Ани

ПАНЕВРИТМИЯ ВЪВ ВАРШАВА ... Прекрасен слънчев ден. Един от тези дни, когато цялото небе говори и излива благословението Божие изобилно. Рано сутринта ние сме вече в парка, при красивата статуя „Танцьорка”, знаменита скулптурна работа, изобразяваща млада и красива танцьорка, пълна с радост и живот. Около статуята - рози, само рози. Едно от най-привлекателните кътчета на парка. На определения час всички събрани тръгнахме за „нашия салон” - хубава слънчева поляна на източния край на парка, която служи за игрище, сега обаче е съвсем свободна, на наше разположение. Денят е Божествен, слънчев, топъл. Ние почваме нашите упражнения. Чува се българското слово, българските песни - свещените песни на Любовта, за новия ден, за Слънцето, за радостта и братството, за правата мисъл и чистото сърце. Танците - това е стихията на полската мистична, музикална и игрива природа. Паневритмията се харесва на нашите братя и сестри славяни, и българският език, както преди хиляда години - отново става свещен носител на Христовите възвишени, святи и чисти идеи за Божествения живот. Една сестра е във възторг и казва: „Това аз отдавна търсех!” Ние чувствуваме прилив на сили, радост и щастие. Завършваме с обща братска закуска и благодарим за великата Божия Любов, която се излива всеки миг върху нас. /Из в-к „Братство”/ В Полша се развива и нараства духовно движение, основано от ясновидката Агни Пилшова, чийто месечен печатен орган, списанието „Хейнал“ дава в превод на полски език беседи от Учителя. Ето част от писмото на ръководителката на движението до редакцията на в. „Фратецо“: „Аз се радвам че вестник „Фратецо” е достигнал до вълна, която води човечеството към по-щастливо утре, „Фратецо“ е музика на бъдещето, от него ще се излива духовния повей. Засега животът на този вестник е в тясно корите, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота. Стремете се само Бог да бъде вашата пътеводна звезда и компаса ви да сочи към Христа, който е едно с Бога - и вие не ще сбъркате пътя, макар че трябва да преминете през нощта на най-различни затруднения и страдания”.

ПЕСНИ И ТАНЦИ НА СЛЪНЦЕТО Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е извор на живота. Учителят започна Делото си с изгревите на Слънцето. Псалмопевецът казва: „На ранина Те очаквам, Господи!” Учителят освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито, сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. ПАНЕВРИТМИЯТА - това са песни и танци на Слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма не Всемирния живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия живот на Природата и да бъде здрав и радостен. Румънският професор Попеску в статията си „Хигиена на труда“ препоръчва: „Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито, по-добре. И ако се придружават с музика, още по-добре“. Не е ли това Пеневритмията? Пеневритмията се изпълнява на открито на някоя хубава поляна или в планината на някой планински връх: Слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг по двама, в средата малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше между нас, играеше в кръга. Мелодиите са живи първично чисти, като водите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика - тук е важна мисълта, съсредоточаването, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със Слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от космоса, минават през Слънцето, после през Луната и тогава идат на Земята, т. е. минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която Слънцето излъчва в пространството, Земята получава едва една - две и половина милиардна част, и тази енергия поддържа живота на Земята, създава неговите форми. В същност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на светлината. Като изучаваме тях, може да изучаваме живота на Слънцето. Някои оспорват, че има живот на Слънцето. - Щом има на Земята, има и на Слънцето. Нали Земята е произлязла от Слънцето? Веднъж запитали Учителя: „Вие от къде сте? - Той отговорил просто: „От Слънцето“. Учителят откри на учениците Слънцето и даде знание и методи как да се ползуват от неговите сили. Това е наука. Паневритмияте е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на Слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията, като че случайно. Учителят не обичаше предварително да чертае планове. Той работеше естествено, просто, но не пропуснеше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния потик. В онази пролетна привечер, Учителят и няколко братя и сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните песни и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: „С какви движения ще изразите тази мелодия?“ - Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като потик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката си и започне работа. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето му беше като пламък. С каква Любов работеше Учителят, с какво увлечение! Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - животът на онзи свят, от който Той го сне. Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка всякога. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на великия Разумен Свят, който, ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази, тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живот - животът на милиардите слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човекът разговаря с Всемира. Животът е един и знанието е всемирно. То се предава чрез неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на Слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години на Изгрева дойде немски професор - хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: „Има едни там горе край гората, които играят сутрин”. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева: неделя, свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо и боровете. Витоша е още в снегове, блести огряна от Слънцето. На Изгрева е празнично светло, чисто. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят 200-300 души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията, ритъма, движенията. Този език той разбира. След Паневритмията - представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: „Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от вашите не съм намерил”. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той е направил достъпен за нас. Цялото творчество на Учителя е слънчево - и неговото Слово, и неговите песни и танци. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния и път на земята, напомня и за нейната далечна Родина и й посочва пътя към нея. _______________________________ /Из Посланието на Братския съвет по случай празника на пролетта - 1970 година/

ЕДНО ИЗКАЗВАНЕ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА Няколко чужденци посетиха Изгрева. Един от тях, немец, живущ в Швейцария, който изучава космичните лъчи, така каза за Паневритмията: „В днешната дисхармонична епоха, в Паневритмията чувствувам изразена космичната хармония. Музиката на Паневритмията е необикновена. Чрез музиката и движенията на Паневритмията се изразяват и предават космичните енергии. Тези упражнения обновяват, освежават и възраждат човека. Те ме свързаха с космичните енергии и аз добих ново прозрение за нещата”.

ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА Идеите на Всемирното Братство намират разбиране в чужбина. Във Франция има вече във 70 града ядра, дето се изучават идеите на Учителя. След гостуването на френските гости на Изгрева и на Рила, още повече се разраства движението на Всемирното Братство във Франция. В Париж всяка седмица се правят в един от големите салони репетиции на паневритмичните упражнения, при голям възторг и очарование от тия чудно красиви ритмични движения, които внасят сила, здраве, живот и духовен подем във всички участвуващи. Защо тия иден намират такъв голям отзвук във Фракция и другаде? Защото тия идеи съдържат методи за един нов, красив, разумен живот, посочват път за излизане от всички днешни противоречия, в които се намира човечеството. Със старите методи не може да се работи вече. Човешкото съзнание отдавна е надраснало вече всички стари методи, стари разбирания за живота. Днешните страдания и противоречия в човечеството показват, че трябва да се тръгне по съвсем нови пътища. Дали ще трябва пак новите идеи, творческите идеи на Всемирното Братство да се наложат на нашето общество отвън?

ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ Учителя получи от една сестра от Франция следното писмо: „В тия дни на изпитания съм вътрешно непрестанно с Вас, изпълнена с мир, с вътрешна радост. Ние пеем, молим се и работим в една Божествена радост, въпреки всичко, и имаме дълбокото убеждение, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувствуват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля е Божествена светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице с лице. Вярвам че съм родена да преживея този велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа, Вашата малка дъщеря. Аз чувствувам вече Вашият зов чрез слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата радост, която имам, когото градината ни напролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания, Вие сте винаги близо до мен. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз Ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята любов, благодарност, благоговение към Вас. От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели.“ __________________________ Забележка: Писмото е писано през време на Втората световна война

В-К „ЛЬО ФРАТЕРНИСТ“ ЗА УЧИТЕЛЯ „Льо Фратеринет“, вестник изливащ в Син-льо-Нобл, Северна Франция, в два последователни броя помества беседата „Бог“ от Учителя. Това показва на каква висота се държи Словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това Слово, но и неговата истинност. Във връзка с това си спомняме думите на един реформатор на живота, който върви по свой път - Вьолебер, от Цюрих, Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова има много - те се истинни. Тяхната истинност те покорява. Тя те издига и ти дава друг смисъл.” Бавно, но сигурно се гради пътя на новото. То става главното нещо в сърцата на хората.

ПИСМО ОТ ЖУЛ ЕРБЕН, ФРАНЦИЯ Жул Ербен, инспектор на пощите, телеграфите и телефоните във Фракция, в писмото си между другото казва: „Ние претърпяхме истински духовен прелом откакто се запознахме с Учителя и с неговото учение. Останахме възхитени от истинското братство, което констатирахме да се практикува между нашите братя българи, и ние не преставаме да го практикуваме тук. Надяваме се да можем да напреднем в изучаването на българския език, за да можем лесно да четем Учителя на български и да можем да се разговаряме с неговите ученици в благословения ден, когато ще ни бъде позволено да видим пак Учителя и тях. Всеки четвъртък от 17-20 часа ние се събираме, за да мислим за Учителя и за всички наши братя по целия свят. На 22 март ще отидем в планината по случай настъпването на новата духовна година, за да могат нашите души да бъдат в пълно единение с всички наши братя. Нека тя ни донесе радост и надежда“.

СЛОВОТО НА ФРАНЦУЗИТЕ ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО ИМ Ето чест от приветствията на французите към Учителя, при изпращането им на 28 август, 1939 година, на Изгрева: Скъпи Учителю! Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние видяхме големите промени, които ще станат с нашия живот, когато бъдем отдалечени от Вас и от всички наши български братя и сестри. При нашето пребиваване ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и благодарност. Нашата радост не може да се предаде с думи, думите са много безсилни да изкажат това, което нашите души са изпитали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много кратко. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това, нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега. Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи, които трябва да изпълним между нашите братя човеци и, естествено, пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. В светлината на Истината обаче, ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде голям урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, докато в братството всичко се нарежда и всичко става възможно. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и да разрешава най-трудните човешки задачи. Ние ще се завърнем във Франция сега, сред общата загриженост, и ще бъдем първите пионери за великия Мир. После ние ще се стареем да бъдем работници на Светлината. Ще започнем работа с доверие - без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всички сили ние ще работим, ще вършим добри дела - творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра. Ние ще си спомняме за всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години под вашето светло ръководство. За да може един ден да се разлее Божията Любов върху земята, тъй както Бог е казал. Учителю! С всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя на Светлината и Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем отсега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора.

ИЗКАЗВАНЕ НА РОЖЕ ФАЕТОЗ /Доктор по физика от Парижкия университет/ Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас ние изживяхме нещо неизразимо хубава, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция и ни донесе една вест, каквато, вярвам, малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз бих искал да започна с изпращането към този брат нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе. След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност. И сега, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем, да бъдем помощници в изпълнение на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин; чрез примера на нашия живот. Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ме питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази, то е че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина - светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко. След това срещнехме Учителя. Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца, и в нашата памет, - между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевия изгрев, Учителят ни прие. Ние Го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас, ние ще запомним спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно мощно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по-силни да служим на Цялото, да служим на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божий.

АЛФРЕД ЛОМОНИЕ. Професор в Историко-филологическия факултет на Университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август, 1939 г. на Рила: Учителю! Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на вашия език, за да мога направо да изразя чувствате, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са сега тук и които са далеч от нас. Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език! Какви думи да намеря да изкажа безкрайната ни благодарност, която изпитваме към Вас за всичкото благословение, което ни изпратихте в нашата страна посредством един от вашите ученици! Но нашето присъствие тук не е ли вече едно доказателство за нашата благодарност? То е също така потвърждение за нашата добра воля за в бъдеще. Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа, от всичкия си дух; но също така да ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Бога. Сега ние все повече и повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи. Онова откровение на живо братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя българи и чужденци, което ни се изяви в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, вашето присъствие и вашето Слово, разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-голяма светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото, е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и Паневритмията са най-доброто средство, за засилване на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила. Обещаваме пред Вас, Учителю, пред всички братя българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред величествената и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.

ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В РИЛА При Учителя идваха посетители от различим страни, привлечени от идеите му. В последните събори особено след 1932 година много гости са присъствали. В 1939 г. една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и на Рилските езера. Те казаха: Това, което видяхме и чухме в България, на Изгрева и на Рила - надминава туй, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас. Ето част от словото на Тони Белмен, от Лион, Франция, казано при Езерото на чистотата, Рила, пред Учителя и пред братята и сестрите: Учителю! Откакто сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук, на планината Рила, при Вас и при всички наши братя българи, ние чувствуваме около себе си такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на небето. И ние си спомняме за нашето детство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учението сред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме сред нея от сутрин до вечер, да дишаме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планините и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот - чистата радост на истинската младост. После, когато пораствахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот, затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душите си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувствуваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам - откакто изучаваме вашето Божествено Учение - неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано, с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени. Всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тия мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце. Мнозина ни натовариха да почерпим от тук за тях от извора на живота. И те очакват нашата помощ и подкрепа, когато се завърнем там. Ние ще им кажем, че сме намерили тук нашето истинско отечество - страната на Любовта, на Светлината и на Истината, на истинската радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.

ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА През лятото на 1939 година бяха дошли на Изгрева и на Рила много гости от чужбина, повече от колкото друг път. Те бяха дошли специално да видят Учителя, да Го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство в Рила. Гостите бяха от различни страни: от Франция, Латвия, Югославия, Швеция, Финландия и др. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и др. Между тях имаше един университетски професор, който беше наложил идеите на Учителя в три сказки по френското радио и после ги отпечата в отделна брошура под заглавие „Свобода, равенство, братство“. След като говори по радиото, той получи 150 възторжени благодарствени писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при Него, след пристигането им на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новата насока на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото Той каза: „Подвигът на Любовта е най-великият подвиг в живота. По този път само човешките души могат да се освободят от онези вечни ограничения, в които досега са живели. Всички сега се поканват към служене на Любовта, без насилие и без страдания“. В речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, гостите дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея! Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение. И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: изграждане на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство. И всички те се събраха горе, при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общението с живата Разумна Природа. И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят, който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.

ПАНЕВРИТМИЯ В СТОКХОЛМ /писмо от Швеция/ ... Всяка сутрин ходим на една височина край града за паневритмични упражнения. И колко скоро се констатира обновителното им действие! Каква хармония, каква мекота, каква сила чувствуваме когато се върнем от паневритмичните упражнения! Със сидеричното махало установих, че едни лица са предимно електрични, а други - магнетични, но след като правиха известно време паневритмичните упражнения, установи се, че всеки от тях става електричен и магнетичен. Една жена беше прегърбена, имаше само едно белодробно крило, защото второто й крило беше отнето чрез операция. Тя чрез паневритмичните упражнения се изправи. Не можеше да вдига лявата си ръка, а сега я вдига и работи с нея. Един неин познат й казал: „За мен това е просто непонятно! Ти се изправи!” Тя казала: „Това го дължа на пролетното слънце и на Паневритмията“. Трябва да отбележа, че тя правеше паневритмичните упражнения с пълно съсредоточение на съзнанието си. Едно лице имаше критичен ум, беше язвителен, искаше да господства над околните. След като прави известно време памевритмичните упражнения, измени се характера му и същевременно лицето му доби друг израз, линиите на устата му се измениха, станаха по-красиви, по-нежни. Радвам се на този му напредък. Един адвокат беше болен, не можеше да работи. Имаше неврастения. Сега след паневритмичните упражнения работи много. Имаме друг един приятел - цигулар и капелмайстор. Той беше слаб телесно и нервен. Чрез Паневритмията се обнови. В оркестъра участвуват един друг музикант, един архитект и др. И понеже членовете на оркестъра искат понякога сами да правят Паневритмията, те често влизат в нейния кръг и тогава движенията правим с песни. Много младежи желаят да създадем лятно общежитие в планината, дето да се занимаваме с музика, да се храним заедно и да прилагаме идеите на Учителя. На събранията проучаваме беседите на Учителя.

„ХЕРОЛДО ДЕ ЕСПЕРАНТО” ЗА БЕСЕДИТЕ Есперантски вестник „Херолдо де Есперанто“ (Heroldo de Esperanto), излизащ /тогава/ в Германия, дава следния отзив за беседите на Учителя „Духът и плътта“ /втора серия беседи/: ”... Тих, тържествен неделен час е най-подходящ за четене на тия подтикващи към размишление беседи. Те се базират на Христовото учение и съдържат ценим мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко проникване в нещата. Макар че беседите са държани отдавна, в 1914-1915 година, обаче те не са свързани с определено време, тъй като възвишената философия, съдържаща се в тях, и днес е също така навременна, както вчера и утре“. В друг брой на „Херолдо де Есперанто” се казва: „Високият идеал“ е лекция на Учителя Петър Дънов, беловлас философ и идеалист... Портретът на Дънов /в книжката/ показва очебийна прилика с Рабиндранат Тагор. Констатирано е многократно, че подобни души раждат прилика и в телесните си форми. Сравнявайки думите на Петър Дънов с тия на Онисабуро Дегучи, основател на Оомото, намираме, че цялото трябва да се нарече „Духовен ренесанс“. Шведското списание „Фрискспорт ох Фрюритсив“ е поместило статията „Всемирното Братство” от Георги Радев, преведена от Есперанто. Статията описва накратко историята на братството, екскурзиите до Рила и пр. Изтъква се и значението му за днешното човечество. Статията е придружена с две снимки: портрети на Учителя от Борис Георгиев и една снимка от Рила, представляваща летния лагер на Братството с изгревния връх и Второто езеро. В шведския вестник „Бла бандет“ който излиза в Стокхолм, е отпечатана статията „Всемирното Братство в България“ от Тереза Керемидчиева. В статията се излагат основните идеи на Учителя, принципите на Паневритмията, излетите до Витоша и Рила и пр. Придружена е с красива рилска снимка - Учителят държи беседа на планината.

ПИСМО ОТ ЛИОН, ФРАНЦИЯ „Днес ние живеем с чувството, че сме намерили най-сетне, след дълги години, нашите истински братя, с които сме свързани неразделно. Навсякъде във Франция се образуват малки духовни ядра, жадни за любов и истина, които непрестанно с удвоени сили работят, за да се преобразят чрез любовта, тъй както Христос ни е учил и да се приближат до това живо огнище - Братството в България. Нас ни обзема едно голямо и свято чувство при мисълта за годините, през които се е разраствало това чудесно огнище на духовен живот, благодарение на вярата и духовното издигане на всички ония, които са се приближили до Учителя и са почувствували значението на голямото дело, което излъчва Божествената Любов в света. Ние не знаем как да изразим нашата признателност към всички онези братя българи, които още не сме видели с очите си, освен няколко, но които ние чувствуваме тъй близко до нас, в нашите сърца, като че те са наши близки роднини - от едно и също духовно семейство. В нашата признателност към вас има толкова любов, която ний отправяме към Учителя и която ние бихме желали вие да му я предадете, заедно с нашия най-скромен и най-предан израз на добра воля. Кажете му, че ние работим усърдно, с всички сили, да станем благородни и съвършени, за да можем да вземем дейно участие в голямото Божие Дело на земята. Ние знаем, че само Божествената Любов може да преобрази нашия живот и само живият пример на доброто може да преобрази братята около нас”.

ПИСМО ОТ БЕЛГРАД ... Културата е сбор от ценности, които са независими от големината на страната. И най-малката страна може културно да стои много по-високо от други по-големи страни. Малка България е твърде плодородна и щастлива по отношение на климата и други природни условия. Но това да оставим настрана. Тя сега е щастлива в друг смисъл и това има извънредно голямо значение. Провидението е предназначило България за велика мисия в света. Бъдещата светла култура ще дойде от славянството. Природата приготовлява много хубаво бъдеще за своите деца. Бъдещата култура на новото, за което е призовано славянството, ще се роди в България. В България е дошъл един Велик Учител, известен далеч в широкия свят. Той е известен във Франция, Италия, в Америка, в Латвия, известен е също така и на русите. Пиша ви съвършено откровено - радост е за мен и мое щастие е, че съм свободна от предразсъдъци. Приемам всичко хубаво, светло, което идва от другите страни. За мене всички народи са братя. Виждам обаче, че за България е предназначено велико бъдеще. Паралелно с голямата творческа дейност на Учителя в България, там се развиват кооперации, вегетарианско движение, печатат се окултни книги и вестници, т. е. всичко, което ще бъде основа на новата култура на бъдещето, когато мирогледът ще бъде духовен, вегетарианството и идеите за коопериране ще бъдат общи явления, а окултизмът, оплодил с новите си идеи науката и научно обяснен, ще бъде основата на новата култура. За мен България сега се явява като източник на светлина, разпространител на нови светли знания. Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя. Досега аз черпих духовни знания от Западна Европа. Сега малката България е за мен източник на духовна култура. Тя сега е за нас духовния Йерусалим. Това не е само мое лично мнение. Един велик руски мистик, имащ връзка с Йерархията на Светлите Сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис“, която излезе в 1935 година, писа че световната война ще започне в 1939 година, но истинското тежко време ще почне след нея, когато в народите ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура. Обаче изграждането на новата култура ще почне само тогава, когато самият човешки организъм стане способен да възприема новите вибрации на Духа. Това ще стане благодарение на страданията, които човечеството ще трябва да понесе, и тогава старото ще изгори. Тогава всички народи, големи и малки, ще бъдат съвършено равноценни. Ще имат еднакви права, защото всеки човек поотделно, както говори Учителят, е най-голямата държава в света, и този свят е създаден за него като грамадна школа, за братство и любов между хората.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ ИТАЛИЯ Вестник „Алфа“, орган на „Сдружение за психически експериментални науки“, излизащ в Палермо, Италия, пише между другото следното: „Един от духовните Учители, от които ние черпим упътвания и поучения, живее в София, България. Той се нарича Петър Дънов и е мистически апостол на християнството, в неговата яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме при нас и четем неговите чудни беседи върху „Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда“. Учителят анализира тия три добродетели в слова, като че ли издълбани в гранит. Като се спира по-специално върху Любовта, за която се изказва с възвишени слова, непознати досега на света, Той разглежда Любовта от четири страни: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.“ След това са поместени извадки из въпросните беседи. ИТАЛИАНСКОТО КНИГОИЗДАТЕЛСТВО „ЙОГА“, в Локарно, /Италианска Швейцария/, в каталога си споменава и преведените на италиански беседи от Учителя, а именно: „Високият идеал“, „Великият закон“, „Трите основи на живото“, „Пробуждане на Колективното съзнание“, „Мировата Любов и Космичната Обич“, „Новият живот“, „Тесният път“ и „Силите в Живата Природа“. Ето що е казано там за „Високият идеал“: „Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от професор Джино Сордели. Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е потик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е ясно и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и ни дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини. За „Великият закон“ е казано: „Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива, и за критиката на идеите на старата и по-нова философия, тази беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показа с голяма точност как Божествената Правда контролира всеки акт по нашия живот, как въздейства доброто и как злото носи своите последствия даже и когато е направено несъзнателно. Тази беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага, със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката-природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината и разумния живот, да се укрепи волята ни и да се усили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма стойност“. За „Трите основи на живота“ е казано: „Любовта, вярата и надеждата - това са процеси в развитието на вътрешното съзнание, истинската любов, закрепена с вярата , прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четеш, чувствуваш голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и почваш да обичаш всички, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас. Едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както се наблюдава тихо море след буря или красива природна гледка с цветя, осенена от мир. У нас злото изчезва и остава само доброто“. Жозеф Скаленье, от Турино, Италия, след като е прочел на есперанто книгата „Sanktaj vortoj de la Majstro“ /превод на „Свещени думи на Учителя“/ казва: „Поучителна философска книга, която разглежда въпроса как да се живее по-красиво и по-добре, преведена от български на есперанто от П. Г. Пампоров. Тази книга не само заслужава да бъде четена, но тя трябва да бъде изучавана, защото от нея може да се черпи Божествена Мъдрост. Всяко изречение е ценно за размисъл и запомняне. П. Г. Пампоров е направил прекрасен дар на есперантския свят чрез своя сполучлив превод на „Свещени думи на Учителя“. Аз препоръчвам тази книга на всички, защото тя е Божествена книга. Тя е книга за всички, а не само за идеалисти; тя е за учители, и за ученици, и за работници. България трябва да бъде горда заради такива достойни за учудване съчинения и писатели, които са апостоли на доброто“.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Един американец от Бруклин, който е чел беседи на Учителя в английски превод, пише в едно писмо между другото: „Никъде не съм срещал такова учение. Единственото знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: „Големият брат“, „Великият закон“ и „Високият идеал“. След прочитането на тия беседи, пълни с духовна манна, почувствувах глад за още такива, и затова писах на едно лице и го помолих да ми даде сведения за Всемирното Братство. От известно време търся усърдно духовните истини, които могат да повдигнат човечеството. Напълно разбирам радостта, която вие чувствувате, слушайки мъдростта в словата на Учителя. С дълбока благодарност пиша това писмо и очаквам, че с ваше съдействие ще мога да чета Словото на учителя. Желая да работя за проникването на тия идеи, на това ново съзнание между търсещите души“ Една американка от Ню-Йорк, която се е занимавала с окултни науки и е чела в превод на английски беседи от Учителя, пише: „Много се интересувам от утринните упражнения, наречени Паневритмия, които са придружени със специална музика. Трябва да е чудесно да имаш за Учител такова лице, като вашия Учител. Аз това лято посещавах една духовна Школа на тъй нареченото движение „Кришчън сайънс“ - християнска наука. Прекарах в курса осем седмици и през това време почувствувах, че всичките ми клетки бяха изпълнени с Любовта на Бога. Цели два месеца ушите ми слушаха думи на любов, хармония, мир и радост. Това беше небето на земята. Там почувствувах, че най-после съм дошла у дома си съм била далеч през целия си живот. Аз желая да стана ученичка на Учителя и да работя за подигането на човечеството в Америка. Трябва да е велико нещо да се роботи за идеите на Учителя и да се получават резултати от тия чудно хубави идеи.“

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ АРЖЕНТИНА ... Действително е, че учението на Учителя премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на Слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим тук, в Аржентина. Откак проникна в нас тази светлина, има много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и от италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници - в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и др. Вие не можете да си представите с каква любов се посрещат те, как редакторите на нашите вестници и списания ни искат материали, защото получават писма от читателите си, които молят да се печатат материали от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя и сестри чувствуват че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което ще се почувствуват всички като деца на един и същ Баща - Любовта. Всичко тук отива във възходяща степен и в скоро време Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и на целия народ.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ ЮГОСЛАВИЯ В редакцията на сп. „Житно зърно“ е получено писмо от град Палич, Югославия, от което даваме следните извадки: „Възхитен съм от беседите на Учителя! Нямам думи да изкажа впечатлението, което ми направиха те! Това, което можах да схвана и да разбера, е за мен от неоценима полза. Продължавам да чета и се старая да се вдълбоча и да търся смисъла на идеите, които Учителят дава. Радвам се, че Той ми откри много неща, които досега или не съм знаял или не съм разбирал. Уверен съм, че всички беседи, които досега не съм чел, са също така ценни, както и тези, които съм вече прочел. Затова моля ви да ми набавите пълни комплект от беседите на Учителя“.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ ШВЕЙЦАРИЯ В редакцията на сп. „Житно зърно” е получено писмо от Швейцария с отзив за книгата „Учителят говори“, който показва колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя. В писмото между другото се казва: „Тази книга бе добре дошла за нас. Скоро тя ни стана най-обичан приятел, защото никога досега не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво“.

ДРУГО ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ Който е чел беседите на Учителя Петър Дънов и е проникнел дълбоко в тях, той не може да отрече факта на тяхната неподражаема дълбочина и оригиналност. Те не могат да се ограничат, да се вместят в каквито и да било рамки. Когато размишляваме над съдържанието на беседите, пред нас се разкрива цяла вселена, с всичкото свое величие. И тъй както съвременният човек не може да проникне с просто око във вселената, без специални астрономически уреди, също така днешният човек не може да разбере беседите на Учителя, ако не се освободи от наслоените в душата му утайки на живота. Човек не може да разбере и приложи казаното в беседите, докато не го посети Духът, Божият Дух, Светият Дух - най-великото благо, което Бог ни праща. Ако вий четете беседите, а мислите за балове, за вечеринки, за ядене и пиене, то вий не можете да получите тази връзка с Духа, вий не можете да му предоставите място в душата си, за да ви посети и да ви разкрие тайните на живота. За да придобиете това Божие благо, вий трябва да се съедините с Него вътрешно, душевно. Единственото средство за това е - да постигнете връзка с Източника на живота, да постигнете единение с Бога - с молитвата, съзерцанието, медитацията. В беседите на Учителя ние слушаме гласа на Живия Бог. Ето защо, ако искаме да разберем този глас, ний трябва да се подготвим на това - да се поставим във възприемащо състояние. За да не прекъсва връзката си с живота, в човека трябва да става непрекъсната смяна на състоянията - той трябва да възприема и да дава, да бъде истински проводник на благата, които получава от Бога. Прочитайки една беседа за пръв път, ний ще разберем от нея нещо. Прочитайки я за втори път, пред нас ще се разкрият други неща, а това показва, че ний не можем да разберем беседата напълно и че в нея винаги остава нещо, което ние не сме още разбрали. Всяка беседа на Учителя е пълна с мъдрост, от нея се излъчва любов, тя съдържа множество дълбоки символи. И човек може да разбере тези символи съобразно тази вътрешна светлина, с която той разполага в дадения момент. А когато по-късно придобие повече светлина, той ще разбере беседата по-ясно, ще види в нея нови символи, ще открие нова вселена, така, както астрономите, ползвайки се от нови и по-усъвършенствани телескопи, откриват все повече и повече слънца, планети и нови вселени. Това показва също, че беседите на Учителя идват от този неизчерпаем източник. В беседите на Учителя има нещо, което не може да се намери в никаква литература. Ний не можем да разглеждаме беседите само като литература, защото в беседите на Учителя има нещо много голямо - те притежават много по-голям замисъл и много по-голям размах, в сравнение с каквато и да било литература, единственото, с което ний можем да сравняваме беседите, това е Евангелието. Човек трябва да прочете една беседа и да размишлява над нейното съдържание, за да му се разкрие скрития вътрешен живот. Човек трябва не само да прочете беседата, но да я изучи и приложи, за да се убеди в нейната ценност. Човек трябва да медитира над всяко изречение в беседата, за да може да му се разкрие макар и една малка частица от Великия План, който регулира живота но земята. Организмът на съвременното човечество се намира в опасност. Той е болен и проживява криза, страшна криза. Ний го виждаме обзет от конвулсии и смушения, но Лекарят е дошъл и той предлага на човечеството най-радикалното лекарство - Любовта, Братството, това е Божественото учение, това е Живото Слово на Учителя Дънов. И от правилното възприемане на това учение зависи възраждането и обновяването на човечеството. Най-необходимото днес - това е да се четат беседите и да се прилага това, което сме разбрали от тях. Днес ние се нуждаем от сол на земята, защото сме обезсолели. Да приемем с благодарност това, което Бог ни дава. Да се вслушаме в Неговия глас. Той чака да разтворим потайните двери на нашите сърца. Да ги разтворим и да приемем Великия Гост! Да се събудим от дълбокия сън - да се отдалечим макар за миг от хилядите гласове на нашите ежедневни желания, които като тигри и лъвове непрестанно реват в нас, за да чуем гласа на Живия Бог. Той чака да разтворим сърцата си! Да слушаме, да четем и да прилагаме Божественото Учение - това, което Учителят Дънов им дава в беседите си. Рига - А. Н.

ЕДНО ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ Впечатлението от четенето на беседите е подобно на зазоряване след тъмна нощ. Така дълбоко действува тяхното четене! Като че ли се изкачваш из планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Беседите ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и обгърната с мир! Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата. Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младежки порив. Беседите дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери, са изложени дълбоките основи на живота и методите, на които той може да се издигне до по-висока степен. Те са написани така ясно, че и неподготвения ще намери много нещо в тях. Обаче в тях има такива дълбочини, че и онзи, който има големи окултни познания, ще види да се разкриват пред него нови хоризонти. Изобщо, в тези беседи е изложен грамаден материал, чието специално разработване чака своето време в бъдещето. В тези беседи се срещат важни закони по отношение на възпитанието, медицината, духовния растеж и пр. Изобщо, няма област в живота, която да не е засегната в беседите. Ако се събере всичко, писано в тях за законите, по които се развива обществото, народите, епохите, ще имаме нова социология. Ако се съберат всички педагогически принципи, закони и методи, изложени в тях, ще имаме нова педагогика и т. н.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА УЧИТЕЛЯ ОТ КАНАДА Официалният орган на Канадското астрологично общество „Дъ Торч“ дава следния кратък но проникновен отзив за беседата „Великия закон“, която е преведена на английски: Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомври 1925 година, която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска проповедническа литература. Авторът прониква дълбоко в духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка от добродетелите действува съобразно със законите на природата за изграждане на индивидуалното и колективното благо на човечеството.

ИЗКАЗВАНЕ ЗА УЧИТЕЛЯ ОТ ЛАТВИЯ ... Обширно и дълбоко, всеобемащо е учението на големия философ и Учител на живота Петър Дънов. За това учение е нужно такова разбиране, както за самата природа. Който иде при това учение с отворено сърце, и светъл ум, той намира отговор на всички трудни проблеми. И най-трудните въпроси, които се разглеждат от Учителя, стават ясни и светли, защото Божествената светлина ги осветлява. В една от своите беседи Учителят казва: „Отворете повече своите прозорци, за да влезе Божествената светлина. Само тая светлина спомага за по-добро разбиране. Който име повече светлина, той трябва да помага и на другите. И като помагаме тъй един на друг, всички ще вървим напред“. И учениците на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците на тая светлина и на туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ. Първият лъч на светлината се латишкия народ е излязлата по-рано книга „И земята ще се изпълни със знание за Господа“ на великия Учител от далечна България. В предговора към тая книга име обширни сведения за живота и учението на големия философ и мистик и затова в настоящата книга няма да говорим за това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това.