Ани

ПИСМО ОТ БЕЛГРАД ... Културата е сбор от ценности, които са независими от големината на страната. И най-малката страна може културно да стои много по-високо от други по-големи страни. Малка България е твърде плодородна и щастлива по отношение на климата и други природни условия. Но това да оставим настрана. Тя сега е щастлива в друг смисъл и това има извънредно голямо значение. Провидението е предназначило България за велика мисия в света. Бъдещата светла култура ще дойде от славянството. Природата приготовлява много хубаво бъдеще за своите деца. Бъдещата култура на новото, за което е призовано славянството, ще се роди в България. В България е дошъл един Велик Учител, известен далеч в широкия свят. Той е известен във Франция, Италия, в Америка, в Латвия, известен е също така и на русите. Пиша ви съвършено откровено - радост е за мен и мое щастие е, че съм свободна от предразсъдъци. Приемам всичко хубаво, светло, което идва от другите страни. За мене всички народи са братя. Виждам обаче, че за България е предназначено велико бъдеще. Паралелно с голямата творческа дейност на Учителя в България, там се развиват кооперации, вегетарианско движение, печатат се окултни книги и вестници, т. е. всичко, което ще бъде основа на новата култура на бъдещето, когато мирогледът ще бъде духовен, вегетарианството и идеите за коопериране ще бъдат общи явления, а окултизмът, оплодил с новите си идем науката и научно обяснен, ще бъде основата на новата култура. За мен България сега се явява като източник на светлина, разпространител на нови светли знания. Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя. Досега аз черпих духовни знания от Западна Европа. Сега малката България е за мен източник на духовна култура. Тя сега е за нас духовния Йерусалим. Това не е само мое лично мнение. Един велик руски мистик, имащ връзка с Йерархията на Светлите Сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис“, която излезе в 1935 година, писа че световната война ще започне в 1939 година, но истинското тежко време ще почне след нея, когато в народите ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура. Обаче изграждането на новата култура ще почне само тогава, когото самият човешки организъм стане способен да възприема новите вибрации на Духа. Това ще стане благодарение на страданията, които човечеството ще трябва да понесе, и тогава старото ще изгори. Тогава всички народи, големи и малки, ще бъдат съвършено равноценни. Ще имат еднакви права, защото всеки човек поотделно, както говори Учителят, е най-голямата държава в света, и този свят е създаден за него като грамадна школа, за братство и любов между хората.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ ИТАЛИЯ Вестник „Алфа“, орган на „Сдружение за психически експериментални науки“, излизащ в Палермо, Италия, пише между другото следното: „Един от духовните Учители, от които ние черпим упътвания и поучения, живее в София, България. Той се нарича Петър Дънов и е мистически апостол на християнството, в неговата яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме при нас и четем неговите чудни беседи върху „Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда“. Учителят анализира тия три добродетели в слова, като че ли издълбани в гранит. Като се спира по-специално върху Любовта, за която се изказва с възвишени слова, непознати досега на света, Той разглежда Любовта от четири страни: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.“ След това са поместени извадки из въпросните беседи. ИТАЛИАНСКОТО КНИГОИЗДАТЕЛСТВО „ЙОГА“, в Локарно, /Италианска Швейцария/, в каталога си споменава и преведените на италиански беседи от Учителя, а именно: „Високият идеал“, „Великият закон“, „Трите основи на живото“, „Пробуждане на Колективното съзнание“, „Мировата Любов и Космичната Обич“, „Новият живот“, „Тесният път“ и „Силите в Живата Природа“. Ето що е казано там за „Високият идеал“: „Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от професор Джино Сордели. Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е потик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е ясно и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и ни дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини. За „Великият закон“ е казано: „Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива, и за критиката на идеите на старата и по-нова философия, тази беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показа с голяма точност как Божествената Правда контролира всеки акт по нашия живот, как въздейства доброто и как злото носи своите последствия даже и когото е направено несъзнателно. Тази беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага, със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката-природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината и разумния живот, да се укрепи волята ни и да се усили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма стойност“. За „Трите основи на живота“ е казано: „Любовта, вярата и надеждата - това са процеси в развитието на вътрешното съзнание, истинската любов, закрепена с вярата , прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четеш, чувствуваш голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същества и почваш да обичаш всички, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас. Едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както се наблюдава тихо море след буря или красива природна гледка с цветя, осенена от мир. У нас злото изчезва и остава само доброто“. Жозеф Скаленье, от Турино, Италия, след като е прочел на есперанто книгата „Sanktaj vortoj de la Majstro“ /превод на „Свещени думи на Учителя“/ казва: „Поучителна философска книга, която разглежда въпроса как да се живее по-красиво и по-добре, преведена от български на есперанто от П. Г. Пампоров. Тази книга не само заслужава да бъде четена, но тя трябва да бъде изучавана, защото от нея може да се черпи Божествена Мъдрост. Всяко изречение е ценно за размисъл и запомняне. П. Г. Пампоров е направил прекрасен дар на есперантския свят чрез своя сполучлив превод на „Свещени думи на Учителя“. Аз препоръчвам тази книга на всички, защото тя е Божествена книга. Тя е книга за всички, а не само за идеалисти; тя е за учители, и за ученици, и за работници. България трябва да бъде горда заради такива достойни за учудване съчинения и писатели, които са апостоли на доброто“.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Един американец от Бруклин, който е чел беседи на Учителя в английски превод, пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение. Единственото знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: „Големият брат“, „Великият закон“ и „Високият идеал“. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствувах глад за още такива, и затова писах на едно лице и го помолих да ми даде сведения за Всемирното Братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Напълно разбирам радостта, която вие чувствувате, слушайки мъдростта в словата на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета Словото на учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“ Една американка от Ню-Йорк, която се е занимавала с окултни науки и е чела в превод на английски беседи от Учителя, пише: „Много се интересувам от утринните упражнения, наречени Паневритмия, които са придружени със специална музика. Трябва да е чудесно да имаш за Учител такова лице, като вашия Учител. Аз това лято посещавах една духовна Школа на тъй нареченото движение „Кришчън сайънс“ - християнска наука. Прекарах в курса осем седмици и през това време почувствувах, че всичките ми клетки бяха изпълнени с Любовта на Бога. Цели два месеца ушите ми слушаха думи на любов, хармония, мир и радост. Това беше небето на земята. Там почувствувах, че най-после съм дошла у дома си съм била далеч през целия си живот. Аз желая да стана ученичка на Учителя и да работя за подигането на човечеството в Америка. Трябва да е велико нещо да се роботи за идеите на Учителя и да се получават резултати от тия чудно хубави идеи.“

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ АРЖЕНТИНА ... Действително е, че учението на Учителя премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на Слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим тук, в Аржентина. Откак проникна в нас тази светлина, има много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и от италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници - в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и др. Вие не можете да си представите с каква любов се посрещат те, как редакторите на нашите вестници и списания ни искат материали, защото получават писма от читателите си, които молят да се печатат материали от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя и сестри чувствуват че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което ще се почувствуват всички като деца на един и същ Баща - Любовта. Всичко тук отива във възходяща степен и в скоро време Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и на целия народ.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ ЮГОСЛАВИЯ В редакцията на сп. „Житно зърно“ е получено писмо от град Палич, Югославия, от което даваме следните извадки: „Възхитен съм от беседите на Учителя! Нямам думи да изкажа впечатлението, което ми направиха те! Това, което можах да схвана и да разбера, е за мен от неоценима полза. Продължавам да чета и се старая да се вдълбоча и да търся смисъла на идеите, които Учителят дава. Радвам се, че Той ми откри много неща, които досега или не съм знаял или не съм разбирал. Уверен съм, че всички беседи, които досега не съм чел, са също така ценни, както и тези, които съм вече прочел. Затова моля ви да ми набавите пълни комплект от беседите на Учителя“.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ ШВЕЙЦАРИЯ В редакцията на сп. „Житно зърно” е получено писмо от Швейцария с отзив за книгата „Учителят говори“, който показва колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя. В писмото между другото се казва: „Тази книга бе добре дошла за нас. Скоро тя ни стана най-обичан приятел, защото никога досега не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво“.

ДРУГО ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ Който е чел беседите на Учителя Петър Дънов и е проникнел дълбоко в тях, той не може да отрече факта на тяхната неподражаема дълбочина и оригиналност. Те не могат да се ограничат, да се вместят в каквито и да било рамки. Когато размишляваме над съдържанието на беседите, пред нас се разкрива цяла вселена, с всичкото свое величие. И тъй както съвременният човек не може да проникне с просто око във вселената, без специални астрономически уреди, също така днешният човек не може да разбере беседите на Учителя, ако не се освободи от наслоените в душата му утайки на живота. Човек не може да разбере и приложи казаното в беседите, докато не го посети Духът, Божият Дух, Светият Дух - най-великото благо, което Бог ни праща. Ако вий четете беседите, а мислите за балове, за вечеринки, за ядене и пиене, то вий не можете да получите тази връзка с Духа, вий не можете да му предоставите място в душата си, за да ви посети и да ви разкрие тайните на живота. За да придобиете това Божие благо, вий трябва да се съедините с Него вътрешно, душевно. Единственото средство за това е - да постигнете връзка с Източника на живота, да постигнете единение с Бога - с молитвата, съзерцанието, медитацията. В беседите на Учителя ние слушаме гласа на Живия Бог. Ето защо, ако искаме да разберем този глас, ний трябва да се подготвим на това - да се поставим във възприемащо състояние. За да не прекъсва връзката си с живота, в човека трябва да става непрекъсната смяна на състоянията - той трябва да възприема и да дава, да бъде истински проводник на благата, които получава от Бога. Прочитайки една беседа за пръв път, ний ще разберем от нея нещо. Прочитайки я за втори път, пред нас ще се разкрият други неща, а това показва, че ний не можем да разберем беседата напълно и че в нея винаги остава нещо, което ние не сме още разбрали. Всяка беседа на Учителя е пълна с мъдрост, от нея се излъчва любов, тя съдържа множество дълбоки символи. И човек може да разбере тези символи съобразно тази вътрешна светлина, с която той разполага в дадения момент. А когато по-късно придобие повече светлина, той ще разбере беседата по-ясно, ще види в нея нови символи, ще открие нова вселена, така, както астрономите, ползвайки се от нови и по-усъвършенствани телескопи, откриват все повече и повече слънца, планети и нови вселени. Това показва също, че беседите на Учителя идват от този неизчерпаем източник. В беседите на Учителя има нещо, което не може да се намери в никаква литература. Ний не можем да разглеждаме беседите само като литература, защото в беседите на Учителя има нещо много голямо - те притежават много по-голям замисъл и много по-голям размах, в сравнение с каквато и да било литература, единственото, с което ний можем да сравняваме беседите, това е Евангелието. Човек трябва да прочете една беседа и да размишлява над нейното съдържание, за да му се разкрие скрития вътрешен живот. Човек трябва не само да прочете беседата, но да я изучи и приложи, за да се убеди в нейната ценност. Човек трябва да медитира над всяко изречение в беседата, за да може да му се разкрие макар и една малка частица от Великия План, който регулира живота но земята. Организмът на съвременното човечество се намира в опасност. Той е болен и проживява криза, страшна криза. Ний го виждаме обзет от конвулсии и смушения, но Лекарят е дошъл и той предлага на човечеството най-радикалното лекарство - Любовта, Братството, това е Божественото учение, това е Живото Слово на Учителя Дънов. И от правилното възприемане на това учение зависи възраждането и обновяването на човечеството. Най-необходимото днес - това е да се четат беседите и да се прилага това, което сме разбрали от тях. Днес ние се нуждаем от сол на земята, защото сме обезсолели. Да приемем с благодарност това, което Бог ни дава. Да се вслушаме в Неговия глас. Той чака да разтворим потайните двери на нашите сърца. Да ги разтворим и да приемем Великия Гост! Да се събудим от дълбокия сън - да се отдалечим макар за миг от хилядите гласове на нашите ежедневни желания, които като тигри и лъвове непрестанно реват в нас, за да чуем гласа на Живия Бог. Той чака да разтворим сърцата си! Да слушаме, да четем и да прилагаме Божественото Учение - това, което Учителят Дънов им дава в беседите си. Рига - А. Н.

ЕДНО ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ Впечатлението от четенето на беседите е подобно на зазоряване след тъмна нощ. Таке дълбоко действува тяхното четене! Като че ли се изкачваш из планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Беседите ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и обгърната с мир! Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата. Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младежки порив. Беседите дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери, са изложени дълбоките основи на живота и методите, на които той може да се издигне до по-висока степен. Те са написани така ясно, че и неподготвения ще намери много нещо в тях. Обаче в тях има такива дълбочини, че и онзи, който има големи окултни познания, ще види да се разкриват пред него нови хоризонти. Изобщо, в тези беседи е изложен грамаден материал, чието специално разработване чака своето време в бъдещето. В тези беседи се срещат важни закони по отношение на възпитанието, медицината, духовния растеж и пр. Изобщо, няма област в живота, която да не е засегната в беседите. Ако се събере всичко, писано в тях за законите, по които се развива обществото, народите, епохите, ще имаме нова социология. Ако се съберат всички педагогически принципи, закони и методи, изложени в тях, ще имаме нова педагогика и т. н.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА УЧИТЕЛЯ ОТ КАНАДА Официалният орган на Канадското астрологично общество „Дъ Торч“ дава следния кратък но проникновен отзив за беседата „Великия закон“, която е преведена на английски: Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 година, която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска проповедническа литература. Авторът прониква дълбоко в духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка от добродетелите действува съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и колективното благо на човечеството.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА УЧИТЕЛЯ ОТ ЛАТВИЯ ... Обширно и дълбоко, всеобемащо е учението на големия философ и Учител на живота Петър Дънов. За това учение е нужно такова разбиране, както за самата природа. Който иде при това учение с отворено сърце, и светъл ум, той намира отговор на всички трудни проблеми. И най-трудните въпроси, които се разглеждат от Учителя, стават ясни и светли, защото Божествената светлина ги осветлява. В една от своите беседи Учителят казва: „Отворете повече своите прозорци, за да влезе Божествената светлина. Само тая светлина спомага за по-добро разбиране. Който име повече светлина, той трябва да помага и на другите. И като помагаме тъй един на друг, всички ще вървим напред“. И учениците на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците на тая светлина и на туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ. Първият лъч на светлината се латишкия народ е излязлата по-рано книга „И земята ще се изпълни със знание за Господа“ на великия Учител от далечна България. В предговора към тая книга име обширни сведения за живота и учението на големия философ и мистик и затова в настоящата книга няма да говорим за това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това.

ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА ЗА УЧИТЕЛЯ ... Аз гледах как Той стоеше на хълма - величествен, добър и спокоен, и странно чувство обхвана моята душа. В този момент аз схванах, че това е един слънчев Дух, същество, дошло от Слънцето, не символически, а буквално, и че неговото идване на земята е свързано с очакваното идване на Христа ... ... Известно е че Учителите не принадлежат в същност към определена нация - тяхното учение принадлежи на цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици тука, на земята. Но във физическото си тяло Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху Него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота. Това се открива и в дълбочината на неговото учение, и в силата на неговото Слово, и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувствуват към Него неговите ученици и последователи. В разговор с Него се чувствува дълбочината на неговата мисъл и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброта. Ясно е, че Учителят е дошъл от друг свят, гдето отношенията са съвсем други в сравнение с тези на земята, гдето любовта и добротата са естествени състояния на душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа. Пишейки тези редове, аз отново виждам в мисълта си белия дом на хазаина на Изгрева, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, през което като че ли гледа друго лице - лицето на неговия велик, мощен дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие.

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ЗА УЧИТЕЛЯ ... Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек историчен; издигнат до недосегаема неувредимост. От света, от когото и да било, той е вече неуязвим. Гонение от пътя му няма да го отклони. Смърт делото му няма да спре. Насилствена смърт само би го засилила и ускорила. ... И неговото велико дело, което като пристигаща Пролет, в сърцето си носи пъпките на живота, а на челото си зората на утрешния век - историчното братско движение, на което той е родител, глава и душа, ще отнесе името му зад всяко българско име, до краищата на света! Обвиняват го, че Дънов казал че е превъплътен Христос. Аз не чух, като съм чел той да твърди подобно нещо. Ала ако аз вярвах в прераждане, щях да кажа че той е превъплътен поп Богомил, оня религиозен гений от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му, пробуди и прероди, въпреки кървави гонения, Западния свят.

МАРА БЕЛЧЕВА ЗА УЧИТЕЛЯ Виждайки за пръв път Учителя Дънов, Той изглежда стар, със сива почти бяла коса, надвесена над снежно бяла брада. Нежни кафяви очи, с дълбоко проницателен поглед, гледат спокойно изпод сивите вежди. Челото му е израз на неговата мисъл. Правилен, добре оформен нос разкрива деликатни ноздри. Бихте кавали, че тази бликаща живот, одухотворена фигура, е послужила някога за модел на бронзовия Омир, който се пази във Флорентинския музей, между най-прочутите произведения на изкуството. Когато Учителят заговори, старецът изчезва. Музиката на неговото слово - ту бърз поток, слизащ надолу от величествените планински върхове, ту тихо разливаща се върху равнините - отнася върху крилата на своята симфония зародишите на злото. Къде сте сега вие - страдание, скръб, униние, старост, смърт? Едва са минали няколко минути откакто Той е заговорил, и ти си вече далеч някъде, отвъд пространство и време, в сферата на твоята душа. И ето, Той замлъква. От катедрата слиза човек със среден ръст, с хармонични движения. Ето го че застави край вас със своето тъмносиньо, сиво или бяло облекло. И вие се питате: Той ли е наистина? Това ли е Той, Учителят? Неколцина от учениците му го последват до неговото скромно бяло жилище, с хубава градина, украсена с алени рози, в която се намират и няколко пчелни кошери. Мъже, жени, стари и млада, богати и бедни, от всички класи - неговите ученици - непрекъснато посещават жилището му, като някои достигат само до прага и, получавайки мълчалив отговор на своите въпроси, доволни се връщат дома. Други, по-смели, очакват своя ред, и когато вече са влезли, те забравят защо са дошли, отхвърляйки далеч зад себе си дребнавите въпроси, които са ги измъчвали у дома им ден и нощ. Там, отнесени в друг един свят, тия въпроси един след друг отпадат - всички те са разрешени. Посетителите са сега високо над мислите, които ги измъчваха у дома им. Учителят лекува тялото чрез духа. Той препоръчва много ранните утринни слънчеви лъчи, а също така и чистата вегетарианска храна. Такава вие ще видите и на неговата трапеза, край която винаги има гости, дошли от близо и далече. След обед Той разговаря с тях, разпитва ги за живото им и им дава необходимите съвети. Когато е сам в своята стая, Учителят свири на цигулка, а понякога и пее. Често Той преви това и пред своите ученици. Винаги бодър, Учителят обича екскурзиите и по всяко време води своите ученици на планината. Зиме те посещават Витоша, а лете веднъж в годината се качват на Мусала /най-високия връх на Балканския полуостров, в планината Рила, висок над 3000 метра/, Чрез тези чести екскурзии, както и чрез дълбокото дишаме на чист въздух, слабите заякват, болните оздравяват, мускулите на старите се засилват и те се подмладяват. Близо до София Братството притежава, върху едно възвишение, своето имение - градина, заобиколена от три страни с борови дървета, отдето се разкрива величествена гледка на планините: Витоша, Рила и Люлин. Наоколо са построени множество малки къщички, в които живеят учениците. Сам Учителят име подобна малка къщичка, в която Той живее. Наоколо житните полета са потънали в своите блянове. През цялата пролет тук идват пред изгрев слънце всички ученици. Те правят своите ритмични упражнения, пеят своите песни, песни на Окултната Школа, свирят на цигулка или на други инструменти, копаят обработваемата земя, насадена е различни растения, поливат цветните лехи. Някои седят на слънце, четат, учат, рисуват. Някои от песните са композирани от самия Учител, като образци, а някои от учениците музиканти, върху основата на тези образци. Част от тези песни-образци, са дадени от Учителя на някакъв древен, непознат език. Някои от учениците на Учителя - музиканти, поети, художници - въплътяват неговите идеи в музика, поезия и художество. Учителят прекарва много време сред своите ученици, както е правил някога Сократ. Задават му въпроси и Той отговаря. Учителят внася хармония в душите, отнасяйки ги върху крилата на своята Любов в най-възвишените сфери на Духа. Задават му се най-разнообразни въпроси и Той отговаря с компетентност и дълбоко разбиране на нещата. Всички в братството са жадни за знание и светлина. Освен беседите в неделен ден, които са достъпни за всички, един ден в седмицата Учителят държи своите лекции пред общия окултен клас, а също и пред специалния или младежки клас, в който участвуват главно студенти и изобщо учащи се. Първите Учителят учи да използват опитността, своята опитност, за реализиране на доброто, а вторите - да използват опитността на първите, без да я повтарят, и така да вървят напред. Учителят не се стреми към известност, не търси популярност. И въпреки това, числото на неговите ученици е голямо. Само в България то е около 40,000 души, а ученици па Учителя има и в много други страни на света. Ето няколко изказани от Него мисли: Изучи първо човешката душа и тогава влез в Божествената Школа. Когато се откажете от себе си, тогава ще намерите своето истинско „Аз“. Само когато заживеете в Космичната Любов, вие ще разберете тайната на тайните - истинската поезия и истинското изкуство. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Излъчвайте също така и вие светлина навсякъде. Даже и животното е твой брат. Бъди верен на Бога, на себе си и на своите близки. Животът трябва да се подобри първо в самия човек и после отвън. Сигурността в живота ни се състои в това, да бъдем в постоянна връзка с Бога. Така говори Мъдрецът, Революционерът, Учителят на новия живот, Петър Дънов, когото привържениците на старото ненавиждат, и когото неговите ученици, хората на новото, обожават. Мара Белчева София, 1926 г.

ЙОЗЕФ ДОБЛЕР ЗА УЧИТЕЛЯ До всички братя и сестри в България! Братя и сестри! Току що получих вестник „Братство“. Много ми е приятно до чувам от време на време глас от обична България, затова аз с радост и благодарност го получавам. О, как ми говори българският език, макар и не всичко да разбирам! Аз бях в Българки само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София - онзи живот, който братята и сестрите се стремят да уредят според законите на природата. „Изгрева“! - Колко много обичам аз това заселище край София, където цари мир и където говори Учителят. Никога няма да забравя ранните часове, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, в които естествената любвеобилност на славянската душа се изявява. Не съм забравил също братята и сестрите, с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София. Две години вече се изминаха от как бях в България, но често ме посещават във въображението ми приятните моменти. И аз благодаря на Учителя, към когото чувствувам най-голямо уважение и преданост. Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя отново духовните песни, които говорят направо на душата със своята прекрасна простота. Да видя изгрева на слънцето, там, да намеря духа на братството и духовната атмосфера, която никак не се чувствува в другите страни - в тях цари грубият интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда да намеря мястото на „Изгрева“ навсякъде, и в целия свят да зацарува мирът и да има за всички хора достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огънят на чистенето в гнилото общество. Поздрав на братята и сестрите, които правят опит да живеят според Словото на Учителя, там, край гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просветление и освобождение на човечеството. Довиждане, приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Йозеф Доблер - Белгия.

ХУДОЖНИКЪТ АЛИАНДРО ХИДАЛГО ЗА УЧИТЕЛЯ Учителю! Във всеки лист, във всеки камък на планинския път си Ти! - В свежия въздух и в аромата на цветята, които напълват разцъфналите долини; и в песента на птичките, които веселят живото; в далечния хоризонт, който чезне, като че ли е идващото бъдещо, което човечеството очаква; във водата, която отразява върховете; в бръмченето на пчелите, които събират меда; в лъчезарното Слънце, което дава здраве и сила; в пътя, който отдалече наподобява лента, свързваща сърцата; в белия облак, който като музика дава прочувствения тон в облика на твоето съществуване; в сребърната светлика на луната, която прави дуката да се концентрира, за да си възвърне спомените; и в розовия цвят на зората, който вдъхва в нас вяра и любов - твоята душа се разширява във Вселената като прекрасно излъчване, за да пее за Любовта и Щастието. Твоята душа става голяма като твоите планини, и като незабелязан атом прониква в сърцето на всяко същество, което обича Доброто и Любовта. И където мине, Твоят Дух се превръща в сияние на светлина, и музика, и багри на вселенския ритъм. Твоите очи виждат в Безкрайността, където само малцина могат да достигнат. Вибрациите на твоята Душа са изпълнени само с Доброто. И достатъчно е само да помислим за Теб, за да почнем да чувствуваме щастието на живота. И в света на невидимото Ти твориш Любов, и в света на видимите форма стават реалност твоите светли мисли. И в света на твоите благородни стремежи се вижда да блести твоето чисто сърце. И растеш, и растеш, за да се слееш с Бога, в безкрайността на Вселената... Буенос Айрес, Аржентина

НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТ ЗА УЧИТЕЛЯ Този, който е бил поне веднъж в планината Рила, който е видял там красотата на Живата природа и е слушал Живото Слово на Великия учител, той е придобил неоценимо блага. И, сравнени с това благо, нищожни са богатствата, славата, разкоша и всички удобства на нашия обикновен земен живот. И какво можем да видим на планината? - Там ние ще видим Учителя и учениците на Великото Всемирно Братство, - новите хора, истинските човеци. Там ще се срещнем с братя и сестри с всеобгръщаща душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Това са Живи Души, пробудени, способни да живеят интензивен духовен живот. Ний ще почувствуваме че там, във висините, се разрешава една велика задача - създава се нов свят, изгражда се новото здание на това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще. Там ний ще влезем в съприкосновение с Източника на живота и ще възприемем трепета на други светове. По тези висини минават токове в милиони и милиарди волта, и този, чиито нозе докосват тези места, ще почувствува тяхното благотворно влияние. Там ще се слеем с Живата Разумна Природа, защото там всичко живее: и камъните, и водата, и въздуха и светлината - и всичко говори на своя език - дивния език на символите и образите. На тези висини ний можем да разберем скритата разумна дейност на Живата Природа и да осъзнаем това Ново, което сега се влива в света. И, слизайки от тези висини, ние не можем да не възкликнем: Да забравим старото, и да заживеем по новому! А по новому ще заживеем тогава, когато следваме учението на Христа. Учителят казва: „Проявете Любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа и на вашия Дух! И тогава ще бъдат верни и истинни словата на Христа: „Аз ще пребъда с вас до окончанието на века“. И казва още Учителят: „Всички хора вече живеят в окончанието на века, защото краят на века, това е краят на старите разбирания на човечеството и началото на новата ера на любовта, края на насилието и началото на мира и свободата, края на старото и началото на Новото. Рига, Латвия.

МАРГАРИТА БОРЕЛ ЗА УЧИТЕЛЯ Маргарита Борел, от Лион, Франция, пише в едно свое писмо: „... Изгаряйки на Божествения олтар всички мои лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен: желанието да служа на Всемирното Бяло Братство, което желание денонощно гори в мен. ... Аз вече правя това, доколкото мога, като превеждам, предимно на френски език, беседите на Учителя, за да ги разпространявам тук. Чрез радиостанцията в Лион аз се старая да заинтересувам слушателите за новия идеал. Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация.“

ПЕДРО ГАРЦИА ЗА УЧИТЕЛЯ Педро Гарция, от Цеута, Мароко, в едно свое писмо казва: „Беседите на Учителя са прекрасно четиво, еднакво полезно както за тялото, така я за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива прекрасни произведения.”

АНДЕРС РОЗЕНБЕРГ ЗА УЧИТЕЛЯ Андерс Розенберг от Швеция, дългогодишен вегетарианец, който е направил много за разпространението на вегетарианството в своята родина, посрещна с радост издаването на беседите на езика Есперанто, като ни съобщи, че се счита за член на Бялото Братство и ученик на Учителя. В друго свое писмо А. Розенберг пише: „Познавам добре Бахаизма, познавам религията Оомото, както и философските системи на индусите, но нищо не е, според моето мнение, тъй ясно и изразително, както учението на нашия Учител Петър Дънов. Учението на Учителя далеч превъзхожда другите философски системи и учения.

РЕНЕ ГЕНОН ЗА УЧИТЕЛЯ Големият френски окултист Рене Генон (René Guénon) се е изказал така за Учителя: „Учителят е истинския Пратеник на небето. Той не е слязъл на земята да основе една нова религия, защото има достатъчно религии; той не е дошъл да изгради една нова наука или ново социално движение. Учителят е най-големият духовен магнит, който е слизал досега на земята. Той ще намагнитизира своите ученици с магнетизма на Любовта, който те ще разнесат по цялата земя”.

ПИСАТЕЛЯТ ГАБРИЕЛ ГОБРОН ЗА УЧИТЕЛЯ Габриел Гоброн (Gabriel Gobron), известен френски писател, познат със своите книги за богомилите във Франция /албигойците/ пише във вестник „Льо Фратернист“ следното за книгата „Учителят говори“: „Тази книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов от София, на учениците на Всемирното Бяло Братство. Той е обновител на християнството, чрез пламтящия огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време. Това са страници за размишление за всички ония, които търсят”.

ПИСАТЕЛЯТ СТЕЛЛАН ЕНГХОЛМ ЗА УЧИТЕЛЯ Известният шведски писател Стеллан Енгхолм (Stellan Engholm), познат ни от някои свои книги-романи, преведени на есперанто, в едно свое писмо до редакцията на в. „Фратецо“ казва следното за Учителя: „Думите на вашия Учител, макар тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“.

ПИСАТЕЛЯТ АДОЛФ ФЕРРИЕР ЗА УЧИТЕЛЯ. Адолф Ферриер (Adolphe Ferrière) от Швейцария, известен писател, социолог и педагог, е издал на френски език книгата „Петър Дънов - един съвременен мистик“. Книгата е придружена с предговор от Морис Басан под заглавие „Учителят, и тези, които Го обичат”, и с портрета на Учителя от художничката Цветана Щилиянова. В тази книга авторът излага учението на Учителя, като прави паралел между него, древната окултна традиция, и някои по-съвременни мистици, като Райсбрюк Удивителни и Майстор Екарт.

ПОЕТЪТ АЛДО МАРКЕТИ ЗА УЧИТЕЛЯ Италианският поет Алдо Маркети е написал и отпечатал един хвърчащ лист със заглавие: „Новото време и силата на спиритуализма“. Между другото в този лист е казано: „От планините на България Учителят Дънов, големият философ, възвестява идването на Царството на Духа. В същото време във всички страни има разни прояви, които говорят, че наистина в света иде нещо ново“.

ПИСАТЕЛКАТА ЛАУРА ДИАНА ЛАГРАНЖ ЗА УЧИТЕЛЯ Италианската писателка Лаура Диана Лагранж, в книгата си „Светлина от Горе“, говори за Учителя на Бялото Братство в България като за един от малцината Учители на човечеството, които са дошли на земята да му дадат потик към нов живот и чието идване бележи началото на една нова ера в историята на човечеството.