Ани

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Езикъ на дѫгата. Размишление. Ще прочета Битие, 9 глава. Въ прочетената глава има две сѫществени положения: явяването на дѫгата на небето, като знакъ, съ който Богъ успокоява човѣчеството, че нѣма да има потопъ, какъвто е станалъ въ времето на Ноя. Второто положение, което заслужава внимание, е лошото поведение на единъ отъ Ноевитѣ синове. Като видѣлъ, че баща му се напилъ и изпадналъ въ лошо държане, вмѣсто да закрие голотата на баща си съ своята дреха, той извикалъ брата си да му се смѣятъ. По този начинъ той предизвикалъ баща си да го прокълне. Защо синътъ на Ноя е постѫпилъ така съ баща си? Защото не е разбиралъ живота. Съвременнитѣ хора страдатъ все отъ неразбрани идеи. Причината за неразбиране на нѣкои идеи се дължи на инертностьта на човѣшкия мозъкъ. Въ мозъка на всѣки човѣкъ има известно количество инертна материя, която трѣбва да се разработи. Ето защо, вие често срѣщате хора, които искатъ нѣщо, стремятъ се къмъ нѣщо, но и тѣ сами не знаятъ, какво искатъ и къмъ какво се стремятъ. При това положение, хората мислятъ, че се различаватъ много отъ ония, които сѫ живѣли въ времето на Ноя. Въ времето на Ноя станалъ потопъ, но и днесъ често става потопъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ живота на когото да не е ставалъ потопъ. И досега още въ личния животъ на човѣка става потопъ, който го кара да влѣзе въ ковчегъ. Въ този ковчегъ човѣкъ понѣкога прекарва съ години, а не както Ной, само една година. Не е важно, колко време прекарва човѣкъ въ своя ковчегъ, но важно е да научи нѣкакъвъ урокъ да осмисли живота си. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ щастие, но никой не го е постигналъ. Да постигнете щастието, това значи, да си отворите пѫть до слънцето и, когато пожелаете, да отивате и да се връщате. Мнозина четатъ за слънцето, наблюдаватъ го съ телескопъ, правятъ изследвания, преподаватъ за него, но въпрѣки това не сѫ ходили на слънцето. Обаче, при днешнитѣ условия на живота не е важно за човѣка да отиде на слънцето. За него е важно да се ползува отъ слънчевата топлина и свѣтлина. Засега по-добре е човѣкъ да живѣе на земята, отколкото да отиде на слънцето. Какво печели човѣкъ, ако неподготвенъ отиде на слънцето? Едно време магарето пожелало да се запише въ нѣкой университетъ да учи. Обаче, то не се задоволило само съ единъ предметъ но искало да изучава нѣколко предмета изведнъжъ. За тази цель му дали десетки томове да носи на гърба си. Като се видѣло натоварено съ сто тома, магарето започнало да реве. По този начинъ то искало да обърне внимание на хората, да имъ покаже, колко е учено. Хиляди години вече магарето носи товаръ на гърба си, но нищо не е научило. То знае само, че го биятъ по гърба и главата, но защо го биятъ, не знае. Биятъ го за голѣмитѣ му знания, за науката, която носи на гърба си. И съвременниятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, яде бой на общо основание. И той се чуди, защо го биятъ. Какъ може човѣкъ да примири това противоречие? Човѣкъ седи, размишлява и, въ края на краищата казва: Знаете ли, кой съмъ азъ? Ти си онзи, когото биятъ. Ти си онзи, който следъ 40—50 години ще умрешъ, ще те заровятъ въ земята, дето ще изгниешъ. Следъ толкова работа и учене отъ тебе ще остане само една празна глава. Празната глава, обаче, не е сѫщинскиятъ човѣкъ. Нѣкой е чиновникъ, но следъ година-две го уволняватъ, и той мисли, че съ него е станала сѫществена промѣна. Чиновничеството и самиятъ човѣкъ сѫ две различни нѣща. Службата на магарето и самото магаре сѫщо така сѫ две различни нѣща. Когато магарето реве, хората започватъ да се смѣятъ. Какво лошо има въ рева на магарето? Има една, лоша чърта въ магарето, която всички знаете, но сѫщевременно то има много добри чърти. Една отъ характернитѣ чърти на магарето е, че то не пие лоша вода. Искате ли да пиете хубава вода, вървете следъ магарето. То ще мине и замине покрай много извори, но ще се спре на онзи изворъ, чиято вода е най-хубава, и отъ него ще пие. Като ученици, вие трѣбва да се учите отъ всичко. Гледайте на животнитѣ като на сѫщества, отъ които можете да научите нѣщо. Нѣкой извършилъ редъ престѫпления и не се обижда отъ положението, въ което е изпадналъ, а се обижда, че го нарекли магаре. Днесъ магарето минава за посмѣшище предъ хората, но ще дойде день, когато ще бѫде признато за голѣмъ философъ, за магъ или за мѫдрецъ. Тогава то ще носи името „маг-хахарецъ“. То ще разреши единъ важенъ философски въпросъ. Магарето е отъ високо произхождение. Забележете, Христосъ не се качи на конь, или на друго нѣкое животно, но Той възседна магаре и съ него влѣзе въ Ерусалимъ. Днесъ всички хора говорятъ за работа, за постижения. Добре е човѣкъ да работи, но трѣбва да знае, какъ да работи. За да има добри резултати въ работата си, човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата. Като има дълбоко разбиране за живота, той ще използува разумно благата, които деньтъ му носи. Религиознитѣ и духовни хора искатъ да работятъ за Бога, но не знаятъ, какъ да работятъ. Съ старитѣ методи нѣматъ резултати, а новитѣ не могатъ да приложатъ още, вследствие на което се намиратъ на кръстопѫть. Въ това отношение хората се намиратъ въ положението на онази домакиня, която има хубаво брашно, масло, сирене, иска да направи баница, да нагости кума си, но не знае, какъ да я направи. Не е въпросъ въ това, трѣбва ли да се правятъ баници, или не, но важно е, че за всѣко нѣщо се изисква знание. Човѣкъ се нуждае отъ знание, което може да си достави капка по капка, както рудокопачътъ събира златото зрънце по зрънце, а скѫпоценнитѣ камъни—камъче по камъче. Знаете ли какво нѣщо представя скѫпоценниятъ камъкъ за рудокопача? За единъ скѫжпоцененъ камъкъ той е готовъ да обиколи свѣта, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на единъ скѫпоцененъ камъкъ се из- разходватъ толкова усилия и време, колко повече усилия трѣбва да се употрѣбятъ, за да се намѣри една изгубена човѣшка душа. Каква по-голѣма печалба може да очаква човѣкъ отъ тази, да намѣри една загубена душа и да я обърне къмъ Бога? Следъ всичко това слушате нѣкой да казва, че не заслужава за единъ човѣкъ да губи времето си. Не е така. Ценно нѣщо е човѣшката руша! Каквито жертви да се дадатъ за една душа, тѣ сѫ оправдани. „Поставямъ дѫгата си въ облака; и тя ще бѫде белегъ на завета между мене и земята“. Дѫгата съдържа седемь ценни нѣща, седемь цвѣта, дадени на човѣка като символи, всѣки отъ които съдържа известна истина. Ной и синоветѣ му не разбраха смисъла на тия символи. Тѣ си обясниха явяването на дѫгата като белегъ на това, че никога вече нѣма да става потопъ на земята. Дѫгата, която се явява въ облацитѣ, не показва само това, че потопъ нѣма да стане, но тя показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Ной разбра само първото значение на дѫгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино отъ гроздето, отъ което пи и се напи. Ной направи една погрѣшка, а синътъ му—друга, заради която баща му го прокле. Като четете тази глава, виждате, че сѫщото става всѣки день и въ сегашния животъ. Въ много домове ще намѣрите по единъ Хамъ, синъ на Ноя, и по единь Ной, който се напива. Нѣма нито единъ духовенъ човѣкъ, който да не се е напивалъ. И следъ това ще се намѣри единъ синъ като Хама, който да се поисмѣе на баща си Като се научи за това, бащата ще прокълне сина си. Какво показва това? Това показва, че историята се повтаря. Религиознитѣ хора говорятъ за служене на Бога, на Христа. Кой човѣкъ може да служи на Христа? Само онзи човѣкъ може да служи на Христа, който има дълбоко разбиране за живота и е проникнатъ отъ любовь къмъ човѣчеството. Христосъ дойде въ свѣта да спаси хората, да ги избави отъ грѣха. Какво нѣщо е грѣхътъ и защо хората грѣшатъ, не питайте. Грѣхътъ е взривно вещество, което експлодира отъ най-слабото докосване. Тъй щото, задачата на човѣка е да не грѣши, а не да изучава произхода на грѣха. Когато двама души се обичатъ, лесно могатъ да произведатъ искра помежду си. Тази искра е въ състояние да запали взривното вещество въ тѣхъ и да произведе голѣмъ пожаръ. Стане ли взривъ между тѣхъ, тѣ не искатъ вече да се видятъ. Съ това се обяснява ненавистьта, която се явява между хора, които съ години наредъ сѫ се обичали. Днесъ хората сѫ изгубили довѣрие помежду си, вследствие на което и любовьта ги напуща. Мѫжътъ не вѣрва на жената, жената не вѣрва на мѫжа, децата не вѣрватъ на родителитѣ си, и следъ всичко това говорятъ за семейство. Семейство, основано на недовѣрие, не може да устои. За да възстановятъ довѣрието си, хората трѣбва да признаятъ Бога за свой Баща и да опредѣлятъ отношенията си къмъ Него. Христосъ казва: „Единъ е вашиятъ Баща“. По-нататъкъ, огъ кой баща и отъ коя майка сте приели живота, не е важно. Презъ коя врата на църквата сте влѣзли и излѣзли, не е важно. Всички хора сѫ влѣзли въ Бога и излѣзли отъ Него. Дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Следователно, Богъ е тѣхенъ Баща. Що се отнася до формата на човѣка, това не е важно. Формата на човѣка е дреха, която постоянно се смѣня. Човѣкъ е миналъ презъ много форми, но Баща имъ не е билъ тамъ. Бащата е въ живота, който е непреривенъ, но не въ формитѣ, които постоянно се мѣнятъ. И тъй, искате ли да се домогнете до положителната мисъль въ живота, вие трѣбва да пречиствате мислитѣ си. Много начини има за пречистване на мисъльта: чрезъ филтриране, чрезъ дестилация и т. н. Човѣкъ трѣбва постоянно да чисти мислитѣ и чувствата си, защото въ тѣхъ се таи грѣха на хилядитѣ поколѣния. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи и да се чисти. Лошитѣ и нечисти мисли и желания непрекѫснато минаватъ презъ неговия умъ и презъ наговото сърдце, но той трѣбва геройски да устоява. Въ миналото светии, праведни хора сѫ бѣгали по гори и планини, дето сѫ прекарвали въ постъ и молитва, да се освободятъ отъ лошитѣ мисли и желания, но и тамъ не сѫ били спокойни. Грѣхътъ и лошитѣ мисли дебнатъ човѣка навсѣкѫде. Обаче, вие трѣбва да знаете, че нечиститѣ мисли и желания не сѫ само ваши. Тѣ. представятъ торъ, останалъ отъ вѣкове. Вашата задача е да се чистите, безъ да се самоосѫждате. За да разберете правилно въпроса за грѣха, вие трѣбва да разгледате живота на растенията. Когато посаждате едно семе, или растение въ земята, вие го наторявате, да се развива по-добре. Торътъ не е нищо друго, освенъ нечистотии, въ които поставяте растението да се развива. Въ живота ние наричаме нечистотиитѣ грѣхъ. Когато торите растенията, вие се радвате, че ще вирѣятъ добре, ще даватъ по-добри плодове. Щомъ е така, защо плачите и се сърдите, когато съществата отъ невидимия свѣтъ ви наторяватъ? Нѣкой се оплаква, че се огрѣшилъ. Нѣма защо да се оплаква. Огрѣшилъ се, значи наторили го. Дяволътъ е единъ отъ добритѣ градинари на земята. Като види, че нѣкой човѣкъ е занемарилъ градината си, той влиза вътре и започва да я урежда споредъ разбиранията, си: тукъ клъцне нѣкой дръвче или растение тамъ клъцне, докато си пробие пѫть да мине. Дали на мѣсто е клъцналъ, това не е важно за него. После, като види, че нѣкое дърво не ражда много, той взима торъ и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръвъ дяволътъ иде да ги обира. Той казва: Азъ го торихъ и кастрихъ, азъ имамъ право да се ползувамъ отъ неговитѣ плодове. Като срещне нѣкой жълтъ, слабъ човѣкъ, дяволътъ започва да го убеждава да се храни добре, да напълнѣе. Той не обича слаби, мършави хора, защото нѣма какво да обира отъ тѣхъ. Срещне ли нѣкой пъленъ, тлъстъ човѣкъ, той веднага свързва приятелство съ него. Следователно, срещнете ли човѣкъ, който се е окалялъ, знайте, че тази каль е дошла отвънъ. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ кальта. Ако презъ деня не се окаля, вечерь може да се окаля. Има хора, които отъ детинство още сѫ вегетарианци, но като ставатъ отъ сънь, плюватъ, недоволни сѫ, че на сънь яли месо. Това показва, че тѣ още не сѫ се освободили отъ желанието да ядатъ месо. Дълбоко нѣкѫде, въ подсъзнанието имъ, се крие разположение къмъ месото. Истински вегетарианецъ е онзи, който и на сънь има будно съзнание, не яде месо. Други пъкъ сѫ недоволни отъ себе си, че на сънь крадятъ, обиратъ хората. Не само това, но като ги уловятъ, тѣ отказватъ, че сѫ извършили кражба. Значи, тѣ на сънь лъжатъ, крадятъ, вършатъ такива престѫпле- ния, каквито нѣкой хора вършатъ презъ деня, въ будно съзнание. Едно се иска отъ човѣка: будно състояние и силна воля. Дошълъ ли е до това положение, той трѣбва да устоява и презъ деня, и въ време на сънь, да не се подава на никакви изкушения. Съвременнитѣ хора работятъ усилено върху самовъзпитанието си, но нѣматъ резултати Тѣ пренебрегватъ тъкмо ония методи, които могатъ най-много да имъ помогнатъ. Запримѣръ, тѣ минаватъ и заминаватъ покрай растенията и животнитѣ, безъ да ги използуватъ като възпитателни срѣдства. Разумниятъ човѣкъ се учи и възпитава отъ растенията, животнитѣ, хората, минералитѣ. Цѣлата природа е тѣхенъ учитель. Въздухътъ, водата, свѣтлината и топлината сѫ сѫщо така добри възпитатели на човѣка. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза отъ нѣкой изворъ, проследява пѫтя и и следъ време я срѣща мѫтна, окаляна. Той разбира, че въ пѫтя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. Съ чистата вода хората готвятъ, миятъ, ператъ дрехитѣ си и, като се оцапа, изхвърлятъ я навънъ. Трѣбва ли водата да се сърди на хората, че сѫ я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила нѣкаква работа. И свѣтлината, едно отъ великитѣ блага на живота, минава презъ нечисти мѣста, но е доволна, че върши работа. Въздухътъ, водата, свѣтлината сѫ пратени на земята да пома- гатъ на всички живи сѫщества, но тѣ не се смущаватъ отъ това, че сѫ се накаляли. Тѣ лесно се чистятъ. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ тѣхъ да знае, какъ да се чисти. Окаля ли се, той. трѣбва да приложи единъ отъ методитѣ за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране. Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото—дето мине, да не се каля, т. е. да не се окислява. Каля ли се, той трѣбва да знае, какъ да се чисти. Много дрехи сѫ дадени на човѣка за обличане и преобличане. Казватъ, че човѣкъ има седемь тѣла, едно отъ друго по-фини. Най- вѫтрешното тѣло е отъ най-фина материя. Въ това тѣло, именно, се крие човѣшката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освенъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарѣе новата дреха, и тя ще се съблѣче, ще облѣчете пакъ нова. Човѣкъ иска да не умира, т. е. да запази дрехата си вѣчно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като имъ дотегне живота, нѣкои казватъ, че не искатъ вече да дохождатъ на земята. Колко пѫти ще дохождатъ! Колко пѫти ще бѫдатъ бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че нѣма да прави сѫщата погрѣшка, нѣма да бута сладкото безъ позволение, но на другия день пакъ прави сѫщитѣ пакости. Майка му пакъ го бие. Не се изправя лесно човѣкъ. Като пострадатъ малко, хората казватъ, че сѫ научили урока си. Тѣ сѫ го научили и учатъ, само докато прѫчицата се дига и слага по гърба имъ. Щомъ се отдалечи прѫчицата, тѣ забравятъ вече урока си и отново грѣшатъ. За да не грѣши, човѣкъ трѣбва да дойде до дълбока вѫтрешна опитность въ себе си, да различава доброто отъ злото и да пази чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Какво представя грѣхътъ? Грѣхътъ представя нечистотата въ живота. Ядешъ ли нѣщо, чинията ти трѣбва да бѫде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото въ нея постепенно започва да ферментира. Сѫщото нѣщо се отнася и до мислитѣ и чувствата, които възприемате отвънъ. Дойде ли нѣкоя мисъль въ ума ви, или нѣкое чувство въ сърдцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете, презъ какви умове и сърдца сѫ минали. Ако сѫ минали презъ умоветѣ и сърдцата на лоши хора, тѣ носятъ нѣщо нечисто въ себе си, което може да ви застави да сгрѣшите. Ако можете, отстранете ги отъ себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отдѣлите отъ тѣхъ ония вещества, които сѫ способни да ферментиратъ. Лошитѣ мисли и чувства сѫ подобни на гнили ябълки, отъ които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболѣете и ще страдате. Единственото нѣщо, което можете да извадите отъ тѣхъ, е семката имъ. Извадете семката на лошитѣ мисли и чувства, преди да е проникнала заразата въ нея, и я посадете въ земята. И въ най-лошитѣ мисли, чувства и постѫпки има нѣщо добро, което може да се използува. Това сѫ тѣхнитѣ семки. Ако не знаете, какъ да ги посадите, ще отидете при градинаритѣ да видите, какъ тѣ садятъ семкитѣ на своитѣ плодове. И тѣ не сѫ знаяли това изкуство, но сѫ се учили. Като не знае, какво да прави, като не иска да учи, човѣкъ казва, че е грѣшенъ, че е неспособенъ. Въ какво се заключава неговата грѣховность? Човѣкъ има нѣколко слабости, които го заставятъ да грѣши. Той може да яде повече, отколкото трѣбва, и затова грѣши. Той може да пие повече, отколкото трѣбва, но не вода, а вино, вследствие на което грѣши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трѣбва, и ощетява хората. Това сѫ слабости, които не се дължатъ нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията въ човѣка. Лакомиятъ човѣкъ лесно се изкушава. Кой човѣкъ се изкушава? Слабиятъ. Отъ какво може да се изкуси човѣкъ? Човѣкъ се изкушава отъ красотата, отъ яденето, отъ паритѣ, отъ богатството и т. н. Красивата мома изкушава момцитѣ. Банкерътъ изкушава апаша. Земедѣлецътъ, съ своитѣ пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарьтъ изкушава пияницата. Защо поставятъ човѣка на изкушение? За да го изпитатъ, да видятъ, какъвъ е неговиятъ мораленъ устой. За да из- питагъ човѣка, понѣкога му представятъ две нѣща, да видятъ, кое отъ тѣхъ ще избере. Ако му представятъ на изборъ богатството и сиромашията, той ще покаже своето вѫтрешно разбиране. Човѣкъ е свободенъ, докато може да прави изборъ. Щомъ нѣма изборъ, той върши нѣщата по налагане. Запримѣръ, на едного представятъ богатството и сиромашията, да избере едното отъ тѣхъ. Ако избере богатството или сиромашията, той ще види, че и дветѣ носятъ благословение за него. Ако му представятъ само едното, той ще го приеме по необходимость. Такова богатство и сиромашия носятъ за човѣка редъ изпитания. Какво трѣбва да прави човѣкъ, като се намѣри предъ изкушението? Ако е слабъ, той трѣбва да бѣга; ако е силенъ, да не се подава. Който се изкушава, той нищо не печели. Вълкътъ се изкушава отъ овцата и я изяжда, но не става по-благороденъ. Котката се изкушава отъ мишката, но не става по-благородна. Въпрѣки това, вълкътъ, котката, паякътъ, кобрата и други животни служатъ като възпитатели за овцата, за мишката, за насѣкомитѣ, за човѣка. Еднитѣ нападатъ, другитѣ се бранятъ, но едни-други се възпитаватъ. Хората грѣшатъ, изкушаватъ се, защото се подаватъ на своитѣ криви разбирания. Нѣкой огладнѣе, но нѣма пари да си купи, хлѣбъ. Той отива на фурнята, взима единъ, хлѣбъ, безъ да каже нѣщо на фурнаджията; туря го подъ дрехата си и излиза доволенъ, че никой не го е видѣлъ. Така си мисли той. Все единъ човѣкъ го е видѣлъ. И, ако го запита, защо взе хлѣба безъ позволение и знание на фурнаджията, той ще каже, че всичко принадлежи на Бога. Вѣрно е, че всичко принадлежи на Бога, но въ неговия естественъ видъ. Щомъ човѣкъ е сѣлъ, оралъ, жъналъ, млѣлъ брашното и направилъ хлѣбъ, трѣбва да се иска позволение отъ него. Ако хлѣбътъ, който си взелъ отъ фурнаджията, е даденъ направо отъ Бога, безъ човѣшки трудъ, защо го криешъ подъ дрехата си? Божиитѣ работи сѫ чисти и открити. Следователно, не трѣбва да криешъ. Криешъ ли, ти си се опапалъ вече. За да вземешъ хлѣба, ти трѣбваше да свършишъ нѣкаква работа на фуонаджията, да го заслужишъ, свободно да го носишъ, безъ да криешъ. Сега, вие трѣбва да работите върху дѫгата, която Богъ е поставилъ като заветъ между себе си и човѣка. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате съ Великия Божи Духъ, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човѣка, но го изправя и съветва, какъ да постѫпва. Като не разбира това, човѣкъ мисли, че Богъ го наказва и сѫди за погрѣшкитѣ му. Не, казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ грѣха и страданията, нито въ смъртьта на човѣка. Съвестьта мѫчи човѣка и го сѫди. Ако по невнимание човѣкъ се порѣже съ ножъ, майсторътъ на ножа ли е виновенъ за това? Майсторътъ е направилъ ножа за услуга на човѣка, но не и за негово нещастие. Следователно, ако вие страдате отъ произведенията на Бога, кой е виновенъ за това? Вината е въ самитѣ васъ, че сте невнимателни. Кой е виновенъ, че се изкушавате отъ паритѣ на богатия? За да не се изкушавате, идете да работите при него. Като му работите известно време, той ще ви плати. Красивитѣ, ценнитѣ нѣща изкушаватъ човѣка, но той трѣбва да се пази отъ изкушението, да му се противопоставя. Какъ може човѣкъ да се справи съ изкушението? Двама души живѣятъ подъ единъ покривъ. Единиятъ е богатъ, има пари за отопление и освѣтление, а другиятъ седи въ стаята си и трепери отъ студъ. Иска да прочете нѣщо, нѣма свѣщь да си запали. Той седи и размишлява, какъвъ свѣтъ е този, въ който на едного е дадено всичко, а другиятъ живѣе въ лишения Той нарича това несправедливость и се изкушава. За да не се изкушава, той трѣбва да изучи живота на богатия, да види, отъ какво се нуждае, и да му се притече на помощь. По този начинъ преградата между двамата ще изчезне, и тѣ взаимно ще си помагатъ. Иначе, тѣ всѣкога ще се спъвать и ще падатъ въ грѣхове. Грѣхътъ спъва двамата и ги прави врагове единъ за другъ. Грѣхътъ е отрова, която едновременно разрушава организмитѣ на двама души. Следователно, възприемайте такава храна, такива мисли и чувства, които ви подигатъ. Всѣка храна, всѣка мисъль и всѣко чувство, които понижаватъ човѣка, сѫ отрова. Ако храната, мислитѣ и чувствата на човѣка подигатъ неговия ближенъ, тѣ сѫ на мѣсто. Ние ги наричаме Божествени. Понѣкога мислитѣ и чувствата на едного подигатъ ближния му, а той самъ пада. И тѣ сѫ на мѣсто. За предпочитане е, обаче, човѣкъ да се храни съ такива мисли и чувства, които да подигатъ, както него, така и неговитѣ ближни. Страшно е, когато и двамата падатъ. Ако единиятъ слиза, а другиятъ се качва, положението не е опасно. Онзи, който се е качилъ, ще хвърли вѫже на другаря си, който е слѣзълъ, и ще го дигне при себе си. Истинско престѫпление, или истински грѣхъ е, когато човѣкъ спъва едновременно и ума, и сърдцето, и волята си. Обаче, ако сърдцето се подига, а умътъ слиза, въ това нѣма престѫпление. И обратно: не е престѫпление, ако умътъ се подига, а сърдцето слиза. Ако нѣкой прави добро на ближния си, а себе си спъва, доброто не губи своята цена. Пазете се отъ ония състояния, които носятъ смърть за човѣка, защото тѣ спъватъ едновременно и ума, и сърдцето, и волята му. Стремете се къмъ Божественитѣ състояния, които подигатъ едновременно и ума, и сърдцето, и волята. При добритѣ човѣшки мисли и желания се подигатъ дветѣ нѣща въ човѣка, а слиза или само волята, или само умътъ, или само сърдцето. Като четете за живота на Ноя, виждате, че той си направилъ вино, отъ което се напилъ. Съ изпиването си Ной падналъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е падалъ. Падането не е страшно, но страшно е, когато човѣкъ изгуби равновесието си. Грѣшката на Ноя не е въ напиването му, но въ това, че прокълна сина си, който му се присмѣ. Другиятъ синъ, обаче, получи благословението на баща си, и той остана да живѣе на земята. Добриятъ синъ остана да живѣе съ благословението на бащата. При Каинъ и Авела имаме обратното: Каинъ остана да живѣе, а Авелъ бѣше убигъ. Вмѣсто Авела се роди Ситъ, добриятъ синъ на Адамъ и на Ева. Значи, въ свѣта останаха да сѫществуватъ поколѣнията на два добри рода и единъ лошъ. До времето на Христа хората вървѣха или по пѫтя на сърдцето, или по пѫтя на ума, или по пѫтя на волята. Христосъ дойде въ свѣта и донесе учението на любовьта, което включва едновременната работа и на ума, и на сърдцето, и на волята. Христосъ внесе тритѣ добри рода въ свѣта, по пѫтя на които трѣбва да вървятъ всички хора. Докато дойдете до учението на, любовьта, вие непременно ще минете презъ изкушения. Не се страхувайте отъ изкушенията, но дръжте съзнанието си будно. И Христосъ има три изкушения, съ които лесно се справи: на храма, на планината и предъ камънитѣ. Когато бѣше на храма, сатаната дойде да го изкушава, като му каза да се хвърли отгоре, за да докаже, че наистина ангели ще го подигнатъ на рѫце, да не препъне въ камъкъ ногата си. Христоъ му отговори, че не иска да изкушава Господа. Който го е качилъ на храма, той самъ ще го свали. Когато Христосъ бѣше на планината, сатаната и тукъ дойде да Го изкушава. Той Му каза: „Ако слѣзешъ отъ планината да ми се поклонишъ, цѣлиятъ свѣтъ ще ти дамъ.“ Христосъ му отговори, че, освенъ на Бога, на никого не може да се поклони. И най-после, като Го видѣ между камънитѣ. сатаната му каза да превърне всички тия камъни въ хлѣбъ. Христосъ отговори: „Писано е, че човѣкъ ще живѣе не само съ хлѣбъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Отца моего.“ Едно отъ качествата на любовьта е даването. Давайте, безъ да се страхувате, какво ще остане за васъ. Страхътъ трѣбва да се замѣсти съ разумна смѣлость. Бѫдете смѣли и свободни по сърдце, по умъ и по воля, но имайте предъ видъ мисъльта. че вършите волята Божия. Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ, ималъ въ дѫоба си само единъ левъ и се чудилъ, какво да си купи съ него да се нахрани. Освенъ малко хлѣбъ нищо друго не могълъ да си купи съ единъ левъ. Докато размишлявалъ по този въпросъ, единъ просякъ се опѫтилъ точно срещу него, да му иска помощь. Той веднага далъ последния си левъ. Като се отдалечилъ просякътъ, той започналъ да си мисли, колко добре би било, ако разполагаше съ пари, да помага на бедни. Както вървѣлъ изъ пѫтя, единъ неговъ приятель го срещналъ и поканилъ въ дома си на гости, понеже отдавна не го виждалъ. Приятельтъ му го нагостилъ добре. И тъй, като ученици, отъ васъ се иска да се свържете съ Божията мисъль, съ Божиитѣ чувства и да работите като Него за освобождаване на душата си отъ тежкитѣ условия, въ които е поставена. Тя е поставена при условия, дето грѣхътъ живѣе. Богъ работи за освобождаване на човѣшката душа, но и човѣкъ трѣбва да работи за сѫщото. Затова се изисква търпение, както сѫ търпѣли и търпятъ всички велики и добри хора. Бѫдете търпеливи и не бързайте да сѫдите хората. Този, когото сѫдите за нѣкаква слабость, има две добродетели, които не виждате. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Какъ се познава добриятъ човѣкъ? Добъръ човѣкъ е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае отъ попохвалитѣ на хората и минава незабелязано между тѣхъ. Добриятъ човѣкъ не се изкушава, защото, преди да гледа на мѫжа и на жената вънъ отъ себе си, той ги вижда въ себе си, тамъ ги изучава и съ тѣхъ се съветва. Той не търси момата и момъка вънъ отъ себе си, защото ги вижда въ себе си и тамъ ги изучава. Който е изучилъ мѫжа, жената, момата, момъка, детето въ себе си, той знае, какъ да се отнася съ тѣхъ и вънъ отъ себе си. Той е щедъръ, добъръ къмъ всички хора. И при най-лошитѣ условия да се намѣри, той знае, какъ да постѫпва. Защо? Защото никога не работи самъ. Намѣри ли се въ затруднение, той веднага извиква ума, сърдцето, волята, душата, духа си и започва да се съветва съ тѣхъ Щомъ дойде до известно решение, всички му се подчиняватъ, и той пристѫпва къмъ действие. Имайте пълна вѣра въ Божественото, което всѣкога е готово да ви каже, какъ да постѫпвате. Слушайте Божественото въ себе си, ако искате да успѣвате въ живота си. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣ- чния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 6. Утринно слово огъ Учителя, държано на 18 ноемврий, 1934 г. София, — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тънкиятъ конецъ Всички хора, учени и прости, свѣтски и религиозни, и досега още разисквагъ върху въпроса, какво представятъ доброто и злото, и дали и злото, като доброто, принася нѣкаква полза на човѣчеството. Едни отъ тѣхъ подържатъ възгледа, че и доброто, и злото принасятъ полза на човѣчеството. Други подържатъ възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото. Въпрѣки тѣзи възгледи, въпросътъ остава неразрешенъ. Като не могатъ да дойдатъ до абсолютно разрешение на въпроса, хората казватъ, че трѣбва да се работи. Право е, че човѣкъ трѣбва да работи, но какъ да работи? Нѣкой работи заематъ мѣстото на злото, а нѣкой — мѣстото на доброто. Задава се въпросъ, кои работи могатъ да се уподобятъ на злото и кои на доброто? Ако човѣкъ пренася цѣлъ месецъ, съ чувалъ на гърба си, скъпоценни камъни отъ едно мѣсто на друго, безъ да получи за това нѣкакво възнаграждение, какво печели въ края на краищата? Не само, че нищо не печели, но той губи силитѣ си. Безъ да е извършилъ нѣкакво престъпление, този човѣкъ е изгубилъ силата, разположението и работоспособностьта си. Другъ нѣкой работи, пренася товаръ отъ едно мѣсто на друго, но господарьтъ му щедро го възнаграждава. Той работи, почива си, добре се храни. Първиятъ господарь прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всѣки день губи отъ силата си. Вториятъ господарь прилага закона на доброто, заради което слугата му всѣки день прибавя нѣщо къмъ силата си. Много работи, много служби сѫ- ществуватъ въ живота на хората, но въ края на краищата всички хора умиратъ. И свещеникътъ, и учительтъ, и музикантътъ умиратъ. Смъртьта е неизбѣженъ процесъ, но важно е, какъ умира човѣкъ, съ съзнание или безъ съзнание за това, което става съ нeгo. Който е работилъ съ любовь и прилагалъ закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живѣе и следъ Смъртьта си. Сега, като се говори за работата, човѣкъ трѣбва да прави разлика между една и друга работа. Работата бива външна и вѫтрешна, полезна и вредна. Истински полезна работа е тази, която облагодетелствува едновременно и господаря, и слугата. Ако облагодетелствува само едната страна, тя не е полезна. Истинска работа е тази, отъ която се учатъ едновременно и дветѣ страни: и работодательтъ, и работникътъ. Истинска работа е онази, при която човѣкъ може да се справи съ положението, въ което се намира. Дали даденъ човѣкъ е богатъ или сиромахъ, щомъ работи, той ще се справи съ положението Си. Не работи ли, и като богатъ, и като сиромахъ, той ще се намѣри въ мѫчнотии и противоречия, ще дойдатъ редъ болести, страдания. Сиромахътъ нѣма да бѫде нападнатъ отъ разбойници, но гладътъ ще го нападне. Богатиятъ нѣма да гладува, но разбойници ще го нападатъ. Ако богатиятъ е щедъръ, доброволно ще даде на разбойницитѣ известна сума, за да запази живота си поне. Защо сѫществуватъ богати и сиромаси? Не може ли свѣтътъ да бѫде другояче нареденѣ? —Това е въпросъ, на който днесъ не може да се отговори. Има нѣща, които човѣкъ въ даденѣ моментъ не трѣбва да знае. Яйцето, само за себе си, може ли да знае, какво ще излѣзе отъ него? Отъ едно яйце може да излѣзе нѣкаква птица, а може да издѣзе и змийче - зависи, какво е било яйцето, птиче или змийско. Докато зародишътъ на яйцето е затворенъ въ черупката си, никой не знае, какво може да излѣзе отъ него. Тъй щото, когато нѣкой пита, какво може да излѣзе отъ него, това показва, че той е още въ зародишно състояние, не се е излупилъ.— Кога ще излѣзе нѣщо отъ мене? — Когато се излупишъ отъ яйцето си. — Какво ще излѣзе отъ мене? — Това не се знае. —Мога ли да остана за винаги въ яйцето да почивамъ? — Можешъ, но въ края на крайщата ще се отегчишъ. Всѣко отегчаване подразбира гниене, вкисване, разваляне на яйцето. Това състояние е равносилно на смърть. За предпочитане е яйцето да се измѫти, да излѣзе живота отъ него, отколкото да остане дълго време затворено и да не се прояви. Ще кажете, че като живѣе, човѣкъ трѣбва да мисли за ядене. Това е въ реда на нѣщата. Обаче, като яде, човѣкъ може да се движи, да работи, да се учи, да се моли и т. н. Безъ храна, животътъ на земята не може да се прояви. Като ученици, вие трѣбва да се учите, безъ да се смущавате отъ това, че много нѣща не знаете. Понѣкога невежеството е за предпочитане предъ знанието. Запримѣръ, благословение е за човѣка, като минава покрай касата на своя ближенъ, да не знае, какво има въ нея. Какво ще се ползувате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче, има нѣща, които човѣкъ непременно трѣбва да знае. Не ги ли знае, той ще плати съ живота си. Единъ богатъ търговецъ пѫтувалъ презъ една планина. Като се уморилъ, той седналъ до единъ чистъ изворъ да си почине, да се нахрани и да се освежи отъ бистрата, студена вода на извора. За тази цель той извадилъ отъ торбата си хлѣбъ и маслини и започналъ да яде, като хвърлялъ кокичкитѣ на маслинитѣ на разни страни около извора. Нѣкой отъ тѣхъ влизали въ чистия планински изворъ. Като се нахранилъ, отново се приготвилъ за пѫть, но билъ спрѣнъ отъ единъ едъръ, черенъ човѣкъ.—Стой! Знаешъ ли, каква пакость ми причини? Отъ кокичкитѣ, които хвърляше на всички страни, една попадна въ окото ми и ме ослѣпи. Сега азъ ще извадя и дветѣ ти очи. — Моля ти се, не ми отмъщавай. Не знаехъ, че ще ти причиня такава пакость. Най-после той се освободилъ отъ черния човѣкъ, но получилъ добъръ урокъ, да не хвърля остатъцитѣ отъ храната си безразборно, дето му падне. Нко знаеше това, нѣмаше да пострада. Следователно, като ученици, вие трѣбва да се интересувате отъ нѣща, които ще ви ползуватъ още днесъ. Нѣкой искатъ да знаятъ, какво ще бѫдатъ въ следното прераждане. Това знание не ви е потрѣбно днесъ. Православниятъ се интересува отъ въпроса, дали ще бѫде въ рая, но за никакво прераждане не се интересува. Преди всичко той не признава прераждането. Раятъ и Адътъ пред- ставятъ добритѣ и лошитѣ условия на живота. Споредъ православнитѣ, Адътъ е нѣкѫде подъ земята, мѣсто на огънь и вѣчно мѫчение. Раятъ пъкъ е нѣкѫде горе, нависоко. Той е мѣсто на блаженство и наслада. Споредъ окултиститѣ, обаче, Адътъ е мѣсто на , лошитѣ условия, при които човѣкъ се е родилъ. Раятъ е мѣсто на добритѣ условия, дето човѣкъ е дошълъ да живѣе, да се учи и развива правилно. За ада и за рая хората даватъ различни описания и картини. Както да си представя рая и ада, все пакъ човѣкъ нѣма много да се ползува. Търговецътъ не се интересува за ада и за рая, но за честностьта на хората, съ които има отношения. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ своитѣ мисли, дали сѫ прави или криви. Влѣзе ли една крива мисъль въ ума му, мѫчно може да излѣзе навънъ. Тя се загнѣздва въ него като, че ли е направила договоръ. Отъ такива мисли главитѣ на хората побѣляватъ, безъ да станатъ светии. Има смисълъ да побѣлѣе главата на човѣка, но ако това побѣляване го направи мѫдъръ, уменъ. Не поумнѣе ли, този човѣкъ не е използувалъ живота си, както трѣбва. Въ осма глава на Битието се казва: „И помена Богъ Ноя и всичкитѣ животни, и всичкитѣ скотове, що бѣха наедно съ него въ ковчега“. Хората грѣшеха, а Ной бѣше поставенъ въ ковчегъ, т. е. въ изправителенъ затворъ. Тамъ Ной прекара почти цѣла година да излежи наказанието си. Ной бѣше затворенъ заедно съ чисти и нечисти животни. И човѣкъ има нечисти животни въ себе си, т. е. своитѣ нечисти желания. Отъ време на време човѣкъ трѣбва да се затваря въ ковчегъ съ своитѣ нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на нѣкакво страдание, човѣкъ влиза въ ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трѣбва да благодари, че е поне вънъ отъ условията на смъртьта. Остане ли вънъ, той е изложенъ на явна смърть. За да разбере, дали водата се е прибрала отъ земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълѫба. Въ време на война хората си служатъ съ войници, както Ной съ гарвана и гълѫба. За да се проучи известна мѣстность или обстановка, на- чалникътъ на дадена войскова часть изпраща единъ огъ войницитѣ да свърши тази работа. Какво представятъ гарванътъ и гълѫбътъ като символи? Гарванътъ е месоядецъ, яде всичко, а гълѫбътъ е вегетарианецъ, идеалистъ. Гарванътъ казва: Човѣкъ трѣбва да си поживѣе, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито въ ядене, нито въ пиене. Яде ли му се нѣщо, да си хапне свободно. Гарванътъ представя свѣтския живогъ, а гълѫбътъ — духовния. Гарванътъ грачи, а гълѫбътъ гука. Гълѫбътъ има устой въ убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърдъ. Изобщо, каквато е разликата между свѣтския и духовния животъ, такава е разликата между гарвана и гълѫба. Влизането на Ноя въ ковчега представя ограничителнитѣ условия на Живота. Когато иска да предпази човѣка отъ нѣкакво зло, Провидението го ограничава. Въ този смисълъ, затворътъ, ограниченията сѫ благо за човѣка. Така той се запазва отъ лошитѣ външни условия. Затворътъ, ограничителнитѣ условия сѫ страдания, безъ които животътъ на земята е невъзможенъ. Безъ жертви нито животътъ на отдѣлния човѣкъ, нито този на човѣчеството е изправимъ. Искате ли свѣтътъ да се оправи, трѣбва да бѫдете готови на жертви. Жертвата е доброволенъ актъ, а не насилнически. Чрезъ насилие нищо не може да се извърши—нито зло, нито добро. Сития не можете да го насилите да яде. Ако е гладенъ, човѣкъ ще яде безъ никакво насилие. Богатиятъ не се съблазнява отъ богатството, но сиромахътъ, гладниятъ ще се съблазнятъ. За да не се съблазнява отъ външни блага, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно богатъ. Докато дойде до това богатство, човѣкъ все ще се нуждае отъ външни блага: дрехи, обуща, кѫща, пари и т. н. Като изучавамъ хората, виждамъ, че все имъ липсва нѣщо: нѣкой не си е доспалъ, другъ—не си е доялъ, както трѣбва, трети — нѣма дрехи, обуща, дърва и вѫглища. Запитвате, какво трѣбва да прави човѣкъ, за да си набави всичко, което му липсва. При сегашнитѣ условия човѣкъ мисли за много нѣ- ща: за храна, за дрехи, за обуща, за подслонъ и т. н. Докато мисли за много нѣща, човѣкъ не може да мисли за сѫщественото. Законъ е: Ако човѣкъ мисли за сѫщественото, всичкитѣ му работи ще се наредятъ добре. Тогава нѣма да му липсва нищо. Хората не успѣватъ по тази причина, именно, че за всичко друго мислятъ, но не и за същественото. Единъ крайно беденъ човѣкъ отишълъ при единъ богатъ и му казалъ: Ти си единствениятъ, който можешъ да ми помогнешъ да излѣза отъ трудното положение, въ което се намирамъ. Богатиятъ му отговорилъ: Ще ти помогна на драго сърдце, ако можешъ да минешъ по конецъ, като по мостъ. Минешъ ли по конецъ, ще ти дамъ всичко, каквото пожелаешъ.—За Бога, помогни ми сега!—Никакъвъ Богъ не признавамъ. Минешъ ли по конеца, всичко, каквото имамъ, ще го раздѣля съ тебе. Сега и азъ ви казвамъ: Приготвяйте се да минете по конеца. Който може да мине по конеца, той всичко ще придобие. Не може ли да мине по конеца, ще остане въ старото си положение.—По дървенъ мостъ, или съ лодка не може ли да се мине? — Не, презъ тази рѣка сѫ прекарани само конци. Тя може да се мине само по конецъ. Ако сте птица, можете да прехвръкнете надъ рѣката, но като човѣкъ, имате само единъ пѫть: по конеца. Ако можете да минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любовь, богатство. Какво представя тънкиятъ конецъ? Единъ турчинъ запиталъ султана, какво трѣбва да прави, за да подобри живота си. Султанътъ му отговорилъ: Свѣтътъ представя голѣмъ казанъ, вързанъ съ седемь дебели вѫжета. Гледай да хванешъ поне едното вѫже. Хванешъ ли го, ти си вече предъ казана, въ който има всичко, каквото пожелаешъ: ядене, дрехи, пари, знание, сила. Каквото представя вѫжето за казана, такова нѣщо е тънкиятъ конецъ за живота на разумния, за онзи, който иска да се развива правилно. Вѫжето на казана, тънкиятъ конецъ на моста, това е волята Божия. Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае. Човѣкъ трѣбва да знае, че каквото прави, както да лѫкатуши въ живота, той неизбѣжно трѣбва да мине по тънкия конецъ. Съ други думи казано: Колкото да философствува, въ края на краищата човѣкъ трѣбва да изпълни волята Божия. Нѣкои мислятъ, че за да минатъ благополучно по тънкия конецъ, трѣбва да постятъ, да олекнатъ. Други пъкъ, като виждатъ, че не могатъ да минатъ по конеца, предаватъ се на ядене и на пиене, на широкъ животъ. Както да живѣятъ, хората все трѣбва да минатъ презъ единъ пѫть. Това е пѫтьтъ на тънкия конецъ. Колкото да е страшенъ, той е привидно такъвъ. Въ сѫщность той е най-красивиятъ и безопасенъ пѫть. Достатъчно е човѣкъ да има добро разположение на ума и на сърдцето си, да отвори душата си за Божественото, за да мине спокойно и безопасно по конеца. Ще кажете, че е по-добре този конецъ да не се изпрѣчва на пѫтя ви. Кѫде ще търсите добро разположение на ума и на сърдцето си, или отворена душа за Божественото? Като се страхувате отъ конеца, вие изпадате въ положението на едно младо момче, внукъ на една многознаеща баба, която му давала съветъ, какъ да се пази отъ мечка. Внукътъ трѣбвало да мине презъ една гѫста гора, но се страхувалъ отъ мечка. Бабата познавала магията и му казала: Синко, вземи тази бѣла кърпа и, като видишъ, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата отъ джоба си и я размахай предъ нея. Внукътъ погледналъ усмихнато къмъ баба си и казалъ: Бабо, по-добре ми бай, да не ме срѣща мечка. Съ бѣлата кърпа бабата искала да се образуватъ приятелски отношения между внука и мечката. Сега и азъ казвамъ: Като ви говоря за тънкия конецъ, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бѣлата кърпа отъ джоба си и махайте съ нея. Ако мечката избѣга, ако разбойницитѣ не ви обератъ, добре сте работили. Не можете ли да се справите съ мечката и съ разбойницитѣ и трѣбва да се катерите по дърветата, за да се спасявате отъ тѣхъ, още има да работите. Въ гора ли сте, или въ планина, вървете напредъ и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на нѣкакво противоречие, или ако пиете отъ горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашнитѣ горчевини ще се превърнатъ въ бѫдещи блага. Единъ младъ, идеалистъ лѣкарь, се отчаялъ отъ живота и решилъ да се самоубие. Дето лѣкувалъ, нищо не му плащали, или толкова малко му плащали, че едва изкарвалъ хлѣба си. Тъй отчаянъ, той тръгналъ изъ града, да обмисли, какъ да се самоубие. Въ това време той видѣлъ на пѫтя, че единъ човѣкъ падналъ и счупилъ крака си. Веднага се затичалъ къмъ него, придружилъ го до дома му, дето намѣстилъ счупения му кракъ и започналъ да го лѣкува. Младиятъ лѣкарь си казалъ: Толкова добрини съмъ направилъ, и тази ще направя. Обаче, пострадалиятъ билъ богатъ човѣкъ и щедро възнаградилъ своя лѣкарь. Отъ този моментъ работитѣ на лѣкаря започнали да се нареждатъ добре. Той често си казвалъ: Благодаря на Бога, че срещнахъ този богатъ човѣкъ да му помогна. Богатиятъ пъкъ съжалявалъ, че счупилъ крака си, вследствие на което работитѣ му останали недовършени. И тъй, човѣкъ може да се намира или въ положението на богатия, който съжалявалъ за счупения кракъ и за недовършенитѣ си работи, или въ положението на младия лѣкарь, който благодари за срѣщата си съ богатия, да намѣсти счупения му кракъ и да подобри живота си. Какво виждаме въ живота? Когато единъ страда, другъ се ползува отъ неговитѣ страдания. Както виждате, животътъ се изявява разумно. За предпочитане е богатиятъ да извади нѣщо отъ кесията си, отколкото младиятъ лѣкарь да свърши съ живота си. Следователно, при каквото положение да се намирате, не отказвайте да направите доброто, което е опредѣлено да извършите. Това добро ще ви спаси. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 5. Утринно слово отъ Учителя, 14 октомврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Каинъ и Авелъ Размишление. Битие, 4 гл. Въ свѣта сѫществуватъ две злини, които се произвеждатъ отъ две различни причини: отъ яденето и оть жертвоприношението. Яденето внесе грѣха въ свѣта, а жертвоприношението — убийството. Наистина, за яденето се създаватъ разни грѣхове. Каинъ и Авелъ принесоха жертва на Бога. Тази жертва стана причина за първото престъпление въ свѣта. Богъ погледна благосклонно къмъ жертвата на Авела, а не прие жертвата на Каина. Това озлоби сърдцето на Каина, и той уби брата си. Този законъ има отношение и въ обикновения животъ на хората. Когато двама момци принасятъ жертва на една мома, единѣ отъ тѣхъ непременно ще пострада. Тя ще предпочете единия за смѣтка на другия. Значи, каквито съ законитѣ въ обикновения животъ на хората, такива сѫ и въ религиозния. И обратно: каквито сѫ законитѣ въ религиозния животъ на хората, такива сѫ и въ обикновения. Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не може да не грѣши. Не, човѣкъ може да не грѣши.— Какво трѣбва да направи, за да не грѣши?— Да не яде отъ забраненото дърво. — Може ли безъ убийства и престъпления въ свѣта?— Може.— Какъ?— Като се откаже човѣкъ отъ жертвоприношенията. Докато човѣкъ принася жертва предъ олтаря на този и на онзи, престъпления и убийства всѣкога ще съществуватъ. Каинъ и Авелъ принесоха две различни жертви въ единъ и същи моментъ: Каинъ принесе жертва отъ плодоветѣ на земята, която обработваше, а Авелъ — отъ своитѣ овце. Понеже Богъ прие, жертвата на Авела, Каинъ завидѣ на брата си, взе едно дърво, удари Авела въ главата и мъртавъ го повали на земята. Авелъ косвено стана причина за извършеното престъпление отъ Каина. Ако двамата братя не бѣха принесли жертва на Бога едновременно. Каинъ нѣмаше да убие брата си. Жертвоприношението, като религиозенъ актъ, е станало причина за първото престъпление въ свѣта. Когато овчарь коли своитѣ овце или говеда, за да принесе жертва на Бога, безъ да иска, той става причина за извършване на известно престъпление. Тѣ даватъ примѣръ, какъ се коли. Отъ това гледище богатитѣ хора съ овчари, отъ поколѣнието на Авела, а сиромаситѣ — земедѣлци, отъ поколѣнието на Каина. И богатиятъ, и сиромахътъ въ единъ и същи моментъ принасятъ жертва предъ олтаря на нѣкой свой богъ, но жертвата на богатия се приема, а на бедния — не се приема. Благодарение на това се ражда завистьта, която става причина за престъпленията въ свѣта. Сега, като четете Евангелието, срѣщате стихове, въ които Христосъ говори за блаженствате. Той казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото тѣ ще наследятъ земята.‘‘ Кои хора считатъ за нищи духомъ? Днесъ сиромаситѣ минаватъ за нищи духомъ. Ще излѣзе тогава че, като нищи духомъ, сиромаситѣ съ блажени. Какво виждаме въ живота? Ние виждаме, че сиромаситѣ, освенъ че не сѫ блажени, но се считатъ нещастни, вследствие на което вършатъ редъ престъпления. Богатството служи като поводъ за извършване на много престъпления. Съзнателно или несъзнателно, всѣки човѣкъ може да даде поводъ за извършване на нѣкакво престъпление. Не само това, но всѣки човѣкъ може да извърши нѣкое престъпление. Проследете историята на народитѣ и на религиитѣ, да видите, колко убийства сѫ извършени отъ държавитѣ и отъ църквитѣ. Милиони хора сѫ изгорени, убити, обесени за тѣх- нитѣ политически и религиозни убеждения. Почти въ всѣко събитие въ живота, или почти въ всѣка война има нѣщо религиозно. Мѫжъ убилъ съперника си, защото чувствата му сѫ накърнени. Въ чувствата на всѣки човѣкъ има нѣщо религиозно, Въпрѣки това хората гледатъ на религиозния животъ като на нѣщо свещено. Нѣкой мѫжъ се оженилъ за една красива мома, но следъ време тя поглежда благосклонно къмъ жертвоприношението на другъ мѫжъ, а не приема жертвата на своя мѫжъ, Безъ да мисли много, мѫжътъ убива противника си. Защо? Защото двамата се борятъ за една жена, която считатъ за свое божество. Законниятъ мѫжъ на жената е Каинъ, а съперникътъ на мѫжа— Авелъ. Каинъ убива Авела. За свое оправдание, убиецътъ казва, че извършилъ престъплението, за да защити честьта си, т. е. за своето убеждение. И двамата иматъ любовь къмъ едно и също божество. Любовьта имъ къмъ това божество става причина за престъпление. Като видѣлъ престъплението на Каина, Богъ му турилъ белегъ, че който го види, да не го убива, да остане живъ, да понесе отговорностьта за престъплението си. Питамъ: Какво липсваше на Каина, че трѣбваше да извърши убийство? Нищо не му липсваше. При това, Каинъ извърши престъплението, следъ като убийството бѣше забранено. Когато Богъ запита Каинъ, къде е Авелъ, той отговори: Не съмъ стажарь да ходя подиръ него. Тукъ Каинъ си послужи съ лъжа. Той вървѣше по пътя на своитѣ родители. Когато Адамъ и Ева престъпиха Божия заповѣдь и ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво, за оправдание тѣ си послужиха съ лъжа. Богъ каза на Каина: „Кръвьта на брата ти вика къмъ мене за отмъщение.“ Тогава Каинъ разбра, какво е напра- вилъ, и се уплаши да не го убиятъ. Богъ тури белегъ на Каина, който го срещне, да не го убива. Това показва, че убийство чрезъ убийство не се изкупва. Само по себе си убийството не се допуща отъ Бога. Който върши убийства, той ги върши по своя воля, за което самъ ще носи отговорностьта. Който убива, той всѣкога носи белега на своето престъпление. Който се ражда убиецъ, той носи белега на престъплението преди още да го е извършилъ. Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, искатъ да не грѣшатъ, да бъдатъ праведни. Това е леснопостижимо. Щомъ искате да не грѣшите, вие трѣбва да знаете, каква храна да ядете и какъ да ядете. Щомъ искате да не грѣшите, вие трѣбва да знаете, кога и какъ да принасяте своето жертвоприношение. По никой начинъ двама души не трѣбва да принасятъ жертвоприношението си въ единъ и същъ моментъ на единъ и същъ богъ. Въ съдбата на двамата братя имаше една фаталность, че тѣ принесоха своята жертва на Бога въ единъ и същъ моментъ. Ако тази фаталность можеше да се избѣгне, Каинъ нѣмаше да убие Авела. Обаче, и двамата принесоха своята жертва едновременно, за да видятъ, кой отъ тѣхъ е по-праведенъ. Тукъ се прояви тѣхното щестлавие. Димътъ отъ жертвеника на Авела възлизалъ нагоре, а този отъ жертвеника на Каина пъплѣлъ по земята. Кога, именно, димътъ отъ жертвеника на човѣка пъпли по земята? Когато въ ума му се гнѣздятъ криви мисли, а въ сърдцето му — лоши чувства. Дали човѣкъ е земедѣлецъ или овчарь, щомъ въ ума си храни криви мисли, а въ сърдцето си —лоши чувства, димътъ на неговата жертва непременно ще пъпли по земята. При това положение единъ отъ двамата братя ще бѫде убиецъ, а другиятъ ще бѫде убитъ. Днесъ подобни мисли и чувства се зараждатъ и между вѣрващи, и религиозни. Като видятъ, че нѣкой се моли, веднага започватъ да наблюдаватъ, какво прави: съ отворени или съ затворени очи се моли, съ скръстени или съ спуснати надолу рѫце. Срещнатъ ли нѣкой благочестивъ човѣкъ, истински християнинъ, веднага започватъ да му завиждатъ и се чудятъ, какво лошо да измислятъ по неговъ адресъ. Каква молитва е тази, презъ време на която човѣкъ може да наблюдава окрѫжаващитѣ? Такава молитва нищо не допринася. Като хора на новитѣ времена, вие трѣбва да се ползувате отъ опитноститѣ на миналитѣ поколѣния, безъ да повтаряте тѣхнитѣ грѣшки. Четете Стария Заветъ и поучавайте се, безъ да повтаряте грѣшкитѣ на хората отъ това време. Какво спечели Каинъ съ убийството, което направи? Той тури начало на престѫплението въ свѣта. Въ развитието на човѣчеството се забелязватъ две епохи. Въ първата епоха се роди грѣха, а въ втората—престъплението, изразено въ убийство. Родоначалникъ на първата епоха бѣше Ева, жената. Първа жената яде отъ забранения плодъ, съ което внесе грѣха въ свѣта. Жената отвори пѫтя къмъ грѣха. Родоначалникъ на втората епоха бѣше Каинъ, мѫжътъ. Той пръвъ отвори пѫть къмъ престъплението и извърши първото убийство. Значи, грѣхътъ води своето начало отъ жената, а убийството — отъ мѫжа. Въ този смисьлъ, строго казано, женитѣ сѫ грѣшници, а мѫжетѣ—престѫпници, убийци. Може ли, при това положение, свѣтътъ да се оправи? Какъвъ домъ могатъ да създадатъ жената, която яде отъ забранения плодъ и внесе грѣха въ свѣта, и мѫжътъ, който, при своето жертвоприношение извърши убийство, и внесе престѫплението въ свѣта? Основата на този домъ е гнила и неустойчива. Какъвъ плодъ може да се роди отъ непослушанието и лъжата? Непослушанието и лъжата на Адамъ и Ева родиха Каинъ и Авелъ. Какво ще кажете, ако срещнете два славянски народа да воюватъ помежду си? Това не е ли повторение на отношенията между двамата братя, Каинъ и Авелъ? Ако единъ човѣкъ може да убие брата си, съ него всичко е свършено. Ако една жена може да излъже мѫжа си, съ нея всичко е свършено. Ева, другарката на Адама, можа да го изкуси, и той яде отъ забраненият плодъ. Като принесоха своята жертва, Каинъ застави брата си да отидатъ на полето да се разходятъ. Въ сѫщность той го излъга. Каинъ нѣмаше намѣрение да се разхожда съ брата си, но търсѣше случай да го убие. Мнозина се запитватъ, какво е донесълъ Христосъ на свѣта. Христосъ донесе две важни нѣща. Той каза на жената да не грѣши, защото следъ грѣха иде лъжата. Като сгрѣши, човѣкъ започва да лъже, за да прикрие грѣха си. Евреитѣ доведоха при Христа една жена, хваната въ прелюбодеяние, и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Споредъ Мойсеевия законъ такива се убиваха съ камъни, но тѣ искаха да знаятъ, какво ще каже Христосъ. Христосъ имъ каза: „Който е безгрѣшенъ, нека той пръвъ хвърли камъкъ върху нея“. Като чуха тия думи, всички се разотидоха. Тогава Христосъ се обърна къмъ жената съ думитѣ: „Жено, осѫди ли те нѣкой?“ —Никой, Господи.—Иди тогава дома си и повече не съгрѣшавай. Значи, за да не изпадне въ най-голѣмия порокъ — лъжата, човѣкъ не трѣбва да грѣши. На мѫжа пъкъ каза, да не се гнѣви на брата си безъ причина, нито да му завижда. Който завижда на брата си и се гнѣви безъ причина, той е човѣкоубиецъ. Следователно, Христосъ каза на жената да не грѣши, а на мѫжа — да не убива. И двата въпроса се разрешаватъ чрезъ любовьта — основа на Христовото учение. И тъй, иска ли да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да спазва дветѣ главни заповѣди, изказани въ отрицателенъ смисълъ: Не яжъ отъ забраненото дърво, за да не грѣшишъ! Втората заповѣдь: Не убивай! На жената е казано, да не ходи около забраненото дърво, да опитва плодоветѣ на доброто и на злото. На мѫжа е казано, да не отива заедно съ брата си на полето, да принасятъ едновременно своята жертва. Жертвоприношенията ставатъ причина за убийства. Въпрѣки това, и до днесъ още народитѣ, обществата, отдѣлнитѣ личности продължаватъ да принасятъ жертви. Какво представя войната? Войната не е нищо друго, освенъ жертвоприношение. Днесъ всички се питатъ, кога ще престане войната. Войната ще престане, когато жената се откаже да яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото и не грѣши. Войната ще престане, когато мѫжътъ се откаже отъ своитѣ жертвоприношения и убийства. Като грѣшатъ и убиватъ, хората се оправдаватъ съ економическитѣ условия на живота, съ известни наследствени слабости и т. н. Както да се оправдаватъ, все неоправдани оставатъ. Ще дойде день, когато хората ще разбератъ, че въпроситѣ не се решаватъ съ убийство и насилие. Богъ е въ състояние да спре убийствата, престъпленията, грѣха, войнитѣ, но Той остава хората свободно да се проявяватъ, да си научатъ уроцитѣ. Ако ги спре, това значи да употрѣби особенъ родъ насилие върху тѣхъ, а ние знаемъ, че Богъ изключва всѣкакво насилие. Като ги оставя свободно да се проявяватъ, хората ще дойдатъ до високо съзнание, да решаватъ въпроситѣ си правилно. Като знаете това, вие трѣбва да чистите сърдцето и ума си, защото отъ сърдцето произлиза грѣха, а отъ ума —престъплението и убийството. Сърдцето въ човѣка е жената, а умътъ—мѫжътъ. Следъ всичко това хората очакватъ култура отъ ума, въ който престъплението се шири, а миръ и спокойствие на дома - отъ изопаченото човѣшко сърдце За да излѣзатъ отъ престъпленията на своя умъ и отъ грѣха на своето сърдце, хората трѣбва да се родятъ отново. Затова Христосъ е казалъ: „Ако не се родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Човѣкъ трѣбва да се роди отъ Духъ и вода, за да се освободи отъ заблужденията, отъ грѣха и престъпленията. Не се ли роди отъ Духъ и вода, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. „Роденото отъ Духа, духъ е; роденото отъ плътьта—плъть е“. Докато се раждатъ по старъ начинъ, хората не могатъ да се освободятъ отъ грѣхове и престъпления. Колкото да философствуватъ, каквато култура и моралъ да препоръчватъ, докато хората се раждатъ и живѣятъ по старъ начинъ, и тѣхнитѣ деца—синове и дъщери, ще живѣятъ като тѣхъ. Нищо не е въ състояние да освободи хората отъ грѣховетѣ и престъпленията имъ. Искатъ ли да се освободятъ, тѣ трѣбва да се родятъ изново, отъ Духъ и вода. Който е роденъ отъ Духъ и вода, само той е свободенъ отъ грѣха на Ева и отъ престъплението на Каина. Трѣбва ли човѣкъ да се жени? Докато живѣе по старъ начинъ, той ще се жени и деца ще ражда. Ако се жените по старъ начинъ, ще вършите грѣхове и престъпления. Искате ли да не правите грѣхове и престъпления, женете се по новия начинъ, живѣйте по новия начинъ и раждайте по новия начинъ. Следователно, за да не върши грѣхове, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да яде. За да не върши престъпления, той не трѣбва да принася жертва едновременно съ брата си. Иска ли да се жени, човѣкъ трѣбва да се жени по новия начинъ, който изключва грѣха и престъплението. Когато се жени по новъ начинъ, момата трѣбва да търси момъкъ, който не е принасялъ жертвата си едновременно съ своя братъ. Когато се жени по новъ начинъ, момъкътъ трѣбва да търси мома, която не е яла отъ забранения плодъ. Момата не трѣбва да се жени за земедѣлецъ, какъвто е билъ Каинъ. Какво означава думата „земедѣлецъ“? Въ широкь смисълъ на думата земедѣлецътъ е човѣкъ, силно привързанъ къмъ земята. Той обича паритѣ, кѫщата имотитѣ, удоволствията и т. н. Въ широкъ смисълъ на думата, земедѣлецътъ е човѣкъ на старата култура. Докато хората вървятъ по старитѣ пѫтища, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Докато сегашнитѣ хора не придобиятъ нови разбирания, тѣ никога нѣма да се справятъ съ две нѣща: женитѣ —съ яденето, а мѫжетѣ —съ старата религия на жертвоприношението. Слабата страна на женитѣ е въ яденето, а на мѫжетѣ — въ жертвоприношението. И досега още женитѣ не сѫ се научили да готвятъ. Първото условие, което се иска отъ жената -домакиня, е да има чисто, благородно сърдце и свѣтълъ умъ. Сѫщото се изисква и отъ мѫжа. Само такава жена и такъвъ мѫжъ могатъ да служатъ на Бога. Който иска да бѫде добъръ готвачъ, преди всичко той трѣбва да е служитель на Бога. Искате ли да се предпазите отъ грѣха въ яденето, спазвайте следното правило: яжте само такава храна, която отговаря на естеството ви и която е проводникъ на Божествени енергии. Това правило се отнася и до вашитѣ ближни. Следователно, когато ядете, гледайте да не си угаждате. Когато угощавате ближнитѣ си, и на тѣхъ не угаждайте. Достатъчно е да ги нагостите съ здрава, чиста храна, но не и да имъ угаждате, да преяждатъ. Нѣкой се препоръчва за вегетарианецъ, а търси жена, която да му готви пищно ядене. И жена му минава за вегетарианка, но се чуди, какви по-пищни яденета да готви. Другаде пъкъ мѫжътъ, като вегетарианецъ, се задоволява съ скромно ядене, но е толкова ре- внивъ, че е готовъ да убие всѣки мѫжъ, който се осмѣли да погледне жена му. Той е готовъ да убие брата си, само затова, че димътъ на неговата жертва не отивалъ къмъ жена му. Синоветѣ на съвременнитѣ хора кадятъ темянъ на Бога и спорятъ помежду си, чия жертва е приета. Дъщеритѣ имъ пъкъ обикалятъ забраненото дърво и отъ време на време си откъсватъ отъ неговитѣ плодове. По този начинъ свѣтътъ не може да се оправи. Свѣтътъ ще се оправи, само когато синоветѣ му станатъ истински религиозни хора и започнатъ да служатъ на Бога въ духъ и истина, а дъщеритѣ му станатъ разумни и любещи. Съ други думи казано: Докато човѣкъ живѣе съ сърдцето си въ грѣха, а съ ума си — въ престъплението, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Какво ще придобие човѣкъ отъ този животъ? Нищо друго, освенъ разрушение. Знание се иска отъ човѣка, за да се освободи отъ грѣха и престъплението. Грѣхътъ се е родилъ отъ яденето, а престъплението —отъ криворазбраната любовь. Вълкътъ изяжда овцата отъ любовь къмъ месото и. Котката изяжда мишката пакъ отъ любовь. Нови разбирания, новъ моралъ е нуженъ на човѣка. Нѣкой казва, че е господарь на себе си, вследствие на което има право да върши, каквото пожелае. Истински господарь е онзи, който може да управлява сърдцето и ума си, да ги застави разумно да му служатъ. Наистина, сърдцето и умътъ сѫ слуги на човѣка, но той трѣбва да бѫде просвѣтенъ, да може да ги управлява. Не е ли просвѣтенъ, тѣ ще го управляватъ: Сърдцето ще го води къмъ грѣха, а умътъ — къмъ престѫплението. При това положение, човѣкъ ще върви тамъ, дето слугитѣ го водятъ. Какъвъ човѣкъ е този, който върви по пѫтя на своитѣ слуги? Истинскиятъ човѣкъ върви въ правия пѫть, безъ да се отклонява въ пѫтя на грѣшното сърдце и въ пѫтя на престѫпния умъ. Адамъ сгрѣши, понеже тръгна по пѫтя на Ева. Едно нѣщо трѣбва да знаете: нито мѫжътъ трѣбва да върви по пѫтя на жената, нито жената —по пѫтя на мѫжа. Това значи: нито умътъ трѣбва да върви по пѫтя на сърдцето, нито сърдцето — по пѫтя на ума. Умътъ и сърдцето иматъ свои опредѣлени пѫтища, по които трѣбва да вървятъ. Жертвата, която мнозина препорѫчватъ, не води къмъ спасение. И Авелъ стана жертва, и Христосъ стана жертва, но какво донесоха тия жертви на свѣта? Колко кръвь се пролѣ въ името на Христа! И до днесъ още кръвь се лѣе въ името на Христа, но и това не освободи човѣка отъ неговото грѣшно сърдце и отъ неговия изопаченъ умъ. Съвременнитѣ религиозни казватъ, че Христосъ освободи човѣчеството отъ грѣха. На думи и на теория е така, но въ действителность не е така. Не е лесно да се освободи човѣкъ отъ грѣха на своето неразумно сърдце и отъ престъплението на своя умъ. Ако е въпросъ за теории, за писани закони, за проповѣди, свѣтътъ е богатъ съ това, но приложение се иска. Въпрѣки всичко, което е дадено на хората, тѣ все още вървятъ въ стария пъть. И до днесъ още стърчатъ бесилки, и до днесъ още затворитѣ се пълнятъ съ хора. И до днесъ още се вършатъ убийства и престъпления. При това, една отъ десеттѣ заповѣди гласи: „Не убивай!“ Богъ не позволява насилие върху живота не само на човѣка, но и на всѣко живо създание. Като уби брата си, Каинъ рече Господу: „Престъплението ми е по-голѣмо, отколкото да бъде простено“. И Господъ рече: „Който убие Каина, нему ще стане седмократно отмъщение“. И тури Господъ белегъ на Каина, за да не го убие, който го намѣри. Съвременнитѣ хора, били тѣ свѣтски, или религиозни, говорятъ за моралъ, за убеждения, за вѣра, за любовь къмъ ближния, но засегне ли ги нѣкой съ нѣщо, тѣ сѫ готови да отмъщаватъ, да убиватъ. Значи, въпрѣки убежденията си, човѣкъ е готовъ да коли, да беси, да убива. Жената пъкъ леко се изкушава отъ яденето. Като види нѣкакво вкусно ядене, тя веднага се разполага, готова е даже да се откаже отъ убеждението си. Не е забранено на човѣка да яде, но той трѣбва да знае, каква храна да употрѣбява и въ какво количество. Всѣка храна, която разстройва стомаха, е неестествена Човѣкъ трѣбва да избѣгва неестествената храна. Енергията, която минава презъ дървото за познаване на доброто и на злото, е неестествена за човѣка, вследствие на което събужда въ него лоши разположения и наклонности. Затова е било забранено още на първия човѣкъ, да не яде отъ плодоветѣ на това дърво. За да не изпада въ такива състояния, на човѣка се препорѫчва да яде отъ живия хлѣбъ, за който Христосъ е казалъ: ,,Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той ще има животъ въ себе си“. Днесъ всички хора трѣбва да влѣзатъ като ученици въ Великата школа на живота, т. е. въ школата на Царството Божие. Никой не се приема за ученикъ на тази Школа безъ изпитъ. За жената изпитътъ е единъ, а за мѫжа— другъ. Жената ще бѫде прекарана пакъ презъ дървото за познаване на доброто и на злото, но ако си позволи само да погледне къмъ него, тя пропада. Жената трѣбва да мине и замине край това дърво, безъ да пожелае да го види. Най малкото желание отъ нейна страна —само за моментъ да погледне къмъ това добро, решава сѫдбата и — веднага я връщатъ назадъ. Мѫжътъ пъкъ ще бѫде поставенъ на изпитъ върху въпроса за жертвоприношението. Ако той си позволи да погледне къмъ жертвеника на своя братъ, да види, накѫде отива димътъ отъ неговата жертва, веднага ще бѫде върнатъ назадъ. Съвременнитѣ мѫже трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не поатарятъ погрѣшкитѣ на Адамъ и Ева, на Каинъ и на Авела. Мѫжътъ трѣбва да върви напредъ, да не проявява никакво любопитство по отношение на своя братъ, да гледа, накѫде отива димътъ на неговата жертва. Жената трѣбва да прояви послушание, като минава покрай дървото за познаване на доброто и на злото; да помни думитѣ, казани и отъ Господа, и да не се съблазнява отъ красивитѣ плодове на това дърво. Когато момъкъ срещне нѣкоя красива мома и се увлѣче по нея заради красивитѣ и очи, вежди, уста, или за бѣлото и лице, той вече се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Този момъкъ е сгрѣшилъ вече, защото въ сърдцето на момата той не търси любовьта, въ ума и не търси мѫдростьта и въ душата и не търси истината, но се спира на външната и красота, която всѣки моментъ може да изчезне. Достатъчно е момата да мине презъ нѣкаква тежка болесть, за да загуби своята красота. Днесъ всѣки човѣкъ иска да има здраво тѣло, силенъ умъ и богато сърдце, да излива навънъ любовьта си. Не, смисълътъ на живота се заключава въ друго нѣщо. Човѣкъ трѣбва да се стреми да има такъвъ умъ, чрезъ който никога да не върши престъпления, и такова сърдце, чрезъ което никога да не грѣши. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да бѫде благоугоденъ на Бога. И Христосъ мина по този пѫть. Като дойде на земята, Той мина презъ голѣми изпитания и страдания, за да се види, кой отъ двата пѫтя ще избере: пѫтьть на човѣшката слава, или трънливиятъ пѫть на любовьта и истината. Христосъ избра втория пѫть, като отрече жертвоприношението. Той отрече жертвоприношението като причина за убийства и престъпления въ свѣта. Понеже избра трънливия пѫть, Христосъ бѣше осжденъ на смърть. Той предпочете смъртьта предъ пѫтя на Каина—пѫть на престъпления и убийства. До времето на Христа евреитѣ не познаваха другъ законъ, освенъ законътъ на жертвата и, като видѣха, че димътъ отъ жертвата на Христа се възнася нагоре, тѣ Му завидѣха и Го разпнаха на кръстъ. Като слушатъ да се говори така, съвремен- нитѣ хора търсятъ начинъ да изправятъ живота си. За да изправятъ живота си, тѣ трѣбва да видятъ, кѫде се крие причината на злото и като я намѣрятъ, да я отстранятъ. Животътъ трѣбва да се изучава отъ три страни: физическа или механическа, органическа и психическа. Коренътъ на злото и на престъпленията се крие въ психическия животъ, отдето трѣбва да започне изправянето на човѣчеството. Въ органическия животъ се развиватъ и обработватъ условията за престъпленията, а въ физическия животъ се извършватъ. За да се справи съ злото въ психическия си животъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ пътя на Христа, т. е. да се роди отъ Духъ и вода. Не се ли роди отъ Духъ и вода, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Който е роденъ отъ Духъ и вода той не се интересува отъ грѣховетѣ и престъпленията на хората. Ако върви по стария пъть, човѣчеството ще си остане въ положението, въ което днесъ го виждаме. Осемь хиляди години вече съ се изминали отъ времето на първитѣ човѣци, но още осемь да минатъ, ако хората вървятъ по отъпкания пѫть, свѣтътъ пакъ нѣма да се оправи. Докато вълкътъ яде овце, все вълкъ. ще си остане. Иска ли да се измѣни, той трѣбва да престане да яде овце. Същото може да се каже и за човѣка. Иска ли да изправи живота си, да се измѣни, човѣкъ трѣбва да се роди отново. За да се подобри живота на съвременното човѣчество, всички хора се нуждаятъ отъ велика култура, отъ истинска материална и духовна просвѣта. Днесъ, въ кулурнитѣ страни се вършатъ престѫпления и убийства, както е било нѣкога въ дивитѣ народи. Сега, азъ изнасямъ тия положения, не съ цель да критикувамъ нѣкого, но да обърнете внимание на вашия умъ и на вашето сърдце, да се чистите. Изучавайте ума и сърдцето си, безъ да се оправдавате или корите. Ще кажете, че въ грѣхъ ви е заченала майка ви. Това е стара, неразбрана философия. Докога човѣкъ ще цитира този стихъ и ще се оправдава? Време е вече да обърне новъ листъ на своя животъ и да тръгне по новъ пѫть. Изучавайте своитѣ скрити помисли и желания, като се вслушвате въ тихия гласъ на своята душа. Този гласъ може да ви предпази отъ извършване на редъ злини и престѫпления. За да се предпазите отъ злото, нужно ви е послушание. Поради непослушание къмъ Бога, Адамъ и Ева престѫпиха Неговата заповѣдь. За да не направятъ нѣкакъвъ грѣхъ, Богъ предупреди Адамъ и Ева, да не ядатъ отъ плода на дървото за познаване на доброто и на злото. За да не извърши престѫпление, Богъ запита Каина, защо лицето му е толкова мрачно и сърдито. И тъй, човѣчеството никога нѣма да се оправи, докато жената въ човѣка не се откаже отъ желанието си да яде отъ забраненото дърво и докато мѫжътъ въ човѣка не се откаже огъ пѫтя на Каина. Жената въ човѣка и вънъ отъ него трѣбва да дойде до съзнание, сама да се откаже отъ желанието си да яде отъ плода на забраненото дърво. Мине ли край него, да затвори очитѣ си да не го гледа. И мѫжътъ трѣбва да дойде до съзнание, самъ да се откаже отъ пѫтя на Каина, и да не поглежда къмъ брата си, да види, накъде отива димътъ отъ неговото жертвоприношение. Съ други думи казано: за да се изправи човѣчеството, всѣки човѣкъ трѣбва да се откаже отъ низшия си умъ, който върши престъпления, и отъ неразумното сърдце, което грѣши. Щомъ се откаже отъ низшия си умъ и отъ низшето си сърдце, човѣкъ трѣбва да върви въ пѫтя на духа си, който никога не върши престъпления, и въ пѫтя на душата си, която никога не грѣши. Човѣкъ трѣбва да слуша ума и сърдцето си дотолкова, до колкото сѫ въ съгласие съ духа и съ душата му. Да следвате съветитѣ на духа и на душата си, това е пѫть, по който трѣбва да вървите. Каже ли нѣкой, че следва пѫтя на своята душа и на своя духъ, а същевременно прави престъпления и грѣши, той се самозаблуждава. Докато живѣе само по стѫпкитѣ на ума и на сърдцето си, човѣкъ непрекъснато ще пада и ще става, ще скърби и ще се радва. Най-малкото нѣщо може да наруши равновесието му. Често една муха може да изкара и най-голѣмия философъ вънъ отъ неговото търпение. Тя ще кацне десета пѫти на едно и сѫщо мѣсто, докато го застави да излѣзе отъ релситѣ на своето равновесие. Който може да се справи съ мухитѣ, той е силенъ човѣкъ. Мухитѣ сѫ отражение на ония дребни мисли и чувства, които постоянно безпокоятъ човѣка и го изкарватъ отъ равновесието му. Иска ли въ всички случаи на своя животъ да запази равновесието си, да запази онова, което е придобилъ, човѣкъ не трѣбва да ходи по пѫтя на ония жени, които сѫ яли отъ плода на забраненото дърво, нито по пѫтя на ония мѫже, които отъ ревность сѫ убивали брата си, съ когото заедно сѫ принасяли жертва. Не ходете по пѫтя на Адамъ и Ева, нито по пѫтя на Каина и Аве- ла. Ходете по пѫтя на Христа. Единственият правъ пѫть въ живота е Христовиятъ. Христосъ дойде самъ въ живота и не потърси другарка, както Адамъ направи. Той дойде да служи на човѣчеството и не се нуждаеше отъ слуги. Христосъ казва: „Синъ человѣчески не дойде да Му служатъ, но да послужи“. Живѣйте и вие като Христа. Не очаквайте хората да ви служатъ, но вие служете. Христосъ е пѫтьтъ къмъ новия животъ, къмъ любовьта. За да постигнете своя идеалъ, спазвайте следнитѣ нѣща: Осветявайте името Божие въ себе си. Търсете Царството Божие и Неговата правда. Изпълнявайте Божията воля. Да изпълнявашъ Волята Боялия, това значи, да служишъ на истината. Да търсишъ Царството Божие и Неговата правда, това значи, да придобивашъ истинско знание и мѫдрость. Да осветявашъ Името Божие, това значи, да дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си. Докато не даде пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ не може да освети името Божие. Докато не намѣри истинското знание и мѫдрость, той не може да търси Царството Божие и Неговата Правда. Докато не намѣри истината, той не може да изпълнява волята Божия. Това сѫ пѫтищата, по които могатъ да се разрешатъ всички въпроси. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 4. Утринно слово отъ Учителя, 14 октомврий, 1934 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Посвещения въ живота. Ще прочета 3 гл, отъ Битието. Всѣки човѣкъ се стреми да разбира нѣщата. Първо той се стреми да разбира езика, на който му говорятъ. Всѣки езикъ може да се разбира по гри начина: физически, органически и психически. Най-добре човѣкъ познава нѣщата физически. Дойде ли до органическото и психическото имъ познаване, тамъ работата става по-трудна. Запримѣръ, лесно е да се опредѣли физически или механически, какво нѣщо е правата линия, плоскостьта, тѣлото. За да се обяснятъ тия нѣща, нужни сѫ нѣколко часа. Речете ли да ги обяснявате органически и психически, и месеци нѣма да стигнатъ. Като слушате тия обяснения, ще кажете, че тѣ не представятъ реалностьта на живота. Каква реалность съществува на сцената? Отивате на театъръ, гледате, какъ актьоритѣ играятъ, пѣятъ, обличатъ се въ царски дрехи, представятъ царе и царици, но въ сѫщность не сѫ нито царе, нито царици. Въпрѣки това, като се свърши представлението, вие отивате у дома си и разправяте, какво сте видѣли. Съвременнитѣ хора говорятъ за реалностьта, безъ да знаятъ, какво представя тя. Запримѣръ, млада мома или младъ момъкъ получава нѣкакво писмо. Като отворятъ писмото, виждатъ нѣкакви драскулки. Реално ли е това писмо? Външно погледнато, то не представя никаква реалность. Освенъ едни драскулки, нищо друго не виждате. Обаче, като прочете писмото, младиятъ момъкъ или младата мома започва да се смущава. Щомъ сѫ смутени, тѣ сѫ се натъкнали на нѣщо реално, което произвежда въ тѣхъ цѣла пертурбация. Значи, реалностьта не е въ драскулкитѣ, но вь съдържанието, въ думитѣ, които сѫ съчетани по нѣкакъвъ начинъ. Тѣзи думи съдържатъ въ себе си известно изкушение. Такова писмо бѣше дървото въ райската градина. Дървото за познаване на доброто и на злото бѣше първото любовно писмо, което Адамъ и Ева не трѣбваше да отварятъ. Значи, има писма, които човѣкъ не трѣбва нито да отваря, нито да приема. Получите ли такова писмо, веднага го пратете обратно въ редакцията. Защо? Защото тѣзи писма не представятъ нѣщата въ тѣхния истински видъ, нито въ тѣхната сѫщина. Какво представя актьора на сцената? Той представя своето искуство, но не това, което въ действи- телность става. Той нѣма предъ видъ идейната страна, да помогне на човѣчеството, да му покаже правия пѫть въ живота. Пъкъ и авторътъ, който е писалъ пиесата, на първо мѣсто се е рѫководилъ отъ нѣщо материално, да се прослави, да спечели пари, а после дохожда идейната страна на въпроса. Като говоря за театъра, азъ не отричамъ значението му като забава и условие за развиване. Каквото е куклата за малкитѣ деца, такова нѣщо представя театъра за голѣма часть отъ хората За възрастния и за стария, куклата е непотрѣбна. Ако бабата си играе съ кукла, както малкото дете, всички ще кажатъ, че и липсва нѣщо. Днесъ почти всички хора, свѣтски и религиозни, още продължаватъ да играятъ съ кукли. Срѣщате единъ религиозенъ, който носи Евангелието въ джоба си и току го вади и цитира ту единъ, ту другъ стихъ. Той си служи съ Евангелието като съ оръжие, да се защищава отъ неприятеля. По сѫщата причина и войникътъ носи пушката или сабята си, да се пази отъ неприятеля Какво ще излѣзе отъ това? Едно отъ дветѣ: или ще дадете нѣщо, или ще вземете. Това значи, да се занимава човѣкъ съ кукли. Какво влияние е указало писмото, което Ева получи въ рая? Лошо влияние. Ето осемь хиляди години откакъ човѣчеството носи лошитѣ влияния на любовното писмо, дадено на Ева отъ змията. И до днесъ още човѣкъ слуша съветитѣ на змията, т. е. на животинското въ себе си, отъ което не може да се освободи. Змията запита Ева: наистина ли Богъ ви забрани да ядете отъ дървото за познаване на доброто и на злото? Ева отговори: Отъ всички дървета можемъ да ядемъ, но не и отъ дървото, което е въ срѣдата на рая. — Вие не сте разбрали думитѣ на Бога. Той иска да каже, че ако ядете отъ плодоветѣ на това дърво, ще станете като Него. Като чу тѣзи думи, Ева се изкуси и яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Следъ това тя даде и на Адама отъ тия плодове, и той яде. Това, което стана преди осемь хиляди години въ рая, става всѣки день въ живота. Сега, като говоря за момата, нѣмамъ предъ видъ нейната външна форма. Азъ взимамъ момата като буква, като дума въ изречението. Въ широкъ смисълъ, думата мома означава девственото, чистото въ човѣка, което не познава силата и влиянието на изкушенията. Запримѣръ, върви една млада мома по улицитѣ и постоянно срѣща единъ и сѫщъ момъкъ. Тя минава-заминава покрай него, безъ да и обръща внимание. Единъ день дохожда при нея една стара баба и и казва: Виждала ли си по улицитѣ единъ младъ, красивъ, черноокъ момъкъ? Той е добъръ, интелигентенъ. Ако му обърнешъ внимание, ти ще бѫдешъ щастлива. Ти ще при- добиешъ това, което никога не си очаквала. Отъ този моментъ, младата мома започва да мисли за този момъкъ. Тя ходи по улицитѣ, гледа насамъ-натамъ, дано го срещне. Тя мисли, че той ще и донесе всичкитѣ блага на живота. Дето ходи, каквото прави, въ главата и се върти младиятъ момъкъ. Като изнасямъ този примѣръ, азъ правя сравнение между Ева и младата мома Казвате: Защо Ева трѣбваше да слуша змията? Защо младата мома трѣбваше да слуша старата баба? Защото не сѫ имали опитность. Защо змията е змия? Защото е яла отъ забранения плодъ. Защо бабата остарѣ? Защото цѣлъ животъ е мислѣла все за млади момци. Сега, като четете трета глава отъ Битието, вие се чудите на Ева, защо се съгласила да яде отъ плода на забраненото дърво. Въпрѣки това, вие всѣки день правите сѫщата погрѣшка. Ако Адамъ и Ева нѣмаха какво да ядатъ въ райската градина, тѣ щѣха да бѫдатъ оправдани. Но при положението, въ което се намираха, тѣ не могатъ да бѫдатъ оправдани. Тѣ имаха на разположение много плодове, нѣмаше за какво да се грижатъ. Отъ тѣхъ се искаше само послушание. Както да разглеждате въпроса, той не е лесно разрешимъ. Всѣки човѣкъ се намира подъ влиянието на змията, т. е. на животинското въ себе си. Дълго време трѣбва да работи въ съзнанието си, за да се освободи отъ това влияние. Сега, ако ви кажа, че Христосъ иска отъ всички хора да се откажатъ отъ себе си, отъ богатството си и да тръгнатъ следъ Него, това ще предизвика голѣмо вѫтрешно смущение. Веднага ще последватъ редъ въпроси: Защо трѣбва да се откажемъ отъ себе си? Защо трѣбва да се откажемъ отъ баща си и отъ майка си? Тѣ сѫ ни отгледали, а следъ това трѣбва да се откажемъ отъ тѣхъ. Питамъ: Въ сѫщность кой ви е родилъ и кой ви е отгледалъ? Майката е допринесла за детето си дотолкова, доколкото е станала причина да му се скрои, ушие и купи една дреха. Първата дреха на Ева бѣше дадена отъ Бога, а втората—оть змията. Вториятъ и костюмъ е по последна мода украсенъ съ панделки. И до днесъ Ева носи този костюмъ. Дето мине, всички се спиратъ, гледатъ костюма и, възхищаватъ се отъ украшенията му. Когото срещнете днесъ, мѫжъ или жена, всички носятъ качествата на змията. Тя постоянно се движи около хората и имъ нашепва: Безъ пари не може да се живѣе. Нѣмате ли пари, гладни ще умрете. И безъ знание не може. И безъ сила не може. Змията дава съвети на човѣка, но не му дава най-малката помощь за реализиране на тия нѣща. Тя казва: Ти трѣбва да постигнешъ тия нѣща съ всички срѣдства, простени и непро- стени. Змията поепорѫчва на човѣка лесния, широкия пѫть, но този пѫть води следъ себе си голѣми страдания и разочарования. Едно трѣбва да знаете: Истинското знание, богатство и сила сѫ вжтре въ човѣка, а не отвънъ. Отвънъ човѣкъ може да придобие толкова богатство, знание и сила, колкото сѫ вѫтрешнитѣ му условия. Значи, има една равноценность на нѣщата въ природата. Всѣка външна проява на човѣка отговаря на неговитѣ вътрешни качества. Следователно, човѣкъ никога не може да има отвънъ онова, което нѣма отвътре. Да бъде човѣкъ здравъ, това значи, да има права, трезва мисъль. Ако духътъ на човѣка не е здравъ, мощенъ, и тѣлото не може да бъде здраво. Духътъ въ човѣка е онова, което включва всичко въ себе си. Духътъ на съвременнитѣ хора не е тъй мощенъ, благодарение на честото раздвояване на съзнанието имъ. Каквото да правятъ, тѣ не могатъ да избѣгнатъ това раздвояване. Засега то е неизбѣженъ законъ. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на день и нощь въ природата. Каквото да правите, съзнанието ви всѣкога ще се движи между полюситѣ день и нощь, свѣтлина и тъмнина. Като минава презъ тия процеси, съзнанието на човѣка постепенно се буди. Дойде ли човѣкъ до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръсналъ. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие. Въ какво се заключава погрѣшката на Ева? Ще кажете, че тя не е трѣбвало да се разговаря съ змията. Не, тя трѣбваше да и каже: Преди да изпълня твоя съветъ, ще отида при Господа, да Го питамъ, какво да правя. Тя не постѫпи така, вследствие на което сгрѣши. Тя сама реши този въпросъ, заради което и до днесъ носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първитѣ човѣци отъ добритѣ условия на рая. Тѣ живѣха тамъ, но не ги използуваха. Не само Адамъ и Ева не можаха да използуватъ условията, при които бѣха поставени, но и до днесъ хората не използуватъ благоприятнитѣ условия на живота. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята да научи хората да живѣятъ братски, по любовь, но тѣ не приложиха учението Му. Тѣ се нарекоха християни, безъ да работятъ съ Христовитѣ принципи. Тѣ чакатъ да дойде Христосъ втори пѫть на земята, да ги подигне. Не, безъ работа нищо не се постига. Безъ работа не се влиза въ небето. Ще кажете, че нѣкога сте работили и учили много, та можете днесъ направо да влѣзете въ небето. Учението, работата е непреривенъ процесъ. Това, което нѣкога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящиятъ моментъ опредѣля живота на човѣка. Какъ може да се освободи човѣкъ отъ влиянието на змията? Чрезъ вѣра и послушание къмъ Бога. Докато се съмнява въ Бога, човѣкъ всѣкога ще изпада въ примкитѣ на змията. Както гимнастикътъ прави редъ упражнения, докато развие мускулитѣ си, така и човѣкъ се нуждае отъ редъ опитности. День следъ день гимнастикътъ дига все по-голѣми тежести, докато единъ день излѣзе предъ свѣта като голѣмъ борецъ. Като развива мускулитѣ си, той ще дойде най-после до положение, да не може нищо повече да постига въ това направление. Той е дошълъ до крайния предѣлъ, до който мускулитѣ могатъ да се развиватъ, Оттамъ нататъкъ настава една реакция, която се придружава съ бавно, но сигурно втвърдяване на мускулитѣ. Защо? Друго нѣщо се иска отъ човѣка, а не само физическа сила. Ако би работилъ и вѫтрешно върху себе си, той би могълъ да избѣгне втвърдяването на мускулитѣ. До сѫщото положение дохожда човѣкъ, когато работи върху известенъ предметъ отъ науката, само отъ материална гледна точка. За да не дохожда до такова пресичане или втвърдяване, човѣкъ трѣбва да работи всестранно: и физически, и умствено, и духовно Единъ старъ свещеникъ, който служилъ цѣли 30 години въ църквата, се оплаквалъ единъ день отъ темяна. Той казвалъ: Дотегна ми вече миризмата на темяна. Дето да се обърна, каквото да пипна, все на темянъ ми мирише. Дали се ражда човѣкъ или умира, дали се жени или кръщава, все темянъ се кади. Главата ми се напълни съ този димъ. Да се освободя веднъжъ оть този темянъ най малко сто години нѣма да помисля за него. Отвръщение изпитвамъ къмъ темяна. Следователно, всѣко нѣщо, което човѣкъ повтаря на думи, безъ да го прилага, води къмь отвръщение. Слушате днесъ навсѣкѫде да се говори: Да живѣемъ добре! Да живѣемъ като християни! Да се обичаме! Нѣма защо да се говорятъ тия нѣща. Кажете ли нѣщо добро, приложете го. Вземете Евангелието и четете. Каквото Христосъ е направилъ, направете го и вие. — Не мога да направя нѣщата като Христа. — Щомъ не можешъ да постѫпвашъ като Христа, върви, кѫдето искашъ — Кѫде да отида? — Дето искашъ. Щомъ не можешъ да живѣешъ добре, живѣй, както искашъ, безь да се оправдавашъ. Като изучавамъ живота, виждамъ, колко неестествени отношения сѫществуватъ между мѫжа и жената. Като влѣзе чуждъ човѣкъ между тѣхъ, тѣ сѫ внимателни, нѣжни, сладко си говорятъ. Щомъ излѣзе гостътъ, тѣ започватъ да се нагрубяватъ: мѫжътъ нагрубява жената, майката — децата и т. н. Значи, предъ хората човѣкъ се представя внимателенъ, добъръ, а като остане самъ, започва да роптае. Това не е естественото положение на човѣка. Това е раздвояване, което не може да доведе до никакви постижения. Защо хората не успѣватъ въ живота си? Защото чакатъ всичко наготово. Всѣки има на разположение дърва, вѫглища и огнище, но очаква да дойде нѣкой да запали огъня му. Щомъ срещне човѣкъ, на когото огъньтъ гори, той веднага го спира и му казва: Моля ти се, запали ми огъня! — Бързамъ, работа имамъ. — Кажи ми тогава, какъ да го запаля! — Вземи кутийката съ кибрита, извади една клечка, драсни я отстрана на кутийката и я тури на огъня, между дървата. Щомъ дървата се запалятъ, отстрани се, тѣ сами ще горятъ. Отъ време на време само прибавяй по две-три дръвчета, да подържашъ огъня. Хората избѣгватъ проститѣ, леки работи въ живота си и се стремятъ къмъ нѣкакви голѣми посвещения. Какво нѣщо е посвещението. Всѣки минава не презъ едно посвещение, но презъ нѣколко. Човѣкъ трѣбва да мине най-малко презъ четири посвещения. Всѣко посвещение има за цель да увеличи, да разшири знанията на човѣка. При първото посвещение човѣкъ придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвърто посвещения, знанието му се увеличава още повече. За човѣкъ, който е миналъ четири посвещения, казватъ, че се е посветилъ вече. Единъ религиозенъ, вѣрващъ човѣкъ искалъ да отиде въ Индия, да мине нѣкакво голѣмо посвещение. Въ какво се заключавало това посвещение? Щѣли да го вържатъ за нѣкакъвъ каменъ кръстъ, дето трѣбвало да прекара цѣли три деня въ постъ и молитва. Презъ това време щѣло да се извърши посвещението. Ако е въпросъ да прекара човѣкъ вързанъ за такъвъ кръстъ, цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ такива кръстове. Като мине презъ страданията и изпитанията на свѣта, човѣкъ е миналъ вече презъ редъ посвещения. Срѣщате единъ човѣкъ, който се радва, че намѣрилъ единъ добъръ приятель въ живота си. Следъ една-две години той се оплаква отъ приятеля си — преживѣлъ нѣкакво разочарование. Това е първото посвещение. Следъ нѣколко години сѫщиятъ човѣкъ срѣща млада, красива мома, влюбва се въ нея и се оженва. Сега той минава второто посвещение. Срѣщате сѫщия човѣкъ, но станалъ баща на нѣколко деца. Той е загриженъ, главата му е увиснала надолу, голѣми разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човѣкъ е ум- рѣлъ. Значи, той миналъ и четвъртото посвещение. Какво представятъ посвещенията? Който не е миналъ презъ приятелство, свързано съ инте- ресъ, презъ женитба, презъ бащинство и майчинство, а най-после и презъ смъртьта, той не знае, какво нѣщо е посвещението. Миналъ ли е, обаче, презъ такова приятелство, презъ женитба, презъ бащинство и майчинство и презъ смъртьта, той разбира дълбокия смисълъ на посвещенията. Следъ като е миналъ презъ школата на своя приятель, на своя мѫжъ или на своята жена, на своитѣ деца, а най после и презъ сърпа на смъртьта, той знае, какво нѣщо е посвещение. Той знае, какво означава каменния кръстъ на страданието и не се стреми къмъ Индия, тамъ да го завързватъ съ нѣкакъвъ каменъ кръстъ. Сега, като ви говоря по този начинъ, азъ считамъ, че вие сте още въ райската градина, не сте яли отъ дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали презъ четиритѣ посвещения. Мнозина голѣми протестиратъ, че сѫ женени — недоволни сѫ отъ себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човѣкъ е придобилъ въ райската градина е отъ съвсемъ другъ характеръ. Змията е внесла животински елементъ въ човѣка. Той се отличава съ неустойчивость. Виждате, запримѣръ, една квачка съ пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги подъ крилата си. Щомъ израснатъ малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва отъ себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите, кѫде отиде майчината и любовь. Такова нѣщо е животинската любовь. Тя трае малко време. Следователно, всѣка любовь, която не трае дълго време, е резул- татъ на животинско състояние, на неустойчи- востьта на човѣка, на змията въ него. Следъ такава любовь казватъ, че човѣкъ заболява отъ неврастения. Какво представя неврастенията? Неврастенията не е нищо друго, освенъ резултатъ на неправилно функциониране на капилярнитѣ сѫдове. То се предизвиква отъ голѣмо натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голѣмо напрежение върху нервитѣ, вследствие на което човѣкъ става чрезмѣрно нервенъ. Какво трѣбва да прави този човѣкъ, за да си помогне по нѣкакъвъ начинъ? Той трѣбва да затвори ключоветѣ на своята нервна система, да не допуща прииждане на голѣмо количество електричество отвънъ. Когато въ човѣка се атакува повече симпатичната нервна система, той започва да затлъстява. Затлъстяването пъкъ причинява другъ родъ болезнени състояния. Човѣкъ трѣбва да пази своята симпатична нервна система отъ излишни наслоявания. Сега, ако искате да разберете, презъ какво изкушение сѫ минали Адамъ и Ева, четете третата глава отъ Битието. Тамъ ще видите, какъ Ева е била изкушавана отъ змията. Тя не послуша Господа и сгрѣши, заради което и двамата бѣха изпѫдени отъ рая. Съ излизането си отъ Рая, тѣ минаха първото посвещение. Тѣ разбраха, какво значи, да свързвашъ приятелство съ змия. Змията казваше на Ева, че трѣбва да яде отъ плода на забраненото дърво, за да стане господарь на себе си, на своитѣ мисли и чувства. Ева послуша змията, но какво придоби отъ това посвещение? Съ грѣхопадането, т. е. съ излизането на Адамъ и на Ева отъ Рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днесъ още. Тази е причината, поради която всички хора на земята минаватъ презъ посвещения. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е миналъ презъ тритѣ посвещения. Задачата на човѣка днесъ е по обратенъ пѫть да се освободи отъ учението на змията и отъ тия посвещения. Той трѣбва да минава презъ посвещения, но такива, които сѫ резултатъ на новия му животъ — на живота на любовьта. Кой е пѫтьтъ къмъ любовьта? — Отричане отъ учението на змията и тръгване въ пѫтя на любовьта, който Христосъ и до днесъ още сочи на човѣчеството. Не чакайте да дойде Господъ въ райската градина да ви търси. Преди още да ви е извикалъ, излѣзте предъ Него и се изповѣдайте. Признайте грѣшката си и тръгнете напредъ. Като изправите погрѣшката си, вие ще разберете, какъвъ е билъ смисълътъ на първото посвещение. Вие ще разберете, какво значи приятель. Да познаешъ душата на приятеля си, да изпол- зувашъ правилно обмѣната, която става между тебе и него, това значи, да си разбралъ Божиитѣ пътища. „И направи Богъ человѣка по образъ и подобие свое; мѫжки и женски полъ ги създаде.“ Това е първата женитба, първото съчетание, което Богъ направи още въ райската градина, и туй, което хората наричатъ женитба, е особенъ родъ посвещение, но не отъ Бога, а отъ змията. Истинската женитба се основава на любовьта, която съществува въ човѣка още отъ момента на раждането му. Той се е родилъ съ опредѣлена любовь къмъ нѣкого. Женитба, която се основава на любовь, създадена днесъ, е устроена отъ змията. Следователно, не е ли роденъ човѣкъ съ опредѣлена любовь къмъ нѣкого, това е измама, отъ която трѣбва да се пази. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ Го възлюбихъ“. Същото може да се каже и за хората. Христосъ е възпюбилъ човѣчеството още отъ времето, когато Богъ го е възлюбилъ. Значи, любовьта на Христа къмъ човѣчеството е съществувала отъ незапомнени времена. Ако останѣше на Христа днесъ да залюби хората, тѣхната работа щѣше да бъде свършена. Любовь, която днесъ се заражда, е подобна на огъня на сламата: пламне и загасне. Каква любовь е тази, която не е изказана на Божественъ езикъ? Днесъ хората говорятъ за любовьта, а не познаватъ нейния езикъ. Тѣ се опитватъ да решатъ една велика математическа проблема, безъ да познаватъ основнитѣ правила на математиката. Това е невъзможно! И тъй, всѣко положение въ живота може да се изучава отъ механическа, органическа и психологическа гледна точка. Запримѣръ, дойдемъ ли до числата, и тѣ растатъ и се увеличаватъ по механически, органически и психологически начинъ. Едни отъ числата растатъ отвънъ - навѫтре, а други — отвѫтре-навънъ. Живи величини сѫ числата. Първото число, съ което Богъ създаде свѣта, бѣше Адамъ. Човѣшкиятъ животъ започна съ Адама. Второто число бѣше Ева, третото — Каинъ, четвъртото — Авелъ, петото Ситъ и т. н. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, кое число представя следъ Адама. Има числа по-близки и по-далечни отъ основнитѣ числа на живота. Тази е причината, поради която и вие дѣлите хората на близки и на далечни. Когато единъ предметъ или човѣкъ е близо до (васъ, до вашия погледъ, вие го виждате ясно, познавате го добре. Ако е далечъ отъ васъ, не го виждате и непознавате добре. Близъкъ предметъ или човѣкъ до васъ е този, който самъ се е приближилъ на такова разстояние, да можете свободно да го виждате и изучавате. Искате ли да изучите единъ отдалеченъ отъ погледа ви предметъ, вие трѣбва да се приближите къмъ него. Сега, като говоря за влиянието на змията върху човѣка, азъ имамъ предъ видъ онази тъмна, черна зона въ човѣшкия животъ, на която той неизбѣжно се натъква. Нѣкой пѫть съ ставането си отъ сънь още човѣкъ чувствува тѫга, неразположение, тъмнина въ съзнанието си и се чуди, отде е дошло това. Туй тежко състояние е влияние на змията. Тя влияе на човѣка чрезъ особени отрицателни мисли и чувства, които му се натрапватъ. Не е лесно да се освободи човѣкъ отъ тия мисли, натрапени чрезъ внушение. Понѣкога човѣкъ се моли на Бога, но веднага известни мисли му се натрапватъ: Защо се молишъ? Какво си постигналъ, като си се молилъ толкова години? Я вижъ, ще се уморишъ да стоишъ правъ. Ако пъкъ е студено, другъ родь мисли му се натрапватъ: Защо си станалъ толкова рано да мръзнешъ въ студената стая? Не знаешъ ли, че ще се простудишъ? Ако пъкъ искашъ непременно да се молишъ, легни си и така се моли. И въ леглото можешъ да се молишъ. Това сѫ мисли, внушени отъ змията, и човѣкъ трѣбва да се осво- боди отъ тѣхъ. Който се моли въ леглото си, той не е още отъ напредналитѣ. Който се страхува отъ студа, и той не е отъ напредналитѣ.— Ама дали съмъ въ правия пѫть?— Ако любишъ, ти си въ правия пѫть; ако не любишъ, не си въ правия пѫть. Любовьта изключва страха, противоречията, съмненията. Силата на нагорещеното желѣзо не е въ самото желѣзо, но въ топлината, която съдържа въ себе си. Следователно, силата на човѣка, съ която може да преодолява всичко, се крие въ неговата любовь. Изгуби ли топлината си, заедно съ това желѣзото губи и силата си. Изгуби ли любовьта си, съ нея заедно човѣкъ губи и силата си. Като знаете това, помнете следното: каквото да се случи въ живота ви, презъ каквито изпитания и страдания да минавате, пазете връзката си съ любовьта. Никога не прекѫсвайте връзката си съ любовьта. Искате ли да запазите силата си, не губете любовьта си. Любовьта прави човѣка силенъ. Какво се разбира подъ думитѣ „не кѫсайте връзката си съ любовьта“. Да скѫса човѣкъ връзката си съ любовьта, това значи, да запуши устата и носа си, да не влиза отвънъ въздухъ. Щомъ запуши устата и носа си и се лиши отъ въздухъ, човѣкъ самъ се осъжда на смърть. Като не успѣватъ въ работитѣ си, мнозина се разочароватъ отъ любовьта и мислятъ, че тя е причина за тѣхното нещастие. Изучавайте хората, които живѣятъ извънъ законитѣ на любовьта, които не я признаватъ и ще видите, че и тѣ стра- датъ, боледуватъ, остаряватъ. Ако и тѣ стра- датъ, остаряватъ и боледуватъ, това показва, че любовьта не е причина за тѣхнитѣ нещастия. Има нѣщо извънъ любовьта, което прави човѣка нещастенъ. Това сѫ неговитѣ слабости, неговитѣ недѫзи. Невъзможно е човѣкъ да живѣе въ любовьта и да страда, да боледува, да остарява. Човѣкътъ на любовьта е доволенъ отъ всичко. Той е вѣчно младъ, той никога не боледува. Дали е богатъ или сиромахъ, ученъ или простъ, той е доволенъ отъ положението си. Въ него има вѣченъ стремежъ къмъ красивото и великото въ свѣта, което постоянно го насърдчава. Той знае, че ако днесъ е невежа, утре ще стане ученъ. И тъй, силата на човѣка е въ любовьта. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да е доволенъ, външно и вѫтрешно. Вѫтрешното недоволство прави човѣка нещастенъ. Щомъ е недоволенъ, той прекѫсва връзката си съ любовьта. Неврастенията на хората се дължи на факта, че сѫ изгубили срѣдата, въ която сѫ живѣли. Тази срѣда, безъ която не могатъ да живѣятъ, е любовьта. Намѣрятъ ли тази срѣда, обикнатъ ли ги хората, тѣ отново ставатъ радостни. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ. Намисли ли човѣкъ да се свърже съ любовьта, да следва нейнитѣ закони, веднага трѣбва да реализира ми- съльта си. Въ духовния животъ на човѣка не се позволява никакво отлагане. — Какво да правимъ съ страданията? —Ще търпите. Като страдате, ще се учите на търпение. Нѣкой търговецъ изгубилъ стотици хиляди лева — ще търпи. Това е посвещение. Мома обича нѣкой момъкъ, сгодила се за него, но той я напусналъ. Това е посвещение. Дете се родило нѣкѫде, но скоро следъ това умира. И това е посвещение. Всичко, което се случва въ живота на човѣка, добро и зло, е изпитание, което има предъ видъ да събуди човѣшкото съзнание, да му покаже, какви сѫ разбиранията му и докѫде е дошълъ въ развитието си. Има единъ пѫть, който може да освободи човѣка отъ страданията. Това е пѫтьтъ на любовьта. — Какъ да вървимъ въ този пѫть? — Както Христосъ е казалъ. — Кѫде е говорилъ Христосъ за този пѫть? — Въ Евангелието.— Какъ да нося кръста си?— Както Христосъ е носилъ своя. — Какъ да се моля? — Както Христосъ се е молилъ.—Нѣма ли новъ начинъ?— Новиятъ начинъ е начинътъ на самоизмамата. Измамата седи въ боядисване на нѣщата. Всѣка боядисана дреха е стара. Тя е изтъркана, избѣлѣла. Азъ ви препорѫчвамъ да носите нови дрехи, безъ никаква боя. Природата никога не боядисва. Тя туря естествени краски на нѣщата, но никога не ги боядисва. Ние не сме за никакво боядисване, било то религиозно, умствено или сърдечно. Говорете съ хората, сподѣляйте своитѣ разбирания, но не се стремете да ги боядисвате. — Ама той трѣбва да сподѣля възгледитѣ на новото учение.— Единъ възгледъ сѫществува въ свѣта, общъ за всички хора. Този възгледъ е вложенъ въ душата на човѣка, още въ началото на неговото създаване. Той е най-стариятъ възгледъ въ свѣта. Той е нареченъ възгледъ на Божията Любовь. Този възгледъ гласи: Обичай всички хора, които те обичатъ. Не се привързвай къмъ тия, които не те обичатъ. Още по-широко казано: Обичайте всички, но не се свързвайте съ онѣзи, които не ви обичатъ. Всичко изпитвайте, но доброто дръжте. Следвайте пѫтя на любовьта, ако искате правилно да се развивате. — Какь ще се наложи новото учение? — То е наложено на свѣта отъ памти-вѣка. Новото учение е посѣто отъ незапомнени времена. То се нуждае само отъ поливачи. Отъ васъ се иска само да поливате. Вие ще изпълнявате ролята на дъжда. Вие ще поливате, а посѣтитѣ семена ще никнатъ и растатъ. Днесъ новитѣ условия на живота изискватъ образци. Всички трѣбва да бѫдете образци на любовьта. Обаче, любовьта безъ мѫдростьта, и мѫдростьта безъ любовьта не сѫществуватъ. Тѣ сѫ неразривно свързани. Като казваме, че Богъ е Любовь, подразбираме, че Той е и Мѫдрость. Признаваме ли Бога като Любовь, трѣбва да Го признаваме и като Мѫдрость. Цѣли 40 години еврейскиятъ народъ пѫ- тува презъ пустинята, съ намѣрение да влѣзе въ Ханаанъ — земята на изобилието, на Любовьта. Въпрѣки това, той не влѣзе въ Ханаанъ, а отиде въ Палестина. Ханаанъ не сѫществува на земята, но само на небето. Ханаанъ е мѣстото, дето живѣятъ сѫществата на любовьта. Тѣ сѫ сѫщества въ човѣшка форма, но прилагатъ законитѣ на любовьта. Всѣки човѣкъ се стреми да влѣзе въ Ханаанъ, да стане членъ на „обществото на любовьта“. И змията запита Ева: „Истина ли рече Богъ, да не ядете отъ всѣко дърво на рая?“. Кое е това дърво, отъ което Богъ забрани още на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ него? Това дърво е дървото на злото. Кѫде се намира това дърво? Вѫтре въ човѣка. Дойде ли до това дърво въ себе си, човѣкъ не трѣбва да го бута. Не бутайте това дърво, нито отъ плодоветѣ му яжте. Какво пра- вятъ съвременнитѣ хора? Тѣ всѣки день влизатъ въ градината си, приближаватъ се до дървото на злото и си откѫсватъ по единъ плодъ. Следъ това страдатъ, плачатъ, чувствуватъ се нещастни. Не бутайте дървото на злото, което е вѫтре въ васъ! Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявен- иятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 3. Утринно слово отъ Учителя. 7 октомврий, 1934 год. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Послушание. Сега ще прочета втора глава отъ Битие. Като четете тази глава, вие се връщате къмъ далечното минало, когато Господъ е създавалъ свѣта и човѣка. Първиятъ човѣкъ е билъ дете, отъ което се е искало само послушание. Богъ е поставилъ човѣка въ рая, дето имало четири рѣки. Тѣзи четири рѣки представятъ четиритѣ посоки на свѣта: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Изтокъ представя правдата, северъ —истината, югъ — доброто, а западъ — послушанието. Тия рѣки иматъ смисълъ само при това уподобяване. Ако човѣкъ и до днесъ още страда, това се дължи, именно, на непоспушанието. Заради непослушанието трѣбвало той да напусне рая и да отиде въ свѣта, дето го очаквали страдания и мѫчнотии. Една малка причина е създала голѣми последствия. Наистина, ние виждаме, че малкитѣ причини произвеждатъ голѣми нещастия. Това, което нѣкога е станало въ рая съ първитѣ човѣци, става и днесъ въ свѣта. Всички хора еѫ били въ рая и сѫ излѣзли оттамъ поради непослушанието си. Като се намѣрятъ предъ страдания и изпитания, хората се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, за да се освободятъ отъ тѣхъ. Много просто! Като слушатъ, хората лесно ще се справятъ съ страданията си. — Защо е необходимо послушанието за човѣка? — За да не му се случи нѣкое нещастие. Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато върви по улицитѣ на нѣкой шуменъ, голѣмъ градъ? Той трѣбва да отваря очитѣ и ушитѣ си на четири, да вижда и да чува, отде се задава автомобилъ, трамвай или файтонъ, да не пресѣче пѫтя му, да не пострада по нѣкакъвъ начинъ. Не чува ли добре, човѣкъ може да се натъкне на редъ нещастия. Сѫщото може да се каже и за Божественитѣ пѫтища и закони. Който не познава законитѣ и пѫтищата на Божествения свѣтъ, той ще се натъкне на редъ противоречия, нещастия и страдания. Това се дължи на човѣшкитѣ слабости. Мнозина мислятъ, че като се помолятъ сутринь, т. е. като направятъ една кратка молитва, или като направятъ едно малко добро, тѣ сѫ изпълнили задължението си за цѣлъ день. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде въ постояненъ контактъ съ Бога, непрекѫснато да слуша заповѣдитѣ Му и да ги изпълнява. Да бѫде човѣкъ въ постояненъ контактъ съ Бога, това значи, да се ползува отъ Неговата свѣтлина, да вижда, кѫде върви. Дето и да тръгне, по който пѫть и да върви, човѣкъ трѣбва постоянно да бѫде буденъ, бързо да отваря и затваря очитѣ и ушитѣ си, да вижда и да чува, какво става около него. Дали ще бѫде съ отворени или затворени очи и уши, човѣкъ трѣбва да обръща внимание на три нѣща въ живота си: първо, да гледа да не се спъва; второ, да пази това, което има; трето, да подържа условията за развиване на това, което природата е вложила въ него. И тъй, непослушанието създава лошитѣ прояви на плътьта: блудодеяние, ревность убийства и т. н. Тѣзи нѣща не могатъ да на- следятъ Царството Божие. А плодоветѣ на Духа сѫ: любовь, радость, миръ, дълготърпение, кротость, въздържание и др. Който е развилъ тия добродетели въ себе си, той се е удостоилъ съ плодоветѣ на Духа. Да разполага човѣкъ съ тия добродетели, това значи, да разбира, какъ да ги проявява за всѣки даденъ моментъ. Запримѣръ, при различни случаи въ живота, любовьта се проявява по различни начини. Изкуство е да знае човѣкъ, кога какъ да проявява своитѣ добродетели. Който е придобилъ това изкуство, той не се тревожи, не се безпокои, не е нервенъ. Дали нѣкой му дължи, той не се смущава отъ това. Той никого не сѫди, отъ никого нищо не иска. Той знае, че нѣма напълно изправенъ човѣкъ въ задълженията си. Ако нѣкой е изправенъ въ едно отношение, въ друго отношение може да не е изправенъ. Днесъ хората не изпълняватъ задълженията си, както трѣбва, но въпрѣки това законътъ не ги държи строго. Обаче, ще дойде день, когато законътъ ще ги държи отговорни за най-малкото задължение. Той ще ги държи отговорни не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ и растенията. Какъвто и плодъ да изяде, той трѣбва да посади семката му въ земята, да и даде условия отново да поникне. Не посади ли семката му, законътъ ще го държи отговоренъ. Днесъ отъ всички хора се изисква вѫ- трешно, мистично разбиране на живота. Тъй както съвременнитѣ хора разбиратъ религията, тѣ се забавляватъ. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вѫтрешна, мистична страна, която трѣбва да се разбере и проучи. Слушате нѣкой проповѣдникъ да говори на слушателитѣ си нѣщо отъ Стария или Новия Заветъ, но виждате, че той самъ не е разбралъ дълбокия смисълъ на това, което проповѣдва, вследствие на което не може да го приложи. Единъ свещеникъ или проповѣдникъ развива предъ слушателитѣ си стиха отъ Евангелието, изказанъ отъ Христа: „Който има две ризи, да даде една отъ тѣхъ на ближния си“. Свещеникътъ развивалъ този стихъ предъ своитѣ пасоми, а сѫщевременно самъ се чудѣлъ, какъ е възможно, човѣкъ да има само две ризи, и едната отъ тѣхъ да даде на ближния си. Единъ недѣленъ день свещеникътъ дър- жалъ беседа на слушателитѣ си върху „даването“. За тази цель той цитиралъ горния стихъ отъ Евангелието, Попадията слушала проповѣдьта на мѫжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нѣщо хубаво. Въ това време на пѫтната врата потропалъ единъ беденъ и окѫсанъ просякъ. Като го видѣла, попадията се съжалила надъ него и си казала: Ще дамъ на този просякъ една отъ ризитѣ на мѫжа си. Той говори днесъ въ църквата, че Христосъ е казалъ да мислимъ за беднитѣ. Дѣдо попъ има две нови ризи, затова ще дамъ едната на просяка. Както намислила, така и направила. Като се върналъ отъ църква, попътъ потърсилъ ризата си, да се преоблѣче. — Попадийо, кѫде е новата ми риза? — Дадохъ я на единъ голъ, беденъ просякъ. Спомнихъ си проповѣдьта, която днесъ говори въ църквата и решихъ да я приложа. — Не си постѫпила добре. Това, което говорихъ, се отнася за другитѣ хора, но не и за насъ. Попската риза не трѣбва да се дава на никого. Като четатъ Евангелието, мнозина казватъ, че ако човѣкъ иска да изпълнява волята Божия, работитѣ му съвсемъ ще се объркатъ. Не, да изпълнява човѣкъ волята Божия, кокто трѣбва, това значи, да оправи всичкитѣ си работи. Хората не сѫ готови да изпълняватъ волята Божия, защото сърдцата и умоветѣ имъ сѫ препълнени, т. е. обременени отъ теѫеститѣ на живота. Тѣ се намиратъ въ положението на ония деветь души, които яли чорба съ една обща лъжица, отъ общъ сѫдъ. Лъжицата минавала отъ уста въ уста толкова бързо, че като миналъ единъ заекъ край тѣхъ, никой не могълъ да се обади. Устата на всички била пълна. Всички били заети съ сърбане на чорбата. Такова е положението и на съвременнитѣ хора. Тѣ не могатъ да се молятъ на Бога, не могатъ да изпълняватъ волята Му, защото устата имъ е пълна, т. е. сърдцата и умоветѣ имъ сѫ обременени. За да изпълняватъ волята Божия, тѣ трѣбва да се освободятъ отъ бремето на своето сърдце и на своя умъ.— Какъ трѣбва да се моли човѣкъ? Какъ трѣбва да изпълнява волята Божия? — Ако е екскурзиантъ, той трѣбва да тури раницата си настрана и така да влѣзе въ църквата. Ако е войникъ, той трѣбва да остави пушката и сабята си вънъ и тогава да влѣзе въ църквата. Ако е семеенъ, той трѣбва да забрави грижитѣ за семейството си. Ако е ученъ, той трѣбва да освободи главата си отъ всички формули. Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията къмъ семейството, формулитѣ на учения, това сѫ странични работи, които отдалечаватъ човѣка отъ правия пѫть. Това е неразбиране на живота. Земедѣлецътъ става рано сутринь и, безъ да се помоли, безъ да се измие даже, бърза на нивата часъ по-скоро да я изоре и посѣе. Каква полза отъ бързането, ако, следъ като я изоралъ и посѣлъ на време, завали дъждъ и градъ, който очука житото до основа? Каква полза отъ това бързане, ако Богъ не изпрати дъждъ да полѣе нивата и градината на земедѣлеца? Какво показва това? Това показва, че всѣки трудъ, малъкъ или голѣмъ, е на мѣстото си, когато Богъ го благославя. Не е ли благословенъ, той не е на мѣстото си. Истински трудъ, истинска работа е тази, която е благословена отъ Бога. Следователно, малко работи, но работата ти трѣбва да е благословена. Въ такъвъ случай, малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото. Такова е отношението между огъня и кибритената клечка. Цѣла лопата огънь или само една клечка кибритъ произвеждатъ еднакви резултати. При Божието благословение и малкиятъ, и голѣмиятъ трудъ даватъ еднакви резултати. Сега, ще се спра върху мисъльта за работата и почивката. Човѣкъ може да почива само тогава, когато е работилъ. Почивката следва работата. Безъ работа нѣма почивка. И въ Библията се казва, че Богъ си починалъ следъ шестдневната работа. — „И видѣ Богъ, че всичко, което направи, бѣше добро“. Следователно, истинска почивка подразбира добро завършване на работата. Неестествениятъ животъ, обаче, уморява човѣка. Следъ такьвъ животъ, колкото и да иска да си почине, човѣкъ всѣкога ще бѫде уморенъ. Какво представятъ грѣховетѣ и неестествениятъ животъ? — Цигански тръне. Страшно е да ходи човѣкъ босъ по цигански тръне. Опита ли веднъжъ бодилитѣ на тия тръне, човѣкъ непременно ще търси гладкия, чистия пѫть. Но за да може свободно да върви по този пѫть, той трѣбва да се спре, да извади бодилитѣ отъ краката си, да почине малко, докато ранитѣ му заздравѣятъ и тогава да тръгне по чистия пѫть. Сегашнитѣ хора ходятъ повече боси, вследствие на което краката имъ сѫ набити и избодени. Видите ли човѣкъ, на когото краката сѫ наранени и избодени, ще знаете, че той е вървѣлъ босъ. Този човѣкъ постоянно се оплаква отъ трънетѣ, т. е. отъ грѣховетѣ, които е направилъ. Иска ли да бѫде добъръ, праведенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде обутъ! Казано е за Адамъ и Ева, че били голи въ рая. Тѣхната голота ни най-малко не подразбира грѣховность. Тѣ били добри, но поради непослушание къмъ заповѣдьта, дадена имъ отъ Бога, трѣбвало да напуснатъ рая и да отидатъ въ свѣта, дето ги чакали голѣми страдания и нещастия. За да издържатъ на външнитѣ сурови условия, Богъ ги облѣкълъ съ кожени дрехи. Тъй щото, докато първиятъ човѣкъ е живѣлъ въ рая, той билъ външно голъ, а вѫтрешно облѣченъ. Като излѣзълъ отъ рая, той билъ външно облѣченъ, а вѫтрешно голъ. Вѫтрешната голота подразбира грѣховностьта на човѣка. За да бѫде облѣченъ външно и вѫтрешно, човѣкъ тръбва да води чистъ и светъ животъ, да слуша и да изпълнява това, което Духътъ отвѫтре му говори. Като живѣе по този начинъ, той ще завърши успѣшно работата, която е започналъ. Човѣкъ може цѣлъ животъ да е работилъ добре, а накрая да развали работата си. Има майки, които цѣлъ животъ се трудятъ и работятъ, а накрая нѣматъ никакви придобивки. — Защо? — Проявили сѫ нѣкакво непослушание къмъ Духа. Това се случва не само съ майкитѣ, но и съ земедѣлци, учени, музиканти, поети и т. н. Нѣкой човѣкъ живѣлъ цѣли 20 години добъръ, духовенъ животъ, но следъ това се отклонилъ отъ пѫтя си и се чудѣлъ, какво е станало съ него, че изгубилъ всичко. — Много просто. По невнимание той чукналъ нѣкѫде стомната си, водата се излѣла, вследствие на което чувствувалъ голѣма празнота въ живота си. Кой е виновенъ за това? Той самъ. Следователно, ако доброто, възвишеното не може да остане въ сърдцето на човѣка, а свѣтлитѣ и възвишени мисли въ ума му, той самъ е виновенъ за това. Оттукъ вадимъ следното заключение: никой човѣкъ не може да забогатѣе, докато Божието благословение не е съ него. Дето е Божието благословение, тамъ има придобивки. Дето Божието благословение остѫтствува, тамъ никакви придобивки не се очакватъ. Това е правилното разбиране. Съвременнитѣ хора се мѫ- чатъ, трудятъ и работятъ, но въ края на краищата завършватъ съ разочорования. — Защо? — Защото сѫ работили безъ благословението на Бога. Законъ е: Дето Божието благословение отсѫтствува, тамъ разочарованието при- сѫтствува. За да дойде Божието благословение върху човѣка, той непременно трѣбва да бѫде послушенъ. На кого? На Божественото въ себе си, на Божия Духъ. Божието благословение е онзи великъ печатъ, който се поставя върху всѣка човѣшка придобивка. Само тази придобивка има обръщние въ живота. Сѫщото можемъ да кажемь и за монетитѣ. Само онази монета има обръщение, върху която е поставенъ образътъ на владетеля на държавата, отъ която тя излиза. Всички монети, които иматъ обръщение, носятъ образа на своя владетель, който имъ дава съответна цена. Съ каква монета трѣбва да търгува човѣкъ? — Съ доброто. Щомъ работи съ монетата на доброто, човѣкъ непременно познава и злото. Чиста, истинска монета е тази, върху която е поставенъ образа на доброто. Нѣма ли образа на доброто върху кея, тя е фалшива монета. Може ли да се ползува човѣкъ отъ фалшивитѣ монети? И тъй, четиритѣ рѣки въ рая, за които се говори въ Битието, представятъ четиритѣ добродетели, които всѣки човѣкъ трѣбва да има. Човѣкъ трѣбва да бѫде: справедливъ, истинолюбивъ, добъръ и любещъ. Значи, човѣкъ трѣбва да има въ себе си правдата, истината, добродетельта и любовьта. Вънъ отъ тия добродетели, човѣкъ нищо не може да постигне. Причината за неуспѣха на хората се дължи на факта, че погледътъ имъ е обърнатъ къмъ западъ. Тѣ наблюдаватъ залѣза на слънцето, а спятъ, когато слънцето изгрѣва. Западътъ представя материалния животъ, за който всички хора сѫ будни. Добре е човѣкъ да наблюдава залѣза на слънцето, но той трѣбва да наблюдава и изгрѣването му. Богъ изисква отъ всички хора да бѫдатъ справедливи, истинолюбиви, добри и любещи. Това не е чуждо за човѣка — Защо? — Защото той изисква сѫщото и отъ другитѣ хора. Следователно, както човѣкъ изисква отъ хората да бѫдагъ добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение къмъ него, така и той трѣбва да бѫде къмъ тѣхъ. Ако хората живѣятъ по този начинъ, между тѣхъ ще се създаде здрава, вѫтрешна връзка — връзката на любовьта. Само любовьта е въ сила да свърже всички хора въ едно цѣло, да се почувствуватъ братя. Нищо не е въ състояние да скѫса тази връзка, освенъ непослушанието. То влѣзе между първитѣ човѣци въ Рая, скѫса връзката имъ съ Бога и ги отдалечи отъ Него. Отъ това време до днесъ, хората носятъ последствията на това непослушание, което върви като сѣнка въ тѣхния животъ. Първото нѣщо, което се иска отъ всички хора, е да обърнатъ страницата на своя животъ на която е написанъ законътъ на непослушанието, и да минатъ къмъ нова страница — къмъ послушанието, Досега хората сѫ вървѣли по нѣкакъвъ законъ на послушание^ но тѣ сѫ слушали змията. Тѣ се слушали помежду си, но не сѫ слушали Божия гласъ. Тѣзи, на които сѫ се подчинявали, на които сѫ слушали гласа, сѫ ги довели до страдания и нещастия. Сега трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога, Него да слушатъ. Непослушанието къмъ Бога, къмъ доброто, подразбира послушание къмъ злото. Обърнете сега стария листъ, т. е. послушанието къмъ злото и приложете съдържанието на новия листъ —послушание къмъ доброто, послушание къмъ Бога. За да изкара първитѣ хора отъ закона на послушанието, змията имъ даде голѣми обещания, но отъ нейнитѣ обещания нищо не се изпълни. Сега и азъ ви казвамъ: Обърнете нова страница отъ книгата на вашия животъ, на която е написано „послушание къмъ Бога“. Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване отъ страданията. Какво повече можете да очаквате отъ това? Само онзи може да избѣгне страданията, който върви въ живота си съ отворени очи и съ будно съзнание. Като не разбиратъ закона на послушанието, хората се натъкватъ на редъ мъчнотии и страдания и се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Да бѫде човѣкъ добъръ, справедливъ, любещъ и истинолюбивъ, това значи, да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човѣкъ волята Божия, това е смисълътъ на живота. Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ“. Да бѫде човѣкъ послушенъ къмъ Бога, това е най-великиятъ му дългъ на земята. Това значи, да изпълни той волята Божия. Следователно, който прилага закона на послушанието въ живота си, той е първокласенъ пѣвецъ, музикантъ, художникъ и ученъ. Докато дойде до този законъ, човѣкъ ще мине презъ редъ мѫчнотии и страдания, които ще го направятъ силенъ, великъ. Непослушанието е направило хората слаби и страхливи. Тѣ говорятъ за безстрашие, а на всѣка стѫпка се страхуватъ. Единъ заекъ се препасалъ съ два револвера и свободно тръгналъ въ гората, като си казалъ: Сега вече отъ нищо не се страхувамъ. Случайно единъ храстъ го засегналъ по корема. Той хвърлилъ револверитѣ настрана и хукналъ да бѣга. Като видѣлъ, че никаква опасность не сѫществува, той се върналъ да вземе револверитѣ, съ които отново се препасалъ и си казалъ: Отъ нищо вече не се страхувамъ. Обаче, презъ цѣлия день заекътъ все хвърлялъ револверитѣ настрана, и отново се препасвалъ съ тѣхъ. Казвамъ: Препашете ли се веднъжъ съ револверитѣ, повече не ги хвърляйте. Револверитѣ представятъ доброто, съ което човѣкъ трѣбва да се препаше. Препаше ли се веднъжъ съ доброто, той никога не трѣбва да го отхвърля отъ себе си. Речете ли, че не трѣбва да бѫдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далечъ отъ себе си револверитѣ, съ които сте били препасани. Дръжте всѣкога револверитѣ си на пояса си, че като дойде злото, да ги хвърляте срещу него. Бѫ- дете смѣли, не се страхувайте отъ злото. Искате ли да се развивате правилно, съветвамъ ви да не се качвате на най-високитѣ върхове. Като тръгвате на екскурзии, качвайте се първо на низки върхове и постепенно вървете къмъ по-високи, докато стигнете най-високитѣ. Качвате ли се изведнъжъ на най-високи върхове, вие ще пострадате. Тамъ има голѣми бури и вѣтрове, на които не можете да издържите. Като става въпросъ за послушание, хората се запитватъ, какъ трѣбва да изпълняватъ този законъ. Като ги биятъ известно време, тѣ сами ще се научатъ, какъ да бѫдатъ послушни. Въ това отношение, тѣ се намиратъ въ положението на онѣзи бедни хора, които отивали при единъ турски бей да се нахранятъ. Беятъ билъ добъръ, щедъръ и гостоприеменъ човѣкъ, но всѣки, който вли- залъ въ дома му да се нахрани, на излизане бивалъ битъ, по заповѣдь на бея. Тѣ се чудѣли, защо този толкова добъръ човѣкъ, който ги нахранвалъ тъй богато, трѣбвало да ги бие. Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ, прекаралъ три деня безъ парче хлѣбъ въ устата. Като чувалъ за този добъръ бей, че угощавалъ всички бедни хора, той си казалъ: И азъ ще отида при него, да се нахраня отъ неговата трапеза. — Ама ще бѫдешъ битъ! — казали му другитѣ. — Готовъ съмь на всичко, само да се нахраня. Както намислилъ, така направилъ. Влѣзълъ той въ дома на бея, поклонилъ се учтиво и чакалъ търпеливо да му дадатъ хлѣбъ. Беятъ веднага се разпоредилъ да го нахранятъ добре. Бедниятъ човѣкъ ялъ, благодарилъ и славилъ Бога. Като се нахранилъ добре, беятъ му далъ различни подаръци, пари и го изпратилъ съ бла- гословение. Бедниятъ се обръщалъ на една, на друга страна, като че очаквалъ нѣщо. — Искашъ ли още нѣщо? — запиталъ го беятъ. — Чакамъ да ме биятъ слугитѣ. Казаха ми, че тукъ обичаятъ билъ такъвъ, че всѣки, който се нахранвалъ, трѣб- вало да бѫде битъ. Беятъ му казалъ: Това се отнася само за ония, които, като получаватъ Божието благословение, не благодарятъ и не славятъ Бога, но спиратъ благословението. Като имъ се сипва ядене, ненахранили се още, тѣ казватъ: Стига, стига толкова! По този начинъ тѣ прекѫсваха течението на благословението. Единственъ ти постѫпи по другъ начинъ, заради което получи подаръци и пари, безъ да те биятъ. И тъй, дойдатъ ли страдания въ живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиитѣ кранове. Спирате ли страданията, ще спрете и радоститѣ. Който затваря Божиитѣ кранове, той непременно ще бѫде битъ. За да не бѫде битъ, човѣкъ всѣкога трѣбва да благодари и да казва: Богъ да благослови. Въ която кѫща и да влѣзете днесъ, все затворени кранове ще намѣрите. Ако искате да се ползувате отъ водата на тѣзи кранове, трѣбва да плащате. Човѣшкитѣ работи сѫ затворени съ ключове, а Божиитѣ — безъ ключове. Следователно, най-добриятъ и най-лесниятъ животъ е този, въ който се прилага законътъ на послушанието. Когато хората се оплакватъ отъ живота си, това подразбира животъ безъ послушание къмъ Бога, който създава нещастия и мѫчнотии. Мѫченъ е животътъ, когато е неестественъ. Съзнае ли това, човѣкъ трѣбва да изправи живота си. Геройство е, когато човѣкъ грѣши, но по-голѣмо геройство е, когато изправя погрѣшкитѣ си. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е, че тѣ не мислятъ право. Правото мислене не се нуждае отъ много аргументи, отъ много доказателства. Колкото една мисъль е по близо до човѣшкия умъ, толкова е по-разбрана. Разбрана мисъль е онази, която е опитана и провѣрена. Въ древностьта единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ Великитѣ Учители и го запиталъ, какъ трѣбва да живѣе. Учительтъ му далъ различни методи, по които трѣбва да живѣе, и завършилъ съ заповѣдьта: „Любовь къмъ Бога и къмъ ближния си“. Като чулъ тази заповѣдь, ученикътъ казалъ на Учителя си: Стига толкова! Следъ тази заповѣдь азъ трѣбва да отида въ свѣта, да я приложа, да видя, какво мога да направя. Следъ две години, ученикътъ отново се върналъ при Учителя си и му казаль, какъ приложилъ великата Божия заповѣдь въ живота си и какво научилъ. Сега и вие, като ученици, правете опити, да видите, какво можете да постигнете. Ако не правите опити, вие нѣма да придобиете никаква самоувѣреность. Не е ли самоувѣренъ, човѣкъ нѣма да знае нищо за себе си, за своитѣ възможности. Работи ли човѣкъ, всичко е постижимо. Той трѣбва да върви въ своя пѫть, да приеме всичко онова, което е опредѣлено за него. Всѣки човѣкъ трѣбва да върви въ своя пѫть и да не препятствува на никого да приема свѣтлината направо отъ слънцето. Оставете свѣтлината свободно да влиза въ очитѣ на всѣки човѣкъ. Това значи свобода. Това значи послушание къмъ Бога. Проявената Любовь на Духа, проявената Мѫдрость на Духа, проявената Истина на Духа носятъ пълния животъ на Бога, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага въ живота. * Утринно слово отъ Учителя, държано 30 септемврий, 1934 г. гр. Русе.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Учение и работа. Като изучаваме живота, ние виждаме две забележителни нѣща: еднитѣ сѫ обикновени, а другитѣ — извънредни. Въ обикновените нѣща всички хора си приличатъ. Въ тия нѣща сѫществува голѣмо еднообразие. Запримѣръ, хората ядатъ, пиятъ, дишатъ, говорятъ, почиватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Пькъ и като умиратъ, пакъ виждаме нѣкакво еднообразие. Умрѣлитѣ хора си приличатъ. Тѣ сѫ кротки, на никого лоша, обидна дума не казватъ. Обаче, има нѣщо неприятно въ умрѣлитѣ хора — тѣ миришатъ. Тѣлата имъ се разлагатъ и започватъ да миришатъ лошо. Човѣкъ умира поради прекѫсване на връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Когато животътъ на човѣка не е въ съгласие съ Божествения, виждаме, че смъртьта неизбѣжно го следва. Отнемете ли достѫпа на въздуха до човѣка, той непременно ще умре. Държите ли го дълго време безъ вода и безъ хлѣбъ, той непременно ще умре. Следователно, човѣкъ умира, когато се прекѫсва връзката му съ живота. Що се отнася до извънреднитѣ работи, тамъ сѫществува голѣмо разнообразие. Затова казваме, че обикновенитѣ работи сѫ човѣшки, а извънреднитѣ — Божествени. Често хората скърбятъ, страдатъ, сму- щаватъ се вѫтрешно, безъ да знаятъ дълбоката причина за това. Щомъ нѣма видима,, външна причина за скръбьта имъ, тогава причината е вѫтрешна и се дължи на факта, че между Бога и човѣшкитѣ души има нѣкакво препятствие. Това препятствие не позволява да става правилна обмѣна.— Какво трѣбва да направимъ, за да възстановимъ връзката си съ Първата Причина? — Махнете препятствието отъ пѫтя си. — Можемъ ли ние сами да го махнемъ? — Както сами сте го турили, така и сами можете да го махнете. Ако другъ нѣкой бѣше поставилъ препятствието на пѫтя ви, мѫчно бихте могли да го махнете. Като поставя известно препятствие на пѫтя си човѣкъ не подозира, какви последствия могатъ да се родятъ. Щомъ лошитѣ последствия почнатъ да се явяватъ едно следъ друго, човѣкъ скърби, страда, но нито знае, кой е виновникъ за страданието му, нито кѫде се крие причината за тия страдания. Откакъ свѣтътъ сѫществува, човѣкъ все е страдалъ: и до днесъ още той страда, но все пакъ се замисля върху дѣлата си. За да избѣгнатъ страданията, хората мислятъ, какво говорятъ, какъ постѫпватъ и т. н. Днесъ тѣ сѫ по-умни, отколкото сѫ били въ миналото. Единъ день, когато поумнѣятъ още повече, тѣ нѣма да страдатъ. Ако и тогава страдатъ, поне ще разбиратъ смисъла на страданията, ще знаятъ причината и ще ги използуватъ разумно. Много отъ страданията на хората не сѫ предвидени въ Божествения планъ. Тѣ сами си ги причиняватъ. Тѣзи страдания, именно, могатъ да се избѣгнагъ. Запримѣръ, нѣкой се влюбва въ паритѣ си и трепери за тѣхъ, като за нѣщо свещено, безъ което не може да живѣе. Откраднатъ ли паритѣ му, той сграда, мѫчи се дохожда до отчаяние. Да се влюби човѣкъ въ златото, това представя особенъ родъ престѫпление. Златото нито се яде, нито се посажда. И то има своя цена, но тя е повече външна, отколкото вѫтрешна. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да разбере вѫтрешната цена, вѫтрешната стойность на златото. Иначе, гледа ли на него само като на материално богатство, което може да го ползува на физическия свѣтъ, човѣкъ неизбѣжно ще се спъне. На физическия свѣтъ човѣкъ може да се ползува отъ златото, но влѣзе ли съ него въ духовния свѣтъ, цената му съвършено пада. Тамъ искатъ отъ човѣка вѫтрешно злато. Тогава защо е това богатство, което може да ви причини редъ страдания и спънки? Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде богатъ. Бѫдете богати, стремете се къмъ богатство, но къмъ истинското богатство, което нито ръжда разяжда, нито молець го напада. Днесъ хората си служатъ повече съ книжни пари, които единъ день могатъ да се обезценять, Ако сте богати, бѫдете богати въ звонкови пари, съ чисто злато. Каква е стойностьта на книжнитѣ пари? Преди войната още, единъ българинъ внесълъ въ българската народна банка една сума отъ 600,000 германски марки. По това време германската марка имала цена. Той си мислилъ, че билъ осигуренъ вече за цѣлъ животъ. Какво станало впоследствие? Следъ Всеобщата война германската марка спадна толкова много, че сумата 600,000 лв. се равняваше на по малко отъ десеть стотинки български пари. Този господинъ получилъ писмо отъ банката, да се яви и получи вложената отъ него сума, защото нѣмало смисълъ за такава малка сума да държатъ отдѣлна партида въ книжата си. Като се явилъ да получи вложената сума, той трѣбвало да внесе още нѣкаква сума, за ца допълни стойностьта на десеттѣ български стотинки. Какво може да направи днесъ човѣкъ съ десеть стотинки? Докато мисли, че се е осигурилъ, човѣкъ често се изненадва отъ живота и вижда че това, на което разчиталъ, се е обезценило. По това време единъ обѣдъ въ Германия е струвалъ милиарди германски марки. Най-после германцитѣ видѣха, че съ цената на своята марка не могатъ да постигнатъ нищо и започнаха постепенно да подигатъ стойностьта й. Съвременнитѣ хора се намиратъ почти при сѫщото илюзорно положение въ живота си, въ каквото държавитѣ —въ финансово отношение. Днесъ тѣ разчитатъ на паритѣ, на здравето си, на знанието си, на силата си, но единъ день ще видятъ, че всичко това се е обезценило —не струва даже и десеть стотинки. Лѣгатъ здрави и читави, но сутриньта ставатъ болни; лѣгатъ богати, силни, на сутриньта ставатъ сиромаси, слаби. — Защо? — Тѣхната монета е спаднала. На какво се дължатъ тия нѣща?—Вързали сѫ ги материално. Приятелитѣ имъ съ които сѫ яли и пили въ миналото, днесъ идатъ съ своитѣ полици, искатъ да имъ се плати. Докато не имъ се плати, или докато не обещаятъ, че ще имъ платятъ, тѣ нѣма да ги пуснатъ. Христосъ лесно се справяше съ тия сѫщества. Той лесно ги пѫдѣше навънъ. Отъ духовно гледище, всички болести, спънки и мѫчнотии въ човѣшкия животь се дължатъ на низши, ненапреднали сѫщества, които влизатъ въ човѣка и го вързватъ по различни начини. Така тѣ му създаватъ редъ препятствия, отъ които мѫчно може да се освободи. Това подържатъ и съ- временнитѣ учени. Тѣ казватъ, че болеститѣ се дължатъ на различни микроскопически низши сѫщества— микроби, които влизатъ въ човѣшкия организъмъ и го разрушаватъ. Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на онзи коларь, който билъ изи- гранъ отъ единъ младъ, 19 годишенъ момъкъ. Коларьтъ отивалъ въ града. По пѫтя го на- стигналъ младиятъ момъкъ и го помолилъ да се качи на колата му, защото ималъ нѣкаква бърза работа въ града. Коларьтъ се съгласилъ, и момъкътъ се качилъ на колата. По едно време коларьтъ спрѣлъ конетѣ, слѣзълъ отъ колата и казалъ на момъка: Дръжъ гема на конетѣ! Ще се отбия на това ханче, да свърша една работа. Момъкьтъ взелъ гема въ рѫцетѣ си, ударилъ конетѣ съ камшика и започналъ силно да препуска. Като свършилъ работата си, коларьтъ видѣлъ, че колега му не била на мѣстото си и останалъ изненаданъ: предъ ханчето нѣмало нито кола а, нито момъка. Нѣколко часа наредъ трѣбвало коларьтъ да бѣга, за да стигне колата си. Какво показва този примѣръ? Младиятъ, но лошъ момъкъ, представя лошитѣ мисли, чувства и желания въ човѣка. Не давайте гема на вашия конь, т. е. на вашия умъ, въ рѫцетѣ на лошитѣ мисли и чувства, защото въ момента, когато вие се отбиете отъ пѫтя си, тѣ ще ударятъ коня ви и ще избѣгатъ. И следъ това, дни, месеци, а по нѣкога и години наредъ трѣбва да тичате следъ колата си, да освободите ума си отъ рѫцетѣ на младитѣ злосторници. Като се намѣрите предъ мъчнотии и несгоди, вие се оплаквате отъ живота си, намирате, че е тежъкъ, лошъ. За да бѫде животътъ ви добьръ, вие трѣбва да бѫдете умни. Умниятъ човекъ всѣкога изпълнява волята Божия, вследствие на което разбира, кое е добро и кое лошо, кое е положително и кое отрицателно. За умния човѣкъ животътъ и на земята, и на небето е добъръ. Въ първата глава на Битието е писано за създаването на свѣта. Много трѣбва да учи човѣкъ, за да разбере вѫтрешния смисълъ на тази глава. Разбере ли Битието, човѣкъ ще дойде до онази абсолютна вѣра, съ помощьта на която може да съгради своя животъ, т. е. да го преустрои. Стариятъ животъ е отживѣлъ вече времето си. Казано е въ Писанието: „Старото небе и старата земя преминаватъ. Азъ ще създамъ ново небе и нова земя“. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да живѣе въ новата земя и въ новото небе. Какво представятъ старото небе и старата земя? Тѣ могатъ да се уподобятъ на стари, овехтѣли дрехи, закърпени сь безброй кръпки, но повече не могатъ да се кърпятъ — не издържатъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ старитѣ си дрехи? Той трѣбва да ги хвърли, да си купи нови дрехи и да се облѣче съ тѣхъ. Нови, свѣтли дни пристигатъ. Тѣ изискватъ нови, чисти дрехи, нова, свѣтла пре- мѣна. Новитѣ дрехи представятъ новото небе и новата земя, които сега се градятъ. Изгорете старитѣ дрехи и съ нови се облѣчете. Нито своитѣ стари дрехи носете, нито чужди стари дрехи обличайте. Старитѣ дрехи, както и дрехитѣ на болни хора, туряйте въ огъня. А ако искате шивачъ да ви шие дрехи, той трѣбва да бѫде добъръ, здравъ човѣкъ. Ако купувате хлѣбъ, търсете добъръ, здравъ фурнаджия. Каквато работа и да вършатъ, болнитѣ хора предаватъ своитѣ болезнени състояния на всѣки, който се докосне до това, което тѣ сѫ направили. Следователно, съ каквато работа и да се заеме, човѣкъ трѣбва да я върши съ любовь, съ вѣра, съ вѫтрешно разположение. Безъ вѣра и безъ любовь нищо не се постига. Домъ, общество, държава, съградени безъ вѣра и безъ любовь, не устояватъ. Живѣе ли безъ вѣра и безъ любовь, човѣкъ всѣкога ще страда: ще става и ще лѣга, ще яде и ще пие, но работитѣ му ще бѫдатъ неуспѣшни. Искашъ ли да разрешишъ въпроси тѣ си правилно, внеси любовьта въ душата си. Живѣешъ ли въ безлюбие, отъ день на день ще се проваляшъ. Какво представя безлюбието и какво — любовьта? Градина, посадена съ доброкачествени плодни дървета, съ богата, добре разработена почва, но поставена на безводно мѣсто, представя човѣкъ, въ сърдцето и въ душата на когото нѣма любовь. Този човѣкъ живѣе въ безлюбие. Пуснете ли вода въ сѫщата градина, въ скоро време тя се превръща въ рай: цвѣтя цъвтятъ и разнасятъ благоуханието си, плодове зрѣятъ, и птички весело пѣятъ. Това е човѣкъ, въ душата на когото любовьта царува. Водата е любовьта, която всичко полива, а сушата е безлюбието. Вѣрата пъкъ представя пѫть, каналъ, по който водата тече. Затова е казано, че съ вѣра всичко се постига. Дето е вѣрата, тамъ идатъ благата. Вѣрата усилва ума. Човѣкъ може да изучава само онова, въ което вѣрва. Всѣко нѣщо, въ което човѣкъ не вѣрва, нито може да го изучава, нито може да го направи. Всичко, което човѣкъ е постигналъ въ живота си, се дължи на неговата вѣра. Всички изобретения на великитѣ, на ученитѣ хора се дължатъ на тѣхната вѣра. Който вѣрва, той ще бѫде здравъ; който не вѣрва, той не може да се лѣкува, вследствие на което и болестьта му ще го следва. Не може да има вѣра онзи, който нѣма връзка съ Бога. Вѣрата е връзка между Бога и човѣшката душа. Както чрезъ очитѣ човѣкъ възприема свѣтлината, чрезъ ушитѣ — звука, чрезъ устата—храната, така и чрезъ вѣрата той свързва душата си съ Бога. Изгуби ли вѣрата си, той прекъсва връзката си съ Бога. Щомъ тази връзка се прекѫсне, човѣкъ е изложенъ на неуспѣхи, на мѫчнотии и на страдания. И тъй, вѣрата е потрѣбна на човѣка, за да се справя съ всички противоречия и да превъзмогва страданията и мѫчнотиитѣ въ живота си. Имашъ ли вѣра, скръбьта ти ще се махне, болката ти ще престане, сиромашията ти ще изчезне. Съ вѣра човѣкъ всичко може да постигне. Вѣрата е пѫть на любовьта. Съ други думи казано: Любовьта иде по пѫтя на вѣрата. Наистина, когато нѣкой добъръ приятель дойде въ дома ви, вие трѣбва да му направите пѫть. Когато нѣкой царь посети една държава, всички нейни поданици му указватъ добъръ приемъ. Следователно, иска ли човѣкъ да дойде любовьта въ него, той първо трѣбва да има вѣра, т. е. да приготви пѫтя, по който любовьта ще дойде. Щомъ любовьта дойде, съ нея заедно идатъ и благата. Животъ безъ блага е като земя безъ вода. Иска ли човѣкъ да придобие любовьта, той трѣбва да има силна вѣра. Силна вѣра, силни желания правятъ човѣкъ силенъ. Да бѫде човѣкъ силенъ, това не значи, да се налага на другитѣ. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да заповѣдва на себе си, да се справя съ своитѣ вѫтрешни противоречия и да върви напредъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който организира своитѣ енергии и ги отправя въ посока, която всѣкога го подига и помага за растенето му. — Ама ние сме слаби хора.—Отъ васъ зависи да бѫдете силни, да изработите въ себе си онзи пѫть, по който любовьта ще дойде. Дълъгъ е този пѫть, но приятенъ. Като живѣе 120 години на земята, човѣкъ самъ ще види, какъвъ пѫть си е изработилъ, презъ кѫде е миналъ и какви усилия е правилъ. Малцина сѫ изминали този пѫть. Тъй както хората нѣкога сѫ вървѣли и вървятъ, тѣ сѫ били изложени на голѣми падания и ставания, на голѣми клатушкания.—Защо?— Вечерь сѫ пѫтували. Човѣкъ трѣбва да пѫтува презъ деня, когато слънцето грѣе, да види, колко красивъ е пѫтьтъ, който човѣшката душа минава. Като четете първата глава на Битието, въ която се говори за създаването на свѣта, тамъ можете да видите пѫтя, презъ който човѣшката душа трѣбва да мине. Този пѫть е пѫть на зазоряване, защото човѣкъ минава отъ тъмнина въ свѣтлина, отъ смърть въ животъ. Смъртьта е тъмнина, нощь, а животътъ —свѣтлина, день. Човѣкъ трѣбва да излѣзе вече отъ тъмнината, отъ нощьта на живота, дето никой не може да работи. Нощьта не е плодоносна, а смъртьта не носи никакво щастие. Сега, за да успѣвате въ живота си, вие трѣбва да се спирате само върху ония нѣща, които сѫ потрѣбни. Непотрѣбнитѣ туряйте настрана. Отъ какво се нуждае гладниятъ? - Отъ хлѣбъ. Като му дадатъ хлѣбъ, той първо го поглежда, да не е мухлясалъ. Щомъ се убеди, че хлѣбътъ е прѣсенъ, той веднага започва да яде. Речете ли да му държите лекция за произхода на житото, за неговото растене, отглеждане, смилане на мелницата, гладниятъ ще каже: Моля ви се, дайте ми парче хлѣбъ, защото съмъ гладенъ. Щомъ се нахрани, той ще каже. Сега вече можете да ми говорите за произхода и развитието на житото. Не е гладенъ онзи, който се интересува отъ въпроса за растенето на житото, за смилането му вь брашно, за начина, по който се мѣси хлѣбъ и т. н. По сѫщия начинъ мнозина отъ васъ искатъ да знаятъ, като умратъ, кѫде ще отидатъ, какъ ще ги посрещнатъ и т. н. Отъ васъ зависи, кѫде ще отидете следъ смъртьта си, какъ ще ви посрещнатъ и т. н. За васъ е важно да учите. Ако учите, ще отидете на добро мѣсто и добре ще ви посрещнатъ. Не учите ли, нищо добро не ви чака, нито на земята, нито на небето. Ако работите, навсѣкѫде ще ви приематъ добре, Ако имате вѣра, каквото желаете, ще постигнете. Събрали се нѣколцина вѣрващи —като- ликъ, евангелистъ, православенъ, мохамеда- нинъ, будистъ, евреинъ и започнали да спорятъ помежду си, кой има най-право вѣрую и кой ще заеме първо мѣсто около престола на Бога. Случило се, че пръвъ умрѣлъ католикътъ. Той веднага се запѫтилъ къмъ райската врата и похлопалъ. —Кой тамъ? —Азъ съмъ, еди-кой си католикъ, ида да заема първото мѣсто, което ми е опредѣлено, заради правотата на моето вѣрую. —Тукъ нѣма никакви католици, нито пъкъ е опредѣлено първo мѣсто за нѣкакъвъ католикъ. Слѣзте на земята, тамъ сѫщеструватъ дѣления споредъ вѣрата на хората. Тукъ никакви дѣления не сѫществуватъ. Тукъ има само Синове Божии, които обичатъ Бога и Го признаватъ за свой Баща. Имената и службитѣ, които хората носятъ на земята, ни най-малко не опредѣлятъ тѣхнитѣ мѣста на небето. Следъ католика се изредили и останалитѣ вѣрващи, които спорили на земята върху въпроса, кой ще заеме първото мѣсто на небето, но всички получили единъ и сѫщъ отговоръ. Следователно, докато човѣкъ мисли, че като християнинъ, будистъ или мохамеданинъ, ще влѣзе направо въ небето и ще заеме първо мѣсто, той е на кривъ пѫть. Има ли такава мисъль въ главата си, веднага ще го върнатъ назадъ, ще му кажатъ, че има още много да учи. Ако не знае да пѣе, както трѣбва, пакъ ще го върнатъ на земята. Не правятъ ли сѫщото и въ училищата на земята? Ако ученикътъ не е свършилъ четиритѣ от- дѣления, не го приематъ въ прогимназия. Ако не е свършилъ прогимназия, не го приематъ въ гимназия. И най-после, ако не е свършилъ гимназия, не го приематъ въ университетъ. Ако за ученика на земята е мѫчно да минава отъ по-долно училище въ по-горно, колко по-мѫчно е за човѣка да мине отъ земята направо въ небето. Колкото е възможно болна мома, на смъртно легло, да се ожени и да създаде домь, толкова е мѫчно човѣкъ да влѣзе въ небето, между свѣтлитѣ и възвишени същества. Само здравата мома може да се ожени и да създаде домъ. Само умниятъ, работливиятъ човѣкъ може да стане виденъ, да се прочуе въ свѣта. За да дойдете до това положение, вие трѣбва непрекъснато да учите. Започнете като малкитѣ деца, отъ азбуката, и непрекъснато се упражнявайте. Започнете отъ буквата „а“, като начало на новия, на най малкия животъ. Като научите буквата „а“, ще отидете къмъ втората буква—„б“, съ която Богъ е започналъ създаването на свѣта. Безъ азбука човѣкъ не може нито да пише, нито да чете. Щомъ не може да пише и да чете, човѣкъ се лишава отъ възможностьта да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ и добри същества. Всѣка дума въ езика е отдѣлна буква въ азбуката. Чрезъ думитѣ човѣкъ изказва своитѣ мисли и чувства и по този начинъ влиза въ връзка и разбирателство съ окръжаващитѣ. Всѣка мисъль, всѣко чувство указватъ известно влияние, както върху самия човѣкъ, така и върху ближнитѣ му. Ако пипнете пулса на добрия и на лошия човѣкъ, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ. Пулсътъ на добрия човѣкъ бие по единъ начинъ, а на лошия — по другъ начинъ. Изобщо, добриятъ и лошиятъ човѣкъ се различаватъ по много нѣща: по температурата на тѣлото си, по миризмата си и т. н. Отъ добрия човѣкъ се разнася такава ми- ризма, каквато най-ароматичнитѣ цвѣтя отдѣ- лятъ отъ себе си. И тъй, за да постигне желанията си, човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Приложете вѣрата въ живота си, да видите, какви резултати ще имате.— Не може ли да се живѣе безъ веpa?—Да живѣете безъ вѣра, това значи, да стe лишени отъ свѣтлина. Колкото и да е богатъ единъ замъкъ, вие не можете да се ползувате отъ него, докато кепенцитѣ на прозорцитѣ му сѫ затворени. Отворятъ ли се кепенцитѣ на този замькъ, вие виждате всичко около себе си и се радвате на красотата му. Голѣми богатства се криятъ въ човѣшкия умь и въ човѣшкото сърдце, но човѣкъ може да ги види само чрезъ вѣрата. Днесъ при голѣмитѣ богатства, които Богъ е вложилъ въ човѣка, последниятъ ходи като просякъ тукъ-тамъ, да иска нѣщо. Човѣкъ има целъ чувалъ брашно въ дома си, но като не знае, какъ да го замѣси, той ходи отъ кѫща на кѫща, да му дадатъ парче хлѣбъ. Вземи вода, малко квасъ, разбъркай ги, тури брашното вѫтре, замѣси всичко и ще направишъ хлѣбъ. Съвременнитѣ хора сами могатъ да си правятъ хлѣбъ, баници, различни сложни ястия, но вѣрата си не могатъ да приложатъ. Споредъ мене, нѣма по-лесно нѣщо отъ това да приложи човѣкъ вѣрата си. Ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи човѣкъ да вѣрва. Като виждалъ страданията на xopaтa, единъ английски лордъ си задалъ за цель да направи опитъ, да види, коя е причината застраданията имъ. Опитътъ му се състоялъ въ следното: той далъ едно обявление въ вестника, че прощава дълговетѣ на всички свои длъжници, които възлизали на 590 души. Същевременно той опредѣлилъ деня и часа, когато иска да се срещне съ тѣхъ въ дома си. Като прочели обявлението по вестницитѣ, длъжницитѣ на лорда си казали: Нашиятъ кредиторъ е намислилъ да ни устрои нѣкаква примка. Като ни събере въ дома си, той ще ни застави по нѣкакъвъ начинъ да се из- дължимъ. Въ опредѣления день, тѣ се събрали предъ къщата на своя кредиторъ и започнали да разискватъ върху въпроса, защо ги вика кредиторътъ имъ и трѣбва ли да влѣзатъ при него. Обаче, единъ отъ длъжницитѣ на лорда, беденъ, окъсанъ човѣкъ, дошълъ до неговата къща и не се спрѣлъ да разисква заедно съ другитѣ, защо го викатъ, трѣбва ли да влѣзе вътре, или не но направо влѣзълъ въ дома на лорда и похлопалъ на вратата.—Какво обичате? — Дойдохъ при васъ като вашъ длъжникъ. — Къде съ другитѣ?—Вънъ. Значи, отъ 500 души само единъ е повѣрвалъ, че лордътъ е готовъ да прости дълговетѣ имъ. Днесъ всички хора, като длъжницитѣ на лорда, стоятъ предъ вратата на Бога и фи- лософствуватъ върху въпроса, защо Богъ ги е повикалъ при себе си и трѣбва ли да влѣзатъ при Него, или не трѣбва. — Дойдете ли до вратата на Бога, всѣкаква философия трѣбва да остане настрана. Влѣзте при Бога съ всичката си вѣра къмъ Него. Щомъ влѣзе при Бога, човѣкъ ще се освободи отъ товара, който отъ вѣкове носи на себе си. Освободи ли се отъ своя товаръ, животътъ му ще се осмисли. Сега, ще се върна къмъ примѣра за лорда и бедния му длъжникъ Като влѣзълъ при лорда, длъжникътъ се поклонилъ учтиво и чакалъ, какво ще му кажатъ. Лордътъ му казалъ, че прощава всичкитѣ му задължения, като същевременно му дава възнаграждение още толкова, колкото е дългътъ му. Иди сега у дома си и живѣй спокойно, споредъ Божиитѣ закони. Останалитѣ длъжници, като разбрали, какъ лордътъ постъпилъ съ бедния и окъсанъ длъжникъ, съжалявали за своето недовѣрие къмъ лорда, но било вече късно. Днесъ всички хора стоятъ предъ прага на Божието Царство и се колебаятъ, да влѣзатъ, или не. Дяволътъ, обаче, ги съветва да не влизатъ. Той имъ казва: Млади сте още, не е време да влизате тамъ. Вие трѣбва да си поживѣете, да се порадвате на свободата си. От тукъ излиза твърдението на хората, че младиятъ трѣбва да си поживѣе, а стариятъ —да си почива.—Кой ще работи тогава? Не, и млади, и възрастни, и стари —всички трѣбва да работять. Досега хората само сѫ се мѫчили и трудили. Тѣ още не сѫ работили. Нѣма по-приятно нѣщо въ живота отъ работата. Споредъ мене, младиятъ трѣбва да придобива вѣра, възрастниятъ —да работи, а стариятъ —да учи. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото сѫ разбъркали мѣстата на всички нѣща. Дали сте млади, възрастни или стари, щомъ мине презъ ума ви нѣкаква Божествена мисъль, приемете я и я реализирайте. Тя е подобна на плодъ. А всѣки плодъ узрѣва, само когато се постави на мѣстото си. И тъй, младитѣ да вѣрватъ, възрастнитѣ да работятъ, а старитѣ да учатъ. Като живѣятъ по този начинъ, хората ще напредватъ, ще се разбиратъ помежду си и ще се обичатъ. Само при това положение, човѣкъ ще може да разбере, че има единъ Господъ въ свѣта, единъ Спаситель — любовьта и единъ Учитель —мѫдростьта. Новото учение изисква отъ всички да придобиете вѣра и да следвате пѫтя на любовьта безъ никакво колебание, безъ никакво съмнение. * 1. Утринно слово отъ Учителя, държано на 23 септемврий, 1934 г. гр. Русе.

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене (текстът ще бъде добавен)

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене (текстът ще бъде добавен)

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ми бемолъ и фа диезъ Размишление. Сега, като гледамъ рисункитѣ, вашитѣ портрети, азъ си правя заключение. Всѣки портретъ представя характера на човѣка. Като описвате характера на нѣкого, все едно, че му пишете писмо. Въ тоя смисълъ, всѣка ваша рисунка е едно писмо. Вашитѣ сърдца трептятъ, искате да знаете, какво сте написали въ това писмо — добро или лошо. Въ случая, вашиятъ интересъ не е наученъ, но любопитство. Вие приличате на оная сестра, която слушаше, какъ свиря, не отъ наученъ интересъ, а отъ любопитство. Тя дойде при мене строга, сериозна, преживѣва нѣщо. Въ това време азъ свирѣхъ, правѣхъ едно научно изследване върху музиката. Поканихъ я да седне и продължихъ да свиря. Тя седи сериозна, слуша, какво свиря. По едно време лицето ѝ се развесели, тя се засмѣ и забрави скръбьта си. Музиката ѝ подействува. Казвамъ: Музиката не е само съчетание на тонове. И въ музиката, и въ рисуването има една научна страна, която трѣбва да се изучава. Като наука, музиката е едно нѣщо; като изкуство — тя е друго нѣщо. Сѫщото се отнася и до рисуването. Природата е построена върху тоноветѣ на музиката. Като изучавамъ психологията на българина, дохождамъ до неговия музикаленъ ритъмъ и намирамъ, че нѣщо му липсва. Сегашната музика се занимава съ хармонията въ природата, но тя още не може да изрази всички нейни прояви; тя не може да изрази ония дълбоки прояви на човѣшката душа. Има нѣщо скрито за нея. Затова казвамъ, че на съвременната музика липсва много нѣщо. Представете си, че една българска пѣсень започва отъ тона „до.“ Тоя тонъ има червенъ цвѣтъ — цвѣтътъ на живота. Значи, тонътъ „до“ е основниятъ тонъ на живота. Отъ тоя тонъ можемъ да съставимъ гама съ единъ бемолъ — „ми“ бемолъ и съ единъ диезъ — „фа“. Тая гама е миньорна, но въ нея има едно несъответствие — присѫтствието на „фа“ диезъ. „Ми“ бемолъ е импулсъ на човѣшката мисъль, съ който трѣбва да преодолѣешъ нѣщо. Ти се мѫчишъ да се справишъ съ едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. Въ българската музика „ми бемолъ“ е препятствие за интелигентностьта на българина. Като почувствувалъ едно нарушение на равновесието между ума и сърдцето си, той внесълъ въ му зиката „фа“ диезъ — едно повишаване. Тонътъ „фа“ има зеленъ цвѣтъ — цвѣтътъ на растенето, на храненето въ физичния свѣтъ. Като се натъкналъ на противоречие, българинътъ се върналъ на тона „ре“ — човѣшката индивидуалность — оранжевъ цвѣтъ. Обикновено българинътъ започва смѣло, съ тона „до“. Като се натъкне на препятствие, той започва тѫжно, влиза въ миньорната гама и си казва: Тая работа нѣма да върви добре. Сърдцето му се свива отъ болка. Той започва да търси изходенъ пѫть и казва: Трѣбва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човѣкъ да стана. Иначе, не ми дохожда на умъ, какво да правя. Въ тѫгата си той се издига малко, дохожда до тона „солъ“ — ясно синь цвѣтъ, който означава духовенъ стремежъ въ човѣка. Българинътъ поглежда нагоре, къмъ Господа, запѣва тѫжно и си казва: Господъ е високо, моята работа не може да се нареди. Той не разбира законитѣ. Богъ помага и от високо. Така съчетани, тоноветѣ правятъ пѣсеньта тѫжна. Като питашъ нѣкого защо плаче, самъ не знае. Той казва: Тѫжно ми е нѣщо. Казвамъ: Тоя човѣкъ плаче отъ неразбиране на нѣщата. Какво трѣбва да направи българинътъ? — Да премахне бемола въ своята музика. Първо той трѣбва да го махне отъ мисъльта си. Като не разбира закона, той внесълъ диеза, но това е користолюбие. Не пѣй тѫжна пѣсень, но потърси начинъ, какъ да разрешишъ противоречието въ живота и да махнешъ препятствието на пѫтя си. Българинътъ си пѣе тѫжната пѣсень, не иска да разреши противоречието. Българскитѣ музиканти, като свирятъ тѫжни български пѣсни, казватъ: Гениална е българската музика, има нѣщо класично въ нея. — Кое е гениалното въ българската музика? Кой е класичниятъ елементъ въ нея? Има нѣщо хубаво въ българската музика, но тя още не е разбрана. Сложна е българската музика. Въ нея има духовенъ елементъ, който засега е доста изопаченъ. Който излива тѫгата си въ музика, той е музикантъ. Пѣсеньта му постепенно се измѣня, споредъ тѫгата. За да изрази тия промѣни, той поставя различни знаци. Пѣе тѫжната пѣсень и туря ми бемолъ. Това значи: Нищо нѣма да излѣзе отъ моята работа. Какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Българинътъ сѣе малко, а иска да му се роди много плодъ. Обаче, отъ малкото не може да излѣзе много. Като не успѣва, българинътъ става смѣлъ, хвърля се въ борба, въ движение. Той взима тона „ре“. Щомъ не може да реши въпроситѣ съ главата си, щомъ нивата ражда малко, той става пехливанинъ. Въ тѫжната пѣсень на българина се виждатъ три неразрешени проблеми: ученъ не е станалъ, богатъ не е станалъ и силенъ не е станалъ, но прилага силата си. И американецътъ, като не успѣва въ живота си, най-после става боксьоръ. Сега, изпѣйте гамата: до, ре, ми бемолъ, фа диезъ, солъ. Това е човѣшка гама. Въ природата не сѫществуватъ тѫжни гами. Има нѣкои гами, наредени отъ хората по естественъ пѫть, а други вървятъ неестествено. Въ първитѣ сѫ спазени правилата на природата. Тия хора иматъ възможность да се проявятъ като творци; тѣ могатъ да мислятъ право. — Азъ не съмъ музикантъ. — Не си музикантъ, но трѣбва да дадешъ правиленъ ходъ на живота си. Това значи: Махни всички спънки отъ пѫтя на своитѣ мисли и чувства. — Много вода тече, трѣбва да направя бентъ, да се спре буйното течение. За предпочитане е повече вода да тече, отколкото да поставяшъ бентъ на пѫтя й. Това е разумно. — Защо ? — Защото е естествено. Природата никѫде не поставя бентове. И тъй, изучавайте музиката съзнателно, за да проникнете въ нейния дълбокъ смисълъ. Слушате една българска народна пѣсень. За оня, който възприема тоноветѣ като цвѣтове, по тѣхъ той ще познае, какви сѫ били условията, при които българинътъ е живѣлъ, какъ е мислилъ, какъ е разрешавалъ противоречията и т. н. — Коя е причината за противоречията на българина? — Причината се крие въ неговата мисъль, въ неговитѣ чувства и въ неговата сила. Като си служилъ съ мислитѣ и чувствата си и не могълъ да разреши противоречията си, най-после той казалъ: Ще приложа силата си, ще стана пехливанинъ. Той започна отъ „до“, взима два пѫти „ре“, отива до „ми бемолъ“, качва се на „фа диезъ“ и спира на „солъ“. После пакъ започва отъ „до“ до „солъ". Това е неговата пѣсень. Сега, не е въпросъ за критика. Ако критикувашъ, можешъ да критикувашъ своя вѫтрешенъ животъ. — Тѫженъ съмъ, не мога да мисля. — Трѣбва да знаешъ, защо си тѫженъ,. Тѫгата ти е резултатъ на гамата, въ която си попадналъ. Въ коя гама влизатъ ми бемолъ и фа диезъ? — Въ солъ миньоръ. Изучавайте музиката като наука и изкуство, необходими условия за изграждане на човѣшкия характеръ. При съграждането на характера, човѣкъ се ползува отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Това сѫ материалъ за строежъ. Като казваме, че човѣкъ гради, имаме предъвидъ разумната природа. Въ сѫщность, природата гради, а човѣкъ доставя материалъ за строежа. Колкото по-здравъ и доброкачественъ е материалътъ, толкова по-здрави тѣла се изработватъ. Въ тоя строежъ музиката взима активно участие, като способность на човѣшкия умъ. Мѣстото на музикалното чувство е въ предната часть на главата, отъ дветѣ страни на челото. Кои сѫ качествата на музикалния човѣкъ? Едно отъ качествата е тактътъ, музикална мѣрка за времето. Като пѣе или свири, музикантътъ знае, колко време трае всѣка нота. При цѣлата нота времето е по-дълго. При половината и четвъртината нота времето се съкращава. Имаме 1/8, 1/16, 1/32 и 1/64 ноти. При тѣхъ времето се съкращава още повече. Отъ съчетанието на тоноветѣ въ тактове, а тактоветѣ въ музикални изречения се образуватъ пѣснитѣ. Сѫщото става и въ речьта. За да се произведе цѣла речь или слово, първо си служимъ съ отдѣлни звукове, които се съчетаватъ въ срички, сричкитѣ въ думи, думитѣ въ изречения, а изреченията — въ непрекѫснато слово. Разумно е словото. Като съмъ дошълъ на земята, между българитѣ, и азъ си служа съ българския езикъ. Съ всички български думи се примирихъ, само съ една още не съмъ примиренъ. Коя е тая дума, не казвамъ. И досега още не мога да намѣря дума, съ която да я замѣстя. Трептенията на тая дума не сѫ лоши, но има нѣщо неприятно въ нея. Тая дума е неприятна и въ английски езикъ, и тамъ не съмъ намѣрилъ дума, съ която да я замѣстя. Като дойда до тая дума, работитѣ се объркватъ, обръщатъ се съ главата надолу. Дето и да се тури, все куца нѣщо. Това показва, че въ строежа на българския езикъ липсва нѣщо. Мисъльта на българина трѣбва да се измѣни. Тогава ще се измѣни и езикътъ му. Съ това заедно ще се измѣни и българската народна пѣсень. Ще кажете, че има нѣщо гениално въ тѫжната пѣсень на българина, но оня, който я съставилъ, самъ не знае, защо е турилъ бемолъ въ нея. Казвате: Трѣбва да има малко тѫга въ пѣсеньта. Това е все едно да кажешъ, че макаръ и малко, трѣбва да се скарате на човѣка. Това сѫ неестествени нѣща. Ако трѣбва да се карашъ на човѣка, да му кажешъ нѣколко строги думи, речьта ти ще бѫде неестествена. Тя не върви по закона на любовьта и свободата, но по закона на ограничението. Какво ще кажете, ако накарамъ нѣкой отъ васъ да изпѣе една пѣсень? И добре да пѣе, той ще се откаже, страхува се, да не се изложи. Кога се излага човѣкъ? Ако свѣтскиятъ човѣкъ попадне въ едно религиозно общество и изпѣе една българска народна пѣсень, ще каже, че се е изложилъ. Ако духовниятъ човѣкъ попадне въ свѣтско общество и изпѣе една духовна пѣсенъ, и той ще каже, че се е изложилъ. Защо въ свѣтско събрание да не изпѣешъ една духовна пѣсень? И защо въ духовно събрание да не изпѣешъ една свѣтска пѣсень? Свѣтската и духовната пѣсень не излѣзоха ли отъ душата на българина? Не минаха ли презъ неговото сърдце? Колко пѫти се събиратъ млади и стари заедно да си попѣятъ! Старитѣ искатъ да имъ се изпѣе нѣкоя тѫжна пѣсень, а младитѣ искатъ да си попѣятъ и поиграятъ, да се повеселятъ. Младитѣ запѣватъ една тѫжна българска пѣсень, а старитѣ слушатъ и плачатъ, спомнятъ си миналото. После младитѣ се хванатъ на хоро да си поиграятъ. Българинътъ започва съ тѫжна, религиозна пѣсень, а свършва съ весела и игрива свѣтска пѣсень. Да изпѣешъ единъ пѫть „ми бемолъ“, има смисълъ, но да го пѣешъ по нѣколко пѫти на день, това значи, да изпаднешъ въ ипохондрия. Да туришъ малко пиперъ въ яденето, разбирамъ, но да туришъ нѣколко пѫти, това значи, да развалишъ вкуса си. Кажешъ ли една дума, не я повтаряй. Ако я употрѣбишъ нѣколко пѫти, ще минешъ презъ гамата „солъ миньоръ“. Като минавашъ презъ всички тонове на миньорната гама, ти се свързвашъ съ тѣхнитѣ цвѣтове. Има смисълъ да повтаряшъ тоноветѣ, ако можешъ да разредишъ тия цвѣтове, да станатъ по-разредени, по-чисти и свѣтли. Ако цвѣтоветѣ на тоноветѣ се сгѫстяватъ, ти не разбирашъ смисъла нито на тоноветѣ, нито на думитѣ, започвашъ да се обърквашъ, взимашъ противоположна посока и казвашъ: Не заслужава човѣкъ да живѣе. Казвамъ: Не е добре да се движишъ само между бемоли, но и между диези само не е добре. Ти постоянно ще повишавашъ, ще развивашъ личнитѣ си чувства и ще влѣзешъ въ стълкновение съ хората. Значи, не можешъ да живѣешъ нито само съ бемоли, нито само съ диези. И тъй, когато дойдемъ до духовнитѣ и до свѣтскитѣ пѣсни, важно е чистотата на тоноветѣ. Въ всички пѣсни, които съмъ далъ до сега, отличителното въ тѣхъ е чистотата на тоноветѣ. Тѣ освобождаватъ човѣка отъ всички преплитания, както и отъ лошитѣ наследствени чърти. Казвате: Можемъ да пѣемъ, както и да е, безразлично, дали ще поставимъ бемолъ или диезъ. Не е така. Ще повишавашъ и понижавашъ споредъ случая. Ако мѫчнотиитѣ и препятствията въ живота ти сѫ голѣми, ще туришъ предъ себе си диезъ, да повишишъ тона. Ако не туришъ диезъ, поне ще махнешъ бемола, мѣстото му не е тамъ. Съ други думи казано: Влѣзе ли въ ума ти една тѫжна мисъль, а въ сърдцето ти — тѫжно чувство, помѫчи се да ги махнешъ, мѣстото имъ не е тамъ. Първата пѣсень, тѫжната, която започва отъ „до“ и свършва до „солъ“, азъ съмъ я свирилъ, и на васъ ще я свиря нѣкога, но втората пѣсень — за младитѣ, нѣма да я свиря. И въ нея има тѫга, но по-малко. Нѣкой момъкъ се влюбилъ въ млада мома, която си играе съ него, да го помѫчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко съ него. Стариятъ слуша съ внимание тѫжната пѣсень, пренася се въ миналото и казва: Велики времена бѣха ония! — Велики времена бѣха, но съ два неестествени знака — единъ бемолъ и единъ диезъ. Това не е най-добрата пѣсень. Сега азъ говоря за тоноветѣ съ тѣхнитѣ цвѣтове и знаци — бемолъ и диезъ. Безъ цвѣтоветѣ и безъ знацитѣ, тоноветѣ нѣматъ никакъвъ смисълъ. Защо на нотата „ми“ да нѣма бемолъ, а на „фа“ — диезъ? Чрезъ бемолитѣ и диезитѣ се нарушава естествениятъ ходъ на нѣщата. Пѣсеньта съ ми бемолъ и фа диезъ представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинътъ не е разбиралъ живота. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че и вие имате много „ми“ бемоли и „фа“ диези. Оставете бемолитѣ и диезитѣ настрана. Не ви трѣбватъ бемоли и диези. Вие се нуждаете отъ чисто „ми“ и чисто „фа“. Вие се нуждаете отъ чисти мисли и чисти чувства — нищо повече! Казвате: Богъ ще оправи работитѣ. Какъ ще ги оправи? Като дойде вашиятъ добъръ учитель по музика, какъ ще ви оправи? — Като премахне всички бемоли и диези. Като ученици, вие трѣбва да прилагате новитѣ правила въ живота. Досега сте живѣли съ много правила, но днесъ тѣ вече не работятъ. Срѣщате човѣкъ, който прави движения съ рѫцетѣ, съ раменетѣ, съ главата. Другъ движи мускулитѣ на лицето си, мърда устата си. Трети човѣкъ говори високо, грубо. Като разглеждате тия хора, казвате, че не ви се харесватъ, неприятно ви е да ги срѣщате. Това сѫ навици, които сѫ придобити още въ миналото. Какъ сѫ ги придобили, и тѣ не знаятъ. Коя е причината за тия движения, сѫщо не знаятъ. Тѣ сѫ резултатъ на излишна енергия, която днесъ се проявява по единъ или по другъ начинъ. Нѣкой човѣкъ е крайно енергиченъ, обича да говори. Не е достатъчно само да говоришъ, но трѣбва да знаешъ, какъвъ резултатъ ще има твоето говорене. Важно е движенията на човѣка да бѫдатъ правилни и разумни. Това се постига, когато човѣкъ има връзка съ Божественото начало въ себе си, съ разумностьта въ природата, както и съ цѣлата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бѫде на мѣсто. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. Въ тоя свѣтъ нѣщата не сѫ на мѣсто. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свѣтъ, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намѣри мѣсто и ще го използува. Вашата мисъль, вашитѣ действия, колкото и да сѫ дисхармонични, не могатъ да нарушатъ хармонията въ Божествения свѣтъ. Тамъ всичко се използува. Каквото дойде от вънъ, веднага се преработва и поставя на своето мѣсто. Помнете: Всѣка мисъль, добра или лоша, се връща при своя източникъ, като носи съ себе си придобивкитѣ отъ своето пѫтуване. Не може да отправишъ нѣкѫде една добра или лоша мисъль, безъ да понесешъ последствията ѝ. Това е законъ. Ето защо, великитѣ Учители сочатъ на хората правия пѫть. Тѣ казватъ, че никой не може да избѣгне последствията на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Днесъ или утре, следъ десетки години или вѣкове, ти ще се натъкнешъ на тая реалность. Ти може да си забравилъ, какво си правилъ нѣкога, но ще се натъкнешъ на последствията на твоитѣ дѣла и ще се чудишъ, отде ти дойде нещастието. Казвашъ: Едно мислѣхъ, друго стана. Кой е причината за това? — Ти самъ си причината. — Азъ не искахъ да стане това, а то стана. — По-рано трѣбваше да мислишъ за това. Станало е вече, нѣма какво да правишъ. Сега ще благодаришъ на Бога за всичко, което е станало, и ще приемешъ новата мисъль. По силата на закона, единъ день тя ще се върне при тебе съ голѣми придобивки, и ти ще ликвидирашъ съ старото. Какво да правимъ съ погрѣшкитѣ си? — Ще ги изправите. — Искамъ да не правя погрѣшки. — И това може, но трѣбва да бѫдешъ разуменъ, добъръ, справедливъ. Споредъ мене, силниятъ човѣкъ прави погрѣшки, но той е силенъ и да ги изправя. Слабиятъ не прави погрѣшки. Оня, който грѣши и не иска да изправи погрѣшката си, е слабъ човѣкъ. Питамъ: Защо, като правилъ погрѣшки, билъ силенъ, а сега, като дойде до изправянето имъ, става слабъ? Щомъ не иска да изправи погрѣшкитѣ си, законьтъ го хваща и го заставя да ги изправи. Бѫди силенъ, самъ да изправишъ по грѣшкитѣ си. Не чакай законътъ да те заставя. Ако не искашъ да изправяшъ погрѣшкитѣ си, бѫди силенъ да не ги правишъ. Не туряй въ ума си мисъльта, че си слабъ и не можешъ да изправишъ погрѣшкитѣ си. Казвашъ: Азъ живѣя добре, правя добрини. — Така е, но знай, че животътъ е прогресивенъ, и всѣки день трѣбва да правишъ по едно добро. — Азъ си научихъ уроцитѣ. — Ти научи уроцитѣ си за днесъ, но не си научилъ уроцитѣ за другия день. Всѣки день носи нови уроци, които ти трѣбва да изучавашъ. Казвашъ: Кажи ми, какво е писано на главата, на лицето и на рѫката ми. — Нѣма защо да ти се казватъ тия нѣща. Написани сѫ редъ паталогични знаци, които не трѣбва да се знаятъ. Ако Богъ е заличилъ престѫпленията на вашето минало, трѣбва ли азъ да ги откривамъ на ново? Богъ е наредилъ живота така, човѣкъ да мисли, че иде за пръвъ пѫть на земята. Богъ му казва: Работи и не мисли за миналото. — Искамъ да зная, какъвъ съмъ билъ въ миналото. — Азъ зная, какъвъ е билъ, но нѣма смисълъ да му казвамъ. Защо ще му кажа, че е билъ нѣкакъвъ харамия? Той мисли, че е билъ добъръ човѣкъ — нека си мисли. Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ него. То е вложено не само въ миналото, но и днесъ. Богъ го е кредитиралъ, далъ му е добри условия, роденъ е отъ добра майка и баща, при добри братя и сестри. — Има нѣщо, което не ми харесва. — Остави настрана това, което не ти харесва. Работи върху това, което Богъ ти е далъ. Използувай добритѣ условия, при които си роденъ. Сега и на васъ казвамъ: Използувайте настоящето, което ви е дадено. Използувайте условията, при които днесъ живѣете. Въ бѫдеще, когато станете силни, ще се върнете назадъ да изправите онова, което не ви харесва. Тогава българинътъ ще поправи своята тѫжна пѣсень съ бемолъ и диезъ. И вие, като объркате работитѣ си, туряте бемоли и диези. Ти не знаешъ, че така се отклонявашъ отъ правия пѫть. — Какъ ще се върнемъ въ правия пѫть? — Като се освобождавате отъ отрицателнитѣ мисли и чувства. Като станете сутринь отъ сънь, отправете мисъльта си къмъ Бога, съ молба да ви освободи отъ чуждитѣ, натрапени мисли. Това не се постига изведнъжъ. Достатъчно е да съедините мисъльта си съ Божията, за да оправите пѫтя си. Тогава и вие ще работите заедно съ Бога, да изправите погрѣшкитѣ си. Отъ васъ се иска търпение, да дойде вашето време, което Богъ е опредѣлилъ да ви помогне. Само една милионна часть отъ секундата е нуждна на Господа, за да помогне на всѣки човѣкъ, но трѣбва да чакате реда си. Нѣмате ли търпение да дочакате реда си, ще се сърдите на тоя, на оня, на Провидението и най-после и на Бога. Бѫдете благодарни и на малкото. Каквото и да ви се случи въ живота, благодарете и за него. Колкото малка помощь да ви е дадена, благодарете и за нея. Сегашнитѣ хора се спрѣли на такова мѣсто, дето всички нѣща могатъ да се поправятъ. Не използувашъ ли това мѣсто, всичко ще за губишъ и ще кажешь: Всичко е свършено съ мене. Питамъ: Можешъ ли да мислишъ? — Мога. — Можешъ ли да чувствувашъ? — Мога. — Искашъ ли да живѣешъ? — Искамъ. — Тогава ще знаешъ, че работата ти ще се оправи. Достатъчно е единъ човѣкъ да те обича, за да се оправятъ работитѣ ти и да живѣешъ. Когато пожелае, Богъ може да ти върне живота. Отъ тебе се иска само едно: да изправишъ погрѣшкитѣ си. Иначе, ти ще попаднешъ въ закона на ограничението. Като правишъ погрѣшки, радвай се; като ги изправяшъ, пакъ се радвай. Представете си, че нѣкой човѣкъ отиде въ дома на една бедна вдовица, да си поговори съ нея. Отъ разговора той разбира, че тя има спестени 200 — 300 лв. Той намисля да я обере. На другия день пакъ я посещава, взима паритѣ ѝ и си отива. Вечерьта започва да се моли, но съвѣстьта му не го оставя спокоенъ. Той си казва: Какво направихъ днесъ? Обрахъ една бедна вдовица. Защо направихъ тая погрѣшка? Какъ ще я поправя? Изведнъжъ му дохожда една свѣтла мисъль, да отиде при вдовицата и, безъ да ѝ каже, че я обралъ, да изправи погрѣшката си. Той взима два чувала брашно и, вмѣсто взетитѣ 200 лв., взима 1200 лв. и отива при вдовицата. Тя започва да се оплаква, че нѣкой я обралъ, взелъ последнитѣ ѝ 200 лв., спестени съ трудъ, но той ѝ казва: Не се безпокой, азъ ида да изправя погрѣшката на крадеца. Ето, вземи тия 1200 лв., вземи двата чувала брашно и благодари на Бога за станалото. Така и вдовицата е радостна, и тоя, който я обралъ. Питате: Защо трѣбваше да обератъ бедната вдовица? — За да се отвори и нейното сърдце, да познае Бога. Тя е бедна, защото сърдцето ѝ е затворено. А на оня, който я обра, се даде възможность да прояви силата си — да направи погрѣшка и да изправи погрѣшката си. Сега и на васъ казвамъ: Отворете широко сърдцата си, да не ви обиратъ. Ако пъкъ сте обрали нѣкого, бѫдете готови да изправите погрѣшката си, да върнете взетото десетократно. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 9 мартъ, 1932 г. София. —- Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Физичниятъ и Божествениятъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: Всѣки отъ васъ да направи опитъ, самъ да се нарисува. Гледайте се въ огледалото и се рисувайте. Интересно е да видите, какво може да постигнете въ това отношение. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ знанието на свѣта. Не е достатъчно само да знаете, но да прилагате това знание. Знание безъ прилагане прави човѣка гордъ. Значи, гордостьта е резултатъ на неизползувано, натрупано знание. Гордостьта е обратенъ процесъ на смирението. — Кога се смирява човѣкъ? — Когато прилага знанието, което е придобилъ. Така той вижда, какво може да направи и какво не може, и постепенно се смирява. Който живѣе само за себе си, не може да използува знанието си и го трупа като излишенъ баластъ. Като живѣе за Бога, за ближния си и за себе си, човѣкъ дохожда до истинския животъ и възможноститѣ, които му сѫ дадени. На фиг. 1. имаме крѫга АСDВ, който представя истинския животъ и възможноститѣ, които сѫ скрити въ него. Възможноститѣ показватъ, какво може да направи човѣкъ. Центърътъ на крѫга е точка или нула. — Отде иде нулата? — Отъ Индия. За нулата се казва, че е нищо и е по-малка отъ единицата. Въпрѣки това, нулата съдържа сила, която увеличава и намалява числата. Ако предъ единицата турите нула, числото се намалява. Ако следъ единицата турите една нула, числото се увеличава десеть пѫти. Тая сила показва възможноститѣ за човѣшкото развитие. Числата 700, 800 и 500 показватъ силата на нулата. Дветѣ нули следъ седморката, осморката и петорката показватъ, че тия числа иматъ възможность да растатъ. Когато се говори за числата, като количества, ние имаме предъ видъ простата материя; обаче, когато се говори за числата, като форми, които съдържатъ живи сили, ние имаме друго разбиране за тѣхъ. Това сѫ живи форми, носители на енергии. Напримѣръ, ако измѣрите дължината и широчината на човѣшката глава, ще видите, че тия числа сѫ живи, иматъ възможность да растатъ. Обикновено дължината на главата е по-голѣма отъ широчината ѝ. Това показва, че формата на човѣшката глава не е крѫгла, но продълговата, т. е. елипсовидна. Дължината на човѣшкото тѣло има отношение къмъ интелигентностьта на човѣка и неговата сила. Високиятъ човѣкъ, дългиятъ носъ, дългото ухо, дългитѣ вежди показватъ, че човѣкъ е интелигентенъ. Дебелитѣ вежди говорятъ повече за чувственостьта на човѣка, отколкото за неговата интелигентность. Като се изучаватъ веждитѣ, трѣбва да се обръща внимание още и на дължината на космитѣ, тѣхното направление, както и формата имъ. Дългитѣ и тънки вежди, дългиятъ и правиленъ носъ сѫщо говорятъ за интелигентностьта на човѣка, която се опредѣля още отъ широчината на ноздритѣ и тѣхната форма. Отстрана на носа има две-три линии, които опредѣлятъ качеството на човѣшкия умъ. Въ нисшитѣ животни носътъ е сраснатъ съ горната челюсть, а въ човѣка той е отдѣленъ, свободенъ. Това показва, че умътъ въ човѣка работи самостоятелно. Крѫгътъ, като геометрична форма, крие въ себе си зародишъ на сили, които иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Нѣкои математици твърдятъ, че въ крѫга се намиратъ известни знаци, представени въ видъ на ѫгли съ противоположни посоки. Силитѣ, които се отправятъ къмъ върха на ѫглитѣ, постепенно изчезватъ. Следователно, тия сили сѫ всѣкога по-малки отъ силитѣ, които действуватъ на края на ѫглитѣ. Човѣшкиятъ носъ има форма на ѫгѫлъ, горе тѣсенъ, долу широкъ, затова интелигентностьта и силата на човѣка зависи отъ долната часть на носа. Горната, тѣсната часть на носа показва стремежа на човѣка. Тя е свързана съ веждитѣ. Отъ голѣмо значение за човѣка е долната часть на носа, неговитѣ крилца. Тѣ трѣбва да бѫдатъ добре развити. Правилното развитие на носа се опредѣля отъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Колкото по-правилни и фини сѫ тѣ, толкова по-красиви сѫ линиитѣ на носа. Понѣкога тия линии се извиватъ като запетая, а понѣкога иматъ форма на еврейската буква йотъ, която съдържа творчески сили въ себе си. Споредъ еврейската кабала, човѣкъ е създаденъ само отъ йотове, тѣсно свързани помежду си. Сега азъ искамъ да ви обърна внимание върху живота, като нѣщо невидимо, но реално. Той се изявява чрезъ движения, а интелигентностьта — чрезъ свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-голѣма е интелигентностьта. Дето чувствата сѫ по-развити, тамъ материята има по-голѣма гѫстота. Силата на чувствата има отношение къмъ страститѣ. Затова казватъ: Силни чувства, силни страсти. Ако претеглите единъ човѣкъ съ силни страсти, ще видите, че той тежи повече отъ интелигентния. Значи, духовнитѣ хора сѫ по-леки отъ материалиститѣ. Въ бѫдеще, когато искатъ да опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е духовенъ и до каква степень е духовенъ, ще го турятъ на везни, да го претеглятъ. Отъ теглото му ще опредѣлятъ неговата духовность. И тъй, сѫществуватъ два вида хора: обикновени, т. е. материалисти, които боравятъ само съ физичния свѣтъ, и духовни. Първитѣ се интересуватъ само отъ външния животъ, но не и отъ неговото вѫтрешно съдържание. Тѣ гледатъ на животнитѣ и растенията като на глупави, прости сѫщества. Много естествено, тѣ не проникватъ въ тѣхната сѫщина и не се запитватъ, защо нѣкои животни и растения сѫ дълговѣчни. Има животни, които по отношение на дългия животъ надминаватъ човѣка. Това показва, че тѣ знаятъ нѣщо повече отъ него за продължителността на живота. Сегашниятъ човѣкъ едва достига до 120 години. За оправдание на своя кратъкъ животъ на земята, хората казватъ, че това се дължи на интенсивностьта на живота. Значи, интенсивниятъ животъ отнема силитѣ на човѣшкия организъмъ. Отъ една страна, човѣкъ изразходва повече сили, отколкото трѣбва, а отъ друга страна, нѣма достатъчно храна, съ която да уравновеси тия сили. Щомъ е така, не му остава друго, освенъ да напусне земята преждевременно. Ще кажете, че така е опредѣлено, да си замине човѣкъ по-рано. Споредъ мене, опредѣленитѣ нѣща сѫ разумни. Ако намирате, че нѣщо е неразумно, а, въпрѣки това, става, туй показва, че то не е опредѣлено да стане. Сега, да се върнемъ къмъ крѫга, описанъ около квадрата АСDВ. Тоя крѫгъ е съставенъ отъ безброй малки величини, които излизатъ отъ центъра О — най-голѣмата величина, и отиватъ къмъ окрѫжностьта. Центърътъ О е душата на разумната сила, която се изявява на вънъ или въ видъ на клончета, или въ видъ на силови линии. На сѫщото основание, и човѣшката душа се намира въ центъра на Битието. Отъ душата, въ видъ на силови линии, излизатъ всички органи на човѣшкото тѣло. Споредъ едни, душата се намира нѣкѫде подъ лъжичката; споредъ други, тя е въ срѣдата на слънчевия вѫзелъ, нареченъ стомашенъ мозъкъ. Въ стомашния мозъкъ се намиратъ редъ ганглии, които образуватъ първичния мозъкъ. Последниятъ играе роля при храносмилането и кръвообръщението. Тамъ е мѣстото на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система, съ седалище главата, регулира човѣшката мисъль. Значи, въ човѣка има две нервни системи; симпатична нервна система, чрезъ която се проявява душата, и мозъчна нервна система, чрезъ която се проявява духътъ или умъть на човѣка. Коренитѣ на човѣка се намиратъ въ симпатичната нервна система, а клонетѣ сѫ пръснати по цѣлото тѣло. Когато човѣкъ страда, обича или се радва, това се отразява на симпатичната нервна система; когато мисли, това се отразява на мозъка, а оттамъ на лицето. Лицето е акумулаторъ, който събира енергията отъ външния свѣтъ и я предава вѫтре въ мозъка и вънъ отъ мозъка. Затова трѣбва да се обръща внимание на лицето, като възприематель и предаватель на енергии. По лицето се познава състоянието на човѣка. Достатъчно е да погледнешъ очитѣ, носа, устата на човѣка, за да познаешъ, какво преживява. Човѣшкото лице представя две пирамиди: едната е съ върха надолу — брадата на човѣка; надъ тая пирамида е поставенъ мозъкътъ; основа на пирамидата сѫ човѣшкитѣ скули, които даватъ широчина на лицето. Втората пирамида е съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ. Въ мозъка на човѣка, т. е. въ дветѣ хемисфери се криятъ неговитѣ възможности, чрезъ които той се проявява. Казваме: Проявенъ и непроявенъ човѣкъ, или проявенъ и непроявенъ животъ, т. е. добъръ и лошъ животъ. Това се изразява съ двата ѫгла на чъртежа: единиятъ ѫгълъ е обърнатъ съ върха надолу, а другиятъ — съ върха нагоре. Първиятъ ѫгълъ представя грѣшния, падналия човѣкъ, или човѣкътъ на чувствата. Вториятъ ѫгълъ — съ върха нагоре, представя добрия човѣкъ, т. е. доброто естество на човѣка. Двата ѫгла — съ върха нагоре и съ върха надолу, представятъ доброто и лошото естество на човѣка. Когато се проявява лошото му естество, той се обръща съ главата надолу. Тогава неговитѣ стремежи се отправятъ къмъ земята, къмъ свѣта. Вънъ отъ свѣта за него не сѫществува нищо реално. Той казва: Реално е само онова, което сѫществува на земята. Какво има на небето, това не ме интересува. Обърне ли се ѫгълътъ съ върха нагоре, ние имаме предъ себе си човѣкъ съ стремежъ къмъ слънцето. Той е представитель на мисъльта, на свѣтлината, на благородното и възвишеното въ човѣка. Първиятъ човѣкъ е стариятъ, голѣмиятъ, съ върха надолу. Праведниятъ човѣкъ, съ върха нагоре, е малкото дете, което сега се проявява. Понѣкога голѣмиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ малкия и постоянно го кара да работи, да регулира дихателната система. Неправилното дишане внася утайки, наслоявания въ човѣшкия организъмъ. — Кога диша човѣкъ неправилно? — Когато мисли и чувствува неправилно. Въ тоя смисълъ, туберкулозата не е само външна, органична болесть, но тя има отношение къмъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Изопаченитѣ мисли и чувства сѫ условия за туберкулозата. Тѣ произвеждатъ отслабване на дробоветѣ. Следователно, ако внесете въ ума си прави и свѣтли мисли, а въ сърдцето си прави и благородни чувства, туберкулозата, сама по себе си, ще изчезне. — Азъ ще умра. — Това е отрицателна мисъль. — Не мога да търпя тоя човѣкъ. — И това е отрицателна мисъль. Казвамъ: Ще живѣешъ и ще търпишъ. — Ще търпя, по неволя ще търпя. — Това не е търпение. Силниятъ те бие, и ти търпишъ — това е търпение по необходимость. Обаче, вѫтрешно ти скърцашъ съ зѫби и се заканвашъ: И азъ ще дойда на власть, ще ти покажа, какъ се бие. Нѣма да се заканвате на хората, но ще търпите, както търпѣха мѫченицитѣ за Христа. Тѣ понасяха страданията съ любовь и, който вдигна рѫка надъ тѣхъ, стана последователь на Христа. Ония, които ги гонѣха, приеха отъ тѣхната любовь и свѣтлина и станаха християни. Не можешъ да вдигнешъ рѫка върху единъ истински християнинъ или светия, и да не приемешъ неговитѣ идеи. Достатъчно е само съ пръстъ да го бутнешъ, за да тръгнешъ въ неговия пѫть. Достатъчно е да кажешъ една лоша дума за праведния или за светията, за да попаднешъ подъ неговата свѣтлина. Докоснешъ ли се до неговото хоро, не можешъ вече да се освободишъ, ще играешъ, както той играе. Сега азъ искамъ да насоча ума ви къмъ новата мисъль, да ви освободя отъ старитѣ разбирания на миналото, които сѫ разбирания на млѣкопитаещитѣ, на рибитѣ. Въпрѣки това, човѣкъ си мисли, че стои много по-високо отъ животнитѣ. Въ едно отношение човѣкъ е по-високо отъ животнитѣ, но въ друго отношение, тѣ сѫ разрешили нѣкои въпроси по-добре отъ него. Напримѣръ, птицата е разрешила семейнитѣ отношения по-добре отъ човѣка. Тамъ и мѫжката, и женската птици сѫ равноправни. Никѫде жената не е така свободна, както женската птица. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ животни, тамъ жената е робиня. Тя носи цѣлия товаръ на семейството; тя отглежда малкитѣ, а мѫжътъ го нѣма никѫде. Той се явява като гостъ и оставя жената да носи всичкитѣ последствия. Децата познаватъ само майка си. Бащата не се явява никакъвъ. Едва сега, между млѣкопитаещитѣ, специално между хората, бащата започва да се грижи за децата си и да поема тежестьта на семейството. Като се намѣри предъ голѣми мѫчнотии, той казва: Не е лесно да станешъ баща. Като живѣе на земята, човѣкъ ще стане и баща, и майка. Да станешъ баща, това значи, да туришъ край на своя егоизъмъ и да започнешъ да се очовѣчавашъ. Ако не станешъ баща и майка, не можешъ да се очовѣчишъ. Младата мома и младиятъ момъкъ мислятъ само за себе си. Щомъ се оженятъ и станатъ баща и майка, тѣ започватъ да мислятъ и за децата си. Като неженени, тѣ мислятъ по единъ начинъ; щомъ се оженятъ, напущать своя егоизъмъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да стане красивъ, да подобри чъртитѣ на лицето си. Малко хора иматъ красива уста. Красотата ѝ се заключава въ една особена извивка, която опредѣля човѣшката интелигентность. Въ сѫщность, интелигентностьта на човѣка се очъртава на неговия носъ, затова той трѣбва да работи главно върху носа си. Той е магътъ на човѣшкото лице. Ако носътъ ви е правиленъ и добре развитъ, вие ще бѫдете господари на себе си. — Какъ може човѣкъ да работи върху носа си? — Има редъ методи за това, които трѣбва да се изучаватъ. Ще работите, безъ да употрѣбявате насилие върху себе си. Всѣко насилие носи лоши последствия. Адамъ и Ева насилиха себе си, т. е. Божественото начало въ себе си. Богъ имъ заповѣда да не ядатъ отъ забраненото дърво, но тѣ не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Богъ запита Адама, защо наруши заповѣдьта Му, Адамъ не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и следъ това предложила и на него отъ забранения плодъ. Ева, на въпроса, защо яде отъ забранения плодъ, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Богъ каза на жената: „Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето сѣме и змията.“ Следователно, днесъ не се борятъ мѫжътъ и жената, но жената се бори съ злото. Какво представя жената? Тя е последното творение на Господа. Всѣко последно творение е по-високо отъ предидещитѣ. Богъ направи растенията и животнитѣ преди човѣка. Значи, човѣкътъ стои по-високо отъ растенията и животнитѣ. На сѫщото основание, Ева стои по- високо отъ Адама, т. е. жената стои по-високо отъ мѫжа. Богъ вдъхна на Адама жива душа, а на Ева — интелигентность. Значи, жената представя интелигентностьта. Когато се казва, че жената е само женствена, но не е интелигентна, това не е право. Изобщо, жената е по- интелигентна отъ мѫжа. Той е нагоденъ повече да воюва, да се бори — силенъ е, но въ него нѣма голѣма философия. Казватъ, че мѫжътъ е гениаленъ, ученъ, философъ. Помнете: Гений, великъ човѣкъ не може да се роди отъ проста и глупава майка. Само интелигентната и умна майка може да роди гениаленъ синъ или гениална дъщеря. Бащата може да е посрѣдственъ човѣкъ, но майката трѣбва да бѫде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мѫчно предава своята интелигентность на децата отъ майката. Той може да предаде своята интелигентность, само ако и майката е интелигентна. Като се събере интелигентностьта и на двамата, ще се създаде нѣщо по-добро. И тъй, знанието, интелигентностьта произлизатъ отъ любовьта. Мѫдростьта може да се прояви въ човѣка дотолкова, доколкото неговата любовь има за основа знанието и интелигентностьта. Тая любовь наричаме просвѣтена. Ако любовьта ви не е просвѣтена, нищо не може да родите. Нѣкои птици иматъ такива отношения помежду си, каквито хората още не познаватъ. Напримѣръ, когато мѫжката и женската птица изпълнятъ задължението си къмъ своитѣ малки, тѣ сѫ вече свободни. Между тѣхъ нѣма никаква ревность, нито разпуснатъ животъ. Нѣкои птици, като орела, сѫ еднобрачни, а други — живѣятъ задружно нѣколко години и после се напущатъ. Обаче, орелътъ се жени само единъ пѫть. Това сѫ вметнати мисли, които иматъ значение само за изясняване на нѣкои въпроси. Въ това отношение, женитбата, бракътъ е възпитателно срѣдство, което освобождава хората отъ крайния егоизъмъ. Той втвърдява човѣка. Ако не се освободи отъ това втвърдяване, човѣкъ рискува да загуби живота си. Семейството налага на човѣка известни жертви, чрезъ които той изучава закона—любовь къмъ Бога. Тая любовь е центъръ на всички възможности, на всѣки животъ. Това всѣки може да опита. Като изучава себе си, човѣкъ вижда дветѣ си естества: едното е тихо и спокойно, а другото постоянно е недоволно и за всичко се гнѣви. Първото естество наричаме разумно начало въ човѣка, а второто — неразумно начало. Между дветѣ естества има тѣсна връзка. Когато видите, че човѣкъ бърза, гнѣви се, иска по-скоро да постигне нѣщо, ще знаете, че въ него действува неразумното начало. Разумното или Божественото начало въ него тихо му нашепва: Не бързай толкова, не се сърди, почакай, има време за тая работа. — Не, искамъ по-скоро да я свърша. Най-после неразумното естество въ човѣка вижда, че е на кривъ пѫть. Тогава разумното естество мълчи. — Защо боледувамъ? — пита неразумното естество. Разумното мълчи, нищо не му казва. — Защо страдамъ? И на тоя въпросъ не получава отговоръ. Разумното не отговаря на тоя въпросъ, но тихо му на шепва: Ако ме слушашъ, нѣма да страдашъ. Ти искашъ да станешъ великъ, ученъ човѣкъ, но нѣма да успѣешъ. — Защо? — Това сѫ чужди желания, които сѫ преплетени съ твоитѣ. Ти трѣбва да се научишъ да отдѣляшъ твоето отъ чуждото и да давашъ ходъ само на твоитѣ мисли и желания. Искашъ да бѫдешъ богатъ, великъ човѣкъ — това е чуждо желание. Ти виждашъ духовното богатство на нѣкой човѣкъ и пожелавашъ да станешъ като него. И това е възможно, но методътъ е кривъ. Духовното богатство се постига по вѫтрешенъ, духовенъ пѫть. Ти искашъ да го постигнешъ по външенъ пѫть. Това е невъзможно. И тъй, ако вървишъ по стремежитѣ на неразумното начало въ себе си, ти самъ се осѫждашъ на падение, на израждане и най-после на смърть. Изгубишъ ли духовното въ себе си, ти умирашъ. Много естествено, щомъ изгубишъ условията за своето развитие, ти умирашъ. Казватъ, че човѣкъ има две души: животинска и Божествена. Докато страда, докато се бори, Божествената душа присѫтствува въ него, и той има условия да се развива. Напусне ли го тя, съ него всичко е свършено. Затова казваме, че човѣкъ има бѫдеще, докато се стреми къмъ Божественото. Народътъ има бѫдеще, докато всички хора се стремятъ къмъ Божественото. Ако всички хора проявявятъ любовьта си къмъ Бога, тѣхното бѫдеще е осигурено. Стремятъ ли се къмъ величие, къмъ надмощие надъ Божественото, тѣ влизатъ въ аномалиитѣ на живота, които водятъ къмъ грѣха. Прочетете пета глава къмъ Галатянитѣ, дето сѫ изброени 17 качества на грѣха и деветь плода на Духа. Какво допринасятъ лошитѣ качества и грѣха за човѣка? Тѣ развалятъ кръвообръщението му, вследствие на което цвѣтътъ на лицето се изгубва, очитѣ потъмняватъ, носътъ се деформира. Ако човѣкъ върви редъ поколѣния въ лошия пѫть, брадата му постепенно лѣга надолу, както въ животнитѣ. Добриятъ и благо роденъ човѣкъ се познава по това, че на брадата си има една вдлъбнатина. Стане ли брадата равна и придобие форма на чуканче, тя се е деформирала вече. Живѣйте така, че всѣки день да придобивате по нѣшо добро къмъ линиитѣ на лицето си, а не да се деформирате. Като наблюдавате устнитѣ на човѣка, виждате, че горната е по-развита отъ долната. Това е правилното положение. Такъвъ човѣкъ е повече активенъ, отколкото пасивенъ. Добре развита горна устна прави човѣка активенъ. Добре развита долна устна го прави пасивенъ. Активниятъ човѣкъ лесно се сърди, но лесно му минава. Пасивниятъ изглежда кротъкъ, но той отвѫтре се бушува. Стремете се къмъ хармонията въ живота, да изработите правилни хармонични чърти на лицето. Всѣко трептение на хармоничното лице е като трептенията на свѣтлината. Това лице е подобно на сутринната зора. Както се увеличава сутринната свѣтлина, така се увеличава сиянието на лицето въ хармоничния човѣкъ. Свѣтлината на добрия и хармониченъ човѣкъ постепенно се усилва, докато единъ день и въ него изгрѣе слънцето на живота. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали Божественото въ него взима надмощие, или човѣшкото. Ако Божественото има надмощие, и бедни да сте, нѣма да се безпокоите; ако човѣшкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболѣете, да не изгубите богатството си. Нова философия е нуждна на човѣка, която да измѣни неговата мисъль. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка? — Права, положителна, свѣтла. Трѣбва ли да се вмъквашъ въ Божественото съзнание и да критикувашъ Бога? Казвашъ: Защо Богъ ме е създалъ такъвъ? — Богъ не те е създалъ такъвъ. Ако ти обичашъ да пиешъ, Богъ ли е виновенъ за това? Че си ялъ и пилъ, когато не трѣбва, ти си виновенъ за това. Имашъ лоши навици. Обичашъ да критикувашъ хората, виждашъ по грѣшкитѣ имъ — ти си виновенъ за това. — Какво сѫ погрѣшкитѣ на хората? — Извержения. Не се занимавай съ тѣхъ. Мини-замини, безъ да имъ обръщашъ внимание. Да изследвашъ една добродетель, това е въ реда на нѣщата. Всѣка добродетель е скѫпоцененъ камъкъ, който ползува човѣка. Законъ е: Докато се занимавашь съ погрѣшкитѣ на хората, ти всѣкога ще страдашъ. Тѣ сѫ зараза, отъ която не можешъ да се освободишъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ Това значи: Не търсете погрѣшкитѣ на хората, да не се заразите отъ тѣхъ. Несъзнателно човѣкъ възприема погрѣшкитѣ на хората, защото тѣ сѫ скачени сѫдове. Спрешъ ли вниманието си върху погрѣшката на своя ближенъ, тя непремѣнно ще влѣзе въ тебе. Въ това отношение и влюбването е опасно нѣщо. Когато двама души се влюбятъ единъ въ другъ, тѣ започватъ да си приличатъ — между тѣхъ става обмѣна. За това е казано въ Писанието: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави“. Влѣзешъ ли въ едно общество, добро или лошо, ти ще възприемешъ нѣщо отъ него и ще измѣнишъ характера си. И тъй, не може да има любовь между хората, ако умътъ имъ не поеме рѫководството на всѣка работа. Ако умътъ не поеме работитѣ на любовьта, човѣкъ ще се обърка и не ще може да прояви любовьта си правилно. Оня, който се е влюбилъ привидно въ васъ, не може да рѫководи работитѣ на любовьта. Той има предъвидъ вашето богатство, вашето обществено положение. Така и вълкътъ обича. Вълкътъ има дълга муцуна, което показва, че е интелигентенъ. Обаче, той не е разуменъ. Отдалечъ още той познава, коя овца е болна и коя — здрава. Отъ болната бѣга, а здравата напада. Въ края на краищата, той плаща съ живота си. Това се дължи на неговата неразумность. Какъ постѫпватъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ? Лошиятъ човѣкъ, като те види, от далечъ още познава, може ли да се излъже, или не. Ако си религиозенъ, той започва да ти обещава, че лесно ще нареди работитѣ ти и, ако успѣе да вземе нѣщо отъ тебе, повече не те търси. Че обещалъ да ти услужи, да свърши работата ти, той не иска да знае. Добриятъ човѣкъ, въ отношенията си съ хората, спазва следното правило: пари на заемъ нито дава, вито взима. Ако имашъ нѣкаква нужда, ще ти помогне; ако си гладенъ, ще те нахрани; ако си беденъ пѫтникъ, ще ти плати пѫтя. Обаче, пари на заемъ на никого не дава. Той казва: Ако искашъ да ти е мирна главата, пари на заемъ на никого не давай. Сега азъ ви говоря за живота, какъвто е въ действителность, а не съ неговитѣ украшения и панделки. Ако харесвате панделкитѣ на живота, дръжте се за тѣхъ, но бѫдете готови да се разочаровате. — Не трѣбва ли да взимаме пари на заемъ? — Може да взимате пари на заемъ, но ако разчитате на нѣщо. Честниятъ човѣкъ предпочита да страда, отколкото да вземе пари на заемъ и да не може да ги върне. Ако може да ги върне, свободенъ е да взима пари на заемъ; така ще се благослови и заемодательтъ. Благословение е да имашъ отношение съ добъръ и честенъ човѣкъ. Азъ изнасямъ въпроса за заема между другото, за да не се създаватъ недоразумения между хората. — Може да ме излъжатъ хората? — Ако си излъганъ, ти печелишъ. Страшно е за оня, който лъже. Той внася отрова въ своя организъмъ. Тая отрова се предава въ кръвьта на бѫдещитѣ поколѣния, и тѣ постепенно се израждатъ. Лошата мисъль е по-силна отъ материалната отрова. За да не трови организма си, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си Божествени мисли. Чрезъ тѣхъ той може да изпълнява Божията воля. Само така човѣкъ може да осигури доброто бѫдеще. Ти нѣма да живѣешъ само единъ пѫть на земята — много животи те очакватъ. Като знаете това, не затваряйте очитѣ си за своитѣ погрѣшки, но ги изправяйте. Сегашнитѣ ви погрѣшки сѫ неизбѣжни, тѣ се предаватъ по наследство, но работете върху себе си, за да ги изправите. Правете опити безъ да говорите за тѣхъ. Защо ще говоришъ на хората за онова, което самъ не си опиталъ? — Така каза Учительтъ. — Това още не е знание. Приложи знанието, опитай го, и като получишъ плодъ, тогава говори за него. Представете си, че нѣкой отъ васъ има лошо разположение. Какъ ще си помогнешъ? Тури лѣвата си рѫка на очитѣ, да се допре до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Така ще направишъ три пѫти. Следъ това прекарай втория пръстъ на дѣсната рѫка надъ носа, пакъ три пѫти. Като на правишъ упражнението съзнателно, неразположението ти ще изчезне. И безъ това упражнение може, но ще преживѣешъ голѣмо напрежение. Нѣкой пѫть човѣкъ е много напрегнатъ, до пръсване, не знае, какъ да си помогне. Голѣмото напрежение се предизвиква отъ сѫщества, които, съ своитѣ отрицателни мисли, нападатъ човѣка и го тормозятъ. Той прилича на бомба, която очаква най-малкото бутане, за да избухне. Голѣмо е напрежението на човѣка, когато го сполети нѣкаква скръбь. Тогава той стиска главата си, чупи рѫцетѣ си, движи се, но не може да си помогне. Добре е да стиска главата си, особено отзадъ, дето е мѣстото на вълка. Съ това той иска да му каже: Ти ме доведе до това положение. Не стискай главата си, но тури пръста си на носа, твоя добъръ съветникъ, и отъ него искай помощь. Илия, като чу гласа на Господа, закри лицѣто си, тури пръста на носа си и започна да мисли. Господъ говори вѫтрешно на ума на човѣка и му помага. Казва се за Илия, че вдигналъ дрехата си и започналъ да се разговаря съ Господа. Забелязано е, че когато мисли, човѣкъ туря леко рѫката си на очитѣ, безъ да ги натиска. Така той се вглъбява въ себе си и мисли право. Когато имате голѣми мѫчнотии, правете упражнението, да си помогнете. — Може ли да си помогнемъ и безъ упражнението? — Знайте, че капиталътъ на физичния човѣкъ се опредѣля отъ духовния свѣтъ. Всѣки човѣкъ черпи енергия отъ духовния свѣтъ. Ако не е така, той не би могълъ да живѣе на физичния свѣтъ, дето постоянно го смучатъ. Ако човѣкъ не се кредитира отъ духовния свѣтъ, въ скоро време той ще бѫде изсмуканъ и отровенъ. Казвамъ: Не преливайте водата отъ едно шише въ друго. Колкото внимателно да я преливате, все ще излѣете часть отъ нея навънъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ. — Има ли условия за това? — Има условия. Изворътъ въ човѣка е неговиятъ умъ. Докато умътъ работи, чувствата на човѣка постепенно се облагородяватъ. Умътъ е изворътъ, сърдцето е почвата, въ която се посѣватъ сѣмената. Щомъ изворътъ блика и пои сѣмената, Богъ ще ги възрасти. Нека умътъ ви работи и възприема правата Божия мисъль, за да могатъ сѣмената да растатъ и да се развиватъ правилно. — Азъ съмъ религиозенъ човѣкъ. — Това нищо не значи. — Азъ мисля самостоятелно. — И това нищо не значи. — Азъ имамъ право разбиране за нѣщата. — И това нищо не значи. Кое е истинско знание? Представи си, че ти имашъ много знания, но не знаешъ, какъ да ги приложишъ, не можешъ да си помогнешъ. Приближавамъ се при тебе и ти пошепвамъ само три думи. Ти веднага ставашъ отъ мѣстото си и свършвашъ започнатата работа. Това е истинско знание. — Какъ можа толкова лесно да оправишъ обърканитѣ си смѣтки? Една комисия отъ десеть души отишла при единъ американски банкеръ да иска нѣкаква сума на заемъ. Банкерътъ ги погледналъ, замислилъ се и казалъ: Нѣмамъ свободни суми, не мога да ви услужа. Другъ пѫть елате. Следъ малко една млада, красива мома отишла при сѫщия банкеръ да иска пара. Съ влизането си още, тя се усмихнала, поздравила вежливо и се отправила къмъ банкера. Навела се до ухото и тихо му прошепнала само три думи. Веднага банкерътъ станалъ, отворилъ касата си и далъ на момата сто хиляди долари. Ще кажете, че момата завъртѣла ума на банкера. Не, момата била умна, знае, какъ да говори на хората. Тя разполагала съ вѫтрешна сила, която повдига духа на човѣка. Момата взела паритѣ, поклонила се на банкера и си отишла. Следъ шесть месеца тя се явила при банкера да върне взетата сума. Тя постѫпила честно, нѣмала никакво намѣрение да използува добротата на банкера. Едно отъ качествата на тая мома е, че имала любовь къмъ Бога и правилно отношение къмъ Него. Нѣкога вие се съмнявате въ Господа и казвате: Дали сѫществува Богъ, или не. Отговарямъ: Ако носътъ ви е на мѣстото си, Богъ сѫществува. Ако не е на мѣстото си, не сѫществува. Носътъ е свидетелство за сѫществуването на Бога. Щомъ имате носъ, Богъ сѫществува. Единъ день ще ви сѫдятъ, защо, следъ като имате носъ, отричате Господа. За оправдание, ще кажете: Ние не знаехме, че нашиятъ носъ доказва сѫществуването на Бога. Тогава носътъ и всички сѫщества, свързани съ него, ще отидатъ при Господа и ще кажатъ: Ние говорихме на човѣка, доказвахме му, че Богъ сѫществува, но той не искаше да слуша. Какво се иска отъ човѣка? — Вѣра, която да не се колебае отъ никакви външни и вѫтрешни бури. Бѫдете здравъ, голѣмъ параходъ, който да издържа и на най-голѣмитѣ бури и вълнения, безъ да пострада. Вълнитѣ ще ви биятъ отъ всички страни, но щомъ имате вѣра, ще излѣзете благополучно на спасителния брѣгъ. При това положение, нѣма сила въ свѣта, която може да ви погуби. Нищо не може да устои предъ Божественото начало въ човѣка. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Дето Божественото отсѫтствува, тамъ не е Богъ. Човѣшкото трѣбва да се подчини на Божественото. Коя е основната мисъль на лекцията? Ние говорихме за физичния и за Божествения животъ. Следователно, ще се спремъ и върху физичния или проявения човѣкъ и духовния или непроявения. Геометрически, физичниятъ човѣкъ представя квадратъ, а духовниятъ — крѫгь. Ако се опише или впише квадратъ въ крѫга, той ще има само четири допирни точки съ окрѫжностьта. Тия допирни точки иматъ отношение къмъ мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ и волевитѣ действия на човѣка. Значи, физичниятъ човѣкъ има само четири допирни точки съ духовния. Щомъ се движи физичниятъ човѣкъ, съ него заедно се движатъ и допирнитѣ точки. Понеже физичниятъ човѣкъ — квадратътъ се движи около духовния — крѫга, той възприема неговата разумность. Единъ день квадратътъ ще се отдѣли отъ крѫга и ще остане само духовното въ човѣка. Квадратътъ представя два триѫгълника, свързани помежду си съ общъ диагоналъ. Горннятъ триѫгълникъ означава човѣшкия умъ. Квадратътъ има отношение и къмъ физичния, и къмъ духовния свѣтъ, затова хората строятъ кѫщитѣ си на квадратни основи. Човѣкъ трѣбва да знае, коя часть отъ кѫщата му е духовна и коя — физична. Квадратътъ, на който хората строятъ кѫщитѣ си, трѣбва да има точно опредѣлени размѣри. Напримѣръ, числото 13 е нещастно, особено за нѣкои хора и народи. На едно голѣмо угощение били поканени 13 души. Това се случило въ Англия. Поканенитѣ не се решавали да присѫтствуватъ на угощението. Обаче, трима отъ тѣхъ взели всичката отговорность върху себе си. Тѣ казали: Ние сме готови да се боримъ съ числото 13 и, каквото нещастие стане, да дойде върху нашитѣ глави. Следъ нѣколко години и тримата свършили живота си съ голѣми нещастия. Ако трима души се хвърлятъ отъ голѣма височина въ една пропасть, ще останатъ ли живи? Числото 13 е високо мѣсто, отдето човѣкъ пада върху камъни. Той непремѣнно ще пострада, затова трѣбва да вземе мѣрки, да се спаси. Ако не съ друго, поне съ парашутъ трѣбва да се спусне. Сега, азъ не искамъ да бѫдете суевѣрни, да мислите, че и безъ знание може да се живѣе. Не е така. Незнанието е причина за голѣмитѣ нещастия въ живота. Следователно, ще знаешъ значението на числата, на днитѣ и месецитѣ презъ годината, за да се ползувашъ отъ знанието си. Разумниятъ използува само тия часове, дни и месеци, които сѫ полезни за него. Ония часове, дни и месеци презъ годината, които носятъ нещастие за човѣка, той ги прекарва въ постъ и молитва. И на васъ казвамъ: Като се натъкнете на нѣкакво нещастие, молете се. Само Богъ може да ви избави отъ нещастията. Ако те нападне единъ неприятель, моли се на Бога да смекчи сърдцето му, за да се освободишъ отъ него. Нѣкѫде въ България, въ горитѣ, върлувала една разбойническа банда, която нападала пѫтницитѣ и ги обирала. Единъ день презъ гората минавалъ единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ. Като знаелъ, че може да срещне разбойницитѣ, той почналъ да се моли: Господи, на Тебе уповавамъ. Готовъ съмъ, каквото имамъ, да го дамъ на разбойницитѣ. Едва изказалъ тия думи, насреща му излѣзълъ главатарьтъ на бандата, който го спрѣлъ съ намѣрение да го обере. Пѫтникътъ му казалъ: Приятелю, имамъ въ джоба си десетина лева. Вземи ги и си върви съ здраве. Главатарьтъ се замислилъ и му казвалъ: Човѣче, бѫди свободенъ. Такива хора, като тебе, не обираме. — Какво значи това? Ето една Божествена постѫпка. Когато изпълнявашъ Божията воля, ти ще минешъ презъ най-голѣми разбойници, безъ да те пипнатъ. И разбойницитѣ слушатъ Господа. Тѣ знаятъ, че животътъ имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Той казва на главатаря: Ще пуснешъ тоя човѣкъ да си върви. Нѣма да го обирашъ. Трѣбва ли богатитѣ да се обиратъ? — Разбойницитѣ иматъ умъ, иматъ сърдце и воля, трѣбва да мислятъ, какво правятъ. Ако не изпълняватъ Божията воля, ще носятъ отговорность за дѣлата си. Казвамъ: Който има вѣра и упование въ Господа, той страда по-малко, и страданията му сѫ осмислени. Прилагайте вѣрата въ живота си, да имате опитности, чрезъ които да измѣните характера си, да преустроите своя организъмъ. Ако не можете да направите това, никакво знание нѣмате. Една отъ задачитѣ ви е да подобрите външнитѣ условия на вашия животъ. Вие очаквате живота ви да се подобри самъ по себе си. Помнете: Оправянето на свѣта зависи отъ Бога и отъ васъ. Това е една отъ труднитѣ задачи. Тя не може да се реши изведнъжъ. Отъ осемь хиляди години Богь работи усилено върху душитѣ на хората, но тѣ още упорствувать. Има нѣщо упорито, твърдо въ човѣка, което не се подава лесно на влияние. Обаче, пробуди ли се Божественото въ него, той лесно се изправя. Има една сила, която лесно може да въздействува на човѣка. Тя е любовьта. Затова се казва, че любовьта ще спаси човѣчеството. Нѣма ли любовь между хората, безпредметно е да имъ се говори, че не живѣятъ добре. Видишъ ли, че нѣкой е неразположени, не го питай, защо е неразположенъ, но му помогни. Какъ ще му помогнешъ? Потърси причината на неразположението му и, ако е гладенъ, нахрани го; ако е босъ, купи му обувки; ако е окѫсанъ, купи му дрехи; ако е обезсърдченъ, кажи му нѣколко благи думи, да го насърдчишъ. Ако искашъ да помогнешъ на човѣка, трѣбва да му дадешъ нѣщо материално. Духовниятъ свѣтъ се грижи и за материалнитѣ нужди на хората. И Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ материални нужди. Той дава благата на хората, и Той ги взима. Ако нѣкой иска да има дете, Богъ му дава. Престане ли да изпълнява Божията воля, Богъ му взима детето. Човѣкъ трѣбва да разбере, че всички блага идатъ отъ Бога. Затова е казано: „Богъ дава, Богъ взима.“ Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага. Ако слуша Бога, той ще има всичко необходимо. Ако не Го слуша, ще му се отнеме всичко, което му е дадено. Той ще остане самъ като кукувица. Не е лошо да бѫдешъ кукувица. Тя има вѣра не само въ себе си, но и въ другитѣ птици: снася яйцата си въ чуждитѣ гнѣзда. Тя вѣрва, че тѣ ще излюпятъ яйцата ѝ. Ако кукувицата вѣрва въ другитѣ птици, колко повече вие трѣбва да вѣрвате въ себе си, че като снесете яйцата си въ своитѣ гнѣзда, ще ги излюпите. Обаче, начинътъ, по който кукувицата живѣе, е старъ. Вие не трѣбва да вървите по стария пѫть на кукувицата, да очаквате другитѣ птици да мѫтятъ вашитѣ яйца. Днесъ, ако нѣкой види кукувиче яйце въ гнѣздото си, веднага го изхвърля навънъ. Съ други думи казано: Щомъ разбере лошото намѣрение на нѣкого, той го счита за кукувиче яйце и го туря настрана. Ето защо, започнете ли една работа, сами трѣбва да я свършите, да не я оставяте на други — тѣ да я свършатъ. — Време е нуждно за тая работа. — И съ това ще се съобразите. Какво трѣбва да прави оня, който иде отъ топлитѣ страни? Щомъ иде на северъ, ще хвърли тънкитѣ дрехи и ще облѣче дебели, топли дрехи. Ако иде отъ северъ на югь, трѣбва да хвърли дебелитѣ дрехи и да облѣче тънки, леки дрехи. Всѣки трѣбва да знае, отъ коя посока иде, накѫде отива и да се съобрази съ съответнитѣ условия. Нѣкой казва: Азъ ида отъ Бога. Щомъ идещъ отъ Бога, ти слизашъ на земята, дето сѫ нуждни топли дрехи и здрава кѫща. При това, нѣма да проповѣдвашъ, че живѣешъ за Бога. Щомъ напуснешъ земята и тръгнешъ за небето, при Бога, ще облѣчешъ топли дрехи и ще разказвашъ, какво си работилъ на земята. Сега вие се събирате около мене, слушате ме, съ цель да изработите нови, правилни отношения помежду си. Като работите върху себе си, пазете се да не изпаднете въ положението на старитѣ хора, които виждатъ погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, безъ да сѫ въ състояние да имъ помогнатъ. Изучавайте себе си и изправяйте своитѣ погрѣшки; не виждайте погрѣшкитѣ на другитѣ хора. — Защо? — Задачата ви е да изправите себе си. Ако се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, сами ще се спънете. — Не сме светии още. — Не сте светии, но сте кандидати за светии; не сте ангели, но сте кандидати за ангели; не сте гении, но сте кандидати за гении. Единъ день ще постигнете всичко това, но сега сте само кандидати. — Какъ ще постигнемъ това? — По пѫтя на любовьта. Така сѫ работили пророцитѣ и светиитѣ. Така е работилъ и Христосъ. Всички сѫ минали презъ известни опитности; и вие трѣбва да минете презъ тѣхнитѣ опитности, да придобиете известно знание. Днесъ вие ядете сѫщия хлѣбъ, който и Христосъ е ялъ, и съ който нахранилъ хиляденъ народъ. Обаче, вие не можете да увеличите тоя хлѣбъ. — Защо ? — Не знаете законитѣ, съ които Христосъ е работилъ. Пророкъ Данаилъ се помоли, и Господъ затвори устата на лъвоветѣ. Ако нѣкой отъ васъ влѣзе въ ровъ между лъвове, ще излѣзе ли живъ? Тритѣ момци влѣзоха съ молитва въ огнената пещь. Ангелъ Господенъ слѣзе между тѣхъ, и тѣ излѣзоха живи отъ пещьта. Ако нѣкой влѣзе въ огнената пещь, ще излѣзе ли живъ оттамъ? — Богъ ще ни избави. — И това е възможно, но трѣбва да знаете, какъ да се молите. Трѣбва да гледате реално на нѣщата. Днесъ повечето хора живѣятъ въ относителната реалность и мислятъ, че всичко знаятъ. Като говорятъ за Господа, мислятъ, че и Него познаватъ. Тѣ гледатъ на Господа като на човѣкъ и лесно се разколебаватъ въ вѣрата си. Ако Богъ не отговори на молитвата имъ, тѣ започватъ да Му се сърдятъ. Не се сърдете на Господа. Той не е като васъ. Богъ нищо не ни дължи, далъ ни е всичко даромъ. Отъ насъ се иска работа. Да благодаримъ за всичко, което ни е дадено, и да го обработимъ. Казано е въ Писанието: „Вѣрниятъ на малкото е вѣренъ и на многото.“ Време е вече да насочите ума си къмъ истинското, положително знание, а не къмъ това, което възгордява. Истинското знание повдига, облагородява и спасява човѣка. Бѫдете готови за жертвата, която се иска отъ васъ. Ще учите, ще придобивате знания и ще прилагате закона на жертвата. Отъ васъ се иска да живѣете добре. Каквото правите, всичко да бѫде по свобода, а не чрезъ насилие. Дишашъ, защото е необходимо. Отваряшъ очитѣ си, за да приемешъ свѣтлина. Това сѫ естествени процеси. Така трѣбва да работите върху себе си — естествено и по свобода. Това изисква новиятъ животъ, който нѣма нищо общо съ стария. Какво си билъ въ миналото, не е важно. Какво си днесъ и какво ще си въ бѫдеще, това е важно. Старото е отживѣло времето си, ново трѣбва да градимъ, съ нова, чиста материя. Едва сега започва новиятъ градежъ съ новъ материалъ. — Отде ще дойдатъ новитѣ работници? — Когато всѣки се прояви такъвъ, за какъвто е роденъ, той е новъ работникъ. Азъ зная следното: Всички сте добри, но не знаете, какъ да проявите добротата си; всички сте умни, но не знаете, какъ да проявите своята разумность; всички сте силни, но не знаете, какъ да проявите силата си. Това е най-лесното. Достатъчно е да завъртите ключа, за да дойде свѣтлината. Каква мѫчнотия има въ затварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ отварянето на очитѣ? Каква мѫчнотия има въ затварянето и отварянето на устата? Каква мѫчнотия има въ правото мислене? Хвани леко носа си, повдигни погледа си нагоре и ще възприемешъ една свѣтла мисъль. Дойде ли ти една хубава мисъль, сподѣли я съ Господа. Не си я изказалъ, както трѣбва — не се безпокой. Другъ пѫть ще я кажешъ по-добре. Кажи си въ себе си: Азъ съмъ прогресивенъ човѣкъ. Днесъ мога да свърша само една работа; утре ще свърша две работи. Днесъ имамъ десеть лева, готовъ съмъ да ги дамъ. Утре ще имамъ двадесеть лева, и тѣхъ ще дамъ. Когато спечеля сто лева, и тѣхъ ще дамъ. Готовъ съмъ на всѣкакви жертви. Т. м. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ начала Размишление. Вие писахте върху темата, кога се родило невежеството, но въпросътъ остава пакъ неразрешенъ. Какво ще отговорите на въпроситѣ: Може ли бедностьта да се яви преди богатството? Може ли човѣкъ да бѫде беденъ, ако никога не е билъ богатъ? Може ли да бѫде богатъ, ако никога не е билъ беденъ? Когато човѣкъ дойде до едно мѣсто, започва да мисли, че знае много. Това е общо казано. ВѢрно е, че нѣщо знае, но има нѣща, които не знае. Той казва: Азъ зная, какво представя животътъ. Ти знаешъ, какво представя обикновениятъ животъ, но дойдешъ ли до необикновения, нищо не знаешъ. За своя животъ знаешъ нѣщо, но за живота на ангелитѣ нищо не знаешъ. — Предполагамъ, какъ живѣятъ ангелитѣ. — Предположението не е знание. Ти не си живѣлъ между ангелитѣ, не си посещавалъ тѣхнитѣ училища. Говоришъ и за микробитѣ, но не познавашъ тѣхния животъ. Казвашъ, че микробитѣ сѫ малки сѫщества, но това знание не е достатъчно. Ще кажешъ, че тѣхниятъ животъ е простъ. И въ проститѣ процеси се криятъ истини, които не знаешъ. Напримѣръ, прости процеси сѫ: 2 + 2 = 4; 2—2=0; 2х2=4; 2:2=1. Какви истини се криятъ въ тия процеси? Представете си една крива линия. Вие знаете, какво представя кривата линия въ геометрията. Отъ друго гледище, тая линия представя човѣшки гръбъ. Защо е крива тя? Трѣбва ли гърбътъ да бѫде кривъ? Колко голѣма трѣбва да бѫде тая кривина? Ако кривината е голѣма, или човѣкътъ е слабъ, или носи голѣмъ товаръ. Тогава задницата излиза навънъ. Нѣкога коремътъ е много изпъкналъ, а гърдитѣ — сплескани. Това сѫ аномалии въ човѣшкия организъмъ. У нѣкои хора гърдитѣ сѫ много тѣсни, у други — много широки. Ще кажете, че това сѫ случайности. Не сѫ случайности. Всѣка права и крива линия въ човѣшкия организъмъ иматъ своето научно обяснение. Представете си, че нѣкой ви каже три изречения, които трѣбва да преведете. Първото изречение: Имамъ една красива форма, направена отъ злато. Второто изречение: Съдържанието ѝ е отровно. Третото изречение: Мисъльта е отрицателна. Дава ви се задачата, отъ тритѣ изречения да съставите нѣщо цѣло. Златната форма показва външната красота на нѣщата. Тѣ могатъ да бѫдатъ и отвѫтре златни, т. е. благородни, но могатъ да иматъ и отровно съдържание. Златото има отношение къмъ разумностьта, която освобождава човѣка. Отрицателната мисъль означава човѣшката сила, която ограничава. Наистина, когато човѣкъ започне да мисли за война, напримѣръ — отрицателна мисъль, силата му го ограничава. Мисъльта му работи само въ едно направление — войната. Ако войната излѣзе сполучлива, той получава контрибуция, но ако го биятъ, всичко изгубва. Какво представя човѣкъ въ миниатюръ? — Една малка държава, съ царь и царица, съ министри, съ опредѣленъ бюджетъ и т. н. Въ тая държава се разрешаватъ всички социални въпроси. Като изучавате човѣшкото лице, виждате, че всѣка клетка означава нѣщо специфично: едни клетки сѫ минали презъ материални области; други клетки сѫ минали презъ областьта на силата, а трети — презъ разумностьта. Ако клеткитѣ на кожата сѫ груби, това показва физична сила. Тъкачитѣ, които работили въ неговия организъмъ, не сѫ свършили работата си, както трѣбва. Господарьтъ, който ги управлявалъ, не разбиралъ отъ тъкачество; пъкъ и самитѣ тъкачи не разбирали много отъ работата си, та направили дрехата, както имъ падне. Дебелата кожа работи, но не дава добри приходи, поради което струва скѫпо на господаря. Господарьтъ искалъ да му направятъ по-хубава кѫща, но слугитѣ не могли да изпълнятъ желанието му — били невежи. Тѣ не поставили прозорцитѣ му — очитѣ, дето трѣбва; ушитѣ му — слушалкитѣ, не направили, както трѣбва; главата и челото му — оттукъ-оттамъ сбутани. Господарьтъ се принудилъ да влѣзе въ тая кѫща, но седи вѫтре като затворникъ, не може да се съобщава съ невидимия свѣтъ. Господарьтъ пита: Защо Господъ ми даде такава кѫща? Богъ не е виновенъ. Твоитѣ работници ти взеха паритѣ и не можаха да ти направятъ кѫщата, както трѣбва. — Защо ми направиха такова тѣло? — Направено е вече, нѣма какво да говоришъ. Платилъ си, колкото трѣбва, но не можешъ вече да излѣзешъ вънъ. Въ кѫщата ти е лошо, но отвънъ е още по-лошо. Не остава нищо друго, освенъ самъ да поправишъ кѫщата си, самъ да станешъ майсторъ. Щомъ слугитѣ не могатъ да свършатъ работата, както трѣбва, господарьтъ се заема да я свърши и да изправи погрѣшкитѣ имъ. Ти ще поправишъ прозорцитѣ, вратитѣ, тавана, пода и, като свършишъ всичко, ще си кажешъ: Направихъ това, което слугитѣ трѣбваше да направятъ, но поне се научихъ да правя кѫщи. Като станешъ майсторъ, втори пѫть нѣма да оставяшъ цѣлата работа на слугитѣ. Ти ще знаешъ, какъ се прави кѫща, и презъ всичкото време, докато строятъ кѫщата, ще наблюдавашъ, какъ работятъ майсторитѣ и ще ги упѫтвашъ. Мнозина се оплакватъ, че не разбиратъ нѣкои нѣща. Така е, има сериозни въпроси, които мѫчно се разбиратъ. Напримѣръ, разбирате ли произхода на вашитѣ желания? Знаете ли, отде идатъ тѣ? Затова е казано: Не давай ходъ на всѣко желание. Казвашъ: Искамъ да ямъ. — Желанието ти да ядешъ е естествено. Въ реда на нѣшата е да ядешъ по три пѫти на день, но трѣбва да знаешъ, кога да ядешъ и какво да ядешъ. Не яжъ остатъцитѣ отъ яденето. Отивашъ въ една гостилница и, понеже си закъснѣлъ, гостилничарьтъ ще ти даде, каквото е останало. Не яжъ такова ядене. По добре остани гладенъ, отколкото да ядешъ, каквото и да е ядене. Ядешъ ли остатъцитѣ отъ яденето, скѫпо ще платишъ. Казвашъ: Макаръ и остатъци, но ми хареса това ядене. — Пита ли стомаха си, да ядешъ ли отъ това ядене? Ако не го питашъ и му се наложишъ, ще носишъ последствията на насилието. Слушашъ нѣкой да говори и казвашъ: Хареса ми мисъльта на тоя човѣкъ. — Пита ли ума си, какъ му се отрази тая мисъль? Проникна ли въ дълбочината на тая мисъль, да разберешъ, какво се крие въ нея? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание, които раздвояватъ съзнанието на човѣка, не сѫ добри, има нѣщо неестествено въ тѣхъ. Какво трѣбва да се прави, за да дойде човѣкъ до естествения животъ? Той трѣбва да избѣгва механичното въ живота. Права мисъль е нуждна на човѣка. Трѣбва ли да питашъ, защо Богъ създалъ свѣта така, а не другояче? Това е механиченъ въпросъ. Мисли върху създаването на свѣта, а не питай, защо е така създаденъ. Ти не мислишъ по тоя въпросъ, а искашъ да го разберешъ. Това е невъзможно. И да разбирашъ нѣщо, пакъ трѣбва да мислишъ върху него. Дойдешъ до една пропасть, виждашъ, че не можешъ да я минешъ, разбирашъ, че си предъ една мѫчнотия и тамъ спирашъ. Не, ще мислишъ, какъ да минешъ мѫчнотията. Такива положения се срѣщатъ и въ математиката. Дойдешъ до нѣкой неразрешимъ въпросъ и спирашъ. Трѣбва да мислишъ, дано намѣришъ нѣкакво разрешение. Казвашъ: Мисля, но не мога да го разреша. — Пакъ ще мислишъ. Все ще дойде день, когато ще проникнешъ въ тоя въпросъ. Напримѣръ, ти мислишъ, какво нѣщо е смъртьта. Като не можешъ да си отговоришъ, казвашъ, че задъ смъртьта е вѣчниятъ животъ. Каква е разликата между временния и вѣчния животъ? Временниятъ животъ съдържа смѣси — утайки, отъ които трѣбва да се очисти, да остане само животьтъ. Вѣчниятъ животъ е чистъ, не съдържа никакви утайки, никакви примѣси. Следователно, когато изчистишъ временния животъ отъ утайкитѣ, остава животътъ, който е идентиченъ сь вѣчния. Тогава хората ще разбератъ вѣчния животъ. Единъ е животътъ, вѣченъ и недѣлимъ. Казвате: Трѣбва да се живѣе! — Това не е достатъчно. Трѣбва да се живѣе добре. Добриятъ животъ е за тебе, а не за другитѣ. Ако не живѣешъ добре, ти ще носишъ последствията на лошия животъ. Добриятъ животъ подразбира участието на съзнанието въ живота. Той не е механиченъ процесъ. Да давашъ нѣщо отъ себе си механически, това не е добро. И да взимашъ нѣщо механически, пакъ не е добро. Доброто има отношение къмъ вѣчния животъ. То запазва условията за тоя животъ въ човѣка. Безъ доброто ти губишъ тия условия. Изгубишъ ли доброто въ себе си, ти губишъ условията за вѣчния животъ. Чрезъ доброто ти пазишъ живота си; чрезъ доброто ти подкрепвашъ организъма си. Да бѫдешъ добъръ, това е въ твой интересъ, въ интереса на твоята душа. Колкото си по- добъръ, повече ще живѣешъ. Значи, ако си билъ добъръ само десеть години, на тая възрасть ще заминешъ за оня свѣтъ. Нѣкой заминава за оня свѣтъ на 20, на 30, на 40 години, споредъ степеньта на доброто въ себе си. Не е важно, колко години си живѣлъ на земята; важно е да си използувалъ доброто въ себе си, като капиталъ, отъ който си придобилъ нѣщо. Ако нищо не печелишъ, животътъ е безсмисленъ. И тогава ще кажешъ като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ И следъ Соломона мнозина подържатъ мисъльта, че всичко въ живота е суета. Ако е така, защо живѣемъ? Правъ е Соломонъ да твърди, че животътъ е суета, но това се отнася до неговия животъ. Всички, които живѣятъ като Соломона, иматъ право да казватъ, че животътъ е суета. Порочниятъ животъ е суета на суетитѣ, но добриятъ и чистъ животъ не е суета. — Какво има задъ суетата? — Нищо нѣма. — Какво има задъ безвѣрието? Ще кажете, че следъ безвѣрието иде вѣрата. Не е така. Ти си безвѣрникъ, значи, минавашъ презъ едно препятствие. Като минешъ препятствието, това не означава, че ставашъ вѣрващъ. Безвѣрието представя трънъ въ петата на човѣка. Той причинява болка въ крака. Изваждашъ тръна, изгаряшъ го, той се превръща на пепель, и болката минава. Това още не показва, че си станалъ вѣрващъ. Между вѣрата и безвѣрието има редъ процеси, презъ които неизбѣжно трѣбва да минешъ. Ако и вие, съ вашето съзнание, влѣзете като трънъ въ петата на единъ ангелъ или на едно възвишено сѫщество, знаете ли, какво ви очаква? — Огънь. Съ всѣко престѫпление, което правишъ, ти влизашъ въ петата на нѣкое напреднало сѫщество. То ще вземе щипци, ще те извади и ще те тури направо въ пещьта си, безъ да мисли, ще страдашъ, или не. То ще каже: Понеже ти ми причини страдание, азъ те турямъ въ огъня да се пречистишъ. Мѣстото ти не е въ моята пета, но въ огъня. Защо идатъ страданията? Докога ще страдаме? — Докато дойдете до крайния предѣлъ на страданията. Всѣко нѣщо има свой краенъ предѣлъ. Мислишъ върху даденъ въпросъ, но дойдешъ до едно мѣсто и казвашъ: Нищо вече не разбирамъ. Щомъ нищо не разбирашъ, ще се върнешъ назадъ, да излѣзешъ отъ мѣстото, дето си затъналъ. — Искамъ да изуча тоя въпросъ. — Има въпроси, които не можешъ да изучишъ. Напримѣръ, ти искашъ да изучишъ съдържанието на едно златно шише. Тая работа не е за тебе. — Защо? — Съдържанието на шишето е отровно. — Шишето е златно. — Това е външната страна, но вѫтрешната е опасна. Само разумниятъ може да опита съдържанието на златното шише. Той разполага съ такива методи, до които вие не сте дошли. Вънъ отъ разумнитѣ методи на природата, ти непремѣнно ще страдашъ. Това значи, да опитвашъ свойствата на азотната или сѣрната киселина съ езика си. Достатъчно е да близнешъ една отъ дветѣ киселини, за да не повторишъ опита. Въ природата има много златни шишета съ отровно съдържание. И въ астралния свѣтъ има такива шишета. Тѣхното съдържание е хиляди пѫти по-вредно отъ това на шишетата на физичния свѣтъ. Близнешъ ли малко отъ тѣхното съдържание, дълго време ще носишъ последствията. Когато Мойсей казва „не пожелай“, той има предъ видъ да не пожелавашъ отровното съдържание на златнитѣ шишета. Разумнитѣ сѫщества намиратъ смисълъ въ това съдържание, но за обикновенитѣ хора то е отрова, която костува живота имъ. Ако искашъ непремѣнно да опиташъ съдържанието на едно отъ шишетата, трѣбва да намѣришъ човѣка, който го е турилъ. Той ще ти опише свойствата му, както и начина на употрѣбата. Безъ него нѣмашъ право да отваряшъ шишето. Съдържанието му е бомба, която може да експлодира въ рѫпетѣ ти и да пострадашъ. Питате: Не сме ли свободни да правимъ, каквото искаме? — Не сте свободни. Вие живѣете въ свѣта на робството и ограничението. Говорите за свобода, но прилагате ограничението. Кой отъ васъ е свободенъ? Оня, който има да дава на банкера, свободенъ ли е? Той е чиновникъ, получава петь - шесть хиляди лева месечно, а дължи на банкера сто хиляди лева, взети съ лихва 25%. Свещеникътъ свободенъ ли е? И той не е свободенъ. За да облѣче дреха, каквато желае, той трѣбва да иска позволение отъ владиката. Никой човѣкъ не е свободенъ. Двама приятели се разговарятъ. Иде насреща имъ единъ познатъ. Тѣ веднага прекѫсватъ разговора си — не сѫ свободни. Познатиятъ пита: Защо престанахте да говорите? Той мисли, че за него говорять — сѫщо не е свободенъ. Движишъ се между хората, не си свободенъ. Молишъ се на Господа, страхъ те е, че нѣма да приеме молитвата ти — пакъ не си свободенъ. Дойде лѣтото съ голѣмитѣ горещини — не си свободенъ. Дойде студътъ — не си свободенъ. Живѣешъ при баща си — не си свободенъ. Отивашъ при брата и сестра си — не си свободенъ. Де е свободата? Азъ не изнасямъ противоречията въ живота, но изнасямъ факти, както сѫ въ действителность. Трѣбва да знаемъ, де е свободата. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата.“ Дето е силата, тамъ е ограничението. Дето е разумностьта, какво има? Между разумностьта и Духа има тѣсна връзка. Разумностьта има отношение и къмъ мисъльта, само разумниятъ мисли. Обикновениятъ човѣкъ мисли, когато види резултата отъ нѣщо. Виждашъ, че шишето съ розово масло пада на земята и се счупва. Маслото се разлива. Ти казвашъ: Отиде маслото! Следъ това започвашъ да мислишъ, какъ се счупи шишето и зашо се счупи. Какво допринасятъ тия разсѫждения? Ще имамъ една опитность. Каква опитность е тя? Какъ ще се успокои оня, който счупилъ шишето и разлялъ маслото? Ако розовото масло се разлѣе въ гората, дето минаватъ крадци и разбойници, добре е станало. Защото миризмата на маслото оказва добро влияние върху тѣхъ, и тѣ започватъ да мислятъ за доброто. Отъ две злини ще предпочетешъ по-малката. По-добре, че си разлѣлъ маслото, отколкото да бѫдешъ свидетель на нѣкакво престѫпление въ гората. Маслото се разлѣ, но разбойницитѣ решиха да измѣнятъ живота си. Питате: Какъ е възможно счупването на шишето да носи благословение? Какво представя разпъването на Христа на кръста? Това не означава ли счупване на Неговото шише? Разпнаха Христа, т. е. счупиха шишето Му. Животътъ му отиде —разлѣ се Неговото шише. Богатството Му изтече на земята, и хората се възползуваха отъ това богатство. Така тѣ се спасиха. И доднесъ още тѣ крепятъ живота си върху богатството на Христа. Съ своята смърть, Христосъ изкупи грѣховетѣ на хората. Съ други думи, Той ги освободи отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. — Не можа ли свѣтътъ да се освободи съ сила? — Ако силата може да спаси човѣка, Христосъ щѣше да дойде на земята съ небесна войска. Той дойде да пострада за човечеството и така да го спаси. — Защо трѣбваше Христосъ да спаси човѣчеството чрезъ страдания? Какъ трѣбваше да го спаси, съ сила ли? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да извадишъ падналия въ кладенеца съ пушка. Той е падналъ въ кладенецъ, дълбокъ 25 м., а ти стоишъ отгоре съ пушка въ рѫка и го заплашвашъ да излѣзе отъ кладенеца. Ако е вънъ, на широко и равно мѣсто, още като те види, той ще хукне да бѣга, но какво да прави въ кладенеца? Той чака, моли се, дано мине нѣкой състрадателенъ човѣкъ, да влѣзе въ положението му, да му подаде вѫже и да го извади навънъ. Никаква друга философия не помага. Сега, като се спирамъ върху научнитѣ доказателства, въ нѣкои отъ тѣхъ намирамъ известна несъстоятелность. Напримѣръ, нѣкои учени даватъ неправилно обяснение за високия ръстъ на човѣка. Азъ обяснявамъ високия ръстъ на хората съ отсѫтствие на пространство около тѣхъ. Като нѣматъ условия да растатъ на широчина, тѣ растатъ на височина. Какви кѫщи правятъ американцитѣ? Високи, отъ 20 етажа нагоре, наречени небостъргачи. Тамъ мѣстото е много скѫпо. Единъ квадратенъ метъръ мѣсто струва хиляди. При това, мѣстото, споредъ броя на населението, е оскѫдно. Ако разполагаха съ повече мѣсто, американцитѣ никога не биха строили такива небостъргачи. Значи, както има високи и низки хора, така има високи и низки кѫщи. Турцитѣ казватъ, че низкитѣ хора сѫ беля на Господа. Има една височина, подъ която човѣкъ не се чувствува добре. Най-низкиятъ човѣкъ въ свѣта е отъ дяволски произходъ. Като говоря за низкитѣ и високи хора, обръщамъ вниманието ви върху числата, съ които природата работи. Гледате пръститѣ на рѫцетѣ си и казвате, че пръститѣ ви сѫ кѫси или дълги. Дължината на пръститѣ има значение за характера на човѣка. Това е наука, която трѣбва да изучавате. Очитѣ на нѣкого сѫ хлътнали, а на другъ — изпъкнали. Космитѣ на нѣкого сѫ тънки и меки, а на другъ дебели и твърди. Рѫцетѣ на нѣкого сѫ топли, а на другъ — студени. Краката на нѣкого сѫ винаги много топли, а на другъ — много студени. Трѣбва да изучавате тия процеси и да знаете, кои отъ тѣхъ сѫ естествени и кои — неестествени. Трѣбва да изучавате и причината на тия процеси. Причината на всички процеси въ човѣшкия организъмъ се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има известно съчетание между мислитѣ и чувствата, което трови човѣка. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лѣкува. Значи, човѣкъ не е свободенъ да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободенъ въ чувствата; ако е свободенъ да чувствува, както иска, не е свободенъ въ мисъльта си. Ако е свободенъ да мисли и чувствува, както разбира, не е свободенъ въ действията си. Казвашъ: Свободенъ съмъ даже да убия човѣка. Опитай се да убиешъ не човѣкъ, а едно животно, да видишъ, какъвъ смутъ, каква тревога ще настане въ твоитѣ мисли и чувства. Ти си свободенъ да ударишъ нѣкого, но самъ се ограничавашъ. Щомъ се въздържашъ отъ боя, ти се чувствувашъ свободенъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Вървишъ доволенъ, разположенъ, че самъ си се ограничилъ. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да се въздържашъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Свободата на твоитѣ мисли и чувства подразбира ограничаване на постѫпкитѣ ти. Свободенъ ли си въ постѫпкитѣ си, значи, ограничилъ си чувствата и мислитѣ си. Тогава, де е свободата? Свободенъ е оня, който има свобода на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си. Права постѫпка е тая, която освобождава мислитѣ и чувствата. Права мисъль и право чувство сѫ тия, които освобождаватъ постѫпкитѣ. Искате ли да провѣрите, дали мислитѣ и чувствата ви сѫ прави, вижте, каква е постѫпката ви. Ако искате да провѣрите, дали постѫпката ви е права, вижте, какви сѫ мислитѣ и чувствата ви. Правотата на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки опредѣля отношенията ви къмъ Бога. Богъ живѣе въ абсолютна чистота, въ абсолютна хармония и въ абсолютна справедливость и свобода. Вънъ отъ абсолютния свѣтъ, отъ свѣта на абсолютната чистота и любовь живѣятъ грѣшнитѣ и паднали хора, къмъ които Богъ се отнася благосклонно. Той има грижата да ги повдигне и преобрази. Дето сѫ престѫпленията, тамъ Богъ не сѫществува, но работи върху тия, които вършатъ престѫпления. — Какво трѣбва да правя, за да живѣя зъ Божествената хармония? — Не ставай трънъ въ Божествения организъмъ нито съ мислитѣ, нито съ чувствата, нито съ постѫпкитѣ си. Пази се отъ злото, защото ще се върне къмъ тебе съ всичката си мощь и сила. Подържай доброто въ себе си, за да се увеличи стократно. Всѣко нѣщо, добро или зло, отправено къмъ Бога, се увеличава и се връща къмъ оня, който го е изпратилъ. Посѣй добро жито на нивата си, и ще бѫдешъ благословенъ. Какво ще ти даде нивата, ако я посѣешъ съ магарешки трънъ? Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране. Ако нѣматъ такова, тѣ дохождатъ до положението на изтощената почва. Колкото и да сѣешъ на нея, тя нищо не дава. Нѣкой се моли дълго време на Господа и, като не получи отговоръ, казва: Не ме слуша Господъ. — Не си се молилъ, както трѣбва. Дългитѣ молитви не разрешаватъ въпроситѣ. Единъ богомолецъ отишълъ на черква да се помоли. Понеже вѫтрешното му състояние било тежко, той започналъ да се моли на гласъ и така високо, че заглушавалъ службата на свещеника. Последниятъ се принудилъ да излѣзе навънъ. Единъ следъ другъ богомолцитѣ започнали да излизатъ; останали само нѣколко души въ черквата. Единъ отъ тѣхъ се приближилъ къмъ молещия се на високъ гласъ и го запиталъ: Каква е болката ти? Какво те заставя да викашъ толкова много къмъ Господа? — Имамъ дългове, за които ще ме затворятъ. — Колко имашъ да давашъ ? Ето, вземи тия пари и млъкни. — Послуша ме Господъ. Единъ отъ присѫтствуващитѣ му казалъ: Благодари на тоя добъръ човѣкъ, който предпочете да ти плати дълга, от колкото да слуша твоя крѣсъкъ. Неговото музикално ухо не може да издържи на твоя викъ. И агнето се моли на Господа да не го колять, но молитвата му не се чува. Причината за това е въ човѣка. Той се затворилъ за Божественото, което говори въ него. Ще кажете, че и вие имате свое убеждение, свой възгледъ по въпроса за клането на животнитѣ. Вашитѣ възгледи сѫ отживѣли времето си, трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Съблѣчете старитѣ си дрехи, като нехигиенични, и ги бракувайте. Следъ това идете на баня да се окѫпете и облѣчете нови, чисти дрехи. — Въ какво се изразява нехигиеничностьта на вашата стара дреха? — Въ убеждението, че Богъ не ви обича, а сѫщо и хората не ви обичатъ, — Десетина души могатъ да не ви обичатъ, но не и хиляда души. Да казвате, че всички хора не ви обичатъ, това е преувеличаване на фактитѣ. Ако двама души ви мразятъ, тѣ представятъ счупеното шише съ розовото масло. Въ края на краищата, омразата имъ ще се превърне въ любовь, както розовото масло преобрази живота на разбойницитѣ. Ако омразата на двамата души не внесе въ васъ разположение къмъ молитва, вие ще се мѫчите и страдате. Нѣкой казва: Не ми вървятъ работитѣ, сѫдбата ме преследва. — Никаква сѫдба не те преследва, ти си сѫдба на себе си. Лошиятъ животъ създава лоша сѫдба. Добриятъ и разуменъ животъ създава добра сѫдба. Когато слизашъ на земята, сѫдбата отваря вратата си. Ако си разуменъ и внимателенъ, тя отваря и затваря вратата си, безъ да ти причини нещастие. Ако си неразуменъ и невнимателенъ, така ще поставишъ рѫката си, че при затваряне на вратата, сѫдбата ще я притисне. Кой е виновенъ за това? Когато се отваря или затваря вратата, дръжъ рѫката си настрана, да не се притисне. — Еди - кой си е лошъ човѣкъ. — Това не е достатъчно, Трѣбва да знаешъ, каква е лошавината му. Лошиятъ човѣкъ е бомба. Не бутай бомбата, не се интересувай отъ нея. — Искамъ да я изследвамъ. — Това не е твоя работа. Мини край бомбата, погледни я и продължи пѫтя си. Ония, които сѫ поставили бомбата на пѫтя, тѣ трѣбва да я махнатъ от тамъ. Ти не си длъженъ да я мѣстишъ. Не се занимавай съ отрицателнитѣ мисли, които се пращатъ въ пространството, или които минаватъ презъ твоя умъ. Не се занимавай и съ отрицателнитѣ чувства и постѫпки. — Кой оставилъ тая бомба на пѫтя? — Не питай, кой я оставилъ. Вземи жена си и децата си и бѣгайте. Колкото по-скоро се отдалечите отъ бомбата, толкова по-добре. Тя може да експлодира всѣки моментъ. Пипнете ли я, и вие, и всичко около васъ ще отиде въ въздуха. Казано е въ Писанието: „Фитилътъ на бомбата е запаленъ, голѣма експлозия ще стане въ свѣта.“ Отъ хиляди години се говори за тая бомба. Иде това време. Бѫдете готови да бѣгате и да се криете. Каквото можете да вземете съ себе си, вземете; другото оставете на страна. Който не разбере тоя езикъ, ще каже: Ще се мре, грѣшницитѣ нека мислятъ за това. Нѣма защо да мислите за смъртьта. Вие мислите за нѣща, за които азъ не съмъ говорилъ. Мнозина ще минатъ презъ смъртьта; праведниятъ ще мине и замине, а грѣшникътъ ще мине и тамъ ще остане. Ако туришъ дърво въ огъня, то ще изгори и ще се превърне въ димъ и пепель. Обаче, желѣзото, поставено въ огъня, се нагорещява, зачервява се и не изгаря. Изложишъ ли го на въздуха, то ръждясва. Изложишъ ли златото на въздуха, чисто си остава. Значи, дървото изгаря въ огъня, желѣзото се нагорещява и започва да свѣти, а златото се очиства и запазва цвѣта си. Желая ви да минете презъ огъня и да се очистите като златото. Следъ това кажете: Разбрахъ смисъла на страданията. Нѣкой казва, че не се страхува отъ студа. Не трѣбва да се страхувашъ отъ студа, но да станешъ приятель съ него. Една наша сестра отишла на баня. Следъ като се измила добре съ гореща вода, влѣзла въ студения басеинъ и започнала да плава. По едно време усѣтила, че започнала да замръзва и да я побиватъ тръпки по тѣлото. Едва успѣла да си отиде вкѫщи и легнала болна. Отъ ушитѣ й започнало да тече кръвь. Следъ известно време оздравяла, но платила скѫпо за неразумностьта си. Мнозина отъ васъ постѫпватъ като тая сестра. Тѣ не пострадватъ отъ банята, но отъ крайноститѣ въ живота. Отъ голѣма любовь нѣкой минава въ голѣма омраза, отъ голѣма вѣра въ голѣмо безвѣрие. Тия крайности водятъ къмъ катастрофа. Казвашъ: Азъ вървя по кривъ пѫть. — Ако вървишъ въ пѫтя на мѫдростьта, на любовьта и на истината, ти не си въ кривъ пѫть. Който не знае, какъ да върви, самъ изкривява пѫтя си. И въ най-свѣтлия пѫть да си, щомъ не знаешъ, какъ да вървишъ, ти изкривявашъ пѫтя си и се натъквашъ на мѫчнотии и страдания. Всѣки моментъ трѣбва да провѣрявашъ, изкривилъ ли си пѫтя, или не. — По какво се познава това? — Ако имашъ миръ въ душата си, твоитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ прави, и ти си въ правия пѫть. — Искамъ да влѣза въ новия животъ.—Лесно можешъ да влѣзешъ, но не трѣбва да допущашъ нищо отрицателно въ себе си. Турете отрицателното въ шишенца, херметически затворени. — Защо Богъ допусна Христа и дявола да живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто? — Само така Богъ може да накара дявола на работа. Следователно, дойде ли дяволътъ въ дома ви, нака райте го да работи. — После? — После ще го заставите да се моли и да изправи погрѣшкитѣ си. — Искаме да го изпѫдимъ отъ свѣта. — Това е невъзможно, нито е ваша работа. Ваша задача е да изпѫдите дявола отъ ума си, после отъ сърдцето си. Като дойдете до постѫпкитѣ си, т. е. до областьта на физичния свѣтъ, от тамъ не можете да го изпѫдите. Ако изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, то ще влѣзе въ сърдечния свѣтъ, а оттамъ — въ умствения. Значи, не може да изпѫдите злото отъ физичния свѣтъ, но може да го впрегнете на работа и да се учите отъ него. Казвате: По кой пѫть да вървимъ? — Вие още не сте тръгнали по главния пѫть. Сегашнитѣ хора вървятъ по разни пѫтища, още се блъскатъ, търсятъ истинския пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Като влѣзете въ тоя пѫть, ще намѣрите истината и живота. Той е правиятъ пѫть. Българинътъ има обичай, като намѣри правия пѫть, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи. Той не обича да върви направо. Пакъ държи правата посока, но върви по нея съ отклоняване. Правъ пѫть е оня, който внася хармония въ мислитѣ. Истината е това, което разширява и освобождава чувствата. Дето е истината, тамъ сѫ свѣтлината и знанието, които освобождаватъ човѣка отъ робство и ограничение. „Азъ съмъ пѫтьтъ“ — пѫтьтъ на знанието. „Азъ съмъ истината“ — пѫтьтъ на свободата и свѣтлината. „Азъ съмъ животътъ“ — пѫтьтъ на любовьта. Тоя пѫть трѣбва да следвате всички. Това сѫ тритѣ начала на живота. И тъй, пѫтьтъ на любовьта е пѫть на новото учение. — Какво представя новото учение? — За да разберете новото учение, трѣбва да влѣзете въ Христовото учение. Както Христовото учение има своя християнска етика, така и новото учение има своя етика, различна отъ тая на християнството. Азъ се проявявамъ между васъ споредъ духа на християнската етика. Ще дойде день, когато ще се проявя вамъ споредъ духа на новата етика. Като живѣе, човѣкъ си служи съ различни срѣдства — хармония, музика, поезия, изкуство. Въ тоя смисълъ, музиката е стенография на живота. Всѣки тонъ е сборъ отъ думи, които трѣбва да се разчитатъ и превеждатъ. Ако направите правиленъ преводъ на музикалнитѣ тонове, ще придобиете нѣщо. Какво свирене е това, отъ което никой не се ползува? Ако си уморенъ и си посвиришъ, умората ти трѣбва да изчезне. И азъ махамъ умората съ свирене. Не свиря голѣми парчета, като тия на Бетовена, но малки. Голѣмитѣ музикални парчета сѫ голѣми, скѫпи яденета. Не е лесно да приготвишъ единъ голѣмъ, скѫпъ обѣдъ. Добре е, всѣки отъ васъ да има нѣкакъвъ инструментъ, на който да свири, да си помага въ мѫчнотиитѣ. Ако нѣкой не може да свири, да си вземе едно дааре или тѫпанче и да бие на него. Ще кажете, че ви е срамъ да биете дааре или тѫпанче. И безъ външно свирене, всѣки човѣкъ бие тѫпанъ. Важно е да знаешъ, какъ да го биешъ. Коя е основната мисъль на лекцията? — Тритѣ начала: Да се движите въ Христовия пѫть, въ пѫтя на истината и въ пѫтя на живота. Друга основна мисъль е тая, която опредѣля кривината на гърба и на гърдитѣ. Кривината на гърба не трѣбва да бѫде голѣма. Гърдитѣ да сѫ добре развити, а линията на задницата да не е много изпъкнала. Сѫщо така и коремътъ да не изпъква много напредъ. Не е правилно коремътъ да бѫде капитанъ на тѣлото. Главата е капитанътъ. Като теглите права линия отпредъ на главата до краката, челото трѣбва да излиза поне единъ милиметъръ навънъ отъ гърдитѣ; гърдитѣ да излизатъ поне два милиметра вънъ отъ корема. Който може да тури редъ и порядъкъ въ мислитѣ, чув­ствата и постѫпкитѣ си, може да бѫде господарь на главата, на гърдитѣ и на корема си. Упражнение: Поемате въздухъ и поставяте рѫцетѣ на раменетѣ съ свити пръсти на юмрукъ. Издишате въздуха — рѫцетѣ на предъ, съ отворени пръсти. Бавно сваляте рѫцетѣ надолу. Вдишането и издишането на въз­духа трае отъ поставяне рѫцетѣ на раменетѣ до свалянето имъ. Т. м. * * 7.Лекция отъ Учителя, държана на 24 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто разположение Размишление. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Да бѫде миренъ. — Кога трѣбва да бѫде миренъ? — Когато духатъ вѣтроветѣ. Въпрѣки това, нѣма мирни хора въ свѣта. Тема за следния пѫть: „Кога се е родило невежеството“? Кой е баща на невежеството? Знайте, че не може да стане нѣщо въ свѣта, ако нѣма условия за това. Никой не може да придобие нѣщо, ако нѣма условия за това. Може да сѫществува нѣщо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е законъ, опитанъ и доказанъ. Какво ще пишете върху дадената тема? Като чуете темата, веднага ще напишете нѣколко реда и ще се задоволите. Нѣкой ще напише, че невежеството се явява, дето отсѫтствува науката. Невежеството сѫществува вънъ отъ науката и вънъ отъ добродетелитѣ. Какъ ще си обясните тогава, защо учени и добри турци заставятъ женитѣ си, красиви и грозни, да закриватъ лицата си. Ако само красивитѣ закриватъ лицата си, ще кажемъ, че това се препорѫчва, за да не се съблазняватъ хората. Възможно е, красотата може да съблазни човѣка. Защо и грознитѣ жени закриватъ лицата си? Тѣ поне нѣма да съблазнятъ никого. Какво заключение ще извадите за тоя турски обичай, не е важно. Причината може да е външна, може и да е вѫтрешна. Все има нѣкакъвъ поводъ, който вие не подозирате. Напримѣръ, защо сѫществуватъ страхътъ и срамътъ въ човѣка? Както и да си ги обяснявате, тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ произходъ, който вие не знаете. Казвате, че човѣкъ живѣе, значи, сѫществува. Щомъ сѫществува, той е създаденъ отъ нѣкого. Не може да сѫществува нѣщо, ако нѣма причина за това. Първата Причина е създала всичко. Следователно, въ нея се крие произходътъ на всичко живо. Обаче, каже ли нѣкой, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ единъ малъкъ бръмбаръ, никой нѣма да повѣрва. Естествено е да не вѣрвате. Но защо вѣрвате, че малката микроба може да умъртви човѣка? Ако е възможно това, защо да не е възможно човѣкъ да произлѣзе отъ бръмбаръ? Въ сѫщность, човѣкъ не умира отъ микробата, но и не се ражда отъ бръмбара. Това сѫ разсѫждения, които нѣматъ нищо общо съ сегашния ви животъ. Другъ е въпросътъ, ако искате да бѫдете здрави, красиви, добри. Защо искате да бѫдете красиви? Защо искате да бѫдете добри? Кои сѫ подбудителнитѣ причини за това? Защо искате да бѫдете силни? Коя е причината за това? Сега и васъ питамъ: Като сте се събрали тукъ, какво искате? Защо влизатъ хората въ гостилницата? Една обща причина ги заставя — желанието имъ да ядатъ. Обаче, всички нѣматъ единъ и сѫщъ вкусъ: единъ обича едно ядене, другъ — друго ядене. Голѣмо разнообразие има въ вкусоветѣ на хората. Ако гостилничарьтъ е сготвилъ такова ядене, каквото клиентитѣ обичатъ, тѣ казватъ, че той е добъръ готвачь, Щомъ тѣ сѫ доволни, и гостилничарьтъ е доволенъ. — Кога е недоволенъ гостилничарьтъ? — Когато клиентитѣ му ядатъ малко и не обичатъ да плащатъ. Днесъ и вие сте дошли тукъ, като на гостилница, но ядене нѣма. Съжалявамъ, че нѣмамъ такива тенджери и ядене, каквото вие искате. Понеже нѣмамъ приготвено ядене за васъ, ще взема на заемъ отъ съседитѣ и пакъ ще ви дамъ нѣщо. Бѣхъ решилъ да ви посвиря, т. е. да ви приготвя хубаво ядене, но цигулката ми е малко неразположена, не иска да свири. Днесъ моята цигулка е на особено мнение и казва: Не искамъ да свиря на хора, които не разбиратъ и не ценятъ музиката. Въ такъвъ случай, азъ не искамъ да я заставя на сила да свири. Тая сутринь ще говоря върху „Науката за разположението.“ Правилното развитие на човѣка зависи отъ неговото добро разположение. То е съчетано отъ много тонове, съ известно съотношение помежду си, а не само отъ единъ тонъ. Да бѫдешъ добре разположенъ, това е велика наука. Ако си всѣкога веселъ, това не е наука; ако си всѣкога скръбенъ, и това не е наука. — Въ какво се заключава доброто разположение? — Да взимашъ навреме и да давашъ навреме. Ако не знаете, кога да давате и кога да взимате, вие можете въ единъ моментъ да развалите доброто разположение на вашия приятель. Представете си, че приятельтъ ви е дошълъ на гости, и вие го посрѣщате мраченъ, неразположенъ. Вашето неразположение ще развали доброто разположение на приятеля ви. Вие може да се извините, да приведете редъ оправдателни причини за неразположението си, но сте развалили вече едно добро разположение. Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, какъ да постѫпвате. Какво ще кажете за себе си: Всѣкога ли сте въ добро разположение? Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че къмъ нѣкои хора сте добре разположени, а къмъ други — не сте разположени. На какво се дължи доброто и лошото разположение, това е другъ въпросъ. Важенъ е фактътъ. Когато имате интересъ къмъ нѣщо, или къмъ нѣкого, вие сте добре разположени. Нѣкое дете, напримѣръ, обича орѣхи. Като се върне баща му отъ работа, то отива при него, започва да му се усмихва, да го гали и пригръща, да пипа джобоветѣ му. Щомъ бащата извади отъ джобоветѣ си нѣколко орѣха, детето ги взима и веднага излиза вънъ, да играе съ своитѣ другарчета. Доброто разположение въ живота на хората е пропускъ. Безъ него нищо не се постига. Отъ вашето добро разположение зависи, какъ ще ви посрещнатъ и изпратятъ. Ако сте работникъ, отъ доброто разположение къмъ работата зависи, колко ще ви платятъ. И тъй, силата на ученика зависи отъ доброто му разположение. Когато ученикътъ влиза въ окултната школа, първитѣ уроци, които му се преподаватъ, сѫ по самообладание, т. е. запазване на доброто разположение. Той не трѣбва да се влияе отъ времето, дали е снѣжно, дъждовно или вѣтровито. Когато слугата отива на нивата да работи и види, че вънъ вали снѣгъ, той си казва: Добре, че завалѣ снѣгъ. Господарьтъ си казва: Отде се взе тоя снѣгъ сега? Едно и сѫщо условие произвежда две различни разположения. Важно е, какво е мислила природата въ тоя моментъ. Тя прилича на майка, която, като види малкитѣ си деца гладни и боси, изпраща имъ по единъ бѣлъ юрганъ и казва: Завийте се добре! Никой нѣма право да събужда тия деца преждевременно! Като се наспятъ, тогава ще ги събудите и изпратите на училище. Следъ това ще влѣзете въ стаята имъ да чистите. Така постѫпватъ слугитѣ въ хотелитѣ. Когато клиентитѣ имъ излизатъ изъ града, тѣ чистятъ и подреждатъ стаитѣ. Сега, на васъ, като на ученици, казвамъ: Каквато работа и да започнете, влагайте въ нея добро разположение. Още съ ставането си отъ сънь, започнете да мислите нѣщо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли безъ разположение. Не работи безъ разположение. Не говори безъ разположение. Не яжъ безъ разположение. Ако ставашъ отъ сънь съ неразположение, мисли, че нѣкой говори за тебе добре, или е написалъ нѣщо хубаво за тебе. Така ти ще изпратишъ тая мисъль къмъ своитѣ приятели, и нѣкой отъ тѣхъ ще напише нѣщо добро за тебе. Ще кажешъ, че когато не си разположенъ, всичко забравяшъ, не можешъ да приложишъ никакъвъ методъ. Единъ ловецъ вървѣлъ презъ една гора и си казвалъ: Ако срещна разбойникъ или мечка, лесно ще се справя съ тѣхъ, имамъ въ джобоветѣ си два револвера. Както вървѣлъ, срещу него се задала една голѣма мечка. Той се уплашилъ толкова много, че забравилъ да извади револверитѣ и да стреля. Случило се, че мечката се отбила отъ пѫтя си, влѣзла нѣкѫде въ гората, и той се спасилъ. Като се успокоилъ, той самъ се запиталъ: Защо носѣхъ двата револвера, щомъ не можахъ да си послужа поне съ единия? Нали разчитахъ на тѣхъ? Понѣкога и вашето неразположение е толкова голѣмо, че забравяте да употрѣбите нѣкой методъ да си помогнете. Вие трѣбва да правите опити, да прилагате самообладанието, за да не се поддавате на страха. Казвамъ: Ако днесъ нѣкой отъ васъ е не разположенъ, нека каже, какво е неразположението му, да го излѣкуваме. Неразположението играе важна роля въ човѣшкия животъ. То се отразява на съзнанието. Колкото по-високо се издига човѣкъ по стълбата на живота, толкова по-голѣми сѫ страданията и изпитанията му. Ние говоримъ за неразположението, но мнозина не разбиратъ неговитѣ прояви. Да бѫдешъ сериозенъ, замисленъ, това не е неразположение. Да си скръбенъ, и това не е неразположение. Само оня може да бѫде разположенъ, който е изработилъ нѣщо постоянно, устойчиво въ себе си. Важно е да знаешъ причината на твоята скръбь, или на твоето неразположение. Нѣкога ти знаешъ, т. е. съзнавашъ, защо скьрбишъ; нѣкога скръбьта ти е извънъ съзнанието. Тя нѣма никакъвъ външенъ обектъ. Времето е студено, вѣтровито, и ти си неразположенъ. Причината за неразположението ти е вънъ отъ тебе, вънъ отъ твоето съзнание. Можешъ ли да накарашъ слънцето да грѣе, и вѣтърътъ да престане да духа? Не можешъ. Обаче, можешъ да накарашъ вѣтърътъ въ стаята ти да престане да духа, а можешъ и да го накарашъ да духа. Ти не можешъ да накарашъ хората вънъ отъ тебе да се каратъ или обичатъ, но можешъ да накарашъ хората въ твоята кѫща да се обичатъ или да се каратъ. Достатъчно е да кажешъ на слугитѣ си, че който отъ тѣхъ удари по една плесница на другитѣ, ще получи голѣмо възнаграждение, тѣ веднага ще се сбиятъ. Понѣкога човѣкъ върши добри работи, а понѣкога върши лоши работи. Докато нѣма власть, човѣкъ критикува управницитѣ и казва: Да имамъ власть, ще направя църкви, училища, болници, ще помагамъ на хората. Съ една дума, ще оправя свѣта. Много нѣща ще направишъ, но още на другия день не си разположенъ. Де отиде разположението ти? Ти се готвишъ да оправишъ свѣта, а твоятъ домъ не е оправенъ. Не можешъ да оправишъ външния свѣтъ, до като не оправишъ своя малъкъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, да мислишъ, че ще оправишъ външния свѣтъ, това е неразбиране на нѣщата. Тоя свѣтъ не се нуждае отъ оправяне. Има единъ неоправенъ външенъ свѣтъ, но има и единъ неоправенъ вѫтрешенъ свѣтъ, който е въ самитѣ васъ. Външниятъ свѣтъ е отзвукъ на вѫтрешния. Щомъ вѫтрешниятъ свѣтъ не е оправенъ, и външниятъ ще бѫде неоправенъ. Природата хроникира и клишира всичко, което става въ вѫтрешния свѣтъ, и човѣкъ минава презъ онова, което самъ е създалъ. Като знаете това, бѫдете внимателни, да не нарушавате хармонията на външния свѣтъ. Напримѣръ, съ вашето неразположение, съ вашитѣ необмислени думи и постѫпки, вие можете да развалите доброто разположение на приятеля си. Безъ да иска, несъзнателно, и той ще ви отговори по сѫщия начинъ, както и вие постѫпвате съ него. Силата на човѣка е въ неговото добро разположение. Затова той трѣбва да бѫде всѣкога разположенъ. Подъ „добро разположение“ разбирамъ такова, което съ нищо не прѣчи на твоитѣ възвишени прояви и стремежи. Твоето неразположение не трѣбва да спира благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, или отъ Бога. На това се дължи нещастието на човѣка. Ако детето ви е непослушно и нѣма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това благо, което желае. Благото, което му принадлежи, се отлага, поради неговото неразположение. Коя е причината за болеститѣ? — Неразположението въ човѣка. Всѣко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя въ организма, и човѣкъ заболява. Инертнитѣ сили, утайкитѣ и наслояванията трѣбва да се асимилиратъ по нѣкакъвъ начинъ. Ето защо, природата е допуснала болеститѣ, като методъ за лѣкуване. Болестьта не е наказание, но потикъ, побудителна причина, която кара човѣка да изхвърли всичко нечисто вънъ отъ себе си. Първоначално човѣкъ ималъ добро разположение на духа, но постепенно го изгубилъ. — Какъ се губи доброто разположение? — Днесъ не ядешъ и не пиешъ, както трѣбва; утре не спишъ, не мислишъ, не чувствувашъ и не желаешъ, как то трѣбва. Следъ нѣколко години забелязвашъ, че съ тебе става нѣщо особено, като че естеството ти се измѣня. Ти губишъ разположението си и казвашъ: Става нѣщо съ мене, но и азъ самъ не зная причината за това. Едно време бѣхъ веселъ, разположенъ, но изгубихъ всичко; не ми се живѣе, не искамъ да гледамъ хората. Казвамъ: човѣкъ има възможность да прояви всички добродетели, да бѫде веселъ и разположенъ, да се радва на живота. Като се изучава, човѣкъ вижда, че въ него има мѣсто за всичко добро, но той самъ е затворилъ пѫтя си за него, поради което днесъ не може да се прояви. Първата задача на човѣка е да отвори пѫтя на доброто въ себе си. — Какъ ще стане това? — Чрезъ неразположението. То е първиятъ слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се криятъ въ него. Като имъ отвори пѫть, господарьтъ за почва постепенно да организира своя вѫтрешенъ свѣтъ. Така той ще се върне къмъ онова първично състояние, когато е живѣлъ въ радость и веселие, въ добро разположение на духа. Много мога да ви говоря по този въпросъ, но намирамъ, че още не сте готови. То е все едно, да накарамъ сега нѣкой отъ васъ да изпѣе пѣсеньта „Аинъ фаси“, но хубаво, съ добро разположение на духа. Ако нѣкой се наеме да я изпѣе така хубаво, ще му се даде премия отъ 20 хиляди лева. Мнозина пѣете хубаво, но нѣмате това разположение, което е нуждно за пѣене. Днесъ пѫтьтъ за пѣене у васъ е затворенъ, не можете да пѣете, както трѣбва. Въ бѫдеще пѫтьтъ за доброто пѣене ще се отвори, и нѣкои отъ васъ ще станатъ гениални пѣвци. Като пѣятъ, лампитѣ ще се палятъ и изгасватъ. Това значи: вибрациитѣ на гласа ще бѫдатъ толкова силни, че ще действуватъ върху вибрациитѣ на свѣтлината. Колко такива пѣвци има днесъ въ свѣта? До сега не се е явилъ нито единъ пѣвецъ, чийто гласъ може да въздействува на свѣтлината. Колко пѣвци могатъ днесъ да палятъ и гасятъ лампитѣ? Подъ „палене и гасене на лампитѣ“ се разбира минаване на енергията отъ едно състояние въ друго. Нѣкога енергията минава отъ по-низко въ по-високо състояние, а нѣкога отъ по-високо въ по-низко. Ако къмъ буквата „а“ напишете буквитѣ „з“ и „ъ“, ще образувате личното мѣстоиме „азъ“, съ което българинътъ означава своята личность. Това мѣстоиме „азъ“ важи само за българитѣ. Другитѣ народи не го разбиратъ. Англичанитѣ означаватъ своята личность съ мѣстоимето „ай“. Ако турчинътъ чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, съ една и сѫща дума се изразяватъ две различни понятия. Това показва, че природата си служи съ съзвучия — възходещи и низходещи. Отъ тѣхъ ние образуваме думи, съ които изясняваме нѣкои наши идеи, понятия и състояния. Българинътъ казва „азъ“ — той разполага съ повече време. Англичанинътъ е практиченъ, казва „ай“ — той цени времето. Той казва: „Времето е пари“. Ако човѣкъ може да си служи правилно съ съзвучията на природата, да ги съчетава и прилага на мѣсто, той би завладѣлъ великата наука на природата и би дошълъ до истинското разположение на духа. Изучавайте разположението и неразположението, като сили въ природата, които минаватъ презъ различни области, докато дойдатъ при васъ. Разположението е добъръ веститель, който не иде случайно при васъ. Презъ много области е минало то, докато ви посети. Сѫщото се отнася и до неразположението. И едното, и другото оставятъ известенъ потикъ въ васъ, който трѣбва да се използува. Като не знаете това, вие искате да задържите разположението за себе си, а неразположението да отстраните. Нищо не може да задържите. И едното, и другото минаватъ и заминаватъ край васъ, като оставятъ известенъ отпечатъкъ. Разположението е Божествена мисъль. Какъ ще я задържишъ? Радвай се на онова, което ти е оставила тя, безъ да я задържашъ. Единъ добъръ приятель иде въ дома ви за два-три деня. Не се мѫчи да го задържишъ завинаги при себе си, но използувай неговото присѫтствие и това, което ще ти остави. Задръжъ въ себе си доброто и благодари, че те е посетило. Какво представя добрата мисъль? — Ангелъ, който иде отдалечъ да ви посети и да ви остави нѣщо хубаво. Значи, добрата мисъль е тѣло на нѣкое възвишено сѫщество, което иде при васъ за кратко време. То иде съ нѣкаква мисия, да ви остави нѣщо и да се върне назадъ. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъль е ваша. Искате да я задържите за себе си като ваша. Понѣкога не я оценявате, искате нѣщо повече. Какво повече може да желаете, ако при васъ дойде ангелъ и ви каже, че ще станете добъръ човѣкъ? Това не ви задоволява, искате веднага да станете добъръ. Ако не можете веднага да станете добърь, казвате, че това не се отнася до васъ. Може да ви посети единъ ангелъ и да ви каже, че трѣбва да учите. Казвате: Азъ не мога да уча, минало ми е вече времето. Който противодействува на Божественитѣ мисли, всичко ще изгуби. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ. Слушайте ме, докато съмъ съ васъ.“ Богъ минава край човѣка, оставя му нѣщо хубаво и си заминава. Сегашнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и казватъ: Богъ е навсѣкѫде. Ние не можемъ да споримь върху тая мисъль, защото тя е свещена, но казвамъ: Богъ е навсѣкѫде само въ абсолютно разумния свѣтъ. Въ неразумния свѣтъ Той присѫтствува само съ силата си. Неговото съзнание е вънъ отъ неразумния свѣтъ. Следователно, ако си разуменъ, Богъ работи въ твоето съзнание. Ако си неразуменъ, Той е вънъ отъ тебе и се проявява само като сила. — Защо идатъ болеститѣ? — Защото си неразуменъ. Дойде една болесть, тури те на легло. Дойде друга болесть, пакъ те тури на легло. Десеть години може да боледувашъ, но докато не научишъ урока си, болеститѣ нѣма да те напуснатъ. Нѣкой човѣкъ желае нѣщо и скоро го постига. Другъ желае нѣщо и не може да го постигне. — Защо? Първиятъ е работилъ съзнателно за постигане на желанието си, а вториятъ е работилъ несъзнателно, или съвсемъ не е работилъ. При доброто желание човѣкъ приготвя почва, условия за своето развитие. Човѣкъ работи съзнателно само при добро разположение на духа. Безъ добро разположение, Божественото съзнание не работи въ човѣка. Щомъ то не работи, човѣкъ не може да постигне нищо. Какъ иде неразположението въ човѣка? Представи си, че си купишъ хубавъ, доброкачественъ платъ и си ушиешъ отъ него дреха. Облѣчешъ дрехата и излѣзешъ да се разходишъ. Минавашъ покрай една ограда, дрехата ти се закачва на тела и се скѫсва. Разположението ти веднага изчезва. Ти съжалявашъ за дрехата си, но не можешъ да я поправишъ. Да се ушие нова дреха, невъзможно е, скѫпо струва. Какво трѣбва да се прави? Да се внесе нѣкаква мода и така да се закърпи скѫсаното. Модата не е нищо друго, освенъ маскиране на нѣкаква погрѣшка. Ако роклята ви е скѫсана, може да турите на скѫсаното мѣсто друго парче, отъ другъ цвѣтъ, но да се зашие толкова майсторски, че да не изглежда кръпка, но да представя нѣкаква мода. При това, ако ви питатъ, защо е турено парче на дрехата, ще кажете, че такава е модата. Както се закърпва скѫсаното мѣсто, така може да се смѣни неразположението въ разположение. Все ще намѣрите нѣкаква мода, било парижка или виенска. Важно е да се смѣни състоянието. Да допуснемъ, че нѣкой дойде при васъ и ви казва, че еди-кой си говорилъ лоши работи за васъ, че сте простъ човѣкъ, неграмотенъ, не знаете да поставяте на мѣсто препинателнитѣ знаци. Щомъ чуете това, вие веднага изгубвате доброто си разположение. Казвашъ: Какъ може да се говори за мене лошо? Какъ е възможно да съмъ простъ и неграмотенъ човѣкъ? Питамъ: Ти провѣри ли, че точно така е казано за тебе? Защо допусна толкова лесно тая отрицателна мисъль въ ума си? Каква мода трѣбва да създадешъ за твоето неразположение, да го превърнешъ въ разположение? Напиши нѣщо, за да покажешъ, че не си простъ. Ще кажатъ, че не знаешъ нищо отъ Омира и отъ Канта. Затвори се въ стаята си и започни да цитирашъ нѣщо отъ тѣхъ. Щомъ напишешъ нѣщо, състоянието ти ще се смѣни. Така ще докажешъ, че знаешъ нѣщо повече и отъ Омира, и отъ Канта. Трѣбва ли само отъ думитѣ на тоя - оня да губите разположението си? Преди всичко, ти си главниятъ виновникъ, ти знаешъ всичко. Трѣбва ли да вѣрвашъ на тоя, на оня, че нищо не знаешъ? Пръвъ ти разбирашъ, какво знаешъ и какво не знаешъ. Другъ нѣкой ще каже за тебе, че си слабъ човѣкъ, едва вдигашъ 50 кгр. Какъ ще вдигнешъ двеста килограма? Кажи: Наистина, 50 кгр. вдигамъ свободно, но и двеста килограма ще вдигна, само че съ помощьта на машина. Съ тая машина мога да вдигамъ и 500, и 1000 килограма. Законъ е това И на васъ казвамъ: Ако знаете законитѣ, мога да ви говоря за нѣща, които иначе ще ви се сторятъ невѣроятни. Напримѣръ, мога да ви кажа, че ако отидете при нѣкоя скала и я пипнете, тя ще тръгне следъ васъ, или предъ васъ, ще бѫде послушна като овца. Като вървите, и тя ще върви съ васъ. Щомъ седнете, и тя ще спре. — Какъ става това? — Тамъ е изкуството. Лесно е да хапнете едно парче баница, но мѫчно се прави баницата. На думи лесно се разказва, какъ се прави баница, но ако взема да я правя, нуждно е най-малко единъ часъ. Като я направя, ще ви поканя да я опитате. Сега вие искате да бѫдете добри. За да постигнете това, трѣбва да прилагате закона за доброто разположение и да имате абсолютна вѣра, че сте създадени добри. Ако не сте добри, това показва, че не сте работили достатъчно върху себе си, да проявите доброто, вложено въ васъ. Това не показва, че не сте способни, но съзнанието ви още не е пробудено. Съзнанието ви трѣбва да се разцъвти, да възприеме Божествената свѣтлина. Засега съзнанието на мнозина е пѫпка, която трѣбва да цъвне и после да даде плодъ. Тогава човѣкъ се отваря за всички хора, за всички живи сѫщества, както зрѣлитѣ плодове се усмихватъ. Когато види нѣкой човѣкъ, зрѣлиятъ плодъ казва: Вземи ме, помилвай ме, порадвай ми се. Така плодоветѣ правятъ връзка съ хората. Плодоветѣ обичатъ да ги кѫсатъ хората, но цвѣтята не обичатъ. Тѣ искатъ отъ хората само нѣженъ погледъ, милувка, радость. Цвѣтята можемъ да миришемъ, но ако ги кѫсаме, тѣ плачатъ, страдатъ, разочароватъ се. Сѫщо така, човѣкъ има желания, които сѫ подобни на цвѣтята. Тѣ искатъ само да ги миришатъ, да имъ се радватъ, но да не ги кѫсатъ. Има човѣшки желания, подобни на плодоветѣ, които позволяватъ на хората да ги кѫсатъ и да ги ядатъ, да имъ даватъ приемъ въ себе си. Ако ги приематъ добре, тѣ казватъ: Благородни сѫ тия хора, добре ни приеха. Какво носи още доброто разположение? — Знание. Който не е добре разположенъ, или не може да запази разположението си, нѣма характеръ, нѣма устойчива, постоянна мисъль. Който има добро разположение, трѣбва да подържа въ себе си мисъльта: Азъ съмъ създаденъ да бѫда добъръ; азъ съмъ създаденъ да бѫда красивъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда силенъ; азъ съмъ създаденъ да бѫда разуменъ. — Не мога да постигна това изведнъжъ. — И следъ хиляда години да го постигнешъ, върви напредъ. Всичко зависи отъ вашето усилие. Колкото по-добре и усърдно работите, толкова по-бръзъ ще бѫде резултатътъ. Не работите ли съ любовь, и следъ хиляда години едва ще постигнете нѣшо. Силитѣ и способноститѣ сѫ въ човѣка, но отъ усилието му зависи, кога ще постигне желанието, посѣто въ душата му. Всичко посѣто въ човѣшката душа може да израсте, ако човѣкъ работи съзнателно и съ любовь. Мнозина се основаватъ на съвременната наука и намиратъ, че нѣма защо да се стремятъ да бѫдатъ добри, силни, красиви, разумни. Тѣ казватъ, че е минало времето за това, остарѣли сѫ вече. Какво ще постигнемъ на тая възрасть? Едно време вие бѣхте млади, защото майка ви и баща ви се влюбиха единъ въ другъ и пожелаха вие да дойдете на земята. Преди това вие бѣхте стари, не искахте да работите и заминахте за оня свѣтъ. Когато вашитѣ родители ви влияеха, вие бѣхте млади. Днесъ ги забравихте, и тѣ престанаха да ви влияятъ. И родителитѣ ви, докато сѫ били далечъ единъ отъ другъ, повече се обичали. Изобщо, когато хората дойдатъ на близко разстояние помежду си, любовьта имъ постепенно намалява. Много естествено, когато туришъ единъ предметъ близо до очитѣ си, той губи своята красота. Всѣки предметъ или човѣкъ, за да ви бѫде приятенъ или обиченъ, трѣбва да стои на известно разстояние отъ васъ. Нарушите ли това разстояние, нарушаватъ се и чувствата. Тоя законъ е вѣренъ и за физичния свѣтъ, и за духовния. Следователно, и въ съзнанието си човѣкъ може да държи предметитѣ и хората по-далечъ, или по-близо. Въ даденъ случай, вие може да държите единъ човѣкъ по-близо до себе си, от колкото трѣбва, а въ другъ случай — по-далечъ, отколкото трѣбва. И въ двата случая хармонията е нарушена. Какво трѣбва да се прави, за да не се на рушава хармонията? -— Всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото, което му е дадено отъ Бога. Всѣки трѣбва да знае, какво отношение има къмъ даденъ човѣкъ и, споредъ това, да си опредѣли, на какво разстояние да стои отъ него. Всѣки човѣкъ е форма, чрезъ която Богъ се проявява. Изучавайте тия форми, за да разберете тѣхната стойность. Казвате за нѣкого, че е добъръ човѣкъ. Следъ време намирате, че сте се излъгали, че тоя човѣкъ не е толкова добъръ, колкото сте мислили. — Защо не е добъръ? — Защото интереситѣ ви сѫ засегнати. Единъ младъ момъкъ, нашъ братъ, отишълъ въ дома на едно братско семейство да прекара известно време като гостъ. Домакинитѣ го приели добре, но той не могълъ да се постави на опредѣленото отъ Бога разстояние. Една сутринь домакинътъ му казалъ: Братко, добре дошълъ въ нашия домъ. Обаче, не забравяй, че сме въ военно положение. Като ставашъ сутринь отъ сънь, ще си четешъ Библията и Евангелието, ще четешъ беседитѣ и лекциитѣ, но нѣма да водишъ излишни разговори съ жена ми и дъщеря ми. Нарушишъ ли това правило, ще те подведемъ подъ законитѣ на военното положение. Младиятъ братъ си казалъ: Излъгахъ се, тоя човѣкъ не е много добъръ. Разочаровахъ се отъ него. — Лъжешъ се, братко, твоятъ интересъ е нарушенъ. Домакинътъ е добъръ и почтенъ човѣкъ. Той те прие въ дома си като истински братъ. Посрещна те като братъ и те изпрати като братъ, но ти даде добъръ съветъ, какъ да спазвашъ разстоянието, на което Богъ те е поставилъ. Питате: Кой е тоя братъ? — Всѣки отъ васъ е тоя братъ. По отношение на Божествения свѣтъ, и вие не постъпвате, както трѣбва. Кой отъ васъ, като влѣзе въ дома на своя братъ, е постѫпилъ като братъ? Всѣки се препорѫчва за братъ, а после не излиза такъвъ. Кой отъ васъ е оценилъ слънцето, звездитѣ, цвѣтята, хората? Никой не ги е оценилъ, както трѣбва, затова Богъ се е принудилъ да наложи военно положение и да каже: Нѣмашъ право да гледашъ дъщеря ми и жена ми и да се разговаряшъ съ тѣхъ. Това може да е временно положение, но то се дължи на неспазване на доброто разположение. Неразположението на духа се дължи на неестественитѣ желания на хората. Всѣки човѣкъ иска да постигне нѣщо, но не знае по какъвъ начинъ става това. Да харесвашъ красивата и млада мома, това е естествено, обаче, трѣбва да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ти започвашъ да се усмихвашъ, да декламирашъ стихове на видни поети, да свиришъ, дано и тя те хареса. Това поведение не е естествено. Нѣма защо да си служищъ съ чужди работи. Това сѫ кръпки на дрехата ти. Чуждото си е всѣкога чуждо. Казвамъ: Естествено е да обичашъ млада, красива мома, но трѣбва да се запиташъ, защо я харесвашъ и обичашъ. — Обичамъ еди-коя си мома. — Нѣма по-хубаво нѣщо отъ обичьта. Важно е сами да си отговорите, искрено ли обичате, или сте подъ влиянието на едно преходно чувство. Обичь, която се усилва и от слабва, не е истинска. Обичьта е проява на Божественото въ човѣка. Който обича, той расте постоянно и се развива. Обичь, която ви задържа на едно и сѫщо положение, носи голѣми нещастия. Любовь, която спира човѣшкото развитие, не е истинска. Любовь, която прѣчи на доброто разположение на духа, не е Божествена. Истинската любовь укрепва духа на човѣка. Да любишъ нѣкого, това значи, всѣки день да откривашъ по една добра чърта въ него и да съдействувашъ за неговото развитие. Любовьта вижда само доброто, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Тя поощрява доброто и помага за развиване на човѣшкитѣ дарби. Ако нѣкой е музикантъ, тя го насърдчава въ музиката; ако е поетъ, насърдчава го въ поезията; ако е ученъ — въ науката. Какъ се изразява разположението ви къмъ известенъ човѣкъ? — Въ даване на нѣкакво материално благо. Ако си разположенъ къмъ нѣкой човѣкъ, ще му подаришъ нѣщо: книга, чанта, цвѣте, или нѣкаква дреха за обличане. Когато разположението ви дойде до своя най-високъ връхъ, вие се намирате въ състоянието на ученикъ, който е завършилъ образованието си. Когато давате на нѣкого дипломъ за завършено образование, това изразява разположението ви къмъ него. Ти си директоръ на училището. Чрезъ диплома, който давашъ на ученика, ти изразявашъ доброто си мнение за него. Който обича, той е директорътъ на училището, а когото обичатъ — ученикътъ. Като директоръ, ти ще дадешъ на ученика дипломъ съ отличенъ успѣхъ. Така изявявашъ разположението си къмъ добрия ученикъ. На нѣкой ученикъ ще дадешъ дипломъ съ срѣденъ или добъръ успѣхъ и ще му кажешъ: Иди въ свѣта и работи споредъ диплома, който ти е даденъ. Какво се иска отъ човѣка? Да знае, какво обича въ своя ближенъ и да го цени. Като срещнешъ нѣкого, не казвай, че тоя човѣкъ не ти е приятенъ, но отвори архивата на неговия животъ и разбери, защо го срѣщашъ. Вижъ, какво можешъ да научишъ отъ него, и какво можешъ да му дадешъ. Не казвай, че тоя или оня човѣкъ е страненъ. Само неразбранитѣ нѣща сѫ странни. Колкото и да разбирате нѣщата, все ще остане нѣщо неразбрано за васъ. Колкото и да имате достѫпъ до архивата на човѣшкия животъ, вие можете да проникнете най-много до последния животъ на миналото му. Човѣкъ е миналъ презъ хиляди животи; той се е раждалъ и прераждалъ хиляди пѫти. Казвашъ: Познавамъ тоя човѣкъ, зная неговото минало. Какво знаешъ? Знаешъ само единъ отъ неговитѣ животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човѣка, който е проникналъ презъ всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цѣлата история на неговия животъ. Въ тоя смисълъ, човѣкъ е едно голѣмо, велико произведение на Бога, Който работи въ него, затова и азъ не бързамъ да се произнасямъ за Божието дѣло. Азъ не смѣя да кажа, че тоя или оня човѣкъ нищо не струва. Една негова постѫпка може да не е права, но, като човѣкъ, той е творение на Бога. Въ него, както въ всички хора, е вложено нѣщо хубаво. Божиитѣ работи никога не пропадатъ. Въ всѣка човѣшка форма е скрита душата, чрезъ която Богъ иска да прокара своята мисъль. Всичко може да стане въ свѣта, но Божията мисъль никога нѣма да се прекъсне. Тя ще се предава отъ една форма въ друга, докато се изяви въ своята пълнота. Сега вие ще се натъкнете на следния важенъ въпросъ: Защо Богъ не направи отъ нась нѣщо повече отъ това, което сме днесъ? Богъ желае да направи отъ васъ много нѣщо, но за това се иска и вашето участие. И вие трѣбва да работите заедно съ Него. Ако не работите заедно съ Бога, нищо нѣма да постигнете. Ако не работите, както Богъ изисква, ще минавате презъ по-голѣми страдания, докато започнете да мислите право и сами да решите въпроса. Представете си, че ходите на училище, а не искате да учите. Какво ще стане съ васъ? Другаритѣ ви ще учатъ и ще вървятъ напредъ, а вие ще останете назадъ. Тѣ ще свършатъ училище и ще заематъ нѣкаква служба, а вие ще останете назадъ, безъ никаква работа. Като видите, че сте останали назадъ, че сте изгубили добритѣ условия на живота, ще изгубите желание за работа. Казвамъ: Вие изгубихте първитѣ добри условия — не съжалявайте за тѣхъ. Идатъ вече новитѣ условия, които трѣбва разумно да използувате. Като изгубите първитѣ условия, ще дойдатъ втори, трети, четвърти, но знайте, че колкото повече пропущате условията, толкова повече се увеличаватъ страданията. И тъй, като станете сутринь отъ сънь, кажете си: Днесъ съмъ добре разположенъ. После, ако сте момъкъ, представете си, че сте царски синъ; ако сте мома, представете си, че сте царска дъщеря. Най-после, представете си, че сте силни, здрави, красиви. Ще кажете, че това сѫ праздни работи. Природата крие своитѣ тайни въ привидно празднитѣ работи. Само чрезъ тѣхъ ще се домогнете до тия тайни. Това не става само съ васъ, но даже и съ сѫщества, които стоятъ по-низко отъ васъ. Понѣкога и тѣ се пробуждатъ. Тѣхното по-високо съзнание разбира тия нѣща. Съзнанието на животнитѣ е низко, поради външната форма, съ която временно сѫ облѣчени. Като наблюдавате вола и коня, какъ махатъ опашкитѣ си, изглежда, че тѣ нищо не разбиратъ, нѣматъ никакво съзнание за живота. Въ сѫщность, не е така. Коньтъ и волътъ иматъ уменъ погледъ. Като те погледнатъ, тѣ искатъ да кажатъ: Не обръщайте внимание на нашата външна форма. Днесъ ние сме маскирани, временно играемъ тая роля. Като свършимъ работата си на земята, ще хвърлимъ рогата и копитата, ще съблѣчемъ тия дрехи и ще се представимъ въ своя истински видъ. Казвате: Волъ е това, конь е това. Не, това е синътъ на нѣкой арахангелъ, който е дошълъ на земята да се учи на смирение. Единъ день, когато се върне при баща си, волътъ ще разправя, че цѣли десеть години оралъ земята на Стояна. После ще разказва за отношенията на жената и на децата на Стояна къмъ него. Всичко, каквото волътъ разказва за Стояна и за неговия домъ, се пише. Сега ме слушате, но нѣкои отъ васъ си казватъ: Действителность ли е това, или забава? Питамъ: Вие, които се съмнявате въ моитѣ думи, знаете ли, докѫде се простира вашето съзнание? Нѣкои казватъ, че сѫ остарѣли, че сѫ вече на 50—60 години. Като мислите, че сте стари, знаете ли, отде сте дошли, де сте живѣли по-рано, какъвъ е вашиятъ произходъ? Нищо не знаете. Ще кажете, че сте родени отъ еди - коя си майка и отъ еди - кой си баща. От де сѫ дошли вашитѣ родители, не знаете. Ако знаете всичко това, ще кажемъ, че съзнанието ви е пробудено. Обаче, малцина сѫ дошли до това съзнание. Сега идатъ въ свѣта учени, музиканти и пѣвци, които работятъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Съ това тѣ искатъ да насочатъ мисъльта на човѣка къмъ Единния Богъ, Създатель на вселената. Днесъ повечето хора отричатъ сѫществуването на другъ свѣтъ и казватъ: Ще живѣемъ известно време на Земята и ще умремъ. — После? — Може да отидемъ при Бога, а може и да не сѫществуваме повече. Нѣкои говорятъ за Бога, безъ да иматъ представа за Него. Тѣ не се запитватъ, какъ ще ги посрещне Богъ. Казвамъ: Ако не ви посрещне Богъ, ще ви посрещне баща ви. Той ще ви пригърне и цѣлуне и ще заповѣда на слугитѣ си да заколятъ най-угоеното теле за васъ, да ви угостятъ. Следъ това ще дойде братъ ви отъ нивата и ще се разсърди, че баща ви устроилъ такова богато посрѣщане за васъ. Той ще каже: Чудно нѣщо, такова голѣмо посрѣщане за тоя нехранимайко! Азъ работя цѣлъ животъ на баща си, а той никога не ми е устроилъ такова угощение. Следъ това бащата трѣбва да примирява двамата синове. Вие очаквате ли такова посрѣщане? Нѣкои искатъ да бѫдатъ грабнати съ огнена колесница на небето, като пророкъ Илия. Какъ ще си обясните, споредъ вашето разбиране, факта, дето пророкъ Илия се възнесе съ огнена колесница на небето, а следъ това дойде отново на земята, като Иоанъ Кръститель, на когото отрѣзаха главата. Ето единъ необясненъ фактъ, върху който и азъ нѣмя да се спирамъ. За да обясня тоя фактъ, трѣбва да си послужа съ факти, които и най-способниятъ ученикъ не би могълъ да разбере. И той ще се намѣри предъ изкушение. — Защо? — Обяснението на тоя въпросъ е красива мома, предъ която момцитѣ не могатъ да издържатъ. Ако поставя и най-способния ученикъ въ класъ, дето има една много красива мома, и той нѣма да издържи. Красивата мома ще влѣзе въ неговия умъ, и той ще престане да учи. Ако и на васъ разкрия истината по тоя въпросъ, и вие ще се влюбите въ красивата мома и ще престанете да учите. Дето ходите, все за момата ще мислите; ще искате да я срещнете, да ѝ кажете нѣколко сладки думи, да ѝ напишете поне едно любовно писмо. Питамъ: Кое е онова, което момъкътъ, изобщо, вижда въ всѣка красива мома? Въ красивата мома влиза по единъ ангелъ, да свърши една работа. Следъ това той напуща момата. Значи, момъкътъ се влюбва въ ангела. Щомъ ангелътъ си отиде, момъкътъ се чуди, какво е станало съ момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелътъ е въ момата, тя е учтива, любезна, мека. Щомъ ангелътъ я напусне, тя изгубва тия качества и става груба съ момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава отъ нея. Всѣки ангелъ е образъ на любовьта. Дето мине, навсѣкѫде прави любовни връзки. Такъвъ е животътъ въ ангелския свѣтъ. Докато ангелътъ е въ красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. Щомъ я напусне, тя казва на момъка: Какъ смѣешъ да ме любишъ! Не знаешъ ли, че ти си голѣмъ простакъ? Азъ обичамъ ученитѣ, знатнитѣ хора. На такива като тебе не обръщамъ внимание. Като знаете това, пазете се отъ красива мома, въ която ангелътъ не присѫтствува. — Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? — Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате, че сте се влюбили. Като не правите разлика между влюбване и захласване, казвате: Кой не се е влюбвалъ? Азъ превеждамъ това на вашъ езикъ и казвамъ: Кой не се е захласвалъ? И вашитѣ майки и бащи сѫ били захласнати. Като се оженили, захласването минавало. После децата имъ се захласватъ. Понѣкога и бащата се захласва. — Кога? — Когато синътъ му е решилъ да се жени. Бащата започва да се интересува отъ снахата. И майката се захласва, когато дъщерята се жени. Тя се интересува отъ бѫдещия си зетъ. Дойде зетътъ въ дома на момата, а хората казватъ, че имъ е дошълъ приведенъ зетъ. Думата „приведенъ зетъ“ има особено значение. Като кажатъ, че нѣкой се намира въ положението на приведенъ зетъ, разбиратъ, че не е добре. Когато питатъ турчина, какъ вървятъ работитѣ му, той казва: Положението ми е по-добро отъ това на приведенъ зетъ. Казвамъ: Понѣкога, и въ духовно отношение, хората се намиратъ въ положението на приведенъ зетъ, или на снаха, която е влѣзла въ дома на своя мѫжъ. Не е лесно да бѫдешъ въ положението на приведенъ зетъ или на снаха, която всѣки моментъ трѣбва да се нагажда къмъ условията на чуждия домъ. Това значи, следъ като си ималъ едни възгледи за живота, да приемешъ нови, въ които още не си се убедилъ. Все пакъ положението на снахата е по-добро отъ това на приведения зетъ. Не е лесно да приемешъ нови възгледи, които не си опиталъ, не си провѣрилъ. Тѣ се налагатъ отвънъ, и ти си длъженъ веднага да ги приемешъ. Всѣки день слушашъ да ти се казва: Не забравяй, че ти дойде въ нашия домъ голъ и босъ; ние те облѣкохме и обухме, и ти си длъженъ да се подчинявашъ на това, което ти се заповѣдва. Той, горкиятъ, се свива, огъва се и, иска или не иска, приема новитѣ условия. Какво ще прави? Обича жена си и заради нея, ще търпи и майка ѝ, и баща ѝ. Тежко е положението на приведения зетъ, но ще търпи, нѣма какво да прави. Снахата е по-свободна. Още съ влизането си въ чуждия домъ, тя подчъртава произхождението си: Азъ съмъ отъ знатенъ родъ. Моятъ възлюбенъ ми обеща да ме гледа като царска дъщеря; и вие ще ме гледате така, както сѫ ме гледали моитѣ родители. Съ тия думи тя обявява война на новия домъ, и тѣ приематъ условията. Положението на снахата е за предпочитане предъ това на приведения зетъ. Желая ви да бѫдете снаха, но не приведенъ зетъ. Сега азъ изнасямъ тия факти само за диверсия. Когато нѣщата станатъ много сладки, че не може да се издържи сладчината имъ, прибавя се малко вода, да се разредятъ. Въ бѫдеще вие трѣбва да имате ясна представа за понятията снаха, приведенъ зетъ, майка, баща, братъ, сестра, както и за тѣхното истинско положение въ дома. Сѫщо така трѣбва да имате ясна представа за приятель, за господарь и слуга, за учитель и ученикъ. Какъвто и да си, трѣбва да заемешъ мѣстото си достойно. Какво представя, напримѣръ, кравата? Казвате, че кравата е животно и нищо повече. Не е така. Азъ често ходя при кравитѣ, изучавамъ живота имъ и се поучавамъ отъ тѣхъ. Отъ кравата взимамъ урокъ на търпение и безкористие. Господаритѣ ѝ я доятъ по три пѫти на день, и тя спокойно и довѣрчиво се оставя да я доятъ. Тя кротко си преживва храната и си казва: Не може безъ страдания. Опитай се да издоишъ човѣка само единъ пѫть и наблюдавай, какво ще направи. Той ще нададе викъ и олелия, всички да го чуятъ. Има ли нѣщо лошо въ това, че те издоили единъ пѫть? — Кое се дои? — Божественото. Всѣки трѣбва да даде часть отъ Божественото въ себе си и да благодари, че е могълъ да даде нѣщо. Колко струва едно кило млѣко? Всѣки може да даде поне едно кило млѣко отъ себе си, безъ да вика и вдига шумъ. Говоришъ на нѣкого нѣщо, но той не иска да те слуша. Ти не се обиждай. Той не иска да те слуша, защото не харесва нѣщо въ тебе. Вижъ, какво не ти харесва. Ти говоришъ, или нѣщо непровѣрено, или нѣщо, въ което самъ не си убеденъ. Не говори за нѣща, които самъ не знаешъ; не говори за нѣща, които никога не си опиталъ. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията — къмъ доброто разположение. Пази правилото: Като ставашъ сутринь отъ сънь, не си представяй, че си царски или княжески синъ, но си помисли, че си дошълъ на земята като ангелъ, да благовествувашъ доброто между хората. Помисли си, че имашъ всички възможности да прилагашъ доброто въ свѣта. Казвашъ: Ангелъ ли съмъ въ сѫщность? — Ако съзнавашъ, че си дошълъ да служишъ на Бога, ангелъ си. Подъ „ангелъ“ разбираме веститель на доброто и служитель на Бога. Една опасность застрашава човѣка, особено религиозния. Тя се заключава въ следното: ако престане да се подвизава, т. е. да следва пѫтя, който Богъ му е начърталъ. Това значи, да забрави своята задача - да служи на Бога. Причината за отклоняването му отъ правия пѫть се крие въ преплитане на чувствата му. Стане ли това, човѣкъ губи нѣщо отъ себе си и се подпушва. Искашъ да говоришъ предъ едно общество върху молитвата, но се увлѣчешъ, говоришъ повече, отколкото трѣбва. Слушателитѣ започватъ да негодуватъ, не искатъ да те слушатъ, а ти се обиждашъ и излизашъ недоволенъ. Не се подпушвай, но самъ си кажи: Наистина, увлѣкохъ се, за молитвата не се говори много. Щомъ мога да свиря, ще посвиря на хората, но само петь минути, да останатъ доволни. Ако мога да говоря, ще поговоря само петь минути, но ще кажа такова нѣщо, което никога не сѫ слушали. Ново нѣщо трѣбва да имъ кажа. Казвамъ: Не говори на хората за това, което тѣ знаятъ. Старъ качамакъ не имъ давай. Ако искашъ да ги задоволишъ, дай имъ прѣсенъ качамакъ, съ прѣсно млѣко и прѣсно масло. Не се сравнявай съ хората, да се представишъ по-добъръ отъ тѣхъ. Ако е въпросъ за сравняване, сравнявай се съ нѣкой ангелъ, или съ нѣкое възвишено сѫщество. Търсите ли сила, знание, и свѣтлина, при тѣхъ ще ги намѣрите. Има и хора съ необикновени дарби и способности, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Въ единъ отъ ежедневнитѣ вестници пишеха за нѣкой човѣкъ съ необикновено силна паметь. Той помнѣлъ 250 хиляди изречения, могълъ да повтори числата на десеть страници отъ логаритмичните таблици. Ако въ продължение на две минути му прочетете числа, голѣми и малки, въ разбърканъ редъ, то може да ги повтори без погрѣшно. Това показва, че въ човѣка се криятъ голѣми дарби и способности, които той може да развие. Нѣкой казва, че знае много стихове отъ Библията наизустъ. Другъ казва, че знае много закони отъ физиката и химията. — Това още не е знание. Истинско знание е онова, да знаешъ цѣлата Библия, цѣлата физика и химия и, когато пожелаешъ, да възпроизведешъ това знание. Кой отъ васъ има такова знание? Ще кажете, че това не ви е нуждно. Всѣко знание е потрѣбно на човѣка. И тъй, като ставашъ сутринь отъ сънь, не мисли, че си мѫжъ, жена или дете, но си кажи: Азъ съмъ ангелъ, веститель, служитель на Бога. Това е моята работа, за която съмъ дошълъ на земята. Ангелътъ носи въ себе си знанието на всичкитѣ земни училища: забавачница, първоначално училище, прогимназия, гимназия и университетъ. Като погледне назадъ, той си казва: Това знание ми бѣше необходимо. Минахъ презъ него и получихъ нѣщо сѫществено. Сега ми предстои да придобия по-високо знание — знанието на любовьта, знанието на вѣковетѣ. Знанието на земята е допринесло много нѣщо за моето развитие, отъ детската ми възрасть до сегашната. Ако ангелътъ казва това, колко повече човѣкъ може да каже сѫщото за себе си. И днесъ човѣкъ е малко дете, което има много да учи. И въ най- високото си положение, той има още да учи. Значи, и въ най-низкото, и въ най-високото положение човѣкъ, има какво да учи и да прилага наученото. — Невежи сме още. — Благодарете за невежеството, защото е начало на живота, а знанието — неговъ край. Нѣкой се оплаква, че го считатъ невежа. — Ако си невежа, радвай се, защото си въ началото на живота. — Считатъ ме за ученъ човѣкъ. — Радвай се, защото си на края на живота, т. е. на излизане отъ училището. Щомъ свършишъ едно училище, ще влѣзешъ въ друго, по-високо отъ първото. Като свършишъ университетъ, даватъ ти право да влѣзешъ въ училището на живота, тамъ да прилагашъ наученото. Като получишъ дипломъ, ти можешъ да станешъ професоръ; ако не постигнешъ това, пущатъ те въ живота, тамъ да приложишъ знанието си. Тъй щото, докато си невежа, пращатъ те на земята да учишъ. Като станешъ ученъ, напущашъ земята и заемашъ по-високо положение. Какво е невежеството? — Условие за придобиване на знание. — Какво е ученостьта? — Условие за невежество. Когато станешъ ученъ на земята, ставашъ невежа на небето. На вашъ езикъ казано: На учения даватъ невежи хора, да ги учи. Невежиятъ е царски синъ, върху когото работятъ видни учители и професори. Учениятъ е силенъ въ знанието, затова разполага съ него; невежиятъ разполага съ паритѣ. Затова казвамъ, че невежеството е начало на живота и на знанието, а ученостьта — край на живота и на знанието. Следователно, кажатъ ли ти, че си невежа, радвай се, защото ще имашъ учители и професори да те учатъ; кажатъ ли ти, че си ученъ, радвай се, защото ще получишъ дипломъ за свършване на училището. — Така ли е всичко това ? — Мислете, както искате, но азъ повтарямъ: Невежиятъ е приспанъ, за да не помни, че нѣкога е билъ ученъ, и да се стреми днесъ къмъ нови знания. Като приспятъ учения, той изпада въ положението на невежия и вижда, че нищо не знае. Като минатъ презъ магнетиченъ сънь, невежиятъ се убеждава, че нѣкога е билъ ученъ; учениятъ се убеждава, че нѣкога е билъ невежа. Това показва, че нѣщата не сѫ статични: учениятъ може да стане невежа, а невежиятъ — ученъ. Невежиятъ живѣе въ неблагоприятни условия. Щомъ се промѣнятъ условията, той веднага се проявява. Учениятъ е пѫпка, която може да се разпукне и да цъвне. И тъй, нека всѣки си каже: Голѣмъ невежа съмъ, но и голѣмъ ученъ мога да стана. Ще кажете, че невежеството е създало злото. Азъ не съмъ съгласенъ съ това твърдение. По-скоро ученитѣ хора, скрити задъ невежеството, сѫ създали злото. Погрѣшкитѣ на ученитѣ се криятъ задъ невежеството. Който иска да се прояви, да направи нѣщо, минава за ученъ човѣкъ. Лисицата учена ли е, или невежа? Голѣма ученость се крие въ лисицата. Вижте, какъ дебне кокошкитѣ въ курника и ги одушва. Въ заключение на всичко казано за невежеството и ученостьта, повтарямъ: Ако сте невежи, станете учени. Т. м. 6. Лекция отъ Учителя, държана на 17 февруарий, 1932 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовьта на безсмъртието Размишление. Ще прочета часть отъ 61 псаломъ. Тоя псаломъ трѣбва да се преведе на езикъ, съ който си служи природата. За да разбере известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има разположение къмъ него. Безъ вѫтрешно разположение къмъ нѣщата, той не би могълъ да възприеме истината. Не можешъ да разберешъ въпроса за вегетарианството, напримѣръ, докато обичашъ да си хапвашъ месце. Виждашъ на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а нѣкой ти говори за вегетарианство. Ти слушашъ, какво ти се говори, но не разбирашъ. — Защо? — Представяшъ си, какъ ще си хапнешъ печена кокошчица и следъ това ще пийнешъ чашка винце. Хората виждатъ, какъ колятъ кокошки и агнета, виждатъ страданията имъ, но не се трогватъ. Тѣ иматъ облаги отъ тѣхъ. Друго нѣщо е, ако говоришъ на вегетарианци за страданията на кокошката и на агнето. Тѣ слушатъ, и сърдцата имъ се свиватъ отъ мѫка за животнитѣ. Следователно, хората могатъ да се разбиратъ, само когато ги свързва нѣщо, когато иматъ разположение едни къмъ други. При това, тѣ влизатъ въ положението си, влизатъ и въ положението на окрѫжаващитѣ. Ако хората се събиратъ безъ вѫтрешно разположение помежду си, колкото и да си говорятъ, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ ще бѫдатъ въ положението на месоядцитѣ, на които се говори за страданията на животнитѣ. Ще слушатъ, какво имъ се говори, но ще си казватъ: Вкусно е месцето на агнето и на кокошката. Въ разбирането на тия хора има нѣщо объркано, изопачено, както сѫ изопачени нѣкои думи. Напримѣръ, думата „старъ“ е приела друго значение отъ това, което нѣкога е имала. Тя произлиза отъ корена „сат“, който означава проява, повишение. Старъ е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, „старъ“ означава немощенъ човѣкъ, негоденъ за работа. Въ сѫщность, стариятъ човѣкъ се е калилъ, работи повече отъ младия. Той е оралъ, сѣлъ, жъналъ, а младиятъ не издържа колкото стариятъ. Вижте, колко добре тегли плуга стариятъ волъ. Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи. Работа, учене се иска отъ човѣка. Ако изучавате старитѣ езици, ще приложите единъ методъ; ако изучавате новитѣ езици, ще приложите другъ методъ. При това, всѣки новъ езикъ има специфиченъ методъ за изучаване. Това се дължи на особеноститѣ на езика. Казвате, че изучаването на езицитѣ трѣбва да се опрости. И това може, но колкото повече се опростява езика, толкова повече губи отъ своята красота. За предпочитане е нѣщата да бѫдатъ красиви, макаръ и усложнени. Който иска да бѫде красивъ, трѣбва да бѫде вътрешно богатъ, или вѫтрешно сложенъ. Красивото лице е сложно. По него може да се чете много. Красивиятъ има особени линии на лицето, каквито въ обикновения човѣкъ не можешъ да намѣришъ. И на лицето на мѫдреца има сложни, красиви линии. Въ мѫдреца всичко е особено; неговиятъ ходъ се отличава коренно отъ хода на обикновения човѣкъ. Какъ се моли мѫдрецътъ? — Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, въ която човѣкъ забравя себе си и окрѫжаващитѣ. Истински пѣвецъ е оня, който забравя себе си, забравя, че хора го слушатъ. Сега и вие мислите, че сте събрани заедно и се стѣснявате едни отъ други. Не е така, събранието става далечъ нѣкѫде. Вие сте отражение на онова, което става въ невидимия свѣтъ. И каквото става тамъ, става и тукъ. Вие сте представители на ония, които присѫтствуватъ горе. Ако мислите, че работитѣ се нареждатъ тукъ, лъжете се. Всички работи ставатъ далечъ нѣкѫде, а тукъ се проявяватъ тѣхнитѣ отражения. Това ще разберете, когато се освободите отъ непотрѣбнитѣ мисли и желания. Само свободниятъ може да учи. Освободете и съзнанието си отъ всичко, което се е наслоило въ него отъ далечното минало. Само така ще избѣгнете стълкновението между миналия, сегашния и бѫдещия ви животъ. Преди нѣколко деня при мене дойде единъ земедѣлецъ, който ми каза: Азъ съмъ работливъ човѣкъ. Изорахъ нивитѣ си, посѣхъ ги; разработихъ градинитѣ си, посадихъ плодни дръвчета, отглеждамъ ги; и днесъ, благодарение на моя трудъ, земята има другъ видъ отъ тоя, който нѣкога е имала. Казвамъ му: Ти мислишъ така, но питай земята, какво ще ти каже тя. Земята казва, че ти, наистина, си я изоралъ, посѣлъ, но тя е отхранила сѣмената. Ти се ползувашъ отъ нейнитѣ плодове, а на нея оставяшъ само сухи листа и клончета. Питамъ: Ако работишъ по сѫщия начинъ върху единъ човѣкъ, развивашъ доброто въ него и, въ края на краищата, оберешъ плодоветѣ му, какво си направилъ за него? Ти взимашъ плодоветѣ му, а на него оставяшъ сухитѣ листа. Следъ всичко това ще кажешъ на тоя човѣкъ, че си работилъ върху него. Работилъ си, наистина, но си взелъ най-хубавитѣ му плодове за себе си. Ако така работите и разбирате нѣщата, нищо не може да постигнете. Работете съ любовь. Освободете се отъ егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство въ работата си, то ще разяде основитѣ ѝ, както червеятъ изяжда младитѣ коренчета. Всѣка работа трѣбва да се започва и свършва съ свещенъ трепетъ и пълно безкористие. Единъ день, като преглеждахъ дърветата въ градината, видѣхъ на едно дръвче доста голѣма дупка. Взрѣхъ се да видя, какво има тамъ, и забелязахъ, че нѣщо пада отъ дупката. Разбрахъ, че е влѣзълъ червей, който руши дървото. Взехъ единъ тънъкъ телъ, пъхнахъ го внимателно вѫтре и извадихъ червея. Пазете се отъ червеи, които рушатъ и прояждатъ вѫтрешностьта на вашия животъ. Сега вие се учите да пѣете. Нѣкои отъ васъ сѫ добри пѣвци. Добре е да пѣете, да свирите, да се занимавате съ музика, поезия, наука. Обръщайте внимание на всичко, да не останете едностранчиви, еднообразни. Ако работите само въ едно направление, ще развиете само единъ центъръ. Главата трѣбва да бѫде добре развита, всички центрове да се подхранватъ. Ако развивате главно личнитѣ си чувства, главата ви ще стане дълга като краставица. Ако работите върху миролюбието, главата ви горе се стѣснява. Нѣкой е толкова миролюбивъ, че и на мравката прави пѫть. Главата на тоя човѣкъ се стѣснява горе, като дъска. Кажете ли, че човѣкъ не трѣбва да фантазира, нито да живѣе съ въображение, ти не давашъ възможностъ на челото си да се разширява. Докато живѣешъ на земята, ще си въобразявашъ, че си богатъ, че си силенъ, че си великъ поетъ, ученъ, философъ. Така поне ще оформишъ челото си. Единъ турски бей отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия. Последниятъ го почерпилъ съ ново вино, което не било още прекипѣло. Беятъ изпилъ една-две чаши и се развеселилъ. Той казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, пѣе ми се. — Пѣй! После казалъ: Играе ми се. — Играй! Понеже беятъ никога не пилъ такова вино, почудилъ се, защо му се пѣе и играе. — Хубаво нѣщо е новото вино. То развеселява човѣка, казалъ беятъ. Казвамъ: Има реални състояния въ човѣка, но има и нереални, преходни, като това, причинено отъ новото вино. Човѣкъ трѣбва да разбира живота като проява на реалностьта. Казвате, че животътъ е сериозенъ, тежъкъ. Ако нѣмашъ пари, ако си боленъ, ако жена ти и децата ти сѫ гладни, животътъ е сериозенъ. Ако имашъ възможность да посрѣщашъ всичкитѣ си нужди, животътъ не е сериозенъ. Споредъ васъ, животътъ е сериозенъ, когато нѣмате пари. Щомъ имате пари, животътъ е приятенъ, лекъ. Нѣкой има много пари, но не знае, какъ да ги употрѣби. Нѣкой има дарба да пише, но се стѣснява, не иска да се прояви. Едно време на цигуларитѣ не гледаха съ добро око. Ако нѣкой се предаде на музика, казваха: Горкиятъ, взелъ цигулката и засвирилъ като циганинъ. Други казваха: „Цигуларь кѫща не храни.“ За да свири, човѣкъ трѣбва да обича много музиката, да обича и хората, за да издържи на подигравкитѣ имъ. И доднесъ още се подиграватъ на религиознитѣ, особено, ако тѣ сѫ млади. Човѣкъ трѣбва да дойде до вѫтрешно разбиране на живота, да се освободи отъ всички предразсѫдъци на времето. Освободи ума си отъ ненуждни мисли. Защо трѣбва да мислишъ и да се безпокоишъ, че ще се разболѣешъ, ще остарѣешъ, или ще обеднѣешъ? Ако обеднѣешъ, ти ще научишъ това, което при богатството никога нѣма да научишъ. Въ каквото положение и да се намѣришъ, или каквато работа да вършишъ, ти все ще научишъ нѣщо. Като художникъ, ще придобиешъ нѣщо ценно; като ученъ или философъ, сѫщо ще придобиешъ нѣщо. Не е художникъ оня, който само топи четката въ боята. Не е писатель оня, който само драска върху хартията. Работи така, че да придобивашъ нѣщо ценно. Отъ любовьта къмъ работата и къмъ хората зависи твоятъ успѣхъ. Единъ виденъ майсторъ - шивачъ билъ поканенъ въ дома на единъ богатъ турчинъ да му ушие едни бирбючуклии гащи. Майсторътъ взелъ съ себе си своя чиракъ, Стоянъ. Турчинътъ заповѣдалъ да сготвятъ на шивача кокошка. Понеже майсторътъ обичалъ кокошка, казалъ на домакина: Моятъ слуга не яде кокошка. Сгответе за него бобъ. Той искалъ да остане цѣлата кокошка за него. Стоянъ слушалъ, какво говори господарьтъ му, и само въздишалъ. Като се нахранили, слугата казалъ на домакинитѣ: Отвреме - навреме моятъ господарь го хващатъ нервитѣ и започва да се озърта, като че търси нѣщо. Вържете го съ едно вѫже и, като се успокои, освободете го. Въ това време той скрилъ напръстника на господаря си. Започнали да шиятъ. Майсторътъ търсѣлъ напръстника си, озърталъ се натукъ - натамъ, не можалъ да го намѣри. Като забелязали това, домакинитѣ хванали майстора и го вързали, докато се успокои. Майсторътъ се почудилъ, защо го връзватъ, но се подчинилъ. Въ това време слугата погледналъ къмъ него самодоволно и казалъ: Стоянъ не яде кокошка, бобъ яде! Законъ е: Каквото правишъ на другитѣ, ще ти се върне. Въ природата сѫществува ехо, отзвукъ или повторение на нѣщата. Природата не е отмъстителна, но спазва своитѣ закони. Ако бащата е музикаленъ, и синътъ ще бѫде музикаленъ; ако майката е художничка, и дъщерята ще бѫде художничка. Това наричаме законъ за предаване на дарбитѣ и способноститѣ. Понѣкога има изключения отъ закона. Следователно, ако бащата не може да свърши започнатата си работа, синътъ ще я свърши. Не е лошо повтарянето. Българската пословица казва: „Повтарянето е майка на знанието.“ Помнете: Всѣко нѣщо, което започвашъ, трѣбва да се изучи добре, защото следъ време ще се повтори. Само така то може да принесе своя плодъ. Не всѣко знание принася плодъ. Напримѣръ, говоря на богатия за любовьта, казвамъ му, че трѣбва да се обичаме, но той се усмихва и мълчи. Той знае това, но знанието му не принася плодъ. То не е въ състояние да отвори сърдцето му. Той даже се страхува да не му искатъ пари на заемъ. Да знаешъ нѣщо, значи, да прилагашъ знанието си. Знаешъ, че любовьта дава и взима, а ти само взимашъ, безъ да давашъ. Твоето знание не принася плодъ. Ако детето не взима отъ майка си, не може да расте. Щомъ стане на две години, майката отбива детето и го учи само да яде. Не може само да давашъ, или само да взимашъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Даже и Богъ, Създательтъ на свѣта, смѣня нѣщата. Следъ като ти е давалъ, Той казва: Сега ти ще да вашъ. Пръвъ Богъ те е възлюбилъ. Следъ това ти ще Го възлюбишъ. Всичко, което ни е да дено, се дължи на Божията Любовь къмъ насъ. Всичко добро и хубаво въ насъ ни е дадено не само за единъ животъ, но за вѣчностьта. Богъ е предвидилъ всичко, което е нуждно за човѣшката душа. Като знаете това, трѣбва само да се радвате. Вие нѣмате представа, какво нѣщо е небето. Не мислете, че небето е подобно на земята- Казвате: Животътъ е тукъ, на земята. Родишъ се, живѣешъ известно време и умирашъ — всичко се свършва съ тебе. Младъ си, остарявашъ и умирашъ. Любишъ и после разлюбвашъ. Не е така. Следъ човѣшката любовь иде безлюбието, а следъ него — Божията Любовь. Следъ тая любовь иде свѣтлината. Следъ свѣтлината иде свободата. Ако живѣешъ по човѣшки, свѣтлината ще се смѣни съ тъмнина, а свободата — съ робство. Често казвате, че човѣкъ трѣбва да олекне. Нѣкога трѣбва да олекне, а нѣкога да стане тежъкъ. Ако въ голѣма буря корабътъ олекне, той непремѣнно ще потъне. Ето защо, когато минавашъ презъ голѣми изпитания, ти трѣбва да бѫдешъ тежъкъ, пъленъ корабъ, за да има на какво да разчиташъ. Трѣбва да имашъ знания, че като страдашъ, да знаешъ, защо страдашъ. Вие знаете много нѣща, но не сте приложили всичко. Нѣкои нѣща сте приложили, а нѣкой оставате да приложите въ бѫдеще. Азъ съмъ ви го ворилъ върху много въпроси, които и безъ моето говорене щѣхте да научите. Какво сте придобили, като ги знаете? Време сте спечелили. Казвамъ на нѣкого, че на еди-кое си мѣсто на планината има единъ чистъ, хубавъ изворъ. И безъ да му кажа, ще го намѣри, но ще се лута повече време. Като знае, де е изворътъ, направо ще отиде да се напие. Все има разлика между оня, който самъ е придобилъ знанието си, и оня, който е ималъ учитель. Ще кажете, че е по-добре човѣкъ самъ да си придобие знанието, самъ да си изработи свое убеждение или вѣрую. Не, въ реда на нѣщата е, пръвъ Богъ да вложи знанието въ човѣка. Богъ е първиятъ Учитель на човѣка. Следователно, никой не се учи самъ. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ нѣкого. Първиятъ човѣкъ бѣше поставенъ въ рая, за да се учи отъ Бога. Ще кажете, че той сгрѣши, яде отъ плода на забраненото дърво. Той бѣше още дете, което направи първата погрѣшка. Както детето пали фитила на бомбата и чака да види, какво ще стане, така и първиятъ човѣкъ яде отъ забраненото дърво съ желание да види, какво ще стане. Ако детето стои и чака бомбата да избухне, съ нея заедно и то ще отиде. Казватъ му, обаче, да бѣга, и то бѣга. И на първитѣ човѣци казаха да бѣгатъ. Тѣ послушаха тоя съветъ и избѣгаха. Ако не бѣха избѣгали, нищо нѣмаше да остане отъ тѣхъ. Първитѣ човѣци бѣха деца. Богъ имъ каза да не пипатъ голѣмата бомба въ рая, но Ева първа запали фитила на тая бомба. Тѣ искаха да видятъ, какво ще стане следъ това. Каза имъ се да бѣгатъ. Щомъ избухна бомбата, тѣ се уплашиха и избѣгаха. — Защо сгрѣшиха първитѣ човѣци? — Защото не знаеха, какъ се работи съ бомбата. Грѣхътъ е бомба, която лесно експлодира. Следъ експлодирането, нищо друго не остава, освенъ да бѣгатъ. Единъ познатъ ми разправяше за ужаса, който изживѣлъ при експлодирането на една бомба. Това е станало предъ самия него. Като експлодирала, бомбата го вдигнала въ въздуха и изхвърлила на разстояние 40 — 45 м. отъ мѣстото, дето станала експлозията. Като разбралъ, че е живъ, той благодарилъ за щастливото и чудно спасяване. Той усѣтилъ, че билъ слабо контузенъ, но лесно се поправилъ. Само страхътъ останалъ въ него. Той разбралъ силата на бомбата и, заговори ли се нѣщо за бомба, той все казвалъ: Пазете се, бомба е това! Законъ е: И най-малката погрѣшка на човѣка може да причини голѣмъ взривъ въ него. Експлозии ставатъ въ човѣка всѣки моментъ: въ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ сѫ въ състояние да нарушатъ правилното развитие на човѣка. Четешъ нѣкоя книга. Дойдешъ до една мисъль, която веднага измѣня правилния ходъ на твоитѣ мисли. Тя е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не чакай да избухне, не я пипай, но бѣгай вънъ. Заличи я отъ ума си да не те смущава. Напримѣръ, ти се молишъ, имашъ хубаво молитвено разположение. Дойде нѣкой и ти казва: Какво си се изправилъ като дърво? Така не се моли човѣкъ. Той смущава духа ти, но самъ не знае, какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Другъ пѫть си добре облѣченъ, разположенъ си, имашъ хубаво, добро отношение къмъ хората. Срещне те нѣкой и ти казва: Какво си се докаралъ като князъ? Не те ли е срамъ да ходишъ така облѣченъ между хората? Ти се смутишъ, връщашъ се вкѫщи, по-скоро да свалишъ новитѣ си дрехи. Напишешъ едно хубаво стихотворение, но близкитѣ ти не го харесватъ, намиратъ, че не е време за писане на стихове. Свиришъ съ разположение — и за свирене не било време. Чудишъ се, какво да правишъ, какъ да задоволишъ хората. Казвамъ: Грѣхътъ се крие въ разбирането, а не въ постѫпкитѣ. Че си добре облѣченъ, съ лачени обувки, това не е грѣхъ. Че свиришъ, или пѣешъ, когато нѣкой е умрѣлъ, това не е грѣхъ. Ти свиришъ и пѣешъ за него, че отишълъ при Баща си. Той е живъ, заминалъ за отечеството си, а ти му свиришъ и пращашъ много здраве на близкитѣ си. Който не разбира, какво нѣщо е смъртьта, казва, че умрѣлиятъ отива въ черната земя. Преди години бѣхъ въ едно Шуменско село. Дойдоха при мене и ми казаха, че една жена се мѫчи цѣли три деня да роди и не може да се освободи, ще умре. Казахъ имъ, че нѣма да умре, нуждни ѝ сѫ само петь минути и ще се освободи. Следъ това ще се радва, че човѣкъ се е родилъ на свѣта. — Ти отде знаешъ? — Зная, виждамъ и нейното състояние, както и състоянието на детето. Тя се нуждае отъ помощьта на невидимия свѣтъ, който ще ѝ по могне. Детето объркало пѫтя си, не може да излѣзе. То забравило, отде влѣзло и сега се мѫчи. Мислено го упѫтихъ. Казахъ му да се върне десетина сантиметра назадъ и отново да поеме правия пѫть. Да се върнешъ назадъ и оттамъ да поемешъ правия пѫть, това значи, да се обърнешъ къмъ Бога. Объркашъ се и не знаешъ, какво да правишъ. Обърни се къмъ Бога, Той ще ти даде съветъ. Раждането, въ широкъ смисълъ, е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. Всѣки може да се натъкне на тоя процесъ. Щомъ се намѣришъ въ затруднение, ще се върнешъ десеть сантиметра назадъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще излѣзешъ на свобода. Сега вие сте дошли до положението да възприемете любовьта. — Какво се иска за това? — Чистота. Вие трѣбва да се изчистите, както чистите сѫдоветѣ, въ които туряте най-хубавото съдържание. Вие се готвите за идване на Царството Божие въ васъ. Вие очаквате Богъ да влѣзе въ васъ. Затова трѣбва да Му приготвите жилище. Щомъ Богъ влѣзе въ васъ, животътъ ви коренно ще се измѣни: болести, беднотия, страдания нѣма да има. Вие само ще учите, ще пѣете и ще свирите. — Колко време ще продължава това? — Колкото искате, отъ васъ зависи. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се измѣни. Иначе, и науката, и музиката, и изкуството ще бѫдатъ безпредметни. Казвате: Докато сме млади, ще живѣемъ като млади; щомъ остарѣемъ, ще живѣемъ като стари. Все ще прекараме единъ животъ на земята. Не е така. Животътъ не е нито въ младостьта, нито въ старостьта, но въ правилното разбиране. Човѣкъ трѣбва да разбира силата на Божията мисъль, която се проявява чрезъ неговата душа: младиятъ ще разбира като младъ, стариятъ — като старъ. Въ това се заключава истинското знание. Ти трѣбва да знаешъ, че мисъльта, която се изявява чрезъ тебе, е Божествена. Кажешъ ли си така, да не се колебаешъ, но всѣкога да проявявашъ Божественото. Обаче, ако Божествената мисъль минава презъ твоя човѣшки умъ, тя се изопачава. Не подържай тая мисъль въ себе си. Божественото се изявява само чрезъ Божественото. Божествената мисъль носи въ себе си магическа сила — съ нея всичко се постига. Богъ казва: „Опитайте ме и ще видите, че съмъ благъ.“ —Какъ се изявява Божията благость? — Въ щедрость, въ даване. Богъ отваря пѫть на всички, които Го търсятъ, които работятъ и уповаватъ на Него. Единъ младъ братъ разправяше една своя опитность, която потвърждава горната мисъль. По едно време той съвсемъ объркалъ материалнитѣ си работи: оттукъ-оттамъ взималъ пари на заемъ, но не могълъ да ги върне. Приятелитѣ му започнали да странятъ отъ него. Той се видѣлъ въ чудо, не знаелъ, какво да прави. Решилъ въ себе си, отъ никого да не взима пари на заемъ, но да работи, да разчита на Бога. Започналъ да работи, самъ да се подържа. Като престаналъ да очаква на другитѣ, работитѣ му започнали да се оправятъ. Въ кратко време той изплатилъ дълговетѣ си. Пазете правилото: На заемъ пари не взимай. — Защо? — Защото започвашъ да уповавашъ на другитѣ. Имашъ да решавашъ една задача и започвашъ да се допитвашъ до хората, тѣ да ти помогнатъ — ти взимашъ пари на заемъ. Имашъ една мѫчнотия, не можешъ самъ. да я решишъ, търсишъ чужда помощь — ти взимашъ пари на заемъ. — Какво да правя, какъ да си помогна? — Свържи се съ Бога. Като душа, ти представяшъ часть отъ Божествения организъмъ. Носишъ ли тая мисъль въ ума си, твоитѣ работи ще се наредятъ по естественъ начинъ. Само така човѣкъ ще разбере, какви способности и дарби се криятъ въ него. Само така ще види, съ какви възможности разполага. Разправя се, че единъ англичанинъ знаелъ 15 езика. Той разполагалъ съ много думи. Колко езика знаете вие и съ колко думи разполагате въ обикновения си животъ ? Срѣдно човѣкъ употрѣбява около 500—600 думи, рѣдко до хиляда думи. Нѣкои талантливи поети и писатели си служатъ съ около четири-петь хиляди думи въ езика си. Милтонъ въ своитѣ произведения си е служилъ съ 11 хиляди думи, Шекспиръ — съ 15 хиляди думи. Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намѣрите само въ речникъ. За Омира се казва, че си е служилъ съ 40 хиляди думи. Съ колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейнитѣ думи. Чуденъ е езикътъ на природата. За оня, който го разбира, тоя езикъ е смисленъ. За оня, който не го разбира, тоя езикъ е безсмисленъ. Помнете: Предъ васъ се разкрива велико бѫдеще. Това, което досега сте придобили, е нищо предъ онова, което предстои да придобиете. Вие сте още въ предисловието. Животътъ, който сега минавате, е животъ на смъртьта. Въ бѫдеще ще влѣзете въ живота на безсмъртието. Това значи, да си роденъ отъ Бога и свободно да излизашъ и влизашъ въ тѣлото си. Когато пожелаешъ, ще напуснешъ тѣлото си, ще отидешъ на разходка и когато пожелаешъ, ще се върнешъ. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който самъ може да излиза и влиза въ тѣлото си. Остане ли хората да ви учатъ на това изкуство, скѫпо ще платите. Може да излѣзете отъ тѣлото си и да не се върнете назадъ. Може и да се върнете, но въ това време сѫ влѣзли въ тѣлото ви крадци и разбойници, които сѫ ви обрали. Това е друга опасность. Въ тоя смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ разбойничество. Дойдатъ въ дома ви крадци, счупятъ вратата, обератъ ви и ви изхвърлятъ вънъ. Обаче, ако вие владѣете изкуството, сами да влизате и излизате отъ тѣлото си, ще излѣзете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена съ най-красиви шарки и цвѣтове. Нѣкой проявява любопитство, иска да разбере, какъ става излизането и влизането въ тѣлото. За да не задоволи човѣшкото любопитство, природата е скрила нѣкои нѣща отъ хората. Напримѣръ, никой не може да проникне въ сърдцето, да види, какъ става кръвообръщението. Никой не може да проникне въ дробоветѣ, да види, какъ става дишането. Умствено човѣкъ може да проникне и въ сърдцето, и въ дробоветѣ, но по физиченъ начинъ не може. Казвамъ: Красиви сѫ тайнитѣ нѣща въ природата. Великото работи въ тайна. Като свърши работата си въ тайна, природата изнася дѣлото си навънъ, на изложба. Тя представя малка часть отъ това, което се работи вѫтре. Когато извадя цигулката си предъ васъ, вие виждате малка часть отъ това, което искамъ и мога да проявя. Понѣкога свиря предъ васъ, но това свирене представя малка часть отъ онова, което мога да изразя. Споредъ мене, това свирене е залъгване. Скрита е моята музика. Когато трѣбва, азъ вадя по нѣколко тонове отъ тая музика само за себе си. Тя е важна за мене, а не за другитѣ. Тая музика има отношение къмъ вѣрата. Вѣрвамъ, че мога да свиря, че мога да се лѣкувамъ съ тая музика, че мога и да подобря живота си съ нея. Това значи, да свиришъ и да пѣешъ съ любовь. Помнете: Вѣрата и любовьта ви трѣбва да бѫдатъ прогресивни. Като такива, тѣ ще срѣщатъ на пѫтя си голѣми препятствия. Това да не ви плаши. Безъ препятствия тѣ не биха могли да се проявятъ. Безъ противоречия и противодействие никоя сила не може да се прояви. Какво прави часовникарьтъ? Когато му дадатъ да поправи единъ часовникъ, първо, той го разглобява на части. После изчиства отдѣлнитѣ части, оправя изкривенитѣ и отново го сглобява. Любовьта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нѣщата, за да отдѣли годното отъ негодното, чистото отъ не чистото. По това се познава истинската любовь. Представете си, че трѣбва да напишете едно любовно писмо. Коя ще бѫде първата дума, съ която ще започнете? — Драги. —Не.— Любезни. — Не. — Възлюбени. — Не. Изкуство е да знаете, какъ да започнете писмото. Казвашъ: Като обичамъ, лесно ще напиша писмото. Може да се лъжешъ, че обичашъ. Четете живота на светиитѣ, на великитѣ хора, на адептитѣ. Ще видите, че когато сѫ били най-повдигнати, пълни съ любовь, тогава не сѫ могли нищо да направятъ. И обратно: Когато сѫ били крайно обезсърдчени, недоволни отъ себе си, тогава сѫ свършвали най-добрата работа. Има състояния въ живота имъ, когато тѣ не могатъ да се проявятъ, но се радватъ на успѣха на хората, които стоятъ по-долу отъ тѣхъ. Тѣ казватъ: Дано тия хора свършатъ това, което ние не можемъ. Съ доброто си желание тѣ имъ по магатъ. Това значи, да се радвашъ на успѣха на своя ближенъ и да му помагашъ въ доброто. Нуждно е смирение на човѣка. Божиитѣ пѫтища сѫ неизповѣдими. Никой не знае, кога Богъ ще се прояви чрезъ него. Ти си поетъ, искашъ да напишешъ нѣщо. Вдъхновишъ се и започвашъ да пишешъ. Казвашъ: Написахъ едно хубаво стихотворение. — Ти си го на писалъ, но Богъ ти е диктувалъ. Ясновидцитѣ виждатъ това. Ти си ученъ, наблюдавашъ нѣкое явление, но отъ дветѣ ти страни стоятъ възвишени сѫщества, които ти диктуватъ, насочватъ вниманието ти на важни нѣща и ги обясняватъ. Ти казвашъ: Дойде ми едно просвѣтленне. — Ако други не бѣха ти помогнали, ти самъ нищо нѣмаше да направишъ. Казвашъ: Отвѫтре ми се подсказа нѣщо. — И това е вѣрно. Богъ отъ хиляди години говори на човѣка. — Какъ говори Богъ? — Всѣка права мисъль е гласъ Божи. Тя иде отъ три мѣста: отдалечъ, отвѫтре и презъ главата. Чуешъ ли гласъ близо до ушитѣ, това е гласъ на изкушение. Божиятъ гласъ иде отдалечъ. Чуешъ ли гласъ отдолу, около пѫпа, това е нѣкакво отражение — не се вслушвай въ него. Чакай да чуешъ гласа отвѫтре, отдалечъ нѣкѫде и отъ главата. Мисъль, която иде само отъ едно мѣсто, е отъ физичния свѣтъ. Ако мисъльта иде отъ две мѣста, тя е отъ духовния свѣтъ. И най-после, ако мисъльта иде едновременно отъ три мѣста, тя е Божествена, тя иде отъ Божествения свѣтъ. Тоя законъ е вѣренъ и въ науката, и въ музиката, и въ поезията. Вслушвайте се въ Божия гласъ, да разберете, какво значи вдъхновение. Казвате: Виждамъ изгрѣването на слънцето; виждамъ чисто, лазурно небе; чувамъ, какъ изворътъ блика и напоява растенията; слушамъ лекия зефиръ около себе си. Това е присѫтствието на свѣтлитѣ сѫщества, които те вдъхновяватъ и повдигатъ. И тъй, съ прости думи казано: Вдъхновението се проявява чрезъ правата мисъль, правото чувство и разумната воля. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е, но сѫ нуждни голѣми усилия и трудъ. Има случаи, когато единъ светия употрѣбява цѣли 20 години, за да придобие необходимата чистота. Той прекарва 20 години въ духовната баня, за да се очисти. Колко години следъ това трѣбва да работи, за да облѣче дрехата на светийството! И колко още работа му предстои, за да стане Божи работникъ. Не се придобиватъ лесно ду ховнитѣ дарби. Вие четете живота на светиитѣ и намирате, че лесно се постига светийство. Не е така. Преди всичко, животътъ на светиитѣ не е предаденъ правилно. Въ житията на светиитѣ сѫ описани най-слабитѣ моменти отъ живота имъ. Силнитѣ моменти, които представятъ тѣхното подвизаване, минаватъ незабелязано. Презъ голѣми изкушения минаватъ светиитѣ и, който издържи докрай, спасява се. Единъ римски патриций изпратилъ на единъ светия голѣми подаръци отъ благодарность къмъ него, че излѣкувалъ дъщеря му. Щомъ получилъ подаръцитѣ, веднага дошло изкушението. Понеже билъ гладенъ, светията се приготвилъ да си хапне отъ хубавото ядене, което получилъ. Въ тоя моментъ дошълъ при него единъ беденъ, изнемощѣлъ, гладенъ пѫтникъ. Светията погледналъ къмъ него, съжалилъ го и му далъ всичкото си ядене, да се нахрани добре. После решилъ да облѣче новия си костюмъ, да му се порадва, но друга изненада му се представила. Окѫсанъ, измръзналъ старецъ се приближилъ при него и му показалъ вкоченѣлитѣ си рѫце. Безъ да мисли много, светията му далъ новитѣ си дрехи и го изпратилъ да си върви. Гладенъ и уморенъ отъ работа, светията намѣрилъ една коричка хлѣбъ въ стаята си и решилъ да си хапне, да подкрепи силитѣ си. Въ тоя моментъ отнѣкѫде излѣзла една мишка и започнала да обикаля стаята, да намѣри нѣщо за ядене. Той далъ последната си хапка на мишката и дълбоко се замислилъ: Господи, разреши ми това противоречие. Помогни ми да си отговоря, защо трѣбваше въ единъ моментъ да се лиша отъ благото, което ти самъ ми даде? Христосъ се явилъ при него и му казалъ: Ти издържа изпита си. Свободенъ си вече. Доволенъ отъ отговора и отъ придобивката си, светията напусналъ старото си жилище и продължилъ своя пѫть. Питамъ: Кой художникъ би могълъ да нарисува лицето на тоя светия? Кой би могълъ да си представи, какъ тоя светия напуща жилището си и тръгва по новъ пѫть, очъртанъ отъ свѣтлината и любовьта? Всѣки ще го на рисува и опише по свой начинъ. Обаче, човѣкътъ, който се е проникналъ отъ истинска любовь и свѣтлина, който се е отдалъ въ пълно служене на Бога, има строго опредѣлени чърти, специфиченъ изразъ на лицето. Всичко въ него е положително. Дето мине такъвъ човѣкъ, всѣки тръгва следъ него. Той събужда мисъль въ човѣка, води го въ новъ пѫть. Достатъчно е да чуешъ, какъ стѫпва той, за да се замислишъ върху себе си и да си кажешъ: И азъ съмъ човѣкъ, и азъ мога да направя нѣщо, достойно за подражаване. Всѣки погледъ, всѣко движение, всѣка негова стѫпка е говоръ. Който разбира тоя говоръ, само той може да се ползува. Сила излиза отъ него. Единъ день Христосъ проповѣдвалъ на ученицитѣ си и около Него се стекълъ много народъ. Тамъ имало една жена, която страдала отъ кръвотечение цѣли 12 години. Тя си казала: Ще се приближа до тоя светъ човѣкъ, за да оздравѣя. Тя се приближила, и веднага оздравѣла. Въ тоя моментъ Христосъ се обърналъ къмъ ученицитѣ си и ги запиталъ: Кой се допрѣ до мене?— Никой, Учителю. Народъ много се е стекълъ и те притиска. — Сила излѣзе отъ мене, отговорилъ Христосъ. Обърналъ се и видѣлъ една жена, която се допрѣла до Него. Тя се изповѣдала, че била болна 12 години и почерпила отъ Него сила. Христосъ ѝ казалъ: „Жено, вѣрата ти те спаси.“ Вѫтрешно, обаче, Той я посъветвалъ, втори пѫть да не постѫпва по тоя начинъ, за да не заболѣе от ново. Добре е, че имала вѣра, но трѣбвало да иска позволение, когато взима нѣщо. Всѣко нѣщо, извършено безъ позволение, е кражба. Тя откраднала сила отъ единъ великъ човѣкъ, който я благословилъ. Ако бѣше откраднала нѣщо отъ обикновенъ човѣкъ, щѣше да плати скѫпо за тая кражба. Сега азъ изнасямъ тоя случай, за да ви покажа, какво може да направи любовьта. Тя е сила, която лѣкува, повдига, възкресява човѣка. Тя е любовь на безсмъртието. И вие имате любовь, но сте още смъртни. Вашата любовь не може да лѣкува, а още повече не може да възкресява. Отъ васъ не излиза сила, която може да лѣкува неизлѣчими болести. Работете съзнателно върху себе си, всѣки день прибавяйте нѣщо къмъ любовьта си. Слушали ли сте музика, която да ви изкара отъ равновесието, да ви накара да забравите себе си и да заиграете като дете? Единъ българинъ, цигуларь, далъ концертъ и свирилъ само български пѣсни и хора. Публиката се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и излѣзли вънъ да пѣятъ и играятъ. Две сѫ причинитѣ за това: той свирилъ съ любовь, и тѣ го слушали съ любовь. Не можешъ да възприемешъ музиката, ако нѣмашъ любовь въ себе си. Вашата любовь губи силата си, защото постоянно се натъква на смъртьта и трѣбва да я укротява. Понеже новата любовь е свободна отъ смъртьта, тя дава силата си на васъ. Тая любовь наричамъ любовь на безсмъртието. Кога ще дойде новата любовь?— Кога и да е, но ще дойде. Пригответе се за тоя день, да посрещнете любовьта и да за живѣете въ нея. И тъй, стремете се да придобиете новата любовь, да станете едно съ нея. Тя води къмъ новия животъ — животъ на безсмъртието. Стремете се къмъ любовьта на без смъртието. Т. м. 5. Лекция отъ Учителя, държана на 10 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Лица на реалностьта Размишление Ще прочета нѣколко стиха отъ 32 глава на Исайя, отъ 7 стихъ нататъкъ. Въ тая глава виждаме, какво е говорилъ единъ поетъ на Израилския народъ. Има нѣщо въ тая глава, което всички знаете и въ което вѣрвате. Въ това отношение, вие сте добри познавачи на човѣка. Мнозина се запитватъ, защо идатъ мѫчнотиитѣ въ живота. Ако бѣха само мѫчнотиитѣ, тѣ лесно ще се разрешатъ, но земята е мѣсто на голѣми противоречия. Нѣма нѣщо, което човѣкъ само да си е помислилъ и да не е станало или да не стане. Какво може да очаквате отъ такъвъ свѣтъ, въ който всичко може да стане? В тоя свѣтъ ставатъ и добри нѣща, но за тѣхъ нищо не казвате, считате, че тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Натъкнете ли се на злото, веднага питате, защо сѫществува то. Защо сѫществува злото, нѣмамъ време да отговарямъ. Питамъ: Защо богатиятъ си подрѣзва брадата? Защо бабата ходи съ патерица? Защо децата ходятъ съ кокили? Защо косата на хората побѣлява? Ще кажете, че е естествено, косата на стария човѣкъ да бѫде бѣла. Въ сѫщность, не e така. Старостьта не е причина за побѣляване на косата. Ако питате старостьта, защо е направила косата на човѣка бѣла, тя нищо не може да отговори. Старостьта има съвсемъ друга цель, а не да измѣня черния цвѣтъ на бѣлъ. Колкото младостьта е виновна за тъмния цвѣтъ на косата, толкова и старостьта — за бѣлия. Щастието на човѣка не е въ неговитѣ черни, кестеняви или руси коси; и нещастието му не е въ неговитѣ бѣли коси. Кой цвѣтъ е по-хубавъ: бѣлиять, или черниятъ? Ако черниятъ цвѣтъ е по-хубавъ, тогава ще кажемъ, че по-ценно нѣщо отъ вѫглищата нѣма. Тѣ служатъ за гориво; отъ тѣхъ получаватъ множество ценни продукти. Щомъ е така, туряйте черното въ печкитѣ си, а бѣлото — на тѣлото си. Ако бѣлата коса е нещастие, защо носите бѣла риза? Бѣлата коса е мода. Трѣбва ли да се плашите отъ нея? Когато искатъ да представятъ уменъ, мѫдъръ човѣкъ, турятъ му бѣла коса и бѣла брада, обаче, не всѣкога бѣлиятъ цвѣтъ е признакъ на мѫдрость. Като ученици на велика школа, вие трѣбва да изучавате езика на природата, съ който си служатъ всички истински учени, адепти и светии. Тоя езикъ осмисля нѣщата. И най-голѣмитѣ мѫдреци виждатъ въ него проява на Божията Мѫдрость. Велика е Божията Мѫдрость, но не е за обикновенитѣ хора. За да я придобиятъ, тѣ трѣбва скѫпо да платятъ. Фиг. 1 Начъртавамъ триѫгълника АСВ. За простия човѣкъ това е една обикновена картина. За учения, това е фигура, за която се знае, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѝ ѫгли е равенъ на два прави ѫгли. Казахъ, че триѫгълникътъ е половина отъ четириѫгълника. Въ живота тоя четириѫгълникъ може да представя спокойна водна повръхность. Ако поставимъ триѫгълника надъ тая повръхность, той ще се отрази въ водата. Триѫгълникътъ е въ по-рѣдка срѣда — въ въздуха; отражението му ще бѫде въ водата — въ по-гѫста срѣда. Горниятъ триѫгълникъ включва благоприятни условия за развитие, а долниятъ — неблагоприятни. Всѣкидневниятъ животъ има отношение и къмъ благоприятнитѣ, и къмъ неблагоприятнитѣ условия. — Кой носи еднитѣ условия и кой другитѣ? — Свѣтлината носи благоприятнитѣ условия, а тъмнината — неблагоприятнитѣ. Изобщо, първитѣ условия носятъ здраве за човѣка, а вторитѣ — болесть. Благоприятнитѣ условия сѫ свързани съ разумния човѣкъ, а неблагоприятнитѣ — съ глупавия и неразуменъ човѣкъ. Благоприятнитѣ условия водятъ къмъ доброто и любовьта, а неблагоприятнитѣ — къмъ злото и омразата. Благоприятнитѣ условия усилватъ човѣка, а неблагоприятнитѣ го обезсилватъ. Какво представя квадратътъ? — Мѣсто на противоречия, мѣсто на всички възможности и невъзможности. Въ квадрата всичко е възможно и невъзможно. Като раздѣлимъ квадрата на два триѫгълника, горниятъ триѫгълникъ представя едната страна на живота — раятъ, а долниятъ — другата страна на живота, адътъ. Защо раятъ и адътъ сѫществуватъ едновременно, не може да се отговори. Това е все едно, защо сѫществуватъ едновременно мѫже и жени. Не може ли да има само мѫже, или само жени? Ако това бѣше възможно, Богъ щѣше да създаде свѣта другояче. Никѫде не сѫществува свѣтъ само съ мѫже или само съ жени. Да се мисли другояче, това е въображение. Днесъ не може нито безъ мѫже, нито безъ жени. Не се занимавайте съ въпроси, които не сѫществуватъ. Вие разрешавате мѫчнотиитѣ си — това е въ реда на нѣщата. Казвамъ: Не разрешавайте мѫчнотиитѣ, които иматъ отношение къмъ суетата на живота. Азъ казвамъ това първо на себе си. Като остана свободенъ, азъ си пѣя една пѣсень съ следното съдържание: "Не разрешавай суетата на живота. Не избѣгвай благитѣ страдания, които сѫ дѣлъ въ човѣшкия животъ. Въ тѣхъ се крие любовьта. Стреми се къмъ вѣчностьта, дето е великата Божия слава.“ Като размишлявамъ върху тия думи, запитвамъ се: Мислишъ ли, че можешъ да разрешишъ въпроса, защо едни хора сѫ богати, а други бедни? — Защо ме боли главата? — Не се занимавай съ тоя въпросъ. — Защо ме боли стомахътъ? — И съ тоя въпросъ не се занимавай. Лѣкувай се и не мисли за причинитѣ. Като се излѣкувашъ, ще научишъ причината за болестьта. — Защо сѫ скѫсани дрехитѣ ми? Какво ще ямъ утре? — И за това не мисли. Не се занимавай съ утрешния день. Споредъ нѣкои философи, човѣкъ трѣбва да търси причината на всички явления и прояви въ жи вота. Така е, но не можешъ да намѣришъ причината, преди да си изучилъ явлението. Въ Варненско, въ село Чатма, се случило нѣщо, отъ което кметътъ пръвъ се поучилъ. Това било въ турско време. По онова време, когато събирали данъци отъ населението, който не могълъ да плати данъка си, набивали го добре и после го затваряли. Единъ беденъ българинъ, добъръ човѣкъ, не могълъ да плати данъка си и се помолилъ на кмета да му дадатъ срокъ, дано нѣкакъ се улесни и изплати. Кметътъ, строгъ човѣкъ, не се съгласилъ да отсрочи плащането и заповѣдалъ да го набиятъ и затворятъ. Не се минало много време, турскиятъ началникъ отишълъ при кмета да прегледа работитѣ му, и понеже намѣрилъ нередовни нѣща, издалъ заповѣдь да го набиятъ, та да се научи да бѫде изправенъ. Тогава кметътъ разбралъ, какво значи да се вдига и слага тояга върху гърба ти. Той си казалъ: Лошо нѣщо било боятъ! Следователно, докато другитѣ хора страдатъ, ние казваме, че страданията сѫ на мѣсто. Щомъ дойдатъ страданията до насъ, казваме, че това е жестоко, и започваме да търсимъ причината за тѣхъ. Казвамъ: Докато ти не се включишъ въ страданието, не можешъ да се включишъ и въ радостьта. Законъ е това. Ако можешъ да се изключишъ отъ страданието, ще се изключишъ и отъ радостьта. Както и да философствувате върху пѫтя, по който вървите, вашата философия нищо не разрешава. Казвате, че еди-кой си е щастливъ, наредилъ е добре работитѣ си. Покажете ми единъ човѣкъ, който е наредилъ всичкитѣ си работи поне за хиляда години. Нѣма човѣкъ на земята, който да е наредилъ работитѣ си даже за петь години. Затова се казва, че човѣкъ не е сигуренъ и за утрешния день. Какво може да се очаква при противоречията на живота? Какво може да очаквате отъ една преходна, фалшива мисъль? Това да не ви обезсърдчава, но да ви насърдчи да работите повече. Азъ искамъ да ви покажа, на какви закони почива сегашниятъ ви животъ. Изучавайте скръбьта и радостьта като две лица на реалностьта. Знайте, че вашата скръбь е основа за радостьта на вашия ближенъ. — Защо трѣбва да страдамъ? — За да се радва твоятъ ближенъ. Ако ти не страдашъ, ближниятъ ти нѣма да се радва. Ако ближниятъ ти не страда, ти нѣма да се радвашъ. — Защо се радвамъ? — Защото ближниятъ ти скърби. — Не искамъ да страдамъ. — Тогава нѣма да се радвашъ. Дето е смъртьта, тамъ е и животътъ; дето е животътъ, тамъ е смъртьта. — Какво трѣбва да се прави?— Да осмислимъ и живота, и смъртьта. — Дотегна ми да живѣя. — Това, което дотѣга, е смърть, а не животъ. Човѣкъ всѣки день умира, затова му е дотегнало. Истинскиятъ животъ никога не дотѣга, понеже нѣма абсолютно никакво тегло. Животътъ не е нѣщо материално. Следователно, страданията дотѣгатъ, смъртьта дотѣга, но животътъ — никога. Какво разбираме подъ „смърть“? Смърть е това, което смърди. Само то дотѣга на човѣка. Като умре, човѣкъ започва да мирише, да смърди. Така той разбира, че е живѣлъ въ затворъ. На земята човѣкъ е затворникъ. —Защо умира той?— За да го познаятъ хората. Всички казватъ: Сега ще разберемъ, какъвъ бѣше тоя човѣкъ. Наистина, човѣкъ се проявява следъ смъртьта си. Умрѣлиятъ става щедъръ, всичко раздава, даже и тѣлото си. Той дава на близкитѣ си по нѣщо, на църквата, на беднитѣ. Докато е живъ, човѣкъ нищо не дава. Щомъ започне да умира, става щедъръ и дава всичко, каквото има. Най-добриятъ човѣкъ е умрѣлиятъ. Като ме питатъ, защо човѣкъ умира, отговарямъ: Човѣкъ умира, за да прояви доброто, което е вложено въ него. И тъй, хората живѣятъ, но не разбиратъ живота. Казвашъ: Азъ трѣбва да живѣя! — За да живѣешъ ти, други трѣбва да умиратъ за тебе: кокошката трѣбва да умре, агнето трѣбва да умре, ябълката трѣбва да умре, житото трѣбва да умре. Най-мѫчното нѣщо е да се подържа животътъ — условия и срѣдства сѫ нуждни за това. Като не знаете това, вие искате само да живѣете и да имате блага, макаръ и временни. Вие не подозирате, че временнитѣ блага създаватъ голѣми нещастия. Ти си богатъ, сѣдашъ предъ трапезата и се наядешъ съ баница. Нагледъ тя е добре опечена, мазна, но, като се нахранишъ, усѣщашъ разстройство въ стомаха. — Защо? — Маслото и брашното били стари. Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ, да се наядешъ съ баница. Щастието не е въ баницата. Не мисли, че всѣка баница е направена съ прѣсно масло и брашно. Баничарьтъ ималъ интересъ и турилъ развалено масло и старо брашно. Не се спирай предъ всѣки банкеръ да искашъ пари на заемъ. Не се спирай предъ всѣка витрина да си избирашъ дрехи. Всѣка дреха не е за тебе. Всѣка баница не е за тебе. Не всички пари сѫ за тебе. Не всѣка книга е за тебе. Не всичко, каквото срѣщашъ на пѫтя си, е за тебе. Много нѣща ти сѫ нуждни, но и много не ти сѫ нуждни. Непотрѣбнитѣ работи ще объркатъ ума и сърдцето ти. Вие пълните живота си съ хиляди работи, но не и съ сѫщественото. — Кое е сѫщественото ? — Онова, което не гние, което отъ нищо не се разваля. Имашъ единъ цирей — това е несѫщественото. — Остави цирея да узрѣе, за да можешъ да го пробиешъ и очистишъ. Това е най-разумното, което можешъ да направишъ. Ако си тѫженъ, изпѣй една отъ любимитѣ си пѣсни, но не „Цвѣте мило, цвѣте красно“, нито „Стоянъ мами си думаше.“ Вие нѣмате нищо общо съ Стоянъ и неговата майка. Какво казва Стоянъ на майка си? Той казва: „Мале ле, мале, като си ме родила, защо ми тазъ болка прати, та деветь години боленъ да лежа?“ Стоянъ е виновенъ за своята болесть, а не майка му. Остави Стоянъ да се занимава съ болестьта си, а ти си изпѣй една ободрителна пѣсень, за да разсѣешъ тѫгата си. Нѣкой дойде при мене и ми се оплаква, че му е тѫжно на сърдцето. — Радвамъ се, че страдашъ. Това показва, че имашъ сърдце. Най-хубавото нѣщо на земята е страданието. Дето е Богъ, тамъ е страданието. Дето не е Богъ, никакво страдание не сѫществува. Благата на живота идатъ чрезъ страданието. Ако можеше безъ страдания, пръвъ Христосъ щѣше да спаси човѣчеството безъ тѣхъ. Не можеха ли да слѣзатъ ангели отъ небето, да завържатъ всички, които се гаврѣха съ Христа, а трѣбваше да Го разпнатъ? Питате: Защо Богъ не оправи свѣта? Защо изведнъжъ не го подобри? Преди всичко, азъ не вѣрвамъ, че свѣтътъ е лошъ. Докажете, че свѣтътъ не е добъръ. Единствениятъ, който не е оправенъ, е човѣкътъ. Щомъ той се оправи, цѣлиятъ свѣтъ ще се оправи. Достатъчно е човѣкъ искрено да пожелае идването на Царството Божие на земята, за да се оправи и неговиятъ вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, кажешъ ли, че свѣтътъ е лошъ, ще знаешъ, че тоя свѣтъ е отражение на твоя. Твоятъ свѣтъ е лошъ и неизправенъ. Ти виждашъ себе си въ другитѣ и казвашъ, че хората сѫ лоши. — Толкова ли съмъ лошъ? — Не си толкова лошъ, но не си и толкова добъръ, колкото си мислишъ. — Знаете ли, колко обичамъ хората? — Знаемъ, че обичашъ, но знаемъ, че и мразишъ. На земята не можешъ да обичашъ, ако не си мразилъ. Много естествено, обичашъ дъщеря си, жертвувашъ се за нея и изведнъжъ дойде единъ младъ момъкъ и започне да я гледа. Ти си недоволенъ отъ него, намразявашъ го. Не е лошо, че гледа. Видѣлъ нѣщо хубаво, разбира се, че ще гледа. Важно е, какъ гледа, съ какви намѣрения. Той гледа и чете, какво е написано въ книгата ѝ. Или гледа, какви плодове има въ нейната градина. Като види нѣкой хубавъ плодъ, иска да го откѫсне. Може да откѫснешъ, но съ позволение. Молитвата подразбира да искашъ позволение. Откѫснешъ единъ плодъ, ще носишъ последствията на твоята постѫпка. После ще се сърдишъ на Господа, защо страдашъ. Мнозина искатъ да станатъ велики, знатни хора. Великъ е оня, който носи съзнателно страданията. Избѣгвашъ ли страданията, ти не си великъ. Щомъ си дошълъ на земята, все ще се натъкнешъ на противоречия. — Кои сѫ причинитѣ за противоречията? — Много сѫ причинитѣ, едни сѫ видими, а други невидими. — Защо страдамъ? — Само ти не страдашъ, хиляди сѫщества страдатъ заедно съ тебе. За да се освободишъ отъ страданията, повдигни ума си по-високо, отколкото е обикновеното ти състояние. Нѣма да мине много време, и страданията ти ще престанатъ. Срѣщашъ единъ богатъ човѣкъ, разговаряшъ се съ него, но виждашъ, че той е неспокоенъ, озърта се натукъ-натамъ, да не го обератъ. Какъ ще се успокои тоя човѣкъ? Като престане да мисли за паритѣ си и за крадцитѣ. — Ако ме обератъ? — Ще страдашъ. Ако не те обератъ, ще се радвашъ. — Лесно се говори, но мѫчно се понасятъ страданията. Така говорятъ и ясновидцитѣ. Питашъ единъ ясновидецъ, какво ще стане съ тебе. Той казва: или ще живѣешъ, или ще умрешъ; ще отидешъ или въ рая, или въ ада. Ако живѣешъ, ще станешъ или министъръ, или простъ работникъ. — Ще намѣря ли оня, когото търся? — Ще го намѣришъ. — Какъвъ ще бѫде той? — Младъ човѣкъ, на около 25 години, съ черни мустаци, крайно нервенъ, ще те бие по нѣколко пѫти на день. Въ Бургасъ единъ гръкъ се оженилъ за една красива гъркиня, която му донесла две хиляди турски лири. Понеже паритѣ били нейни, тя заповѣдвала на мѫжа си, какво да купува. Днесъ купувалъ, утре купувалъ, докато паритѣ се свършили. Следъ това той ѝ казалъ: Ако искашъ да ти слугувамъ, иди при баща си да вземешъ още пари. Това значи: докато умътъ ти е здравъ и сърдцето — добро, ще ти слугувамъ и ще те гледамъ добре. Изгубишъ ли ума и сърдцето си и започнешъ да миришешъ, ще оставя да те заровятъ въ гроба, не те искамъ повече. Азъ се чудя на ония мѫже и жени, които плачатъ на гробоветѣ. Той не живѣлъ добре съ жена си, докато е била жива, а на гроба ѝ плаче. Сѫщото е и за жената. Плачѝ за човѣка, докато е живъ. Като умре, нѣма защо да плачешъ. Плачи за живитѣ, а не за умрѣлитѣ. Радвай се на страданията си. Ако се радвашъ на страданията си, никой не може да ти отнеме радостьта. Не се ли радвашъ на страданията, всѣки може да отнеме твоята радость. Ще се чудишъ после, защо радостьта те е напуснала. Като ви говоря така, азъ не засѣгамъ семейнитѣ ви отношения. Тѣ не ме интересуватъ. Азъ засѣгамъ онова, което е болно въ вашия животъ. Има нѣщо болно въ васъ, което трѣбва да се излѣкува. Събрали се двама приятели, но приятелство между тѣхъ не сѫществува. Събрали се двама учени, но никаква наука не ги свързва. Това не сѫ отношения, но търговски сдѣлки, които всѣки моментъ могатъ да се развалятъ. Днесъ азъ ви говоря, вие ме слушате, но това е преходно, временно. Вие може да си живѣете и безъ да ви говоря. Моята беседа може да ви допринесе нѣщо, а може нищо да не ви даде. Това е банкетъ, безъ който може да минете. Важно е, че ако не съмъ азъ, другъ ще дойде на моето мѣсто. Ако вториятъ отстѫпи, ще дойде трети, четвърти. Следователно, азъ съмъ най-малкото зло за васъ. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, все ще дойде нѣкой да му говори. Искашъ, не искашъ, ще ти говорятъ. Седа въ стаята си самъ, но отнѣкѫде ще дойде една муха да иска нѣщо. И тя казва: Дай! Излѣза отъ стаята, отида въ гората — и тамъ ще ме намѣрятъ хиляди проповѣдници. Мухата казва: Знаешъ ли, коя съмъ и какво правя? Азъ хапя всѣки глупавъ човѣкъ, защото не ме разбира. Като ме разбере, ще престана да го хапя. Ти казвашъ: Муха е това, нищо не допринася. — Ти какво донесе днесъ? Седнешъ да ядешъ и виждашъ, че си изялъ всичко, което е сложено на трапезата. Не си ли по-голѣма муха отъ тая, която гонишъ въ стаята си? Мухата не е разумна като човѣка, но какво допринесе той съ своята голѣма разумность? Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота и мислятъ, че като отидатъ на оня свѣтъ, тамъ ще ги посрещнатъ добре. Това е криво разбиране. Казалъ ли ви е нѣкой отъ вашитѣ покойници, какъ сѫ го посрещнали на оня свѣтъ? Кажете ми поне единъ отъ вашитѣ спомени за оня свѣтъ. Вие живѣете на земята и си въобразявате, какъ ще отидете на оня свѣтъ. Ако отидете на оня святъ неподготвени, и тамъ ще внесете сѫщото противоречие, което сѫществува на земята. Ще кажете: Колко добре живѣятъ сѫществата на оня свѣтъ! Колко лошо живѣемъ ние на земята! Помислишъ ли така, веднага трѣбва да напуснешъ оня свѣтъ. Дали си въ рая, или въ ада, не се позволява да правишъ сравнение между живота на едно или на друго мѣсто. И отъ ада ще те изпѫдятъ, както и отъ рая. Какъ ще живѣешъ? Дето и да си, ще приложишъ великата философия на живота. Вие сте едва въ началото на тая философия. — Не разбираме тая философия. — Не я разбирате, защото, като я разберете, трѣбва да платите скѫпо за нея. Единъ американецъ, милионеръ, чулъ, че въ Ню-Йоркъ ще се даде концертъ — ще свири нѣкой виденъ виртуозъ. Той се качилъ на влака и тръгналъ за Ню-Йоркъ, но закъснѣлъ. Когато стигналъ до театъра, концертътъ билъ свършенъ. Понеже ималъ силно желание да чуе тоя виртуозъ, той научилъ, де се е установилъ, и отишълъ при него съ молба, да му посвири малко. Виртуозътъ се обадилъ отъ стаята, че си е легналъ вече и е уморенъ. — Давамъ хиляда долари. — Уморенъ съмъ, не мога да свиря. — Давамъ две хиляди долари. — Виртуозътъ отворилъ прозореца на стаята и посвирилъ малко. Милионерътъ останалъ много доволенъ отъ свиренето. После казалъ: Дай цигулката си, и азъ да ти посвиря. Какво представя музиката? — Страданията въ живота. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-скѫпо ще платишъ. За обикновенитѣ концерти се плаща малко, но за страданията се плаща много. — Защо? — Защото отъ тѣхъ се получаватъ ценни уроци. Като страдашъ, ти говоришъ, оплаквашъ се, а хората те слушатъ. Казвате: Да бѫдемъ богати, да разполагаме съ пари. Готови ли сте, като богати, да приемате хората и да слушате съ часове тѣхнитѣ оплаквания? Това е богатъ човѣкъ. — Защо Богъ е създалъ така свѣта? Свѣтътъ е добре създаденъ, той върви по своя пѫть, но какъ трѣбва да вървимъ ние, това е важно. Мухата бръмчи — това е нейна работа. Важно е, азъ да не бръмча като мухата. Волътъ боде — това е негова работа. Азъ не трѣбва да бода като вола. Коньтъ рита — така е създаденъ. Той се брани съ копитата, тѣ сѫ срѣдство за защита. Обаче, азъ не съмъ конь и не трѣбва да ритамъ. Сѫдията сѫди, понеже е сѫдия, но азъ нѣмамъ право да сѫдя, не съмъ сѫдия. — Какво трѣбва да правя тогава? — Друга работа има за тебе. — Отъ кого страда слугата? — Отъ господаря си. — Отъ кого страда господарьтъ ? — Отъ слугата си. Значи, причината за страданията е въ самитѣ насъ. Когато роптаешъ, това показва, че не разбирашъ смисъла на живота, който Богъ е създалъ, и така самъ създавашъ нещастието си. Съ неразбирането си, първитѣ човѣци сами си причиниха страдания. И ние, съ своитѣ неразбирания, сѫщо си причинихме страдания. Най-малката нечиста мисъль е въ сила да наруши хармонията на твоя животъ. Най-малкото нечисто чувство или желание нарушава чистотата на твоя животъ — Защо понѣкога човѣкъ краде? — Гладенъ е, никой не влиза въ положението му. Ти си богатъ, минавашъ край бедния и казвашъ: Богъ ще оправи работата. Защо ти не я оправишъ? Защо ти е дадено това богатство? Спри се въ пѫтя си и помогни на бедния. Не му ли помогнешъ, ти ставашъ причина той да краде. Следователно, не питай, защо идатъ страданията въ живота, но вгледай се въ себе си, изпълнилъ ли си добре своитѣ задължения. Страдашъ — не страдашъ ти, другъ нѣкой страда въ тебе. Ако младиятъ скърби, другъ нѣкой въ него скърби; ако стариятъ скърби, пакъ другъ нѣкой скърби. — Дотегна ми животътъ. — Не говоришъ истината. — Минали ли сте единъ день безъ страдание? Какво ще бѫде положението на младия момъкъ или на младата мома, ако не плачатъ и страдатъ? Какво ще бѫде положението на майката и на бащата, ако не се грижатъ за децата си и не страдатъ? Радвайте се, че въ свѣта има майки и бащи, моми и момци, слуги и господари, които страдатъ. Радвайте се, че хората умиратъ и се раждатъ; радвайте се, че хората грѣшатъ и изправятъ погрѣшкитѣ си. Радвайте се, че сѫществува добро и зло. Ползувайте се отъ живота, безъ да ви дотѣга. Той съдържа велики уроци, за които се плаща скѫпо. Въ заключение на всичко това, казвамъ: Не разрешавайте суетата на живота, тя е неразрешима. Докато слънцето грѣе, все ще хвърля сѣнки, и триѫгълникътъ ще се отразява. Когато слънцето престане да грѣе, сѣнкитѣ, сами по себе си, ще изчезнатъ. Като се махне доброто, и злото ще се махне. Тогава, де ще отиде човѣкътъ? Вие искате да дадете умъ на Господа, какъ да пресъздаде свѣта. Богъ е мислилъ цѣла вѣчность, докато създаде свѣта, а вие, съ единъ замахъ, искате да го измѣните. Дайте своя проектъ на Господа, да видимъ, какъвъ свѣтъ ще създадете. Който се опитва да корегира Бога и Неговитѣ прояви, ще се намѣри въ положението на пророкъ Йона, който лежа три деня въ утробата на кита. Истинската философия на живота изисква отъ човѣка да бѫде доволенъ отъ всичко, което Богъ му е далъ въ момента. Считай, че всичко, създадено отъ Бога, е разумно. Само така ще познаешъ разумностьта. Не мисли, че си роденъ само да страдашъ, но не мисли, че си роденъ само да се радвашъ. Не си роденъ само за омраза, но не си роденъ и само за любовь. Моментътъ се мѣни, а съ него заедно и състоянията. Не казвай, че не си видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Ти не говоришъ истината. Свѣтлината и тъмнината се смѣнятъ непрекѫснато. Казвашъ: Войната не трѣбва да сѫществува. Ти не можешъ да спрешъ войната — тя си има своето предназначение. Не можешъ да спрешъ бурята. Ти не можешъ да спрешъ революцията. Ти не можешъ да спрешъ въртението на земята около нейната ось и около слънцето, да се образуватъ день и нощь, да се създаватъ четиритѣ годишни времена. Ти не можешъ да спрешъ изгрѣването и залѣзването на слънцето. — Какво мога да направя тогава? — Ти можешъ да заемешъ известно положение и да се ползувашъ отъ благата на живота. Нѣкой казва, че откакъ влѣзълъ въ новия пѫть, главата му побѣлѣла отъ страдания. Една гарга решила да пренесе гарджетата си въ друго, чисто гнѣздо. Тѣ се радвали, доволни били, че ще отидатъ на чисто мѣсто. Майка имъ ги запитала: Ще вземете ли и задничетата си съ себе си? — Ще ги вземемъ. — Тогава и чистото гнѣздо ще оцапате. Днесъ всѣки се пита, защо е дошълъ на земята. Задачата на човѣка е да превърне материята на злото отъ по-гѫста, каквато е сега, въ по-рѣдка. Така той ще подобри живота си и ще се освободи отъ противоречието въ своя умъ, че свѣтътъ е лошо създаденъ. Свѣтътъ не е нито лошъ, нито добъръ. Хората се произнасятъ за него — всѣки споредъ разбирането си. Като четете Библията, виждате, че за едно и сѫщо нѣщо, единъ пророкъ пише по единъ начинъ, а другъ пророкъ — по другъ начинъ. Христосъ казва: „Горко вамъ, книжници и фарисеи!“ — Защо казва така? — Защото тѣ задържатъ благото само за себе си. Ще дойде день, когато горкото на беднитѣ ще се излѣе върху главитѣ имъ. „Блажени сиромаситѣ.“ Единъ день това блаженство ще се изсипе върху главитѣ на богатитѣ. Колелото на живота се върти. Всѣки трѣбва да си изработи такава философия, която да го приближава до истината. Защо сѫществува злото? — За наторяване. Богатата почва не се нуждае отъ торъ, но бедната се нуждае. Значи, злото е потрѣбно само за нѣкои, а не за всички. Днесъ злото е нуждно, но ще дойде день, когато нѣма да има нужда отъ зло, отъ омраза, отъ зависть. Кажатъ ти една лоша дума, и ти веднага протестирашъ, намирашъ, че уронватъ твоето достойнство. Какво сѫ ти казали? Че си невежа, че си лошъ човѣкъ. Лошавината понѣкога принася добро. Защо си лошъ? Защото си свалилъ часть отъ товара на нѣкого. Ако не бѣше го свалилъ, той щѣше да падне отъ тежестьта на собствения си товаръ. Нѣкой изялъ твоята кокошка, казвашъ, че билъ лошъ човѣкъ. Какво лошо има въ това? Ти и той сте едно. Отъ човѣшко гледище, той не е постѫпилъ добре, но отъ Божествено гледище нѣма нищо лошо въ постѫпката му. Отъ гледището на овцата, поведението на вълка къмъ нея е лошо; отъ гледището на вълка, поведението му е добро. Ти се запитвашъ: Овца ли да бѫда, или вълкъ? За предпочитане е овца да бѫдешъ. Тревопаснитѣ животни носятъ огънь въ себе си. И овцата, като тревопасно животно, носи огънь и топлина, затова е потрѣбна на хората. Вълкътъ носи страданието въ свѣта. Стани овца, за да внесешъ въ живота огънь и топлина. Който те изяде, ще стане огънь. Много истини има въ живота, които трѣбва да се изучаватъ. Изучавайте Евангелието, като справочна книга, да знаете, какво да взимате отъ различнитѣ автори. Евангелието не е само написана книга. ВсѢки живъ човѣкъ, който благовествува, е евангелие. Ако благовествувашъ, ти си евангелие, което хората трѣбва да четатъ. Като зная това, азъ не се възмущавамъ отъ никого. Че нѣкое дете обичало да хапе — нищо отъ това. Ще му дамъ една-две ябълки. То се е учило да хапе и сега си има готовъ занаятъ. Ако не бѣше ме ухапало, нѣмаше да му дамъ ябълки. То ще се откаже нѣкога отъ тоя занаятъ. Гледайте на свѣта като на калейдоскопъ, презъ който се виждатъ различни картини, цвѣтно обагрени. Сега ще ви кажа да се проявите такива, каквито сте, безъ да се подценявате, или над ценявате. Добре е да бѫдете смѣли, но не по- смѣли, отколкото трѣбва, нито по-страхливи, отколкото трѣбва. Вие се представяте по-учени, отколкото трѣбва, и по-невежи, отколкото трѣбва; вие сте по-добри, отколкото трѣбва, и по- лоши, отколкото трѣбва. Лошото въ васъ се дължи на това, че сте по-богати и по-бедни, отколкото трѣбва. Добре е да бѫдете и богати, и бедни, но не повече, отколкото трѣбва. Едно се иска отъ всички: да следватъ пѫтя на новото учение. То не сѫди никого, но опредѣля точно, колко богатъ и колко беденъ трѣбва да бѫде човѣкъ. То ще даде на всѣкиго толкова, колкото му трѣбва. — Пари искамъ. — Не е лошо да имашъ пари, но трѣбва да знаешъ, какъ да си служишъ съ тѣхъ. Паритѣ сѫ срѣдство, както знанието, и ти трѣбва да се ползувашъ отъ тѣхъ разумно. И добродетелитѣ сѫ богатство, съ което трѣбва да се ползувашъ разумно. — Не искамъ да бѫда богатъ. — Богатството не е само въ паритѣ. Бѫди богатъ съ добродетели, съ знание, съ сила и животъ. Истински богатъ е оня, който може самъ да се товари и самъ да се разтоваря. Не можешъ ли едновременно да бѫдешъ и богатъ, и беденъ, самъ да се товаришъ и разтоваряшъ, ти не си разбралъ живота. Ти си станалъ богатъ благодарение на труда на беднитѣ. Ето защо, единъ день Богъ ще каже: Бедни и богати, елате всички при мене, да ядете и пиете заедно. — Кога ще ни повика Богъ? — Още утре. Трѣбва да бѫдете готови да се явите при Него. Благодарете на Бога за всичко, което ви е далъ: за ума, за сърдцето, за волята. Благодарете на Бога, че срѣщате и добри, и лоши хора. Благодарете на Бога, че срѣщате учени и прости, бедни и богати. Благодарете на Бога за всичко. Благодарностьта е една дума отъ езика на древнитѣ мъдреци, който и досега е останалъ неразбранъ. Една отъ думитѣ на тоя езикъ е благодарностьта. Така я превеждамъ азъ на български езикъ, но тя все още остава неразбрана. Т. м. 4. Лекция отъ Учителя, държана на 3 февруарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ отвърстия Размишление. Чете се резюме на миналата лекция: „Смисълътъ на живота.“ Какво представя животътъ? Какво означава единицата? Казвашъ — единъ сомунъ хлѣбъ, едно дърво, но не можешъ да направишъ нито хлѣба, нито дървото. Знание е онова, съ което самъ можешъ да боравишъ. Говоришъ за дървото, но не знаешъ, какво представя то въ сѫщность. Говоришъ за рибата, за птицата, но какво сѫ тѣ, въ сѫщность, не знаешъ. Говоришъ за човѣка, за човѣшката личность, безъ да ги познавашъ. Какво представя човѣкътъ вънъ отъ своето тѣло? Какво е човѣкътъ вънъ отъ своитѣ очи и уши, вънъ отъ своитѣ мисли, чувства и действия? Какво е азътъ? Какво е Богъ? За да разберете и познаете Бога, вие трѣбва да изучите всичко, което Той е създалъ. Не можете да обичате Бога, докато не разберете, защо сте дошли на земята. Ти не можешъ да обичашъ нѣщо, което не познавашъ; не можешъ да обичашъ нѣщо, отъ което нѣмашъ нужда. Защо обичашъ водата? Защо обичашъ въздуха? Защо обичашъ свѣтлината? Защото имашъ нужда отъ тѣхъ. Защо обичашъ хлѣба? Защото имашъ нужда отъ него. Щомъ е така, не мо жешъ да обичашъ нѣща, отъ които нѣмашъ насѫщна нужда. Като ви задавамъ тия въпроси, казвате, че всичко сте разбрали. Нѣкои нѣща сте разбрали, но нѣкои още не сте разбрали. Напримѣръ, нѣкой може да мели брашно, но не знае, какъ да го мѣси. Другъ знае да мѣси хлѣбъ, но не знае, какъ да го пече. Трети знае да пече хлѣбъ, да го яде, но следъ това не знае, какъ да си почива. Нѣкой обича близкитѣ си, но не знае, какъ да обича другитѣ хора, затова едного обича, другиго мрази. Това е човѣшка, преходна любовь — любовь на земята. Земниятъ животъ е съчетание на любовь и омраза. Мѫжътъ обича жена си, а мрази всѣки мѫжъ, който се при ближава къмъ нея; жената обича мѫжа си, а мрази всѣка жена, която се приближава къмъ него. Не питайте, защо е така, а изучавайте омразата, за да разберете, какъ любовьта се е превърнала въ омраза. Защо мѫжътъ трѣбва да се страхува отъ оня, който се приближава къмъ жена му? Тоя мѫжъ, отъ когото се страхува, е баща на неговата жена. Той се е дегизиралъ. Достатъчно е да се вгледа внимателно въ неговитѣ чърти, за да познае бащата на своята жена, който се е преобразилъ въ младъ, красивъ момъкъ. Като нейнъ баща, той я държалъ на рѫце, цѣлувалъ я, пригръщалъ я, радвалъ ѝ се, преди нейниятъ мѫжъ да я срещне. Мислете върху вѫтрешнитѣ прояви на живота, да не изпадате въ противоречия. Ще кажете, че разбирате своя животъ, но не разбирате обществения. Питамъ: Какво представя обществениятъ животъ? Какво е религията? Личенъ, семеенъ, общественъ животъ, това сѫ понятия, които сѫществуватъ въ човѣшкия умъ. Животътъ е подобенъ на океанъ, а океанътъ е съставенъ отъ безброй капчици, които си приличатъ помежду си. Каквото сѫ капчицитѣ на океана, такова нѣщо представя животътъ въ своитѣ прояви. Въ сѫщность, единъ е животътъ. Ако океанътъ се пръсне въ цѣлата слънчева система, отъ него ще останатъ малки, микроскопични капчици. Събератъ ли се тия капки на едно мѣсто, океанътъ отново ще се възстанови. Много е водата въ океана, но тя е лишена отъ свобода. И земята е тѣло, което изгубило свободата си. — Какво нѣщо е слънцето? — Слуга, който постоянно свѣти. Казвате, че безъ любовь не може. — Вѣр но е, но и безъ омраза не може. Вие обичате едного, мразите другиго. При сегашното развитие на живота, хората не могатъ безъ омраза. Напримѣръ, тѣ обичатъ овцата, а мразятъ вълка. Ако едновременно обичатъ и вълка, и овцата, последната ще стане жертва на вълка. Ето защо, който обича вълка, мрази овцата; който мрази вълка, обича овцата. Щомъ обичашъ овцата, ще прогонишъ вълка далечъ отъ себе си, да отиде въ гората. Щомъ обичашъ вълка, ще опечешъ една овца и ще го поканишъ на обѣдъ. Като се нахрани добре, вълкътъ ще ти благодари за вкусноприготвената овца. Ако нѣкой те пита, защо колишъ овцата, ще кажешъ: Понеже обичамъ вълка, гощавамъ го съ овца. — Защо гонишъ вълка въ гората? — Защото обичамъ овцата; искамъ да я запазя отъ зѫбитѣ на вълка. Коя е причината за сѫществуване на омразата? — Неразбирането на нѣщата и невежеството. Когато създаде първитѣ човѣци, Богъ имаше предъ видъ да имъ даде истинското знание, да придобиятъ безсмъртието. Той ги остави голи, но чисти, и тѣ не съзнаваха, че сѫ голи. Тѣ не обръщаха внимание на външностьта си, но черниятъ адептъ ги събуди преждевременно. Тогава тѣ видѣха, че сѫ голи, и се засрамиха. Адамъ бѣше толкова вглъбенъ въ себе си, въ вѫтрешния смисълъ на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тѣлото си. Заедно съ Ева, той изучаваше райскитѣ дървета, но се пазѣха отъ дървото за познаване на доброто и на злото — така имъ бѣше заповѣдано отъ Бога. Това дърво бѣше създадено заедно съ Адама. Колкото порасна Адамъ, толкова голѣмо стана и дървото. Колко голѣмъ е билъ Адамъ? Ще кажете, че той е билъ като васъ. Лъжете се. За първия Адамъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Работитѣ на Бога сѫ величествени, а не като човѣшкитѣ. Вие сте деца на втория Адамъ, който фалира, а не на първия Адамъ, Синъ на Бога. Да дойдемъ до истинското знание. Вие сте изучавали геометрия, знаете, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на триѫгълника е равенъ на два прави ѫгла. Вие доказвате тая теорема и се убеждавате въ истинностьта ѝ. Така дохождате до мисъльта, че триѫгълникътъ е часть отъ друга фигура — отъ четириѫгълника, на който сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли е равенъ на четири прави. — Защо трѣбва да отдѣляме триѫгълника отъ четириѫгълника? — За да намѣримъ посоката на нашето движение. Докато е въ четириъѫгълника, човѣкъ не може да намѣри посоката на своето движение. Той обикаля, движи се въ него, като въ затворенъ свѣтъ. Четириѫгълникътъ е омагьосанъ крѫгъ, въ който човѣкъ вѣчно ще се движи, безъ да намѣри изходъ. Триѫгълникътъ е вратата, презъ която може да излѣзе навънъ. Нѣкои рисуватъ адептитѣ съ триѫгълникъ на главата. Това показва, че тѣ знаятъ, отде могатъ да излѣзатъ. Щомъ се видятъ въ затруднение, веднага намиратъ пѫть за излизане навънъ. Тѣхната наука се крие въ вратата, презъ която излизатъ. Истински ученъ е оня, който, при най-голѣмата мѫчнотия, намира изходъ. Той лесно намира вратата и излиза вънъ на свобода. Това значи, да решишъ правилно задачитѣ на своя животъ. Невежиятъ стои затворенъ въ крѫга, обикаля, мѫчи се, не може да намѣри вратата, да излѣзе вънъ. Сега ще ви приведа единъ примѣръ отъ миналото, но така ще го предамъ, като че се е случилъ съ мене. Иде при мене единъ човѣкъ, добре облѣченъ, ученъ, но се представя за беденъ. Оплаква се, че има жена, четири деца, които не сѫ яли три деня. Азъ го съжалявамъ, давамъ му сто лева, да купи хлѣбъ за семейството си и за себе си, да се нахранятъ. Той взима паритѣ и отива въ кръчмата. Още сѫщата вечерь изпива паритѣ съ приятелитѣ си и се връща вкѫщи пиянъ. Като ясновидецъ, азъ виждамъ това и изпращамъ на жената и децата четири хлѣба да се нахранятъ добре. Тѣ изяждатъ всичко, за него не оставятъ хлѣбъ. Сутриньта той се събужда изтрезнѣлъ, опомва се и съжалява, че изпилъ паритѣ и оставилъ децата си гладни. Какво да прави? Спомня си за менъ, пакъ дохожда да проси. И тоя пѫть му давамъ сто лева, но се повтаря сѫщата история. На третия день пакъ ме посещава, но азъ решавамъ да му дамъ единъ добъръ урокъ. Иска пари отъ мене; азъ му казвамъ, че нѣмамъ, джобътъ ми е празенъ. Той си отива недоволенъ, но пакъ се отправя къмъ кръчмата. Сега вече е свитъ, прегърбенъ, не смѣе да влѣзе — пари нѣма. Поглежда презъ прозорцитѣ, дано нѣкой го покани вѫтре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имамъ пари, ще влѣза, ще бѫда изправенъ къмъ кръчмаря. Казва те: Горкиятъ човѣкъ, свилъ се е отъ мѫка. Кое отъ дветѣ положения е по-добро: да бѫдешъ свитъ, като крива линия, или изпѫченъ, правъ? Споредъ васъ, по-добре е да бѫдешъ изпѫченъ. Споредъ мене, и дветѣ положения не сѫ добри. Ти ходишъ изпѫченъ, безъ да знаешъ защо; после се свивашъ, пакъ не знаешъ защо. Вдигнешъ глава нагоре, после наведешъ главата си надолу, но самъ не знаешъ, защо правишъ това. Съ не знание въпроситѣ не се разрешаватъ. Временно можешъ да разрешишъ единъ въпросъ, но това не е истинско разрешаване. Утре ще се натъкнешъ на сѫщия въпросъ. Днесъ си радостенъ, разположенъ си; на другия день си скръбенъ, свиешъ се, наведешъ глава. Казвашъ: Не съмъ разположенъ. Защо не си разположенъ? Нѣмашъ сто лева, да отидешъ въ кръчмата. Ако имашъ сто лева, ще се зарадвашъ и ще отидешъ въ кръчмата. Ще кажешъ: Дай едно кило вино, да пиемъ и да се повеселимъ. Въ тоя случай, за предпочитане е скръбьта предъ радостьта. Тая радость е лична. И тя е на мѣстото си, но когато нуждитѣ на окрѫжаващитѣ сѫ задоволени. Тогава, като нѣма какво да правишъ, можешъ да се радвашъ. Обаче, до като хората около тебе страдатъ, твоята лична радость носи страдание за всички. Като ученици, вие трѣбва да имате една свещена идея, чрезъ която правилно да разрешавате мѫчнотиитѣ си. Само така ще намѣрите вратата, презъ която ще излѣзете на свобода. Бѫдете искрени, говорете истината, за да ви кредитиратъ. Иначе, колкото и да се молите на Бога, молитвата ви нѣма да бѫде чута. Докато човѣкъ не се научи да говори истината, никакъвъ отговоръ не може да очаква на молитвата си. Той е въ положението на човѣкъ, който отива да си купи стока отъ нѣкой бакалинъ, но нищо не получава. — Защо бакалинътъ не му дава нищо ? — Защото паритѣ му сѫ фалшиви. Бакалинътъ дава стока само срещу истински, звонкови монети. Всѣка фалшива монета той връща назадъ. Казвашъ: Молихъ се на Бога, но не получихъ отговоръ. Много естествено, молитвата ти не е била чиста. — Право ли постѫпва бакалинътъ? — Право, споредъ законитѣ на държавата. Паритѣ трѣбва да бѫдатъ такива, каквито държавата е пуснала въ действие. Следователно, не питай, защо молитвата ти не се приема. Молишъ се, питашъ Господа, защо страдашъ. — Отде знаешъ, че страдашъ? — Кога влѣзе страданието въ свѣта? — Следъ непослушанието на първитѣ човѣци. Следъ грѣхопадането Адамъ обърна погледа си навънъ и разбра, че е голъ. Така той обърна погледа си навънъ и позна страданието, немощьта и невежеството. Каквато работа започне, той казва: Не мога да я свърша, не е по силитѣ ми. — Голъ си, затова не можешъ да работишъ. — Не мога да уча. — Голъ си. — Не мога да се моля. — Голъ си. — Не мога да любя. — Голъ си. Кажешъ ли, че можешъ да любишъ, да работишъ, да учишъ, ти си облѣченъ въ дрехата на чистотата. Първичниятъ животъ е животъ на чистотата. Кажешъ ли, че не можешъ да любишъ, да учишъ, да работишъ, това показва, че си въ областьта на четириѫгълника, т. е. въ затвора. Мнозина очакватъ да получатъ знанието наготово, както момъкътъ очаква своята възлюбена, или момата — своя възлюбенъ. Който очаква, той е въ затвора, облѣченъ въ халатъ. Той се разхожда натукъ - натамъ, поглежда презъ прозореца, да дойде нѣкой да го освободи. Който отива да освобождава, сѫщо е затворникъ, но минава за герой. Ако е момъкъ, отива да освободи момата, да се ожени за нея. Подъ „женитба“ разбирамъ освобождаване на човѣка отъ робство. Какво става следъ женитбата? Вмѣсто да се освободи единиятъ, и двамата се намиратъ въ затворъ. Като се родятъ деца, и тѣ сѫ въ затвора — малки затворничета. Сега азъ говоря това само на васъ, а не на външния свѣтъ, защото намирамъ, че вие сте изтрезнѣли, напуснали сте вече кръчмата. Говоря ви, защото имамъ отношение къмъ васъ. Моето отношение къмъ васъ се опредѣля отъ отношението ми къмъ Бога. Щомъ имамъ отношение къмъ Бога, имамъ отношение и къмъ васъ. Нѣкой ме пита: Ти не ме ли обичашъ? — Защо ще те обичамъ? Имашъ ли нужда отъ моята любовь? Думитѣ „не ме ли обичашъ“ означаватъ: не си ли готовъ да ми дадешъ сто лева? Ще ти дамъ сто лева, за да отидешъ въ кръчмата да пиешъ. — Гори ми сърдцето. — Гори ти сърдцето, но не за мене — за винцето. — Знаешъ ли, какво мога да направя за тебе? — Зная, но зная, и какво не можешъ да направишъ. Това е любовьта на сегашнитѣ хора. Това е драмата на живота. — Кой създаде драмата? — Жената. — Комедията? — Мѫжътъ. — А трагедията? — Дяволъть. Като казвамъ, че мѫжътъ създалъ комедията, вие се смѣете. Смѣшно е, наистина, затворникътъ, слабиятъ, инвалидътъ да освобождава. Той е инвалидъ, едва пристѫпва съ патерици, а отива въ затвора да освобождава жената. Кой може да повѣрва, че тоя инвалидъ ще освободи жената? Жалко, драматично е положението на жената, попаднала въ клопката на черния адептъ. Той я излъгалъ, а тя повѣрвала на думитѣ му. Той обещалъ, че ще ѝ даде истинското знание, но нищо не ѝ далъ. И доднесъ черниятъ адептъ — дяволътъ, обещава на хората, че ще имъ даде знание, богатство, сила, но освенъ че нищо не имъ даде, отне имъ най-сѫщественото — истинския животъ. Опасностьта тукъ е въ вѫтрешната самоизмама, а не въ измамата, която иде отвънъ. Никой не може да те измами отвънъ; ти самъ ще се излъжешъ. — На кого трѣбваше да се сърди жената? — Първо на себе си, а после на змията. Тя ѝ повѣрва, помисли, че змията говори истината. За свое оправдание жената казваше: Азъ повѣрвахъ въ думитѣ на змията, защото знаехъ, че тя е създадена отъ Господа. Богъ запита жената: Защо не дойде при мене да ме питашъ, дали змията говори истината, или не. Богъ каза на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво, а змията имъ каза да ядатъ, и тѣ ѝ повѣрваха. Трѣбваше да отидатъ при Господа, за да разбератъ истината. Змията имъ каза, че, ако ядатъ отъ за бранения плодъ, ще станатъ като Бога. Тѣ не се запитаха, като кой Богъ ще станатъ. Повѣрвали на думитѣ на черния адептъ, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и познаха доброто и злото. За да не ядатъ отъ дървото на живота, тѣ трѣбваше да напуснатъ рая. Иначе, злото щѣше да бѫде по-голѣмо за тѣхъ. При това положение, злото щѣше да бѫде непоправимо. То е все едно, млада, красива мома да се ожени за момъкъ, заразенъ отъ венерическа болесть. Положението на тая мома ще бѫде непоправимо. Баща ѝ трѣбва да каже на момъка: Азъ не давамъ дъщеря си на човѣкъ, който е заразенъ отъ такава страшна болесть. Дървото на живота се дава само на оня, който е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Болниятъ нѣма право да се ползува отъ плодоветѣ на живота. Той нѣма право да се жени за истинския животъ. Богъ поставя преграда между него и дървото на живота. Затова, именно, на първия човѣкъ бѣше забранено да яде отъ дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не послуша, той бѣше изпѫденъ отъ рая. Задачата на сегашния човѣкъ е да се освободи отъ вѫтрешното непослушание. Само така ще се избѣгне връзката между красивата мома и болния момъкъ, които ще родятъ болни и недѫгави деца. Такава връзка ще създаде голѣми страдания, нещастия и катастрофи. Едно се иска отъ васъ: да разрешите правилно живота, да намѣрите вратата за излизане отъ мѫчнотиитѣ. Дали по вѫтрешенъ, или по външенъ пѫть ще намѣрите тая врата, не е важно. Тя не се намира нито само по пѫтя на ума, нито само по пѫтя на сърдцето, нито само по пѫтя на волята. Тритѣ заедно представят пѫть за намиране на вратата. Тая врата е врата на любовьта. Тя не може всѣкога да се отваря. Когато човѣшката мисъль е неясна, човѣшкитѣ желания неопредѣлени и човѣшката воля непостоянна, вратата на любовьта не се отваря. Христосъ, съ едно повдигане очитѣ си нагоре, отвори тая врата и можа съ петь хлѣба и две риби да нахрани нѣколкохиляденъ народъ. — Какъ постигна това? — Съ своята права мисъль, чисти чувства и разумна воля. Това, което ви говоря днесъ, не е за обез- сьрдчаване, но не мога да ви залъгвамъ. Само крѣчмарьтъ залъгва клиентитѣ си, и тѣ сами се залъгватъ. — Съ какво се залъгватъ? — Съ пълнитѣ чаши и оканици. Никога пълната чаша или оканица съ вино не може да разреши въ проситѣ на живота. По-скоро праздната чаша може да разреши нѣщо, отколкото пълната. Другъ е въпросътъ, ако чашата е пълна съ бистра, чиста вода. Христосъ пита: „Чашата, която Отецъ ми даде, да я не пия ли?“ Съдържанието на тая чаша бѣще горчиво, но Христосъ я изпи. Какво направи Христосъ съ чашата, която изпи? До Негово време чашата имаше само едно отвърстие — отгоре, но следъ изпиването ѝ Христосъ отвори още едно отвърстие — отдолу. Тая е причината, поради която днесъ пияницитѣ не пиятъ, както едно време. Наливатъ виното въ чашата, но то се излива — отдолу изтича. Нѣкой казва, че не му се пие вино. Не му се пие, защото неговата чаша има две отвърстия — отгоре и отдолу. Каквото налѣе, всичко изтича. И тъй, не е достатъчно само да намѣришъ вратата — трѣбва да знаешъ, коя врата си намѣрилъ. Две врати сѫществуватъ: презъ едната се влиза, презъ другата се излиза. Нѣкои знаятъ само едната врата, презъ която сѫ влѣзли, а не знаятъ вратата, презъ която трѣбва да излѣзатъ. Разумниятъ човѣкѣ знае и дветѣ врати. Той знае отде да влѣзе и отде да излѣзе. Въ кѫщата си човѣкъ може да влиза и да излиза презъ една и сѫща врата. Въ природата не е така. Тамъ се влиза презъ една врата, а се излиза презъ друга. Като дойде до природата, по атавистиченъ начинъ, човѣкъ влиза презъ една врата и се мѫчи да излѣзе презъ сѫщата. Обаче, тамъ това не се позволява, и той се натъква на противоречия. Речешъ ли да излѣзешъ отъ вратата, презъ която си влѣзълъ, ти си служишъ съ насилие. Когато правишъ нѣщо, което не е въ съгласие съ Божия законъ, ти вършишъ престѫпление. Водата и свѣтлината идатъ по единъ пѫть, а се връщатъ по другъ. Невъзможно е за свѣтлината да се върне по пѫтя, по който е дошла. Сѫщото се отнася и за водата. И вие, ако искате да се върнете при Бога, ще отидете по съвсемъ другъ пѫть отъ тоя, по който сте дошли. Това е пѫтьтъ на правилното разбиране. Ако влѣзешъ въ една стая и не можешъ да излѣзешъ, ти се намирашъ въ положението на отровния газъ, който не може да излѣзе презъ кюнцитѣ. Щомъ се намѣри въ трудно положение, той ще излѣзе презъ вратата на печката и ще причини нещастие на хората, които сѫ въ стаята. Така сѫ пострадали много хора. Ето защо, за да не се самоотровите, като влѣзете презъ една врата, потърсете друга врата, за да излѣзете вънъ, на свобода. Преди години попаднахме съ единъ приятель въ единъ хотелъ въ Горна Орѣховица. Бѣше студена зимна нощь. Хотелджията запали печката и стопли добре стаята. За да се задържи по-дълго време топлината, той затвори капацитѣ на печката, безъ да обърне внимание, че имаше неизгорѣли дърва. По едно време усѣщамъ нѣщо особено въ въздуха. Събудихъ приятеля си, който бѣше вече заспалъ, и му казахъ, че трѣбва да отворимъ прозореца, защото въ въздуха има нѣщо чуждо, нѣкакъвъ отровенъ газъ. Той се събуди и се оплака отъ слабо главоболие. Отворихме прозореца и го посъветвахъ да постои на чистъ въздухъ. Така прекарахме нощьта на студено, но на чистъ въздухъ и вънъ отъ опасность отъ отравяне. Страшно е, когато и човѣкъ, като отровниятъ газъ, се заблуди и не може да намѣри вратата, презъ която да излѣзе. Казвамъ: Въ живота на сегашнитѣ хора има нѣщо затворено, поради което тѣ не сѫ въ състояние да трансформиратъ своитѣ скърби и мѫчнотии по естественъ начинъ. Тѣ се питатъ: Какво ще се прави съ тия мѫчнотии? Какъ ще се живѣе? Искатъ да се молятъ, не могатъ. Тѣ се чудятъ, защо едно време сѫ могли да се молятъ, а сега не могатъ. Много просто, нѣщо чуждо е влѣзло въ тѣхния животъ, което създава лоши състояния. Хората трѣбва да отстранятъ тия състояния. Тѣ трѣбва да търсятъ причината за тѣхъ въ себе си и въ окрѫжаващитѣ. Богъ е неизмѣненъ. Ангелитѣ и светиитѣ сѫщо сѫ неизмѣнни. Човѣкъ, обаче, се мѣни и самъ създава мѫчнотиитѣ си. Това, което се мѣни въ него, е резултатъ на влиянието, идещо отвънъ. Външното оказва влияние върху неустойчивото човѣшко естество. Обаче, има нѣщо устойчиво въ човѣка, на което той всѣкога може да разчита. Има една добра, неизмѣнна чърта въ него, която го опредѣля като разумно сѫщество, като човѣкъ. Питате: Де е човѣкътъ? — Въ онова, което никога не се мѣни. Наблюдавайте се отъ детство до стара възрасть, да видите, коя чърта е останала неизмѣнна. Всички сте били деца, станали сте възрастни и най-после сте остарѣли. Питате се, какво става съ васъ, защо се измѣняте. Както и да се измѣняте, колкото и да остарявате, има нѣщо въ васъ, което не се измѣня, не остарява. То е човѣкътъ. То е Божественото начало, съ което човѣкъ иде на тоя свѣтъ и съ което си заминава. Преходното въ него е като стара дреха, която той съблича, за да облѣче нова, чиста дреха. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, за нищо не го бива. Остарѣлъ значи, обеднѣлъ. Дайте на стария пари, да видите, какъ ще се подмлади. — Нищо не ми се иска, нѣмамъ никакви желания. — Нѣмашъ желания, защото джобъть ти е празенъ. Обаче, желанията не характеризиратъ човѣка. Другъ е въпросътъ да говоришъ за своя стремежъ. Младъ или старъ, стремежътъ на човѣка е не измѣненъ. Желанията на човѣка сѫ любовни работи, които днесъ сѫществуватъ, на другия день изчезватъ. Днесъ любишъ една мома, на другия день я разлюбишъ. Желанията напущатъ човѣка, както неговитѣ възлюбени. Желанията се раждатъ, растатъ и умиратъ, както и човѣкътъ. Имашъ дъщеря, или синъ отглеждашъ го, очаквашъ да се грижи за тебе, да те гледа на старини. Дъщерята и синътъ пораснатъ, започватъ да мислятъ само за себе си, докато си намѣрятъ другарка или другарь и не искатъ да знаятъ за тебе. Ще дойде день, ко гато тѣхнитѣ деца ще израснатъ и нѣма да се интересуватъ за родителитѣ си. Като изнасямъ човѣшкитѣ отношения, вие се смѣете. Смѣхътъ не разрешава въпроса. Това не сѫ истинскитѣ отношения между хората. Когато момъкътъ люби момата, трѣбва да ѝ каже: Азъ съмъ готовъ да се оженя за тебе, ако ти обичашъ майка си и баща си съ оная неизмѣнна, безкористна любовь. Сѫщевременно, и той трѣбва да обича нейнитѣ родители. И момата трѣбва да обича неговитѣ родители. Иначе, тѣ ще се лъжатъ единъ другъ и сами ще се чудятъ, защо не могатъ да живѣятъ добре. День следъ день човѣкъ преживява разочарования и противоречия. Кой ще му помогне да се справи съ противоречията? Никой другъ, освенъ той самъ. Момата не трѣбва да се лъже, че ще стане царица въ дома на своя възлюбенъ. И момъкътъ не трѣбва да се лъже, че ще стане царь. Тѣ сѫ още роби, които сами трѣбва да се освободятъ. Човѣкъ може да бѫде царь самъ на себе си, а не на другитѣ. Първо трѣбва да се освободите отъ робството, после да станете царе. Стани царь, но никой да не може да те снеме отъ трона. Стани царь, както слънцето е царь на слънчевата система. Кой може да го снеме отъ мѣстото му? — Какъ трѣбва да живѣемъ? — Като слънцето, като луната и като звездитѣ. — Какво трѣбва да правимъ? — Каквото тѣ правятъ. Бѫди свободенъ като въздуха и свѣтлината. Ще кажешъ, че силното движение на въздуха е буря, която плаши хората. Нѣма защо да ги плаши, бурята носи благо за цѣлата природа. Ще кажете, че и дъждътъ понѣкога е неприятенъ, размеква земята и ви каля. Кальта е благословение. Отъ тая каль излиза хлѣбътъ. Бѫдете свободни като водата, като въздуха и като свѣтлината. Изливай се, както искашъ; духай, когато искашъ; свѣти, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ, да не тъпче даже мравката. Това значи: човѣкъ не трѣбва да върви по чуждитѣ пѫтища, да не се отбива отъ своя пѫть. Мине ли нѣкой по неговия пѫть, безъ да иска, той ще го стъпче. Не ходи по пѫтя на престѫпницитѣ; остави ги, тѣ да си изминатъ своя пѫть, да научатъ урока си. Следвай своя пѫть неотклонно. — Кой е моятъ пѫть ? — Оня, на който Богъ те е поставилъ. Мнозина ме питатъ, защо съмъ дошълъ на земята. Едни казватъ, че съмъ дошълъ да реформирамъ свѣта; други казватъ, че съмъ дошълъ да уча хората, какъ да живѣятъ. Азъ пъкъ казвамъ, че съмъ дошълъ да пробия дъното на вашитѣ чаши, че колкото вино да наливате, всичко да изтича. Освенъ това, искамъ да зная, какви сѫ вашитѣ чаши: стъклени, или металични — сребърни или златни. Ще кажете, че вие сте въздържатели, не пиете, предали сте се на Бога. Сега сте набожни, но следъ десетина години ще кажете, че сте изгубили времето си, че нищо не сте постигнали. Въ сѫщность, животътъ, за който съжалявате, е животъ на робство и ограничения — отъ него трѣбва да се освободите. Не е въпросъ да се самоубиешъ, или самоунищожишъ, но самъ да намѣришъ пѫтя си и да го оправишъ. Това се постига само чрезъ любовьта. Когато говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ да излѣзете отъ мѫчнотиитѣ си по естественъ начинъ. Не се страхувайте, нито плашете предъ страданията и мѫчнотиитѣ си, но пробийте си пѫть презъ тѣхъ и излѣзте на свобода. Да намѣришъ пѫтя си, това значи, да си служишъ съ чаша, която има две отвърстия. — Какъ ще се справя съ мѫчнотиитѣ, когато жена ми е сприхава, съ лошъ характеръ. — Тамъ е изкуството. Като вика и се сърди жена ти, кажи: Колко хубаво пѣешъ! Ако те удари, кажи: Златни рѫце имашъ, доволенъ съмъ отъ тебе. Като кажешъ така, тя ще се замисли и ще измѣни поведението си. Ще кажете, че лесно се даватъ съвети, но мѫчно се прилагатъ. Представете си, че вашата жена е учительтъ ви. Трѣбва ли да се сърдите на учителя си? Той ви учи, следователно, има право и да ви удари. Казвате: Това не е животъ. — Какво, въ сѫщность, е животътъ? Не е ли съчетание отъ уроци? Ще живѣешъ и ще учишъ, за да се освободишъ отъ илюзиитѣ на живота. Сега вие искате да бѫдете здрави, силни, щастливи. Съ тоя умъ и съ това сърдце, които днесъ имате, никакво щастие не се постига. Съ вашия умъ и съ вашето сърдце нито здрави ще бѫдете, нито силни. Старитѣ, които сѫ опитали живота, сѫ разбрали това, но не сѫ готови да кажатъ истината на младитѣ. Ето защо, младитѣ вървятъ по пѫтя на старитѣ. Старитѣ казватъ, че ще се мре; и младитѣ казватъ сѫщото. Защо трѣбва да умиратъ? И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да знаятъ, какво нѣщо е смъртьта. Ако умрешъ и можешъ да разрешишъ въпроситѣ, смъртьта има смисълъ. Ако съ смъртьта нищо не разрешишъ, по-добре остани още на земята, да направишъ съзнателна, разумна връзка съ Божествения свѣтъ. Само така ще придобиешъ оная любовь, която разрешава въпроситѣ. Казвате, че сте направили връзка съ Бога. Тая връзка трѣбва да се подържа. Мислите ли, че ако ученикътъ отговори първия срокъ добре по нѣкой предметъ, бележката му ще важи и за другитѣ срокове? Ученикътъ трѣбва да учи уроцитѣ си редовно, за да получава всѣки срокъ добра бележка. Връзката съ Бога трѣбва да се подържа постоянно. Една добра постѫпка презъ цѣлия животъ не спасява положението за вѣчни времена. Ако любишъ само единъ день презъ живота си, тая любовь нищо не разрешава. Любовьта трѣбва да бѫде непреривна. Не можешъ да се развивашъ правилно, ако при всички изпити презъ живота си и при всички мѫчнотии не прилагашъ любовьта. Вие какъ разрешавате мѫчнотиитѣ си? Търсите помощь отвънъ. Не е лошо да търсите помощь отъ другитѣ хора, но трѣбва да изучавате начина, по който тѣ сѫ решили задачитѣ си. Ти си беденъ, ходишъ окѫсанъ, босъ, търсишъ начинъ да се освободишъ отъ положението си. Какъ ще се освободишъ? Трѣбва ли да се успокоишъ съ ми съльта, че и другарьтъ ти ходи босъ и окѫсанъ? Трѣбва ли да се успокоишъ съ мисъльта, че другитѣ хора сѫ облѣчени и обути? Това не разрешава въпроса. Ще работишъ, ще правишъ усилия, ти самъ да бѫдешъ облѣченъ и обутъ. Ще работишъ, както другитѣ хора работять. Ако дрехитѣ и обувкитѣ ти сѫ скѫсани и на тѣхъ има дупки, преди да прогледатъ тѣ, ти пръвъ трѣбва да прогледашъ. Нѣкой утешава приятеля си да не плаче, а на другия день самъ плаче. Преди години дойде при мене една млада мома, да ми каже, че решила да се ожени за единъ добъръ момъкъ, който билъ сираче, отъ всички отритнатъ. Казахъ ѝ да не се жени, да не бърза, но тя настояваше на своето. Ожени се и после дойде да се оплаква отъ него, че не билъ такъвъ, какъвто си го представяла. Казахъ й: По-рано те посъветвахъ да не се женишъ, но ти не ме послуша. Сега ти казвамъ да търпишъ. — Не съмъ ли свободна да се откажа отъ него ? — Не си свободна. — Защо? — Човѣкъ е свободенъ, докато не приеме едно желание въ себе си и не го подхранва. Щомъ го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всѣко желание, вънъ отъ тебе, е проява на сѫщество, което стои по-низко или по-високо отъ тебе и ти въздействува. Свържешъ ли се съ това желание, ти се свързвашъ и съ сѫшеството, отъ което излиза то, и дълго време не можешъ да се освободишъ отъ него. Всѣко желание въ човѣка е връзка съ друго сѫщество, което живѣе извънъ него. Тая връзка не е само външна. Тя крие коренитѣ си дълбоко въ човѣшкото естество. Ти си женена, имашъ мѫжъ, казвашъ, че си свързана съ него. Връзката ти не е външна, но вѫтрешна. Мѫжътъ или жената представятъ магнетиченъ центъръ или магнетиченъ вѫзелъ, дето желанията се събиратъ. Щомъ се свържешъ съ него, ти се свързвашъ и съ неговитѣ желания. Като умре той, ти постепенно се развързвашъ отъ него и скѫсвашъ връзката си съ неговитѣ желания. — Ще видимъ ли втори пѫть тоя човѣкъ? - Ще го видите, но не въ сѫщата форма. Тая форма изчезва отъ сцената, както актьорътъ, който изиграва ролята си въ дадено представление. Сѫщото представление вече не може да се повтори. — Ще се познаемъ ли на оня свѣтъ? — Ще се познаете, но не както вие си мислите. Истинско познаване сѫществува тамъ, дето е любовьта. Има една красива страна въ любовьта, за която още не сте готови. Единъ день, когато се повдигнете по-високо, ще ви кажа, коя е тая страна. Когато хората се повдигнатъ и дойдатъ до тая страна на любовьта, между тѣхъ ще има пълно разбирателство. Тогава, и който дава, и който взима, ще бѫдатъ доволни. И младиятъ, и стариятъ ще бѫдатъ доволни. Това означава щастие. Сега хората очакватъ щастието и доволството да дойдатъ отвънъ нѣкѫде, наготово. Да бѫдешъ щастливъ, въ пълния смисълъ на думата, това значи, да си готовъ да раздадешъ всичкото си имане, да обичашъ всички хора и да простишъ на ония, които говорятъ лошо за тебе. И при това положение, да не допуснешъ нито една отрицателна мисъль въ ума си. — Кой може да направи това? — Само оня, който знае и разбира нѣщата. Такъвъ човѣкъ наричаме адептъ на знанието. Каква е разликата между адепта и слабия човѣкъ? Адептътъ, като хване мечката за врата, тя сѣда предъ него и се подчинява на неговата воля. Ако слабиятъ хване мечката за врата, тя веднага настръхва срещу него и се готви да го нападне. Страданието въ живота е мечката. Ако си силенъ, хвани страданието за врата, и то ще изгуби силата си. Дойде невежеството при тебе, иска да те нападне. Хвани го силно за врата, и то веднага ще отстѫпи. Силенъ трѣбва да бѫдешъ, да не се страхувашъ отъ нищо. За да видишъ, какво се крие въ страданието, въ невежеството, трѣбва да ги впрегнешъ на работа. Затова и българитѣ си служатъ съ пословицата: „Впрегни дявола на работа, да те научи на умъ. Или, впрегни мързеливия на работа, да те научи на умъ.“ Като ученици, вие трѣбва да вложите всичкитѣ си дарби и способности на работа, да не очаквате наготово. Ония, които не обичатъ да работятъ, предаватъ думитѣ ми, какво съмъ казалъ, и очакватъ резултатъ. Нѣкой казва, че чулъ отъ мене да се говори за лекъ начинъ на забогатяване. Въ какво се заключава тоя начинъ? — Да туришъ единъ наполеонъ въ джоба си и, като го употрѣбишъ, да очаквашъ от нѣкѫде другъ. Обаче, въ тоя опитъ се крие дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Това значи, да впрегнешъ на работа своитѣ скрити сили. Като работишъ съзнателно, наполеонитѣ ще се увеличаватъ единъ следъ другъ. Работа се иска отъ всички. Не е достатъчно само вѣра въ думитѣ ми. Вѣрата има отношение къмъ работата. Ще вѣрвашъ и ще работишъ. Иначе, ще слушашъ, какво говоря, и ще искашъ да ти обясня, какъ ставатъ нѣщата. Казвамъ: Ще се нареди твоята работа. — Какъ ще се нареди? — Това не е твоя работа. Иди работи! Нѣмамъ време за обясняване. Ако започна да ти обяснявамъ, ще изгубя много време, и втори пѫть нѣма да те приема. Ти искашъ да провѣришъ, да видишъ, какъ Господъ ще нареди работата. Ти нѣмашъ право да провѣрявашъ, какъ Господъ ще оправи обърканитѣ работи на хората. Азъ говоря кратко: Ще се оправи работата. —Какъ ще стане това ?— Не е твоя работа. Нѣкога може да се оправи работата, нѣкога може да не се оправи — това нищо не значи. Важно е, като отидешъ у дома си, да държишъ мисъльта си будна, че всичко ще се оправи. И на васъ казвамъ: Работата ви ще се оправи. — Какъ ще се оправи? — Ако искате да ви обясня, ще се лишите отъ по-важното — втори пѫть нѣма да ви приема. Не искате ли обяснение, ще ви приемамъ, когато искате, и работитѣ ви ще се оправятъ. Времето ми е скѫпо и не мога да ви давамъ обяснения. Вие ще учите, ще наблюдавате, и сами ще дойдете до обясненията. Което е за оправяне, ще се оправи; което не е за оправяне, нѣма да се оправи. Много естествено. Хлѣбътъ, който е опредѣленъ за днесъ, ще се изяде. Днешнитѣ работи ще се оправятъ днесъ, а утрешнитѣ — утре. Следователно, кажа ли на нѣкого, че работитѣ му ще се наредятъ, той трѣбва да знае, че това се отнася до днешнитѣ работи. — Не се наредиха работитѣ ми. — Значи, тѣ сѫ били опредѣлени за другия день. Каквото Богъ е казалъ да стане днесъ, само то става. Днесъ Богъ е казалъ на десеть души да дойдатъ при мене да искатъ пари. Сѫщевременно Богъ е казалъ на други десеть души да дойдатъ и да ме кредитиратъ. Отъ тѣхъ ще взема и ще дамъ на другитѣ десеть. Въ първия моментъ, като видя 20 души около себе си, ще се уплаша. Но спасението е въ последнитѣ десеть души. Първитѣ ще искатъ да имъ платя сумитѣ, които дължа, а вторитѣ ще ме кредитиратъ. Това става днесъ. На другия день сѫщото не се повтаря. Направете единъ опитъ, да видите, можете ли въ продължение на десеть деня да не допуснете въ ума си нито една отрицателна мисъль, или отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случи презъ това време. Имашъ нѣкоя неприятность, благодари. Нѣкой ти казалъ нѣщо обидно, благодари. Имашъ да давашъ, благодари. Изгубишъ службата си, благодари. Времето е лошо, пакъ благодари. — Мога ли да благодаря за всичко това? — Можешъ. Кажи: Господи, благодаря Ти, задето ме водишъ въ тоя пѫть. Като богатъ, ще научишъ едно; като беденъ, ще научишъ друго. За Бога и богатството, и беднотията сѫ еднакво важни. Сѫщото се отнася и до радоститѣ, и до скърбитѣ. Човѣкъ се учи отъ всичко. Питамъ: Колцина отъ васъ сте готови за тоя опитъ? Който не се наема да изпълни задачата, нищо нѣма да придобие. Който не е готовъ, да не се наема, но и да не се страхува. Въ сѫщность, задачата не е мѫчна. Много ли сѫ десеть дни за една задача? Ако ви се виждатъ много, можемъ да намалимъ днитѣ. На колко се съкращава числото десеть ? — На две и на петь. Значи, едни ще приложатъ задачата за два деня, други за петь деня, а трети за десеть. Не е въ многото дни, всичко е въ резултата. Ония, които изпълняватъ задачата два деня, ще иматъ единъ резултатъ; ако я изпълняватъ петь деня, ще иматъ другъ резултатъ; десеттѣ деня ще дадатъ различенъ резултатъ отъ първитѣ два. Числото две показва, че ще имате любовни, добри отношения съ хората; числото петь показва, че ще се свързвате съ хората външно, безъ голѣми задължения; числото десеть показва, че живовътъ се развива напълно. Значи, при двойката ще правите любовни връзки; при петорката ще се научите да служите, както жената служи на мѫжа, и мѫжътъ — на жената. При десеторката ще използувате всички условия на живота. Направете сега задачата само за два деня. Ако нѣкой иска петь деня, свободенъ е. Ще знаете, че ще я по вторите три пѫти. Ако решите да я изпълните десеть деня, тогава нѣма да се повтаря. Да се установимъ на числото две. Нека всички приемемъ това число и да изпълнимъ задачата само за два деня. Като изпълнявате задачата, ще бѫдете будни, да не допуснете въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство. Ще бѫдете като светии. Много отрицателни мисли ще минатъ презъ ума ви, но нѣма да имъ дадете възможность да се проявятъ. Ще имъ кажете: Добре дошли, ще ги нагостите и ще ги изпратите да си вървятъ. Каквото и да ви се случи, ще си кажете: „Всичко ще ми съдействува за добро.“ Каквито мисли минавать презъ ума ви, ще ги отбелязвате на едно тевтерче. Днитѣ, презъ които правите опита, ще бѫдатъ дни на печалба. Останалитѣ петь дни ще изследвате причинитѣ, които сѫ ви спънали, дали сте имали успѣхъ, или не. Съ други думи казано, останалитѣ петь деня до следната срѣда ще провѣрявате, колко сте спечелили и колко сте из губили. Отъ днесъ ще започнете задачата. Ще бѫдете внимателни, смѣли, ще извадите всичкитѣ си орѫжия, ще бѫдете готови за война. Ако спечелите, добре; ако загубите, все ще научите нѣщо. Ще се стегнете, да победите до край. Изрѣжете си единъ триѫгълникъ отъ картонъ и го турете на главата си, когато сте самъ въ стаята си. Може да го носите мислено. Вие се стѣснявате да носите триѫгълникъ на главата си, а не се стѣснявате да допущате отрицателни мисли въ ума си. Триѫгълникътъ е символъ, който съдържа разумни сили въ себе си. Ползувайте се отъ тия сили, за да разберете тѣхния смисълъ. И тъй, напишете на тритѣ страни на триѫгълника следнитѣ думи: Тайната, съ която се разрешаватъ всички мѫчни въпроси въ живота. На втория редъ, на дѣсната страна на триѫгълника, напишете думата умъ, на лѣвата — сърдце, а на основата — воля. На третия редъ напи шете : любовь, мѫдрость, истина и на четвъртия редъ — сила, животъ и здраве. Когато изпаднете въ нѣкакво затруднение, хванете триѫгълника за долнитѣ два ѫгла и прочетете написаното. — Не може ли безъ триѫгълникъ ? — Не може. Всѣка мисъль, за да се проектира, трѣбва да има нѣкакъвъ обектъ. Приложете задачата за два деня, служете си съ триѫгълника, безъ да говорите за него на хората. Ако имате резултатъ, тогава може да сподѣлите опита си и то съ свой приятель, който ще ви разбере. Сподѣляте ли съ хора, чужди на вашето разбиране, ще съжалявате. Тѣ ще изопачатъ думитѣ ви и, вмѣсто да се ползуватъ, и на васъ ще прѣчатъ. Като правите опита, ще се пазите отъ всичко отрицателно. За два деня ще забравите всичко около себе си. Ще забравите, че сте майки и бащи, ученици и учители. Ще се чувствувате като човѣкъ, който се е новородилъ, който живѣе въ Царството Божие и върши Божията воля. Какви бащи и майки сте вие? Единъ Баща има въ свѣта, единъ Господарь. Ние сме само носители на Неговитѣ идеи. До колкото носимъ и прилагаме Неговата воля, до толкова се ползуваме отъ Неговата сила. За два деня ще бѫдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. Следъ това може да си облѣчете старитѣ дрехи на обикновения день, но за два деня искамъ да бѫдете като светии. Ако ви срещне нѣкой и ви запитва за обикновени работи, нѣма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нѣмате време за разговоръ. Ще бѫдете заети само съ себе си, съ своя вѫтрешенъ животъ, съ задачата, която ви дадохъ. Ако жената е наготвила, добре ще бѫде; ако не е наготвила, мѫжътъ ще счита, че всичко е наредъ, нищо нѣма да изисква отъ нея. И жената нѣма да изисква нищо отъ мъжа. Всѣки отъ васъ ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нѣщо отъ нея. Т. м. 3. Лекция отъ Учителя, държана на 27 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Раждане и растене Размишление. Човѣкъ минава презъ две състояния въ живота: пасивность — когато седи и очаква нѣщата да станатъ сами по себе си, и активность — когато работи, движи се и разчита на себе си, на своя трудъ и на своята дейность. Като свърши работата си, човѣкъ очаква да му платятъ, но случва се и нищо да не получи. Съ кое отъ двете състояния човѣкъ започва живота си? Детето е малко, разчита на майка си. Тя го носи, кѫпе, храни — то е пасивно, всичко очаква наготово. Детското разбиране е едно, а разбирането на голѣмия човѣкъ е друго. За възрастния се казва, че е израсналъ. Съ какво се отличава растенето? — Съ движение. Седите на единъ столъ и размишлявате спокойно. Привидно въ васъ не се забелязва никакво движение. Дойде нѣкой и ви бодне съ игла по рѫката. Вие веднага трепвате, вдигате рѫката си. Дойде втори пѫть, пакъ ви бодне. Дойде трети, четвърти пѫть, бодне ви съ иглата по рѫката, по крака. Вие скачате, започвате да се движите, изгубвате разположението си. Защо губите разположението си ? — Боднали сѫ ви по кожата нѣколко пѫти. Причината е външна, материална. Обаче, вие може да изгубите разположението си и безъ да ви боднатъ съ игла. Напримѣръ, срѣщате вашъ познатъ, който не ви поздравява. Срѣщате го втори, трети пѫть, пакъ не ви поздравява. Вие губите разположението си, обиждате се. И въ първия, и въ втория случай, вие се раздвижвате. Това движение създава условия за растене. Външно тия нѣща сѫ прости, но ставатъ причина да изгуби човѣкъ настроението си. Вие гледате на тѣхъ като на нереални нѣща. Въ какво се състои реалностьта на живота? — Въ познаването на Бога? — Познаването на Бога внася миръ въ човѣшката душа. — Какъ ще дойде тоя миръ? — Ще кажете, че познаването на Бога прави хората здрави, любещи, внася въ тѣхъ стремежъ къмъ учене. Като свършишъ училището, търсишъ мѣсто да приложишъ знанието си. Ако не намѣришъ такова мѣсто, ставашъ недоволенъ, неспокоенъ. Молишъ се на Бога и очаквашъ отговоръ. Ако не получишъ отговоръ, пакъ си недоволенъ. И светия да си, пакъ можешъ да бѫдешъ недоволенъ. Свѣтишъ известно време, но никой не те търси, никой не се ползува отъ свѣтлината ти — ставашъ недоволенъ. Очаквашъ да ти се разкрие нѣкаква тайна, но не ти се открива — недоволенъ си. Младъ си, мечаешъ за голѣми постижения, но не успѣвашъ — недоволенъ си. Остарявашъ, губишъ, силитѣ си — недоволенъ си. Питашъ се, какъ стана остаряването, но самъ не можешъ да си отговоришъ. Старостьта иде незабелязано, както колата, която се употрѣбява дълго време. Въ първо време колата е нова, здрава, но като се употрѣбява известно време, тя остарява, започва да хлопа. За да ти служи по-нататъкъ, трѣбва да я поправишъ. Като ученици, вие трѣбва да правите преводи, да съпоставяте нѣщата, да правите аналогии. Така ще разширите разбиранията си. Какъвъ преводъ ще направите на любовьта къмъ Бога? Да проявишъ любовь къмъ Бога, нуждно е да се разширятъ чувствата ти. — Какъ ще се разширятъ ? — Като се натъкнешъ на нѣщо, което може да те засегне. Напримѣръ, ти си банкеръ, старъ, 80 годишенъ човѣкъ, съ голѣма опитность. Дохожда при тебе единъ познатъ да иска 20 хиляди лева на заемъ. При какви условия ще му дадешъ тия пари? Съ други думи казано: При какви условия ще се прояви въ тебе любовьта къмъ Бога? Ако банкерътъ е религиозенъ човѣкъ, просительтъ трѣбва да си каже истината, може, или не може да върне исканата сума, 20 хиляди лева. Ако не може, ще си поговори съ него за другия свѣтъ, като каже, че тамъ ще му върнатъ сумата. Това значи, тамъ ще получи благословението си. Ако не е религиозенъ и не вѣрва въ другия свѣтъ, банкерътъ ще остане твърдъ къмъ молбата на своя познатъ и нѣма да му услужи. Това показва, че просительтъ не е могълъ да събуди въ него любовь къмъ Бога. И да заложи нѣщо, той пакъ нѣма да се съгласи да му даде пари на заемъ. Не е лесно да събудишъ въ човѣка любовь къмъ Бога. Какъвъ преводъ ще направите на гнѣва? На какво ще го уподобите ? — Гнѣвътъ е огънь, който постепенно се разпалва. Ако дървата сѫ сухи и течението на въздуха силно, огъньтъ ще гори добре. Ако дървата сѫ мокри и течението на въздуха слабо, огъньтъ ще бѫде слабъ. Нѣкой запали огъня, затвори печката и излиза навънъ. Като се върне вкѫщи, вижда, че огъньтъ изгасналъ. Той затворилъ печката преждевременно; трѣбвало огъньтъ да се разгори повече и тогава да се затваря. Като знаете условията за горението, прилагайте ги навреме, за да не се разпали огъньтъ неочаквано и да причини нещастия. Добре ще бѫде, ако има нѣкой при васъ, който може да намали силата на вашия огънь. Ако нѣма такъвъ човѣкъ, нещастието е неизбѣжно. Едно дете си откѫсва плодъ отъ една чужда градина. Градинарьтъ хваща детето и, или ще го набие, или ще му се скара и ще го изгони отъ градината. Той ще го набие, защото нѣма човѣкъ около него, който да намали силата на гнѣва му. Ако му се скара само, при него е оня човѣкъ, който е въ сила да го укроти. Казвамъ: Дето съмъ азъ, тамъ гнѣвътъ на хората изчезва и се превръща въ енергия. Дето ме нѣма, тамъ хората проявяватъ гнѣва си и си пакостятъ едни на други. Главниятъ въпросъ, върху който искахъ да говоря, е любовьта къмъ Бога, но се отклонихъ. Това е все едно, да дойде гладенъ чо вѣкъ въ дома ти, а ти да го запитвашъ за майка му и за баща му, де е пѫтувалъ баща му, какви впечатления изнесълъ отъ пѫтешествието. Гладниятъ се интересува отъ хлѣба и яденето, а азъ — отъ странични въпроси. Казвамъ: Дай на гладния да се нахрани, а после се разговаряй съ него. Мнозина се запитватъ, “защо трѣбва да любимъ Бога." Да любишъ Бога, това значи, да се родишъ. Който се е родилъ, само той живѣе. Следователно, ще любишъ Бога, за да живѣешъ. Да възлюбишъ Господа, това е първата заповѣдь. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си. — Защо трѣбва да любишъ ближния си? — За да растешъ. Значи, първо ще се родишъ и ще живѣешъ. Следъ това ще растешъ. Тия две заповѣди показватъ връзката, която сѫществува между раждането и растенето. „Да възлюбишъ Господа.“ Това значи, да се родишъ. Нероденнятъ се намира въ неблагоприятни условия, като затворникъ. Раждането е великъ актъ, презъ който минава човѣшката душа. То носи благоприятни условия за човѣка. Всѣки човѣкъ очаква да се новороди. Христосъ казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Казано е още: „Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Нѣкои религиозни твърдятъ, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Възможно е това, но той още не е съзналъ своя произходъ. Значи, човѣкъ е роденъ отъ Бога, но още не е пробуденъ, поради което не може да расте и да се развива правилно. Ако се родишъ, а не растешъ, какъвъ смисълъ има раждането? То е все едно, да ти дадатъ ядене, но да не можешъ да вкусишъ отъ него. Гледашъ яденето, намирашъ, че е хубаво нагледъ, но нѣмашъ понятие за неговия вкусъ. Следователно, родениятъ отъ Бога трѣбва да расте и да се развива правилно. Растенето е непреривенъ процесъ, който има от ношение къмъ любовьта. — Къмъ коя любовь? — Къмъ ближния. Ако любовьта на човѣка къмъ ближния е правилна, и растенето му ще бѫде правилно. Дисхармонията въ човѣшкия животъ е резултатъ на неправилната любовь на хората къмъ тѣхнитѣ ближни. Неправилната любовь може да се уподоби на неправилното пѣене на нѣкой пѣвецъ. Той пѣе, но гласътъ му не е издържанъ: взима ту чисти, ту нечисти тонове. Публиката го слуша и дава мнението си за него. Нѣкои го харесватъ, други не го харесватъ. Едни го извиняватъ, други не го извиняватъ. Природата не извинява пѣвеца. Тя не допуща никаква погрѣшка въ пѣенето. Всѣка погрѣшка образува пропускъ, междина, която води къмъ лоши последствия. Ако шивачътъ пропусне нѣколко бода на дрехата, следъ време ще се образува дупка, и дрехата ще започне да се кѫса. Не сѫ много два-три бода, но тѣ го ворятъ за небрежностьта на шивача. Той не трѣбва да се извинява съ машината си, че била стара, и прескачала бодоветѣ. Шивачътъ е отговоренъ за погрѣшкитѣ, а не машината. Тя е слуга, който се управлява отъ шивача. Когато шивачътъ грѣши, природата го наказва. Тя не се интересува отъ машината. Така и майката наказва своето любимо дете. Какъ се обяснява факта, че майката наказъа любимото си дете съ прѫчицата? Кое ѝ дало поводъ да приложи прѫчицата като срѣдство за наказание? Кога е приложила прѫчицата за пръвъ пѫть? Коя е била причината за това? Тя обича детето си, не може безъ него, а въпрѣки това, отвреме-навреме го бие съ прѫчицата. Несъзнателно майката е почувствувала, че въ детето ѝ се крие голѣмо богатство, което може да се изкара навънъ само чрезъ прѫчицата. Това е все едно, да развъртишъ крана на нѣкоя чешма. Питатъ те, защо развърташъ тоя кранъ. Много естествено, ти го развърташъ, за да пусне чешмата вода. За чешмата водата е голѣмо богатство, което трѣбва да се извади навънъ. Ако не си жаденъ, чешмата ще бѫде затворена. Щомъ ожаднѣешъ, отваряшъ крана, водата започва да тече и, освенъ тебе, и други се ползуватъ отъ нейната вода. Следователно, както жадниятъ взима нѣщо отъ чешмата, така и майката взима нѣщо отъ детето, когато го удари нѣколко пѫти съ прѫчицата. Когато брулятъ орѣхи, пакъ взи матъ нѣщо. Можешъ ли отъ сухо дърво да получишъ нѣщо? Плодъ не можешъ да получишъ, но ако вземешъ брадвата и го насѣчешъ, все ще получишъ нѣщо — ще си приготвишъ дърва за горене. Ето защо, каквото и да прави човѣкъ, все има нѣкакъвъ скритъ импулсъ, който го подтиква да се проявява. Той трѣбва да познава своитѣ импулси или стремежи, които го подтикватъ къмъ нѣщо. Тема за следния пѫть: „Главниятъ стремежъ на човѣка.“ И тъй, помнете: Чрезъ любовьта си къмъ Бога човѣкъ се ражда, а чрезъ любовьта си къмъ ближния той расте. Това сѫ два главни фактора за развитието на човѣшката душа. Ако не се родишъ и не растешъ, не можешъ да се проявишъ. Това е все едно да ходишъ голъ. Ще кажете, че човѣкъ може да ходи голъ. Лѣтно време може, но какво ще прави зимно време, при голѣмитѣ студове, когато дърво и камъкъ се пукатъ отъ мразъ. Преди грѣхопадането, първиятъ човѣкъ е билъ голъ. Следъ грѣхопадането той се облѣче, и съ това се създаде модата. Така той напусна рая и отиде въ странство да се учи. Първата дреха на човѣка е била отъ кожа; тя е дрехата на грѣха. После, като отишълъ въ странство, той създалъ модата. Както има дреха на грѣшния човѣкъ, така има дреха и на светията. Каква е неговата дреха, вие сами ще отговорите. Всички нѣща, всички прояви на хората се различаватъ. Ако ти говори човѣкъ, който те обича, ще ти говори по единъ начинъ; когато не те обича, той ще ти говори по другь начинъ. Лесно се говори, когато хората не се обичатъ. Казватъ: Да бѫдемъ хладнокръвни. — Щомъ сте истинали, щомъ краката и рѫцетѣ ви сѫ измръзнали, разбира се, че ще бѫдете хладнокръвни. Нѣкой казва: Гладенъ съмъ. Другъ отговаря: Нѣма нищо, все ще се намѣри отнѣкжде малко хлѣбъ. — Оголяхъ, цѣлъ съмъ окѫсанъ. — Нѣма нищо. — Страдамъ, боли ме стомахътъ. — Нѣма нищо. — Баща ми умрѣ. — Нѣма нищо. Казвамъ: Хладнокръвието тукъ не е на мѣсто. Това е незаинтересованость. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Ти трѣбва да вземешъ участие въ положението на своя братъ, или сестра, да имъ помогнешъ. И тъй, съ хладнокръвие не се живѣе. Ще кажете, че англичанитѣ сѫ хладнокръвни. Да бѫдемъ и ние като англичанитѣ. — И безъ това повечето отъ сегашнитѣ хора сѫ англичани, не влизатъ въ положението на своитѣ ближни. Да бѫдешъ хладнокръвенъ, безучастенъ къмъ положението на своя ближенъ, това не е истинската философия на живота. Другъ е въпросътъ, ако можешъ да се въздържашъ, или да приложишъ самообладание. Това се отнася до тебе, до твоя личенъ животъ. Обаче, каже ли ти нѣкой, че е гладенъ, ще потърсишъ начинъ, какъ да му помогнешъ. Ако въ дома ти дойде пѫтникъ, ще помислишъ, какъ да го приемешъ. Добра обхода се иска отъ хората. Тя не е само за моментъ. Да имашъ добра обхода къмъ хората, това значи, да знаешъ, какъ да постѫпвашъ при всички условия на живота. Представете си, че сте голѣмъ държавникъ и отивате на работа, имате нѣкакво важно заседание. Въ това време на вратата ви хлопа беденъ пѫтникъ. Вие махвате съ рѫка и казвате, че сте заетъ, имате бърза, неотложна ра­бота. Какъ ще постѫпите, ако на вратата ви хлопа не тоя беденъ пѫтникъ, но царьтъ? Вие веднага ще му отворите, ще го поканите вежливо и ще напишете една бележка до министерския съветъ, че по особена важна причина нѣма да присѫтствувате на съвета. Защо въ първия случай не можахте да отдѣлите поне петь минути отъ времето си, а въ втория случай се отказахте даже да отидете на работа? Какви сѫ съображенията ви? Ще кажете, че нѣкои нѣща сѫ невъзможни. Прави сте, има нѣща възможни, има нѣща и невъзможни. Понѣкога, обаче, и невъзможното — грѣхътъ става за човѣка възможенъ. Азъ се питамъ, какъ е възможно, човѣкъ, роденъ отъ Богъ, създаденъ по Неговъ образъ и подобие, да престѫпва Божия законъ? Какъ се създаде тоя дисонансъ? Това е въпросъ, на който мѫчно може да се отговори. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ истинското знание, което не изчезва. Иначе, каквото знание и да придобиете, ще го изгубите. Докато сте млади, ще се ползувате отъ него. Щомъ остарѣете, ще го изгубите. Като заминете за другия свѣтъ, съвсемъ ще го изгубите. — Какво е смъртьта? — Разваляне на едно съдружие. Нѣколко души се сдружаватъ да търгуватъ заедно. Като работятъ нѣколко години и спечелятъ нѣщо, раздѣлятъ печалбата помежду си и ликвидиратъ. Казватъ, че съдружието се разтурило, а ние казваме, че председательтъ на сдружението заминалъ за оня свѣтъ. Това показва, че съдружницитѣ свършили работата си. Всѣки взелъ своята часть отъ печалбата и се отдѣлилъ. Има случаи, когато сдружението се разваля, съдружницитѣ се отдѣлятъ, безъ да получатъ нѣщо. Това показва, че то е фалирало, нѣма никакви печалби. Мнозина се запитватъ, какъ да се подмладятъ. Да се подмладишъ, това значи, да излѣзешъ отъ едно сдружение съ печалба и да вложишъ капитала си въ друго сдружение, да спечелишъ повече. Въ единъ моментъ не можешъ да се подмладишъ. Подмладяването зависи отъ твоята интенсивна мисъль. Колкото по-интенсивна е мисъльта ти, толкова по-скоро можешъ да се подмладишъ. Да се родишъ отново и да растешъ правилно, това значи подмладяване. Това значи, да имашъ правилна връзка съ възвишенитѣ сѫщества, които постоянно те държатъ въ мисъльта си и ти помагатъ. Ако се отклонишъ отъ правия пѫть, ще те изоставятъ, и ти започвашъ да остарявашъ. Следователно, не питай, защо остарявашъ, но кажи си: Азъ се отклонихъ отъ правия пѫть, и разумнитѣ сѫщества ме изоставиха. Коя майка не остарява, когато синоветѣ и дъщеритѣ ѝ я напуснатъ и престанатъ да се интересуватъ отъ нея? Докато я подържатъ и влизатъ въ положението ѝ, тя по-мѫчно остарява. Сегашнитѣ хора искатъ да се подмладятъ, но не знаятъ какъ. Тѣ очакватъ на другитѣ, да умре нѣкое съдружие, да получатъ неговитѣ печалби, да се подмладятъ. Не е тоя пѫтьтъ на подмладяването. Ако искате да се подмладите, разчитайте на себе си, на своитѣ съдружници. Правили ли сте опитъ, да размишлявате поне по половинъ часъ на день върху подмладяването? Това значи, да изчистите чувствата и мислитѣ си отъ всички отрицателни прояви, отъ всичко нечисто. Освободете се отъ сѣнкитѣ въ живота. Само така ще се подмладите и обновите. Защо ще мислите, че никой не ви обича? Това е сѣнка на живота. Дръжте по ложителни мисли и чувства въ умоветѣ и сърдцата си, за да се подмладите по естественъ начинъ. Казано е: „Да възлюбишъ Господа, да възлюбишъ и своя ближенъ.“ Само така ще разберешъ закона на новораждането и закона на растенето. Само оня може да люби, който познава законитѣ на кабалата. Любовьта къмъ Бога е сила, която действува въ цѣлата природа. Буквитѣ л, к, Б, съ които започватъ думитѣ любовь къмъ Бога, иматъ различно значение, понеже чрезъ тѣхъ се проявяватъ различни сили. Любовьта подразбира сили въ възходещо състояние. Буквата „к“ крие сили, които сѫ неуравновесени, затова трѣбва да се преобразятъ. Буквата „к“ трѣбва да се превърне въ животъ, въ буквата „ж“ — въ уравновесени сили. Животътъ трѣбва да расте, да се развива правилно. Това се постига чрезъ прилагане любовь та къмъ Бога и къмъ ближния. Нѣкои ме питатъ, какъ могатъ да бѫдатъ щастливи. Щастието не се постига лесно. Истинско щастие е това, което не се нарушава отъ нищо. Момъкъ се влюбва въ една красива мома, но щастието му не е пълно. Той ѝ се радва, трепти за нея, но, като влѣзе въ дома ѝ, не може да остане дълго време тамъ. — Защо? — Въ дома ѝ има нѣщо неприятно, което го смущава. Момата е месоядка, а той — вегетарианецъ, не може да понася миризмата на кокошката. Момъкътъ се чуди, какво да прави. Да ѝ направи нѣкаква забележка, не може, красивитѣ моми не търпятъ съвети. Ако напусне стаята и излѣзе вънъ, безъ да ѝ обясни, защо си отива, ще развали работата си. Какъ ще се разреши въпросътъ ? Представете си друго положение: момата е влюбена въ момъка, а той обича да пие. Отива на гости у дома му, но той не ѝ обръща внимание: турилъ шише съ вино на масата си и пие една чаша следъ друга. Тя седи, поглежда къмъ него и не знае, какво да прави. Споредъ мене, и двата въпроса лесно се разрешаватъ: момата да се откаже да яде кокошка и, вмѣсто да я коли и държи вързана съ главата надолу, да я остави да си живѣе на свобода. И момъкътъ да се откаже отъ ферментиралото вино. Нека вземе сладка гроздова мъсть и да покани своята възлюбена, заедно да пиятъ. Нѣма по-лесна работа отъ това, да възкресишъ една кокошка и да превърнешъ гроздето въ сладъкъ гроздовъ сокъ. — Въз можно ли е това ? — Всичко е възможно; нуждно е само добро желание да направишъ нѣщо. Мнозина не успѣватъ въ живота си, поради подозрението и съмнението, на които сѫ дали ходъ. Тѣ се съмняватъ единъ въ другъ, съмняватъ се и въ Бога. После се чудятъ, отде идатъ противоречията. Много просто, турили сѫ на масата си миризливата кокошка и шишето съ ферментиралото вино. — Какво мисли Богъ за насъ? — Това не е ваша работа. Освободете се отъ противоречието въ себе си и дайте възможность на кокошката да оживѣе. Противоречието е причина за лошата миризма въ дома ви и за опиването ви. Не питайте, защо идатъ противоречията, но направете всичко възможно да се освободите отъ тѣхъ. Единъ селянинъ пѫтува съ колата си, но изведнъжъ движението спира — осьта на едното колело се счупила. Минаватъ пѫтници край него, и всѣки го запитва, какво е станало, защо колата е спрѣла. Той отговаря на всички, че осьта му се счупила, но колата не се мръдва. Най-после, минава единъ пѫтникъ, спира се, поглежда колата, навежда се къмъ колелетата и вижда, че осьта на едното колело е счупена. Изважда отъ торбата си едно дърво, поставя го на мѣстото на счупеното, зачуква го оттукъ-оттамъ, и колата тръгва. Той не пита, коя е причината за противоречието, но помага за неговото премахване. Казвамъ: Животътъ иска работа, а не философствуване. Седишъ и очаквашъ всичко на готово. И това може, но, като получишъ нѣщо наготово, трѣбва да го задържишъ. Искашъ да отидешъ на небето, да те посрещнатъ съ вѣнци, съ музика и пѣсень. И това е възможно, но ако не си готовъ за тоя животъ, ще те върнатъ на земята. Могатъ да ти подарятъ хубава цигулка и ноти, но трѣбва да учишъ. Ако не се упражнявашъ, цигулката ще остане за други, които искатъ да свирятъ. Могатъ да ви подарятъ нива, лозе, но вие трѣбва да ги обработвате. Както никой не може да яде за васъ, така никой не може да учи и да работи за васъ. Близкитѣ ви могатъ да ви помагатъ но не могатъ да свършатъ това, което се иска отъ васъ. Никой не може да мисли и да чувствува за васъ. Мисленето, чувствуването сѫ свещени процеси. Човѣкъ се свързва съ живота само чрезъ мислитѣ и чувствата. Затова се казва, че е привилегия за човѣка да мисли и да чувствува. Даже кривата мисъль и кривото чувство сѫ за предпочитане предъ невъзможностьта да мислишъ и да чувствувашъ. Кривата и нечиста мисъль може да се оправи и очисти. Какво ще правишъ, обаче, ако нѣмашъ никаква мисъль? Ще кажешъ, че нѣкоя мома се влюбила въ единъ лошъ момъкъ. Нищо, че се е влюбила въ тоя момъкъ. Така ще научи единъ урокъ и ще върви напредъ. — Еди-кой си мѫжъ напусналъ жена си. — И това ще се оправи. Той ще се отдалечи две - три години отъ нея и, като види, че не може да намѣри по-добра, пакъ ще се върне при жена си. Така той ще я цени повече.Ще кажете, че той не ѝ писалъ нито едно писмо, и тя не го дочакала, оженила се за другъ. Питамъ: Само писмата ли подържатъ връзкитѣ? Остане ли писмата да ви крепятъ, вашата работа е свършена. Ако мѫжътъ напусне жената, тя трѣбва да го чака три години. Не се ли върне презъ това време, тя е свободна, може да мисли за него, каквото иска. И тъй, когато мѫжътъ напуска жената, или жената — мѫжа, казвамъ, че тѣ не сѫ умни. Разумниятъ мѫжъ, разумната жена не се напускатъ. Ако се налага да направятъ това, тѣ пакъ се връщатъ. Тѣзи, които сѫ пили чиста вода отъ чешмата, никога не пиятъ нечиста вода. Който е пилъ отъ Божията чешма, той се родилъ който е пилъ отъ водата на своя ближенъ, той има условия да расте. Нѣкои запитватъ: Трѣбва ли жененитѣ хора да се напускатъ? — Ако съчетанието между тѣхъ е отъ Бога, никой не може да ги разлѫчи. Казано е въ Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчва.“ Следователно, не правете опити да разкѫсвате връзката между души, които Богъ е съчеталъ. Ако искате да разберете правилнитѣ отношения между човѣшкитѣ души и Бога, трѣбва да изучавате живота на пророцитѣ, на Христа, на светиитѣ, на апостолитѣ и на добритѣ хора. Само така ще имате ясна представа, какъ трѣбва да живѣете. Само така ще разберете, че сегашнитѣ морални правила не сѫ въ състояние да издържатъ напора на живота. Тѣ не разрешаватъ въпроситѣ на цѣлокупния животъ. Много естествено, ако водата на извора още въ началото си е нечиста, нищо не може да я очисти. Единъ американски професоръ отъ Ню Йоркъ държалъ научна сказка върху „Методитѣ за пречистване на водата.“ Той подкрепилъ сказката си съ опити, като пречистилъ по различни начини водата отъ най-нечисти локви и канали. За да убеди слушателитѣ си въ чистотата на водата, той самъ пилъ отъ пречистената вода. Поканилъ и публиката да пие отъ нея, за да се убедятъ въ методитѣ на пречистването ѝ. Както и да се пречиства водата, все ще останатъ микроскопични частици отъ нечистотиитѣ. Американскиятъ професоръ се примирява съ методитѣ за пречистване, но самъ той не е убеденъ въ тѣхната абсолютность. По необходимость, и сегашнитѣ хора се примиряватъ, както американскиятъ професоръ. Като нѣма абсолютно чиста вода, ще пиятъ, каквато намѣрятъ. Днесъ пиятъ вода отъ много рѣки. Нѣкои пиятъ вода отъ Дунава, като я пречистватъ по механиченъ начинъ. Казватъ, че, така пречистена, тя е добра за пиене. Сѫщо така искатъ да се убедятъ, че животътъ, който сега прекарватъ, е добъръ. — Добъръ е, колкото е чиста Дунавската вода. Казвамъ: Азъ не желая да пия вода отъ Дунава, не желая и животъ като Дунавската вода. Ние трѣбва да се стремимъ къмъ съвършенъ животъ, съ абсолютна чистота, безъ никакви микроби, безъ условия за смърть. Единственото нѣщо, отъ което хората се страхуватъ, е смъртьта. И тъй, турете на първо мѣсто любовьта къмъ Бога. — Какъ ще намѣря Бога? — Като се родишъ. Ако не се родишъ, не можешъ да Го намѣришъ. Една птичка кълве череши, и сѣмкитѣ имъ падатъ на земята. Можемъ ли да кажемъ, че птичката е баща на сѣмката? Сѣмката пада на земята и следъ време пониква. Почвата ли е майка на сѣмката? Нито птичката е баща на сѣмката, нито почвата нейна майка. Баща и майка сѫ ония, отъ които произлиза животътъ. Това, което е вложено въ сѣмето, считаме главенъ факторъ за неговото раждане и растене. Вложеното въ сѣмето се крие въ Първата Причина на нѣщата. Тамъ трѣбва да търсимъ условията за раждането и растенето. Често хората казватъ, че правятъ усилия да се повдигнатъ, но нищо не помага. Много просто, тѣ се грѣятъ на свѣщь. Тѣ си служатъ съ мисли, на които свѣтлината е равна на тая на свѣщьта. Излѣзте навънъ да се грѣете на слънчевата свѣтлина. Тя носи животъ въ себе си. Възприемайте мисли, които свѣтятъ като слънцето. Казвашъ, че имашъ любовь къмъ Бога, но нищо не постигашъ. — Защо? — Малка е свѣтлината на свѣщьта ти. Излѣзъ вънъ на слънце, и тогава прояви любовьта си къмъ Бога. Слабата свѣтлина не оправя работитѣ. Молишъ се, но нищо не постигашъ. — Защо ? — Молитвата ти е слаба. Младъ си, живѣешъ като младъ, недоволенъ си; живѣешъ като старъ, пакъ си недоволенъ. Стариятъ съжалява, че живѣлъ чистъ животъ, но не позналъ Бога. — Защо не Го позналъ? — Защото не могълъ да Го възлюби. Не можешъ да познаешъ Бога, докато не Го възлюбишъ. Сегашнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Тѣ наричатъ любовь това, което не е любовь, и после се отвръщатъ отъ нея. Любовьта е сила, която повдига човѣка; ако е боленъ, оздравява; ако е заробенъ, освобождава го. Който възприеме любовьта, не я задържа за себе си, но я оставя да минава и презъ другитѣ. Не може само една чешма да тече, а другитѣ да пресъхватъ. Смѣшно е да видишъ нѣкого да стои предъ пресъхнала чешма и да чака да капне отъ нея нѣщо. Ще кажешъ, че обичашъ тая чешма. Това е невъзможно. Не можешъ да обичашъ чешма, която нищо не дава. Не можешъ да обичашъ човѣкъ, въ когото Богъ не се проявява. Щомъ Богъ се проявява въ човѣка, ти веднага ще го обикнешъ. Помнете: любовьта прави човѣка добъръ, красивъ, силенъ. Безъ любовь човѣкъ е окѫсанъ, беденъ, слабъ. Дето отиде, всички го отбѣгватъ. И между светии да влѣзе, никой нѣма да му обърне внимание. Такова е положението на човѣкъ, който живѣе съ отрицателни мисли и чувства. Сега, като говоря за любовьта, имамъ предъ видъ три нѣща: първо, да ви кажа, какъ да се възлюбите; второ, да ви кажа, какъ да подържате любовьта си и трето, на какво разстояние да бѫдете единъ отъ другъ. Това значи да живѣете въ чистота, да придобиете безсмъртие. Къмъ тоя животъ се стреми всѣка душа. Това значи да се новородишъ, да растешъ и да се развивашъ правилно. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да видите силата на вашитѣ мисли и чувства, както и силата на вашата любовь. За да имате успѣхъ въ опититѣ си, трѣбва да се освободите отъ страха и отъ съмнението. Направете следния опитъ: единъ отъ васъ да легне на земята на гърба си, а шесть души да се опитатъ да го вдигнатъ високо въ въздуха: трима ще поставятъ показалеца и срѣдния пръстъ на дветѣ си рѫце подъ врата му, другитѣ трима ще поставятъ сѫщитѣ пръсти подъ краката му, близо до стѫпалата, и едновременно ще започнатъ да го вдигатъ. Ако не се съмнявате, може да махнете пръститѣ си и, безъ да го подържате, той може да остане за известно време въ въздуха. Осъмните ли се, той ще падне на земята. Дето нѣма съмнение, тамъ опититѣ излизатъ сполучливи. Нѣкой очаква резултати, безъ да прави усилия. Това е невъзможно. Другъ иска да стане добъръ пѣвецъ, но се съмнява въ успѣха си. — Искамъ да стана поетъ, ученъ, философъ, но се съмнявамъ въ постиженията си. Пази се отъ съмнението. То е червей, който изяжда нѣжнитѣ клончета на дървото. Каквото пожелаешъ, може да постигнешъ, но постепенно. И тъй, очистете ума си отъ съмнението. Докато го държите въ ума си, нищо не може да постигнете. Теории може да имате, колкото искате, но ще бѫдете лишени отъ опитности. Истинско, положително знание се придобива чрезъ опити, които изключватъ съмнението. 2. Лекция отъ Учителя, държана на 20 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ,

От томчето "Законътъ и любовьта" 9 лекции на общия окултенъ класъ, 11-та година, т. II (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законътъ и любовьта Размишление. Упражнение за дишане съ движения. Съвременнитѣ хора говорятъ за чистъ и добъръ животъ, като иматъ предъ видъ главно външната чистота и доброта. Това е все едно, да ходи детето на училище и да пази тетрадкитѣ си чисти, да не пише въ тѣхъ, да не решава задачитѣ си. Ще бѫдатъ ли доволни майката и бащата отъ чистотата на тѣзи тетрадки? — Нѣма да бѫдатъ доволни. Детето отива на училище, връща се, но нищо не учи. За предпочитане е тетрадкитѣ му да бѫдатъ нацапани, т. е. изписани, но то да учи, да пише и да смѣта. Това радва учителитѣ. Кое е подобре: да се запазите чисти, като тетрадкитѣ на мързеливото дете, или да изцапате живота си, но да учите, да пишете и смѣтате върху неговитѣ листа? Пазете вѫтрешната чистота на душата си. Не се страхувайте, ако външниятъ ви животъ е малко изцапанъ. Тая нечистота лесно се премахва. Не може майсторътъ да работи и да бѫде чистъ. Дрехата му все ще се нацапа малко, но лесно ще се очисти. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо остаряватъ. Това е все едно, да се запитва детето, защо се цапатъ тетрадкитѣ. Отговорътъ е простъ: детето е писало, смѣтало, учило, за което и учителитѣ, и родителитѣ се радватъ. Не е въпросъ, че тетрадкитѣ се изписватъ; важно е да се учи. Много тетрадки ще се изпишатъ и турятъ настрана, като непотрѣбни, важно е да се пише и смѣта, да се решаватъ задачи и да се придобива знание. Едно се иска отъ човѣка: да придобие знание. — Какво знание? — Което може да го крепи. Всѣко знание, което не крепи човѣка, не е истинско. Всѣко нѣщо, което не внася радостъ въ човѣка, не е на мѣсто. Разумностьта прави човѣка радостенъ. Ето, взимате пергелъ и чъртаете съ него окрѫжностъ. Вие се радвате, че окрѫжностъта е правилна, но разумностьта е въ васъ, а не въ пергела. Следователно, колкото правилна да е окрѫжностьта, никой не би желалъ да бѫде пергелъ. Пергелътъ даже не подозира, че може да чъртае окрѫжности. Щомъ го затворите, той изгубва способностьта си да чъртае нѣщо. Той губи вѣра въ себе си. Щомъ го отворите и започнете да чъртаете съ него, той отново се насърдчава. Начъртайте си по единъ триѫгълникъ и по една окрѫжностъ. Ако на половината крѫгъ турите сѣнки, чъртежътъ ще бѫде по-красивъ отъ предишния. Всѣко нѣщо, което има сѣнки, е по-красиво отъ това, което нѣма сѣнки. Какъвъ ще бѫде животътъ безъ сѣнки? Ще кажете, че сѣнкитѣ внасятъ противоречия въ живота. Обаче, противоречията се осмислятъ, когато сѫ разумни. Следователно, всѣка сѣнка, поставена на мѣсто, носи благословение за човѣка. Всѣка сѣнка, турена дето не трѣбва, носи нещастие. Благословение е за човѣка, да го завиешъ зимно време съ дебелъ, вълненъ йорганъ; нещастие е за него, ако лѣтно време, при температура 30—40°, го завиешъ съ тоя дебелъ йорганъ. Това сж обикновени положения, които всѣки човѣкъ може да научи. Така и децата лесно научаватъ стихотворения и ги декламиратъ. Като слушатъ нѣкое дете да декламира, казватъ: Учено е това дете, много знае. — Не е учено то, чужди работи възпроизвежда. Ако нѣколко деца декламиратъ едно и сѫщо стихотворение, тѣ ще се отличаватъ едно отъ друго по гласа си и по начина на предаването. Когато детето декламира добре, авторътъ на стихотворението е доволенъ. Той седи между публиката и се усмихва на детето. Ако декламацията не излѣзе добре, той се крие между хората, не смѣе да погледне никого. Сѫщото състояние преживява и майката, когато милватъ или стискатъ рѫката на детето ѝ. Въ първия случай тя се усмихва доволно; въ втория случай тя е недоволна и страда. И тъй, колкото по-тѣсно сѫ свързани хората, толкова по-голѣми сѫ страданията имъ. Тѣ възприематъ страданията си единъ отъ другъ. Разправяха ми единъ случай за предаване на страданието. Една ханъмка, отъ високо произхождение, страдала отъ зѫбъ. Това се случило въ с. Николаевка. Мѫжътъ ѝ, който я обичалъ много, я завелъ при единъ българинъ да извади зѫба ѝ. Кѫщата на българина била на два етажа. Ханъмката се качила на втория етажъ, а мѫжътъ ѝ останалъ на първия етажъ да чака, докато извадятъ зѫба. Като вадѣли зѫба ѝ, тя викала отъ болки, но и мѫжътъ започналъ да вика. Нейната болка се предала на него. — Защо? — Понеже били тѣсно свързани. Не може да обичашъ нѣкого и да не вземешъ участие въ неговото страдание. Сѫщиятъ законъ се отнася и до неодушевенитѣ предмети. Единъ цигуларь далъ цигулката си на поправка при единъ виденъ италиански майсторъ. Той решилъ да почака въ работилницата, докато се поправи цигулката му. Седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ, какъ работи майсторътъ. Последниятъ взелъ ножа си и умѣло го ,прекаралъ по дължината на цигулката, за да отлепи едната часть отъ другата. Като видѣлъ това, цигуларьтъ припадналъ. Майсторътъ му помогналъ да се съвземе и казалъ: Не се безпокой, цигулката ти ще бѫде така добре поправена, че нѣма да я познаешъ. — Защо изгубилъ съзнание цигуларьтъ? — Защото двойникътъ му билъ свързанъ съ цигулката. Казано е въ Писанието, да не се свързвате съ свѣта. Това значи: Не се свързвайте съ преходни неща. Съ други думи казано: Не се влюбвайте въ временни нѣща. Имашъ кѫща. Кажатъ ти, че кѫщата ти изгорѣла. Ти се уплашишъ и припаднешъ. Имашъ пари, пазишъ ги въ кесия, радвашъ имъ се. Нѣкой открадне кесията, и ти страдашъ, пропадашъ съ паритѣ заедно. Тѣ се изгубватъ, и ти изгубвашъ живота си. — Тогава да не обичаме никого и нищо. — Обичайте нѣща, които никой не може да ви отнеме. Щомъ ви ги отнематъ, тѣ сѫ временни, преходни нѣща. Когато всички хора обичатъ едно и сѫщо нѣщо, ти дръжъ сърдцето си далечъ отъ тоя предметъ. Всички обичатъ златото. Ето защо, за да не си причинявашъ излишни страдания, стой далечъ отъ него. Колкото по-малко влагашъ сърдцето си въ временнитѣ нѣща, толкова по-добре за тебе. Въ любовьта има степени. Ще започнешъ съ единица любовь и ще вървишъ нагоре. Съ единица любовь ще обичашъ временнитѣ нѣща, които днесъ сѫществуватъ, а на другия день изчезватъ. Като минава отъ временнитѣ къмъ вѣчнитѣ нѣща, човѣкъ постепенно увеличава любовьта си отъ единица въ две, три, четири и повече единици. Коя е степеньта на разумната любовь, не се знае. И тя постоянно расте и се увеличава. Докато човѣкъ обича съ чуждитѣ сърдца, дотогава любовьта му се насочва къмъ временнитѣ и преходни нѣща, т. е. къмъ мъртвитѣ работи. Щомъ вложи своето сърдце, любовьта му се отправя къмъ вѣчното и безгранично начало на живота. Когато човѣкъ дойде до любовьта на своето разумно сърдце, до високата степень на любовьта, нѣщата се осмислятъ и оживяватъ. Любовьта е непреривна. Обаче, хората мислятъ, че съ смъртьта става прекѫсване на любовьта. Не е така. Единствената непреривна сила е любовьта. Представете си, че ви дамъ около двадесетъ различни предмети отъ по единъ килограмъ: гипсъ, желѣзо, медь, калай, олово, сребро, злато и други метали. На всички предмети давамъ форма на хлѣбна питка. Вие взимате тия питки, разглеждате ги и забелязвате, че тѣ се отличаватъ по своето относително тегло и по свойствата си. Коя отъ тия питки ще задоволи глада ви и ще внесе сила въ организма ви? — Никоя. Обаче, ако имате една питка отъ чисто пшеничено брашно, тя ще ви задоволи. Ще я изядете и ще се ободрите и усилите. Пшеничената пита представя истинската любовь. Тя струва по-евтино отъ златния кѫсъ, но силата ѝ е по-голѣма. Каквато е разликата между различнитѣ прояви на любовьта, такава е разликата и между видоветѣ знание. Има знание, което прилича на гипса, друго — на желѣзото, трето на среброто, на златото и т. н. Истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ ограниченията на живота. Стремете се къмъ това знание. Придобивайте знание, което може да ви освободи отъ всички мѫчнотии, тревоги, смущения и страдания. Стремете се къмъ изучаване на ония закони, които разрешаватъ противоречията. Представете си, че вървите по единъ пѫть. Настига ви единъ човѣкъ, застава отъ лѣвата ви страна и започва да ви укорява, да говори обидни думи по вашъ адресъ. Въ същото време, отъ дѣсната ви страна застава човѣкъ, който ви говори добри думи. Колкото първиятъ човѣкъ ви хули и обижда, толкова вториятъ ви хвали и говори за васъ най-добри думи. Какво трѣбва да правите? Вие сте тръгнали на далеченъ пѫть, очакватъ ви нѣкѫде да получите голѣмо наследство, отъ нѣколко милиона лева. Трѣбва да се явите на опредѣленъ часъ. Ако закъснѣете, ще объркате работата си. Вървите по пѫтя и си казвате: Ако се спра само за моментъ да се обяснявамъ съ тоя, който ме хули, или да благодаря на тоя, който говори добре за мене, ще объркамъ работата, за която съмъ тръгналъ. Какъ трѣбва да постѫпишъ? Ако си ученикъ, ще бѫдешъ глухъ за укоритѣ и за похвалитѣ. Ученикътъ знае, че който говори добре за хората, повдига себе си; който говори лошо, самъ се понижава. Прилагайте тоя законъ, безъ да се смущавате. Ако го прилагате, всичкитѣ ви мѫчнотии и страдания ще изчезнатъ. Това е единъ отъ великитѣ закони на живота. Ученикътъ се отличава по това, че прилага законитѣ на разумната природа. Тѣ сѫ закони и на великия, цѣлокупния животъ. Често се говори за мѫжа и за жената, за майката и за бащата, за учителя и за ученика, безъ да се знае тѣхната сѫщина, т. е. тѣхнитѣ отличителни чърти. Майката, напримѣръ, има отношение къмъ раждането. Майка е само оная жена, която ражда. Изворъ е това, отъ което изтича вода. И отъ кладенеца се вади вода, но той не е изворъ. Вода черпятъ и отъ изворъ, и отъ кладенецъ, и отъ чешма, но тѣ се различаватъ. Както числата се различаватъ едно отъ друго по значение и смисълъ, така и понятията за нѣщата сѫ различни. Изговаряте числата 45 и 72 и започвате да треперите. Когато жената стане на 45 години, започва да се страхува. Когато мѫжътъ стане на 72 години, и той започва да се страхува. Какво страшно има въ числото 45? Това е възрасть, при която жената постепенно губи външния си кредитъ. Банкитѣ преставатъ да я кредитиратъ, и тя разчита на собствения си капиталъ. Мѫжътъ, като стане на 72 години, започва да се безпокои, че губи кредита Си. Той казва: Затвориха се вече банкитѣ за мене. Отсега нататъкъ трѣбва да живѣя съ свой собственъ капиталъ, а такъвъ нѣмамъ. Числата 45 и 72 сѫ добри, но, вложени въ човѣшкия животъ, тѣ ставатъ опасни. Като дойдатъ до тия числа, мѫжътъ и жената се стрѣскатъ и казватъ: Свърши се нашата работа. На младини всичко бѣше възможно. Сега нищо не може да се направи. И тъй, истинско знание е онова, което освобождава човѣка отъ страха и ограниченията. Изкуство е да превръщашъ числата 45 и 72 така, че да използувашъ всичкитѣ имъ свойства. Ще гледашъ на тѣзъ като на живи величини. Какво се крие въ числото 45? То е книга отъ 45 страници, въ които е написано движението, презъ което сѫ минали твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля. Земята е обиколила около слънцето 45 пѫти, а вие се страхувате отъ това число. Отворете книгата и прочетете, какво сте написали въ нея. Така ще осмислите числата 45 и 72, като книга на вашия животъ. Много знания се криятъ въ тия числа. И тъй, когато вървите въ правия пѫть на живота, не се спирайте да отговаряте на ония, които ви хвалятъ, или корятъ. Бѫдете глухи и за еднитѣ, и за другитѣ. Каквото става вънъ отъ човѣка, сѫщото става и вѫтре въ него. Като се научи да се справя съ външнитѣ мѫчнотии, той ще може да се справя и съ вѫтрешнитѣ. Ще кажете, че откакъ сте тръгнали въ правия пѫть, имате по-голѣми мѫчнотии. Така казваше единъ християнинъ, че откакъ приелъ Христовото учение, ималъ по-голѣми изпитания и изкушения. Радвайте се, когато ви изпитватъ, но бѫдете будни да издържите изпититѣ си. Съ лошъ човѣкъ не се разправяй. Той само чака да го бутнешъ, да го предизвикашъ. И съ човѣкъ, който те хвали, не говори. И двамата иматъ нѣкаква користолюбива цель, да взематъ нѣщо отъ тебе. Това е все едно, да говоришъ лошо за хлѣбаря и да му искашъ хлѣбъ, или да го хвалишъ и да очаквашъ доброволно да получишъ отъ него хлѣбъ. И въ единия, и въ другия случай хлѣбарьтъ не може да даде хлѣбъ. — Защо? — Хлѣбътъ не е неговъ. При това, и двамата не сѫ избрали добъръ методъ. Първиятъ мисли, че съ укори и лоши думи ще успѣе да получи хлѣбъ. Вториятъ мисли, че съ похвали и съ добри думи ще успѣе. Нѣщата се придобиватъ само съ любовь. Тя изключва и укоритѣ, и похвалитѣ. Въ живота действуватъ две сили: законътъ и любовьта. Едно малко момиче, добро и умно, отива на училище. Минава край една хубава плодна градина, пълна съ зрѣли плодове. Влиза въ градината, навежда се и взима една паднала ябълка. Изведнъжъ излиза градинарьтъ и запитва момичето, кой му позволи да събира ябълки. Бедното момиче се извинява, че пожелало да си вземе една отъ падналитѣ ябълки, но градинарьтъ не иска да чуе, удря му една плесница. Следъ време детето пакъ минава край градината и пожелава да си вземе единъ отъ падналитѣ плодове — забравило плесницата. Озърнало се да не го види нѣкой, но останало изненадано, че пакъ излѣзълъ срещу него човѣкъ, но не съ намѣрение да го наказва. Той го спрѣлъ, напълнилъ джобоветѣ му съ хубави плодове, откѫснати отъ дървото, и му казалъ, когато пожелае, да се отбива въ градината и да си откѫсва по нѣколко плода. — Защо първиятъ човѣкъ постѫпилъ по единъ начинъ, а вториятъ— по другъ начинъ? — Първиятъ човѣкъ е слугата на градинаря, градината не е негова. Той прилага закона. Вториятъ човѣкъ е господарьтъ, той прилага любовьта. Следователно, когато ви биятъ и наказватъ, ще знаете, че сте се натъкнали на слугата. Когато получавате блага изобилно, натъкнали сте се на господаря. Дето е Богъ, тамъ е изобилието. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ има наказание и бой. Ако придобивашъ, знание отъ слугитѣ, ще бѫдешъ битъ — тамъ действува законътъ. Ако искашъ да не те биятъ, ще вървишъ край плета на градината, безъ да поглеждашъ къмъ зрѣлитѣ плодове. Позволишъ ли си да откѫснешъ единъ плодъ, веднага ще те питатъ: Кой ти позволи да влизашъ въ градината? Добре е човѣкъ да не влиза безъ позволение въ чужда градина, но нѣкои хора не издържатъ предъ желанието да си откѫснатъ единъ плодъ. Тѣ знаятъ, че после ще има бой, ритане, но, въпрѣки това, не могатъ да се противопоставятъ на желанието си. Колко пияници сѫ бити отъ кръчмаритѣ, но пакъ ги посещаватъ. Като мине 12 часа следъ полунощь, кръчмарьтъ ги бие, блъска, да напуснатъ кръчмата, но тѣ не искатъ. Следователно, когато се оплаквате, че сте бити, ще знаете, че или сте били въ положението на детето, което влиза въ чуждата градина безъ позволение да си вземе единъ плодъ, или сте въ положението на пияницата, когото кръчмарьтъ бие, да излѣзе отъ кръчмата. Всѣки извинява детето, казва, че е малко, не познава закона. Какво ще кажете за възрастния, който познава закона и, въпрѣки това, отива въ кръчмата да пие и не мисли, че трѣбва да се върне вкѫщи? Учете се отъ всичко, което става въ живота. Има примѣри, които включватъ въ себе си житейска мѫдрость. Тѣ сѫ символи, отъ които хората трѣбва да се поучаватъ. Единъ турски бей посетилъ единъ български чорбаджия, съ когото разговаряли по разни въпроси. Беятъ видѣлъ на стената три икони — св. Богородица, св. Георги на конь и св. Никола съ дълга, бѣла брада, като старецъ. Предъ иконитѣ висѣли три кандила, които постоянно горѣли. Беятъ запиталъ чорбаджията: Защо горятъ тия кандила? Защо ти сѫ тия икони? Чорбаджията отговорилъ: Откакъ имамъ тия икони, никакво нещастие не се е случило въ дома ми. — Щомъ е така, и азъ ще си купя такива икони, ще запаля по едно кандило предъ тѣхъ, да се пазя отъ кражби. Слугитѣ ми постоянно ме крадятъ. Като се върналъ вкѫщи, първата работа на бея била да си купи тритѣ икони и кандила. Следъ това изпѫдилъ слугитѣ си. Съседитѣ, като научили, че беятъ нѣма слуги, влѣзли една вечерь въ дома му и го обрали. Беятъ останалъ крайно изненаданъ отъ кражбата. Влѣзълъ въ стаята, дето били иконитѣ, и започналъ да се разговаря съ тѣхъ. Погледналъ къмъ иконата на св. Богородица и казалъ: Тебе те оправдавамъ. Ти си майка, имашъ малко дете, не можешъ да се занимавашъ съ моитѣ работи. После се спрѣлъ предъ св. Георги и му казалъ: И тебе оправдавамъ. Ти си младъ, имашъ конь, трѣбва да го ездишъ, не можешъ да пазишъ кѫщата ми. Най-после се спрѣлъ предъ св. Никола и строго му казалъ: Ти нѣмашъ дете, нѣмашъ конь, не си младъ, трѣбваше да ме пазишъ отъ крадци. За наказание обърналъ иконата съ главата надолу. Случило се, че съседитѣ се разкаяли за постѫпката си и върнали краденитѣ вещи. Какво представятъ тия икони? Първата икона, св. Богородица, представя човѣшкото сърдце, което не може да се държи отговорно за постѫпкитѣ си. Втората икона, св. Георги, представя човѣшкия умъ, който сѫщо не е отговоренъ за постѫпкитѣ си. Иконата на св. Никола, бѣлобрадиятъ старецъ, е човѣшката воля, която отговаря за всичко, което правятъ умътъ и сърдцето. Тя е длъжна да пази всичкото богатство, което човѣкъ е събиралъ отъ вѣкове. Това се иска отъ разумната воля, която учи човѣка на въздържание. Който не се въздържа, ходи по пѫтя на своята неразумна воля. Днесъ повечето хора — млади и стари, не се въздържатъ. Какво ще кажете за тѣхъ? Тѣ сѫ баби и дѣдовци, безволни сѫщества. Не е герой оня, който не може да се владѣе. Самообладание е нуждно на човѣка. Безъ самообладание нищо не се постига. Ти не си дошълъ на земята да оправяшъ свѣта. Като живѣешъ, ще прилагашъ разумната си воля и самообладание. Рѣката трѣбва да се движи въ опредѣлени граници, между двата си брѣга. Понѣкога рѣката излиза отъ своето корито, но това е неестествено. Тя излѣзла отъ пѫтя, който природата ѝ опредѣлила. Съ какво ще се похвали неканализираната рѣка? Ще каже, че може да излиза вънъ отъ брѣговетѣ си. Това не е за похвала. — Каква ще бѫде водата на рѣка, която постоянно излиза отъ брѣговетѣ си? — Нечиста. Тя събира нечистотиитѣ по пѫтя си и ги разнася, дето не трѣбва. Човѣкъ, който не може да се владѣе, поема нечистотии по пѫтя си и ги разнася навсѣкѫде. Законъ е: Ако искашъ да запазишъ състоянието си, трѣбва да прилагашъ самообладание. Понѣкога е достатъчно да се мръднешъ съ една десетохилядна часть отъ милиметъра, за да изгубишъ самообладанието си. Затова е казано: „Малкото камъче катурва колата.“ Разумниятъ върви по пѫтя си и не дава ухо нито на оня, който го ругае, нито на оня, който го хвали. Той знае, че и двамата грѣшатъ. И ако рече да се спре и обяснява съ тѣхъ, и той грѣши. Той губи най-много. Речешъ ли да се обяснявашъ съ оня, който те кори, ще знаешъ, че ако му кажешъ една лоша дума, той ще ти каже две. Какво ще спечелите отъ това? Помнете: Неуспѣхътъ въ живота ви се дължи на това, че се занимавате съ обикновени работи. Откажете се отъ обикновеното въ живота, то е причина да останете назадъ въ развитието си. Много работи ви предстоятъ да учите — не сте изпълнили програмата, която ви е дадена. Учене е нуждно. Вие мислите, че и съ малко знание ще минете. Не е така. Комисията, коята ви изпитва, е крайно взискателна. Тя ще провѣри знанието ви и ще ви пипне тамъ, дето най-малко знаете. Ще ви подложатъ на такъвъ изпитъ, какъвто не сте предполагали. Като видятъ, че знаете, ще ви пуснатъ въ по-горенъ класъ. Ако не знаете, ще ви оставятъ да повтаряте класа. Това се отнася до всички. Строга, но крайно справедлива е тая комисия. Като ви изпитатъ, сами ще видите, че не сте толкова добри, колкото трѣбва да бѫдете; не сте толкова справедливи, милостиви, търпеливи, колкото трѣбва да бѫдете. Още много ви липсва, докато станете истински ученици. Ще кажете, че правите усилия. — Разумни усилия сѫ нуждни. За да придобиете търпение, милосърдие, трѣбва да спазвате известни закони. Само разумниятъ може да бѫде търпеливъ. Ако е разуменъ, и слабиятъ може да бѫде търпеливъ. Търпението е качество на разумния, на вѫтрешно богатия, на оня, който е придобилъ самообладание. Стариятъ, немощниятъ, бедниятъ, който постоянно се оплаква отъ положението си, не може да бѫде търпеливъ. Нѣкой казва, че търпи по неволя, и мисли, че е търпеливъ. Неволята не е търпение. Казвашъ: Не мога да търпя повече. — Беденъ си. — Това не мога да направя. — Слабъ си. —Не е време за работа, условията сѫ лоши. — Ленивъ си. — Това е задача, която не може да се реши сега. — Това показва, че обичашъ охолния животъ. Трудолюбивиятъ веднага решава задачата си. Всички го обичатъ и му помагатъ, безразлично, дали е младъ, или старъ, мома или момъкъ. Кое е отличителното качество на младия, и кое на стария? Ако въ дома си имашъ старъ, немощенъ човѣкъ и отидешъ на нивата да работишъ, той ще те чака да се върнешъ, ти да му помогнешъ. Ако имашъ млада дъщеря, като се върнешъ отъ нивата, ще заваришъ всичко готово: кѫщата изчистена и наредена, дрехитѣ изпрани, хлѣбътъ опеченъ, яденето готово. Ти ще се измиешъ, ще благодаришъ на Бога за всичко, което ти е далъ. Ще благодаришъ, че имашъ млада, работна дъщеря и ще седнешъ предъ трапезата съ благодарностъ и доволство. Младиятъ е готовъ да помага на всички. Стариятъ очаква помощь отъ другитѣ. Кое е отличителното качество на ученика? — Ученикътъ е всѣкога младъ и готовъ да помага на по-слабитѣ. Каже ли нѣкой, че е ученикъ, а очаква да му помагатъ, той е на кривъ пѫть. Каже ли, че учительтъ ще му помага, той е правъ дотолкова, доколкото разчита на свѣтлината на учителя си. Ако и вие очаквате, азъ да ви уча наготово, лъжете се. Азъ ще ви свѣтя, а вие ще учите. И азъ съмъ училъ така. Очаквате ли всичко наготово, ще оставя други да ви учатъ — слугитѣ на градинаря. Тѣ учатъ съ плесници. Ще ви ударятъ една-две плесници и насила ще ви заставятъ да учите. Понѣкога и ученицитѣ се биятъ помежду си. Казвамъ: Биятъ се и се каратъ слугитѣ. Господаритѣ никога не се биятъ. Който иска да не го биятъ, трѣбва да изпълнява закона на послушанието. Като мине край чужда градина, да не влиза вѫтре безъ позволение. Каже ли нѣкой, че е прекаралъ добъръ животъ, това показва, че е билъ послушенъ. Той е миналъ край нѣкоя чужда градина, господарьтъ на градината го извикалъ, и самъ напълнилъ джобоветѣ му съ сладки плодове. Добриятъ и лошиятъ животъ сѫ временни положения. Ти се оплаквашъ отъ лошия си животъ и казвашъ, че хората те мразятъ. Не те мразятъ хората, но ти си влѣзълъ въ чужда градина безъ позволение, и слугата ти ударилъ една плесница. Влѣзъ въ градината, когато е тамъ господарьтъ. Той ще напълни джобоветѣ ти съ сладки, зрѣли плодове. Това сѫ благоприятнитѣ условия на живота. Нѣкои слушатъ, какво говоря, но не ме разбиратъ и казватъ: Не вижда ли Учительтъ доброто, което носимъ въ себе си? — Това не е важно за мене. Доброто въ васъ е вашето минало. Вие сте го изработили вече. Важно е днесъ да вървите стѫпка по стѫпка следъ мене, да увеличите капитала на сегашния си животъ. Не следвате ли тоя пѫть, азъ ще си вървя самъ, а вие ще останете на мѣстото си да се оплаквате, че ви укоряватъ, или да се радвате, че ви хвалятъ. Мене не ме интересуватъ нито укоритѣ, нито похвалитѣ, които се сипятъ върху васъ. Не се интересувамъ отъ лошото и отъ доброто, което се говори за мене. Който говори добро или лошо за мене, това си остава за негова смѣтка. Въ края на краищата, и въ двата случая азъ придобивамъ нѣщо ценно — и отъ двамата се уча. Азъ влизамъ въ положението и на двамата и ги разбирамъ. Азъ зная. защо единиятъ кори, а другиягъ хвали. Ще кажете, че е добре да бѫде човѣкъ учитель, да знае всичко. Добре е за оня, който не знае, каква отговорность носи учительтъ. Добре е да бѫдешъ и майка, но тя знае, какъ е станала майка. Единъ свещеникъ разправяше една своя опитность. Въ една отъ стаитѣ на неговата кѫща живѣела една жена. Дошълъ деня жената да ражда. Случило се, че свещеникътъ билъ у дома си и трѣбвало да преживѣе мѫкитѣ и страданията на раждането. Жената се мѫчила цѣли три деня. Презъ това време свещеникътъ не могълъ спокойно да си върши работата. Излизалъ отъ стаята си, връщалъ се, но все не билъ спокоенъ. На третия день, когато жената родила, и той се освободилъ. Отишълъ на църква и отправилъ къмъ Бога дълбока, благодарствена молитва, че се освободилъ отъ мѫкитѣ и страданията, които преживѣлъ заедно съ родилката. И тъй, докато човѣкъ ражда, непремѣнно ще мине презъ мѫчнотии и страдания. Когато нѣкой пита, защо идатъ страданията, казвамъ: Страданията идатъ, за да роди човѣкъ нѣщо. Казано е: „Жена, докато ражда, на мѫки е.“ — Кое се мѫчи въ човѣка ? — Висшето, благородното. Щомъ роди нѣщо, животътъ на човѣка се осмисля. Мнозина гледатъ на страданията като на нѣщо ненуждно. Не е така. Страданието е необходимъ процесъ. Ще страдашъ, докато се пробуди въ тебе висшето съзнание, т. е. Божественото начало. Цѣлата природа минава презъ страдания. Тъй щото, не питайте, защо сѫ страданията, но работете съзнателно върху себе си, да се осмислятъ. Веднъжъ страданията осмислени, въпроситѣ на живота лесно се разрешаватъ. Само така човѣкъ ще се подмлади и обнови, а следъ това ще възкръсне. Религиознитѣ очакватъ възкресението следъ смъртьта. — Кой възкръсва? — Добритѣ, способнитѣ ученици, които сѫ завършили успѣшно училището. Тѣ сѫ издържали изпититѣ си и сѫ получили дипломъ за завършено образование. Обаче, ония, които не учатъ, пропадатъ на изпититѣ. Божествената школа е снизходителна къмъ тѣхъ. Тя имъ дава възможность да се явяватъ по нѣколко пѫти на изпитъ, но безъ знание не ги допуща. Тя не прави никакви отстѫпки. Въ тоя смисълъ, възкресението е естественъ процесъ за придобиване знания и освобождаване отъ ограниченията. Щомъ завърши съ успѣхъ програмата на земното училище, човѣкъ възкръсва и влиза въ новия животъ. Който познава Божественитѣ закони и ги прилага, той минава презъ възкресението. Ако не познава тия закони, той е далечъ отъ възкресението. Каквито обидни думи да кажете на възкръсналия, той не се смущава. Той казва: Едно време бѣхъ и конь, и магаре, и лошъ човѣкъ, но минахъ и заминахъ презъ това. Сега съмъ свободенъ, възкръсналъ човѣкъ. Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. Достатъчно е да кажешъ на нѣкого, че е магаре, за да се разсърди. Магарето е умно животно. То пие само чиста, бистра вода. Ще мине презъ много изворчета, но ще избере най-чистото и оттамъ ще пие. Ще кажете, че магарето реве. Кой не реве днесъ? Разсѫждавайте философски и ще видите, че всѣко животно крие въ себе си нѣщо добро. Казвате, че змията е ехидна, хапе и внася отрова въ човѣка. Отъ ваше гледище, змията е опасна, но отъ нейно гледище, не е така. Отровата е нейна защита. Тя хапе само оня, който я настѫпва. Безъ причина тя никого не напада. Като знаете това, ще се пазите отъ змията. Въ Индия има змии, които ядатъ мишки. Ако такава змия влѣзе въ единъ домъ, тя изяжда всичкитѣ мишки и напуща дома. Тая змия е на мѣстото си. Казвамъ: Не е страшна змията. Страшно е, да не се върне човѣкъ къмъ стария животъ, животътъ на първия черенъ адептъ, който се яви предъ Ева въ видъ на змия. Това е стариятъ човѣкъ безъ крака, който много обещава, а нищо не изпълнява. Ако накарате тоя човѣкъ да ви услужи нѣщо, той ще каже: Не е време сега за тая работа. Той има само една задача: да изпитва хората, да види, колко сѫ послушни и вѣрни на Господа. Тоя адептъ имъ обещава голѣми придобивки: знание, слава, богатство. Той имъ описва такъвъ свѣтъ, какъвто никой не може да имъ даде. Само едно нѣщо иска отъ тѣхъ: да ядатъ отъ забранения плодъ. И Ева излѣзе много лековѣрна. Тя повѣрва на обещанията му, яде отъ тоя плодъ, даде и на Адама. Въ края на краищата, и двамата видѣха, че сѫ излъгани. Много гадатели има въ свѣта, но малцина казватъ истината. Трѣбва да се каже истината на човѣка, но само оня може да я каже, който е свързанъ съ Бога. Преди 20 години дойде при мене единъ познатъ, помоли ме да му кажа, може ли да стане музикантъ. Той обичалъ музиката, искалъ да я изучава, да стане музикантъ. Понеже искаше да му кажа истината, трѣбваше да му говоря открито. Казахъ му: Отъ тебе може да стане всичко, каквото пожелаешъ, но въ никой случай музикантъ. Ти можешъ да станешъ търговецъ, учителъ, свещеникъ, но не и музикантъ. Ако ме послушашъ, ще живѣешъ добре. Иначе, ще прахосашъ паритѣ си и ще загубишъ времето си. Той ме послуша и се нареди добре въ живота. Попитахъ го, отколко време е влѣзла въ ума му идеята да изучава музика. Той ми каза, че преди три години слушалъ единъ оркестъръ и оттогава се явило у него желание да стане музикантъ. Музикантътъ се ражда музикантъ. Той трѣбва да е роденъ съ желанието да бѫде музикантъ, да е роденъ отъ музикални родители, да живѣе въ музикална срѣда. Тоя човѣкъ, обаче, нѣмаше музикаленъ тактъ въ себе си. Музикалното чувство въ него не бѣше развито. За да стане музикантъ, той трѣбва да работи поне два живота усилено въ областьта на музиката. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да знае, какво може да придобие въ даденъ моментъ. Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е да учи. Въ тоя смисълъ, всѣки може да стане ученикъ. Като учи, той ще се ползува отъ срѣдствата, които природата му предлага. Ще се ползувашъ отъ музиката като срѣдство за твоето развитие. Голѣми богатства се криятъ въ природата. Човѣкъ може да се ползува отъ тия богатства дотолкова, доколкото сѫ неговитѣ способности. Напримѣръ, нѣкой не знае, какъ да посрещне единъ гостъ. Изкуство е да умѣешъ да посрещнешъ човѣка, да знаешъ, какво да го запиташъ и какво да му кажешъ. Единъ българинъ, чорбаджия, разправяше, какъ майка му, която била гъркиня, посрещнала единъ виденъ гостъ българинъ. Баща му казалъ на жена си, какъ трѣбва да посрещне госта, съ какви думи да го приветствува. Той ѝ казалъ да посрещне госта съ думитѣ: Приятно ни е, че ви виждаме между насъ. Понеже не знаела български езикъ, тя повторила тия думи нѣколко пѫти, да ги научи добре. Дошълъ гостътъ и, вмѣсто да каже, че ѝ е приятно, тя казала обратно: Неприятно ни е, че ви виждаме между насъ. Така постѫпватъ много хора. Вмѣсто да кажатъ една добра дума, или да отправятъ добро чувство къмъ своя ближенъ, тѣ го приематъ съ свито, стегнато сърдце. Напримѣръ, не си разположенъ. Дойде нѣкой въ дома ти, и ти се стегнешъ. Той чувствува, че не е дошълъ навреме и започва да се притѣснява. Външно го посрѣщашъ съ „добре дошълъ“, но вѫтрешно си казвашъ: Сега ли намѣри да дойдешъ? Казвате: Добра обхода е нуждна между хората. Истинска обхода е тая, да посрещнешъ човѣка добре и когато не си разположенъ. Виновенъ ли е той, че е дошълъ не на време, когато не си разположенъ? Дали си разположенъ, или неразположенъ, ти трѣбва да имашъ самообладание, да се владѣешъ. Представете си, че Господъ ви повика на работа. Трѣбва ли да се съобразявате съ разположението си? Ще кажете, че не е време за работа, не сте разположени. Помнете: Богъ говори единъ пѫть. Той ще ви нашепне отвънъ, или отвѫтре, и вие трѣбва веднага да се отзовете. Каже ли ви веднъжъ нѣщо, Той повече не повтаря. Чувашъ, че отвѫтре ти се казва да напуснешъ мѫжа си. Ти чувашъ гласа, но започвашъ да разсѫждавашъ: Възможно ли е да напусна мѫжа си? Имамъ деца, имамъ задължения къмъ дома си, не мога да послушамъ тоя гласъ. Обаче, гласътъ не се обажда повече. Ти си доволна, че не си послушала. Трѣбва да знаете, че Богъ изисква отъ човѣка нѣща, които сѫ възможни. Да иска отъ жената да напусне мѫжа си, това е задача, която тя трѣбва да реши правилно. Въ напущането се крие нѣщо, което жената не разбира и се противопоставя. Обаче, като дойде смъртьта, иска, не иска, жената напуща мѫжа си. Тя плаче, прощава се съ него; и той плаче, иска да я задържи, но не може. Какво ще правятъ? Най- после тя ще го убеди, че трѣбва да го напусне. Тя му казва: Остани ти да живѣешъ, както намѣришъ за добре. Бѫди свободенъ, радвай се на живота. Азъ, като се наредя горе, ще ти пиша. Казвамъ: Всички хора не се раздѣлятъ така. Нѣкоя жена затвори устата си, млъкне, не проговаря дума и така си заминава. Когато обича жена си, мѫжътъ ѝ остава вѣренъ. Той продължава да живѣе за нея и, каквото прави, всичко става въ нейно име. Жената живѣе вече въ мѫжа си. Това означаватъ думитѣ „напусни мѫжа си.“ Мѫжътъ остава на земята, да работи за човѣчеството. Ако жената напусне мѫжа си, отиде на другия свѣтъ и оттамъ роптае и изказва недоволството си отъ него, тя не го е напуснала, както трѣбва. Ако и мѫжътъ напусне така жена си, и той не е решилъ задачата си правилно. Това е търкане, което води към изтриване. То не носи нищо добро. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбере добре смисъла на живота и да не се оплаква отъ страданията си. Да се оплаквашъ, да изказвашъ недоволството си отъ Господа, това е търкане, което изхабява човѣшката душа. Презъ каквито изпити, мѫчнотии и страдания да минавашъ, ти трѣбва да запазишъ въ душата си едно свещено чувство къмъ Бога и да си кажешъ: Хиляди промѣни могатъ да станатъ въ мене и около мене, но въ отношенията на Бога къмъ моята душа не може да има никаква промѣна. Богъ е неизмѣненъ. Така трѣбва да мисли всѣки човѣкъ, който има вѣра, упование и любовь къмъ Бога. Ще дойде день, когато смъртьта ще похлопа на твоята врата и ще каже: Напусни свѣта на илюзиитѣ, на страданията. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Христа: „Ела въ реалния свѣтъ, между сѫщества, които те обичатъ и разбиратъ.“ — Има ли прераждане ? — Има прераждане, но то се осмисля, само когато дойдешъ при по-добри условия, между хора, съ които се разбирашъ. Ако въ тоя животъ не изработишъ по-добри условия за бѫдещия, прераждането нѣма смисълъ. При всѣко прераждане условията трѣбва да се подобряватъ. Единъ познатъ ми разправяше своята опитность, какъ се отказалъ отъ пиянството. Цѣли 20 години той пиелъ. Другаритѣ му сѫщо били пияници. Всѣка вечерь се събирали заедно и пиели. Единъ день той отворилъ Евангелието, да види, какво се крие въ него, и се увлѣкълъ, започналъ редовно да чете. Подъ влияние на Евангелието, той се измѣнилъ и се отказалъ отъ пиянството. Единъ день той срещналъ другаритѣ си и се сбогувалъ съ тѣхъ. — Кѫде отивашъ? — го запитали тѣ? — Отсега нататъкъ нѣма вече да пия. — Защо? — Не мога да ви кажа нищо. Досега пиехъ, но решихъ вече да не пия. Другаритѣ му съжалявали, че губятъ такъвъ добъръ приятель, но той билъ доволенъ. Казвамъ: Тоя човѣкъ се преродилъ, т. е. влѣзълъ въ нови, по-добри условия на живота. Какъ ще покаже човѣкъ любовьта си къмъ Бога, ако не е готовъ да се откаже отъ една своя слабость? Богъ не се нуждае отъ нашата любовь, но, като Го любимъ, ние се повдигаме. Достатъчно е да мислимъ за Бога, за да се повдигнемъ. Въ това се крие силата на нашата душа. Да любишъ Бога, това значи, да придобиешъ истинското знание, къмъ което душата ти се стреми. Богатиятъ, който дойде при Христа да иска вѣченъ животъ, знаеше, какво означава тоя животъ. Да придобиешъ вѣченъ животъ, това подразбира да носишъ благословение въ всѣки домъ. Ако влѣзешъ въ единъ домъ, въ който има умрѣлъ, да го възкресишъ. Ако влѣзешъ въ дома на търговецъ, който е предъ фалитъ, да се справишъ съ кредиторитѣ му и отново да го кредитирашъ. Това значи, да носишъ радость и веселие въ всѣки домъ. Велико изкуство е това, всѣки може да го придобие. — Какъ ще го придобиемъ? — Чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце и чрезъ своята воля. Сегашниятъ животъ, презъ който минавате, е резултатъ на вашитѣ мисли отъ миналото. Каквото сте мислили въ миналото, днесъ се реализира. Каквото мислите днесъ, ще се реализира въ бждеще. Като знаете това, дръжте въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — възвишени чувства и въ волята си — благородни постѫпки. Само така ще се оправи свѣтътъ. Ще кажете, че това не се постига въ единъ животъ. — Всичко, което човѣкъ желае, може да го постигне — зависи отъ интенсивностьта, съ която се движатъ неговитѣ мисли и чувства. Това, което малкиятъ чукъ не може да направи, голѣмиятъ ще го направи. Това, което слабата воля, слабото сърдце и слабиятъ умъ не могатъ да постигнатъ, силната воля, силното сърдце и силниятъ умъ ще го постигнатъ. Човѣкъ трѣбва да има силна воля въ доброто, силенъ умъ въ доброто и силно сърдце въ доброто. Умниятъ върви по закона на любовьта, а глупавиятъ се натъква на плесницата на слугата. Умниятъ влиза въ градината, когато е господарьтъ, който му казва: От кѫсни си, колкото плодове искашъ. Всичко е на твое разположение. Сега, като ви говоря така, азъ имамъ желание да ви заведа въ Божествения свѣтъ, при Господаря, а не при слугитѣ. Вашитѣ мѫчнотии и страдания се дължатъ на факта, че срѣщате слугитѣ, а не Господаря. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете готови да обичате всички хора. За едного вие казвате: Не обичамъ тоя човѣкъ. За другъ казвате: Обичамъ тоя човѣкъ. Въ всѣки човѣкъ има една добра чърта, т. е. скрито богатство, което трѣбва да намѣрите. Отворете затворената каса и ще намѣрите това богатство. Ако можете да направите това, невидимиятъ свѣтъ ще ви похвали. И самиятъ човѣкъ ще ви обикне, ще гледа на васъ като на светия. Да проникнешъ въ душата на човѣка, това значи, да влѣзешъ въ широкия Божественъ свѣтъ, да се преобразишъ. Сегашнитѣ хора си служатъ повече съ тояга. Време е вече тоягата да се превърне въ рало, да изоре земята. Следъ това житото ще се посади. Най-после и Богъ ще вземе участие съ влагата, свѣтлината и топлината. Каквото става съ житото, сѫщото става и съ човѣка. За да расте правилно и да се развиватъ въ него възвишени и благородни чувства, не е нуждна тояга, нито ритане и роптание. Отрицателнитѣ чувства — роптание, съмнение, за висть, омраза сѫ тояга въ човѣшката рѫка. Тѣ сѫ на мѣстото си, докато житото е на класа. Съберешъ ли житото въ хамбара, тоягата, т. е. законътъ, остава настрана. Посадишъ ли житото въ земята, ще приложишъ любовьта. Съ други думи казано: Започне ли доброто да расте въ тебе, ще приложишъ любовьта. Помнете: Тоягата само очуква житото, тя не може да го посади и възрасти. Тоягата е насилието въ живота. Чрезъ насилие човѣкъ не се повдига. Само любовьта е въ сила да повдигне човѣшката душа. Тя е сила, която работи въ човѣка отвѫтре навънъ и възраства ума и сърдцето му. Следователно, ако сте овършали житото, турете тоягата си настрана. Посадете го въ земята и приложете любовьта, за да може то свободно да расте, цъвти и връзва. Безъ любовь никаква хармония не сѫществува. Хармонията не се постига по механиченъ начинъ. Тя има отношение къмъ любовьта. Въ заключение, мнозина ще ме запитатъ: По кой методъ да живѣемъ — по метода на укоряването, или по метода на хваленето? — Нито по единия, нито по другия. Живѣйте по метода на любовьта, която води къмъ върха. — Можемъ ли да стигнемъ върха? — Вървете нагоре и не се съмнявайте. Не се обезсърдчавайте. Вървете нагоре къмъ любовьта, която още не сте опитали и познали. Любовь, въ която човѣкъ не може да забрави себе си, не е любовь. Да забравишъ себе си, това значи, да се свържешъ съ Бога, съ всички хора, съ всички живи сѫщества. Тогава радоститѣ и страданията на хората сѫ твои радости и страдания. Да забравишъ себе си, това значи, да заемешъ последно мѣсто въ живота. Тая сутринь ви говорихъ повече, за да ви оставя на свѣтло. Вънъ е вече свѣтло, но и салонътъ е освѣтенъ. Добре е да бѫде свѣтло и отвънъ, и отвѫтре, да разбирате по-добре. Това е все едно, женениятъ мѫжъ да срещне жена, по-красива отъ неговата. Трѣбва ли да се съблазни отъ нея? Той не трѣбва да се съблазнява, но да благодари на Бога, че е внесълъ красотата въ свѣта, да повдига хората. Ако срещне грозна жена, пакъ трѣбва да благодари. Тя го навежда на мисъльта за противоречията въ живота. Тѣ сжществуватъ, защото човѣкъ живѣе и въ тъмнина, и въ свѣтлина. Щомъ излѣзе отъ тъмнината, противоречията изчезватъ. Следователно, срещнешъ ли човѣкъ въ тъмнина, той ще изглежда грозенъ. Видишъ ли сѫщия човѣкъ на свѣтло, той ще бѫде красивъ. Една жена, или единъ мѫжъ сѫ грозни, защото ги срѣщашъ на тъмно. Срещнешъ ли ги на свѣтло, и двамата сѫ красиви. Казвате за нѣкое дете, че е палаво. Вечерь сте го срещнали, затова е палаво. Презъ деня то е кротко, добро. Гледайте на живота и на хората по новъ начинъ, да станете зидари на новото. — Какво мога да направя азъ? — Не питай, какво можешъ да направишъ; питай, какво може да направи Божественото въ тебе. — Защо съмъ дошълъ на земята? — И за това не питай. Живѣй, работи, мисли право и ще разберешъ, каква е твоята мисия на земята. Докато прилагашъ закона, ще бждешъ далечъ отъ мисията си. Щомъ приложишъ любовьта, ще разберешъ смисъла на живота и ще изпълнишъ мисията си. И тъй, тури тоягата въ ѫгъла на стаята си и напиши върху нея: Отъ днесъ те пенсионирамъ. Досега съмъ те слушалъ, но минахъ гоѣми мѫчнотии. Отварямъ новъ листъ на моята книга и започвамъ съ любовьта. Благодаря на рѫцетѣ, които Богъ ми е далъ, и ги прилагамъ въ действие. Ще работя безъ тояга. Благословени сѫ ржцетѣ, които не се нуждаятъ отъ тояга. Само Божията Любовь носи пълния животъ. 1. Лекция отъ Учителя, държана на 13 януарий, 1932 г. София .— Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Граници въ живота Размишление. Човѣкъ е обезсмислилъ живота си по единствената причина, че иска да постигне несъществени нѣща. Напримѣръ, малкото дете иска да израсне, да стане голѣмо, като баща си. Какво ще приви следъ това? По-нагоре не може да върви. Нѣкой иска да стане ученъ, но и учението има граници. Като дойдешъ до известенъ предѣлъ, по-нататъкъ спирашъ. Какво искашъ следъ това? Ако искашъ богатство, и то има граници. Каквото пожелаешъ, всичко има граници. Това е материалното, външното схващане на нѣщата. Казватъ: Човѣкъ се ражда и умира. Така разсѫждаватъ материалиститѣ. Представете си такъвъ животъ, дето човѣкъ нито се ражда, нито умира; или, ражда се, а не умира; или, умира, безъ да се ражда. Съществува ли такъвъ животъ? Смъртьта е сѣнка. Дървото ли прави сѣнката, или сѣнката прави дървото? Дървото прави сѣнката. Следователно, реалностьта произвежда сѣнката. Често хората се занимаватъ съ сѣнкитѣ на живота. Де е богатството: въ сѣнката, или въ реалностьта? Богатството е въ реалностьта; то е заровено въ човѣка. Затова човѣкъ трѣб ва да изучава неизчерпаемото богатство въ себе си, за което той самъ нѣма ясна представа, Понѣкога той поглежда тѣлото си и мисли за него, безъ да подозира, какво богатство е вложено въ него. Той не знае, какъ е устроенъ неговиятъ организъмъ. По три пѫти на день туря храна въ стомаха си, безъ да знае, какво нѣщо е стомахъ. Едно нѣщо иска той: лицето му да бѫде червено, свежо, бодро. Че това зависи отъ доброто състояние на дихателната и кръвоносната "системи, не го интересува. Той нѣма понятие за тѣзи системи. Той иска да бѫде ученъ човѣкъ, безъ да разбира апарата, съ който си служи. Който има радио, може да манипулира съ не-говитѣ ключове, върти ги на една и на друга страна, хваща различни станции — на кѫси и дълги вълни. Дойде ли до своя апаратъ—мозъка, нищо не знае. Казватъ: Господъ ще нареди всички работи. Ние сме противъ този възгледъ — старъ възгледъ е той. Ако това се отнася до Господа, Който е въ насъ, вѣрно е, че Той ще нареди всичко, но ние трѣбва да Го слушаме. Що се отнася до Господа вънъ отъ насъ, Той е наредилъ свѣта толкова добре, че на насъ остава само да го изучаваме. Господъ, като направилъ свѣта, оттеглилъ се. Той се радва на свѣта, както го е направвлъ; радва се и на хората, наблюдава всѣки човѣкъ, какъ живѣе, какъ използува богатството, което му е далъ. Животътъ, въ своитѣ прояви, е троякъ: физически, който се изразява въ движение, хранене и дишане; духовенъ — въ чувствуване, мислене и воля; най-после иде Божествениятъ животъ — въ любовь, мѫдрость, истина, или животъ, свѣтлина и свобода. Различавайте Божественото отъ човѣшкото. Това, което не умира, е любовьта. Значи, любовьта въ човѣка никога не умира. Това, което не умира, но се промѣня, е човѣшката мисъль, човѣшкитѣ чувства и човѣшкитѣ постѫпки. Волята не престава, но се мѣни. Не можешъ да се радвашъ на нормаленъ физически животъ, ако не знаешъ, какъ да дишашъ, ако не знаешъ, какъ да ядешъ и ако не знаешъ, какъ да се движишъ. Можешъ да дишашъ добре, но ако не се движишъ, ще умоешъ. Искашъ да бѫдешъ красивъ, строенъ, но това зависи отъ дишането. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да диша, да има ритъмъ въ дишането. Казвате, че въ музиката трѣбва да има тактъ, отмѣреность, ритъмъ. Който свири, трѣбва да има ритъмъ. И въ мислитѣ, и въ чувствата се иска ритъмъ. Смѣня ли се бързо една мисъль съ друга, едно чувство съ друго, човѣкъ е лишенъ отъ ритъмъ, поради което е недоволенъ отъ всичко. За него се казва, че мисли бързо. Въ какво се заключава бързината на мисъльта? Какво придобива касиерътъ на една банка, който само прехвърля паритѣ презъ рѫцетѣ си и ги брои? Бързо брои, бързо смѣта, но забогатѣлъ ли е той? Брои 200 хиляди, 300 хиляди, милионъ, два милиона, но нищо не придобива. Ако и вие постоянно бъркате въ вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъль, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете двеста, триста хиляди, милионъ, но не сте доволни. Най-после казвате: Не си струна човѣкъ да живѣе. Казвашъ, че не искашъ да живѣешъ, но разбирашъ ли значението на тѣзи думи? Не искашъ да живѣешъ, това значи: този животъ, който сега живѣешъ, не го искашъ повече. Много естествено! Ходишъ по кръчмитѣ, ядешъ, пиешъ; този кръчмарь те бие, онзи те бие, и най-после казвашъ: Дотегна ми този жнвотъ, не искамъ повече да живѣя, станахъ за посмѣшище. Какво е положението на затворника? Погледне къмъ тавана на своята келия — небе нѣма. Погледне къмъ изтокъ, никакво слънце не вижда; погледне къмъ западъ — сѫщо, никакво слънце не вижда. Потърси съ погледъ нѣкой отъ своитѣ близки — баща, майка, братъ, сестра — никого не вижда. Само стѫпкитѣ на стражара чува отвънъ — стои съ пушка и го пази. Ако и вие нѣмате близки хора, кѫде сте? Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрѣва и не залѣзва и не можете да се ориентирате, кѫде сте тогава? Казвамъ: Въ затворъ сте. Това сѫ състояния, презъ които често минавате. Тежки съсояния сѫ, но трѣбва да ги разбирате. Тѣ сѫ инжекции въ малка доза, за да усилятъ вашата дейность. Всѣка мѫчнотия е пѣсъкъ подъ колелото на вашия животъ, което се е спрѣло нѣкѫде и не върви. Богъ туря пѣсъкъ на пѫтя ви, да подеме колелото и да продължи пѫтя си. Лошата мисъль е остенъ. Ти си се спрѣлъ нѣкѫде въ пѫтя си, стоишъ, потривашъ се, не тръгвашъ. Опасно е да спирашъ на желѣзопѫтна линия, дето треноветѣ минаватъ единъ следъ другъ; опасно е да спирашъ на пѫть, дето минаватъ множество коли. Станете всички! Питате: Защо трѣбва да станемъ? — Да направимъ едно упражнение за дишане, споредъ ритъма на сърдцето. Ще броите мислено до шесть, споредъ пулса на сърдцето, и ще поемете въздухъ. Следъ това ще броите до три и ще задържате въздуха въ дробоветѣ си. После ще издишате въздуха, като броите пакъ до шесть. Значи, шесть вдишки, шесть издишки и три задържания на въздуха — всичко 15. Числото 15 означава разклащане на дявола. Не да изхвърлишъ дявола, но да разклатишъ основитѣ, на които се крепи. Когато поемете въздуха и броите до шесть, лѣвата рѫка излиза напредъ и малко нагоре, подъ ѫгълъ 45°, а дѣсната рѫка отива назадъ. Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръститѣ на рѫцетѣ, безъ да ги движите. Като броите до шесть и издишате, изнасяте рѫцетѣ отстрана на тѣлото, съ отпуснати пръсти. При второто поемане на въздухъ, става смѣна на рѫцетѣ: дѣсната рѫка излиза напредъ и малко нагоре, а лѣвата — назадъ. Като броите, тѣлото не трѣбва да се движи, само рѫцетѣ се движатъ. Свиването на пръститѣ, при задържане на въздуха, показва, че си взелъ нѣщо, задържашъ го въ себе си, за да го използувашъ. При издишане отваряшъ рѫцетѣ си настрана — давашъ това, което си получилъ. (Упражнението се прави три пѫти). Когато лѣвата рѫка се изнася напредъ и поемаме въздухъ, дишаме за сърдцето; когато дѣсната рѫка излиза напредъ, дишаме за ума. Така рѫцетѣ се смѣнятъ. Това упражнение за дишане е свързано съ естествени, нормални движения. Като правите упражнението, нѣма да мислите за нищо, освенъ за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате отъ въздуха. Въздухътъ е складъ на Божествени енергии. Животътъ е складиралъ тамъ своитѣ енергии. Въздухътъ е най-голѣмиятъ складъ, въ който животътъ е складиралъ енергиитѣ си. Ако не дишашъ правилно, и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообръщението не е правилно; ако кръвообръщението не е правилно, и мисъльта не е правилна; ако мисъльта не е правилна, и чувството не е правилно. Следъ такива процеси, човѣкъ казва: Ще се мре вече. Да, ще се мре, но за анормалния животъ. Ще умрешъ за анормалния животъ, т. е. ще излѣзешъ отъ него. Правете упражнението за дишането по петь пѫти съ лѣвата рѫка и петь пѫти съ дѣсната рѫка. Ако страдате отъ ревматизъмъ, това упражнение ще го изпѫди навънъ; ако имате сърдцебиене, и него що изпѫди навънъ; ако имате главоболие, и съ него ще се справите. Това нѣма да стане изведнъжъ, но постепенно. Всѣки ще брои споредъ пулса на своето сърдце. Провѣрете пулса, ритъма на своето сърдце. Той е козмически ритъмъ. Ако ритъмътъ на сърдцето не е правиленъ, може да го регулирате съ правата мисъль. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъмъ на сърдцето. Помнете: Въ едно отношение Богъ прилича на насъ, а въ друго отношение не прилича. Когато сме милостиви, Богъ е като насъ, и ние сме като Него. Когато не сме милостиви, Богъ не е като насъ, и ние не сме като Него. Когато мислимъ право, Богъ е като насъ; когато не мислимъ право, Богъ не е като насъ. Отрицателното въ насъ не е Богъ. Положителното въ насъ е Богъ. Следователно, щомъ имашъ хубави мисли, Богъ е като тебе, и ти си като Него. Измѣнишъ ли отношението си къмъ Бога, ти влизашъ въ область на страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си се отдалечилъ отъ Бога. Наистина, като се отдалечишъ отъ това, което обичашъ, ти страдашъ. Щомъ си далечъ отъ свѣтлината, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ въздуха, ти изпитвашъ страдание; щомъ си далечъ отъ водата и отъ хлѣба, ти изпитвашъ страдание. — Защо идатъ страданията? — Защото си далечъ отъ красотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щомъ се приближишъ до тази красота, страданията се прекратяватъ. Има страдания, които се дължатъ на факта, че си далечъ отъ Бога. Нѣкои страдания се дължатъ на факта, че си далечъ отъ себе си. — Какво трѣбва да се прави, за да не страдамъ? — Да бѫдешъ близъкъ съ Бога, близъкъ съ своитѣ ближни и близъкъ съ себе си. Тази е основата на здравето и на щастливия животъ. Друга философия нѣма. Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи. Ако нѣкоя философия ви донесе щастие, и азъ ще я изучавамъ. И азъ търся знанието. Тогава ще се откажа отъ своето знание и ще приема вашето. Изпѣйте новата пѣсень: „Сила, животъ и здраве.“ Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пѣете правилно. Тази пѣсень е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. „Сила, животъ и здраве, тѣ сѫ едно; служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта.“ Силни сѫ думитѣ на тази пѣсень. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотамъ ще я оставимъ. Думитѣ „сила, животъ и здраве“ представятъ идейната страна на пѣсеньта. Останалитѣ думи сѫ въ разговорна форма. Пѣйте пѣсеньта, но вѣрно — това е най-важното. Като пѣете „служители на Духа, носители на радостьта, крепители на мѫдростьта“, да чувствувате, че сте млади, че носите мѫдростьта въ себе си. Младостьта и мѫдростьта да бѫдатъ въ тебе вѫтре, а не вънъ отъ тебе. Пѣйте така, че да се храните съ пѣенето. Пѣенето, музиката трѣбва да бѫдатъ храна за човѣка. Ще пѣете и свирите по малко, цѣлъ день нѣма да се храните само съ музика. Колкото години сте пѣли досега, ако сте пѣли съ любовь, щѣхте да станете първокласни пѣвци. Музиката се проявява въ три направления: музика въ движенията, музика въ дишането, музика въ яденето. Често се говори за опростяване на работата. Това е невежество. Да приспишъ всички свои способности, това е криво разбиране. Ще кажете, че това или онова не ви трѣбва. Има нѣща, които не ви трѣбватъ, защото сѫ ви направили нещастни. Отъ тѣхъ може да се откажете, но да се откажете отъ благата, които Богъ ви е далъ, това е престѫпление. Ще кажешъ, че не искашъ да бѫдешъ богатъ. Това е другъ въпросъ. Да бѫдешъ богатъ, но въ сиромашията. Ние не говоримъ за сиромашията, която прави хората нещастни; не говоримъ и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предъ видъ онова богатство и онази сиромашия, които криятъ въ себе си доволството на душата. Какво иска човѣкъ за себе си? — Животъ — едно отъ ценнитѣ богатства. Второ — сила — друго богатство, здраве — трето богатство. Не можешъ да се откажешъ отъ живота; не можешъ да се откажешъ отъ силата; на можешъ да се откажешъ отъ здравето. Животътъ е за душата, силата —за ума, а здравето — за тѣлото. Да бѫдешъ силенъ, това не значи, да властвувашъ надъ другитѣ хора, нито самъ да се ползувашъ отъ богатството, което ти е дадено. Като се върнешъ при Бога, трѣбва да дадешъ отчетъ, какво си правилъ на земята. Ще прекарашъ на земята известно време и ще те повикатъ горе, да си починешъ. На едни хора често даватъ отпускъ, презъ всѣки 10, 15 или 20 години. Прекаратъ на земята 20 — 30 години и ги викатъ горе. На другн не даватъ отпускъ, оставятъ ги на земята да работятъ 80—100 години и следъ това ги викатъ горе, като свършатъ всичката си работа. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, искатъ голѣми ваканции. И това е добре, но голѣмитѣ ваканции сѫ остатъци отъ стария животъ, отъ старата философия. Новото учение изисква отъ хората новъ начинъ на работа. Да работятъ, както Богъ работи. Да изучаватъ добре предметитѣ и да правятъ правилни преводи. Напримѣръ, какво нѣщо е омразата? Какво е ревностьта? Като запушишъ извора си, ти ставашъ ревнивъ. Когато дойдешъ до ограничения животъ, ти ставашъ ревнивъ. Пълнишъ шишето си съ вода и го държишъ само за себе си. Въ необятния животъ никаква ревность не сѫществува. Докато си при великия изворъ на живота, никаква ревность не те мѫчи. Колкото хора и да пиятъ отъ този изворъ, не могатъ да го изпиятъ. Другъ е въпросътъ, ако имашъ едно шише съ вода и внимавашъ капка отъ него да не се излѣе навънъ. Не е лошо да бѫдешъ ревнивъ, но да отправишъ това чувство къмъ Бога, да пазишъ ревниво Божиитѣ заповѣди. Да бѫдешъ ревнивъ къмъ хората, това е безсмислено и опасно. Човѣшката ревность е смѣшна. Пазишъ нѣкого, ревнувашъ да не го вземе нѣкой. Майката пази дъщеря си, башата пази сина си, да не изгубятъ чистотата си. Какъ ще ги опазятъ? Може ли рибката, родена отъ майка си, и оставена да живѣе въ чистата вода, да се окаля? Това е невъзможно. Обаче, ако рибката, синъ или дъщеря на голѣмата риба, напусне чистата вода и влѣзе въ нѣкоя мѫтна, нечиста вода, все ще се окаля малко. Така правятъ и хората: напущатъ чистата срѣда и влизатъ въ нечиста, мжтна вода. Какъ ще ги възпитавате? Нѣма защо да ги възпитавате, но ще имъ кажете да влѣзатъ въ чистата вода, да се измиятъ. Казвашъ: Грѣшенъ съмъ, не зная вече, какво да правя. Казвамъ: Излѣзъ отъ мѫтната вода и влѣзъ въ чистото езеро; тамъ гърбътъ ти лесно ще се очисти. Живѣй при Бога и ще бѫдешъ чистъ. Ще се възрази, че Богъ е огънь пояждащъ. Наистина, Богъ е огънь, но сѫщевременно Той е и свѣтлина, и въздухъ, и вода. Богъ се проявява като огънь, когато престѫпишъ Неговия законъ. Ако изпълнявашъ закона Му, Той е най-чистата вода, най-свежиятъ въздухъ, най-меката и приятна свѣтлина. По-красивъ езикъ отъ езика на Бога никѫде не можешъ да чуешъ. Правете вѣрни преводи; замѣствайте нѣщата едно съ друго. Казватъ за нѣкого, че е сприхавъ човѣкъ. Какво подразбира думата „сприхавъ“? Сприхавиятъ е енергиченъ човѣкъ, живо говори. Азъ му се радвамъ, че е поне живъ, а не умрѣлъ. Какво допринася умрѣлиятъ? Гледашъ единъ умрѣлъ човѣкъ, не се движи, не се гнѣви, не грѣши, не чува нищо — като светия. Защо ви е този умрѣлъ светия? Той не поглежда къмъ чуждитѣ жени. Какво лошо има въ гледането на чуждитѣ жени? Да гледашъ една чужда жена, за да вземешъ нѣщо отъ нея, да я оберешъ, това гледане не е на мѣсто. Но ако я гледашъ като болна жена, на която влизашъ въ положението и желаешъ да й помогнешъ, това гледане е на мѣсто. Ако гледашъ една разпусната жена и търсишъ начинъ да й покажешъ пѫтя, безъ да я изобличишъ, безъ да й кажешъ, че е въ лошъ пѫть, това гледане носи благословение. Лошиятъ животъ крие богатство въ себе си. Ако можешъ да го впрегнешъ на работа, ти ще станешъ богатъ човѣкъ; ако не знаешъ, какъ да го впрегнешъ на работа, ще плащашъ голѣми данъци и ще обеднѣешъ. Не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е грѣшенъ, но да мислите върху грѣха. Има нѣщо лошо въ грѣха, но за онзи, който върши грѣхове и не може да ги изправя. Обаче, за мѫдреца грѣхътъ е богатство. Казва се, че Христосъ слѣзе на земята и понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Значи, презъ две или три хиляди години Богъ слиза на земята да вземе грѣховетѣ на хората. Така Той внася хармонията въ живота. Питате: Кѫде носи Богъ грѣховетѣ? Кѫде ги хвърля? Не ги хвърля Той, но ги преработва: отъ вѫглени Той ги превръща въ диаманти. Грѣховетѣ и престѫпленията на хората Той превръща въ добродетели. Човѣшкитѣ престѫпления сѫ Божии добродетели, а Божиитѣ добродетели сѫ човѣшки престѫпления. — Кога? — Когато не се разбиратъ. Казвашъ: Не мога да живѣя като Бога. — А можешъ да грѣшишъ? Говоришъ за любовьта, казвашъ, че я разбирашъ, а, въпрѣки това, грѣшишъ. — Защо? — Защото си спрѣлъ вниманието си само върху една отъ формитѣ на любовьта. Тя има хиляди и милиони форми на изявление, а ти се спирашъ само върху една. Спирашъ вниманието си само върху момата, или момъка, отъ тѣхъ искашъ любовь. Това е неразбиране. Момата и момъкътъ, сестрата и братътъ сѫ полюси. Въ сестрата действува любовьта, а въ брата — мѫдростьта. Въ майката действува любовьта, въ бащата — — мѫдростьта. Майката е акумулаторъ, който събира енергията на любовьта отъ Божествения свѣтъ. Бащата е акумулаторъ, който събира енергията на мѫдростьта отъ Божествения свѣтъ. Ако не можешъ да живѣешъ съ баща си и майка си, ти ще бѫдешъ въ тъмнина. Сестрата е акумулаторъ, както майката; братътъ е акумулаторъ, както бащата. Гледай на окрѫжаващитѣ съ уважение и знай, че всѣки моментъ могатъ да ти бѫдатъ полезни. Учете се чрезъ сърдцето си да събирате енергиитѣ на любовьта — акумулатори да станете; чрезъ ума си да събирате енергиитѣ на мѫдростьта — акумулатори да станете. Ако не знаете, какъ да складирате въ сърдцето си енергиитѣ на живота и на любовьта, а въ мозъка си — енергиитѣ на свѣтлината и на мѫдростьта, вие всѣкога ще живѣете въ противоречия, ще бѫдете бедни и нещастни. Богати трѣбва да станете! Съ какво? — Съ енергията на любовьта и на мѫдростьта. Казвате: Защо ми е сърдцето? — То е машина, която възприема енергия отъ възвишения свѣтъ и я обработва. Главата на това сърдце е подчинена на Великото начало на живота. Затова се казва, че първо се е образувало сърдцето, а после главата. Когато първиятъ учитель на човѣчеството — Адамъ, умрѣ, хората изгубиха знанието си за небето. Тѣхното знание достигаше само до Сатурнъ, затова го поставиха глава на човѣка. Човѣшкиятъ мозъкъ символизира Сатурнъ — философътъ, критикътъ въ човъка. Когато вдигнешъ рѫцетѣ си нагоре, ти представяшъ човѣкъ, готовъ вече за работа. И като се молишъ, пакъ вдигашъ рѫцетѣ си нагоре — работишъ. Катоспуснешъ рѫцетѣ си надолу, ти дохождашъ до Сатурна, до противоречията на живота. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре и казва, че се задоволява съ малко: една малка колибка, единъ столъ, една маса и единъ креватъ. Той не говори истината. Самото вдигане на рѫце има отношение къмъ крайния предѣлъ на вселената. Затова, вдигни рѫцетѣ си нагоре и кажи: Господи, Творецъ на вселената, искамъ да Ти служа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това значи, да бѫдешъ Синъ Божи и да говоришъ, както Богъ ти е заповѣдалъ. Сегашнитѣ възпитатели на човѣчеството учатъ хората по другъ начинъ, а именно: малко да работятъ, малко да учатъ, малко да мислятъ, да избѣгватъ страданията и мѫчнотиитѣ. Ако обичашъ много, сърдцето ще си разстроишъ; ако учишъ много, умътъ ще пострада; ако работишъ много, тѣлото ще отслабне. Какво трѣбва да правишъ? Да съзерцавашъ. Това е криво разбиране. То не може да бѫде идеалъ на човѣка. Това сѫ ученици, които сѫ изгубили смисъла на живота. Много мѫже и жени следватъ пѫтя на факиритѣ, не работятъ, но само съзерцаватъ. Има работни жени и мѫже въ свѣта. Тѣ сѫ истински работници, творци за общото благо на човѣчеството. Жена, която не разбира работата си, вдига много прахъ. Взима метлата, вдига прахъ и така създава условия за образуване на дъжда. Мѫжътъ, като се върне вкѫщи, веднага отваря прозорцитѣ, провѣтрява кѫщата и я освобождава отъ праха. Жената мете, вдига прахъ и образува дъжда; мѫжътъ отваря прозорцитѣ, пречиства въздуха и образува вѣтъра. Жената чувствува, т. е. работи съ сърдцето; мѫжътъ мисли, т. е. работи съ ума. Като се съединятъ сърдцето и умътъ, тогава започва истинската работа. Нѣкой казва, че не обича да се моли. — Защо? — Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механиченъ процесъ, наистина, ще дотегне. Единъ евангелистъ завелъ детето си, деветгодишно момче, на молитвено събрание. Проповѣдникътъ обичалъ дългитѣ молитви и проповѣди, започвалъ съ Битие и свършвалъ съ Откровението. Детето стояло на колѣне половинъ часъ, заболѣли го краката, и най-после запитало баща си: Татко, скоро ли ще се свърши молитвата? — Нѣма да свърши скоро, ние сме едва въ пустинята. Много време ще мине, докато излѣземъ оттамъ и стигнемъ до Откровението. — Втори пѫть не ме води на това мѣсто, дето проповѣдникътъ ходи. Води ме на събрания, дето молитвата е кѫса. Хората, съ своитѣ разбирания, сами правятъ живота си несносенъ. Никой нѣма право да затруднява живота си, да го прави непоносимъ. Нѣкой иска да убеди хората, че животътъ е пъленъ съ мѫчнотии и страдания. Че има мѫчнотии и страдания въ живота, вѣрно е, но че цѣлиятъ животъ е само страдания, това не е право. Адътъ, който минава за мѣсто на страдания, пакъ не е само страдания; и тамъ има радость, музика и пѣсень. Адътъ представя коренитѣ на живота. Но животътъ не се състои само отъ корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи, отъ коренитѣ животътъ трѣбва да мине въ стъблото, а оттамъ въ клонетѣ, листата и цвѣтоветѣ. Коренитѣ на живота, т. е. адътъ, е вѫтре въ човѣка. Казваме, че човѣкъ се мѫчи вѫтрешно, но не постоянно. Да мислишъ, че мѫчението и страданието сѫ постоянни, това значи, да се заблуждавашъ. Тѣ сѫ временни нѣща. Считайте ги за привилегия, дадена на човѣка, за да се изяви Богъ. Ако много си страдалъ и намѣришъ човѣкъ, предъ когото изкажешъ скръбьта си и ти олекне, не ти ли се е изявилъ Богъ? Между тебе и този човѣкъ се създаватъ добри, приятелски отношения. Ти казвашъ: Страданието ми има смисълъ, защото намѣрихъ единъ приятель въ живота си. Здравиятъ може да вземе половината отъ страданието на болния и да облекчи положението му. Като отиде при здравия, болниятъ оздравява; като отиде при щастливия, нещастниятъ става щастливъ. Като отиде при умния, глупавиятъ поумнява. Това сѫ полюси, които се привличатъ и си взаимодействуватъ. Правило въ живота е: ако искашъ да станешъ щастливъ, не ходи при нещастенъ. Ако искашъ да се обмѣнишъ съ нѣкого, чети живота на великитѣ хора — светни, гении, Учители на човѣчеството. Тѣ сѫ гледали оптимистично на живота и съ това сѫ оказали влияние на хората. Едно се иска отъ човѣка: добро желание да изправи погрѣшкитѣ си и да придобие нѣщо ценно въ живота си. Единъ виденъ писатели направилъ много дългове, които не могълъ да изплати навреме. Когато кредиторитѣ дошли да искатъ дължимата отъ него сума, той имъ казалъ: Имамъ всичкото добро желание да платя дълговетѣ си, но ще ви моля да ми дадете малко време, докато се справя съ тѣхъ. Тѣ задоволили желанието му, и той започналъ постепенно да плаща. Сега и отъ васъ се иска добро желание да плащате дълговетѣ си, а отъ Господа — да ви даде време. Има една опасности за човѣка, че като му е дадено време, той е недоволенъ отъ живота си и не иска да работи. Тогава Богъ казва: Доведете го тукъ, да се помѫчи малко. Виждате, че този човѣкъ започва да пожълтява, да слабѣе, докато отиде на другия свѣтъ. — Какво стана съ този човѣкъ? — Извикаха го горе, отдето отново ще го върнатъ на земята при по-добри условия. И това е добре, но за предпочитане е да използуваме условията на земята, тукъ да сме доволни отъ живота и да работимъ. Какво ще стане, ако подпушите изворитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината? Или, какво ще стане съ васъ, ако подпушите изворитѣ на вашата мисъль, на вашето чувство, на дишането, на яденето и на движението ви? Нѣкои казватъ, че чувствата развалятъ човѣка. Не е така. Подпушването на чувствата разстройва човѣка, а не самитѣ чувства. Ето защо, оставете чувствата и мислитѣ свободно да се проявяватъ. Като давате свобода на себе си, дайте свобода на окрѫжаващитѣ. Ако мѫжътъ на вашата съседка не се отнася добре съ нея, не я настройвайте противи него, но кажете на съседката си: Твоятъ мѫжъ е отличенъ човѣкъ, не обръщай внимание на думитѣ му. Той е добъръ, нѣма намѣрение да те, обижда. Не говорете лошо нито за мѫжа, нито за жената. Така тѣ ще се примирятъ по-лесно, отколкото като говорите лошо за тѣхъ. Като ученици, стремете се да виждате доброто въ човѣка. Погрѣшкитѣ му туряйте настрана. Тѣ сѫ остатъци отъ миналото, отъ стария животъ. Старото е дългъ, който постепенно ще изплащате — време ви е нуждно само. Какво представятъ 100 — 200 лв. дългъ предъ милионитѣ наследство, които ви очакватъ? Че имате малъкъ недостатъкъ, това е нищо предъ милионитѣ, които носите въ себе си. Ще платите малкия си дългъ. Гледайте оптимистично на живота. Нѣкой 50—60 годишенъ човѣкъ, като не разбира живота, казва: То се вижда, че ще се мре. Така е, ще се мре, но и като умирашъ, да дойдатъ сватове при тебе. Какво е положението на момата, когато идатъ сватове въ дома й? Тя се радва, мечтае, че новъ животъ я чака. Ако не дойдатъ сватове за нея, тя напуща кѫщата, т. е. умира. Сватове трѣбва да дойдатъ за момата — да я изпратятъ отъ дома й тържествено. Трѣбва ли момата да забѣгне сама, безъ сватове, да не могатъ да я намѣрятъ? Нѣкои моми избѣгватъ отъ домоветѣ си, особено когато майката е мащеха. За да се изнесе тежкото й положение, служатъ си съ израза: Мечка ставамъ, но въ дома си не се връщамъ. Така казва момата, която живѣе при своята мащеха. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, отъ благата, които му сѫ дадени, прилича на мома, напуснала дома си и забѣгнала въ гората. Какво ще спечелишъ въ гората? Бѣгашъ отъ живота, не искашъ никого да видишъ, не вѣрвашъ въ доброто. Богатъ си, но и на богатството не се радвашъ. Радвай се на онова богатство, което не се губи и никой не може да го отнеме. Има нѣщо въ човѣка, което никога и отъ никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плъть“, или змията въ човѣка. Тя е голѣмата змия въ свѣта, която е умна, будна — никога не спи. Тя живѣе въ всѣки човѣкъ, още отъ раждането му, но въ спещо състояние, и постепенно се пробужда. Съ пробуждането й, между духа и нея, започва борба. Който не знае, какъ да подчини змията на себе си, натъква се на голѣми бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голѣмо богатство. Нѣкой казва: Да унищожимъ плътьта! Ти не знаешъ, че като унищожишъ плътьта, ще умрешъ. Докато змията действува въ тебе, и ти ще живѣешъ; щомъ тя престане да действува и започне да умира, заедно съ нея и ти умирашъ. Въ живота на змията е животътъ на човѣка. Казвашъ: Защо Господъ не премахне злото? — Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Богъ предпочита съществуването на единъ свѣтъ съ змии, но съ животъ въ него, отколкото единъ мъртавъ, пустъ свѣтъ безъ змии, но и безъ животъ. Змията е за предпочитане предъ смъртьта. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, бѣха поставени предъ дървото за познаване на доброто и на злото, да научатъ правилата и законитѣ, чрезъ които да се справятъ съ змията, да използуватъ нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие въ дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи съ нея. Тя взе плода, който змията й даде, яде отъ него и отиде при Адама, и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътьта, нито мѫжътъ го разреши. Въ това положение се намиратъ и сегашнитѣ хора. Всички хора трѣбва да се върнатъ назадъ, да разрешатъ този въпросъ. Безъ това разрешение не могатъ да вървятъ напредъ. Този пѫть е неизбѣженъ. Богъ нѣма да го мине заради насъ. Той слиза на земята между насъ, учи ни да разберемъ законитѣ на живота, но нѣма да ни избави отъ страданията, отъ змията. Всички трѣбва да се учите отъ нея. Тя крие въ себе си великитѣ тайни на живота. Духътъ се намира въ непрестанна борба съ нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно съ нея, и вие ще умрете. Казвашъ: Не ми се живѣе вече срѣдъ тия страсти, които бушуватъ въ мене. — Радвай се, змията се е събудила въ тебе. Съ събуждането й, животътъ се е проявилъ въ тебе. Ще служишъ на Бога, а съ тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христосъ — Синътъ Божи, дойде на земята заедно съ змията — съ плътьта. Той бѣше духъ, но се облѣче въ плъть, прие рабски образъ и се смири. Понеже разбираше законитѣ, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. Бѫдете свободни и следвайте правия пѫть. Вие ще разрешите този великъ въпросъ чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта и чрезъ истината. Така ще приложите любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си и истината въ волята си. Не мислете, че умътъ ще намѣри пѫтя на истината. Умътъ е простъ слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуватъ. Какво знае умътъ? Какво разбира той? Знае нѣщо за желѣзото, за златото; знае нѣщо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветенъ въ дълбокитѣ тайни на живота. Има нѣща, които човѣкъ възприема вѫтрешно, не съ ума си. Той предчувствува нѣща, които ще станатъ въ бѫдеще, следъ 10—15 години. Значи, има нѣщо по-високо отъ човѣшкия умъ. Богъ оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Онова скритото въ човѣка, то е Божествено. Казва се за сърдцето „грѣшното сърдце.“ Богъ не иска отъ човѣка грѣшното сърдце, но онова, въ което живѣе заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живѣе въ човѣка, тя крие въ себе си половината богатство па козмоса. Всички скъпоценности, които съществуватъ въ свѣта, сѫ на нейно разположение. Ако можешъ да й станешъ господарь, всички нейни богатства и скъпоценности минаватъ въ твоитѣ ръце. Не можешъ ли да й станешъ господари, ще си останешъ последенъ беднякъ. Отъ това зависи твоето богатство — господарь да й станешъ. Срѣденъ пъть нѣма. Нѣкой мисли, че ще спуснатъ колесница отъ небето и съ нея ще възлѣзе нагоре, като пророкъ Илия. Знаешъ ли, какъвъ бѣше животътъ на Илия? Той мина презъ голѣма дисциплина. За да го взематъ съ колесница, животътъ му не бѣше обикновенъ. Приятно е човѣкъ да има такава колесница, да говорятъ за него, както говорятъ за пророкъ Илия. Той мислѣше, че е силенъ човѣкъ, но като видѣ жената, уплаши се и избѣга въ пустинята. Той не разбираше жената, но Богъ му даде добъръ урокъ. Отъ ревность къмъ Бога, той изкла 400 пророци. Господъ му каза: Ти изкла моитѣ пророци, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да ми служишъ. Сега и твоята глава ще снематъ. Като видѣ, какво го чака, той избѣга въ пустинята и каза: Господи, опасна е тази жена. Той чу първо гласа на Бога чрезъ бурята, чрезъ огъня и се скри. После чу тихия гласъ на Бога и се засрами. Така той позна жената, разбра, какво представя тя, но плати съ живота си. Като напущаше пустинята, Илия намѣри своя замѣстникъ — Елисей, земедѣлецъ. Като мина край него и го повика, Елисей напусна нивата си, принесе жертва на Бога и тръгна следъ Илия. Казаха на бащата на Елисея, че синъ му напусна нивата и принесе въ жертва воловетѣ, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана единъ отъ великитѣ пророци. Всички имате опитностьта на Илия, но трѣбва да чуете тихия гласъ на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това нѣма да стане въ единъ моментъ, но следъ като запалите огъня. И огъньтъ нѣма да се запали изведнъжъ, да избухне — постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъжъ да станете радостни — това е невъзможно. Голѣмата радость не показва още, че сте на правия пѫть. Радостьта, която иде и изчезва, не показва, че сте на правия пѫть. Тази радость не е естествена. Тя не води къмъ естествено развитие. Радостьта ви трѣбва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сѣнки, но радостьта не трѣбва никога да се прекѫсва. Ще дойдатъ и страдания, но тѣ не трѣбва да прекѫсватъ радостьта. Ще дойдатъ скърби, беднотия, но и тѣ не трѣбва да ви лишаватъ отъ радостьта. Нѣкой казва, че е християнинъ. Какво отъ това? Какво особено си постигиалъ? Азъ се учехъ преди епохата на християнството, още преди Адама бѣхъ християнинъ. Какво отъ това? Ако азъ носѣхъ вашия умъ, нищо нѣмаше да направя. Не се водѣхъ по чужди умове, както и сега не се водя. Пита ме нѣкой, какво намирамъ въ тия будали, че имъ проповѣдвамъ. Азъ намѣрихъ въ тѣхъ това, което той никога не би намѣрилъ. — Какво особено има въ тѣхъ? — Тѣ сѫ. най-богатитѣ хора на свѣта, голѣми банкери сѫ. Всѣки отъ тѣхъ, като подпише единъ чекъ, чудеса прави. Тѣ не сѫ прости хора, както изглеждатъ. — Ти се шегувашъ съ мене. Питамъ: Какво трѣбва да кажа на този човѣкъ? Така гледамъ на човѣка. Богъ е създалъ човѣка, и азъ виждамъ въ неговото лице Божията мѫдрость. Той, като гледа на хората, като на будали, какво търси между тѣхъ? Азъ предпочитамъ да живѣя съ будали, отколкото безъ тѣхъ. Азъ се интересувамъ и отъ мушицата, като Божие създание. Единъ човѣкъ съ отчаялъ отъ живота, почувствувалъ се самотенъ, никой не го обичалъ, никой не мислѣлъ за него. Това било презъ едва мрачна зимна нощь. По едно време една мушица излѣзла отнѣкѫде и започнала да се върти около него. Обиколила нѣколко пѫти главата му и се скрила. Той почувствувалъ, че нѣщо топло, приятно го обхванало; разбралъ, че не е самъ, че има нѣкой да го обича. Давайте цена и на малкитѣ нѣща. Не казвайте, че хората сѫ будали, смахнати, извѣяни. Всички хора, съ които се срѣщате, сѫ еднакво важни и ценни. Ще срещнешъ нѣкой човѣкъ и ще поговоришъ съ него само петь минути, съ другъ — десеть минути. Колкото време и да сте се срещнали, всичко е ценно, смислено. А съ тѣзи, съ които постоянно се срѣщате, можете само да благодарите. Много говорѣлъ нѣкой, че дотѣгалъ. Ако чешмата нѣма кранъ, отдето да изтича водата, какъ щѣше да се прояви? На какво се дължи величието на голѣмитѣ философи, музиканти, поети, учители? На любовьта на хората — все има нѣкой да ги обича, и тѣ да обичатъ нѣкого. Поетътъ пише, излива сърдцето си, но нѣкой го обича, и той обича нѣкого. Кой е този, който го обича и когото той обича? — Нѣкои го нари-чатъ Богъ, други — майка, баща, братъ, сестра, приятель. Този, именно, който ви обича, е потикъ за васъ, да се проявите. Отде ще дойде тази сила, този потикъ, не знаете. Нѣкой има само единъ приятель, който го обича, но задъ него се криятъ още хиляди приятели, за които той никога не е помислялъ. Хилядитѣ приятели влизатъ въ единия приятель, когото виждате и който ви подтиква. Ще видите, че задъ единъ вашъ приятель стоятъ хиляди негови приятели, негови дѣди и прадѣди. Ако се върнете до Адама, ще видите тази нескончаема редица отъ ваши приятели. Всички души сѫ свързани въ едно неразривно цѣло. Да остане въ ума ви мисъльта, не да напуснете вашитѣ приятели, вашитѣ братя и сестри, но да съзнаете връзката, която сѫществува между васъ като души. Вие сте минали презъ различни положения, всичко сте опитали: женили сте се и разженвали, яли сте и пили; били сте поети, учени, философи, музиканти, какви ли не сте били. Минали сте презъ дълъгъ пѫть на опити. Казвате, че животътъ ви е дотегналъ. Какво искашъ да станешъ, поетъ ли? Колко пѫти си билъ поетъ! Колко пѫти си битъ за своята поезия! Пишешъ нѣщо за отечеството си, минавашъ за добъръ патриотъ. Патриотитѣ одобряватъ стихотворението ти, хвалятъ те, но онѣзи, които не сѫ патриоти, те ругаятъ, биятъ, че си поощрявалъ хората къмъ война. Нѣкой добъръ проповѣдникъ поучава хората, учи ги на добро, и тѣ сѫ доволни отъ него. Но други не сѫ доволни отъ проповѣдитѣ му, много размеквалъ сърдцата имъ, трѣбвало по-корави сърдца за суровитѣ условия на живота. Колко проповѣдници се връщали въ домоветѣ си съ пукнати глави! Вь единъ малъкъ американски градъ изпращали всѣка година новъ проповѣдникъ. Въ града имало единъ човѣкъ, който билъ голѣмъ безвѣрникъ и, на края на годината набивалъ проповѣдника, да го накара да мисли, какво говори. Той му казвалъ: Нѣма защо да заблуждавашъ хората. Проповѣдникътъ бивалъ принуденъ да се върне, отдето е дошълъ, или съ пукната глава, или съ счупена рѫка. Никой не се съгласявалъ да отиде въ този градъ да проповѣдва. Единъ денъ епископътъ събралъ всички проповѣдници отъ енорията си, да види, кой е готовъ да отиде въ този градъ. Никой не се решавалъ. Епископътъ отправялъ молбата си къмъ този, къмъ онзи, но всички отказвали. Най-после, единъ младъ, снаженъ и здравъ човѣкъ се съгласилъ да отиде въ опредѣления градъ. Какво направилъ той? Още съ пристигането си, разбралъ отъ граж-данитѣ, кой е героятъ, който биелъ проповѣдницитѣ, и си казалъ: Вмѣсто да чакамъ той да ме бие, азъ ще го набия пръвъ. Причакалъ го единъ недѣленъ день на пѫтя, хваналъ го, вързалъ му рѫцетѣ и краката и го набилъ добре. Следъ това го закаралъ на събранието, турилъ го близо до амвона и свободно си проповѣдвалъ. Героятъ слушалъ проповѣдьта, харесала му и се обърналъ къмъ Бога. Да обърнешъ човѣка къмъ Бога, това значи, да подчинишъ змията на духа въ себе си. И вие, като младиятъ проповѣдникъ, ще хванете безвѣрника въ себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете предъ амвона, да слуша Божието Слово. Когато се обърне къмъ Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане братъ. Това изисква Новото учение: неприятелитѣ ви да станатъ ваши приятели. Тогава вашитѣ противоречиви мисли, чувства и постѫпки ще ви станатъ приятели и ще взематъ участие въ вашия животъ. Нищо старо не хвърляйте, но превърнете го въ слуга, съ васъ заедно да служи на Бога. Тази беседа е за новата година, която ви поздравява по особенъ начинъ. Ако ви поздравява по старъ начинъ, тя е стара година. Сега азъ не искамъ да бѫдете много меки, но не искамъ да бѫдете и много корави; не искамъ да бѫдете много бедни, но не искамъ да бѫдете и много богати. Искамъ да бѫдете богати, въ пълния смисълъ на думата, да носите товара си, безъ да се уморявате; искамъ да бѫдете учени, безъ да се възгордявате; искамъ сърдцата ви да бѫдатъ пълни съ любовь, безъ да се разкашквате. Искамъ сърдцата ви да бѫдатъ чисти, пълни съ бистра вода, да поливате градинитѣ си, да превърнете земята на рай. Богъ е Любовь, нѣма защо да се страхувате. Богъ ще бѫде на единия край на вашия животъ, а вие — на другия. Богъ е Създатель на всичко! Ние да бѫдемъ ценители на това, което Той е създалъ. Да бѫдемъ ценители на любовьта. И тогава, който иска да стане поетъ, да пише поезии, да постигне желанието си. Не съмъ противъ вашето желание, но стани такъвъ поетъ, до когото никой да не смѣе да се докосне, да чупи главата му. Бѫдете и богати, но богатството да не ви причинява нещастия. Бѫдете любещи, но да радвате хората съ любовьта си. Като любите, отворете всички врати на затворитѣ, да пуснете затворницитѣ на свобода. Всички вѫглени на миналото трѣбва да се превърнатъ на диаманти. Лесно се говори, мѫчно се изпълнява. Така е, и азъ съмъ правилъ опити, зная, че мѫчно се превръщатъ недостстъцитѣ въ добродетели. Лесно е да изцапашъ нѣщо, но мѫчно се чисти изцапаното, да го облагородишъ и туришъ на работа. Ако си сприхавъ, и християнинъ да бѫдешъ, пакъ сприхавъ ще си останешъ. Понеже си уменъ, като дойде нѣкой, нѣма да му казвашъ, че си сприхавъ, но ще му кажешъ: Рѣката ми е доста дълбока. Не влизай вѫтре, да не се удавишъ. Ако знаешъ да плавашъ, влѣзъ вѫтре; ако не знаешъ, стой настрана. — Защо не направи рѣката си по-плитка? — Такава е рѣката ми, дълбока, не мога да я измѣня. Едно време бѣше по-плитка, имаше много тиня, но следъ като я изчистихъ, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. Канализирахъ я, направихъ я плавателна и дълбока. Корабитѣ свободно плаватъ, нѣма опасность за тѣхъ, но хората могатъ да се удавятъ. Животътъ на нѣкои хора е дълбока вода. Ако не знаешъ да плавашъ, ще се удавишъ въ тѣхния животъ. Тѣ не сѫ виновни за това, но като минавашъ край тѣхъ. ще бѫдешъ внимателенъ, да не паднешъ въ водата имъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че рибкитѣ, децата на голѣмитѣ риби, не могатъ да се оцапатъ въ водата. Следователно, и ние, като деца на Бога, не можемъ Да се оцапаме. Ако случайно попаднемъ въ нѣкоя мѫтна вода, можемъ да се оцапаме, но това не е голѣма грѣшка. Ако си се окалялъ, ще влѣзешъ отново въ чистата вода и ще се измиешъ. Като знаете това, не казвайте, че животътъ не е чистъ. Щомъ живѣешъ и се движишъ въ Бога, не можешъ да се окаляшъ. Ако умътъ ти временно не работи, не мисли, че е загасналъ. Нѣкѫде е станало малко нарушаване въ инсталацията, но лесно ще се поправи. Нѣкой пѫть не можешъ да обичашъ. — Защо? — Защото живѣешъ въ областьта на егоизъма, живѣешъ само за себе си. Трѣбва да влѣзешъ въ идейната любовь, която има предъ видъ благото на всички. Докато живѣешъ въ тѣсния крѫгъ на егоизъма, „светия“ си; излѣзешъ ли отъ този крѫгъ, напущашъ светийството. Когато влѣзешъ въ общение съ много хора, ще се натъкнешъ на тѣхнитѣ мисли и ще видишъ, че тѣ не мислятъ като тебе. Приятно ми е да изучавамъ вашата мисъль, макаръ че не мислите като мене. Нищо лошо нѣма въ това. Нѣкой мислѣлъ едно време по единъ начинъ, а сега по другъ начинъ — нищо отъ това. Колко пѣвци има, които едно време сѫ пѣли. много добре, а сега не пѣятъ така. Много естествено, простудило се е гърлото имъ, и гласътъ имъ се изгубилъ. Помнете: Никой не може да живѣе самъ. Щомъ не можешъ да живѣешъ самъ, пази правилото: Живѣй близо до Бога, близо до ближния си и близо до себе си! Изучавайте тази близость и се ползувайте разумно отъ нея. Щомъ си близо до Бога, имашъ отношение къмъ Него. Той не ти казва, какво да правишъ, но наблюдава, доколко си досѣтливъ, да направишъ това, което Му е приятно. Нѣма да слѣзе ангелъ отъ небето, да ти каже, какво да правишъ, но ти самъ трѣбва да се сѣтишъ; като видишъ, че едно сираче плаче на пѫтя, да разберешъ, отъ какво има нужда, и да му помогнешъ. Детето се радва, и ти се радвашъ. И Богъ, Който те наблюдава, е доволенъ, че се е намѣрилъ човѣкъ да изпълни Неговата воля. Детето е плакало, молѣло се, да му помогне нѣкой. Ти влѣзе въ положението на детето и му помогна. Това се иска отъ човѣка: да е досѣтливъ, да изпълнява Божията воля. Може и ангелъ да слѣзе отъ небето, да изпълни Божията воля, но друга работа има той. Хората трѣбва да изпълняватъ Божията воля на земята; ангелитѣ ще вършатъ онази работа, която хората не могатъ да свършатъ. Това е новото разбиране за живота и за отношенията на хората къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Какъ се разбира Божията воля? Ако си светия, лесно можешъ да я разберешъ. Първо се запитай, светия ли си, свѣщь ли си, могатъ ли хората на твоята свѣтлива да четатъ. Могатъ ли съ твоята топлина да запалятъ огнището си, да опекатъ хлѣба си и да сварятъ яденето си? Ако палишъ огъня на хората, светия си; ако само димъ правишъ, никакъвъ светия не си. Подъ „светия“ вие разбирате образитѣ на светиитѣ въ църквата. Де сѫ самитѣ светии? Споредъ мене, светии сѫ онѣзи, които освѣтяватъ и отопляватъ стаята ми. Често седа около печката и си мисля нѣщо. Наблюдава ме нѣкой и си казва: Какво ли мисли Учительтъ? Нищо не мисля, разговарямъ се съ топлината на печката. Тя е светия, който влѣзълъ въ печката. — Какъ да разберемъ това: буквално, или преносно? Право е и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Азъ седа около печката и мисля за всички, които взеха участие въ доставянето й: нѣкои я правиха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а азъ се топля на нея. Това е любовьта на тия хора. Тѣ донесоха топлината, и печката топли. Азъ мисля и изпращамъ своята благодарность къмъ Бога, както и къмъ всички онѣзи, които сѫ работили и работятъ за общото благо. Въ благодарностите се заключава философията на живота. Да благодаримъ на Бога, за да просвѣтне умътъ ни и да се облагороди сърдцето ни! Да влѣземъ въ Бога и да бѫдемъ носители на Неговата мисъль! Това носи новат,а година. Христосъ казва: „Ще потече като жива вода.“ Мислете право и разбирайте право, да потече животътъ въ васъ, като свѣтлина и топлина. Единъ день, когато станете светии, и вие ще влѣзете въ нѣкоя печка. Засега, обаче, сте свободни. И този светия, отвреме - навреме, е свободенъ. Тогава ние казваме, че печката не гори. Като истине стаята, светията пакъ влѣзе въ печката. Топля се, ямъ хлѣбъ, дишамъ въздухъ и благодаря на всички разумни сѫщества, които сѫ работили за доставяне на необходимитѣ нѣща за цѣлото човѣчество. Нѣкой ме пита, какво мисля. Мисля за Божията любовь и за живота, който изтича отъ нея. Мисля за Божията мѫдрость и за свѣтлината, която изтича отъ нея. Мисля за Божията истина и за свободата, която изтича отъ нея. Мислете и вие така. Това е правиятъ пѫть за размишление — да отправяте мисъльта си къмъ ония сѫщества, които работятъ. Не е позволено, при великитѣ блага и жертви, които ни се даватъ, да бѫдемъ недоволни. Единъ день ще влѣзешъ като слуга въ печката. Това е образъ, който може да разберете и по буква, и преносно. Ще влѣзешъ въ живота и ще те накаратъ да свършишъ една неприятна работа. Ако имашъ любовь, ще я свършишъ добре и ще научишъ отъ нея това, което по другъ начинъ не можешъ да научишъ. За да познаешъ душата на нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да влѣзешъ въ особени отношения съ него, както Христосъ влѣзе въ свѣта и го позна. Само така Христосъ можа да разбере и познае човѣшката душа. Той разбра свѣта, позна човѣка и научи великия урокъ на послушанието. Презъ голѣми изкушения и изпитания мина Христосъ, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да го отмине горчивата чаша, но не можа — трѣбваше да я изпие. Той лѣкуваше болни, възкресяваше мъртви, но на себе си не можа да помогне. Трѣбваше да мине презъ голѣми противоречия. Когато бѣше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: Мѫдрецо, спасителю на свѣта, не виждашъ ли, че Богъ те е изоставилъ и не се интересува за тебе? Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, Господи, защо си ме оставилъ?“ Като мина и това противоречие, Той каза: „Въ Твоитѣ рѫце, Господи, предавамъ душата си. Да бѫде Твоята воля!“ Презъ голѣмъ изпитъ мина Христосъ. Лесно се говори за страданията, но мѫчно се понасятъ. Христосъ мина презъ такива страдания, като че вселената се рушеше. Всички хора минаватъ презъ страдания, но сѫ едва въ началото на голѣмитѣ страдания. Вие нѣма да бѫдете заковани на кръста, но все ще ви турятъ едно малко кръстче на главата; ще ви затворятъ въ сандъкъ и ще ви кажатъ: Опитай се да излѣзешъ! Онѣзи, които ви обичатъ, ви правятъ добро: турятъ дъски отгоре, да не взематъ богатството ви. Змията знае, че богатството ви е заровено, и започва да чопли, докато вземе всичко. Следъ време, като разкопаятъ, нищо не намиратъ, освенъ мертецитѣ* — богатството е ограбено. Душата не е въ земята. Тя излиза отъ тѣлото съ духовната си дреха, която е еластична, пъргава — приятно е да се движишъ съ нея. Съ тази дреха ти се чувствувашъ младъ, подвиженъ. Опитай се да вкарашъ душата въ физическото тѣло, следъ като го е напуснала! Накарали единъ светия да влѣзе въ тѣлото си, но той се отказалъ. — Мирише това тѣло, не искамъ да влѣза въ него. — То е твоето тѣло, отговорили му близкитѣ. — Не искамъ да влѣза въ него. Физическото тѣло е временно жилище на човѣка. Павелъ казва: „Ако физическото тѣло се разруши, има друго тѣло — нерѫкотворено, за което сега се приготвяме.“ Трѣбва да се готвимъ за новото, което иде въ свѣта. Ще дойде день, когато душата ще бѫде независима отъ тѣлото. Душата е безсмъртна, тѣлото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза въ тѣлото, човѣкъ минава презъ мѫчения и страдания. И сега излизате отъ тѣлото си и влизате, но несъзнателно. Малцина могатъ да правятъ това съзнателно и по желание. Нѣкой иска да излѣзе отъ тѣлото си, но не знае, де е вратата за излизане. Ако не знаешъ, де е вратата на автомобила, какъ ще излѣзешъ отъ ного? Следете, какво става съ васъ при заспиване. По-нѣкога, като заспивашъ, чувашъ нѣкакво фучение, изгубвашъ съзнание и правишъ опитъ да излѣзешъ вънъ. Това фучение, или скърцане е подобно на отваряне на нѣкаква ръждясала врата. Следъ това сънувашъ, че си свободенъ, ходишъ нѣкѫде, разхождашъ се. После виждашъ, че нѣкой те гони; влизашъ въ една, въ втора кѫща, качвашъ се по покривитѣ, докато успѣешъ да влѣзешъ въ една стая — твоето тѣло. Тѣлото представя стая, или цѣла кѫща. Като влизашъ въ тѣлото си, знаешъ, отде влизашъ; като излизашъ, не знаешъ, отде си излѣзълъ. Трѣбва да се научишъ, отде се излиза. Всички хора посрѣщатъ гоститѣ си любезно, но скоро имъ се насищатъ. Въ това отношение, тѣ знаятъ само една врата — да посрѣщатъ любезно. Тѣ приличатъ на онзи проповѣдникъ, на когото дошълъ гостъ. Проповѣдникътъ го запиталъ: Скоро ли ще си отивашъ? — Не мисля да си отивамъ скоро. Имамъ желание да остана повече време при васъ, не бързамъ. — Ако те чакатъ вкѫщи? Побързай да си отидешъ, да не се безпокоятъ за тебе. Не му казалъ направо да си отиде, но съ заобикалки: че жена му ще го чака, че децата му ще се тревожатъ за него. Сѫщиятъ законъ се отнася и до страданието. Нѣкой пѫть ви нападне едно страдание и ви мѫчи. Задъ страданието се крие нѣкое сѫщество, нѣкой вашъ познатъ отъ миналото, който ви се оплаква, че е изгубилъ нѣщо ценно, че е нещастенъ. Ти слушашъ, какъ ти се оплаква, и казвашъ, че страдашъ. Значи, страданието не е твое, но на сѫществото, което се крие въ тебе. Както скръбьта не е твоя, така и радостьта. Нѣкой пѫть и радостьта ти се крие въ нѣкой твой познатъ отъ миналото, който скача, радва се. Значи, скръбьта и радостьта ви сѫ чужди. На васъ остава само едно: да различавате своитѣ радости и скърби отъ чуждитѣ. Чуждата радость и скръбь лесно изчезватъ, а вашитѣ сѫ дълготрайни. Като не познавашъ закона, ако изгубишъ радостьта си, казвашъ: Отиде ми радостьта, взеха ми я. Никой не ти я взелъ. Тази радость е твой гостъ, на чийто разноски си ялъ и пилъ. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само часть отъ своето ухание, и ти страдашъ. Ще знаешъ, че никой на никого не може да отнеме радостьта, освенъ онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастенъ, че си му отнелъ радостьта; ти мислишъ, че нѣкой е открадналъ твоята радость. И дветѣ положения сѫ невѣрни. Ако ти можешъ да обърнешъ една душа къмъ Бога, тя ще ти бѫде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнешъ човѣка къмъ Бога, но трѣбва да знаешъ, какъ да му помогнешъ, да се освободи отъ страданията си. Иначе, той ще те безпокои постоянно. Защо идатъ страданията? И докога човѣкъ страда? — Докато приеме страданията като методъ за възпитание и започне да ги носи съ радость. Какъвъ смисълъ има да разказвашъ на всички, че страдашъ? Нѣкой страда, отива при приятеля си, да му разказва страданията си. Приятельтъ му започва да говори за своитѣ страдания. Следъ това двамата отиватъ при трети свой приятель, да му кажатъ, какви страдания иматъ. Третиятъ говори за своитѣ страдания. После се събиратъ четирима, петима — всички говорятъ за страданията си. Азъ стоя и слушамъ тия оплаквания и предлагамъ да купя страданията имъ. Щомъ ги купя, всички ставатъ радостни и доволни. Това, отъ което човѣкъ се нуждае, трѣбва да му го даде нѣкой: или хората, или Богъ, Другояче казано: Всѣко желание на душата трѣбва да се задоволи. Това е законъ, това е новото разбиране, това е истинско служене. Ако единъ човѣкъ самъ не може да помогне, да извика втори, трети. Казватъ: Ако имаме пари, ще помогнемъ, но какво да правимъ, като нѣмаме пари? Всички сте богати. Що се отнася до паритѣ, това е последна работа. Като говоря така, и азъ плащамъ данъкъ на своето учение. Дойде нѣкоя сестра, оплаква се, че страда отъ стомахъ, отъ слабость, едва се държи на краката си. Азъ й говоря, но тя не иска да слуша, казва ми: Сега стомахътъ ме боли, не мога да слушамъ, какво ми говоришъ. Първо ми помогни да оздравѣя, че после ще ми проповѣдвашъ. Права е тя. Тогава й давамъ единъ съветъ и казвамъ: Иди въ дома си, ще оздравѣешъ. Следъ това вземи мотиката и иди на нивата да копаешъ. Следъ десетина дни тя дохожда пакъ при мене и ми благодари — оздравѣла вече. Но сега има нужда отъ пари. Азъ виждамъ, че нѣкой богатъ човѣкъ ще й помогне, затова й казвамъ: Върни се в кѫщи, ще получишъ това, отъ което се нуждаешъ. Както казвамъ, така става. Тя е доволна, вѣрва вече на думитѣ ми. Всички вие сте призвани да вършите Божията воля. Богати сте, имате възможность да вършите Божията воля тайно, въ душата си, поне въ малъкъ размѣръ. Всѣки самъ трѣбва да прояви инициатива, да не очаква да дойдатъ хора отвънъ да го подканятъ. Докато момата не се облѣче хубаво, не тури китка на главата си и не отиде на хорото да потропа, сватоветѣ нѣма да дойдатъ. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове нѣма да дойдатъ. Тя трѣбва да хвърли черната дреха и да напусне манастири. Всѣки домъ е храмъ, църква или манастиръ. Като напусне манастира, сватоветѣ ще дойдатъ. Въртенето на хорото е животътъ. Животътъ има смисълъ, а не смъртьта. Сватоветѣ осмислятъ живота. Следователно, докато има свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ волята, сватове има. Когато има свѣтлина въ ума, любовь въ сърдцето и свобода въ душата, сватоветѣ сѫ дошли вече. Има смисълъ въ тропането на хорото. Момата потропа, потропа и погледне наоколо. Правете преводи на всичко, което става около васъ. Ако тълкувате нѣщата правилно, вие ще се радвате на красивъ животъ. По-красивъ животъ отъ този, който имате, никъде не може да намѣрите. Тогава ще разберете, че и дрехата си даже не бихте смѣнили за царския животъ. За нищо на свѣта не смѣняйте положението си съ това и на най-щастливия човѣкъ. Вие сте и богати, и щастливи. Вашето положение е повече отъ това на пръвъ министъръ. Ако е въпросъ за свобода, и свобода имате. Какво повече искате? Отъ тази свобода, която днесъ имате, по-голѣма не може да ви се даде. Цѣлото човѣчество трѣбва да се повдигне поне една степень по-високо отъ това, съ което днесъ разполага, за да придобиете и вие по-голѣма свобода. Отъ день на день свободата ви се увеличава. Не само свободата ви се увеличава, но всичко, което имате: любовьта ви се увеличава, свѣтлината ви се увеличава — всичко се увеличава. Какво повече искате? Едно се иска отъ васъ: да работите, да бѫдете близо до Господа, близо до своя ближенъ и близо до себе си. Това изисква новиятъ животъ, който иде сега въ свѣта. Довечера ще се съберемъ да прекараме една вечерь между своитѣ близки. Ще сваримъ оризъ, ще приготвимъ малки хлѣбчета. Ще попѣемъ, ще посвиримъ малко и ще си поговоримъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 6 януарий, 1932 г. София. — Изгрѣвъ. ________________________ *мертек (тур.) – тънка греда, под керемидите на покрив; мартак

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОИТО ЧАКАТЪ ГОСПОДА. Сега, ще прочета 11. гл. отъ Евангелието на Иоана. Днесъ ще размишлявате върху 11 стихъ отъ прочетената глава. — Това рече, и подиръ туй казва имъ: „Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато Господъ дохожда да събуди онѣзи, които спятъ. Който заспива, той умира за недѫзитѣ на живота. Кой може да събужда човѣка? — Само онзи, който се грижи за него. Когато майката и бащата събуждатъ дѣтето си, това показва, че тѣ се грижатъ за него. Слѣдователно, когато Богъ ни събужда, това показва, че Той се грижи за насъ, иска да ни вкара въ правия пѫть. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е заспалъ, трѣбва да го събудимъ! Защо? — Защо спещиятъ човѣкъ нищо не върши. Той не проявява никаква дѣятелность. Както събуждатъ човѣка отъ физически сънъ, така трѣбва да го събудятъ и въ духовно отношение. Мнозина могатъ да събудятъ човѣка, но правилно е Богъ да го събуди. Защо? — Защото Богъ е слънцето на живота. Когато това слънце те събуди, то ще отвори очитѣ ти, да виждашъ и разбирашъ правилно свѣта, да можешъ да работишъ въ него. Когато другъ нѣкой те събуди, той ще те събуди въ тъмнина. Какво ще правишъ въ тъмнината? Събуждането при свѣтлината на деня има смисълъ; обаче, събуждането въ тъмнина нѣма никакъвъ смисълъ. Сега, ще направя една аналогия между слънцето и тритѣ Божии закони. Зазоряването въ живота прѣдставя Любовьта. Изгрѣвътъ прѣдставя Мѫдростьта, а Истината е зенитътъ, най-високата точка на слънцето, отъ която то никога не залѣзва. Носете тѣзи мисли въ ума си и чрѣзъ тѣхъ провѣрявайте своитѣ състояния. Казвамъ: всичко, каквото досега сте чули и продължавате да чувате, е Словото Божие. Който се храни съ това Слово, гладенъ не остава. Който не се храни съ него, винаги гладенъ ходи. Словото е хлѣбътъ и водата, които подържатъ живота. Въ такъвъ случай, питамъ: кой хлѣбъ е по-добъръ — прѣсниятъ, или коравиятъ, отъ нѣколко седмици приготвенъ? — Прѣсниятъ, разбира се. Коя вода е по-хубава — тази, която днесъ извира, или онази, която е извирала прѣди хиляди години? — Днешната вода е по-хубава. Кое слънце е по-важно за васъ: слънцето, което днесъ изгрѣва, или онова, което прѣди хиляди години е изгрѣвало? — Днешниятъ изгрѣвъ е най-важенъ. Значи, най-важно за хората е Словото, което Богъ днесъ имъ говори. Въ миналото Богъ е говорилъ на хората, споредъ степеньта на тѣхното развитие. И въ бѫдеще ще имъ говори, пакъ споредъ степеньта на развитието имъ. Когато дѣтето е малко, майка му говори по единъ начинъ. Като стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тя говори по другъ начинъ. Обаче, било за дѣтето, на което майката говори, било за човѣка, на когото Богъ говори, важенъ е сегашниятъ моментъ. Казвате: едно врѣме майка ни ни говорѣше като на дѣца, езикътъ ѝ бѣше по-строгъ, по-назидателенъ. Сега ни говори като на голѣми, като на разумни хора. Обаче, между първия езикъ на майката и сегашния нѣма никакво противорѣчие. На малкото дѣте пъкъ тя говори по неговъ маниеръ, тя изкривява думитѣ, приспособява се къмъ него, за да я разбере. Ще дойде день, когато майката ще говори на дѣтето си съ съвършенъ езикъ. Този езикъ е езикътъ на изгрѣващето слънце, т. е. езикътъ на Мѫдростьта. Въ езика на Любовьта е позволено на майката да бъбли, да изкривява думитѣ, споредъ развитието на дѣтето, но въ езика на Мѫдростьта не се позволяватъ никакви изкривявания, никакви промѣни. Мѫдростьта всичко изправя. Нейниятъ езикъ е съвършенъ. Истината пъкъ оцѣнява всичко въ своята пълнота. Тъй щото, какъвъ е билъ животътъ ви въ миналото, не е важно. Оставете този животъ настрана. Какъвъ е животътъ ви сега, това е важно за васъ. За бѫдещето не мислете. Когато се изправите прѣдъ бѫдещето, то става настояще. Миналото е минало настояще, бѫдещето е бѫдеще настояще. За тѣзи два живота на настоящето не мислете; мислете само за сегашния си животъ! Казвате: кое е най-важното нѣщо за човѣка? Най-важно нѣщо за човѣка е да се храни; най-важно нѣщо за човѣка е да гледа; най-важно нѣщо за човѣка е да слуша; най-важно нѣщо за човѣка е да вкусва отъ сладостьта на Словото Божие; най-важно нѣщо за човѣка е да расте, да чисти сърцето си, да развива ума си и т. н. По-хубави нѣща за човѣка отъ тѣзи нѣма. Всички други нѣща сѫ прѣходни. Човѣкъ расте до извѣстна възрасть, слѣдъ което растенето спира. Въ това отношение, растенето на човѣка мяза на изкачването му на нѣкой планински връхъ. Той бърза да се изкачи, иска часъ по-скоро да стигне върха, вслѣдствие на което се изпотява, изморява. Щомъ се качи на върха, поогледа се наоколо, поседи малко и мисли вече за слизане. Той вижда, че не може да живѣе на върха, не познава законитѣ. И наистина, законитѣ на високитѣ мѣста сѫ съвсѣмъ различни отъ тия на низкитѣ мѣста. И тъй, изкачването нагорѣ прѣдставя младостьта; слизането надолу — старостьта. Младиятъ се качва на върха, поседи малко, но вижда, че не може да живѣе тамъ дълго врѣме, и постепенно започва да слиза надолу. Слизането надолу е остаряването на човѣка. Той вижда, че силитѣ му го напущатъ, тѣлото му се пригърбва, очитѣ и ушитѣ му отслабватъ, не му се яде, нищо вече не му е сладко и приятно. Тъй щото, докато се качваме на планината, животътъ има смисълъ. Защо? — Защото сме още въ младостьта. Започнемъ ли да слизаме, животътъ губи своя смисълъ. Защо? — Защото влизаме въ старостта. Младостьта и старостьта, т. е. качването и слизането сѫ фази на обикновения, на врѣменния животъ. Обаче, въ вѣчния животъ има постоянно качване. Въ този животъ човѣкъ може да слѣзе, само когато пожелае да помогне на нѣкого. Слѣдъ това пакъ се връща назадъ, т. е. пакъ продължава качването си нагорѣ. Както въ физическия, така и въ духовния животъ има качване и слизане. Когато човѣкъ се обезсърдчи, или когато животътъ му се обезсмисли, той е слѣзълъ отъ върха. Насърдчи ли се, той пакъ се качва на върха. Въ този смисълъ, Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ високи върхове, на които, качи ли се човѣкъ веднъжъ, тамъ трѣбва да остане. Той трѣбва да устои на законитѣ, които сѫществуватъ на тия върхове! Не устои ли, той ще остарѣе, а едноврѣменно съ това ще изгуби и силата си, и здравето си — всичко, което дотогава е ималъ. И тогава, като мине покрай него великата майка — Любовьта, ще каже: „Да ида да го събудя! „Като го събуди, тя ще го качи отново на върха. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Който веднъжъ се е събудилъ, да гледа, да не заспи; който спи, да пожелае Господъ да го събуди. Който се качва на планината, той трѣбва да изучава законитѣ на планината, за да не слѣзе долу; който слиза отъ планината, да се моли на Бога да го събуди, т. е. да го тури въ пѫтя, да започне да се изкачва. Сега, онѣзи отъ васъ, които ще тръгватъ за София, ще гледатъ да се свържатъ съ Бога, ако искатъ стѫпкитѣ, както и пѫтищата имъ да бѫдатъ прави. София е емблемъ на мѫдростьта. Не трѣбва да слѣзете въ София, но да възлѣзете къмъ нея, като мѣсто на мѫдростьта. Които нѣма да заминаватъ, тѣ ще останатъ тукъ, на високитѣ мѣста. Който слиза, остарява; който се качва, той се подмладява. Искате ли да разберете смисъла на живота, вие трѣбва да направите вѫтрѣшна връзка между тритѣ върха — Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Разберете ли смисъла на живота, ще можете да живѣете и на високитѣ мѣста. Ето, толкова врѣме вече, какъ ние живѣемъ на рилскитѣ височини, благодарение на каракачанитѣ и на тѣхнитѣ коне. Тѣ ни донасятъ хлѣбъ, картофи, бобъ, масло, сирене и т. н. Щомъ има тия нѣща, и пѣсни има, и проповѣди има. Каракачанинътъ прѣдставя живота, който иде съ конетѣ си да донесе нѣщо за хората на земята. Докато животътъ ни носи нѣщо, ние ще има какво да ядемъ и пиемъ, а заедно съ това ще слушаме Богъ да ни говори. Казвамъ: каквото сте чули досега, приложете го, безъ да се спирате върху миналото. Най-важно за васъ е да имате насѫщния хлѣбъ. Хлѣбътъ е Словото. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да слуша Словото Божие! Казано е въ Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ!“ Словото е насѫщниятъ хлѣбъ за душата, отъ който тя се нуждае всѣки день. Когато душата се храни съ Словото Божие, тя става мощна, велика. Който е хранилъ душата си съ Словото, днесъ той е гражданинъ на Царството Божие. Сега и вие се приготвяте да станете граждани на това Царство. Ако се храните съ Словото Божие, вратата на това Царство ще се отвори и за васъ. За тази цѣль, вие трѣбва да бѫдете абсолютно здрави: да имате здрави крака, рѫцѣ, очи, уши, мозъкъ, сърце. Не мислете, че ако сте болни, ще ви занесатъ въ Царството Божие на носилка. Въ Царството Божие болни не приематъ. Отвори ли се веднъжъ вратата, вѫтрѣ ще влѣзатъ само ония, които сѫ здрави и могатъ да станатъ. Които сѫ болни и не могатъ да станатъ отъ леглото си, тѣ ще чакатъ, докато втори пѫть се отвори вратата на Царството Божие. Това значи: които чуятъ гласа на Господа, тѣ ще оживѣятъ; които не чуятъ гласа на Господа, тѣ ще останатъ за други врѣмена. Слѣдователно, който се е качилъ на планината, тамъ да остане, да не слиза долу. Който е слѣзълъ вече, да се моли на Бога, пакъ да се качи. За тази цѣль, не кѫсайте връзката си съ каракачанитѣ, т. е. съ живота! Нека тѣ слизатъ и се качватъ, да носятъ всичко онова, което е необходимо за подържане на живота въ планината. Желая ви днесъ да прѣкарате деня весело: да орете, да сѣете, да жънете и будни да бѫдете! Когато Господъ дойде, човѣкъ е буденъ и готовъ да възприема. Дѣто е Богъ, тамъ има и животъ, и свѣтлина, и свобода. Дѣто Богъ отсѫтствува, нищо не става. Безъ Бога животътъ е безплоденъ. При това положение, всѣки чувствува, че му липсва нѣщо сѫществено. Сега, ние почакахме малко да изгрѣе слънцето. Съ изгрѣването на слънцето, и силата на човѣка се увеличава. Затова, именно, е казано въ Писанието: „На онѣзи, които чакатъ Господа, силата имъ ще се удвои“. Това значи: Любовьта, Мѫдростьта и Истината ще дойдатъ за онѣзи, които чакатъ Господа. Това е казано прѣди двѣ хиляди години. Сега на васъ казвамъ: не е достатъчно само да чакате Господа, но да бѫдете съвършено готови — здрави, облѣчени, чисти, та като се отвори вратата на Царството Божие, веднага да влѣзете. Всѣки самъ ще влѣзе тържествено и свободно, нѣма да чака нѣкой да го бутне, или на носилка да го внесе. Бѫдете готови, защото вратата скоро ще се отвори. Както свѣтлината навсѣкѫдѣ влиза сама, свободно, безъ да я канятъ, така и вие трѣбва да влѣзете въ Царството Божие. Такъвъ е законътъ. Щомъ се отвори вратата, влѣзте и не питайте: врѣме ли е? Приематъ ли ме вѫтрѣ? Ако вратата не е отворена, ще се приготвяте и ще чакате, докато се отвори. Докато чакате, трѣбва да работите, да придобиете нужната свобода въ постѫпкитѣ си. Бѫдете като свѣтлината, ако искате да влѣзете безпрѣпятствено въ Царството Божие. Това е първото условие за влизане въ Небесното Царство. * 12. Бесѣда отъ Учителя, държана на 10 августъ, 1931 г., 5 ч. с.

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание СОКОВЕТѢ НА ЛЮБОВЬТА, МѪДРОСТЬТА И ИСТИНАТА. Сега, ще прочета 10. гл. отъ Евангелието на Иоана. Истина, истина ви казвамъ: „Който не влиза прѣзъ вратата въ кошарата на овцитѣ, но прѣлазя от другадѣ, той е крадецъ и разбойникъ“. (—1 ст.). „А който влиза прѣзъ вратата, пастиръ е на овцитѣ“. (—2 ст.). Тѣзи стихове и на врѣмето си сѫ били неразбрани, и сега сѫ неразбрани. Изобщо, всѣко нѣщо е разбрано за човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ него. Запримѣръ, свѣтътъ е разбранъ за насъ дотолкова, доколкото ние имаме отношение къмъ него, и доколкото той има отношение къмъ насъ. Сега, ще ви дамъ нѣколко важни правила за живота. Първо правило: всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа соковетѣ на Любовьта, тя иде отъ Бога. И обратно: всѣка мисъль, която не носи за човѣшката душа соковетѣ на Любовьта, тя не иде отъ Бога. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което не иде отъ Бога, носи въ себе си отрова, смърть. Оттамъ, всѣки човѣкъ, който не възприема Божиитѣ мисли, непрѣменно ще дойде до смъртьта, дѣто нѣма никакъвъ прогресъ. Второ правило: всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа свѣтлината на Мѫдростьта, тя иде отъ Бога. Всѣка мисъль, която не носи свѣтлината на Мѫдростьта, тя не е отъ Бога. Тази мисъль носи тъмнина и смърть. Трето правило, всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа свободата на Истината, тя иде отъ Бога. Всѣка мисъль, която не носи тази свобода, тя не е отъ Бога. Тази мисъль носи робство, ограничение. Дѣто е робството, тамъ е смъртьта. Казвамъ: знаете ли тѣзи правила, вие ще опитвате своитѣ мисли, чувства и постѫпки, отдѣ идатъ и какво носятъ. Слѣдъ това ще провѣрявате, какви сѫ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на другитѣ хора, съ които сте въ общение. Ако вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, както и тия на ближнитѣ ви, не отговарятъ на тритѣ правила, вие се намирате прѣдъ смъртьта. Затова е казано въ Писанието: „Истината оживява, лъжата умъртвява.“ Дойде ли нѣкой да ви говори въ името на Любовьта, провѣрете, дали мислитѣ му носятъ соковетѣ на Любовьта. Ако носятъ, приемете ги; ако не носятъ, турете ги настрана. Не се мѫчете да ги направите сладки. Можете ли да направите вгорченото, гранясалото масло сладко? Каквото и да правите съ него, вие можете само да замаскирате малко горчивия му вкусъ, но не да го прѣвърнете въ сладко. Човѣкъ съ тънъкъ вкусъ, непрѣменно ще долови горчевината на това масло. Купите ли такова масло, нищо друго не остава, освѣнъ да го изхвърлите. Колкото и да струва, не жалете паритѣ. Такова масло не е за ядене. Ако нѣкой ви обича, но чувствата му сѫ горчиво масло за васъ, трѣбва ли да приемете любовьта му? Турете настрана тази любовь, защото тя ще ви причини нѣкакво разстройство. Питамъ: ако се разболѣете отъ горчивитѣ чувства на тази любовь, какво сте придобили? Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Да обичашъ човѣка, чиито мисли и чувства носятъ соковетѣ на Любовьта, разбирамъ, но да обичашъ човѣка, чиито мисли и чувства носятъ ограничение, робство, не разбирамъ. Злото, умразата, лъжата, прѣстѫплението по никой начинъ не могатъ да се обичатъ. Невъзможно е човѣкъ да обича отрицателнитѣ прояви! Защо? — Защото тѣ сѫ качества, които носятъ смърть. Смъртьта не може да се обича отъ никого и при никакви условия. Колкото хората да се различаватъ, има, обаче, общи положения за всички безъ разлика. Както въ математиката има общи положения за всички врѣмена и народи, така и въ разбиранията на хората има еднакви положения за всички врѣмена, народи и хора. Запримѣръ, човѣкъ не може да смѣта, както иска. Има установени правила, дѣйствия, по които той трѣбва да се рѫководи. Можете ли да кажете, че 4+5=56? Вие можете да кажете, че е така, можете и да напишете тия числа, обаче, дойде ли да приложите тази ваша аритметика въ търговията, отъ послѣдствията ѝ ще видите, права ли е тя, или крива. Слѣдователно, както въ живота, така и въ науката, има редъ правила и закони, отъ които човѣкъ не може и не трѣбва да се отклонява. Запримѣръ, може ли човѣкъ да прѣрѣже нѣкѫдѣ кръвоноснитѣ си сѫдове и да каже, че кръвьта нѣма да изтече? Колкото и да доказва това, кръвьта ще тече на общо основание. Може ли човѣкъ да порѣже пръста си нѣкѫдѣ и да не усѣти болка? Болката показва, че въ организма на човѣка е нарушенъ нѣкакъвъ законъ. Никой нѣма право, по какъвто и да е начинъ, да нарушава законитѣ, върху които е построенъ неговиятъ организъмъ. Организъмътъ е съставенъ отъ безброй малки, живи душички, които слѣдятъ работата на своя господарь. Ако той направи нѣкаква грѣшка, отъ която да пострада цѣлиятъ организъмъ, тѣ казватъ: не е уменъ нашиятъ господарь! Не минава много врѣме, и цѣлото съдружие отъ живи клѣтки постепенно започва да се разпада. „Който не влиза прѣзъ вратата въ кошарата на овцитѣ, той е крадецъ и разбойникъ“. (—1 ст.). — Всѣка мисъль, която не носи въ себе си свѣтлината на Мѫдростьта, тя е крадецъ и разбойникъ. Всѣко чувство, което не носи въ себе си соковетѣ на Любовьта, то е крадецъ и разбойникъ. Всѣка постѫпка, която не носи въ себе си свободата на Истината, тя е крадецъ и разбойникъ. Въ това отношение, законътъ е безпощаденъ. Сега, нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога, за да живѣя добрѣ. — Такава философия не сѫществува. Човѣкъ трѣбва да знае, защо иска да служи на Бога! При това, каже ли веднъжъ, че иска да служи, той трѣбва, безъ отлагане, да пристѫпи къмъ реализиране на своето желание. Казвате на единъ гладенъ човѣкъ: почакай нѣколко деня, азъ ще ти донеса прѣсенъ, топълъ хлѣбъ да си хапнешъ. Докато се наканите да занесете хлѣбъ на този човѣкъ, той може да умре. Затова, именно, българитѣ казватъ: „Зяй, коньо, за зелена трѣва!“ Каже ли човѣкъ нѣщо, той трѣбва да го направи. Въ това седи Божественото. Богъ казва на слънцето да изгрѣе, и то изгрѣва точно на опрѣдѣленото за него врѣме. Всички желания и обѣщания, които не се изпълняватъ на опрѣдѣленото за тѣхъ врѣме, тѣ сѫ крадци и разбойници. Казвате: като умремъ, ще отидемъ на онзи свѣтъ, и тогава ще познаемъ истината. Това е заблуждение! Искате ли да намѣрите и познаете истината, търсете я, докато сте още на земята. Да мислите, че слѣдъ като отидете на онзи свѣтъ, ще намѣрите истината, то е все едно окованиятъ въ окови затворникъ, да мисли, че по този начинъ ще намѣри свободата. Или, все едно е, затворникътъ да мисли, че въ затвора може да стане светия. Ако това е вѣрно, тогава всички крадци и разбойници сѫ все светии. Човѣкъ може да стане светия, само ако Изпълнява волята Божия. Не изпълнява ли волята Божия, той е крадецъ и разбойникъ. Дѣто ходи, светията на всички свѣти, както фарътъ въ морето свѣти на всички кораби, които пристигатъ и заминаватъ отъ пристанището. Крадецътъ, разбойникътъ свѣти само на своя корабъ. Дойдатъ ли други кораби, той веднага загасва своята свѣщь, и тѣ оставатъ въ тъмнина. И забѣлѣжете, когато крадецътъ отива да обере касата на нѣкой богатъ човѣкъ, той запалва свѣщь само за себе си; обере ли касата, духва свѣщьта, взима паритѣ и излиза навънъ. Защо изгасва свѣщьта? — Защото не върши волята Божия. Който върши волята Божия, той запалва свѣщьта си, да свѣти на всички. Мисъль, която загасва свѣтлината на човѣка, тя е крадецъ и разбойникъ. Тъй щото, искате ли да вървите въ пѫтя на истината, трѣбва да дадете мѣсто на Божия Духъ у васъ, Той да ви рѫководи и упѫтва. Вънъ или вѫтрѣ у васъ, Духътъ слѣди, наблюдава всичко, каквото вършите. Речете ли да сѫдите нѣкого въ Негово име, Той наблюдава и се произнася за постѫпката ви. Мнозина мислятъ, че никой не вижда, какво правятъ. Не, будно е Божието око! Богъ слѣди всичко и се произнася чрѣзъ хората. Ако не вземете въ внимание думитѣ Му, единъ день този вашъ Баща ще ви хване за ухото и ще каже: Какво правите на земята? Затова ли ви изпратихъ? Вие дойдохте да се учите, а вършите голѣми своеволия и насилия. Казвате: има ли право Богъ да се отнася съ насъ така? Ако мислите, че Богъ нѣма право да се отнася съ васъ така, вие трѣбва да живѣете съобразно Божиитѣ закони. Не живѣете ли съгласно Неговитѣ закони, вие ще изгубите благоволението Му. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да изгуби Божието благоволение! Съ туй заедно той изгубва и богатство, и сила, и здраве, и приятели, а най-послѣ и живота си. Напуснатъ ли го всички, и червеитѣ ще се откажатъ да ядатъ месото му. Можете ли да разчитате на човѣкъ, който е изгубилъ всичко? Ще дойде такъвъ човѣкъ да ви показва мѣстото на Бога. То е все едно, да влѣзете въ дома на този човѣкъ, който запалва прѣдъ васъ една свѣщь и започва да ви убѣждава, че тази свѣщь е слънцето. Послѣ ще кажете: видѣхъ нѣщо, което свѣтѣше, като свѣщь, но слънцето ли бѣше, или не, не зная. Какъ да разбера истината? Казвамъ: ако плодоветѣ зрѣятъ на тази свѣтлина, тя е слънчева; ако хората се топлятъ на тази свѣтлина, тя е слънчева; ако цѣлата земя се освѣтява отъ тази свѣтлина, тя е слънчева. Значи, това, което сте видѣли, че свѣти е, наистина, слънцето. Ако плодоветѣ не зрѣятъ, ако хората не се отопляватъ и ако земята не се освѣтява, тази свѣтлина, която сте видѣли, е отражение на слънчевата, но не е самото слънце. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да бѫде свободенъ, той трѣбва да познава истината, да я различава отъ лъжата. Нѣма по-отвратително нѣщо за човѣка отъ това, да лъже въ името Божие, а слѣдъ това да се оправдава. Нѣкой казва: свѣтътъ ще се оправи самъ по себе си, нѣма защо да се безпокоимъ. Така е мислилъ единъ светия, който скоро разбралъ, че не е на правъ пѫть. Двама светии живѣли заедно въ една гора, дѣто се подвизавали духовно. Единиятъ отъ тѣхъ, като направялъ нѣкоя грѣшка, казвалъ прѣдъ другаря си: направихъ една грѣшка, но не може безъ това. И светия да съмъ, все ще сгрѣша, но нищо, грѣшката, сама по себе си, ще се оправи. Другиятъ светия не билъ съгласенъ съ този начинъ на разсѫждение, затова рѣшилъ единъ день да му докаже, че грѣшката, сама по себе си, не може да се изправи, докато човѣкъ не пожелае и не направи нѣкакво усилие отъ своя страна. За тази цѣль, единъ день той сварилъ бобъ, но съзнателно не турилъ соль въ него. Сядатъ и двамата да се хранятъ, но яденето не върви, соль нѣма въ боба. Първиятъ светия казалъ: соль нѣма! Бобъ не може да се яде безъ соль. — Нѣма нищо, това е една грѣшка, но тя, сама по себе си, ще се изправи. — Какъ така? Соль трѣбва да се тури! — Нищо, ще почакаме, сольта сама ще дойде. Едва сега първиятъ светия се убѣдилъ, че за изправянето на една погрѣшка, човѣкъ трѣбва да направи усилия, съзнателно да работи върху себе си, да изправи тази погрѣшка. Иска ли човѣкъ да свари бобъ, той самъ трѣбва да сипе вода въ гърнето; послѣ да тури боба, лука въ водата и да постави гърнето на огъня. Като заври бобътъ, ще тури соль и ще може вече да го яде. Очаква ли тия нѣща да дойдатъ сами по себе си, той ще гладува. На сѫщото основание хората сѫ на кривъ пѫть, когато очакватъ, Богъ да оправи свѣта. Казвамъ: външниятъ свѣтъ е оправенъ, но всѣки самъ трѣбва да оправи своя свѣтъ. Който самъ вари боба си, той може да оправи своя свѣтъ. Обаче, който очаква на другитѣ, тѣ да сварятъ бобъ, а той на готово да яде, неговиятъ свѣтъ ще остане неоправенъ. Законъ е: всѣки самъ ще си вари бобътъ. Ако отидете при единъ светия, той нѣма да ви даде отъ своя бобъ. Какво ще правите тогава? Светиитѣ иматъ правило, като варятъ бобъ, напримѣръ, ще сготвятъ само толкова, колкото души сѫ. Ако нѣкой отъ тѣхъ пожелае да ви гости, трѣбва да даде всичкия бобъ на васъ, а той да гладува; ако не желае да ви гости, тогава той ще яде, а вие ще гледате. Ще кажете: какъвъ светия е този? Азъ го гледамъ, а той яде, не иска да знае. Ако пъкъ светията даде на васъ боба си, тогава той ще каже: не е добъръ този човѣкъ! Въ случая, бобътъ се взима като символъ на живота. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобилно“. Слѣдователно, човѣкъ може да пожертвува живота си за нѣкого, но по свобода, а не чрѣзъ насилие. Тъй щото, никой нѣма право насила да застави светията да му даде отъ своя бобъ. Ако той самъ пожелае да даде отъ любовь, това е другъ въпросъ. Когато светията не иска да даде отъ своя бобъ, той ще ви заведе въ градината си и ще каже: ето, вземете отъ които плодове искате! Въ градината ми има и неваренъ бобъ; вземете си, колкото искате. Варениятъ бобъ прѣдставя прѣработена мисъль, която се дава само на достойния, защото той може да я възприеме и приложи. Който не е готовъ за тази мисъль, той самъ ще си свари бобъ, т. е. самъ ще прѣработи тази мисъль. Бобътъ е голѣмъ егоистъ. Българитѣ обичатъ боба, и затова го ядатъ. Който яде бобъ, той ще научи закона на щедростьта. За да даде бобътъ нѣщо отъ себе си, вие трѣбва да го прѣкарате прѣзъ редъ страдания: да го печете, варите, мачкате, докато стане по-мекъ, по-добъръ. Сѫщото се отнася и за човѣка. Когато човѣкъ страда, той става по-мекъ, по-добъръ, прилича на варенъ бобъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога. Питамъ: по какъвъ начинъ ще служишъ на Бога — чрѣзъ страдания, или доброволно, по любовь? Много дѣца не слушатъ родителитѣ си, но тѣ взиматъ тоягата и ги намагнетизиратъ. Слѣдъ това тия дѣца ставатъ послушни: каквото родителитѣ ги накаратъ, тѣ всичко вършатъ — за вода ходятъ, на фурня ходятъ, въ кѫщи метатъ, чистятъ. По-добрѣ, обаче, тия дѣца да слушатъ родителитѣ си безъ намагнетизирване. Слѣдователно, по-добрѣ е човѣкъ да служи на Бога отъ любовь, доброволно, а не чрѣзъ страдания. И тъй, добро нѣщо сѫ страданията, но тѣ не сѫ единствениятъ факторъ за оправянето на свѣта. Страданията сѫ нѣщо подобно на строгата рѣчь. Обаче, строгата рѣчь, строгитѣ думи не могатъ да оправятъ свѣта. Само Божественитѣ думи сѫ въ сила да оправятъ свѣта. Всѣка Божествена дума е узрѣлъ плодъ, който всѣки самъ може да откѫсне отъ градината на Бога. Съ Божествени плодове трѣбва да се храни човѣкъ! Нѣкой казва: азъ мога да се храня съ всѣкаква храна. Казвамъ: хранете се съ каквото искате, но не и съ варенъ бобъ. Бобътъ прѣдставя човѣшкитѣ обѣщания и мечти, за които се искатъ много усилия, докато се постигнатъ. Можете ли да варите бобъ на слънцето? — Не можете. Слѣдъ като бобътъ е зрѣлъ дълго врѣме на слънцето, той пакъ не е разбралъ законитѣ на свѣтлината. Защо? — Защото по никой начинъ не можете да го ядете суровъ. Докато е младъ, все още може да сѫ яде, но щомъ остарѣе, не може. Той казва: докато съмъ младъ, можешъ да ме опитвашъ въ естествения ми видъ, но остарѣя ли, не можешъ. Щомъ остарѣя, дълго врѣме трѣбва да ме варишъ, за да можешъ да ме ядешъ. Сѫщо така и нѣкои хора, докато сѫ млади и богати, все могатъ да дадатъ нѣщо; остарѣятъ ли, осиромашеятъ ли, тѣ нищо не даватъ. Когато човѣкъ изгуби знанието си, той е старъ бобъ; когато човѣкъ се отклони отъ правия пѫть на живота, той е старъ бобъ. Сърцето на такъвъ човѣкъ се втвърдява. Той става упоритъ, своенравенъ, всичко наоколо му се вижда криво. Той остарява и разбира, че причината на неговото състояние се дължи на обстоятелството, че той се е хранилъ съ мисли, които не носятъ соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината. Слѣдователно, иска ли да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да се върне назадъ, и да започне да се храни съ мисли, които носятъ соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината. Въ това седи спасението на човѣка. Има ли тия нѣща въ себе си, той ще бѫде отъ всички обичанъ и уважаванъ. Ние търсимъ правия животъ, а той иде отъ Бога. Ние търсимъ истинското знание, което иде отъ Бога. Ние търсимъ свободата, която сѫщо иде отъ Бога. Трѣбва ли да търсимъ живота, свѣтлината и свободата, дѣто ги нѣма? Казвамъ: искате ли да бѫдете силни и да постигнете всичко, което желаете, дръжте въ ума си тритѣ правила — мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви да вървятъ по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. И тогава, ако се натъкнете на нѣкакво противорѣчие, кажете: по-добрѣ да угодя на Бога, отколкото на хората. Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца“. (—15ст.). „Затова Отецъ ме люби, защото азъ полагамъ душата си, за да я взема пакъ“. (—17ст.). „Имамъ власть да я положа, имамъ власть пакъ да я взема.“ (—18ст.). — Въ това седи силата на Христа. По този начинъ Той даде примѣръ на цѣлото човѣчество. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Когато вашата мисъль носи свободата на Истината. Любовьта ще внесе животъ въ васъ. Кога? Когато вашата мисъль носи соковетѣ на Любовьта. И най-послѣ, вие ще придобиете знанието. Кога? Когато вашата мисъль носи свѣтлината на Мѫдростьта. Ако не живѣете споредъ тѣзи правила, и слѣдъ хиляди години вие ще си останете такива, каквито сте сега. Безъ тѣзи правила, каквото и да правите, вие ще мязате на кюнецъ, прѣзъ който водата ще влиза и излиза навънъ, безъ да остави нѣщо. Ще кажете: колко вода е прѣминала прѣзъ менъ! Колко парѝ сѫ минали прѣзъ рѫцѣтѣ ми! Питамъ: отъ всичко това, остана ли нѣщо у васъ? — Нищо не остана. Единъ день магарето се похвалило: азъ прѣнесохъ много икони на Христа. Да, но това магаре светия не стана, а пакъ магаре си остана. Едно е важно за човѣка: да има страхъ и благоговение къмъ Бога. Съврѣменнитѣ хора се страхуватъ едни отъ други: синътъ се страхува отъ баща си. Когато синътъ стане по-силенъ отъ баща си, тогава пъкъ бащата се страхува отъ сина. Дъщерята трепери отъ майка си, но понѣкога майката трепери отъ дъщеря си. Казвамъ: докато хората се страхуватъ единъ отъ другъ, тѣ не вървятъ въ правия пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата на овцитѣ.“ „Азъ съмъ добриятъ пастиръ.“ Това значи: Христосъ е пѫтьтъ, по който иде Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Който върви по този пѫть, той е едно съ Бога, и Богъ е едно съ него. Сега, които разбиратъ и прилагатъ Словото, тѣ ще оживѣятъ, ще възкръснатъ. Които не разбиратъ, тѣ ще разбератъ за въ бѫдеще, при второто пришествие. Едни ще възкръснатъ въ осѫждение, а други — въ животъ. Които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще възкръснатъ. Когато Иосифъ билъ въ затвора, съ него заедно били затворени хлѣбарьтъ и виночерпецътъ на царя. Тѣ сънували нѣкакви сънища и помолили Иосифа да ги изтълкува. Хлѣбарьтъ сънувалъ, че носилъ на главата си три бѣли кошници. Въ горната кошница имало отъ всичкитѣ фараонови ястия, направа хлѣбарска. Дошли птици и ги изяли отъ кошницата. Иосифъ му казалъ, че слѣдъ три деня царьтъ ще го осѫди на обѣсване, и тѣлото му ще бѫде разкѫсано отъ птицитѣ небесни. Виночерпецътъ сънувалъ лоза прѣдъ себе си. На лозата имало три прѫчки, които се разцъвтѣвали, а гроздето на тѣхъ узрѣвало. Чашата на Фараона била въ рѫката му, и той я подалъ на Фараона. Иосифъ му казалъ, че слѣдъ три деня той ще бѫде помилванъ отъ царя, който ще го постави на сѫщата служба, която по-рано заемалъ. Тъй щото, все ще дойде нѣкой да ви извади отъ затвора, но важно е, каква ще бѫде сѫдбата ви — като тази на хлѣбаря, или на виночерпеца. Азъ искамъ, като ви извадятъ отъ затвора, да имате участьта на виночерпеца, а не тази на хлѣбаря. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Който има уши да слуша и да разбира, той ще върви въ пѫтя на Христа. Днешниятъ день азъ наричамъ день за реализиране на вашата свобода. Той е първиятъ день, въ който вие взимате нови книги и започвате да живѣете по новъ начинъ. Каквито мисли дойдатъ въ ума ви, всички да изтичатъ отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Живѣете ли по този начинъ, вие ще мязате на онази английска кантора, която въ продължение на десеть години имала само загуби; като промѣнила начина на своитѣ операции, въ една година имала толкова голѣми печалби, че покрила всичкитѣ си загуби. Щомъ ликвидирате съ стария животъ, вие ще ликвидирате и съ кризата, която ви спъва. Защо съврѣменнитѣ банки фалирватъ? Защо търпятъ такава голѣма икономическа и финансова криза? — Защото всичкитѣ имъ операции сѫ поставени на вѫтрѣшна лъжа и измама. Лъжата и измамата сѫ стариятъ животъ, съ който трѣбва вече да се ликвидира! Щомъ се ликвидира съ стария животъ, ще дойде новиятъ животъ, съ нови системи и наредби, които почиватъ върху законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. И тъй, основната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, е мисъльта за тритѣ правила. Живѣете ли споредъ тѣхъ, вие ще чуете гласа на Бога. Богъ говори само тамъ, дѣто сѫ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Когато Богъ говори, всички трѣбва да мълчатъ. Ако не мълчатъ, ще има страдания. Мълчатъ ли, ще има радость и веселие. Който не мълчи, страданията се качватъ на гърба му, както дѣцата се качватъ на нѣкой конь. И той, ще не ще, носи. Сѫщото става и съ крушата. Когато нѣкоя круша роди плодове, хората се натрупватъ около нея, обиратъ плодоветѣ ѝ, изпочупватъ клонищата ѝ и слѣдъ това казватъ: хайде, до година пакъ ще дойдемъ да те оберемъ! Ако и вие бѫдете круши, които хората обиратъ, нищо нѣма да спечелите. Обаче, както виждамъ, никой човѣкъ не иска да страда. Въпрѣки това, всички страдатъ, защото искатъ хората да ги разбиратъ и обичатъ. Докато очакватъ разбиране и любовь отъ хората, всѣкога ще страдатъ. Всички иматъ такива опитности и знаятъ, че истината не е въ тази философия на живота. Слѣдователно, искате ли да бѫдете разбрани и обичани, вие трѣбва първо Бога да обичате. Казвате: какъ да познаемъ, дѣ е Богъ? Питамъ: тази сутринь, запримѣръ, трѣбваше ли азъ да ви доказвамъ, че това, което виждате, е слънцето? Щомъ видите, че слънцето изгрѣва, не очаквайте друго слънце. Това е слънцето, на което всички плодове зрѣятъ. Това слънце всички познаватъ, но щомъ стане въпросъ за Бога, казватъ: какъ ще познаемъ Бога? Щомъ Богъ изгрѣе въ душата на човѣка, всички облаци, болести, страдания и противорѣчия изчезватъ. Тогава настава миръ и радость въ душата на човѣка, каквито той никога не си е прѣдставялъ. Значи, всички страдания, противорѣчия въ живота на човѣка се дължатъ на това, че той е далечъ отъ Бога, далечъ отъ Божията свѣтлина. Който не се грѣе на тази свѣтлина, той живѣе въ влажна, тъмна кѫща, вслѣдствие на което и той, и жена му, и дѣцата му постоянно боледуватъ. Какъ нѣма да боледуватъ? Нека Божествената свѣтлина влѣзе въ тази кѫща, да видите, какво ще стане съ болеститѣ. Дѣто е Божията Любовь и свѣтлина, никаква лоша мисъль не прониква въ ума на човѣка. Не влѣзе ли Божията Любовь и свѣтлина въ нѣкой домъ, тамъ постоянно ще има страдания и противорѣчия. Казвамъ: понеже искате да възкръснете, да намѣрите Бога, трѣбва да живѣете споредъ тритѣ правила. Иначе, въ която църква и да отидете, навсѣкѫдѣ ще ви кажатъ: елате при насъ! Тукъ ще намѣрите Бога. Питамъ: ако нѣкой се роди отъ майка заекъ, какво щастие ще му донесе тази майка? Тя постоянно ще му казва: синко, краката ти трѣбва да бѫдатъ дълги, та щомъ шукне нѣщо въ гората, ти веднага да бѣгашъ. Ако нѣкой е роденъ отъ майка свиня, тя ще го научи да рови, да търси богатства въ земята. Ако човѣкъ мине прѣзъ всички животински форми, той все ще придобие нѣкакво знание, но свобода нѣма да има. Кой заекъ, коя свиня, коя птица и кой човѣкъ сѫ свободни? Коя жена, или кой мѫжъ сѫ свободни? Кой учитель, кой царь, или кой свещеникъ сѫ свободни? Никой човѣкъ не е свободенъ, а при това, казва: елате при менъ, азъ ще ви кажа истината! Всички хора умиратъ, а при това, говорятъ за свобода. Истински свободенъ генералъ, запримѣръ, е онзи, покрай шинела на когото минаватъ безброй куршуми и шрапнели, но нито единъ не го засѣга. Той минава спокойно покрай тѣхъ, пѣе си нѣкаква пѣсень, отъ нищо не се смущава. Има такива генерали по свѣта. Казано е въ Писанието, че слѣдъ като Христосъ говори на юдеитѣ, тѣ искаха да Го хванатъ и убиятъ съ камъни. Христосъ избѣга отъ рѫцѣтѣ имъ и отиде отвѫдъ Иорданъ, т. е. Христосъ духна свѣщьта, и тѣ останаха на тъмно. Най-послѣ тѣ Го разпнаха, но на третия день Христосъ възкръсна. Силата на Христа се прояви въ възкресението. Който иде отъ Бога, и въ гробъ да го турятъ, въ края на краищата, той пакъ ще излѣзе навънъ, ще възкръсне. Възкресението — това е великата цѣль, къмъ която всѣки човѣкъ се стреми. Сега, желая на всички, всѣка ваша мисъль да носи за душата ви соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината! Въ това седи истинскиятъ животъ. * 11. Бесѣда отъ Учителя, държана на 9 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАПЕЧАТАЛЪ Е. Днесъ ще размишлявате върху 33 ст., 3. гл. отъ Евангелието на Иоана: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ.“ Мнозина искатъ да имъ се говори Истината. Истината може да се говори само на онзи, сърцето на когото трепти отъ любовь. Истината може да се говори само на онзи, умътъ на когото е пъленъ съ свѣтлина. Когато въ сърцето на човѣка нѣма любовь и когато въ ума му нѣма свѣтлина, той не може да разбере Истината. Когато сърцето на човѣка е раздвоено, и когато умътъ му е помраченъ, той не може да разбере Истината. Казвате: въ какво се заключава раздвояването? Прѣдставете си, че вие се влюбвате въ единъ отъ пръститѣ на вашия приятель, и като отивате при него, все съ пръста му се занимавате. Казвате: не мога да не пипна пръста на своя приятель. Питамъ: какво печелите, ако постоянно носите въ ума си мисъльта за пръста на вашия приятель? Каква идея има въ този пръстъ? Прѣди всичко, той е една малка часть отъ вашия приятель. Пръстътъ на приятеля ви е пръстъ на Бога. Слѣдователно, когато майка се влюби въ дѣтето си, тя се е влюбила въ пръста на Бога. Когато нѣкой се влюби въ приятеля си, той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Когато господарь се влюби въ слугата си, той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Когато слуга се влюби въ господаря си, и той се е влюбилъ въ пръста на Бога. Въ когото и да се влюби човѣкъ, той изпада въ смѣшно положение. Нѣкой казва, че като се влюбилъ, сърцето му се запалило и горѣло. Какво става слѣдъ това? Като погори малко сърцето му, то става на пепель. Каква е тази любовь, която прѣвръща сърцето на човѣка на пепель? Любовь, която прѣвръща сърцето на човѣка на пепель, не е истинска любовь. Тази пепель може да се употрѣби само като лѣкарство въ нѣкои случаи, но нищо повече не може да даде на човѣка. Слѣдователно, искате ли да любите Бога, не трѣбва да се влюбвате само въ Неговия пръстъ. Пръстътъ на Бога всѣки може да хване, вслѣдствие на което ще се яви споръ между хората. Вие трѣбва да се влюбите въ вѣчното, въ безграничното начало на Бога, т. е. въ Неговия Духъ. Който се влюби въ пръста на човѣка, той може да задигне този пръстъ. Момъкъ се влюбва въ мома и я задига. Мома се влюбва въ момъкъ и го задига. Пръстътъ, въ който се влюбватъ хората, е символъ, който трѣбва да се разрѣши. Нѣкой казва: еди-кой си ме люби. — Отдѣ знаете? Днесъ ви люби, утрѣ ви изневѣрява. Любовь, която се явява и изчезва, тя не е истинска. Любовь, въ която жабитѣ крѣкатъ, и тя не е истинска. Тя е благо. Ако пиете отъ водата на нѣкое блато, въ което жабитѣ оставатъ нечистотиитѣ си, отъ васъ човѣкъ не може да стане. Ако нѣкой изучава една религия, въ която жабитѣ крѣкатъ, мислите ли, че той ще се добере до истината? Ако нѣкой човѣкъ отива да проповѣдва истината, каква истина ще проповѣдва той, ако първо дойде при васъ, да иска хлѣбъ, да се нахрани? Този проповѣдникъ не е изпратенъ отъ Бога. И Христосъ проповѣдваше Истината, но Той отъ никого не поиска хлѣбъ. Напротивъ, съ петь хлѣба и двѣ риби Той нахрани нѣколко хиляденъ народъ, слѣдъ което останаха още нѣколко коша укрухи. Казвамъ: при любовьта хората се натъкватъ на редъ заблуждения, отъ които трѣбва да се освободятъ. Запримѣръ, има ли право първиятъ пръстъ на рѫката да завлада всички останали пръсти и да имъ заповѣдва като господарь? — Нѣма право, разбира се. Петьтѣ пръста трѣбва винаги да бѫдатъ заедно, и когато господарьтъ имъ заповѣда да свършатъ една работа, тѣ трѣбва едноврѣменно да я изпълнятъ: ще се свиятъ, ще посегнатъ къмъ даденъ прѣдметъ, ще го хванатъ и прѣмѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Чрѣзъ многократното изпълнение на този процесъ, тѣ свършватъ работата, опрѣдѣлена отъ господаря имъ. Ако само единиятъ пръстъ иска да свърши работата, а другитѣ не взиматъ участие, той самъ нищо не може да постигне. Ако човѣкъ, като единия пръстъ на рѫката, мисли, че всичко може самъ да свърши, че като него нѣма другъ въ свѣта, той е на кривъ пѫть. Хиляди хора още могатъ да мислятъ за себе си сѫщото, но всички сѫ далечъ отъ истината. Двама души се борятъ. Единиятъ събаря другия на земята и казва: ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ по-силенъ отъ тебъ, ти не можешъ да се боришъ съ менъ! Дохожда трети, той събаря и двамата, като казва: вие трѣбва да знаете, кой съмъ азъ и съ кого имате работа! Дохожда четвърти, гой събаря и тримата. Най-послѣ, дохожда господарьтъ, който събаря всички и казва: скоро долу! Тѣзи герои сѫ пръститѣ на рѫцѣтѣ, които щръкватъ нагорѣ, и всѣки мисли за себе си, че е нѣщо особено, но когато дойде господарьтъ имъ, той казва: всички долу! Пръститѣ, единъ слѣдъ другъ, отиватъ на мѣстото си. Нека този примѣръ ви послужи като тема за размишление. Сега, всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Питамъ: ако тѣ служатъ на своитѣ страсти, могатъ ли да бѫдатъ свободни? Запримѣръ, нѣкой човѣкъ прѣкарва цѣлъ день по кръчмитѣ, а иска да бѫде свободенъ. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Той е робъ на своята страсть. Ако хората служатъ изключително на себе си и на своитѣ ближни, могатъ ли да бѫдатъ свободни? Какво печели слугата, който цѣлъ день работи на нивата на господаря си? Той цѣлъ день дига и слага мотиката, изморява се, изпотява се, и вечерьта се връща дома си изтощенъ, съсипанъ, за нищо вече негоденъ. Господарьтъ печели много, а слугата — малко. Не е ли робство положението на този слуга? Съ това азъ не възставамъ противъ работата, но тя трѣбва да бѫде умѣрена. Когато бащата изпраща синоветѣ си на нивата, трѣбва ли единъ да работи, а другитѣ да почиватъ на негова смѣтка? Всички синове трѣбва да работятъ задружно — всѣки споредъ силитѣ си. Прѣди грѣхопадането хората не сѫ работили на нивитѣ. Тогава житото е расло само, и то е дохождало при човѣка, а не човѣкъ при него. Сѫщо така крушитѣ, ябълкитѣ, всички плодове сѫ расли сами и сѫ отивали направо при човѣка. Човѣкъ е ималъ грижата само да остави кошницата подъ дървото, и плодоветѣ сами влизали вѫтрѣ. Сега, ако продължавамъ още да говоря по този въпросъ, ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“. Днесъ, това сѫ приказки, наистина, но прѣди грѣхопадането тия нѣща сѫ били факти. Казвате: какво нѣщо е животътъ? Защо ни е толкова милъ? Прѣдставете си единъ младъ човѣкъ, който иска да живѣе, обаче, лѣга тежко боленъ отъ нѣкаква болесть. Иска да се обърне на една или друга страна въ леглото си, не може, все на гърба си лежи; иска да подигне малко крака си, не може; да отвори очитѣ си, пакъ не може. Той започва да плаче и казва: нищо не може да излѣзе отъ менъ! Ще се мре — нищо повече! Защо плаче този младъ човѣкъ? Той иска да работи, чувствува, че не е завършилъ работата си. Какъ може да му се помогне? Кой ще го дигне отъ леглото? Трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ при него, да го убѣди, че той може да стане отъ леглото си, може да отвори очитѣ си и да си хапне нѣщо. Направи ли това, той започва да се движи, да ходи изъ стаята, да яде по малко, и скръбьта му се прѣвръща на радость. Той се убѣждава, че Богъ не го е турилъ на леглото, да лежи съ мѣсеци на гърба си, но го е изпратилъ въ свѣта да работи, да разрѣши нѣкоя задача. Слѣдователно, животътъ на човѣка е милъ, защото той съзнава въ себе си, че не е завършилъ работата си, а трѣбва да замине за онзи свѣтъ неподготвенъ. Нѣкой казва: азъ спя като конь. Какво иска да каже съ това? Той иска да каже, че е много буденъ. Това значи: както коньтъ е буденъ, когато види господаря си, така и той е всѣкога буденъ. Казвамъ: въ истинския животъ нѣма спане. Който спи, той не е въ истинския животъ. Коньтъ спи правъ, но при първото явяване на господаря си, той е буденъ. Човѣкъ пъкъ повече спи. Като легне, той се омотае добрѣ въ юргана си, и като дойде господарьтъ му, не може да се събуди, не може веднага да се развие. Цѣла нощь той се обръща ту на една, ту на друга страна, поглежда вънъ, дали се е съмнало; отново се завива да спи, докато най-послѣ се съмне добрѣ и казва: нѣма какво, трѣбва да се става! Този е неестественъ сънъ. Така правятъ мнозина отъ васъ: лѣгатъ, ставатъ, пакъ заспиватъ, гледатъ, дали се е зазорило и казватъ: какъ не се нареди да ставаме по-късно, слѣдъ като изгрѣе слънцето? Обаче, по едно врѣме се стреснатъ и казватъ: я да станемъ! Ако продължаваме да спимъ, може-би, да ни се случи нѣщо лошо. Такива хора сѫ ранобудни само отъ страхъ. Това сѫ човѣшки работи. Истинско зазоряване въ живота е моментътъ, когато човѣкъ се изправи на краката си и почувствува, че е въ връзка съ всички хора по лицето на земята. Истинско зазоряване е моментътъ, когато човѣкъ мисли, чувствува и дѣйствува свободно. Тогава той може да разбира и разглежда смисъла на всичко, което Богъ е създалъ. Ако въ живота на човѣка не дойде истинското зазоряване, той ще живѣе единъ прѣривенъ, прѣкѫснатъ животъ, отдѣленъ отъ всички живи сѫщества. Смисълътъ на живота, обаче, седи въ непрѣривностьта, да вижда човѣкъ връзката между всички явления. И тъй, прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Казано е въ Писанието: „Не бивайте раби на человѣцитѣ!“ Хората изпадатъ много лесно въ робство. Срещнатъ ли нѣкой човѣкъ, който знае малко повече отъ тѣхъ, тѣ казватъ: този е голѣмъ авторитетъ. — Никакъвъ авторитетъ не е той. Единъ авторитетъ има въ свѣта! Този авторитетъ е Богъ. Нѣкой казва: кой човѣкъ може да се нарече братъ? Братъ е само онзи, който, въ любовьта си къмъ тебе, те остава абсолютно свободенъ. Ограничава ли те, той не е никакъвъ братъ. Казано е въ стиха: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ.“ Слѣдователно, само онзи може да ви даде свобода, който е запечаталъ въ себе си, че Богъ е истиненъ. И тогава, ако Богъ е освободилъ нѣкого, братътъ нѣма право да го заробва. Кой е далъ право на господаря да заробва слугата си и на слугата да заробва господаря си? Казвате, че Богъ е наредилъ нѣщата така, че Той опрѣдѣлилъ отношенията между хората. Това е лъжа. Ще излѣзе, че Богъ създалъ едни хора господари, други — роби; едни създалъ здрави, други — болни; едни създалъ да живѣятъ въ радость и щастие, а други — да бѫдатъ изнасилвани. Това не е никакво вѣрую! Та когато казвате, че Богъ е създалъ свѣта съ всички ограничения, противорѣчия, болести, насилия и редъ още отрицателни прояви, това е заблуждение. Богъ е свободенъ, и вие можете да бѫдете свободни, като Него. Синътъ запитва баща си: какъ мога да бѫда свободенъ? — Като постѫпвашъ като мене. Дъщерята запитва майка си: какъ мога да бѫда свободна? — Като постѫпвашъ като мене. Значи, ако синътъ и дъщерята правятъ това, което майката и бащата правятъ, тѣ ще бѫдатъ свободни. Пиленцето, което върви слѣдъ майка си, цѣлъ день рови, търси храна. Нѣкой казва: какво да правя? — Вижъ, какво правятъ пиленцата. — Това е кокоша работа. — Вѣрно, че е кокоша работа, но малкото пиленце знае, какво да прави. То върви слѣдъ майка си, и щомъ тя клъвне, и то клъвне. Човѣкъ, обаче, не знае, какво да прави. Казвате: ние не искаме да бѫдемъ като кокошкитѣ. Вие не трѣбва да бѫдете като кокошкитѣ, но както тѣ слушатъ майка си, така и вие трѣбва да слушате своята велика майка — Любовьта. Идете и вие при тази ваша майка, както пиленцето отива при своята. — Какъ да намѣримъ Бога? — Ако пиленцето намира майка си, влиза подъ крилцата ѝ и придобива знание, защо човѣкъ не може да намѣри своята майка, да се скрие подъ крилцата ѝ и да придобие знание? Човѣкъ намира нѣкой Петко, или нѣкой Драганъ, скрие се подъ крилата му и седи тамъ, нищо не научава. Блато е това мѣсто, тамъ само жаби крѣкатъ; въ него не можете да намѣрите Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Азъ съмъ живиятъ изворъ“. Ядете ли отъ този хлѣбъ, вие никога нѣма да огладнѣете, но знание ще получите. Пиете ли отъ този изворъ, вие никога нѣма да ожаднѣете, но знание ще получите. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че Богъ е вложилъ Истината въ него. Истината се заключава въ това, да съзнава човѣкъ, че Богъ живѣе въ него, и той живѣе въ Бога. Ако човѣкъ не съзнава това, той ще живѣе въ Петко, въ Драгана, въ Стояна и ще очаква само на хората. Идете при мишкитѣ и научете единъ урокъ отъ тѣхъ! Тѣ седатъ ли въ празни хамбари? Влѣзатъ ли въ нѣкой празенъ хамбаръ, тѣ веднага излизатъ навънъ. Обаче, пъленъ ли е хамбарътъ съ жито, тѣ влизатъ въ него и цѣлъ день и цѣла нощь църкатъ, вършатъ работа. Щомъ се изпразни хамбарътъ, тѣ го напущатъ и казватъ: тукъ не се живѣе вече! Чудно е, какъ хората живѣятъ въ празни хамбари! Мишката не остава въ празенъ хамбаръ, а човѣкъ седи вѫтрѣ, не излиза отъ хамбара. Казвамъ: живѣйте въ пълни хамбари, дѣто има жито, дѣто има, какво да се яде и пие Тамъ е смисълътъ на живота! Другояче казано: животътъ е тамъ, дѣто Богъ е поставилъ човѣка. Животътъ е въ Божията Любовь, въ благата, които Той дава. Животътъ е въ Божията Мѫдрость и свѣтлина. Животътъ е въ Божията Истина и свобода. Първата работа, която прѣдстои на човѣка, е да се освободи отъ всички отрицателни чърти на своя характеръ. Въ това седи неговото самовъзпитание. Запримѣръ, ако писарьтъ или цигуларьтъ не движатъ пръститѣ на рѫцѣтѣ си свободно тѣ нищо не могатъ да направятъ. Какъ ще може писарьтъ да пише, ако не движи пръститѣ си бързо? Какъ ще може цигуларьтъ да свири, ако не движи пръститѣ си бързо? Какво можете да направите безъ пръсти? Нѣкой казва: азъ не мога да живѣя безъ пръста на Бога. Ако не го видя, нищо не мога да направя. Добрѣ, може да ти се даде възможность цѣлъ день да гледашъ пръста на Бога, но прѣзъ това врѣме да не хапнешъ хапка хлѣбъ и да не глътнешъ капка вода. — А, това не може. — Значи, не е всичко въ пръста. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Който ме яде, той никога не огладнява.“ Живиятъ хлѣбъ е живиятъ въздухъ, който човѣкъ приема въ себе си. Първиятъ пръстъ на Бога, показалецътъ, прѣдставя Божия законъ. Когато Богъ дигне този пръстъ нагорѣ, съ това Той казва на човѣка: Ти трѣбва да се подчинишъ на моя законъ! Законътъ не търси любовь, но изпълнение. Питамъ: може ли човѣкъ да се влюби въ закона? Това значи: може ли човѣкъ да се влюби въ една тояга? Човѣкъ трѣбва да седи най-малко четири-петь метра далечъ отъ закона, да не го засегне. Най-малкото нарушение на закона води нарушение и на приятелскитѣ отношения съ него. Необходимо е да се спазва Божия Законъ, за да дойде Любовьта. Любовьта не търпи никакви погрѣшки Тя се проявява само въ съвършенитѣ. Богъ проявява Любовьта, защото е съвършенъ. На сѫщото основание, който иска да прояви Божията Любовь, той трѣбва да бѫде съвършенъ. Съ други думи казано: когато човѣкъ иска да прояви Божията Любовь, Богъ трѣбва да живѣе въ него, и той трѣбва да живѣе въ Бога. Това сѫ двѣ важни условия за изявление на Любовьта. За да обичашъ нѣкого, ти трѣбва да проникнешъ въ него, и той трѣбва да проникне въ тебе. Запримѣръ, свѣтлината ни обича, понеже прониква въ насъ. Хлѣбътъ ни обича, понеже прониква въ насъ Изобщо, всѣко нѣщо, което прониква въ насъ, то ни обича. Пада единъ камъкъ върху насъ и ни смазва. Този камъкъ обича ли ни? Камъкътъ не прониква въ насъ, и затова не може да ни обича. Всѣко нѣщо, което прониква въ човѣка и внася животъ въ него, то го обича; не прониква ли въ него, не внася ли животъ, то не може да го обича. И обратното е вѣрно. Всѣко нѣщо, въ което човѣкъ прониква и внася животъ, той го обича. Не прониква ли въ нѣщо, не внася ли животъ въ него, той не го обича. Богъ прониква въ насъ, защото ни обича. Когато нѣкой е тѫженъ, обрѣмененъ, Богъ прониква въ него и му казва: Не се обезсърдчавай, всичко ще се оправи! Нѣкой взелъ пръста на Бога и мисли, че само той има право на него. Никой не може да задържи Божия пръстъ само за себе си. Защо? — Защото този пръстъ е чучуръ на великия изворъ на живота, отъ който непрѣкѫснато тече вода. Слѣдователно, всѣки има право да вземе часть отъ тази вода. Водата на този изворъ прѣдставя великия животъ на Бога, т. е. великитѣ Божии закони. Когато казвамъ, че Богъ прониква въ насъ, подразбирамъ Божия Духъ. Значи, Божиятъ Духъ прониква въ насъ, и затова ни обича. Христосъ казва: „Който люби баща си и майка си повече отъ мене, не е достоенъ за моята любовь.“ Какво означава този стихъ? Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си, не мога безъ него. Питамъ: ако ти искашъ да влѣзешъ въ Царството Божие, трѣбва ли да вземешъ съ себе си своя възлюбенъ? — Азъ не мога безъ него. — Какво ще правишъ, ако твоятъ възлюбенъ не може да влѣзе заедно съ тебе въ Царството Божие? — Защо не може да дойде и той съ мене? — Защото всѣки самъ влиза въ Царството Божие. Обаче, всѣки трѣбва да се стреми къмъ Царството Божие, понеже тамъ е истинскиятъ животъ. Обикновениятъ животъ пъкъ е животъ на житното зърно. Свѣтлината и влагата, които влизатъ и излизатъ отъ посаденото въ земята житно зърно, прѣдставятъ Царството Божие за него. По сѫщия начинъ всички, които ни обичатъ и които ние обичаме, трѣбва да влизаме и излизаме отъ Царството Божие. Тамъ всички трѣбва да сме въ единение, въ единство. Нѣкои ще кажатъ: ние не мислимъ така, ние имаме друго мнѣние по този въпросъ. — Много естествено е, че мнѣнията ни ще се различаватъ. Ако двама художника нарисуватъ една и сѫща картина, картинитѣ имъ непрѣменно ще се различаватъ. Запримѣръ, единиятъ ще тури по-тъмни, другиятъ — по-свѣтли краски. Послѣ, сѣнкитѣ въ картината на единия художникъ ще се различаватъ отъ тия на другия. Чия картина ще бѫде по-близо до дѣйствителностьта? Прѣди всичко, никой художникъ не може да нарисува образа на нѣкой човѣкъ. Защо? — Той не може да прѣдстави чъртитѣ му такива, каквито сѫ въ дѣйствителность. По никой начинъ той не може да нарисува човѣка като живъ. Който е майсторъ, нека духне този портретъ, да оживи човѣка, когото е нарисувалъ. Добриятъ художникъ може да направи слѣдното: върху портрета на нѣкой човѣкъ той може да изрази законитѣ и силитѣ, които сѫ работили за създаването му. Тѣзи закони и сили изразяватъ вѫтрѣшния животъ на човѣка. Носътъ, ушитѣ, очитѣ, челото, устата, брадата на човѣка сѫ важни точки, които характеризиратъ човѣка. Затова, когато нѣкой човѣкъ не обича да слуша, той трѣбва да се хване за ухото и да си каже: слушай, ти трѣбва да бѫдешъ разуменъ, да се вслушвашъ въ съвѣтитѣ на по-напредналитѣ отъ тебъ! Ако е ударилъ на широкъ животъ, той трѣбва да се хване за носа си и да каже: слушай, ти трѣбва да мислишъ право, да мислишъ, какво вършишъ! Изобщо, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава своитѣ характерни чърти и, дѣто трѣбва, да се корегира. Често, между ученитѣ се говори за физиогномията като наука. Обаче, сѫществува обикновена физиогномия и необикновена. Обикновената азъ наричамъ физиогномия на затворницитѣ, а необикновената — физиогномия на свободнитѣ хора. Освѣнъ тѣзи двѣ физиогномии, сѫществува и трета, която азъ наричамъ физиогномия на Синоветѣ Божии. Физиогномията на затворницитѣ изучава чъртитѣ на прѣстѫпнитѣ типове. Физиогномията на свободнитѣ хора изучава чъртитѣ на праведнитѣ хора. Третата физиогномия пъкъ изучава чъртитѣ на Синоветѣ Божии. Обаче, иска ли човѣкъ да изучава коя и да е отъ тритѣ физиогномии, той непрѣменно трѣбва да ги изучава сравнително, да прави сравнения между тритѣ типа, и слѣдъ това да вади своитѣ заключения. Само по този начинъ човѣкъ ще схване разликата между тритѣ типа и ще се добере до една положителна наука. Казвамъ: и при най-голѣмото различие между тѣзи три категории хора, все има нѣщо общо — всички се стремятъ къмъ свобода. Затворникътъ погледне къмъ оковитѣ на краката си, погледне къмъ желѣзнитѣ рѣшетки на прозорцитѣ, погледне къмъ пазача, който седи прѣдъ вратата му съ голъ ножъ, па си въздъхне дълбоко и каже: не мога да се освободя, може-би тукъ ще свърша живота си, като затворникъ, за винаги лишенъ отъ свобода. Чувамъ страданията на тоя затворникъ, влизамъ при него и го питамъ: искашъ ли да те освободя? — Какъ? — Ще те запаля да изгоришъ и въ видъ на въздухообразно тѣло ще излѣзешъ прѣзъ нѣкоя малка дупчица, безъ да те види нѣкой. Ако този човѣкъ не се съгласи и прѣдпочете затвора, ще го оставя да си лежи тамъ. Обаче, ако се съгласи, азъ драсвамъ кибритъ, запалвамъ го и като газъ го пущамъ на свобода. Слѣдъ това пазачътъ влиза въ стаята, и какво да види! Оковитѣ лежатъ на земята, вратата заключена, прозорцитѣ затворени, но затворникътъ го нѣма. Дѣ е той? Никой не знае това. Послѣ, азъ връщамъ живота на този затворникъ, но вече свободенъ, далечъ отъ затвора, отъ мѫкитѣ, отъ желѣзнитѣ окови. Слѣдъ това му казвамъ: ти ще живѣешъ сега правилно и никому нѣма да казвашъ, че си отъ свободнитѣ хора, придобилъ свободата си чрѣзъ изгаряне. Казвате: какъ върнахте живота на този човѣкъ? — И за това има методи, както има методи и за прѣвръщането на човѣка въ газъ. И тъй, когато питате, защо хората умиратъ, казвамъ: хората умиратъ, за да се освободятъ отъ затворитѣ на земята. Всичко трѣбва да изгори, за да се изчисти! И хората трѣбва да изгорятъ, за да се прѣчистятъ и освободятъ отъ затворитѣ! Казано е въ Писанието: „Земята ще изгори, за да се прѣчисти!“ Дали вѣрвате, или не, това не е важно, но като дойде това врѣме, всички ще повѣрватъ. Когато Божествениятъ огънь дойде, той ще прѣмахне всички условия, които ограничаватъ, измѫчватъ и заробватъ човѣка. Понѣкога хората се натъкватъ на свои мисли, желания и постѫпки, които ги заробватъ. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Кой може да ги освободи? — Божественото. Така постѫпиха руситѣ съ насъ въ освободителната война. Тѣ дойдоха, и дѣ що българи и християни намѣриха въ затворитѣ, освободиха ги и ги пуснаха навънъ. По сѫщия начинъ единъ день ще дойдатъ вашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, ще разбиятъ вратитѣ на вашитѣ затвори и ще кажатъ: излѣзте вънъ, на свобода! Днесъ всички съврѣменни хора се намиратъ подъ духовното робство на турцитѣ, отъ което трѣбва да се освободятъ. Казано е въ стиха: „Който приема свидѣтелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. Казвате: добрѣ е човѣкъ да се освободи отъ оковитѣ и отъ затвора, но опасно е да не го хванатъ отново. Не, освободи ли се човѣкъ веднъжъ, той трѣбва вече да се опрѣдѣли, да служи на Бога. И затова, всѣка сутринь, като става, той трѣбва да се запитва: живѣе ли Богъ въ менъ, и живѣя ли азъ въ Бога? Нѣма по-красива мисъль отъ тази! Провѣрявате ли се по този начинъ, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Цѣлиятъ день ще бѫдете радостни и весели. Каквато работа започнете, ще върви добрѣ. Само по този начинъ човѣкъ ще мисли право и ще има правилни отношения къмъ Бога и къмъ ближнитѣ си. Само така той ще разбере, че Богъ е истиненъ и вѣренъ. Ако Богъ е въ васъ, и вие въ Него, животътъ ви ще се осмисли и ще заживѣете по новъ начинъ. Този новъ животъ наричамъ животъ на праведнитѣ — животъ на зазоряване. Казано е: „Пѫтьтъ на праведния е пѫть на зазоряване“. Размишлявайте върху тази мисъль и ще разберете, че този е единствениятъ пѫть, по който трѣбва да вървите. Нѣкой казва: азъ вѣрвамъ въ Бога. Какво отъ това, че вие или азъ вѣрваме въ Бога? Ние трѣбва да вѣрваме, че Богъ е любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель, кротость, въздържание, милосърдие и т. н. Ние трѣбва да вѣрваме, че Богъ е всесиленъ, всезнаещъ. Ако хората, наистина, вѣрваха, че Богъ е всезнаещъ, тѣ щѣха да иматъ прѣдъ видъ това, когато замислятъ нѣкои лоши работи, или прѣстѫпления. Ако тѣ, наистина, вѣрваха, че Богъ е всесиленъ, щѣха да уповаватъ на Него, даже и въ ада да сѫ паднали. Тѣ ще знаятъ, че Богъ е въ сила и оттамъ да ги извади. Като ги извади, ще каже: кой ви даде право да грѣшите? Като слушате да говоря така, нѣкой казватъ: ние не сме си отживѣли още, не сме си отспали, както трѣбва. Осемь хиляди години вече, какъ хората живѣятъ, както искатъ, и спятъ повече, отколкото трѣбва, но какво сѫ придобили съ това? Нищо не сѫ постигнали. Затова, казвамъ: ако хората не се събудятъ и станатъ слѣдъ петь минути, всички юргани, въ които се завиватъ, ще изгорятъ; всички кѫщи, въ които се криятъ отъ външнитѣ условия, ще изгорятъ; всичко, което човѣкъ е създалъ, ще изгори! Всичко ще изгори, ще се прѣвърне на прахъ и пепель. Който мисли, че има още врѣме да спи подъ юргана си, той се лъже. Сънътъ бѣше досега. Казано е въ Писанието: „Стани ти, който още спишъ! Свърши се врѣмето на спането“. Сега, и азъ ви казвамъ: като се върнете дома си, драснете единъ кибритъ и запалете юрганитѣ си! Нека старитѣ юргани изгорятъ! Обаче, ако старитѣ изгорите, а започнете да търсите нови, съ тѣхъ да си доспите, вие не сте разбрали смисъла на думитѣ ми. Ако не сте ме разбрали, азъ ще съжалявамъ, че съмъ станалъ причина да изгорите юрганитѣ си. Подъ думитѣ „стари юргани“, азъ разбирамъ всичко онова, което внася смърть въ тѣлото и смутъ въ сърцето и ума на човѣка. Старото трѣбва да изгори! Който изгори старитѣ. си юргани и старата си кѫща, той трѣбва да даде угощение на приятелитѣ си и да благодари на Бога, че се е освободилъ отъ всичко старо въ себе си. Ще приведа сѫщия примѣръ въ друга форма. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ е боледувалъ десеть години отъ проказа, но Богъ иска да му помогне, да го излѣкува. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Щомъ забѣлѣжи, че Богъ му се притича на помощь, първата работа е да вземе единъ кибритъ, да драсне и да запали дрехитѣ си, да изгорятъ. Слѣдъ като изгори дрехитѣ си, трѣбва ли да съжалява за тѣхъ? Не, той трѣбва да благодари на Бога, че се е освободилъ отъ тѣхъ, защото, докато е съ тѣхъ, и на себе си ще врѣди, и на околнитѣ си. Искате ли да вървите направо — направо ще вървите; нагорѣ — нагорѣ. Искате ли право да мислите — право ще мислите. Никакви компромиси не се позволяватъ въ новия животъ! Тази е новата философия на живота! Този е пѫтьтъ къмъ Истината. Истината разполага само съ единъ методъ. Като казвамъ, че Истината има само единъ методъ, разбирамъ, че този методъ включва въ себе си всички останали методи. Истината подразбира свобода, която включва въ себе си всички видове свободи. Истината разполага съ такова знание, въ което се включватъ всички видове знания. Който има тази Истина въ себе си, той има всичко останало въ свѣта. Щомъ Богъ е съ човѣка, и ангели, и светии и праведни хора — всички ще бѫдатъ съ него. Ако Богъ не е съ него, той ще бѫде самъ, отъ всички изоставенъ. Знаете ли, какво нѣщо е самотията? Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ самотията! Самотниятъ човѣкъ може да се уподоби на пръстъ, отрѣзанъ отъ рѫката и захвърленъ нѣкѫдѣ далечъ отъ нея. Нѣма по-голѣмо нещастие за този пръстъ отъ това, да седи далечъ отъ цѣлото! И нѣма по-голѣмо щастие за пръста, да седи на рѫката, да върши своята служба въ цѣлото! Подигне ли се този пръстъ нагорѣ, всички отправятъ погледа си къмъ него. Той се ползува съ почить и уважение. Сега, желая на всички да бѫдете свободни! Днесъ ви давамъ по една кибритена клечка, че като отидете дома си, да запалите старитѣ си юргани, да ликвидирате съ тѣхъ. Обаче, не бързайте, помислете си, готови ли сте да направите това, или не. Ако не сте готови, запазете клечката си за друго врѣме, когато бѫдете готови. Азъ не искамъ да прибързате, да изгорите юргана си, а послѣ да съжалявате, че нѣмате юрганъ и да тръгнете да търсите чужди юргани. Казвате: какъ да разберемъ това нѣщо? Разбирайте, както искате. Да разберете, или не разберете, това зависи отъ вашата вѫтрѣшна подготовка. Който не разбере, какъ трѣбва да постѫпи, той ще се намѣри въ положението на единъ царь отъ древностьта, който не знаелъ, какъ се ядатъ череши и прѣдъ видъ на това, не могълъ да ги вкуси. Единъ градинарь отъ неговото царство рѣшилъ да занесе на царя въ една тепсия отъ най-хубавитѣ си череши, да ги вкуси и опита. Като вървѣлъ изъ пѫтя, отъ врѣме на врѣме градинарьтъ опитвалъ по една отъ черешитѣ, да имъ се порадва, че били много хубави. Като стигналъ до двореца, въ тепсията останала само една череша, но градинарьтъ си казалъ: нищо отъ това, че е останала една череша. Ще я занеса на царя, да види, какви хубави череши имамъ въ градината си. Като влѣзълъ при царя, поклонилъ се и казалъ: царю честити, заповѣдай отъ моитѣ череши, да видишъ, колко сѫ хубави и сладки! Царьтъ взелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и казалъ: азъ не зная, какъ се ядатъ череши. Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я въ устата си и показалъ на царя, какъ се ядатъ череши. Царьтъ научилъ вече, какъ се ядатъ череши, но късно — послѣдната череша отишла пакъ въ устата на градинаря. Казвамъ: ако ме питате, какъ да разберете това нѣщо, ще взема послѣдната череша, ще я туря въ устата си, но вие нищо нѣма да вкусите отъ нея. Ето защо, вземете това, което ви поднасямъ, макаръ и само по едно парченце, и опитайте сами, какъ се яде. Не питайте другитѣ, какъ да го ядете, защото ще останете и безъ него. Държите ли клечката въ рѫка, не питайте, какъ се запалва. Докато питате този-онзи, азъ ще взема клечката, ще драсна, ще запаля юргана ви и всичко ще се свърши. Юрганътъ ви ще изгори, но вие нищо нѣма да придобиете. Ако искате да научите нѣщо, вие трѣбва да бѫдете свободни, смѣли. Ако досега не сте научили много, то е, защото сте били заробени. Днесъ отварямъ вратитѣ на затворитѣ и, като руснацитѣ, казвамъ: братя, излѣзте навънъ! Хвърлете халатитѣ си, свалете букаитѣ отъ краката си, идете на банята да се измиете и бѫдете свободни! Ако останете още за дълго врѣме въ затворитѣ, други ще дойдатъ да ги запалятъ отвънъ, но съ тѣхъ заедно и вие ще изгорите. Врѣме е вече всички затвори да се изгорятъ! Нѣма да остане затворъ въ свѣта, който да не се запали и изгори. Това е Божието желание, а каквото Богъ пожелае, Той ще го изпълни. Сега, вижте, каква червенина има на небето! Вижте, какъвъ облакъ има, въ видъ на мечъ! Той е Божиятъ мечъ, насоченъ къмъ сѣверъ. Сѫщеврѣменно, между облацитѣ, на небето ясно се очъртава една врата. Тя е вратата на затвора. Това показва, че е дошло врѣмето да излѣзете отъ вратата на затвора. Ако не излѣзете доброволно, мечътъ показва, какво ви чака. И тъй, осветете Божието име! Благодарете на Бога за всички блага, които ви е далъ, отъ памти вѣка досега! Нека сърцата ви днесъ бѫдатъ радостни и весели и кажете: Да е благословено името Божие! Да вървимъ по Божиитѣ пѫтища! Само по този начинъ Богъ ще бѫде съ насъ прѣзъ всички вѣкове, и ние ще бѫдемъ съ Бога прѣзъ цѣлата вѣчность и ще вкусимъ отъ всички Негови блага. Божиитѣ блага ще бѫдатъ наши блага. Запомнете днешната картина на небето! Тя е една отъ най-хубавитѣ картини, каквито нѣкога сте виждали. Никой художникъ не може да нарисува по-хубава картина отъ тази. Сега, благодарете на Бога за водата, за въздуха, за свѣтлината и за всичко, което ви е далъ. М. Т. * 10. Бесѣда отъ Учителя, държана на 8 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДЕНЬ НА БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ мѣдь, що звънти или кимвалъ, що дрънка (—1 ст.) Значи, ако Богъ не е въ човѣка, т. е. ако човѣкъ нѣма любовь въ себе си, всички останали нѣща въ живота му, не струватъ — нищо не го ползуватъ. „Любовьта не дири своето си“. (—5 ст.). Дѣйствително, който дири своето, той не е въ любовьта. Само егоизъмътъ дири своето. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ: вѣра, надежда, любовь; но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта“. (—13 ст.). Слѣдователно, въ надеждата е физическиятъ свѣтъ; въ вѣрата — духовниятъ свѣтъ, а въ любовьта — Божествениятъ свѣтъ. Всичко излиза отъ любовьта, отъ Божествения свѣтъ. Когато хората говорятъ помежду си за любовьта, това е само отчасти, а което е отчасти, то ще се прѣкрати. Когато капката вода е оставена сама, тя лесно се оцапва. Когато тази капка влѣзе въ цѣлото, тя се изчиства, бистра става. Сѫщото може да се каже и за любовьта. Когато любовьта е отчасти, тя се цапа и се прѣкратява. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божията Любовь, която е цѣлото, и която никога не се цапа. Сега, като се проповѣдва новото учение, мнозина намиратъ, че то е трудно за изпълнение. Защо? — Има причини за това. Каквото яде болниятъ, все му е неприятно. И най-хубавата храна да му дадатъ, той казва: не струва това нѣщо. Здравиятъ човѣкъ, обаче, всичко харесва. Слѣдователно, докато човѣкъ е боленъ, той нито разбира храната, нито може самъ да я избира. Кои сѫ болни хора? Които вършатъ грѣхове и прѣстѫпления, тѣ сѫ все болни хора. Докато човѣкъ грѣши, той не може да разбере Божията Любовь. Любовьта носи животъ, а човѣкътъ на грѣха не може да разбере живота. И болниятъ не може да разбере живота, както и човѣкътъ на грѣха не го разбира. Даватъ на болния едно ядене, той е недоволенъ Даватъ му друго ядене, той пакъ е недоволенъ. Той намира, че всички хора около него сѫ виновни, че не сѫ сготвили, както трѣбва. Други пъкъ сѫ невнимателни къмъ него, не го погледнали, както трѣбва и т. н. Голѣми сѫ изискванията на болнитѣ! Съ една дума казано: грѣхътъ е болезнено състояние, а любовьта — здравословно състояние. Когато човѣкъ проявява любовьта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на любовьта, непрѣменно изисква чистота. Нѣкой казва: дай ми да пия вода отъ твоето шише! Казвамъ: по-добрѣ иди на нѣкоя чешма, или на нѣкой изворъ, тамъ да се напиешъ, отколкото да пиешъ вода отъ моето шише. Колкото да е прѣсна и чиста водата въ моето шише, все пакъ тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питамъ: трѣбва ли и вие да пиете вода отъ вашитѣ шишета? На всички прѣпорѫчвамъ: изсипете водата отъ вашитѣ шишета, идете съ тѣхъ на чешмата или на извора и ги налѣйте съ чиста, свѣжа вода. Да давате вода отъ вашитѣ шишета на другитѣ хора, това подразбира да се явявате като тѣхни учители Ето защо, най-добрѣ е човѣкъ да пие вода направо отъ извора. Пазете се отъ учения които покварятъ ума и сърцето на човѣка! Който иска да се наложи на хората съ своето учение, той имъ дава да пиятъ вода отъ неговото шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човѣка напълно. Всички дѣления между хората се дължатъ, именно, на водата въ тѣхнитѣ шишета. Тѣзи дѣления пъкъ създаватъ страданията. Такива дѣления имаше още въ първитѣ врѣмена на християнството. Мнозина проповѣдватъ за Бога, но въ тия учения все липсва нѣщо. Тѣ започватъ добрѣ, свършватъ злѣ. Запримѣръ, нѣкой слуга изпълнява добрѣ волята на господаря си: каквото господарьтъ му каже, той върши всичко, както трѣбва. Не се минаватъ двѣ години, слугата обира господаря си и заема неговото мѣсто. Слугата става господарь, а господарьтъ — слуга. Сѫщото става и въ духовния свѣтъ. Нѣкой проповѣдва на хората за Бога, но въ края на краищата, ги обира. Туй е духовно обиране. Какво показва това? — Когато господарьтъ осиромашава, слугата е безчестенъ; когато господарьтъ забогатява, слугата е честенъ. И тъй, докато човѣкъ расте въ любовьта и докато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му сѫ чисти, той забогатява и се разширява въ всѣко направление. Почне ли любовьта да намалява, мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка губятъ своята чистота. Вслѣдствие на това, той постепенно осиромашава. Истинско, растене има само въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Слѣдователно, човѣкъ расте, именно, въ тия три свѣта. Сѫщиятъ законъ се отнася и до физическия свѣтъ. Дѣто има топлина, свѣтлина и свобода, само тамъ има растене. Вънъ отъ тѣзи условия, никакво растене не може да има. Обаче, не се минава много врѣме, настѫпва обратниятъ процесъ — процесътъ на остаряването. Кога човѣкъ остарява? — Когато минава прѣзъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди, въ който има редъ грѣхове и прѣстѫпления. Този животъ е винаги въ разрѣзъ съ Божията Любовь. Иска ли човѣкъ да отиде при Бога, при своя единственъ Баща, той трѣбва да се откаже отъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди, да заживѣе въ Любовьта. Дойдатъ дѣдо му, баща му и казватъ: синко, ти мене трѣбва да слушашъ, азъ съмъ те родилъ! Не, бащата трѣбва да каже на сина си: синко, ти трѣбва да слушашъ Бога и да изпълнявашъ Неговата воля. Ти си излѣзълъ отъ Него, Той е твой Баща. Слѣдъ това бабата отива при дъщеря си и казва: не бой се, дъще, азъ ще ти кажа, какъ можешъ да станешъ щастлива. Казвамъ: бабата сама не е щастлива, а дъщеря си ще направи щастлива. Днесъ всички хора търсятъ и очакватъ щастие отъ нещастнитѣ. Кое може да направи човѣка щастливъ? Днесъ сте богати, утрѣ — осиромашавате. Днесъ сте здрави, утрѣ — болни. Да очаквате на врѣменното здраве, то е все едно да гоните Михала изъ горитѣ. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда свободенъ! Този човѣкъ иска да бѫде свободенъ, а налага мнѣнието си на другитѣ. Вълкътъ казва, че иска да бѫде свободенъ, а сграбчва едно агне отъ стадото, мѣта го на гърба си и бѣга въ гората. Питамъ вълка: на какво основание ти отнимашъ свободата на агнето, а искашъ свобода за себе си? Това не е свобода! Въ стария животъ нѣма свобода. Който живѣе по старото учение, той винаги ще бѫде робъ на себе си и на условията. Такъвъ човѣкъ все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-послѣ умира и го занасятъ съ кола на гробищата. Защо човѣкъ умира? — Защото не вѣрва въ Бога. Каквото Богъ му каже, той не вѣрва; каквото дѣдитѣ и прадѣдитѣ му кажатъ, вѣрва. Казвате: като умремъ, нашитѣ ближни ще се молятъ за насъ, ще изкупятъ грѣховетѣ ни. — Остане ли други да се молятъ за васъ, работата ви е свършена. Остане ли да пълните шишето си отвънъ, работата ви е свършена. Всичко, което се пълни отвънъ, отвѫтрѣ се изпразва. Остане ли човѣкъ да се пълни отъ това, което излиза отъ хората, неговата работа е свършена. Каквото човѣкъ дава на другитѣ, той пакъ го взима назадъ. Каквото бащата и майката даватъ, тѣ пакъ го взиматъ назадъ. Споредъ закона на прѣраждането, бащата дава тѣло на своя синъ, но въ другъ животъ той ще стане синъ или дъщеря на сегашния си синъ, който по този начинъ ще се изплати на баща си. Въ третото прѣраждане синътъ пакъ ще стане баща и т. н. Въ Божествения свѣтъ, обаче, не става това, понеже тамъ нѣма смърть. За сѫществата отъ Божествения свѣтъ нѣма смърть, нѣма прѣраждане. Божествениятъ животъ е животъ на съвършенство. И слѣдъ всичко това, хората се дѣлятъ на черни и бѣли. Тѣ казватъ: този е отъ черното братство, а онзи — отъ Бѣлото Братство. Казвамъ: който не върви по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е отъ черното братство. Който върви по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той е отъ Бѣлото Братство. Истината дава свобода на човѣка. Любовьта сѫщо така го прави свободенъ. Питамъ тогава: ако обичате нѣкого, трѣбва ли да го заробвате? Ако обичате нѣкого, трѣбва ли да го измѫчвате? Трѣбва ли господарьтъ да измѫчва своя слуга? Той го праща дърва да рѣже, лозето му да прѣкопава, нивата да оре, а на есеньта се радва на хамбари, пълни съ жито. За господаря е добрѣ, но какво ще бѫде положението на слугата? Слугата пакъ остава бѣденъ и босъ, съ празни рѫцѣ. Сѫщиятъ господарь днесъ одралъ кожата на единъ волъ, утрѣ одралъ кожата на другъ волъ и, въ края на краищата, забогатѣлъ, станалъ търговецъ на кожи и милиони спечелилъ. На търговеца е добрѣ, но какво е положението на воловетѣ. И този човѣкъ говори за онзи свѣтъ, за Бога, за ангелитѣ, но като отиде тамъ, не излиза, както мислилъ и проповѣдвалъ. Онзи свѣтъ е въ Бога, а Богъ е навсѣкѫдѣ. Нѣма защо да търсите Бога въ онзи свѣтъ. Цѣлиятъ свѣтъ — и този, и онзи, е все Божи свѣтъ. Обаче, споредъ степеньта на развитието си, хората различаватъ три свѣта: физически или видимъ свѣтъ, който виждатъ около себе си; духовенъ свѣтъ или свѣтъ на чувствата и умственъ свѣтъ или Божественъ. И тъй, който не служи на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината, той служи на дявола. Дяволътъ обича да дере кожата на хората. Всѣки човѣкъ, който има нѣкакво користолюбиво желание въ себе си, служи на дявола. Рече ли да служи на истината, дяволътъ казва: нѣма защо да говорите истината, нѣма защо да се придържате въ Божиитѣ закони. Вие трѣбва да бѫдете свободни! Щомъ чуете тѣзи съвѣти, вънъ или вѫтрѣ въ себе си, знайте, че тѣ сѫ дяволски и кажете: това не е твоя работа. Дръжъ учението за себе си, азъ не искамъ да слушамъ съвѣти на даскалъ дяволъ. Който слуша съвѣтитѣ му, ще види, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на неговия животъ. Домъ, построенъ по съвѣтитѣ и учението на дявола, е построенъ на пѣсъкъ. За такъвъ домъ казва Христосъ, че той не може да устои на буритѣ и дъждоветѣ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което не е основано върху законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, ще се разруши. То е врѣменно, прѣходно. Ако параходътъ, който сте построили, не почива на законитѣ на техниката, и най-слабитѣ вълни ще го разрушатъ, и той ще потъне въ дълбочинитѣ на океана. Трѣбва ли да се качвате на този параходъ? Може ли компанията на този параходъ да осигури живота на пѫтницитѣ? Знаете ли, колко страшно е човѣкъ да изгуби живота си! Изгуби ли живота си, едноврѣменно съ това той се лишава отъ условия за развитие. Защо бързате да се качите на този параходъ? — Искаме да отидемъ въ Америка, да забогатѣемъ, понеже тамъ има много злато. — Почакайте, нека компанията направи единъ здравъ параходъ! Бързате ли, вие можете преждеврѣменно да потънете въ дълбочинитѣ на океана, тамъ да намѣрите нещастието си, а не богатство. Такава е сѫдбата на всѣки, който върви по учението на дявола. Обаче, който върви споредъ Божиитѣ закони, той ще чуе въ себе си тихия гласъ, който ще му проговори: Ела при мене, благословени, на тебе принадлежи Царството Божие. Слѣдвай този пѫть! Христосъ казва: „Идете вие, проклети, въ дъното на ада!“ Кои сѫ тѣзи проклети? — Тѣ сѫ ония, които не сѫ вървѣли по пѫтя на тритѣ велики закона. И светии да сѫ, и ангели да сѫ, щомъ се отклонятъ отъ този пѫть, тѣ ще намѣрятъ дъното на ада. Нѣма по-голѣмо наказание за човѣка отъ това, да опита живота въ ада! И тъй, внимавайте въ пѫтя си! Слѣдете, наблюдавайте, кой какво говори, за да различавате черния братъ отъ бѣлия. Който говори едно, а върши друго, той е черенъ братъ. Бѣлиятъ братъ върши това, което говори. Той и отвънъ, и отвѫтрѣ е единъ и сѫщъ Така постѫпва и Богъ. Въ Него нѣма лицеприятие. Любовьта всѣкога е една и сѫща. Като говори, бѣлиятъ братъ винаги има прѣдъ видъ, че се намира прѣдъ лицето на Бога, Който прѣтегля всѣка негова дума, споредъ законитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Постѫпва ли човѣкъ така, той всѣкога ще има удобрението на Бога. Нѣкой казва: Богъ не ме обича. Питамъ: какъ искате Богъ да ви обича? По какъвъ начинъ Богъ трѣбва да прояви любовьта си къмъ човѣка? Когато човѣкъ е гладенъ, Богъ ще го нахрани. Когато човѣкъ е голъ, Богъ ще го облѣче. Когато човѣкъ е боленъ, Богъ ще го излѣкува. И най-послѣ, когато човѣкъ нѣма домъ, Богъ ще му даде домъ. Какво повече може да иска човѣкъ? Само за четири нѣща Богъ може да мисли, да се интересува отъ човѣка: ако е гладенъ, ще го нахрани; ако е голъ, ще го облѣче; ако е боленъ, ще го излѣкува; ако е безъ домъ, и домъ ще му даде. Има ли човѣкъ тия четири нѣща, не му остава друго, освѣнъ да учи. Този човѣкъ е щастливъ, нѣма защо Богъ да мисли за него. За положението на този човѣкъ може само да се радваме — нищо повече! Слѣдъ всичко това, трѣбва ли Богъ да дойде специално при този човѣкъ и започне да го хвали, че е добъръ, че е ученъ? Не е само той добъръ и ученъ. Милиони хора има добри и учени, които очакватъ похвала, удобрение отъ Господа. Ако всички добри и учени хора се събератъ на едно мѣсто, тогава Богъ ще дойде при тѣхъ и ще имъ каже: вие сте много добри и учени хора. Питамъ: каква нужда има отъ тази похвала? Ако вие сте много добри и учени и ви похвалятъ, ставате ли по-добри и по-учени? Или, ако сте добри и учени, а нѣкой каже, че не сте добри и учени, съ това губите ли вашата доброта и ученость? Казвамъ: при похвалата човѣкъ не придобива нѣщо повече отъ това, което има. И когато го корятъ, пакъ нищо не губи. Обаче, човѣкъ трѣбва да констатира фактитѣ, както сѫ — безъ прѣувеличение или намаление. Дадатъ ли ти единъ хубавъ плодъ, ще кажешъ: този плодъ е хубавъ! Дадатъ ли ти единъ гнилъ плодъ, ще кажешъ: този плодъ е гнилъ! Слѣдователно, давашъ ли нѣкому една круша, запримѣръ, трѣбва да я разгледашъ отъ всички страни и тогава да кажешъ: заповѣдай една хубава круша! Изобщо, човѣкъ трѣбва да има опрѣдѣленъ моралъ за всички нѣща, да знае, какви сѫ и какво прѣдставятъ въ даденъ моментъ. Сега, като излизате сутринь, вие казвате: дано изгрѣе слънцето! Казвамъ: не е само физическото слънце, което трѣбва да изгрѣе. Освѣнъ него има още двѣ слънца, които сѫщо така трѣбва да изгрѣятъ Физическото слънце е слуга на другитѣ двѣ. Послѣднитѣ двѣ слънца сѫ по-важни отъ физическото. Щомъ изгрѣе физическото слънце, слѣдъ него изгрѣватъ и другитѣ слънца. Въ изгрѣването на тия слънца е смисълътъ на живота. Може ли човѣкъ да види изгрѣва на тия слънца, той ще бѫде смиренъ, ще работи съзнателно върху себе си, ще изправя погрѣшкитѣ си. Такъвъ човѣкъ не се обижда отъ истината, нито пъкъ другитѣ обижда. Той е свободенъ, но и другитѣ не ограничава. Той пази, своята чистота, но сѫщеврѣменно пази чистотата и на другитѣ. Ако единъ човѣкъ не пази чистотата на другия, билъ той мѫжъ или жена, такъвъ човѣкъ нѣма никакво вѣрую, никакъвъ моралъ. Ако изсмучите соковетѣ на единъ човѣкъ, а послѣ го захвърлите като парцалъ, това не е позволено! Не е позволено да си играете съ духа, съ душата, съ ума и съ сърцето на човѣка! Помнете слѣдното правило на Божественото учение: за много нѣща можете да накажете човѣка, но абсолютно не е позволено да си играете съ човѣшкия духъ, съ човѣшката душа, съ човѣшкия умъ и съ човѣшкото сърце! Съ чувствата на човѣка не може да се играе! Що се отнася до дрехитѣ на човѣка, можете да го съблѣчете и да ги вземете, но абсолютно нѣмате право да разваляте, да покваряте въ човѣка онова, което Богъ му е далъ. За първото прѣстѫпление ще ви сѫдятъ човѣшки закони, а за второто — и човѣшки, и Божествени. Сѫщиятъ законъ се отнася и за самия човѣкъ. Никой нѣма право да покваря своето сърце, своя умъ, своята душа и своя духъ! Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си — каквото говори, това да е въ сърцето му. Затова е казано въ Писанието: „Тѣзи люде се приближаватъ при мене съ устата си, и съ устнитѣ си ме почитатъ, а сърцето имъ отстои отъ мене. Но напразно ме почитатъ, като учатъ учения и заповѣди человѣчески.“ Слѣдователно, Богъ не се нуждае отъ лъжливи учения. Всѣки учитель трѣбва да проповѣдва Божественото учение. Не проповѣдва ли това учение, той не е отъ Бога. Учительтъ трѣбва да знае, че каквото провѣдва, той се намира прѣдъ лицето на Бога. Щомъ е тъй, той всѣкога трѣбва да говори истината. Какво правятъ съврѣменнитѣ ученици? Тѣ гледатъ външно да укажатъ най-голѣмо внимание и почитание къмъ учителя си, а сърцето имъ е далечъ отъ него. Поканятъ ли го между тѣхъ, ще му сложатъ най-хубаво ядене и най-хубави плодове, а послѣ ще кажатъ: ако ние бѣхме учители, така щѣше да бѫде и съ насъ. Това вече е изкушение. Дяволътъ изкушава ученицитѣ, а залъгва учителя, като му казва: вижъ, колко много те обичатъ ученицитѣ ти! Тѣ слагатъ прѣдъ тебе най хубави яденета. Обаче, истинскиятъ учитель отговаря на неговитѣ залъгвания по слѣдния начинъ: той изважда отъ джоба си една круша или ябълка, взима парченце хлѣбъ и започва да яде, като не поглежда къмъ ястията, сложени прѣдъ него. Той не се лъже. — Ама като тебе, нѣма другъ учитель въ свѣта. Учительтъ знае, че тия похвати сѫ дяволски. Ако нѣкой ученикъ иска да похвали учителя си, азъ ще му кажа, какъ трѣбва да направи това. Нека отиде при нѣкой бѣденъ човѣкъ и го покани дома си да го стопли, нахрани и облѣче. Слѣдъ туй да му каже: това е учението на нашия учитель! Тъй щото, похвалата не седи въ четене на молитви и славословия. Обаче, ако този ученикъ срещне нѣкого и за една обидна дума, казана отъ него, го набие, съ своето поведение той кори учителя си. Съ тѣзи примѣри, азъ обръщамъ внимание на отношенията ви къмъ Бога. Каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ Бога, такива ще бѫдатъ отношенията му и къмъ всички хора. Тази е философията на живота. Каквото друго и да се каже, то не е истина. Иска ли нѣкой да ви хвали нека ви хвали чрѣзъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако синътъ иска да хвали баща си, да го хвали по този начинъ. Ако дъщерята иска да хвали майка си, и тя да я хвали по този начинъ. Казвамъ: който хвали нѣкого чрѣзъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки, това не подразбира, че той нѣма право да изказва похвалата си и съ думи. Той има право за това, защото и факти има на лице. Добриятъ ученикъ казва за учителя си: много добъръ е моятъ учитель. Той ми посочи правия пѫть, научи ме да върша волята Божия. Слѣдователно, само онзи ученикъ има право да хвали учителя си, който изпълнява неговото учение; и само онзи учитель има право да хвали ученика си, който му е далъ редъ доказателства, че правилно разбира и прилага неговото учение. Учительтъ дава на такъвъ ученикъ една хубава книга и казва: чети тази книга и прилагай! Като види, че ученикътъ прогресира въ знанието, той му подарява втора книга, послѣ трета и т. н. Учительтъ се радва на такъвъ ученикъ, а ученикътъ обича учителя си и работи усърдно за приложение на неговото учение. Отъ невидимия свѣтъ държатъ смѣтка за успѣха и поведението на ученицитѣ. Тѣ често запитватъ учителя: какъ вървятъ твоитѣ ученици на земята? Ако учительтъ отговори: мѫчатъ се, трудятъ се, горѣ-долу вървятъ — такъвъ отговоръ не се приема. Езикътъ на учителя трѣбва да бѫде опрѣдѣленъ. Той трѣбва да отговори точно, опрѣдѣлено, положително. Ако и мене питатъ за васъ, като ученици, ще отговоря съ такъвъ опрѣдѣленъ езикъ, какъвто вие досега не сте чували: нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е въ сѫщность. Азъ имамъ всички фотографии на вашитѣ постѫпки, отъ първия день на ученичеството ви до днесъ; ще прѣдставя тия фотографии на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ и ще кажа: ето, какво сѫ правили моитѣ ученици прѣзъ врѣмето на своето ученичество. Ако ме питатъ за васъ, азъ не мога да прѣмълча, но ще извадя тѣзи фотографии, ще ги наредя по редъ и ще кажа: ето, гледайте и сами сѫдете! Повече нищо не ме питайте. Ако нищо не ме запитатъ за васъ, нѣма да вадя тия фотографии, нито пъкъ ще говоря нѣщо. Казано е: „Дѣлата имъ ходятъ слѣдъ тѣхъ.“ Дѣйствително, дѣлата ни ходятъ слѣдъ насъ. Тѣ хвърлятъ отпечатъкъ върху цѣлото естество на човѣка. Има ли нѣщо лошо въ това? И моитѣ, и вашитѣ дѣла ходятъ слѣдъ насъ. Значи, и мене ще фотографиратъ, и васъ ще фотографиратъ. Нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. И мене фотографирватъ, но и азъ правя фотографии. Сега, азъ желая всички хора да дойдатъ въ единение, да придобиятъ Божествена свобода. Който живѣе въ тази свобода, той нѣма страхъ отъ нищо. Че нѣкой щѣлъ да фотографира дѣлата му, той не се смущава. Защо? — Защото дѣлата му сѫ чисти. Щомъ дѣлата на хората сѫ чисти, тѣ всѣкога ще бѫдатъ радостни и весели. Нѣматъ ли тази чистота въ себе си, тѣ ще бѫдатъ изложени на редъ мѫчнотии и страдания. Азъ желая хората да бѫдатъ доволни, радостни и щастливи. И тъй, три пѫтища има, по които човѣкъ може да достигне истинското щастие: пѫтьтъ на Любовьта, пѫтьтъ на Мѫдростьта и пѫтьтъ на Истината. Освѣнъ тѣхъ, други пѫтища нѣма. Вървите ли по тѣзи пѫтища, дѣто и да отидете, въ рая или въ ада, на този или на онзи свѣтъ, Истината е навсѣкѫдѣ една и сѫща. И адътъ, и раятъ сѫ основани върху Истината. И този, и онзи свѣтъ сѫ основани върху Истината. И дяволътъ обича Истината, както и ангелътъ. Единъ голѣмъ дяволъ училъ едно малко дяволче, какъ да лъже хората. Веднъжъ дяволчето си послужило съ този урокъ и спрѣмо своя учитель. Дяволътъ му казалъ: слушай, лъжата, на която те учихъ, ще прилагашъ къмъ всички хора, но не и къмъ менъ. На менъ всѣкога ще говоришъ истината! Азъ не обичамъ да ме лъжатъ. Значи, този голѣмъ дяволъ, който прѣподава уроци по лъжата, съзнава, че истината е необходима въ живота. Тъй щото, каже ли нѣкой, че на него трѣбва да говорятъ истината, а на други могатъ да говорятъ лъжа, той не мисли добро. Вие сами трѣбва да съзнавате, че и отвѫтрѣ, и отвънъ трѣбва да говорите истината. Азъ пъкъ казвамъ: вие ще говорите истината и на менъ, и на всички хора. Богъ е Любовь, Мѫдрость и Истина. Слѣдователно, вие ще проповѣдвате това учение и на менъ, и на всички, а не само на едного. Както проявявате любовь къмъ хората, така трѣбва да я проявите и къмъ мравкитѣ. Разбира се, любовьта къмъ човѣка се изявява по единъ начинъ, а къмъ мравята — по другъ начинъ. Какво иска мравята или мушицата отъ човѣка? — Да бѫдете внимателни, да не я стѫпчете и да ѝ дадете нѣколко трошици — нищо повече. Сега, всички трѣбва да бѫдете истинолюбиви, да бѫдете запалени свѣщи, защото сте проповѣдници на Божественото учение. Това учение не се ражда сега, то е сѫществувало отъ началото на Битието. Ако нѣкой иска да знае, защо е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да знае, че свѣтътъ е създаденъ, за да се прояви Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Обаче, отидете ли между хората въ свѣта, нѣма да разправяте, защо е създаденъ свѣтътъ, а ще бѫдете носители на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Отъ това, което проповѣдвате, хората трѣбва сами да намѣрятъ причинитѣ за създаването на свѣта. Само тогава проповѣдьта ви е дала плодъ. Трѣбва ли англичанинътъ да се хвали, че е англичанинъ? Като се прояви той, всички трѣбва да познаятъ, че е англичанинъ. Трѣбва ли ученикътъ да се хвали, че е ученикъ на Всемирното Бѣло Братство? Отъ дѣлата му трѣбва да познаятъ, какъвъ е. Единъ англичанинъ се напилъ малко и казалъ на единъ чужденецъ: знаешъ ли, азъ съмъ англичанинъ! Законътъ на Англия е законъ на природата! Какво трѣбва да каже ученикътъ? Той трѣбва да каже: законътъ на Бога е законъ на свѣта! Законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ закони на свѣта, закони на цѣлия козмосъ! Азъ съмъ поданикъ на една държава, чиито закони сѫ общи за цѣлия свѣтъ, но не и обратно. Мнозина казватъ: законитѣ на хората сѫ закони на Бога. Това е абсолютно криво заключение. Божиитѣ закони, въ всички свои форми и изявления, сѫ закони за цѣлия свѣтъ, за всички държави, общества и сѣмейства, както и за всички разумни сѫщества. Тъй седи великата истина, къмъ която всички трѣбва да се стремятъ. Който разбира така нѣщата и ги прилага, той е въ правия пѫть на живота. Въ една отъ миналитѣ бесѣди говорихъ за мѣстото на Бога, а днесъ— за изявлението на Бога. Богъ се изявява чрѣзъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Слѣдователно, днесъ е деньтъ на Божието изявление. Този е пѫтьтъ, по който всѣки може да се добере до новия животъ, до възкресението и да стане гражданинъ на Царството Божие. Вънъ отъ този пѫть, човѣкъ е изложенъ на фалиментъ. Въ този пѫть, обаче, може да очаквате всѣкакви постижения. Духътъ, който рѫководи всички души, нѣма да ги остави да пропаднатъ. Желая на всички свобода, която дава условия за постижения на копнежитѣ на душата. Нѣкой казва: дали Учительтъ ни вижда, като грѣшимъ? Казвамъ: за грѣшкитѣ, за прѣстѫпленията на хората азъ затварямъ очитѣ си. Дойде ли до тѣхнитѣ добри дѣла, тамъ отварямъ очитѣ си на четири. Азъ познавамъ хората по обратенъ пѫть: не по тѣхнитѣ грѣшки и прѣстѫпления, а по тѣхното добро. Методътъ, съ който си служа за познаване на хората, е положителенъ, а не негативенъ. Когато хората грѣшатъ, и това е наука, но тя трѣбва да се остави настрана. За човѣка е важно, има ли любовь въ себе си, каква е тази любовь и колко тежи. Когато ми говорятъ нѣщо за нѣкой човѣкъ, азъ го поставямъ на вѣзни, прѣтеглямъ, колко е неговата любовь и го познавамъ вече. По този начинъ съмъ дошълъ до много точни резултати. Тъй щото, искате ли да вървите по този пѫть, изучавайте хората чрѣзъ положителния методъ. Само така вие ще запазите чистотата на вашия умъ и на вашето сърце. Този пѫть води къмъ Истината. По сѫщия начинъ и Богъ ни изучава. Значи, Богъ ни изучава по пѫтя на доброто. Щомъ ни види, Той знае вече, какви сме. Любовьта, Мѫдростьта и Истината опрѣдѣлятъ мѣстото на човѣка. И тъй, споредъ менъ, хората трѣбва да се опрѣдѣлятъ по Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които иматъ въ себе си. Всичко друго вънъ отъ тѣхъ, оставямъ настрана, тѣ сами ще се справятъ съ него. Така и вие трѣбва да опрѣдѣляте хората, ако искате да бѫдете свободни, смѣли и да имате съдѣйствието на всички напреднали сѫщества. Постѫпвате ли така, ще имате Божието благословение, Божието удобрение. Какво по-хубаво отъ това, да ни погледне Богъ, да ни се усмихне, да изкаже своето удобрение, че вървимъ въ Неговия пѫть! Мнозина искатъ да имъ се посочи специфиченъ пѫть, по който да вървятъ. Не, специфични пѫтища нѣма. Пѫтьтъ е единъ за всички. Ако е въпросъ за специфичность, за това може да се говори само въ приложението. Има наука, или школа за специфични методи за приложение на Любовьта. Има специфични методи за приложение на Мѫдростьта. И най-послѣ, има специфични методи за приложение на Истината. Обаче, тѣзи методи не могатъ да се кажатъ тукъ. Тѣ се прилагатъ въ вѫтрѣшната лаборатория на човѣка, за която цѣль той трѣбва да се впрегне на работа. Както азъ работя, така и вие ще работите. Когато нѣкой иска специфични методи, това подразбира, че той иска да знае начина, по който едно дърво може бързо да изникне, да израсте и да даде плодъ. И това може да се постигне, но не тукъ, на скалата. За тази цѣль вие трѣбва да влѣзете въ лабораторията на природата, оттамъ да изучите методитѣ, съ които тя работи. Вие не вѣрвате въ разумностьта на природата, въ плодоветѣ, въ рѣкитѣ, въ животнитѣ, въ растенията, въ хората, които разумната природа създава, а търсите начини за бързи постижения. Вие не вѣрвате въ чудесата, които разумната природа върши, а сами искате да правите чудеса. Когато нѣкой търси бързъ начинъ за развитие, той иска да постигне нѣкакво чудо. Казвамъ: само онзи може да направи нѣкакво чудо, който има абсолютна, непоколебима вѣра въ Бога, въ възможноститѣ на разумната природа. Щомъ вѣрвате въ Бога, ще вѣрвате и въ себе си, понеже Богъ живѣе въ душата на всѣки човѣкъ. Тъй щото, ако човѣкъ вѣрва въ Бога, той ще вѣрва въ себе си. Подъ думата себе си, азъ не разбирамъ човѣка на ограниченията, на слабоститѣ. Искате ли да постигнете нѣщо, кажете: Господи, Ти, Който си направилъ и създалъ цѣлата вселена, дай ми възможность да проявя Твоята сила, да създамъ и азъ нѣщо, съ което да Те прославя! Слѣдователно, кажете ли думата „азъ“, въ нея ще видите Божието присѫтствие. Дойде ли човѣкъ до това съзнание, той се е обърналъ къмъ Бога. Който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърналъ къмъ Бога. Ония хора пъкъ, които не разбиратъ още значението на думата „азъ“, при всѣко нейно произнасяне, мислятъ, че тѣ сѫ творци, тѣ сѫ създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата „азъ“ и трѣбва правилно да се произнася. Думата „азъ“ въ български езикъ е така свещена, както е свещена въ индуситѣ думата „аумъ“, обаче и тѣ не могатъ правилно да я произнасятъ. Само тѣхнитѣ адепти могатъ правилно да я произнасятъ, но тѣ не съобщаватъ този начинъ на непосветенитѣ. Думитѣ „омъ, амъ, аумъ, умъ“ иматъ едно и сѫщо значение. Коя отъ тѣзи думи е най-права, точно не се знае. Възможно е всички да сѫ прави, а възможно е и всички да не сѫ прави. Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите истината, вие ще можете да произнасяте правилно думата „азъ“. Докато сърцето ви не затрепти, докато умътъ ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума. Тя трѣбва да се произнася въ нейната широта и смисълъ. Казвате нѣкому: азъ ви обичамъ. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умътъ ви не свѣти, а устата ви не говори истината. Щомъ думитѣ нѣматъ това съдържание, тѣ излизатъ отъ цигулка, която скърца. Иматъ ли това съдържание, тѣ сѫ чиститѣ, кристални тонове на цигулката. Чисти трѣбва да бѫдатъ тоноветѣ на цигулката! Правилно трѣбва да се движи лѫкътъ по нея! Свобода трѣбва да има рѫката, която държи цигулката! Казвате: като ни се изнася истината строго, все едно, че ни се каратъ. Да се кара нѣкой, това не е наука. То е старъ методъ, който нищо не допринася. По какво познавате, кога нѣкой човѣкъ се кара? Какво нѣщо е караницата, азъ не зная. Въ това отношение съмъ голѣмъ невѣжа. Азъ бихъ желалъ да ми държите една лекция за караницата, да разбера, какво значи двама души да се скаратъ. Тя е особена наука. Чувамъ, че двама души се разговарятъ нѣкакъ особено оживено единиятъ седи прѣдъ палатката, а другиятъ — задъ палатката. Чувамъ само: бър-бър-бър. Какво е това? Казватъ, че двама души се скарали нѣщо. Споредъ менъ, това сѫ двама адвоката, които защищаватъ двѣ страни на едно дѣло. Най-напрѣдъ започва единиятъ: говори, убѣждава другитѣ, слѣдъ което спира. Послѣ започва вториятъ: говори, разсѫждава, и той иска да убѣди слушателитѣ си. Адвокатитѣ виждамъ: единиятъ е прѣдъ палатката, а другиятъ — задъ палатката. Обаче, дѣ е сѫдията, не виждамъ. Изглежда, че адвокатитѣ се упражняватъ, пледиратъ. Когато сѫдията не дойде, казватъ, че дѣлото се отлага. Единъ день слушахъ, какъ пледираха двѣ адвокатки. Това бѣше въ Варна. Едната бѣше гъркиня, а другата — българка. Едната отъ тѣхъ бѣше прѣдъ палатката, а другата — задъ палатката. Гъркинята бѣше много краснорѣчива, говори часъ и половина безъ умора, но българката бѣше слаба въ краснорѣчието. Обаче, сѫдията и въ този случай не дойде. Една работа, или едно дѣло е завършено само тогава, когато при разглеждането му участвуватъ четирма души: двама адвокати, сѫдия и подсѫдимъ. Само по този начинъ може да се изнесе истината. Ако една отъ тѣзи лица отсѫтствува, дѣлото непрѣменно ще се отложи. И тъй, искате ли да разглеждате едно дѣло, непрѣменно трѣбва да имате на лице четири фактора: прокуроръ, който произнася обвинителната рѣчь; той е дяволътъ. Христосъ, който се явява като адвокатъ, да защищава дѣлото. Третиятъ факторъ е човѣкътъ, когото сѫдятъ, т. е. обвиняемиятъ. Четвъртиятъ факторъ е Богъ, Който се произнася за края на дѣлото. Той дава окончателната резолюция. Безъ тѣзи четири фактора, всѣкаква присѫда е невалидна. И когато одумватъ нѣкого, пакъ трѣбва да се спазва сѫщото нѣщо. Отъ едната страна на обвиняемия ще бѫде Христосъ, отъ другата страна — дяволътъ, а обвиняемиятъ ще бѫде зритель и слушатель. Единъ день, когато човѣчеството прогресира, ще има такова сѫдилище. Този сѫдъ ще разрѣши всички трудни въпроси въ живота. Казвамъ: задъ истината всѣкога седатъ тѣзи четири фактора. Слѣдователно, искате ли да обвините кого и да е въ нѣщо, извикайте Бога, като върховенъ сѫдия. Христа — като защитникъ на обвиняемия. Дяволътъ — като обвинитель-прокуроръ, а лицето, което сѫдите, като обвиняемъ. Дяволътъ започва: вие считате този човѣкъ за светия, но азъ имамъ съвсѣмъ други данни, други факти — изрежда тия факти единъ слѣдъ другъ. Подсѫдимиятъ слуша, но нѣма право да се защищава, Христосъ ще го защищава. Ако Христосъ го оправдае, той ще бѫде спасенъ. Ако рѣчьта на Христа не е напълно въ полза на обвиняемия, той бива осѫденъ, като му се налага едно, или друго наказание. Та ще знаете: искате ли да не ви сѫдятъ, трѣбва да живѣете по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, чрѣзъ които Богъ се изявява. Сега, ще измиемъ рѫцѣтѣ, лицето и краката си въ езерото, въ името на Великия Законъ, който управлява и регулира всички работи на земята. * 9. Бесѣда отъ Учителя, държана на 7 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТѢЗИ ТРИ НѢЩА. Любовьта е пѫть за всички, които живѣятъ за Бога. Мѫдростьта е пѫть за всички, на които Богъ се изявява. Истината е пѫть за всички, които се учатъ да служатъ на Бога. За размишление прѣзъ деня ще вземете 25 ст., 5 гл. отъ Евангелието на Иоана: „Истина, истина ви казвамъ: иде часъ и сега е, когато мъртвитѣ ще чуятъ гласа на Сина Божия, и които Го чуятъ, ще оживѣятъ.“ Нека тази сутринь остави паметенъ, незаличимъ образъ въ съзнанието ви. Както небето е чисто и свѣтло, както сутриньта е тиха и приятна, така да стане и въ душата ви. Хубавото въ тази сутринь говори за Божието присѫтствие. Този день е Божи день и затова трѣбва да остане за васъ живъ образъ, както слънцето е живо. Нека въ душитѣ ви бѫде тъй свѣтло, тъй чисто и ясно, каквото е днешното слънце. Казвамъ: ако Любовьта е пѫть за всички, които живѣятъ за Бога; ако Мѫдростьта е пѫть за всички, на които Богъ се изявява и ако Истината е пѫть за всички, които се учатъ да служатъ на Бога, ще бѫде така, както ви пожелавамъ, безъ никакво изключение. Явятъ ли се облаци на небето, това показва, че се срѣщатъ двѣ или повече противоположни въздушни течения, т. е. въ атмосферата ставатъ извѣстни сблъсквания, или отклонения. Сѫщото може да се каже и за живота на човѣка. Щомъ човѣкъ се отклони отъ Бога, т. е. отъ пѫтя, въ който е поставенъ да върви, той непрѣменно ще се забърка въ нѣкакъвъ клекъ или храсталакъ, вслѣдствие на което дрехитѣ му ще почнатъ да се кѫсатъ. Върви ли човѣкъ въ правия пѫть, всѣки день отъ живота му ще бѫде като днешниятъ. Съ други думи казано: всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Любовьта царува; любовьта пъкъ е пѫтьтъ на живота. Всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Божията Мѫдрость се изявява. Всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Истината го учи да служи на Бога. Сега, всички трѣбва да знаятъ, че този часъ, въ който сме се събрали, е часътъ, въ който всички сѫщества отправятъ ума си къмъ Бога. Щомъ всѣки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива съ леки облаци, Облацитѣ сѫ необходими за прѣдпазване отъ изпаряване на това, което е придобито. Слѣдователно, когато врѣмето е облачно, туй показва, че хората сѫ взели нѣщо отъ това, което излиза отъ Бога, и слизатъ на земята, да работятъ. Въ това отношение, облацитѣ сѫ емблемъ въ живота. Тѣ сѫ благо за хората, защото прѣди тѣхъ всѣки е взелъ, каквото му е нужно, и богатъ, доволенъ се връща на земята, да разработва придобитото. Щомъ се заоблачи, не само хората се радватъ, но и животнитѣ, и растенията. Изобщо, който разбогатява, той е доволенъ отъ облацитѣ, защото тѣ го закриватъ отъ погледитѣ на хората. Сега, като говоря за хубавия день, у мнозина, по старъ навикъ, се явява мисъльта: за кого е създаденъ този хубавъ день? Казвамъ: радвайте се, че Богъ е създалъ такъвъ день, като днешниятъ! Радвайте се, че всички живи, разумни сѫщества сѫ събрани тукъ, да отдадатъ слава на Бога! Радвайте се, че и вие участвувате заедно съ тѣхъ, въ отдаване слава на Бога! Нѣкой казва: кое ли мѣсто заемамъ въ събранието, между разумнитѣ сѫщества? Всѣки човѣкъ заема точно това мѣсто, което му се пада. Казвате: утрѣ ще имаме ли такъвъ день? Защо трѣбва да мислите за утрѣ? Единъ день ви трѣбва само, а не много дни. Многото дни сѫ товаръ за човѣка. Колко извори сѫ нужни на човѣка? Единъ изворъ му е достатъченъ. По-добрѣ е човѣкъ да пие вода отъ изворъ, на който водата е чиста, кристална, отколкото да пие вода отъ сто най-хубави щерни. Този хубавъ день, единственъ въ живота ви, трѣбва да носите навсѣкѫдѣ. Дали ще отидете въ София, или въ другъ градъ, дали ще отидете въ България, или въ друга държава, носете този день съ себе си. Ако не можете да го носите навсѣкѫдѣ съ себе си, все едно, че не сте дохождали на Рила. Не е достатъчно да занесете този день въ София, но София трѣбва да живѣе въ този день! Не е достатъчно да занесете този день навсѣкѫдѣ въ свѣта, но цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да живѣе въ този день! Този день включва всичко въ себе си. Каквото придобиемъ този день, всичко трѣбва да занесемъ съ себе си, да го пръснемъ между хората. Казвате: ами, ако слънцето залѣзе? Ако днесъ слънцето залѣзе, това показва, че този день е билъ обикновенъ. Слънцето на този день никога нѣма да залѣзе! За този день, именно, е казано въ Писанието: „И слънцето не ще зайде вечъ.“ И тъй, три нѣща ви желая: нека Любовьта у васъ бѫде запалена, да носи животъ! Нека Мѫдростьта у васъ бѫде запалена, да носи Божията свѣтлина! Нека Истината у васъ бѫде запалена, да ви научи, какъ да служите на Бога! Който служи на Бога, само той може да бѫде свободенъ. Никой не може да зароби свободниятъ човѣкъ. Никой не може да разклати свободниятъ човѣкъ. Човѣкъ може да живѣе, както иска; той може да работи, както иска; обаче, човѣкъ може да бѫде свободенъ, само ако служи на Бога. Да бѫде човѣкъ свободенъ! — този е смисълътъ на живота. Който служи на хората, той не е свободенъ човѣкъ. Комуто хората служатъ, и той не е свободенъ. Казано е за Бога: „Възлюбилъ е Истината въ човѣка.“ Защо? — Защото Истината подразбира вѫтрѣшно служене на Бога, което е въ сила да направи човѣка свободенъ. Слѣдователно, ще дойде новиятъ животъ — Любовьта. Ще дойде новата свѣтлина — Мѫдростьта. Ще дойде новото служене — Истината. Тѣзи три нѣща се включватъ въ днешния день. Сега, ще слѣземъ долу на бивака, да закусимъ малко, да увѣковѣчимъ този день, да стане паметенъ за насъ; слѣдъ това ще отидемъ на „Езерото на чистотата.“ Тукъ, при това езеро, ще прочета нѣколко стиха отъ Евангелието на Матея, 19 глава. А Исусъ рече на ученицитѣ си: „Истина ви казвамъ, че мѫчно ще влѣзе богатъ въ Царството небесно.“ (—23 ст.). Защо казва Христосъ, че богатиятъ мѫчно ще влѣзе въ Царството небесно?— Понеже богатиятъ, споредъ богатството, което има, придобива много грѣхове. Когато човѣкъ иска да стане богатъ, той много се огрѣшава. Тъй щото, този стихъ, прѣведенъ на другъ езикъ, означава: мѫчно ще влѣзе грѣшенъ човѣкъ въ Царството небесно. Защо? — Защото грѣховетѣ и прѣстѫпленията му ще го задържатъ, тѣ нѣма да го пуснатъ въ Царството небесно. Въ този смисълъ думата „богатъ“ подразбира човѣкъ, пъленъ съ грѣхове и прѣстѫпления. Това подразбиралъ Христосъ въ цитирания стихъ. Слѣдователно, съ такова богатство никой не може да влѣзе въ Царството небесно. Това богатство отдалечава човѣка отъ Бога. Богатството е най-голѣмото благъ, къмъ което хората въ свѣта се стремятъ. Тѣ нѣматъ по-високъ идеалъ отъ този. Въ свѣта само богатиятъ човѣкъ се ползува съ уважението и почитанието на хората. Обаче, рече ли човѣкъ съ земното богатство да влѣзе въ небето, камилата ще го прѣвари въ пѫтя му. Затова, именно, Христосъ казва: „По-лесно е да мине камила прѣзъ иглени уши, а не богатъ да влѣзе въ Царството Божие.“ (—24 ст.). На небето богатиятъ не може да се ползува съ такова уважение и почитание, каквото има на земята. И тъй, сѫществуватъ два диаметрално противоположни живота: земенъ животъ, съ обикновени разбирания и небесенъ животъ, съ по-високи разбирания. Нѣма да обяснявамъ тѣзи въпроси, но трѣбва да имате прѣдъ видъ, че всичко въ свѣта е строго опрѣдѣлено, а не механически. Запримѣръ, слънцето върви по опрѣдѣленъ пѫть; растенията растатъ по опрѣдѣленъ пѫть; рѣкитѣ текатъ по опрѣдѣленъ пѫть; вѣтроветѣ духатъ по опрѣдѣленъ пѫть; изобщо, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е точно опрѣдѣлено. Обаче, хората съзнателно, за свои лични облаги, измѣнятъ този опрѣдѣленъ пѫть на нѣщата. Запримѣръ, тѣ срѣщатъ нѣкоя вадичка и като видятъ, че водата ѝ е добра за воденица, отклоняватъ я отъ пѫтя ѝ, като я използуватъ за работа. Нѣкое дърво по естество е киселецъ, дивачка, но опитни земледѣлци и градинари го присаждатъ съ нѣкое благородно дърво и съ това го видоизмѣнятъ. Тѣ могатъ да го видоизмѣнятъ въ каквото дърво искатъ. По сѫщия начинъ много хора сѫ присадени съ калеми, които не отговарятъ на тѣхното първично естество. Много дѣди и прадѣди сѫ работили върху тѣхъ и така сѫ ги измѣнили, че тѣ се чудятъ на себе се, сами не се познаватъ. Тѣ мязатъ на квачка, която насаждатъ съ кокоши, пачи и юрдечи яйца. Като се излюпатъ яйцата, малкитѣ тръгватъ подиръ нея, и тя се чуди, какъвъ е този разнообразенъ народъ, който я слѣдва. Като дойдатъ до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдеченцата се нахвърлятъ въ водата и започватъ да плуватъ. Квачката седи на брѣга, чуди се и казва: Божия работа е тази! Послѣ юрдеченцата излизатъ отъ водата и хвръкватъ изъ въздуха. Въ сѫщото положение се намиратъ и съврѣменнитѣ хора. Тѣ замислятъ една работа, взиматъ прѣдъ видъ редъ условия, но, въ края на краищата, се намиратъ прѣдъ изненада: патенцата имъ влизатъ въ водата, нѣкои отъ юрдеченцата имъ хвръкватъ въ въздуха, а съ тѣхъ оставатъ само пиленцата. Питамъ: какво прѣдставятъ патенцата и юрдеченцата въ живота на човѣка? Тѣ прѣдставятъ неговитѣ груби желания, които влизатъ въ водата. Обаче, нѣма по-голѣми страдания отъ живота въ водата. Тамъ е цѣлъ адъ! Въ водата се вършатъ голѣми прѣстѫпления, за които нѣма никакъвъ сѫдъ. Тамъ нѣма никаква култура, никакъвъ моралъ. Рибитѣ, напримѣръ, се гълтатъ цѣли едни-други. Съврѣменнитѣ хора използуватъ водата за различни цѣли, а сѫщо така и като срѣдство за чистене. Защо хората пиятъ вода? — За да ги изчисти отъ онѣзи прѣстѫпления, които нѣкога сѫ вършили въ водата. Тя чисти по особенъ начинъ, вслѣдствие на което прѣдставя изкупително срѣдство. Казвамъ: въ края на краищата, у човѣка трѣбва да остане само Божественото. Всички останали нѣща у него сѫ пособия, дадени само за извѣстно врѣме. Войникътъ трѣбва да има пушка и ножъ, но само когато отива на бойното поле. Отива ли на църква, да се моли, пушка и ножъ не му трѣбватъ. Писарьтъ има нужда отъ перо и мастило, когато е въ канцеларията; щомъ отиде на църква, перо и мастило вече не му трѣбватъ. Когато търговецътъ върши своитѣ търговски операции, той има нужда отъ торба, пълна съ пари; обаче, отиде ли на църква, още отвънъ пазачитѣ взиматъ торбата му и казватъ: тукъ ще оставишъ паритѣ си! Въ църква търговия не се върши. Тъй щото, погледнете ли прѣдъ входа на църквата, ще видите цѣли купове отъ орѫжия, отъ пера и мастила, отъ торби съ пари и т. н. Който отива при Бога, той трѣбва да се освободи отъ всички занаяти и изкуства, които е придобилъ въ живота си и да влѣзе при Него само съ това, което Богъ нѣкога му е далъ. Какво е далъ Богъ на човѣка? — Единъ запаленъ, свѣтълъ умъ и едно запалено, благородно сърце. Слѣдователно, богатството на съврѣменния човѣкъ седи въ това, което умътъ и сърцето съдържатъ въ себе си. Всички придобивки, вънъ отъ придобивкитѣ на сърцето и ума, оставатъ настрана. Когато войникътъ излѣзе отъ църква, той взима ножа и пушката си и ги употрѣбява, дѣто стане нужда. Когато писарьтъ излѣзе отъ църква, той взима перото и мастилото си и отива въ канцеларията да пише. Когато търговецътъ излѣзе отъ църква, той взима торбата съ паритѣ си и отново започва да търгува. Когато орачътъ излѣзе отъ църква, той взима ралото и мотиката си и започва да оре земята. И тъй, едно е важно за васъ: да знаете, че всички хора заедно съставятъ единъ общъ организъмъ, на който тѣ сѫ удове, както сѫ удове коренитѣ, стъблото, листата и клонищата на дървото. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае за себе си, какъвъ удъ отъ дървото е и на кое мѣсто е поставенъ. Запримѣръ, ако е клонъ, той трѣбва да знае, голѣмъ ли е, или малъкъ; на каква посока гледа — на изтокъ, западъ, сѣверъ или югъ. Знае ли човѣкъ това нѣщо, той ще знае още, доколко зависи отъ другитѣ хора. Зависимостьта на единъ човѣкъ отъ другъ се опрѣдѣля отъ съприкосновението помежду имъ и отъ функцията, която изпълняватъ въ общия организъмъ. Единъ човѣкъ е важенъ за другъ дотолкова, доколкото той има извѣстни отношения къмъ него. Малкитѣ клончета сѫ важни за голѣмитѣ дотолкова, доколкото тѣ приематъ Божието благословение отгорѣ и го прѣдаватъ на цѣлото дърво. Божието благословение, което иде отдолу, отъ земята, се прѣдава на цѣлото дърво чрѣзъ коренитѣ. Вслѣдствие на това, цѣлото дърво е въ зависимость отъ своитѣ корени. Значи, въ единъ случай вие можете да бѫдете полезенъ нѣкому, а въ другъ случай той може да ви бѫде полезенъ. Рече ли единъ клонъ да се отдѣли отъ цѣлото дърво, зависимостьта се нарушава, и този клонъ въ най-скоро врѣме изсъхва. На сѫщото основание, рече ли човѣкъ да се отдѣли отъ цѣлото, и той вече изсъхва, не може да бѫде полезенъ, нито на себе си, нито на другитѣ. Службата и на малкитѣ, и на голѣмитѣ удове въ цѣлото е еднакво важна. Защо малкото клонче трѣбва да се сили, непрѣменно да стигне голѣмия клонъ? За всѣко клонче е опрѣдѣлено, колко трѣбва да израсте. При това, неговото растене е въ зависимость отъ цѣлото дърво, както и отъ голѣмитѣ клонища. Ако тѣ растатъ, и малкото клонче ще расте. Спре ли тѣхното растене, и малкото клонче спира. Колкото да се сили малкото клонче да стане като голѣмия клонъ, то никога нѣма да постигне това. Туй негово желание нѣма да го ползува въ нищо. По-добрѣ е да бѫдешъ малко клонче на върха на дървото, но всѣкога да имашъ плодъ, отколкото да бѫдешъ голѣмъ клонъ, безъ никакъвъ плодъ. По-добрѣ е да имате въ ума си една свещена идея и въ сърцето си едно свещено чувство, на които да се радвате, отколкото да носите на гърба си голѣми богатства, като натоварено животно. Натоварениятъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата подразбира човѣщина, а въ животинскитѣ състояния нѣма законъ. И за самитѣ животни нѣма законъ. Днесъ товарятъ едно магаре, утрѣ го товарятъ, и всѣки день увеличаватъ товара му, безъ да има законъ, който да опрѣдѣли, колко трѣбва да се товари. Сѫщо така могатъ да го биятъ, колкото искатъ — и за боя нѣма законъ. Казвамъ: всѣки човѣкъ е изложенъ на мѫчения отъ старитѣ си господари. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ, трѣбва да признаете, че единствениятъ господарь въ свѣта е Богъ. Признаете ли Бога за свой господарь, юларитѣ отъ главитѣ и букаитѣ отъ краката ви ще паднатъ. Тогава ще вършите работата си безъ остенъ, безъ външно насилие. Това значи свобода! Господарьтъ само ще ви запита: разорахте ли нивата? — Разорахме. — Ожънихте ли я? — Ожънихме. Къмъ тази свобода, именно, се стремятъ днесъ всички народи, както и всички хора по лицето на земята. Обаче, тази свобода се придобива при правилно разбиране на отношенията на частитѣ къмъ цѣлото, и на цѣлото къмъ частитѣ. Научи ли човѣкъ, какво мѣсто заема въ цѣлото, т. е. разбере ли отношенията си къмъ Бога, той ще се освободи отъ всички ограничения. Само по този начинъ човѣкъ ще дойде до пълнолѣтието на своя животъ. Иначе, той всѣкога ще се намира въ положението на малко, безпомощно дѣте, или въ положението на боленъ човѣкъ. Колкото повече давате на болния, толкова повече той се разстройва. Обаче, ако изберете за болния човѣкъ храна, която му подхожда, той отъ день на день ще се подобрява. Слѣдователно, както храната на човѣка всѣки день трѣбва да се подобрява, така и знанието, и мѫдростьта всѣки день трѣбва да се подобряватъ. Не се ли подобряватъ, ще дойдете до положението, въ което Соломонъ изпадналъ, и ще кажете като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Азъ тълкувамъ думитѣ му: знание, безъ любовь е суета на суетитѣ. Въ това знание нѣма никакви постижения. Истинското знание се постига за всѣки човѣкъ по специаленъ пѫть. Както слънцето върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, така и вие трѣбва да вървите по пѫтя, който Богъ ви е опрѣдѣлилъ. Никой нѣма право да се отклони отъ този пѫть! Докато сте въ пѫтя, ще имате Божието благословение. Щомъ се отклоните, върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия. Всѣко нещастие се дължи на нѣкакво отклонение. Докато сте въ пѫтя, вие сте свободни; отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете, накѫдѣ вървите. Докато пръстътъ е на рѫката ви, послѣдната се ползува съ вашето уважение и почитание; отрѣжете ли пръста си, и рѫката ви изгубва своето уважение и почитание. Тъй щото, уважението и почитанието на човѣка зависи отъ съзнанието му, че той живѣе въ Бога, заема опрѣдѣленото отъ Него мѣсто и върши своята работа. Казвамъ: главното нѣщо, което трѣбва да занесете въ домоветѣ си, като споменъ отъ прѣкарването си на Рила, е да проникне у васъ идеята, че както слънцето, звѣздитѣ, луната и останалитѣ планети иматъ свой опрѣдѣленъ пѫть на движение, така и вие имате свой опрѣдѣленъ пѫть, който неизбѣжно трѣбва да слѣдвате. Слънцето, напримѣръ, всѣка сутринь изгрѣва точно на опрѣдѣлено врѣме и вечерь залѣзва пакъ на опрѣдѣлено врѣме. То никога не изгрѣва и не залѣзва по-рано или по-късно отъ опрѣдѣления за него моментъ. Толкова хиляди години, какъ слънцето изгрѣва и залѣзва, обаче, никога досега то не се е отклонило отъ своя пѫть, нито е прибързало или закъснѣло въ движението си. Знаете ли, какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето се отклони отъ своя пѫть? Голѣма катастрофа ще настане на земята, даже при най-малкото отклонение на слънцето отъ неговия пѫть. Възъ основа на сѫщия законъ, голѣма катастрофа ще настане въ живота на човѣка, ако той се отклони отъ пѫтя, който Богъ му е опрѣдѣлилъ. Когато човѣкъ се намѣри прѣдъ такава катастрофа, всичко за него е изгубено, и той живѣе като въ пустиня. Той се лишава отъ най-хубавитѣ си мисли и чувства, отъ всичко благородно и възвишено. Затова, именно, никаква сила не трѣбва да бѫде въ състояние да отклони човѣка отъ пѫтя му. Това положение на човѣка говори за абсолютната му вѣра въ Бога. Върви ли човѣкъ въ пѫтя си, всѣка работа, която му се дава, е свещена. При това, всѣка работа трѣбва да принесе своя плодъ. Това е разбиралъ Христосъ, когато изказалъ стиха: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и се хвърля настрана.“ Въ това отношение, и животътъ се осмисля дотолкова, доколкото ние принасяме плодъ въ цѣлото. Когато човѣкъ работи за Бога, той е цѣненъ и за свѣтлитѣ духове на небето, както и за добритѣ хора на земята. Тогава всички сѫ готови да му помагатъ, да му се притичатъ на помощь, когато той се намира въ нужда. Отклони ли се отъ пѫтя си, всички го изоставятъ, всички го забравятъ. Не е ли сѫщото и съ хора, които живѣятъ и работятъ само за себе си? Докато човѣкъ е богатъ, всички му се кланятъ, почитатъ го; западне ли, всички го изоставятъ. Има ли човѣкъ нѣкакви блага въ себе си, и хората се трупатъ около него; изгуби ли тия блага, всички го изоставятъ. Кой е причината да изгуби човѣкъ богатствата и благата си? — Дяволътъ. За него е казано въ Писанието: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи“. Той дава лоши съвѣти на хората, докато ги бутне въ нѣкакви несигурни прѣдприятия. Тѣ изгубватъ богатствата си и оставатъ съвършено бѣдни, немили-недраги за всички. Слѣдъ това той ги оставя сами да плащатъ дълговетѣ си. Колкото полици е подписалъ дяволътъ, все на тѣхна смѣтка ги оставя. Това показва, че този старъ господарь обича своитѣ поданици. Съ своята любовь той е одралъ досега най-малко по 200 кожи отъ гърба на всѣки човѣкъ. Че той обича хората, се вижда по това, дѣто снима кожитѣ имъ — има какво да вземе отъ тѣхъ. Много цървули е направилъ той отъ човѣшкитѣ кожи. Обаче, не зная, защо хората обичатъ своя старъ господарь, който, съ съвѣтитѣ си, ги е довелъ до крайно осиромашаване. Казвамъ: ако при сегашния животъ хората знаеха, какво има да имъ се случи, тѣ щѣха съвършено да се обезсърдчатъ. Сегашниятъ животъ е основанъ на фалшива основа, на вѫтрѣшно безправие. Външно, този животъ е построенъ върху редъ правила и закони, но въ него липсва вѫтрѣшна законность. Банкерътъ, запримѣръ, дава пари на хората, услужва имъ, но въ себе си той има прѣдъ видъ, че срѣщу това ще вземе една голѣма лихва, най-малко 25%. Значи, задъ неговата услуга се крие нѣкакво користолюбиво желание. И това не е лошо, но прѣстѫпление е, когато съвършено използуватъ нѣкой човѣкъ. Когато човѣкъ работи цѣлъ день, той има право да очаква извѣстно възнаграждение, но нѣма право да използува другитѣ. Сега, мисъльта, която искамъ да оставя, е да се пробуди съзнанието ви, да бѫдете благодарни на всѣки, който ви услужва, или дава нѣщо отъ любовь. Тази любовь иде отъ Бога. Този човѣкъ е проводникъ на Божията Любовь. Обаче, дойде ли нѣкой при васъ и започне да се хвали, че той ви направилъ нѣкаква услуга, или нѣкакво добро, този човѣкъ не говори истината. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводилъ. Азъ дойдохъ да ви разправя това, на което Той ме е научилъ. Отъ благото, което Той ми е далъ, и на васъ давамъ“. И слѣдъ туй ще дойде нѣкой да разправя, че ви далъ толкова и толкова пари, или че ви направилъ еди-какво си добро и т. н. Този човѣкъ не е застаналъ на сигурна почва. Той работи съ чужди капитали, които прѣдставя за свои. Проповѣдникъ казва на единъ отъ богомолцитѣ: ти знаешъ ли, че азъ те обърнахъ къмъ Бога? — Зная. Какво искашъ слѣдъ това? Азъ ти благодаря, но и ти, отъ своя страна, благодари на Бога, че ти е далъ възможность да се проявишъ. Обаче, всѣки день да ми разправяшъ едно и сѫщо нѣщо, не мога да търпя. Много отъ съврѣменнитѣ проповѣдници постѫпватъ съ своитѣ пасоми, както единъ адептъ постѫпилъ съ единъ свой ученикъ, когото занимавалъ по окултнитѣ науки. Като прѣподавалъ на ученика си нѣкакъвъ урокъ, той слагалъ на масата прѣдъ него едно отъ най-хубавитѣ яденета и казвалъ: това е царско ядене, но ти не си достоенъ още за него. Адептътъ сѣдалъ прѣдъ масата и самъ изяждалъ яденето, а ученикътъ поглеждалъ само къмъ него, но знаелъ, че не е достоенъ за такова царско ядене. Ученикътъ често запитвалъ учителя си: кога и азъ ще бѫда достоенъ, да хапна отъ царското ядене? — Не зная, ще видимъ. Ако бѣше достоенъ, щѣше да ти се даде отъ това ядене. Днесъ и проповѣдници, и философи, и писатели — всички говорятъ за любовьта, но всѣки я задържа за себе си. счита, че другитѣ още не сѫ достойни да вкусятъ отъ нея. Любовьта е царско ядене. Който говори нѣкому за любовьта, той му показва едно царско ядене, като добавя: не ти е дошло още врѣмето да вкусишъ отъ това ядене. Значи, за този, който слуша, още не е дошло врѣмето. Какво направилъ този ученикъ най-послѣ? Единъ день, както седѣлъ прѣдъ пълната чиния на своя учитель, обърналъ се къмъ Бога съ слѣдната молитва: Господи, десеть години вече, какъ усърдно Ти служа. Не съмъ ли достоенъ вече да вкуся отъ това царско ядене? Докога ще бѫда зритель само на тази царска трапеза? Единъ ангелъ отговорилъ на молитвата му по слѣдния начинъ: утрѣ, като отидешъ при учителя си, и той пакъ сложи прѣдъ тебе царско ядене, безъ да ти даде отъ него, дигни внимателно учителя си отъ стола, седни на неговото мѣсто и изяжъ яденето въ паницата! Ученикътъ харесалъ този съвѣтъ и така постѫпилъ. Като отишълъ при учителя си, послѣдниятъ пакъ сложилъ прѣдъ себе си чиния съ царско ядене, но въ момента, когато се готвилъ да яде, ученикътъ леко го подигналъ отъ стола и седналъ на неговото мѣсто, като казалъ: Учителю, въ името на твоето достоинство, днесъ ще ямъ отъ царското ядене; азъ вече съмъ отъ достойнитѣ ученици. Днесъ, въ всички съврѣменни хора се крие по единъ отъ тѣзи адепти, който казва: Господъ е далечъ отъ хората; любовьта още не е за васъ; вие не сте достойни за царското ядене; знанието не е за васъ; вие сте малки дѣца още, не сте готови за красивитѣ Божии работи. Казвамъ: дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ имъ и седнете на тѣхнитѣ мѣста. Започнете слѣдъ това да се храните съ яденето на любовьта! Дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ на мѫдростьта и започнете да се ползувате отъ свѣтлината на знанието! Дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ на истината и започнете да служите на Бога! Дошло е врѣмето за това! Първото Ви служене ще бѫде къмъ вашитѣ учители, които свалихте отъ троноветѣ имъ, защото тѣ сѫ инвалиди. Питамъ: кой човѣкъ е инвалидъ? — Който се обезсърдчава и мисли, че отъ него нищо нѣма да стане. Този човѣкъ прѣдава своето обезсърдчение и на другитѣ хора. Какво прави земледѣлецътъ, когато първото посѣто сѣме не израства? Той обезсърдчава ли се? Не, той разорава нивата добрѣ, изхвърля старото сѣме навънъ и посажда ново. Казвамъ: врѣме е вече да се ликвидира съ старото, да се изхвърли навънъ и да се замѣсти съ ново! Всичко, което досега е измѫчвало човѣка и внасяло смутъ въ душата му, трѣбва да се изхвърли навънъ и замѣсти съ нѣщо ново. Казвате: какво ще внесе новото? Новото ще внесе миръ, радость и веселие въ душата на човѣка. Искате ли постепенно да дойдете до това положение, всѣка сутринь отправяйте ума си къмъ Бога! Великъ е този моментъ, защото тогава малки и голѣми, добри и лоши сѫщества отправятъ мисъльта си къмъ Бога и придобиватъ нѣщо. Въ този моментъ и звѣрътъ е добъръ. Слѣдъ това всѣки проявява естеството си. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ е добъръ, това показва, че, или е отправилъ мисъльта си къмъ Бога, или, безъ да е направилъ това,, той е добъръ, защото естеството му е такова. Значи, човѣкъ може да бѫде добъръ по двѣ причини: или когато Богъ работи въ него, или когато човѣкъ работи въ Бога. Запримѣръ, срѣщате нѣкоя майка и наблюдавате отношенията ѝ къмъ нейното дѣте. Тя е нѣжна, внимателна, добра къмъ своето дѣте. Послѣ, срѣща друго нѣкое дѣте, но къмъ него вече не е тъй нѣжна, тъй внимателна и добра. Защо? Въ първия случай Богъ работи въ нея, а въ втория случай тя не работи въ Бога. Съ други думи казано: въ първия случай тя отправя мисъльта си къмъ Бога, а въ втория случай не отправя мисъльта си къмъ Бога. И тъй, двѣ положения сѫ необходими за човѣка: да бѫде добъръ, когато отправя ума си къмъ Бога, и да бѫде добъръ, когато не отправя ума си къмъ Бога. Първото положение е особено необходимо, за да дойде второто. Когато човѣкъ почувствува, че не е добъръ, нека отправи ума си къмъ Бога. Колкото по-често отправя ума си къмъ Бога, толкова по-добъръ става. Да отправя човѣкъ ума си къмъ Бога, това подразбира смѣна на състоянията. По този начинъ човѣкъ придобива съвършенство. Съвършенъ човѣкъ е онзи който, и като не мисли, и като мисли за Бога, всѣкога е добъръ. Съвършенъ човѣкъ е онзи за когото Богъ всѣкога е добъръ, но и той всѣкога е добъръ за Бога. Когато Богъ е у насъ и работи за насъ, ние всѣкога сме добри. Обаче, отъ насъ се изисква и когато ние сме у Бога и работимъ за Него, пакъ да сме добри. Въ втория случай е забѣлѣзано, че тогава, именно, повечето хора не сѫ добри. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се поучи отъ Бога, да стане добъръ и тогава, когато работи въ Бога, както е добъръ, когато Богъ работи въ него. Повечето хора днесъ сѫ всѣкога добри, когато Богъ работи у тѣхъ, но не сѫ всѣкога добри, когато тѣ работятъ у Бога. Като знаете това, ще различавате добрия човѣкъ по естество отъ врѣменно добрия и ще се стремите да придобиете първата доброта. Щомъ знаете това, ще работите съзнателно, ще прилагате, ще се учите, както отъ опитностьта на миналото си, така и отъ знанията, които сега придобивате. Казвамъ: за човѣка сѫ важни стремежитѣ на неговата душа и на неговия духъ. За човѣка сѫ важни неговитѣ дарби и способности, които всѣки день трѣбва да се разработватъ и да растатъ. Тѣзи нѣща могатъ да се постигнатъ, като вървите въ пѫтя, който Богъ ви е опрѣдѣлилъ. По-лекъ пѫть отъ този нѣма. Да прави човѣкъ зло е по-мѫчно, отколкото да върви въ пѫтя, който отъ вѣкове още му е опрѣдѣленъ. Прѣдставете си положението на човѣкъ, който замисля да открадне отъ нѣкой богатъ човѣкъ една сума отъ 100 — 200 хиляди лева. Дѣто ходи, той все крои, планува, какъ да се добере до тия пари. Цѣла година ходи, обикаля около кѫщата, гледа къмъ прозорцитѣ, все мисли, какъ да извърши кражбата, безъ да го уловятъ. Дохожда му на умъ най-послѣ да се запознае съ слугитѣ на този богатъ човѣкъ. Запознава се съ единъ, съ втори, съ трети, изучава ги, иска да разбере, кой отъ тѣхъ би могълъ да се подкупи. Цѣлиятъ планъ му костува врѣме, усилия, тревоги, страхъ. Обаче, рече ли човѣкъ да направи добро, то нѣма да му костува нищо: нито страхъ, нито тревоги, нито смущения. Крадецътъ се безпокои, че ще откриятъ плана му, че ще го уловятъ и т. н. Ако човѣкъ, който мисли да направи нѣкакво зло или прѣстѫпление, би използувалъ тази енергия и това врѣме за нѣкаква добра, полезна работа, той би очудилъ хората съ това, което може да направи. Рече ли да служи на злото, въ края на краищата, пакъ ще го уловятъ, ще го затворятъ, да лежи около десетина години. Какво печели този човѣкъ съ злото? — Той губи, а не печели. И тъй, пѫтьтъ, който Богъ е опрѣдѣлилъ за хората, е десеть пѫти по-добъръ отъ този, по който тѣ сега вървятъ и живѣятъ. И сега, отъ съврѣменнитѣ хора се изисква геройство, да вървятъ въ новия пѫть. Съ други думи казано: да се върнатъ въ пѫтя, отъ който сѫ се отклонили. Само по този начинъ тѣ поставятъ здрава основа на своя земенъ животъ. Тогава, и при най-лошитѣ условия да изпаднатъ, тѣ всѣкога ще запазятъ своето равновѣсие. Корабътъ имъ ще се люшка всрѣдъ развълнуваното море, но вълнитѣ нѣма да го пробиятъ, и той благополучно ще стигне на пристанището, благополучно ще стѫпи на твърда почва. * 8. Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 августъ, 1931 г., 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание МѢСТОТО НА БОГА. Много отъ съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ идеята за Бога, но нѣматъ ясна прѣдстава, какво нѣщо е Богъ. Каква форма има Богъ, тѣ сѫщо не знаятъ. Човѣкъ може да има прѣдстава за формата на тѣлата само тогава, когато тѣ сѫ ясни въ съзнанието му. Щомъ единъ прѣдметъ, или едно тѣло не е ясно въ съзнанието ви, вие не можете да имате прѣдстава и за неговата форма. Казвате: какво е Богъ, не можемъ да схванемъ, но искаме да знаемъ поне, дѣ е Неговото мѣсто. Мѣстото на Бога е тази посока, дѣто всички живи сѫщества, съ пробуждането си още, отправятъ съзнанието, ума или мисъльта си. Като започнете отъ най-малкитѣ и стигнете до най-голѣмитѣ, всички тия сѫщества отправятъ съзнанието си въ една посока нагорѣ. Тази посока, именно, е мѣстото на Бога. Това става едноврѣменно по цѣлия свѣтъ, между всички сѫщества отъ различни иерархии. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка и за всѣко живо сѫщество отъ този, като се пробуди сутринь, да отправи съзнанието, или мисъльта си къмъ онази посока, дѣто сѫ насочени съзнанията и мислитѣ на всички останали сѫщества. Само по този начинъ човѣкъ може да възприеме благото, което излиза отъ Бога. Който се откаже да приеме това благо, той изпада въ тъмнина и самотность. Нѣкой казва: защо трѣбва да се моля? Молитвата е необходима, защото човѣкъ тогава отправя ума си къмъ Бога, да възприеме нѣщо отъ Него. Въ този смисълъ молитвата прѣдставя отварянето на цвѣтоветѣ за слънчевата свѣтлина и топлина. Казвамъ: искате ли да се развивате, постоянно дръжте въ ума си мисъльта за Бога, като единствено мѣсто, като единственъ фокусъ, дѣто се събиратъ съзнанията на всички разумни сѫщества. Какво мислятъ хората, не се занимавайте съ това. Дръжте мисъльта си къмъ тази единствена посока, отдѣто иде свѣтлината и топлината на вашия животъ. Отклоните ли ума си отъ това мѣсто, вие загубвате пѫтя си и оставате въ тъмнина. Човѣкъ е пѫтникъ въ живота си. Рече ли да се отклони малко отъ пѫтя, да се позабавлява съ това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другаритѣ си. Когато всички сѫщества отправятъ съзнанието си къмъ мѣстото, дѣто е Богъ, съ това тѣ правятъ стѫпка напрѣдъ. Направятъ ли стѫпка напрѣдъ, тѣ вече не се връщатъ назадъ, да чакатъ закъснѣлитѣ или забъркалитѣ се въ пѫтя. Ако тѣ и втория, и третия день не отправятъ ума си къмъ Бога, ще оставатъ все по-назадъ и по-назадъ, докато единъ день животътъ имъ абсолютно се обезсмисли. Които мислятъ за Бога и отправятъ ума си къмъ Него, тѣ все напрѣдъ и напрѣдъ вървятъ. Това значи прогресъ въ мисъльта, а всичко седи въ прогреса. И въ леглото си човѣкъ пакъ може да отправи мисъльта си нагорѣ и да върви напрѣдъ. Всичко седи въ мисъльта на човѣка. Нѣкой може да е излѣзълъ рано сутриньта на молитва, но си казва: що ми трѣбваше да ставамъ толкова рано, да се изморявамъ? Защо не останахъ да полежа още малко? Такъвъ човѣкъ, макаръ и да е дошълъ на молитва, той е назадъ отъ другитѣ, защото мисъльта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дѣто и да сте, въ каквото положение и да се намирате, отдѣлете половинъ или единъ часъ да се позанимавате въ съзнанието си съ мисъльта за Бога. Искате ли да придобиете свѣтлина на съзнанието си, мислете за Бога. Казвате: какво ще стане, като гледаме къмъ посоката, дѣто е мѣстото на Бога? — Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! — Какво ще видя? — И това не трѣбва да знаете. Гледайте само! Казвате: ние виждаме, че деньтъ е ясенъ. — Да, деньтъ е ясенъ, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали, какъ изгрѣва слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрѣва на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрѣва на слънцето на живота, Понѣкога виждате физическото слънце прѣзъ облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгрѣването на слънцето на живота, вие никога нѣма да го забравите и нищо не ще бѫде въ състояние да го замѣсти. Въ слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрѣва физическото слънце, така изгрѣва и слънцето на живота. Разликата се заключава само въ мѣстата, отдѣто изгрѣватъ тия двѣ слънца. Въ съзнанието на човѣка тѣзи двѣ мѣста сѫ съвършено различни. Казвамъ: физическото слънце въздѣйствува на човѣка по единъ начинъ, а слънцето на живота — по съвсѣмъ другъ начинъ. Когато физическото слънце изгрѣва, човѣкъ се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пѫтищата въ живота си, да разоре нивитѣ си, да насади градинитѣ си, да си направи кѫщи и т н. Щомъ изгрѣва слънцето на живота, у човѣка се явява желание да оправи отношенията си съ всички хора. Едноврѣменно съ това, всички хора, както и всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, му ставатъ мили, обични. Който веднъжъ е огрѣнъ отъ слънцето на живота, той вече влиза въ положението на всички страдащи, на всички грѣшници, защото ги разбира. Грѣшникътъ за него е затворникъ, когото той иска да освободи. Спре се прѣдъ него и му казва: братко, излѣзъ отъ този затворъ, защото тукъ гладенъ ще умрешъ. Останешъ ли още малко въ затвора, всички ще те изоставятъ. Ти ще останешъ самъ, ще закъснѣешъ въ пѫтя си и никой нѣма да те погледне: нѣма кой хлѣбъ да ти даде, нѣма кой вода да ти донесе. Безъ да искатъ другитѣ хора, нещастията ще слѣдватъ подиръ тебе, защото си самъ въ пѫтя, обърканъ и заблуденъ. Човѣкъ трѣбва да върви напрѣдъ! Никой не трѣбва и не може да остане въ съзнанието си на едно и сѫщо мѣсто. За всѣки день има опрѣдѣленъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да извърви въ съзнанието си. Ако човѣкъ не измине този пѫть, той остава назадъ. Остане ли назадъ, съ това заедно идатъ и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Нѣкой казва: какво отъ това, че съмъ изминалъ единъ малъкъ пѫть въ съзнанието си? Какво ще постигна съ това? Много нѣщо може да се постигне. Колкото малъкъ пѫть и да изминава човѣкъ въ съзнанието си, той всѣки день върви напрѣдъ, а щомъ върви напрѣдъ, все повече и повече се приближава къмъ Бога. Съ десеть сантиметра да напрѣдва човѣкъ въ пѫтуването или въ движението си къмъ Бога, това е равносилно на милиони километра въ физическия свѣтъ. Казвате: какво отъ това, че съмъ погледналъ къмъ Бога, или пъкъ че съмъ помислилъ за Него? Да погледнете къмъ Бога, или само да помислите за Него, това струва повече отъ всички материални богатства, съ които човѣкъ разполага на земята. Тази е една отъ великитѣ истини на живота. Щомъ знаете това, не обезцѣнявайте, не умаловажавайте тѣзи нѣща! Нѣкой казва: толкова много работа имамъ, че ми останало само за Бога да мисля и за мѣстото, дѣто Той се намира. Азъ трѣбва да работя, да се погрижа за своитѣ материални нужди. Казвамъ: единственото мѣсто, отдѣто можете да приемете всичко необходимо въ живота си, е мѣстото на Бога. Помислите ли за Бога, слѣете ли се съ съзнанието на всички сѫщества, които се отправятъ къмъ Него, това е достатъчно. Питамъ: какво костува на човѣка да живѣе за Бога? Той знае тази наука. Прѣдставете си, че се намирате прѣдъ една суха вада, въ която седи едно келево. Келевото иска да се движи, но вадата му казва: какъ мога да те въртя, като нѣмамъ вода? Когато дойде водата, келевото започва да се движи. Водата знае и може да движи келевото; тя не трѣбва сега да учи това изкуство. Водата казва на келевото: слушай, ти ще вървишъ въ посоката, въ която и азъ вървя. Келевото обѣщава, че ще върви съ нея, но щомъ дойде водата, въ първо врѣме то се издигне нагорѣ и скоро слѣдъ това слиза надолу. Неговото движение е нагорѣ и надолу, а не като това на водата — напрѣдъ. И хората, като келевото, често обѣщаватъ: азъ ще вървя напрѣдъ, ще вървя по движението на водата. Обаче, дойде ли водата, тѣ веднага измѣнятъ на обѣщанието си: водата върви напрѣдъ, а тѣ се движатъ ту нагорѣ, ту надолу, и оставатъ почти на едно и сѫщо мѣсто. Водата и келевото се разговарятъ. Водата казва на келевото: защо седишъ на едно мѣсто и нищо не работишъ? — Какъ да не работя? Толкова брашно смлѣхъ. Казвамъ: келевото прѣдставя физическия животъ на хората. Ако тѣ не слѣдватъ пѫтя и движението на водата, винаги на едно мѣсто ще седятъ и само брашно ще мелятъ. И хората, като келевото, вършатъ работа, но тѣхната работа не е като тази на водата, Водата е минала прѣзъ много мѣста, напоила е безброй растения и животни, дала е животъ на милиони сѫщества. Келевото е смлѣло милиони зрънца, прѣвърнало ги е въ брашно, и постоянно се хвали: знаете ли, колко много брашно смлѣхъ? Обаче, ако сравните работата на водата съ тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду имъ. Сега, мнозина си въобразяватъ, като келевото на воденицата, че сѫ свършили много работа. Тѣхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата. Тя е напоила много цвѣтя, градини, хора и животни. Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи сѫщества. Дѣто е минала тя, навсѣкѫдѣ е оставила благословението си. Водата прѣдставя живота, съ който всички заедно трѣбва да вървимъ. Насъ воденици не ни трѣбватъ, а келевото нека седи на своето мѣсто. Водата нѣма да остане да се разправя съ келевото, тя ще продължава пѫтя си. Съ този примѣръ искамъ да обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около единъ центъръ — физическото съзнание на човѣка. Второто съзнание е това на водата, което се движи, освѣнъ около единъ центъръ, още и къмъ единъ възвишенъ идеалъ, вслѣдствие на което върви напрѣдъ и върши работа. Отправянето на мисъльта ни къмъ Бога е течение нагорѣ. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на рѣката показва движението на Божественото съзнание къмъ насъ, т. е. отгорѣ надолу. Като мислимъ за Бога, ние пъкъ се движимъ нагорѣ, къмъ Него. Слѣдъ това, Той се движи надолу къмъ насъ, като ни изпраща своята мисъль. Тъй щото, Богъ всѣкога ни изпраща нѣщо отгорѣ, но и ние трѣбва да изпратимъ нѣщо къмъ Него. И тъй, всѣка сутринь отправяйте мисъльта си къмъ тази посока, дѣто всички разумни сѫщества отправятъ своята мисъль. По този начинъ вие ще участвувате въ общото благо. Нѣкой казва: азъ не искамъ да мисля. — Ти можешъ да не мислишъ за този — за онзи, за дреболиитѣ въ живота, но за Бога не можешъ да не мислишъ. Ти си длъженъ да отправишъ мисъльта си къмъ Бога, къмъ онази посока, дѣто всички разумни сѫщества отправятъ своята мисъль. Тамъ пространството е широко, не може да произлѣзе никакво разногласие. Това мѣсто ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправятъ мисъльта си къмъ една посока, тѣ се приближаватъ къмъ Бога, а съ това и отношенията имъ къмъ хората се оправятъ. По този начинъ хората ще бѫдатъ здрави, весели, ще иматъ миръ въ душитѣ си, ще се подмладятъ, ще скачатъ като телци. Който не отправя мисъльта си къмъ Бога, той ще бѫде изложенъ на всѣкакви болести Който отправя мисъльта си къмъ Бога, той ще бѫде свободенъ отъ всички болести. Болеститѣ прѣдставятъ паразити въ аурата на човѣка, отъ които той непрѣменно трѣбва да се освободи. Паразититѣ пъкъ сѫ отрицателнитѣ мисли, които смучатъ човѣка, затова той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Слѣдователно, каже ли нѣкой, че не трѣбва да мисли за Бога, той вече изпада въ положението на дѣте сираче, безъ майка и баща. Вие знаете, какво е положението на такова дѣте. Ако нѣкой не се погрижи за него, то ходи босо, голо, окѫсано, неопрано. Погледнете ли главата му, ще видите, че тя цѣла е побѣлѣла отъ паразити, отъ нечистотии. Лицето му е пожълтѣло, изсмукано отъ тия паразити. То ходи немило — недраго, докато се намѣри нѣкой да го вземе и отгледа. Това дѣте веднага се съвзима: дрешкитѣ му сѫ чисти, главата чиста, коситѣ добрѣ пригладени. Въ скоро врѣме то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля. Тъй щото, изпадне ли човѣкъ въ положението на сираче, той трѣбва да знае, че е прѣстаналъ вече да мисли за Бога. Тогава паразититѣ единъ слѣдъ другъ почватъ да го нападатъ, и той изгубва смисъла на живота. Казвамъ: една посока има въ живота, и къмъ тази посока всички хора трѣбва да вървятъ. Нѣкой казва: какво ще правимъ, като тръгнемъ въ тази посока? Не е ли достатъчно да четемъ Библията и Евангелието? Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но въ четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, дѣто се говори за Христа, за пророцитѣ, за добритѣ хора, които сѫ живѣли по това врѣме, вие трѣбва да се свържете съ тѣхъ и да отправите мисъльта си къмъ онази посока, дѣто тѣ сѫ отправяли своята мисъль. Свържете ли се съ тия разумни души, не питайте, дали Христосъ ви разбира, дали Богъ ще приеме молитвата ви. Щомъ отправите съзнанието си къмъ общото съзнание на всички сѫщества, все ще получите нѣщо отъ общото благо, независимо това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагорѣ, за да получите поне по едно самунче — на човѣшки езикъ казано. Не отправите ли съзнанието си къмъ съзнанията на всички сѫщества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо нѣма да получите. Богъ не обича да се занимава само съ едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: ще почакашъ за утрѣ! На другия день ще станешъ рано и ще чакашъ да дойде опрѣдѣления моментъ, когато всички души отправятъ съзнанието си къмъ Бога. Тогава и ти ще отправишъ мисъльта си къмъ Него и нѣма да питашъ, дали си въ права посока, или не, дали ще видишъ Бога. Това сѫ второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправишъ ума си нагорѣ и да чакашъ — все ще получишъ нѣщо отъ общото благо. И слѣпиятъ не вижда, но като погледне нагорѣ, все ще дойде нѣкой да му тури едно самунче въ рѫката. Той казва: слънцето не видѣхъ, но хлѣбъ получихъ. Това е достатъчно за него. Това сѫ фигури, които изясняватъ добрѣ идеята. И тъй, всички хора трѣбва да отправятъ съзнанието си къмъ Бога. — Дѣ е Богъ? — Богъ е на това мѣсто, къмъ което всички разумни и добри хора отправятъ ума си. Не само хората, но всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отправятъ ума си къмъ Бога. Нѣкой казва: на кое мѣсто е Богъ? — Дигни ума си нагорѣ и не питай! Като ви говоря за мѣстото на Бога, къмъ което всички трѣбва да отправятъ ума си, това не трѣбва да ви хвърли въ противорѣчие съ вашата работа. Каквото и да работите, всѣки е на мѣстото си. Въ този смисълъ и келевото е на мѣстото си, и водата е на мѣстото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя центъръ и мисли само за себе си, а водата върви напрѣдъ и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъвъ човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ мисли само за себе си: че има нужда отъ пари, да се облѣче хубаво, хората да го почитатъ и уважаватъ. Това е философия на келевото. Обаче, и то върши нѣкаква работа — жито мели. Като се приближите до него, чувате: бър — бър — бър — жито мели. Единъ слѣдъ другъ чувалитѣ се пълнятъ съ прѣсно брашно, което се разнася отъ търговцитѣ за проданъ. Тази работа и вие вършите въ живота си, но не сте доволни. Покажете единъ воденичарь, който да е станалъ философъ, писатель или поетъ! Досега, азъ поне не съмъ срещналъ нито единъ воденичарь, който да е написалъ нѣкаква книга. Овчари сѫ писали книги, но воденичари — не. Воденичаритѣ само жито мелятъ, за нищо друго не имъ остава врѣме. Какъ ще се спаси воденичарьтъ? — Като стане или овчарь, или орачъ. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Меленето на житото не разрѣшава живота. Ако човѣкъ може да се добере до правилния начинъ, по който житото трѣбва да се яде, той ще разбере смисъла на живота. Това сѫ странични въпроси, които ще послужатъ само за изяснение на идеята. Воденичарьтъ може самъ да се справи. Когато хората прѣстанатъ да му носятъ жито за мелене, той ще се принуди да напусне воденицата. Като поседи день-два безъ работа, той ще каже: тази работа нѣма да я бѫде! — и ще започне другъ занаятъ. Тъй щото, вие не трѣбва да се безпокоите, какво ще стане съ старото. Старото само по себе си ще си отиде, и новото ще дойде. Вашата задача е да се държите за новото. Казвате: коя е новата мисъль? Новата мисъль е слѣдната: отправете ума, сърцето и волята си къмъ мѣстото на Бога! Станете ли сутринь, първата ви работа е да отправите сърцата и умоветѣ си къмъ онази посока, дѣто въ този моментъ милиони сърца и умове се отправятъ. Тѣзи сърца и умове трептятъ съ различни вибрации, съ различни разбирания, но едно единствено мѣсто ги привлича — мѣстото на Бога. И въ името на това мѣсто, всички живи сѫщества се обединяватъ. Гледате нѣкой царь, прѣдъ когото всички се прѣкланятъ, дойде ли този моментъ, и той, като дѣте, отъ нищо не смущаванъ, отправя мисъльта си къмъ Бога. Въ този моментъ и дѣтето, и царьтъ сѫ едно. Слѣдъ това, царьтъ взима жезъла си, качва се на трона, започва всѣкидневната си работа. На другата сутринь царьтъ, заедно съ всички сѫщества подъ него, пакъ отправя мисъльта си къмъ Бога. На това мѣсто всички хора се познаватъ. Слѣдователно, истинската любовь се изразява чрѣзъ отправяне мисъльта на всички сѫщества въ една посока. Когато съзнанията на всички сѫщества се отправятъ къмъ една посока, тѣ ще иматъ много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човѣкъ да се върти само около своя центъръ, около себе си, всичко е изгубено. Нѣкой казва: за менъ животътъ нѣма смисълъ. Казвамъ: искате ли животътъ ви да има смисълъ, отправяйте ума си нагорѣ! Това не е мѫчна работа. Какво по-лесно отъ това, човѣкъ да мисли въ една посока? Споредъ менъ, по-мѫчно е човѣкъ да мисли въ двѣ и повече посоки, както правятъ това съврѣменнитѣ хора, отколкото да мисли въ една посока. Много пѫти хората сѫ отправяли мисъльта си нагорѣ; тѣ знаятъ посоката на това мѣсто, но не имъ е дохождало на умъ, че има единъ общъ моментъ, когато всички сѫщества едноврѣменно отправятъ мисъльта си къмъ Бога. Желаятъ или не, това става по единъ вѫтрѣшенъ, неумолимъ законъ. Който не иска да се подчини на този законъ, на сила ще го заставятъ. Какъ? Ще го хване нѣкоя болесть, и той ще потърси Бога, ще отправи мисъльта си къмъ Него и ще благодари, че се е разболѣлъ, за да помисли за Бога. Не само чрѣзъ болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човѣка, за да го заставятъ да потърси мѣстото на Бога. Единъ часъ, една минута или една секунда се изисква, за да се отправятъ съзнанията на всички сѫщества къмъ Бога. Великъ е този часъ отъ деня! Велика е тази минута отъ часа! Велика е тази секунда отъ минутата! Сега, ще прочета 8 гл. отъ Евангелието на Иоана, отъ 31 стихъ надолу. И казваше Исусъ на повѣрвалитѣ въ него Юдеи: „Ако вие устоите въ моята дума, наистина, сте мои ученици“. (—31 ст.). „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (— 32 ст.). Тѣзи стихове, прѣведени, споредъ езика на новото учение, означаватъ: ако всички отправите ума си къмъ Бога, вие сте мои ученици. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни. Значи, когато човѣкъ отправи ума си къмъ Бога, той ще се свърже съ Неговата Любовь; понеже Богъ сѫщеврѣменно е Истина, човѣкъ ще познае Истината, която ще го направи свободенъ. Отговориха Му: „Сѣме Аврамово сме, и никога никому раби не сме ставали. Какъ казвашъ ти: Свободни ще бѫдете?“ (—33 ст.). Отговори имъ Исусъ: „Истина, истина ви казвамъ, че всѣки, който прави грѣхъ, рабъ е на грѣха.“ (—34 ст.). „И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата, а синътъ вѣчно прѣбѫдва.“ (—35 ст.). Това значи: всѣки, който не отправя ума си къмъ Бога, рабъ е на грѣха. И рабътъ не остава вѣчно въ кѫщата, а синътъ вѣчно прѣбѫдва. Слѣдователно, келевото не може да сѫществува дълго врѣме. Като свърши извѣстна работа, то се разрушава, и водата го завлича — не може да остане дълго врѣме на мѣстото си. „Зная, че сте сѣме Аврамово, но искате да ме убиете, защото моята дума въ васъ се не вмѣщава.“ (—37 ст.). — Христосъ не е разбиралъ само външното убийство, но и вѫтрѣшното. Когато човѣкъ жертвува Божественото въ себе си за нищо и никакво, все едно, че го убива. И тогава, той е синъ на убиецъ. „Азъ говоря това, което съмъ видѣлъ у Отца си; и вие правите това, което сте видѣли отъ отца си.“ (—38 ст.) Отговориха и рекоха Му: „Отецъ нашъ е Аврамъ.“ — Така говори физическиятъ човѣкъ, келевото, а то не познава своя Баща. Казва имъ Исусъ: „Ако бѣхте чада Аврамови, дѣлата Аврамови бихте правили.“ (—39 ст.). — Аврамъ познаваше Бога. Вие вѣрвате въ Аврама, а не вѣрвате въ Онзи, въ когото той вѣрваше. „А сега искате да ме убиете, мене, человѣка, който ви говорихъ Истината, която чухъ отъ Бога: това Аврамъ не е правилъ.“ (—40 ст.). „Вие правите дѣлата бащини си.“ (—41 ст.). — Ако вие правите дѣлата Божии, защо укорявате Неговото Слово? Затова, именно, иде горчивата истина, че сте отъ баща дяволъ. Всѣко нѣщо, което отдѣля човѣка отъ Бога, е отъ баща дяволъ; всѣко нѣщо, което покваря красивото, възвишеното, благородното въ човѣка и го отстранява отъ него, и то е отъ баща дяволъ. „Вие сте отъ баща дяволъ, и похотитѣ бащини искате да правите.“ (—44 ст.). „А пъкъ азъ, защото казвамъ Истината, не ме вѣрвате.“ (—45 ст.). „Азъ познавамъ Бога, и думата Му държа.“ (—55 ст.). — Не е достатъчно човѣкъ само да познава Бога, но той трѣбва да държи думата Му, т. е. да изпълнява Неговата воля. „Тогазъ взеха камъни да хвърлятъ върху Него. Исусъ се скри, излѣзе изъ храма, мина прѣзъ срѣдъ тѣхъ и така си отиде.“ (—59 ст.). Слѣдователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще си излѣзе отъ него, и той ще остане самъ. Понеже евреитѣ хвърляха камъни върху Истината, тѣ и до днесъ скитатъ изъ свѣта, немили-недраги. Отъ двѣ хиляди години насамъ тѣ сѫ се лутали изъ свѣта, както никой другъ народъ. Днесъ, обаче, Божията милость е върху тѣхъ. На сѫщата опитность ще бѫде изложенъ всѣки човѣкъ, който хвърля камъни върху Истината. Дали единъ народъ, или единъ човѣкъ ще се прояви така, послѣдствията ще бѫдатъ едни и сѫщи. Искате ли да имате Божията милость върху себе си, всѣка сутринь отправяйте ума си въ посоката, дѣто всички сѫщества отправятъ своята мисъль. Казвате: какъ да се разбира стихътъ, въ който се казва, че Христосъ се скрилъ отъ народа? Прѣдставете си, че азъ нося една запалена свѣщь и показвамъ съ нея пѫтя на стотици души. Обаче, тѣ не разбиратъ това, което правя за тѣхъ, и започватъ да се каратъ помежду си, биятъ се, кой отъ тѣхъ да вземе запалената свѣщь. За да се избегне този споръ, азъ духамъ свѣщьта, и тѣ оставатъ на тъмно. Тѣ вече не ме виждатъ, за тѣхъ азъ съмъ се скрилъ нѣкѫдѣ. Така направи Христосъ: духна свѣщьта, която носѣше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече. Това означаватъ думитѣ, скри се Исусъ.“ Силата на човѣка седи въ свѣтлината на неговото съзнание. Щомъ взематъ свѣтлината му, той губи вече своята сила. Когато човѣкъ остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигуренъ въ стѫпкитѣ си. Щомъ дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Сѫщото се отнася и до мисъльта, и до съзнанието на човѣка. Докато въ ума на човѣка има свѣтлина, той мисли право и постѫпва право. Щомъ свѣтлината въ ума на човѣка загасне, той вече не знае, какво прави — той остава безъ посока на движение, безъ компасъ. Турцитѣ иматъ обичай, като имъ дойде нѣкой на гости, вечерьта тѣ затварятъ вратата на стаята, въ която гостътъ ще спи, и сутриньта, когато иска да излѣзе, той трѣбва да потропа на вратата, да дойде домакинътъ на кѫщата, да му отвори. Сѫщото става и съ всѣки човѣкъ, който изгубва свѣтлината на съзнанието си. Щомъ изгуби свѣтлината си, той остава на тъмно, не може да излѣзе навънъ. Той не знае, коя посока да хване и чака да дойде господарьтъ, да врътне ключа, да му отвори, да излѣзе навънъ. Казвамъ: за човѣка, който е изпадналъ въ тъмнина, най-важно нѣщо е свѣтлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невѣжия, за неучения най-важно е да се добере до книгитѣ на нѣкоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмътъ. Храмътъ е мѣстото, дѣто е Богъ. Това мѣсто всички търсятъ. Хората търсятъ това мѣсто тукъ или тамъ, но никѫдѣ не могатъ да го намѣрятъ. Храмътъ е на онова мѣсто, дѣто всички сѫщества едноврѣменно отправятъ мисъльта си. Нѣкой казва: като се помоля вѫтрѣшно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човѣкъ въ себе си, това е степень на съзнание, но не онова велико съзнание, въ което участвуватъ всички души. Въ това положение тѣ едноврѣменно приематъ и даватъ отъ общото благо. Достатъчно е човѣкъ да отправи ума си къмъ мѣстото на Бога, за да приеме часть отъ общото благо. Такъвъ е законътъ. Когато човѣкъ отправи ума си къмъ Бога, заедно съ всички, за половинъ часъ само, той ще получи сѫщото благо, което би получилъ, ако цѣлъ день хлопаше на Божията врата. И послѣденъ да си, стига на врѣме да пристигнешъ; ако можешъ само за моментъ да се слѣешъ съ общото съзнание, ти пакъ ще получишъ Божието благословение. Богъ не прави разлика, дали нѣкой е стигналъ пръвъ или послѣденъ. И който пръвъ е дошълъ, и който послѣденъ е дошълъ, все ще получи часть отъ общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакватъ момента, когато Божието благословение ще се излѣе върху тѣхъ. То трае само единъ моментъ, слѣдъ което вратата на благословението се затваря. Казвате: какво ще правимъ слѣдъ това? — Всѣки ще слѣзе да работи въ себе си. Ако Богъ не слѣзе въ човѣка, и ако човѣкъ не работи надъ себе си, той нищо не може да направи. Ако Богъ не слѣзе въ човѣка, каквото и да работи, той мяза на жена, която цѣлъ день върти хурката и нищо не изпридa, понеже вълна нѣма. Който е ходилъ при Бога, той работи прѣзъ цѣлия день и изкарва нѣщо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате прѣдъ видъ това, вие ще си съставите ясна прѣдстава, дѣ е мѣстото на Бога, и какво човѣкъ придобива, когато отправя съзнанието си къмъ Него. Има три момента прѣзъ деня, когато човѣкъ отправя съзнанието си къмъ Бога: сутринь, при изгрѣвъ слънце; на обѣдъ, когато слънцето е въ зенита си и вечерь, при залѣзъ слънце. Разумнитѣ сѫщества седятъ и въ тритѣ области, въ тритѣ фази на слънцето, но щомъ се събератъ заедно, за тѣхъ нѣма вече залѣзъ. За сѫществата, които отправятъ ума си къмъ Бога, има само изгрѣвъ. Щомъ Богъ излѣзе, всички приематъ Неговото благословение. Прѣзъ цѣлия день това слънце продължава да грѣе. Каже ли нѣкой, че не знае, дѣ е мѣстото на Бога, това показва, че той е останалъ назадъ, забъркалъ е пѫтьтъ. На такъвъ човѣкъ не остава нищо друго, освѣнъ да върви по течението на рѣката. И тъй, който търси Бога самъ, той е на кривъ пѫть. Индуситѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се съсрѣдоточи въ себе си, и тамъ да намѣри Бога. Тази е крива философия. И до днесъ хората търсятъ Бога въ себе си, но не могатъ да Го намѣрятъ. Когато се казва, че Богъ е въ човѣка, трѣбва да се знае, на кое мѣсто, именно, е Той. Едни търсятъ Бога въ ума си, други — въ сърцето си, но още не сѫ Го намѣрили. Човѣкъ може да намѣри Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които сѫщо като него търсятъ Бога. Тѣ трѣбва да бѫдатъ въ положението на ученици, които гледатъ къмъ учителя си, какво той прави. Учительтъ има пособия, съ които си служи. И ученикътъ гледа къмъ тѣзи пособия, ползува се отъ знанията на своя учитель. Неговиятъ учитель гледа къмъ другъ учитель; той пъкъ къмъ другъ свой учитель и т. н Ученикътъ трѣбва да черпи знанията си отъ мѣстото, дѣто учительтъ черпи знания. Отъ това мѣсто всички сѫщества черпятъ знанията си. Отправи ли човѣкъ ума си къмъ посоката, дѣто всички сѫщества се отправятъ, той ще придобие толкова, колкото би придобилъ, ако чукаше хиляди години на едно и сѫщо мѣсто. Този е единствениятъ начинъ, по който човѣкъ може да познае Бога. И слѣдъ това той ще каже: разбирамъ вече, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е Любовьта! Казвамъ: ученикътъ трѣбва да отправя мисъльта си въ посоката, дѣто учительтъ му отправя своята мисъль. Въ това седи спасението на свѣта. Не постѫпва ли ученикътъ като своя учитель, нищо не е въ състояние да му помогне. Подигнете мисъльта си нагорѣ! — тамъ е вашето спасение. Каквото друго да ви говорятъ — не вѣрвайте. Отправете мисъльта си нагорѣ, дѣто и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грѣшни, и животни отправятъ своята мисъль! Наблюдавайте щуреца, да видите, какъ той, съ всички заедно, отправя мисъльта си къмъ Бога. Гледате го, седи прѣдъ дупчицата си, мисли нѣщо. Какво мисли?— Отправя ума си нагорѣ. Казвате: щурецътъ е глупаво сѫщество, той не съзнава, какво прави. — Не е глупавъ щурецътъ. Той мисли за Бога и си казва: само мисъльта ми за Бога е въ състояние да ме изкара отъ тази дупка. Днесъ мисли за Бога, утрѣ мисли, докато единъ день се види вънъ отъ своята дупка, прѣминалъ въ по-висока форма на животъ. Слѣдователно, само мисъльта къмъ Бога е въ състояние да извади човѣка отъ ограничителнитѣ условия, въ които се намира. Тази мисъль ще го освободи и отъ дълговетѣ му. Слѣзе ли Богъ между хората, Той всичко ще направи. Той ще ги спаси. Той ще оправи свѣта. Нѣма друга философия за живота, освѣнъ тази. Нѣкой казва: какъ да разбера тази работа? Нѣма какво да разбирашъ, ще отправишъ мисъльта си тамъ, дѣто всички живи сѫщества отправятъ своята мисъль. Разбирането ще дойде отгорѣ, както и благословението. Когато въ дома ви дойде нѣкой пѫтникъ, гладенъ, жаденъ, измръзналъ, вие питате ли го, отдѣ иде? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; послѣ му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; слѣдъ това му давате да се нахрани; и най-послѣ, като си почине добрѣ, той самъ започва да ви разправя, отдѣ иде и какво е прѣживѣлъ. Нека тази мисъль — мѣстото на Бога — бѫде за васъ нѣщо скѫпоцѣнно, безъ което не можете. Нека тя стане за васъ талисманъ. Имате ли този талисманъ въ себе си, и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите. Утрѣ сутриньта ще се качимъ на новия връхъ, дѣто разчистихме пѫтя — тамъ да се помолимъ и благодаримъ на Бога. Слѣдъ това ще отидемъ на Бъбрека, (V. езеро), да измиемъ рѫцѣтѣ и краката си отъ дългия пѫть. Докато човѣкъ търси Бога, краката му сѫ все кални. Щомъ Го намѣри, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вѫтрѣшно, прѣдставя емблемъ въ човѣшкия животъ. Когато човѣкъ намѣри Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигналъ. Какво ще стане съ умрѣлитѣ, съ бѣднитѣ, съ страдащитѣ, той за нищо вече не мисли. Въ Божествения свѣтъ нѣма умрѣли, нѣма бѣдни, нѣма страдащи. Тамъ всичко е оправено * 7. Бесѣда отъ Учителя, държана на 5 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЧЕТАНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ. Днесъ ще говоря върху три думи — съчетание, приложение и изпълнение, които трѣбва да останатъ въ ума ви за вѣчни врѣмена. Казвате: ще запишемъ тѣзи думи, да не ги забравимъ. Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трѣбва да отворите сърцата и умоветѣ си, да разбирате. Отъ тѣзи три думи ще зависи вашиятъ прогресъ. Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални нѣща, които Богъ е създалъ. Съчетание може да има въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на човѣка. Съчетание може да има между духоветѣ, между хората, между ангелитѣ, както и между боговетѣ. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоноветѣ трѣбва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпѣйте тѣзи тонове единъ, два, три и повече пѫти, докато тѣ започнатъ да звучатъ хармонично. Ако искате да изпълните нѣкакво музикално парче, да го изсвирите или изпѣете, повтаряйте го много пѫти въ ума си, докато отвѫтрѣ го изпълните добрѣ. Щомъ го изпълните добрѣ, вие ще останете доволни отъ себе си, че можете да пѣете или свирите правилно. Казвамъ: когато между всички удове на човѣшкия организъмъ съчетанието, приложението и изпълнението ставатъ правилно, човѣкъ се усѣща здравъ, веселъ и доволенъ. Отсѫтствува ли тази хармония между органитѣ на човѣшкото тѣло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. Запримѣръ, ставате сутринь, но усѣщате болки въ единия си кракъ. Въ случая болниятъ кракъ е аристократъ, който казва на човѣка, т. е. на слугата си: ти знаешъ ли, че азъ съмъ боленъ? Искамъ да ме свивашъ и разпущашъ полека, да ме разтривашъ, съ една дума да ме лѣкувашъ. Каквото ти заповѣдамъ, ще изпълнишъ! Ти ще му разправяшъ, че имашъ жена, дѣца, имашъ работа, че си търговецъ, не можешъ да напущашъ търговията си. — Не, жена, дѣца, търговия — всичко ще оставишъ настрана. Освѣнъ мене, освѣнъ моята болка, нищо друго не трѣбва да те занимава. Всичко останало е празна работа. — Искамъ да се помоля, да се разговоря малко съ Бога. — При мене ще се молишъ! Нѣма кѫдѣ да ходишъ сега. Тъй щото, ако те боли единъ кракъ, единъ господарь имашъ; ако те болятъ двата крака, двама господари имашъ. Казвашъ: само на единъ господарь да служишъ, не е лесна работа; дойде ли да служишъ на двама, то е цѣло робство. Единиятъ кракъ разтривашъ, свивашъ и разпущашъ, обръщашъ налѣво-надѣсно; послѣ започвашъ сѫщата история съ втория, докато погледнешъ, цѣлиятъ день отишълъ. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човѣкъ съ здрави крака? Още отъ сутриньта краката сѫ готови за работа. Тѣ отиватъ при човѣка, т. е. при господаря си и казватъ: господарю, какво ще заповѣдашъ? Господарьтъ тръгва на работа, и тѣ тръгватъ съ него. При това положение, и господарьтъ е доволенъ, и двамата слуги, т. е. двата крака сѫ доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение. Казвамъ: и въ религиозно отношение много хора мязатъ на болния кракъ. Седи нѣкой религиозенъ, мълчи, мисли, не е доволенъ нѣщо. Защо е недоволенъ? — Животъ има, недоволенъ е; умъ има, недоволенъ е; сърце има, недоволенъ е; богатство има, недоволенъ е; жена, дѣца, приятели има, пакъ е недоволенъ. Защо? — Кракътъ го боли. — Коя е причината за болката на крака? — Не е важно това. За васъ е важно обстоятелството, че кракътъ ви боли, и тази болка ви кара да имате особено мнѣние за всичко около васъ. Клѣткитѣ въ болния кракъ се разправятъ помежду си, дѣлятъ богатството си, воюватъ — цѣла анархия е настанала въ тѣхното царство. Докато войната не се прѣкрати, тѣ все ще воюватъ помежду си и ще казватъ на господаря си: ще знаешъ, че сега ние воюваме! Щомъ свършимъ войната, каквото пожелаешъ, ще изпълнимъ. Отъ тази война зависи и твоето щастие. Ако побѣдимъ, и ти ще имашъ дѣлъ въ плячката; ако ние изгубимъ, и ти ще изгубишъ. Господарьтъ наблюдава внимателно, слѣди, кой ще спечели войната. Побѣдата прѣдставя оздравяването на крака. Щомъ кракътъ оздравѣе, клѣткитѣ сѫ свободни вече, тѣ се връщатъ отъ фронта и казватъ на господаря си: побѣдихме вече! Отъ този моментъ ти можешъ да разполагашъ съ всичкитѣ сили на организъма си. Слѣдователно, истинската побѣда седи въ правилното съчетание на мислитѣ и чувствата, които сѫ вложени въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да съчетава правилно само онова, което Богъ е вложилъ въ него. Той не трѣбва да приема отъ вънъ нищо чуждо. До кога? Докато войната въ него не се свърши. Щомъ човѣкъ завърши тази война, щомъ даде пѫть на Божественото въ себе си, той ще може вече да приема отвънъ чужди нѣща, които хората и боговетѣ създаватъ. Докато човѣкъ не е разработилъ Божественото въ себе си, той нѣма опорна точка въ живота, защото, самъ по себе си, човѣкъ е егоистъ, мисли само за себе си. Въ това отношение егоистътъ мяза на камъкъ. Ако седнете близо до единъ камъкъ и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начинъ той не може да влѣзе въ положението ви. Съ хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чуждъ затворенъ за васъ, нѣма да ви разбере. Трѣбва ли да плачете и да се молите, да искате пари отъ единъ банкеръ, който не може и не иска да влѣзе въ положението ви? Трѣбва ли да влѣзете въ една черкова и да се молите на кръстоветѣ и на иконитѣ? Кръстоветѣ и иконитѣ казватъ: ние не се интересуваме отъ това, което ти искашъ. Ние се интересуваме само отъ това, което хората могатъ да ни дадатъ. Ако сте гладни, идете да работите. Щомъ работите, ще можете и да се нахраните. Питамъ: какво сѫ ви дали досега иконитѣ? Въпрѣки това, всѣки човѣкъ има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една въ ума, друга въ сърцето и трета въ тѣлото. Единствената реалность, на която човѣкъ може да се моли и отъ която може да получи отговоръ, е Богъ. Който се проявява въ съчетанието на нѣщата. Богъ е вложилъ извѣстно богатство, извѣстенъ капиталъ въ всѣки човѣкъ. Този капиталъ се намира въ главата му, въ неговитѣ мисли, които той трѣбва да разработва. Изпълнението е вложено въ сърцето на човѣка. И наистина, за да се изпълни нѣщо, въ сърцето на човѣка трѣбва да се яви нѣкакво желание. Нѣкой казва: дѣ е Богъ? Бога ще намѣришъ не тамъ, дѣто хората искатъ да Го покажатъ, но тамъ, дѣто Той иска да се прояви. Запримѣръ, нѣкой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: ако искашъ да се срещнешъ съ мене, ще ме намѣришъ на върха Дамка, точно въ седемь часа сутриньта. Слѣдователно, ти нѣма да ме търсишъ нито на Мусала, нито на Белмекенъ, но само на Дамка, дѣто Богъ е опрѣдѣлилъ. Понѣкога и вие търсите Бога, дѣто Го нѣма. Не, ще Го търсите въ Неговото съчетание, тамъ, дѣто Той се проявява. Сега, мнозина искатъ да виждатъ нѣщата ясно, но тѣ не могатъ да постигнатъ това, докато не разбератъ закона на съчетанието. Запримѣръ, вие дохождате при менъ, искате да видите, какво има въ стаята ми, но тъмно е, не можете да различите прѣдметитѣ единъ отъ другъ. Очитѣ ви сѫ здрави, но свѣтлината е недостатъчна, не можете да виждате. Азъ държа въ рѫката си свѣщь и кибритъ, и ако искамъ, мога веднага да запаля свѣщьта, да ви направя ясновидци. Ако съмъ напълно увѣренъ, че вие сте честенъ човѣкъ и нѣма да се изкусите отъ богатствата въ стаята, ще запаля свѣщьта, за да ги разгледате. Ако сте честенъ човѣкъ, като запаля свѣщьта, вие ще се зарадвате отъ това, което ще видите въ стаята. Обаче, ако не сте честенъ, у васъ ще се яви желание да задигнете нѣщо отъ това, което сте видѣли. Тогава азъ веднага загасвамъ свѣщьта, и вие отново оставате въ тъмнина. Сѫщото става и въ живота на всѣки човѣкъ. Щомъ се намѣри въ затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнѣкѫдѣ помощь. Азъ нося свѣщь въ рѫката си, запалвамъ свѣщьта, и той веднага се ориентира, вижда, дѣ се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли нѣкоя лоша мисъль въ ума му, свѣщьта веднага изгасва. Той пакъ започва да плаче, да се моли и казва: не зная, защо работитѣ ми не вървятъ добрѣ. Мнозина се тревожатъ, безпокоятъ за положението, въ което се намиратъ, и казватъ: какво ли мисли свѣтътъ за общото положение на работитѣ? — Свѣтътъ мисли точно това, което и вие мислите. — Какво ли ще стане съ насъ? — Идете на гробищата, тамъ ще видите, какво ще стане съ васъ. Докато мислите по стария начинъ, и съ васъ ще стане това, което е станало съ другитѣ. — Можемъ ли да забогатѣемъ? — Идете при банкеритѣ, тѣхъ питайте, можете ли да забогатѣете и по какъвъ начинъ става това? — Какво ще стане съ насъ, ако не изпълняваме волята Божия? — Идете въ бѣднитѣ квартали, въ болницитѣ, въ хирургическитѣ отдѣления; идете на бойнитѣ полета и ще видите, какво ще стане съ васъ, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора сѫ дошли до това положение все отъ много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, азъ взимамъ тия думи въ тѣхния широкъ смисълъ. Ако човѣкъ не разбира тия думи въ тѣхната широта, това не значи, че той трѣбва да се самоосѫжда, че това или онова не могълъ да направи. Който не е изпълнилъ нѣкои отъ своитѣ задължения къмъ Първата Причина, това показва, че той не е напълно здравъ човѣкъ. Дойде нѣкой при менъ да се разговаря, но изведнъжъ започва да се оплаква, че кракътъ го боли. Азъ взимамъ единъ здравъ бинтъ, прѣвързвамъ крака му, и той си отива. Дойде на другия день, пакъ сѫщата история. Така се продължава седмица, двѣ, три, и той все се оплаква, че кракътъ го боли и не може да върши работата си. Казано е въ Писанието, че небето е прѣстолъ на Бога, а земята — подножие на небето. Щомъ земята е подножие на небето, всички трѣбва да изучаватъ законитѣ на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведатъ на самото небе, т. е. въ Божествения свѣтъ, дѣто цари доброто, дѣто цари любовьта. Работите ли въ това направление, болниятъ кракъ ще оздравѣе. Невъзможно е човѣкъ да изучава закона на съчетанието и да има боленъ кракъ. Сега, прѣнесете тази мисъль и въ личния животъ на човѣка. Нѣкой има едно желание, но не може да го постигне. Запримѣръ, иска да отиде при своя приятель, да го посети, но не може, боли го кракътъ. Днесъ се опита да стане отъ леглото, не може. Утрѣ се опита да стане отъ леглото, не може. Най-послѣ той се убѣждава, че докато оздравѣе кракътъ му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Слѣдователно, съ боленъ кракъ никѫдѣ не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умътъ на човѣка е боленъ, може ли да отиде при Бога? — Не може. Ако сърцето на човѣка е болно, може ли да отиде при Бога? — Не може. Въ този случай, умътъ и сърцето прѣдставятъ крака на човѣка. И тогава, ако човѣкъ отиде при Господа съ боленъ кракъ, той веднага ще започне да се моли, да прѣмине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Какъ? — Като обикне Господа. Казвате: какъ ще обикнемъ Господа? Вие сами знаете това; значението е вложено въ самитѣ васъ. Въ музиканта е вложено знанието, какъ трѣбва да пѣе или свири. Ако остане учительтъ да го учи, какъ трѣбва да пѣе и свири, той нищо нѣма да научи. Учительтъ дава само основенъ тонъ на ученика и отъ врѣме на врѣме го корегира въ изпълнението, а ученикътъ пѣе или свири, споредъ истинскитѣ правила на музиката, вложени въ неговата душа. Ученикътъ разбира съчетанието на тоноветѣ и самъ ги изпълнява. Сѫщото се отнася и за доброто, и за любовьта. Тѣ сѫ нѣща, подобни на музикалното чувство, вложено у човѣка, вслѣдствие на което човѣкъ самъ знае, какъ да обича. Когато човѣкъ извърши едно добро, споредъ както е написано въ него, лицето му свѣти като слънце, и животътъ му се осмисля. Казвате: Бога ли само трѣбва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си, като себе си? Казвамъ: въ любовьта къмъ Бога влиза любовьта къмъ ближния, но не и обратното. Мнозина обичатъ хората, но скоро се разочароватъ отъ тази любовь. Значи, въ любовьта имъ липсва нѣщо. Какво липсва въ тази любовь? — Единъ сѫщественъ елементъ, а именно: когато хората обичатъ своитѣ ближни, трѣбва да обичатъ Бога въ тѣхъ. Кажете ми единъ случай отъ живота, дѣто нѣкой, като е обичалъ хората, да е спечелилъ нѣщо! Кажете ми единъ случай отъ историята на човѣчеството, дѣто нѣкой, като е обичалъ подобния на себе си, да е придобилъ нѣщо сѫществено! Който е обичалъ на първо мѣсто ближнитѣ си, той нищо не е придобилъ. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му къмъ хората ще бѫдатъ правилни. Такъвъ човѣкъ е всѣкога богатъ, а не бѣденъ. Защо? — Защото, като отива при Бога, той всѣкога приема, разбогатява. Щомъ отива при хората, той всѣкога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живѣе въ закона на съчетанието. Изразъ на този законъ е въ приложението и въ изпълнението на доброто, вложено въ ума и въ сърцето на човѣка. Законътъ на приложението се изразява чрѣзъ сърцето, а законътъ на изпълнението — чрѣзъ ума. И тъй, давате ли на хората отъ благото, което Богъ е вложилъ у васъ, помежду ви ще се създаде вѫтрѣшна връзка и ще се разбирате. Постѫпвате ли така, вие ще бѫдете богати. Който люби, той е винаги богатъ. Въ Божествения свѣтъ сиромашия нѣма, тамъ тя не се допуща. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грѣхъ има, но въ Божествения свѣтъ нѣма; на земята болести има, но въ Божествения свѣтъ нѣма; на земята ставатъ грѣшки, но въ Божествения свѣтъ — никога! На земята сѫществуватъ отрицателни нѣща, но въ Божествения свѣтъ не се допущатъ. Който мисли по този начинъ, той се приближава до Божествения свѣтъ; който не мисли така, той остава да живѣе на земята. Щомъ човѣкъ живѣе на земята и се оплаква отъ болния си кракъ, каквото и да обѣщава, той нищо не може да изпълни. Оздравѣе ли кракътъ му, той всичко може да изпълни. Ако нѣкой обѣщава да изпълни нѣщо и не издържи, кракътъ го боли. Ученикъ си, не ти върви въ училището. Защо? — Кракътъ те боли. Търговецъ си, работитѣ ти не вървятъ добрѣ. Защо? — Кракътъ те боли. Не можешъ да живѣешъ въ съгласие съ себе си, съ хората Защо? — Кракътъ те боли. Азъ взимамъ болния кракъ като символъ на боленъ умъ и болно сърце. Нѣкой казва на приятеля си: за тебе съмъ готовъ на всѣкакви услуги, на всѣкакви жертви. — Щомъ казвашъ това, можешъ ли да дойдешъ утрѣ у дома, да ми услужишъ въ нѣщо? — Мога, разбира се. — Тъй ли, наистина ли ще дойдешъ? Казвамъ: щомъ този човѣкъ пита приятеля си, дали, наистина, ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнилъ въ него. Въ ума на този човѣкъ е влѣзло съмнѣние, което може да произведе по нататъкъ голѣмо нещастие. Защо? — Защото най-малкото съмнѣние, което се заражда въ ума на човѣка по отношение на Божественото, е въ сила да отложи Божието благословение най-малко за единъ день. Мнозина се оплакватъ отъ болести, отъ страдания и казватъ: не може ли безъ болести и страдания? Както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, не може безъ болести и страдания. Днесъ болеститѣ и страданията прѣдставятъ извѣстни опитности въ живота на човѣка. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи; слѣдователно, той ще се учи и отъ страданията. Казвате: който не е опиталъ, какво нѣщо сѫ болеститѣ, страданията, той нищо не знае. Кой не е опитвалъ тия господари на себе си? Кой не е носилъ бинтовани крака? При това, ще видите, каква аристократическа походка има този човѣкъ съ патерицитѣ! Той походи малко и спре; пакъ тръгне, и скоро слѣдъ това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: дали този човѣкъ се моли, че така спира, шепне нѣщо и пакъ продължава пѫтя си? Не, той се запъхтява, мърмори си нѣщо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високитѣ върхове. Нѣкои казватъ: не можа ли да на мѣри Учительтъ нѣкое равно мѣсто за излизане, ами трѣбва да ни качва по тия височини? Тѣ вървятъ и мърморятъ, а други мислятъ, че се молятъ. Обаче, законъ е: когато се ходи по равни мѣста, едни органи се развиватъ, но за смѣтка на тѣхъ други се атрофиратъ. Обаче, при изкачване на височини, понеже пѫтьтъ е разнообразенъ, има и равни, и стръмни мѣста, съ което се прѣдизвиква дѣятелностьта на всички органи, и човѣкъ става по-здравъ. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Колкото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ по-разнообразни и високи, толкова той е по-здравъ. По този начинъ всички сили у човѣка се подбуждатъ къмъ работа, и той става много плодотворенъ. Човѣкъ непрѣменно трѣбва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Богъ е вложилъ въ него; той трѣбва да съчетае всички сили, всички дарби въ себе си правилно. Въ всѣки човѣкъ Богъ е вложилъ по една основна дарба, която той трѣбва да развие. Отъ тази дарба зависи неговото щастие. Нѣкой казва: веднъжъ свѣтътъ да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си. Не, вие не трѣбва да чакате свѣтътъ да се оправя. Вие трѣбва да работите, да станете щастливи прѣди свѣтътъ да се оправи. Нашата задача не зависи отъ свѣта, да очакваме той да се подобри; ние не трѣбва да зависимъ и отъ обществото даже. Нѣма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всѣки самъ трѣбва да разрѣшава задачитѣ си, независимо всички други обстоятелства. Ако човѣкъ рече да чака подобрението на цѣлото човѣчество, затова се изисква дълъгъ периодъ отъ врѣме. Ако чакате българитѣ да се събудятъ, да дойдатъ до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече сѫ дошли, изискватъ се още хиляди години. Българинътъ, напримѣръ, много обича да разрушава. Като върви прѣзъ нѣкоя гора, той, безъ да мисли много, взима брадвата и тукъ клъцне едно дърво, тамъ друго и заминава по-нататъкъ. Често той прави това и безъ нѣкаква нужда, а само отъ любовь къмъ разрушението. Тѣзи дни дойде при менъ единъ говедарь, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видѣ двѣ-три дини, които бѣха ми донесли отъ града, и каза: ти си ималъ дини тука! — Да, дини имамъ. Той се показа благороденъ, не поиска да му дамъ единъ рѣзенъ диня, но само обърна внимание на динитѣ. Питамъ го: ти ялъ ли се диня? — Кой ще ми донесе тукъ диня? При това, азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, самъ не мога да си купя. Тогава азъ взимамъ една диня, нарѣзвамъ я и му давамъ 3/4 отъ нея. — Много ми давашъ. — То не е само за тебе, и на другаря си ще дадешъ. Той седна близо до менъ и започна да рѣже съ ножчето отъ динята. Отрѣза единъ рѣзенъ, изяде го и хвърли кората четири-петь крачки задъ гърба си. Отрѣза си втори рѣзенъ, изяде го и пакъ хвърли кората задъ гърба си. Като изяде двата рѣзена, той каза: останалото ще занеса на другаря си. Като наблюдавахъ, какъ този говедарь хвърляше коритѣ на динята, азъ прѣведохъ въ себе си този примѣръ въ единъ по-високъ свѣтъ. Казвамъ: ние имаме право да използуваме благата, които Богъ ни е далъ, но разумно трѣбва да ги използуваме. Трѣбва ли, като приемете една хубава мисъль, да изядете доброто въ нея, а коритѣ ѝ да хвърлите настрана, другъ да ги прибира? Когато говедарьтъ хвърли коритѣ на динята, азъ се наведохъ, събрахъ ги и ги турихъ настрана. Той трѣбваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. Отъ постѫпката му азъ сѫдя, че той е скържавъ човѣкъ, скѫперникъ, а сѫщеврѣменно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши нѣкаква работа. Този говедарь мисли само за своето добро, но не и за доброто на другитѣ хора. Такъвъ човѣкъ не може да има никакъвъ капиталъ. Това сѫ основни положения, принципи, които трѣбва да имате прѣдъ видъ въ живота. По външенъ видъ тѣ изглеждатъ обикновени, вслѣдствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. Запримѣръ, дойде въ ума ви мисъльта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човѣкъ може да бѫде самостоятеленъ само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче съ неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човѣкъ да свири по този начинъ за себе си, той ще може да свири и за другитѣ. Вземе ли само единъ тонъ фалшивъ, той не трѣбва да излиза прѣдъ хората да свири, да позори музиката. Излѣзе ли неподготвенъ на сцената да свири, съ това той излага и учителя си; всѣки ще иска да знае, кой е неговиятъ учитель. Сѫщото се отнася и до живота на хората. Докато тѣ не се научатъ да живѣятъ добрѣ, Богъ не имъ дава възможность да се проявятъ. Научатъ ли се да живѣятъ добрѣ, могатъ ли правилно да свирятъ Божиитѣ парчета, тѣ вече ставатъ носители на великитѣ Божии блага. Сега, както сте събрани тукъ, вие чакате да се накладе огънь, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвамъ: извадете магическата си прѫчица, тропнете съ нея, да дойде яденето при васъ. Ще кажете, навѣрно, че не ви е дошло врѣмето още, не можете да си служите съ магическата прѫчица. — Кога ще дойде това врѣме? Ако можете да тропнете съ прѫчицата си и яденето ви дойде тукъ, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, азъ искамъ отъ васъ да направите само възможното. Изобщо, учительтъ никога не може да изисква отъ ученицитѣ си това, което и той самъ не може да направи. Обаче, вие можете да направите слѣдното: да отидите до палаткитѣ си и да донесете яденето тукъ, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви сѫ здрави. Не можете ли да слѣзете долу и да донесете яденето, краката ви сѫ болни. Може ли човѣкъ да заповѣдва на краката си, значи, тѣ сѫ здрави. Не може ли да имъ заповѣдва, тѣ сѫ болни. Сѫщото заключение можете да извадите и по отношение на своя умъ и сърце: ако умътъ и сърцето ви не сѫ здрави, вие не можете да кажете нѣщо и да го изпълните. Всѣка дума, която изказвате, трѣбва да се разбере въ нейния дълбокъ смисълъ, а слѣдъ това и да се приложи, да се живѣе. Казвате, запримѣръ: Богъ е любовь, мѫдрость, истина, правда, светость, чистота и т. н. Щомъ казвате така, трѣбва да сте дълбоко убѣдени въ тѣзи думи. Така ли е въ сѫщность? Казвате, че Богъ е справедливъ, а сѫщеврѣменно се произнасяте, че еди-кой си се ползувалъ съ извѣстни привилегии прѣдъ Бога, ималъ Божието благоволение. Привилегия има прѣдъ Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Богъ къмъ нѣкого, това подразбира да се прояви чрѣзъ него. Въ това отношение, всѣки може да бѫде проводникъ, Богъ да се проявява чрѣзъ него. Казвате: Богъ ще ни научи, какво трѣбва да правимъ. — Тази наука иде отвѫтрѣ, и то когато Богъ се проявява въ човѣка. Това може да стане всѣкога, а не само сега. Богъ ви е изпратилъ на земята за единъ малъкъ опитъ, да види, какъ може да се прояви чрѣзъ васъ. Единъ день, като се върнете при Него, Той пакъ ще вложи нѣщо у васъ за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждеврѣменно ще остарѣете, ще се подпирате на патерицитѣ си, ще ви изоставятъ синове, дъщери, приятели, познати, докато най-послѣ и животътъ ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човѣкъ до това положение, той трѣбва, като блудниятъ синъ, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човѣкъ не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трѣбва да бѫде баща. Нѣкой казва: азъ родихъ синове и дъщери, азъ ги създадохъ. — Ти си ги родилъ, но не си ги създалъ. Човѣкъ човѣка не може да създаде. Това значи: никой човѣкъ не може да създаде една душа. Ако грънчарьтъ направи единъ хубавъ сѫдъ и го напълни съ вода, той ли е създалъ тази вода? Не, той само е напълнилъ гърнето съ вода, а водата не е създадена отъ него. И тъй, първото необходимо нѣщо за всички е да създадете правилни отношения къмъ Бога. Това се постига, когато човѣкъ държи въ ума си свѣтли мисли, въ сърцето си — благородни чувства и въ волята си — красиви постѫпки. Това може човѣкъ самъ да направи, а може и отвънъ нѣкой да му помогне. Всѣки, който носи свѣтли, неопетнени мисли въ себе си и може да ги прѣдаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Сѫщото се отнася и за любовьта, за добродѣтельта и за знанието. Любовь, добродѣтель, знание, които външно само мамятъ човѣка, а нищо сѫществено не му даватъ, трѣбва да се избѣгватъ. Хората се нуждаятъ отъ любовь, която носи безсмъртенъ животъ; хората се нуждаятъ отъ добродѣтели, които могатъ да ги направятъ силни, мощни; хората се нуждаятъ отъ знание, което освобождава. Казвате: трудна работа е тази. Не е трудно да ходи човѣкъ, когато краката му сѫ здрави. Тогава той изпитва трепетъ въ себе си, силно желание да ходи, да се движи. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, краката на човѣка да сѫ здрави. Умътъ и сърцето на човѣка сѫщо тъй трѣбва да бѫдатъ здрави! Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ много патерици между васъ. Не считайте това за упрѣкъ! Азъ говоря истината. Мнозина ще възразятъ: толкова години вече, какъ служимъ на Бога, все съ патерици ли вървимъ? Питамъ: кой отъ васъ е съвършено здравъ? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахътъ, или дробоветѣ, или мозъкътъ. Бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на тритѣ основни закона въ живота — на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човѣкъ да разполага съ тѣзи закони въ себе си, неговиятъ умъ никога нѣма да се помрачава, сърцето му никога нѣма да се натъква на противорѣчия и волята му отъ нищо нѣма да се разколебава. Запримѣръ, нѣкой ученикъ иска да учи цигулка. Отива при единъ великъ цигуларь, но той не го приема. Ако ученикътъ има въ себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще седи прѣдъ вратата на този цигуларь година, двѣ, три, десеть, докато най-послѣ цигуларьтъ каже: голѣмо е желанието ти да учишъ. Вземи цигулката си и ела при менъ, ще бѫдешъ мой ученикъ. Виднитѣ цигулари сѫ особени хора, тѣ не сѫ като обикновенитѣ. Когато дойде нѣкой ученикъ при такъвъ цигуларь, послѣдниятъ не му обяснява, какъ трѣбва да свири, но само му посочва съ пръста си, че тукъ или тамъ не взима правилно, и го оставя по-нататъкъ да разбира и да се изправя. Ако ученикътъ разбира лесно, учительтъ е доволенъ; не разбира ли, той свива вѣждитѣ си, чуди се, какъ е възможно този ученикъ да не е развилъ досега своята дарба. Какво правятъ много отъ ученицитѣ? Тѣ взиматъ цигулката си, постържатъ малко на нея и казватъ: за другъ пѫть ще оставя, не ми върви сега. На другия день пакъ взиматъ цигулката, пакъ постържатъ и пакъ я захвърлятъ настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начинъ, то е все едно да научите „цвѣте мило, цвѣте красно“ и да го свирите всѣки день. Или все едно е грѣшникътъ да повтаря всѣки день въ себе си: азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. Или, все едно е нѣкой човѣкъ да казва: азъ съмъ слабъ, нищо не мога да направя. Казвамъ: човѣкъ може да свири много нѣща, а не само „цвѣте мило, цвѣте красно“. Какъ? Като се упражнява. Човѣкъ може да бѫде праведенъ, а не само грѣшенъ. Какъ? Като работи, като се движи. Докато човѣкъ има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и сѫща пѣсень ще пѣе и все грѣшенъ ще бѫде. Щомъ краката му сѫ здрави, той ще бѫде силенъ и ще изпълнява волята Божия. Слѣдователно, човѣкъ не трѣбва да се занимава съ мисъльта, какво е билъ въ миналото. Миналото на човѣка прѣдставя мисли, отвънъ наложени. Ако облѣчете единъ човѣкъ съ затворнически халатъ и на краката му турите букаи, какво ще бѫде неговото състояние? Той ще върви нагорѣ — надолу, букаитѣ ще дрънкатъ, ще го смущаватъ, но ще знае, че и халатътъ, и букаитѣ му сѫ наложени отвънъ. Той не е въ тѣхъ. Човѣкъ е извънъ халата, извънъ букаитѣ. Като знае това, той ще се проникне съ дълбоко желание да се освободи отъ тѣхъ. Който знае законитѣ за освобождението, той ще създаде въ ума си свѣтли, чисти мисли, и букаитѣ моментално ще паднатъ отъ краката му. Щомъ букаитѣ паднатъ, и халатътъ ще падне, а той ще се намѣри вънъ отъ затвора. По какъвъ начинъ? — Съ мисъльта си. Мисъльта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онѣзи, които го пазятъ. Послѣ, той ще имъ внуши да отключатъ вратата и да снематъ букаитѣ отъ краката си. Той самъ ще хвърли халата си и ще излѣзе вънъ отъ затвора, на чистъ въздухъ, на свобода. Слѣдъ това ще внуши на пазачитѣ да турятъ букаитѣ и халата на мѣстото имъ и да заключатъ вратата. Всичко това пазачитѣ ще изпълнятъ въ спещо състояние и като се събудятъ, ще кажатъ: какво е станало тукъ? Дѣ е прѣстѫпникътъ? Какъ е излѣзълъ прѣзъ затворена врата? Като разгледатъ, какъ е станала цѣлата работа, тѣ ще се убѣдятъ, че този прѣстѫпникъ е билъ необикновенъ човѣкъ. Който познава законитѣ, и цѣла потеря да го прѣслѣдва, той ще приспи всички и ще мине незабѣлѣзано покрай тѣхъ. Докато хората не се научатъ да приспиватъ своята потеря, все по затворитѣ ще лежатъ. Затворътъ прѣдставя ограничителнитѣ условия на живота. Влѣзе ли човѣкъ въ затвора, тамъ всички ще му заповѣдватъ. И каквото му заповѣдватъ, той ще изпълнява. Казвате: какъ да излѣземъ отъ затвора, въ който се намираме? Днесъ хората и да излѣзатъ отъ затвора, пакъ ще се върнатъ въ него. Защо? — Защото тѣ не могатъ още да живѣятъ по новия начинъ. Тѣ започватъ съ новото и свършватъ съ старото. Въ това отношение, тѣ мязатъ на птичка, която дълго врѣме е живѣла въ кафезъ. Щомъ я пуснатъ на свобода, тя скоро слѣдъ това се връща пакъ въ кафеза си. Ето защо, всички трѣбва да бѫдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите отъ ограничителнитѣ условия, външни или вѫтрѣшни, които сега ви спъватъ въ развитието. Всички трѣбва да имате ясна прѣдстава за себе си, за възможноститѣ, които се криятъ у васъ; тогава ще знаете, че каквото пожелаете въ името Божие, ще постигнете. Казано е въ Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още прѣди да пожелае нѣщо, го получи.“ При това положение, краката и рѫцѣтѣ ви ще бѫдатъ здрави, умоветѣ ви — свѣтли, сърцата ви — чисти и изправни. Имате ли всичко това, нѣма да живѣете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Нѣма по-лошо нѣщо за хората отъ това, да си поставятъ единъ-другъ правила, какъ да живѣятъ. Всѣки самъ знае, какъ да живѣе. Искате ли нѣкакви правила, ще ви дамъ слѣднитѣ думи за размишление: правда, чистота, вѣра, надежда и любовь. Който има вѣренъ умъ и вѣрно сърце, той знае, какъ да живѣе. Болниятъ, безъ да иска, ще изкриви пѫтя си. Той не може да върви право. Запримѣръ, нѣкой е поелъ правия пѫть, намѣрилъ е единъ учитель, да го рѫководи, но сѫщеврѣменно търси и други учители, да се учи отъ тѣхъ. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъвъ ученикъ ще живѣе само въ лъжа и измама. Лъжата пъкъ ще създаде болезнени състояния въ него. Тъй щото, помнете: нито себе си лъжете, нито другитѣ. Ако вие се самоизлъгвате, и ако другитѣ лъжете, по какво ще се отличавате отъ хората на старото учение? Сега, азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които Богъ е изпиталъ още въ миналото. Богъ иска да развиете дарбитѣ, талантитѣ, които е вложилъ у васъ. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своитѣ дарби. Развие ли дарбитѣ си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голѣмо богатство за човѣка отъ това, да е развилъ поне една отъ своитѣ дарби, както трѣбва? Днесъ срѣщамъ хора даровити, талантливи, които, въпрѣки своето вѫтрѣшно богатство, пакъ отиватъ при Бога да просятъ. Досега почти не съмъ срещналъ човѣкъ, съ такива голѣми богатства, каквито прѣдставятъ неговитѣ таланти, да отиде при Бога и да каже: Господи, милиони си ми далъ на разположение, но не зная, какво да правя съ тѣхъ. Моля Ти се, кажи ми, какъ най-разумно да ги използувамъ. Казвамъ: ако не сме готови да вложимъ богатството си за Бога, да работимъ за Него и въ Негово име, ние нищо нѣма да постигнемъ. Ако не вложимъ ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Нѣкой казва: веднъжъ да уредя работитѣ си, че послѣ е лесно. Не, докато човѣкъ не работи за уреждане на Божиитѣ работи, неговитѣ никога нѣма да се уредятъ. Искате ли работитѣ ви да се уредятъ, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си въ Божествената банка, дѣто той ежегодно дава своитѣ лихви. Тъй щото, който работи за слава Божия, Богъ пъкъ ще уреди неговитѣ работи. Казвамъ: като ви се говори по този начинъ, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия въ това отношение, но трѣбва да знаете, какъ да работите. И болниятъ прави усилия да стане отъ леглото си, но малки резултати има. Голѣми усилия прави, но резултатитѣ му сѫ слаби. Той се мѫчи да стане отъ леглото си, но скоро отмалява и отново лѣга. Той трѣбва да знае, какъ да прави усилия. Нѣкой казва: иска ли човѣкъ да служи на Бога, той трѣбва да се откаже отъ живота си. — Тази е една неразбрана идея. — Трѣбва да бѫдемъ добри, да се обичаме! — Хубаво е това, но трѣбва да знаете, какъ да направите тѣзи усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трѣбва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавамъ съврѣменнитѣ хора, виждамъ, че всички се стремятъ за първенство. Ако нѣкой заема извѣстно положение въ обществото, той иска да бѫде пръвъ. Ако нѣкой е ученикъ, и той иска да бѫде пръвъ, да бѫде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръвъ ученикъ може да бѫде само този, който свири заедно съ учителя си. Такъвъ ученикъ може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той самъ опрѣдѣля мѣстото си. Това не значи, че учительтъ е пристрастенъ, но даровитиятъ, добродѣтелниятъ ученикъ, безъ да прави усилия, той всѣкога заема първо мѣсто. Самитѣ дарби и добродѣтели опрѣдѣлятъ неговото мѣсто. Който има запалена свѣщь въ рѫцѣтѣ си, който носи любовьта въ себе си, той е на първо мѣсто, да свѣти на ближнитѣ си, да имъ посочва пѫтя. Такъвъ е законътъ и въ духовния, и въ физическия свѣтъ. Слѣдователно, не е важно, какво учительтъ може да даде на ученика, но какъ той работи, за да развие онзи богатъ материалъ, който Богъ е вложилъ въ душата му. Ученикътъ трѣбва да работи съ тритѣ закона — съчетание, приложение и изпълнение. И на васъ казвамъ: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползувате отъ тѣхъ; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тѣзи усилия ще ви изморятъ, безъ да имате нѣкакви реални резултати. Тѣзи усилия ще ви създадатъ вѫтрѣшна умора, която ще ви направи недоволни отъ себе си. Запримѣръ, тия дни отидохме да нарѣжемъ малко дърва. По едно врѣме, наблюдавамъ, какъ единъ братъ рѣже дървата. Той дига-слага брадвата, но съ такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, слѣдъ малко той слага брадвата на земята и казва: уморихъ се вече! Взимамъ брадвата, показвамъ му, какъ да рѣже дървата, безъ да се уморява. Има специални методи за това, които човѣкъ трѣбва да знае. Послѣ, виждамъ една група братя, пъшкатъ, мѫчатъ се да дигатъ чуканитѣ отъ дърветата, да ги свалятъ долу. И този начинъ е добъръ, развива физическитѣ сили, но казахъ имъ да си послужатъ съ лостъ. Тѣ взеха единъ лостъ, и работата се свърши лесно, приятно, безъ голѣми усилия. Казвамъ: иска ли човѣкъ да не се уморява, нека си служи съ лостове. Тѣ сѫ необходими навсѣкѫдѣ въ живота. И тъй, запомнете тритѣ думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието прѣдставя Божествения капиталъ, вложенъ у човѣка. Този капиталъ трѣбва непрѣменно да се разработи. Слѣдъ съчетанието иде приложението и изпълнението. Нѣкои турятъ на първо мѣсто изпълнението. Първо ученикътъ по музика ще учи редъ правила, които ще съчетава. Послѣ ще прилага правилно наученото и най-послѣ ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикътъ свърши курса на музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано въ Писанието: „И земята ще се изпълни съ знание за Господа.“ Мнозина казватъ: като четемъ Свещеното Писание, натъкваме се на редъ контрасти, на редъ аналогии, които създаватъ у насъ мисъль. Казвамъ: контраститѣ и аналогиитѣ сѫ необходими за разяснение на символитѣ, на нѣкои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиитѣ нищо не прѣдставятъ. Запримѣръ, ако съчетаете два аналогични прѣдмета, безъ да има между тѣхъ приложение и изпълнение, тѣ оставатъ неизползувани. Обаче, въ приложението и изпълнението на нѣщата има една тайна, която трѣбва да се знае. Ако човѣкъ не е силенъ въ приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението иде слѣдъ приложението. Който прилага, той може да изпълни. Запримѣръ, ако прилагате доброто въ живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение въ нѣщо. Прѣдставете си, че ви кажа да прѣгазите езерото. Можете ли да направите това? Нѣкои могатъ, но други не могатъ, защото не сѫ подготвени. И ако рекатъ да го прѣгазятъ, тѣ ще се удавятъ. Сѫщото става и въ живота. Турите ли неподготвения човѣкъ на работа, той ще се удави въ нея. Иска ли човѣкъ да успѣва въ живота и да не се дави въ морето, той трѣбва да се подчинява на Божиитѣ закони, а не Божиитѣ закони да се подчиняватъ на него. Единъ светия пѫтувалъ отъ едно село за друго. По пѫтя той срещналъ единъ турчинъ съ колата си, а въ колата — неговата кадъна. Отдалечъ още, турчинътъ далъ знакъ на светията да се отбие отъ пѫтя, да не гледа въ колата. Турцитѣ много пазятъ кадънитѣ си, да ги не виждатъ чужди мѫже. Тогава светията си казалъ: азъ ще ти дамъ единъ добъръ урокъ, да знаешъ другъ пѫть, какъ да постѫпвашъ. Светията сплашилъ по нѣкакъвъ начинъ коня, който хукналъ да бѣга, и малко оставало, да падне въ пропастьта. Турчинътъ започналъ да се моли на светията: аманъ, помогни ми! Светията спрѣлъ коня, и падането на колата въ пропастьта било избегнато. Турчинътъ му благодарилъ и продължилъ пѫтя си. Съ малко се изплатилъ той. Този турчинъ и кадъната му можаха да полетятъ въ пропастьта и тамъ да останатъ. Турчинътъ разбралъ урока, който светията му прѣдалъ. Светията не трѣбваше да се отбива отъ пѫтя си, но турчинътъ трѣбваше да мине съ колата си малко настрана, и всѣкакво прѣмеждие щѣше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на нѣкой турчинъ, нека тя тури на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиитѣ не се интересуватъ отъ вашитѣ жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие отъ пѫтя си, а не светията. Законъ е: светия не може да се отбива отъ пѫтя си за жената на този или онзи. Прѣведенъ този законъ, той означава: Божиитѣ закони не могатъ да се подчинятъ на хората, но хората трѣбва, доброволно да имъ се подчинятъ. Не Бога да подчиняватъ, но тѣ да се подчинятъ на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начинъ, въ всичко ще успѣвате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Тъй щото, пожелавамъ на всички да работите съобразно законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начинъ, вие ще се домогнете до нови методи; новитѣ методи пъкъ ще оправдаятъ вашитѣ усилия. Пожелавамъ ви да хвърлите бинтоветѣ отъ краката си. Толкова години вече, какъ ходите съ бинтовани крака, но отъ днесъ пожелавамъ на всинца да хвърлите бинтоветѣ отъ краката си! Ако единъ човѣкъ е ходилъ десеть години съ бинтове и съ патерици, врѣме е вече да ги захвърли настрана. Казвамъ и на васъ: хвърлете бинтоветѣ отъ краката си и патерицитѣ отъ рѫцѣтѣ си и ходете свободно, безъ никакви прѣпятствия! Казвате: можемъ ли да се освободимъ отъ патерицитѣ? Който има воля, той може да хвърли патерицитѣ и да бѫде свободенъ. Който живѣе споредъ закона на съчетанието, той ще може да се освободи отъ всичко, което го спъва въ развитието му. Всичко непотрѣбно, всичко отрицателно изхвърлете навънъ. Имате нѣкакъвъ туморъ въ тѣлото си — изхвърлете го навънъ! Той не ви е потрѣбенъ. Имате нѣкаква отрицателна мисъль и нѣкакво отрицателно чувство — изхвърлете ги навънъ! Тѣ сѫ паразити, които смучатъ само сокове отъ организма ви, но отъ своя страна нищо не даватъ. Тѣзи отрицателни мисли и чувства могатъ да се молятъ, да не ги изхвърляте, но вие не трѣбва да ги слушате. Като ги изхвърлите вънъ отъ себе си, кажете имъ: за да не умрете гладни, азъ мога всѣка сутринь да турямъ на опрѣдѣлено мѣсто по малко храна за васъ; обаче, да ви оставя въ ума, въ сърцето си, тамъ да живѣете и да се размножавате, не позволявамъ. Слѣдователно, всѣка нечиста мисъль, всѣко нечисто желание сѫ паразити, отъ които човѣкъ непрѣменно трѣбва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъль, или това нечисто желание сѫ отъ царски произходъ. Отъ какъвто произходъ и да сѫ, какъвто етикетъ и да иматъ, щомъ сѫ отрицателни — вънъ! Ако една отрицателна мисъль може да носи човѣка, разбирамъ; обаче, той да носи тази мисъль, не разбирамъ. Коньтъ да носи човѣка, разбирамъ; обаче, човѣкъ да носи коня, не разбирамъ. Богъ да носи човѣка, разбирамъ, но човѣкъ да носи Бога, и това не разбирамъ. Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога, затова Той трѣбва да ни носи. Нѣкой казва: азъ нося Божественитѣ мисли въ себе си. Да носишъ Божественитѣ мисли въ себе си, това е едно, а да носишъ Бога въ себе си, това е друго нѣщо. Никой не може да носи Бога въ себе си! Никой не може да носи Учителя въ себе си! Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете свободни, имамъ прѣдъ видъ, че Богъ, у когото живѣете, е абсолютно свободенъ. Щомъ Богъ е свободенъ, и вие трѣбва да бѫдете свободни. Богъ е създалъ свѣта за насъ, да се учимъ, да познаваме Божието проявление и да Му служимъ. Щомъ служимъ на Бога, и свѣтътъ, за който казвате, че не е оправенъ, ще се оправи. Питамъ: какво придобихте отъ тазсутринното размишление? Като резултатъ на размишлението отъ тази сутринь се дадоха законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче, дълго врѣме още трѣбва да се размишлява върху тѣзи закони, върху тѣзи идеи, за да станатъ ясни въ съзнанието на всѣки едното. Нѣкои идеи сѫ уморителни. Напримѣръ, нѣма по-уморителна, по-неприятна идея отъ тази, да ти повтаря нѣкой постоянно, че си добъръ, богатъ, светъ човѣкъ. Веднъжъ да чуешъ това нѣщо, както и да е, но всѣкога да ти се говори сѫщото, умръзва. Който говори така, и той може да стане светъ човѣкъ. Какъ? Като го запалятъ, да гори, като свѣщь. Тогава и той ще гори, като мене. — Ама като тебе нѣма подобенъ. — Вѣрно е, че като мене нѣма другъ, но и като тебе нѣма подобенъ. Нѣкой казва: азъ искамъ Богъ да ме обича. Богъ може да те обича, но и ти трѣбва да Го обичашъ. Защо човѣкъ иска да бѫде обичанъ отъ Бога? Човѣкъ иска и търси Божията Любовь, за да постигне своитѣ желания. Казвамъ: човѣкъ може да постигне желанията си при два случая — когато Богъ го обича, и когато той обича Бога. Когато Богъ обича човѣка, той вижда, какво Богъ може да направи въ него и за него; когато човѣкъ обича Бога, Богъ вижда, какво човѣкъ може да направи за Него. Обаче, и въ единия, и въ другия случай, за да бѫде обичанъ, и за да обича, човѣкъ трѣбва да се прояви. И тъй, двѣ положения трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ: или Богъ да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начинъ ще Го познаемъ. Познаемъ ли Бога, ще минемъ къмъ втория законъ: любовь къмъ ближния. И въ този законъ отношението ще бѫде сѫщото: или ние ще обичаме ближнитѣ си, или тѣ ще ни обичатъ. Изобщо, отношенията на хората къмъ Бога и отношенията на Бога къмъ хората, съставятъ законъ на съчетание, изпълнение и приложение. Щомъ Богъ обича хората, всичкитѣ имъ работи се уреждатъ по магически начинъ. И когато хората обичатъ Бога, пакъ работитѣ имъ се уреждатъ. Казвате: кога ще дойдемъ до това положение? Вие сте вече въ това положение, но още не го съзнавате. Запримѣръ, нѣкой има да плаща полица отъ сто хиляди лева и се чуди, отдѣ да вземе пари, да я изплати. Той ходи натукъ-натамъ, замисленъ, разтревоженъ, отникѫдѣ не може да намѣри пари. Въ деня на полицата, отъ банката му съобщаватъ, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: какъ стана това нѣщо? Кой ми изплати полицата? Съврѣменнитѣ хора се плашатъ отъ дългове, отъ грѣхове и казватъ: какво ще стане съ грѣховетѣ ни? Какъ ще се освободимъ отъ тѣхъ? Казвамъ: грѣховетѣ ви отдавна сѫ изплатени, както е изплатена полицата отъ сто хиляди лева. Ще получите съобщение отъ Божествената банка, че всичкитѣ ви дългове, всичкитѣ ви грѣхове сѫ вече изплатени. Трѣбва ли слѣдъ това да се съмнявате, дали Богъ ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Богъ ви обича. Богатството, което имате, изразено въ вашия умъ, сърце и воля, показва, че Богъ ви обича. И въ най-малкитѣ работи човѣкъ трѣбва да вижда Божията Любовь. Какво по-силно доказателство искате отъ Божията Любовь тукъ, всрѣдъ планината? Цѣлъ мѣсецъ вече, какъ сме тукъ, и ние се ползуваме отъ най-добритѣ условия. Ако Богъ не ни обичаше, Той щѣше да изпрати буря, вѣтрове, дъждъ, снѣгъ, градъ, и ние не бихме могли да останемъ тукъ даже единъ день. Обаче, ние седимъ спокойно, четемъ, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за насъ, но тѣ сѫ доволни, защото по този начинъ се освободиха много сѫщества, затворени въ тѣхъ. Така само може да се оправдае горението имъ. Когато освобождавашъ нѣкого, всичко е на врѣме и на мѣсто; когато заробвашъ нѣкого, нищо не е на мѣсто и на врѣме. Сѫщото може да се каже и за самия човѣкъ. Когато човѣкъ се освобождава, всичко е на врѣме и на мѣсто; когато човѣкъ се заробва, нищо не е на врѣме и на мѣсто. Сега, желая на всички да бѫдете радостни и весели, съ широки сърца, да съзнавате, че Божиитѣ блага сѫ дадени за васъ и да ги използувате разумно. Обаче, ние трѣбва да бѫдемъ носители на Божиитѣ мисли и да работимъ за Неговата слава. Работимъ ли за Бога, ние ще се ползуваме отъ Неговото благословение и, дѣто минемъ, всички хора ще ни познаватъ. Минавате ли покрай нѣкои хора, които се каратъ, спрете се и отдалечъ ги погледайте. Пожелайте дълбоко въ себе си да се разбератъ; въ случай, че тѣ се сбиятъ и наранятъ, повалете ги на земята и слѣдъ това ги поканете дома си, да прѣвържете ранитѣ имъ. Като прѣвържете ранитѣ имъ, поговорете имъ за Божията Правда, за Божията Любовь. Навсѣкѫдѣ въ живота си човѣкъ трѣбва да проповѣдва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човѣкъ; който ви говори за Бога, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му, и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трѣбва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служимъ; който обича Бога, и ние ще го обичаме. Въ това седи изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието прѣдставя любовьта, приложението — мѫдростьта, изпълнението — истината. Ако човѣкъ нѣма любовь въ себе си, той нищо не може да съчетае; ако човѣкъ не е мѫдъръ, той нищо не може да приложи; ако човѣкъ нѣма истината въ себе си, той нищо не може да изпълни. Слѣдователно, искате ли да съчетавате нѣщата, извикайте любовьта; искате ли да приложите нѣщата, извикайте мѫдростьта; искате ли да изпълните нѣщата, извикайте истината. Учительтъ не може постоянно да показва на ученика, какъ трѣбва да държи лѫка и какъ да настройва струнитѣ на цигулката си. Това нѣщо ученикътъ самъ трѣбва да прави. Той трѣбва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законитѣ на съчетанието, приложението и изпълнението. Нѣкой казва: какво нѣщо е съчетанието, приложението и изпълнението въ живота? Когато двѣ разумни души се събератъ на едно мѣсто, това е съчетание; когато двѣ разумни души, събрани на едно мѣсто, работятъ заедно за постигане на извѣстна цѣль, това е приложение; и най-послѣ, когато тѣзи двѣ разумни души сѫ постигнали цѣльта си и сега ядатъ и пиятъ, участвуватъ въ благото, което сѫ придобили, това е изпълнение. При това, трѣбва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не сѫ еднократни, но многократни, вѣчни процеси. Сега, ще прѣдставя нѣколко контраста за обяснение на идеята. Прѣдставете си, че дойде нѣкой при васъ и ви удари нѣколко пѫти. Удари ви единъ пѫть, и вие казвате: дано не дойде втори ударъ! Удари ви втори пѫть, вие казвате: дано не дойде трети ударъ и т. н Прѣдставете си послѣ, че при васъ дойде нѣкой и ви даде една хапка хлѣбъ. Вие сте гладенъ и казвате: дано дойде втора хапка! Даде ви втора хапка и казвате: дано дойде трета хапка и т. н. Слѣдователно: който удря, той има желание да удари още единъ пѫть, дано този човѣкъ се вразуми. Когато пъкъ му дава хапки хлѣбъ една слѣдъ друга, той казва: дано тази хапка е достатъчна, защото рѫката ми омалѣ да му подавамъ хапки хлѣбъ. Тъй щото, когото биятъ, той гледа часъ по-скоро боятъ да прѣстане. Който бие, казва: ще ударя още единъ пѫть, да се вразуми този човѣкъ. Когото хранятъ, казва: дано ми дадатъ още една хапка хлѣбъ! Който храни нѣкого, казва: дано тази хапка бѫде послѣдна, защото рѫката ме заболѣ отъ дигане и слагане. Сега, ще ви прѣдставя друго положение. Срѣщате единъ човѣкъ и започвате да го налагате. Обаче, при всѣки ударъ, отъ рѫката ви се изсипва цѣла шепа злато. Този, когото биятъ, като вижда, че слѣдъ всѣки ударъ прѣдъ него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротивъ, той ще мълчи, нищо нѣма да казва. И 50 удара да наложатъ на гърба му, той ще мълчи. Тъй щото, казвамъ: всѣко страдание, за което сме съзнали, че носи нѣкакво велико благо въ живота ни, има смисълъ. Затова Павелъ казва: „Днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ онѣзи велики блага, които ще дойдатъ за въ бѫдеще.“ Единъ день, когато хората съзнаятъ, какво сѫ донесли страданията имъ, тѣ ще кажатъ, като Павла: „Добрѣ ми стана, че се наскърбихъ“. Сега, азъ говорихъ, а вие се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорихъ, ще можете да кажете на хлѣба да дойде при насъ. Тукъ ли искате да закусимъ, или долу, около палаткитѣ? (—Тукъ). Тогава, сами ли ще слѣзете да си донесете закуската, или ще ударите съ магическата прѫчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патерицитѣ си, развържете бинтоветѣ си и свободни отъ тѣзи прѣпятствия, слѣзте долу, да донесете закуската си! * 6. Бесѣда, държана отъ Учителя на 3 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆