Ани

ЧЕХИЯ Преведени са на чешки език и са отпечатани в Прага беседите на Учителя: „Трите основи на живота“ и „Мировата Любов и Космичната обич“. Преведена е също книгата „Учителят“. В чешкото списание „Спиритичка ревю“, орган на чешкото спиритическо общество, е отпечатана статията „Ново послание на Слънцето“, в която се излагат някои от идеите на всемирното Братство. В друг номер на същото списание е поместена статията „Всемирното Бяло Братство в България“. В тая статия се описва „Изгрева“, живота на учениците на Бялото Братство и Паневритмията. Придружена е с шест снимки на живота на братството.

БРАЗИЛИЯ Бразилският вестник „Мундо еспирита“, който излиза в Рио де Жанейро, печете в няколко броя статии за Всемирното Братство в България. Същият се отзовава много ласкаво за есперантските издания на Братството: в-к „Фратецо“ и библиотека „Нова Културо“, които печатат беседите на Учителя. Списанието „Реформатор“, изливащо в Рио де Жанейро, помества статия от френския писател Габриел Гоброн за Всемирното Братство в България. Статията продължава в следващата книжка.

АРЖЕНТИНА Буенос Айрес. Тук имахме добре посетено публично със събрание, на което се чете беседата „Високият идеал“ от Учителя. С тази задача бе натоварена сестрата Магдалина де Пита, една от ревностните и неуморни ученички на тукашното Братство. Преди да пристъпи към четене на беседата сестрата се обърна към присъствуващите с няколко думи, между които и следните: „И тъй, аз днес се явявам пред вас с настоящата беседа „Високият идеал“, изпълнена с истина, светлина и красота, които вие трябва да откриете в самите себе си. Аз ще изпълня само това, да повторя пред вас туй, което Учителят е говорил пред своите ученици и слушатели в България. И така, и ние днес всички сме ученици и слушатели, както тези наши братя и сестри в България или в която и да било страна на земята. Ний всички се намираме под едно и също небе, под едно и също слънце; което ни дава светлина, топлина и живот. Всичко, що ни разделя, ще падне пред сиянието на тази Божествена Светлина, Божествена Любов, която ни свързва братски един с друг. Санта Мария. ... Тук ние работим неуморно за разпространение на братското учение във все по-широки и по-широки кръгове. От ден на ден Учителят става все по-близък на хиляди сърца, пръснати в различните кътища на тази обширна земя. Ето защо, ние трябва да бъдем винаги с едно съзнание и със сърце напълнено с любов, която да обгръща страдащите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия, егоистичен живот. Светли хоризонти се разстилат пред нас. Всичко наоколо се радва и пее, че човек е достигнал до състоянието да разбере че всички ние, без разлика на народност, сме братя, че цялото земно кълбо е наше отечество. Въобще, засега ние напредваме от ден на ден все повече и повече, Четат се беседи от Учителя и се печатат много от тях. В Буенос Айрес беседите на Учителя се превеждат от италиански на испански. От там се пращат беседи за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Магдалина де Пита продължава своята работа за идеите на Бялото Братство чрез печатното и живото слово. Ето нейните уводни думи, с които е открила събранието в Буенос Айрес, в което била четена беседата „Великият закон“ от Учителя: „Наново ви поднасям Словото на Учителя. Струва ми се че ви чувам да ме питате: „Дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима Го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вий се приближите да една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате към кое семейство принадлежат тези рози, кое е тяхното име? Сигурно не. Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определите и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в аромата си. Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя, формата, която представлява красотата, е красота чиста и спокойна. Предлагам ви в думите му уханието на неговата излъчена Любов, осъществена. Най-искрено ви казвам: аз искам да ви представя една градина от рози, от голямата божествена градина, в които има безброй рози, от която градина днес е попаднала една роза в моите ръце. Аз ви я предлагам. Можете да я гледате и да се чудите. Можете и да я оставите настрани. Това е ваша работа. Но не, братя, вземете я, защото с нея аз ви давам сърцето си, преизпълнено с любов, и душата си, изпълнена с мир и радост. Това е единственото нещо, което притежавам и което мога да ви дам“. Списание „Елевасион“ е отпечатало в испански превод, предговора на Мара Белчева към беседата „Високия идеал“. Преводът е придружен с портрета на Учителя, Списание „Ла естрелла де Окциденте“, излизащо в Буенос Айрес, е отпечатало изцяло беседата на Учителя „Новата Ева“. Преводът е направен от Магдалина де Пита.

ГОСТИ ОТ ЮГОСЛАВИЯ. ИЗДАНИЯ НА СРЪБСКИ ЕЗИК Петима членове на югославска делегация, югославски стопански деятели от Белград, дойдоха на Изгрева да се запознаят с идеите на Всемирното Братство. Те имаха разговор с Учителя. Проявиха голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са наложени. Някои от тях освен литературата преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползват и от български език. Тия, които работят за сближаването между народите на стопанска, икономическа основа, вършат ценна работа, обаче това сближаване не е достатъчно. То е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне. Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближаване и взаимно опознаване. Още по-голяма сила за истинско сближаване на народите имат новите иден, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Узвишени идеал, /Високият идеал/ на сръбски език е отпечатана в Белград, с предговор от Мара Белчева и с портрет на Учителя от Борис Георгиев. Превода е направен от Живоин Костич, уредник на Вегетарианска библиотека. ... „Преди около една година един брат, вдъхновен от една идея, със сияйно лице идва при мене и ми повери една сума от 2000 лева за първата книга на Учителя, която ще се печата на сръбски език. Отпосле той прибави още 1000 лева. Така, благодарение на готовността му да се отзове на вътрешния глас, който му е пошепнал, имаме вече началото на една велика просветна работа. Голяма е радостта на кръжока в Белград, който с енергия се е заел с разпространението на Живото Слово на Учителя. Ако българите знаеха каква привилегия им е дадена - да сеят Живото Слово между славянството!“ „Абсолютна чистота“ - след „Високия идеал“, печатана на сръбски, излезе в Белград втора беседа на хърватски език „Абсолютна чистоти“, превод на Душен Богосавлевич, с предговор и портрет на Учителя. Един брат живущ в Белград отпечата на свои разноски тази беседа, след като се запозна с учението на Учителя. Идеята за това му идва след като се научава, че и други братя и сестри са отпечатали беседи на Учителя в България, Латвия и другаде и така са придобивали привилегията да бъдат сеятели на Божието Слово. Ето извадки из предговора на книгата: „Докато в първата беседа Учителят ни открива „Високият идеал“ в живота, а той е любов към Бога и ближния, във втората беседа „Абсолютна чистота“ Учителят ни указва на средството да се приближим към този идеал, а то е абсолютната чистота: чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно, външна и вътрешна чистота. Великите хора, гениите, Учителите на човечеството, са светли, слънчеви Духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителят. Това, което най-силно въздейства на всички у него, е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на Духа, която Той е проявявал през целия си живот. В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Бяло Братство в България Учителят е започнал само с един ученик преди четиридесет години, сега Той има десетки хиляди въодушевени последователи не само в България, но и в чужбина. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез Него и неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта започват да чуват, хроми в добродетелта започват да ходят, прокажените в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин Той със силата на доброто, чистотата, любовта и светлината изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много хора са оставили стария живот и са започнали нов живот - станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото учение“. „Нова порука сунца“ /Ново послание на Слънцето/ от група ученици на Всемирното Братство, е издадена от Вегетарианското етично дружество в Белград. Книгата е снабдена с хубав предговор от Душан Богосавлевич. В него той изтъква важността на епохата като завой между две култури и подчертава значението на идеите, изнесени в тая книга във връзка с днешния момент.

ПАНЕВРИТМИЯ Думата Паневритмия означава универсален космичен ритъм. В значението, в което ние я употребяваме тук, тя се явява като един слънчев ритуал, като магическо действие с необикновена сила. Тези, които наричат Паиевритмията „езичество“ и „поклонение на Слънцето“, са в същност подобни на езичниците, които преследваха някога учениците и последователите на Христа, хвърляйки ги на арената да ги разкъсат дивите зверове. Сега, макар да не хвърлят никого на зверовете, преследват с присмехи и злобни клевети. Паневритмията е един величествен обряд на приобщаване на човека към силите на Живата Природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма, скритите, непознати енергия, вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото Слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани неприсъстващите в братско единение. Това е стройна система, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представляват символически пътят за посвещение на душата в мистериите на Великата Любов. Паневритмичните упражнения започват на 22 март, началото на астрономическата година, когато Слънцето влиза в първия знак на Зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ - Слънчевия град на Всемирното братство - се отпразнува тържествено, в ранни зори, сред живописната природа, първия ден на пролетта. Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество, ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са изгубили и забравили, за вечната сила и слава на Бога, на неизчерпаемите сили, съдържащи се в Природата, в организма и в душата на човека. Вечното обновление, както природата се обновява всяка година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата, към светлината и към Бога, възкресението в Христа - това е значението на Паневритмията. ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Аз наричам Изгрева Град на Слънцето, защото той като че ли целият е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за Слънцето. Миналата година, през месец август, аз прекарал две седмици на Изгрева и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея - идеята че Изгрева е наистина един малък град на Слънцето. Малките дървени жилища на Изгрева са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността не стаите с топлина, от която можете да се освободите само ако отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете Слънцето, само че сега със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина. На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение - почти всички жилища на Изгрева са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки, прозорци и са подобни на тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилище на Изгрева имат този вид, но той преобладава. „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, сред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на Изгрева си много приличат едни на други и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш сред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушови и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувствува особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още е полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу в низините, спи. Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление - към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с млади борови дървета. На алеята пред поляната са вече застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени. Всички като че ля очакват нещо. Постепенно на изток хоризонта пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на Слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува иззад хоризонта. Мълчаливите и съсредоточени фигури на братя и сестри са застанели неподвижни, в беззвучна молитва. Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушвано към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от Слънцето, се приобщават към Духа на великото Светило. В ранните пролетни утрини паневритмичните упражнения почват още преди изгрева на Слънцето. През лятото, когато Слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток, и започват редица упражнения, които предшествуват Паневритмията. Тия упражнения са шест, и се правят без музика. При всяко от тях обаче се произнася една определена формула. Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята , според условията. След свършване на тези упражнения се започва истинската Паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката, се започва първото упражнение, което се казва „Пробуждане“: „Първия ден но пролетта, първия ден на радостта, първият ден на Любовта, носят радост и живот“. Първото упражнение символизира пробуждане на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното, в същото време то означава и пробуждане на природата - първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване - навлизане в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. - Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя живота: двата процеса в природата - слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшото. Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите мисли и чувства и най-после разкъсва оковите на старото и излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее Словото Божие, научава закона на придобиване на светлина и знание. В нея почват да действуват двата принципа - мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електрическите и магнетичните сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на Слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм, който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли!“ „Мисли, право мисли! Свещени мисли за живота ти крепи!“ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на Слънцето. Следващото упражнение е „Аум” - свещеното Божествено Слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце, възприемайки теченията, които идат от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците на музиката, и ето че Слънцето се показва: „Изгрява Слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя“. Всички вдигат ръце над главите си и с плавни кръгообразни движения, като че ли разпространявайки наоколо си светлината, отново ги събират към гърдите си, събирайки слънчевата енергия. Това упражнение е необикновено красиво. То ни напомня как Слънцето изплува иззад хоризонта и описва своя кръг, като разпраща вредом светлината. То е подобно на движението на Слънцето, и музиката, която го придружава, има дълбоко вътрешно значение. Нейните звуци са израз на това, което побеждава тъмнината. Божественото Слънце изгрява в душата, побеждавайки всички препятствия, всички затруднения и създава красива окръжаваща среда за човека, давайки му импулс за работа. Следва упражнението „Сила жива“. То изразява мощната сила, която блика от Слънцето и се разпространява на всички страни. „Квадратът“е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света - изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участвуващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че Слънцето е изгряло и осветило всичко. В света действуват две сили - електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекият, женският принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използува, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса - мъжкия и женския. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението „Запознаване“ което се извършва на двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни, ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои от движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически, под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. - Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайната на живота. Тя е способна да владее и правилно да оценява благата на Природата. По такъв начин Паневритмията се явява символическо изражение на свещения път на душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си и с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайните на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник на мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на Природата, и със символическо обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за вливане във връзка с идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят в слънчевите лъчи. На Изгрева всички са обгорени от Слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбокото дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на Изгрева. Седейки обърната гърбом към Слънцето, аз чувствувах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от Слънце, обгоряла в неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа и няколко думи за създателя на Слънчевия Град, за Учителя Петър Дънов. Известно е че Учителите не принадлежат в същност към една определена нация - тяхното учение принадлежи на цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици тук, на земята. Но във физическото си тяло Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша душевна красота. Това се открива и в дълбочината на неговото учение и в силата на неговото Слово, и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувствуват към него неговите ученици и последователи. В разговор с него се чувствува дълбочината на неговата мисъл, и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброто. Ясно е, че Учителят е дошъл от друг свят, дето отношенията са съвсем други в сравнение с тези на земята, дето любовта и добротата са естествени състояния на душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа. Пишейки тези редове, аз отново виждам в мисълта си белия дом на хазяина на Изгрева, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, лицето на неговия велик, мощен Дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие. Елисавета Кидалова, Белград, март, 1939 г.

ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че Слънцето е извор на животворна топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения, и треви, с чиито стъбла или плодове се хранят хората и животните. Слънчевата енергия обновява и човешкия организъм, като го освобождава от различните отрови и вредни вещества. Но хората дълго време не са знаели това и затуй даровете на Слънцето са пренебрегвани до голяма степен от днешните хора. Всички религии, обаче, са облекли понятието за Слънцето в символи, правейки го предмет на религиозен култ. В древната Атлантида, която е прародителка на нашата култура, и отдето е дошла до нас древната мъдрост, култът на Слънцето е бил единствената религия в храмовете на Атлантида, в епохата на нейния златен век. След погиването на Атлантида, тази религия преминала в Мексико и Перу. В Египет тя се проявявала в култа на Озириса. Озирис, светлият слънчев Бог, е убит от Бога на тъмнината и после възкръсва. Митът за Озириса представлява очакване на идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адониса. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част в ада. Мистериите на Адониса означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия. Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори, е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги на дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените, в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта - раждането, възхода на Слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта, че Христос - Слънце се е родил. Възкресение Христово пък е празника, ознаменуваш пълния разцвет, апогея на пролетта, когато Богът на Любовта - Христос, е възкръснал от гроба на материята. По такъв начин животът на природата и великата Космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в Природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта е раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвет и пълнота на нейния живот и сили; есента е зрялост и постепенно увяхване, а зимата е старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на вечно обновление. Деветнадесетия век, потънал в материализма, забрави даровете на Слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение - движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата на слънчевия култ. Но то ни носи не само тия знания, които ни даваха древните мъдреци някога, но и нещо ново. Светът почва вече да възприема тези схващания. Навсякъде лекарите препоръчват слънчеви бани. Лете, вместо да се крият в тъмните стаи, хората вече предпочитат да посещават плажовете. Обгорялото от Слънцето лице е станало вече модно, а предишната бледност - некрасива. Появиха се нови науки - хелиотерапия и хромотерапия - лекуващи болестите с помощта на Слънцето и на светлинни лъчи, минаващи през различно оцветени стъкла, а също и други науки, предпочитащи вместо предишните лекарства от аптеките, употребата на живите сили на природата - водата, електричеството, магнетизма, силата на мисълта и на лечебните билки, кондензатори на слънчевата енергия. Христос, живият, възкръсналият Бог на Любовта, изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем. Учителят ни разкрива тайните на силите, съдържащи се в слънчевата енергия. Тези знания са изложени в книгата „В царството на Живата Природа”, но те се намират и на други места на неговите беседи. Науката за Слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас. Апотеоза на тази наука е онова велико свещенодействие, наречено Паневритмия.

В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ. – НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ. Учителят Дънов! - Това име не може да са предаде точно на руски език.1/ Мнозина вече са чували за прекрасния, величествен човек, който от около 30 години учи хората в България на братски живот и ги зове към светлия идеал на Любовта. Преди две години аз се запознах с това прекрасно духовно учение, обясняващо в мистично осветление великите Божествени истини, и от тогава - да видя Учителя и да говоря с Него, стана моя мечта. Тази мечта се осъществи през настоящата година. Тук аз искам да споделя туй, което видях и лично преживях в Братството на Учителя. Преди всичко ще кажа, че то съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е свободна школа за изучаване законите на природата и за хармонизиране на живота с новите изисквания на Духа. „Да живеем в съгласие със законите на природата, да живеем в хармония с Божествените закони“ - такъв е идеала на учениците на Учителя. „Изгрева“- така се нарича тяхното поселение, намиращо се на няколко километра от София, на една височина, непосредствено след градския парк „Борисовата градина“.2/ Това са редица малки дървени къщички, чисти и необикновено приветливи, както отвън, така и отвътре. До всяко жилище се намира и градинка с овощни дървета. Учениците на Братството обичат много природата. Съгласно учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и духовно, не е достатъчно само да правим разходки в природата, но винаги трябва да се намираме в пряк, непосредствен контакт с нея. И затова неговите ученици са устроили живота си така, че да имат възможност да общуват винаги с природата. И в тяхното заселище има винаги в изобилие чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият Изгрев прилича на прекрасна градина, от дето се разкрива далечната картина на планината, начело с върховете на Витоша. Учителят живее в центъра на поселението, в бяла къщичка, до която се издига голямо здание, дето три пъти седмично Учителят говори своите лекции. В сряда и петък лекциите са само за учениците, а в неделните дни те са достъпни за всички, и тогава идват от София много хора да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, в които обаче има доста черни нишки. Той е на повече от 70 години, но въпреки това, спирайки погледа се на Него, човек се учудва на неговата духовна и физическа свежест. Блестящите му очи излъчват ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен. Всички тия забележителни неща, които аз видях в Школата на Учителя, не биха били възможни, ако неговите ученици и последователи не притежаваха високото съзнание за ценността на всяка отделна личност в обществото, и ако нямаха любов и дружба помежду си. И действително, този факт учудва всеки човек и на първо време изглежда невъзможен. Това е също едно велико дело на Учителя. Той не е само философ, писател, оратор, музикант, непресъхващ източник, от който изтича все нова и нова жива вода чрез неговото Слово, но още и прекрасен реформатор на човека. Отличен познавач на човешката душа, проницателен Дух, Той е намерил начин и възможност да обедини всички тия различни мъже и жени в едно голямо семейство. Наистина, Той е прав като казва, че никакви външни социални реформи не са възможни, докато човек преди това не реформира своята душа. На това, именно, е основано Учението на Учителя. То не е само философия, но и практическа система, опитна Школа, в която се създава новия човешки дух и новия човешки характер. Любовта е основа на всичко. Тези думи са казани от Христа, но и досега не са приложени. Любовта, това е огромно, широко понятие, обгръщащо в себе си всички неща и всички възможности за прогрес и еволюция. Елисавета Кидалова, Белград - 1938 г. ___________________________ 1/ Оригинала на статията е написан на руски език 2/ По-късно преименуван в „Парк на свободата“.

МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ОТ Д-Р ИВО ХЕНГСТЕР (Председател на Вегетарианското дружество в Загреб.) На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближавахме София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас, вегетарианците, е половин храна. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобус през „Борисовата градина“ на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. От тук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далеч от нея се издига величествения планински гигант Мусалла - толкова много възпяван в песните на Братството. Той със своите 3000 метра височина никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големите сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано на кръглата полянка, заобиколена от борова гора, където, съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения /Паневритмията/, и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали от обикновените наслаждения на този свят, за да може да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до Природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните - максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и за света. На Рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на Духа, които са водени от стремежа към съвършенство. След едно изкачване на 2000 метра, когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запяха братски гърла и ние след още 200 метра качване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, за слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на Всемирната Филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшната работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговия тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост, вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и тека спечелваха всекиго, без разлика. С личния си пример за всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на Слънцето, като символ на живота. Освен това той говори в неделен ден върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения /ритмична гимнастика/ всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира сред група от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечер обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници, и братята си взаимно помагат, отваряйки курсове по езици, устройват сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи вече 40 години в България, издига Христовия морал и проповядва всемирно братство, и нищо не търси за своята работа, освен любов. Общата снимка на тазгодишните гости се вижда тук 1/. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и в планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна и мене почнаха да ме задушават сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърдечно се побратимяваме ... Да, наистина само братската любов между хората е сигурно поръчителство за общочовешко щастие. Идеята за братството и за Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благосъстояние. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина, Любов. „Политика”- най-разпространеният и меродавен югославски вестник дава една обширна статия за движението на Всемирното Братство в България, в която се излага биографията на Учителя, зараждането и развитието на движението, неговото разпространение в България и чужбина. Описват се също така живота на Изгрева, паневритмичните упражнения, екскурзиите, летуването на Рила. Изобщо, в статията, написана обективно, се хвърля широк поглед върху движението. Учителя се нарича в статията професор Дънов, а Изгрева - „Свободния университет на Всемирното Братство”. Статията е написана от С. Паунович, който лично е посетил Изгрева. Тя е придружена от три снимки - портрета на Учителя от Борис Георгиев, една групова снимка от летуването на Рила и такава на „Изгрева“. ________________________ 1/ Настоящето представлява извадки из загребското списание „Вегетаризам“ /Вегетарианство/.

СПИСАНИЕ „ХЕЙНАЛ“, ВАРШАВА, ЗА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО „Xейнал“, полско окултно списание, отпечатало статия за Всемирното Бяло Братство, в която между другото се казва: „Ако се запитаме какво ново течение идва в света, трябва да признаем искрено, че духовната вълна залива човечеството и го подтиква напред. Пред тази вълна се открива широк хоризонт, нов плен на живота. След материалистичната вълна, която заля Европа, а след нея и целия свят, през втората половина на деветнадесетия век и в началото на двадесетия век се яви спиритуалистичната вълна, която осветлява всички прояви на живота, обяснява по нов начин значението и целта на живота. Силата на тази вълна е голяма. Това се вижда от непрестанното нарастване на нейното влияние във всички отрасли на живота: в науката, в изкуството и пр., въпреки значителните пречки на материалистическите учения, които от векове се всаждат в хората, отравяйки техните души. Днес материализмът се явява във формата на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството. Това е архаизъм, от който хората трябва да се освободят. По настоящем съществуват вече среда и условия, в които могат да се развиват и проявяват висши дремещи сили в човека. „В България се създаде Окултна Школа, в която се учат тия, които желаят да се подготвят сериозно за живота и да придобият истински познания за него, за да могат да бъдат полезни на човечеството. Ръководител на тази Школа е Учителят Петър Дънов, който държи специални лекции четири пъти седмично. Вратите на тази Школа се широко отворени за всеки, който желае да учи и познае Истината. В света има много окултни школи, но тази в България се отличава с нещо особено, а именно със своето общо възпитателно влияние, което се стреми да упражни върху обществото чрез добите примери“.

ПИСМА ОТ ПОЛША ... Брат П. ни показа паневритмичните упражнения и ни научи на тях. Много ми са харесват вашите хубави песни. Ние разбираме значението на сутринните часове и когато можем, посрещаме изгрева на Слънцето. Ние знаем, че наближава новата епоха, че трябва да бъдем пионери и да сочим на хората истинския път в живота. Друга важна задача е тая за обединението на славяните. Ние трябва да ратуваме за осъществяването на тези идея. Нашият меч трябва да бъде Любовта, нашият дълг трябва да бъде Истината и нашата броня трябва да е Правдата. Аз имам намерение да науча български език. Моето желание е да ви посетя през лятото в планината. Моля ви, мислете понякога за нас. Карл Шоботович Из друго писмо ... Аз съм ви крайно благодарен за вашите издания „Фратецо“ и „Нова културо“, които са не само интересни, но и необходими за мен и за моите шестима колеги, на които чета веднага след получаването на нещо ново от вас. Темите на съчиненията на нашия велик Учител и на неговите последователи са сродни на тия души, които търсят да пият жива вода, която искат да се приближат до децата на Светлината. С нетърпение аз винаги очаквам новата книга на библиотека „Нова култура“ и „Фратецо“. В. Дорошенко Друго писмо ... Четем беседите на Учителя и ги превеждаме на полски. Пеем песните на Учителя, песните на братството, на есперанто и на български. Мнозина учиха есперанто, а сега учат и българския език, заради беседите. Тук се създаде още един кръжок на Бялото Братство - по-активен. Бог ще благослови посятото. Всички ние работим, кой колкото може. Вие бодро стоите на своя пост. „Братство“ има велико бъдеще. Ще израсне в бъдеще като орган на Всемирното Братство са цялото славянство. Великото започва с малкото.

ПАНЕВРИТМИЯ ВЪВ ВАРШАВА ... Прекрасен слънчев ден. Един от тези дни, когато цялото небе говори и излива благословението Божие изобилно. Рано сутринта ние сме вече в парка, при красивата статуя „Танцьорка”, знаменита скулптурна работа, изобразяваща млада и красива танцьорка, пълна с радост и живот. Около статуята - рози, само рози. Едно от най-привлекателните кътчета на парка. На определения час всички събрани тръгнахме за „нашия салон” - хубава слънчева поляна на източния край на парка, която служи за игрище, сега обаче е съвсем свободна, на наше разположение. Денят е Божествен, слънчев, топъл. Ние почваме нашите упражнения. Чува се българското слово, българските песни - свещените песни на Любовта, за новия ден, за Слънцето, за радостта и братството, за правата мисъл и чистото сърце. Танците - това е стихията на полската мистична, музикална и игрива природа. Паневритмията се харесва на нашите братя и сестри славяни, и българският език, както преди хиляда години - отново става свещен носител на Христовите възвишени, святи и чисти идеи за Божествения живот. Една сестра е във възторг и казва: „Това аз отдавна търсех!” Ние чувствуваме прилив на сили, радост и щастие. Завършваме с обща братска закуска и благодарим за великата Божия Любов, която се излива всеки миг върху нас. /Из в-к „Братство”/ В Полша се развива и нараства духовно движение, основано от ясновидката Агни Пилшова, чийто месечен печатен орган, списанието „Хейнал“ дава в превод на полски език беседи от Учителя. Ето част от писмото на ръководителката на движението до редакцията на в. „Фратецо“: „Аз се радвам че вестник „Фратецо” е достигнал до вълна, която води човечеството към по-щастливо утре, „Фратецо“ е музика на бъдещето, от него ще се излива духовния повей. Засега животът на този вестник е в тясно корите, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота. Стремете се само Бог да бъде вашата пътеводна звезда и компаса ви да сочи към Христа, който е едно с Бога - и вие не ще сбъркате пътя, макар че трябва да преминете през нощта на най-различни затруднения и страдания”.

ПЕСНИ И ТАНЦИ НА СЛЪНЦЕТО Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е извор на живота. Учителят започна Делото си с изгревите на Слънцето. Псалмопевецът казва: „На ранина Те очаквам, Господи!” Учителят освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито, сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. ПАНЕВРИТМИЯТА - това са песни и танци на Слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма не Всемирния живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия живот на Природата и да бъде здрав и радостен. Румънският професор Попеску в статията си „Хигиена на труда“ препоръчва: „Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито, по-добре. И ако се придружават с музика, още по-добре“. Не е ли това Пеневритмията? Пеневритмията се изпълнява на открито на някоя хубава поляна или в планината на някой планински връх: Слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг по двама, в средата малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше между нас, играеше в кръга. Мелодиите са живи първично чисти, като водите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика - тук е важна мисълта, съсредоточаването, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със Слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от космоса, минават през Слънцето, после през Луната и тогава идат на Земята, т. е. минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която Слънцето излъчва в пространството, Земята получава едва една - две и половина милиардна част, и тази енергия поддържа живота на Земята, създава неговите форми. В същност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на светлината. Като изучаваме тях, може да изучаваме живота на Слънцето. Някои оспорват, че има живот на Слънцето. - Щом има на Земята, има и на Слънцето. Нали Земята е произлязла от Слънцето? Веднъж запитали Учителя: „Вие от къде сте? - Той отговорил просто: „От Слънцето“. Учителят откри на учениците Слънцето и даде знание и методи как да се ползуват от неговите сили. Това е наука. Паневритмияте е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на Слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията, като че случайно. Учителят не обичаше предварително да чертае планове. Той работеше естествено, просто, но не пропуснеше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния потик. В онази пролетна привечер, Учителят и няколко братя и сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните песни и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: „С какви движения ще изразите тази мелодия?“ - Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като потик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката си и започне работа. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето му беше като пламък. С каква Любов работеше Учителят, с какво увлечение! Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - животът на онзи свят, от който Той го сне. Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка всякога. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на великия Разумен Свят, който, ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази, тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живот - животът на милиардите слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човекът разговаря с Всемира. Животът е един и знанието е всемирно. То се предава чрез неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на Слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години на Изгрева дойде немски професор - хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: „Има едни там горе край гората, които играят сутрин”. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева: неделя, свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо и боровете. Витоша е още в снегове, блести огряна от Слънцето. На Изгрева е празнично светло, чисто. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят 200-300 души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията, ритъма, движенията. Този език той разбира. След Паневритмията - представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: „Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от вашите не съм намерил”. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той е направил достъпен за нас. Цялото творчество на Учителя е слънчево - и неговото Слово, и неговите песни и танци. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния и път на земята, напомня и за нейната далечна Родина и й посочва пътя към нея. _______________________________ /Из Посланието на Братския съвет по случай празника на пролетта - 1970 година/

ЕДНО ИЗКАЗВАНЕ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА Няколко чужденци посетиха Изгрева. Един от тях, немец, живущ в Швейцария, който изучава космичните лъчи, така каза за Паневритмията: „В днешната дисхармонична епоха, в Паневритмията чувствувам изразена космичната хармония. Музиката на Паневритмията е необикновена. Чрез музиката и движенията на Паневритмията се изразяват и предават космичните енергии. Тези упражнения обновяват, освежават и възраждат човека. Те ме свързаха с космичните енергии и аз добих ново прозрение за нещата”.

ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА Идеите на Всемирното Братство намират разбиране в чужбина. Във Франция има вече във 70 града ядра, дето се изучават идеите на Учителя. След гостуването на френските гости на Изгрева и на Рила, още повече се разраства движението на Всемирното Братство във Франция. В Париж всяка седмица се правят в един от големите салони репетиции на паневритмичните упражнения, при голям възторг и очарование от тия чудно красиви ритмични движения, които внасят сила, здраве, живот и духовен подем във всички участвуващи. Защо тия иден намират такъв голям отзвук във Фракция и другаде? Защото тия идеи съдържат методи за един нов, красив, разумен живот, посочват път за излизане от всички днешни противоречия, в които се намира човечеството. Със старите методи не може да се работи вече. Човешкото съзнание отдавна е надраснало вече всички стари методи, стари разбирания за живота. Днешните страдания и противоречия в човечеството показват, че трябва да се тръгне по съвсем нови пътища. Дали ще трябва пак новите идеи, творческите идеи на Всемирното Братство да се наложат на нашето общество отвън?

ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ Учителя получи от една сестра от Франция следното писмо: „В тия дни на изпитания съм вътрешно непрестанно с Вас, изпълнена с мир, с вътрешна радост. Ние пеем, молим се и работим в една Божествена радост, въпреки всичко, и имаме дълбокото убеждение, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувствуват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля е Божествена светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице с лице. Вярвам че съм родена да преживея този велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа, Вашата малка дъщеря. Аз чувствувам вече Вашият зов чрез слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата радост, която имам, когото градината ни напролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания, Вие сте винаги близо до мен. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз Ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята любов, благодарност, благоговение към Вас. От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели.“ __________________________ Забележка: Писмото е писано през време на Втората световна война

В-К „ЛЬО ФРАТЕРНИСТ“ ЗА УЧИТЕЛЯ „Льо Фратеринет“, вестник изливащ в Син-льо-Нобл, Северна Франция, в два последователни броя помества беседата „Бог“ от Учителя. Това показва на каква висота се държи Словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това Слово, но и неговата истинност. Във връзка с това си спомняме думите на един реформатор на живота, който върви по свой път - Вьолебер, от Цюрих, Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова има много - те се истинни. Тяхната истинност те покорява. Тя те издига и ти дава друг смисъл.” Бавно, но сигурно се гради пътя на новото. То става главното нещо в сърцата на хората.

ПИСМО ОТ ЖУЛ ЕРБЕН, ФРАНЦИЯ Жул Ербен, инспектор на пощите, телеграфите и телефоните във Фракция, в писмото си между другото казва: „Ние претърпяхме истински духовен прелом откакто се запознахме с Учителя и с неговото учение. Останахме възхитени от истинското братство, което констатирахме да се практикува между нашите братя българи, и ние не преставаме да го практикуваме тук. Надяваме се да можем да напреднем в изучаването на българския език, за да можем лесно да четем Учителя на български и да можем да се разговаряме с неговите ученици в благословения ден, когато ще ни бъде позволено да видим пак Учителя и тях. Всеки четвъртък от 17-20 часа ние се събираме, за да мислим за Учителя и за всички наши братя по целия свят. На 22 март ще отидем в планината по случай настъпването на новата духовна година, за да могат нашите души да бъдат в пълно единение с всички наши братя. Нека тя ни донесе радост и надежда“.

СЛОВОТО НА ФРАНЦУЗИТЕ ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО ИМ Ето чест от приветствията на французите към Учителя, при изпращането им на 28 август, 1939 година, на Изгрева: Скъпи Учителю! Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние видяхме големите промени, които ще станат с нашия живот, когато бъдем отдалечени от Вас и от всички наши български братя и сестри. При нашето пребиваване ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и благодарност. Нашата радост не може да се предаде с думи, думите са много безсилни да изкажат това, което нашите души са изпитали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много кратко. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които трябва да изпълним между нашите братя човеци и, естествено, пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. В светлината на Истината обаче, ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде голям урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, докато в братството всичко се нарежда и всичко става възможно. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и да разрешава най-трудните човешки задачи. Ние ще се завърнем във Франция сега, сред общата загриженост, и ще бъдем първите пионери за великия Мир. После ние ще се стареем да бъдем работници на Светлината. Ще започнем работа с доверие - без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всички сили ние ще работим, ще вършим добри дела - творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра. Ние ще си спомняме за всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години под вашето светло ръководство. За да може един ден да се разлее Божията Любов върху земята, тъй както Бог е казал. Учителю! С всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя на Светлината и Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем отсега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора.

ИЗКАЗВАНЕ НА РОЖЕ ФАЕТОЗ /Доктор по физика от Парижкия университет / Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас ние изживяхме нещо неизразимо хубава, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция и ни донесе една вест, каквато, вярвам, малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз бих искал да започна с изпращането към този брат нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе. След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност. И сега, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем, да бъдем помощници в изпълнение на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин; чрез примера на нашия живот. Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ме питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигаме тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази, то е че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина - светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнехме Учителя. Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца, и в нашата памет, - между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевия изгрев, Учителят ни прие. Ние Го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас, ние ще запомним спомене за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно мощно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по-силни да служим на Цялото, да служим на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божий.

АЛФРЕД ЛОМОНИЕ, Професор в Историко-филологическия факултет на Университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август, 1939 г. на Рила: Учителю! Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на вашия език, за да мога направо да изразя чувствате, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са сега тук и които са далеч от нас. Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език! Какви думи да намеря да изкажа безкрайната ни благодарност, която изпитваме към Вас за всичкото благословение, което ни изпратихте в нашата страна посредством един от вашите ученици! Но нашето присъствие тук не е ли вече едно доказателство за нашата благодарност? То е също така потвърждение за нашата добра воля за в бъдеще. Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа, от всичкия си дух; но също така да ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Бога. Сега ние все повече и повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи. Онова откровение на живо братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя българи и чужденци, което ни се изяви в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, вашето присъствие и вашето Слово, разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-голяма светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото, е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и Паневритмията са най-доброто средство, за засилваме на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила. Обещаваме пред Вас, Учителю, пред всички братя българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред величествената и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.

ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В РИЛА При Учителя идваха посетители от различим страни, привлечени от идеите му. В последните събори особено след 1932 година много гости са присъствали. В 1939 г. една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и на Рилските езера. Те казаха: Това, което видяхме и чухме в България, на Изгрева и на Рила - надминава туй, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас. Ето част от словото на Тони Белмен, от Лион, Франция, казано при Езерото на чистотата, Рила, пред Учителя и пред братята и сестрите: Учителю! Откакто сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук, на планината Рила, при Вас и при всички наши братя българи, ние чувствуваме около себе си такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на небето. И ние си спомняме за нашето детство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учението сред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме сред нея от сутрин до вечер, да дишаме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планините и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот - чистата радост на истинската младост. После, когато пораствахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот, затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душите си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувствуваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам - откакто изучаваме вашето Божествено Учение - неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано, с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени. Всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тия мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим от тук за тях от извора на живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук нашето истинско отечество - страната на Любовта, на Светлината и на Истината, на истинската радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.

ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА През лятото на 1939 година бяха дошли на Изгрева и на Рила много гости от чужбина, повече от колкото друг път. Те бяха дошли специално да видят Учителя, да Го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство в Рила. Гостите бяха от различни страни: от Франция, Латвия, Югославия, Швеция, Финландия и др. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и др. Между тях имаше един университетски професор, който беше наложил идеите на Учителя в три сказки по френското радио и после ги отпечата в отделна брошура под заглавие „Свобода, равенство, братство“. След като говори по радиото, той получи 150 възторжени благодарствени писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при Него, след пристигането им на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новата насока на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото Той каза: „Подвигът на Любовта е най-великият подвиг в живота. По този път само човешките души могат да се освободят от онези вечни ограничения, в които досега са живели. Всички сега се поканват към служене на Любовта, без насилие и без страдания“. В речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, гостите дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея! Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение. И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: изграждане на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство. И всички те се събраха горе, при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общението с живата Разумна Природа. И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят, който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.

ПАНЕВРИТМИЯ В СТОКХОЛМ /писмо от Швеция/ ... Всяка сутрин ходим на една височина край града за паневритмични упражнения. И колко скоро се констатира обновителното им действие! Каква хармония, каква мекота, каква сила чувствуваме когато се върнем от паневритмичните упражнения! Със сидеричното махало установих, че едни лица са предимно електрични, а други - магнетични, но след като правиха известно време паневритмичните упражнения, установи се, че всеки от тях става електричен и магнетичен. Една жена беше прегърбена, имаше само едно белодробно крило, защото второто й крило беше отнето чрез операция. Тя чрез паневритмичните упражнения се изправи. Не можеше да вдига лявата си ръка, а сега я вдига и работи с нея. Един неин познат й казал: „За мен това е просто непонятно! Ти се изправи!” Тя казала: „Това го дължа на пролетното слънце и на Паневритмията“. Трябва да отбележа, че тя правеше паневритмичните упражнения с пълно съсредоточение на съзнанието си. Едно лице имаше критичен ум, беше язвителен, искаше да господства над околните. След като прави известно време памевритмичните упражнения, измени се характера му и същевременно лицето му доби друг израз, линиите на устата му се измениха, стенаха по-красиви, по-нежни. Радвам се на този му напредък. Един адвокат беше болен, не можеше да работи. Имаше неврастения. Сега след паневритмичните упражнения работи много. Имаме друг един приятел - цигулар и капелмайстор. Той беше слаб телесно и нервен. Чрез Паневритмията се обнови. В оркестъра участвуват един друг музикант, един архитект и др. И понеже членовете на оркестъра искат понякога сами да правят Паневритмията, те често влизат в нейния кръг и тогава движенията правим с песни. Много младежи желаят да създадем лятно общежитие в планината, дето да се занимаваме с музика, да се храним заедно и да прилагаме идеите на Учителя. На събранията проучаваме беседите на Учителя.

„ХЕРОЛДО ДЕ ЕСПЕРАНТО” ЗА БЕСЕДИТЕ Есперантски вестник „Херолдо де Есперанто“ (Heroldo de Esperanto), излизащ /тогава/ в Германия, дава следния отзив за беседите на Учителя „Духът и плътта“ /втора серия беседи/: ”... Тих, тържествен неделен час е най-подходящ за четене и тия подтикващи към размишление беседи. Те се базират на Христовото учение и съдържат ценим мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко проникване в нещата. Макар че беседите са държани отдавна, в 1914-1915 година, обаче те не са свързани с определено време, тъй като възвишената философия, съдържаща се в тях, и днес е също така навременна, както вчера и утре“. В друг брой на „Херолдо де Есперанто” се казва: „Високият идеал“ е лекция на Учителя Петър Дънов, беловлас философ и идеалист... Портретът на Дънов /в книжката/ показва очебийна прилика с Рабиндранат Тагор. Констатирано е многократно, че подобни души раждат прилика и в телесните си форми. Сравнявайки думите на Петър Дънов с тия на Онисабуро Дегучи, основател на Оомото, намираме, че цялото трябва да се нарече „Духовен ренесанс“. Шведското списание „Фрискспорт ох Фрюритсив“ е поместило статията „Всемирното Братство” от Георги Радев, преведена от Есперанто. Статията описва накратко историята на братството, екскурзиите до Рила и пр. Изтъква се и значението му за днешното човечество. Статията е придружена с две снимки: портрети на Учителя от Борис Георгиев и една снимка от Рила, представляваща летния лагер на Братството с изгревния връх и Второто езеро. В шведския вестник „Бла бандет“ който излиза в Стокхолм, е отпечатана статията „Всемирното Братство в България“ от Тереза Керемидчиева. В статията се излагат основните идеи на Учителя, принципите на Паневритмията, излетите до Витоша и Рила и пр. Придружена е с красива рилска снимка - Учителят държи беседа на планината.

ПИСМО ОТ ЛИОН, ФРАНЦИЯ „Днес ние живеем с чувството, че сме намерили най-сетне, след дълги години, нашите истински братя, с които сме свързани неразделно. Навсякъде във Франция се образуват малки духовни ядра, жадни за любов и истина, които непрестанно с удвоени сили работят, за да се преобразят чрез любовта, тъй както Христос ни е учил и да се приближат до това живо огнище - Братството в България. Нас ни обзема едно голямо и свято чувство при мисълта за годините, през които се е разраствало това чудесно огнище на духовен живот, благодарение на вярата и духовното издигане на всички ония, които са се приближили до Учителя и са почувствували значението на голямото дело, което излъчва Божествената Любов в света. Ние не знаем как да изразим нашата признателност към всички онези братя българи, които още не сме видели с очите си, освен няколко, но които ние чувствуваме тъй близко до нас, в нашите сърца, като че те са наши близки роднини - от едно и също духовно семейство. В нашата признателност към вас има толкова любов, която ний отправяме към Учителя и която ние бихме желали вие да му я предадете, заедно с нашия най-скромен и най-предан израз на добра воля. Кажете му, че ние работим усърдно, с всички сили, да станем благородни и съвършени, за да можем да вземем дейно участие в голямото Божие Дело на земята. Ние знаем, че само Божествената Любов може да преобрази нашия живот и само живият пример на доброто може да преобрази братята около нас”.