Ани

10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ С радост трябва да констатираме подема на изобразителните изкуства в България. Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? - формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармония, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? - Художникът е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно, и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства. Чрез това той намира истинския човек, за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкуство: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира висшата човешка природа. Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа. Художникът пречупва външната действителност през своята душа, през своя светоглед. Ето защо в картината той представя частица от своята душа, от вътрешния си живот. За да изпълни своята един вид религиозна мисия, той трябва да живее богат вътрешен живот, трябва да има мистично прозрение за присъствието на Великото, Вечното, във външните форми. Същевременно той трябва да живее в Любовта, защото тя ще му даде усет за красотата на човешката душа, ще го научи, че красотата е отблясък на Божественото! * * * Тези мисли събудиха в нас трите художествени изложби: на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски. Цветана Симеонова изложи в зала „България" 52 картини. Нейните картини могат да се отличат между хиляди други. Тя има особен начин за рисуване: рисува със светли, нежни, ефирни краски. Нейните форми като че ли са полуматериални. В картините й изобщо липсват тъмните, гъсти, материални краски. Изложи както портрети, тъй и пейзажи, и натюрморти. В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата. В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини. Тук виждаме как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние. Другата картина „Жетва" представя съвсем друга идея. Тук пак са представени трима души. Цялата картина е огрята изобилно от слънчеви лъчи, цялата пропита от слънце. Тази картина, чрез своите краски, изразява радостта на земята, че е дала плод, радостта и на човека, който го събира. Тя излага в 10 картини Охрид и доста картини с цветя. Всичките са в горния стил. * * * Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли! Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост. В двата си големи портрета Преслав Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа - нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация" е изразен молитвения, религиозен копнеж на човешката душа. Картината „Историческата църква св. Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога В картината „Подуене" художникът искал да изрази едно състояние на човешката душа. Картината представя ранна пролет. Дърветата са още голи, сухи. Голите клони са проточени през цялата картина, но вече са се явили първите зелени листенца. Тая картина, като че ли представя живота на човешката душа, която след дълбоко преживяна скръб, след дълго ходене в тунели, е озарена от първия лъч на радостта. При пейзажите на Кършовски изобщо господствува една основна краска, на която той сполучливо дава множество оттенъци. Краските за него са живи, одухотворени, те ни говорят и разкриват вътрешен, психичен живот. Чрез езика на краските у него всичко става живо, духовно, психично: една рекичка, един мост, една поляно и пр. Кършовски успешно работи и в графиката, което се вижда от няколко негови произведения, които са много оригинални, даже ненадминати, особено автопортретът му. И тримата художници със своето творчество вливат свежи струи в днешния живот, съдействуват за идването на една нова, по-светла култура на земята. Б. Боев Източник: Отзиви, вести и книгопис, „Житно зърно", r. XVII (1943), бр. 9, с. 284287.

9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА Духовните движения не са нещо случайно. Те са израз на дадена степен в развитието на човешкото съзнание. Днешните духовни движения са израз на новото, което се ражда в човешкото съзнание. Днес присъствуваме на едно разширение на човешкото съзнание. Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа. Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че единственото, което образува истинската човешка природа, ще се види сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи в себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде време на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се вижда във външни симптоми. И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли, че в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завоя, постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр. ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло. Същевременно целесъобразността на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно започва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астробиологията. С опити се констатира звездното влияние върху металите; после трудно се намира връзка между планетите и известни растения и едва тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Например процесите в целия космос да се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които творят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тона на душата, за мистичния й живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем „Синята птица", „Следите", „Вътре", „Ариана и Синята брада", „Съкровището на смирените", „Мъдрост и съдба", „Погребаният" и др., ще видим как той ни говори за дълбокия живот на духа. После, ако чете и мистичните драми на Едуард Шуре „Елевскинските мистерии", „Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство, изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свят? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч. Само той може да разбира какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките. „Светилото на човека". Представлява конник, държащ високо над главата си светящ факел. „Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е Ариадна, която ръководи Тезея. „Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол. Символизмът трябва да отговаря на известни съотношения вътре в природата. Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. „Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свят! Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни насърчава, подтиква, ръководи и учи! „Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка. Кълбото е времето. То носи със себе си всички възможности. То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, що докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява! „В който град влезете". Христос говори на учениците си. Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат Божествените семенца в душите. Това е „работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези Божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир. тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят! Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са Рилските езера. Нарисувани са: „Окото на Мусала" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на „Един-гьол", „Близнаците", „Бъбрекът", „Урдини езера", „Първото и второто езеро на Еди-гьол", „Третото езеро с Харамия" и пр. Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството. Снежнобялата покривка на Мусала и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свят, от който иде душата и който съставлява родината й. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него. Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа. Изложени са и други картини, предимно портрети. Новото, което иде, отваря нови перспективи на изкуството. Източник: „Житно зърно", г. V, кн. 3 (май, 1929г.), с. 124-127. * * * Първата самостоятелна изложба на Цветана Симеонова е от 42 картини в салона „Кремона" - портрети, пейзажи, символични композиции, скици, (масло, акварел, пастел, темпер, молив) -1929 г. Виж в-к „Художествена култура", год. VI, кн. 9-10 (юни-юли 1929г.),с.91

8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА" Художник - Цветана Гатева Симеонова Друга картина, нарисувана от художничката Цветана Симеонова и свързана с живота на Изгрева от онова време, е с мотив Салона на Изгрева. Това е последният Салон на школата. Картината е с размери 102 см. широчина и 92 см. височина заедно с рамката, но без стъкло. Картината е цветна. Боите - вероятно маслени. На нея се вижда: Салона, приемната на Учителя, малкия салон - трапезария и цветните градинки около Салона. И още пред приемната се вижда Учителят с Библия в ръка, разговарящ с ученици от школата. Образите им трудно могат да се разпознаят кои са. В левия долен ъгъл е изписано от авторката името й: Цветана Гатева Симеонова. Дата на завършване на картината няма. Няма я и художничката да ни каже нещо повече за нея. Каква е съдбата на картината след събитията през 1957 г.? Тя попада (как, не е ясно) у Ганчо Генчев. Колко е стояла при него, не знаем. По някакви причини той я изпраща по пощата в град Димитровград за съхранение на следния адрес: Динко П. Славов, квартал „Раковски", ул. 10, номер 2. Този Динко Славов я е приел. Колко е стояла при него, не знаем. Вероятно е нямал възможност да я съхранява добре и е извикал Ганчо Генчев да си я прибере. Ганчо отива в Димитровград и освобождава Динко Славов от задължението да пази картината, като си я взима. Занася я за съхранение в дома на Господинка и Тенчо Папазови от с. Крепост, което се намира на 4-5 километра от град Димитровград по пътя за град Хасково. Кога е станало това, отново не може да се каже. Господинка и Тенчо Папазови не могат да си спомнят това. Но те са родителите на моята съпруга - Жечка. Нейният дядо, Запрян Папазов, е възприел идеите на това учение на Учителя Петър Дънов. Оттогава цялото му семейство се стреми да живее по методите на тая наука. Така, когато аз се ожених за внучката на дядо Паню през 1968 г. картината на Цветана Симеонова беше вече там. В техния двор бяха направили едно салонче, където да се събират някои от жителите на селото, имащи мерак да чуят нещо по-различно от другаде. Там, в това салонче, беше поставена и тази картина. С Вергилий Кръстев се бяхме уговорили, когато в поредицата „Изгревът" дойде ред за представяне на художниците, пребивавали на Изгрева, да поместим и фоторепродукция и на тая картина. И понеже това време наближава, според съставителя на сборника, аз споменах на баба Господинка, че ще взема картината през есента в София, за да направим необходимото фотокопие. Тя се съгласи охотно на това. И при всяко отиване на село оттогава, бабата и дядото все ме питат кога ще взема картината. Те бързаха да видят осъществено това начинание. Ето, на 1 ноември 1999 г. отидохме на село при дядото и бабата със съпругата ми Жечка. Между другото щяхме да вземем и въпросната картина на Цветана Симеонова. Когато жена ми казала на майка си, че ще вземем картината, за да осъществим уговорката, тя се сепнала. Обосновката за това била, че се установило какво - картината има лечебни свойства! Как са разбрали това? - Преди около две години дошъл един човек от селото у тях по работа. Докато бил там, нещо му прилошало. И понеже били до салончето, влезли вътре да постои човека на сянка, докато му размине лошото състояние. Случило се, че стола, на който седял, бил до картината на Симеонова. Там той почивал може би около час. След това си отишъл. Няколко дена преди да отидем ние на село, този същият човек посетил отново след две години от горния случай бабата и дядото. Дошъл човекът пак по работа. Между другото им казал за своето умозаключение, че тази картина е лековита, защото откакто бил в тяхната „черквичка", в съседство с картината, вече две години не се е разболявал. Картината го излекувала. Да, добре сте прочели, не се съмнявайте в това, не бъркам. Точно тая дума „църквичка" е била употребена. И то на място. Защото това салонче не се различава от другите, които функционираха или още функционират. А те всички заедно не се различават от православните или други църкви. Такава е и черквата - салон, помещаваща се от няколко години в един от трафопостовете на Електроснабдяване на Изгрева. Чух, че там постройката се повредила и станала опасна за обитаване, паради което властите я затворили. Аз не съм ходил там и няма да отида в подобни помещения, имащи функцията на черква. Галито Величков е дал становище по тоя въпрос в предходните томове на сборника „Изгревът". Прочетете ги! За какво служат тия салончета - черкви? - Служат на мързеливите религиозни догматици, за да си направят поредното развлечение. Вместо да си напрегнат мозъка да четат и да изучават Словото, те чакат някой да им каканиже (както казва хумористът Чудомир), а те да дремят през това време, неудобно седнали на столовете. Наскоро научих и това, че председателят на посетителите на тия църкви - салони - Благовест Жеков заставал там на председателския амвон и им обяснявал с думи прости или с научни фрази, не знам, колко велик бил светилото на Франция, господин Михаил Иванов. Е, колко велик може да бъде един изключен ученик от школата и то за 25 хиляди години. Съдете сами. И още, продължава обясненията председател Жеков, колко щедри са последователите на Михаил французки. Благе, моля те, огромни се! Просто не мога да повярвам това ти ли си, който мислеше както трябва преди много години? Или тогава си ни заблуждавал? - Ти си знаеш. Твоята Добринка ми каза наскоро, че си се накичил с подарени от михайловистите френски костюми втора употреба. Вярно ли е, ти си знаеш. Но ако е вярно, знаеш ли, че Учителят не е пожелал даже да влезе в съвсем новата палатка, подарена му от французите, дошли на Рила през лятото на 1939 г.? А наш Благи се вмъкнал в костюмите им. Ами те са го купили, и то евтино са го купили. Цял председател за някой и друг костюм! А те, „благородните" французи, изпращали и пари. Това със сигурност знам, защото те (парите) са причина и за скарвания, кой да се ползва от тях. А какво е становището на Учителя по въпроса за чуждите пари? - Това всеки може да научи като прочете в том V от сборника „Изгревът" на стр. 345 цитат от Учителя, направен от Мария Тодорова. Благе, приятелю, според мен си загазил! Оплакал си се от мен на баба Господинка, че не ти помагам. Това няма да ти помогне, ако и да си ми кум, както си й казал. А аз искам да ти помогна. Даже, ако си спомняш, правих такива опити, но неуспешни. Ако ти искаш наистина това, то спри движението си по пътя, по който си тръгнал. Откажи се от всякакви председателски постове! Те не са за ученици от школата на Учителя. Те са постове за други школи. В тая школа на Учителя Петър Дънов има само постове за ученици. Вземи да четеш и изучаваш Словото, което ни донесе Учителят. Тогава ще ти помагам. Тук искам да предложа следните разсъждения: Учителят е казал, че всички ученици ще бъдат поставени да минат през изпити по подходящ за тях начин, разбира се. Както разсъждава Достоевски в произведението си „Братя Карамазови", така наречената от нас черна ложа залага на трите съблазни, заблуждаващи индивида в желанието му да стане известен, да ръководи, да зависят от него другите, да го смятат за Божество. Това са: чудото, тайната, авторитета. Първите две съблазни, кандидатите за председатели не могат да изпълнят. Не могат да направят чудото - от камъните хляб. Не знаят и тайната, че като скочат от покрива на храма, да не се повредят. Затова и не скачат. Виж да се поклонят на Луцифера, на великия инквизитор, това го могат. И не е кой знае какво. Лесно става. Не са необходими знания. Няма нужда от усилия. Даваш си само съгласието. Покланяш се и това е всичко. Затова пък получаваш костюми, пари, разходки до Франция и Швейцария. Така последователите на църквите - салони и техните председатели, секретари и тем подобни не издържаха тоя изпит. Те се поклониха на Михаила и на слугите му, ходиха там като на Божи гроб, и продължават да ходят да се покланят, за да получават подхвърлени трохи, срещу което се задължават да вършат волята им. Следователно те също са изключени от школата, както тартора им Михаил. Учителят предвиждаше, че някои ще превърнат Учението в религия, салоните - в църква. И за съжаление, както казва Вергилий Кръстев, духът на заблуждението води една част от желаещите да изучават тази наука в посоката на религията, в посоката към църквите. И сега баба Господинка е убедена, че картината на Цветана Симеонова е с лековити, чудодейни качества. А тя самата си е болна и картината за повече от 30 години не я излекува! А я лекуваме с лекарства от аптеката. Драги приятели, желаещи да бъдете ученици на школата, четете лекциите и беседите от Учителя с разум и ще установите, че там Той по много и различни начини, и за учени, и за неучени показва и изяснява, че няма чудодейни неща за просветения. Ето един пример от Учителя, който той разказва на учениците: събитието се развива в мохамеданския свят. Имало един дервиш, който се движел от село на село с магарето си. Понеже магарето било вече остаряло, както вървели по пътя между две села, магарето умряло. Натъжил се дервишът, но погребал магарето там на пътя, пък си и поплакал за сполетялата го загуба. В това време минали пътници. Попитали го защо плаче. Той не посмял да им каже истината и затова отговорил, че тук е умрял един светия и това е гробът му, над който той плаче. Така това място станало прочуто, а дервишът натрупал богатства от даренията на невежите посетители. Разумният читател ще се усмихне, разбирайки какво иска да ни каже Учителят. Неразумният - ще приеме измислицата за истина и ще търси някое аязмо, за да се лекува, защото чудодейните прояви ги има само в непросветения ум на невежия. Било е по времето, когато приятелите са прекарвали месеците юли и август на Рила заедно с Учителя. В една от тия години дядо Благо и Иван Антонов били заедно там на второто езеро. Един ден голяма група от братя и сестри направили екскурзия до връх Мальовица. В групата участвали и дядо Благо и Иван Антонов. На другия ден след екскурзията дядо Благо бил много изморен, затова останал в палатката да почива. Когато го търсели, бай Иван казвал: Той отиде на екскурзия до Урдините езера. Това той правел да не безпокоят дядо Благо, докато той си почива в палатката. След обед, дядо Благо вече си починал добре и излязъл вън от палатката. Ето идва Тодор Стоименов и му казва: „Бива ли така, дядо Благо да ни заблуждаваш, че си на екскурзия, а ти си бил тук." Отвръща му дядо Благо: „Тодоре, не бъркай магарето ми с мен. Аз бях на екскурзия из Урдините езера, а магарето ми беше тук." Защо го разказвам това? Ами защото Учителят каза да не му се правят паметници. А учениците му направиха и паметници, и църкви, и от учението - религия. Е. Той обеща, че ще ги разруши. И Той го прави и ще го прави, докато има такива, дето нарушават законите в Природата. Винаги съм се учудвал, когато съм минавал покрай мястото, където е положено тялото на Учителя да виждам хора, изправили се там, за да се молят. Вероятно искат помощ от Учителя, да си решат трудните за тях проблеми. От тая им проява заключавам, че те са много далеч от науката, която ни предаде Учителят, факт е, те търсят Учителя там, в гроба. Най-меко казано, това са невежи. Преди 2000 години близките на Христос отидоха да го търсят след кончината му на третия ден в гроба. Ангелът, който беше там им се изяви, като им каза, че го няма там! Две са възможностите: или си просветен, или си невежа. На стр. 352 от томчето „Запалената свещ" четем: „Ще кажете сага, че някой Учител се родил в България. В България никой Учител не се е родил. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но Той не се ражда в България." - край на цитата. И тия, дето се изправят, та да се молят, те се молят на заровената къща, ползвана от Учителя, докато е бил в България. Но Него Го няма там! Търсете го другаде. Къде? Ще ви издам тайната: четете Словото Му и ще откриете! А мързеливите ще чакат някоя чудотворна картина, аязмо, гроб или паметник да ги излекува, да ги обогати, да ги просвети, да им реши проблемите. На тях казвам: няма такива реликви. И Савка се подготвяше за изпита си по немски език в стаята на Учителя, но не го издържа. Поучете се! Що се отнася до картината на Цветана Симеонова, тя си има своята историческа стойност, естетически качества, събужда емоции у наблюдателя, ценна е с художествената си стойност, говори ни за рисувателните умения на авторката, всеки може да се поучи на нещо от нея, други може да се вдъхновят, гледайки я, ще има и такива, които ще са безразлични, а други ще я критикуват. Но за лекуване не става! За лечение си има друга наука. Българи, вий, които искате да бъдете ученици в тая школа: търсете, четете и изучавайте автентичното Слово на Учителя Беинса Дуно! Тодор Ковачев

6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов Към Слънцето! Към Светлината! Към Истината! Към Любовта! Към Бога! Отърси, изчисти праха, земния прах, от нозете си! Отхвърли, забрави всичко, което може да те свързва с низшето, с ограниченото, с грубо материалното. Освободи съзнанието си от всяка мисъл за земното, за ограничено човешкото. Очисти сърцето си от всяко чувство, от всяко желание, което те приковава към земята... Пожелай с цялото си същество, с всичката сила на Духа си Чистото, святото, върховното, неземното, Божественото! И ще олекнеш „като перо" - ще почувствуваш, че ти израстват крила. Ще се осъзнаеш като дете на Бога - син на Бога - син на Бога, дъщеря на Бога. Ще се разтворят пред тебе златните врати на Неговото Царство. Ще се озовеш в твоята истинска, небесна Родина - в твоя истински Бащин Дом, откъдето си дошел, и където някога, завинаги ще се завърнеш. Днес ти си още малко, слабо, невръстно, несръчно дете. В духовно отношение пред светлите Същества, които обитават света на Бога ти едва-едва прохождаш! Затуй довери се, облегни се на крепката ръка на Тези, за които време и пространство не съществуват. Довери се на Тези, които те обичат въпреки твоето несъвършенство, както майката обича своето безпомощно още дете. Довери се на Тези, които единствени могат да те преведат през безграничните междузвездни пространства, за да ти покажат - за момент, за няколко кратки мига - светлината, красотата, величието и съвършенството, любовта и мъдростта, които те очакват в бъдеще; които Бог, твоят любящ те Баща, е приготвил отвеки за тебе, за твоята душа, за твоя Дух - когато укрепнеш, когато израстнеш, когато се утвърдиш в пътя на Доброто, в стремежа, вярата и любовта към Него - великата Мъдрост, великата Любов, великият Живот, великата Истина, който обгръща всичко, изпълнява всичко, дава живот на всичко. Искай и ще ти се даде! Пожелай - и ще получиш! Стреми се Нагоре, към Висините, и ще се научиш да летиш! Така, както рибите се превърнаха някога в птици!... Така, както бубата се превръща в пеперуда! Така, както мъртвата, заледена през зимата земя ражда напролет безброй цветя! Така, както Слънцето изгрява след тъмната нощ! Нима ти - като душа, като Дух - стоиш по-ниско и не би могъл да направиш това, което направиха някога обитателите на водите? Това, което днес прави малката, лакома гъсеница, когато тя се откаже от сочните зелени листа? Това, което си бил някога и което ще бъдеш завинаги, в бъдеще, в Царството на Отца си!... Пожелай с цялата си душа - и ще получиш! Не са глухи Небесата! Отговор на твоя зов ще последва. Будно е съзнанието на небесните Обитатели. Толкова по-будно, и толкова по-всеобгръщащо от твоето, колкото е твоето в сравнение с това на пълзящите по земята животинки. Нашите по-големи братя се грижат за нас като за малки деца. Те никога не ни изпускат из погледа, из съзнанието си. Те чуват и виждат, и знаят, и разбират, и помагат. Те се отзовават! Те искат от нас само добро желание и добра воля! Защото са Служители на Бога. Защото са Служители на Любовта, на Мъдростта и на Истината! Ти си душа! Ти си Дух крилат - Божествен, силен, мощен, крепък. Там, на земята, в леглото лежи твоето тяло, твоята физическа земна обвивка, към която си оставил и всички свои недостатъци, ограничения, несъвършенство... Твоето съзнание е чисто от всичко това. Нека то бъде далеч от тебе в кратките мигове на твоето духовно пиршество! Ето: озарява те безкрайната, непоносима за физическото око светлина! В незнайното, неизразимо с човешки думи, на човешки език сияние, ти като че ли цял се стопяваш, смаляваш, изчезваш... Всичко земно изчезва от тебе! Ти не си ти - не си това, което бе досега - не си земно същество! Земята не притежава вече никаква притегателна сила за теб. Ето: ти се чувствуваш в прегръдките на това Свръхсъщество, което е именно източника на неземната светлина, която те обгръща. Ти - душата, ти - Духът, синът Божи, дъщерята на Бога, летиш в Безкрайността, чрез силата и на крилата на небесния Ангел, крепко държейки ръката си в неговата мощна ръка... Летиш към Слънцето! Летиш към Светлината! Летиш към Истината! Към Любовта! Към Бога! Към нашето спасение, към нашето избавление, към нашето освобождение от силата, от властта на тъмнината, на злото. Към нашето спасение от коварния демон, който е оплел земята с невидимите, но мощни мрежи на злото, който разпалва в душите на хората омразата един към друг, който е потопил земята в кръв, и който подготвя сега най-голямото нечувано и невиждано, невъобразимо кръвопролитие и разрушение. О! Да видиш, да се почувствуваш обгърнат в безграничната светлина! Да почувствуваш трепета на безграничната Любов! Да видиш великата Красота, великата Мъдрост, великото съвършенство на живота. Да видиш истинския живот - живота в Бога, живота на небесните, на слънчевите Обитатели. Да възприемеш за миг това, от което ние тук, на земята сме толкова далеч, но към което трябва да се стремим, което ни очаква, което е нашето бъдеще - туй, което Бог е приготвил за нас, за своите деца. Да отидеш на Слънцето! Да се издигнеш в Небесата, с крилата на Духа, под зоркото око, обгърнат от любовта на Божия Пратеник, за да видиш великата красота, великата истина, великия смисъл на живота. Да видиш истинския живот - да видиш, да заживееш в Любовта! За да се върнеш отново, тук на земята, изпълнен със светлина, с непоколебима вяра, с твърдо убеждение - че Красотата съществува, че Любовта съществува, че Доброто съществува, че Бог съществува! Че безкрайно велик е смисълът на живота. Че безкрайно велико и светло е нашето бъдеще. Че няма думи на нашия земен език, чрез които да изразим величието и красотата на това, което „око не е видяло и ухо не е чуло", на туй, което е приготвил за нас нашият небесен Баща!... Иди на Слънцето! Иди при Звездите! Иди в Царството на Бога! Иди там, гдето е отишъл героят на Достоевски в неговия „Сън"... За да прозреш истината! За да се отворят очите ти! За да се върнеш истински човек, истинско дете на Бога. За да видиш своята собствена вина, своя собствен грях, своята собствена отговорност за ужасното състояние, в което се намира засега земното човечество...

4. ЦВЕТАНКА СИМЕОНОВА ГАТЕВА - ЖИВОПИСЕЦ Родена на 29.06.1894 г., Пловдив. Завършва (1920) Художественото индустриално училище, София, при професор Иван Мърквичка и професор Цено Тодоров. Работи в областта на пейзажа, портрета и натюрморта. Урежда самостоятелни изложби в София и провинцията, участвува в Общи художествени изложби. Творби: „Ружи" (1927), „Пробуждане" (1927), „Портрет" (пастел 1933), „Жътварка" (1933), „Автопортрет" (1935), „Плетачка от с. Горица" (1935), „Портрет" (1940), „Грозде" (1940), „Народната певица Атанаска Тодорова" (1952) и др. Източник: Енциклопедия на изобразителното изкуство в България: Т1, А-Л., 1980. - с. 172

6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Предлагаме ви няколко стихотворения на Димитрина Антонова: КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА Колелото на живота постоянно се върти, като келево в градина, сятото кога цъфти, колелото се върти! А по него наредени малки кофички сме ний. Слизаме, наливаме се с хубави и благи дни; Колелото се върти! След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти! Стигнем горе - в миг изпуснем благост, радост, грижи, скръб, и нападне ни унинье, ала як е наши стълб - Колелото се върти! * * * СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви и ги чакай тез свещени и в тишина родени чисти хубави сълзи Събери ги, запази ги, докогато с топлина със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семена. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. * * * ЖИВИЯТ Живият жив е, живее, Време, пространство не знай. В ада и рая един е, слънчеви пътища знай. Слиза, възлиза и свети блясък и слънце в нощта, огън запален сред зима, радост неземна в скръбта. Живият жив е, живее и възкресява безспир. Там, дето буря и смърт е, носи Той обич и мир. Ей го, Той слиза и идва, кротко подава ръка: „Ставай! - в небето възлезе твоята светла звезда." Живият жив е, живее, златните струни трептят - живите, живи чрез Него, в звездни пространства летят.

5. ДИМИТРИЧКА АНТОНОВА Николина Шарова При нейното раждане майка й имала много страшни проблеми. Почти е била на смърт. Когато детето се ражда задушено, лекарят помислил, че е мъртво и просто го отхвърлят настрана и се занимават с майката, да я върнат към живот. Когато свършили това нещо, те видяли, че детето дава признаци за живот и се заемат с него. Сега при това хвърляне настрана се прекъсва нерва на ръката горе - централния нерв и дясната ръка остава неразвита цял живот. Сестра Димитринка, какво да кажем за нея, тя беше наистина един истински поет. Цялата й душа беше включена в две много красиви очи, сини, които излъчваха една много голяма чистота. Обаче външно тя беше много неугледна, даже така тя имаше известни дефекти в лицето и понякога хората я огорчаваха нали за тази й външност. Грубо се държаха към нея и един ден така много, много огорчена тя отива към Изгрева и вижда Учителя седнал при лешниците. И се приближава и казва: „Ех, Учителю, защо съм толкова грозна?" А Учителят се усмихнал и казал: „Сестра, благодарете на Небето, че Ви е дал тази скромна дрешка, за да скрие красивата Ви душа, защото светът щеше да Ви разкъса." Учителят поставя задача - да се напише текст за Паневритмията и сестра Олга Славчева написва текста, който ни е известен. Обаче години след това може би двайсетина и повече години Асен Арнаудов не беше съгласен с някои наивни моменти в текстовете и пожела да се напишат нови стихове за Паневритмията и възложи тази задача на сестра Димитринка Антонова. Аз с нея така поработих, за да може да се съчетаят акцентите в думите с акцентите, нали, в музиката и станаха много хубави неща. Имаше великолепни текстове, много поетични. Обаче, когато разбра за това нещо, сестра Паша много строго и категорично каза своето мнение: „Това беше една задача, поставена от Учителя, Олга я изпълни първа и сега никой няма право да коригира нещо, което Учителят е приел." Точка. Не се прие. Ние спряхме. Ние се познаваме с Димитринка, още аз бях в прогимназията и още оттогава я наричахме „поете". Това беше нашето обръщение към нея. „Поете", да. Тя обожаваше Андерсен. Аз също. Един ден отива на театър. Дават „Идиот" от Достоевски, обичаше много руската литература, северните писатели. Тя наистина носеше нещо северно, така тези старинните саги, старинните техни, ех... Понякога я наричах: „Ти приличаш на някакво гномче". Много беше интересен човек. Много поетичен човек.

4. БЛАГОДАРНОСТТА Николина Шарова (Н.Ш.): Когато се връща от Америка, Учителят се хранел в една малка гостилничка и обикновено отивал там, когато имало вече по- малко хора. Забелязал, че има едно малко 9-годишно момченце, което шета, събира чинии, помага в кухнята и един ден го поканил на масата си. Поръчал му обед и започнал разговор с него. Момченцето се казвало Панайот. И Учителят го попитал: „Е, Панайотчо, ти не учиш ли, имаш ли желание да учиш?" - „Да, имам много силно желание да уча, но не мога, защото съм сирак и трябва да работя, за да се храня." - „Ами би ли желал да учиш? Аз бих могъл да ти помогна да заминеш в Америка. Имам там близки хора, които ще ти помогнат." - „О, разбира се." Той даже и не можел да мечтае за такова нещо. И действително след известно време Учителят влязъл в кореспонденция със своите близки и изпратил момченцето. То там завършило гимназия, много добре се развивало, завършило и университет. Въпрос: И гимназия ли е учило там? Н.Ш.: Гимназия или колеж, не мога да знам точно къде, но е завършило, завършва и университет, точно обаче каква специалност не знам. И вече завършвайки университета, момче нали на 24-25 години, той осъзнава какво нещо е направил Учителят за него. Че просто цялата му съдба е била променена с намесата на Учителя и пише едно писмо на Учителя и казва: „Толкова съм Ви благодарен за всичко, което направихте, просто не знам как да Ви се отплатя." Споделил между другото, че желае да остане и да се устрои в Америка. Получава писмо от Учителя, в което Учителят му пише следното: „На мене няма какво да благодариш, обаче ако желаеш, ще ти дам три съвета: Първо, добре е да се върнеш в България. Вторият съвет е, ако можеш да не се жениш. И третия, да посветиш живота си на Бога." Първият съвет той послушал. Върнал се в България, настанил се в Ямбол, устроил се добре, започнал да работи, вече с тази квалификация и образование, но вече второто не могъл да изпълни. Той се оженил за една жена, която била учителка и била колежка на сестра Буча Бехар. Животът му тръгнал вече по съвсем друга линия, човек се ограничава вече в едно семейство, почват грижите, деца, две деца, две момичета му се раждат и той продължавал да кореспондира с Учителя, продължавал да чете Неговите лекции, но живеел един много затворен живот. Жена му не споделяла идеите на Учителя Дънов. Минава време и децата вече поизрастнали, но той заболява много тежко и идват лекари, консулти, не могли да му помогнат и той казва на жена си: „Иди при Учителя и Му кажи какво е състоянието ми." Тя заминава за София, неделен ден след беседата, изчаква Учителя на стълбата и Му разказва. Учителят помълчал известно време и казал: „Рекох, върнете се в Ямбол веднага!" Тя толкова се изплашила, помислила си, че нещо лошо се е случило, обаче не. Връща се и намира мъжа си жив, здрав, абсолютно здрав. Минало още известно време, вече момичетата завършват гимназия и те започнали да мислят за едно преместване в София, където да продължат образованието си. Но той наново заболява и жена му пак идва и му казала: „Желаеш ли пак да отида при Учителя, може би Той ще ти помогне." А той отговорил: „Не, този път каквото Бог каже. Той толкова ценни съвети ми даде, аз толкова малко Го послушах. Сега каквото Бог рече." Обаче поръчал на жена си, уредил си всичките там земни неща, завещания и т.н., поръчал едно място, много хубаво, което имал там в Ямбол да го продаде и от парите да занесе на Изгрева, да ги предаде на Учителя и да Му каже, че това е една скромна благодарност, негова за всичко, което Учителят е направил за него. Той си заминава наистина, това място междувременно го отчуждават за някакво летище и тя загрижена около това преместване. Ти знаеш държавата малко трудно изплаща, нали? Както и да е, идват в София и среща един приятел на мъжа си, адвокат и той я пита: „Какво стана с онова място, което щяхте да го продавате?" И тя му казва: „Отчуждиха го и ето още нищо не се е уредило още." - „Я ми дай данните (документите)". И той за няколко дена уредил въпроса, парите се изплатили и тя отива, дава на Учителя тази сума, казала какво той е поръчал и с тези пари било взето мястото пред салона до бр. Симеонов, имаше едно голямо такова пространство. Това място се е купило с тези пари. Сега какво става по-нататъка. Тя се настанява тука в София, започват да учат нейните дъщери, но заболява момченцето на сестра й, психически заболява. И това е много трудно за лекуване състояние, водят го тук, водят го там, водят го при професори, не могат да му помогнат. И тя се сеща за Учителя и казва един ден на сестра си: „Аз ще го заведа на едно място, може би ще му помогнат." И го завежда на Изгрева. Денят бил делничен, не неделен. Качва се по стълбите тя и похлопва на вратата. Учителят открехва и казва: „Извинете, зает съм, не мога да Ви приема." А тя си казала: „Ех, нали не сме Негови последователи." И така с голямо огорчение слязла с племенника си по стълбите. Вървят по пътеката и стигат до чешмичката. И изведнъж това момченце се спира и казва: „Ах, лельо, какво става с мене? Нещо става." И когато се обърнала, видяла Учителя горе на прозореца с вдигната ръка да стои. Значи Той доловил нейната мисъл и Учителят, Който винаги помага, нали, помогнал. Тя си отива в къщи и после споделила със сестра Буча: „Вашият Учител беше невероятен човек. Той притежаваше големи дарби, обаче аз не можех да Го разбирам и не можех да чета беседите Му." Но детето оздравяло. Човек когато може да оценява доброто, то той научава как се изразява благодарността.

3. ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА 1980 г. Юбилейната изложба на Борис Шаров ни открива отново сериозното творчество на този задълбочен и скромен художник. Показаните живописни платна разкриват големите му възможности предимно в областта на интимния психологически портрет. Несъмнено една ретроспективна изложба ни задължава да хвърлим поглед назад в годините; и когато днес оценяваме тези творби, не може да не ги отнесем към времето, в което са създадени; само така можем да почувствуваме тяхното въздействие, да открием истинската им стойност. Роден на 19 август 1894 г. в Батак, Борис Шаров завършва живопис в Софийската художествена академия при професор Стефан Иванов. Това е времето, когато вече са преодолени етнографските увлечения, характерни за ранния период на съвременната българска живопис; когато навеите на сецесиона и символизма вече са заглъхнали; време, в което се разгръща едно ново, демократично отношение към портрета - противопоставяне на външно репрезентативния официален, салонен портрет и изтъкване на преден план психологическата характеристика на образа. Време, в което се формират различни идейно-естетически явления и нови пластически концепции. Верен на натюрела си, Борис Шаров възприема от своя професор предпочитанието към ония образи, които излъчват спокойствие и чистота, духовно равновесие; затова неговите творби понякога ни отвеждат към нашия възрожденски портрет, но винаги наситени с ново емоционално съдържание. Така в продължение на години художникът създава поредица от портрети не само на свои близки, но и на редица културни и обществени дейци. Някои от тях той излага както на времето в изложбите на дружество „Съвременно изкуство", така и в Общите художествени изложби от последните години. Син на селото, Борис Шаров често се връща към теми и образи от народния бит. Това са сериозни творби, в които възпява труда на селянина - уравновесени композиции, вещо изградени с дълбоко лирично чувство. В изложбата платното „Жътва" убедително представя тази поредица. Любовта към родния край, съдбата на неговите хора често го връщат там, защото именно от него изкуството му черпи живителни сокове. Така през 1950-1951 г. се ражда голямата графична портретна серия - образи на много ятаци от Батак на отряда „Антон Иванов", доживели народната победа. Вещ рисувач, Борис Шаров благоговее пред природата. Той рисува изключително по натура. Неговото остро око винаги успява да открие характерното, неповторимото, често с непогрешима обективистичност. И ако сега трябва да направим оценка на онези идейно естетически моменти, които най-точно характеризират изкуството му, отново ще наблегнем на онзи подчертано дълбок хуманизъм, на онзи стремеж към вътрешна красота и духовна извисеност, от които е проникнато цялото творчество на художника. И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява. В много от тях различното интерпретиране всеки път ни разкрива сякаш нов образ - състояния на вглъбеност и размисъл, на енергична напрегнатост или лека ирония, постигнати винаги с лекота, с ясна и категорична форма. Немалко от своите творчески сили Борис Шаров отдаде на педагогическа дейност и на работата си като художник в Етнографския институт. И въпреки това, в малкото свободно време, което имаше, той създаде едно значително творчество, което тепърва трябва да намери заслужена оценка, защото е здраво свързано с демократичните традиции на нашето изкуство; неговите задълбочени портрети му отреждат място между майсторите на този жанр у нас. Евгени Клинчаров Източник: Борис Шаров: Юбилейна изложба. (София: Съюз на бълг. художници, 1980 г.)

2. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Баща ми, Борис Петров Шаров, е роден на 1.09.1894 г. в историческия Батак. Той е петото, последно дете в семейството и единствен син. Няколко месеца след раждането му майка им умира и той е отгледан от двете си по- големи сестри. Дядо ми, Петър Шаров. е бил много интересен човек, с голям авторитет пред хората, но много сериозен и затворен. По време на Баташкото клане по една щастлива случайност той е отсъствал от селото и когато се връща, заварва голямата трагедия и едва 14-15 годишен започва да устройва живота си сам. Замогва се и си построява къща, чийто план е направил сам. Той имаше кафене в приземния етаж и се е занимавал, и с търговия. Баща ми завършва прогимназия в Батак и отива в Пловдив да учи в гимназията. Там направил силно впечатление на учителя си по рисуване, който му казал: „Трябва непременно да отидеш и да учиш в Художествена академия." И действително от това време има един портрет на Ангел Станков, народен представител, направен от баща ми и изключителен талант, и замах. Завършвайки гимназия, баща ми действително изявил желание да кандидатства в Художествена академия и дядо ми се съгласил. Явил се на изпит и се класирал на едно от първите места. Обаче точно по това време се обявява Балканската война и всички са мобилизирани и трябва да заминат на фронта. През цялото време на войната той трябвало да води кореспонденцията на ротата и въобще не е вземал пушка в ръка. Още като ученик в Пловдив той се запознава с толстоизма и става вегетарианец. Като студент в София чува за Учителя и започва да посещава беседите на улица „Оборище" 14. Още от самото начало той разбира, че това е пътят в живота му. Баща ми беше човек с много ценни качества. Четиридесет и две години той работи като учител в Севлиево, Горна Оряховица и в Мъжката гимназия в София, а последните 15 години беше сътрудник в Етнографския институт. Всички колеги знаеха за неговите разбирания и го уважаваха много, защото беше човек, на когото можеше да се разчита и много изпълнителен, когато му възлагаха задачи. След пенсионирането си той започва да работи много задълбочено върху беседите и изготвяше годишните наряди „Мисли за всеки ден". До 1981 г., когато заболя тежко, той ставаше сутрин преди изгрев, правеше разходка и шестте упражнения в градината, връщаше се в къщи, затваряше се в стаята си, рисуваше и работеше над беседите. Беше запознат с цялата западноевропейска и руска литература, цитираше в оригинал Пушкин и Лермонтов, в превод западноевропейските символисти, изобщо беше човек с всестранни интереси и ерудиран по много въпроси. Баща ми контактуваше с много хора на Изгрева. Беше близък с Георги Радев, Борис Николов, Георги Томалевски, Рогев, брат Боев, брат Звездински, със сестрите Паша, Аня, Елена и с много други. Спомням си около 1937 г. брат Боев и брат Звездински идваха по два пъти в месеца у дома, където родителите ми канеха хора, които проявяваха интерес към духовното и всички оставаха възхитени от брат Боев, който кратко, ясно и задълбочено даваше отговор на всички зададени въпроси. Мнозина от тях после дойдоха на Изгрева. Баща ми беше голям художник - предимно портретист. Той умееше невероятно бързо да вникне в психиката на човека и да направи един изключително ценен портрет. Негови творби се намират в почти всички галерии в България и в много частни лица, и в чужбина. Направил е един портрет с маслени бои на Учителя и 15 моливни скици. Обичаше природата и по време на летуването на Витоша и Рила рисуваше великолепни акварелни пейзажи. Нарисувал е с акварел и Рилската чешмичка. В музея в Батак има нарисувани портрети на ятаците на отряда „Антон Иванов". И в графиката той се проявява като необикновен майстор. Баща ми си замина през януари 1985 г. Всички, които го познават, се спомнят за него с обич като за една светла личност.

1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ Николина Шарова: Моят баща Борис Петров Шаров е последното дете в семейството и на една година остава без майка. Баща му е бил много интересен човек. Човек, който сам си е правил проекта за кщщата, но е бил много затворен, поне така го е запомнил баща ми, може би причината е, че... Въпрос: Той архитект ли е бил? Николина: Не е бил архитект. Той е роден в Батак. В село Батак тогава, беше село Батак, и всъщност къщата на дядо сега е пак един такъв ценен паметник, архитектурен, да. Там е нещо като музей. Той се е занимавал с търговия и много интересна съдба има, защото по време на клането в Батак 1876 г. по една случайност дядо не е бил в селото и остава жив. Какво да ти кажа, той имаше, освен най-голямата му сестра Мария, но и още четири сестри. Те са се грижили за него като майка просто. И знам още от тях, че от детинство още той е бил много деликатен и не е обичал никак месо. И понякога като не се хранел, дядо само го е поглеждал и той ставал от масата, нали? Щом не искаш да ядеш, хайде, ставай. Леля през нощта ставала и казвала: „Борисе, ела, кака аз ти запазих мъничко хлебец." Баща ми бил с невероятно въображение и още от малък така имал един странни преживявания. В Батак беше много особено. Като че ли се чувствуваше атмосферата на туй клане, аз съм била известно време в детинство и знам, като минех край старата черква, просто настръхвах. Нещо беше останало много тежко. Но полето беше интересно. Баташкото поле. Сега язовир направиха там. То беше едно безкрайно поле, в което особено през есента тези лилавите минзухари. Цялото лилавееше от цвят. Въпрос: А братя нямаше ли той? Николина: Няма. Той е единствено момче и сега това, което много ми е интересно. Въпрос: А три сестри? Николина: Не, пет сестри. Това, което винаги ме е учудвало, то е... Дядо го праща в Пловдив да учи. Той завършва там гимназия и всъщност там учителят му по рисуване обърнал внимание, че той рисува невероятно хубаво и му казал: „Борисе, ти трябва да отидеш да учиш в академията!" И като знам баща ми колко много изпитваше едно страхопочитание към дядо, той никога не е смеял да се изправи и да му каже искам това и това, как се е осмелил да му пише едно писмо, че учителят му така и така, и че желае да следва в академията. Интересен е бил дядо ми всеки случай. Малко мога да знам за него, защото той е бил много затворен човек. Дядо му писал: „Е, прави каквото искаш, но ще бъде 5 за 4." Значи с други думи няма да печелиш, ами ще губиш от това. Така и дядо починал междувременно. Баща ми идва в София, явява се на конкурс. Той един скромен, нали, идва от Батак със скромните шаечни дрешки и казва, че като видях едни тука хора с широкополите шапки, с пелерините, нали тогава тези по-артистичните хора така са се носели. Рекъл си, какво ли търся аз тука. Обаче е класиран, класиран на едни от първите места. И излезе един разсилен и каза: „Обявена е Балканската война, отивайте си и след войната елате." И така баща ми отива на война и понеже все пак той е човек с образование, завършил гимназия, не е пипнал пушка. Там го слагат в щаба, не знам точно в каква канцелария, да пише нещо. Има един интересен сън, когато вече се връщат войските. Ама връщат се нали пеш, с денонощия вървят, и била такава умора страшна и в един миг заспал прав, както вървял задрямал за минутки и сънувал три жени в траур минават, и след това една светла жена. И казва, че след три дни се обяви примирието. Идва в София след това, започва да работи и да учи. Тогава не е било още в Академията, а е било някакво училище, рисувално, но и освен рисувално имало и нещо по-друго. Завършва го и започва да учителствува. Баща ми учителствува дълго време. В Горна Оряховица, в Севлиево. Бил е учител по рисуване и трябва да ти кажа, че е бил изключителен учител, защото дълги години след като напусна учителствуването получаваше писма от свои ученици, защото той не само се занимаваше с рисуване, но и с история на изкуството. Говорил им е много и много от неговите ученици станаха художници. А той се е запознал още тука в София, тогава по това време толстоизмът вече започва, среща се с вегетарианството. Това му допаднало страшно много. И чува и за Учителя и на ул. „Оборище" е посещавал, аз току-що съм била родена, 1923 г. Даже с мене са ходили така в салона и това да ти кажа, че той беше човек, който от първия миг е разбрал какво е намерил в живота си, наистина. Спомням си брат Боев, някъде там към 1934-1935 година или може би малко по- късничко, брат Боев и брат Звездински идваха у дома, в месеца по веднъж или два пъти, защото имаше млади хора, които се интересуваха от въпроси и мама ги поканваше. Майка ми ги поканваше в къщи. Идваха двамата и така се нареждахме в една стая в кръг. Хора от света, нали, обаче които се интересуват от духовни въпроси и брат Боев ще каже: „Николина, вземи сега една шапка, всеки, който има въпроси да си запише." И в шапката се поставят тези въпроси и отговаряше на тези въпроси. Та много от тези хора после дойдоха на Изгрева. Имаше един брат Борис... Брат Боев взима, отваря билетчето и казва еди-какво си. Замисли се за миг и почва точно и ясно формулирано, и с ясна мисъл отговаряше. Та тогава брат Боев веднъж идвайки у дома гледа картините на баща ми, те бяха така в стаята нали, ние в неговата стая се събирахме и каза: „Борис този живот имал друга задача, но той е бил голям художник в миналото." И действително баща ми носеше един много голям талант. После той беше в гимназията, в мъжката гимназия тука в София и след това отиде в Етнографския институт. Там стана сътрудник. Обикаляха старините, например в Рилския манастир ходеха. Там има от ковано желязо разни дръжки интересни. Етнографски ценности и тези работи, всички се рисуваха, после излизаха в албуми, та там събра доста така ценни неща. Даже имат издание на една книга с един свой колега за орнаментите, които там са рисувани. Орнаментите, специално орнаментите, не иконите, самите орнаменти такива. Те са от цветя, животни, най-различни, геометрични, имаше интересни работи. Резбите също. В по-старинни градове ходеха също така. Това беше за картотека, изучаваха какви елементи има в българското творчество. Баща ми беше един човек за мене изключителен, защото толкова организиран човек рядко съм срещала. Както го помня, до заболяването му през 1981 г. Въпрос: Той тогава ли почина? Николина: Не, той почина 5-6 години след това. Той почина на 92 години. Въпрос: Ама коя година почина? Николина: Ох, не ме питайте за година, засега не мога да ви кажа, но искам да кажа, че той ставаше сутрин преди изгрев слънце. Докато имаше Паневритмия, нали, отиваше на Паневритмия. След това, след 9 часа той се разхождаше, правеше си първите упражнения, даже Паневритмия така си играеше някъде си там в градината, връщаше се, приготвяше закуската и след това се затваряше и има много ценни извадки, имаше седем тетрадки с много ценни извадки от беседите. И то ще вземе например една беседа от първата до последната. Ще извади тематично, за Бога, за Истината, за Любовта. Нали така много ценни работи. Какво да кажа, беше един човек, който спазваше много хубав режим и много работеше върху себе си. Въпрос: С майка ви бяха една хубава двойка, нали? Николина: Изключителна двойка, изключителна двойка. Много е интересно така тяхното запознаване. Той е живял у тях като идва тук да учи и е бил на квартира у тях. Мама е била много красив човек и много чист човек. Тя започва да учителствува като завършва гимназия в Конево, там Ямболско някъде. Конезавод е имало там. Там е била и учителка и кмет, не кмет, но разпределяла храните по време на войните. Разпределяла храните, дажбите по време на войните и така са си кореспондирали с баща ми и просто решават да се оженят. Тя беше действително, мама беше изключително чист човек. Един Водолей, който наистина беше в най-съвършена форма, физически много изискана и чиста, и душата й беше много светла душа. Така те много интересно се оженват. Казва: „Ние сме женени на 8 август." И тя после като слуша Учителя да говори за туй число 8 - Сатурново, казва: „Ах, как сме били невежи, ах, колко сме били невежи." Обаче среща на едно място, гдето се казва за Водолея, че осмото число е много благоприятно. И тя си казала: „Добре." Те имаха изключително семейство, много хармонично семейство. Ами какво друго да разкажа за моя баща? Той беше човек, който имаше известни сънища и опитности, които не обичаше да споделя. Той беше от хората, които не говореше, но действуваше. При него се виждаше резултата от нещата. Разбираш ли, което беше най-хубавото. Ние бяхме много свързани двамата с баща си, много. И той винаги ми казаваше: „Ти си моята майка." Аз нося името на неговата майка. „Ти си моята майка." Аз наистина към моите родители съм имала едно такова особено отношение съм имала. Особено 1930 г., когато си замина моят брат, когато много тежко беше това нещо, тогава разбрах. Аз бях само на 12 години, на 13 години. Разбрах, заедно с моя брат си замина нещо у мама. Разбираш ли, тя се преобрази. Разбрах, че никога с нищо да не я занимавам, тежко й беше. Но това са работи, които няма да се повторят. Той, баща ми, беше човек толкова дисциплиниран, толкова изпълнителен и толкова много уважаван, че всичките му колеги знаеха, че той е с тези убеждения, обаче никога никой с нищо така не го е малтретирал, изобличавал. Това е много интересно нещо. И той знаеш ли, самият Светлин Русев, който също има една много голяма духовност, той го предложи и баща ми стана „Заслужил артист". Нали стана „Заслужил художник", без да го иска. Той беше вече болен, но получи и това звание. Искам да кажа, че не е пречило на него, не му е пречило разбиранията му. Просто са ценели другото нещо, което той имаше. Той беше с извънредно голяма етичност към своите колеги, с много голямо уважение се отнасяше към всички. Може би това са ценели те. Вътрешната духовност по особен начин се възприема от хората и те я оценяват много добре. София, 14.11.1995 г.

16. ИЗЛОЖБА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА сп. „Завети", г. III (1936), кн. 8 и 9 - стр. 191 Цветана Щилянова, позната вече като портретистка от общите и дружествени изложби, предложи на столицата - от 8 ноемврий до 30 с.м. - своята първа самостоятелна изложба. Съдържанието на тази изложба се запълва предимно от портрети, писани с маслени бои или с пастел. Остатъкът от съдържанието запълват натюрморти, няколко скици и миниатюрни композиции и пейзажи и десетина копия от картини на Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и др. Ако натюрмортът, скиците и миниатюрите могат да свидетелствуват за интересите и настроенията на художницата, ако копията от големите майстори на Европа могат да свидетелствуват за школовката на художницата в чужбина, както и за склонността й към сюжети и изразни живописни средства, същността и стихията на Щилянова са безспорно заложени в портрета. Реалистична натура, възприемаща света такъв, какъвто се чертае пред очите й, със свой дух, Цветана Щилянова е поклонница на академичното и в рисунъка, и в постройка и в съотношение на елементите на картината. Все тази академичност е, която се хвърля на очи и в техниката, и в баграта, и която характеризира всяка нейна работа като завършено цяло, като единно художествено произведение. Но светът на художницата, който е светът на човека във всички негови възрасти, не е само багрово и рисунъчно съществуване, ценно само като красота или само като декоративна същност, а преди всичко един дух, един мир идеен и емоционален. И тъкмо този мир, съчетан с веществения му израз - живият човек, е свежата струя в портретната живопис на Цветана Щилянова. Разбира се, като всички творци и тя е задължена да плаща понякога данък на професионалното в изкуството. А този данък е особено тежък и неизбежен най-много за портретистите, които в бедни страни главно трябва да изхождат и от вкуса на моделите.

15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото му лице с брада, разделена по средата, е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в него дълго поради греещото изящество на неговите черти. Със своите сини очи и светло руси коси той прилича на своята майка, която е най-красивата и най-меланхолична фигура в тоя край. Неговите сбити, тежки, неоспорими слова са израз на най-чистата добродетел и на една наука, която далеч надминава знанията на най-големите учени. Когато той осъжда, когато поправя, той е страшен, но когато подканва и поучава, той е нежен, убедителен, завладяващ. Той върви бос и е гологлав, и когато го гледат отдалече мнозина му се смеят, но когато го приближат, те треперят и се удивляват. Никой не го е видял да се смее, но мнозина са го виждали да плаче. Всички, които са се обръщали към него, казват, че са получили доброчестини и здраве." Забележка от редактора: Този образ е прехвърлен от художник и след това заснет на снимка, която е била много популярна на Изгрева. Ликът на Исуса е обърнат надясно в профил с открито голямо чело, спусната дълга коса до раменете, с мустаци и къса брада. Лявото око е на централна позиция с леко включване крайчеца на дясното око. Този портрет е бил сложен на заглавната страница на списание „Всемирна летопис". По-късно Учителят поръчва на Цветана Щилянова да направи репродукция и да повдигне косата на образа на Христа вляво на челото му малко по-нагоре. Това го прави, този портрет е нарисуван, после е преснет на картички и се разпространява. Сега вече има два образа - единият, както е по пръстена на император Тиберий и другият, с коригираната повдигната коса отляво на челото му от Цветана Щилянова по препоръка на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том XI, стр. 155, N33, а двата портрета виж при стр. 97. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА (Препис от пергамента - писмото на юдейския управител Черноморецът Пупли Лентул Пилат) До Негово Императорско Величество Тиберий Кесар. Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си първи разказвам подробно: помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава. Като назарянин Той е с коса, която пада от двете страни; лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат; брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен, очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на бляскавостта, правят невъзможно човек да Го не гледа. Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видяли. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повечето от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява пред тях. И когато се явява, явява се с нравствено предназначение. Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав. Ако Ваше Величество желае да видите тоя човек, да ви го изпратя по- скоро. Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки йерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят го за луд, но като говори, всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои Го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му. Писах настоящето си, за да се съобразя със заповедите на Ваше Императорско Величество. Ваш раб - Юдейски управител Пупли Лентул Пилат. (Превод от арабски - оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим.)

14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ Цветана Щилянова „Учителят по изкуството трябва да бъде един Велик Учител." Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него са явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига!" * * * Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!" „Никога не прави поправки върху своите картини! Като нарисуваш - остави я, после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет запример, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно. Ти по този път ще успееш!" „Добре е, че ти харесва цигуларя от Zorn; на твоя портрет позата е хубава, на грешка е дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде enface или три четвърти, но да се виждат две очи, уши и пр., също - двете ръце." * * * Тази сутрин Учителят ми говори пак много интересни неща върху изкуството: „Има много видове състояния у човека, но те биха могли да се подведат под три главни категории: може да се нарисуват три типа като мярка, три статически състояния, и според тях да се прави преценка за всяко лице. Тия три категории са: 1. Изражението на човек, който е натоварен с толкова, колкото може да носи. 2. На човек, натоварен повече от силите му и 3. На човек, натоварен по-малко, отколкото трябва. Той си мисли: „Няма смисъл..." Тънките вежди показват, че тоя човек има силна интуиция. В един портрет има три важни неща, които непременно трябва той да съдържа. Има три свята, представени у човешкото лице: Умствен, чувствен и физически. Трябва челото с очите, носът и устата с брадата да се виждат и да бъдат верно предадени. Те са проекции на тези три свята." 4 септемврий 1928 г. „В една композиция много важно е всяко тъмно петно да граничи със светло и обратното. Така се отделят фигурите. В композицията да се избягват успоредните и симетричните положения. В портрета същите правила са от голямо значение. В задния план боите са по-мъгляви - ударенията са в първия план. В композицията врата, да завие. Долната ръка да се моделира. Роклята в по-топло - виолет да бъде, фона да не свети. Златна рамка семпла. Сянката до лицето още по-тъмна (отляво). Търсете, търсете, не се спирайте! Търсете нови начини, винаги се стремете към по-големи постижения!" „Целият човешки живот се свежда към връзката между причина и следствие. В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена. Всеки живот е устремен към нещо. Някаква незнайна сила привлича към себе си и човешката душа. Нещо те кара да работиш, да желаеш развитие, красота, то те кара да живееш. Ако аз бях сам в целия свят и никой друг не бе освен „аз", какъв смисъл има живота? Нещо незнайно стои зад всяко живо същество, зад цялата вселена и вътре в нея скрито. То е най-висшето в живота ни и пътя към него е съвършената красота. Красотата е извор на най-възвишените побуждения в душата ни, тя прави живота на скръбта по-смекчен, поносим. Вечен факел пред безкрайния нанагорен път е тя, съвършената красота, що ни води към Бога." * * * „Има лица, у които изразът - най-неуловимото, се съдържа от тъй тънки трептения, щото трудно художникът може да ги нарисува. Нито фотография може да предаде лицето им вярно. А може само онзи художник, който е развил тънък усет, най-тънка чувствителност. Тая чувствителност може да се придобие, тя може да се развие. В хубавите картини боите не изглеждат като нещо статическо, а сякаш са живи - те трептят." * * * 29 септември 1933 г. (След завръщането ни от Париж) Забележка: Цветка е била в Париж със сестра си Роза и Данко Симеонов, съпруг на последната. Затова вероятно е писала „ние". „Изкуството действува възпитателно. Красотата поражда благородни чувства." * * * Изгрева, 5 февруари 1934 г. „Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика. Започни от най-малкото! Нарисувай например следните контрасти: 1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока; 2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек). В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си! Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство. Успехът ще дойде. Мъчното е докато водата си проправи път. Веднъж протече ли - тя вече постоянно си тече. * * * 1933-1934 г. Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж „Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото. То са три основни черти, които показват: 1. посоката на ума 2. посоката на сърцето 3. посоката на волята Изкуството не е нещо статическо и то не може да представи така човека (т.е. статически) - то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение - важното е да предадеш тия три основни черти. Изражението на лицето се влияе от външната страна и условия, които въздействуват на настроението ни." * * * Изгревът, 9 октомври 1933 г. „В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера. Неправилно е да се работи на четки, така рисунката става твърда. Правилното е: всяко поставено петно може да има един остър контур, но от другата страна пък е замъглено. Изобщо боите в натурата се преливат, не са като мозайка. Там, дето между две части има въздух, по-предната трябва да се направи с остри контури, за да излезе напред. За портретите: „По-светли бои, главата да излиза от фона. Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето. Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка; не са големите неща, които ни носят радост." Един художник трябва да има въображение - ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да нарисува както трябва. Най-хубавия портрет е онзи, в който има най-малко сянка." За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни. Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа Приликата на едно лице е в ония непроменени черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи. Най-важното - това са очите. Когато един художник рисува един портрет, трябва да търси посоката на ума, сърцето и волята. Това се изразява чрез погледа му, който излиза от очите му.

13. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА Биографични щрихи Цветана Щилянова е родена в Казанлък на 18.04.1903 г. Баща й е родом от Сливен, останал сирак още от малък поради това, че баща му бил убит от турците. Баща й на име Михаил е завършил гимназия във френски пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари никога не е употребявал. Майка й, Анастасия Джамджиева, е родом от Велико Търново, внучка на Велчо-джамджията, самоотвержен патриот от Велчовата завера, бил обесен от турците. Майка й е завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Била е неизразимо предана майка, на която Цветка дължи всичко. Тя е имала дарбата на художник, но „в този живот е била изпратена с други задачи" според Учителя. На 14 години Цветана Щилянова е постъпила в рисувалното училище, което след пет години било превърнато в Академия. Затова е трябвало да учи още три години, за да бъде признато за висше образование. Значи е следвала общо осем години. По-късно е отишла в Париж на специализация за четири години. На 9 юли 1931 г. в Париж големият художник Ласло я приема, след като е чакала години за тази среща. Съветът е бил: „Работите ви са много добри. Имате рисунък. Търсете сега движение и грация. Сега за вас това е най-важното. И работете често малки работи, например пейзаж, направени бързо, за веднъж, за 1-2 часа." Въпреки сериозната й подготовка, тя нямала работа и не печелела нищо. Тогава майка й я посъветвала да нарисува Учителя, което може да й донесе благословение. Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно. Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанията Му. Той я посъветвал да даде изложба и казал: „Рекох, ти по този път ще успееш!" Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и от тогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало да рисува от сутрин до вечер. Цветка е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства и измервал главите с металически кръгове, като записвал и правил свои изчисления. Родителите й попитали Учителя за децата си. Тогава Той казал за нея, че ще стане художничка. Също тъй се е сбъднало и това, което бил казал за брат й и сестра й. През 1950 г. в град Милано в първия брой на списанието „Quaderni del 2000"на стр. 25-26 бе отпечатана статия извадка от „Учителят говори" - ,,Le Maitre parle", като бе включена скица на Цветана Щилянова на образа на Учителя от ноември 1933 г. Едно малко признание на един опит на приятели да се публикува нещо за Учителя Дънов в онези времена. Тя е рисувала до 1987/1988 г. Заминала си е на 26.01.1994 г. В настоящия раздел предлагаме съветите на Учителя в частни разговори или на беседи за изкуството, за творчеството, за художниците, за светлините и за цветовете в природата и в живота на художника.

Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1) ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ V-та лекция, III-та година 11.XI.1923 г. При всяко вдишване и издишване ще мислите за белия цвят и за чистотата. (При стъпване напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва.) Червеният цвят е свързан с чувствата или с любовта. Той всякога носи живот. Неговата интензивност зависи от това в каква гама е. Цветовете могат да се превръщат от едно по-низше в по-висше състояние, като се произнася известна дума; например червеният цвят чрез думата „Благост" (при едно раздразнено състояние.) „Любов и Благост са две сили". Като произнесеш това изречение правилно няколко пъти, веднага развиваш своето сърце и своя ум, които действуват хармонично в тебе; ти имаш вече сила. Тия две думи служат на човека да събудят силите му. Онзи, който иска да се домогне до любовта, той трябва преди всичко да бъде силен! Правете и други опити с цветовете: изговаряйте някои думи и следете на кой цвят съответствува всяка от тях. Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по- добър. Има неща, които се придобиват чрез постоянни опити и упражнения. Така се добива и музиката. (За упражняването - да се намират цветовете на думи.) „Любов и Благост са две велики добродетели за повдигане на човешката душа". В разбирането и прилагането на тия велики добродетели е силата на вашата душа. Всяка сила има свой специален огън, своя специална запалка, която може да я докара в действие. Единствената запалка за разумната човешка душа е да помислиш, че Бог е Любов! Ще схващате Бога като Любов. Първата запалка, най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот - това е да се свържеш с Бога. Като отидеш при Бога, трябва да станеш сериозен. Всички противоречия трябва да изчезнат от душата ти. Душата ти трябва да бъде така отворена, че да приемеш всичко, което е необходимо за тебе. Само така ще можеш да почувствуваш Бога! 2) МОРАЛНИЯТ ТИП III-та година, XIX-та лекция 24.11.1924 г. Във всеки даден момент вие трябва да разбирате каква е посоката на вашия ум и вашето сърце. Силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни. Лъчите на светлината имат различно влияние. Те се различават по това отде идват, дали от юг, от север, от изток или от запад. Още и по теченията в тях: има едно електрическо течение и едно магнетическо, което върви от изток към запад; също друго такова, което иде от север към юг; на което има и обратно течение. Течението от изток към запад придава сухота - влияние на Сатурн. Такъв човек обича светлината, но става взискателен, гледа да намери погрешка в този, в онзи. Ако пък приемете светлината от север, ще обичате Истината, но ще станете чрезмерно студени и хладнокръвни, тъй че няма да се интересувате от страданията на хората. Светлината от юг пък придава топлота и разширение, но има опасност човек да стане мекушав и гъвкав. Човек, който с всички се съгласява, към всичко се приспособява - такъв човек се демагнетизира, колкото и да е силен. Не изследвай, не човъркай злото! Човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонизират с нея. При едно недоволство от живота, вие трябва да имате светлина. Вие трябва да имате едно упътване, да знаете как да използвате тия отрицателни сили. Защото отрицателните сили в природата могат да бъдат и за ваше добро. На брадата всякога трябва да има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивост на чувствата, издържане в живота. Тази вдлъбнатина представлява долина, дето има растителност. Тя е място на извори. У хора с тънки устни изворите пресъхват лятно време. Такива хора и да искат много нещо да сторят, не могат. Хора пък с дебели устни, те са афектирани - не може да ги спрем от любов. Любовта е нещо разумно, тя е една много фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любов, то е хала - всичко отнася, тя гори и разрушава. У един морален тип лъчът, който излиза от окото, трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. Моралният тип е същевременно и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален. Всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който ум се различава от ума на другите хора. Колкото височината на ухото до края на главата е по-голяма, толкова повече е в полза на моралния тип. Тази височина показва интензивността на моралните чувства. Челюстите на моралния тип не трябва да бъдат много подадени навън, че да образуват една крива линия. Важни са дължините на двете линии: от окото до ухото и от темето до ухото. Първата линия определя силата на ума, а втората - интензивността на моралните чувства. Лицето трябва да е много сплескано - пасивните типове, а моралният човек е умствено и духовно чрезмерно активен, той е готов на всяка услуга, той не е индиферентен, той е умен, знае да направи всяко нещо точно на времето си. Широчината на скулите и лицето изобщо не трябва да е много малка. Тя дава устойчивост на характера. Но пък много широките лица са много консервативни. Скулите представят чувствата на човека, с които той разполага, от носа надолу - волевият човек. От челото на човека пък съдим за неговия умствен калибър, как е развит той умствено, брадата показва как е развита волята у човека. В един морален тип, като се раздели лицето на три части - чело, нос и брада, те трябва да имат еднакви размери. Ще работите върху себе си! Някои от вас ще работят върху челото си, някои върху носа си, а други върху брадата, върху волята. За да възпиташ волята, трябва да работиш над долната част на лицето си. Ще промените мислите си. Не се обезсърчавайте! Добиете ли едно мрачно настроение, изхвърлете тези мрачни мисли! Никой не е роден песимист. На песимиста липсва надежда. Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат. Природата не обича хора, които се тревожат само. Ако ти се спреш в една мъчнотия, тя ще ти покаже начин как да се справиш, но няма тя да разреши задачата ти. Необходимо е да спите 7-8 часа, за да може тялото да си набави енергия. Чувствата също се нуждаят от почивка. Двойникът не трябва да излиза повече от един см., даже 1/2 см. навън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Всеки човек, който дойде до вас, има нужда от нещо. За него вие сте един извор. Задоволете неговата нужда, дайте му да си напълни своето шише. С това искам да кажа: дайте на всеки едного по една успокоителна мисъл! Спрете се в себе се и кажете комуто и да е по една интензивна (успокоителна) мисъл, пожелайте доброто всекиму! Щом се концентрираш и изпратиш мисълта си, повече не се безпокой - тя ще отиде на мястото си. В лицето на моралния тип има нещо устойчиво, около което всичко се групира. За да бъде една черта вярна, тя трябва да присъствува едновременно на три места: на черепа, на лицето и на ръката. Всеки от вас може да извая от себе си такъв човек, какъвто иска, но затова се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля. Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човек, който няма мъчнотии. Трябва да работите! 3) СЛОЖНИ ДВИЖЕНИЯ В СЪЗНАНИЕТО. СВЕТЛАТА ТОЧКА III-та година, XVIII-та лекция 10.11.1924 г. Когато се казва в окултната наука да събудим Божественото в себе си, подразбира се именно това движение на съзнанието към духовното. Всички неща могат да се разглеждат по отношение на една централна идея, дали са вляво, вдясно, нагоре или надолу от нея. В човека има две съзнания: низше и висше. Божественото е висшето съзнание и като дойде то, ще ти обясни нещата, защото то черпи знанията си от един по-висш източник. Истинската красота в живота, в науката е в знанието на доброто. Божественото от човешкото съзнание бихме могли да различим, като погледнем в себе си - в човешкото съзнание има едно малко колебание (затова именно човек е постоянно недоволен от себе си); но човек усеща и другото, висшето съзнание в себе си, което всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка светлинка - Божественото съзнание, казва на човешкото съзнание: Не бой се, всичко ще свърши добре! И ти чувствуваш дълбоко в себе си едно спокойствие. ...Ти ще станеш човек!" Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание... вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път. При движението на вашето съзнание към Божественото се намират всички благоприятни условия за вас. Туй движение приготовлява правия път на вашето съзнание, което може да излезе от тази гъста материя. То е, което ще ви подигне. Ще се поставите в едно състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще може да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата - към тази светла точица ще се стремите. Тя ще бъде вашият фар. И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една радост за вас. И ако сте верни на този Божествен принцип, непременно движението нагоре ще ви извади от всички вътрешни противоречия, в които може да се намерите. Най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. 4) ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА III-та година, IX-та лекция 16.XII.1923 г. Какви пътища изобщо обича сърцето? - Гладките пътища. От посоката на лъча, излизащ от човешкото око, дали е нагоре или надолу и от ъгъла, който той образува, зависи моралната сила на човека. Светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот. Червеният цвят се образува от излишък, той е резултат на неизползвана енергия. Ще се стремите да дадете на лицето си правилен, естествен израз... Ще се пазите от всички неестествени гримаси. От очите ви трябва да излизат дълги, непреривни лъчи от светлина, които да отиват до обекта или до вашия приятел. Зеленият цвят предразполага човека към фантазиране, а с това той става мързелив. Ето защо на окултните ученици се препоръчват зимните екскурзии, за да трансформирате състоянията си. Вие трябва да развивате интуицията в себе си! Тя не се проявява като мисъл в мозъка, но като дълбоко вътрешно чувство, като едно вътрешно пришепване. За нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на земята и с която ще се качите горе! (Връзката е източникът на вашия живот.) Да си починеш всред природата, значи да усетиш в себе си едно вътрешно облекчение, а в ума ти да проблесне една велика мисъл. Най-първо ще се заемете да коригирате очите си. Това ще ви бъде една задача. Накъдето и да гледате, съзнанието ви трябва да бъде будно. Всяко ваше движение трябва да бъде под контрол на волята ви. И тъй, ще държите връзката с Бога! Ще внимавате очите ви да имат нормално състояние - да не правите несъзнателни движения, които да ви са приятни, сами да сте доволни от тях. В погледа на очите си и в обръщенията си към хората трябва да бъдете много внимателни. То не е за другите, то е необходимо за вашето вътрешно развитие. Когато вървиш, движенията ти всякога трябва да бъдат в хармония с твоята обща мисъл, с твоето общо чувство. Под „общо" аз подразбирам човешкото в тебе. И волята ти трябва да бъда в хармония с движенията ти. Туй е езикът на природата. Сега, ще държите будно съзнанието си и ще пазите връзката си с Бога! Будно съзнание и правилни движения на очите! * * * Една задача Учителят Дънов дава една задача за размишление върху Пентаграмата и всеки да даде образ на петте страни, които съдържат 5-те свята като Добродетел, Мъдрост, Любов, Правда и Истина. Цветана Щилянова изпълнява задачата и ги рисува така:

4) Четвърто тефтерче Сряда, 19 май 1943 г., (5 ч. с.) Кое е най-важно в живота? Защо сте дошли на земята? Коя е целта на живота? Най-първо човек трябва да знае какви възможности има, на каква основа е построен: сопранова, алтова, тенорова или басова. У всички хора липсва им туй сестринското чувство. Скръбта - това е сопран - когато скърбиш, ти си близо до Бога. Скръбта носи материали неорганизирани. Страхът - това е едно животинско състояние, материали неорганизирани, от които се изработва съзнателния живот. Червеният цвят носи тая материя, която строи цялото. Портокаленият вече гради. Зеленият (фа)...(фиг. 13). Хубаво пеене е само онова, което засяга ума, сърцето, душата и духът, и работи за тях. Когато музиката е засегнала човешкото сърце - краката са здрави. Когато е засегнала ума - ръцете са здрави. Когато е засегнала човешката душа - сърцето е здраво. Когато е засегнала духа - волята е здрава. Правото за силните хора, а безправието - за слабите. Покаянието е да слушаш Любовта. Който се чувства ограничен, нему му трябва свобода. Който се колебае в знанието, нему трябва светлина... * Възпитание се разбира... * * * Сряда, 30 юний, 1943 г. Божественият живот, в него няма противоречия. Движение, учение и работа. Ако Божествената Мъдрост не може да живее в твоето чело, ако Божествената Любов не може да живее в твоите очи и ако Божествената Истина не може да живее в твоите уста... Ти не можеш да се подмладиш, докато не разбереш закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Трябва да разбереш, че в Божествения свят Бог ви обича и ви люби. Колкото повече проявяваш любовта, толкова повече и Бог те обича. Главното е да бъдеш полезен за другите. Всяка лъжа носи след себе си страдание. Ако не разбирате музиката на ума си, сърцето си и душата си... Само човек, който е музикален, той работи. С музика животът е работа. Музиката на ума възприема светлината. Музиката на сърцето - топлината. В Божествения живот ти при най-малкия опит да прикриеш нещо един ден ще си понесеш последствията. Любовта е слизане, обичта е възкачване. Do - мъжки принцип, Re - също, Mi - майката, Sol - бащата, Fa - детето, момиче. * Неделя, 4 юлий 1943 г. Остави всеки човек да върви из пътя си свободен. Как ще възпитате един човек, когото не сте създали? Глупавият иска всички хора да се приспособят към него, а умният - той се приспособява. Ако не е Божествената Любов в света, ние бихме измрели всички от скръб. Ако ние, съвременните хора не можем да споделим участта на нашите близки, които са около нас... Умират онези, които си отиват без Любов, а с любов които отиват, те отиват на работа, ангелите ги посрещат с голяма радост. Според мен вие трябва да си намерите съдбата. Не можем да повлияем на един човек, когото не любим. Не можеш да помогнеш на един човек, когато не любиш. За да смениш живота си, трябва да внесеш в него надежда, вяра, любов и обич. Възлюбете с Любовта на Духа, душата, ума, сърцето, луната, звездите, въздуха... Сряда, сутрин, 7 юлий 1943 г. Какво нещо е любовта? Човек на земята има две очи: едно за ума и едно за сърцето, едно за духа, едно за душата, (Фиг. 14) Човекът, когото обичаш, той има повече захар в кръвта си, повече злато, повече скъпоценни камъни, повече светлина. И ти като обичаш, имаш повече захар, злато, скъпоценни камъни и повече светлина в кръвта си. Всяка работа, която свършиш с любов, тя има Божественото Благословение. Всеки човек в света, който служи без любов... Що е Любов? Светлината която излиза от тебе... Бол - на турски означава изобилие български боли. Няма по-страшно нещо на света от това да влезеш в общение с човек, когото не обичаш и който не те обича. Човек не може да живее на земята, ако няма едно слънце. Туй, което Бог е направил заради нас и ние ще направим заради Него. Щом видя Господа в извора, покланям се и пия вода. Навсякъде, където виждаме Господа, Той носи своето благословение. Любовта е най-свободния живот в света, който Бог дава. Онзи, който не разбира законите на света, той се обижда. Първото нещо, за да бъдем свободни в живота, ние ще пожелаем свободата чрез Любовта. Що е умиране? Да скъсаш с всичките връзки на безлюбието. Искам като се намерите в труден момент... Там, гдето Господ е стъпил, туй място е свято. (Фиг. 15). * * * Сряда, 14 юлий 1943 г. Ситият човек на гости не трябва да ходи. И болният на училище да не ходи. Глупавият човек е, който не си знае пътя. (Фиг. 16). Човек трябва да бъде господар на състоянията на своя ум. Да живееш, значи всякой ден да придобиваш по малко светлина, по малко топлина и по малко сила. Какво е лицето на този, когото обичате? Онзи, който те обича, като влезне в стаята ви ще запали поне една кибритена клечка. Той ще ви раздвижи поне малко, ще се разтупа сърцето ви. Създайте в себе си едно младенческо състояние... Защо остарява човек? Защото много неща престават да го интересуват. Трябва да дойдеш до истинската вяра в света. Вярата е винаги един подтик. Вярата трябва да направи лицето ви повдигнато. Чрез колебанието човек си противодействува. Който греши, той може да стане добър. Който не греши, добър не може да стане. Когато станете сутрин, намерете човек, у когото вярата е силна. У когото умът е буден - вярата е силна. Когато сърцето е будно - надеждата е силна. Когато душата е будна - любовта е силна. Когато духът е буден - мъдростта е силна. Един овчар, когато живее един чист живот, вълк не може да влезе при стадото му. Като отидеш при Бога с най-малката любов, ще те приеме. Вратата на Бога за хората на безлюбието е затворена. Занимавай се с добродетелите на хората, с гениалните хора, със светиите. Забравете всички неприятности, които баща ви ви е направил! Вие все за тях мислите. Подбудителната причина - то е Божественото. В нас трябва да бъде тя. Първи опит: Сутрин като станете, кажете си три думи, които да носят светлина на ума ви. Три - топлина за сърцето ви и три - сила за душата. Напишете тия девет думи, ще си ги повторите на обед и на вечеря. Онова, което е благоприятно на Бога, то е желанието да учим. В ума трябва да има един приток на светлина. Упражнение: 1. небе, яснота, знание, висок връх, наука, светлина; 2. простор, виждане, уча, полет, внимаване, човекът; 3. чист въздух, мисли, разбирай, необятност, памет, Бог; 1. брат, добро, давам, разцвет, любов, топлина; 2. сестра, милосердие, прегръщам, аромат, жертва, здраве; 3. любя, стопляй, милея, сладост, музика, слънце; 1. работя, дълбина, нов живот, устрем, покой, простор; 2. работя, богатство, красота, творчество, въображение, небе; 3. вдъхновение, щедрост, музика, възторг, мистика, вселена. * * * Астрологически бележки за Цветана Щилянова от неизвестен астролог, дадени на 16.05.1946 г. Венера Скорпион - каквото ти попадне под ръка, можеш да изкараш нещо. Повече нашироко, отколкото надълбоко. Животът преминаваш при твърде широка амплитуда. Променчивост в настроението - желанията. Връзките с близки. Връзките, които създаваш поддържаш с голямо постоянство, даже упоритост. За изкуството много голямо благоволение имаш от Юпитер. Това изкуство се дължи най-много на Слънцето и Юпитер по пътя на интуицията, едно вътрешно духовно прозрение. За това ти е необходима атмосфера, при която да можеш да твориш. Необходимо ти е едно голямо спокойствие, среда ти трябва. Пътят ти не е гладък, минава се през много стръмни неща. В дома на женитбата, там е слънце. То ти помага. То има едно отношение към Луната. Мекота и деликатност към хората. Слънце квадратура със Сатурн, противоречията от страна на брата. Забележка: Доколкото познаваме Цветана Щилянова и нейния житейски път, можем да твърдим, че настоящите астрологически бележки са точни и верни. Ако попаднем на нейната астрологична карта, бихме могли да потвърдим нашето виждане, което е и вярно предсказано от астролога. (От Марийка Марашлиева).

3) Трето тефтерче Сряда сутрин, 10.Х.1928 г. Коя е прицелната точка на вашия живот? (Фиг. 1) Каква е вашата идея в живота? Един човек, който не му се напуща земния живот, какво е разбрал от живота? Както облаците закриват слънцето (Фиг. 2), така много пъти облаци затулят нашето съзнание. В психичния живот облаците затулят нашето слънце само когато се обезверим. Както облакът се превръща във водни капки, така вашите мъчнотии трябва да се стопят. Духовно изпотяване. Човек трябва да има един уреден живот. Всички хора в морално отношение трябва да бъдат гениални музиканти. Морален човек - той е предвидил всички неща, които има да срещне в живота. Милосърдието е една вяра. Има възможност да постигнеш това, което желаеш! Когато майката е минала вече в 3-та степен, тя е станала майка. 123, 456 - това е число на егоизма. 123, 456, 789 - това число е по Божествен начин - това показва, че този човек без скокове е минал по Божествен път. То означава човек, у когото има всички възможности. Той е бил, когато се е създавал светът, слънчевата система. Това е един диплом за пътя, по който е минал. Всеки един от вас може да си отбележи красивите спомени кога, на кои числа са се случвали. 1.2.3.4.5.6.7.8.9. 12.13.14.15.16.17.18.19. 14 е число на жертвата. 15,16 са опасни за лошия човек. 17,18 и 19 са също фатални числа. Всеки човек трябва да се стреми да разбира законите, които оперират, какви са Божиите пътища. Вие имате една радост. Може да направите на тази радост един хороскоп и да знаете колко ще трае тя и кога ще свърши. Умният човек трябва да прави избор на своите идеи, на своите желания. Някои идеи, като се родят у вас, може да ви донесат нещастие, а други - щастие. У всинца ви трябва да се зароди едно желание да бъдете здрави хора. Всеки от вас трябва да се интересува като е дошъл на земята, какво му е възложено, коя е неговата основна идея! Ти ще дойдеш до едно положение, дето всички твои идеи ще се концентрират... Силен човек е онзи, който има една основна идея в живота. Човек трябва да има един идеал в себе си. Човек трябва да има един идеал, който да съдържа всички качества! Човек трябва да обича. Трябва да учите. И да бъдете толкова силни, щото външният свят да не ви оказва никакво влияние. Онзи, който работи и се възнаграждава труда му, радвайте му се. Онзи, който успява в живота си - радвайте се - той ви дава един път. Ние трябва да бъдем полезни и на себе си, и на другите... * * * Сряда, 17 Х.1928 г. Човек трябва да устои всред простите процеси на природата. 1,2; 1+2=3; 1-2=1 Когато се прибавя, човек се радва обикновено. Но понякога прибавката носи страдания. Има един закон: от разнородното на невидимия свят се образува еднородното на физическото поле. 100-50=50; 50+50=100; В един и същи момент човек не може да има две жени, двама приятели, две удоволствия. За да поправите известно свое състояние трябва да разбирате един основен закон (Фиг. 3). Реалността на живота се намира всякога в центъра на вашето съзнание. Когато човек живее в своя център, това е Божествен живот, няма нужда от развитие. Но ако излезе от своя център и се обърне към материалния свят... Всякога едно отрицателно чувство си има едно положително, което му съответства. Защото всички неща в света са създадени в равновесие. Всяка теория е дотолкова вярна, доколкото с нея може да се направи известен опит. Когато един човек не може да се справи с едно свое чувство, със своя живот - той е един простак, липсва му философия, дребнав човек е. Изучете законите на правилното събиране и правилното изваждане! Онзи, който знае Истината, е Учител; онзи, който възприема Истината, е ученик. А В С D (фиг. 4) - това е глупак в квадрат. Разнородните идеи в живота се пресичат вътре в човека и... Умът трябва да знае да предаде истината на живота си! Той трябва да нагласи своя живот според Истината. Човек има право да яде само веднъж на ден. Да предадеш ти Истината и да я възприемеш в своя живот - това значи да ядеш. В хармония ли сте вие с Бога, със своите ближни и със себе си? Ще се стремите, щото всичките ви сметки да бъдат уредени всяка вечер. Окултен ученик не трябва никога нито да проси, нито да се задоволява с малко! Ако иска човек да се облагороди - той трябва да иска! Можем да искаме само от Бога! Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от Бог ти е дал, ти си един негодяй! Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление! Малките усилия в живота, подкрепени с разумността, увеличават своята деятелност. Условията, които Бог ми е дал - ще ги използувам, макар през най- големите трудности! Не се хвалете със себе си! Вие идеално разсъждавате, но не прилагате този идеал. Приложете поне най-малкото! Нека у вас се зароди желанието да работите! Вечер като се върнете, да сте доволни от себе си и вашите близки да са доволни от вас! У вас трябва винаги да има една готовност да дадете един благороден пример там, където трябва. „Аз не съм дошъл да ми служат, но да служа!" У всинца ви трябва да има достойнство! Ако ние не можем да внесем Любовта и Мъдростта - никаква светлина не може да има в света. Също Истината, Доброто. „Любов, Живот, Доброта, Мъдрост, Знание, Сила". (Това трябва да го имате като скрижали.) Майка, която има силна воля, детето й не може да умре! Свят ще бъдеш, добър, благороден, чист! Ще вложим положителното в живота си, ще работим върху себе си! Изгубени неща в света са само ония - когато си пропуснал да направиш едно добро. Трябва да разбирате простите неща в живота си и да ги осмисляте! Днес ти си по-добър, но мислиш се лош, защото имаш повече светлина. Не съжалявайте за миналото, а използвайте сегашното! Станете и започнете новата работа! Мога! * * * Сряда сутрин, 24.Х.1928 г. Искам всички да бъдете свободни! Свободен човек е онзи, който в даден момент може да възприеме една истина. Егоизъм - значи Божественото е изчезнало, останало е само човешкото. Всички наши погрешки не са нищо друго, освен прекъсване връзката с космичното съзнание, връзката с Първопричината. Ако вие имахте възможността на един ангел да владате своите мисли, своето сърце,... , всеки ден небето щеше да бъде отворено за вас. Има един Божествен капитал, който е вложен във вас - то е вашата глава. Лицето на човека е капиталът в обръщение. А ръцете, това е печалбата - какво сме изработили за Бога. Добрите, красивите мисли са, които правя лицето красиво. Докато човек не се отрече от себе си, да възлюби в душата си всички хора, той не може да разреши своите противоречия. В човека има всичката възможност да бъде добър. Когато твоят вътрешен Учител ти предава Истината - ти си на небето. Ако спрем да работим, где е еволюцията? Онзи, който те обича и те счита разумен, той ще бъде готов да ти даде всичко. В разумния живот всичко е възможно. Той не е механически живот. Не търсете материални блага! Те сами ще дойдат. Имайте добри приятели. Светиите, ангелите, Бог да бъде вашия тил - всичко друго ще се уреди така естествено, както никога не сте се надявали. Човешкият ум не може да бие Божественото сърце! (фиг. 5) Любовта всичко дава и всичко взема. И когато всичко даде и всичко вземе - вие сте едно с Бога. Един ден в нас ще остане само доброто! Това е великият идеал, към който трябва да се стремите и да преодолеете себе си. Всички работи имат смисъл само при любовта. Бог, който живее навсякъде, обличай се заради Него! Бог търпи всички наши недъзи и ги поправя всеки ден. Според вътрешните промени стават и външните промени, и обратно. Да изправим живота си, да турим в себе си всичката доброта, всичката Истина. * * * (Сряда) 31 октомврий 1928 г. Когато някоя канара се търкаля, слиза - има ли избор в своя път? Човек е много повърхностен - той никога не се спира да се замисли (защо става всичко) какво става. У човека има постоянно едно вътрешно забравяне, той се стреми постоянно към външни впечатления. Онзи, който иска да се се развива правилно, непременно трябва да има правилни мисли. Задача на IV-та раса е да изправи мислите и желанията. Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека. Страданието - то е старият език на човечеството, класически език. Човек след като страда дълго време, той поумнява. Всеки един човек трябва да внесе известно самовъзпитание, за да даде възможност на своите способности, благородни чувства да се проявят, развият правилно. За самовъзпитание, ако искаш да бъдеш умен човек, седни и пиши внимателно и красиво. Навикът не е един закон. Той е едно улеснение. Навикът човек го създава. Душа, която е родена при по-благоприятни условия, е по-благородна душа. Страданието идва, природата иска да ви застави да мислите. Който се защитава, е на правата страна. Който напада, е на кривата страна. Тъмните духове, хищниците те нападат, а ангелите се защитават. Вие как ядете - с нападение, нали? Трябва да бъдеш тих и спокоен, да не нападаш. Колкото повече чувства, способности има пробудени в човека, толкова по- високо стои на лестницата на своето развитие. Паметта се погубва поради слаба светлина в човека. Онзи човек, който е паметлив, иждивява повече енергия. Колкото повече светлина има в съзнанието, толкова по-паметлив бива човек. Природата на първо място обича чистотата, реда. Това, което кажеш, на място да бъде. Може да се обичат не временните неща, но вечните неща, които могат да се вливат, да се сливат. Чрез обикновеното, светско изучаване наука, изкуство, развиват се в нас разни способности, а като дойдем до Божествената наука, науката на живота - тя пробужда цялото наше естество. Който веднъж е видял Бога, в него настава коренна промяна, той никога няма да забрави това. Чети полека, мисли бърже! Във физическото поле бъди муден, мудно чети, а пък бърз ще бъдеш в своята мисъл. В Божествената наука всички трябва да станат вещи. Каквото е в сърцето, е хубаво, но не всичко трябва да се показва, не всичко може да се изкаже. Всеки образ трябва да бъда верен (за рисуването). Този триъгълник (образуван от корена на носа и външния ъгъл на орбитата, както и хоризонтала през устните на човека) определя силата на човешкия характер, (фиг. 6) По-голям триъгълник - морално устойчиви, творчески хора. Широка брада - застъпен е физическият свят. Заострена брада - застъпен е умът. Като се свържем с първичната причина, тя ще ни даде най-добрия начин да изменим своя живот, да разрешим своите мъчнотии. * * * Сряда, сутрин, 7.XI.1928 г. Колкото един инструмент е по-чувствителен, по-деликатен, толкова той е по-ценен; той долавя най-тънките, най-нежните вибрации в природата. Достойнството на човека стои в красивата му мисъл. Колкото човек е по-добър, толкова неговата мисъл е по-правилна, по- голяма светлина има. Между неразумните хора добре не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее. Ако ние искаме да реализираме една своя идея без Бога - вършим престъпление. У всинца ви трябва да се зароди един вътрешен процес - на всяко нещо да знаете времето, да знаете кога трябва да го направите. Трябва една вътрешна дисциплина, едно вътрешно самозъзпитание. Гълъбът е емблема: няма лоши условия за разумния човек. Да говорим добро на хората - това е плодоядство; да говорим лошо за хората - това е месоядство. Щом срещнем препятствия в известно нещо - ти си неразумен - не разбираш условията, при които ти се намираш. Силен човек, умен, богат, любящ, това са все възходящи качества. Водата е един елемент, проводник на жизнена енергия. Сухота има у него. Той употребява много сол, за да предизвика реакция отвътре, но този метод е погрешен. Солта не е носител на живота. Трябва всеки един от вас да си изработите един вътрешен метод: да вървите винаги напред. Грешка ли сте направили, добро ли сте направили, не се спирайте върху него, но търсете винаги нови мисли, нови начини за мислене - вървете напред! В съвременната наука харесвам това качество - тя е прогресивна. Ако обичаш един човек и да спре пулса му съвсем, ако застанеш и се помолиш, той няма да замине, ще оживее. * * * Сряда, 14 ноемврий 1928 г. Човек трябва да мисли! По това се отличава човека. Вие трябва да мислите, да се стремите към мисълта. Животът се състои от три фактори: нашата мисъл... Мисълта у животните отвън - тя е случайност, а у човека - тя е постоянна. Страданието - то е една неоформена материя, една неорганизирана сила, която ти трябва (чрез своето знание) да използваш за твоето повдигане. Краят на всичкия смисъл на живота - това е Вечността! В нея се съдържа всичко! В какво ще вярваме? Че има един Бог. Че този Бог е Любов. Че този Бог е Мъдрост - значи от него е произлязла разумността. А човекът трябва да възприеме в себе си тази разумност, да се научи да мисли. Ако ти не можеш да мислиш, ще загубиш доверие в себе си. Радостта на един ученик е в неговото постоянно растене. (Наука, живот - вървят напред - затова и вие трябва постоянно да се развивате.) Вие не трябва да остарявате. Ако ти си изгубил красивите си мисли - не си разумен. Глупав човек е, който не знае да мисли или мисли само за себе си. От правилното мислене ще зависи вашия живот, днешният ден как ще се оформи, а днешният ден ще бъде основа на много бъдещи дни. Ако дойде един силен разрив между ума и сърцето, идва разстройство в организма, едно болезнено състояние. От 1-7 години детето е растение (р), 7-14 години - животно (ж), а от 14-21 години то почва да мисли (м), вече то е човек. Няма в света почивка - почивка има само за добрите и разумните. Желанието на Бога всякога е - да бъдем добри. Постоянно дръж мисълта си пълна, че Бог е богат, винаги разположен; той се радва като чуе за някого, че е глупав. Той казва: „Аз ще го направя умен." Вашето щастие, вашето добро е във вашите ръце, то зависи от вашето послушание. Целта на Бога е да дойдат всички до онова познание... Изкуство, музика - всичко може да се постигне чрез работа. Пътят на спасението е там: да мислиш, че всички хора са добри и Бог е благ, а докато вие мислите, че всички хора са лоши и целият свят ви е крив, вие не ще можете да възстановите нито своето здраве, нито своите способности, нито спокойствието си. Да любиш, значи да дадеш от благото, което имаш. Живот без движение не може. Целият наш живот е едно движение, едно изражение. Лицето ви да бъде красиво, изразително. Прави добро, мисли добре - да станеш красив! Да имаш една свещена идея: едно същество, в което ще вярваш и няма да се съмняваш. В Бога няма да се съмняваш! Аз искам да ви дам подтик да учите! Всяка сутрин ще ходите при Бога! Послушанието е качество на човека - животното се бои, а човек слуша. Сутрин благославяй Бога и след това вземи книжката си и учи - така ще станеш любим на всички и даровит. Любовта ви е според степента на вашето развитие. Сега аз ви пожелавам да бъдете даровити! Когато се освободим от гъстата материя, ще станете животни, а когато целият свят се освободи - ще станете хора. 1. Ще имате една свещена идея за Бога. Каквото и да ви даде, с благодарност ще го приемате, никакво кисело чувство. 103 псалом. 2. В Неговия Дух няма да се съмнявате! 3. В себе си няма да се съмнявате! Всичко имам! Всичко е вложил Бог в мене! Смел ще бъдеш! Поправянето на грешките е една необходимост! Онзи, който е правил погрешки и ги е поправил, е по-велик, отколкото онзи, който никога не е грешил. * * * Сряда, 21 ноемврий 1928 г. По какво се отличава силният човек от слабия? Ученият от неучения? Всякой, който осъжда другите - той не е човек. Личното (личните чувства) у човека като изпъкне, спира се всеки прогрес. Бог е една величина постоянна и неизменна. (А непостоянните величини ту се увеличават, ту се намаляват.) Материалният свят е променчив. Студът е един прогрес, чрез който материята се сгъстява; студът свива телата. Всякога между две противоположни състояния на човешката душа трябва да съществува една област на равновесие. Скръбта съдействува за умствената деятелност. Радостта съдействува за ученето, за светлите мисли. Едновременно човек трябва да желае да се интересува за някого, но и някой да се интересува за него. Каквито са вашите желания, такива са и вашите мисли. Когато имате едно правилно разбиране за процесите на сърцето, за процесите на мисълта - вашето развитие ще бъде правилно. В какво седи достойнството на човека? - Да има едно добро сърце, което счита всички хора за добри, един благороден ум, който схваща правилно отношението на нещата. Законите на цялото са закони на частите, но законите на частите не са закони на цялото. Добър човек е онзи, който има правилни отношения в цялото. Дотогава, докогато човек функционира правилно в Божествения организъм, изпълнява Волята Божия - но отдели ли се, идва грехопадането. Всякой ден вие трябва да бдите върху себе си... Ако човек се отказва от своите желания - той е свободен. Ако имаш желание да ядеш и не ядеш - свободен си. Ако си жаден и не пиеш - свободен си. Всякога желанията ограничават човека. Ще ядеш умерено, няма да си туряш големи букаи. Ще ядеш малко, щото храната ти лесно да се смели. Стремежът към богатство не е лош. Син, който харчи чрезмерно много, той нито обича баща си, нито го уважава. На земята човек трябва да се самовъзпитава, тук той е поставен при условия, щото да стане добър. В духовния свят красотата е вътрешна. Не са хората отвънка, които ни спъват. Това са нашите мисли. Всички хора, например, които се съмняват, съставляват едно общество; и ти, щом се усъмниш, не си сам, с теб са умовете на тия хиляди. Ако говорим за хората, можем да кажем какви добродетели им липсват, а не какви пороци притежават. Същото е и за тебе: няма да кажеш, че си голям грешник, но ще кажеш какво ти липсва, така ще се самовъзпитавате. Вие още не знаете крайните цели на мирозданието, не знаете още кой човек е добър и кой - лош. Най-първо човек трябва да има едно добро сърце, един светъл ум. Силният всякога може да вземе един товар и да го премести от едно място на друго. Дете, което плаче и иска от майка си храна, то няма да стане велик човек. Като ученици всеки от вас да намери първичния план на вашия живот и да го реализира - тогава ще настане във вас едно вътрешно спокойствие. Както се дава на вас светлина, и вие трябва да дадете. Всеки човек е предназначен за известна служба в света и щом вие намерите своето място - идва процъфтяване, пробуждане на твоето съзнание и виждаш, че никой не е виновен, твоето недоволство към хората ще престане. Постоянните величини - Любовта е постоянна величина. Ти трябва постоянно да любиш. Прекъснеш ли любовта, в тебе се заражда един процес на страдание, (фиг. 7). Това е един човек, който никога няма да ви излъже. Дълго човек ще страда, докато известна част от вашето лице се продължи. Ако например на дължината на носа ви не достига 1/100 от мм. Ако носът ви се удължи с толкова - умът ви ще почне да работи хармонично. Гениалните хора не се смущават от нищо - те са вглъбени в своите велики идеи..., нищо не виждат около си. Гениалните хора идват в света, за да дадат един подтик за цялото човечество. Господ - това е едно колективно същество. Това са хиляди същества, събрани в този Божествен организъм. Гениалността не е продукт на вашата душа - то е продукт на всички същества гениални... Ако у вас проникне една велика мисъл... Ако ти си свързан с тези същества - всичко можеш да направиш. Вие сте в една школа, дето трябва да дадете един подтик. Ако вие сте верни на Бога, и Той ще бъде верен към вас. Всички дарби идват от свише - от Горе идват и музика, и поезия, и художество... Ти не си даровит, защото нямаш връзка с Бога. Гениален е този музикант, поет,..., който дава подтик на човечеството към добро. Ще мислите върху постоянните величини, постоянните добродетели и не само ще мислите, но и ще прилагате. Ще имате тази вътрешна връзка. Гениалността и умственото, и сърдечно развитие на човека е в зависимост от тази връзка с това общество - ние го наричаме Всемирно Бяло Братство. Започнете, като че от днес сте се родил. Възкресението не е нищо друго, освен една връзка. И ако всички ние придобием тази връзка, ще станем една велика сила, която ще внесе радост и веселие. Сега ще се стремите към тази връзка, годината, която иде, 1929, е много благоприятна за тази епоха. * * * Сряда, 28 ноември (1928 г.) Насока на живота Новите схващания - това е великото, Божественото, което иде сега в света. Те дават насока на живота. Всяко движение - това е служене - насока на живота. Недоволство, завист, недоверие - това са спънки в живота. Това са признаци на малко извървян път. Лъчите на слънцето са признак на дългия път, който животът е извървял. Пътя, в който вървим, е един от най-хубавите пътища за нас. Той води към съвършенството, но не пътя на съвършените. Човек в сегашното си развитие е дошъл до състоянието да определи своята посока. Онзи, който има насока на живота - не остарява. Старостта показва загубване насоката на живота. В изобилието спор не може да има. Всякога в природата има противоположности и всяка противоположност се лекува с друга противоположност. Когато човек влиза под Божествения промисъл - той е намерил насоката на живота. Всичките форми от природата съществуват и вътре у човека. В умствения свят вече няма никакви животни. Гълъбът има прави и установени възгледи за живота. Той при никои условия не променя храната си. Той е незлобив, не е користолюбив. Всеки човек, който е под законите на провидението - той вече е ликвидирал с кармата. Благодат - това е Божието провидение - ти успяваш и в наука, и в изкуство, във всичко... Карма - каквото построиш, разрушава се. Раждането е процес на развитие. Сменяне на външната форма. Във вас трябва да дойде едно желание: да влезете в закона на Божията промисъл! Всичко се разрешава, оправя, в закона на Божията промисъл! Лошите условия ние ги създаваме! Не допущайте тази мисъл, че вашият ум не работи! Нито че сте стар! Нито че сте беден и пр. Това са лъжливи философии. За всички неща в живота има по една магическа дума. Никога досега не сте вървяли по такъв хубав път, както сега. На каквито влияния човек се поставя - такъв и става. Когато човек насочи своя ум, своето сърце в този път, всеки ден трябва да има по една вътрешна придобивка. Всеки ден да ви остава по един спомен. Сълзите са признак, че ти си готов за един нов живот. Няма по-красиво състояние от да изпълниш Волята Божия. А това изпълняване Волята Божия става по закона на Любовта. Своята магическа тояжка, своята вяра в Бога ти няма да казваш никому. Земя, вода, въздух и светлина - това са потребните елементи за живота ни, които всеки има. Да пиеш вода - то значи да имаш стремеж да живееш. Да дишаш - това е да мислиш. В живота една дума може да спаси човека. Опитайте: като турите една дума в ума си - всичко може да се оправи. Идеалът - това е нова форма, в която ще вложите вашите нови вярвания. Всеки ден вие трябва да имате по един идеал! Всеки ден по един нов идеал! Днешното верую - то не важи за утре - то ще стане само основа за утрешното, вече по-разширено верую. Всякой ден вие имате известни благословения, известни постижения, които вие трябва да достигнете! Онзи, който не може да работи по закона на Любовта... Всякой един ден си има своите нови форми. Много хора погубват своята Любов, знание, сила, защото не ги увеличават, не прибавят към тях. Светът трябва да се завлада със сила. Отиваш при един болен на умиране, опитай своята сила, кажи му: „След три дена ти ще бъдеш здрав и ще ми дойдеш на гости!" Как бихте внесли хубавото, красивото в живота? * * * 5 декември (1928), сряда, сутрин Размишление за Радостта. 140 псалом (за една седмица размишление върху него). Какво нещо е Истината? Човешкият ум трябва дълго време да укрепва, за да може да разбира Истината. Не се стремете всички неща изведнъж да ви станат ясни. (Кога се радва човек? - Когато му дават. Направете човек да постигне своето желание.) Ако скърби, че няма да свърши училището, кажи му: „Ще свършиш, ще свършиш, след три години ти ще свършиш училището." Туй, което е близо до нас, всякога ни се вижда по- голямо, но всъщност туй, което е далеко, е винаги по-голямо. Когато водата престане да бъде условие за него и да бъде вътре в него една реалност (извор), тогава човекът ще придобие Вечния живот (фиг. 8). В I-во отделение ще бъдете на земята, във II-ро на небето, в III-то на земята, в IV-то на небето и пр. Ще бъдеш ту мъж, ту жена, за да развиеш съответните качества. Доволен - мъж, мисли, разбира нещата. Недоволният - жена, липсва му нещо, иска да се жени. Всяка идея, която те отдалечава от Бога, всяко чувство, действие, което те спъва да бъдеш човек - разведи се с нея. Туй, което повдига, всяка идея, която те повдига, която ще те извади от калта - тя е велика. Трябва да има едно малко недоволство у човека. Смелият човек е, който мисли правилно. За да разбирате своите състояния, трябва да разбирате състоянията на една бременна жена, състоянията на един баща, който прехранва своето семейство и състоянието на едно дете. Човек като изгуби всички условия на живота, той е една суха чешма, в него няма прогрес. Отношенията между две души какви трябва да бъдат? Ако вземете една чаша вода, като носител на прана - всички неприятни ваши състояния, всички болести, влезли в организма ви ще изчезнат. Човек, който се бори със себе си, всякога е побеждаван. Щом престанеш да се бориш със себе си - ще победиш! Не се бори със себе си! Защото у всеки човек има едно Божествено начало. Когато най-голямото страдание го приемеш и се примириш, вътре в тебе ще настане мир, спокойствие. Има страдания, които са необходими за вас. Ако спазваме Божиите закони, всяко страдание след време ще се върне при нас като една велика радост. Тази е велика истина, и всички трябва да мислите така! Духовният човек, който люби Бога, трябва да се радва, че е носител на Божествената идея. Всичко, което човек мисли, става, а всичко, което не мисли, не става. Философията на живота - това е да мислим за всичко онова, което е положително! Мисли за красотата - тя ще дойде! Мисли за Любовта и тя ще дойде! Трябва в нас да има велика, хубава мисъл - тогава Бог е готов да дава, да ни покаже своето изкуство - да ни даде всичко. Бъдете доволни, без да преставате да прогресирате! Желанието ви да учите никога да не престане! Желанието ви да обичате никога да не престане! Когато говоря за страданието, аз разбирам великия закон на доброто, Любовта, Мъдростта в света! * * * Сряда, сутрин 12.XII.1928 г. Разбиране на живота Животът - това е метод за разбиране Любовта. При отслабването на живота, явяват се болести. При усилването на живота - здраве. Животът функционира едновременно в три свята: физическия, духовния и Божествения. Човек, който е във физическия свят, съзнанието е вън, т.е. той е в несъзнание, не съзнава, че живее. В духовния свят - съзнанието е отвътре. В Божествения - и отвън, и отвътре. Всякой боледува, за да поправи някоя погрешка, да научи нещо. Стани силен, богат и учен, за да те обичат и уважават хората.; Божественият свят обхваща и физическия, и духовния. Закон е: Като срещнеш Любовта, ще се спреш, докато тя отмине. Не се ли спреш, ти си изгубил едно велико условие. Един малък блясък на Любовта струва колкото цял един живот! То е Божественото, живо нещо в душата! Красотата не е от този свят - тя е нещо чисто, Божествено! Туй, което в даден момент ви радва, не го считайте празно! „Туй празно, онуй празно" - вие сами разрушавате живота си. Има известни неща, които са съществени, належащи и ти трябва да ги извършиш. Вие трябва да бъдете умни и да знаете какво трябва да работите. Окултен ученик е онзи, който първо има ясна представа за себе си, познава себе си. Трябва всички да работите за оформяване на вашите възгледи! Трябва да бъдете умни, за да поправите погрешките си в живота. Всичко в природата се балансира. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Каквото искате може да станете, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и НИКОМУ да не говорите за това. Непременно от вас може да стане нещо. Млад човек е онзи, който няма противоречия в душата си, и всичко да вярваш. Религията е наука за миналото, а една окултна Школа е наука за сегашното - в една окултна Школа няма значение дали хората са зли или добри. Изобилието на живота значи да се разлива равномерно, а не като порой и да пои всичко, да създава всекиму условия за живот. Чистота и разбиране в живота. Всеки от вас трябва да бъде чист в живота си. * * * 14.XII. (1928) петък, сутрин 1. Противоречие и съгласие. 2. Произход на противоречието и съгласието. Кое дава повод да се появи противоречието и съгласието? (Хигиена на живота: Всяка мисъл е хигиенична, когато формата й не се намалява.) Ученият човек - у него познанията за външния свят са систематизирани. Интелигентният е организирал вътрешния си свят. У учения познанията идват отвън. Известни качества могат да се предават на поколението само, ако те са станали една съзнателна наука. Когато човек по душа желае да оздравее - ще оздравее! Но не пожелаеш ли така, ти няма да оздравееш. Всяка нещо, което умът не може да го разбере, той подозира. Опит: Имате известен навик, например да пушите. Важното е доколко във вас се е събудила душата. Предназначението на науката е да тури човека в правия път. Истински учен човек е онзи, който постоянно се учи. Във времето и пространството влизат всички... Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна идея! Човек може да направи само туй, което мисли! Човек, който иска да изучава окултна наука, той трябва да изучава себе си. Спомагателните науки на окултната наука. Те се занимават със силите, които действуват в живия организъм. Трябва да се ползвате от сегашната наука - тя е съкратена процедура. Всички идеи, които принадлежат към Меркурий, са заострени. Заострена брада показва, че умът работи (фиг. 9). I-ви тип - на ума, II-ри - на сърцето, III-ти - Марсов, волев. Един човек, който е повече физически силен, трябва дълги усилия, за да се впрегне да работи. За да се справите с една мъчнотия на физическото поле, трябва да турите в противовес съответните сили в духовния свят (фиг. 10). Щом живееш разумно, ще прекараш добре. Всичко добро, което човек е направил в миналото - всичко се връща върху него; също и погрешките се връщат върху него. Законът за причините и последствията е неумолим! Онова, което мислиш, онова, което учиш, онова, което вършиш - всичко туй ще бъде основа на вашия бъдещ живот. Господар е човек само когато жъне добрите последствия на своя минал живот. А слуга си винаги, когато дойде лошата карма. Ще се стремите към разумното живеене. Какво ще преживеете за в бъдеще, ще зависи от вашия сегашен живот. Всякога онова, което имаш да платиш - плати го. А какво ще стане след това? - Ще станеш господар. * * * Сряда, сутрин, 19.XII.1928 г. Изразът на живота Живота си има своя израз - то е едно съзнателно състояние. За да дадеш израз на живота си, ти не трябва да очакваш от окръжаващата среда да ти предаде нещо. Ако искаш да те обичат, ти не можеш да дадеш израз на живота си, трябва ти да обичаш. Всеки от вас трябва да се стреми да узнае притоците на своя живот. Ако възвишим своя живот, ние можем да станем море за ангелите и те ще се вливат в нас, както реки. Грехът е кал в живота, но благодарение, че тя не достига до нашата душа, до дълбините на живота. Всеки човек, който може да ви похвали, освен доброто ще внесе във вас и своето зло. За да бъде някой добър, трябва да има известно равновесие в неговия ум. Трябва да разбира основните закони, които действуват в неговия живот. Трябва да преодолеете условията! Да знаете как да обръщате платното на вашата лодка срещу вятъра, който духа. Димът произлиза от непълно горение. Добрият може да се справи с всички условия в живота, той е доволен от всичко. Щом един човек има добро сърце и добър ум... * * * Петък сутрин, 21.XII.1928 г. По какво се отличава господарят от слугата? (Същественото.) По какво се отличава: научен метод от един обикновен? Туй което в даден случай може да ни ползва, ние го наричаме добро. За да се самовъзпитава човек, трябва да търси причините като се самонаблюдава. Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст). Кога се е появил палецът - заедно с първия стремеж за свобода. От формата на палеца зависи свободата, която търсиш. Късият палец означава престъпност (фиг. 11). Колкото палецът е по-добре оформируван, вашите стремежи, вашите схващания за свобода ще бъдат по- правилни. Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение. Обикновеният живот е бил приложение, а духовният живот има прилежание. Наука е това, което ни показва отношенията на Първата причина към нас. Всички окултни науки имат за цел да направят нашите отношения правилни. Който иска да бъде жизнерадостен, да има нещо младенческо в себе си - да яде череши, плодове, което зреят рано. А който иска да мисли философски, да яде грозде, късни плодове. Ряпата разрешава всички физически мъчнотии. Имаш някоя материална спънка, яж ряпа, тури я при себе си. От 0 до 360 градуса показва, че у човека има 360 условия - ти трябва да ги използваш. Когато човек е дошъл до последно даване във физическия свят, той почва да действа с ума си. Голямата ръка - физическа сила. А малка, добре оформена ръка показва будност на съзнанието. Човекът на ума се задоволява с малко хляб - умът работи с малко материя. При близостта между хората се развиват едни качества, а когато хората са отдалече - други. Също разстоянието на слънцето от земята означава развитието на точно определени качества. Едно правило: Всяка наука си има едно правило. В живота си турете първото правило, то е следующето: Ако си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота." (фиг. 12). Нашият живот е частица от общия живот. Животът на цялото се изразява в живота на частите и животът на частите се влива в живота на цялото.

2) Второ тефтерче Сряда, вечер, 7.III.1928 г. Първите философи се различават със своите схващания за вселената. Всички данни, условия, които са необходими за един разумен живот, трябва да се взимат предвид. Първата линия (фиг. 1) - това е първата основна идея у човека. Човек с характер е този, който винаги запазва своята първична идея. Вселената е съградена върху мисълта на две разумни същества. Свободен е човек само когато се движи между две точки - той е свободен. Движи ли се между три - той не е свободен (фиг. 2). Ако имаш един приятел, една жена - свободен си - но имаш ли повече, не си свободен. Нашите страдания се дължат на най-дребнава причина. Кажете например някоя дума... В нищото се създават условия за творчество. Като се изпразни човек от всички суеверия и пр., всички човешки недостатъци, ще остане само Божественото. Музиката - това е една разумна връзка в Духа. „Каквото в живота ми се случи, то е за добро" - това е музика, една хармонична мисъл. Всеки човек, който е музикален, у него има стремеж към добро. Човек трябва да бъде музикален, за да се поддържа в душата му оня свещен огън - стремежа към Бога. Ще имаш само един приятел! Смисълът на скръб и радост е добиване на опитност. Това са две математически числа, с които ти работиш, а резултатът е опитността. Любовта не може да се прояви без скръб и радост. Човек при сегашните условия непременно трябва да има Мир в душата си - то е да има едно убеждение, което да се не поклати при, никакви условия в живота. Разумно е човек всякога да мисли, че другите хора са толкова честни, колкото и той самия. Бог всякога внася по нещо в тебе, всякой ден ти изпраща по едно благословение, но ти чакай, докато мине цялата вечност, за да узнаеш Неговия план. „Гневете се, но не съгрешавайте!" Гневът дава ширина на главата. Който не се гневи, не е човек. Тази енергия, като я впрегнеш, ще даде широчина на вашия ум. Всякога след радост, вторият момент, ако ти не вървиш по Божествения закон, ти ще дойдеш в едно почиващо положение. Докато обичаш някого намираш, че говори разумно. Докато някой те обича, той внася нещо Божествено чрез своя говор в тебе. Който те мрази, ще ти предаде един волев акт, усилва вашата воля. Който те обича, ще те направи мек, а който мисли за тебе, ще те направи разумен. Човек трябва да страда и като страда - да се радва; и като се радва - да мисли. Ще бъдете доволни от живота си, тъй, както сега сте създадени! Всичко, което можем да направим! * * * Неделя, 11 март 1928 г., 10 ч. с. 19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси. При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си. Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия - еднообразието убива човека. Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява. Ако вярваш - вяра в Бога - можеш да живееш един разумен живот. Целта на природата е свободата на човешката душа. На Любовта отговарям с Любов, на доброто - с добро. На злото не отговаряй със зло, на омразата не отговаряй с омраза. Достойнството на човека трябва да бъде вътре в неговата душа, в неговия ум. А дрехите ще бъдат само израз. Почитай в себе си онази свещена идея, която ти е дала подтик да се проявиш в този свят. Ако не любиш ближния си, ти не можеш да се развиваш. Човек, който люби, не остарява. Това е закон за храненето. А почитта към майка си и баща си - това е закон на дишането. Трябва да любиш ближния си, за да можеш да се повдигнеш. Злото може да се победи само чрез доброто. Злото съществува, за да се прояви доброто. Почитай баща си и майка си като разумен човек. Люби ближния си като разумен човек. Така ще дойде върху вас Божието благословение. Човек в света живее за някого! * * * Неделя, 18 март 1928 г. 13 глава l-во посл. Коринтяном, 1 глава Исайя. Животът седи по-високо от самата цел на човека в живота. Човек постоянно трябва да коригира, да разширява своите възгледи. За постигане на известни стремежи в живота... Само красотата може да даде един подтик на човешкия живот. Искате ли да бъдете щастлив, красив, радостен - занимавайте се с изкуство, музика и поезия. Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух. Туй Великото, което може да осмисли вътрешния живот, да ви свърже с всички велики същества, туй, което ни прави безсмъртни, е Божественият Дух, който носи живот. Разумният човек се отличава с любов, който през каквито условия и да премине, неговата любов остава неизменна. Да любиш някого, значи да му помогнеш да развие своите дарби, всичко благородно в себе си. Онова вдъхновение, онова състояние, което във всички моменти на твоя живот остава неизменно - то е Божественото в тебе, върху него ти трябва да градиш своя живот и след всеки грях, който извършваш, ако то пак се явява, това значи борба със злото. Човек трябва да има благороден характер, широка душа, ...да прощава винаги! Във всинца ви трябва да се зароди желанието да работите и в най-малките си работи да бъдете възвишени и благородни! Слугувайте на човечеството, на себе си, на Божественото в себе си! Всякой един човек, в каквото и направление да върви, насърчи го - нека вредом да има радост и доволство! * * * Сряда вечер, 11.IV.1928 г. С кой процес започва животът? Животът всякога започва с едно велико противоречие. За да можеш да примириш противоречията... Човек, когато започне със своето самовъзпитание, трябва да започне с една своя дарба само, а не с всичките изведнъж. Когато в нас се наплодят много желания, те искат храна, причиняват икономическа загуба. Всеки един трябва да има едно основно желание, върху което трябва да работите, което да ви дава импулс. Най-добрият метод за самовъзпитание Никога не си парете ръцете. Никога не се допирайте до много горещи или много студени тела. Всякога докосвайте неща, които да ви произвеждат едно приятно впечатление. Предметите, които обичаш, никога не ги дръж много близо до себе си, нито много далеч от себе си. Пръстите ви трябва да бъдат чрезмерно чувствителни. Никога не спирайте погледа си върху отвратителни форми; нито сърцето си - върху престъпни чувства; нито ума си - върху престъпни мисли! Формата привлича съответни сили - т.е. създава нещастието. Каквито форми имаш в ума си - това и става. Като си вдигнеш ръцете, трябва да знаеш имаш ли връзка с Първопричината. Щом имаш тази връзка - ти имаш всичко необходимо в живота, за да развиеш своите дарби и способности. Разумният човек трябва да има храна за ума си. Да нахрани всичките свои чувства и способности. Ако ние страдаме и не можем да използваме страданията - животът ни е безсмислен. Упражнение: за осезанието и зрението. 21 ден - три пъти на ден. Цигуларят чрез своята аура може да улеснява вибрациите на тоновете (фиг. 3). Слабият като се упражнява, силен става, даровит става, добър става. Животът на великите хора - това са все методи, през които трябва да минете. ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! Всичко онова, което разумният човек желае, може да се реализира, стига да намерим разумните методи. Най-първо ти трябва да любиш Бога, та след туй идва вярата. Любовта не трябва да става натрапчива. Направиш ли погрешка - използвайте я, поправете я. Не богатство, ум и сърце правят човека щастлив. Употреблението на ума, сърцето и богатството правят човека щастлив. * * * 15 април 1928 г., Великден. Ние живеем дотогава, докато съществуват всички условия за развитие на живота. Трябва да вярвате едно: че в живота съществуват всички условия! Един велик идеал освежава човешката душа. Честността - това е първото качество на човека. А като душа той трябва да бъде благороден. Всякога да остава да замине от него. Всякога, когато човек реши да служи на онова Великото, в него се заражда един талант. Факторът е Любовта. Трябва да имаме винаги една непреривна връзка на съзнанието ни с Бога. Животът е по-драгоценен от храната! Изкуството трябва да влезе в своята роля - да възпитава хората. Хора честни, благородни, всеотдайни, това са хората на науката. Абсолютна честност, благородство и милосърдие. Живот, Мъдрост, Истина, Правда, Милосърдие - изключват насилието. * * * Сряда вечер, 18.IV.1928 г. Степента на човешкия ум се определя от бързината на неговите трептения. Интелигентността е израз на доброта. Да разбере човек себе си понякога е много трудно. Сиромашията трябва да се превърне в добродетел, да стане добър. Богатият пък да придобие разумност. Добрият човек всякога може да бъде богат. Щастието обича само едно нещо в света - Любовта. Любовта е майка на щастието. Задачата на човешкото сърце е да придобие Любовта. А на ума - разумността. Само при тия две условия може да бъдете здрави и щастливи. На първо място ще имате идеал в себе си - да бъдете разумни, да бъдете добри! Хармонията има отношение към ума; мелодията - към сърцето. Онзи, който може да направи най-малкото добро в света, той е велик човек, и онзи, който прави най-малкото зло. Тия две неща са, на които Бог сега обръща внимание. Вие сте дошли до едно място, дето трябва да дадете стабилност на вашия ум. Заболяванията всякога се дължат на чрезмерна чувствителност. От мислене никога не може да се заболее. Всяка една погрешка - това е възможност за познаване на Бога. Силният човек се отличава по две неща - той трябва да бъде добър и разумен! Всичко останало е празно! Вдъхновението, разкриването е едно моментално проблясване в ума. То е момент... Ако човек завлада своя нос - то е една голяма придобивка. Не може да мислите правилно, ако не завладате своя нос. Тая форма на носа, водещ до любопитство (фиг. 4)., другия до енергия и смелост (фиг. 5). Разумният човек трябва да знае как да изразходва своята енергия. Сряда вечер, 25 април 1928 г. Щом се измени твоето състояние, ти трябва да знаеш причините. От що зависи човешката памет? (Чувствителност, интелигентност и воля). Когато човек влезе в една окултна школа, неговата мисъл трябва да бъде съсредоточена. Начало е живота, а не край! Първото нещо, на което обръщам внимание е: Да развивате свои добродетели. Какво нещо е духовната Любов? Тя няма никакво отношение към земята. Тя не е отношение на човек. Ученикът трябва да бъде концентриран в духовните неща. Ще бъдете разумни, ще бъдете пълни с Любов... Неделя, сутрин 29.IV. 1928 г. Разумният живот има свой вътрешен смисъл. В целия целокупен живот прониква една нишка - съзнанието. Единствената задача на човешкия ум е да пази тази нишка. Ние се кланяме само на онази Разумна сила, която направлява. Един човек, който иска да разбере тази първична причина, -неговото съзнание трябва да бъде чисто. Ако не можете да направите връзка между нещата, как ще ги разберете? Икономия подразбира никога да не се прахосват човешките сили напразно. Хигиена - да няма у човека никакви чужди вещества. Туй, което дава смисъл на живота - това е Истината. „Приятел, жена, мъж, дете - всичко това го имам в себе си - защо да го търся отвън?" Човек, който е свързан с първичната причина, дето и да отиде, той носи добро. Изгуби ли човек любовта си - той става материалист. Българите трябва да станат добродетелни, та да могат да използват тази грамадна космическа енергия, която се отделя от земята към слънцето. * * * Сряда, вечер, 2 май 1928 г. Отношение между доброто и злото Било е време, когато злото не е било зло - то сега е станало зло. Докато не разбирате строежа на вашия мозък, ще бъдете зависими от външните условия. В света лошите условия увеличават деятелността на човека. Центровете на речта съграждат... Новият живот изключва бездарност. При сегашните условия ние се стремим да... Еднакви чувства всякога се отблъскват. Всякога, когато личните чувства са чрезмерно развити, всякога има антагонизъм. Честност притежава всеки, у когото личните чувства са силни. За всяко нещо си има време. Когато окултният ученик люби някого, той трябва да допусне, че другият може да залюби още десет души. Туй, което чувства, мисли човек, то е реалното в момента. При правене опити не се пресилвайте. Не се свързвай с желания, които ще те спънат. Ще се стараете да си не противодействувате. * * * Неделя, сутрин 6.V. 1928 г. „Глас от храма - това е гласът на човешкото сърце". Като те обичат хората, създават ти условия, при които можеш нещо да създадеш. Онзи, който не обича, той нищо не може да ти създаде. Има хора родени богати, те считат целия космос като условия за тяхното развитие. Строг само към себе си бъди! Когато дойде някой, когото ти обичаш, ще се отнасяш с него тъй, както към себе си. Да можем да обичаме и да можем да бъдем обичани...! Когато луната е в пълнолуние, тя е положителна, тогава всякога тя разделя облаците на две - първо на север и второ - на юг, и дъждът закъснява с 24 часа. Онези хора, които постоянно страдат, са винаги по-благородни от другите! Богатството на човека зависи от любовта, която той проявява в даден случай. Нещата в света зависят от любовта, която ние проявяваме. Любов, която съгражда къщата, съгражда нашето тяло, съгражда нашия живот. Онзи, който иска да възстанови своето духовно радио, трябва най-първо да извади съмнението из душата си. Землетресението е един закон на природата, да уравновеси противодействующите сили - закон на хармония. Няма по-страшно от това да знаеш, че Божественото, красивото, което вложено в тебе - ти си го затрупал. Няма по-добро от туй, да знаеш, че си изпълнил всичко, за което си изпратен. * * * Сряда вечер, 6.VI.1928 г. Разбирам живота в усилието да се създадат органи, чрез които да функционирате с вашето съзнание. Любовта към Бога е един творчески акт. Когато обичаш някого, желаеш да бъде той красив. Очите показват състоянието на човешкото развитие. Когато обичам - това са моите отношения. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби. Ще се пазите от гримасите. Бог изисква да бъдем красиви. Бъди благороден, не бъди натрапчив! Работи върху себе си! Туй, което не можеш - моли се - молитвата що е? Идат разумни същества, гении, ръководящ ангел - който ще те води и повдига. Хубаво е човек да има един гений... Когато човек обича и го обичат, той се разширява. Божественото съзнание никога не критикува, нито следи. Трябва да създадем своите органи или да облагородим сърцето. Ние създаваме своето нещастие, като нарушаваме Божествения ред на нещата. * * * Петък, сутрин, 11.V.1928 г. Предназначението и задачата на храносмилателната система (При какви условия се е появила) 1) Стомашна; 2) Дихателна; 3) Мозъчна (нервна) системи. Симпатическа е повече на магнетизма. Мозъчната - електричество. Реалност по форма - Вдъхновението - това е физическият човек, тялото. 1/3 от енергията от храносмилателната система - целокупният живот на човека, как ще се развие и прояви, напълно зависи от неговата храносмилателна система. Във всяка една форма е скрита специфична задача. 2) Специфичното дъвкане на професора. Всеки от вас да се стреми да държи храносмилателната си система в изправност - това да ви бъде като задача. Яденето - това е трансформиране на известна енергия, която се е набрала. Човек опитва вътрешната и външната страна на живота - яденето показва: за да имаме известно благо, трябва да научим закона на жертвата. Ти трябва да обикнеш онзи, който се жертвува за тебе. Най-низшите същества се хранят несъзнателно, механически. У по- висшите - придружено с чувство, а у човека се явява и мисъл. Много болезнени състояния в нас се дължат на това, че вършим нещата механически. 3) Психологическото въздействие на глада. Първият приятел, с който трябва да се запознаете - то е гладът. Трябва да знаете всеки от вас, коя е неговата специфична храна. Природата започва първо с водата. Яденето има за цел да се трансформира набраната у човека енергия. У месоядните главата при ушите е по-широка, отколкото у родените вегетарианци, у които главите са по-тесни, дължината на мозъка е по-голяма; у месоядните пък мозъкът е по-широк. У които мозъкът е широк, много мисли, преди да постъпи. А у дългоглавите решението идва бързо. Те имат вдъхновение. Всеки, който иска да бъде здрав, непременно при яденето не бива да бърза. Като седнете, 5 минути ще се успокоите, ще забравите всички дрязги, които имате в света и ще благодарите за дадените блага. Така ще се свържете с природата. Този начин ще ви бъда за задача, за 10 дена. Ще имате само едно меню. Повече от 20 хапки няма да изядате. (И не по-малко от 5 хапки). Ако не разбираме състоянията на тялото си, няма да разбираме и състоянията на сърцето, ако не разбираме сърцето си, няма да можем да разберем и състоянието на ума си. При храносмилането се образува повече топлина и малко светлина. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата (на човека) деликатност - всичко зависи от храната. Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Всички мъчнотии, които срещате сега в живота си - това са неразрешени задачи от миналото. И ако сега ги разрешите правилно, ще дойде във вас разрешението! Разумните хора - те са ръководящи центрове. Всяка година вашето дружество прави отчет и решава - да продължава или не. * * * Сряда, вечер, 16.V.1928 г. Коя е най-важната задача за съвременното човечество? Когато се молим, най-добре е да стоим на дъски (борови дъски). Тревата дава настроение повече поетическо, а камъните настройват човека по-мистично. Колкото повече човек издържа на страдания, толкова той е по-силен. Душата на човека трябва да расте и се развива. Растенето - то е физическо. Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят. Ние, човеците, приготовляваме материал за един по-висш свят. И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот. Ако живееш за Бога, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората. Под думата „Откровение" се разбира прямо общение с Бога. Но човешкият организъм не може да поддържа на този огън. Пророкът е човек, който е завършил своето развитие на земята. Ако обичаш Бога, Той ще ти открие всичко. Любовта вие трябва да турите като един ключ... Само съвършеният човек може да приложи закона на Любовта. Бъдете искрени, говорете Истината! Нещата са мъчни, когато не знаеш, а лесни, когато знаеш. Човек винаги започва добре, а свършва зле. А духовете на светлината винаги започват с големи страдания, но свършват добре. * * * Сряда вечер, 23.V. 1928 г. Подобрението на живота не иде отвън, а отвътре. В човечеството има два процеса: 1) Когато отивате към новото, трябва да използвате Божествените енергии. 2) Връщане към вашите стари схващания и привички. Тия два пътя се преплитат. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли закона на любовта в себе си, всички врати в света ще се отворят пред вас. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие любовта. А за да стане това, в него трябва да се влее живата вода. Когато един човек покаже обич към тебе или ти направи услуга, също трябва да му се отблагодариш. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да казваш на хората за техните погрешки! В света има един морал, който е еднакво задължителен към всички същества. Всяка основна мисъл има Божествен произход, сама по себе си е сила. „Бог е Любов" - Любовта е един резултат на Бога. С Любовта, за да имаш резултати, ще започнеш или в най-лошото време (среднощ) или в най-хубавото време - обед. В Любовта има една мъчнотия, която я придружава - страхът. Страхът сам по себе си е една вътрешна сила - да не би да престъпиш Божиите закони. За 10 дни - на обед по 10 пъти думата „Любов". Нещастията в живота не са нищо друго, а методи, чрез които ние ще се повдигнем. Любовта трябва да бъде достояние на всички. Първо вие трябва да правите опити да обичате... Животът, ако не се закваси с тази любов, той се обезсмисля. Ако някой иска да стане художник, музикант или учен и пр., той непременно трябва да обича, да има за идеал някого - някой велик художник... Да направиш туй, което не е по твоята воля... * * * Сряда, вечер, 30 май 1928 г. Материализмът е само едно явление на обективния ум. Няма нито едно същество в света, което да вижда нещата както са си. Само Бог вижда нещата такива, каквито са. За да не дойде състоянието на нощ в съзнанието, човек трябва да знае вътрешната връзка на нещата, за да отстрани тъмнината. Сътресенията в живата материя произтичат от увеличение или смаляване на пространството между молекулите. Когато в теб се появи едно желание във възходяща степен и ако ти го пренебрегнеш, след определен срок ще се яви у тебе землетресение. Никога не възпирай едно твое благородно желание, една твоя благородна мисъл, понеже тия сили, които ги образуват, ще те разрушат! Трябва да бъдем идейни (както едно буре, напълнено догоре). Добрият човек е напълнен с добро съдържание. В природата съдържанието никога не се изгубва, понеже тя има своя специален обем и специална форма. Ако човек изгуби своята личност, той трябва да възприеме Божията личност. Щастието се постига по известен закон. То се обуславя от един вътрешен закон. Когато човек е щастлив, той вижда в нещата красота, той е учен, артист, музикант... Щастието е вече един резултат на две души, които се сливат. Щастието никога не изчезва! Не може да има обич между хората, ако няма смирение. Щастието иде само от Бога, от Духа, от Всемирния Дух. Ако човек се плаши от злото, а се радва на доброто - той не е щастлив. Щастието - това е една нова епоха, освобождение! Ликвидирана карма... Тогава започва една нова фаза... Всички минали опитности, всички изпитания, които сте преживели, те са създали условията на вашия сегашен живот. Как ще дойде щастието в света? - Ако всички хора се слеят с (Първичния), Великия Дух. Ще ви кажа една истина: Няма по-хубаво нещо от щастието и няма по-хубаво нещо от сливането на две души! Зад всички явления седи Бог. И зад всичко, което хората казват, седи Божественото Слово. * * * „Изгрева", април 1928 г. Всичко се постига чрез постоянно упражнение. Ако се упражняваш в: Понеделник - развива се въображението. Вторник - сила, издръжливост. Сряда - развиване ума. Четвъртък - благородство, мощ. Петък - облагородяване сърцето. * * * Сряда, 16 май 1928 г. Гойя - изучавал, проповядвал на много художници, като проучавал какво те мислят върху човека и живота, така се е избавил от чужди влияния. В неговите работи личи хумор и тънка наблюдателност, особена близост към народния бит. Сребристи и златисти багри, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в портрета на един военен. Дамски портрети - особен майстор бил на тях. Той дири живописното и характерното, независимо от предписанията на църквата. Няколко картини на тореадори и пикадори. Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена. Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род. * * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености. Амбоас, Шотодьо... Скулптура - франко-фламандска... Жан Бужн - Декор на Лувър, Диана със сърна. Жермен Пилон - Гробница на Хенрих II Живопис - Жан Кузен (преди Ренесанса), Семейство Ку - известно в историята на живописта - портретисти и миниатюристи - Жан Клуе и внукът му Франсоа Клуе. Екатерина Медичи, Хенрих II французки, конен портрет на Франциск I. По-живи и по-хубави са рисунките му - Маргарита Валоа, Анжуйски херцог, Елисавета Австрийска (с багри), конен портрет на Хенрих II, Карл IX (Лувър), Елисавета Австрийска (най-хубавият му портрет, подробностите са изписани по-модерно, свободно), Мария Стюарт (един от най-мрачните му портрети). 17-то столетие...

А. ОТ ТЕФТЕРЧЕТАТА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1) Първо тефтерче Скъпи спомени от мама. Разговор с Учителя. Ето думите Му: Аз искам да гледам на нещата, както Бог гледа. Ще стане нещо от тебе. Мойта мисъл не е насърчител, но аз ти казвам Божията мисъл. Спрямо всички ви аз имам най-добро разположение. То е за да изпълня Божия закон. Ще ги търпиш в грешките им. Ще гледаш напред. С търпение и благосклонност, защото сте царски синове. Без крути мерки. Бог ми е дал наставление, ще бъда мека. Мекота няма, когато наместваме изкълченото. Ще говорите, за да можете да употребите мисълта си като един остър меч. В светлината на Божията Любов всичко се постига. * * * По-нататък продължава Цветка от лекциите на Учителя: Сряда, 26.VII.1933 г. Най-първо, за да се възпита човек, той трябва да подбира храната си. За да любиш, не внасяй противоречия. Неправилен нос показва, че хиляди поколения не са вървели правилно, не са мислили правилно. Ти нивга не можеш да видиш една същина, за която твоето Битие не е готово. Когато обичаш някого, трябва веднъж да става неговата воля, веднъж твоята - по равно. Доброто в света - това е един резултат от Божествения свят. Произходът на доброто е Любовта. Подбудителната причина за доброто е справедливостта. Няма да намаляваш, нито ще преувеличаваш своите добродетели. Няма да роптаеш за нищо. Ако очите са близо в основата на твоята интелигентност, ще виждаш нещата отблизо. Ако очите ти са далече, между тебе и Бога ще има много неща. Да кажеш на човека Истината не значи да му кажеш, че е добър или че е лош, а да постъпваш с него, както със себе си. Вашият ум, вашето сърце и вашата воля - те са силите, които ви препоръчват. Основната мисъл, която е потребна за сегашния живот: Най-важното в този момент е да се извади тръна, който имаш в крака си. На всинца ви трябва изкуство и знание. Всеки един от вас трябва да има едно изкуство. Ако взема правилно един тон, непременно състоянието ми ще се измени, подобри. На мъжете бих препоръчал резбарско изкуство. А на сестрите - дрехи да шият. Ако при най-големите противоречия в живота ти не се измениш... А щом се съблазняваш, завиждаш, мразиш - ти си от една низша култура. Животът ви може да бъде щастлив, само ако Бог, ангелите - вниманието им е обърнато към вас. Заслуга (по заслуга) е закон на кармата. Дали ще пееш, свириш, говориш, рисуваш - ти трябва да видиш нещата. След като си слушал - да можеш да го възпроизведеш. Страданието е път, по който слизате в низшите светове, за да оставите там вашите нечистотии. Не бързайте да се проявите, а гледайте да бъдете готови, преди да излезете в света, готови да дадете нещо. Каквото и да правиш, в ума ти да седи, че го правиш само заради Господа. Божията воля трябва да се изпълни без никакви противоречия, съобразно със закона на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. * * * Петък, 28.VII.1933 г. (6 ч.с.) „Каква е разликата между една обикновена и една необикновена мисъл? Обикновена - ядене и необикновена. По какво се различава? Мярка - то е туй постоянното у човека, което не се мени. Екваторът е зона, гдето се уравновесяват енергиите. Що е Истината? Не знаем Но знаем, че тя освобождава. Какво нещо е Любовта? Не знаем Дето има Любов, се явява животът. Когато човек не знае, трябва да пее. Човек като свири, без да знае, той дава насока на някакви течения в природата. Не стойте дълго върху едно ваше състояние. Ако кажеш: „Тази работа няма да я бъде", кажи го най-много три пъти, и там спри. Никога не туряйте в ума си „Няма да го направя!" Мисълта ще я възприемеш, обработиш и изхвърлиш, тъй както въздуха при дишането. Тази мисъл, която в даден момент разрешава даден въпрос в тебе, тя е твоята мисъл. Защо трябва да пееш? - За да не умреш, за да не осиромашееш. Пей си: „Ще бъде, ще бъде!" Но, казваш - как? Ще го бъде, тъй, както аз не зная. Ако отлагаш - ти не мислиш правилно. Ще го бъде, днес ще го бъде. Трябва да се научите да сменяте вашите състояния. От това зависи успеха ви на земята. Живот без любов е живот на велики несрети. Живот без знание е живот на велики несрети. Живот без Истината е живот на велики ограничения. * * * Неделя, 30.VII.1933 г. Утринно Слово. Има едно правило, което гласи, че не можеш да говориш за това, което не знаеш; не можеш да мислиш за това, което не съществува. Когато човек е буден - то е будно състояние. За да може човек да разбере Истината, той трябва да бъде чист. Чистотата е нещо вътрешно, но си има и външно изражение. Настроените струни не вибрират еднакво - и малките, и големите неща имат стойност. Пазете се от калта, която унищожава всичко. Човек може всичко да има и пак душата му да е пуста. Човек може нищо да няма и пак да има вътрешна светлина. Сега всинца гледайте да придобиете или да възстановите истинското послушание. ТЕКСТ ЗА ПЕСЕН 1. Ний сме работници на новий ден Чисти и крепки са наште ръце. Ний ще работим безспир с чистота и Любов Помощ, утеха ще носим в човешки сърца. Ние вървиме в пътя избраний Христов, С песни и радост ще сеем небесни зрънца. 2. Ний се стремиме към Еверест Дивни Мусала ни прави чест. При седмострунната арфа на Рила седим Слънцето мощно посрещаме на ранина. Чудни звезди и съзвездия безбройни следим Златна, красива в небето се вози луна. 3. Ето го ражда се красивий ден Ето го слънцето към нази грей. Химни в гората ни весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно в живота ни грей Сила в душата безспирно излива ни тя.

10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО Елена Андреева Бележка на редактора Вергилий Кръстев: Тук ви предоставяме магнетофонен запис, направен от Вергилий Кръстев в присъствието на Марийка Марашлиева и на Елена Андреева във връзка с историята на портретите на Учителя Дънов, рисувани от художниците Борис Георгиев и Цветана Щилянова. Този материал не бе включен към спомените на Елена Андреева в „Изгревът", том IX, понеже приех, че трябва да се включи към спомените на Цветана Щилянова и към очерка на художниците. Поместваме и протокол за двата портрета на горните двама художници, за да бъде ясно на следващите поколения тяхната история и още много други неща. Вергилий Кръстев (В.Кр.): Причината и поводът в момента, за който ние сме дошли при теб със сестрата Марийка Марашлиева е този, за един много интересен въпрос, за който искаме и твоя съвет, твоето мнение. И разрешение за един много важен въпрос. Въпросът е следният: След като си замина Петър Филипов, мир и светлина на душата му, законен наследник остана неговият племенник Филип Николов. В Петър останаха много неща, които неща... Елена Андреева (Елена): Не са предадени още. В.Кр.: И Някои неща са ценни с ценности и той в този етап ги осребрява с пари. Елена: А, продава ги. В.Кр.: Той ги продава. Например там има един портрет „Христос в Гетсиманската градина", който портрет го има тука в списъка, който ти лично си го правила. Елена: Да, аз съм го правила. В.Кр.: Той го е продал на Дина Станчева за 300 лева. Елена: Сега той го продава, жалко. В.Кр.: Жалко. Това е фактът. Няма да коментираме защо го продава. Елена: Не, жалко казвам само. В.Кр.: Друго, което беше интересно, Марийка провери с мене, че там има един портрет на Щилянова, оригиналния портрет на Учителя. Елена: Той е правен по поръчка на Петър Филипов. Петър Филипов си го прави този цветен Пентаграм. Марийка Марашлиева (М.М.): Не, оригиналният портрет на Учителя беше у Цветка Щилянова, а Цветка Щилянова го даде на съхранение у Петър Филипов. В.Кр.: Сега аз имам един документ тука, според който ти, който си го писала. Елена: Да. В.Кр.: Преснет, Елена Андреева Щерева закупува. Елена: Да, имам го. В.Кр.: Ти купуваш, нали живееш на ул. „Незабравка" 7, купуваш разни други, пишеш „Портрет на Учителя от Цветана Щилянова за 100 лева." Елена: Да. В.Кр.: Това е оригиналният портрет. Елена: Оригиналният. В.Кр.: Ти го купуваш. Елена: Аз го купувам. В.Кр.: Това ти е официален документ. Къде е тоя оригинален прортрет? Елена: Дала съм го у Шарови. В.Кр.: Това е сигурно? Елена: Казвам ви. Дадох го у Шарови, защото се страхувах от обиските, като идваха при мене, като го видят, пък у Шарови, художник е, няма да го вземат. М.М.: Ние ходихме с Петър Филипов у Шарови и той значи след това го е... Елена: Какво е направил, не зная. Но ви казвам това. Аз съм го дала на Шарови. М.М.: Ние с Петър ходихме у Шарови. Те казаха, че е у тях оригиналният портрет, но трябва да го издирят между картините им. В.Кр.: И значи той е оригиналният с рамката, с всичко. Със специална опаковка. Елена: Не, опаковката не я знам аз, защото ние когато ги прехвърляхме, беше друга. В.Кр.: Сега друго, което е там, портрет на Учителя от Борис Георгиев, той е у теб. Елена: У мене е. В.Кр.: Сега според този официален документ, както го има, ти си фактически притежател на тия два портрета. Елена: Ама виж какво, аз съм ги купила. В.Кр.: Ти си купила и по документ ги притежаваш. Елена: По документ, да. В.Кр.: И понеже аз това случайно го намерих, понеже е проблем и аз казвам единствен притежател, законен, е Елена Андреева. Елена: Съм аз. В.Кр.: Тя понеже е жива, може да мисли и затова дойдохме при тебе за съвет, и да разрешим един много важен въпрос. Въпросът е следният, че този портрет, който ти си го дала на Шарови, той е отишъл при Петър Филипов на съхранение. Елена: Ако той го е взел, ако са го прехвърлили, може, аз не съм това направила. В.Кр.: По-нататък този портрет се продава. Елена: Е да, но той няма право. В.Кр.: Той няма право, но той го е продал вече. Елена: Е, ще го върне. В.Кр.: Как ще го върне, когато той го е продал и парите са дадени, и е получена разписка? Елена: Е да, но той е продал чужд портрет. В.Кр.: Е, чужд портрет, обаче в него е бил. Елена: Виж сега, това е много труден въпрос, защото ние не искаме да се съдиме, нали и процеси да водиме. Ние искаме да се разбереме по братски. Защото ще трябва някак да го вразумим тоя брат, да върне портрета. В.Кр.: Той е взел парите! Елена: Абе мани ги парите! В.Кр.: Ама знаеш ли колко струва? 300 лева е платено. Елена: Абе триста лева струва, ама Учителев портрет! В.Кр.: Съгласен съм. Сега искаш ли да ти кажа лицето, което е купило портрета? Лицето, което е купило портрета, преди два седмици говорихме с него и се уточнихме, че трябва да се купи този портрет, за да се съхрани. И понеже това лице, което го е купило, то го купува не за себе си, а да го съхрани, извика мене да пита дали можем да го съхраниме някъде. Елена: Да. В.Кр.: Защото той е голям портрет. Лицето, което го е купило, се намира пред тебе и се казва Марийка Марашлиева. Елена: Чудесно. В.Кр.: Да, ама това са триста лева. Елена: Моля ти се. Аз ще намеря 300 лева, ще ги върнем. В.Кр.: Въпросът е следният, че тя също не знаеше до преди два часа, че този портрет по законен път е твой. Аз й го показах това нещо. Елена: Да, по законен път е мой, но формално, формален. В.Кр.: Законен е твой, няма да си играем и казвам на Марийка: Ти фактически си купила чужд портрет. Елена: Е, портрета, всичките тия неща са на мое име, да, и аз ги съхранявам. Те и при мене са вещите. Тези тука. В.Кр.: Ама ето виж портрета не е при тебе. Елена: Ами и на Борис Георгиев е тука. В.Кр.: Аз знам, че е тука. Сега този портрет, „Христос в Гетсиманската градина", спомняш ли си на кого е даден? Елена: В Гетсиманската градина. В.Кр.: „Христос в Гетсиманската градина". Елена: Е, това не мога да кажа, ама не, то е някъде писано. В.Кр.: Сега аз ще ти покажа тука. Елена: Някъде е писано. В.Кр.: Аз искам да разрешиме този проблем, фактически този портрет е вече иззет от племенника на Петър Филипов, защото той го е продал. М.М.: Той е у дома. В.Кр.: Той е в нейния дом. Елена: Отишъл на място. В.Кр.: Той е на място, но сега ще отиде още на друго място. Елена: Ха-ха. В.Кр.: Той ще отиде на друго място, затова ние идваме при теб. Елена: Добре. В.Кр.: Понеже тя сподели с мене, че няма къде да го сложи и да го държи, аз ще го поема. Елена: Да. В.Кр.: Понеже аз не мога да оставя така, тя да бъде изнудвана за други работи, защото това си е изнудване. Елена: Да. В.Кр.: Те достатъчно са я изнудили там от роднините на Петър Филипов. Между нас казано, за да продължават да я изнудват, защото това е изнудване на пари. Аз съм приел да го платя този портрет, да им дам 300 лева и този портрет да дойде при мене. Елена: Е, добре. В.Кр.: Ти съгласна ли си на това? Елена: Е, дали е при мене или е при тебе, или при нея, няма значение. Ние сме идейни хора и няма да се лъжеме. В.Кр.: Няма да се лъжеме, обаче аз искам след това нали, като го платя на нея, аз фактически му правя подарък на Филип от 300 лева. Елена: Не на Филип. В.Кр.: Така излиза. Елена: А-ха. В.Кр.: Аз фактически му правя подарък. Елена: Да. Нищо не е... В.Кр.: Ти казваш нищо, но това е нещо. Елена: Кое? В.Кр.: Кой ти дава 300 лева? Елена: Кой ти дава 300 лева, ама това е портрет на Учителя. В.Кр.: Ние говорим за практични неща. Елена: Да, да. В.Кр.: Понеже фактически на тоя приятел му правя подарък, за нищо. Сега, аз искам и затова сме дошли. Сега аз ще й дам 300 лева и тя ще ми даде портрета, обаче аз искам от тебе разрешение, предлагам така, нали, ти да ми подариш тия два портрета. Този портрет да ми го подариш с това. Ето, аз го откупувам, портрета. Елена: Ами може, аз нямам нищо против, защото сега ти щом си дошъл до това решение, да го купиш, и да пожертваш тия 300 лева, аз нямам нищо против. В.Кр.: Защото фактически ти си засегната. Елена: Е, то е формално. В.Кр.: формално, обаче след 10, 15, 20 години ще дойдат и ще ми кажат: Този портрет е на Елена Андреева. Аз ще кажа: Този портрет ми е предаден от Елена Андреева. М.М.: Той иска всичко да бъде вързано. Елена: Да, да, да, разбирам, аз знам, че той много връзва. В.Кр.: Ха. Сега, това е моето желание, нали. И понеже един вол не оре, сам вол не оре, има една такава приказка, когато реши някой човек да оре, сам вол не оре. Трябват два вола. Елена: А два вола, един вол не оре, да. В.Кр.: И понеже и другият вол е тука... Елена: Искаш и другият портрет да го вземеш? В.Кр.: Искам да ми предадеш и другия портрет, да ги прибереме отново. Сега аз не те изнасилвам, говориме за съхранение. Елена: Виж какво, аз дали стои при мене в тоя долап или в твоя долап, не правя такива сметки. В.Кр.: Да не би да те упрекне някой друг. Елена: А, няма да го дам на никого. Не съм го обещавала. В.Кр.: Да не те упрекне някой друг се страхуваш или не? Елена: А, ако има такива неща, да го продават, разбира се. Аз затуй го държа у мене, за да не го продават. В.Кр.: Аз предлагам следното: Аз го купувам единия портрет, отиват на вятъра 300 лева. Аз съм ги дал вече. И ще го прибера и ще направим протокол как тя, Марийка Марашлиева го е купила за 300 лева от онзи приятел, защото утре тия неща трябва да се кажат. Аз съм върнал на нея парите. М.М.: Защото един ден може да ровят, да сме на чисто. Елена: Ще ровят, мен ми е ясно, мен ми са ясни тия работи. В.Кр.: Ти фактически нищо не губиш. Елена: Ама нищо не губя, бе. В.Кр.: Ти печелиш, защото се разрешава един важен въпрос. Елена: Ама не, защото се осигурява портрета. В.Кр.: Ние идваме при тебе, ти да го решиш. Аз предлагам, но ти решаваш и изчаквам. Аз давам възможната комбинация. Сега аз портрета на Щилянова ще го платя 300 лева и ще го взема. Тя, ако може да вземе разписка от туй, че е купила портрета, ако не може, може, ако не, ще направим протокол, в който тя ще пише, че го е купила за 300 лева. Ти ще подпишеш, аз съм й върнал парите, а ти ми подаряваш тоя портрет, на мене за съхранение. За съхранение, нали? Елена: Да, за съхранение. В.Кр.: Защото фактически аз го откупувам. Сега по-нататък, понеже един вол не оре, нали сам. Елена: То затуй, това е вторият вол. М.М.: Единият вол от Щилянова, другият вол от Борис Георгиев. В.Кр.: Аз предлагам да ми предадеш и другия пак с протокол, тя ще бъде свидетел за съхранение и запазване. Елена: Добре. В.Кр.: Като аз поемам задължението, че тия два портрета не са моя лична собственост, макар че съм заплатил нали всичко в самия протокол, в който и ти ще бъдеш свидетел, и тя, Марийка Марашлиева, и ще се подпишете и ще го прочетете, и ще го запишем на една касетка, да бъде документирано. Пазя ги, но не е моя лична собственост, макар че съм платил. Елена: Да. В.Кр.: По тоз начин и Вие сте спокойни, и аз съм спокоен, да не би моите наследници утре да кажат: Това е наследството на баща ми. Елена: Да, утре. М.М.: Да не се получи същата работа. В.Кр.: Същата работа, нали? Елена: Ами аз затуй купих портретите, само за това, защото казвам за портретите ще има война. Щото ще струват пари. В.Кр.: Тя разреши един много важен проблем, като го откупи и той иска триста лева. А той има и репродукция. Елена: Репродукция, да. М.М.: За нея 450 лева иска. Елена: Искаше. М.М.: Иска той. Елена: Защо? М.М.: За репродукцията пак на портрета на Учителя. Елена: А, за репродукцията, ами той не е оригиналния портрет. М.М.: Не е оригиналният. В.Кр.: Той иска повече. М.М.: Е да, но оня е пастел, где да знам пък оня какъв е. Дина казва, че и другият бил пастел. А пък пастела трябвало да се внимава да не се разбута, защото бил така направен, че е важно да не се чукне. Ти видя как Петър го е завил нали, трябва много да се пази оригинала. Елена: Ами естествено, че трябва да се пази. М.М.: Направена е специална кутия, с рамка, със стъкло, с всичко. Елена: Ами разбира се, така беше. М.М.: Завит. Елена: Ами така беше, бе! М.М.: Така беше. Елена: Така беше, в рамка. В рамка беше. След като си отиде Учителят. Той стоеше в стаята на Учителя дотогава. Когато трябваше вече да изнесем вещите и когато ги купихме, аз го взех при мене, те бяха при мене в началото, но аз нямам обстановка за портрети. Аз готвя и т.н. Една стая имам и се смущавах да не се увреди някак и затова го дадох у Шарови. А Шаров мисля че копира ли? Те имат и друго копие там. В.Кр.: Значи си съгласна. Елена: Ама разбира се, това е братска работа. В.Кр.: Сега повтаряме, теглим черта, защото искаме и друго да те питаме. 1. Аз плащам портрета. 2. Правим протокол и тримата се подписваме, като се описва как аз го връщам, как аз давам пари, за да дойде при мене, как ти ми подаряваш двата портрета и как аз се подписвам, че тези портрети не са моя лична собственост, а принадлежат на българския народ, на Славянството, на Русия и не на Братството. Щото утре ще се съберат десет човека и ще кажат: „Ние сме Братски съвет, дай портретите." Разбираш ли? Елена: И това го има. В.Кр.: Защото утре ще се съберат двайсет души и ще кажат: „Ние сме Братски съвет, дай портретите." Елена: Драга може да дойде и да каже: „Аз съм ръководител, дайте портрета!" В.Кр.: Аз ще кажа: Тия портрети принадлежат на българския народ, Славянството и на Русия. Не принадлежат на Братството. Елена: Добре. В.Кр.: На българския нород, да, може в Националната галерия, обаче не на Драга и на този или онзи. Така се уточняваме. Елена: Да, уточняваме се. В.Кр.: За да бъде върнат. Елена: Да. В.Кр.: И след като дойдем с този протокол като си оправим сметките, ние ще го напишем на пишуща машина, ти ще го одобриш нали и ще го подпишеш. Елена: Разбира се. В.Кр.: И тогава ми се дава другия вол. Елена: Аз мислех да го давам на друго място, но... В.Кр.: Два вола теглят. Така връзваме и ти си спокойна, че въпросът е разрешен. Елена: Аз съм спокойна, защото знам, че е на сигурно място. В.Кр.: Ти си спокойна, че е предадено както трябва с протокол и свидетел. Елена: Да. В.Кр.: Аз съм потърпевшият, че съм дал парите. 300 лева. Елена: Е-е, за тебе какво са 300 лева. В.Кр.: Това е много нещо! Елена: Какво е, бе? В.Кр.: Колко е твоята пенсия? Елена: Моята пенсия е 63 лева; В.Кр.: Значи пет твои пенсии. Твоята колко е? М.М.: Моята е 129 лева. В.Кр.: Значи три пенсии на Марийка или пет пенсии на Елена Андреева. Сега има един друг въпрос, пак от същата категория. Елена: Добре. В.Кр.: Искам да те питам, значи този въпрос го разрешихме. Сега както искам да питам за Аня Теодорова, туй на Паша. Елена: Сестрата. В.Кр.: Сега тука пише, че тя е закупила маслена Пентаграма 138/178 см. за 50 лева. Тази цветната Пентаграма ли е? Елена: Чакай, маслената Пентаграма. В.Кр.: Да не би тая Пентаграма голямата, маслената, рисуваната? Елена: Може да е тя. Чакай, колко е? В.Кр.:50 лева, голяма, 1 м. и 38 см. на 1 м. и 78 см. Тя е почти колкото долапа. Висока е като долапа тази Пентаграма. В.Кр.: Е, толкова, на 1 м. и 78 см. Елена: Значи толкоз. Е, тя е същата. Ама тя къде е сега? В.Кр.: Е, не знам. Аз искам да те питам тази ли е Пентаграма? Това е вероятно тази Пентаграма. Елена: Вижте, тази Пентаграма е доста пострадала, защото те я взеха в полицията, държаха я дълго време. М.М.: После върнаха ли я? Елена: После я върнаха. И като я върнаха, тя е така начупена. Тъй че тя трябва сега от художник да не се съвсем развали, да се даде да се реставрира. В.Кр.: Тоя въпрос така. Следващият въпрос. Тука при Райна Райкова Найденова, ул. 5, цигулка „Гварнелиус". Елена: Е, тя е у тях. В.Кр.: Тя е у тях. Ето сега например Буча Самуил Бехар, тя има в нея има картина „Христос в Гетсиманската градина" и аз се съмнявам да не би понеже нещата на Буча Бехар бяха при Боянчо, който си замина, мир и светлина на душата му, и той вероятно Боянчо го е занесъл у Петър на съхранение, щото Боянчо няма къде да го държи. Елена: Да. В.Кр.: И сега онзи приятел, племенникът му го продаде. М.М.: Но тези портрети са там още преди Буча да почине. Те много отдавна са там. В.Кр.: Те може отдавна да са, но това е купено от заложната къща, аз така смятам. Елена: Ние давахме пари, бе! Пари давахме, не ние, разбира се, братски. В.Кр.: Сега тая картина „Христос" кой я е рисувал? Щилянова ли? Елена: Щилянова не. В.Кр.: Кой я е рисувал? Елена: Щилянова не е рисувала „Гетсиманската градина". Не мога да ти кажа кой я е рисувал. Не мога, не помня. М.М.: У Петър портрета на Христос, Щилянова го е рисувала. И копията, които има и в Русе, и те са рисувани от нея. Елена: Всички Щилянова ги е рисувала. Портретите на Учителя от Щилянова са. В.Кр.: Въпросът е, тя трябва да провери лично този портрет на „Христос в Гетсиманската градина" от кого е рисуван, от Щилянова или не. М.М.: От Щилянова е, бе. В.Кр.: От Щилянова е. Значи този портрет е този именно от това време. Сега при Буча Бехар има този малък театрален бинокъл, за който аз те питах. Ти каза, че е от времето на Учителя. Елена: Да. Значи един голям бинокъл. Това е значи за Буча Бехар. В.Кр.: Сега Цветана Ганева, ул. „Елемаг". Хармониум с калъф, 3000 лева. Този ли е хармониума, гдето сега отиде при Ина? Елена: Да, този. В.Кр.: И кой ги плати тия 3000 лева? 3000 лева е много. Елена: Братството ги плати, как кой ги плати. М.М.: Те са събирани от много хора. Елена: Виж какво, ние най-напред събрахме, чакай, колко хиляди бяха, 30000 лева събрахме първия път. После като видяха те, че събрахме толкова бързо, бързо парите, за една седмица, задължиха ни да дадем пари и всичкия имот друг, т.е. всички други вещи и предмети. И тогава събрахме 90000 лева от хората. В.Кр.: За колко хиляди откупихте всичко? Елена: Е, не знам. Някъде имаме документ, имаме нали. В.Кр.: Сега този хармониум беше в Петър Филипов на съхранение, отиде в Савата и сега в Ина. Какво казва Драга? Елена: Драга ме обвинява защо съм го дала на Ина. Аз съм го дала. Пък аз не знаех. В.Кр.: Аз взех разрешение и бележка от Борис Николов, отидохме с Ина у Савата, показахме я и той предаде хармониума на Ина Дойнова. Освен това аз използвам един окултен закон, разбираш ли? Защото Елена е движила тия неща, горе на Небето е записано, че тя е движила и тя трябва да се подпише. Елена: Е, аз ги движех. Аз раздавах, всичките вещи на Учителя съм ги раздала. В.Кр.: Тя понеже го е движила въпроса, тя трябва да се подпише. Нали тука да подпише словесно и устно, и от Невидимия свят виждат как са нещата и се разрешават, и се отварят заключените врати от преди 30 години. Елена: А, да ми се отворят. В.Кр.: И те се чудят защо хармониумът отиде там. М.М.: Ние в Русе имаме един костюм на Учителя, летен, от соа-екрю. Елена: У тебе? М.М.: Да, в Русе, аз ще го донеса, защото няма защо, държим го така. Магда ми го даде навремето, защото и ние дадохме пари и тя ми го донесе. Елена: Да. Вижте сега, дрехите на Учителя много лошо са съхранени. В.Кр.: Е, не може да се съхраняват. В.Кр.: Сега друг портрет при Мария Райкова Сотирова, ул 5. „Портрет на Учителя", „В нивата" от Влаевски, картина „На творчески сили в природата". Тук пише, че първият е от Влаевски и че вторият е от Цветана Симеонова, Това е твоя почерк. Елена: Не е моя. М.М.: Аз мисля, че го видях у Влаевски тоз портрет. Елена: Влаевски, да. В.Кр.: Да, у Влаевски. Елена: И тука пише, че е у Влаевски. Ама виж сега трябва да говорим с Влаевски да даде портретите, които са наши. В.Кр.: Следващият. М.М.: Няма защо да стоят там, защо да стоят. Елена: Поне личните портрети. В.Кр.: Цветана Добрева Джерасиева има портрет на Учителя от Влаевски, картина „На петото езеро" от Симеонова. Елена: Да. Ама всички имат, бе. В.Кр.: Всеки има по нещо. Елена: Както виждаш, аз съм ги писала. В.Кр.: А тая, при Димитър Костов има цветна фотография. Елена: Нищо. Димитър Костов замина за Америка и нищо не остави. В.Кр.: И какво представляваше тая цветна фотография? От Изгрева? Елена: Ами цветна фотография. Добре е да ти кажа, че нищо не съм му дала ценно. Само стъклариите. Добре, ама отиде в Америка и не се обади, магарето. М.М.: Но той взема ли ги там тези работи? Елена: А, взел ги, къде ще ги носи? Стъкларии. В.Кр.: Сега тука при Невена Неделчева има портрет на Учителя със слънце и кокиче. Спомняш ли си тази? Елена: При Невена Неделчева са под ръка, можем да ги вземем при всеки случай. В.Кр.: Тя има доста много такива. Елена: Дреболии. В.Кр.: Портрети. Елена: Портрети има, да. Ама виж, така дошло бе, брате, да не мислиш, че съм го измислила. В.Кр.: Тогава трябваше да спасявате нещата. Ами това е 1957 г., а сега сме 1987 г. - 30 години, не преди 3 години, а преди 30 години. Виж какво значи 3x10 години=30 години. И сега ние сме дошли. Вие сте спасили нещата. Елена: Е да, да. В.Кр.: Ние сме дошли сега тука. Елена: Да ги оформим. В.Кр.: Да ги оформим и да ги запазим. Елена: Да ги запазим. В.Кр.: Да ги запазим и Вие да сте спокойни, защото това всичко е минало през теб. Ти си отговорна и ето сега идваме при теб да те питаме, и ти да подпишеш. Елена: Е, ще подпиша, каквото трябва. В.Кр.: Ние искаме, ти трябва да подпишеш. Елена: Аз и на това съм подписала, че са у мене. В.Кр.: Сега тука гледам на Галилей както си дала, цигулка с подбрадник и т.н. Елена: Нищо, какво. Ама не, цигулката на Учителя, ценната, не е у него. В.Кр.: Не се знае къде е. Елена: Знае се. В.Кр.: Е, къде е? Елена: Не знам. В.Кр.: Хе-хе. Знае се, пък не знам. М.М.: Историята мълчи. В.Кр.: Историята мълчи. Елена: Да. Не, добре, че е така. В.Кр.: Прибра се тя, добре. В.Кр.: Сега Мария Райкова Сотирова от ул. 5, пише портрет на Учителя, „В нивата" - Влаевски, картина „Творческите сили в природата" - от Цветана Симеонова. Сега къде ли са тези портрети, не се знае. Коя е тая Мария Райкова Сотирова, ул. 5? Елена: Мария Райкова? М.М.: Да не би да е на Жечо Панайотов, на жена му сестра? Елена: Не, на Мария не сме давали. М.М.: Щото тя е Мария. Елена: Мария, не знам. В.Кр.: Ето, тука имаме опис на снимките на Учителя, увеличени от Искренов и в кои са. У Невена Неделчева има 30, в Катя Грива 10, в Милка Периклиева 4-5. Елена: Да. В.Кр.: Те не толкова голям проблем. Сега друго да питам: Ето сега тука портрета на Влаевски. Елена: Той си е автор. Те са си негови, но ако аз мога да отида при Влаевски, ако трябва, без мене ако може да свършите работа. В.Кр.: Не може, ние не го познаваме, ти си на линия. Трябва да ги вземеме, да ги прибереме и това е. Елена: Да. В.Кр.: Дали няма да иска пари за тях? Елена: Не. В.Кр.: Да вземем да ги приберем. Елена: С две ръце подписвам, че няма да иска пари. М.М.: Да отиде някой, който е близък с него и на когото може да има доверие. Елена: Аз мисля, че мога да бъда близка с него. В.Кр.: Ти трябва лично да отидеш. Елена: Само трябва да ми платите колата. В.Кр.: Ние ще ти платиме колата. Елена: Толкоз, нищо друго. В.Кр.: Той не може ли да дойде тук? Елена: Сляп е. В.Кр.: Едно такси ще вземеш, да не бъде от наши хора, да не знаят, плащаш таксито, нали и на връщане пак вземаш такси. Елена: Не, най-напред ще се разбера с него. После с Влаевски съм близка от 20 години. В.Кр.: Коя е тази Мариола? Елена: Сестрата на Райна Калпакчиева. В.Кр.: Тука на всички портрети на Влаевски пише Мариола, Мариола, Мариола. Елена: Ами така де, ами името й, така й викат. В.Кр.: Ето тука отбелязала си на Буча Бехар кое е - „Христос в Гетсиманската градина" в рамка със стъкло 77/60 см. Елена: Колко? В.Кр.: 77/60. Елена: Той е по-малък. В.Кр.: Ами не е много. То е 77 см. Елена: Не е както този на Пентаграма. В.Кр.: Пентаграмата е голяма. Елена: Пентаграма е голям. В.Кр.: Ето сега, една цветна маслена Пентаграма без рамка 178/138 см., рисувана от Шламбура. Елена: Е, да. В.Кр.: В 1922 г. Тук е упоменато кой е рисувал. Елена: Кой е рисувал? Той е художникът. Писала съм го, но останало в писаното. В.Кр.: Сега за тези две картини се разбрахме. В.Кр.: Друг един въпрос. В Катя Грива има, това е твой почерк, в Катя Грива има тенекия - кутия. В нея има, ето, съдържа знамето на Братството. Какво представляваше това знаме? Елена: Картина. Не картина. Е да, картина. Тя е при Митко Грива. В.Кр.: При Митко Грива. Елена: Да. Митко Грива, вижте сега, все пак трябва да се приберат тези неща. Ама Митко е разбран човек. В.Кр.: Аз се познавам с Митко добре. Значи на Катя Грива е предадено знамето на Братството, Пентаграми на копринен плат, бяла, жълта, синя, розова, бежова. Елена: Да. В.Кр.: Какво представляваха тези Пентаграми? Елена: Е, пак Пентаграми такива, рисувани. В.Кр.: Обаче не си спомняте какви са? Не можеш да си спомниш. Аз мислех, че знаеш. Елена: Минаха много години. В.Кр.: Сега номер 30 е репродукция от портрета на Учителя от Борис Георгиев. Елена: Тя е тука, при мене. Една е тука, оригиналът е тука при мене, а другите имат пак други. В.Кр.: После ето две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов. Елена: Само ръцете. В.Кр.: А-а-а, това е учителя по рисуване, който последния ден е рисувал ръцете на Учителя. Елена: Той каза, че не е виждал по-красива ръка и ги нарисува. Аз пращах брат Шаров, докато беше жив, да ги иска, да ги откупиме, но той не иска да ги откупи, да от художника Герасимов. Той се помина сега и има наследници. В.Кр.: Тука пише у Шарови. Елена: Е, там беше, у Шарови беше. В.Кр.: Той живееше там? Елена: Не, не, у Шарови е това, едната картина, а ръцете картината не, не беше, те си я държаха. В.Кр.: А у Шарови какво е? Елена: Е, картината беше у Шарови. В.Кр.: Сега две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов. У Шарови. Какво представлява тая картина? Елена: Ръцете бе, само ръцете. Ръцете, нищо друго. В.Кр.: Защо казваш, че са при наследниците? Елена: Ами не са у Шарови. Той не ни ги продаде. Той си ги запази за себе си. В.Кр.: Сега аз пак ще искам да те питам. Две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов у Шарови. Това сега какво означава? Че у Шарови ли са? Елена: Не са у Шарови. В.Кр.: Защо пише у Шарови? Елена: Ами за сведения. Да се знае къде са. В.Кр.: А-а, и сега той, Герасимов има наследници. Как може да се доберем до тези наследници? Елена: Вижте, има син и ако той има нужда от пари, може да ги продаде. В.Кр.: Хе-хе, стигнахме до пари отново. Елена: Картините трябва да се съберат, като ги откупиме. В.Кр.: Няма събиране. Орташка кобила и вълци не я ядат. Плаща един, лично. М.М.: Да се знае. В.Кр.: Картината е негова, купил си я, нали? Елена: Добре. В.Кр.: Защото утре ще кажат, аз съм дал пари, дай картината. Ще се съберат пет човека, аз съм дал пари, дай картината. Елена: Добре, и това е право. В.Кр.: Лично се отговаря, лична отговорност, няма колективна отговорност. Колективната отговорност се проваля, нали виждаш как е. Елена: Да. В.Кр.: Нали се провали? Елена: А-а, жестоко. В.Кр.: Ти си свидетел. Елена: Жестоко, жестоко! В.Кр.: И няма смисъл да се заблуждаваме с тези неща, значи това е положението. Сега по-нататък искам да те питам нещо друго. Елена: Питайте ме, такива работи ме питайте. Които знам, ще казвам. В.Кр.: Сега тука е отбелязано. Елена: За Герасимов, аз помолих брат Шаров. Той отиде, ама не го даде. Не го даде. Помолих брат Шаров да отиде и да предложи да го купиме, но не го даде братът. Той каза: „А-а, не, аз не мога да го продам." Значи като ценност го взима. И то е ценност. В.Кр.: Ето сега тука какво пише. Тука пише: „Днес, 20 ноември, 1957 година, град София, инвентаризационната комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов, Влад Пашов и отговорник Мария Тодорова прегледахме стаята на Учителя и т.н., цигулка еди-коя си, втора цигулка, трета цигулка, четвърта, пета, шеста" и т.н. Какво стана с тия цигулки накрая? Елена: Където са дадени. В.Кр.: Където са дадени, са останали. Елена: Там са. В.Кр.: Така. По-нататък. Елена: Ако не са злоупотребени. В.Кр.: Ако не са злоупотребени с тях. Аз искам да те питам, тука вътре има една кутия, в която кутия има събрани някои неща от Учителя. Елена: Тази кутия чакай да ви кажа, добре стана въпрос за нея. Тази кутия... В.Кр.: Цилиндрична, тенекиена кутия, тенекиена кутия, облицована с кадифе - дим. Елена: Да. В.Кр.: Вземи тука и чети. Цилиндрична тенекиена кутия. Елена: Да, да, да, знам я, знам я. В.Кр.: Какво преставляваше тази кутия? Елена: Тази кутия представлява всички съдове, които Учителят слагаше на масата, когато правехме съборите в Търново и ги нареждаше там. Едната част е у Мариола, у Райна Калпакчиева, а другата част беше у Буча. Много държа двете кутии да се съберат. В.Кр.: Сега у Буча бяха, при нашия приятел Боянчо. Елена: Да. В.Кр.: И мисля, че Боянчо ги е предал. М.М.: И Боянчо, защото няма къде да ги сложи, той ги е сложил у Петър. И аз му казах на Филип даже за чашите. Аз за чашите знам. Елена: За чаши, да. М.М.: Викам: „Чашите трябва да ги дадеш на Рачито Найденова, защото..." Елена: Те са у Райна. Едната част е у Райна. В.Кр.: Да се съберат на едно място. Елена: На едно място, да. Това казвам. В.Кр.: Ето, тази кутия съдържа: на бял копринен плат с жълта подплата избродирано знамето на Бялото братство с подписа на Духа. На бяла, кремова светлосиня, жълта и розов цвят отпечатани пентаграми 57/53, жезъла с по две колена 59 и 36 см. Елена: Всичо е писано. В.Кр.: 25 м. панделки широки еди-колко си, небесносиня, светлосиня и т.н, това са всички неща, а репродукция от портрета на Учителя и пр. и пр. Това са всички неща, които Учителят ги е наслагал през време на съборите. Елена: По време на съборите уреждаше като павилионче такова. Присъствала ли си? М.М.: Не. Елена: Аз съм присъствала. М.М.: Аз съм присъствала, но съм била на три години. Елена: Е не, не, аз съм била малко по-голяма. В.Кр.: Това едната цилиндрична тенекия, другата кутия 69/59 облицована с кожа, а отвътре подплатена с червен атлас, с гнезда за сребърни чаши и един потир леко позлатен, чашите са гравирани с пентаграми, а потира с образа на Христа и пр. и пр. И там гравирани и пр. Тук е отбелязано всичко какво е. Елена: Всичко, да. В.Кр.: Значи това е втората кутия. Елена: Втората кутия, за която много държа. В.Кр.: Тя беше в Буча Бехар, така ли? Елена: Тя беше в Буча Бехар. В.Кр.: Да, но в Буча Бехар няма го това нещо. М.М.: Трябва да отидем у Райнини, да питаме дали Филип ги е дал тези работи там - чашите. Елена: Ама не са у Филип, бе? М.М.: Ама как да не бяха у Филип? Елена: О-о, ако ги е продал чашите, страшно! М.М.: Не, не ги продал, не ги е продал, ама се чудеше май какво да ги прави, не знам, нещо ставаше дума и аз му казах, че трябва да ги даде там. Елена: Ама трябва да ги даде, те са Учителюви работи. Как така? В.Кр.: Ами така, обаче ги взел и ги продал, и ние сега му правиме подаръци. Подаръци му правим. 300 лева подаръци. Елена: Слушай, ще ти ги платят прескъпо, хич не се бой за това. В.Кр.: Не бе, мен не ми е жал за парите, ха. М.М.: Ние не приказваме за пари. В.Кр.: Абе мен ми е жал, че изнудват. Аз сега имам пари, ами я представи си, че нямам пари? Елена: Имаш пари, Бог ти е дал. В.Кр.: Дал ми е, обаче за тая работа ми е дал. Елена: Да, за тая работа. В.Кр.: Ха-ха. М.М.: Той друг щеше да го продаде на друг оригинала на Учителя. В.Кр.: Добре, че ние избързахме. М.М.: Добре, че нямал пари другият. Аз изтеглих пари от банката и платих. В.Кр.: Сега друг един въпрос, нали. Там има в дома на Петър Филипов и репродукция. Репродукцията е при нея. Елена: Ами за нея е, да я запази. В.Кр.: Ами какво ще правим сега с тази репродукция? Елена: А? В.Кр.: С репродукцията какво ще правим? Елена: Колко? В.Кр.: Той иска 400 лева за тая репродукция. М.М.: 450 лева. В.Кр.: А тя, репродукцията е в нея. М.М.: И то случайно сега е у мене. Елена: Няма да я даваш! В.Кр.: Как няма да я дава? Той ще хване да я бие. Елена: Как? В.Кр.: Как ще докажеш, че не е негова? М.М.: Той 350 лева ги взе от мене. Иска сега още 100 лева. В.Кр.: За какво иска? М.М.: 350 лева му ги дадох. В.Кр.: За кое? М.М.: За портрета там на Учителя. В.Кр.: За оригинала? М.М.: Не, оригиналния аз платих, 300 лева, нали. В.Кр.: Ама ти.си платила и другия ли? М.М.: Ами другия, репродукцията други хора го вземат. В.Кр.: Кой го взема? М.М.: Ами тя още не го е взела, у дома е още. Той иска още. Донесе го портрета, взе 350 лева. „Дайте още 100 лева." Иначе да не съм го давала портрета. И тъй стои сега портретът. И аз ще оставя те да се разправят с него. Аз стоя настрана. Какво ще ходя сега там? В.Кр.: Ще стоиш настрана, нека се разправя. М.М.: Да се разправят, да. В.Кр.: Ние фактически взимаме оригинала, взимаме каймака. Елена: Ще взимаме, ще взимаме, защото с чиста съвест искаме да го съхраним. В.Кр.: Пък репродукцията да им я дадеме, там нека да я вземат те. М.М.: Те са пак наши хора. Елена: Е, щом са наши хора, нека да го купуват, който иска. Не вижте, то е само, да. В.Кр.: То е, нека да му подпомогнеме, „братски". Елена: Е сега, какво да правим? В.Кр.: Братски да му подпомогнеме! Ха-ха-ха. Елена: Какво да правим сега? М.М.: Той казва 450 лева. „Ако не ги дадете, имам други хора." В.Кр.: Ще има други, които ще дават. Елена: Е, как смее да продава чужди вещи? Как смее да продава чуждо? Туй момче не знае какво си прави! В.Кр.: Сега, ако ние сме при едни нормални условия нали, ако ти както си собственик, ще кажем моля, милицията, на съд. Ето документът, аз съм тоя собственик. М.М.: Завеждаш дело. В.Кр.: При нормални условия. Елена: При нормални условия, да. Аз ще го съдя. М.М.: Виж какво, той казва за портрета на Учителя, за репродукцията и за портрета на Христа, който вече го е продал на Дина, той казва: „Ами той чичо ми е дал пари за тях и аз сега продавам. Аз съм наследник." В.Кр.: Той смята, че Петър Филипов. Елена: Ама как е наследник, бе? Как ще наследява Учителя той? М.М.: Петър е направил портрет на Учителя и на Христа, аз знам от Петър. Елена: Да, той има. Репродукции, да. М.М.: За тях става въпроса, а пък е взел вече оригинала. В.Кр.: Сега ония неща, които Петър е платил и направил репродукции, нека да си ги продава. Елена: Да си ги продава ако ще, да. М.М.: Правилно, той си взема парите. В.Кр.: Аз това нещо не го знаех. Аз не знаех преди два часа, че Петър Филипов е правил репродукции. Елена: Аз свидетел съм. В.Кр.: Защото аз гледах това нещо, по този списък и по този списък. М.М.: Да, и той, Вергилий, настояваше, че те са портрети от тука. Елена: Не, не, не, свидетел съм, не искам да лъжа. В.Кр.: Аз не зная, защото аз чета това нещо, списъка. Елена: Е да, списъка. В.Кр.: И в този списък пише: „Христос в Гетсиманската градина", заплатени от Буча Бехар, а другите два портрета закупени от Елена Андреева. И аз друго нищо не знаех, че Петър е правил репродукции и ясно, че той е продал. При положение, че Петър е платил за тия репродукции, нека Филип, племенникът продава и препродава. Елена: Нека си взима парите. В.Кр.: Става въпрос, че на Щилянова също е продадена репродукцията. Елена: Въпреки че това не е право. В.Кр.: Пак не е право, но нека си продава, той си поема отговорността. Въпросът е, че той иска пари за репродукцията на Щилянова. Елена: За репродукцията на Щилянова няма да му дадеме пукната пара. М.М.: Ама той, Петър, си ги е купил, бе, тях. В.Кр.: Ама тая репродукция купена ли е? М.М.: Да бе, репродукцията и на Христа, и на Учителя. Оригиналът е вече съвсем друго. В.Кр.: А тая репродукция тука в списъка къде е? М.М.: Не знам. Елена: Коя? В.Кр.: Тук в списъка има една репродукция, която е репродукция на Учителя. На кого е предадена? Елена: Вижте, аз знам в стаята на Учителя имаше на Кършовски репродукция, портрета на Учителя, която е тази де, оригинала и на Борис Георгиев. В.Кр.: Въпросът: Ето тук пише портрет на Учителя, репродукция от портрета на Щилянова в дървена бронзова рамка, 37x28 см., 100 лева. Елена: Е, не знам това, аз това не знам. В.Кр.: Колко на колко е голяма тази? Елена: Е, толкоз е сигурно. В.Кр.: Пък може и да не е тази, може и да не е тази. Сега тука пише репродукция, 100 лева. М.М.: Аз знам, че Петър си ги купил тогава. В.Кр.: При положение, че Петър допълнително е дал поръчка на Щилянова да извади репродукция, то е вече друга работа. М.М.: Това Щилянова ще каже. Елена: Е, Цвета ще каже, да. Тя е жива, слава богу! В.Кр.: Става въпрос, че тя да уясни. Елена: Само вижте какво, все пак нека Цвета да уточни кой портрет е оригиналът от Учителя. Вижте, това искам. М.М. Оригиналът е сложен в специална кутия. В.Кр.: Да не би да са подменили? Елена: Вижте сега, моля ви се, проверете това. В.Кр.: Да не би да ни пробутат репродукция вместо оригинала. Елена: Вижте какво, всичко става. Какво? В.Кр.: Пише на портрета 1934 г. Елена: Толкоз. В.Кр.: Може да не е оригинала, може да е репродукция. Елена: Не, 34. В.Кр.: То може да пише. Елена: Виж какво, 1934 г., само Цветана прави репродукция. В.Кр.: Да не би някой друг да е направил репродукция? Тя ли е направила репродукция и да пише 1934 г. пак. Елена: Е, лъжа ако има, може. М.М.: Освен да я поканим у дома да види. В.Кр.: Само така, трябва да се покани. Елена: Вижте какво, нека тя да си види картината. Тя сигурно ще познае по нещо. В.Кр.: Ти, Марийке, трябва да покажеш и репродукцията, и да покажеш картината - оригинала. Елена: Докато е у тебе. В.Кр.: Да. Ще я покажеш на гости утре, вдруги ден, за да свършиме тая работа. Да бъдем наясно, да не бъдем излъгани. Елена: Да, да, да, вижте, щом сме тръгнали по тоя път да уточняваме, трябва да го уточним ясно. В.Кр.: Защото може да ни пробутат някоя друга картина за оригинал. Елена: Не, да се проверят картините. В.Кр.: Аз не съм художник. Само тя може да каже. Елена: Само тя може да каже. М.М.: Но оригиналът е в квадратна форма, а пък репродукцията е в елипсовидна форма. Елена: Е, не знам, аз не съм виждала репродукцията. В.Кр.: Ние сега трябва да.видиме тука оригинала. Ще видиме оригинала колко на колко е сантиметра. Елена: Е добре, но то още нищо не значи. В.Кр.: Ние сме невежи като художници, нали, не можем да кажем нищо. Елена: Е не, специалност е това. Докато е жива Цвета, нека да проверите. Ти виждаш ли се с нея? М.М.: Ти имаш ли да ми дадеш мислите, тя иска един екземпляр. Елена: Кой? М.М.: Цвета Щилянова. Ходих при нея, да й кажа, че той продава портрета и тя каза: „Аз какво мога да направя?" И между другото тя ми каза, ако може с мислите да ме снабдите. Елена: Е, ще й дам. М.М.: Аз ще ти ги платя. Елена: Но не е за плащане въпросът, но че няма много екземпляри „Мисли". Вместо 15 както беше, дадоха ми 7. В.Кр.: Трябва да намериме „Мислите" и да й занесеме, за да се предразположи. М.М.: Аз искам, понеже ми е поръчала и ето вече е септември, тя заслужава в края на краищата. Елена: Заслужава, разбира се. В.Кр.: А тя като вижда, може да разкаже още много неща, как е рисувала Учителя. М.М.: О-о, тя Цветка Щилянова може да разкаже много работи. Елена: Може, може. М.М.: Обаче тя е семейна. Обаче нейният съпруг може да попречи. Елена: Не е в ред. М.М.: Освен че не е в ред, но той ревнува. Ти нямаш представа, Петър праща козунак, тя се чуди какво да прави и как да приказва, и после ми беше казала: „Моля ви се, не ми носете повече нищо." Че аз даже за Петър за душата, гдето се казва, занесох. В.Кр.: Сега портрета на Учителя с блажни бои с ширина 73x60 см. Елена: Колко? В.Кр.: 73x60 см. Елена: А той колко е? В.Кр.: Е толкова. М.М.: Репродукцията ли? В.Кр.: Не, оригиналът. Елена: Е да, толкоз е. Да, да, така е. М.М.: Ти нали ги видя? Ние го гледахме с него. В.Кр.: Добре. Елена: Той беше, в началото го свалихме в долната стая на Учителя, когато още го притежавахме и после вече веднага го качихме, защото се страхувахме да не изчезне. В салона да оставиш портрета на Учителя, ама още никому не беше дошло на ум. А сега виждаш ли какво нещо правят? В.Кр.: Те още не им е дошло на ум, те не са се усетили, защото те този списък за вещите го нямат. Елена: Нямат го. В.Кр.: Нямат нищо, не знаят, това е преди 30 години. Елена: Да. В.Кр.: Единствено аз го имам и ти го знаеш, и сега тримата знаеме. Елена: Да. В.Кр.: И взимаме решение и те не могат да се усетят. Елена: Ама трябва да се направи така, да не се усетят. В.Кр.: Точно така го правиме, за да... Елена: Да не се усетят. В.Кр.: И след това ще се мълчи и т.н. Елена: Да. В.Кр.: Утре, ако дойдат и питат къде е портрета? Елена: А? В.Кр.: Ако те питат някои твои близки къде е портрета? Елена: Че кои близки? На кого ще отговарям аз? В.Кр.: Не знам. Елена: Никому няма да отговарям. Ще кажа, дала съм го на съхранение и толкоз. Подробности няма да давам. В.Кр.: Сега един друг въпрос. Как стана навремето тази работа? Елена: Това? В.Кр.: Да. Този списък и протокол, как се извърши цялата тази работа? Елена: Когато си замина Учителят, чакай. В.Кр.: Това е 1958 година, когато започва делото нали и инвентаризация на Изгрева. Елена: Да, делото когато почна. В.Кр.: Сега, когато си замина Учителят кой се грижеше горе за стаята? Елена: Иванова, Мика Тодорова, Антов. В.Кр.: Щото Мария Тодорова казваше, аз отначало се грижих, обаче, казва, един поднос от сладкиши направи Иванова, подари на Тодор Стоименов един поднос от сладкиш. И Тодор Стоименов разреши, даде ключа на Иванова тя да се грижи. Елена: И Иванова. В.Кр.: Иванова, мен ме изместиха и Иванова остана горе. По-нататък какво стана? Елена: Е, щото Антов се е наложил. В.Кр.: Може да се е наложил и Антов. Елена: След това. В.Кр.: По едно време ти си се грижила там след заминаването на Учителя. Елена: Никак. След заминаването на Учителя не ми дадоха нито един път да се кача горе сама, разбираш ли? Бяха забравили шапката на Учителя да сложат до тялото, както беШе при поклонението когато си замина и не ме пуснаха сама с ключа, защото вече крадец съм. Знаеш ли колко ми беше грозно? Само че аз се радвах, качвах се като не ми дадоха ключа, а дадоха сестра с мене да има, аз качвам се по стълбите и викам: „Господи, Учителю, благодаря ти, че имаше доверие в мене, Учителю, благодаря Ти, че имаше доверие в мене." Защото, абе единият ден съм била в стаята на Учителя и съм я чистила, на другия ден не ми дават ключ. В.Кр.: Ха. Елена: Ха. Разбираш ли? И аз сама се радвах. В.Кр.: И после дойде делото и 1958 г. Елена: И делото, аз не се занимавах с... В.Кр.: Ние по делото не говорим, а за тази работа, за този инвентаризационен опис. Елена: Виж сега, финансовата ревизия мина. Като мина финансовата ревизия, направиха абсолютен опис на всичко Учителюво. В.Кр.: Има го този опис. Елена: И по него ние откупихме вещите, по този опис. В.Кр.: Те искат сега да ги дадат на заложна къща, така ли? Елена: Те ги дадоха, не ги дадоха, но формално само. Искаха да ги дадат в заложна къща да се продават, за да вземат парите. Ние не искахме вещите на Учителя да се продават в града и коджа Братство, може ли да се продаде на Учителя вещ? Искахме само Учителювите вещи. Всичко друго братско давахме. Ама като видяха, че много пари ще вземат, властта искаше да използва и това. А пък те взеха това, защото намислиха някакви едни 500000 лева. На Братството дълг от... Ами излизаха, ами... В.Кр.: Неплатени данъци. Елена: Не, всички данъци бяха платени. Учителят предварително ги плащаше. Не е верно това. Ей така беше. В.Кр.: След това вече вие определяхте кой да бъде и как да бъде. Елена: Нищо не определяхме ние. М.М.: Кой определи цените? Елена: Ами те цените ги определяха, аз не съм ги определяла цените. В.Кр.: Добре. Вие събрахте всички пари или всеки даваше пари? Елена: Всички пари ги събрахме нацяло и нацяло ги дадохме на тях. В.Кр.: И после? Елена: И всички вещи запазихме за нас. В.Кр.: Как ги разпределяхте после? Елена: А, разпределението ние го правехме. В.Кр.: Кой колкото пари е дал или? Елена: Не. Братството съобразявахме кому какво да дадеме, В.Кр.: Например, тя, Марийка Марашлиева казва, че е дала 2000 лева навремето. Елена: Е, дала е. В.Кр.: А нейното име тука го няма. Елена: Ама няма, на всички няма името, защото много хора дадоха, бяха от цяла България. Ами ние сме взели пари, нали ти казах, веднъж 30000, веднъж 60000 лева. Това пари бяха. Много пари бяха, как така! Близо сто хиляди лева сме дали за тия вещи. В.Кр.: И после вещите вече ги прибраха. Елена: Голяма част от вещите те самите взеха, но че сме ги откупили не ни зачитаха за пукната пара. В.Кр.: Че сте ги откупили. Елена: А вещите пак останаха у тях, във властта и милицията. Елена: Ами взеха ги. М.М.: Кой ги взе? Елена: Ами за стола, за тяхни работи. Те вече не бяха наши. В.Кр.:Значи не бяха вече ваши. Ами сега тука виждам, че имало някакви си такива кристали. Елена: А, те са, не знам, събирани кристали по Рила. М.М.: Е, те оценени ли са? В.Кр.: И те са оценени, не може да не са оценени. Елена: Имаше ли? Оценени ли бяха? В.Кр.: Има тука кристали. Елена: Списък може да има, но какво ще ги ценим, те са камъни. Цанка ги събираше. В.Кр.: Гледам тука, библиотеката на Учителя какви ли не работи, много неща събрани. Елена: От библиотеката си стоят пак нещата. Едната библиотека е у... М.М.: Книгите. Елена: Книгите на Учителя ги взеха най-напред, после върнаха само тези, които... В.Кр.: Не окултни. Елена: Не са окултни, да. В.Кр.: И те отидоха при различни хора, то минаха вече 30 години. Елена. Ама не, виж, пазят ги хората. Едните са у Шарови, другите са у тази... В.Кр.: фактически ти трябва да отидеш у Влаевски, с Марийка ще отидете, за да видите какво е положението с тия портрети и какво има още там при него от Учителя. Дава ли ги или не ги дава. Елена: Да. В.Кр.: Ако ги дава, дава ги. Ако иска да се плати нещо. Елена: Не, виж какво, докато той е жив, сега те там се събират при него. М.М.: Аз разбрах, че тая година нямало да се събират и не знам. Елена: Не, вижте, аз с удоволствие ще отида при брат Шаров, защото... М.М.: Не, у Влаевски. Елена: У Влаевски, да. М.М.: В Шаров, вече го няма. Елена: Е, не, Шаров го няма, ама библиотеката стои там. В.Кр.: Ето сега например кой е този художник? Пише картина от художника Иван Тричков, маслени бои в рамки без стъкло, пейзаж от Изгрева, 2 пъти, пейзаж от Рила, 2 пъти и т.н. Пейзаж от Мърчаево. Елена: Един брат. В.Кр.: Пейзаж от бивака, пейзаж от стъпалата на Рила с Учителя. Пейзаж... М.М.: У Гради има един портрет. Елена: Те са някъде записани. Не знам къде са. При Невена Неделчева да не са? В.Кр.: Не знам. Елена: Трябва да я питаме. Неделчева ще ги пази всичките работи. В.Кр.: Ще ги пази. Ти виждала ли си я скоро, идвала ли е? Не е идвала. Елена: Абе да ти кажа... В.Кр.: Не иска да идва или? Елена: За изненада, преди една седмица ме заведоха на местото на Учителя. Аз съм съвсем сама, ама сутринта след изгрев отидох, толкова рано и знаеш ли, че никой не дойде други, само Невена Неделчева дойде. В.Кр.: Познахте ли се? Ха, ха... Елена: Аз й казах, най-малко мен очакваше нали да ме видиш тука, ха, ха... Тя се засмя. Е, имахме нещо, едно недоразумение и по него приказвахме. Ами какво да правиш? В.Кр.: Трябва да се уеднаквяват нещата. Тя държи ли се още? Не съм я виждал отдавна. Държи ли се? Елена: Държи се, държи се. В.Кр.: Държи ли се? Елена: Ама тя е по-млада от мене близо, чакай колко години? Тя беше на 20, когато дойде, а пък аз бях на, не знам на колко бях това. В.Кр.: Сега тука виждам пише, френологическа глава. Елена: Да, има я. Някъде, не знам къде, у Шарови ли? Има, френологическа, има я някъде. В.Кр.: Там има, пише френологически карти. Тези карти кой ги издаде, по идея на Учителя ли са? Елена: Кои? В.Кр.: Френологическите карти. Елена: По желанието на Учителя. В.Кр.:По желание... Защото там нали графически са обозначени центровете на черепа, по Негово указание ли? По негова идея ли са? Елена: По Негова идея, така го знам, че е по Негова. М.М.: Каишев, Каишев го издаде. Елена: Е, Каишев ги е правил, ама по указание на Учителя. В.Кр.: Защото сега, ако е по указание на Учителя, това е знание. Елена: Е, знание. В.Кр.: Защото там са определени всички центрове. Ако тази картина той е взел от друго място, от друг автор, нещата са по друг начин. Елена: Е, разбира се, не. В.Кр.: Затова питам, нали. Елена: Не, не, не. М.М.: Надка Куртева казва, че може за Каишев да разправи. Елена: Кой? М.М.: Надка Куртева. В.Кр.: Каишев. Елена: Какво има да разправи? М.М.: За него можела да каже нещо. В.Кр.: Тя за баща си не може да разкаже. М.М.: Тя за баща си не каза. В.Кр.: Значи хармониума го прибрахме. Хе-хе... Елена: Узаконихме го. В.Кр.: Узаконихме го. Значи какво казваш? Идват, пък друго лице ли ти казва, че те обвиняват, че си дала хармониума? Елена: Мене обвинява, защо си дала, казва, хармониума на Ина? В.Кр.: Това е много интересно, защото никой не знае, че съм идвал при теб. Защото ние взехме писмо от Борис и отидохме при Савата. Елена: Ама кой е казал, не знам. Ама тя не знае, че аз нямам нищо общо. Но понеже знае, че аз се бъркам в тия работи, затуй мене ме обвинява. В.Кр.: Ти да не би да си говорила някому? Елена: Не, не, не, не, това е. Тя допуска, че нещо аз имам работа там, че съм бутнала, затуй. М.М.: Че си подарила хармониума. Елена: Ами как ще подаря хармониума, бе? Аз даже не знам дали съм го видяла още. В.Кр.: Вижте, като стане, като го подготви, ще ни даде концерт на него Ина Дойнова. Елена: А, който беше в салона, да. В.Кр.: Аз съм този, който прехвърлих хармониума у нея, за да работи с него. Този хармониум дължи на чичо си Борис, защото нейната леля Цанка й подари пианото. Елена: Да. В.Кр.: Този хармониум навремето Борис го е купил. Елена: Да. В.Кр.: Само че не знам кой там беше фабрикант и Савата знае, Борис го подарява на Братството, нали. Още от веднъж го откупуват за три хиляди лева, нали, втори път го откупуват през 1958 г. и след това Петър Филипов го пази 30 години. Елена: Е, да. В.Кр.: И добре, че Филип не го продал. Той сега съжалява. М.М.: Той съжалявал, че не е искал да го продаде, защото Ина искала да го купи. Елена: Аха. В.Кр.: С пари. М.М.: Съжалявал. В.Кр.: Тя Ина най-малко щеше да му даде 5-10 хиляди лева. Елена: Сигурно щеше да иска много пари. В.Кр.: И му се разваля там нещо в къщи и не може да го поправи и вика Савата. Савата нали е майстор. Савата го оправя и поднася няколко писма от Борис. Елена: Да. В.Кр.: Да се предаде, Савата да вземе хармониума, накрая той, Филип, се съгласява и го дава. Елена: А-ха. В.Кр.: И накрая ние отидохме с писмо от Борис и казваме: „Абе дай го при Ина, тя е музикант, нека да отиде там." Той стои при Савата, но на него не му трябва. Елена: Не му трябва. В.Кр.: На музикант го дава. Да отиде там. Та сега чакаме когато стане, ще има концерт, авторски концерт, ще те викнеме специално. Казвам Борис ще го заведем и понеже, викам, понеже Елена се занимаваше, тя движеше тия неща, ще я вземеме с колата и ще се върнеме така тука. Елена: Да, да, да, да. В.Кр.: С неговата мадона от тука, ей от тая страна, ха, ха, и на концерт. А ние ще стоим така до вратата стоешком и ще пазиме вратата. Елена: Ха, ха... В.Кр.: Така съм го запланувал. Елена: Добре, добре, добре. Нека, шегувайте се. В.Кр.: Не, не, съвсем сериозно, нали? Аз съм го запланувал това нещо. И Ина знае. М.М.: Ина трябва да се подготви. В.Кр.: Ина сега в момента се подготвя върху хармониума. М.М.: Аз във Варна я чух като свири там на хармониума. В.Кр.: Тя хармонизира песните на Учителя. Елена: Да. В.Кр.: Прави опити. Елена: Да, нека прави. Тя е музикант. М.М.: Той и Стоян хармонизира, но той така по-тихо, а тя много бурно така. Елена: Кой тихо? М.М.: Този, Стоян и Магда и той ги свири във Варна. Елена: А, Стоянчо, Стоянчо, хъм, хъм. М.М.: Той. Елена: Ех, темперамент. В.Кр.: Е, понеже е малко развален меха, сега тя ще намери човек, който да го поправи. Елена: Да го поправи, да трябва да се поправи. В.Кр.: Аз също не го бях виждал и когато отидох, и ми го показаха, аз направо ахнах. Тя като почна да ми показва еди-какво си, еди какво си, почна да свири, обаче трябва да се натиска много, меха е, нещо изпуска меха. Сега ще го поправят. Елена: Ще го поправят, разбира се. В.Кр.: И ще му намерят мех. В.Кр.: После той е много хубав хармониумът. Елена: Много е хубав. В.Кр.: За една цигулка и за две цигулки. Помниш когато тук идва, когато дойде Петър Ганев. Елена: А, кой? В.Кр.: Петър, Петьрчо Ганев с Божанка и когато аз бях тука, и когато ни свириха концерт. Аз същия ден прехвърлих хармониума от Савата в дома на Ина. Елена: А-а ха-ха. В.Кр.: Същият ден го прехвърлих, взех писмото и се уточнихме, и те тук при тях музикантите дойдоха съвсем случайно и да ни свирят. И което е най- важното, тогава Петър каза: „Абе този хармониум не трябва да седи там, у Савата, трябва да отиде у музиканти." Елена: А, той тогава това каза. В.Кр.: Той тогава каза, аз само си мълча. Същият ден дойдоха да ни свирят музикантите. И този хармониум е много хубав. Елена: Да, да, да. В.Кр.: Ще се поправи. Запис с цигулки, с една цигулка, с две цигулки. Елена: Да, много е хубаво. В.Кр.: Имаме не един цигулар. Имаме цигулари прекрасни. Дано дойде това време. Елена: Дано го дочакате. Забележка на редактора: Това време дойде. Аз купих един електронен огран за 10лекарски заплати, дадох го на музикантката Ина Дойнова. Заедно с Йоанна Стратева - цигуларка, започнаха концерти, които аз организирах и финансирах. От 1990 г. до 1998 г. включително бяха организирани от мен около 20 концерта в музикалните зали в София, в които участвуваха десетки музиканти. Дойде и онова определено време да поместим разказите за Школата на Елена Андреева в „Изгревът" том I и том IX. Ето защо поместваме и тази история, както и следващия протокол. Защо? Защото няма време. Трябва да се знае истината. Днес двата оригинални портрета на Учителя Дънов, направени от Борис Георгиев и Цветана Щилянова, се съхраняват в един от сейфовете на Българска Народна Банка за следващите поколения. За Цветана Щилянова виж „Изгревът", том II, стр. 195, номер 78; том IX, стр. 338, стр. 516.

9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За българската художничка Цветана Щилянова чух още в първите си години, когато се запознах със Словото на Учителя Беинса Дуно и имах възможността да се запозная с голяма част от Неговите последователи, които бяха през 1969 г. в една възрастова граница от порядъка на 60-75 годишни. Във второто издание на книгата „Наука и възпитание" от 1947 г. беше поставена в репродукция цветното копие на картината на художничката Цветана Щилянова, която лично и собственоръчно беше нанесла портрета на Учителя на белия лист през 1934 г. - четири години преди да съм се родил на земята. Тези съпоставки са важни, защото на пръв поглед има едно разминаване в поколенията - едни слизат, обличат се в плът, а други си заминават. Но приемствеността, която е закон в духовния свят, приемствеността на онези души от невидимата верига, които осъществяват целокупността на живота в неговото измерение в невидимия и видимия свят. Този на физическото поле. Едни са горе в невидимия свят. Те са духовният гръбнак на онези, които са долу на земята. Едните долу работят и другите онези горе също работят. Едните създават горе духовната матрица на онези идеи, които трябва да се облекат в светлината на един висок идеал, а онези отдолу реализират този идеал на земята. В случая един от тези, който беше долу, бе художничката Цветана Щилянова, която успя да ни предаде изваяния портрет на Учителя в бои, краски и живи линии. Онези, които слезнаха в плът по- късно, трябваше да довършат нейната работа. А нейната работа беше работа на една цяла верига души, които бяха посветили живота си за Словото на Учителя. Към този увод остава да ви покажем част от невидимата и видимата верига на онези души, които работиха за Словото на Учителя и бяха в тази Школа - невидимата Школа, където ученици могат да бъдат единствено душите, познали Бога чрез Учителя. А Учителят е един. Всемировият Учител е един. Това е изявление на Божествения Дух, проявление на Христовия Дух и реализация на Святия Дух, т.е. на Божественото Слово. Ето, това е Учителят. Учителят ще се намери в Словото. Образът на Учителя също ще се намери в Словото. Но Учителят слезна в плът между българите и имаше свое физическо тяло и свой образ. Този образ беше въплъщение на живия Бог, пребиваващ в човешко тяло. През времето на Школата образът на Учителя бе хващан многократно чрез фотокамера и заснет на фотоснимки като всяка една фотоснимка представлява един миг от пребиваването на Божествения Дух в тялото на Учителя, т.е. тялото на Петър Дънов. За нас Петър Дънов е онзи Дух, завършил своята еволюция на земята, завършил своята еволюция в Битието и онзи Дух, слезнал от слънцето Сириус, Духът Беинса Дуно, който се въплъти в плът, роди се като българин, израстна като българин, възмъжа и когато беше на тридесет и три години Божественият Дух слезна върху него на 7.08.1897 г. стар стил. Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. А Божественият Дух бе вече в тялото на Петър Дънов. Оставаше този Божествен Дух да се изяви. И той се изяви. Започна отварянето на духовните събори, които бяха част от веригата, чрез която се изявяваше Божественият Дух и чрез която верига трябваше да слезнат всички онези души на земята, да се облекат в плът и да бъдат членове на тази верига, на духовната верига. Дейността на това изявление на Божествения Дух чрез Петър Дънов в първите години е известно. На него няма да се спирам. През 1912 г. през м. август в Търново, работейки върху „Завета на цветните лъчи на светлината" и след като привършва, върху Петър Дънов слиза и Христовият Дух. По този начин се приключва един цикъл, а този цикъл е следният: Изявеният Бог, това е проявеният Божествен Дух. Изявеният Божествен Дух, това е проявеният Господен Дух, а Изявеният Господен Дух, това е проявеният Христов Дух. Изявеният Христов Дух, това е проявеният Свят Дух, т.е. Проявеното Божествено Слово. Това е цялата Космогония на Битието и Небитието според Словото на Учителя. Затова Петър Дънов е Всемировият Учител, който въплъщава в себе си цялата тази Космогония. А Неговият живот беше изявление на Божественото Слово и проявление на това Слово чрез дела. Когато говорим за образа на Учителя, ние ще Го намерим в Неговото Слово, защото това Слово е Божествено Слово и проявено в думи и дела чрез живота Му, и чрез този на Неговите последователи. И когато се спрем върху един лик, запечатан в портрет - портрета на Учителя, това е една проекция на един миг от живота на това Божествено Слово в Него. А живота на този портрет ще го намерите в Неговото Слово. По този начин за нас образът на Учителя не е идол, не е форма, а образът на Учителя е въплотен в Неговото Слово. Чрез Словото на Учителя ще се доберете до Неговия образ и до живота на това Слово. Само човешката душа има отношение към образа на Всемировия Учител, който е образ от Светлина на физическото поле, а тази светлина ще я намерите в Словото Му. Образът на Учителя е Виделина в духовното поле и вие ще го срещнете като виделина в Неговото Слово, което е виделина и живот на човешката душа. Образът на Учителя е Слава - Божествена Светлина, която ще намерите в Словото Му и тази Божествена Светлина е храна за човешката душа. Това е живият хляб, слязъл от небето за човешките души. По този начин, когато говорим за образа на Учителя, имаме предвид Неговото Слово. А Неговото Слово е проявеният Христов Дух чрез Святия дух. Изминаха много години, но нямах възможността да се добера до оригинала на направения портрет на Учителя от Цветана Щилянова. Бях слушал много неща, но смятах, че времето не беше дошло и не беше определено, за да се оформят условия за изясняване на тази история, която ще ви разкажа, а тя е следната: от 1983 г. до 1986 г. бях на работа в чужбина като лекар в Либия. След завръщането си в България, първото нещо, което направих, бе да се срещна с Марийка Марашлиева. Това беше един човек, когото познавах още от 1971/1972 г., която беше в групата на Петър Филипов и с която съм се срещал нееднократно при нашето лагеруване на 7-те Рилски езера. Още оттогава аз знаех, че има да свърша с нея един строго определен обем от работа, която друг не би могъл да свърши. След първата си среща разбрах, че тя беше прибрала и откупила лично оригиналния портрет на художничката Цветана Щилянова от племенника на Петър Филипов. Тя ми предложи да го поема и да го съхраня, но аз в първия момент отказах да го приема, защото знаех, че този въпрос трябва да се изясни подробно и точно така, че впоследствие да няма коментарии, подмятания и обвинения. Първото нещо, което направих, е: направих справка в онази документация, която притежавах от периода на 1957 г., когато се започна ликвидирането на физическата проекция на Салона на Изгрева, включително и целия наличен инвентар. Тогава открих, че портрета на Учителя от художничката Цветана Щилянова е закупен лично от стенографката Елена Андреева и е нейно притежание. По-нататък заплатих сумата на Марийка Марашлиева, която беше откупила портрета от племенника на Петър Филипов и заедно с нея отидохме при живата още Елена Андерева, обяснихме целия случай и разказахме, че портретът е при мен, откупен и прибран на сигурно място. Беше направен протокол, чрез който Елена Андреева прехвърли портрета върху мен, като всички подробности и условия са описани в протокола, на който седят подписите на Елена Андреева, на Марийка Марашлиева и на д-р Вергилий Кръстев. Този протокол ще бъде прикачен след тези бележки и всеки може да се запознае подробно с него. Следващият етап бе, да се направят постъпки пред живата художничка Цветана Щилянова, за да ни разкаже някои подробности и всичко онова, което е съпътствувало като случки и факти епохата, през която е рисуван портрета на Учителя. Бяхме решили да отидем с Марийка Марашлиева лично при Щилянова, за да споделим с нея нашия план за работа. Но какво беше моето учудване, когато тя не пожела да разговаря с мен, а единствения човек, който можеше да приеме, бе Марийка Марашлиева. Причината беше в нейното психическо състояние, понеже тя имаше една кармична развръзка със своя съпруг, оженила се за него, който бе 26-27 години по-млад от нея и който в този период я беше направил жива пленница и затворничка в един апартамент на бул. „Владимир Заимов" 68, 7-ми етаж. По този начин аз бях извън играта, а онзи, който трябваше да свърши цялата работа, бе Марийка Марашлиева. Обикновено с нея определяхме какви въпроси трябваше да бъдат задавани, след което тя лично отиваше и пущаше писмото в пощенската й кутия, като трябваше да чака някой да отвори входната врата от живущите в кооперацията, защото същата се заключваше със секрет. Това беше жив затвор, в буквален смисъл на думата и с една затворничка, под чийто ръце и палитра беше изваян образът и лика на Учителя. Това беше невероятна съдба на един съвременник на Учителя и живо разпъване на Христа в нея. Онзи, който се бе докоснал до вътрешната Светлина на Учителя, излизаща чрез Неговия образ, онзи, който се бе докоснал до Виделината на Учителя, идваща от неговите очи, онзи, който бе като душа усетил Славата на Учителя, трябваше да премине през Голгота на Христа на физическото поле. За мен това бе един затвор, в който я бяха поставили сили, онези сили, които се явяват като противовес на творческите сили на природата. Тя бе видяла величието на образа на Всемировия Учител в светлина, виделина и слава. А пътят на земята се минава през първата врата, която е заключена, това е вратата на страданията. Това е Мировата скръб, за която се говори, мирова скръб, която е вопъл на човешката душа, облечена в плът. Постепенно започнаха да прииждат едно след друго писма в отговор на зададените въпроси. По-късно, когато се запознахме изцяло с нейната кореспонденция, решихме тя да бъде представена в два раздела: единият раздел се отнася за нейните лични опитности с Учителя и Школата, свързани с нейния път, така също и всичко онова, свързано с времето и условията, когато тя е рисувала лика на Учителя. Втората част ще бъде озаглавена: Изповед на една душа, това е онова, което е свързано с нейния житейски път през време на Школата и след това. Мога определено и категорично да кажа, че без Марийка Марашлиева тази публикация не можеше да се осъществи. Тя е автор на този труд. Смятам, че тя има задължението да опише подробно всички етапи на странствуването на портрета от Елена Андреева през различните етапи, докато дойде в мое притежание. Смятам, че е необходимо да се напише подробно за всеки отделен етап. И накрая ще се върна отново върху онази верига, която осъществи запазването на портрета и осигури написването на тази публикация. Тази верига има много отделни етапи. Първият етап - Елена Андреева откупува и спасява портрета. Втори етап - Елена Андреева предава на съхранение портрета на Борис Шаров, където стои ред години. Трети етап - Петър Филипов прибира в дома си портрета и го съхранява. Четвърти етап - Петър Филипов си заминава 1984 г. и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие. След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето становище за вярно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента. Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък. Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели. Спомням си, когато ги предаваше се обърна и с треперящи ръце ми ги връчи и каза: „Слушай Добре, тези неща са много важни, пази ги! Чуваш ли какво ти казах?" Аз се втренчих в него и познах, че това беше гласът на Петър Филипов, това беше неговият тембър, това беше неговият език и неговият глас. Така Петър Филипов се намеси и разреши този въпрос, беше влезнал в племенника си. Онези, които бяха част от веригата и бяха заминали, и се намираха горе, помогнаха да се приключи и завърти целия цикъл. Когато човек работи за една възвишена идея, всички души, които живеят в този свят на идеите, слизат чрез самата идея и помагат. Идеята е мостът между онези, които са горе и които са долу. Тя е живият мост на душите. Осми етап - това бе етапът, когато се започна работа и оживената кореспонденция между Марийка Марашлиева и Цветана Щилянова. Този етап ще бъде описан от нея. Девети етап - беше етапът на приключване, в който ще бъде предоставен увода на Марийка Марашлиева, след това историята на създаване портрета, изповедта на една душа, ще бъде прикачен протокола, чрез който са обозначени условията за съхранение на портрета и накрая ще бъдат прибавени тези бележки. По този начин смятаме, че онези души, които бяха заангажирани да свършат тази работа, е приключен. Това е колективен труд на цялата верига. На онези, които са горе и на онези, които са долу. Без помощта от невидимия свят не бихме могли да се справим. Но основната и най-главна тежест понесе и изнесе на гърба си Марийка Марашлиева. Моята работа се заключаваше в направление и даване съвети по различните етапи на работа. Без такова нещо не може да се осъществи такава една публикация. Мога да изявя своето приятно удовлетворение, че можахме да свършим една малка работа, която за нас бе непосилна без помощта на невидимия свят. Благодаря на онзи жив затворник, който успя да намери сили и да открадне някоя и друга минута от своя надзирател и последователно в няколко писма да предаде доколкото можеше онова, което съхраняваше в своята памет. 7 ноември 1989 г. Написал: д-р Вергилий Кръстев

8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША А. Увод Онези, които изучавайки живописта на художника Цветана Щилянова през следващите векове и особено проучавайки изваяния от нейните ръце образ на Мировия Учител, ще търсят съответствие между нейния житейски път и нейното творчество. Ще търсят и ще искат да съпоставят личности, събития и времена, които да пасват и да се покриват едно върху друго. Но те няма да открият такова търсено съответствие. И ще изпаднат в противоречие. Обяснението за това ще намерите в изваденото Слово от нейните бележници, които ние предоставихме и в чиито извадки ще намерите изказвания на Учителя за съдбата на великите художници и за техния житейски път. Там ще намерите, а и в Словото на Учителя, в Неговите беседи, ще намерите отговора за онези сътресения, през които минават съдбите на великите живописци, портретисти от времето на Историята на живописта. Така че за нас нещата не са в противоречие, а в прекъсване връзката с космическото съзнание на онези художници, които търсеха общение с това космическо съзнание, за да могат да влезнат в онзи свят на хармония, който е свят на образи и музика. А за да се предадат чрез палитра и бяло платно, е необходимо да има една непреривна връзка между онова космическо съзнание, до което се добира художникът и между неговото съзнание, когато пресъздава въпросния лик и образ. А тук се отнася ликът на Мировия Учител и за онова свръхсъзнание, до което се докосва една човешка душа, а това е душата на Цветана Щилянова. И когато в житейския път на художника не се проектира тази невидима линия от светлина, дошла от свръхсъзнанието в нейния умствен, а след това чувствен свят и накрая не се проектира чрез волята й на физическия свят, то се проектират противоречията в нейния живот. А тези противоречия се дължат на прекъсване на светлината, дошла от космическото съзнание в нейното човешко съзнание. Тези противоречия и тези страдания и мъчения, които идват за нейната личност, са нещо закономерно и представляват част от нейната житейска карма. Това ще бъде обект за проучване от други изследователи. За нас бе важно да отделим този раздел като „Изповед на една душа". Само душата носи в себе си си светлината от общението с Божественото съзнание, дошло в нея във вид на виделина и проектирайки се в човешкия ум като светлина. Изповедта е необходима, за да се прокара онзи път между прекъсване на светлината от космическото съзнание към човешкото съзнание и да се възстанови връзката между свърхсъзнанието и светлината, слизаща в човешкия ум като чисти мисли и слизаща надолу в чувствения свят като чисти чувства, и проектирайки се чрез волята у човека като добри постъпки. Това е целта на тази изповед. Марийка Марашлиева. Д-р Вергилий Кръстев. 5.03.1990 г. Б. СЪПРУГЪТ ЕМАНУИЛ Картичка до Марийка Марашлиева 22.03.1987 г. Мила Марийка, Благодаря Ви за хубавата картичка и благопожеланията! Нека новата пролет донесе и на Вас своите щедри благословения - здраве и радостни слънчеви дни, изпълнени с поезия и красота! Целувам Ви сърдечно, Цв. Щилянова Картичка до Марийка Марашлиева 14.01.1988 г. Мила Марийка, Честита Новата 1988 г.! От все сърце Ви пожелавам тя да бъде за Вас изпълнена със здраве, вдъхновение, много радости и всяко щастие! Вашата картичка получих отдавна, благодаря Ви много за вниманието! Тя много ме зарадва. Простете, че едва сега Ви пиша, но излизам рядко, поради навехнатия крак. Еми пазарува и се грижи за всичко, но съм свикнала сама да си избирам картички и ги изпращам. Завинаги с най-мили спомени, сърдечно Ваша Цветана Щилянова Първо писмо до Марийка Марашлиева 6.03.1988 г. Мила Марийка, Много ми е тежко, че огорчих Вас и милата Дина, Вие, които сте тъй мили и добри към мене, с които имам толкова хубави спомени! Моля Ви да ми простите! Но положението е много по-сложно, трудно е да се обясни в едно писмо. Душата, която ми е поверена, към която имам свещен дълг, човекът, за когото съм единствен близък на света, който най-предано се грижи за мен - не ми допуща съвестта да го тревожа. Казва се Емануил. Отдавна някой беше ми казал, че той някога си е бил мой син, когото съм изоставила, отрекла съм се от него, че сега ми е изпратен, за да изкупя греха си. Когато се запознах с тяхното семейство, веднага пожелах да го осиновя. (Бях богата, неомъжена, и току-що бях изгубила последната си близка, моята прекрасна сестра, починала след седем години мъчително боледуване.) Проверих чрез адвокат - по възрастови причини осиновяването бе невъзможно. Той трябваше да бъде на 18 години, а беше на 22 години. Единствено чрез брак той може да ме наследи. Бракът нарекохме „фиктивен" поради нашата разлика и си обещахме че всеки, щом пожелае, ще получи своята свобода. Но ние станахме големи приятели, както казваше майка му - той винаги е обичал да дружи с по-възрастни хора. Изкуплението на моя грях вече ред години ми костваше много страдания, но ние страдаме заедно и това укрепи нашата привързаност един към друг. Освен това моята немощ и навехнатият ми крак увеличиха грижите и вниманието му към мене. Аз излизам сама само един път месечно, за да получа пенсията си. Той всяка сутрин пазарува, донася пощата и заедно разглеждаме писмата - нищо не може да остане тайно! Още ще Ви кажа, че е привилегия за мене общуването с един толкова издигнат, умен, интелигентен, чист и благороден човек. А той се грижи за мен като истински роден син. Нося отговорност и за това, че за неравния брак, който е причина за сегашното положение на нещата, почти цялата вина е моя - не е бивало да се реша. Но сега гледам на всичко като на определена съдба. Моля Ви, разберете ме правилно и не ми се сърдете, а ако някога ми пишете, в писмото да няма никакви намеци или загадки. Моля Ви също, не ми отказвайте една среща веднъж в годината, макар само на прага горе у нас (за домофона знаете, че не работи.) За Новата пролет приемете за Вас и Дина най-сърдечни благопожелания. Целувам Ви, Цв. Щилянова В. ПЪРВАТА ЛЮБОВ Второ писмо - 15.04.1988 г. Част от второто й писмо без дата, с клеймо от 15.04.1988 г. Мила Марийка, Използвам свободното място тук, за да Ви разкажа първата част от моята изповед (простете, ако това е неуместно). Бях на 17 години, когато обикнах мой далечен братовчед, Коста, 5 години по-възрастен от мене. Учителят го наричаше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под Козирога, също като моя Емануил, притежаващ същото благородство, висок морал, и духовна чистота, а аз - родена под Телец - най- подходяща за приятелство, хармонична, а и в по-дълбока връзка с Козирога. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама у дома му. За последен път го видях няколко дена преди да угасне. Неговите близки ме обичаха, казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. Минаха години. През 1929 г. заминахме за Париж със сестра ми и съпруга й. Всичките 4 години прекарани там чувствах, че Коста им помага, пази ме, ръководи ме, постоянно го сънувах, пишех стихове за него. Запознаваха ме с някои млади хора, но никого не харесвах, сравнявах ги с Коста - моят идеал. По това време, на 26 декември 1929 г. в София се родил Емануил. Родителите му били близки със сестрата на Коста - Пенка и съпруга й. Пенка станала кръстница на Емануил. Когато почина моята мила сестра, беше тъй остра жилищната криза, че ние не посмяхме да отпечатаме некролози, а живеехме в обширен четиристаен апартамент. Щом се яви някъде некролог, нуждаещи се нахълтват, внасят и багажа си... Тя почина на 22 декември 1951 г. Веднага телефонирах на Пенка, дали познава някои културни хора, които да ни изпрати. Тя каза: „Тъкмо мои близки продадоха къщата си и търсят квартира - майката е интелигентна жена, а синът е мой кръщелник." На другия ден тя ги доведе. Взаимното впечатление беше много добро, веднага направихме постъпки за настаняването им. Така се започна всичко, връзката ми с Емануил. Потънала в мисли за поведението ми към хората и за грешките ми към тях, реших още веднъж да помоля и Вас и Дина за извинение. Виждам, че всичко в живота ми е било предопределено, колко много се нуждая от работа над себе си. Как да не греша, като съм толкова, толкова несъвършена! Простете, че Ви занимавах тъй дълго със себе си, но чувствах потребност да се изкажа пред някого, избрах Вас, защото зная, че ще запазите в пълна тайна моята изповед, нито ще намекнете дори за нея в писмо към мене. Оставам завинаги с най-хубави чувства, Цветка. Г. ВТОРАТА СЪПРУГА Шесто писмо -18.09.1988 г. Писмото е без дата, с клеймо от 18.09.1988 г. Мила Марийка, Благодаря най-сърдечно на Гради! Колко много ме зарадва неговия подарък! А Вашето вдъхновено лице след хубаво прекараната ваканция ми подейства тъй благотворно, че се почувствах по-добре. То излъчваше особена, неизразима красота. Простете ми, ако твърде много си позволявам, но имам да Ви помоля за една голяма услуга: като почина сестра ми, нейният съпруг Данко Симеонов се ожени за Надка. Гради знае всичко. Тя - много по-млада от него, с много красиви очи, свежа, много чиста, за първи път вижда братството, веднага става вегетарианка, с уважение към всички, и специално към мене и към паметта на сестра ми. Дребничка на ръст, но пълна, умее сама да си шие, обличаше се с голям вкус. Тя подари на Данко години на радост и успокоение, а също и за мен, защото той жестоко страдаше от самотата, в която бе останал. Но като почина Данко, тя много изстрада. Към мене постъпи сестрински - подари ми скъпи мебели, килимчета, скъпи спомени от майка ми и сестра ми. Отчуждиха имота на Изгрева, представиха се наследници - тримата братя на Данко, взеха й всичко, каквото можаха, най-безпощадно. След време получи в квартал „Диана бад" малък апартамент. Тя има по-възрастен брат, който се е погрижил за обзавеждането, а също и да получи телефон. Той най-предано се грижеше за нея, навестяваше я, а също и за общия гроб - Данко е погребан между сестра ми и мама. Най-редовно посаждаше цветя, разчистваше, поддържаше според сезона. Но преди около две години той получи инфаркт! Едва го спасиха. Сега е у дома си, жена му го гледа, но за Надка вече нищо не може. Много Ви моля, спомнете си някоя наша сестра, която би могла да навестява Надка. Тя ми се обади снощи по телефона, много е отчаяна, защото в момента й се вие свят, не може да излиза, отслабнала е, просто гладува - няма кой да й помогне. Пенсията й е малка - не може да заплаща услуги. Но без тя да знае, аз ще заплащам - някак чрез Вас - аз съм й тъй много задължена, всичко ще направя. Важното е да се намери честен човек. Придумват я да отиде в старчески дом. Моля Ви не й говорете за това! Тя ще преодолее сегашното неразположение и ще запази това чисто, тихо и спокойно кътче още дълги, дълги години. Техният род са здрави и дълголетни. (По образование - тя е завършила немска търговска гимназия. Работеше някъде като счетоводителка.) Моята молба към Вас: Дано можете веднага да отделите време, да я посетите - така ще се ориентирате за всичко. Дано можете да й купите нещо малко да си хапне, щом отидете - но качествено, считайте, че го правите за мене - аз ще Ви се реванширам, Моля Ви, не ми пишете, а само ми телефонирайте за резултата. Между моят съпруг Емануил и Данко избухна страшна вражда поради неравния ми брак, затова пазя в пълна тайна от него, че Ви пиша. И до днес той не може да забрави тежките обиди, които Данко му е казал на времето. Ето адресът на Надка: Надежда Симеонова Ж.к. „Червена звезда" (Диана бад) Бл. 22, вход А, етаж 6, ап. 16, тел. 62-65-35. С дълбока благодарност, целувам Ви сърдечно, Цветка Добре е да я предупредите по телефона, ако Ви е възможно. Д. БЕЛЯЗАНОТО ИМЕ НА ВЪЛЧИЦАТА Четиринадесето писмо - 5.09.1989 г. Мила Марийка, Писмото Ви получих днес, също тъй удачно, както предишното. Благодаря Ви, но трябва да призная, че малко ме разочаровахте, отделяте повече думи за начина как да си припомня, а въпросите Ви са съвсем малко. Междувременно намерих предишните Ви две писма, връщам Ви ги с молба да отбележите на кои въпроси вече имате отговор, на кои предстои да Ви отговоря. Моля подчертайте цифрата, на кой да отговоря и задраскайте цифрата на всеки въпрос, на който съм отговорила. Жалко, че изгубихме време - от 11.09.1989 ще ни спрат топлата вода за цели три седмици, през което време не ще мога нито да пиша, нито да събера мислите си, време твърде мъчително за мен. От сестра ми Роза имам едно завещание, затуй, че предано съм я гледала 7 години, докато е била болна. Тя се разболя пак, от скръб за брат ни, изчезнал безследно след 9.09.1944 г. За него и аз дълбоко скърбя - той правеше за мен всичко, повече от силите си, а аз нищо, нищо не можах да сторя за него! Асен бе роден с един недъг - урината му постоянно тече, неговата участ е била постоянна мъка за мама. Живеехме в Дупница (сега Станке Димитров) у богата вдовица, хаджи Фота, хаджи Златка. Баща ми заведе Асенча във Виена да го оперират - 7-годишен. В университетската клиника е бил 4 часа под упойка, опитали да му присадят мускул, изваден от дясното му краче, отвесно, който да затяга урината. Сутрин се събуждал с ужасни болки, резултат никакъв, в съседно легло лежало момченце на име Йосиф, двамата плачели: „О, Йоси! О, Асенчо!" На тръгване му дали скъп апарат, привързан за кръста, снабден с гумена торбичка и кранче, още помня как апаратът нараняваше крачетата му. Срокът изтекъл, тате се връща с Асенча, с незатворена рана! Помня болките, когато мама го превързваше, помня сълзите на двамата! Тате ни изпращаше всяко лято във Варна. На главната улица живееше заможно, видно семейство Гюлмезови. Навремето те са кумували на мама, всички наричахме г-жа Гюлмезова „кръстница". Тя не позволи да отидем в хотел - къща голяма, има много място. Дъщеря й Роза, на чието име бе кръстена сестра ми, е омъжена и живее в София. Мама изплаква мъката си за Асенча. Тя я завежда при един старец, отшелник, далеч извън града. Турна Асенча на колене да се помоли, молил се и той, дал му да гледа в един съд с чиста вода, после казал: „Направих, каквото можах - не ми плащайте!" Мама била щедра, но резултат - никакъв! Тогава кръстницата казала: „Сийка, ще те заведа при един лекар, който лекува чрез хипноза, руснак, емигрант, тукашните лекари му забранили да лекува, щото правел чудеса!" Д-р Теодоров ни посрещна усмихнат, прегледа Асенча, пита го дали вярва, че ще му помогне. Очите му светло-сини, зеницата ясно се вижда, погледът твърд. Показа на Асенча едно синьо стъклено топче и му каза: „Гледай в него и мисли, че заспиваш." И той самият повтаря: „Заспиваш, заспиваш!" Асенчо заспа. Внушава му, че е здрав, събужда го, той не помни нищо, но поглежда в апаратчето - няма нито капка урина. „Сега ще отидеш и ще хвърлиш апаратчето далече в морето! То не ти трябва вече!" Сълзи на радост у всички, и Асенчо, и лекарят, и мама, и кръстница, а и аз, разбира се, а на тръгване лекарят тихо казва на мама: „Сега ще внимавате с какви хора го срещате, след като е бил хипнотизиран веднъж, той лесно ще се поддава на внушение!" Друго важно нещо: с операцията във Виена д-р Теодоров казал, че са лишили завинаги Асенча от способността да бъде баща. Често в Салона на Изгрева се даваха концерти, някои декламираха (Колю Каишев), други пееха. Мама водеше и нас. Междувременно Асенчо порасна, баща ни, уволнен поради съкращение на армията, замина за провинцията по обява във вестник, че се дават трактори за обработване на земи, раздадени на семейства македонци, избягали от Турция. Но оказва се, че тракторите се нуждаят от ремонт, а за управляването се иска специална подготовка. Асенчо имаше голям технически талант. В същата къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51 той сковава маса и с една малка преса започва да прави кабърчета за украса на хамутите на конете (преса за обличане на копчета). Измисля автомат, който да сплесква здрав тел и да го отрязва на определена дължина. Изпраща мостри, от провинцията започват да валят поръчки, принуден е да ангажира една работничка, а после и повече. Имаше един клиент от Шумен, Сабри Солаков, който лично правеше поръчки, а после пращаше сина си Исмаил. Асенчо вече беше женен. Баща ми вижда пакети с кабърчета и отпечатано името на Асенча. Един ден пристига: „Защо ти са работнички, аз ще ти помагам." Асенчо веднага го настани в отделна стая, защото от радост започва да бъбри с работничките, те се спират, порязват се, а след години баща ми забравил всичко, казваше, че фабриката двамата са я създали, а след изчезването на Асенча искаше 1/2 дял от наследството, не се сещаше, че подлата снаха си послужи с него като с марионетка. Детето, което тя роди, приличало на леля си Цветка, а то страшно дебело, с много дебели и големи крака, майка й я тъпче с много храна, за да бъде умна. То знаеше за своя произход, затова гледаше хората с присвити очи. Майката, Евдокия Вълчанова, наричана Кичка, много висока на ръст, пееше в салона, виждаше ми се много красива, само врата й дето е адамовата ябълка така грозно се издуваше, че разваляше впечатлението. Венчавката стана у дома, няколко черги, докарани с каручка - „вдовишко", каза майка й. Но преди това тя цял ден спи при брат ми в работилницата, а той ме пита: „Как намираш: „О Beine" или „X Beine" е за предпочитане?" Не знаех какво да му кажа, сетих се, че е за Кичка, краката й бяха изкривени - тя се стараеше да ги покрива, но цяла се люшкаше като върви. Един ден отива у тях гостенка, заварва Асенча на обед у тях. Той се смутил, а Вълчанова: „Сготвих да нагостя Асенча, че майка му цял ден заета с молитви, не успява, а и не му дава да яде месо, а той е слабичък, трябва да напълнее." Гостенката много възмутена, извикала: „Сийка готви чудесно, ти лъжеш, а още и с вино го поиш, сещам се защо, засрами се!" Плюла и затръшнала вратата. Задържат Асенча да спи. Живеят в сутерен, прозорецът разкъртен, оттам са влизали разни заможни посетители при „любвеобилната" Кичка. Понякога се е продавала за един чифт чорапи. В скромна барака на Изгрева живееше Игнат, тя нощем му чука на прозореца. Като отваря, я подгонил и извикал: „Да се махаш, кучко проклета!" А тя се изкискала и казала: „Ще съжаляваш!" А по-късно с ужас казвал: „За нея ли се оженил синът на добрата сестра Щилянова, защо не питаха мене!" Учителят казал: „Асенчо, хората са белязани с името си, всеки си го е заслужил, но агънцата трябва да пасат далече, далече от вълците." Когато Асенчо поискал да се ожени за Кичка Вълчанова, мама му казала: „Не бързай, чедо, млад си, може да следваш в чужбина, ще вземеш диплома." А Вълчанова разпространила между свои познати, че мама иска да развали любовта на двама млади! Така се разделят на два лагера, едните са за мама, а другите против нея, а тя само мълчи и преглъща сълзите си. А тате най-лекомислено: „Ожени се, сине, и баща ти млад се ожени." Моята стая добре ремонтирана наредихме за младото семейство, аз останах да спя в мамината стая, но през нея се минава за Кичка. Банята е горе. Вечер късно през нас минава някакъв гол мъж, мама скача: „Кичке, човекът е гол!" - „Не се безпокой, ние сме близки!" В същото време Асенчо работи във фабриката на ул. „Граф Игнатиев", имали са бърза поръчка, тя е знаела това. Тръгва да посещава Академията, всяка сутрин закусва рано, мама е приготвила всичко. След три месеца идва съобщение, че ако продължава да отсъства, ще бъде изключена! Мама й го показва. „А, станала е грешка, не се отнася до мене!" И го скъсва. Мама се скрива в зимника и горко ридае, никой да не я чува. Тогава на Кичка й хрумва друго: щяла да получи наследство от чичо си в Горни Лозен, та Асенчо да си построи там фабрика. Мястото се нарича „Куру-Баглар", което значи сухи лозя и никак не е наследство, а решили да излъжат Асенча. Той го купува, щом Кичка иска. Няма никаква вода. „Асенчо, ще изкопаеш кладенец!" А тя е абонирана за ложа в Операта, нали е толкова музикална! Долу, към входа на казармата живее нейна приятелка Фроска, тя има красив брат. Докато Асенчо копае кладенеца, през почивката тя му поръчва какво да пазарува, че Ваню такова обича, а те с Фроска ще сготвят и той ще дойде да обядва. Но става късно, Фроска тъжна, с наведени очи му донася обяда, а той казва, че тъй се увлякъл, че даже забравил за всичко, да извиняват! Един ден той се разболял от скарлатина. Тя отдавна не разговаря с мама, поръчва да й телефонират, тя не може да го гледа, ами ако се зарази? Мама бързо се приготвя, взима си най-необходимото и тича при Учителя. Той й казва: „Иди, сестра, даже твоето присъствие ще му действа лечебно. Не се ли страхуваш от зараза?" - „Не, никак не се страхувам." Когато тихо се изкачва горе, той казва: „Мамо, какво значи това?" Тя му обяснява всичко. Карантината е 40 дена, той се стопил, никой даже храна не му е давал. Посяга да запали печката, вътре хилядарки! Кичка ги е крила и не е успяла да си ги вземе. Асенчо трябва да се къпе всеки ден. Долу сгорещяват вода, подават я на мама, подават й кофа със студена вода, тя го къпе всеки ден и благодари на Бога. На същата печка му сготвя и пита от вратата: „Кичке, искаш ли храна?" А тя грубо: „Разбира се, няма да ям камъни!" А сетне казвала, че мама нарочно искала да я зарази. След като устройвали различни клопки, а брат ми още живее, идват немците, окупират България, падат бомби, брат ми идва тревожен: „Бърже намислете къде да ви заведа, няма време!" Роза се сети за своя съученичка в Самоков. Дадоха ни две гостни стаи, висок партер. Асенчо ни посещаваше всяка неделя. Една неделя идва: „Познайте какво ви нося? Свирете си, живейте спокойно, като стане хубаво в София, ще ви прибера." Но беше тъжен, някой го наклеветил, че е агент на Гестапо. Нощем е спал в къщичката на свои работници Гошо и Анка, негови кумци. Той остави колата си, „Мерцедес" в двора на хазаите и много тъжен си замина. Видяхме го за последен път! Със сестра ми като чуехме бомбите, ставахме на молитва, а сестрата на приятелката, майка на 5 деца, ни прегръщаше и плачеше с нас. Сестра ми постоянно чакаше на спирката вест от София, сънува мама, че завряла глава зад пианото и горко ридае. Изведнъж идва писмо, че Асенчо е арестуван от някакви каскетлии посред нощ и откаран с камион. Тя тръгна веднага. „Ще го намеря!" И със сълзи ми сочи два пръста - ще се върнем двама! Ето защо, когато след години Кичка ме намери на Паневритмия и се хвърли на врата ми: „Прости ми", аз грубо я блъснах и казах: „Махай се, престъпнице!" Интересно е да ви кажа, че мама веднага спечелваше доверието и симпатиите на всички. Исмаил, настанен в скъп хотел, докато изчака готовата поръчка да я отнесе в Шумен, неочаквано се втурва при мама, пада на колене и с горещи сълзи й каза: „Много съм грешен, отивам направо в ада, молете се на Вашия Бог за мене!" Мама пита: „Какво има, какво се е случило?" И го погалила по главата. Той още повече се разридал и казал: „Срам ме е да ви кажа, извинявайте, но Вашата снаха нощес спа с мене, аз я блъсках, борих се с нея, но тя ме сграбчи с ръце като клещи и ме подчини." Какво е преживяла бедната мама! Затова в романа си, който пишеше като болна, „Един живот", посветен на мама, изменила имената, уж да не личи кои са, нарича мъжа си Добрин, после имала идея да нарече Кичка „Капка", но веднага се отказала. „Тя не е никаква Капка, а огромна, гадна, мръсна локва." В такива моменти тя от гняв се закашляше и поискваше да й дам да пийне водица. През сълзи ми се усмихваше и казваше: „Хайде, не се плаши, ще мине!" Връщам се пак по времето, когато Асенчо боледува. От стълбите се чува сладък глас: „Аско, хайде оздравявай по-скоро, че ми се стегна сърцето без опера, че там стои празна нашата ложа." И той грабва нож и започва да стърже дланите си, така че почва лимфа да тече. „Чедо, какво правиш? Ще се осакатиш, моля ти се!" И заплаква. Това донякъде го успокоява. Нали при скарлатина признак на оздравяване е избелването на цялата кожа. Още нещо: Престъпната жилка се проявява у нейния брат. Той разигравал „Пианку", което значи, върти се една кръгла маса, на нея наредени предмети с различна стойност, а той тайно с крак побутвал да печели все най-скъпи неща. А можело е нищо да не се спечели. Но един ден го открили, сбили се, той имал тежка ръка, преобърнали маси, столове, изпочупили бутилки, хората се разпищели, кръв се ляло. Идва полиция, хващат го няколко души и право в затвора. Окован го разпитват, той казал, че съпругът на сестра му е богат фабрикант и той ще плати всичко. Кой е той? - Асен Щилянов. Писали в някои вестници, негови приятели узнали. „Как бе, Асене, не си казал, че за нея ще се жениш? Кой не е чувал за Васил Вълчанката!" Една нощ звъни у нас, плаче: „Мамо, Кичка избяга! Помогнете ми! Ще се самоубия, не мога без нея!" Тогава аз реших да отида при него да спя. Дълго пътувахме, по пътя все ридаеше и казваше: „Да не съжаляваш?" Леглото беше разгъваемо, денем да прилича на гостна. Настани ме на него, тури дюшек, а той на пода върху надуваем дюшек, през нощта пак ме хваща за ръка: „Цека, тука ли си?" - „Да, тука съм!" - „Остани още няколко дена, моля те!" Тогава отива у дома, взима боите ми, триножник, донася всичко. Помолих го да ми позира. Скиците, които направих за подготовка на портрета, бяха толкова интересни, че една от тях ми послужи за портрета на д-р Стоян Джуждев, музиколог, завършил в Париж, също от нашите среди. Неотдавна го честваха, по телевизията, показаха него и портрета (той си го откупи), по-късно му направих още един портрет, с пастелни бои, той вече възрастен, облечен в бял костюм, като го честваха стоеше седнал, недочуваше, а като става да се поклони, държаха го двама здрави негови студенти. И за този портрет идеята беше от Асенча. За Гради и Атанас не остана място, ще Ви пиша само, че те са от едно Айтоско село, пак от нашите среди, характерна за тях беше голямата привързаност към майка им и един към друг. Баща им загива на фронта като прост войник, от сътресението тя оглушава, Атанас се научава да шие, беше много сръчен, а Гради започва да работи като комисионер. Печели, носи им подаръци. Тя се радва, целува ги. Дошли са в София, за да са близо до Учителя, за утеха. Повече в последното писмо. Целувам Ви сърдечно, Цветка Е. ДВАМАТА БРАТЯ - ЮРДАН И СИМЕОН СИМЕОНОВИ Петнадесето писмо - 19.09.1989 г. Писмото е без дата - клеймо от 19.09.1989 г. Мила Марийка, Написах Ви вчера едно писмо, разпределено в два плика. Пиша ви пак, за да Ви помоля да занесете на Дина четиво за цяла година да имам какво да си чета, подобно на това, което получих подарък от Гради. Питате ме кой е съпругът на Роза и кога се е омъжила. Той е Йордан Симеонов. Произходът на семейството е от град Велико Търново. Бащата е от богато семейство, майката от бедно, но била хубава. Влюбил се той, тя отказвала, казала му, че ще избяга от града, а той: „Само да посмееш да преминеш Дервенито, ще те убия!" (Дервенито е местност, оттам път извежда извън града.) Тя, майката, завършила търновската гимназия, но за учителка по ръкоделие. Цял живот е шила и бродирала. Когато се запознахме със семейството, очите й бяха толкова отслабнали, че често молеше някой да й преброи бримките. Тя му ражда 4 момчета, всички с доста хубави черти. Но бащата охладнява постепенно, влюбва се в младо момиче, развеждат се, при развода момчетата държат страната на майка си. А къде ще живее тя? Казали, където си иска - по няколко дена при всекиго, четирима мъже, ще изхраним една майка. Но всички се оженили, раждат им се деца, само сестра ми няма деца! И така тя идва да живее у нас, на бул. „Евлоги Георгиев" 51, остаряла, напълняла, почти не вижда, за нея има отделна стая, през нея се минава в спалнята на сестра ми. Сега вече новото семейство плаща част от наема, а също и част от продуктите за готвене. Тате сутрин пазарува, бакалинът пише в тефтерче и веднъж в месеца се плаща. Юрдан - Данко, започва да работи повече. В академията като преподавател по кларинет, а вечер - в джазов оркестър - саксофон. Понеже баща им не давал пари за инструменти, те си избират такива, които са собственост на оркестъра. Така той започва да закъснява, а зиме оставят му ключ от входната врата под една керемидка, и когато мама види, че керемидката е покрита със сняг, заплаква. Свири в „Юнион палас" - недалеч от Народната банка. Саксофонът си е вече негов, купил го е на изплащане. А майка му, когато се събуди някога нощем, почва да пее. И така той като се върне няма покой, става, моли я - напразно! Щом времето се стопли - тя отива в градината. Но там няма канализация, изкопават трап, временно ограден и с покрив. Понеже не вижда, изпотъпква цветята, които сестра ми е посадила, намери си ягоди, други плодове - всичко изяжда, а Данко всеки ден й носи храна, топъл хляб. Първият син, Симеон, се оженва за бедно момиче, Цветана - видял я на гарата да пренасят с майка си въглища най-долно качество, за по-евтини. Оженил се за нея и за по-красиво я нарекъл „Фльорет". Оказало се, че тя има талант - рисува. Той купува къща на Изгрева, прави подходящ прозорец и Фльорет рисува. Неделен ден е, Данко облечен официално, отвън тича брат му Симеон: „Бачка, бързай да изчистиш комина, че пуши!" Данко се смутил: „Росче, ти какво ще кажеш?" - „Веднага да се махаш и да си повикаш коминджия!" А Симеон: „Я виж ти, голяма работа, щяхме да му дадем вехтата престилка на Фльорет, а той глупак. Нали Роза много знай, то се видя, че ще живееш под чехъл." Когато сестра ми Роза вече много болна, трябваше да бъде на Изгрева, отстъпи на свекървата й по-слънчевата стая, но и там пее по всяко време. Данко тича от града да донесе прясна храна и топъл хляб, и една сутрин я намира издъхнала в леглото. Сестра ми, много зле, бяхме вече се прибрали в града. Никой от синовете, двамата живеещи съвсем наблизо, не е отишъл поне да я навести. Той горко зарида. За Изгрева било отредено гробищата да бъдат далече в Малашевци. Сестра ми каза: „Иди ти, Цветке, аз не мога. Тури си черна шапка и черно палто." Имах всичко от траура на мама. Такъв вятър духаше, че премръзнах. От този Юнион Клуб бяха харесани от френски импресарио и заминаха за Париж, взеха и мене, ето какво им дължа. А Симеон Симеонов казал: „Каква художничка е Цветка? Трябваше да вземат Фльорет!" А в това време жена му Цветана Гатева също бе художник. А Данко се запозна с нас чрез Коста. „Все казваш, че ходиш при братовчедките си, заведи ме и мен, да ме запознаеш." Така той се влюбва в сестра ми, Роза и се ожениха по-късно. Но вече е 4 часа през нощта, трябва да поспя. Останаха още много въпроси. Засега толкава. Целувам Ви сърдечно, Цветка Шестнадесето писмо - 28.09.1989 г. Мила Марийка Вече 10 дена откакто Ви писах, но отговор нямам! Изглежда някому е направила впечатление тази оживена кореспонденция и писмата ми са задържани. Те бяха 3. Първото, изпълнено с много подробности относно лекуването на вродения недъг на братчето ми и излекуването му във Варна чрез хипноза от д-р Иван Теодоров, руски емигрант, останал да живее в България, до женитбата му за непочтената жена и трагичния му край - това писмо стана тъй дебело, че го разпределих в 2 плика, а и те бяха дебели, даже помолих в пощенския клон да ги премерят, ако трябва да доплатя нещо. На другия ден Ви писах главно, за да ви помоля да оставите при Дина за мен нещо, да мога да си чета през цялата година, подобно на подареното за мен от Гради. Много съжалявам за изгубените ми писма! Дано не са Ви създали някакви неприятности. Сега пък и телефонът е повреден, тъй че изгубих връзка с всички. Това писмо ще пусна утре, петък, 29.09. Ще чакам Вашия отговор. Сега всичко ще трябва да започнем отначало. Ако обичате пишете ми само: „Писмата са изгубени!" И да не Ви пиша повече. Моля Ви, простете ми за всичко! Целувам Ви сърдечно, Цветка

7. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ХОРОСКОП Родена на 1 май 1903 г., 6 ч. 20 минути вечер, Лонг. (Източна дължина) 24 градуса 56 минуни. Слънце в Телец, 7-ми дом. Квадрат и половина с Марс, секстил с Луна, секстил с Юпитер, квадрат със Сатурн, квадрат и половина с Уран. Луна в Рак, 9-тй дом, съвпад с Нептун, квадрат с Марс, секстил със Слънце, опозиция сУран. Меркурий в Телеца, 8-ми дом. Тригон с Марс, 72 градуса (квинтил) с Юпитер. Венера в Близнаци, 8-ми дом. Квадрат с Юпитер, тригон със Сатурн, (съвпад с Плутон). Марс в Дева, 11-ти дом, (ретрограден). Квадрат и половина със Слънце, тригон с Меркурий, квадрат с Нептун, квадрат с Уран, квадрат с Луна. Юпитер в Риби, 5-ти дом. Секстил със Слънце, 72 градуса с Меркурий, квадрат с Венера. Сатурн във Водолей, 4-ти дом. Квадрат със Слънце, полуквадрат с Уран, тригон с Венера. Уран в Стрелеца, 2-ри дом. Квадрат и половина със Слънце, квадрат с Марс, полуквадрат със Сатурн. Нептун в Рак, 9-ти дом. Квадрат с Марс, съвпад с Луна. Огнени - Уран. Въздушни - Сатурн, Венера. Земни - Слънце, Меркурий, Марс. Водни - Луна, Нептун, Юпитер. Владетели: Рак - Луна; Водолей - Сатурн; Риби - Юпитер. В знака, над който е владетел планетата, може да развие най-силното си и най-чисто действие. Слънце при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. (Но Слънцето на Цветана Щилянова е добре аспектирано от Юпитер и Луна - секстили.) Задачата на човека е да подчини лунната или формената страна под по- висшата или слънчевата на своето съществувание и доколкото успее в това, до такава степен ще бъде господар на съдбата си. Аполон е Бог на истината и чистотата. Добър е аспекта на Меркурий и Марс - дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията. Хороскоп на Цветана Щилянова, родена на 01.05.1903 г., 6 ч. 20 м. вечер Венера - любов към всичко хубаво и хармонично, но същевременно и задоволяване на всичко чувствено. Последното качество остава преобладающе, додето влиянието на Венера не се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс - другият полюс на Венера, трябва да бъде победен. Сатурн е особено зле поставен в М.С. и в 4-ти дом, когато е зле аспектиран. Когато низшето влияние на Сатурн е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране, и критикуване. Сатурн подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн - низшето аз. Сатурн е особено благоприятен във въздушен знак и действа благотворно на мисълта. Забележка на редактора: Поместваме астрологическа карта на Цветана Щилянова, но тълкуванията са дадени от неизвестен астролог, намерени в нейния архив. Всеки асторолог може да направи собствено тълкувание по астрологическата карта и да сравни с житейските й незгоди.

6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА За да се направи един биографичен очерк, е необходимо биографичните данни да бъдат предадени от лицето, за което се отнасят или пък да разполагаме с точни исторически данни, които да бъдат документирани съответно на лист и хартия. Ние не разполагахме нито с едното, нито с другото. Предложихме на Щилянова да ни разкаже някои биографични данни, отнасящи се за нейния житейски път, като смятахме тук да бъдат включени всички опитности, които тя е имала през времето на Школата с Учителя. Смятахме, че тук ще бъдат включени Неговите разговори с нея, както и да бъдат приложени всички написани сведения и документирани от нея. Но какво се оказа? Тя не прие един такъв метод на работа, понеже тя не беше свободна, а беше вързана с едно голямо, дебело въже както отвътре, така и вън от нея. Онзи, който я беше вързал, беше нейният съпруг. А защо беше я вързал? Ние не знаем причината, но видяхме последствията. А те говореха за това, че тя беше един жив затворник и нямаше свободна воля. Само благодарение на това, че в нейното съзнание беше останал образът на Учителя в светлина и виделина в нейната душа, можахме да се доберем до нея в името на тази едва блещукаща в нейното съзнание светлинка, но тя бе достатъчна, за да я накара да се хване здраво за нея, да я освети и да й покаже, че има задължение към делото на Учителя и към Школата. Затова тя прие да предава някои оскъдни данни след зададените от нас въпроси. Всичко се извършваше чрез кореспонденция по пощата, като трябва да признаем, че не бе загубено нито едно писмо. За това има обяснение и това обяснение се намира в нейния житейски път и в нейната астрологическа карта, и в нейните астрологически аспекти, които показват, че връзките, които тя създава, ги поддържа с голямо постоянство и упоритост. Именно благодарение на това нейно изработено качество тя доказа, че може да се разчита на нея в онзи етап, когато всички смятаха, че е невъзможно да се съберат сведения и данни за едно лице и една епоха, която беше отминала. От писмата извадихме всичко онова, което се отнася за нейния житейски път и за нейното семейство и родители. Цитирахме дословно всичко без никаква промяна. Нашата цел бе да предадем всичко дословно, а не да преразказваме и да обясняваме събития и лица, и времена. Времето, в което писахме, беше друго, а времето, което ще дойде, ще бъде време за проучаване на тези събития и лица от други поколения. Нашата работа бе строго определена и ние се движихме от строго определена програма. А следващите поколения ще могат да проучават и изучават тези събития и тези действащи лица през време на Школата. Ние бяхте онези, които трябваше да довършат и приключат. А онези, за които ние работехме, ще дойдат след десетилетия и векове. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1. Цветана Щилянова е родена на 18 април 1903 г. в град Казанлък. Баща й, Михаил, родом от град Сливен, още отрано останал сирак, понеже баща му бил убит от турците. Михаил е завършил във френски пансион в Пловдив с награда. Михаил Щилянов (1867 -1955 г.) никога не е употребявал алкохол и цигари. 2. Майката на Цветана, на име Анастасия Петрова Джамджиева, родена през май, 1873 г. в Търново, починала 1935 г., е внучка на Велчо Атанасов Джамджиев, един от основателите на Велчовата завера в Търново през 1834 г. Велчо е имал единствен син - Петър, който е завършил с пълно отличие, станал съдия. Оженва се, имал 5 деца, едно от които е Анастасия. Тя се оженва за Михаил Щилянов от Сливен и имат три деца: Цветка (родена 1903 г.), Роза (18961951 г.) и Асен (1901-1944 г.) 3. Била е на 4 години, когато Учителят Дънов е посещавал различни семейства, провел френологични измервания на главите на познати семейства в Сливен с металически кръгове и ги вписвал в френологически карти. Родителите запитали Учителя за децата си. За нея казал, че ще стане художничка, за сестра й - музикант, а за Асен - инженер. 4. Още като малка започнала да рисува и понеже майка й имала художествени дарби, я насочвала към рисуването. Завършила е прогимназия в Сливен и показала на чеха художник професор Мърквичка свойте рисунки и той я насочил да кандидатства в рисувателното училище в София. Учи 5 години при професор Цено Тодоров и завършва 1922 г. А Художествената академия завършва 1928 г. 5. През 1929 г. сестра й Роза се омъжва за Йордан Симеонов - музикант. Заминават с неговия оркестър във Франция. Тя тръгва с тях, за да специализира. Прекарала е 4 години, като през цялото време е правила копия на творби на големите майстори в Лувъра. Учила се неуморно и посещавала галерии, изложби. В Париж представила през 1933 г. в пролетния салон в Гранд Пале картината „Майка ми". Посрещната и оценена по достойнство от критиците. Но след като се завръща от Франция, никой не я търсел, понеже била непозната. 6. Завърнала се е от Париж в 1933 г., където е била на специализиция четири години. Въпреки сериозната й подготовка, нямала работа и не печелела нищо. Тогава майка й я посъветвала да нарисува Учителя, което може да й донесе благословение. Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно. Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанието му. Когато портретът бил готов, той казал, че желае да си го купи и попитал колко й дължи. Тя му го подарила. Той я посъветвал да даде изложба и казал: „Рекох, ти по този път ще успееш!" Наистина този портрет й донесъл благословение. Още първата й изложба през 1934 г. имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че рисувала от сутрин до вечер. Правила е много скици. За портрета на Учителя: Оригиналът е един. Рисуван е с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50/65, сиво-бежова с дата около 20 февруари. Скиците никога не била прерисувала. Направила е много копия за салоните на разните братства в провинцията, както и за частни лица, но доста от тях били унищожени. Имала едно единствено писмо, изпратено от Учителя в Париж. Писмото било написано на пишуща машина и било подписано с характерния подпис на Учителя. Съдържанието на писмото било напълно отговор на нейното, в което била писала, че пред голямото изкуство, което срещнала в Париж, в музеите, се чувствала обезкуражена, почти отчаяна. Полученото от Учителя писмо й вдъхнало вяра и импулс за работа. То е за нея скъп спомен. 7. След портрета рисувала много скици с молив по време на беседа. Често под рисунката записвала по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента). Стоящи наблизо сестри започнали да искат рисунки. Учителят й отправил няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която царяла, докато Той говори, понеже се внасял смут. Седнала на друго място. Повтаряло се същото - разчуло се, че подарява и ги ангажирали още щом започне. Не след дълго Учителят я повикал, попитал и казал: „Скиците, които сте правили, те са части от един образ, не може да бъдат разпръснати. Ще ги съберете всичките и ще ми ги донесете!" Той бил много строг, категоричен. „Но аз съм ги подарила", казала тя. „Казах вече, щом сте готова, донесете ми ги!" Било много трудно, но след няколко дена успяла - някои й се поразсърдили, отбелязали имената си с надежда, че ще им ги върне. Занесла ги. Учителят ги разгледал внимателно и й казал благо: „Сега си ги пазете и никому няма да ги давате!" Рисувани отдалече, не всички имали прилика, но имало и много сполучливи. Били доста на брой, около 15-20, а може би и повече. Нямала скицник. Скиците е правила на бяла хартия с размери около 9 см. на 1214 см. Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти - характерен жест, който може да се види на много снимки. Пред него е разтворена Библията. 8. Учителят бил казал на брат й, че го очаква светло бъдеще, че е много надарен - наистина още от малък джобът на престилката му е тежал от чукченца и пирони, които забивал навсякъде, където намери място. Още от 18-годишен започнал да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството им, а по-късно създал фабрика за разни изделия, която фабрика прехранвала 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селянки и селяни. Всички много го уважавали и обичали. 9. За сестра й: „Че има много дарби, но да пази дробовете си!" Тя силно желала да стане певица, с много хубав глас, играла била в детски пиеси и оперети главна роля, но баща им не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Зимата била студена, стаята с пианото - неотоплена и тя получила воден плеврит, и тъй много отслабнала, че не можела да се движи и говори. Косата й порастнала 20 см. съвсем бяла. Майка й я молела да дойде Учителят да я види, а тя казвала: „Лозата не ще молитва, а иска мотика!" По-късно казвала: „Нали аз си исках мотиката." Млад, опитен лекар се грижел ден и нощ за нея, изваждал със сонда водата от левия дроб, защото той притиска сърцето и то спира да бие. Медицинска сестра постоянно прави инжекции за сърцето да не спре. Лекарят казвал на майка й, че всичко е направил, останало само едно промиване на кръвта чрез двете главни артерии - но не се знаело дали тя ще издържи. Тя отказала. Тогава майка й помолила Учителя. Той дошъл веднага. Заварил лекаря и сестрата. Учителят погледнал с малка лупа ръката й и казал: „Тебе не те викат още, ти имаш работа тук!" А тя си мислела: „Не виждам ли аз, че умирам, но той свята личност, няма да ме изплаши!" Учителят казал: „Сега сестрата да спре инжекциите и всички лекарства." А лекарят: „Но, господине, сърцето й ще спре!" - „Не, няма да спре", казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане", казва лекарят." - „Разбира се, идвайте", казва Учителят. Не я насилвайте с храна, сега да си почива, тя сама ще огладнее" Майка й, изнемощяла, едва стои на краката си, ангажирали една яка вакарелка, Йона, която вдигала на ръце сестра й всяка сутрин в определени от Учителя часове, сваляла я на двора на слънце, после я връщала горе в леглото й. Роза тежала 32 килограма. 10. По това време баща им е уволнен, отива в провинцията да търси работа. Оставил на майка й колкото пари имал и казал: „Децата растат и те ще печелят." Сестра й била цял живот тънка, висока, с благороден облик, нещо царствено имало в нея, излъчвала една особена красота, хранела се съвсем малко, много чувствителна, с красиви ръце, с дълги пръсти. Сестра й вече се съвзела, макар и слабичка, желаела да работи. Помолила Учителя за съвет и Той казал: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, а ти ще отиваш." - „Но как ще стане това?" - „Не се тревожи, всичко ще се уреди", казал той. Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица и казва: „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, искам да му свиря, а е и ревнив, не иска да излизам за уроци. Той ме доведе дотука с колата ни и чака вънка да ме отведе." Гошо, богат търговец, преценявал, че Мара ще научи още много неща от такава интелигентна учителка, той бил във възторг. Уроците започнали веднага. Мара я обичала. Казвала: „Розке, много си слабичка!" Мара приготвяла какви ли не лакомства да я гощава, туря я да си полегне да почива, уроците плащат скъпо. Майка й ушила няколко хубави рокли. Познати на Мара поискали уроци и за техните деца. Следващото лято завели сестра й Роза във Вършец - всичко на техни разноски. Гошо изпратил за зимата товари готово нарязани дърва, адресирани за майка й. Минали години, Роза искала да заплати дължимото. „Не, казал Гошо, нищо не ще приема, направил съм го от уважение към вашата майка." Родителите им наели самостоятелна къща на бул. „Евлоги Георгиев" 51. Тя и досега стои, макар и доста преобразена. В тази къща Цветка влязла на 12 години и излязла на 22 - мома. Тук започва нейната изповед, която ще бъде изповед на една душа, слезнала на земята. СРЕЩА С ЦВЕТКА ЩИЛЯНОВА Марийка Марашлиева 24.09.1990 г.,10. ч.с. След като получих писмото на Цветка от 18.09, в което пише, че излиза на разходка всеки ден от 10-11 часа и чака в пощенския клон на ул. „Оборище", аз излязох и отидох в пощенския клон. Погледнах навсякъде, където имаше посетители, но Цветка я нямаше. Реших да я посрещна евентуално на път до пощата. Като минах първата улица, на ъгъла на втората я видях. Слабичка, несигурно стъпваща, подпряна с бастунче, тя идваше бавно от към тях. Загледана в пътя, тя не ме забеляза и когато я поздравих, тя се изненада и се усмихна. Казах й, че съм получила писмото й и че й нося снимките, но че аз не притежавам никакви снимки от съпруга й. Тия, които имам, са от родителите й, брат й и сестра й. Тя каза: „Трябва някъде да съм ги бутнала, че не мога да ги намеря." Казах й, че снимки със съпруга й не ме интересуват и й предадох семейните снимки. Хванах я под ръка, за да стъпва по-сигурно. На нея й хареса това, защото така върви по-сигурно. Тя ми каза, че съпругът й настоявал тя да излиза да се разхожда и раздвижва. Ръката й едната беше с ръкавица, а другата без такава, защото с нея държи бастунчето, а когато има ръкавица на нея, бастунчето се изплъзва. Направи ми впечатление, че ръката й беше слаба, бледа и студена. Така под ръка хванати аз я заведох до техния блок, понеже тя пожела да си отиде. Като вървяхме, срещнахме една позната на нея, както и на мен, която я поздрави и спря за малко (Ани), при което разменихме няколко думи. По-нататък по пътя тя ми разказа това, което е научила по-късно от майка си, че родителите й като имали две деца, Роза и Асенчо, си говорили, че повече не трябва да имат деца, тъй като с една заплата е трудно да имат повече. Децата ще имат нужда от образование и т.н., което не ще може да им бъде осигурено и ще ги затрудни много. Добре, но майка й забременяла с нея. Тогава баща й написал писмо на нейния вуйчо, който бил лекар в Пловдив, да изпрати някакво лекарство, за да може майка й да се освободи от бременността. Вуйчо й Георги изпратил нещо (а абортите по това време са забранени). Обаче лекарството не дало никакъв резултат. Баща й на Цветка - Михаил, писал на Георги, че полза от лекарството няма и да се готви да става кръстник. Детето се родило, а това била Цветка. Вуйчо Георги казал на баща й следното: „Михаиле, ти как мислиш тая работа, аз клетва съм давал да не правя никакви аборти, а ти какво искаше от мене!" Цветка била любимо дете на баща си. Той бил много привързан към нея. Между другото каза и това, че разходите им за храна на децата станали големи и тя като чувала това, като малка още казала, че тогава ще се храни с картофи и искала да й дават повече картофи, от което се получило някакво заболяване, и тогава тя казала, че тогава ще яде само коренчетата на спанака, за да могат да я изхранят. А понеже била много подвижна, веднъж вместо в устата, яденето отишло на страната й. Баща й нежно я облизал. Спомени на залеза на човешката душа.