Ани

ЛИТЕРАТУРА 1. П. Дънов, „Двата пътя“, беседи на мл. о. клас, год. 1, 1922 г., том 1. 2. П. Дънов, „Противоречия в живота“, беседи на мл. о. кл., г. 1, 1922 г., т. 2. 3. П. Дънов, „Допирни точки в природата“, беседи на мл. о. кл., г. 2, 1922, т. 2. 4. П. Дънов, „Добри навици“, беседи на мл. о. клас, год. 2, 1922-1923 г., том 2. 5. П. Дънов, „Разумния живот“, беседи на мл. о. клас, год. 3, 1923-1924 г. 6. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1923-24 г., год. 3, 7. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1923-24 г., год. 3, 11-20. 8. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1923-24 г., год. 3, 21-25. 9. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1923-24 г., год. 3, 26-32. 10. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1924-25 г., год. 4, том 1, 11. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1924-25 г., год. 4, том 1, 12. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1924-25 г., год. 4, том 1, 13. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1924-25 г., год. 4, том 2, 10-13. 14. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1924-25 г., год. 4, том 3, 15-17. 15. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1924-25 г., год. 4, том 3, 18-20. 16. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1924-25 г., год. 4, том 4, 24-27. 17. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1924-25 г., год. 4, том 5, 28-31. 18. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1925-26 г., год. 5, том 1, 19. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1925-26 г., год. 5, том 2, 20. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1925-26 г., год. 5, том 3, 21. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1926-27 г., год. 6, том 1, 22. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1926-27 г., год. 6, том 2, 23. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1927-28 г., год. 7, том 1, 24. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1928-29 г., год. 8, том 1, 25. П. Дънов, „Лекции мл. о. клас“, 1928 г., год. 8, 26. П. Дънов, „Младежки събор“ — 1925 г., том 7, 27. П. Дънов, „Младежки събор“ — 1927 г., том 8, 14-17. 28. П. Дънов, „Младежки събор“ — 1929 г., том 7, 29. П. Дънов, „Сила и живот“, 1-ва серия — 1914 г., 2-ро издание — 1924 г. 30. П. Дънов, „Духът и плътта“ /втора серия/, 1933 г., 3-то издание. 31. П. Дънов, „Все, що е писано“ /неделни беседи - 1917 г./, издание 1942 г. 32. П. Дънов, „Мировата любов и космическата обич“, 1919 г. 33. П. Дънов, „Новото човечество“ /второ издание/, 1947 г. 34. П. Дънов, „Електричество и магнетизъм“, 1920 г. 35. П. Дънов, „Беседи, обяснения и упътвания“, 1924 г. 36. П. Дънов, „Наука и възпитание“ — второ издание /първото 1896г./, 1949 г. 37. П. Дънов, „Сила и живот“ — 3-та серия, 1919 г. /издание 1929 г./ 38. П. Дънов, „Сила и живот“ — 4-та серия, 1921 г. /издание — 1922г./ 39. П. Дънов, „Сила и живот“ — 5-та серия, 1922 г. /издание — 1922г./ 40. П. Дънов, „Право си отсъдил“ — 8 мл. събор, 1930 г., 12-15.7. 41. П. Дънов, „Отворени форми“, мл. о. клас, год. 9, том 1, 1929-30 г. 42. П. Дънов, „Служене, почит и обич“, мл. о. клас, год. 9, том 1, 1929-30 г. 43. П. Дънов, „Закони на доброто“, мл. о. клас, год. 2, 1929-ЗОг. /изд. — 1941 г./ 44. П. Дънов, „Път към живота“, мл. о. клас, год. 10, том I, 1930-31г./изд.1941 г./ 45. П. Дънов, „Методи на самовъзпитание“, мл. о. клас, год. 10, том 2, 1930-31 г. 46. П. Дънов, „Живот и отношение“, мл. о. клас, год. 11, том 1, 1931-32 г. 47. П. Дънов, „Фактори в природата“, мл. о. клас, год. 11, том 1, 1931-32 г. 48. П. Дънов, „Великата разумност“, мл. о. клас, год. 12, том 1, 1932-33 г. 49. П. Дънов, „Съразмерност в природата“, мл. о. клас, год. 12, том 2, 1932 г. 50. П. Дънов, „Силите на природата“, мл. о. клас, год. 23, 1943-44г. 51. П. Дънов, „Великите условия на живота“, беседи — 1920 г., София - 1948 г. 52. П. Дънов, „Ще управлява всички народи“, беседи — 1920 г., София — 1948 г. 53. П. Дънов, „Като дойде при мене“, беседи — 1924-25 г., София — 1950 г. 54. П. Дънов, „Високият идеал“, беседа — 1923 г., гр. Свищов. 55. П. Дънов, „Окултни лекции“, общ. о. клас, год. 2, 1922-23 г. 56. П. Дънов, „Окултни лекции“, общ. о. клас, год. 3, 1923-24 г., София. 57. П. Дънов, „Избавената душа“, беседа на 2 май, 1926 г., Великден. 58. П. Дънов, „Път на мисълта“, беседи — 1920-22 г., 1-6, София 1949 г. 59. П. Дънов, „Беседи, упътвания и обяснения“, 1922 г., В. Търново 1949 г. 60. П. Дънов, „Трите живота“, клас — год. 1, София - 1942 г. 61. П. Дънов, „Поучаваше ги“, беседи 1923 г., София — 1949 г. 62. П. Дънов, „Живият Господ“, беседи 1922 г., София — 1948г. 63. П. Дънов, „Абсолютната справедливост“, Общ. о. кл. — г. 4, 1924-25 г., 1-36. 64. П. Дънов, „Окултни лекции“, 1-ва школна год., 1922 г., София. 65. П. Дънов, „Виделина; Много ценен бисер; Да не се смущава сърцето ви“, беседи 1925 г., гр. Пловдив. 66. П. Дънов, „Настанало е царството Божие“, беседа гр. Русе, 1924 г. 67. П. Дънов, „Раздай всичко“, беседа гр. Русе, 1924 г. 68. П. Дънов, „Наряд и упътвания“, среща в гр. В. Търново, 1925 г. 69. П. Дънов, „Две свещени положения“ съб. бес. 1925 г. В. Търново 70. П. Дънов, „Двата природни метода“, 6-та серия, 1923-1924 г., 1-24. 71. П. Дънов, „Неделни беседи“, 7-ма серия, 1924-1925 г., гр. Русе. 72. П. Дънов, „Свещеният огън“, съборни беседи — 1926 г., гр. София. 73. П. Дънов, „Козативни сили“, Обществен о. клас, год. 1925-26, том 1, София. 74. П. Дънов, „Светлина на мисълта“, Общ о. клас, год.5, том 2, 1925-26 г. 75. П. Дънов, „Условия за разумния човек“, Общ о. кл., г. 5, т. 3, 1930 г. 76. П. Дънов, „Прости истини“, Общ о. клас, год.6, том 1, 1926-27 г., София. 77. П. Дънов, „Неразрешеното“, Общ о. клас, год.6, том 2, 1926-27 г. 78. П. Дънов, „Възможни постижения“, Общ о. клас, год.6, том 3, 1926 г. 79. П. Дънов, „Четирите кръга“, Общ о. клас, год.6, том 4, 1926-27 г. 80. П. Дънов, „Неделни беседи“, серия 8, 1926 г., 1- 33. 81. П. Дънов, „Великото и красивото“, Общ о. клас, год. 7, 1927 г. 82. П. Дънов, „Малки и големи придобивки“, Общ о. клас, год. 7, 1927 г. 83. П. Дънов, „Пътят на ученика“, съборни беседи 1927 г., София 84. П. Дънов, „Затова се родих“, 9-та серия, том 2, 1930 г., София. 85. П. Дънов, „Влизане“, 9-та серия, том 2,1930 г., София. 86. П. Дънов, „Праведният“, 9-та серия, том 3, 1931 г., София. 87. П. Дънов, „Вехтото премина“, девета серия, том 4, 1931 г., София. 88. П. Дънов, „Мнозина казваха“, девета серия, том 1, 1933 г., София. 89. П. Дънов, „Ни мъж, ни жена“, девета серия, том 2, 1933 г., София. 90. П. Дънов, „Синове на възкресението“, девета серия, том 3, 1934 г. 91. П. Дънов, „Ключът на живота“, Общ о. клас, год. 8, том 1, 1928-29 г. 92. П. Дънов, „Смени в природата“, Общ о. клас, год. 8, том 2, 1928-29 г. 93. П. Дънов, „Форми в природата“, Общ о. клас, год. 8, том 3, 1928 г. 94. П. Дънов, „Определени движения“, Общ о. клас, год. 8, том 4, 1928 г. 95. П. Дънов, „Петимата братя“. Съборни беседи, 1923-24 г., София 1949 г. 96. П. Дънов, „За съдба дойдох“, беседи, 11-та серия, 1929 г., София. 97. П. Дънов, „Успоредни пътища“, „Проявленията на ума“, беседи, 1928 г. 98. П. Дънов, „Разумно разбиране“, беседи, 1934 г., София. 99. П. Дънов, „Изгревите на слънцето“, беседи, 1928 г., София. 100. П. Дънов, „Майката на времето“, беседа, 1932 г., София. 101. П. Дънов, „Жал ми е за народа“, беседа, 1932 г., София. 102. П. Дънов, „Великото в живота“, беседа, 1934 г., София. 103. П. Дънов, „Положителни и отрицателни черти на човека“, Спец. о. клас, 1928-29 г., год. VIII, София 1928 г. 104. П. Дънов, „Естественият ред на нещата“, Общ о. кл., г. 9, т. I, 1929-30 105. П. Дънов, „Степени на съзнанието“, Общ о. кл., г. 9, 1929-30, т. 2, 1930 г. 106. П. Дънов, „Доброто оръжие“, Общ о. кл., год. 9, 1929-30, том 2, 1930 г. 107. П. Дънов, „Божият глас“, Общ о. клас, год. 10, 1930-31, том 1, София 1940 г. 108. П. Дънов, „Просветено съзнанието“, Общ о. клас, год. 10, 1930-31, том 2. 109. П. Дънов, „Реалности и сенки“, Общ о. клас, год. 10, 1930-31, том 2. 110. П. Дънов, „Големият брат“, беседи, 1938-39 г., София. 111. П. Дънов, „Новият ден“, беседи, 1940 г., София. 112. П. Дънов, „Условия за растене“, беседи, 1930 г., София 1949г. 113. П. Дънов, „Линиите на природата“, беседи, 1929 г., София. 114. П. Дънов, „Абсолютна чистота“, беседи, 1929 г., 5-то рилско езеро. 115. П. Дънов, „По Бога направени“, беседи, 1929 г., София. 116. П. Дънов, „Крадецът и пастирът“, беседи, 1929 г.,том 1, София. (Липсва страница 321 в pdf-а на книгата) 192. П. Дънов, „Поздрав за новата година“, 1914 г. 193. П. Дънов /Емануил/, „Любовта“, стихове в сп. „Виделина“, кн. 4-5, 1903 г., Сливен. 194. П. Дънов, „Заветът на цветните лъчи на светлината“, 1912 г., София. 195. П. Дънов, „Беседи, обяснения и упътвания“, 1919 г., В. Търново. 196. Д-р Ил. Стратев, „Природните сили и организма", сп. „Житно зърно“, кн. 1-2, 1944 г., София. 197. Д-р Ил. Стратев, „Постите и гладът като лечебни методи“, сп. „Житно зърно“, бр. 8, 1941 г. 198. Д-р Ил. Стратев, „Физиология на постенето“, сп. „Житно зърно“, бр. 9, 1941 г. 199. Д-р Ил. Стратев, „Условия и методи на постенето“ сп. „Житно зърно“, бр. 5, 1942 г., София. 200. Д-р Ил. Стратев, „Това, що можем и не можем“, сп. „Житно зърно“, бр. 5, 1942 г., София. 201. Д-р Ил. Стратев, „Подпушването и болестите“, сп. „Житно зърно“, бр. 10, 1943 г., София. 202. Д-р Ил. Стратев, „Вяра и живот“, сп. „Житно зърно“, бр. 3, 1943 г. 203. Д-р Ил. Стратев, „Да се учите“, сп. „Житно зърно“, бр. 9, 1942 г. 204. Д-р Ил. Стратев, „От клетката към организма“, сп. „Житно зърно“, бр. 6, 1941 г., София. 205. Д-р Ил. Стратев, „От електрона до клетката“ сп. „Житно зърно“, бр. 4, 1941 г., София. 206. Д-р Ил. Стратев, „Единството в природата“ сп. „Житно зърно“, бр. 3, 1941 г. 207. Д-р Ил. Стратев, „Философия на живота“ /ръкопис/ по П. Дънов, 1984 г. 208. Хр. Я. Христов, „Проблеми на съвременната физика“, том 1, 1979 г., София. 209. Л. Цветков, „Произход и еволюция на биосферата“, изд. „Наука и изкуство“, София, 1981 г. 210. Ангел Томов, „Религиозно-философския мироглед на П. Дънов“, сп. „Философски преглед“, кн. 1, 1931 г. 211. Проф. Хр. Мермерски, „Храните като лекарство“, БТА, сп. „Наука и техника“, бр.49 и 50, 1988 г., София. 212. Сп."Химия и жизнь“, Москва, 1980 г., „Тахионите“, сп. „Наука и техника“ на БТА. 213. Рабиндранат Тагор, „Моето учение“, сп. „Право“, 1923 г., София. 214. "1980 г.- година на слънцето“, БТА сп. „Наука и техника“, бр.1, 1980 г. 215. Сп.„Економист“, Лондон, „Защо остаряват хората“, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 9, 1981 г., София. 216. А. Сухотин, „Парадокси в науката“, София, 1980 г., Народна младеж. 217. Айзък Азимов, „Космическият цикъл“, сп. „Сайънс Дайджест“, Ню Йорк, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 15, 1981 г., София. 218. Линда Гармън, „Какво е било в началото“ от сп."Сайънс нюз“, сп."Наука и техника“ на БТА, бр. 22, 1981 г. 219. Раула Бийл, „Живата вода“, от сп. „Сайънсиз“, Ню Йорк, в сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 21, 1981 г., София 220. Джон Скот, „При изворите на земния живот“, от сп. „Ню Сайънтис“, Лондон, в сп. "Наука и техника“, бр. 1, 1981 г., София. 221. А. Бонев, „Митове и легенди за съзвездията“, изд. „Наука и изкуство“, София, 1976 г. 222. А. Спиркин, „Опознаване на психалнофизическата реалност“, АПН-Москва и сп. „Наука и техника“, бр.51 от 1981 г. 223 Л. Латишев, „Според единните закони на хармонията“, в сп. "Техника молодежи“, Москва и сп. „Наука и техника“, бр. 51, 1979 г. 224. Сп. „Космос“, Щутгард, „Фитонцидите — антибиотици на растенията“, сп."Наука и техника“ на БТА, бр. 51, 197 9г., София. 225. Карл Сеган, „Хронология на нашия свят“, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 48, 1980 г., София. 226. Сп. „Социалистическа индустрия“, Москва, и сп. „Наука и техника“ на БТА, „Водата — какво става с нея“, бр. 46, 1981 г., София. 227. Патрик Йънг, „Животът в долините на Антарктида“, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 9, 1982 г., София. 228. Нана Алтер, „Звездите канят слънцето на танц“, сп. „Сайънс е ви“, Париж, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 50, 1983 г., София. 229. Л. А. Блюменфелд, „Проблеми на биологическата физика“, изд. Наука и изкуство, София, 1981 г. 230. В. Л. Робинович, „Алхимията като феномен на средновековната култура“, изд. Наука и изкуство, София, 1984 г. 231. Ваниел, „Съвременният обществен морал и Дънов“, Кооппечат Едисон, София, 1922 г. 232. М. Казанова, „Бележки и протоколи“, от събора на „Веригата“, 1906-1908 г., Варна. 233. П. Гумнеров, „Бележки и протоколи“, от събора на „Веригата“, 1909-1915 г., гр. В. Търново. 234. З. Заболотина, „Лукът като лекарство“, Москва, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 39, 1988 г., София. 235. А. Чоланин, „Лесно ли се лекуват белите дробове“, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 39, 1988 г., София. 236. А. Петухов, „Оживялата селена“, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 36, 1988 г., София. 237. Патриша Лонг, „Смейте се за здраве“, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 37, 1988 г., София. 238. Джери Адлър, „В търсене на голямата единна теория за вселената“, сп. „Нюзуик“, Ню Йорк“ и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 44, 1988 г., София. 239. Проф. Ерик Клингър, „Силата на мечтите“, в сп. "Сайколоджи тудей“, Вашингтон, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 11, 1988 г., София. 240. Нико Баленс, „Човекът и дисплеят“, сп. „Алгемайнен даргблат“, Ротердам, и сп. "Наука и техника“ на БТА, бр. 44, 1988 г., София. 241. Б.Смик, Иг.Галвас, „Диетичната и терапевтичната роля на бактериите на млечната ферментация“, сп. „Д.Аура“, гр. Краков, 1988 г., и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 45, 1988 г., София. 242. Джеси Гот и Дерек Лероит, „Химически разговор между клетките“, сп. „Сайънсиз“, Ню Йорк, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 49, 1988 г., София. 243. Сп. „Сайънз Нюз“, Вашингтон, „Протеини на плешивостта“, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 49, 1988 г., София. 244. В. Хербст, „Сладката атака срещу зъбите“, сп. „Космос“, Щутгард, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 48, 1988 г., София. 245. М. Перес, „Парадонтологията“, от сп. „Фигаро“, Париж, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 48, 1988 г„ 246. А. Богораз и И. Голдин, „Пътешествие по ушната мида“, в. „Правда“, Москва, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 50, 1988 г., София. 247. Л. Уосаулиц, „От какво зависи кръвното налягане“, ЮПИ, гр. Сан Франциско, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 50, 1988., София. 248. В. Боголюбов, „Вдишвайки здраве“, сп. "Природа и человек“, Москва, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 50, 1988 г., София. 249. Йохенс Малмс, „Животните и студът“, сп. П. М. Магазин, Хамбург, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 52, 1988 г., София. 250. Дейвид Гелман и Мери Хъгър, „Тяло и душа“, сп. „Нюзуик“, Ню Йорк, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 1, 1989 г., София. 251. Проф. Пол Дейвис, "Борбата на разума с теорията на относителността“, сп. П. М. Магазин, Хамбург, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 51, 1988 г., София. 252. Проф. Б. И. Искаков, „Уравненията на мирозданието“, сп. „Природа и человек“, Москва, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 6, 1989 г., София. 253. Жаклин Гаво, „Календарите на животните“, сп. „Сианс е ви“, Париж, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 36, 1988 г., София. 254. Жан Ивно, Франк Нуши, „Паметта на материята“, в. „Монд“, Париж, и сп. „Наука и техника“ на БТА, бр. 36, 1988 г., София. 255. Килиян, „Скажи мне как тм светишся“, сп. Техника молодежи, бр. 12, Москва, 1985 г. 256. Еренвал, сп. Хипократес, бр.13, 1937 г., Щутгард. 257. Told-Hochstetter, „Anatomischer Atlas“ Band III, Urban-Schwarzenberg, 1940. 258. Джуна Давиташвили, „Уроци по безконтактен масаж“, сп."Природа и человек“, Москва, и сп. „Наука и техника“, бр. 10, 1989 г., гр. София. 259. Джуна Давиташвили, „Силата на моите ръце“, сп."Дружба“, бр. 1, 1989 г. 260. П. Келлер, сп. Хипократес, бр.45, 1938 г., Щутгард. 261. Д. С. Паларес и Д. Фериари, „В защита на сърцето“, сп. „Наука и техника“ на БТА, бр.36, 1988 г., София. 262. Сп. Дер щпигел, „Гладуването — средство за отслабване“, сп."Наука и техника“ на БТА, бр. 33, 1988 г., София. 263. Сп. Хипократес, бр.48, 1937 г., Щутгард. 264. Мариане Йорти, „Какво извиква пролетта в тялото и душата“, сп."Магазин“, Хамбург, и сп. „Наука и техника“, бр. 17, 1989 г. 265. Марк Жирар, „Нежеланите странични действия на лекарствата“, сп. „Наука и техника“, бр.37, 1988 г., София. 266. В. Китанов, „Разпознаване и събиране на билки“, Земиздат, 1987г. 267. Flamm-Krober-Seel, „Rezeptbuch der Pflanzenheilkunde“, Hippokratesverlag-Suttgart, 1939. 268. A. Dinand, „Taschenbuch der Heilpflanzen“, Munchen, Schreiber, 1938. 269. H. А. Агаджанян, „Човекът и планета земя“, София, 1986 г. 270. Л. А. Сенека, „Избрани диалози“, София, 1987 г. 271. А. П. Дубров, „Пагубното място“, сп. „Природа и человек“, Москва, сп. „Наука и техника“, бр. 24, 1989 г., София 272. М. Капустин, „Преселването на душата“, сп."Ехо планети“, Москва, сп. „Наука и техника“, бр. 24, 1989 г., София 273. Тасс, Ню Йорк, „Пазете се от жегата“, сп. „Наука и техника“, бр. 24, 1989 г., 1989 г., София. 274. D-г К. Friederichs „Okologie als Wissenschaft von der Natur“, Leispzig, 1937, Barth. 275. W. J. Grigoriev u. G. J. Mjakischev, „Die Krafte der Natur“, Urania, Leipzig, 1978. 276. D-r P. Karlson, „Du und die Natur“, Berlin, 1933. 277. Hermann Weyl, „Philosophic der Mathematik und Naturwissenschaft“ 4 Auflage, 1976, Oldenburg-Wien. 278. A. Einstein, „Uber die srezielle und die allgemeine Relativitatstheorie“, Berlin, 1977, Akademie Verlag. 279. G. Lakowski, „Das Geheimnis des Lebens“, Munshen, 1931. 280. D-r De Rudder, „Wetter und Jahreszeiten, als Kranuheitsfaktoren“, 1931, Springer Verlag, Berlin. 281. Emanuel Swedenborg, „Der Vorhher zwischen der Seele und Leib“, Ranatus Verlag, Lorch /Wurtenberg/ Deutschland. 282. H. Gebhard, „Pharmakologie-Toxikologie“, Munhen 1940, Steinike V. 283. D-r med.G.Beissette, „Leben und Lehre des Nippkrates“, Hoppokratesverlang, Stuttgart, 1937. 284. Роман Подолни, „Нещото, наречено нищо“, изд. „Техника“, София, 1988 г. 285. Стивън Хол, „Мост между емоции, съзнание и здраве“, сп. „Наука и техника“, бр. 49, 1989 г. 286. В. И. Сафонов, „Тайните на мисълта“, сп. „Природа и человек“, Мовква, сп. „Наука и техника“, бр. 51, 1989 г., София.

6. Рецепти от билки, препоръчани от Петър Дънов Комбинацията от билки, които имат близко по въздействие значение, засилва въздействието им върху организма. Предлагаме рецепти от билки, които се намират предимно в България. Рецептите се дават както с български имена, така и с латинските имена на билките, за да могат да се изписват и от дрогериите или аптеките. Българското название е съобразено с българските наръчници по фитотерапия, количественото съотношение на билките — по международни наръчници. [266, 267, 268] 1. За подобряване обмяната на веществата. Листа от къпина (Rubi frutis) 30 Листа от малина (Rubi idaei) 40 Листа от цариградско грозде (Rubis nigr) 40 Като чай за закуска. Мащерка (Herba Thymi vulg) 5 Маточина (Fol. Melissae) 20 Миризливо еньовче (Herb Asperuli odor) 25 Листа от ягода (Herb Fragar vesc) 50 Като чай за закуска. Лайкучка (Flor Chamomill) 10 Липов цвят (Flor Tiliae) 15 Листа от маточина (Flor Melissae) 15 Листа от чер бъз (Flor Sambuci) 20 Мента (Fol. Menth. pip) 30 Като чай за закуска. Листа от коприва (Herb Urticae) 20 Листа от чер бъз (Flor Sambuci) 20 Цвят от трънка (Flor Pruni spin) 20 Листа от бреза (Flor Betulae) 40 Като чай за закуска. 2. Чай с въздействие на белите дробове. Листа от къпина (Fol. Rubi fruti) 10 Цвят от трънка (Flor Proni spin) 10 Миризливо еньовче (Herb Asperul. od) 20 Листа от цариградско грозде (Fol. ribis nigr) 20 Мушанка (Herb Viol tricol) 20 Като чай за закуска, 3. Чай за лениви черва. Резене (Fruct Foenic) 10 Мента (Fol. Menth Pip) 10 Детелина (Fol. Trill. Fibr) 10 Корен от глухарче (Rad Taraxaci) 5 Мушанка (Herb Viol Trie) 30 Кора от зърнастец (Cort Frangul) 30 Като чай сутрин и вечер. 4. Чай при ревматични болки. Шушулки от боб (Cort Fruct Phaseoli) 30 Кори от върба (Cort Salicis) 30 Корени от тинтява (Rad Gentianae) 10 Плод от хвойна (Fuct Yunip) 2 Коприва (Herb Urticae) 10 Листа от бреза (Fol. Betulae) 30 Две супени лъжици на 750 г вода се вари, докато остане 500 г чай. Сутрин и вечер по една чаена чаша. 5. При диабет (захар в кръвта). Листа от къпина (Fol. Rubi Frutc) 5 Очиболец (Herb Potentill) 7,5 Пача трева (Herb Polygon avic) 7,5 Листа мечо грозде (Fol. uvae ursi) 20 Листа от боровинка (Fol. Myrtilli) 40 Като чай 2-3 пъти на ден преди ядене по една чаша. 6. При артериосклероза Бял имел (Vise alb) 25 Чесън (Bulb Allii sativ) 25 Полски хвощ (Herb Equiseti) 25 Листа от бреза (Fol. Betulae) 20 Една супена лъжица на 300 г вода се вари 30 м.. Сутрин и вечер по една чаена чаша. 7. При уратни и фосфатни камъни в бъбреците. Корени от Брош (Rad Rubiae tnct) 50 Една супена лъжица билка се кисне в 250 грама вода 12 часа, след това се възварява и пие като чай сутрин. 8. При възпаление на пикочния мехур. Листа от мечо грозде (Fol. Uvae Ursi) 25 Голо изсипниче (Herb Herniar) 25 Листа от бреза (Fol. Betulae) 20 Плод от хвойна (Fruct Yunip) 10 Листа от цариградско грозде (Fol. Betulae) 20 Ленено семе (Sem Lini) 15 Корени от магданоз (Rad Petrosel) 15 Два пъти на ден по една чаша чай. 9. Камъни в бъбреците и мехура. Корени от коприва (Rad Urtic) 5 Листа от мента (Fol. Menth pip) 5 Цвят от тревист бъз (Flor Sambuci) 15 Цвят от липа (Flor Tiliae) 15 Плод от хвойна (Fruct Yunip) 15 Семе от магданоз (Sem Petrosel) 5 Овчарска торбичка (Herb Burs pastor) 10 Листа от мечо грозде (Fol. Uvae Ursi) 15 Като чай за закуска, по 1-2 чаши. 10. При диария. Ислански мъх (Lich islandic) 15 Цвят от липа (Flor Chamomill) 15 Кори от боровинки (Fric Myrtilli) 25 Листа от боровинки (Fol. Myrtilli) 25 Като чай 2-3 чаши на ден, но се пие на глътки. 11. При гастрит (възпаление на стомаха). Червен кантарион (Herb Eryth centaur) 20 Листа от мента (Fol. Menth pip) 80 Пелин (Herb Absinthi) 30 Като чай половин час преди ядене. 12. При увеличена щитовидна жлеза (гуша). Кори от дъб (Cortt Quercus) 15 Ислански мъх (Lich island) 15 Киселец (Herb. Rumic acet) 15 Листа от червена детелина (Fol. Trifol fibr) 10 Корени от бодлив гръмотрън (Rad Ononidis) 15 Поточарка (Fol. Nasturtii) 20 Като чай 1-2 чаши на ден са пие на глътки. 13. За изпотяване при простуда. Обикновена пришница (Flor Pruni spin) 5 Цвят от лечебен лопен (Flor Vesbasci) 5 Цвят от лайкучка (Flor Vesbasci) 5 Липов цвят (Flor Tiliae) 20 Цвят от тревист бъз(Р1ог Sambuci) 20 Кора на върба (Cortx Salicis) 30 Миризлива теменуга (Herb Viol Odor) 30 Мушанка (Herb Viol Trie) 30 Една супена лъжица билки в 250 г вода — като чай. През деня до 3 чаши чай. 14. За изхрачване при белодробно възпаление. Листа от къпина (Fol. Rubi Frutis) 5 Мащерка (Herb Thymi) 5 Плод от резене (Fruct Foeniculi) 5 Листа от мента (Fol. Menth pip) 5 Корени от лечебна ружа (Rad Altheae) 10 Лечебна медуница (Herb Pulmonar) 10 Цвят от иглика (Flor Primu) 30 Великденче (Herb Veronic) 30 Една супена лъжица на 250 грама — чай. На ден по 1-2 чаши. 15. При задух (астма). Великденче (Herb Veronic) 5 Червен кантарион (Herb Centaur) 5 Плод от хвойна (Fruc Yunip) 5 Пелин (Herb Artem Vulg) 5 Листа от бръшлян (Fol. Heder heric) 10 Седефче (Herb Rutae garv) 10 Цвят от иглика (Flor Primul) 10 Корен от каменоломкова бедреница (Rad Pimpinell) 15 Жълт кантарион (Herb Hyperici) 16 Гъши очиболец (Herb Potent ans) 20 3-4 пъти на ден чай, смесен с мляко. 16. При сърцебиене (нервност) Корени от дилянка — валериан (Rad Valerian) 20 Листа от маточина (Fol. Melissae) 20 Равнец (Herb Achill millef) 30 Жълт кантарион (Herb Hyperici) 30 Като чай, по една чаша на ден, на глътки. 17. Кръвно налягане. Цвят от глог (Flor Crataegi) 15 Плод от глог (Fruct Crataegi) 15 Хвощ (Herb Equiseti) 15 Равнец (Herb Millefolii) 20 Чесън (Rub Allii sativ) 15 Чай от една супена лъжица на 250 г вода — студена, и се кисне 2-3 часа, и тогава се възвира. По 2 чаши на ден. 18. Успокояващ нервите чай. Листа от червена детелина (Fol. Trifol fibr) 40 Листа от мента (Fol. Menth pip) 60 Корени от дилянка (валериан) (Rad Valerian) 30 Вечер по 1-2 чаши чай. Количеството на билките в грамове е дадено като пример за съотношението на количеството между отделните билки. При закупуването на количеството може да се удвои или утрои, но в същото съотношение във всяка рецепта.

Билки, препоръчани лично от Учителя Петър Дънов За по-лесно намиране на билките в книгата, същите сме подредили по азбучен ред. 1. Бял бор. От това растение се използуват през ранната пролет малките червеникави връхчета (пъпки), както и смолата, която изпуща наранената кора. Червеникавите пъпчици (връхчета) се накисват в алкохол, за да се образува тинктура, с която се намазват крайниците или ставите при подагра и ревматизъм. Отвара от тези пъпки (15 грама пъпки в 500 грама вода) се препоръчва по 1-2 чаени чаши на ден при възпаление на дихателните пътища (бронхити, катари и др.) Баня от листата на бора се препоръчва при: кожни обриви, скрофулоза, ревматизъм, подагра, ишиас, безсъние. Учителя препоръчва бора за обмена на жизнените сили, като се облягаме с гърба си на ствола на дървото. 2. Бяла бреза. Използуват се както листата, така и пъпките при развиването им през пролетта. Чай от листата се препоръчва при: отводняване за кръвно налягане, подагра, воднянка (шепа листа на 500 грама вода). Клонки от бреза, внесени в жилището, като букет във ваза, действуват бактерицидно във въздуха при епидемии заболявания (грип). 3. Бряст. Използува се кората от млади клонки. 10-15 грама кора на 200 грама вода се варят за компреси. Учителят препоръчва също така опиране на гърба върху ствола на дървото за хармонизиране на нервната система. 4. Тревист бъз. Използуват се както цветовете, плодът и корените. Чай от корените увеличава отделянето на урината. Мармалад от плода действува разслабително. 5. Върба (пурпурна). Чай от листата (10 грама на 500 грама вода) при диария. Прах от кората на върбата, като чай (60 грама на 500 грама вода), се пие при малария. Използува се също така тинктура от прах във вино (10-25 грама прах във вино) при малария. Чай от върбата се препоръчва като гаргара при кървящи венци. 6. Глог. Отварата от цвета действа отводняващо при кръвно налягане (10 грама сух цвят на 500 грама вода). Плодът на глога като мармалад се препоръчва при диария. Тинктура от плода и листата се препоръчва при сърдечно болни (подсилва сърдечния мускул и успокоява нервите). 7. Глухарче. Цялото растение се използува под форма на чай, за пречистване на кръвта; като абсорбиращо вещество в стомашно-чревния канал. 8. Ливадна детелина (червеника). Сушената билка под формата на чай действа разслабително. Служи и за промивки и компреси при рани. Чаят също се използува при кашлица, колики, астма, нередовна менструация. 9. Дрян. Плодът е богат на витамин „С“. Действува затягащо на чревния тракт. От плода се приготвят мармалади и освежителни питиета. 10. Дъб. Съдържа дъбилни вещества. Затова чай от дъб се пие при стомашно-чревни кръвоизливи, диария, температура, белодробен катар, силна менструация. Отвара от дъбови кори: при компреси за рани, потни крака, рани, измръзнали крайници, хемороиди и др. 11. Живовляк. Чай от растението се използува при: пречистване на кръвта, диария, хемороиди, бронхити, кашлица, киселини в стомаха. Пресните листа се използуват за компреси на гнойни рани, циреи, ухапване от пчели и оси. 12. Здравец. Чай (15-20 грама на 500 грама вода) при бъбречни заболявания, камъни в мехура. Също така при температура, подагра, колики. Като компреси — при абсцес на млечната жлеза. 13. Къпина. Чай от листата на плода са добро средство при простуда (30 грама на един литър вода), кашлица, диария, бронхити. Вино от къпина е добро средство при грип и бронхити. Чай от листата се използува като гаргара при възпаление на венците и сливиците. 14. Червен кантарион. Чай от билката се използува при стомашно-чревни заболявания (киселини, язва, лошо храносмилане, температура). Накиснете билката във вода за една нощ (15-30 грама суха билка на един литър вода), действува при температурни състояния. Билката заедно с пелин и лайкучка и портокалови кори (за аромат) се пие при липса на апетит. Сместа се кисне 8 дни във вино. 15. Жълт кантарион. Чай от билката се използува при подагра, чернодробни и бъбречни заболявания, дискомфорт в стомаха (30 грама на един литър вода). Пие се на глътки по 1-2 чаши на ден. Кантарионовото масло (250 грама цвят се кисне в 500 грама зехтин на слънце за 14 дни) се препоръчва при отоци, лумбаго, подагра, изкълчване и рани при изгаряне. 16. Кервиз. Не се препоръчва при болни със захарна болест и възпаление на бъбреците. Чай се използува при газове в червата, възпаление на пикочния мехур, ларингити, бронхити, астма и хора със слаби нерви. 17. Кимион. Чай (2-4 грама на литър вода) при колити, за увеличаване млякото при кърмачки, лош апетит. 18. Копър. Също като кимиона. (2-7 грама на 500 грама вода) 19. Коприва. Чай от листата за прочистване на кръвта, подобрява функцията на белите дробове, при астма, за гаргара при гърлобол. Отвара от коприва се използува при обща слабост, косопад и струпеи като обтривки. 20. Киселец. Поради съдържанието на оксаловата киселина не се използува при заболявания на стомаха и гърдите. Като храна се препоръчва при скорбут и подобряване на апетита. 21. Кестен. Отвара от листата — при възпаление на дробовете, магарешка кашлица. Отварата от кората на дървото — при диария. Същото действие има отвара от черупките на плода. 22. Лайкучка. Чай от билката се използува при температурни състояния, общо успокояващо средство, против колики, ревматизъм, разстройство на червата. Прах от сухи листенца се смърка при хрема. Отвара от билки служи за промивка на очите, за измиване на гнойни рани, при болни венци като гаргара. 23. Лен. Чай от семето се използува за изчистване на храчките при бронхити, при отравяне, кашлица и др. Лененото масло се използува при рани от изгаряне, при абсцеси и рани. 24. Бяла липа. Цветът на дървото като чай — при простуда, бронхити, хрема, грип, нервоуспокояващо, коригира храносмилането. 25. Магданоз. Като подправка, подобрява апетита, действува диуретично, подобрява храносмилането, ободрява нервите. Отвара от листата (40-50 грама на 500 грама вода) се дава при астма, болки в стомаха, бронхити, воднянка. При възпаление на очите се прави компрес от магданозов сок. 26. Малина. Чай от малинови листа — при диария, колики, смутена менструация. Малиновият плод действа освежаващо, при детски заразни болести. При възрастни хора действа подсилващо. Отварата от листата се използува за промивка на очите, венците и гърлото. 27. Мечо грозде. Чай от млади клонки при заболяване на отделителната система, камъни и пясък в бъбреците и мехура (две супени лъжици от билката се варят в 750 грама вода, докато остане 500 грама вода). 28. Морков. Съдържа захари и витамин „А“, пречиства кръвта и при възпаление на злъчката. Каша от пресни моркови се употребява при диария у децата. Сок от пресни моркови — при рахит, анемия, засилва млекоотделянето у кърмачките, при туберкулоза, за компреси и др. 29. Лук. Помага храносмилането, подсилва обмяната на веществата, подобрява изгарянето на захарите в организма, действа добре при диабет (действа като инсулин). Подобрява сърдечната дейност. Действа при чревни глисти. Подобрява дишането (при задух), уравновесява йонния баланс в организма и засилва защитните сили. Затова е средство при: кашлица, язви, храносмилателния тракт, брадавици, мазоли, лошо храносмилане, хемороиди, ангина, бронхити, белодробни възпаления и др. Летливите вещества на лука действат бактерицидно даже и при туберкулозата, дифтерита и др. Лукът съдържа витамин „С“, калий, фосфор и азотни съединения. Съдържа хормона простагландина, открит единствено в човешките клетки. Предпазва от тромбози, левкемия и др. При глисти у децата се вари в прясно мляко и се пие 2 литра на ден. Пресен лук като компреси се използува при гърлобол, болки в ставите, абсцеси, изкълчване на ставите, измръзнали крайници. При косопад се прави тинктура от лук (в алкохол), като се кисне до 4 дни. Прибавят се кори от дъб — варени в 500 грама вода. С тази смес се мие косата. 30. Мента. Бере се, преди да цъфне. Чай от мента се употребява при колики, вяли черва, нервен стомах. Ментово масло се използува при главоболие, болки в корема, колики, гадене, болки в ушите. Пие се на капки върху бучка захар. 31. Мащерка. Листата и цветовете се използуват като чай при колики, главоболие, стомашни спазми, скрофулоза, магарешка кашлица. Компреси от мащерка — при натъртвания, изкълчване, абсцеси. 32. Овчарска торбичка. Използува се цялата билка като чай при: силно менструално течение, стомашни кръвоизливи, кръвохрак, болки в корема и стомаха, увеличен далак, пясък в бъбреците. Като компреси при наранявания и рани. 33. Пелин. Чай от листата и цвета при: безапетитие, подсилване на функцията на стомаха, пречиства кръвта, при диария и колики, при чернодробни заболявания, анемия, повръщане и температурни състояния (чай — 10-15 грама билка на 250 грама вода, пие се на лъжички). 34. Подбел. Като чай (5-10 грама билка на 250 грама вода) при бронхити, кашлица, пресипнал глас, обща слабост. Пресни листа се налагат върху абсцеси и рани. 35. Равнец (бял). Чай от цялото растение (на ден по една чаша) при чернодробни заболявания, бъбречни заболявания, бронхити, при слаба стомашна дейност и нервни състояния. Също така при подагра, хемороиди и температура (20 грама билки на 500 грама вода). Сок от прясното растение, като средство за подсилване на организма през пролетта. Отвара от растението се използува за освежаване на лицевата кожа, като се измива за по-дълго време. 36. Градинска роза. Чай (10 грама листа на цвета на 500 грама вода) при диария, белодробен катар, воднянка. С примес от оцет за гаргара при заболявания на устната кухина, болни венци на зъбите. 37. Риган. Като чай при нервна слабост. Сок от риган — за компреси на рани. Мехлем от риган при хремаво състояние. 38. Риган (див). Чай от билката при: белодробен катар, възпаление на черния дроб и половите органи, също така при епилепсия. 39. Синап. От семето се произвежда горчица, която подобрява храносмилането, освежава нервната система. Смляно семето и с примес от брашно се прави кашичка като лапа за засилване кръвообращението на кожата при ревматизъм, подагра, простуда на мускулите, бронхити и белодробно възпаление. В аптеката се продава като синапена хартия. 40. Тинтява (синя). Чай от билката — добро средство при стомашни заболявания, безапетитие, лошо храносмилане (5 грама билки на 750 грама вода) 41. Трънка. Цветовете на този бодлив храст се използуват като чай за подобряване на храносмилането, а листата на храста — за бъбречни заболявания и тези на пикочния мехур. 42. Хмел. Цветът се използува като чай за стомашно-чревни смущения, слабо храносмилане, запек, рахит, ревматизъм, подагра, глисти. 43. Хвойна. Плодът на храста се използува като чай при стомашно-чревни заболявания, повишава потоотделянето, действа диуре-тично, пречиства кръвта, и при заболявания на пикочния мехур. Сухият плод се дъвче при лош дъх в устата, при киселини в стомаха, профилактично при заразни заболявания (грип). Постоянното дъвчене на плода помага при подагра, ревматизъм, пясък в урината. 44. Чесън. Регулира обмяната на веществата, намалява мазнините, нормализира кръвното налягане, подобрява зрението. Няколко скилидки чесън убиват бацилите при туберкулозата, тифа и др. инфекциозни заболявания (грип). Стимулира защитната система на организма, намалява нивото на холестерина в кръвта и има противораков ефект. Консумиран в малки количества, подобрява храносмилането, подобрява функциите на бъбреците, стабилизира нервната система, повишава апетита. Като отвара се използува при детски глисти. Пресен сок от чесън действа като синапена лапа. 45. Череша. Изсушени дръжки от черешите като чай се употребяват при анемия, кашлица, възпаление на дробовете. Зрелият плод съдържа микроелементите калий, фосфорна киселина и действува разслабително. 46. Шипка. Чай от плодовете на шипката се използува при пясък в бъбреците, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Чай от листата и цвета е добро средство при колики. Понеже съдържа много витамин „С“ от плодовете на растението се приготвя шипково вино. 47. Ягода. Чай от зелените листа се използува при подагра, камъни в бъбреците, злъчката, заболяване на черния дроб, при диария и колики. Лекува астма, възпаление на дробовете и бронхите, кашлица. Плодовете подобряват апетита, но при някои хора причиняват алергии.

5. Лечебни билки, препоръчани от Петър Дънов Понеже растението отговаря на определена творческа воля на природата и представлява, като лекарствена дрога, една терапевтична единица [268] Учителят П. Дънов предпочита да препоръчва за лечение предимно билките, събрани от всеки от нас. Той казва: „Лятно време събирайте равнец; всеки вкъщи да има събран равнец: бял и жълт, та който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После пийте и синя тинтява. Наберете си, те са магически растения, които помагат. Наберете си мащерка, зелени листа от ягоди и те са лечебни. Наберете си дребна лайкучка. Ще имате цяла аптека от стъкленици.“ [55] Билките са най-богатите на лечебни вещества растения. Те съдържат над 20 вида химически (органични или неорганични) съединения или микроелементи, като се започне от рядко срещаните елементи и стигнем до сложните органични съединения. Според най-силно действуващите вещества (в самите билки) ще ги разделим на следните групи: 5.1. Етерични маслени билки Те действат на кожата и лигавицата на дихателните пътища. Това са чесънът, синапеното семе, джодженът и др. Съдържащи терпентини: борина, ливадна какула, мащерка и др. Розмаринът и хвойната регулират месечното течение у жената. Хвойната и магданозът действуват диуретично. Засилват потоотделянето: лайкучката, липовият цвят и черният бъз. Към етеричномаслените билки са още: лукът, лавандулата, копърът, хмелът, теменужките корени, цариградското грозде, кимионът, риганът, планинско омайниче, розата, розмаринът, бял равнец, кервиз, пелин и др. 5.2. Алкалоидни и глюкозидни билки Те действат на сърдечно-съдовата система, нервната система и др. Това са: арника, тревист бъз, мечо грозде, валериана, черен оман, обикновен пролез, горчивче, разводник, черна боровинка, голо изсипливче, лечебна върбинка, енциана, лечебно великденче, гороцвет, овчарска торбичка, лайкучка, момина сълза, бял имел, мак, планинско омайниче, кукуряк, червена боровинка, бял равнец, трънка, змийско мляко, зайча сянка, червен кантарион, китайски чай, миризлива теменуга, живовляк, тревист бъз и др. 5.3. Амино-холови билки Те са с кръвоспиращо действие. Най-типична за тях е билката овчарска торбичка. Тук са още: бял имел, обикновен според, часовниче. Тези билки действуват за засилване на отделянето на злъчката и стомашните жлези. 5.4. Антрахинови билки Билки, които действуват на дебелото черво и следователно разхлабващо. Тук са алоето, слабителна зърника, зърноцвет, майчин лист и др. 5.5. Горчиви билки Те подсилват секрецията на жлезите на храносмилането. Те са: арника, тревист бъз, класисто великденче, див пелин, горчивче, енциан, синя боровинка, подбел, глухарче, бял равнец, червен кантарион и др. 5.6. Билки с ща вещи вещества Те се препоръчват при възпалителни процеси, при язви и при възпаление на пикочния мехур. Това са: мечо грозде, бреза, черна боровинка, къпина, ягода, кестен, дъб, черен бъз, бял равнец, върба, обикновен пелин и др. 5.7. Билки със силициева киселина Употребяват се само като млади растения и се препоръчват при компреси, промивки, при рани, гнойници, възпаление на очите, венците и т.н. Това са: шушулки от боб, коприва, бодлив гръмотрън, какула, испански мъх, полски хвощ, камшик, пирей, пача трева. 5.8. Билки със салицилова киселина. Препоръчват се при ставен ревматизъм, болки в мускулите. Тук са: примулата, мушанката, миризлива, теменуга, липа, върба и др. 5.9. Сапонинови билки Засилват дейността на всички жлези в организма. Някои от тях са отровни при директно навлизане в кръвта. Отровни за кръвта са листа от бреза, алпийска теменуга, бреза, разводник, син сминдух, росен, бръшлян, пирей, бодлив гръмотрън, полски хвощ, примула, зайча сянка, мушанка, бяло мъртва коприва и др. 5.10. Слизести билки Те поглъщат отровни вещества от храносмилането. Употребяват се при язви, гастрити, отравяния с храни, при гнойни рани, като компреси. Тук са: розова ружа, червен оман, птиче просо, лечебна ружа, пирей, подбел, блатна перуника, полски мак, синя метличина, дюля, примула, мъртва коприва и др. 5.11. Масни билки Те действуват подобно на слизестите билки. Тук са: фъстък, лен, мак, маслина, праскова, ядки, синап, сусам, орех и др.

4.3. Упражнения за закаляване на волята и мисълта „Като правите упражнения, вие не мислите. Движенията ви трябва да бъдат под контрол на вашата мисъл и вашата воля. Само тогава ще бъдете господари на самите себе си и на своята съдба. Има смисъл да правите упражнения, ако придобивате нещо от тях. Каквото придобиете, това се отнася до вас. Едни правят упражненията бързо, други ги правят от страх, от задължение. Стани рано сутрин, направи съзнателно упражненията заради Бога и заради себе си.“ [136] Първо упражнение: „Представете си мислено следната картина: в лунна светла нощ се качвате на планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи, черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас; не се вижда вече луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си и в това време, далеч някъде, виждате на хоризонта малка светлина. Небето се отваря, облаците се разсейват, хоризонтът се пуква и след малко слънцето подава своята пурпурно златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути.“ [4] Второ упражнение: „Проточете дясната си ръка напред, с длан надолу, и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно: в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната си ръка на мястото. Направете същото упражнение и с лявата ръка.“ [4] Трето упражнение: „Изнесете ръцете си пред гърдите и допрете върховете на палеца и на малкия пръст на едната ръка с палеца и малкия пръст на другата, така че ръцете с дланите надолу да образуват права линия, успоредна на раменете, (всъщност показалецът, средният и безименният пръст на дясната ръка лягат върху същите пръсти на лявата, а палецът и малкият пръст са допрени с върховете си.) При това положение, палците и малките пръсти остават неподвижни с върховете си, а трите средни пръста са подвижни, при което тия от дясната ръка поставете върху трите свободни пръста на лявата и ги плъзгайте по тях, докато се допрат с върховете си. После плъзгайте същите пръсти, но от долната страна на лявата ръка, като си представяте мислено, че с видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спускайте ръцете надолу, додето е възможно, но тъй че малките пръсти и палците да остават неподвижно прикрепени, а дланите на ръцете да бъдат успоредно с плоскостта на тялото, т.е. палците да сочат нагоре, а малките пръсти — надолу. При това положение трите свободни пръста на дясната ръка — първо отгоре, после отдолу, без да се упражнява мислено някакво усилие, както при първото упражнение. Издигате ръцете в първото положение, успоредно на раменете с десните пръсти върху левите. Упражнението продължава по същия начин. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите. Правете това упражнение десет дена наред, всяка вечер по пет минути, преди да си легнете.“ [4] Трябва да отбележим, че тези важни за развиване на мисълта и волята упражнения Учителят П. Дънов дава на младежкия окултен клас през периода 1922-1930 г. Четвърто упражнение: „Сега ще ви дам упражнение за усилване на паметта: ще турите ръцете си на кръста. След това ще вдигнете десния си крак и ще го турите (допрете) с петата си колкото се може по-високо на бедрото на същия крак. През това време ще стоите само на левия крак. После свалете крака си и ще направите същото упражнение с левия крак. Така ще правите ту с десния, ту с левия крак в продължение на десет минути. Това упражнение развива стабилността на организма, а също така оказва влияние върху паметта.“ [81] Пето упражнение: „В продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли някой човек, намерете в него една добра черта. Каже ли ви някой нещо добро или зло, знайте, че ви изпитват, дали ще издържите и дали ще направите упражнението си както трябва". — Може ли да не направим упражнението? (Пита някой). — Не може. Ученикът е длъжен да прави упражнения. През цялата седмица ще бъдете слепи и глухи за злото.“ [126]

4.2. Упражнения за духовно укрепване. За окултния ученик от съществено значение е, когато прави движения и упражнения, да може да се концентрира духовно, да се изолира от впечатленията си от околната среда и знаейки значението на всяко движение, да се вживее в него. „Например ние вдигаме ръцете нагоре. Някои казват, че е механически. Казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли ръцете си тъй (ръцете горе, отворени с длани навътре, като отворен цвят), това показва цъфтене. След това съединете ръцете под форма на венец над главата, полукръг, което показва завързване на плода.“ [233] Мисълта си можем да отправим към всемира, като използуваме ръцете и краката като отправни антени. Ето едно упражнение, което дава възможност да се изолираме и оградим от чуждо влияние. „Поставете палците на ръцете си един до друг, а останалите пръсти на двете ръце съединете горе (като за молитва). След това поставете ръцете си пред лицето. Представете си, че сте център и мислено опишете около себе си, около центъра, един светъл кръг. След това мислено опишете още един светъл кръг около себе си, в посока отзад напред. Най-после опишете мислено още един светъл кръг около всички. Упражнението ще трае всичко две минути. Кръговете които мислено описахте, представляват разумни движения.“ [4] „Сега за една седмица ще ви дам следното упражнение: всяка вечер като си легнете, мислете до две минути върху Любовта на Единния, Когото не познавате. Като размишлявате за Бога, представете си Го като център, от който животът излиза. После мислено си представете една малка буболечица и отправете към нея любовта си, като към същество, излязло от Единния.“ [4] Упражнение за концентриране на мисълта е: „С левия палец подпирате десния, с десния показалец подпирате левия, с левия среден пръст — десния среден пръст, с десния безименен пръст — левия, с малкия ляв пръст — десния малък пръст. След това обратно: с десния палец подпирате левия, с левия показалец — десния, и т.н. Ще правите упражнението сутрин и вечер, за една седмица. Втората част на упражнението: Лявата ръка ще отворите свободно. Дясната със свити пръсти, като само показалецът е свободен, и с него ще минете от върха на малкия ляв пръст към дланта, после по посока на безименния до върха му, от безименния към дланта, после до върха на средния, пак назад до дланта, до върха на палеца. След това обратно с левия показалец ще минете по дясната ръка. Това ще правите два пъти. Когато правите това упражнение, ще гледате да имате в ума си една приятна мисъл, едно благородно и положително желание.“ [55] „Разгневил ли се е някой, изгубили ли сте равновесие: вдигнете ръце над главата и леко докоснете с тях цялото тяло отпред, надолу покрай главата и после изтласквате (магнетично обливане). Това упражнение ще правите за вас и когато имате резултат, тогава ще го изучавате. Упражнението да се прави повече от три пъти.“ [35] „Ръцете се поставят една срещу друга с допрени пръсти и длани обърнати навън пред лицето. Тъй бавно се разтварят настрани, до хоризонтално положение. Издигат се нагоре над главата, пръстите се допират, дланите се приближават една до друга и в това положение ръцете се спущат пред лицето, под брадата. Дланите се отдалечават една от друга, но пръстите допрени, с длани обърнати навън. В това положение ръцете се издигат бавно нагоре пред лицето. След това ръцете се разделят настрани до хоризонтално положение и т.н. Това се прави три пъти, а при снемането на ръцете за трети път се задържа туй положение: дланите една срещу друга с допрени пръсти, слизат надолу, откъдето всяка ръка се прибира на мястото си.“ [35] От този род упражнения за духовно хармонизиране се срещат в беседите над още 10, за които Учителя казва между другото: „Мнозина от нас се отнасят небрежно към упражненията. Те мислят, че без упражнения може. И без упражнения може, но ще дойдат болестите и страданията. Като сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работа, направете едно — две упражнения.“ [104]

4. Физически и духовни упражнения „Помнете: без движение човек не може да расте, нито физически, нито духовно и умствено. Движението е сила, която дава мощ, светлина на мисълта. Тя укрепва и чувствата у човека.“ Учителя. „Още от дълбока древност лекари и философи смятали, че е невъзможно човек да бъде здрав, без да се занимава с физическа култура. Древногръцкият философ Платон наричал движението „лечебна част на медицината“, а Плутарх „хранилище на живота“. [269] А Учителят П. Дънов казва: „Чрез движенията си човек регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са движенията му, толкова по-правилно се регулират енергиите на неговия организъм.“ [42] „Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва, защо трябва да правим упражнения? Разумно трябва да ги правиш. Това е закон на природата. Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш упражнения. Искаш, не искаш, ще правиш упражнения, природата ще ви застави насила.“ [63] „Аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас вместо физически да се повдигнете, физически се разглобявате и на това именно аз не се радвам, та затова ще ви се препоръчват тая година (1910 г.) телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. От болни хора във веригата не се нуждая. В един болен човек все може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влияят в него, за да го разрушат.“ [133] „Всеки ден човек трябва да прави известно число движения. Ако не ги прави доброволно, ще дойде някоя болест. Като дойде болестта, той ще прави толкова движения, колкото са били необходими: ще рита, ще ляга, ще става, ще се върти на гръб, на корем, ще се навежда и т.н. Ще извърши толкова движения, колкото природата е определила.“ [63] „Каквито са движенията на вашето тяло, такава ще бъде и мисълта ви. Ако движенията ви са гъвкави, пластични, и мислите ви ще бъдат гъвкави и пластични. Казвате: то е физическо. Да, но физическото е резултат на духовното.“ [69] „Човек е дошъл на земята не да разкрива тайните на Битието и на природата, но е дошъл да учи, да преустрои организма си.“ [41] „И тъй, като правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се извършват съзнателно, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение...На каквато възраст да е човек, трябва да прави правилни движения.“ [104] „Всяка сутрин прави психически упражнения, да се обновиш. Аз правя много упражнения. Ако са външни, те нищо не ползват. Ценно е това упражнение, което едновременно има и вътрешен, и външен смисъл.“ [135] 4.1. Упражнения за физическо укрепване „Искам всички членове на веригата да правят упражнения — чисто телесни упражнения. Това го изисква духът и то, за да се образува хармония в организма. И то ще го правите редовно поне няколко пъти в седмицата. Това е един начин, как да връзвате ума за работа за тялото. Тъй щото, ще имате тогава здрави тела, здрави умове и здрави души.“ Учителя. Така на 18 август 1910 г. Учителят П. Дънов предава и описва първите 7 телесни упражнения на членовете на веригата: „Упражненията ни се дават тази година от Духа“ — казва протоколчикът Гумнеров. [233] Първо упражнение: Ръцете опънати назад и надолу с дланите, движим ръцете кръгообразно — назад, нагоре, и се навеждаме с тялото, докато по възможност пръстите на ръцете опрат до земята; след това се изправяме и ръцете се повдигат нагоре — напред, като се изнасят кръгообразно назад, докато дойдат в първото положение. Упражнението се прави три пъти. Това упражнение е за стомаха. Второ упражнение: Изнасят се ръцете напред, успоредно и хоризонтално, после се разширяват (разтварят) встрани — хоризонтално, като се гледа дланите да бъдат обърнати към земята. Прави се три пъти. Това упражнение е за гърдите. Трето упражнение: Повдигат се ръцете нагоре (над главата) и се повива тялото от кръста — надясно, напред, наляво, назад, за да се образува кръг. Три пъти наляво и три пъти надясно (се повива). Това упражнение е за долните центрове на симпатичната нервна система. Четвърто упражнение: Изнасяме ръцете встрани, хоризонтално с длани надолу, после ги издигаме нагоре, като се превиват (от лактите) край главата и образуват кръг върху раменете, след това се връщат, докато достигнат първото си положение (встрани хоризонтално). Прави се пет пъти. Това упражнение е за развиване на горните центрове на симпатичната нервна система. Пето упражнение: Изнасяме десния крак напред и едновременно дясната ръка напред, един срещу друг, докато се допрат пръстите им. След това се описва кръг с ръката (надолу и назад), а кракът се изнася също назад и превива назад постепенно и съобразно с кръга на ръката (той се превива в коляното), докато пръстите на ръката допрат петата на крака. Прави се три пъти с десния и три пъти с левия крак и ръка. Важи за укрепване на нервната система. Шесто упражнение: Изнасяме ръцете хоризонтално напред с длани надолу. При това положение извиваме трупа си, от кръста на горе, от дясно към ляво и след това от ляво към дясно, като гледаме щото главата да се обръща на противоположната страна на трупа и ръцете. Прави се три пъти надясно и три пъти наляво. Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка. За това упражнение П. Дънов казва, че е най-хубавото упражнение. Седмо упражнение: Протягат се ръцете напред хоризонтално с длани надолу, след това се изнасят и завиват нагоре и назад, при едновременно приклякване върху цялото стъпало, без да се вдигат петите. Ръцете в това време са назад-долу и загребват при движението си напред, изнасят се напред-нагоре при едновременното изправяне на тялото. Прави се три пъти. Упражнението се дава за усилване на малкия мозък. Протоколчикът Гумнеров записва думите на Учителя: „Тези упражнения ще правите всеки петък, сутрин, или преди обед, или преди лягане на гладно сърце, умът ви да е съсредоточен върху тях. Тези упражнения са свързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации. Най-благоприятното време да се правят тези упражнения е сутрин, или вечер преди лягане, както Духът повелява...Тия упражнения ви се да ват за да бъдете здрави. Те се дават, за първи път и в никоя книга по здравеопазването няма да ги намерите.“ [233] Една година по-късно — през 1911 година, при среща на веригата в град В. Търново, Учителя казва: „Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да правите всякога, всеки ден и по колкото пъти искате.“ [233] „Приложете дълбокото дишане при гимнастическите упражнения. При всяко изправяне на тялото вие поемате дълбоко въздух и го задържате в дробовете си, докато дойде време за клякане. Щом клекнеш към земята, издишаш въздуха си.“ [151] Упражнение за дълбоко дишане: Ръцете изнасяте хоризонтално на височината на раменете. След това ги изнасяте бавно настрани и бавно поемате дълбоко въздух; после ръцете опънати се издигат нагоре до главата, а въздухът се задържа в дробовете. Ръцете в положението над главата бавно спускате встрани надолу, като едновременно се издиша бавно.“ [152] „Иска ли да възстанови своите красиви мисли и чувства, човек трябва да прави физически упражнения: гимнастика, екскурзии, спорт.“ [106] Всяко движение има и своя психологически и душевен смисъл. Ето пример: „Движението с вдигане на ръцете нагоре, към Бога, означава съединение, защото като се съединим с Бога, приемаме сила.“ [233] „Какво означава първото движение напред? Двете ръце това са волята, проявата на Любовта. Вземаш първата стъпка — да правиш добро. Броиш до шест, значи решил си вече да правиш добро. После започва приклякване слизане навътре в живота, за да извършиш това, което си решил. Направил си някаква крива постъпка, тогава отстъпваш назад и поправяш грешката си.“ [35] В беседите си до края на 1931 година Учителят П. Дънов описва още 31 физически упражнения за укрепване на физическото здраве. Те са различни и с различна трудност. Участват предимно ръцете, има приклякване, усукване, загребване, издухване с дробовете и т.н. Тези упражнения са обект на отделно описание.

3.10.2. Лекарствата „Лекарствата, които лекарят препоръчва на болния, имат голяма сила дотолкова, доколкото е неговата вяра“ Учителя. „Съвременните лекари си служат, както природата с отровни лекарства. Те прилагат като метод за лекуване хомеопатията и алопатията, с които природата си служи. Лекарите знаят, че в човешкия организъм винаги има запас жизнена сила, която понякога е инертна и не може да се използува. За тази цел те дават на болния известна доза отрова, като лекарство. Понеже организмът не търпи чужди вещества в себе си, той започва да се бори, за да изхвърли отровата навън. В тази борба именно в организма се събужда скритата енергия и той започва усилено да функционира. Така човешкият организъм се справя с различните болести. Алопатът поддържа, че външната подбудителна причина трябва да бъде много силна и дава силни дози лекарства. Хомеопатите поддържат, че външната причина трябва да бъде много слаба и дават за лекарства силно разредени течности. Каквато и да бъде външната причина, всички съзнават, че човек може да се лекува, когато се събуди в него резервната жизнена енергия и се подтикне деятелността й.“ „В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор, всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува. Можете ли да изчислите, каква част от материята може да го излекува. Можете ли да изчислите, каква част от материята се съдържа в последната вода, след тридесетото разреждане на капката, като знаете, че всяка капка съдържа 1/100 част от материята в милиграма? Като се извади една капка от първото шише, тя съдържа 1/1 000 000 част от първичната материя, а след тридесетото разреждане капката ще съдържа 1/1 000 000 на 30 степен.“ [191] Говорихме вече за т.нар. „памет на водата“, при която водата съдържа различно съотношение на нейните 6 вида реконструирани молекули. Но освен това при хомеопатията се предписва лекарството на принципа „подобното подобно лекува.“ „Съвременните хора се лекуват обикновено по стария начин, с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопически резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам, ако изпълниш съветите ми, след шест месеца ще имаш микроскопически резултати. Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, той ще греши още повече и с това ще си създаде по-големи затруднения в живота.“ [78] „Мнозина се опитват да приложат знанията си за лекуване на хората. Лекуваш едного с един цяр — оздравява; лекуваш другиго със същия цяр, но положението му се влошава. Изобщо, невъзможно е всички хора да се лекуват с един и същи цяр. За всяка болест, за всеки човек е нужен специален цяр.“ [94] „Ако изследвате храните и лекарствата, които химиците и медиците препоръчват на хората, ще видите, че повечето от тях съдържат елементи на разрушаване, елементи на смъртта.“ [121] „И аспиринът помага, и рициновото масло помага, но временно. Ако стомахът не възстанови своята нормална служба, рициновото масло не помага. Ако главата не дойде в своя нормален ход, никакъв аспирин вече не помага.“ [121] „Изобщо по-лесно се лекува човек преди заболяването, отколкото след заболяването.“ [24] „Питат ме някой път: трябва ли лекарите да правят операции на тялото? Казвам, не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изстиска този цирей, да направи тази малка операция.“ [39] „Един го схваща по един начин, други се обидили, че съм казал: операции не трябва да се правят. Принципиално говоря, там, дето природата не е разрешила да се правят операции, не правете. Когато искате да правите една операция, питайте природата, ако тя позволи, направете я, но там, дето тя не е дала разрешение, никой лекар няма право да прави операция. Най-великият лекар е природата и ако той позволи, нека правят операция. Аз съм за разумната операция, а не за неразумната.“ [39] „Гноясал цирей не се нуждае от четене на молитви, от Отче наш. Той се нуждае от нож. Ще го изрежеш и ще го изчистиш, като му кажеш: Твоето място не е тук.“ [52] „За хората от света е позволено да се подлагат на операции, но на окултния ученик не е позволено. Операциите са излишни страдания.“ [83] „Вярно е, че трябва да се правят операции, но не физически. Съвременната наука трябва да върви от психологическото към физическото... Първо трябва да се намери причината, която предизвиква болката, и тя да се отстрани.“ [83]

3.10. Лекарят и лекарствата „Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите и лекарствата си до тия на природата — невидимия лекар на живота.“ Учителя. 3.10.1. Лекарят „Лекарите помагат на хората, те са придобили изкуството да лекуват болните, но добре е, покрай тази работа, да им проповядват хигиена на здравето.“ [153] „Ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Лекарите за пример знаят всички симптоми на болестите. Но те виждат все лошото, все симптомите на болните. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие.“ [55] „Ние лекарства не употребяваме. Не казваме, че не искаме лекари, но лекар, който е роден такъв, лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си, а някой път, дето не помогне, може да се прибегне до лекар, но пратен отгоре.“ [55] „Всички хора не могат да бъдат лекари, не са създадени за това. Определено е количеството на лекарите в света.“ [158] „Ти плащаш двеста-триста лева, но това, което лекарят дава от себе си, струва хиляди. Само като пипне лекарят — от него излиза енергия.“ [158] „Между лекаря и болния трябва да има, да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ви помага онзи, който не ви обича.“ [155] „Ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Незавидно е днес положението на лекаря при съвременните разбирания на живота. Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо.“ [5] „Лекарите (днес) препоръчват едно и също лекарство на всички болни от същата болест. Обаче лекарството не помага. Двама души не могат да се лекуват с едно и също лекарство.“ [159] „На младия лекар може да се даде следния съвет: никога да не говори на болния за болестта му. Ще пипне пулса му, както и да го намира, лекарят трябва да се изпълни с вяра и надежда в Бога, че болният ще оздравее. Тази положителна мисъл на лекаря ще се предаде на болния. Щом болният се ободри и обнадежди, оздравяването му е осигурено. В такъв случай, ако болният е трескав, лекарят не трябва да му предписва 50 гр. хинин, каквато е дозата за възрастния, но да го лекува по хомеопатичен начин.“ [20] „Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква нова идея в ума му.“ [20] „За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае, кого да лекува и кого да не лекува. Ако костите зад ушите на болния са издадени, той може да се лекува. Той издържа на болести. Ако брадата на болния е широка, а долната й част малко издадена, този човек маже да се лекува.“ [21] „Лекарят допринася много за усилване на вярата на човека. Някой минава за безверник, отрича Бога, отрича всичко в живота, но като заболее сериозно, веднага вика лекар. Каквото му препоръча лекарят, той изпълнява точно и с вяра... При лекуване вярата и волята трябва да вземат участие.“ [31] „Според моите схващания, всяка една болница след четиридесет години трябва да се изгори. Защо? В тази болница има толкова хленчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миризмите, че който влезе вътре, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните: те се заразяват от самите мисли на другите болни.“ [39] „Лекуването става само по благодат. Някой трябва да отдели не от излишъка си, ами да направи една жертва, да отдели малко от живота си, за да се възстанови здравето на болния.“ [56] „От чисто окултно гледище, някой лекар ти дължи нещо, от миналото, той трябва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магическа сила в себе си, тури ръката си на главата ти и ти оздравееш. Не е право това, да не искаме лекари, но глупаво лекуване не искаме.“ [56] „Всички лекари са асистенти на живата природа. Те учат хората, как трябва да живеят.“ [57] „Защо са болестите в света? Те са възпитателно средство. Чрез тях невидимият свят изправя хората. Ако съвременният лекар съзнае това, той трябва да учи хората, своите пациенти, как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш само пулса на болния и да му дадеш някакво лекарство. Не, хвани ръката на болния и кажи: аз ще те излекувам, ако си готов да изправиш грешките си, да водиш чист живот. И само като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят да го лекува. Този е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората“ [61] „Хората се нуждаят от ново знание, да познават великите закони, които работят в света. Нова медицина е нужна на съвременните хора... Сега има нови лекари, които определят диагнозата по ноктите. Други определят диагнозата по ръката на човека. Те познават не само сегашното състояние на болния, но и това, което в бъдеще предстои да му се случи.“ [61] „Лекуването не седи в това да освободите хората от техните болести, но да им дадете начини, методи, да запазят здравето си. Иначе, всяка наука, колкото и да е съвършена, може да се изроди.“ [83] „Светът се нуждае от разумни лекари, които да лекуват по нов начин. Такъв лекар ще лекува болния според законите на Любовта и болният ще му плати според законите на Любовта. Тогава и лекарят ще бъде доволен, и болният ще бъде доволен. Бъдещите лекари ще лекуват не само физически, но и психически заболявания.“ [89] „Всички болести се дължат на човешки грехове и престъпления. Лекарят трябва да може да лекува болния, като вникне в причината на болестта. Природата изпраща болестите, като начин за изправяне на прегрешенията. При съвременната медицина болестите не само не се намаляват, но се и увеличават.“ [95] „Как ще си обясните, защо един лекар, като препоръча известно лекарство, има резултат, а друг, при същите лекарства, няма резултат? Значи в организма на втория лекар не се съдържа тъкмо този елемент, който би бил в сила да помогне на болния. На болния всякога липсва нещо.“ [112] „Когато лекарят лекува болния по магнетически начин, преди всичко той трябва да бъде силен, да не се поддава на състоянието на болния.“ [118] „Лекарят помага не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него. Между лекаря и болния трябва да има хармонични отношения.“ [127]

3.9.4. Облеклото и здравето „Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата.“ Учителя. Нека си припомним поговорката: „Човек се посреща по дрехите, а се изпраща по ума.“ Значи все пак дрехата по вид и чистота играе роля за приемане на човека и отчасти разпознаване характера му. Но дрехата създава и условия за добро здраве: „Облеклото трябва да бъде широко, за да става постоянно проветряване на тялото и да стават свободно електрическите и магнетични течения. Облеклото трябва да е леко, жените трябва да си направят такива облекла, които прилягат добре на тялото им. Аз бих желал жените на Бялото братство да имат особена осанка, да се стремят към красота на тялото, да се развиват. Затуй давам на всички тези упражнения, за да не сте хилави.“ [35] „Онези хора пък, които са слаби, които по естество са електрически натури, да носят вълнени дрехи, по възможност всичко вълнено, понеже вълнените дрехи са магнетически. На сухите хора препоръчвам вълнени дрехи, а на пълните — памучни.“ [56] „Дрехите на разумния човек трябва да са направени от растителна материя. Донякъде за препоръчване са и вълнените дрехи, направени от вълната на овцете.“ [76] „При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се смекчават чувствата им. Цветовете на дрехите трябва да са такива, че да задоволяват самия човек. Естествените цветове, които съответстват на сегашното развитие на хората, са ясносиният и ясножълтият.“ [86] „Истинската красота в модите е тази, която има предвид естетиката и хигиената. Кръстът и гърдите на човека трябва да бъдат добре запазени.“ [87] „Идейният човек не си позволява да ходи със скъсани дрехи или със скъсани обувки. Дрехите му могат да бъдат стари, но няма да има дупки. Яви ли се някаква дупка на дрехата му, той веднага взема мерки да я закърпи. Ако този човек няма шапка, той ще ходи гологлав, но никога със скъсана шапка.“ [86] „Дамите, особено, носят кожи от лисици, зайци по вратовете си, вследствие на което се поддават на тяхното влияние. Най-добрите дрехи, които човек трябва да носи, това са ленените и памучните.“ [93] „Щом се докосна до медицината, веднага обличам белите дрехи. Белите дрехи не ги хваща болест. Като знаят това, лекарите носят бели престилки, които употребяват като дезинфекционно средство.“ [121]

3.9.3. Хигиената и здравето „Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота." Учителя. „Не бързай да лекуваш един човек, докато не го научиш какво нещо е хигиената. Ако срещнеш един болен, бил той прост или учен, ще му кажеш да си купи елементарна анатомия и физиология и да почне да изучава своите дробове, своето сърце, своя стомах, мозък и т.н. Като научи всичко това, ще му кажеш да не греши. Само така той ще разбере, че знае защо трябва да води чист и свят живот.“ [57] „Според мене, миенето на главата не причинява само приятност, но оказва известно въздействие върху вашия характер.“ [46] „Миенето е един свещен акт. Вие как се миете сутрин? Не трябва да се миете бързо, както обикновено правите, трябва да спазвате известни правила. Ще вземете един чист леген, ще налеете в него вода, малко топличка и ще наплискате лицето си хубаво. След това ще го изтриете леко, едва да попиете влагата, с много мека кърпа. Вие търкате лицето си много силно. Направете така. Мийте се по новото правило. Не плискайте лицето си силно с водата, но леко, да ви е приятно, като че ли се милвате, едва да го докосвате.“ [83] „Чистотата е необходимо качество за окултния ученик, затова научете се да си миете ръцете най-малко три пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Също така по три пъти на ден ще измиете краката, лицето си и подмишниците. Подмишниците имат особени жлези, чрез които се отделя потта, и ако тия части на тялото не се мият често, задържат се различни болести. На всички, а особено на тия, които са чиновници, препоръчвам и следното измиване: като се върнете на обяд, съблечете си горните дрехи, вземете стомничка вода, която сте донесли от сутринта или от предишния ден и залейте се с нея, от главата до краката. След това леко се изтрийте. Ще се облечете с чисти, сухи дрехи.“ [83] „Когато си миете косата на главата, ще я миете със сапун само веднъж в месеца, и то с хубав, чист сапун. Иначе може да миете главата си по-често, но без сапун, а с хума. Сегашните модерни сапуни не са чисти; те са направени от умрели животни. Хумата е за предпочитане пред сапуна. Ще изпечете добре хумата, ще я залеете с малко оцет и ще я размиете в много вода. С тази каша ще намажете няколко пъти главата си и след това ще я измиете с чиста вода. Така косата става мека и запазва магнетизма си.“ [95] „Дрехите, обущата, тялото трябва да бъдат идеално чисти. Човек трябва да мие лицето, ръцете, зъбите си по десет пъти на ден. Чист трябва да бъде човек във всяко отношение. Ако човек не е готов да поддържа физическа чистота на тялото си, как ще поддържа своята духовна чистота.?“ [106] „Човек трябва да пази чистота навсякъде. На ученика не му е позволено да плюе на земята. Той трябва да носи кърпичка в джоба си и като стане нужда да плюе или да изтрие носа си, да си послужи с кърпичката си.“ [109] „Аз наблюдавам живота на българина, добре го познавам. Българите имат обичай, като строят къщата си, да си правят веранда пред къщата, главно на юг. Като чисти и мие къщата домакинята хвърля нечистата вода вън от верандата: днес на едно място, утре на друго. Гледаш, не минало много време, някой заболява: мъжът, жената или децата. Казват си: не знаем каква е тази къща, откак влязохме в нея, често боледуваме. Причината за това е изхвърлянето на мръсната вода, която носи зараза.“ [112] „Тъй щото искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие трябва да са проникнати от идеята за абсолютна чистота.“ [114] „Никога не изливайте водата от лицето си на нечисти места. За нечистите места това е добре, но за вас не е добре. Де да хвърляме тази вода? — пита някой. На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хората или на нечисти места.“ [148] „Здравето на човека зависи от неговата външна и вътрешна чистота. Идейната чистота се иска от човека. Когато казваме, че човек не трябва да се занимава със слабостите и недъзите на хората и да ги критикува, ние имаме предвид той да пази свещено чистотата на своя живот, с нищо да не я разрушава, за да не се излага на смърт.“ [114]

3.9.2. Музиката и здравето „Човек може да се лекува още и чрез музика. Известни музикални тонове повишават вибрациите на организма, вследствие на което неговото състояние се подобрява. Накарайте някой болен да пее и той ще оздравее.“ Учителя. Колкото светлини и багри има в света, толкова музикални тонове го проникват. Колкото светлинни нюанси се преплитат във вселената, толкова музикални полутонове и акорди вибрират в нея. От това следва, че не само светлината има свой континуум, но музиката изгражда свой континуум във вселената. „Музиката, това е един от великите Божествени методи за тонизиране.“ [55] „Музиката е мощно средство за възпитаване на човешкия характер. Без музика е невъзможно да се възпитава човек.“ [9] „Всички окултни школи препоръчват пеенето и свиренето като средство за тонизиране, за излизане от известно дисхармонично или отрицателно състояние. Песента е говор на душата.“ [17] „Музиката е сила, която трансформира енергиите на човека. Ако не си музикален, енергиите в тебе не могат да се трансформират.“ [49] Музикалните тонове са свързани с човешкия организъм. Мозъкът има свои тонове и вибрации; сърцето има свои определени тонове и вибрации; стомахът има свои определени тонове и вибрации; мускулите, костите на човека също така имат свои определени тонове и вибрации. Тъй щото за в бъдеще музиката ще служи като средство за лекуване.“ [86] „Един от новите начини за лекуване е музиката. Има болни, които се лекуват като им се свири на цигулка; други — като им се свири на китара; трети — на флейта, и т.н. Различните инструменти оказват специфично влияние върху отделните хора. Ако болният обича да слуша цигулка, ще му свирите леко, но с възходящи вибрации, които започват с тона „ДО“, обаче не тона „ДО“, взет от камертон, но естественият тон „ДО“. [90] „Човек трябва да пее за себе си поне половин час на ден. Не пее ли, работите му няма да вървят добре.“ [105] „Не мислете за страданията си. Щом дойдат страданията, пейте. При сиромашията и недоволството, пак пейте. Каквито неприятности и да ви се случат в живота, пейте. Обидят ли ви — пейте. Изгубиш парите — пейте. Пропаднеш на изпит — пейте. Не можеш да спиш — пей. Не си доял — пей.“ [132] „Пеенето не е музикално чувство, то е музикална способност. То не е дарба на сърцето, а на ума — една от най-великите дарби. Следователно, ако човек не пее, не може да бъде здрав.“ [131]

3.9.1. Светлината и здравето „Светлината — това е творческият акт на великата природа, а топлината не е нищо друго освен първото проявление на светлината като движение “ Учителя. Светлината е един от най-загадъчните фактори на природата. Знаем доста много неща за нея: редица качества, взаимоотношенията й с материята, донякъде начина на разпространение, значението й за живота на земята, но каква е тя по същност — енергия, микрочастици или друго нещо, не можем със сигурност да кажем. „Има известен род слънчеви лъчи, свойствата на които учените тепърва започват да изучават. Ако човек би могъл да се свърже с този род лъчи, той щеше да използува тяхното лечебно свойство.“ [123] Днес все повече се всажда мисълта, че Слънцето не е първичният източник на светлината, която ние получаваме от него. Нашето слънце получава енергия от своя двойник, който е невидим за нас, хората. А самата светлина не е видима за нашето око, докато тя не попадне директно в ретината му. В противен случай небето нощно време щеше да сияе от светлина, защото се пронизва от тази, излъчвана от милиардите светлинни източници на вселената. Светлината и топлината всъщност се изявяват тук, на Земята, следствие взаимодействието им с материята. Затова, казва Учителя, етерните тела от отвъдния свят не са видими за нас, тъй като не пречупват лъчите на видимия свят. „Трябва да знаете, казва Дънов, че вие сте един фокус, през който минават слънчевите лъчи, така и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на земята. След обед движението е обратно: земните енергии, от центъра на земята, минават през краката ви и отиват към слънцето.“ [8] С това твърдение се обяснява двупосочното изменение на електромагнитните пълнежи на земята: докато сутрин тя е отрицателна и възприема, след обед е положителна и отдава енергии.“ „Лъчите на слънцето имат различно влияние. Ако някой път попаднете на течението от изток към запад и приемете тази светлина, вие ще придобиете по-голяма сухота. Астролозите казват тогава, че върху нас идва повече влиянието на Сатурн. Тогава вие ще обичате светлината, но ще станете много взискателен, ще гледате да намерите погрешка в този, в онзи. Ако пък приемете светлината от север, ще обичате истината, но ще станете неизмерно студен и хладнокръвен, тъй че няма да се интересувате от страданията на хората. Ако възприемете светлината от юг, у вас ще се роди една топлина и разширение, но има една друга опасност — ще станете мекушав и гъвкав.“ [7] „Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8-9 ч. Към обед слънчевите лъчи са много силни и не действат добре на човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действат особено добре върху анемичните хора.“ [20] „Иска ли човек разумно да използува енергиите на слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изтриването на слънцето. Зората дава на човека такива енергии, какви-то никоя друга сила не е в състояние да му даде.“ [21] „Никоя външна сила не е в състояние да противодейства на слънчевата енергия. Ето защо на всички анемични и слаби хора препоръчваме при всяко време да излизат навън, половин час преди изгрева на слънцето, да възприемат ранните слънчеви енергии и после да отиват на работа.“ [21] „Колкото повече слънчева светлина приемете в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетизъм ще развиете във вас.“ [89] „Всяка сутрин човек трябва да излиза да посреща слънцето с вяра, с интелигентност и разумност, че в този момент, именно, той ще приеме определената за него енергия.“ [90] „Светлината внася стремеж, а топлината — движение; Светлината определя посоката на целта, а топлината дава сила за реализацията на целта; Светлината определя и отправя живота нагоре, отдето е слязъл, а топлината го импулсира и разживява.“ [51] „През кой месец на годината да се правят слънчеви бани — пита някой. — Добре е да се правят през месец май, юни, юли и август.“ [195] „Който чернее на слънцето, трябва да се радва даже, защото това показва, че той е здрав човек.“ [87] Пигментирането на кожата е нормална защитна реакция спрямо ултравиолетовите лъчи на слънцето. Тази пигментация е израз на добро здраве. Светлината влияе и на хормоналната функция на организмите. В основата на главния мозък лежи жлезата епифиза, описана още от римския лекар Гален, а френският философ Декарт е считал, че в нея се намира душата. Тази жлеза при животинското царство е регулаторния механизъм, който пригажда животните към зимните и летните условия на живота. Колкото повече светлина има в природата, толкова повече намалява производството на хормона мелатонин от тази жлеза. А този хормон потиска половите функции, т.е. през пролетта и лятото животните стават полово активни. Установява се, че това влияние на тази жлеза се е запазило отчасти и при човека. С това се обясняват и нашите оптимистични и весели чувства през пролетния период. Тази жлеза — епифизата, се нарича още пинеалната жлеза и в ранния стадий на животинската еволюция тя е била зрителен орган, разположен между двете вежди. Така се обяснява и съществуването на циклопите (еднооките) в митологията на човечеството. „В един час, в една минута, в една секунда човек може да придобие здравето си. Как? Като се постави под влияние на специални токове. Такива токове съществуват в природата. В самото слънце съществуват особени лъчи, особени токове, които могат да възкресят човека. Човек трябва да знае, да има знания, как и кога да възприема тези лъчи, за да се ползва от тях." [121] „Медицината препоръчва като метод за лекуване, да ходи човек гол. С това тя иска да даде възможност на болния да използува слънчевата енергия и чистия въздух. Докато си болен, ще ходиш гол. Ако и като здрав ходиш гол ти имаш друга идея — да запазиш здравето си, като използуваш природните сили.“ [13] „Цветовете са пасивната страна на светлината. При развиване на светлината се добива студ. Първите три цвята на дъгата (червен, оранжев и жълт) са физическият свят. Другите три цвята (зелен, небесносин и тъмносин) са за астралния свят, и последният (виолетов) е за духовния свят.“ — казва П. Дънов. „Седемте цвята представляват седем разумни свята, които изпращат на земята по един цветен лъч. Колкото по-силен е цветът, толкова по-близо е до нас светът, който изпраща този цвят.“ [20] В своето писмено творение „Завета на цветните лъчи на светлината“ [194] Учителят П. Дънов определя цветовете така: червените лъчи са тези на земния живот; розовите — на любовта и на живота; портокаловите — на здравето и на физическия свят; жълтите — на знанието и мъдростта; зелените — на растежа и плодородието; сините — на истината; виолетовите — на силата на Духа; аметистовите — на смирението, а белите лъчи — на чистотата. „Някои лекари са дошли до лекуването с цветове. Червеният цвят произвежда оживление; портокаловият — благородно индивидуализиране; жълтият — уравновесяване на чувствата, мир и спокойствие; зеленият — растене; синият — подем; тъмносиният — решителност, устойчивост; моравият — сила на характера.“ [174] „Ученикът трябва да употребява синия цвят, за да бъдат вибрациите му духовни, по-бързи и по-нежни.“ [180] „На окултния ученик се препоръчват и зимните екскурзии. Тогава той ще носи в ума си само една мисъл: синьо небе и белия цвят. Белият цвят ще произвежда повдигане на душата ви и вие ще си кажете, и така е хубаво — навред синьо небе и бял сняг.“ [6] „Ако имате екзема, ако ви падат косите, ако имате ревматизъм в ставите или пък някакви подувания в корема, направете си някаква веранда, изложена на слънцето, хвърлете си ризата до пояса, легнете на един креват с главата на север, а краката на юг, изложете гърдите си на слънцето, като пазите главата си от неговото въздействие и стойте така 1/2 час, после 1/2 — гърба, и пак 1/2 час гърдите, 1/2 час пак гърба и т.н., докато се изпотите. Ако направите 20-30-40 такива бани, всичко ще ви мине.“ [195] Разбира се, при такива по-продължителни облъчвания трябва да се пристъпи отначало внимателно, докато кожата привикне на слънчевите лъчи. Слънчево изгаряне се получава, когато при първото облъчване времето е много продължително. „Ако гърлото ви боли, вие можете да отправите към него портокаловия цвят. Зеленият цвят е този, в който са потопени всички същества на земята. Съществата, които изпращат живота на земята, изпращат червения цвят, именно като символ на живота.“ [20] „Изучавайте влиянието на цветовете върху очите си. Правете опити с различните цветове, да видите какво е влиянието на различните цветове през различните часове. Добре е за тази цел да си служите със стъклена призма.“ [21]

3.9. Физиотерапевтични лечебни методи „Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора — това ще бъде лекарството ви за в бъдеще.“ Учителя. Това са лечебни мероприятия, които използват природни сили, енергии и физически форми с оглед подсилване физиологичните процеси на тялото или защитните сили на същото. Касае се за електромагнитни излъчвания, светлината, топлината, водата, хигиенни условия и др. „В медицината препоръчват масажите, и окултизмът ги препоръчва, но при условие, че умът на ученика да бъде съсредоточен и концентриран.“ „Когато поставите ръцете си върху слепите очи, с това вие отнемате част от излишната енергия, която се е натрупала около тия центрове. Но това поставяне да бъде съзнателно; излишната енергия на тези центрове пречи на правата мисъл.“ Знаем, че ръцете са източник на мощно биополе, което може да въздейства на нервната система. „Отношението между физическата и духовната топлина е обратно пропорционално: когато духовната топлина се увеличава, физическата се намалява. На хората, които стават проводници на духовния свят, краката и ръцете изстиват.“ [87] Нормализиране топлинния баланс на тялото е един от най-елементарните методи за лечение. Препоръчват се топли бани, топли измивания на ръцете и краката, както силно изпотяване чрез затопляне на цялото тяло. П. Дънов описва случай, когато лекарите са отказвали лечението поради безнадеждно положение, докато селските баби са излекували болния. „Млад селянин заболял сериозно и го изпратили на лечение във Варненската болница. Лекарите го лекували седмица — две, събрали на консулт, но констатирали, че този човек няма да се излекува. Той бил толкова подпушен, че нищо не било в състояние да го спаси. Започнали да го лекуват баби, по тяхната наука. Турили във водата ечемик и поставили котела на огъня, докато заври водата. След това излели водата в голямо корито, заедно с ечемика, и оставили водата малко да изстине. Потопили младия момък в коритото, докато се изпоти изобилно. Повторили и потретили тази баня и след две недели болният бил съвършено здрав, на крака.“ [120] Явно, че физиотерапевтичните методи, макар и простовати на вид, са в състояние да възбудят защитните сили на организма. Изстиването на краката често е причина за кашлица, увеличаване отделянето на урина от бъбреците, заболяване на сливиците и др. Ето защо се препоръчват топли бани на краката и пиене на горещ чай. „По никакъв начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене.“ [128] Това препоръчва П. Дънов. И то е много просто. Защото студените крака изстудяват цялото кръвообращение, тъй като са най-мощният басейн на кръвния поток. „Ако е въпрос за студени бани (през лятото), аз бих препоръчал на всички хора дъждовните бани, главно през месец май, юни, юли и най-много през половината на месец август. Дъждовните капки през тези месеци са топли и пълни с електричество и магнетизъм.“ [128] „Тихите ветрове са приятни за въздушни бани. Човек може да се излага (през лятото) на тях и без никакъв страх.“ [128] „Често хората се простудяват от баните, понеже не знаят как да ги ползват. Например някой прави топла баня, а след това отиде на студен душ. Тези резки промени върху тялото не са за обикновения човек.“ [128] При финска баня (сауна) има прегряване на тялото с много висока температура на банята и парата в нея (до 85 градуса) при което тялото има запас от топлина и температурата му се повишава с до 1 градус. Тогава тялото понася, за кратко време, студения душ или отриване със сняг. „Сега искам да ви обърна внимание на баните, които правите в 7-те Рилски езера. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата бързо и излезте от нея. Не стойте много време в студената вода. Може и десет пъти наред да се гмурнете във водата, но веднага излизайте на брега.“ [128] „Когато искате да се къпете в студена вода, наблюдавайте, дали още с приближаването си към нея, тя ви привлича или не. Ако ви привлича, влезте във водата.“ [128] Предчувствието на хладната вода е верен указател за състоянието на тялото ви. При най-малки неразположения на тялото чувството към студената вода е неприятно. „Студените компреси и душове са за силни хора, на които кръвообращението е правилно. Ако слабият си позволи студени бани и душове, скъпо ще си плати.“ [141] „Аз препоръчвам топли компреси вместо студени. Ако страдате от главоболие или очеболие, турете на слепите си очи квас, прясно приготвен. Мястото намажете с малко зехтин и отгоре турете кваса. Дръжте го на слепите си очи 10-14 часа. Това може да правите 3-5 пъти седмично, според степента на болката. Квасът действа магнетично, затова го препоръчвам не само при обикновено главоболие, но и при менингит. Когато някое дете заболее от менингит, обръснете му главата добре, пригответе пресен квас и го поставете на горната част на главата и на слепите очи. Като турите няколко пъти квас на главата, детето ще оздравее.“ [20] „Квасът и млечният компрес са добри специалисти, които трябва да се препоръчват и предпочитат пред студените компреси.“ [20] Млечният компрес се приготвя от горещо преварено мляко, което е пресечено със сок от лимон. Гъстата част на млякото, след като се е пресякло, се използува за топъл компрес. За компреси при гнойници (циреи или гнойни пръсти и части от тялото) може да се използуват и плодове или билки. П. Дънов препоръчва следния метод: „Задъвчи една смокиня, обвий с нея пръста си и ще ти мине. Или свари няколко смокини във вода, направи лапа от тях и я тури на пръста си.“ [56] В народната медицина при такива гнойници се използуват за компрес живовлекови листа или такива от пелин. Най-често използуваните физиотерапевтични методи са масажите или наричани още разтривки на болезнените части на тялото. Това въздействие е двояко. Първо чрез масажа се предизвиква повишено кръвообращение, а от това и повишаване на обмяната на веществата в тази част на тялото, и второ, че чрез биополето на ръцете се повишава жизненият тонус на заболелите тъкани. По-голяма част на тялото, тази под пъпа или над него, може да се лекува и чрез подводни масажи, които препоръчва Луй Куне. Има обаче отделни точки на тялото, чрез които може да се повлияе, чрез масажите, направо на нервната система, и то специално на определени органи или цели части от тялото. „Искате ли вие сега да се подмладите? Много начини има за подмладяване. Стани рано, хвани долната, месестата част на ухото си. Прави това поне всяка сутрин. Искаш да станеш жизнерадостен. Тури двете си ръце в средата на горната част на челото си и тегли пръстите в противоположни посоки. Когато си неразположен, прекарай пръстите си по горната част на челото и неразположението ще изчезне. Правете упражнението насаме, никой да не ви види.“ [49] „Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите. Там е центърът на живота — жизненият център. Тези разтривки правят организма издръжлив.“ [58] Съсредоточаване на мисълта, концентриране в себе си, това са методи, които възбуждат защитните сили на тялото и са мощен фактор за възстановяване на здравето. „Направете опит. Излезте от къщи и през цялото време умът ви да е съсредоточен, да обгърне тялото и виж дали ще се простудиш. Няма да се простудиш, ще бъдеш и положителен и отрицателен.“ [55] Учителят П. Дънов твърди, че аурата на човека се простира на около 50 см около тялото му и влиза в контакт с тази на другите живи същества. За да се предпазим от отрицателни влияния, трябва да пазим дистанция от хора, които имат лошо влияние. От друга страна, връзката ни с растителното царство може да ни подхрани с жизнени сили. „Там дето хората садят и отглеждат плодни дръвчета, по-малко боледуват от ония, които не се занимават с това. И болен да си, ако обичаш цветята, по-скоро ще оздравееш. Цветята регулират нервната система.“ [50] Човек съзнателно може да регулира температурата на тялото си. Чрез концентрация на мисълта и въображението температурата може да се повиши или понижи. При големи жеги, през лятото, е достатъчно да си въобразим някаква прохладна картина — например че сме в Антарктида, и да повтаряме на глас впечатленията си от студената обстановка. В такъв момент се отпускаме мислено и по-силно ще понесем жегата. И обратно, за да се сгреем при големи студове, трябва да си представим, че сме в Сахара и се съсредоточим върху една такава обстановка.“ [273] Поляризацията на енергиите в тялото и тяхното хармонизиране е също така фактор за здраве и боледуване. Енергиите във всички части на тялото са поляризирани. Така: „На горната страна на човешката ръка се набира положително електричество, затова е космата. Долната страна на ръката, дланта, е пасивна, на нея се намира отрицателното електричество.“ [56] Именно по тази причина ръцете са фактор, който може да отнема или да предава енергия на телесните части. Защото: „Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишък.“ [6] „Ако сте неразположен, тогава малко погладете лявата страна на главата си. Съзнателно ще прекарате лявата си ръка по лявата страна на главата, с желание да уравновесите душевното си състояние. Ако пък си много весел, прекарай тогава дясната си ръка по дясната страна на главата.“ [9] „Човек се поляризира едновременно. Ако едната му страна е добра, другата — лоша. Ако постоянно възбуждате дясната страна на мозъка на някой човек, той ще се дразни. Започнете ли да гладите обаче лявата страна на главата му, той утихва.“ [57] Такъв обмен на енергии можем да осъществим и с природните сили. „Когато се опирате на дърветата, с цел да се лекувате, добре е да стоите от 5 до 30 минути облегнати с гърба.“ [195] „Когато стоите на камък (с цел да се излекувате), трябва да стоите около 1-2 часа (разбира се, лятно време). Хубави места за лекуване са каменистите, защото като стоите върху камъните, намагнитизирате се. Камъните са особено лековити през септември.“ [195] „Боси трябва да ходите през лятото, особено в началото на месец май, за да може краката ви да са във връзка със земята, да може да премине у вас електричеството и земният магнетизъм. За някои от вас, на които косите са започнали да падат, като имат главоболие, хубаво е лятно време да ходят по 3-4 часа боси на ден. Лятно време, между 10-12 часа по обед, хубаво е човек да има шапка на главата си, защото слънчевите лъчи предизвикват голямо сътресение на мозъка. Но от 4-5 часа, следобед, до вечерта е хубаво да ходите без шапка.“ [35] „Коремоболието показва, че енергиите в стомаха трябва да се превърнат от положителни в отрицателни. Главоболието показва, че енергията на главата, която е положителна, трябва да се превърне в отрицателна, по отношение на другите енергии на тялото.“ [37] Наличието на електричество в тялото се доказва по следния начин: „Направете следният опит: насочете двата си показалеца един срещу друг, без да се допират, и концентрирайте мисълта си към тях. След известно време ще видите, че от това място излиза светлинка. Направете този опит вечер, за да се забележи светлинката. Обаче като правите опита, за нищо няма да мислите.“ [75] „Освен това правете кръгове с двете ръце, като ги вдигате отпред нагоре и отзад надолу, с леко допиране на пръстите на двете ръце. Ако не може да получите електричество, вие не може да получите светлинка. В това отношение въртенето на ръцете на човека във вид на кръг представлява колелото на неговата електрическа машина.“ [75] „Онези от вас, които са неврастеници, и които често губят неразположение на духа, нека от време на време да се събуват боси и ходят по ситен пясък или по мека трева. Така именно, краката влизат в пряк контакт с жизнените сили на земята и се тонизират. При сутрешните упражнения, като вдигате ръцете нагоре, вие възприемате слънчевите енергии, чрез краката пък възприемате земните енергии. Когато искате да възприемате енергиите на слънцето, трябва да правите упражненията сутрин. Когато искате да се освободите от събраните енергии през деня, трябва да правите упражненията вечер. Значи вечер да се изпразните, сутрин да се напълните.“ [79] „За да се предпазва от лошо влияние, човек трябва да спазва законите на хигиената, закона за психическата охрана. Вечер като си ляга, човек трябва да се огради добре: къщата си, леглото си, тялото си, както и всички удове на организма си. Това са правили хората от най-стари времена, било то с молитви, било с песни.“ [79] „В природата има известни места, дето силите са в равновесие, в абсолютен покой. Ако човек попадне в едно такова място, неговият пулс ще спре. Това се дължи на трептенията на почвата в тия места. Трептенията не са хармонични, не съответстват на трептенията на минувачите.“ [87] Тези лоши земни влияния животните много добре познават. Кучетата и котките например не спят на всяко място в двора или къщата. Плъховете също така не гнездят на всяко място в оборите или таваните. Птичките не гнездят на всяко дърво в гората или селището. На дърво, на което има птиче гнездо, никога не пада светкавица. В някои градове има зони, където хората боледуват по-често отколкото в другите зони на същия град. [279] „Цялото тяло на човека е сбор от множество антени. В това отношение той представлява възел, от който излизат множество антени — възприематели на безброй мисли, чувства и желания.“ [118] „Ако поставите ръката си на болното място и не може да се изтегли болката, тя не е магнетична ръка, тя няма сила в себе си. Обаче, ако може да изтегли болката, тя е магнетична ръка. Хора с такава магнетична ръка минават за лекари. Ако те боли главата, достатъчно е такъв лекар да пипне болното място и да оздравее.“ [132] „Затова ако електричеството е натрупано в дясното полушарие на мозъка, няма да гладите главата си с дясната ръка, за да не усилите състоянието си, но ще гладите дясната половина на главата си с лявата ръка.“ [1] Посочените състояния и положения при лечението чрез природни фактори показват колко тясно е свързан човешкият организъм със силите на природата и колко многообразни са методите за лечение чрез използуването на тези сили. Сам човекът е източник и възприемчик на сили, но това от своя страна изисква знание, за да може човек сам да изгради хармония между тези сили.

3.8. Сънят и здравето „В този живот се харчи повече и затова е необходимо да спите 7-8 часа, за да може тялото в това време да си набави тази енергия.“ Учителя. „Едно от важните неща в живота на човека е сънят. Окултният ученик трябва да спи правилно. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави като задача, щом като си легне, да заспи веднага или най-малко в продължение на 5-10 минути.“ [180] „Засега седем часа са необходими за нас. И пет часа сън могат да ви задоволят, но при условие, че спите непробудно, без да се обръщате на едната или другата страна. Най-здравословно е човек да си ляга в десет часа, но това не може да се вземе като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и в 23 часа или 24 часа, но трябва да заспи в продължение на 5-10 минути. Колкото по-рано си ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? — Който ляга рано, поглъща всичката събрана прана, т.е. жизнена енергия в атмосферата. По-късно от 24 часа не лягайте. Ако усетите, че сте уморен, вечеряйте рано и в 20 часа най-рано си лягайте, да набавите повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Изобщо часовете, определени за лягане, са 20, 22 или 24 часа.“ [1] „Според някои физиолози човек се нуждае от седем-осем часа сън, според окултистите човек може да се задоволи и с пет часа сън.“ [117] „Който разбира закона на съня, в пет минути може да свърши толкова работа, колкото в седем часа. Като дремне пет минути, той ще се обнови толкова добре, колкото ако би спал цели седем часа. За да си почине, човек трябва съзнателно да спре деятелността на своите мозъчни клетки. В това време човек излиза от тялото си и оставя съзнателната физическа енергия да обнови организма му.“ [4] „Вечер като си легнете, ще се обърнете първо към клетките на мозъка си, после към клетките на дробовете си, след това към клетките на стомаха си, на костите си и ще им кажете: слушайте аз отивам на училище. През това време вие свършете възложената ви работа.“ [4] „Наблюдавайте се как спите нощно време, по колко пъти се обръщате през цялата нощ, ту на едната, ту на другата страна. Щом си легнете, ще кажете на тялото си: слушай, както си легнеш, така и ще станеш сутринта — никакво мърда-не наляво или надясно. Ако тялото ви се подчини на тази заповед, значи вие сте господари, можете да го владеете.“ [5] „Ако човек спи на дървено легло, за предпочитане е леглото да му бъде от чамови дъски (борови). Чамът придава духовност на човека. Борът внася импулс в човека да расте нагоре. Същевременно той смекчава неговия характер, а дъбът е материалист.“ [19] „Гениалните хора знаят кога и колко да спят, да ядат, да работят. Обикновено те решават задачите си сутрин, в ранните часове, когато всички хора спят.“ [22] Известно е, че повечето от най-изтъкнатите учени на човечеството, носители на международната Нобелова награда, са правили гениалните си открития в ранните часове на деня. В тези спокойни часове човек най-добре може да почувства „гласа“ или сигнала на своята интуиция. [216] Това твърдят например учените Айнщайн, математикът Гаус. „Днес много хора се оплакват, че не могат да спят добре. В такива случаи, добре е човек да стане от леглото си, да изтрие тялото си с кърпа, потопена в топла вода, и без да се изтрива със суха кърпа, да си легне.“ [22] „Сънят спада към физикоастралния живот на човека, яденето спада към физическия живот, а работата — към умствения.“ [60] „Като ставате от сън, не скачайте изведнъж от леглото си, като изплашени зайци; първо благодарете, че сте се върнали благополучно от странство. След това дръннете на вашите слуги и слугини, между които влизат умът и сърцето ви, и кажете им да приготвят банята да се окъпете. Измийте се, облечете се и дръннете за закуска.“ [116] „Мнозина си лягат с пълен стомах, често ядат мъчносмилаема храна и с часове не могат да заспят: обръщат се на едната и на другата страна; стават, лягат, пъшкат, охкат и едва след полунощ заспиват. Нечистият въздух също може да е причина за това, но главно несмляната храна в стомаха, прави съня неспокоен.“ [60] „За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гръб, особено на корем не е никак добре.“ [60] „Човек трябва да спи като дете: на която страна легне, на нея да се намери сутринта. Да се говори на съвременните хора за съня, как да спят, струва им се, че се говори за нещо маловажно.“ [60] „Истинската почивка не се постига само с много спане. Когато човек иска да почине, той трябва да освободи ума си от всички неприятни мисли, сърцето — от всички непотребни, тягостни чувства и желания. Те изчерпват енергиите на човека, без да му дадат нещо.“ [76] „Правилно е човек да спи на дясната си страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са положителни, човек трябва да ляга на лявата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмяна между силите. Легне ли на дясната страна, цяла нощ няма да спи. Когато силите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да ляга на дясната си страна. При това енергията на земята не е еднаква навсякъде. Има места, дето енергията е положителна, а в същото време на друго място на земята енергията е отрицателна.“ [76] „Най-естествен е сънят, който се явява като резултат на умора. Щом се умори човек, иска да си почине. Като си почива, той заспива и сменя състоянието си от активност в покой.“ [151] „Когато спи човек, той отива на онзи свят. Когато хората се връщат от онзи свят, съзнанието им за този свят се прекъсва и те нищо не помнят. Това прекъсване на съзнанието се дължи на факта, че светлината им не е достатъчна. Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова и паметта на човека е по-силна.“ [91]

3.7. Водата и здравето „Водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен животът, в което е вложено безсмъртието.“ Учителя. Във водата е вложен живота, казва Учителят П. Дънов. Съвременната наука също счита, че животът (биологическият) на Земята се е зародил във водния басейн на същата. „Водата е емблема на живота. Дето мине, тя напоява. Христос говори за живата вода.“ [4] „Какво е значението на водата за организма малцина знаят.“ [22] „Наистина учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород (Н2О), но те не знаят цялата истина. Тази вода е третична субстанция (същност). Учените не познават още вторичната и първична субстанция (същност) на водата. От гледна точка на истината и науката, водата не е съставена от водород и кислород, но те са съставени от нея.“ [52] За да разберем същността на горната мисъл на Учителят П. Дънов, ще си припомним неговото обяснение за трите основни субстанции (същности) на нещата. Първичната субстанция (същност) на нещата е вечно съществуващият, несъздаден физически свят. Той е без начало и без край. Това е първичното начало, първоначалното състояние (същност) на света. Вторичната същност (субстанция) е тази на проявяващия се свят, но не още материализиран. Това е още идейният свят, който съдържа вече идеите на самия физически свят. Третата същност (субстанция), това е вече проявеният материализиран свят. От това становище и истина трябва да приемем, че кислородът и водородът, като краен материален продукт, материални елементи, в изявата на същностите, са изградени от предхождаща ги идейна субстанция (същност), а това е водата. Чистата вода е удивително химическо вещество, с редица изключителни свойства, които я отличават от всички други течности. Като твърдо вещество (лед) водата може да приема всяка от десетте различни и възможни кристални форми. Независимо от това, в твърдо състояние нейният обем е по-голям, отколкото в течно, за разлика от всички втвърдени вещества. За съединение с такова ниско молекулярно тегло, тя притежава необичайно висока точка на топене, на кипене и критична температура. Тя е много проводима, което й позволява да действа едновременно като реагент и като разтворител. Водата е едно от твърде малкото неорганични съединения, което съществува в течно състояние при температура на жизнените биологически процеси. [219] „Тъй като водата е биологически разтворител, тя участва във всяка биологическа реакция, в дифузията на храните в клетките и в отпадъчните продукти от клетките навън и е интегрална част от структурата им. Способността на водата да се разпада на Н + и ОН- е един от основните регулаторни механизми на Рh (т.е. на алкално-киселото равновесие в организма). Живата клетка няма празно пространство в себе си — те са изпълнени с вода... Водата, която е необходима за живот, представлява 9/10 части от обема на човешкото тяло и 2/3 от неговото тегло. От повърхността на Земята водата покрива 3/4 от нея, като 97,4% от това количество са морска вода и 1,8% е замръзнала вода в полярните райони.“ [219] „Най-мощното лекарство в света е горещата вода. И ако ние знаем де се намират най-хубавите извори, трябва да я донасяме оттам, даже и ако са на разстояние 5-10 км. Хората трябва да знаят, че водата е първият елемент на живота и винаги трябва да пият чиста вода.“ [57] „За да добие още по-силно лечебно въздействие водата, трябва да вземем чиста изворна вода, да я турим не върху пушлив огън, както вие правите, но върху силен огън и в съд от най-чисто злато. Следователно вие ще сварите тази вода в златен съд и при това не при залез слънце, защото тогава тази вода няма да ни ползва, но когато слънцето изгрява, когато е на зенита си.“ [57] Нека припомним за „златната вода“, за която говори Учителя, когато разгледахме значението на химическите елементи, както и за „паметта на водата“, за която говорят съвременните учени. С това водата ни се представя като едно вълшебно вещество, годно да носи основите на биологическия живот. „Водата е условие, а не среда, както светлината и въздухът. На земята водата е повече в течно и твърдо състояние, а малко във въздухообразно състояние, във вид на пари. В каквото състояние да се намира, тя се състои от два обема водород, който гори и не поддържа горенето, един обем кислород, който поддържа горенето, а сам не гори.“ [155] „Ако разбирате свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Трябва да пиете винаги чиста вода.“ [79] „Водата, която идва от далечните места на пространството, минава през светлината, топлината, през електричеството, като същевременно се озонира и магнетизира; след това тя минава през земните пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човека.“ [79] „Пийте вода от извори, които са изложени на юг, а не на север. Южните извори са пълни с живот.“ [87] „Ако искате някакви лекарства, било като лечебни средства или като средства за чистене (на организма), ще ви препоръчам следните: изпийте на ден по два литра чиста гореща вода. Ако сте на крак, носете сами вода. Носенето на вода се отразява благоприятно върху организма. Освен това, правете дълбоки вдишвания, да разширите дробовете си. Болният трябва сам да кладе огън.“ [88] „Водата е носител на живота, на жизнена прана. Който знае да се ползва от тази прана, той може лесно да се лекува:“ [92] „Два начина има за лекуване с вода. Първият начин е чрез изпотяване, като се пие много гореща вода, по няколко чаши, една след друга. Вторият начин е чрез абсолютно отказване от вода, за няколко дни. През това време болният ще пости пет-шест дни, без да приема абсолютно никаква вода и храна.“ [123] Този драстичен режим трябва да се прилага само при физически здрави хора, а не възрастни и с кръвно налягане (при пиенето на много вода). При това изпотяването е задължително и трябва винаги да се осъществява. „И тъй, ако искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне три пъти: сутрин се мийте с топла вода, на обед можете да се миете в езерото (второто езеро на 7-те Рилски езера), и вечер — пак с топла вода.“ [128] „Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявайте в продължение на три-четири часа по една чаена лъжичка топла вода на минута.“ [131] „Тресе ли ви или сте се простудили, има един начин за лекуване, то е само водата. Едно правило: ще вземете една чаша и пиете чай, може и гореща вода — 1, 2, 3, 4, 5, 6 чаши, докато се образува у вас една реакция и се изпотите хубаво; снемете си ризата, изтрийте се. Седнете пак, наново една чаша, две, три... Вземете малко дървено масло (зехтин), намажете си краката, ръцете и си легнете. Опитайте този начин, няма да ви боли главата... Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш нещо очистително, да се очисти стомахът ти, червата ти, от всички ненужни вещества. Един — два дена въздържание от храна, 3-4 чаши гореща вода, две чаши спаначен сок с горчица, две паници супа, направена от картошки с малко солчица. По-малко ще сърбате, няма да преяждате и всичко ще мине много лесно.“ [55] „Когато върлуваше испанската болест (инфлуенцата, грипът) и задигна шест милиона души по целия свят, попитаха ме, как да се лекуват. Казах им, че не съм лекар, но според законите, които познавам, да пият вряла вода и да ядат топли картофи, и след седмица или десет дни кризата ще мине.“ [32] „Забележете, всички светни, които са боравили с Божествения свят, когато са лекували някой болен, прибягвали са до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчева прана, или Божествения живот, да действат на човека, и той веднага произвежда реакция.“ [83] Явно, че водата не може да се замени с никое друго питие на земята. Но тя трябва да бъде абсолютно чиста, изворна, да съдържа жизненоважни микроелементи и да е подходящо подготвена.

3.6.2. Диетично хранене „Аз не съм против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение — всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло... Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри; не, ако не ядат, по-лоши ще станат." Учителя. Ще разгледаме някои храни, за които Учителят П. Дънов има добро отношение и ги препоръчва като диетично хранене. „Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца. Ако ви се вижда много един месец, направете опит за седмица само, като употребявате всеки ден по 100 грама жито... Ще накиснете от вечерта 100 г жито в една чаша вода и ще го оставите през нощта. Ще го дъвчете, като го разпределите на три части: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бяхте се поставили на този режим по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. [14] „Онзи който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове.“ [57] „Някои учени казват, че хранителността на житото е в люспите. Ето защо като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност.“ [112] „В божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителността му, т.е. хранителните вещества излизат навън, а остават слабо хранителните, които човек използва.“ [117] „И за люспите на лука се казва, че съдържат витамини. Въпреки това домакините хвърлят люспите на лука и употребяват вътрешните листа, които нямат толкова витамини.“ [131] Богати на микроелементи и най-вече на железни соли са глухарчето, копривата, лобода и седмолистникът. Те нямат равни на себе си. Лукът трябва да се консумира, без да се пържи. Той се употребява и като лекарство при натъртване и мускулни болки. В случая се прави превръзка с печен лук. [24] Лук, суров, консумиран с хляб и зехтин, се препоръчва при гастрити, язви и колики. [61] Картофите с алкалната си реакция на сока неутрализират киселините в стомаха. Те се консумират варени или печени. Кафето — в народната медицина се използва против астма, понеже разширява бронхиалните канали. При астматичен пристъп се препоръчва две чаши силно кафе. Чаят (китайски) е добро средство против увреждане на зъбната глеч, тъй като действа бактерицидно. Предотвратява развитието на рак в устната кухина. Ябълката — понижава холестерина в кръвта поради съдържанието си на пектин. Тя е средство против инфаркт и сърдечни заболявания. Също при дискомфорт на стомашно-чревния тракт. Морковите и цитрусовите плодове са профилактика срещу рак на панкреаса. Хрянът, чесънът, лукът и лютите чушки се препоръчват при простудни и остри възпаления на белите дробове. Зърнените храни се използват за изхвърляне на злъчни камъни. В това отношение е полезна ряпата. Фасулът, грахът и лещата снижават холестерина в кръвта. Една чаша извара от фасул може да снижи холестерина с 20%. Като храна фасулът действа профилактично за рак на стомаха. Киселото мляко и зелето се препоръчват като профилактика на рак на дебелото черво. „Пелинът в народната медицина се употребява при маларийни трески, анемии, изтощени болни, за подобряване функцията на стомашно-чревния тракт. Мехлем от пелин със зехтин се използва при гнойни рани. Сладко от трендафил (маслодайна роза) се използва като очистително на червата.“ [50] „Според физиолозите, определено е каква храна да употребява човек. Например бременната жена трябва да се храни със специална храна. Мъжът, преди да стане баща, също трябва да употребява специална храна. Геният трябва да употребява храна за гении, светията — съответна храна.“ [112] „Храненето със сол произвежда такива резултати, каквито храненето с месо. Обаче хората, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тези, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време сурово жито.“ [14] „Правилно е да се готви или безсолно, или с малко сол, а после според вкуса си, всеки да си тури толкова сол, колкото му е нужно.“ [93] На деветия събор на Бялото Братство — 13 август 1908 г. в гр. Варна се е провела Господня вечеря, за която Учителят П. Дънов сам е определил менюто и продуктите. По негова препоръка Димитър Голов е трябвало да закупи вино, а К. Иларинов — риба. Останалата храна била лимони, праскови, лешници и бадеми, круши, грозде, маслини, сухо грозде, ябълки и смокини. Такива вечери със същото меню, с прибавка от вино и риба, са се провеждали през 1909, 1910, 1911 и 1912 години (по данни на П. Гумнеров). По отношение на поносимостта на организма към месото при хора, които употребяват месна храна, Учителя дава следната препоръка: „Онези, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сини очи трябва да се хранят повече с риба.“ [21] „Който иска да бъде жизнерадостен, нека да яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде — късен плод. Когато човек има големи мъчнотии, трябва да яде ряпа.“ [24] „Храната създава хората. Вземете най-културния човек и започнете да го храните с най-грубата храна, ще видите, че ще му се видоизменя живота. Хранете най-грубия човек с най-деликатната храна, в течение на 10 години той ще измени начина си на живот.“ [37] „Апостол Павел препоръчвал на онези, които имат слаб стомах, да пият вино. Полезно е виното, но трябва да се знае как да се приготовлява. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко.“ [50] „Казват, че някой учен открил в киселото мляко някакъв бацил, който продължавал живота. Всъщност киселото мляко може да продължи живота с 10-20-30 години, не повече.“ [87] Какво значение има плодовата диета? „Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също мислите и чувствата.“ [180] „Яж само пресен хляб, яж само пресни плодове. Не яж никакви консерви. Яж пресни плодове, току-що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно във воденицата. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север. Който иска да внесе благородни чувства в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг. Който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове зрели на изток. Който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад.“ [117] „Първоначално Бог е казал на човека да се храни с плодове. Обаче след потопа, като видял, че човек не може да се храни само с плодове, позволил му да се храни само с месото на животните, но не и с кръвта им. Понеже животът е в кръвта, затова кръвта на животните не трябва да се употребява. Едно е важно: първата храна на човека е плодова. Останалите храни — месо, риба, това са резултат на човешки тълкувания и човешки морал. Оттук произлизат две течения за храненето на човека. Едни поддържат месоядството, а други — вегетарианството.“ [137] „Ако имате запичане, яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде. То лекува дробовете. Какво дават дренките? Ако сте безхарактерен и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост и издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките.“ [95] „Достатъчно е по един лимон на ден. Изцеди лимона, долей чашата с гореща вода и изпий сока. Повече от един лимон не е нужно. Прекаден светец и Богу не е драг.“ [149] „Зеленият фасул съдържа вещество, което действа като инсулин при диабетично болните. Затова диета от 6-7 кг. зелен фасул седмично се препоръчва при диабетично болни и такива с кръвно налягане.“ [260] „Искате ли да се ползвате от хранителността на боба, гответе го без подправки. Варете боба с чиста вода и една-две глави лук, без дървено масло. След като се свари турете му малко сол. Турите ли дървено масло вие ще го развалите.“ [43] Що е гладът и постенето? С глада и постенето често се спекулира. За да се гладува, е необходимо да се прецени състоянието на организма. „Абсолютният глад лишава от храна целия организъм, засяга всички негови химически елементи и органи. Запасът от електролити също така се нарушава, нарушава се малко или много неговото равновесие, а неговите соли и минерали са жизненоважни от биологическа гледна точка. Пригаждането на организма към внезапно спиране на храненето става по различни начини. Най-напред се намалява основното количество енергия, която организмът изразходва, за да поддържа телесната температура и функциите на органите. Ето защо гладуващите постоянно изпитват чувство на студ. Човек се изморява и намалява броя на несъзнателните нервни рефлекси. Жлезите променят отделянето на хормони, като при жените се губи менструационният цикъл. Липсата на въглехидрати води до промени във функциите на бъбреците. Получава се загуба на вода и електролити. Кръвното налягане спада, загубата на калий дразни сърдечния мускул и може да настъпи нарушение на сърдечния ритъм. Намалява се отделянето на пикочна киселина. Особено опасен е отрицателният баланс на азота. При пълен глад, дневно, въпреки всичко се изразходват 75 г белтъчини, които влизат в строежа на организма.“ [262] Въпреки всичко природата използва глада като лечебен метод. При тежко и температурно състояние на болния той губи всякакъв апетит, до отвращение към храната. Болният сам почва да гладува. Защо? Организмът се освобождава чрез глада първо от чуждите вещества, наслоени в него, и от излишните запаси (мазнини). По този начин той поддържа жизнените си функции за сметка на ненужното и обременяващото. Ето защо ефектът от гладуването силно е подчертан при болни от ревматизъм, затлъстяване, отравяния, бъбречни заболявания, чернодробни заболявания, камъни в жлъчката и бъбреците и т.н. При вегетарианци, които нямат особено голям излишък от запаси, гладуването трябва да се преценява особено добре, за да не се извади организмът от равновесие. При глад или постене не трябва да лишаваме тялото от течности. Различаваме пълно гладуване, полупост, плодов пост и др. Постенето или гладуването има и своята психологическа постановка. Човек се подлага на изпитание и калява волята си, за да може да се въздържа от пикантни и нездравословни храни, низши страсти и желания. Чрез постене се изграждат съзнателно добродетели. При прекъсването на по-продължителен глад се налага внимателно захранване с леки и лесно смилаеми храни. „Постът се употребява за обновление на организма. То е един начин за подмладяване. И следователно, след пост, колкото се може по-дълго време употребявайте еднообразна храна, която изисква малко сила за храносмилането (плодове, мляко и др.) Не трябва да се възбужда апетитът, за да се развиват дробовете и да можете да приемете повече прана от въздуха и водата и изваждате повече сокове и елементи от храната.“ [55] Несистематичното и продължителното недояждане обаче е вредно. Тогава най-много се рискува да навредим на организма. „Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е този: дванадесет главни петъци за пост, ще си изберете вие сами. Тези от вас, които могат, ще постят по 40 часа седмично, а които не могат, ще постят по 24 часа. Никому няма да съобщавате кога ще постите. Ще мълчите. Постенето ще започнете в който час вие искате.“ [233] „Когато гладува дълго време, тялото на човека се изтощава, мислите му и чувствата му отслабват и вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости. Това са явления, които нарушават равновесието в природата.“ [24] „Докога може да се гладува? — Докато изпитвате приятни чувства... Почне ли да чувствате неприятност, човек трябва да задоволи по някакъв начин глада си. Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите.“ [41] „Аз ви съветвам да постите по два-три дни, през това време ще пиете само гореща вода — ще промивате стомаха си.“ [52] „Постът има отношение към философията и науката. Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, а знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Като прави опити, човек вижда колко време може да издържи на пост. Ако постиш десет дни, ще усилиш вярата си, ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости човек съзнателно, той се подмладява и освежава. Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане и глад.“ [62] „Някой иска да пости десет дни, да придобие нещо. Според мен, 24 часа съзнателен пост се равняват на десет дни механичен пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си.“ [82] „Истинският пост е метод за регулиране на чувствата и мислите на хората. През време на поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се помири с всички свои врагове и да издължи всичките си дългове.“ [84] „Значи не само физическият пост и глад лекуват, но и духовният. Като постиш, повече ще дишаш. Тогава, вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете — ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта.“ [135] „Като боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да върви болестта естествено, всички трябва да вземате мерки. Това е очистително и топла вода, за да не изгубвате в тази болест своето равновесие.“ [55] „Когато ученикът яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност и обич.“ [130]

3.6. Храненето и здравето „Яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата.“ Учителя. Слънчевата светлина, чрез фотосинтезата на растенията, ни дарява с най-необходимите хранителни вещества: въглехидрати, мазнини и белтъчини. Всичко, що консумираме, е дар от слънцето. Последното е следователно действителният предговор на физическия живот. „Яденето, храненето е основната религия, която се поддържа от всички живи същества, от най-малките до най-го-лемите.“ [185] „Но всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на неговото развитие.“ [187] Това ще рече, че в животинското царство, където има селекция на храната, според вида и рода на същото, то при човека има пълна свобода за избор на храната. Но и тук всеки според вкусовите си наклонности, желания, разбирания, мироглед, духовно развитие си подбира храната. Затова има толкова много видове диети, начини за приготовления на храната, че често от хранителността й не остава никаква следа. Затова П. Дънов казва: „Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от глад.“ [56] „Здравият яде умерено и с разположение и стомахът му всякога е в изправност. Здравият никога не преяжда. Колкото сладко да му е яденето, щом дойде моментът, когато изпитва най-голяма приятност, той спира — винаги оставя място в стомаха си поне за още 20 хапки.“ [20] „За да превърне лошите си състояния в добри, за да избягва мрачните състояния на духа си, човек трябва сутрин да закусва след изгряване на слънцето.“ [21] „Преди всичко храната трябва да се задържа по-дълго време в устата, за да може част от енергията да се всмукне от езика.“ [22] Устната кухина, със лигавицата си, е мощен фактор за възприемане на най-фините съставки на храната (микроелементи, хормони, витамини, ензими и др.). За доказателство нека си припомним действието на нитроглицерина при болестта гръдна жаба (ангина пекторис). Лекарството се поставя под езика в момента на пристъпа, последният за миг отзвучава и състоянието на болния се подобрява. Явно, че тук вземат участие и окончанията на вегетативната нервна система. „Преди да започне яденето, съсредоточете мисълта си към храната, която природата ви е дала, като велико благо в живота. Като ядете, стремете се да дъвчете храната добре. Никакво бързане не се позволява.“ [22] Съсредоточаване на мисълта върху храненето позволява на организма да подготви храносмилателния тракт към поднесената храна. Тази подготовка се извършва посредством сетивните ни органи. Чрез сетивата вегетативната нервна система влияе на слюноотделянето, на секрецията на стомашната лигавица, на секрецията на подстомашната жлеза, на функцията и жлъчеотделянето на черния дроб, както и на цялата функция на чревния канал. „Да сдъвчеш една хапка хляб правилно и да я приемеш в организма си, това е велика работа.“ [23] „Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволства чрез храната разстройва стомашната система. За да не изпадате в такова състояние, дръжте храносмилателната си система в изправност — от нея зависи благосъстоянието на човека във физическия свят — първото стъпало на живота.“ [24] „Какво представлява храносмилателната система? Основа на физическия живот. Първото условие при храненето е дъвкането. Който яде без да дъвче храната, съкращава живота си. Човек трябва да гледа на храненето като на свещен акт.“ [24] „За закуска сутрин трябва да употребявате половин час, за обед — около 40-50 минути, и за вечеря — пак половин час.“ [24] „Яденето ще ви даде здраве, пеенето — щастие, а молитвата — блаженство.“ [38] „Храносмилателната система се отразява върху кръвообращението; кръвообращението се отразява върху дихателната система; дихателната система се отразява върху нервната система, а тя — върху мозъка — седалището на мисълта.“ [47] „Главното правило при яденето — никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Никакво бързане при яденето.“ [60] „Учените не са направили още анализ на стомашния сок и на кръвта на човека, когато той се храни при добро разположение на духа и когато се храни неразположен — гневен. Има разлика в състава на кръвта и стомашния сок при първия и втория случай.“ [84] „Физическата храна трябва да бъде разнообразна, но и природосъобразна. При това колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява.“ [107] „Човек има интуиция каква храна да яде и каква вода да пие. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра или не. Следователно обърни се към интуицията си.“ [145] „Има неща, които са вредни за едни същества, а полезни за други. Вземете например идеята за месоядството и тази за вегетарианството. Месоядците казват: месото е полезно за нас, а растителната храна не е полезна. Вегетарианците казват обратното. Питайте животните, които се колят за храна на хората. Те ще кажат, че хората трябва да бъдат вегетарианци. Кой е най-силният аргумент на вегетарианците, че не трябва да се яде месна храна? — Те казват: понеже и животните, както хората са грешни, живеят с известни страсти и лоши качества, всичко това внася в организма им отрови, които се отразяват зле върху организма на човека. Значи месната храна се отразява зле върху човека при сегашното му развитие. Съвременната медицина констатира, че неврастенията у сегашните хора се дължи на чрезмерната употреба на месо. Единствената здравословна храна за сегашния човек е растителната — тя смекчава неговото грубо естество.“ [15] „Вие виждате при това, човекът създаден по образ и подобие Божие, че няма силата и характера на гълъба да си избере поне съответната вегетарианска храна. И ние, съвременните хора, умираме от неестествената храна, която употребяваме. И ще видите, че някой човек яде кокошки, птици, прасенца, агънца и тем подобни и мисли, че с тази храна ще влезе в Царството Божие. Кракът му не може да стъпи там.“ [175] „Бог направи човека да се храни с плодове, а вие ядете месо. Месната храна внася такива отрови във вашия организъм, че днес той представлява сбор от нечистотии.“ [37] „Месоядството и вегетарианството не стоят само в това да не ядем месо, както сега го разбират; то е буквата на закона. Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия закон.“ [39] „Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото. Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните.“ [61] „Кой богаташ, като се е хранил цял живот с печени пуйки и гъски е станал философ, учен или светия? Ако искаш да останеш обикновен човек, можеш да се храниш с печени пуйки и гъски, но ако искаш да станеш учен, светия или философ, забранено ти е да се храниш с тях и да живееш охолно. Христос казва, че разумният живот не е в изобилието и охолството.“ [62] „Сега всички ония от вас, които са вегетарианци, нека ме разберат добре, да не стават фанатици. Под „вегетарианска“ храна аз не разбирам чисто растителна или строго плодова храна. Но под „вегетарианска“ храна бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Вегетарианска храна наричам онази, чиито трептения напълно съответстват с трептенията на нашите мускули, т.е. на органичната материя.“ [80] Тук Учителят П. Дънов набляга на обстоятелството, че вегетарианската храна не е строго растителна или плодова, а тази, която съответства на нуждите на организма. Следователно не може да ядем еднотипна храна, в която няма достатъчно мазнини и особено недостатъчно белтъчини. Последните трябва разумно да се набавят чрез ядкови храни, млечни продукти и яйца. И П. Дънов казва: „Окултният ученик трябва да отбягва еднообразната храна. Някой се подлага например на картофен режим. Цял месец се храни с картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Друг се храни цял месец само с череши. Трети — само с грозде. Това не е правилен начин на хранене. Когато Бог създаде човека, каза му: „Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядеш — от плода на дървото за познаване доброто и злото.“ Така и ние, от всички плодове ще ядем — от забранения плод няма да ядем. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви.“ [83] „Месната храна сега не е хигиенична и представлява неблагоприятно условие за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от друг род, несъответстващ за хората. Аз говоря за онези хора, които от научно гледище трябва да си избират храната, която подхожда на тяхното развитие. Другите хора могат да употребяват каквато храна искат.“ [88] „Храненето може да се разгледа от гледна точка на много становища. Първо, от духовна страна, второ, от морална страна, трето, от физиологична страна, четвърто, от химио-биологична страна. Месоядството, анализирано от страна на тези четири становища, отстъпва далеч зад вегетарианството и плодоядството. Разбира се, и тези диети имат своите проблеми, поради което се иска знание и разум, за да бъдат пълноценни.“ [89] „Крайните вегетарианци питат, защо Христос е пекъл риба? Христос никога не е пекъл риба, но Той благослови печените риби. С това Той им отвори пътя към по-висока форма. Когато хората ядат рибите, с това последните изплащат своята карма и минават в по-висока форма на развитие.“ [90] „Ако погледнете през очите на вегетарианците, това ловене на риба дори не е похвално. Те ще кажат: как е възможно, велик Учител, дошъл на земята да спасява хората, да помага на учениците си да ловят риба? Обаче какъвто и спор да се води, хората ловят риби и ги ядат. Засега и месоядството съществува, и вегетарианството има право на съществуване. И двата вида храна имат свои психологически причини, които оправдават тяхното право на съществуване.“ [90] „Сега и вие трябва да станете вегетарианци, но в духовен смисъл на думата, да престанете да се занимавате със злото.“ [90] Тук П.Дънов намеква на изключително високите морални качества на човека. Не е само вегетарианството, което определя тези морални качества. Делата и постъпките в ежедневието са по-голямо доказателство за моралното състояние на човека. Нравственият човек е изключително внимателен, етичен и добродетелен. Такъв пример ни дава сам П. Дънов. „Аз имам доверие в човека, в чийто дом съм влязъл. И вие трябва да имате вяра в хората. Ако дъщерята на домакина е болна, ще туря ръката си на главата й и ще я излекувам. Бащата й ще каже: „Сега ще заколя една кокошка, ще я сготвим и ще се нахраним.“ „Добре, нали си вегетарианец, как ще ядеш кокошка?“ — ще кажат някои. Предпочитам да ям кокошка, отколкото да вземам пари (за лекуването). Има вегетарианци, които не ядат месо, а вземат пари на хората.“ [95] „Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакъв вид масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Друг е въпросът, ако човек се откаже доброволно от месото, без да му вреди, от високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде само онзи, чийто деди и прадеди от четири поколения насам са вегетарианци.“ [105] „Бъдещето на човека се определя от храната, която употребява. Колкото по-чиста храна и по-здравословна храна употребява, толкова по-велико и светло бъдеще си приготовлява той. Най-много психически отрови се съдържат в месната храна. Страхът и отвращението, което животните изпитват, когато ги колят, внася в организма тия отрови. Засега най-чиста и хигиенична е растителната храна.“ [118] „Според мене истински вегетарианец е онзи, който никога не се съблазнява от месото, в широк смисъл на думата. Някой вегетарианец се привлича от рибата като храна. Защо? — Защото рибата има особена магнетична сила, от която човешкият организъм се нуждае. Същата магнетична сила има и в растенията, даже и в по-голямо количество, отколкото в рибите. При изключителни случаи човек може да яде риба — няма нищо престъпно в това.“ [120] „Ако си вегетарианец и носиш кожени обувки, това е престъпление. Един ден говедата ще те държат отговорен за кожата, от която са обувките ти. Че си купил готови обувки, няма да те оправдаят. Щом носиш обувки от кожа на говеда, ти вземаш участие в престъпленията на онези, които са ги клали.“ [48] „За мене злото е месоядството, а доброто — плодоядс-твото, но не вегетарианството. Щом се отнася до вегетарианството, в пълния смисъл на думата, във всички светове — физически, сърдечен и умствен, това е въпрос на векове.“ [1] 3.6.1. Хранителните елементи в храната и здравето „Като ученици, вие трябва да изучавате окултната химия, за да знаете от какви елементи се нуждае вашата кръв.“ Учителя. Хранителните елементи от храносмилането се пренасят чрез кръвта до органите и клетките. Но как последните си подбират необходимите за тях елементи? Според Р. Келлер [260] действащата сила при минералната обмяна в организма се изявява в измеримата електростатична потенциална разлика между кръвта и клетките на тъканите. В кръвта преобладават биологичните катиони — натрий, хлор и дисоцираните калций и магнезий; в тъканите са биологичните аниони — калий, фосфор, сулфати, пикочна киселина и отпадъци. Така разпределени и преобладаващи в кръвта и клетките, електростатичната потенциална разлика действа като „биологична помпа“, с чиято помощ едните елементи нахлуват в кръвта, а другите навлизат в тъканите. В окултната химия се предава съществена стойност на елементите в организма, тъй като те до известна степен влияят и на психиката на човека. „Ако желязото е недостатъчно в кръвта ви, по някакъв начин трябва да си го набавите; иначе, отсъствието на желязото в кръвта ви, ще ви придаде повече мекушавост, огъваемост на характера. Ако желязото е по-малко в кръвта ви ще бъдете лишени от благородство в характера.“ [3] „Златото причинява радост на човека. То може да лекува, главно нервни хора, неврастеници. Турете една златна монета в чиста вода, да стои няколко часа. Микроскопическите частици на златото ще се разтворят във водата и тя ще стане лековита. Ако нервен, раздразнителен или гневен човек пие златна вода, ще се успокои. Златото регулира нервната система. Ето защо носенето на златни украшения не е без значение.“ [48] „Скъпоценните камъни също имат лечебна сила в себе си, следствие на което хората, още от най-стари времена, са ги носили като украшения.“ [85] „Златната вода“, за която говори Учителят П. Дънов, всъщност теоретично не съдържа злато, или ако има такова то е в хомеопатични дози (извънредно минимални). Тук повече трябва да наблегнем на обстоятелството, че водата, под влиянието на каталитичното действие на благородните метали и скъпоценни камъни, променя своя молекулярен състав. Водата, макар и химически съставена от два атома водород и един кислород, има различна молекулярна съставка. Това се дължи на обстоятелството, че водородът, като елемент, има два изотопни двойника, а кислородът — три изотопни двойника. Това ще рече, че от комбинацията на тези изотопни разновидности на кислорода и водорода могат да се изградят шест вида молекулярна вода. Трябва да се очаква, че тази разновидност, в молекулярния състав на водата, ще придаде на същата и различно биологично действие. Тази рекомбинация в молекулярния състав на водата се нарича от някои автори „паметта на водата“, т.е. водата „запомня“, че в нея се намира или е отлежал някакъв химически елемент, който е рекомбинирал молекулярния й състав. Така можем да си обясним лечебността на водата, която по нищо не се отличава от обикновената чешмена вода. Такива различия днес се отбелязват в поведението на всички химически елементи, в зависимост от това, в каква среда са пребивавали. Ето защо П. Дънов казва: „В органичния свят няма механични процеси. Там всяка клетка, всеки атом, всеки йон трябва да бъде в хармония с другите клетки, атоми и йони... В органичното царство всички атоми на един и същ елемент се различават. Например един атом желязо се различава от друг атом желязо, ако първият е минал, освен през минералното, още и през растителното царство.“ [86] Според някои учени калиевите съединения имат влияние върху функцията и състоянието на мускулите, бъбреците, клетъчната мембрана, жлезите, лигавиците и артериите. Натриевите съединения пребивават предимно в течните съставки на тялото: кръв и лимфа, като действат обезвреждащо върху киселините, солите, отровите и газовете. Специално натриевият карбонат пребивава в бъбреците, а натриевият сулфат — в черния дроб, стомаха. Магнезиевите соли имат подобно действие. Калциевите соли са полезни за изграждане на костното вещество, както и при изграждане на белтъчините в клетките. Фосфорът и съединенията му са необходими за нервната система и мозъка специално. Разбира се, много ценни за тялото са йодът, арсенът, антимонът, сярата, селена, строфантина и много други микроелементи. Интерес представлява значението на отделните метали за някои органи от тялото. Липсата или намалението на тези метали причиняват тежки функционални нарушения на съответния орган. Така от съществено значение за сърцето е златото, за бъбреците — среброто, за половите органи — платината, за мозъка — живакът, за мускулите — оловото, за мускулните влакна — медта, за сухожилията — алуминият и за кръвта — желязото. В природата съществуват обаче и етерични, летливи вещества, които ежедневно възприемаме чрез дихателната система. Така горският въздух съдържа над 200 вида биологично активни летливи вещества. Те стимулират функцията на сърцето, кръвоносната система, белите дробове, повишават устойчивостта и защитната система на тялото и т.н. Затова Учителят П. Дънов казва: „Ароматичните вещества, които съдържа карамфилът, могат да се използват като лечебно средство, но в определена доза... Разумният човек трябва да мирише розата и карамфила отдалеч.“ [88] Полезно е да се диша чрез парни инхалации Мента, Лавандула, Липов цвят, Риган, Конски босилек, Жълт кантарион. Също така лечебни са изпаренията от бреза, дъб, борови иглички, хвойна и др. [248] Но елементите оказват и психологично влияние върху поведението на човека. П. Дънов твърди, че „Ако в кръвта преобладава желязото, то произвежда един род мисли; ако преобладава мед, то преобладава друг род мисли. Изобщо, всеки елемент — желязо, мед, калай, олово, сребро, злато, произвежда специфично влияние върху мислите и чувствата на човека.“ [118] „Ако се вложи в организма на човека органично злато, повече отколкото е нужно, човек съвършено огрубява, става сух и се окислява. Всички пороци в човека се дължат на желязото. Неустойчивостта на човека се дължи на органичното желязо в организма му. А това, когато човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на медта... Медта е качество на Венера. За да бъде една душа великодушна, щедра, е необходим елементът калай, като елемент на Юпитер. После нужни са злато и платина. Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите.“ [13] „За да дойде до по-голямо развитие, атомът (на химическите елементи) трябва да мине през четири царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека.“ [19] „Хората даже не знаят, че среброто е в състояние да трансформира известни разстройства в човешкия организъм, а златото — да дава направление на човешкия живот. Като знаете свойствата на златото, вие можете да се лекувате по хомеопатичен начин. Вземете един грам злато, самородно злато, турете го в десет грама вода и я оставете да стои няколко дена на слънце. Щом сте неразположен или затруднен, вземете десет капки от същата вода.“ [146] „Отивате при някой болен, който има висока температура, около 41°. Турете на главата му един наполеон (златна монета). Няма да мине много време и температурата му ще спадне една, две десети от градуса. След малко турете на главата му още една монета. Температурата му ще спадне с още няколко градуса. Колкото повече увеличавате монетите на главата му, седем — осем наполеона, температурата му ще се нормализира. Това е факт, опитан и проверен.“ [139]

3.4. Физическото движение и здравето „Днес много хора умират преждевременно, защото не се движат.“ Учителя. „Всички движения на окултния учен трябва да бъдат волеви и съзнателни.“ [180] При хармонични и волеви движения мисълта на човека е по-силна. Аристотел сам отбелязва, че мислите му стават по-живи, когато тялото е загрято при движение. Уроците си той преподавал, разхождайки се заедно с учениците си. [269] „В продължение на една седмица правете гимнастически упражнения, както и упражнения за дишането, с вяра и любов, да видите резултатите.“ [153] „С упражнения ще помогнете на организма си да възстанови равновесието на нервната си система и премахнете дисхармонията, която съществува във вас.“ [6] „Движението е първата изява на живота“ — казва П. Дънов. В действителност, движение намираме навсякъде във вселената и природата. Движение има в структурата на микрочастиците на материята — в атомите, в молекулите, в кристалите и т.н. Движение има във всички структурни части на биологичните форми — клетката, органите и организмите. Движение има във всички съставни части на вселената и самата вселена и т.н. Явно, че движението лежи в основата на жизнените и творческите сили на света. „Когато сте неразположени за нещо, движете се. Достатъчно е да извървите един-два километра път, за да се успокоите.“ [24] „Който желае да се стреми към природата, да се свърже с нея, нека всяка сутрин, особено през месец Май, да става ра-но и да излиза на разходка, на чист въздух, преди да е изгряло слънцето.“ [31] „Софиянци трябва 4-5 пъти да възлизат на Витоша лятно време, да посетят всички водопади, да възлязат на Мусала и на Белмекен. Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека.“ [37] „Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработване на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята.“ [60] „Съвременните хора страдат от неизлизане сред природата. Ние сме осъдени хора, затворници. Мислите ли, че едно здание от 4-5-10 етажа е здравословно? Във всяко едно здание се развиват разни болести.“ [70] „Във физическо отношение човек не трябва да бъде пълен, но здрав. Мускулите му да са стегнати, костите здрави, та като ходи, да ви е приятно да го гледате.“ [72] „Значи, за да развива човек мускулите си, той трябва да прави упражнения, които да му оказват известно съпротивление. Без съпротивление ръцете винаги остават слаби, пасивни.“ [79] „Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна на центъра на слънцето и центъра на земята.“ [104] „Когато човек се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто, той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове.“ [146] „Движението по високите планини подобрява състоянието на дихателната система. Ето защо, който иска да по-добри положението на дробовете си, той трябва да се качва по високите места. Щом по-добри състоянието на дихателната система, едновременно с това той придобива по-голяма възможност за духовен живот. Ето защо от древни времена досега, всички хора, които са работили и работят духовно, всякога посещават високите планински върхове.“ [147] „Когато човек тръгне някъде, първо трябва да постави десния си крак напред, а после левия. Освен това той трябва да стъпва на пръсти, а не както някои стъпват на петата, а после на пръстите си.“ [115] „Щом по-добрите дишането и чувствата си, подобрявате и състоянието на нервната и симпатичната система. Това се постига чрез систематично изпотяване. Ето защо, през летния сезон, направете 20 потни бани в продължение на 20 дни. След всяка баня пийте по две чаши гореща вода, облейте се с топла вода и се преоблечете.“ [25] „Добре е да правите частични измивания на тялото. Понякога те са за предпочитане пред целите бани.“ [128] „Чрез носенето на вода, неусетно, в организма се внася малко влага, малко магнетизъм, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено в слабите хора, в сухите натури. Носенето на вода е подготовка към устойчив живот. Тъй щото ходете по десет пъти на ден за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати.“ „Едно лято изведох на Мусала една група от 100-120 души, между които имаше момчета и момичета на 10-15 години, младежи на средна възраст и една сестра на 72 години. На върха прекарахме цели 4 часа. Върнахме се бодри и весели. Сегашните туристи, като се качват по планините, пият студена вода и заболяват. Хората ни се смеят, че пием гореща вода, но ние не обръщаме внимание на това. Ако една 72-годишна сестра може да мине трудния път до Мусала, а именно през Бистрица, през южната страна на Мусала, и да се върне през Боровец, това показва, че разумно е използвала правилата при пътуването.“ [62] „В София правих други опити. Извеждам повече от 20 души на Витоша, в най-големия сняг, и се качваме на височина 1500-1600 метра (на Ел Шадай). През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява.“ [163] На възраст 80 години П. Дънов прави екскурзии всеки ден от София до Витоша. Той казва: „Ето това лято не правих екскурзии и сега мъчно ходя. Но казвам си: ще ходя. Като ставам сутрин, виждам, че съм отвикнал, но тръгвам, за да бъда полезен на себе си и на другите.“ [156] „Питат ме защо ходя на Витоша. Ходя да се изпотявам, да изхвърлям нечистата пот, за да държа отворени седем милиона пори в организма си.“ [156] „Не може да се радваш на нормален физически живот, ако не знаеш как да дишаш, ако не знаеш как да ядеш и ако не знаеш как да се движиш. Можеш да дишаш добре, но ако не се движиш, ще умреш.“ [126] Движението е мощен стимулиращ фактор за подобряване функциите на всички органи в тялото. Чрез подобрената обмяна на веществата в мускулите се повишава обмяната в мускулите на сърцето, на дробовете, коремните органи, на ставите и най-важно на централната нервна система. Всичко това стимулира и подсилва защитните системи на тялото. 3.5. Дишането и здравето „Ще дишаш дълбоко, да ти е приятно, да се чувстваш разположен. Каквото приемаш от въздуха, благодари за това. Въздухът е дихание на Бога.“ Училеля. „Много неща съм ви говорил досега, но малко сте изпълнили. На какво разчитате? — Говоря ви за дишането, но вие не дишате. Казвам: важно е да си здрав. Ще бъдеш здрав, ако дишаш правилно.“ [154] Тези съвети за дишането Учителят П. Дънов дава по-малко от година, преди да прекрати земния си живот. А от това можем да извадим извода, колко важно за здравето е правилното и дълбоко дишане. „Вие дишате с прекъсване, това е неправилно, трябва да се освободите от това. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие.“ [162] „Вярата има връзка с ритмично дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, когато искат понякога да регулират своята мисъл, отгоре надолу.“ [162] „Като пръв метод за проява на волята е прилагане закона за трансформиране енергиите в организма чрез белите дробове.“ [3] Дихателният рефлекс е подсъзнателен процес, но при усилие на волята и тренировка може да се подчини на съзнанието на човека. В такъв случай ще можем да задържаме дишането си при необходимост или да го съгласуваме с физическото си натоварване. Затова П. Дънов съветва: „При движение на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания. Когато организмът е в нормално състояние, при стъпване напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва.“ [6] Тази ритмична съгласуваност на дишането с походката е от съществено значение при изкачване на височините в планината. Успеем ли да осъществим тази ритмичност, няма да почувстваме умора, още по-малко усилена дейност на сърцето. „Ако иска, например, да развива тялото си, човек трябва да се свърже с дихателната система. Тя е най-мощното средство в човека. Каквото е дишането на човека, такива са и неговите мисли и чувства. Значи мисълта, чувството и дишането са синоними. Правилното дишане подразбира права мисъл, чувства и действия. Правилното дишане на човека е резултат на правилен, разумен живот, който е водил в ред поколения насам.“ [20] „Иска ли да регулира кръвообращението си, човек трябва да поеме дълбоко въздуха, да го задържи известно време в дробовете си и после бавно да го изкара навън. При дишането трябва да вземат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха. Добре е човек да поеме въздух първо с лявата ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си 30-40 секунди, след това да издиша бавно, ритмично. Когато поеме въздуха през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато задържа въздуха в дробовете си, и двете ноздри трябва да бъдат запушени. Правете това упражнение по три-чети-ри пъти на ден.“ [21] „Колкото повече въздух поеме човек, толкова повече прана влиза в дробовете му. От дробовете праната прониква в целия организъм. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се концентрира.“ [21] „Ти живееш и дишаш. В този смисъл дишането е един процес на живота. Ако не дишаш, не може да живееш. Ако светлината не влиза в очите ти, не може да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето също така е такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот.“ [48] „Повечето хора дишат с горната част на дробовете си. Това е плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуша. За да бъде здрав човек, трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове.“ [104] От физиологична гледна точка се констатира, че жените дишат предимно чрез мускулите на гръдната клетка (гръдно дишане), а мъжете чрез мускулите на диафрагмата си (коремно дишане). И в двата случая не се изпълват целите дробове с въздух. Затова трябва да се привикне да се диша едновременно с гръдната клетка и диафрагмата. „Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели. Дишането е мярка за определяне степента на човешкото развитие.“ [108] „Ще дойде ден, когато човек ще диша не само чрез дробовете си, но и чрез цялото тяло. Всички клетки на тялото ще приемат въздух отвън.“ [108] „Тъй щото не мислете, че е невъзможно да задържате дишането си половин час и повече. Това е невъзможно да стане наведнъж, но е възможно постепенно. Човек трябва да започне да задържа въздуха в дробовете си от 20 секунди и всеки ден да увеличава по няколко секунди.“ [108]

3.2. Вярата и здравето „Първото условие за лекуване е вярата. Без вяра човек мъчно се лекува.“ Учителя. „Единственият метод за лекуване на различните болести се заключава в превръщане на енергиите на човека от низходящи във възходящи. Вярата е средство за урегулиране на подпушените енергии в човека.“ [20] „Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора убийци и престъпници. За такива хора изцеление няма. Много религиозни хора искат да лекуват болния без разлика на това, вярват ли или не в Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници и убийци. [79] „Имате ли вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, те моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Този човек е в сила да се излекува сам с поставяне ръката си върху болното място или парализирано място.“ [88] „Когато заболеете от нещо, за пример — главоболие, коремоболие или ревматизъм на краката, на ръцете, приложете следния метод: поставете дланите на ръцете си на болното място и кажете: аз живея за Бога.“ [107] „Във всеки човек, във всеки болен има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено.“ [118] П. Дънов дава следния пример: „Влязох в стаята на болния. Виждам, че се е пренесъл нещо, но устата му шепнат молитва. Наведох се близо, и чувам да шепне: „Господи, върни ми живота. Ако оздравея, обещавам да Ти служа, да изпълня Твоята воля.“ Като чух, че се моли, казах на сестрата: „Не се страхувай, още утре болният ще бъде по-добре. Щом се моли, той няма да замине. Наистина още на другия ден братът беше по-добре.“ [144] „Ако казвате, че имате вяра, а не можете да лекувате най-малките болки, вярата ви не е силна. Тя е в зародиша си. Имате някаква пъпчица на ръката (кокоши трън). Направете опит да я махнете със силата на вашата мисъл, със силата на вашата вяра. Направете един малък кръг около пъпчицата си и концентрирайте мисълта си към нея. Ако пъпчицата не се махне след време, направете втори, по-голям кръг. Ако не успеете, направете трети, четвърти, кръгове, по-големи от първите. Ако и при това не успеете, причината е или в мислите, или в чувствата, или във волята ви.“ [79] 3.3. Мисълта и волята при здравето Мисълта е висш фактор в живота на човека. Тя е характерна за човека като най-висша биологическа форма на земята. П. Дънов казва, че мисълта е единственото нещо, което човек запазва, след като замине за духовния свят. Следователно мисълта е творческа изява на човешкия дух. Чрез мисълта си адептите и йогите извършват чудеса. Те могат да диктуват функциите на всички органи на тялото си. Мисълта играе съществена роля при молитвата. „Докато се моли, човек трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и да не вижда около себе си. Мисълта и молитвата подразбира пълна концентрация.“ [181] „Когато се молите тайно в себе си, трябва да вземете свободно положение, да прекъснете всякаква връзка със света, да станете глухи за всякакъв шум, за всякакви звуци, вън и вътре във вас. Медитацията и тайната молитва не е едно и също нещо. Тайната молитва подразбира повдигане на ума, на човека към Бога.“ [1] „Ако някой заболее, нека съсредоточи мислите си към болестта и да я изпъди от себе си. Не може ли по този начин да се освободи, той не трябва да лежи, да се поддава на болестта. Да прави разходки, движение. Болестта намира благоприятна почва у страхливите.“ [75] „И така, за да може човек да се справи с всички свои енергии в себе си, били те положителни или отрицателни, той трябва да изучава закона на концентрацията. Да контролира човек енергиите, които минават през него, това значи разумно да ги използва. Като изучава закона на концентрирането, човек трябва да прави опит, да съсредоточава погледа си върху някой предмет, без да мигне с очите си. Правете този опит, като започнете от една минута и постепенно увеличавате.“ [20] „Чрез концентрация на мислите си, вие можете да си помогнете при различни болезнени физически и психически състояния.“ [21] „Има хора, които чрез мисълта си отиват на разстояние стотици и хиляди километри. С помощта на своята мисъл те могат да лекуват болни от разстояние, без никакви лекарства. Мощно нещо е мисълта.“ [23] „Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си да превръща низшето в себе си във виеше, неблагородното в благородно.“ [31] „Чрез усилване и възпитание на волята си, човек може да се справя с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора.“ [42] „Волята се усилва чрез постоянни упражнения... Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля.“ [42] „Човек не може да бъде силен в двата свята; за предпочитане е тогава да бъде силен в духовния свят. Когато волята на човека е силна в духовния свят, той може да се справя и с физическите си недъзи.“ [42] „Когато волята ви взема участие, вие можете да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън на студено, с тънки дрехи, без да се простудявате. Правете опити да се лекувате мислено, с участие на волята, за да се калите и да видите доколко волята ви е силна.“ [42] Алдър Джери съобщава, че физикът Хоукинг се разболява от неизлечима болест — амиотрофна латерална склероза, или още болестта на Лоу Геринг, и то когато бил още на 20 години. Болестта прогресивно се развива и в срок от няколко години би трябвало да отнеме живота на физика. Но Хоукинг започва да работи интензивно върху голямата единна теория на Алберт Айнщайн и тогава болестта забавя развитието си. Днес физикът Хоукинг е на 46 години, макар и парализиран и без говор, той работи интензивно и изнася лекции в Кембридж-Англия. [238] „Работете за идване на новото в света. Новата мисъл, новото разбиране ще ви тонира, ще оформи вашите органи. Очите, ушите, устата, носът на съвременните хора още не са установени по божествените закони. В продължение на 10 години човек може да преобрази своите уста, очи, нос, да по-добри линиите на тялото си; да по-добри целия си живот.“ [49] „Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методите на разумната природа. Методите на йогите обаче са свързани с големи рискове.“ [78] „Кабалистът казва: мисълта е в състояние да видоизменя вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта си, обаче, той може да повлияе и повдигне вибрациите на тялото си и от низши да ги превърне във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал.“ [81] „Всяка сутрин трябва да употребявате около 20-30 минути да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владеете органите си, да укрепвате вашата нервна система.“ [82] За да изпитате волята и мисълта си, направете следния опит. При изгаряне на ръката или крака си на огън веднага започнете да греете обгореното място пак на огъня. Разбира се, от подходящо разстояние, за да можете да издържите на болката, която в случая е много силна и на пръв поглед непоносима. След 5-10 минути търпение и огряване на обгореното място се отдалечете от огъня. След този сеанс болката изчезва и най-важното, на това място не се получават обичайните мехури на кожата, както при изгаряне. Обгореното място остава само леко чувствително при допир. След 24 часа вече нямате признаци за изгаряне. Велика сила е човешката мисъл и воля. „Самообладанието е необходимо за всеки човек, особено много за окултните ученици. Без самообладание ученикът не може да се развива.“ [105] „Ако проследите положението на болните, ще видите, че три фактора вземат участие в оздравяването им: природата, лекарят и самият болен. Природата дава на човека 50%, лекарят — 25%, и болният — 25%. Последен има обаче думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на природата и на лекаря ще пропадне.“ [42]

3. Лечебни методи — общи принципи „За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му.“ Учителя. Няма заболяване, което да не е последица от някакво нарушение на хармонизираните функции в тялото на човека. Даже при най-баналното и епидемично заболяване като грипа, което се счита за изключително инфекциозно, поради това че се причинява от вирус, наблюдаваме същото условие. Ако вирусът е единствената причина за това заболяване, би следвало при една грипна епидемия да не остане здрав човек в обществото. Грипният вирус се разпространява навсякъде и теоретично никой не е защитен от него. Следователно и тук трябва да има известна предпоставка, едно необходимо условие, за да се изяви болестта. Явно, че трябва нарушена хармония в организма, за да намери условие вирусът да се изяви. А такава нарушена хармония днес се намира почти у всички хора. Ние сме постоянно под влияние на капризите на нашите чувства, ум и воля. Съзнанието ни не се съобразява с жизнените сили на природата; умът ни не възприема разумните постъпки като необходимост, волята ни не е достатъчно силна, за да ни възпира от редица слабости, а чувствата ни са хаотични и неуравновесени. Следствие на това настъпва ден, когато компенсаторните сили на тялото се изчерпват. Външните патогенни дразнители (вируси и др.) намират тогава условия, за да се изявят. Нека си зададем въпроса, може ли при такава предистория на заболяванията да очакваме чудотворно и бързо излекуване? Дългата предистория на заболяванията изисква и дълъг период за коригиране и хармонизиране функциите на организма. От това следва, че по-лесно ще е да се предпазваме от заболявания, отколкото да се лекуваме. В окултната медицина се говори изключително за знание и опит, които да ни дадат указания как да се предпазим от заболявания. Затова П. Дънов твърди: „Да бъде здрав и силен, да чувства правилно и да мисли право — ето основното към което човек трябва да се стреми.“ Или още: „Коренно може да се излекува един човек и от физическите, и от психическите си недъзи, само ако е заживял духовен живот.“ [187, 190] — „Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но „Азът“ да се лекува психически, иска се духовна обнова.“ [190] Тези условия, поставени от П. Дънов, са всъщност профилактика на здравето чрез духовен живот. Ще разгледаме в горния дух някои методи, дадени от П. Дънов, които, съобразени с нашата физика и съзнание, могат да ни предпазят от физически страдания. 3.1. Психическата уравновесеност и здравето „Не трябва да се лекува тялото, без да се лекува душата.“ Сократ. Не може да се разглежда тялото отделно от състоянието на душата и духа на човека. Не може да се лекува успешно тялото, ако не са хармонизирани чувствата, умът и волята на човека. Затова П. Дънов казва: „Колкото по-малко светлина има човек в мисълта си, толкова по-големи са възможностите му за заболяване. Всяка болест се дължи на недостатъчна светлина в ума, на недостатъчна топлина в сърцето или на недостатъчна сила в организма. Когато светлината, топлината и силата намаляват, болестите идват.“ [54] Но ние просто прахосваме неразумно светлината, топлината и силата на нашите духовни качества. „Светът нищо не дава, той само взема, черпи жизнените сокове на съществата.“ [153] „Като се говори за самовъзпитанието, първата работа в тази насока се отнася до тялото, което трябва да бъде и да се държи в изправност.“ [24] „Колкото повече се отдалечава човек от естествения живот, толкова по-големи са възможностите за неговото заболяване.“ [154] „Човек трябва да познава себе си, но не и да се бори със себе си.“ [56] „Освен хигиена на физическия живот има и хигиена на психическия живот. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие... Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не намаляват. Чувството, което никога не губи интензивността си, е хигиенично.“ [24] „Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието, като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си. От каквато болест да заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от леглото си здрав и бодър.“ [3] Единството на съзнанието се постига, когато сме в състояние да проследим постъпките и поведението си, да насочваме ума си към знание, както и да владеем волята си. Когато успеем да направим това, ние вече осъзнаваме своите грешки, виждаме причините на заболяването си, както и начина на излекуването. П. Дънов напомня, че едно време учениците в окултната Питагорова школа са минавали през изпитания, за да се каляват, да дойдат до положение лесно да трансформират състоянията си. [4] „Всеки човек, който иска да бъде здрав, непременно трябва да води чист живот. Чистотата е необходима за човешкия ум.“ [15] „Ако не възпитавате тялото си, всяко друго възпитание няма да ви ползва“ [14] „Значи за изграждането на своя характер човек трябва да използва всичко, което се изпречва на пътя му. За тази цел трябва да използва всички външни и вътрешни прояви на своето естество.“ [18] „За да може човек да се повдигне, да живее в по-рядка среда, да извършва всичките си работи при най-малко съпротивление, той трябва да води добър живот.“ [18] Като най-добър сътрудник при разпознаване на доброто и злото в живота, служи интуицията на човека. Тя трябва да се усвоява и развива. Именно това твърди и П. Дънов, като казва: „Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има добри резултати в живота си, отколкото, ако действа изключително по своя ум.“ [18] Интуицията е онова вътрешно, непринудено усещане, предчувствие, появило се в момента, когато се появява наше желание, намерение, чувство или порив, да започнем някакво действие, постъпка или работа. Това предчувствие е положително, когато усещаме облекчение, лекота, подтик за реализация на желаното. Това предчувствие често се усеща в областта на слънчевия възел. За усилване на интуицията се изисква волево, съзнателно разтоварване от всички странични и ненужни чувства, пориви, мисли и др., които владеят в момента нашето съзнание. Това ще рече целенасочена концентрация на мисълта. Такова волево самовглъбяване е изключително полезно при редица заболявания. То действа обезболяващо и подсилва защитните сили на организма. Един прост пример за това. Когато детето се удари силно и започне да плаче, ако майката успее да му отвлече вниманието с нещо интересно, то престава да плаче, защото забравя болката. Ето защо: „Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади, той трябва да е тих и спокоен.“ [20] „Умът знае причините за болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите. Достатъчно е да пожелаете тя да излекува една болест, за да постигнете желанието си. Умът се проявява повече външно, а душата — вътрешно.“ [24] Това е изключително вярно, тъй като в повечето случаи хората знаят слабостите и грешките си при нарушаване на физическото си здраве. Душевно обаче не са убедени, че трябва да се откажат от тези слабости. Докато душата и съзнанието не се включат при лекуването, мъчно се постигат добри резултати. П. Дънов дава следните съвети: „Пазете се от мисли, чувства и желания, които опиват и разстройват организма. Пазете се от желания, които опропастяват човека и го изкарват от релсите на живота.“ [41] „Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърце.“ [41] „Като изучава методите за трансформиране на състоянията си, човек трябва да прониква в трите свята: физическия, сърдечния и умствения.“ [42] „Магията седи в това, да знаеш на всеки удар, на всяка горчивина какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени.“ [42] „Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка повреда.“ [43] „Искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и криви прояви на хората. Затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било то в природата или в живота.“ [43] „Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее повече в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото.“ [44] „Всеки ден замествайте нереалните си мисли и чувства с реални. Освободете се от илюзиите на живота, за да влезете в реалността. Илюзиите не дават нищо на човека. Замествайте фалшивите неща с истински, преходните и нереалните с реални. Това изисква новият живот от всички хора.“ [50] — „Животинското естество в човека не може да се възпитава, нито да се облагородява. Колкото и да се възпитава, в края на краищата, ще прояви естеството си.“ [51] Обаче: „Добродетелта е качество, което човек сам може да си изработи. Търпението, кротостта, въздържанието, самообладанието, проницателността са качества, които човек сам може да изработи.“ [53] „Всички страсти, които бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или друг начин.“ [70] „Сега човек трябва да се заеме с възпитанието на своята плът, а не на своето тяло. Тялото не се възпитава, то е по-умно от човека. Това, което хората наричат плът, представлява безброй желания, които могат да се уподобят на обикновени семенца, попаднали в някаква почва. Желанията на плътта нищо не ползват човека, те трябва само да се обуздаят.“ [75] „Вие трябва да познавате своето тяло, заедно с него всичко, което е вложено в него; вие трябва да познавате вашите мисли и чувства, без които не можете. В тялото обитава от време на време душата. Тя създава етеричната обвивка на тялото.“ [75] „Когато се намерите пред някакво страдание или някаква болест, не философствайте много, защо и как е дошла болестта, но отправете ума си към Бога, към своята интуиция и оттам ще получите съвет какво да правите. По-добър лекар от интуицията няма.“ [76] „На какво се дължат всички болести? — Те са резултат на една вътрешна дисхармония в живота. Болестите показват пътищата на вашето отклонение от великия Божествен живот или от правата мисъл. В основата на всяка органическа болест лежи една психическа причина.“ [83] „Пазете чистотата на своето сърце. Пазете чистотата на своя ум. Докато сте чисти, всички извори на вашия живот ще текат правилно.“ „Земята е училище, а не място за удоволствия. Не съзнава ли това, човек е изложен на ред страдания и противоречия.“ [105] „Да оздравее човек, това значи, да се освободи от вътрешното недоволство в себе си. Той е недоволен първо от себе си, от окръжаващите, от живота; после той е недоволен от природата, от ветровете, от слънцето, от дъжда — от всички явления. Вътрешното недоволство вкисва човека, а вкисването е причина за много болести.“ [126] „Какво се иска от човека? — Да яде умерено и навреме; да ляга и да става навреме; да върши работата си навреме. Съвременните хора страдат от краен безпорядък.“ [156] „На човека му е отредено да живее 120 години. Че умираш по-ра-но, това значи, че си бързал.“ [158] „Болестите са вашите барометри. По тях се съди до где сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне, да разберете какво ви липсва.“ [88] „Болестите са човешко изобретение. Единственото нещо, което от хиляди години насам човек е могъл да създаде, това са болестите. Големи усилия е употребил той, докато ги създаде.“ [147] „Казвам: докато човек е на земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, пет-шест часа — за ума, за душата, за духа и след това ще мисли за ядене и пиене.“ [76] „За да не изопачите мускулите на лицето си и правите линии, които природата ви е начертала, стремете се към вътрешно доволство, към добро разположение на духа.“ [23] „Каквато храна употребява човек, такъв е характерът му. Както външната среда оказва влияние върху характера и развитието на организмите, така и храната им влияе.“ [23] „Малко хора имат предвид всички органи на тялото си. Едни се интересуват повече от очите си, други — от ушите, трети — от ръцете, и т.н. Благодарение на този частен интерес, те пренебрегват нуждите на целия организъм, вследствие на което се явяват различни болести.“ [43] Психиката и душевността на човека са всеобхватни, неизчерпаеми в своите прояви и са извор на състояния, които не могат да се опишат напълно. Би трябвало всеки сам индивидуално да ги проучи и осъзнае, за да може да си изясни своите индивидуални характеристики, заболявания, трудности и страдания. Има обаче два важни фактора в психиката и душевността ни, които не трябва да отбягваме. Това са вярата и мисълта. Те са мощни фактори за възстановяване хармонията в човека.

2.6.14. Краката на човека „А нозете, това е великото, това са божествените добродетели.“ Учителя. „Първото нещо, което се изисква от човека, е да държи в изправност краката си. Той не може да бъде добродетелен, ако краката му не са в изправност.“ [79] „Краката са проводници на земните енергии.“ „Добродетелта е резултат на разумното използване на енергиите, които провеждат краката.“ „В школата никой няма право да слага краката си един върху друг.“ [56] „Големият и малкият пръст на човешкия крак определят неговата умствена дейност.“ [24] Днес учените установяват, че състоянието на отделните органи и системи от тялото на човека може да се определи както по дланите, така и по ходилото. Тези нови данни и изследвания потвърждават изразената от нас мисъл, че целостта на организма е отразена във всички негови съставки. Всеки орган и система има информация за състоянието на останалите. Затова Дънов казва: „Нашите анатомични системи, досега разделяни една от друга от традицията на XIX век, са в постоянна рутинна връзка една с друга.“ [285] Но не само това, и всяка клетка, от който и да е орган на тялото, има информация за състоянието на цялото тяло и неговите съставни части. Тази взаимност и универсалност в информацията е характерна не само за микрокосмоса, но и за макрокосмоса, защото, както казахме, в света властват три основни принципа, три основни закона: единство, универсалност и аналогия. Въз основа на тези закони всяка част от тялото, а и цялото имат пълна информация една за друга. Затова по състоянието и устройството на отделните части можем да съдим за състоянието и вида на цялото. Относно краката трябва да отбележим, че те не трябва да бъдат по-къси от дължината на трупа на човека. Не трябва да са по-къси и от дължината на ръцете. У човекоподобната маймуна краката са по-къси от трупа и ръцете. И между хората се срещат индивиди с такава конструкция, която говори за елементарност в еволюцията и добродетелите. В структурата на българите често се установяват хора с къси бедра, поради което седалището стои по-ниско, а трупът изглежда относително дълъг. За значението на походката на човека говорихме в раздела „Движение“. 2.6.15. Кожата на човека „Колкото по-нежна е кожата на човека, толкова по-благородни са чувствата му.“ Учителя. Кожата е органът, който е границата между околната среда на биосферата на природата и органите на тялото. Тя е посредник и проводник на енергии, влизащи и излизащи от тялото, тя е регулатор на тези енергии и защитава органите и цялото тяло от пряката атака на паразитите, бацилите, бактериите и вирусите на околната среда. Чрез потните си жлези кожата служи за освобождаване на тялото от отпадъчни вещества, а също така помага за регулиране на температурата му. Кожата има и мастни жлези, за да я поддържат еластична и да я защитават от влагата на атмосферата. Затова тя като покривна завивка на тялото трябва да бъде в изправност, чиста и с ненакърнена цялост. Видът на кожата и окосмяването й подсказват много за интелекта и характера на човека. „Ако раните ви заздравяват лесно, това показва, че мислите ви и чувствата ви са добри.“ [41] „От потта на човека учените познават кой е добър и кой лош, или кой е учен и кой е прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи и по тях се съди за степента на тяхната работа, интелигентност и т.н. И по слюнката на човека може да се познае дали той е добър, или лош.“ [79] Като допълнителен отделителен орган, кожата изхвърля отпадъчни вещества от обмяната на веществата в тялото. Тези вещества по състав зависят най-вече от употребяваната храна. Но психическото и физическото състояние на тялото се отразяват върху състава на потта. Това е причината миризмата на кожната пот при отделните хора да е различна. Особено неприятна е миризмата на потта при хора, които консумират месна храна и особено консерви. „Ако силата на обонянието ви се увеличи няколко пъти повече, вие не бихте могли да се движите спокойно между хората. Лоша, неприятна миризма излиза от телата на съвременните хора.“ [78] Разбира се, миризмата на тялото зависи и от културата на човека, и от хигиената във всекидневието му. При съвременните цивилизовани хора къпането на цялото тяло е ежедневие. Сутрин много хора вместо да си мият лицето, изкъпват цялото си тяло. У нас все още се срещат случаи, когато познатите си честитят банята. Това са останки от миналото, когато изкъпването на цялото тяло е било голямо семейно събитие. Изнесеното дотук за значението на тялото и неговите части ни подсказва, че организмът е още една забулена тайна за повечето съвременни хора. Невежеството е причина за лошото отношение на човека към собствената си физическа същност. Това води до нецелесъобразно използване на тялото, изхабяване на силите му и бавно и ранно изтощаване. Затова Дънов казва: „Смъртта на органите не идва отведнъж. Още преди това може да се забележи процесът на смъртта.“ „Човек остарява понеже в организма му не става вливане на енергия. В организма на младия човек става постоянно вливане на енергия от природата. Който може да хармонизира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие вечния живот.“ [21] Животът на съвременния човек е живот на изхабяването. Хората изчерпват енергиите на организма си за свое удоволствие и не му възвръщат това, което са употребили, нито с почивката, нито с храната. Целият живот на съвременния човек е изпитание за издръжливостта на тялото.

2.6.13. Ръцете на човека „ Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка, и то съдържателна ръка, върху която е написано всичко.“ Учителя. Ръцете са органът на творчеството у човека. С тях той си набавя храна, гради жилище, твори чрез занаятите творби на изкуството, регистрира чрез буквите словото си, реализира музикални творби, брани се и т.н. Чрез тези способности на ръцете си човек се отличава коренно от животните, затова Дънов казва: „Справедливостта е резултат от доброто използване енергията на ръцете.“ „Двете ръце на човека са се образували при различни условия: дясната — при инволюцията, а лявата — при еволюцията.“ Знаем, че дясната ръка е израз на мъжкия принцип, а лявата — на женския. Лявата ръка е свързана с дясното полукълбо на мозъка, т.е. с центровете на фантазията и вярата, а дясната — с лявото полукълбо, т.е. с центровете на говора и логическото мислене. Оттук дясната ръка е образувана при инволюцията, т.е. при реализирането на човека в сферата на физическия свят, чрез говора и логическото мислене, а лявата ръка — при еволюцията, т.е. при разработване и усилване на вярата и абстрактното мислене върху пътя на съвършенството. Затова Беинса казва още: „Лявата ръка представлява мъдростта. Дясната ръка и десният крак у човека са капел-майсторите в живота му.“ [20] „Ръцете се намират под влиянието на Близнаци и Меркурий, краката се намират под влияние на Юпитер и Риби, дробовете — под влияние на Рак, а главата — под влияние на Овен.“ [23] „На онези хора, които обичат подробностите, ръцете и пръстите са дълги. Хора, у които пръстите са къси, обичат обобщенията, те не влизат в подробности.“ [63] „Човешката ръка никога не се изменя. Следователно туй, което е написано върху нея, освен, че не се изменя, но остава за хиляди поколения.“ [80] Известно е, че линиите по дланите и пръстите на ръцете у човека са характерни за всеки индивид поотделно и те нямат повторение в милиардното човечество. В тях се отразява и характерът на индивида. Затова органите на реда вземат отпечатъци от палеца на хората, когато се налага да се идентифицират престъпници. Хиромантията от своя страна разчита индивидуалните особености на човека по линиите на дланта. Те засягат живота, ума, сърцето, духовния ръст и други негови качества. „Погледне ли човек горната част на ръката, на нея той трябва да прочете правдата на физическия свят. Тя е написана там. Погледне ли ръката си отвътре, както и горната част на пръстите, там е написана Божията правда.“ [86] „Лявата ръка е царската ръка. Тя дава разпореждания като царица, а дясната служи, изпълнява, затова е по-раз-вита. Лявата стимулира, а дясната изпълнява. В живота важни са стимулите.“ [88] „Някой път ръцете са по-дълги. Това показва, че в миналото дедите и прадедите на този човек са обичали да пооткрадват. Ако са по-къси от нормалната мярка, дедите и прадедите на този човек са обичали да убиват.“ [9] Дългите горни крайници са характерни за човекоподобните маймуни. Те са особено ловки, когато искат да отнемат нещо. Късите крайници у човек срещаме при едно вродено заболяване (артрозис деформанс конгенита), при което раменната кост и тази на подлакътницата са деформирани и къси. „Пръстите представляват умствения живот у човека; дланта — чувствения живот, а горната част на ръката — материалния живот. Но има и друго деление, то е следното: цялата китка представлява умствения живот; от китката до лакътя — чувствения, а от лакътя нагоре — материалния. Всеки пръст поотделно също може да се раздели на три части. И лицето има същото деление на три части: чело, нос, брада. Навсякъде по тялото има такова деление на три части.“ [191] „Ако устата или ръцете на човека са извънредно големи, това е аномалия. Който има големи уста, много говори. Който има дълги ръце, обича да взема чуждото.“ [44] „Преобладаващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия.“ [18] Изтънчеността на ръката се познава най-добре по костите на китката. При изтънчени, идеалисти хора, костите на китката и подлакътницата са грациозни, тънки, нежни, като обиколката на ръката в тази част е малка, като у младите хора. В обратния случай костите са груби и китката е дебела и голяма. „Ако пипнете ръката на здравия човек, ще забележите, че едната страна е топла, а другата — студена; едната ръка е топла, а другата — студена; едната половина на главата е топла, а другата — студена. В болния човек това не е така.“ [72] Дланта има обикновено по-висока температура, както и дясната ръка е топла. Това се дължи на по-добро оросяване, тъй като тези части на тялото са с по-активна дейност. „Изучавайте движенията на ръцете си, на пръстите си, за да разберете защо в даден случай изнасяте един от пръстите си, а в друг случай — друг пръст. Палецът е свързан с Божествения свят, показалецът — с ангелския свят, средният пръст — с правдата, безименният пръст — с науката, и малкият пръст — с практичността в живота.“ [20] „Цялата ръка също представлява три свята: пръстите означават човешкия свят, дланта — животинския, а ръката нагоре до рамото — растителния свят. Всеки пръст е съставен от три фаланги, които също така представляват три свята: горната, крайна фаланга представлява Божествения свят, средната — ангелския, а последната, при основата на пръста — човешкия свят.“ [47] „Не само цялата ръка, но всеки пръст от нея има отношение към специфичните области на мозъка. Доказано е, че силата на палеца е равна на силата на останалите пръсти. Половината от енергията на човека е вложена в палеца. В него е вложена разумността на човека, по която той се отличава от животните. Те имат най-много четири пръста. В тях липсва палецът, т.е. разумността. Дънов продължава: „Палецът, т.е. големият пръст, е разумното начало в човека. Третата фаланга на палеца, при основата му, има отношение към животинския и растителния свят; средната фаланга има отношение към човешкия, а горната — към Божествения свят. Ако тази фаланга е къса, това показва, че този човек е изминал малко път, той е далеч от Божествения свят.“ [47] „Живата математика гледа по друг начин на числата. Достатъчно е да погледнете петте пръста на ръката, за да ги определите като живи числа. За нея важат не само петте пръста, но и тяхното подразделение на фаланги. Тя разглежда и линиите на ръката, като възможности, вложени в самия човек.“ [48] „Патологията показва, че палецът на престъпника е крайно деформиран. Изобщо, пръстите на престъпника са къси и дебели. У крадеца пръстите на ръката и тя самата са дълги.“ [95] „Палецът е съставен от три фаланги: долната, месестата част е наречена Венерин хълм; средната част е свързана с разсъдъка на човека, а най-горната — с волята.“ [108] „Основната фаланга на пръстите на човека представлява симпатичната нервна система, а върхът — централната нервна система, т. е. първата фаланга, основата на пръста е физиката на човека, втората (средната) — духовният свят, а третата (върха) — Божественият свят.“ „Заболи ли те лакътят, престъпил си правдата.“ „Палецът представя Божествения принцип; показалецът — религията и личния живот; средният пръст — правото и политиката; безименният — културата; кутрето — материалните облаги.“ [22] „Астрологически малкият пръст е свързан с Меркурий, безименният — със силата на слънцето, средният — със Сатурн, показалецът — с Юпитер, а палецът — с Венера.“ [55] [155] „Палецът представя Божествения свят и законите, които действат в този свят. Ръката, свита в юмрук, означава: вярвам, че тези работи ще се наредят според законите на Божествения свят. След това човек поглежда към показалеца си и казва: Вярвам в своето благородство. После към средния пръст: Вярвам в своята честност и справедливост. Когато погледне към безименния пръст, който е свързан със Слънцето, човек казва: Вярвам в Слънцето, което топли земята и праща светлина. Като погледне малкия пръст, секретаря на боговете, той казва: С малкия пръст се съединявам с останалите пръсти, за да можем да свършим работата. Като погледне дланта на ръката си, човек вижда и други планети: Марс, Луна, Венера.“ [3] „Някой човек не обича да говори истината, обича да послъгва малко. Ако той погледне малкия си пръст, ще забележи на него едно малко изкривяване.“ [190] „Френологично пръстите на пестеливите хора са къси и дебели в основата. При икономистите, обратно, пръстите в основата са тънки.“ „Хората с къси пръсти обичат повече обобщенията, не се занимават с подробностите. Тяхната ръка се приближава почти до елементарната. Колкото повече се развива умът на човека, толкова пръстите му стават по-дълги. Ако показалецът на един човек с ръст 150 см. е дълъг 7 см., той е къс пръст. При тази височина, ако средният пръст е 8 см., а безименният — 7,5 см., това са къси пръсти. При среден ръст на човека, средният пръст на ръката трябва да е дълъг от 9,5 до 10 см.“ [191] „Когато първата фаланга на палеца е добре развита, това е човек със силна и разумна воля.“ „Палецът показва още стремежа на човека към свобода. От формата и големината му зависи свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, във вид на боздуган.“ [24] „Долната фаланга на показалеца съответства на стомаха на физическия човек. Средната фаланга — на дихателната система и кръвообращението. А горната фаланга — на умствения живот. Следователно горната част представлява челото, средната част — носа, а долната част — устата и брадата на човека. Цялата ръка на човека също можем да разделим на три части — китката е умственият човек, духовният човек. От лакътя надолу ръката представлява чувствения човек. От лакътя нагоре е физическият човек.“ [35] „От големината на пръстите съдим за силите, които действат в тях. Най-големият пръст е свързан с Божествения свят. Той се управлява от богинята на любовта, затова е най-силен (това е палецът). Показалецът се намира под влияние на Юпитер. Чрез него се проявява човешкото честолюбие и достойнство. Средният пръст, сатурновият пръст, определя човешката справедливост. Безименният пръст определя човешката радост и постижения в областта на науката, на изкуството и музиката.“ [79] „Ако безименният пръст е по-голям от средния, т.е. сатурновия, с такъв човек не връзвай приятелство, нито го вземай за учител, нито за съдружник. Ако показалецът е по-дълъг от средния пръст и другите пръсти у някои хора, те имат силно развити лични чувства. Ако показалецът е по-къс от средния, човек не е толкова взискателен. Той минава за демократ. Някои хора често хващат малкия си пръст. Защо? Понеже малкият пръст обича често да послъгва и те несъзнателно го хващат, пазят го от лъжа.“ [72] „Когато изучавате ръката на човека, виждате, че има разлика не само в големината на пръстите и техните стави, но и във формата им. Има пръсти с коническа и с цилиндрична форма. Ако в основата си са широки, а на върха заострени като конус, тези хора имат добре развита стомашна система, обичат да си похапват. Тънки, дълги и цилиндрични пръсти означават слаб стомах.“ [72] „Средният пръст е високият връх на човешката ръка. На него винаги може да се разчита. Той представлява човешката съвест.“ [48] „Средният пръст на човешката ръка е свързан със съвестта, със справедливостта в човека. Да се лишим от този пръст, значи да се лишим от чувството за справедливост в себе си. Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човека. Изобщо краищата на пръстите трябва да бъдат повече заоблени, отколкото заострени. Средният пръст на човешката ръка е свързан с Божията правда. Има ли благородство в хората? Защо? Защото има показалец. Съществува ли Божествен свят? Щом има палец, съществува Божествен свят. Щом има четвърти пръст на ръката, съществуват наука и изкуства. Кутрето показва, че материалният свят съществува. Не само пръстите, но и отделните техни фаланги представляват сили и течения в природата, които оказват влияние върху човека. Например първата фаланга на показалеца е свързана с религиозното чувство. Втората, средната фаланга на същия пръст е свързана с неговия ум, т.е. с умствения свят.“ [82] „Средният пръст на ръката представлява справедливостта, съвестта или, както някои я наричат, човещината у хората.“ [88] „Ако показалецът е дълъг 9 см., това говори за отстъпчив характер. Този човек е внимателен, добре разположен към хората. Ако средният пръст е 11 см., този човек е упорит, своенравен, вечна опозиция на хората. Той е свързан с личността. Когато е много дълъг, човек има особено мнение за себе си и поставя личността си над всичко.“ [93] За характера на човека са от значение големината и формата на ноктите на пръстите. „Хората, на които ноктите са дълги и добре оформени, са интелигентни. Широките нокти показват устойчивост, смелост, решителност. Човек с тесни нокти е слаб, не може да се бори с външните условия.“ [20] Разбира се, под дължина на ноктите не трябва да схващаме удължените нокти на съвременните жени, които нарочно не ги режат. Дължината се мери от основата на нокътя до върха на пръста. Ноктите трябва да са по-дълги, отколкото широки. Трябва да имат леко трапецовидна форма, т.е. към върха леко по-широки отколкото в основата си. Къс и широк нокът се среща у хора, които са сприхави и не обмислят добре нещата. Когато нокътят е по-дълъг, отколкото широк и е добре оформен, той говори за хора, които обмислят нещата добре, преди да ги извършат. „Когато твърдостта се развива в някой човек, ноктите му стават широки. Хората, които са страхливи и предпазливи, имат малки и завити нокти. За да познаете дали вашето кръвообращение е правилно, разгледайте имате ли бял полукръг в началото (в основата) на ноктите си. Колкото този полукръг е по-голям, толкова и кръвообращението е по-добро.“ [6] Този полукръг е израз на добре развита капилярна мрежа. От това място ноктите растат като продукт на покривния пласт — епитела на кожата. Нокътят е всъщност наслойка от мъртви епителни клетки на кожата, подобно на кожата на телата. В основата си той има богата капилярна система, които изгражда този по-светъл полукръг. „Хората с малки, къси и широки пръсти са гневни и избухливи. Щом се яви някаква грапавина по ноктите, да знаете, че във вас има нещо дисхармонично. Ноктите ви трябва да бъдат гладки и хубаво закръглени.“ [6] „Широчината на ноктите отговаря на волята на човека. Хора, у които ноктите са широки, имат силна и издръжлива воля; тия пък, на които ноктите са тесни, имат слаба воля.“ [15] Широките нокти не трябва обаче да са къси, което означава, както вече споменахме, злонравие. Състоянието на здравето се отчита и по белезите върху ноктите. Това са бели петна в структурата им. Тези петънца са всъщност въздушни мехурчета и се дължат на съдови спазми в капилярната система, което говори за нервни кризи и преживявания. „Ако искате да знаете дали ви предстои някаква болест или някакво болезнено състояние, наблюдавайте ноктите си. Появи ли се на ноктите ви някакво бяло петно, ще очаквате някакво заболяване. Ако петната се явят на лявата ръка, те имат едно значение, ако са на дясната — друго. Изобщо най-малкото бяло петно върху ноктите е признак за някакво болезнено състояние. Петната говорят за голямо напрежение на нервната система, което води до болест. Те се появяват още при големи душевни сътресения.“ [20] „Белите петна говорят за анормалност в нервната система. Те са подобни на петната на слънцето. Колкото повече петна има слънцето, толкова повече енергия, толкова по-голямо изобилие съществува в природата. Същото става и у човека, който има бели петна по ноктите си. Той е крайно активен, отделя повече енергия от себе си, вследствие на което извънредно се изтощава.“ [43] Накрая трябва да споменем и за значението на линиите по дланта на ръката. Ще изкажем само основните мисли, които Дънов ни дава, тъй като подробности могат да се намерят в помагалата по хиромантия. Тук се обясняват най-хубавите елементи от линиите на ръката. „Линията на сърцето и линията на ума в човешката ръка представляват две почти успоредни линии, които са част от едно цяло. Те се движат противоположно: умът излиза от възвишението на Юпитер и отива към Марс; сърцето върви в обратна посока на ума. За да запазят своята успоредност, двете линии трябва да бъдат еднакво дълги, т.е. еднакво интензивни.“ [23] Линията на сърцето е тази, която започва непосредствено под основата на пръстите, започва под малкия пръст и се насочва към основата на показалеца. Нейната успоредна в обратна посока е линията на ума. „Ако линиите на ума и сърцето не са еднакво дълги, те ще загубят своята успоредност или ще се кръстосат, или ще се слеят. И едното, и другото говори за фаталност в човешкия живот.“ [23] „Ако линията на ума слиза към Луната, човек става мистик, живее повече във въображението си и мисли да направи всичко, което желае. Ако линията на ума се качва нагоре към линията на сърцето, при Меркурий, човек проявява спекулантски способности.“ [23] „Ако линията на ума е по-дълга от линията на сърцето и надмине марсовото поле, човек става чрезмерно страхлив и скъперник. Същевременно той е много учен. Изобщо този човек е доста съобразителен. Ако линията на сърцето е много дълга, човек става голям идеалист. Той търси все идеални хора, но понеже живее в по-високите върхове, не може да ги намери.“ [23] „Ако линията на ума се удължава за сметка на сърдечната, чувствителността се намалява и човек постепенно губи топлината и влагата си, вдървява се и заболява от атеросклероза.“ [23] „Ако линията на ума е по-къса от линията на сърцето, ще правите опити чрез мисълта си да я продължите поне с един-два сантиметра. Тази цел трябва да ви занимава, когато боравите с трудни науки — математика, физика, философия, да уравновесите силите на ума и силите на сърцето си.“ [23] „По линията на сърцето познаваме състоянието на стомаха, а по линията на ума — състоянието на белите дробове.“ „Ако линията на ума в някого се слива с линията на сърцето, бъди далеч от него. Опасно е, ако тези линии се сливат и на двете ръце. Каквото обещае този човек, нищо не изпълнява.“ [23] „Когато ръката има преобладаващо успоредни линии, по характер този човек е независим, на никого не се подчинява. Успоредните линии са линии на разумността. Когато линията на живота в ръката е успоредна на другите две, такъв човек е крайно независим и свободолюбив.“ [23] „Има случаи, когато линията на ума и тази на живота се пресичат. Този човек е готов да се подчинява на разумността. Пресичането на линиите показва, че човек се е намирал под някакво силно външно влияние. Той е благороден и отстъпчив.“ [23] „Казват, че е нещастен този човек, на когото трите основни линии — на ума, на сърцето и на живота, са слети заедно. Страшно е положението на човека, ако това сливане е и в двете ръце. Ако е само в едната, другата може да спаси положението.“ [23] „С какво се занимава Христос на земята цели 33 години? Той внесе корекция, подобрение в линията на съдбата. Тя минава през средата на ръката и върви към средния пръст. Голямо нещастие е да липсва тази линия в ръката. Такъв човек е изложен на големи мъчнотии и неприятности в живота.“ [88] „По линията на съдбата се определя щастието. Колкото по-развита е тя в човека, толкова повече приятели ще има той в живота си. Когато липсва, това показва, че дедите и прадедите ни са яли и пили, без да плащат, но вие като техни наследници ще работите, за да платите дълговете им.“ [81] „Съдбата е изразена чрез сатурновата линия. Тя представя Божият благодат, който иде отвън.“ [88] „Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото космическо течение, той е в общение с Бога, той е щастлив и добър. В такива хора линията на ума и на сърцето са балансирани.“ [88] „Ако линията на съдбата, т.е. на щастието, е добре развита, това показва, че сърцето е широко отворено и щедро.“ [88] Колко много белези има човек по своята физическа същност, които разкриват духовното му състояние, характер, здравословно състояние, минало и бъдеще. Изискват се усилия и труд, за да се проучи човек изцяло, за да проникне поне малко в своето „АЗ“. Без такова знание обаче ние сме играчка в ръцете на съдбата и не можем да схванем защо имаме несполуки, болести, неприятности и нещастия. А най-малко можем да предприемем нещо разумно, за да ги преодолеем или отстраним. Даже тонусът на мускулатурата ни, изразен в почерка на човека, подсказва характера и нервното му състояние. Графолозите могат да разчитат почерка и да познаят на кого е той. „Когато пише меланхоличният, безсърдечният, той незабелязано изкривява реда надолу. Буквите му са тънки, едва се забелязват. Здравият човек има устои в ръката си, затова почеркът му е устойчив.“ [20] „Ако почеркът на човека все повече се изостря, това показва, че той става все по-нервен, все по-нетърпелив и подозрителен.“ [20] Човек с уравновесен характер има правилен почерк, при който буквите са еднакво големи, правилно свързани, нито дебели, нито тънки, а линиите на изреченията са хоризонтални и успоредни една на друга. Дребнавите, стиснатите хора пишат дребно и с тънки букви, докато щедрите, добродушните и отворени хора пишат с по-едри букви, добре закръглени или овални.

2.6.12. Косата на човека „Какво представляват космите? Антени, чрез които човек се съобщава с Божествения свят. Докато главата ти е покрита с косми, ти си щастлив, защото имаш връзка с възвишени същества.“ Учителя. „По косата може да се познае човешкият характер. Като разглеждаш косъма от единия до другия край под микроскоп, ще можеш напълно да опишеш по него характерните черти на човека. Косите са само регулатор, те регулират известни процеси в организма. Регулират влагата му. Колкото умът почва да се развива, косите отстъпват назад.“ [55] Косъмът е изграден от сухи, мъртви епителни (покривни) клетки на кожата. Той има луковичка в кожата, откъдето израства, а в средата си има пигментно вещество, което му придава съответния цвят. Под увеличително стъкло се наблюдава строежът на косъма, както и това дали е прав, гладък или накъдрен. Клетките по повърхността на косъма са наредени както керемидите на покрива на къща — покриват се една друга. Краят обикновено е цепнат поради изсушаване на клетките при миене на косата със сапун. Косъмът има мазнина, получена от мазните жлези на кожата. Когато много се изсуши от сапунените препарати, той се цепи и става трошлив. Къдравината на косъма се получава още при излизането му от кожния пласт. „Космите са антени. Тези зад ушите са антени, които възприемат и предават разрушителни енергии. Космите, които са близо до центъра на въображението, дават полет на човешката мисъл. Космите на горната част на главата, са антени на любовта към Бога.“ [158] „Щом главата ти оголее, нещастия и страдания те сполетяват — връзката ти с възвишени същества се прекъсва.“ [155] Окапването на косата на главата се дължи най-вече на лошо хранене на косъма поради съдови спазми в кожата. Това състояние се наблюдава при хора с повишена полова активност. Констатирано е, че в такъв случай мъжкият полов хормон се повишава по количество в космените фоликули. (Такова окапване на кожната покривка се наблюдава при някои птици през периода на чифтосването.) Получава се силен сърбеж на кожата, поради което често се реши косата. Интересно е, че най-силно е окапването на косата по горната част на главата, а по тила и зад ушите не окапва. Следователно първо окапват антените за любовта и въображението, докато тези на разрушителните сили остават. „На какво се дължи оредяването на космите? На вътрешно безпокойство и на отсъствие на влага в организма.“ [46] Днес учените казват: „Оплешивяването започва да разкрива някои от биохимичните си тайни. Дерматолози от биохимическия факултет в Маями (САЩ) под ръководството на д-р Марти Сауея са изолирали три протеина, които според тях играят роля в процеса на оплешивяването у мъжете в зряла възраст. От изследването били изолирани две форми протеини, служещи като рецептори за мъжкия полов хормон тестостерон в космените и мастните клетки. Плешивите космени торбички съдържат двойно по-голямо количество от по-малкия протеин. Учените са открили също, че тестостеронът се свързва с по-малкия протеин в значително по-голямо количество.“ [243] Явно, че половата активност, присъща на мъжете, има връзка с оплешивяването. При жените, които са по-въздържани в половия си живот и по-трудно възбудими, хормоналната активност не е така висока, а оттук и липсата на често оплешивяване. „Когато косата на някой човек отпред е малко къдрава, това е признак, че в задната част на главата и мозъка той има положителна енергия.“ [9] „Щом косата започне да става остра, това значи, че динамичните сили имат надмощие във вас. Ако космите стават дебели, това показва, че енергиите ви освен динамически са станали и по-груби.“ [9] „Даже и космите, които мнозина смятат за маловажно нещо, трябва да се държат в изправност да не окапват. Ако главата на човека е гола, той прилича на планински чукари, които нищо не произвеждат. Много косматият пък е повече животно, отколкото човек.“ [23] „Знаете ли колко са космите на главата? Мнозина са ги преброявали. Някои хора имат 250 000, а други 350 000 косъма.“ [30] „Знаете ли колко разумни същества са работили за създаване на косата? Вие не подозирате, че всеки косъм има специфично съдържание. Някой се чуди защо работите му не вървят добре. Много просто, косми нямаш на главата. По космите на човек може да се съди за неговия характер, както и проявите му. По тях се познава дали ще успее в работата си, или не.“ [50] „Човек може да носи и дълги коси, и къси коси. Който иска да развива ума си, при известни условия може да носи къси коси. Дългите коси говорят за здравословно състояние на организма.“ [74] „Съвременната жена си реже косите, иска да има къси коси като мъжете. Обаче откакто жените правят това, у мъжете се яви желание да оставят косите си да растат, да станат дълги. Човек трябва да знае защо иска да отреже косата си и защо да я пусне дълга. Ако е събрал много магнетизъм в себе си, добре е да отреже косата си, това е здравословно за него. Късите коси предават повече електричество в организма.“ [85] „Бялата коса е признак на мъдрост, на поумняване. Черната коса пък говори за големи чувства, за силата на човека в астралния сват. Хората, които имат руси коси, заемат средно място между тия с бели и черни коси. Бъдещият човек ще има особен цвят коса.“ [105] „Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да глади и как. И момата трябва да знае как и кога да глади веждите си.“ [60] „Само боговете могат да носят брада и мустаци. Хората носят наистина брада и мустаци, макар че не са богове, но те у тях служат само като символ, като нещо, към което вътрешно се стремят.“ [80] „Да бръснат брадите си, това е вредно. Като бръснат брадите си, американците излагат гърлото си на простуда. Освен това, колкото по-често се бръсне брадата, космите стават по-дебели, от което самият човек започва да загрубява. Щом природата е създала космите на човека, тя е вложила някакъв смисъл в тях. Дългите коси не са лошо нещо. Те са признак на дълъг живот, на изобилие. Когато косата на някой човек започне да пада, за него казват, че той е учен. Когато обаче главата започне да оголява, това е лош признак, който говори не за ученост, а за умствено полудяване.“ [87] „Когато косата побелява, ти трябва да знаеш защо; когато лицето ти се набръчква, ти трябва да знаеш защо; когато страдаш, ти трябва да знаеш защо; когато краката ти отслабват, ти трябва да знаеш защо. Ти трябва да знаеш причините за всичко това и да ги премахнеш.“ [177] „Космите на главата, брадата и мустаците в човека представляват растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за регулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и в кръвообращението.“ [105] „На лицето на мъжа се явяват косми, започва да расте брада. Лицето на жената е гладко, няма толкова косми. Това показва, че жената е по-умна от мъжа. Като не съзнава това, жената се стреми да стане мъж, да стане силна. Това значи да стане космата. Неразбиране е това. Бъдещият човек ще се отличава по това, че няма да е космат. Веждите му ще бъдат тънки. Веждите са граница между човешкия и Божествения свят. Колкото повече се стремите към материалното, толкова по-дебели стават веждите ви.“ [154] Много знание се изисква, за да се запознаем с подробностите в конструкцията на тялото и неговите части. Всеки знак, орган, част от орган има свое съдържание, смисъл и значение, те са символи, които трябва да се познават, за да можем да опознаем себе си. Виждаме например, че лицето на човека изразява целия негов минал, настоящ и бъдещ живот. А Дънов казва още: „Ако искате да търсите Бога на земята, ще го търсите в човешкото лице.“ [95] Защо така? Защото човекът, създаден по образ и подобие на Всевишния, крие в себе си характерни негови черти. Той е отражение на макрокосмоса и затова е микрокосмос, т.е. съдържа качествата и белезите на Първичното начало. И така, най-характерната, най-отличителната, най-индивидуалната, най-човешката част на човека е неговото лице. С конструкцията си, с частите си, с формата и геометричните си съотношения, то отразява на земята цялото Битие, т.е. то е представител на Първичното начало на света.

2.6.10. Брадата на човека „Брадата представлява границата между физическия и така наречения 13-и свят на нещастията.“ „Кой е светът на нещастията у човека? Това са органите, които ни подтикват към желания, страсти, влечения от низш тип. Като цяло, тялото от врата надолу е зоната на тези органи: кръвообращението, дихателната система, храносмилателната система, отделителната система, половата система и т.н. Това са органи и системи, които най-малко са под контрола на волята и съзнанието на човека и на които повечето хора се подчиняват и робуват. Това правят животните всъщност, тъй като тяхното ежедневие е запълнено със задоволяване нуждите на тези органи и системи. Задачата на човека е да не им е подвластен, да ги регулира съзнателно и да ги хармонизира така, че те да станат средство за духовен растеж.“ „Широката брада показва, че човек е попаднал в гъста материя. Ако и лицето е правоъгълно, човекът е голям материалист.“ [127] „Когато погледнете брадата на човека, в нея има една красива черта. Дето е добре развита, тя говори за голяма устойчивост на характера. На хиляди парчета да нарежете този човек, той няма да се откаже от убежденията си.“ [76] „Над брадата всякога трябва да има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивост на чувствата, издържане в живота.“ [7] Тази трапчинка всъщност откроява долната устна и брадата, чрез нея брадата малко се издава напред. „Забелязано е, че у хора, които имат устойчиви чувства, както и устойчива воля, брадата не е права. Това показва известна интелигентност. Ако брадата не излиза напред, интелигентността е по-слаба. Същото е и с челото. Ако челото е право, човекът е интелигентен, разумен; започне ли да ляга назад, интелигентността намалява. С носа е точно обратно. Когато той изпъква напред, интелигентността се увеличава.“ [44] „Ако видите, че носът на един човек е широк, това показва, че енергиите в неговия организъм са в напрегнато състояние и най-малкото побутване ще е в състояние да предизвика експлозия. Ако неговата брада е много широка и дълга, това значи, че енергиите на този човек са възбудени и са много активни, затова, дето мине, той ще произведе разрушение. От долната част на брадата, тази, която е под носа, ще се определи каква е човешката воля и как би се проявила тя на физическото поле.“ [37] Такива носове и бради имат обикновено африканските народи и индианците в Америка. Разбира се, те се срещат и у асирийската раса. „Ако физиогномистът разглежда човешката брада, ще намери най-малко три характерни типа бради: първият тип ще е на волевия човек, която е широка долу и заема голям простор. Този човек действа повече грубо физически. Той се намира под влияние на Марс. Ако и главата му горе е широка, той се отличава с голяма упоритост. Вторият тип брада е на човек на чувствата когато сърцето работи повече от ума. Брадата е малко по-широка, заоблена. Колкото по-тясна и остра е тя, толкова повече се проявява умът. Този човек се намира под влияние на Меркурий.“ [24] „За да стане волята ви устойчива и положителна, трябва да измерите палеца и долната част на брадата си. Тя трябва да бъде малко издадена навън, да се образува малка вдлъбнатина. Палецът ви пък трябва да се разшири и удължи.“ [65] Брадата на човек не трябва да е много широка в зоната на ушите. Това разширява лицето и го прави квадратно. При широки ъгли на челюстта се получава експанзивен характер, недобре организиран, упорит, но не винаги целенасочен. Има известни заложби на разрушителност и бойкост. 2.6.11. Ушите на човека „Кой е органът на разумността у човека? Ухото.“ Учителя. Ухото като цяло отразява духовното развитие на човека и връзката му с физическия свят. При расите с ниска култура и ниско духовно развитие ухото е малко, сбръчкано и с много малка и неоформена горна овална част, за сметка на долната, месестата част, която е добре развита. Такова ухо е характерно за хората, изцяло под влияние на материалния свят. Прави впечатление, че статуите на Буда са винаги с голяма и висяща долна месеста част на ухото. Разбира се, тя отразява и добро физическо здраве и дълголетие. „Ухото може да се раздели на три части: горна, овална част на ухото, средна и долна, месеста. Горната част представя ума, т.е. мозъка, средната — дробовете, а долната — стомаха. Когато мозъкът има голямо надмощие, най-добре е развита горната част. Тя е широка, по-оформена от другите части на ухото и човек има по-голям замах. Когато дихателната система, т.е. дробовете, оказва голямо влияние върху ухото, средната част е най-добре развита. Ако стомахът работи енергично, долната, месестата част на ухото е най-раз-вита.“ [49] „В горната част е работил умът, т.е. духът. В средната част, където се изявява дихателната система, е работила душата. В долната част е работила стомашната система — демокрацията.“ [49] „Човек с остро ухо е силен на физическия свят, но вън от този свят нищо не може да направи. Ако му говориш за ядене и пиене, веднага намира време за това. Ухото на учения горе е добре развито, а долу, при стомаха — слабо. Долната част на ухото показва какви запаси е вложила природата в човека, с какъв жизнен капитал го е осигурила и колко време ще живее. Тя определя щастливия живот.“ [50] Анатомически, ухото е слуховият орган на човека. В устройство му различаваме три главни части: външна — ушната мида, средна част и вътрешно ухо. Мидата усилва звуковите трептения и е свързана със средното ухо посредством ушния канал. Той завършва с тъпанчето, което разделя външното от средното ухо. Средното ухо съдържа чукчето и наковалнята. Те предават приетите от тъпанчето звукови трептенията на вътрешното ухо — охлюва. Той е пълен с течност, в която плават власинките на звукочувствителните клетки и нервни окончания. Освен тази част тук се намират и трите полуокръжни канала, които ни ориентират в състоянието ни по отношение на трите координати на тримерния физически свят. Дънов казва: „При сегашното развитие на човека, както и при устройството на неговото тяло, има известни органи, които не са развити както трябва. Например ухото на човека не е достигнало още своето съвършенство. То не може да хваща висшите трептения.“ [74] В последно време се установява, че върху ушната мида са отразени по нервен път органите на цялото тяло. Това ще рече, че както по ириса на окото, така и по точките на ушната мида можем да разчетем състоянието на отделните органи. От друга страна, чрез въздействие върху нея се влияе върху състоянието на органите. „Когато се продължи ухото надолу и животът се продължава. Когато ухото се продължава нагоре, чистотата се увеличава. Когато се разширява ухото, активността на човека се разширява. Когато ухото се скъсява и животът става хилав.“ [80] „Големите уши показват добре развити чувства. Ако ушите са малки, чувствата са слаби. Човек с малки уши е скържав, не обича да дава. Когато измервате дължината на носа и на ушите ще видите, че тази мярка не е достатъчна. Ще измервате и тяхната широчина.“ [112] „Искате да знаете дали човек има добра външна обхода. Много просто, вижте ушите му. Който има красиво ухо, той се обхожда добре, постъпките му са правилни. Ако ухото не е красиво, колкото и да се мъчи човек да постъпва добре, няма да може. Искате да знаете дали даден човек е умен, интелигентен — вижте носа му. Красивият нос отразява много неща. Чрез него се проектира човешката мисъл. Погледнете ли очите на човека, ще познаете чистотата на сърцето му и благородството на неговата душа.“ [135] „Горната част на ухото трябва да бъде широка и заоблена. Ако горната част на ухото е заострена, това показва преминаване от животинското към човешкото. Защото ухото на животните е заострено горе. То представя антена, чрез която животните се справят с външния свят.“ [135] „Значи горната част на ухото показва интереса на съществата от Божествения свят към човека. Средната част изразява интереса на съществата от духовния свят — ангелите и светиите, към човека. Третата част, долната, показва интереса на хората към човека.“ [135] „Горната част на ухото трябва да бъде най-широка и постепенно да се стеснява надолу. Значи външните условия го стесняват. Долната, месестата част на ухото може да бъде дълга и къса. Това се дължи на прииждане или прекратяване на жизнените енергии на природата. Ако тя се прекратява, изражда се не само отделният човек, но и целият му род.“ [135] „Ако ухото горе е широко, човек всичко обмисля. Когато не е широко, човек влиза в стълкновение с всички — този блъсне, онзи блъсне, на този каже обидна дума, на онзи също. Ако ухото не е добре оформено, а носът правилен, той (носът) спасява положението. Страшно е ако ухото не е оформено и носът не е правилен.“ [135] Тук Дънов пак изтъква, че при анализиране на духовното развитие, характер и физическо състояние на човека не трябва да се съди само по една част. Винаги трябва да се съчетаят белезите най-малко на три части на лицето или тялото. „Ако средната част на ухото е широка, това показва участието на чувствата и вкуса. Когато долната част на ухото е широка и голяма, това показва, че физическият живот взема участие. Колкото повече се разширява тази част, толкова повече се свързва човек с материалния свят.“ „Когато горната част на ухото не е заоблена и широка, а изострена и тясна, това е лисиче ухо, т.е. ухо на умен, хитър човек, който мисли само за себе си. Той гледа само своите интереси и може да причини пакости всеки момент.“ [135] „Наблюдавано е, че хора с големи уши са щедри и обичат широкия живот, а хора с малки уши са стиснати. Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големината на носа; веждите да бъдат почти толкова дълги, колкото дължината на носа; челото да представлява 1/3 част от големината на цялото лице; носът също 1/3 от лицето и брадата — 1/3 част.“ [10] „И в ухото също има такива пластинки, мрежички, каквито има в окото, за възрриемане на различните видове звукови вълни. В това отношение се изисква проучване на ухото и на слуха. Същото нещо се забелязва и при обонянието и вкуса на човека, т.е. в неговия език и нос.“ [16]