нацапали по нас в този свят, да се очистим, измием, да бъдем красиви. Бих желал по музиката да правите малко прогрес. Аз ще кажа: Истината може ли да я изпеете? Да изпеем: «Кажи ми Истината.» Тази Истина в твоята душа посадена, как бихте я изпели? Аз ще ти кажа Истината, която излиза от Любовта и от Мъдростта просиява. Музиката спада към формативните сили. Пението е качество на ума. Гласът ни да бъде мек, музикален. Само скръбта е, която е създала най-красивата музика. Скръбта е душа, която се е облякла в най-красивата форма. Радостта създала веселата музика. Скръбта, която буди мисълта. Когато сте скръбни, трябва да пеете! В скръбта всякога има целна точка. Бог е вложил музикалното чувство в нас. Религиозното чувство е да има Любов към Бога, да е посветен на Бога и да служим на Бога. Който има това чувство, облагородява го, и такъв човек не обича да оскърби някого. В него има мекота. Всякой да е доволен в себе си, това е вътрешно богатство на Божествената Любов! В Бога е всичко възможно! Любовта на всички хора събрана на едно, това е Бог! 29. Сряда, 2.XII.1925 г. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 1. «Първата стъпка в живота» 2. «На какво трябва да се радва човек» (теми). Радостите на живота са баниците; а скръбта е сухият хляб. Представете си сега, човек да се храни само с баница. Разнообразие трябва. Разнообразието се отличава с простота. Например присъствувате на някой концерт и някой ще се зарадва от музиката, а някой ще се огорчи; защото един е възприел музиката вътрешно, а някой - външно. Онзи велик закон, който е разпределил благата... И на Великото му липсва нещо, и на малкото му липсва нещо. Могат ли частите да се слеят в цялото и да се изгубят или цялото да се изгуби в частите? Какво нещо е цялото и какво нещо са частите? Мислите ли, че всички части на една ябълка са еднакво сладки? Тези части, които са печени повечето на слънцето, са по-сладки. Според вашето съзнание, докъдето сте дошли тая вечер, според вас в какво седи да изпълниш Волята Божия? Да се спрете върху една положителна страна. Почувствували ли сте скръбта само за един на целия свят, или почувствували ли сте радостта на целия свят? Сега хората ги интересува само материалното, интересуват се само за околните си, отколкото философски въпроси. Вие като ученици какво сте измислили? Знаете ли тая вечер какво ще пеем? Да изпеем «Вехади». При обикновените песни може да се пее както искате, но при духовните песни друго настроение трябва да има човек - туй вътрешно настроение. (Учителят пя и свири ) «Кажи ми, мой Учителю, Ти Истината свята, която носи свобода безгранична за душата.» Животът всякога не се проявява. Имаме едно състояние, трябва да го трансформираме. (Учителят пя: «Аум, Аумен» - свещена песен.) Да пазите най-чистото настроение, когато пеете тези свещени думи. Да не идете да ги кажете на света - всичко ще се развали. Не мислете за злото защо е допуснато. Злото е една необходимост за същестуванието на доброто. От двете злини ще избереш най-малката, физическият свят съществува за нас, разумните. Ако Бог е допуснал злото и доброто да работят, Той знае защо ги е допуснал. На всички ви се изисква една вътрешна, пластична мекота! За следующия път по тайно гласувание ще изберем една сестра и един брат, които имат тази пластичност, после - втора, трета; така ще изберем 10 сестри и 10 братя образцови. Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Във всички прояви в живота има общ план за нашето бъдеще - ще ви причини едно благо. Каквото и да се случи на праведния, е все за добро. В нашата власт е да отстраним лошата постъпка на когото и да е. Всякой на своето място в даден случай! Не туряйте тази съблазън, да бъдете по-горди от мъдрец. Защо пееш? Малките неща са красиви. Старайте се да направите някое благо на някого. Спрете се за минута и го направете! Хората са се родили да разбират Бога. Това е красивото! И там е Любовта! Вземете нещата привидно. Сръднята е призрак, че ти липсва нещо. Ще схващате Любовта в малкото нейно проявление. Ще го отделите и почитате. Да се стремите и да се стремим. Аз, ти, той, ний, вий, те - всички в едно можем да направим. Вълкът, който е толкова лош спрямо другите, не е лош спрямо свойте, добър е спрямо свойте. Многото състояния, които имате, е от вътрешната ваша материя. Ще се изповядаш пред Бога и пред себе си, и ще се очистиш. И за най-напредналите души има поле за усъвършенствувание. Аум. Духът знае нашите нужди и ще ни помогне. Нашата задача не е да ви направим щастливи, учени, а да познавате Бога в Неговата пълнота. Да благодарите за всичко. Защо сте пратени на Земята? Да благодарите за въздуха, който влиза в дробовете ви, кога идете на ескурзия; за светлината, която е влязла във вашите очи. Ще бъдете добри, с широки сърца, широки души, широки умове. Малкото, което имате, работете с него, и то ще ви възрасти. верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (3 пъти). Писмо от Димитрина Толева до сестрите от Варна Любезни сестри, Изпращам ви хиляди мили и благи поздрави от върховете на девствената, чиста, красива и покрита с бяла одежда Витоша! Посетихме я миналия петък. Посрещна ни много любезно. Ония силфи като засвирили оня мелодия: «Танца на Духовете», и ние под техния такт, знаем-не знаем, танцувахме по всичките техни правила! Качихме се на Бивака. Ще кажа: едни - с радост, едни - с тъга. Види се, и ние не бяхме обзаведени както трябва, особено със самоварите. Нито един. Постояхме едва половин час, и - назад. Невъзможно беше повече стояние. Спомнете си на Мусала - дъжд, гръмотевица, а тук - студ и небивал вятър. Учителят каза: «Само героите са се качили.» Имаше някои, които се върнаха и от селото. Героите бяха малко, малко, та повече от 80 - и вашата Стойна. Вие какво правите? Обадете се, която е по-свободна и която обича, разбира се! Поздравлявам ви по име, всички. Помня ви всички! Спомнете си някой път, когато обичате, разбира се, за сестра ви в Господа Димитрина Толева. «верен, истинен, Чист и благ всякога бъди!» 30. Сряда, 9.XII.1925 г.[ (кратки бележки) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! (Четоха се темите: «Коя е първата стъпка в живота».) И тъй, коя е първата стъпка в живота? Великите работи не се казват. То е нещо велико, не може да се изкаже. Коя е причината, която може да накара човека да наруши своя покой? Ако ви запитат какво е служението на Бога и служение на себе, как бихте определили? Дума дума не може да определи. Трябва форма. Природата картинно говори. Има ред анекдоти, разкази ненаписани. Например приказката: Рибите се оплакали, че котките ги вадели от водата, явява се лисицата да ги защитава. Служението на Бога ще го определя с фигура. Представете си, че Любовта е гостилничар, който готви много добре и е турил надпис на гостилницата така: «Гостилница на Бога, даром се яде». Това е първият закон - служение на Бога. Служение на себе ще ви го представя пак във фигура: гостилничарят готви, но е турил надпис така: «Понеже господарят е осиромашал, който яде, да си плаща.» Туй е закон за себе. Друга картина: служи 10 години на Господа и казва: «Господи, сега искам да служа и на себе си 10 години.» Някой път маскираме. Човек трябва да знае на кого служи - на себе си или на Бога. Да сготвиш чисто, хубаво. Служение на ближния: този ухитрен гостилничар събира огризките и тях раздава на ближния си. Това е служение на ближния си в низходяща степен. Коя е възходящата степен? Парите, които печелим, наравно да ги делим с ближния си. Първият закон ще внесе най-висшето. В света има само едно родено число - то е числото 2. Борба значи. Ние се борим за числото 2. Ако ви запитам, за мене ли идете, сега? - [Не,] а да добиете знание за себе си. Първо трябва да се прояви, скачи този принцип на числото 2. Това сме ние, човекът, и за него става всичката караница. Ангелите са числото 1. Когато Бог направи света в 6 дни, за втория ден Господ мълчи. Какво означава числото 2? То е числото на Мъдростта. Мъдростта има друго схващание за Любовта. В Писанието се казва: «Ако любиш този, който те обича, какво повече правиш от другите?» Не какво знае Господ, а аз как разбирам Волята Божия - това е важното за мене. Кое е първото качество, което се проявява у човека? На човека трябва да се пробуди съзнанието. Казвате да се самоотречем. Когато имаш всичко: богатство, знание в света, тогава можеш да се самоотречеш. Трябва да признаеш, че всички имат право да се ползуват от Божиите блага. Ний ще дадем един пример. Когато дойде да се работи за себе си, всичко може да направи и е много силен тогава. По обратен път трябва да се върнем, да разширим това служение. 1. Служение на Бога - на Абсолютното. 2. Служение на себе - на частите. 3. А служение към ближния - отношенията на частите към цялото. Всяко нещо, което засяга живота ни, в даден случай то е интересно. Например искам сега всички да ме слушате, да си отворите очите. Дам на няколко по 100 хиляди лева - как ще си отворите очите, ще ме слушате. На някого пък дам листенце написано: «Бог е Любов» - ще погледне листа и ще го остави, но не знае, че с този надпис, в която и да я банка да отиде, ще му се отвори. Навсякъде ангелите ще му помогнат. Ще кажете: «Е, Любовта какво носи?» Тя носи живот; животът носи радост и скърби; скръбта - опитност; опитността носи знание, а знанието носи сила. Радостта зрее като плод на скръбта. Дървото, коренете, листата са горчиви, но плодът е сладък. Така и човека ние можем да го опитаме от негова плод - трябва да цъфне и завърже плод, - а не от корените и листата. Силни натури наричам аз които не плачат или които плачат, но се радват, че са плакали; скърбят и се радват, че скърбят; гневят се, но се радват, че се гневят. Всичко в света съдействува за добро! За това са необходими методи. Във вас са наследени погрешки от миналото - атавизъм. Как ще ги поправите? Как ще се освободите? Кога четете Писанията, ще изучавате характерите на пророците. Например Мойсей беше силен, но кога се върна от Синайската планина, гащите му трепереха от страх. Когато Господ се явяваше на някой пророк, например Данаил, падаха на очите си, та трябваше ангелът да вземе въглен и го прекара през устните, очите. Та, и на вас ще треперят гащите. Господ ще разтрепери и Небето, и Земята, и ще се разтреперите; и когато мине бурята, огънят, и като ни очисти Господ, и тогава ще ни говори тихо. Светът не може да се поправи. Направете опит със себе си: «Какво може да направя аз, за да си поправя живота? Да не се дразня.» Нещастни сме,' защото не сме в хармония с Бога! Приложете, сега, първо: да имате спокойствие - олимпийско спокойствие. Ние го имаме някога, но то е само една 100-милионна част от това спокойствие. Когато дойде до образувание на нашия характер, се изискват ред условия. Някой казва: «Да видим Христос.» Добре! Трябва да имаш Христовия ум, Христовото сърце, душа и Дух. Твърдението не е наука. Ако кажа например: «Аз ходих на Слънцето, минах океана», това вярно ли е, направих ли го? То е твърдение. Във всички окултни ученици има една слабост. Появява се едно тщеславие. Който ме е разбрал, ще е извор. Служение на Бога е извор, който тече. Всеки човек, който е служил на Божественото, е един чучур на чюшма и се е превърнал на растение, а после ще се превърне на Божествено създание. Ако съм всред океана, кой може да ме оплюе, оцапа от брега? Ако съм в Божественото, никой не може да ме оцапа. Който плаче, той не мисли за Бога, а за царския син, да се ожени за него, а той и хабер няма и не ви знае. Когато някой урежда за мен работите, няма нужда аз да ги доуреждам. Така също не знаете кой ви обича. Онези, които ви обичат, не са от Земята. Хората са само проводници. Ако Бог е Любов, ангелите са носители, те са нишките, проводници. А ние какво сме? Ще кажете, обичат ни. Щом кажеш, че «не ме обичат», то аз зная, че сте от Земята. Казвате: «Ний сме братство.» Какво братство търсите? То е горе, в Невидимия свят, а вие сте носители. Да схващате Духа Божий. Кога дойде един ангел да работи в него, той става интелигентен, разумен. Ако искате да опитате вашата сила, у вас има цяла компания духове. Опитайте силата си, наложете вашата воля. Всеки търси лесния път. Път за всякъде има - ще намерите методите, по които да вървите. Искам всички да сте умни, мъдри за себе си, и ще се създаде една среда. Всякой си носи отговорността си за себе си. Христос каза: «Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.» Щом не го опазят, няма да Го познаят. Служение на Бога е основната мисъл. Служение на себе си във възходяща степен. Ако се науча да служа на себе си, ще се науча да служа и на другите. Първият закон е глава на живота. Вторият закон е сърцето на живота, а третият закон е стомахът. И трите принципа имат смисъл в себе си. Упражнение: 1. Ръцете разтворени хоризонтално, с дланите надолу, полека движение. китките после - бърже, после - целите ръце, като че ли се хвърчи. 2. Лявата ръка спростряна напред, с дясната длан ще се прокара по дължината на цялата лява ръка по гърдите, под брадата, и разтваря се хоризонтално дясната ръка. После дясната се простира напред и с лявата длан по дясната, под брадата и хоризонтално простряна. Това - няколко пъти. 3. Ръцете хоризонтално разтворени, прибрани с пръстите на гърдите, по- дигнати нагоре по раменете, по главата нагоре и изправени нагоре от двете страни на главата, пак на гърдите, нагоре по глава, изправени нагоре. Това - няколко пъти. Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! 31. Сряда, 16.XII.1925 г.* (кратки бележки) Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (Прочетоха се само 5 от темите.) Тези 5 са основата, а другите са сенките. Ако човек расте на височина, какво придобива? Какво преимущество имат високите хора и какво липсва на ниските? Какво придобивате, когато растете на широчина? Питам младите, които се занимават с геометрията. Ако двете страни на триъгълника се увеличават, то третята страна расте ли? Кога две страни са успоредни? Природата говори с геометрия. Тя е начертала лицето ни все с прави и криви линии. (Фиг. 31.1) АВ показва известна сила и същевременно е и връзка на две същества. А е положителен полюс, а В - отрицателен полюс. Какво отношение има този перпендикуляр mn към линията АВ, CD? Две линии, колкото и да ги продължавате, щом перпендикулярът не се изменя, те са успоредни. (Фиг. 31.2) Тия линии успоредни ли са? Защо с продължението на двете страни третата страна не се увеличава? Ако вие сте един триъгълник и негова ум и сърце се увеличават, изменя ли се човекът? АВ е умът. ВС е сърцето. АС е волята. Умът расте, но причините не са идейни. Например да станеш учен - причините са механически. Също е и с религиозните хора - същественото го няма. За да се прояви един човек, трябва всичките линии едновременно да растат отвътре навън. Дисхармония се проявява, защото растат в две направления. Също и птичката има познание като човека. И тя се досеща, че има прилика. Разликата е тази, че човек трябва да расте по три направления, а птиците - в две. Не всякога ръстът съвпада в тяхното развитие. Перпендикулярът е само мярка, чрез която се мерят отношенията. Щом се изменя перпендикулярът, и отношенията се изменят. Но ние говорим за живите триъгълници. Щом намерите вашия перпендикуляр, при всички условия не се изменят отношенията ви; тогава имаме правилно отношение на Земята. Щом кръшнете някак, и вашите черти на лицето се изменят. Перпендикулярът се мени. Где е перпендикулярът у човека? Ако АВ са силови линии, еднакво ли да бъдат дебели? Какво означава дебелината? Ако човешките уста, бърните са по-дебели, повече енергия тече, а ако са по-тънки, по-малко енергия тече. Ако дойдеш до специалната форма на веждите (фиг. 31.3) 1. Означава пълна възраст 2. млади 3. старчески 4. на трезвения дух. Този закон изисква: ако стане изменение в устните, веждите, трябва да стане изменение и по клепачите и тялото. Щом се увеличи някой орган, иска се по-голяма храна. Вследствие това се заражда дисхармония. За всеки орган е определено колко храна е необходимо. Например сърцето се увеличава, едновременно от сърцето излиза светла струя и отива по цялото тяло и служи за увеличавание на чувствата. Сърцето мяза на гърне, обърнато надолу (фиг. 31.4). При всяка една скръб има една стрела, която иде от небето, прободе те и отива пак в небето. Догде не ви промушнат, да изтече кръв и да излезе този бял цвят... Не да примиряваме силите, а да ги използуваме. Една идея да имате, при всички условия да не се изменя. АВ са ангелите; DC сме ние, а перпендикулярът е Бог, Духът Божий. Бог не може да се изменя. «Аз съм едно разумно същество.» Когато дойде страдание, в даден случай ти не страдаш сам, а с тебе страдат хиляди същества. Също и радостта - с теб се радват хиляди същества. Ние сме свързани едни за други. Мечката е много отмъстителна, не забравя стореното зло никога. Чувствата й са тъй интенсивни. Но направиш ли й добро, тя е признателна. Също има хора като мечката. Човек ще счита, че перпендикулярът е мярка, която мери. За да можем да се проявим, трябва хиляди същества да ни помогнат. Зависи от движението на тази вътрешна верига. Защо ви говоря по този въпрос? Човек трябва да обръща внимание на своето тяло. Има естествено и духовно тяло. Ако се осакати физическото тяло, то се осакатява и духовното. Едно хармонично тяло да се прояви. Интелигентният човек е толкова искрен и се радва, че изпълнява Волята Божия. Всички да се стремите към този вътрешен живот. Може да имате един стремеж, тогава ще преодолявате мъчнотията. Пчелите имат култура егоистична. Сега ще пеем малко. За втория път искам успоредно да вървите с ангелите и Бог да е вашият перпендикуляр. Наука красива разбирам: да ти покажат моста и да е здрав този мост. Човек е направен от три триъгълника. Когато и да е, вие ще дойдете до тия познания. Гладният ще се нахрани, жадният ще се напие и моста ще намери, но по-добре да съкрати времето, да не се скита. Да пеем: «Вехади», «Грее, грее светлината». Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 32. Четвъртък, 17.XII.1925 г. (за жените) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! ([Песните]«Благославяй», «Милосердието» ). 6-и стих от 10-а глава Йоана. Защо каза Христос да не поздравляват? Той ги пращаше като овце между вълци. Поздравление значи разумност между душите. Някой път много говорите, но не се постига целта. Изобщо, многото говорение малко върши. Защо са женските събрания? Да се съберем, трябва един километър да има помежду ни. Правя само малък намек. Търсим живота там, гдето го няма. Когато събирание става, съвсем са други резултатите. Какви са качествата на събиранието? Всякога има едно увеличение - нещата се увеличават, а при изваж- данието се намаляват. Вашето желание е да се увеличите. Усещате ли, че сте станали по-големи след събиранието? Да допуснем, че сте при готвач, гдето е направил 10 баници от различен зарзават (неща). Ако ядете от всичките баници, какво ще придобиете? Гдето има събирание и изваждание, придобивките се неутрализират. Едното може ли на 10 части да се раздели? Ами ако тази единица е една трилионна част от милиметъра, може ли да я делим? Единицата се дели само на 9 части. 1. 2 .3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 11.12.13.14. са повторения. Една ябълка може да я делим само на 10 части. А в човешкия свят, там може да ги делите на много части. Всички религиозни искат да имат Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? 13-а глава , Коринтяном I послание [на апостол Павел]. Любовта на физическото поле се занимава все с материални работи. Детето казва: «Мамо, дай хляб!» Ученикът иска знание. Любовта не може да се прояви, щом има материални нужди. Истинската Любов - там, до границата, догде недоволството не изчезне. Идеята е права само по отношение на Бога. Детето е проводник само на Божествената Любов. И в светлината има съществено. (фиг. 32.1) Светлината е потребна за четението и да намери пътя, по който да върви. Любовта, това са притоци. Във всяка една душа може да намериш нещо хубаво, една черта, и схванеш ли този лъч, много си направил. Вие сте почнали все с отрицателните черти. Това е един вътрешен процес, който става вътре в нас, и става тъмнина. Щом кажеш, че тази или онази сестра е лоша, лампата започва да загасва, а щом почнеш да казваш, че тази, онази сестра е добра, лампата почва да свети. В живота всякога да се стремим към положителната страна. В света има два вида мъже и жени: едните - страхливи и едните - герои. От Небето казват, че има страдания. Като какво искаш да страдаш: като герой или като страхливец?! Страхливите няма да наследят Царството Божие. В душата на страхливия човек Любовта няма да влезе. В пустинята хората не може да наследят Любовта. Трябват извори, а изворите е Любовта. Всяка вечер да имате положителна мисъл. Всяка добра мисъл е отзвук, на Божественото. Дълбоко съзерцание. Погледнеш някоя звезда - ще се спреш и ще разбереш какво ти е казала тази звезда. Например Северната звезда ти казва: «Ще намериш пътя си.» В мрачна нощ, ако видиш негде светлинка, Любовта говори. Който разбира язика на Невидимия свят - вътре в себе си ще почувствуваме един вътрешен трепет. На всички ви трябва да внимавате, да не почнете да изгасвате. Трябва човек да има абсолютната вяра в Бога, в най- бурната нощ. Царството Божие с изглеждание няма да дойде - Божественото смекчавание на човешката душа. Една бурна нощ е едно благословение! Най-добрият ден може да погуби човека! Не мислете, че външната обстановка е меродавна. Душевното боледува- ние е едно трансформирание. Истинското здравие е когато човек е в съгласие с Бога и с добрите хора. Искам всички да дадете образци. Всички сте влезли в една омагьосана област, и идват хищници и ви нападат. Който минава през тази област - запушете си ушите! Светът може да се поправи. За това трябват методи и начини. Вие ще ги изучите, методите, и ще помогнете на свойте ближни. Силата на човека е в малките подтици. (фиг. 2) Лошото, което се появява у човека, то е изпитание. Лошото е положителната страна и ако човек е разумен, ще го преобърне на добро. На гнева ще кажеш: «Да слушаш!» или: «Ще чакаш моята заповед!» Ще го направиш войник, да пази. Гнева, накарай го да троши камъни или дърва да цепи. Трябва една вътрешна работа. В душата си да мълчи и работи. Да мълчите! Ще разправяш, което може да се разправя. Ще говориш нещо умно. Малко ще говориш. Какво е светът, светлината? Какво е човек, неговата мисъл, душата, неговата сила? Какво е Бог? Той е всичко. Светлината е да четем книгата на живота. Книгата е човекът. Да разберете себе си! Ламбичката да я направите да свети! Да направите едно добро - то е силата, упражнение на вашия ум, сърце и воля. (Фиг. 3) Това са части на образцовия мост. Един човек на друг не може да се наложи, но може да има съединителни нишки. Тия нишки да не ги късате. Колко повече души имате да мислят за вас и ви обичат, толкова животът ви ще бъде по-осмислен. Когато разбиват планините, не викат златото, а викат желязото. Когато ще преплавате морето, трябва мост - викат дърветата. Умният човек копието ще превърне на перо. Добрият човек ще преобърне язика, да стане мекичък. Вашето копие да се смекчи, от желязо - на злато. 33. Сряда, 30.XII.1925 г. (кратки бележки) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! («Блага дума на уста», «Махар Бену Аба» пяхме.) Коя е най-важната мисъл по идея за днес? Най-голямата работа е да направим избор. Например имаме най-голямата радост, с най-малката скръб в центъра, и най-голямата скръб, в сърцето някъде скрита най-малката радост - кое ще изберете? Най-голямата радост е плод с паразит, а скръбта с малката радост е семенце, което има възможност да се прояви. Какво разбирате под думата «алхимия»? Преобръщание на неблагородните метали в благородни. Добродетелите на човека зависят от благородните метали в кръвта. Господ направи света, хората да ходят по него, а не светът- по нас. Вий искате ангели да дойдат от горе, да ви посрещнат и ви заведат на Небето. Един евреин искал да влезе в рая, но Свети Петър не го пуснал. Но между другите, и той минава незабелязано. В рая не стоял мирно, но искал да си покаже еврейщината. Намислили как да го изпъдят. Казали, че ще има търг. вън и всички излезли, също и той. Залисал се с търга, всички влизат в рая и него оставят отвънка. Навикът е създаден в човека. И в духовния свят има навик. Учениците минават една фаза на изпитания вътрешни. Да измените металите в благородни във вашата кръв! Колкото желязо или олово имате, да го преобърнете. Желязото носи сила, но и ръжда носи. Сила без разум руши. Ако сте толкова силен и идва някой отвън, какво ще направите? Човек е щедър в сиромашията, а в богатството не е щедър. Ученикът да се справи с един-два навика, които има. Не да ги изкорени, а да ги присади. Да измени характера си. Аз предпочитам кон, който рита и хапе, но работа върши, а не който е тих и мирен и работа не върши. Нашето поправле- ние не трябва да става колективно, но частично. Да възпитаме свойте клетки, а не света. Светът казваме, че е лош, лош - а това сме ние. Какви трябва да бъдат отношенията между мъже и жени, брат и сестра, ученик и учителя? Да има непреодолима Любов, и тогава се образуват естествените отношения, и учителят да му предаде знания. В едно кафене спорили, че трябва да се оправи светът, а при тях имало един беден човек с товар и не можал сам да повдигне товара, а другите гледали спокойно и оправяли света с любов. Казвате аз да стана слуга! В Писанието се казва: Син Человечески дойде на Земята не на Него да се послужи, а Той да послужи на другите. Догде не оправим отношенията си в света, не можем да бъдем умни. Трябва да имате правилни понятия. Да си съставиш понятия за жената, брата, сестрата и да не се менят нашите отношения. Ако отидете в Небето, ще ви дадат една задача. Да се стремите алхимически да си образувате идеи. Кривото познание ни е накарало да се плашим от сянката си. Страхът сам по себе си е едно свещено чувство, но да не ни става съветник. У човека има 40 способности. Човек трябва да се бори с тази изопачена идея. Например искаш да те почитат. Ако искаш да влезеш в света, влез както трябва - да си богат, да имаш къщи. Аз ви виждам, вие сте в един мочурлак. Влезте в оня свят, гдето има вода! Задачата на духовния живот е по- велика. Кога влезете в един дом, с кого искаш да се запознаеш - със слугите или със синовете и дъщерите на господаря? Велика идея е да се запознаете със синовете и дъщерите на Бога. А ще речете: «Ние сме синове на Бога.» Добре, ако си син Божий, щом отидеш при някой болен, положиш ръката си - и болният да стане. Както имаш приятел, пишеш му да ти изпрати толкова пари - и той ги изпраща. Не трябва да се самоизмамваме. Да не живеем живота на миналото. Ще имате всички връзки. Сега се проповядва праведните да влязат в света. Ще предпочетете скръбта с малката радост, и тя ще внесе в нас хармония. Всякой да е благодарен за днешния ден, което му е дадено. Молитвата е Божествен акт, душата говори и всички, които са нагласени, с мен се молят. В духовния път човек казва: «Каквото Господ даде вече.» Е, какво ще даде? Ако повикате един ангел, той е музикант, художник, философ, знае отлично да се моли, услужва. Животът му е във всичко занят. Това е един Божествен импулс в мен и дава подтик. Не противодействувай на душата! Всякой да работи! И най-малкото се прилага, малко по малко на ден. Всичко - желязо, олово, мед, да се превърне в благородни метали, гдето растат добродетелите. Трябва една вътрешна хармония. У вас идеята е сложена не да служите на Бога, но на себе си. Малцина са, които служат на Бога. Аз виждам, даже някои не си правят молитва, преди да си легнат. На Бога се служи не материално, а идейно. Да пожелая в душата си добро на всички творения - това е служение на Бога. Всякой от вас знае как да живее и знаете истинския път. Някой казва: «Учителят не ме погледна добре.» Да съдържа и казва моят поглед, че «аз ще ви услужа». Да ви посрещна искате, да ви нахраня, посрещна. А вие как посрещате? Не си създавайте спънки в живота си! Невидимият свят ни подлага на изпити. Никой не е изключен от изпит. Всякой трябва да мине през дисциплина. Отношението на Абсолютния към нас е еднакво. Той не бърза и кога ние страдаме, това е една задача за Бога. Бог урежда живота на грешника. Един светия не се моли и иска за себе си, а за другите. Казваме: «Верен, Истинен, Чист и Благ» - но в какво?! Верен в Любовта; Истинен в Мъдростта; Чист в Истината; Благ в Правдата - и ще почувствувате лекота в себе си. Трудно е да обичаш хората. Да обичаш, любиш, то е един акт. Да изявя любовта така, без да се усети някой, да бъде скрито, и да приеме това благо. Някоя майка покрила детето си през глава с юрганя, да се стопли, и на заранта го намерила добре стоплено. Не завивайте главичката на вашето детенце! Да не запушим главата си с тия идеи. Да се изяви онзи вътрешен подтик, да направя едно добро. верен, истинен, Чист и благ всякога бъди! * * * Поздрав от една забравена може би сестра. Толева

VI. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г., 1925 г., 1926 г. и 1927 г., изпращани на Юрданка Жекова от Димитрина Толева VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г. 1. 15.Х.1924 г. сряда (първа школна лекция)[1] (най-кратки бележки) Точката С е център и има своята деятелност, чрез ко­ято се проявява (фиг. 1.1). Центърът е безграничното, непро- явеното. Ония отрицателни радиуси, енергията се повръща назад в центъра; а положителните радиуси образуват нови кръгове. Всеки активен радиус на центъра е два пъти по- голям от CD. Как може да се замени с живата геометрия? Какъв извод може да извадите, ако С се проявява като ра­зумно същество? Следователно всеки може да продължи своя радиус. Що е правата линия? Правата линия е точката във всички възможности. Проявление на дарбите на точка­та в правата линия. Плоскостта е възможности, включени в правата. Куб е възможности, включени в плоскостта. Зна­чи, да направиш една работа с най-малки разноски, това е Фиг 1.1 правата линия. Проявлението на правата линия е проявле­нието на Бога. Проявлението на плоскостта е проявление на ангелския свят. А проявлението на куба е проявление на човешкия свят. Правата линия има само едно измерение, не заема никакво пространство. Плоскостта е възможност на правата линия, а кубът има възможност на плос­костта. В ангелския свят не ви са потребни никакви работи, да нямате никаква тяжест. Ангелът няма желания, няма сила, но може да има сила. Качеството на ангела е абсолютна чистота. В тях има само разширение. Как разбирате дума­та «желание»? Желаеш - защо го искаш? Като не разбираме законите, ний си създаваме излишни страдания. Добродетелният човек продължава своя ради­ус, своята активност. Всички хора са излезли от Битието: едни - когато Безгра­ничното е проявявало Своята активност, а едни - когато Безграничното е про­явявало Своята пасивност, и затова има разлика между хората. Някой път желанията ви са удължени, а някой път са нормални. На ня­кого радиусът на ума му е продължен, а линията на сърцето - нормална, и об­ратно - линията на сърцето - продължена, а линията на ума - нормална. Духът е първото проявление, а душата е възможност на Духа. Умът - възможност на душата, сърцето е възможност на ума и волята - възможност на сърцето. Меж­ду ума и сърцето трябва да има равновесие. В един живот може радиусът на твоя ум да се удължи, а в друг живот радиусът на сърцето да се продължи. С удължението на радиуса трябва да съберете енергия за проявлението в следующето раждание. Единственото същество, което мисли, то е само Бог. Ангели­те имат съждение, а ний имаме понятия, физическият живот е един преходен живот за нас. Хората умират от желания. Кога желаете, желаете, Бог казва: «Извадете го!» Кое е онова, което дава достойнство на човека като човек? - Туй, Бо­жественото, което се проявява в точката. Трябва да имаме абсолютна спра­ведливост. Справедливостта в Божествения свят - това е човекът. Любовта по­чива в абсолютната справедливост. Тя носи проявления към обеднели същес­тва, към страждующите, грешните. Бог като отнеме нашите грехове, ще насади любовта. Трябва ви знание на абсолютна справедливост. Бог има отношения към всички същества. Бог е извън страданията на хората. Той не страда, не е изменяем. У Бога всичко е възможно. Човек в плът не може да прояви едни качества на един ангел. Той може да има тия качества. Човек в себе си трябва да бъде верен. Всяка погрешка да изнисате и да изправяте. Стремете се да изнисате правдата в своя живот. И когато Бог съди нещата, виж как съди, и вземи поука! Законът на Бялото Братство е закон на справедливост. 2. 19.Х. 1924 г., неделя сутрин[2] (много кратки бележки) «Благославяй, душе моя, Господа». [песен] 12. гл. Матея, до 34. ст. 28. стих: «Ако аз чрез Духа изпъждам бесовете, то е настанало Царство­то Божие.» [На] съвременните хора им трябва една права философия, право верую, прав живот. Когото попитате, той казва, че живее, че мисли, че постъпва добре. А виждате, животът е пълен с болести, с лоши мисли, чувства, действия. Колцина знаят, че отгде сме дошли? Човешкият ум е способен на всички възможности. Как трябва да се служи на Бога и как трябва да вярваме! Твър­денията нищо не показват. Едно дърво нищо не показва от листата си, а когато вкусите плода. Всяко учение, върху което не може да се спори, това е учение плодно - и обратно. Христос казва, че чрез Духа изпъжда бесовете. Ако едно учение се внесе в човека, който се гърчи, и подобри неговия живот, внесе свет­лина, нали е този Дух, Който пъди бесове! Осъждат защо се носят звезди[3], а не кръстове. Кога се роди Христос, какво Му пратиха: звезда или кръст? Раз­бира се, звезда. Кога страда, тогава Му туриха кръст. Где са живите кръстове? Кръстът е една сила в света, а кога искате да изучавате Царството Божие, изучавайте звездите! Търсете Правдата Божия. Правдата Божия - да вземе това, което му се пада, а да не чака да му го дадат. Слънцето изгря, пролетта дойде, всички може еднакво да се радваме. А не да завиждаме, скърбим, че на един чича му умрял и му оставил голямо нас­ледство, а на него - няма. Да скърбиш за някоя добродетел - да, но не да скър­биш, че няма общество, че няма мисъл. Един петел намерил едно парче сирене, клъвнал го и се качил на едно дърво да го глътне. Под дървото дошла една лисица и го накарала да попее - и паднало сиренето и тя го изяла. На следующата година лисицата пак го нака­рала да пее, но той мълчал, и кога глътнал сиренето, тогава пял. Сиренето е добродетелта. Трябва първо да добиете добродетелта, и тогава да пеете. Ня­кой път хората пеят и изгубват своята добродетел. Христос изпъди бесовете; и ний можем да ги изпъдим - от себе си, а не от другите. Може. Има начин, чрез който можем да приложим това учение. То е да бъдете чисти, да бъдете справедливи, да разрешите въпроса не от свой интерес. Всички, които твърдят, че техните възгледи са верни, да ни дадат един малък опит. В какво седи същността на Бога? Той е Любов и от тази Любов иде живо­тът, свободата. Любовта е най-разумен акт, който съществува в света. Има една частичка любов и тя не разрешава въпроса, а само Божията Любов обгръща всички същества. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и придобие всичко, каквото желае да придобие. Всеки да направи анализ на себе си. Има чувства, обществени чувства, животински, чувства лични и морални. Този, който жертва чувствата - обществените, животинските, личните за морал­ните, той е човек. Висшето е победило низшето. Според великия морал честта не може да се възстанови чрез съд. Този, великия закон, на който се подчинява всичко низше, аз ще изпълня тоя закон. Господи, Ти ме слушай, а аз ще извър­швам Твоята Воля. Ще се молите на Бога, да ни прислушва и да ни покаже погрешките как трябва да си ги изправим. Вложете новите теории в живота, и ако не дойдат плодове, не са теории. Нашето минало е порочно, но идат дедите ни от горе, които идат сега и ще ни спасят. В настоящето живеят хората, а в бъдещето живеят безсмъртните. Бог, Когото любим и Който ни люби, Той вечно живее и вечно пребъдва, и сега се проявява. Животът, който сега иде, е важен, а не миналият. Миналата вода е изтекла, сега тече друга вода. Животът сега е по- хубав от стария живот; ще бъде хиляди пъти по-красив. Всеки един Божествен акт е по-силен, отколкото светлината. Може между хората да има разногла­сия - това е от недоимък. Аз предпочитам да живея в колиба, да излизам сво­бодно, да се разхождам и радвам на слънцето, а не в замък с мазгали[4]. Всички трябва да излязат от тия замъци с мазгали. Изгубиш пари, изгубиш ума си. Где ти е вярата, волята? Говоря на тези, у които е събудено съзнанието. Има в нас Божествен закон, който наблюдава нашите мисли, чувства, и този закон кога заговори, няма да изгуби своето присъствие. Изпъдили ли сте всичките си бе­сове от вас?! Виждаш един добър човек, той е богат, искат да го спрат. В ежед­невния ви живот тези факти съществуват. Волята Божия е на тази Божия тра­пеза всички да ядат. «В името на Любовта, ние ти заповядваме или да я приемете, или да напуснете дома ми и да отидете във вашето царство.» (Така ще ги пъдите от себе си.) Да се служи на Бога е един велик акт. Юначество да седи в твоя ум, сърце, твоята душа и мощен Дух - то е човекът! Парата е символ на мъдрост. Умният човек трябва да има тази мъдрост. Ако имате свещена Любов, моят и вашият дом ще бъде отворен и пътят - отво­рен; трябва воля и вяра. 1) Да мислите право и да постъпвате право, всяка постъпка да бъде пра­ва. Всякога да казвате: «Така е рекъл Господ, така е Волята Божия.» Да решим тоя въпрос на жертвата. И Царството Божие ще дойде. «Ако аз изпъждам бесовете със силата на Духа.» Желая да настане Цар­ството Божие на земята и вие да бъдете свободни граждани на това Царство. Амин. Бог е Любов. С молба да се прочете на сестра Цочева и, разбира се, с молба да ми пише. Вярвам, тя ще стори това. Ученикът трябва да помни това: помисли, кажи и свърши! Поздрав на всички сестри, които ме помнят. Толева София 19.Х.1924 г. 3. 12.XI.1924 г., сряда (школна лекция)[5] Основните мисли от първата лекция на III г. - «Високият идеал». Отгде ще вземете материал да съградите вашата къща?! Тя ще зависи от материала и от майстора. За да направи човек някое добро, макар че има пречки, това не показва, че не може да направи доброто. Във време на мъчно­тия, може да направиш всичко за спасение на вашия живот. Ти трябва да пог­леднеш нагоре. Висшите същества следят за всичките ваши постъпки. Човек трябва да образува една черта на постоянство. Трябва непреривно желание. Спънките имат друг характер. Небето е място само за добрите хора, и то е, което отличава човека. Вие искате да създадете доброто сега; доброто не се създава, а се ражда. Кога във вас се заражда желание да служите на Бога? Насекомите имат предметно съзнание, човекът - образно, ангелите - идейно. Имаш огледало, огледаш се - какво ще наречеш това, което виждаш? Маймуната като се огледа, вижда образ и иска да го хване. Тя това, което вижда, мисли го за нереално, а ний съзнаваме, че това, което виждаме, е ре­ално. Ангелът - идеи, но може да се огледа без огледало. Някои чувствуват, виждат и вътрешния образ, и този е вътрешният идеа­лен живот. Между тия две същества се ражда доброто. Тази идея се отнася към духовния свят. Трябва светли­на. Ангелите се делят на две царства. Едни принадле­жат към Божествения свят, а други принадлежат към духовния свят. Едни схващат интуитивно от центъра, а другите - от периферията. И тъй, имате един Божес­твен лъч, който е слязъл от центъра. Всички идеи, които имате, не са съществени. Идейните образи са живи, не можеш да ги напуснеш. Животът е един филтър. Вие носите вашите радости и разочарования. Божественият ум не прави два скока. Не прави отрицания. Божествените неща - в тях няма никаква промяна. Интуицията съществува. «- а» какво представлява? Едно същество се дви­жи от центъра към периферията и в гъстата материя среща препятствия. А движение от периферията към центъра е «+ а». Следователно, които сте се родили на земята, сте «- а», изгубили сте нещо. А които отиват горе, печелят нещо. Те са «+ а». Ако всички предмети, които виждаме, се отдалечават, ний се прибли­жаваме и сме «- а» , който се интересува от всичко. Онзи човек, който се инте­ресува от духовния свят и прилага, е «+ а» , а който не се интересува и не прилага, е «- а». Знанието ви се определя от движението, по което се стреми. Височина е движение към центъра. Щом се движите от центъра към перифери­ята, паметта отслабва, става тъмнина в съзнанието - и обратно. Ний сме сами, които хвърляме тъмнота пред себе си. Бог може да те постави в най-добри условия, и може да не ги използуват. Може да те постави и в най-тежки усло­вия, и да не работиш. От всинца ви искам права мисъл безпощадно - всяка погрешка, ще я извадиш, и ще кажеш: «Ще я изправя.» Два вида герои има, които изправят свойте погрешки. Наполовина добро е наполовина зло. За мен съществуват само тези души, които имат добродетел. У всякой един ученик трябва да има по една добродетел. Разбирате ли дълбочината на окултната наука какво съдържа в себе си? Младият човек изучава закона на самопожер- твуванието, той е посеяното семе в земята. Обратният триъгълник надолу е младият човек (фиг. 3.2). Да се посее след страданието - движение от центъра към периферията. А кога се повръща лъчът в съзнанието - от периферията към центъра. Младият - излизание от духа и влизание в материята, а излизание от материята и влизание в духа е стар. То е вечен процес в живота. Вечността - интенсивно желание, непреодоли­мо, да придобиете, да бъде живо. Като ученици, да бъ­дете изправни. Да се изпълнят вашите копнежи, ще при­добиете каквото искате, само да бъдете абсолютно из­правни. Любов към Бога. Любов към живите същества. Всички мисли, желания - да се съсредоточи[м] вътре в нас. Ако изпратим мисълта към Бога, ще получим в сърцето си разширение и ще видим Божествения смисъл. Всички да изпратите вашата мисъл по-интенсивна, да проникне Божествената Любов в нашите сърца, да придобиете бла­женство и само при тия условия душата да придобие светлина, топлина и сво­бода. Всякой да прилага по малко на ден; не го отлагай, направи го! Всичко онова малко благородно, възвишено - прилагайте, прилагайте! Човешкият ум, който мисли, се разширява, сърцето се укрепява и волята - също. У човека, в съзнанието му има една малка лампа запалена, има и една клечка, и правило как да драсне клечката и да се запали лампата. Светлината е едно качество за мисление. А светлите духове - светлината е отвътре и от­вън. Той е всякой ден млад и стар. Тази лампа да е запалена и да върви по нейните движения. Тя е ръководната звезда. Тия са забравените неща, които сте забравили, кога сте слезли на земята. Пяхме: «В начало бе Словото». ..... Раз. означава напред. Туй, първоначалното, с него да се стремим. С ра­зума да разберем Словото Божие. Начало - приемай благоприятните условия. В своята красота е. излязло Словото. Словото е излязло в онова определено Божествено начало. Вие бяхте в това начало. Вие бяхте в тоя трен. Забравили сте го. Да си спомните. Да дойде светлината отвътре. - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината, свободата за нашите души. 4. 23.XI.1924 г. (неделя) [6] 15. гл. [Евангелие от] Марка. 15. стих: «Пилат пусна им Варава, а Исуса като би, предаде на разпя­тие.» В проявата на човешкия живот действуват 3 принципа: първият закон е да обича човек себе си. Всяко същество обича себе си. Вторият закон - за ближния, сдружавание, отношения един към друг. Третият закон - за Бога. За­конът за себе си е закон за частите, а законът за цялото в бъдеще ще се разбе­ре. Тя е още непонятна. Кога правим опити с Божествената Любов, например имаш овци, кокошки и други същества около себе си и всички те считат за господар. Казваш, че «трябва да живея». Хванеш някоя кокошка и ще я изя­деш. Тъй върви животът. Това е любов към себе си. Кога ний се радваме, други същества страдат. А любов към Бога - законът е обратен. Хване кокошката и веднага я пуща - малката проява на Божията Любов. Трябва да живееш разум­но. Има два живота. Човешка любов на егоизма. Всеки, който я приема, ще има скърби и радости. А вторият закон е законът на вечния живот. В първия закон царува човешката любов и човек трябва да умре. Следователно човеш­ката любов носи една малка утайка, от която се образува отрова, и от тази отрова човек умира; принципът, че ний сме престъпили закона. Ний не сме създадени да се храним с месо. Христос казва: «Аз съм живият хляб.» Ний, съвременните хора, да се пазим от заблуждения. Най-опитният пъ­тешественик без компас може да се изгуби. Камъните ще бъдат вашият ком­пас. По формата се познават кои са били греяни от слънцето и са били на изток. Как трябва да живеем? В какво седи сегашният живот? Ядението е усло­вие за живота; спането, мисленето, чувството, работата са условия за живота. В какво седи самият живот? Животът сме ние. Щом извадим живота вън от себе си, ние сме мъртви. За какво можем да разсъждаваме? Насоката е да придобием живота. В човешкия живот има две състояния: радост и скръб. Студ и топлина Земята ги произвежда сама. На Слънцето няма студ. Що е студ? Малко количество на топлина. Земята произвежда студ и топлина. Бог праща Своята Любов като Слънцето. Скръб и радост са наши. Ний, съвременните хо­ра, мязаме на Наполеона, на Цезара. Накрая резултатите се свеждат към ни­що. Всичко, което градим, ще рухне като ледените дворци на някои американ­ци. Като ги напече слънцето през пролетта, те се стопяват. Пилат, за да угоди на народа, за да има тяхното благоволение, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие. Защо Пилат предаде Исуса на разпятие? Да угоди на народа! Как Бог допусна в Неговото царство да станат тия ненормалности? Човек е една пукната стомна. Ти го пълниш три пъти през деня, и тя се изпразня. Ний, които минаваме за светии, не сме много от добри­те. Где е красивото в живота, в какво седи вътрешният смисъл в живота? Зна­ние, женитба - то са все условия. В какво седи същността на живота? Сегаш­ният живот не е живот. Като придобием истинския живот, тогава ще разсъжда­ваме. Защо Господ не се намеси в работата на Пилата? Той не се меси в чуж­дите работи. Той казва: «Моя работа е да го възкреся и Му дам живот вечен.» А работата на Пилата е да предаде Христа и угоди на народа. В проявата да угоди на народа. Ако угождаваш на себе си, на ближния си, ще умреш. А да угодиш на Бога. Който се занимава да угоди на Бога, не му остава време да се занимава с малките дребнавости. Един адепт - ученик, искал да познае Божествената Любов. Пращат го да настигне трима пътници, които вървят по пътя - един вое­нен, браминин и адепт, и да им удари по една плесница. Ударил на военния - той се обръща и му връща по-силна плесница; браминът му отвръща с две; а адептът толкова бил унесен, та не усетил нищо. Връща се ученикът при учителя си и пита защо. Учителят му отговаря: Първата плесница е светът; втората е правосъдието, съдилищата; а третата е адептът, занят с Бога. Учителят казал: «Кога твойто сърце и ум се погълнат от Божията Любов, ела при мен!» Три положения има. Условията ние ги създадохме. Бог е едно същество, Което е само благост. А ние правим подпушвание. Любовта е една сила, която изпълня ума, сърцето и волята. Този, слабият човек Исус, който не си обади гласа, а остави да го разпънат, как стана силен? Ще речете, че беше Господ. Не. Господ не се разпъва. В страданията работи Господ. Допуснете, че вие преживявате Христа. Силен човек е онзи, който свойте неприятели да ги прео­бърне на свои приятели. Две противоречия - как да ги примирим? Двама американци, пияни, рекли да се разходят с лодка нагоре по течението на Ниагарския водопад. Единът отива назад с преобърналата се лодка, а другият увисва над пропастта на ед­на скала. Трябвало после други американци да отидат и му хвърлят един топ въже и той да се спаси. Второ положение, сега: един искал всички да говорят за него. Направя една много красива бъчва, влиза вътре и накарал да го пус­нат отгоре на водопада, обаче го изваждат от бъчвата полумъртъв. После той, като го свестяват, казва: «Да ми дадат целия свят, не влизам вече в бъчвата.» В света има закон, че човек може да бъде знаменит през живота си само един път. И трето положение: искаш да станеш знатен. Простира над водопада едно въже. Минава по това въже с тояга, връща се; минава втория път без тояга; и третия път минава, като носи един човек на гърба си. Да бъдем смели и реши­телни. Кога минаваш по въжето, да не се стряскаш, да имаш присъствието на духа и спокойно да минеш. Ако не можеш - слез от въжето! Кога си в изпита­ние, кажи: «Аз ще мина през това въже.» Христос мина това въже. Христос на земята научи един закон - пълна преданост на Бога. Той остави Бог да свърши всичко. Той каза: «Има кой да се грижи. Търсете слава от Бога и тая слава и живот никой не може да ви го вземе.» Човешката любов има връзка с Божествената Любов. Човешката лю­бов е една запалка. Божествената Любов е предисловие, че ще влезе в нас Божественият живот. Да възприемете главното - Духът, Който беше свързан с Бога. На Земята има спане, в Небето има почивка. Ангелите, и те ядат, но само че те забогатяват, разширяват се. А не е така с нас. В младини придобиваме повече енергия, а по-малко харчим. Младите хора живеят при Бога. Старият малко черпи енергия, а много харчи. Всички стари хора са Томовци. Старите се много лъжат. Пилат трябваше да произведе тази процедура. В човешката любов лъжа се допуща, а в Божествената Любов не се допуща. В Небето иде­ално по чистота живеят. В Небето няма условия за прегрешение. При Божес­твената Любов се ражда онова, великото съзнание. Ний страдаме от един не­дъг - да угодим на този, на онзи, и в края на краищата ние губим нашия живот. Не зависи на какъв светилник е турена свещта. Важна е светлината. Духът, който излиза от всички хора, да има обща връзка. Догдето имаш в себе си оня Мир, Истината, Свободата, Любовта - ти си с Бога. Любовта към Бога ни дава разширение. За да опитате Божествената любов, трябва да минете през живо­та на Христа. Който премине препятствията, той ще се домогне до Божестве­ните блага. «Опитай ме, Господи!» Да угодим на Бога и да предадем Христа на Неговите приятели! Дайте свобода на Духа, Който работи във вас. Които сте Го възприели, да бъдете смели, да научите самоусъвършенствуванието, да дадете образци на Божията Любов. Някои има да учите закона на жертвата, други - добродетелите. А кои­то са възприели Духа, да се усъвършенствуват. Словото ще бъде разумно, да имате свободен ход. (Ще се заменят пари­те със Словото.) Свобода без пари. Когато тази любов изпълни сърцата ни. От лошите хора да научим една черта - работливи са те. Вълкът - от кошара на кошара, и взема агнето. Ний имаме сила да спрем злото в света. Пилат е бил като нас, човек на власт. Глава на нашето битие ще бъде Бог. В Писанието е казано: «Глава на Твойто Слово е Истината.» С любовта към себе си ще направя дробовете си, а с любовта към ближните ще направя ръцете, а с Любовта към Бога ще мисля. Главната идея: ще поставите Божията Любов като глава на себе си, да мисли­те. С любовта към себе си ще образувате дихателната система. С любовта към ближния ще образувате ръце, да работите. Ще направите един опит и тоя опит ще бъде достатъчен. Изпейте «Бог е Любов». * * * Любезна Юрданке, «Любовта ражда доброто, доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души.» Моля, пиши нещо от Варна. За живота в братството, особено нещо от групата. Колко души сте по име, кои сте, где се събирате, кой ръководи събранията и др. Знаеш, това ме интересува живо. Ами неделните беседи, ко­ито пращам, кога ги четете и где??? Понеже не зная как работите, затова от неделните бележки сегиз-тогиз ви пращам. Моля за извинение, защото това, което ви пращам, е от беседите кратки бележки. И от това, което аз вадя сама от другите беседи. За мен са ценни неща, а понеже ви обичам, затова ви ги пращам и вам. На Учителя между другото казах, че имам писмо от Варна. За наставления не съм ходила, защото не искам сама да искам, ако вие оттам не пожелаете. Аз не си считам труда това, което го дава Учителят нам, да ви го изпратя. Не зная само дали навреме го получавате. Пиши, пиши, пиши! Мълчанието ти ще го взема като недоволство. Със сестринска целувка теб и сестрите. София, 24.XI.1924 г. Д. Ив. Толева P.S. Ами сестра Цочева защо се потайва - или ме не помни! Поздрав и на брата Боян, хвърли патерицата. 5. Сряда, 26.XI.1924 г. (школна лекция)[7] (кратки бележки) (Тайна молитва.) «Разликата между събирание и изваждание» (тема). Живо събирание и изваждание; някой път изважданието, както вадите картошките от земята. Виждам у вас едно особено състояние - дължи се на особните ви възгледи, да ги наложите в живота. Например в Индия сте - леко сте облечени. Тръгвате за Хималаите с тънките си дрехи - ще се простудите. Животът във всичките области са топли, тихи. В пътя на живота ще срещнете всички бури, топлина, студ, мраз. От това неразбирание вие ставате индифе­рентни, еднообразни. Кога отивате на Витоша, изисква се будно съзнание, инак вие ставате еднообразни, индеферентни. В земята да не заспим, и затова са промените. При радостта ще се стопите, а при скръбта ще замръзнете. Радост и страдания са пелените на живота, и те са неизбежни. Не се прави никому изключение. Има известни правила. Тея положения ще ги помните, да не ста­вате индиферентни, еднообразни. Ний, хората на Земята, сме забавление за Небето. Те правят опит върху живота, който се развива (Учителят си сложи дясната ръка на масата, а с лявата хвана верижката на часовника си под бра­дата) и пита защо. Няма да обяснявам, то е секрет. Размишлявайте защо. Има три ябълки. Едната - от топлия, [втората - от] умерения и [третата - от] студе­ния пояс. Срещнете се и какво ще се разговаряте? Защо? Коя е най-щастлива? В топлия, умерения; а в студения нямат условия. И с хората е така: в умерения пояс хората са по-интелигентни, културата е по-силна. Това, което е вярно за животните, не е вярно за човека, защото всички нямат еднакви условия за развитие. Кога тук, на земята, имате един прилив, горе, в астралния свят, има отлив; и обратно. Висшите духове, кога има отлив, отиват да живеят в по-вис­шите светове. В този свят, гдето има радост. Въпросът е за сегашния живот. Вземайте урок от природата. Вземете хляба в устата си - ако нямате слюнка или вода, не можете да го сдъвчете. Природата е дала слюнката и водата. На растенията трябва вода. Не се стремете да коригирате природата в нейните действия. (Това е правило.) Щом помислите, че в природата има дефекти, про­явява се дисхармония. Вашият живот е поставен в хармонични условия, а дисхармонията се дължи на вашето състояние. Ще ви прочета 12. глава от «Евреем»*. (През време на четенето се спира и дава обяснения.) Кога отивате на разходка и ако се спирате при всяко дърво и питате защо това е такова, онова е такова - вие се спъвате. Мнозина христи­яни си представляват Христа на престола. Има професор някой, много учен, и ученикът иска да е като него, а не вземат във внимание преживяванието, през което е минал. Вам щом ви вземат нещо, ставате песимисти. Щом някой каже, че не му се живее и иска да се върне в Небето, трябва да има за него приготве­но място. Бащата бие, шиба сина си. Кой светия не е бит и става на разхвърле­ни кости? Такъв прът са яли светиите! И вие ще минете по този път - ще ядете прът! Това страдание ще дойде. Един от древните царе имал един стол отдолу, имало поставен един нож и този стол стоял всякога празен, никой не смеял да седне. Смъртта е една от големите прегради и човек трябва да е силен, да победи смъртта. Ако искате да станете нещо, като синове, трябва да ви мачкат като грънчарска кал. Да минете процеса на грънчарската кал. Щом той не е доволен от страданията, наказанията, не му дават наказание. Да бъде доволен от наказанието. За да ви турят нещо в джоба, трябва да ви набият. И тъй, скръбта е едно разнообразие, да ни държат в будно състояние, за да разбираме Бо­жествените пътища. Упражнения: лявата ръка - спростряна напред, дяс­ната - спростряна и дланта - сложена на едно разстоя­ние върху лявата. Сега дясната се върти най-първо поле­ка и после много бърже. Правят се кръгове върху лявата длан много пъти към дясно и после - към ляво. Като че ли се върти някое колело, (фигура) Всичко е движение. Да държите хармоничните дви­жения. Упражнения: Пак с дясната длан над лявата, само че кога се върти кръгът, при първото упражнение ръката правеше кръгове отго­ре на дланта, а сега минавате един път отгоре, един път отдолу; най-първо - полека и после - много силно и много пъти. Всичките движения трябва да бъ­дат разнообразни. 2 минути размишление. Музиката има несъизмерими тонове и тактове. Несъизмеримостта не мо­же напълно да се обясни. Кога занесат вълна на дарака, нишките са разбърка­ни, но даракът ги оправя, извлача. Дайте на природата вашите мисли, и тя ще ги оправи. (Учителят свири.) Изпейте: «В Начало бе Словото». (Учителят накара някой сам да я изпее. Олга Славчева я изпя.) Според сегашното схващание в какво седи смисълът на музиката? Сега една песен може да се изпее по разни начини. Но има един начин - първона­чален образ. (Учителят изпя и свири ново упражнение: «Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа.») С кой тон бихте започнали? (Учителят пее, и ние - с Него.) То изразява вашето състояние. Отговорът къде е? - Истината, истината, истината, истина­та, истината. (Учителят го пя.) Кое ще бъде отговор на Истината? Как мислите? (Пяхме пак: «Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа.») Отговорът е в настроението, което ще почувствуваш. Може да ти се каже да я напишеш. Ако това е Истина, която чрез живота се пояснява. Коя е най- важната дума? Свободата и Истината заедно вървят. Щом ви кажа: «Кажи ми ти Истината», чувствуванието е друго, а щом се изпее, е друго. Всичко трябва да се говори музикално. В най-хубавите песни не трябва да има прекъсвание. Всеки от вас може едно малко изречение да го изкажете по музикален начин. (Изпейте го пак!) Учителят стана и каза: -Любовта ражда доброто. А ний отговорихме: -Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. * * * [Тук са написани нотите на песента «Кажи ми Ти Истината» - вж. на следващата страница. - бел. М. И] С цигулка да научите мелодията. Моля, отговори ми, сестра, можахте ли да разберете упражненията и песента дали я схванахте. Асенчо[1] ми веднага написа нотите, догде пееше Учи­телят. Още не са нотирани, и вие ги имате вече. Прощавайте. Толева [С различни почерци:] Виктория Назор Петра Матеева Ст. Д-р Русева Мария Кънева Зора Стоилова Кута Арнаудова Мария Самарджиева Ан. Мавродиева К. Генчева Анастасия Щилиянова Мария В. Бубева, А. Костова. Много поздрави и от А. Конярова Димитричка Ив. Толева. Поздрав от сестрите на нашата група на варненските сестри. Беседата се прочита първо в софийска група и веднага я препращаме. 6. Сряда, 10.XII.1924 г.* (кратки бележки от школната лекция) (Тайна молитва.) Това, което се говори, трябва да се разбира. Трябва да го разбирате, (cos х + i sin х )n = cos nx + i sin nx Това е една теорема написана. De Moivre's.* Ако я разберете тая теоре­ма, какво ще научите? Който не разбира, ще каже: «Нищо не разбирам.» Жи­вотните много добре разбират математиката. Например котката как изчисля­ва как да хване мишката? У животните работи интуитивната, а не разумната математика. Друга задача: 1 × 1 × 1 × 1. 1 - една единица, умножена 4 пъти сама на се­бе си. « i » е въображаема единица. Всяко положение има разумно обяснение на нещата. -500 + + 500- + 500 -500 Една величина, отрицателна у теб, става положителна у другиго. Напри­мер аз имам 500 лева в джеба си, давам ги на другиго. Аз губя, а той печели, щом взема парите. Аз имам - , той има + . Но има величини, които са положителни за всички; и отрицателни за всички.В природата има два метода, с които се говори на човека. Някой път говори на сърцето, а някой път говори на ума. На сърцето говори да бъде дово­лен и религиозен; а на ума - да придобие знание. Религиозният човек е фана­тик, като крава в живота. Всички идеи са излезли от човешкия ум. Преди Христа казваха, че имаше пророци, синове Божии, а сега казват: «Няма пророци, синове Божии.» Где отидоха след 2000 години?! Те пак същес­твуват. И чадата Божии, и пророците, и Христос. Нещата са непроявени в сво­ята реалност. Свещта, която е горяла преди 2000 години, и сега може да се запали. И днес има пророци и синове Божии, но тази е разликата, че тогава бяха в други костюми, ходеха голи, боси, а сега са в други костюми. Не е брада­та, която прави пророка. Ами ако е жена?! Отгде ще вземе брада? Някой каз­ва, че «аз не съм учен, не съм красив, не съм богат, не съм силен». Можеш да го придобиеш. Трябва да учиш, учиш. Няма да спиш по 10 часа, а ще учиш. Това, което имаш и знаеш, да е написано вътре в сърцето ти - това е Божествено. Всеки ще придобие в този живот знание, колкото му е необходимо. Да прило­жите Царството Божие между 3-ма, 4-ма, 6-ма..., 20 души. Казвате: «Да дойде Царството Божие.» То е дошло, а вие сте закъснели. Слънцето е изгряло, станете, умийте се и хайде на работа! Два скачени съда, празни, едина е по-висок от другия (фиг. 6.1). Напълните съда С с вода, и тя ще иде в съда D, защото е по-нисък. Това са две съзнания. D взе ли водата на С? Те са [два] скаче­ни съда. Може ли С да каже: «Ти защо ми взе во­дата?» Ако съдът С е затворен, водата се връща назад. Каквато енергия, каквато мисъл си изпра­тил в света, ще се върне при теб. Има известни моменти в живота ни, само възприемаме - като Ме­сечината. Тя е паница, която взема и дава (фиг. 6.2). Щом ти дадат, трябва да дадеш. Инак става подпушвание. Знаете ли на какво прилича подпушванието? Например: има дембелханета[2]. Турят го в една стая, дават му една тулумба[3]. Той стои, нищо не рабо­ти. Пущат вода в стаята, водата стигне до корема му. Вижда, че ще се удави - какво прави? Грабне тулумбата и почва да работи. Ний сме дембелханета. Работиш, защото зор има. Да работим от любов! Вий трябва да почнете да учите, да разсъждавате - това е потребно за ума ви. Чо­век някой работи - трябва да помни, а някой работи - трябва да забравя. Ня­кой път се произнасяте за някого, че не бил добър, не бил праведен! Вий не може да видите вътре в сърцето, вътре в ума му дали е праведен или не. За да се произнесеш, трябва да разбираш висшата математика. Има някои, в мина­лото не са живели добре. А някои сега не живеят добре. Ако живееш по Бога, трябва да живееш по всичките правила. Търпението е най-красивото на земя­та. Отлична черта е то. Богатството на хората се определя от елементите на кръвта им и съоб­разно на това богатство на кръвта съответствува и външното богатство на фи­зическия живот. В духовния свят живот трябва. А в Божествения свят трябва да има Дух. Ще възлюбиш беднотията. В следующето идвание ще имаш усло­вия. Но и сега, в този живот, Господ може да вложи нещо в кръвта ти: богат­ство, живот и Дух всеки носи в себе си. Бог ни знае като деца и знае как сме живели в миналото, и затова сега [някой човек] е беден. Който иска да се обо­гати, трябва живот и Дух. На човека има нещо, което му липсва. Слънцето има всичко, едни и други се греят, но едни се греят и са здрави, а други се греят и не са здрави. Да използвуваме. В срядашната беседа се засяга вашият ум, а в неделната беседа се зася­га вашето сърце. (фиг. 6.3) това е една пръчица. Защо децата турят отгоре тази връвчица и махат камшик?! Отгде дойде тая идея на децата? Връвчицата по­казва силата, която излиза от пръчицата. Старите маги някога са носели мно­го широки ръкави, като попските, и са носели в ръкава си по една магическа пръчица. Като я извадели, сила излизало от нея. Детето реализира тая идея. В какво сегашният живот е реален?! По интенсивността; и тя е причината за голямата възбуденост, нервните болести. Кой­то бърза, скоро остарява. Не бързайте! Всички процеси в нас да бъдат медленни[4], но стабилни. Ти използувай тази енергия. Бър­зите радости се обръщат на скърби. Процесът на любовта е из- грявание на слънцето. Трябва да направи, да изходи 1/4 кръг. (фиг. 6.4). Когато твоята любов достигне до края на своето залязвание, в духовния свят почва зазо- рявание. При Божествената Любов всякога има разширение. Новите идеи няма да се приложат изведнъж, в живота сам трябва да чувствуваш лю­бов в себе си. Всеки един знае дали има любов или не. Любовта не подлежи да изучавание. Дой­де ли, ще я пазиш като свещена. Когато дойде, всичко ще изчезне: сиромашия, скръб, страдания, а ще донесе подтик, инициатива, мир, радост. Чо­вешката любов може да прилича на малка чешмичка, която цицеричи, а Бо­жествената Любов е тази, която тече силно. От Любовта взимайте малко и постепенно да се увеличава, догде се приспособиш на тази сила. Възможни и невъзможни неща са относителни. Всички може да учите. Стига да добиеш знанието. Трябва смирение. Колко е мило, благородно, кога някой дядо потупа едно детенце и каже: «Хайде, дядовото, кажи ми какво е това, как се пише тази буква?» - и той пише, не го е срам, че дете му показва, но днес - буква, утре - буква, дядото се научил да чете и пише. Но това дете било един ангел, ангел в нови дрехи, и е по-стар от дядото, макар той да има брада. На ученика най-първо трябва смирение. Ще учите. Христос казва: «Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.» Царството Божие е място на наука. Аз желая да внесете Царството Бо­жие. Всеки един да го внесе в себе си. Имаш например тор, нечистотии - пусна тулумбата, водата, размият се и изчезват. Пуснете живота си - нека Божестве­ният Живот да влезе. Не се борете със злото - пуснете доброто да тече, и всич­ко ще се уреди. Питам: кой е най-важният въпрос в живота? Ако те бесят, кое е най-важното? Да се освободиш. Кога се давиш? Да се избавиш. Ако нямаш пари? Да имаш пари. Всеки има важен въпрос. Най-важният въпрос е необхо­димостта. Ако тази мисъл ви свързва прямо с Бога, с върховния Източник на живота... На деня един малък важен въпрос като разрешите, ще дойде една малка радост. Ще учите. Никога няма да идеш да просиш! С пот ще работиш. Да бъдеш справедлив. Три вида богатства трябва да имате: богата кръв, богат живот и богат Дух. Гледайте най-първо да се справите с противоречията! Всичките разумни енергии, които обитават в нашето съзнание, са разпределени. Да бъдете бла­годарни на всичко, което имате. И ще опитате резултатите. Царството Божие да въдворите първо от Духа. От Него излиза Любовта. А вие почвате от кръвта. Но не от този Дух, Който ви говори. То е Словото. Глава на Словото е Истината, а глава на Истината е Духът. «Най-важното от тази беседа за мен е това: ...» (тема) Силата на един тон зависи да внесе разумното. Да изпеем думите: «Вечер, сутрин, отиде, дойде, дойде, дойде, дойде». (Изпяхме от гамата «до-ми-сол-до» и обратно, и го заменихме с думи­те: «<вечер, сутрин». Пяхме думите:«Вдъхновение».) Окултните упражнения са за тонирание на организма. Думите са от раз­личен характер. Те действуват възбудително. У всеки човек се заражда един духовен мързел. Някой казва: «Искам да умра.» Тоз, който иска да умре, той казва [така], защото иска да видоизмени своето състояние. Кога идат бързите промени, то е едно благословение. Думите имат цветове, които действуват. Произнесете една дума или един стих от Евангелието, и вижте какво действие вниса във вас. - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината, свободата за нашите души. София 10.XII. 1 1/4 ч. среднощ Сряда. * * * Любезна Юрданке, Както се види, ще ме направиш без време ясновидка! Да виждам във Варна. Да си получавам сама отговорите! Толкова сте там, няма ли някоя да драсне две думи, за да зная, че сте получили бележките!!! Да не ви отегчавам! С. Б. Л. Е. Л.* Поздрав теб, брата и всички. Твоя Толева. 7. Сряда, 17.XII.1924 г[6] (Тайна молитва.) Ще ви задам един въпрос, да видим как ще отговорите. Някой човек - А, богат, обичал да попийва и изпивал за 100 лева. Друг - Б, бил религиозен, отивал в черква и се молел, и харчел и той 100 лева. В случая и едина дал, и другият дал. Каква е разликата тогава? Този, който е служил на Бога, ще има здравие; а онзи, който е служил на дявола, няма да има здравие. Някой казва: «Ти не струваш нищо.» Ама туй нищо е голямо както всич­ките неща. Имаме приход 10 000 лв. - 5000 = 5000; имаме разход 10 000 лв. - 10 000 = 0; 10 000-20 000 = Във висшата математика всичките числа са излезли от Божествените числа. Ако се вдига барометърът, това показва, че има влага. Ако се сни­жава, това показва, че се понижава влагата. При 10° влагата се повиша­ва, а при други 10° влагата намаля­ва. Този закон си има приложение и в живота. Може ли вашият бароме­тър да спадне и вашето положение да не се измени? Влагата при извес­тни случаи е полезна, а при извес­тни случаи е вредна. Например во­дата може да съществува без леда; а ледът без вода не може да същес­твува. Ледът в живота е омразата. Где ще се образува вода? Кога телата замръзват? Кога­то са отдалечени от Слънцето. Така е и с живота. Когато се отдалечава­те от Бога, страдате. Следователно ъгълът показва замръзвание. Да превеждате нещата от видимия свят към вашия вътрешен свят. Бог е направил света и всичко, но нашият свят не е хармоничен. Когато почнат през пролетта ледовете да се топят, става начупвание, търкание на парчетата. Като се надроби всичко, какво ще изгуби светът? Всички духовни хора трябва да бъдат много разумни. Днес светът страда от учители, които не могат да учат. Божествените пътища за нашите вярвания няма да се изменят. Ще ви прочета 4 гл. Ефесяном[7] В тази глава има следующето: Вий мис­лите, че светиите стоят много високо! Той даде едни да са апостоли, други - пастири, учители. Апостоли са всички, които са имали прямо общение с Хрис­та, имат видимо прикосновение. Пророците имат духовно прикосновение. Пас­тири и учители - които учат. Много светии има, но и те са слепи хора, имат нужда от знания. Всички трябва да се усъвършенствувате. Разликата между Божествения и човешкия процес: [в] Божествения има увеличение, разширение, а где няма това, то не е Божествено. Да си съставите пълно понятие, да почнете 1. със Словото; 2. Истината; 3. Духът - на еврейски на 4 места - нашето «Господ» се споменава Бог, а останалото - Господ. Съблечете се от вехтия човек, а се облечете в новия човек! Това е Него­вата мисъл. Да оставим вехтите мисли, а да се облечем с новите мисли - Бо­жествените. Да изясним един закон. То­ва са мъж и жена в лодка. Мъжът казва: «Аз без жена мога», вземе лопатата - не върви лодката, а са­мо се върти. Жената каже: «Аз мо­га без мъж», вземе лопатата - лодката само се върти. Нито мъж без жена може, нито жена без мъж може. Нито ум без сърце мо­же, нито сърце без ум може. А ко­га са двамата, те са праволиней­ни, и лодката върви. Има само движение. Да има праволинейно движение, трябва умът и сърцето да работят по права линия, за да идете при Бога. Сърцето да бъде с мислите на ума, и умът - с желанието на сърцето. Раздвояванието е причина за пукванието на съзнанието. Многото мисление донася къхъра. Ще впрегнете ума си и сърцето си да работят заедно, и всичко ще върви успешно. Божественият Дух се явява само тогава, когато умът и сърцето работят заедно. 2 метода има: впрегни ума си и сърцето, подкарайте своята лодка, а като идете на другия бряг, ще помогнете и на други. Библията има 3 начина за изучвание: по форма, духовен и Божествен начин. За да постигнете своето развитие, трябва умът и сърцето да работят заедно. Ученикът трябва да бъде вещ. Ако не сте постигнали нищо, то сте вие сами причината. Всички да бъдете разумни. Във всички школи да' има само един принцип. Има 3 начина на служение. Да изпълниш условията, които Бог е определил. Тази лодка да превърнете жива във вас. Утре ще почнете да се въртите в морето. Ще вземеш двете лопати, ще потеглиш в морето. Всички трябва да имате едно [...] разбирание, да имате вяра. Любовта изисква хората да се учат. Само един разумен човек може да служи на Бога. Не се стремете да имате любов. Вий я имате! Беззаветната Божествена Любов ще те изведе, и ти ще влезеш в лодката, и ще плавате. а + a i = «а» е едно реално число, «а i» е един търговец, «а» казва: «Аз ще вложа 5000 лева и те ще ми донесат такава печалба.» «а» няма никакви пари в джеба си. Прави сметка колко ще има. Това, което си вложил, е реално. Ти правиш в ума си сметка и си доволен, но изхарчил си известна енергия. Човек мисли, че е праведен и чувствува, че е праведен. Става ли праведен, като мисли и чув­ствува? Не. Трябва да живее праведно. Животът сам по себе си носи доброто. Не чрез доброто се спасява човек, но чрез живота, «а» е добър вследствие от живота. Аз казвам: Всичко изпитвайте, Божествения Живот в себе си възпри­емете! Да се пазите. Имате видими и невидими приятели и неприятели, които ви обикалят. Може да ти подкопаят къщата и ще те оберат. Давам ви правило. Ще кажете така: «Ти, като си в лодката, с двете гребла ли гребеш или с едно­то?» Умният човек няма да търси платна да издига, а ще употреби греблата. Да изпеем: «В начало бе Словото». (После пяхме: «Сутрин, вечер, отиде, дойде» и няколко пъти изпяхме: «Вдъхновение».) Между другите упражнения тези са малки упражнения. Трябва да си да­вате концерт сами на себе си, да пеете! Пението има сила да съсипва отрицателните сили в нас. Скръбен си - пей! Възпейте Господа! (Изпяхме «Вдъхновение», «<В начало бе Словото».) - Любовта ражда доброто. -Доброто носи живота, светлината, свободата за нашите души. 17.XII.1924 г. [ноти: «Вдъхновение»] Писмо от Димитричка Толева до Юрданка Жекова Любезна Юрданке, Получих писмото ти. Предадох поздрава [на] Учителя и Му прочетох пис­мото. Също и на другите предадох поздравите. И на Милева. Тя ти писала. На Бела писала по-първо, тя й пратила една жекетка лилава от трико с два джеба и тя веднага й отговаря с препоръчано писмо. Също и на теб писала, просто вярва, че си го вече получила, Здравка след Варна беше болна. Все с нея се разправя, та ще извиняваш и прощаваш. Ами нотите можеш ли да ги свириш и да научиш тези малки упражнения? Поздрави теб, брата и всички сестри. Целува те сестра Д. Ив. Толева София, 17.XII.1924 г. 8. Сряда, 24.XII.1924 г[1] Тайна молитва. Пяхме: 1) « Махар Бену А ба » 2) «Изгрява Слънцето» 3) «<Ходи, ходи, ходи» 4) «Тъги, скърби, вдигай, слагай» 5) «Сладко, медено» За да бъде известен предмет полезен, колко качества са необходими? За човека колко качества са необходими - за да бъде човек? Великите въпро­си не се разрешават, но се усложняват. Богатите хора са богати физически, а сиромасите са богати вътрешно. Имате един приятел, искате да му пишете ед­но кратко писмо. Как трябва да му пишете? По канарите, по височините, ска­лите има нещо написано, но от нашата азбука. Най-простото и най-краткото писмо аз наричам следующото. Това е най- съдържателното пис­мо, което можеш да напишеш някому. Трябва и да се отгово­ри. Това е окото, (фиг. 8.1) Те са две пис­ма отлични. Колелото се търкаля, тъй щото никакви спънки в живота няма. В живата геометрия как­во означава кръгът? Силата, която се заключава в кръ­га, възможността, която се заключава в кръга. Как са построени двата клепача на окото? (Фиг. 8.2) Двете хиперболи са пресечени и образуват елипса. Едната е Божествената възможност, която тво­ри, и втората - която приема. В клепачите е вложена възможност и има разни предназначения. Изобщо, на гениалните хора очите им не са отворени. Които гледат за физическия свят, очите им са валчести. Следовател­но ние чертаем своя път по своите очи. Лицето е една написана карта. Имате да минава­те голям океан. Не стига да си само в кораба, но ви трябва и карта да имате. Едната парабола на окото по­казва и друго нещо. Горният клепач показва инволюци- ята на човешкия дух, когато е слизал във физическия свят. А долният клепач показва еволюцията на човешкия дух към Бога. Трябва да наблюдаваме своя ход. Ученикът в Школата трябва да научи всеки ден какво да прави. Кога си чистите вие къщите? (Отговарят: - В събота.) Не - съботата е ден на Бога, а в понеделник ще си чистите къщите. Понеделник е ден на Месечината - ще очистите къщата си. Също ще чис­тите и вътрешните стаи от мисли, желания, чувства. Вторник - ден на Марс - ще копаете, ще се съдите, ще воювате. Сряда - ще учите. Четвъртък - ще се облагородявате. Петък - любов. Събота - ще се молите. Неделя - ? Ние сме си разместили работата и от това произтичат противоречията. Не трябва да се прескача. Всичко навреме да става. Да насърчаваш нещо е отлично. Например ако аз насърчавам някого да мине по една здрава греда, е отлично, но по една гнила греда не е отлично. Казвам: «Не минавай! Ще пад­неш.» Той казва: «Господ ще помогне.» Не изкушавай Господа! Той ти е дал ум. Не минавай гнилата греда! Ако си с крила, мини! От учениците искам да не се занимават какво може да направи Господ - то е Негова работа, - но аз какво да правя. И всички изключения се раждат от нашите престъпления. Всякой, когато дойде понеделник, почни да чистиш къщата си, ума си, сърцето си. Събота е ден на Бога. Понеделник - за сърцето. Вторник - за победа, да го атакуваш. Сряда - да разрешаваш научни въпроси. Четвъртък - за религиозни въпроси. Петък - за облагородявание на сърцето. Неделя - ден на Слънцето, ден за прогрес, ден на веселие. Кога ученикът иска да постигне известни резултати, трябва да се съобра­зява с живите закони на природата. Искам сестрите да направят един опит, опит за 3 понеделника. Всеки понеделник всяка сестра сама ще замаже една стая - стените; да не й заема повече от 3 часа. Чиновничките - сутрин в 4 ч ще почнат - 2 часа, и вечер -1 час. Които нямат стая, килерче и това като няма, ще отидат у някоя сестра да замажат. Това ще се повтори 3 понеделника. (На братя­та - два петъка в 7 ч вечерта ще се съберат в салона, ще се помолят и ще се занимават с Любовта, ще разискват върху Любовта, ще засегнете Любовта - ще си поговорите.) Тия събрания влияят на известни способности. Всичко трябва да се за­сегне. Всичкото им естество трябва да работи, за да се изразходват излишни­те им енергии. Мнозина от вас страдат от отлагание. Всяка една Божествена мисъл тряб­ва да стане така, според своята простота. Когато дойде до Божественото, трябва да изпълним Божествените идеи в своята чистота и простота. Някой казва, че нямал време да се моли! Чиновник си, работиш - спри се, съсредоточи се една минута, изпрати една мисъл към Бога! Всяка идея, която проектираме от нас към Бога, ще се изпълни. С времето Бог разполага. Бог ви даде живот. Той ви даде възможност. Всичко не е ваше. Само имате ваше една гола душа. Бог ви е украсил тази гола душа, като ви е дал ум, сърце, воля. Трябва да благодарим! Ще ви повикат горе. Ти бъди готов! Колко ще се зарадвате, ако ви кажа да се приготвите, че ще заминете! Ще има плач, нали? Как ще оставите жена, мъж, деца... Аз искам да ви приуча да гледате на тази работа като на обикнове­на. Аз ви казвам, че там ще ви посрещнат добре. Бъди готов да започнеш рабо­та! Да свикнете с идеята от този свят за другия. У нас не е проникнала идеята, че оня свят е красив! Всичките да се стремите на едно приложение - на проявлението на Бога. Като си заминем оттук, да оставим нещо, тъй както са оставили по нещо и тези, които са заминали. Упражнение: Пръстите на двете ръце събрани и допрени една до друга, дигнати пред лицето нагоре над главата, се отварят ръцете, после се движат надолу и образува кръг. Кога дойдат отпред ръцете пред гърдите, събират се пак пръстите и пак се прави кръг. Такива кръгове направихме 12. Лявата и дясната ръка са отрицателни и положителни енергии. Кога сте неразположени, направете това упражнение. В творческите школи на Изток и Запад не са стояли така, а са имали упражнения. Кога са искали да се изолират от външния свят и да се съсредото­чат, те са си затваряли очите. Какво е предназначението на тялото, на ръцете, на очите, на краката и др. Има предназначение и трябва да дадем на всеки орган упражнение. (Изпяхме: «Вечер, сутрин, отиде, дойде».) Музиката е един метод да изрази известни окултни истини. Човекът не е в тялото, той е вън от тялото, затова той трябва да възприеме вдъхновение от този човек, който не е в тялото. Трябва постепенно да черпим от великия склад, по нещо да се приложи всеки ден, по нещо в нашите мисли и чувства. У някого има страх, срам. Те са на място, ако го е срам, страх да върши зло - да, а да го е страх или срам да върши добро - не го разбирам. Кога искаш да правиш добро, няма нужда да имате страх. Реалните неща са малки придобивки във вашия живот. В окултна­та школа гласът на ученика трябва да бъде малко мек. Българските песни са изопачени - те са религиозни мотиви, но когато са ги снели на Земята, са ги изопачили. Трябва да има все нещо, което ни кара да пеем, ако не гласно, то мисле­но да пеем. Всяка енергия да се употреби за по-голям смисъл. В пението стре­мете се да не пеете еднообразно. Каква идея да дадем на «Вечер, сутрин»? Думата «вечер» е слаба, но който иде вечер, той дониса едно благо «вечер». А сутрин си отива, отниса нещо. Вечер, значи, имаме една придобивка. Дохожда скръбта, но иде Духът да ви утеши. (Пяхме: «Блага дума на устата».) Учителят каза - Любовта ражда доброто. Ний отговорихме: - Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. (Много кратки бележки.) Писмо от Димитрина Толева до Юрданка Жекова Любезна Юрданке, Днес е сряда, 24.XII., утре - четвъртък, та в петък ще имаме първата плод­на вечеря, само за Школата. Никакви външни лица. Само плодове. Хлябът ще бъде общ, както на Новата година, ако помниш - на всеки по едно хлебче. На три места ще се свари ориз и самоварите, разбира се, ще бъдат турнати под пара. Ще има чай. 2) В сряда вечер, срещу Новата година - пак плодна вечеря, тогава без ориз, а ще има жито. Ако получиш писмото навреме, понеделниците, мисля, може да извър­шиш ти и групата. Но за плодните вечери не зная нищо, но ти съобщавам, да знаеш. Може да се съберете групата поне. Нали знаеш, че аз не искам да ста­вам причина да се говори около името ми. Никой не ме е задължил, аз от любов го правя - тази много малка услуга на варненските ми сестри, а по слу­чай Новата година им изпращам по едно бонбонче. 30 бонбона за 30 сестри. Всяка нека си вземе каквото й се падне, и после може да си заемете една от друга и да си ги напишете в една нова, чиста тетрадка. Та, сегиз-тогиз ще ви изпращам, да си го преписвате. Но знайте, че и това аз съм го намерила и опитала. Да не ви създам с това труд и отегчение! София, 24.XII., сряда 1 ч сред нощ С целувка: сестра Толева [1] КАКТО ПРИРОДАТА ПИШЕ :11-а школна лекция на Общия окултен клас, г. IV (1924-1925 г.), държана от Учителя на 24.XII.1924 г., София. Русе, [1927]. (бел. М. И.) ------------------------------------- [1] Асенчо-Асен Арнаудов, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] дембелхане (от пер.-тур.) разг. ирон. - къща, дом за мързеливци. [3] НЕРАЗБРАНОТО : 9-а школна лекция на Общия окултен клас, г. IV (1924-1925 г.), държана от Учителя на 10.XII.1924 г., София. Русе, [1927]. (бел. М. И.) [4] медлен - книж. остар. бавен (рус. медленньй). (бел. М. И.) [5] «Само Божията Любов е Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [6] ХАРМОНИЧНА ДЕЯТЕЛНОСТ : 10-а школна лекция на Общия окултен клас, г. IV (1924-1925 г.), държана от Учителя на 17.XII.1924 г., София. Русе, [1927]. (бел. М. И.) [7] «К Ефесяном Послание на Светаго Апостола Павла». (бел. М. И.) [1] АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ: 1-ва школна лекция на Общия окултен клас, г. IV (1924-1925), държана от Учителя на 15.Х.1924 г., София. Русе [1927]. (бел. М.И.) [2] НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ: [1-ва неделна] беседа, държана от Учите­ля на 19.Х.1924 г. [Сила и Живот, серия VII (1924-1925 г.)]. Русе, [1925]. (бел. М. И.) [3] Окултистите са носели звездата на Соломон на ревера на сакото си, в знак на посвещение. Това е представено в настоящия том в лекцията от 12.XI.1924 г. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [4] мазгал (тур.) остар. - тесен отвор на крепостна стена, предназначен за стреляне през него. (бел. М. И.) [5] ЗАБРАВЕНИТЕ НЕЩА: 5-а школна лекция на Общия окултен клас, г. IV (1924-1925 г.), държана от Учителя на 12.XI.1924 г., София. Русе, [1927]. (бел. М. И.) [6] ДА УГОДИ НА НАРОДА : [6-а неделна] беседа, държана от Учителя на 23.XI.1924 г. в гр. София. [Сила и Живот, сер. VII]. Русе, [1925]. (бел. М. И.) [7] ПЕЛЕНИТЕ НА ЖИВОТА - РАДОСТИ И СКЪРБИ : 7-а школна лекция на Общия окултен клас, г. IV (1924-1925), държана от Учителя на 26.XI.1924 г., София. Русе, [1927]. (бел. М. И.)

V. Резюме от лекция на Общия окултен клас на 16.XI.1938 г., сряда, 5 ч. сутринта ВЕЧНАТА МЛАДОСТ* На човека му липсва нещо. Това, което липсва, е изгубено. Изгубил е нещо човек. Светските хора вярват в това, което Господ им е дал, а пък религи­озните хора вярват в това, което Господ ще им даде. Тия два възгледа трябва да се съединят в едно, за да имате един правилен възглед. Има три вида вярвания. Вярване в миналото, вярване в настоящето, вярвание в бъдещето. Вярването в миналото е нисшият живот, през който ти си минал. Вярването в настоящето - това е животът, през който сега минаваш. Това е човешкият живот. Вярването в бъдещето, това е животът на Висшите същества; бъдещето е висшето, което иде! То е над тебе! Ние губим живота си, без да знаем как го губим. Ти казваш: «Аз вярвам в Бога.» Вярваш в Бога, а пък остаряваш, а не трябва да остаряваш. Обедняваш, а не трябва да обедняваш. Боледуваш, пък не трябва да боледуваш. Защо умират хората? Защото воюват със себе си, защото воюват с Бога. Да ви кажа защо идат всички нещастия в света. Човек страда, понеже той иска да застави Бога да върши това, което човек иска. Ако ти искаш да заставиш Бога да върши това, което ти искаш, ти причиняваш нещастие на себе си. По­неже Бог е неизменен, ти не можеш да Го заставиш да прави Той това, което ти искаш. И кой от вас не е бит? Ти критикуваш Господа за всички неща. Не се позволява това! Когато дойде до Господа, каквото и да прави Господ, няма да имаш две мнения по това. Ще го приемеш. Другите каквото правят, можеш да критикуваш: и богове, и ангели, но като дойде до Бога, нито дума да не обелиш. Ако правиш най-малкото критикуване, то ще се обърне отгоре ти! Всички вие сте генерали! Все заповядвате един на друг. Оставете се от това заповядване! Дотогава, докато ти заповядваш на хората, ти не можеш да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хора­та, ти няма да виждаш своите погрешки. Та, най-първо се научете да заповяд­вате на себе си! И ти ще заповядваш на себе си с любов! Когато вие виждате погрешките на хората, това сте вие в тях. Погрешките на хората произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но се изисква време, за да станат съвършени. Страданията са допуснати за нещо хубаво и велико, което в бъдеще ще се разкрие. От всички тия страдания, които сега имате, от самия грях от падението един ден ще излезе едно благо, и хората ще видят, че Бог е Всемъдър и Всесилен. Защото Всесилният и Всемъдрият е допуснал тия противоречия. То­ва е една задача за Него, а не за нас. Отчасти ни засяга тая задача. Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да го стигне в неговото съзнание. Всички обиди се разтопяват и всяка обида става едно ве­лико благословение. И тогава е право изречението: «Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, да се превърне в добро.» Всички ваши сегашни страдания, несполуки, несрети, остарявания, уми- рания - всичко това ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите от умирането. Че, хората умират, за да се подмладят. Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако се раждаш с любов, грях няма да правиш, няма да умираш, и вечно ще бъдеш млад. Няма да има тогава подмла­дяване. Който се ражда с любов, той е вечно млад! Та, за да бъде човек вечно млад, трябва да разбира и прояви любовта като една вътрешна сила, която живее в нас. Като казваме, че Бог е любов, ще знаем, че Той е Вечната мла­дост! И ние като мислим постоянно за Него, ще проявим Божественото в нас. Като синове трябва да се приближаваме до Него! Ако не разбираш законите на живота, ти можеш да изгубиш любовта си. Старостта идва, когато човек се движи около своята ос. Дотогава, докато се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Светът може да се оправи в едно поколение по следния начин: майката през деветте месеца на бременността да говори на детето: «Аз искам да бъдеш това, това и това!» И като дойде детето на земята, всички тия идеи в него ще бъдат сформирани. А пък сега майката през тия 9 месеци се е тревожила за туй, за онуй! Ако ти обичаш един човек и не можеш да вложиш оная Божествена идея в него, твоята любов не е на място! И ако някой те обича и не можеш да въз­приемеш неговата Божествена идея, ти пак правиш престъпление. Всичкото ни престъпление е, че ние не знаем как да любим, и като ни обичат, ние казва­ме: «Аз не се интересувам от неговата любов!» Че, онзи, който те обича, то е Бог, Който се проявява! Ти казваш: «Аз не искам да зная за неговата любов!» Ти правиш престъпления. Като обичаш, ще те обичат. Това е закон. Не можеш да бъдеш обичан, ако не обичаш. Някой казва: «Мога ли да обичам всички хора?» Не можеш ли да обичаш Бога, Който живее във всички хора? Не можете ли да обичате всички ябълки? Можете! Ти казваш: «Аз не мога да обичам всички хора.» Това е една изопаче­на идея. Ти казваш: «Аз не искам да обича той всичките.» Ти разбираш, че ако обича той всичките, любовта му към тебе ще се намали. А пък законът е обра­тен. Вие сами си създавате нещастия. Представете си, че имате един извор, който тече към тебе. Но над тебе по течението имате един съсед. Ти не го оби­чаш, понеже водата минава през неговата градина. И ти отбиваш водата, но тя като се отбие, пресъхва и твоята градина. Остави тая вода! Нека водата мине през градината на твоя съсед! Но понеже е изобилна, ще мине и през твоята градина. Та, законът е следният: ти като се радваш на всяка вода, тая вода ще дойде и до тебе, а пък като престанеш да се радваш на някоя вода и тя се отбие, то и твоята градина ще остане без вода. Та, когато един човек обича когото и да е, тая любов ще достигне и до нас. Ако пък искаш някой да не обича някого, то любовта няма да дойде и до тебе. Радвай се на любовта на когото и да е към някого! Ако това течение се отбие, то ще пресъхне и твоята любов. Любовта на един човек не е негова. Това е любовта на Бога! Аз бих искал да бъдете справедливи и да признавате Бога. Бог да ви научи как да живеете. Отворете душите си за Божествената любов и не й противодействувайте! Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е притиснато, да не е затворено. Да си извира естествено. Божественото в нас трябва да извира! Благото ви стои в това извиране. Всяка една болка, която се случва на човека, е една привилегия. Друг път тая болка с милиони не можете да я намерите. Дойде ви една скръб, едно изпитание. Считайте го за привилегия, че Господ ви е пратил това. Когато ви сполетят най-големите страдания, тогава се удостоявате, че ще станете ученик в Божествената школа. И ако мислите да влезете в Божествената школа без страдания, то има да чакате с милиони години. А пък страданията съкратяват този период. Имайте една отлична любов към Бога, Който ще оправи всичките ви про­тиворечия, които съществуват в сегашния живот. Само Бог е в сила да ги из­прави. А пък за да се изправите, трябва да имате един модел. Добрите хора носят Божиите блага и са дошли да помагат. А пък лошите хора изнасят нечистотиите навън. Благодарете на Бога за всичко онова, което става около нас. ------------------------------------------- * Това заглавие е дадено от онзи, който е правил резюмето, след като е чул лекцията. След време стенографките редактират стенограмите и слагат други заглавия, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Лекцията е публикувана под следното загла­вие: ДОБРИ И ЛОШИ ХОРА: 7-а лекция от Учителя [Общ окултен клас, г. XVIII (1938-1939 г.)], държана на 16.XI.1938r, София, Изгрева. - В: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия: Общ окултен клас 1938-1939 г. Т. I, стр. 108-126. (бел. М. И.)

IV. Кратки бележки от лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов от Вергилий Кръстев 1. Първият човек, който е записвал Словото на Учителя Петър Дънов, е Петко Гумнеров, който е бил «бързописец» в съда и е записвал думите на за­щитата и съдията. Той е записвал съборните беседи и други Слова на Учителя. На него и на Димитър Голов ние дължим, че днес имаме съборните беседи на Учителя от 1906 г. до 1915 г. Вж. «Изгревът», том XI, стр. 370-619. 2. До 1912 г. Учителят Дънов е обикалял България, създавал е братските кръжоци, занимавал се е с френологични изследвания на черепите на Своите последователи и е правел т. нар. «френологични карти». През това време е изнасял беседи по градовете за гражданството, с минимална такса за вход - от порядъка на стотинки, за да се заплати салонът, където е била сказката. Рядко се е сещал някой по това време да записва думите му. От този период съществува само Неговата кореспонденция - между Него и последователите Му, която съм публикувал по автори в «Изгревът». 3. След като слиза Христовият Дух върху Него на 15 август 1912 г., Той е Миров Учител. Само Христовият Дух дава Словото на Бога. Оттогава Той за­почва да изнася беседи за народа. Онзи, който пръв стенографира неговите беседи, е стенографът на Народното събрание Тодор Гълъбов. Той издава учеб­ник по стенография през 1917 г. и го издава с литографията на гр. Дрезден, Германия, на корицата, в Царската придворна печатница в гр. София. Органи­зира курс по стенография, където се обучават бъдещите стенографки на Учите­ля: Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. 4. Стенографът Гълъбов подготвя издаването на «Сила и Живот» от I до III серия, като се издава в луксозно издание за тези времена. По-късно се пра­вят различни издания. Чрез програмата на «Изгревът» те бяха издадени фототипно от I до V серия. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 895. 5. По-късно се създава просветен съвет, който започва издаването на «Сила и Живот» от IV до XIII серия (XIII серия завършва с беседите от 1930 г.). Как е ставало всичко това, може да научите от разказите на стенографката Елена Андреева в «Изгревът», том IX, стр. 14-20,83-87, 91 -104,112-115,149-152, 208-214, 361-364, 457-460. 6. За да се разбере как се е записвало Словото но Учителя, вж. в «Изгре­вът», том IX, стр. 669-755, както и стр. 783-824. Това е магнетофонен запис на разказите на стенографката Елена Андреева, както и приложеният оригинал за доказателство за подмяна на Словото на Учителя Петър Дънов. 7. Учителят Петър Дънов започва да изнася беседи за сестрите всеки четвъртък от 1917 г. Вж. «Изгревът», том IX, стр. 144-146. Тези беседи за сес­трите са публикувани в «Изгревът», том XII, стр. 241-519. 8. Учителят Петър Дънов образува «Класът на Добродетелите» за изуча­ване и приложение на Пентаграма. Вж. «Изгревът», том XII, стр. 520-760, стр. 760-862. Това са етапите, през които се преминава за записването на Сло­вото на Учителя. 9. Съществува и един друг метод, приложен от Учителя, който ще разгле­даме. Този метод за записване и разпространение на Словото на Учителя е наглед много елементарен, но е много труден за изпълнение. Вие не можете да го разберете, ако не се запознаете с изнесеното в т. 1 до т. 8. В годините от 1900 до 1922 г. Учителят посещава много градове и села и създава братските кръжоци за изучаване на Евангелието, като е говорил и давал Своето Слово. Някои случайно се досещат да записват в тетрадки. Някои от тези тетрадки са запазени. Но всичко е загубено, унищожено след големите обиски през 1957 г. от комунистическата власт, която претопява и изгаря книгите на Учителя Пе­тър Дънов. Когато аз дойдох на Изгрева през 1970 г., последователите Му бяха около 65-70-75-годишни. Всичко бе изчезнало и забравено. Това е единият начин - за записване в тетрадки. Този етап е доказан чрез тетрадките. 10. По-късно Учителят нарежда Неговото Слово, след като е записано или чрез стенографките, или на ръка при различните Му гостувания по домове­те на приятелите, да се преписва в специална тетрадка и тя да се изпраща по градовете в България по график. Аз съм виждал тези графици. Към тетрадката е прикачен този график и там се отбелязва от коя до коя дата тетрадката е пребивавала в еди-кой си град. Целта е била да се препише и след това да си я преписват по градовете или да я четат на своите сбирки. Това е вторият начин. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 785-786. 11. По онези години още няма пишущи машини. Те идват при стенографките на Учителя след 1922 г. Те са скъпи и стенографките още не са обучени да пишат на тях. Това са немски машини «Адлер». Аз имам една запазена пишуща машина от онези години, на която са писани стенографките. Всичко е писано на ръка, дори много разчетени беседи от стенографките тогава са писани на ръка от тях. Тези лекции и беседи се преписват на ръка и като ръкописи се препращат по градове и села, за да ги препишат. Но по онези години по про­винцията всички работят земеделие или занаяти (вж. «Изгревът», том XVI, стр. 781-784) и нямат свободно време да преписват. 12. Когато се отваря Школата, в Младежкия и в Общия окултен клас Учи­телят им дава задача да си правят резюмета от беседите, които са чули и които някои си записват с думи в тетрадките. Следващия път Учителят изисква някой да прочете резюмето, което е трябвало да бъде около една страница. След това е разяснявал някои неясни и неразбрани неща от резюметата. Такива резюмета аз заварих и намерих, и някои от тях съм публикувал, за да се види как се е работело в Школата. Вж. «Изгревът», том XVI, стр. 773-780, том XVII, стр. 72-98, 236-245. 13. Друг начин е задаването на теми от Учителя, да бъдат развити у до­ма, и после да бъдат прочетени. Такива предлагаме публикуванли в «Изгре­вът», том XVI, стр. 759-772, том XVII, стр. 284-290. 14. Частните разговори с Учителя са били записвани в тетрадки и част от тях са публикувани в спомените на Елена Хаджи Григорова в «Изгревът», том XVII, стр. 68-71, 98-101, 195-247. 15. Методите за работа на ученика са дадени в «Изгревът», том XVII, стр. 52-53, стр. 56-57. 16. Нарядите, които са изпращани за работа на братските кръжоци, са публикувани в «Изгревът», том XI, стр. 710-790; том XII, стр. 4-240. 17. По времето на Школата на Учителя, от 1922 г. до 1944 г., Той дава задача слушателите на Изгрева да записват някои Негови мисли, като ги под­редят, и да ги изпращат чрез писма до приятелите в провинцията. Всеки е бил задължен да има 1-2-3 адреса и да изпраща писма с мисли на Учителя от Словото Му, за да се поддържа целостта на т. нар. Синархическа верига в стра­ната. Днес България е електрифицирана и вечерно време електрическите круш­ки светят и осветяват българите. По онези години само част от София е освете­на, както и някои от големите градове. Осветяват се чрез газени лампи, които аз заварих, и имах няколко у дома за всеки случай, ако загасне токът, за да имам с какво да си светя. Така че тези изпратени писма с мисли от Учителя са представлявали запалени свещи, запалени електрически крушки в съзнания­та и умовете на Неговите последователи. Този метод аз го проверявах в много­то разменени писмамежду София и провинцията, които намерих. 18. И накрая идваме до онзи метод, за който съм направил тези въвеж­дащи бележки. Без тях няма да разберете този много важен метод и задача, която е била дадена от Учителя, но много трудно е била изпълнявана. Заварих само няколко души, които са я изпълнили, и то само в началото. Не са успели да издържат, защото е много трудно. Тази задача е била изпълнена от Димит­ричка Иван Толева, съпруга на издателя на сп. «Всемирна летопис» Иван Толев. За него вж. в «Изгревът», том XV, стр. 583-874. 19. Учителят е дал задача от Неговите лекции да се изваждат кратки бележки и да се изпращат в провинцията. Това го прави Димитричка Толева и ги изпраща на Юрданка Жекова, която е още във Варна, чрез името на Д-р Иван Жеков, гр. Варна, лозята Рупи. Изпращани са в пликове, без да се пише отзад на плика подателят, от страх от властите. Тогава също е имало преслед­вания. И така, през 1924 г. тя изпраща 9 писма, през 1925 г. - 26 писма, през 1926 - 19 писма с кратки бележки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов. Така тя си изпълнява своята задача. Тези писма бяха запазени в архива на д- р Иван Жеков и ми бяха предадени от Сава Симов, който наследи имота на д- р Иван Жеков. 20. Тези преписи бяха сложени в една папка и надлежно опаковани. На­мерих и други преписи извън папката. Аз ги прибрах. Когато завършвах мате­риала за д-р Иван Жеков, прегледах тези материали и се чудех какво да правя с тези резюмета. Допитах се до моите сътрудници Ефросина Ангелова и Мари­на Иванова и те настояха тези материали да се включат. Но тогава я нямаше концепцията, как да стане това. По-късно онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят, ми даде и свали концепцията и ми нареди да напиша тези бележки, без които изобщо не можете да влезете в материала. 21. В тези «кратки бележки» е записано оригиналното Слово на Учителя Петър Дънов. От 3 изречения на Учителя те записват едно - но то е оригинално. Стенографите записват всичко, но после, при дешифрирането и редакти­рането, те променят волно или неволно Словото на Учителя. По този въпрос имаме доказателства, изнесени в «Изгревът», том IX. 22. Целият този материал е записван и преписван чрез ръката на Ди­митрина Толева. Към някои от преписаните лекции тя е писала по няколко ре­да до Юрданка Жекова и по този начин знаем, че тя е изпълнителката на тази задача, дадена от Учителя Петър Дънов. 23. По-късно няколко приятели решават да изпълнят по друг начин тази задача на Учителя да се изпращат в провинцията кратки бележки от Негови лекции и беседи. Те закупуват една машина, създават група, която да прави резюмета на лекции и беседи, и ги печатат на циклостил. Този печат да въз­можност да се отпечатват по 100-200 броя и да се изпращат в провинцията. По някаква случайност голяма част от тях има запазени, дори са подвързани. В бъдеще ще бъдат отпечатани чрез «Изгревът». Те също са оригинали! 24. Разпространяването на тези резюмета, изработени на циклостил, на обикновена хартия, но с некачествен печат, е създавало грижи на работната група. Трябвало е да купуват пликове и да ги изпращат по градовете. Но е трябвало да купуват хартия, мастило и да изплащат циклостила. Работили са около 10 години. В повечето случаи са ги разпространявали на ръка. На някол­ко места в «Изгревът» аз съм публикувал някои от тях, но не съм отбелязвал, че са резюмета. Като пример могат да се посочат последните екскурзии на Учи­теля от с. Мърчаево до хижа «Острец» и до хижа «Еделвайс» в «Изгревът», том IX. 25. Записването на Словото на Учителя чрез стенограма, дешифриране­то на стенограмата на машинописен текст, редактирането, подготовката за печат е продължителен процес за онези години. Ставало е много трудно. Зато­ва чрез разпространението на тези резюмета, направени на циклостил, вед­нага след един-два месеца, се уведомява какво е говорил Учителят. Те са изиграли своята роля в онези години. 26. След като някои се снабдяват с пишущи машини и се научават да пишат на тях, то тогава от своите тетрадки или от дешифрираните беседи на Учителя започват да правят резюмета и да ги преписват в 4 екземпляра с ин­диго. Аз притежавам такива резюмета. Обикновено на машинописния текст не се пише, че е резюме, но то се разбира, понеже обхваща обикновено 2 листа текст. Ето защо за доказателство прилагаме такова експозе на лекция в Общия окултен клас от 16.XI.1938 г., сряда, 5 часа сутринта - «Вечната младост». 27. За мен, това, което представям чрез ръката на Толева, е оригинално Слово на Учителя. Отдавна мечтаех да предам оригиналното Слово на Учите­ля, записано в тетрадките на Неговите слушатели. Това време дойде и сега се реализира. За всяко нещо си има своето време, но ние нямаме още сетива и органи, за да приемаме нещата около нас в истинската им реалност. Ние още се движим в отражението на човешкото огледало. Не сме още с пробудени съзнания. И така, да ви е честито оригиналното Слово на Учителя - Беинса Дуно. Амин. 10 октомври 2005 г.

II. Моята агитация Д-р Иван Жеков «И през тия дни стана роптание от еленистите върху евреите, че в повседневното раздаване на потребностите, техните вдовици оставили непрегледани. На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: «Братя, изберете между вас седем души, които да поставим за тази потреба.» Деянията на Апостолите, Глава 6. «В прочетената Глава от Деянията на апостолите, казвам: всеки от вас трябва да избере тези седем души в себе си, които да уредят материалните му работи. Всички спорове, протести и роптания в света произтичат все за мате­риални работи. Апостолите казвали: «Подобава ли на нас, като се грижим за материалните работи, да се отдалечим от Словото Божие?» И вие трябва да изберете в себе си седем души и, които да уреждат материалните ви работи. - Щом материалните работи на хората се уреждат добре, всички спорове между тях изчезват. Всички спорове стават все за ядене и пиене. Добро нещо е яде­нето и пиенето, но когато става по Бога. Щом не става по Бога, между хората се явяват спорове и недоразумение.» Из Беседата от Учителя, държана на 5 август 1934 г., 5 часа сутринта, Витоша - Яворови присои Да, братя и сестри, време е вече, да не кажа късно, братството ни да си избере тия няколко души, които да съставляват, на днешния език казано, нас­тоятелството на братството, което, разбира се, трябва да стане съгласно зако­ните в страната, по тайно гласоподаване. По-рано такова се избираше по известния на всички ни начин и Учите­лят го одобряваше и споровете се разрешаваха винаги одобрително от самия него. А днес това е невъзможно, а още повече, че братството още няма закон­ното избрано настоятелство, а се посочват някои, избрани по шушукане, из­между неколцината души братя и сестри, самозвани, кой домакин, кой разпо­редител и пр. В цяла България настоятелствата се преизбраха, а ние още си шушука­ме!? Това не е по духа на Учителя, нито съобразно законите в страната. Всеки брат и сестра трябва да участвува за единството в братството и свободно да си каже думата по братските работи: по печатането и издаването на беседите на Учителя и по състава на редакционния комитет, одобрен от настоятелството, както и по домакинските нужди на братството. Тая свещена свобода на мисълта във всички ни е залогът за единодушието в братството. Прочие, аз предлагам да се състави час по-скоро списък на членуваните братя и сестри в братството, по който ще имат правото да избират и да се избират членове на настоятелството под контрола на тричленно избирателно бюро, назначено от нашия ОФ комитет. Разбира се, че агитацията е свободна вън от изборното място. Така избраното настоятелство е законно и то ще има правото да представлява братството навсякъде и да се грижи за всестранните нужди на братството, както и да тури в ред и в наличност всичкото духовно и материално наследие от Учителя. Ето защо, аз от днес започвам моята агитация за следните братя и сестри, от които да се състави избраното настоятелство на братството: БРАТЯТА 1. Петко Епитропов 2. Начо Петров 3. Тодор Стоименов 4. Никола Антов 5. С. Симеонов 6. Жечо Панайотов 7. Боян Боев 8. М. Влаевски 9. М. Иванов 10. Жельо Гошев 11. Борис Николов 12. Георги Капитанов 13. Пеньо Г. Бобев 14. М. Сотиров 15. В. Пашов 16. Гавраил Величков СЕСТРИТЕ 1. М. Милева 2. Конова 3. Л. Иванова 4. Ел. Каназирева 5. Ир. Кисьова 6. Паша Тодорова 7. П. Влаевска 8. Катя Зяпкова 9. Савка Керемидчиева 10. Милка Аламанчева 11. Сийка Динова 12. Теофана Савова 13. Елена Андреева 14. Елена х. Григорова София, 1 март, 1945 г. Д-р Ив. Жеков Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев 1. На 1 януари 1945 г. е избран временен Братски съвет, който на 10 август 1945 г. е преизбран за вечни времена и е пожизнено. 2. Виж «Изгрева», том I, стр. 593-600; том III, стр. 192-194; 332-345.

Б. ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. Писмо до Юрданка Жекова от 25.IX.1923 г. от Милка от София 25.IX.923 г. Мила ми сестра Йорданке, Замълчахме се. Да се не забравим. Нека пак да подновим коренспонденцията си, разбира се, ако ти е приятно. До събора не ти писах, като се надявах, че скоро ще се видим в Търново. Но тази година белите братя нареди­ха тъй, че да не отидем. Пак прекарахме хубаво. Тук прекарахме много хубаво. Бяхме си разделени на групи и групите се събирахме всеки ден в определената къща, сутрин си извършвахме наряда, а после пък попявахме си, свирехме, общо се хранехме, като в Търново. Ходихме при Учителя на гости, излизахме на Баучер.[1] за цял ден, а като свърши съборът, в неделята всички групи, заедно с Учителя, ходихме на Черния връх. Тръгнахме в събота следобед, отидохме на бивака, поспахме малко и през нощта в 1 часа потеглихме за Черния връх. Чудесно беше. Наистина, поизмръзнахме малко, защото имаше силен вятър, после спеше ни се, но това беше докато изгря слънцето. Ах, пък какъв изгрев имахме! Чуден, ненагледен. Учителят стъпил на една канара и ние - на канари около Него. Но той как мило беше застанал и вятърът му развява сребристите коси! Равнината беше покрита с гъста бяла мъгла, а хоризонтът - чист, син и слънцето великолепно изгрява. Никога няма да забравя тоя момент. И ние пеем - «Изгрява Слънцето, праща светлина» и «Бог е Любов». След това закусихме и имаше две беседи. Към 12 часа слезнахме на бивака и вечерта някои се върнахме, а някои с Учителя останаха и в понедел­ник се завърнаха. О, славно беше. От две недели вече Учителят почна наново да държи беседи. Само в шко­лите още не идва. Вчера ни говори много хубаво върху 7. стих от 18. глава Матея: «Горко на света от съблазните». Между другото каза, че едно от качествата на новото учение е да не се съблазняваме. Друго качество - да не те хвалят. Защото, казва, тук, на земята, които се считат за праведни и добри, на небето не се считат за такива. И много още хубави мисли имаше. Как е Докторът? Той няма ли да дойде малко към Софията? Нарочно, много, много ще го поздравиш от мене. Какво прави сестричката? Забравих й името. Дето беше с тебе. Много мила сестра. Иска ми се и на нея да пиша. Пиши ми адреса й. Също и нея нарочно ще поздравиш. Ами братът Марко Дългоухий, как е с драгоценното си здраве? Той не ще ли ни каже нещо? Звездите не му ли казват нещо за архимандрита Евтимий? Хайде, стига толкова. Моля ти се, сестричко, предай тук приложените писма на Сотирка и сестра Цочева. Много мили сестрински поздрави от Милка. На Михаил също много поздрави и сестра Бела, и на братята, с които ме запозна, не им зная имената - двама бяха. 2. Писмо до Юрданка Жекова от 15.VI.1924 г. от Марийка Петрова от Пловдив Драга Сестро, Един месец вече, откак се върнах от София, но едва днес ти пиша. Не­достойно е на окултна ученичка да искам извинение на неточността си, но все пак аз изпълвам обещанието си. Първата седмица исках да ти пиша, но не знаех дали се завърна от София. След първата седмица ми дойдоха такива испитания, каквито не очаквах и немах възможност да си почина, а нежели да седна да пиша. Днес, 15.VI., щехме да сме на Белмекен и мислих оттам да ви пиша; щеше да се състои от Учителя екскурзия до Белмекен - София - Плов­див, но получихме телеграма да не тръгуваме, защото се отлага екскурзията, а повече не ни пишат. Аз вервам, че отдавна си се прибрала във Варна, Как сте там, нещо ново ми пиши, ако има, или след моето заминаване ако е имало нещо ново. Невен- ка замина ли или я остави в София? Ние сме по-близо до София - по-можем да се научим и затова ще ви се похваля, че сестра Магдалина си е дошла от странство и пак същите си работи повтаря; доста неспокойно е в София. Миналата седмица един брат от Плов­див беше в София и казва, че Магдалина искала да превземе събранието.[2] Юрданке, за нас тези новини са неприятни, но всичко да бъде за слава Божия. Засега поздрави всички братя и сестри във Варна от всички братя и сес­три от Пловдив. Поздрави и твоя другар Доктора, макар че лично не се позна­ваме. А ако пишеш на Невенка, поздрави я от мен. Засега ви пожелавам всичко хубаво и скоро свиждане. С братски привет: М. Петрова 15.VI.1924 Адресът ми е: Марийка Петрова ул. «Велико Търново» № 25, Пловдив 3. Писмо до Юрданка Жекова от 11.III.1925 г. от Савка Керемидчиева от София За сестра Юрданка във Варна Любезна Юрданке, Току-що предадох на брата писмо до Сотирка и виждам, че има време и на тебе да пиша, и както виждаш, това и правя, макар и с молив. Пролет иде! Природата се съживява, нов живот започва тя, а ние, хора­та, които сме започнали новия живот, остава този живот да разрасти - да го живеем вече! Човек се учи, като слуша, а прилага, като е послушен. Знание се добива със слушане, а живот - с послушание. Послушание е прилагане на слушаното. 'Слушането става и механически, когато послушание или прилагане принципи­те в живота става само съзнателно. Желая тази пролет да донесе на хората на земята съзнание, съзнание... Твоя сестра в Господа Савка 11.III.1925 г. София Поздрав на всички варненци. 4. Писмо до Юрданка Жекова от 26.V.1927 г. от Марийка Тодорова от София 26.V.927 година. София Н. И. К. Б. И.[3] Юрданке, Ходих при брата Д-р, предадох поздрава ти - по-право, той ме намери, защото мислеше, че му нося писмо от теб, а такова като нямаше, му стана лоста мъчно. Очаква те да дойдеш и му помогнеш, защото горкият е много зает. Работи, не се шегува, па като има помощница като теб, ще бъде още по- добре. Бараката е доста хубава - три метра дълга, тоест и половина, а широка ~ри метра. Имате две хубави бели кози. Днес пих от тях мляко за теб. Бог да ви благослови, та не само аз, и колко други. Ела и ти да пиеш от белите кози бяло мляко. Снощи бях на беседа и мисля след неделя да си дойда, та пак да видя, не знам. Видях се с почти всички варненци, само Елена - не можах да говоря с нея и предам поздрави от Майка и. Поздравих Учителя от Сотирка и всички. После пак ме пита: «Сотирка как е, добре ли е?» Питат ме много от сестрите: «Кога ще дойде Юрданка?» Хайде де, идвай бе, джанам! Както виждаш, листът се изпълва и аз прекратявам и поздравявам всички, а тебе целувам сърдечно. Сестра Марийка [На плика:] Госпожа Юрданка Д-р Жекова, Лозята «Рупи», гр. Варна 5. Писмо до Юрданка Жекова от 2.VIII.1927 г. от Сотирка Бабаджова Мила Юрданке, Писмото ти с водата и сушеното цвете получих и се зарадвах, че пия от сладкия извор и от цветето си направих един Витошки чай; тъй беше вкусен и ароматичен, за което ти благодаря, че си се сетила за оставената ти тука сестра. Сега чакам да видим кога ще ми се даде отпуска, за да дойда и си почи­на от всякакви грижи и отдъхна при сладкия извор и при боровия въздух. Само едно, Юрданке - аз нямам ни палатка, ни платнище, както знаеш, дошла от небето и затова ти се моля за едно кешенце за моето метрово душече, гдето да сложа моята чурупка. До вратата ли ще бъде, зад ли, къде и да е, сестрата е винаги доволна. Аз писах на Люба и тя иска да бъда, но при нея била сестра Бошкова, децата, Иванов, а малка била й бараката, че затова при тебе ще искам да съм - ти все едно местенце ще ми намериш. Аз за Младежкия събор няма да мога май да дойда, дано ми се нареди поне за общия. Ти как си и как прекарваш? Вярвам вече да си свикнала и да ти е добре. Аз съм сама; мама я изпратих в Жеравна с чичови, сега съм много зае­та, хем чиновник, хем домакиня, че много мъчно, но здраве да е, всичко ще се уреди. Ти готвиш ли се за Мусала? Един си ти, Мусала!!! Получих от Савка 1 ред и половина, а по безжичния - 50 реда, нека там по-често да се чуваме, там е красотата - в ефира. От неделя на неделя все ходим на [...] и все мисля, че ще излезе от кьош­ка сестра ми Юрданка, да ни кани да влезем, да си починем, сега отдавна не съм ходила, защото съм заета много. Ще чакам сега два реда с благоприятен отговор за моето натрапено, може би, гостуване в кьошка ти на Изгрев, но какво да се прави, като нямам материална възможност да си набавя и аз, за да не безпокоя другите. Ти ще ми прощаваш. Поздрави Учителя и Му целуни ръка от мене, нека ми помага. Поздрав на Доктора, Савка, Елена, Люба и всички, всички. Сестрински поздрав: Сотирка 2.VIII.927 г. 6. Картичка от 17.IX.1930 г. до Юрданка Жекова от Христо Георгиев, София 17. IX. 1930 г. София Многоуважаема Госпожа Юрданке, С настоящето си писъмце изказвам своите сърдечни благодарности за приема, който ми оказахте. Трогнат съм от Вашето и на Господин Дончо вни­мание. Аз никога не ще забравя Вашата добра и благородна душа. Дано Все­вишният Бог ни дарява живот и здраве и догодина пак да ни окажете същия прием. Ходих у господин Иванович и изпълних поръчката Ви за тиквите. Той се ангажира да Ви услужи. Ще Ви моля, ако е възможно, да ми донесете личната карта. Приемете израз на добрите ми уважения към Вас и господин Дончо. Приемете Вий и господин Дончо поздрави от сестричката ми Мара, коя­то се радва, че сте били много любезни към мен, след като й разправих как съм прекарал. Господин Тодор също ви поздравлява. Христо Георгиев Министерство на Войната ______________________________________________________ [1] Баучер - английски журналист, от когото е купено основното място за Изгрева. Вж. «Изгревът», том I, стр. 423-424. (бел. на съставителя на «Изгревът...» Вергилий Кръстев) [2] Магдалина - това е Магдалина Попова. За нея вж. в «Изгревът», том I, стр. 278, 280-283, 283-285; том II, стр. 282-283; том V, стр. 488-490. (бел. на съставителя на «Изгре­вът» Вергилий Кръстев) [3] «Няма Истина като Божията Истина.» - формула, дадена от Учителя Петър Дъ­нов. (бел. М. И.)

А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА 1. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 5.III.1926 г., с. Емирово с. Емирово, 5.III.926 г. Юрданке, Днес едва ми остана време да ти пиша това писмо и да ти се обадя, че съм жив и здрав и се радвам на всичко в света. Разбира се, че в тая ми радост една ми тъга хваща, когато помисля за тебе, че не сме наедно, както по-рано. Но чувствувам, че скоро пак ще бъдем наедно и ще се радваме по-добре и повече на живота, отколкото по-рано, защото този живот тука ми даде голяма поука: да те ценя повече - както трябва... Както заслужаваш. Аз сега разбрах колко си добродушна, скромна и вярна - качества, които не всеки ги има. Качества, които са ми били ценни и които радват душата ми. И Господ, Който ни събра, за щастие ми изпрати теб, за да бъдем верни чада на бялото братство, гдето наистина, моята душа намери отдих, мир и спокойствие Ти си жертвата за моето спасение и аз съзнавам това от дълбочината на моята душа. Амин. Аз писах на писаря Кирил да ти донесе в кьошка 1500 лв. от заплатата ми, с която сума да се улесниш, докато си дода. Навярно до 15 март ще си дода, когато ще имам да събирам повече пари, и тогава ще гледам да накупим някои неща за вкъщи. И може би през месец април или май да дода във Варна завинаги, защото ще се открие вакантно място окръжен ветеринарен лекар при Постоянната комисия. Дончо[1] добре ли е? Да не се грижи и притеснява, а да се чувствува като у дома си. На всички много здраве. [Подпис:] Д-р Иван Жеков 2. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 20.IV.1926 г. 26.IV.926 г. Любезна Юрданке, Н. Л. К. Б. Л. [2] Получих писмото ти с юргана и козунаците. Единия козунак ядохме сут­ринта на Великден, а другия го пазя за Учителя и ще го дам утре сутринта, защото вчера беше на екскурзия с другите братя и сестри на Витоша. Аз не ходих, защото бях уморен от копане и урежданието на мястото, гдето ще сея всичко, както ми писа... Когато приготвя всичко, т. е. преместя бараката ни, в която ще живееш ти, и обтегна палатката, в която ще живея аз през лятото, а това до края на месец май ще довърша, тогава ще ти пиша да додиш тука, като вземиш най-необходимите неща. Аз съм съгласен на Мито сестрата да живее в кьошка, но в новата стая край пътя, която да я измажат срещу наем, като си служат с дама и кухнята, която да я проверяват, за да не развали дъските влагата. Въобще, да бъдат истински домакини, за да ни заместят напълно. Аз се надявам на нея, защото я познавам за една добра, работна домакиня и вярвам, че тя ще пази всичко в ред и чистота, като свое. И аз мисля, че те наем не ще могат да платят, но затова да имат грижата да пазят кьошка като очите си. Така че аз ще ти пиша кога да тръгнеш за тука. Поздравлява те Сафка, майка й, и на които предадох поздравите ти. Също и други много сестри очакват те и поздравяват. Твой, [подпис:] Д-р Иван Жеков На Дончо и на всички - весела Пасха. Само много козунаци и яйца да не ядат. 3. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 27.IХ.1926 г. София, 27.IX.926 г. Любезна Юрданке, Тия дни привършвам работите по Изгрева. Свърших много работа и сега вече кьошкът на Учителя е готов. Той ще живее в него в повечето време през годината на съзерцание и работа. В Изгрева останаха само 20 души: сестра Толева, Динева, Белчева, Сто­янова и други, а братя: Толев, Балтов, Лулчев и други. Онзи ден времето се развали - дъжд валя и студ има, а горе по Витоша сняг валя, но следния ден, вчера и днес времето се поправи като лятно време - горещо и приятно. Днес е Кръстовден и есента ще бъде хубава, като днес. Моята пенсия ще се ускори и тия дни пак ще отида да подтиквам, да върви скоро и бърже. Вярвам да сте пристигнали благополучно във Варна и да си намерила в кьошка всичко в изправност. Гроздето изядено ли е? Поне за тебе има ли? Дончо в кьошка ли е? Аз го излъгах, без да искам, но нека има още малко търпение - многото е минало, а остана малко - всичко ще оправя - ще си полу­чи в точь[3] парите, които ни даде, с които, наистина, много ни помогна, че мо­жахме да отидеме в Събора - София. Той вече две добрини ми направи: една­та - тогава, а другата - по събора, за което аз съм неизказано признателен. Може би сега да му трябват пари, но да има търпение до получаванието на пенсията, когато ще получа най-малко 20 000 лева. Аз вярвам, както ти гово­рих, да ти улеснява за едно и друго вкъщи до моето пристигание, което ще стане с пенсията и с Учителя. Брат Иванов и Люба ме поздравили с едно пис­мо, което писали не знам на кого и заръчали да не съм те забравил. Аз не съм Михал Добрев и кажи им всеки за себе си да мисли. Ако пък толкова съжалява хората, нека им помогне не с думи, а с дела... Ха да го видя сега!?? Като полу­чиш писмото ми, веднага ми отговори със затворено писмо. Всички те поз- дравляват, а сестра Толева ти изпраща писмо наедно с моето писмо. Аз съм добре и моля Бога за твоето здравие. Няма Любов като Божията Любов. Твой [подпис:] Д-р Иван Жеков 4. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 28. XI.1926 г. 28.XI.1926 г. Любезна Юрданке, Получих днес писмото ти и чаках с нетърпение да ми съобщиш между другото, че си получила и парите. Тия дни ще ти пратя пак пари, но колко, сега не мога да ти кажа. Колкото ми се паднат в ръка свободни, ще ти ги изпратя. Но дотогава вярвам да ти донесе и слугата на Бойчев, който ще продаде бара­ката за 2500 лева, каквато сума вече някой си дал за нея и за която сума му писах онзи ден да я даде. И като плати наема, остатъка - около 700-800 лева, ще ти ги донесе в кьошка. Та, трябва да бъдете в кьошка, за да ви намери той там и да не се връща без да е предал парите. С тия пари купи дърва и каквото имате нужда. И декемврий ще прекараме малко оскъдно, та януарий ще полу­ча пенсията. Тя е вече уредена, защото през тая седмица - утре или другиден, ще отида да получа пенсионната си книжка, която се приготовлява от писарка- та, при която бях онзи ден, която ми показа цялата преписка, завършена и дадена на нея, за да ми приготви пенсионната книжка. Така че пенсията ми по стария закон е около 1400 лева месечно и ще получа за 11 месеца в месец януарий и за февруарий и март около 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), от която сума ще удържат по закона около 2000 лева. Аз ще получа чисти около 13 000 лева (тринадесет хиляди лева). Но, обаче, по новия закон пенсията ми се удвоява, т. е. става около три хиляди лева на месец и разликата - около 16 000 лева - ще получа след като се ревизира пенсията ми, т. е. след няколко месеца, наедно с припадающите по закона разлики. Дотогава за всеки три месеца ще получа по стария закон около 4200 лева, които ще ни улесняват в живота. И, като се ревизира пенсията ми, а това може да стане след няколко месеца, ще получа около 20 000 (двадесет хиляди лева) наведнъж, която сума навярно през пролетта - към Великден, ще ни уреди работите. След това ре­довно ще получавам за всеки три месеца по около 9000 (девет хиляди лева), която сума стига за нас! И като дадем кьошка под наем, още повече ще се улесним. Тия дни ще пиша и на Габровски. Много здраве на всички. [подпис:] Д-р Иван Жеков 5. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 6.II.1927 г. Любезна Юрданке, Набързо ти пиша това писмо, защото ме чака синът на д-р Гочев, с кого­то изпращам ти това писмо, платнището, което взех от казармата, което да се даде на мястото, и две карфици, за да носиш и забодеш бялата връзка. Плат­нището ще се даде на зета на Кръчмаров, който се казва фелдфебел Попов, при джандармерията. Получих писмото на брат Списаревски, с което ми съобщава, че сте би­ли при Владимир Станков, който задържал интизапските[4] билети на купувача на кравите ни. Аз съм съгласен да му платим 2000 лева, но сега не разполагам с такава сума. Затова парите, които ще вземеш от ярмомелката, дай на Вл. Стан­ков, за да се уреди работата на човека, който, наистина, пострада немалко. А останалия дълг към Вл. Станков ще видим по-нататък да му платим. Той нема- ше защо толкова строг да бъде към човека. Трябваше да му не пречи на него, а да се разправи с мен, и не по този начин, защото утре или другиден, когато бъда пак градски ветеринарен лекар, да му мисли... Много здрави на всички. Пращам ти две нови песни, които са много ху­бави - да ги заучат и да пеят. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 6.II.927 г., София 6. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 25.II.1927 г. Изгрева - София, 25.ll.927 г. Любезна Юрданке, С. Б. Л. Е. Л [5] Писах на Манол Иванов как да се лекува Люба, както Учителят ми каза, и пиша и на тебе това писмо, за да ми отговориш на последното ми писмо, както и да съобщиш получи ли подаръците, които ти изпратих със сина на д-р Гочев. Все е по-добре да ми пишеш по-често, но в затворено писмо, защото тука, в 66*, четат писмата. Пиши ми как си и какво има. Аз досега пенсията не можах да уредя, защото много навалица и неразбория има в пенсионното отделение и се съм­нявам скоро да се уреди. И навярно поради това за нашата Нова година тука не ще можеш да бъдеш, защото без пари нема да можеш да пътуваш, и при това, как ще живеем тука без пари за наем - за храна и друго трябва пари. А и времето е много студено тука, та страх ме е да не се простудиш по пътя и тука. И мисля, по-добре ще бъде по-късно да додиш тука, когато времето ще се постопли и ще можеш тука при мен да живееш, а не в града, и то под наем, ако додиш сега на лошо време - зима. Какво стана с волчето и ярмомелката, за да платиш на Станков каквото иска сега и да свърши на човека работата. Как си със здравето и засилваш ли се, както ти писах - пиеш ли чай с пресни яйца? Скъпо-нескъпо яйцето, ще пиеш за здравието си. Веднага да ми пишеш за всичко, което трябва да зная, за да не се грижа и навреме да взема мерки, за каквото и да било. По-рано по-често ми пишеше, когато пари ти трябваха. А сега аз искам да ми пишеш. Нали? Много здрави на всички. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 7. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 14.III.1927 г. [Печат:] Редакция «Беседи на Ветеринарен Лекар» Conferences du Medecin Veterinaire 14.III.1927 Варна Любезна Юрданке, Получих гащите и шапката, както и писмото, изпратено по пощата. За получаванието на колета - долните дрехи и шапката - своевремено ти писах, но вижда се, че обикновените писма, които ти пращам, не ти ги носят. Затова ще трябва винаги да ти пращам препоръчани писмата ми. И това се доказва от факта, че още не знаеш колко прозореца има кьошкът ни и каква големина, когато преди месец още в едно затворено писмо бях ти писал подробно, т. е. че кьошкът има три прозореца, които го осветляват много добре и е голям 3 метра на 3 и половина метра, а висок 2 и половина метра. Подът е дъсчен, а покривът е покрит с черна мушама. С една дума - много е удобен. Сега ще направя от­пред една дъсчена веранда за приемание на гости и за сядание през деня под сянка или ноще, кога има Месечина. Наоколо ще посея цветя и други красиви цветни растения. Но жалкото е това, че нема да те има по новата година тука, а може би ще додиш още по-късно поради това, че скоро не ще мога да получа пенсията си. Тая пенсия наистина много се забави, но пак благодаря на Бога, че по празниците можах да я получа и да пратя една част. Нема какво, ще се чака и търпи. Един ден ще я получа, и този път много повече. Ами ако ме немаше тука, в София, как и кой щеше да я ускори и уреди? Пази Боже! Та затова и Габровски ще чака още. Колко пъти съм ходил и за неговата пенсия! И сега, като ходя за моята, подтиквам и за неговата! Ако нямат где да живеят, защото го уволнили, а следователно ще му предложат и да си излезе от къщата, та, ако си съгласна, кажи им да живеят в нашия кьошк, толкова повече, че Вескини и Юрдан не искат да живеят в кьошка. По-добре е да има хора в кьошка, откол­кото да я оставим без хора. Станчо ще гледа ли лозята и ще живее ли в барака­та, та да пази лозето и кьошка? А Мито нема ли да бъде във Варна и ще постъ­пи ли трудовак? Пиши ми веднага препоръчано писмо, за да зная кой ще бъде в кьошка и кой ще гледа лозето и кьошка и бараката. Добре станало, че взели волчето. С тия пари можеш да додиш тука или, ако искаш, и то ако е необходи­мо, да отидеш в Килифарево, гдето да чакаш да ти изпратя пари за идването ти тука, когато получа пенсията си. Както искаш, така реши: или направо тука, или в Килифарево можеш да отидеш. Но да не се говори в Килифарево, че си отишла там да те гледа баща ти и майката ти, защото аз вече не съм на служба и други такива?!.. На Дончо брезентът е тука и е запазен в депозита. Той да е спокоен и ще му се издължим, когато получа пенсията. А интизапския билет на волчето ще извадя аз, когато си дода във Варна, защото без мене не може да се извади. Нека имат вяра в нас и да не се грижат за това. Ние никога нема да ги изневерим. Магарето добре ли е? Него ще го докараме тука. Аз ще пиша за това, когато доди времето. На Владимир Станков аз ще му пиша и ще му дам да разбере... Пиши ми веднага за каквото ти пиша. Много здрави на всички. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 8. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 14.IV. 1927 г. 14.IV.927 г., София Любезна Юрданке, Н. Л. К. Б. Л.[6] Днес получих затвореното ти писмо и бързам да ти отговоря, че, ако и да не ти пиша често, аз постоянно мисля за теб и те оставям на свободата си - когато искаш, можеш да тръгнеш. И затова аз очаквах, като получиш парите от волчето, да пристигнеш тука. Аз предполагах, че едновременно ще получиш парите от Кирила и от волчето, та като се разплатиш, да тръгнеш за тука. Вижда се, че парите от волчето още не си получила, а си получила само от Кирил. Пиши ми веднага, ще получиш ли парите от волчето скоро и кога. Днес пращам разписка на Ки- рила за другата сума и вярвам преди празниците да ти донесе сумата 700 лева. Но ти веднага ми съобщи кога ще можеш да вземеш парите от волчето. Аз вярвах за празниците да получа старата и новата пенсия наедно, но до днес нема още нареждание да раздават пенсиите. Ако тия дни разрешение доди, то за празниците ще мога да получа само старата пенсия, която е малко, и да ти пратя пътни пари до тука. Но ще трябва да ми извадите едно бирническо удостоверение от бирника и да ми го изпрати­те веднага с препоръчано писмо. Без него няма да мога да получа пенсията си. А новата пенсия кой знае кога ще бъде. Не по-рано от юлий. Много бавно вър­ви - за всички почти така е. Списаревски ми писа, че преди да събереш чере­шите, нема да додиш тука... Мен ако питаш, по-добре е тука да пристигнеш даже по празниците. Тука ще се успокоиш и ще оздравееш веднага. Не се грижи за нищо - Бог се грижи за нас. И мен ми е вече мъчно тука без теб. Така че готви се за път и ми съобщи кога ще пристигнеш тука. На Люба казах да ти говори, че по-добре ще е кьош­кът да се даде под наем през лятото на гостите за морските бани. И тая грижа помоли Калудова или Списаревски, да я имат те. И Дончо нека се погрижи за тая работа и колкото повече наем може да вземе, толкова по-добре ще е, за­щото парите от наема ще бъдат за дълга ни към него. Аз мисля, че във време на баните ще има гости, които ще предпочетат кьошка ни. Оставям на теб да ре­шиш този въпрос. Обеща ли на зъболекаря Стоянов да живеят те в кьошка? Във всеки случай, по-добре е да се даде на гости под наем. Аз ще гледам да взема място, както на Калудова, така и на Велко. Но кажи, обаче, че местата около нас вече са продадени и за други трудно ще мога да намеря. Аз взех за нас 300-400 кв. м, та събота - другиден - ще разкопая и ще сея - с всичко, като ще оставя свободно място за палатката и за бараката. И когато додиш, ще се настаниш там. Сега строи близо до нас Капитанов и тия дни ще строи Белчева. Ние сме наедно с нея и други съседи. Отговори ми веднага. С поздрави на Дончо, Твой [подпис:] Д-р Иван Жеков 9. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 31.V.1927 г. София, 31 .V.927 г. Любезна Юрданке, С. Б. Л. Е. Л.[7] Днес получих затвореното ти писмо и ми стана тежко, че ти се измъч­ваш, когато не ти отговарям веднага на писмата ти. Но какво да правя, когато работата ми тука не ме оставя на мира - ден и нощ все за нея мисля. Аз просто немам почивка. Но, Слава Богу, на всичко отстоявам, защото Учителят ме под­крепя. Ако останеше на мен, отдавна бих се решил да се върна във Варна. Но, защото той ме крепи, аз отстоявам на всички неволи и злоби. Мнозина ме завиждат, както тука, така и във Варна. И тази Цочева, която е една злобна и завистлива жена, навярно нещо е шушнала във Варна между братството и за­това се безпокоят за изпратените пари за местата. Аз онзи ден писах на Иванов, че съм получил изпратените 30 000 лева, както и това, че на него мястото е вече купено, и на Велко също, а на Калудова ще се купи, когато й доди времето, защото тука с ред всичко става. За нея като варненка аз нема да наруша реда и да се изложа пред Учителя, който именно иска да се спази редът, за да не протестират софиянците. Ако нема търпение и се съмнява, веднага ще й изпратя парите обратно. Нека се знае и това, че аз се заех с това не за да купувам за провинци­ята места, а да закръгля местото за ограничено число наши, тукашни братя и сестри. Не ми стигат другите грижи, та и тия, и то с големи претенции и съмне­ния, па даже и нахалности, каквито Цочеватука лично мен прояви. Може све­тът да потъне, но редът, за който е Учителят, нема да се измени за нищо в света. Това им чети, да знаят. Ако Велко е нареден, то е за това, защото той, наистина, още през зимата-пролетта беше ми писал - даже по-рано от Ива­нов. Да не се забравяме, че сме хора на правдата и истината. За тях - толкова, и да го имат предвид всички, защото аз немам време да пиша писма, а още повече - да се обяснявам, нито съм длъжен. Аз си гледам целта - да разширя и закръгля братското място тука, и то с лица, които могат да бъдат в нашата среда. Не можем да оставим да се промъкват от света хора в нашато братско селище, защото в скоро време такивата могат да ни причинят най-големи неп­риятности. Сега, моя любезна Юрданке, аз ти моля да ме извиняваш за всичко, ко­ето неволно съм те огорчил, и да ме вярваш, че никога не съм те забравил - ден и нощ съм мислил за тебе. И ако нам е било писано така - да бъдем отделе­ни за известно време, то нека с утеха да се примирим с положението си, защо­то, ако се обърнем около нази си, ще видим, че ние сме щастливи, отколкото окаяни, и трябва да благодарим Бога, че ни сближил с Учителя и ни поставил при него да бъдем за Богоугодни дела. И ето, вече наближи времето и ти да додиш тука. До една седмица при­готви се и ела. За тръгванието си ми телеграфирай, за да те посрещна на гара­та. Вземи най-необходимите неща за тука и когато видим, че ще има нужда и от други неща, то тогава ще ги взема аз или ще ги прати Дончо. Аз сега не зная и не ми идва наум какво да вземаш, но ти, вярвам, по-добре да се сещаш, защо­то ги виждаш нещата около себе си. Пенсията още не съм взел, но надявам се скоро да я взема. И не се разправяй с никого за нея, защото никой не знае, нито аз, защо се забавя. Но на края на краищата, от това закъснение ние печелим, защото нищо не губим, а напротив - ще вземеш една сума събрана, която ще ни посрещне нуждите и дълговете. За път ще ти изпратя 1000 лева утре или другиден, по пощата. Така че, чакай да получиш парите и тогава да тръгнеш, а в това време се приготви, но, разбира се, безшумно - да не знаят хората где заминаваш. Тръгни с вечерния трен, за пристигнеш тука през деня. Но реши и ти? както ти е по-добре. Чакам те с нетърпение. А палатката, вярвам, ще те задоволи, и не слушай Цочева. Там ще бъдеш временно, докато, преместя бараката. Което мен е хубаво, и теб ще ти е хубаво, и обратно. Аз нема да [се] водя по чувствата и ума на Цочева и tutti quanti.[8] Поздравявам те и те целувам от душа. Амин. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 10. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата (Вчера ти изпратих...) Любезна Юрданке, Вчера ти изпратих затвореното си писмо,, последно, с което ти пиша по- скоро да ми отговориш на писмото ми, а днес получих многоочакваното ти писмо. Разбрах всичко и бързам да ти пиша, че ме изненада, какво си била болна три седмици и сега си слаба, а на мен нищо не ми съобщи досега. Може би, за да не ме загрижиш, но по-добре е в такива случаи да ми съобщаваш болестта, за да се вземат мерки навреме. Сега, за да се засилиш, всяка сутрин ще пиеш по едно прясно яйце, чупено в чаша чай, което веднага ще го разбър­кваш и ще го сърбаш или пиеш топло с чая, но не руски чай, а онзи, който пием. Така ще пиеш 4-5 седмици. А грижите - настрана, те аз ще ги имам. Ти за нищо няма да се грижиш и ще живееш в свободата си. Както виждаш, пенсията е вече уредена и тя ще ни посреща нуждите. Те не са големи и с 3000 лева месечно ще можем да живеем тука. Така че, продай вола, магарето остави на Станчо, който иска да гледа лозята. Ярмамелката дай за 1500 лева, от които 1000 лева изпрати ми ги ведна­га тука. Съгласен съм Юрдан с булката си да живеят в спалната, а Вескини да живеят в новата кухня и долната стая-кухня, но с условие, че ще пазят голяма чистота, ред и благоприличие в цялото имение. Стаята на Учителя, таванската стая и таванът ще останат заключени за нас, гдето ще прибереш всичко наше, докато се върнем във Варна. След една година, когато трябва, ако стане нуж­да, да освободят кьошка. А Станчо, помоли го от моя страна да има грижата да гледа лозето и плодните дръвчета в кьошка и другото лозе и според плодородието и труда му за тях ще си вземе възнаграждението. Аз вярвам в неговата честност и добро­съвестност. Той ще разполага с бараката, но ще се грижи за чистотата й и за замазванието й. С една дума, да се грижат като стопани за всичко, което им се доверява и дава на разположение, за да не се грижим ние тука за нищо. Както ти писах, Юрданке, в последното си писмо, не те поздравих телеграфически, както ти стори за мен, на именния ти ден, защото вярвах, че писмо­то ми по-скоро ще пристигне, отколкото телеграмата ми. Но не че не съм искал или че съм те забравил!!? Постоянно умът ми с теб..., защото се радвам, че си ми другарка и постоянно това говоря тука на всички сестри, че само една бяла сестра познавам - тя е моята Юрданка, моята вярна другарка.... както и аз съм към нея верен, искрен, чист и благ винаги... Некои вече чели и писмото ти до Сафка, което си писала по покана и диктовка на некой дух. Това ти писмо е четено и на Учителя от Сафка, та, кол­кото Учителят и аз ти се радваме за него писмо, толкова некои сестри те за­виждат... Но добър е Господ. Амин. Ти да не се съмняваш в моята искреност и обич към теб, както аз не се съмнявам в твоята към мен. И нема защо да пра­вим достояние това на света с телеграми и писма. Само Господ да знае това и да ни благослови. Амин. Колкото за това, че не съм се обличал добре, то това да не те занимава и загрижва, защото аз зная най-много от всекиго, а особено повече от сестра Иванова, кога и где как да се нося. Тя по-скоро да научи другаря си Манол с вирнатите като рога нагоре мустаци как да ги засуква и с какво да ги мажи. Ако е дума да си дирим недостатъците, то такива най-много в нея и в него ще наме­рим. Но не подобава на нея, възпитател ката и бялата сестра, да се занимава с мен и моите дрехи, защото аз тука имам и съм удостоен с великото внимание на всемирния Учител, който има грижата за всичко и не съм останал жалък твар на Иванова. Тя да си гледа мъжа и децата, а ние ще си гледаме нашите работи. Кога се срещна с нея, да знае това, ще разбере каква клюкарка е, отколкото бяла сестра. Тя по-скоро е желтата сестра, отколкото бялата сес­тра. И всичко това може да й се каже. Навярно това ще разкажа при удобен случай на Учителя за материал... Такива като нея има много тука и си остават със своите глупости и дертове... Така че: Н. Л. К. Б. Л. С. Б. Л. Е. Л. и В. И. Ч. И. Б. В. Б.[9] Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков П.П. Долните гащи много хубаво си ги скроила и зашила. Направи и дру­гите и ги прати, [подпис] Д-р Иван Жеков 11. Част от писмо (от 9. до 12. страница) от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова Ти се чудиш, че тук, в Изграва, зимно време се работи. Да, така е, защо­то не знаеш какво се работи. А да взема да ти пиша какво съм изработил, работя и ще работя в бъдаще, то значи цяла книга да пиша. Но аз немам време за това и не ме задължавай да ти пиша често, защото не ми остава време да почивам. И затова всички тука се чудят, че безспирно и неуморно ден и нощ работя. И тая работа много ме радва и крепи. Даже преди дни сам Учителят ми каза да не работя толкова, че ще може да ме хване уроки. Аз му казах: «Доко­гато съм при теб, не ме е страх от уроки и от нищо.» И всички се смяха. Да знаеш какъв смях пада тука... Никога Учителят досега не е бил така весел и доволен, както сега, откато съм аз тука. Защото турих ред във всичко. Разбира се, че има недоволни от мен, които по-рано измъчвали Учителя. Само те сега интригуват против мен, но Учителят мълчи. Един ден в 66 (Опълченска 66) като се оплакали на Учителя от мен, той най-сетне казал: «Ха... докторът... лош. Аз го храня него с острието на меча си.» Всички останали поразени от тия думи на Учителя, за­щото с тия думи той им дал да разберат, че аз му съм мечът.!!?!! И оттогава всички сега ги е страх от мен, т. е. вслушват се в думите ми. Да, само така ще се тури ред и поредък тука, в братството. Всички се измениха. Нема сега анархията в Изгрева, всичко е в дисциплина. И в бъдеще ще бъде още [...] 12. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата Любезна Юрданке, Дай това писмо на Кирчо Георгиев, склуптора, и 100 лева, които му дъл­жа. Забравих да ти пиша по-рано да му ги дадеш, защото сега си спомних, че имам да му дължа. По-скоро ми отговори на писмата. Ако некой пита за мен где съм, било частно лице, било некой разсилен или длъжностно лице, то кажи, че съм из провинцията да събирам абонамента на списанието си, както и да записвам нови абонати на списанието. Призовките за мен веднага да ми из­пратиш. Забравих да ти пиша, че да не кажеш никому, гдето съм получил пенсия­та си и колко. Аз вярвам да не си се похвалила на никого. Нали? И особено колко пари съм ти изпратил по празниците. Никой нищо да не знае за нашите работи. Днес светът се занимава само с клюкарство и в никого да не се дове­ряваш, даже на мен и на себе си!?!... Такъв е днес светът. И затова и в Библи­ята пише: каквото дава дясната ти ръка, да не знае лявата ти ръка. Така е. Аз тука голяма поука взех за всичко. Може да се каже, че сега аз следвам в най- висшето училище - гдето лудите се мислят за умни, а умните - за луди. Така е. Остава да свърша и това училище, та после ще видим [какво] ще се прави. Ти, гдето казваше, че не вярваш да имам пенсия, беше права, защото времето доказа, че днес не е за вярвание дали може да стане нещо желано и свое, а може да стане обратното. Искам да кажа, че втората част от пенсията едва ли ще може да я получа на казаното време и навярно пак ще чакаме кой знае колко време. Трябва да се бута... Отговори ми по-скоро. Н. Л. К. Б. Л. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 13. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата Любезна Юрданке, Получих дрехите, които си изпратила със сина на д-р Гочев, който ги е дал на Стойна, която ми ги донесе в Изгрева. Аз много се надявах да намеря в дрехите поне няколко реда, че си получила парите - 6000 лева в затворено писмо, което го дадох в Софийската гара на адвоката Дякович. 'Но за съжале­ние не намерих никакво писъмце, но се успокоих веднага с мисълта, че без­съмнено си получила писмото с парите, защото в него писмо бях ти писал да ми изпратиш дрехите. И при това допущнах, че до 2-3 дена ще получа писмото ти, с което ще ми съобщиш за получаванието на парите. Аз не се съмнявам вече, че си получила парите с писмото ми затворено, но ми става мъка защо до днес не ми съобщи с две-три думи за получаванието им и как ще стане идванието ти тука. И при това продадохте ли вече волчето, както ми писахте? Аз вчера по обед, когато ядях, получих телеграмата за именния ми ден, която ме много зарадва и всички сестри и братя, които бяха дошли тука, в Изгрева, за да видят Учителя. Самият Учител не беше се сетил за деня ми, но когато му поднесох в стаята му карамели и бонбони, за да го почерпя, той се изненада весело и когато му казах, че и Юрданка пък вчера празнуваше деня си, то той ми каза да те поздравя от негова страна, което сега с това писмо изпълнявам волята му. Аз не те поздравих телеграфически, защото пропуснах времето, за да получиш телеграмата ми в деня ти, но мислено бях все при тебе в кьошка през всичките празници. Независимо това аз допущах, че телеграмата ми по- късно ще пристигне, отколкото писмото ми, а колко повече мисълта ми. На новата година, както ти писах, бяхме с Учителя у Люба Чакалова, гдето ми се падна една пара, и у Юрдана Узунова, гдето отидохме с автомобил, нает от брата Коста Руссев и жена му, които взеха Учителя у тях на вечеря, а аз пък предпочетох да отида на гости у братовчедката си Руска, гдето намерих всички братовчеди и майка им, която имено посрещаше гостите на имения си ден - Василка. Аз стоях до 1 часа след среднощ там и на отивание всички ме задъл­жиха да ти пратя техните поздрави и желания да те видят по-скоро тука. Нощу­вах в 66, а Учителят - в Коста Руссев. Днес получих телеграмата от Габровски и кога се видиш с тях, поздрави ги най-сърдечно от мен, като му кажеш, че по неговата пенсия нещо определе­но ще му пиша в скоро време, когато отида при чиновника в пенсионото отде­ление, който ми обеща да издири как стои тя. Пенсионното отделение тука е едно място на най-голямо безредие и безобразие. Без познати и без «пред кума» нищо не може да става навреме!?... Бог да пази България!! Амин. А на Списаревски пенсията, както ми се каза, е в ревизия, но кога ще се върне, не ми се каза определено. Но в петък пак ще отида и ще разбера, както неговата, така и на Габровски пенсията до кой хал е дошла. Грозна навалица има и просто се задушава човек, а се отчайва, когато пък си излезе без да разбере или без да постигне нищо.... Какво си патих аз, докато извадя моята и подтикна до добър край!?... Сега, Юрданке, ако сте продали волчето, прати ми останалата сума- 1800 лева, както ти писах, за да купя една породиста коза и да посрещна една работа тия дни, защото немам никак пари. Тука имам всеки ден работа и нищо без мен не става и затова за утеха си пея тая песен: Сутрин, вечер Палатки сривам Сутрин, вечер Бараки правя Кучета храня Паници мия Картофи беля Всички приемам Всички изпращам Птиченца храня Пчелите гледам За да еволюирам Бял брат да стана!??? Вярваш ли?!! Ти може би вярваш, но аз имам по този въпрос особено мнение... Но все пак при Учителя е най-добре. Лекота, чистота и мир на душа­та, защото той е лекарят, който излекува всички обременени. Да, в това нямам особено мнение. Тука, в Изгрева, само той, аз и Дафинка живеем. И Дафинка остана тука поради това, че е болна и че аз ще имам грижата да я лекувам. Тука, около Изгрева, покрай шосето, близо до къщата, гдето Милева жи­вееше, се продава едно място, което струва 28 лева на квадратен метър. Аз се съгласих да взема 100-150 квадратни метра, за да си направим една дъсчена къща, както ще правят и другите братя и сестри. И ако Учителят каже да се преместим в София завинаги, ще сторим това. Той съветва всички, които имат възможност, да си купят от онова място и да основат една махала на бели братя и сестри до Изгрева. Милева, Толева и други се записаха за това място. Вервам да немаш нищо против това. Накрая изпращам поздравите на всички сестри и братя, които вчера, на деня ми, дойдоха на Изгрева и ги почерпих, както за мен, така и за тебе. Поз­драви Станчо и Мито и всички братя и сестри, които умират за мен и аз за тях..., но с карамели в уста... По-скоро ми отговори. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 14. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 7.IX.1931 г., без завършек София, 7.IX.1931 г. Любезна Юрданка, Получих ти писмото, изпратено ми с момичето на Надзор, но гроздето не получих, защото го е забравило във вагона и не се намери, когато го потър­сиха. И на Учителя казах това на обяда, който го дадоха варненците в барака­та на Манол Иванов, който, така и другите варненци, не останаха доволни, защото Учителят във всичкото време не им говори нищо по окултните истини, а просто мълча. И, разбира се, защото както Манол, така и Люба веднага почна­ха да го занимават със своите уволнения и с пенсиите си, който разговор него не го интересуваше и затова даже им намекна, че който се пенсионира или се осигурява тука, на земята, прибират го на небето... Но те не го разбраха и продължиха да му пеят за пенсиите си!? Къщата покрих с керемиди, а сега остава да наредим тухлите и да я за­мажем. Тая седмица или до 10 дни ще бъде свършена и ще остане вратите и прозорците да поставим, каквито намерих готови на много евтина цена в една фабрика за такива работи. Така че и къщата ще бъде готова, докато си додиш. Аз ще ти пиша кога да си додиш. Но Олга Блажева много ме измъчва с болес­тта си, а още повече - Райна, които ден и нощ са наедно в стаята затворени и като вампир я изсмуква. Почнах да подозирам, че не им е чиста работата... Все се каня да я изпъдя, но отлагам за настроение и ще й бъде тясно в Изгре­ва... Как не обмисли, че ми я прати в стаята си с ключ в ръка, без да ме пи­таш? Може ли в една къща да живеят мъж и мома, които така са далечни, а само по име са «брат» и «сестра», за които злите язици, каквито ги има толко­ва в Изгрева, всичко могат да говорят, а особено Табакова, баба Анастасия и прочие?! Защо така наивно гледаш и ме излагаш на душевни мъки и грижи, каквито и без това много имам. Ами че те двете са непоправими и двете в едно гърне пърдят... Мария едва се отърва от тях, а ние сами си докарваме беля на главата си. Тя повече няма да види стаята, но нали се наказах, и то сега, когато най-много имам нужда от почивка. Аз на себе си не мога да прислужвам, та и на тях ли да прислужвам?! Да видиш колко безредно и неизметено държат стаята и кухнята, и бараката... Не е за търпение. Няма какво, ще ги търпя още малко, докато си замине в село и... Те и двете са болни душевно, ако да свалят с устата си звездите от небето. Те са тръгнали по един път, по който ги чака лудницата... Три години се търкалят и двете наедно в леглото и се прегръщат и това ги води до Ада при Сатанаил!?... Толкова пъти ги поканвам да се лекуват и не се залавят за това спасително за тях лечение. Защото страстите им ги държат в умопомарчение... Но стига, какво те занимавам с тях!?... Това ще бъде последен път. Нашата къща не е болница за други. Омърси се... Кокошките са добре и досега събрах повече от 100 яйца, които ги държа в гювеча добре запазени. Новият план тия дни ще се обяви в село Слатина и по този план на нас се предава още място и пред нас минава широка улица -18 метра, а къщи­те на пловдивчани, на Епитропов, на Манола, на баба Анастасия, на Боян Нед­ков, на Лулчев и на гърбавия Антонио почти се събарят за улица, широка 12 метра, която минава пред нас и пресича мястото на Ковачева отдолу нас и отива до железопътната линия. И отгоре мястото на Симеонов минава една широка улица, която иде от по края на стаята на Учителя и отива пак до линия­та. Трета улица започва от шосето и минава отгоре Балтова и пресича Брат­ската горичка и място и излиза до общинската гора. В другия район така също има улици, които събарят къщата на Капитанов, на Еленка ясновидката и дру­ги. Но на сестрата Керемекчиева не я закачат, за щастие. И да се успокои. А особено на «Брат» Христо, който докара всички свои от Бургас, който купи място и под Симеонов, както в единия район, така и в другия район почти изця­ло пострадва, защото над местата му кръстосват улици... Не за злорадство казвам това; но по всичко съдя, че всички, които ме злословиха и ме злопоста- виха пред всекиго, само пред Всемогущия Бог не можаха да ме очернят, защо­то Той виждаше моите Нему угодни дела, които в полза на всички безвъзмезно в началото ги върших и когато изказаха неблагодарностите си мен, Бог ме отдалечи от тях и ги остави на произвола, т. е. получиха това, което заслужиха. Нищо не става без Божията промисъл... Ти ми пишеш, че си се наситила на Варна. Чудно ми е. Хората с пари не могат да намерят тия удоволствия, а теб ти омръзнало!? Ами сега е най-хубавото време във Варна. Аз, както ти писах, ще ти пиша кога да си додиш. И мен ми се искаше да дода, но поради къ[...].[10] 15. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 14.VIII.1930 г., Стара Загора Стара Загора, 14.VIII.930 Любезна Юрданке, Вчера додох тука и след неколко дни пак ще се завърна във Велико Тър­ново, отгдето ще ти се обадя. Ще се отбия и в Пловдив, за да се срещна с братството. Снощи бях в събранието тука, за да се видя с всички. Заварих тук брат Епитропов, който е донесъл наредбата по събора. Наредбата е, че всеко братство ще се събира в града си три дни, в които, както е било досега, ще се четат беседи и молитвени събрания. Дните са 19, 20 и 21 август. Ти как си? Със сестра Керемедчиева ли замина и в същия ден ли, както уговорихме? В Плов­див се срещнах само с Елена ясновидката, която е ослепяла и, горката, не можела да чете беседите и Евангелието, та й е много мъчно и трудно. Видях се с бащата на Стайнов, а Стайнов и Стоицев един ден по-рано заминали: Стайнов с Абаджиев - за баните, а Стоицев - на езерата. Да не се показваш на общинските органи по дълговете ми. Какво правят Чолакови и Иванович? Доволни ли са? Много се грижа за тях, да не би да са недоволни... Много здрави на теб, Дончо и на всички в кьошка. Както ти казах, ще избягваш вечерните ходения по градината и киноматографиите. Само ще по­чиваш и баните мои ще ги правиш. Затова те пратих във Варна, а не на морето. Разбра ли?!! Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 16. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 28.VIII.1930 г., Велико Търново 28.VIII.1930 г., В.Търново Любезна Юрданке, Благополучно тая сутрин пристигнахме тука и се настанихме в братската колиба. Видях се с брат Буйнов, с когото надълго приказвахме. Той спи в брат­ската колиба, защото зет му имал гости в колибата му. Стамат го нямаше, когато пристигнахме в колибата, но си доди и ни събра грозде и круши за закуска. Той ще си доди вечерта 10 часа, защото помага във вегетарианската гостилни­ца. Но ние турихме в 5 ч. боб и сега, в 9 ч. не се е сварил, защото водата е варовита. Затова пък много голям апетит ми се отвори, та ще ядем със сла­дост. Салата с домати и лук направихме, но без масло, както и бобът е без масло - няма в колибата масло!? Утре следобед заминаваме в Пловдив и Ста­ра Загора, гдето по желанието на бащата на болното дете трябва да отидем. Аз ще ти се обаждам, гдето пристигнем и тръгнем. Както ти казах, всеки ден да правиш по една морска баня, и то между 11-12 часа, и да трае най-много 10 минути. А за даванието кьошка под наем ще ти пиша, както и на В. Марков, докато си във Варна, да направи контракта и да го подпишеш. Този кьошк без жива душа, и то душа, която да го чисти и измита, не може. Сам Дончо това не ще може да извърши, защото е зает със своята работа, а още повече, че иска да живее във фабриката. Аз му благодаря за грижите досега и аз ще му се отплатя скоро както подобава. И нашият ангел ще ни ощастливи!?... Наближава вече това време. На всички - много здрави и не грижи се за нищо, а си гледай баните и да посетиш всички братя и сестри и от моя страна. - Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 17. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 30.VIII.1930 г., Стара Загора Ст. Загора, 30.VIII.930 г. Любезна Юрданке, Вчера бяхме и пренощувахме в Казанлък, а днес пристигнахме тука и ще бъдем до тая вечер. Утре сме в Пловдив, гдето ще се срещна със Стайнов, Стоицев и други. Кога ще заминем в София, не зная, но вервам да свърша скоро събира- нието на сумите от списанието ми и брошурата «Моята кокошка». В Казанлък можах да взема 75 лева, които иначе никога немаше да ги получа. Тука надявам се да взема повече. Аз писах на Велислав Марков да се срещне с Балтаджиев и да уговори даванието на кьошка по условията, които му писах в писмото. Уверих се, че тия хора, които искат да вземат кьошка, са били честни и добри, та затова - да не ги изпуснем. Той Велислав ще ми пише и аз ще го упътвам. Искам 16 000 лева годишно, от които половината - в пред­плата, а другата половина - след 6 месеца. Така че, докато си там, да се свърши всичко. Велислав ще ти каже всичките условия. Но по-долу от тая сума нема да отстъпя. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков 18. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 31.VIII.1930 г., Пловдив Пловдив, 31 .VIII. 1930 г. Любезна Юрданка, Пристигнахме тука в 10 часа сутринта и в 4 ч. следобед ще заминеме в София, гдето в 9-10 ч. ще пристигнеме. Ходих при сестра Еленка и там се научих, че братята Стайнов и Стоицев са били в София. Тука е брат Бояджиев, в дома на когото ходихме и постояхме до час и половина следобед на разговор. Зава­рихме ги на обеда, но попречихме им на обеда - не сложиха от яденето си и това ме много учуди, още повече, че явяванието ни ги смути... Няма любов като Божията любов в тая къща... Както и да е, но аз извлекох голяма поука от тях. Венка ще ти пише и навярно ще иска да я поканиш в София на гости. Но ти ще трябва да й кажеш, че невъзможно е да я имаме - криза има... С поздрав: [подпис] Д-р Иван Жеков 19. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 8.IX.1930 г. София, 8. IX.930 година Любезна Юрданке, Какво става с кьошка - ще вземе ли под наем приятелят на Балтаджиев? И Велислав не ми отговори нищо още по този въпрос, на когото писах в едно затворено писмо. И на него пиша сега една карта пощенска и ще чакам и от двама ви отговор по този въпрос. Непремено да се даде на този човек, защото се уверих, че е бил честен човек. Бях при Учителя и пита за тебе, как си. Поз­дравява те, и всички във Варна. Вчера събираше меда от пчелите в Изгрева и изпрати за нас със Станка 1/2 килограм мед в пита. На никого не е раздал и всички се чудят и завистливо гледат на мен. Оставих и на теб от него. Кога ти пиша, тогава ще тръгнеш за тука. Динева е болна малко и поздравлява те. Ти или Дончо да ми пишете. С поздрав: [подпис] Д-р Иван Жеков 20. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 18.IX.1930 г. София, 18. IX. 930 Любезна Юрданке, Получих писмото на Дончо и разбрах, че ти не си съгласна да се дава кьошкът на въпросния човек, защото е добруджанец и че е бил ненадежден човек... Добре тогава... кой ще бъде в кьошка и кой ще дава наем... Аз казах навремето още на Марийка - ще живее в бараката, а не в кьошка. А ако иска, може да разполага и [със] стаята под ореха. Но кьошкът трябва да остане сво­боден, ако не може да се даде под наем за цялата година, та да може през лятото да остане за нас или да се дава на курортисти. Ако обаче намерите добри хора за кьошка, още по-добре, защото наемът ще улесни нас и поддръж­ката на кьошка. Дончо много се изплашил от добруджанеца!?... Той преувеличава неща­та за него. Но не настоявам повече за него, обаче трябва кьошкът да не стои без човек и използувание, защото идват много лоши времена, по-лоши от добруджанеца!?!!... Това да знаете добре. Тогава Дончо, и да иска да стои в кьош­ка, ще бъде късно!?!! Да си опечете добре ума в главата... Искам да ми пишеш писмо, за да зная какво ти мислиш по тия въпроси и какво правиш, изобщо, във Варна. Пиши ми веднага. Поздравлявам всички: [подпис] Д-р Иван Жеков --------------------------------------------------------------- [1] Дончо е един от рождените братя на Юрданка. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Н.Л.К.Б.Л. - «Няма любов като Божията Любов.» - формула, дадена от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [3] в точь (рус.) - точно. (бел. М. И.) [4] интизап - остар. вид общински налог, събиран при издаване на свидетелства за продаване на добитък, (бел. М. И.) [5] «Само Божията Любов е Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [6] «Няма Любов като Божията Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [7] «Само Божията Любов е Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [8] tutti quanti - всички подобни, всички такива, (бел. М. И.) [9] «Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.» «Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!» - формули от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.) [10] Краят на писмото липсва, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

I. Писма от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова и от приятели до Юрданка Жекова Забележка на съставителя на «Изгревът»: Писмата са изпращани на адрес: Юрданка Жекова, в лозето «Рупи», IV участък, зад лагера в «Кьошка» Пощенските картички са изпращани до Дончо Тевекелев, ул. «Гургулят» №25, който е рожден брат на Юрданка.

Д-р ИВАН ЖЕКОВ (1875-1970 г.) IV част Писма, документи, изложения I. Писма от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова и от приятели до Юрданка Жекова II. «Моята агитация» от д-р Иван Жеков III. Поклонници за града Новия Йерусалим - от д-р Иван Жеков IV. Кратки бележки от лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов - Бележки от Вергилий Кръстев V. Вечната младост - резюме от лекция на Общия окултен клас от 16.XI.1938 г., сряда, 5 ч сутринта VI. Кратки бележки от лекции пред Общия окултен клас и от Неделни беседи от 1924 г., 1925 г., 1926 г. и 1927 г. (изпращани на Юрданка Жекова от Димитрина Толева) VII. «Марш Витоша» от д-р Иван Жеков

В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ 1. Благодарствено писмо от Г. Алексиев до д-р Ив. Жеков от 1920 г. През 1920 г. се разболях тежко. Благодарение на Вашите лекарства (билки), Вий ме дигнахте от постелята. През 1934 г., края на януари, се поболях от остър бронхит. Достигнах дотам, едва можах да дишам и едва се движех. Благодарение режима и билките, които ми предписахте, грижата, проявена от Вас, през март правех екскурзии до полите на Витоша. На първи май надянах пълна раница и без мъчнотия стигнах височините на Витоша. През юни предприех една екскурзия до Рила с раница значително тежка. Прехвърлих Рупите и отседнах при Седемтях езера (Еди Гьол). Там прекарах един месец. В душата си винаги Ви благодаря за подкрепата, която ми дадохте при най-тежките моменти на живота ми. С почит: (подпис: Г. Алексиев) 2. Писмо до д-р Иван Жеков от Коста Атанасов от 21.XII. 1923 г., Варна Господин Доктор Иван Жеков Тук. Считам за приятен дълг да изкажа сърдечната си благодарност, загдето ме излекувахте от ревматизъм в двата ми крака, от която болест страдах от дълги години и напоследък вече няколко месеца бях тежко болен на легло и която болест излекувахте в продължение на около 20 дена чрез водолечение по методата на Луи Куне. Като Ви изказвам още веднъж моите благодарности, оставам вечно признателен и Ви поздравлявам! Коста Ил. Атанасов 3. Писмо до д-р Иван Жеков от Г. Р. Стайков от 28.I.1929 г. Инженер Г. Р. Стайков Ул. «Иван Вазов» №38 (Станциона) Пловдив, 28ий януари 1929 г. Д-р Иван Жеков София Любезний брат Жеков! Получих писмото ти от 24-ий този месец, съдържанието на което разбрах. Ти трябва да си пробувал за дълго време твоя специалитет и да си напълно уверен в неговата ефикасност. И аз вярвам, че ти си правил много опити с него. Ти може да демонстрираш този специалитет, като държиш у себе си лекарството и да даваш на болния лично ти, за да не попадне в ръцете на други, които може да го използуват. За да патентоваш нещо както твоето, ще дадеш точната формула в своето заявление, разбира се, и там е опасността от присвояване, особено у нас. Колкото за благодетелни хора, за които ми пишеш, това да излезе от ума ти. Няма вече такива благодетели. Всичко сега става за личен интерес. Ако твоят специалитет докаже своето предназначение несъмнено, то тогава много лесно ще намерим хора, които да го купят или влезат в съдружие с тебе. В Америка аз знам една компания, която прави един специалитет специално за маларията, и те на драго сърце ще се заинтересуват, но предварително трябва да им се покаже дейността на специалитета. Ако химическото му съединение е лесно и от лесно откриваеми елементи, то даже в патентната канцелария може да го използуват за сметка на свои приятели, но в Америка може да се нареди да се патентова. Едуард ми пише, че за да патентова своя бездимен барут, му трябвали сто долари. Ти, ако съдим по това, ще струва около 15 000 лв. за един патент в Америка. Щом се патентова, да кажем, в Америка, тогава ще го продадеш или влезеш ортак във фабрикуването му, и в Америка ще има най-голям успех, защото много силни реклами правят. Добре е и в Италия да се опиташ, но най-главното е да си сто на сто сигурен за ефикасността на специалитета. Аз писах на много мои приятели в Америка по землетресението и им описах нашите загуби и нашата невъзможност да ги поправим със свои средства, но само 10 долара получих от двама лекари, мои ученици, в Чикаго. Нито един друг не ми даже отговори, и то сък- ласници от Университета. От това може да съдиш за благодетелността на хората. Те дават на организирани общества само за благодетелни цели, а тази - работа е търговска. Тя е благодетелна само в твоя ум, но не и в техните умове. За тях е важно какво ще могат да реализират от това нещо и ще го опитат дълго преди да турят един долар в него. Пиши ми колко време си го изпитвал и резултатите, та ще видим какво може да се направи. Но аз трябва да съм уверен в това, което ще им предложим. Аз нямам съмнение, че ти си сигурен в твоя специалитет. В Америка има толкова фалшиви лекарства, че ако се подложат на изпит, 90% няма да устоят. Но в Америка, ако само за опит вземат хората, то е доволно, защото Америка е голяма и един език навсякъде. След като чуя от теб повторно, ще пиша в Ню Йорк на тази компания, да ги сондирам какво мислят те, и после ще пиша и на други приятели. Но трябва да имаме доказателства на ръка. Писма са необходими от излекувани хора и пр. Аз тоже се интересувам от твоята работа, и ако бих имал материална или лептата на ръка, бих взел участие парично (златни и сребърни нямам, но което имам, ще ти дам), но сега ще ти бъда в услуга в каквото мога, като пиша тук там и сондирам почвата. Благодарим ви за сърдечните благопожелания и ви принасяме своите. Да живеем в мир и любов, докато сме на Земята. Твой (подпис) Г. Р. Стайков Говори с някои лекари и виж какво ще ти кажат. Но ти може да го ретурираш поне тука. Коства ли скъпо да се произвежда? [С друг почерк:] Ей, Юрданка, много здраве от мен! И чрез вас - нарочно за нашия любим Учител! Хариета [С друг почерк:] Много здраве и от мен. Ветко 4. Писмо до д-р Иван Жеков от Ст. Бабаджов от 16.V.1936 г., Варна Уважаеми Господин Жеков, Получих и двете Ви писма. На първото нямах възможност да отговоря, понеже синът ми бе в Германия и нямаше кой да напише писмото ми до Вас. Вашето лекарство ми помогна много в артериосклерозата, от която страдам. Докато преди да го вземам, аз много мъчно си свивах краката и не можех да се качвам по стълбите лесно, днес се чувствувам значително облекчен. Спокойно мога да правя разходки по два-три часа, без да чувствувам умора. Като Ви пиша горното, смятам, че ще Ви бъда полезен, изказвайки Ви благодарността си от Вашето лекарство. Приемете моите отлични почитания: (подпис) Ст. Бабаджов 5. Писмо до д-р Иван Жеков от Б. Лазаров от 19.V.1936 г. София, 19 май 1936 г. Б. Лазаров, декоратор, спец. в Париж, София, ул. «Арда» № 4, тел. 35-28 До Г-н Д-р Жеков, Тук БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО Господин Д-р Жеков, с настоящото изказвам своята искрена и вечна благодарност за напътствията и помощта, които ми дадохте за излекуването ми. В късо време заболях от остър ставен ревматизъм, който бе, както от Вас, тъй и от официалната медицина констатиран. Болестта ми бе в такава силна форма, че вследствие на силните болки, бях принуден да лежа, без да мога най-малко да задвижа която и да било част от тялото си. Вярвах и вярвам напълно във водолечебната метода на Луи Куне и благодарение на тая метода под ръководството на господин Д-р Жеков можах на осмия ден да стана от легло и започна наново физическа работа. Лечението продължи около два месеца, след което време се радвах на пълно здраве, за което, повтарям, съм искрено и вечно благодарен на Господин д-р Жеков. С почитание: (подпис) Б. Лазаров 6. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Атанасов от 19.IX.1936 г. Господин Д-р Иван Жеков, Считам за мой дълг да изкажа моята признателност за съветите и упътванията, които ми дадохте за излекуванието на болестта ми - схващание на пръстите ми в лявата ръка - вследствие на преумора на нервната ми система, което схващание ме озадачаваше, защото професията ми като преподавател по пиано страдаше и можеше да ме лиши от възможността да я практикувам. Опитах електризацията по съветите на един прочут специалист по нервните болести в София, но, обаче, вместо да се подобри болестта ми, то тя се влоши. И затова бях изгубил надежда да се излекувам по официалната медицина. Затова именно прибягнах до Вас като известен природолечител и по вашите съвети и упътвания в непродължително време - 50 дни - с водолечението по методата на Луи Куне, аз получих чувствително подобрение на болестта ми и мога днес да гледам с радост за окончателното подобрение на болестта ми и без мъки да практикувам професията си. За всичко това повторно изказвам моята сърдечна признателност. С почитание: Георги Атанасов (преподавател по пиано, ул. «Тетевенска» № 64) 7. Писмо до д-р Иван Жеков от Д. Бабаджова от 15.XII.1936 г. До господин д-р Иван Жеков София Уважаеми господин Докторе, Изказвам своята крайна благодарност на изпратените от Вас две шишета лекарство (Ваш специалитет) за лекуването ми от Arterio Sclerosa, от която страдам от дълги години и благодарение на това Ваше лекарство, което употребявам вече в продължение на две години, аз се чувствам доста добре. Макар и да съм вече на 82-годишна възраст, аз благодарение на него се чувствам добре, мога да се движа доста свободно, ям добре, но само вегетариански храни, и спя доста добре. Понеже това лекарство ми се свърши, моля Ви, бъдете тъй добри и ми изпратете още едно шише, за да продължа лекуването си с него. Приемете моите благодарности и отличните ми към Вас почитания: Д. Бабаджова, гр. Русе 25.XII.1963 г. 8. Писмо до д-р Иван Жеков от М. Златанова от 9.II.1937 г., Бяла Слатина Уважаеми Г-н Д-р Жеков, С това си писмо искам да Ви изкажа моите най-сърдечни благодарности, загдето ми помогнахте да се излекувам от моята болест - ишиас, артрит, неврит - различните лекари, които ме лекуваха, различни имена й даваха. Цели седем месеца аз бях прикована на легло, измъчвана понякога от ужасни болки. Лежах и в къщи и четиридесет и девет дни в болница. Официалната медицина не можа да ми помогне. Нейните лекари ме лекуваха с прахове, инжекции и нагрявания - електрически, кварцови и рентгенови. Получавах само временни облекчения, и то докато траеше лекуването. След това болките отново се усилваха. Отчаяна от безсилието на официалната медицина да ме излекува, потърсих помощта на природолечението. И благодарение на съветите, които Вие, Д- р Жеков, ми дадохте по природолечението - натуризма - и с Божията помощ, аз се отървах от страшните болки, оздравях и поех отново моята работа в училище. Като Ви поздравлявам най-сърдечно, загдето ми помогнахте да оздравея, моля Ви, приемете моите най-искрени благодарности. С почит: дълбоко Вам признателната М. Златанова 9.II.1937 г. Б. Слатина 9. Писмо до д-р Иван Жеков от Ир. Попова от 11.II.1937 г., София София, 11 февруарий 1937 г. Господин Д-р Иван Жеков Тук Уважаеми Господине Докторе, С настоящото си ида да Ви благодаря за Вашите грижи, положени за пълното и положително излекуване на болестта СИНУЗИТ, от която страдах в продължение на три години, от която болест бях принудена да прибягна даже и до операция. Но г в последния момент, благодарение на Вашите уверения, аз предпочетох да се подложа на лекуване по системата ЛУИ КУНЕ (ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ), от което лечение съм много доволна, защото освен тази болест, аз се почувствувах много добре с общото здравословно състояние, благодарение, пак казвам, на Вашите грижи, за което повторно Ви благодаря. С почит: Ир. Попова. 10. Писмо до д-р Иван Жеков от Марко Ажи от 23.VII.1937 г. Машинна стругарска работилница «Технизан» Марко Ажи, конструктор, София, бул. «Хр. Ботев» 84 Пощ. чекова с/ка 25-15 София, 23 юлий 1937 г. Господин д-р Иван Жеков, Рилските езера Уважаеми Доктор Жеков, Получих почитаемото Ви и Ви много благодаря за грижата и за наставленията Ви. Вероятно сега, след като се стопли времето, да е много хубаво към вас. Главоболът, за който Ви бях съобщил, малко поотслабна и поради туй, че днес почва наново да употребява от оставените прахчета (отварата, от която е пила десет дни и след туй седем дни почивка), не й дадох от препоръчаните шипки. Обаче, да Ви призная, не ми беше много ясно от кои именно шипки да се вземат - от сухи миналогодишни или от тазгодишни зелени. Състоянието на майка ми е също добро, както Ви писах, като се прибави и подобрението в преминаването на главобола и сега по-малко се поти през нощта. От сутрешната доза прах остава за още 5-6 дни и не знам като се свърши, какво да правим: да престане да я взима или ще ни посочите какво да правим. Приемете от всички ни нашите искрени почитания: (подпис: не се чете) 11. Писмо до д-р Иван Жеков от Ат. Овчаров от 2.Х.1937 г., София Уважаеми Господин доктор Жеков, Считам свой приятен дълг да Ви изкажа моята голяма благодарност, загдето излекувахте майка ми. Наистина, след като боледува преди около 16 години от жлъчка и лекарите бяха принудени да пристъпят към операция, при която й извадиха жлъчния мехур, ние мислехме, че тя вече няма да страда от чернод- робии заболявания. Обаче през месец май т. г. почувства непоносими болки в черния си дроб и легна тежко болна. Викахме много лекари, но те вдигаха рамене, не можеха да определят причините на болките и й даваха само упойни вещества, за да не чувства. При това тежко положение, Вие с Вашия начин на лекуване не само й облекчихте страданията, но я вдигнахте на крака, затворихте открилата се наново рана и днес тя е в състояние да ходи и се чувства добре. За всички тези грижи Ви изказвам моята най-голяма благодарност. С почит: (Подпис: Ат. Овчаров) 12. Писмо до д-р Иван Жеков от Марко Ажи от 2.Х.1937 г. Машинна стругарска работилница «Технизан» Марко Ажи - конструктор София, бул. «Хр. Ботев» 84 Пощ. чекова с/ка 25-15 София 2 октомврий 1937 г. Телефон: 2-36-57 Поч. Г-н Д-р Иван Жеков гр. София ул. «Опълченска» 64 Многоуважаеми Господин Доктор Жеков, Изпитвам голяма радост, че мога с настоящото да Ви изкажа моите сърдечни благодарности за напълното излекувание на моята майка, госпожа Кумбру Б. Ажи, която днес се чувствува съвършено здрава, бодра и жизнерадостна, благодарение на вашето методично лечение, целесъобразно наложената диета и прецизните Ви наставления относно всека стъпка от периода на лечението. Майка ми страдаше от Cholangitis litiasica и за нейното лекувание прибегнахме до съветите на един лекар специалист - интернист, който в желанието да бъде добросъвестен, потърси многократно консултациите си с видни наши професори. За съжаление, обаче, въпреки страданията на всички нас, въпреки многото лекарства и инжекции, не постигнахме никакъв резултат, и вместо подобрение, получихме едно такова влошение на здравето, че ние и самите лекари бяхме загубили всяка надежда. При тези тежки обстоятелства имах случаен разговор с един мой интимен приятел. Последният, след като му изложих всичките тревоги, които имахме с майка ми, поради болестта й, посъветва ме да се допитам до вас. Именно благодарение на тази случайна препоръка ний получихме ценната Ви помощ, и благодарение на упорития Ви труд и неуморност, стигнахме до този щастлив край. Повторно Ви изказвам дълбоките си и искрени благодарности и с чиста съвест смея да Ви препоръчам на всички познати и непознати. С отлични към Вас почитания: (подпис) 13. Писмо до д-р Иван Жеков от А. Терзистоев от 11.IX.1938 г. До Господин Доктор Иван Жеков ул. «Опълченска» № 64, София Господин Докторе, Считам за морален дълг да Ви изкажа моята сърдечна благодарност и признателност, че с Вашите познания по природолечението, справихте се с едно мое сериозно нервно разстройство. Повтарям, благодарение на Вашето системно насочено водолечение, Вий се справихте много бързо с болестта ми и ме излекувахте, за което не мога да намеря думи да Ви се отблагодаря. Благопожелавам Ви здраве и дълъг живот, да помогнете и на други страждущи болни, като ги насочвате в правилното природолечение. София, 11. IX. 1938 г. С почитание: (подпис: А. Терзистоев), фотограф, ул. «Ц. Елеонора» 23 14. Писмо до д-р Иван Жеков от Анежка Цорнова от 12.I.1939 г. Единствено на Господин Доктор Жеков мога да благодаря за моето излекуване. През 1937 г. се разболях от яйчници и разбрах, че с търпение и постоянство в природолечението ще мога да се излекувам. Благодарение на упътванията на Д-р Жеков, който отлично владее природолечението, аз си възвърнах здравето и се чувствувам весела и бодра. Анежка Цорнова 15. Писмо до д-р Иван Жеков от Хенрих Споуста от 12.I.1939 г. Господину Доктору Жекову Господин Докторе! Миналата година в януарий бях се разболел от простуда. Силна бронхиална кашлица, болки и умора чувствувах в целия организъм. Температурата над 39. и охота за ядене изгубих. При това ми положение аз бях се помирил с мисълта, че всичко е готово - само да се повика поп. Но аз взех щастливо решение наместо попа да повикам Вас. Вашите съвети ме доведоха до убеждение, че над всичкото е най-ползотворно природното лекуване, за което имам да благодаря на Вас, че съм днес относително в здравословното състояние добре при моята 72-годишна възраст. Хенрих Споуста, пенсионер София, 12 януарий 1939 г. 16. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров OT29.VIII.1939 г. ИНСПЕКТОР При Българска Земеделска и Кооперативна банка Централно управление, СОФИЯ Георги Ив. Овчаров София, 23 август 1939 г. До П. Г. Д-р Иван Жеков Изгревът Тук Уважаеми г-н доктор Жеков, Преди всичко дължим смирено извинение за извънредно дългото забавяне настоящото ни. Голямата причина и вина лежи преди всичко в мен, който служебно и трайно съм ангажиран в работа вън от София и се завръщам тук рядко и за твърде късо време. Че това е така, знаете и от времето, когато любезно се занимавахте с болестта на майка ми, време, през което почти никога не сте ме виждали в София. Чувствувайки се безкрайно задължени към Вас, г-н Докторе, нам, на моите близки и мен особено тежи това забавяне, от което бихте могли да изведете неоснователно неправилни заключения. Ние молим още веднъж да имате добрината и извините нашето неволно опущение. Разбирайки неудобствата и спънките, всред които сте поставени да развивате Вашата благотворна деятелност, ние се чувствуваме задължени да дадем реален писмен израз на нашата безкрайна благодарност за стореното от Вас за спасението на майка ни, извършено при отчайващи обстоятелства. Организмът на майка ни, жена на 56 години и 3 възрастни деца, макар и външно твърде здрава, в течение на времето е била атакувана от няколко сериозни заболявания: тифус, туберкулоза, червен вятър и пр., които своевременно щастливо са били излекувани. Вън от това тя е била неколкократно оперирана, при което са й били отнети апендиксът и жлъчката. След като всичко това е било отдавна ликвидирано, през м. май 1937 г. майка ни заболява отново от някаква неизвестна болест, при което й се явиха много силни болки в областта на кръста и дясната предна страна около диафрагмата, изобилие на лиги в устата и висока температура. Това болестно състояние продължи 22 дни, като в това време нито един от виканите лекари не можа да установи и се справи с болестта, а вземаните лекарства очевидно не даваха търсените резултати. Така се стигна щото състоянието на майка ми ежедневно да се влошава, а лекарите се видяха безпомощни и ни дадоха да разберем, че положението й е безнадеждно. По волята на Бога и по една щастлива случайност брат ми Атанас среща свой приятел, който му препоръча да се обърнем към Вас и след това и двамата заедно идват да Ви потърсят. Макар и твърде късно, по полунощ и въпреки проливния дъжд, Вие, уважаеми г-н Докторе, не пожалихте труда и спокойствието си и благородно и человеколюбиво се отзовахте на отправената от брат ми покана и на километри надалеч, всред нощ и в дъжд се озовахте при болната ми майка, за да установите, че е загнил черният й дроб. Благодарение Вашата любезна намеса и дадените от Вас лекарства и нареждания по храненето, положението на майка ни удивително бързо започна да се поправя, така че фактическото излекувание биде завършено само в течение на един и половина месеца. Следва да отбележа, обаче, че 20-тина дни след започване на лекуванието на нашата майка, разрезът от правената й преди 16 години операция на жлъчката се разтвори на едно разстояние от 5-6 см и от него изтече набрана гной. След това, благодарение на дадените от Вас мехлеми, раната неимоверно бързо отново зарасна. Така благополучно се приключи лекуването и излекуването на майка ми, която остана вече по-нататък да изпълнява препоръчаната от Вас хранителна диета и до днес, слава Богу, е жива и здрава и с чувство на особена благодарност споменава името Ви. Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално уважение към Вас, като скромен и съвестен обществен служител. С всичко казано дотук ние още далеч не можем да опишем голямата психологическа паника, от която Вашето любезно, спокойно и самоуверено действуване ни избави. Считайки, че това наше писмо е твърде недостатъчен израз на дълбокото ни уважение и признателност към Вас, г-н Докторе, молим учтиво още веднъж да извините закъснението му и Ви подчертаваме, какво ще ни бъде особено удоволствие да ни посетите всякога, когато намерите за добре, като знаете, че винаги Вие ще бъдете нашият най-желан и драг гост. В очакване провидението да ни даде възможност по някакъв начин дейно да изразим нашата признателност, почтително Ви поздравлявам от името на моите близки и от мое име. Ваш: (подпис) 17. Лечебен мехлем за всякакви рани С д-р Гарофалов, син на нашия брат Гарофалов, при една среща случайна, дори неприятна, с един руски войник става в последствие едно запознанство и сближение. Войникът му съобщава, че пепелта, получена от борови дърва, е най-положително средство за лекуванието на рани. Той, след като се скарали, разказва приключенията си на д-р Гарофалов, че в едно сражение срещу германците в Украйна бива смъртоносно наранен и в несвяст заринат от граната. След известно време щастливо се свестява и се освобождава от пръстта, като полазва по корем. Изкачва трапа и се довлича на повърхността на земята. Като се окопитва и ориентира, решава да търси частта си, ранен в главата, почти с разрушен череп. Случайно попада в едно село, гдето всички селяни напуснали домовете си. За голямо щастие нему, в селото намерил само двама души - дядо и баба, които му се отзовали радушно и родителски и го прибрали в къщата си. Той им се молил да завържат раната му, която вече била замърсена и замирисала. Старите дядо и баба се чудили какво да посипят на раната му и да я завържат. Но по настояванието на войника, те решили да я посипят с пепелта от огнището, гдето горели дърва от борови дървета. Войникът, с така посипана и вързана рана, заминава да търси войсковата си част и наистина, след няколко дни се добира до една военна санитарна част из бойното поле, гдето лекарят преглежда много внимателно раната му и остава учуден, че раната наистина била добре подобрена и дори започнала да зараства. Този факт силно заинтересова лекаря и пожелава да издири с какво е била посипана раната и где. Войникът уверява доктора, че ще може да посочи селото и двамата дядо и баба, които именно са посипали раната и му я завързали. И действително, лекарят наедно с войника с такси отиват в селото и намират двамата стари - дядо и баба. Докторът ги разпитва какво са посипали на раната на войника, а те му посочили огнището с пепелта, гдето горели борови дървета. И, за да се увери, че именно пепелта от борови дърва е била чудното лекарство, те му казали, че само такива дърва горят в селото и други дървета не растат в околността. Така лекарят открива чудното лекарство за рани и става причина да се подложи на проучвание в ред случаи на разни видове рани и да се установи лечебното му действие и стойност. И наистина, лекарят урежда в частта си приготовлението на пепелта и в пакетчета я праща в другите санитарни войскови части, гдето я употребявали изключително за разни видове рани без никакви усложнения на раните. А най-важното е, че тази пепел по ефикасността си четворно пъти надминава другите за тая цел известни скъпи и прескъпи специалитети, от които все пак известен процент рани не зарастват и положителни резултати не дават и в някой случаи безнадеждно неизцерими. София, 25.7.1948 г. Подпис: Д-р Иван Жеков Печат: (Беседи на Ветеринарен лекар, Редакция Варна) 18. Писмо до д-р Иван Жеков от Петър Кирчев Петров от 27.VI.1949 г., София София, 27 юний 1949 г. До Д-р Иван Жеков Драги Докторе, Отдавна исках да ти се обадя и писмено да ти изявя моята голяма признателност и благодарност за грижите, които положи по моето излекуване от захарната болест. Това аз съм ти и лично засвидетелствувал неведнъж, но исках в твоята скромна архива да остане един спомен - благодарствено писмо по моето излекуване. Това го правя още повече и за това, че не бих можал да изявя моята благодарност чрез пресата, намирайки го за нетактично и много рекламно, обстоятелството, което аз искам да не се смята, че е такова. И тъй, Драги Докторе, след като ми излекувахте само чрез няколко намазвания миналата година една нанесена на дясната ми ръка дълбока рана от самонараняване, падайки в един дълбок вир, аз замолих да положите грижи и за моя стар диабет, който лекувах в продължение на 2-3 години посредством общопознати лечебни средства и диети в медицината, които допреди да почна да ползувам билките, които ми давахте, нямах съществен резултат. След като, обаче, на два или три пъти получих билки от теб, които аз пих съгласно предписанията ти, в продължение на няколко месеца, след направената анализа на кръвта и урината ми, се констатира, за голяма моя приятна изненада, че захарта в кръвта ми бе спаднала на нормално, тъй и в урината - нито следа от захар. Аз изказвам, както казах по-горе, писмено благодарността си, още повече, че след като вече бях напълно здрав при желанието ми дати се реванширам и възнаградя за голямата услуга, ти отказа да сториш това под каквато и да е било форма, а това ти тогава го сметна като акт на човещина и състрадание на един болен с напреднала веч като мойта възраст човек! Още веднъж благодаря от мое име и от името на моята съпруга, която днес наравно с мен се радва за постигналите резултати от излекуванието на диабета ми, виновник за което си само ти! Сърдечно признателен привет: Петър Кирчев Петров ул. «Граф Игнатиев» N° 3, София (подпис: П. Кирчев) 19. Благодарствено писмо до д-р Иван Жеков от семейство Кръчмарови от 24.IV. 1950 г. София, 24.IV. 1950 г. Благодарствено писмо от семейство Кръчмарови, бивши жители на гр. Варна, а сега живущи в София, Оборище 43 Драги Докторе Жеков, От името на семейството си и от мое име изказваме искрената си благодарност за сторената Ви преди 30 години добрина с лечението на дъщеря ни Людмилка, която сега е женена и майка на едно дете. Тогава тя беше бебе на около 10 месеца, заразена от едрата шарка, а след това се обърна в бронхопневмония. Следствие на които болести беше и ослепяла. Благодарение на Вашето лечение и метод, спасихте детето ни от явната смърт. Оздравихте и слепотата й. Не ще забравим тъгата си при мисълта, че имаме сляпо дете, а каква радост изпитахме, когато Вие оздравихте и слепотата на детето ни. Не, Докторе, ние никогиш няма да Ви забравим! Спомнете си! Тогава ние, макар да бяхме бедни, поднесохме заслуженото Ви възнаграждение за лечението, но Вие отказахте, въпреки молбите ни... След това с Вашите постоянни връзки и наставления, ние със съпругата си помогнахме в лекуването на много болни, между които излекуван бе по чудо и брат ми Георги, умопомрачен, следствие изтезанията на фашистката полиция. Излекувани бяха децата на Вяра Македонска, бивша народна представителка, избрана от Варна. Излекувана бе Павлинка К. Цонева от остър ревматизъм на ставите и от албумин, съседка на Вера Македонска, преди което бе лекувана, а после осви- детелствувана като здрава от д-р Нено Николаев, бивш управител на Варненската маринска болница, народен представител, а сега дипломатически представител в Прага, Чехословакия. Сега майка на две деца, омъжена за Атанас К. Атанасов, кондуктор по трамваите в София. Излекувано е момиченцето Лилянка, дете на пенсионера, бивш висш чиновник в пощата, на когото името не помня, тогава живущи на ул. «Каблешкова» № 15, в дома на пенсионера Арнаудов. Излекуван по Ваше наставление е синът на пристанищния работник Симеон Събев, на име Любчо, когото снехте от смъртния одър след угасване свещите, поставени от родителите му, сега развит младеж и навярно е служил и войник в народната армия. Лекуването му бе, ако не се лъжа, през 1926 г. и сега живущ при родителите си на ул. «Братя Бъкстон» N9 31. Излекувани са двете деца на гражданката Димонка, мъжът на която бе железничар, сега покойник, живущи на ул. «Каблешков» № 11. По Ваше наставление излекувани са от Вас в гр. Варна, сега Сталин, безброй болни от различни болести. Излекуван бе по Ваши наставления младежът Коста Атанасов през 1920 г., син на покойния военен капелник Атанасов, от остър ревматизъм в ставите, тогава живущ в наследствената им къща на ул. «Каблешкова» № 15, Варна. Спомням си, че същият бе на легло и от ревматизма, изкривен бе и вратът му. Драги Докторе, Да, аз, обаче, не отричам и официалната медицина, която крачи с голямо темпо напред. Нима ще отречем ефикасното лекуване на пеницилина? Нима ще отречем стрептомицина, с който доказано лекуват туберкулозата? Нима ще отречем серума, с който лекуват дифтерита, от която болест преди умираха 99%... Ами серума против чумата, холерата, сифилиса, против гонококите, а също и други и други болести. Нека да не забравяме и хирургията, която прави чудеса, присаждане гледци и др. Вие сте лекар и по-добре знаете от мене, че много от лекарствата се произвеждат от билки, а Кнайп е лекувал с билки. Според мене билколечението не е забранено, иначе, не биха позволили да се отварят магазини за билки. Не е забранено също и природолечението, иначе нямаше да се пращат работниците по курорти за промяна на климат, въздух и водолечебни бани. Прочее, днешната народна власт не ще пречи никому, който помага на народа, стига да не се върши онова, което ставаше в частните клиники на различните лекари специалисти и сегашните съботори-лекари. Болшевиките помагат и помогнаха на Мичурин да работи в направление на своето учение. И действително, той направи преврат, революция в изменение видовете на растенията и животните, т. е. той допълни Дарвина, тъй както Ленин допълни учението на Маркса... Прочее, ако Вие лекувате захарната болест, докажете го и Вашето име ще го славят тъй, както Кох, Кюри и др. Още веднъж изказваме от все сърце благодарност и пожелаваме Ви живот и здраве, за да бъдете все тъй полезни на обществото и принасяте с лечението си радости. Сърдечен признателен привет: (подписи А. Кръчмаров Е. Кръчмарова 20. Писмо до д-р Иван Жеков от 3л. Чуклева от 4.VI.1950 г., София София, 4.VI.1950 г. Уважаеми Д-р Жеков, Искам писмено да си изкажа благодарността за лекуването на моята болест (цироза на черния дроб - Cirrhozie hepatis ), от която болест страдам от 2 !4 години и ме измъчваше много. Благодарение на Вашето природолечение с билки се спасих и отивам на голямо подобрение. Ще продължавам и занапред Вашето лекуване и Вашите съвети, докато напълно оздравея. Втори път Ви благодаря за всичко! С почит: Зл. Чуклева 21. Писмо от 24.VII.1950 г. До другаря Д-р Иван Жеков Тук. Уважаеми др. Докторе, Искам още веднъж, жена ми и аз, преди Вашето заминаване да изкажем благодарността си за големите грижи, които положихте за сина ни. Както и Вий казахте, можем да смятаме вече, че той е избавен от Вас от смъртта и с всеки изминат ден става все по-добре. Ний никога няма да забравим деня 20 април т. г., когато, изписвайки сина си от....................... в много тежко състояние, със страшната диагноза, поставена от лекарите - «остио саркома» и с ужасната присъда - смърт, дори и, ако се решим да му ампутираме крака - деня, в който Вий се заехте с неговото лекуване, и още тогава ни уверихте, че ще го излекувате. Днес, само три месеца от този ден, Ванко е по-поправен, откакто беше преди заболяването, кракът му е почти изправен и туморът - почти изчезнал. Ний сме на почивка сега с двете си деца и оттам Ви се обаждаме. Ванко се чувствува много добре. В най-скоро време започва седящите бани и дано, докато се върнете, Ванко да е вече съвсем здрав. Пожелавам Ви приятно прекарване в Рила и всичко най-хубаво, което могат да пожелаят родители, които Ви смятат за спасител на техния син! С отлично почитание: (подпис) Павел Ив. Табаков 24.VII.1950 г. 22. Писмо до д-р Иван Жеков от Т. Ст. Статкова от 20.XII.1951 г. Драги Докторе, С настоящото Ви изказване най-голяма благодарност за дадените от Вас съвети и лекарства «треви», които, като ги употребявах системно и след като спазвах строго диетата, която ми наложихте, аз успях напълно да се излеку­вам. Като имахте предвид, преди да Ви посетя Вас, бях обиколила доста много лекари и те ми даваха най-разнообразни лекарства, обаче, за голямо съжале­ние, не само че не ми помогнаха, а напротив, ми влошиха много повече болки­те. И най-накрая бях принудена да отида в майчин дом и след като ме гледаха там няколко души лекари, решиха, че трябва да ме оперират, т. е. половите органи да ми извадят напълно, за да ми спре сърбежът и раничките, които се появиха тогава по половия орган отвън. Благодарение на Вас, Докторе, на тре­вите, които ми дадохте, не само, че не се оперирах, но и напълно оздравях, за което още един път Ви благодаря горещо и ще разправям за Вас на всеки, когото срещна. 24.XII.1951 г. София Тинка Ставрева Статкова - живуща на ул. «Дончо Ватах» № 7 - София Подпис: Т. Ст. Статкова 23. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров от 20.XII.1951 г. София, 20 декември 1951 г. Георги Ив. Овчаров Гладстон 46, София До д-р Иван Жеков, Тук. Уважаеми Докторе, През 1944 г., пребивавайки в гр. Бургас, навярно вследствие преумора, заболях сърдечно. След като обикалях няколко лекари из града и след като си направих кардиограма, върху последната бе диагнозирано - ангина пекторис никот. В течение на няколко години след това си влачих болките, без да взема сериозни мерки за излекуването си, докато нуждата ме застави да напусна това свое небрежно отношение към здравето си. Вече бях чувал за Вас и знаех доста случаи на странно ефикасните ре­зултати от Вашата лечителска интервенция. Отнесох се към Вас за съвет и лечение. Не съм нито вегетарианец, нито въздържател и вярвам, ще си предста­вите неохотата, с която приемах съветите Ви. Все пак, в интереса на здравето си, аз трябваше да възприема препоръ­чания ми от Вас метод на лечение. Бързам да отбележа, че още при употребата на втората доза от дадени­те ми от Вас билки, аз се чувствувах вече отлично, облекчен от всякакви болки и със спокойното самочувствие на здрав человек. Положението ми се подобряваше непрестанно и днес аз се считам от­давна вече напълно излекуван и здрав. Това се дължи очевидно само на Вас и дадените ми от Вас билки, уважаеми Докторе, поради което Ви съм особено задължен и признателен. Отбелязвайки накрая напълно безкористния Ви начин на лекуване, с ко­ето основателно трябва да бъдете горд, аз искам с настоящето си специално да изтъкна своята особена благодарност и почит към Вас! Ваш предан: (подпис) 24. Писмо до д-р Иван Жеков от Юрдана Ив. Овчарова от 25.XII.1951 г. София, 25 декември 1951 г. До Д-р Иван Жеков, Тук ЮРДАНА ИВ. ОВЧАРОВА Ул. «Жданов» 28 София Уважаеми Докторе, Чувствувам свой приятен дълг да отново да изразя моята и на близките телност за щастливото ми излекуване, вещи и благородни грижи. Драги Докторе, Ви отправя настоящето писмо, в което ми безкрайна благодарност и призна- което бе възможно само под Вашите И до днес не зная каква бе болестта ми, която ме бе свела бързо на легло, изтощаваше ме ежедневно и аз чувствувах вече изчерпването на пос­ледните ми сили, което ме свличаше сигурно в гроба. Гледаха ме безрезултатно различни лекари и един след друг се отказва­ха да могат да ми помогнат. Не можаха дори да установят точно диагнозата на болестта ми. Единствен д-р Клайн от Българския Червен кръст се съгласи да ме вземе на «изпитание», на което близките ми не се съгласиха, а аз предпоче­тох да си умра в къщи, вместо под ножа на «изпитанието». При това положение, при пълната ни безнадеждност и безпомощност, един щастлив случай ни насочи към Вас, за да получа чрез Вас своето изцерение. Подложена на една извънредно строга, граничеща с глад диета, но при безусловното и точно изпълнение на нарежданията Ви, аз, по пътя на природолечението, с приготвените ми от Вас билки и др. състави, макар и бавно, в течение само на няколко месеца напълно възстанових разрушеното си здраве и ето вече 14 години оттогава, слава Богу, не съм боледувала от никаква по- сериозна болест. С оглед на това, позволявам си да отбележа, че името Ви, уважаеми Докторе, и днес и винаги се споменава от мен, както и от близките ми навсякъде с особена почит и благодарност, а с настоящото си писмо желая отново да Ви уверя в безкрайната ми към Вас признателност. Пожелавам Ви крепко здраве и много успехи във Вашата благородна дейност: Юр. Овчарова 25. Писмо до д-р Иван Жеков от Ю. Георгиева от 18.III.1952 г. Уважаеми Д-р Жеков, Дължа да изкажа пред Вас моята признателност и големи благодарнос­ти за грижите, които положихте при лекуването на мъжа ми, а главно и заради подобреното му здравословно състояние в последно време. След дългите страдания и лутания, които преживяхме от редица години, ние намерихме единствено при Вас честно отношение и успокоение. С това мое писмено обръщение към Вас аз бих искала да Ви окуража и с нова вяра във Вашия начин на лекуване да продължавате да помагате на нуждающите се като нас хора. Ето затова аз накратко желая да споделя и разкажа за пътя на болестта на моя другар. Първите признаци на болестта - припадъци с изпадане в пълно безсъз­нание - започнаха още през 1944 г. Той беше подложен на прегледите и леку­ването от редица лекари - специалисти на сърдечни, вътрешни и психиатрич­ни заболявания. Никой от тях не определи правилна диагноза. Тяхната конста­тация беше отчайваща, безнадеждна. Действително, състоянието му не се про­меняше, докато те го лекуваха. Тогава се насочих към народните билкари. Свър­зах се с няколко, но и те не ми помогнаха. Когато дойдох при Вас, д-р Жеков, Вие ме успокоихте и предупредихте, че ще му помогнете, но в продължение на повече време. Аз упорито следвах Вашия метод на лекуване и давах редовно от посочените от Вас билки. Разбира се, че и към всичко друго, и вегетариан­ския режим, на който Вие най-много държите, той неотклонно спазваше. Така, благодарение на нашето старание и изпълнение на Вашите ценни съвети в продължение на почти две години (аз дойдох при Вас в началото на април 1950 г.), днес аз съм доволна, че виждам мъжа си съвсем променен, далеч не в онова състояние, в което беше, когато се явих при Вас за помощ. Вече ония силни припадъци съвсем се разредиха, почти изчезнаха. Само от време на време се появяват леки смущения, които сравнително съвсем леко се понасят. Вие, скромният човек, който аз често безпокоях и отрупвах с въпроси и който почти всякога с готовност, без никакво хоноруване, ме посрещахте, Вие ми направихте истинско добро. Аз Ви желая още живот и здраве и сили, за да можете да подпомагате в нужда страдащите като нас човеци! С голяма признателност още веднъж Ви благодари: Ю. Георгиева 18.III.1952 г. София

11. Писмо от Министерството на народното здраве до Иван Жеков от 14.VII.1951 г., с което отхвърлят неговия метод за лечение Министерство на ДО ДРУГАРЯ Народното здраве Д-р ИВАН ЖЕКОв № I к. 1040 кв. «Изгрев» 32 14.VII.1951 г. Тук. Научният медицински съвет при Министерството на народното здраве и социалните грижи се занима с Вашето изложение относно предложения метод за лечение на различните болести. Научният медицински съвет счита, че предложеният метод няма научна и практическа лечебна стойност, поради което не може да бъде внедрен в лечебната практика. ПРИЛОЖЕНИЕ: преписката. За МИНИСТЪР: (Подпис) (Кръгъл печат на Министерството на народното здраве и социалните грижи на Народна република България) Ето това е класическо невежество!? (подпис: Д-р Иван Жеков)

10. Писмо от д-р Иван Жеков до министъра на народното здраве от 26.VI.1951 г. До Другаря Министра на народното здраве. Тук. Другарю Министре, В допълнение на писмото ни от 26.12.1950 г., което е отговор на писмото Ви под № 1-2165 от 4.12.1950 г., изпращам Ви допълнително, приложени тук, два броя, 1-ви и 2-ри, от моето списание «Библиотека за природолечение», една брошурка «Лекуване с грозде» и снимки (две), които доказват моята печатна дейност в полето на природолечението, както че действително съм бил на лечение и практика във водолечебницата на Кнайп във Верисхофен, Германия, през 1916 г. При това, моля Ви да бъда удостоен с отговор на писмата ми, отправени до просветеното Ви внимание, и то в смисъл дали наистина можах да удовлетворя желанието Ви, изразено в писмото Ви под N° 1-2165 от 4.12.1950 г., както да ми се изпратят обратно благодарствените писма от моите излекувани болни, приложени в писмото ми от 8.11.1950 г.. София, 26.6.1951 г. С особено почитание: (подпис: Д-р Иван Жеков)

9. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов, министър на народното здраве, от 11.III.1951 г. София, 11.III.1951 г. Уважаеми др. Д-р Петър Коларов, Приблизително преди 15 години, след много проучвания и опити, постигнах желаното от мен хармонично съчетание на зърнени храни на една силно питателна храна, и при това евтина, за да може предимно работният народ да черпи сили за себе си във всекидневния си труд. И, действително, народът го оцени и го назова сполучливо «месозаместител». Тая храна, както е видно от печатните листове, приложени в пощенски колет, се казва «Nabu», а по обратен ред на буквите «Иван», мое име, така е патентовано, се посрещна с голяма радост от народа, защото по своя състав го задоволяваше във всяко отношение, а най-вече, че е евтино в сравнение с другите храни. В това ще се уверите, като опитате питателността на «Nabu», както и особено приятния й вкус и сладост. Днес, когато зърнените храни са в разположение на държавата, мисля, че тя може да фабрикува «Nabu» в голям мащаб и да задоволи нуждите на народа, а най-вече - войската и работничеството, като силно питателна храна, като, разбира се, вземе компетентното мнение на върховния медицински съвет. В такъв случай една модерна инсталация на мелнични машини би подобрила качествено «Nabu» и, безсъмнено, би задоволила всички взискателни вкусове на консуматорите. Аз, разбира се, ще бъда щастлив, че можах да дам на народа такава храна и да бъда в редовете на, ако мога така да кажа, ирационализаторите и не бих отказал едно възнаграждение на труда ми по изучванието на тая храна. В началото по производството на «Nabu» си служих с една ярмомелка, неподходяща за целта, и случайно четох в един руски вестник обявление през 1942 г. за една много похвалена ярмомелка (фураж-мельница для ечмень, пшеница, чечевица и так дальше) и писах до Техноекспорт, Москва, ул. «Куйбьшева» Д21, за да ми се изпрати една такава, но, обаче, в скоро време ми се отговори, че поради тогавашни политически условия и събития, не е възможно, а в бъдеще, при подобрени отношения, може. Аз с голям риск писах тогава такова писмо, защото, наистина, можех да бъда малтретиран от фашистката тайна полиция, а още повече, че тя знаеше моето минало като социалдемократ. Но, обаче, ми се налагаше тогава да имам една такава нова ярмомелка за подобрение качеството на моя продукт «Nabu». Но, съдружникът, и той ме изигра - насила, с помощта на полицията, изнесе от склада готовия продукт «Nabu», както и всичкия материал за «Nabu» и аз оттогава не мога да се съвзема, а преживявам с една мизерна пенсия, 14 700 лв. на тримесечие. А, за да имам такава пенсия, дължи се на това, че в 1926 г. ме уволниха като варненски пограничен ветеринарен лекар, поради желанието на комисионери и търговци, фашнети, във Варна, защото бях строг, но справедлив. Дотогава имах само 21 години и 9 месеца изслужено време. До преврата немислимо беше да бъда наново назначен на служба, а след преврата имах вече изпълнена почти 70-годишна възраст. Така че нито в службата, нито в търговията ми провървя. Но добър е Господ - в страданията човек поумнява! Поздравлявам Ви и благопожелавам всичко най-хубаво. Д-р Иван Жеков (подпис)

8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне[1] Черновка. За препис. До Другаря Министъра на Народното Здраве В отговор на писмото Ви под №1-2165 от 4-того и в допълнение на писмото ми от 8.II. т. г. под пощенски № 199 т. г., чест ми е да дам исканите осветления по моя метод на лекувание на всички болести. Преди всичко, моят метод на лекувание по право не е мой, а е метод на моите учители Севастиян Кнайп и Луи Куне, и двамата - германци, във водолечебниците на които бях на лечение през 1916 г., а именно, на първия - във Верисхофен, близо до Мюнхен, на втория - в Лайпциг, които са прочути в Германия и не малко - в целия свят. Методите на тия двама природолечители в основата си не се различават много, защото и двата метода си служат с агентите на природата, а именно: слънцето, водата, въздуха, лечебните сили на билките (неотровни) и със строгата вегетарианска храна, които, разбира се, приложени в необходимата среда, обстановка и условия, дават винаги положителни резултати, т. е. основно излекувание на всички болести, известни днес на медицинската наука. Но, обаче, ако това, разбира се, може да се мисли и смята за разлика, съществува едно различие между тия два метода, че методът на Севастиян Кнайп е приложим в своята си цялост само в санаториална обстановка с подготвени санитарни сестри и братя, които са помощен персонал в приложенията на разните начини и форми на природолечението и водолечението, а именно: слънцелечението, въздухолечението, билколечението и хранолечението-диетата, когато методата на Луи Куне е сведена дотам, че може да се приложи както в царския дворец, така и в циганската колиба, но, разбира се, зависимо от годишните времена: пролет, лято, есен и зима. И двамата природолечители са били тежко болни: първият- от туберкулоза, а вторият- от рак, и затова в душата и съзнанието им залегнали мъдри мисли, ръководни в живота им. Севастиян Кнайп изразява своето телесно и душевно състояние с мотото: «Който сам е търпял нужди и лишения, той знае да съчувствува всякому в бедите и нещастията.» А Луи Куне: «Който дири истината, не трябва да държи сметка за страданията.» Първият [Кнайп] основава своя метод на 35-годишна опитност и издава през м. октомври 1886 г. своя труд «Моето водолечение». Той не обичал да прави шум със своята лечебна метода, но при все това неговата скромност не попречила да го спохождат хиляди страждущи, от които някои се церили при него, а други са получавали само съвети, но и всички са намирали изцерение и облекчение на болките си. Всички са му изказвали най-горещи благодарности и едногласно твърдели, че тяхното здраве се възобновило, добили пресни сили и нова обич към живота. Първото издание на неговия труд било разграбено в два-три месеца и трябвало през последующите пет години да се отпечата в 35 издания и в повече от 200 000 екземпляра. Така водолечебната метода на Кнайпа добива всемирна известност и тихото селце Верисхофен, гдето той е бил свещеник, почва да се посещава от хиляди болни за помощ и лечение. През 1891 г. са постъпили и посетили Кнайпа в повече от 30 000 души болни и са били отворени водолечебни заведения не само в Бавария, но и в други германски държавици. Необикновената известност, която си е спечелила Кнайповата метода за лекувание по всички страни и във всички слоеве на обществото, е най- силното доказателство, че това не е някой изкуствен възторг, но е последица на една истинска нужда, която се усеща от хората, т. е. връщание от сегашния изтънчен и изопачен начин на живение към природния, простия и разумен живот, т. е. към природосъобразен живот, към който Кнайп показва в своята книга. Но при все това не са били малко неговите мъки и огорчения: «Моите лечебни съвети не ми донасят полза, а губене на време, не почести, а укори и преследвания, неблагодарност, а в много случаи неблагодарност, присмех и злорадство. И все пак далеч стои от мен мисълта да изляза против съществующата посока в медицината. Така също, не мисля с когото и да било поотделно да влизам в препирня, нито да хуля познанията му. Аз, напротив, добре зная, че само специалист може да издава и печата такива неща по специалността си, но мен ми се струва, че и те трябва да са благодарни на всяко отделно лице, което споделя с тях своите знания, добити след дългогодишен опит. На критиката, която произтича от злоба, аз няма да обръщам никакво внимание и спокойно ще понеса хулите, които ми се хвърлят. Моето силно желание е щото някой лекар да ме освободи от тази тежка и трудна работа и нищо друго не бих искал толкова, колкото лекарите да се завземат и изучат основно моята водолечебна метода. И вярвам, че моята водолечебна метода ще е полезна за тях. Трябва да кажа и това, че аз можах да стана много богат, само ако исках да взема предлаганите ми от пациентите пари. А такива пациенти, без да преувеличавам, ги имах с десетки хиляди. Мнозина пациенти дохождат при мен и ми казваха: «Аз ви давам сто, двеста лева, ако ме излекувате.» Болният иска помощ и е готов да плати на лекаря колкото е нужно, само ако го изцери. И все едно му е дали церът се намира в аптекарско шише или в прост дървен съд. Неведнъж ми се е случвало да слушам от някои лекари, че с водата могат да се излекуват такива болести, при които други средства не дават никакви резултати. Затова не без основание се надявам, че такива водолечебници ще могат да достигнат до особено добро състояние и развитие. В това се състои моето утешение и аз няма да престана да работя за разпространяването и подобрението на водолечението в полза на човечеството. Няма работа в света, която да няма свои противници, тъй щото и аз мога и длъжен съм да се надявам, че няма да остана без тях, но и тия 32 издания на моето водолечение говорят добре за мен. Моето съчинение е написано с любов към Създателя и в полза на ближния. Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение. И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще. Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.» А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му: I. Каляване на тялото. 1. Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3. Ходене по мокри камъни. 4. Ходене по що падналия сняг. 5. Ходене по студената вода. 6. Умиване със студена вода ръцете и краката. 7. Умиване на колената. 8. Умиване на цялото тяло. «Единственото естествено и просто средство, това е ходенето боси. Но много полезно е ходенето боси и по мократа трева, все едно дали тя е намокрена от роса, дъжд или просто от поливане с вода.» II. Ползуване с водата. A. Компреси. 1. На снагата. 2. На гърба. 3. На снагата и кръста, взети наедно. 4. На корема. B. Вани - студени и топли. 1. Студени вани на краката. 2. Топли вани на краката. Половин вани III. Седящи вани. Студени и топли 1. Студена седяща вана. 2. Топла седяща вана. IV. Пълни вани. 1. Студени пълни вани. 2. Топла пълна вана без триене. (1. Със сенни отпадъци; 2. Овесена слама; 3. С борови листа; 4. С няколко растения.) V. Вани за отделните части на тялото. Вани за отделните части на тялото. 1. Вана за китката и цялата ръка. 2. Вана за главата. 3. Очна вана. C. Парни вани 1. Парна вана на главата. 2. Парна вана на краката. 3. Парна вана на нощния стол /У нас не си служат с нощен стол. Това е като седилото в клозетите с капак. (бел. а.)/ 4. Особени парни вани за отделните болни места. Д. Поливания: 1. Поливане на колената. 2. Поливане на бедрата. 3. Поливане на долните части на тялото. 4. Поливане на гърба. 5. Поливане на цялото тяло. 6. Поливане на горните части на тялото. 7. Поливане на ръцете. 8. Поливане на главата. Е. Умивания: 1. Пълно умиване (а) За здравите; б) за болните) 2. На отделните части на тялото. Ж. Обвиване. 1. Обвиване на главата, 2. Обвиване на шията. 3. Шал. 4. Обвиване на краката (а) Същинско обвиване; б) Обвиване до колената) 5. Долно обвиване. 6. Кратко обвиване. 7. Намокрена риза. 8. Банска риза. 3. Пиене на вода Ето това са форми за приложението на водата по методата на С. Кнайп, на които описанията на начина за тяхното приложение има в книгата му. И всичко това - за да се усвои и използва в лечебната практика, не е достатъчно теоретическото познание, а се изисква ПРАКТИКА, но практика с дарба, вдъхновена от любов към ближния. И следователно, невъзможно е, колкото и да се желае, дори пространно това да се опише и предаде, а още повече-.да се усвои, освен да се чете самата му книга, а най-вече - в самата му водолечебница практически да се изучава и усвоява. А Луи Куне, както казах по-горе, свежда своя метод на лечение на няколко само форми, които, обаче, основава ги на научна база и подкрепя ги с опити, като доказва със законите на природата. Ето как и по какъв повод се изказва сам той за своя метод за лечение на всички болести: «Когато навърших 20-тях си години, белите дробове и главата почнаха силно да ме болят. В началото подирих помощ от официалната медицина, но, обаче, тя се оказа безсилна, още повече, че доверието ми в нея бе разклатено, понеже майка ми, която бе немощна и боледуваше редица години, постоянно ме съветваше да се пазим от лекарите, които тя считаше единствените виновници на страданията си. И баща ми бе умрял в ръцете на лекарите от рак в стомаха. В 1864 г. узнах за някакво събрание на привържениците на природния лечебен метод. То бе кръг от будни хора около незабравимия Мелпер. Плахо запитах присъствуващите какво да сторя против бодежите в гърдите, от които страдам. Казвам: плахо, понеже нестихващата ми нервна възбуда бе тъй силна, че не можах да говоря високо. Оттогава станах редовен посетител на събранията. Тъкмо тогава се разнесе славата на успешните лекувания на Тодор Хаана. Брат ми го посети и се върна с подобрено здраве. И аз се убедих в тоя лечебен метод и с пълна вяра отидох да го опитам. Състоянието ми все се влошаваше и стана непоносимо. В стомаха ми се яви язва, дробовете ми бяха отчасти разрушени и нервите ми - така разстроени, щото намерих покой само всред природата, а за сън и работа не можах и да мисля. Днес смело заявявам, че, ако и тогава да изглеждах охранен и червен, бях окаян страдалец. При това спазвах всички дадени ми лечебни предписания - диета, водни и слънчеви бани, компреси, душове и клизми. Опитах всичко, без да постигна нещо повече от смекчаване на болките си. Като наблюдавах живота всред свободната природа, най-сетне открих законите, на които почива лечебният ми метод. Съставих си лечебен план и построих необходимите за лекуване апарати. Лечебния ми опит бе сполучлив - здравното ми състояние почна постепенно да се подобрява. Останаха доволни и други, които последваха съвета ми. Уредите бяха отлични и диагнозите - точни. Това ме убеди, че откритията не са себеизмама, но, обаче, в мен се породи една тежка борба, защото, за да се посветя на новия лечебен метод без лекарства и операции, трябваше да се откажа от фабриката си, която работеше успешно в продължение на 24 години, да я отстъпя на други, за да вложа всички сили в новата си професия, от която в началото можех да очаквам само присмех и подигравки и сигурни материални загуби. Най-сетне на 10.Х.1883 г. открих сегашния си санаториум. С течение на времето прииждаха все повече и повече болни, и то главно извън Лайпциг, понеже излекуваните от мен бяха най-добри разпространители на метода ми. Откритията ми се потвърдиха от всеки отделен случай, опитността ми се значително обогати и собственото ми здраве, което бе почти изчезнало, чрез строго придържане о методата ми дотолкова, че днес мога напълно да устоявам на нуждите на широката си практика. Напълно спокойно посрещам упреците, които ми отправят, че съм «измамник» и че ми липсва нужният образователен ценз. Нима всички благодетели на човечеството, всички откриватели и изнамервачи са били «измамници» и неуки, без да споменавам за селянина Пришниц, за коларя Шрот, за теолога Франке (Payee), за аптекаря Хаан, които, благодарение прозорливия си ум, създадоха новия лечебен метод. Сега, какво е отношението на моята нова наука за лекувание спрямо останалите методи - алопатията, хомеопатията и досегашното природно лечение? С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод се съжда в това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства напълно се различава от него. Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава. При навременно и правилно приложение на новия мой лечебен метод, хирургията става почти излишна. Хомеопатията считам като по-силен борец против погубената вяра в лекарствата. Със своите минимални дози, в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства, и с грижливото подбиране на диетата, тя е преход към безлекарствения лечебен метод. Ней обаче липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози, които, според мен, не са напълно безвредни. Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини на лекувания, е основата на новото безлекарственно и безоперационно лечебно изкуство. Аз съм по-скоро привърженик на великите откриватели и основатели на системата Пришниц, Шрот, Payee и Тодор Хаан. Природното лекувание разполага с много начини за използувание - увивания, клизми, душове, полубани, цели бани, парни бани и т. н., но, обаче, като се вникне в същината на болестите, част от тия лечебни средства се оказват излишни и заблуждаващи. Моята наука за лекувание опростява до крайност използуването на водата. Докато досегашното природно лекуване дава свобода в избора на диетата и препоръчва смесената такава, моята нова наука за лекуване предписва безвъзбуден начин на хранене, който почива на строго определени природни закони. Виждате, че отклонението на метода ми от досегашното природно лекуване, чийто заслуги, повтарям, не могат да се отрекат, е толкова голямо, щото мога с право да дам на теорията и практиката си ново название - нова лечебна наука без лекарства и операция. Невъзможно е да опиша всички опити, които предшествуват изграждането на лечебната ми система. Това би било наистина интересно за мнозина, но, обаче, няма никакво практическо значение. Едно от преимуществата на моята система е именно това, че позволява да се пристъпи направо към целта и спестява напразното мотане. Ще повторя накратко казаното. Вътрешното влечение ме доведе до природознанието, а тежката ми болест и неуспешните с медицината лекувания ме тласнаха към природното лечение. И съзнанието, че и последното в сегашния си стадии на развитие не е в състояние да излекува тежката ми хроническа болест, ме принуди да правя по-нататъшни изследвания. Непрекъснатото наблюдавание на живата природа ми разкри измененията, които болестта причинява във формите на тялото, а начинът, по който те се извършват и изчезването им, когато болестта бъде излекувана, ми показаха що е болест и как се заражда тя, и как трябва да се лекува. И така, опитите и проучванията ми доказаха, че болестта е присъствието на чужди (болестни) вещества в тялото. От тия вещества във форма на циреи, гнойни рани, обилно потение и изривни болести, тялото се стреми да се освободи и, успее ли да стори това, болестното чувство се заменя с чувство на облекчение, ако, разбира се, пречистването на организма е било достатъчно. Тия вещества проникват в тялото: през носа - в дробовете и през устата - в стомаха. И на двата пътя има стражи, които не изпълняват безупречно службата си и пропущат в тялото вещества, които не му принадлежат. Тая стража са носът и езикът: първият - за въздуха, а вторият - за храната. Щом почнем да не се покоряваме на обонянието и вкуса, те стават небрежни от изпълнението на службата си и почват да пропущат чужди вещества в тялото. Знаете как лесно можем да привикнем към гъст тютюнев дим и да го вдишваме като чистия въздух. Повече от носа е покварен езикът, който може да привикне към най-противна за тялото храна. Да изброявам ли многото лакомства, от които днес не можем да се лишим и освободим, които преди стотици години са били съвсем непознати и с които съвременното човечество се е така сраснало, щото по-скоро би се отказало от естествената храна, отколкото от тях? Храната на дробовете още не е така извратена както тая на стомаха, понеже с въздуха не можем да си позволим разкош. И днес още най-приятен ни се вижда чистият въздух, когато брашнената каша, с която са се хранили прадедите ни, не ни задоволява. Благодарение на подправките на храната, които действуват както камшика за коня, човешките храносмилателни органи издържат доста дълго надвишаващата естествените нужди и работа, но, обаче, силата ни постепенно отпада и те почват да отстъпват. Преходът от здраве към болест е така бавен, че болният не забелязва промените. Трудно е да се определи границата на поносимото за един болен стомах. Често една ябълка се оказва доста достатъчна за него, а две го претоварват. Всичко прекалено вреди на тялото. Нека не забравяме, че това, което даваме на стомаха, трябва да се смели. И здравият стомах смила само определено количество храна. Всеки излишък е отрова за него и ако не бъде изхвърлен, образува чуждо (болестно) вещество. Затова умереността в яденето и пиенето са основата на трайното здраве. Какво става с чуждите вещества? Наричам ги чужди, понеже не принадлежат на тялото. Последното се стреми да ги отстрани, и то - по определените от природата пътища. От дробовете те минават чрез дишането обратно във въздуха, а от стомаха ги отвеждат червата или минават в кръвта и биват изхвърлени като пот, пикоч или издишват въздух през кожата, бъбреците и дробовете. Така тялото се грижи да отстрани лошите последици на прегрешенията ни спрямо природата. Безспорно е, че от него не можем да искаме много в това отношение. Ако продължаваме да пресилваме отделителните органи, то те най-после упадат и организмът се вижда принуден да отлага чуждите вещества във вътрешността. За изграждането на тялото те са негодни, дори се явяват пречка в това отношение, понеже затрудняват кръвооборота, а заедно с това - и храненето. Те се отлагат постепенно в отделни места, главно - в околността на отделителните органи, понеже към тях се стремят. Почне ли облагането, то продължава бързо, ако не се промени начинът на живеенето. И сега вече почват измененията на формите. В началото те са слаби и достъпни на наблюдателното око. Такова тяло е вече болно, но, обаче, болестта е безболезнена - хроническа (латентна). Тя се развива така бавно, че болният не я забелязва. Едва след много години започват да му правят впечатление неприятните изменения. Той вече няма охота за ядене, работоспособността му намалява, душевно е отпаднал или се явяват от този вид. Това състояние е все още поносимо, щом отделителните органи продължават да работят усилено - докато червата, бъбреците и дробовете изхвърлят остатъците и кожата се поти. Прекъсне ли се, обаче, тая усилена очистителна дейност, здравното състояние на болния се влошава. Веществата, които са се отложили главно в корема, постепенно проникват в цялото тяло и пречат на правилното формиране на органите. Те обикновено са разтворими, могат да загниват, да ферментират, когато условията благоприятствуват. В организма започва ферментация, която е от извънредно значение. Всяка ферментация е придружена от образувание на топлина. Тая топлина се дължи на триенето на веществата едни о други и о тялото, както и на самия ферментационен процес и свързаното с него изменяване на ферментиращите се вещества, ферментацията се извършва при дадени условия и тласък. Такъв тласък е промяната на времето, така и наречената простуда, а също така и някоя дълго престояла, лесно ферментираща храна в стомаха, както и ядосването, уплахата, душевните вълнения, ударите и т. н. Наблюденията ми показаха, че ферментацията винаги почва в корема. Тя произвежда топлина и ние скоро долавяме увеличение на температурата във вътрешността на тялото, което наричаме треска. Тя се явява само когато има чужди вещества и естествените изходи на тялото са запушени, т. е. 1. Когато не отиваме редовно по голяма нужда; 2. Когато пикочта е недостатъчна; 3. Когато порите на кожата са запушени; 4. Когато дишаме недостатъчно. По-горе казах, че при всякоя ферментация се образуват от само себе си микроскопични растителни организми, наречени бацили. Това, разбира се, става и при треската. И с това се разрешава по най-простия начин така много обсъжданият бацилен въпрос. Щом отложените в корема вещества почнат да ферментират, бацилите се зараждат от само себе си в тялото. Те са продукт на ферментацията и изчезват също от само себе си, щом ферментацията престане и тялото оздравее. Така че за заразяване чрез бацили по някакъв тайнствен път, без присъствието на чужди вещества в тялото и дума не може да става. Ето защо същественото при лекуването е не да се унищожат бацилите, а да се отстранят причините на ферментацията - чуждите вещества. Заедно с тях изчезват от само себе си и паразитите, които плашат милиони хора. Представете си една стая, която не се чисти цели седмици и в нея всекидневно се натрупва много нечистотии. Скоро се зараждат всевъзможни паразити, които безпокоят жителите на стаята и последните ще замислят как да ги унищожат. Опитат ли се, обаче, да сторят това по общоприетия начин - чрез отрова, те наистина успяват да унищожат по-голяма част от тях, но, обаче, това не довежда до трайно облекчение, понеже самата нечистота е източник на паразитите и броят им почва да расте. Съвсем друг би бил резултатът, ако се отстрани веднага нечистотата. Следователно, постъпим ли по същия начин с тялото - пречистим ли го, ние го освобождаваме завинаги от бацилите. Представете си едно благо всред лято. Всеки знае колко много комари се въдят в него. Всички бихте се съгласили, че е неразумно да се опитваме да унищожаваме комарите с отрова. Ще унищожим милиони, но, обаче, други милиони ще се развият на тяхно място, понеже самото блато е техен източник. Така че единственият разумен начин и изход е да премахнем самото блато. Известно е, че по сухите височини комарите не се явяват и въдят. Опитаме ли се да съберем голямо количество комари и да ги поставим на някоя суха височина, ще видим как те скоро ще се отстранят към блатата, понеже сухотата е техен гроб. Поясних чрез примери как постъпва природата в голям мащаб. По същия начин постъпва тя и в малък мащаб, понеже законът е същият. Изключителни закони за болестите няма. Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и треската е невъзможна без да има в тялото чужди вещества. Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда. Тоя процес нарекохме треска. Треската е развиваща се в тялото ферментация. Щом знаем що е треска, лесно ще намерим и начина за отстранението й. Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване. В момента, в който почне изпотяването, ферментиращите вещества намират излаз и наблягането и горещината намаляват. С изпотяването, обаче, не е отстранена главната причина на болестта, понеже ферментацията обикновено засяга само част от отложените в тялото вещества. Останалите, които са в покой и чието количество се увеличава от нови утайвания, съставляват един източник на треска, отгдето, при сгоден случай, се зараждат нови трескави процеси. Така че, нужно е да отстраним тия здраво заседнали в организма вещества. Това се постига чрез моите отвеждащи коремно-обтривни и обтривно-седящи бани, за които ще кажа по-нататък. Те подтикват тялото да прогони по естествен начин отложените в него чужди вещества. Едва когато голяма част от чуждото вещество бъде прогонено, изчезва треската, а заедно с нея - болестта. Нека скицираме гореказаното, за да извадим още няколко важни заключения. У всички болни има изменения на естествените форми на тялото. Тия изменения са причинени от чуждото вещество. Присъствието на последното в тялото означава болест. Това са веществата, които тялото не използва и са натрупани поради недостатъчното и неправилно храносмилане. Чуждите вещества се отлагат първо до отделителните органи, обаче чрез ферментацията постепенно се разнасят из цялото тяло. Докато отделителните органи успяват да отстранят част от чуждите вещества, телесното състояние е поносимо, обаче, упадне ли дейността им, явяват се по-значителни разстройства. Отлагането на чуждите вещества не е болезнено, понеже е, така да се каже, латентно, хронично и остава дълго време незабелязано. Причинените от това отлагане болестни прояви наричаме безболезнени, скрити. По същина те са ония, които наричаме хронични или дълготрайни. Чуждите вещества са разложими - загниват. Те са съществената причина на ферментацията и почвата, върху която се развиват бацилите, ферментацията почва в корема, гдето се отлагат по-голямата част от веществата, обаче бързо се разпростира нагоре. Състоянието на болния се променя, явяват се болки и треска. Тия болестни прояви наричаме болезнени. Това са острите - възпалителните болести. От всичко това вадя следното важно заключение: Има само една болестна причина, само една болест, изразена в разни форми. Строго казано, има не разни болести, а разни форми на една и съща болест. Изключение са само външните повреди (нараняванията, натъртванията), които всъщност не са болест и не попадат под закона за единния произход на болестите. Така че основата на моето учение е единството на болестите и очертах пътя, който ме доведе до убеждението, че всъщност има само една болест.» Ето лечебните средства по методата на Луи Куне, описани в книгата му: A) Парна баня 1. Пълна парна баня. 2. Коремна парна баня. 3. Парна баня на главата и шията. Б) Слънчева баня 1. Пълна слънчева баня. 2. Частична слънчева баня. В) Обтривни бани 1. Коремно-обтривна баня. 2. Обтривно-седяща баня. Тая съкратена процедура на методата на Луи Куне привлича по целия сват едно мнозинство последователи и книгата му претърпява 121 издания, а е преведена на английски, френски, испански, португалски, холандски, италиански, руски, датски, шведски, норвежки, румънски, турски, малайски и на няколко индийски наречия, а също и на унгарски, полски, чешки, сръбски, български и гръцки езици. Ясно е, че не ми бе възможно дори пространно с мои думи да предам методите и на двамата природолечители, с които си служа в моята практика, а още повече - да пратя проби и лекарства, понеже в повечето случаи си служа с природните агенти - слънцето, водата и въздуха. А в билколечението толкова са разнообразни лекарствата, че те не могат да се сведат до единствено лекарство, комбинирано - рецепта за дадена болест. И двамата природолечители си служат със строгата диета на вегетарианската храна, която в моята практика се уверих, че е и едно лечебно средство. Мога смело да потвърдя, че в лекуването с билки най-същественото условие за излекуване на всяка болест е строгата вегетарианска диета, така че и най-сполучливата комбинация на билки по качество и количество за дадена болест без такава диета е невъзможно да се излекува основно, и особено - хроническите болести. В заключение ще прибавя, че в нас е крещяща нуждата от една водолечебница, в която в два отдела да се прилагат тия методи. За тая цел имаме в София идеални условия - Общинската градина зад Семинарията, гдето да се определи и огради необходимото място за слънчеви и въздушни бани - отделно за мъже и жени. Всред тия борови дървета с припека на слънцето и чист въздух, болните ще се чувствуват, че са на лечение в рая. Разбира се, че своевременно трябва да се подготви лекарски и тем помощен персонал, които да вдъхнат на публиката вяра в тяхната подготовка и вещина, а това се постига само при единственото условие - да имат любов към професията си и към болните, с каквато любов са работили двамата природолечители и благодетели на човечеството. 26.12.1950 г. гр. София С почит: (подпис) (печат: Д-р Иван Жеков) ----------------------------------- [1] Това е класическа статия - проверено и доказано от големия опит на д-р Иван Жеков. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

7. Удостоверение-препис от медицинския акт от 27.II.1918 г. за заболяването на д-р Иван Жеков Препис Царство България 4-и Дивизионен Огнестрелен Парк Н: 7555 28 февруарий 1918 г. УДОСТОВЕРЕНИЕ Щабът на 4-и Дивизионен Огнестрелен Парк удостоверява, че запасният Санитарен Подпоручик ветеринар д-р Иван Жеков от гр. Варна, на длъжност Ветеринарен Лекар в Парка, действително е заболял през време на службата и при изпълнение служебните си обязаности, факт, констатиран с медицински акт, съставен на 27 февруарий 1916 г. Получавал е по три хиляди и деветстотин (3900) лева годишна заплата. Настоящото му се дава за поискване военна-инвалидна пенсия. Началник на Парка Подполковник: (подпис) Ченчев Верно, Окръжен ветеринарен лекар: (подпис) Д-р Иван Жеков (Печат: Варненски окръжен ветеринарен лекар)