Ани

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НОВИ ВЪЗГЛЕДИ И МЕТОДИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се темата: „Разлика между човѣка и животнитѣ“. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до една фаза на знанието, въ която теорията е почти завършена. Сега иде нова фаза на знанието, въ която теорията се свързва съ практическото приложение на принципитѣ, които сѫ известни. Запримѣръ, ако паякътъ направи своята мрежа по-тънка, отколкото трѣбва, тя непременно ще се скѫса. Ако и вие направите вашата мисъль по-тънка, отколкото трѣбва, и тя непременно ще се скѫса. Какво ще разберете отъ сравнението, което правя между паяжината и човѣшката мисъль? Ако напиша на дъската цѣлата азбука, или числата отъ едно до десеть, какво ще разберете? Какъвъ смисълъ иматъ тѣзи букви и числа за васъ? Тѣ иматъ смисълъ за разумния, но не и за неразумния човѣкъ. За онѣзи отъ васъ, които знаете да пишете и да смѣтате, буквитѣ и числата иматъ смисълъ. Обаче, за онѣзи, които се занимаватъ съ висшата математика, нужни сѫ вече други елементи. Тѣ боравятъ съ ементитѣ на живота, а не само съ обикновенитѣ числа и букви. Тѣзи, които се занимаватъ съ висшата математика, могатъ точно да изчислятъ, какво ще се случи на човѣка и кога ще му се случи това. Тѣзи, които се занимаватъ съ обикновената математика, не сѫ въ състояние да направятъ това. Следователно, всѣки, който се занимава съ висшата, съ положителната наука, може да разбере аналогията, която се прави между паяжината и човѣшката мисъль. Казвамъ: Голѣма е разликата между нѣщата на физическия свѣтъ и тѣзи отъ Божествения. Запримѣръ, човѣкъ може да вѣрва, но неговата вѣра се отнася само до една отъ областитѣ на физическия свѣтъ: до сърцето, до ума и до волята на човѣка. Вѣрата на човѣка може да се отнася и до причинния свѣтъ. Най-после вѣрата на човѣка може да се отнася до абсолютния свѣтъ. Оттукъ виждаме, че има физическа, сърдечна, умствена, причинна и абсолютна вѣра. Това сѫ термини, които трѣбва да се разбиратъ. Ученицитѣ решаватъ редъ задачи и намиратъ, че х=0. Какво означава това, тѣ не разбиратъ, обаче, учениятъ, математикътъ вижда цѣла вселена въ нулата. Нулата представя колело въ движение, т. е. пѫть, по който енергията се движи. Да разберешъ нулата, това значи да намѣришъ пѫтя, по който енергията се движи. Който намѣри този пѫть, той намира вече начинъ да впрегне енергията на работа. Щомъ впрегне енергията на работа, човѣкъ вече придобива знания. Този човѣкъ има колело, което може да върти. Това значи да успѣва човѣкъ. Като ученици, вие трѣбва да работите, да придобивате знания, богатства, сила. Трѣбва ли ученикътъ да очаква майка си, баща си, дѣдо си и баба си часъ по-скоро да умратъ, че да му оставятъ наследство? Ако ученикътъ очаква на дѣдо си и на баба си, ако поставя своя успѣхъ и знание върху труда на другитѣ, той е на кривъ пѫть. За тази негова мисъль той ще бѫде изпѫденъ отъ училището. Докато е вънъ отъ училището, ученикътъ може да мисли, каквото иска; щомъ влѣзе въ училището и очаква на този, на онзи, въ скоро време той ще се намѣри вънъ отъ училището. Само онзи може да бѫде ученикъ, който има обичь къмъ знанието, обичь къмъ своитѣ учители. Какво ще стане съ училището, ако единъ ученикъ, който е недоволенъ, запримѣръ, отъ учителя си по математика, пожелае да махнатъ този учитель? Следъ време този ученикъ ще бѫде недоволенъ отъ другъ учитель, ще пожелае и него да махнатъ. Вторъ ученикъ пъкъ ще бѫде недоволенъ отъ другъ нѣкой учитель и ще иска неговото отстраняване. — Не, това не е ученичество. Всѣкога ще има нѣщо, отъ което ученикътъ ще бѫде недоволенъ, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да се задоволи. Какво учение, какво училище е това, въ което ученицитѣ и учителитѣ умиратъ и се отстраняватъ? Смърть може да има, но вънъ отъ училището. Въ училището има само учение. Тамъ се изучаватъ уроцитѣ на живота въ пълния смисълъ на думата. Друго положение, до което човѣкъ може да се домогне, е да се научи да рисува. Казвате, че изкуството действува възпитателно. Право е това, но не трѣбва да очаквате само на великитѣ художници. Всѣки човѣкъ трѣбва да се учи да рисува. Запримѣръ, гледате една картина, която представя изгрѣващето слънце. На сѫщата картина сѫ представени земята, която се движи около слънцето, и луната, която се движи около земята. Всички сте виждали, какъ изгрѣва и залѣзва слънцето; виждали сте, какъ изгрѣва и залѣзва луната, но не сте виждали въртенето на земята. Защо? — Защото и вие се въртите заедно съ земята, вследствие на което ви се вижда, че земята стои на едно мѣсто. Оттукъ ние вадимъ следния законъ: ако се движите съ единъ човѣкъ въ една и сѫща посока, вие ще мислите като него. Когато обикне свѣта, човѣкъ започва да се върти заедно съ него. Този човѣкъ казва: Каквото свѣтътъ върши, това е идеалъ за мене. Нѣкой се увлѣче въ театъра и казва: Каквото театърътъ върши, всичко е добро, заслужава да се подражава. Каквото и когото обикне човѣкъ, въ него се явява желание да му подражава. Всички говорятъ за изкуството, но въпросъ е, какъ може да се приложи това изкуство въ живота. Изкуството е положителна, кинетическа сила въ природата, която трѣбва да се приложи. Да мислите, че художницитѣ само трѣбва да рисуватъ, това е неразбиране на нѣщата. Рисуването започва съ геометрията. Не може да бѫде художникъ онзи, който не разбира математика и геометрия. Геометрията е основа на художеството. Който работи върху себе си, който рисува, пѣе, учи, той по-лесно носи страданията. Мнозина се оплакватъ отъ страданията, чувствуватъ се тѫжни, самотни, нещастни, неразположени духомъ. Причината за тѣхното неразположение се дължи на обстоятелството, че тѣ се намиратъ въ нѣкоя пуста область, било на физическия, било въ астралния, било въ умствения свѣтъ. Значи, въ положението, въ което се намиратъ, тѣ сѫ лишени отъ нѣщо, липсва имъ нѣщо. И тогава ние казваме, че когато е лишенъ отъ нѣщо човѣкъ всѣкога страда. Защо страда бедниятъ? — Защото нѣма пари. — Защо страда малокръвниятъ? — Защото нѣма достатъчно кръвь. — Защо страда невежиятъ? — Защото нѣма знания. — Защо страда болниятъ? — Защото нѣма здраве, нѣма достатъчно жизнени сили въ себе си. Животътъ е течение, токъ отъ сили, които трѣбва да се вливатъ въ всѣки човѣкъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да работи, да върви напредъ. Когато умниягъ остане безъ работа, той непременно ще стане художникъ. Художеството е единъ отъ добритѣ методи за трансформиране на енергиитѣ. Щомъ сте неразположени, вземете рисувателенъ листъ, моливъ и започнете да рисувате за себе си. Не е нужно да излагате картинитѣ си на показъ. Правете изложба за себе си. Когато ви е скучно, нарисувайте единъ високъ планински връхъ, покритъ съ дебелъ снѣгъ, който на мѣста само се топи и образува потоци, извори, рѣки. После нарисувайте една долина, опъстрена съ различни цвѣтя. На друга картина нарисувайте голѣма рѣка, покрай която сѫ насадени плодни дървета. Часть отъ рѣчната вода е отбита и полива хубава цвѣтна градина. Освенъ тази картина, можете да отидете нѣкой день край морето и да нарисувате морето съ параходитѣ, които пѫтуватъ по него. Ако не можете да нарисувате тия картини въ действителность, нарисувайте ги мислено. Представете си, че се качвате по единъ планински връхъ, че слизате въ долина, че садите дървета, цвѣтя, които отглеждате. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се съ лодка, съ параходъ и после пакъ се връщате назадъ. Като рисувате съ въображението си, по този начинъ ще трансформирате състоянието си и ще станете веселъ, радостенъ. Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ приятели. Отъ него зависи да си създаде приятели. Колко струва на човѣка да си направи една градина? Ще купи семена, ще ги насади, ще ги полива и нѣма да забележи, какъ семената ще изникнатъ, ще цъвнатъ и ще разнесатъ своитѣ благоухания надалечъ. Тѣхното благоухание ще привлѣче свѣтли сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ще му оставятъ своето благословение. Тъкмо се замислилъ, впрегналъ се въ нѣкаква работа, и току вижъ нѣкое свѣтло сѫщество отъ невидимия свѣтъ посети неговата градина, благослови работата му. Другъ пѫть нѣкой вашъ ближенъ дойде отъ невидимия свѣтъ и се поразходи изъ вашата градина. Вие сте готови да го нахраните, да го облѣчете. Ще кажете, може би, че това е забавление. Когато майката роди дете и мечтае, какъ ще порасне детето ѝ, какво ще излѣзе отъ него, това не е ли забавление? Умътъ на човѣка се забавлява, но и въ това забавление има красота. Детето расте, пораства, но единъ день заминава за другия свѣтъ, и майката остава пакъ сама. Де е детето й? Нѣма го. Въ въображението си майката е рисувала редъ картини, които за другитѣ хора изчезватъ, но за нея все остава нѣщо отъ рисункитѣ ѝ. Питамъ: де е реалното въ живота? Реалностьта седи въ творчеството. Умътъ пъкъ твори. Следователно, това, което умътъ твори, е реално. Реалностьта има свойство да расте. Това, че нѣщата изчезватъ и отново се появяватъ, не говори, че не сѫ реални. Всѣко нѣщо, което обичаме, става ясно за насъ; всѣко нѣщо, което не обичаме, остава тъмно. Това, което обичаме, иде при насъ, приближава се; това, което не обичаме, се отдалечава, изчезва отъ насъ. Въ който моментъ имате неприязнена мисъль къмъ нѣщо, то веднага изчезва, отдалечава се отъ васъ. Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ знания, че не билъ ученъ. Ако обичашъ знанието, науката съ всичкото си естество, тѣ непременно ще дойдатъ при тебе. Обаче, това не значи, че науката ще дойде при тебе така, както паритѣ могатъ да дойдатъ въ джоба ти. Такъвъ законъ не сѫществува. Знание, наука се придобиватъ чрезъ усилие, чрезъ работа и приложение. Ученицитѣ очакватъ отъ учителя си повече, отколкото трѣбва. Учительтъ може да даде много знания на ученицитѣ си, но следъ това ще ги изпитва. Ако сѫ научили уроцитѣ си добре, той ще имъ предаде нови лекции, нови уроци; ако не сѫ научили уроцитѣ си, никакво знание повече нѣма да имъ даде. Следователно, отъ ученика се изисква приложение, но не евангелско приложение, нито православно, нито окултно приложение. Сега да се върнемъ къмъ изкуството като възпитателно срѣдство въ живота. Чрезъ изкуството човѣкъ възпитава и своя домъ. Като говоря за изкуството като възпитателенъ методъ, разбирамъ не само рисуването, но изкуството въ най-широкъ смисълъ на думата. Само рисуването не помага за възпитанието на ученика. Къмъ него трѣбва да се прибавятъ редъ още изкуства: музика, пѣние, поезия и т. н. Като дойдете до художеството, прибавете къмъ него и музиката. При картината, която сте създали — своята градина, започнете да свирите и пѣете. Ако не можете да свирите и пѣете, започнете да поетизирате, да декламирате. Ще декламирате на цвѣтята, на дърветата. По-добри слушатели отъ дърветата и цвѣтята нѣма. Тѣ ще слушатъ, безъ да ви критикуватъ. Свѣтъ, въ който сѫществува критика, е анормаленъ. Да критикува човѣкъ и да разсѫждава, това сѫ две различни нѣща. Човѣкъ всѣкога трѣбва да мисли, да разсѫждава, а не само когато се намира въ мѫчнотии. Турцитѣ казватъ, че умътъ на гяурина работи само когато бѣга, когато го гони нѣкой. Това може да се каже и за животнитѣ. Умътъ на животнитѣ работи, когато ги гонятъ, когато се намиратъ въ опасность. Не е достатъчно само да се разсѫждава, но окултниятъ ученикъ трѣбва да прилага. Каквото знание придобие, той трѣбва да го приложи. Отъ ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, въ което има творчество, гениалность, изобретателность. Въ приложението на нѣщата всѣки трѣбва да прояви своя талантъ. Безъ това приложение, нѣщата оставатъ за него чужди, неразработени. Като се говори за изкуството, направете опитъ да напишете буквитѣ на азбуката, но да ги поставите въ такъвъ редъ, че да образувате отъ тѣхъ нѣщо цѣло, завършено. Изкуство е, наистина, човѣкъ да напише буквитѣ въ такъвъ редъ, че да образува отъ тѣхъ срички; отъ сричкитѣ — думи; отъ думитѣ — изречения; отъ изреченията — цѣла речь, която да представя нѣщо добре изразено, логически и граматически. Изкуство има въ нареждане на буквитѣ, изкуство има въ нареждане на тоноветѣ при музиката и пѣнието, изкуство има и въ говоренето. Хората могатъ да ви слушатъ като говорите, свирите и пѣете, само ако видятъ нѣкакво изкуство въ васъ, което може да ги задоволи. Какъ ще се задоволи единъ учитель, ако ученицитѣ му не учатъ и не го разбиратъ? Какъ ще се задоволятъ ученицитѣ, ако учительтъ имъ не може да преподава, или нѣма знания? Какъ и съ какво ще задоволите единъ ангелъ, който е слѣзълъ отъ небето и дошълъ при васъ? Вие искате Духа да дойде при васъ да ви рѫководи. За да дойде Духътъ при васъ, вие трѣбва да сте готови да изпълните всичко, каквото Той ви каже. Ако не Го разбирате, вие ще Го критикувате и нѣма да се ползувате отъ Неговото знание. Единъ европейски князъ поканилъ на гости единъ селянинъ. Князътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да наготвятъ най-добри ястия, да сложатъ трапезата красиво, изящно; той искалъ да приеме селянина като скѫпъ, великъ гостъ. Като седналъ да се храни, селянинътъ погледналъ къмъ лъжицитѣ, вилицитѣ и ножоветѣ, сложени на трапезата, но отчупилъ хлѣба съ рѫката си и започналъ да топи хапкитѣ въ яденето направо съ пръститѣ си. Князътъ веднага заповѣдалъ на слугитѣ си да махнатъ вилицитѣ и лъжицитѣ отъ трапезата, и самъ той почналъ да топи въ яденето хапкитѣ си, да яде безъ вилица, както направилъ селянинътъ. Съ това той искалъ да изкаже уважението си къмъ своя гостъ. Следователно, когато ангелъ дойде на гости у васъ, вие трѣбва да топите хапкитѣ си, както той топи. Законъ е това. Ако вие не топите хапкитѣ си, като ангела, или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако азъ съмъ на гости у васъ, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, азъ ще топя като васъ. Това сѫ елементарни правила и закони, които трѣбва да се приложатъ въ новата етика. Въ живота има хубави, красиви нѣща, но зависи, какъ гледа човѣкъ на нѣщата. Който гледа на красивата страна на живота, въ погрѣшкитѣ на хората той ще вижда тѣхни бѫдещи добродетели. Защо? — Защото ние не знаемъ още, кои сѫ истински погрѣшки. Вашиятъ моралъ е неустановенъ, вследствие на което за васъ нѣщата не сѫ още абсолютни. Не мислете, че вашиятъ моралъ е единственъ, абсолютенъ и установенъ. Природата си служи съ съвсемъ други правила и закони, съ другъ моралъ, съвършено различенъ отъ този, споредъ който вие живѣете. И методитѣ, съ които природата работи, сѫ различни отъ вашитѣ. Методитѣ, правилата и законитѣ въ човѣшкия животъ не сѫ абсолютни, вследствие на което хората се колебаятъ, съмняватъ се едни въ други. При това положение тѣ се отегчаватъ отъ живота, не искатъ да живѣятъ. Когато нѣкой не иска да живѣе, това показва, че той е нарисувалъ вече своята картина. Тази вечерь четохте темитѣ си върху: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и на животнитѣ“. Казвате, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по мисъльта си. Човѣкъ е мислещо сѫщество. По-право е да се сравнява човѣкъ съ човѣкъ, а не човѣкъ съ животно и да се търсятъ отличителнитѣ имъ чърти. Защо не може да се сравнява човѣкъ съ животно? Представете си, че имате сто незапалени свѣщи и една запалена. Можете ли да сравните незапаленитѣ свѣщи съ запалената? Сравнение може да става само между две запалени свѣщи, но не и между запалена и незапалена свѣщь. Следователно, да сравняваме човѣка съ животното, това значи да сравняваме запалената свѣщь съ незапалената. Животното не съдържа въ себе си този огънь, този пламъкъ, тази свѣтлина, каквато човѣкъ съдържа. Какъ ще ги сравнявате тогава? Човѣкъ има мисъль, а животното нѣма. Животното има материала на свѣщьта, но този материалъ не гори, не дава свѣтлина. Тъй щото, запалената и незапалената свѣщь можете да сравнявате по чистота на веществото, отъ което сѫ направени, по голѣмината на фитила, но по никой начинъ по свѣтлината. Когато сравнявате хората, имайте предъ видъ тѣхнитѣ добродетели: сравнявайте любовьта на единъ човѣкъ съ любовьта на другъ; разумностьта на едного съ разумностьта на другиго и т. н. Значи, могатъ да се сравняватъ, да се съпоставятъ само очевидни и еднородни нѣща. Казвате: еди-кой си е добъръ човѣкъ. За добрината на човѣка не се говори, тя се изпитва. Нѣкой проповѣдва, че трѣбва да си помагаме. Обаче, близо до него живѣятъ десеть бедняци. Дойде единъ при него, иска да му помогне. Съ колко трѣбва да му се помогне. Да се осигури живота му за единъ день само, защото земята се завъртва въ денонощие единъ пѫть около себе си. Ако нѣкой иска сто лева, ще го заведете на едно въртещо колело и ще му кажете, че ще му дадете сто лева, но ще го накарате да се завърти единъ пѫть съ колелото Ако иска хиляда лева, ще го накарате да се завърти десеть пѫти съ колелото. Това значи да подпишешъ полица. Като се завъртишъ съ колелото, ще се благословишъ. Нѣкой дойде, иска пари, а не иска да се завърти съ колелото. Такъвъ законъ не сѫществува въ природата. Наистина, който е готовъ да се качи на колелото и да се завърти съ него, той всѣкога ще има пари; който не е готовъ да направи това, той никога нѣма да има пари. Следователно, докато колелото се върти около осьта си, пари ще има; щомъ спре това движение, пари нѣма да има. Това не е само фигура, нито образъ на речьта, но действителность. Като ученици, вие трѣбва да изучавате сѫщественитѣ нѣща въ живота, за да различавате постоянното, непреходното, отъ непостоянното, отъ преходното. Като се домогнете до това различаване, вие ще измѣните начина на живота си. Животнитѣ, растенията живѣятъ по свой начинъ, но ученицитѣ, които сѫ влѣзли въ новия, въ Божествения животъ, не могатъ да живѣятъ по своему; тѣ трѣбва да живѣятъ по новъ начинъ, по Божествения законъ. Въ този животъ законитѣ сѫ съвършено различни отъ тия въ обикновения животъ. Докато е у дома си, при майка си. детето може да живѣе, както иска; щомъ влѣзе въ училището, детето трѣбва да се подчинява на законитѣ, които тамъ сѫществуватъ. Такъвъ е редътъ и порядъкътъ и въ живата природа. Който иска да прогресира, да бѫде здравъ, той трѣбва да изпълнява, да се подчинява на законитѣ, които регулиратъ разумния животъ. При това положение всичко може да се постигне — нѣма непостижими нѣща. Кой не може да нарисува една картина, или единъ портретъ? Всѣки може да бѫде художникъ. Ще вземе апарата, ще го тури предъ лицето и следъ това ще промие плочата. Въ нѣколко минути само портретътъ ще бѫде готовъ. Какво по-голѣмо изкуство отъ това, да нарисувате човѣка такъвъ, какъвто е, безъ никакво ретуширане, безъ никакво заглаждане? Нарисувайте работника на нивата такъвъ, какъвто е: черенъ, изгорѣлъ отъ слънцето, мускулестъ. Нарисувайте аристократа такъвъ, какъвто е: бѣлъ, изнѣженъ. Отъ първия портретъ ще познаете, че човѣкътъ е работникъ на нивата. Отъ втория пъкъ ще познаете, че този човѣкъ е живѣлъ охолно, свободно. Това значи да рисува човѣкъ нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Когато рисувате нѣщата въ въображението си, свободно можете да рисувате, каквото и както пожелаете. Обаче, копирате ли нѣщата, тамъ се изисква точность. Който иска да стане талантливъ, гениаленъ художникъ, той трѣбва да обръща внимание на много нѣща, той трѣбва да се справя съ най-малкитѣ подробности. Отъ всички се изисква работа, учение и приложение. Каквото научите, прилагайте. Правете опити, ако искате да имате резултати. Иначе, знанието ви ще се вкисне. Знанието, идеитѣ иматъ опредѣлено тегло. Ако не ги приложите въ живота си, тѣ ще започнатъ да натежняватъ върху нервната система, вследствие на което организъмътъ ще заболѣе. Всѣко знание, всѣка идея трѣбва да се превърне въ кинетическа енергия. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и може да бѫде добъръ. Като твърдите това, правили ли сте опити да видите, доколко това е вѣрно? Щомъ казвате, че човѣкъ може да се поправи, направете опитъ да видите, доколко вашата мисъль е силна и може да повлияе на другитѣ. Влизате въ една кръчма и на една отъ маситѣ виждате вашъ познатъ, който пие вино. Вие сѣдате на столъ при него и казвате на кръчмаря: Моля, можете ли да ми донесете единъ чай? — Може. Веднага ви донасятъ чай, и вие започвате да пиете. Въ това време мислено се разговаряте съ вашия познатъ като му казвате, и той да си зарѫча чай, да пиете заедно. По едно време забелязвате, че вашиятъ познатъ туря настрана чашата съ вино и тропа на масата, вика келнера да донесе и на него чаша чай. Щомъ започнете и двамата да пиете чай, между васъ се създава по-тѣсна връзка. Това показва, че мисъльта ви е дала резултатъ. Следъ това вие продължавате мислено да се разговаряте съ него. Казвате му, че той трѣбва да се грижи за семейството си, да не се разсипва материално и т. н. Обаче, ако започнете устно да му говорите, че не трѣбва да пие, не трѣбва да се разсипва материално, той ще се противопостави на думитѣ ви и ще каже: Ти проповѣдникъ ли ще ставашъ? Не искамъ да слушамъ съветитѣ ти. Ще пия, ще пилѣя срѣдствата си, както искамъ — това не е твоя работа. Това сѫ два различни метода, съ които човѣкъ може да си служи. Първиятъ методъ е новиятъ, вториятъ — стариятъ. Тѣзи методи коренно се различаватъ единъ отѣ другъ. При първия методъ вие ще си спечелите приятель, който всѣкога ще ви благодари, ще остане доволенъ отъ васъ и ще ви следва въ живота. При втория методъ вие можете даже да изгубите приятеля си. Вие трѣбва само да прилагате. Като прилагате, ще придобивате все повече и повече знания. Сега вие имате много знания, но ако не ги прилагате, ще дойдете до положение да опитате отрицателната страна на вашето знание. И тогава ще придобиете опитности, но съ повече мѫчнотии и страдания. При това положение у васъ ще се яви съмнение, ще загубите правата посока на движение. Не е лошо, че сте изпаднали въ съмнение, но трѣбва да правите научни изследвания, да видите, доколко това съмнение е вѣрно. Като се изучавате, ще видите, колко често се мѣнятъ състоянията ви: сега сте весели, радостни, и следъ половинъ, или единъ часъ ставате скръбни. Тѣзи промѣни въ състоянието ви не сѫ произволни. Често промѣнитѣ въ състоянията се дължатъ на натрупване на излишно количество желѣзо въ кръвьта на човѣка. Нѣкога въ кръвьта на човѣка се натрупва излишно количество фосфоръ, мѣдь, сребро, или други нѣкои елементи, които не могатъ да се асимилиратъ отъ организъма и създаватъ особени психически състояния, или нѣкакви болезнени състояния. Какъ ще се освободите отъ излишното желѣзо въ кръвьта? Когато се натрупа излишъкъ отъ захарь въ кръвьта, човѣкъ заболява отъ захарна болесть. За тази болесть препорѫчватъ на болния да яде прѣсно масло по 200—300 грама на день, но да избѣгва употрѣбата на бѣлтъчни вещества, хлѣбъ и др. Ако въ кръвьта има излишъкъ злато, човѣкъ става експансивенъ, жизненъ, разширява се, харчи много енергия, но сѫщевременно въ него се развива гордость и щестлавие. Освенъ тѣзи елементи, има и други, които влизатъ въ кръвьта на човѣка. Тѣ сѫ сѫщо така отъ физически характеръ. Обаче, има елементи, които влизатъ направо въ живота и го видоизмѣнятъ. Ако попаднете въ нѣкоя область на живота, дето тия елементи сѫ проникнали, вие ще изпитате голѣмъ страхъ. Защо? — Защото не разбирате характера имъ, не можете да се справите съ тѣхъ. Единъ офицеръ челъ едно спиритическо списание, въ което се разправяло за тѣзи особени прояви въ живота, за тъй нареченитѣ „таинствени страни на живота“ и толкова се изплашилъ, че се страхувалъ вечерь самъ да излиза вънъ. Казвалъ на жена си: Ако е нѣщо, което се отнася до физическия свѣтъ, не ме е страхъ. Имамъ сабя, имамъ пушка, съ всичко мога да се разправя. Но съ невидимитѣ нѣща не зная, какъ да се разправямъ. Какво показва това? Това показва, че въ живота има мѫчни задачи, които трѣбва, обаче, правилно да се разрешатъ. Мѫчнотията седи въ това, че тѣзи задачи не сѫ на физическия свѣтъ, но въ по-високъ свѣтъ, дето условията сѫ по-трудни. За това се изисква наука, а не критика. И критиката има смисълъ, но да бѫде на мѣсто. Всичко, каквото вършите, трѣбва да бѫде на време и на мѣсто. Сега всички искате да ви се каже нѣщо ново. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечерь всички да тръгнете въ 12 ч. въ полунощь отъ „Изгрѣвъ“ за Витоша? Вие веднага ще се уплашите, какво ли ще стане съ васъ, ако веднага изпълните задачата? Всички сте облѣчени съ тънки, съ леки дрехи, затова ще се уплашите, да не би да се простудите. За да не се уплашите, пръвъ азъ ще направя опита: ще отида на Витоша съ тънки дрехи, съ тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че въ природата сѫществуватъ редъ сили, съ които човѣкъ може да оперира. Той всѣкога може да използува тѣзи сили, щомъ това се отнася за благото на цѣлото човѣчество, както и за неговото лично благо. Едно се изисква отъ васъ: да се пазите отъ съмнението. То е наука, която трѣбва да изучавате. Ако съмнението обхване цѣлия ви мозъкъ, ще изпаднете въ анормално състояние. То ще усили деятелностьта на чувствата ви и ще събуди страха у васъ. Чувството на страхъ е силно развито въ животнитѣ. Когато сграхътъ се събуди въ човѣка, въ съответния мозъченъ центъръ се развива много топлина, вследствие на което въ организъма настава известна аномалия. Това показва, че се е нарушило равновесието между силитѣ, които протичатъ въ човѣшкия организъмъ. За да се възстанови нормалното състояние на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, презъ едното полушарие на мозъка трѣбва да текатъ топли течения, а презъ другото — студени. Като говоря за анормални, за болезнени състояния на организъма, вие се плашите, защото не сте готови, нѣмате онова положително знание въ себе си, което може да трансформира вашитѣ сили. Нѣкой се оплаква отъ главоболие и се страхува, че мозъкътъ му заболѣлъ. — Не, мозъкътъ никога не заболява. Причината за главоболието се крие другаде, не въ заболяването на мозъка. Мозъкътъ е много устойчивъ. На десеть хиляди болни, едва единъ случай може да се яви отъ заболяване на мозъка. При това, може да заболѣе задната часть на мозъка, и въ рѣдки случаи предната. Заболяването на задната часть на мозъка се дължи на нѣкакво сблъскване между ума и сърцето на човѣка. Когато заболѣе задната часть на мозъка, всѣкога се констатира повишаване на температурата. Ако това повишаване на температурата се премахне, болниятъ оздравява. Ако не се премахне, тогава се явява усложнение. Щомъ заболяването на задната часть на мозъка за свѣтския човѣкъ е толкова рѣдко, за ученика е още по-рѣдко. Понѣкога ученикътъ се оплаква отъ силно напрежение на мозъка и казва, че мозъкътъ му ще се пръсне. — Не, мозъкътъ не може да се пръсне. Невидимиятъ свѣтъ създава тия напрежения, за да предизвика въ съзнанието на ученика известно разтръсване. Това разтръсване има предъ видъ пробуждане на неговото съзнание. Мозъкътъ се нуждае отъ разтърсвания. Такива разтърсвания сѫ ставали и ставатъ съ всички велики, съ всички талантливи и гениални хора, вследствие на което мисъльта имъ всѣкога е раждала нѣщо ново, нѣщо възвишено и красиво. Четете историята на великитѣ хора, да видите, презъ какви страдания и изпитания сѫ минали, докато родятъ нѣщо ново. Щомъ е така, не мислете, че вие ще избегнете страданията. И вие ще минете презъ страдания и изпитания, съответни на вашето развитие. Като знаете това, не трѣбва да се смущавате. Бѫдете герои да понесете всичко, каквото ви е опредѣлено отъ Провидението. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 11 януарий, 1928 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ФОРМИ НА СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Размишление. Въ природата сѫществуватъ редъ процеси, нѣкои отъ които сѫ съзнателни, иматъ отношение къмъ разумния животъ, а нѣкои сѫ, несъзнателни. Запримѣръ, вижте, какво прави простиятъ каменарь. Даватъ му задача да издѣла единъ камъкъ, да му предаде четириѫгълна форма, или да издѣла отъ него нѣкакъвъ корнизъ за кѫщата на нѣкой човѣкъ. Всичко това той прави по нѣкакъвъ образецъ, но ако го запитате, какво е работилъ днесъ, той ще ви каже: Зная, че дѣлахъ единъ камъкъ, изработихъ отъ него нѣщо, но де ще се тури този предметъ — не зная. — Това е единъ отъ несъзнателнитѣ процеси. Какво ще постигне този каменарь, ако презъ цѣлия си животъ дѣла само камъни, или прави корнизи на хората? Този каменарь ще постигне изкуството да дѣла камъни, отъ които хората ще се ползуватъ. Често съвременнитѣ хора, съвременнитѣ учени се занимаватъ съ такива маловажни мисли, като тѣзи, да дѣлатъ камъни, да правятъ отъ тѣхъ корнизи, безъ да знаятъ, де могатъ да се употрѣбятъ тѣзи мисли. Това показва, че въ живота на хората всички нѣща не могатъ да бѫдатъ еднакво важни: ония, които сѫ далечъ отъ сърцето ни, считаме маловажни, а тѣзи, които сѫ близо до сърцето ни, считаме важни. Ето защо, мнозина считатъ като важна, велика, Божествена идея тази — да обичаме цѣлото човѣчество. Съзнателна идея е тази, но човѣкъ не може да обхване въ себе си цѣлото човѣчество. Да обичате ближния си, това е възможно, но при съзнанието, въ което се намирате, по никой начинъ не можете да обичате цѣлото човѣчество. Подъ ближенъ разбирамъ нѣкой вашъ приятель, или приятелка, ваша сестра, нѣкой вашъ съученикъ, нѣкой вѣренъ вашъ слуга и т. н. Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ моралъ като ученици? Ще кажете, че моралътъ на свѣта е известенъ вече, а вие, като ученици, се стремите къмъ новъ, възвишенъ моралъ, а не къмъ сегашния, който сѫществува отъ осемь хиляди години насамъ. Той е създаденъ отъ хората, но такъвъ, какъвто е днесъ, крачка напредъ не може да отиде. Сегашниятъ моралъ е остарѣлъ, той е вече на израждане. Всичко въ свѣта остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всѣко нѣщо, което има форма, остарява. Въ съвременния свѣтъ, отъ памти-вѣка, сѫществуватъ четири вида религии, на които хората и до днесъ още се кланятъ. Тѣзи четири форми религии сѫ били известни отъ най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъмъ, т. е. обрядна форма: палене на свѣщи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триѫгълникъ, крѫгъ съ точка въ срѣдата, пентограмъ, шестограмъ, на нѣкакви муски, като парченца отъ дрехата на нѣкой светия и т. н. Къмъ тази религия и до днесъ още принадлежатъ маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъмъ — религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете отъ тази религия, той ще ви каже: Този свѣтъ съ сила само може да се оправи. Третиятъ видъ религия е капитализъмътъ. Тази религия е мека, нѣжна, прилича на жена, която, дето ходи, навсѣкѫде се обръща. Въ нея нѣма никакъвъ моралъ. Тя си служи съ всички видове далавери. Четвъртиятъ видъ религия е социализъмътъ. Първитѣ три форми религии представятъ семейството: клерикализъмътъ е майката, милитаризъмътъ е бащата, капитализъмътъ — децата, социализъмътъ представя слугитѣ на това семейство. Слугитѣ работятъ за своитѣ права предъ господаритѣ си. Като проследите развитието на цѣлото човѣчество, всички тия религии ще намѣритѣ въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и хората, ще видите отличителнитѣ чърти на всѣка форма, на всѣки видъ религия. Всѣки день човѣкъ може да бѫде или клерикалъ, или милитаристъ, или капиталистъ, или социалистъ. Ставашъ сутринь и започвашъ съ молитва, съ обряди. Вървишъ така до едно време, и после кавзашъ: Не може само съ молитва. Трѣбва да се приложи грубата сила. Следъ това казвашъ: И туй не помага. Човѣкъ трѣбва да разполага съ пари. Най-после, като видишъ, че и това не помага, казвашъ: Ние, слабитѣ, трѣбва да се обединимъ, да станемъ силни, да устояваме на труднитѣ условия. Трѣбва да образуваме братство, да опитаме силата си. Въ това отношение всички форми на религиитѣ иматъ свои богове, на които се кланятъ. Всички форми, всички обряди на тия религии сѫ външни заблуждения, въ които човѣчеството е попаднало. Обаче, това сѫ форми, наложени отъ черната ложа, отъ тъй нареченитѣ „тъмни сили“. Всѣка отъ тия четири форми на религията съответствува на една отъ проявитѣ на истинскитѣ религии. Клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мѫдростьта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикалитѣ иматъ грѣхове, молятъ се на Бога, палятъ свѣщи и кандила. Тѣ се занимаватъ съ въздуха. Милитариститѣ палятъ огънь, навсѣкѫде стрелятъ, тѣ се занимаватъ съ огъня. Капиталиститѣ се занимаватъ съ водата, а социалиститѣ — съ почвата, съ земята. Обаче, свѣтътъ нѣма да се изправи нито по единъ отъ тѣзи начини. Следователно, религията е изопачена форма на любовьта; военщината е изопачена форма на мѫдростьта; капитализъмътъ, който представя кръвообръщението въ човѣка, е изопачена форма на истината; социализъмътъ е изопачена форма на правдъта. Всички тия форми на религията искатъ свобода, а въпрѣки това си служатъ съ закона на насилието. И клерикалътъ ще те обеси; и милитаристътъ ще те обеси; и капиталистътъ ще те обеси; и социалистътъ ще те обеси. Защо? — Защото всички сѫ деца на една майка. Тѣ си приличатъ, понеже една майка ги е родила. И следъ всичко това единъ ще се хвали, че е клерикалъ, другъ — милитаристъ, трети — капиталистъ, четвърти — социалистъ. Това сѫ учения, които не могатъ да оправятъ свѣта. Убийството, насилието трѣбва да се изхвърли вече навънъ. То е външна, а не вѫтрешна идея. Има законъ, който може да оправи свѣта, но хората още не сѫ дошли до този законъ. Тѣзи учения трѣбва да се замѣстятъ съ единствения великъ законъ въ живота — любовьта, която е въ сила да оправи свѣта. Този законъ трѣбва да се приложи въ живота. Следователно, новиятъ моралъ въ свѣта трѣбва да бѫде моралъ на любовьта. Сега азъ засѣгамъ въпроса принципално. Когато човѣкъ е вървѣлъ презъ нѣкоя гора и се е спиралъ предъ нѣкои извори, въ пѫтуването си той е направилъ доста пакости. Обаче, ако съзнанието му е будно, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, прости прегрѣшенията ми. Като минавахъ презъ гората, изплашихъ много птички, изпочупихъ доста клончета, изкаляхъ водата на малкитѣ изворчета. Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не причинявамъ никаква пакость. Нека птичкитѣ, дърветата, цвѣтята и изворитѣ знаятъ, че човѣкъ минава край тѣхъ. Такова трѣбва да бѫде съзнанието на всички ония, които живѣятъ споредъ новия моралъ. Който живѣе по новия моралъ, той не може да направи пакость нито на растенията, нито на животнитѣ, нито на своитѣ ближни. Вие искате сега да изправите живота си, но докато не дойдете до онова високо съзнание въ себе си, да чувствувате Бога, да се свържете съ Него, никога нѣма да постигнете това. Не само вие искате да изправите живота си; всички хора иматъ сѫщото желание, но будно съзнание се изисква за това. Вие се молите на Бога и казвате: Дали ни слуша Господъ? Въ това отношение вие положително трѣбва да знаете, слуша ли ви Господъ, или не ви слуша. За да ви слуша Господъ, вие трѣбва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правятъ съвременнитѣ религиозни хора? Тѣ се изправятъ предъ Господа, изпѫчатъ се и започватъ да се молятъ като че кой знае, какво сѫ направили. Какво сѫ направили? Съ какво ще се похвалятъ? Ако е въпросъ да се похвалятъ съ главата си, слонътъ има по-голѣма глава отъ тѣхъ. По тегло слонътъ има повече мозъкъ отъ човѣка. Съвременнитѣ учени се стремятъ да намѣрятъ ония сѫществени чърти, които отличавать човѣка отъ животното. За следния пѫть и вие пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и животнитѣ“. Нѣкои окултисти казватъ, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по свѣтлината. Човѣкъ има повече свѣтлина отъ животнитѣ. Обаче, това различие се отнася главно по отношение на неговото съзнание. Какви сѫ отличителнитѣ качества на човѣшкото съзнание и какви — на животинското? Мислете върху този въпросъ. И тъй, като разсѫждавате върху четиритѣ форми на религията, ще ги разглеждате като учения, като школи, като фази на живота, презъ които човѣчеството е минало. Обаче, съ тѣзи вѣрвания човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Всички тѣзи възгледи, тѣзи вѣрвания трѣбва да се измѣнятъ. Ако единъ набоженъ човѣкъ може да те обеси, че не сподѣляшъ неговитѣ възгледи, каква набожность е тази? Ако единъ милитаристъ може да те обеси само за това, че не подържашъ неговитѣ възгледи, какъвъ милитаризъмъ е това? Въ Америка, въ 1905 година двама американски милиардери взели участие въ една борсова игра: единиятъ купувалъ, другиятъ продавалъ, а всички останали около тѣхъ страдали. Хиляди хора се опропастили материално, хиляди полудѣли и т. н. Питамъ: коя е формата, по която съвременнитѣ хора трѣбва да живѣятъ? Всички тия учения дадоха ли образецъ, по който хората да живѣятъ въ хармония помежду си? Никой не пожертвува нѣщо отъ себе си, съ което да внесе миръ въ свѣта. Кой господарь днесъ ще бѫде доволенъ, ако види, че слугитѣ му го управляватъ? Като погледне на слугата си, господарьтъ казва: Слуга е това! Тъй щото, ако и за въ бѫдеще продължаватъ да се прилагатъ четиритѣ вида учения, въ свѣта ще продължава да сѫществува кастовата система, която не допринася никаква свобода, никакъвъ просторъ между хората. Ученицитѣ на новото учение трѣбва да иматъ опредѣлена форма, опредѣленъ начинъ на живѣене. Човѣкъ самъ създава формитѣ. Запримѣръ, клерикализъмътъ, милитаризъмътъ, капитализъмътъ и социализъмътъ сѫ човѣшки учения. Тѣзи учения не сѫ създадени отъ Бога, но отъ хората. Въ природата не сѫществува никакъвъ клерикализъмъ, никакъвъ милитаризъмъ, никакъвъ капитализъмъ, никакъвъ социализъмъ. Ако влѣзете въ разумния животъ, който е задъ сцената, на която хората живѣятъ, ще видите, че тамъ никакви форми не сѫществуватъ. Често разумнитѣ сѫщества напущатъ своя животъ и слизатъ на земята, за да си създадатъ едно забавление само за нѣколко часа. Тѣ могатъ да взематъ формата на нѣкое низше сѫщество и да изиграятъ известна роля. Тѣ разполагатъ съ знания, които могатъ да приложатъ, когато и както пожелаятъ. Докато гледате съ очитѣ на вашето съзнание, вие нищо не можете да видите. Въ очитѣ на едно млѣкопитаеще, на единъ волъ, вие можете да видите голѣма красота — това зависи отъ васъ. Ако търсите красиви очи, вгледайте се въ тия на вола. Волътъ има по-красиви очи и отъ човѣка. Очитѣ му сѫ дълбоки и изразителни. Като гледа, какъ господарьтъ му се отнася съ него, волътъ казва: Нѣма нищо, единъ день и ние ще се освободимъ отъ това бреме. Понеже ходи на два крака, като човѣкъ, господарьтъ ни мисли, че ние нищо не разбираме. И ние разбираме живота, макаръ и не като нашия господарь. Волътъ върви спокоенъ, невъзмутимъ; въ него има тишина, спокойствие. Той не знае, какво е злоба. Като гледа, че господарьтъ му бърза, волътъ казва: Защо толкова бърза господарьтъ ми? Не знае ли, че за всѣко нѣщо има опредѣлено време? После обърне погледъ къмъ господаря си и продължава работата си. Понѣкога господарьтъ мине покрай вола, потупа го по гърба и казва: Волъ е това, нищо повече! — Не, подъ тази козина на вола се крие разумна, непроявена още душа. Тази душа може да се прозре само въ очитѣ му. Който познава добре хиромантията, френологията, по особени белези въ животнитѣ, той ще разбере тѣхната сѫдба, принципитѣ, къмъ които спадатъ тѣ и т. н. И тѣ, като хората се различаватъ едни отъ други. Нѣкой конь, запримѣръ, обича да хапе, да рита, а другъ не върши това. Тѣзи учения, за които ви говоря, сѫ допринесли нѣщо за развитието на човѣчеството. Тѣ сѫ помагала въ човѣшкия животъ. Наистина, когато постѫпва по човѣшки, човѣкъ ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Обаче, като постѫпва по Божествения законъ, човѣкъ не може да бѫде клерикалъ, той ще бѫде човѣкъ на любовьта и ще говори или за живота, или за любовьта; той не може да бѫде милитаристъ, но ще бѫде човѣкъ на мѫдростьта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бѫде капиталистъ, но ще бѫде човѣкъ на истината и ще говори за свободата, за простора: той нѣма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нѣщата; и най-после, който постѫпва по Божествения законъ, той не може да бѫде социалистъ, но ще бѫде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мѫдростьта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ. И най-после, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свѣтъ. Правдата показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да реализираме. Следователно, всѣки день човѣкъ може да минава презъ едно отъ тия четири състояния. Нѣкой казва: Безъ пари въ живота не може. Този човѣкъ е капиталистъ. Другъ казва: Човѣкъ не може самъ да живѣе, все трѣбва да има единъ другарь. Този човѣкъ е социалистъ. Домътъ е първата фаза на социализъма. Въ дома бащата представя милитаризъма и казва: Хайде, деца, всички на кракъ! Трѣбва да знаете, че законъ сѫществува въ свѣта. Майката представя клерикализъма. Тя казва: Деца, трѣбва да се молите, да се подчинявате на Бога, на Великия законъ. Какво представятъ децата? Тѣ сѫ импулсътъ на родителитѣ. Тѣ сѫ капиталътъ, който движи и домоветѣ, и обществата, и държавитѣ. Въ дома децата движатъ ума и сърцето на родителитѣ. Докато децата сѫ при родителитѣ си, домътъ е богатъ, майката и бащата иматъ импулсъ да работятъ. Щомъ изгубятъ капиталитѣ си, т. е. синоветѣ и дъщеритѣ си, бащата и майката казватъ: Какво ще се прави сега? Най-после тѣ се примиряватъ съ положението си и казватъ: Да сѫ живи слугитѣ! Така бѣше и съ Адама. Той първо бѣше самъ, но пожела да има другарь. Богъ му каза: Ще родишъ синъ. Най-после Адамъ роди своя пръвъ синъ — Ева. Сега отъ всички се изисква установенъ моралъ. Когато ви питатъ нѣщо за учението което ви се преподава въ Школата, вие трѣбва да имате опредѣлено понятие. Това учение не е учение на любовьта, нито е учение на мѫдростьта, на истината, на правдата или на добродетельта. То се стреми къмъ тѣхъ, но още не ги е достигнало. Това учение се нуждае отъ нови форми, които още не е изработило. Не трѣбва да се говори само за моралъ, или че трѣбва да се обичаме. Когато обичате нѣкого, не трѣбва да имате абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение. Щомъ дойдете до любовьта, новото учение изключва абсолютно всѣкакво съмнение. Щомъ дойде въ дома ви нѣкой човѣкъ вие трѣбва да имате пълно довѣрие къмъ него, да можете тихо и спокойно да спите, да не мислите, че той може да ви обере. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учители и ученици въ новото учение? — Тѣ трѣбва да почиватъ на пълно довѣрие, на взаимна любовь. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но човѣкъ трѣбва да се справи съ него. За това се изисква съзнателна работа. Обаче, има цѣръ за съмнението; сѫщо така има цѣръ и за малодушието, за безвѣрието и т. н. За да се въздействува на тия отрицателни прояви въ човѣка, преди всичко самиятъ човѣкъ трѣбва да се познава. Астролозитѣ познаватъ, кой човѣкъ е страхливъ или кой е подозрителенъ. Сатурновитѣ типове сѫ подозрителни. Каквото да имъ се говори, тѣ казватъ: Тази работа не ни радва, тя нѣма да се нареди добре. Защо работитѣ на българитѣ не се уреждатъ добре? — Понеже Сатурнъ ги управлява. Каквато работа да започне българинътъ, въ края на краищата той ще фалира. Българинътъ започва добре, но като дойде до едно мѣсто, казва: Тази работа не върви напредъ, нѣма да се нареди, както трѣбва. Той обича да разсѫждава, да философствува. Българинътъ е енергиченъ, малко марсианецъ, но щомъ дойде Сатурнъ, всичкитѣ му работи се развалятъ. Отъ астрологическо гледище е интересно да се знае, кога ще дойде времето, когато България ще се управлява отъ друга нѣкоя планета, освенъ Сатурнъ. Днесъ всички се запитватъ, кога Сатурнъ е взелъ надмощие надъ българитѣ? Кога сѫ изпаднали българитѣ подъ влиянието на Сатурна, това е метафизически въпросъ, върху който нѣма да се спирамъ. Едно нѣщо, което може да повдигне българитѣ, е да дойдатъ подъ влиянието на Венера. Сатурнъ има особена слабость къмъ Венера. Щомъ я види, сърцето му веднага започва да тупти, и той се съживява. Сатурнъ, Венера, както и останалитѣ планети, сѫществуватъ като реалности и указватъ въздействие, както върху отдѣлния човѣкъ, така и върху отдѣлнитѣ народи. Не само планетитѣ влияятъ върху човѣка. Въ невидимия свѣтъ сѫществуватъ цѣли иерархии отъ напреднали, разумни сѫщества, ангели, които влияятъ, помагатъ на цѣлото човѣчество. Тѣзи сѫщества сѫ отражение на любовьта. Азъ разглеждамъ Венера като напреднало сѫщество, като отражение на любовьта, отъ чието влияние българитѣ сѫ лишени. Сега тѣ трѣбва да направятъ връзка съ този принципъ. Не само българитѣ, но всички хора, следъ грѣхопадането още, сѫ изгубили връзката си съ любовьта, съ този великъ принципъ, и днесъ трѣбва да я възстановятъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде българинъ, въ смисълъ — сатурновъ типъ. Българинътъ е повече замисленъ, обича да философствува. Като седне нѣкѫде, той веднага започва да мисли, да разсѫждава и да мълчи. За да се развесели, той трѣбва да пийне поне половинъ или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпакътъ си настрана и започва да пѣе: „3аплакала е гората, гората и планината“. Или, „Стоянъ мами думаше“. Сега азъ ви навеждамъ на тия въпроси, за да се заинтересувате отъ тѣхъ, да почнете да ги изучавате. Вие трѣбва да изучавате християнството отъ ново гледище. Когато дойдете до характера на Христа, трѣбва да го разглеждате като проява на Божията Любовь. Така ще дойдете до реалностьта на нѣщата, до онази положителна наука, която трѣбва да се подложи на опитъ. По този начинъ вие ще придобиете поне микроскопически резултати. Който има това положително знание въ себе си, той трѣбва да бѫде въ състояние да стисне тебешира и да го превърне въ злато. Този човѣкъ може да каже: Знаешъ ли кой съмъ азъ? Той има вѣра въ себе си, въ своитѣ знания. Ще ви поиска едно обикновено камъче и веднага ще го превърне въ злато. Въ златото се крие истинското изкуство на живота, изкуството да се трансформиратъ нѣщата. Ако нѣмате въ себе си изкуството да трансформирате нѣщата, ако нѣмате любовь, вие не можете да разберете посоката на вашитѣ идеи. Идеитѣ могатъ да се трансформиратъ, да се облагородятъ, или да се превърнать въ мощна сила въ живота, само ако имате влиянието на възвишенитѣ сѫщества. За да се убедите, дали сѫществуватъ тѣзи възвишени сѫщества, вие трѣбва да направите опитъ. Ако не можете да направите никакъвъ опитъ. трѣбва да приемете това твърдение като аксиома. Въ духовния свѣтъ не е позволено да се говорятъ нѣща, които не сѫ опитани и прозѣрени. За всѣко нѣщо трѣбва да направите опитъ, и ако опитътъ излѣзе несполучливъ, трѣбва да намѣрите единъ учитель, който ще ви каже, защо не сте успѣли въ опита си. Всѣко нѣщо, което е опитано и провѣрено, е всѣкога вѣрно и истинно. Ако вземете единъ квадратъ, ще знаете, че дветѣ му страни сѫ положителни, а другитѣ две — отрицателни. Тѣзи четири страни могатъ да бѫдатъ положителни низходещи и отрицателни низходящи, както и положителни възходещи и отрицателни възходещи. Като познавате законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ квадрата, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ за трансформиране на своитѣ мисли и чувства. Докато сѫ въ зародишъ, идеитѣ сѫ положителни, кинетически; тѣ сѫ впрегнати на работа. Щомъ се оплодятъ, тѣ ставатъ отрицателни, т. е. съ отрицателна енергия. Когато дойде нѣкаква идея въ ума ви, гледайте, дали тя е възходеща или низходеща. Споредъ идеята и вие ще взимате съответна посока. Съ други думи казано: всѣка идея има своя посока на движение — или къмъ центъра на земята, или къмъ центъра на слънцето. Ако дадена идея има посока къмъ центъра на земята, вие трѣбва да вземете мѣрки, за да не попаднете подъ нейното влияние. Докато минавате презъ центъра на земята, никога не трѣбва да се ползувате отъ нейнитѣ плодове. Следователно, не взимайте нищо на заемъ отъ сѫществата, които живѣятъ на земята. Ако взимате отъ тѣхнитѣ плодове, ще изпаднете въ низходещо състояние. Обаче, когато пѫтувате къмъ центъра на слънцето, къмъ възвишенитѣ принципи, съ които вашата душа е въ съгласие, всичко, каквото тѣ иматъ, ще бѫде въ ваша услуга, на ваше разположение. Това показва, че не може и не трѣбва да приемате всичко като храна за вашия организъмъ. Запримѣръ, можете ли да употрѣбите дребнитѣ камъчета или пръстьта за храна? — Не можете. Следователно, пазете се отъ всѣка храна, която не е полезна за васъ. Тази храна ще ви причини редъ болезнени състояния. Обаче, можете да се ползувате само отъ плодове, които взиматъ соковетѣ си отъ дълбоко. Много научни въпроси, които могатъ да ви ползуватъ, сѫ обяснени въ моитѣ беседи, но вие не ги изучавате, както трѣбва. Въ беседитѣ сѫ дадени важни, специфични правила и методи, отъ които, ако се приложатъ, и слѣпитѣ биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседитѣ, вие щѣхте да имате по четири очи: две отпредъ и две отзадъ. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседитѣ отъ първа серия, ще придобиете много нѣщо. Въ беседата „Житно зърно“, запримѣръ, се вижда начина, по който човѣкъ може да расте. Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни цѣлия свѣтъ, колко повече човѣкъ може да направи това. Кажете: Каквото житното зърно може да направи, и азъ мога да направя. Англичанинътъ казва: Каквото хората могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Каквото растенията могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Наистина, въ нѣкои отношения растенията сѫ по-добри химици отъ най-добритѣ химици въ свѣта. Въ своитѣ лаборатории, тѣ изработватъ това, което хората химици не могатъ да постигнатъ. Ще кажете: Нима хората трѣбва да се учатъ отъ растенията? — Да, отъ растенията ще се учатъ. Тѣ владѣятъ изкуството да боядисватъ така, което хората не могатъ да постигнатъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ това изкуство отъ растенията. И тъй, вие трѣбва да се ползувате отъ живата, отъ разумната природа. Като работите съзнателно върху себе си, ще видите, че Божествениятъ принципъ единъ день ще ви докосне. Често този великъ принципъ минава и заминава покрай васъ, но въ това време вие сте нѣкѫде замислени и пропущате случая да се възползувате отъ Неговото добро въздействие. Когато Богъ се приближава къмъ една душа, веднага около нея се натрупватъ много сѫщества, съ разумни съзнания, които искатъ да ѝ влияятъ, и по този начинъ ѝ причиняватъ редъ страдания. Следователно, когато имате страдания, знайте, че Богъ се е приближилъ къмъ васъ. Въ този моментъ около васъ се трупатъ не едно– две, но хиляди сѫщества. Щомъ усѣтите това натискане, вие трѣбва да излѣзете надъ тази тълпа и да ѝ кажете, че разбирате повече отъ нея. И Христосъ разреши въпроса по сѫщия начинъ. — Какъ? — Съ любовь. Когато се запитвате, защо страдате, ще знаете, че страданията носятъ велики блага за васъ. Задъ всѣко страдание се крие едно велико благо. Казвате: Защо страдамъ? — За да станешъ богатъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ ученъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ уменъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ силенъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ добъръ, да познавашъ живота. Това сѫ отговори на въпроса: Защо страдамъ? Следъ като разрешите тѣзи въпроси, още има да отговаряте на въпроса: Защо страдамъ? Единъ день, като отидете на небето, ще пригръщате, ще цѣлувате страданието и ще му благодарите за доброто, коете ви е причинило. Ако не бѣше страданието, вие никога не бихте могли да влѣзете въ небето. Вие ще искате извинение отъ страданието за лошитѣ работи, които сте говорили за него. Кой отъ васъ не е казалъ поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде нѣкое страдание, казвате: Да не дава Господъ никому такова страдание! Като не можете да разрешите въпроса за страданията, търсите смисъла на живота, дано се домогнете до нѣкакво обяснение на страданията. Едно трѣбва да знаете: Степеньта на съзнанието, до което днесъ сте достигнали, не може да помогне за разрешаване смисъла на живота. Сега вие трѣбва да се наблюдавате, да видите, колко бързо се смѣнятъ състоянията у васъ. Ставате сутринь, клерикалъ сте. После взимате ножа и съ него се разправяте — милитаристъ ставате. Не се минава много, ставате капиталистъ. Скоро следъ това минавате въ друго състояние, ставате социалистъ. Обаче, вие трѣбва да дойдете до положение да видоизмѣняте тия състояния. Това може да се постигне само чрезъ закона на любовьта. На клерикала може да се въздействува главно съ любовьта; на милитариста — съ мѫдростьта; на капиталиста — съ истината, а на социалиста — съ правдата. Следователно, който има любовь въ себе си, той ще бѫде богатъ; който има мѫдрость въ себе си, той ще бѫде силенъ; който има истината въ себе си, той ще бѫде свободенъ; той ще бѫде господарь и слуга на себе си, а не на другитѣ хора. Въ Америка единъ милионеръ срещналъ единъ метачъ и му казалъ: Ти ми се харесвашъ. Искамъ да те направя свой наследникъ. Имамъ седемь милиона долари; искашъ ли да ги завещая на тебе? — Не ми трѣбватъ пари, не зная, какво да ги правя. Азъ имамъ много хубава работа, за нищо не я смѣнявамъ съ друга нѣкаква. — Вземи паритѣ и ги употрѣби, както знаешъ — казалъ милионерътъ. Метачътъ взелъ паритѣ, раздалъ ги на бедни, а за себе си задържалъ метлата, съ която и по-рано мелъ улицитѣ. Въ лицето на метача, милионерътъ видѣлъ единъ добъръ, справедливъ човѣкъ, една събудена душа, затова далъ милионитѣ си на него и казалъ: „Вземи тѣзи пари и ги употрѣби, както знаешъ“. Нека по този начинъ Богъ благослови и тебе, и мене. Ще кажете: Глупавъ човѣкъ билъ този метачъ. Да не задържи паритѣ за себе си, а да ги раздаде на беднитѣ! — Не е лошо човѣкъ да задържи и за себе си една часть отъ паритѣ, но съ тѣзи пари той трѣбва да изпълни Божия законъ. Обратенъ на Божия законъ е човѣш-киятъ. Отивате въ една банка да вземете пари. Обаче, отишли сте много рано и намирате гишетата затворени. Какво ще правите? Ще чакате да се отворятъ гишетата. Всички гишета ли ви интересуватъ, или само едно отъ тѣхъ? Въ дадения случай ви интересува само едно гише, и то това, което може да посребри вашия чекъ. Спирате предъ гишето, взимате паритѣ и си излизате. Ако вървите по човѣшкия законъ. вие ще се интересувате отъ всички гишета. Колкото да се интересувате отъ всички гишета; вие нѣма да получите това, което тѣ съдържатъ. Ако вървите въ Божествения животъ, едно гише ви интересува; то ще ви даде поне часть отъ това, което съдържа въ себе си. Като ученици, вие искате да знаете цѣлия смисълъ на живота. Не, нужно ви е само едно гише, на което да размѣните чека си. Не ви сѫ нужни всички гишета, не ви е нужна цѣлата банка. Следователно, когато искате да разберете изцѣло смисъла на живота, това значи, че искате да разгледате цѣлата банка. Едно гише ви трѣбва. Ще вземете чека си, ще се представите предъ касиера на банката и ще кажете: Заповѣдайте, имамъ единъ чекъ, ще ви моля да ми услужите. Споредъ Божествения законъ, като отивате при нѣкой човѣкъ за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се рѫкувате съ него и ще кажете: Радвамъ се, че случаятъ ми даде възможность да ви видя. Той ще ви запита: Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповѣдайте и втори пѫть. Всѣки отъ васъ трѣбва да има поне една основна идея, около която всички останали да се централизиратъ: една основна идея на любовьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на мѫдростьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на истината, около която всички други да се централизиратъ. Като живѣете по този начинъ, ще имате резултати, ще бѫдете свободни. Само умниятъ човѣкъ е свободенъ да живѣе, както иска. Той не може да прави погрѣшки. Какъвто методъ да избере въ работата си, той всѣкога ще го осмисля. Хиляди начини има за работа, но единъ отъ тѣхъ е най-близъкъ до истината, най-близъкъ до идеала. Колкото по-уменъ е човѣкъ, толкова по-близъкъ пѫть ще избере той; колкото е по-малко интелигентенъ, толкова по-далеченъ пѫть ще избере въ работата си, но това ни най-малко не спъва желанието му да свърши работата си. Сега, като разглеждамъ живота, съзнателно поставямъ нѣкои нѣща предъ васъ да събудятъ вашия песимизъмъ. Казвамъ, запримѣръ, че еди коя си работа не може да се постигне. Вие взимате буквално въпроса и сте готови да се обезсърдчите. Казвамъ: Който не разбира живота, той ще страда; който не разбира любовьта, той ще страда; който не се учи, той ще страда; който не дружи съ хората, той ще страда. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съприкосновение съ всички души, съ своитѣ ближни. Изобщо, кой за каквото е роденъ, трѣбва да го извърши. Като ученици на живота, на Божественото учение, вие ще кажете въ себе си: Каквато работа ми се даде, веднага ще я започна безъ отлагане. Мнозина отлагатъ работитѣ си за друго нѣкое прераждане. Въ следното прераждане работитѣ ще бждатъ толкова сложни, че нѣма да остане време да завършите изоставенитѣ работи отъ сегашния си животъ. Който отлага работитѣ си за следното прераждане, той мяза на онзи ученикъ отъ първи класъ, който казва: Сега азъ нѣма да уча, ще отложа уроцитѣ си за догодина. Тогава добре ще изуча този материалъ. Той не знае, че въ втори класъ ще има по-трудни уроци, за изучаването на които трѣбва да владѣе материала отъ първи класъ. Такова нѣщо представя въпросътъ за следнитѣ прераждания. Когато ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, като започне отъ първи класъ и дойде до осми, той завършва най-после гимназия. За ученика отъ великата окултна школа, гимназията се състои отъ 12 класа. Университетскиятъ курсъ се състои пакъ отъ 12 курса съ четири кардинални специалности. Тъй щото, за да свърши гимназия и университеть, на ученика сѫ потрѣбни цѣли 24 години. Всѣка година пъкъ се състои отъ 25,000 години. Сметнете, колко години сѫ нужни на окултния ученикъ, за да свърши гимназия и университетъ, вънъ отъ четиритѣ отдѣления. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Като ви говоря за продължителностьта на времето, азъ повече ви насърдчавамъ, отколкото обезсърдчавамъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ е осѫденъ на смърть. Разглежда се дѣлото му и се издава присѫда още утре да бѫде обесенъ. По нѣкаква щастлива случайность, изпълнението на присѫдата се отлага за една година. Докато сърцето на този човѣкъ туптѣше отъ ужасъ, отъ страхъ, сега вече започва радостно да тупти — животътъ му е продълженъ съ една година. Щомъ дойде опредѣлениятъ день за присѫдата, изпълнението ѝ се отлага за две години още. После за още четири, петь, шесть години, докато най-после престѫпникътъ се амнистира. Той излиза отъ затвора, доволенъ, щастливъ, радва се на живота. Какво лошо има въ това продължаване на времето? Съ продължаване на времето, този човѣкъ продължава живота си. Тъй щото, когато се говори за продължаване на времето, ние подразбираме дълъгъ процесъ на изкупление. Щомъ кажемъ, че времето е дълго, това е идея, която осмисля живота. Въ този дълъгъ периодъ отъ време, ако пѫтувате съ бързината на свѣтлината, изискватъ се хиляди години, за да извървите вашия пѫть. Ако трѣбва да минете единъ кѫсъ периодъ отъ време на земята и се движите съ бързината на свѣтлината, де ще отидете? За осемь минути вие ще стигнете на слънцето. Бързината на движението, броятъ на годинитѣ, това сѫ въпроси, които се опредѣлятъ отъ съзнанието. За сѫщества, на които съзнанието е развито 25,000 години представятъ 25 деня. Казва се въ Писанието, че предъ Бога хиляда години сѫ като една година; значи, 25,000 години се равняватъ на 25 години. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие ще влѣзете въ особена зодия, дето изчисленията сѫ съвсемъ други. Бѫдещиятъ животъ, въ който ще влѣзете, астрологически коренно ще се различава отъ сегашния. Въ този животъ вече вие ще намѣрите смисъла на нѣщата. Това, което сега се говори, ще ви бѫде като подарено. Много отъ идеитѣ, които сега не ви сѫ понятни, тогава ще станатъ понятни. Тогава ще разберете, че животътъ е непреривенъ. И тъй, впрегнете тази година ума си на работа, да не допущате никаква тѫжна мисъль да вземе надмощие надъ васъ. Ако Богъ ви е далъ единъ спасителенъ поясъ, дръжте го, даже и да сте добри плувци. При положението, въ което се намирате сега, за предпочитане е да имате спасителенъ поясъ, отколкото да нѣмате. Така само ще можете да преодолѣете мѫчнотиитѣ, които имате. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 4 януарий, 1928 г. — София.

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ, 5 ч. с. 10 юли Къмъ свобода „Истината ще ви направи свободни.“ Степеньта, до която е достигнало съзнанието на съврѣменното човѣчество, се отбѣлѣзва съ силенъ стремежъ къмъ свобода. Въ такъвъ случай, недоволството, което се ражда въ човѣшката душа, произтича отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ ограничения на човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да се справи съ ограниченията, на които се натъква. Въ това се заключава философията на живота. Една отъ задачитѣ на човѣка е да си обясни причинитѣ за външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ ограничения въ живота. Азъ нѣма да се спирамъ върху причинитѣ на ограниченията, но ги разглеждамъ като величини, които трѣбва да се разрѣшатъ. Дали тия величини сѫ реални или нереални, това е второстепенъ въпросъ. Важното е, че и въ единия, и въ другия случай тѣ ограничаватъ човѣка. Запримѣръ, дохожда при тебе единъ човѣкъ и ти казва, че вънъ те слѣдятъ трима души, искатъ да те убиятъ. Това може да е истина, може и да не е истина, обаче, веднъжъ влѣзла тази мисъль въ твоя умъ, ти вече се безпокоишъ, страхувашъ се, цѣла нощь треперишъ, не смѣешъ да излѣзешъ вънъ отъ кѫщи. Кое те накарало да треперишъ цѣла нощь? — Лъжата. Другото положение е слѣдното. Ти си бѣденъ човѣкъ, нѣмашъ петь пари въ джоба си, но дохождатъ трима твои познати при тебе и казватъ: „Знаешъ ли, че единъ богаташъ, наскоро дошълъ отъ странство, иска да ти помогне, да ти даде една голѣма сума“! Ти веднага се зарадвашъ, цѣла нощь не можешъ да спишъ, все очаквашъ момента, когато този човѣкъ ще влѣзе въ стаята ти. И това нѣщо не е вѣрно. Значи, нереалностьта има двѣ страни: красива и некрасива. Ето защо, всички ще се стремите да се освободите и отъ красивитѣ, и отъ некрасивитѣ нѣща въ живота. „Истината ще ви направи свободни". Да придобиешъ Истината, това подразбира вѫтрѣшно знание, вѫтрѣшно разбиране на живота. Свободата е потрѣбна за проявяването на живота, но въ това проявяване има редъ противорѣчия. Прѣдставете си, напримѣръ, че вие срѣщате на улицата единъ човѣкъ красивъ, снаженъ, силенъ. Дѣто и да се яви всрѣдъ обществото, на всички обръща внимание. Той се радва, мисли си, че като него други нѣма. Докато неговата красота не е засѣнчена отъ другъ, той е щастливъ. Дойде ли, обаче, другъ, по-красивъ отъ него, щастието го напуща, той вече остава на вторъ планъ. Красотата и силата на по-хубавия човѣкъ хвърлятъ тъмно петно, сѣнка върху съзнанието на първия, и той остава недоволенъ. Отъ философско гледище, коя е причината за недоволството въ дадения случай? Сега ще ви изнеса друго противорѣчие, което се срѣща въ живота. Вървите по улицата и виждате единъ грозенъ, слабъ човѣкъ. Дѣто мине, на всички обръща внимание; всички му се смѣять, подиграватъ го. Този; човѣкъ разбира това и страда, скърби. По едно врѣме, отнѣкѫдѣ се задава другъ човѣкъ, още по-грозенъ отъ първия, и всички спиратъ погледа си върху него. Тази голѣма грозота произвежда радость въ душата на по-малко грозния човѣкъ, и той си казва: „Азъ мислѣхъ, че съмъ най-грозниятъ човѣкъ въ свѣта, а то, имало и отъ мене по-грозни“. Питамъ: защо красотата и силата на човѣкъ, по-красивъ отъ васъ, ви произвежда скръбь? И защо грозотата и безсилието на човѣкъ, по-грозенъ отъ васъ, ви произвежда радость, вмѣсто съжаление? Това сѫ въпроси, съ които вие трѣбва да се справите. Това сѫ положения, които сѫществуватъ въ свѣтъ, дѣто отсѫтствува свободата. Казвамъ: когато намѣрите, че нѣкой човѣкъ е по-красивъ отъ васъ и страдате, или когато намѣрите, че нѣкой е по-грозенъ отъ васъ и се радвате, това показва, че разглеждате нѣщата разединено, безъ нѣкаква връзка между тѣхъ. Схващате ли прѣдметитѣ и явленията въ живата природа разединено, тѣ не водятъ къмъ една обща цѣль. Едно трѣбва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички нѣща сѫществува единство. Истината е само една! Ще ви приведа единъ примѣръ за изяснение на тази мисъль. Прѣдставете си, че хиляди хора, жадни, съ засъхнали гърла, вървятъ по единъ общъ пѫть и пристигатъ до голѣмъ изворъ съ чиста, кристална вода. Всички тия хора едноврѣменно се зарадватъ на извора. Защо? — Понеже всички могатъ свободно да се настанятъ около извора и да уталожатъ жаждата си. Всички могатъ да участвуватъ едноврѣменно въ тази обща радость. Та когато говоримъ за Истината, ние подразбираме, именно, цѣлокупностьта въ схващане на нѣщата и идеитѣ. Истината означава такова нѣщо, отъ което всички могатъ да се ползуватъ и прѣдъ която всички се чувствуватъ свободни, Отъ какво? — Отъ жаждата, която до този моментъ ги мѫчеше. Още отъ какво се освобождаватъ? — Отъ вѫтрѣшното безсилие, което жаждата имъ причиняваше. Мнозина си правятъ заключения, като казватъ: „Не струва да се говори Истината!“ Питамъ: трѣбва ли жадниятъ да каже, че не струва да се ходи при извора? Не, жадниятъ човѣкъ, като намѣри извора, трѣбва да се напие отъ неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намѣрилъ. И затова, когато нѣкой казва, че не трѣбва да се говори Истината, той не разбира сѫщностьта на Истината. Тъй както жадниятъ, като отиде при извора и пие отъ неговата вода, се чувствува свободенъ отъ жаждата и безсилието, така и Истината прави човѣка свободенъ. Да разбираме Истината, това значи да разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисълъ на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе нѣкому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе нѣкому вашата грозота? За изяснение на мисъльта ще ви приведа слѣдното сравнение. Допуснете, че нѣкой човѣкъ има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вънъ е 32° подъ нулата. Другъ човѣкъ има вълнена дреха, отъ простъ платъ, лошо ушита, и той я облича въ сѫщия день, когато е 32° подъ нулата. Значи, първиятъ човѣкъ въ дадения случай прѣдставлява красотата, а вториятъ — грозотата. Кой отъ тия двамата е за прѣдпочитане прѣдъ тази низка температура: красивиятъ или грозниятъ? Сега ще поставя въпроса въ друга форма: ако единиятъ е красивъ, но нѣма добродѣтели въ себе си, а другиятъ е грозенъ, но добродѣтеленъ човѣкъ, кой отъ двамата е за прѣдпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нѣщата. Красотата у насъ трѣбва да бѫде като свѣтлината. Тя трѣбва да бѫде образъ на вѫтрѣшния животъ въ човѣка, а не само като външна форма. Питамъ: какво заключение ще извадите отъ тѣзи двѣ положения, които ви се изтъкнаха? Нѣкои ще кажатъ: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито грозенъ, нито красивъ.“ Не, човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Човѣкъ трѣбва да бѫде и грозенъ! Чудни сѫ хората! Човѣкъ трѣбва едноврѣменно да бѫде и красивъ, и грозенъ! Красотата и грозотата сѫ двѣ положения за човѣка. Тѣ сѫ толкова необходими смѣни въ живота, колкото сѫ необходими деньтъ и нощьта. Нѣкои учени казватъ, че растенията се развиватъ и растатъ главно при дневната свѣтлина. Не, при дневната свѣтлина растенията само събиратъ енергия, безъ да растатъ, а вечерь, при нощната тъмнина, тѣ обработватъ събраната енергия и тогава растатъ. Значи, дневната свѣтлина служи на растенията като условие за възприемане на енергия, а нощната тъмнина имъ служи за обработване на тази енергия. Казвамъ: когато се намѣримъ въ тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме. Тогава ще обработваме енергията, която сме възприели при свѣтлината, при благоприятнитѣ условия. Значи, всѣки човѣкъ, който попадне при процеса на неблагоприятнитѣ условия въ живота ще има, какво да работи. Запримѣръ, богатитѣ хора сѫ при условия да работятъ, но не работятъ. Богатиятъ човѣкъ може да се уподоби на онзи турчинъ, който седи облѣ- ченъ въ своята източна роба, съ чалма на глава, прѣдъ него наргилето — водата клокочи въ шишето, димътъ излиза отъ устата му, а той само клати глава и казва. „Всичко, което Богъ е направилъ, е добро!“ Защо? — Наргилето седи прѣдъ него. Сиромахътъ пъкъ може да се уподоби на онзи турчинъ, който нѣма наргиле и казва: „Господи, какво ще се прави безъ наргиле на този свѣтъ? Този, който има прѣдъ себе си наргиле да му дими, той разрѣшава добрѣ въпроситѣ, ами азъ, какво да правя? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, като мислятъ, че безъ наргиле животътъ нѣма смисълъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, кое е наргилето за майката. Нѣкоя мома се оженила, но нѣма дѣца. Тя седи тѫжна, замислена, казва си: „Нѣмамъ наргиле да ми дими!“ Наргиле е дѣтето, за което тя мечтае. Друга мома, като се ожени, роди 4— 5 дѣца, на които се радва, благодари на Бога за тѣхъ, смучи наргилето и казва: „Всичко, което Богъ е направилъ, е добро! Хубаво е, като имамъ това дѣтенце! Малко е днесъ, но то ще порастне, голѣмо ще стане, ще се изучи, ще ме гледа на старини.“ Мисли, разсѫждава тя, и наргилето прѣдъ нея дими. Това сѫ специфични схващания за живота. Ако мислите, че дѣтето, въ тази форма, ще ви освободи, вие се лъжете. Нѣма единство между вашитѣ разсѫждения и фактитѣ въ дѣйствителния животъ. Дѣтето расте и пораства, изучва се и нито ви гледа, нито може да ви освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Всѣки самъ може да се освободи отъ тия условия. Какъ? — Като възприеме и възлюби Истината. Истината ще ви направи свободни. Богатиятъ турчинъ седи прѣдъ наргилето, водата клокочи въ шишето, той смучи, димъ излиза отъ устата му, и си размишлява. Слѣдъ това си пийне едно кафенце и казва: „Аллахъ“! Вие се смѣете на този турчинъ, но казвамъ: понѣкога и съврѣменнитѣ хора сѫ така смѣшни въ схващанията си за идейния животъ. Тѣ мязатъ на тѣзи източни народи. И тия нѣща сѫ хубави, но не сѫ сѫществени. Тѣ сѫ врѣменни, прѣходни положения въ живота на човѣка. Както бѣдниятъ може безъ наргиле, така и богатиятъ може безъ него. Истински идеенъ животъ е този, безъ който не могатъ нито богатиятъ, нито бѣдниятъ. Правилни разбирания за живота сѫ тѣзи, които сѫ еднакви и за бѣдния, и за богатия. И бѣдниятъ, и богатиятъ, при каквито условия на живота и да се намиратъ, ецноврѣменно трѣбва да кажатъ: „Животътъ има смисълъ! Всичко, което Богъ е направилъ, е добро.“ Сега ще ви приведа сѫщото положение въ друга форма. Седи нѣкой желѣзарь прѣдъ огнището съ своя мѣхъ и съ чука си; духа мѣха, желѣзото се нагорещява и вмѣсто да го хваща съ рѫка хваща го съ клѣщи и го удря съ чука. Отъ това желѣзо излизатъ искри. Това е наргилето на турчина, което въ рѫцѣтѣ на ковача се е видоизмѣнило въ желѣзо. Бѣдниятъ човѣкъ, който по-рано съжаляваше, че нѣма наргиле да му дими, сега се радва, че има подобия: огнище, мѣхъ, чукъ и желѣзо, което туря на наковалнята и чука. Отдалечъ се чува: трака-трука! Чукътъ му работи върху желѣзото. Значи, когато съединимъ противорѣчията въ едно цѣло, ние намираме, че всички нѣща иматъ свое опрѣдѣлено прѣдназначение. Когато наргилето се прѣвърне въ фабрика, или въ работилница, или въ ковачница, или въ житница, тогава и противорѣчията сами по себе си ще се осмислятъ. Казвате: Какво трѣбва да правимъ съ противорѣчията въ живота?“ — Да се осмислятъ. Ако нѣкой човѣкъ е грозенъ, той трѣбва да осмисли своята грозота. Въ какво отношение грозотата на човѣка може да бѫде полезна? Въ простия народъ сѫществува убѣжде- нието, че красивитѣ хора сѫ приятни на всички, че говорятъ добрѣ, увлѣкателно. Тогава какви сѫ грознитѣ хора?—Тѣ сѫ работливи, способни. Грозотата е само външенъ процесъ, външна обстановка на нѣщата. Работата е направила хората грозни. Хора, които работятъ съ години, иматъ черни лица, корави, мазолести рѫцѣ. Тия хора пъкъ, които сѫ красиви, още не сѫ започнали своята работа. Като видя нѣкой красивъ човѣкъ, отъ мое гледище, азъ вадя заключение, че на този човѣкъ прѣдстои велика работа въ свѣта, която той още не е започналъ. Като видя нѣкой грозенъ човѣкъ, казвамъ: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външнитѣусловия на живота, които сѫ хвърлили извѣстна сѣнка върху него. Прѣмахнатъ ли се външнитѣ условия, и грозотата изчезва. Понѣкога азъ изяснявамъ доброто и лошото, красотата и грозотата и по другъ начинъ. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е грѣшенъ, т. е. грозенъ. Не, той е отличенъ човѣкъ, но животътъ е хвърлилъ извѣстна сѣнка върху него. За другъ нѣкой казватъ: този човѣкъ е праведенъ, т. е. красивъ. Споредъ мене, праведенъ човѣкъ е този, който още не е грѣшилъ, не е влѣзълъ въ живота да работи. Той е още при баща си, при майка си, при братята си, при сестритѣ си, но като влѣзе въ общия животъ, и върху неговиятъ животъ ще се хвърлятъ сѣнки. Казвамъ: това е едно схващане, което ще ви освободи отъ обезсърдчения въ живота ви. Азъ виждамъ сега и млади, и стари, които казватъ: едно врѣме бѣхме красиви, а сега погрознѣхме. Едно врѣме бѣхме добродѣтелни, а сега се огрѣшихме. Прѣдставете си домъ, въ който и бащата, и майката, и дѣцата, и слугитѣ сѫ красиви, но нѣматъ хлѣбъ да ядатъ. Питамъ: като се гледатъ всички помежду си и намиратъ, че сѫ красиви, какво ще излѣзе отъ тази красота? Бащата ще дойде при сина си и ще му каже: Погледни лицето ми. Синътъ ще го погледне веднъжъ, два, три и повече пѫти, но ще може ли да се задоволи отъ красивото лице на баща си? Той ще иска хлѣбъ. Красотата нѣма да го задоволи. Една турска поговорка казва; „Добро е да гледашъ красивъ човѣкъ.“ Обаче, въ дадения случай, между тѣзи красиви хора най-послѣ ще се появи недоволство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до ученитѣ, до добритѣ хора. Въ това отношение и тѣ прѣдставляватъ красивитѣ хора въ свѣта, но ако никой не работи, между тѣхъ ще се роди недоволство. Защо? — Хлѣбецъ нѣма. Нѣкой казва; „Азъ съмъ добъръ човѣкъ.“—Хлѣбецъ имащъ ли?— Нѣмамъ. Тогава и азъ ще му кажа, че съмъ добъръ човѣкъ. И той веднага пита: „Хлѣбецъ имашъ ли?“ — Нѣмамъ. Въ дадения случай насъ не ни интересува добротата, нито красотата на човѣка. Ние търсимъ въ него друго качество, което той е придобилъ. Добротата и красотата сѫ външната страна на живота. Ние го питаме: „Имашъ ли малко хлѣбецъ? — Нѣмамъ. — Ама азъ съмъ ученъ човѣкъ! — Значи, красивъ човѣкъ си. — Ама азъ съмъ боленъ! — Значи, грозенъ си. Питамъ: какво е това знание, това учение, което не може да ви помогне въ живота? Трѣбва да се пазите отъ тѣзи положения. Нѣкой казватъ: „Ние сме добри хора, но не можемъ да живѣемъ добрѣ.“ Казвамъ; вие сте разрѣшили половината отъ живота. — Какво трѣбва да правимъ? — Да станете грозни.—Какво означава това?— Да отидете на работа. Въ дадения случай грозотата разрѣшава важния въпросъ въ живота — въпросътъ за хлѣба. Други казватъ: „Ние сме красиви хора“. — Имате ли какво да ядете? — Нѣмаме. Въ този случай най-малкиятъ синъ иде отвънъ одърпанъ, прашенъ, грозенъ на видъ, ходилъ нѣкѫдѣ на работа, но той носи пълна торба на гърба си. Всички тичатъ при него, обикалятъ го, казватъ му: „Грозенъ, си, наистина, но пълна ли е торбата ти?“ — Пълна е. Въ дадения случай този грозенъ човѣкъ разрѣшава въпроса за всички ония съществени нужди, които се явяватъ въ душата на човѣка. Този грозенъ човѣкъ разрѣшава всички противорѣчия, отъ които се ражда свободата. Казвамъ: грознитѣ хора трѣбва да носятъ пълни торби на гърба си! Защо? —Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да носи човѣкъ празна торба на гърба си! Нѣма по-лошо нѣщо за грозния човѣкъ отъ това, да носи празна торба! Значи, красивиятъ трѣбва да работи, да стане грозенъ, ако иска торбата му винаги да е пълна. И грозниятъ трѣбва да работи, ако иска торбата му да не се изпразва. Азъ взимамъ тия противорѣчия като типични образи въ живота на човѣка. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да включва въ себе си и контрастното положение, т. е. той трѣбва да стане и грозенъ. Това не подразбира, че той трѣбва да се роди грозенъ, но той трѣбва да работи въ свѣта! Когато човѣкъ работи на физическия свѣтъ, той погрознѣва. Изобщо, физическата работа не дава спокойствие на човѣка. Напротивъ, тя му създава извѣстно безпокойство. Питамъ: какво придобива онази шивачка, която цѣлъ день шие, изкарва съ иглата бодъ слѣдъ бодъ и се разправя съ разни хора? Или, какво придобива онзи писарь, който по нѣколко години наредъ пише по осемь часа на день? Слѣдъ като е прѣписалъ хиляди рѣшения на разни съвѣти, какво е придобилъ въ края на краищата? Какво ще придобие онзи хлѣбарь, който мѣси хлѣба съ рѫцѣтѣ си или съ нѣкакви парни машини? Въ края на краищата еднообразната работа убива хората. Обаче, едно трѣбва да се знае: човѣкъ ще дойде до същественото въ живота само по пътя на тѣзи външни механически положения. Онова, което облагородява човѣка, това сѫ малкитѣ додродѣтели, които Богъ е вложилъ въ него. Той трѣбва да се стреми да реализира малкитѣ желания въ себе си. Едноврѣменно въ всички хора трѣбва да има желание за работа! Това е красивото въ живота. Когато ние знаемъ, че сме удове единъ на другъ, въ всѣки случай доброто ще бѫде обща цѣль въ живота на всички. Желанието къмъ доброто трѣбва да живѣе спонтанно въ всички и да се проявява навънъ въ всѣки даденъ случай. На основание на сѫщия законъ и Любовьта, и Мѫдростьта, и Истината трѣбва да живѣятъ спонтанно въ душата на всѣки едного, и при всѣки подходящъ случай да се изявятъ навънъ, като обща цѣль въ живота на всички разумни сѫщества. Ако любовьта на другитѣ хора ни радва, и нашата любовь ще ни радва; ако красотата на другитѣ хора ни радва, и нашата красота ще ни радва; ако добротата на другитѣ хора ни радва, и нашето добро ще ни радва. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ любещи, красиви, добри хора. Другояче ние ще имаме частични схващания за нѣщата, които ще внесатъ въ насъ вѫтрѣшното разединение, което ще обезсмисли живота. Често въ умоветѣ на съврѣменнитѣ хора седятъ извѣстни противорѣчия, които се дължатъ на неразбиране живота, както и прѣд- назначението на всѣко нѣщо въ живота. За да се избавятъ хората отъ тия противорѣчия, трѣбва да се изяснатъ нѣкой положения. Напримѣръ, хората не знаятъ, за какво сѫ създадени очитѣ имъ. Тѣ не знаятъ тѣхното специално прѣдназначение, за което сѫ били създадени първоначално. Ще кажете: очитѣ сѫ създадени да гледаме съ тѣхъ. Какво да се гледа? — Първоначално очитѣ сѫ били създадени да се гледа съ тѣхъ славата Божия. Значи, обектъ на човѣшкото зрѣние е Богъ. Обаче, този обектъ днесъ е измѣненъ. И откакъ хората изгубиха този обектъ, тѣ обезсмислиха своето зрѣние. Ти гледашъ единъ, втори, трети прѣдметъ, търсишъ нѣщо. Какво търсишъ? — Своята слава търсишъ. Искашъ да намѣришъ онзи, когото обичашъ. Ако го намѣришъ, ти се радвашъ, казвашъ: „Колко се радвамъ!“ Твоето зрѣние вече се осмисля. Ако не го намѣришъ, недоволенъ си и казвашъ: „Изгубихъ си врѣмето!“ Слѣдователно, зрѣнието ви е необходимо, като ставате сутринь, да потърсите Истината, да я намѣрите, да я прегърнете вѫтрѣшно и съ нея да ходите, съ нея да се разговаряте, да бѫдете съ нея въ всичкитѣ си мисли и желания. И когато се запитате, какъ да свършите еди-каква си работа, Истината ще ви отговори на този въпросъ. Нали сте виждали, какъ работи даровитиятъ ученикъ-художникъ? Учительтъ му седи при него и наблюдава, като му казва само: „Това е така, онова не е така." И ученикътъ рисува, мѫчи се, ко- регира. Понѣкога и този ученикъ се намѣри въ противорѣчие — рисува, но работата му не излиза добрѣ. Казвамъ: като намѣримъ Истината, тя ще ни направи свободни въ живота. Затова, именно, сѫ създадени очитѣ — да намѣримъ Истината. По сѫщия начинъ, запитайте се, защо е създаденъ умътъ на човѣка? Защо е създадено сърцето на човѣка? Ние трѣбва да знаемъ, кой е сбектътъ на човѣшкия умъ, както и този на човѣшкото сърце. Тѣ трѣбва да иматъ обектъ! Азъ говоря за идеенъ обектъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Ние не подразбираме такъвъ обектъ, който днесъ имашъ, а утрѣ изчезналъ. Подъ идеенъ обектъ разбирамъ онѣзи първични основни идеи и чувства, които никога не изчезватъ отъ живота. Сега ще разгледаме нѣкой важни положения въ живота. Понѣкога хората сѫ недоволни. Защо? — Недоволството не се дължи на това, че хората сѫ лоши. Редъ причини има, поради които хората сѫ лоши. Казвамъ, обаче: човѣкъ трѣбва да се роди! Раждането е необходима и важна фаза въ живота на човѣка. Нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ.“ Питамъ: какъ си роденъ, като заека ли? Какъ се ражда заекътъ? Той цѣлъ день тича изъ гората, вслушва се. Шумне нѣщо изъ шубръцитѣ, и сърцето му веднага трепва. Какво струва това, че си се родилъ като заекъ? Цѣлъ день тичашъ изъ гората, тупка ти сърцето, бѣгашъ отъ хрътката. Като се освободишъ отъ нея, казвашъ: „Слава Богу, че се освободихъ“! Но утрѣ ловджията пакъ излиза съ хрътката си на ловъ, и ти пакъ си на щрекъ, тупка ти сърцето. Другъ нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ.“ Като какъвъ си роденъ? — Роденъ си като нѣкой волъ. Утрѣ ще дойде господарьтъ ти, ще те впрегне, ще ти тури юларъ и ще каже: „Дий, синко!“ Цѣлъ день ще работишъ и вечерьта ще се приберешъ въ дама си, ще въздъхнешъ и ще си кажешъ: „Слава Богу, освободихъ се!“ Питамъ: такова раждане има ли смисълъ? Хиляди такива съществувания има, но тѣ не носятъ свободата. Ще се раждашъ и прѣраждашъ, докато най-послѣ дойдешъ до същинското раждане—да се родишъ като царски синъ. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човѣкъ придобива свободата си. Значи, тогава човѣкъ ще прѣстане да се ражда при условия на страданията, които ограничаватъ свободата. Човѣкъ трѣбва да стане уменъ! Разбирайте процеса на раждането въ широкъ смисълъ. „Истината ще ви направи свободни.“ Сега ще ви прѣдставя въ образъ Истината, за която ви говоря. Прѣдставете си, че вие сте ангелъ, който живѣе на небето, облѣченъ въ своитѣ красиви ангелски дрехи, украсенъ съ своитѣ леки, ефирни крилца и обиколенъ съ слава и величие. Въ това изложение ви поставятъ на изпитъ и слѣдятъ, какъ ще го издържите. Прѣдъ васъ нареждатъ около стотина души, все красиви, хубаво облѣчени и ви казватъ: „Изберете си отъ тия хора двама, които искате да ви бѫдатъ майка и баща.“ Питамъ: кого ще изберете за вашъ баща и за ваша майка? Кой ще бѫде истинскиятъ ви баща? Или коя ще бѫде истинската ви майка? Между тѣзи 100 души ще срещнете майката и бащата на вола, на заека, на вълка, на лъва, на птицитѣ, на бръмбаритѣ, на всички растения, и вие трѣбва да избирате, да познаете вашитѣ истински баща и майка. Обаче, като не можете да ги познаете, затваряте очитѣ си, посочвате къмъ кого и да е отъ тѣхъ, и казвате: „Този е моятъ баща, и тази е моята майка.“ Като слѣзете на земята, виждате, че вашиятъ баща, когото избрахте, не е толкова великъ, не е толкова красивъ, какъвто си го прѣдставяхте. Той е единъ обикновенъ глогъ, облѣченъ само въ бодили. Като неговъ синъ, и вие сте подобенъ на него. Мине нѣкой човѣкъ край васъ, закачите го съ бодлитѣ си и му скѫсате дрехата. Щомъ постѫпвате така, и съ васъ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ. Намѣри се нѣкой човѣкъ недоволенъ отъ васъ и си казва: „До кога този трънъ ще прави тия пакости? Я да взема една брадва да го отсѣка!“ Взима брадвата и ви отсича.. Вие се чудите, защо ви прѣслѣдватъ толкова много и казвате: „Азъ съмъ толкова добъръ човѣкъ. Никому пакости не правя. Какво искатъ хората отъ мене?“ Казвамъ: бащата, когото вие сами избрахте, той ви създаде всички тия нещастия. Вие направихте кривъ изборъ. Оттукъ ние правимъ слѣдното заключе- чение: кривитѣ избори, които ние сами си правимъ въ живота, ни създаватъ хиляди нещастия. Вь Писанието се казва: „Роденъ отъ вода и Духъ.“ Когато на родения отъ вода и Духъ кажатъ да си избере баща и майка отъ тия 100 души, той не прави никакъвъ изборъ. Така е. Прѣдставятъ ли ви 100 души да направите отъ тѣхъ изборъ, казвамъ: не правете никакъвъ изборъ! Христосъ изнася слѣдното положение: „Роденъ отъ вода и Духъ“. Родениятъ отъ вода и Духъ познава своя Баща и затова не прави изборъ. Въ това отношение, водата прѣдставлява Божествения животъ. Всѣки човѣкъ, който има въ себе си началото на Божествения животъ, на Божествения Духъ. т. е. разумното начало, той намира, че между всички нѣща въ свѣта съществува велико единство. И ако отсѣкатъ този човѣкъ съ брадва, той ще каже: „Азъ избрахъ глога за мой баща въ този животъ, защото имахъ нужда отъ тази опитность. Когато нѣкой човѣкъ мине покрай мене, азъ нарочно ще го закача съ бодлитѣ си“. Той ще ме попита: „Защо ме закачашъ?“ — Искамъ да те опитамъ, какъвъ човѣкъ си. И като го видя, че иде съ брадва да ме отсѣче, казвамъ: признавамъ, че ти си силенъ човѣкъ, защото можешъ да отсѣчешъ тръна. Такъвъ човѣкъ е въ състояние да изправи и своитѣ погрѣшки. Отъ този примѣръ ние вадимъ заключение за себе си и казваме: въ всѣки човѣкъ, който може да отсѣче единъ трънъ или единъ глогъ, има една добродѣтелна чърта, че той може да изправи своитѣ погрѣшки. Когато ме отсича като трънъ, или като глогъ, съ това той ми прави голѣмо добро, защото ме учи, какъ да изправямъ погрѣшкитѣ, които правя. И азъ трѣбва да имамъ брадва, че както този човѣкъ постѫпва спрѣмо мене, тръна, който закачамъ дрехитѣ на хората и ги кѫсамъ, така и азъ трѣбва да постѫпвамъ спрѣмо своитѣ вѫтрѣшни погрѣшки. Само така могатъ да се разрѣшатъ въпроситѣ. Мислимъ ли по другъ начинъ, никакво разрѣшение на въпроситѣ не може да се постигне. „Истината ще ви направи свободни.“ Вие, и като млади, и като стари, трѣбва да разрѣшавате въпроситѣ на вашия животъ отъ новото гледище, но нѣма да ги разрѣшавате изведнъжъ. Има редъ физически, материални въпроси, които трѣбва да разрѣ- шите; има редъ духовни въпроси, които сѫщо трѣбва да разрѣшите; и най-послѣ, има и редъ Божествени проблеми, които трѣбва да разрѣшите. Сега се срѣщатъ много хора обезсърдчени, отчаяни, които казватъ: „Боленъ съмъ, не ще мога да постигна своитѣ желания, не мога да уча, не мога да се подвизавамъ духовно.“ Нужно е тия хора да направятъ прѣзъ лѣтото най-малко 60 — 70 водни бани, да се изпотятъ, да се прѣчисти тѣлото имъ, за да добиятъ необходимото за тѣхъ здраве и сила. Нѣкой казва: „Азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, нѣмамъ дрехи за прѣобличане, нѣмамъ достатъчно врѣме за тия упражнения. Казвамъ: ако вие не използувате топлото врѣме и не употрѣбите малко усилие за тия бани, за да изхвърлите изъ организма си всички утайки, които сѫ наслоени въ него, природата сама ще ви застави да направите тѣзи упражнения. По какъвъ начинъ ще ви застави природата? — Тя ще ви тури на легло, да лежите най-малко 5 — 6 мѣсеца, и тогава ще се принудите и отпускъ да си вземете, ако сте чиновникъ, и срѣдства да си доставите, ако сте бѣденъ. Казвамъ: прѣди да сте се разболѣли, погрижете се за вашето здраве! Вие чакате конеца ви да се опне, да изтънѣе, да се скѫса и тогава търсите начинъ, какъ да го свързвате. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: не кѫсайте най-тънкия конецъ! Не кѫсайте и не вързвайте! Всички трѣбва да бѫдете умни, правилно да разрѣшавате вѫтрѣшнитѣ противорѣчия, които изпѫкватъ въ васъ. Ставате сутринь, но сте недоволни нѣщо. Защо? — Не можемъ да се молимъ на Бога. —- Радвайте се, че сега, именно, като сте недоволни, имате най-добри условия да се молите на Бога. Жената е недоволна отъ живота си; мѫжътъ е недоволенъ отъ живота; дѣцата сѫ недоволни отъ живота. Нека всички се обърнатъ къмъ Бога и кажатъ: „Господи, ние сме недоволни отъ живота, но затова идваме при Тебе, да ни научишъ, какъ да се освободимъ отъ недоволството. Прости ни, че сме недоволни. Направихме кривъ изборъ въ живота си, но втори пѫть нѣма да правимъ никакъвъ изборъ. Тогава ще бѫдемъ родени отъ вода и Духъ“. Слѣдъ това отивате при Бога и Му казвате: „Господи, прости ни! Никому добро не- направихме, но и на себе си добро не направихме, ние сме голѣми безвѣрници“- Питамъ: какъ познавате, че сте безвѣрници? Значи, вие имате двѣ мѣрки, двѣ идеи, двѣ съзнания въ себе си. Едното съзнание ти казва: ти не вѣрвашъ, както трѣбва. Другото съзнание ти казва,- ти вѣрвашъ, както трѣбва. Направишъ нѣкакво добро. Едното съзнание ти казва: „Добро е това, което направи.“ Другото съзнание казва: „Не трѣбваше да правишъ това нѣщо!“ Ти седишъ, размишлявашъ и си казвашъ: „Цѣли 20 години вече, какъ водя духовенъ животъ, но светия не мога да стана“. Да станешъ светия, това значи да станешъ красивъ човѣкъ. Не можешъ ли да станешъ красивъ, ти не си разрѣшилъ въпроса. „Истината ще ви направи свободни.“ Ра- зумниятъ човѣкъ, който е намѣрилъ Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадатъ, той ще може да разрѣши всички мѫчнотии въ своя животъ. Това значи човѣкъ съ характеръ. Нѣкой се разгнѣвилъ, казалъ нѣколко думи повече, отколкото трѣбва—нищо отъ това. Нека този човѣкъ вземе поука отъ себе си и да започне да работи. Такъвъ човѣкъ ще има по-голѣмо уважение и почитание въ невидимия свѣтъ отъ онзи, който никога не е работилъ, а е красивъ. Грѣшникътъ, който е падалъ и ставалъ, има по-голѣма цѣна въ невидимия свѣтъ отъ онзи, който никога не е падалъ, не е грѣшилъ. И ангелътъ, който е падалъ и ставалъ и послѣ се връща при Баща си, е за прѣдпочитане прѣдъ онзи, който никога не е грѣшилъ. Азъ говоря за земния животъ, за ония, които сѫ обезсърдчени и казватъ: „Ние не сме постигнали нищо въ този свѣтъ.“ — Не, много нѣщо сѫ постигнали. Казвате: „Какво ни струва горчивата опитность?“ Казвамъ: трѣбва да се учите отъ вашата горчива опитность, отъ вашата жлъчка! Какво прѣдставлява жлъчката? Ако жлъчката не бѣше горчива, сърцето не би туптѣло. Жлъчката взима всички противорѣчия, които се зараждатъ въ сърцето и ги прѣработва въ себе си, вслѣдствие на което става горчива. Тя прѣдпазва сърцето отъ всички горчивини, които се набиратъ въ него. Ако попитате стомаха и червата, защо трѣбва постоянно да работятъ, тѣ ще ви кажатъ: „Ние трѣбва да работимъ, за да освободимъ жлъчката отъ отровитѣ, които и причиняватъ страдания.“ Ако сте жлъчка, стомахьтъ, червата ще ви кажатъ: „Прати ни малко отъ твоята отрова, та като смиламе храната, ще те освободимъ отъ страданията ти.“ Всички хора иматъ нужда отъ сърце, но иматъ нужда и отъ жлъчка. Сърцето безъ жлъчката не би могло да тупти. Ако нѣкой моментъ въ живота ви се роди едно проти- ворѣчие, то е тъй необходимо, както жлъчката е необходима за сърцето. Черниятъ дробъ е тъй необходимъ за бѣлия дробъ, както симпатическата нервна система е необходима за мозъка. Казвамъ, съврѣменнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че между всички нѣща има извѣстни съотношения, извѣстна корелация. Обаче, който не разбира тия нѣща, иска изведнъжъ да стане ангелъ, безъ изпитания, безъ мѫчнотии, безъ страдания. Ако човѣкъ не мине прѣзъ изпитания и страдания, най-малкитѣ противорѣчия въ живота му ще го спънатъ. Напримѣръ, нѣкой твой приятель ти далъ гръбъ, не те поздравилъ, ти веднага се наскърбявашъ и усъмнявашъ въ него. Слѣдъ малко този твой приятель ти даде лицето си, поздрави те любезно, и ти веднага се за- радвашъ. Питамъ ви: ако срещнете едного, който има да взима пари отъ васъ, нѣма ли да се зарадвате, като видите гърба му?—Ще се зарадвате. Радвайте се, когато нѣкой вашъ приятель ви даде гърба си. Това е философия! Кога се радватъ хората? — Когато онзи, който има да имъ дава, обърне лицето си къмъ тѣхъ и каже: „Азъ нося пълна кесия. Отъ кога ви търся!“ Значи, хората се радватъ, когато иматъ да взиматъ. Питамъ: кога се радва дѣтето? — Когато отиде при крушата. То погледне нагорѣ къмъ полодоветѣ и и казва: , „Колко се радвамъ, че те намѣрихъ“! Крушата казва: ,,Отъ колко врѣме те чакамъ, пълна кесия нося!“ Дѣтето хване крушата, поразтърси я малко, взима си нѣколко плодове отъ нея, изяжда ги и казва: „Много хубава е тази круша!“ Отива това дѣте зимно врѣме при крушата и какво вижда? — Тя му обърнала гръбъ, кесията и е празна. Това сѫ положения, на които се натъкваме въ живота. Азъ ви давамъ тия примѣри, за да гледате разумно на живота. Ако гледате така, всичкитѣ ви работи ще вървятъ добрѣ, отъ нищо нѣма да се спъвате. Ако разбирате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ, макаръ и да имате противорѣчия при условията, въ които сега живѣете, Божествениятъ Духъ, Истината, която е въ васъ, ще ви направи свободни. Само по този начинъ вие ще можете да растете. Ако не можете да гледате така на нѣщата, никакво растене не може да има. Само така може да се разбере и новото учение. Всички съврѣменни хора трѣбва да държатъ въ ума си слѣдната мисъль: въ Бога нѣма противорѣчия. Всичко, което Той върши, е добро. Това не значи, че зло не сѫществува въ свѣта. И доброто, и злото сѫществуватъ въ свѣта, дѣто иматъ свое дълбоко прѣдназначение. Обаче, Богъ използува и злото за добро. Въ Писанието е казано: ,,Ако нѣкой човѣкъ каже, че не е грѣшилъ, той не говори Истината; и ако нѣкой каже, че не е правилъ добро, пакъ не говори Истината. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е правилъ добро или зло. Защо? — Понеже въ свѣта, въ който живѣете, доброто и злото, като двѣ противоположни сили, сѫ въ постоянно състезание. Ето защо, злото понѣкога идва у васъ, вънъ отъ вашитѣ желания, вънъ отъ вашата воля. И доброто понѣкога се налага, безъ да го желаете. И тъй, като говоря за млади и за стари ученици, азъ имамъ по-особено разбиране отъ това, което сѫществува въ обикновения животъ. Като раздѣлямъ ученицитѣ на млади и стари, азъ ги разглеждамъ по отношение степеньта на тѣхното развитие. Младъ ученикъ е този, който се намира още въ началото на своето развитие. Старъ ученикъ е този, който е завършилъ своето развитие, своята еволюция на земята. Между васъ нѣма нито единъ, който да е завършилъ своето развитие. Младиятъ ученикъ всѣкога има възможность да се срещне съ единъ отъ ученицитѣ, които сѫ завършили своето развитие. Както дѣтето, което ще се роди, ще срещне своята майка на земята, така и младиятъ ученикъ, който има да се развива и учи, ще срещне по-опитенъ отъ себе си, който да го рѫководи. Значи, младитѣ ученици ще се срещнатъ съ старитѣ ученици, които сѫ завършили своето развитие и помежду имъ ще се образува вѫтрѣшна връзка. Както между майката и дѣтето сѫществува вѫтрѣшна връзка, така сѫществува връзка и между младитѣ и старитѣ ученици. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя Духа си върху васъ“. Духътъ прѣдставлява, именно, тия стари ученици, които сѫ завършили своето развитие на земята. Тѣ познаватъ пѫтя, по който вървятъ сега младитѣ ученици, и като дойде нѣкой отъ тѣхъ при единъ младъ ученикъ, той ще му каже: ,,Азъ виждамъ, че ти си скърбенъ, обезсърдченъ; едно врѣме и азъ бѣхъ като тебе, но ето, сега зная вече, кой е цѣрьтъ на това състояние“. Единъ го утѣшава, другъ го утѣшава, докато му помогнатъ въ това затруднено положение, въ което е изпадналъ. Тия стари братя отварятъ книгата на живота, четатъ отъ нея и помагатъ на по-малкитѣ си братя. На какъвто въпросъ и да се натъкне младиятъ ученикъ, по-стариятъ ученикъ знае, какъ да го разрѣши. Той ще му каже: ,,Прѣди толкова и толкова години, ето, какъ азъ разрѣшихъ този въпросъ. Като го изслуша младиятъ, ще му олекне на душата. Като ви говоря за старитѣ ученици, не мислете, че старостьта имъ се изразява въ бѣла брада и мустаци, както и въ бѣли коси. Не, старъ ученикъ наричамъ този, който се отличава съ голѣма разумность, съ голѣма опитность и е проникнатъ отъ дълбокото желание да помага на своитѣ по-малки братя. Тия по-голѣми братя се радватъ на своитѣ по-малки братя и безъ да се спиратъ прѣдъ въпроса, дали сѫ праведни или грѣшни хора, тѣ веднага сѫ готови на услуга, щомъ се обърнатъ къмъ тѣхъ. Въ каквото положение да видятъ малкитѣ си братя, тѣ не имъ се сърдятъ, но казватъ: „Ето, какъ може да се направи тази работа“! Ако се обърне къмъ тѣхъ нѣкой праведенъ човѣкъ, тѣ ще му кажатъ: „За да запазишъ и занапрѣдъ чистотата на своитѣ дрешки, ето, какво трѣбва да направишъ: ще си ку- пишъ единъ хубавъ гардеробъ, и щомъ си свършишъ работата, ще ги приберешъ“. Ако пъкъ се обърне къмъ тѣхъ нѣкой грѣшенъ човѣкъ, на когото дрехитѣ сѫ окжсани, изцапани, тѣ ще му покажатъ начинъ, какъ да се изчисти и обнови. Сега вече е ясенъ стихътъ: „Ще изпрати Богъ Духа си да ви рѫководи“. Този Духъ ще влѣзе въ сърцата на всички хора и ще ги рѫководи. Всѣки, който може да рѫководи другитѣ хора, той е миналъ вече по пѫтя, по който тѣ сега минаватъ. И Христосъ, Който сега рѫководи цѣлото човѣче- ство, е миналъ по пѫтя на всички страдания, затова, именно, може да помага на ония, които страдатъ. Често младитѣ ученици питатъ: „Какво трѣбва да направимъ, за да постигнемъ идеалитѣ на своята душа?“— Тѣ трѣбва да примирятъ своята красота съ своята грозота, своето добро съ своето зло, споредъ тѣхнитѣ схващания. Слѣдъ това, тѣ трѣбва да се проникнатъ отъ мисъльта, че Истината ще ги направи свободни. Тази Истина, взета въ широкъ смисълъ, може да се приложи въ живота на всички хора. Не допущайте въ себе си мисъльта, че това учение, че тази Истина не е за васъ и може да се приложи само при благоприятни условия на живота ви. Не мислете така. Знайте, че когато и да е, вие ще се натъкнете на този въпросъ. Мнозина казватъ: за насъ още не е дошло врѣмето. Казвамъ: дошло е врѣмето за всички млади ученици. Не чакайте да ви изкаратъ насила навънъ и тогава да видите, че слънцето е изгрѣло вече. Когато човѣкъ не излѣзе доброволно вънъ на свѣтлината, условията ще го заставятъ насила да излѣзе. Волътъ е впрегнатъ насила да оре на нивата, понеже не е разрѣшилъ правилно въпроситѣ на своя животъ. Хрътката на ловджията гони заека въ гората, и той бѣга, понеже не е разрѣшилъ правилно въпроситѣ на своя животъ. Яко човѣкъ слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ и се подчинява на великия законъ, който работи въ него, страданията му ще се прѣвърнатъ на радость. Яко той не слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ и не се подчинява на този великъ законъ, страданията му нѣма да се прѣмахнатъ. Днесъ има благоприятни условия за развитието на всички хора. Кои сѫ тия условия? — Страданията и мѫчнотиитѣ. Тѣ сѫ необходимо условие за вашето развитие. Казвате: „Какво ще стане съ насъ, ако свѣтътъ се развали?“ Да се прѣдполага, че свѣтътъ ще се развали, това сѫ човѣшки схващания. Ако свѣтътъ се развали въ едно отношение, Богъ ще го прѣсъздаде отново въ друго отношение, и то по-хубаво отъ първия, който се развалилъ. Сега, за да не се обезсърдчавате въ живота, трѣбва да разбирате, че Истината ще ви направи свободни. Помнете, че при великия изворъ на живота има мѣсто за всички, и може да отидете при него, да уталожите жаждата си. Нѣкой запитва: „Защо трѣбва да вѣрвамъ въ Бога?“ — Ако нѣмашъ вѣра въ Бога, твоятъ животъ не може да се изрази напълно и не ще можешъ да постигнешъ нищо. Какво може да се ползува болниятъ отъ най-хубавата храна, ако тя не се смила добрѣ въ стомаха му? Това ядене повече ще развали стомаха му и ще му причини голѣми страдания. Да имашъ страдания, безъ да разбирашъ, защо страдашъ, това значи да се обезсмисли животътъ ти; да имашъ страдания и да разбирашъ, защо страдащъ, това е осмисляне на живота ти. Сега всички трѣбва да знаете, защо сте родени, защо сте дошли на земята, какво трѣбва да постигнете и какво сте постигнали. Ако знаете, защо сте дошли и ако сте постигнали, каквото трѣбва, това е добро за васъ; и ако не знаете, защо сте дошли и нищо не сте постигнали, и това е добро. Ако страдате е добро, и ако се радвате, пакъ е добро; ако имате знания е добро; и ако нѣмате знания, пакъ е добро — ще дадете възможность на други да работятъ за васъ. Въ каквото положение и да се намирате, не съжалявайте, благодарете на Онзи, Който ви е пратилъ на земята, че ви е създалъ тъкмо такива, каквито сте. Казвате: „Защо не съмъ се родилъ царь, да ми служатъ другитѣ хора?“ Питамъ: въ дадения случай, колко царе може да има на земята? — Яма защо не съмъ богатъ? — Въ дадения случай, колко богати хора може да има на земята? Какво може да желаете при условията, въ които сега се намирате? — Да бѫдете добри и разумни. За това нѣщо има възможность и условия за всички. Всѣки може да люби; всѣки може да обича Истината; всѣки може да бѫде правдивъ; всѣки може да бѫде разуменъ; всѣки може да бѫде добродѣтеленъ. Това е изворътъ, при който има по малко мѣстице за всички, да седнатъ и да уталожатъ жаждата си. Тия нѣща желайте, а оставете другитѣ, които сѫ достѫпни само за малцина. Непостижимитѣ желания сѫ само за ония, които сѫ достигнали високитѣ върхове. Казвамъ: засега гледайте да постигнете въ живота си само достѫпнитѣ нѣща за всички, а именно: да бѫдете добри и разумни. Въ тази доброта и разумность ще се осмисли вашиятъ бѫдещъ животъ, върху тѣхъ. Богъ ще гради живота. Тѣ ще бѫдатъ условия за постигане на чистия животъ, къмъ който всички се стремятъ. Значи, всички хора, безъ изключение, могатъ да бѫдатъ добри и разумни, и трѣбва да бѫдатъ добри и разумни— това отъ тѣхъ зависи. При великия изворъ на живота има мѣсто за всички. Достатъчно е вие да направите малко усилие само, за да отидете до извора. Съ какво канче ще черпите вода отъ извора, това не е важно; нѣкои могатъ да си послужатъ съ рѫката направо, други — съ дървено канче, трети — съ стъклено, четвърти — съ сребърно, пети — съ златно — безразлично е това. Важно е тази вода да влѣзе въ вашето тѣло и да придобие свой изразъ. Не казвайте, че нѣма смисълъ да отивате при извора, щомъ нѣмате сребърно или златно канче. Смисълътъ на нѣщата не се заключава въ външната форма. По едно врѣме въ варненската гимназия, между ученицитѣ, се бѣше явила манията да носятъ очила съ златна верижка, да минаватъ за учени хора. Тѣ имали единъ ученъ учитель, който носилъ очила съ златна верижка, и повечето отъ ученицитѣ рѣшили да му подражаватъ. Като туряли очила, тѣ се мислѣли за професори, за учени хора. Казвамъ: учението не се постига съ носене на очила. Напуснете модата. По-добрѣ е безъ очила. Сега, вие, младитѣ ученици, ще подемете тази задача и ще я приложите въ живота си. Всѣки ще работи тъй, както разбира. Нѣма ученикъ, който да не знае своята програма. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ първи класъ на гимназията, не знае ли програмата си?" — Знае я. Ученикътъ отъ втори, класъ, не знае ли програмата си? — Знае я. Ученикътъ знае програмата си за всѣки день и часъ. Днесъ ще ви поздравя съ влизането ви въ училището и съ започване ученето, споредъ опрѣдѣлената за всѣки класъ програма. И професоритѣ ще започнатъ работата си единъ слѣдъ другъ, нѣкой съ очила, други безъ очила. На ученицитѣ казвамъ да не подражаватъ на професоритѣ си съ очила, а да учатъ това, което тѣ имъ прѣподаватъ. „Истината ще ви направи свободни“. Кой ще ви доведе до тази Истина? — Про- фесоритѣ на това велико училище. Тѣ ще ви доведатъ до вѫтрѣшното разбиране на Божествената красота, на Божествената доброта и разумность, които ще ви направятъ свободни. Тогава вие ще кажете: сега нашиятъ животъ добива смисълъ. И сега, азъ желая Божието благословение, Божията благость, Божията милость, които сѫ ви слѣдвали досега, да ви слѣдватъ и за въ бѫдеще въ пѫтя на това велико учение. Никой отъ васъ да не се обезсърдчава! За всинца има мѣсто въ училището. Всички нѣма да бѫдете еднакво облѣчени, но бѫдете доволни отъ своитѣ дрешки. Нѣкой казватъ: „Този е послѣдниятъ день на нашата срѣща въ училището“. Казвамъ: послѣдниятъ день подразбира приложение на учението. Послѣдниятъ день въ училището е послѣдниятъ срокъ, когато ученицитѣ могатъ да приложатъ това, което сѫ учили прѣзъ годината. Сега, именно, ще започнете работата. Този день ще задигнете рала и мотики, ще впрегнете воловетѣ, и всички на работа! Като започнете работа, и музика ще ви; свири. Съ музика ще тръгнете, както военнитѣ тръгватъ на бойното поле: музиката върви напрѣдъ, а войницитѣ слѣдъ нея. И тъй, азъ ви поздравлявамъ съ работата ви, съ музиката, съ пѣснитѣ, съ всичкитѣ ви пособия: книги, раници, рала, мотики и т. н. Вложете Истината дълбоко въ душитѣ си! Тя ще ви направи свободни за далечни врѣмена. Съ нея ще постигнете далечни мечти и копнежи на вашия умъ и на вашето сърце.

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Понедѣлникъ 5 ч. с. 9 юли Безъ окови Дѣяния на Апостолитѣ, 26.— 8 ст. Когато се даватъ малки упѫтвания въ нѣкоя часть или глава отъ Свещената книга, не мислете, че въ тѣхъ се заключава цѣлата Истина, или че отъ тия упѫтвания ще дойде спасението на човѣчеството. Четенето на нѣщо азъ уподобявамъ на това, когато нѣкой вашъ приятель ви даде единъ обѣдъ или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той съ тази закуска или съ този обѣдъ? — Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава единъ орѣхъ, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умниятъ човѣкъ ще бѫде благодаренъ и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наямъ, както трѣбва? Обаче, смисълътъ на живота не е въ яденето. Сега могатъ да се родятъ редъ въпроси, трѣбва ли да се яде, или не трѣбва да се яде? — Яденето е условие, процесъ, който става въ организма на човѣка. Много процеси се извършватъ въ човѣшкия организъмъ, но яденето е единъ отъ необходимитѣ процеси, безъ които човѣкъ не може да продължава живота си. Този процесъ изпѫква като голѣмъ клонъ на нѣкое дърво, и като дойдемъ до този клонъ, щемъ не щемъ, ще се облегнемъ на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате въ нѣкоя кѫща, непрѣменно ще минете надъ и подъ прага на вратата. И царьтъ, и простиятъ човѣкъ, като дойдатъ до вратата, ще минатъ подъ горния и прагъ. Казвате: да махнемъ този прагъ, който е надъ главитѣ ни! — Ако махнете този прагъ, другъ ще дойде на неговото мѣсто, и пакъ нѣма да бѫдете свободни. По този начинъ, и въ всѣка прочетена глава все има нѣколко зрънца, които трѣбва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисълъ само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрѣпи живота, може да се смѣли. Ако човѣкъ асимилира храната добрѣ, ще може да извлѣче отъ нея сила, която ще му даде микроскопическа радость за деня. Въ прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бѫде човѣкъ роденъ отъ Бога. За да се разбере този въпросъ въ своята пълнота, трѣбва да се говори по него съ години. Той съдържа въ себе си Божията Любовь, Мѫдрость, Истина — всичко велико и красиво въ живота се заключава въ този въпросъ. Що? Мислите ли за невѣрване, че Богъ възкръсява мъртвитѣ? Питамъ: кой възкръсва? — Който се е родилъ отъ Бога. Онзи, който не се е родилъ отъ Бога, може ли да възкръсне? — Не може. Значи, всѣки, който веднъжъ се е родилъ и умрѣлъ, може да се роди изново и да възкръсне. Ако прослѣдите съврѣменния животъ въ неговата пълнота, ще видите, че сѫществуватъ редъ теоретически познания, които ще иматъ приложение и въ бѫдещето. Обаче, има редъ познания, които сѫ нужни само за настоящия день. Има обикновени, работнически дрехи, съ които се работи всѣки день; има и празнични, великденски дрехи, съ които човѣкъ се облича само въ велики, свѣтли дни, или когато очаква нѣкой свой добъръ приятель. И дѣлничнитѣ дрехи сѫ хубави, и празничнитѣ дрехи сѫ хубави. Понѣкога дѣлничнитѣ дрехи сѫ по-хубави, защото съ тѣхъ се извършва повече работа. Но за дѣлничнитѣ дрехи никой не говори така, както за празничнитѣ. Обикновенитѣ дрехи, които носите, постепенно ставатъ работнически; като започнете да носите празничнитѣ дрехи по-често, и тѣ ставатъ дѣл- нични, а послѣ — работнически. Щомъ празничнитѣ ви дрехи станатъ дѣлнични, вие започвате да мислите вече за нови дрехи. Това, което виждаме да става вънъ съ човѣка, става и вѫтрѣ съ него. Тъй че всѣки процесъ, всѣко явление въ живота, има Свой външенъ и свой вѫтрѣшенъ изразъ. Казвамъ: първиятъ актъ, когато човѣкъ дойде на земята, е да се роди. Дѣ е билъ човѣкъ прѣди да се роди? — У Бога. Значи, Богъ е първиятъ, Който извадилъ човѣка вънъ отъ себе си и го направилъ жива душа. Слѣдъ това Богъ започналь да работи върху тази душа: да я създава и прѣсъздава, да и прѣдава редъ качества, да я надарява съ редъ дарби и способности. Така Богъ работилъ и продължава да работи епоха слѣдъ епоха, вънъ и вѫтрѣ въ човѣка. Ето защо, вие трѣбва добрѣ да разбирате, какво прѣдставлява човѣкъ самъ по себе си, какъвъ е неговиятъ стремежъ, какви сѫ неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия, какви сѫ неговитѣ задължения на първо мѣсто спрѣмо Този, Който му е далъ животъ и импулсъ за работа въ живота. Всѣки човѣкъ, който съзнава своето положение така, и който има ясна прѣдстава за себе си, ще мисли правилно, ще чувствува правилно и ще дѣйствува правилно. Азъ нѣма да обяснявамъ сега, какво означава права мисъль, право чувство и право дѣйствие. Защо? — Има отношения, които врѣмето, само по себе си, ще обясни: обаче, има и врѣме, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и тѣ ще бѫдатъ готови да разбиратъ Истината. Ако сега на съврѣменното човѣчество не се откриватъ извѣстни истини, то по единствената причина, че още не сѫ готови да ги възприематъ. Ако извѣстни истини се посадятъ сега въ съзнанието на хората, тѣ ще израснатъ, но скоро ще увехнатъ, безъ да дадатъ плодъ. Ако нѣкой човѣкъ приеме едно вѣрую, но нѣма стимулъ въ себе си да го слѣдва, то скоро ще изсъхне. Всѣка работа въ живота, която се започва, трѣбва да се завърши. Ако единъ ученикъ влѣзе въ отдѣленията и не свърши този основенъ курсъ, той не може да влѣзе и въ гимназията; ако влѣзе въ гимназията и не я завърши, той не може да влѣзе въ университета. Въпрѣки това, ние виждаме много ученици, които се записватъ въ училището, но не свършватъ. Всѣка започната работа трѣбва да се завърши! Всѣко свършване на една работа подразбира започване на нова — новъ развой, нова стѫпка въ живота на човѣка. Мнозина казватъ: отъ толкова години насамъ ние вѣрваме, но какво придобихме съ тази вѣра? Казвамъ: и въ вѣрата трѣбва да става вѫтрѣшно обновяване. Какъвъ смисълъ има вашата вѣра, ако вѣрвашъ, че първо си дѣте, послѣ ставашъ голѣмъ човѣкъ, слѣдъ това възрастенъ, докато стигнешъ до 120 години и най-послѣ вѣрвашъ, че ще умрешъ, ще отидешъ на сѫдъ при Бога. И оттамъ ще те изпратятъ или въ ада, или вь рая при светиитѣ, праведнитѣ и добритѣ хора? Питамъ: слѣдъ като умрете и отидете на онзи свѣтъ, ще можете ли да прѣдадеге оттамь нѣкоя своя опитность на хората, които сѫ останали слѣдъ васъ на земята? — Не можете. Вашиятъ баща, който е заминалъ за онзи свѣтъ, дошълъ ли е нѣкога, да ви каже, какво има тамъ? Ще кажете, че много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ сѫ се проявили чрѣзъ нѣкои медиуми тукъ на земята. Казвамъ: тогава и азъ мога да ви кажа много нѣща за онзи свѣтъ, но вие ще вѣрвате ли? Досега никой отъ обикновенитѣ заминали хора не сѫ се явили да кажатъ, какво има на онзи свѣтъ. За да могатъ нѣкои отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ да дойдатъ тукъ и да разправятъ, какво има на онзи свѣтъ, тѣхното съзнание трѣбва да е будно. Тия хора не трѣбва да сѫ умрѣли. Подъ „умрѣли хора“ ние подразбираме тѣзи хора, които слѣдъ смъртьта изгубватъ часть отъ съзнанието си, което сѫ имали, тукъ на земята. Тия хора не виждатъ пѫтя, прѣзъ който минаватъ. При това положение и тѣ сами не знаятъ, дѣ сѫ, какво е станало съ тѣхъ и т. н. Слѣдователно, само този човѣкъ може да разправя, какво има на онзи свѣтъ, който вижда нѣщата, понеже и въ онзи свѣтъ той запазва свѣтлината на своето съзнание. И тогава, смъртьта за него не е нищо друго, освѣнъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човѣкъ вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които сѫществуватъ между този и онзи животъ. Когато нѣкой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема тѣхнитѣ мисли и чувства. Каже ли нѣкой човѣкъ, че еди кой си го обича, това показва, че той не само чувствува неговата любовь, но вижда още въ лицето му образа на Любовьта. Любовьта има свой образъ. Мѫдростьта има свой образъ. Истината има свой образъ. Правдата, Добродѣтельта сѫщо така иматъ свои образи. Всѣки, който има очи, той може да вижда и да разбира тѣзи образи. Прѣдставете си, че нарисувамъ на дъската само чело на човѣкъ. Какво означава това нѣщо? — Човѣкъ, който мисли. Слѣдъ това долу на челото нарисувамъ вѣжди, а подъ тѣхъ — очи и носъ. Какво означаватъ сега тия нѣща? — Че на този човѣкъ се даватъ условия да вижда и да помирисва нѣщата. Послѣ, нарисувамъ на този образъ и уста. Какво показва тя? — Че този човѣкъ може вече да говори, да яде, а съ езика си — да вкусва. Най послѣ нарисувамъ и ушитѣ. Какво показватъ тѣ? — Че този човѣкъ започва да чува и да слуша. Значи, най-важнитѣ нѣща на главата на човѣка сѫ: челото, очитѣ, носа, устата, езика и ушитѣ. Слѣдъ това нарисувамъ тѣлото съ краката и рѫцѣтѣ и получаваме цѣлата фигура на човѣка. Какво показватъ краката? — Че този човѣкъ може да ходи. Какво показватъ рѫцѣтѣ? — Че, този човѣкъ може да работи, да хваща нѣщата. Та казвамъ: когато говоримъ за човѣка, за великата Истина, която той включва въ себе си, трѣбва да го нарисуваме такъвъ, какъвто е. Нѣкой отъ васъ рисуватъ човѣка много изопачено — такъвъ, какъвто не е. Поставятъ го въ положение профилъ и нарисуватъ половинъ чело, изкривенъ носъ, едно око, едно ухо и казватъ: красивъ е този образъ! — Не, въ този образъ нѣма никаква красота. Може би хората въ духовния свѣтъ да иматъ по едно око, но тукъ, въ физическия свѣтъ, хората иматъ двѣ очи и двѣ уши. Какъ ще разберете тия нѣща? — По човѣшки не можете да ги разберете. Затова, пазете се отъ бърза прѣцѣнка на нѣщата. Всѣко нѣщо има двѣ страни: човѣшка и Божествена. Запримѣръ, има човѣшки движения, има и Божествени движения; има човѣшко знание, има и Божествено знание; има човѣшко служене, има и Божествено служене. Не смѣсвайте тия двѣ положения, защото всичкитѣ ви понятия ще се объркатъ, каша ще се получи. Най-първо разберете човѣшкото, а послѣ Божественото. Ако разберете човѣшкото, и Божественото ще разберете, и обратниятъ процесъ е вѣренъ: ако разберете Божественото, и човѣшкото ще разберете. Та казвамъ: когато дойдете до вѫтрѣшното разбиране на ония истини, които лежатъ дълбоко у васъ, вие ще разберете и вашата сѫщина, като човѣкъ. Най първо човѣкъ трѣбва да изправи своя умъ, за да могатъ да се развиватъ правилно неговитѣ умствени способности. Слѣдъ това той трѣбва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човѣкъ, толкова сѫ и способноститѣ му. Ако чувствата на нѣкой човѣкъ не сѫ правилно оформени, и умственитѣ му изводи и заключения ще бѫдатъ неправилни. Нѣкой казва: азъ не обичамъ еди- кой си прѣдметъ. — Щомъ не обичашъ този прѣдметъ, ти не можешъ да го изучавашъ, Ако не обичашъ Правдата, никога не ще можешъ да я изучавашъ. Ако не обичашъ Истината, не ще можешъ да я разберешъ. Човѣкъ може да изучава само това, което обича. Често хората третиратъ въпроса за Истината. Нѣкой казва: азъ говоря абсолютната Истина. Другь говори за относителната Истина. Трети говори за спасителната Истина. Да говоришъ Истината, това не подразбира да вѣрвашъ въ нея. Питатъ нѣкого: ти ли направи това нѣщо? — Азъ го направихъ. — Истината ли говоришъ? — Да, Исти,- ната говоря. То значи: тъй ли направи това нѣщо, както си го мислилъ, или си вложилъ нѣкакъвъ примѣсь въ него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна Истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява — зависи отъ самия човѣкъ. Колкото по голѣма е широтата на човѣка, толкова по-близко е той до самата Истина. Какъ може да се познае широтата на човѣка? — По неговото чело. Носътъ на човѣка показва, каква е неговата наблюдателность, неговата интелигентность и разумность. По устата на човѣка се сѫди, каква е неговата любовь: човѣшка, ангелска или Божествена. Любовьта не изтича отъ устата, но чрѣзъ устата се проявява. Ушитѣ сѫщо тъй показватъ разумностьта на човѣка. Изобщо, човѣкъ се познава по формата на своето чело, на своитѣ очи, уши, вѣжди, носъ, уста. Всички тия удове у човѣка, както и цѣлото тѣло, сѫ подложени на постоянни промѣни. Човѣкъ не може да измѣни външнитѣ си форми, докато не измѣни своитѣ вѫтрѣшни състояния. Какъвъ е човѣкъ, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно съ тази наука. Само просвѣтениятъ, разумниятъ човѣкъ може да си служи съ нея. Неразумниятъ човѣкъ ще я използува да търси недостатъцитѣ на хората. Непросвѣтениятъ човѣкъ, като види нѣкого съ типиченъ бѣлѣгъ на носа, ще му каже: „Азъ зная, какъвъ човѣкъ си; ти си отъ бѣлѣзанитѣ. Казвамъ: Богъ е бѣлѣзалъ всички хора, но едни сѫ бѣлѣзани за добро, други сѫ бѣлѣзани за зло. Нѣкой хора сѫ бѣлѣзани отъ Бога като поети, други — като писатели, трети — като музиканти, четвърти — като художници и т. н. Добрѣ е човѣкъ да е бѣлѣзанъ отъ Бога! По какво ще познаете единъ ангелъ? И той е бѣлѣзанъ отъ Бога. Ангелътъ се отличава съ голѣма разумность и свѣтлина, съ голѣма пластичность и подвижность; той може да бѫде видимъ и невидимъ. Всички негови удове сѫ напълно подъ контрола на волята му. Той влиза и излиза въ вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се отъ него, втори пѫть не идва при васъ. Страхътъ показва, че съзнанието ви не е готово. Влѣзе ли нѣкой ангелъ въ стаята ви, зарадвайте се, той е изпратенъ отъ Бога. Съзнанието на всички хора трѣбва да бѫде готово, защото все ще дойде день, когато нѣкой ангелъ ще ви посѣти. Допуснете, че днесъ дойде при васъ Учи- тельтъ на вашата душа, Когото очаквате съ години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бѫда ли спасенъ, или не? Добрѣ ли вървя въ пѫтя, или не? Това сѫ обикновени работи, за които и свѣтьтъ се интересува и запитва. Кое е най-сѫщественото нѣщо, което ученикътъ трѣбва да каже на своя Учитель? Той трѣбва да Му каже: „Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя пѫть, да позная Бога, както Ти Го познавашъ! Научи Ме да Му служа така, както Ти Му служишъ! Покажи ми, какъ да придобия Любовьта, която Ти имашъ къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ своитѣ ближни! Пожелае ли ученикътъ тия качества, той нѣма да ги придобие изведнъжъ, но ще прави усилия за постигането имъ, ще работи съзнателно върху тѣхъ. Всѣки ученикъ, който знае какво иска, той бързо напрѣдва. Мнозина мислятъ, че като дойде Учительтъ имъ, Той ще влѣе изведнъжъ всичко въ главата имъ. Вливането не става изведнъжъ. Ако водата на нѣкоя рѣка започне да се влива въ една голѣма празнина, ще може ли за една година да я прѣвърне въ езеро? Питамъ: колко милиони години сѫ били нужни, докато се създаде Великиятъ океанъ? Колко години текоха небеснитѣ рѣки, за да се образува този океанъ? Това е задача за учени- тѣ хора, а не за васъ. Вие не се интересувате отъ този въпросъ. Вь дадения моментъ за васъ има нѣщо по-важно отъ това, какъ и за колко врѣме се е образувалъ Великиятъ океанъ. За всички съврѣменни хора е важенъ въпросътъ за обновяването. Често на извѣстни мѣста въ природата се събира вода, въ която, ако не става непрѣкѫснато вливане на ново количество чиста, прѣсна вода, се развиватъ отровни, миризливи газове. Тия мѣста съ застояла вода се наричатъ блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че въ нея се образуватъ жабуняци, а отъ гниенето на попадна - литѣ растителни и животински части започватъ да се развиватъ отровнитѣ газове. Ако не паднатъ дъждове, или ако не дойдатъ бури и вѣтрове, които раздвижватъ тази вода, тя не може да се обнови и става разсадникъ на най-лошитѣ болести за човѣка. Подобно нѣщо прѣдставляватъ и застоялитѣ мисли и чувства у човѣка. Тѣ го правятъ недоволенъ отъ себе си. Какъ ще се помогне на човѣка при това негово положение? Кой ще му дойде на помощь? — Висшето съзнание, което дѣйствува въ великата разумна природа, въ тѣзи случаи, изпраща на човѣчеството нѣкое голѣмо нещастие, за да го освободи, както отъ жабуняцитѣ, натрупани върху него, тъй и отъ отровнитѣ миризливи газове, които се развили въ него. Постоянно трѣбва да се работи върху хората! По какъвъ начинъ? Чрѣзъ страданията. Тѣ сѫ онѣзи спасителни за тѣхъ вѣтрове и бури, които раздвижватъ застоялитѣ води въ тѣхния организъмъ и по този начинъ ги обновява. Върху кои хора работи висшето съзнание? — Върху тия, които сѫ опрѣдѣлени да възкръснатъ и да наслѣдятъ Вѣчния Животъ. Писанието казва: „Които Богъ обича, тѣхъ обработва.“ Христосъ изказа тази мисъль въ слѣдната форма: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земледѣлецътъ.“ Значи, Богъ обработва лозовитѣ прѫчки, за да дадатъ добъръ плодъ. Когато се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде роденъ отъ Бога, това раждане не е еднократенъ, но — многократенъ процесъ. Родениятъ отъ Бога трѣбва постоянно да расте, да се развива. Много отъ неговитѣ убѣждения и разбирания за нѣщата ще се измѣнятъ. Ще бѫде жалко, ако идеитѣ, вѣрванията и възгледитѣ на този човѣкъ останатъ такива, каквито сѫ били въ миналото. Всѣки день той трѣбва да има една малка придобивка къмъ своето съзнание. Задачата на човѣка е да развива и разширява своята душа, защото въ нея сѫ складирани опитноститѣ на миналото, а сега се складиратъ тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и душата съ опитности. Човѣшкиятъ умъ съ своитѣ мисли и човѣшкото сърце съ своитѣ чувства идватъ като помощници на човѣшкото съзнание, да го разширятъ и развиятъ. Слѣдователно, ако чувствата на човѣка не се подобрятъ, и съзнанието му не може да се подобри. Затова, пазете чувствата си да не огрубѣватъ. Нѣкой хора се влюбватъ въ прѣдметъ, който прѣзъ цѣлия имъ животъ се явява като спънка на тѣхното развитие. Напримѣръ, тѣ се влюбватъ въ паритѣ и цѣлъ животъ имъ служатъ. Паритѣ могатъ да служатъ като срѣдство, като условие за постигане на по-висши цѣли и идеали, но тѣ сами не могатъ да бѫдатъ нито цѣль, нито идеалъ. Да се влюбишъ въ паритѣ, значи да огрубишъ чувствата си. Понѣкога може да обикнете нѣкого така, че тази обичь да бѫде спънка въ вашия животъ. Онзи, когото обичате, трѣбва да внася всѣки день по нѣщо ново въ живота ви. Нѣкой казва: „Азъ искамъ еди-кой си човѣкъ да ме обича.“ Добрѣ, но днесъ, при условията, въ които се намира този човѣкъ, той не може да ви обича. Защо? — Днесъ този човѣкъ не може да внесе нищо ново въ васъ. Тогава, за какво ви е неговата обичь? Тя нѣма да ви ползува въ нищо. Ето защо, за да дойде Любовьта у насъ, да могатъ хората да ни обичатъ, и ние да обичаме, трѣбва да се пристѫпи къмъ единъ подготовителенъ процесъ. И тъй, за да дойде Божествената Любовь у насъ, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти, за да не срѣща тя никакво съпротивление. Само така тя ще може да прѣдаде своитѣ качества, своитѣ елементи на лицето, което ние любимъ. Човѣкъ, въ когото е дошла Божията Любовь, трѣбва да има точно опрѣдѣлени отношения къмъ мѫжа, къмъ жената, къмь приятелитѣ, къмъ госпо- даритѣ, къмъ слугитѣ и къмъ всички живи същества, отъ най малкитѣ до най-голѣмитѣ. Ако обикнете нѣкого и внесете въ ума или въ сърцето му една непотрѣбна мисъль или едно непотрѣбно чувство, вие го спъвате вь живота. Ако нѣкой пияница обикне една жена, която никога въ живота си не е пила, и той успѣе да събуди въ нея желание да пие, питамъ: какво ново е внесълъ този човѣкъ въ душата на своята любима? Той внесе въ душата и едно отрицателно качество, съ което я осакати, но не я повдигна. Този човѣкъ не можа да внесе въ душата и любовь къмъ Истината, или желание да се самопожертвува за великото, за красивото въ свѣта. Казвамъ: новитѣ разбирания на живота изискватъ отъ всинца ни, когато обичаме нѣкого, да имаме силното желание да внесемъ въ душата му нѣщо хубаво, красиво. И тогава, всѣки ще благодари на Бога, че е срещналь човѣкъ, който съ своята любовь е могълъ да внесе въ ума му една свѣтла мисъль и въ сърцето му едно красиво чувство и желание. Такива хора сѫществуватъ въ свѣта. Само чиститѣ хора могатъ да обичатъ. Хора, които не сѫ чисти по сърце, всѣкога ще губятъ въ любовьта си. Въ Писанието е казано: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Когато хората страдатъ, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения гласъ въ тѣхъ, който имъ казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете отъ низшето „азъ“, не можете да използувате моята Любовь.“ Има нѣщо въ човѣка, което трѣбва да умре! Павелъ казва: „Сега вече не живѣя азъ, но Христосъ живѣе въ мене.“ Това подразбира, че онзи Павелъ, който гонилъ, прѣслѣдвалъ Христа, и слѣдъ това се обърналъ къмъ Бога, сега вече Христосъ живѣе въ него. Питамъ: когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ Царството Божие, като Иванъ, като Стоянъ, или като Драганъ ще влѣзе? — Не, Иванъ ще отиде при Ивановци, Стоянъ — при Стояновци, Драганъ — при Драгановци, а душата ще отиде при Бога. Иванъ, Стоянъ, Драганъ, това сѫ нѣща, дадени отъ хората, затова и при тѣхъ ще останатъ. Това, което е Божествено въ човѣка, ще отиде при Бога. Човѣшкитѣ разбирания и човѣшкото съзнание ще останатъ при хората, а Божественото съзнание ще отиде при своя Първоизточникъ. Нѣкой хора се плашатъ отъ смъртьта и казватъ: „Какъ тъй да умра. Чудни сѫ тия хора! Кое е по-хубаво: да лежи човѣкъ на легло и да се прѣвива отъ болки, или да умре това съзнание за болката въ него и да се замѣсти съ ново съзнание за здраве, на което човѣкъ да уповава въ живота си и да се радва? Нѣкой се оплаква отъ живота си и казва: „Голѣмъ грѣшникъ съмъ азъ, мислитѣ ми сѫ нечисти, чувствата ми сѫ нечисти, дѣйствията — сѫщо, не знамъ, какво да правя“. Питамъ: не е ли по добрѣ, това състояние да се смѣни съ онова здравословно състояние, да се усѣщашъ мощенъ, здравъ, да гледашъ съ открито лице на свѣта? Често хората се смущаватъ отъ своитѣ недѫзи. Казвамъ: радвайте се, ако имате недѫзи. Тѣ ви създаватъ условия за работа. Чрѣзъ тѣхъ вие ще създадете характеръ въ себе си, като работите неуморно и постоянно за тѣхното изправяне. Нѣкой човѣкъ не обича да говори Истината, обича да полъгва малко. Ако този човѣкъ погледне малкия си пръстъ, ще забѣлѣжи на него едно малко изкривяване. Причината на този недѫгъ не се крие въ кривината на малкия пръстъ, но нѣйдѣ въ ума или сърцето на този човѣкъ има нѣщо анормално. Тази анормалность е изкривила малкия пръстъ. За да се изправи пръстътъ, този човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичнитѣ причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своитѣ мисли и чувства. Питамъ: кои сѫ причинитѣ, дѣто нѣкой човѣкъ обича да полъгва? Той казва, напримѣръ, че е ученъ човѣкъ, свършилъ два факултета, когато въ сѫщность не е свършилъ даже и гимназия. Другъ нѣкой казва за себе си, че е много добъръ човѣкъ, подобенъ на него нѣма, а въ дѣйствителность той не е добъръ човѣкъ. Благословение за хората е, когато тѣ говорятъ Истината. Защо човѣкъ не казва това, което е въ дѣйствителность, а изнася фактитѣ другояче? Ако ти си ученъ или добъръ човѣкъ, това е благо и за тебе, и за околнитѣ хора. Ако ти не си такъвъ, за какъвто се прѣпорѫчвашъ, ще се намѣришъ въ безизходно положение. Хората ще те поставятъ на работа и ще разбератъ, какво можешъ да направишъ. Ако не можешъ да свършишъ работата, за която се прѣпорѫчвашъ, ти ще се намѣришъ въ положението на онзи българинъ отъ южна България, който се хвалилъ, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условилъ на едно мѣсто на работа, дѣто му дали да изработи едни такива потури. Започналъ да мѣри и крои, но потуритѣ се указвали все още широки. Мѣрилъ, кроилъ, но по едно врѣме вижда, че платътъ не стига за потуритѣ. — „Е нищо“, казалъ си този майсторъ кроячъ. „Ще изкарамъ оть този плать поне една салтамарка.“ Крои салтамарката, рѣже плата, но и салтамарка не излиза. — Поне една тютюнена кесия ще изкарамъ. Питамъ: ако отъ вашето вѣрую не можете да изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това вѣрую; какви хора сте вие? Можете ли отъ вашето вѣрую да изкарате поне една тютюнена кесия? Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ.“ — Въ какво? — Въ Бога. Разговаряли ли сте се поне съ Неговитѣ посланици? — Не, азъ вѣрвамъ въ Бога на своя баща, отъ когото ми е оставенъ като прѣдание. Казвамъ: не се осланяйте на старитѣ прѣдания отъ миналото! Не се осланяйте на водата въ блатата, въ локвитѣ! Осланяйте се на това вѣрую, което винаги е ново и отъ което животътъ произлиза! Осланяйте се на онази прѣсна, чиста вода отъ извора, която подържа живота и винаги свѣжа остава! За васъ е важно да проучавате Великото Начало въ свѣта тъй, както днесъ се проявява то, а не както се е проявявало въ миналото. Азъ често повтарямъ слѣднитѣ формули: „Вѣрвамъ въ Господа, Който е говорилъ въ миналото; вѣрвамъ въ Господа, Който ми говори сега, вѣрвамъ и въ Великия и Вѣченъ Духъ на Истината, Който ми показва пѫтя и изработва велики и славни дѣла на бѫдещето. Онѣзи, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на тия формули, ще кажатъ: „Каква полза имамъ отъ това, да вѣрвамъ въ онзи Господъ, Който е говорилъ въ миналото? Каква полза имамъ отъ това, да вѣрвамъ въ Неговия Вѣченъ Духъ, Който ще ми говори за въ бѫдеще? Ние вѣрваме само въ този Господъ, Който сега ни говори? Казвамъ: тия формули сѫ разбрани и смислени само за онзи човѣкъ, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човѣкъ миналото, настоящето и бѫдещето сѫ страници отъ великата книга на живота. За да разбира цѣлокупностьта на живота, той трѣбва да чете и проучава всичкитѣ страници на тази книга. Питамъ: какво значи да вѣрва човѣкъ въ Бога? — Да вѣрвашъ въ Бога на миналото, на настоящето и на бѫдещето, значи да поставишъ здрава, солидна основа на живота си. Слѣдователно, Богъ на миналото съставлява основата на живота; Богъ на настоящето е строительтъ на новия животъ. Вѣчниятъ Духъ, Който ще говори за въ бѫдеще, доставя материалитѣ за този животъ; И тъй, животътъ се нуждае отъ здрава, солидна основа, отъ строитель и отъ материали за неговия строежъ, Сѫщото отношение сѫществува и въ живота на отдѣлния човѣкъ: той трѣбва да има разумно сърце — основа на живота; свѣтълъ умъ — строитель; и устойчива воля доставчица на материали за новия строежъ. Понѣкога хората правятъ погрѣшки, но Великиятъ Духъ отвѫтрѣ имъ казва: „Това, което сте направили, не е добро, развалете го!" — Добрѣ, ще го развалимъ. Архитектътъ замине, погрѣшката се замазва отгорѣ-отгорѣ, като се самозаблуж- даватъ, че всичко е поправено. Дохожда ар- хигектътъ втори пѫть, поразчопля постройката тукъ-тамъ и запитва работницитѣ: „Поправихте ли погрѣшката?“ — Поправихме. — Не, не сте я поправили, както трѣбва. Ще развалите стѣнитѣ на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трѣбва. Казвате: това сѫ материални положения, които нѣматъ нищо общо съ нашия духовенъ животъ. Казвамъ: има връзка, съотношение между материалнитѣ и духовнитѣ работи на човѣка. Каквито сѫ материалнитѣ, такива ще бѫдатъ и духовнитѣ му работи. Физическитѣ работи на човѣка сѫ редъ опитности, които го ползуватъ и въ духовния му животъ. Запримѣръ, често вашитѣ състояния се смѣнятъ: ту сте скръбни, ту весели; ту вѣрвате въ Бога, ту се съмнѣвате; нѣкога мислите, че сте спасени; нѣкога, че не сте спасени. Съ една дума, животътъ ви прѣдставлява непрѣкѫсната връзка отъ радости и скърби, отъ падания и ставания и т. н. Това сѫ илюзии на вашето съзнание. На какво се дължатъ тѣ? — На връзката ви съ различни сѫщества. Ако се свържете съ човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровенъ, и вие ще имате добро разположение. Който вѣрва въ Първичната причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човѣкъ да се съмнява, той се връща назадъ, и съзнанието му се замъглява. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора се връщатъ назадъ, къмъ своето минало, и по този начинъ губятъ свѣтлината на съзнанието си. Всички трѣбва да се пазятъ отъ тази погрѣшка! Не е достатъчно само човѣкъ да казва, че е спасенъ, но спасението трѣбва да съставлява положителенъ фактъ въ неговия животъ. Спасението не е завършенъ процесъ. Да бѫдещь спасенъ, това не значи царьтъ да отмѣни твоята присѫда, и съ това да се изчерпи въпросътъ. Спасението подразбира ново направление въ живота на човѣка — да върви паралелно съ Божия Духъ, Който работи въ него. Въ всички тежки случаи на неговия животъ, Духътъ Божий тихо му нашепва: Не се обезсърдчавай, на- прѣдъ върви! Учи, люби, Истината обикни!“ Про- говори ли ви този гласъ, борбитѣ, изпитанията непрѣменно ще дойдатъ, но вие ще имате сила да ги понесете. Гласътъ на Бога е толкова силенъ, че всѣкога произвежда пертурбации вънъ и вѫтрѣ вь човѣка. Обаче, тия пертурбации не сѫ нищо друго, освѣнъ намѣстване на всички измѣстени, отклонени части отъ своя пѫть. Мнозина се обезсърдчаватъ, оплакватъ, че откакъ тръгнали въ пѫтя на Истината, оголѣли, станали по-нещастни. Питамъ: какъ обличате новата си дреха? Нали първо събличате старата дреха, а послѣ обличате новата? Който не оголѣе, не може да разбере Истината. Когато Богъ създаде първитѣ човѣци, Той имь направи хубави, свещени дрехи, но тѣ ги изцапаха, окаляха. Като съблѣкоха окалянитѣ си дрехи, тѣ вече сами се облѣкоха съ дрехи отъ кожа. Като ги видѣ така облѣчени, Богъ имъ каза: „Вървете сега така облѣчени въ широкия свѣтъ да работите!“ И досега ние виждаме всички хора, като блудния синъ, облѣчени въ тия кожени дрехи, окѫсани, немили-недраги. За тия два вида дрехи говори Павелъ въ Писанието- „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно”. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на онѣзи свѣтли първоначални дрехи, които Богъ на врѣмето бѣ приготвилъ. За да ни се дадатъ отново тѣзи дрехи, ние трѣбва да имаме такова обширно вѣрую, което да включва въ себе си цѣлия свѣтъ и такава велика Любовь, която да ни свързва съ всички живи сжщества въ свѣта. Често запитвате: „Какъ трѣбва да си прѣд- ставяме Бога?“ Казвамъ: когато мислите за Бога, вие трѣбва да си Го представяте като велика, всеобемаща сѫщина, която обгръща и прониква цѣлия свѣтъ съ всички свои създания. Въ всѣко най-малко и най-голѣмо сѫщество вие трѣбва да виждате Божественото проявление. Въ всичко и навсѣкѫдѣ трѣбва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. Въ това отношение, каквото и да ви се случи въ свѣта, вие трѣбва да живѣете съ свещения образъ на Бога. Не допущайте никакво съмнѣние въ душата си, защото то е низшето начало въ човѣка, което може да донесе страдания, падания, смърть, изгубване смисъла на живота. Когато низшето съзнание у човѣка отстѫпи на висшето, тогава той ще бѫде свободенъ, способенъ за великата наука на живота, да разбере неговия дълбокъ смисълъ и да намѣри това, което търси. Само по този начинъ човѣкъ ще може да добие истинското щастие. Кога е щастливъ длъжникътъ? — Когато дългътъ му се прости. Кога е щастливъ болниятъ? — Когато болестьта го напусне. Изобщо, кога е щастливъ човѣкъ: когато изгубва, или когато придобива живота?—Разбира се, когато го придобива. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!“ И тъй, познаването на Бога трѣбва да бѫде първата и най-важна задача на всѣки човѣкъ. Питамъ: какъ ще познаете Бога? Какъ ще познаете вашия Учитель? Учительтъ не може да се яви на физическия свѣтъ като завършенъ актъ. Той не може да се яви и като нѣкакво явление вѫтрѣ или вънъ отъ хората. Учительтъ се явява само като вѫтрѣшна разумна проява въ човѣка. Често, много хора приематъ по внушение нѣкои мисли и считатъ, че това е тѣхниятъ Учитель, който имъ говори отвѫтрѣ. Не, това сѫ мисли, приети по внушение. Има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически актъ на насилие. Когато Учительтъ говори, ученикътъ се вдъхновява. Въ това говорене има винаги свобода: ученикътъ може да приеме или да не приеме съвѣтитѣ на Учителя. Той не насилва никого. Всѣки човѣкъ, който иска да се наложи, той си служи съ насилие. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ не е културенъ, не е просвѣтенъ, нѣма дипломъ, че е свършилъ нѣкаква наука. Казвамъ: единъ дипломъ има важенъ за човѣка! Това е неговиятъ умъ, чрѣзъ който той може да провѣрява истинностьта на нѣщата, а не само да говори, че това знае, онова знае. Истинско знание наричамъ това, което е абсолютно провѣрено въ живота. Затова, пазете се огъ външнитѣ заблуждения въ свѣта, че този човѣкъ е ученъ, или онзи човѣкъ е ученъ. Знаещъ, ученъ човѣкъ е този, който има не само теоретически знания, но който владѣе изкуството да живѣе. Нѣкой питатъ: „Какъ трѣбва да се считаме, като Синове Божии, или ангели-служители?“ — По сѫщина човѣкъ е Синъ Божий, произлѣзълъ отъ Бога, а по служене той е ангелъ-служитель. Нѣкой души сѫ останали при Бога и се радватъ на хубоститѣ и красотитѣ около Него, а други души сѫ слѣзли на земята да работятъ. Много отъ послѣднитѣ сѫ въ постояненъ споръ помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тѣзи души се намиратъ въ положението на блудния синъ, който, слѣдъ като живѣлъ съ своитѣ фантастични идеи, напусналъ баща си и отишълъ въ широкия свѣтъ, дѣто напълно пропадналъ. И тъй, ако държите въ ума си свещения образъ на Първичната Причина, вие ще бѫдете въ връзка и съ вашия Учитель, който ви говори отвѫтрѣ всѣки день и часъ. Учитель въ свѣта може да бѫде само Богъ, само Първичната Причина. Вие трѣбва да знаете, че всѣки, който е натоваренъ съ мисията да прѣдаде на свѣта Божията Истина, той не говори отъ свое име. Затова и Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ въ свѣта да сторя своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ И до днесъ хората тълкуватъ Христовото учение, разглеждатъ стихове единъ слѣдъ другъ, пишатъ трактати върху тѣхъ и т. н. Казвамъ: добрѣ е да се разглеждатъ стиховетѣ, както е казалъ Христосъ, но важно е да се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казалъ, или, не. Значи, опити трѣбва да се правятъ. Христовото учение не е само теория, но то е живо учение на опита. Мнозина казватъ: „Щомъ е така, нека се направи опитъ да възкръсятъ нѣкой мъртавъ човѣкъ.“ Казвамъ: може да възкръсне само този човѣкъ, който е роденъ отъ Бога. Може да се роди само този човѣкъ, който е заченатъ. Коренно може да се излѣкува единъ човѣкъ и отъ физическитѣ, и отъ психическитѣ му недѫзи, само ако е заживѣлъ духовенъ животъ. Да се лѣкува човѣкъ физически, това е лесно нѣщо, но да се лѣкува психически, иска се духовна обнова. Физическитѣ работи ставатъ лесно, но духовнитѣ работи ставатъ мѫчно. Съврѣменното християнство се е спънало, именно, въ духовния животъ. Голѣма опасность очаква човѣка, ако той се опита да влѣзе въ духовния свѣтъ съ своитѣ стари разбирания, съ своитѣ стари вѣрвания. Съврѣменнитѣ хора иматъ много желания. Тѣ искатъ богатство, имане, кѫщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиознитѣ хора се лротивопоставятъ на тия желания у свѣтскитѣ хора и казватъ: „Не ни трѣбватъ кѫщи, не ни трѣбватъ богатства и имоти. Самъ Христосъ е казалъ: „Азъ отивамъ при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема.“ Питамъ: ами ако Христосъ не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думитѣ на Христа въ букваленъ смисълъ. Докато сте на земята, разумно използувайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добритѣ условия, които ви сѫ дадени. И да имате кѫща на земята, тя е една врѣменна колибка. Не се свързвайте съ нея, но я използувайте като условие за вашето развитие. Нѣкой пита: Позволено ли е на религиозния човѣкъ да мисли за нови дрехи?“ — Ако имате срѣдства, направете си нови дрехи, но ако нѣмате, не ходете да правите заеми оттукъ-от- тамъ; и вие да изпадате въ изкушения, и другитѣ да изкушавате. Казвамъ: истински религиозниятъ човѣкъ е напълно свободенъ въ своитѣ дѣйствия. Той има мѣрка въ всичко и доброволно се ограничава въ своитѣ желания. Казано е въ Писанието: „Всѣко добро желание е отъ Бога.“ Имате ли нѣкое добро желание, изпълнете го. Казвате: „Какво ще кажатъ хората за това?“ — Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте за мнѣнието на хората. Не туряйте Божественъ характеръ на човѣшкитѣ си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ отъ Бога.“ — Нѣма защо да казвате, че сте родени отъ Бога. Отъ пло- доветѣ ще ви познаятъ. Карамфилътъ казват „Помириши ме и вижъ, какъвъ миризъ имамъ.“ Черешата казва: „Вкуси ме, и самъ ще се произнесешъ за моя вкусъ.“ Който иска да знае, добъръ ли съмъ, или не, нека ме опита. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора мислятъ, че добриятъ човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ, любещъ. Казвамъ: Богъ е Любовь, но по-справедливъ и по-строгъ отъ Него нѣма. По-добъръ отъ Бога нѣма, но и по-строгъ отъ Него нѣма. Казано е: „Земята ще изгори прѣдъ лицето на Бога“. Той може въ единъ моментъ да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го сѫди за дѣлата Му? Щомъ Богъ види, че нѣкоя форма, въ движението си изъ свѣта, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Богъ е въ сила да отнеме живота и да създаде живота на всички сѫщества. Ако проникнемъ въ Божията Любовь, ще видимъ, че цѣлиятъ свѣтъ е създаденъ, именно, върху тази Любовь. Добъръ човѣкъ ние наричаме не само кроткия, но всѣки човѣкъ, който въ постѫпкитѣ си спрѣмо другитѣ хора е такъвъ, какъвто е спрѣмо себе си. Ако човѣкъ въ постѫпкитѣ си спрѣмо другитѣ хора не е такъвъ, какъвто е спрѣмо себе си, той не може да се нарече нито добъръ, нито правдивъ, нито любещъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ има двѣ различни мѣрки, съ които опрѣдѣля отношенията си. Сега, азъ ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете нова Свѣтлина въ съзнанието си. Тия, които прилагатъ новитѣ разбирания въ живота си, сѫ прѣдъ прага на Царството Божие. На тѣхъ вече майка имъ може да говори. Кога говори майката на своитѣ дѣца? — Когато я разбиратъ. Кои дѣца я разбиратъ повече? — По възрастнитѣ, по-разумнитѣ. На тия свои дѣца майката говори направо, защото тѣ я разбиратъ добрѣ. Желая всинца вие да пиете отъ чистата изворна вода, и то направо отъ самия изворъ, а не отъ водата, която е далечъ отъ него съ километри. Който пие веднъжъ отъ тази вода, той нѣма да казва, че не се нуждае отъ никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слѣе съ всички и ще види, че отъ всички има нужда, защото тѣ сѫ части отъ голѣмата Единица. Всички хора, всички сѫщества сѫ части на общия Божественъ организъмъ. Тогава Богъ ще живѣе въ васъ, и вие въ Него — ще се влѣете въ Бога и ще разполагате съ Неговата сила. Само така може да се разбере пълнотата на вѫтрѣшния животъ. Мнозина се чувствуватъ далечъ отъ Бога и се нуждаятъ други хора да се молятъ заради тѣхъ. Тѣ казватъ: „Вие се молете заради насъ, понеже ,Богъ не иска да чуе молитвата ни.“ — Не, всѣки човѣкъ самъ поставя: прѣграда между себе си и Великото Начало въ живота. Когато хората се сблъскватъ съ извѣстни противорѣчия въ живота, това се дължи на тѣхното съзнание за нѣщата. Колкото съзнанието на човѣка е по-пробудено, толкова и противорѣчията за него сѫ по-малко. Запримѣръ, нѣкой хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на плътьта въ човѣка и казватъ: „Добрѣ щѣше да е, ако не съществуваше плътьта въ свѣта.“ Питамъ: наистина, какво щѣше да бде, ако всичко бѣше само духъ? — Не, нито плътьта може безъ духъ, нито духътъ може безъ плъть. Великиятъ Създателъ знае това нѣщо; Ако нѣмаше нужда отъ; плътьта Той не би я създалъ. Както не може безъ духовното, така не може и безъ плътското. Тѣ сѫ двѣ начала въ човѣшкото естество, неразривно свързани. Плътьта и духътъ сѫ въ постоянна борба. Въ тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътьта и духътъ ще се примирятъ само тогава, когато Божествениятъ елементъ влѣзе между тѣхъ. Ще дойде день, когато плътьта и духътъ ще живѣятъ заедно въ Божественото. Тогава всички хора, ще иматъ ново съзнание, съ нова свѣтлина, различна отъ досегашната, и ще бѫдатъ подобни на ангелитѣ. Казано е въ Писанието: „Ще бѫдете подобни на Христа“. И тъй, докато реализирате вашия животъ разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате редъ мѫчнотии и страдания, които трѣбва да надделѣете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се съ това, което слушате. Като влѣзете въ свѣта и тамъ ще ви влияятъ. Четете съчиненията на единъ авторъ на вторъ авторъ тѣ ви влияятъ. Отивате въ нѣкоя църква, слушате единъ, втори, трети проповѣдникъ — и тѣ ви влияятъ. Най послѣ се запитвате: наистина, правъ ли е този пжть, въ крито сега вървимъ? Питамъ: кой е правиятъ пѫть? Пѫтьтъ, по който майка ви и баща ви вървятъ, правъ ли е? Пжтьтъ, по който ващитѣ дѣди и прадѣди вървѣха, правъ ли бѣше? Откакъ е излѣзълъ човѣкъ отъ рая и досега пѫтьтъ му е билъ все кривъ. Обаче, слѣдъ идването на Христа на земята, пѫтьтъ на мнозина вече е изправенъ. Тия хора вече се връщатъ по обратния пѫть къмъ онова първично състояние, въ което сѫ били нѣкога. Тѣ сѫ на пѫть вече да влѣзатъ въ рая. Христосъ е границата, при която човѣшкото съзнание минава отъ едно състояние въ друго. Този процесъ на съзнанието, ние наричаме „просвѣтление на душата“. Христосъ е пѫтьтъ на душитѣ къмъ Бога. Въ свѣтлината, която Христосъ донесе на свѣта, може да се разграничи обикновеното отъ просветеното съзнание на хората. Слѣдователно, новиятъ пѫть, който се очъртава отъ Христовата свѣтлина, се отличава съ слѣдното качество: въ всѣка душа, която влѣзе въ този пѫть, се заражда непрѣодолимо желание да върви напрѣдъ. И тогава, никоя сила не е въ състояние да спре тази душа отъ нейния пѫть. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклонъ. Каквото прѣпятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Нѣма прѣпят- ствие въ свѣта, което може да спре душата въ нейния стремежъ да върви къмъ Първоизточника на живота. Защо? — Понеже стремежътъ и е силенъ. Казвамъ: не се плашете отъ прѣпятствията въ живота си! Вървете къмъ великата цѣль, къмъ новитѣ велики разбирания, чрѣзъ които ще влѣзете въ новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знaeте, какъ да наредите живота си на земята: ще знаете, какъ да се обличате, какъ да се храните, какви жилища да си правите, какъ да възпитавате дѣцата си; ще знаете новитѣ начини и методи за възпитание на цѣлото общество. Нѣкой пита: „Трѣбва ли да се откажемъ отъ живота? Не е въпросътъ за отказване. Животътъ е необходимость за всички. Той е вѫтрѣшно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животътъ трѣбва да се разбира отъ гледището на новата свѣтлина. Пѫтьтъ, въ който Богъ прониква, не трѣбва да се изкривява; служенето, като задача на всѣка душа, не трѣбва да се избѣгва. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другия. Онѣзи, които се мѣсятъ въ работитѣ на другитѣ, не могатъ да бѫдатъ ученици; онѣзи, които не могатъ да пожертвуватъ всичко заради Бога, и тѣ не могатъ да бѫдатъ ученици. Азъ не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Богъ разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човѣкъ, но за себе си, съ съзнание за вашия дългъ къмъ Великото Начало въ живота. Жертвата, която правите, трѣбва да внесе подобрение, подемъ въ живота ви, въ дома ви и въ всички, които сѫ около васъ. Мнозина мислятъ, че като се самопо- жертвуватъ, ще изгубятъ живота си. Да се самопожертвува човѣкъ, това не значи да изгуби живота си. Човѣкътъ на жертвата е силенъ човѣкъ, истински служитель на Бога. Отъ гледището на новото учение. Първичната Причина се схваща като вѫтрѣшенъ потикъ на душата да върви напрѣдъ и все напрѣдъ. Разколебае ли се човѣкъ само за моментъ и спре движението си, въ него настѫпва единъ свещенъ, Божественѣ бунтъ, и той чува въ себе си тихъ гласъ, който му говори: „Нѣма да спирашъ, нито ще се отклонявашъ налѣво или надѣсно; всичко си опиталъ. Сега ще вървишъ въ красивия животъ!“ Не е ли смѣшно за младия човѣкъ да търси изъ стаитѣ на своя дѣдо и на своята баба вехтории, потънали въ прахъ? Този прахъ ще го отрови. Казвамъ: запалете всичкитѣ вехтории на вашитѣ дѣди и прабаби да изгорятъ и влѣзте въ склада съ нови дрехи! Тамъ ще ви посрещнатъ вашитѣ добри приятели и ще ви прѣдложатъ да си изберете костюмъ, какъвто искате. Изберете ли веднъжъ новия си костюмъ, нѣма вече да го събличате. Облѣчете ли веднъжъ новия костюмъ на съзнанието ; нѣма вече събличане. Колкото и да ритате въ този костюмъ, той повече се закрѣпва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Животъ; откажете ли се да служите на Бога,... ще изгубите този животъ; и отново ще облѣчете старитѣ си дрехи. Ще ви приведа приказката за „Рибаря и златната рибка.“ Живѣли край морето една баба ,и единъ дѣдо. Бабата била лоша, сърдита жена, постоянно се карала съ дѣдото, че работилъ малко, и цѣлъ животъ се разправяли съ сиромашията. Праща го тя единъ день на морето, да налови много риба — да ядатъ и да остане за продань. Отива дѣдото тѫженъ на морето, хвърля мрѣ- жата, нищо не може да хване. Въ това врѣме една златна рибка излиза отъ морето и запитва дѣдото: Защо си тѫженъ дѣдо? —- Имамъ една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. — Върви си, дѣдо, въ кѫщи, и не се безпокой. Ще имашъ риба, колкото искашъ. Връща се дѣдото дома си и намира много риба. Пита го бабата: „Дѣдо, отдѣ дойдоха тия риби?“ — Като хвърляхъ мрѣжата, една златна рибка излѣзе отъ водата и като ме запита, за какво съмъ дошълъ,: каза ми да се върна дома си, тя ще ми изпрати много риба. — Ехъ ти, старъ глупецо, риба ли трѣбваше да и искашъ? Не виждашъ ли, че коритото ни е счупено, нѣмаме въ какво да перемъ? Хайде, пакъ иди, да и поискашъ ново, хубаво корито. Отива дѣдото на морето, ходи, обикаля покрай брѣга нажаленъ. Рибката пакъ излиза отъ морето и го запитва: „Дѣдо, какво искашъ, защо си нажаленъ?” — Сърди се моята баба, че. съмъ поискалъ риба. Сега ми каза, че имала нужда отъ корито. — Върни се дома си, и корито ще има. Отива си дѣдото, вижда прѣдъ бабата седи ново, хубаво корито. — Глупецъ, защо поиска корито? Не знаешъ ли, че нѣмаме кѫща? Малко ли студове прекарахме толкова години въ тази срутена колибка! Иди да и поискашъ нова кѫща, нови дрехи и покѫщнина. Отива дѣдото, по тѫженъ отъ по-рано, обикаля край морето. Рибката го вижда, излиза отъ водата и го запитва: Какво искашъ, дѣдо, защо си тѫженъ?“ — Моята баба пакъ е недоволна, сега иска кѫща нови дрехи и покѫшнина.— И ти си спокоенъ въ кѫщи, и това ще ви се даде. Отива дедото дома си: вижда, вмѣсто старата съборена колибка, нова кѫща, бабата облѣчена въ нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита. — Старъ дъртако, защо не поиска отъ рибката, да те направи царь, а мене царица? Връща се отново дѣдото, оплаква се на рибката отъ своята баба. — И това ще бѫде, дѣдо, ти само не тѫжи. Връща се дѣдото въ кѫщи и намира бабата вече царица, но и този пѫть недоволна. — Защо не поиска отъ рибката да ни направи като Бога? Отива дѣдото покрай морето, тѫженъ и наскърбенъ, чака, но рибката вече не излиза. Тя се разгнѣвила на старата баба. Връща се дѣдото въ кѫщи и какво да види! — Пакъ старата колибка и бабата насрѣща му съ сѫщитѣ стари дрехи, съ счупено корито, безъ хлѣбъ и безъ риба — пакъ при сѫщитѣ условия на стария животъ. Казвамъ: всѣки, който не придобие свѣт- лината на новия животъ въ себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне Божественото благо, той ще го изгуби. Ние наричаме това благо „Любовь къмъ Първичната Причина на нѣщата.“ Като ви говоря тия идеи, азъ не искамъ ученицитѣ на новото, на Божественото учение само да прѣповтарятъ нѣщата, но да бѫдатъ истински носители на великото, което се включва въ това учение. Всички трѣбва да работите съзнателно, за да развиете въ себе си добродѣтелитѣ и дарбитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Въ Писанието е казано: „Всички трѣбва да бѫдете подобни на Бога.“ Какъ ще се постигне това? — Чрѣзъ усилена съзнателна дѣйность върху себе си. Това е великата задача за разрѣшение, дадена за всѣки човѣкъ, не само за една година, нито за единъ животъ, но прѣзъ всичкитѣ врѣмена на вѣковетѣ. Христосъ казва: „Азъ ще бѫда съ васъ до окончанието на вѣка“. Това подразбира, че прѣзъ всичкото врѣме, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашитѣ възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности. Но кога ще имате помощьта на Христа? — Когато вие сте готови да направите всичко заради Бога. Ако можете да направите за Бога всичко, което се изисква отъ васъ, и Богъ ще направи всичко за васъ. Нѣма нѣщо, което да не може да ви се даде и да не се направи за васъ. Не направите ли за Бога това, което се иска отъ васъ, и вие нѣма да получите нищо. Това е една вѫтрѣшна задача, която всѣки ще разрѣши по своему. Разсѫждавайте споредъ това, което Богъ ви е говорилъ въ миналото, както ви говори въ настоящето и както Неговиятъ Духъ ще ви говори въ бѫдещето. Възрастнитѣ ученици ще слѣдятъ, додѣ е стигнало пробуждането на съзнанието у младитѣ. Както по плодоветѣ познаватъ, какво е дървото, така и работата на младитѣ е резултатъ отъ работата на възрастнитѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ училищата съ учителитѣ и ученицитѣ. Когато нѣкой е назначенъ за първа година учитель, резултатътъ отъ работата му е по-слабъ въ сравнение съ този, когато е учителствувалъ вече 4— 5 години. Освѣнъ това и положението на първитѣ ученици, постѫпили въ училището е при по-трудни условия, отколкото на тия, които постѫпватъ по послѣ. За тѣхъ има повече пособия, повече удобства и затова иматъ по-добри резултати. Сега и вие, които вървите въ духовния пѫть, се намирате при по-леки условия. Васъ посрѣщатъ наврѣдъ съ финикови вѣйки. Обаче, ония, които минаха прѣди васъ, прѣкараха голѣми мѫчения и страдания. Тѣ дадоха такива жертви, каквито вие не можете да си прѣдставите. Отъ васъ не се изискватъ сѫщитѣ жертви, но нови жертви, съ които да дадете примѣръ на подрастващото поколѣние. Сега, азъ ви , желая да имате абсолютно, положително вѣрую за нѣщата и да не се критикувате. Ако сте недоволни, и отъ васъ ще бѫдатъ недоволни; ако обичате, и васъ ще оби- чатъ; ако вѣрвате въ Великото начало на живота, и въ васъ ще вѣрватъ; ако сте справедливъ къмъ другитѣ, и къмъ васъ ще бѫдатъ справедливи. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Спрѣмо всички хора Богъ постѫпва така, както и тѣ постѫпватъ къмъ Него. Съмнѣвате ли се въ Него, и другитѣ хора ще се съмнѣватъ въ васъ; обичате ли Го, и хората ще ви обичатъ; считате ли Го съвършенъ, вие ще можете самъ да си поправите по-грѣшкитѣ. Ако Богъ бутне нѣкоя ваша по-грѣшка, тя веднага изчезва и вмѣсто нея се явява нѣщо хубаво и красиво. Отъ разположението ни къмъ Великия прин- ципъ въ живота зависи и подобрението на нашия животъ. Това е мѣрилото за нѣщата. Младитѣ трѣбва да приложатъ тази мѣрка въ живота си, а старитѣ да вървятъ слѣдъ тѣхъ. Отъ младитѣ; се изисква смѣлость, а отъ старитѣ — смирение. Въ какво седи това смирение? — Понеже младиятъ обича повече да говори, стариятъ трѣбва да се смири, внимателно да го изслушва. Изкуство е да можешъ да изслушвашъ човѣка. За всичко е нужно прѣчистване на съзнанието, да дойдете до въз- кресението, да възстановите вѫтрѣшната връзка съ Първичната Причина, за да разбирате, въ какво седи Нейната воля и да я изпълнявате. Много хора казватъ, че вършатъ волята Божия, но дълго врѣме ще мине, докато разбератъ Истината по този въпросъ. Казвалъ съмъ ви, че Божественото учение е учение на живия опитъ. Затова, не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Когато човѣкъ се заеме съ приложението на това учение, ще дойдатъ редъ противорѣчия въ живота му, но тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Не е лесно за юнака да подигне тежъкъ товаръ. И той трѣбва да направи усилие, но нѣма да отстѫпи на товара.. Казвамъ: не туряйте правилата, които ви давамъ, като спънка въ вашия животъ. Казвате: „Ние знаемъ тия работи“. — Не, човѣкъ знае само това, което е опиталъ и отъ което има плодъ. Напримѣръ, едва сега ние вкусваме отъ плодоветѣ на всичко това, което Христосъ е проповѣдвалъ прѣди 2000 години. Колко малко е направило християнството отъ 2000 години насамъ! Какво ще постигне съврѣменното християнство? Казвате, че християнството още не е идеалъ на цѣлото човѣчество. — Така е. Между хората още не е събудено силното желание за самопожертвуване. Ако рече нѣкой да се самопожертвува, веднага слѣдъ това ще се роди и човѣшкото, че далъ повече, отколкото трѣбва. Приложи ли се Божественото учение, всички хора трѣбва да работятъ заедно, доброволно, всѣки споредъ силитѣ си, и всичко, което се придобие отъ общата работа, да се разпрѣдѣли равномѣрно въ живота. Тогава, всѣки, който работи за Бога, ще има общото съдѣйствие. Каквото направи той, всички ще му съ радватъ. Ако си направи кѫща, другитѣ ще се радватъ; ако напише нѣщо, всички ще го харесатъ; ако говори нѣщо, ще го изслушватъ съ внимание, безъ да го критикуватъ. Това трѣбва да бѫде идеалъ за всички! Ние говоримъ за вѫтрѣшнитѣ придобивки. Приятно е да срещнешъ душа чиста, откровена, която говори безъ прѣувеличение или намаление на фактитѣ! Приятно е да срещнешъ душа, постѫпкитѣ на която се диктуватъ отъ Любовьта! Който дойде при такъвъ човѣкъ, той ще го приеме съ радость, като го покани въ специална за него удобна, чиста стаичка. Ще му даде ключа отъ тази стаичка и ще го покани да влѣзе вѫтрѣ. Да имашъ за всѣки човѣкъ специално мѣсто въ своята душа — това трѣбва да бѫде идеалъ за всички, които учатъ и прилагатъ Христовото учение! Така постѫпва само онзи човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Всѣки човѣкъ трѣбва да има силно желание да приготви въ себе си специална стаичка за своя Учитель и специални стаички за приятелитѣ си. При това положение нѣма да изпѫкватъ никакви противорѣчия. Мнозина казватъ: Ние се молимъ на Бога, горещи молитви отправяме за нѣкои работи, но молитвата ни не се приема. По колко пѫти се молите за едно и сжщо нѣщо? — По много пѫти. — Значи, не знаете да се молите. Когато отидете при нѣкой великъ хирургъ, има ли нужда да се молите по нѣколко пѫти, за да ви излѣкува? Кажете му само веднъжъ: „Господинъ докторе, азъ ще ти платя, колкото искашъ, направи заради мене това, което ти считашъ, че е най-добро!“ Кажете ли така, платите ли, колкото иска, молбата ви ще бѫде изпълнена. Това показва, че този боленъ има довѣрие въ лѣкаря и затова не го моли по нѣколко пѫти. Дойде ли нѣкой боленъ при лѣкаря и настойчиво го моли по нѣколко пѫти да му помогне, безъ да му заплати, той нѣма да получи никаква помощь. Това показва. че този боленъ се съмнява въ лѣкаря. По сѫщия начинъ и Богъ не обича да Му се налагаме. Искайте, молете се, но не се налагайте. Ако вашитѣ желания не сѫ съгласни съ Божията воля, Богъ никога нѣма да ви отговори. Да допуснемъ, че нѣкой баща има синъ, за когото е опрѣдѣлено на еди-каква си възрасть да замине за другия свѣтъ. Този синъ причинява голѣми неприятности на своитѣ родители, но въпрѣки това, бащата плаче, моли се да остане синътъ му живъ. Молбата му се чува, и синътъ остава да живѣе на земята. Нѣкога става и обратното. Нѣкой баща има добъръ синъ, който тежко заболява и прѣдстои да замине за другия свѣтъ. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, не вѣрва въ молитвата, и синътъ му заминава за другия свѣтъ. Слѣдъ заминаването на сина, голѣми нещастия сполетяватъ бащата. Значи, онзи, който трѣбва да замине, остава да живѣе; онзи пъкъ, който трѣбва да остане живъ, заминава. И сега, азъ желая на онѣзи отъ васъ, които трѣбва да останатъ—подразбирамъ вашата душа, вашето съзнание—да останатъ на земята като носители на новото учение. За да бѫдете носители на Божественото учение, въ пълния смисълъ на думата, вие трѣбва да бѫдете здраво въорѫжени съ новитѣ разбирания, съ методитѣ на Любовьта и съ законитѣ на Мждростьта. Висока е мисията на ученицитѣ! По какъвъ начинъ можемъ да изпълнимъ своята мисия, своето прѣдназначение на земята? — Въ новия пѫть, по който вървите, има много начини и методи за постигане на вашитѣ желания и за разрѣшение на задачитѣ въ живота ви. Всѣки ще разрѣшава задачигѣ си самъ за себе си. Никой нѣма право да се мѣси въ работата на другитѣ. Запримѣрь, нѣкой човѣкъ е учитель, или чинов- никъ нѣкѫдѣ, обаче, иска да служи на Бога. Срѣща го единъ неговъ приятель и му казва: „Щомъ искашъ да служишъ на Бога, напусни службата си, напусни дома си и иди да проповѣдвашъ“. Казвамъ: всѣки да остане на своя постъ и при това положение да служи на Бога. Разнитѣ служби, които заемате, сѫ условия, елементи, необходими за рѣшение на задачитѣ ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа въ тѣсень и широкъ смисълъ на думата. Въ тѣсенъ смисълъ напущане на дома подразбира отдѣляне на бащата или майката отъ своитѣ близки. Въ такъвъ случай, бащата или майката иматъ право да сторятъ това, само слѣдъ като осигурятъ напълно близкитѣ си. Въ широкъ сми- сълъ напущане на дома подразбира отиване отъ едно мѣсто на друго. Мнозина питатъ: „Какъ може човѣкъ да придобие свободата си?“ — За да дадешъ свобода на човѣка, ти трѣбва да му върнешъ всичко, което си му взелъ. Ако този човъкъ е вложилъ чувства въ тебе, своята любовь, ти трѣбва да му я върнешъ. Ще кажешъ: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи въ моята банка еди-колко си капиталъ. Сега, понеже ние трѣбва да бѫдемъ свободни, ще се раздѣлимъ, като братя, по любовь, за което азъ ще върна вложения отъ тебе капиталъ, заедно съ лихвитѣ по 10 %. И послѣ, каквото азъ съмъ вложилъ въ тебе, по сѫщия начинъ ще ми го върнешъ.“ Каквото правите, да бѫде удобрено отъ Господа, а не отъ хората. Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ богатство, като казватъ: свободенъ може да бѫде само богатиятъ човѣкъ. Кой е богатъ човѣкъ? Ако натоварятъ единъ оселъ съ скѫпоцѣнни камъни, богатъ ли е той?—Богатъ е само онзи човѣкъ, който разумно използува Божиитѣ блага. Въ това отношение, истински богати сѫ великитѣ хора, светиитѣ, праведнитѣ хора, ангелитѣ, арахангелитѣ. Ако изпратите едно писмо до ангелитѣ или арахангелитѣ съ молба да ви изпратятъ нѣкаква парична помощи, тѣ нѣма да ви отговорятъ. Защо? — Понеже нѣматъ прѣми общения съ васъ. Ангелитѣ иматъ отношения съ хората чрѣзъ растенията, които сѫ тѣхни дѣца. Арахангелитѣ иматъ отношения съ хората чрѣзъ млѣкопитающитѣ, които сѫ тѣхни дѣца. Слѣдователно, каквито сѫ отношенията на хората къмъ растенията и животнитѣ, такива сѫ отношенията на ангелитѣ и арахангелитѣ къмъ тѣхъ. Какво ще каже съврѣменния човѣкъ по този въпросъ? Той ще се очуди на това ще отрече тази връзка между растенията и ангелитѣ, както и между животнитѣ и архангелитѣ. Питамъ: на какво основание тогава човѣкъ се счита Синъ Божий? Ако човѣкътъ, облѣченъ въ тази плъть, която умира, може да се нарече Синъ Божий, защо на сѫщото основание и растенията да не сѫ синове на ангелитѣ? Значи, както въ човѣка има единъ вѫтрѣшенъ образъ, въ който се включва Божествената проява, така и въ растенията и животнитѣ има такъвъ вѫтрѣшенъ, по-високъ произходъ отъ този, който виждаме въ външната имъ форма. Тази чърта у растенията на самопожертвуване е Божественото начало въ тѣхъ. Тѣ се жертвуватъ за храна на по-високо стоещитѣ сѫшества отъ тѣхъ — хора и животни. Когато растенията се жертвуватъ за по-високо стоещи отъ тѣхъ сѫщества, тѣ сѫщеврѣменно се ползуватъ, понеже висшитѣ сѫщества трансформиратъ тѣхнитѣ енергии. Хората пъкъ, отъ своя страна, когато умиратъ, оставятъ тѣлата си като пособия на други, по-низко стоещи сѫщества отъ тѣхъ, за да напрѣдватъ въ своя пѫть. И тъй, идеалътъ на всички хора трѣбва да бѫде любовь къмъ Бога, не прѣсилена, но естествена, по добра воля и по вѫтрѣшенъ потикъ. Вие търсите Бога, само когато сте въ нужда. Това всѣки е провѣрилъ. Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите. Изгубите ли всичко това, вие започвате да Го търсите, и Той ви проговаря. Когато не чувате Божия гласъ, причината седи въ това, че сте облѣчени въ много дрехи, които се явяватъ като прѣпятствия въ живота ви. Прѣмахнете ли тия дрехи, прѣ- пятствията, веднага ще се свържете съ Божественото съзнание. Казвамъ: когато нѣкой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятенъ моментъ въ неговия животъ да се свърже съ Великото Начало въ свѣта, да чуе гласа Му. Богъ е въ сила да прѣвърне всѣко зло въ добро за онѣзи, които Го любятъ. Той е въ сила и мъртвия да възкръси. Докато човѣкъ се освободи отъ материалнитѣ връзки, отъ връзкитѣ си съ свѣта. той много пѫти трѣбва да умира и да възкръсва, много пѫти трѣбва да се ражда и прѣражда. Онова, което може да освободи човѣка отъ неговата сѫдба, това е любовьта му къмъ Бога, чрѣзъ която ще научи закона на служенето. Когато човѣкъ рѣши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава отъ своята тежка сѫдба, отъ тъмното робство, въ което е изпадналъ. Този день ще паднатъ и оковитѣ, които свързватъ нозѣтѣ му. Сега, приложете всички ваши хубави желания и свѣтли мисли! Бѫдете смѣли и рѣшителни, и Божието благословение ще дойде върху васъ! Помощьта ще ви дойде първо чрѣзъ добритѣ хора на земята, които Павелъ нарича светни. Свържете се съ всички добри хора, които работятъ съ любовь за Божието дѣло, безъ разлика на тѣхната на- родность, или на тѣхното религиозно вѣрую. Само така ще разбере човѣкъ, защо е дошълъ на земята. Единъ е идеалътъ на всички хора — любовь къмъ Бога и изпълнение на Неговата воля. Проникне ли се отъ този идеалъ, човѣкъ ще намѣри и своето мѣсто. Желая на всички да бѫдете родени отъ Бога! Казвате: Още не сме родени отъ Бога.“ — Ще се родите! — Не сме възкръснали. — Ще възкръснете! — Не сме силни. — Ще станете силни! — Нѣмаме знания. — И знания ще имате! Всичко старо въ васъ трѣбва да изчезне. Само една Божествена искра трѣбва за да изгори: Казано е въ Писанието: Богъ ще създаде нова, земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори. Това, което Богъ прави, и ние трѣбва да направимъ. Богъ ще изгори старата земя, и ние трѣбва да изгоримъ старата земя въ себе си. Богъ създава нова земя, и ние трѣбва да създадемъ нова земя. Христосъ казва: „Както Огецъ ми работи, така и азъ работя“. Каквото синътъ вижда отъ баща си, това и той прави. И ние, като Синове Божии, ще правимъ точно това, което нашиятъ Баща прави. Само така можемъ да бѫдемъ силни, мощни, не само за единъ день, но прѣзъ всичкитѣ врѣмена и епохи.

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Недѣля, 5 ч. с. 8 юли Роденъ отъ Бога Ще говоря само върху три думи отъ свещената книга: „Роденъ отъ Бога“. Често съврѣменнитѣ философи третиратъ въпроса: какъвъ е смисълътъ на живота? Азъ нѣма да говоря подробно върху този въпросъ, но казвамъ: когато човѣкъ е роденъ, животътъ вече има смисълъ. Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите дължината на една рѣка, която още не е започнала да тече? Можете ли да опрѣдѣлите свѣтлината на слънцето, което още не е изгрѣло? Тогава, какъ ще опрѣдѣлите, какъвъ е смисълътъ на живота, ако хората не сѫ още родени? Слѣдователно, животътъ не може да има нѣкакъвъ смисълъ за човѣка, който още не е роденъ. Нѣкой пита: може ли да излѣзе нѣщо отъ мене? — Ако не си роденъ, нищо не може да излѣзе. Чудни сте! Какъ може да излѣзе нѣщо отъ това, което не е родено? Какъ може да излѣзе нѣщо отъ земя, на която нищо не си сѣлъ? Щомъ нищо не си сѣлъ, нищо не може да излѣзе. Ако си сѣлъ жито, ще излѣзе жито; ако си сгѣлъ царевица, ще излѣзе царевица. Изобщо, каквото си сѣлъ, това ще излѣзе. Да разисквашъ върху това, какво може да роди една нива, на която нищо не си сѣлъ, това е празно философствуване. Това азъ наричамъ „философия на празнитѣ думи“. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора питатъ: какъ можемъ да се спасимъ? — Ако не си роденъ, не можешъ да се спасишъ; ако си роденъ, можешъ да се спасишъ. Който не е роденъ, той не е грѣшилъ, и нѣма какво да се спасява. Нѣкой казва: какъ ще позная Бога? — Ако си роденъ, ще Го познаешъ; ако не си роденъ, нѣма какво да Го познавашъ. Намѣрите ли се прѣдъ извѣстно противорѣчие въ живота си, разсъждавайте философски: роденъ ли съмъ азъ, или не съмъ роденъ. То значи: посѣтъ ли съмъ на нивата, или не съмъ посѣтъ. — Ама азъ трѣбва да мисля. — Ако не си роденъ, нищо не можешъ да мислишъ, главата ти нищо не може да роди. Роденъ ли си, ще мислишъ и ще чувствувашъ — главата ти ще ражда и сърцето ти ще ражда — всичко въ тебъ ще ражда. То значи: родениятъ ще сѣе и плодъ ще ражда. Сега, за мене не е важно, дали ще разберете това, което ви говоря, или не. Азъ говоря за тѣзи, които сѫ родени и зная положително, че тѣ ще ме разбератъ. У васъ ще се зароди мисъльта, дали сте родени или не. Това е задача, разрѣшението на която се отнася лично до всѣки едного. Нѣкой може да запита: азъ роденъ ли съмъ, или не? Който задава такъвъ въпросъ, ще мяза на онзи българинъ Стоянъ, на когото откраднали магарето. Единъ день той тръгналъ за града да продава магарето си, но по пътя се уморилъ и легналъ подъ едно дърво да си почине. За да не открадне нѣкой магарето му, той го завързалъ съ юлара за ръката си и спокойно заспалъ. Въ това врѣме покрай него минали нѣколко дѣца, и като го видѣли, че спи, внимателно развързали магарето, като оставили само юлара въ ръцѣтѣ му, и избѣгали. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ въ ръката си само юлара, а магарето го нѣмало. Той поразтъркалъ очитѣ си, да види, дали не се лъже, и си казалъ: „Стоянъ ли съмъ азъ, или не съмъ? Ако съмъ Стоянъ, магарето отиде; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Защо Стоянъ се запитва, дали е той, или не е? Значи, той е изгубилъ нѣщо съществено и казва: „Ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето и съжалявамъ за него; ако пъкъ не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Той съзнава, че е изгубилъ нѣщо важно, но все пакъ си дава малка утѣха и казва: „Поне единъ юларъ спечелихъ“. Често и ние, съврѣменнитѣ хора, като изгубимъ нѣщо сѫществено въ живота — магарето си — се утѣшаваме поне съ юлара. Като влѣзе въ живота и изгуби магарето си, човѣкъ съзнава, че по-рано животътъ му е билъ по-лекъ съ магарето. Изгубили магарето си, той казва: тежъкъ е животътъ ми! Защо е тежъкъ животътъ ти? — Изгубихъ магарето. После казва: животътъ ми олекна. Защо? — Намѣрихъ магарето си. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Това учение е основата на живота, начало на една велика философия. Думата „роденъ отъ Бога, раждане“ не подразбира еднократенъ процесъ, но вѣченъ, непрѣривенъ процесъ: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждашъ. Да мисли човѣкъ, че само единъ пѫть се ражда, това не е нѣ- каква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. Отъ Божествено гледище „раждането" е вѣченъ процесъ. Вчера може да си билъ роденъ, а днесъ да не си роденъ и обратно: вчера може да не си билъ роденъ, а днесъ да си роденъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Казвате: въ тази мисъль има противорѣчие. — Ние не се занимаваме съ противоречията въ живота, оставяме ги сами да се разрѣшаватъ. Има една философия, която казва: не губете врѣмето си съ разрѣшаване на про- тиворѣчията въ живота. Защо? — Понеже хората на земята не разполагатъ съ достатъчно врѣме. Вие сте се родили въ епоха, въ която нѣмате на разположение много врѣме, затова живѣете почти извънъ врѣмето. Въ физическия свѣтъ пространство имате достатъчно, но врѣме нѣмате. Днесъ хората съзнаватъ този фактъ, и затова всички бързатъ, като казватъ: врѣме нѣмаме! Прѣдложете на кого и да е да прочете нѣкоя хубава книга, той ще ви каже: врѣме нѣмамъ! Накарайте нѣкоя домакиня да направи нѣщо извънъ своята работа, и тя ще каже: врѣме нѣмамъ! Всички хора се оплакватъ, че нѣматъ врѣме. Всѣки моментъ отъ врѣмето е заетъ съ опрѣдѣлена работа. Думата „раждане“ може да се разгледа въ тѣсенъ и въ щирокъ смисълъ. Азъ я разглеждамъ въ широкъ смисълъ, за да не се спънете, защото въ тѣснотата се крие злото. Когато човѣкъ се спъва, това показва, че той живѣе въ тѣсния смисълъ на нѣщата. Злото живѣе въ тѣсния смисълъ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродѣтельта и т. н. Злото търси мѣсто въ тѣсногрѫдството, но дойде ли до широчината, до широкогрѫдството, то казва: това мѣсто не е за мене, тукъ не мога да живѣя, изгубвамъ се. И дѣйствително, всѣко нѣщо трѣбва да има свое първоначално мѣсто, т. е. свое начало, Ако нѣщата започватъ отъ своя първоначаленъ пунктъ, тѣ ще получатъ и своя естественъ подемъ. При това положение ще може да очакваме качествата на раждането. Често хората запитватъ, на какво се дължатъ противорѣчията въ живота. За да се обяснятъ противорѣчията въ живота, ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, който се отнася до старитѣ врѣмена. Въ разказа се говори за нѣкой си графъ Карнаци — чудакъ човѣкъ въ своитѣ разбирания и проявления. Той билъ затворенъ, саможивъ човѣкъ, така далечъ отъ хората и тѣхнитѣ болки и страдания, че самъ не помнилъ да е направилъ нѣкому най-малкото добро. Богатъ човѣкъ билъ графъ Карнаци, живѣлъ близо до морето, дѣто ималъ обичай да излиза често на разходка. Всички хора, които го познавали, имали лошо мнѣние за него, като жестокъ, суровъ човѣкъ — никому благъ погледъ, никому дума не казвалъ, на никой просекъ милостиня не давалъ. Наблизо до кѫщата на графа живѣлъ бѣденъ, скроменъ човѣкъ, но голѣмъ философъ, нареченъ Севадинъ. И той билъ голѣмъ чудакъ: бѣдно облѣченъ, безъ шапка и безъ обуща, отъ никого нищо не приемалъ, живѣлъ съ каквото ималъ. Никога не търсилъ удобства въ живота си, задоволявалъ се съ най-малкото, което ималъ. Занимавалъ се, обаче, съ философия и наука - единственото удоволствие въ неговия животъ. Прѣкарвалъ днитѣ на своя животъ като философъ-стоикъ. Единъ день Севадинъ се заинтересувалъ отъ живота на графъ Карнаци, започналъ внимателно да го изучава съ сериозното и искрено желание да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да измѣни малко своя характеръ. Редъ години той проучавалъ живота на Карнация, наблюдавалъ го въ неговитѣ редовни разходки покрай морето. Веднъжъ му дохожда на умъ една свѣтла идея, да отвори тази душа, и си казва: Ще направя единъ опитъ, да видя, какъвъ резултатъ иматъ моитѣ теории. Опитътъ му се състоялъ въ слѣдното: отивалъ всѣка сутринь на морето, прѣди да е дошълъ още Карнаци, и тамъ, върху пѣсъка на морския брѣгъ, написвалъ по едно изречение на нѣкой отъ великитѣ философи, мѫдреци или Учители, които сѫ живѣли отъ началото на свѣта, до послѣдно врѣме. Написвалъ изречението и се скривалъ нѣкѫдѣ, отдѣто могълъ да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъжъ забѣлѣзва нѣщо изписано върху пѣсъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има въ него и си казва: „Чудно нѣщо! Кой ще е написалъ тукъ това изречение? Жалко, вълнитѣ на морето ще дойдатъ до брѣга, ще залѣятъ пѣсъка и ще заличатъ изречението“. Замисля се и си заминава. На втория день дохожда, вижда друго изречение написано. На третия день — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно, какъ да запази тия изречения, едно отъ друго по-хубави и смислени. Севадинъ отдалечъ наблюдавалъ, какъвъ ефектъ произвежда тази замислена отъ него работа. Карнаци не могълъ да си обясни, кой ще е този човѣкъ, който пише тия хубави изречения на морския брѣгъ. По едно врѣме си казалъ: ,,Да не би това да е нѣкаква илюзия на моя умъ, да се заблуждавамъ нѣкакъ!“ Продължавалъ да прави всѣки день своитѣ разходки и всѣкога намиралъ по едно хубаво изречение, което слѣдъ малко мор- скитѣ вълни заливали. „Важни сѫ тия мисли, не трѣбва да се изоставятъ така на морскитѣ вълни, да бѫдатъ заличени“, си казва: той. Бръква въ джоба си да извади моливъ и намира такъвъ. Не много далечъ отъ него седи Севадинъ и наблюдава. Като го забѣлѣзва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: „Ти безъ работа ли си?“ — Да. — Бѣденъ човѣкъ ли си? — Да, бѣденъ съмъ. — Знаешъ ли да пишешъ? — Зная. — Вземи тогава тѣзи листъ и моливъ и тръгни слѣдъ мене, ще ти кажа, какво ще правишъ. Сега вече тръгватъ двамата заедно: Карнаци напрѣдъ, Севадинъ слѣдъ него. Карнаци спира прѣдъ първото изречение, започва да чете и казва на Севадина: „Пиши, каквото чувашъ“. Севадинъ пише. Отиватъ на друго мѣсто. Карнаци чете второто изречение, а Севадинъ пише. Отиватъ на трето, на четвърто мѣсто. Севадинъ прѣписва всичкитѣ написани изречения. Казва му Карнаци: „Ти си простъ човѣкъ, не разбирашъ тия изречения, но нищо отъ това. Утрѣ пакъ щедойдешъ на сѫщото мѣсто. Всичко, което съмъ ти продиктувалъ досега, както и това, което ще ти диктувамъ за въ бѫдеще, ще прѣпишешъ на чисто и така ще ми го донесешъ“. День слѣдъ день отивалъ Севадинъ на морския брѣгъ и прѣписвалъ своитѣ изречения. И тъй, по този начинъ, между графъ Карнаци и Севадинъ се създала една вѫтрѣшна връзка. По едно врѣме Карнаци чете едно отъ написанитѣ изречения: „Пий отъ самоизцѣдения сокъ на лозовата прѫчка!“ Слѣдъ това прочита второ изречение: „Пий отъ живата вода, която тече“. И най-послѣ прочита трето изречение: „Направи най-малкото добро, което никога досега не си направилъ“. Той се замислилъ дълбоко върху тия три изречения и казалъ на Севадина: „Този човѣкъ който пише всѣки день тия изречения по морския брѣгъ, трѣбва да е нѣкой великъ философъ. Обаче, не е достатъчно само да прѣписваме тия велики изречения, но трѣбва да ги приложимъ въ живота си, да видимъ тѣхния резултатъ. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считашъ ти за най-малко добро? — „Помисли малко!“ казва му Севадинъ. — Добрѣ, ще помисля. Отива Карнаци дома си и влиза въ своята стая, на която прозорцитѣ били затворени съ години. Като впѣзълъ вѫтрѣ, замислилъ се и си казапъ: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освѣнь това, да отворя кепенцитѣ на прозорцитѣ въ моята стая, които не сѫ отваряни, откакъ сѫ умрѣли майка ми и баща ми.“ Отваря кепенцитѣ на прозорцитѣ, и веднага вижда обстановката на цѣлата стая. На другия день Карнаци и Севадинъ пакъ отиватъ на морския брѣгъ и четатъ написано ново изречение: „Прочети най-прашасалата книга въ твоята стая! При това, чети я тъй, както е, съ праха заедно, безъ да го изтърсвашъ!“ Карнаци си казва: имамъ една такава книга, навѣрно отъ никого непипана и неотваряна отъ редъ поколѣния. Влиза въ стаята си. намира тази книга и безъ да я чисти отъ праха, започва да я чете. Да четешъ една книга, както е прашасала, да не чистишъ праха и, това е философия! Чистишъ ли праха и и послѣ я четешъ, прахътъ ще влѣзе въ бѣлитѣ дробове и ще повлияе върху ума ти. Не махай праха отъ книгитѣ. Чети ги съ него заедно. Прахътъ, който е полепналъ по книгитѣ на хората, има свое съдържание. Това не може да се доказва, но може да се опита. Ако нѣкой цигуларь постави внимателно на цигулката една хартия, посипана съ прашецъ, и полека тегли лѫка върху струнитѣ, отъ праха ще се образуватъ извѣстни линии, по които ще се познае, какви сѫ били тоноветѣ. Ще кажете: за насъ е непонятно, какъ така прахътъ върху книгитѣ да има свой сми- сълъ и съдържание. Казвамъ: неразбранитѣ нѣща въ живота иматъ свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Карнаци отваря прашасалата книга, и тя се указала Библията, която не била четена отъ прѣди четири поколѣния. Той отваря книгата и попада на слѣдното изречение: „Богъ е Любовь.“ Замисля се върху тия думи и си казва: „Вѣрно е, че Богъ е Любовь, но Той оставя своитѣ дѣца да се напрашатъ така, както тази книга, затворена отъ четири поколѣния насамъ.“ Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това сѫществуватъ най-голѣмитѣ страдания въ свѣта? Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това смъртьта сѫществува въ свѣта? Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това злото сѫществува на земята? Азъ приведохъ този примѣръ, за да ви изясня чрѣзъ него положението, въ което вие се намирате. Севадинъ, това сте вие. Карнаци, това сѫ условията, обществото, въ които живѣете. Мнозина казватъ: нѣма работа за насъ. Казвамъ: вземете примѣръ отъ Севадина. Той не бѣше богатъ човѣкъ, но намѣри изходенъ пѫть, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелятъ. Слѣдова- телно, намѣрите ли се прѣдъ нѣкое противорѣчие въ живота си, трѣбва правилно да го разрѣшите. То е вашиятъ Карнаци, съ когото вашиятъ Севадинъ трѣбва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-послѣ да се сприятели. Вашиятъ Севадинъ всѣки день трѣбва да пише по едно ново изречение на морския брѣгъ, безъ да се страхува, че вълнитѣ ще заличатъ усилията му. Ако едно отъ тия сѣменца попадне въ ума или въ сърцето на Карнация, цѣльта, къмъ която се стремѣлъ Севадинъ, е постигната. Каква е била цѣльта на Севадина, нѣма да обяснявамъ. Важното е, че той ималъ близка и далечна цѣль въ живота си, къмъ която се стремѣлъ. Азъ не говоря за цѣльта на онѣзи, които не сѫ родени отъ Бога, но за цѣльта на роденитѣ отъ Бога. За послѣднитѣ Писанието казва: „Роденитѣ отъ Бога грѣхъ не правятъ“. Това не подразбира, че по врѣме и пространство тѣ не правятъ грѣхъ, но родениятъ отъ Бога, за всѣки да- денъ моментъ, когато съзнава това, при каквито изкушения и да изпадне, грѣхъ не може да направи. Отъ философско гледище този въпросъ е ясенъ. Богатиятъ не може да краде. Питате: защо богатиятъ не може да краде? — Защото той е задоволенъ, може да има всичко, каквото пожелае. Ще кажете: въ какво седи тази невъз- можность? Допуснете, че вие носите на гърба си единъ чувалъ, пъленъ съ скѫпоцьнни камъни и цѣлъ сте въ поть отъ тежестьта на този товаръ. Питамъ: ако намѣрите по пѫтя още единъ такъвъ чувалъ, пъленъ съ скѫпоцѣнности, ще го вземете ли на гърба си? — Не, ще оставите този чувалъ за другъ пѫть, той сега не може да ви съблазнява. Въ този моментъ вие сте богатъ, задоволенъ човѣкъ. Когато се явяватъ противорѣчията въ живота ви, това показва, че вие не можете да се справите съ положението, защо едни хора носятъ пълни чували на гърба си, а други носятъ празни чували. Всѣки човѣкъ, който носи на гърба си празенъ чувалъ, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания въ живота произтичатъ отъ празнитѣ чували. Човѣкъ, който носи на гърба си чувалъ, пъленъ съ скѫпоцѣнности, е цѣлъ въ поть, пъшка, страда отъ тежестьта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, прѣдприема едно, друго — разчита на нѣщо. Човѣкъ, който носи празенъ чувалъ на гърба си, обръща се натукъ-натамъ, навсѣкѫдѣ вижда безмислие и пустота, и казва: празенъ е животътъ, нѣма смисълъ въ него. Казвамъ: нека този, който носи празния чувалъ на гърба си, хване пѫтя на Севадина и отиде на морския брѣгъ да пише велики мисли. Онзи пъкъ, който носи пълния чувалъ на гърба си, е графъ Карнаци. Нека той прѣписва изреченията отъ морския брѣгъ и ги прилага въ живота си. Не постѫпвате ли така, всѣкога ще се намѣрите прѣдъ противорѣчия въ живота си. Обаче, не се опитвайте сами да разрѣшавате противорѣчията! Тази сутринь азъ говоря на младитѣ ученици. Млади наричамъ тия, които сега започватъ работата си, а стари — тия, които отдавна работятъ. Това не подразбира, че старитѣ сѫ завършили своята работа, но работятъ вече. Като се говори, че едни сѫ млади, а други стари, това е по отношение врѣмето на тѣхната работа. Нѣкой ученикъ може да е постжпилъ въ училището прѣди нѣколко години, но не учи, не работи. Това показва, че той е още младъ, не съзнава, какво трѣбва да прави. Другъ може да е постѫпилъ само прѣди една година, но той учи, работи. Този ученикъ е старъ, съзнава задълженията си и учи. Често младитѣ ученици сѫ по-способни отъ старитѣ, а нѣкога старитѣ ученици сѫ по-способни отъ младитѣ. Способни ученици има и между младитѣ, и между старитѣ. Не разбирайте понятията „младъ и старъ“ въ тѣхния букваленъ смисълъ. Способенъ ученикъ е този, който идва въ училището съ готови дарби и таланти въ себе си, а училището му дава само условия за тѣхното развитие. Благороднитѣ чувства сѫщо така не се създаватъ нито въ училището, нито въ обществото, но училището и обществото сѫ само фактори, условия за тѣхното развитие. Слѣдователно, човѣкъ иде отнѣкѫдѣ съ готови заложби въ себе си, които той развива и разработва въ живота. Отдѣ иде човѣкъ въ свѣта, този въпросъ ще оставимъ настрана, защото, ако говоримъ за другия свѣтъ, мнозина ще кажатъ, че той не е реаленъ. Дѣйствително, всѣки свѣтъ, който не може да даде отпечатъкъ на физическия свѣтъ, се счита нереаленъ. Обаче, има свѣтове, които могатъ да се отпечатватъ на физическия свѣтъ. Сѫщото нѣщо е и съ идеитѣ. Има идеи, които могатъ да се отпечатватъ въ нашия умъ, а има идеи, които не могатъ да се отпечатватъ въ нашия умъ. Роденъ отъ Бога! — Това е началото на истинския, разумния животъ въ човѣка. Нѣкой казва: за да бѫде човѣкъ роденъ отъ Бога, трѣбва да е високо ученъ! Ученикътъ трѣбва да започне съ тази велика проблема на живота си — да бѫде роденъ отъ Бога. Правиленъ ли е процесътъ на физическото раждане? Колко мѣсеца продължава периодътъ на брѣменностьта за човъка? — Деветь мѣсеца. Прѣзъ този периодъ зародишътъ минава прѣзъ 400,000 форми въ утробата на майката, докато се създаде като човѣкъ. Освѣнъ 400,000 форми зародишътъ прѣзъ тия деветь мѣсеца минава и редъ други форми, за които сега нѣма да говоря. Прѣзъ цѣлото врѣме на брѣменностьта вие можете да изчислите, по колко отъ тия форми се па- дать на минута, на часъ, на день. Когато кажемъ, че нѣкой е роденъ отъ Бога, ние подразбираме пакъ процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и въ физическия свѣтъ на земята. Родениятъ отъ Бога постепенно ще минава отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ любовь въ любовь, отъ правда въ правда, отъ истина въ истина и т. н. Когато нѣкой казва, че има широки схващания за живота, азъ разбирамъ, че той се намира въ процеса на ново зачеване и отива къмъ новораждането, защото само въ този процесъ има постепенно разширяване. Ще ви приведа още единъ разказъ, безъ да споменавамъ имена на лицата, за които се говори въ разказа. Ще ви прѣдамъ разказа въ проста форма, както дѣцата разправятъ приказки. Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболѣла злѣ и била почти на умиране. Тя се обърнала къмъ Бога съ гореща молба да продължи живота и, да поживѣе още на земята. Богъ чулъ нейната молба и рѣшилъ да продължи живота и съ 20 години. За тази цѣль Той изпраща отъ небето единъ ангелъ съ писмо, въ което съобщава на царската дъщеря, че животътъ и се продължава съ 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала къмъ Божия посланикъ. Въ този моментъ се влюбила въ него. Сега вече тя се намѣрила прѣдъ една дилема, която не могла да разрѣши. Да отиде съ ангела на небето — не може, Богъ продължилъ живота и съ още 20 години. Освѣнъ това, мѫчно ще и бѫде за майка и, за баща и — искало и се да поживѣе на земята. Да остане ангелътъ при нея — и това не може. Той дошълъ на земята съ мисия: да прѣдаде писмото на царската дъщеря и да се върне горѣ. Какво да прави? Ако знаеше съдържанието на писмото прѣди да го отвори, тя би пожелала да отиде съ ангела заедно на небето. Ами сега? Ако рече да напусне земята и отиде съ ангела, тя ще прѣстѫпи Божия законъ. Богъ и продължава живота съ 20 години. Ако ангелътъ остане на земята при нея, той прѣстѫпва Божия законъ, не е изпълнипъ мисията си, кактс трѣбва. Какво да се прави? — Вие ще разрѣшите тази задача. Този разказъ изобразява сегашния ви животъ съ всички противорѣчия, които се срѣщатъ въ него. Сега животътъ на всинца ви е продълженъ съ 20 години. Какво ще правите? Любовьта дойде, донесе ви писмо отъ Господа, но ще си замине. Съ нея не можете да отидете. Бѣше врѣме, когато можахте да отидете съ нея, но тогава се отказахте. Сега, младитѣ ученици, нека мислятъ, а старитѣ нека разгадаватъ. Младитѣ ученици да оратъ, а старитѣ да сѣятъ! Младитѣ да жънатъ, а старитѣ да вършеятъ! Младитѣ да копаятъ лозето, а старитѣ да бератъ гроздето! Младитѣ да готвятъ, а старитѣ да ядатъ! Младитѣ да печелятъ, а старитѣ да харчатъ! Това сѫ положения изъ живота. Това е фи- лософия, която всѣки ще разбира, както може. Разбирайте я широко, споредъ новитѣ схващания, споредъ великия Божественъ законъ, който работи въ свѣта. За нѣкои свѣтътъ е загадка, а за други той е въпросъ на разрѣшение. За нѣкой свѣтътъ е мѫчение, а за други той е свѣтлина. Свѣтътъ включва различни условия, при които всѣки човѣкъ се намира. Заключенията, изводитѣ на този или онзи човѣкъ за свѣта, че той е добъръ или лошъ, сѫ субективни. „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“, казва Павелъ. Нѣкой казва: тежъкъ е животътъ ми! Азъ подразбирамъ, че неговиятъ животъ е тежъкъ, но не и животътъ на другитѣ хора, нито животътъ на ангелитѣ. Животътъ на ангелитѣ е щастливъ, смисленъ. Когато нѣкой каже, че животътъ е брѣме, или че животътъ е борба, неговиятъ животъ е брѣме, неговиятъ животъ е борба. Никой не може да говори за трудноститѣ на цѣлокупния животъ. Когато нѣкой каже, че животътъ е щастливъ, това подразбира неговия животъ, но не и живота на другитѣ хора и сѫщества. Това, което въ даденъ случай е вѣрно за едного, не е вѣрно за всички. Ако нѣкой човѣкъ се намира при сѫщитѣ условия, при които се намирамъ и азъ, и двамата ще имаме една и сѫща опитность. И тогава, ако азъ съмъ не- щастенъ, и той ще бѫде нещастенъ; ако азъ съмъ щастливъ, и той ще бѫде щастливъ. Като казвамъ, че и двамата ще имаме сѫщата опитность, не подразбирамъ абсолютно идентична, но приблизително еднаква. Нѣщата постоянно се мѣнятъ по врѣме и пространство. Двама души могатъ да иматъ една и сѫща опитность, но все пакъ ще има нѣкакви малки различия въ опитностьта на двамата. Роденъ отъ Бога! Размишлявайте всички върху тази мисъль. Помислете малко и върху двата малки разказа. Тѣ изясняватъ нѣкои положения отъ вашия животъ. Казва се въ Писанието: „Богъ е Любовь! Любовьта ражда живота." Значи, сѫщеврѣменно Богъ е животътъ, въ който се пишатъ хубавитѣ нѣща, но идватъ вълнитѣ на морския брѣгъ и заличаватъ написаното. Вълнитѣ, това е бурниятъ животъ, който заличава всичко. Ако вие, като графъ Карнаци, нѣмате обичай да пишете, свѣтътъ, бурното море у васъ ще заличи всичко. Вие трѣбва да намѣрите въ себе си този Севадинъ, който пише всѣки день по нѣщо ново на морския брѣгъ и послѣ го прѣписва въ чиста тетрадка. Този Севадинъ се намира въ всѣки човѣкъ. Севадинъ не е богатъ, не е силенъ, не е знатенъ човъкъ за свѣта, но той разбира живота и за всѣки даденъ случай може да ви помогне. Казвамъ: условията, при които живѣете, ще опрѣдѣлятъ вашия характеръ. Всѣки човѣкъ, който не иска да се състезава съ мѫчнотиитѣ въ живота; който не иска да разрѣшава проблемата на грѣха, на злобата, на умразата, на съмнѣнието въ себе си, той е първокласенъ охлювъ, съ два рога. Жи- вотътъ на такъвъ човѣкъ е въздухообразенъ. Онзи човѣкъ, който не иска да страда, той е въ положението на охлювъ. Станешъ ли като охлюва, никакво страдание нѣма да имашъ... Искашъ ли човѣкъ да станешъ, ще напуснешъ своя охпювообразенъ животъ. Човѣшкиятъ животъ е придруженъ, ако не съ най-великитѣ задачи, поне съ по-високи задачи отъ тия на охлюва. Вие казвате: чудно нѣщо! Едно врѣме живѣхъ чистъ и светъ животъ, всички мѫчнотии въ живота си разрѣшавахъ лесно. Какво стана сега съ мене, че не мога вече лесно да рѣшавамъ задачитѣ си, не мога да живѣя такъвъ чистъ животъ? Казвамъ: едно врѣме, като охлювъ, ти разрѣшаваше лесно задачитѣ си, но сега си човѣкъ. И като човѣкъ твоитѣ задачи сега сѫ по-трудни, отъ тебе изискватъ повече. Какво лошо има въ това, че мѫчно рѣшавашъ задачитѣ си? Радвай се, ти сега си човѣкъ. Е нѣкой пита: какво да правя тогава? — Ще се мѫчишъ, ще страдашъ и ще се радвашъ, ще разрѣшавашъ задачитѣ си. — Ако не мога? — Охлювъ ще станешъ. Като охлювъ нѣма да имашъ голѣми страдания и щастливъ ще бѫдешъ. Понѣкога може да те турятъ въ тенджерата, да те сварятъ. И тогава ще минешъ отъ едно състояние въ друго. И тъй, всѣки самъ ще избере положението, въ което трѣбва да работи и да рѣшава задачитѣ си. Такъвъ е Божествениятъ свѣтъ — свѣтъ на свобода. Всѣки самъ постѫпва въ училището. Когато дѣтето отива на училище да учи, учительтъ ли го заставя да направи това? — Не, то само отива. Въ дѣтето има силно желание да учи. ученикъ да бѫде. По сѫщия начинъ и вие сами сте постѫпили въ училището да учите. Щомъ е така, ще изучавате прѣдметитѣ, които сѫ турени въ програмата на училището. Нѣкой казва: защо влѣзохъ въ училището? — Да учишъ! — Ама не мога да уча. — Тогава ще излѣзешъ отъ училището. — Но искамъ да уча! — Щомъ искашъ да учишъ, ще разрѣшавашъ всички задачи, ще приемешъ всички страдания и радости, които ще те слѣдватъ въ живота. Приемете ли тия нѣща, нѣма да се оплаквате, че Господъ е несправедливъ къмъ васъ, че учителитѣ не ви разбиратъ и цѣнятъ правилно, че хората не ви обичатъ, че вашиятъ животъ е малко по другояче поставенъ отъ този на другитѣ и т. н. Това сѫ второстепенни въпроси. Трѣбва да знаете, че къмъ способния ученикъ всички учители се отнасятъ благосклонно. Той разрѣшава всички задачи, които му се даватъ, колкото трудни и да сѫ тѣ. Казвамъ: когато хората съзнаятъ, че положението, въ което се намиратъ, е доброволно поето отъ тѣхъ, тѣ ще избегнатъ голѣма часть отъ нещастията и страданията, въ които сега изпадатъ. Нѣкой човѣкъ страда, като гледа себе си нещастенъ и простъ, а другъ живѣе чистъ и светъ животъ и минава за ученъ. Прѣди всичко, всѣки самъ е причина за своето положение. Питамъ: коя е нормата ви, чрѣзъ която опрѣдѣляте светостьта на човѣка? Коя е вашата норма, чрѣзъ която опрѣдѣляте ученостьта на човѣка? Коя е вашата норма, чрѣзъ която опрѣдѣляте, че нѣкой човѣкъ е добъръ? — Ама така мисля. — Това не е наука. Въ природата има една положителна, установена мѣрка, съ която се опрѣдѣля, кой човѣкъ е лошъ и кой добъръ, кой човѣкъ е простъ, кой ученъ и т. н. Не може да се разчита на онзи човѣкъ, който нѣма мѣрката на природата, съ която да различава злото отъ доброто, грозното отъ красивото. Днесъ много отъ съврѣменнитѣ хора си служатъ съ несъвършенъ езикъ. Говори се за нѣща, които нѣматъ начало. Не може да се опрѣдѣли дължината на рѣка, която още не е започнала да тече. Не може да се опрѣдѣли смисъла на живота, ако той още не е проявенъ. Не може да се опрѣдѣлятъ качествата на сѣмето, което още не е посѣто въ земята. Мнозина питатъ: какъ ще познаемъ новото учение? — По дѣлата на хората. Христосъ казва: „По дѣлата ви ще познаятъ, че сте мои ученици“. Посѣли ли сте новото учение въ сърцето или въ ума си? Нѣкой казватъ: чели сме нѣщо по новото учение. — Това още нищо не значи. Ако видите единъ малъкъ портретъ на царската дъщеря това означава ли, че сте видѣли дѣйствителния и образъ? Можете ли да опрѣдѣлите характера и по нейния малъкъ портретъ? — За да опрѣдѣлите точно характера и, трѣбва да имате най малко 400,000 портрети отъ нея, вадени огъ деня на рождението и до послѣдния часъ. Днесъ има физиогномисти, които, щомъ погледнатъ лицето на нѣкой човѣкъ, могатъ да говорятъ, какъвъ е той. За такива случаи турцитѣ казватъ: „И да видишъ, не вѣрвай!“ Фактъ е, обаче, че лицето на човѣка е огледало на душата. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е честенъ, способенъ, добъръ. Питамъ: докѫдѣ се простира неговата честность? Единъ виденъ ин- жинеръ прѣди нѣколко години ме запита : „Господине, кажи ми нѣкоя чърта отъ моя ха- рактеръ“. Азъ му казахъ: „Ти си честенъ човѣкъ, но твоята честность може да издържи до единъ милионъ лева. Отъ единъ милионъ нагорѣ не може да отиде. Съ единъ милионъ лева могатъ да те подкупятъ. Съ 100,000 лева, съ 200,000 лева, съ 500,000 лева не могатъ да те подкупятъ, но дойде ли до единъ милионъ, ти отстѫпвашъ.“ — „Правъ си. Съ единъ милионъ лева могатъ да ме подкупятъ; ще замина за странство, тамъ да живѣя.“ Казвамъ: да познавашъ хората по този начинъ, това е наука. Всѣки трѣбва да знае, докѫдѣ се простиратъ неговитѣ добродѣтели и колко може да издържа. Нѣкой казва: азъ съмъ търпеливъ човѣкъ. — Колко си търпеливъ? Като ти ударятъ една-двѣ прѫчки, издържашъ, но ударятъ ли ти 25 прѫчки, викашъ вече: охъ, убиха ме! — Това не е търпѣние. Като ти ударятъ 25 тояги, всичкото ти търпѣние се изчерпва. Азъ наричамъ търпеливъ човѣкъ онзи философъ, при когото дошло едно малко дѣте и започнало да го удря съ прѫчка по главата. Той разрѣшавалъ единъ много важенъ философски въпросъ и тъй дълбоко билъ концентриранъ въ мисъльта си, че не усѣтилъ нито единъ отъ ударитѣ на това дѣте. По едно, врѣме вдигналъ главата си нагорѣ и вижда, че дѣтето седи съ прѫчка въ рѫка и го запитва: „Дѣтенце, какво правишъ тукъ?“ — Ти нищо ли не усѣти? — Не. — Чудно нѣщо! Азъ те удряхъ досега съ тази прѫчка по главата.— Не съмъ усѣтилъ нищо. — Не брои ли, колко пжти те ударихъ?— Не. Колко пѫти ме удари? — 1000 пѫти. Казвамъ: това наричамъ азъ търпѣние. Нетърпеливиятъ човѣкъ, когато разрѣшава нѣкоя важна задача, още отъ първия ударъ на това дѣте ще каже: „Слушай, ти нѣмашъ ли друга работа, ами се занимавашъ съ мене? Хайде, иди при баща си и майка си! Не знаешъ ли, че азъ се занимавамъ съ рѣшението на единъ много важенъ въпросъ? Ако те ударя единъ пѫть, ще се търколишъ на земята.“ Питамъ: какво може да се направи на земята при такива разбирания за живота? Който върши човѣшки работи, това е лесно, то всѣкога може да стане, но що се отнася до Божественото, другъ е въпросътъ. Тамъ се изискватъ нови разбирания, нови хора. Сега, азъ не говоря за човѣшкия животъ — за него всички хора сѫ майстори. Азъ говоря за Божествения животъ, за Божественото у насъ. Когато Божественото начало живѣе у хората, тѣ нѣма да се запитватъ, дали сѫ родени, или не, но веднага ще се разбератъ. Двама души, родени отъ Бога, могатъ да говорятъ помежду си за Божествения животъ и ще се разбиратъ. Двама души, които не сѫ родени отъ Бога, могатъ да си говорятъ за човѣшкия животъ и ще се разбиратъ. Обаче единъ човѣкъ, роденъ отъ Бога, и другъ, който не е роденъ отъ Бога, не могатъ да се разбиратъ. Ще ви приведа единъ примѣръ за обяснение на мисъльта си. Едно младо момче срѣща на пѫтя си старецъ, възседналъ едно магаре и му казва: „Дѣдо, хайде да си поговоримъ за онова, което не може да бѫде!“ — А, синко, азъ съмъ философъ човѣкъ, съ опитность въ живота, всичко може да бѫде. — Не, дѣдо, има нѣща, които не могатъ да бѫдатъ. Старецътъ отговаря: „Не е така, дѣ- довото, всичко може да бѫде.“ — Добрѣ, тогава, слѣзъ отъ магарето, за да се кача азъ! — Те, това не може да бѫде! Както виждате, дѣдото веднага опровергава своята философия. При вторъ случай дѣдото срѣща момчето на пѫтя си, възседнало едно магаре и му казва: ,,Синко, хайде да си поговоримъ за онова, което може да бѫде. — Да си поговоримъ, дѣдо! — Слѣзъ отъ магарето, за да се кача азъ на него! — Може, дѣдо. Момчето веднага слиза отъ магарето, и дѣдото се качва на него. Питамъ: защо дѣдото не можа да слѣзе отъ магарето, а момчето слѣзе? Всичкиятъ споръ въ живота седи въ това, че ние не слизаме отъ магарето. Нѣкой казва: азъ не слизамъ отъ магарето. — Правъ си, но зависи, дѣ си отишълъ съ това магаре. Ако отивашъ на гости при своя приятель, нѣма ли да слѣзешъ отъ магарето? — Ще слѣзешъ, защото е непочтително да влѣзешъ съ магарето въ дома на своя приятель. Магарето ще отиде на едно мѣсто, а ти — на друго. Ако искашъ да се отдаде на магарето ти сѫщата честь, каквато и на тебе, ти ще обидишъ своя приятель. Ако отиваме въ Божествения свѣтъ съ нашето магаре и желаемъ и на него да се отдаде сѫщата почесть, каквато на насъ, ние сме на кривъ пѫть. Когато хората не сполучватъ въ живота си, когато страдатъ, причината за това е, че тѣ искатъ да наложатъ своитѣ възгледи на Бога, както и на другитѣ хора. Обаче, всѣки, който иска да поучи другитѣ хора, трѣбва да е направилъ опита на Севадина, да пише велики мисли на морския брѣгъ и да може да заинтересува Карнаци съ тѣхъ. Чудакъ е билъ Севадинъ, но успѣлъ да заинтересува Карнаци, който казва: „Великъ човѣкъ е този, който пише тия изречения на морския брѣгъ. Щомъ той пише на морския брѣгъ, дѣто вълнитѣ всичко заличаватъ, значи Господъ го е пра-тилъ. Въ такъвъ случай азъ мога да приложа тия изречения въ живота си“. И тъй, младитѣ ученици да пишатъ, а старитѣ — да прилагатъ. Наблюдавайте новороденото дѣте. Нали то учи майка си? Тази майка, която, като мома била малко мързеливичка, това не могла да направи, онова не могла да направи, рано не могла да става, като дойде първото и дѣтенце, става вече виденъ професоръ, лекции чете. Дѣтето, като младъ ученикъ, изправя се прѣдъ нея почтително и казва: „Добъръ день, господинъ професоре!“ — и майката започва своитѣ лекции. Като прѣподаде лекцията си, тя излиза навънъ и казва: „Ти ще учишъ тукъ урока си, азъ скоро ще се върна.“ Този младъ професоръ има вече и търпѣние, може да изтърпява своя пръвъ ученикъ. Той пише, драска всѣки день, а тя търпеливо чака, надѣва се, че ще дойде день, когато този младъ ученикъ ще стане виденъ, знаменитъ човѣкъ и нѣкой отъ нейнитѣ идеи ще се реализиратъ чрѣзъ него. Ако майката знаеше, че отъ това дѣте нищо нѣма да излѣзе, тя не би се интересувала отъ него. Слѣдователно, и учительтъ, който прѣподава на своитѣ ученици, работи по сѫщия законъ — по закона на Любовьта. И Богъ, Който създаде свѣта, работи по закона на Любовьта. И майката, и учительтъ, и Богъ работятъ съ една и сѫща опрѣдѣлена цѣль. Разликата е въ степеньта на проявленията. Нѣкой отъ младитѣ ученици казватъ: какво да правимъ при тия мѫчни условия на живота, като виждаме, какъ хората се разколебаватъ въ своитѣ убѣждения? Казвамъ: тия хора никога не сѫ имали убѣждения. — Защо сѫ охладнѣли въ любовьта си? — Тѣ не сѫ имали силна любовь. Истинската, правилната любовь никога не охлажда. — Нима тѣ мислятъ криво. — Право никога не сѫ мислили. — Лоши хора сѫ станали. — Добри никога не сѫ били. И обратното положение ще срещнете. Ще ви кажатъ за нѣкого: този човѣкъ е добъръ. — Лошъ никога не е билъ. — Ама той е истинолюбивъ. — Този човѣкъ никога не е лъгалъ. — Той е много справедливъ. — Неправда той не познава. Рѣзки и положителни трѣбва да бѫдете! Казвате: ние можемъ да грѣшимъ. — Можемъ и да не грѣшимъ. Ако въ даденъ случай нѣкой човѣкъ прави добро, той не може да грѣши. Доброто изключва всѣкаква погрѣшка, всѣкакво зло. Щомъ вашиятъ умъ е заетъ съ каква и да е добра мисъль, злото не може да се вмъкне въ него. Слѣдователно, въ даденъ моментъ, всѣки човѣкъ може да направи нѣкакво зло или нѣкакво добро — зависи отъ неговитѣ мисли, чувства и настроения прѣзъ това врѣме. Както мисли, както чувствува и както дѣйствува, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Каквито сѫ причинитѣ, такива ще бѫдатъ и дѣйствията. Каквито сѫ схващанията, такива ще бѫдатъ и заключенията. Прави схващания, прави заключения! Младитѣ ученици сѫ дошли до едно крайно заключение и казватъ: какво трѣбва да правимъ по-нататъкъ? Казвамъ: най-първо трѣбва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократенъ, а многократенъ процесъ: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричатъ „законъ за прѣраждане“, подразбира сѫщото раждане, за което се говори въ Евангелието. Раждане, прѣраждане, вселяване е едно и сѫщо нѣщо. Когато човѣкъ се прѣражда, той не разбира дълбокия смисълъ на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само родениятъ отъ Бога разбира дълбокия смисълъ на живота. И тогава, приятно е да бѫде човѣкъ роденъ. Приятно е човѣкъ и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. За кого е приятно това? — Само за родения отъ Бога. За добрия човѣкъ е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нѣщо. Нѣкои казватъ, че по-приятно е да се дава на човѣка, отколкото да му се взима. Така е за човѣка, който живѣе съ обикновенитѣ изисквания и разбирания на живота. За съвършения, за Божествения човѣкъ процеситѣ и на взимането, и на даването сѫ еднакви. При това, важно е какво се дава и какво се взима. Еднакво приятно ли ще бѫде, ако нѣкой ви дава своитѣ дългове, своитѣ прѣстѫпления, или ако ви дава скѫпоцѣнни камъни, или своето голѣмо наслѣдство ? — Не е еднакво приятно, разбира се. За съвършения човѣкъ, обаче, и мѫчнотията, и благото, което му се дава, сѫ отъ еднаква цѣна и важность, защото въ тѣхъ той вижда сериозни задачи за разрѣшение. Роденъ отъ Бога! — Това е първиятъ контактъ, чрѣзъ който човѣкъ може да влѣзе въ съгласие съ Първичната Причина, отъ която е излѣзълъ. Така той ще обнови живота на своята душа. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Въ човѣшкия животъ началото е чисто, а краятъ постепенно става по-мѫтенъ и по-мѫтенъ. Въ Божествения животъ и началото, и краятъ сѫ чисти. Въ сѫщность, водата на края става по-чиста, отколкото е била въ началото. Животътъ въ края има по голѣмъ изразъ. Сега ще ви дамъ още единъ примѣръ, съ който ще си изясните нѣкой отъ противорѣчията, които срѣщате въ живота си. Запримѣръ, често вие казвате, че водата тече между два брѣга. Това твърдение е наполовина вѣрно. Защо? — Водата може да тече и безъ брѣгове. Ако подъ думата „брѣгове" вие разбирате твърда, суха почва, питамъ: какъ можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщромъ въ Атлантическия океанъ, което заема пространство около 150 клм.? Какъ може да се образува това топло течение всрѣдъ водата, безъ да има брѣгове отъ твърда почва? Слѣдователно, по-слабото движение на водата въ морето или въ океана може да образува брѣгове на по-силно течение. Значи, слабото течение образува брѣговетѣ на силното течение. Тъй щото, оттукъ извличаме слѣдния законъ: силнитѣ хора сѫ рѣки, които текатъ, а слабитѣ хора сѫ брѣгове, между които тия рѣки текатъ. Въ това отношение човѣкъ може да бѫде или брѣгъ, или рѣка — нѣма друго положение. Ако си силенъ, рѣка ще бѫдешъ и ще се движишъ въ морето; ако си слабъ, брѣгъ ще бѫдешъ, и много бавно ще се движишъ въ морето. Казвамъ : човѣкъ може да заема двѣ положения въ живота. Когато животътъ ти се проявява и бързо тече, рѣка ще бѫдешъ; когато животътъ ти бавно тече, брѣгъ ще бѫдешъ, отъ който постоянно ще се отниматъ частици и ще се отнасятъ въ морето. Ако питате, защо еди-коя си рѣка постоянно завлича своитѣ брѣгове, ние отговаряме: тази рѣка завлича брѣговетѣ си, защото е силна въ своето движение, животъ има въ нея. Кажатъ ли за нѣкого, че този човѣкъ завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо. Ако се противопоставяте на живота, който движи свѣта, той всичко ще завлѣче. Страданията въ свѣта произтичатъ отъ факта, че тѣлото, сърцето или умътъ на човѣка сѫ нечисти. И тогава, Божествените сили, като влѣзатъ въ човѣка, срѣщатъ извѣстно съпротивление ; но понеже тѣ се движатъ бѫрзо, завличатъ всички тия прѣпятствия, вслѣдствие на което се явяватъ страданията. Ако човѣкъ е чистъ, ако неговитѣ тѣло, сърце и умъ сѫ чисти, свободни отъ всѣкакви нечистотии, върху него могатъ да падатъ хиляди електрически искри, безъ да го умъртвятъ. Електричеството ще мине и замине прѣзъ него, безъ да му направи нѣкаква пакость. Ако вашитѣ тѣло, сърце и умъ сѫ чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай васъ безъ да ви докосне. Когато въ Писанието се казва, че трѣбва да бѫдемъ чисти, това е по отношение изявленията на живота. Чистотата не е само физиологическа потрѣба на организма, но тя е и необходимость за истинското проявление на живота. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, тѣлото ти трѣбва да бѫде чисто ; ако искашъ да бѫдешъ щастливъ, сърцето ти трѣбва да бѫде чисто; ако искашъ да бѫдешъ поетъ, да имашъ свѣтли идеи, умътъ ти трѣбва да бѫде чистъ. Нѣкой казватъ, че едни хора сѫ надарени богато отъ Бога, а други сѫ по-малко надарени. — Първоначално всички хора сѫ били еднакво надарени, но всички не сѫ обработвали еднакво дарбитѣ си. Сега казвамъ на младитѣ ученици: понеже всички вие сте призвани да се учите, правете съзнателни усилия — отъ васъ зависи всичко. Започнете съ най-малкото добро, което досега не сте направили. Всѣки, който започва съ най-голѣмото добро, се заема съ много трудна задача. Писанието казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога започва съ Любовьта. Както Богъ прѣподава на хората Любовьта, така и майката я прѣподава на своитѣ дѣца, така и учительтъ — на своитѣ ученици. Христосъ, който бѣше роденъ отъ Бога, казваше: „Както ме Отецъ ми възлюби, така и азъ ви възлюбихъ. Прѣбѫдете въ моята Любовь, както и азъ прѣбѫдвамъ въ Любовьта на Отца си“. Само родениятъ отъ Бога може да прѣбѫдва въ Любовьта. Добрѣ е, всѣка сутринь, като ставате, да се запитвате, не само веднъжъ, но много пѫти прѣзъ деня, родени ли сте отъ Бога, или ще се раждате и прѣраждате. Нѣкои казватъ: дотегна ми вече да се раждамъ и прѣраждамъ. Казвамъ: тия хора още не сѫ започнали процеса на истинското раждане. Щастливъ е моментътъ, когато човѣкъ почувствува онзи великъ актъ на своето раждане отъ Бога. Въ този моментъ Богъ усилено работи върху човѣшката душа. Може ли нѣкой да се оплаква при това положение? Нима камъкътъ, който скулпторътъ вае съ своя чукъ, трѣбва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щомъ този скулпторъ работи върху камъка, той все ще изкара нѣщо отъ него. Обаче, ако камъкътъ е оставенъ вънъ, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пѣсъкъ ще го направи. Когато Богъ работи върху васъ, Той все ще извае нѣщо; когато хората и механическата природа работятъ върху васъ, на пѣсъкъ ще станете. Сега ще ви запитамъ: Богъ ли трѣбва да работи върху васъ, или хората? Ако хората работятъ върху васъ, на пѣсъкъ ще станете; ако кажете „да бѫде волята Божия“, отъ васъ, макаръ и камъкъ, хубава статуя ще се извае. Вие трѣбва да разглеждате нѣщата въ тѣхния оптимистически смисълъ. За Бога всичко е възможно. Тогава, и за човѣка на правата мисъль всичко е възможно. Въ този смисълъ Христосъ казва : „Ако думитѣ ми не прѣбѫдватъ въ васъ, нѣмате животъ въ себе си“. То значи: ако Любовьта, Мждростьта и Истината не прѣбѫдватъ въ васъ, и вие не пръбѫдвате въ мене, нѣмате животъ въ себе си. По-нататъкъ Христосъ казва: „Ако Словото ми прѣбѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище въ васъ ще направимъ.“ Това сѫ дълбоки философски въпроси, които за въ бѫдеще ще разрѣшаватъ и младитѣ, и старитѣ ученици. Прочетете шеста глава отъ Евангелието на Йоана, за да придобиете по широки разбирания за живота. Всѣки, който е роденъ отъ Бога, да започне да пише велики мисли върху морския брѣгъ. Красиво е да срещне човѣкъ нѣкой младъ ученикъ идеалистъ, съ велики мисли и съ широки разбирания! Жалко е да срещнете нѣкой младъ ученикъ, който едва що влиза въ училището, започва да мисли, какъ да се прѣпитава, каква работа да започне, като свърши училището. Не мислете каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпросъ е разрѣшенъ. Христосъ казва: Погледнете криноветѣ на полето, нито сѣятъ, ни оратъ.“ Ако вие сте родени отъ Бога, този въпросъ за васъ е разрѣшенъ; и ако не сте родени отъ Бога, въпросътъ е пакъ разрѣшенъ. Всѣко дѣте, което е родено, има кой да се грижи за него — майка му се грижи. На основание на този Божественъ законъ, човѣкъ трѣбва да размишлява върху нѣщата. Нѣкой казватъ: изгубихме вече смисъла на живота, не знаемъ, какво ще става по-нататъкъ. Остарѣхме вече и не постигнахме своитѣ идеали. Какъ ще ги постигнете? По този пѫть, по който сега вървите, и хиляди години да живѣете, пакъ нѣма да постигнете своитѣ идеали. Като дойдатъ съмнѣнията въ живота, тѣ така го обезсмислятъ, както морскитѣ вълни заличаватъ всичко, което вие пишете на морския брѣгъ. Какво можете да постигнете съ такова писане? Ако приложите въ живота си всичко това, което е написано на морския брѣгъ, животътъ ви ще се разрѣши другояче. Много отъ съврѣменнитѣ хора очакватъ щастието да дойде отвънъ. Щастието е въпросъ на дълбоко разбиране на живота. Азъ говоря на младитѣ ученици. Тѣ често казватъ: идеализъмъ, идеализъмъ, но като дойде грубиятъ животъ, той изисква друго нѣщо. Кой е грубиятъ животъ? —Неразбраниятъ животъ. Ние не можемъ да изпълнимъ всичко, което се говори. — Майсторътъ шивачъ, който разбира своя занаятъ, лесно крой, лесно шие. Онзи майсторъ, който не разбира добрѣ отъ занаята си, мѫчно крои, мѫчно шие. Поетътъ, който добрѣ разбира своето изкуство, лесно пише стихове. Онзи поетъ, който не разбира своето изкуство, той само пише и задрасква. Поетътъ, комуто се удава стихотворството, е придобилъ съ усилие това изкуство. Той, като пише, се прѣнася въ свѣта на поезията и така твори. Роденъ отъ Бога! Младитѣ трѣбва да по- ставятъ тая мисъль като мото на своя животъ. Съ него трѣбва да започне философията на вашия животъ. Казвате: какъвъ е смисълътъ, каква е задачата на родения отъ Бога? Онзи, който е роденъ отъ Бога, намира смисълъ въ живота и лесно рѣшава задачитѣ си. И той има мѫчнотии, но ги рѣшава безъ голѣми затруднения. Ако мислите, че можете да прѣкарате живота си безь мѫчнотии и страдания, безъ да ви засегне нѣщо, вие сте на кривъ пѫть. Такъвъ животъ сѫществува въ приказкитѣ отъ 1001 нощь. Питамъ: какъ сѫ били посрещнати на земята най-виднитѣ учени, велики хора и философи? Какъ сѫ посрещнали Христа и апостолитѣ на своето врѣме? Цѣли три години отъ своя животъ Христосъ бѣше подлаганъ на голѣми изпитания и поругания, а отъ 2000 години насамъ Го посрѣщатъ съ финикови вѣйки. Днесъ всѣки говори за Него, всѣки цитира Неговитѣ думи. Какви ли не паметници, какви ли не храмове се правятъ въ Негово име? Всички се обличатъ за Христа. Кой не мечтае да бѫде посетенъ отъ Христа, да изпрати Духа си върху него? Питамъ: по кой начинъ дойде Христосъ? Казвате: Христосъ е роденъ отъ Бога. Роденъ отъ Бога! — Това е философия, отъ която, ще се спънете, ако не я разбирате. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Както азъ не съмъ отъ тоя свѣтъ, така и вие не сте отъ този свѣтъ." Дѣйствително, родениятъ отъ Бога не е отъ този свѣтъ. Ако вие искате едноврѣменно да бѫдете граждани и на този, и на онзи свѣтъ, нѣма да успѣете. Вие ще бѫдете граждани на земята, а ще работите за онзи свѣтъ, та като отидете тамъ, веднага да станете граждани на Царството Божие горѣ на небето. Въ сѫщность, Царството Божие е и долу на земята, и горѣ на небето — зависи, какъ живѣе човѣкъ. Турете тази мисъль въ ума си. Тя сѫществува отдавна, но сега ви давамъ правилото, какъ да разрѣшавате правилно мѫчнотиитѣ, които срѣщате въ живота си. Каквито задачи и да ви се даватъ, ако нѣмате въ ума си основната мисъль — да бѫдете родени отъ Бога, вие не ще можете да разрѣшите правилно задачитѣ на своя животъ. Сиромашията е изключена за родения отъ Бога. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Като не прави грѣхъ той не може да умре. Значи, животътъ е съ него. Родениятъ отъ Бога не може да бѫде нещастенъ, понеже щастието е съ него. Родениятъ отъ Бога не познава оскѫдность и лишения, понеже е богатъ. Богатството на човѣка седи въ опитноститѣ на неговата душа. За да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ опитноститѣ на миналото. Опитноститѣ на миналитѣ вѣкове трѣбва да бѫдатъ и ваша опитность. Като говоря за миналото, мнозина запитватъ, дали сѫ сѫществували въ миналото. — Аko си роденъ, сѫществувалъ си; ако не си роденъ, не си сѫществувалъ. Само родениятъ човѣкъ може да разрѣшава въпроса за раждането. Съ свѣтлината, която има, той прониква навсѣкѫдѣ. На онзи, който не е роденъ отъ Бога, ще отговоримъ, както единъ американски френологъ отговорилъ на единъ голѣмъ богаташъ. Този богаташъ отива при американския френологъ и му казва: „Господине, ако ми кажете нѣщо отъ характера, добрѣ ще ви заплатя.“ Френологътъ започва да пипа главата му, дано прочете нѣщо, да каже на богаташа нѣкой негови характерни чърти. Слѣдъ дълго изслѣдване, той му казва- „Господине, нито паритѣ ви искамъ, нищо не искамъ. Така ситно е писано върху главата ви, че нищо не мога да прочета.“ Има много хора, на главата на които е писано толкова ситно, че нищо не може да се чете. Какво означава това? Питамъ: каква глава искате да имате —глава, по която може да се чете, или такава, по която нищо не може да се чете? Нѣкой казва: азъ не искамъ хората да четатъ по главата ми, да ме познаятъ, какъвъ съмъ. Казвамъ: прѣимущество е да може да се чете една книга! Ако хората не могатъ да четатъ по моята глава, защо ми е тя? Ако и азъ не мога да чета по своята глава, защо ми е тя? Всѣки трѣбва да знае да чете по своята глава, както и по главата на другитѣ. Казвате: ами ако хората узнаятъ характера ми? — Какво лошо има въ това, че ще узнаятъ характера ви? — Може да откриятъ нѣкои лоши чърти. — Какво лошо има въ това? Така поне ще можете да изправите грѣшкитѣ си. Казвамъ: когато човѣкъ чете по главата на нѣкого, той трѣбва да е просветенъ човѣкъ, да разбира смисъла на нѣщата. Нѣкои хора, които не разбирать смисъла на нѣщата, казватъ: въ Библията има лоши работи. — Не, вие не разбирате дълбокия смисълъ на това, което четете. Другъ нѣкой казва: хубави работи има въ Библията. Това показва, че си започналъ ца разбирашъ смисъла на нѣщата. Въ този смисълъ. всѣка написана книга е отворена книга, която всички трѣбва да четатъ. Когато човѣкъ се натъкне на извѣстни противорѣчия, не трѣбва да казва, че Господъ го е създалъ така, но трѣбва да търси смисъла на тия противорѣчия. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Родениятъ отъ Бога не мисли криво. Родениятъ отъ Бога зло не прави. Родениятъ отъ Бога ученикъ може да бѫде, а който не е роденъ отъ Бога, никакъвъ ученикъ не може да бѫде. Въ старитѣ врѣмена само княжескитѣ, само царскитѣ синове отивали на училище. Днесъ, понеже има много царски синове, отворили сѫ се много училища, дѣто царскитѣ синове се учатъ. Ако нѣкой човѣкъ не е роденъ отъ Бога, за него цѣлата природа ще бѫде една затворена книга, отъ която той не ще може да чете. За него тя ще бѫде ситно написана книга. За родения отъ Бога природата ще бѫде отворена книга, по която той ще чете и ще се учи. Въ всѣки листъ на тази свещена книга той ще намира хиляди интересни задачи, които ще го радватъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ основното и дълбоко разбиране смисъла на нѣщата. Нѣкой хора мислятъ, че знаятъ много и не искатъ да учатъ. Единъ 90-годишенъ американецъ прочелъ Библията 90 пѫти прѣзъ живота си. Питамъ; какво е научилъ този човѣкъ отъ Библията? — Все е научилъ нѣщо. Ако ние четемъ и прѣпрочитаме своя животъ 90 пѫти ще научимъ ли нѣщо? — Ще научимъ нѣщо, разбира се. Какво може да се очаква отъ човѣка, който нито веднъжъ не е прочелъ своя животъ? Нѣкой казва: азъ искамъ да ми се разправи нѣщо за свещената книга. —Първо ще я прочетешъ, и послѣ ще ти се разправя. Съврѣменнитѣ хора питатъ: защо сме дошли на земята. Каква е задачата на живота? — Ние сме дошли на земята да четемъ живата, свещената книга на природата, която стои разтворена прѣдъ насъ. Първо трѣбва да се прочете до край, а слѣдъ това ще се започне нейното основно проучаване. Така разбираме ние смисъла на живота, затова нѣма да се спираме върху дребнавоститѣ, кой какъ живѣе, кой какво върши и т. н. За човѣка, който е роденъ отъ Бога, животътъ е красивъ въ всички свои чърти и проявления. Всички постѫпки на добрия човѣкъ сѫ красиви. Ако отрѣжете една малка часть отъ нѣкоя картина, или отчупите една малка часть отъ нѣкоя статуя, можете ли отъ тази малка часть да сѫдите за красотата на цѣлата картина или статуя? — Не може. По сѫщия начинъ и ние нѣкога анализираме една малка часть отъ нѣкой човѣкъ и се произнасяме, а съ това се изгубва красотата на цѣлото. Красотата седи въ цѣлокупностьта на нѣщата. Гениаленъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да постави на своето мѣсто една малка часть, отчупена отъ нѣкоя статуя. Понѣкога азъ употрѣбявамъ цѣла година, за да поставя на своето мѣсто нѣкой малъкъ камъкъ, намѣренъ нѣкѫдѣ изъ Витоша. Поставя ли го на своето мѣсто, започвамъ вече да чета. Нѣкой казва: азъ не мога да употрѣбя толкова врѣме, за да търся мѣстото на това малко камъче. Врѣме нѣмамъ за това. — Ще намѣришъ врѣме. Ами, ако това камъче те е спънало въ живота ти, не е ли интересно да знаешъ, кои сѫ причинитѣ за това спъване? По сѫщия начинъ и вие не трѣбва да отдѣляте своитѣ постѫпки отъ цѣлия ви животъ. Всѣка ваша погрѣшка има свой произходъ. Тя е часть отъ цѣлото, и вие трѣбва да я поставите на своето мѣсто. Поставите ли я на мѣстото и, вие ще извадите поука отъ нея и ще разберете смисъла, който тя крие. Всѣки удъ, взетъ въ съотношение съ цѣлото, е красивъ и смисленъ. Отдѣлно разгледанъ, той нѣма вече никаква красота, никакъвъ смисълъ. Допуснете, че азъ нахранвамъ единъ човѣкъ, като му занасямъ най-хубавата храна. Този човѣкъ прѣяжда и се разстройва. Питамъ: кой отъ двамата е виновенъ за това нещастие: азъ, който занесохъ яденето ли съмъ виновенъ, или той. който нѣмаше мѣрка въ яденето и прѣяде? И азъ имамъ извѣстна вина, и той има извѣстна вина. У мене имаше желание да изяде всичкото ядене, защото бѣше хубаво. И у него имаше желание да изяде всичко, понеже му се харесваше. Обаче, този човѣкъ бѣше боленъ. Азъ знаехъ, че той е боленъ и трѣбваше да го прѣдупрѣдя да не изяжда всичко, за да не се поврѣди повече. Пъкъ и той, като знае, че е боленъ, трѣбваше да изяде най много десетина лъжици, да не се прѣсилва, а останалото да задържи за втори пѫть. Правилното разрѣшение на въпроса седи въ слѣдното: азъ трѣбва да оставя човѣка свободенъ да постѫпва, както намира за добрѣ. А той, отъ своя страна, трѣбва да знае своето положение и да се въздържа. Речете ли да морализирате човѣка, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай да боде мѫжа си съ игла, понеже той обичалъ да яде много и не могълъ да се въздържа. Като отивали заедно на гости, тя носила съ себе си игла, та като се увличалъ мѫжа и въ яденето, бодвала го отъ врѣме на врѣме съ иглата. Като се връщали дома си, той и казвалъ: „Много ти благодаря за подсѣщането, но не трѣбваше да забивашъ иглата така дълбоко. Достатъчно бѣше само да допрешъ иглата, азъ щѣхъ да се сѣтя, какво искашъ да ми кажешъ и сега и на васъ казвамъ: носете иглитѣ си, но не ги забивайте тъй дълбоко. Хората лесно разбиратъ, какво искате да имъ кажете. Достатъчно е да кажешъ на мѫжа си слѣднитѣ думи: Мѫжо, знаешъ ли дѣ е иглата ми? Искамъ да шия." Символично ще си говорите. Мѫжътъ ви ще разбере, че не трѣбва да прѣяжда. Единъ православенъ свещеникъ ми разправяше слѣдната своя опитность: „Единъ день ми сложиха на обѣдъ хубаво опечено прасенце. Понеже ми се вкуси, азъ не се задоволихъ съ малко, но изядохъ цѣлъ кебапъ. Слѣдъ това, обаче, лежахъ на легло цѣли двѣ седмици. И дълго врѣме помнихъ този кебапъ.“ Казвамъ: малко яжте, но добрѣ яжте! Този законъ се отнася до много случаи изъ живота. Казва се: малко разбирайте, но добрѣ разбирайте; малко четете, но добрѣ четете! Не разрѣшавайте всички задачи изведнъжъ. Казвате: ние трѣбва да знаемъ всичко, което става на небето и подъ небето. Какво става на небето? Това сѫ велики задачи, достѫпни само за Бога. Само Богъ знае дълбокия смисълъ на живота. Нашата задача е да се радваме на живота, да използуваме добрѣ благата, които Богъ ни е далъ. Ние трѣбва да се радваме, като гледаме, какъ Богъ разрѣшава задачитѣ. За всѣки день Богъ има опрѣдѣлена задача, която трѣбва да изпълни. Христосъ казва: „Огецъ ми работи непрѣстанно. И както Той работи, така и азъ работя.“ Така и всички ние трѣбва разумно да работимъ и правилно да разбираме живота. Сега, азъ вѣрвамъ, че роденитѣ отъ Бога ще започнатъ да работятъ. Работятъ ли за Бога, животътъ имъ ще се оформи, ще стане по-красивъ. Умоветѣ имъ ще станатъ по-свѣтли, а сърцата — по чисти. Само така тѣ ще получатъ благоволението на Онзи, Който ги е родилъ. Нѣма по-голѣма радость за майката отъ тази, да вижда, че дѣтето и се развива правилно! Нѣма по-голѣма радость за Бога отъ тази, да вижда, че роденитѣ отъ Него дѣца вървятъ по Неговитѣ пѫтища и славятъ името Му! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато ние вършимъ волята Божия на земята! Не е въпросътъ за грандиозни работи. Малки работи се изискватъ отъ насъ! Малко добро е, ако азъ мога да отворя ке- пенцитѣ на своитѣ прозорци. Ако мога да отворя кепенцитѣ на прозорцитѣ си, всичко ще мога да направя. Ако мога да изпѣя гамата, както трѣбва, ще мога да изпълня и композициитѣ на Бетховена. Това показва, че съмъ великъ музикантъ. Тази гама влиза и въ произведенията на Бетховена. Не мога ли да изпѣя гамата, както трѣбва, нищо не мога да направя. Вие трѣбва да започвате съ елементарни работи. Ако мога да напиша числата отъ 1 — 10, както трѣбва, съ най-голѣмо разбиране, азъ съмъ великъ математикъ. Разбирамъ ли смисъла на тия числа, ще мога да рѣшавамъ всички задачи въ математиката. Това е само въпросъ на врѣмето. Не може ли човѣкъ да напише, както трѣбва, числата отъ 1 — 10, отъ него нищо не може да стане. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Двата примѣра, които ви дадохъ, за Карнаци и за Севадинъ, както и за ангела и царската дъщеря, постоянно ще държите въ ума си, като елементи, необходими за разрѣшаване задачата на вашия животъ. Който не държи въ ума си мисъльта, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, отъ него нищо не може да излѣзе. Който не държи въ ума си образитѣ на Карнаци, Севадина, ангела и царската дъщеря, отъ него нищо не може да излѣзе. Вѣ- кътъ, въ който живѣете, изисква герои. Се- гашниятъ животъ не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откѫснати отъ дърветата, които вѣтърътъ навсѣкѫдѣ може да отнася. Сегашниятъ животъ иска хора съ опрѣдѣлени убѣждения и разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могатъ разумно да носятъ страданията. Който носи страданията разумно, като го биятъ, не страда. Изкуство е като богатъ да носищъ сиромашията, като ученъ да носишъ невѣ- жеството, като праведенъ да носишъ неправдата. Да си неправеденъ и да носишъ неправдата, това е тежъкъ товаръ, „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Сега, азъ ще поздравя по официалния редъ младитѣ съ тѣхната срѣща. Дзъ считамъ млади ученици само тия, които сѫ родени отъ Бога. Ако сте родени отъ Бога, вие сте ученици, и тогава ще имате разумна срѣща. Поставете този въпросъ идейно въ ума си. Сега се изискватъ разумни събирания. Нера- зумнитѣ хора се трупатъ, а разумнитѣ се събиратъ. Ако сте родени отъ Бога, ако сте ученици, тогава цѣлиятъ невидимъ свѣтъ — Богъ, ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ и добритѣ хора ще взематъ участие въ вашата работа. Тогава ще се проникнете отъ хубави и възвишени мисли и идеи. Който върви по стария пѫть, нищо не може да изкара, и въ края на краищата казва: ...Празна Мара тѫпанъ била“. — Не трѣбва да се бие тѫпана напразно. Кога биятъ тѫпана? — Когато се удари тѫпанътъ, всички войници тръгватъ на походъ. Тѫпанътъ за войницитѣ е важенъ, надалечъ се чува гласътъ му. Сега вие ще се натъкнете на едно про- тиворѣчие съ досегашнитѣ си разбирания. Ще кажете: какво мислихме, а какво излѣзе! Не разрѣшавайте сами мѫчнитѣ въпроси! Ще ви дамъ обяснение въ общъ смисълъ на слѣдното правило: ..Не кѫсай най-тънкия конецъ! Не кѫсай и най-дебелото вѫже!" Най-тънкиятъ конецъ прѣдставлява обикновения животъ на човѣка. Каквото и да ви се случи въ живота, не кѫсайте този конецъ! Най-дебелото вѫже прѣдставлява идейния животъ на човѣка. Християнството е това дебело вѫже, което минава прѣзъ твоя дворъ. Тури дрехитѣ си на него, но не го кѫсай! Кѫсате ли тънкия конецъ и дебелото вѫже, ще изгубите врѣ- мето си. Сега се образува третиятъ конецъ, отъ срѣдна величина. Дайте мѣсто и на този конецъ въ себе си! Вие сами трѣбва да намѣрите вѫтрѣшния смисълъ на третия конецъ. Не кѫсайте тия три конци, т. е. не разваляйте условията за тѣхното развитие. Най-тънкиятъ конецъ и най-дебелото вѫже ще бѫдатъ въ услуга на новия конецъ, който сега се създава. По него ще разбирате дълбокия смисълъ на живота. Той е коментарътъ на всички прояви въ живота. Досега най-тънкиятъ конецъ и най-дебелото вѫже сѫ били безъ коментаръ. Третиятъ конецъ, който сега се проектира, е новата свѣтлина, която иде въ свѣта, за да обясни всички противорѣчия и страдания, които смущаватъ човѣчеството. Тази свѣтлина ще ви обясни, че всичко, което вие сте считали за зло, за лошо въ свѣта, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нѣщо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бѫдете. И тъй, третьятъ конецъ е Божественото благовѣстие, което сега слиза на земята. То слиза периодически. На човѣшки езикъ прѣведено, то прѣдставлява Духа Божий, който отива при царската дъщеря да и каже, че Богъ продължава живота и съ още 20 години. Обаче, какъвъ смисълъ ще има вашиятъ животъ, ако вие се влюбите въ този ангелъ, когото Богъ изпраща до васъ? Това е ваша лична погрѣшка, която вие сами трѣбва да разрѣшите. Този ангелъ, Духътъ Божий, ще слѣзе до всѣки едного, който е роденъ отъ Бога. Когато Христосъ се роди, не само единъ, но много ангели слѣзоха отъ небето да извѣстятъ, че Христосъ се роди. Желая на всинца ви тази опитность— да слѣзе при васъ поне единъ ангелъ. Може да дойдатъ двама, трима, четирма, петима, дори и цѣла дружина ангели при васъ, но задръжте тази опитность за себе си. Когато дойдатъ ангелитѣ, бѫдете радостни. На вашето небе ще се яви една звѣзда, която ще означава, че сте се родили отъ Бога. Който се роди отъ Бога, звѣзда на небето ще се яви, и ангелъ ще слѣзе върху него. Желая на всички да бѫдете родени отъ Бога, съ чисти сърца и умове, духовно добрѣ облѣчени, за да бѫдете приятни на Бога! „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Той на всичко се радва — въ всичко намира смисълъ. За него Богъ прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко. Той не кѫса най-тънкия конецъ, не кѫса и най-дебелото вѫже и създава условия за новата свѣтлина, която слиза отъ Бога.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Правата мисъль. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Ще прочета първитѣ 10 стиха отъ Х-та глава на Йоана. Човѣшката мисъль върви по строго опрѣдѣленъ законъ. Въ съврѣменната наука думата „законъ“ се употрѣбява въ смисълъ на установени положения. Подъ думата „законъ“ се разбира нѣщо почти механическо. Въ Божествения свѣтъ законътъ е изводъ. Тамъ нѣщата ставатъ само по единъ начинъ. Този начинъ ние наричаме Божественъ. Въ него нѣма никакви изключения. Въ физическия свѣтъ, обаче, нѣщата могатъ да ставатъ по много начини. Вземете въ художеството, напримѣръ. Ако искате да нарисувате какъвъ и да е прѣдметъ, ще можете да го нарисувате отъ разни мѣста, отъ разни положения, но както и да е поставенъ този прѣдметъ, въ него трѣбва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по единъ начинъ. Ще ви дамъ и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съврѣменна книга, написана на единъ отъ модернитѣ езици, или пъкъ вземете една стара книга, написана на нѣкой отъ старитѣ езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отлѣво къмъ дѣсно, споредъ правилата на бѣлата раса, или арийската раса. Щомъ дойдете до семититѣ, ще започнете да четете отдѣсно къмъ лѣво. Дойдете ли най-послѣ до нѣкой отъ старитѣ народи, четенето започва отгорѣ надолу. Нѣкои може да запитатъ, защо днесъ се чете именно отлѣво къмъ дѣсно? На основание на сѫщия законъ нѣкои хора работятъ съ лѣвата рѫка а други — съ дѣсната. Та казвамъ: законътъ прѣдставлява разуменъ изводъ отъ нѣщата. Тѣ могатъ да се направятъ или да се съпоставятъ само по единъ идеенъ начинъ. Съвършенството на човѣка седи въ това, човѣкъ да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето мѣсто. Това е правата мисъль. Сега хората питатъ, какво нѣщо е правото. Казватъ, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пъленъ изразъ, а относително право е онова, което не е намѣрило своя абсолютенъ изразъ. Когато се взима нѣкой музикаленъ тонъ тъй, както си е, той включва въ себе си всички необходими вибрации. Този тонъ е пъленъ. Но ако се вземе единъ непъленъ тонъ, неговата чистота ще бѫде накърнена, той не е чистъ тонъ. Нѣкои пѣвци не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, защото липсва нѣщо въ тона имъ. Малко пѣвци има въ свѣта, които могатъ да пѣятъ хубаво. Почти всички иматъ по единъ малъкъ дефектъ. Онѣзи хора, които сѫ свикнали да слушатъ оперно пѣние, мислятъ, че е много красиво. Не, въ оперното пѣние нѣма онази дълбока, възвишена музика. Ако прѣдъ единъ хипнотизиранъ човѣкъ дрънкатъ тенекия и му кажатъ, че това е музика, той може да схваща въ дрънкането нѣкаква музика, но така ли е въ сѫщность? Вамъ се вижда чудно това нѣщо, но трѣбва да знаете, че животътъ е пъленъ съ такива примѣри. Слухътъ на човѣка може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човѣшката мисъль. Наблюдавайте състоянието на ония съврѣменни пияници, които пиятъ и тракатъ съ чашитѣ на масата. Какво чуватъ тѣ въ това тракане ? — Музика. „Тракъ-тракъ“ — удрятъ се чашитѣ и се из- празватъ една слѣдъ друга. За тѣхъ това е нѣщо подобно на Бетховеновата музика. Тѣ мислятъ, че излизатъ тонове. Единъ, двама, трима, четирма, петима и повече души тракатъ съ чашитѣ. И въ туй тракане тѣ чуватъ нѣкаква музика. Питамъ сега: каква музика може да има въ тракането на десеть чаши? Ако двама пияници пиятъ и слѣдъ това чашитѣ се изпразватъ, какво печелятъ? Кой пияница досега е станалъ музикантъ ? Колкото пияницитѣ сѫ могли да станатъ музиканти, толкова и онѣзи, които сѫ изопачили своята мисъль, могатъ да постигнатъ нѣщо. Изводитѣ ще бѫдатъ сѫщитѣ. Човѣкъ трѣбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрѣдѣля човѣшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двѣ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двѣ, но и много възможности, обаче, трѣбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. Съврѣменнитѣ мислители опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е жената, и какво нѣщо е мѫжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризиратъ мѫжа и жената, но какъ ще опрѣдѣлите, какво прѣдставляватъ тѣ по сѫщество? Въ български езикъ думата човѣкъ изразява понятието „мѫжъ“. Мѫжъ е само онзи, който носи свѣтлина. Щомъ кажемъ свѣщь, подразбираме вече една идея. Свѣщь е само това, което издава свѣтлина и може да гори. И мѫжътъ се отличава по свѣтлината си. Нѣма ли свѣтлина, не е мѫжъ. Той трѣбва да мисли. Въ всѣка мисъль трѣбва да има свѣтлина. И всѣка мисъль, въ която нѣма свѣтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрѣдѣляме и какво нѣщо е жената. Всѣка жена, въ мисъльта на която нѣма топлина, не е жена. Вь съврѣменната наука се казва, че има студена свѣтлина. Вѣрно е това, но свѣтлината не може да бѫде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свѣтлина, и топлина. Слѣдователно,въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъльта започва съ свѣтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дѣйствуватъ едноврѣменно въ живота. Законътъ на свѣтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свѣтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трѣбва да разбираме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ начинъ. Всѣка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правилна свѣтлина. Всѣка топлина, която изгаря, не е топлина. Сѫщиятъ законъ се отнася и до свѣтлината. Всѣка свѣтлина, която дава знание за човѣка, е свѣтлина. Всѣко знание, което не възгордѣва човѣка, е знание. Всѣко знание,което възгордѣва човѣка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордѣятъ, че знаятъ нѣщо, това сѫ психически болни хора. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото нѣма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прѣдставлява гордостьта? — Тя е шилестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този ши лестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? — На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кѫдѣ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрѣ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вѣчна борба. Гордостьта всѣкога има за цѣль високия върхъ. Тия разсѫждения сѫ необходими за всѣки ученикъ. Сега ще кажете: човѣкъ не може ли да живѣе безъ да учи ? — Може да живѣе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бѫдете човѣкъ, можете да вървите по два пѫтя : или по пѫтя на топлината, или по пѫтя на свѣтлината. Това сѫ двата пѫтя, по които човѣкътъ на земята трѣбва да мине. Всички казватъ : сърцето на човѣка трѣбва да бѫде топло. Да, то трѣбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човѣка трѣбва да свети, но не и да ослѣпява. Нѣкои казватъ: силната свѣтлина ослѣпява човѣка. Вѣрно е, но трѣбва добрѣ да схванете мисъльта. За коя свѣтлина се разбира това?— За физическата, за материалната свѣтлина. Нѣкои казватъ, че Божествената свѣтлина ослѣпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сѫ дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свѣтлина е недостѫпна. Тази свѣтлина е недостѫпна само за невѣжия, понеже не знае пѫтя къмъ свѣтлината. Всѣки, който е дошълъ до Божествената свѣтлина, знае, че тя е достѫпна. Това пъкъ, че Божествената свѣтлина ослѣпявала човѣка, е измислица на черното братство. Това е толкова вѣрно, колкото когато нѣкой каже, че човѣкъ не се дави въ голѣмата вода. Да, тамъ, дѣто човѣкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? Рибитѣ давятъ ли се въ водата? Слѣдователно, когато нѣкой прави изводъ, че човѣкъ може да се удави въ водата, това не е абсолютна мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нѣщата. Другитѣ нѣща още се бълникатъ. Какво нѣщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пѣсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитѣ частици на пѣсъка сѫ наредени по единъ опрѣдѣленъ редъ. Взимамъ слѣдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите дѣ е отишла всѣка пѣсъчна частица? Кой законъ опрѣдѣля кѫдѣ отива всѣка една частица? Частицитѣ постоянно се измѣстватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пѣсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пѣсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? Мислите ли, че това е права мисъль? — Не. За да извадите нѣкаква мисъль отъ това бълникане, вие трѣбва да турите пѣсъка въ едно органическо общество, дѣто всѣко пѣсъчно зрънце да дойде на своето мѣсто, като жива клѣтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съвременната бѣла раса, това сѫ пѣсъчнитѣ зрънца въ шишето, които постоянно се мѣстятъ, постоянно се бълникатъ. И дѣцата могатъ да мислятъ така. И тѣ, като взематъ шишето, тъй могать да размѣстватъ пѣсъчинкитѣ, че да минатъ за виртуози. Турете прѣдъ нѣкое дѣте една хубава латерна, то ще завърти дръжката ѝ и ще засвири. Дайте на нѣкое дѣте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цѣлъ виртуозъ въ най-скоро врѣме.Какъ? — По-рано свирѣше на цигулка, просѣше по улицитѣ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитѣ, купи си единъ грамофонъ, съ нѣколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата — свири на минувачитѣ. Но това не е негова мисъль. Да разпопагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: „Съ чужда пита поменъ не става“. Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всѣкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нѣкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль. И тъй, Христосъ казва: „Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прѣзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ“. Оттукъ ние изваждаме сѫщия законъ: ,,Истина, истина ви казвамъ, всѣки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ“. Защо? Защото всички прѣстѫпления въ свѣта започватъ отъ кривитѣ мисли, отъ кривитѣ положения Първо: ние трѣбва да изопачимъ ума на човѣка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърце. Второ: ние трѣбва да изопачимъ сърцето на човѣка, за да изопачимь неговия характеръ, неговитѣ дѣйствия. Слѣдователно, щомъ се явятъ двѣ изопачавания, ражда се едно прѣстѫпление. Всѣко прѣстѫпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дѣло на бащата, изопачаването на сърцето е дѣло на майката, а всѣки изопаченъ волевъ актъ е дѣтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрѣменно ще съотвѣтствува на едно желание, което ще бѫде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жа ба, макаръ и двѣтѣ да живѣятъ въ водата. Сега отъ всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратниятъ животъ е изопаченъ животъ. Въ този животъ се изопачава свещената човѣшка мисъль. Понѣкога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане въ гънкитѣ на живота. Нѣкой казва: азъ разбирамъ, защо страдамъ. Не, ти не разбирашъ, защо страдашъ. Ако разбирашъ защо страдашъ и отъ какво страдашъ, ще се излѣкувашъ. Да кажемъ, че като вървите по пѫтя, падате на една или на друга страна. Казвате: азъ се прѣпънахъ. Защо паднахте? — Не знаете причината. Ако при всѣко падане и спъване вие можете да намѣрите съотвѣтствуващата причина, досега щѣхте да изправите живота си. Спъването въ живота не е физически актъ, то е умственъ актъ. Всички спъвания започватъ отъ ума. Напримѣръ, вие се спъвате отъ мислитѣ: дали трѣбва да правите добро, или не; трѣбва ли да правите зло; много ли или малко трѣбва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само часть отъ нея? Вие казвате: не може да се каже цѣлата Истина. Тъй е, цѣлата Истина не може да се каже, но какво подразбирате подъ думитѣ „цѣлата Истина“? Това е права мисъль. Човѣкъ не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можешъ да накарашъ нѣкой човѣкъ да изпие само една чаша вода, но не всичката. Никѫдѣ въ свѣта не е казано, да се говори цѣлата Истина. Истината не може да бѫде цѣла. Щомъ туришъ прѣдъ нея думата цѣла, това подразбира единъ физически актъ. То вече не е Истина. Казватъ: пълната Истина. Истината не може да бѫде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истината не може да бѫде нито цѣла, нито пълна. Слѣдователно, вие туряте на Истината опрѣдѣления, качества, които тя не съдържа въ себе си. Само човѣкътъ на правата мисъль има Истината въ себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бѫде права. Вие можете да говорите въ обикновения животъ, ,,права Истина, цѣла Истина, пълна Истина,“ но ако разбирате Истината, ще я разберете безъ да е пълна, безъ да е цѣла, безъ да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиватъ хората? Ще оставимъ въпроса за спането настрана. То е явление, което трѣбва да се обясни научно и правилно. Нѣма да се спирамъ върху спането и почивката. Казватъ: духовниятъ човѣкъ трѣбва да одухотвори физическитѣ прояви на живота, Да се стремишъ да одухотворишъ материалното, то е все едно да удохотворявашъ сѣнки. Една сѣнка може да бѫде малка, може да бѫде и голѣма. Обаче, каква наука има въ сѣнкитѣ? Сѣнката може ли да бѫде органическа? Защо сѫ сѣнкитѣ въ свѣта? Често говорите иносказателно: да има сѣнчица! Значи, въ този смисълъ, сѣнката е приютъ, прибѣжище. Въ врѣме на голѣма опасность, все трѣбва да има нѣкаква сѣнка. Туй се разбира подъ думата ,,сѣнка“ въ прѣносенъ смисълъ. Какво прѣдставлява сѣнката? — Отражение на нѣщата. По сѫщия начинъ и идеитѣ иматъ свое отражение. Туй е правилно обяснение за сѣнката. Щомъ сѣнката е отражение, то всѣко отражение може да се увеличи, може и да се смали. Понѣкога ние говоримъ и за Любовьта, че се увеличава и намалява. Въ дѣйствителность Любовьта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата въ една рѣка се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущитѣ се частици. Количеството на движущитѣ се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Количеството на водата въ природата е точно опрѣдѣлено. Водата взета като изразъ на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени въ сегашния органически животъ, отъ гледището на относителната наука, животътъ може да се увеличава. Подъ „увеличение на живота“, ние трѣбва да разбираме „п р и и ж д а н е н а ж и в о т ъ“. Прииждането на живота показва, че нашата мисъль е правилна. Докато има прииждане на живота, мисъльта е права. Вие всѣкога знаете, дали вашата мисъль е права, или крива. Всѣки отъ васъ знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово дѣйствие не е право, но се извинява. Понѣкога той съзнава, че постѫпката му не е права, но въ дадения случай не може да я поправи. Запримѣръ, има гениални пѣвци, които пѣятъ много хубаво, но случи се, нѣкой отъ тѣхъ отива вечерно врѣме съ компания тукъ - тамъ, пие студена вода, простудява гърлото си и послѣ не може да го контролира, не може да пѣе. Той знае, какъ трѣбва да изпълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинксъ. Защо? — Той пилъ винце, пилъ ракийца, ялъ сладоледъ и други подобни. Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, азъ разбирамъ, че сте ходили въ нѣкое кабаре, или въ кръчма, или въ нѣкое публично мѣсто и тамъ сте злоупотрѣбили съ ващия умъ. Природата казва: „Това, което правишъ, не е правилно. Биенето на съвѣстьта не е нищо друго, освѣнъ изобличаване отъ великия законъ, който казва, че мисъльта ви въ даденъ случай не е правилна, т. е. не е въ съгласие съ него. Вслѣдствие на това, човѣкъ усѣща извѣстно мѫчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господъ прощава само на тия хора, които се учатъ да мислятъ правилно, за да създадатъ въ себе си характеръ. Докато не се създаде у васъ характеръ, не може да бѫдете учени хора, не може да бѫдете видни хора, не може да бѫдете талантливи хора. Нѣмате ли абсолютно правилна мисъль, нищо не може да стане отъ васъ. Ако мислите, че има другъ пѫть, по който можете да придобиете знание и да постигнете нѣщо, вие ще успѣете въ всичко това толкова, колкото една гарга може да изпѣе едно отъ творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде нѣкой да ми доказва, че споредъ закона на еволюцията, жабата щѣла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говоримъ правилно! Частьта може ли да бѫде като цѣлото? Като часть, тя може да бѫде цѣла, но не може да замѣсти цѣлото. Ще ви прѣдставя тази мисъль по-ясно. Може ли да поставимь земята на мѣстото на слънцето и по този начинъ да освѣтлява цѣлата слънчева система, както това прави слънцето? — Не, тя може да бѫде само едно малко свѣтило. Слѣдователно, всички непълни прояви на мисъльта съставляватъ части, положения на правата мисъль. Докато една права мисъль дойде до своето мѣстоназначение, ще мине извѣстенъ пѫть и ще направи редъ комбинации. Всичкитѣ нейни фази ние наричаме стремежи къмъ проява на правата мисъль. Като дойде една мисъль на своето мѣсто, въ своя пъленъ изразъ, тя вече е права мисъль. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъль ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъль, вие единъ день ще бѫдете философъ, втори день ще бѫдете първокласенъ глупецъ. Кой човѣкъ наричаме философъ? — Онзи, който има права мисъль. Всѣки човѣкъ може да бѫде или глупецъ, или философъ. Казвате: малко сѫ умнитѣ хора. Не, не сѫ малко. Тѣ сѫ точно толкова, колкото трѣбва. Всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ правата мисъль, той нѣкога ще бѫде мѫдрецъ. Не е мѫдрецъ онзи, който има само външно благообразие: бѣла брада, дебели вѣжди, очи спокойни, но всичко виждатъ и разбиратъ. Очитѣ на онзи, който не мисли правилно, сѫ подвижни, на всѣкѫдѣ мърдатъ. Сѫщото нѣщо е и вѣ живота: онзи човѣкъ, който знае своето мѣсто, върви спокойно къмъ посоката, къмъ цѣльта си. Онзи пькъ, който не знае мѣстото си, ще погледне на едно мѣсто, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т. н. Сега мнозина отъ васъ питатъ: какъ ще се поправятъ моитѣ работи? Азъ съмъ закѫсалъ малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвамъ: научи се да мислишъ правилно! Съ това азъ разбирамъ закона, споредъ който Богъ казва: ,,Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“‘. Когато внесете въ себе си правилната мисъль, като ставате сутринь, трѣбва да мязате на единъ добрѣ опънатъ тѫпанъ. Ето обяснението, което ще ви дамъ за този тѫпанъ. Като си легнете вечерно врѣме, отгорѣ на тѫпана има събранъ прахъ отъ деня. За да се освободите отъ този прахъ, трѣбва да повикате барабанчика да тупне съ пръчицата си върху тѫпана и да го изчисти. Кой е този барабанчикъ? — Това е правата мисъль. Щомъ станешъ сутринь, като ударишъ на тъпана единъ, два, три пѫти всичкиятъ прахъ всичкитѣ лъжливи положения въ живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнатъ. Затова казвамъ: удари тѫпана! Казвате: ами дали тѫпанътъ е опнатъ добрѣ, по всички правила? Азъ говоря за живитѣ тѫпани, които ставатъ за музика. И прѣзъ всичкитѣ вѣкове тѫпанътъ е билъ най-стариятъ инструментъ. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала съ тѫпана. Окултниятъ ученикъ трѣбва да има хубавъ тѫпанъ, скритъ отъ всички погледи, а не, кой какъ дойде, да го показва. И когато той не може да разрѣши нѣкой въпросъ, да вземе пръчицата и да удари тѫпана. Тѫпанътъ ще издаде извѣстенъ тонъ, който ще ви помогне въ разрѣшението на въпроса. Не искамъ да окарикатурите тази мисъль. Това е окултенъ законъ. Ученицитѣ на окултната наука иматъ извѣстни методи, чрѣзъ които могатъ да си въздѣйствуватъ и да въздѣйствуватъ. Като ви говоря за тѫпана, това ви се вижда смѣшно. Нѣма нищо смѣшно въ това. Излѣзе нѣкой ораторъ да говори, турятъ му една чаша вода. Защо? — Гърлото му засъхва. Какво трѣбва да прави той? — Той трѣбва да удари тѫпана, да глътне три пѫти вода. Тѫпанътъ показва, че мисъльта е започнала да работи. Водата като прѣмине прѣзъ гърлото, промива го. Много пѫти, като засъхне гърлото на нѣкои оратори, тѣ загубватъ своята мисъль. Засъхването на гърлото показва, че мисъльта е прѣсъхнала. Човѣкъ, който мисли право, вода не пие. Докато пиемъ вода при говоренето, това показва, че нашата мисъль не е право. Да не извадите сега извода, че за да бѫде мисъльта ви права, не трѣбва да пиете вода. Христосъ казва: ,,Когато се научишъ да мислишъ правилно, жива вода ще потече“. Тогава пиенето на вода нѣма да бѫде механически процесъ, да се приема само външно. Когато мисъльта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, отъ която трѣбва да пиемъ. Това е законъ, това е символъ. Когато се говори за символитѣ, тѣ иматъ единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, който трѣбва да проучаваме. Когато казвате, че нѣма да пиете вода, азъ подразбирамъ, че само умрѣлитѣ не пиятъ вода. Но като се научимъ да мислимъ правилно, живата вода ще дойде отвѫтрѣ, и животътъ ще се изрази въ своята пълнота. Ето защо, всички трѣбва да живѣемъ духовно. Какво разбираме подъ духовенъ животъ? Ще ви дамъ спѣдния примѣръ: двама души живѣятъ заедно, обичатъ се и се разбиратъ. Единиятъ отъ тѣхъ се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересенъ психологически произходъ. Азъ разглеждамъ тия отношения по сѫщество, принципално. Често и бащата е недоволенъ отъ майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна отъ майка си, че майката обича повече брата. Синътъ е недоволенъ отъ бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. Отъ какво произтичатъ тия недоволства? — Това показва, че тия отношения още не сѫ духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синътъ трѣбва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Сѫщото е и за сестрата. Но щомъ синътъ е недоволенъ отъ това, че бащата обича повече сестрата, опасностьта седи другадѣ, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непрѣменно ще застави бащата да ѝ прѣдпише голѣмата кѫща. Слѣдователно, въ тия отношения, именно, се заражда едно вѫтрѣшно състезание. Понѣкога и вие, ученицитѣ, не се обичате. Защо? — Ще ви кажа Истината. Ако нѣкой отъ ученицитѣ е по-способенъ, другитѣ не го обичатъ, страхъ ги е да не ги засѣнчи. Какво нѣщо е засѣнчването? — То значи, че хубавата кѫща ще се прѣдпише на него, или пъкъ, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръвъ министъръ въ България, а другитѣ ще станатъ писари. Защо трѣбва да се плашите? Ако си нѣкой гениаленъ скулпторъ, ще изкарашъ своята статуя прѣдъ свѣта и ще видишъ, че ще се намѣрятъ разумни сѫщества, които да я оцѣнятъ. И ангелитѣ, които се занимаватъ съ скулптура, изпращатъ своитѣ произведения на оцѣнка въ свѣта. Кои сѫ тѣхнитѣ произведения? — Растенията — цвѣтята и дърветата. Ето защо, когато птичкитѣ кацватъ върху нѣкое дорво, тѣ даватъ мнѣнието си за този скулпторь. Ние казваме: чуруликатъ си тия птички! Не, тѣ скачатъ отъ клонче на клонче и даватъ своето мнѣние. Сега, ние сме дошли въ свѣта, да дадемъ своето мнѣние за онова, което Богъ е направилъ. За да дадешъ мнѣнието си, трѣбва да имашъ правилно схващане за нѣщата. Всѣка сутринь, като ставашъ, трѣбва да разбирашъ, защо днесъ изгрѣ слънцето. И азъ ви питамъ: защо днесъ изгрѣ слънцето? За кого изгрѣва слънцето? Ще кажете: слънцето изгрѣва за всички. Да, слънцето изгрѣва за всички, но изгрѣва и специално за нѣкого. Когато азъ говоря за високия идеалъ, за първия лѫчъ, разбирамъ тоя изгрѣвъ, който се схваща само отъ този, който има права мисъль. Когато започнешъ да мислишъ правилно, ще видишъ този изгрѣвъ. Не можешъ да видишъ изгрѣва отъ нѣкоя долина; не можешъ да го видишъ и отъ назѫбенитѣ върхове. Ти можешъ да видишъ пълния изгрѣвъ само отъ най-високия върхъ, дѣто нѣма никакво засѣнчване. Когато видишъ този изгрѣвъ, нѣма да имашъ илюзията, че слънцето върви отъ изтокъ къмъ западъ, но ще го видишъ по периферията на единъ крѫгъ. Нѣкои мислятъ, че слънцето изгрѣва отгорѣ и отива долу, подѣ земята. Това е пѫтьтъ на видимото слънце, но то е илюзия. Този законъ е вѣренъ и по отношение на нашата мисъль. Вие трѣбва да знаете, въ каква посока се движи правилната мисъль. Щомъ дойдете до правата мисъль, до този великъ законъ, ще усѣтите мощь, самоувѣреность въ живота. Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете самоувѣрени, подразбирамъ да бѫдете твърди. Твърдиятъ човѣкъ не упорствува, но въ него има едно вѫтрѣшно постоянство — никой не може да измѣни неговитѣ убѣждения. При това, неговитѣ постѫпки сѫ много хармонични, никой не може да го застави да прояви най-малкото прѣстѫпление въ мисъльта си. Понѣкога могатъ да дойдатъ неправилни мисли въ човѣка, но не трѣбва да се допущатъ въ съзнанието, въ твоята святая святихъ. Не туряй нито една изопачена мисъль въ твоето Божествено съзнание! Отвънъ могатъ да дойдатъ хиляди такива мисли, но ти не си отговоренъ за тѣхъ. Често съмъ прѣвеждалъ слѣдното положение : ти можешъ да оставишъ птичкитѣ да се въртятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да направятъ гнѣздата си върху твоята глава. Оставишъ ли ги, ти вършишъ прѣстѫпление по отношение себе си. Лошитѣ мисли могатъ да се въртятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да правятъ гнѣздата си въ ума ти, въ съзнанието ти и да мислишъ, че животътъ ти трѣбва да бѫде такъвъ. Вие искате да ви обичатъ. Онзи, който ви обича, трѣбва да вижда нѣщо идеално въ васъ. Защо хората се разлюбватъ? Щомъ този, който ви обича, забѣлѣжи, че нѣкоя ваша мисъль е неправилна, любовьта му постепенно намалява. Вслѣдствие на това, отношенията на хората ставатъ неправилни, като пѣсъчнитѣ частици въ шишето. При първото бълникане любовьта изчезва; при второто—хората не могатъ повече да се срещнатъ. Правата мисълъ е необходима при истинското приятелство, при истинската любовь. Туй трѣбва да знаете! Нѣкой пѫть казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъль. Щомъ имашъ правата мисъль, всѣки ще те обича. Азъ турямъ правата мисъль като подкваса на всички наши прояви. Кѫдѣ турятъ подквасата? —Въ добрѣ сварено млѣко. Слѣдователно, щомъ имаме правата мисъль, ще туримъ тази подкваса въ млѣкото и ще имаме хубаво подквасено млѣко. И тогава, отъ това гледище, идеята ви за Бога ще бѫде слѣдната: Б о г ъ е о б р а з е ц ъ н а п р а в а т а м и с ъ л ь. Това е мѣрка. Заговоримъ ли за Него, всичко върви надобрѣ. Вие може да кажете, че Богъ е абсолютенъ, че Той е извънъ врѣмето и пространството. То ва сѫ философски обяснения за Бога. Правата мисъль владѣе пространството; правата мисъль владѣе врѣмето; правата мисъль владѣе всичко. Тя е господарь на всички прояви въ живота, на всички способности. Талантъ, гениалность, святость, всичко се управлява отъ правата мисъль.—Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вънъ отъ нея всички нѣща сѫ като пѣсъчинкитѣ въ шишето, а въ нея се съдържа цѣлия Козмосъ, хармонично развитъ. Сега ви показвамъ правия пѫть чрѣзъ мисъльта. Искате да бѫдете художници. Какво ви трѣбва? — Имайте правата мисъль. Искате да бѫдете музикантъ. Искате да бѫдете гениаленъ. Какво ви трѣбва? — Да имате правата мисъль. Когато говорите за музиката, трѣбва да имате права мисъль. Какво е писалъ Бетховенъ, Бахъ и другитѣ, тѣ още не сѫ авторитети за онази висша, Божествена музика. Тѣ прѣдставляватъ засега форми на музиката. Истинската музика трѣбва да бѫде идеалъ, стремежъ и за тѣхъ. Щомъ се спремъ до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щомъ се спремъ до Баха, ние сме Баховци. Щомъ се спремъ до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отричамъ тази музика, но казвамъ, че тия музиканти не сѫ имали въ себе си правата мисъль, която създава правата музика. Ще ви питамъ: какво нѣщо е музиката? Щомъ дойдете до правата мисъль ще видите, какво нѣщо е тонъ. Ние говоримъ за музиката на ангелитѣ, но си ги прѣдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тѫпани. Това е човѣшко свирене. Какво ще прѣдставлява единъ такъвъ оркестъръ? Понеже тѫпанътъ е образецъ на музиката, той трѣбва да участвува въ оркестъра. Тѫпанътъ е зърно, затова ще го посѣешъ въ земята. Тия зрънца като израснатъ, ще започнатъ да даватъ своитѣ плодове. Тогава ще разберешъ, какво нѣщо е тѫпанъ. Той изразява единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Вие не може да имате истински тѫпанъ, докато не мислите правилно. Кое е характерното въ тѫпана? — Неговата крѫгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилнитѣ тонове въ правата мисъль. Онѣзи отъ васъ, които сте дошли до единъ кръстопѫть, както и цѣлото човѣчество, за да излѣзете отъ това положение, трѣбва да имате права мисъль. За Бога говоримъ, искаме да бѫдемъ спасени, искаме да бѫдемъ добри, но не можемъ да постигнемъ това безъ правата мисъль; не можемъ да бѫдемъ учени безъ правата мисъль; не можемъ да познаемъ Бога безъ правата мисъль. Сега, у васъ се раждатъ противорѣчиви мисли, казвате: какво ще направимъ съ сегашния си животъ? Вие много обичате се гащния си животъ, треперите за него. Какво ще правите съ него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Единъ младъ момъкъ билъ много талантливъ, но бѣденъ. Ходилъ съ скѫсани дрехи, съ скѫсани обуща, съ пробита шапка. Единъ богатъ човѣкъ обиква този талантливъ момъкъ и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младиятъ момъкъ съ старитѣ си дрехи? Практическиятъ животъ лесно разрѣшава този въпросъ. Той съблича старитѣ му дрехи, измива го и туря новитѣ. Да облѣчешъ новитѣ дрехи, подразбирам даъ промѣнишъ не само външнитѣ форми, но и вѫтрѣшнитѣ. Дрехитѣ иматъ за цѣль да запазятъ най-първо топлината на тѣлото. Питамъ: при новитѣ дрехи човѣкъ ще изгуби ли топлината си? Защо човѣкъ не обича съдранитѣ дрехи? Защото топлината излиза отъ всѣка дупка. Въ това отношение, всѣка неправилна мисъль е една скѫсана дреха. Топлината на живота излиза изъ дупкитѣ. Имашъ ли правата мисъль, тя е новата дреха, която запазва топлината. Христосъ казва „Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прѣзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ“. Азъ ви казвамъ: ако вие не влѣзете прѣзъ вратата на правата мисъль, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влѣзе прѣзъ вратата на кошарата, той е пастиръ на овцетѣ. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли прѣзъ вратата на правата мисъль, вие сте пастири на овцитѣ, и овцитѣ ви познаватъ. Тогава ще заживѣете възвишенъ и благороденъ животъ. Това пъкъ, каква е обстановката на живота, нѣма значение. Вие лесно ще се справите съ голѣмитѣ трудности на живота, ще ги прѣнасяте леко и приятно, както онзи опитенъ плувецъ, който знае да плува. Бори ли се той съ вълнитѣ? — Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, нѣма да се борите, нѣма да се спъвате въ вълнитѣ на живота нѣма да се давите. Сега азъ се приближавамъ къмъ едно механическо положение на живота, не само за да ви насърдча, но да ви дамъ едно силно орѫжие, съ което да боравите въ живота си. Правата мисъль е най-силното орѫжие, съ което вие може да воювате. По-силно орѫжие отъ правата мисъль нѣма. Нѣкой казва: човѣкъ може да съгрѣши. Не, човѣкъ, който има правата мисъль, никога не грѣши. Вие може да измѣните вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не опрѣдѣля вашето положение. Цѣльта, която имате въ ума си, опрѣдѣля вашия животъ. Въ новото учение е важна правата мисъль. Моето учение е правата мисъль. която е абсолютна, безъ никакви погрѣшки. Имате ли правата мисъль, съ нея ще турите здрава основа въ живота си. Тогава и отношенията ви ще бѫ датъ нормални, между васъ ще се установятъ отношения на взаимно почитание и уважение. Всинца искате да ви обичатъ. Не е само това, но човѣкъ въ себе си има скритата мисъль да бѫде едно малко божество. Забѣлѣжете, че и у най-малкитѣ дѣца, на 5—6 мѣсеца, има това желание. То заповѣдва, дава разпореждания на майка си. Казва й: „Ти ще станешъ отъ леглото си, ще се облѣчешъ, ще направишъ това-онова“. И майката се намира въ чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавамъ съ малкитѣ дѣца? Да, но ако тази мама има правата мисъль въ себе си, тя никога нѣма да се свърже по единъ неестественъ начинъ. Човѣкътъ на правата мисъль обича, люби, има общения съ живи сѫщества, но въпроса за женитба, въ този обикновенъ смисъль на думата, не сѫществува за него. Съврѣменната женитба е изразъ ни материалната култура. Женитбата днесъ е единъ търговски договоръ, отживѣлъ своето врѣме. За свѣта тя е полезна, но хората, които иматъ правата мисъль, могатъ да влизатъ въ общения, да живѣятъ въ името на Бога. Питамъ: каква ще бѫде любовьта въ новото учение? Сегашната любовь е биене на тѫпанъ, а бѫдещата Любовь ще бѫде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавитѣ му класически творби, напримѣръ, деветата симфония. Сегаш ната любовь мяза на човѣкъ, облѣченъ въ скѫсани дрехи. Бѫдещата любовь мяза на човѣкъ, облѣченъ съ нови, хубави дрехи. Бѫдещето учение ще бѫде свободно отъ всѣкакъвъ страхъ, отъ всѣкакво безпокойствие, отъ всички страдания. У човѣка ще настане едно вѫтрѣшно спокойствие. Вие казвате: днесъ ние не сме такива, каквито бѣхме едно врѣме. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бѣхте едно врѣме. Нѣкога бѣхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вѣрно: човѣкъ всѣкога се проявява такъвъ, какъвто е. Той иска да бѫде добъръ — добъръ е. Иска да бѫде лошъ — лошъ е. Въ съврѣменния животъ има голѣмо влияние закона на наслѣдственостьта. Той не е Божественъ законъ. Той е законъ на кармата. Кармата опрѣдѣля първото отклонение, което човѣкъ е направилъ по oтношение на правата мисъль. Сега ние страдаме отъ кармическия законъ. Спѣдователно, като се повърнемъ къмъ правата мисъль, ние ще имаме, казано въ християнски смисълъ, Божията благодать. Що е благодатьта? — Дихарма или повръщане къмъ първото естествено състояние на правата мисъль. Да имашъ правата мисъль, значи да имашъ благодатьта на Бога, да си подъ Неговитѣ крила. Щомъ имашъ неговото благоволение, ще имашъ благоволението и на всички разумни хора, които мислятъ. Сега, като ме слушате, ще се намѣрите въ едно стълкновение и ще кажете: разбирамъ, какво е правата мисъль. Вие сте се изпоплашили. Азъ не ви давамъ цѣлъ човалъ съ жито, давамъ ви само едно житно зрънце да го турите въ джоба си, като ви кажа по кое врѣме да го посѣете. Слѣдъ като го посѣете, вие ще имате възможностьта да станете богатъ човѣкъ. Ще посѣете житното зърно споредъ правилата, безъ да се грижите, какво ще стане съ него. Посѣйте това зърно! То разбира законитѣ, които го управляватъ, вие нѣма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъль въ ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъль. Казвате: какъ ще се справимъ съ стария животъ? Нѣма какво да се справяте съ стария животъ. Новиятъ животъ, който иде, самъ ще се справи съ стария животъ. Нѣма какво да се чудите. Всѣки старъ листъ на дървото ще се прѣмахне отъ новия. Новото ще замѣсти старото. Старитѣ листа ще изгниятъ, ще се всмукнатъ отъ коренитѣ и отново ще се прѣвърнатъ въ своето първично състояние. Казвамъ: освободете се отъ вѫтрѣщнитѣ заблуждения! Колкото години още и да живѣете, ако сте безъ правата мисъль, нещастни само ще бѫдете, но не и щастливи: разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде нѣкой при васъ и гледа само разрушения. Тѣлото се руши, очитѣ се рушатъ, ушитѣ се рушатъ, всичко се руши. Казвате: какво ще занесемъ съ себе си на небето? Когато Христосъ казва: „Събирайте богатства за небето“, Той подразбира да носимъ въ себе си правата мисъль. Отъ това гледище, правата мисъль ще ви даде сила да прѣодолявате всички мѫчнотии въ живота. Нѣкой отъ васъ иска да лѣкува другитѣ хора. Не, никой никого не може да лѣкува, ако нѣма правата мисъль. Вие не можете да говорите, ако нѣмате правата мисъль. Да говоришъ, азъ разбирамъ да нѣма никаква излишна дума въ говореното. Въ многото говорене грѣхътъ е неизбѣженъ. Нѣкои отъ васъ никакъ не говорятъ. Други много говорятъ. Трети пъкъ криво говорятъ, а малцина право говорятъ и право мислятъ. Всѣки трѣбва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъль въ ума си. Въ това отношение, всички ще имате за образецъ правата мисъль. Всички ще имате за образецъ Бога. Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Слѣдователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образъ. Той ще внесе голѣма радость въ душитѣ ви. Писанието казва : „Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“. Само съ правата мисъль ще намѣримъ Бога и ще придобиемъ своето спасение. Съврѣменнитѣ хора, както и тия отъ миналитѣ вѣкове, се плашатъ и плашили отъ правата мисъль. Тѣ мислятъ, че като дойдатъ до правата мисъль, ще трѣбва да напуснатъ живота. Не, нѣма да напуснатъ живота, но ще го прѣобразятъ. Ако си овчарь, и живѣешъ въ проста колиба, щомъ имашъ правата мисъль, ще си направишъ по- хубава. Овцитѣ си ще хранишъ по-добрѣ, ще имъ дадешъ по-голѣма свобода. Нѣма да ги колишъ, а само млѣкото имъ ще взимашъ. Ако пъкъ си градинарь, ще си направишъ най-хубавата градина, съ най-хубави круши, сливи и други плодове, съ най хубави извори. Музикантъ ли си, ще имашъ най-хубавия инструментъ, ще свиришъ най-добрѣ. Художникъ ли си, ще рисувашъ най-добрѣ. Тогава ти ще разбирашъ смисъла на звѣздитѣ, ще имашъ хубави, свѣтли посѣщения отъ сѫщества на други слънчеви системи и ще се разговаряшъ съ тѣхъ. Животътъ ти ще се осмисли. Казватъ нѣкои, че това сѫ заблуждения. Не, ако е въпросъ за заблуждения, именно при сегашното положение, въ което живѣемъ, се намираме и прѣдъ най-голѣми заблуждения. По-голѣми заблуждения въ свѣта отъ сегашнитѣ никога не сѫ сѫществували. Ние сме като оня актьоръ, който прѣдставлява на сцената царь. Той туря царската корона, намѣта царската мантия, ходи, разхожда се налѣво-надѣсно съ своя скиптъръ, и като погледне къмъ публиката, казва: „Царь съмъ азъ, да знаете!“ Да, той е сѣнката на царя. Като слѣзе отъ сцената, публиката казва: „Този актьоръ изигра добрѣ своята роля. Той мисли, че е царь, обаче, той е царь само въ драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трѣбва да слѣземъ отъ сцената, не играемъ правилно ролята си. Сега вие ще се намѣрите прѣдъ друго противорѣчие и ще кажете; отъ толкова години като живѣемъ, не можахме ли да намѣримъ правата мисъль? Правата мисъль прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, на които трѣбва да се даде пѫть, изходъ, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разуменъ човѣкъ и като придобиешъ правата мисъль, ще дадешъ изходъ на водата въ това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нѣмаме правата мисъль, нашата градина ще бѫде суха. Когато дойде правата мисъль въ тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече прѣзъ твоята градина. Тогава пѫтьтъ ти ще бѫде покритъ съ цвѣтя и плодни дървета. Това наричатъ усмихване на щастието. Щастието може да дойде само по единъ начинъ — по пѫтя на правата мисъль. То бѣга отъ насъ, защото знае, че сме хора невѣжи и нѣма да го оцѣнимъ. То е най-красивата мома, която казва: „Азъ ви познавамъ, вие ще ме оцапате, затова бѣгамъ отъ васъ“. Като намѣримъ правата мисъль, щастието нѣма да бѣга вече отъ насъ. То ще се обърне съ лицето си къмъ насъ и ще тръгне подирѣ ни. Дръжте тази идея въ себе си! Христосъ казва: ,,Всѣки, който не минава прѣзъ вратата на кошарата, крадецъ е и разбойникъ е‘‘. Всѣки, който нѣма правата мисъль, крадецъ е и разбойникъ е. Всѣки, който има правата мисъль, влиза прѣзъ вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаятъ и ще дойдатъ при тебъ. Днесъ благата бѣгатъ отъ насъ. Правата мисъль е ключътъ на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъль. Азъ искамъ всички да бѫдете герои. Герой е човѣкътъ, който може да бѫде мѫченикъ. Това не значи, че той самъ трѣбва да прѣдизвиква мѫченията, но да бѫдемъ готови да минемъ прѣзъ най-голѣмитѣ мѫчнотии, за да добие правата мисъль. Надали другъ нѣкой пѫть ще имате по-благоприятни условия отъ сегашнитѣ, за да намѣрите правата мисъль. Много пѫти сте се занимавали съ този въпросъ, но не сте го разрѣшили. Всички хора, които сѫ завършили своята еволюция, или които сѫ добили смисъла въ живота, сѫ минали все по този пѫть. Азъ ви говоря за правата мисъль по този начинъ, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; свѣтското говорене е разбрано. Свѣтскитѣ хора се разбиратъ. Казватъ: да се разберемъ! Нѣма да се разберете. Казвате: да идемъ на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислимъ право! —Не знаемъ, какво нѣщо е правото мислене, трѣбва да прочетемъ нѣкой философъ. Може да се прочетатъ всички съврѣменни философи, но тѣ сѫ засегнали правата мисъль отъ различни гледища, затова и помежду си сѫ въ стълкновение. Тѣ сѫ говорили за врѣмето и пространството, за отношенията, за мѣркитѣ, обаче, винаги иматъ различни понятия. Никой философъ до днесъ не е далъ една разумна максима. Всѣки философъ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. Слѣдователно, Богъ е абсолютенъ. Той е единицата, максимата, съ която трѣбва да мѣримъ всичко. Той е началото, Той е конецътъ. Безъ Бога не може да дойде благото въ живота. Любовьта въ живота не може да дойде безъ Бога. Богатството въ живота не може да дойде безъ Бога. Здравето въ живота не може да дойде безъ Бога. Сиромашията иде безъ Бога. Грѣхътъ иде безъ Бога. Всички блага въ свѣта идватъ чрѣзъ Бога. Любовь, Истина, Мѫдрость, Кротость, въздържание, търпѣние, прилежание — всички тѣзи добродѣтели идватъ само чрѣзъ Бога. Ти никога не можешъ да усвоишъ, каква и да е добродѣтель, ако нѣмашъ въ ума си Бога. Нѣкои отъ васъ сте вече въ положение да разберете идеята за правата мисъль и ще я приложите въ малъкъ размѣръ. Споредъ менъ, пробийте най-малката дупчица съ една игла, и вашиятъ идеалъ ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, отъ васъ нищо не може да стане. Нѣкой казва: азъ ще пробия най-голѣма дупка. Това не е философия. По-добрѣ пробийте най-малката дупка и оставете врѣмето да образува по-голѣмата дупка. Вие отворете водомѣра,за да мине първата капка, а тя по-нататъкъ сама ще си отвори пѫть. Вие оставете за правата мисъль най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия пѫть за живота. Правата мисъль е нѣщо живо, тя сама е животъ. Влѣзе ли при васъ, започва вече да твори. Най добриятъ слуга, най-вѣрниятъ приятель е правата мисъль. Тя е животъ, любовъ, здраве, смисълъ. И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това положение. Вие имате една изопачена мисъль, казвате: нима ние не сме влѣзли още въ духовния животъ? Азъ не се интересувамъ отъ това. Азъ искамъ сега да влѣзете по новия начинъ. Азъ ще ви вкарамъ вѫтрѣ. Какъ сте влѣзли? Може да сте влѣзли прѣзъ плета — това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влѣзете съ менъ, азь ще ви покажа, какъ трѣбва да се влѣзе. Казвате: досега не сме ли влѣзли? Вие сте до кошарата, но вѫтрѣ въ кошарата не сте още влѣзли. Казвате: толкова години вече, какъ вѣрваме въ Христа! Азъ не искамъ да ви обезсърчавамъ, но това е дълбокото вѫтрѣшно разбиране на великия законъ. Правата мисъль трѣбва да влѣзе прѣзъ вратата, като приятель. Тя трѣбва да седне на стола и да се разговаряте съ нея разумно. Започнете разискванията си съ правата мисъль. Нѣкой искатъ да знаятъ, какви сѫ разбиранията имъ за нѣщата. Тъй, както ви гледамъ, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тѫпанъ. Нѣкой се докачи, не е съгласенъ съ мнѣнието на другитѣ за Бога. Не, за Бога трѣбва да имате само едно разбиране. Какво нѣщо е Богъ? Азъ наричамъ вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. Циганитѣ, запримѣръ, нѣматъ никакъвъ Господъ, никаква религия, никаква наука. Тѣ сѫ изпѫдени, пропаднали ученици отъ окултната школа. Ние не се занимаваме съ циганитѣ, тѣхъ ще оставимъ настрана. Азъ взимамъ думата циганинъ като прозвище на пропадналъ, на лѣнивъ, на лъжливъ човѣкъ. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля бобъ — виждалъ разни образи. — Никакъвъ образъ нѣма. Да гледашъ на кафе, това не е наука. Да врачувашъ на бобъ, това не е наука. Ще ви приведа единъ примѣрь за единъ персийски ходжа, когото жена му произвела гледачъ. Казва му тя: „Стани гледачъ, за да се оправятъ работитѣ въ живота ни"! Той ѝ казва: Не разбирамъ отъ това изкуство“. Най-послѣ, тя го убѣдила да стане гледачъ. Първиятъ день той успѣлъ въ прѣдсказанията си. На втория день дохожда единъ човѣкъ при него, носи лисица въ едни гащи и го пита: ,,я ми кажи, какво нося въ гащитѣ?“ Името на ходжата било Чаширъ. На турски чаширъ значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: „Веднажъ Чаширъ, т. е. лисица на пазарь, втори пѫть Чаширъ на пазаръ, докато го хванатъ“. Човѣкътъ, като го слушалъ, казалъ си: „Ето, позна, че нося лисица“. И така прочулъ се той за гледачъ. По едно врѣме крадци влизатъ въ двореца на шаха и ограбватъ всичкитѣ му богатства. Викатъ ходжата и му казватъ да открие крадцитѣ. Той казва на жена си: „Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голѣмата бѣда въ свѣта. Дѣ ще намѣря тия крадци.“ Той поискалъ отъ шаха 30 деня срокъ, докато намѣри крадцитѣ, а въ това врѣме да си оплаче сѫдбата. Взима съ себе си 30 зърна отъ царевица и отива въ една гора. Сѣда подъ едно дърво ислѣдъ като залѣзло слънцето, отдѣлилъ едно отъ царевичнитѣ зърна и си казалъ: ,,Ето първиятъ день мина“. Крадцитѣ, понеже знаѣли, че той е добъръ гледачъ, изпратили единъ отъ тѣхъ да слуша, какво ще говори. Като чулъ, че ходжата си казалъ „единъ мина“, помислилъ си: „позна ме, че азъ съмъ единъ отъ крадцитѣ“. Вториятъ день ходжата пакъ отдѣлилъ другото зърно и си казалъ: „Ето, и вториятъ мина!“ Чулъ го вториятъ крадецъ и си къзалъ: ,,И мене позна!“. И така ходжата си отдѣлялъ всѣки день по едно зърно и броялъ изминалитѣ се дни, а крадцитѣ мислили, че тѣхъ брои. Затова, отиватъ при него и му казватъ: „Молимъ ти се, ще ти дадемъ всичкото богатство, само да не ни издадешъ!“. Тъй се прочулъ той за виденъ гледачъ. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нѣщата. Азъ не искамъ да бѫдете като този гледачъ. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъль, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото въ душитѣ ви. И тъй, казвамъ на младитѣ: този е седмиятъ съборъ. Тази година ще се опрѣдѣли насоката въ живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа въ живота си, само тогава ще може да работимъ, само тогава ще можемъ да се разбираме.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Б.Боевъ. Новото учение и съврѣменнитѣ задачи на живота. Всѣко движение има значение дотолкозъ, доколкото то отговаря на нуждитѣ на живота и доколкото е въ хармония съ посоката на еволюцията. По това се мѣри и жизнеспособността на едно движение. Докато е въ хармония съ законитѣ на еволюцията, то притежава жизнеспособность, крие въ себе си онази вѫтрѣшна сила, която побѣждава всички прѣпятствия. Днесъ, слѣдъ материалистичната култура, се събуждатъ по-високитѣ духовни сили въ човѣка. Затуй Метерлинкъ говори за „пробуждането на душата.“ Това е именно причината за духовната вълна, която забѣлѣзваме днесъ навсѣкѫдѣ. Значи, тя не е случайно явление. Слѣдователно, новата култура, която иде, си има дълбокитѣ причини въ законитѣ, по които се развива човѣчеството. Поради това, духовното разбиране на живота днесъ е толкозъ нужно, колкото възвухътъ, който дишаме. Това, което несъзнателно търсятъ, за което несъзнателно копнѣятъ днесъ всички, въ сѫщность то е Новото учение. Коя е причината за днешния хаосъ ? Защо днешната култура е пълна съ страдания, катастрофи, разрушения? Защото днесъ владѣе фалшиво разбиране на живота. Учительть каза въ днешната бесѣда: ,,Всички прѣстѫпления започватъ отъ кривитѣ положения, кривитѣ мисли.“ ,,Ти казвашъ че разбирашъ живота, а при това си нещастенъ. Това не е разбиране на живота. Ако ти разбираше отъ какво страдашъ, щѣше да се излѣкувашъ.“ Само правата мисъль, т. е. мисъль безъ абсолютно никаква погрѣшка, може да ни даде онази мощь да прѣустроимъ разумно живота. Какъ може едно фалшиво разбиране на живота да донесе нѣщо добро, красиво, хармонично ? Ето защо, това отъ което днесъ човѣчеството най-много се нуждае, то е правата мисъль. Правилно разбиране на живота. За да се дойде до нея, природата трѣбва да се изучи по форма, съдържание и смисълъ. Какво ще каже, напр., изучването на растението по форма, съдържание и смисълъ? Можемъ да изучимъ въ растението това, което е достѫпно за външно наблюдение: коренъ, стъбло, листа, цвѣтове и пр. Това е изучване на формата. Можемъ да изучимъ електричеството, магнетизма и по-висшитѣ енергии на растението. Това е изучване на съдържанието. Можемъ да изучимъ психичното, което лежи задъ формата и работи върху нея. Това е изучване на смисъла. Какви широки перспективи се отварятъ за медицината, ако се изучатъ проблемитѣ ѝ отъ това тройно гледище! Сѫщо и за астрологията и за всички други науки. Трѣбва да се изучи новото, което се внася въ всички области на науката, философията, изкуството и въ всички други области на живота чрѣзъ новото учение. Какво обширно поле за работа — теоретическа и практическа! Всички проблеми на естествознанието, астрономията, математиката, езикознанието, психологията, историята, музиката, живописьта, науката за хранене, спане, гимнастиката, духовниятъ растежъ, обществениятъ животъ и пр., трѣбва да се разглеждатъ отъ това тройно гледище. Чрѣзъ правата мисъль ще стане възможно прѣминаването въ една по-висока култура.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Д-ръ Ст. Кадиевъ Ние, учението и животътъ Понятието ,,ние“ има широкъ и тѣсенъ смисълъ. Въ широкия смисъль на думата, това сѫ ония съзнати души, които сѫ почувствували Божествената искра въ себе си, които сѫ различили възвишената сѫщина, зовеща ги къмъ Доброта, Благородство, къмъ Бога, минавайки прѣзъ трудния пѫть на безвъзвратната жертва на низшето. Това сѫ души, които живѣятъ извънъ врѣмето и пространството, които сѫ били и ще бѫдатъ ,,сольта на земята“, „видѣлината на свѣта“, факленосцитѣ, които безшумно сѫ освѣтлявали пѫтя на човѣчеството. Понятието „ние“, въ тѣсенъ смисълъ на думата, изразява послѣдователитѣ на г-нъ Дѫновъ, т. е. ученицитѣ на окултното учение въ България прѣзъ нашето врѣме, споредъ методитѣ на сѫщия. Окултизмътъ е ималъ всѣкога учители, които въ разнитѣ врѣмена, съ огледъ на народитѣ и епохитѣ, сѫ го прѣподавали, като сѫ си служили съ различни методи на работа. На „ние“, въ тѣсния смисълъ на думата, прѣдстои да изиграе велика роля, специално въ славянската раса. И нѣма сила на свѣта, която може да спре неговия пѫть. Всичкитѣ несъвършенства на сегашното Братство сѫ само обикновенитѣ недѫзи на всѣка идея, която добива форма. Формата нѣма какво да ни смущава. И въ тая насока, въпрѣки всичко, намъ ни трѣбва само оптимизъмъ. Да не си правимъ илюзия, че ние и учението сме едно и сѫщо нѣщо. То ще прѣмине надъ главитѣ ни, принадлежайки на вѣковетѣ, и за насъ ще остане това малко, което сме могли да използуваме отъ него. Животътъ около насъ ни чака. На менъ се струва, че нѣма личность и срѣда, която да не се ползува отъ учението. Защото всички човѣци сѫ души, които дирятъ свѣтлина и всѣкога трепватъ, когато се налучка правия пѫть, за да имъ се покаже тя. * * * ================ Ст. Неновъ Едно кратко изяснение за понятието „ние“. Отъ безбройнитѣ сѫществуващи „ние“, има едно „ние“, което се е поселило въ нашитѣ души като единъ великъ идеалъ. То изразява: ние, които живѣемъ въ любовьта; ние, които имаме знанието; ние, които знаемъ да мислимъ правилно, които живѣемъ въ вѣченъ день на радость и никога не захождаме въ силата на младостьта си; ние, които носимъ благодатьта на Христа и славимъ името Божие на земята. Христовиятъ ученикъ приема това „ние“ въ душата си, като свой идеалъ, и изоставя всички други ние, които сѫществуватъ. И тъй, това ние застава по отношение на ученика като неговъ идеалъ. Второто отношение на ученика е къмъ науката, т. е. къмъ това, съ което живѣятъ тѣзи „ние“. Ученикътъ трѣбва да приеме, да усвои тази наука. И слѣдъ като влѣзе въ реда на това „ние“ и приеме неговата наука, иде третото положение, или отношението му къмъ живота. Той става единъ работникъ на новия животъ въ по-долнитѣ степени на съзнанието за животъ. * * * Съборътъ свърши съ концертъ.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание М. Тодорова. Ние, Учението и животътъ. Както ви е извѣстно, темата, върху която сме се събрали да обмѣнимъ мисли прѣзъ този съборъ е : ,,Ние, Учението и животътъ.“ Прѣди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трѣбва да установимъ, какво се разбира подъ всѣка дума отъ поставеното заглавие. Учительтъ прѣди малко изказа мисъльта, че този съборъ прѣдставлява с е д м а т а м и н у т а, въ която трѣбва да опрѣдѣлимъ посоката на нашитѣ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата Причина. Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бѫдатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ. Подъ ,,ние“ не се разбиратъ хората, които сѫ оковани въ веригитѣ на робството, които сѫ играчка на природнитѣ стихии и въ които шумътъ на неразумнитѣ сили е толкова голѣмъ, че не сѫ въ състояние да чуятъ собствения си гласъ. Подъ „ние“ се разбиратъ човѣцитѣ на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тѣ сѫ готови всичко да пожертвуватъ: да прѣминатъ прѣзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. Тѣзи хора трѣбва да си подадатъ рѫка. За какво ? — За да учатъ, за учението. Кое учение? — Не учението, което носи свѣтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всѣкакви земни блага. Не учението, което раздѣля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бѣдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорѣчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свѣтлината, онова учение, което е о б щ о за всички, което като слънце раздава на всички своитѣ блага, на което еднакво сѫ способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бѣдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорѣчия и подъ свѣтлината на което хората съ радость си подаватъ рѫка и влизатъ въ живота. Кой животъ? — Не този стария, изпълненъ съ ревность, зависть, съмнѣния и подозрѣния животъ, който хората досега сѫ живѣли. Не този животъ, който е охлузилъ човѣшкитѣ сърца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вѫтрѣшна свѣтлина, вѫтрѣшна чистота, вѫтрѣшна радость — без користниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожертвувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. Така като разберемъ тѣзи думи, ще можемъ да разискваме върху тѣхъ, безъ да се натъкнемъ на противорѣчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитѣ начинания, каквито и да сѫ тѣ, малки или голѣми, ще се увѣнчаятъ съ успѣхъ. Разберемъ ли тѣзи думи по стария начинъ, тъй както досега човѣчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитѣ печални резултати, на които сме свидѣтели днесъ, и дѣлото, за което Учительть ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительть ни учи, ще успѣемъ въ всичко и ще образуваме единъ силен организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свѣтла, както сѫ слънчевитѣ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. * * * Д. ГАРВАЛОВЪ — Чете доста обширенъ рефератъ, въ който изтъкна нѣкои лични и общи дефекти, които е необходимо да се корегиратъ, като очерта и реалния идеаленъ образъ на всѣки ученикъ. Л. ЛУЛЧЕВЪ. За да говоримъ за насъ — трѣбва да знаемъ положително това, което въ дѣйствителность сме. Школата не започва отъ сега. И тя и ние сме сѫществували. Разнороднитѣ, дори противорѣчиви възгледи въ нашето братство сѫ само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която сѫществува и ни обединява въпрѣки всичко. Растенето и разширението на братството сочи отъ само себе си реалнитѣ съотношения на силитѣ, които сѫ вложени въ него. Дефинирането на капиталнитѣ въпроси за Бога, Кармата и пр. сѫ велики цѣли на човѣшката мисъль. Разнообразието тукъ е онова, което дава красотата, когато въ него може да се съзрѣ вѫтрѣшното единство. Въздѣйствието на нашето братство върху обществото е много по-голѣмо, отколкото се прѣдполага, само че не върви по обикновенитѣ пѫтища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповѣдници. Механическото влизане и излизане на нѣкой братъ отъ братството не разрѣшава въпроса за неговото собствено дѣйствително положение или за сѫдбата на видимо физическо братство. Христосъ бѣ приживѣ изоставенъ отъ ученицитѣ си, а слѣдъ смъртьта му милиони вървятъ слѣдъ Него. Тъй че въпросъ е, дали само физическата личность на Учителя е която ни свързва и групира сега, Нѣщата, които сега ставатъ сѫ врѣменни фази и състояния и тѣ си иматъ свое обяснение — но не могатъ да се смѣтатъ като изходенъ пунктъ, който разрѣшава въпроситѣ. Сестритѣ сѫ правили и правятъ жертви за дѣлото, такива съ каквито ние, братята, едва ли може да се похвалимъ и заради които ние трѣбва да извинимъ нѣкои тѣхни ексцентричности. Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живѣе. Това, което прилагаме въ даденъ моментъ, то е нашето окултно знание. Ние сме подъ мѫдро рѫководство и всичко си има свой смисълъ, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбимъ единъ другъ, много неразсѫдности ще прѣстанатъ да сѫществуватъ.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Кр. Тулешковь. Ние, Учението и животътъ. Когато Богъ говори, Неговия гласъ всѣки познава. Учительтъ. Човѣкъ е вѫже, вързано между животното и свърхчовѣка; онова, що е велико у човѣка, то е, че той е мостъ, а не цѣль. Това, което е за обичане у човѣка, то е, че той е прѣходъ. Азъ обичамъ ония, които не дирятъ чакъ отвѫдъ звѣздитѣ причини да загинатъ и да станатъ жертва, но ония, които се жертвуватъ за земята, за да стане донѣкога земята за свърхчовѣка. Ницше. Основанията на всичко въ свѣта лежатъ върху „Тайното Учение“; докато избранитѣ се посвѣщаватъ на изучаване „Учението“, свѣтътъ е въ равновѣсие и неговитѣ стълбове оставатъ непоклатими. „Z“. Животътъ е процесъ на прѣвръ- щане сѣмето въ плодъ. „Ние, Учението и животътъ“ — това сѫ тритѣ главни стълба, върху които се гради битието, като започнемъ отъ подминералнигѣ сфери и достигнемъ до сферитѣ, които се гу бятъ въ ослѣпителното сияние на Божественостьта. Това сѫ три абсолютно необходими елемента за проявяването на каквото и да било, дори и най-малкото движение. Тѣ сѫ въ абсолютно тѣсна връзка помежду си, прѣливатъ се тъй, прѣплитатъ се тъй, че наистина не могатъ да се раздѣлятъ едно отъ друго, нито пъкъ да се проявятъ едно безъ друго, а то е, защото и тритѣ иматъ едно общо велико начало. Тѣ сѫ три всепроникващи елемента, бездънни, прѣобширни, но въпрѣки това, а може би, и именно затова, тѣ ни сѫ най-малко познати. За тѣхъ сѫ мислили, за тѣхъ сѫ говорили отъ дълбока древность и до днесъ, но тѣхната сѫщина, заседнала въ самата мисъль на търсещитѣ я, остава винаги незасегната. Погледътъ по нея, мисъльта и волята се плъзгатъ като по гладка стоманена повърхность; всѣки истински погледъ, всѣка права мисъль и всѣка воля сѫ по принципъ нейни. Първиятъ пунктъ, на който можемъ да се спремъ, е онова, което ни е най-близко, което е нашата сѫщина. За него всѣка сѫществуваща единица може да каже „азъ", а всички изобщо взети „ние". Какъ ще погледнемъ на това „ние“? Дали подъ него ще разбираме насъ, събранитѣ тукъ въ името на извѣстнитѣ общи за насъ идеи? Дали подъ „ние“ ще разбираме ония, които сѫ едно съ насъ по идеи, независимо отъ мѣстото, независимо отъ това дори, дали се познаваме. Дали подъ това ще разбираме човѣка, човѣчеството, или ще разбираме онова, което макаръ и проектирано въ безброй посоки, въплотено въ безброй форми, остава по сѫщина едно — съзнанието, единично съ Божеството? Въ зависимость отъ това и тоя въпросъ може да се разгледа отъ много страни и въ много форми, като се взиматъ прѣдъ видъ и взаимоотношенията между единицитѣ въ това „ние“. Мисля, че всѣка граница, която би се поставила между двама души, взимайки се въ съображение тѣхнитѣ насоки въ живота, или тѣхното вѫтрѣшно или външно състояние, е относително естествена и може да се прѣвъзмогне отъ едно по-будно съзнание. Подъ „ние“ азъ разбирамъ всички ония живи единици, които промѣнятъ мѣстото си въ, тъй да се изразя, „духовното пространство“, които, оставайки по сѫщина неизмѣнни, реализиратъ пѫтя въ себе си, като постоянно прѣвъзмогватъ днешното и постигатъ утрѣшното. Ние сме поставени въ най-различни условия, както вѫтрѣшни, тъй и външни, затова и начинитѣ на дѣйность сѫ при всѣки едного различни, а отъ това зависи и отношението помежду ни. Едно се иска отъ насъ, и ние го даваме, често въпрѣки волята си, това е дѣй ностьта. Има два вида дѣйность: една, при която цѣлокупната ни вѫтрѣшна природа диктува, а дѣйствията ставатъ като по инерция, машинално, по необходимость. Тамъ воля нѣма, съзнанието почти отсѫтствува, чувството за удобство и покой прѣобладава. Това всички знаемъ. Вториятъ видъ дѣйность е свързана съ прѣодоляване всѣки послѣдователенъ мигъ по една микроскопическа прѣчка. Това е дѣйность на непрѣривно минимално напрѣжение. При него диктува съзнанието, което е антипода на инертностьта. Това се изисква отъ насъ. Великитѣ идеали сѫ абсолютно необходими, тѣ се постигатъ въ вѣковетѣ. Всѣки великъ идеалъ е сборъ отъ малки идеали, както всѣка стѫлба отъ стѫпала. Да не пропускаме малкото, помрачени отъ копнежъ по великото, защото въ природата скокове се не правятъ. Ние не можемъ избегна жалонитѣ, съ които творческата природа ни води. Тѣ сѫ втъкани въ насъ, ние сме вковани въ тѣхъ. Другъ пѫть освѣнъ тѣхъ нѣма; отдѣлянето отъ тѣхъ се нарича гибель, а даже и постигналия гибельта, пакъ по моста отъ тия закони ще постигне по необходимость идеала на творческата природа. Тѣзи закони сѫ Учението. Тѣ сѫ онова Учение, което е едно: въплощавайки се въ много форми, влива се въ всѣко сѫщество; оцвѣтявайки се въ разни цвѣтове, озарява всѣко съзнание. Нѣма ново учение, нѣма старо учение. Учението, което ние признаваме, което е истинско, е едно; него всѣки, въпрѣки желанието си, познава и често, въпрѣки волята си, слѣдва. Великитѣ идеи иматъ единъ центъръ и за да озарятъ ума на всѣки човѣкъ, тѣ не се нуждаятъ отъ посрѣдникъ. Рѫководи се дѣйностьта на човѣка, но не и потока отъ идеи. Има два вида отношение къмъ Учението, а именно: съзнателно и несъзнателно. Хората не се рѫководятъ отъ еднакво велики принципи въ живота. Рѫководнитѣ принципи, относително зависятъ отъ съзнанието на индивидитѣ. Когато пѫтя се налага, самъ регулира движението на съзнанието, като всѣки мигъ създава сътресения въ него, поради промѣната на посокитѣ. Учението се налага по необходимость, то е нѣщо външно, което се стреми да извика къмъ дѣйность вѫтрѣшния животъ. Това ние виждаме на всѣка стѫпка около насъ, а можемъ, ако пожелаемъ, да го прослѣдимъ и въ самитѣ насъ. Това не може да бѫде за насъ идеалъ. Ние трѣбва да можемъ да гледаме и да виждаме. Трѣбва да виждаме поне слѣдващата си стѫпка и тя напълно да зависи отъ нашата воля и разумъ. Ние трѣбва да живѣемъ въ сравнително по-голѣма свѣтлина, като ни кога не губимъ желанието да корегираме свѣтлината на нашия свѣтилникъ съ оная свѣтлина, която всички можемъ да доловимъ дълбоко въ себе си, за която имаме безпогрѣшно понятие, и която тъй-често и тъй живо се изнася прѣдъ очитѣ ни отъ нашия Учитель. Малко повече воля, малко повече активность! Казватъ, че животътъ е едната половина на онова, което е, безъ обаче останалото да е неговъ антиподъ и да го отрича. Цѣль ли е животьтъ или срѣдство? Това може да бѫде съвсѣмъ очевидно. Нищо отъ онова, което е не може да бѫде извънъ живота. Животътъ е най-изобилното, всепроникващето благо. Той не е отреченъ никому никога. Той се проявява въ много форми. Заражда, възраства, разрушава форми въ всички свѣтове, въ които тѣ сѫществуватъ. Отъ това е ясно, че той не може да бѫде цѣль, а е благо, което най-внимателно трѣбва да се пази и най-рационално да се използува. Имайки Учението за пѫть, чрѣзъ основната срѣда на битието-живота „ние“ непрѣстанно, по силата на неизмѣнни закони се стремимъ къмъ далеченъ идеалъ. Този идеалъ е подобенъ на хоризонта: винаги е близко, но никой не е миналъ подъ него, защото постоянно се отпечаата. Въ този свѣтъ всичко се мѣни, защото трѣбва да се мѣни, за да може постоянно въ новъ видъ да се изявява онова, къмъ което ние се стремимъ. Това сѫ, може би, много общи фрази. Но кое може да бѫде важно за насъ? Това е фактътъ, че ние, Учението и животътъ сме, сѫществуваме, обвързани сме здраво и по силата на непрѣклонна воля слѣдваме опрѣдѣлѣна не отъ насъ цѣль. Изборъ не можемъ да правимъ. Да се отклоняваме можемъ, за наша смѣтка. Младежи винаги сѫществуватъ. Младостьта е порта, прѣзъ която всичко изгрѣва, обсипано съ импулси за животъ и творчество. Прѣзъ тази врата минава всичко, достига зенита на своя небосводъ и залѣзва, за да изгрѣе наново нѣкога. Само младостьта не остарѣва, тя е постояненъ изгрѣвъ. И ние минахме прѣзъ тази порта, обсипани съ им­пулси за животъ, пламтещи отъ желание за творчество. Ще минемъ ли и ние по стария пѫть, за да достигнемъ точката, въ която всичко залѣзва и то безъ да реализираме нѣщо отъ онова, по което сме тъй-силно копнѣли? Млади братя по импулсъ, идеи и творчески пламъкъ, да създадемъ условия и да откриемъ сами пѫтищата за реализиране на свѣтлитѣ ни идеали, посочени отъ Учителя

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Мислещиятъ човѣкъ „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Ще прочета първитѣ 15 стиха отъ 5 гл. на Йоана. Темата, върху която ще ви говоря тази сутринь, бихъ озаглавилъ „Мислещиятъ човѣкъ.“ Да бѫдешъ мислещъ човѣкъ, това е най-великото, което може да се добие. Да мислишъ, това е наука. Въ Писанието се казва: „И ще ви науча“. Сега нѣкои разбиратъ, че Господъ ще ни научи, а ние нѣма да се учимъ. Не, ние сами ще учимъ. Въ учението има процесъ на мислене. Безъ мислене не може да има учение. Щомъ има нѣкой да те учи, ще учишъ. И въобще, всички хора турятъ граница на учението: четири години въ отдѣленията, седемь или осемь години въ гимназията и четири години въ университета. Слѣдъ това, казватъ: свършисе всичкото учение, което можемъ да придобиемъ. Какъвъ е смисълътъ на сегашния животъ? Когато ние говоримъ за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещиятъ човѣкъ има съзнание. Когато говоримъ за човѣшката мисъль, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. Отъ ваше гледище, или отъ гледището на нѣкои хора специално, ще запитате: какво се разбира подъ думата „условия“? — Земята, запримѣръ, е условие; водата е условие, въздухътъ е условие и огъньтъ е условие. Въ всѣко условие се криятъ извѣстни възможности. За какво? — За човѣшката мисъль. Подъ думата „мисъль“ ние разбираме онзи вѫтрѣшенъ стремежъ, онази вѫтрѣшна разумна връзка, която сѫществува между Първичната причина и човѣка. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть върху този въпросъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаятъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Подъ думата ,,вѣченъ животъ“, Христосъ е разбиралъ пробуждането на мислещия човѣкъ. И като четете Стария или Новия Завѣтъ, ще видите, че това, което отличава човѣка отъ животнитѣ, е учението. Учението произтича отъ Божествената Мѫдрость. Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили отъ книгитѣ. То е на втора рѫка. Ще елиминирате и онова, което даденъ човѣкъ или хората могатъ да ви кажатъ. И то е второстепенно нѣщо. И най-послѣ, вие може да елиминирате и онова, което чувствувате. Чувствуването още не е знание. То е упѫтване къмъ знанието. Ти чувствувашъ, че имашъ извѣстенъ идеалъ, но това е само далеченъ стремежъ; това не е наука, не е учение. Човѣкъ, за да има пълно развитие, трѣбва да схваща идеитѣ или първичнитѣ форми, съ които мисъльта започва. Човѣкъ не трѣбва да има само прѣдстава за идеитѣ, но трѣова да бѫде въ вѫтрѣшна, непрѣривна връзка съ Първичното начало въ свѣта, съ — Бога. Туй трѣбва да знаете всички ! Щомъ се прѣкѫсне връзката, настава тъмнина. Щомъ настане тъмнина, всѣки процесъ спира. Трѣбва да знаете, че и въ природата има прѣкѫсване на процеситѣ. И най-възвишенитѣ сѫщества изпитватъ туй прѣкѫсване. Това е, което наричатъ „падение“. Падението не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на даденъ процесъ. Щомъ се прѣкѫсне процеса, въ душата на човѣка настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнѣва, не се вижда вече никакъвъ мѣсецъ, никакво слънце, никакви звѣзди. Питамъ тогава: какъ ще опрѣдѣлите своята посока? Това състояние е реална опитность, или реална философия въ живота. И у мнозина отъ васъ често небето потъмнѣва. Такова потъмнѣване става и съ дѣйствителното небе. И най-възвишенитѣ хора — светиитѣ, мѫдрецитѣ сѫ имали такава опитность. Въ всички мислещи сѫщества става извѣстно прѣкѫсване на мисъльта. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо става това прѣкѫсване. То е фактъ, който става навсѣкѫдѣ въ природата. Питамъ: щомъ се прѣкѫсне човѣщката мисъль, какво трѣбва да се прави? Запитайте единъ електротехникъ, какво прави, като се прѣкѫсне тока въ нѣкоя кѫща и свѣтлината изгасне? — Той ще поправи поврѣдата, но сѫщеврѣменно, за да я поправи, трѣбва да има една малка свѣтлинка, една малка лампичка, съ която да отиде до мѣстото, дѣто е станало прѣкѫсването на тока. Онзи, който не разбира, дѣ се крие причината, ще каже, че домакинътъ не е билъ прѣдвидливъ. Не се знае, дали домакинътъ не е билъ прѣдвидливъ. Той може да е уредилъ много добрѣ своята работа, но поврѣдата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, дѣ е станала погрѣшката. Може да е липсвалъ нѣкой отъ елементитѣ на инсталацията, а може да липсва и едно отъ условията въ инсталацията. Слѣдователно, вие трѣбва да наваксате тази липса, да намѣрите дѣ се крие причината на тази поврѣда. Има редъ прѣкѫсвания, причинитѣ на които не седятъ у насъ. И млади, и стари, най първо ще се справите сь вѫтрѣшнитѣ и външнитѣ условия на човѣшката мисъль. Нѣкои отъ васъ търсятъ само радости въ живота. Нѣкои отъ васъ търсятъ само лесния пѫть. Ще знаете, че въ свѣта има много блага. Всѣкиму се даватъ блага, но човѣкъ трѣбва да ги заслужи. Благата се даватъ само на разумнитѣ хора, при това даромъ. Имайте прѣдъ видъ това! На неразумнитѣ, на грѣшнитѣ, на прѣстѫпницитѣ Богъ не дава абсолютно нищо. Тѣ сѫ осѫдени на смърть. Такъвъ е законътъ. Тѣ сами се осѫждатъ. По човѣшки говоримъ, че Богъ ги осѫжда, но не е така. Тѣ сами се осѫждать. Ще кажете защо е така? Вземете слѣдния простъ фактъ отъ сегашния животъ. Да кажемъ, че вие имате единъ любещъ, добъръ баща, който ви купува всичко, трепери надъ васъ, но вашиятъ стомахъ е разваленъ. Баща ви е донесълъ най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добрѣ, но щомъ ядете, въ стомаха ви става едно прѣвиване. Кой е виновенъ за това? Баща ви ли, който е донесълъ хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? — Вашиятъ стомахъ е виновенъ. Вие, обаче, казвате, че причината е въ майка ви, или въ баща ви. Не, причината не е нито въ майка ви, която сготвила, нито въ баща ви, който донесълъ храната, но въ вашия стомахъ — вѫтрѣшната му инсталация е развалена. Нѣкой казва: азъ развалихъ стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човѣка става едно вѫтрѣшно прѣкѫсване, лошото е тамъ, че не знае, какъ да поправи погрѣшката си, вслѣдствие на което се ражда понѣкога едно вѫтрѣшно размѫтване. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли! Мисъльта е единение съ Първичната причина. Богъ мисли, и ние трѣбва да започнемъ да мислимъ. Какъ? — Както Той мисли. Богъ казва: „Моитѣ мисли не сѫ като вашитѣ“. Нѣкой казва: азъ мисля. Тогава азъ запитвамъ: ти мислишъ ли както Богъ мисли? — Не зная. Това показва, че вие нѣмате единица мѣрка, чрѣзъ която да опрѣдѣляте нѣщата. Запитайте, обаче, кой и да е инжинеръ, коя е единицата мѣрка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има извѣстни правила, извѣстна граматика, съ която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. Да се повърнемъ сега къмъ Евангелието. Въ прочетенитѣ стихове се казва, че въ кѫпалнята имало петь притвора, прѣзъ които хората влизали. Между тия петь притвора и чувствата на човѣка има едно съвпадение. И човѣкъ има петь притвора, отдѣто могатъ да дойдатъ всички прѣкѫсвания. Напримѣръ, прѣкѫсване на мисъльта може да дойде отъ зрѣнието, може да дойде отъ слушането, може да дойде отъ говоренето, може да дойде отъ обонянието и най-послѣ може да дойде отъ самото чувствуване на човѣка. Азъ говоря за вѫтрѣшния процесъ на човѣшкото съзнание, което е връзка между всички разумни сѫщества. За да бѫдемъ въ свѣта, за да можемъ да мислимъ, за да бѫде мисъльта ни права, ние трѣбва да бѫдемъ въ пълна връзка съ Бога и съ всички разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, т. е. подразбирамъ тия сѫщества, които сѫ започнали да мислятъ право. Азъ наричамъ „човѣкъ на правата мисъль“ онзи, който не се спъва отъ никакви прѣпятствия въ живота. Прѣпятствията могатъ да бѫдатъ физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида прѣпятствия могатъ да спънатъ човѣшката мисъль. Нѣкой пѫть ние туряме причинитѣ за това спъване въ физическия свѣтъ — възможно е да е така; нѣкой пѫть туряме причинитѣ въ духовния свѣтъ — и това е възможно; нѣкога туряме причинитѣ въ умствения свѣтъ, а най-послѣ търсимъ причинитѣ въ причинния свѣтъ. Всѣко прѣкѫсване на мисъльта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човѣкъ не знае, накѫдѣ води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човѣкъ минава отъ едно състояние на съзнанието въ друго, вѫтрѣ въ него настава помрачение. Онѣзи, които не сѫ запознати съ дълбочинитѣ на живота, както и тия, които не сѫ запознати съ процеситѣ на човѣшката мисъль, считатъ това прѣкѫсване за нещастие. Защо? Защото при това прѣкѫсване на мисъльта се изгубва външната свѣтлина, и човѣкъ остава само съ своята вѫтрѣшна свѣтлина. По това той ще познае, доколко голѣма е неговата вѫтрѣшна свѣтлина. Мѫдрецитѣ, като изгубятъ условията на своята външна свѣтлина, веднага запалватъ вѫтрѣшната си свѣтлина. Когато се прѣкѫсне електричеството въ вашия домъ, нали и вие правите сѫщото нѣщо? — Изваждате изъ килеритѣ си всички стари газени лампи, или нѣкоя свѣщь и ги запалвате. За тѣхъ вие предварително сте казвали: тѣ сѫ отживѣли врѣмето си, не струватъ. Да, но щомъ се прѣкѫсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите съ тѣхъ, докато дойде новата инсталация. Та всѣкога, при прѣкѫсване на една инсталация, става потъмняване. Азъ говоря за физиче скитѣ условия, тъй както сѫ при сегашния животъ. Не мислете, че такива прѣкѫсвания ставатъ и при единъ съвършенъ животъ. Не, прѣкѫсвания има само при сегашнитѣ условия на живота. И тъй, човѣкъ започва най-първо съ земята, съ твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилность и устойчивость на човѣшкия характеръ. На какво можемъ да уподобимъ твърдата почва? — На мисъльта. Мисъльта дава устойчивость на човѣшкия характеръ. Тя гради неговитѣ условия. Мисъльта прѣдставлява основа, върху която ти самъ, като зидарь, ще градишъ своето здание. Значи, трѣбва да имашъ здрава основа, права мисъль, т. е. твърда почва. Слѣдователно, земята е едно отъ условията за живота. Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ пъкъ, тамъ кое съотвѣтствува на земята? Направете сравнение. Щомъ земята е едно отъ условията на живота, тя прѣдставлява твърдата почва. Нали ти можешъ да туришъ основитѣ на своето здание само върху една канара? Ами въ духовния свѣтъ кое прѣдставлява основа? Мислете и върху тази идея, безъ нѣкакво прѣкѫсване. За менъ не е задача да ви разрѣша тия въпроси. Да се разрѣшатъ въпроситѣ на свѣта на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарьтъ не пуща никого въ гостилницата си, докато не е сготвилъ напълно. До това врѣме той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да рѣже лукъ, налива масло въ всички тенджери, на брой 10— 15 — 20 и всички пръщатъ. Гостилничарьтъ готви, и който похлопа прѣзъ това врѣме на вратата, той му казва: „Не може да се влѣзе сега въ гостилницата.“ Защо? Защото моитѣ тенджери още цъцратъ. Щомъ се сготви яденето, той отваря вратата и казва: ,,3аповѣдайте!“ Но за да влѣзешъ въ гостилницата, има и друго условие — трѣбва да имашъ нѣщо въ кесията си. Гостилничарътъ обича само онѣзи, които иматъ пълни джобове. Тия, на които джобоветѣ сѫ празни, той не приема, казва имъ: „Вие ще дойдете послѣдни. Ако остане нѣщо, то е за васъ“. Затова на първитѣ, които дойдать, джобоветѣ трѣбва да бѫдатъ пълни. Съ какво? Съ звонкови. На другитѣ нищо не взима, но отъ първитѣ злато взима. Съ злато трѣбва да бѫдатъ пълни джобоветѣ имъ! Този законъ е вѣренъ и въ природата. Щомъ влѣзешъ въ гостилницата на природата, не можешъ празенъ да влѣзешъ. Вие ще кажете: ами по благодать не може ли? Вие разбирате ли, какво нѣщо е благодатьта? Благодать, значи да си съ пъленъ джобъ. Благодатьта е за разумнитѣ хора. Щомъ природата види такъвъ човѣкъ, казва: „Заповѣдай!“ — и слѣдъ това ще му опрѣдѣли най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадешъ въ гостилницата, е направена отъ самата природа. Ако влѣзешъ въ кое и да е заведение и покажешъ монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти самъ направишъ тази монета, веднага ще намѣришъ затвора. Ние трѣбва да проектираме нѣщата. Онова, което Богъ е създалъ, седи въ твоя джобъ. Ще разбирате правилно. Това сѫ форми, подобия. Въ природата не сѫществуватъ такива джобове. Това сѫ начини, методи за обяснение на нѣкоя мисъль. Знание е това, което ти винаги и навсѣкѫдѣ носишъ съ себе си, но трѣбва да познавашъ начина, какъ да го носишъ. Значи, влѣзешъ ли въ свѣта, ти ще носишъ ума си съ себе си — първото голѣмо богатство, което Господъ ти е далъ. Съ умъ, съ мисъль навсѣкѫдѣ ще те приематъ като добрѣ дошълъ. Безъ умъ, безъ мисъль никѫдѣ не можешъ да отидешъ. Ще те приематъ, но ти ще бѫдешъ послѣдниятъ. Ако искашъ да влѣзешъ нѣкѫдѣ безъ умъ, безъ мисъль, това ще бѫде нѣкоя болница, или нѣкое учреждение. Та казвамъ на младитѣ: вие започвате една работа, събирате се на съборъ. Азъ не искамъ да опрѣдѣлямъ вашата програма, да опрѣдѣлямъ, какво трѣбва да мислите и какъ трѣбва да стане вашиятъ съборъ, но казвамъ, че събирането ви се обуславя отъ четири причини: отъ земята, отъ водата, отъ въздуха и отъ огъня. Мисъль е само онова, което може да създаде растежъ. Какво разбирате вие подь думата ,,растене“? Вие седѣли ли сте прѣдъ нѣкой великъ скулпторъ, когато той вае върху камънитѣ? Мислите ли, че всѣки ударъ на чука не е една интенсивна мисъль? Мислите ли, че той удря дѣто не иска ? Когато той вае камъка, неговата мисъль е така силна, че прѣдварително опрѣдѣля всѣка рѣзка, върху която чука ще падне. Всѣки ударъ е придруженъ съ извѣстна мисъль. Скулпторътъ знае дѣ удря. Вземете цигуларьтъ, който изпълнява едно класическо парче. Мислители, че той може да свири както иска? — Не, той свири нота по нота. Той слѣди всички знаци и движението на лѫка съ окото си. Всички промѣни, които могатъ да станатъ при неговото свирене, зависятъ отъ ония знаци, които великиятъ майсторъ, създательтъ на тази музика, е турилъ. Казвамъ: великъ изпълнитель е този цигуларь, който може хубаво да слѣди всички ноти и знаци. Слѣдователно, ако ти искашъ да мислишъ, на врѣме трѣбва да мислишъ и по всички правила. Прѣдъ тебе седи едно парче, което Богъ е турилъ за изпълнение прѣди милиарди години. Не казвамъ, че ти си първиятъ, който ще го свиришъ. Туй парче се свири отъ мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато тѣ сѫ завършвали своето развитие. Туй парче може да бѫде дадено днесъ и на тебе. Какъ ще го изсвиришъ?— Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъль е това! Туй е най-красивата музика въ свѣта. Нѣма по-красива музика отъ мисъльта. Нѣкой ще каже: суха мисъль! Мисъльта не може да бѫде суха. Защо? — Защото въ мисъльта има растене, а растенето не може да бѫде сухо. Растенето не може да бѫде твърдо. Растенето не може да бѫде въздухообразно, нито пъкъ може да бѫде огнено. Обаче, растенето се проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Безъ твърда почва нищо не може да расте. Самото растене нѣма никаква твърдость въ себе си. Растенето или мисъльта не мяза на водата, но тя не може да се прояви безъ вода. Водата е необходимо условие за нея. Мисъльта, която е скрита въ тия думи, е слѣдната: на човѣка първо трѣбва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка въ физическия свѣтъ; отъ тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човѣкъ трѣбва най-първо да опрѣдѣли този центъръ и да види, какви сѫ възможноститѣ, които се криятъ въ него. Каква е първата възможность? — Разширение. Разширението символизира човѣшкото сърце. Само сърцето дава разширение на нѣщата. Щомъ се разширишъ, ти ще имашъ само една плоскость — живота си на земята. Какво ще добиешъ, ако твоитѣ идеи се разширятъ толкова, че могатъ да обхванатъ цѣлия козмосъ? Въ даденъ случай разширението опрѣдѣля посоката на твоитѣ движения. Ако се разширишъ повече, отколкото трѣбва, ти не ще можешъ да се движишъ. Та ще знаете, че първото условие за човѣшката мисъль е земята, твърдата почва. Второто условие, вториятъ елементъ за човѣшката мисъль е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трѣбва да разбирашъ, какво може да извърши водата заради тебе. Нѣмашъ ли разширение въ живота си, ти ще прибегнешъ къмъ второто условие — водата. Третото условие за мисъльта е въздухътъ. Въздухътъ дава движение. Четвъртото условие за мисъльта е огъньтъ, топлината. Тя ражда свѣтлината и дава посока на движението. Слѣдователно, за да имашъ мисъль, най-първо трѣбва да имашъ единъ центъръ, отдѣто да започне мисъльта. Този центъръ е твърдата почва. Послѣ, въ твоята мисъль трѣбва да има разширение; слѣдъ това трѣбва да имашъ движение и най-послѣ твоето движение трѣбва да има опрѣдѣлена посока. Като говоримъ за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тѣзи думи въ тѣхното първично значение. Като казвамъ първично значение, не разбирамъ това, което днесъ тѣ иматъ. Напримѣръ, днесъ съ водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожимь врѣменно, а да намѣримъ онази жива вода, отъ която като пиемъ веднъжъ, повече да не ожадняваме. Съ уталожване на жаждата врѣменно не се разрѣшава въпросътъ. Човѣкъ трѣбва да мисли. Въ мисъльта всѣкога влиза единъ опрѣдѣленъ центъръ, послѣ разширение, движение и осмисляне или посока. Ти първо ще чувствувашъ нѣщата а послѣ иде реализирането имъ. Щомъ искашъ да ги реализирашъ, това показва, че въ мисъльта ти има движение. Знаешъ ли вече посоката, това е мислене. Само при наличностьта на тия четири елемента ще се роди първиятъ Божественъ елементъ. Какво трѣбва да реализирашъ? Какво се разбира подъ думата осмисляне?—Ще се родятъ условията за правата мисъль. Защо ни е дадена мисъльта ?— За да се образува първата връзка между човѣка и Първичната причина. Това наричаме вече ,,зазоряване, осмисляне на живота“. Нѣма по-хубаво, по-красиво, по-велико нѣщо въ свѣта отъ тази първа връзка, която ще може да образува въ тебъ вѫтрѣшна свѣтлина. Само така животътъ ти ще се осмисли, и ти ще можешъ да извършишъ всичко. Слѣдователно, чрѣзъ мисъльта ние ще започнемъ да изучаваме Божествения езикъ, или, както го наричамъ, „езика на природата“. Научимъ ли този езикъ, ще знаемъ, какъ да свършваме всѣка работа, която започваме на земята. Не казвамъ, че абсолютно не знаемъ да вършимъ работитѣ си, но ги вършимъ неправилно. Турцитѣ казватъ ,,Вечерната работа е посмѣшище на деня“. Това значи работене въ тъмнина, работене безъ мисъль. Нѣкой казватъ, че могатъ да работятъ и безъ мисъль. Не зная, какъ ще могатъ да работятъ безъ мисъль. Работа, направена безъ мисъль, е вечерна работа. Като дойде деньтъ, т. е. сѫщинската мисъль, вечерната работа ще бѫде посмѣщище на деня. Трѣбва да знаете, че красивото въ живота е мисъльта. Прѣкѫсвания въ мисъльта ще ставатъ много често, но не се плашете. Това е вѫтрѣшна смѣна! Кога ставатъ тия прѣкѫсвания? — Когато вие прѣкръстосате орбитата на нѣкое сѫщество. Кое е причината за тия прѣкѫсвания? — Прѣкѫсвания въ живота не ставатъ само поради грѣха, или отъ лошото разположение на човѣка. Прѣкѫсване може да стане и когато нѣкое разумно сѫщество прѣмине вашата орбита. Онзи който не разбира закона, много ще се смути. Ще ви приведа единъ примѣръ. Да допуснемъ, че вие пѫтувате прѣзъ Европа и носите съ себе си два много цѣнни куфара. Куфаритѣ ви сѫ много добрѣ пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спиратъ ви на митницата, взиматъ ви куфаритѣ и ги отнасятъ вѫтрѣ за прѣгледъ. У васъ настава едно смущение. Защо? — Не знаете законитѣ на митничарството. Ще кажете: отидоха куфаритѣ ми! Не, това е едно малко прѣкѫсване въ мисъльта. Митничаритѣ ще взематъ куфаритѣ ви, ще ги прѣгледатъ и ако нѣма нищо опасно, ще ги затворятъ отново и пакъ ще ви ги върнатъ, безъ да се изгуби нѣщо. Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдния случай. Връща се той отъ странство, дѣто прѣкаралъ цѣли четири години. Оттамъ купилъ двѣ хубави копринени блузи, подаръкъ на майка си и на сестра си. Обаче, изъ пѫтя единъ познатъ му казва: „Слушай, за да се освободишъ отъ мито, облѣчи блузитѣ на себе си и тъй ще минешъ границата, безъ да платишъ стотинка за тѣхъ“. И азъ, казва този младъ българинъ, като никога, обличамъ тия блузи. Като влизамъ въ България, на митницата прѣглеждатъ куфаритѣ ми и почнатъ да ме пипатъ, да не съмъ скрилъ нѣщо въ себе си. Разгръщатъ дрехата ми, и блузи тѣ се показватъ. Питатъ ме: „Какво търсятъ тия блузи у тебъ?“ Взеха ми блузитѣ и отгорѣ на това ме глобиха двѣ хиляди лева. Тъй платихъ първата глоба за лъжата. Питамъ го азъ: колко щѣха да ти взематъ за мито? — До 700 лева най-много. Казвамъ му тогава: плати си това, което природата е опрѣдѣлила. Ако туришъ блузитѣ на себе си, ще платишъ 2,000 лева глоба и блузитѣ ще отидатъ. И сега азъ виждамъ много стари и млади да постѫпватъ по този начинъ, но въ заключение и блузитѣ имъ ще отидатъ, и 2,000 лева глоба ще платятъ. Това е лесниятъ пѫть. Този младъ човѣкъ казва: „Това е първата глоба, която платихъ въ живота си. Втори пѫть не обличамъ блузи“. Този примѣръ е много хубавъ. Казвамъ: сега ние сме влѣзли въ този великъ Божественъ свѣтъ, да се научимъ дa мислимъ право. Колко е красиво, когато срещнешъ единъ човѣкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. Нѣкои казватъ: ама ти не трѣбва да имашъ суха мисъль. Сухар мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ „мисъль“ азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цѣлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мѫдростьта и най послѣ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нѣкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нѣщо отъ Любовьта, това малко нѣщо отъ Мѫдростьта, и това малко нѣщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нѣщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голѣмото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нѣща, извънъ всички физически сили. Тѣ сѫ само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извѣстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина? Ще ви прѣдставя слѣдното положение. Като влѣзете въ небето, въ Божествения свѣтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прѣдставитель само на Любовьта. По какво ще го познаете? Послѣ ще срещнете другъ ангелъ само на Мѫдростьта, трети — само на Истината, четвърти — само на Правдата и пети — само на Добродѣтельта. Всички тия ангели сѫ свѣтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? Тѣ извършватъ отдѣлни служби. Нѣкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най-малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. Ангелитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Добродѣтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. Тѣ всички сѫ еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тѣхъ не седи по-високо отъ другитѣ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрѣшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. Послѣ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнѣние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човѣкъ, мисля, че не ме обича. Паритѣ сѫ само изражение на човѣшката интелигентность и разумность, но тѣ не съдържатъ самата разумность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниять човѣкъ може да употрѣби паритѣ, както трѣбва. Дайте пари въ рѫцѣтѣ на единъ неразуменъ човѣкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свѣта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нѣма какво да туряшъ граници на Неговата Любовь и да се съмнѣвашъ въ Бога. Ако хората постѫпватъ, тъй или иначе, това опрѣдѣля отношенията имъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта има една велика задача. И тъй, за да бѫдемъ справедливи, трѣбва да имаме прѣдъ видъ живота на всички сѫщества, малки и голѣми, и да имъ отдаваме право всички да живѣятъ. Азъ като гледамъ нѣкоя мравя да върви, отварямъ ѝ пѫть. Ще кажете: Учительтъ дошълъ да ни говори за мравитѣ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: „Господине, ти си уменъ човѣкъ, не ми прѣпятствувай въ пѫтя. И азъ имамъ една задача за разрѣшение“. Азъ мога да ѝ туря хиляди прѣпятствия и да осуетя задачата ѝ, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нѣкѫдѣ по работа, затова азъ ще ѝ отворя пѫть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрѣдѣля посоката на моя животъ, опрѣдѣля пѫтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смѣла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитѣ? Въ тѣхъ има редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нѣма. Тѣ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нѣкѫдѣ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тьй, както командантътъ имъ мисли. Тѣ мислятъ самостоятелно и разумно, голѣми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бѫдатъ като мравитѣ. И Писанието казва: „О, лѣнивецо, иди и се научи отъ мравитѣ!“ На какво? — На трудолюбие. Какво е трудолюбието? — То е мисъль. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цѣлъ день. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тѣхната интелигентность. Когато мравитѣ правятъ своя мравунякъ, тѣ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитѣ имъ. Тѣ иматъ цѣла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жилището имъ. Ние, съврѣменнитѣ учени хора, още нѣмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитѣ ги знаятъ. Нашитѣ зимници се наквасватъ, мухлясватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитѣ сѫ всѣкога сухи. При това, тѣхнитѣ стаи сѫ сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, прѣведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитѣ. Сега азь говоря на младитѣ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. Нѣмате ли мисъль, идете При мравитѣ и при пчелитѣ. Отъ мравитѣ ще научите едно нѣщо, отъ пчелитѣ—друго. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ не е сладъкъ, нѣма благость, нѣма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трѣбва да бѫдемъ благи, трѣбва да отидемъ при пчелитѣ тѣ сѫ пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понѣкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. Дѣто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трѣбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извѣстно прѣдназначение. Тя може да не го употрѣбява на мѣсто, то е другъ въпросъ. Ние нѣма да се спираме върху това, какъ трѣбва да го употрѣбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсѣмъ друго прѣдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намѣри за добрѣ. Когато Господъ даде перото въ рѫката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрѣби за други цѣли, питамъ: перото ли е виновно за това? — Той самъ е виновенъ. Вие, младитѣ, трѣбва да изучавате четиритѣ условия на живота и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. Нѣмате ли разширение, ще изучавате водата. Нѣмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послѣ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горението и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вѣрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсѣмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човѣшката мисъль. Докато мисъльта нѣма условията на земята, докато нѣма условията на водата докато нѣма условията на въздуха, и най-послѣ, докато нѣма условията на огъня, тя не може да бѫде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нѣма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ—твърдата почва на човѣшката мисъль. И ако мисъльта нѣма още онази вѫтрѣшна свѣтлина на Мѫдростьта и на Истината, както и останалитѣ два елемента, Правдата и Добродѣтельта, тя не може да се прояви. Азъ искамъ младитѣ да извадятъ богатствата, които сѫ скрити въ тѣхнитѣ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трѣбва да турите правата мисъль като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрѣ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежъ, наслояване е това! Човѣкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. Всѣко камъче трѣбва да се тури на своето мѣсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додѣто е позволено,тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрѣдѣли вашата по-нататъшна дѣйность. Всѣка вечерь става такъвъ единъ прѣгледъ. Сега, на васъ младитѣ ще кажа да спазвате слѣдния законъ: на всѣки седемь минути шестьтѣ сѫ ваши, а едната, седмата е Божествена. На всѣки седемь часа шестьтѣ сѫ ваши, а седмата е на Бога. На всѣки седемь деня шестьтѣ сѫ за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всѣки седемь седмици шестьтѣ сѫ ваши, а седмата е за Бога. На всѣки седемь години шестьтѣ сѫ за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитѣ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давяте на Бога, употрѣбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитѣ нещастия, за своитѣ несполуки, за болеститѣ, за хиляди други нѣща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдѣ започватъ вашитѣ нещастия: оть минутитѣ ли, отъ часоветѣ ли, отъ днитѣ ли, отъ седмицитѣ ли, отъ мѣсецитѣ ли, или отъ годинитѣ. За вѣковетѣ нѣма да говоримъ, тѣхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живѣятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитѣ на своето нещастие отъ годинитѣ. Сега и азъ се спирамъ на врѣмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (—Въ 6 часа безъ 20 ммнути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (— Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прѣзъ това врѣме? (— седемь минути). За какво ще ги използувате ? — Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа; азъ трѣбва да бѫда въ съгласие съ Богa и съ всички разумни същества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бѫде като Божията мисъль. Ако азъ разсѫждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитѣ отношения къмъ менъ какви ще бѫдатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трѣбва да бѫдатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бѫдатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господъ мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дѣйствува въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проявилъ своята любовь, но радвамъ се, че проявявамъ Божията Любовь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоренето на различнитѣ разумни сѫщества. Нѣма по-хубаво говорене отъ това на Бога I При Неговото говорене всички въпроси въ свѣта лесно се разрѣшаватъ. Когато Господъ говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всѣки, който пие отъ него, ще се радва на това, което тече. Та казвамъ: първата причина за нещастията въ свѣта е отсѫтствието на правата мисъль, както и прѣкѫсването връзката съ Бога. И за въ бѫдеще да не казвате, че едно врѣме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врѣме, но сега трѣбва да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трѣбва да става постоянно! Слѣдъ всѣки шесть минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прѣкѫсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще по тъмнѣятъ, ти нѣма да разрѣшишъ въпроситѣ и ще се намѣришъ въ чудо. Колко пѫти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрѣшаватъ въпроса, дали да простять нѣкому, или не. Нѣкой казва: обиденъ съмъ Азъ видѣхъ този човѣкъ, еди-какво си мисли за менъ. — Нищо не си видѣлъ. Вижда само умниять човѣкъ, който мисли като Бога. Мислѝ като Бога и всичко прѣдъ тебе ще бѫде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човѣшки, отчасти ще разбирашъ нѣщата и тогава всѣкога ще има едно вѫтрѣшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо ? — Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мѣсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прѣкѫсване, вие ще се намѣрите въ затруднение. Прѣдставете си, че вие сте единъ добъръ човѣкъ. Дойде при васъ нѣкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убива. Какво ще му кажете? Ще си кажете: слава Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? — Не знаете. Казвамъ ви азъ засѣгамъ този въпросъ, разрѣшете го! Той е единъ отъ практическитѣ въпроси за младитѣ. Вие започвате да разрѣшавате този въпросъ, но като дойде седмага минута, спъвате се. Всѣки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и цѣлото събрание ща се раздѣли на двѣ мнѣния. Започватъ да спорятъ, и Божията минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противорѣчия ще оставите настрана. Прѣзъ тази минута ще разрѣшавате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате; нѣма врѣме за това нѣщо. Не, Богъ е създалъ врѣмето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умнитѣ хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ; да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази прѣходна мисъль азъ наричамъ „астрална каша“. Въ всѣки случай ти трѣбва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сѫщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлѣбъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, трѣбва да се спре за тебе. Ти се докачашъ нѣкой пѫть. че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още прѣди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва „Дайте му хлѣбъ“! — и хлѣбътъ е готовъ. Богъ дава всички нѣща на врѣме. Въ Божествения свѣтъ нищо не закъснѣва. И ако нѣкои работи въ нашия животъ закъснѣватъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ. И тъй, ако вие искате да бѫдете хора на новото, да ви обичатъ, трѣбва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви обичатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Сьврѣменнитѣ хора се гордѣятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосѫждане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, трѣбва да имате велика мисъль! Трѣбва да мислите право! Като срещна на пѫтя си единъ великъ цигуларь да свири, нѣма ли да се спра да го слушамъ? — Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слущамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пѫтя си единъ цигуларь да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? — Не, нѣма да се спра при него нито половинъ минута. Каква е задачата сега на васъ младитѣ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситѣ, върху темитѣ, по които ще говорите, трѣбва да се ръководите отъ правата мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човѣкъ ще се учи на тази велика наука — да мисли. Да мислишъ право, това е най-красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свѣта. Тя ще влѣзе въ овчата купель и ще размъти водата ѝ. Учительтъ трѣбва да дойде при водата — при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя — до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трѣбва да изучавате водата и качествата ѝ, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитѣ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви. Сега пожелавамъ на васъ младитѣ работата ви да бѫде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мѫдростьта и за свѣтило Истината. Три нѣща ви трѣбватъ: Любовь, Мѫдрость и Истина. Имате ли тия три нѣща въ живота си и въ мисъльта си, вѣрвамъ, че ще успѣете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да с в ъ р ж а в с и н ц а в и с ъ Б о г а. Това е най-хубавото, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча какь да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пѫть, начинъ, какъ да направите връзка съ първата причина на нѣщата въ Божествения свѣтъ. На всѣки седемь минути, на всѣки седемь часа, на всѣки седемь деня, на всѣки седемь седмици, на всѣки седемь мѣсеци и на всѣки седемь години да има непрѣривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи — непрѣкѫснато да излиза свѣтлина отъ васъ. И всѣки, който ви срещне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мѫчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мѫчнотиитѣ задачи на живота, които вие сами трѣбва да разрѣшите. Отъ мѫчнотиитѣ трѣбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. Нѣкога по цѣли часове разрѣшавамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нѣщо прѣдставляватъ задачитѣ. Щомъ разрѣша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. Нѣкой ка зва: той знае всичко. Това е прѣдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слѣдъ като си рѣшилъ задачата съ всичкитѣ ѝ подробности. Прѣди да си я рѣшилъ, ти може да изпитвашъ различни мѫчнотии и затруднения, но слѣдъ като узрѣлиятъ плодъ излѣзе добрѣ отъ посѣтата сѣмка и слѣдъ като го вкусишъ, ще се роди въ тебе една свещена мисъль, която е истинската връзка съ Бога. Само тогава ти си разрѣшилъ и разбралъ добрѣ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога. Какво мислѣше Богъ, като създаде първия човѣкъ — Не знаемъ. И защо го създаде? — И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ — трудна задача е това. То не показва невѣжество. Какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ ? — И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. Врѣме се изисква, докато я рѣша. Още хиляди години ми трѣбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си ? — И това е една сложна задача. Нея сега разрѣшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? — Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорѣчия. Докато яйцата въ кошника не сѫ се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпатъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всѣко те слѣди, обикаля — храна не си му далъ. Какво трѣбва да направишъ?— Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранищъ — нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трѣбва да бѫде пъленъ съ жито. Господъ ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излѣзешъ слѣдъ това всрѣдъ широкия дворъ и ще хвърляшъ налѣво-надѣсно. Като се наядатъ пилцитѣ, ще приберешъ крината си. Нѣкой пѫть въ селата женитѣ излизатъ по два и по три пѫти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. Прѣведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива! Сега азъ искамъ да виждамъ младитѣ да излизатъ всѣка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитѣ, както земледѣлецътъ сѣе житото на своята нива. Той като посѣе житото, завлачи го и послѣ поглежда земята, усмихва се и казва: „Господи, благослови сѣмето, което посѣхъ!“ Слѣдъ нѣколко мѣсеца това жито узрѣва, и радостьта на земледѣлеца е голѣма. На младитѣ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитѣ яйца сѫ излюпени. Нахранете ги! Противорѣчия ще имате, но вървете напрѣдъ ! Нѣкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитѣ! Тѣ не сѫ лоши, не мислятъ зло, но казватъ : „Дай ни хлѣбецъ, дай ни храница! Иди ги нахрани! И вие правите сѫщото нѣщо въ вашия животъ, както пилцитѣ правятъ по отношение на васъ. Вие постоянно се молите на Бога, казвате: „Нахрани ни Господи, дай ни хлѣбъ! Главната мисъль, която се прокарва въ Господнята молитва, е „хлѣбъ нашъ насѫщний“... Вие се молитѣ: „Отче нашъ. Който си на небесата. Да се свети името Твое. Да бѫде волята Твоя. Както на небето, така и на земята. Хлѣбъ нашъ насѫщни, Дай ни го намъ днесъ“ . . . Безъ този хлѣбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нѣщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлѣбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бѫдемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бѫдемъ. Това е красивото въ живота. По сѫщия начинъ и Богъ всѣка сутринь иде при насъ съ пълна крина: „Кѫти-кѫти!‘—и хвърля навредъ своето благословено сѣме. Ядемъ ли отъ това сѣме, ние ще бѫдемъ Негови послушни дѣца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защо го носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бѫдемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрѣшаваме въпроситѣ, както Господъ ги разрѣшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпѣние. Колко врѣме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко врѣме Той е чакалъ, докато съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитѣ идеи и стремежи не сѫ разбрани, не сѫ реализирани, но ние трѣбва да имаме търпѣнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? — Богъ да живѣе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живѣе у васъ. Той живѣе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увѣрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ - Богъ може да живѣе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живѣе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствувате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увѣрени, дали Богъ живѣе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увѣрени, дали имате връзка съ Него, или не—постоянно се съмнѣвате. Вслѣдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прѣкѫсва. Та казвамъ: всички ще излѣзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човѣкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човѣкъ съ празна крина. Да видя младъ човѣкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? — Като е нахранилъ пилцитѣ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нѣкой другъ, който е нахранилъ пилцитѣ си. Всѣки трѣбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нѣщата. Да излиза човѣкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си — съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пѫть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитѣ и ще получите Божието благословение. Постѫпвате ли така, всички въпроси ще се разрѣщатъ добрѣ. Това е учението, което се е проповѣдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бѫдеще ще се разрѣшаватъ всички въпроси. Като разбирате нѣщата така, живогътъ ви ще се осмисли въ всичката своя пълнота. И всѣки човѣкъ самъ за себе си ще разрѣши своята важна задача — задачата на своя животъ — какво трѣбва да прави. Щомъ всички хора разрѣшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Гой прѣдставлява сборъ отъ разумни сѫщества, иерархии, съединени въ едно цѣло. И всички тия сѫщества иматъ своя опрѣдѣлена служба. Слѣдователно, когато ние разрѣшаваме своитѣ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрѣдѣлено мѣсто, опрѣдѣлена служба. Сега ние тукъ сме дѣца, безъ служба, но единъ день всѣки ще заеме приготвеното за него мѣсто и опрѣдѣлената за него служба. Кой е опрѣдѣлилъ това мѣсто и тѣзи служби? — Богъ. Ученикътъ като излѣзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всѣки младъ, който е дошълъ на земята, има опрѣдѣлено мѣсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? — Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? — Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не казвамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човѣшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдѣляме душата отъ себе си. Подъ ,.човѣкъ“ въ своето цѣлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърце и тѣло, неговиятъ умъ и Духъ. Съберете ли всички тия нѣща заедно, ще имате цѣлия човѣкъ. Въ тази идея се съдържа цѣлия човѣкъ. Самъ духътъ не е човѣкътъ, и умътъ самъ не е човѣкътъ. Тѣло, умъ, сърце, душа и духъ — всички заедно прѣдставляватъ цѣлокупния човѣкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисъль. Това е мислещиятъ, разумниятъ човѣкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота. И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. Въпроситѣ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вѫтрѣшна горещина. Азъ мисля, че този съборъ ще бѫде единъ отъ плодоноснитѣ. Той ще опрѣдѣли отношенията ви за въ бѫдеще. Той е единъ отъ важнитѣ събори — седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (—Пети). Значи, вие сте закъснѣли малко, съ двѣ години. Въ този съборъ ще опрѣдѣлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бѫде права. Опрѣдѣлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитѣ ви останали отношения ще бѫдатъ прави. Затова не губете врѣмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бѫдете крайно снизходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намѣрите въ затруднение, молете се. Да се моли човѣкъ на Бога, това е най-хубавата мисъль. Молитвата е призоваване Б о г а на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трѣбва да разрѣшите, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господъ дойде, свѣтлина ще блесне въ умоветѣ ви. Тогава и най-мѫчнитѣ въпроси се разрѣшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитѣ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани — у васъ ще настане пълно равновѣсие. Азъ говоря сега на младитѣ. Като казвамъ „млади", азъ считамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свѣтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нѣкои трѣбва да бѫдатъ глава, да вървятъ напрѣдъ, а другитѣ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онѣзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ „боенъ фронтъ“. Тамъ е неприятельтъ, тамъ сѫ картечницитѣ, тамъ сѫ гранатитѣ. Герои, смѣли и рѣшителни хора се изискватъ! Писанието казва:,,хиляди гранати ще падатъ отлѣво и отдѣсно ти, но неприятельтъ при тебе нѣма да се приближи. Бомба при тебе нѣма да падне и нѣма да експлодира“. Ако ти си свързанъ съ Божията мисъль, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КРѪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Ще ви дамъ следното мото: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Какво разбирате подъ думата „духъ“? Когато се говори за човѣшкия духъ, вие разбирате човѣка въ неговата форма. Въ сѫщность подъ думата „духъ“ се разбира съзнателно движение. Движатъ се само разумнитѣ нѣща. Дето нѣма духъ, дето нѣма разумность, тамъ не може да има движение. Следователно, мъртвитѣ работи не се движатъ; движатъ се само живитѣ, разумнитѣ нѣща. Често се говори, че духътъ обсебилъ нѣкого. — Не, духътъ не може да обсебва, той може само да движи човѣка. Тъй щото, за да говорите за духа, вие трѣбва да имате ясна представа, що е духъ. Мнозина говорятъ за душата. Що е душа? Подъ думата „душа“ се разбира възвишеното и благородното въ човѣка, т. е. разумното начало въ него, което твори и съгражда. Душата не е нѣщо отдѣлно отъ човѣка. Въ човѣка тя се изявява като принципъ, който твори, съгражда нѣщата и ги пази отъ разрушаване. Душата представя мекия принципъ въ човѣка, чрезъ който се изявява любовьта. Духътъ пъкъ представя силния, мощния принципъ въ човѣка. Духътъ и душата сѫ въ такова отношение помежду си, въ каквото отношение сѫ умътъ и сърцето. Ако приемемъ, че душата е подобна на топлината, а духътъ — на свѣтлината, могатъ ли тѣ единъ безъ другъ? Духътъ е плоскость, върху която душата се отразява. Сѫщото става и съ слънчевата енергия. Ако слънчевата енергия не срещне на пѫтя си нѣкаква плоскость, или по-гѫста срѣда, която да я отрази, тя никога не би се изявила като свѣтлина и топлина. Докато дойде на земята, слънчевата енергия е срещнала въ пространството редъ плоскости съ различни гѫстоти, презъ които се е пречупила нѣколкократно. Какви и колко пречупвания е претърпяла слънчевата енергия, това е известно на истински ученитѣ. Обаче, обикновенитѣ учени не знаятъ тия нѣща. Тѣ едва сега навлизатъ въ положителната наука, въ науката на Битието. Истински ученитѣ знаятъ, че земята е обвита въ особена материя, която служи като трансформаторъ на слънчевата енергия, за да я превърне въ свѣтлина, която ние възприемаме чрезъ очитѣ си. Часть отъ слънчевата енергия се трансформира въ топлина, при температурата на която нашиятъ организъмъ расте и се развива. И топлинната енергия претърпява редъ пречупвания. Ако единъ день трансформаторътъ на слънчевата енергия се развали, животътъ на земята ще изчезне. Това сѫ научни данни, които могатъ да се провѣрятъ. Много научни данни има въ науката, много учени хора има въ свѣта, но малцина отъ тѣхъ сѫ мѫдреци. Запримѣръ, учени, интелигентни хора казватъ, че Духътъ обсебилъ нѣкого и го задигналъ. — Какво разбиратъ тѣ подъ „обсебване отъ Духа“? И въ Писанието е казано, че Духътъ задигналъ нѣкого. Това значи, че Духътъ, който разполага съ мощнитѣ сили на природата, задигналъ нѣкой човѣкъ. Той може да задигне не само единъ човѣкъ, но цѣло събрание отъ хора и да ги пренесе отъ едно мѣсто на друго. Ако единъ асансьоръ може да задигне стотици и хиляди хора, или стотици и хиляди тона и да ги пренесе отъ едно мѣсто на друго, защо Духътъ да не може да направи това? Духътъ има знания, той знае законитѣ, съ които природата си служи. Той може да трансформира материята, той може и да я поляризира. Като говоря върху тѣзи въпроси, едни отъ васъ ги разбиратъ по-добре, а други не разбиратъ всичко. Защо? — Защото не сѫ учени. Тѣ искатъ да бѫдатъ наредъ съ ученитѣ и по този начинъ се поставятъ на крива основа. Тѣ трѣбва да знаятъ, че никога нѣма да се постигне равенство въ знанието. Въ неравенството, именно, седи красотата. Всички хора сѫ братя помежду си, но съ различни разбирания. И волътъ е нашъ братъ, но съ рога и копита. И птицата е наша сестра, но съ човка, съ крила и съ пера. Като ни срещнатъ тия по-малки наши братя и сестри, тѣ бѣгатъ отъ насъ, защото не се отнасяме съ тѣхъ, както трѣбва. Като дойдатъ до науката за отношенията, хората се спъватъ. До едно мѣсто и свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора вървятъ добре, но като дойдатъ до ония тънки, деликатни вѫтрешни отношения, всички спиратъ и казватъ: Опасна е тази зона, по-нататъкъ не може да се върви. Като дойде до това мѣсто, майката казва: Не струва човѣкъ да става майка, да ражда деца. Като дойде до това мѣсто, бащата казва: Не струва човѣкъ да става баща. Учительтъ пъкъ казва: Не струва човѣкъ да бѫде учитель, да учи и да възпитава тия неблагодарни деца. Като дойдатъ до тази зона, всички хора се спиратъ и казватъ: Не струва повече да вървимъ. — Това е зона на замръзване, която непременно трѣбва да се премине и да се върви напредъ. Задъ тази зона има още една, по-опасна, която сѫщо така трѣбва да се мине. За да минете благополучно тия две зони, вие трѣбва добре да се екипирате. Задъ тѣзи зони ще влѣзете въ областьта на красивия животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, колко често се мѣнятъ състоянията ви. Единъ день сте вдъхновени, разположени, готови да обхванете цѣлия свѣтъ. Два деня следъ това отпадате духомъ, вървите съ наведена глава, тежко ви е нѣщо. Защо ви е тежко? — Много причини има за това. Преди всичко, не сте дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоноснитѣ ви сѫдове. Затова мозъчната ви енергия не тече правилно; етерното ви тѣло не е въ хармония съ физическото. Тия състояния предизвикватъ вѫтрешно подпушване въ човѣка, и той започва да се съмнява, да вижда всичко наопаки. Отъ вашето разположение зависи да виждате нѣщата на лице, или наопаки. Запримѣръ, купувате си лотариенъ билетъ и спечелвате 50,000 лева. Взимате паритѣ въ джоба си и тръгвате къмъ дома си веселъ, разположенъ. Де кого срещнете, виждате все сияещи лица — щастливи, доволни. Въ всѣки човѣкъ виждате доброто. Другъ нѣкой носи въ джоба си 50,000 лева и минава презъ една гора. Срѣщатъ го разбойници и го обиратъ. Като остане безъ петь пари, де когото срещне на пѫтя си, счита, въ него вижда разбойникъ. Този човѣкъ вижда навсѣкѫде лошото. Питамъ: Кое отъ дветѣ положения е право — първото, или второто? Добри ли сѫ всички хора, или лоши? Въ първия случай всички хора бѣха добри, защото вие бѣхте добре разположени. Въ втория случай всички хора бѣха лоши, защото разбойницитѣ ви обраха. Значи, дали хората ще бѫдатъ добри или лоши, това зависи отъ вашето разположение, или неразположение. За да не изпадате въ заблуждения, да не правите криви заключения, вие трѣбва да проучавате състоянията си. Разположение и неразположение, това сѫ състояния на съзнанието. Съзнанието представя плоча, подобна на свѣточувствителната плоча въ фотографията, вследствие на което върху него се отпечатватъ и най-малкитѣ промѣни, които ставатъ въ психиката на човѣка. Когато забележите най-малката промѣна въ съзнанието на човѣка, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не го безпокоите, да не философствувате върху това, което той преживява, защото и вие можете да се натъкнете на сѫщото положение. Въпрѣки вашата философия, и вие можете да направите сѫщата погрѣшка. Какво трѣбва да направите? — Дайте такъвъ примѣръ на човѣка, че да разбере отъ васъ, какъ трѣбва да постѫпва. Обрали нѣкого. Не му казвайте, че Господъ е добъръ, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беденъ, а вие разполагате, имате пари, подпишете му единъ чекъ, да види Божията помощь, изпратена чрезъ васъ. А тъй, че Богъ ще му помогне, че работата ще се уреди, че азъ те обичамъ — това сѫ празни думи, които нищо не струватъ. Стои предъ тебе гладенъ, голъ, босъ човѣкъ, а ти му казвашъ, че го обичашъ. Докажи това по нѣкакъвъ начинъ. Облѣчи го, нахрани го, задоволи го, и този човѣкъ, безъ твоитѣ изявления въ любовь, ще разбере, че го обичашъ. Гладниятъ да се моли, разбирамъ. Той се моли, за да го нахрани нѣкой. Но ситиятъ да се моли — не разбирамъ. Трѣбва ли ситиятъ да се моли за гладния? — Не, ситиятъ трѣбва да повика гладния у дома си, да го нахрани, да го облѣче, а после може да му поговори малко за Божията Любовь. Иначе, думи безъ добри дѣла създаватъ противоречия въ живота. Следователно, преди да учите хората, какъ да постѫпватъ, вие трѣбва себе си да научите. Тази наука е най-мѫчна. Тя е особенъ родъ педагогия, която малцина иматъ търпение да изслушатъ, а още по-малко търпение да я приложатъ. Не е лесно човѣкъ да възпита себе си, да си създаде правилна обхода къмъ всички живи сѫщества. Изнасямъ въ беседитѣ си единъ примѣръ, но вие казвате: Този примѣръ се отнася за еди-кого си. Другъ казва: Този примѣръ визира мене — и се обижда. — Не, примѣритѣ, които се даватъ въ Школата, сѫ общи за всички живи сѫщества. Тѣ сѫ обиколили и обикалятъ цѣлия свѣтъ, съ цель да поучатъ хората. Тѣ се отнасятъ до живитѣ сѫщества, а не до мъртвитѣ, не до камънитѣ. Следователно, ако искате да се ползувате отъ тѣхъ, тълкувайте ги въ положителенъ смисълъ. Не е лесно да се възпита човѣкъ, да придобие добра обхода, външна и вѫтрешна. Мѫжъ и жена се скарали. Жената казала нѣколко обидни думи на мѫжа. Той се ядосалъ, потъмнѣлъ, не може да преглътне тѣзи горчиви думи на жена си. Той ги носи като забити гвоздеи въ съзнанието си, не може да се освободи отъ тѣхъ. Срѣщате този човѣкъ на пѫтя си и се чудите, защо не иска да ви поздрави. Заетъ е човѣкътъ, бори се съ тия обидни, горчиви думи, които жена му е казала. — Оставете го спокоенъ, време се изисква, докато той асимилира тази отрова въ себе си. Единъ българинъ отъ Костенецъ-баня ималъ обичай да понатупва жена си по всички правила на Евангелието. Той наскоро се обърналъ къмъ Евангелизма, започналъ да чете и да изучава евангелието. Като понабивалъ отъ време на време жена си, той се оправдавалъ съ единъ стихъ отъ Евангелието, споредъ който се казвало: „Когото Богъ обича, него наказва. Единъ день жена му била нѣщо неразположена, преживявала нѣкакво особено състояние, което раздразнило мѫжа ѝ, и той я набилъ. Огорчена и обидена, тя му казала: Да знаешъ, че цѣлъ животъ нѣма да ти простя за този бой! Той отишълъ на лозето и започналъ да копае, но работата не му вървѣла. Защо? — Измѫчвало го нѣщо, съжалявалъ, че билъ жена си. Отново започвалъ да копае, но копането не му се подавало. Върналъ се най-после отъ лозето, отишълъ право при жена си и казалъ: Моля ти се да ме простишъ! Не постѫпихъ добре съ тебе. Отидохъ на лозето да копая, но не можахъ, мѫчно ми е, искамъ да ме простишъ. Иначе, мисли си той, отиде моятъ евангелизъмъ. Питамъ: Защо този човѣкъ пъшка и се мѫчи? — Като ударилъ жена си, той възприелъ нейното тежко състояние, затова се мѫчи. Въ този случай тя станала господарка, а той — слуга. Цѣлиятъ день той се разправялъ съ състоянието, което било въ нея. Той се запитвалъ: Като си толкова голѣмъ евангелистъ, любишъ ли жена си? Нѣщо отвѫтре го запитвало: Ами тя покорява ли се на мѫжа си? — Дето има любовь, тамъ има покорство; дето нѣма любовь, никакво покорство не сѫществува. Следователно, подчинение, покорство може да сѫществува само при любовьта. Щомъ нѣма любовь, това вече е насилие. При любовьта подчинението иде по естественъ пѫть, защото, който люби, той не злоупотрѣбява съ своята власть. И тъй, всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, трѣбва да се обяснява разумно. Всѣка промѣна въ съзнанието има своето разумно обяснение. Не е достатъчно само да кажете, че ви е мѫчно, но трѣбва да знаете причинитѣ, защо ви е мѫчно. Мѫчнотиитѣ могатъ да бѫдатъ отъ физически характеръ: яли сте нѣкаква мѫчносмилаема храна. Тѣ могатъ да се предизвикатъ и отъ нѣкаква сърдечна, или умствена причина. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му. Всѣко съзнание може да се представи въ видъ на крѫгъ. Споредъ това, доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този крѫгъ ще бѫде голѣмъ. Въ такъвъ смисълъ съзнанията на всички сѫщества се представятъ въ видъ на безброй концентрични крѫгове, отъ които вѫтрешниятъ е най-малъкъ. Външниятъ крѫгъ, като най-голѣмъ, прониква презъ всички останали съзнания, които неизбѣжно трѣбва да му се подчиняватъ. Тѣ съставятъ органи на външното съзнание, което, отъ своя страна, ги направлява. Значи, всѣко вѫтрешно съзнание трѣбва да се подчини на всѣко външно, което е надъ него, а всички заедно трѣбва да се подчиняватъ на най-външния крѫгъ. Казвате: Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Ти риташъ противъ остенъ. Азъ не вѣрвамъ на ангелитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. — Азъ не вѣрвамъ въ светиитѣ, и въ гениитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. Светиитѣ, ангелитѣ, гениитѣ, това сѫ крѫгове, които сѫществуватъ въ самия тебе и стоятъ надъ твоето съзнание. Ти можешъ да виждашъ само това, което е подъ тебе, но не можешъ да виждашъ онова, което е надъ тебе. Това, което е надъ тебе, всѣкога може да те вижда. Понѣкога вие усѣщате влиянията на външнитѣ крѫгове. Сѫществата отъ тия крѫгове предварително още знаятъ, какво ви чака, какви страдания ви се готвятъ, затова взиматъ мѣрки да ви помогнатъ. Тѣ виждатъ, че вие сте тръгнали въ кривъ пѫть, и започватъ да ви въздействуватъ. Ако не можете да ги разберете, тѣ ще ви създадатъ такъвъ родъ страдания, които събуждатъ вашата мисъль. Щомъ почнете да мислите, започвате правилно да чувствате и тръгвате въ правилния пѫть. Да допуснемъ, че имате всичко 30 крѫга, т. е. 30 съзнания, които се проникватъ едно друго. Най-външниятъ крѫгъ има сила и власть да заповѣда на останалитѣ 29; обаче, най-вѫтрешниятъ нѣма никаква власть, никаква сила. Той се чувствува самъ, всички могатъ да му заповѣдватъ. Той заповѣдва само на себе си. Съзнанието на всѣки човѣкъ постепенно се разширява, и въ този процесъ той изживява различни състояния. Когато се намира въ най-вѫтрешния крѫгъ на съзнанието, човѣкъ се усѣща съвършено самъ, отъ всички изоставенъ, никой не го обича, и мисли, че нищо не може да направи. Това състояние се продължава около два-три часа. Следъ това съзнанието му започва помалко да се разширява; той минава презъ всички останали крѫгове на съзнанието, докато най-после дойде до 30 крѫгъ. Щомъ влѣзе въ това съзнание, човѣкъ започва да се чувствува свободенъ, доволенъ отъ себе си. Той мисли, че много знае, че всичко може да направи. Споредъ законитѣ на астрологията и на хиромантията може точно да се опредѣли, въ кой крѫгъ на съзнанието се намира човѣкъ. Никой не може да остане постоянно въ единъ и сѫщъ крѫгъ. Въ съзнанието му ставатъ постоянни слизания и качвания. Това, именно, представя красотата на живота. Художникътъ може да нарисува тия крѫгове, споредъ които всѣки день можете да опредѣляте, въ кой крѫгъ на съзнанието се намирате. Всѣки крѫгъ е свързанъ съ известни сили на природата, вследствие на което човѣкъ е носитель на тия сили. Добре е да нарисувате тия крѫгове съ цвѣтни моливи, а въ срѣдата имъ да поставите човѣка. Ще имате една хубава картина, която трѣбва да изучавате. Тѣзи крѫгове представятъ новитѣ съзнания, които действуватъ въ свѣта. Сега, като говоря за съзнанията, мнозина могатъ да се изложатъ на противоречия, да кажатъ: Защо трѣбва да изучаваме крѫговетѣ на съзнанията, презъ които минава човѣкъ? Днесъ ние се нуждаемъ отъ хлѣбъ, и само отъ хлѣбъ — нѣмаме време да учимъ. Всѣки гледа да изкара нѣщо, да се прехрани. — Споредъ мене, какъвто и да е човѣкъ, каквото положение да заема той, пакъ има малко време да учи. — Търговецъ съмъ, нѣмамъ свободно време. — И като търговецъ имашъ малко свободно време да учишъ. Учението е необходимость за всѣка душа. Що се отнася до сиромашията, до болеститѣ и страданията въ свѣта, тѣ сѫ условия, които подтикватъ човѣка къмъ учение. Азъ не искамъ сега да демонстрирамъ тия работи. И безъ да ги демонстрирамъ, вие сами имате много случаи въ живота, отъ които провѣрявате истинностьта на моитѣ думи. Наскоро единъ нашъ братъ заболѣ отъ нищо и никакво. На врата му се явилъ малъкъ сърбежъ, и той се почесалъ нѣколко пѫти. Съ почесването той разранилъ мѣстото, потекло малко кръвь, но като нѣмалъ памукъ, нито чистъ платъ, съ който да попие кръвьта, станало инфекция на кръвьта, вследствие на което вратътъ му се подулъ. Ако не бѣха се обърнали за помощь, кръвьта му щѣше напълно да се отрови. Като отидохъ да го видя, намѣрихъ положението много сериозно. Почудихъ се, какъ се е оставилъ до това положение, да се инфектира кръвьта му. — Както и да е, въпросътъ бѣше, по-скоро да му се помогне. Въ това време близкитѣ му го убеждавали да му се направи операция. — Защо ще ти правятъ операция? — — Остави се, съвсемъ капитулирахъ. — Не си капитулиралъ, но отсега нататъкъ ще учишъ уроцитѣ си. Сега научи първия урокъ. Важното е, че домашнитѣ на този нашъ братъ решили да му правятъ операция. И той се убедилъ, че не може безъ операция. — Не, и безъ операция ще мине. — Какъ? — Имай търпение, ще видишъ. — Не се мина много време, на врата се отвориха нѣколко дупки, отдето изтече около кило и половина нечиста материя. Следъ това братътъ се усѣщаше отслабналъ. — Какъ да не се усѣща отслабналъ? Мнозина отъ васъ се плашатъ, дали ще оздравѣятъ, дали ще мине болестьта имъ. Тѣ се боятъ отъ смъртьта. Писано е на човѣка, дали ще умре отъ дадена болесть, или не. Лѣкаритѣ казватъ за нѣкой боленъ, че ще умре. — Нѣма да умре. Когато трѣбва да умре, и здравъ да е, човѣкъ, пакъ ще умре. Ще го взематъ по нѣкакъвъ начинъ, и той нѣма да разбере, какъ е станало това. Досега азъ съмъ казалъ само на единъ човѣкъ, кога ще умре. Опредѣлихъ точно деня и часа на неговото заминаване. Казахъ му, че следъ шесть месеца ще замине за онзи свѣтъ. На другъ човѣкъ досега не съмъ казвалъ, кога ще замине, и нѣма да кажа. На всѣки човѣкъ е опредѣлено точно, кога ще замине. Като ученици, вие не трѣбва да се страхувате отъ смъртьта, нито отъ болести и изпитания. Болеститѣ и изпитанията ще дойдатъ, но задъ всѣка болесть, задъ всѣко изпитание има крѫгове, които играятъ важна роль въ процеситѣ на съзнанието. Всички болести се дължатъ на известна дисхармония въ човѣка. Когато черниятъ дробъ на човѣка се разстрои, това показва, че въ неговитѣ низши чувства има нѣщо неправилно. Когато го боли главата, това показва, че въ мислителнитѣ му способности, въ неговитѣ мозъчни центрове има нѣкаква дисхармония. Това значи, че той не мисли право. Когато сърцето на човѣка се свива, това показва, че въ милосърдието му има нѣкаква дисхармония. Досега не съмъ срещналъ милосърденъ човѣкъ, на когото сърцето да се свива. Щомъ сърцето ти се свива, ти трѣбва да проявишъ своето милосърдие. Като проявишъ милосърдието си, сърцето ти ще почне да се разширява. — Ама сърцето ми тупа неправилно. — Какъ да не тупа? Ще тупа, защото не си милосърденъ. Преди години ти бѣше по-милосърденъ, отколкото сега. Щомъ проявишъ милосърдието си, сърцето ти ще почне правилно да бие. Децата сѫ по-милосърдни отъ възрастнитѣ, но майкитѣ имъ не даватъ да проявяватъ милосърдието си. Какво искате отъ човѣкъ, който държи рѫцетѣ въ джобоветѣ си, или отъ онзи, който държи рѫцетѣ си подъ мишцитѣ си? За такъвъ човѣкъ ние не можемъ да имаме добро мнение. Вие не можете да си обясните причината на тѣзи нѣща, но тѣ се дължать на известни недѫзи у хората. Всѣки недѫгъ показва, че единъ отъ крѫговетѣ на тѣхното съзнание не функционира правилно. Нѣкой обича да почесва главата си. Това показва, че единъ отъ крѫговетѣ на съзнанието му не действува правилно. Другъ държи главата си малко накриво. Защо? — Единъ отъ крѫговетѣ на неговото съзнание не действува правилно. Всички крѫгове на съзнанието трѣбва да се поставятъ въ редъ и порядъкъ. Тѣзи крѫгове представятъ известни сили, известни енергии, които заобикалятъ човѣшката душа. Тѣзи сили се предаватъ, именно, чрезъ крѫговетѣ на съзнанието. Отъ тѣзи крѫгове зависи успѣха, или неуспѣха на човѣка. Това, което ви говоря за крѫговетѣ, представя положителни знания, които всички трѣбва да придобиете. Ще кажете, че знаете тия нѣща, че сте ги учили. Който казва, че знае тия нѣща, нека се опита да превърне желѣзото въ злато. Може ли да има мѫчнотии онзи, който е въ състояние да превърне желѣзото въ злато? Невъзможно е този човѣкъ да има мѫчнотии, които да не може да разреши. Този човѣкъ ще вземе сто килограма желѣзо и ще го превърне въ злато. Съ тѣзи пари той ще има най-скѫпитѣ книги въ свѣта, ще обиколи свѣта и ще придобие много знания. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. Това знание е достѫпно и за васъ, но кой досега е могълъ да превърне желѣзото въ злато? Други ще кажатъ, че не се нуждаятъ отъ такова знание, съ което да превръщатъ желѣзото въ злато. — Това е другъ въпросъ; важно е, че желѣзото може да се превърне въ злато. Наистина, вие сте далечъ отъ това знание. Както ви гледамъ сега, за да дойдете до това знание, трѣбватъ ви поне още хиляда години учение, и то само половината отъ васъ ще могатъ да направятъ това. На останалата половина трѣбватъ още хиляда години, за да дойдатъ до положение да превръщатъ желѣзото въ злато. Изобщо, изискватъ се още три хиляди години, докато часть отъ човѣчеството бѫде въ състояние да превръща желѣзото въ злато. И тъй, виждате, какво нѣщо е съзнанието, колко бавенъ е процесътъ на разширяване и пробуждане на човѣшкото съзнание. Азъ самъ ще се чудя, ако мога да превърна една желѣзна прѫчка въ златна. Сила е това! Кой нѣма желѣзо въ своята мисъль? Изкуство е, обаче, това желѣзо да се превърне въ злато. Представете си, че вие имате едно любовно чувство въ себе си, обичате нѣкого. Значи, намирате се подъ влиянието на Венера. Това е Божествено чувство. Но по едно време се яви Сатурнъ, понеже и той обича Венера, и пусне микроскопическа часть отъ своето желѣзо въ кръвьта ви. Това желѣзо веднага пуща отровата си, и вие усѣщате, че е станала нѣкаква промѣна у васъ. Тази часть отъ желѣзото, която Сатурнъ е внесълъ въ кръвьта ви, е микроскопическа, съставя една милионна часть отъ милиграма, но тя създава известна пертурбация у васъ, вследствие на което по цѣли нощи не можете да спите. Какво трѣбва да направите при това положение? Ще вземете това желѣзо и ще го превърнете въ злато. По кой начинъ? — Ще внесете слънчевата енергия у васъ. Като повикате на помощь Слънцето, богъ Аполонъ, той веднага ще ви покаже начини, какъ да превърнете желѣзото въ злато. Щомъ успѣете да превърнете желѣзото въ злато, веднага въ ума ви ще просветне една свѣтла, красива мисъль. Така постѫпватъ и християнитѣ. Като се намѣрятъ въ нѣкакво затруднение, тѣ дълго време се молятъ на Бога, докато най-после въ ума имъ блѣсне нѣкаква свѣтла мисъль, и по този начинъ разрешаватъ своята мѫчнотия. Следъ това, колкото да ги биятъ, тѣ сѫ радостни и весели: пѣятъ и благославятъ Бога. Тѣ се обръщаха къмъ своитѣ братя съ думитѣ: Братя, нѣма защо да се страхувате. Богъ е дошълъ на земята и превърналъ желѣзото въ злато. Следователно, намѣрите ли се въ трудно положение, ще се молите день, два, три, седмици и месеци наредъ, докато превърнете всичкото желѣзо въ кръвьта си въ злато. Нѣкога не сѫ нужни много дни. Достатъчни сѫ нѣколко часа, за да стане това превръщане. На какво се дължатъ отрицателнитѣ състояния у васъ? Тѣ се дължатъ на това, че крѫговетѣ на вашето съзнание не сѫ още уравновесени. Нѣколко часа сте радостни и весели, и следъ това казвате: Тежко ми е нѣщо на душата. — Нѣма какво да ви е тежко. Трѣбва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начинъ, по който всѣки отъ васъ трѣбва да се научи специфично да се моли. Учительтъ нѣма да ви даде на готово тази специфична молитва; всѣки самъ трѣбва да я намѣри. Тази молитва е магическа. Тя е въ състояние да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни. Тази молитва е сила Божия. Тя е формула, предъ която нѣма нищо невъзможно. Питамъ: вие вѣрвате ли въ това? Ще кажете, че вѣрвате. Споредъ мене, наполовина вѣрвате, защото ще се запитате, дали сте провѣрили това нѣщо. Вие отчасти знаете това, защото сте още въ началото на своето учение. Въ бѫдеще съ това знание никѫде нѣма да ви приематъ. Не е въпросъ само да се проповѣдва. Въ този животъ се изискватъ сили отъ човѣка. Не е достатъчно само да обърнете човѣка къмъ Бога, но трѣбва да му покажете начинъ, какъ да работи. Като отидете на небето, можете да останете нѣколко години тамъ, но трѣбва да знаете, какъ се работи. Не е достатъчно да заведете приятеля си въ университета, но той трѣбва да учи, за да свърши успѣшно. Казвате: Ние знаемъ тия работи, знаемъ, че трѣбва да се любимъ. — Това знание, което имате, може да ви помогне, но има едно сѫществено знание, къмъ което всички се стремятъ: то е знанието на безсмъртието. Казвате, че много работи не ви сѫ ясни. Питамъ: изучавали ли сте крѫговетѣ? Знаете ли имената на всички крѫгове? По-нататъкъ, въ 30 последователни лекции ще се спра да говоря за всѣки крѫгъ специално, да ви запозная съ тѣхнитѣ отличителни чърти. Вие наистина имате много знания, но едно, което ви пречи, е че имате високо мнение за себе си. Това подразбира, че мислите за себе си повече, отколкото сте въ сѫщность. Нѣкой казва, че е много силенъ. За да познае, колко е силенъ, ще го подложимъ на подигравкитѣ, на закачкитѣ на всички ученици отъ класа, да видимъ, доколко ще издържи. Ако нѣкой братъ каже нѣщо лошо за него, той веднага ще започне да се оплаква: Знаете ли, какво ми каза еди-кой си братъ? — Какво е казалъ братъ ти? Случайно езикътъ му се е подхлъзналъ и казалъ нѣщо лошо. Кой отъ васъ не е казалъ лоша дума за нѣкого? Кой отъ васъ не се е заканвалъ на нѣкого? Една ученичка отъ осми класъ, въ една отъ софийскитѣ гимназии, разправяше следното: Единъ день дошълъ инспекторъ да ревизира единъ отъ учителитѣ. За да покаже на инспектора, че има добра дисциплина въ класа, отъ време на време учительтъ се обръщалъ къмъ ученичкитѣ и имъ се заканвалъ съ пръстъ. Съ това искалъ да имъ обърне внимание да се държатъ добре предъ инспектора. Като видѣли това, ученичкитѣ започнали още повече да се смѣятъ, видѣло имъ се смѣшно. Сега ще ви дамъ една елементарна формула, която можете да употрѣбявате при всички случаи на живота си, добри или лоши. Каквото добро, или зло да ви се случи, веднага произнесете въ себе си тази формула и вижте, какво ще стане въ душата ви. Формулата е следната: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“. Кажете формулата само тогава, когато не мислите нищо лошо. И въ най-голѣмото зло, или нещастие да се намѣрите, не казвайте: Господи, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта? Кажете си новата формула: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“. Докато се считашъ голѣмъ грѣшникъ, ти си въ най-вѫтрешния крѫгъ самъ, изоставенъ. Щомъ кажешъ: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“, веднага ще се намѣришъ въ най-външния крѫгъ, ще имашъ сила и животъ. Веднага пѫтьтъ ти ще се отвори навсѣкѫде, и по най-естественъ начинъ ще се справишъ съ мѫчнотиитѣ си и ще постигнешъ всичко онова, за което си роденъ. Всѣки човѣкъ е роденъ за нѣщо. За да обясня своята мисъль, ще взема за примѣръ Библията, или Евангелието. Виждате, че тѣзи Свещени книга сѫ съставени отъ много листа. По какво се различаватъ листата на Свещената книга? Листата на Свещената книга се различаватъ по това, че всѣки отъ тѣхъ съдържа специфично знание. При това, всѣки листъ е съставенъ отъ опредѣленъ брой редове; всѣки редъ се отличава отъ другитѣ по своето специфично съдържание. Не само това, но всѣка дума, всѣко изречение се отличава отъ другитѣ сѫщо по своето специфично съдържание. Слоговетѣ, думитѣ и изреченията на всѣки редъ се различаватъ едни отъ други. Ако липсва единъ отъ слоговетѣ на една дума, той лесно може да се възстанови. Ако липсва цѣло изречение, възстановяването му е вече още по-мѫчно. При това, всѣки трѣбва да знае за себе си, какво представя въ тази Свещена, въ тази Божествена книга: дали е само буква, слогъ, дума или цѣло изречение. Ако сте буква само, трѣбва да знаете, колко пѫти се повтаряте въ цѣлата книга. Броили ли сте, запримѣръ, на колко мѣста се среща буквата „б“ въ Библията? Колко време ще употрѣбите, ако трѣбва да преброите на колко мѣста се съдържа всѣка буква въ Библията? Това е една трудна задача, която въ бѫдеще ще ви се даде. Има една наука кабала, споредъ която по единъ правиленъ начинъ може да се направятъ изчисления, да се види, колко пѫти се среща въ Библията буквата б, запримѣръ. За това се изисква постоянство. Тази задача не може да ви се даде сега, понеже нѣмате време да я изпълните. Ако направите това изчисление, сега то ще представя за васъ безполезенъ трудъ. Вие нѣма да знаете, защо и за какво ще ви послужи това изчисление. Като правите тѣзи изчисления, трѣбва да имате специаленъ дневникъ, специаленъ бележникъ, въ който да си отбелязвате всички тия нѣща. Нѣкои си държатъ дневникъ за всичко, каквото имъ се случва въ живота. Една госпожица пише въ дневника си: Днесъ ми дойде на гости моята добра приятелка, съ която размѣнихме доста остри думи. Тя ме обиди, и азъ на свой редъ я нарѣзахъ, както трѣбва. — Това не е дневникъ. Когато човѣкъ говори, или пише, той трѣбва да регулира чувствата си, да знае, какво да каже. За всѣка дума се държи смѣтка. Христосъ казва: „За всѣка празна речь ще бѫдете сѫдени, ще давате отчетъ“. Като знаете това, вие трѣбва да държите смѣтка за всѣка изговорена, или написана дума. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено“. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 28 декемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БЛАГОТО НА ЧОВѢКА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Даде се пѣсеньта: „Имаше человѣкъ изпратенъ отъ Бога“. Четоха се темитѣ: „Подбудителната причина на движението“. Сега ще се спра върху думата „благость, благо“. Питамъ: може ли благото на единъ човѣкъ да бѫде благо за всички хора? Може ли благото на човѣка да бѫде благо на животнитѣ? — Не може. — Може ли благото на висшитѣ сѫщества да бѫде благо на човѣка? — Не може. Наистина, благото на единъ ангелъ не може да бѫде благо на човѣка. Това показва, че между всички сѫщества сѫ поставени линии, които разпредѣлятъ благата имъ. Съзнанието на всички сѫщества е строго разпредѣлено. То върви по свой пѫть, съ опредѣлени входове. Сѫществуватъ три входа, презъ които съзнанието на човѣка минава. Тѣ сѫ сърцето, умътъ и волята. Това сѫ пѫтища, чрезъ които хората се съобщаватъ. Когато хората се обичатъ, тогава благата имъ могатъ да бѫдатъ общи. Дето има любовь, тамъ има блага; дето нѣма любовь, никакви блага не сѫществуватъ. Въ безлюбието всѣко сѫщество живѣе за себе си. Забелязано е, че когато любовьта отсѫтствува, човѣкъ говори изключително за нея. Тогава той говори за постигане свои лични интереси, за подобрение на своя животъ. Въ такъвъ случай можете ли да изчислите, колко души въ София се интересуватъ лично за васъ? Или, колко хора отъ цѣлото човѣчество се интересуватъ за васъ? Да се интересува човѣкъ за васъ, това значи да взима участие въ живота ви. Като наблюдавамъ живота на съвременнитѣ хора, като изучавамъ разбиранията на религиознитѣ хора, намирамъ, че тѣ искатъ Богъ направо да взима участие въ тѣхния личенъ животъ. Тѣ се чудятъ, защо Богъ не ги освободи оть страданията имъ, а ги е оставилъ на произвола на сѫдбата. Като се натъкватъ на страдания, хората започватъ да се сравняватъ помежду си, да казватъ, че на еди–кого си сѫ дадени повече знания, повече богатства и здраве, че нѣма правда въ свѣта и т. н. Изобщо, хората сѫ наклонни да критикуватъ Божествения планъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на ония палави, немирни деца, които удрятъ главитѣ си въ стенитѣ. Не, това не разрешава въпроситѣ. Вие задавали ли сте си въпроса, защо приятелитѣ ви трѣбва да се интересуватъ отъ васъ? Или защо Богъ трѣбва да се интересува отъ васъ? Онѣзи, които сѫ разрешили този въпросъ, тѣ разбиратъ законитѣ и се развиватъ правилно. Които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че въ природата, както и въ живота, сѫществува произволъ. Като не разбиратъ законитѣ, тѣ се намиратъ въ противоречие съ себе си, вследствие на което страдатъ. Тѣ се намиратъ въ положението на пѫтникъ, който се е заблудилъ въ тъмна гора презъ мрачна нощь и мисли, че всѣко дърво, въ което се спъне, е поставено нарочно, като препятствие въ живота му. Като се удря отъ дърво въ дърво, той се чуди, какъ никой не му влиза въ положението, никой не разбира страданията му. При голѣмитѣ страдания и противоречия, човѣкъ изпада въ единъ лабиринтъ, дето всичко е заплетено. Той трѣбва да знае, че тукъ, именно, действуватъ разумни сѫщества. Ученитѣ обясняватъ страданията съ сѫщитѣ закони, каквито сѫществуватъ и въ природата. Въ природата сѫществуватъ горещина и студъ, вѣятъ силни вѣтрове, бури, циклони, но често повѣва лекъ, приятенъ зефиръ. Въ природата става смѣна на енергиитѣ, смѣна на теченията, които смѣни се изразяватъ въ живота като радости и скърби, приятности и неприятности. Ученитѣ даватъ различни мнения за магнетичнитѣ и електрични течения въ атмосферата. Една научна теория подържа, че слънцето нѣма еднаква температура навсѣкѫде: отъ единия полюсъ на слънцето се отдѣля енергия, подобна на електричеството; когато тази енергия се докосне до земята, настава студъ. Отъ другия полюсъ на слънцето се отдѣля енергия, подобна на магнетизъма; когато тази енергия се докосне до земята, наставатъ горещини. Ако запитвате, защо единиятъ полюсъ на слънцето отдѣля електрична, а другиятъ — магнетична енергия — нѣма да ви се отговори. Защо? — На нѣкои въпроси не може да се отговаря. Въ нѣкои отношения съвременнитѣ хора сѫ като децата, на всичко не трѣбва да имъ се отговаря. Едно научно твърдение казва, че ако човѣкъ може да си отговори на всички въпроси, които го интересуватъ, отъ него нищо нѣма да остане. Той ще се разруши, ще се превърне на пара и ще изчезне нѣкѫде въ пространството. За да живѣе човѣкъ на земята, Провидението казва: Не разрешавай всички въпроси въ живота си изведнъжъ! Нека останатъ нѣкои неразрешени задачи въ ума, въ сърцето и въ волята ти. — Това не е само научна теория, но положителна наука. Що се отнася до двата полюса на слънцето, единиятъ отъ които е електриченъ, а другиятъ — магнетиченъ, това може да се вземе за предположение, което търпи корекция, но второто положение е научно. И азъ мога, като апостолъ Павла да кажа: Първото е отъ мене, а второто отъ Бога. Следователно, дойдете ли до второто, кажете: За да живѣя на земята, не трѣбва да разрешавамъ всички задачи изведнъжъ; за да бѫда щастливъ, не трѣбва да зная всичко; за да бѫда ученъ, не трѣбва да разбирамъ всичко. Понѣкога знанието спира човѣка въ развитието му, а понѣкога го подтиква къмъ развитие, къмъ придобиване на още знания, на повече наука. Отъ кои хора страда свѣтътъ: отъ беднитѣ или отъ богатитѣ? — Отъ богатитѣ. Отъ слабитѣ, или отъ силнитѣ? — Отъ силнитѣ. Кой лъже: простиятъ, или учениятъ? — Учениятъ. Въпрѣки това всички искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни. Учениятъ мяза на човѣкъ, който прави баница. Като вземе точилката въ рѫката си, прави отъ тѣстото, каквото иска. Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, какви психологически състояния преживяватъ. Вземете, запримѣръ, числото десеть. Това число показва, че вие имате едновременно десеть състояния, петь отъ които се отнасятъ къмъ вашия умъ и петь — къмъ вашето сърце. Можете ли да опредѣлите въ даденъ моментъ, колко отъ тия състояния работятъ за вашето повдигане и колко отъ тѣхъ ще ви спънатъ? Представете си, че ви дойде на умъ още тази вечерь да отидете на Витоша. Можете ли да опредѣлите, ваша ли е тази мисъль, или е дошла отвънъ нѣкжде? При това трѣбва да знаете, ако отидете на Витоша вечерь, ще се ползувате, или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозенъ човѣкъ, като човѣкъ, който уповава на Бога, тръгвате за планината съ тънки дрехи, не добре екипиранъ. Казвате си: Щомъ съмъ съ Бога, отъ нищо не ме е страхъ. По едно време излиза вѣтъръ, става студено, и вие започвате да се съмнявате, дали нѣма да се простудите. При това положение, можете ли да пѣете, да бѫдете тихъ и спокоенъ въ себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вънъ температурата е около 35°, а вие сте облѣчени съ дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, безъ да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да опредѣлите, дали мисъльта за отиване на Витоша е ваша, или не? Ако мисъльта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да разбира, кои мисли сѫ негови, кои не. Сѫщевременно той трѣбва да се наблюдава, да види, кои движения въ него сѫ естествени. Човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ. Запримѣръ, нѣкой иска да измѣни говора си, но като го измѣни, говорътъ му става неестественъ. Въ това време той има две мисли въ себе си: иска да измѣни говора си, а сѫщевременно мисли, какви изрази да употрѣби. — Тази мисъль вече не е негова. Защо? — Защото никой никого не може да измѣни. Никой не е изпратенъ въ свѣта да ревизира и да изправя кого да е. Да се наблюдава човѣкъ, да се измѣня, това е свободна професия, която той самъ е поелъ върху себе си. Каквото да правите, вие никога нѣма да разберете, кой е праведенъ, и кой — грѣшенъ; кое е лъжа, и кое — истина. Човѣкъ трѣбва да има на разположение известни максими, съ които да разполага при всѣки даденъ случай. Ето защо, за васъ е важно, отъ десеть състояния, които имате, да опредѣлите, кои и колко отъ тѣхъ съдействуватъ за вашето повдигане. Яко можете да опредѣлите това, вие ще придобиете вѫтрешенъ миръ въ себе си; ако не можете да опредѣлите, ще изпитате голѣмо безпокойствие. Числото десеть е мѣрка за опредѣляне на нѣщата. Нулата представя условия за развиване на единицата. Сега ще ви задамъ въпроса: Защо трѣбва да учите? (— За да подобримъ живота си) — Не, нито знанието, нито науката могатъ да подобрятъ живота. При сегашнитѣ условия, науката само улеснява живота, но не го подобрява. Който изучава великитѣ Божии закони и ги прилага, той ще има по-лекъ, по-сносенъ животъ; който не изучава тия закони, той ще бѫде изложенъ на по-голѣми страдания. Въ този смисълъ, истинското знание освобождава човѣка отъ страданията, които биха го сполетѣли. Безъ това знание мѫчно би могло да се прекара животъ, като сегашниятъ, който е пъленъ съ препятствия. Има два вида препятствия: едни отъ препятствията сѫ поставени отъ самата природа: тѣ сѫ естествени препятствия. Другитѣ сѫ създадени изкуствено, отъ окрѫжаващата срѣда. Като разполага съ знания, човѣкъ лесно би могълъ да се освободи поне отъ изкуственитѣ препятствия въ живота. Представете си, че влизате въ една гостилница и не познавате гостилничаря, нито какъ готвятъ, какъ услужватъ, при какви цени и т. н. При това положение вие можете да излѣзете отъ гостилницата съ разстроенъ стомахъ. Защо? — Защото не познавате гостилничаря, не познавате, какъ той готви. Умниятъ човѣкъ влиза въ гостилница само тогава, когато познава гостилничаря. Иначе, той ще се излъже. Ще кажете, може би, че като се нахраните, отъ яденето ще познаете гостилничаря. — Не, тогава ще бѫде късно. Докато познаете гостилничаря, стомахътъ ви ще се разстрои. Ще кажете, че гостилничарьтъ ви се вижда добъръ човѣкъ. — Добъръ човѣкъ е този, който всѣкога е добъръ, а не само за единъ моментъ. Онѣзи, които не сѫ дошли до това убеждение, казватъ, че се стремятъ да бѫдатъ добри. — Нѣма защо да се стремите да бѫдете добри. Вие трѣбва да проявявате доброто, а не да се стремите да бѫдете добри. Какво значи да се стремите да бѫдете добри? Това е сложна психологическа идея. Можете ли да прерисувате картината на нѣкой великъ художникъ? — Можете, но какъ? Ще я копирате. Както и да я копирате, тази картина по никой начинъ нѣма да бѫде по-хубава отъ оригинала. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Колкото да се стреми да бѫде добъръ, той никога нѣма да стане по-добъръ отъ оригинала, отъ своя първообразъ. Следователно, за да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да се върне въ своето първично състояние, къмъ своята първична доброта. Колкото да се стремите да направите живота си по-добъръ, нѣма да успѣете, докато не се върнете въ своя първиченъ животъ. Първичниятъ животъ е оригиналътъ, а следващитѣ животи сѫ негови копия. Ако трѣбва да продадете оригинала и копието на една картина, коя отъ дветѣ ще струва по-скѫпо? — Оригиналътъ ще струва по-скѫпо отъ копието. Вие можете да се упражнявате, да копирате оригинала, но никога не можете да го постигнете. Художникътъ рисува една велика картина. Привилегия е за художника да рисува тази велика картина, но каквото да прави, той не може да я постигне. Мнозина искатъ да бѫдатъ като ангелитѣ. — Добре е човѣкъ да бѫде като ангелитѣ, но кой човѣкъ на земята може да има силата на ангелитѣ? Кой обикновенъ човѣкъ може да има интелигентностьта и чистотата на ангелитѣ? — Днесъ нѣма такъвъ човѣкъ, но въ бѫдеще ще има. Днесъ можете само да рисувате, да копирате ангелитѣ, но не и да станете като тѣхъ. Обаче, вие можете да правите опити, да копирате ангелитѣ, да видите, доколко можете да подражавате на нѣкои тѣхни чърти. Каквато рисунка да направите, това ще бѫде за васъ придобивка. Невидимиятъ свѣтъ нѣма да ви осѫди. Напротивъ, той ще каже: За днесъ още не е много добре, но вървете напредъ, бѫдещето е ваше. Съвременнитѣ хора се измѫчватъ въ живота си поради своитѣ криви разбирания. Нѣкой казва за себе си, че не е добъръ човѣкъ. Споредъ мене тѣзи думи означаватъ, че този човѣкъ не е нарисувалъ картината си добре. Щомъ е така, нека не се обезсърдчава, въ бѫдеще ще нарисува картината си по-добре. — Кой ще чака толкова време? — Отъ думитѣ на този човѣкъ се разбира неговото скрито желание. Той иска часъ по-скоро да нарисува картината, за да я продаде. Кой му прѣчи да я продаде? Той иска да я продаде, но никой не я купува, никой не я харесва. Щомъ нарисува една хубава картина, веднага ще се намѣри човѣкъ да я купи. Богатитѣ хора плащатъ скѫпо за хубавитѣ картини. Обаче, за обикновенитѣ картини мѫчно ще се намѣри човѣкъ да плати скѫпо. Не е ли сѫщото и съ музикантитѣ? Когато дойде нѣкой великъ, гениаленъ музикантъ, всички отиватъ да го слушатъ. Веднага му даватъ най-добрия салонъ на разположение, и всѣки се счита щастливъ, че е могълъ да го чуе. Ако пристигне нѣкой обикновенъ музикантъ, колкото и да обикаля салонитѣ, навсѣкѫде слуша едни и сѫщи думи: Салонътъ е заетъ. Сѫщото може да се каже и за вашия животъ. Една мѣрка сѫществува за нѣщата. Животътъ на хората не върви добре, понеже сѫ попаднали въ една область на вѣчно съмнение, дето живѣятъ всички фалирали души. Тази е причината, дето всички хора говорятъ за своитѣ разочарования. Мнозина отъ васъ сѫ навлѣзли въ сѫщата область — въ областьта на съмнението. Тѣ виждатъ всичко наопаки. Каквото добро имъ се направи, тѣ виждатъ въ него само лошото. Дето отидатъ, все ще се натъкнатъ на нѣкакви противоречия. Опасна зона е съмнението! Който се съмнява, той мяза на човѣкъ, боленъ отъ треска. Каквото дадете на трескавия да яде, той все ще каже, че е горчиво. Щомъ треската мине, той приема сѫщото ядене съ удоволствие, съ голѣмъ апетитъ. Каквото ядене дадете на болния, той ще намѣри, че му липсва нѣщо. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че и нѣкои отъ напредналитѣ ученици сѫ нагазили въ тази опасна зона до поясъ и се мѫчатъ, не могатъ да излѣзатъ оттамъ. Казвамъ: Излѣзте часъ по-скоро отъ тази каль! Не мислете, че можете да разрешите въпроса за съмнението. Докато сте въ кальта, нищо нѣма да разрешите. — Какъ да излѣземъ отъ тази каль? — Хванете се за вѫжето, което ви се подава. Вѫжето представя вѣрата, която може да ви спаси. Единственото спасение е въ това вѫже. Докато излѣзете на повърхностьта, ще се кривите на една, на друга страна. Не се излиза лесно отъ областьта на съмнението. Колко светии сѫ плакали отъ тази каль! Сега, като говоря върху съмнението, казвате: Какво ли е писано по този въпросъ въ Библията и въ Евангелието? Какъ да разберемъ този въпросъ? — Каквито коментарии да правите върху съмнението, или върху въпроситѣ, които разглеждамъ въ беседитѣ си, вие нищо нѣма да постигнете. Само азъ мога да правя коментарии върху думитѣ си. Когато говоря, азъ имамъ предъ видъ само единъ моралъ, който се заключава въ следното: на първо мѣсто поставямъ Бога, на второ мѣсто — ближния си, а на трето мѣсто — себе си. Отъ това гледище изнасямъ всички въпроси, всички положения. Богъ представя главата на човѣка, ближниятъ — неговия трупъ, а азъ — краката и рѫцетѣ, съ които оперирамъ навсѣкѫде. Следователно, ближниятъ държи главата, а азъ нося цѣлото тѣло и работя за него. Ближниятъ може да разполага съ главата, но безъ моитѣ рѫце и крака той нищо не може да направи. Сѫщо така рѫцетѣ и краката нищо не могатъ да направятъ безъ сърцето и бѣлитѣ дробове. Така трѣбва да се разсѫждава, за да имате права философия за живота. Ако нѣмате една положителна идея въ живота си, вие нищо не можете да направите. Дали сте търговецъ, учитель, свещеникъ, майка или баща, званието не опредѣля вашия животъ. Животътъ на всички хора се опредѣля отъ онази велика, постоянна идея, която тѣ иматъ за Бога. Тя движи хората напредъ, прави ги устойчиви, като имъ дава условия за растене и развиване. Често слушамъ хората да се произнасятъ, че нѣкои нѣща въ живота представятъ проза, а други — поезия. И прозата, и поезията сѫ необходими за строежа на човѣшкия животъ. Прозата е нужна за създаване и обработване на полета и на долини въ човѣка. Тя е необходима за човѣшкото сърце. Поезията е необходима при създаване на планини въ човѣка. Тя е нужна за обработване на човѣшкия умъ. Науката е необходима за създаване на градоветѣ въ човѣка. Философията специално е необходима за устройване на обществения животъ въ човѣка. Отъ това гледище, човѣкъ трѣбва да се занимава и съ наука, и съ философия, и съ музика, и съ изкуства. Всички тия нѣща допринасятъ нѣщо за развитието на цѣлокупния човѣкъ. Като знаете тѣзи нѣща, бѫдете внимателни едни къмъ други, не се присмивайте на онзи, който е попадналъ въ кальта на съмнението. Всѣки ще мине презъ съмнението. Турцитѣ казватъ: „Не се смѣй на съседа си, за да не дойде сѫщото и до твоята глава“. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Христосъ се обърна къмъ ученицитѣ си съ думитѣ: „Молете се, за да не изпаднете въ изкушение!“ Знаете ли, какво бѣше положението на Христа тогава? Той се намираше въ голѣмо затруднение и трѣбваше правилно да реши въпроса. Той се намираше предъ задача, отъ която зависѣше благосъстоянието на цѣлото човѣчество. Затова Христосъ казва: „За този часъ дойдохъ на свѣта“. Голѣмо напрежение прекара Христосъ, но реши задачата си правилно. Следователно, когато се намирате предъ голѣмо затруднение, знайте, че не сте сами. Отъ васъ се изисква да издържите до край. Щомъ издържите, помощьта ще дойде. Тогава ще разберете, че не сте били сами. Ако се усъмните и започнете да казвате, че Богъ ви е забравилъ, че хората не ви обичатъ, вие сте на кривъ пѫть. Каквито изпитания да ви дойдатъ — сиромашия, болести, изкушения — дръжте се за Бога. Речете ли, че може и по нечестенъ начинъ да живѣете, вие сте пропаднали. Изкушения и съблазни ще дойдатъ, но ако имате вѣра, ще издържите. Като говоря по този начинъ, мнозина ще помислятъ, че имамъ нѣкого предъ видъ. — Никого нѣмамъ предъ видъ. Азъ изнасямъ законитѣ, съ които невидимиятъ свѣтъ си служи. Всички минавате презъ изпитания. Защо и за какво сѫ нужни изпитанията, не е важно. Това е тайна, която обикновениятъ човѣкъ не може да разреши. Изпитанията ще минатъ и ще заминатъ, но вие не трѣбва да се смущавате. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но вие не трѣбва да го държите дълго време въ себе си. Единъ вашъ приятель ви обещалъ, че въ понедѣлникъ, въ деветь часа вечерьта ще дойде при васъ да ви донесе една книга. Вие го чакате да дойде: минава деветь, десеть часа, но той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате въ него. Съмнението вече ви е обхванало. Казвате: Излъга ме този човѣкъ. Той обещава само, а нищо не изпълнява. Не разбирамъ, какво приятелство е това. Той трѣбваше да преодолѣе всичко, но да изпълни обещанието си! — Така ще разсѫждавате, ако не обичате приятеля си. Обаче, ако го обичате, вие ще си кажете: Случило се е нѣщо на приятеля ми. Какво отъ това, че днесъ не е дошълъ? Утре ще дойде, ще ми донесе книгата и ще обясни причината, задето не е могълъ да изпълни обещанието си. Много причини има, които могатъ да попречатъ на човѣка да изпълни едно свое обещание. Може да го е хваналъ нѣкой апашъ и да го е развеждалъ цѣлия день изъ града. Какво не се случва на човѣка? Щомъ разсѫждавате така, съмнението ще ви напусне. На другия день приятельтъ ви ще дойде при васъ и ще ви каже истинската причина за закъсняване на книгата. Ще приведа онзи анекдотъ за една българка, която, каквото говорила, все казвала: „Ако е рекълъ Господъ“. Една сутринь мѫжътъ ѝ станалъ рано, взелъ мотика на рамото си и казалъ на жена си: Жена, отивамъ на лозето. Ти заколи една кокошка, сготви я хубаво и я донеси на лозето. — Добре, ако е рекълъ Господъ, всичко ще направя. — — Рекълъ–не рекълъ, ще наготвишъ кокошката и ще ми я донесешъ. Азъ отивамъ на лозето, и ще се надѣвамъ тамъ за кокошка. Това било въ турско време. Тръгналъ той за лозето, но на пѫтя го срещнали турски челебии, вързали рѫцетѣ му и така го развеждали цѣлия день изъ града. Жена му отишла на лозето, но останала очудена, когато не намѣрила мѫжа си. Вечерьта, като се върналъ мѫжътъ ѝ, тя го запитала: Де бѣше цѣлъ день? Нѣмаше те на лозето. — Остави този въпросъ настрана! Отвори ми по-скоро, ако е рекълъ Господъ, че съмъ уморенъ. — Защо го развеждали челебиитѣ цѣлъ день изъ града? — Защото при започване на работата си не е казалъ „ако е рекълъ Господъ“, или не е призовалъ волята Божия на помощь. Ще ви дамъ единъ примѣръ изъ живота, съ който ще обясня, какво нѣщо е волята Божия. Често политическиятъ животъ налага на хората въ единъ градъ или въ цѣлата държава военно положение, което трае известно време. Тогава всички поданици считатъ, че държавата имъ се намира въ нѣкаква опасность. Презъ това време всѣки трѣбва да има лична карта, която да представя при поискване. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да имамъ лична карта! — Това е човѣкъ, който зачита волята на държавата. Това е човѣкъ, който зачита и волята Божия. Другъ казва: Азъ не се нуждая отъ лична карта; и безъ нея мога да минавамъ, дето искамъ. — Да, но щомъ излѣзе отъ дома си, веднага стражарьтъ го спира на пѫтя и му казва: Господине, моля дайте личната си карта! — Азъ нѣмамъ лична карта. — Вървете подиръ мене! — Този господинъ тръгва подиръ стражаря, който го завежда въ учатъка. Тукъ го държатъ цѣлъ день, изследватъ самоличностьта му, и вечерьта той се връща у дома си изморенъ, измѫченъ. — Де бѣше цѣлъ день? — пита го жена му. — Остави се, човѣкъ трѣбва да има лична карта! Това значи: човѣкъ трѣбва да зачита волята Божия! Който е богатъ, той лесно ще разреши задачата си. Ще извади една златна монета, ще я даде на стражаря и ще се освободи отъ участъка. И това е добре, но не е изгодно, не е практично. Ако всѣки день вадишъ отъ джоба си по една златна монета и я давашъ на стражаря, твоето движение изъ града ще излѣзе много скѫпо. — Не, всѣки трѣбва да носи съ себе си своята лична карта, да не става нужда да отива въ участъка. Личната карта, или златната монета не сѫ нищо друго, освенъ знакъ, съ който човѣкъ показва, че признава волята Божия и апелира къмъ нея. Следователно, като ученици, вие трѣбва да имате любовь къмъ учението, за да се справите съ съмнението. И ученикътъ се излага на съмнения, и учениятъ човѣкъ се излага на съмнения, но и единиятъ, и другиятъ трѣбва да се справятъ разумно съ него. Затова отъ всички хора се изисква вѣра. Като четете Евангелието, ще срещнете редъ принципи, които и на времето си, и сега, и въ бѫдеще ще иматъ и сѫ имали еднаква стойность. Приложението на тѣзи принципи усилва вѣрата на човѣка. Когато предприеме нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Това показва, че вѣрата му е силна. Щомъ се безпокои, вѣрата му е слаба. Това не е упрекъ, но човѣкъ трѣбва да потърси причината за своята слаба вѣра. Ако причината за неговата слаба вѣра се крие въ ума, въ сърцето, или въ волята му, той трѣбва да вземе мѣрки да се засили въ това направление. Една отъ причинитѣ за неустойчивостьта на сърцето е страхътъ, а на ума — съмнението. Ученикътъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да се наблюдава, да знае, колко отъ мислитѣ и чувствата, които минаватъ презъ него, сѫ действително негови и колко отъ тѣхъ сѫ чужди. Само по този начинъ той може да прогресира правилно. Какво представя съмнението? — Съмнението, безвѣрието представятъ утайки, които пълнятъ полето на етерното тѣло на човѣка, както и неговия мозъкъ. Отрицателнитѣ мисли на съмнението, на безвѣрието се отразяватъ вредно върху цѣлия организъмъ на човѣка — върху мозъка, върху бѣлия и черния дробъ, върху сърцето, върху общата му жизненость, вследствие на което нервната му система се напълно изтощава и отслабва. За тази цель ученикътъ трѣбза напълно да се освободи отъ ненужния товаръ на съмнението. Какъ ще се освободи? — Чрезъ любовьта. Любовьта му трѣбва да бѫде изобилна, за да се проникне отъ готовностьта всичко да жертвува за Бога. За онзи, който люби, мѫчнотии не сѫществуватъ. Азъ не говоря за човѣшката, но за Божествената Любовь, заради която всѣки е готовъ да направи всичко. Тази любовь носи радость за човѣка. Това виждаме въ живота на апостолитѣ, на мѫченицитѣ, на великитѣ хора въ свѣта. Апостолитѣ сѫ били бити, измѫчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че сѫ удостоени да страдатъ за Христа, за Бога. Нѣкои отъ ученитѣ, отъ изобретателитѣ, отъ носителитѣ на велики идеи въ свѣта сѫщо сѫ били подлагани на мѫчения, но тѣ сѫ знаели, че ако не днесъ, или утре, ще дойде день, когато тѣхното изобретение, или тѣхната идея ще се приеме. Презъ каквито изпитания да минавате, важно е да създадете въ себе си положителна вѣра. Като ученици, вие трѣбва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другитѣ страдатъ, вие трѣбва да влизате въ положението имъ, да помагате. Когато вие страдате, трѣбва да носите страданията разумно и безъ протести. Когато бедниятъ трепери въ стаята си отъ студъ, да благодари, че има възможность да изпита и това страдание. Нѣкога е билъ богатъ, радвалъ се е на топла стая. Нека сега вземе дѣлъ отъ сѫдбата на сиромаха. Когато богатиятъ седи на топло въ стаята си, нека благодари за това на Бога, че има възможность да помага на беднитѣ. Сиромахътъ, който служи на Бога, и богатиятъ, който служи на Бога, трѣбва да приематъ страданията съ благодарности. Да помагашъ на ближния си, това не значи, че можешъ да помогнешъ на всички. Ако имашъ желание хората да не страдатъ, обърни се къмъ Господа съ молба да завърти онзи кранъ на слънцето, отъ който да се разлѣе топлина за цѣлия свѣтъ, за цѣлата земя. Щомъ се завърти този кранъ, топлината се разстила по цѣлата земя, и всички живи сѫщества едновременно се стоплятъ. Така се моли светията за хората. Той не може да помага по отдѣлно на всѣки човѣкъ, но се моли за всички, и Богъ изпраща общо помощьта си. Ако тия хора иматъ да плащатъ, вие можете да изплатите отъ дълга имъ само една десета часть, останалата тѣ сами ще си плащатъ. Съвременнитѣ хора, както и ученицитѣ на окултизъма, сѫ дошли до опасно положение. Тѣ сѫ затънали въ областьта на свещения егоизъмъ и мислятъ само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенствуване. Житното зърно нѣма какво да се самоусъвършенствува. Ябълката, крушата, лозата нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Свѣтлината и топлината нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Всички тия нѣща трѣбва да се проявяватъ, а не да се самоусъвършенствуватъ. Човѣкъ трѣбва да прояви хубавото, красивото, което е вложено въ него, а не да се самоусъвршенствува. Човѣкъ е дошълъ на земята да прояви Божията Любовь. Като проявява тази любовь, едновременно съ това той ще се развива и усъвършенствува. Тъй щото, първо ще работите за името Божие и Неговата слава, после за доброто на своитѣ ближни и на трето мѣсто за себе си. Така вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Този е правиятъ редъ на нѣщата. Като говоря така, мнозина ще се натъкнатъ на въпроса, дали сѫ добри, или не. — Това не е важно. Отъ всички се изисква да бѫдете носители на Божията Любовь. Тази любовь е въ сила да разтопи ония елементи въ човѣка, които сѫ причина за неговитѣ страдания. Тѣзи елементи се противопоставятъ на Божието влияние, вследствие на което въ човѣка се зараждатъ редъ страдания и противоречия. Въ този смисълъ, страданието не е нищо друго, освенъ голѣмъ студъ, който обхваща главно психиката на човѣка. Когато се намѣри при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човѣкъ става добъръ проводникъ на Божиитѣ мисли и чувства, на Божиитѣ блага. Безъ страдания, човѣкъ мяза на пустиня безъ вода. Само страданието е въ сила да стопи онѣзи твърди елементи въ човѣка, които не се подаватъ на влиянието на добритѣ сили въ природата. Запримѣръ, срѣщате единъ беденъ човѣкъ, искате да му дадете нѣщо; бръкнете въ джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голѣма. Нѣщо отвѫтре ви казва: Много е това, дай по-малко. Бръкнете втори пѫть, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвѫтре нѣщо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Богъ. Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нѣщо е да живѣе и да постѫпва човѣкъ Божествено. Който живѣе въ свещения егоизъмъ, той се натъква на редъ мѫчнотии въ себе си. Тѣзи мѫчнотии сѫ резултатъ на излишни енергии въ човѣка, които той не може да впрегне на работа. Този човѣкъ мяза на богатъ търговецъ, който има много стока, но малко купувачи. Вследствие на излишната стока, на пазара се явява конкуренция, която става причина за фалитъ. Между търговцитѣ се явява гонение, недоволство. За да се избегнатъ тия лоши последствия, човѣкъ трѣбва да живѣе съ пълна вѣра и упование въ Бога, безъ никакво съмнение. Той трѣбва да се освободи абсолютно отъ съмнението, което се поражда въ неговия умственъ свѣтъ. Много отъ страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че искатъ да живѣятъ, както тѣ разбиратъ, а при това да заставятъ Бога да върши туй, което имъ понася. — Свещено нѣщо е Богъ! Той дава свобода на всички сѫщества, позволява имъ да правятъ, каквото искатъ, но не съизволява въ тѣхнитѣ дѣла. Той знае, обаче, какъ действуватъ законитѣ. Той знае, че всѣка крива постѫпка носи свои лоши последствия, които се трупатъ върху онзи, който я направилъ. Кое е по-хубаво тогава: да живѣете за Бога, или за себе си; да се радвате, или да страдате; да бѫдете богати съ вѣра и любовь, или да сте сиромаси? За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да различава нѣщата. Какъвто предметъ да изучава, той трѣбва да се рѫководи отъ закона на различаването, да следи въ себе си, какъ се отразява даденъ предметъ върху него. Ако работата, съ която се занимавате, или предметътъ, който изучавате, уравновесяватъ силитѣ у васъ, тѣ сѫ на мѣсто. Следователно, да живѣе човѣкъ за Бога, това значи да уравновеси силитѣ на своя организъмъ. Да живѣе за себе си, това значи да се самоотравя. Това значи да затворятъ човѣка херметически въ тъмна стая, лишенъ отъ свѣтлина, отъ въздухъ и отъ вода. Не е лесно да живѣе човѣкъ между много хора, но още по-мѫчно е да живѣе самъ. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, какъ да се хармонизира съ окрѫжаващата срѣда. Мѫчна наука е хармонизирането на душитѣ. Студътъ ли трѣбва да се хармонизира съ васъ, или вие трѣбва да се хармонизирате съ студа? — Вие трѣбва да се хармонизирате съ студа. — Какъ? — Ще запалите печката и ще се стоплите. Значи, когато вънъ е студено, вѫтре ще бѫде топло. Когато вънъ е топло, вѫтре ще бѫде студено. Едно се иска отъ ученика: да възстанови своето вѫтрешно равновесие. Ако не успѣе да направи това, той ще изпадне въ положение на пълна индиферентность, при което нѣма да върви напредъ, нито назадъ. За да придобиете вѫтрещно равновесие, вие трѣбва да си дадете отчетъ, колко отъ мислитѣ и чувствата ви съ ваши, и колко отъ тѣхъ — чужди. Ваши мисли съ тия, които ви съ дадени отъ Бога. Само тѣ могатъ да ви ползуватъ. Тѣ съ вашъ капиталъ, съ който можете да разполагате. Съ този капиталъ човѣкъ може да расте и да се развива. Божественитѣ мисли и чувства внасятъ въ човѣка миръ и спокойствие, и той може лесно да се справи съ студа и съ горещината. Който е неспокоенъ, който се гнѣви лесно, той не може да издържа на рѣзкитѣ промѣни на времето. Като излѣзе вънъ, студътъ веднага го заставя да се свива. Кога се свива човѣкъ? — Когато страда. — Кога се разширява? — Когато се радва. Студътъ и страданието предизвикватъ свиване; топлината и радостьта — разширяване. И тъй, отъ всички се изисква положителна вѣра, безъ колебание, безъ съмнение, безъ страхъ. Отъ всички се изисква такава вѣра, каквато детето има въ майка си, каквато ученикътъ има въ учителя си. Ученикътъ отива на училище, защото вѣрва, че учительтъ му ще го научи да чете и да пише, ще отвори очитѣ му. Азъ говоря за онази вѣра, която има мораленъ характеръ, а не за вѣрата, която има характеръ на физическо подчинение, на физическа преданость. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 21 декемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЕМЕ И ВѢЧНОСТЬ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Чете се темата: „Време и вѣчность“. За следния пѫть прегледайте, какво сѫ писали философитѣ за времето и за вѣчностьта. Единъ мѫдрецъ опредѣлилъ времето и вѣчностьта по следния начинъ: Времето се движи около човѣка, а човѣкъ се движи въ вѣчностьта. Въ времето има две точки, които минаватъ предъ човѣка, и той ги наблюдава. Значи, времето парадира предъ човѣка, и той го вижда. А човѣкъ парадира предъ вѣчностьта, и тя го наблюдава. Това сѫ иносказателни думи. Ако преведете термина „парадиране“, какво ще разберете? „Парадиране“ значи движение, минаване предъ нѣщо. Кои сѫ подбудителнитѣ причини за движението? Какво значи да се движи нѣщо? За следния пѫть пишете върху темата: „Причини за движението“. За да разберете вѫтрешната страна на въпроситѣ, поставяйте ума си въ възприемателно състояние. Ако иска да успѣва въ училището, ученикътъ първо трѣбва да се научи да слуша. Когато учительтъ открива буквитѣ на ученика, той трѣбва да внимава, да следи всички обяснения, които му се даватъ. Докато не знаешъ нѣщата, ти си ученикъ. Щомъ знаешъ нѣщо и можешъ на други да го предадешъ, ти си учитель. Когато изучавашъ нѣкой предметъ и се нуждаешъ отъ помощьта на нѣкого, ти си ученикъ. Често ученикътъ минава презъ известни състояния, които отвличатъ вниманието му и прѣчатъ на успѣха му. — Какви сѫ тѣзи състояния? — Разни болести, различни недѫзи: или глава го боли, или коремъ, или рѫка го боли, или нѣкакъвъ цирей му излѣзълъ и т. н. Значи, когато влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да бѫде съвършено здравъ, да нѣма абсолютно никакви недѫзи. Ако ученикътъ е боленъ и по нѣкакъвъ начинъ изкаже това, учительтъ веднага го изпраща въ дома му да се лѣкува. Щомъ оздравѣе, ученикътъ отново влиза въ училището. Ученикътъ трѣбва да разбира времето и вѣчностьта като две величинни въ живота си, въ които и около които се движи. Казвате, че настанало нещастно време. Другъ пѫть казвате, че е настанало щастливо време. Какво разбирате подъ думитѣ нещастно и щастливо време? Преди всичко, може ли времето да бѫде нещастно или щастливо? Казвате, че времето ви е ограничено. Може ли времето да бѫде ограничено, или неограничено? Мислете върху тия въпроси. Времето всѣкога разширява човѣка. То подразбира неограничено състояние, въ което човѣкъ живѣе и се движи. Интервалитѣ на времето, които ние различаваме, сѫ относителни. Тази относителность, именно, ни дава понятие за ограничено и неограничено време. Ако поставятъ нѣкого да прекара сто години въ магнетически сънь, като се събуди, той ще бѫде толкова младъ, колкото преди заспиването. Обаче, ако прекара на земята сто години буденъ животъ, той ще бѫде старъ. Значи, движението на човѣка хвърля отпечатъци върху неговото физическо тѣло, върху съзнанието му. Има случаи, когато времето не остава никакви следи върху човѣка. Една пословица казва: „Времето е пари“. Какво означава тази пословица? Казано е още, че паритѣ, т. е. златото е знание. Оттукъ дохождаме до заключение, че времето е знание, т. е. знанието се придобива въ времето. Това означава пословицата „времето е пари“, а не че времето, въ букваленъ смисълъ, е пари. Въ времето човѣкъ придобива знание, опитности, мѫдрости. Щомъ има тѣзи придобивки, човѣкъ лесно може да се домогне до външнитѣ блага на живота. Здравиятъ по-лесно изкарва прехраната си отъ болния. Учениятъ по-лесно може да си създаде приятелски отношения съ хората и да подобри положението си, отколкото невежия. Въпросътъ за времето е свързанъ съ кармата. Дето има карма, тамъ има и време. Когато говоримъ за кармата, ние подразбираме времето, събрано не само отъ единъ, но отъ много животи. При кармата имаме положения, като че невидимиятъ свѣтъ е събралъ времето въ бутилка. Кармата носи времето отъ миналото. Тя държи човѣка отговоренъ за дѣлата му отъ преди четири-петь поколѣния насамъ. Като направи човѣкъ нѣкакъвъ грѣхъ, или нѣкакво престѫпление, кармата дебне да го улови. Въ който животъ го хване, тя го заставя да плати. Въ това отношение времето представя написана книга на живота. Когато говоримъ за времето, разбираме човѣшкитѣ преживявания. Всичко, каквото човѣкъ е написалъ въ съзнанието си, представя времето на миналитѣ животи. Въ този смисълъ времето може да бѫде или добро, или лошо. Всичко, което човѣкъ пише въ вѣчностьта, представя моменти отъ времето, т. е. ограничение. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ въ дѣлата си, защото всичко се пише въ времето. Безъ съзнанието времето не може да се прояви. Както се опредѣля времето, това е външната страна на живота. За да имате ясна представа за времето и пространството, тѣ трѣбва да се обяснятъ психологически. Вѣчностьта е безъ начало и безъ край. Въ нея нѣма никакво прекѫсване. Въ нашия животъ, като часть отъ времето, сѫществуватъ редъ прекѫсвания. Сега, каквото и колкото да се говори, времето не е толкова важно за васъ, колкото животътъ е важенъ. Като говоря за живота, азъ нѣмамъ предъ видъ вашия обикновенъ, ежедневенъ животъ, който е непотрѣбенъ товаръ на миналото. Ако нѣмаше идеалъ въ живота си, човѣкъ не би се задоволилъ съ сегашния си животъ, който минава на земята. Той търпи всичко, благодарение на своя великъ идеалъ, къмъ който се стреми. Значи, докато имаме високъ идеалъ, докато търсимъ Бога, животътъ ни всѣкога ще има смисълъ. Идеалътъ, стремежътъ ни къмъ Великото, къмъ Абсолютното начало показва, че истинскиятъ животъ е извънъ обикновения, извънъ сегашния ни животъ. Както живѣете днесъ, ако нѣмате идеалъ въ живота си, всѣкога ще завършвате съ известни разочарования. Когато имаме приятели на земята, животътъ ни става красивъ. Когато имаме приятели въ невидимия свѣтъ, вѣчностьта е красива. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да нѣма приятели на земята, да нѣма приятели и въ невидимия свѣтъ. Тогава той живѣе въ неблагоприятни, тежки условия на живота, които самъ трѣбва да преодолява. Представете си, че се виждате увисналъ въ пространството безъ почва, безъ вода и въздухъ около васъ, безъ никаква свѣтлина. Поглеждате, не виждате тѣлото си, не виждате никакви органи, а живѣете само въ съзнанието си. Можете ли да си представите, какво ще бѫде вашето състояние? Като почувствувате, че отъ васъ е останало само голо съзнание, вие ще се ужасите. Тогава ще разберете, каква привилегия е да имате органи, чрезъ които да изпълнявате всички функции на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля. Щастието на човѣка се заключава въ това, да може чрезъ органитѣ си да изразява всички потици на душата и на духа си. И досега още хората не сѫ съзнали, какво благо е тѣлото, което имъ е дадено, вследствие на което сами тѣ още нищо не сѫ направили. Дойде ли до положение самъ да извърши нѣщо, човѣкъ се натъква на противоречия, на съмнения, дали има другъ животъ, сѫществува ли Богъ, или не. Този е единъ отъ трудноразрешимитѣ въпроси; Всѣки счита, че не е живѣлъ още, както трѣбва, че времето му е отишло напразно. Наистина, човѣкъ трѣбва да мисли за времето, да го цени, но той трѣбва правилно да го използува за придобиване на положителни знания. Това знание е въ връзка съ времето. Въпрѣки това времето подразбира ограничения. Вѣчностьта пъкъ подразбира вѫтрешна свобода. Следователно, свободенъ човѣкъ е само онзи, който живѣе въ вѣчностьта. Време безъ ограничение се нарича вѣчность. Времето пъкъ е вѣчность съ ограничение. — Така опредѣлятъ окултиститѣ времето и вѣчностьта. Нѣкои философи опредѣлятъ времето като интервали отъ вѣчностьта. — И това опредѣление е право. Споредъ васъ, кое опредѣление е най-добро: когато се раждате, когато сте въ зрѣла възрасть, или когато умирате? Опредѣлете такова време, когато всички да сте доволни. Най-доброто време е, когато всички учатъ: майката и дъщерята, бащата и синътъ, господарьтъ и слугата. Ако бащата седи дома и нищо не върши, а синътъ учи, това е ограничение. Най-красиво време е, когато всички учатъ, когато всички работятъ, когато всички почиватъ, когато всички се радватъ, или скърбятъ. Хората философствуватъ върху живота, върху страданията и радоститѣ, но щомъ имъ дойде нѣкаква болесть, тѣ измѣнятъ своята философия. Страданията, болеститѣ сѫ условия, чрезъ които провѣряватъ, доде е достигнало съзнанието на хората. Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекѫсва? Всѣко прекѫсване показва, че съзнанието не е будно. Истинскиятъ адептъ, истинскиятъ ученикъ при никакви изпитания, при никакви болести не прекѫсва съзнанието си. Много отъ окултнитѣ ученици, отъ най-стари времена досега, продължаватъ да се съблазняватъ. Нѣкои отъ ученицитѣ на Христа не повѣрваха въ възкресението и се усъмниха. Причината за съблазнитѣ, за съмненията се крие въ вѫтрешнитѣ ограничения на човѣка. Вѫтрешнитѣ ограничения пъкъ представятъ предметъ на дълбоки изучвания. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не се прекѫсва съзнанието му и да седи надъ мѫчнотиитѣ въ живота. Който е постигналъ това, той е силенъ човѣкъ. Онзи човѣкъ, на когото съзнанието се прекѫсва, мяза на малки деца, които искатъ да прескачатъ голѣми трапове. Какво правятъ тѣ? — Засилятъ се, дойдатъ до трапа, уплашатъ се и се върнатъ назадъ. Ако нѣкой рече да имъ подаде рѫка, тѣ не приематъ, страхуватъ се и не вѣрватъ на никого. Съвременнитѣ хора сѫ толкова наплашени, че сѫ изгубили довѣрие едни на други. Защо хората сѫ изгубили вѣра едни на други? — Защото турятъ за мостове сламки вмѣсто греди, и следъ това искатъ да убедятъ хората, че ако минатъ по сламкитѣ, никаква опасность не ги чака. Всѣки, който е повѣрвалъ на тѣхнитѣ думи, той дълго време е носилъ последствията на своето лековѣрие. И днесъ, когато нѣкой човѣкъ не се подава на философиитѣ на хората, има право. Питатъ го после: Ами ти не вѣрвашъ ли въ Господа? — Въ Господа вѣрвамъ, но въ твоята философия, подобна на мостъ отъ сламки, не вѣрвамъ. — Ами нали Господъ е създалъ сламката, защо не вѣрвашъ въ нейната здравина? — По-скоро вѣрвамъ, че крила могатъ да ми израснатъ, отколкото да вѣрвамъ, че мога да мина презъ мостъ отъ сламки. Ако искаше да ме прекара презъ такъвъ мостъ, Богъ щѣше да ме направи лекъ като мравка. Щомъ Богъ ме е създалъ човѣкъ, Той е предвидилъ за мене другъ мостъ, а не отъ сламки. Следователно, когато разисквате, когато философствувате, внимавайте въ изводитѣ си. Казвате: За Бога всичко е възможно. — Вѣрно, за Бога всичко е възможно, но какво трѣбва да се разбира подъ думата „всичко“? За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното. Богъ никога нѣма да застави човѣка да мине презъ мостъ отъ сламки. Богъ никога нѣма да застави човѣка да краде, за да свърши училище. Кражбата не влиза въ методитѣ на правия пѫть. Да краде човѣкъ, това значи да взима отъ благата, предвидени за другъ нѣкой. Крадецътъ нарушава установения редъ на нѣщата. Той не дочаква времето, за да получи благата, които сѫ опредѣлени за него, но прибързва да ги получи. Въ това прибързване той ги взима отъ другиго, не чака да ги получи по естественъ пѫть. Когато разбере това, човѣкъ никога не си служи съ кражба. За да дойде до това разбиране, съзнанието му трѣбва да се пробуди. Много окултисти и теософи сѫ писали за кражбата, но тѣ иматъ различни разбирания по този въпросъ. Тѣ не сѫ разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, предъ които трѣбва съзнателно да се пристѫпва. Защо? — Защото, както сѫ разгледани, тѣ не представятъ обикновена захарь за ядене и за приправки, но захаринъ, който трѣбва внимателно да се употрѣбява. Захаринътъ е 500 пѫти по-сладъкъ отъ обикновената захарь, вследствие на което е необходимо да се разтвори въ много вода, за да се използува. По сѫщия начинъ, когато нѣкой отъ тия окултисти говори за вѣчностьта, за да не се уплашите, вие трѣбва да разредите въ вода неговата философия. Единъ виденъ астрономъ пожелалъ да проникне за моментъ само въ вѣчностьта, да види, какво нѣщо е вѣчность. Той дълго време се молилъ на Бога да му се даде тази възможность, докато най-после молитвата му била приета. Господъ казалъ на единъ ангелъ да извади отъ тѣлото на астронома човѣшкото съзнание и човѣшкото сърце, да остави тѣлото му на земята и като духъ да го разведе изъ вселената. Като разбралъ, че молитвата му била приета, астрономътъ се зарадвалъ и благодарилъ на Бога. Ангелътъ го взелъ и понесълъ изъ пространството. Така пѫтували тѣ отъ една система на друга, отъ единъ свѣтъ на другъ, отъ едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономътъ запиталъ ангела: Нѣма ли край това нѣщо? — Нѣма край. Ние едва сме започнали пѫтуването си. — Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържамъ. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросътъ за вѣчностьта. Казвамъ: това, което не е интересно за насъ, не значи, че не е интересно за други сѫщества. Има сѫщества, високо напреднали, които биха използували тази разходка разумно. За да дойдатъ всички хора до високо съзнание, невидимиятъ свѣтъ работи усилено върху тѣхъ, приготовлява ги. Едно се изисква отъ човѣка — да има любовь къмъ Бога. При това положение, дето застане, човѣкъ всѣкога ще има близки, които ще го обичатъ. Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ самотията. Представете си, че както сте сега неприготвени, нѣкой ангелъ ви понесе и остави между земята и слънцето. Какво ще правите тамъ? Какво ще бѫде положението ви? Вие мислите, че ще паднете. Нѣма да паднете, но ще останете въ пространството. Благодарете, че сте дошли на земята, че живѣете всички заедно, като пчели въ кошеритѣ си. Когато кошерътъ се развали, пчелитѣ се разпръсватъ. Когато царицата на кошера умре, останалитѣ пчели постепенно умиратъ. Хората живѣятъ въ кошери, като пчели, но за да се развиватъ правилно, тѣ трѣбва да спазватъ законитѣ на своитѣ кошери. Една основна, свещена идея подържа живота на кошеритѣ, въ които хората живѣятъ. Щомъ тази идея изчезне, съ нея заедно и кошерътъ се разнебитва. Щомъ кошерътъ се разнебити, други пчели дохождатъ отвънъ и разграбватъ меда. Едни отъ пчелитѣ умиратъ, други се разпръсватъ и отиватъ въ чужди кошери, а трети се роятъ. И тъй, кошерътъ трѣбва да се размножава, трѣбва да се рои. Въ Божествения свѣтъ кошерътъ не се раздѣля при рояването, но става все по-голѣмъ. Тази е една отъ задачитѣ, която съвременнитѣ хора, пъкъ и вие, като ученици, трѣбва да разрешите. Когато се отглеждатъ и възпитаватъ деца, между майката и децата трѣбва да сѫществува хармония. Иначе, при първа възможность въ кошера на семействата ще става рояване, което ще се разреши съ раздѣла на децата отъ майката. Ако въ семействата сѫществува хармония, майката ще влиза въ връзка съ разумни сѫщества отъ висока йерархия, които ще ѝ помагатъ при възпитанието на децата. Нѣма ли хармония въ семействата, майката ще влиза въ връзка съ сѫщества отъ низка йерархия, които ще я спъватъ при възпитанието на децата. Сѫщиятъ законъ се забелязва и при избиране на приятели. Ако за приятель изберете човѣкъ, съ когото се схождате по умъ и сърце, вие ще влѣзете въ връзка съ разумни сѫщества отъ висока йерархия. Ако приятельтъ ви е съ сърце и умъ отъ низъкъ уровенъ, вие ще се свържете съ сѫщества отъ низка йерархия. Като знаете този законъ, ще бѫдете внимателни, защото отъ връзкитѣ, които правите на физическия свѣтъ, вие или ще се понижите, или ще се повдигнете. Затова и въ Писанието е казано: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави. “ Общението съ лоши хора разваля доброто въ човѣка. Ето защо, ученицитѣ на окултнитѣ школи, отъ древни времена досега, сѫ употрѣбявали отъ половинъ до единъ часъ време за размишление, за медитиране, за да се свържатъ съ разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Какво нѣщо е медитация? — Размишление върху хубави, красиви нѣща, които повдигатъ ума и сърцето на човѣка, и по този начинъ го свързватъ съ по-високъ, по-възвишенъ свѣтъ отъ този, въ който се движи. Като медитира, човѣкъ първо трѣбва да се спре върху своитѣ добри страни, а после върху лошитѣ, съ цель самъ да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ лесно може да се корегира, да изправи изопаченитѣ страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте въ себе си веселъ духъ — духъ на свобода. Докато не се стабилизирате въ възгледитѣ си, вие всѣкога ще се подавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. Кой каквото ви каже, вие ще се чудите, какъ да разберете това. — Щомъ се колебаете за нѣщо, щомъ не можете да го разберете, това показва, че е станало прекѫсване на съзнанието ви. Прекѫсването на съзнанието може да се представи съ права линия, която въ началото и на края е надебелена, а въ срѣдата — тънка. На това се основава графологията. Когато нѣкой се колебае, когато губи самостоятелностьта си, почеркътъ му се измѣня: линиитѣ ставатъ тънки, несигурни. Отъ почерка на човѣка може да се опредѣли характера, състоянието, професията му и т. н. Като разглеждате почерцитѣ, можете да кажете, дали даденъ човѣкъ е философъ, поетъ, музикантъ, художникъ или писатель. Изкуството да се чете характера на човѣка по почерка се дължи на известенъ биологически законъ. Отъ вибрациитѣ на човѣшкия мозъкъ се опредѣлятъ състоянията и характера на човѣка. Когато е ситъ, задоволенъ въ живота си, човѣкъ пише по-дебело, линиитѣ сѫ надебелени. Когато човѣкъ е гладенъ, незадоволенъ въ нѣщо, линиитѣ на буквитѣ му сѫ тънки, изтънчени. Като правите различни опити въ това направление, ще видите, че гладътъ се отразява, не само върху почерка на човѣка, но и върху вкуса му къмъ музиката. Дръжте нѣкой разположенъ човѣкъ нѣколко деня гладенъ и следъ това идете да му посвирите малко. Ако го питате, какво желае да му изсвирите, той веднага ще каже: Щомъ си дошълъ да свиришъ, изсвири ми нѣкое парче съ материаленъ, съ физически характеръ. Не ми се слушатъ идеални работи. Дайте му следъ това да напише нѣщо, ще видите, че линиитѣ въ него сѫ тънки, слаби, безъ надебеляване. Следователно, при сегашния животъ на земята, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото, отъ материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви къмъ невидимото, къмъ идеалното, къмъ духовното. Да правите добро, да се жертвувате за другитѣ, да помагате на по-малкитѣ, да ги учите, това сѫ нѣща, които се отнасятъ къмъ идеалния свѣтъ. Всѣки има желание да прави добро, да помага на по-малкитѣ отъ себе си, да ги учи, но той трѣбва да знае, какъ да направи това. За тѣзи нѣща се изисква вѫтрешна подготовка, вѫтрешно знание. Мнозина искатъ да познаятъ Христа, но не знаятъ, какъ да се домогнатъ до това познаване. Чудно нѣщо! Отъ две хиляди години насамъ се говори за Христа, а хората още не Го познаватъ. Какъ може ученикътъ да се представи предъ учителя си? — Като учи. Достатъчно е ученикътъ да учи добре, за да го намѣри учительтъ му. Щомъ учительтъ намѣри ученика си, последниятъ започва постепенно да го познава. Тъй щото, когато ученикътъ изучава предметитѣ, които учительтъ му преподава, той влиза, освенъ въ външна, още и въ вѫтрешна връзка съ учителя си. Следователно, когато искате да бѫдете обичани отъ Бога, вие трѣбва да живѣете споредъ законитѣ на Божествения животъ. Отъ васъ не се изисква да разберете работата и проявитѣ на Бога въ всички свѣтове и слънца. Достатъчно е да проникнете въ онзи малъкъ крѫгъ на дейностьта Божия, която можете да схванете съ своето съзнание. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете като децата, да сте доволни отъ малкото. Щомъ искате да познаете Бога и Христа, трѣбва да вземете участие въ тѣхната работа въ най-малъкъ размѣръ, въ крѫга на вашитѣ възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начинъ не можете да Го познаете. Мнозина искатъ първо да получатъ блага отъ Господа, а после да повѣрватъ въ Него. Въ сѫщность, законътъ е обратенъ: първо трѣбва да повѣрвате, а после ще получите блага. Питамъ: какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голѣмото благо — животътъ? За следния пѫть всѣки отъ васъ да напише единъ стихъ, или едно изречение съ най-красивъ почеркъ. Ако пишете азбуката внимателно, бавно, спокойно, ще видите, че всички букви не сѫ еднакво красиви. Буквитѣ а и б сѫ красиви, но буквитѣ в, г, д, ж не сѫ толкова красиви. Въ бѫдеще новитѣ краснописци ще обръщатъ внимание на движенията, които рѫката прави при написване на буквитѣ. Движенията на рѫката указватъ влияние върху мозъка, върху нервната система на човѣка. Ако движенията при написване на буквитѣ сѫ правилни, тѣ се отразяватъ благоприятно върху паметьта, върху развиването на ума. Тѣ развиватъ мекота и стабилность на човѣшкия характеръ. Изобщо, всички движения, които човѣкъ прави, опредѣлятъ неговото състояние, както и характера му. Срѣщате единъ човѣкъ съ наведена глава, едва влачи краката си. По движенията на този човѣкъ сѫдите, че той е изгубилъ смисъла на своя животъ. Ако срещнете човѣкъ, за когото животътъ има смисълъ, ще видите, че той върви смѣло, съ изправена глава, съ сигурна стѫпка. Сега ще ви дамъ едно упражнение за усилване на паметьта. Които иматъ силна паметь тѣ сѫ свободни, могатъ да не правятъ упражнението. Онѣзи, на които паметьта е слаба, ще правятъ упражнението въ продължение на единъ месецъ. Упражнението е следното: ще турите рѫцетѣ си на кръста. Следъ това ще вдигнете дѣсния си кракъ и ще го допрете, колкото може по-нагоре на бедрото на сѫщия кракъ. Презъ това време ще стоите само на лѣвия кракъ. После ще свалите крака си и ще направите сѫщото упражнение съ лѣвия кракъ. Така ще правите ту съ дѣсния, ту съ лѣвия кракъ въ продължение на десеть минути. Това упражнение развива стабилность, устойчивость на организъма, а сѫщо така указва влияние и върху паметьта. Ако искате да имате резултати, правете упражнението редовно. Какво ви струва да отдѣляте всѣки день по десеть минути отъ времето си за подобрение на своя организъмъ? Ако доброволно не правите движения, природата насила ще ви застави. Тя разполага съ редъ негативни методи, чрезъ които възпитава хората. Тя имъ изпраща болести, и по необходимость тѣ правятъ движения, въртятъ се въ леглото на една и на друга страна. Резултатитѣ на тѣзи движения не сѫ толкова добри, колкото при движенията, които здравиятъ човѣкъ прави. Всѣко движение, което правите, трѣбва да бѫде разумно, да има смисълъ. Въ идейния животъ всѣко движение е разумно. Когато сте добре разположени, движенията излизатъ естествени. Щомъ изгубите разположението на духа си, движенията започватъ да ставатъ неестествени. Като правите движения, не се страхувайте, че ще направите повече, или по-малко, отколкото трѣбва. Броятъ на движенията е точно опредѣленъ. Движението на рѫката означава волевъ импулсъ. Ако това движение е правилно, то събужда красивъ потикъ въ човѣка. Баща има синъ, който следва въ странство. Единъ день синътъ пише на баща си писмо. Бащата отваря писмото, чете, взира се въ него, нищо не може да разбере. Писмото е писано на бързо, едни букви нагоре, други надолу, остри, ѫглести, като йероглифи. Това е неразбраното писмо въ живота. Когато обичате нѣкого, вие пишете красиво, отчетливо, чисто, не бързате. Взимате хубаво перо, чиста книга, хубаво мастило и тогава пишете — по всички правила на етикецията. На баща си пишете: Татко, искамъ да изпълня желанието ти, но... На възлюбения, или на възлюбената си пишете: Добриятъ животъ носи щастливи минути. Питамъ: какъ трѣбва да напишете писмото на баща си? На баща си ще напишете едно красиво писмо, да се чете добре, разбрано. Като го прочете, бащата трѣбва да остане доволенъ. И ние всѣки моментъ пишемъ писма до небето. Всѣка наша мисъль, добра или лоша, е писмо, отправено до небето. Всѣко наше разсѫждение върху известенъ въпросъ не е нищо друго, освенъ писмо, изпратено до небето. Ако мисъльта ни е красива и разсъждението право, ние сме доволни отъ това писмо. Тогава затваряме писмото въ пликъ, подписваме се и го пращаме въ пространството. Вие написвате на баща си писмо съ следното съдържание: Любезни татко, намирамъ се при лоши условия. Работа нѣмамъ, гладенъ и босъ ходя. Важно е при това, че не зная, коя е причината за положението, въ което съмъ изпадналъ. Ако можешъ, пиши ми нѣщо по този въпросъ. Изпращате писмото и чакате отговоръ. Понеже нѣщата сѫ наредени разумно, невидимиятъ свѣтъ ви е поставилъ при тѣзи условия съ цель да ви възпита. По нѣкакъвъ начинъ той ще ви изпрати една мисъль, чрезъ баща ви, или чрезъ другъ нѣкой, отъ която ще научите, защо сте поставени при неблагоприятни условия на живота. Щомъ се домогнете до причината на вашето положение, вие постепенно почвате да се корегирате, и положението ви се подобрява. Чрезъ изпитания и страдания, човѣкъ намира мѣстото, което му е опредѣлено въ живота. Днесъ последнитѣ сѫ заели първитѣ мѣста, а първитѣ — последни. Който иска да бѫде пръвъ на небето, като слѣзе на земята, той трѣбва да вземе последно мѣсто. Ще се впрегне на работа, ще учи, и по този начинъ ще намѣри причинитѣ за противоречията въ своя животъ. Това е задача, която всѣки човѣкъ трѣбва да реши. Като ученици, у васъ трѣбва да се събуди желание да разбирате живота. Щомъ разберете живота, тогава и науката, и изкуствата се осмислятъ. Въ науката, въ изкуствата, въ всички отрасли на живота участвува човѣшката мисъль. Щомъ е така, човѣкъ непременно трѣбва да се интересува отъ живота, разбирамъ отъ съзнателния, добрия животъ. Щомъ живѣемъ добре, ние изразяваме Божествения животъ въ себе си. Безъ този животъ нѣма мисъль. Безъ този животъ не можемъ да влѣземъ въ общение съ разумнитѣ, съ напредналитѣ сѫщества. За да влѣземъ въ връзка съ мисъльта на нѣкой великъ писатель, или ученъ, ние трѣбва да носимъ въ себе си Великия животъ — животътъ на Бога. При това положение само можемъ да разберемъ, каква е била интимната мисъль на този великъ човѣкъ. Тази мисъль не е негова само. Тя се е носила отъ вѣкове насамъ, минавала е презъ много умове, разработвала се е, докато най-после е излѣзла отъ перото на този ученъ въ стройна, красива форма, за да просвѣщава умоветѣ и сърцата на хората. За това се изисква още и любещо сърце, пълно съ любовь, съ обичь. Тогава ще ви се разкрие дълбокия смисълъ на всѣка прочетена отъ васъ дума. Ще разберете, при какви условия е работилъ този ученъ, и защо си е послужилъ съ една, или съ друга дума. Когато писалъ своитѣ Послания, апостолъ Павелъ употрѣбявалъ нѣкѫде неопредѣлена форма. Той е билъ ученъ човѣкъ, което показва, че това е правилъ съзнателно, а не произволно. Много филолози и досега не могатъ да разбератъ, защо си е служилъ съ неопредѣлена форма. Щомъ си е служилъ съ тази форма, той ималъ нѣкаква идея. Затова, именно, всички трѣбва да работите, да влѣзете въ връзка съ великитѣ, съ ученитѣ хора на миналото, да разберете тѣхната интимна мисъль, която ги е заставяла да пишатъ по единъ, или по другъ начинъ. Това се постига съ подобрение на живота, съ внасяне въ него елемента на любовьта. Човѣкъ трѣбва да обича. — Какво трѣбва да обича? — Той трѣбва да обича красивото, великото въ свѣта и къмъ него да се стреми. И грозното може нѣкога да се обича, но само толкова, колкото е контрастъ на красивото. Злото може да се обича само като контрастъ на доброто. Умразата може да се обича само като контрастъ на любовьта. Който има изобилна любовь въ себе си, той може да обича и умразата, и злото, и грозотата. Какво означава това? — Когато обичате нѣкого, вие го обичате и съ недѫзитѣ му, и съ погрѣшкитѣ му — всичко му обичате. Когато не обичате нѣкого, и най-малкиятъ недѫгъ въ него, най-малката запетая е въ състояние да ви отдалечи отъ този човѣкъ. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любовь. Затова и Писанието казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Значи, първо ще възлюбишъ Бога, следъ това ще възлюбишъ ближния си — човѣкътъ. И тъй, когато Божествената Любовь се прояви у насъ, ние казваме, че Богъ е проява на тази любовь. Когато пъкъ ние проявяваме своята любовь въ Божествения животъ, тогава Богъ проявява къмъ насъ любовьта си въ нашия животъ. Следователно, ние ще проявимъ своята любовь въ Божествения животъ, а Богъ ще прояви своята Любовь въ нашия животъ. Това е великото въ свѣта. Това е задача за разрешаване. Значи, ние трѣбва да разрешаваме Божествената Любовь, да проявяваме Бога въ себе си, а Той трѣбва да проявява насъ въ себе си. По този начинъ ще има допирни точки между Божествения и нашия животъ. Само така ще разберемъ разликата между Божията Любовь и нашата. Така ще се създаде вѫтрешна връзка, вѫтрешна хармония между двата свѣта. Тази връзка ще осмисли живота на хората и ще ги сближи. Следователно, ако искате да създадете връзка съ нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да намѣрите въ него поне една добра чърта, която винаги да държите въ съзнанието си. По този начинъ и вие, и той ще проявите любовь единъ къмъ другъ. Това е приятелство, това е любовь къмъ ближния. Не е нужно човѣкъ много да говори, за да създаде приятелски отношения съ нѣкого. Многото говорене забулва истината. За да се домогне до любовьта, човѣкъ трѣбва да постави за основа на живота си такива максими, такива правила и закони, които да иматъ резултати. Всѣки Божественъ законъ, приложенъ въ живота на човѣка, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ този законъ, да не му противодействува. — Не може ли безъ бури? — Не може. — Защо? — Когато влиза въ гѫста материя, каквато е човѣшкиятъ животъ, Божественото среща голѣмо съпротивление, вследствие на което частицитѣ на тази материя се раздвижватъ силно, сгорещяватъ се и се образува голѣма топлина, отъ която тѣлото или ще се стопи, или трѣбва да направи усилие да си пробие пѫть. Ето защо, когато тръгне въ Божествения пѫть, човѣкъ не трѣбва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трѣбва да върви напредъ съ бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щомъ сте влѣзли въ Божествения свѣтъ, страхътъ трѣбва да отстѫпи, да излѣзе навънъ. Така е било съ мѫченицитѣ християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, тѣ пѣели и славили Бога. Идея сѫ имали тѣзи хора! Който носи въ себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо, въ човѣка страда низшето, но щомъ Божественото, висшето съзнание въ него се пробуди, той повече не страда. Докато е въ ада, човѣкъ страда; щомъ влѣзе въ рая, страданията му изчезватъ. Човѣшкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости. Когато работите върху себе си, правете наблюдения, коя е първата дума, съ която започвате деня. Записвайте всѣка сутринь, коя е първата дума на вашата речь, съ която се обръщате къмъ другитѣ. Като се събуди отъ сънь, нѣкой казва: Донесете обущата ми! Или, донесете дърва и запалете печката! Другъ казва: Чакай да видя, какво имамъ въ кесията. Детето пъкъ казва: Мамо, хлѣбъ искамъ! Всѣки човѣкъ започва деня съ нѣкаква дума, или съ цѣло изречение, но интересно е да направи наблюдение върху себе си поне въ продължение на десеть деня, съ какви думи ще започва своята речь. Не само това, но правете наблюдения, каква ще бѫде първата дума, съ която ще посрещнете нѣкой свой приятель, или своята жена, или дъщеря си. Онѣзи отъ васъ, които сѫ по-свободни, нека направятъ това наблюдение върху себе си да видятъ, съ какви думи започватъ деня. Това упражнение ще държи съзнанието ви будно поне за десеть деня. Като правите тия упражнения, не мислете, че ще влѣзете въ разрѣзъ съ своитѣ знания. Не, знанията, които сте придобили, могатъ само да ви радватъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че освенъ знанията, до които човѣчеството е дошло, има и други знания, за които човѣкъ трѣбва да се приготовлява по умъ, по сърце и по воля. Упражненията, които се даватъ въ Школата, сѫ приготовление на вашитѣ органи за възприемане на бѫдещето знание. Всѣки день носи ново знание съ себе си. Човѣкъ трѣбва да развива своята чувствителность, да възприема това знание. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде доволенъ отъ живота си. Ставашъ сутринь, бѫди доволенъ, че си станалъ. Боли те единиятъ кракъ — бѫди доволенъ и благодари, че само единиятъ кракъ те боли, а не и двата. Ако те болятъ краката, благодари, че поне рѫцетѣ не те болятъ. Ако те болятъ рѫцетѣ и краката и не можешъ да станешъ отъ леглото, благодари, че можешъ да се молишъ. Като се молишъ четири–петь часа, ще се развърже едната ти рѫка. Като се молишъ още четири–петь часа, ще се развърже другата ти рѫка. Следъ това ще се развърже единиятъ ти кракъ, после — вториятъ и нѣма да забележишъ, какъ ще се развърже тѣлото ти, и ще станешъ отъ леглото си здравъ, доволенъ че можешъ да се молишъ на Бога така, както никога не си се молилъ. Не сѫ лесни тѣзи упражнения. Тѣ изискватъ воля, усилие. Мѫчно е човѣкъ да бѫде благодаренъ, доволенъ при всички условия на живота си, но трѣбва да работи въ това направление, да развие тази чърта въ себе си. Мнозина даватъ външенъ изразъ, че сѫ доволни отъ условията си. Тѣ се усмихватъ и казватъ, че сѫ благодарни, но това е привидно. Човѣкъ вѫтрешно трѣбва да бѫде доволенъ, вѫтрешно трѣбва да се усмихва, самъ съ себе си да се разговаря, да разсѫждава и да се запитва: Защо не съмъ доволенъ и благодаренъ отъ положението си? Толстой дава единъ разказъ, въ който представя разбирането на съвременнитѣ хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия законъ. Единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Христовиятъ законъ — законътъ на любовьта се изразява въ готовностьта на човѣка да приеме всичко въ живота си съ любовь, съ търпение, безъ никаква критика, безъ никакво роптание. Представете си, че нѣкой благочестивъ човѣкъ е прекаралъ цѣли 20 години въ пустиня въ постъ и молитва, въ служене на Бога и следъ това слиза въ свѣта да помага на хората. Потропа на една врата, не го приематъ; потропа на втора врата, не го приематъ; потропа на трета, на четвърта, пакъ не го приематъ. Стотици врати обиколи, но никѫде не го приематъ. Ако при това положение този човѣкъ се обърне къмъ Бога съ молба да го напѫти тамъ, дето се нуждаятъ отъ него, и благодари на тѣзи изпитания, безъ да роптае, безъ да се огорчава, той е постѫпилъ по Христовия законъ. Следъ това Богъ ще го напѫти къмъ онази врата, дето ще го приематъ съ благодарность. Започне ли да роптае, да сѫди, да критикува хората, че не сѫ внимателни, не сѫ добри, този човѣкъ е далечъ отъ Христовия законъ, той не може да се нарече християнинъ. Това е мѫчение, а не страдание. Съвременнитѣ християни минаватъ презъ сѫщия изпитъ, но като не сѫ готови за него, тѣ се мѫчатъ. Онѣзи християни, които сѫ минали този изпитъ, не се страхуватъ. Тѣ гледатъ на него като на книженъ ножъ. За тѣхъ изкушенията въ свѣта не сѫ нищо друго, освенъ миражи, които постепенно се разсѣйватъ. Затова душитѣ на тия хора сѫ свободни като птички въ висинитѣ. На ученика е нужно и самообладание. Чрезъ самообладание ученикътъ развива своя умъ, своето сърце и своята воля; отъ друга страна, то помага за усилване на паметьта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелитѣ му. Човѣкъ трѣбва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Безъ това качество, той не може да прогресира. За следния пѫть напишете по едно изречение, или по единъ стихъ, но красиво, чисто и се подпишете на листа. Ще бѫдете смѣли, решителни, ще минете като автори. Тази работа ще бѫде като конкурсъ, на който ще получите премия. Старитѣ гърци сѫ устройвали игри, надбѣгвания, на които само единъ е получавалъ награда — вѣнецъ. Считайте, че и на васъ ще се даде отъ невидимия свѣтъ такъвъ вѣнецъ, затова гледайте да напишете нѣщо хубаво, което да задоволи самитѣ васъ. Като напишете изречението, прочетете го нѣколко пѫти. Ако не ви хареса, не го кѫсайте, но турете този листъ настрана и като отидете на Витоша, изгорете го. Другъ пѫть ще ви дойде по-хубава мисъль. Докато не останете доволни отъ мисъльта, която сте написали, не се спирайте. Пишете една, втора, трета мисъль, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъль да ви е предадена отъ нѣкое възвишено сѫщество. Вие трѣбва да зачитате всѣка мисъль, всѣка идея, която минава презъ ума ви, макаръ и да не ви харесва много. Често децата могатъ да изнесатъ по-хубави мисли отъ възрастнитѣ. Затова, стремете се да уважавате и почитате всичко хубаво, което човѣшката глава може да роди. Ще ви дамъ единъ съветъ относно космитѣ, които падатъ отъ главитѣ ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космитѣ си, но събирайте ги въ торбичка; като съберете повече, занесете ги на Витоша, и тамъ, на нѣкой чисть камъкъ, ги изгорете. Нека пепельта отъ космитѣ се разнесе изъ въздуха, за да се оплодятъ идеитѣ, които сѫ минали презъ главитѣ ви. Сега ще кажете: Защо трѣбва да горимъ космитѣ си, а да не ги хвърляме? Какво ли се крие въ това? — Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. — Ами какво ще кажатъ хората? — За васъ е важно, какво Богъ ще каже, а Той никого не сѫди. Казано е за Бога: „Отецъ никого не сѫди“. — Кой сѫди тогава? — Той е предоставилъ това на синоветѣ Божии. Значи, ние сами себе си сѫдимъ. Като сравняваме нашитѣ работи съ Божиитѣ, не ги харесваме и започваме да се сѫдимъ. Обаче, Богъ лесно изправя нѣщата. Достатъчно е да духне веднъжъ, за да изправи всичкитѣ ни погрѣшки. За Него всичко е възможно. Сега, въ резюме ще кажа следното: Не чоплете Божественото въ себе си! Не се обезсърдчавайте! Изправяйте недѫзитѣ си разумно! Не туряйте излишенъ товаръ на гърба си! „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 14 декемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢЧНО ОБНОВЯВАНЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“. Размишление. Чете се резюме на темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“. За следния пѫть пишете върху темата: „Време и вѣчность“. „Време и вѣчность“ — това е една важна тема. Интересно е да видимъ, какво ще пишете върху тази тема. Споредъ гръцката митология времето е създадено отъ Хроноса, богъ на времето. Споредъ астрологията, когато Сатурнъ падналъ, създалъ времето. Той е бирникъ на боговетѣ. Когото хване, иска нѣщо отъ него. Сега оставамъ вие да мислите, какво можете да напишете за времето. Сега всички трѣбва да се стремите къмъ вѫтрешно опрѣсняване, къмъ вѫтрешно обновяване въ живота. Красотата на живота седи въ вѣчното опрѣсняване, или обновяване. И въ Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте!“ Когато лошитѣ и добритѣ работи се преповтарятъ, тѣ произвеждатъ обратни резултати. Защо? — Отъ честото повтаряне на известни нѣща става втръсване въ човѣка, вследствие на което се произвежда вѫтрешна реакция. Дойде ли до тази реакция, човѣкъ непременно трѣбва да се опрѣсни, да се обнови. Като се обнови, той ще може разумно да си обясни причинитѣ за противоречията въ живота. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ трѣбва да си изясни противоречията въ своя животъ. Когато дойдете до съзнание, че живѣете въ единъ разуменъ свѣтъ, вие ще видите, че всѣко живо сѫщество е поставено точно на своето мѣсто. Следователно, и противоречията, на които се натъквате, сѫ на мѣстото си. Като вървя по улицитѣ, гледамъ, какъ сѫ наредени електрическитѣ стълбове и намирамъ, че всѣки отъ тѣхъ е поставенъ точно на мѣсто, съ строго опредѣлено предназначение. Ако покрай тия стълбове минава нѣкое дете, или единъ простъ човѣкъ, той нѣма да се спре върху тази мисъль, какъ сѫ наредени електрическитѣ стълбове. Той ще мине—замине покрай тѣхъ безъ да имъ обърне внимание. Като ученици на тази Велика Школа, и вие трѣбва да наблюдавате всѣко нѣщо, да видите, какви закони действуватъ въ природата. Влизате въ нѣкоя гора, минавате покрай дървета, покрай треви и цвѣтя безъ да наблюдавате, какъ сѫ наредени. Всѣко растение, всѣко дърво е стълбъ, подобенъ на електрическитѣ. Вижте, какъ е поставенъ този стълбъ. Какво правите вие? — Спирате се предъ дърветата и започвате да човъркате, да чоплите кората имъ, било съ ножче, или съ нѣкое острие. Така постѫпватъ неразумнитѣ ученици. Какво правятъ българитѣ по селата? Като влѣзе въ нѣкоя гора, българинътъ вади брадвата си и започва да сѣче ту това, ту онова дърво. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ. Докато между хората и разумната природа сѫществува дисхармония, постоянна борба, никога работитѣ имъ нѣма да вървятъ напредъ. Хората постоянно сѣкатъ дърветата — стълбоветѣ на природата, но и тя сѣче. Когато разумностьта влѣзе въ човѣка, и природата ще измѣни отношенията си къмъ него. За да придобие разумность, човѣкъ трѣбва да бѫде крайно внимателенъ къмъ всичко, което го заобикаля. Когато срещнете единъ човѣкъ, вие трѣбва да бѫдете внимателни не само къмъ неговото външно положение, но и къмъ службата, която той извършва въ природата. На всѣки човѣкъ е дадеча известна работа отъ природата, която той трѣбва да извърши. Когато не изпълнява службата си, както трѣбва, човѣкъ не се обновява. Когато не е вѣренъ на своя идеалъ, човѣкъ не се обновява. Когато не е постояненъ въ своитѣ възвишени мисли и чувства, човѣкъ не се обновява. Много отъ мислитѣ и чувствата, които вълнуватъ съвременнитѣ хора, сѫ минали презъ много умове и сърца, вследствие на което сѫ изгубили своята първоначална чистота. За човѣка сѫ важни ония мисли и чувства, които сега излизатъ отъ Бога, съ които Той сега твори. За да се обнови, човѣкъ трѣбва да пречисти въ себе си всички Божествени мисли и чувства, които отъ миналитѣ вѣкове още е изопачилъ. Много отъ тия мисли и чувства сѫ така наслоени съ прахъ и нечистотии, че днесъ сѫ недостѫпни, както за самия човѣкъ, така и за свѣта. Представете си, че имате идеалъ да станете щастливи. Какво разбирате подъ думата „щастие“? Щастието е нѣщо невидимо. То се дължи на благоприятни духовни съчетания, а не на нѣкакви материални блага. Материалнитѣ блага сѫ външенъ изразъ на щастието. Отъ това гледище красивитѣ дрехи могатъ да се уподобятъ на щастливъ човѣкъ. И наистина, само щастливиятъ човѣкъ може да се облича съ най-хубавитѣ си дрехи. Нещастниятъ не може и не трѣбва да се облича съ хубави дрехи, защото тѣ, освенъ че нѣма да му придадатъ нѣщо, но ще увеличатъ нещастието му, понеже не може да ги оцени. Въ такъвъ случай, по-добре е този човѣкъ да бѫде облѣченъ въ дрипели, съ скѫсани дрехи, отколкото съ хубави, нови дрехи. Защо му сѫ тия хубави, скѫпи дрехи, щомъ всѣки, който го срещне на улицата, може да го съблѣче и да му ги вземе? Щастливиятъ човѣкъ е сѫщевременно и уменъ. Той разбира не само човѣшкия, но и Божествения свѣтъ. И тъй, за да се обнови, човѣкъ трѣбва да избѣгва повторението на нѣщата, което води къмъ пресищане. На преситения трѣбва да се отнеме нѣщо, за да се обнови. Този процесъ се извършва непрекѫснато въ природата и въ живота. Забележете, какво става съ хората. Тѣ очакватъ едно нѣщо, сполетява ги друго, вследствие на което постоянно се намиратъ предъ изненади. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото да не е отнето нѣщо. Това е необходимо, за да дойде обновяването. Този законъ се прилага, както по отношение на отдѣлния човѣкъ, така и по отношение на обществата и народитѣ. Когато нѣкое общество, или нѣкой народъ събере много енергия въ себе си и не знае, какъ и де да я пласира, той започва да се стреми къмъ нѣщо грандиозно, което, въ края на краищата, ше го разруши. За да не стане това, Провидението му създава нѣкаква изненада, отъ която той губи часть отъ енергията си, но започва вѫтрешно да се обновява. Такова нѣщо преживѣ Германия въ общоевропейската война въ 1915? Нито Англия, нито Франция спечелиха това, което Германия спечели. Въ Германия започна процесъ на вѫтрешно обновяване. И Русия е подложена на такова обновяване. Съвременнитѣ хора се заблуждаватъ отъ външнитѣ нѣща. Като дойдатъ страданията, тѣ мислятъ, че всичко сѫ изгубили. Не, страданията винаги обновяватъ човѣка. Човѣкъ може да изгуби богатството си безъ да е изгубилъ нѣщо сѫществено. Придобиването и загубата на богатството е хазартна игра въ живота. Въ една минута само човѣкъ може да стане и беденъ, и богатъ. Ако нѣкой играе на борсата, той може да влѣзе последенъ беднякъ, а да излѣзе милионеръ. И обратното се случава: влиза милионеръ, излиза последенъ беднякъ. Като казвамъ, че за да се обнови човѣкъ, трѣбва да му се отнеме нѣщо, това е само външна страна на въпроса. Това не значи, че постоянно трѣбва да се отнима нѣщо отъ човѣка. Отнимането трѣбва да бѫде като външно условие, а не като постояненъ вѫтрешенъ процесъ. Обновяването е вѫтрешенъ процесъ въ човѣка, който внася нѣщо ново въ неговата душа. Всѣки день, всѣки часъ, всѣки моментъ трѣбва да се внася нѣщо ново въ мислитѣ и чувствата на човѣка. Само новото обновява и повдига човѣка. Само любовьта е въ състояние да внесе новото въ човѣшката душа. Много е говорено за любовьта, но малцина я разбиратъ. Любовьта е нѣщо велико, колкото понятно, толкова и непонятно за хората. Любовьта изисква да обичашъ всички и да те обичатъ всички. Само Богъ, като Вѣчно Начало, като Абсолютна величина, безъ начало и безъ край, обича всички, и всички Го обичатъ. Той е неизмѣненъ, затова всички сѫщества, отъ малки до голѣми, Го обичатъ. Помежду си тия сѫщества спорятъ, биятъ се, примиряватъ се, но дойдатъ ли до Него, всичко това изчезва. — Защо? — Защото Той е идеалъ на всѣко живо сѫщество. Следователно, идеалътъ на всѣко живо сѫщество е да бѫде обичано отъ всички. Да ви обичатъ всички — това е велика идея, която не може да се разбере въ нейната дълбочина. Бога всички обичатъ, защото Той може да отговаря на всички. Значи, само онзи е обичанъ отъ всички, който може разумно да отговаря. Който иска да бѫде обичанъ отъ всички, той не трѣбва да живѣе въ личностьта. Личностьта представя листа на дърветата. Листата траятъ временно — презъ пролѣтьта, презъ лѣтото и презъ есеньта. На края на есеньта тѣ започватъ да капятъ, а на другата пролѣть израстватъ нови листа. Като ученици на окултна школа, вие се стремите къмъ обновяване. Такъвъ е билъ стремежътъ на ученицитѣ въ всички окултни школи досега. На времето си и апостолъ Павелъ е говорилъ за обновяване. Красиво нѣщо е обновяването! То се постига чрезъ закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината. По какъвъ да е начинъ, човѣкъ трѣбва да се обнови! — Не мислете, че това обновяване ще ви наложи да влѣзете въ съгласие съ окрѫжаващитѣ. Не, щомъ искате да се обновите, не мислете за окрѫжаващата срѣда. Щомъ искате да се обновите, не мислете за времето: дали е облачно, дали вали снѣгъ, или дъждъ — за нищо друго не мислите, освенъ за обновяването. Нѣкой иска да направи добро. Щомъ иска да направи добро, не трѣбва да се рѫководи отъ времето, дали снѣгъ, или дъждъ вали. Ще направи добро безъ никакви отлагания, безъ никакви коментарии. Обаче, като се натъкне на нѣкакво противоречие, този човѣкъ казва: Нѣма смисълъ да правя добро. — Защо нѣма смисълъ да прави добро? — Защото хората трѣбвало да живѣятъ въ хармония и взаимно да си помагатъ. Понеже не било така, той се обезсърдчилъ. Вѣрно е, че хората трѣбва да живѣятъ въ хармония помежду си, но вѣрно е и това, че тѣ трѣбва да минатъ презъ сегашния животъ, да се натъкнатъ на редъ мѫчнотии и противоречия. Преди да се внесе хармония въ живота, както и въ музиката, човѣкъ първо се натъква на дисхармония. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички състояния поне по единъ пѫть. Запримѣръ, нѣкой изживява тежко състояние, струва му се, че свѣтътъ се събаря върху него. Колкото да е тежко състоянието му, той трѣбва да знае, че само веднъжъ ще го мине. Втори пѫть по никой начинъ нѣма да мине презъ сѫщото състояние. Ще ви приведа единъ примѣръ. Снощи седа въ стаята си и чувамъ, че нѣкой пъшка предъ вратата. Вслушвамъ се, чувамъ, че се напира на вратата, нѣкой иска да влѣзе вѫтре. Излѣзохъ отъ стаята си и видѣхъ на стълбата едно куче. То ме погледна, каза ми нѣщо. Разбрахъ, че не е добре, дошло е да иска помощь: яло нѣкаква храна, която развалила стомаха му. Мисля си: какъ е дошло на ума на това куче да напусне топлата кухня и да се качи горе да иска помощь? Нѣкой му далъ варени, горещи картофи, безъ да знае, че кучетата не обичатъ горещо ядене. Следъ малко кучето слѣзе долу, но едва вървѣше, губѣше равновесие. Господарьтъ на това куче ималъ добро желание, искалъ да му даде топла храна, но му напакостилъ. Често и вашитѣ господари ви даватъ горещи картофи, съ които развалятъ стомаситѣ ви. Следъ това вие мислите, че сте господари на положението си. — Не зная, доколко сте господари на себе си. Когато параходътъ влѣзе въ морето и започне да се движи на една и на друга страна, отъ него ли зависи това движение? Движението на парахода се управлява отъ единъ разумъ, по-високъ отъ този на самия параходъ, но люлѣенето му на една, или на друга страна, нагоре или надолу, се опредѣля отъ морскитѣ вълни. Разумътъ, който направлява движението на парахода, е вѫтре въ него. Тъй щото, когато видите, че нѣкой се криви на една, или на друга страна, не сѫдете, не го критикувайте. Казвате: Защо този човѣкъ криволичи въ пѫтя си? Ако сте на негово мѣсто, и вие ще криволичите. Нищо лошо нѣма въ криволиченето. Колкото да криволичите, това е неизбѣжно. Гледайте, обаче, да пазите равновесие. Докато параходътъ е въ пристанището, никакво криволичене нѣма да има. Щомъ влѣзе въ морето, въ великия океанъ на живота, криволиченето неизбѣжно ще дойде. Ако морето е тихо, параходътъ ще бѫде спокоенъ. Започне ли параходътъ да криволичи, това е добъръ признакъ. Това показва, че има бури въ океана, които ще внесатъ опрѣсняване въ живота. Природата обича постоянното опрѣсняване. Ако въздухътъ и водата не се опрѣсняваха, щѣха да бѫдатъ въ постояненъ застой, който би се отразилъ неблагоприятно върху цѣлокупния животъ. Като знаете значението на закона за обновяването, приложете го въ своя личенъ животъ, за да се ползувате отъ него. И тъй, тази година ще работите за своето обновяване. Човѣкъ може да се обновява и при най-неблагоприятни условия. Обаче, за растенето не е така. Има условия въ живота, при които човѣкъ не може да расте. При обновяването на човѣка взиматъ участие сѫщества извънъ него. Запримѣръ, когато детето трѣбва да се облѣче съ нови дрехи, това правятъ родителитѣ му. Тѣ го обличатъ, както искатъ, стига детето да не имъ препятствува. Когато се разсърди, детето не иска да го обличатъ, не харесва дрехитѣ си, плаче, дърпа се назадъ — недоволно е нѣщо. И съвременнитѣ хора, като децата, не сѫ доволни отъ живота си. Тѣ се стремятъ къмъ другъ нѣкакѣвъ животъ, вследствие на което сегашниятъ не ги задоволява. Хората бързатъ много. Нека потърпятъ малко. Животътъ, който очакватъ, ще дойде. Той едва е започналъ да се проявява. Ако имате търпение, новиятъ животъ ще дойде и ще донесе всичко, каквото желаете. — Кога ще дойде? — Може тази вечерь да дойде, може и утре вечерь. Ако не дойде днесъ или утре, ще дойде следъ месеци, следъ години — следъ десеть, следъ сто хиляди години, а може би и следъ милиони години — важно е да дойде. Ако сте умни, за единъ день ще дойде; ако сте глупави — следъ хиляди години ще дойде. — Какъ можемъ да поумнѣемъ? — Като вършите волята Божия. Ставате сутринь рано, имате добро разположение на духа, искате да направите нѣщо за Бога, да извършите Неговата воля, да живѣете изключително за Бога. Това не значи, че ще занемарите вашия животъ и вашитѣ работи. — Не, първо ще свършите нѣщо за Бога, а после — за себе си. Въ това време ще дойде нѣкой отвънъ да свърши вашата работа. Речете ли първо да свършите своитѣ работи, а после Божиитѣ, нито вашитѣ ще свършите, както трѣбва, нито Божиитѣ. Въ живота има две течения: въ едно отъ дветѣ течения попада човѣкъ и тамъ работи. То е ограниченото състояние. Другото е неограниченото състояние, въ което само Богъ работи. Тѣзи две течения се намиратъ въ постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извънъ времето и пространството. Ето защо, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на времето, да се освободи отъ Сатурна, отъ своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата. И наистина, когато нѣкой има да взима отъ васъ, той постоянно гледа, кога ще дойде времето, падежа на задължението. Щомъ получи, каквото има да взима, той повече не мисли за времето. Докато живѣе въ време и пространство, човѣкъ мисли и работи само за себе си. Не само това, но той счита, че и хората, и Богъ трѣбва да мислятъ и работятъ само за него. — Нѣма защо да се изисква това отъ Бога. Той всичко е направилъ, при това всичко е направено безпогрѣшно. Като знае това, апостолъ Павелъ е казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за тѣзи, които Го любятъ“. Най-важниятъ въпросъ за човѣка е въпросътъ за вѫтрешното обновяване. То седи въ връзка съ доволството. Щомъ станете сутринь, започнете да работите съ най-малкитѣ условия, които ви сѫ дадени. Въ София има една книжарница, наречена книжарница „три лева“. — Защо е наречена така? — Защото този книжарь е започналъ търговия само съ три лева. Работата му тръгнала добре, и въ скоро време той станалъ капиталистъ. Други търговци сѫ започвали съ голѣми капитали и въ скоро време всичко сѫ изгубвали. Следователно, който иска да стане човѣкъ, той трѣбва да започне работата си само съ три лева. По сѫщия начинъ и ученикътъ трѣбва да започне своята работа съ капиталъ отъ три лева. Сега, като четете и изучавате беседитѣ, вие не трѣбва да се спирате върху буквата на нѣщата, а трѣбва да ги изучавате по духъ, като се спирате главно върху ония методи, които помагатъ за вѫтрешно обновяване. За изучаване на всѣка наука има два начина: външенъ и вѫтрешенъ. Запримѣръ, едни изучаватъ математиката по време и пространство, а други изучаватъ математика на Битието. Другъ е въпросътъ, ако изучавате резултатитѣ. Като живо сѫщество, самиятъ човѣкъ е цѣла математика и геометрия. Сѫщото нѣщо може да се каже за всѣка наука. Следователно, ако изучавате естественитѣ науки като резултатъ, е едно нѣщо; ако ги изучавате като битие е друго нѣщо. Ако изучавате астрологията като резултатъ е едно нѣщо; ако я изучавате като битие е друго нѣщо. Докато съзнавашъ, че живѣешъ, всички противоречия за тебе изчезватъ; щомъ дойдешъ до отношения съ хората, до кармата, до проява на явленията въ време и пространство, противоречията излизатъ на лице, и ти виждашъ, че имашъ да давашъ. Значи, докато изучаваме човѣка като сѫщество, излѣзло отъ Бога, противоречията лесно се разрешаватъ. Това не значи, че нѣма да имаме никакви страдания и мѫчнотии. И при това положение страданията и противоречията ще ни следватъ, но ще иматъ разрешение, макаръ и въ вѣчностьта. Тогава човѣкъ ще разрешава задачитѣ си, ще върви напредъ и ще намира причинитѣ за всѣко явление, което става въ живота и въ природата. Той ще вижда резултатитѣ на днешнитѣ противоречия въ далечното бѫдеще. Ако отъ страданията на човечеството може да се изработи единъ голѣмъ, великолепенъ диамантъ, който да свѣти на главата на единъ ангелъ, тѣзи страдания иматъ смисълъ. Заслужава да се прекара една вѣчность въ страдания, за да свѣтишъ цѣли вѣчности върху главата на единъ ангелъ. Щомъ е така, заслужава човѣкъ да страда, за да се превърне въ диамантъ, който единъ день да стои върху главата на нѣкой ангелъ и да отразява неговата свѣтлина. Обаче, това сѫ само начини на разсѫждения. Въ сѫщность, душата на човѣка въ Божествения свѣтъ има съвсемъ друго предназначение, а не само да страда. Това, което ви говоря за страданията, е само за изяснение на нѣщата. Следователно, каквито отвлѣчени въпроси да се повдигатъ въ сегашния животъ, вие ще се спъвате въ тѣхъ, базъ да ги разрешите. — Защо? — Защото сегашниятъ ви животъ е опредѣлена величина. Сегашниятъ животъ на хората е преходенъ, той е даденъ само за опредѣлено време и пространство. Той е подобенъ на едно ядене, сложено въ чиния и валидно само за даденъ случай. Мине ли времето на тоза ядене, минава и значението му. Това ядене не разрешава въпроситѣ за цѣлъ день. То разрешава въпроситѣ само за една трета отъ деня. Като донесатъ сутриньта ядене, нѣкаква закуска, ти се усмихнешъ, хапнешъ си, доволенъ си. Като донесатъ ядене на обѣдъ, пакъ се усмихнешъ, пакъ си доволенъ. Ще дойде време, когато нѣма да се задоволявашъ отъ това ядене; ще стане нужда да измѣнишъ яденето си, да стане идеално. Когато се говори за обновяване, разбирамъ намаляване на тежестьта, която човѣкъ е турилъ върху себе си. Тази тежесть се дължи на чрезмѣрно голѣми желания, къмъ които човѣкъ се стреми. Хроносъ, отъ една страна, и Сатурнъ — отъ друга, сѫ казвали и продължаватъ да казватъ на човѣка: Ние можемъ да ти дадемъ на заемъ, колкото пари искашъ. Колкото за плащане, не се безпокой има време, цѣлата вѣчность е предъ тебе, ще се изплатишъ. Като се основава на тѣхнитѣ думи, човѣкъ взимз и трупа, не мисли, но единъ день го изправятъ предъ дълговетѣ му: трѣбва да плаща, а пари нѣма. Дойде ли до плащане, човѣкъ изпада въ положението на онзи българинъ отъ провадийскитѣ села, който далъ на заемъ осемь крини жито на единъ турчинъ. Следъ като плащалъ десеть годиии наредъ, турчинътъ останалъ да дължи на българина още 80 крини жито. Казвамъ: Вземешъ ли отъ Хроноса осемь крини жито на заемъ, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинътъ си служи съ пословицата: „Не искамъ нито жилото му, нито меда“. Това е кармата. Страшенъ е кармическиятъ законъ, съ който сѫ свързани всички хора. Докато сте свързани съ този законъ, вие не можете да се откажете отъ плащане на дълговетѣ си. Такъвъ законъ сѫществува и въ съвременнитѣ държави. Когато нѣкой има дългове, но не иска да ги плаща, турятъ го въ затворъ да лежи нѣколко години, да компенсира задълженията си. Кое е за предпочитане: да изплати човѣкъ дълговетѣ си, или да лежи въ затворъ? Изобщо, за предпочитане е човѣкъ да изплати дълговетѣ си, отколкото да лежи въ затворъ. Ако при излежаване наказанието си въ затвора му даватъ книги да чете, да се просвѣщава, това не е лошо. Сега, турете въ ума си мисъльта, че трѣбва постоянно да се обновявате. Каквито противоречия да срещнете въ живота си, ставайте се разумно да ги разрешавате. Всѣки трѣбва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя животъ, но не да ги избѣгва. Не е въпросъ да се избѣгватъ противоречията — важно е разумно да се разрешаватъ. Щомъ ги разрешите правилно, ще преживѣете най-малката радость, като печалба въ живота си. Нѣкой ще каже, че вмѣсто обновяване, по-добре е да има нѣколко стотици хиляди лева. Споредъ него по-добро обновяване отъ паритѣ нѣма. — И това е вѣрно. Има случаи въ живота, когато паритѣ сѫ необходими, но има случаи, когато паритѣ не сѫ необходими. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ пари; когато умира, не се нуждае отъ пари. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ ядене; когато умира, не се нуждае отъ ядене. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ знание; когато умира, никакво знание не му е нужно. Тази е истинската философия на живота. Когато човѣкъ се ражда, могатъ да му дадатъ, какъвто кредитъ иска, но трѣбва да чака известно време, докато редътъ му дойде. Отивате въ английската банка да извадите сто милиона английски лири. Лесно е да ви дадатъ тѣзи пари, но трѣбва да чакате редъ, да свършатъ работата си всички, които сѫ дошли преди васъ. Вие гледате часъ по-скоро да вземете тѣзи пари, но де ще ги турите, не държите смѣтка. Знаете ли, колко тежи това злато? Казвате: Да взема това злато, че повече не мисля. То ще бѫде единъ сигуренъ запасъ. въ живота ми. По сѫщия начинъ и вие искате голѣми блага отъ Бога, безъ да държите смѣтка, какво представятъ тия блага. Тѣзи блага сѫ стотѣ милиона, за които не държите смѣтка, де ще ги турите. Знаете ли, колко колѝ сѫ нужни за пренасяне на това злато? Следователно, когато човѣкъ иска да придобие всички блага изведнъжъ, това значи да изтегли сто милиона английски лири отъ английската банка. — Да се искатъ по този начинъ блага, това е неразумно. Всѣки ще получи толкова блага, колкото е опредѣлено. Не е въпросъ само да придобива човѣкъ блага, но като ги придобива, да ги впрѣга на работа. Единъ господинъ казваше, че могълъ да впрегне на работа само два и половина милиона лева. Ако има повече отъ два и половина милиона лева, не би могълъ да ги впрегне на работа. Следователно, както паритѣ, така и благата, които има, човѣкъ трѣбва да ги впрегне на работа, а не да ги държи въ себе си безъ употрѣбление. Тази вечерь ще ви дамъ следната пѣсень: „Тѫги, скърби сѫ богатства за живота въ душа скрити; за бѫдни добрини, за благи плодове; за свѣтли дни — (3 пѫти) дни, дни, дни“. Щомъ имате нѣкаква скръбь, изпѣйте тази пѣсень. Важно е да може човѣкъ да я изпѣе. Лесно е да се говори, но мѫчно е да се изпълни. Нѣкой казва: Като видишъ мечка, цъкни една клечка кибритъ и не се безпокой. — Лесно е да цъкнешъ клечката, но мѫчно е да ти дойде на ума, че трѣбва да цъкнешъ. Когато пѣете тази пѣсень, имайте предъ видъ закона на контраститѣ. Затова, пѣйте я веднъжъ по-слабо, после — по-силно. Ако я пѣете нѣколко пѫти по единъ и сѫщъ начинъ, тя ще изгуби своята сила и значение. Въ ирационалната музика по никой начинъ не можете да изпѣете единъ и сѫщъ тонъ два пѫти. Тамъ нѣма повторение на тоноветѣ. Съ нашитѣ пѣсни ние внасяме обновяване въ българската народна музика. Българскитѣ пѣсни сѫ крайно материалистични. Нѣма да намѣрите българска пѣсень, която да изразява молитвата на българина. Чрезъ своитѣ пѣсни българиньтъ е изразилъ скръбьта, веселието, но никѫде не е представилъ молитвата на своята душа. Като запѣе, той удря калпака си и казва: Дай тукъ половинъ кило вино! Думитѣ въ пѣснитѣ трѣбва да бѫдатъ така наредени, че да смекчаватъ тоноветѣ. Има известни енергии въ човѣка, които могатъ да се трансформиратъ само съ скачане, съ тропане, съ игра, съ викане. Следъ това въ него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човѣка, когато спечели много пари. Първо той е веселъ, скача, вика, играе, пѣе, докато се успокои и улегне въ себе си. Но веселието и скръбьта не представятъ живота; тѣ водятъ само къмъ живота. Тѣ сж условия само за живота, но не и самиятъ животъ. Радостьта не показва, че човѣкъ е придобилъ живота; скръбьта не показва, че човѣкъ е изгубилъ живота. Радостьта и скръбьта сѫ условия да се прояви живота въ човѣка. Единъ старецъ отъ търновскитѣ села получилъ писмо отъ сина си, който следвалъ въ странство. Като неграмотенъ, бащата занесълъ писмото на касапина въ селото да го прочете. Касапинътъ отворилъ писмото и съ грубъ тонъ прочелъ: Татко, изпрати ми малко пари, защото имамъ нужда! — Вижъ го ти, синковецътъ! — казалъ бащата. Оттамъ чакъ ми заповѣдва. Нищо нѣма да му пратя. Петь пари не давамъ за него! Върви старецътъ и мърмори, недоволенъ отъ сина си. — Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото — казалъ огорчениятъ старецъ. Фурнаджията билъ добъръ човѣкъ, съ мекъ характеръ. Взелъ писмото и съ тихъ, кротъкъ гласъ прочелъ: Татко, изпрати ми малко пари, защото имамъ нужда. — Вижъ, така разбирамъ. Да се помоли малко, да се обърне човѣшки къмъ баща си, а не да ми заповѣдва. Сега ще му изпратя пари, но въ първия случай не бѣхъ готовъ петь пари да му дамъ. Успокоилъ се старецътъ и продължилъ пѫтя си. Както виждате, интонацията има голѣмо значение въ живота на човѣка. Само душата е въ състояние да изрази онова меко, красиво чувство, което се крие въ човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство въ себе си и да престане да се занимава съ външнитѣ работи, съ външния свѣтъ. Дойде ли до това състояние на душата, човѣкъ нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния. Едновременно съ него скърбятъ и се радватъ всички живи сѫщества на земята: и хора, и животни, и растения. Дръжте се за тихото, за великото въ себе си, въ което се крие живота. Що се отнася до скърбитѣ и радоститѣ, кажете: Такава е била волята Божия! Богъ е наредилъ всичко за добро. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 7 декемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢРОЯТНОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Четоха се работитѣ върху темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“. Проявитѣ на човѣшкия духъ не зависятъ отъ вѣроятности. Вѣроятноститѣ представятъ условия за ума. Процеситѣ на душата сѫщо не зависятъ отъ вѣроятности. Защо? — Защото известни вѣроятности сѫ възможности обаче, на физическия свѣтъ тѣзи възможности произлизатъ отъ дадени вѣроятности. Запримѣръ, имате известенъ планъ, или известенъ стремежъ, насоченъ къмъ нѣщо. Въ дадения случай вие можете да изчислите вѣроятностьта за постигане на този планъ. Тѣзи изчисления сѫ възможни на физическия свѣтъ, но въ духовния свѣтъ тази математика не работи. Въ духовния свѣтъ си служатъ съ висша математика. Сега, като говоримъ за вѣроятноститѣ, ние имаме предъ видъ едно широко поле на работа. Тази работа е достояние само на свободнитѣ хора. Само свободнитѣ хора се спиратъ предъ вѣроятноститѣ и възможноститѣ въ живота. Хората, у които умътъ не е развитъ, не вѣрватъ въ никакви вѣроятности и възможности. Тѣ казватъ: Ако има пари, ще вѣрваме. Щомъ нѣма пари, въ нищо не вѣрваме. Като погледне лицето на кого да е, умниятъ човѣкъ веднага познава, каква вѣроятность има въ дадено лице да изпълни известенъ планъ. Който не може да чете по лицата на хората, веднага казва: Дайте пари, ако искате да се реализира известенъ планъ. — Днесъ всичко става съ пари. Който разбира нѣщата, той първо разглежда условията, вѣроятноститѣ за реализиране на известна работа и тогава кредитира. Който не отпуща никакъвъ кредитъ, той вижда, че въ дадена работа нѣма никаква вѣроятность за успѣхъ. Нѣкои търговци работятъ съ закона на вѣроятностьта и затова даватъ на кредитъ. Още като погледнатъ човѣка въ лицето, тѣ веднага разбиратъ, може ли на този човѣкъ да се отпусне кредитъ, или не. Обаче, не мислете, че като си служите съ закона на вѣроятноститѣ, всичко ще се уреди лесно. Не мислете, че и като взимате предъ видъ възможноститѣ за реализиране на нѣщата, всичко ще върви по правъ, по гладъкъ пѫть. Не, колкото да взимате въ съображение възможноститѣ и вѣроятноститѣ, животътъ пакъ нѣма да бѫде увѣнчанъ съ рози и вѣнци. Възможнсститѣ подразбиратъ всички най-възможни нѣща. Като говоримъ за живота, вие разбирате само една отъ неговитѣ страни. Животътъ не е такъвъ, какъвто хората го прекарватъ на земята. Друго нѣщо е животътъ. Тъй както вие си представяте живота, това е само нѣкаква вѣроятность, която сѫществува нѣкѫде. Животътъ, който вие търсите, ще дойде въ бѫдеще, но само за онѣзи, които сѫ завършили своето развитие. Какво показва това? Че вие търсите и очаквате такъвъ животъ, за който още не сте готови. И да ви дадатъ днесъ този животъ, вие ще го снемете на уровена, на който се намирате сега. Ако на малкото момченце дадете една книга отъ висша математика, то ще започне да я разгръща, да я прелиства, и въ края на краищата ще си направи отъ нея едно хубаво хвърчило, което ще пусне въ въздуха. Сѫщото правятъ и нѣкои религиозни хора. Следъ като имъ се даде най-хубавия животъ, тѣ ще си направятъ отъ него хвърчила. Това е резултатъ на човѣшката дейность, проявена въ лѣвата страна на живота. Наистина, ако проследите живота на тѣзи хора, ще видите, че се молятъ или за пари, или за кѫщи — съ една дума тѣ се молятъ само за хвърчила. Животътъ не седи нито въ паритѣ, нито въ яденето, нито въ кѫщитѣ, нито въ науката. Науката е приятно развлѣчение за човѣшкия умъ. Ще кажете, че не се нуждаете отъ никакви развлѣчения. — Ако не се нуждаете отъ никакви развлѣчения, защо ядете, защо спите? Защо страдате като изгубите приятелитѣ си? Значи, яденето, спането, приятелитѣ ви, това сѫ равлѣчения въ живота. Когато обущата, дрехитѣ ви сѫ скѫсани, вие пакъ страдате. Защо? — Защото хубавитѣ обуща и дрехи сѫ развлѣчение за васъ. Ние изнасяме всички тия нѣща, за да си съставите ясна представа за живота, да видите, че между вашия и Божествения животъ има голѣма разлика. Както да си представяте Божествения животъ, вие пакъ нѣма да го разберете, но поне ще се съобразявате съ закона на вѣроятноститѣ, ще знаете, въ колко и въ кои случаи презъ деня ще можете да изпълните волята Божия, и въ колко случаи не ще можете да я изпълните. Съ познаването на този законъ, човѣкъ би могълъ да опредѣли за себе си, дали ще свърши училището и съ какъвъ успѣхъ ще завърши. Ако е търговецъ, той ще може да опредѣли, дали ще спечели въ търговията си, или ще изгуби. Астролозитѣ, които добре познаватъ този законъ, правятъ изчисления и могатъ да предскажатъ на нѣкой търговецъ, доколко най-много може да се впусне въ търговия. Ще кажатъ на този търговецъ: Ти можешъ да спечелишъ най-много десеть милиона лева. Щомъ спечелишъ тази сума, напусни търговията. Ако още продължавашъ да въртишъ търговия, всичко ще изгубишъ. На нѣкой писатель ще кажатъ: Ти трѣбва да напишешъ едно хубаво съчинение, съ което да спечелишъ име предъ свѣта. Следъ това ще се предадешъ на служене на Бога. Така бѣше съ Толстоя, така бѣше и съ Буда. Буда живѣ като царски синъ, обиколенъ съ богатство и разкошъ, далечъ отъ страданията въ живота. Обаче, единъ день той видѣ една нещастна жена, единъ нещастенъ старецъ, и въ него се събуди състрадание къмъ човѣчеството. Отъ този моментъ спокойствието на неговия животъ се наруши, и той се свърза съ страданията на цѣлото човѣчество. Буда се зае съ разрешаване задачитѣ на живота. Коя е причината, задето той напусна царския палатъ? Какъ ще отговорите съ вашата математика на този въпросъ? Ще кажете, че Буда не е разбралъ живота. Той е трѣбвало да остане при условията, при които се е родилъ, и като царь да бѫде полезенъ на окрѫжаващитѣ. Обаче, Буда не е разбиралъ така живота. Да бѫдешъ царь, това е физическа страна на живота. Като царь той нищо не би могълъ да направи. Откакъ свѣтътъ сѫществува, нито единъ царь не е билъ щастливъ. Ако царьтъ внесе „петь“ въ свѣта, „десеть“ ще изгуби. И най-добритѣ царе сѫ били нещастни. Това не значи, че не сѫ имали желание да помогнатъ на своя народъ, но заобиколени отъ приятели и неприятели, тѣ често сѫ изпадали подъ тѣхно влияние и сѫ носили отговорноститѣ за всѣко добро, или престѫпно дѣло, извършено въ тѣхно име. Питамъ: каква е вѣроятностьта човѣкъ да влѣзе, или да не влѣзе въ Царството Божие? Каква е вѣроятностьта човѣкъ да бѫде, или да не бѫде спасенъ? Мнозина се съмняватъ, дали сѫ спасени, дали ще влѣзатъ въ Царството Божие. И като се съмняватъ, тѣ казватъ: Тази работа е празна, вѣтъръ работа е тя, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. — Духането на вѣтъра е една вѣроятность. Горенето на огъня е една вѣроятность. Наистина, когато два предмета се търкатъ единъ въ другъ, произвежда се топлина. Когато двама души съ противоположни идеи се търкатъ, между тѣхъ става известна реакция, известно химическо съединяване. Какъ мислите вие, вѣроятность ли е това, което става между тия двама души, или възможность? Търкането между хората дава възможность за широкъ замахъ на ума. Когато се говори върху различни въпроси, всичко е вѣроятно, но за всѣки даденъ случай, отъ тия вѣроятности само нѣкои могатъ да се реализиратъ. По време и пространство всичко е възможно, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно. Въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може да направи или добро, или зло; въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може или да обича, или да мрази. Въ най-краткия моментъ отъ времето, който човѣшкото съзнание може да схване, човѣкъ може да направи разлика между две душевни състояния. Така се образува права линия, или малка междина. Въ тази междина, именно, се явява възможностьта за реализиране на нѣщо. И тъй, вѣроятностьта се заключава, именно, въ този малъкъ промежутъкъ, въ тази малка междина — да направишъ зло или добро, да проявишъ любовь или умраза. За васъ е важно да знаете, каква е вѣроятностьта при дадени условия да постѫпите по единъ, или по другъ начинъ. Когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята и се оплете въ материята, може математически, чрезъ теорията на вѣроятноститѣ да се изчисли, каква възможность има човѣкъ да сгрѣши и колко грѣхове може да направи. Никой нищо нѣма да му каже, но ще слѣдятъ, като върви въ пѫтя, де ще се отклони и колко отклонения ще нанаправи въ живота си. Животътъ е пъленъ съ вѣроятности и възможности. Вѣроятноститѣ засѣгатъ умствения свѣтъ. Възможноститѣ засѣгатъ, отъ една страна, причинния свѣтъ, а отъ друга — низшитѣ области на астралния свѣтъ. Има два вида възможности въ свѣта: едни, които могатъ да се реализиратъ, и други, които не могатъ да се реализиратъ. Запримѣръ, има възможность всѣки човѣкъ да стане ясновидецъ, но колцина до сега сѫ станали ясновидци? Който отъ васъ е ясновидецъ, нека прочете отъ мѣстото си, какво е написано на нѣкой листъ, поставенъ на известно разстояние. Всички ще слушате съ приятность, какво се чете. Нѣкои ще се чудятъ, какъ става тази работа, че отъ толкова далечно разстояние може да се чете. — Наука е това! Вѣроятно и възможно е всѣки да стане ясновидецъ, но това постижение още не е реализирано за всички. Това, което днесъ не може да се реализира, въ бѫдеще ще се реализира. Много отъ ученицитѣ се спъватъ въ своето минало. Тѣ не трѣбва да се спиратъ на миналото си, но да вървятъ напредъ. Противоречията, страданията на човѣка, това е неговото минало. Несгодитѣ, съмненията, завистьта, умразата въ живота, това е миналото на човѣка. Всичко онова, което спъва хората въ развитието имъ, това е тѣхното минало. Щомъ се натъкнатъ на своето минало, тѣ трѣбва да кажатъ: Това е отъ моето минало; не искамъ да се занимавамъ съ него. — Съ какво трѣбва да се занимавате? — Съ новото. — Кое е новото? — Любовьта. Тя ще се реализира въ бѫдеще. Когато умразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще ѝ кажете: Азъ отивамъ на работа, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Ако не искашъ да се върнешъ, влѣзъ въ стаята на миналото и чакай, колкото искашъ. Споредъ закона на кармата, тя ще остане да чака докато се върнете. Въ това време вие ще се разговаряте съ любовьта, ще правите свои изчисления върху възможноститѣ и вѣроятноститѣ въ живота. Вашата погрѣшка въ живота се заключава въ това, че като дойде любовьта, туряте я въ стаята на миналото, а като дойде умразата, туряте я въ стаята на бѫдещето — размѣстяте мѣстата имъ. Вие се оплаквате, че ви е тежко. — На кого не е тежко? Миналото е всѣкога тежко. Щомъ дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да се справи съ своето минало. Той самъ е създалъ миналото си, самъ ще се справи съ него. Нѣма защо да се страхува отъ него. Тъкмо размишлявате върху любовьта, дойде въ ума ви мисъльта, че отъ васъ човѣкъ не може да стане. Щомъ тази мисъль ви посети, веднага станете на крака и кажете: Добре дошла! Заповѣдай въ стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си. Въ това време ще видите, че новъ човѣкъ може да стане отъ васъ. Спокойно вършете работата си, а тази мисъль, неканената гостенка, нека чака вь стаята на миналото. Не се тревожете, защо е дошла. Тази мисъль е завистьта, която иска да ви спъне въ пѫтя. Тя е ваша роднина отъ миналото, съ която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви — ще ви почака известно време, и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. Казвате: Буквално ли да разберемъ това нѣщо, или символично? — Що е символъ? — Символитѣ сѫ математически знаци на висшата математика, и като такива, тѣ боравятъ само съ живи числа. Числата на духа сѫ живи: единицата, двойката и всички числа, произлѣзли отъ единицата, сѫ живи. Миналиятъ животъ на човѣка сѫщо така е живъ. Миналото не е мъртво, то е реалность. Задачата на ученика е да се стреми да разбира нѣщата правилно, за да може самъ да си помогне. Каквото мисли човѣкъ, това придобива. Какъв то предметъ поставите предъ свѣточувствителната плоча на фотографията, това ще се прояви. Колко пѫти може да се фотографира върху една плоча? — Веднъжъ само. Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣшката мисъль. Върху ума на човѣка, като върху фотографическа плоча, могатъ да се отпечатватъ различни мисли. При това, всѣка мисъль може да се отпечата само единъ пѫть. Въ случая плочата представя апаратъ, върху който се отбелязватъ мислитѣ на човѣка. Понѣкога апаратътъ е отворенъ, а нѣкога — затворенъ. Това сѫ възможности за възприемане на мислитѣ. Щомъ имате апаратъ, явява се въпросъ, на кое мѣсто, при каква обстановка трѣбва да се постави апаратътъ. Обстановката, или мѣстото на апарата представя вѣроятностьта за човѣшкия духъ да се установи на едно, или на друго мѣсто Щомъ се установи мѣстото, вие отваряте касетката, въ която се намира плочата, и фотографирате. Като снемете образа, бързо затваряте касетката и прибирате стъклото, т. е. плочата. За всѣко ново фотографиране употрѣбявате нова плоча. За тази цель човѣкъ трѣбва да разполага съ безброй плочи, да ги употрѣбява, когато му сѫ нужни. Обаче, отъ него зависи да избере мѣстото, обстановката, отдето ще снима изображението. Отъ него зависи да избере предмета за фотография. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се издигне надъ дребнавоститѣ въ живота. Дребнавоститѣ не правятъ човѣка гениаленъ. Тѣ не внасятъ нито миръ, нито радость въ човѣшката душа. Великото бѫдеще, което се открива предъ човѣка, носи радость и веселие въ неговия животъ. Това съзнаватъ не само духовнитѣ, но и свѣтскитѣ хора, затова всѣки работи, поставя здрава основа за великото бѫдеще на живота. Стремежътъ на хората да бѫдатъ добри, да обичатъ и да бѫдатъ обичани, да развиватъ вѣрата си и въ тѣхъ да вѣрватъ, се обусловя именно отъ този законъ — да създадатъ условия за бѫдещия животъ. Първата работа на ученика е да развива своята вѣра. Вѣрата се занимава съ вѣроятноститѣ, а не съ възможноститѣ. Съ възможноститѣ пъкъ се занимава любовьта. Следователно, който иска да развива вѣрата си, той трѣбва да работи съ вѣроятноститѣ. Любовьта пъкъ се занимава съ възможноститѣ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да обича повече отъ едно сѫщество. Въ следния моментъ той може да обича второ сѫщество. При това, човѣкъ не може да обича когото да е — опредѣлено е кого може да обича. Защо? — Защото любовьта се опредѣля отъ вибрациитѣ. Запримѣръ, единъ ангелъ не може да обича единъ обикновенъ човѣкъ, защото неговиятъ умъ, неговото сърце, неговото тѣло не сѫ въ състояние да издържатъ на вибрациитѣ, на трептенията, които ангелътъ излѫчва отъ себе си. Любовьта на ангела ще разтопи този човѣкъ. Той не е въ състояние да издържи на тази голѣма любовь. На обикновенитѣ хора се дава по малко любовь, презъ едно чучурче. Следователно, любовьта се опредѣля отъ степеньта на човѣшкото развитие. Въпрѣки това, човѣкъ иска много. Той се лакоми безъ да държи смѣтка, че не може да се справи съ силнитѣ течения въ природата. Лакомството е присѫщо на малкитѣ деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче, то плаче, иска отъ майка си да му напълни джобоветѣ съ ябълки. Давате парче хлѣбъ на нѣкой човѣкъ, той погледне хлѣба, погледне васъ, иска да каже, че малко му е дадено. — Тази чърта у хората не е добра. Рече ли, че хлѣбътъ, който му е даденъ, не е достатъченъ, човѣкъ се връща въ миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте съ благодарности всѣко нѣщо, което излиза отъ сърцето на човѣка, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е далъ нѣщо. Малкото, прието съ благодарности, внася миръ въ душата на човѣка. Слушате нѣкой говоритель и казвате: Този човѣкъ не развива темата си добре. Той можа да каже много повече по дадения въпросъ. — Благодарете на малкото. Може би този говоритель нарочно е казалъ по-малко нѣща, за да ви даде възможность вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрѣлъ. Животътъ е пъленъ съ задачи: една ще разрешите, втора ще дойде на нейно мѣсто. Вие трѣбва да разполагате съ свѣтълъ умъ, съ широко сърце, свободно да решавате задачитѣ си. Смущения, противоречия ще дойдатъ и за ума, и за сърцето — тѣ сѫ неизбѣжни, тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Защото сегашниятъ животъ се намира на граница, въ срѣдата между миналия и бѫдещия животъ. Следователно, отъ една страна, вие носите последствията отъ миналото, а отъ друга страна, вие поставяте основа на бѫдещето. Нѣкои се спиратъ предъ въпроса, какво ще придобиятъ, ако продължаватъ да следватъ пѫтя за новия животъ. — Голѣма е придобивката. Вие даже нѣмате представа, какво свѣтло бѫдеще ви очаква, ако живѣете съобразно законитѣ на великата природа. Вие вървите тѫженъ, скърбенъ, навели сте глава надолу, никого не поглеждате: нито ближнитѣ си, нито времето. А деньтъ вънъ е ясенъ, свѣтълъ! Слънцето хубаво грѣе. Небето е чисто, прозрачно, и птичкитѣ весело чуруликатъ. Казвате: Тѫжно, скръбно е на душата ми. — Вѣрно е, че имате нѣкаква скръбь, но тази скръбь не е толкова голѣма, че да затъмни слънцето. Погледнете навънъ, вижте, какъ Богъ се весели! Помислете малко за Него, и скръбьта ви ще се превърне въ радость. За какво има да тѫжите ? Влѣзте въ радостьта на Господа! Ученикътъ трѣбва да се радва на всички условия, които му сѫ дадени за работа, за учене. По този начинъ той ще придобие търпение, кротость, въздържание, милосърдие, любовь и т. н. Само така ученикътъ ще придобие истинското знание, къмъ което се стреми. Само така той ще развие въ себе си досѣтливость, вѫтрешно прозрение — качества, необходими за правилното разрешаване на задачитѣ си. Пѣйте и като млади, и като стари, и като весели и скърбещи, понеже пѣнието е необходимо условие за трансформиране на вашитѣ състояния. На скоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пѣе. Преди години пѣла и свирила, но вече престанала да пѣе, защото баща ѝ фалиралъ, всичко изгубилъ. Въ сѫщото време единъ отъ нашитѣ братя заболѣ тежко, по цѣли дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мѫчеше се отъ нѣкакво възпаление, но презъ всичкото време на боледуването си пѣеше. Като го слушали да пѣе, запитвали: Какъ можешъ да пѣешъ при тѣзи голѣми болки и страдания? — Пѣя на болестьта си. Казвамъ: Този човѣкъ е на правъ пѫть. Всѣки може да плаче — това е най-лесно. Мѫчно е, обаче, въ най-голѣмитѣ страдания да пѣешъ. Това значи силна воля. Това значи усилия. Наистина, мнозина плачатъ въ време на скръбь, обаче, малцина пѣятъ въ скръбьта си. Следователно, изучавайте това, което малцина знаятъ. Кой не е плакалъ въ време на скръбь? Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества — всички сѫ плакали и плачатъ. Ако погледнете подъ микроскопъ нѣкое малко сѫщество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да сѫ неговитѣ слъзни жлези, и то плаче. Всичко въ свѣта охка и пъшка подъ влиянието на скръбьта. Изкуство е човѣкъ да дойде до положение да се радва при скръбьта. Като се говори за закона на вѣроятноститѣ, вие трѣбва да го изучите добре, главно въ положителната му страна. Запримѣръ, вѣроятно е 100%, че на човѣка сѫ дадени всички възможности да просвѣти ума си. Човѣкъ има всички възможности да добие добродетелитѣ на душата. Най-голѣмото постижение за човѣка е да придобие Божията Любовь. Затова, обаче, се изискватъ усилия, геройство, познаване на законитѣ, съ които трѣбва да работи. Пѫтьтъ за постигане на добродетелитѣ не е произволенъ. Не мислете, че като ученици ще ви пуснатъ въ Царството Божие по благодатъ. Благодатьта се отнася само до пособията. На ученика ще се дадатъ пособия по благодать да учи, а усилията, трудътъ и работата се изискватъ отъ него. Дълго време ще теглятъ ученика, докато го пуснатъ въ Царството Божие. Щомъ дойде до предверието на Царството Божие, ще го претеглятъ съ най-чувствителни везни. И за най-малкия недостигъ, или излишъкъ въ теглото, веднага ще го върнатъ назадъ. Казано е въ Стария Заветъ: „Претегленъ си“. Всѣки день ученикътъ се тегли. Следователно, и вие, като ученици, ще бѫдете теглени на най-точни везни, и споредъ теглото ще се опредѣли и мѣстото ви. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е обичь кьмъ знанието. За тази цель вие трѣбва да имате свободенъ умъ, да не се ограничавате. Свободенъ умъ подразбира умъ съ полетъ, съ стремежъ нагоре. Тъкмо дойде въ ума ви една свѣтла, красива мисъль, и вие взимате перото да пишете. Веднага дойде противодействие и казвате: Не му е времето сега. Следъ това дойде нѣкаква възможность да проявите една добродетель, но пакъ се усъмните въ себе си и казвате: Не му е времето сега. И така, отлагате нѣщата отъ днесъ за утре, докато единъ день се намѣрите предъ нереализирани вѣроятности и възможности. Математиката говори за теория на вѣроятноститѣ, и ние говоримъ за вѣроятности, но теориитѣ на математицитѣ по този въпросъ коренно се различаватъ отъ нашитѣ. Ние ги разглеждаме по единъ начинъ, а тѣ — по другъ. Когато ученикътъ се яви предъ нѣкой професоръ по музика, последниятъ веднага познава, дали този ученикъ е даровитъ, или не. Той го познава по вибрациитѣ му. Щомъ вибрациитѣ на ученика съответствуватъ съ тия на учителя, последниятъ счита този ученикъ за даровитъ, за способенъ и намира, че отъ него може да излѣзе нѣщо. Изобщо, силата на човѣка се опредѣля въ всички отрасли на науката и изкуствата. Много хора едва сега започватъ да работятъ въ областьта на науката и изкуствата. Добре е човѣкъ да пѣе хубаво, да завладява съ гласа си. Добриятъ пѣвецъ задоволява себе си, задоволява и слушателитѣ си. Истинско пѣние е, когато човѣкъ пѣе за себе си. Мнозина нѣматъ желание да пѣятъ, нѣматъ никакъвъ импулсъ, никакво вдъхновение. Обаче, всѣки ще пѣе, ако чуе, че се плаща по десеть английски лири на часъ на онзи, който пѣе. Тогава и бедни, и богати ще пѣятъ. И който знае, и който не знае ще пѣять. Пѣйте и се насърдчавайте едни други въ пѣнието! Истинскитѣ пѣвци сѫ дошли на земята съ опредѣлена задача — да утешаватъ и да повдигатъ скръбнитѣ, страдащитѣ и падналитѣ души. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че мислитѣ и желанията имъ не се реализиратъ, — Защо не се реализиратъ? — Защото мислитѣ и желанията имъ сѫ лишени отъ музика и поезия. Ако въ мислитѣ и желанията на хората има музика и поезия, тѣ непременно щѣха да се реализиратъ. Всѣки човѣкъ не може да има музика. Човѣкъ не може лесно да стане пѣвецъ. Дълго време трѣбва да се упражнява, за да разработи своя ларинксъ. Обаче, вѫтрешно той може да бѫде музикаленъ и да излива тази музика въ своитѣ мисли, чувства и желания. Не е лесно човѣкъ да пѣе правилно, чисто. Малко пѣвци взиматъ вѣрни, чисти тонове. За да познаете, дали единъ тонъ е вѣренъ, трѣбва да го поставите въ съгласие съ другъ тонъ. И въ природата има съгласуване на тоноветѣ. Когато човѣкъ е тѫженъ, ритъмътъ на сърцето му се измѣня. Той може да превърне скръбьта си въ радость само чрезъ пѣние, като съгласува тоноветѣ на своята душа. Достатъчно е да запѣе тоноветѣ do, mi, за да се измѣни състоянието му най-много въ продължение на десеть минути. Изпѣйте гамата do мажоръ, а следъ нея пѣсеньта: „Духътъ Божий“. За да не се обезсърдчавате, когато пѣете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чистъ тонъ. На физическия свѣтъ това е невъзможно. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. Невъзможно е човѣкъ да има съвършена мисъль. Ако пѣнието и мисъльта ви бѫдатъ съвършени, вие ще се обезсърдчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добриятъ пѣвецъ се обезсърдчава, ако нѣма хора, които да го разбиратъ. Великиятъ пѣвецъ, великиятъ поетъ трѣбва да бѫдатъ заобиколени отъ хора, които да ги разбиратъ. Допуснете сега, че искате да изпѣете една нова пѣсень. Какво се изисква за това? — На първо мѣсто се изисква разбиране. Безъ разбиране всѣки ще изпѣе пѣсеньта по различенъ начинъ. Въ сѫщность единъ е правилниятъ начинъ за изпѣване на дадена пѣсень. Тъй както вие изпѣхте пѣсеньта „Духътъ Божий“, това е обикновено пѣние, вънъ отъ правилата на истинското пѣние. При такова пѣние пѣсеньта изгубва всѣкакво значение. Като изпѣете пѣсеньта така, тя става обикновена, и у васъ изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга пѣсень. Ако се дадатъ по-нататъкъ думитѣ отъ Евангелието на Иоана, гл. 1., какъ бихте ги изпѣли? Тѣзи думи сѫ следнитѣ: „Синътъ Божий, родений въ свѣта. Той бѣше истинската виделина. Чрезъ Него свѣтътъ стана, и свѣтътъ Го не позна“. Тѣзи думи не могатъ да се изпѣятъ на сѫщия гласъ, както пѣете „Въ начало бѣ Словото“. Когато човѣкъ се ражда на земята, всички се радватъ. Какъ се изразява тази радость? Като ви задавамъ тѣзи въпроси, всички се намирате въ напрегнато състояние. Колкото да се напрѣгате, нѣма да ги разрешите, но поне ще упражните мисъльта си. Положението, въ което се намирате, е подобно на това, когато се намирате предъ нѣкое цвѣте. Представете си, че ви покажа единъ хубавъ карамфилъ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ близо до карамфила, ще усѣтятъ миризмата му и ще се разположатъ добре. Значи, единъ малъкъ карамфилъ е въ състояние да внесе радость и хармония между хората. Обаче, има цвѣтя, които могатъ да внесатъ дисхармония между хората. Има пѣсни, на които първиятъ тонъ още внася дисхармония въ живота. Духовнитѣ мотиви обикновено започватъ съ мажорна гама. Българскитѣ мотиви пъкъ повече сѫ въ миньорна гама. Изпѣ се новата пѣсень: „Синътъ Божий“. Тя започва съ думитѣ: „Имаше человѣкъ..“ (текстъ отъ Евангелието на Иоана, 1 гл.) Засега ще оставимъ тази пѣсень, нѣма да я пѣемъ известно време, за да потъне въ съзнанието на добритѣ пѣвци. Следъ време ще я пѣемъ пакъ, ще направимъ въ нея малки корекции. Вие трѣбва да се занимавате съ сегашната музика, и отъ нея постепенно да минавате къмъ свободната музика. За тази цель съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате въ пѣнието, вие ще станете добри пѣвци. Какво става въ сѫщность? Като пѣете известно време, вие започвате да отстѫпвате на младитѣ, тѣ да пѣятъ, и казвате, че сте стари вече, че пѣнието не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. На каквато възрасть да сте, пѣйте и не мислете за възрастьта си. Докато не заминете за онзи свѣтъ, вие сте деца още, и трѣбва да пѣете! Защо ще се лишите отъ способностьта си да пѣете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свѣтъ и предъ вратата на рая ви спратъ, за да изпѣете една пѣсень? Ако изпѣете една пѣсень добре, ще ви пуснатъ въ рая; ако не я изпѣете добре, нѣма да ви пуснатъ. Или, представете си, че ви накаратъ да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимиятъ свѣтъ разполага съ много възможности и вѣроятности, чрезъ които ще провѣри всѣки човѣкъ, дали е готовъ да влѣзе въ рая, или не. Следователно, трѣбва да пѣете, за да бѫдете готови, защото, като се намѣрите предъ вратата на рая, ще ви накаратъ да изпѣете една пѣсень. И тъй, като ученици, всички трѣбва да бѫдете свободни по умъ, по сърце, да схващате нѣщата правилно. Щомъ влѣзете въ класа, оставете вашитѣ стари схващания вънъ. Като излѣзете отъ класа, пакъ можете да ги вземете. Обаче, докато сте въ Школата, вие трѣбва да бѫдете свободни като банкери. Тази свобода ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божественитѣ дарби. Тѣ се даватъ само на готовитѣ. Пѣйте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бѫдете готови, че като се намѣрите предъ вратата на рая и ви накаратъ да пѣете, да останатъ доволни отъ васъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 30 октомврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВѢЩЬ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Разлика между математическитѣ вѣроятности и душевнитѣ способности.“ Колкото по-дълго време се държи храната въ устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използува. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ. Колкото по-дълго време се държи една мисъль въ ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно, дълго време трѣбва да се държи една мисъль въ ума, за да може разумно да се използува. Но както мисъльта, така и храната не трѣбва само да се държатъ дълго време, но трѣбва и да се дъвчатъ, т. е. да се обработватъ. Иначе, ако се държи само въ устата, безъ да се дъвче, храната не би ползувала човѣка. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползува човѣка. Много хора държатъ известни мисли въ ума си дълго време, безъ да мислятъ върху тѣхъ. Така и децата правятъ. Тѣ заучаватъ много нѣща на изустъ, дълго време ги помнятъ, но не мислятъ върху тѣхъ. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметьта; обаче, човѣшкиятъ умъ разполага съ способностьта да издирва причинитѣ и последствията на нѣщата, а затова той трѣбва да мисли. Ученикътъ трѣбва да се развива всестранно. Той трѣбва да работи едновременно и на физическия, и въ духовния свѣтъ, като не прави разлика между работата въ единия и въ другия свѣтъ. По този начинъ той ще засегне едновременно четиритѣ свѣта: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великитѣ задачи въ живота се крие въ причинния свѣтъ. Човѣкъ на може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свѣтъ. Всички трѣбва да повдигнете съзнанието си до причинния свѣтъ. Въ свѣта има оглашени, вѣрващи и ученици. Истинскиятъ ученикъ ще познаете по духовния му животъ. Единъ отъ другъ ученицитѣ се различаватъ по степеньта на своята духовность. Влизате въ стаята на единъ ученикъ, и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свѣти силно, има две хиляди свѣщи и освѣтява стаята добре. Излизате съ тази свѣщь въ бурно време, но свѣщьта веднага изгасва. Какво показва това? — Че този ученикъ е силенъ само въ тихия животъ. Щомъ излѣзе вънъ, на открито, въ бурния животъ, свѣщьта му изгасва. Защо е така, не е важно; за васъ е важенъ фактътъ. Следъ това влизате въ стаята на другъ ученикъ. Виждате, че и неговата стая е освѣтена, но свѣщьта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате съ тази свѣщь вънъ, въ бурна нощь, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученикъ е силенъ въ бурния животъ. Коя отъ дветѣ свѣщи е по-хубава? — Първата свѣщь е по-хубава за вѫтре, въ стаята; втората свѣщь е по-хубава за вънъ, въ бурната нощь. Всѣки отъ васъ трѣбва да има свѣщь, която, като се изнесе вънъ, въ бурна нощь, да не гасне. На мнозина свѣщитѣ изгасватъ въ буритѣ на живота. Свѣщьта представя човѣшкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свѣщьта на човѣка е изгаснала. При това положение той забърква пѫтя, нѣма свѣтлина въ съзнанието си и е готовъ да спре, да чака спасение отвънъ. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото вѣрую, или до неговото произхождение. Нѣкои отъ васъ считатъ, че сѫ царски синове и мислятъ, че тѣхниятъ животъ трѣбва да бѫде по-особенъ отъ този на другитѣ. — Че нѣкой билъ царски синъ, че царска кръвь текла въ жилитѣ му, това не ни интересува. За насъ е важно, какво разбиране има този царски синъ, какво той носи въ съзнанието си. Царскиятъ синъ учи — това е важното за него. Че сте живѣли единъ день само добъръ животъ, а следъ това сте се впуснали въ широкия пѫть, вие нищо не печелите. Единъ день добъръ животъ не може да изкупи сто деня лошъ животъ. Че днесъ вѣрвате въ Христа, а утре вѣрата ви се разколебава, вчерашниятъ день не може да ви спаси. Ако вѣруюто ви всѣки день се закрепва, и ако свѣтлината на съзнанието ви всѣки день се увеличава и не гасне въ буритѣ на живота, вие се повдигате. Всѣки день трѣбва да анализирате своето вѣрую, своето знание и да отдѣляте сѫщественото отъ несѫщественото, да знаете, съ какво разполагате. Онова, което днесъ се явява въ съзнанието, а утре изчезва, не е сѫществено. Щомъ констатирате, че не е сѫществено, изнесете го вънъ отъ съзнанието си. Казвате, че нѣкаква велика мисъль ви обладава. Потърсите на другия день тази мисъль, но не можете да я намѣрите, — изчезнала. — На такава мисъль не може да се разчита; върху нея не може да се гради. Ние говоримъ за положителнитѣ мисли които съграждатъ живота. А животътъ трѣбва да се гради разумно! Иначе, има опасности въ неправилното градене. Неправилното градене зависи отъ неразбиране на знанието и отъ неправилното му приложение. Не е лошо човѣкъ да има знание, но знанието трѣбва да се прилага, да стане органическо. Човѣкъ трѣбва да има материалъ, съ който да работи, да гради. Тогава той всѣки день ще прилага по нѣщо къмъ своя бѫдещъ организъмъ, или къмъ своитѣ бѫдещи способности. Често хората се подаватъ на свои атавистически желания, или на желанията на свѣта. А съ такива желания тѣ не могатъ да отидатъ далечъ. Като не знаете причинитѣ за проявитѣ на хората въ живота, вие се запитвате, защо нѣщата ставатъ по този, а не по другъ начинъ. — Всѣко явление въ живота, или въ природата има своя причина, която може да се обясни. Добре е нѣкога да се знаятъ причинитѣ, но по-добре е нѣкога да не се знаятъ. — Защо не могатъ да се кажатъ причинитѣ за всѣко явление въ живота? Ще приведа единъ примѣръ отъ живота на Буда, съ който ще обясня, защо понѣкога не може и не трѣбва да се знаятъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкога, въ далечното си минало, Буда изпълнявалъ длъжность на свещено лице. Тогава той не е билъ известенъ още като Буда, като Учитель. Единъ день той трѣбвало да направи едно десетдневно пѫтешествие. По пѫтя той се изморилъ, отслабналъ, нѣмалъ сили да продължи пѫтуването си. За тази цель усърдно се молилъ, дано Богъ му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се подкрепи, да не остане всрѣдъ пѫтя. Не следъ много единъ гълѫбъ долетѣлъ при него. Буда го уловилъ и подкрепилъ силитѣ си съ него. По този начинъ той могълъ да завърши молитвата си, да продължи пѫтя си и да свърши опредѣлената си работа. Следъ време, когато Буда се изявилъ като Учитель, въ последното си слизане на земята, единъ день, по нѣмане на свободно време, той трѣбвало да върне много отъ посетителитѣ си. Сѫщиятъ день дошълъ при Буда единъ беденъ човѣкъ. Като го видѣлъ, Буда веднага скочилъ на крака, радостно го приелъ, угостилъ го и му услужилъ въ всичко, отъ което се нуждаелъ. Като видѣли това нѣщо, ученицитѣ му казали помежду си: Вижъ, какво пристрастие! Беднякътъ веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днесъ. Като разбралъ мисъльта имъ, Буда ги извикалъ и имъ казалъ: Едно време този беденъ човѣкъ бѣше гълѫбъ, и се пожертвува заради мене, когато умирахъ отъ гладъ, отъ умора и безсилие. Днесъ ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовьта и жертвата, която направи заради мене. Онѣзи хора, които върнахъ, не само че никаква услуга не сѫ ми направили, но сѫ ми причинили редъ пакости. — Ето, Буда е далъ обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на ученицитѣ си, които бѣха готови да го разбератъ. Обаче, това обяснение не може да се даде на всѣки човѣкъ. Малцина разбиратъ, затова и на малцина се даватъ обяснения. Какво ще кажете вие, споредъ вашата философия? Вие ще кажете, може би, че тъкмо на лошитѣ хора трѣбва да се правятъ услуги, да се възпитаватъ. — Да, философски разгледанъ въпросътъ, така е; обаче, животътъ изисква друго нѣщо отъ човѣка: той първо трѣбва да се разплати къмъ онѣзи, които сѫ му направили услуга, или нѣкакво добро. Къмъ другитѣ хора той нѣма задължения, но доброволно може да имъ услужва, както и доколкото иска — това зависи вече отъ неговата любовь. Ще знаете, че въ свѣта сѫществуватъ причини и последствия. Следователно, ако вие, като гълѫба, не сте готови да пожертвувате живота си заради нѣкого, Буда не би ви приелъ въ своя домъ. И тогава, ако Господъ не отговаря на молитвитѣ ви, ще знаете, че има редъ причини за това. Хората се молятъ на Господа, но като не се отговаря на молитвитѣ имъ, казватъ: Чудно нѣщо, защо Господъ не отговаря на молитвитѣ ни? — Какво сте направили за Господа, че искате Той непременно да отговори на молитвитѣ ви? — Ние се молимъ, обръщаме се къмъ Него. — Какво отъ това, че се молите? Молитвата е за васъ. Господъ не се нуждае отъ вашата молитва. Какво сте направили за славата Божия, за Неговото дѣло, за ближнитѣ си? Понѣкога Господъ слиза на земята, облѣченъ въ разни форми, да не Го познаете, и по този начинъ ви изпитва. Той ще влѣзе въ нѣкой страдащъ, нуждаещъ човѣкъ, и вие трѣбва да се пожертвувате, да направите нѣщо за този човѣкъ. Това, което направите за страдащия, направили сте го за Господа. Ако се пожертвувате за този човѣкъ, при другъ случай пъкъ той ще ви отговори по най-благоприятенъ за васъ начинъ. Ще кажете, че не знаете въ кой човѣкъ е влѣзълъ Богъ, за да му услужите. — Ако сте готови при това положение да услужвате, туй е користолюбие. Човѣкъ трѣбва да живѣе безкористно. Безкористието трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Съвременнитѣ хора сѫ повече материалисти, отколкото идеалисти. Тѣ много философствуватъ, но свѣтлината на тѣхната философия лесно изгасва при буритѣ на живота. За стаята тази свѣтлина е добра, силно свѣти, но като се изнесе вънъ, всрѣдъ буритѣ на живота, тамъ лесно изгасва и ви остава въ тъмнина. Какъ е наречена въ историята на философията свѣтлината, която свѣти главно въ гостнитѣ стаи? Ние нѣмаме нищо противъ философията, но понѣкога сме противъ философскитѣ методи. Мнозина философствуватъ безъ да сѫ философи. Тамъ е злото. И като философствуватъ, изнасятъ редъ методи, които осакатяватъ хората. Мѫдрецътъ, истинскиятъ философъ не философствува; той е като дете, готовъ да слуша всички. Но когато ви каже нѣщо, то ще бѫде толкова сѫществено, че презъ цѣлия си животъ ще го помните. Онзи, който не е философъ, той не може да слуша, не може да търпи чуждо мнение. Мѫдрецътъ еднакво изслушва и детето, и учения, и отъ всичко вади поука. Хората често говорятъ за отрицателнитѣ чърти на човѣка. Тѣ говорятъ за умразата, за завистьта. Каква поука могатъ да извадятъ отъ умразата, запримѣръ? Само едно може да се каже за умразата, а именно, че тя е настойчива. Като наблюдава живота, човѣкъ ще види, че и доброто е сѫщо така настойчиво, както умразата. Когато мразите нѣкого, вие го търсите да му отмъстите така, както, когато обичате нѣкого, търсите го да му направите добро. Както сте готови день и нощь да не спите, отъ кюше на кюше да търсите онзи, когото мразите, да му отмъстите, така сте готови да постѫпвате и при любовьта. Дето е любовьта, тамъ има голѣма деятелность, голѣма активность. Човѣшкиятъ животъ се гради главно върху любовьта. Вънъ отъ любовьта никаква философия не сѫществува. Върху тази философия е почивалъ животътъ на миналото; върху нея почива настоящиятъ животъ; върху нея ще се съгради и бждещиятъ. Това изисква новото съзнание на човѣчеството. При единъ милионеръ отиватъ двама души, старь дѣдо и млада красива мома, да имъ даде нѣкаква сума въ помощь. Дѣдото влиза при милионера, поглежда го накриво, недоволно и му поисква нѣкаква помощь. Банкерътъ му подхвърля единъ левъ безъ да му каже нѣщо. Следъ дѣдото влиза младата мома весела, съ свѣтълъ, чистъ погледъ. Още съ влизането си, той я поглежда приветливо, поканва я да седне и започва да се разговаря съ нея. Той разбира, какво е положението ѝ, и веднага изважда отъ касата си хиляда лева и ги подава на момата. На излизане отъ кантората му, той я поканва, при случай на нужда, пакъ да се обърне къмъ него за услуга. Питамъ: Защо този милионеръ даде на момата хиляда лева, а на дѣдото само единъ левъ? — Защото чрезъ момата той получи потикъ къмъ Великото въ свѣта. Дѣдото нищо не можа да внесе въ душата на банкера. Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне съ него разговоръ. И наистина, нѣма по-неприятно нѣщо въ живота отъ старъ човѣкъ, който постоянно се гнѣви, отъ всичко е недоволенъ и по цѣлъ день мърмори. Ако срещнете старъ човѣкъ, но веселъ, засмѣнъ, доволенъ отъ живота, и той ще ви вдъхнови, както и младата мома. Мнозина се оплакватъ отъ живота, че нѣмали успѣхъ, че не имъ вървѣло напредъ. — Успѣхътъ на човѣка зависи отъ магнетичната сила, която той съдържа въ себе си. За да бѫде силенъ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има характера на младата мома, да бѫде пъленъ съ любовь и вѣра. Дѣдото не вдъхва довѣрие въ хората, а младата мома, съ своята вѣра въ Бога, внушава довѣрие на хората. Привидно дѣдото минава за благочестивъ, за вѣрващъ човѣкъ, но хората не се нуждаятъ отъ привидни нѣща. Тѣ различаватъ истинскитѣ монети отъ фалшивитѣ. Хората се нуждаятъ отъ Божествената Любовь, която човѣкъ може да прояви въ даденъ случай. Правилна обмѣна трѣбва да става между всички хора. Който дава, ще му даватъ. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората се отказватъ да я разрешатъ и започватъ да разправятъ, че не могли да работятъ, че не могли да учатъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. — Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Ще работите, ще правите усилия, докато постигнете това, което сте предприели. Всѣки трѣбва да работи, за да разреши правилно задачитѣ на своя животъ. Въ единъ отъ стиховетѣ е казано: „Който изтърпи до край, който победи, той ще бѫде спасенъ“. Какво означаватъ думитѣ „който победи“? — Кой може да побеждава? — Побеждава само онзи, който срѣща на пѫтя си препятствия. Хората често запитватъ: Защо сѫ нужни изпитания, препятствия въ живота? — Споредъ мене, този въпросъ може да се задава само отъ хора, които не учатъ. Който учи, той непременно ще бѫде изпитванъ. Комисията ще дойде и ще започне да изпитва ученицитѣ единъ следъ другъ. Привилегия е за ученика да бѫде изпитванъ. Само добриятъ, способниятъ ученикъ се изпитва. Неспособниятъ ученикъ всѣкога ще намѣри причина да се извини предъ комисията да не го изпитватъ. Способниятъ ученикъ се поставя на изпитания, на мѫчнотии, които той непременно трѣбва да реши. Живиятъ човѣкъ се поставя на изпитания, а не мъртвиятъ. Какъвъ смисълъ има да поставятъ мъртвитѣ хора предъ нѣкакви мѫчнотии, или изпитания? — Не може ли да минемъ живота си безъ учение? — Не може. Ти си дошълъ на земята да учишъ. Ако не учишъ, невежа ще останешъ. Хората искатъ да влѣзатъ въ рая безъ наука, безъ знание. — Това е невъзможно. Който мисли, че безъ наука може да влѣзе въ рая, той ще се намѣри въ положението на онова момиченце, което искало да влѣзе въ царската градина, дето имало много деца, добре, чисто облѣчени; децата били весели, доволни, и свободно отивали отъ дърво на дърво, кѫсали сладки, зрѣли плодове. Момиченцето било бедно, окѫсано, но искало да влѣзе при другитѣ деца, да се повесели заедно съ тѣхъ. То назъртало оттукъ-оттамъ, но отъ нийде не могло да влѣзе, никой не го пущалъ. Най-после царьтъ разбралъ желанието на момиченцето и пратилъ единъ отъ слугитѣ си да го вземе и да се разпореди да го окѫпятъ, облѣкатъ съ нови дрехи и пратятъ на училище да учи. Следъ това само то ще има право да влѣзе въ царската градина. Царската градина представя рая. Пѫтьтъ за рая е презъ училището. Никой не може да влѣзе въ рая, ако не е миналъ презъ училището. Който мисли, че може да влѣзе въ рая безъ да е миналъ презъ училището, той е на кривъ пѫть. Една стара баба сънувала, че отишла въ рая, и първото нѣщо, което видѣла, били 24 старци, облѣчени съ бѣли дрехи; тѣ седѣли предъ една голѣма маса и пишели, правили изчисления. Като стигнала до масата, бабата започнала да се оглежда, не знаела, какво да прави и де да отиде. Единъ отъ старцитѣ я запиталъ: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дотегна ми животътъ на земята. Дотегнаха ми теглата и мѫчнотиитѣ, искамъ малко да си почина. — Знаешъ ли да четешъ и пишешъ? Знаешь ли нѣкаква наука? — Нищо не зная, не мога нито да чета, нито да пиша — никаква наука не познавамъ. — Щомъ си невежа и неграмотна, вода ще носишъ. — И тукъ ли вода ще нося? Цѣлъ животъ носихъ вода на земята. И тукъ ли трѣбва вода да нося? — Така е, бабо; който не е училъ, той вода ще носи, дето да е, на земята, или на небето. Върни се пакъ на земята и започни да учишъ. Събудила се бабата и започнала съзнателно да учи. Мнозина си представятъ рая като мѣсто на блаженство. — Прави сѫ тѣ, раятъ е мѣсто на блаженство, но за онѣзи, които сѫ готови за това блаженство. Раятъ е Велика Школа, въ която се придобиватъ велики качества. За да влѣзе въ рая, човѣкъ трѣбва да притежава такива качества, които могатъ да го допуснатъ вѫтре. Всѣка душа трѣбва да бѫде облѣчена съ дрехи, съответни на нейното развитие. Но всѣка дреха трѣбва да носи качествата на нѣкои добродетели, а именно: красота, благоухание, чистота и т. н. Казвате: Разбираме всичко това, но какъ ще прекараме земния си животъ? — Вие ще прекарате този животъ различно, споредъ това, какво представя всѣки отъ себе си. Ако нѣкой е гърне, той непременно ще се счупи; ако е ледъ, ще се стопи; ако е вѣтъръ, ще се раздуха; ако е вода, ще изтече; ако е пила, ще се изтрие; ако е камъкъ, ще се строши; ако е човѣкъ, ще умре. Какъвъ смисълъ иматъ всички тия нѣща? — Като временни положения, тѣ нѣматъ особено значение и смисълъ, но отъ временни тѣ трѣбва да минатъ въ вѣчни. Докато дойде до вѣчното, човѣкъ трѣбва да мине презъ промѣнчивитѣ, презъ временнитѣ положения въ живота. Следъ това само той ще разбере стиха, който Христосъ е казалъ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ. Тогава азъ ще ви се изявя". — Кое се изявява на човѣка? — Науката и знанието. Въ единъ стихъ се опредѣля, какво трѣбва да придобие ученикътъ, за да постигне Вѣчния Животъ. Казано е: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Познаването на Бога и Христа е условие да се придобие Вѣчния Животъ. Придобивката на знанието е животътъ. Тъй щото, когато се казва, че трѣбва да познаемъ Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като методъ за придобиване на живота. Ако съ познанието, ако съ знанието не можете да придобиете живота, това знание остава безъ съдържание и смисълъ. Нѣкои ще възразятъ, че отъ толкова години насамъ работятъ, учатъ, още ли не сѫ придобили новото знание? — Само онзи може да придобие новото знание, който е дошълъ до изпълнение на двата стиха: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ.“ На онѣзи отъ васъ, които сж изпълнили тѣзи два стиха, ще дамъ нѣкоя лека задача да видимъ, какъ ще я решатъ. Обаче, трѣбва да знаете, че законътъ на съвършенството е безграниченъ, вѣченъ. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Тя има много степени, а не само една степень. И знанието е на степени. Степеньта на развитието на даденъ човѣкъ опредѣля неговото знание. Цельта на знанието е да освободи човѣка отъ страданията. Има страдания, които човѣкъ самъ си създава, тѣ не сѫ необходими; но има страдания необходими, неизбѣжни. Тѣ идатъ по причина на ограниченията, въ които човѣшкиятъ духъ изпада. Щомъ слѣзе въ материята, човѣшкиятъ духъ се ограничава. Щомъ се ограничи, щомъ изгуби свободата си, духътъ започва да страда. Тѣзи страдания сѫ наречени „мирови страдания, мирова скръбь“. Духътъ схваща живота на земята като скръбь, като страдание, отъ което не може лесно да се освободи. Връщане назадъ нѣма. Какво му предстои? — Да работи, да учи, да мисли, докато намѣри начинъ да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на материята. Ако рече да се противопостави на материята, духътъ ще си създаде ненужни страдания. Всѣки духъ, колкото подигнатъ и съвършенъ да е, щомъ слѣзе въ материята, непременно ще изпита „мировата скръбь“. Защо страдатъ хората? — Защото слѣзоха въ гѫстата материя, облѣкоха се въ плъть и се натъкнаха на ограничителнитѣ условия на живота. — Какво търси човѣкъ днесъ? — Той търси начинъ, какъ да се освободи отъ материята. За да се освободи отъ материята, той трѣбва да мине презъ редъ мѫчнотии и страдания. Въпрѣки това, слизането на духа въ материята и обличането му въ плъть е толкова необходимо, колкото е необходимо да купите хлѣбъ отъ фурнята. Хлѣбътъ е свършенъ, а непременно трѣбва да отиде нѣкой на фурнята да купи прѣсенъ хлѣбъ. Кой отъ дома ще отиде — майката, бащата, или нѣкое отъ децата, не е важно. Единъ отъ членоветѣ на семейството трѣбва да купи хлѣбъ. Ама времето вънъ било дъждовно, вѣтровито, кално — нищо не значи. Важното е, че хлѣбъ трѣбва да се купи. Не само това, но случава се, че пари за хлѣбъ не ви достигатъ. Какво трѣбва да правите? Ако хлѣбарьтъ е добъръ, благороденъ човѣкъ, той ще ви даде хлѣбъ, и колкото пари не достигатъ, после ще ги занесете. Ако хлѣбарьтъ е недовѣрчивъ човѣкъ, ще трѣбва да отидете нѣкѫде да поработите малко, да изкарате пари за хлѣбъ. Като платите хлѣба, тогава ще го занесете дома си. Но и съ това въпросътъ не се изчерпва. Сега трѣбва да давате отчетъ у дома си, защо сте се забавили толкова време. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е слѣзълъ на земята. Следователно, веднъжъ дошълъ на земята, първата работа на човѣка е да си изкара прехраната. Той трѣбва да се домогне до онази наука, посредствомъ която може да изкара необходимата храна за живота си. За да подържа живота си, човѣкъ трѣбва да придобие живия хлѣбъ — сѫщественото, къмъ което той се стреми. И тъй, истинската наука се заключава въ придобиване на живота. Отъ най-стари времена досега всички хора се стремятъ къмъ придобиване на живота, защото само той може да ги освободи отъ ограничителнитѣ условия. За тази цель се изискватъ ясни схващания за живота, безъ никаква критика, безъ никаква философия. Божествената наука позволява да се разсѫждава върху нея, но не да се критикува. Тя иска хората да бѫдатъ прѣми, справедливи и чисти. Ако трѣбва да дадете на приятеля си чаша вода, дайте му я по всички правила на тази наука. Чашата трѣбва да бѫде съвършено чиста, а водата — прѣсна, чиста, безъ никаква прашинка въ себе си. Внимателенъ трѣбва да бѫде ученикътъ на Божествената наука. Немарливиятъ, небрежниятъ ученикъ ще подаде една чаша вода на приятеля си, въ която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава съ водата, ще каже, че водата е такава. — Не, стомната на този ученикъ е била отворена, и водата се е напрашила. Всичкитѣ работи на този ученикъ сѫ като отворената му стомна. Сѫщото може да се каже за мислитѣ и чувствата на човѣка. Каква мисъль, или какво чувство е това, което е пълно съ прахъ? Всѣка мисъль, всѣко чувство, които отправяте къмъ приятелитѣ си, трѣбва да бѫдатъ чисти, прецизни, да нѣма въ тѣхъ никаква двусмисленость. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятельтъ ви да ви посрещне внимателно, съ разположение? Дойде приятельтъ ви при васъ, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете. Той чака месецъ, два, три, вие все отлагате. Обаче, като отидете при Бога да се помолите за нѣщо, искате веднага да се отговори на молитвата ви. Както постѫпвате съ другитѣ, така ще постѫпватъ и съ васъ. Ако не можете да услужите на приятеля си, кажете му направо, безъ залъгвания и обещания. Ако приятельтъ ви иска да му станете порѫчитель, запитайте го, за какво трѣбва да му порѫчителствувате и кажете: Готовъ съмъ да стана порѫчитель на всѣки, който иска да влѣзе въ Царството Божие и да работи за него. Обаче, не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който мечтае да си прави кѫщи, да се нарежда на физическия свѣтъ. Готовъ съмъ да порѫчителствувамъ на всѣки, който иска да учи; не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който иска да се нарежда въ живота, да заема високи служби. Последното той самъ може да направи. Той има знание, което самò ще го препорѫча. Който иска да работи въ свѣта, той трѣбва да започне отъ най-долното стѫпало и постепенно да се качва нагоре, безъ да прескача стѫпалата. Смирение се иска отъ човѣка! Добритѣ, силнитѣ хора не се нуждаятъ отъ препорѫка. Само слабитѣ хора се нуждаятъ отъ препорѫка. — Ами богатиятъ отъ какво се нуждае? — Богатиятъ се нуждае отъ музика, отъ пѣсень. Музиката, пѣсеньта ще отворятъ сърцето му, а сърцето — кесията му, и той ще си създаде отношения съ хората. Бедниятъ пъкъ се нуждае отъ прѣсенъ хлѣбъ. Като му дамъ единъ топълъ хлѣбъ, после мога да му изпѣя нѣкоя пѣсень. Щомъ се нахрани, той може да прецени, какво нѣщо е хубавата пѣсень и ще благодари. Сега вие мислите, че това сѫ обикновени работи. — Не, това сѫ философски работи, които могатъ да се разбератъ само следъ като се преведатъ. Знаете ли, какво нѣщо е хлѣбътъ? Знаете ли, какво нѣщо е една чиста, свѣтла мисъль, или едно възвишено чувство? Знаете ли, какво нѣщо е пѣсеньта? Това сѫ велики свѣтове, но за да се разбератъ трѣбва да се намѣрятъ тѣхнитѣ еквивалентни стойности. Ще кажете, че сте чувствителни, досѣтливи, лесно възприемате нѣщата. Щомъ е тъй, азъ ще се скрия нѣкѫде въ гората, а вие ще ме намѣрите. Като направите опита, ще видите, каква е вашата чувствителнссть. Знание се иска отъ всички хора, а не само говорене. Всѣко нѣщо, което се говори, трѣбва да е изпитано, провѣрено. Говорите за търпение, безъ да сте изпитали търпението си. Често, по липса на търпение, вие изгубвате последното благо, което ви се готви. Чакате известно време, работите, но въ последния моментъ се отказвате. Въ този моментъ иде благото, но вие сте напуснали поста си. Мнозина се намиратъ въ това положение: работятъ, подвизаватъ се, докато единъ день се обезсърдчатъ и напуснатъ всичко. Нѣкои отъ васъ се намиратъ предъ стария си навикъ да започватъ и прекѫсватъ, но въ края на краищата ще иматъ стари резултати. Ученикътъ трѣбва да има търпение да чака. За всѣко нѣщо той трѣбва да се яви на опредѣленото време и мѣсто съ завършена работа. Той трѣбва да чака, а не него да чакатъ. Каквато работа започне, ученикътъ трѣбва да знае, че може да я свърши на време. Никакво отлагане! — Половината работа да свърша. — Не, цѣлата работа ще свършишъ, и то — на опредѣленото за нея време. Като ученици на окултна школа, отъ всички се изисква точность. Всѣко нѣщо трѣбва да става точно на време. Невидимиятъ свѣтъ е много точенъ. Освенъ това, отъ васъ се изисква безстрашие. Презъ най-голѣмитѣ бури на живота да минавате, ще вървите напредъ. Космитѣ ви могатъ да настръхватъ отъ страхъ — важно е да не спирате по пѫтя, нито да се връщате назадъ. Напредъ трѣбва да вървите! Ще минавате презъ страдания, презъ мѫчнотии; ще плачете, ще се смѣете, но при всички положения напредъ ще вървите. Като минете презъ всички изпитания, единъ день ще кажете: Плакахъ, страдахъ, сълзи проливахъ, смѣхъ се, радостенъ бѣхъ, но свършихъ най-после опредѣлената за мене работа. — Защо трѣбва да минемъ презъ тѣзи изпитания? — Оставете този въпросъ настрана. За васъ е важно да знаете, свършили ли сте си работата и какъ сте я свършили. Мнозина търсятъ лесния, широкия пѫть. Тѣ не знаятъ, че широкиятъ пѫть е най-мѫченъ. — Защо? — Защото той въ началото само е широкъ, а колкото повече навлизате, явяватъ се голѣми съпротивления, тръскания, и вие не можете вече по никой начинъ да се върнете; трѣбва да го извървите до край. Този пѫть въ началото си е лекъ, приятенъ, но въ края става страшенъ, непоносимъ. Значи, въ широкия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ края и отзадъ, а въ тѣсния пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ началото и отпредъ. Въ тѣсния пѫть тилътъ е всѣкога свободенъ. Тѣсниятъ пѫть е правиятъ пѫть въ живота. Въ правия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ предъ лицето на човѣка; тѣ сѫ естествени мѫчнотии, а сѫщо така и необходими за човѣшкото развитие. Въ широкия пѫть има естествени мѫчнотии, но повечето сѫ кармически, създадени отъ самия човѣкъ, и той самъ трѣбва да се справя съ тѣхъ. Достатъчно е при това положение човѣкъ да се намѣри между две такива мѫчнотии, за да бѫде смазанъ. Друго положение, предъ което ученицитѣ се спиратъ, е въпросътъ: надѣсно, или налѣво да вървятъ. — Това зависи отъ пѫтя, въ който сѫ попаднали. Ако сѫ въ широкия пѫть, опасно е и налѣво, и надѣсно да вървятъ. Обаче, ако сѫ въ тѣсния пѫть, тѣ могатъ да вървятъ и надѣсно, и налѣво — важно е да се качватъ нагоре, къмъ опредѣлената цель. Неизбѣжно е колебанието налѣво и надѣсно. Това да не ви смущава, то е въ реда на нѣщата. Щомъ е влѣзълъ вече въ правия, т. е. въ тѣсния пѫть, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взелъ дѣсната, или лѣвата страна. Той има строго опредѣлена цель — нагоре! Като върви нагоре, не е важно, дали ще вземе лѣвата, или дѣсната страна. Той трѣбва да бѫде свободенъ, за всѣки даденъ случай да прави разуменъ изборъ. Едно е важно за ученика: да има будно съзнание. Ако съзнанието му е будно, той малко ще учи, много ще разбира и повече ще прилага. Когато времето за реализиране на вашитѣ желания се удължава, какво означава това? — Че тѣзи желания не узрѣватъ скоро. Следователно, ученикътъ трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не разбира характера на своитѣ желания. Има желания, които скоро зрѣятъ; има желания, за узрѣването на които се изисква дълго време. Сѫщото е и съ плодоветѣ. Всички желания сѫ постижими, но търпение се изисква. Търпеливиятъ ученикъ дава възможность на желанията си добре, спокойно да зрѣятъ. Той не се смущава отъ това, че времето се удължава. Въ индуската философия има едно изречение, което казва: „Убий всѣко желание въ себе си!“ Въ християнската философия пъкъ е казано: „Убий плътьта си!“— Споредъ мене, и едното, и другото изречения сѫ криво преведени. Защо? — Природата не търпи никакви убийства. Каквото има въ човѣка, природата го е вложила. Какъ може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на нѣкое низко желание въ себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание. Веднъжъ природата е вложила тѣзи желания въ човѣка, тя знае, защо е направила това. Всѣко явление, всѣка проява въ природата има свои дълбоки причини. Като знаете това, не се мѫчетеда корените низшитѣ желания, но присаждайте ги. Не е лесно човѣкъ да корени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания въ себе си, но пожелае да се развива духовно, той трѣбва да научи закона на пресаждането. Кой отъ васъ е присаждалъ желанията си? Мѫчно е да се присади едно желание. Като се присади едно желание, понѣкога човѣкъ трѣбва да лежи цѣлъ месецъ на легло. И презъ време на боледуването си ще вика, ще охка, ще протестира, че не е очаквалъ такова нѣщо. Природата си служи съ присаждането. Ако доброволно не прилагате присаждането въ живота си, тя сама ще ви се наложи, ще извърши присаждането върху васъ. Отъ невидимия свѣтъ е казано: Който има дръвчета въ градината си, той непременно трѣбва да ги присади. Ако изпълните това правило сами, толкова по-добре за васъ. Ако не го изпълните, нѣма да ви се каратъ, нѣма да ви наказватъ, но ще дойдатъ хора отъ невидимия свѣтъ, тѣ сами да извършатъ присаждането. Ще взематъ присадка, ще ви присадятъ и ще си заминатъ. Вие ще усѣтите болка, безъ да разберете, защо страдате. Онѣзи, които сѫ извършили присаждането, ще си заминатъ тихо и спокойно. Щомъ страдате, ще знаете, че страдате за добро, присадени сте съ цвѣтове и плодове на Божественитѣ дарби. Защо и за какво страдате, невидимиятъ свѣтъ не дава обяснения. Разумниятъ, способниятъ ученикъ се учи отъ малкитѣ нѣща. Достатъчно е да му нарисувате единъ триѫгълникъ, за да разбере, какво искате да му кажете. Той разбира отъ всѣкакви образи и фигури. Кръстъ съ точка, или безъ точка, за него е езикъ, по който чете и разбира. Като видятъ кръстъ върху нѣкоя буква, мнозина мислятъ, че тази буква е зачеркната. — Не, кръстътъ означава живота. Кръстътъ подразбира познаване на почвата: на елементитѣ, отъ които е съставена; на условията, които благоприятствуватъ за посаждане въ нея на едни, или други семенца и т. н. Вие трѣбва да знаете, на каква почва можете да поставите вашата кѫща. Кръстътъ, това е наука за почвата, за твърдата материя, върху която почива животътъ. Който не разбира кръста, той го носи за сила, чрезъ него той черпи сила отъ Бога. Вѣрно е, че кръстътъ е сила Божия, но когато той се движи, а не когато стои на едно мѣсто. Нѣкои носятъ звезди, пентограми. Каква полза може да допринесе една звезда, или единъ пентограмъ на човѣка, ако тѣ не пущатъ искра, не издаватъ свѣтлина? Отъ всѣки върхъ на пентограма трѣбва да излиза свѣтлина; дето минавате, всѣки да се спира и да гледа. Днесъ всички хора се кичатъ съ кръстове, съ звезди, съ пентограми, като символи, но тѣхнитѣ символи не свѣтятъ. Истински ученитѣ, истински добродетелнитѣ хора се кичатъ съ символи, съ значки, които никой не вижда, но свѣтлината на тѣхнитѣ значки не може да се укрие. Тѣхнитѣ значки представятъ свѣщи, които вѣчно горятъ. Никаква буря не е въ състояние да ги изгаси. И тъй, ученикътъ трѣбва да носи значки отъ никого незабелязани. Неговитѣ значки трѣбва да свѣтятъ вечерь, въ тъмнитѣ нощи на неговия животъ. Ученикътъ трѣбва да има въ себе си свѣщь, която не гасне. Това означава стиха, изказанъ отъ Христа: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ человѣцитѣ!“ Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да придобие безсмъртния огънь въ себе си, отъ който постоянно да гори безъ да изгаря, да свѣти безъ да изгасва. Когато ученикътъ е слабъ, невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ къмъ него. Въ какво се изразява това снизхождение? — Като изгасне свѣщьта му, тѣ отново я запалватъ. И наистина, щомъ свѣщьта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свѣщьта му свѣтне. Всѣко неразположение на духа е изгасване на свѣщьта. Много отъ ученицитѣ бързатъ, искатъ да иматъ голѣми постижения. Тѣ се страхуватъ, че животътъ имъ минава безъ да придобиятъ нѣщо. — Не, тѣ трѣбва да знаятъ, че придобивкитѣ не се виждатъ на земята. Тукъ ще се ползуватъ отъ последствията на придобивкитѣ, а самитѣ придобивки сѫ въ невидимия свѣтъ. Отъ ученика се изисква всѣки день да уяква духомъ. Щомъ духътъ му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачитѣ си. Бждете силни по духъ, и всичко, каквото желаете, ще постигнете. Изпѣйте пѣсеньта: „Духътъ Божий“. Т. м. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 23 ноемврий, 1927 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТѢ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено“! Размишление. На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмитѣ, има предавателни и възприемателни станции. Такива станции сѫществуватъ и въ психическия животъ на човѣка. Представете си, че въ този животъ на човѣка има само предавателни станции, а нѣма възприемателни. Какъ мислите, какво ще бѫде тогава положението на човѣчеството? Отъ две хиляди години насамъ християнството се сили да построи възприемателни станции, чрезъ които хората да възприематъ всичко онова, което небето имъ изпраща. Въ новата култура хората ще се снабдятъ вече и съ възприемателни и съ предавателни станции за небето. Който нѣма собственъ телефонъ, или телеграфъ, той ще бѫде принуденъ да се ползува отъ тоя на своя ближенъ. За предпочитане е всѣки човѣкъ да има свой собственъ телефонъ, телеграфъ, или свое собствено радио, да си служи съ него, когато му потрѣбва. Голѣма привилегия е за човѣка да има свое собствено радио. Да има човѣкъ свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира въ себе си. Какво виждаме днесъ? — Всички съвременни хора възприематъ истинитѣ посредствено, отъ устата на светиитѣ, на пророцитѣ и ги предаватъ на другитѣ. Тѣ преповтарятъ, какво е казалъ еди-кой си пророкъ или светия, какво сѫ казали апостолъ Петъръ, апостолъ Павелъ, какво е казалъ Христосъ. Тѣ само възприематъ и повтарятъ. Ако ученицитѣ само повтарятъ, какво е казалъ учительтъ имъ, а не изучаватъ и прилагатъ казаното, какво ще ги ползува това знание? Стотици години да преподава, учительтъ пакъ не би могълъ да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривенъ процесъ, и като такъвъ, той е органически процесъ. Предаването отъ невидимия свѣтъ е приливъ къмъ физическия свѣтъ, а възприемането отъ физическия свѣтъ е отливъ. Следователно, докато има отливъ, т. е. възприемане, всѣкога ще има и предаване на Божественото отъ невидимия свѣтъ. Понѣкога и въ Божественото става отливъ. Тогава хората започватъ да страдатъ. Страданията заставятъ човѣка насила да се моли. Ако нѣмаше страдания въ живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накаратъ човѣка да предаде една телеграма до небето, или да отправи нѣколко топли, сърдечни думи къмъ небето, непременно трѣбва да се натъкне на нѣкаква голѣма беля, или да преживѣе голѣмо страдание. Ако не преживѣе нѣщо тежко, нѣщо страшно, молитвата на човѣка е повръхностна, тя едва се издига надъ главата му, но по-далечъ отъ него не може да отиде. Щомъ се натъкне на голѣми страдания, човѣкъ отправя гореща, дълбока молитва къмъ Бога. Само тази молитва може да отиде далечъ, да се предаде направо въ невидимия свѣтъ. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човѣка интенсивна, а връзката му съ Бога — здрава и съзнателна. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да има собствено радио, чрезъ което да предава и да възприема телеграмитѣ. Станциитѣ днесъ сѫ евтини, и всѣки трѣбва да прекара въ себе си такава станция, чрезъ която да влѣзе въ контактъ съ Божествения свѣтъ. Щомъ имате контактъ съ този свѣтъ, ще ви се даде и съответенъ номеръ. Човѣкъ не може всѣкога, когато пожелае да говори съ една или съ друга станция. Той трѣбва да чака редъ, да избира благоприятни моменти. Въ духовния свѣтъ има строго установенъ редъ и порядъкъ за всѣко нѣщо. Възприемането и предаването чрезъ радиото представя вѫтрешната страна въ живота на ученика. Чрезъ радиото си той придобива главно вѫтрешни, провѣрени знания. Външно, чрезъ своя умъ и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служатъ за упражнение на неговия умъ и неговото сърце. Запримѣръ, въ духовния свѣтъ човѣкъ изучава вѫтрешната, мистичната страна на химията. На физическия свѣтъ, обаче, той изучава пакъ химия, но отъ теоретическа и практическа страна. Като правите опити въ областьта на химията, вие знаете, че киселинитѣ могатъ лесно да се неутрализиратъ съ основи, и оттамъ, споредъ количеството на основата, дадена киселина може отчасти или напълно да се неутрализира. Като знаете това нѣщо въ практическата химия на земята, вие ще пренесете това знание и въ психическия животъ на човѣка. Ако се натъкнете на нѣкоя мисъль, която съдържа повече киселина, отколкото основа, трѣбва да потърсите начинъ, какъ да неутрализирате излишното количество киселина въ тази мисъль. Ако излишната киселина остане свободна, дето мине, тя ще изгаря, ще разяжда; съ една дума, тя ще причинява пакости. Сѫщевременно трѣбва да знаете, по колко атома отъ всѣки елементъ трѣбва да извадите отъ дадена киселина. Имате, запримѣръ, формулата на киселината, която се състои отъ два атома зависть, отъ четири атома умраза и отъ петь атома съмнение: 32 У4 С5. Какво трѣбва да направите съ тази киселина, за да стане тя безвредна? Тази киселина е образувана отъ черната ложа, затова трѣбва да се пазите отъ нея. Тя е силна отрова. Тя се предава на мисъльта чрезъ въздушнитѣ течения, вследствие на което човѣкъ мѫчно може да се освободи отъ влиянието на тѣзи отрови върху организъма си. Какъ се промъква завистьта въ човѣка? Имате единъ слуга, когото не обичате. Обаче, единъ день той се издига материално надъ васъ и заема високо положение въ обществото. У васъ веднага се явява скрита, вѫтрешна зависть къмъ него, имате желание даже да му напакостите по нѣкакъвъ начинъ. Ако го обичахте, вие щѣхте да се радвате на неговото повдигане. Но и той отъ своя страна не ви обича. Когато е билъ вашъ слуга, вие не сте се отнасяли добре съ него, вследствие на което и той крие тайна умраза къмъ васъ. При това положение и въ двамата се явява съмнение единъ къмъ другъ. И двамата се съмняватъ въ себе си, дали ще постигнатъ своитѣ цели. Тѣзи три елемента се съединяватъ и образуватъ психическа киселина. Единъ отъ елементитѣ на тази киселина действува върху ума, другиятъ — върху сърцето, а третиятъ — върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човѣкъ се колебае, не знае, какъ да постѫпи. Въ съмнението, макаръ и отрицателенъ елементъ, се крие духовна сила извънъ човѣшкия животъ. Понеже знаете материалната химия, кажете, съ кой елементъ можете да замѣстите, запримѣръ, съмнението въ дадената киселина? Вие знаете при това, че въ всѣка киселина можете да замѣстите водорода ѝ съ металъ и да я превърнете въ соль, която има съвършено различни свойства отъ дадената киселина. Щомъ знаете това свойство на киселинитѣ, правете опити да замѣствате умразата, завистьта или съмнението съ такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, съ нови и безвредни свойства въ сравнение съ киселината. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате окултната химия, да се справите съ киселинитѣ. Химикътъ лесно се справя съ киселинитѣ. Щомъ види, че нѣкѫде има излишъкъ отъ киселина, той взима известно количество основа и я неутрализира. Питате: Трѣбва ли да мразимъ? — Да задавате такъвъ въпросъ, то е все едно химикътъ да се запитва, трѣбва ли да има сѣрна, солна или азотна киселина въ лабораторията си? Химикътъ трѣбва да има и сѣрна, и солна, и азотна киселина въ лабораторията си, но всѣка киселина трѣбва да бѫде поставена въ шишенце, добре запушено, и да си служи съ нея, само когато му потрѣбва. Той може да употрѣби тѣзи киселини за добро, или за зло. Следователно, злото не седи въ това, че химикътъ има киселини въ лабораторията си, но въ начина на употрѣблението имъ: ако не ги употрѣбява на мѣсто, киселинитѣ ще причинятъ голѣми вреди. Ако ги употрѣбява на мѣсто, тѣ ще бѫдатъ като медикаменти. И завистьта е киселина за психическия животъ, но тя става опасна, когато се придружава отъ умразата. Иначе, сама за себе си приложена, тя не е опасна. Въ български еикъ думата „зависть“ не е лоша. Докато работи сама, завистьта не е вредна киселина, но щомъ дойде при нея умразата, тя става опасна. При това положение идатъ лошитѣ последствия: съмнението, отмъщението и т. н. Тогава се образува сложната формула: 32У4С5О1(). Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влѣзе, тя произвежда голѣми разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя сѫществува въ психическия животъ на хората и създава голѣми Нещастия. Докато елементитѣ й сѫ отдѣлени единъ отъ другъ, тѣ не указватъ разрушително действие върху човѣка. Съединятъ ли се въ едно цѣло и образуватъ киселина съ сложенъ съставъ, разрушителното й действие е голѣмо. Като се изследватъ свойствата на отдѣлнитѣ елементи умраза, зависть, съмнение, отмъщение и др., ще видите, че всѣки елементъ е съставенъ отъ специфична материя. Опитниятъ химикъ лесно ги различава. Всѣка материя е проводникъ на съответни сили. Въ този случай материята е формата, въ която дадена сила трѣбва да се облѣче. За всѣко нѣщо трѣбва да има съответенъ проводникъ. Какъ би се разпространила свѣтлината, ако не сѫществуваше етера? Всички знаете, че етерътъ е проводникъ на свѣтлината, т. е. на свѣтлинната енергия. Въздухътъ, водата сѫщо така играятъ известна роля, като проводници на нѣкакви енергии. Безъ проводници енергиитѣ въ природата не биха могли да се предаватъ и възприематъ. Вие трѣбва да изучавате тия въпроси отъ научна гледна точка, за да познаете себе си, да познаете и другитѣ хора. Запримѣръ, вие често се подавате на афекции и мислите, че тѣ сѫ присѫщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че тѣ сѫ сили извънъ васъ, които не съставятъ нераздѣлна часть отъ вашия вѫтрешенъ животъ. Тѣ сѫ сили, енергии, които се проявяватъ въ различнитѣ възрасти на човѣка. Сѫ щото може да се каже и за отрицателнитѣ елементи въ природата, които действуватъ като киселини въ човѣшкия организъмъ. Съмнението, запримѣръ, се явява повече въ старитѣ хора. То е образувано отъ по-фина материя, отколкото умразата. Вие трѣбва да изучавате силата на тѣзи елементи и киселини, да можете да се ползувате съ тѣхъ. Тѣ сѫ специални знаци и формули, съ които си служи бѣлата магия. Въ Писанието, въ Псалмитѣ на Давида има редъ формули, съ нѣкои отъ които си служи бѣлата магия, а съ нѣкои — черната. Въ нѣкои отъ Псалмитѣ си, Давидъ отправя заклинания къмъ неприятелитѣ си. Тѣзи заклинания сѫ магически формули, съ които той иска да обезсили неприятелитѣ си, да се освободи отъ тѣхъ. Когато изучавате човѣка, съ неговитѣ положителни и отрицателни качества, добре е да разгледате произхода на всѣко негово качество. Запримѣръ, какъвъ е произходътъ на завистьта? — Завистьта се е явила съ първата проява на творческия умъ въ човѣка, и то главно въ областьта на неговото стяженолюбие, на желанието му да придобива повече богатства, повече знания. И всѣкога, когато поставятъ нѣкакво препятствие въ тази область, веднага въ човѣка се явява завистьта. Щомъ се противодействува на творческия умъ на човѣка, той започва да се страхува, да не би нѣкой да го изпревари, да излѣзе предъ него. Този страхъ събужда зависть, а понякога и умраза. Следъ това се явява гнѣвътъ. Щомъ се разгнѣви човѣкъ, творческиятъ умъ започва да работи въ него, но въ разрушителнитѣ области. Тогава и въображението въ човѣка взима участие, и той започва да търси нѣкакъвъ начинъ за отмъщение. Въ това време религиозното чувство въ човѣка, съвѣстьта, моралнитѣ чувства като че се парализиратъ, докато той даде ходъ на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човѣкъ утихва, прибира се въ себе си и започва да мисли. Но тукъ действието не спира. Всѣки актъ, или всѣка реакция има обратно действие. Нѣма да мине дълго време, този човѣкъ отъ друго мѣсто ще получи сѫщия ударъ, какъвто самъ е нанесълъ на другитѣ. Вториятъ пъкъ ще получи сѫщия ударъ отъ трето мѣсто, и така ще се образува цѣла верига на отмъщения. До кога ще се продължава това нѣщо? — Докато най-после се намѣри единъ разуменъ човѣкъ, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могатъ да влѣзатъ въ тази верига, но една разумна душа е въ състояние да извади всички тия хора отъ крѫга на престъплението, въ което сѫ попаднали. Отъ две хиляди години насамъ християнството се сили да освободи човѣчеството отъ тѣзи омотавания, да ликвидира съ своята карма. Човѣчеството ще ликвидира съ кармата си, когато всѣки по отдѣлно ликвидира съ своята карма, когато се освободи отъ всички връзки на миналото си. Мнозина мислятъ, че задачата на християнството е да спаси човѣка. — Въпросътъ не е въ спасението. Лесно е човѣкъ да се спаси. Веднъжъ имате обещание отъ Бога, че ще ви спаси, нѣма защо повече да се страхувате. Опасностьта е тамъ, че и спасениятъ пакъ може да грѣши, пакъ може да създава карма. Богъ никога нѣма да отмѣни думата си. Хиляди пѫти да грѣшите, Той пакъ ще ви прости, но за васъ е важно, като сте спасени веднъжъ, да не повтаряте сѫщитѣ погрѣшки. За васъ е важно, като ликвидирате съ кармата си, да не се свързвате отново, да не създавате неправилни връзки. Казано е, че Богъ ще изхвърли човѣка отъ лицето си. — При какви условия е възможно това? Това е възможно, когато човѣкъ съзнателно скѫса връзката си съ Бога. Иначе, веднъжъ спасенъ, Богъ е вложилъ въ човѣка възможности и условия да подържа своето състояние. Човѣкъ е спасенъ вече, нѣма защо да очаква ново спасяване. Евреитѣ криво разбраха стиха, че Богъ ще изхвърли човѣка отъ лицето си за вѣчни времена. Думата „вѣчни“ времена е относителна, тя подразбира единъ вѣкъ, два вѣка и повече, но не подразбира абсолютната вѣчность. Ето, евреитѣ прекараха въ робство подъ египтянитѣ четиристотинъ години, следъ което Мойсей ги освободи. Тѣ изправиха една погрѣшка, едно престъпление, но направиха друго. Казано е въ Писанието, че тѣ нѣма да получатъ Божието благословение, докато не кажатъ: „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“ Щомъ кажатъ така, тѣ ще разрешатъ въпроса. Сега се проповѣдва на човѣчеството, че цѣлата вѣчность не би била въ състояние да изкупи грѣховетѣ му. — Такова нѣщо не е казано въ Писанието. Въ Стария Заветъ се казва, че нѣкои хора и до девети родъ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. — Кои сѫ тѣзи хора? — Това сѫ хората на безлюбието. Който люби, той нѣма защо да се страхува. Този стихъ не се отнася до любещия. Веднъжъ спасенъ, веднъжъ влѣзълъ въ Божията Любовь, човѣкъ не трѣбва да се страхува, нито да се съмнява. Да бѫдешъ спасенъ, това значи и ти отъ своя страна да издържишъ на обещанието да живѣешъ въ Божията Любовь. Въ Бога обратни решения нѣма. Веднъжъ далъ обещание да ни спаси, Той вече го е изпълнилъ. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, да не спремъ Божието благословение, да не запушимъ онѣзи мѣста, презъ които се втича. Щомъ затворимъ кепенцитѣ си за външната свѣтлина, ние мислимъ, че Богъ се е отдалечилъ отъ насъ. — Не, Божието благословение минава и заминава, но не може да проникне презъ затворенитѣ кепенци. И следъ всичко това ще кажете, че Богъ ви е забравилъ. — Вие сами себе си забравихте. — Какво да правимъ тогава? — Отворете широко кепенцитѣ на вашитѣ прозорци да може Божията свѣтлина да мине презъ тѣхъ съ всичката си сила! За да не изпаднете въ заблуждение, въ тъмнина, пазете се отъ отрицателнитѣ сили като зависть, умраза, съмнение, подозрение и т. н. Тѣ сѫ киселини, които действуватъ разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запримѣръ, попадне въ ума на човѣка, той престава да учи и казва: И безъ знания може. Не ми трѣбватъ толкова много знания. — Чудни сѫ съвременнитѣ хора, като се отказватъ отъ много знания! Колко знание е нужно на човѣка? Когато придобила изкуството да плава въ водата, жабата казала: Повече знание отъ това не ми трѣбва. — Но ето, жабата и до днесъ е останала въ много елементарно състояние на развитие. И до днесъ още жабитѣ крѣкатъ въ водата. Когато рибата си направила перки, съ които да плава въ водата, и тя казала: Повече наука не ми трѣбва. Нали мога да слизамъ дълбоко въ водата и да излизамъ на нейната повърхность, да си намирамъ храна, това ми е достатъчно. Нѣма защо да мисля за кѫщи, за оране и за копане. Нѣма защо да мисля за готвене, за наредба на кѫща и т. н. Културата, която имамъ, ме задоволява. — Да, но рибитѣ и до днесъ останаха въ водата, съ малки придобивки за развитието си. Следъ рибата дойде птицата. Тя развила изкуството да хвърчи въ въздуха и се задоволила съ това, което постигнала. — Да, но съ това изкуство птицитѣ останаха и до днесъ въ въздуха. Нѣкои птици можаха да се превърнатъ въ четвероноги и слѣзоха на земята да учатъ изкуството на ходене по твърдата почва. Четвероногитѣ не потърсиха повече знания, затова останаха и до днесъ четвероноги. Най-после дохождаме до човѣка, който казва: Достатъчно ми е това, което зная. Обаче, има хора напреднали въ своитѣ стремежи, които не се задоволиха съ малко знание и работиха, станаха светии, ангели. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ се нуждае отъ здрава, отъ положителна наука. Доде се простиратъ знанията на съвременнитѣ хора? — Съвременнитѣ хора признаватъ за наука само онова, което може да се подложи на опитъ. Така е, но има още редъ науки, които откриватъ миналото, говорятъ за настоящето и предсказватъ бѫдещето. Истински учениятъ трѣбва да бѫде астрологъ, физиогномистъ, хиромантикъ, френологъ и т. н. Като вземе рѫката на човѣка, той трѣбва да чете по нея неговото минало, но и това още не е достатъчно. На рѫката е написано миналото на човѣка, а по рефлексия, по отражение на това минало, хиромантикътъ трѣбва да прониква и въ бѫдещето. И тогава споредъ степеньта на неговото прозрение, нѣкои нѣща ще бѫдатъ вѣрни, а нѣкои нѣма да бѫдатъ вѣрни. Всички окултни науки, синтезирани въ едно, даватъ една обща наука, която всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да придобие. Когато единъ ангелъ слѣзе на земята, той започва да изучава първо елементарнитѣ работи: той изучава състава на въздуха, на водата и на твърдата почва. После започва да изучава всички форми, които предшествуватъ човѣка — минералитѣ, растенията и животнитѣ. Най-после, като дойде до човѣка, той има вече достатъчни знания. Той не чете по рѫката на човѣка, но чете по окрѫжаващата срѣда. Срѣдата, условията, при които човѣкъ живѣе, опредѣлятъ, какъвъ е този човѣкъ. Наистина, ако хората се водятъ по рецепти, дадени отъ разумния свѣтъ, тѣ ще иматъ съвсемъ друга хигиена, другъ начинъ на животъ отъ този, по който днесъ се водятъ. Адептитѣ, запримѣръ, не пиятъ водата, както обикновенитѣ хора. Като вземе чаша вода, адептътъ първо ще я прецеди, ще я дестилира и тогава ще пие. Той знае бързъ начинъ за пречистване на водата. Ако трѣбва да посади жито, той ще го посади и отгледа по начинъ, съвършено различенъ отъ този, по който съвременнитѣ хора го отглеждатъ. Адептътъ не сѣе съ десетки и стотици декари, както правятъ нашитѣ земедѣлци. Той ще посѣе най-много половинъ до единъ декаръ земя, но ще изкара отъ нея голѣмо количество жито. Защо? — Защото той знае начини, по които внася часть отъ своята енергия въ житото. Той самъ трѣбва да пипне житото. При това, презъ цѣлото време, отъ посаждането до ожънването на житото, той е въ молитва. Безъ съзнателна работа и молитва нищо не става. Като ученици, вие трѣбва да изучавате съзнателно всѣки предметъ. И като го изучавате, трѣбва да се молите да ви се открие неговия вѫтрешенъ смисълъ и приложение. Великиятъ Учитель разбира всички нѣща въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, вследствие на което знае, какъ да постѫпва. Ако при него дойде нѣкой невежа, безъ никакъвъ стремежъ, той даже нѣма да се докосне до рѫката му. Защо? — Знае той, че този човѣкъ нѣма разумно да използува дадената енергия. Великиятъ Учитель се занимава съ души, които се стремятъ къмъ знание, къмъ свѣтлина. А за обикновенитѣ хора, за невежитѣ има обикновени учители. Великиятъ Учитель не губи времето си за празни работи. Неговото време е скѫпо, не може да се изразходва безъ полза. Той има прѣмо отношение къмъ Бога и служи на Неговата воля. Щомъ изпълнява тази Велика воля, той предава знанието си само на онѣзи души, които сѫ готови да следватъ Неговия пѫть. Що се отнася до останалитѣ, до обикновенитѣ хора, той оставя времето да ги събуди. Ако преждевременно имъ даде нѣкакво знание, тѣ не могатъ да го използуватъ. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Обезсърдчението ще дойде при васъ, ще ви посети, но приемете го само като гостъ, да дойде и да си отиде, не го задържайте дълго време при себе си. Обезсърдчението, страхътъ у човѣка показватъ, че той знае малко, не вѣрва въ Великитѣ закони на живота и на природата — съ една дума, вѣрата му е относителна, а не абсолютна. Единъ пророкъ, като Илия, и той се поколеба въ своята вѣра. Като се намѣри въ трудно положение, той се обърна къмъ Господа: „Господи, защо си ме оставилъ самъ? Азъ мислѣхъ, че ще мога да помогна на израилския народъ, а видѣхъ, че нищо не направихъ“. И му се отговори: „Обърни се и вижъ, че като тебе такива има въ Израиль още седемь хиляди, които те подкрепватъ“. Илия, който бѣше виденъ пророкъ, който виждаше нѣщата, не знаеше това. Кога се разколеба Илия? — Когато изби пророцитѣ на Ваала. Тѣзи 400 пророци го обсебиха, като му казваха: Ти ни уби, защото сме служили на лъжливъ богъ. Покажи ни сега пѫтя къмъ истинския Богъ. Кажи ни, какъ да се домогнемъ до огъня на любовьта. Следъ това трѣбваше да дойдатъ сѫщества отъ невидимия свѣтъ да му помогнатъ. Тѣ не го изобличиха, но му казаха: Ще отидешъ сега въ пустинята, дето ще прекарашъ въ постъ и молитва, докато ти покажатъ, по кой начинъ свѣтътъ може да се изправи. Въ това време се яви голѣма буря, вѣтъръ, който къртѣше камъни и дървета, но Богъ не бѣше въ бурята и вѣтъра. После дойде огънь отъ небето, който разпали, изгори всичко, но Богъ не бѣше и въ огъня. И най-после Илия чу тихъ гласъ отъ небето, който му говорѣше: Научи ли вече урока си? Разбра ли, какъ свѣтътъ ще се оправи? — Свѣтътъ нѣма да се оправи нито чрезъ бурята, нито чрезъ огъня, но чрезъ тихия гласъ, т. е. чрезъ разумното начало въ човѣка. Вмѣсто тебе ще дойде Елисей. Елисей се отличавалъ съ своя мекъ характеръ. И тъй, бурята, огъньтъ, това сѫ методи, които се прилагатъ въ низшитѣ свѣтове. Обаче, когато е необходимо да познаемъ Божествениятъ свѣтъ, Божественото, тогава ще чуемъ тихия, мекия гласъ. Докато се интересувате отъ това, защо двама души се каратъ помежду си, или изживяватъ нѣкакво съмнение, вие сте въ метода на бурята. Какво правѣше Илия, когато дойде бурята? — Той се молѣше, но сѫщсвременно разбра, че Богъ не е въ бурята. Бурята е методъ, който се прилага отъ хората. Богъ не е въ бурята, не е въ огъня, не е въ умразата, въ съмнението, въ отмъщението, въ осѫждането. Богъ е въ тихия гласъ у човѣка. Той е разумниятъ животъ. Той е въ тишината. Когато тихиятъ гласъ проговори на човѣка, той ще разбере, какво нѣщо е Божественото, и какво — човѣшкото и ще си каже: Едно време живѣхъ въ бурята, въ вѣтроветѣ като птица, но сега разбрахъ Великото. Едно време живѣхъ въ умразата като риба, но сега разбрахъ Великото. Наистина, който живѣе въ умразата, той е студенъ като риба. За себе си е горещъ, но за другитѣ е студенъ. Той има желания въ себе си да унищожава, да кѫса, да руши. Тѣзи състояния сѫ въ човѣка вѫтре, и той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Тѣ се дължатъ на мислитѣ и чувствата на падналитѣ сѫщества, които засѣгатъ изобщо цѣлото човѣчество. Тѣ изпращатъ своитѣ мисли и чувства въ пространството, вследствие на което хората се заразяватъ отъ тѣхъ като отъ епидемия. Въ това отношение любовьта на сегашнитѣ хора служи като добъръ проводникъ за възприемане на тази епидемия. Защо? — Защото въ любовьта душата се отваря като цвѣтъ, и тѣзи течения падатъ върху нея като слана и я попарватъ. Ето защо, напредналитѣ сѫщества отъ най-стари времена сѫ давали методи на хората да се предпазватъ отъ тия течения. Тѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но като знае методитѣ, човѣкъ ще се разклати външно само, а вѫтрешно ще остане неуязвимъ. За възприемане на отрицателнитѣ чувства и мисли, човѣкъ има радио въ себе си. Иначе не може да се обясни, какъ познава той, кой го мрази, кой му завижда и т. н. Какъ овцата познава вълка? И на голѣмо разстояние да е, овцата знае, че вълкътъ ще дойде, и започва да става неспокойна. Тя отдалечъ още възприема мислитѣ му. Дивитѣ кози сѫщо познаватъ отдалечъ още, че иде вълкъ и го избѣгватъ. Често овце и кози, които овчарьтъ води, попадатъ въ устата на вълка. Защо? — Защото господарьтъ имъ е неразуменъ. Овцетѣ предчувствуватъ приближаването на вълка, и започватъ неспокойно да обикалятъ овчаря, но той спи дълбоко, нищо не подозира. Вълкътъ влиза въ кошарата, грабва една овца и си заминава. Сега, да направимъ преводъ на тази мисъль. Душата на човѣка представя овчарска кошара. Ако овчарьтъ е заспалъ дълбоко, ще дойде вълкътъ, лошиятъ духъ отвънъ, ще влѣзе въ кошарата и ще грабне една отъ добритѣ овце. Ще кажете, че нѣма лоши духове въ свѣта. — Желалъ бихъ да нѣма, но какъ ще си обясните причината на противоречията въ свѣта? Вършите нѣщо, а сами сте недоволни отъ него, казвате, че това, което сте извършили, е неразумно. Разумно ли е, когато човѣкъ пакости на себе си и на другитѣ? Разумно ли е, когато човѣкъ губи вѣрата си въ Бога? Разумно ли е, когато губи любовьта си? Разумно ли е, когато мрази, завижда, отмъщава и т. н.? — Разумно е, обаче, когато вѣрата на човѣка отъ день на день се увеличава, когато любовьта му постоянно се усилва. Любовьта на човѣка къмъ ближния му и къмъ себе си постоянно трѣбва да се усилва. Подъ думата „себе си“ разбирамъ висшето начало въ човѣка. При това положение и науката, и изкуствата придобиватъ смисълъ. За следния пѫть всѣки да отговори, какво чувство, или какъвъ методъ трѣбва да употрѣби срещу завистьта. Нѣкой ще каже, че срещу завистьта може да се постави любовьта. — Не, и най-добритѣ приятели могатъ да се скаратъ съ любовьта. Тъй както хората днесъ разбиратъ любовьта, тази любовь може да развали отношенията и на най-добритѣ приятели. Човѣшкитѣ прояви на любовьта не разрешаватъ въпроситѣ. За да намѣрите методъ срещу завистьта, трѣбва дълго време да мислите, да правите опити, да се самонаблюдавате. Който иска да работи съзнателно, като ученикъ, той ще влѣзе въ лабораторията. Тази лаборатория е невидима. Въ нея може да влѣзе само онзи ученикъ, който има искрено желание да работи, да се самовъзпитава. Той ще има на разположение всички химически реактиви за своитѣ опити. Както трескавиятъ взима хининъ и се лѣкува съ него, така и ученикътъ, когато страда отъ треска, ще влѣзе въ своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хининъ и ще оздравѣе. И въ двата случая резултатитѣ ще бѫдатъ еднакви. За това се изисква вѣра. Който има вѣра, той ще си служи съ алхимията, ще превръща елементитѣ. Човѣкъ може да се лѣкува чрезъ лѣкарства, но може и мислено да се лѣкува. Имате хрема, запримѣръ. Какво трѣбва да направите? — Нѣкои препорѫчватъ да седите въ топла стая, да правите промивки съ солена вода, или да изпиете нѣколко чаши гореща вода, докато се изпотите, и следъ това да се преоблѣчете. Но сѫщото може да се направи мислено: седнете спокойно на единъ столъ и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете нѣколко чаши, ако опитътъ ви е сполучливъ, ще се изпотите. Следъ това ще се преоблѣчете, и ще видите, че на другия день още хремата ви ще мине. Това показва, че мисъльта ви е силна. Силната мисъль лѣкува всички болести. Ако мисъльта ви не е силна, опитътъ ще излѣзе несполучливъ. Кабалистътъ изяснява научно лѣкуването чрезъ мисъльта по следния начинъ. Той казва: Мисъльта е въ състояние да видоизмѣни вибрациитѣ на човѣшкото тѣло. Когато човѣкъ заболѣе, вибрациитѣ на неговото тѣло се понижаватъ. Съ мисъльта, обаче, той може да повдигне вибрациитѣ на тѣлото си и отъ низши да ги превърне въ висши. Щомъ постигне това, той вече се е излѣкувалъ. Въ този смисълъ хремата се предизвиква отъ особенъ родъ микроби, които попадатъ въ носа, и ако вибрациитѣ на организъма сѫ понижени, тѣ намиратъ условия за размножаване. Като се размножаватъ, тѣ дразнятъ слизестата ципа на носа. За да се освободятъ отъ това дразнене, отъ чуждитѣ вещества, носнитѣ жлези отдѣлятъ изобилно течность, която ги изхвърля навънъ. Щомъ вибрациитѣ на организъма се повишатъ, изхвърлянето на чуждитѣ вещества става лесно и бързо. Чрезъ мисълата си човѣкъ може да усили хремата, да я доведе до най-голѣмия предѣлъ на нейното развитие, следъ което тя започва да намалява, да отслабва. Най-дългиятъ периодъ на хремата е една седмица. Повече отъ това време тя не трѣбва да остава. Хремата, треската, туберкулозата и редъ още болести се дължатъ на размножаването на известни бацили въ организъма. Това размножаване на бацилитѣ представя любовенъ процесъ, презъ който тѣ минаватъ. За тѣхъ е добре: тѣ пѣятъ, играятъ, веселятъ се, но човѣка опичатъ. Той става жертва на тѣхната любовь. На всѣка сватба се дава поне по една жертва: все ще се заколи овца, овенъ, или крава. Може ли днесъ да стане сватба безъ ядене и пиене? Нѣкои хора издържатъ на тѣзи сватби, а нѣкои се опичатъ на общо основание. Охтиката, треската се лѣкуватъ чрезъ страхъ. Цельта при това лѣкуване е да се предизвика голѣмъ страхъ въ болния. Страхътъ ще го излѣкува. Ако болниятъ е туберкулозенъ, ето какво може да се направи. Както лежи и охка, изнесете болния на чистъ въздухъ, въ проста дървена барака, и запалете бараката, като оставите вратата ѝ отворена, да може веднага да излѣзе вънъ. Като види, че стаята се запуши отъ димъ, че нѣщо гори, той ще се уплаши, и веднага ще бѣга вънъ, ще забрави, че е боленъ, че не може да се дигне отъ леглото. Като се види вънъ, спасенъ отъ пожара, въ него ще се събуди мисъль, и ще благодари на Бога, че го избавилъ. Тази мисъль ще събуди въ него потикъ за новъ животъ. Този опитъ може да се направи, когато болниятъ е въ първия периодъ на болестьта си. Вие можете да направите опита лѣтно време, но така естествено, болниятъ да не разбере, че нарочно сте запалили бараката. Ако разбере намѣрението ви, методътъ нѣма да даде никакъвъ резултатъ. И треската може да се лѣкува съ предизвикване страхъ въ болния. Като видите нѣкой трескавъ човѣкъ, бързо излѣйте върху него единъ котелъ студена вода, безъ той да знае това. И тогава, отъ една страна изненадата, отъ друга страна страхътъ, ще предизвикатъ въ трескавия силна реакция. Той ще се уплаши, и треската ще изчезне. Освенъ това, можете да бутнете трескавия отъ петь-шесть метра височина въ вода, дълбока три-четири метра, но съ условие да има човѣкъ, който веднага да го извади отъ водата. И този опитъ трѣбва да изненада болния. Който прави опита, той трѣбва да бѫде много срѫченъ. Това сѫ научни методи, които сѫ били употрѣбявани въ древнитѣ времена, и то въ краенъ случай, когато никакви други методи не сѫ дали резултати. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да изгори една барака, отколкото да умре единъ човѣкъ. Следъ като употрѣбите единъ, втори, трети методи за лѣкуване на нѣкой човѣкъ и не получите никакъвъ резултатъ, тогава невидимиятъ свѣтъ употрѣбява единъ отъ силнитѣ методи. Ако болниятъ е билъ богатъ човѣкъ, отниматъ му богатството. Той изгубва богатството си, но заедно съ него и болестьта му изчезва. По този начинъ могатъ да заставятъ човѣка да влѣзе въ Царството Божие. Като взематъ всичкото богатство на нѣкой добъръ, но нерешителенъ човѣкъ, той най-после се примирява съ загубата си и казва: Нѣма какво, ще вървя вече въ правия пѫть. Доброволно това не направихъ, но като ми отнеха на сила всичко, сега вече нѣма за какво да мисля. Готовъ съмъ да следвамъ Божия пѫть. Крайнитѣ методи сѫ за неразумнитѣ хора, а не за разумнитѣ. За разумнитѣ хора не е нужно да се употрѣбява насилие. Често хората разправятъ за голѣмитѣ изпитания, които сѫ минали, и мислятъ, че всички ще минатъ по тѣхния пѫть. — Не, по никой начинъ двама души не могатъ да минатъ по единъ и сѫщъ пѫть. Пѫтищата, методитѣ, които се прилагатъ за развитието на човѣка, сѫ различни, специфични за всѣка душа, но опитноститѣ, които придобиватъ, сѫ еднакви за всички хора. Пѫтьтъ, по който хората добиватъ знанието, е сѫщо така различенъ за всѣка душа. Въ това разнообразие, именно, седи красотата на живота. Едно е важно за човѣка: да придобие знания и опитности. По какъвъ методъ и по какъвъ пѫть ще ги добие, това не е важно. Опитноститѣ се добиватъ чрезъ голѣми изпитания. Въ това отношение изпитанията представятъ Божественъ методъ, чрезъ който хората се лѣкуватъ отъ своитѣ физически и психически болести. Запримѣръ, умразата, завистьта сѫ психически болести, отъ които човѣкъ съзнателно трѣбва да се лѣкува. Като ви посети умразата, напишете тази дума на единъ листъ красиво, отчетливо и като ставате сутринь, погледнете листа и започнете научно да разглеждате, какво съдържа тази дума. Буквата „у“, съ която започва думата умраза, представя човѣкъ, обърнатъ съ главата надолу. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се обърне въ правото си положение, съ главата нагоре? Ако е лекъ и ловъкъ, той лесно може да се обърне, но ако е тежъкъ, ще потърси външна помощь. Като се огледа натукъ-натамъ, той все ще намѣри нѣкаква помощь, която Провидението е опредѣлило за него. Близо до него има две дървета. Полека, съ люлѣене на рѫцетѣ, на една и друга страна, той ще дойде до едното дърво. Ще се хване съ едната рѫка за едното дърво, а после съ другата — за второто дърво и ще се изправи на краката си. Люлѣенето представя мисленето. Ако е падналъ, човѣкъ трѣбва да мисли, за да се изправи на краката си. Буквата „м“, както въ български, така и въ всички западни езици, означава незаконни желания, т. е. желания, които се развиватъ по незаконенъ пѫть. Когато е слизалъ въ материята, човѣкъ е развилъ въ себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него сѫ се събудили много материалистични желания. За да се освободи отъ тѣхъ, той трѣбва да живѣе въ закона на жертвата. Ако човѣкъ не пожертвува незаконнитѣ желания въ себе си преди да сѫ се оплодили, следъ като се оплодятъ, тѣ ще причинятъ голѣми препятствия и страдания въ живота му. Буквата „р“ ще бѫде орѫжието, което ще причини пакости и страдания на човѣка. Буквата „м“ означава още и процесъ на изпразване. Следователно, човѣкъ трѣбва да изхвърли вънъ отъ себе си онзи серумъ, чрезъ който се хранятъ незаконнитѣ желания. Само по този начинъ ше се спре тѣхното развитие. Като извадите отъ думата „умраза“ буквитѣ „м“ и „з“, ще остане думата „ура-а“. Като се освободишъ отъ умразата, ти си намѣрилъ начинъ да се обърнешъ съ главата нагоре, да заемешъ първото си положение, и тогава непременно ще извикашъ „ура-а“! Буквата „р“ показва, че волята и умътъ на човѣка сѫ започнали вече да работятъ. Това сѫ редъ превръщания, редъ упражнения, които трѣбва да правите, за да се освободите отъ отрицателнитѣ мисли и чувства въ себе си. Така можете да превръщате енергиитѣ на всѣка отрицателна мисъль въ положителна. За справяне съ всѣка мѫчнотия има различни методи, и то за всѣка мѫчнотия специфиченъ методъ. Всѣки самъ може да се справи съ малкитѣ си мѫчнотии. Голѣмитѣ мѫчнотии, които препятствуватъ на човѣшкото развитие, се даватъ като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, свѣтлината въ съзнанието на човѣка се увеличава, и той става радостенъ и веселъ. Затова е казано, че следъ скръбьта иде радость; следъ нощьта иде день; следъ заоблачаването иде разсвѣтяване. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да прави опити, да преодолява малкитѣ спънки, а да разрешава голѣмитѣ задачи. Така той ще се кали и ще стане силенъ да носи изпитанията, които му се даватъ. Като четете окултни книги, ще видите, че тамъ, въ разни форми, е предсказано, че ученицитѣ на 19 и 20 в. ще бѫдатъ подложени на голѣми изпитания. За да издържатъ на тѣзи изпитания, тѣ трѣбва да иматъ силна воля. Волята се засилва съ редъ упражнения и опити. Мѫчнотиитѣ, изпитанията ще бѫдатъ повече вѫтрешни, отколкото външни. Като четете и прилагате беседитѣ, ще се натъкнете и на редъ методи вънъ отъ даденитѣ. Като прилагате различнитѣ методи, въ съзнанието ви ще се събудятъ спомени отъ миналото, но не случайно, а като резултатъ на усилията, които правите. Това е необходимо, за да можете да се освободите отъ наслояванията на миналото. Много отъ тия наслоявания сѫ отрицателни, вследствие на което създаватъ мѫчнотии въ живота ви, които непременно трѣбва да се разрешатъ! Отъ васъ се иска самообладание. Знайте, че не сте сами. Разумни сѫщества взиматъ участие въ вашия животъ и ви помагатъ. Разрешаването на вашитѣ задачи е въ връзка съ разрешаването на задачитѣ на тия разумни сѫщества. Всички живи сѫщества, били тѣ низши или висши, сѫ свързани помежду си. Следователно, вие не живѣете за себе си само, но сте свързани отъ една страна съ сѫщества, които седатъ по-високо отъ васъ, а отъ друга — съ сѫщества по-низкостоещи отъ васъ. Когато пророкъ Илия заминаваше за другия свѣтъ, приятелитѣ му дойдоха съ специална колесница да го взематъ. Никой не живѣе самъ, никой не умира самъ. Като ученици на окултна школа, ще знаете, че има кой да се интересува отъ васъ, има кой да ви обича и да ви дава съвети въ най-труднитѣ моменти на живота ви. Тѣзи сѫщества, които сѫ готови всѣкога да помагатъ на човѣчеството, сѫ наречени „невидими помагачи“. Въ миналото, когато не сѫ знаели това, хората сѫ чувствували помощьта имъ, но сѫ мислили, че тѣзи сѫщества сѫ нѣкакви божества, вследствие на което сѫ ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като сѫ дѣлили божествата на добри и лоши. Въ сѫщность, невидимитѣ помагачи сѫ Божествени лѫчи, изпратени отъ Бога да помагатъ на хората въ тѣхния труденъ пѫть. Благодарете на Бога за тѣзи лжчи, безъ да ги боготворите. Когато срѣщнете една круша, или единъ изворъ на пѫтя си, това не сѫ нищо друго, освенъ условия, които подпомагатъ вашето развитие. При известни случаи сѫществата отъ невидимия свѣтъ не помагатъ на хората, защото, ако въ едно отношение имъ помогнатъ, въ друго ще ги спънатъ. Запримѣръ, излѣкуватъ единъ човѣкъ, но като не знае, какъ да подържа здравето си, той влошава положението си. Срѣщате човѣкъ, който ималъ нѣкакво хубаво видение. Какво прави този човѣкъ? Започва надѣсно-налѣво да разправя, какво видѣлъ. По този начинъ той самъ си пакости, вмѣсто да придобие нѣщо отъ това видение. Следъ това видение, този човѣкъ трѣбваше да започне да работи върху себе си, да използува енергията, която му е дадена чрезъ видението. Не е лошо, че нѣкой се похвалилъ съ опитностьта си, но като се хвали съ нѣщо, човѣкъ трѣбва да прецени въ себе си, дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговитѣ ближни. Ако опитностьта на единъ човѣкъ събуди зависть, умраза въ другитѣ, по добре да мълчи. Отъ своитѣ опитности човѣкъ може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли въ окрѫжаващитѣ. Ето защо, отъ най-дълбока древность на ученицитѣ се е препоръчвало мълчание, докато развиятъ въ себе си деликатность, внимателность, да разбиратъ, де какво да говорятъ. Всѣки ученикъ, който е постѫпвалъ въ школата на Питагора, е трѣбвало цѣли три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикътъ е трѣбвало да развива. Не е лесно човѣкъ съзнателно да си наложи мълчание. Египтянитѣ сѫ мълчали като риби. Силни хора сѫ били тѣ. Докато спазвали закона на мълчанието, египтянитѣ били силни хора. Щомъ нарушили този законъ, тѣ загубили силата си. Сѫщото може да се каже и за евреитѣ. И съвременнитѣ християни се намиратъ предъ сѫщата опасность: тѣ повече говорятъ, по-малко действуватъ. Тѣ говорятъ, какво е направило християнството досега, а не мислятъ, какво трѣбва да направи днесъ. Когато се говори, че Англия, че Америка сѫ силни, силата имъ зависи отъ прилагането на великитѣ принципи въ живота. Когато се казва, че дадено общество седи високо, това зависи отъ прилагането на великитѣ принцити въ неговия животъ. Това не значи, че хората на това общество сѫ по-добри отъ другитѣ, но тия хора прилагатъ. Щомъ прилагатъ, тѣ ще иматъ резултати. Който прилага Божественитѣ принципи въ своя животъ, той има Божието благословение, той има добри резултати. И тъй, започнете да работите съзнателно върху себе си. Вземете едно отъ своитѣ противоречия, най-малкото, и го подложете на анализа да видите, кое е сѫщественото въ него, и кое — несѫщественото. Сѫщественото задръжте въ себе си, а несѫщественото — турете настрана, или го превърнете. Ако можете да изкарате нѣщо отъ него, ще имате добри резултати. Въ това отношение ученикътъ трѣбва да бѫде алхимикъ. Като вземе сложното тѣло, чрезъ алхимическа анализа, той трѣбва да го разложи на съставнитѣ му елементи, при което опаснитѣ, вреднитѣ елементи да отдѣли настрана, а за себе си да запази само полезнитѣ, необходимитѣ за неговото развитие. Така ще намѣрите почвата, върху която се е развивала завистьта, умразата и т. н. Съмнението, отмъщението, умразата, завистьта се развиватъ на специфични за себе си основи, които трѣбва да се изучаватъ. Запримѣръ, завистьта не може да се развива на всѣкаква почва — специална почва има за нея. Не я ли поставятъ на съответната за нея почва, тя изсъхва. Тѣзи нѣща, за които ви говоря, не сѫ ясни за васъ, но тѣ представятъ сили, съ специфични свойства, които проникватъ човѣшкото естество и му влияятъ. Тѣзи сили се промъкватъ въ всички хора и се явяватъ като резултатъ на тѣхния вѫтрешенъ животъ. Борбата между боговетѣ, предадена въ митологическитѣ разкази, се дължи, именно, на тия отрицателни прояви въ човѣка, специално на завистьта. Сега, да направимъ едно упраженение. Пръститѣ на дѣсната рѫка се събиратъ на едно мѣсто, и въ това положение се поставятъ предъ устата, като че ще извадятъ нѣщо отъ нея. После сѫщата рѫка се изнася надѣсно, пръститѣ се разтварятъ, а рѫката се спуща надолу. Сѫщото нѣщо се прави и съ лѣвата рѫка. Това упражнение се повтаря още нѣколко пѫти ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 16 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЗМИЧЕСКИ ВЪЗПРИЯТИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Изпѣйте нѣкоя пѣсень. — Изпѣхме пѣснитѣ: „Духътъ Божий. Въ начало бѣ Словото. Богъ е Любовь.“ Въ процеса на растенето и развиването си, растенията спазватъ следния законъ: тѣ денемъ събиратъ енергия, а вечерь я обработватъ. Въ човѣшкия животъ е точно обратно: хората вечерь събиратъ енергията, която денемъ обработватъ. Значи, хората вечерь събиратъ енергията, денемъ я обработватъ. Кой е по-уменъ: растенията, или хората? Казано е въ Писанието: „Работете, докато е день!“ Подъ думата „день“ тукъ се разбиратъ деньтъ и нощьта едновременно. Деньтъ и нощьта заедно съставятъ день, защото, когато въ нашето полушарие е день, въ другото е нощь. Деньтъ подразбира едно пълно завъртване на земята около нейната ось. Следователно, това, което ние наричаме нощь, не е сѫщинска нощь, но сѣнка. Подъ „нощь“, както Христосъ разбиралъ тази дума, се схваща отсѫтствие на всички условия за животъ. Когато всички условия за животъ сѫ изчезнали, настава пъленъ, абсолютенъ застой, т. е. нощь, въ широкъ смисълъ на думата. Щомъ настане тази нощь, всичко запустява: луната, звездитѣ, животътъ загасватъ. Страшно нѣщо е тази нощь! Тъй щото, когато се говори за нощьта, въ обикновенъ, въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбираме обикновенитѣ сѣнки на живота. И когато страдате, това не е нищо друго, освенъ обикновенитѣ сѣнки на живота, въ които временно сте попаднали. При сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да знаете, въ какво направление се движи вашиятъ животъ, както и вашата душа. Ако живѣете само въ свѣта на чувствата, ще знаете, че плувате въ вода. Чувствениятъ, астралниятъ свѣтъ е воденъ. Ако живѣете въ свѣта на мислитѣ, вие сте повече въ въздуха, както птицитѣ, които хвъркатъ. Птицитѣ използуватъ въздуха не само за дишане, но и като срѣда за работа. Въздухътъ представя обективния умъ на човѣка. Птицитѣ използуватъ въздуха за по-лесно намиране на храната си. За сѫщото нѣщо рибитѣ използуватъ водата. Млѣкопитаещитѣ пъкъ използуватъ твърдата почва. Тѣ казватъ: Нито въздухътъ, нито водата сѫ въ състояние да подкрепятъ живота. Твърдата почва само дава условия за животъ. Но и на земята тѣ се намиратъ въ затруднение. Въ своя пѫть на развитие, човѣчеството се раздѣли: една трета тръгна по пѫтя на рибитѣ; втората трета — по пѫтя на птицитѣ. Последната трета, въ която влѣзоха благороднитѣ хора, тръгна по пѫтя на млѣкопитаещитѣ, т. е. тѣ останаха да живѣятъ съ животнитѣ, на твърдата почва. Въ тази епоха, именно, животнитѣ се привързаха за човѣка и тръгнаха следъ него. Това е вѫтрешенъ психологически процесъ, презъ който минава цѣлото човѣчество. Презъ този процесъ минава отдѣлния човѣкъ и до днесъ още. Запримѣръ, въ човѣка се забелязватъ особенъ родъ желания, които иматъ характера на рибитѣ. Както рибитѣ сѫ месоядни, съ изключение само на нѣколко вида, такъвъ характеръ иматъ и нѣкои човѣшки желания. Споредъ окултната наука, известни сѫ само три вида малки рибки, които се хранятъ съ трева. И между птицитѣ е сѫщото, само че тукъ броятъ на плодоядцитѣ, на вегетарианцитѣ е по-голѣмъ отъ този на рибитѣ. Това показва, че излѣзли на въздуха, птицитѣ още не сѫ се освободили отъ навика да ядатъ месо, какъвто сѫ имали като риби. Единственъ гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. И до днесъ той се храни съ зрънца. Презъ каквито условия да е минавалъ, гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. Между млѣкопитаещитѣ има повече вегетарианци, отколкото между рибитѣ и птицитѣ. И тѣ се раздѣлиха на две: едни се хранятъ съ растителна, а други — съ месна храна. Онази половина отъ млѣкопитаещитѣ, които решиха да употрѣбяватъ растителна храна, улесниха пѫтя на човѣка въ това направление. Сега, като говоря за рибитѣ, за птицитѣ, за млѣкопитаещитѣ и за човѣка, подразбирамъ специфични козмически течения. Въ какво седи историята на развитието на битието, въ какво седи философията на живота, нѣма да обяснявамъ, защото се изисква по-голѣмо развитие, по-високъ интересъ. За обяснение на тѣзи истини, необходими сѫ редъ доказателства, редъ факти. Сегашната наука, съ която разполагате, не е въ състояние да хвърли свѣтлина върху произхода на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ. Интересенъ е произходътъ на птицитѣ, на рибитѣ, на животнитѣ. Интересно е, какъ човѣкъ е създаденъ, какъ е вървѣло развитието на цѣлото човѣчество. Не е въпросътъ до външната страна на развитието, но до вѫтрешната страна, при която човѣкъ ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократъ е казалъ: „Познай себе си.“ Да познае себе си, човѣкъ трѣбва да познава онѣзи условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. На български тази мисъль бихъ изразилъ съ думитѣ: „благо желание, блага мисъль, благо действие.“ Докато не се запознаете съ благото желание, съ благата мисъль и съ благото действие, вие никога не можете да разберете живота въ неговата цѣлокупность. Не е достатъчно да познавате живота въ неговото ограничено, преходно проявление. Вие трѣбва да го познавате въ неговата цѣлокупность и къмъ това да се стремите. Запримѣръ, майка ви е учена, свършила е четири факултета. Баща ви е още по-ученъ; той е свършилъ осемь факултета. Съ своитѣ четири факултета, майка ви има известни познания за живота, но тя се стреми да постигне знанието на мѫжа си, да разбере живота отъ по-широко гледище. Съ други думи казано: Първиятъ Адамъ вървѣше по мѫжка линия и разполагаше съ повече знания. Вториятъ Адамъ се стреми да постигне първия. Той ще върви по женска линия. Като казвамъ, че новиятъ Адамъ ще върви по женска линия, имамъ предъ видъ настѫпването на разумната, Божествената Любовь въ свѣта. Тази любовь ще се въплъти въ човѣшка форма. Вследствие на това, всички напреднали души трѣбва да минатъ презъ тази нова форма, за да придобиятъ онѣзи качества, необходими за новия животъ. Докато сте въ старитѣ форми, каквото ново да ви се каже, ще го изгубите. Мога да ви говоря за вѣрата, за любовьта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се отъ нѣщо, и търпението ви моментално изчезва. Де отиде търпението ви? Не е достатъчно само да говорите за търпението, но трѣбва да го запазите въ себе си. Вие знаете примѣра за онзи великъ адептъ, на когото единъ ученикъ ударилъ две плесници. Адептътъ билъ тъй вглъбенъ въ мисъльта си, че нищо не усѣтилъ. Питамъ: кой отъ васъ, като му ударятъ две плесници, нѣма да вдигне рѫката си нагоре и да отговори по сѫщия начинъ? И да пише, и да чете нѣщо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударътъ и ще отговори съ сѫщото. Плесницитѣ не трѣбва да бѫдатъ непременно физически. И психически плесници има. Запримѣръ, нѣкой пише: Любовьта е най-великата добродетель. Въ това време иде нѣкой отвънъ и му нананесе една психическа плесница. Той веднага прекѫсва писането. Спира при думата добродетель, написва само думата „добро“... Като дойде до второто О, той мръдва рѫката си, и буквата О се завъртва нагоре и налѣво. Това показва, че той е получилъ нѣкаквъ психически ударъ, вследствие на което е станало нѣкакво пресичане въ неговия животъ. Той казва: Едно време се въодушевявахъ отъ любовьта, но нѣкой ми удари плесница, и азъ изгубихъ въодушевението си. Значи, този човѣкъ и въ движението си, и въ писането си е образувалъ крива линия. Той самъ трѣбва да разгледа, каква е посоката на тази крива линия. Възъ основа на този законъ, когато нѣкои хора се подписватъ, правятъ голѣми завъртвания. Който не разбира закона, като види такъвъ подписъ, ще помисли, че така се подписва даденъ човѣкъ. — Не, всѣки подписъ на човѣка, съ завъртвания или безъ завъртвания, съответствува на известенъ психически моментъ, или на опредѣлено психическо състояние на човѣка. Често цѣло поколѣние е мислило, докато създаде единъ или другъ подписъ, който да отговаря на тѣхъ. Дѣди и баби сѫ работили върху създаването на почерка на човѣка. Не е лесна работа да се създаде единъ подписъ, съ неговитѣ специфични извъртвания. Който се подписва съ много завъртулки, съ това иска да подчъртае, че като него другъ нѣма. Неговитѣ дѣди искатъ да покажатъ, че сѫ били голѣми хора. Другъ нѣкой се подписва просто, скромно, безъ никакви завъртвания. Отъ подписа му ще познаете, че той е скроменъ човѣкъ. Четете нѣкѫде, нѣкой се подписалъ „Баронъ Ганди“ и завъртѣлъ буквата „и“ надолу. Думата „баръ“ на турски означава викане, а на английски — преграда, препятствие. Какъ мислите, защо една буква се завива надолу, друга — налѣво, а трета — надѣсно? — Това се дължи на различнитѣ психологически състояния, които човѣкъ преживява. Вследствие на промѣната въ тия състояния, става смѣна и въ настроенията на човѣка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и миренъ. — Но кой може да бѫде тихъ и миренъ? Ако живѣешъ на повърхностьта на морето, твоята лодка постоянно ще се люлѣе, блъскана отъ вълнитѣ. Ако живѣешъ въ въздуха, твоятъ аеропланъ ще изпита влиянието на буритѣ и на вѣтроветѣ. Яко живѣешъ на земята, твоята кола ще бѫде подложена на промѣнитѣ, които земята претърпява. Следователно, спасението на човѣка не е нито въ водата, нито въ въздуха, нито на земята. Спасението на човѣка не е нито между рибитѣ, нито между птицитѣ, нито между млѣкопитаещитѣ. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ трѣбва да влѣзе въ нова область и тамъ да намѣри спасението си. Язъ бихъ опредѣлилъ новата область, въ която човѣкъ трѣбва да влѣзе, съ следнитѣ думи: Люби! Живъ бѫди! — Какъ ще се постигне това? Чрезъ молитва ли? — Не, да се молишъ е едно нѣщо. Да желаешъ спасението си е друго нѣщо. Да се примиришъ съ хората е трето нѣщо. Освенъ тѣзи нѣща, има още много, но нито едно отъ тѣхъ не може да спаси човѣка. Едно се иска отъ човѣка: Да люби и живъ да бѫде! Люби, живъ бѫди! При това състояние, всички противоречия въ живота на човѣка изчезватъ. Такова е било състоянието на онзи адептъ, на когото единъ отъ ученицитѣ ударилъ една плесница. Противоречия за него не сѫществували. Той билъ заетъ съ мисъльта за възвишеното, за Божественото въ себе си. Нищо отрицателно не сѫществувало за него. Какво показва това? — Че грѣхътъ, противоречието, недоразумението не сѫществуватъ въ Божествения свѣтъ. Това, за което хората проливатъ сълзи, въ небето е непознато. Когато нѣкоя душа отъ земята отиде при Бога и се оплаква отъ страданията си, Той казва: Дайте нѣщо на тази душа! Богъ знае, че страданията на хората се дължатъ на нѣкакъвъ недоимъкъ. Понѣкога страданията на хората произтичатъ отъ изобилие, отъ излишъкъ. Човѣкъ страда и когато има, и когато нѣма. Повечето страдания се дължатъ на изобилие. Нѣкои хора иматъ толкова богатства, че не знаятъ, какъ да ги използуватъ, вследствие на което страдатъ. Съвременнитѣ хора сѫ направили единъ голѣмъ бентъ на Божията Любовь, заради което тя не може да се прояви чрезъ тѣхъ. И днесъ, при такива голѣми богатства, тѣ минаватъ за сиромаси. Грѣхътъ, на който хората се натъкватъ, не е нищо друго, освенъ една голѣма преграда, която тѣ сѫ поставили, както въ себе си, така и помежду си. И мѫжетѣ, и женитѣ сѫ турили по една голѣма преграда за Божественото въ себе си и казватъ на Господа: Ти нѣма да се месишъ въ нашия животъ. Ние сами ще уредимъ живота си, сами ще разрешимъ всички въпроси. Ти само гледай отдалечъ, да видишъ, какво ще направимъ. Щомъ искатъ сами да се оправятъ, Господъ ги оставя да правятъ, каквото знаятъ. Отъ хиляди години насамъ хората сами разрешаватъ всички въпроси. Какво направиха тѣ? Какви сѫ резултатитѣ на тѣхната работа? — Всичко изядоха и изпиха. Знанието, богатството, здравето имъ се изгуби, и днесъ вървятъ безпомощни, невежи, болни и сиромаси. Гредитѣ и мостоветѣ на кѫщитѣ имъ изгниха, житото имъ мухляса — всичко, каквото имаха, развалиха. Нѣма учение, нѣма религия, нѣма добродетель, която тѣ да не опорочиха. Най-после се яви християнството, но тъй както хората го разбраха, и то остарѣ. Формата, въ която християнството се яви на времето си, представяше степеньта, до която бѣлата раса бѣше достигнала въ развитието си. По развитие, бѣлата раса не разполага съ възможности да разбере Божията Любовь въ нейната пълнота. Затова, когато говоримъ за бѣлата раса, разбираме начина и степеньта, до която най-много може да се прояви живота, външно и вѫтрешно. Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на душата. Тя не е още раса на любовьта. Въ нея повече преобладава обективния умъ, а отчасти само висшия умъ. Въ нея преобладава главно насилието и разрушението. Съвременнитѣ хора не сѫ съединени още съ нишкитѣ на любовьта. Тѣ сѫ съединени само посрѣдствомъ своитѣ чувства. Днесъ водата, въздухътъ, земята сближаватъ хората, а свѣтлината и топлината отчасти само. Въ бѫдеще любовьта ще се прояви като съединителна връзка между хората. Когато Мойсей далъ заповѣдьта „да възлюбишъ Господа Бога твоего“ той ималъ предъ видъ външната страна на любовьта. Невъзможно е човѣкъ да възлюби нѣкого, безъ той да му е направилъ нѣкакво голѣмо добро, което да привлѣче вниманието му. Невъзможно е човѣкъ да възлюби и Бога, ако Той не му е направилъ такова добро, което никой другъ не може да го направи. Това добро трѣбва да бѫде такова, че да произведе превратъ въ душата на човѣка. За да познаемъ любовьта, първо трѣбва да се събудятъ всички скрити чувства въ насъ. Първиятъ признакъ за идването на любовьта е страданието. Колкото повече страданията се увеличаватъ, толкова по-близо е любовьта. Отъ две хиляди години насамъ страданията на хората се все повече увеличаватъ, понеже самата земя е влѣзла въ нова фаза. Днесъ всички хора се намиратъ подъ сѣнката на Божията Любовь. Когато се казва, че сме подъ крилата на Бога, това значи, че сме подъ сѣнката на Неговата Любовь. Чрезъ своята Любовь, Богъ иска да освободи хората отъ тѣхнитѣ неестествени желания, които ги държатъ въ робство. По този начинъ Той ще покаже, какво нѣщо е безкористната любовь, която осмисля живота. Засега хората не сѫ въ състояние още да разбератъ тази любовь. Тѣ не могатъ да си представятъ, каква е тази любовь, която нѣма предъ видъ нѣкакъвъ обектъ. Когато дойдатъ до нея, тогава само тѣ ще разбератъ, че сѫ готови всичко да пожертвуватъ за Бога, за любовьта Му, безъ да искатъ нѣщо отъ Него. Това значи безкористна любовь. Безкористието е онази връзка на любовьта, която подържа живота на цѣлото битие. Никое живо сѫщество на земята, отъ най-малкото до най-голѣмото, до човѣка даже, не познава тази връзка. Единственъ Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Защо се молятъ хората? Всѣка молитва е просене нѣщо отъ Бога. Като се моли, човѣкъ все иска нѣщо. Молитвитѣ на хората сѫ повече искания, а не изказване на нѣкаква благодарность. Колцина отъ васъ четатъ „Господнята молитва — Отче нашъ“, когато сѫ болни? Щомъ ви заболи нѣщо, вие веднага започвате да викате „олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми!“ И съ тѣзи думи на уста заспивате. Следъ това вече благодарите, че болката ви е малко отпуснала. Такива сѫ вашитѣ молитви, такива сѫ и молитвитѣ на всички хора. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който при най-труднитѣ условия на своя животъ, да отправя чиста, благодарствена молитва къмъ Бога. Що е молитвата? — Молитвата е предговоръ, въведение въ любовьта. Какъ се молятъ източнитѣ народи? Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си: лѣвиятъ върху дѣсния, или дѣсниятъ върху лѣвия, кръстосватъ рѫцетѣ си, съсрѣдоточаватъ се и мислено се молятъ. Западнитѣ народи пъкъ, като се молятъ, стоятъ прави, или колѣничатъ. Кой начинъ за молене е по-правъ? Сѣдането на земята е материалистическо молене. Сѣдатъ двама души на земята съ кръстосани крака и се разговарятъ. Единиятъ казва на другия: Иване, я ми дай петь крини жито на заемъ! — И това е молитва, молба за нѣщо материално. Когато нѣкой иска извинение, и той колѣничи. И това е молитва, молба, която засѣга ума. Когато се молятъ, християнитѣ колѣничатъ. Колѣнетѣ представятъ човѣшкия умъ, но не висшия. Споредъ мене, най-добриятъ начинъ за молене е човѣкъ да бѫде правъ. Ще застанешъ правъ и нѣма да гледашъ нито къмъ земята, нито нагоре, но направо, въ посока перпендикулярна на челото. Тази е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човѣкъ се увлича отъ слънцето, отъ звездитѣ, а това прѣчи на молитвата му. Следователно, молишъ ли се, направо ще гледашъ. Съвременнитѣ хора обръщатъ погледа си нагоре, защото мислятъ, че тамъ живѣе Богъ. — Не, Богъ живѣе тамъ, дето и ние живѣемъ. Това значи: дето живѣе нашата душа, тамъ и Богъ живѣе. Следователно, като се изправите на молитва, Богъ е вече предъ васъ. Давидъ казва: „Гледахъ Господа предъ лицето си.“ Щомъ Господъ е предъ лицето ви, ще знаете, че Той всичко вижда, знае всичкитѣ ви нужди и може да ви помогне. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички добродетели. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички възможности и сили. Какво трѣбва да Му говорите тогава? Представете си, че вие имате достѫпъ да седнете до Бога. Какъ ще почнете да се разговаряте съ Него? Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който се отнася и до васъ. Преди нѣколко деня дойдоха при мене три жени и единъ младъ момъкъ, били отъ хасковскитѣ села нѣкѫде. Дветѣ жени бѣха на възрасть около 40—42 годишни, третата бѣше около 30 годишна, а младиятъ момъкъ — на около 20—25 години. Тѣ казали на една сестра, че искали да се срещнатъ съ мене, че били наши хора, посещавали беседитѣ въ Хасково. Азъ казахъ на сестрата, че не мога да ги приема днесъ, но да дойдатъ на другия день следъ обѣдъ. Следъ малко сестрата пакъ се връща и ми казва, че тѣ молятъ да ги приема още сега, защото утре сутриньта заминаватъ. При това положение азъ се съгласихъ да ги приема. Като влѣзоха въ стаята ми, обърнахъ се къмъ дветѣ по-възрастни жени и казахъ: Знаете ли, защо не искахъ днесъ да ви приема? — Вие дветѣ носите грамадни раници на гърба си, съ по петь крини жито. Пѫтували сте дълго време, уморени сте и не ще можете да вървите по моя пѫть. — Какво да направимъ тогава? — Ако искате да следвате този пѫть, трѣбва да си купите една голѣма лъжица и съ нея всѣки день да вадите жито отъ раницитѣ си и да раздавате на ближнитѣ си. Ще вадите всѣки день по една лъжица. Като усѣтите, че товарътъ ви е олекналъ и лесно го носите, ще можете свободно да вървите въ пѫтя. Иначе, гръбнакътъ ви ще се счупи отъ тежкия товаръ. После се обърнахъ къмъ по-младата жена и младия момъкъ и имъ казахъ: Васъ пъкъ не приехъ, защото сте още въ гнѣздото на майка си. Трѣбва да поседите тамъ известно време, докато ви израснатъ крилца, да можете свободно да прелитате отъ едно мѣсто на друго. Вашата работа се заключава само въ това, да отваряте устата си и да приемате всичко, каквото майка ви носи. Съветвамъ ви, обаче, да се пазите отъ лакомство, да не преяждате много. — Кога ще ни израснатъ крилцата? — Отъ васъ зависи. Колкото повече слушате майка си, толкова по-скоро и крилцата ви ще израснатъ. Физическиятъ животъ представя голѣми раници, които носимъ всѣки день на гърба си. Наистина, какви по-голѣми раници могатъ да сѫществуватъ отъ желанията на хората да бѫдатъ обичани, да бѫдатъ богати, учени, щастливи, силни и т. н.? Въ желанието на хората да бѫдатъ обичани се крие голѣмо користолюбие. Тѣ искатъ да взематъ нѣщо. Когато ги обикне нѣкой, тѣ веднага ще му поискатъ една-две крини жито на заемъ. Хората не подозиратъ даже, че въ който день взематъ нѣщо на заемъ, съ това заедно нарушаватъ и любовьта. Любовьта е изворъ, който постоянно тече и дава. Не е нужно да искате отъ извора вода. Достатъчно е само да отидете при него, за да ви даде отъ своето изобилие. Въ това отношение отъ хората се иска само да бѫдатъ отворени цвѣтове, отворени сѫдове, за да може любовьта направо да се втича въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да знае само, какъ да използува тази любовь. Що се отнася до желанието на хората да иматъ вниманието на любовьта, това трѣбва да остане на заденъ планъ. Идете при Божествения изворъ и чакайте редъ — нищо повече. Съвременнитѣ хора трѣбва да учатъ, да се домогнатъ до великитѣ знания на живота. По какъвъ начинъ могатъ да придобиватъ знания? Много сѫ начинитѣ за придобиване на истинското знание. При Аврама, запримѣръ, дойдоха трима ангели въ будния му животъ, на физическия свѣтъ, и се разговаряха съ него, поучаваха го. Пророцитѣ пъкъ имаха видения. Значи, тѣ се поучаваха чрезъ въздуха, т. е. чрезъ мисъльта. Апостолъ Павелъ бѣше сваленъ отъ коня си, изгуби зрѣнието си и така му се яви Христосъ. Дълъгъ разговоръ имаше Христосъ съ Павла и му обясни причинитѣ, защо той не може да следва Божествения пѫть. Павелъ запита: Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Този, Когото ти гонишъ, но ще знаешъ, че не е лесно човѣкъ да рита срещу остенъ. Ти ще познаешъ, че Този, Когото гонишъ, е по-силенъ отъ ревностьта ти къмъ твоя Богъ. Азъ съмъ Този, Който те свалихъ отъ коня и ще те въздигна. Азъ затворихъ очитѣ ти, и азъ ще ги отворя. Азъ съмъ Този, Който свалямъ и въздигамъ, Който затварямъ и отварямъ! Следъ този дълъгъ разговоръ, Павелъ разбра своето заблуждение и се върна отъ пѫтя си. Като четете живота на апостолитѣ и пророцитѣ, ще видите, по колко различни начини Богъ се е изявявалъ на хората, говорилъ имъ е и ги е поучавалъ. Какъ ще говори днесъ на християнитѣ? — Тѣ ще бѫдатъ свидетели, ще видятъ, какъ Богъ се изявява. За апостолъ Петра се казва, че държи ключоветѣ на рая, а за Христа, че държи ключоветѣ на ада. Какво представятъ адътъ и раятъ? — За ада и рая хората иматъ тѣсни, ограничени разбирания. Адътъ е пѫть въ живота, презъ който човѣшкитѣ души неизбѣжно трѣбва да минатъ. Той е пѫть, презъ който всѣка душа трѣбва да мине. Христосъ държи ключоветѣ за този пѫть, и затова казва: „Азъ свалямъ и въздигамъ, азъ отварямъ и затварямъ“. Адътъ е пѫтьтъ, по който слизатъ човѣшкитѣ души, а раятъ е пѫтьтъ, по който възлизатъ. Съвременнитѣ християни минаватъ за правовѣрни. Тѣ мислятъ, че познаватъ Бога, познаватъ Христа. — И Павелъ бѣше правовѣренъ, но като Савелъ гонѣше Христа. Той трѣбваше да изгуби зрението си, да падне отъ коня си, и тогава само да познае Христа. Ананий бѣше правовѣренъ, но когато Богъ го изпрати при единъ езичникъ да проповѣдва, той се усъмни, отказа се да послуша Бога. Защо? — Намираше, че този езичникъ е лошъ човѣкъ. — „Иди при него, този човѣкъ се моли, иска да се просвѣти“ каза Господъ. Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи отъ съмнението си. Много примѣри има още отъ живота на правовѣрнитѣ, отъ които се вижда, че тѣ не могатъ да разбератъ, какво нѣщо е Богъ. Мнозина могатъ да кажатъ, какво нѣщо е триизмѣрниятъ свѣтъ, но въ сѫщность тѣ не го разбиратъ. Да мислишъ, че знаешъ нѣщо, е едно; да познавашъ нѣщата въ тѣхната сѫщина, е друго нѣщо. Ученитѣ говорятъ за първо, за второ, за трето, за четвърто измѣрение. Какво е първото измѣрение? — Животътъ на първичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно, първото измѣрение се образува отъ движението на точката. Всички знаятъ, че при движението на точката се образува линия, която има едно измѣрение — дължина. Границитѣ на линията сѫ точкитѣ. Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има две измѣрения — дължина и широчина. Границитѣ на плоскостьта сѫ линиитѣ. Лесно може да се говори по-нататъкъ и за останалитѣ измѣрения, но тѣ иматъ смисълъ, когато се представятъ въ органическия свѣтъ като живи свѣтове, като живи величини. Желанията на хората могатъ да се отнесатъ къмъ единъ отъ тия свѣтове: тѣ могатъ да бѫдатъ или отъ едноизмѣрния, или отъ двуизмѣрния, или отъ триизмѣрния, или стъ четириизмѣрния свѣтъ и т. н. Първоначално човѣкъ е билъ скроменъ въ желанията си. Желанията му се движили само въ едноизмѣрния свѣтъ. Колкото повече се развивалъ, едновременно съ това и желанията му се разтилали, заемали по-голѣма повърхнина, минавали въ двуизмѣрния свѣтъ, въ плоскостьта. Следъ това желанията му придобивали обемъ, съдържание и минавали въ триизмѣрния свѣтъ. Но и тукъ желанията не спирали. Тѣ продължавали въ свѣта на многото измѣрения, съ които се занимава висшата математика. Докато узрѣе, докато не даде своитѣ плодове, желанието не прекѫсва движението си въ все по-високи и по-високи свѣтове. Кога, при какви условия и въ кои свѣтове узрѣватъ човѣшкитѣ желания? При сегашното развитие на човѣка нито едно отъ неговитѣ желания не е узрѣло, не е дало завършенъ плодъ. Желанията на съвременнитѣ хора цъвтятъ, но не узрѣватъ. Тѣ окапватъ преждевременно. Защо? — Защото сегашнитѣ хора сѫ смъртни. За да узрѣе едно желание, човѣкъ трѣбва да бѫде безсмъртенъ. Само при Божествената свѣтлина и топлина зрѣятъ човѣшкитѣ желания. Само при Божествената любовь зрѣятъ плодоветѣ на човѣшката душа. На земята хората започватъ добре, свършватъ зле. Това значи: желанията на хората цъвтятъ, нѣкои отъ тѣхъ вързватъ, но никои не могатъ да узрѣятъ. Въ края на краищата, хората се разочароватъ и казватъ, че не може да се живѣе на земята. — Не, може да се живѣе на земята. Има хора, плодоветѣ на които зрѣятъ на земята. Това сѫ хора, които живѣятъ на специални мѣста на земята, дето има висока култура, възвишенъ животъ. Тѣ представятъ високо културно общество, неизвестно за обикновенитѣ хора, но познато само на напредналитѣ души. За всички останали хора на земята, които сѫ около два милиарда, казваме, че плодоветѣ на тѣхнитѣ души не могатъ да узрѣятъ на земята. Днесъ условията на земята не сѫ благоприятни за това. Обаче, човѣчеството върви напредъ, развива се, подобрява условията на своя животъ, докато най-после дойде до положение да реализира своитѣ желания. Мнозина искатъ да знаятъ, де живѣе това общество. — Мѣстото, дето живѣятъ тия хора, е по направление къмъ Хималаитѣ, но тѣ не живѣятъ на Хималаитѣ, както нѣкои мислятъ. Мѣстото, дето живѣятъ тѣ, е по-високо отъ Хималаитѣ. Какво ще кажатъ ученитѣ: Хималаитѣ ли сѫ по-високи, или северниятъ полюсъ? По-високо мѣсто отъ северния полюсъ нѣма. Следователно, мѣстото на изгубения рай, трѣбва да се предполага, е северниятъ полюсъ. Понеже хората не останаха да живѣятъ на северния полюсъ, това мѣсто днесъ е обиталище на истината. Като слѣзоха на другия край на земята, съ своитѣ мисли и чувства, хората станаха причина за отклоняването, за изкривяването на земната ось. Днесъ земната ось е наклонена на 23° отъ първоначалното си положение. Единъ день, когато хората се изправятъ, и земната ось ще заеме първото си положение. Какво ще кажете на всичко това? Ще кажете, че вѣрвате на тази теория, но понеже не е научно доказана, тя трѣба да се подложи на критика. Като разсѫждавате така, и вие, отъ своя страна, можете да изнесете редъ причини за отклоняването на земната ось. Каквито причини да изнесете, ще знаете, че всички причини за промѣнитѣ въ природата сѫ разумни, а не механически. Всѣка физическа промѣна е въ връзка, въ зависимость отъ нѣкаква разумна причина. Следователно, когато говоримъ за нѣкаква материална, физическа, видима промѣна, ние всѣкога разбираме, че задъ нея се крие нѣкаква духовна, невидима причина. Щомъ се прояви на физическия свѣтъ, тази причина се оформява въ нѣкакво видимо явление, забележимо даже и отъ най-простия човѣкъ. Значи, физическиятъ свѣтъ, въ който живѣемъ, представя оформени, въплътени духовни, разумни причини. Съ други думи казано: физическиятъ свѣтъ е сборъ, съвокупность отъ последствия, а духовниятъ — сборъ отъ причини. Разумнитѣ сѫщества сѫ създали земята. Ние наричаме живота на земята физически, ограниченъ животъ. Единъ день, когато хората завършатъ развитието си на земята, отъ тѣхнитѣ мисли и желания ще се създаде другъ свѣтъ, въ който ще живѣятъ сѫщества по-низки отъ хората. Тогава ще казваме, че хората сѫ причина за сѫществуването на тѣхния физически животъ. Това показва, че различнитѣ свѣтове сѫ отъ различни иерархии, създадени отъ сѫщества, които сѫ минали презъ известно развитие. Значи, разумнитѣ сѫщества създаватъ различнитѣ свѣтове. Сега всички трѣбва да работите, да постигнете своитѣ желания, да реализирате своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, но какво нѣщо е стремежъ къмъ Бога? Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи да отиде при Него по физически начинъ. Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи, че той трѣбва да се моли, да вѣрва въ Бога. Стремежътъ къмъ Бога е вѫтрешенъ процесъ, пробуждане на съзнанието, пѫть къмъ свѣтлината, къмъ истината и любовьта. Люби, живъ бѫди — това изречение, тази мисъль освѣтява пѫтя къмъ Великата Мѫдрость. Само по този начинъ ще познаете себе си, ще разберете своитѣ стремежи. Само по този начинъ ще намѣрите методи за реализиране на своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, а сѫщевременно мислите, какъ да се осигурите отдѣлно отъ другитѣ хора. — Въ стремежа си къмъ Великото, къмъ Първата Причина, вие навлизате въ колективното съзнание, дето не сѫществува никакво дѣление между хората. Тамъ успѣхитѣ, усилията на едного сѫ общи за всички. И обратно: успѣхитѣ, усилията на всички, на множеството се отнасятъ и до единицата. Когато единъ говори, всички се радватъ, подкрепватъ го, защото той изразява общата мисъль. Когато единъ човѣкъ отъ земята предава една възвишена мисъль, всички разумни сѫщества отъ небето го слушатъ, удобряватъ това, което говори, защото и тѣ мислятъ по сѫщия начинъ. Докато мисльта, която нѣкой изказва, било за любовьта, или за мѫдростьта, не се удобри и отъ разумнитѣ сѫщества на небето, тази мисъль не спада въ крѫга на Великото Козмическо съзнание. Ние говоримъ за любовьта като наука, която носи животъ. Този животъ, именно, представя предметъ за изучаване. Кой човѣкъ днесъ не се интересува отъ живота и неговитѣ най-разнообразни прояви? Най-красивото, най-великото нѣщо, което човѣкъ може да има при сегашното си положение, това е животътъ. Който е придобилъ живота въ себе си, той може да опита любовьта, макаръ и въ най-слабитѣ й прояви. Чрезъ беседитѣ, които държахъ въ време на този съборъ, ви се даде много работа. Сѫщевременно, опредѣли се посоката, направлението, въ което трѣбва да работите. Ако изпълните поне часть отъ зададената работа, вие ще придобиете достатъчно знания; сърцата ви ще се разширятъ и ще получите такова благословение, каквото не сте помисляли. Обаче, за това се изисква съзнание, готовность да изпълните поне часть отъ това, което ви е казано. Много още има да ви се каже, но всѣко нѣщо чака своето време. Въ приложението се изисква широта, да прилагате методитѣ по духъ, по смисълъ, а не по буква. Дето е духътъ на нѣщата, тамъ е любовьта. Ще започнете отъ живота, който произтича отъ любовьта. Петъкътъ е день на любовьта. Значи, ще започнете работата си отъ петъкъ. Щомъ дойдете до сѫбота, този день е день на почивка. Сѫбота или недѣля, безразлично кой отъ двата деня ще изберете, но въ този день ще почивате. Ще си вземете свободенъ билетъ и ще тръгнете на разходка: ще оставите баща, майка, жена, деца, братя, сестри — за нищо нѣма да мислите. Ще бѫдете свободни, безгрижни като деца. Но дойдете ли до деня на любовьта, тамъ има много работа. Ще впрегнете на работа всичкото си знание, всички благородни чувства и желания, като внесете часть отъ всичкото си богатство и въ свѣта. Който работи съ закона на любовьта, той е изворъ, който постоянно дава отъ себе си. Ако нищо не давате отъ себе си, вие ще страдате, сами ще се подпушите. — Ама толкова години вече течемъ. — Радвайте се, че течете. До-като тече човѣкъ, дотогава той ще има животъ въ себе си. Престане ли да тече, и животътъ престава. Докато мисли човѣкъ, дотогава ще има свѣтлина въ съзнанието си. Престане ли да мисли, и съзнанието потъмнява. Що е мисъльта? — Мисъльта е течение. Докато мислите, имате животъ. Работата е сѫщо така течение. Следователно, докато мислите, чувствувате и работите, имате животъвъ себе си. Щомъ престанете да мислите, да чувствувате, да работите, и животътъ престава. Казвате: Какво представя страданието? — И страданието е течение. Колкото по-голѣмо е страданието, толкова по-голѣмо е течението у васъ. Когато дойде радостьта, това показва, че разумниятъ свѣтъ е решилъ да регулира течението, което страданието ви е причинило. Когато дойдете до пълна индиферентность и къмъ страданията, и къмъ радоститѣ, това показва, че всѣкакво течение у васъ е престанало. Нѣкой започва да философствува и казва: Какво отъ това, че любовьта е посетила човѣка? — Много нѣщо е любовьта да посети човѣка. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човѣкъ, това значи да се отпушатъ всички канали на неговата инсталация, а съ това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способность. Тогава можете да кажете: Защо е нужна философия на човѣка? Защо му е нуженъ духовенъ животъ? — Не, нѣщата не трѣбва да се отричатъ. Философия, наука, поезия, изкуство, духовенъ животъ — всичко това сѫ области отъ цѣлокупния животъ, къмъ който всѣки се стреми. Едно е важно за човѣка: въ каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всѣкога да се стреми да намѣри душа, която да го разбира. Това е опитностьта на цѣлия животъ. Не само хората, но и животнитѣ, и растенията търсятъ нѣкой да ги разбира. Като намѣри такава душа, човѣкъ се чувствува радостенъ, щастливъ. Какво става впоследствие? — Понеже тази душа има свой опредѣленъ пѫть на движение, тя напуща нашия свѣтъ и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия животъ и неотклонно продължава своя пѫть. Вие започвате да страдате и казвате: Остави ме моятъ приятель! — Не, той не ви е оставилъ, нито е изчезналъ, но е преминалъ въ друга слънчева система на козмоса, вследствие на което временно се е отдалечилъ отъ васъ. Нѣкога пакъ ще се срещнете, следъ което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този законъ, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвувате заради нея. — Каква полза отъ вашитѣ жертви? Нито смъртьта, нито жертвата разрешава въпроса. Досега е имало само жертви и смърть, но важнитѣ въпроси пакъ сѫ останали неразрешени. Единственото разрешаване на въпроситѣ седи въ живота. Кажете: Азъ съмъ готовъ да живѣя за тебе — нищо повече! Въ това се заключава истинската философия на живота. Нито ще умирамъ, нито ще се жертвувамъ за тебе, но ще живѣя заради тебе. Христосъ е изразилъ тази идея чрезъ стиха: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Той умрѣ, но за грѣшнитѣ. Той всичко пожертвува за грѣшнитѣ, за да ги повдигне. За праведнитѣ, обаче, Той живѣ и продължава да живѣе. Като хора, вие се намирате предъ три положения: или умирате, или се жертвувате, или живѣете едни за други. Когато дойдете до положение да живѣете едни за други, тогава ще започнете да се разбирате като души, като братя на единъ и сѫщъ Баща. Въ това седи красотата и величието на Божествения животъ. Да живѣете за нѣкого, това значи да съдействувате за разцъвтяването на неговата душа. Щомъ цъвне, тя ще завърже и ще даде сладки, вкусни плодове. Вие ще се радвате, ще се усмихвате на тѣзи плодове, защото тѣ ще бѫдатъ за васъ свещени. Тѣ ще бѫдатъ плодове, зрѣли на Божествената топлина и свѣтлина. Азъ не говоря за цвѣтове, които капятъ; не говоря за плодове, които гниятъ. Азъ говоря за плодове, които вѣчно траятъ и които никакъвъ червей не може да прояде. Тази е новата мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, особено когато изучавате беседитѣ. Четете, изучавайте беседитѣ, безъ да се смущавате отъ това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете, какво представя смъртьта, ще разберете смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертвуването, ще разберете и смисъла на живота. Следователно, първата ви задача е да се научите да живѣете правилно. Да живѣете правилно, това е една отъ великитѣ науки, къмъ които всѣка душа се стреми. Хората не сѫ опитали още, какво представя истинскиятъ животъ. Този животъ тече въ всички хора, безъ тѣ да подозиратъ това. Този животъ представя идеалъ на цѣлото човѣчество. За да се дойде до този животъ, човѣчеството минава презъ страдания, презъ голѣми изпитания. Страданията сѫ приготовление за влизането на човѣчеството въ Божествения животъ. Като казвамъ, че съ страдания може да се влѣзе въ истинския животъ, имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения, по единствената причина, че тѣ не живѣятъ още въ Божествения свѣтъ. Срѣщатъ се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповѣдници и първиятъ имъ разговоръ още започва съ споръ. Защо? — Защото всѣки има особено мнение, особени възгледи за живота. Обаче, противоречията не разрешаватъ въпроситѣ. Противоречията, спороветѣ не водятъ къмъ Царството Божие. Това означава стиха: „По-лесно камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ — въ Царството Божие“. Богатиятъ е натоваренъ съ тежки раници, които не му позволяватъ да възлѣзе нагоре. Тежкитѣ раници представятъ кривитѣ разбирания на хората. Кривитѣ разбирания не водятъ къмъ Царството Божие. Кривитѣ, изопаченитѣ възгледи сѫ проказа, съ която никой не се допуща въ невидимия свѣтъ. Който се опита съ тази проказа да влѣзе въ невидимия свѣтъ, той още на първата станция ще бѫде спрѣнъ като на карантина, докато се пречисти. Казвате, че не можете да търпите този — онзи. — Можете ли при това положение да влѣзете безпрепятствено въ невидимия свѣтъ? — Какво трѣбва да правимъ, за да се освободимъ отъ тѣзи чувства? Ще приведа единъ примѣръ, отъ който ще можете да извадите методъ за работа. Дохожда при васъ единъ познатъ и се оплаква отъ положението си, казва, че цѣла година вече страда отъ треска. Вие го изслушвате, влизате въ положението му, и му препоръчвате да пие пелинъ. Между треската и пелина се създава връзка. Щсмъ треската и пелинътъ се свържатъ, човѣкъ оздравява, освобождава се. Въ дадения случай вие знаете, какъвъ методъ да употрѣбите срещу треската. Защо не знаете тогава, какъ да лѣкувате вашитѣ неприязнени чувства? Азъ бихъ ви съветвалъ да употрѣбите сѫщия методъ и противъ неприязненитѣ чувства. Пийте пелинъ! Както двама млади се свързватъ, така и вие можете да свържете треската съ пелина, т. е. неприязненитѣ чувства съ пелина. Извикайте свещеникъ и го помолете да чете молитва на вашитѣ отрицателни чувства и пелина, да ги благослови. Тѣ ще се благословятъ, а вие ще се освободите отъ тѣхъ. Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ, да се използуватъ въ практическия животъ. Въ това седи истинската философия на живота. Животътъ е пъленъ съ хиляди неразрешени задачи, които хлопатъ на вратитѣ ви, чакатъ своето разрешение. Седите замислени, решавате една задача. Тъкмо решите задачата си, дойде втора, трета и т. н. За да разрешите задачитѣ си, вие трѣбва да се научите да пиете пелинъ. Много пелинъ трѣбва да пиете, докато се освободите отъ треската. Пелинътъ и треската трѣбва да вървятъ заедно. Едно е важно: да се научите правилно да пиете пелинъ. Пийте пелинъ безъ да го повръщате. Азъ нѣмамъ нищо противъ различията на хората. Въ сѫщность, красотата на живота седи въ разнообразието, а не въ различието. Разнообразието подразбира единство на принципитѣ. Духовниятъ животъ е външно разнообразенъ, а вѫтрешно еднообразенъ. Откажете се отъ живота и философията на стария Адамъ. Главата на този Адамъ е пълна съ теории, съ философии, нищо ново не може да се вложи въ нея. Адамъ и до днесъ не може да забрави своето величие и казва: Синко, знаешъ ли, какъвъ животъ съмъ прекаралъ въ рая? Знаешъ ли, колко пѫти съмъ се разговарялъ съ Господа? Знаешъ ли, каква другарка ми даде Господъ? Знаешъ ли, че азъ пръвъ построихъ моста между небето и земята? Знаешъ ли, че азъ пръвъ родихъ поета, учения, философа въ свѣта? Знаешъ ли, че азъ създадохъ свещеника, владиката? Голѣмо величие съмъ азъ! — Дълга е историята на Адама, тя нѣма край. Като го изслуша, синътъ казва: Татко, благодаря ти за тази наука, съ която ме запознавашъ. Сега и азъ желая да опитамъ този рай, отъ който ти излѣзе. Ти излѣзе отъ рая, обиколи свѣта; азъ пъкъ искамъ отъ широкия свѣтъ да влѣза въ рая, въ Божествения свѣтъ. Отъ тебе искамъ само да ми услужишъ съ пари, да отида до онзи свѣтълъ свѣтъ, на блаженство и миръ. — Така се разговарятъ баща и синъ и взаимно се поучаватъ. Синътъ не споменава на баща си, че знае, какво той е изпѫденъ отъ рая. Той слуша, какво баща му говори и се поучава отъ него. Бащата ще отговори: Радвамъ се, че онзи, който е излѣзълъ отъ мене, е готовъ да се върне въ рая — мѣстото на моето първо пребиваване. Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Това значи: Не противи се на стария Адамъ, който живѣе въ тебе! Това е една отъ великитѣ тайни на живота. Започне ли стариятъ Адамъ да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го, какво ви говори, но по неговия пѫть не вървете. Затова е казано въ Писанието: Побеждавайте злото чрезъ доброто! Само по този начинъ ще възпитате стария Адамъ, защото той е страхливъ, плаши се отъ собствената си сѣнка. Какъвъ смисълъ има въ това да сѫдите хората, или да се произнасяте за дѣлата имъ? Всѣки човѣкъ може да се произнася за другитѣ дотолкова, доколкото се простиратъ неговитѣ познания. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ да се освободи отъ всички неправилни връзки. Стариятъ Адамъ още работи въ свѣта и служи като условие за вашето развитие. Когато преодолява спънкитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си, човѣкъ расте и се развива. Докато не се освободите отъ всички връзки и останете само съ една, вие не можете да вървите напредъ. Можете да падате и да ставате, но вървете напредъ. Като вървите напредъ, ще растете, ще се движите отъ благодать въ благодать. Сега, желая ви да започнете сериозно да изучавате беседитѣ, но не както сте правили досега. Мнозина сѫ започвали, малцина сѫ издържали до край. Нѣкои работятъ редовно, съ усърдие само единъ месецъ и после напущатъ. Други работятъ два месеца, трети — три месеца и т. н. Само нѣколко души сѫ издържали до края на годината. Направете този опитъ да видите, доколко можете да постоянствувате въ дадена работа. Каквото придобиете въ работата, вие ще се ползувате отъ резултатитѣ. Всичко, което е казано въ беседитѣ, се отнася пакъ за васъ. Когато чета беседитѣ, азъ изучавамъ въ тѣхъ това, което не съмъ казалъ. Отъ беседитѣ азъ изучавамъ и прилагамъ онова, което не съмъ казалъ, което съмъ зазадържалъ за себе си. Ще кажете, може би, че Учителътъ трѣбва да знае всичко. — Който знае всичко, той учи повече отъ всички. Колкото повече курни има чешмата, толкова повече тя се движи. Колкото повече дава чешмата, толкова е по-голѣма вѣроятностьта движението ѝ да не спира. Следователно, колкото повече знае човѣкъ, толкова повече учи, понеже придобиването на знанието е безкрайно. Никога нѣма да дойде време, когато човѣкъ може спокойно да каже, че е свършилъ съ придобиване на знание, или че е свършилъ вече учението си. Да свърши човѣкъ учението си, това значи да стане пресъхнала чешма. Знанието е радостьта въ човѣшкия животъ, а живѣенето въ закона на любовьта представя смисъла на живота. Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мѫчнотиитѣ въ своя животъ, но ще можете поне 75% отъ мѫчнотиитѣ си да разрешите по естественъ начинъ. Само така ще разберете отчасти великата мѫдрость, която сѫществува въ живота и въ природата. И тъй, отъ всички се изисква работа, учение. Ако не изпълните това, което е казано въ беседитѣ, вие ще изгубите добритѣ условия, които ви сѫ дадени за тази година. Веднъжъ изгубени, тѣзи условия не могатъ вече да се върнатъ. Дълго време трѣбва да чакате следъ това, за да се върнатъ сѫщитѣ условия. Тѣ идватъ отъ време на време, периодически. Следъ две хиляди години вие ще се намѣрите предъ сѫщия вѫзелъ. Обаче, като работите съзнателно, ще подобрите не само духовното, но и физическото, и умственото, и сърдечното си състояние. Каквото направите тази година за духовното си развитие, то ще засѣгне живота ви въ всички направления. Тази работа не само че нѣма да ви ограничи, но ще ви освободи отъ много заблуждения и противоречия. Отъ вашата работа зависи успѣхътъ ви. Не мислете, че съ единъ замахъ Богъ ще ви освободи отъ всички мѫчнотии и страдания. Не, има фази въ природата, които трѣбва да се преминатъ. Наистина, има и преповторение въ условията и въ явленията, но тѣ се явяватъ въ различни гами, а човѣкъ трѣбва да мине презъ всички гами. Въ природата нѣма скокове, нѣма и празнини. Когато става въпросъ за служене на Бога, млади и стари се натъкватъ на противоречие въ себе си и казватъ: Младиятъ трѣбва да си поживѣе, не му е дошло времето да служи на Бога. Стариятъ казва: Азъ съмъ старъ вече, трѣбва да си почивамъ, не мога да служа на Бога. Чудно нѣщо! Младиятъ трѣбвало да си поживѣе, стариятъ трѣбвало да си почине. Тогава кой ще служи на Бога? И младиятъ, и стариятъ трѣбва да служатъ на Бога! Въ който день се откажатъ отъ това служене, тѣ подписватъ своята присѫда. Тѣ сами признаватъ своята старость. Щомъ признаятъ, че могатъ да изпълнятъ тази задача, тѣ признаватъ своята младость. Отъ служенето на Бога, отъ любовьта имъ къмъ хората зависи тѣхната младость. Докато обичате всички живи сѫщества, вие сте млади. Щомъ престанете да ги обичате, вие сте стари. Любовьта осмисля живота. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Когато Богъ похлопа на вашето сърце и ви покани да отидете съ Него да посетите нѣкоя бедна, страдаща сестра, или нѣкой отчаянъ братъ, вие трѣбва веднага да се отзовете на тази покана. Ако отидете съ Него, вие ще се ползувате. Ако всички хора отидатъ при Бога, още по-добре за тѣхъ. Обаче, откажете ли на този зовъ, вие губите условията, които скоро не се връщатъ. Бѫдете всѣкога будни, всѣкога готови да чуете и да се отзовете на този гласъ. Дали сте свещеникъ, учитель, или чиновникъ, временно напуснете работата си, но не пропущайте случая. Помолете началника си да ви освободи за малко време да видите Баща си, Когото години не сте срѣщали. Началникътъ ще влѣзе въ положението ви и ще ви даде отпускъ. Ако сте болни, ще кажете на болестьта си: Ще бѫдешъ тъй добра да ми дадешъ отпускъ за малко време да посрещна Баща си. Щомъ види готовностьта ви да служите на Баща си, болестьта ще ви напусне. Желая ви да имате поне една такава опитность презъ годината. Божественото ще похлопа на сърцето ви, но вие трѣбва да бѫдете готови да Му отворите. Тази опитность ще внесе въ ума ви свѣтли и възвишени мисли, въ сърцето ви — благородни чувства, въ резултатъ на което всички ще се измѣните, ще израстете и млади ще станете, т. е. ще се подмладите. Това не е насърдчение, но една велика истина. Кои се насърдчаватъ? Страхливитѣ. — Де сѫ тия страхливци? — Тукъ поне ги нѣма. Ако предъ мене имаше страхливци, азъ не бихъ имъ говорилъ. Помнете следното нѣщо: Всичко, което тази вечерь ви говорихъ, е възможно за реализиране. Възможно е, но при какви условия? — Люби, живъ бѫди! Когато Богъ ви повика, веднага станете и идете при Него. Считайте, че отивате на сватба. Правете опити въ това направление да видите, какви резултати ще имате. Азъ съмъ правилъ много опити и наблюдения и съмъ дошълъ до заключението, че който чуе Божия гласъ и Му се отзове, той всѣкога печели. Отивате въ нѣкое село, влизате въ единъ домъ, дето има млада мома, но тя седи настрана, не й дохожда на умъ да ви посрещне. Майката и бащата излизатъ весели, засмѣни предъ васъ, поканватъ ви да седнете, угостятъ ви, разговарятъ се съ васъ. По едно време тѣ започватъ да се оплакватъ отъ дъщеря си, че била своенравна, никого не слушала, нищо не работила, била готова съ всички да се кара. — Нищо, ще се поправи вашата дъщеря. Следъ две-три години отивате въ сѫщото село, въ сѫщата кѫща и какво виждате? Сѫщата мома излиза, поканва ви да влѣзете, угощава ви. Тя сега е спретната, добре облѣчена, пъргава — всичко работи. Майката и бащата сѫ доволни отъ нея, разправятъ, че ходила за вода, на нивата работила, въ кѫщи чистила. — Какъ стана тази промѣна съ момата? — Господъ я срещналъ на пѫтя и я поканилъ да тръгне следъ Него. Тя веднага се съгласила и казала: Господи, готова съмъ всичко да направя за Тебе. Отъ кога чакамъ да дойдешъ да похлопашъ на сърцето ми! Това, което ви говоря, е фактъ, който всѣки може да опита, да се увѣри въ истинностьта му. Когато Божественото проговори въ човѣка, той е въ сила всичко да направи. Въ него се разкриватъ сили, способности, възможности. Той става творецъ, чудеса може да направи. Желая ви всички да се преобразите като тази млада мома. Нищо друго не искамъ отъ васъ. Искамъ и вѣрвамъ, че това може да стане и съ васъ. Като ви срещна втори пѫть, ще ви говоря други работи. Това, което днесъ ви говоря, не може да се повтори, защото е казано на особено мѣсто и при особена обстановка. Ако следната година минемъ презъ сѫщото мѣсто, ще се повторятъ сѫщитѣ впечатления. Сега, като отивате дома си, ще си занесете нѣколко нѣща: ще знаете, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя. Дали вѣрвате въ това, или не, оставямъ на вашата добра воля. Дали ще го разберете, или не, зависи отъ вашата разумность. Дали ще изпълните волята Божия, това зависи отъ вашата готовность. Фактъ е, обаче, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя и ви е казалъ: Можете ли да дойдете тази вечерь съ мене? — Защо, именно, вечерь трѣбва да отидете съ Бога? — Защото тогава е тъмно, човѣкъ не получава много впечатления, както презъ деня. А многото впечатления сѫ въ състояние да го отклонятъ отъ правия пѫть. Най-благоприятното време за съсрѣдоточаване, за вглѫбяване на човѣка въ себе си, това е тихата Божествена нощь. Нощьта въ човѣшкия животъ е день въ Божествения. Затова, именно, Богъ казва на човѣка: „Ела тази вечерь съ мене, дето всичко е ново“. Който чуе този зовъ и го последва, той ще влѣзе въ новия животъ, въ новия пѫть — въ пѫтя на радостьта и веселието, на знанието и свѣтлината, на истината и свободата. Т. м. Изпѣйте пѣсеньта: „Благословенъ Господъ Богъ нашъ“. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 9 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКИТѢ РЕЗУЛТАТИ. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. Размишление. Кажете ми сега, колко години следвате въ класа? (— Шесть години). — Значи, тази година е седма. Щомъ е седма, тя трѣбва да бѫде година на почивка. Казано е въ Писанието: „Богъ работи шесть деня, а въ седмия день си почина. Какъ ще прекарате почивката? Които отъ васъ искате, можете да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Когато посадите една ябълчна семка и отъ нея изникне ябълка, каква е нейната задача? Когато въ природата нѣкѫде се яви изворъ, каква е неговата задача? На сѫщото основание, може да се запитате, каква е задачата на вѣтъра, който вѣе? Каква е задачата на слънчевитѣ лѫчи? Каква е задачата на воднитѣ капки? Сѫщевременно могатъ да ви запитатъ, коя е причината, дето воднитѣ капки се съединяватъ, а после — разединяватъ? Този е единъ отъ най-проститѣ въпроси, но малцина могатъ да отговорятъ правилно. Представете си единъ високъ, остъръ планински връхъ. Какво ще стане съ водната капка, ако падне на този остъръ връхъ? — Тази водна капка непременно ще се раздвои, ще се раздѣли на две капки, едната отъ които ще падне отъ едната страна на върха, а другата капка — отъ другата страна. Възъ основа на този законъ, всички капки, които падатъ върху острия връхъ, ще се раздвоятъ. Обаче, ако воднитѣ капки падатъ въ долината, тѣ ще се съединятъ една съ друга и ще образуватъ нѣщо подобно на езеро. Оттукъ вадимъ заключението: когато воднитѣ капки падатъ върху високи, остри планински върхове, тѣ се раздѣлятъ, разединяватъ. Когато падатъ въ долини, воднитѣ капки се съединяватъ, обединяватъ се въ едно цѣло. Върхътъ, който дѣли, който разединява хората, това е човѣшката гордость, това сѫ личнитѣ чувства на човѣка. Отъ този остъръ връхъ произтичатъ всички спорове, всички недоразумения въ свѣта. Постоянно слушате да се говори, защо единъ човѣкъ е предпочетенъ предъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ, по-уменъ, по-ученъ, по-добъръ, по-праведенъ отъ други? Навсѣкѫде въ свѣта се проявява азътъ, личностьта, и всѣки казва: Азъ, азъ... Бащата, майката, детето, учительтъ, свещеникътъ, държавникътъ — всички казватъ „азъ“. Нѣма нищо лошо въ това, но азъ-тъ създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. Отъ това се зараждатъ всички разединения въ свѣта. Който поставя азъ-тъ на първо мѣсто въ своя животъ, той се отдѣля отъ цѣлото, той се отдѣля отъ Бога. Въпрѣки това, много отъ съвременнитѣ учени подържатъ, че безъ лични чувства човѣкъ не може да сѫществува. Тѣ казватъ: За да си пробие пѫть въ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде личность, т. е. да има силно развити лични чувства. Споредъ мене, силно развититѣ лични чувства излагатъ човѣка на голѣми опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонилъ отъ правия пѫть. Проявата на личнитѣ чувства, на аз’а представя анормалность въ живота. Индивидуалностьта пъкъ е друго отклонение на човѣка отъ правия пѫть, въ противоположна посока на това на личностьта. Човѣкътъ на личностьта представя само външната страна на самия човѣкъ. На физическия свѣтъ истинскиятъ човѣкъ е скритъ и се вижда само неговото външно богатство, останало отъ дѣдо му и отъ баба му. Въ онова, което той е придобилъ, се крие силата на личностьта. Дето ходи, той навсѣкѫде се хвали съ паритѣ, съ книгитѣ, придобити отъ дѣди и прадѣди. Но има нѣщо, което човѣкъ не може да придобие по външенъ начинъ. Какво е това, което по външенъ начинъ не се придобива? — То е знанието. И доброто не се придобива по външенъ начинъ. Материалнитѣ работи се приематъ отвънъ-навѫтре, а духовнитѣ — отвѫтре-навънъ. Казвате, че еди-кой си наследилъ доброто отъ баща си. — Не, доброто не се наследява. Ако се наследяваше, то щѣше да бѫде нѣщо физическо, материално. Въ този смисълъ, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява, като нѣщо присѫщо на човѣшката душа. Като ученици, малцина отъ васъ знаятъ, какво представятъ като хора, съ какви способности разполагатъ, какво могатъ да направятъ. Нѣкои мислятъ, че могатъ да направятъ много работи. Тѣ сѫ подобни на онѣзи деца, които се мислятъ за много силни, които мислятъ, че могатъ да дигнатъ земята на рѫцетѣ си. — Не е лошо да мисли човѣкъ, че е силенъ, но той трѣбва да направи опитъ да изпита силата си. Детето, което казва, че може да дигне земята и да я носи, като се опита, вижда, че нищо не може да направи, и затова казва: Едно време дигахъ земята, но тогава тя бѣше малка, като житно зърно. — Да, едно време, когато Богъ създалъ свѣта, земята е била малка, но съ течение на вѣкове, на милиарди години, тя постепенно е расла, развивала се е, уголѣмявала се е, докато днесъ я виждаме толкова голѣма, че обикновениятъ човѣкъ не може да я дигне съ рѫцетѣ си. — Това сѫ разсѫждения, които не трѣбва да се взиматъ по буква. Тѣ иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който трѣбва да се разбира. Нѣкои хора мислятъ, че кой каквото имъ каже, отвънъ или отвѫтре, това е Господъ, Който имъ говори. — Не, Богъ направо не говори на хората, нито отвѫтре, нито отвънъ, но посрѣдствомъ, чрезъ други: отвънъ Той говори чрезъ хората, а отвѫтре — чрезъ духоветѣ. Когато гърми, когато се свѣтка, казватъ, че небето говори. — Това е поетически езикъ. Небето не може да говори. Често казвате, че Русия така казвала, че Англия, Америка така казвали, или че подържали известно становище по даденъ въпросъ. — Могатъ ли Русия, Англия, или Америка да говорятъ? Единъ човѣкъ, или много хора могатъ да говорятъ, и по такъвъ начинъ да изказватъ мнението на цѣлия американски народъ, но Америка сама не може да говори. Следователно, когато се казва, че Богъ говори, трѣбва да знаете, че говори или човѣкъ, или духъ, но пакъ чрезъ човѣка. Обаче, направо Богъ никога не говори. Понеже е приятно да ни се каже нѣщо отъ името Божие, ние считаме, че Той ни говори. Но трѣбва да се знае, какъ седи истината по всѣки даденъ въпросъ. За тази цель всѣки трѣбва да изучава себе си, да изучава своитѣ прояви, да изучава своитѣ отличителни чърти като човѣкъ. Защо е необходимо да изучавате себе си? — Като се изучавате, вие ще различавате проявитѣ на личностьта отъ Божественитѣ, и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание предъ васъ и т. н. Когато ви поканятъ на царската трапеза, единъ ще седне отдѣсно на царя, а другъ — отлѣво. Останалитѣ ще се наредятъ отъ дѣсната и отъ лѣвата страна на царя, докато изпълнятъ всичкитѣ мѣста. Следъ това ще започне борбата, защо едни сѫ повече предпочетени, защо сѫ турени на почетнитѣ мѣста. Всички ще кажатъ, че тия, които сѫ отдѣсно на царя, иматъ по-голѣмо почитание отъ ония, които сѫ отлѣво. Тѣ сѫ довѣренитѣ лица на царя. Тия, които сѫ отлѣво, сѫ записани въ червената книга на царя, тѣ иматъ да изправятъ по единъ грѣхъ. — Доколко това е вѣрно, то е въпросъ. Двама души ми подаряватъ по едно златно перо. И дветѣ пера сѫ красиви, скѫпи, но за мене е важно онова перо, което пише хубаво, гладко, не дращи върху хартията. Опитвамъ едното, опитвамъ другото и започвамъ да работя съ това, което пише гладко, красиво. Веднага другото перо казва: Мене не ме зачитатъ, оставятъ ме настрана. Първото пъкъ е доволно, че се ползува съ моето предпочитание. Питамъ: какво отношение имамъ къмъ тия две пера? — Азъ нѣмамъ никакво лично отношение, но перата характеризиратъ двамата души, които сѫ ми ги подарили. Който ми е подарилъ по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добъръ вкусъ. Вториятъ пъкъ е по-немарливъ, по-нехаенъ, по-малко разбира отъ хубави пера. Затова, питамъ: коя е причината, че нѣщо куца, скърца въ вашия животъ? — Не сте избрали хубавото перо. Следователно, когато отидете нѣкѫде и нѣщата не се нареждатъ, както трѣбва, ще знаете, че или не сте избрали часа, момента, който е билъ предвиденъ за това посещение, или сте казали нѣщо не на мѣсто, или не сте постѫпили, както трѣбва. Тази е причината, поради която се създаватъ неприятни чувства и разположения, които спъватъ развитието ви. Когато идвате въ класъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ заспиватъ. Коя е причината за това? — Причината за заспиването се дължи на натрупването на излишна енергия въ организъма на човѣка. Това натрупване пъкъ се дължи на непълното обработване на физическата, сърдечната или умствена материя. Вследствие натрупването на тази материя, организъмътъ се уморява, и човѣкъ започва да заспива. За да се справи съ тази умора, човѣкъ трѣбва или да заспи, да си почине, или по нѣкакъвъ начинъ да трансформира енергиитѣ си. Ако единъ предметъ не го интересува, да го замѣсти съ такъвъ, който го интересува. Ако едно чувство го измѫчва, уморява, да го замѣсти съ друго, приятно чувство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната: ако една храна не се приема отъ стомаха, да се замѣсти съ друга. Еднообразната храна, еднообразнитѣ чувства и мисли уморяватъ човѣка. Дойде ли до еднообразие въ мисъльта си, той непременно трѣбва да потърси нѣкаква смѣна. Нѣкой иска да се концентрира, да промѣни мисъльта си и започва да мисли за Бога, но скоро заспива. Това показва, че той се е уморилъ. Нѣма защо да мисли за Бога. Богъ не е материаленъ обектъ. Щомъ искате да се концентрирате, изберете такъвъ обектъ, който Богъ е създалъ, и размишлявайте върху него. Той може да бѫде растение, животно, човѣкъ, или пъкъ отдѣлни части, удове на човѣка, като, запримѣръ, носътъ, пръститѣ му и т. н. Линиитѣ на рѫцетѣ, на пръститѣ, на лицето представятъ цѣлия човѣшки животъ. Има какво да се учи по тѣхъ. Обектъ за размишление могатъ да бѫдатъ слънцето, звездитѣ и т. н. Хиромантицитѣ пъкъ, като погледнатъ линиитѣ на рѫката, веднага се произнасятъ, какви сѫ сърцето и умътъ на човѣка, какъвъ е животътъ му. По линията на сѫдбата опредѣлятъ щастието на човѣка. Не само това, но тѣ могатъ да опредѣлятъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди, какви капитали сѫ вложили въ Божествената банка, а оттамъ и кредита, съ който днесъ той разполага. Колкото по-развита е линията на сѫдбата въ човѣка, толкова повече приятели ще има той въ живота си. Когато линията на сѫдбата липсва, това показва, че дѣдитѣ и прадѣдитѣ ви сѫ яли и пили безъ да плащатъ, но вие, като тѣхни наследници, ще работите, за да платите дълговетѣ имъ. Понеже вашитѣ дѣди не сѫ работили, не сѫ ви оставили никакъвъ капиталъ, сега вие ще работите, ще търсите добри и щастливи хора и ще се подслоните подъ тѣхнитѣ сѣнки. Когато нѣкоя жена търси добъръ мѫжъ, по този начинъ тя иска да се подслони подъ неговата сѣнка. Сѫщото може да се каже и за мѫжа. Това особено се забелязва, когато мѫжътъ или жената иматъ голѣми грѣхове. Добриятъ, щастливиятъ човѣкъ е ликвидиралъ съ кармата си, затова всѣки го търси, иска да се скрие подъ неговата сѣнка. Какво по-хубаво отъ това, да седнете подъ сѣнката на една круша, отрупана съ сладки, хубави плодове? Седнете подъ сѣнката й, позаспите малко, починете си, а като дойде вѣтърътъ, разлюлѣе клонищата й и наготово, безъ трудъ и усилие, пусне една-две круши направо въ рѫцетѣ ви. Подъ такава круша всѣки би седѣлъ, но подъ круша безъ листа и плодове, никой не би потърсилъ подслонъ. Тъй щото, ученикътъ може да мисли за себе си, каквото иска, но той трѣбва да знае, че въ природата всѣко сѫщество има своя опредѣлена цена и свое опредѣлено мѣсто. Не мислете, обаче, че каквото да правите, можете да задържите мѣстото си. Ако вършите глупости, природата ще изгуби довѣрие въ васъ. Мислите ли, че ако отидете при нѣкой вашъ приятель и му наговорите редъ глупости, или извършите глупави постѫпки, той ще запази довѣрието си къмъ васъ? Външно може да каже, че се радва, задето сте дошли, но вѫтрешно той запазва особено мнение за васъ. Това е несъответствие, а животътъ е пъленъ съ такива несъответствия. Запримѣръ, лѣкарьтъ казва на болния да не говори, да пази строга диета, по тъкмо тогава ще се изредятъ всички негови близки да му говорятъ, да го разпитватъ за здравето, да му носятъ различни яденета: кокошка, агънце и т. н. Докато е здравъ и може да яде, никой не се сѣща за него; щомъ се разболѣе и не може да яде, тогава се изреждатъ единъ следъ другъ да му носятъ ядене. Защо е така? Запитали Сократа: Защо богатитѣ хора даватъ милостиня на беднитѣ, а на философитѣ нищо не даватъ? Сократъ отговорилъ: „Богатитѣ даватъ на беднитѣ, защото знаятъ, че единъ день могатъ да станатъ като тѣхъ; на философитѣ нищо не даватъ, защото знаятъ, че никога философи нѣма да станатъ. И българинътъ мисли така. Сега, всѣки отъ васъ иска да стане добъръ по механически начинъ. Сѫщевременно всѣки иска да бѫде самостоятеленъ, отъ никого да не зависи, отъ никого да не се влияе. — Това е невъзможно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се влияе отъ дъжда, отъ вѣтъра, отъ слънчевитѣ лѫчи. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ паритѣ. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ огъня. Достатъчно е да видите, че гори нѣкоя кѫща, за да извикате всички: Пожаръ! Моментално хората се разбѣгватъ, пръскатъ се на различни страни. Казвамъ: Нищо лошо нѣма въ влиянието. Всички хора сѫ подъ влиянието на нѣщо, никой не е свободенъ. Като четете нѣкоя книга, или като свирите нѣщо, или като спите, вие все-таки ще бѫдете подъ нѣчие влияние. Колкото да се пазятъ, хората пакъ изпадатъ подъ влияние на нѣщо. Ето, запримѣръ, тѣ се пазятъ отъ грѣха, и пакъ се намиратъ подъ негово влияние. Кой не грѣши днесъ? Смъртниятъ всѣкога е изложенъ на грѣха. Ако можеше да се избави отъ влиянието, човѣкъ нѣмаше да грѣши, щѣше да бѫде спасенъ, но понеже не е свободенъ отъ влияние, той грѣши. Кой не се влияе отъ храната? Казвате: Да не ядемъ тогава! — Злото не е въ яденето, но въ избирането на храната. Благословение е да яде човѣкъ! Но той трѣбва да избира за себе си такава храна, която съответствува на неговия организъмъ. Благо е да яде човѣкъ! — Какво да яде? — Онова, което природата е опредѣлила за него. Благословение е човѣкъ да чете! — Въ какво седи това благословение? — Въ избора на книгитѣ, въ избора на мислитѣ, които той употрѣбява за храна на своя умъ. Всѣки писатель не може да достави нужната храна за даденъ индивидъ. За всѣки индивидъ има строго опредѣлена храна. Запримѣръ, храната на вълка не е подходяща за овцата. И обратно: храната на овцата не е подходяща за вълка. Сѫщо така трѣбва да се прави изборъ и въ начина, по който се извършва едно добро. Не е безразлично, по какъвъ начинъ ще направите доброто. И когато се молите, пакъ трѣбва да знаете, по какъвъ начинъ да се молите. Често въ ума на човѣка се натрупва излишна енергия, и ако той знае да се моли, ще се справи съ тази енергия. Ако не знае, ще каже: Не струва човѣкъ да се моли! — Не, струва човѣкъ да се моли. При молитвата, именно, човѣкъ ще се освободи отъ излишната енергия въ своя умъ. Като се моли, той отваря онзи кранъ въ себе си, презъ който ще изтече натрупалата се излишна енергия. Що е молитвата? — Общение съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Молитвата е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. При този процесъ може едва да се чува изговаряне на нѣкакви думи. Колко време трѣбва да се молите, това не е опредѣлено. Нѣкой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове отъ Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговоръ. Молитвата на нѣкой човѣкъ е дълга, почти колкото отъ Битието до Откровението. Другъ пъкъ се моли и напомня на Господа, какво е обещалъ, какво трѣбва да направи. — Това не е молитва. Истинската молитва е извънъ времето, но тя седи въ момента на общение, на връзка съ Великото Начало на живота. Какъ ще познаете, че сте получили отговоръ на молитвата си? — По онази вѫтрешна тиха радость, по онази малка вѫтрешна свѣтлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Нѣкой получава моментално отговоръ на молитвата си; другъ чака дни, седмици, месеци, а трети чака съ години — това зависи отъ интенсивностьта на молитвата. Апостолъ Павелъ казва: „Молите се, но отговоръ не получавате“. — Защо? — Защото молитвитѣ на мнозина излизатъ само отъ устата, а не отъ сърцето. Нареждането на красиви думи въ стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпросъ за красивъ езикъ, нѣма по-красивъ езикъ отъ Божия. Ако е въпросъ за красива мисъль, нѣма по-красива мисъль отъ Божията. Ако е въпросъ за добро, по-велико добро отъ Неговото нѣма. Ако е въпросъ за свѣтлина, коя свѣтлина може да се сравни съ Божията? Тогава, за какво можемъ да очакваме отговоръ на нашата молитва? — Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичьта ни? За какво Богъ може да ни обича? — За истината, която е вложена въ насъ. Казано е въ единъ стихъ: „Възлюбилъ Си истината въ душата ни“. Въ това отношение нашата душа е съкровищница, въ която е вложена истината. Докато истината е въ душата ни, ние имаме цена. Щомъ изгубимъ истината, съ нея заедно изгубваме и своята цена. Обезценяването на човѣка въ този случай е изразено въ поговорката: „Този човѣкъ не струва лула тютюнъ“. — Кой е този човѣкъ? — Който е изгубилъ истината. Като ученици, вие се стремите къмъ знание. — Право е това. Но за да придобиете знание, трѣбва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пъкъ е възможно само при силенъ стремежъ къмъ истината. Тогава и Любовьта Божия ще се прояви въ васъ. Дето е истината, тамъ е и любовьта. Най-реалното нѣщо въ свѣта е истината. Тя е обектъ на Божията Любовь. Доколкото човѣкъ проявява истината, дотолкова и Божията Любовь ще се прояви въ него. Истината въ човѣка опредѣля неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентность и чистота. Тя е центъръ, тя е единство, тя е цѣлото въ свѣта. Ако нѣмате истината въ себе си, и на другия свѣтъ да отидете, пакъ ще се намѣрите въ сѫщото положение. Мнозина мислятъ, че като отидатъ въ другия свѣтъ, очитѣ имъ ще се отворятъ и ще виждатъ всичко. — Страшно е да се отворятъ очитѣ на човѣка, ако той нѣма истината въ себе си. Да влѣзешъ неподготвенъ въ онзи свѣтъ, това значи да мислишъ, че си добъръ цигуларь и да излѣзешъ да свиришъ съ гениални цигулари. Щомъ чуешъ тѣхното свирене, веднага очитѣ ти се отварятъ, захвърляшъ цигулката и казвашъ: Повече не пипамъ цигулка, тя не е за мене. Нѣкога мислишъ, че говоришъ добре, но като чуешъ нѣкой великъ ораторъ, съ дълбока и силна мисъль, казвашъ: Азъ нищо не струвамъ. Нѣкога мислишъ, че си силенъ човѣкъ, но срѣщашъ такъвъ, който съ една рѫка дига десеть души. Ти веднага отстѫпвашъ, обезсърдчавашъ се. — Такова нѣщо е истината за неподготвения човѣкъ. Който е подготвенъ, който има любовь къмъ истината, като я намѣри, той се радва, има импулсъ за работа. Казвате, че Богъ е Любовь и съ това искате да разрешите въпроса. — Не, по този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. То е все едно да казвате, че царьтъ е силенъ, богатъ, всичко може да направи. — Да, за себе си царьтъ всичко може да направи, но не и за васъ. Ако отидете при него, можете да изпросите нѣщо, но това не може да осигури вашия животъ. Има милиардери въ свѣта, при които сѫ ходили мнозина да просятъ, но тѣ не даватъ. Защо? Тѣ казватъ: Който работи, само той ще получи. Който не работи, той ще седи гладенъ. Въ това отношение богатитѣ сѫ каси, пълни съ пари, но затворени. — Нѣма ли богати, но щедри хора въ свѣта? — Да питате така това значи: нѣма ли щедри каси въ свѣта? — Сами по себе си, каситѣ не могатъ да бѫдатъ щедри. Щедъръ е само господарьтъ на касата. Богатиятъ е каса, която казва: Който може да ме отключи, той ще получи нѣщо отъ мене. Рокфелеръ и Фордъ сѫ американски каси, които не даватъ нищо, докато господарьтъ имъ не заповѣда. Ако искате нѣщо отъ тази каса, трѣбва да се обърнете къмъ господаря й. Докато е сиромахъ, човѣкъ казва: Да имамъ голѣмо богатство, щедро бихъ раздавалъ. Обаче, като забогатѣе, и той нищо не дава. Какво представятъ богатитѣ хора? — Тѣ сѫ високи планински върхове, покрити и зиме, и лѣте съ снѣгъ и ледъ. Кой живѣе на Хималаитѣ? Кой живѣе на Мусала? Кой живѣе на Черния връхъ? Ако се качите на нѣкой планински връхъ, ще поседите най-много часъ-два и ще бързате да слѣзете въ долината. Всички хора искатъ да бѫдатъ богати. — Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството подразбира знание, сила, опитности. Рокфелеръ е богатъ човѣкъ, милиардеръ, но той има знания, опитности. — Да имаме тогава знания. — Знание, здраве, добри чувства, това сѫ условия за живота. Който има тѣзи три нѣща въ себе си, той има човѣщина. Лесно е човѣкъ да желае нѣщо, но за това желание се иска сила, издържливость, постоянство. Рокфелеръ е богатъ, но като богатъ, получава много писма на день за помощь. Като американецъ, той е точенъ, на всички отговаря. Съ това той изказва уважение къмъ личностьта. Ако нѣкой иска пари отъ богати хора, тѣ ще му отговорятъ: Трѣбва да знаете, че ние, богатитѣ хора, не сме щедри. Отваряме каситѣ си, само когато Богъ ни заповѣда. Вие сте вѣрващи, знаете, че всичко е подъ Божия власть; следователно, ще се молите на Бога, Той да ни заповѣда да отворимъ каситѣ си за васъ. Особено сѫ точни американскитѣ богаташи: тѣ отговарятъ на всѣко писмо. Питамъ: вие отговаряте ли на всѣко получено писмо? Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ не само къмъ човѣка, но и къмъ всѣко живо сѫщество. Излизате отъ дома си, заминавате за нѣколко деня за провинцията, запримѣръ. Заключвате стаята си, безъ да забележите, че вѫтре има пчела. Връщате се дома си, отваряте стаята и виждате една умрѣла пчела. Като нѣмала какво да яде, тя умрѣла отъ гладъ. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трѣбваше да прегледате, какво оставяте вѫтре. И като забележихте пчелата, трѣбваше да ѝ кажете: Понеже ще отсѫтствувамъ за нѣколко деня, бѫди тъй добра да си отидешъ въ кошера. Пчелата щѣше да излѣзе вънъ и да продължи работата си. Отива една жена на извора да си налѣе вода. Въ това време на сѫщия изворъ дохожда единъ жаденъ волъ. Жената го побутва оттукъ-оттамъ, да не й прѣчи. Какво струва на тази жена да тури кофата предъ вола да го напои? Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ! Ако е готовъ да услужва на човѣка, защо да не услужи и на едно животно? Ученикътъ трѣбва да обръща внимание и на най-малкитѣ нѣща. Малкитѣ постѫпки повдигатъ човѣка. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче, той ще бѫде доволенъ отъ себе си. Великиятъ човѣкъ се познава въ малкитѣ работи. Единъ нашъ приятель ми разправяше следната своя опитность. Единъ день, като пѫтувалъ, видѣлъ единъ конь падналъ на земята; спрѣлъ се за малко, погледналъ го и разбралъ, че коньтъ е на умиране. Веднага коньтъ дигналъ главата си къмъ него, погледналъ го и казалъ, че е жаденъ. Нашиятъ приятель разбралъ езика на коня. Веднага му донесълъ една кофа вода да пие. Коньтъ повдигналъ малко главата си, пилъ вода, отпусналъ се пакъ на земята и заминалъ за онзи свѣтъ. Като умиралъ, той отправилъ последенъ погледъ къмъ нашия приятель, съ което изказалъ благодарностьта си, задето му донесълъ вода да разхлади гърлото си. Казвамъ: Не пренебрегвайте малкитѣ работи! Само чрезъ тѣхъ човѣкъ може да създаде въ себе си характеръ. Вървите по пѫтя, ударите се въ нѣкой камъкъ и започвате да се сърдите. Кой оставилъ този камъкъ всрѣдъ пѫтя? Защо никой не го е отмѣстилъ и т. н.? — Нѣма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начинъ вие ще въздействувате върху съзнанието си така, че ще бѫдете будни и къмъ най-малкитѣ външни и вѫтрешни препятствия въ живота си. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, правилно да разпредѣля енергиитѣ на своя мозъкъ и тогава, дето отиде, ще бѫде добре приетъ. Днесъ хората се чувствуватъ чужди помежду си. Отивате при нѣкой земедѣлецъ и не знаете, какво да му говорите. Той иска да му говорите по земедѣлски въпроси, защото тѣ го интересуватъ. Отивате при нѣкой банкеръ, той иска да му говорите върху положението на паритѣ. Отивате при нѣкой ученъ, той иска да му говорите по неговата специалность. Щомъ не говорите на хората по въпроси, които засѣгатъ тѣхнитѣ интереси, вие сте чужди едни за други. Има единъ начинъ, който може да съедини хората въ едно цѣло, да ги направи близки. Този начинъ е яденето. Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредятъ около нея, били тѣ учители, свещеници, търговци, банкери, земедѣлци, учени, и ще се разбиратъ. Всички хора ядатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Като ядатъ, всички сѫ доволни, разположени и могатъ да се разговарятъ разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете въ дома на нѣкой философъ, той ще ви каже, че е заетъ, че нѣма време да се разговаря съ васъ. Обаче, поканите ли го въ вашата гостилница, той ще дойде веднага, и тогава ще има време да се разговаря съ васъ, ще ви занимава съ своята нова теория. Тъй щото, ако искате да влѣзете въ връзка съ учения, не го търсете въ кабинета му; отворете гостилница, той самъ ще ви посети. Ако искате да направите връзка съ банкера, не го търсете въ кантората; отворете гостилница, той самъ ще дойде при васъ. Следователно, гостилницата е срѣдство, условие, чрезъ което хората могатъ да създадатъ помежду си приятелски отношения. Но за да отворите гостилница, вие трѣбва да имате капиталъ. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да трансформирате излишнитѣ енергии въ мозъка си, особено тази въ задната часть на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понѣкога тази излишна енергия се натрупва задъ ушитѣ, както и около слѣпитѣ очи на човѣка и го прави нервенъ, раздразнителенъ, готовъ да се сърди, да се обижда за най-малкото нѣщо. Като срещне камъкъ на пѫтя си, ритне го недоволенъ, че му препятствувалъ. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готовъ е да го счупи. Отива къмъ вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трѣбва да направи? — Да вземе малко масло и да намаже вратата. Щомъ я намаже, тя нѣма да се запъва. Ръждата е причина за запъването на вратата. И тъй, ключътъ за отварянето на всѣка врата е знанието. Но за да може този ключъ свободно да влиза и да излиза отъ вратата, нужно е масло. За да се домогне до тѣзи знания, човѣкъ трѣбва да се изучава, да намѣри методъ, чрезъ който да въздействува на своитѣ чувства. Днесъ чувствата иматъ надмощие надъ мисъльта въ човѣка, а той трѣбва да работи, да уравновеси силитѣ въ себе си. Когато хората искатъ да бѫдатъ учени, добри, праведни, това се диктува отъ тѣхнитѣ чувства, вследствие на което тѣ се разколебаватъ, разочароватъ, докато най-после започнатъ да се страхуватъ отъ всичко. Тогава тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде самостоятеленъ, да не зависи отъ никого. — За да бѫде самостоятеленъ, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Първата Причина. Вънъ отъ тази връзка, той не може да бѫде самостоятеленъ, не може да има свобода. Защо слугитѣ обикалятъ царския синъ и му услужватъ? Нима тѣ мислятъ неговото добро? — Не, тѣ обикалятъ царския синъ заради баща му, понеже само той може да имъ даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трѣбва да мислите, да чувствувате и да постѫпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединенитѣ мисли, свързва ги въ едно цѣло и създава отъ тѣхъ нѣщо стройно, хармонично. Всичко, което става въ Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъль, човѣкъ придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи истината въ себе си; щомъ придобие истината, въ него настава миръ, спокойствие. Стремете се къмъ този миръ, защото само при това положение ще дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ сърцето ви. Бога отвънъ не можете да намѣрите. Въ Писанието е казано: „Богъ живѣе въ сърцата на смиренитѣ“. Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрезъ него само Той се проявява. Въ сѫщность, де живѣе Богъ? — Навсѣкѫде. Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и по отношение на човѣка. Де живѣе човѣкъ? — Навсѣкѫде. Човѣкъ не е нито въ главата си, нито въ сърцето си, нито въ краката си, нито въ рѫцетѣ си. Той е извънъ своитѣ удове, извънъ своето тѣло. Чрезъ тѣлото, чрезъ удоветѣ си, той само се проявява, но е извънъ тѣхъ. Когато се качи на кола, човѣкъ направлява колата, но той е извънъ нея. Той може да се качи и на автомобилъ, но е извънъ автомобила. Докато е на колата, или на автомобила, човѣкъ е въ почивка; щомъ слѣзе отъ тѣхъ, той е въ движение. Кой заставя човѣка да кара кола, да ходи пешъ? — Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира всички нѣща. Кое заставя селянина да впрѣга колата си пазаренъ день, да я товари съ стока и да отива въ града? — Пазарътъ го заставя. Пазарътъ пъкъ се подчинява на специаленъ законъ. Значи, всѣко нѣщо става на своето мѣсто и се урежда отъ специални закони. Тъй щото, трѣбва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия въ себе си. Като я обработите, тя ще се превърне въ живъ капиталъ. За тази цель необходимо е да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Казва се, че повторението е майка на знанието. Днесъ всички хора повтарятъ нѣщата, повтарятъ службитѣ си: точиларьтъ всѣки день повтаря своята работа; домакинята всѣки день повтаря една и сѫща работа: готви, чисти, нарежда, и все ненаредено остава. И вие все учите, и ненаучени оставате. Не, когато дойде до края на своя животъ, когато се готви да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е намѣрилъ вече Бога въ себе си, да се е обновилъ, да е станалъ новъ човѣкъ, нова душа, въ която е проникнала истината. За такъвъ човѣкъ се казва въ Писанието: „Възлюбилъ е Богъ истината въ човѣка.“ Казвате: Какво нѣщо е истината? — Съ думи истината не може да се опредѣли. Казватъ, че истината носи свѣтлина въ живота. Ученитѣ пъкъ казватъ, че свѣтлината представя особенъ родъ вибрации, особенъ родъ трептения. — Свѣтлината се проявява чрезъ вибрации, но самитѣ вибрации не сѫ свѣтлина. Тѣ сѫ носители, проводници на свѣтлината. И мисълъта се проявява чрезъ мозъка, но мозъкътъ не създава мисъльта. Следователно, не оставайте да се натрупва излишна енергия въ мозъцитѣ ви. Това значи: не носете съ себе си излишно богатство, защото апашитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не дръжте меда си отворенъ, защото пчелитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не давайте хлѣбъ даромъ на всички хора, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не лѣкувайте всички хора даромъ, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ апашитѣ, съ гладнитѣ, съ болнитѣ хора. Ако оставите всѣки свободно да взима, колкото и каквото иска, ще има кражби, надпреваряния, пукнати глави. Колко струва тогава едно добро? Не само това, но като задигне кой колкото хлѣбъ може, ще се хвали предъ другитѣ, колко самуна взелъ, отъ какво качество и т. н. Така постѫпватъ днесъ и ученитѣ, и окултнитѣ ученици, вследствие на което между тѣхъ се зараждатъ голѣми спорове, недоразумения. Единъ ученъ ще каже, че неговата теория е по-вѣрна, другъ ще каже, че неговата е по-нова и т. н. Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е вложилъ живота въ малката клетка и следъ това е започналъ да я организира, да създава отъ нея все по-голѣми форми — растение, риба, птица, млѣкопитаеще, докато най-после е дошълъ до човѣка? Защо е трѣбвало животътъ да мине презъ толкова много и разнообразни форми? — На този въпросъ не може да се отговори. То е все едно да питате, защо хората пишатъ върху бѣла хартия. — Бѣлиятъ цвѣтъ създава здравословно състояние въ човѣка. Бѣлиятъ цвѣтъ носи здраве. Черниятъ цвѣтъ предизвиква лоши, отрицателни състояния въ човѣка. Когато е боленъ, човѣкъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи. Обаче, ако постоянно носи бѣли дрехи, въ него ще стане обратна реакция. И наистина, виждате нѣкой младъ човѣкъ, който постоянно носи бѣли дрехи. Изведнъжъ въ него се събужда желание да се облѣче въ черно, контрастенъ цвѣтъ на бѣлия. Човѣкъ трѣбва постоянно да смѣня цвѣтоветѣ. Цвѣтоветѣ предизвикватъ движение, животъ. Тѣ сѫ енергии, които указватъ различно влияние върху човѣка. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички цвѣтове, презъ всички тонове на цвѣтната гама. При това, опредѣлено е, по колко време трѣбва да прекара въ всѣки цвѣтъ, въ всѣки тонъ на гамата. Ако въ даденъ цвѣтъ прекара повече отъ опредѣленото време, въ него ще стане известно втръсване. Казвамъ: това, което знаете за приложението на цвѣтоветѣ по отношение облѣклото на хората, се отнася и до тѣхнитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие е облѣчено въ известенъ цвѣтъ, като въ дреха. И ако човѣкъ живѣе съ едни и сѫщи мисли, чувства или действия, най-после тѣ ще предизвикатъ въ него втръсване, отвръщение. Запримѣръ, когато нѣкой постоянно говори за моралъ, най-после той дотяга и на себе си, и на околнитѣ, които го слушатъ. Когато войникътъ влѣзе нѣколко пѫти наредъ въ сражение, най-после се втръсва, отвръщава се отъ своитѣ действия и категорически се отказва по-нататъкъ да воюва. Еднообразието въ нѣщата предизвиква еднообразие въ цвѣтовтѣ. Затова всички се стремятъ къмъ разнообразие. Когато говорите за любовьта, като носителка на живота, вие обличате думитѣ си съ червенъ цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Но любовьта не носи само животъ. Тя носи и растене за човѣшката душа. Значи, тя обхваща и зеления цвѣтъ. Въ любовьта има и разумность, и вѣрность, и чистота. Затова, именно, когато говори за любовьта, или когато живѣе въ нея, човѣкъ ще я прекара презъ всичкитѣ цвѣтове, съответни на нейнитѣ качества, и по тѣхъ ще познава, въ коя степень на любовьта се намира. Така той ще знае, дали неговата любовь е червена, жълта, зелена, синя, портокалена или виолетова. Както любовьта минава презъ всички тонове, презъ всички цвѣтове на гамата, така сѫщо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка минаватъ презъ всичкитѣ цвѣтове на спектъра. Това разнообразие е необходимо. Безъ него нѣма животъ, нѣма движение, нѣма растене. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ всички тонове на цвѣтната гама и да знае, какъ да минава презъ тѣхъ. Всички центрове на човѣшката мисъль трѣбва да сѫ събудени! Нѣкои хора сѫ много миролюбиви, че дохождатъ почти до пасивность. За да излѣзатъ отъ това положение, тѣ трѣбва да развиятъ въ себе си смѣлость. За тази цель тѣ трѣбва да взематъ чукъ въ рѫка и да започнатъ да трошатъ камъни, или да взематъ мотика и да отидатъ нѣкѫде да копаятъ. — Ама рѫцетѣ имъ щѣли да се развалятъ, да огрубѣятъ. — Ще копаете по малко, постепенно ще привиквате на тази работа. Ако чувството на приятелство не е развито у нѣкого, той трѣбва да потърси човѣкъ, у когото този центъръ е добре развитъ, и да дружи съ него. По този начинъ човѣкъ ще посещава всички центрове на мозъка си, ще ги изучава, ще ги развива. Знаете ли, запримѣръ, кой центъръ сте посетили тази вечеръ? — Не знаете. Както виждамъ, всички сте на различни мѣста въ мозъка си. Между всички мозъчни центрове има вѫтрешна връзка, тѣ взаимно се допълватъ. Има единъ центъръ въ мозъка, къмъ който всички останали се съсрѣдоточаватъ. Ако този центъръ въ човѣка не е развитъ, да привлѣче останалитѣ центрове къмъ себе си, всичкитѣ мисли и чувства въ човѣка ще бѫдатъ разхвърляни, разсѣяни, вследствие на което той нѣма да има резултати. Когато не се спазва това, въ мозъка на човѣка се натрупва излишна енергия, и той започва да обезсмисля нѣщата. Много ученици, студенти, следъ като свършатъ училище, казватъ: Защо ми е това знание? — Щомъ не знаятъ, какво да правятъ съ знанието, което сѫ придобили, нека отидатъ при Господа и поискатъ отъ Него работа. Богъ знае, какъ да впрегне тѣхнитѣ сили, знае, каква работа да имъ даде, да осмисли знанието. И четири факултета да сте свършили, Богъ ще ви каже да вземете мотика въ рѫка и да отидете въ еди-кое си село при единъ благочестивъ човѣкъ и да му предложите да ви научи да копаете. Този човѣкъ ще ви посрещне радостно, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и следъ това ще каже: Хайде, сега на работа! Като ви гледа, какъ копаете, ще ви се посмѣе малко, че при четири диплома сте толкова невежа въ копането, но ще започне да ви учи. Като свършите работата си, ще тръгнете за дома си. Тогава вие ще започнете да му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освенъ копането, нищо друго не знае. Щомъ стигнете въ дома на селянина, той ще ви покани да се нахраните. Ще ядете и ще се разговаряте приятелски. Той ще каже: Едно време и азъ имахъ четири диплома, но откакъ дойдохъ на лозето, научихъ много сѫществени нѣща, които по-рано не знаехъ. Сега и на васъ казвамъ: Следъ като сте учили шесть години въ школата и сте придобили много знания, ще вземете мотиката и ще отидете на лозето да се научите да копаете, да видите, какъ зрѣе гроздето, какъ превръща киселитѣ, горчивитѣ сокове въ сладки. Много нѣща знаете, но това, именно, не знаете: какъ гроздето превръща, преработва въ фабрикитѣ си киселитѣ сокове въ захарь, която ние употрѣбяваме. Христосъ взима лозата като символъ и казва: „Азъ съмъ истината лоза, а вие — прѫчкитѣ. Който яде и пие отъ мене, той има животъ въ себе си“. — Мѫчнотиитѣ въ живота на хората се дължатъ на това, че тѣ не търсятъ живота си отъ тази Лоза, но го търсятъ единъ отъ другъ. Вънъ отъ истината, вънъ отъ любовьта нѣма животъ. Казано е: „Богъ е Любовь, Богъ е Истина“. — Какъ да намѣримъ тази любовь, тази истина? Какъ да ги проявимъ въ себе си? — Докато Богъ не се прояви у васъ, вие никога не можете да проявите Неговата Любовь, Неговата Истина. Щомъ търсите тази любовь, пригответе мѣсто въ себе си, дето Богъ да обитава. — Какъ може да стане това? — Чрезъ добрия животъ. Живѣй добре, прави добро, ако искашъ Богъ да не ти стане врагъ. Българитѣ казватъ: „Направи добро, да намѣришъ зло.“ — Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човѣкъ добро, и да не е получилъ признателность. Това е въпросъ само на времето. Тъй щото, не можете да придобиете знание, добродетели, здраве, ако Богъ не се проявява въ васъ. Човѣкъ не може да има добри чувства и свѣтли мисли, ако Богъ не се проявява въ него. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако не е намѣрилъ истината. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ Си истината въ човѣка.“ Сега, въпросътъ е за личния животъ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, да се осигури, да се нареди, той да бѫде щастливъ и доволенъ. — Не е така. Вие трѣбва да знаете, че страданията на едного сѫ страдания на всички; страданията на всички, на множеството сѫ страдания на едного, на единицата. Следователно, не мислете, че лесно можете да придобиете свободата. Докато Богъ не започне да живѣе въ сърцата на всички хора, свѣтътъ никога нѣма да се поправи. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е изоставенъ отъ Бога, това подразбира, че той върви по свой пѫть. Щомъ се обърне къмъ Бога, Той нѣма да го остави. Затова е казано въ Писанието: „Не ходете по-своитѣ пѫтища!“ Какво се изисква отъ човѣка, а специално отъ ученика? — Да бѫде здравъ на физическия свѣтъ. Да бѫде чистъ въ духовния свѣтъ. Да бѫде справедливъ въ Божествения свѣтъ. Това сѫ три положения, тѣсно свързани помежду си. Каквото е здравето за физическия свѣтъ, такова нѣщо е чистотата за духовния свѣтъ и такова нѣщо е справедливостьта за Божествения свѣтъ. Следователно, за да бѫдешъ здравъ въ Божествения свѣтъ, за да те обичатъ тамъ, непременно трѣбва да бѫдешъ справедливъ. За да бѫдешъ справедливъ, трѣбва да имашъ истината въ себе си. Заради тази истина, именно, Богъ е възлюбилъ човѣка. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви, за да го възлюби Богъ. Другъ пѫть нѣма. По този пѫть сѫ минали всички велики хора; по този пѫть ще минете и вие. Нѣма по-великъ, по-обширенъ свѣтъ отъ свѣта на истината! Когато всичко въ свѣта изчезне, само истината остава вѣчно да сѫществува. Нищо не може да засегне истината. Единствениятъ свѣтъ, който никога не се разрушава, това е свѣтътъ на истината. Истината е Божественото начало въ насъ, което вѣчно живѣе. За да придобиете истината, вие трѣбва да пожертвувате своя личенъ животъ. Бѫдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. Не се сравнявайте единъ съ другъ, но гледайте всѣки день да сте придобили нѣщо; всѣки день трѣбва да има малъкъ придатъкъ въ растенето ви. Щомъ всѣки день пораствате по малко, ще знаете, че Богъ работи върху васъ. Достатъчно е съ малкия си пръстъ Богъ да бутне нѣкѫде, за да започне тамъ процеса на растенето. Обаче, натрупването не е растене. Нѣкоя мома иска да напълнѣе, да стане като месечина въ лицето. — Тази пълнота не е полезна. Това сѫ мазнини, отлагания, които всѣки човѣкъ трѣбва да избѣгва. И въ придобиването на знания пакъ има натрупвания. Сега, отъ всички се изисква работа — вѫтрешна и външна. Започнете да изучавате лекциитѣ отъ 1-та година и стремете се да прилагате. Безъ приложение никакъвъ успѣхъ не можете да имате. Нека всѣки самъ работи, да види, какъвъ резултатъ ще има въ продължение на една година. Първата работа, съ която трѣбва да започнете, е чистенето. Отъ ученика се изисква външна и вжтрешна чистота. Българинътъ пъкъ специално трѣбва да бѫде справедливъ. Това се изисква отъ цѣлия български народъ. Това се изисква и отъ ученицитѣ въ България. Много отъ ученицитѣ се съмняватъ, дали сѫ въ правия пѫть, или не. — Това лесно може да се опита. Ако сте въ правия пѫть, той ще ви изведе на спасителния брѣгъ. Ще знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа върху себе си, за развиване на своя умъ, на своето сърце и на своята воля. Само при това положение вие можете да разчитате на малки придобивки, на малки резултати. „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 31 августъ, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. Изпѣйте пѣсеньта; „Ще се развеселя“. Великото, красивото въ живота е човѣшкото съзнание, което съвременнитѣ хора наричатъ човѣщина. Човѣщината е онова благородно чувство, което свързва хората въ едно цѣло, като имъ посочва общъ идеалъ, къмъ който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремятъ. Въпрѣки всички разногласия, които повидимому изпѫкватъ, въ живота сѫществува вѫтрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могатъ да окапятъ, но дърветата ще продължаватъ своето развитие, и клонищата — своето разклоняване. Това показва, че въ природата сѫществува постояненъ вѫтрешенъ растежъ. Този вѫтрешенъ растежъ, този процесъ се забелязва и въ растителното, и въ животинското, и въ човѣшкото царства. Възъ основа на този процесъ ние говоримъ за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н. Вънъ отъ всички противоречия, вънъ отъ всички теории, които човѣшкиятъ умъ може да създаде, въ духа на човѣка сѫществува едно вѫтрешно единство. Дали човѣкъ приема нѣкакъвъ смисълъ на живота, или не, това остава на вторъ планъ. Това не прѣчи на изявлението на великитѣ закони, съ които работи живата разумна природа. Съ други думи казано: бащата нѣма да прекѫсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновникъ, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. Отъ доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане въ кѫщи, това говори, че то не разбира условията на живота. Много отъ съвременнитѣ учени и писатели искатъ да наложатъ своето вето на живата природа. Тѣ искатъ да подчинятъ природата на човѣшката воля. Казано е въ Писанието: „И благослови ги Богъ и рече имъ: Плодете се и множете се; и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята!“ Обаче, въ никоя свещена книга, въ никоя окултна книга не е казано, че човѣкъ трѣбва да подчини природата. Тази мисъль, именно, създаде въ правилното развитие на науката отклонение, което донесе редъ нещастия за съвременното човѣчество. Невъзможно е човѣкъ да наложи своитѣ възгледи на природата. Не е било и нѣма да бѫде времето, когато човѣкъ ще може да подчини природата на себе си. Да се мисли противното, това е слабость на свѣтскитѣ хора. У религиознитѣ хора срѣщаме друго заблуждение. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Господъ, кланятъ Му се, молятъ се, но щомъ ги сполети нещастие, мнозина отъ тѣхъ се разколебаватъ и казватъ: Защо дойдоха тѣзи нещастия до главата ни? Защо ни сполетѣха тия страдания? Нали Богъ е всесиленъ, всемогѫщъ, не можа ли да ни предпази отъ тѣхъ? — Тази е слабостьта на религиознитѣ хора. Щомъ се разколебае въ Бога, човѣкъ има възможность да се разколебае въ своитѣ ближни, въ своитѣ приятели, а най-после и въ себе си. И наистина, въ кого ще вѣрва човѣкъ, ако се разколебае въ Бога, въ ближния си и въ себе си? Докато човѣкъ живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, въ преходния свѣтъ, не може да му се вѣрва. Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре? Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който представя тънко вѫже, съ което не можете да извадите нито една кофа вода отъ кладенеца? Ако се опитате съ това вѫже да извадите вода отъ кладенеца, то непременно ще се скѫса. Колкото да настоява този човѣкъ да му вѣрвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вѣрвате. На какво основание ще му вѣрвате, щомъ вѫжето се кѫса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това вѫже да извадите вода отъ кладенеца и да полѣете съ нея цвѣтята и зеленчуцитѣ въ градината си, вашата работа е свършена Всички цвѣтя, всички зеленчуци ще протестиратъ и ще искатъ водица, да се освежатъ, да се нахранятъ. Ама вѫжето настоявало да му се вѣрва. То обещавало, че единъ день ще стане силно, здраво, ще издържа голѣми тежести. — Възможно е, но днесъ това вѫже е слабо и не може да се разчита на него. Днесъ положението на съвременния човѣкъ е подобно на положението на тънкото вѫже. Че ще стане нѣкога дебело, здраво вѫже, това е въпросъ на времето. Та когато се казва, че човѣкъ нѣкога ще стане добъръ, това е въпросъ на времето. Това трѣбва да се обоснове. Човѣкъ може да стане добъръ, но ако има за това условия въ себе си. Щомъ е разуменъ, той може да бѫде добъръ. Значи, добротата се обусловя отъ самия човѣкъ. Щомъ добрата, трудолюбивата домакиня може да тъче тънки нишки, тя ще може отъ тѣхъ да направи, колкото дебело вѫже иска. Следователно, разумната домакиня, или разумниятъ човѣкъ, изобщо, може да създаде въ себе си характеръ, може да си изработи такова вѣрую, което да почива на принципитѣ на великата Истина. Заблужденията на съвременнитѣ хора се дължатъ главно на три фактора. Единиятъ факторъ произтича отъ материалния погледъ на хората за живота. Тѣ разглеждатъ живота отъ гледището на стомаха. За стомаха, за чървата сѫ важни храната, соковетѣ и водата. Това, обаче, не представя проява на цѣлокупния човѣкъ. И при това положение човѣкъ е пакъ недоволенъ, търси нѣщо друго и казва: Има нѣщо, което ми недостига. И той започва да търси приятель, когото да обича, съ когото да се разговаря, да общува. Този приятель ще задоволи неговитѣ чувства, неговото сърце. Така, именно, се създава дома. Следъ като създаде дома, като възпита и изхрани своитѣ деца, човѣкъ пакъ усѣща една празнина, вижда, че още нѣщо му недостига. Той иска да даде духовна храна на своитѣ деца, да съдействува за развитието на тѣхнитѣ умове, да ги запознае съ законитѣ на великата природа. И да постигне това, човѣкъ пакъ усѣща известна празнина въ себе си, разбира, че още нѣщо му недостига. Следователно, тази празнина въ човѣка постоянно сѫществува: тъкмо постигне нѣщо, другъ стремежъ се създаде. Стремежътъ въ човѣка постепенно се усилва и разширява, както се усилва въ него желанието за по-голѣма, за по-силна свѣтлина. Днесъ повечето хора си служатъ съ електрическа свѣтлина; ако ги върнете години назадъ, когато сѫ си служили съ газово освѣтление, тѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Сега и вие се радвате на приятната електрическа свѣтлина. Сѫществува единъ законъ, който опредѣля действието на живитѣ сили въ природата. Възъ основа на този законъ, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие се опредѣлятъ отъ степеньта на живата свѣтлина въ човѣка. Подъ думата жива свѣтлина разбирамъ свѣтлина безъ прекѫсване. Свѣтлина, която се прекѫсва, показва, че е отъ физически произходъ. Тази свѣтлина ту се явява, ту изчезва. Тя има две фази, две страни: външна, т. е. обективенъ, външенъ свѣтъ и вѫтрешна, т. е. субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Тъй щото, тритѣ фактора, които могатъ да поставятъ човѣка въ заблуждения, това сѫ тритѣ свѣта: физически, сърдеченъ и умственъ. Ако разглежда нѣщата само отъ гледището на физическия свѣтъ, човѣкъ ще се натъкне на единъ родъ заблуждения; ако ги разглежда само отъ гледището на сърдечния свѣтъ, той ще се натъкне на другъ родъ заблуждения; и най-после, ако ги разглежда само отъ гледището на умствения свѣтъ, той ще се натъкне на трети родъ заблуждения. За да не изпадне нито въ една отъ тия категории заблуждения, човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата едновременно и отъ тритѣ свѣта. Всички велики хора, които сѫ живѣли въ миналото, които живѣятъ и сега, сѫ познавали живота отъ тритѣ гледища, познавали сѫ законитѣ, които го управляватъ, и затова сѫ могли да изкажатъ велики истини. Въ материалистичнитѣ епохи на живота, хората сѫ подържали и подържатъ, че всичко е материя. — Материята сѫществува, но всичко не произтича отъ материята. Материята е само единъ отъ факторитѣ, едно отъ условията да се прояви живота. За да се прояви каква да е форма въ свѣта, необходима е материя, субстанция, съ която да се облѣкатъ живитѣ сили. Тѣлото, както и външнитѣ и вѫтрешнитѣ му органи, представя материалната страна на силитѣ на човѣшкия мозъкъ. Следователно, дробоветѣ, стомахътъ, мускулитѣ, костната, нервната и всички останали системи представятъ величествена инсталация, чрезъ която се проявява човѣшката интелигентность. Благодарение на интелигентностьта, която сѫществува въ природата, ставатъ постоянни корекции и подобрения въ човѣшкия организъмъ. Мозъцитѣ на различнитѣ хора сѫ различно инсталирани: едни отъ тѣхъ иматъ повече гънки, а други — по-малко; мозъцитѣ се различаватъ и въ качествено, и въ количествено отношение. Вследствие на това и различнитѣ центрове въ човѣшкия мозъкъ не сѫ еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други — по-слабо. У едни хора е по-силно развитъ центъра за причинностьта, у други — по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човѣкъ, всичко това се дължи на ония труженици въ миналото и сега, които постоянно и непрекѫснато сѫ работили и работятъ като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тѣхната работа е допринесла и допринася много нѣщо за повдигането на човѣшката душа. Велика е човѣшката душа! Тя носи въ себе си, въ своето развитие, постиженията на цѣлото човѣчество. Ученитѣ, както и Учителитѣ, наричатъ тази душа „майка на човѣчеството“. Трѣбва ли следъ всичко това човѣкъ да не оценява великитѣ блага, които му се даватъ? Ако посетите нѣкой културенъ градъ, или даже най-организираното общество, ще забележите сѫществуването на вѫтрешенъ анахрониѣъмъ, вѫтрешно различие между хората. Това се дължи на отсѫтствие на съзнание между тѣхъ, че сѫ братя, че принадлежатъ на единъ голѣмъ, великъ родъ. Макаръ че днесъ се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени въ човѣшкитѣ души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умоветѣ на хората. И богати, и сиромаси не вѣрватъ още, че сѫ братя. И религиозни, и свѣтски сѫщо не вѣрватъ още въ братството. Като вѣрва въ Бога, религиозниятъ мисли, че ще отиде на небето, а свѣтскиятъ, невѣрващиятъ — въ ада. Въ това отношение хората раздѣлятъ живота на полюси. Обаче, адътъ и раятъ не сѫ нищо друго, освенъ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце. Тѣ опредѣлятъ свободата на човѣшкия духъ. Значи, адътъ и раятъ сѫществуватъ на земята. Когато кѫщата на човѣка е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е въ рая; когато е добре облѣченъ, нахраненъ и задоволенъ, той е въ рая; когато сърцето му отъ нищо не се смущава, а умътъ му е просветенъ, той е въ рая; когато е здравъ и спокоенъ, човѣкъ е пакъ въ рая. Нѣма ли подслонъ, гладенъ ли е, боленъ ли е, сиромахъ ли е, въ лишения ли е, човѣкъ е въ ада; смутено ли е сърцето му, помраченъ ли е умътъ му, човѣкъ е пакъ въ ада. Какъвъ по-грозенъ адъ, какъвъ по-страшенъ пъкълъ отъ този? Може да има нѣкѫде и другъ адъ, но човѣчеството е влѣзло вече въ ада на земята, и сега трѣбва да работи, да излѣзе оттамъ, да стѫпи на повърхностьта на земята. На умнитѣ, на добритѣ хора въ свѣта е дадена задача да изпѫдятъ всички хора отъ ада, да ги изпратятъ вънъ и да затворятъ следъ тѣхъ вратата на ада, да не може никой да влиза вѫтре. Хората сами сѫ отворили вратата на ада и сами трѣбва да я затворятъ. Ако изкопаете дупка на пѫтя, въ нея може да падне и грѣшниятъ, и праведниятъ. Засипете дупката, никой да не пада въ нея. Въ Америка нѣкѫде експлоатирали една рудница. Около нея била изкопана голѣма дупка, дълбока 500 метра. Едно благородно американско семейство, мѫжъ, жена, единствената имъ дъщеря и нейниятъ възлюбенъ, пѫтували съ кабриолетъ, и трѣбвало да минатъ покрай този рудникъ. Безъ да забележи, кочияшътъ налетѣлъ право въ дупката. Така цѣлото семейство намѣрило нещастието си въ тази дупка. Питамъ: кой е виновенъ за това нещастие? — Обществото. Онѣзи контрольори и надзиратели, които се грижатъ за пѫтищата, да сѫ въ пълна изправность, трѣбвало е да следятъ, да не оставятъ такива дупки, които нѣматъ особено предназначение. Щомъ нѣкѫде се отвори такава дупка, веднага трѣбва да се съобщи въ общината, да взематъ мѣрки за нейното затваряне. Като се отвори такава дупка нѣкѫде, много отъ съвременнитѣ хора се смѣятъ и казватъ: Ето, такова нѣщо е адътъ. Който съгрѣши, той трѣбва да знае, че ще опита дълбочината на тази дупка. — Лесно се говори за ада, но мѫчно се излиза оттамъ. Който влѣзе въ ада, той знае, какво нѣщо го чака. И следъ всичко това хората разискватъ върху въпроса, кой е създалъ ада, защо Господъ го е създалъ и т. н. Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ право, да разглеждатъ живота отъ гледището на разумностьта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че 99% отъ всички нѣща зависятъ отъ вѫтрешното разбиране на човѣка, а само едно на стотѣ зависи отъ природата. Отиватъ двама студенти при директора на едно отъ американскитѣ училища и казватъ: Господинъ директоре, двама отъ вашитѣ ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главитѣ. — Нѣма нищо, тѣ прибързали да свършатъ работата, която азъ трѣбваше да направя. Азъ трѣбваше да ги набия. Сега не остава нищо друго, освенъ да ги поздравите за голѣмото имъ геройство. Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказватъ. Нѣкой се наяде съ мѫчносмилаема храна, или съ консервирана риба, и цѣла нощь не може да спи, превива се отъ болки въ стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва: Господи, защо ми даде такава храна? — Кой е виновенъ за това? Въ коя научна книга е писано, че вечерь човѣкъ трѣбва да яде консервирана риба, или нѣкаква мѫчносмилаема храна? Никой ученъ, никой лѣкарь не препорѫчва вечерь да се яде консервирана риба, или каква да е трудносмилаема храна. Разумность се изисква отъ човѣка, за да изправи своя животъ. Всички говорятъ, че свѣтътъ трѣбва да се изправи. — Кой ще го изправи? — Само разумнитѣ хора могатъ да оправятъ свѣта. Въ този смисълъ всички хора сѫ пратени на земята за велика работа. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ изправянето на свѣта. Какъ ще стане това? Когато кажатъ на малкитѣ клончета, че сѫ създадени, за да развиятъ голѣмото дърво, да му дадатъ животъ, да покажатъ неговата бѫдеща слава, тѣ се очудватъ, не вѣрватъ въ тия думи. Тѣ не вѣрватъ, но фактъ е това. Листата и клончетата на дървото приематъ сокове отъ коренитѣ, задържатъ ги, преработватъ ги въ себе си и часть отъ тѣхъ пращатъ пакъ къмъ коренитѣ. По този начинъ става двойно течение на соковетѣ отдолу-нагоре и отгоре-надолу, въ резултатъ на което се развива цѣлото дърво, докато даде най-после своя плодъ. Щомъ изчезнатъ листата, клончетата и цвѣтоветѣ, съ тѣхъ заедно изчезва и цѣлото дърво. Следователно, цѣлото човѣчество представя великото дърво на живота, великата всемирна душа, а всѣки разуменъ човѣкъ е листъ, клонче или цвѣтъ отъ това дърво. Всѣки е поставенъ точно на своето мѣсто. Тази е правата, истинската философия на живота. Ако приемемъ, че животътъ е непреривенъ, ние подържаме идеята за безсмъртието. Безсмъртието сѫществува въ тази велика душа, въ това велико дърво на живота, както и въ неговитѣ удове: листа, корени и клончета. Листата на това велико дърво никога не окапватъ Мнозина искатъ да видятъ това велико дърво, да се увѣрятъ въ неговото безсмъртие. — Ще дойде день, когато животътъ на земята ще мине въ по-висока фазa на развитие, и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри отъ него ще сѫществуватъ. Всѣки ще може да вземе въ рѫцетѣ си единъ отъ тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цѣлата растителность ще бѫде измѣнена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човѣшкото царства, навсѣкѫде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение сѫществува и въ самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освенъ природата. Само природата е въ състояние да изправи ония погрѣшки, които произтичатъ отъ нея. За да помогне на природата, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ нея; за тази цель той трѣбва да има въ себе си вѫтрешенъ идеалъ, вѫтрешенъ стимулъ за работа, за повдигане на своята душа. Този идеалъ може да бѫде личенъ, общественъ и най-после — общочовѣшки. Следователно, човѣкъ трѣбва да има най-малко три идеала: единъ на физическия свѣтъ, другъ — въ духовния свѣтъ, въ свѣта на сърцето, и трети — въ умствения свѣтъ. Това сѫ материални идеали. Никой не може да отрече сѫществуването на ума, на сърцето и на тѣлото. Що се отнася до другитѣ идеали — тия на духа и на душата, тѣхъ можемъ да оставимъ настрана. Чрезъ тѣзи три идеала човѣкъ развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законитѣ на разумната природа. Така той придобива знания, да манипулира съ природнитѣ закони. Всички хора се стремятъ къмъ знание. Тѣ не подозиратъ даже, че знанието е въ самитѣ тѣхъ. Ако наблюдавате животнитѣ, запримѣръ, ще видите, че когато нѣкое животно заболѣе, то само намира своя лѣкъ. Следъ дълго боледуване, у него се пробужда едно вѫтрешно чувство, нѣкакъвъ инстинктъ, съ помощьта на който самò намира тревитѣ, съ които може да се лѣкува. Това се забелязва и въ месояднитѣ, и въ тревопаснитѣ животни, даже и въ насѣкомитѣ. Сѫщото чувство се забелязва и въ човѣка. Оставете животното само на себе си, и то ще намѣри своя лѣкъ, ще намѣри методъ за своето лѣкуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило нѣкѫде въ България. За да не го смущава никой, то се скрило въ хамбара на своя господарь, дето прекарало цѣла седмица безъ ядене. Отъ време на време само лизало счупеното мѣсто. Кой научи това куче да пости? — Неговото вѫтрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашниятъ сокъ действувалъ добре върху крака и помагалъ за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракътъ му скоро зарасналъ. И съвременнитѣ лѣкари практикуватъ постъ при различнитѣ болести. Когато се яви нѣкаква рана въ организъма на човѣка, лѣкаритѣ препорѫчватъ абсолютенъ постъ. Отъ гладъ, отъ малко ядене хората не умиратъ; тѣ умиратъ отъ преяждане, отъ много ядене. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, какъ ще прекаратъ живота си. Ако нѣкой гладува 24 часа, той се уплашва и казва: Гладенъ ще умра! — Да, има възможность човѣкъ да умре гладенъ, но малка е тази възможность. Най-малката възможность да умре човѣкъ е, именно тази, да умре отъ гладъ. Защо? — Защото, докато между хората сѫществува вѫтрешна, съзнателна връзка на любовь, никой не може да умре отъ гладъ. Затова, обаче, се изисква будность на съзнанието. Докато има будни души въ свѣта, тѣ винаги ще бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на хората. Тѣ всѣкога ще иматъ желание и готовность да имъ помагатъ. Този законъ работи по цѣлия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да развива въ себе си благородното чувство на вѫтрешно единение съ всички живи, разумни сѫщества. Трѣбва да се създаде тѣсна вѫтрешна връзка между всички разумни сѫщества въ свѣта. Тази връзка не трѣбва да бѫде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаятъ повдигането на човѣчеството, които работятъ и се жертвуватъ за него. Само по този начинъ тѣ могатъ да прилагатъ ония закони, споредъ които благата на природата се разпредѣлятъ правилно, въ зависимость отъ степеньта на развитието на всѣко живо сѫщество. Само така ще може всѣки да използува своя стремежъ къмъ свобода, къмъ развитие. Като говоря за развитието на човѣка, имамъ предъ видъ неговата вѣра. Развитието на човѣка се обусловя отъ степеньта на неговата любовь, отъ неговото умствено развитие. Ако е съ слабо развитъ умъ, той ще си създаде и съответенъ животъ. Какъвъ ще бѫде онзи човѣкъ, въ сърцето на когото отсѫжтствува любовьта? — Той ще бѫде жестокъ — нищо повече. Какъ ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Какъ ще накарате съвременнитѣ хора да не екзекутиратъ човѣка, щомъ тѣ сѫ убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, тѣ ще изпратятъ виновния на онзи свѣтъ. Де е културата на съвременнитѣ хора? Днесъ, по всички краища на свѣта, има хора, които протестиратъ противъ екзекуцията, но не е дошло още времето на великитѣ държавници, на хората съ велики и широки умове, съ благородни и възвишени сърца, които да разрешаватъ въпроситѣ по свобода, по велико съзнание. На много отъ съвременнитѣ държавници съзнанието е въ тъмнина, въ мракъ. Сърцата имъ сѫ като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но сѫщевременно — и нейното нещастие. Бисмаркъ не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртьта ражда смърть. И съвременнитѣ хора не разбиратъ още този законъ. И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбокъ вѫтрешенъ принципъ — на дълбоко вѫтрешно единение: да желаешъ доброто на другитѣ хора, както на себе си; да желаешъ успѣха на ближнитѣ си, както на себе си. Това значи да сѫществува между хората вѫтрешна разумна връзка. Само при сѫществуването на тази връзка, вие ще съзнаете, че въ много отношения всички хора по цѣлия свѣтъ мислятъ, чувствуватъ и действуватъ еднакво. Щомъ съзнавате тази връзка между хората, ако сте пѫтникъ и останете безъ хлѣбъ, който да ви срещне, ще бѫде готовъ да раздѣли хлѣба си съ васъ. Ако сте ученикъ и нѣмате книги, той ще ви услужи съ своитѣ. Той нѣма да учи заради васъ, но ще ви помага. Ето защо, по силата на единството, което сѫществува между хората, всички общества и народи трѣбва да се обединяватъ, но не да се раздѣлятъ. Въ природата дѣление не сѫществува. Дѣлението е разцѣпление, отклонение отъ цѣлото. Мисъльта, която сега искамъ да оставя, е не само да слушате, но и да прилагате. Каквото приложите презъ годината, това е важно за васъ. То е вашиятъ капиталъ. Търговецътъ се ползува само отъ онзи капиталъ, който се пуща въ обръщение. Земедѣлецътъ се ползува само отъ онази земя, която се обработва и дава плодове. Човѣкъ може да има много енергии, но само онази ще го ползува, която се прилага въ работа. Само онази мисъль, само онова чувство и само онази постѫпка опредѣлятъ сѫществуването на човѣка, които иматъ приложение въ живота му. Силитѣ, които човѣкъ съзнателно прилага въ живота си, го опредѣлятъ като човѣкъ, като разумно сѫщество. Следователно, желая ви да приложите въ живота си поне часть отъ всичко това, което сте чули и разбрали сега. То съставя истинската наука. Сега, отъ всички хора се изисква работа. Мнозина мислятъ, че могатъ да отложатъ работата си за въ бѫдеще. — Да отлагате нѣщата въ бѫдеще, то е все едно да казвате, както нѣкои казватъ, че свѣтътъ ще се подобри въ бѫдеще. — Ако очаквате човѣчеството да се подобри въ бѫдеще, това е въпросъ на друга йерархия. Вие предоставяте тази работа на сѫщества по-разумни отъ васъ. И това е добро, но всѣки човѣкъ трѣбва да приложи нѣщо отъ себе си за подобрение на човѣчеството. Богъ самъ може да оправи човѣчеството, да подобри свѣта, за което има свой планъ, но въ тази работа Той оставя дѣлъ и за човѣка. Щомъ започне да работи чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърце и чрезъ своята воля, човѣкъ се свързва съ по-велики отъ себе си сѫщества, повдига се на тѣхния уровенъ, а съ това заедно и съзнанието му се разширява. Сѫщото нѣщо става и между културнитѣ хора въ Франция, Германия, Англия, Америка и т. н. Тѣ се намиратъ помежду си въ тѣсна вѫтрешна връзка: кореспондиратъ си, разговарятъ се — подържатъ известни отношения. Единъ день всички хора ще се свържатъ и взаимно ще си помагатъ. Било е време, когато отдѣлнитѣ хора, общества и народи не сѫ били свързани помежду си, но сега вече всички чувствуватъ, че сѫ членове на едно Велико цѣло. Това Велико цѣло наричаме Всемирна душа, Козмическо съзнание, което е важенъ факторъ въ свѣта. Къмъ това съзнание се стреми днесъ цѣлото човѣчество. Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човѣка, но тъй нареченото Велико Козмическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на единъ домъ, да работятъ заедно и да се разбиратъ. Това не е утопия, не е химера, но е нѣщо реално. Съ какво се занимава човѣкъ, какъвъ занаятъ има, това не може да го спъва въ реализирането на неговитѣ стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човѣкъ, това не може да го спъва въ неговия великъ идеалъ. Великиятъ идеалъ включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. Ако земедѣлецътъ носи великъ идеалъ въ душата си, трудътъ му ще бѫде достоенъ и благословенъ. И тогава, ако той засѣе само десеть декара земя, ще има плодоветѣ на сто декара. Той ще употрѣбява малко трудъ, но ще има голѣмо изобилие и свободно време за почивка и за духовна работа. Съвременнитѣ хора казватъ, че трѣбва да работятъ много, за да изкарватъ повече храна. — Споредъ мене, човѣкъ не трѣбва да яде много. Той се нуждае отъ малко храна, която трѣбва добре да се смели, да не оставатъ никакви излишъци въ стомаха. Храната трѣбва да се смила напълно, да не оставатъ излишъци; така сѫщо и горенето на тѣлата трѣбва да става пълно, да не се отдѣлятъ излишни, вредни газове. И наистина, ако човѣкъ може да извади всичката енергия отъ житото, съ сто грама жито той би могълъ да подържа живота си цѣла седмица. А колко пѫти по сто грама жито консумира днесъ човѣкъ въ продължение на цѣла седмица! При това, колко малко енергия консумира човѣкъ отъ храната, която възприема въ себе си! Като погледнете съвременния човѣкъ, ще видите, че той има изобилно венозна кръвь, поритѣ му сѫ запушени, вследствие на което се раждатъ редъ болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голѣмото неразбиране между хората, на голѣмото лакомство. Като ядатъ, всички бързатъ, вследствие на което храната имъ не може правилно да се смила. Въпрѣки това, слушалъ съмъ да казватъ: Като ядешъ, ушитѣ ти трѣбва да пукатъ. — Не зная, какъвъ смисълъ има въ пукането на ушитѣ. Напротивъ, когато яде, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ, да седне предъ трапезата тихъ и спокоенъ и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цѣлъ часъ — нѣма защо да бърза. Нѣкой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди кой си го чакалъ отвънъ. Питамъ: може ли човѣкъ да бѫде здравъ при такова бързане? Не само това, но следъ като се наяде съ топла, гореща пражола, ще си зарѫча студено вино, току що извадено отъ леда. Който постѫпва така, той ще се намѣри въ положението на нѣкой си дѣдо Георги отъ Южна България, който ялъ топли, печени агнета и пилъ студено, ледено вино, докато единъ день заболѣлъ тежко отъ стомахъ. Лѣкаритѣ констатирали ракъ въ стомаха. Пъшкалъ, мѫчилъ се дѣдо Георги и си казвалъ: Ще ядешъ ли пакъ топло агнешко печено и отгоре вино студено? Боледувалъ дѣдо Георги 40-50 деня, и презъ това време употрѣбявалъ само чисто дървено масло. Като оздравѣлъ, не повторилъ вече сѫщата погрѣшка. Следователно, ще знаете, че нещастията въ живота ви се дължатъ на рѣзкитѣ промѣни, на които се подавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате въ голѣмо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхътъ, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нѣщо, и страхътъ дойде да ви напомни, че скръбьта ще ви посети. И вие се движите отъ изобилие въ недоимъкъ, отъ радость въ скръбь, отъ свѣтлина въ тъмнина. Тия смѣни се дължатъ на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човѣка. Днесъ се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и отъ сѣнката си. Ето защо, пазете се отъ страха, пазете се отъ умразата, пазете се отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, които създаватъ известни утайки, известни отрови въ организъма на човѣка. Отъ най-старо време и до днесъ още на хората се препорѫчва добъръ, чистъ животъ. Защо? — Да избегнатъ отровитѣ на живота. Казано е: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила; да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Значи, на всички хора се препорѫчва любовь. Защо? — Защото любовьта носи елексира на живота. Любовьта носи свѣтли мисли въ живота на човѣка и постоянно му нашепва: Не бой се, ще победишъ! Изгубишъ сто хиляди лева, тя казва; Не бой се, тия пари ще дойдатъ отъ друго мѣсто! Нѣкой вземе хлѣба ти, тя пакъ казва: Не бой се, отдругаде ще дойде новъ, прѣсенъ хлѣбъ! Който е взелъ твоя хлѣбъ, нека сладко го яде. Да ти даде Богъ здраве и животъ, всичко ще дойде на мѣстото си. Азъ съмъ виждалъ, какъ селяни постѫпватъ съ кучетата си на нивата. Вземе той торба съ хлѣбъ отъ дома си и тръгне на нивата. Започва да оре, и туря торбата на земята. Кучето подушва хлѣба, задига го и бѣга. Добриятъ селянинъ поглежда къмъ хлѣба и казва: Нѣма нищо, отъ мене да замине! Азъ не трѣбваше да оставямъ торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хлѣбъ е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами азъ какъ ще покажа своята човѣщина? Да е жива жена ми, да ме поживи Богъ, ще работя, и хлѣбътъ пакъ ще дойде. — Това наричамъ права философия на живота. Има селяни, които се сърдятъ, биятъ, гонятъ кучето, ако си позволи да грабне хлѣба отъ торбата. Питамъ: какво ще правите тогава, като дойдатъ нещастията въ живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на еднитѣ, и на другитѣ човѣкъ трѣбва да гледа съ трезвъ умъ, съ свѣтълъ погледъ. Истинскиятъ човѣкъ се познава при неблагоприятнитѣ условия на живота, а не при благоприятнитѣ. Вѣрата на човѣка се изпитва при най-голѣмитѣ противоречия. Здравиятъ параходъ не се изпитва на брѣга на океана, на пристанището, но всрѣдъ голѣмитѣ вълни, всрѣдъ буритѣ и ураганитѣ, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при траскане. И най-после, когато този параходъ премине отъ единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, безъ да е загубилъ нито единъ матросъ, нито единъ пѫтникъ, той заслужава похвала. Голѣмъ юнакъ е този параходъ. Казвамъ: такъвъ параходъ представя и всѣки човѣкъ отдѣлно. Той е пуснатъ въ великия океанъ — живота, всрѣдъ буритѣ и вълнитѣ да се изпита, да се кали. И ако той, като този параходъ, съ своитѣ велики мисли, чувства и постѫпки, може да извърви своя пѫть, отъ единия до другия край на океана, и здравъ се върне на пристанището си, той заслужава похвала като великъ герой, като голѣмъ юнакъ. Когато дойдатъ голѣмитѣ изпитания и мѫчнотии въ живота, човѣкъ трѣбва да има поне единъ добъръ приятель, който да му каже: Дръжъ се! Не се плаши, ти ще устоишъ. Затова отъ всички се изисква едно солидно вѣрую, а не суевѣрие. Всички трѣбва да имате такова вѣрую, което да почива на основата на свѣтълъ умъ, на благородно сърце, на вѫтрешни и красиви стремежи. При това положение само човѣкъ може да направи връзка, контактъ между ума, сърцето и волята си, да влѣзе въ общение съ всички добри, разумни хора, които да образуватъ помежду си общество, основано на братство, на хармониченъ редъ и порядъкъ. Какво правятъ сегашнитѣ хора? — Тѣ постоянно запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, защо животътъ се проявява по тоя начинъ и т. н. На тѣзи въпроси можемъ да дадемъ отговоритѣ на великитѣ хора. Тѣ казватъ: За да си отговорите на тѣзи въпроси, първо трѣбва да намѣрите пѫтя, начина, по който животътъ може да се изправи. — Каквото сѫ говорили въ миналото, каквото говорятъ въ бѫдеще, всичко това произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Защо? — Защото свѣтлината произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Дали свѣтлината иде отъ газена лампа, отъ огънь, или отъ електрическа крушка, тя иде все отъ единъ и сѫщъ източникъ — отъ слънцето. Ако слънцето изчезне, никаква свѣтлина не би сѫществувала, никакъвъ животъ не би имало на земята. Значи, щомъ сѫществува свѣтлина въ нашия умъ, сѫществува свѣтлина и въ свѣта. Сѫществува мисъль въ нашия умъ, сѫществува Богъ и въ свѣта. Ние правимъ заключение отъ себе си, като излизаме отъ частното къмъ общото, а понѣкога вървимъ и по обратенъ пѫть — отъ общото къмъ частното. Тѣзи методи виждаме навсѣкѫде въ природата. Когато слънцето, т. е. цѣлото залѣзе, веднага се запалватъ безброй огньове и свѣтлини. Щомъ слънцето, или цѣлото изгрѣе, всички огньове и свѣтлини загасватъ. Значи, когато общото говори, частното мълчи; когато частното говори, общото мълчи. Казано е въ Господнята молитва: „Отче нашъ, Който си на небето“. — Защо е казано „който си на небето“, а не — „който си на земята“? — Защото Отецъ, Баща има само на небето. На земята нѣма никакъвъ Отецъ, никакъвъ Баща. Ако имаше такъвъ Баща на земята, хората нѣмаше да се биятъ помежду си. Кога се биятъ децата? — Когато бащата не е въ кѫщи. Щомъ бащата е въ кѫщи, децата сѫ мирни, кротки. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Кога хората сѫ лоши?— Когато баща имъ не е у тѣхъ. — Кога хората сѫ добри? — Когато баща имъ е у тѣхъ. — Кога ученицитѣ мислятъ? — Когато учительтъ имъ е между тѣхъ. Той предава своята лекция, а ученицитѣ слушатъ, мислятъ. Когато учительтъ не е между ученицитѣ си, тѣ нищо не знаятъ. Когато учительтъ влѣзе въ класъ, ученицитѣ научаватъ всичко. Следователно, когато казваме, че сѫществува религия въ свѣта, тази религия трѣбва да се обоснове на велика идея, която да хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората. Религията не трѣбва да хвърля сѣнка въ умоветѣ на хората, нито да имъ туря юларъ. Религията има за цель да създаде връзка между умоветѣ и сърцата на хората, да имъ даде новъ потикъ, нови стремежи. Христосъ е изразилъ тази идея въ стиха: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ“. На друго мѣсто Той казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Ако говоря съ ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. Сега, желая ви, отъ всичко онова, което чухте, да се постараете, отъ дълбочината на вашия умъ и на вашето сърце, да изразите доброто и възвишеното у васъ и да го впрегнете на работа презъ годината. Поздравявамъ ви сега съ работата, която ще започнете и която нѣма край. Ние сме се събрали на съборъ, не както хората обикновено се събиратъ, но за работа, която ще трае не дни или месеци, но години, десетки и стотици години — работа, която има начало, нѣма край. Тази работа има велико бѫдеще, и затова се изискватъ общи усилия на човѣшкитѣ души. И тъй, пожелавамъ ви тази година да свършите поне една часть отъ предвидената ви работа, като извадите нѣщо отъ скритото съкровище на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата душа и го приложите въ живота си. Само така ще придобиете вѫтрешна опитность, ценна за презъ цѣлия ви животъ. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Братство единство ние искаме". Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 1. Лекция оть Учителя, държана на 25 августъ, 1927 г. — VII. день на събора. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАБОТА НА ПРИРОДАТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“. Размишление. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ да бѫде идеалъ въ живота ви“? Богъ може ли да бѫде идеалъ? Отъ обективно гледище, какво разбирате подъ думата „идеалъ“? Отговорете на въпроса отъ гледището на живата природа, а не отъ това, какво хората мислятъ. Идеаль е гръцка дума. Идеалъ и идея е едно и сѫщо нѣщо. Идеитѣ произлизатъ отъ идеала. Идеята става идеалъ, когато се оформява, Идеята е форма на нѣщо, тя сама по себе си не е нѣщо живо. Нѣкой казва: Азъ имамъ нѣкаква идея. — Каква идея имашъ? — Да стана ученъ човѣкъ. — Какво отъ това, че ще станешъ ученъ човѣкъ? Нима свѣтътъ не е пъленъ съ учени хора? Каква е задачата на ученитѣ хора? Да изучаватъ, какъ се е създала земята? Нѣкои учени казватъ, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази голѣмина, която днесъ виждаме. Питамъ: тия учени присѫтствували ли сѫ при създаването на земята? Това, което тѣ казватъ за създаването на земята, сѫ научни предположения само. Тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, а могатъ и да не сѫ вѣрни. Досега не се е явила нито една научна теория, нито въ официалната наука, нито въ окултизма, която да обяснява точно, какъ е създадена и образувана земята. Мойсей, който билъ запознатъ съ египетската мѫдрость, пише въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земяга“. Знаете ли, какво означава думата „създаде“? Разбирате ли нейния дълбокъ смисълъ? Човѣкъ се интересува отъ създаването на земята, защото той е миналъ презъ всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървѣло паралелно съ развитието на човѣка. Ако земяга не представяше история на човѣшкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Богъ небето и земята“. Небето подразбира висшето начало въ човѣка. Земята — низшето начало въ човѣка. Човѣкъ се интересува отъ създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано съ неговото висше съзнание, съ неговия умъ. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, презъ какви мѣста сте минали, кой ви свали на земята, презъ коя врата сте минали и т. н. Въ пространството, презъ което минаватъ душитѣ, има единъ крѫгъ обширенъ, но твърдъ. Този крѫгъ има 12 врати. Когато нѣкоя душа трѣбва да слѣзе на земята, духоветѣ, които я носятъ, обикалятъ земята три пѫти, докато най-после минатъ презъ една отъ 12-тѣ врати. Всѣка врата опредѣля пѫтя, по който човѣкъ ще върви, като слѣзе на земята. Важно е, значи, презъ коя отъ тия 12 врати ще мине човѣкъ. Отъ голѣмо значение за човѣка е вратата, презъ която ще мине неговата душа. Ако по погрѣшка мине презъ вратата на животинското царство, той ще се въплъти въ нѣкаква животинска форма. Ако нѣкой се въплъти въ формата на заекъ, какво ще научи? Презъ цѣлъ животъ той ще остри ушитѣ си, ще се вслушва, ще бѫде на щрекъ, да не дойде отнѣкѫде нѣкаква опасность. Ето защо, и като слиза на земята, и като се качва на небето, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрѣшния пѫть, цѣлъ животъ ще плаща погрѣшката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човѣкъ да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но затова се изисква особена заслуга. Казва се за пророкъ Илия, че се е възнесълъ на небето съ огнена колесница. Но единъ бѣше пророкъ Илия. Никой другъ не отиде на небето съ колесница. Често окултниятъ ученикъ изпада въ положение да мисли, че много знае, а понѣкога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква отъ него: това, което днесъ знае, той трѣбва да постави за основа на бѫдещето знание. Вземете, напримѣръ, въпроса за вѣрата. Казано е за ученицитѣ Христови, че сѫ се обърнали къмъ Христа съ думитѣ: „Придай ни вѣра“. Това показва, че тѣ не сѫ знаели, какво въ сѫщность представя вѣрата. Вѣрата не е нѣщо механическо, което се дава; вѣрата е процесъ на растене, процесъ на развитие. Затова, именно, Христосъ уподобява вѣрата на синапово зърно, което се посажда въ земята, расте и се развива. Значи, и вѣрата, като синаповото зърно, расте въ човѣка. Изпитанията, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота на човѣка сѫ необходими, за да разклатятъ и уякчатъ неговата вѣра. Отъ гледището на съзнателния органически животъ, страданията иматъ за цель да уякчатъ, да засилятъ вѣрата на човѣка. Великитѣ, светитѣ хора сѫ имали силна вѣра и положителни знания, вследствие на което сѫ могли да изнесагъ всички изпитания и страдания въ своя животъ съ радость. Запитали единъ отъ древнитѣ адепти, какво нѣщо е Господъ, но вмѣсто отговоръ, той взелъ една керемида и я стисналъ: отгоре й излѣзълъ огънь, отдолу потекла вода, а въ срѣдата останала твърда. Съ това той искалъ да каже, че има три начина, чрезъ които може да се обясни, какво нѣщо е Господъ: чрезъ огънь, чрезъ вода и чрезъ твърдата материя. Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човѣшкото тѣло, което стискате, за да извадите отъ него огъня, т. е. мисъльта, и водата, т. е. живота. Огъньтъ, пламъкътъ излиза нагоре, водата изтича отдолу, а въ срѣдата остава твърдата материя — човѣкътъ. Обаче, въ физическо отношение, човѣшкото тѣло представя група отъ клетки. Тази аналогия на човѣка, на човѣшкото тѣло съ керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на човѣка да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, какъ се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на нѣкой индусъ да насади една семка отъ портокалъ и въ единъ часъ само да й въздействува съ мисъльта си, да я нака-ра да израсте, да цъвне и да върже плодъ, отколкото да обясни, какъ става това нѣщо. Съ силата на мисъльта си, той може да създаде цѣло растение, но не знае, какъ става това, не познава законитѣ, тайнитѣ на природата. Какво ще се ползувате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вѫтрешнитѣ закони, чрезъ които природата си служи? Днесъ ученитѣ по цѣлия свѣтъ се стремятъ, именно, къмъ това, да се домогнатъ до тайнитѣ на природата и да владѣятъ нейнитѣ сили. Днесъ всички хора иматъ желание изведнъжъ да станатъ учени, богати, силни, щастливи. Тѣ искатъ да придобиятъ всичко това въ единъ часъ, както нѣкои индуси могатъ въ единъ часъ да създадатъ цѣлъ портокалъ, или житенъ класъ отъ една семка само. Обаче, всѣки такъвъ плодъ е лишенъ отъ своята естествена сочность, сладость и вкусъ. Така израсналъ, плодътъ коренно се различава отъ онзи, който е образуванъ и развитъ чрезъ закона на вѣрата, т. е. чрезъ последователнитѣ процеси на растене, завързване и узрѣване. Всички Божесгвени процеси въ природата се извършватъ бавно, последователно. Всѣки плодъ, който се е образувалъ чрезъ силата на мисъльта, е лишенъ главно отъ своята хранителность, както и отъ усло вията за по-нататъшното му развитие. Вземете, напримѣръ, метода, до който съвременнитѣ учени сѫ дошли при изкуственото излупване на яйца. Днесъ могатъ, въ специални апарати, да се създаватъ по изкуственъ начинъ пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца, и пиленца ще има. Нѣма нужда вече отъ квачки. Обаче, отъ яйцата на тия излупени пиленца не могатъ да се излупватъ нови пиленца. Какво показва това? Това показва, че въ тия яйца липсва нѣщо сѫществено — животъ липсва. Казвамъ: природата не търпи бързитѣ процеси. Въ бързитѣ процеси всѣкога ставатъ погрѣшки. Често младитѣ бързатъ да изживѣятъ всичко. Тѣ казватъ: Да изживѣемъ всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Споредъ мене, да желае човѣкъ всичко да опита още въ младинитѣ си, това значи преждевременно да остарѣе. Човѣкъ трѣбва да остави нѣкои нѣща за по-късно, да не изпита всичко изведнъжъ, но да остане нѣщо, което да го интересува. Щомъ не се интересува отъ нищо, той е старъ. Колкото по-голѣмъ интересъ и любознателность има човѣкъ, толкова по-младъ е той. Колкото повече идеи има човѣкъ, толкова по-голѣма е възможностьта за продължаване на неговия животъ. Идеитѣ въ човѣка сѫ яйца, които предстоятъ на излупване. Разумниятъ човѣкъ излупва само толкова идеи, колкото храна има за тѣхъ. Ще кажате: Ами ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили? Азъ пъкъ ще ви запитамъ: Като мислите, че за времето, презъ което сте работили, е трѣбвало да придобиете много нѣщо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята, и кой ви е пратилъ? Вие сами ли дойдохте, или Богъ ви прати? Казвате, че всичко чрезъ Него стана. — Ако, наистина, е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарьтъ го билъ? Защо ограбениятъ се оплаква, че го обрали? Нека всѣки, който страда, каже, че всичко чрезъ Него стана, и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихътъ: „Всичко чрезъ Него стана“, се отнася до висшето въ човѣка, което дава потикъ, разширяване на човѣшката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрезъ Него ставатъ, но конечнитѣ, временнитѣ не ставатъ чрезъ Него. Въ конечнитѣ работи Богъ не взима никакво участие. Че е така, виждаме отъ това, че самъ Богъ се чуди за всички ония думи, които пророцитѣ изнасятъ като Божии. Богъ говори чрезъ пророцитѣ, но не всичко, което тѣ говорятъ, е все отъ Бога казано. Като се намѣрилъ въ голѣми противоречия, единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка?“ На друго мѣсто сѫщиятъ пророкъ казва: „Господи, защо ме излъга?“ Пророкътъ искалъ да каже друго нѣщо, но несполучливо превели думитѣ му. Той искалъ да каже: Господи, въ усърдието си да Ти служа, азъ се излъгахъ и опозорихъ името Ти. Значи, самъ пророкътъ не е предалъ точно мисъльта си, вследствие на което е внесълъ известно заблуждение въ умоветѣ на хората. Ето защо, когато нѣкой казва, че всичко е отъ Бога, съ това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човѣкъ върши на своя глава, не е отъ Бога, и лесно може да се изправи. Методитѣ за изправяне на погрѣшкитѣ, на престѫпленията, се намиратъ въ рѫцетѣ на човѣка. Когато нивата на земедѣлеца не даде своитѣ плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде въ гората, да чака пѫтници да ги обира. Да, но това не е отъ Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човѣшки умъ. Отъ всички хора се иска права мисъль. Когато нѣкой съжалява, че влѣзълъ въ духовния пѫть, това показва, че той ималъ нѣкаква користолюбива мисъль, да спечели много нѣщо. Преди всичко, никой никого не е канилъ въ дадено общество. Ученикътъ самъ отива на училище, студентътъ самъ се записва въ университета. Нито учителитѣ, нито професоритѣ заставятъ на сила ученицитѣ си да следватъ училище или университетъ. — Ама не сме придобили много. - Това зависи отъ самитѣ васъ. Има причини, заради които невидимиятъ свѣтъ не ви дава онѣзи начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има нѣща, които природата е затворила съ деветь ключа и ги пази най-ревностно отъ своитѣ неразумни деца. Какъвъ окултенъ ученикъ може да бѫде онзи, който, за нищо и никакво, се гнѣви и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидятъ взаимно, тѣ не търсятъ нито сѫдъ, нито защита отъ нѣкого, но се набиватъ, а следъ това си подаватъ рѫка, сбогуватъ се и си заминаватъ. Какъ постѫпватъ окултнитѣ ученици при подобни случаи? Като кажатъ една обидна дума на нѣкой ученикъ, той разправя на всички около себе си, че го обидили. — Това не е ученикъ. Такъвъ ученикъ трѣбва да се изключи отъ Школата. Едно трѣбва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щомъ е така, той не трѣбва да се обижда отъ истината. Отъ това гледище, като служи на Бога, на истината, човѣкъ ще бѫде полезенъ и на себе си, и на другитѣ. Законътъ е такъвъ. Не може човѣкъ да прави опити съ другитѣ, ако не е правилъ съ себе си. Нѣкой проповѣдвалъ на единъ свой приятель, че трѣбва да служи на Бога. Приятельтъ му билъ шивачъ. Още на другия день той затворилъ дюкяна си и тръгналъ отъ градъ въ градъ да проповѣдва Словото Божие безъ пари. Обаче, учительтъ му, който го съветвалъ да направи това, не могълъ да се реши да предприеме сѫщата работа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да е готовъ да направи всичко, каквото говори. За тази цель се изискватъ опити. Безъ опити никаква наука, никакви знания не се придобиватъ. Това, което ви говоря, се отнася за ония, които сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Колко души днесъ сѫ готови да отидатъ на кладата за Словото Божие, за новото учение? Колко души могатъ, като Хуса, да се качатъ на кладата и да изгорятъ за своитѣ убеждения? Обаче, трѣбва да знаете, че хората, коцто истински служатъ на новото учение, не изгарятъ, нито лъвове ги изяждатъ. Напримѣръ, тримата момци, за които се говори въ Стария Заветъ, бѣха хвърлени въ огнена пещь, но не изгорѣха. Пророкъ Данаилъ бѣше хвърленъ въ ровъ между лъвове, но тѣ не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бѣха тѣ. Сѫщото може да се каже и за окултния ученикъ: той нито изгаря, нито лъвове могатъ да го изядатъ. Ще дойде време, когато всѣки ще се постави на такъвъ изпитъ, да се провѣри, да опита себе си. Днесъ всички се тревожатъ, какъ ще прекаратъ живота си, какъ да се справятъ съ сиромашията си и т. н. Окултниятъ ученикъ не се смущава отъ тия нѣща, той има вѣра въ себе си, въ Първото Начало, и знае, че всичко може да преодолѣе. Казвамъ: безпокойствията на хората се дължатъ на отрицателни мисли въ тѣхъ, на външни влияния отъ лоши духове. Казано е въ Писанието: „Изучавайте духоветѣ“! Значи, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ мисли и чувства, да ги различава, да знае тѣхния произходъ и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своитѣ мисли и чувства, човѣкъ ще дойде до положение да разбира мислитѣ и чувствата и на другитѣ хора, и по този начинъ да се пази и отъ чуждитѣ влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срѣщате нѣкой човѣкъ, въодушевилъ се отъ нѣщо, иска да направи нѣкакво добро. На другия день го срѣщате, иска да направи нѣкакво зло. Вчера се повлиялъ отъ доброто, а днесъ — отъ злото. Сега, за да се предпазва отъ лошитѣ влияния, човѣкъ трѣбва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечерь, като си лѣга, човѣкъ трѣбва да се огради добре: кѫщата си, леглото си, тѣлото си, както и всички удове на организъма си. Това сѫ правили хората и отъ най-старитѣ времена, било съ молитви, било съ пѣсни. Днесъ вие си лѣгате и казвате формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь“. Ако любовьта е въ човѣка, той е разрешилъ всички въпроси. Сега, като ви говоря така, азъ нѣмамъ намѣрение да ви плаша, да ви изкарвамъ отъ релситѣ. Напротивъ, азъ искамъ да ви намѣстя на релситѣ. За тази цель, вие трѣбва да поставите въ ума си една основна, идейна мисъль и да се държите за нея. Щомъ имате такава мисъль въ ума си, ще знаете, че противоречията въ живота сѫ вънъ отъ Бога. Щомъ мислите така, всички напреднали, разумни сѫщества ще ви бѫдатъ въ услуга. И най-лошъ човѣкъ да сте, тѣ ще ви помогнатъ, ще ви извадятъ отъ всички мѫчения и страдания, на които се натъквате. Богъ разполага съ хиляди методи, чрезъ които може да помогне на всѣки човѣкъ. Трѣбва да бѫдете смѣли, отъ нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пѫтя си, не се безпокойте. Ще се качите на нѣкое дърво и ще се спасите отъ нея. — Ами, ако нѣма дърво? — Ще се качите на нѣкой голѣмъ камъкъ. — Ако и камъкъ нѣма наблизо? — Тогава, ако сте страхливъ, ще легнете на земята и ще се присторите на умрѣлъ. Обаче, това сѫ все методи за страхливцитѣ. Ако окултенъ ученикъ срещне мечка, той ще колѣничи на земята, ще повдигне очитѣ си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстѫпи настрана, понеже е срещнала човѣкъ, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молятъ. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете въ този моментъ, на лицето й ще забележите особенъ изразъ, нѣщо, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиознитѣ правятъ. Това е преживяване. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѫде религиозенъ, но духовенъ, да води животъ пъленъ съ вѫтрешни преживявания. И тъй, едно се иска отъ ученика — любовь къмъ Бога. Тази любовь трѣбва да бѫде непреривна и неизмѣнна, каквато е любовьта на Бога къмъ всички живи сѫщества. Любовьта къмъ хората може да се мѣни, да става по-гореща и по-студена, както огъньтъ, който може да се запалва и да изгасва. Човѣшкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето — никога. Човѣшката любовь може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и сѫща, непоколебима. Хората мислятъ, че каквито промѣни ставатъ съ малкитѣ поточета и рѣки, такива промѣни могатъ да ставатъ и съ извора. Не, изворътъ не се мѣни. Вследствие на кривитѣ и прибързани заключения на хората се създаватъ и противоречията въ тѣхния животъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не отговаря на любовьта. Дойдете ли до любовьта, всички противоречия изчезватъ. Божията Любовь изисква отъ хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание къмъ хората, той губи уважение и почитание и къмъ себе си. Щомъ изгуби уважение и почитание къмъ себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гнѣви, сърди или обижда, човѣкъ трѣбва да знае, че се намира предъ Божието лице, и Богъ всичко вижда. Казвамъ: стари и млади, всички трѣбва да имате страхопочитание къмъ Бога. Такъвъ човѣкъ ще бѫде смѣлъ, решителенъ, чистъ по душа и сърце. Той знае, кога и по какъвъ начинъ да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готовъ да изпълнява волята Божия на всѣко време и мѣсто. Не може да се помага на човѣкъ, умътъ на когото е пъленъ съ отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъвъ човѣкъ, невидимиятъ свѣтъ чака той да заспи и тогава да му изпрати помощьта си. Докато не забрави обидата си, човѣкъ не може да се лѣкува. Ако дървото е посадено на мѣсто, кой какъ мине покрай него, ще пожелае да го полѣе. Ако не е посѣто на мѣсто, това дърво ще изсъхне. То трѣбва да се премѣсти нѣкѫде, дето всички ще го виждатъ. Христосъ казва: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и въ огъня се хвърля“. Това не значи, че вие сте такива прѫчки, но ако дойде и до отрѣзването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, следъ като получавате отъ Бога хиляди блага, всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какво той е направилъ за Господа? Казано е въ Писанието: „Да просветнатъ лицата ви предъ человѣцитѣ, за да видятъ славата Божия“. Това се изисква отъ човѣка. Нѣкой казва, че иска да умре. — И това не е лошо, но смъртьта не разрешава въпроситѣ. Другъ пъкъ иска да живѣе. — И желанието за животъ не разрешава въпроситѣ. Който иска да умре, той иска да се освободи отъ страданията; който иска да живѣе, той иска да придобие нѣщо. Има смисълъ да умре човѣкъ, но ако може да премине отъ едно положение въ друго. Обаче, ако умре безъ да придобие нѣщо, тази смърть не е на мѣстото си. Тъй щото, не е въпросътъ човѣкъ да се лиши отъ живота си, но той трѣбва да дойде до сѫщественитѣ работи, да придобие истинската любовь и истинското знание. Много нѣща човѣкъ не е опиталъ и разбралъ, а трѣбва да ги опита. Можете ли да наречете животъ този на пияницата, на банкера или на търговеца? Животътъ подразбира ползуване на човѣка отъ всички блага, които могатъ да разширятъ и освободятъ душата му. Който разбира живота така, той е подобенъ на пеперуда, която ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ. Животътъ на окултния ученикъ, съ неговитѣ мисли и чувства, представя градина отъ разкошни цвѣтя, върху които хората, като пеперуди, събиратъ сладъкъ сокъ. На пролѣть тази градина е пълна съ всевъзможни цъвнали ароматни цвѣтя. Който опита соковетѣ на тия цвѣтя, той трѣбва да благодари за тѣхъ. Презъ есеньта тази градина е пъпна съ сладки, зрѣли плодове. Тѣ не сѫ за пеперудата. Тя трѣбва да махне хобота си, да се приближи до човѣка и въ този видъ да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще кѫса единъ следъ другъ плодоветѣ, ще се разговаря съ тѣхъ по братски и ще имъ благодари. Тия плодове представятъ съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Паритѣ не могатъ да бѫдатъ връзка. Знанието не може да бѫде връзка. Тѣ сѫ само условия. Само вѣчната Божия Любовь може да бѫде връзка между душитѣ. Само Божиятъ Духъ може да направлява душитѣ. Само Той знае, кога една душа трѣбва да влѣзе въ контактъ съ друга, за да могатъ и дветѣ взаимно да проявятъ енергиитѣ си. Така трѣбва да се групиратъ душитѣ по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявятъ своитѣ качества. Въ Божествения свѣтъ се групиратъ по десеть души; въ ангелския — по хиляда; въ човѣшкия свѣтъ — по сто души. Затова е казано: „Дето се събератъ двама или трима въ мое име, тамъ съмъ и азъ. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Едно трѣбва да знаете: докато вървите въ Божествения законъ, ще имате всичко въ изобилие. Щомъ се отклоните отъ този законъ, изворътъ на Божиитѣ блага пресъхва. Като ученици, вие трѣбва да научите закона на самопожертвуването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христосъ казва: „Безъ мене, безъ Любовьта Божия, нищо не можете да направите.“ Христосъ, единъ отъ Великитѣ Учители, казва за себе си: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа на Онзи, Който ме е пратилъ на земята“. Ако това се отнася за Христа, колко повече за васъ? Доколкото вѣрвате въ Бога и Го обичате, дотолкова и работитѣ ви ще се уреждатъ добре. Не е достатъчно временно само да се уредятъ работитѣ ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Богъ урежда работитѣ на човѣка, и като лѣга, и като става, и въ младини, и въ старини, той е доволенъ отъ живота си, всѣки день има по една малка придобивка. Казвате: Животътъ е непостояненъ, времененъ. — Не, истинскиятъ животъ се отличава съ спокойствие. Като лѣгашъ вечерь, да си спокоенъ, че всичкитѣ ти работи сѫ въ изправность и си готовъ да заминешъ, ако те повикатъ. Като ставашъ сутринь, пакъ да си доволенъ, че ще продължишъ работитѣ си отново. Вечерь ще приключвашъ, сутринь ще продължавашъ работитѣ си, и така ще проявявашъ Божията Любовь. Не се смущавайте отъ мисъльта, че сте между грѣшни хора на земята. Не е лесно да дойде единъ чистъ, възвишенъ духъ между хората. Нѣколко хиляди години трѣбваше хората да работятъ на земята, за да дойде Христосъ между тѣхъ. Не се слиза лесно на земята. И тъй, ако между васъ се явяватъ противоречия, вие тркбва да се ползувате отъ опитностьта на миналото. Вие трѣбва да бѫдете по смѣли, по-решителни отъ ученицитѣ на миналитѣ епохи. И между васъ ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напредъ. Това всички трѣбва да имате предъ видъ. Единъ день противоречията ще изчезнатъ, и вие ще влѣзете въ нова область на живота. Тогава езикътъ на хората ще бѫде по-красивъ, а мисъльта имъ — права, безъ никаква критика. Критиката не разрешава въпроситѣ. Знанието, разбирането на нѣщата изключва всѣкаква критика. Истинскиять музикантъ разбира отъ музиката; той схваща и най-тънкитѣ тонове. Добрата пѣвица различава тоноветѣ, правилни ли сѫ, или не. Като гледа подъ микроскопъ, истински учениятъ различава нѣщата въ най-малкитѣ имъ подробности. Може ли тукъ да става въпросъ за нѣкаква критика? Човѣкъ не трѣбва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползува, но ви спъва Сега ще ви дамъ една задача за разрешаване. Представете си, че предъ васъ, като млади, учени хора, свършили университетъ, дойдатъ една стара баба и единъ старъ дѣдо и ви питатъ, какво да правятъ сега, като краката имъ не държатъ вече, очитѣ имъ не виждатъ? Вие ще имъ кажете да вѣрватъ въ Господа. Тѣ, обаче, ще ви отговорятъ: Въ Господа вѣрвахме, но остарѣхме. Въ Господа вѣрвахме, но очитѣ ни отслабнаха, крака та ни не държатъ. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правимъ? Сега и азъ ви оставямъ съ тази задача, да видимъ, кой какъ ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатитѣ. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, тѣ ще ви бѫдатъ благодарни презъ цѣлия си животъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 20 юний, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНИ СТРАНИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Сега ще ви задамъ следнитѣ въпроси: Защо хората се обезсърдчаватъ? Защо вѣрващитѣ се обезсърдчаватъ? Отъ геометрията знаете, че две страни, по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Сѫщото геометрическо положение имаме при зададенитѣ въпроси. Тѣ представятъ, именно, тритѣ прави линии, които сѫ равни помежду си. Ние само задаваме въпроса, защо човѣкъ се обезсърдчава; ние само констатираме факта, че нѣкой се е обезсърдчилъ, а защо се е обезсърдчилъ, коя е психологическата причина за това, не знаемъ. Търговецътъ кога се обезсърдчава? Търговецътъ се обезсърдчава, когато работитѣ му не вървятъ добре, когато малко или нищо не печели, когато губи вложенитѣ въ търговията си капитали и т. н. Значи, вѣрата му се е основавала на капитала. Ученикътъ се обезсърдчава, когато изгуби паметьта си и не може да помни това, което е училъ. Ами вѣрващиятъ защо се обезсърдчава? Той нали вѣрва въ Бога, нали казва, че Богъ е всесиленъ, всеблагъ, всемѫдъръ, всезнаещъ? Той нали казва, че животътъ му произлиза отъ Бога? Защо трѣбва тогава да се обезсърдчава? Въпрѣки това, виждате, че единъ день този човѣкъ се е обезсърдчилъ и казва: Дали сѫществува Богъ, или не сѫществува? Питамъ: коя е причината за неговото обезсърдчаване? Това не се случава само съ обикновенитѣ вѣрващи, но и съ напреднали ученици. Мнозина отъ васъ мислятъ, че като сѫ слушали толкова години да имъ се говори върху новитѣ положения на живота, че сѫ стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте въ предверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Напримѣръ, вие нишо още не знаете за отличителнитѣ чърти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Тѣ представятъ три крѫга на деятелность. Следователно, когато човѣкъ разрешава въпроситѣ отъ гледището на индивидуалното съзнание, изводътъ ще бѫде единъ; когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на общественото съзнание, изводътъ ще бѫде другъ; и най-после, когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на Божественото, т. е. на общочовѣшкото съзнание, изводътъ ще бѫде съвършено различенъ отъ изводитѣ на първитѣ две съзнания. Всички тия съзнания сѫ въ васъ, но вие трѣбва да ги развивате, да работите въ зависимость отъ тѣхъ. Иначе, ако живѣете само съ индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живѣе въ това съзнание, човѣкъ ще се чувствува като божество, отдѣлно отъ съзнанията на другитѣ хора. Хора, съ такова съзнание, представятъ пеперуди, които преждевременно сѫ се излупили. Но смърть очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и нѣма храна, която да подържа живота имъ. Докато живѣе въ индивидуалното съзнание, човѣкъ не може да проникне даже до другитѣ две съзнания, чиито крѫгове на деятелность сѫ по-широки, по-голѣми. Голѣмо заблуждение е да счита човѣкъ себе си за божество. Той не може и не трѣбва да играе ролята на божество. Ето защо, когато нѣкой счита, че е човѣкъ, че е християнинъ, той трѣбва добре да разграничава и разбира проявитѣ на тия три съзнания въ себе си и да постави всѣко отъ тѣхъ на своето мѣсто. Сега ще разгледаме отличителнитѣ чърти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна чърта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човѣкъ е много деликатенъ, много внимателенъ къмъ себе си. Той лесно се обижда и отъ себе си, и отъ другитѣ хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живѣе въ Божественото съзнание, никой човѣкъ, никое общество, никой народъ не е въ състояние да обиди човѣка. Човѣкъ съ пробудено Божествено съзнание, е любимецъ на всички. Тази е причината, задето всички хора, били тѣ християни, или езичници, обичатъ Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не сѫди. Всѣки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава презъ фазата на гѫсеница, човѣкъ гризе коравитѣ листа на дърветата, но щомъ се превърне въ пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щомъ стане пеперуда, човѣкъ престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си къмъ ароматнитѣ цвѣтове на това учение и смуче отъ тѣхъ сладъкъ сокъ. Христовото учение не е само за спасяване на душитѣ, но то има за цель да подобри живота на човѣка, да подобри и засили неговитѣ способности. Ако това учение не може да развие способноститѣ на човѣка, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия животъ, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всѣко учение, което заблуждава човѣка, не е право учение. Да се лъже човѣкъ, че обича Бога, че Му служи, а не върви въ Неговитѣ пѫтища, това е заблуждение. Преди нѣколко деня дойде при мене единъ господинъ да го лѣкувамъ и ми каза: Азъ съмъ благороденъ, добъръ човѣкъ, готовъ съмъ да дамъ цѣлото си имане, само да ме излѣкувате. — Мога да ви дамъ единъ естественъ методъ за лѣкуване. Ако го изпълните, както трѣбва, ще оздравѣете. — Да, но съ този методъ ще отиде много време. Азъ искамъ изведнъжъ да се излѣкувамъ. — Щомъ искате изведнъжъ да се излѣкувате, три условия се изискватъ за това: да раздадете всичкото си имаме на сиромаситѣ, да посветите цѣлия си животъ въ служене на Бога и да тръгнете съ торба въ рѫка да проповѣдвате Неговото учение. Като чу това, този човѣкъ се замисли и си отиде. Който не е готовъ да изпълни това, той трѣбва да е доволенъ на методитѣ, които природата му показва за лѣкуване. Ще вземе единъ отъ нейнитѣ методи и ще се лѣкува, макаръ и следъ години да има нѣкакъвъ резултатъ. Сѫщо така постѫпватъ и религиознитѣ. Тѣ искатъ да придобиятъ знания изведнъжъ. Питамъ: готови ли сте да посветите цѣлия си животъ на Бога? — Да, но ние имаме жени, деца, трѣбва да ги гледаме. — Ако мислите, че вие гледате женитѣ и децата си, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на васъ е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работа върши, понеже трѣбва да нарежда кѫща, да слугува на мѫжа и на децата си. Животътъ не седи въ тѣзи нѣща. Сьвременнитѣ хора сѫ нарушили сѫществения законъ, своитѣ прѣми отношения къмъ любовьта, мѫдростьта и истината, и мислятъ, че прѣмата имъ задача е да гледатъ мѫжъ и деца или, както мѫжътъ казва, че първо трѣбва да се грижи за дома. Ще кажете, че като служи на Бога, човѣкъ разваля семейния си животъ. — Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря, или единъ синъ, които да трептятъ за баща си, или за майка си, като за себе си. Единъ евангелски проповѣдникъ, нашъ познатъ, имаше две дъщери, които пазеше като зеницата на очитѣ си. После той влѣзе въ новото учение и ходѣше да проповѣдва. Една отъ дъщеритѣ често му казваше: Много си глупавъ, като ходишъ да проповѣдвашъ отъ градъ на градъ. Вижъ по-добре печели, една кѫща да ни направишъ, отколкото да си губишъ напразно времето. Бащата билъ глупавъ, а тя е умна! Възможно ли е това? Казвате, че хората на новото учение се екзалтирали. Не, хората на новото учение не трѣбва да се екзалтиратъ, но трѣбва да се вдъхновяватъ. Ония, които се екзалтиратъ, тѣ сѫ далечъ още отъ принципитѣ на новото учение. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре, моли се на Бога, казва: Азъ се помолихъ вече. — Помолилъ се веднъжъ, и всичко свършилъ. Не, изгрѣе ли слънцето веднъжъ, то никога не трѣбва да залѣзва. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Значи и като спи, човѣкъ пакъ трѣбва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добритѣ хора съзнанието всѣкога е будно. Непреривность на съзнанието се изисква отъ човѣка. И въ будно, и въ сънно състояние, той трѣбва да се моли, трѣбва добро да прави. Нѣкой се оплаква, че сънувалъ лоши сънища. — Нечисто е било съзнанието ти. — Какво да направя тогава? — Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си отъ лоши чувства и желания. Псалмопѣвецътъ казва: „Сърце чисто сътвори Ти въ мене, Боже“. Чисто съзнание, чисто сърце се изисква отъ човѣка. Това е велика наука, съ която всички хора трѣбва да се занимаватъ. За тази цель, любовьта трѣбва да се приложи въ живота. Любовьта зло не прави. Казвате: Какво нѣщо е любовьта? — Да обичашъ човѣка, това значи да вложишъ въ него такова нѣщо, съ което да го направишъ цененъ и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Какъвъ по-добъръ примѣръ за любовьта искате отъ направеното отъ насъ изворче? Това мѣсто, около рѣката, бѣше нечисто, диво, а съ изворчето се превърна въ рай. Тукъ се вложи труда на братя и сестри отъ любовь, и днесъ всѣки минувачъ спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичашъ човѣка, значи да събудишъ въ него това, съ което да се увеличатъ възможноститѣ на неговитѣ ценности, вложени отъ Бога. Когато обичаме Бога, и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на всѣкакви жертви заради Него. Мнозина казватъ, че обичатъ Бога, а често се обезсърдчаватъ. Причинитѣ за обезсърдченията на хората се дължатъ на това, че не могатъ да постигнатъ, каквото желаятъ. Единъ евангелистъ разправя една своя опитность за човѣшкото обезсърдчение. Дохожда при него единъ младъ момъкъ, който му казва: Братко, моля ти се, намирамъ се въ голѣмо затруднение, дошълъ съмъ до отчаяние; хайде да се помолимъ заедно, да ми се помогне. Евангелистътъ се моли, радва се, че единъ младъ човѣкъ е готовъ да се обърне къмъ Бога. Младиятъ момъкъ казвлъ: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Ако Богъ ми помогне, ще Му служа на вѣчни времена. Следъ десеть деня той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облекчихъ. Отишълъ си младиягъ момъкъ и повече не се върналъ. Каква била причината за неговото отчаяние? Той обичалъ една млада мома, влюбилъ се въ нея до полуда, и на всѣка цена искалъ да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че тя си имала възлюбенъ. Отчаянието му изчезнало, и той се примирилъ съ положението си. — Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е въ Писанието: „Добрата жена е даръ отъ Бога.“ Азъ прибавямъ къмъ този стихъ още нѣщо: Добриятъ синъ, добрата жена, добритѣ приятели сѫ даръ отъ Бога. Който обича Бога, той ще бѫде обиколенъ отъ добри хора: жена му, децата му, приятелитѣ му, познатитѣ му, всички ще бѫдатъ добри и внимателни къмъ него. На такъвъ човѣкъ имотътъ расте. Ако е земедѣлецъ, житото се подобрява, плодородието се увеличава. За всичко това, обаче, се иска знание, наука. Сега, като ученици на новото учение, вие трѣбва да възприемате новитѣ принципи на живота, че като рухне старото, да има за какво да се хванете. Стариятъ животъ ще се замѣни съ новъ, както животътъ на гѫсеницата се замѣства съ живота на пеперудата. Когато гѫсеницата разбере, че животътъ й се свършва, тя си приготвя пашкулъ, въ който се скрива, както Ной въ ковчега си. И вие, като гѫсеницата, ще влѣзете въ своя пашкулъ и ще се понесете по водата. Щомъ водата се намали, ще отворите вратата на своя ковчегъ и ще хвръкнете навънъ, както хвръкна гълѫбътъ отъ Ноевия ковчегъ. Казвамъ: потопъ иде въ свѣта! Не потопъ отъ вода, но потопъ отъ огънь. Всички ще видите този потопъ. Питамъ: ще можете ли тогава да излѣзете отъ своя пашкулъ? Който не е успѣлъ да се завие на пашкулъ, той ще се опърли отъ огъня, а нѣкои даже ще изгорятъ. Който има пашкулъ, той ще мине съ него по водата, както Ной съ своя ковчегъ. И като мине огъньтъ, той ще излѣзе отъ пащкула си и ще започне новия животъ, който носи истинскитѣ блага, истинскитѣ условия за добъръ животъ. Като излѣзе отъ ковчега, ще хвръкне въ въздуха, като пеперуда. Кой отъ васъ е ималъ тази опитность, да излѣзе отъ пашкула, да хвръкне свободно въ въздуха, като пеперуда, и да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ? Който нѣма тази опитность, той нищо не може да говори. Сега отъ всички се изисква да усилите вѣрата си. Това не значи, че нѣмате вѣра, но вѣрата ви е като тази на търговеца. Докато работитѣ на търговеца вървятъ, той се насърдчава; щомъ настане нѣкаква криза въ търговията му, той се обезсърдчава. Следователно, докато се обезсърдчава, човѣкъ се намира въ индивидуалното съзнание на своята личность. Докато ревностьта действува въ него, той живѣе въ общественото съзнание. Щомъ дойде въ него нѣкакъвъ импулсъ за великъ животъ, той влиза вече въ общочовѣшкото съзнание, въ което взиматъ участие всички велики, възвишени души. И забележете, когато на едно мѣсто се събератъ двама, трима, петима или десетина души, всѣкога се явява ревность. Ревностьта има и добри страни. Тя дава потикъ на човѣка. Обаче, ревностьта трѣбва да се постави на своето мѣсто. Който не разбира ревностьта, той може да се спъне въ нея. Човѣкъ трѣбва да разбира своитѣ прояви, да знае, къмъ коя категория на съзнанието се отнасятъ: къмъ индивидуалното, къмъ общественото или къмъ общочовѣшкото. Казвате: Защо съзнанието на човѣка не се пробуди изведнъжъ, да види, какво му предстои да мине? — Ако видите всичко, което ви предстои да минете, въ единъ день косата ви ще побѣлѣе. Гръбнакътъ ви не е толкова силенъ, не може да издържа много. Тази е причината, задето Богъ постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на стрададанията, животътъ не е страшенъ. Чрезъ страданията, човѣкъ ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдалъ! Обаче, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се самоосѫжда. Самоосѫждането, строгата себекритика не прави човѣка герой. Да направишъ пѫть на слабияр това е геройство. Да спасишъ мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Богъ се грижи и за най-малкитѣ сѫщества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Нѣкой човѣкъ страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Богь да слѣзе отъ своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Това говори за щестлавието на този човѣкь. Достатъчно е Богъ да чуе молбата му, а какъ ще му помогне, това е Негова работа. Както човѣкъ спасява мравята, така и него ще спасятъ. Ще дойде нѣкое по-силно сѫщество отъ него, което ще му помогне. Богъ помага и на хората, и на животнитѣ чрезъ свои специални органи. Всѣко сѫщество, което е готово да изпълни Божията воля, е Неговъ органь. Казвате: Дотегнаха ни страданията. — Щомъ кажете така, вие искате да се освободите отъ мѫчната книга, която баща ви е купилъ да четете, да я изучавате. Страданията представятъ такава мѫчна книга, дадена ви отъ вашия баща за изучаване. Какво придобива ученика, следъ като продаде на други хора своята мѫчна книга? Нищо не придобива. Напротивъ, безъ тази книга, той остава простакъ, невежа. Щомъ получи тази книга отъ баща си, ученикътъ трѣбва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере цѣлия свѣтъ, че наука има въ душата му. Съвременнитѣ хора искатъ да уредятъ материалнитѣ си работи. Тѣ не знаятъ, обаче, че начинътъ, по който искатъ да ги уредятъ, нѣма да имъ помогне. Ново разбиране се изисква отъ тѣхъ. Тѣ трѣбва да поставятъ любовьта като основа въ живота си, и ще видятъ, какъ всичкитѣ имъ работи ще се уредятъ най-правилно. Ще кажете, че любовьта днесъ не може да се приложи. Не, любовьта всѣкога е могла да се приложи, а днесъ — най-много. Ако търговецътъ вложи любовьта като основа на своя животъ, и търговията му ще върви добре. Ако ученикътъ вложи любовьта въ живота си, всичко, каквото чете или учи, ще запомня лесно. Сега хората се приближаватъ къмъ любовьта съ страхъ и ужасъ. Като видятъ любовьта, отдалечъ още се объркватъ. Да влѣзете въ стаята на нѣкой разбойникъ и се забъркате, разбирамъ, но да влѣзете въ стаята на майка си и на баща си и да се забъркате, не разбирамъ. Сега, не е въпросътъ да продавате книгитѣ си, които вашиятъ баща ви е далъ да изучавате. Като ученици на Великата Школа, вие имате задачи, които трѣбва да разрешите. Вие имате изпити, които трѣбва да издържите. Ще учите, ще работите, за да не пропаднете. Като се натъкватъ на известни затруднения, мнозина казватъ: Въ този животъ не мога да разреша задачитѣ си, но ще останатъ за друго нѣкое прераждане. — Това е криво мислене. Отде е дошла тази мисъль въ ума ви? Отде знаете, че въ друго нѣкое прераждане ще имате сѫщитѣ условия, каквито имате днесъ? Ако изпуснете днешнитѣ условия, вие ще прекарате въ пространството 200—300 или 500 години въ лутане, въ безпокойствия, безъ да имате надежда за връщане къмъ по-раншнитѣ условия. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да бѫдете изоставени, забравени отъ всички и да живѣете самъ, въ абсолютна самота! Вие не сте изпитвали, какво нѣщо е самотата на живота! Азъ ви говоря тия нѣща, за да не се подавате на вашитѣ лоши съветници, на вашитѣ лоши учители, които ви подтикватъ въ кривъ пѫть. Като знаете това, ще различавате, отде идатъ вашитѣ мисли и чувства. Всѣка Божествена мисъль трѣбва да се приеме; всѣка мисъль, която не е Божествена, трѣбва да турите настрана. Само по този законъ ще укрепнете, ще бѫдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. Иначе, безъ този законъ, нищо не можете да постигнете. Само любовьта е въ състояние да направи човѣка съвършенъ. Любовьта дава животъ Следователно, който придобие живота, той е роденъ вече отъ любовьта. Следъ това мѫдростьта иде да допълни живота на човѣка, да му даде направление. Мѫдростьта съдържа въ себе си елементитѣ на знанието и на свѣтлината. Когато човѣкъ придобие знанието и свѣтлината, тукъ вече спира мѫдростьта и започва да действува истината, която носи свободата. Когато си постави за идеалъ познаването на Бога, човѣкъ става свободенъ. И тъй, първо се проявява любовьта, която носи живота. После иде мѫдростьта, която носи знание и свѣтлина. Трета се проявява истината, която създава въ човѣка великъ потикъ къмъ свобода. Съ този импулсъ човѣкъ може да преодолѣе всички препятствия въ своя пѫть. Това подразбира преминаване въ нова фаза на животъ, но не свършване на живота. И въ бѫдеще, когато отново дойде на земята, човѣкъ ще знае вече, върху какви основи трѣбва да постави живота си, за да бѫде приятенъ, да се радватъ всички хора по лицето на земята. Когато разбере живота, тогава човѣкъ ще каже: „Всичко считамъ за изметъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Така е казалъ Апостолъ Павелъ, когато е билъ въ общочовѣшкото съзнание. После той е слѣзълъ въ общественото, въ народното съзнание и казалъ: Искамъ да умра за народа си, искамъ да го спася. — Христосъ не можа да го спаси, че той ще го спаси. После Апостолъ Павелъ казва: „Азъ, който проповѣдвамъ Христа, боя се да не бѫда отхвърленъ“. Значи, той почувствувалъ, че еврейскиятъ народъ ще бѫде отхвърленъ. Не можешъ да спасишъ единъ народъ, докато не го обикнешъ. Апостолъ Павелъ не можа да проникне въ дълбочинитѣ на своя народъ, и следъ като го опита, отказа се отъ мисъльта си да го спаси. Той каза: Отдалечавамъ се вече отъ васъ и отивамъ при езичницитѣ. Щомъ се отърси отъ връзкитѣ на своя народъ, той се избави. И на васъ ще се даде такава задача, да проповѣдвате новото учение между своя народъ. Мнозина не ще издържатъ противодействието на външния свѣтъ и ще се върнатъ, като кажатъ, че тази работа не е за тѣхъ. Веднъжъ сте влѣзли въ Школата, знайте, че ще ви поставятъ на различни изпити, малки или голѣми. Следъ като носихте десеть деня наредъ вода, по-нататъкъ ще ви се даде задача, напримѣръ, десеть деня наредъ да търсите Бога въ проявитѣ на хората и да кажете, въ какво сте Го познали. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ задачи и опити, но тя изисква отъ тѣхъ послушание и деятелность. Затова и Писанието казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Какви деца трѣбва да станете? Чисти по сърца и разумни въ проявитѣ на своя умъ. Правете опити, за да се уякчи вѣрата ви. Вѣрата внася разбиране между всички хора. Божествениятъ огънь пъкъ трѣбва да обхване цѣлото човѣчество. Той е необходимъ, за да събуди въ хората общочовѣшкото съзнание. И тогава, доколкото човѣкъ е вѣренъ на тритѣ принципа въ живота — на любовьта, на мѫдростьта и на истината, дотолкова и Богъ ще му помага. Христосъ казва: „Идете и проповѢдвайте това учение, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Това значи Христовиятъ Духъ да бѫде съ насъ. Щомъ Христовиятъ Духь е върху васъ, вие ще можете да се повдигнете, да минете отъ индивидуалното съзнание въ общественото и отъ общественото въ общочовѣшкото. Споредъ езика на Писанието, това се нарича „новораждане“. Новородениятъ живѣе въ общочовѣшкото, въ козмическото съзнание. Съ такъвъ човѣкъ всѣки желае да се разговаря, всѣки се разбира съ него. Гответе се за този моментъ. Той може да дойде всѣкога. Обаче, условия се изискватъ за този моментъ. Какви сѫ тѣзи условия? Вжтрешни. Следъ като сте се готвили толкова години за този моментъ, и следъ като още продължавате да се готвите, трѣбва ли, когато настане този часъ, да кажете, че не сте готови? Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, да видите, какъ се постѫпва съ онзи, който не е готовъ, когато Богъ похлопа на вратата му. Единъ добъръ, младъ момъкъ обичалъ дъщерята на единъ български чорбаджия. Родителитѣ й не я давали на този момъкъ, но понеже момата го обичала, тя решила да му пристане. Вечерьта, когато момъкътъ отишълъ въ дома на момата да я вземе, тя му казала: Не съмъ още готова, дрехитѣ не съмъ събрала. Ела утре вечерь. Той се върналъ у дома си, но повече не отишълъ при момата. По сѫщия начинъ и Богъ не идва два пѫти подъ редъ при човѣка. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка и не Му се отвори, Той втори пѫть не идва вече. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да му отвори. — Ама не съмъ си събралъ дрехитѣ. — То е другъ въпросъ. Богъ не може да чака вънъ да събирашъ дрехитѣ си. Вие трѣбва да съберете дрехитѣ си, да се приготвите, и щомъ чуете, че Богъ тропа на вратата на вашето сърце, веднага да отворите и да излѣзете вънъ. Ще кажете: Ами какво ще правятъ мѫжетѣ ни, какво ще правятъ женитѣ ни? — Това не е ваша работа. — Ами децата ни? — Това сѫ второстепенни въпроси. Първата ви задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Бога, а останалитѣ въпроси ще се разрешатъ сами по себе си. Питамъ: като сте се предали на домоветѣ си, на мѫжетѣ и на женитѣ си, на дъщеритѣ и на синоветѣ си, осигурени ли сѫ тѣ? Не виждате ли, че съвременнитѣ народи, общества и домове се намиратъ въ ужасно положение? Страшно е положението на съвременния свѣтъ! Виждате, какъ мѫже и жени се продаватъ. Не могатъ вече да сѫществуватъ лъжи и измами. Трѣбва да се тури край на лъжата. Свѣтътъ се нуждае отъ герои. Сега, ние не се интересуваме отъ престѫпленията на хората. Ние се интересуваме отъ това, доколко тѣ спазватъ великия законъ въ живота любовь къмъ Бога. За предпочитане е сърце чисто, а рѫце огрубѣли отъ работа, отъ трудъ, отколкото рѫце меки, а сърце нечисто, покварено отъ различни пороци и недосгатъци. По-добре рѫце корави, а сърце меко, отколкото сърце каменно, загрубяло, а рѫце меки. Които искатъ да изпълнятъ великия законъ, нека направятъ крачка напредъ. Този въпросъ нѣма да се разреши нито съ индивидуалното, нито съ общественото или народното съзнание, но съ общочовѣшкото. Що се отнася до индивидуалното съзнание, то е отживѣло времето си вече. Трѣбва ли още да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората? Да се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, това значи сами да се спъвате. Има кой да се грижи за погрѣшкитѣ на хората и да ги оправя. Да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, нито вие ще се спасите, нито на тѣхъ ще помогнете. Ето, Мойсей, единъ отъ виднитѣ адепти на времето си, който разполагаше съ египетската мѫдрость, употрѣби различни методи за изправяне на еврейския народъ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи съ този своенравенъ народъ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреитѣ. Азъ не говоря за евреитѣ по плъть, но имамъ предъ видъ духовния Израиль. Това пробуждане на съзнанието, т. е. този превратъ въ душитѣ на хората може да се постигне само по Божественъ начинъ. Никакви други начини, никаква друга култура не е въ съсгояние да прероди човѣка, освенъ Божествената. Тази култура носи любовьта въ себе си. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Безъ любовь човѣкъ се намира въ сѫщото положение, въ каквото се намира мравката, когато попадне въ пѣсьчната хунийка на мравчения лъвъ. Влѣзе ли веднъжъ тамъ, тя повече не може да излѣзе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрезъ нея мравчениятъ лъвъ лесно лови жертвитѣ си. Следователно, вложете любовьта въ душата си за основа на вашия животъ, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовьта подразбира пълно съгласие между тритѣ вида съзнания. При това положение, човѣкъ живѣе не въ настроенията, а въ вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани тритѣ съзнания въ едно, тѣ опредѣлятъ и правилнитѣ функции въ духовния животъ на човѣка. Тѣ се намиратъ въ такава зависимость едно отъ друго, въ каквато зависимость се намиратъ помежду си главата, бѣлитѣ дробове и стомаха. Индивидуалното съзнание представя стомаха въ човѣка, общественото съзнание — бѣлитѣ дробове, а общочовѣшкото — главата. И наистина, соковетѣ отъ стомаха минаватъ въ бѣлитѣ дробове, а оттамъ — въ главата. Като дойдатъ до известна възрасть, мнозина се отказватъ да учатъ, да работятъ и казватъ: Докато бѣхме млади, ние работихме. Сега нека младитѣ работятъ, нека тѣ учатъ Младостьта на човѣка се подържа отъ вѣрата му въ Бога. Чрезъ вѣрата човѣкъ може да привлѣче къмъ себе си ония нови сили, нови елементи, които сѫ нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича единъ търговецъ, толкова по-добре вървятъ работтѣ му. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да очаква да дойде помощьта му само отвънъ. Ако мисли така, той ще се намѣри въ положението на турцитѣ, които каз ватъ, че Аллахъ всичко може да направи. — Това е вѣрно, но и хората трѣбва да работятъ. Че и хората сами правятъ много нѣща, виждаме по това, че свѣтътъ още не е изправенъ, макаръ да казватъ, че Богъ всичко прави. Ако хората биха оставили всичко на Бога, свѣтътъ щѣше да бѫде въ пълна изправность. И старитѣ пророци сѫ казвали, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ, но въпрѣки това, тѣ не обърнаха хората къмъ Бога. Значи, покрай Божиитѣ думи, тѣ сѫ предавали и свои. Ако нѣкои тѣхни мисли сѫ дали добри резултати, и това е добро. Но самъ Богъ се чуди, какъ е дошло на ума на хората да Му приписватъ нѣща, които Той никога не е помислялъ, нито казвалъ. Идатъ времена, когато вѣрата, знанията на хората ще бѫдатъ подложени на изпитъ. Преди нѣколко деня дохожда една сестра при мене, уплашена, разтревожена, детето й заболѣло отъ минингитъ. — Никакъвъ минингитъ не е това. Детето е ходило гологлаво на слънце, но като не е свикнало на силнитѣ слънчеви лѫчи, заболѣла го глава. Щомъ му се даде очистително и изпие нѣколко чаши гореща вода, да се изпоти, минингитътъ ще изчезне. Друга сестра пила студена боза, оплаква се отъ коремоболие. Разбира се, че ще пострада. Студена боза не трѣбва да се пие. Много отъ вашитѣ мисли и желания сѫ подобни на студената боза, отъ която непременно коремъ ще ви заболи. Който е успѣлъ да хармонизира въ себе си и тритѣ съзнания, той ще се избави отъ нещастията, които идатъ отвънъ. Сега, азъ желая да разберете добре това, което ви говорихъ. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го въ живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бѫде въ състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислитѣ ви. Азъ искамъ да бѫдете герои, да не се отпущате. Новото учение изисква нови дрехи, нови костюми. Скѫсани, стари дрехи въ новото учение не се позволяватъ. Тамъ всѣки трѣбва да обръща вниманието на хората съ своитѣ нови костюми. Казвате: Има ли човѣкъ толкова срѣдства? — Срѣдствата се криятъ въ любовьта. Тя носи голѣми богатства за човѣка. Който служи на първия принципъ — любовь къмъ Бога, той нѣма да бѫде лишенъ отъ Божиитѣ блага. Щомъ не служи на този принципъ, никакви блага нѣма да получи. И тъй, спазвайте основния принципъ въ живота си — любовь къмъ Бога. Това не значи, че вие нѣмате любовь. Всички имате любовь, но съ тази любовь не можете да влѣзете въ Царството Божие. Любовьта на гѫсеницата не може да бѫде любовь на пеперудата. Вашата любовь, вашата мѫдрость, вашата истина трѣбва да послужатъ за основа на по-широка любовь, мѫдрость и истина, „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 13 юлий, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪ ЖИВОТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-лесниятъ въпросъ“ и „Защо Господъ ме е пратилъ на земята?“ Съвременното човѣчество е влѣзло въ нова область, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата область изисква отъ хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могатъ да се самообладаватъ. Обикновениятъ ученикъ едва има понятие, какво нѣщо е самообладаването. Самовладането е наука за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ Учители въ свѣта. Но и ученицитѣ на окултизъма отчасти поне трѣбва да прилагатъ самовладането въ живота си. И тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина върху въпроса за самовладането. Нещастията, които сполетяватъ съвременния човѣкъ, се дъпжатъ на това, че той не може да се самообладава. Детето, което носи гърне съ млѣко на главата си, като не може да се владѣе, счупва гърнето и разлива млѣкото. Следъ туй плаче. Кой е виновенъ за тава? То само е виновно. Благото бѣше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновенъ за нещастието на богатия старецъ, който заровилъ богатството си нѣкѫде въ земята, а после забравилъ мѣстото, дето го заровилъ? Той самъ е виновенъ. Кой е виновенъ за пияницата, че губи здравето, способноститѣ си? Той самъ е виновенъ. Неговиятъ нередовенъ животъ го съсипва. Сега, не е въпросътъ да търсимъ виновния за нещастията въ живота, но важно е, какъвъ методъ трѣбва да се приложи за разрешаването на задачитѣ въ живота. Краката, напримѣръ, отдавна сѫ разрешили своята задача. Тѣ живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие. Когато човѣкъ пита, какъ трѣбва да разреши задачитѣ си, краката му казватъ да се учи отъ тѣхъ. Защо ходи човѣкъ? Човѣкъ ходи, за да разреши социалнитѣ въпроси въ своя животъ. Докато е въ покой, човѣкъ мисли и разсѫждава. Щомъ тръгне, той разрешава нѣщо. Какъ ходи човѣкъ? Нѣкой тръгва първо съ дѣсния, а после — съ лѣвия кракъ. Другъ пъкъ обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния. Дали съ дѣсния или съ лѣвия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига единъ кракъ следъ другъ, той върви къмъ известна цель, разрешава известна задача. Като се движатъ, краката се разговарятъ по между си и разрешаватъ нѣкаква задача. Ние наричаме краката „область на човѣшкитѣ добродѣтели“. Ржцетѣ пъкъ само благославятъ. Десетьтѣ пръста на краката представятъ десеть метода, чрезъ които човѣкъ може да разреши известенъ социаленъ въпросъ. Хората се различаватъ въ хода си: едни кривятъ краката си навѫтре, други — навънъ, трети — стѫпватъ силно на петитѣ си, четвърти — на пръститѣ си и т. н. Причината за тѣзи изкривявания се дължи на отклоненията, които човѣкъ е направилъ въ своя животъ. Първоначално човѣкъ е ходилъ правилно, вследствие на което и задачитѣ му били разрешени. Първоначално разумниятъ свѣтъ, разумнитѣ сили сѫ действували чрезъ краката, а не чрезъ главата. Първо краката сѫ възприемали и прилагали Божественитѣ закони, а после — главата. Като сѫ знаели това, за да въздействуватъ на ученицитѣ си, учителитѣ въ миналото сѫ ги биели по краката съ фаланга. Когато набиете човѣка по краката, той става уменъ. Но разбира се, не трѣбва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една прѫчица и го набийте по единия и по другия кракъ и вижте, каква промѣна ще стане съ него. Като не разбирали този законъ, много учители биели ученицитѣ си по рѫцетѣ вмѣсто по краката. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да държи въ изправность краката си. Човѣкъ не може да бѫде добродетеленъ, ако краката му не сѫ въ изправность. Представете си, че нѣкой като върви, удря краката си ту въ единъ, ту въ другъ камъкъ, рита ту този, ту онзи човѣкъ, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човѣкъ има нѣкакъвъ сѫщественъ дефектъ въ краката си, който се отразява върху неговия ходъ. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да пази краката си. Казано е въ Писанието: „Твоето Словое свѣтилникъ на нозетѣ ми“. Значи, за да се приближи при Бога, човѣкъ трѣбва да започне съ методитѣ на движението. Лѣвиятъ кракъ, напримѣръ, е царствениятъ кракъ. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ на жертва, човѣкъ трѣбва да стѫпи съ лѣвия кракъ, а дѣсния да вдигне нагоре, до го освободи отъ работа. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ, който има отношение къмъ ума, ще стѫпи първо съ дѣсния кракъ. Тъй щото, когато тръгвате съ нѣкой човѣкъ да вършите нѣкаква работа отъ сърдеченъ или умственъ характеръ, ще познаете, какъ ще свършите работата си отъ това, съ кой кракъ тръгвате. Дѣсниятъ кракъ е свързанъ съ силитѣ на мѫдростьта, а лѣвиятъ — съ силитѣ на любовьта. Затова, когато предприемате нѣщо, което се отнася до мѫдростьта, ще се допитвате до дѣсния си кракъ; когато предприемате нѣщо, което се отнася до любовьта, ще се допитвате до лѣвия си кракъ. Който може при ходене да владѣе краката си, той ще владѣе и рѫцетѣ си. Истинскиятъ човѣкъ се проявява чрезъ своитѣ рѫце и крака. Ако отрѣжатъ краката на човѣка до коленетѣ и рѫцетѣ — до лактитѣ му, той е изгубенъ вече. Той се връща въ първичния свѣтъ и се лишава отъ условията на всѣкаква проява. Тази часть на краката, отъ коленетѣ надолу, и на рѫцетѣ, отъ лактитѣ надолу, сѫ създадени следъ разрешаването на важни социални въпроси въ живота. Казвате: какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човѣка, той не трѣбва да се държи по-дълго време на единия, или на другия кракъ. По движенията на човѣка, по хода му можете да познаете, дали той е благочестивъ, или не, дали е крадецъ, или не. Изобщо, всичко, каквото човѣкъ мисли и чувствува, се отразява върху хода му. Въ движенията, въ хода на човѣка сѫ отбелязани не само сегашнитѣ му чърти, но и такива, които той носи отъ миналото. Нѣкой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това сѫ атавистически прояви на миналото. Човѣкъ трѣбва да ходи правилно. Той трѣбва да внимава въ движенията, въ стѫпкитѣ си и да се корегира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искамъ? — Щомъ искашъ, всичко ти е позволено, но трѣбва да знаешъ, че лошитѣ последствия на кривитѣ ти постѫпки и движения ще те следватъ. Никой не може да избегне последствията на своитѣ постѫпки. — Ама не мога ли да пиша, както искамъ? — Не можете. За писменностьта има правила, които трѣбва да се спазватъ. Всѣка буква трѣбва да се постави на мѣстото си. Не се ли постави на мѣстото си, написаното отъ васъ. нѣма да има никакво съдържание. Сѫществува наука за ходенето, която днесъ мнозина изучаватъ. Отъ походката на човѣка се сѫди за неговитѣ мисли и чувства, за въпроситѣ, които го занимаватъ, за неговия произходъ, за неговата чистота и т. н. Изобщо, цѣлиятъ характеръ на човѣка е описанъ въ хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че нѣма нѣщо скрито-покрито въ свѣта. Хиромантикътъ чете по рѫката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човѣка. И проститѣ хора, които се ползуватъ отъ житейската си опитность, познаватъ нѣщо по хода на човѣка и затова казватъ: „Който много бърза, той назадъ остава“. Въ Школата бързане не се позволява. Бързитѣ, леснитѣ работи сѫ отъ лукавия. Богъ никога не бърза. Той се занимава съ най-бавнитѣ, съ най-мѫчнитѣ работи. Човѣкъ се занимава съ обикновенитѣ работи. Лукавиятъ се занимава съ бързитѣ и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щомъ трѣбва да свършите нѣкаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, нѣма защо да бързате толкова. Отъ васъ се изисква постоянство въ работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, безъ да се стремите да свършите работата си часъ по-скоро. Отъ васъ се изисква да приготвите условията за дадена работа и да постоянствувате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всѣко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Напримѣръ, даде ви се упражнение да носите десеть пѫти на день вода. Казвате: Какво ще придобия съ това упражнение? — Първо ти калявашъ волята си, която указва влияние върху ума, а умътъ — върху чувствата. Чрезъ носене на вода, неусѣтно, въ организъма се внася малко влага, малко магнетизъмъ, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено въ слабитѣ, въ сухитѣ натури. Носенето на вода внася мекота въ човѣшкия характеръ, посрѣдствомъ която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка къмъ устойчивъ животъ. Тъй щото, ходете по десеть пѫти на день за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правилъ ли е нѣкой отъ васъ опити, да брои, колко крачки има до изворчето, колко пѫти стѫпвате съ лѣвия, колко пѫти — съ дѣсния кракъ? При това, интересно е да следите, дали крачкитѣ и презъ десетьтѣ пѫти на носене вода сѫ еднакво голѣми. Тѣзи нѣща, колкото и маловажни на видъ, иматъ голѣмо значение. Нека онѣзи отъ васъ, които сѫ свършили вече упражнението, направятъ тѣзи изчисления, да видятъ, колко крачки има до изворчето. Отъ даденитѣ статистически цифри ще извадимъ законитѣ на движението. По тѣзи числа учениятъ може да чете и да размишлява, да вади научни заключения. И тъй, ще знаете, че законътъ за самовладането е въ зависимость отъ закона за движението. Който не може да владѣе краката си, той не може да владѣе и своитѣ умствени способности. Ученикътъ трѣбва да владѣе движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надѣсно-налѣво, той нѣма хармония между ума и сърцето си, между мислитѣ и чувствата си, вследствие на което заболява отъ неврастения. Като ходи, нѣкой човѣкъ удря силно съ петитѣ си и предизвиква голѣмо сътресение на гръбначния си стълбъ. Това сътресение се предава и на главния мозъкъ. Човѣкъ трѣбва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стѫпва. Защо нѣкои хора, когато ходятъ, тропатъ силно съ краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа съ кракъ, то иска да наложи волята си. Когато учительтъ тропа съ дѣсния, или съ лѣвия си кракъ, и той иска да наложи волята си на своитѣ ученици. Съ това той подчъртава нѣщо. Човѣкъ има право да подчъртава нѣщата, но на време и на мѣсто. Когато важни изречения се подчъртаватъ, това има смисълъ. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчъртаватъ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вѫтрешна празнота. Казвате: Едно време имаше нѣщо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напредъ, но сега всичко изгубихъ. Какъ ще работя при това положение? Казвамъ: щомъ изпаднете въ такова състояние, измийте лѣвия си кракъ единъ, два, три, четири, петь, до десеть пѫти. Следъ това измийте десеть пѫти дѣсния си кракъ. Водата, съ която ще миете краката си, трѣбва да бѫде съвършено чиста, прѣсна, току-що донесена отъ чешмата. При това, тази вода трѣбва да е донесена съ молитва. Като миете по този начинъ краката си, ще видите, какъвъ резултатъ ще имате. Ако искате да имате резултатъ, всѣкога трѣбва да миете краката си съ чиста вода. Понеже краката сѫ свързани съ добродѣтелитѣ въ човѣка, всѣкога трѣбва да ги миете съ любовь. Само така животътъ ви ще се осмисли. Краката на човѣка трѣбва да бѫдатъ топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не сѫ топли и често истиватъ, човѣкъ не е здравъ. Студенитѣ крака сѫ първото условие за неврастенията въ човѣка. Онѣзи, които сѫ неврастеници и, които често губятъ разположението на духа си, нека отъ време на време се събуватъ боси и ходятъ по ситенъ пѣсъкъ, или по мека трева. Така, именно, краката влизатъ въ прямъ контактъ съ жизненитѣ сили на земята и се тониратъ. При сутриннитѣ упражнения, като вдигате рѫцетѣ си нагоре, вие възприемате слънчевитѣ енергии; чрезъ краката пъкъ възприемате земнитѣ енергии. Когато искате да възприемате енергии отъ слънцето, трѣбва да правите упражнения сутринь. Когато искате да се освободите отъ събраната енергия презъ деня, трѣбва да правите упражнения вечерь. Земята всичко взима, освобождава човѣка отъ излишнитѣ енергии, за да може сутринь отново да възприема отъ слънцето. Значи, вечерь ще се изпразвате, сутринь ще се пълните. Ако не се изпразва, човѣкъ ще бѫде подобенъ на бомба, готовъ всѣки моментъ да избухне. Излишната енергия, която е възприелъ, човѣкъ трупа по всички свои удове — рѫце, крака, очи, уши и, дето го бутнатъ, веднага се произвежда взривъ. Като прави упражнения, той се освобождава отъ тази енергия и става годенъ да възприема нова. Сега, мнозина се противятъ, не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражнения и казватъ: Защо Господъ създаде такъвъ свѣтъ? Не можа ли да създаде другъ свѣтъ? На въпроситѣ защо и за какво, ученитѣ не отговарятъ. Тѣ казватъ: Програмата въ нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той трѣбва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Ако изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. Отъ него зависи, какви резултати ще има. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ правила, какъ да ходи, кога да тръгва, кой кракъ напредъ да туря и т. н. Викатъ нѣкого на гости. Той не трѣбва да бърза, но трѣбва да спре, да помисли малко, да се помоли вѫтрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викатъ нѣкого да отиде еди-кѫде си, че умиралъ нѣкой. И въ този случай пакъ не трѣбва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въорѫжи съ сили, да може да се справи съ условията, на които ще се натъкне, и следъ това ще тръгне. Съ бързане работа не става. — Ама умиращиятъ искалъ часъ по-скоро да го види. — Нищо отъ това, ще почака малко. Толкова време е чакалъ, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързатъ. Щомъ го е повикалъ, той ще го дочака, нѣма да замине. Когато трѣбва да бързате, вие тогава се разтакавате натукъ-натамъ. Щомъ последниятъ моментъ дойде, вие тогава започвате да бързате. Сѫщото правите и когато идвате на класъ. Ходите, разговаряте се съ тѣзи-онѣзи, а щомъ наближи часа, веднага се разтичвате, влизате въ класъ уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за класъ, отъ сутриньта още, преди изгрѣването на слънцето, трѣбва да започнете да се готвите. Въ сѫщность, класътъ започва веднага следъ изгрѣването на слънцето. Когато дойдете вечерь въ класъ, вие се намирате подъ закона за изпразването. Законътъ за изпразването е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастенъ човѣкъ. Щастливъ е онзи, който знае, какъ да се изпразва. Който яде, той трѣбва и да се изпразва. Какво ще стане съ него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на нѣкой човѣкъ товаръ отъ сто килограма тежесть и го пущате въ водата. Какво ще стане съ него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, какъ става изпразването, той ще хвърли товара отъ гърба си и веднага ще изплува на повърхностьта на водата. Единъ отъ древнитѣ царе запиталъ единъ философъ: Кое е най-голѣмото благо въ свѣта? Царьтъ мислилъ, че философътъ ще му отговори, какво най-голѣмото благо въ свѣта е богатството, или знанието. Философътъ отговорилъ: Най-голѣмото благо въ свѣта се заключава въ знанието на човѣка да се изпразва. Царьтъ казалъ на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахътъ на царя се задънилъ, и трѣбвало да прекара въ това положение цѣли десеть деня. Като се освободилъ, той казалъ: Най-голѣмото благо въ свѣта седи въ изпразването. — Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да знае, какъ да се изпразва. Нѣма по-велика наука отъ тази, да знае човѣкъ, какъ да се изпразва отъ злото, отъ съмнението, отъ умразата, отъ лъжата, огъ всички отрицателни качества въ себе си. Отрицателнитѣ състояния въ човѣка сѫ излишъци, отъ които той непременно трѣбва да се освободи. Лесно се подава човѣкъ на тѣхъ, но страшни сѫ последствията имъ. За да се повдигне човѣкъ, да запази достоинството си предъ себе си, да бѫде герой въ живота си, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Затова той предварително трѣбва да разреши въпроса на краката. И тогава, щомъ тръгне за нѣкѫде, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, нека Словото Ти бѫде свѣтилникъ предъ нозетѣ ми!“ Щомъ каже така, той ще тури дѣсния си кракъ напредъ и ще тръгне. Умътъ трѣбва да бѫде напредъ, а сърцето назадъ. Сърцето трѣбва да отстѫпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° отъ своя пѫть, тогава и сърцето се е отклонило сѫщо така на ѫгълъ отъ 23°. Тази е причината, задето сърцето днесъ е малко налѣво, а не е съвсемъ въ срѣдата. Единъ день, когато земята се върне въ своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на срѣдата, а не както сега, малко налѣво. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да пази своето равновесие, подразбираме, че въ умствения свѣтъ той трѣбва да постави сърцето си точно въ срѣдата — нито налѣво, нито надѣсно. Физическото сърце на човѣка е малко налѣво, а духовното му сърце е подъ лъжичката. Това мѣсто се нарича още „слънчевъ вѫзелъ, слънчево сплитане“. То е най-нежната область, която човѣкъ внимателно трѣбва да пази. Слънчевиятъ вѫзелъ се намира подъ влиянието на черния дробъ, затова човѣкъ трѣбва да го държи въ пълна изправность. Какъ ще го държи въ изправность? Чрезъ слънчевия вѫзелъ. Всички нечистотии отъ умствения, отъ сърдечния свѣтъ на чо-вѣка отиватъ въ черния дробъ, а оттамъ — въ центъра на земята, дето се пречистватъ. Въ този смисълъ, слънчевиятъ вѫзелъ служи като каналъ за пречистване на нечиститѣ мисли и чувства. Здравето на човѣка зависи отъ благосъстоянието на черния дробъ. На онѣзи отъ васъ, които обичатъ науката, ще дамъ едно упражнение за десеть деня. Упражнението е следното: първия день ще измиете лѣвия си кракъ единъ пѫть. Втория день ще измиете дѣсния си кракъ два пѫти. Третия день ще измиете лѣвия си кракъ три пѫти. Четвъртия день ще измиете дѣсния си кракъ четири пѫти. Петия день ще измиете лѣвия си кракъ петь пѫти. Шестия день ще измиете дѣсния си кракъ шесть пѫти и т. н. Така ще правите въ продължение на десеть деня, като започнете упражнението съ лѣвия си кракъ, а го свършите — съ дѣсния. Миенето на крака ще става сутринь, преди изгрѣването на слънцето, и вечерь, преди да си легнете. Значи, по два пѫти на день: сутринь и вечерь. Водата за миенето на крака ви трѣбва да бѫде малко топла, а не студена. Петь минути сѫ достатъчни за измиване на единъ кракъ до коленетѣ. Като измиете крака си, нѣма да го истривате, ще го оставите самъ да си изсъхне. Съ кърпа можете да попиете само голѣмата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия день сутриньта ще измиете лѣвия си кракъ, а сѫщия день вечерьта ще измиете дѣсния си кракъ. На другия день ще направите обратното: сутриньта ще миете дѣсния си кракъ два пѫти, а вечерьта — лѣвия два пѫти. Така ще редувате краката си въ продължение на десеть деня, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малъкъ опитъ, да видите, какви резултати ще получите. Като давамъ това упражнение, обръщамъ внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Всѣки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за цѣла година. Тъй щото, презъ цѣлата година всѣки ще си избере десеть деня по свобода и разположение на духа. Добре е нѣколко ученика да го направятъ по-продължително време: нѣколко месеца или цѣла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Нѣкои отъ васъ ще иматъ добри резултати, а други — нѣма да иматъ никакви резултати. Това зависи отъ естеството на човѣка. Напримѣръ, ако пъленъ човѣкъ влѣзе въ море и седи половинъ часъ въ водата, той ще се чувствува добре. Ако сухъ човѣкъ седи половинъ часъ въ водата, той нѣма да се чувствува добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухиятъ, който не може да седи дълго време въ вода, повече издържа на жажда отъ пълния. Пълниятъ, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухиятъ издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората сѫ различно устроени, за всѣки човѣкъ се изисква специално време презъ деня за миене на краката. Ако можете да познаете, кой е вашиятъ часъ за миене на краката, вие ще изпитате вѫтрешна радость, вѫтрешно доволство. Като правите това упражнение, ще се учите отъ краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте съ тѣхъ. Ще кажете: Ако краката можаха да разрешатъ единъ важенъ социаленъ въпросъ, не мога ли и азъ да разреша единъ такъвъ? Ако тѣ сѫ били умни да разрешатъ единъ въпросъ, азъ по-глупавъ ли ще излѣза отъ тѣхъ? Като говоря за краката, имамъ предъ видъ разумнитѣ сѫщества, които сѫ ги създали. Понеже краката не могатъ да приематъ слънчевата енергия направо отъ слънцето, тѣ приематъ енергии отъ центъра на земята. Когато приема земната енергия, човѣкъ става смѣлъ, решителенъ, а тѣлото му се освежава. Растенията, животнитѣ разбиратъ този законъ, и правилно го използуватъ. „Свѣтилникъ на нозетѣ ми е Словото“. Дръжте тази мисъль въ ума си и знайте, че Богъ е вложилъ благата си въ земята, върху която стѫпвате. Защо човѣкъ трѣбва да стѫпва върху земята, има причини за това. Колко мѣсто трѣбва да извърви, и това е опредѣлено. Когато се разхожда, човѣкъ трѣбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Хората повече обичатъ юга. Югътъ е свързанъ съ доброто, съ добродетельта. Западътъ указва по-особено влияние върху човѣка. Изобщо, хората трѣбва да се самонаблюдаватъ, да се учатъ отъ своитѣ движения, отъ своитѣ навици. Нѣкой е недоволенъ, мѫчи се, иска да разреши нѣкакъвъ въпросъ. Той става, сѣда, хваща главата си, лѣга на кревата си и т. н При тѣзи положения, той не може да разреши никакъвъ въпросъ. Щомъ изпадне въ неразположение на духа, или въ недоволство, първата му работа е да измие краката си съ топла вода После, той трѣбва да стане правъ, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е свѣтилникъ на нозетѣ ми. Следъ това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указалъ този методъ. Този методъ е физически. Той е най-лесниятъ методъ за самовъзпитанието. Освенъ него, има и други два: методъ на ума и методъ на сърцето. Последнитѣ два метода сѫ по-трудни. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на сърцето, тѣ затлъстяватъ повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъмъ. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на ума, тѣ изсъхватъ, защото умътъ си служи съ електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човѣкъ едновременно трѣбва да прилага и тритѣ метода, обаче, първо трѣбва да започне съ физическия. Така, постепенно той ще върви отъ видимбто къмъ невидимото. Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точность, пълнота, но не излишни нѣща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите въ свободното си време. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му! “ * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юлий, 1927 г. София.

От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КЛАСИЧЕСКАТА КНИГА НА ЛЮБОВЬТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Защо съмъ пратенъ на земята?“ Изпѣйте упражнението: „Изгрѣва слънцето“. Колко отговори могатъ да се дадатъ на зададената тема? Колко отговори могатъ да се дадатъ специално на думата „защо“? Сега ще напиша нѣколко действия, върху които трѣбва да разсѫждавате: 2 + 4 = 6 2 x 4 = 8 4 : 2 = 2 Това сѫ прости, аритметически действия. Защо между числата 2 и 4 се туря знака плюсъ? За да се покаже, че дейсгвието е събиране. Числото 6 е отговорътъ на това действие. Има ли другъ отговоръ? Не, този е единствениятъ. Допуснете, че това сѫ живи сѫщества, напримѣръ, яйца, отъ които могатъ да се излупятъ пиленца. Колко пиленца могатъ да се излупятъ отъ тия яйца? Шесть пиленца. Ще имате ли печалба отъ тѣхъ? За да живѣятъ, тѣзи пиленца трѣбва да се хранятъ. Числото шесть е неутрално. Щомъ съберете числата 2 и 4 на едно мѣсто, вие ще дойдете до границата на едно реално число. Когато отъ числото 4 извадите 2, вие ще получите числото две. Числото 4 е строго, положително число, което произвежда страданията въ свѣта. Щомъ го раздѣлите на две, ще получите едно меко число, а именно, числото две. Често хората изпитватъ голѣмъ страхъ, безъ да знаятъ причинитѣ за страха. Коя е причината за страха имъ? Че могатъ да счупятъ нѣкой прозорецъ и после трѣбва да плащатъ. Питамъ: има ли такива прозорци въ тѣхъ, които могатъ да се счупятъ? Има, но тѣ могатъ да се счупятъ само при условие, ако вѣтърътъ се усили. Щомъ вѣтърътъ престане, и опасностьта за счупването на прозорцитѣ е избегната. Сега, като разглеждаме аритметическитѣ действия, натъкваме се на редъ закони, които иматъ приложение въ самия животъ. Напримѣръ, числото 4 представя краенъ предѣлъ на нѣщо. Съ него се изобразява квадратътъ. Който попадне въ квадрата, той се намира въ крайно напрежение, въ положението на пълна бомба. За да излѣзе отъ него, човѣкъ трѣбва, или да го изпразни, или да го пукне нѣкѫде, да направи дупка въ него. Ето защо, когато човѣкъ се намѣри въ напрегнато състояние, явяватъ се страданията. Въ този смисълъ, страданията не сѫ нищо друго, освенъ изтичане на излишна енергия. Щомъ излишната енергия отъ човѣка изтече, и страданията за него преставатъ. Напримѣръ, различнитѣ болести, които човѣкъ изпитва, като главоболие, коремоболие, болки на сърцето и др., не сѫ нищо друго, освенъ напрегнати състояния. Тия състояния се дължатъ на известни подпушвания, които ставатъ, както въ нервната, така и въ останалитѣ системи на човѣка. Често хората подпушватъ мисъльта си отъ страхъ. Напримѣръ, имате синъ, който следва въ странство. Въ първо време вие сте спокойни заради него, радвате се, че той работи добре и мечтаете, че като свърши университетъ, великъ човѣкъ ще стане. Единъ день отивате при една врачка, да ви каже нѣщо за вашия синъ. Тя хвърля карти, хвърля бобъ и казва, че на 33 годишната си възрасть синътъ ви ще умре. Отъ този день вашето спокойствие се нарушава, вие започвате да се безпокоите, да се тревожите за сина си. Тази врачка е станала причина да се безпокоите, да се страхувате за сина си. Значи, вие вѣрвате на врачката повече, отколкото на вашето вѫтрешно чувство. Досега азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, който да не вѣрва въ нѣкоя врачка. Човѣкъ все вѣрва въ нѣкоя врачка. Нѣма човѣкъ, който да не е лековѣренъ въ едно, или въ друго отношение. Вѣтърътъ духа, прозорцитѣ се подвижватъ, приказватъ нѣщо таинствено на човѣка, и той става лековѣренъ. Вѣтърътъ влиза отвънъ, иска да се разговаря съ насъ, а пазачитѣ на прозорцитѣ пазятъ, не го пущатъ да влѣзе, защото има карантина. Задоволителенъ ли е този отговоръ? Сега, като умножите 2х4 или 4х2, получавате числото осемь. Защо между тѣзи две числа поставяте знака за умножаване? Каква е разликата между събирането и умножаването? Какъвъ процесъ представя поставянето на яйца подъ нѣкоя кокошка? Това е процесъ на събиране. Какъвъ процесъ се извършва при излупване на пиленцата? Умножаване. Значи, при умножаването влиза единъ елементъ по-високъ отъ този, който влиза при събирането. Събирането е законъ на приготовление. Отъ редъ години вече вие се занимавате съ окултната наука, но все още не сте се домогнали до ония елементарни правила, съ които можете да си обяснявате вѫтрешнитѣ преживявания. Вие често промѣняте състоянията си, което показва, че минавате презъ една область на настроения. Напримѣръ, както седите и размишлявате, изведнъжъ дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подиръ малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още — и се връщате назадъ. Можеге ли да си дадете отчетъ, кои сѫ сѫщественитѣ причини, поради които тъй лесно измѣняте състоянията си? Единъ добъръ методъ срещу настроенията е четенето на книги отъ различни автори. Ако имате нѣкакво мрачно, тежко настроение, четете нѣкоя книга отъ авторъ, който е идеалистъ, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете нѣкоя книга отъ материалистъ писатель, и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. Ако имате нѣкакъвъ усъвършенствуванъ термометъръ, мѣрете съ него температурата си, да видите, какви понижавания и повишавания ставатъ съ нея при различнитѣ настроения и преживявания, които минавате. Когато се съмнявате, достатъчно е да изживѣете нѣщо силно, за да не остане сѣнка отъ съмнението ви. Това показва, че малко или много, човѣкъ все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай нѣкое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете отъ нея. Ако това дете ви запита, дали сте боленъ, защо имате малко жълтъ цвѣтъ на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате, какво ви боли. Като мислите по този начинъ, ще намѣрите, че имате нѣкакво възпаление въ чървата, или въ бъбрецитѣ, или въ слѣпото чърво и т. н. Съвременнитѣ хора още не сѫ дошли до положението на гѫската, или на патицата, да мажатъ перата си съ нѣкаква мась, благодарение на която да не потъватъ въ водата. Като намаже перата си съ мась, въ колкото дълбока вода и да влѣзе, гѫската никога не потъва. По сѫщия начинъ и дяво-лътъ постѫпва съ себе си. Като види, че може да пострада нѣкѫде, той намазва перата си съ нѣкакво масло да не потъва въ водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки. Казвате: Възможно ли е да сме кокошки? Като казвамъ, че не сте патици, но сте кокошки, имамъ предъ видъ, че като плава въ водата, патицата намазва перата си съ мась, за да не отнима водата топлината на тѣлото й. Кокошката, обаче, която живѣе на суша, не се занимава съ това изкуство, да се маже съ мась. Мнозина казватъ, че животътъ е море. Да, зависи, какъ човѣкъ живѣе. Ако животътъ е море и може да ви удави, трѣбва да имате малко мась на перата си. На въпроса „защо“, никога не може да се отговори, т. е. по-право не може да се даде положителенъ, абсолютенъ отговоръ. Тъй щото, на въпроса, защо числата се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ, не може да се даде никакъвъ отговоръ. Напримѣръ, числото две може да се събира, да се изважда, да се умножава, да се дѣли и т. н. На въпроса, защо Богъ е изпратилъ човѣка на земята, сѫщо така не може да се даде абсолютенъ отговоръ. Отъ това, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, разбираме законъ на ограничаване. Казваме, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, но може и никѫде да не го е изпратилъ. Нѣкой сънува, че е ходилъ въ Америка, въ Англия, или другаде нѣкжце. Става сутриньта, вижда, че никѫде не е ходилъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е ходилъ на слънцето, това е толкова вѣрно, колкото, че е ходилъ на сънь въ Америка, въ Англия или другаде нѣкѫде. Значи, идейното ходене не трѣбва да се смѣсва съ физическото. Идейниятъ свѣтъ е свѣтъ на освобождаване, а физическиятъ — свѣтъ на ограничаване. Да бѫдете близо до Бога, това значи да сте въ свѣта на освобождаването, т. е. да сте освободени отъ всѣкакви ограничения. Да сте близо до Бога, това значи да сте въ една атмосфера чиста и възвишена и да живѣете между сѫщества, които напълно разбиратъ вашия умъ, вашето сърце, вашата душа и постѫпватъ съ васъ тъй, както вие разбирате. Да сте далечъ отъ Бога, значи да сте между хора, които никакъ не ви разбиратъ. Учительтъ разбира ли ученика си? Не го разбира. Щомъ ученикътъ не знае урока си, учительтъ веднага му пише слаба бележка. Ученикътъ разбира ли учителя си? И той не го разбира. Щомъ не отговори добре, той се сърди на учителя си, че му писалъ слаба бележка. Когато готвачката не готви добре, господарката й веднага я уволнява. Изобщо, съвременнитѣ хора не се разбиратъ помежду си. Сега всички трѣбва да изучавате основнитѣ принципи и закони на живота, за да разбирате своитѣ вѫтрешни състояния. Следователно, когато човѣкъ дойде до положение да разбира своитѣ вѫтрешни състояния, само тогава той може да живѣе идейно. Ако не разбира своитѣ вѫтрешни състояния, той всѣкога ще се излага на закона на илюзиитѣ. Въ съвършения човѣкъ всичко е хармонично. Той живѣе въ голѣмо изобилие. Идейниятъ човѣкъ живѣе въ чистота, въ широчина на своитѣ идеи, въ сила, въ мощь, въ вѫтрешно разбиране и прилагане на Божественитѣ закони. Представете си една майка, която има две деца. Единъ день бащата донася въ кѫщи два килограма круши, отъ два вида: всѣка круша отъ единия видъ тежи по четвъртъ килограмъ, а всѣка круша отъ втория видъ тежи по 50 грама. Майката дава на едното си дете една отъ хубавитѣ круши, които тежатъ по 250 грама, а на другото дава една отъ крушитѣ, които тежатъ по 50 грама. Детето, което е получило голѣма и хубава круша, има едно мнение за майка си, а другото, което е получило по-малката круша, има друго мнение. Първото дете е доволно отъ майка си, а второто е недоволно. Майката се усмихва и казва: Нѣма нищо, деца сѫ Не, това сѫ символи, въ които се криятъ известни закони. Ако дамъ на едного едно хубаво самопишещо перо, съ златенъ писецъ и съ златна верижка, а на другиго дамъ едно просто, желѣзно перо, което струва едва 10 — 15 лева, какво ще бѫде разпожението на тия двама души по отношение на мене? Или, да допуснемъ, че на едного дамъ една хубава класическа книга, а на другиго — единъ простъ букварь за първо отдѣление, какво разположение ще иматъ тѣзи двама души къмъ мене? Следователно, който само говори нѣко му за любовьта, безъ да я прилага, той му подарява букварь за първо отдѣление — букварь на любовьта. Който пъкъ говори нѣкому за любовьта, но сѫщевременно я прилага, той му подарява класическа книга на любовьта. Питамъ: еднакво ли струватъ тия две книги? Каква е разликата между едната и другата? Който чете „букваря на любовьта“, той се надува като пѣтелъ, като пуякъ. Защо? Такива сѫ качествата на букваря Който че те „класическата книга на любовьта“, или „книгата на съвършенството“, той мисли дълбоко, постоянно ходи, плаче. Защо плаче той? Защото въ тази книга има сухи формули, които той трѣбва да чопли, да развива, да разработва, докато извади нѣщо отъ тѣхъ. Букварьтъ на любовьта казва: Който ме чете, той ще охка, ще се мѫчи да научи азбуката на моя езикъ. Книгата на съвършенството, или класическата книга на любовьта казва: Който ме е взелъ веднъжъ въ рѫцетѣ си, той ще разбере, че сълзитѣ отъ очитѣ му трѣбва да пресъхнатъ. Тя изисква отъ човѣка готовность за всѣко добро дѣло, добро начинание. Ако нѣкой е богатъ, той трѣбва да знае, че ще дава. И тъй, които сѫ чели букваря на любовьта, като заминатъ за онзи свѣтъ, ще влѣзатъ въ небето на букваритѣ. Значи, има едно небе на букваритѣ, въ което влизатъ само малкитѣ деца. На какво сѫ емблемъ децата? Въ живота си, старитѣ хора четатъ букваря на любовьта, а децата — класическата книга на любовьта. Защо е така? Защото децата плачатъ. Ако нѣкое дете плаче, то плаче заради майка си. Това е физиологически законъ. Когато при зачеването на нѣкое дете майката плаче, като се роди, детето сѫщо ще плаче. Изобщо, детето преживява състоянията на майка си и на баща си. Детето никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Ако майката е била болна, и детето ще бѫде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бѫде невежо. Затова се казва, че грѣховетѣ на майката сѫ грѣхове и на децата. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: за да роди човѣкъ една здрава, свѣтла и благородна мисъль, или едно здраво и благородно желание, тѣ непременно трѣбва да се родятъ безъ охкане и пъшкане. И мислитѣ, и чувствата, и желанията се зачеватъ, раждатъ и живѣятъ като човѣка. Следователно, всѣка мисъль, която човѣкъ е родилъ въ нѣкакво болезнено състояние, сѫщо като него ще стене, ще плаче. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно се молете, винаги се радвайте и непрестанно благодарете!“ Това е състоянието на детето. Питамъ: ако въ ума на нѣкой човѣкъ едновременно се родятъ нѣколко идеи, какво заключение ще извадите за него? Ако въ ума на нѣкой човѣкъ се родятъ едновременно петь-шесть идеи, той е млѣкопитаещо; ако въ ума му едновременно се родятъ десетина идеи, той е отъ рода на птицитѣ; ако въ ума му едновременно се родятъ хиляди идеи, той е отъ рода на рибитѣ; и най-после, ако въ ума на нѣкое сѫщество се роди само една сѫществена идея, това сѫщество е човѣкъ. Единъ день срещнахъ една стара баба, която ми каза: Ехъ, синко, родихъ азъ 20 деца, но нито едно не ми остана. Питамъ: не бѣше ли по-добре да е родила едно дете, но да й остане живо, отколкото да роди 20 деца, но нито едно отъ тѣхъ да не остане живо? Ако вие сте имали 20 вѣрвания въ живота си, но нито едно отъ тѣхъ не ви е останало, какво ви ползуватъ тия 20 вѣрвания? Вие започвате съ мисъльта, че Богъ е Любовь, а после казвате, че съ любовь не може да се живѣе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Правда, вървите известно време съ тази мисъль, но после казвате, че и съ правда не може да се живѣе. Казвате, че Богъ е Истина, искате да живѣете споредъ тази Истина, но после намирате, че и съ истина не може да се живѣе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Мѫдрость, но казвате, че и съ тази мѫдрость не може да се живѣе. Намирате, че по-добре е човѣкъ да живѣе по простому, отколкото съ Божията Мѫдрость. Искате да живѣете споредъ Божията Добродетель, споредъ Божията милость, но въ края на краищата, отъ всичко това се отказвате, докато останете само съ една проста мисъль въ ума си, че Богъ за всичко промисля. Какво разбирате подъ думитѣ, че Богъ промисля за всичко? Когато нѣкой работникъ копае лозето на господаря си съ любовь, последниятъ ще промисли за неговата храна и заплата. Но ако работникътъ седи нѣкѫде, спотайва се и не работи лозето на господаря си, последниятъ нѣма да промисли за неговата прехрана. Изводътъ, който можете да направите отъ. говореното, е следниятъ. Казвате: Толкова време живѣхме на земята, но какво научихме? Наистина, всѣки трѣбва да се запита, какво е научилъ, следъ като е живѣлъ известно число години на земята. Вие не сте направили една анализа въ себе си да видите, какво сте придобили отъ живота. Вие живѣете като царски синове, като велики хора и току се обръщате къмъ единъ или другъ авторъ, да прочетете, какво сѫ казали тѣ за слънцето. Четете единъ, втори, трети авторъ и казвате: Зная вече, какво е писалъ еди-кой си авторъ за слънцето. Зная, какво е писалъ втори авторъ за слънцето и т. н. Сега, като задавамъ въпроса, защо Господъ ви е пратилъ на земята, важно е да знаете, дали Той ви е пратилъ на земята? Преди всичко, въпросъ е, дали вие сте на земята. Да не излѣзе, че сънувате, че сте на земята? Ако това е сънь, вие ще се намѣрите въ положението на онази млада мома, за която се говори въ една приказка: тя сънувала една вечерь, че се оженила и родила едно красиво дете, което наскоро следъ това умрѣло. Като станала сутриньта, момата разправила съня на майка си, и дветѣ започнали да плачатъ за умрѣлото дете. Реалниятъ животъ не допуща никакви противоречия. Щомъ има противоречия въ живота, този животъ е сънь, хипнотическо състояние. Следователно, докато живѣе въ противоречия, човѣкъ още не е реално сѫщество. Който се съмнява, той не е реално сѫщество. Съмнението е изразъ на излишна енергия. Човѣкъ се съмнява въ недействителни нѣща. Нѣкой има една фалшива лира, за която казва, че му е непотрѣбна, излишна и не може да я употрѣби. Такова нѣщо представя съмнението въ човѣка. Всички говорятъ за реалностьта на нѣщата, търсятъ реалностьта и не я намиратъ. Защо? Защото се движатъ още въ свѣтъ на илюзии, на заблуждения. Хората трѣбва да изживѣятъ своитѣ заблуждения; като излѣзатъ отъ тѣхъ, тогава ще влѣзатъ въ реалния свѣтъ — въ свѣта на Истината. Нѣкой казва, че не вѣрва въ Господа, че сѫществуването на Бога не е реално и т. н. — Кое е реално, споредъ васъ? Тъй както хората живѣятъ, реаленъ животъ ли е тѣхниятъ? Тѣ се раждатъ, растатъ, развиватъ се, боледуватъ, биятъ се, каратъ се, убиватъ се, докато единъ день изчезнатъ отъ лицето на земята. Не, това още не е истинскиятъ животъ, това е животъ на раници. Единъ день, като свалите всичкитѣ си раници и ви претеглятъ, колкото тежите, това сте вие, това е животътъ на душата, животътъ на реалностьта. Великитѣ, ученитѣ хора казватъ, че душата на човѣка тежи само 33 грама. Докато човѣкъ е живъ, ще го теглятъ, да видятъ, колко килограма тежи. Като умре, пакъ ще го теглятъ. И най-после, когато тежи 33 грама, той вече влиза въ реалния свѣтъ. Въ това отношение, азъ не съмъ правилъ опити, не съмь теглилъ човѣка като живъ и като умрѣлъ, да видя, колко тежи. Това сѫ твърдения на нѣкои учени хора. Тѣ казватъ, че душата на човѣка тежи 33 грама. Доколко е вѣрно това, не зная. Тъй щото, ако искате да видите, колко излишъкъ носи човѣкъ на гърба си, направете изчисления. Претеглете нѣкой човѣкъ, раздѣлете теглото му съ числото 33 и ще намѣрите отношението, което показва, колко пѫти човѣкъ е по-тежъкъ отъ нормалното си тегло. Ако нѣкой човѣкъ тежи, напримѣръ, 66 клгр. или 66,000 грама, като раздѣлите 66,000:33 = 2000. Значи, отношението е 1: 2000. Питамъ: вѣрата ви, съ която посрѣщате мѫчнотиитѣ въ живота си, намира ли се въ отношение 1:2000? Значи, животътъ на човѣкъ, който тежи 33 грама, трѣбва да издържа на мѫчнотии, които сѫ 2000 пѫти по-голѣми отъ теглото му. Този законъ, това отношение е вѣрно и за вѣрата, и за силата на живота, вложена въ всѣки човѣкъ. Ето защо, когато се натъкне и на най-голѣмитѣ страдания, човѣкъ трѣбва да разшири душата си и да каже: Животътъ, който Богъ ми е далъ, има само външни, но не и вѫтрешни противоречия. При това разбиране, и 42° температура да има, човѣкъ ще бѫде спокоенъ и ще каже: Каквато температура да имамъ, азъ зная, че нѣма да умра, защото вѫтрешната ми температура е толкова голѣма, колкото животътъ я изисква. Като дойде смъртьта при такъвъ човѣкъ, той ще я хване за ушитѣ, ще я разтърси и ще каже: Азъ не искамъ да умра! Смъртъта ще го погледне, ще види, че не може да се бори съ този човѣкъ и ще си отиде. Като ви говоря по този начинъ, вие се въодушевявате и мислите, че сте готови изведнъжъ всичко да направите. Затова, като видите, че нѣкой има мѫчнотии и страдания, намирате, че тѣ нищо не представятъ. Обаче, щомъ мѫчнотиитѣ и страданията дойдатъ при васъ, веднага кармата ви става тежка и губите всѣкакво самообладание. И наистина, най-трудната наука въ свѣта е самообладанието. Най-мѫчно човѣкъ влада себе си. Следъ като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най-малко десеть пѫти ще побѣлѣе главата ви, докато се научите да се самовладате. Най-трудната, най-мѫчнопостижимата наука е науката на самообладанието. Съвременнитѣ хора едва сѫ въ въведението на самообладанието. Говорите нѣщо на нѣкого, давате му нѣкакви съвети, а той казва: Да ми падне този човѣкъ въ рѫцетѣ, ще го науча азъ! — Да, човѣкъ всичко може да направи, но всичко не дава добри резултати. Има произволни състояния въ човѣка, които не зависятъ отъ него. Има грѣхове, които човѣкъ върши несъзнателно, независимо отъ своитѣ разбирания. Има тайни грѣхове, за които човѣкъ не е отговоренъ. Напримѣръ, какъ ще изплатите грѣховетѣ и престѫпленията си, направени на сънь? За тия грѣхове ще ви сѫдятъ пакъ на сънь, а не въ будния ви животъ. Ако правите добро на сънь, пакъ на сънь ще ви възнаградятъ. Има разлика между доброто и злото, което човѣкъ върши въ сънния и въ будния си животъ. И тъй, да се върнемъ пакъ къмъ въпроса, защо човѣкъ е дошълъ на земята? Който се наеме да отговори на този въпросъ, той трѣбва да го обоснове съ всички аргументи, научни и теоретически, както способниятъ студентъ защищава своята докторска теза. Той навежда доказателства отъ 99 автори. Следователно, въ връзка съ зададения въпросъ, се явяватъ въпроситѣ, защо Господъ създаде човѣка и какъ го създаде? Въпросътъ „какъ Богъ създаде човѣка“, се отнася до знанието, до желанието му да учи занаятъ. На въпроса „защо Богъ създаде човѣка“, т. е. защо създаде кальта, се вижда желанието му да знае, за какво може да употрѣби тази каль. Тази каль е създадена за продаване И тогава, на въпроса, защо Богъ ви е изпратилъ на земята, ще си отговорите, че сте изпратени да си купите по една кола Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь!“ „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 29 юний, 1927 г. София