Ани

ПОСВЕЩЕНИЕ Новий завет на Господа Нашего Исуса Христа 1. Всичките думи Господни са верни и истинни. 2. И блажен е всеки, който ги възприема и пази. 3.Неговата душа не ще бъде в лишение, защото сам Господ ще присъствува в неговото сърце. 4. Това, което Господ е казал, то е за наше спасение. 5. Неговото Слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях. 6. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята Истина. 7. Той изявява своята благост на душата и прави името си познато ней. 8. Господ управлява сърцето и просветлява умът. 9. Знанието Господне е светлина за душата. А мирът Господен, нейно изцеление. 10. Помни думите Господни и неговите обещания. Той ще направи своето Слово да се сбъде (сбъдне). 11. Призовавай го на всяко място и по всяко време, защото това е угодно нему. 12. Блажен е, който вярва, който се надява на Господа и който го люби. Той е син Божий. Учителят Дънов Пояснение: Това посвещение лично и собственоръчно е написал Учителят Дъно в на собствената си Библия на с. 817, където започва заглавната страница на Нови я завет, издание Виена, 1885 г. Поднасяме го като посвещение за „Изгревът" том XXIV, който е за методистката, евангелска мисия в България. Амин. 6 октомври 2007 г., събота, София. д-р Вергилий Кръстев

XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ Бележки от Вергилий Кръстев 1. С Борис Рогев се запознах през 1969 г., когато той беше на 72 години, а аз на 31 години, у една наша позната. Срещнах се няколко пъти с него. По онези години той водеше голяма борба, за да приемат неговата статия за «Астрономическите основи на първо българското летоброене» и да му я публикуват. Тогава имаше голяма цензура и трябваше разрешение от БАН най-малко с три подписа на академици. Това беше комунистическата диктатура. 2. Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих. И непрекъснато се обръщаше към мене така: - Вергилий, ти какво мислиш? - Нищо не мисля и нищо не мога да измисля, но знам, че това е в ръцете на Учителя. И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа. - Той ме гледа учудено: - Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения. - Млад съм, но това го знам още от памтивека. Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г. Аз я имам тази статия на френски език, като документ от неговите борби. 3. Борис Рогев беше много щастлив, че може да пробие тази Бастилия, наречена БАН. Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел. Започна нова борба, за да може да се публикува неговата монография на български език. Отново се срещаме. Казвам му: - Беше направен първият пробив. - Така ли смяташ? - Не смятам аз, но решението е вече взето и се чака времето да се изпълни. - Чие решението? - На Този, на Когото вечер изпращаш своите молитви. Идва насълзен и ме тупа по рамото. През 1973 г. БАН разрешава печата и през 1974 г. монографията му излиза от печат. За всеобща изненада на всички. 4. Нашите приятели си я купуват от книжарницата на БАН. Всички се учудват, че идват обикновени хора и я взимат. А когато тя попадна в ръцете ми и аз се опитвах да я чета, то аз нищо не разбирах от нея. А защо? Първо, аз не съм математик. Второ, аз не разбирам нищо от астрономия и от небесна физика. Трето, аз не съм астролог. Четвърто, трябва да бъдеш закачен за онази духовна верига, от която Борис Рогев черпи сили и знание. Без тези четири условия никой от неговите съвременници не можеше да чете тази книга. А що се отнася до българските академици, те също нямаха знания да оценят труда на Борис Рогев. И днешните академици нямат това знание. А за да се скрият и укрият своето невежество, то търсеха идеологически, комунистически похвати за отхвърляне на труда му. За времето си този труд беше в разрез с комунистическата идеология. Аз, както тогава, така и днес, в 2006 г., не мога да повярвам, че е отпечата на. Разбирам, че това е станало с намесата на Учителя Дънов чрез Неговите служители от Божествения свят. 5. Никой от съвременниците на Борис Рогев не разбра неговата монография. А защо? Защото нямаха знания за нея. Ще ви приведа по-късно и доказателство, и то неоспоримо. Днес, 2006 г., никой не може да прочете и да проумее тази книга. Нямат знания. А за да ги имат, трябва да изпълнят четирите условия по точка 4. По времето на социализма бяха създадени математически гимназии и завършилите ученици имаха голяма математическа подготовка. Но тези ученици не можаха тогава да бъдат използувани от държавата. След 1990 г. тези математически гимназии съществуват и всяка година българските ученици взимат първите награди на международни конкурси по математика. Но след като завършват, заминават за САЩ като стипендианти и специалисти, за да работят там за повече пари и за своята кариера. Така изтичат тези математически мозъци от България. А само те могат да разчетат, да проумеят монографията на Борис Рогев. 6. Когато работех с Борис Николов и записвах спомените му, той разказа как Борис Рогев е помогнал за отпечатването на Песнарката на Мария Тодорова за песните на Учителя Дънов. Той е бил тогава директор на военната печатница. И там, във Военно-полиграфическия отдел, където се отпечатвали военните карти на България, се отпечатва Песнарката с песните на Учителя Дънов. И понеже там пиле не е могло да прехвръкне поради военната въоръжена охрана, то нотният текст се внася, отпечатва се, изнася се, без да може да се прави никаква корекция. Пренасят я с конска каруца, укриват я и започват на ръка да сгъват колите. После я занасят да се подвърже. И след като излиза тази книга, започва ожесточение срещу нея, което и през 2006 г. не е още затихнало. Всичко за нея вижте във «Изгревът», том I, стр. 382-386. 7. Подготовката за издаването песните на Учителя Дънов е бил труден процес с много противодействия. Вижте «Изгревът», том I, стр. 177-190. А как е била отпечатана Песнарката, вижте в том I, стр. 190-194. След като се запознаете с този материал, тогава накрая се явява Борис Рогев, който в пълна военна тайна, във Военна печатница, като директор, дава разрешение за отпечатването песните на Учителя. Така че накрая това е негова заслуга. И затова, че е помогнал на Учителя да Му се издадат песните, то Учителят му помогна да се издаде монографията през 1974 г., въпреки съпротивата на мнозина от БАН. Това е истината! 8. Когато записвах спомените на Нестор Илиев, то той разказа за Борис Рогев, как е помогнал за отпечатването песните на Учителя Дънов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 270-271. Ще видите как на всеки човек му е строго определено онова време, когато трябва да се определи да работи за Учителя Дънов и за Бога. Изпуснеш ли го, с тебе е свършено завинаги и повече няма да се родиш в човешко тяло на Земята. 9. Борис Рогев е морски офицер от флота. Преминал е с годините си през военна дисциплина и се е изкачвал бавно в своята кариера. Но е последовател на Учителя Дънов. И когато трябвало да се разреши някакъв исторически прелом в историята на човечеството, винаги около Учителя има и присъствуват онези, които са подготвени за това и имат знания и власт. Ето така Димитър Грива и Борис Рогев отиват при Учителя на Изгрева. А това е след 21 юни 1941 г., когато Германия напада вероломно СССР, въпреки че между двете държава има пакт за ненападение. Германските войски се приближават до Москва и всички очакват тя да падне в ръцете на германците. И понеже Рогев е писал книга за Черно море и Учителят се обръща към него, посочва му една дата и му казва, че на тази дата няма да има нито един германец по бреговете на Черно море. И това пророчество и историческо решение на Учителя Дънов пред лицето на един морски български офицер в лицето на Борис Рогев се изпълнява чрез Силите Небесни. А как е станало това, вижте в «Изгревът», том VIII, стр. 198-199. Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни. 10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае. Според мен нищо не е станало, защото Моис Басан се проваля накрая.* 11. Димитър Грива разказваше за юртата на прабългарите и как практически са измервали времето по летвите на юртата. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 269-270. Щеше да ми предаде чертежа на юртата, но не можа да го намери. Ето сега, в този том, ние публикуваме чертежа на тази юрта. Обясненията за тази юрта на Рогев са много кратки, облечени са с математически формули и числа, които аз лично не разбирам. А трябваше на обикновен език да обясни по-подробно, за да ни стане толкова ясно, както на древните българи, които са боравели с юртите по знание, дадено за тях от посветените! 12. А сега ще ви дам най-голямото доказателство какво е представлявал Борис Рогев като математик и учен. По времето на социализма 1945-1990 г. действуваше империята на СССР. Те бяха създали своя военна империя. После създадоха икономическа империя СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), която обединяваше СССР, България, Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР (половината територия на Германия, окупирана от войските на СССР, на която бе създадена Германската Демократична република, управлявана от комунистите). И тази икономическа империя има свои проблеми и задачи за разрешаване. За да се управлява, трябват знания, трябват изчисления и още много неща. Тогава правителството на СССР задава една икономическа задача на съветската Академия, да я разреши. Умуват, решават математически, но нищо не излиза. Тогава решават да потърсят други математици. Разузнаването посочва Борис Рогев. Идват при него. Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР. Тогава Рогев им изважда своята военна униформа от гардероба, показва им я, те уплашено я гледат, а той им казва: «Пред тази униформа Учителят Дънов заяви, че Германия ще загуби войната и Русия ще спечели войната, когато германците бяха пред Москва.» Онези стоят като втрещени, и още повече са уплашени. Тогава му казват: «Ти си доблестен български офицер и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага. 13. Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено. Решението на задачата е дадено и тя е изпълнена. Съобщава, че задачата е решена. Идват като попарени от срам, взимат я, занасят я в Москва. След един месец отиват при Борис Рогев и му казват, че решението на задачата му е прието. И благодарят за решението. Но го помолват да мълчи, защото е военна и икономическа тайна на Съветския съюз. И той мълчи. Ако беше комунист, ако беше комунистически учен и комунистически офицер, щяха да затръбят вестници, радио и какво ли не още. А тогава всички замълчаха. И Борис Рогев разказа всичко това на приятелите си, с които се срещна. Всички са възмутени от това безобразие. Но мълчат. 14. И точно по това време БАН не иска да му издаде монографията. Той сънува Учителя, Който му казва да занесе монографията на онези, които са му дали задачата на СИВ. Той отива при тях, те са изненадани и гузни. Казва им: «Аз ви реших задачата на съветската Академия. Ето, аз имам една монография с математически формули, но българската БАН не иска да я издаде.» Те взимат монографията и я разглеждат. Виждат, че там има само формули и нищо друго. И казват: «Това е цяло безобразие.» Взимат монографията. Не след дълго време комисията в БАН през 1973 г. разрешават да я издадат. Ако не беше решил задачата на СИВ, дадена от съветската Академия, то той нямаше да получи разрешение за издаване на своята монография. Ето това е. Българите имат една поговорка: «Танто за кукуригу». В случая вие може ли да разгадаете тази поговорка? Какво е «танто», вие ще отговорите. А какво е «кукуригу», вие ще прецените. А кой казва «танто» и кой «кукуригу» това е също задача, поставена към вас, която съветската Академия не може да разреши, както и БАН не може да разреши. Но Рогев я реши. 15. От 1969 г. до 2006 г. изминаха 35 години. Остана публикуваната монография на Борис Рогев. Но днес тя е забравена. А защо? Защото го няма онзи човек, който може да я разчете на обикновен български език. Нямат език, нямат магическия ключ на математическото знание. Аз много съжалявам, че не обърнах вниманието му да разкаже на български език какво се крие зад всяка формула. От време на време през ума ми минаваше някакво изискване от някого, да отида при Рогев, за да ми разкаже подробно за всяка една формула на обикновен български език. И да разтълкува и обясни какво е искал да каже. Но го пропуснах, този вътрешен подтик у мене. А защо? Тогава бях подложен на голяма съпротива отвсякъде и още се чудя, че оживях и че сега съм още жив. Той беше математик от най-висш порядък и знаеше, че числата сами говорят за себе си. А по онези години в България властвуваше комунистическата идеология и те не биха му позволили разясненията. Затова той ги изрази математически. А днес го няма онзи, който да ни преведе тези математически формули и символи. 16. И накрая излиза един окултен закон за духовната верига. За да се осъществи и реализира една идея на Земята, е необходима верига от лица. Десетият човек я реализира. Аз бях първият, към който той се отнесе. Аз бях и последният, десетият човек, който реализира неговата идея. А сега ще говорим за другите, които са в тази верига. Без тях нямаше да се осъществи нищо. Не трябва и не бива да ги пропуснем. 17. Този човек, който подготви този материал, беше Видка Николова. Как се е добрала до идеята да събере всички публикации, отнасящи се до тази монография -т я си знае. Преминала е през много етапи на невероятно съпротивление от онези сили, които бяха срещу тази книга. Тези сили и днес съществуват. Тя употреби много усилия да убеди сина и дъщерята на Борис Рогев да дадат разрешение да се направи второ издание на тази монография с подготвения материал лично от него за българската юрта. Но те защищаваха своите авторски права. Но тази книга е издадена от БАН и авторските права принадлежат на БАН. А за да се издаде, трябва да се финансира. И после, няма да има българин, който да иска да си я купи. А да я прочете, това е изключено в настоящото време на днешните българи. 18. Ето защо настоящата публикация е точно на времето си. Тя ще въведе читателите на «Изгревът» за всички статии, излезли навремето за монографията на Борис Рогев. Този материал, лично подготвен с голямо старание от Видка Николова, ми беше предаден преди 3 години, беше опакован и чакаше времето си да влезе в някой от томовете на «Изгревът». Понякога с ръцете си взимах опакования материал за онзи том от «Изгревът», който подготвях, и виждах как опакованият пакет на Борис Рогев се подхвърля насам-натам. Навеждах се, взимах го, поставях го на строго определено място в един кашон. Когато по-късно отварях този кашон, чувах как някой стене и въздиша от него. Обръщам се към него: Борис Рогев, ще дойде времето, за да възкръснеш в Дух и Истина. И това ще стане чрез «Изгревът».» Ето че дойде това време. Очакваме Възкресението на неговата монография. 19. Спомням си колко мъчения изтърпя Видка Николова, докато убеди сина на Борис Рогев да предаде някои снимки, които да публикуваме за Борис Рогев. И понеже аз познавам целия този процес, защото съм работил със стотици последователи на Учителя Дънов, то аз можех само да беснея. Видка Николова стигаше до изстъпление на духа си от невероятната съпротива, която срещаше. Беше жестока борба. Пред нас беше застанала Бастилията и на Академията на СССР, и тази на БАН. Накрая някой от Невидимия свят се намеси и получихме няколко снимки, които преснехме, а оригиналите ще върнем накрая: Изобщо не е за разказване. А как ли изтърпяхме всичко това не зная. Направих го за Рогев. Той заслужаваше. Беше се жертвал за делото на Учителя чрез издаването на Песнарката песните на Учителя Дънов. 20. През месец август 2006 г. бях приет от Добромир, сина на Борис Рогев, в техния дом. Обясних му и му показах чрез «Изгревът» том XXII за какво ми трябват снимките на Рогев. Любезната съпруга на Добромир ми гласува доверие дадоха ми възможност да си избера подходящи снимки. И ето тях предлагаме за публикация. 21 . Този материал изобщо не бях го поглеждал от 1974 г., когато излезе книжката на Рогев. Тогава нищо не разбрах. Ето сега, на 16,17,18 март 2006 г. прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова. Всичко беше заключено с големи катинари и бе невъзможно да се влезе и разбере за какво става дума. Постепенно се отвори съзнанието ми, дойде Светлина в него и с други очи започнах да го чета. Прегледах всички статии. Не съм променил нито ред. Единствено сложих заглавията на всяка отделна публикация, номерирах ги и трябваше да ги закача за веригата на «Изгревът». Всяка статия представляваше построена къща, наредени една до друга, но бяха тъмни, защото бяха без електрически ток. Тогава взех една стълба, поставих електрически стълб пред всяка къща, свързах ги с жиците на електрическата система на «Изгревът». После пуснах космическия електрически ток на «Изгревът», той премина през всички къщи и статии, и те светнаха. Бяха осветени от духовната светлина на «Изгревът». Е, сега могат да се четат тези статии с отворени очи. И то от онези, които имат такива очи. 22. И когато бе закачена тази публикация на Видка Николова за космическия ток на «Изгревът», тя не само се освети, но тя ми проговори. Разбира се, говореше онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят. «А сега направи и напиши своите бележки, за да се разбере за какво става дума.» И аз седнах и ги написах. Представям ги. 23. Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът». На друго място той няма къде да се публикува. И няма кой да го чете. А тук е вече осветен от друга светлина и който желае, ще може да го чете. А Видка Николова съхранява тази монография, на която лично Борис Рогев си е правил допълнителни бележки. Ето това трябва да се фотографира или да се сканира и да се издаде. Трябва, но не е дошло времето и ги няма хората, които могат да разчетат това знание, дадено чрез математически формули и символи. Трябва да дойдат други хора и истински българи по дух. А сега ги няма. Ще чакаме да се явят. А докога това ние не знаем. Знае само онзи, който е ръководил българите от годината 4768 преди нашата ера, година първа на българското летоброене. А това е ангелът Господен Елохил ръководител на българския народ. Проучете в «Изгревът», том IV, стр. 3-47, «Призвание към народа ми български синове на семейството славянско», дадено чрез Учителя Дънов на 8 октомври 1898 година. 24. Напълно съм убеден, че първо трябва да се прочетат моите бележки, за да им се отворят съзнанията и да влезе светлина в умовете, за да видят личността на Рогев и времето, когато е живял. И чрез тези мои бележки ще могат да оценят събраните и подготвени статии от Видка Николова. Не само да оценят, но да разберат, че човешкият живот на Земята е даден за това за да реализира човек един Висок Идеал. И Борис Рогев го реализира. Видка Николова също го реализира. А аз, Вергилий, бях десетия човек от веригата, който трябваше да заключи кръга на тази верига в една окръжност и да се пусне космическият ток на «Изгревът». Бях определен да ръководя «Изгревът» на Земята. А аз бях само един от веригата. Без останалите, които също съдействуваха със своите статии, нямаше да може да се затвори този космически кръг. А техните имена са написани в техните статии. И техните имена съм подчертал, за да се видят добре. 25. А сега, Борис Рогев, можеш да възкръсваш след 35 години очакване, за да дойде онзи Ангел, който да вдигне онази плоча на забравата, която бе затворила Борис Рогев и неговия труд. Честито Възкресение, Борис Рогев! Възкресението се осъществява единствено чрез Святия Дух. Амин. Рогев, Христос воскресе! «Во истина воскресе» отговаря ми Рогев. Амин. 18 март 2006 г., 10 ч и 15 минути гр. София Написал бележките: Вергилий -------------------------------- * За Моис Басан виж в «Изгревът» том IV, стр. 95-97, № 17; том VI, стр. 382-384, N9 2; том VIII, стр. 268, № 35; том XV, стр. 276-277, № 49. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

V. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ» (Прабългарската юрта) Борис Рогев Накрая се спираме накратко на астрономичното и календарното значения на дървено-плъстената (плъст кече) юрта, позната от X век пр. н. е., която е била в употреба от хуни и първобългари. Тази сглобяема и разглобяема жилищна постройка е съчетание от две части: а) цилиндрична част вертикален цилиндър с хоризонтално кръгово сечение, и с диаметър 6-8 ми с височина 1,5 м; б) конусна част вертикален пресечен конус, с кръгово сечение и с височина 0,85 м. Пресеченият конус е надянат на цилиндъра. Диаметърът на долната основа на конуса е равен на диаметъра на горната основа на цилиндъра, а диаметърът на горната основа на същия конус с дължина 0,5-0,6 м, е равен на диаметъра на кръговия пръстен, образуващ върха на юртата. Посредством 60 дълги, секторообразни стрели (уни), заострени на горния край, материализиращи образуващите на конуса, повърхността на същия е поделена на 60 също така секторови деления. На такъв брой деления се поделя и най-долната основа (окръжност) на конуса. http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10163.jpg http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10164.jpg При начална посока Os Изток, домовете са били подреждани по дължината на хороскопната окръжност последователно по разликата на азимутите на края и началото на всяко отделно видимо зодиакално съзвездие, означени със съответния знак и продължени по симетрия за съзвездията, които оставали невидими (под хоризонта). Към домовете бивали прибавяни съобразно с измерения азимут и зодиакалната им принадлежност Слънцето, Луната и планетите, означени с припадающите им знаци. Изнесеното прави възможно да разглеждаме юртата като неподвижен засечник, или като система от «елементарни пасажни инструменти», които позволяват едновременни наблюдения от няколко души. Връщайки се към формулите от (322) до (329), извличаме следните календарни числа коефициенти: 4, 7, 8, 12, 14, 15, 30, 56, 60 (322), които заедно с техните производни (например: 2. 7 = 14) срещаме в много други формули от изнесените дотук в «Астрономически основи». Действително, достатъчно е да видим, че то е вярно за числата 7 и 60 от (72), която формула преписваме във вида http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10165.jpg където а"0 и A0 са средната първобългарска година (82) и средната аритметична-слънчева година (80) на един лунен цикъл (37), с тази разлика, че докато формулите от (314) до (321) се отнасят до равнината на хоризонта на юртата, формулите (323) се отнасят до равнината на еклиптиката и отчитат преместването на Слънцето за една и осем първобългарски години. Същите числа 7 и 60 фигурират и в таблица VII и таблица VIII във връзка с тъй наречените пълни и непълни колони от първобългарски години (стр. 81). С това става възможно да заключим, че астрономията на скромната първобългарска юрта е еднаква с астрономията на първобългарското летоброение.

IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ Сега в «Изгревът» се публикува и авторският «Увод» на Борис Рогев, заемащ първите страници на книгата му. В малкото време от 1974 г., когато тя излиза, до 1976 г., когато Рогев напуска този свят, той продължава да работи върху труда си. Ясно свидетелство за това са и многобройните ръкописни бележки с молив, които Рогев нанася в полетата на личния си екземпляр от книгата, веднага подготвяйки я за второ допълнено издание. Нейният общ обем е 92 печатни страници. Увод Борис Рогев. Астрономически основи на първобългарското летоброене. София 1974, Издателство на Българската академия на науките, стр. 5-10. Настоящата монография е разширение и допълнение на едноименната статия Fondements Astronomiques de I'ere protobulgare, която се обнародва в сп. Etudes balcaniques (1969, кн. 3) на Института за балканистика при Българската академия на науките. Както в статията, така и тук целта е да се покаже, че първобългарското летоброене (леточисление) произлиза от древността и първобългарските исторически, писмени извори Именникът на първобългарските князе, Приписката към словата на Атанаси Александрийски и Откъслечния (фрагментния) надпис заедно с техните хронологични данни и календарни елементи принадлежат към същото летоброене. Като наука за небесните тела и за техните движения, астрономията предхожда всички други науки. Първоначално тя е астрология предсказване на небесни и други явления, обосновано на наблюдения и на определения на последователните по време положения на седемте планети на древността Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн относно оная видима и сравнително неподвижна зона от звезди, която образува звездовото съдържание на лунния зодиак и на слънчевия зодиак и последици на които наблюдения са летоброенията (ерите) и календарите. Съвременната астрономия различава три вида календари слънчеви, лунни и лунно-слънчеви, съобразно това, дали се основават на видимото годишно движение на Слънцето, на видимото месечно движение на Луната около Земята или на комбинацията на същите две движения [3]*. Календарите определят годините, които заедно с тяхното поделяне на месеци, седмици и денонощия правят възможно приблизителното определение на положенията на Луната и Слънцето относно зодиака, както и на относителните положения на Луната спрямо Слънцето. ---------------- * [3] Бонев, Н. Сферична астрономия. С., 1940. (Литература на стр. 89 от книгата на Борис Рогев.) (бел. М. И.) ---------------- Увеличението на задачите на астрономията и на астрологията постепенно налагат нуждата от по-точни определения както на положенията на Слънцето и Луната, така и на останалите планети, а едновременно с тях и на положенията на главните звезди от зодиака. Днес това се постига посредством нарочно изготвени таблици (ефемериди), които съдържат небесните дължини и небесните широчини или тъй наречените координатни положения на упоменатите небесни тела през равни интервали от време. Подобия на такива таблици (ефемериди, вж. табл. 7 и 8)* са давали възможност на древни наблюдатели да определят небесните дължини на посочените вече небесни тела като линейни (на първа степен) функции на времето. Не е излишно да споменем, че тъй нареченият хороскоп (Hora-час; scopein-гледам) е геоцентрична карта, и по-точно схема на положенията на зодиакалните съзвездия (в далечното минало), респективно на зодиакалните знаци (днес) и на планетите заедно със Слънцето и Луната относно зодиака, изчислени по такива таблици (ефемериди) за избрани моменти (епохи). По подобни схеми астрономите (астролозите или математиците) са правили своите «астрологични прогнози» на събитията, които предстояли пред отделните индивиди, князе (канове), царе и народи. Според тогавашните вярвания отделни периоди от една или няколко години са имали свой отделен управител (регент). Като такъв обикновено е бивала една от петте планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, която в определено «астрологично съчетание» е участвувала не само на небето, но и посредством своя представител княз (кан) долу на Земята, ръководейки съдбините на избрания от нея народ. Към това се свежда и вярната персонификация (олицетворение) на първобългарски владетели с цели периоди на първобългарската история. Ето защо в периода от 300 първобългарски години, отделени по Именника за княз Авитохол, и в периода от 150 първобългарски години, дадени от същия исторически извор за княз Ирник, с голяма точност отчитаме 256 и 128 синодични периода** на планетата Сатурн. В същия смисъл следва да се разглежда и промеждутъкът от 515 първобългарски години, кратен на пет (числото на петте планети), през които «тези пет князе (отнася се до князете Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер от Именника) управляваха княжеството оттатък Дунава с остригани глави». Последователните стъпки, които правим за установяването на астрономичните основи на първобългарско летоброене, могат да бъдат резюмирани с: I. Първобългарски години и първобългарско летоброене. Основни данни, сидерични и синодични периоди на планетите, лунния перигей и лунния възел. Китайски и Юпитеров календар. Първобългарски двоен лунен и слънчев зодиак. ------------------------------------------------------------- * Таблица N° 7 е на стр. 71, а таблица N° 8 на стр. 80-81 в монографията на Борис Рогев. (бел. М. И.) ** Един синодичен период е времето, което е необходимо на една от планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, включително и на Луната, от видимо съединение със Слънцето да се върне пак на видимо съединение със Слънцето. Аналогично един звезден период е времето, необходимо на същите небесни тела, включително и Слънцето, да се върнат съответно на една и съща звезда, (бел. а.) ------------------------------------------------------------- Определение на средните първобългарски години Сатурнова и Юпитерова. Изразяване на първобългарските години в средни денонощия, слънчеви години, сидерични и синодични месеци. Геоцентрични сидерични дължини на Слънцето, Луната, лунния перигей и лунния възел. Разлики между геоцентричната сидерична дължина на Луната, на лунния перигей и на лунния възел, от една страна, и геоцентричната сидерична дължина на Слънцето, от друга. Хелиоцентрични сидерични дължини на планетите и разлики между хелиоцентричните сидерични дължини на същите планети, от една страна, и на хелиоцентричната сидерична дължина на Земята, от друга. Лунно-Юпитерови аналогии на дължините. Геоцентрични движения на планетите. Изменения на геоцентричните дължини на планетите. Връзки между периоди. II. Първобългарски ефемериди и първобългарски календар. Първоначална астрономия. Дробни части на първобългарските години и месечна разлика. Първобългарско летоброене, последователности от първобългарски години по първи (слънчеви) имена и последователности от първобългарски години по втори (лунни) имена. Първобългарски календар. Първобългарски исторически години. Промеждутък на Омуртаг и начало на Омуртаг. Заключителни думи. Според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (μaθημa математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията. Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: «Числото управлява света» (Mundum requnt numeri). Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр. 116) [11]*. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои «културни заимки» на гърците от първите народи на Изтока. Идеята, че числото управлява света, не принадлежи на гърците и на Питагор. Тя е донесена в Европа от този велик елински учител след завръщането му от Египет, Вавилон и Индия. За питагорейците числата не са само четни и нечетни, но и мъжки, и женски, както е било и е у китайците, респективно у първобългарите. Учениците на Питагор наричали числото 2n р, където n и p са цели числа, съвършено число, когато ρ = 1 + 2 + 22 + ... + 2n (1) е просто, т. е. число, което се дели без остатък само на единица и на себе си (стр. 138) [11 ]. Никомах последовател на Питагор, ни посочва като съвършени числа 6, 28, 496, 8128. В тях като множители откриваме календарни числа, които принадлежат и на първобългарското летоброене. Така 8128 = 32 . 254 очевидно съдържа числото 254, което фигурира във формулите (37), (67), (74), (222), (228), (229), (243), (244). Те определят лунния цикъл и формулите, които изразяват дробните части на първобългарските години посредством сидеричния m (19) и синодичния Μ (20) месец. Според Питагор числата 220 и 284 (с. 138) [11] са приятелски числа, защото всяко от тях, например първото 220 = 1 + 2 + 4 + 71 + 142, (2) ------------------------------------------------------------------ * [11 ] Вандер Варден, Б. Пробуждаща се наука (Математиката на древния Египет, Вавилон и Гърция). С., 1968. (Литература — на стр. 89 от книгата на Борис Рогев.) (бел. М. И.) ------------------------------------------------------------------ http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10162.jpg Времената, когато е било създадено това летоброене, са много отдалечени от нас. Сега е трудно да ги извадим из мрака на отминалите хилядолетия, но редица неоспорими белези, оставени в историята от летописците, ни помагат да ги осветлим и свържем сточните явления, които астрономичната наука, подпомогната от съвременния математичен анализ, изучава. Целта тук между другото е да покаже, че тези наши далечни предци са имали големи познания, за да почувствуват нуждата от календар. Древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, полудиви азиатски племена. Те ведно със своята храброст в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура. Като имам пред вид това, предлагам на вниманието и на справедливата оценка на хората, които обичат и търсят истината, настоящия астрономичен анализ-Астрономически основи на първобългарското летоброене. В сегашния том на «Изгревът» се публикува още един авторски текст на Борис Рогев за първи път. Това е текстът, в който той прави своя математико-астрономически прочит на първобългарската юрта. Него той поставя непосредствено преди «Заключителни думи» в последните страници на ръкописа си, подготвен за второ издание на «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Приживе, а и досега, уви!, мечтаното от Рогев допълнено издание на книгата му не е осъществено. С това «Допълнение към...» за първи път се запознах през 80-те години на изтеклото столетие екземпляр от него ми бе предоставен за работа от арх. Слави Дончев заедно с чертеж върху оризова хартия и авторски оригинал. Видно е, Рогев е подготвял разработката си за юртата и с оглед публикуването й самостоятелно вън от книгата, в периодичния печат. Нейните страници тук, за «Изгревът», се предоставят безвъзмездно от неговия син г-н Добромир Рогев.

III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ За проблематиката на «Астрономически основи на първобългарското летоброене» Борис Рогев говори години преди книгата да бъде издадена. Особено показателно в това отношение е, че той написва авторско резюме и още през 1970 г. четири години преди излизането й, го публикува в тогавашния периодичен печат (в. «Поглед», 5.1.1970 г.) под заглавие:«Година 4768 преди нашата ера година първа на българското летоброене». От кратката редакционна бележка към него научаваме, че Борис Рогев «резюмира» всъщност своя обширна студия. Тя е «Астрономическа основа на прабългарската ера», публикувана във френски превод в кн. 3 на академичното списание «Етюд балканик» от 1969 г. Така виждаме пътя, който Рогев извървява до окончателното написване и издаване на своя научен труд. Редакционната бележка представя автора като виден учен от областта на геодезията, хидрографията и астрономията, имащ своите публикации не само в български, но и в немски, френски и швейцарски академични издания. В този том на «Изгревът» се публикува пълният текст на авторското резюме от в. «Поглед» заедно с общо шестте кратки авторски бележки под линия. В четвъртата от тях Борис Рогев назовава годината 2637 пр. н. е. като начална за китайския календар и така още по-ясно бива изтъкнат фактът, че първобългарският календар е вече готов през 4768 г. пр. н. е., изпреварващ китайския с повече от две хилядолетия. Авторско резюме на Борис Рогев, в. «Поглед», 5.I.1970 г. Две основни загадки съществуват в историята на съвременната наука. Това са: появата на астрономията и появата на геометрията. Първата, като наука за небесните тела и техните движения, предхожда с повече от 20 хиляди години нашата ера. Втората, която изучава свойствата на геометричните елементи и фигури, оставащи неизменни за едно преместване, следва непосредствено първата. Първоначално астрономията е астрология предсказване на небесни явления, обосновано на наблюдения. Тяхна последица са календарите, летоброенията (ерите), основа на крито стават винаги лунният и слънчевият зодиак. Всяко летоброене или календарна система е последователност от избрани периоди от време, на които съответствуват определени, видими и периодични движения на Луната, Слънцето и планетите около Земята и съпоставено с оная зона от звезди, която съдържа зодиака. Тази зона от звезди заедно с всички други, оставащи вън от нея, образуват една материална система, която остава неизменна за сравнително дълго време. Народите от древността са си служили с различни календарни системи, еднаквите елементи на които говорят за един общ произход. Трудно е да се установи кога и у кои народи се е появил първият календар. Сравнително по-определено се твърди, че 3000 години преди нашата ера, когато точката на пролетното равноденствие е преминавала в съседство Ha Tauri1, народите на Шумерия, Хапдея, Индия, Египет и Китай са имали свои летоброения. Първобългарското летоброене принадлежи на древността. Основните му елементи разчитаме от първобългарските писмени извори: 1. Именника на първите български князе. 2. Чаталарския надпис. 3. Приписката към словата на Атанаси Александрийски и 4. Откъслечния надпис. То бе поставено като задача за изследване и възстановяване от руския учен А. Н. Попов в «Преглед на летописите от руска редакция», Москва, 1866 г., с който стана известен списъкът на първите български канове2, наречен по-късно «Именник на първобългарските князе». Днес разполагаме с три преписа от този извор: на Московската синодална библиотека, на Петербургската градска библиотека и един Уваровски препис. Именникът започва с първобългарските князе: Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер, продължава с Исперих, Тервел, Севар, Кормисош, Винех, Телец и завършва с Умор. Със своите почти еднакво повтарящи се изрази и особено с неславянските двойни имена Дилом Твирем, Докс Твирем, Шегор Вечем, Вен Ени Алем, ТекучитемТвирем, Шегор Твирем, Шегор Алем, Сомор Алтом, Дилом Тутом, Именникът наподобява на библейски писмен паметник. Към тези загадъчни изрази трябва да бъдат прибавени още два. Това са Бехти и Сигор Елем, които извличаме от Чаталарския надпис на Омуртаг от 882 година и от епилога на един старобългарски кодекс на Симеона от 907 година. С проучването на посочените първобългарски извори се занимаваха много чужди и наши учени. От всички тях, за разгадаването на първобългарските езикови загадки, най-голяма заслуга се пада на финландския учен Й. И. Миккола. Що се отнася до възстановяването на първобългарското летоброене, предложените решения на Ж. Б. Бъри, Й. И. Миккола, В. Н. Златарски останаха като опити. Големите противоречия от хронологичен порядък, на каквито същите учени се натъкнаха, посочиха ясно, че първобългарското летоброене не принадлежи на никоя от досега познатите календарни системи на древността. Като форма то предхожда всички. Различаваме две вида слънчеви зодиаци: а) Близкоизточен, или директен, който подрежда зодиакалните съзвездия в същата последователност, в която Слънцето преминава видимо-годишно през тези съзвездия3, б) Далекоизточен, или ретрограден, който подрежда същите зодиакални съзвездия в обратна последователност. Вторият зодиак е даден със следните имена: 1. Мишка (Водолей). 2. Крава (Козирог). 3. Тигър (Стрелец). 4. Заек (Скорпион). 5. Дракон (Везни). 6. Змия (Дева). 7. Кон (Лъв). 8. Овца (Рак). 9. Маймуна (Близнаци). 10. Петел (Телец). 11. Куче (Овен). 12. Свиня (Риба). Този зодиак е китайският4. От разликата в списъчната последователност на имената на съзвездията между двата зодиака следва, че ретроградният зодиак е принадлежал на календар, който е имал за основна (средна) година, чиято продължителност е била значително по-малка, отколкото Юлианската (с 365,25 денонощия). Тази основна година е била близка до годината 324 -12.27 денонощия, за която споменават индуските Веди5. Китайците си служат с шестдесетгодишни цикли (кръгове), всеки от които съдържа две категории основни елементи. Първата категория е образувана от елементите на 5 двойни китайски стихии: Дърво, Огън, Земя, Метал, Вода, а втората от елементите на 12 земни китайски знака, имената на които съвпадат с имената на съзвездията на посочения вече китайски зодиак. Ползувайки последователността на първобългарските години от Именника в съгласие с финландския учен Й. И. Миккола, списъкът на съзвездията на първобългарския слънчев зодиак е: 1. Текуч (Овен). 2. ... (Маймуна). 3. Тох (Кокошка). 4. Етх (Куче). 5. Докс (Свиня). 6. Сомор (Мишка). 7. Шегор (Вол). 8. ... (Тигър). 9. Дванш (Заек). 10. ... (Дракон). 11 Дилом (Змия). 12. Вер (Кон). От вторите имена на загадъчните първобългарски изрази, съобразно установените от Й. И. Миккола първобългарски числителни имена, на мястото на десетте китайски стихии имаме: 1. Алем. 2. ... 3. Вечем. 4. Тутом. 5. Бехти. 6. Алтом. 7. ... 8. Ехтем. 9. Твирем. 10. Ени Алем. В подкрепа на това напомняме за съществуването на едно японско изображение на зодиака, фотографирано от Мюнхенския етнографски институт (FrBoll Sternglaube und Sterndeutung, tabl. XIV). На това изображение зодиакът е поделен на 12 равни части съответно на броя на слънчевите зодиакални съзвездия и на 10 части (8 еднакви и 2 различни на първите и помежду си). Последните деления тук считаме като едно успоредно десеторно деление на лунния зодиак, който има същото звездово съдържание, както и слънчевият. С това първобългарският двоен (слънчев и лунен) зодиак може да се схематизира с чертежа (показан по-долу). http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10161.jpg С тези два вида деления първобългарското летоброене придобива определен астрономичен смисъл: на двойка светила (Слънце и Луна) съответствуват двойка зодиаци (слънчев и лунен), а на тях двойка имена (слънчево о лунно), съответни на всяка отделна първобългарска година. Зодиакалното съзвездие Virgo (Дева) се отъждествява със зодиакалното първобългарско съзвездие Дилом (Змия) от слънчевия зодиак, а звездата Virginis (Spica)6 [може] да се приеме като граница между деветото (Твирем) и десетото (Ени Алем) деление на лунния зодиак. Докато първата година на първия шестдесетгодишен китайски цикъл е Дърво-Мишка, първата първобългарска година (на Авитохол) е Дилом-Твирем. Тук първото (слънчево) име означава, че в началото на същата първобългарска година Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом (Virgo), а второто (лунно) име показва, че Луната е заемала лунното зодиакално деление Твирем (девето). В първобългарското летоброене фигурират периоди от по 300 и 60 първобългарски календарни години, които са свързани с видимите периодични движения на планетите Сатурн и Юпитер, респективно с тези на Слънцето и Луната. Същите връзки могат да бъдат отчетени и в най-дългия промеждутък от 6328 първобългарски календарни години, посочен в Откъслечния надпис на Омуртаг [от] 823 година от н. е. Излизайки от тази приблизителна година, за началото на промеждутъка може да се изчисли година 4768 преди нашата ера. Същата година може да се счита като начало на първобългарското летоброене. ------------------------------- 1 Звезда от съзвездието Телец. (бел. а.) 2 Във всички първобългарски надписи, писани с гръцки букви, българските владетели са титулувани канове, а не ханове, (бел. а.) 3 В древността новото денонощие е започвало с появяването на Луната. Тогава именно се е определяло и положението на Слънцето спрямо зодиака: вечер след залез Слънце и сутрин преди изгрева му, когато планетите, звездите и Луната са били видими, (бел. а.) 4 В статията се сочат примери от китайския календар, тъй като е един от най-старите известни календари. За негово начало се приема 2637 г. пр. н. е,, (бел. а.) 5 Индуски свещени книги. (бел. а.) 6 Звезда от съзвездието Дева. (бел. а.)

Борис Рогев (21.IX.1898 Г-21.II.1976 Г.) Публикация по случай 30 години от заминаването му от физическия свят (1976 г.-2006 г.) Пътуване към «безкрайната бездънност» или памет за Борис Рогев 21.IX.1898 г. - 21.11.1976 г. автор и съставител: Видка Николова Доктор по филология и доктор на философските науки София, 2003 г. Борис Рогев I. Биографични бележки за Борис Рогев - Видка Николова II. Астрономически основи на българското летоброене - Видка Николова III. Година 4768 преди нашата ера - година първа на българското летоброене - Борис Рогев IV. Увод на монографията на Борис Рогев V. Допълнение към «Астрономически основи на първобългарското летоброене» от Борис Рогев VI. Научни трудове на Борис Рогев VII. «Светлини в древнобългарската история» VIII. «Календарът на старите българи - истини и предположения» от Димитър Павлов IX. Още веднъж за българския календар - от Кирил Серафимов .... X. Аспаруховият календар - от Лилия Гочева XI. Кога е създадена и как се развива Хидрографската служба на ВМС (Военноморските сили) XII. Основоположник на хидрографското дело у нас XIII. Приложения и документи за Борис Рогев XIV. «Борис Рогев – човекът на Духа на прабългарите» - бележки Вергилий Кръстев

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЛОВА 1. Трябваше да спомена за съдбата на Милка Переклиева. Тя е описана от мен в «Изгревът», том I, стр. 505, както и в моите бележки след нейния материал в «Изгревът», том XXIII. 2. За Весела Несторова виж «Изгревът», том I, стр. 505-507. Тя дочака завършването на комунистическата епоха 1944-1989 г. Нейните спомени и цялата история покрай тази Паневритмия ще бъде публикувана в един от следващите томове на «Изгревът». 3. Днес е 22 март 2006 г. От 1990 г. изминаха цели 16 години. Години наред се правят опити за въвеждането на Паневритмията в българските училища. Но без резултат. 4. За Паневритмията трябва да се отпуснат от Невидимия свят условия и време. Тези условия и времето не могат да се отпуснат на хора, които са невежи и не знаят нищо по историята на Паневритмията. Това е изключено. И ще се чака. А докога? 5. Ето го отговорът. Само онзи, който може да разучи, да проучи и да влезе в епохата на Изгрева, да провери как преминават етапите в поредицата «Изгревът» отначало докрай само този може да бъде допуснат до дверите на Вътрешната Школа и до Паневритмията. И да му ги отворят. Само на него! 6. Ще ви дам един показателен пример. Аз бях определен от Невидимия свят да ръководя цялата програма на «Изгревът», в който се включва и проблемът на Паневритмията. Но всички музиканти, които ги качих на сцената, ме отхвърлиха. Досега нито един от онези, които проповядват и обучават Паневритмия не са дошли при мен и да ме питат. Нито пък онези, които издават учебници по Паневритмия. Те ме отхвърлят. А времето и условията за Паневритмията са дадени на програмата на «Изгревът», а не на тях. А тази програма аз я ръководя. Искате доказателства. Прочетете тези 23 тома на «Изгревът». За всеки том са ви необходими по 3 месеца. А трябва да го прочетете най-малко по 3 пъти. Така че за една година може да усвоите само 4 тома. Така че ви трябва обучение от 6 години. Но тук също има едно важно условие. А то е, дали ще ви допуснат до «Изгревът» и дали ще ви отворят съзнанието за него. А над «Изгревът» има два архангела, които го охраняват с меч и с копие. Всеки, които воюва срещу «Изгревът», ако е от Бялата ложа, с меч го посича архангелът, който отговаря за Бялата ложа. А онзи архангел, който отговоря за Черната ложа, с копието ще изтърбуши онези, за които отговаря, и които воюват срещу «Изгревът». Това се вижда след всеки излязъл под печат пореден том от «Изгревът». Наблюдаваме, гледаме и клатим глава. И мълчим пред архангелите пазители и стражи на «Изгревът». 7. Този обзор, който направих, не е за сегашните т. нар. последователи на Учителя Дънов. А защо? Защото те отхвърлят както «Изгревът», така и мен. Воюват срещу програмата на «Изгревът». Ето защо ще бъдат спрени. Този обзор е написан за следващите поколения, които има да дойдат. Тогава те трябва да изучават Пътят на Школата, който е Пътят Господен. А той е в «Изгревът». «Изгревът» е Пътят Господен на Третия Завет на Бога към днешното човечество. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога за идната Шеста раса на човечеството. Амин! 22 март 2006 г., София Вергилий

VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА 1. Първите, които се опитват да променят Паневритмията в музика, текст и движение, са т. нар. «последователи» на Учителя Дънов. Как става това, е вече описано. И те си понасят последствията. 2. Вторият е цар Борис III. За него е описано в «Изгревът», том I, стр. 443-454; том XX, стр. 280-288, 293-297, стр. 671-688, стр. 1036-1038. Той умира на 28 август 1943 г. 3. Любомир Лулчев. За него виж в «Изгревът», том XX, стр. 4-1038 и том XXI, стр. 4-499. Осъден на смърт от Народния съд и разстрелян през месец февруари 1945 г. 4. Борис Йоцов. Неговата съдба е много показателна. Съдействува за Паневритмията, но му е заплатено чрез министерския му пост. Но не остава докрай последователен за провеждането на Паневритмията в българските училища. От една страна е славист, славянофил по професия, но от друга страна е служител на цар Борис III и е закачен за германците. Застъпва националистически позиции. А за доказателство ще ви дадем неговата биографична справка. И накрая ще ви предоставим нещо още по-интересно. А защо? За да се изумите. Д-Р БОРИС ИВАНОВ ЙОЦОВ 1. Роден на 8 февруари 1894 г. в гр. Враца. 2. Завършва славянска филология през 1913-1916 г. в Софийския университет. 3. Завършва право -1918-1920 г., в Софийския университет. 4. Специализира славянска филология в Прага -1923-1925 г. (докторат по философия във Варшава 1927 г., Виена 1928 г.). 5. Асистент по славянска и българска филология в Софийския университет от 1929 г. е доцент, а от 1935 г. професор в Софийския университет. 6. От 1935 г. до 1936 г. е декан на историко-филологически факултет. 7. Директор на Народния театър от 1936 г. до 1937 г. 8. От 1937 г. до 1942 г. е секретар на министерството на народното просвещение. Публикува научни трудове по българската възрожденска и славянска литература. В научните си трудове застъпва идеалистически и националистически позиции. 9. От 1942 г. до 1944 г. е министър на народното просвещение, а именно: в правителството на Богдан Филов от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и в правителството на Добри Божилов от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. Като министър провежда тогавашната политика на цар Борис III монархофашизма, в образованието и културата. Застъпва националистически позиции. Осъден от Народния съд на смърт. Екзекутиран през февруари 1945 г., заедно с другите осъдени на смърт министри, царедворци и прочие. 10. Борис Йоцов е министър на Народното просвещение от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. Всяка учебна година започва с реч на министъра по радиото. Ето, аз съм попаднал на една такава реч от 15 септември 1942 г., както е написано на изрезката на вестника брой 9932. На обратната страница на тази изрезка е отпечатано: 15.IX.1942 г. «Централната гара на Сталинград е в германски ръце». «Победоносно проникване в Сталинград». «Силни германски ударни отделения проникнали в центъра на Сталинград. Всички очакват да падне Сталинград в германски ръце». Точно по това време Борис Йоцов произнася своята реч, като вследствие е дал текста, да се публикува, за да я има. Има я и аз я публикувам. Всеки, който я прочете, ще си добие представа за интелектуалния потенциал на този министър, славянофил по професия, а закачен и качен на германски влак. И когато идват на власт комунистите след 9.IX. 1944 г., го вкарват в затвора, съдят го и го осъждат на смърт. Това му е присъдата за нарушение на окултните закони, на които е основана Паневритмията. Ама как така? Прочетете си, научете си наизуст 7-те принципа на Паневритмията. Правителствена реч на министъра на Народното просвещение по случай новата учебна година (15 септември 1942 г.) «Да напрегнем всички сили с една мисъл, с един дух, с една воля: България над всичко.» Ние сме в най-напрегнатите часове на нашата история. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания. Напътствените думи на министъра на Просветата към учители и ученици. Вчерашната реч на министър Йоцов По случай започването на новата учебна година, министърът на Просветата, г-н проф. д-р Б. Йоцов, вчера в 1 часа на обяд произнесе по радиото следната реч: «Драги учители и ученици от всички краища на българските земи, Днес вие започвате отново работа работа на духа, работа на образование и възпитание. Целият народ е обърнал сърцето си към вас с радостно вълнение той отправя поглед към първите ваши стъпки пред прага на новата учебна година. И то с пълно основание: в жаждата си за просветление, за възход и величие, той минава през храма на просветлението с вашия труд, с вашите усилия и напрежение. Затова на вас тежат повече задължения, отколкото права. И сега, както и преди, вие ще изпълните с радост своя дълг дълг към себе си, дълг към народа, към отечеството. В това вярват всички, в това вярвате и вие, повече от всички други. И знайте, че работата, която подхващате, е света. С умиление целият народ отправя своите пожелания за напредък и успех, заедно със своя бащински благослов. Нека не се забравя, че ние сме скромни, но чисти работници на Божията нива. Затова, като копнеете за благодатна жътва, гледайте добре да разорете угарите и хубава да бъде вашата посев. Вие не бива да оставяте да загасне божествената искра, която носите в своята гръд. Тая искра ни свързва с великия и вечен разум, който движи и управлява света. Чрез нея ние сме силни, непобедими. Нека да напълним душата си със светлина и да я понесем по свещената българска земя, за да зреят под нейната благотворна ласка семената на прекрасното, възвишеното, божественото. Да се просветляваме и да просветляваме с мисъл за съвършенство, това трябва да бъде и сега една от вашите най-върховни жизнени задачи. Затова да поддържаме тоя пламък в душата на българина, да възвисяваме духа на родната земя, за да я подготвим да бъде по-близо до Бога. Чрез вас целият народ зрее и се възвишава, за да върви в светлина и красота и да твори големи дела и велики личности. Запомнете това добре и не подценявайте своите бдения и грижи. Ние носим в цялото си същество една вечна сила. Нея никой не може да ни я отнеме. Ръката на тая сила сте вие. Само тогава ще оправдаете своето съществувание, когато чрез познанието и мъдростта дадете път в живота на всички висши напътствия и повели. Работата на всеки от вас не е усамотена, откъсната, само за себе си тя е съчетана с работа на всички: нишките, с които тъчете, идат отдалеко и извеждат още по-далече. Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще. Ето защо трябва да се проникнете по-дълбоко от съзнанието, че общността е вашата съдба: всеки трябва да донесе своето зърно в общата житница оттам ще дойде неговият хляб в живота, чрез него ще се възвиси чрез труда и творчеството на всички, които намират смисъла на своето битие в общия жизнен идеал. Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея. Затова бъдете силни и светли духом. Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч. Бъдете храбри и дайте крила на всяка чиста и светла мисъл, дайте сила на всяко светло дело, което може да бъде за радост на други. Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание. Особено сега, в нашите дни, пълни с толкова подвизи, с толкова устреми към един нов свят. Да не се мамим: времето е толкова велико и тревожно, че ще бъде престъпление, ако не схванем неговата заповед, ако не я изпълним с цялата мощ на своето същество; с твърда воля и висок дух, над страдания и изпитания, да вървим само към една цел победа докрай, пълна, безгранична. Няма нищо по-велико от това един народ да мине през огъня на мъките, за да достигне върха на величието.Ударил е часът не за униние и колебание, а за твърдост и решителност. Всички ние принадлежим на нацията, нашето върховно благо. Ние можем да отминем, тя ще остане, за да бъде извор на нови сили, нови въжделения, нови устреми и надежди. Във великата борба на народите да издигаме все повече и повече духа на съпротива и борба. Само с тоя дух ще можем да посрещнем достойно всички изненади, да отбием с чест всички удари, от гдето и да дойдат те. Не забравяйте, че-в тия дни на напрежения, тревоги и бури се твори нашата съдба. Ние сме в най-напрегнатите часове на нашата история. Всеки от нас трябва да осъзнае изключителността на момента, да се издигне над страст, страдания и изпитания, да се възвиси духом, и да мисли и действува, както повелява благото на родината, както изискват това заветните цели на нашето историческо минало, както призовават всички страдалци и храбреци на българската свобода и независимост. На работа и борба, упорита, дейна, творческа. Нека напрегнем всички свои сили и все с една мисъл и с един дух, с една воля: България над всичко. Да мислим и работим не само за себе си, а за нашия дом, за нашата стряха за отечеството, което повече от всякога се нуждае от нас. Не забравяйте, че времето е пълно с отговорности и задължения: никой да не мисли, не може да стовари отговорността на други. Всички сме отговорни пред бъдещето. Нека така да се предадем на труд, на съпротива, на борба, че тия, които ще дойдат след нас, да кичат челата ни с венци на признателност и благодарност. В решителните часове от своята история народите се сплотяват. Всички сили се насочват към едно огнище, към една воля. Отвърнете поглед от тия, които поставят страст и амбиция над народ и държава. Пратете своето презрение на тия, които рушат със слова, деяния и дела единството на нацията, отслабват волята й за живот, не повишават степента на народностните напрежения и усилия. Не забравяйте поуката от нашето минало: когато сме били духом единни, въодушевявани от един идеал и сме действували под повелята на единно водачество, ние винаги сме побеждавали. Нашата история ни заклева: българският народ е духом голям, той трябва да стане по-велик, затова трябва да бъде воден от една и единна боговдъхновена воля. Нека всички се сплотим все повече около нашия върховен вожд, Н. В. Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания: българският народ неведнъж е показвал своето величие, бъдете убедени, че и сега ще се изправи пред лицето на света велик и могъщ. Още отрано тоя народ е приел кръщението си от Бога и е станал огнище на истина и светлина. И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението. Чрез свои най-вдъхновени синове той е следвал заветите на правдата и справедливостта. И когато е бивал застрашаван, той е грабвал меча, за да брани земята и свободата си. Затова, когато е падал, той никога не е скланял глава, защото е знаел, че зад него стои Бог. И днес, когато е поставен отново на изпитания, той не е сам. Пълен е със сили, с вяра в своето призвание, той е готов да посрещне всички призиви на живота и историята. Бъдете и вие готови, както са били готови вашите бащи и деди и не забравяйте заветите за правда и свобода. Дивен е Божият промисъл. Ние схващаме неговите величия, чрез нас той ще проговори. Затова под крилото на Провидението и под знамето на България нека знаем само един-единствен път все напред и напред, към величие и слава!

V. СССР И ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА 1. На 22 юни 1941 г. Германия напада вероломно СССР. 2. Немските войски се насочват за превземане на Москва. На 15.IX.1941 г. германските войски са на 20-25 км до Москва. На 6.XII.1941 г. настъпва голям студ 40 градуса, и замръзва всичко. Тогава съветските войски преминават в контранастъпление и от 6 до 27 декември 1941 г. отхвърлят войските на запад. Германците дават 120 000 убити. 3. Битката при Сталинград. През лятото на 1942 г. германските войски се насочват към Сталинград, за да отрежат Кавказ и петрола на СССР. От 17 юли 1942 г. до 18 ноември 1942 г. се водят отбранителни боеве за Сталинград.* На 19 ноември 1942 г. се пробива германската отбрана, а на 23 ноември се осъществява т. нар. «чувал» и германските дивизии са обкръжени, около 300 000 души. От 10 януари до 2 февруари 1943 г. немските войски са разгромени и са пленени. 4. През юли 1943 г. се спира голямото контранастъпление на германските войски при Курск. Това е Курската битка. На 5 юли 1943 г. германските войски започват контранастъпление. От 5 юли до 11 юли 1943 г. съветските войски се отбраняват. На 12 юли 1943 г. започват контранастъпление. На 5-18 август съветските войски водят боеве. На 23 август 1943 г. освобождават Харков. 5. На 14 август 1943 г. цар Борис III посещава Хитлер. След завръщането си, на 28 август 1943 г. умира. 6. Техеранската конференция е от 28 ноември до 1 декември 1943 г. в Техеран и е определено да се отвори II фронт не по-късно от 1 май 1944 г. в Европа. 7. Ленинградската отбрана. От ноември 1941 г. започва блокада на Ленинград. На 12 януари 1943 г. при Ладожкото езеро се разкъсва 15-месечната обсада. На 14 януари 1944 г. съветските войски освобождават Ленинград. Обсада от 29 месеца. 8. На 8 април 1944 г. Съветската армия достига държавната граница на Чехословакия и Румъния в Карпатските предпланини, а на 10 април 1944 г. освобождава гр. Одеса на Черно море. 9. В средата на месец август 1944 г. Червената армия нанася съкрушителен удар на германските войски в района на Яш-Кишинев. На 23 август 1944 г. в Румъния е антифашисткото въстание. Червената армия наближава българската граница. На 29 август 1944 г. се завзема гр. Кюстенджа, на 30 август 1944 г. Плоещ, на 31 август Букурещ. 10. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война България. На 8 септември първите съветски части навлизат в България. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8/9 септември властта се заема от правителството на Отечествения фронт. 1942 г. На 12 юли 1942 г. Учителят казва, че за Паневритмията времето е изтекло. А защо? Защото идва времето за отбраната на Сталинград. А дали това е вярно, вижте и проверете в точка 12. 11. Въпрос: Защо публикувам тази глава? Войната срещу СССР се отрази болезнено върху България. Освен това Учителят разрешава как ще се развият военните събития и предрешава изхода на войната. Дали е вярно? Не само че е вярно, но ние бяхме свидетели на тези събития и времена. 12. А за справка ще си прочетете в указаните от мен по томове и страници, както следва. 1) «Изгревът», том I, стр. 333-334, 334-340, стр. 447-454, стр. 474-476. 2) «Изгревът», том IV, стр. 468-475, стр. 476-484, стр. 319. 3) «Изгревът», том VI, стр. 457-458. 4) «Изгревът», том VIII, стр. 268-270. След като се запознаете с посочените страници на «Изгревът», тогава ще разберете, че времето, което Учителят е отпуснал за провеждането, обучението и въвеждането на Паневритмията в българските училища, изтича. И то не може да се върне. В никакъв случай. За всяко действие на Земята е отпуснато време от Невидимия свят. Изтече времето и действието се спира. 13. От 1945 г. до 1958 г. Паневритмия се играе от последователите на Учителя. Проблемите с Паневритмията остават. Това говори, че трите сестри правят нова редакция. А това са Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Тези проблеми продължават и до днес и те са описани в «Изгревът». Виж «Изгревът», том XIII, стр. 810-812. 14. От 1958 г. до 1972 г. Паневритмията в София бе забранена от комунистическата власт. Аз бях този, който я разреши. Как това бе направено? Аз съм го описал в «Изгревът», том XV, стр. 911-922. Вместо да се разрешат проблемите, те се увеличиха. А защо? Отговора ще намерите в «Разменната монета» в «Изгревът», том XI, стр. 832-834. ------------------------------------ * Забележете, че в София курсът по Паневритмия се води от 30 юни до 12 юли

IV. МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА 1. Политическите събития в Европа оказват влияние и в България, която също се въвлича в нея. Последователите на Учителя също са стреснати и питат Учителя как ще се развият събитията. На онези, на които им казва, те започват да тръбят наляво и надясно и това озлобява властта срещу Учителя. И те предприемат най-различни мерки срещу тях. Те са описани в «Изгревът». 2. През месец март 1942 г. става наводнение във Видин и Видинско от река Дунав. Бежанците идват в София и са настанени в училището, където работи Милка. Да не смятате, че това е случайно. Няма случайни работи. Целта е да се попречи на Милка. И това става. Това е описано в «Изгревът», том IV, стр. 504 и том XV, стр. 340-341. Така се протака работата и се губи времето за Паневритмията. Бежанците от наводненията блокират училищата в София, защото там ги настаняват, в техните салони и помещения. 3. Учителят, когато я среща, винаги я пита какво става със задачата. Непрекъснато е казвал: «Да става по-бързо». Но явяват се пречки. Лулчев също се скарва с Милка, че се размотава. А пречките не се премахват, а се увеличават от всяко естество. Днес тези пречки не се познават. За тях могат да имат само бегла представа само онези, които са прочели I—XXII том на «Изгревът». Иначе не. Никой няма представа какво представлява в своята същност Изгревът в София през 1940-1942 г. и «Изгревът» от тези XXII тома. 4. Онези, които са обучавани от Милка в Паневритмия, са деца от предучилищната възраст, това са 6-7 годишни деца. По-късно й дават деца от четвърто отделение, което означава 12-годишни деца. Има съпровод от музиканти. Накрая се идва до демонстративно изпълнение, при което е поканен министър Йоцов, но той се страхува да дойде. И той е прав, защото ще го набедят, че е дъновист. Макар че впоследствие набеждават много министри, че са дъновисти, няма нито един такъв. Това не е вярно. Това изучаване на Паневритмията става укрито от погледите на софиянци, които са заети с проблемите на настъпващата война. Лулчев упреква Йоцов, че е страхливец. Виж «Изгревът», том IV, стр. 501-502; том XV, стр. 341. Упреква го, че го е назначил за министър, а сега се укрива нарочно. 5. Какво е мнението на Лулчев за Борис Йоцов, е дадено в «Изгревът», том XX, стр. 871, № 623; «Изгревът», том XXI, стр. 428, стр. 442, № 35. И понеже не устоява до края, а бяга от отговорност, затова, макар че е славянофил, то той е изправен също след 9.IX.1944 г. пред Народния съд и е осъден на смърт. Ако беше устоял до края, това нямаше да му се случи. Но се уплаши и избяга от отговорност и да застане лице с лице пред Паневритмията, а не да се укрива. Страх го е да не го обвинят, че станал дъновист. Сам си избра пътя. 6. Началникът Петров, който присъствува на Паневритмията, докладва на министър Йоцов, че опитът е сполучлив. Тогава Йоцов разпорежда да се извикат учителите по физкултура от цяла България, за да им се проведе курс и да бъдат обучени. От Министерството определят Милка да води курса. Милка се колебае дали ще може да бъде преподавател на висшисти. Това е пречка за нея. Оценява си своите вътрешни възможности. 7. Среща се няколко пъти с Лулчев и с Учителя и споделя опасенията си. Учителят й нарежда тя да води курса. Тя се страхува, че няма да се справи. Тогава се решава да извикат Весела Несторова. Този етап е описан в «Изгревът», том IV, стр. 502-503; том XV, стр. 341-342. Трябва двете да бъдат като две свещи запалени и да светят в едно.8. Когато се говори за Паневритмията, трябва да прочете «Изгревът», том XV, стр. 911-918, 919-927 и том XVI, стр. 752-758, и особено стр. 756, за да се запознаете какви са окултните закони на Паневритмията и какви са последствията при нарушаването им. Учителят препоръчва за основните училища да се въведе Паневритмия до първите 10 упражнения до «Евера», за прогимназиите от 11-о до 28-о упражнение, а за гимназиите е «Пентаграмът» и «Слънчеви лъчи». Виж «Изгревът», том XX, стр. 758, стр. 954, № 346. 9. Следващият етап отново се придвижва от министър Йоцов, след като са определени двете Милка и Весела да преподават Паневритмията. Виж «Изгревът», том IV, стр. 502-503; том XV, стр. 342. Със заповед на министъра се извикват 60 млади учители по физкултура от цяла България. Осигуряват им пансион в едно училище в Диана-Бад, което го помня и аз, защото, когато бях войник, то Спортната рота в София бе гостенка именно в тази сграда. Там имаше спални помещения, кухня и всичко, осигурено за пансион. Тази сграда я имаше до 1970 г., после я разрушиха. Да се осигури пансион, да се осигурят командировъчни, пътни, дневни пари, в онези години не е било лесно. Тези пари ги отпуска Министерството. Но това е друга епоха, преди 9.IX.1944 г. Аз, който съм живял по времето на социализма, бях свикнал да виждам как държавата осигуряваше пансиони, интернати, правеше фестивали, спортни тържества, спартакиади, и участвуваха стотици и хиляди младежи. Но това може да го направи само една централизирана власт, където всичката финансова и икономическа мощ са в нейни ръце. Това е обяснение, че да се организира тогава този курс е било голямо постижение. И трябва да се признае и оцени по достойнство. И то през 1942 г., когато е вече започнала войната и на 21 юни 1941 г. Германия напада СССР. Да се организира такъв курс от министерството е цяло чудо. 10. Как протича курсът на учителите, ще си прочетете от «Изгревът», том I, стр. 504 и том XV, стр. 342. Този курс започва на 28 юни 1942 г., а войната е обхванала не само Европа, но германците са вече в СССР и се води по това време ожесточена война. Това не може да не се отрази на живота в България. А тези млади учители по физкултура са поставени при най-добрите условия за работа по онова време. 11. По това време, по време на обучението по Паневритмия, стават сблъсъци между Милка и Весела. Изпокарват се кой да бъде пръв. Дори те не само са се скарали, но са се хванали за косите да се бият. Едвам са ги разтървали музикантите, които са от Изгрева. Това лично са ми го разказвали възмутени, и то двете. А как това става, вижте «Изгревът», том I, стр. 506. И тогава Милка изгонва Весела от кръга на Паневритмията. Тогава Милка е в кръга и играе Паневритмия, така, както Учителят се е движел на Изгрева. Паневритмията се движи по своя кръг, а отвън кръга на Паневритмията се движи Весела. И тогава се явил един с фотоапарат и направил няколко снимки, и днес има такива снимки, където се вижда, че едната играе вътре в кръга, а другата отвън кръга. А това води до нарушение на окултните закони. А какви са те, ще ги прочетете в «Изгревът» том XVI, стр. 756. Така двете свещи се разделили, едната свети вътре в кръга, а другата свети вън от кръга, появява се вятър, изгасва свещите и курсът се приключва с провал. 12. Курсът привършва и отиват при Учителя, да им даде нотите на Паневритмията за 60-те учители по физкултура. Те са преписани от Калудов. Но Той не ги дава. Всички се учудват защо не ги е дал. А през това време, към 1943 г., имаме едно отпечатано издание голям формат на Паневритмията от 1938 г., и друга Паневритмия с нотен текст и думите на песните от 1941 г. Така че е имало достатъчно бройки отпечатани книжки, за да се раздадат по 1 бройка на двете Паневритмии на 60 души. Но Учителят не разрешава. А защо? Казва им: «Времето изтече.» Ето това не можеха да го разгадаят повече от 30 години след тези събития, онези, които са били свидетели. Много е трудно това разгадаване. Невъзможно е. Сега правим този опит. Курсът се закрива на 12 юли 1942 г. 13. Ако им бяха дали двете книжки на всеки един учител по физкултура, щяха сами да си организират обучението в училищата. Трябва да съобщя, че преди 9.IX. 1944 г. всички учители по физкултура бяха задължени да знаят да свирят на един инструмент на цигулка или на пиано и оттам на акордеон. А защо? Тогава упражненията по физкултура се играеха в съпровод от музика обикновено тиролска музика и виенски валсове. Учителят свири на акордеон, един ученик показва какви упражнения ще се играят така бяха часовете физкултура. Така аз съм бил обучаван в училище в прогимназията. Весела Несторова отива при Учителя да иска да занесе отпечатаните книжки по Паневритмия на курсистите учители, но Учителят бил много строг и казал: «Времето за Паневритмията изтече.» А това е на 12 юли 1942 г. А точно по това време започва битката за Сталинград, но Весела това не знае. Но Учителят знае, защото управлява тези събития. Ето защо съм извадил датите на тези исторически събития в следващата глава. Изглежда приближаването на датата 28 август 1943 г. възпира Учителя да им даде Песнарките. На тази дата умира цар Борис III. И това усложнява още повече политическия живот в България. 14. Бомбардировките над България започват през есента на 1943 г. Символичната война се стоварва върху българите с бомбите на англо-американските бомбардировачи над София. За тези бомбардировки виж «Изгревът», том I, стр. 48-60; том IV, стр. 193-194; том XIII, стр. 874-882. Обяснението е дадено в «Изгревът», том I, стр. 504-505; том XV, стр. 343-344. А истинската причина за тези бомбардировки са в думите на Учителя: «Онези хули, лъжи и клевети, които се отправиха върху мен цели десетилетия се превърнаха в онези бомби, които сега се стоварват върху главите над българите». Ето това е причината една от тях. 15. Друга причина е конфликтът между Милка и Весела. Виж «Изгревът», том I, стр. 505-507. Трета причина е Лулчев, който не си свършва работата докрай. Весела Несторова вижда и разбира, че виновник за провала на Паневритмията е Лулчев. А защо? Тя знае изказването на Учителя за «змийското гнездо». А какво е то, можете да видите в «Изгревът», том IV, стр. 504-505. Весела отива при Учителя и обвинява Лулчев. Иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже право в очите, че той е виновен. Учителят разрешава. Тя отива при него и го обвинява. Но той се защитава. Доказателството е това, че Учителят предупреждава Весела, че след като отиде при Лулчев и го обвини, че той е виновен за провала на Паневритмията, трябва да мине отново при Него. Така Учителят съхранява Весела. Иначе тя би изгоряла като факла, защото Лулчев не е случаен човек, той умело борави с окултните сили и това го знаят всички на «Изгрева», защото са го изпитали на гърба си. Този случай ми го разказваше Весела Несторова най-подробно. Част от него е записана в «Изгревът», том I, стр. 507. Има и други неща за разказване.

III. ПРОФЕСОР БОРИС ЙОЦОВ 1. Есента на 1939 г., след като е получил нареждане от министър Богдан Филов, главният секретар на Министерството на народното просвещение Борис Йоцов решава да задвижи въпроса с Паневритмията. 2. Обикновено от 1 -15 октомври всяка година започват да работят детските градини в гр. София. А на 15 септември започва новата учебна години във всички училища в България. Тогава към м. септември главният секретар изпраща бележка до Милка Переклиева да се яви при него. Той знае адреса на Милка, разбира се, от Любомир Лулчев. А Милка е поддържала приятелски връзки с Лулчев. Така че бележката до нея е истинска, както и адресът на детската градина в София. 3. Уплашена, Милка се явява при главния секретар. Разговорът между тях е предаден в «Изгревът», том IV, стр. 498-499, както и в том XV, стр. 338-339. Накрая главния секретар е поискал от нея да направи доклад и да му го донесе, как може да се приложи Паневритмията в българските училища. Така че Йоцов си изпълнява поетото обещание пред Лулчев и нареждането, което има лично от министър Богдан Филов. Той самоволно не може да придвижи този въпрос, ако не му е наредено, ако не стои зад него и цар Борис III. А той е знаел много добре, че нареждането идва оттам. 4. Същия ден Милка се среща с Учителя и Му докладва всичко. Той я предупреждава, че трябва да се бърза. Тя написва своя доклад в 4 екземпляра. Един предава на Учителя*, втори на Лулчев, трети на главния секретар Борис Йоцов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 492-500; том XV, стр. 339-340. 5. Йоцов прочита доклада, извиква началника по физкултура за цяла България Петър Петров, и му нарежда да придвижи въпроса. А Милка е трябвало да приготви всичките 28 упражнения. Но тя предоставя и избира само 18. Учителят, когато научава, че ги е съкратила, се ядосва много. Виж «Изгревът», том IV, стр. 500; том XV, стр. 340. Това нейно своеволие предрешава бъдещия провал на Паневритмията. А защо? Нарушава окултните закони, по които е съградена Паневритмията, и нейните 7 принципа. 6. Милка предава подготвените 18 упражнения на началника Петров. Той ги преглежда и одобрява. Завежда я отново при Йоцов. И двамата решават да се въведе Паневритмията, но да се намери начин от Милка как това да стане. Виж «Изгревът» том IV, стр. 500, том XV, стр. 340. 7. Лулчев обещава на Йоцов, че ако той въведе Паневритмията, ще го направи министър на Народното просвещение. И това се случва. На второто правителство на Богдан Филов той освобождава поста министър на Народното просвещение, което той заема при първото си правителство като министър-председател. И така, от 11 април 1942 г.. до 14 септември 1943 г. министър на Народното просвещение е проф. Борис Йоцов. 8. Онова, което е посочено от Николай Дойнов в «Изгревът», том IV, стр. 498 и том XV, стр. 338, е погрешно. Борис Йоцов става министър на 11 април 1942 г. 9. След като в министерството има нов министър, който е дал зелена улица за Паневритмията, изведнъж Милка се уплашва дали ще се справи. Тази несигурност, която идва от нея, представляват големите противодействия, които идват от Невидимия свят, защото на Изгрева знаят само трима души: Милка, Лулчев и Учителят. А атаките от противниците на Паневритмията са неотразими. Едва ли някой днес може да издържи на онова напрежение, на онези борби, които са се развихрили на Небето и на Земята с опита да се въведе Паневритмията в училищата. Искате пример. Ето го. Прочетете последователно трите тома от «Изгревът», том XX, XXI, XXII. Няма да можете да издържите на това, което е в тях. Така че не трябва да се обвинява Милка Периклиева, че не може да се оправи. Тя също има вина. И се знае каква е и откъде идва. 10. И така от есента на 1939 г. до 1942 г. месец март, Милка се размотава и пропуска това време. А защо го пропуска? Има много политически събития и всички са въвлечени от бурята на идващата война. За 1939 г. прочетете в «Изгревът», том XX, стр. 705 и «Бележките» на стр. 906 N9 85, 86, 87, 88, 89, 90. За 1940 г. виж «Изгревът», том XX, «Бележките», стр. 910 № 116, 119; стр. 931, № 195; том XX, стр. 986, № 582. 11. Последното изкачване на Учителя на Рила с установяване на лагера е 1939 г. Още за посрещането на 1939 г. Учителят говори за тази година, че е благодатна и епохална и онзи, който е пропуснал възможностите през 1939 г., ще трябва да ги реализира през 1999 г. Ето защо ви представяме тези две беседи в «Изгревът», том XX, стр. 995-1010. А кой и какво реализира през 1999 г., вж. на стр. 1010. Така че Милка Периклиева и нейното поколение изпускат и се разминават с това, което носи 1939 г. 12. Политическите и военните събития се развиват стремглаво и последователно от 1938 г. до 1943 г. Виж «Изгревът», том XX, стр. 913-914, № 139, 142. Без тяхното изучаване не можете да се разбере защо Милка Переклиева пропилява времето за изпълнение на тази задача, поставена от Учителя. ------------------------------------------ * Тези доклади не ги притежаваме. Това е била програма как да се проведе Паневритмията. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

II. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 1. Учителят Дънов дава нареждане на Любомир Лулчев да каже на цар Борис III да нареди да се въведе Паневритмията в българските училища. 2. Каква е връзката на Лулчев с цар Борис III, е описано в «Изгревът», том I, стр. 495-497, том XV, стр. 336-338 от Николай Дойнов. 3. По какъв начин Лулчев се свързва с цар Борис III, е описано в «Изгревът» том XX, стр. 272-288. Литературният герой Генко Орлето е Любомир Лулчев. 4. Дневникът на Любомир Лулчев за срещите и разговорите с цар Борис III и с Учителя Дънов е в «Изгревът», том XX, стр. 689-890. Към този раздел са дадени «Бележки към дневника» стр. 891-994. Без тези бележки не можете да прочетете и разберете този дневник. 5. В «Дневника» от том XX, на стр. 699-700 се съобщава, че на 28 юли 1938 г. се дава нареждане от Учителя на Рила да се говори на цар Борис III за Паневритмията. Виж «Бележките», стр. 900, N° 52,53, 54. Ако цар Борис III не послуша, ще се повтори онова време, когато България пада 500 години под турско робство виж № 55. Но това не става, а защо виж № 56. Ето това е нареждането на Учителя от 1938 г., дадено на Лулчев на Седемте рилски езера, където е устроен лагерът на Бялото Братство. 6. През 1938 г. се започва подготовката на Втората световна война. Виж «Изгревът» том XX, стр. 717. Виж «Бележки», стр. 913-915, № 139, 140, 141, 142,143. Виж «Изгревът» том XX, стр. 720-721 и «Бележки», стр. 919 с № 151, 153. 7. На 14 ноември 1938 г. до 23 октомври 1939 г. е 56-ото правителство на България и трето поредно с министър-председател Георги Кьосеиванов. А за министър на Народното просвещение е избран проф. Богдан Филов. По това време от 1937 г. като главен секретар на това министерство е Борис Йоцов. Лулчев съобщава на цар Борис III няколко пъти молбата на Учителя за Паневритмията. За нея се знае, че те представляват гимнастически упражнения и затова царят не се безпокои много от реакцията на църквата. Нарежда на своя министър Богдан Филов да придвижи въпроса, а той тази задача я прехвърля на Борис Йоцов. Главният секретар не може самоволно да придвижи този въпрос без нареждане от министъра. А той знае много добре как църквата, военните и полицията са срещу Дънов. А министърът изпълнява нареждането на цар Борис. Това е веригата за изпълнение на тази задача. Друга няма. Следващото правителство на Георги Кьосеиванов е от 23 октомври 1939 г. до 15 февруари 1940 г. И тук се явява Борис Йоцов на сцената. Така че на този етап Лулчев си изпълнява задачата за Паневритмията. Виж «Изгревът», том XV, стр. 336. В следващия етап Лулчев също си изпълнява задачата, като назначава Борис Йоцов за министър на народната просвета, за да съдействува за Паневритмията.

I. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ 1. Историята на етапите по създаването на Паневритмията е описана в «Изгревът», том XXIII и се намира в раздела «Къде е истинската Паневритмия?». Без проучването на този раздел вие не можете да преминете през новия раздел, който сега ще опиша. Изключено е. Невъзможно е. 2. Учителят Дънов предава на Школата Паневритмията. Как е дадена и през какви етапи се преминава, това е описано. Паневритмията се основава на 7 принципа. Те са публикувани в голямата «Паневритмия», издание София, 1938 г., където има: I. Описание на паневритимичните упражнения от стр. 3-30; II. Нотен текст Паневритмия за две цигулки стр. 31 -57; III. Принципи на Паневритмията-стр. 57-75; IV. Вътрешен смисъл на упражненията стр. 75-83. 3. През 1941 г. в гр. София се публикува «Паневритмия: Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя»: I. Увод стр. 3-8; II. Основи на Паневритмията стр. 9-30. На стр. 10-13 са дадени 7-те принципа на Паневритмията. III. Нотен текст на упражненията на Паневритмията с написан отдолу текст на Олга Славчева стр. 33-61. 4. Без проучване и научаване наизуст на публикуваните «Принципи на Паневритмията» от стр. 57-75 от изданието от 1938 г., както и на «Основи на Паневритмията» от стр. 9-30 на публикуваната през 1941 г. «Паневритмия», никой не може да я играе както трябва и никой не може да бъде преподавател. 5. През 1942 г. е издадена книгата «Слънчеви лъчи: Музика, движения и говор от Учителя». В I част е музиката стр. 3-6; II част «Слънчеви лъчи», Приницпи стр. 9-18; III част «Слънчеви лъчи» описание от стр. 19-31. Принципите на «Слънчевите лъчи» трябва да се изучат и заустят. 6. Текстът на Паневритмията е публикуван през 1935 г. от Олга Славчева, но в горния ляв ъгъл е написано името Асинета. Виж «Изгревът», том I, стр. 210-213. Този текст е неприкосновен. Той е даден от Божествения свят и е одобрен от Учителя и с Негово разрешение е публикуван. 7. В Своите беседи, лекции и частни разговори Учителят говори, че Паневритмията трябва да се въведе в българските училища и българският народ трябва да приеме Паневритмията. Впоследствие Той дава тази задача на няколко души, за да направят нужните постъпки към съответните държавни лица и учреждения, за да разрешат провеждането и заучаването на Паневритмията и след това да се въведе в българските училища. Той им отпуска Божествен кредит, отпуска им време и условия за тази задача. Ето тези лица.

Исторически и политически личности, свързани с опитите за въвеждане на Паневритмията в българските училища 1938 г.-1943 г. I. Учителят Петър Дънов II. Любомир Лулчев III. Професор Борис Йоцов IV. Милка Периклиева V. СССР и Великата Отечествена война 1941-1945 г VI. Нарушение на окултните закони, върху които е изградена Паневритмията VII. Заключителни слова

V. Силите, които се явиха, за да разрушат Паневритмията 1. Още от самото начало, когато е започнала да се създава Паневритмията и Учителят Дънов е предавал упражнение след упражнение, се явяват веднага онези сили, които сега искат да я спрат, като я разрушат отвътре. А как това става? Ето как. 2. Обикновено Учителят Дънов дава упражнения и предава музиката към тях, като я изсвирва на цигулката Си, и музикентите пред Него трябва да я запишат. Но се явява един, на име Ангел Янушев, който от самото начало се опитва да замени музиката на Учителя, поставяне за всяко упражнение, с класически мелодии. А защо ли? Много просто за да я разруши отвътре. Учителят е бил много ядосан и изпраща Мария Тодорова, за да го спре. Това е описано в «Изгревът», том I, стр. 167. 3. Каква е ролята на Ангел Янушев по-нататък, се вижда от описания случай в «Изгревът», том I, стр. 228-231. Било съобщено на Изгрева, че Ангел Янушев ще се жени за Катя Грива. Тя е на върха на щастието си. Това ще видите в една публикувана снимка в «Изгревът», том VIII снимка № 18, където са седнали Асен Арнаудов, Катя Грива и Ангел Янушев. А Катя Грива сияе от щастие. Сватбата е определена за неделя. Целият Изгрев я очаква. Булченската рокля е закачена на закачалка и е окачена на забит пирон в дървената стена на бараката на Катя Грива. Тя е готова за сватбата. 4. Но в събота Ангел Янушев се оженва и се венчава в църквата за друга жена. Тази новина веднага се занася на Изгрева. Когато научава за женитбата на Ангел, то Катя Грива пада на земята от тази новина. Вдигат я и я слагат на леглото цялата втвърдена. Не мърда, не шава. Катя е вече почти умряла. Съобщават на Учителя. Тогава Той взима цигулката си, започва да свири и чрез нея да трансформира цялото състояние на Катя Грива. Постепенно тя оживява, но лежи на кревата още няколко дни. Тази мелодия Учителят я нарекъл «Буря», като е дал и думите. Тя е публикувана в песнарката на Мария Тодорова на стр. 113, а на стр. 194 е написано, че е дадена на 15.XII.1935 г. 5. А по времето на порцеса срещу Братството през 1957/1958/1959 г. Ангел Янушев се отказва от Учителя и от Братството на Изгрева. Това е само неговия личен финал на човека, който още от самото начало искаше да вкара в Паневритмията класически мелодии. 6. Желанието на Ангел Янушев да вкара класически мелодии в Паневритмията и да изхвърли музиката на Учителя накрая се реализира от онези сили, които искаха да разрушат Паневритмията. А това е описано в «Изгревът». Това е времето, когато по настояване на Анина Бертоли се прави филм, откъдето да се вижда как трябва парвилно да се играе всяко едно упражнение. Този филм се прави от Георги Парлапанов. Може да видите Георги Парлапанов в «Изгревът», том VIII, снимка № 34, където той е с бялата винтяга. За този филм само аз знаех. Но го откраднаха чрез семейство Гобо. После към този филм включиха към отделните упражнения класически пиеси, отказаха се от музиката на Учителя Дънов. Направиха го на видеокасета и го изпратиха в Русия. След като го слушаха там, предизвикаха силите на разрушението, които се явиха и разрушиха цяла Русия. Това бяха последствията от подмяната на музиката на Учителя. 7. След това тази видеокасета беше изпратена в България. Гледаха я мнозина, но нито един от днешните музиканти не протестираше срещу нея. Мълчаха А защо отговорете си сами. За него е разказано в «Изгревът», том XV, стр. 928, 929-930. А в «Изгревът», том XIII, е разказано «Какво направи Духът на Заблуждението чрез силите на Разрушението с филма за Паневритмията», стр. 812-815. И бе разчетено кои са били участниците във филма, които са играели упражненията, на стр. 814. 8. След като се изпрати този видеофилм в България, тя започна да се разрушава окончателно, съгласно това, което е описано в «Изгревът», том XVI, стр. 756. По това време горите на Московска област бяха запалени и горяха 6 месеца. А по площ тя е колкото България. Така се разрушаваха едновременно. 9. Ето, идваме до заключението, което сме изказали още от самото начало. Промяната още в първото упражнение «Първият ден на пролетта», не е случайна. То е работа на онези сили, които искат да я разрушат, а чрез нея да разрушат и Русия, и България. А защо? Защото Учителят Дънов е казал, че тази Паневритмия ще се играе в Русия. И тя се изпраща там променена и чрез нея искат да разрушат Русия. За да не може там в бъдеще да се играе. Това е целта. 10. А що се отнася до разрушенията в България, се вижда от всички. Първо се явиха пожарите по планините, явиха се големите суши. А сега 2005-2006 г., се явиха големите наводнения и удавиха България навсякъде. А реката Дунав носеше със себе си проклятието на цяла Европа и го стовари върху България. Ето така действуват Силите на Разрушението. 11. Първият град по река Дунав, който посрещна през 2005-2006 г. големите водни ударни вълни от наводненията и бе потопен от водата, бе град Видин. А там има една група от т. нар. последователи на Учителя Дънов, които играят Паневритмия. Те я играят, като пускат на касетофона си запис на Панервитмия с изпълнението на онзи, който промени Паневритмията през 2000 г. на Рила и «отвори портите», като прибави куплетите на Лиляна Табакова. Вж. стр. 866 от настоящия том, точка 6. А защо ще бъдат удавени от река Дунав, то проверете в «Изгревът», том XVI, стр. 756. За нарушение на окултните закони, по които е създадена Паневритмията, идва възмездието, което се изразява чрез разрушителните сили на природата.

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ А. Резюме на сказката върху Паневритмията, изнесена от д-р Филип Стоицев в периода 1946-1947 г. Б. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо се повтаря 4 пъти упражнението «Евера» от Паневритмията. II. Как бе създадено упражнение № 16 от Паневритмията «Изгрява Слънцето». И защо се правят опити да се играе погрешно? III. Как Учителят Дънов разтваря затворения музикален кръг на българите. И кои са тези, които днес отново го затварят. И защо? IV. «Първият ден на пролетта» ново откритие. Има 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява в отпечатаната «Паневритмия» от 1938 година. Оригиналът сам си говори. V. Завещанието на Васко Искренов за предаване на негативите и неговите снимки на Вергилий Кръстев. А. Резюме на сказката върху Паневритмията, изнесена от брат Филип Стоицев Драги сестри и братя, Същественото, което изнесох на тази сказка, се оформи в няколко предложения, засягащи хореографичната и музикалната страни на Паневритмията. По отношение на хореографичната страна предложих: 1. Да се играят упражненията правилно, защото Учителят е вложил във всяко упражнение дълбок вътрешен смисъл. 2. Да се съберат онези сестри и братя, които са присъствували на раждането на упражненията, за да се изгладят различията по някои движения. 3. През време на играта да не се говори в кръга и в оркестъра. 4. При присъединяване или напущане на кръга да не се прекосява същият. 5. Да се определи за дните без беседи, точният час на започване играта в зависимост от изгрева на Слънцето, за да могат всички да идват навреме. Сега се започва в съвсем неопределен час. 6. Учителят е казал, че може да се играят в делнични дни, един ден упражненията, стоящи на четен пореден номер, друг ден на нечетен. Това внушение на Учителя да се изпълни, защото има следните добри страни: а) Ще се свършва по-рано; б) Чиновниците ще могат спокойно да играят и отидат на работа; в) Не ще се получи даже и след години пресищане от всекидневното повторение на цялата Паневритмия. 7. Да се уреди опреснителен курс по Паневритмия за всички желаещи да играят правилно упражненията. Най-малко шест души, които владеят добре упражненията, ще бъдат ръководители на този курс. Курсът ще бъде поне веднъж седмично, на голямата поляна, в определен по общо желание ден и час. 8. Ръководителите на този курс ще останат като постоянни за новодошлите в Братството. 9. Всяка година да се изнася от различни наши приятели по една сказка върху Паневритмията, придружена от образцова демонстрация. Учителят желае Паневритмията да се въведе като метод за работа в училищата, казармите и т. н. Да работим за това. По отношение на музикалната страна предложих: 1. Да се свири двугласно, като музикантите на Изгрева се разберат коя аранжировка ще се свири временно. 2. Да има поне две групи от музиканти, които да се сменят. 23-ма наши приятели ще дадат съдействието си. 3. Да се свири хубаво, ритмично, чисто. Да се направят няколко репетиции за уеднаквяване темпата. 4. Настройването на инструментите да става в определени кратки паузи през няколко упражнения. 5. Да се възприеме музикалното командване на Паневритмията с тъй наречените сигнали, които и сега се дават от брат Симеонов. Сигналът един-два начални такта на упражнението, което ще се играе, ще се дава след кратката пауза между две упражнения. Той има двояко значение: а) ще подсеща играчите кое упражнение следва и б) че след сигнала ръцете трябва да се поставят в изходното положение на упражнението, ако има такова, защото няколко секунди след сигнала упражнението ще започне без друга команда. Това ще внесе много голямо единство при започване и свършване упражненията. След сказката и илюстрацията се изказаха няколко души. Пролича у всички желанието тези предложения, в по-голямата си част дадени от Учителя, да се разгледат и обмислят, и ако са в състояние да подобрят качествено играта и музиката на Паневритмията, да се възприемат и приложат в най-скоро време. Брат д-р ФИЛИП Стоицев Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: Настоящият текст е отпечатан в печатницата на «Изгрева», която е затворена през 1950 г. Така че това е изнесено около 1946-1947 г. Б. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо се повтаря 4 пъти упражнение № 11 «Евера», от Паневритмията 1. По този въпрос бе споменато в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». 2. Предварително трябва да знаете какво означава отварянето на «порти» в кръга на «Паневритмията». Обикновено разстоянието между двойките трябва да бъде една ръка. Но когато се увеличава това разстояние на 2-3 метра, получава се отвор в кръга на Паневритмията, който Учителят е нарекъл «порти» и това е пробив. А целта е в този процеп и чрез тази порта да влязат представителите на Черната ложа, да смучат и да вземат енергията на Паневритмията. Това се прави непрекъснато, защото това не се знае и не се спазва. А е описано много добре в «Изгревът». 3. Ето, сега създават друга порта с упражнение №11«Евера». Започват да удължават упражнението, като го повтарят 4 пъти. А какъв е смисълът на упражнението, е описано в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». Прочетете си я. 4. В «Изгревът», том XXI, на стр. 982-983 се обяснява защо са въвели свиренето 2 пъти с 2 повторения. Ето защо бяха публикувани нотите на «Евера» на стр. 984 и със звездичка (*) бе обозначено какво се повтаря по оригиналния текст. На стр. 985 бе поместено същото упражнение с нотния текст и с думите. 5. Сега също ще приложим тези 2 страници за доказателство на нашата бележка, че се свири един път до края и повторението започва оттам, където е обозначено с две точки ( : ). И пак до края се свири. 6. Прилагаме по една страница «Евера» от изданието на Паневритмията от 1938 г. и от изданието от 1941 година. II. Как бе създадено упражнение № 16 от Паневритмията - «Изгрява Слънцето». И защо се правят опити да се играе погрешно? 1. За създаването на това упражнение разказва Елена Андреева в «Изгревът», том I, стр. 523. Това упражнение е съставено от две песни, две мелодии, които се свързват. Как е станало това, вж. на стр. 551. 2. Двете песни са публикувани в песнарката на Мария Тодорова на стр. 58. А на стр. 187 е отбелязано кога са дадени тези две песни. 3. Първата песен, която е дадена от Учителя, е «Сила жива, изворна, течуща», на 12.Х.1922 г. на лекция на Общия окултен клас - 2-ра лекция, от 7 до 11 страница.* 4. Когато Учителят е предал тази песен, учениците са били в клас, седнали, сблъскани един до друг, без да имат пространство, и са правили движенията на два тласъка отдолу нагоре. А упражнението е дадено като цяла музикална фраза, без прекъсване. Стенографката Елена Андреева го записва както трябва да бъде, но после другите се противопоставят и то остава на два тласъка. Вж. «Изгревът», том I, стр. 551. 5. В издадената лекция № 2 е описана цялата обстановка. На стр. 9 е описано,, че думите и тоновете в това упражнение са нагласени във възходяща степен. Това означава, че е една музикална фраза и потвърждава това, което казва Елена Андреева. Необходимо е изучаване на тази лекция. 6. За думите «Зум-Мезум» е написано на стр. 9, че са равнодействуващи сили, които регулират всичко. А «Тумето» е резултатът на тези сили. 7. Ето защо, първо трябва да приемем от Природата сила, а това става със «Зум» и прибиране на ръцете при гърдите. И след това тази сила, преминала през тебе, трябва да я върнеш. Това става с «Мезум» и ръцете отиват напред с длани нагоре и раздават. Това е нагледно показано как действува равнодействуващата сила. Проблемът е описан в «Изгревът», том XXII, стр. 375. 8. В последните години го играеха обратно - първо разтваряха ръцете, а после ги прибираха. А защо? За да се нарушат равнодействуващите сили. Необходимо е да разучите много добре тази лекция на Учителя. Само така ще разберете защо и как е станало отклонението. То е също път и се управлява от някого. 9. Песента «Изгрява Слънцето» е дадена на 22.Х.1922 г. на Общия окултен клас, 4-та лекция. Проучете я. Там ще разберете как Учителят я свързва със «Сила жива, изворна, течуща». И защо я свързва. Необходимо е студия и обучение. 10. Песните на Учителя трябва да се проучават. А как това да стане, е отбелязано в «Изгревът», том IX, стр. 857-859. Но това ще бъде за едно следващо поколение, защото днешните музиканти това не могат да изпълнят. Те отхвърлят «Изгревът» и «Изгревът» е заключен за тях с 9 катинара. 11. Ето защо тук прилагаме нотните текстове на «Изгрява Слънцето». --------------------- * ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА: 2-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година). 12.Х.1922, четвъртък, Ст. София. - В: Окултни лекции, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство. II година. София, 1922-1923. III. Как Учителят Дънов разтваря затворения музикален кръг на българите. И кои са тези, които днес отново го затварят 1. За пръв път научаваме от разказа на Пеню Ганев в «Изгревът», том XVI, стр. 130-155, за «Затворения музикален кръг и «Слънчеви лъчи». А Учителят Дънов отваря този кръг, в който са затворени българите от векове. А как е направил това, вижте в разказа на Пеню. 2. А откъде започва отварянето на този кръг, с което започва пробуждането на човешкото съзнание, е описано на стр. 135. Започва от думите «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая.» 3. На стр. 160-163 в «Изгревът», том XVI, е предаден музикалният текст на «Слънчеви лъчи». На стр. 163 със звездичка (*) е отбелязано откъде се излиза от затворения музикален кръг. 4. На стр. 164 са дадени обяснения. И затова никой от музикантите не може да се оправдава, че не знае. 5. На стр. 163 в «Изгревът», том XVI, на самия музикален текст се вижда много добре, че има две точки знак за повторение на строго определено място. 6. Но ето, явяват се тези, които искат да «отворят порти» и да разбият «Слънчеви лъчи». Те вкарват допълнителни куплети, за да я разбият. И това сполучват, защото всички им се подчиняват. Обясняват, че Учителят ги е дал на Лиляна Табакова. Това е така, но те са за концертно изпълнение, а не за Паневритмията, та с тях да се «отварят порти». И всички последствия и трагични обстоятелства, които се изляха над България, се дължат на това. Първо бяха палежите на горите, после - политическите кризи, после - наводненията. И сега цялата страна е разрушена. Дължи се именно на това. Това е описано в «Изгревът», том XV, стр. 911-922, 922-927; том XXI, стр. 982-987. 7. Това е сполучлив опит за онези, които се стремят отново да затворят музикалния кръг на българите и да ги обрекат на вечно робство, като «отворят порти» в Паневритмията. 8. Ето защо се публикува музикалният текст на «Слънчеви лъчи». Слънчеви лъчи. Музика, движение и говор от Учителя. София, 1942, стр. 6. Целият музикален текст е публикуван в «Изгревът», том XVI, стр. 160-164. IV. «Първият ден на пролетта» Ново откритие: Има 18-и такт без удължение, само един тон. Ново откритие: Няма 19-и такт. Той се появява по погрешка в отпечатаната през 1938 г. «Паневритмия». Оригиналът сам си говори. 1. Ето сега ще ви представим един пример, как е нарушена Паневритмията още от самото начало на нейното издаване чрез печатно издание. По времето на Учителя не е имало такъв проблем, защото правилно е свирена. Това са го знаели музикантите, които днес ги виждаме в отпечатаните снимки в «Изгревът», когато показват как се е играела Паневритмията на Изгрева. Но след отпечатването на «Паневритмията през 1938 г. се появява проблемът за т. нар. тек тактове и за смяна на крака. И то поради печатна грешка волно или неволно. 2. Първите музиканти, които са свирели Паневритмията на поляната на Изгрева, са познавали проблема и са свирели така, както са я научили от самото начало. След отпечатването на Панервитмията през 1938 г. възниква този проблем, но те не са го описали, защото за тях е бил от ясен по-ясен и не е имало човек, който да седне и да го опише. Следващите музиканти се ръководят вече от отпечатаната Паневритмия от 1938 г. Ето тук виждаме в спомените на Димитър Грива в «Изгревът», том VIII, стр. 207, че той също е имал проблем с това упражнение и го е оправил в своята Паневритмия за оркестър. 3. Музикантите бяха въведени в големи борби помежду си още в самото начало на създаването на Паневритмията. Те продължават с годините. Ето, с издаването на «Паневритмия» през 1938 г., то първото упражнение, «Първият ден на пролетта» започва с грешка. Тази грешка върви с него години наред от 1938 г. до 2006 г. всички, които пишат и издават Паневритмии след 1990 г. до 2006 г., се чудят как да разрешат този проблем с т. нар. тек тактове. Проверете сами в различните им издания как това се прави. Ще се учудите на умението им. 4. През 2006 г. бях представил музикален архив, предаден ми от Мария Тодорова, на Ефросина Ангелова-Пенкова, за да може с Благовест Жеков да го прегледат, да го систематизират и да се открият в него много забулени тайни. И както го преглеждат лист по лист, то изведнъж Благовест Жеков, както държи в ръцете си един лист оригинал, извиква: «Открихме! Открихме! Ето отговора на въпроса защо, като свирим, следващото движение започва с ляв крак. И досега съм се чудил защо следващото упражнение започва с ляв крак.» Това са думите на Благовест Жеков в този исторически миг. 5. А откритието се състои в това, че в оригиналния музикален текст на«Първия ден на пролетта» от 19 май 1932 г. липсва 19-и такт, а има само 18-и тактбез удължение, само един тон. И това откритие разрешава веднага всичкизатруднения при изпълнението на това упражнение. Благовест Жеков изразижелание, поиска да го съобщим на всички. Ето, това го правим. Съобщаваме гона всички. 6. Изисках от Ефросина да се преснеме това упражнение по оригинала в ръкописа му, за да го публикуваме. Досега всички се чудят, особено моя милост, защо Паневритмията среща затруднения и противодействия още от самото начало на своето създаване от Учителя Дънов. И след това идват годините, когато Паневритмията има проблеми по всички линии. А сега е вече ясно защо е така. 7. Сега ще приложим на скенер копие на «Първият ден на пролетта» от изданието на Паневритмията от 1938 г. След това ще приложим и скенер-копие на същата песен от изданието на Паневритмията от 1941 г., за да може всеки да види къде е въпросната грешка, която ще посочим. 8. И накрая ще включим оригинала на скенер-копие и по него всеки музикант може да види и ще прецени. И ще се определи кому да служи. На онзи, който я е променил умишлено, или на оригинала, който сега намерихме. 9. А дали това е вярно? На оригиналния лист, от другата му страна, е дадена годината и датата. А дали ще повярват музикантите? Ще си го проверят. Нали са музиканти. Това им е работата. 10. Поисках да ми се напише някакво обяснени, за да го включа преди оригинала. Беше ми предоставен такъв и аз го представям. 11. Паневритмия съобщение от 15.07.2006 г. Паневритмия Днес, 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждаме архива, предоставен ни от д-р Вергилий Кръстев. Сред ръкописи на Паневритмията откриваме и нотния текст на «Първият ден на пролетта», както и датата, на която е дадено упражнението 19.05.1932 г., т. е. 6 години преди отпечатването му. В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента. Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение десен крак на «нечетен» такт и ляв крак на «четен» такт. Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт. Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение с него не приключва цикълът. И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта». Благовест Жеков Записала: Ефросина Ангелова-Пенкова

III. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ 1. По какъв начин може да се възстанови истинската Паневритмия е написано точно по точки в «Изгревът», том IX, стр. 781-783. Това е публикувано през 1999 г., а сега сме 2005 г. Този план важи не само за днес, но и за утре. Но се търси човекът, който да го изпълни. Дано този човек накрая да се яви. 2. През пролетта на 2005 г., месеците март и април, аз реших да задвижа отново въпроса по Паневритмията, като тръгнах последователно да изпълнявам точките, отбелязани по-горе. В разстояние на един месец прегледах моя снимков архив и извадих всички снимки за Паневритмията. Това бяха снимки с Учителя, групови и общи, заснети на различни места на Изгрева и на Рила. Аз не очаквах, че имам такава голяма колекция. Събирана е към 40 години, оттук-оттам, по 1-2 снимки. Днес на кого му трябват тази снимки? И за какво ще ги използува? Само да ги показва ли? Не, те не са обект за внимание. Но в концепцията на програмата на «Изгревът» те са нещо много важно. А защо? Защото те се осветяват със светлината, която идва от «Изгревът», започват да светят и стават светящи и златни. И тогава идва ред на пеперудите и на бръмбарите, както и на птиците нощни, които, като видят светлината, да се нахвърлят върху нея. Затова има доказателство, което ще дадем по-късно. 3. И така, със събраните снимки аз отивам при Светозар Няголов. Предварително бях подготвил 30 найлонови плика, бях написал на листчета по номера и заглавията на всички упражнения по Паневритмията. Аз започнах да подавам снимките една по една. Той ги оглеждаше, наблюдаваше, служеше си понякога с лупата и накрая казваше: «Това е.» И аз взимах въпросната снимка и я слагах в плика, в който имаше номера и заглавието на упражнението на Паневритмията. Така работихме два дена от 9 часа до 13,30 часа. Аз повече не можех да издържа. Беше невероятно напрежение. Струпаха се сили на съдействие и противодействие и те бяха фокусирани срещу мен, защото аз бях задвижил тази работа. А освен Светозар, на този етап нямаше кой да ги покаже, да ги разясни и разтълкува. Накрая всички снимки бяха наредени в пликовете по номера и упражнения. Но се видя, че към 4-5 плика останаха празни. За тях нямаше снимки. Аз се озадачих много. Как така да няма? Та този, който ме накара да свърша тази работа, знаеше, че има всичко. После се смутих. Ами откъде да ги търся и да ги намеря? Това го оставих да се разрешава по-късно. Трябваше да дойдат снимки от друго място и някой да ми ги предаде. И затова аз чаках. 4. На следващите два дни от 9 до 13 часа отново работихме със Светозар. Първите два дни бяха за отсяване и групиране на снимките. А сега трябваше отново да се прегледа снимка по снимка и да се напише отзад с молив към кое упражнение да се сложи в плика. Единия ден стигнахме до упражнение № 10, а на следващия ден до края. Накрая бяха включени още два плика. След Паневритмия всички наобикалят Учителя и Му целуват ръка. А останалите пеят «Химн на Великата душа». Намерихме тези снимки. Да не смятате, че тази работа беше много забавна или приятна за гледане? Това беше убийствено за мен. Аз едвам издържах. Вие виждали ли сте как диша извадена риба от водата на сухо? Същият бях и аз. А как ли издържа Светозар, аз още му се чудя. Аз не можах да издържа повече от 4 часа работа. А по това време аз подготвях издаването на «Изгревът», том XXI и движех материалите за още няколко тома. 5. След като свърших подреждането на снимките, аз изведнъж видях, че това са много снимки. Колко снимки ли? Не са десетки, а са стотици снимки. А колко стотици, и аз не съм ги броил още. Ще дойде време да ги преброя. Тогава извиках Мария Ташева у дома, за да й покажа снимките. А тя беше режисьорката, която беше направила учебни филми с Ина Дойнова и беше направила филм за Паневритмията на Рила 7-те рилски езера. Предупредих я, че това е много трудна работа. А тя се усмихва и казва: «Та нали ще гледаме снимки?» Аз исках да й покажа с какъв материал разполагам, защото аз имам план в бъдеще да направя филм по Паневритмия с тези снимки, по музика на Учителя, с аранжимента на Д-р Филип Стоицев. Аз започнах да подавам снимките, и изведнъж над главите ни се изсипаха жерава и огън. Станахме изведнъж фокус и по нас започнаха да изпращат куршуми, шрапнели и ракети от всевъзможни места. Мария Ташева можа да издържи 10-15 минути, като видя 4-5 упражнения със снимките. И се отказа. Измори се. Убеди се, че това не е обикновено гледане на снимки. А че се намира на първия окоп, който е обстрелван с шрапнели от врага. 6. Тогава аз реших заедно с нея да отидем при Ина Дойнова, да видим всички снимки и отново да ги систематизираме по упражнения. В уречения ден бяхме в дома на Ина Дойнова. Аз разположих всичките 32 плика последователно на пода на хола и започнах да нося при нея плик по плик. Ина седеше на дивана, а до нея седи Мария Ташева. Преглеждат бавно снимка по снимка. Мария Ташева понякога става и играе упражнението, да се види дали това се отнася за някоя снимка. И така, от 12,30 часа до 19 часа преминахме последователно всички снимки. Аз седях на един стол, а на друг стол с гума и молив трябваше да коригирам онова, което Светозар ми бе казал за тях. Приех тяхното мнение. 7. Както при Светозар, така и при Ина Дойнова огънят бе един и същ срещу мен. Някой би казал, че това означава, че ми се противодействува, защото не ми е работа да се занимавам с тези снимки. Не, аз знаех, че това е програма на «Изгревът». И така, имаше някои снимки, които при уточняване при Ина Дойнова се оказаха, че те не са тези упражнения, които ми бе посочил Светозар, а са други. Тогава аз обръщах снимките и на гърба написаното упражнение с молив го изтривах с гумата и написвах името на новото упражнение. И така, снимка по снимка цели 6 часа, с 20-минутна почивка. Как ли издържах, аз си знаех. Накрая казвам: «Значи Светозар е посочил снимките и те са 75-80% верни.» «А, не са толкова. Верни са 50%.» А аз не смятам така. После, като отивах при Светозар, му казах, че съм бил при Ина и Мария, да прегледаме снимките. И му разказах всичко. Отначало не му стана приятно, че други са го проверявали. Казвам му: «Слушай какво. Тази работа, която съм задвижил, е много важна, много отговорна и много опасна. Аз трябва да бъда сигурен в снимките. На тоя етап, освен ти и Ина Дойнова, няма кой да даде обяснения. А на мен ми трябваха консултанти.» Разбрахме се, че когато бъда готов с всички снимки, отново ще ги занеса при него, за да ги прегледаме още веднъж. Това е един много труден процес. Как ли ще издържа? Е, това е, което най-много ме смущава. А иначе аз ще се справя, щом работя по програмата на «Изгревът». Дано ми се съдействува. 8. А сега ще обясня кой бе онзи, който ме накара да задвижа тези снимки. В «Изгревът», том XXII, бях запланувал да включа «Паневритмия от Беинса Дуно», написана от Светозар Няголов, издадена през 1999 г. в София. Аз го накарах отново да я прегледа и ако има някои допълнения, да ги включи. Той ми предаде допълненията и аз ги включих и те бяха набрани на компютър. А защо трябваше да включвам неговата «Паневритмия»? Исках в XXII том да събера всичко, което бе публикувал, да направи допълнения където трябва, като към неговия материал да приложа съответни снимки. И така, аз смятах към неговата «Паневритмия» да приложа към 100 снимки от времето на Школата на Учителя. Но когато започнах да ги отделям, тогава видях, че се яви друг план от Небето за тези снимки. И този план аз сега го следвам. А към неговата Паневритмия ще приложа 8 снимки, от Паневритмията на I, II, III, V езеро и Езерото на Чистотата по времето на Учителя. И то панорамни снимки. За онагледяване и доказателство, че там се е играела Паневритмия. И това бе направено в том XXII, снимки № 113-120. 9. През пролетта на 2005 г. работех по материалите на д-р Иван Жеков, които трябваше да публикувам в «Изгревът», том XXIII. Отидох при Сава Симеонов Стоянов, който бе наследил архива и къщата на Д-р Жеков. Разказах му моя план. А до този момент, есента, месец XI и XII. 2004 г., аз направих два концерта за Темелко Гьорев, за баща му и за пребиваването на Учителя в Мърчаево. А през м. I и м. II. 2005 г. направих два концерта за Йорданка Жекова спомени от времето на Школата на Учителя. Така че аз бях доказал, че работя за тях. Тогава той ми предостави онова, което имаше за д-р Жеков. Имаше много снимки, на които нямаше кой да обясни кои са тези хора и къде са заснети. Някои снимки бяха разчетени при следващото ми посещение при Савата. Други бяха разчетени от Елена, рождената сестра на Савата, и от Светозар Няголов. А много останаха неразчетени. Към този материал имаше и много негативи, никому ненужни, и затова бяха останали и не бяха прибрани от другиго. Аз ги прибрах, после ги разглеждах, понеже вече бях опознал снимките, които имах. И така, там намерих няколко десетки негативи от Паневритмията на Изгрева, от близък и от среден план. Те след време ще бъдат извадени. И отново ще тръгна по същия път. Първо снимките ще ми разчете Светозар, а после с Мария Ташева ще ходим при Ина Дойнова. Ето това е един дълъг процес на проучване. Без него не може да се мине напред. Дано ми дадат сили да осъществя този план. 10. И накрая, според програмата на «Изгревът», трябва да дойдат оригиналните снимки на Васко Искренов и заедно със снимките, които са разчетени, да подготвя една Паневритмия по снимки. Към всяко упражнение ще бъдат приложени снимки. А освен това ще публикувам и оригинала на описанието на 3-те сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева. Така трябва да се възстанови цялата Паневритмия. Как ще се възстанови ли? Имам оригиналния текст с обясненията на Паневритмията. Трябва да дойдат оригиналните снимки на Васко Искренов и към всяко упражнение да ги приложим, като започнем с тях, а след това ще следват другите снимки с упражненията. И така ще се работи с три оригинала от написания текст от Елена Андреева, от заснетите снимки на Васко Искренов на упражненията и със снимки, заснети по време на Паневритмията по времето на Школата на Учителя. 11. И както обикновено се случва, онези противниците на Паневритмията и на програмата на «Изгревът», не спят, а работят денем и нощем срещу нея. Вие знаете ли колко «Паневритмии» са излезли от 1990 г. досега, 2005 г., в България? Вече са 6-7, а до 2010 г. ще станат 10. Нали това е целта да се множат и чрез тях да се разрушава истинската Паневритмия. Ето, през 2004 г. излезе още една Паневритмия», издание на «Бялото Братство» и сполучиха чрез нея да опорочат снимките на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов*. И досега крият снимките от мен. А те нямат юридическо право да ги държат и да ги публикуват. А защо? Защото авторските права са у мен и те ми са предадени лично от фотографа Васко Искренов. Това е неоспорим факт. Аз имам и неговото завещание, написано собственоръчно. За него говорихме преди това. 12. И сега чакам да се освободи Вихър малко, за да ми извади онези негативи, които съм намерил за Паневритмията, заснета от д-р Иван Жеков. И след това тръгвам отново по мъките човешки по познатия път-да издирвам, да подреждам, да сравнявам, да разчитам упражненията. Да не смятате, че това е много лесно! Трудно е, защото има голямо противодействие. 13. А за оригиналните снимки, които ги крият от мен, какво да кажа? Ще кажа следното: Ще излъчи ли българският народ един човек достоен, който да ми предаде откраднатите от мен снимки на Васко Искренов? Прилагам извадено на скенер завещанието на Васко Искренов за тези снимки. Ще се намери ли един човек всред множеството българи предатели и изменници на Паневритмията? Ето, търси се такъв човек. Търси се този човек. Аз го чакам да се яви. Но, ако не се яви, то ще да кажа така: Да живеят предателите! 14. По времето на Школата Учителят Дънов веднъж възкликва така: «Кой ще бъде този народ, който пръв ще приложи Учението на Бялото Братство и на Словото Божие?» Да, кой ще бъде този народ? А Учителят се е родил всред българите. А тях като народ ги няма. «Кой ще бъде този народ, който пръв ще приложи Паневритмията в своето училище?» Да, кой ще бъде този народ? Ето, сега е 2005 г. Изминаха 60 години от заминаването на Учителя Дънов. Няма го този народ. Няма го никъде. А щом го няма, то откъде ли ще дойде онзи човек, който ще ми предаде снимките на Васко Искренов за Паневритмията, за да издам истинската Паневритмия? Има кой да го изпрати, но го няма човекът! 15. Търси се този човек. Да видим дали този народ ще излъчи един доблестен човек. Ако не го излъчи, то тогава ще възкликнем така: «Да живеят предателите на България!» Да живеят предателите на Паневритмията, на Словото Му, на музиката Му и на всичко свято, създадено от Учителя Дънов. А защо да живеят? Ама те съществуват, те са живи и са навсякъде, и те се носени от вълните на победата, и победни фанфари ги посрещат навсякъде. А за нас няма нищо. И за мен няма нищо. Дори и трохи от богатата трапеза няма за мен. 16. Ето един случай от времето на Школата на Учителя Дънов във връзка с предателствата на Изгрева по всички посоки. Учителят бил строг и казал: «Камък да хвърля на Изгрева, на шпионин ще попадне.» Да, сега е времето на шпионите. Както по времето на Учителя, така и по моето време. А ще го има и след мене. 17. А ние, малцината, трябва да издържим. Защото за мен има Един Бог, Едно Слово, Един Учител Беинса Дуно, Една Школа на Всемирното Велико Бяло Братство, Една Паневритмия, Една музика на Учителя и един образ свещен и неприкосновен на Учителя Дънов. Амин. 18. Пред нас е Словото на Учителя Дънов, което е Третият завет на Бога към човечеството. А след всичко туй върви поредицата «Изгревът», който е книга за Пътя Господен на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин! 13,30 ч, 22.06.2005 г. Вергилий Кръстев --------------- * Изобщо не споменават, че фотографът на тези снимки е Васко Искренов. А защо ли? Отговорете си. Има отговор, и то какъвто не сте очаквали.

II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ» 1. Английската кралица играе Паневритмия Виж «Изгревът», том I, стр. 25-26. Една чудна история за преродените величия от миналото, дошли и облекли се в българско тяло, за да могат да се доберат до Учителя. А освен това, това са преродените личности, които изграждат пирамидата, на върха на която идва, слиза на Земята и застава Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. Виж «Изгревът», том I, стр. 633-634. Без тази страница вие не може да проумеете как е слязъл Учителят Беинса Дуно. 2. Пълководците на миналото Виж «Изгревът», том I, стр. 33-34. Една поучителна история за преродените пълководци от миналото, които навремето са изпълнявали Божията Воля, а по времето на Учителя в ръцете си не държат вече меч, с който да режат главите на своите врагове, а държат цигулка. Един от тях е и Галилей Величков, който е бил цигуларят на Младежкия Окултен клас и който е свирел на цигулка по време на Паневритмията. 3. Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала Виж «Изгревът», том I, стр. 204-206.Това е посвещение за човешкия ум, защото чрез тази случка ще му се отвори съзнанието и ще се разчупи неговата черупка и оттам ще изскочи не пиле от кокошка, а светлина в ума, за да му се осветлява пътят към Паневритмията. Без този случай вие изобщо не можете да влезете в кръга на Паневритмията. Този случай Методи Шивачев ми го е разказвал лично най-подробно при моите гостувания при него през 1969 г., когато временно бях лекар в Сливенските минерални бани и с автобуса прескачах до гр. Нова Загора, където живееха той и съпругата му Ричка. 4. Паневритмия на Изгрева Виж «Изгревът» том I, стр. 206-209.Паневритмията, която Методи Шивачев е видял в небето над Мусала, е вече свалена от Учителя и тя се играе на поляната на Изгрева. Методи идва на Изгрева, Учителят го поставя на пейката в средата на поляната, за да наблюдава как в кръг се движи Паневритмията. И когато Учителят отива при него, за да го пита дали онова, което е видял в небето над Мусала, е едно и също с това тук, което вижда на Изгрева, то Методи казва, че не е едно и също. А отговорът на Методи е на стр. 208-209. Невероятна развръзка за смисъла на Паневритмията. Запомнете я много добре. 5. Думите на Паневритмията на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят Виж «Изгревът», том I, стр. 210-213. Тук е описана невероятната история как и от кого са дадени думите на Паневритмията чрез Олга Славчева. Цялата Паневритмия се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение. И това е реализирано от Учителя. Онези, които са играели Паневритмия, са знаели каква идея тя носи, те са знаели принципите на Паневритмията. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 812-814. Музикантите в средата на кръга свирят, а кръгът наоколо се движи, като всички без изключение пеят думите на Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 212-213. Но завистта е нещо много голямо и всички поетеси на Изгрева са желаели да се махнат думите на Олга и всяка от тях да напише нов текст. Тази завист преминава през годините и накрая се явява един, който реализира техните отколешни желания. Това ще спомена по-нататък. 6. Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри Виж «Изгревът», том I, стр. 213-220. а) Защо е трябвало да се създаде работна група от три сестри, за да дадат ново описание на движенията на Паневритмията, се вижда от стр. 213-214. б) Първите опити да се преведат описанията на френски език от Анина Бертоли, която я издава на френски език, но като ги е редактирала. Виж «Изгревът», том I, стр. 214. в) Неуспешният опит на един брат да вземе негативите, снимките и заедно с текста от трите сестри да сглоби Паневритмията. Този брат е моя милост. Виж «Изгревът», том I, стр. 215-216. г) А какви са предсказанията на Мария Тодорова за Паневритмията, ще видите в «Изгревът», том I, стр. 216, от точка 1 до 5. д) Новият текст, направен от Григор (Гришата) Кьосев, при което той обучи своите привърженици, които до днес, когато играят Паневритмия, то те пеят и произнасят текста на Гришата. И така в движещия се кръг едни играят и пеят думите на Олга Славчева, а другите са привърженици на Гришата и пеят неговия текст. На какво ви прилича това? Вижте «Изгревът», том I, стр. 217-219, в точка 6. А този млад брат, който се бори с майстор Борис, е моя милост. Но безуспешно, защото те бяха мнозина, безчет и безброй, а аз бях сам. Това е. е) Въпросът с темпата на Паневритмията бе разрешен от мен с публикуването на темпата в «Изгревът», том IV, стр. 231. Но докато се дойде до този момент вижте «Изгревът», том I, стр. 219-220 в т. 7. Днес музикантите, които свирят на Паневритмия, също не спазват темпото. А защо? Защото отхвърлят «Изгревът» и не го четат. А темпата ги е определил лично Учителят и тази история е описана в «Изгревът», том IV, стр. 228-232, 232-233, от Галилей Величков. 7. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот Виж «Изгревът», том I, стр. 352-354. Мария Златева разказва, че след Паневритмия заобикалят Учителя и Му целуват ръка, а музикантите свирят «Химн на Великата душа». Учителят дава как да се съкращават упражненията, когато участниците трябва да отидат на работа. А онази, която трябва да оправи гимнастиките, според Учителя е Ярмила Ментцлова. Но тя се проваля впоследствие. Говори се за труда на трите сестри чрез създаване на новото описание на Паневритмията. 8. За упражнението «Пентаграм» Виж «Изгревът», том I, стр. 372. Дадени са съвети на Учителя за последното упражнение от Пентаграма. 9. Участниците в създаване на Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 377. Това са Асен Арнаудов и Ангел Янушев. 10. Паневритмия на Слънцето за Изгрева Виж «Изгревът», том I, стр. 398-401. Кога и как бе създадена Паневритмията от Учителя на Изгрева. Самият процес за нейното създаване в самото начало. Участвуват всички, защото тя е колективен акт на Духа Божий. 11. Песни и танци на Слънцето Виж «Изгревът», том I, стр. 401-404. Паневритмията - това са песни и танци на Слънцето, пристигнали при нас чрез слънчевите лъчи. Затова мелодията и текстът са свещени и неприкосновени. Животът на Всемира пристига при нас чрез светлината на Слънцето чрез слънчевите лъчи. Освен танца на Паневритмията, те слънчевите лъчи, донесоха много песни за Слънцето. Виж «Изгревът», том I, стр. 403. 12. Паневритмията на Учителя и българският народ Виж «Изгревът», том I, стр. 494-507. а) На какво се основава Паневритмията? б) Ролята на Любомир Лулчев «Изгревът», том I, стр. 495-497, да издействува от секретаря на Министерството на Народната просвета проф. Борис Йоцов разрешение за курсове по Паневритмия отстрана на учителите по физкултура. в) Ролята на Милка Периклиева за осъществяване на плана за въвеждане на Паневритмията в българските училища «Изгревът», том I, стр. 498-499.г) Опити за обучение на един клас от четвърто отделение «Изгревът», том I, стр. 501-502. д) Обучение на учителите по физкултура по Паневритмия в Диана-Бад-«Изгревът», том I, стр. 502-504. е) Защо не се раздадоха нотите на Паневритмията на завършилите курсисти и какво означават думите на Учителя: «Времето изтече.» «Изгревът», том I, стр. 504. ж) Защо Милка Периклиева не си изпълни задачата «Изгревът», том I, стр. 504-505.з) Ролята на Весела Нестерова и конфликтът й с Милка Периклиева кой да бъде ръководител «Изгревът», том I, стр. 505-507. и) Кой фактически е провалил това начинание, Милка или Лулчев «Изгревът», том I, стр. 507. Това описание от Николай Дойнов бе направено по моя идея и изискване от мен да опише защо не се е провела Паневритмията в българските училища. 13. Кога и как бе създадена Паневритмията Виж «Изгревът», том I, стр. 550-556. а) Първият опит за даване на упражнения по Паневритмия е след събора през 1927 г., но понеже им е било трудно, то Учителят преустановява работата. А защо? Защото не са могли да си сменят местата при упражненията. б) Първата песен «Изгрява Слънцето» се дава 1922 г. с движения. Когато Учителят през 1934 г. излиза на поляната и започва да дава Паневритмията, то . тази песен се включва заедно с упражненията от 1927 г. «Изгревът», том I, стр. 551. в) Песента «Сила жива, изворна, течуща», макар че е записана, че се прави на два тласъка отдолу нагоре, то трябва да се играе като цяла фраза, наведнъж, както е музикалната фраза, без прекъсване. «Изгревът», том I, стр. 551. Описано е защо е станала с два тласъка. г) От 1928 г. Учителят започва да дава нови упражнения, при което са знаели мелодията им. «Изгревът», том I, стр. 552. д) Ролята на Катя Грива и 5-6 други сестри, на които Учителят е предавал Паневритмията (стр. 552). Има запазени снимки от онова време, където е видно как Учителят ги обучава в салона и сестрите играят. е) Защо Учителят играе едно упражнение, а кръгът на Паневритмията играе друго, което е видно от някои запазени снимки? «Изгревът», том I, стр. 553.ж) Цялата Паневритмия музика и движение, е от Учителя. Има само една разработка на Ангел Янушев в упражнението «Колко сме доволни». Тя започва от «Въздух дишам, благодат» («Паневритмия», София, 1941 г.) Но не всякога са я пеели и играели. Но Учителят я одобрил и е отпечатана в малката «Паневритмия» от 1941 г. «Изгревът», том I, стр. 554. з) Етапите при изучаване на Паневритмията и групата от трите сестри за ново описание на упражненията «Изгревът», том I, стр. 555. и) Към текста от трите сестри с приложение от Елена Андреева има скици на упражненията, направени от художничка. Те са предадени на Анина Бертоли, която ги издава на френски. И в момента те съществуват като приложение към нейната Паневритмия. 14. Протоколът за Паневритмията от 27 май 1990 г. Намира се в «Изгревът», том I, стр. 628-631. 15. Паневритмия на Рила при поляната на езерото Бъбрека Виж «Изгревът», том I, стр. 42-43. Музикантите свирят в средата на кръга, Паневритмията се движи и през цялото време са застанали в една редица 50-60 коня, стоят мирно, наблюдават и размахват само опашките си, за да се предпазват от конските мухи. Това тяхно поведение според Учителя им отрежда мястото при следващия си живот да се родят като човеци. С тази картина завършваме прегледа на «Изгревът», том I. 16. Паневритмията Виж «Изгревът», том II, стр. 263-266. а) Как отначало се създаде Паневритмията? Първом Учителят дава мелодията, а след това упражненията. Олга Славчева написва думите. б) Идеята за Пентаграма е дадена от Цочо Диков (Ракитски). Знаеше се от работата на 5-те сестри от Класа на Добродетелите, че Пентаграмът се движи и всяка една сестра всеки пореден месец застава на върха на Пентаграма, като представител на някоя добродетел. в) «Слънчеви лъчи» музиката и движенията са от Учителя, а текстът е от Весела Нестерова. г) Работната група и снимките на отделните упражнения са укрити и не се знае къде са в момента. Укриват се нарично, за да може да се отпечатат и други «Паневритмии», които имат за цел да разрушат истинската Паневритмия. 17. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала: 22.VII.1940 г. Виж «Изгревът», том IV, стр. 52-61. Може ли да се свири Паневритмия на Мусала от една цигулка и как се чува звука и при какви условия това е едно разрешение от Учителя. Виж «Изгревът» том IV, стр. 57. 18. Паневритмия студия. Виж «Изгревът» том IV, стр. 225-232. Тук са посочени проблемите и условията за добро изпълнение, както и изискванията (стр. 229). Най-важният проблем е за темпата на Паневритмията, което е дадено на-стр. 231, а кой ги е определил, ще прочетете на стр. 232 в Забележката на съставителя. До днес никой не спазва темпата. А защо ли? Защото отхвърлят «Изгревът» и музикантите не са чели «Изгревът» и всички проблеми, които изнасяме, те не ги познават и не знаят, защото няма откъде да знаят. Просто няма. Нали това е целта да се загуби и затрие всичко и да не остане следа. Но се явих аз, за да го отпечатам и да запазя следата. 19. Учителят за Паневритмията Виж «Изгревът», том IV, стр. 232-233.Тук са посочени някои изказвания на Учителя, с което се обяснява какво тя представлява и кому може да служи и че е много опасно и е велико оръжие. Ето защо трябва да се внимава накъде ще се насочи. Същото срещаме и в «Изгревът», том XVI на Пеню Ганев, стр. 756. 20. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Виж «Изгревът», том IV, стр. 301-302.Причината да не се приложи Паневритмията в българските училища не е в един човек, в двама или трима души. А това са сили на противодействия, това е цяла верига и всяка халка е закачена за друга, като зад всяка халка стои човек, завързан отвътре и отвън. Това е причината от вчера, днес и утре. Ще може ли да се приложи? Може, но още не е дошло времето и човекът, който да го организира. Аз познавам кой е този човек. И той е изпратен точно за това. Но ще се чака. Не е дошло времето за това. Времето трябва да се отвори и да създаде условия затова. 21. Как да се играе Паневритмията? Виж «Изгревът», том IV, стр. 332-333. Тук се споменава за т. нар. «порти», т. е. между двойките трябва да има една ръка разстояние, за да не влизат през тях тъмните сили и да изсмукват енергията от Паневритмията. Посочва се как да се играе упражнението «Аум» и как да бъде ръката леко свита с длан напред. Виж «Изгревът», том XI, снимката до стр. 593 и том XX, снимка №48. 22. Илия Узунов Виж «Изгревът», том IV, стр. 582-585. Идеята на Илия Узунов за отпечатване на «Паневритмия», като основното е нотният текст с думите и упражненията, а отдолу да бъдат сложени снимки, които да показват отделните фази на упражнението. Аз работих с него. Но той така бе устроен, че хващаше някоя идея, но не можеше да я свали, и още повече да я реализира. Така бе устроен. И накрая се провали. Аз го спасих, като му публикувах опитностите, които бях записал от него. А неговата «Паневритмия» чака времето си, за да се публикува, защото има много работа по нея. А тя ще бъде много ценна. И ще чака реда си преди нея има други. 23. Как беше дадено паневритмичното упражнение «Лъчите» Виж «Изгревът», том VI, стр. 54, № 37. Всеки един присъствувал на Изгрева е взел участие в процеса на предаването от Учителя на упражненията по Паневритмия. Както кръгът има 360 градуса, така всеки един е участвувал и заемал част от този кръг. За някой, който е присъствувал за кратко време, хордата от линията на кръга може да е 1 градус, но за други да е 5, 10, 20 градуса. Тук предаваме един случай как Учителят предава упражненията от «Слънчеви лъчи». Има и други представители на Изгрева, които също са участвували, но всеки един от тях е бил на строго място и на определено време по хода на дъгата на окръжността, по която се движи колелото на Паневритмията. И като съберем техните разкази и ги подредим, ще опишем и ще свържем окръжността и кръга на Паневритмията с нейната история. 24. Как заучавахме и упражнявахме Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 54-55, № 38. Наталия Чакова описва обстановката, при която са давани упражненията от Учителя, и че те почти са изучавани вечерно време под голямата лампа на Изгрева. Виж «Изгревът», том XVI, снимки 46а, 466, също и в том XX, снимки №6,7, 8,10,11,12,13, където се вижда тази голяма лампа, поставена по средата наполяната. А защо вечерно време? Тогава всички се прибират на Изгрева, които живеят там. А през деня работят и се движат в града. 25. Питката кашкавал и «Слънчевите лъчи» от Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 258-261, № 19. Предаването на упражненията «Слънчеви лъчи» от Учителя започва със свалянето им от Невидимия свят на Земята и чрез упражненията се разрешават човешки съдби и драми на Неговите последователи стр. 260. А защо? Всеки един е част от кръга, очертаващ Изгрева. Целта е с неговия живот да се включи в кръга на Паневритмията. 26. Човекът, който искаше да разтури и спре Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 269-272, N° 24. Един от многото случаи на човеците в България да спрат Паневритмията, независимо откъде идват и при кого живеят и чии са родственици. Много случаи са описани, а други чакат реда си, за да бъдат включени в «Изгревът». Но дойде времето, когато комунистическата власт я забрани след процеса срещу Братството през 1957/1958 г. И след това дойде Възмездието, и империята на СССР се разруши отвътре за броени месеци през 1989 г. Точно така по време и по място, както бе определил Учителят. Бяхме живи свидетели, защото живяхме по това време под законите на тази империя. 27. Ярмила Ментцлова и Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 351-354. Това е разказ на Крум Въжаров за Ярмила, която е била негова съпруга и която за пръв път е чула как музиканти свирят Паневритмията. Тя е станала и е започнала да изпълнява точно упражнение след упражнение под звуците на музиката, без да е учила Паневритмия. Това е било изумително не само за самата нея, но и за останалите. Тя е трябвало, според Учителя, да оправи Паневритмията от нейните грешки, оставени от последователите Му. Но не успя. А защо? Защото замина за Париж и там се провали. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 652, 660-661; том VIII, стр. 558-559; том XXI, стр. 977-980 28. Кога и как се играе Паневритмията Виж «Изгревът», том VII, стр. 116, № 46. Георги Йорданов разказва, че всеки ден са играели Паневритмия, но не цялата, защото са ходели на работа. А само в неделя се е играела цялата Паневритмия на Изгрева в София. 29. Вратите на Паневритмията Виж «Изгревът», том VII, стр. 153-155. Отново се поставя въпросът за разстоянието между играещите двойки, че трябва да има между тях една ръка разстояние. По-голямо разстояние между двойките довежда до отваряне «вратите» на Паневритмията, през които изтичат космически сили, които се поглъщат от Черната ложа. Учителят е казвал: «Затворете портите!» Често е повтарял, но малцина са Го слушали. Навремето българските къщи са били оградени с големи дувари и отпред е имало голяма дървена порта, отвътре залостена с големи дървета надлъж и нашир. 30. Паневритмията и нейните порти Виж «Изгревът», том VII, стр. 323-324.Да няма повече от една ръка разстояние между играещите двойки, защото се получават врати и през тях влизат чужди духове и крадат от силата и енергията на Паневритмията. 31. Необикновената Паневритмия Виж «Изгревът», том VII, стр. 552. Тодора сънува сън, че Изгревът е пълен с хора и играели Паневритмия, и то Пентаграмът. Разказала съня си на Учителя. Казал й: «Всичко това ще стане, но не знам на коя Нова Година.» На 31 .XII.1944 г. е погребението на тялото на Учителя и те с него преминават и обикалят цялата поляна там, където се е играела Паневритмията. Та, това е била необикновената Паневритмия от съня на Тодора, която се е играела на 31 .XII.1944 г. А за сватбата на «Големия брат» и последната му Паневритмия вж. в «Изгревът», том I, стр. 312-313, стр. 315-316. 32. Небесната Паневритмия Виж «Изгревът», том VII, стр. 622-623. Това е един преразказ на Радка Левордашка за случая с Методи Шивачев, който е гледал небесната Паневритмия на връх Мусала. 33. Паневритмия в Париж Виж «Изгревът», том VII, стр. 660-662. Разказ на Анина Бертоли за отпечатването на френски на «Паневритмията» с рисунки, предадени от Елена Андреева. 34. Паневритмията и песните на Учителя Виж «Изгревът», том VIII, стр. 206-213, №15. Това е разказ на Димитър Грива за онези времена, когато е разработвал Паневритмията за оркестър. Неговият опит в Монте Карло за изпълнение, когато в България властите не разрешаваха тази музика и горяха беседите със Словото на Учителя. Накрая тази негова оркестрация се записва в София от български музиканти в зала «България». 35. Асен Арнаудов и Ангел Янушев Виж «Изгревът», том VIII, стр. 319-320, №13.Катя Грива описва за двамата музиканти, че са взели участие в записване музиката на Паневритмията. Но за жалост тя не дава подробности в своите бележки. По онова време, 1965-1972 г., имаше към 10 студенти в Музикална Академия, т. нар. последователи на Учителя, но никой от тях не отиде при нея да й запише гласа с изпълнение на песните на Учителя и да я разпитва за Паневритмията и да заснемат как тя играеше Паневритмията. Това не го направиха. А защо? Защото не бяха изпратени за тази работа, а за нещо друго. А онова друго днес се вижда. А то е пълен техен провал. Това аз днес виждам. 36. Паневритмията Виж «Изгревът», том VIII, стр. 350, № 1. Това са спомени на Катя Грива за Паневритмията, как Учителят е играел и давал упражненията. 37. Паневритмията Виж «Изгревът», том VIII, стр. 366-367, № 26. Едно указание на Учителя към Димитрина Антонова, която е била детска учителка, че упражненията са хубави за децата. Повторил й го е три пъти! 38. Преводи на английски Слово и Паневритмия Виж «Изгревът», том VIII, стр. 494-497, № 38. Веска Величкова, която бе професионален преводач от немски и английски език, беше и музикантка, разказва за опитите на нейното поколение в тези преводи. Досега са несполучливи. А причините ще научите от нея. 39. Отворено писмо на Виола Йорданова от САЩ във връзка с издаване на Паневритмията на английски език Виж «Изгревът», том VIII, стр. 527-532, № 17, 18, 19, 20. 40. Ярмила Ментцлова Виж «Изгревът», том VIII, стр. 558-559, № 12. Курсовете по Паневритмия в Париж. Виж «Изгревът», том I, стр. 555-556; том VI, стр. 351-354; том IX, стр. 158-159; том XXI, стр. 977980. 41. Анина Бертоли Виж «Изгревът», том VIII, стр. 559-561, № 13. Опитите на Анина Бертоли в Париж да се обучават и играят Паневритмия. 42. Филмът за Паневритмията, направен от Георги Парлапанов* Филмът е оставен в архива на Анина Бертоли, в последствие взет от семейство Гобо. Този филм се задържа, после му се правят презаписи, а след години се включва чужда музика класическа, като се изхвърля музиката на Учителя. А защо? Виж «Изгревът», том VIII, стр. 577, точка 9, стр. 578, точка 8, стр. 584, стр. 589-590. 43. Как се създаде Паневритмията Виж «Изгревът», том IX, стр. 156-159, стр. 385.. Елена Андреева разказва: Паневритмията започва да се предава 1927 г. след Събора на Изгрева. Но се спира, понеже им е било трудна смяната на местата. А песента «Изгрява Слънцето» е дадена през 1922 г. Също за песента «Сила жива, изворна, течуща» се играе, както е цялата музикална фраза наведнъж, а не на тласъци. Така е останало, защото те са седели на столовете си и с ръцете са отигравали това упражнение и не са могли да си разгърнат добре ръцете. Това е причината. Друга няма. 44. Паневритмия на Рила Виж «Изгревът», том IX, стр. 383-384, стр. 385. Паневритмия на 7-те рилски езера се е играела на I, II, III езеро, Езерото на Чистотата и Бъбрека. Аз подавах снимките от тези Паневритмии на Елена Андреева и тя разказваше. А аз записвах разказа й на магнетофон. * Снимката на Георги Парлапанов е в «Изгревът», том VIII, снимка N° 34. На нея се вижда Учителят, изправен до Него е Тодор Маринчевски, а до него с бялата винтяга е Георги Парлапанов. Значи има го. Направил е филма. А сега го няма. Как така? Ето така. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 45. Защо не се издавава още истинската Паневритмия Виж «Изгревът», том IX, стр. 781-783. Тук съм дал по томове и страници указание къде се намира материал за Паневритмията. Споменал съм за последното предателство към протокола за Паневритмията от 27 май 1990 г. на стр. 781, точка V. Съобщавам, че негативите на Васко Искренов са у Георги Петков от Габрово. Написал съм какво трябва да се направи, за да се възстанови истинската Паневритмия. И накрая съобщавам, че аз разреших да се играе Паневритмия след 1971 г. в София. Написан е целият план, точка по точка. Той трябва да се изпълни, но не е още дошло времето. А това е писано през 1999 г. А днес е 2005 г. Борбата за възстановяване на Истинската Паневритмия продължава. А враговете на Паневритмията работят усилено, издават една след друга променени «Паневритмии». 46. Още в «Изгревът», том IX, стр. 781-783, написах статията «Защо не се издава още истинската Паневритмия» и тя е публикувана през 1999 г. Там съм дал справка за Паневритмията по томове и страници от том I до том IX. Но без никакъв ефект. А защо? Защото отхвърлят «Изгревът» и лично моя милост. Не го купуват, и още по-малко не го четат. А откъде ще знаят? Няма откъде. Рано или късно ще се принудят да го признаят, когато отклонението ги препрати до бездната на незнанието и опорочението. Те сега вървят по този път и връщане назад няма. 47. В «Изгревът», том IX, стр. 857-859, съм написал една статия: «Как трябва да се изучава музиката на Учителя Дънов», в 12 точки. Без да се изпълняват тези 12 точки, музикантите не могат да имат никакъв успех. А в точка 11 съм отбелязал какво трябва да се направи, за да се издаде истинската «Паневритмия». Прочетете я! 48. В «Изгревът», том XIII, стр. 467-469 ще научите как са се разучавали «Лъчите» от Паневритмията и как в упражнение №10 «Летенето», накрая се прави трептение на китките на ръцете. Точно така, както каца една птица и си прибира крилете, то има трептение на перата (стр. 468). 49. В «Изгревът», том XIII, стр. 474-475 се разказва как са се давали «Лъчите». А на стр. 474 се описва как се прекръстосват краката, но не опънати, а леко подгънати. А на стр. 475 отново се говори за упражнение № 10 с трептението на китките при завършването на упражнението. Милка Говедева лично ми показваше това трептене на китките и ръцете, както и прекръстосването с леко подгънат крак. Това го е знаела, защото е присъствувала. Но сега не го приемаха. А защо не го приемаха? Защото някои им заповядваха да го отхвърлят. 50. Принципите на Паневритмията и силите на Разрушението чрез Духа на Заблуждението Тук са дадени принципите на Паневритмията. Принципите се отнасят за Божествения свят. Те са свалени оттам. А Духът е Онзи, Който движи Паневритмията в един Космически кръг чрез Слово, музика и движения. Духът на Паневритмията движи тези 7 принципа. А те са дадени в «Изгревът», том XIII, стр. 810-812.852 51. Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на Разрушението с филма за Паневритмията Виж в «Изгревът», том XIII, стр. 812-815. Този, Който даде Паневритмията като хармония между музика, Слово и движение, като принцип на Единство между Битието и человека, е Христовият Дух. А защо? Защо Христовият Дух обединява Небето и Земята, обединява Битието и Небитието чрез музика, Слово и движение. Амин! 52. А как се е родила Паневритмията? Духът ражда идеята и как тя слиза от Божествения свят и се реализира чрез Духа Божий, чрез Духа Христов, чрез Духа Господен, ще видите в «Изгревът», том XV в «Посвещението», на стр. 2-3, в точките 1-6.А как действува Духът на Паневритмията като принцип, като закон, като факт, като сила и като многообразие чрез Единство, ще видите в «Посвещението» на «Изгревът», том XV, стр. 3, в точките 7-9. 53. Опитът за въвеждане на Паневритмията в българските училища по времето на Учителя Този опит е описан в «Изгревът», том XV, стр. 336-344, под надслов: «Паневритмията на Учителя и българският народ». 54. Бистрица и бъдната Паневритмия Виж «Изгревът» том XV, стр. 888-890. 55. Паневритмията хармония на Духа чрез мелодия, текст и движение Виж «Изгревът», том XV, стр. 911-918. 56. Как да се запази чистотата на Паневритмията Виж «Изгревът», том XV, стр. 919-922. 57. Пентаграмът в Паневритмията Виж «Изгревът», том XVI, стр. 62-63. 58. За Паневритмията Виж «Изгревът», том XVI, стр. 756. Това е най-важната страница за приложение и запазване Чистотата на Паневритмията. По-силно изказване на Учителя не съм срещал и не може да съществува. Научете го наизуст и си го повтаряйте, преди да тръгнете да играете Паневритмия. 59. Защо се променя Паневритмията Приложени са музикални текстове за доказателство. Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 982-

I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ 1. След преминаването на историческите събития от 10.XI.1989 г. начало на отстраняване на комунистическата диктатура, предварително предречена от Учителя, че ще трае точно 45 години: от 1944 г. до 1989 г., то под мое ръководство се направи един Протокол за Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 628-631, от 27 май 1990 година. 2. В стария дом на Николай Дойнов, при дъщеря му Ина Дойнова, се събрахме 9 души, обозначени в Протокола, при което аз диктувах по точки този Протокол, а Марийка Марашлиева си бе донесла пишущата машина и записваше на нея. Аз диктувах точка по точка, останалите слушаха, добавяха по нещо и одобряваха. Не се преминаваше на следващата точка, докато не се напише на пишущата машина. Необикновено състояние бе обхванало всички. Кръгът на Паевритмията беше задвижен от Небето. 3. Обстановката бе необикновена, под голямо напрежение и при голямо присъствие от Невидимия свят. Такова нещо никога не може да се повтори. Накрая всички се подписаха. Беше направен Протокол в 4 екземпляра. Подписаха се, съгласиха се, беше им даден път и програма от Невидимия свят чрез програмата на «Изгревът». 4. Последователно и методично започнаха да се отказват от подписите си всички без изключение, като започнаха да използват кредита на програмата, спуснат от Невидимия свят, и всички направиха предателство спрямо програмата на «Изгревът». Някой ги ръководеше отвън и отвътре и те извършиха предателствата си срещу Паневритмията. Доказателства? Към днешна дата има издадени 7 «Паневритмии». А трябваше да има само една. А каква е тя - то е обозначено в Протокола. Предателството е също път. И той е път на предателите. Днес по този път се движат всички. 5. Навремето, когато работех с Мария Тодорова, то тя ми показа няколко снимки, които висяха над леглото й, че това са упражнения от Паневритмията, заснети от фотографа Васко Искренов. Разказа ми как са работили. Създали са група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Уточнявали са текста на всяко едно упражнение. Като модел е служело едно младо момиче, към 18-годишно (Магдалена Иванова Петрова). Виж «Изгревът», том I, стр. 214, която по-късно става съпруга на акордеониста Стоянчо Димитров от гр. Варна. В тази група не е участвувала Катя Грива, както се опитват някои да сложат и нейното име тук. Първо, тя е била от групата на «слънчогледите» и второ, по това време тя е учителка по пеене в провинцията. Виж «Изгревът», том I, стр. 228-232,231. След като Елена Андреева е написвала одобрения текст на всяко упражнение, то Ярмила и Мария са го изигравали. Така изниква идеята да се заснемат тези упражнения и се извиква фотографът Васко Искренов. Заснети са по няколко снимки от всяко упражнение. И според мен трябвало е да бъдат на 3-4 филма «Лайка», формат 24/36 мм. 6. След като научих цялата история, отидох при Елена Андреева и след голям разговор, като й описах моята концепция, то тя ми предаде едно от копията, които тя пазеше от описанието на тези упражнения, описани чрез тази група. 7. Тогава се върнах при Мария Тодорова и Борис Николов и исках да ми се предадат негативите и снимките. Обясних им плана си. А това е около 1972 г. Те са вече старци в моите очи. Аз съм на 34 години. А те смятат, че ще бъдат вечни, и че ще дойде времето, когато тази власт ще си отиде, така, както е предрекъл Учителят. Да, но тогава те още не знаеха това! Една година по-късно, когато започнах да работя с Борис Николов, то той разчете една стенограма от Словото на Учителя и то е пророчеството, че комунистическата власт има кредит от 45 години - от 1944 г. до 1989 г. Да, ама тогава никой не вярваше в това. Това пророчество съм го публикувал в «Изгревът», том II, стр. 38-39 и том III, стр. 309-311. 8. След големи разправии с тях, те решиха да ми се предадат снимките и негативите. Да не смятате, че това е много лесно да се убедят? Много бе трудно, дори бе невъзможно. И накрая излезна една изненада - че не знаят къде са тези негативи. Борис Николов извади едно тефтерче и на стенограма бе записал името на онзи, който ги пазеше. А това бе Георги Петков от гр. Габрово. И той трябваше да ги предаде, за да може заедно с оригиналния текст да се издаде Паневритмията. 9. А защо трябваше да се издаде нова, а не да се използува стария текст, написан от Милка Периклиева и Боян Боев? По този текст обикновен човек, който не познава Паневритмията, не може да се обучава. Този текст бе ясен за онези, които бяха играли Паневритмия по времето на Учителя на Изгрева. Те познаваха упражненията и този текст ги задоволяваше, но за незапознатите беше невъзможен да се ползува. Първата, която вдига тревога, е Анина Бертоли, живееща във франция, която им пише писмо, че по този текст не могат да се обучават французите, защото нищо не е ясно. Затова тя изисква да се направи ново описание на упражненията.[2] И не само това, но да се направи филм за обучение на Паневритмията. И това е било направено от Георги Парлапанов. 10. А за да задействувам програмата на Паневритмията, то аз извадих на ксерокс-копия от оригинала на Елена Андреева и го раздадох на 5-6 души от онези, подписали протокола. Изпратих писмо на Георги Петков от Габрово да предаде снимките и негативите, но той отказа. За това писмо е споменато в «Изгревът», том IX, стр. 782, раздел VI и VII. А защо? Защото онези сили, които ги управляваха, трябваше да разрушат Паневритмията. И те успяха. 11. А сега ще бъда принуден да публикувам неговото писмо, в което твърди, че негативите на Васко Искренов не са у него. Писмо от Георги Петков от Габрово до Вергилий Кръстев Габрово, 8.IX.1991 г. Здравей, Вергилий, Един месец ме нямаше - бях на Рила и като се върнах, твоето писмо ме чакаше. Извинявай за закъснението, с което отговарям... Искам да поясня нещата, защото виждам от писмото ти, че не си точно осведомен за моята инициатива относно Паневритмията. На Айтос аз повдигнах въпроса пред Братството, че е време да започнем да се организираме и да издадем нова Паневритмия, която трябва да допълни неточностите на старата и да отстрани допуснатите грешки. Аз предложих да се основе група от специалисти, които да работят по въпроса. И това е всичко. Аз самият не съм специалист в областта на Паневритмията и няма да вляза в тази група. Не е обсъждан въпросът със състава на групата и той ще се реши в бъдеще. Аз просто исках да подтикна решаването на този въпрос. Смятам, че той не е лесен и че ще отнеме дълго време в изяснявания, обсъждания, събиране на факти, докато накрая се дойде до решение. Всеки от нас нека да помогне с каквото може - ще бъде от обща полза. Радвам се, че при тебе има материали за Паневритмията и те могат да влязат в работа. Що се отнася до снимките на Васко Искренов - те са много ценни и ние трябва непременно да ги намерим.[1] Аз лично никога не съм ги виждал и не знам къде са. При мене имаше 5 куфара от брат Борис, които съхранявах, без да знам какво има вътре, но преди 5-6 години той ги поиска и аз му ги върнах и сега не знам къде са. За съжаление в Габрово няма снимки на В. Искренов и трябва всички да положим усилия - дано да се открият някъде. Откровено казано - мислех, че са у тебе и сега не знам къде да ги търсим. Това е засега. На тебе желая всичко най-хубаво и светло. С братски поздрав: Жоро 12. Тук, в писмото му, се споменава за 5 куфара. В тези куфари бяха архивни материали, в които имаше оригинални неотпечатани беседи. Тези куфари изчезнаха, а как стана това виж в «Изгревът» том III, стр. 205-206. 13. Протоколът за Паневритмията от 27 май 1990 г. бе нарушен от Мария Митовска и Крум Въжаров с издаването на тяхна Паневритмия още в 1993 г. с ISBN 954-81-46-01-0. В нея са включени принципите на Паневритмията, взети от голямата Паневритмия, издадена през 1938 г., с известна редакция от нея на стр. 61-75. А за да покаже на останалите читатели, че Невидимият свят стои зад нея, Мария Митовска включва една снимка с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Да, но тази снимка е обърната. Обърната е още при негатива. А не случайно е обърната и е чакала времето си от 45 години, за да бъде публикувана, и то обърната. И тя се публикува неслучайно. Това е знакът на предателството. 14. А защо включваме Крум Въжаров? Самата Мария Митовска разказваше на своите познати, че лично Крум е стоял над нея и непрекъснато я пришпорвал да бърза. А той си беше заминал преди това от този свят. Аз лично съм записал спомените му в «Изгревът», том VI, стр. 340-360. Също и в «Изгревът», том XIX, стр. 483-487, като съм публикувал хороскопа му, а също и бележки за него на стр. 969-971, както и негови снимки от № 50 до № 63, които са приложени към този том. Така че аз съм този човек, който му е свършил работата. Ще спомена и нещо важно. Когато свършихме протокола на 27 май 1990 г., то Крум ми каза: «Искам да работя с тебе.» Аз се съгласих и си изпълних обещанието. А имаше един много забавен случай тогава. Аз занесох няколко снимки от оригиналните. Крум показваше, че първото упражнение - «Пробуждане», се прави с ръце, свити в юмрук, понеже така му казал Борис Николов. Аз извадих точно тази снимка, където Ярмила и Мария Тодорова изиграват упражнението със свободно спуснати пръсти на двете рамена. Подавам му снимката: «Круме, познаваш ли тези хора?» А Ярмила е неговата съпруга, с която са се разделили. Крум мига и мига, и не може да повярва. «Круме, това е Ярмила, твоята жена. Ти може да си спал с нея в кревата, но това не значи, че знаеш Паневритмията. Аз също имам жена цигуларка и имам дете чрез нея, но аз чрез това не съм станал цигулар.» Настава невероятен смях. Всички се смеят - и Крум участвува в смеха. Снимката преминава през всички на масата. Тогава всички разбраха, че трябва да се търсят тези снимки на фотографа Васко Искренов. Разбраха и защо са правени тези снимки.И тогава всеки един пожела в себе си да обсеби тези снимки. Накрая това се случи. А защо го направиха? За да попречат на програмата «Изгревът». 15. Според точките от Протокола, аз предадох оригиналния текст на Паневритмията, направена от трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева, на ксерокс-копие на Павлина Даскалова от Велико Търново и на Ина Дойнова, защото трябваше да започнат с организиране на курсове по Паневритмия. На първия курс на първата сбирка присъствувах и аз, за да видя как Ина Дойнова го провеждаше. Аз го одобрих. Хареса ми начинът как обяснява и преподава. Освен това тя можеше сама да ги показва. А освен това тя е музикантка, което е задължително условие. Само музикант може да преподава Паневритмия. А защо ли? Ще си прочетете принципите, на които се основава Паневритмията. Виж в «Изгревът» том XIII, стр. 810-812. Тези курсове започнаха и с това се яви желанието да бъдат преподаватели мнозина. И най-невероятното - те никога не са виждали как се е играела Паневритмията по времето на Школата. Онези, които бяха останали живи към 1990 г., бяха между 70 и 80-годишни и около 20 години Паневритмията бе забранена от властите да се играе след процеса срещу Братството през 1957-1958 г. Тя бе разрешена от властите през 1970 г. благодарение на моя милост и започнаха да я играят в парка и на Рила. Виж «Изгревът», том IX, стр. 782, точки VI и VII. 16. След като излезе от печат «Паневритмията» на Мария Митовска, веднага се появи желанието и у други да издадат също своя «Паневритмия». И тогава Павлина Даскалова и Ина Дойнова решават да издават «Паневритмия». Без да ми съобщят и, без да искат разрешение от мен, те започват да работят върху едно свое издание. С оригиналите, които пазех 30 години от обиските на комунистическата власт, която ги извършваше ежемесечно в София и страната, те решават, че аз не съм никой и без мое разрешение предават материалите на Стефан Кайладжиев, който тогава издаваше Словото на Учителя Дънов, като свободно редактираше томчетата, издадени от 1915 г. до 1944 г. и от 1945 г. до 1950 г. Издаваше променено Слово! Те знаеха това и му предават материалите да ги отпечата. Но той включва към нея материали от източните индуски школи, за разни чакри и тем подобни. Включват се материали, които нямат нищо общо с Школата на Учителя Дънов, с Неговото Слово и Неговата Паневритмия, и така опорочиха оригинала, който им бях предал. Излезе от печат със заглавие «Паневритмия. Висш Космически ритъм». Редактор и съставител: Стефан Кайладжиев, издателство «Културна асоциация Беинса Дуно», Хелиопол, 1996 г., ISBN 954-578-097-5. Консултант (движения, илюстрации и музика): Ина Дойнова.17. Ето така нарушиха протокола от 27 май 1990 г. И извършиха предателство напълно умишлено. Вместо да ползват оригиналите и да изискат снимките от Георги Петков от Габрово, за да ги приложат и с това да приключи въпросът с Паневритмията, те направиха това, което им нареди онзи, който ги ръководеше отвън и отвътре. Те са различни сили, но се ръководят от едно и също място. А защо? Защото един не предава снимките, за да се приложат към оригиналния текст, а друг предава оригиналния текст, за да бъде опорочен. Господарят им е един и същий. 18. И сега, което е най-интересното и учудващо. За да си докажат правдивостта на «Паневритмията», то в предговора, на стр. 9-14, включват «Из спомените на Николай Дойнов», които са откраднати от «Изгревът», том I, стр. 498-507. Ама как така? Нали тя му е дъщеря. Тя може да му е дъщеря, но му е враг. А защо ли? Защото аз му свърших работата. Доказателства. Има ги. За справка виж «Изгревът», том XV, стр. 545, 548. Е, убедихте ли се, че за предателството не съществува нито преграда, нито граници, до които може да стигне предателят. Те са универсални. И вечни в този свят.19. Бяха включени «Из спомените на Борис Николов» на стр. 15-16, които са откраднати от «Изгревът», том I, стр. 399-400. Без да ме питат. Но Борис бил чичо на Ина Дойнова. Какъв чичо? Та, аз съм я свършил тази работа! И ако не бях аз, то нито от Борис Николов, нито от Николай Дойнов, нито от лелята Цанка Екимова щеше да има някакъв спомен или следа. Аз ги оставих в историята.20. А как и през какви етапи се извърши предателството към програмата на «Изгревът», виж в «Изгревът», том XV, стр. 984-989. 21. И за да бъдат изчистени всякакви съмнения към фамилията Дойнови, то ще посоча, че спомените на Борис Николов са в «Изгревът», том I, стр. 382-491. А в том II и в том III той присъствува изцяло в тези томове. За Николай Дойнов виж в «Изгревът», том I, стр. 492-510, така също и в том XV, стр. 195-569,984-989, както и в том XIX, стр. 172-413, 487-491, а на стр. 963-967 е финалът на тази история. За Цанка Екимова виж том VI, стр. 242-339. Е, убедихте ли се кой е онзи, който е свършил работата и от когото крадат безмилостно, с цел да опорочат всичко свято? И да затрият всичко онова, коетоаз съм съхранил и издал. А защо? За да го няма. Да, ама мен ме има.22. А как може да се възстанови истинската Паневритмия, е посочено в «Изгревът», том IX, стр. 782. Но дано имам време, сили и финансови средства, за да я възстановя в нейната цялост. Все пак трябва да има един, който да свърши тази работа, защото се явиха мнозина и изпълниха безпрекословно заповедите на онзи, който искаше да разруши Паневритмията. Засега той успява. И сега е неговото царство. Няма как, трябва да му се признаят усилията, умението да управлява предателите! А и те си свършиха много добре работата, на която бяха поставени. За мен няма случайни неща. Това бяха подставени лица под различни имена, но извършиха едно и също нещо. Извършиха предателство към Паневритмията. А техните имена са посочени в техните издания. 23. В спомените на Анина Бертоли, публикувани в «Изгревът», том VII, стр. 648-672, се споменава как са играели «Паневритмия в Париж» - стр. 660-661. а) Анина Бертоли е човекът, който вижда несъответствие в издадената «Паневритмия» през 1938 г. в София. Тя вижда, че е написано едно, а се е играело друго. Веднага пише писмо до Елена Андреева за различията между това, което е публикувано, и онова, което се играе в София. И това е причината да се събере онази работна група от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова и да опишат отново в български текст отделните упражнения. Но това тя лично ми го е разказвала, аз съм го записал и публикувал. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 660-661. б) После извикват фотографа Васко Искренов, който прави снимки на отделните упражнения. А това е през 1945-1946 г., преди комунистическата цензура, преди да се затегне контролът на писмата между Париж и София. в) По-късно Елена Андреева изпраща новото описание на Паневритмията, като Анина Бертоли го превежда на френски с известна нейна редакция. Променя някои изречения и описания на упражненията. г) Поръчват на Елена Андреева да изпрати скици на упражненията. Елена извиква една художничка, на която показва упражненията и тя прави скици. Тези скици са изпратени на Анина Бертоли и тя ги публикува заедно с превода на френски в две отделни книжки на печат, подобно на циклостил. Вие виждали ли сте нейните издания? Не сте. Тогава вие сте невежи. Трябва ви обучение последователно по етапите, през които е преминала Паневритмията. А това го има само в «Изгревът». д) След като излизат снимките, направени от Васко Искренов, на нея се изпраща по едно копие. Тя не ги публикува към нейната «Паневритмия» на френски, понеже трябва да се публикуват на луксозна хартия, която струва много скъпо. А Анина няма пари. Тя си прави изданието на циклостил. Аз притежавам това издание. И на тази обикновена хартия може да се публикуват само скици, но не и снимки. е) След като излизат снимките, то Елена Андреева ги преглежда и вижда, че в посочените пози има някои малки грешки. Това лично Елена ми го е разказвала. А тя не е била викната на снимките, да ни би да измести Мария Тодорова и да се получи конфликт. Да, това е вярно и то е описано в «Изгревът», том I, стр. 555-556. За тези снимки се споменава и в «Изгревът», том IX, стр. 158-159. Едното копие се изпраща на Анина Бертоли, а други 3 копия от снимките остават в България. И досега не са открити. Те се укриват нарочно, за да могат да излизат разни «Паневритмии» и да се получи разнобой и разцепление. А дали са унищожени от властите? Възможно е. Всичко е възможно в България. А защо? Където има възход, там има и падение. Възходът е делото на Учителя, а падението е в неговите последователи и след това - в целокупния български народ. Точно и ясно. ж) Накрая Анина Бертоли иска да се направи филм и да се покажат упражненията. Намира се човек, който е бил с Учителя. Това е Георги Парлапанов, който е кинооператор, има камера и се организира група на Изгрева. За него виж в «Изгревът», том VIII, снимка № 34. Учителят е на Рила, прав е Тодор Маринчевски, а до него е Георги Парлапанов с бялата винтяга. Намират се музиканти, които да свирят, и десетина души, които да играят и да показват упражненията. Този филм се промива тук и се изпраща на Анина Бертоли. При моята работа с нея, тя ми разказа за този филм. Аз исках да го прибера като документ и тя обеща да ми го донесе. Но повече не дойде в България и филмът остана в нейния архив. За този филм никой не знаеше, освен мен. По-късно аз съобщих за него на Величка Няголова, която бе във Франция. Тя трябваше да го прибере и да ми го донесе. з) Така че, трябваше при мен да дойдат снимките на Васко Искренов, на които бяха заснети Мария Тодорова и Ярмила Менцелова, както и филмът. Но те не дойдоха. А защо ли? Цялата история с архива на Анина Бертоли и развилите се събития са отпечатани в «Изгревът». Досега - 2005 г., никой не се е обадили никой не е съдействувал да ми се предаде този архив. А той ми бе обещан да ми се предаде. А защо не ми се предаде, ще ви разкажа и ще ги посоча последователно онези, които попречиха. 24. Историята на архива на Анина Бертоли е описана в «Изгревът», том VIII, стр. 572-596. Тази история трябва да се знае, защото, освен оригиналните беседи на Учителя, там имаше много снимки от живота на Братството в България, както въпросните снимки от Паневритмията, както и филма за Паневритмията. Това никой не знаеше, освен мен. Аз осведомих Величка Няголова и тя трябваше да прибере целия архив и Вихър Пенков трябваше да отиде с колата и да го докара в София. А как се развиха нещата, можете да научите от том VIII, стр. 572-575. А как съм действувал, ще видите в том VIII, стр. 575-578, както и на стр. 577, в точка 9 - там се споменава за магнетофонния запис на Анина Бертоли, където тя споменава за филма за Паневритмията от 10 души. 25. Величка Няголова отива с мъжа си Кристиан при семейство Гобо, натоварват целия архив, намират въпросната кутия с архива, на която е написано «Voir a Vergil» - «Да се види от Вергил». Виж «Изгревът», том VIII, стр. 578, точка 8. Остават да преспят, но на сутринта семейство Гобо сваля куфарите с архива под въздействието на телефонните разговори със София, които са били против това те да ми се предадат. А тези хора в София нямаха никаква представа, че там има архив при Анина. За този архив знаех само аз. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 579-582 за моите усилия да се вразумят семейство Гобо. Но уви! Противниците тук, в България, бяха мнозина. А събитията продължаваха да се развиват в полза на предателите. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 582-583. 26. Това беше предателство, извършено от всички. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 584-587. А след това следваше подлостта. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 587-592. А там, на стр. 589, ще прочетете как сем. Гобо се опитват да измамят Ярмила Менцлова и са започнали да организират летни стажове и курсове в Алпите чрез заплащане. Искали са да печелят пари чрез Паневритмията. 27. А това беше не само предателство и с цената на човешката подлост, но това бе поставена клопка. Целта бе да не дойдат материалите при мен, за да не • може да се издаде Словото на Учителя в оригинал, да се попречи за издаване на Паневритмия със снимките на Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, както и да се прегледа от мен филмът за Паневритмията, направен от Георги Парлапанов. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 592-596. 28. Съдбата на архива на Анина Бертоли - това е отбелязано в «Изгревът», том IX, стр. 791-792. Описва се историята на снимките, които се правят тук, в София, от Васко Искренов на упражненията. За филма, който се прави тук, също се описва подробно. И накрая идва общата реакция от България срещу мен. А кои са тези ли? Имената са отбелязани в том IX, стр. 792-795 и стр. 795-797 и техните действия показват какво представляват. 29. Накрая Величка Няголова в писмото си от 20.07.1998 г. обяснява какво се е случило и как са нещата всъщност. Виж «Изгревът», том IX, стр. 793-795. 30. Накрая се включва и Мариета Бертоли, рождената сестра на Анина Бертоли, която се включва също към останалите срещу мен. Виж «Изгревът» том IX, стр. 795-797. Аз бях сам срещу всички. И най-интересното е, че аз им записах опитностите на двете сестри. Виж «Изгревът», том VII : за Анина Бертоли - на стр. 648 -672; за Мариета Бертоли - на стр. 673-682. Без мен те щяха да се изгубят във вечността. А сега съществуват благодарение на мен. За мен те останаха предатели. То се вижда от заключението, което давам в том IX, стр. 797. 31. Историята по следите на архива на Анина Бертоли продължава и в «Изгревът», том X. А защо? Как защо? Та там е едното копие от непечатаните оригинални беседи на Учителя Дънов. Там са снимките за Паневритмията, там е филмът за Паневритмията. Там са още много неща, които само аз зная. А органиzираната лъжа бе започната от България. За да се противопоставя, аз накарах Жана Иванова да напише писма до Милка Кралева и до семейство Гобо. 32. Писмата до Милка Кралева бяха за това, да бъде изобличена в лъжата и в организираната лъжа, която тя води срещу програмата на «Изгревът». Това е видно от «Изгревът», том X, стр. 743-747. Искахме да проверим какво са писали на семейство Гобо срещу Вергилий. Но те бяха лъжци, крадци и мошеници и се укриха. А как? Ще си го прочетете. А защо ви занимавам с всичко това? Та нали те попречиха да дойде архивът на Анина Бертоли при мен. Ако беше дошъл, щях да издам останалото неиздавано Слово на Учителя Дънов по оригинал. Щях да издам истинската Паневритмия. Щях да издам още много неща с архивните материали, които бяха там и които само аз знаех, че съществуват. Това проумявате ли? Само аз знаех, и никой друг. А защо само аз? Защото аз бях определен да го зная от Онзи, Който ме изпрати да свърша тая работа. А останалите бяха определени да бъдат врагове на програмата на «Изгревът». Отначало, та до края на света. Така стоят нещата. Точно и ясно. 33. Бях принуден да накарам Жана Иванова да напише писмо до семейство Гобо и по точки да изнесе цялата лъжа. С това писмо те бяха изобличени и сложени на място. То беше преведено на френски език и им бяха изпратени и българският, и френският текст. А тези писма бяха публикувани в «Изгревът» том X, стр. 747-755. Сега никой не може да ги отрече. Те съществуват. И са верни. Те са вече документи. 34. А за да видите кой бе онзи, който забърка цялата тази каша и мърсотия, ще си прочетете в «Изгревът», том X, стр. 760-763, в глава I, стр. 760-761, точка 1-12. А в глава II, стр. 761-762, ще видите как се разрушава Словото и архивът, изпратен във Франция чрез Бертоли и пазен от дъщеря му Анина Бертоли. А в глава III, стр. 762-763, ще се убедите, че разбиването, кражбата на архива на сем. Гобо е направен от някого. А кой е този? Ще си го прочетете. А защо говорим за този архив? Тук имаме снимки, материали и филма за Паневритмията. Нали за нея е това мое изложение тук. Ако не го направя, откъде ще знаете всичко това? 35. В следващия етап накарах Жана Иванова да изпрати писмо до семейство Гобо, в което изяснява за кого е дадено това Слово и как ще се разпространява, и че Франция ще получи това Слово след 400 години, а не сега чрез кражба. В «Изгревът», том XI, стр. 814-817 е публикувано на български и на френски езици. Точно и ясно. 36. В «Изгревът», том XI, стр. 818-820, ще научите как се открадва филмът за Паневритмията първо от чужденци и после от българи предатели. Те са в една и съща верига и вървят заедно. А има един, който ги е оковал в тази верига. И той сега тегли веригата. 37. Защо вървим по следите на архива на Анина Бертоли? Защото там са оригиналите на Словото на Учителя - неиздадени беседи, така също снимки от Школата на Учителя, снимките за Паневритмията и филмът за Паневритмията. Всичко това ще научите в «Изгревът», том XI, стр. 820-825. 38. А как предателите французи и българи се опитват да заблудят българите тук, ще научите в «Изгревът», том XII, стр. 873-874. И това е новият техен пореден ход да отклонят в погрешна посока българите. И те ги отклониха. Връщане назад няма. 39. Понеже сега е времето на Черната ложа чрез предателите, то Бялата ложа се противопоставя, като изтегля Духа на Словото от тези материали. А това е видно в «Изгревът», том XII, стр. 888-889. Как така изтегля? Много просто. Те сега са едни обикновени текстове без Дух и без Сила. Проверете си лично това. Прочетете ги. Духът го няма. И то не може да се чете. 40. По-нататък историята продължава. В «Изгревът», том XIII, стр. 807-810, ще видите как сем. Гобо изпраща два компакт-диска чрез Йоанна Стратева. А какво има в тях, ще да видите в «Изгревът», том XII, стр. 873-874 и в том XIII, стр. 809-810. Но не изпращат архива. Предателите продължават да действуват. А как? Ще проследите в следващия раздел. 41. За да мога да се справя с невежеството, то публикувах в «Изгревът», том XIII, стр. 810-813, «Принципите на Паневритмията и силите на Разрушението чрез Духът на Заблуждението». Онези, които искат да изучават Паневритмия, трябва да знаят наизуст тези две страници. Без тях не могат да играят никаква Паневритмия. Как така? Ето така. Прочетете, и ще се убедите. 42. Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на Разрушението с филма на Паневритмията, виж «Изгревът», том XIII, стр. 812-814. Тук ще видите как се унищожава филмът за Паневритмията и самата Паневритмия, като се заменя музиката на Учителя за Паневритмия с класическа музика. Това можете ли да проумеете? Проумейте го! Е, убедихте ли се, че това не е случайно? Това представляват Силите на Разрушението. А Паневритмията е хармония между музика, Слово и движение като творческа изява на Духът Божий. А кой даде Паневритмията и кой държи в ръцете си 7-те принципа и 7-те Божии звезди? Това е Духът Христов. Христовият Дух вчера, днес и утре е един и същ. Той е този, който е дал Паневритмията като принцип на Единство между музика и Слово, чрез Битието в живота на человека небесен. А за седемте звезди, за седемте духове, за седемте ангели ще си прочетете Откровението на Йоана, гл. 1, ст. 4, 16, 20; гл. 2, ст. 1; гл. 3, ст. 1; гл. 4, ст. 5. 43. А Силите на Разрушението изпратиха една видеокасета с друга музика и некачествен презапис. Той бе разчетен в София. А това е отбелязано в «Изгревът», том XIII, стр. 814-815. А след като го видяха тук, след това Силите на Разрушението се развихриха не само в България, но и в Русия. Това ще проверите в следващия материал. 44. А какво беше направено чрез Програмата на «Изгревът» за Мисията на Славянството и за Русия, ще можете да проучите в «Изгревът», том XIII, стр. 815-818.833 45. А как работи Духът на Истината и как действува Духът на Заблуждението, ще се убедите в «Изгревът», том XIII, стр. 818-825. А какво донесе в Русия това разрушение, бе доказано чрез природни бедствия, палежи на горите, разрушение на Руската федерация, войни в Азия, атентати. Това е онази революция в Русия, за която е говорил Учителят, че ще бъде по-страшна от Октомврийската революция през 1917-1918 г. Ние сме свидетели днес, че това предсказание се изпълнява напълно. 46. Паневритмията на Учителя и българският народ. Виж «Изгревът», том XV, стр. 336-344. Това е разказ за неуспешния опит по времето на Учителя да се въведе Паневритмията в българските училища. Този разказ на Николай Дойнов съществува, понеже лично аз му дадох задача да отиде и разпита още живите участници в този опит. Той отиде, разпита ги и го написа. Тези, които участвуват, всеки провежда своето мнение и никой не изпълнява думите на Учителя. Накрая се идва до разкол и побой между Милка Периклиева и Весела Нестерова. Те са се хванали за косите, за да може едната да победи, а другата да бъде отстранена. Накрая едната играе в кръга на Паневритмията, а изгонената Весела Нестерова играе отвън кръга. Има запазени снимки именно от тази Паневритмия. 47. Накрая се идва до пълен провал, при което Учителят казва: «Времето за Паневритмията изтече.» Ето защо аз дадох и двете редакции в «Изгревът», том I, стр. 494-507, както и в том XV, стр. 336-344, като на стр. 344 дадох Бележки на съставителя. Едната публикация допълва другата. В тях няма никакво противоречие. Никакво! 48. Бистрица и бъдната Паневритмия. Този проблем е решен от Учителя. Първо трябва да проучите единия отдел за «Братския съвет и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство» в «Изгревът», том XV, стр. 877-878. След това ще проучите отдела за «Салоните, Молитвените домове и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, отразена в «Изгревът», том XV, стр. 878-879. След това ще се запознаете в том XV, стр. 888-890, с въпроса за Бистрица. За да ви се изясни, ще прочетете «На кого са нужни Молитвени домове и салони» в «Изгревът», том XV, стр. 890-891. И тогава ще се върнете на разказа на Борис Николов в «Изгревът», том II, стр. 302-303, №180 - «Едно кътче от рая», с неговото продължение в «Изгревът», том XV, стр. 887-888. Друг разказ е «Места в село Бистрица за новия Изгрев» в «Изгревът», том II, стр. 303-304. По този начин този проблем е разрешен. Разрешението го дава и Учителят. Виж том XV, стр. 888, точка 6. А моето решение е на стр. 888, в точки 7-12. А вие имате право да се определите по кой път ще вървите. Отклонението, по което върви сегашното поколение, е също път - за отклонилите се. 49. Паневритмията - хармония на Духа чрез мелодия, текст и движения. В «Изгревът», том XV, стр. 911-918 е представена тази статия. Проследяват се етапите как са се опитвали да променят Паневритмията още в самото начало на създаването й. Защо не се играе истинската Паневритмия - има го отговора. Промяна на Паневритмията в 2000 година на Рила. Защо не се защитава чистотата на Паневритмията? Къде, кога и как се играе Паневритмията? Вие не можете да преминете по-нататък, ако не проучите тази статия по точките, които са отбелязани. Няма да ги прескачате. Ще четете подред. Тогава ще видите какво аз съм изтърпял и издържал. 50. Как да се запази чистотата на Паневритмията? Това е разказ на Величка Няголова за времето, когато е била на Рила, когато са променили Паневритмията през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. Тук се говори за онзи, който е изпратен да промени Паневритмията. И за предателството на останалите музиканти, които не са защитили Паневритмията. А това е описано в «Изгревът», том XV, стр. 919-922. 51. България гори, запалена от българи по плът, но чужденци и врагове по Дух. България се разрушава. «Изгревът», том XV, стр. 922-927. Това е доказателство какво донесе промяната на Паневритмията за България. Тя бе запалена и гореше и се разрушаваше. Виновниците бяха онези, които промениха на Рила Паневритмията. Това са истинските виновници за разрушаването. А другите са изпълнителите. Те са в една и съща верига. И вървят заедно, защото има един, който им дърпа веригата. 52. Още нещо за архива на Анина Бертоли при французите Гобо от Алпите във Франция - в «Изгревът», том XV, стр. 928. Тук Величка Няголова описва какво е откраднато от архива и как е изпратен филм за Паневритмията в Русия, като от своя страна го изпращат в България. По пътя си този филм за Паневритмията с включена нарочно и умишлено чужда музика като съпровод на упражненията, за да върви през Русия и в България, та навсякъде след него да произтича разрушението. А защо? Нарушени са духовните закони, които движат музиката, Словото и упражненията в Паневритмията. Ще можете ли да си отговорите кои са тези духовни закони? Отговорете си. Знаете ли ги? 53. А за да се оправдаят онези рускини, чрез които се пренася филмът, ми се изпраща писмо от Елена Фомичева от 16.IX.2000 г. Виж «Изгревът», том XV, стр. 929-930.От всичко това личи как безотказно и точно действува цялата верига, която има за цел да промени Паневритмията на Учителя. Това е безспорен факт. Доказателствата са налице. 54. Пентаграмът в Паневритмията. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 62-63. Пеню Ганев разказва как са се обучавали, за да я играят. Дава и датите, когато са изучавали Паневритмията. Това е живо доказателство как са се обучавали. 55. Затвореният музикален кръг и «Слънчеви лъчи» - «Изгревът», том XVI, стр. 130-132, и пробуждане на човешката душа - стр. 133-135. Това е историята как Учителят отваря затворения музикален кръг на българската песен. Това става чрез «Слънчеви лъчи». Посочва се точно откъде става. «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя - туй животът е на Рая», стр. 135. За да се разбере по-добре, съм дал приложение на стр. 160-164, като в нотните текстове на стр. 163 е обозначено откъде се излиза от затворения кръг. А на стр. 164 има обяснения към тези нотни текстове. А след като се отвори този затворен кръг, веднага се явиха предателите, които започнаха да изменят думите и текста от Паневритмията. А това ще си проверите в «Изгревът», том XV, стр. 919-922, както и последствията от това разрушение на стр. 922-930. 56. В «Изгревът», том XXI, стр. 983, Величка Няголова отново повдига този въпрос, при което аз отново приложих нотния текст на «Слънчеви лъчи» с отваряне на затворения музикален кръг. А онези, които го нарушават, не са случайни хора. Те са подставени лица, за да разрушават. Това е безспорен факт. А на някои дори им се заплаща. Едните го правят без пари, а другите - заради пари. Но и двата вида са продажници. 57. Учителят за Паневритмията. Описание на упражненията от тетрадката на Пеню Ганев. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 753-754. Това не е физическо описание, а духовно описание. 58. Вътрешен смисъл на Паневритмията. Дадени са три главни принципа. След това е обяснено 28. упражнение[2] от Паневритмията. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 755. 59. За Паневритмията. Това е най-важният текст досега, който съм публикувал за Паневритмията. Отнася се за погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения и последиците, които следват за света и за човека. Примерите са дадени за България. А за света? Така на 11 септември 2001 г., когато стана в Ню Йорк големият атентат и бяха разбити и разрушени двата небостъргача от два пътнически самолета - от терористите, то българските музиканти по това време бяха в Ню Йорк. Това бяха същите музиканти, които на Рила през 2001 г. не защитиха чистотата на Паневритмията, а играха променена Паневритмия. А на 23.Х.2002 г.в Москва, в Дома на културата (театралния център) на ул. «Дубровка» при атентата на чеченските терористи загинаха към 200 души на26.Х.2002 г. Българските музиканти бяха също в Москва, дори са им били купили билети за същото представление, когато е трябвало да се извърши атентатът. Но по някаква случайност са били поканени да дадат концерт и са върнали билетите и така са се спасили. Това са същите музиканти, които бяха на Рила и свириха и играеха променена Паневритмия. Те носеха разрушението си със себе си.60. А за да докажа, че това е вярно, то ще ви предоставя тази страница от «Изгревът» - том XVI, стр. 756. По-голямо доказателство няма! За Паневритмията: Паневритмията е велика сила. Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да запазите мира и хармонията в човешките души. И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено! Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята. Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох (казва Учителят). От вас зависи къде, към кого ще го насочите, и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото - към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. [2] Вж. «Изгревът», том XIII, стр. 810-812. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, това от вас зависи. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание, и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи - Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвуване. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването и възлизането нагоре, според въртението на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате по между си кое да пеете и кое - не. Защото ще си ида, и вие ще останете без благословение. Който бърза, да си отиде по работата, а другите да продължават да пеят и играят.» 61. Каква е ползата, целта и задачата на Паневритмията - виж в «Изгревът», том XVI, стр. 757-758. 62. Паневритмията-едно изложение от д-р Стефан Кадиев до комунистическите власти, за да я обясни, та да получат разрешение да се играе в София. Тя бе забранена да се играе след процеса срещу Братството през 1957/1958 г., и бе разрешена след 1970 г. след моята намеса, която съм описал в «Изгревът», том XVII, стр. 789-791. 63. Големият замисъл на Силите на Разрушението се изпълни. Това го направиха предателите на Паневритмията. А техните имена ще намерите в излязлата «Паневритмия» през 2004 г., издателство «Бяло Братство», с ISBN 954-744- 044-6. На стр. 6 са обозначени съставители и онези, които са я подготвили за печат. А защо са предатели? Ами много просто. Накрая снимките, направени от Васко Искренов на Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова, бяха публикувани в тази Паневритмия в малък формат 5,5/8 см, докато оригиналните снимки са 8/11 см. Никой от тях не знае историята за тези снимки, защото отхвърлят «Изгревът» и не го четат. Но затова пък го крадат. А защо? Такава им е природата- крадливи са. Не споменават кой е фотографът на тези снимки! 64. Тези снимки бяха откраднати от мен, бяха откраднати още през 1970 г., за да не дойдат при мен, за да може да отидат при онези, които да ги използват за своите цели да разрушат Паневритмията. И те успяха. От 1990 г. до 2004 г. са издадени 5-6 «Паневритмии». И това бе целта на историята, която описвам от началото до края. А Паневритмията, която е свалил Учителят, е една. Тя е неделима и свята. 65. Тези снимки трябваше да ми се предадат лично на мен. Онези, които са ги сложили в новото издание на Паневритмията от 2004 г., не познават историята на тези снимки, те не познават Мария Тодорова, нито Ярмила Ментцлова, нито Елена Андреева. Те не познават и фотографа Васко Искренов, чиито спомени съм описал в «Изгревът», том VII, стр. 498-522. А на стр. 522 има неговата декларация и пълномощно, с което ми дава правото аз да публикувам неговите снимки. Така че това е финалът на кражбата, измамата. Те нямат право да ги публикуват. Нямат право. Ами как така? Ето така! Те са крадци. 66. Това е началото на ново предателство към Паневритмията. А защо? Защото, първо, концепцията, залегнала в изданието им, не е вярна. И второ, тя е направена с лъжа, кражба и измама. А където има лъжа, кражба и измама, няма Чистота. А където я няма Чистотата, не присъствува Духът. Духът присъствува и слиза само там, където Чистотата съществува. И Царува. Това е. По друг начин не може. Ето това е отговорът. Хайде, работете и се учете по нея! Резултатът ще бъде катастрофален. 67. И сега, през 2005 г., продължават да крадат снимките от мен. Все едно, че ме няма. Да, ама мене ме има. Зад мене стоят 22 тома на «Изгревът», зад мене стоят 59 томчета издадено чрез мен оригинално Слово на Учителя, които съм запазил 30-40 години по време на комунистическата диктатура, когато всеки месец се правеха обиски, изземваха се книгите на Учителя и се унищожаваха. Ясно ли ви е това? Зад мене стоят 20 концерт-рецитала, които организирах и 90% финансирах от 1990 г. до 1998 г., както и 29 концерт-рецитала от 2001 г. до лятото на 2006 г. Ясно ли ви е това?68. Ето това стои зад мене. И аз бях този, който описах историята на Паневритмията. Описах и историята на тези снимки, за които никой не знаеше, освен мен. За архива на Анина Бертоли също никой не знаеше. А за етапите на Паневритмията, която се предава чрез поколенията, никой не знаеше. И се явиха лъжците, крадците и мошениците, които се съюзиха и се опълчиха срещу мен, за да ме отстранят. Първият опит бе направен и той е описан в «Изгревът», том IV, стр. 614-645. И оттогава не са спирали. И всичко си реализират. А защо? Защото подведоха и излъгаха стотици хора и ги отклониха, и връщане за тях няма в този им живот. В никакъв случай. Те са вечно отклонени. 69. Така че сега е времето на Предателите. Никой не може да ги спре, защото зад тях стоят онези, които са заблудени и отклонени. Сега е времето на Отклонението. То се управлява от Духа на Заблуждението. И той има право да се прояви. Той не може да се спре. Ще стоим отстрани и ще гледаме. 70. Ще се яви някой и ще каже: «Какъв е този език?» Езикът ми е точен. Ето защо. В «Паневритмията» от 2004 г. на стр. 7-8, в «Предисловие», се опитват да цитират извадки от «Изгревът». Но това се прави без мое разрешение. Това се укрива от мен, че са докарали въпросните снимки отнякъде и от някого си. После, не се изписва цялото име на «Изгревът». Не са цитирали името на съставителя. А това се прави навсякъде. А защо? Защото мен не трябва да ме има. Но, ако мен ме нямаше, нямаше да го има «Изгревът». А онези, които са съставили тази «Паневритмия», изобщо не са чели «Изгревът», и особено онези етапи, през които преминава Паневритмията. Ето защо аз сега описвам тези етапи. И езикът трябва да бъде точно такъв. Той си е на мястото. Според хората, които са отсреща. 71. Говори се за снимките. Та кой ви каза за тези снимки, че съществуват? Нали това бях аз, а не някой друг. Излъгаха ме, изиграха ме, обраха ме, и сега тържествуват чрез това издание. Да, това е тържеството на предателите. А имената им са посочени в изданието. Ето затова е такъв моят език. По друг начин не може. Убедихте ли се? Та, аз сега трябва да ги съдя за тези снимки, защото те нямат право на публикация върху тях. Аз имам документ за това. Е, да ги съдя ли пред съда на държавата? Аз ги предавам на съд пред Онзи, Който съществува в Невидимия свят в Школата на Учителя. И Той ще отсъди чрез Правда. 72. И понеже говорим за тези снимки, то те бяха публикувани в «Паневритмия» от 2004 г., за която говорихме. От мен криеха, защото мен ме няма, според тях. А трябваше да ми се предадат лично. Но те си служат с лъжа и кражба още от самото начало. В Предговора на съставителите от стр. 6 се говори, че тези снимки са се издирвали от години. Но кой ги е издирвал и кой води борбата за тях - не се споменава. А защо? Защото крадат и след това се стараят да няма следа. А кражбата идва чрез семейство Гобо и преминава чрез тях. Как така? Ето, понеже има много пропуски и грешки в тяхната «Паневритмия», то те са си пуснали един допълнителен лист за грешките, като там отбелязват, че са получили снимките именно от семейство Гобо. Нещо това да говори за лъжа и подлост? Ето защо всичко, което съм написал и издал в «Изгревът», сега го показвам, за да се знае. И да се помни, защото предателството идва от вчера, преминава през днес и продължава до утре. 73. В предисловието на «Паневритмията» от 2004 г. изобщо се крадат материали от «Изгревът», без да се вземе разрешение от съставителя, т. е. от моя милост. А съставители на тази «Паневритмия» са Ина Дойнова и Георги Петков от Габрово. Георги Петков е същият, у когото бяха оставени негативите на Васко Искренов, заедно със снимките - според Борис Николов и неговото тефтерче. А всичко, което бе записано там, аз съм го проверил, и всичко бе точно записано, но материалите не дойдоха при мен, а ги откраднаха злосторниците, чиито имена са описани в «Изгревът». За да видите какво е положението, ще ви предоставя едно негово писмо от 29.VIII.1992 г. Там ще прочетете за снимките. То ще бъде в точка 76. 74. В това писмо от 28.VIII.1992 г. се говори за куфарите с непечатаните беседи. За тях виж «Изгревът», том III, стр. 205-206. Тези куфари изчезнаха и досега - 2005 г., никой не знае къде са. А може да са попаднали в милицията и да са унищожени. Няма ги. И понеже всичко е завързано във верига, Георги Петков участвува в издаването на промененото и редактирано Слово на Учителя от Лалка Кръстева. А това ще научите от двете писма, които съм му ги изпратил препоръчано и съм ги публикувал в «Изгревът», том IX, стр. 764-769 и стр. 775-781. Прочетете ги, и ще видите, че последователно и целенасочено се върви в една и съща посока на отклонението и предателството. А защо? Защото са завързани в една верига отвътре последователно всички, и онзи, който ги е приковал във верига, щом я дръпне и изтегли, то повлича всичките. Ето това е механизмът на веригата. 75. В Габрово бе първото място, където се почна атаката срещу Учителя. Там се издаде едно списание «Йога», на чиято корица бяха сложили портрета на Учителя и отдолу бяха написали «Йога». А вътре бяха публикували портрета на Учителя, така че лицето му бе пробито от онези телчета, чрез които се подвързва списанието. Това е финалът на първото предателство. А за това виж «Изгревът», том I, стр. 267-274, а за това списание - на стр. 273-274. Трябва да прочетете тези неща, за да знаете откъде тръгна предателството по всички направления, та се стигна до «Паневритмия» 2004 г. 76. Писмо на Георги Петков от гр. Габрово от 28.VIII.1992 г. до Вергилий Кръстев от София Здравей, брат Вергилий, Габрово, 28.VIII.1992 г. Преди всичко се извинявам, че така късно отговарям на писмото ти, но когато то се е получило, аз вече бях на Рила и се завърнах едва сега. Писмото ти го прочетох с интерес, както и цитираните в него факти. Неточностите обаче се отнасят по въпросите, които засягат моя милост. Мисля, че вече веднъж ти писах това, но още веднъж нека внесем уточнение. Тука, в Габрово, съхранявахме 6 куфара с братски неща. Те бяха съхранявани на тавана на наша сестра, понеже у дома беше прекалено опасно. Понеже бяха такива годините, аз не съм ровил куфарите и не съм правил опис на тяхното съдържание, защото те не бяха мои и не отговаряше на нашите принципи. Може би си прав за това, което казва брат Борис, и може би в тези куфари да е имало споменатите от теб негативи. Аз не мога нито да потвърдя, нито да отрека този факт, защото не знам съдържанието на куфарите. Въпросът е в това, че към края на седемдесетте години брат Борис си поиска обратно куфарите и те му бяха върнати незабавно. Не ми е известно къде сега са тези куфари. Всичко, което ти пиша, подлежи на проверка и аз мога да ти го докажа, понеже виждам, че в твоето писмо изразяваш известно недоверие към мене. Сестрата, където се съхраняваха куфарите, си замина, но нейният син със семейството си е жив и здрав и той може да потвърди фактите. Той има лека кола и именно той, с неговата лична кола, докара «беседите» (или по-скоро - куфарите) в Габрово, и след това той ги върна на брат Борис. Той симпатизира на Братството и свърши добра работа. (Той е брат на Маргарита, която сега живее в Париж и която може би познаваш.) Ето и неговия адрес (той ми е съсед): 5300, Габрово, ул. «Любен Каравелов» 35, бл. «Здравец», ап. 10, Енчо Енчев. Можеш да му пишеш или да се срещнеш с него и да уточниш фактите, и да спрат нелепите и непотвърдени обвинения към мене. Аз мисля, че ние сме сериозни хора и не бива да говорим чути-недочути неща. Аз още веднъж ясно и определено ти казвам, че негативите (или снимките) на В. Искренов не са у мене и никога не съм ги виждал. Много бих се радвал, ако се намерят, и бих съдействувал всячески за това, тъй като те биха послужили за уточняване на Паневритмията, а ние всички желаем това. Що се отнася до цитираните от теб 500 писма на Учителя, за първи път чувам от тебе за това. Много се радвам, че има такива и че са запазени. По този въпрос: на мене никога не са ми предавани такива писма, нито от брат Борис, нито от брат Кралю или Милка, и ти би могъл да провериш това, вместо да ме обвиняваш. Аз и наистина имам предадени десетина писма, които обаче нямат никаква връзка с цитираните от тебе - те са ми предадени от съвсем други хора, нямащи нищо общо с горепосочените. Такива единични случаи на писма вероятно се срещат и на други места и е съвсем невероятно всички те да бъдат от «твоите». Още веднъж съвсем определено казвам, че никога не са ми предавани от «твоите» писма и изобщо не съм ги виждал. Впрочем, аз се надявам, че скоро цялото наследство на Учителя ще бъде събрано на едно място за съхранение и братски надзор, и ще съдействувам според силите си за това. Що се отнася до публикациите за Учителя в сп. «Йога», вярно, е че има и пропуски, неточности и недомислия, но принципно не виждам нищо лошо в идеята. Напоследък за Учителя се публикуваха статии в какви ли не списания и вестници, а сп. «Йога» е все пак духовно списание. Между впрочем съставителите подходиха с голяма отговорност, специално искаха от нас разрешение затова и направиха каквото можаха. Допуснатите пропуски са от незнание, но нека не ги съдим така строго за това. Те уважават много Учителя и го направиха именно от уважение, а не с цел някаква задна мисъл. Винаги съм се учудвал, че има хора, които не виждат голямото, доброто, светлото в една идея, а непременно търсят недостатъците и негативното. Това в никакъв случай не съответства на завета, който ни остави Учителят. Изразявайки пожелание за по-добро и по-ползотворно сътрудничество в бъдеще, ти пожелавам всичко хубаво и светло. С поздрав: Жоро[3] 77. И накрая трябва да документираме излизането на «Паневритмия» през2004 г. Към нея се прибавя един допълнителен лист, който се продава с книгата. Това е лист за допуснатите грешки в тази «Паневритмия». И за да не се изгуби след време този лист, то аз го публикувам. А защо? За да видите какво е пропуснато, какви са грешките, кои са съставители на тази «Паневритмия» и откъде са дошли снимките. Така че спокойно се запознайте с този лист. Ето, виждате ли, че всичко си идва на мястото. Предателите застават плътно до своята «Паневритмия». И така ще вървят и в бъдеще. За тях спиране няма да има. Пътят им е определен. Те ще живеят вечно в своя път. 78. ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ[4] Издателството и екипът, подготвил книгата, поднасят своите извинения за допуснатите грешки. 1) На стр. 24 в края на текста липсва следният пасаж: Свободата - това е разкриване на великите съкровища, които крие човешката душа в себе си. При свободата тя поема ръководството. Свободата - това е рухване на всички окови, тесни схващания, заблуждения, и влизане в необятните простори и възможности, които крие човешкият дух в себе си. Свободата - това е отваряне на красиви перспективи за възход и постижения. 7. Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. 2) На стр. 65 са разменени текстовете под снимките - текстът под дясната снимка е от гърба на лявата и обратно. 3) На стр. 109 снимката от фиг. 1.2. е неправилна. Пляскането трябва да стане след по-високо изнасяне на ръцете нагоре (наклон нагоре 45 градуса), малко по-напред и малко вляво. 4) Пропусната е и следната информация: Тази книга съдържа: Първи дял на Паневритмията - 28 упражнения, от оригиналния текст на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова, Елена Андреева, Катя Грива от 1946-7 г. Втори дял - «Слънчеви лъчи», от единственото издание от 1942 г. Трети дял - «Пентаграм», от «Паневритмия» под съставителството на Крум Въжаров и Мария Митовска, София, 1993 г.Използван е фотоархивът на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и д-р Жеков. фотограф на съвременните снимки - Живко Стоилов. На снимките - Севлия Цуцекова и Ясен Даскалов. Предпечатна подготовка - Иван Джеджев. Компютърна обработка на фотосите - Живко Стоилов. Изказваме сърдечна благодарност на семейство Гобо от Франция за любезно предоставения фотоархив на Ярмила Ментцлова. 79. Аз съм напълно убеден, че ще дойде време да се публикува истинската Паневритмия. Няма такъв случай в Школата на Учителя, където при всеки случай да няма развръзка. Аз съм описал хиляди такива случаи в поредицата «Изгревът». Няма случай, когато се нарушават окултните закони, да не се задействува законът на Правдата чрез Божието възмездие. Аз доживях да видя всичко това. И трябва да доживея да видя окончателната развръзка с историята на Паневритмията. 80. А каква ще бъде ролята на Предателите тогава? Те няма да изчезнат. Те ще съществуват, както чрез своите издания, така и чрез своя Братски съвет, асоциации и тем подобни. Целта им е да направят от Учението на Учителя организация и след това - религия. А преди това ще променят Словото на Учителя, както и Песните на Учителя и Паневритмията на Учителя. Ето това е техният план. Този техен план се изпълнява много точно повече от сто години. А особено след новата епоха от 1990 г. за следващите 45 години, до 2035 г. 81. Целта на това изложение е ясна. Да се покаже историята на различните етапи, през които преминава Паневритмията. В следващия раздел съм дал приложение къде и в кой том от «Изгревът» присъствува Паневритмията. 82. Духът на Истината съществува в света на Чистотата. Духът на Паневритмията също там пребивава. Там е създадена и там се играе Паневритмията. Чрез Виделина и чрез Светлина. 83. Учението на Учителя какво представлява? Чистота. Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действие. Където е Чистота, там е и Духът. Амин! 20.06.2005 г. 10,20 часа, гр. София _________________________________________________ [1] През 2004 г. се отпечатва «Паневритмия», издание на «Бяло Братство». В предговора на изданието, от 1 до 14 страница, отдолу стоят подписите на Георги Петков и Ина Дойнова. Тук са публикувани снимките, правени от Васко Искренов на Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова, без да се споменава кой е фотографът и кому принадлежат тези снимки. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 522. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Виж «Изгревът», том VII, стр. 660-661. (бел. на Вергилий Кръстев) [3] Жоро - Георги Петков от гр. Габрово. [4] Това е допълнителен лист, който е добавен към «Паневритмия» от 2004 г. Той се раздава заедно с книгата, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

КЪДЕ Е ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо не се издава още истинската Паневритмия II. Паневритмията в «Изгревът», том I—XXII III. Възстановяване на истинската Паневритмия IV. Приложения за възстановяване на истинската Паневритмия V. Силите, които се явиха, за да разрушат Паневритмията VI. Завещание на Васко Искренов за предаване на негативите на неговите снимки на Вергилий Кръстев

20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. За Милка Периклиева бях чувал от разказите на Мария Тодорова и Борис Николов за времето на процеса срещу Братството през 1957-1958 година. На него процес всеки е играл някаква роля по сценарий, написан отвън, или даден отвътре в човека. И по деянията им се вижда кому са служили и кой им е господарят. Затова трябва да проучите от «Изгревът», том III, стр. 217-220 - «Куфарът със скъпоценностите». Отначало тя свидетелствува срещу Борис Николов под заплахата на Петър Димков, но после вижда, че Борис ще бъде осъден, отива при Борис, разказва всичко и се разкайва. А там е описано защо го прави това Димков - за да се спаси от затвор, понеже е взимал 30% от печалбата от един билкарски магазин, където е изпращал своите пациенти да си купуват билки. Правил му е оборот, а билкарският магазин му дава 30% от оборота. А по онова време, според социалистическите и комунистически закони, това е престъпление и се наказва със затвор. Заради него Борис отива в затвора, а Димков остава «вода ненапита». Но мнозина вече знаят тази история. 2. Заради тези страници срещу мен беше подета злостна кампания с написване и изпращане на Окръжно писмо от Братския съвет по цяла България от 5 юли 1995 г. Аз съм ги публикувал в «Изгревът», том IV, стр. 614-615 - «Организираната лъжа» и «Отговорът» - стр. 615-618, «Първородство за паница леща» - стр. 618-621, «Изгревът и тресавището» - стр. 621-622. 3. За да се подсили ефектът, беше изпратено едновременно «Отворено писмо до членовете на общество Бяло Братство», подписано от 10 души. Виж «Изгревът», том IV, стр. 622-624. А отговорът на «Отворено писмо» съм представил на стр. 625-631. А моя персонален отговор на подписалите писмото съм предал на стр. 631-637. 4. А въпросът с «Куфарът със скъпоценностите» е разгледан в том IV, на стр. 627-628, в точка 5, в която е играела роля и Милка Периклиева по времето на следствието през 1957-1958 г. 5. В «Сватбата на Големия брат» в «Изгревът», том I, стр. 311-313, Мария Тодорова описва, че на 31 декември 1943 г. за посрещане на Нова година пристига Учителят сам в нейния дом. В същия момент там идва Милка Периклиева и Учителят се обръща към нея: -Жорж, заеми свободното място на масата! И така стават четирима. А преди това Учителят им е казал, че заминалият от този свят Георги Радев е влезнал в нейното тяло, за да свърши една работа. Виж стр. 311 -312. Така че Борис Николов и Мария Тодорова се отварят към нея и я допущат в своя дом заради Георги Радев, който е в нея. Иначе не биха я допуснали, защото тя е дружала с Любомир Лулчев и е била негова приятелка. 6. Но в следващия етап, когато Георги Радев напуска тялото й (виж «Изгревът», том III, стр. 218-219), то тя преминава под въздействието на Петър Димков и под заплахата на следователя подписва измислен Протокол срещу Борис Николов. После се разкайва и описва всичко на Борис и Мария (виж стр. 219). 7. При разговора си с Галилей Величков узнах, че Милка Периклиева е написала своите спомени и е намерила една преводачка на име Вера Гюлгелиева и ги е превела на английски, и те са били издадени през 1967 г. в САЩ. Дори ми показа тази малка книжка, която я притежавам от него, с отбелязани само инициалите на Милка Периклиева с М.Р. Направи ми впечатление, че те също бяха изменили «Емблемата с котвата» и тя бе станала вече печат на Черната ложа. Много по-късно, през 1996 г., при издаване на оригиналното Слово на Учителя също поставиха променена «Емблемата с котвата». Така че силите са едни и същи! Виж «Изгревът», том XVI, стр. 842 - в «Забележка на Вергилий Кръстев» в точка 2, както и в Приложението на стр. 844. На следващите три страници тук прилагаме на скенер корицата, заглавната страница и страницата с издателското каре на книгата. 8. Аз поисках от Галилей да ме заведе при Милка Периклиева. Тя лежеше на легло, но бе будна с ума си, помнеше всичко, говореше свободно, макар че беше болна от Паркинсон. Аз само слушах. Тогава научих, че в плана на издателя е било заложено първо да се издадат спомените на Милка Периклиева, а след това - спомените на Галилей Величков, които не бяха още записани, но ги беше написал на чернова. Обаче преводачката Вера Гюлгелиева превежда една своя книга и нея публикува в САЩ. Тя ги измамва и излъгва. Слушах как Милка беше възмутена от нея. А да не говорим за Галилей. Аз съм споменал за този факт в «Изгревът», том VII, стр. 666-667- в «Цената на опорочението». Важен е този факт. За това опорочение - ще се спрем на него по-късно. 9. След заминаването на Учителя Петър Дънов от този свят, всички очакват да възкръсне на 40-ия ден, но това не става. От 27 декември 1944 г. много хора под ред спят или мръзнат стоешком до гроба Му, за да пазят тялото Му, да не би да дойдат да го изкопаят. Още при погребението се чуло трясък при заравянето на ковчега и всички са смятали, че е възкръснал. А причината е в това, че ковчегът е бил поставен върху 4 кола и дъски и под него е имало празно пространство и под натиска на пръстта и тежестта, ковчегът се свлякъл на дъното на изкопания гроб. Това най-добре описва Гради Минчев - онзи, който е изкопал гроба Му. Виж «Изгревът», том VII, стр. 261-264 - «Учителят си замина от този свят». Същото го описва и брат му Атанас Минчев на стр. 315-319 - «Гробар и конкурс за концертмайстор». 10. Понеже са свикнали всички въпроси и проблеми да им ги разрешава Учителят Петър Дънов, те почват да Го викат на спиритически сеанси. Със сигурност мога да кажа, че този Велик Дух - Беинса Дуно, не можем да Го викнем и да ни се яви на спиритически сеанси. Явяват им се разни лъжливи духове, диктуват им някои неща, те ги очакват, но нищо не се случва. Но разпространяват, че Учителят им се явил на спиритически сеанс. И понеже мнозина на Изгрева по онова време се занимават със сеанси, вярват, че това може да стане. Други пък заявяват, че Учителят им се явил усмихнат и весел. И на това вярват. Явяват се ясновидци и пророци и твърдят, че Учителят чрез тях говори. А това не е вярно. Това е лъжа. Но това аз го казвам. И ще го докажа след малко. 11. Милка Периклиева образува спиритическа група. В нея влизат: Милка, Никола Гръблев - запасен полковник, Димитър Костов - зъболекар, и Маджарова. Ето какво пише към един от протоколите им при сеансите: «Учителят се е явявал чрез медиум всяка седмица, обикновено в 5 часа сутринта, и влиза във връзка със сестра Милка Периклиева, която записва всичко старателно (това, което чува от Учителя) саморъчно на лист хартия». А кой е бил медиумът и чрез чиято уста е уж говорил Учителят, не се казва името му. Тези сеанси започват на 27.I.1961 г. и завършват на 29.III.1968 г. Те са били правени в дома на Милка или в дома на Димитър Костов. Това се чете в протоколите им. 12. Преписали са сеансите на пишуща машина, подвързват ги и ги разпространяват. Аз притежавам 3 броя от различни пишущи машини. А защо са ги разпространявали? Искали са да докажат, че Учителят съществува и може всеки да се ползва от Него, ако Го извика на сеанс. Но те не знаят кой е Духът Беинса Дуно и че Той не може да се яви на сеанс. А освен това, от тях виждат други и им подражават. Така се цели да се разбие оригиналното Слово на Учителя. Аз заварих един от моите съвременници, който първо промени оригиналния текст на Паневритмията, а после извади и показа такива текстове чрез медиуми и ги разпространява и до днес. Виж «Изгревът», том XV, стр. 905-909, 909-911. На стр. 906 в точките 6 и 7 съм описал за лъжата на духовете чрез медиумите. 13. В «Изгревът», том IV, стр. 639-640, в точка 20 описвам за голямата лъжа. Прегледах трите подвързани папки от различни пишущи машини, писани по различно време, от спиритическите сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавието «Заветът». Искат да кажат, че това е Заветът на Учителя Петър Дънов. Но това е лъжа. Всеки, който е запознат със Словото на Учителя Петър Дънов, след като прегледа една страница, ще види, че това не е речникът, не са думите, това не е Словото на Учителя. Не е. А на кого са? На някой заминал от Земята земен дух, който се е върнал на Изгрева. В написаните страници няма знанието на Словото на Учителя. Има само проповеднически думи, изречения и напътствия. Това е лъжа! 14. А за доказателство, в «Изгревът», том IV, стр. 640, съм цитирал от Словото на Учителя Дънов - «Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г.», стр. 115-116. Там се казва, че Бог не се изявява чрез нечисти канали! А за да изпрати Бог Словото Си, първо е изпратил Сина Си - Исус Христос, та чрез Него да даде Словото Си, когато му дойде времето. Това е било преди 2000 години. А сега сам Бог слезна на Земята, облече се в плът и даде Словото Си. А обяснени- ята са дадени на стр. 640-641 в «Изгревът», том IV. А кога и как човек може да влезне във връзка с Учителя Дънов, може да прочетете в «Изгревът», том VI, стр. 740-741, в точка 6. Там са дадени пет случая, когато ученикът може да се срещне с Учителя Дънов. Но при условие, че той е ученик. Ученикът на Бялото Братство е онзи, който има пряка връзка със Словото на Учителя Беинса Дуно, Който е Всемировият Учител на Вселената. Само при това положение! И в никое и никога в друго положение! Вж. «Изгревът», том VI, стр. 742. 15. А за да се убедите лично, че не ви заблуждавам, то ви предоставям една страница, извадена на ксерокс от уводната страница на подвързаните сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавие «Заветът». БЕИНСА ДУНО УВОД Лични уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят, 1961-1966 г. Заветът на Учителя Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. ПЕТРОВДЕН, 1940 г. Изгревът ухаеше празнично. Розите пред приемната на Учителя бяха по- чудни от всякога. Той посрещаше и изпращаше гости. Стоях настрана и изчаквайки удобен момент да се доближа до Него. И ето, че застанах чинно. Целунах Му ръка и казах: «И аз Ви поздравлявам, Учителю, за празника. Пожелавам Ви да ни учите още дълги години. И като не мога да намеря по-подходящ подарък, поднасям Ви сърцето си, да бъда ваша ученичка.» Срещнаха се погледите ни. Той гледаше през вековете, а аз - с насълзени очи на дете. «Ще можеш ли да бъдеш ученичка на новото учение, не е много лесно? Пътят е труден, Земята е школа!» «Ще мога, Учителю!» «Добре, учи и прилагай!» Минаха дни и нощи, месеци и години, падах и ставах, изкачвах се и слизах. Слушах беседите на Учителя и се стараех да прилагам. Всеки ден осъзнавах все повече и повече колко е труден пътят на ученика. През 1944 г. на 27.XII, Учителят напусна земните селения, като ни остави примера Си и много беседи, държани от Него в продължение на 40 години. Школите продължаваха в салона на Изгрева. Продължавахме да пием от Неговото Словесно мляко, като препрочитахме беседите. Чувахме от време на време, че Учителят се проявява чрез някоя сестра или брат. По вдъхновение на 27.I.1961 г. се събрахме малка хармонична групичка и всеки петък в 5 часа сутринта в продължение на 6 години имахме и ние благоволението на Учителя да получаваме лични уроци за нашето духовно израстване. Всичко е предадено дословно, без никакво изменение. Позволяваме си да кажем, че има смисъл да се четат тези уроци само ако се прилагат. * * * Това е уводната страница на подвързания ръкопис на Милка Периклиева «Заветът». 17. А Димитър Костов, след като се върна след престоя в чужбина, с голямата си пенсия, издаде тези спиритически сеанси под наслов «Частни уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1961 до 1966 г.». Като заглавие е сложил отгоре, че авторът е Беинса Дуно. Ако някой го пита кой е този Беинса Дуно, изобщо няма да може да каже, защото не знае. Ако знаеше, нямаше да извършват своето кощунство с отпечатването на тази книга. Имаше пари и я издаде. А след това я раздаваше безплатно. Едва ли някой я четеше. Но е отпечатана. И е доказателство за отклонението! БЕИНСА ДУНО ЧАСТНИ УРОЦИ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ СЛЕД НЕГОВОТО ЗАМИНАВАНЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ от 1961 г. до 1966 г. МЕДИУМ: МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ИЗДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОСТОВ СЪТРУДНИК: ЛИДИЯ АЛАДЖЕМ София, 1994 г. 18. А за капак на всичко отгоре на изнесеното досега, ще ви поднеса една статия, отпечатана във в. «Капитал» от 31 март 1997 г., на стр. 41. А това е вестник на бизнеса. А тази статия е поръчана от някои и е заплатено да се по- мести, защото тя изобщо не се връзва с онова, което помества този вестник. А кой я поръчва и кой заплаща за нея, ще си отговорите сами. Тази статия е озаглавена «Дъновизмът ограничава личния духовен избор». Автор - Вера Гюлгелиева. Това е същата онази, която превежда от български на английски език спомените на Милка Периклиева и бяха издадени от Феликс в САЩ (Виж «Изгревът», том VII, стр. 666-667 - «Цената на опорочението»). Заради този превод на английски, всички знаеха за нея на Изгрева. Тя се движеше свободно от къща на къща, а последователите на Учителя си отваряха сърцата и душите пред нея. А тя бе хубава, и то много хубава жена. Но тя бе сътрудник на тайните служби. Доказателство? Тя си пътуваше свободно в чужбина, и то във време, когото българинът, ако се превърне на птица, пак няма да може да прехвръкне през охраняваната граница. И всички знаеха, че е преводачка и никой не я закачаше. Ако беше някой простосмъртен, веднага щеше да бъде изселен от Изгрева и от София, че може да отиде и на концлагер. По това време Милка Периклиева лежеше на легло и я гледаха близки хора. А сега ще ви предоставя тази статия дословно. А са подбрали специална снимка, която е монтаж. В далечината се играе от двойки, облечени в бяло, Паневритмия. А отпред на монтаж са сложили трима старци, които са карикатури и също играят. Ще ви покажем.на скенер тази снимка. ДЪНОВИЗМЪТ ОГРАНИЧАВА ЛИЧНИЯ ДУХОВЕН ИЗБОР Вера Гюлгелиева. В. «Капитал»,.31.III-6.IV.1997 г., стр. 41. Кризата в България е тотална. Кризата на духовния живот е част от нея. След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа погубен за душите на много българи. Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност. Институциите, от които зависи състоянието на духовния живот, са в не по- добро състояние. Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета. На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се предлагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т. нар. дъновизъм). Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма. Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар. Паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов. Съобщава се, че дъновистите имат цялостна образователна програма, стъпила на заветите на Петър Дънов. В по-общ културен контекст често се лансира терминът нова култура - този термин е свързан с претенцията на Дънов да даде предписания за бъдещото състояние на културата на човечеството. При тези многобройни позовавания на името на «Учителя Дънов», почти никога не се засягат някои, меко казано, смущаващи факти около същността на самото учение и мястото му в българския обществен живот. Най-напред няма съмнение, че става дума за религиозно течение - Всемирното Бяло Братство, както се наричат дъновистите, е регистрирано като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията към МС, а всяка година в Държавен вестник се публикуват и датите на официалните религиозни празници за дъновистите - това са дните на пролетното и есенното равноденствие. Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет. Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного доказателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва. В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си. Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов. Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така: «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери... Партия ли е комунизмът? Партия, но по-добра от другите... Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политикантите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: «Как тъй? Тези хора разрушават, не градят.» Питам: когато градите нова къще на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл.» Коментара относно казаното от Петър Дънов всеки може да направи за себе си, но е ясна близостта между болшевизма и дъновизма - и за двете учения са без значение причинените мъки и страдания на вярващите християни, мюсюлмани, евреи; и за двете доктрини водещ е принципът на революцията - т. е. на разрушаването, а не на еволюцията - т. е. на развитието. А близостта между дъновизъм и болшевизъм става още по-очевидна, щом войнстващият атеизъм на болшевиките може да бъде определен от Петър Дънов като Божествена идея. Определянето на дъновизма като вероизповедание поставя и много други въпроси, свързани най-вече със светските му изяви. Това важи особено за предаванията по телевизията, пропагандиращи дъновизма, и за мястото му в образованието. Дали не сме изправени пред положението традиционната православна християнска вяра да не се допуска в училищата, а по телевизията да има само единични предавания с християнска насоченост, докато за дъновизма да съществува зелена улица за изява според желанието и убежденията на отделни журналисти и преподаватели в училищата? Дъновизмът е учение, което по принцип е насочено към всички хора, но особено място в него заемат славяните, и най-вече българите, за които Петър Дънов твърди, че са «пионерите между славяните». Има негови изказвания от типа, че «България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят», че «българския народ велико бъдеще го очаква и България ще бъде първата страна в света, където хлябът ще се раздава безплатно». Ясно се вижда, че на България и българите се отрежда някаква особено важна роля в световното духовно развитие. Тук има реална ОПАСНОСТ ОТ ПОЯВАТА НА ДУХОВЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ, на основата на който дадена група от хора, в случая българите, да се счита за привилегирована, и то само на основата на произхода си. Границата между истинската духовност, зачитаща най-вече постиженията на отделната личност, и фалшивата духовност, защитаваща групови интереси, при дъновизма рискува да избледнее съвсем... Още повече християнството, с традициите на което е закърмен българският народ, изрично подчертава еднаквата възможност за докосва- не до Духа на всеки, който приеме Христос в себе си, без разлика на националност, произход, раса и пр. Все така сравнявайки християнството и дъновизма, бихме насочили вниманието на читателите и върху едно друго изказване на Петър Дънов: «Някои казват: какво ще стане с България? - Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има...» Това изказване, от което лъха заплаха, поставя с особена сила въпроса за ПРИНУДАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА МОТИВИРАНЕ на хората в духовния живот. Новата култура не бива да се създава под натиска на заплахата. С още по-голяма сила важи това за народ като българския, историческата съдба на който е изпълнена с насилие и робство. Време е да разберем, че преживяното от нас, българите, като народ - робството и униженията, на които сме били подлагани в дългогодишната ни историческа съдба, са също така и наш исторически капитал, с помощта на който ще можем още по-добре да разберем нуждата от разцвет на християнските ценности в края на XX век. Нека също така осъзнаем, че духовният избор не е групов, а е индивидуален избор - и колкото повече истински индивидуалности тръгнат по пътя на Духа, толкова по-добре и по-пълноценно ще живеят групите хора. Но този процес не може да бъде поставян в зависимост от формалната принадлежност към едно или друго учение или народност. Така повече българи по своя собствена свободна воля ще могат да поемат по християнския европейски път! Вера Гюлгелиева е писател и преводач, автор на три тома разкази и на повестта «Аглика ханъм». Специална снимка, която е монтаж. В далечината се играе от двойки, облечени в бяло, Паневритмия. А отпред на монтаж са сложили трима старци, които са карикатури и също играят. 20. Прави впечатление, че авторката на статията не е прочела нито една беседа на Учителя Дънов и освен това тя няма никаква представа от Учението Му. Главната й атака е насочена срещу изказванията на Учителя за болшевизма. Нали болшевиките гориха Неговите книги? А че Учителят е допуснал болшевиките на Земята, тя не го знае. Виж «Изгревът», том I, стр. 333-334. А че Учите- лят е допуснал болшевиките и руснаците в България, тя също не го знае. А защо ги е допуснал, тя също не го знае. Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. А за това кой управлява България - виж в том I, стр. 487-491, под заглавие «Кой е ръководителят на Братството в България». Виж «Изгревът», том IV, стр. 319 - «Бурята и мътната вода». Всичко, което съм цитирал, е доказателство, че тя изобщо няма никаква представа от нищо. Тя е само заплатена и накарана от онези, на които е служила до 1989 г., да стори това. Това е отговорът. Друг няма. И тази статия във в. «Капитал» е заплатена, за да се публикува. 21. Милка Периклиева имаше рожден брат - казваше се Александър и нарочно носеше бащиното си име - Георгиев, за да не го свързват със сестра му, която я знаеха, че е дъновистка. С него се запознах през 1972 г., когато с дъщеря си Марта, той се качи на палатка на 7-те Рилски езера в местността «Салоните». Там летуваха Борис Николов и Мария Тодорова, а моята палатка бе на 100 метра от тях. В разстояние на 10 дни обикаляхме върховете и разговаряхме за много неща. Той беше добър разказвач, а аз - добър слушател. Аз го насърчих да напише една биографична книга за Учителя Дънов. Той споделяше с мен различни детайли от това, което бе открил, а аз му дадох концепцията. Но той не я спази, а я направи така, както той смяташе. Написа ръкописа, предаде го да го четат и както се случваше, най-накрая го даде на мен да го прочета. Аз го прегледах, написах му рецензия и поправих някои много важни паралели на събития и лица. Той сега е пред мен и се чудя как тогава съм го написал. Върнах му материала и той като ръкопис никога повече не дойде при мен. От 1989 г. до 2004 г. минаха 15 години и децата му не го издадоха, а те са в чужбина и вероятно нямат пари да го издадат. А ние тук, българите, си имаме пари да издаваме «Изгревът». Това е разликата. Издаваме, защото искаме. Или по-точно - защото аз искам. 22. По онова време правителството на СССР награди с правителствени ордени и медали всички българи, които са служили на съветското разузнаване по времето на Втората световна война 1939-1945 г. Александър Георгиев Периклиев бе също награден с орден и тогава всички последователи на Учителя Дънов разбраха, че е бил шпионин. Аз също знаех. За мен всеки трети българин беше шпионин на властта, така че това изобщо не ме смущаваше да разговарям с него както на Рила, така също и у дома му, където бях радушно приет. На Рила ми разказваше как е бил в затвора Моабит на Гестапо, от който затвор никой не е излязъл жив. Там се е молил на Учителя Дънов да го освободи, за да служи на този народ. По това време в София рождената му сестра Милка отива при Учите- ля за помощ, а Той я изпраща при Любомир Лулчев. А тя е приятелка на Любомир. Последният прави постъпки пред Цар Борис III за освобождаването на Александър Георгиев Периклиев, както и за освобождаването на генерал Никифоров, замесени в шпионския процес с Александър Пеев през 1943 г. На последната среща на Лулчев с царя на 10 август-1943 г., преди царят да замине на среща с Хитлер, Лулчев настоява за помилването на генерал Никифоров. На 14 август 1943 г. царят заминава на среща с Хитлер, връща се на 15 август. Слизайки от самолета, е бил болен, или по-точно - отровен, и след кратко боледуване умира на 28 август 1943 г. Така че спасяването на Александър Георгиев Периклиев се дължи на Учи- теля и Лулчев. Лулчев успява да накара царя да задържи разглеждането на делото срещу Александър Пеев, но след смъртта на царя, новоназначените регенти на малолетния цар Симеон II подновяват делото срещу 16 души и трима осъждат на смърт. А после срещу тях дойде възмездието на комунистическия народен съд и бяха осъдени на смърт. 23. От личния архив на Лулчев се узнава, че Александър Георгиев е арестуван от «Гестапо» в Германия на 23 май 1943 г. по настояване на българската полиция и следствието на «Гестапо» продължава до 23 юли 1943 г., след което е освободен на 10 август 1943 г. като невинно задържан и неправилно обвинен и е изгонен от пределите на Германия и се прибира в България. 24. На процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев от 28-29 декември 1944 г. до 16 януари 1945 г. Александър Георгиев защищава Лулчев*. Същото прави и генерал Никифоров**. Същото прави и съпругата на Александър Пеев, Елисавета Пеева, чието изложение сме публикували в том XXI на «Изгревът»***. Защищават го, но Народният съд взима решение - смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена. 25. Александър Георгиев ми разказваше как той е бил единственият специалист, който в България е въвел счетоводството на новите Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), когато комунистите взеха земята на селяните и наложиха кооперативно обработване на земята по комунистически образец. От 1953 г. до 1990 г. всички критикуваха системата на селското стопанство, а тя изхранваше не само българи, а имаше и за износ. А след 1990 г. всичко умишлено бе разрушено и чак сега се оценява, че кооперативното земеделие е било успех. Но това се дължи на онзи, който бе направил икономическата система и рамката на ТКЗС - Александър Георгиев. А тогава той бе единственият специалист икономист. А сега му забравиха името, и то нарочно. Аз го възстановявам. 26. След 1972 г. по телевизията бе подновена постановката на Костов «Учи- телят». Артистът бе дегизиран като Учителя Петър Дънов**** и бе цяло извращение и гавра с това учение. Комунистите тогава преследваха последователите Му. Александър Георгиев написа една защита на Учителя Дънов и една рецензия за пиесата и я изпрати на директора на Телевизията. Така той защити Учителя Петър Дънов. Той успя да се отблагодари на Учителя, че го спаси от смърт. Исках да публикувам тази защита, но дъщеря му Марта не ми я предаде. Ако не беше жив, тя нямаше да бъде родена днес. А е родена. Не защити баща си, че е изпълнил обещанието си към Учителя, когато е бил в затвора Моабит. А защо? 27. Много пъти съм се срещал с Александър Георгиев в дома му и бях много добре посрещан от жена му и от него. Винаги на стената ме посрещаше един голям стенен часовник с махала, които навремето отчитаха времето на всеки един час. За този стенен часовник той ми е разказвал следното. Когато баща му е бил в края на живота си, той се помолил така: «Господи, знам, че има невидим свят. Но дай ми* едно доказателство, та все пак да бъда още повече уверен.» В момента, когато баща му издъхва, в същия момент стенният часовник спира да работи - на същата минута, и стрелките са приковани. Това той разбира, когато се учудва защо часовникът не отмерва времето на всеки час със своите звуци. И когато наследниците си разделят имуществото, то той пожелава само този часовник, и нищо повече. Има вече доказателство, че има Невидим свят. И този часовник винаги ме посрещаше със звуците си. 28. Та, когато ме посрещаше часовникът, който работеше, винаги се усмихвах. Минаха години. Аз работех в «Бърза помощ» като детски лекар. Един късен следобед ме помолиха и ме изпратиха на един адрес да взема един болен и да го закарам в болницата ИСУЛ. Съгласих се, макар че можех да откажа, понеже това не ми беше по специалността. Отиваме с линейката на адреса и колкото повече наближаваме, усещам, че ми е познат този адрес. Когато приближих блока, видях адреса, пристъпих пред вратата и разбрах, че съм пред дома на Александър Георгиев. Влязох вътре. Те ме познаха. Питам го: «Познаваш ли кой съм?» - «Да, познавам те, ти си Вергилий и Учителят те изпрати, защото това е последният ми ден.» Закарах го до болницата, но след няколко часа той бе починал. Така се разделих с него. По-късно ходих при съпругата му и там беше втората му дъщеря и говорихме много. Обещаха да ми предадат неговите материали, но казаха да се уточня с дъщеря му Марта. А тя отказа да ми ги предаде. А сега тя е във Франция от много, много години. 29. От 1989 г. до 2005 г. изминаха 16 години. Двете дъщери на Александър Периклиев не издадоха нищо за баща си, макар че работят в чужбина и имат пари. Преди няколко месеца видях, че те са я издали чрез издателство «Бяло Братство». Прегледах я. Онова, което е описано в точка 21, не бе спазено. Ако беше вкарана в «Изгревът», какъвто бе моят план, тя щеше да изглежда и да въздейства по друг начин - така, както бе в разговорите на Салоните в Рила през 1972 година. А сега тя прие друг път. Също така не издадоха на български спомените на Милка Периклиева, макар че е тяхна леля. Тогава аз реших, че трябва да ги издам. Материалите ми бяха предадени навремето от самата Милка. Събирал съм и от други лица, където тя ги беше предала. Е, трябваше да ми предадат снимки на леля си, но не ми ги дават. Ще публикувам това, което имам. От 2001 г. до 2006 г. съм организирал 29 концерт-рецитала по спомени за Учителя Петър Дънов от Негови последователи, както и с музика на Учителя Петър Дънов. В салона винаги имаше присъствие от 250 души. За тези концерти аз изваждах по 600 покани, като за провинцията се изпращаха 100 покани с писма. Около 10 пъти през 2005-2006 г. отзад на поканите отбелязвах със съобщение, че се издирват снимки на Милка Периклиева за публикации. Никой досега не се обади. Никой не е дал поне една снимка. Никой. Това е. 30. А за дейността на Александър Георгиев Периклиев като служител на съветското разузнаване е описано в книгата «Червената ескадра», издание София, 1980 г. от Недю Недев, на стр. 94-99, 185-197. През 1984 г. излезе второ издание на книгата под името: «Тайната война» от Недю Недев, където на стр. 108-112, 204-219, 228-230 е описано всичко много точно. И обективно, макар че по това време се отхвърля ролята на Лулчев и на Учителя Дънов за спасяването на стотици комунисти от смърт и от затвора. А на процеса на Народния съд Александър Георгиев и генерал Никифоров признават, че са спасени от смърт благодарение на Любомир Лулчев и на Учителя Дънов. Признават. Вижте «Изгревът», том XXI и проверете по страници посочените публикувани документи: стр. 453, точка 4; стр. 452-489, стр. 489-499. Признават, но после всички случайно забравят. 31. Когато излезнаха тези две издания, то Изгревът беше разрушен и на негово място бе построена новата легация на СССР, съществуваща до днес - и до утре. А това бе решение на Учителя Петър Дънов. Виж «Изгревът», том VII, стр. 488 № 14; том I, стр. 474; том IV, стр. 317-318 №12, стр. 319 № 13, стр. 337-338 N° 26 32. На 9 септември 1944 г. комунистите идват на власт в България за следващите 45 години, до 1989 г. - така, както бе предсказал Учителят Дънов. И то е описано в «Изгревът». На 10 януари 1944 г. е голямата бомбардировка на англо-американските самолети над София, започнали през деня и продължили през нощта на 11 януари 1944 година. София е разрушена. Имаше убити 490 души, ранени 757 и 270 сгради разрушени. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 874-881. На 14 януари Учителят Петър Дънов пристига в с. Мърчаево и отсяда в дома на Темелко Темелков. В ден четвъртък, на 19 октомври 1944 г., се завръща от с. Мърчаево и пристига на Изгрева. Това е по данни на Боян Боев в «Писма до приятелите» от 7.11.1951 г. Първата беседа след завръщането Му в София е на 22 октомври 1944 г., в 10 часа, на Изгрева. А последната Му беседа на Изгрева е на 20 декември 1944 г. сутринта в 5 часа. 33. На 19 декември 1944 г. Учителят заключва Горницата на втория етаж и слиза в приемната Си стая, спуска завесите на прозорците, за да не надничат през нея, и се уединява. Учителят Петър Дънов вече не е добре, това виждат всички. Всичко това го описва много добре Милка Периклиева. 34. А сега ще обясним какво става на 19 декември 1944 г. в София и в България: 1. На 19 декември 1944 г. започва да функционира Народният съд срещу ръководителите на монархо-фашисткия режим на цар Борис III. 2. На 20 декември 1944 г. е първото му заседание. 3. На 25 декември 1944 г. започва разпитът на подсъдимия Любомир Лулчев, продължава на 26 декември 1944 г. На 28 декември 1944 г. е защитната реч на адвоката Иван Попгеоргиев. 4. На 27 януари 1945 г. е речта на Народния обвинител Ат. Армянов. 5. На 1 февруари 1945 г. е присъдата му - смърт. Тя е изпълнена. 35. Учителят Петър Дънов дълги години отговаря на нападките срещу Него и преследванията срещу Него и последователите Му с предупреждения, че българите ще носят своите последствия. Когато започват англо-американските бомбардировки над София, Той казва: «Тези бомби, които сега падат над София и България, са онези камъни, които българите хвърляха срещу мен. Те сега им се връщат и те са същите камъни, но сега им падат над главите. като бомби!» Точно и ясно. 36. А сега ще ви представя няколко изказвания на Учителя, побликувани по времето на Школата Му -1922-1944 г., което най-добре доказва онова, което съм написал. «Бог поругаем не бива» - казват думите Господни в Писанието. Амин! 1. Неделни беседи «Да възлюбиш Господа». София, 1946 г. Беседа «Господ му рече», от 6 април 1919 г., стр. 76: «Какво представляват болшевиките? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва.» 2. Неделни беседи «Да възлюбим Господа». София, 1946 г. Беседа: «Кога се молим», от 27 април 1919 г., стр. 132: «От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат.» 3. «Новото човечество», II издание, София, 1947 г., Беседа «Новото човечество», от 19 август 1920 г., държана на събора в гр. Търново, стр. 23: «Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстой, който бе глас на Бога Живаго. И духовенството докара болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. 1/1 днес Той ни пита: «Това ли създадохте в толкова години?» Христос е, Който действува в Русия, а не някакъв сатана.» 4. Беседи, обяснения и упътвания. Събор в гр. Търново, 1919 г., стр. 111-112, беседа от 22 август 1919 г.: «Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ - ще бъдат наказани. Важно е сега моралното падане и подигане на човека. Онези, които паднат морално, ще останат за хиляди, хиляди години назад. Всичко, което става сега, става по Божията Воля. Болшевиките вършат онова, което е предсказано - ни повече, ни по-малко.» «Ако българският народ ви приеме като добре дошли у него, всичко ще му върви на добре, но ако не ви приеме, на зле ще му върви; ако той приеме учението, което му носим, Господ ще го благослови; ако не го приеме, ще бъде наказан. Ако ви приеме, няма да плаща контрибуция; ако не ви приеме, контрибуция ще плаща.» 37. А защо трябваше да цитирам тези изказвания на Учителя Дънов? Защото това са епохи, които Той определи и допусна да се развият в България. Доказателствата се намират в «Изгревът», том XXII: 1. Учителят Дънов за болшевизма и комунизма - стр. 616-649. 2. Ще се запознаете със следващата глава - стр.650-716, както и с написаното на стр. 717-722, за да знаете кой е Онзи, Който разполага със съдбите и времената на народите и човечеството. 38. Днес, 29 април, ден четвъртък, 2004 г., когато завършвам тези бележки, мога да заявя категорично, че българският народ не приема Учението на Учителя Дънов. Той дори си създаде карма с това учение. И хилядолетия над главата му ще трошат камъните, паднали от Небето. И дори така наречените последователи на Учителя Дънов са отклонени и работят срещу Словото Му, срещу Паневритмията и срещу музиката Му. Доказателствата са в това, че те не купуват и не четат Оригиналното Слово на Учителя от 59 томчета, които аз издадох. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 818-915. Те също се оказаха и врагове на «Изгревът», като нито го купуват, нито го четат, а вървят на върволица по България и говорят срещу него. А досега, 2006 година, с много усилия са издадени 22 тома. Той е създаден от онези, които вече са преминали отвъд земната твърд и са жители на Невидимия свят. Те го крепят. И те са онази предна и задна стража, която от векове пази и охранява Божия човек, т. е. небесния и земния човек. И като се съберат тези человеци, те ще създадат Божия народ, като ще приложат Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Ще ги има вечно! ------------------------------------------- * Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 453, точка 4. ** Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 454, точка 11. ** * Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 489-499. *** * Вж. «Изгревът», том V, стр. 578-581. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА 1. Двете приятелки С Милка Периклиева бяхме приятелки дълги години. През време на боледуването й ходех често при нея и сме имали много хубави разговори, които бяха свързани обикновено с Учителя. Веднъж, не ми каза точно кога, Той й казал: - Милке, да сменим тази прокъсана дрешка. На нея й станало мъчно, натъжила се, затова я оставил да доизживее любовта си към Земята. - Оттогава - заговори ми пак Милка - виждам други светли същества, а Учителят сигурно ме чака отвъд... Милка премина през дълго, мъчително боледуване на легло. Но нейният роден брат и съпругата му Дочка - ученици на Учителя - се грижеха за нея с много голяма любов. Не ми се е случвало да видя други родни близки така да обичат своята сестра. Когато нямаше жена, която да обслужва Милка, те са дежуряли денем и нощем, за да й помагат, грижат за нея за всичко, да я обърнат на лявата й или дясна страна, защото тя не можеше да стори това. Когато бивах при нея, виждах големите й страдания, които тя понасяше търпеливо. Светлите Същества, които са я водили в прекрасни невидими световe, навярно са й помагали в това отношение. Съжалявам, че съм записала само последния разговор с нея, който ще приложа тук като хубав спомен за нея, за моята сестра и приятелка. Тъй като сега аз не мога да отивам при нея, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато тя беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво написани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото пръсъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които естествено ще им бъдат подкрепа. Невена Неделчева 2. Разговор с Милка Периклиева на 5 август 1972 г. Отдавна Милка ми беше казала, че има някакви духовни опитности, които искаше да сподели с мене, но винаги, когато отивах, все се случваше някой при нея и не можехме да говорим свободно. Тая утрина, като отидох да купя мляко, качих се горе при нея. Беше сама, облегната на леглото, четеше беседа. Заговорихме. Тогава й казах да ми каже това, дето искаше по-рано да ми разправи. Изненадах се, че заговори съвсем естествено, без да чака да я моля и настоявам. - Навярно виждаш Учителя? - казах й аз. - Да, но по-рядко. Сега Той е зает, има някаква важна работа. - Сигурно. - Да. Но все по-често, като лежа, изгубвам чувството за този земен живот. Много често виждам себе си... - Излъчваш се. - Да. Излизам... и после отново влизам в тялото си. - Това е много хубаво. - Светът, в който навлизам, е много ефирен. Вече ме викат да си отида, но мен все още ми се живее. - Но ако светът там... е хубав? - Много е хубав, но аз все още нямам чувството на сигурност в него. Тук мога да се насладя на нещата, а там е всичко особено, нямам думи как да го опиша. И Учителят така ми каза веднъж: «Няма думи, с които да се опише другият свят» - когато Го бях запитала. - Няма. И съществата са много особени. Те се движат един метър над земята, нали? - Да, уж вървят, а се носят. - Виждаш ли нашите заминали приятели? - Малко. Виждам най-често моите родни близки. Майка ми. Баща ми, макар много да се обичахме с него, не идва. Наистина, той много отдавна си е заминал. - Савка виждала ли си я? - Само веднъж. - Тя ми е била много мила, много симпатична. - Да, тя беше много деликатен човек. Когато Учителят беше вече зле...седеше със затворени очи, тя Му каза: «Учителю, виж Милка е тука, Милка е при Вас!» Но Той не си отвори очите. - Много те обичаше теб Учителя. - Чудно, отгде знаеш? - Винаги сещам човека, когото Учителят обича. - И сега Го запитах защо стана всичко това с мене. А Той ми каза: «За да се освободиш от земното, от желанието да притежаваш земното.» И наистина, аз само по този начин можах да се освободя от желанието за земните неща. Бях извънредно привързана към градината, къщичката. Когато я строях, във всеки ъгъл сложих по една формула. Исках там да ми бъде място за молитва и свързва- не с Бога. А сега ми казаха, че човек на всяко място и при всички условия трябва да се свързва с Бога. Аз исках там да я нарисувам вътре с цветовете на дъгата и така бях прилепнала към двора и къщичката, че за нищо на света не можех да се разделя с тях. А сега зет ми работи мястото... - Помниш ли, когато ти казвах да оставиш тази градина и къщичката? - Помня, но аз не те послушах. С апартамента не съм така свързана. И за него мислех да е място, гдето да се събираме за молитва. Какво сбърках, че стана всичко така? - Ти се преумори, Милке, премного се натовари. Може да нямаш никаква погрешка друга, освен тази, че се претовари. Един кон може сто години да живее жив и здрав, но ако го натовариш така, че да му се пречупи гръбнакът, той няма да изтрае доникъде. Ти това направи със себе си - претовари се с благоустройването на земните неща. - Наистина, аз съм се чудила на тебе, че ти никак не обръщаш внимание на къщичката си, нямаше чувство на собственост... не си направи да имаш нещо... да си имаш хубаво подредена къща. - Никога не е било това в съзнанието ми. Винаги съм си мислила за краткотрайността на живота - и за какво ми е тогава? И сега, ако ми кажат: «Утре ще напуснеш Земята» - готова съм, само да не ме боли - така, да заспя, и да се събудя отвъд. - А книгите ти? - Когато и да е, ще ги оставя. - На мен вече ме викат... - Ако там е по-хубаво? - Там е много интересно. Веднъж ме водиха на една планина... гори имаше. Като тукашните... - Навярно са били тукашните. - А, не. Сигурно са от етерния или астралния свят. И там съществата пеят...много пеят. Но за тях пеенето е учебно занятие. Трябва много да пеем. - Наистина, аз малко пея... не мога да пея хубаво. - Не трябва да казваш така. И аз пея... колкото мога. - Много хубаво правиш. - И да мислим за Бога при всички случаи, винаги да сме свързани с Него. По-рано се чудех, когато Учителят казваше, че и когато говори, Той слуша този, който Му говори, а отвътре е свързан с Бога. Сега разбрах как става това. Погледнах Милка. Разбрах, че докато аз говорех с нея, тя отвътре се свързваше с Бога. Ето какво правят големите страдания, приети и разбрани. - Милке, когато видиш някое светло същество, поговори с него за мене. Особено ако видиш моята ръководителка. - Аз веднъж пожелах да видя моята ръководителка и тя ми се яви. Беше с руси светли плитки, със светящо облекло и със златна коронка на главата си. Каза ми, че е дошла да изпълни желанието ми да я видя, и си отиде. Станах да си отивам. - Пак ела - каза ми Милка, - с теб ми е приятно да разговарям, но не казвай никому това, което си говорим. - Няма да го кажа - отговорих й гласно аз, но в себе си казах, че ще го запиша. Имах чувството, че трябва да целуна Милка. - Милке - казах й аз, - ти знаеш, че аз не обичам да се целувам, но някой ми настоява да те целуна, позволяваш ли? - Зная, че не обичаш нито да целуваш, нито да те целуват. - Да, но сега някой настоява да те целуна. - Добре - отвърна тя. Аз се наведох и я целунах по страната, която въпреки многото страдания бе чиста, нежно розова. Когато я целувах, си помислих: по-добре да я целуна сега, отколкото като мъртва. Тъй като сега не мога да отивам при Милка, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво описани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото присъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които ще им бъдат подкрепа в живота. Невена Неделчева Милка Периклиева Георгиева е родена на 4 януари 1908 г. в град Варна. Баща й, Перикли Георгиев Николов, е роден в гр. Струга. Майка й, Виктория Димитрова Георгиева, е родена в гр. Кюстендил. Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: За Милка Периклиева вж. «Изгревът»: том I, стр. 311-312, стр. 518-519; том II, стр. 391-392; том III, стр. 217-220, № 16; том IV, стр. 625-628, стр. 639-641, № 20; том V, стр. 299, стр. 565-566; том IX, стр. 192-193. Астрологичната й карта е в том XIX, стр. 604..

17. УЧИТЕЛЯТ Милка Периклиева Окултната школа посочва правия път към високите Божествени върхове, които първи се огряват от Божествените лъчи на изгряващото Слънце. На светлата дата 1864 г., 29 юни (стар стил, 12 юлий нов стил), роди се новият човек, огреян от лъчите на вечното слънце, носителят на новото слънце в света - УЧИТЕЛЯТ. Носителят на великата Божия Любов, която разкрива целокупния живот и го осмисля. Любов, която изключва всички скърби и страдания, разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любов жива, свята, безсмъртна, вечна, която единствена ще спаси света. Новият човек - Учителят, Който сложи живота Си пред олтаря на Великата Божия Мъдрост, носителката на истинското знание и светлина. Той очисти пътя на човешкия ум от всички спънки и препятствия, прегради и ограничения, и го постави в свят чист, лазурен и необятен, на който Той служеше, отваряше вратите на затворите, в които човек сам себе си е поставил. Той беше носителят на Великата Божия Истина, която освобождава от робство човешката душа, отваря широките светли двери към простор и свобода, събаря стари крепости, пред които отстъпват вековните крепости, заблуждения. Учителят дойде на Земята с везните на Великата Божия Правда, която с теглилките на справедливостта мери и отмерва всяко човешко деяние, мисъл и чувство. Той беше сеячът на доброто семе, Великото Божие Слово, остави го да никне и стократно плод да даде. Той със Своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение, нагоре по спиралата на вечния живот. За Учителя, за Когото Небето слиза към Земята, а Земята възлиза към Небето, там високо, някъде на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка - за обща работа, за мир и любов между хората. Учителят, вдъхновителят на всички прогресивни хора на света, даде възможност - кой с перо, четка, сеячка, чук или мотика, кой с живот и песен, да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Той превърна живота в песен и песента - в живот. Роди се новият човек, певецът на Любовта, служителят на Мъдростта, носителят на Истината, новият човек, огреян отлъчите на вечното греещо Слънце, носител на новото в света - Учителят. Той е едно духовно възвишено Същество, Което е свалило Божествения живот на Земята, всички факти са прояви на Неговия живот, защото Той нямаше личен живот, животът Му беше израз на космоса, на живота на Небето, на всички съвършени същества, които стоят зад Него. Той каза: «Зад мен стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е Мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно или две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога, на Вечния Дух, Който прониква цялото битие.» И за Учителя могат да се приведат думите на Христа, Който казва: «Аз говоря каквото чувам от Отца си и делата, които правя, Отец ми в мене, Който живее, Той ги прави - по делата им ще ги познаете.» Учителят не е книжен фарисей, а човек на реалния живот, който функционира във вечния космос и вечно обновява формите* чрез които се проявява. Да знаеш, значи да можеш. Да знаеш подчертава слава. Да можеш, който притежава живо знание, което е опитано и преживяно и го е направил плът и кръв на своя живот. Както на слънцето е естествено да свети и да топли, така и за Учителя беше естествено да помага където трябва, и да лекува. За Него не беше необходимо да види болния за определяне диагнозата, защото Неговото съзнание, което е космично, прониква цялото съзнание и го владее, и всичко, каквото става в живота на съществата, минава през Неговото съзнание само с един поглед, дума, допир, може да лекува болести, за които лекарите са произнесли, че не могат да се лекуват. Учителят може да лекува както душата, така и тялото, мислено с присъствие и от разстояние. Учителят вижда всичко и навсякъде, и помага, без да издава, че Той помага. Учителят познава законите на живота, на великата Любов на Бога, може да лекува нелечими болни, да възкръсва мъртви, Той е господар на живота и смъртта. Учителят казва: «Докато ние сме в България, ще има изобилие, защото ние сме проводници на Божествени сили и енергии, които носят изобилието и плодородието.» Затова и всяка работа, вършена в името на Учителя, се благославяше. За тези, които чуват и виждат, няма разстояние и прегради. «За мен - казва Учителят - няма нищо скрито и покрито.» Има и други сили, освен земните, които помагат. Учителят, Който беше свързан с Великата реалност, може да заповяда на природните стихии, да измени посоките на вятъра, на дъждовете, сушите, мразовете, земетресенията и пр. Природните явления не са механически процес, както град, сняг, буря, суша, земетресения, вулкани. Те се ръководят от разумни същества. Но и човек със своята мисъл и живот въздействува на тези процеси и явления. За земетресението в Чирпан и Пловдив било определено да стане през нощта, а Учителят съдействувал да стане през деня, а не през нощта. В беседата «За свобода дойдох» Учителят казва: «За София в 1928 г. се готвело едно земетресение, но засега го отложихме.» Учителят помагаше и предупреждаваше там, където кармичният закон позволяваше това. Защото има случаи, когато човек трябва да мине през някакви опитности, да преживее някакво страдание, изпити, които му са необходими, той не се намесва, даже и да плати с живота си. А за Учителя и за живота на ученика в Школата опитностите са основа на знанието. Великите посветени могат да се пренасят извън Земята. В романа «Жан Валжан» Християн Розенкройц се явил едновременно на много места в Европа под името Сен-Жермен. Учителят казва: «Вие мислите, че аз съм Петър Дънов. Отдавна, преди 20 години, Петър Дънов напусна това тяло, и сега аз, който ви говоря, съм ДУХЪТ НА ИСТИНАТА.» Учителят знае езика на растенията и на животните, с тях говори както с вас. Той вижда нуждите и страданията на хората и по незабележим начин им помага. Той се слива с Великата реалност, която прониква във всичко и вечно живее в Него. 1. Кришнамурти за Учителя В1932 г., на конгреса, свикан в Холандия на ордена «Звездата на Изтока» - да бъде провъзгласен за Миров Учител, той казва: «Вие очаквате да кажа, че аз съм Мировият Учител. Това не е истина, не се заблуждавайте! Аз съм човек със слабости като вас. Истината е, че времето за Мировия Учител е дошло и Той е вече в плът на Земята, но не съм аз. Той е в България.» (Казано от Софрони Ников на брат Куртев и после - на брат Боев.) 2. За Щайнер казва Учителят, че е прероденият Питагор При друг случай каза Учителят: «Щайнер беше тук, в Школата, на лекция. Той и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват на лекции.» Казва Учителят, че един ден Му казал Щайнер: «Чудя Ви се, Учителю, че в толкова прости слова изразявате толкова велики идеи и истини.» 3. За Хитлер Един брат искал да напише книга за Хитлер, че е голям, гениален водач. Учителят строго му казал: «Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак, защото искаш да изкараш един глупак гений.» Такива като Хитлер, които убиват, ще се преродят във (вол) животно, много пъти ще го колят, да изживява ужаса, и когато се преродят на земята, никога няма да искат война. 4. Наполеон Той е бил ученик на Бялото Братство в Европа. За да събори феодализма, той изпълнил мисията си. Но погрешката му е, че се обявил против Русия. Астрологът, който му е предсказвал, избягал и той дълго се колебаел, и пак тръгнал на поход. И когато англичаните го затворили на остров «Света Елена», той казал: «Не те ще го съдят, но техните предци.» 5. За Баташката църква Учителят, като минавал край Баташката църква, слязъл от колата, направил няколко движения и като се върнал, казал: «Душите, убити от турците, са още тук и се страхуват, че ще ги избият. С тези движения аз ги освободих от илюзиите и им дадох път, да вървят в пътя на развитието си.» 6. За 91. псалом Един брат казал на Учителя, че през бомбардировката го е било толкава страх, че 91. псалом го е чел разбъркано. Учителят казал: - Няма нищо, 91. псалом е толкова силен, че една дума да произнесеш от него, пак действува. Друг случай. През войната, на фронта с французите пленили един българин. Този, който щял да го застреля, все го гледа, че четял 91. псалом, и не го убил. Минали години, същият българин пътувал от Франция за Америка с параход. При една голяма буря българинът поканил всички пътуващи да се молят с 91. псалом. Пътувал и французинът със същия параход, познал го, прегърнал го и му казал: - Благодарение на 91. псалом сега ти си жив. Друг случай. На събора през 1912 година в Търново присъствували братя 70 души. Обявява се войната. Учителят им казва: - Не се страхувайте! Като си отидете по домовете си, пригответе си дърва и брашно за семействата, ще идете на фронта всички, но носете си преписани с вас Добрата молитва и 91. псалом. 7. Как платих борча си Един брат от едно село се отчаял от дългове. Отишъл при Учителя. Той му казал: - Почисти жито, три дни го печи на Слънцето, в хубаво време ще го посееш и ще пееш песента «Благославяй, душе моя, Господа» и всяка сутрин, докато го ожънеш, ще ходиш сутрин на единия ъгъл на нивата и ще се молиш. Другата сутрин - на другия край на ъгъла. «И така постоянствувах с песни и молитви, благословение голямо от горе дойде и съседите учуди. 15 декара посеях, изобилно роди, дълговете си изплатих, за семе оставих, десятъка си дадох изобилно и за ядене остана.» 8. На събора във Велико Търново през 1922 г., на група събрани около Учителя, Той каза: - Аз мога да лекувам всички болни, да възкресявам мъртви. И името ми ще се прочуе в цял свят, но полза нямам. Ако изкъпя прасето и го пусна, то пак ще отиде в гьола. Страданията, болестите са резултат на техните грехове и престъпления от миналото. Ако ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремежът към духовното, те ще продължат да си живеят в своите грехове, и още по-лоши болести ще ги сполетят. У тях трябва да се пробуди съзнанието, да изменят начина на живота, в умовете им да се внесат нови идеи, които да преобразуват техния живот. И Архимед беше казал: «Дайте ми една опорна точка и лост, и аз ще изместя Земята от нейната орбита.» Моето учение е един лост и ако ми дадете опорна точка, аз ще изменя орбитата на живота, ще го въведа в друга, обратна, нова насока на живота на човека. Тази опорна точка сте вие, учениците, а лостът е моето учение. Аз мога да продължа живота си колкото искам, стига да има достатъчно ученици. 9. Истината ще ви направи свободни - Учителю, ученичка съм в осми клас. Родителите не ме пускат да ходя на беседите (събранията) и аз трябва да ги лъжа, че отивам на разходка или у приятелки. Направете така, че да ме оставят свободна! - и продължавах да Му разказвам подробно живота си. И Той три пъти ми каза: - Истината ще Ви направи свободна! - и така, нито дума повече. Думите на Учителя оживяха в мен и аз все ги повтарях несъзнателно. Исках разрешение от майка си за беседи и тя все ми отказваше. Аз започнах да чета беседите вкъщи. Един ден прозвуча в съзнанието ми мисълта да не лъжа повече. Три седмици контролирах мислите си и чистех лъжите от себе си съзнателно. Един ден майка ми влезе и ми каза: - Хайде, тръгвай, нали имате събрание в 10 часа! Сега чак разбрах метода на Учителя, силата Му - ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ. Никаква лъжа не се позволява на ученика. 10. За умрялата дъщеря. Учителят вижда ли в отвъдния свят? На една невярваща жена (учителка) умират и двете й деца - малки. - Третото завърши гимназия, за него купихме къщата, подредихме я, гледахме го като писано яйце, и то умря. Искам да питаш вашия Учител, да ми каже къде е сега дъщеря ми, какво прави и защо не мога да я сънувам? Учителят казва: - Сега тя е на по-хубаво място и е по-добре. Те не могат да я сънуват, защото от сълзите им дъщерята не може да се доближи до тях. Слушай да ти кажа: тяхната дъщеря беше дошла в семейството им, за да разтопи ледените им сърца. И двамата са големи егоисти. След като не си научиха урока така, Небето опита и друг начин. Отне им дъщерята и сега по пътя на страданието ще си научат урока - разбра ли? Но това го казвам само на тебе, а на тях ще кажеш, че тя е добре - да не плачат, да й пращат хубави мисли. Ако искат да я сънуват, да раздадат някои от нейните дрехи. 11. «Иди сега!» Това се случи на 12.II.1933 г. Не ме назначиха за учителка в София от инспекцията и аз бях решила да си ида във Варна на старото място. А родителите ми са бедни, възрастни, и живеят вече в София. Реших, преди да си тръгна от Изгрева, да измета пред салона листата, окапали от дърветата. В момента идва Учителят. Пита: - Какво стана с назначението ти? - Нищо, отивам на старото място, за да не го изпусна. - Иди сега в инспекцията, опитай! - Но сега е късно, няма приемен час. Те приемат само от 10 до 12 часа. - Нищо, рекох, иди! След 5 ч отидох. Пред вратата ме срещна познат журналист. Казах му случая - че издържам бедно семейство. Той ми каза: - Почакай ме тук, аз ще вляза при инспектора. След 15 минути той ме повика при инспектора да подпиша акта за длъжността. Каза ми: - Днес назначихме една софиянка, тя е дъщеря на богат архитект, зачеркнахме нея и така записахме тебе. Като отидох на Изгрева, Учителят ме погледна и само каза: - А сега работи и учи! 12. За очите Очен лекар ми предписа за късогледство шест и половина диоптъра очила. - Моля Ви, Учителю, кажете ми метод за лекуване на очите! Нали съм учителка, трябва да се освободя от недъзите на болестите. Учителят каза: - Всяка болест има две причини: физиологическа и психологическа. Аз ще ви обясня за физиологическата. При късогледство лъчите не се пречупват в жълтото петно, а преди него. Първо, задача за тебе е да продължиш лъчите да стигнат до жълтото петно. 1. Свали очилата, и ще ги слагаш само на театър и за много далеч. 2. Сутрин, обед и вечер за пет минути, без да те знае никой, ще концентрираш мислите върху очите, мислено ще продължиш лъчите. 3. На масата ще сложиш зелена хартия, ще отбягваш крещящи цветове. 4. Всяка вечер ще ходиш по половин час на тъмно. Прави това - ще видиш резултат. 13. За благословение Отидох при Учителя, защото на другия ден ще имам лекция пред инспектор и курсисти. Той започна: - Виделината ражда светлина в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир. Най-същественото на ученика е да се учи. Да се учи от движение, стойка, походка, обхода, хранене. Съотношението на мислите, чувствата трябва да е определено. Всичко трябва да бъде ясно, чисто и светло. Научи се да живееш живота по съдържание, а не по форма... - Но, Учителю, аз трябва да отида да се подготвя за утре. - Няма важни и неважни неща, има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото! Ти искаш за утре да се подготвиш. Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. И така и стана - инспекторът не дойде, отложил за друг ден. Всяко чуто Слово Божествено остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в душата ти. Красивите моменти в живота не се повтарят. 14. По-подходяща аудитория Един ден запитах Учителя: - Учителю, защо не си подберете аудитория с по-културни хора? Той: - Кой не ти харесва? - Ами тези, които седят по цял ден пред вратата Ти. От града идват чужди хора, какво ще кажат? - казах замислено. - Според тебе кои имат нужда от лекар - болните или здравите? - Е, то се знае, че болните. - Тези, които седят по цял ден пред вратата ми, са болни. Трябва ли лекарят да ги изпъди? Щом е лекар, ще лекува. Здравите са на работа. - Но Вашето учение разкрива такава философия за живота - дълбока, че една аудитория от професори и учени ще разберат и разпространят учението Ви по целия свят най-добре! Аз не слагам себе си над другите, но ако се оградите с учени, ще бъде по-друго! - Слушай да ти кажа: Сеячът посява нивата, а семената сами поникват, когато им дойде времето. Същественото е да бъде посята нивата. Ако учението ми, ако думите ми са Божествени, то ще се разнесат по целия свят. Божественото работи по незнайни живи пътища. Ако пък говоря само приказки и измислена философия, и 300 професори да я проагитират, то един ден тя ще замре и изчезне. Божественото само преуспява. Всички опити, страдания, изпитания на цялото човечество се свеждат до едно - да потвърдят, че само Божественото успява. 15. Всяко изпитание иде за добро Една дъждовна вечер се отбих при Учителя. Събух си обущата и с мокри чорапи влязох. - Защо си мокра? - каза Учителят. - Така си ходя по цял ден, дотегна ми. Хубавите години от живота ми ще минат в оскъдица. - Умният човек използува всякакви условия. А глупавият при най-добри губи. Всяко изпитание идва за добро. - Кажете ми, Учителю, какво добро да видя с моята мизерия! - Е, зависи какво съдържание искаш да вложиш в живота си. Кое е по- красиво и ценно? Да бъдеш бездушна кукла с гердани и копринени рокли, или да си изработен човек - лицето ти да говори за дълбок вътрешен живот, духовен? - Учителю, кажете ми: кога ще дойде краят на това тегло? - Ако беше материално добре, ти нямаше да идваш на Изгрева. Радвай се, че жертвуваш от своите блага за другите. А с условията може да се справиш, като ги обърнеш за добро. - Как? - Като вървиш, мисли, измисляй сюжети за приказки и вечер ги записвай. Една вечер, като шляпах из града в калта без стотинка в джоба, представих си куклен град без бедни. Царицата обикаля и пред всяка врата оставя кошница с плодове. И така написах много приказки. В дъжд, сняг и мраз вървях усмихната и се разговарях с моите герои от приказките и ги разказвах на децата в училището. «Условията на живота се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква. Всяко изпитание идва за добро» - ми беше казал Учителят. 16. Пожелание При разговор Учителят ми каза: - Е, сестра, ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще пожелаеш? - Да бъда богата. - Слушай какво ще ти кажа: Когато Небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща. Парите ще се изхарчат. Дрехите ще се скъсат. Поискай да ти даде сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Поискай онова, което никой не може да ти даде, и никой не може да ти го отнеме. Богатството - това е да бъдеш здрава, да имаш чиста кръв, чисти мисли, чисто сърце. Материалните неща са временни. 17. За женитбата Една късна вечер чаках един-два часа пред стълбата към стаята на Учителя и мислено си разговарях с Учителя. Най-после Той дойде и строго ми каза: - Ти няма да се ожениш за Д... Твоята задача беше да му възвърнеш вярата в жената след жестоката изневяра, която той беше изживял. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си загубила. Ти го обичаш и той те обича, но това не значи, че трябва да се ожените. Може да се ожениш, но ще бъде въпросът решен по човешки. Обичта е едно нещо, а женитбата е друго нещо. На Земята ти имаш кармична връзка само с твоя баща. Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, да се размножат. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често се женят по силата на чувствата, по сметка за материални облаги или по амбиция. Тогава и двамата, и децата носят последствията. Обичай, без да се обвързваш, и един ден ще бъдеш благодарна. Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно... 18. «Когато правиш услуга, внимавай!» Отидох в Рила за десет дни. След два дни застяга ме мъка без причини. Чувствувам се нещастна. Налегна ме безсмислие, плачех непрекъснато. Избирах скала, от която да се хвърля. Но мисълта: какво ще кажат хората, ме спираше, и че ще хвърля петно на Братството. Беше осмият ден. Отивам при Учителя и, задавена от сълзи, Му казвам: - Учителю, искам да умра, ще се хвърля от някоя скала. Учителят ме покани в палатката на едно столче. И Той седна и почна да чете Библията, а аз плаках дълго. По едно време в мен се проясни и сълзите ми спряха. Учителят каза: - Когато приемаш услуга, внимавай! Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя те е обсебила и затова ти страдаш. Иди си с мир, тя повече няма да те безпокои - каза Той и затвори Библията. Какво точно чете, не зная, но почувствувах лекота, и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата. 19. За храненето То е математическа задача. Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Сам приготвяше закуската и вечерята Си. Хранеше се бавно и с разположение. Покани ме в стаята Си, Той белеше картофи за супата Си. Една сестра Му донесе крем-карамел, но много разтревожена. Попитах Учителя: - Защо не си вечеряте с крем-карамела? Той е хубав. - Виж, да ти кажа: Тази сестра иска услуга нещо. Ако ям, аз се свързвам и задължавам. Тя не е права. Всяка храна предава както своите енергии, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който много трябва да се внимава. Подбери чиста и приятна храна, пий вода от чист извор. Меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителна или отрицателна енергия. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача - правилно трябва да бъде решена. Ако един човек правилно разрешава въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни за човешките мисли. Веднъж донесох праскови на Учителя. Той раздаде всичките на околните братя и сестри. При Него и за Себе Си задържа само една. Погледна ме и каза: - За мен остава най-много и най-хубавото. Нахрани гладния, и малкото, което ти остане, ще бъде предостатъчно, да те засити. 20. За чудесата Един рядък случай - седнах на обед срещу Учителя, гледах Учителя и си мислех: «Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би и да знае да прави чудеса, ако пожелае.» И веднага си спомних за Христа и жената, чийто яйца се боядисали в престилката й червени. Нахранването на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След това Учителят ми подаде Своята чиния с малко супа. Но докато ядях, в устата ми попадна едно мъничко топче. Извадих го и го скрих в носната си кърпичка. То беше като лешник. Скътах го в чекмеджето като талисман. Един ден отключих чекмеджето, и то беше изчезнало. Като говорих един ден с Учителя в приемната Му, го видях на масата Му. Учителят ми каза: - Всяко време носи и своите чудеса. Не ти са нужни сега чудесата, ти се учи да живееш правилно! Да съществуваш е едно, а да живееш съзнателно - друго! Новото учение, което ви нося, се заключава в преустройството на човешката форма и в нейните удове: нос, лице, уши, чело, устни и т. н. 21. Новият човек и упражненията Когато писах: «Игри с песни за деца», исках да включа и някои от упражненията и песните на Учителя. Отидох да Го питам. Той помисли малко и каза: - Пиши! И Той започна плавно да прави ритмични упражнения и обясняваше: - Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост... Движенията ще привлекат известни същества на Светлината... на Любовта... на Милосърдието... на Вярата. Демонстрира ми девет упражнения. - А какво име да сложа за техен автор - Беинса Дуно или само Учителят? - Първо ги опитай. Не е нужен автор. Източникът е Един. Ако хората достигнат този източник, ще пият чиста вода! Движение и ритъм - това е хармония и сила. Ритмичните упражнения (движения) при музика могат да извършат чудеса. 1. Когато природата се подновява, птичките пеят. 2. В началото на всяка Божествена култура, човеците пеят. 3. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят. Това е най-старата книга на света. Някои ключове, формули, произнесени правилно и придружени от движения и музика, могат да имат огромно влияние. Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той чрез мозъчните си центрове привлича към себе си повече кръв и енергия, а енергията е сила. И една моя колежка почна да ги прави с децата, имала е невралгични главоболия, и те изчезнали. Докладвах на Учителя. Той каза: - Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката. Едно движение може да съгражда или да руши. Нужни са знание и светлина. 22. Един свещен час Първото необходимо нещо за човека е да се научи да обича Бога и тази Любов ще го свърже с Него и ще го направи щастлив. Не търсете отговорността на нещата, които се случват в света, а се поучавайте и придобивайте знания. Не е достатъчно да знаеш за новия живот, необходимо е да го живееш. И ако човек за една година реши да възприема и изпраща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит за една година да калявате волята си. Винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни - не ще има препятствие да устои на вашата воля. За да расте и се развива правилно, душата има нужда от вътрешна духовна храна, която се дава само чрез молитвата. Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е общение с Бога. Ароматът на цветята е тяхната молитва. Оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога! Учителят отвори едно куфарче и започна да ми показва уреди и чертежи на френологически измервания на българския народ от град на град през 1900 г. Казах: - Учителю, защо не популяризирате това Свое дело? Това са ценни неща. - Аз изпълних задачата си към българския народ. Едно трябва да се знае. Всяка идея, колкото и малка или велика да е тя, има определено време за своето развитие. За да се популяризира една идея (теория), трябва да има хора, готови да я приложат. Хората са още деца, няма кой да слуша и като слуша - да разбира. Не бива да се бърза. Нищо не се губи, всичко чака своето време. Хората ще огладнеят и ще търсят духовна храна. Ще дойде време, когато човечеството ще потърси Словото и тогава неразбраното ще стане разбрано. За Бога няма време и пространство, има само непреривен живот - реалност, която съгражда и възлиза. Почувствувах, че сам Бог говори чрез устата на Учителя в този свещен час. След това стана, погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах ръка с благодарност и излязох с чувството, че идвам от някакъв друг свят. 23. За Библията Книгата «Заветът на цветните лъчи» съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Казах на Учителя, че ми се иска да прочета Библията, но не ми е интересна. Учителят каза: - Слушай, всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там. Например коя е характерната черта на Авраам - послушанието. Той остави баща си и майка си и отиде в Египет да се учи. Чети съзнателно и се мъчи да разбираш. За да изпълни някаква задача, човек трябва да си постави някаква по-близка цел. И реших при новолуние да прочета Библията и да я предам в приказки на децата. Вече имам по-близка цел. Често питах Учителя за някои обяснения. Той ми каза: - Внимавай във вътрешния смисъл във всяка една от книгите. 1. Първата книга е «Битието» - начало на нещата. 2. Втората - «Изход» - излизане. 3. Третата - «Левит» - ръководна книга за този, който е започнал да ходи. 4. Четвърта - «Числата» - за колко време човек може да проходи самостоятелно. 5. Петата - «Второзаконие» - има ли закон, нужно е приложение. 6. «Исус Навин» - един от героите учители при Мойсей. 7. «Съдии» - там има нещо дълбоко. 8. «Рут» - говори за влизането на жената в света. 9. «Книгата за царете» - управляване на еврейския народ от царе. Най- забележителните: Давид и Соломон. При Соломона културата достигнала в най- голям разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената. Соломоновци има много на Земята. Адам, създаден по образ и подобие Божие, също не можа да разреши въпроса за жената. 10. Книгите на пророците - те обръщата внимание към бъдещия живот - към новата култура на света. Животът на миналото, описан в книгите, е живот на отделния човек, минал през «Битие», «Изход», «Левит» и т. н. Сега новият човек трябва да скъса с миналото, да започне с новия начин на живот. Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие едно благо, човек трябва да е работил, да има придобивки. Адам прибърза, преждевременно искаше да има другарка. И Мойсей прибърза - той опита да освободи еврейския народ, но по неправилен начин. След като уби египтянина, той се уплаши и избяга в пустинята 40 години. Когато той уби египтянина, тогава изгуби красноречието и стана гъгнив. Той беше адепт на Бялото Братство, не му е позволено да убива. За да изпълни мисията си, Бог му изпрати брата му Аарон, да му помага - да говори вместо него. Той освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя. Извадй характерното от всеки псалом. Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина. Когато четем пророците: Исайя, Иеремия, Иезекил, също сравнявай характерите им и условията им. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Битието и много светлина ще придобиеш, като го четеш. За Новия Завет да разбера ще помогне и книгата «Животът на Христа» от Чарлз Дикенс. 24. «Не пропускай, не отстъпвай своя влак!» На Рила, пред палатката на Учителя, чаках ред. Но все отстъпвах на този - онзи. И аз влязох четвърта. Учителят ме погледна сериозно и каза: - Не пропускай своя влак. Друг ще дойде и ще се качи на него, но онова, което е предназначено за теб, ще го вземат онези, които са се качили на първия влак. Веднъж споделих мъката си с Учителя, че не ми върви в живота. Тичам, ходя, работя, а кога ще се радвам? Учителят каза: - Всеки човек идва с благоприятни възможности, които той трябва да използува навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество. Свързано е със Слънцето и с цялата Слънчева система. Той идва с тласък и тенденцията да се движи нагоре. Но осемдесет процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувствуват господари на природата. Човек днес върви по пътя на опита, който е път на страданието. Той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били по-лесно постижими, ако човек се почувствува колективно същество, искра от вечния живот, и ако навреме използува благоприятните моменти, които минават край него и го викат. Ако навреме човек използува слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с чиста и прясна храна, да приеме хранителните енергии, и ако навреме се вслушва в Божия глас, който му казва: «Стани, тръгни, работи, навреме гради!», ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и недоволни хора. Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви! Ти само пропускаш добрите възможности, които природата ти предлага, и гониш последния влак. Казвам ти: Не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но сериозно, за постижения! Започни да работиш над някое свое качество! 25. Изгревът да ви бъде като отдих, за почивка Помни, че на беседите присъствуват светли същества, от които може да имаш само полза. 1. Поставй си в живота най-високия идеал. 2. Но когато получаваш материални блага, мерй с друга мярка. 3. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най- малкото. Учителят казва: «Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз задържах за себе си най-малкото.» 26. За упражненията Питам Учителя: - Каква е ползата от упражненията? - Те дават големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмията съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си.

15. ПАНЕВРИТМИЯТА 1. Как бе създадена Паневритмията Николай Дойнов Между човека и природата става непрекъсната обмяна на сили. Човек приема и дава от природата. В тази обмяна животът се възобновява и поддържа във форма. Често, поради неправилен живот, човек се е откъснал от природата, вследствие на което обеднява физически и психически. Обмяната на сили между човека и природата е под влиянието на два космически центъра - център на Слънцето и център на Земята. За да ги използува, човек трябва да ги познава, да ги различава, да може да се свързва правилно с тях. Това е великото изкуство на живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Паневритмията е начин, чрез който човек да може да възстанови и укрепва връзките си с природата, да общува активно с нея. Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги. По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател. С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система. Тя е един своеобразен разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Тъй, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждане съзнанието на човека. В нейните слова, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Тя събужда и развива скритите й сили в човека. Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони. В движенията в Паневритмията вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. След Паневритмията Учителят даде упражнението «Пентаграм». Това упражнение се изпълнява от групи по пет двойки, които се разполагат в права линия, като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с маршово темпо. След «Пентаграма» Учителят даде «Слънчевите лъчи», които играят роля на трета част на упражнението. Това упражнение е с по-сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. «Слънчевите лъчи» се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча. «Пентаграмът» и «Слънчевите лъчи» се изпълняват непосредствено след 28-те фигури на Паневритмията. Създаването на Паневритмията е разказано в книгата «Учителят», официално издание на Братството, откъдето се ползуваме. Ето какво разказва брат ми Борис Николов: «Една топла лятна привечер на поляната на Изгрева бяхме насядали около Учителя, Който тази вечер беше по-словоохотлив от всеки друг път. Наскоро бе валяло дъжд и овлажненият въздух беше свеж и приятен. От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед. Слънцето започна да се спуска към залеза си. Щурчетата настройваха своите цигулки, а за светулките беше още рано. Мнозина от братята и сестрите, които бяха се събрали тук, бяха музиканти. Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока древност. Учителят обясняваше някои стъпки от народните ритми, като ни разкриваше тяхното значение. После Той ни изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои са вмъкнатите отпосле. Учителят продължи да свири, като пожела някои от братята и сестрите да Го придружавате импровизирани движения. Всеки по свое вътрешно чувство съчетаваше музиката със съответни движения на ръцете и тялото. Получи се пъстро разнообразие. Учителят свиреше и наблюдаваше, без да поправя нищо. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да съпътствуват някаква мелодия, която Той изсвирваше. Някои от присъствуващите я повториха, потретиха. Така се започна спонтанно и естествено да се множат мелодиите и движенията. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха отпосле като елементи в нейния завършен вид. Учителят използуваше всичко, което се ражда непринудено и извира дълбоко от недрата на живота, като го съгласуваше със законите на Живата Природа, които Той познаваше добре. От онази вечер на Изгрева се започна една творческа работа. Тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички присъствуващи. Идеите се раждаха и осъществяваха тук, между нае. Тази работа увлече всички ни. Музикантите бяха постоянно около Учителя, от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона. Опитваха се и записваха мелодиите, после на поляната се упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши личните си дневни задължения и да дойде тук, на поляната на Изгрева. Учителят даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с любов и тази любов се предаваше на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията, музиканти изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгревът се изпълни с музика, с движения, с един творчески живот. Вечер до късно голяма силна лампа ярко осветяваше поляната. Чуваха се звуци на цигулки и китари. Разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Видимо Учителят живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе от малката Му стаичка долитаха звуци от Неговата цигулка. На другия ден Той даваше нова музика, нови движения. Тъй, в продължение на няколко месеца, се създаде Паневритмията. Разучи се от всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утрини - пролетни и летни часове, в кръг от всички сестри и. братя, наредени по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителят играеше в кръга сам и показваше упражненията.»[1] 2. Отпечатването на Паневритмията Разсъждавайки върху началата, приложени в основата на Паневритмията, сестра Милка Периклиева ми разказа за един свой разговор с Учителя, във връзка с Паневритмията. «Всяка вечер от началото на пролетта до късна есен на полянката на Изгрева се играеше от ранна утрин Паневритмия. Музиката и текстът на песента към всяко упражнение бяха отпечатани и всеки от Братството ги притежаваше. Не беше отпечатано обаче описанието на движенията към упражненията. - Защо не отпечатате описанието на упражненията от Паневритмията? - запитва веднъж сестра Милка Периклиева Учителя. - Всеки от нас би искал да има и описанието на движенията, така както имаме нотния текст и думите на упражненията. - Ти можеш ли да ги опишеш подробно и точно? - запита ме Учителят - продължи разказа си сестрата. - Ще опитам. Смятам, че ще мога - отговорих Му, с пожелание да свърша тази работа. - Тогава направи го и когато си готова, кажи ми! - продължи разказа си сестра Милка Периклиева. - Всеки ден - продължи разказа си сестра Милка Периклиева - отивах сутрин на Паневритмия на Изгрева, запомнях по едно упражнение и подробно го описвах. За да не допусна грешки, започнах да не играя в кръга, а прикрита зад някой храст, незабелязана от всички, си водех бележки за движенията, които в къщи разчитах и преразказвах. Така повтарях, потретвах, коригирах и преписвах всяко упражнение, докато не се уверявах, че съм точна, ясна, изчерпателна и кратка. След като всички упражнения от Паневритмията бяха описани, занесох цялата папка с ръкописа на Учителя. Видимо доволен, Той пожела да Му ги прочета. С внимание Учителят ме слушаше. Като завърших четенето, последваха съответните одобрения и похвали. -Добре ще е да ги види и брат Боян Боев. Иди и му кажи какво си направила. Нека и той да прегледа написаното. Отидох при него и му разказах какво му нося. Той припна от радост, взе текста от ръцете ми и зачете. - Аз ще чета, а ти ще играеш упражненията - рече той. - Така ще проверим написаното съответствува ли на упражненията, както ги играем. Така и направихме - той четеше, а аз играех упражненията. - Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир». Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина. Не мина много време, и брат Боян Боев преписа текста. Не знам кой го е дал за печат и кога са го отпечатали, но няма да забравя деня, когато Учителят ме повика и ми подаде една книга, в която бяха описани движенията на Паневритмията. - Ето това е работа за Бога - добави Той. - Паневритмията вече не ще се забрави.» 3. Опит за въвеждане на Паневритмията в училищата Учителят много държеше на Паневритмията, в която виждаше неподозирани възможности. В потвърждение на това сестра Милка Периклиева ми разказа за един опит да се внедри Паневритмията в нашите училища. «Това, което ще разкажа по-долу - започна сестра Милка Периклиева - стана през 1943 г.[2] Бях детска учителка в София. Един ден след училищните часове главният учител на училището ми даде писмо от главния секретар на Министерството на Народната просвета, с което ме викаше да отида при него. На следния ден, в приемния час, изчаках реда си пред вратата на главния секретар на Министерството - Борис Йоцов.[3] Той ме прие любезно, като ме покани да седна, което означаваше, че разговорът ще бъде дълъг. Страхливо очаквах да чуя някакъв упрек. Разговорът започна спокойно. Секретарят ме разпита как работя, къде съм учителствувала и пр. Отговорих предпазливо и кратко. - Какви гимнастически упражнения знаете? - ме запита по-конкретно той, като видя, че не съм предварително подготвена за разговора, който го интересуваше. - Служа си с ръководството на Друмев и Димов. Корицата на «Паневритмия». С., 1938 г. На следващата страница - заглавните страници на същото издание. - А други някакви игри да знаете? Да сте чували за Паневритмични упражнения? - стигна той до съществения въпрос. - Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Стана ми ясно, че съм повикана за добро. - Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително. Помислете и ми представете в най-скоро време доклада - приключи делово разговора си главният секретар. Не усетих как излязох от стаята и как полетях надолу по стълбата, като вземах наведнъж по две-три стъпала. Намерих се на улицата. Веднага взех трамвая и - право на Изгрева при Учителя. Когато бях на площадката пред стаята на Учителя, погледнах нагоре към прозорците Му. Видях как Той гледаше през него и като ме видя, слезе. Въодушевена Му разказах за разговора ми в Министерството. - Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? От Паневритмията зависи бъдещето положение на България - допълни сериозно Учителят. - За славата Божия, Учителю и с Ваша помощ! Радвам се, че ставам проводник на Волята Божия. Зная, че Вие ще ми помогнете да напиша доклад, а след това да се въведе Паневритмията в училищата. Горда, загрижена, с чувство за голямата отговорност, която поемах, гледах Учителя в очите. Отдавна бяха минали онези години, когато се питах вижда ли, знае ли, може ли Учителят. Сега за мене беше ясно, че Той всичко може и знае всичко и че това, което предприемаме, е нещо важно и съществено. След два дни донесох доклада на Учителя, за да го прегледа. Учителят одобри направеното. Най-общо казано, предложението ми се състоеше в това, че всяка сутрин, преди започване на занятията, учениците от всички класове да маршируват в кръг, след което - в тилни редици, с пеене или музика да изиграват по няколко упражнения от Паневритмията. Първоначално предлагах да се опита само в училището, където работят, впоследствие да се въведе в по-широки мащаби. 4. Паневритмия за началното училище Един екземпляр оставих на Учителя, втория занесох на Любомир Лулчев, понеже разбрах, че той движеше въпроса за въвеждането на Паневритмията в училищата. Третия екземпляр занесох на главния секретар на Министерството на Народната Просвета. След като процедурата по одобрението бе приключена, бях представена на началника на отдел физическо възпитание при министерството - Петър Петров. Секретарят го осведомил, че министерството ме натоварва да проведа одобрителни гимнастически упражнения в началното училище «Неофит Рилски». След като разменихме няколко думи, началникът пожела да му занеса описание на упражненията. Предстоеше ми втората стъпка - да подбера подходящи упражнения от Паневритмията, тъй като, струваше ми се, че всички ще бъдат много. Спрях се на по-подвижните игри. Така, без да ги броя, отделила съм осемнадесет от тях. Несъзнателно попаднах на неудачи, понеже числото 18 е прието да се счита за неблагоприятно, като знак на неблагополучие (особено за България). Брат Кирил Икономов преписа нотния текст на упражненията и ги подреди в една папка. Преди да ги занеса в Министерството, отидох на Изгрева, да докладвам на Учителя за извършеното. Стана ми неприятно, че не Го намерих в стаята Му. Беше отишъл до овощната градина, където обичаше да се уединява надвечер. Запътих се за там, но Го срещнах, че се връща. Започнах да Му разказвам, че съм избрала 18 упражнения, които са преписани, и съм дошла да Му ги покажа. Забелязах, че Учителят се изненада и стана много сериозен. Спря се за момент и строго ми каза: - Българският народ трябва да разбере, че трябва да приеме Божественото учение без забележки, без съкращения и резерви, или ще си счупи главата. Разбрах моята несъобразителност, че не бях включила всички упражнения, а само осемнадесет. -Тогава, Учителю, да занеса всички упражнения в Министерството-до- бавих аз гузно. Учителят приключи разговора Си с явно недоволство и ние се разделихме. Той забърза към дома Си. Останах като попарена. Докато се суетях, не знаейки какво да правя, към мен се приближи брат Ради Танчев, който ми каза: - Учителят каза да постъпиш така, както си намислила. Объркана, тръгнах към града и се упреквах, че не бях включила всички упражнения, а точно 18 от тях, което предричаше неуспех. Занесох написаните упражнения в Министерството и ги предадох на началника. Той ги прегледа набързо и без да се помъчи да вникне в тях, постави параф за одобрението им. Не направи никаква забележка. Оставаше да се пристъпи към действие. Още отначало обаче се започна с неудачи. В училище «Неофит Рилски», където трябваше да се проведе първият опит с малка група ученици, се бяха настанили бежанци от Видин, пострадали от голямото наводнение на Дунава, което беше заляло домовете им.[4] Учениците от «Неофит Рилски» бяха разпратени към съседните училища и нямаше с кого да започнем работа. Липсваха и помещения. Всичко отиде в глуха улица. 5. Паневритмия за една ученическа паралелка Брат Любомир Лулчев на няколко пъти ме вика, като сериозно ми напомняше, че се пропуска ценно време, и че трябвало час по-скоро да се започне работа с Паневритмията. Междувременно министърът на Народната просвета, проф. Богдан Филов, стана министър-председател, а главният секретар на министерството, Борис Йоцов, стана министър на неговото място. Докато се лутах и не знаех откъде да започна, министърът Йоцов ме повика, за да обмислим какво да правим. Той държеше да не се бездействува и на първо време да започнем работа с една ученическа паралелка. След това през лятната ваканция министерството щяло да повика учители по физическо възпитание от провинцията, за да ги обучи, с оглед до края на годината упражненията да се играят в училищата от цялата страна. Да се подготви за показ само една паралелка ученици считах, че е напълно възможно и е по силите ми. Но една детска учителка като мен, без специална физкултурна подготовка, да обучава специалисти физкултурници, ми се струваше неприсъщо. Въпреки това не възразих нищо на министъра и останах да чакам нареждането на министерството. В скоро време ми дадоха часовете по физкултура на един четвърти клас[5] в училище «Тодор Минков», където започнахме опити с Паневритмията. Най-после - рекох си - всичко потръгна. Учителката и децата ме посрещнаха радушно. Занятията се провеждаха със съпровод на музика. На пиано свиреше сестра Кисьова, на кларнет - брат Данко (Йордан) Симеонов, а на цигулка - брат Симеон Симеонов. Работата с децата започна добре. Всички ученици бързо и леко усвояваха упражненията и ги играеха с радост и увлечение. Те очакваха с нетърпение тези приятни часове, като често продължаваха играта и през междучасието. Любопитни майки идваха да видят игрите, като изказваха възторга си. Така приятно и незабелязано мина месеца. Децата усвоиха много добре упражненията. Както ми беше казано, отидох да поканя министъра да види резултата от работата ни. Той определи деня, в който ще дойде да ни види. Всички очаквахме с нетърпение посещението. Децата бяха в униформи: момиченцата - в бели роклички, а момчетата - в бели блузки и сини панталонки. Оркестърът беше в увеличен състав. В уречения час дойде само началникът Петър Петров. Спектакълът излезе блестящ. Началникът ме покани след обяд в министерството за обсъждане на игрите. Помолих го да отложим за след два-три дни, тъй като вкъщи имахме смъртен случай. Предната вечер бе починала баба ми, а аз бях човекът, който трябва да тича по погребението. Постигнахме съгласие, като дори той се почувствува неловко, затова, че ме е ангажирал в такъв момент. Това обаче за мен беше изпит. Настръхвам, като си припомня картината, как майка ми и леля ми плачат, братчето и сестричката ми бяха изплашени и аз трябва да тръгна сутринта на показна лекция пред министъра. Чувствувах се като войник на пост и като се извиних вътрешно пред духа на баба ми, помолих сърдечно мама и леля да не ми пречат да изпълня до край обществения си дълг. Всичко свърши благополучно и аз бях отчетена пред себе си. След два дни бях в кабинета на Петър Петров. Той беше разбрал, че това са упражнения от Паневритмията на Братството. Това пролича от изказването му. - Децата играеха великолепно, с настроение, фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко... - търсеше подходяща дума- малко вегетариански. Не са гимнастически упражнения за млади хора - сдържано се произнесе началникът. - Но, ние в училище нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията. Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен. 6. Курсът по Паневритмия за учителите по физкултура в Дианабад Дойде лятната ваканция. Министърът настояваше да ми се възложи да подготвя всички учители от цяла България.[6] Аз обаче се страхувах, че няма да съм достатъчно авторитетна пред гимназиални и прогимназиални учители с физкултурна подготовка, тъй като аз бях детска учителка. Действително, издавах книги с детски игри, сценки... Бях написала ръководство за учителките от детските градини и се ползувах с добро име като педагог, но като педагог от детските градини. Мислех си за голямата и отговорна задача, която ми се възлагаше. Мислех си за делото... Няма ли да проваля замисления от Учителя голям експеримент? Говорих няколко пъти с Учителя и с Любомир Лулчев за ръководството на курсовете. Те настояваха да го взема, като не виждаха друг по-подходящ човек. Аз обаче чувствувах сериозността на делото и, водена от доброто желание да не го компрометирам, не поемах ангажимента. Сега виждам, че това беше голяма моя грешка, която не мога да си простя. Не можех да разбера, че щом Учителят настояваше да взема в ръце тази работа, Той щеше да намери начин да ми се помогне. При един разговор с Учителя, търсейки изход от създаденото положение, Той предложи: - През лятото ти, сестра, ще бъдеш лекторка в курса на открито за ръководители в летните детски игрища, където сестра Весела Несторова ще бъде като курсистка, за да се обучи от твоята обхода, а през зимата, в курса за подготовка на учители от цяла България, тя ще поеме лекторството, а ти ще я подпомагаш. Така бива ли? - благо, но сериозно ме запита Учителят. - Да, така може - самодоволно отвърнах аз. Весела Несторова ще играе ролята на специалистка по изучаването в курса на Паневритмичните упражнения, тъй като никой от учителите не я познаваше. - Ти хармонираш ли си със сестра Весела Несторова? Бихте ли могли да работите заедно? - запита Учителят. - Да, Учителю, ние добре се разбираме. Тя е тъй музикална и считам, че би свършила задачата по-добре от мен. Казах това на министъра, с когото се бяхме вече сработили. След няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за детски летни игрища. Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти физкултурници, и то най-изтъкнатите - Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри. Колегите ме познаваха от игрището на фондацията за детски учителки и ме посрещнаха много радушно. Лекциите ми бяха два пъти седмично от 7 до 9 часа сутринта. Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка. В първия час запознах курсистите с теоретичната част на ритъма и музиката на упражненията. Следващия път пристъпихме към самите упражнения. На полянката всички курсисти се явяваха по шорти, боси, в кръг по двама. Оркестърът беше встрани, а аз в средата показвах и изпълнявах упражненията с тях. Всичко тръгна отлично. На третия ден дойде и Весела Несторова. На първо време тя застана в редицата на курсистите, но скоро излезе от средата и започна да показва на курсистите. Отначало аз се почувствувах неудобно, но после тръгна всичко най- естествено. Показвахме и двете. Курсистите приемаха упражненията с лекота и приятно задоволство, като заявяваха, че това са най-приятните им часове, и вземаха по два часа без почивка. Един от курсистите ми каза тихо: - Аз зная откъде са тези упражнения, но са хубави. Виждал съм ги да се играят сутрин рано. Не му отговорих нищо. Веднъж дойде ръководителят на курса, К. Петров. Той ме познаваше много добре от фондацията за детски учителки и ме разбираше. Беше много културен човек с широк поглед. - Какви чудеса правиш ти, Милка! При мене курсистите бягат и гледат по- скоро да свърши часът, а при теб се работи без прекъсване и искат да им се увеличават часовете - весело ми каза той и ме помоли да му разреша да присъствува на лекциите. - Е, случва се и неспециалистите да работят като специалисти - отговорих шеговито. К. Петров стоя и наблюдава с интерес лекцията и упражненията през двата часа и си вземаше бележки. Накрая изказа хубавите си впечатления. Констатира, че музиката е прекрасна и пита би ли могло нашите музиканти да посвирят някои от мелодиите на Паневритмията на неговите упражнения. Аз знаех, че това не бива да става, но от вежливост му казах, че може, когато те са свободни. След някоя и друга лекция дойде и колежката Кънчева да чуе и види тези прословути игри, за които не само се носеше славата им, но се пеят от курсистите през целия ден. И нейните впечатления бяха също много добри. През цялото време на упражненията тя игра с курсистите. Всеки ден след свършване на часовете Весела Несторова и Верка Куртева отиваха на Изгрева и докладваха на Учителя за хода на работата в курса. Аз отивах по-рядко на Изгрева. 7. Защо курсът по Паневритмия се провали Наближаваше краят. Курсистите очакваха да получат нотите на упражненията, но все се случваше така, че размножаването им закъсняваше и накрая курсистите се разотидоха в провинцията, без да могат да ги получат. Междувременно началникът по физкултурата при Министерство на народната просвета замина на специализация в чужбина.[7] Курсът завърши добре и курсистите бяха усвоили упражненията, но военизираната обстановка в страната затормозяваше изпълнението на подетата идея с Паневритмията. През декември 1943 г. над София бе извършена първата въздушна бомбардировка. На 10 януари 1944 г. последва масирана бомбардировка над столицата, която предизвика евакуирането на населението, учрежденията и училищата от София. Замисленото начинание с Паневритмията вече не можеше да се реализира. Припомняйки си планираната, но неосъществена инициатива на Учителя с Паневритмията, съзнанието ми се спираше на пречките, които съпътствуваха това добро начало и неволно си спомням за подбраните от мен 18 упражнения и за разговора с Учителя.[8] Всички в Изгрева се бяха евакуирали от София. Учителят с една група от софийското Братство се бяха настанили в с. Мърчаево, Софийско. Един ден отидох специално в Мърчаево, за да видя Учителя. Между другото в разговора стана дума и за Паневритмията. Запитах Го дали не би могло да се направи нещо за в бъдеще. - Късно е вече - отговори ми Той. - Сега ще гледаме представлението. С отправен на запад поглед, Учителят искаше да ми каже, че сега имат думата самолетите с бомбените товари, които често прелитаха над страната. Преди да приключим с Паневритмията, трябва да се каже, че съществуват и други окултни музикални игри, наречени Евритмия. Поради близост в наименованията «Паневритмия» на Учителя и «Евритмия» на Рудолф Щайнер - създателя на Антропософското общество в Дорнах при Базел - Швейцария, може да бъде допуснато смесването помежду им. Както при Паневритмията, така и при Евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия. Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художествено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр. Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение. От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър. Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи. Тя се играе през пролетния и летен сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на Слънцето, с музикален съпровод. Упражненията са леки за изпълнение, поради което не е нужна предварителна подготовка. Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета. 8. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев 1. Този материал за Паневритмията е на Николай Дойнов, взет от неговия ръкопис на пишуща машина, от стр. 118 до стр. 133, който ми е предал лично. 2. Предадено е всичко дословно, като аз съм сложил подходящи заглавия, понеже познавам епохата и материала от изложението му. 3. Николай беше обозначил с инициали имената на действуващите лица, понеже тогава милицията правеше ежемесечни обиски и провеждаше преследвания на последователи на Учителя Дънов. Аз им написах имената, понеже познавам събитията. Комунистическата власт ги смяташе за идеологически врагове. След 1990 г. комунистите слязоха от власт, но управляваха отново с подставени лица. Смени си само формата и методите комунистически за управление. Сега сме в епохата на анархизма. Разрушена е държавата, а управлява мафията. 4. Аз бях този, който накарах Николай Дойнов да опише опитностите си, както и да опише историята на Паневритмията. Той няколко години ходеше в дома на Милка Периклиева, която беше болна от Паркинсон, лежеше в леглото, но с ума си беше будна. И помнеше всичко. А Николай го записа. Всичко, записано от него, е точно. И го е предал точно. Той познаваше лицата и събитията. 5. В «Изгревът», том I, стр. 494-507, е предадена втората редакция на този материал под заглавие «Паневритмията на Учителя и българският народ». На стр. 504 е отбелязано, че летният курс на учителите по Паневритмия е бил през 1943 г. Според оригиналния доклад на Милка до Учителя от 14 юли 1942 г. курсът е приключил на 12 юли 1942 г. Трябва да се поправи датата. 6. Защо се провали курсът по Паневритмия и въвеждането й в българските училища - е описано много добре в «Изгревът», том I, стр. 506-507; том XV, стр. 343-344. 7. В «Изгревът», том XV, стр. 336-344, е публикуван материалът на Николай Дойнов «Паневритмията на Учителя и българският народ», въз основа на текста от 1978 г. и допълнения от магнетофонен запис. Сравнете двете публикации. 8. В последния ден от курса за учителите Весела Несторова отива при Учителя да вземат нотите и текстовете по Паневритмия, като малката «Паневритмия»с музикалния текст и думите е издадена през 1941 г. и я имат на склад на «Изгрева». «Определеното време за Паневритмията изтече» - е била последната дума на Учителя. Времето изтече и българските училища се разминаха с Паневритмията. И Учителят не е дал готовите отпечатани книжки по Паневритмия за учителите курсисти от Дианабад. 9. Онези, които искат да въвеждат Паневритмия в училищата, трябва да знаят историята на Паневритмията, както е описана в поредицата на «Изгревът». А те всички отхвърлят «Изгревът». А там са описани всички етапи. Пример. В «Изгревът», том I, стр. 507, е отбелязана датата по спомен на Весела Несторова, че курсът по Паневритмия започва на 25 юли 1942 г. Сега, след като публикувахме оригинала на доклада, се вижда, че този курс е започнал на 28 юни и е завършил на 12 юли 1942 г. И сега го поправяме. 10. Онези, които искат да въвеждат Паневритмия в българските училища, трябва да знаят всички етапи на нейното създаване и всички етапи на нейното променяне чрез музика, текст и движение още по времето на Учителя. А това е описано в «Изгревът». А те го отхвърлят. И няма от друго място да научат по този въпрос. 11. Трябва да знаят всички опити за промяна на текста на Олга Славчева, музиката на Учителя, упражненията и т. н. И те се ръководят от едно и също място, но се сменяват само лицата за изпълнение. Това води началото си от 1945 г. до 1990 г. А след 1990 г. досега - 2006 г., тя се променя непрекъснато. А това също е описано в «Изгревът». А те отхвърлят «Изгревът». 12. Онези, които правят опити да обучават българите на Паневритмия, трябва да признаят «Изгревът» и да коленичат пред него. А те го отхвърлят и са му врагове. Затова Невидимия свят не им отпуска духовен кредит. И нищо не могат да направят. Опитите им са безплодни. И днес, и утре! 13. Навремето Учителят Петър Дънов бе казал: «Времето, определено за Паневритмията, изтече». Ето защо, когато се яви онзи, комуто се даде кредит от време и сили да въвежда Паневритмията, всички първо трябва да коленичат пред него и да признаят всички, че е Водач. Само онзи, комуто Небето отпусне кредит от време, сили, условия и е натоварен с тази мисия, може да я изпълни. Навреме и на място! Аз познавам един такъв човек! И толкоз! Поне засега и за утре! ________________________________________________ [1] Виж «Изгревът», том I, стр. 398-404, 550-556. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Според доклада на Милка Периклиева от 14 юли 1942 г. до Учителя, написаната дата трябва да бъде 1942 г. Накрая стои нейният подпис. [3] Борис Йоцов е главен секретар на Министерството на народната просвета до 10.IV.1942 г., а от 11 .IV. 1942 г. до 1 .VI.1944 г. е министър на народната просвета, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [4] Голямото наводнение на Дунава е през 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [5] Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [6] Борис Йоцов е вече министър на народната просвета. Той заема този пост от от 11 .IV. до 14.IX.1943 г. и от 14.IX.1943 г. до 1 .VI.1944 г. (бел. на съставителя на «Изгревът». Вергилий Кръстев) [7] Според доклада на Милка до Учителя от 14 юли 1942 г., курсът е завършил на 12 юли 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [8] За бомбардировките над София виж «Изгревът», том I, стр. 47-57; том XIII, стр. 874-881. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

14. ДОКЛАД ОТ МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ* ДОКЛАД От Милка Периклиева за възложената й задача - приложение Паневрит- мията в българското училище. София, 1942 г. 1. от 15 април до 30 май и 2. от 28 юни до 12 юли По нареждане на г-н Министра на Народното просвещение, началника по телесно възпитание, г-н Г. Караиванов даде нареждане да се организира едно отделение, в което да се направи опит за провеждане на Паневритмията. Опитът започна на 15 април и продължи до 30 май с 54 деца от IV отделение, при училище «Тодор Минков». Учителка на отделението беше г-жа Величкова. Курсът се провеждаше от М. Периклиева, като пианистка идваше г-жа Ирин- ка Кисьова. Работеше се в час по гимнастика и пеене. Случваше се по четири пъти седмично. Резултатите бяха много добри. Децата играеха с желание и интерес. При завършване, г-н Караиванов ревизира работата, одобри упражненията и обеща в началото на идущата учебна година да открие курс по гимнастика в София за подготовка на всичките основни учители, където ще се проведе Паневритмията като задължителен предмет във всички училища. * * * По желание на Учителя, за поддържане духа на подетата работа, предложих на г-н Караиванов да вземем участие с Паневритмията и в някои от летните курсове. За най-удобен се намери този, организиран от училищното настоятелство за подготовка на ръководители в игрища. По нареждане на г-н Караиванов, бяха ми дадени 6 часа, а впоследствие - още 6. Курсистите бяха учители, учителки, студенти и студентки - всичко 40 души. Курсът се водеше на открито. Ритмичната гимнастика - Паневритмията се провеждаше от Милка Периклиева, г-ца Весела Несторова с китара и цигулки (Верка Куртева, А. Янушев, ф. Стоицев и впоследствие кларнет Д. Хараламбиев). Предадените осемнадесет упражнения бяха заучени бърже, с голям интерес и удоволствие. Курсистите открито заявяваха, че най-приятни и желани са часовете им по ритмика. Специалистите по телесно възпитание-преподаватели в същия курс, се заинтересуваха и започнаха да присъствуват на нашите часове. Г-жа Кънчева взе участие в игрите. По желание на Учителя на курсистите не им се дадоха ноти, нито бележки от упражненията. Мненията на тримата специалисти по телесно възпитание, които бяха лектори на същите курсисти по строй, гимнастически упражнения и пр., са следните: 1. Г-н Кирил Петров - преподавател във факултета по телесно възпитание: «Хубави ритмични упражнения, особено тъй, както са дадени, с музика. Аз никога не съм имал такъв успех да искат учениците да се продължи часът и да се слее с междучасието.» 2. Г-жа Анаст. Кънчева - прогимназиална учителка по телесно [възпитание] и инспекторка в летните игрища: «Хубави упражнения, но не се провеждат от специалист и после всички тези упражнения влизат като елементи на много други упражнения. И би трябвало да се засилят с повече нерв, за да се получи и повече ефект. Аз лично бих казала в министерството, който иска да провежда ритмика, че трябва да се намери човек, подготвен специално за тази работа. Вие, г-це Периклиева, сте незаменима, виртуозка с малките, но за ритмика - учили ли сте, имате ли диплом?» 3. Г-н. Петър Вичев - гимназиален учител по телесно [възпитание] и инспектор в летните игрища: «За да се проведе ритмика, се изисква специално време и специалист, завършил ритмика. Такъв човек би предал същите упражнения с педагогичен маниер и специална подготовка за всяко движение. За да има полза от тези упражнения, трябва системна работа в специален курс по ритмика и не само с толкова упражнения! После, вие започвате с най-леките за по-малките и продължавате към по-мъчните за по-големите. Ако искате да приложите всичките и за всички възрасти деца, няма да имате резултати и пр.» (Посочвам мненията на горните, като общи възражения, които бихме чули евентуално, ако наесен аз продължа работата с учителите. В интерес на службата е да се намери човек с диплом за телесно възпитание. По нареждане на г-н Министъра може да се нареди някак си въпросът, но работата ще върви по хатър, а това би шокирало масата.) Това е лично мое мнение по въпроса и моля да бъда извинена, че си позволявам смелостта да го споделям. След проведената работа дотук, предстои ми да изпратя до г-н Министъра доклад чрез г-н Караиванов (като с последния поговорим за по-нататъшното приложение на започнатата работа). Ще си позволя да добавя трите възможности, които виждам аз, като моля преди отиването ми при г-н Караиванов да чуя Вашето желание и Вашата дума по въпроса. Ето трите точки: 1. Да се проведе Паневритмията във факултета по телесно възпитание 2. В начало на учебната година да се открие курс за всички основни учители за ритмика и Паневритмия 3. В опитното основно училище да се заработи системно с децата от началото на годината - ритмика и Паневритмия. С казаното дотук, считам, че завършвам възложената ми задача, да се направи опит за приложение на Паневритмията в българското училище. С оглед на нарежданията и законите на учреждението, в което искаме да се проведе Паневритмията, считам, че аз имам нужния ценз да взема участие само в третата от горепосочените точки, ако, разбира се, бъда поканена за това. За първите две точки се иска човек с висше образование по телесно възпитание. Добре е предварително да имаме предвид, че наред с приемането на Паневритмията, нейните мелодии и движения ще се популяризират, народът ще ги погълне и ще ги приеме все пак - тъй, както може да ги разбере. На места ще бъдат изпълнявани със свещено чувство, а на места - с обикновено разположение. И при единия, и при другия случай силата, която крият те в себе си, ще окаже своето влияние. Лично аз не чувствувам още в себе си толкова сила, за да мога да завладея масата с дълбокия смисъл и значение на Паневритмията - тук ще отстъпя място на тия, които се считат достойни за по-нататъшната работа. Заради Учителя и заради Божествената работа, която крие в себе си всяка обществена дейност, с радост и готовност ще оставя себе си, своите блага и интереси настрана, за да взема участие с каквото мога във великата работа за изграждането на новото време в новия дух на Светлина, Мъдрост, Красота и Истина. 14 юлий 1942 г., София С голямо почитание и уважение целувам Ви ръка. Ваша ученичка Милка. ----------------- * Публикува се по ксерокс-копие, взето от архив на МВР. Арх. N° В. 23605, том I. Заплатено двойно - с право на печат. Този доклад е съставен от Милка Периклиева до Учителя Петър Дънов, Комуто го е предала лично. След обиските на 6 и 7.XII.1957 г. този доклад попада в милицията и сега е в Архива на Министерството на вътрешните работи, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)