Ани

1972. Нова Година НАРЯД Обични братя и сестри, Вечерта срещу Новата 1972 година, където има условия, ще се състои братска вечеря, на която ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. Псалом (песен) · 4. Молитвата на Братството · 5. Евангелия: от Матея - 5 гл., 1 - 16 ст. от Марка - 8 гл., 1 - 8 ст. от Лука - 10 гл., 1 - 9 ст. от Йоана - 15 гл., 26 - 27 ст. · 6. Беседата „Умен, добър и силен“, от т. „Езикът на Любовта“, рилски, 1939. · 7. Песента „Ще се развеселя“ · 8. Словото от Братския съвет · 9. Молитвата на Царството · 10. „Отче наш“ · 11. Песента „На Учителя“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие.“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Поздрав на всички братя и сестри! . Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите по случай Новата 1972 година „ЗА ОНЕЗИ, КОИТО ГО ЛЮБЯТ“ „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Павел, 1. Коринтяни, 2:9 Бог е Любов. Като станеш сутрин, помоли се да те благослови Господ и тогава започни работата си за деня. Това изискват кротостта и смирението. Всеки от нас е силен и може да върши Божията Воля. Не се подценявайте. Когато Бог е с човека, той всичко може да направи. Но без Бога нищо не се постига. Когато Бог е с нас, умовете ни ще бъдат изпълнени с велики идеи и нищо няма да ни обезсърчава. Животът е едно велико Цяло. Не се отделяйте от Бога - не се противопоставяйте на великия Живот, бъдете едно с него. Когато дойдеш да живееш с Господа, ти живееш във всичко - ти имаш Вечния живот. Няма по-хубаво от това името ти да бъде написано на Божията длан. И когато Господ те повика и ти възложи една работа, ти кажи: „Ето ме, Господи!“ Готовност, любов и радост трябва да изпълват сърцето ти. Човешкото тяло е „домът“, който Бог ни е дал. То е създадено от всички човечества във Вселената. В древните писания е употребена думата „кал“. Тя има друг смисъл. В съзнанието на човека - в неговия ум и сърце, се проектира Космичният живот. Той минава през човешките умове и сърца. Човек тепърва има да изучава какво нещо са мислите и чувствата, откъде идат те и какво носят. Чрез тях нашите далечни братя говорят. Животът е Един. Космичният Живот представлява едно велико Цяло. Материята също е изтъкана от лъчи, които идат от Космоса. Тук са складирани силите на природата, следователно в нея е скрито знанието на космичния живот. Това не е мъртва материя. Тя има своя живот, в нея стават непрестанни промени - отбелязва се всичко, което става. Животът е Един. Човечествата общуват. Тази връзка се поддържа по безброй много начини. Това е наука, тя трябва да се изучава. Животът е дар от Бога, за да ни се изяви Той - да Го познаем. Една година живот - това е голям кредит - колко блага и какви условия ни се отпускат! Само Милостта Божия може да направи това! Тази година ще бъде плодородна, изобилна - година на Божиите благословения. Отворете сърцата си, да ги приемете! Бъдете скромни работници на Божията нива. Честита Новата 1972 година! Поздрав на всички братя и сестри! София, декември 1971. * * * 22 март - Празникът на Пролетта 1972. НАРЯД Обични братя и сестри, Празникът на Пролетта ще се отпразнува, като в 5 ч. сутринта се изпълни следният ред: · 1. „Химн на великата Душа“ · 2. Песента „Фир Фюр Фен“ · 3. Добрата молитва · 4. Молитвата на Царството · 5. Молитвата на Духа Божий („Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух...“) · 6. Евангелия: Матей - 16 гл., от 24 ст. до края Марко - 4 гл., 1 - 9 ст. Лука - 6 гл., 20 - 38 ст. Йоан - 10 гл., 31 - 39 ст. · 7. Молитвата на Братството · 8. Тайна молитва · 9. Песента „Благост, благост“ · 10. Беседата „Той иде“, от т. „Заветът на Любовта“, 1. т., 1944. · 11. Песента „Той иде“ · 12. Словото от Братския съвет · 13. „Отче наш“ · 14. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 16. Песента „Ето, пристига чудната пролет“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите, по случай Празника на Пролетта - 22 март 1972 г. ЗАКОНЪТ НА ПРАВДАТА „Ето, полагам в Сион основание - камък избран и драгоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в него, няма да се посрами. Ще туря съдбата правило и Правдата - мерило.“ Исайя, 28:15 - 17. Правдата е закон на Всемирния живот. Законите на Всемирния живот не могат да се нарушават. И да се нарушат временно, те пак се възстановяват. Нашата малка Земя принадлежи на Всемирния живот, следователно тя е школа, където този Живот се изучава. Днес човеците спорят има ли Бог или няма. Учителя казва: „Само в Млечния път има повече от сто милиона слънца. Когато живеете във всички тях и ги изучите, само тогава ще имате право да се произнасяте по това има ли Бог или не“. Съвременната наука допуска, че и на други небесни тела има живот, подобен на нашия. Въпросът е можем ли да имаме връзка с него. В това направление днес се работи, правят се големи усилия да се преодолее пространството, времето, материята. Това даде голям тласък на всички науки. Животът се проектира във форми. Разглеждали ли сте внимателно човешкото лице, неговите размери, обем, израз? Разглеждали ли сте главата, нейните размери, повърхнини? Разглеждали ли сте тялото, ръцете, органите? Тези форми изразяват нещо сложно, но определено. Опитайте се да направите анализ на тези линии и повърхнини. Това е жива математика. Това е език - един далечен свят се разкрива чрез тях. Тези форми са изработени с участие на човечествата, които живеят по всички незнайни светове. Космичният живот се проектира чрез тях. Тук идваме до едно качество на Всемирния живот: за него няма препятствия, нито времето, нито пространството, нито материята могат да го ограничат. Следователно всяко живо същество, всяка форма на живота е създадена с участието на Големия всемирен живот. Ражда се един човек - това е тайнство; но това е момент, когато едно същество от далечен свят посещава Земята. Това е пътуване от едно небесно тяло до друго. Това са живи пътища - видими и невидими. Тук има наука! Тя е сложна и голяма, предстои да се изучава, а човекът е още едва в началото. Умира човек - това е пак пътуване в Космоса. Той отива в друг населен свят, където му е приготвено място. Христос е изразил тази истина просто: „В Дома на Отца моего много жилища има“. За душата всички светове са достъпни. Природата е оставила отворени пътища, по които душите общуват. Природата е поставила на разположение на човека сили, дарби, способности, добродетели - чрез тях той поддържа връзката си с Космичния живот. Те трябва да се развиват и усъвършенстват. И това е наука. Човек трябва да работи върху себе си постоянно, под ръководството на Учителя, за да дойде до положението да поддържа тази връзка. В това отношение човечествата си помагат, между тях съществуват видими и невидими връзки. Механизмите, с които си служат, са копия на органите на човека, чиито възможности са ограничени. В малкия личен живот е проектиран Всемирният живот. Христос е изразил това образно: „Отец ми е по-голям от мене“. Човек ще мине през страдания, докато се роди Христос в него. Страданията са огън, който ще го пречисти. Един ден той ще разбере какво нещо са страданията. Учителя казва: „Ще дойде ден, когато човек ще благославя страданията“. Когато Бог благослови един народ, Той изпраща да се родят в него много добри, гениални, талантливи, даровити хора. Те носят благословението. Ражда се един свят човек, един поет, философ, учен - те носят нови идеи, нова мисъл, ново знание и изкуство. Това е истинската култура, която иде. В нея вземат участие човечествата от Всемира. Човечествата общуват. Човек трябва да си изработи виждане за това. Виждате едно цветенце - каква форма има то, какъв цвят, какъв аромат! Откъде се появява всичко това? Всяко творчество, било то и най-малкото, се подхранва от Великия всемирен живот. От това гледище човек трябва да си изработи отношение към всички живи същества. Тук действат законите на един Велик разумен свят - видими и невидими. Растенията, животните, човекът са все елементи на тоя велик Живот. Ако ги разгледаме като едно цяло, те представляват разложен акорд на самия човек. От това гледище всички форми на живот намират своето място, добиват своето значение, изпълняват своята служба - тогава и връзките между тях се разкриват. Човешката душа притежава онези сетива и свръхсетива, онези дарби и способности, чрез които възприема Всемирния живот. У човека постепенно се развива чувството, че Земята е негов дом, че Слънцето е негов дом, че Всемирът е негов дом! Става едно разширение на съзнанието - човек влиза в „Дома Господен“, в Божествената Школа. Школата на Бялото Братство, школата на Учителя е една. Тя не е само едно малко общество някъде, в някоя страна. Школата на Учителя е в човечеството, затова е казано: „Син человечески работи сега в цялото човечество“ и човек може да Го открие, да Го вижда, да Го познава. Човек върви със свое време. Човек върви със свое пространство. Времето и пространството са живи, те не са мъртви математически величини. Празникът на Пролетта е празник на Всемирното Бяло Братство. Нека Божието благословение дойде до нас и през тази година по онези пътища, които Бог е оставил, чрез неизброимите Негови служители, които ни посещават, ръководят, бдят над нас и ни пазят. А ние да бъдем будни, внимателни, любящи, за да приемем тези благословения и да ги използваме, да чувстваме като наш великия Всемирен живот. Веднъж Учителя посочи светлините на града и рече: „Виждате ли всичко това? Помен няма да остане от него. Ще остане само едно чисто сърце и един светъл ум.“ Поздрав на всички братя и сестри! * * * ПОСЛАНИЕ от брат Борис по случай Празника на Пролетта 1972 г. „Всеки, който се е опитал да живее само за себе си, е свършвал катастрофално. Всички страдания в света произтичат от това, че хората искат да живеят само за себе си. Всеки народ, който търси правото само за себе си, греши. Когато всички народи се кооперират, те вървят в Божествения ред на нещата. Всички народи трябва да се обединят и да заживеят братски помежду си. Има едно Отечество, за което трябва да се живее. Човек е дошъл на Земята да стане гражданин на Божието Царство, на което всички царства и държави са клончета.“ Учителя Молете се за обединението на Европа! Честита Пролет! Велика Пролет идва за човечеството с велики дела, велики мисли, велики чувства, велики идеали, велики стремежи. Тя идва с Любовта! Тя идва с Единството! Тя идва с Разумността! Днес светлите Сили работят за разрешаването на един велик въпрос: да се изведе човечеството из хаоса, в който се намира. Да тръгне по пътя на братството, на единството, на Любовта. Да се сложи край на омразата, на разединението, на егоизма! В течение на стотици и хиляди години от Европа главно произтичаха подтиците за големите световни конфликти, за братоубийствените войни - за дележа на света. Все още Европа е ядката на света, главата на човечеството, от която трябва да дойде разумният подтик, както досега е идвал подтикът на безумието, на разединението, на разрушението. Затова Учителя казва да се молим - да работим за обединението на Европа. За да пресъхне изворът на злото. За да тръгне цялото човечество по пътя към обединението. За да дойдат мирът, любовта, свободата. Съдбоносни дни, съдбоносни часове, съдбоносни мигове за човечеството! ... Накъде ще натежат везните? Всяка човешка личност, всяка човешка мисъл, всяко човешко желание имат значение тук. Може би именно ти си - твоята мисъл, твоята воля - които ще дадат превес на едната или на другата страна - на доброто или на злото... Когато светлите Небесни сили работят за разрешаването на един велик въпрос, отнасящ се до съдбата на човечеството, никое човешко съзнание не е без значение. Ние, хората, не можем да оставаме безучастни, не може, не трябва да очакваме всичко наготово! Нашите мисли, нашите желания, нашите стремежи са фактори в живота, в света. Всяка пробудена човешка душа трябва да вземе участие, да присъедини своите сили - да стане проводник на Божествените идеи и сили, които идват да обновят света. Да се обедини Европа! Дръжте тази мисъл в съзнанието си! Тук е ключът към новото - към доброто, към мира, към свободата, към общото добруване. Да се приближат, да си подадат ръка враждуващите досега крайности. Да се направят необходимите жертви, отстъпки - и от двете страни, без което е абсолютно невъзможно истинско, трайно и плодотворно разбирателство. Да изчезнат насилието, разделението, подозрението, робството, подготовката и възможността за нови войни. За да заживеем всички в едно общо, велико и свято Отечество - Новата Земя, обединената Земя, възкръсналата за нов живот Земя! Това, което се иска, това, което се желае, това, за което се мисли - става! Мислете за обединението на Европа! За да дойде то естествено и свободно, по пътя на съзнанието, по пътя на доброто, а не под натиска и пред заплахата на една страшна катастрофа. Защото само то ще разреши правилно и окончателно всички неразрешими досега въпроси и противоречия между европейските народи. Всяко пробудено съзнание да даде своя принос! И тогава, навред в света, ще прозвучи „Маршът на Светлите сили“! Честита Велика Пролет! Брат Борис София март, 1972 г. * * * 12 юли - Петровден 1972. НАРЯД Обични братя и сестри, Денят на Учителя, Петровден, ще се отпразнува на 12 юли 1972 г. Посланието е изпратено от Учителя до приятелите през 1917 година, когато Той е бил интерниран от цар Ферднанд във Варна. Молитвата е работа, тя трябва да се извършва с благоговение и обич. В 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Братството · 4. Тайна молитва · 5. „Аум“ · 6. Евангелия: Матей - 25 гл., 31 - 40 ст. Марко - 4 гл., 21 - 34 ст. Лука - 17 гл., от 20 ст. до края Йоан - 14 гл., 1 - 13 ст. · 7. Песента „Бог е Любов“ · 8. Беседата „За слава Божия“, от т. „Устойчиви величини“, утринни слова, 1936. · 9. Послание от Учителя до всички приятели, дадено през 1917 г. · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 12. Песента „На Учителя“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! София, юли 1972 г. Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Учителя до всички приятели Изворите трябва да извират, реките - да текат, тревите - да растат, а човек - да мисли и разсъждава, и да върши волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон; Волята Божия, Царството Божие, Славата Божия - цел в него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своя Дух - да ви показва вътре във вас що е доброто и правото пред Него Самия. Аз ви предадох едно Учение на Христа - Учение на живота, не на буквата; Учение не на сектантство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата Природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение - познавам гласа Му, държа Учението Му, върша волята Му и служа на Духът Му, и радостта ми е в Неговото Живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Неговия език и се мислеха, че са братя, а не врагове - да споделят своите скърби и своите радости! Близо е часът, ще прозвучи Небесният глас. Имайте мир и търпение, всичко Добро ще уреди Бог - ще възкреси, ще оживи. Ще бъде едно стадо, един Пастир на живота. Благословението на Христовия Баща от Горе да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време. Варна, 20 август 1917 година Подпис на Учителя (Изпраща се за Петровден 1972 г.) * * * Съборни дни - август 1972. НАРЯД Обични братя и сестри, Съборният ден ще се отпразнува на 20 август 1972 г. - неделя. По този случай в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Царството · 4. Тайна молитва · 5. Молитвата на Братството · 6. Евангелия: Матей - 23 гл., цялата Марко - 13 гл., от 24 ст. до края Лука - 9 гл., 18 - 27 ст. Йоан - 3 гл., 11 - 21 ст. (Евангелията са дадени за размишление през Съборния ден.) · 7. Песента „Той иде“ · 8. Беседата „Три важни неща“, от т. „Вечно подмладяване“, неделни, 20. серия „Сила и живот“, 1943. · 9. „Благата песен“ („Ти съзнавай, ти люби...“) · 10. Посланието от Братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата и посланието. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите, по случай Съборния ден - 20 август, 1972 година ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Всяка година става среща на Бялото Братство на Слънцето. Тя се проектира и тук, на Земята и носи благословение на всички. Това са святи и светли дни за всички нас. Облечете празничните си дрехи и призовете Господа. Божиите работници са навсякъде по Земята. Когато Бог призове някого и го натовари да извърши една работа за Него, това е голяма привилегия. Пътувахме из Родопите - в най-глухите и диви дебри, сред вековни гори. Беше по времето, когато зрееха горските ягоди. Слънцето беше нагряло горите и ароматът на ягодите се смесваше с мириса на елите. В най-затънтените гори срещнахме момченце, селянче. То държеше в ръката си китка ягоди и свенливо ни ги подаде. — Какво правиш тука? — Живеем с моя старец. — А какво прави твоят старец? — Сече дърва и се моли на Господа Бога. — Има ли наблизо вода? Изжаднели сме. — Момчето се оживи: „Има вода, има!“. Заварихме старец с аскетичен вид. От цялата му фигура лъхаше чистота, достойнство и смирение. — Имате ли вода за пиене? — Синко, тичай да донесеш прясна вода за гостите! Момчето грабна стомничката и бъкелчето. Пожелахме да видим изворчето. Водата извираше от здрава скала и даваше начало на поточе. Наоколо -росна градина от мъхове, треви, цветя - направена от ангели. Има такива кътчета в природата. А каква вода! Няма по-хубава вода от водата на Родопите. Беше обед и бяхме изгладнели. Старецът беше приготвил нещо - на малка софричка, постлана с чиста кърпичка, беше сложена прясна погача. В шарената паница - буца сирене, а в малка дървена гаванка - шарена сол. Старецът благослови трапезата, разчупи питата. Хранехме се мълчаливо. Гледам стареца и си мисля за думите на момчето: „Сече дърва и се моли на Господа Бога.“ — За какво се молиш толкова много? Старецът мълча дълго, после ме погледна в очите и каза просто: — За грешните хора. Лицето му беше озарено от вътрешна светлина. Чудно, наистина, къде е изпратил Господ своите служители... Една добродетел струва повече, отколкото всяка наука и изкуство. Странни закони свързват човеците. Понякога един човек трябва да страда, за да благуват хиляди хора. Страданието е работа. Благодари, че си определен да я свършиш. Ако можеш да почувстваш живота на всеки човек свой живот, наближило ти е Царството Божие. Братството е на тази основа. В живота има свещени неща - човек трябва да си изработи отношение най-първо към тях. Бялото Братство е, което пази човечеството - самото негово присъствие го огражда. То създава и добрите условия, за да учи човек. Нашата среща тук е проекция на голямата Среща на Бялото Братство на Слънцето. Оттам иде дълбокият вътрешен стремеж в човека за работа и учене. Учениците са връзката, През тях минават силите. Мисълта на Учителя ще достигне човеците. Вярно е - има борба, има противодействия, мъчнотии, изпитания, но те са за укрепване на учениците. Учителя ги отминаваше и вършеше работата си. Но, когато Му досаждаха, вземаше цигулката си и започваше да свири и да пее: „Ние знаем, че във всичките бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се боим и не се страхуваме - смело вървим напред в първите редици!“ Думите на тази песничка записахме, а мелодията? Някой талантлив музикант ще я долови и нея. Тя не е загубена. Братството е един, велик Живот. По-голям от него е Царството Божие. По-голям от Царството Божие е животът на Божията Любов. Какво се иска от човека, за да живее в тези Велики светове? - Любов към Бога. София, август, 1972 г. * * * 22 септември - начало на Учебната година 1972/73 НАРЯД Обични братя и сестри, Началото на новата Учебна 1972/73. година ще се отпразнува на 22. септември, като в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „Ще се развеселя“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Царството · 4. Молитвата на Духа („Господи, да дойде Твоят благ Дух...“) · 5. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст. Марко - 11 гл., 11 - 26 ст. Лука - 12 гл., 1 - 12 ст. Йоан - 15 гл., 1 - 9 ст. · 6. Молитвата на Братството · 7. Беседата „Възприемане на Словото“, от т. „Устойчиви величини“, утринни слова, 1936. · 8. Песента „Бог е Любов“ · 9. Посланието от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и посланието. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до учениците по случай новата Учебна година - 22 септември 1972. ОЧАКВАНЕ „На ранина Те очаквам, Господи.“ Псалом 5:3 Очакването не е пасивно състояние. Дълго трябва да е работил човек и да се е приготвял, докато дойде очакването. Очакването е учение и работа с обич. Когато човек очаква Възлюбления си, в него гори Свещеният огън. Христос е дал образа на „Петте разумни девици“, на които светилниците са били пълни - работили са, учели са, преди да дойдат до очакването. Това е Пътят, това е Школата. „Чакай Господа!“ Няма по-хубаво от това да те посети Господ. Човек живее и учи - подготвя дома си - да го посети Господ. Това е важният, свещеният момент, за който човек се приготовлява. Чистотата е първото условие да те посети Господ. Ученикът трябва да я постигне с учение и работа. Ако има нещо, което не се търпи в Бялото Братство, това е нечистотата и лъжата. Чистотата и истината са едно. Какви образи е дал Учителя, за да вдъхновява учениците: изгревите на Слънцето, първият лъч, чистият планински извор, плодното дръвче, житното зърно. И Христос казва: „Вижте криновете в полето, казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава беше облечен като един от тях“. Този красив и топъл свят, който Бог е създал за нас - това е нашата Школа. С каква обич е създаден той! И какви интелигентни, съвършени същества се грижат за него, и с каква обич! „За всичко благодарете!“ Ходете със свещен трепет в този свят. Пазете неговия ред и порядък. Отдавайте правото и на най-малкото същество, което срещате. Животът е Един - той принадлежи на Бога. Всяко същество, всеки човек е център на лъчи. Той приема и предава. Колкото е по-съвършен, толкова по-далеч достига неговото силово поле -мисли и чувства, състояния. Те могат да достигнат и до най-отдалечените светове на Вселената. Човечествата в Космоса не са изолирани, те са свързани с живи връзки. Те общуват. Животът се прелива от свят в свят. Вижте какви същества срещаме в нашия свят, откъде идат те? Какъв е онзи Център, който ги организира и поддържа? Какво внася той чрез тях? Това е език, това е говор - далечни човечества разговарят с нас чрез растенията, животните, човеците. Това са думи на Всемирния език. На нашата малка Земя са си дали среща безброй много човечества! Животът във Всемира е Един. Този свят, в който живеем, е създаден, за да се учим. Какви добри условия са ни дадени! Да благодарим и да учим с радост! Учителя казва: „Този свят е предметно учение за учениците“. Ученикът на Божествената школа е мъдър и внимателен - той търси вечните неща. Търсете вечните неща, ползвайте се от временните. Изкуството да живеем е най-голямото изкуство. То се изучава през цялата Вечност. Човек расте и се развива в този свят, хиляди същества му помагат - те всички са елементи на Всемирния живот. Човек също е един неповторим елемент на Божествения живот. Помнете: Бог ни е дал многократно онова, от което имаме нужда. Той бди над нас и ни пази. Неговите служители са навсякъде. Слънцето грее, дъждовете валят, плодовете зреят, и човешкото съзнание расте и се развива, тоест онова, което Бог е вложил в човека. Когато Бог посети човека, Той се радва на неговите успехи и го благославя. Ученикът казва: „На ранина Те очаквам, Господи“. Спомнете си притчата за петте разумни девици: светилниците им бяха пълни, тоест те са учили, работили са - те очакват Господа, готови са да Го посрещнат. Онези от вас, които са били по време на Учителя, ще си спомнят с каква любов работеше Той, с каква радост даваше една песен, една формула, правило, упражнение. С каква съсредоточеност, внимание, задълбочаване изработваше една беседа. Как се радваше най-първо Той на всичко, което създаваше! Това дело е създадено с обич и който се опита да го руши, ще бъде наказан. Ако е за идоли, мъртви форми и церемонии, светът е пълен с такива. В Братството има живот, има Дух, има свобода, има обич! Не мислете, че можете да наложите на Божествения живот ограничения и да Го оковете в закони и форми. Има явления шумни, многолюдни. В Евангелието е даден образа на смоковницата - раззеленена, разшумена, но безплодна. Христос потърси плод от нея и не намери - прокле я и тя изсъхна. Всяко явление, което не принася плод, ще изсъхне. Ученикът казва: „На ранина Те очаквам, Господи“. Ще знаете едно: онези, които ни обичат, независимо от това дали са на този или на онзи свят, са винаги с нас, готови са да ни помогнат. Те са сила Божия. Онези, които ни обичат, са изпратени от Бога - чрез тях Той се изявява. Бог не е Бог на мъртвите, а е Бог на живите. Всяка добродетел в човека говори за Божието присъствие. Тогава ще познаете къде Бог присъства. По цялата Земя, всред всички народи присъства „Народът Божий“. За него е казано: „Вие сте солта на Земята“. Това се отнася до учениците. Изкуството да живеем е най-голямото изкуство. Художникът разполага със седем цвята, а какви чудеса прави, какви картини създава! Музикантът разполага със седем тона на гамата, а каква музика създава! Изкуството на словото е още по-голямо, то борави с много хиляди думи. Поетът, литераторът, философът, ученият с колко хиляди думи боравят! Мощно изкуство е то. Неговото въздействие върху човека е още по-дълбоко. А като дойдеш до изкуството да живееш, с колко елементи борави човек? С безброй много. То е голямо и мощно изкуство. Как да живеем - това се изучава в Божествената школа, и то през цялата вечност. При това, то изисква ръководството на Учител. Знанието за вечния живот се изучава в Божествената школа - Школата на Учителя. Учителя е навсякъде, където присъства Любовта. Братството е училище. Учителя създаде Школа, а не религия. Братството е велик свят, велик живот. Някои отдават голямо значение на формите, церемониите, обрядите. Те ще направят опит да ограничат Учението, но хората на Духа няма да допуснат това. Силата е в Духа! Братството е по цял свят - всред всички народи. Учениците се отличават по това: те се готвят и очакват Господа. „На ранина Те очаквам, Господи.“ Поздравяваме всички, които очакват Господа! Пожелаваме им, като ученици да разрешават добре задачите си, да бъдат верни и истинни, устойчиви и силни в Пътя! Да помнят, че са ученици на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Учителя. То има само Един Център. В това Братство ученикът с живота си определя своето място и служба. Той не очаква външно назначение. Новата Учебна година започва. Какви изпитания и благословения носи тя за учениците? Ново знание, нова мисъл, нови условия - те са изявление на Божията Любов към нас. Като стане сутрин, ученикът казва най-кратката си молитва: „Господи, благодаря Ти за всичко, което си ми дал и си ме научил!“ ПОЗДРАВ НА УЧЕНИЦИТЕ! „На ранина Те очаквам, Господи!“ София, септември 1972 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1972. НАРЯД Обични братя и сестри, Годишнината от заминаването на нашия обичен Учител - 27 декември 1972 г. ще се отпразнува, като в 5 ч. сутринта се изпълни следният ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Евангелия: от Матея - 22 гл., 1 - 14 ст. от Марка - 12 гл., 1 - 11 ст. от Лука - 17 гл., от 20 ст. до края от Йоана - 14 гл., от 15 ст. до края · 6. Молитвата на Братството · 7. Тайна молитва · 8. Песента „Махар Бену Аба“ · 9. Беседата „Синове на светлината“, от т. „Делата Божии“ , неделни, 1930. · 10. Песента „Бог е Любов“ · 11. Словото на Братския съвет · 12. Песента „Благост, благост...“ · 13. „Отче наш“ · 14. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни сутрешния ред, без беседата и Словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до приятелите по случай Деня на Учителя, 27 декември 1972 г. „ЖАЛ МИ Е ЗА НАРОДА“ Стихове за размишление: „Тръст смазана няма да настъпи и замъждяло кандило няма да угаси.“ Матей, 12:20 „ Милост искам, а не жертва.“ Матей, 9:13 „Жал ми е за народа.“ Марко, 8:2 Милостта е изявление на Любовта. В нея има мекота, топлота, нежност и съчувствие. Това е градина, в която цъфтят най-хубавите цветя. Милостта е съкровище на смирените. В блаженствата е казано: „Блажени кротките, защото те ще наследят Земята. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“ Кротостта и смирението са първите качества, които ученикът придобива. С тях започва неговият път. Учителят ни показа този път и с примера на своя живот. В писанието е казано: „ Милост искам, а не жертва.“ Истинското знание стои пред милостта смирено и възхитено. Братството съществува. То е като кандилце, което свети вкъщи и създава уют. Светлинката му, ако и слаба, е приятна и желателна. Тя напомня за Слънцето и крепи надеждата. Вярно, сега е нощ, време за почивка, но ще дойде денят, времето за работа. Сега житното зърно е посято на нивата - то си расте, ще излезе на слънце, тогава ще започне истинската работа. Братският живот съществува - той не може да бъде угасен, не може да се изгуби. Той е скрит в човешките сърца - най-сигурното място, и когато се създадат за него и най-малките условия, той се явява. „Чистите по сърце ще видят Бога“ , т.е. онези, които имат милост и благост в сърцата си. Милостта стопля човеците. Наблюдавайте какво става днес в света: сега се събужда глад за Словото - човек има нужда и търси знанието как да живее. Това знание Учителя даде в своите беседи и лекции. Учението на Учителя въвежда в живота на Царството Божие. Това е пътят на човечеството. С много примери, притчи, легенди и приказки Учителя търсеше да изясни живота на Царството Божие. Той говореше на ума - даваше знание и светлина. Но Той говореше и на сърцето - учеше ни как да придобием чистото сърце, в което милостта живее. Сърцето знае Истината изведнъж и непосредствено. То няма нужда от доказателства. На ума трябват доказателства, трябва му и време. Ученикът на Божествената Школа е един светъл център, където душите, като се срещнат, чувстват живота на Царството Божие. Условия за работа ученикът всякога има. Ако външните условия не са благоприятни, той ще търси да създаде вътрешни условия. Тук няма нужда от ръководство. Всеки ще търси онова, вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми, не се изразява в масови и шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си. Ние живеем в чудесен свят, какво богатство на форми, движения и блага! Този свят - това е нашето училище, за него трябва винаги да благодарим. Много примери ни е привеждал Учителя и много приказки е създавал, за да изясни някои въпроси. В онези тревожни времена, към края на Втората световна война, когато българите бяха обявили война на целия свят, приятелите се обръщаха към Учителя загрижени и го питаха: „Учителю, какво ще ни кажете за бъдещето?“. Тогава Учителя разправи една приказка - последната приказка, която Той ни разправи. Живял в планината свят човек, при него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядат погрешките си - да се помоли за тях, защото молитвата му се чувала. Идвали при него всякакви хора, и бедни, и богати. Една разбойническа банда се научила за това и почнала да причаква и залавя богатите хора, и да ги обира. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те даже започнали да забогатяват. Веднаж главатарят казал на разбойниците: „Ще отида да послушам този свят човек, толкова време живеем около него, а не го знаем какво проповядва.“ И отишъл. Слушал ден, два, три; най-сетне отишъл при святия човек и му казал: „Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето учение, право ли е. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе. Ако се съгласиш да ръководиш бандата, докато се върна?...“ Святият човек казал: „Хубаво“. Отишъл главатарят в света да прилага учението, а светията се предрешил като главатаря, те и без това си приличали като братя, и застанал пред разбойниците. Първата заповед, която издал, била следната: „Досега ние хващахме само богатите хора, от сега нататък ще хващаме и бедните“. Тази заповед не била много по угодата на разбойниците, защото се увеличавала работата им без полза. Но нямало какво да правят, думата на главатаря била закон. Започнали да хващат и бедни, и богати. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довеждат го при главатаря. „Ти как забогатя, с правда или с неправда?“ Направили разследване, оказало се, че е забогатял с неправда. „Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво и го пуснете.“ А на човека казал: „Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда, инак, като те хванем, ще ядеш бой.“ Вторият, когото хванали, бил пак богат човек. „Ти как забогатя, с правда или с неправда?“ Оказало се, че е забогатял с правда. Главатарят заповядал: „Вземете всичкото му богатство!“. А на човека казал: „Иди си в света, и гледай да забогатееш пак, но с правда.“ Третият, когото хванали, бил беден човек. „Ти защо не си забогатял?“ - „Трудих се, работих, но все не ми върви.“ Главатарят казал: „Набийте го хубаво и го пуснете“. А на човека казал: „Гледай да забогатееш, и то с правда, инак, ако те хванем, лошо ще патиш!“ Пуснали човека. Върнал се главатарят, дошъл при святия човек и му казал: „Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци - сега ще станем човеци. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.“ - „Хубаво“, рекъл святият човек. И тъй: сега българите минават през същото положение - разбойници ще ги управляват, а светия ще им бъде главатар. Трябва да разберете, че и разбойници могат да направят една добрина, когато Бог им заповяда. Има Господар на този свят и Неговата воля ще се изпълни! Има Един Господар на живота, и човек трябва да бъде готов да му служи, да върши Неговата воля - и когато те призове, кажи: „Ето ме, Господи!“. Бог е решил да спаси човечеството. Бъдещето е светло. Иде една Велика култура, тя е за всички народи. Продължението на Господнята молитва, което Учителя даде, носи същата идея: „И всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие.“ Това движение сред всички народи - търсене на Господа, ще се засилва все повече. Учениците на Божествената Школа са първите работници за Новата Култура. Работници ще дойдат от всички народи и ще подхванат Делото. Иде вече Новата Култура! София, декември 1972 г.

1971. Нова Година ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до приятелите по случай Новата 1971 година ЖИВОТО ПРОСТРАНСТВО Проблемът за пространството заема едно от първите места в съвременната наука. С него се занимават физиката, астрономията, математиката, философията, психологията и религията. Виждате една звезда. Този лъч е пътувал хиляди години със скоростта на светлината. Представяте ли си какво пространство е изминал? При това този лъч не е линеен. Тази вълна е сферична; това е сфера с радиус хиляди светлинни години. Какво разредяване на енергията! И при все това тя действа на нашата ретина и ние виждаме звездата. Това разредяване на енергията става до безкрайност. Когато стигне един краен предел, енергията преминава в духовна, в психическа, т.е. в мисъл и чуВство. Следователно пространството е изпълнено със сили - физически и духовни. Те се засрещат, взаимно се проникват, интерферират, привличат се или се отблъскват. Пространството е изпълнено с живот. Всички форми на живота - кристали, растения, животни, човеци и безброй други форми, които не познаваме - образуват пространството. Пространството е живо - живо и отзивчиво. В беседата „Освободеният роб“, държана през 1933 година, Учителя казва: „Има едно чувство, което съм опитал - не зная как става, но колкото пъти съм опитвал това чувство, става това, което съм почувствал. Много пъти съм бивал някъде, времето се заоблачи, очаква се дъжд; казвам: „Хубаво ще бъде да почака времето“ - и облакът се отклонява. Друг път - задава се буря, казвам: „Да ще да престане бурята...“ - и бурята престава. Сам се чудя как става това и си казвам: „Чудна работа!“ Друг път - зад мене върви кола, казвам си: „Да би искал коларят да ме покани“- настига ме колата и коларят казва: „Качи се!“. Гладен съм, минавам край гостилницата, казвам си: „Да ще този гостилничар да ме нахрани“ - излиза гостилничарят и казва: „Заповядай!“. Каквото помисля - става. Не зная как става, но помисля го -и то стане. Седя и се чудя, казвам: „Колко малко направих!“ Аз не зная как става да се изпълняват тези мои пожелания, казвам си: сами стават тези неща - и просто, и невероятно. Не бяха съвпадения, защото много пъти се извършваха: помисля го - и то стане. Онзи, Който ни люби, Който ни обича, е много внимателен към нашите желания. Когато и ние Го обичаме, Той е много внимателен, че каквото поискаме, става. Писанието казва: „Преди да сме поискали, Бог ще направи за нас това, което е необходимо“... Едва си помислил нещо, и то става. Казвам: на всички ви трябва едно чувство на благодарност за онова, което Природата ви е дала“. Ние имаме следния пример с Учителя. Първите години от живота на Братството, когато съборите ставаха още в старопрестолния град Търново, една група братя бяхме отишли по-рано, с Учителя, да подготвим местата и вилите за посрещане на гостите - хиляда души. Много неща трябваше да се направят - места за палатките да се почистят, алеите и пътеките да се направят, маси и пейки за общите обеди, вилите да се турят в ред, продукти да се закупят. Няколко дни преди събора бяхме готови. Събрани около Учителя, направихме преглед на всичко, когато изведнъж братът, който стопанисваше имението, се удари по челото: „Учителю! Покривът на вилата тече, забравили сме да го поправим. А вътре всичко е боядисано и почистено... Какво ще стане, ако завали един дъжд?!“. Учителя се обърна към приятелите: „Има ли някой, който да знае да нарежда керемиди? Всички мълчаха. По-възрастните братя бяха повечето чиновници, не бяха дошли още майсторите от селата. Тогава ние, няколко младежи, казахме: „Учителю, ние ще наредим керемидите“. Учителя каза: „Хубаво“. Качихме се на покрива и работата тръгна; поставихме макара и въже за вдигане и слагане. Вдигнахме старите керемиди, натрупахме ги на купчини по покрива, свалихме старата кал, с която бяха залепени - тя трябваше да се размекне и обърка, и наново да се подаде пак горе. Помощници имаше много и работата вървеше добре. Бяхме вече до половината на покрива, когато от запад се зададоха тежки облаци - задуха вятър, засвятка, загърмя, затрещя - идваше буря! Учителя беше в беседката пред вилата с група приятели. Всички излязоха, а ние горе се смутихме - вилата беше разпокрита! Учителя попита: „Колко време ще ви бъде нужно да завършите?“ Отговорихме: „Два часа“. Учителя отиде зад вилата, застана с лице срещу бурята и стоя така малко време. Облакът се отклони на север и се изля в проливен дъжд нататък. Ние продължихме работата си с още по-голяма енергия. Вече привършвахме, оставаше последният ред - капаците, когато от запад пак се зададоха облаци - притъмня, загърмя и ливна дъжд из ведро. Но ние вече бяхме готови. Наистина, докато изчистим и приберем инструментите, дъждът ни изкъпа хубаво, но слязохме като победители - щастливи и радостни, че бяхме свършили работата си докрай. Долу ни посрещнаха братята и сестрите с овации. Учителя каза: „Направете им чай, да се напият и да легнат да си починат“. А навън все валеше топъл летен дъжд. Когато човек върши Волята Божия, изпитва една тиха радост. Тя осветява пътя му и смекчава условията му. Тогава - наблюдавайте - всичко му съдейства: и хората, и Природата, това е признакът. Вслушвайте се в себе си, какво Бог иска да направите за Него, и бъдете винаги готови да изпълните Неговата Воля. Едно от най-красивите явления в живота е срещата на душите. Какво богатство на преживявания, каква красота! Душите разцъфтяват, показват най-хубавото от себе си. Тук се ражда радостта. Но и друго едно явление е чудно и загадъчно - раздялата. Тук са дълбоките преживявания и трагедии, които разтърсват човека. Човек опитва скръбта. Скръбта свързва душите още по-силно. Скръбта облагородява. Който я разбира, благодари за нея. Учителя е изразил тази идея в песента „Скръб и радост са едно“. Зад всички промени седи Единният вечен Живот - него търсете. Има едно тайно знание в човека - знание на душата. Това знание иде от Божествените добродетели, вложени в нея. Внимавайте животът ви отвън да бъде прост, естествен, чист, без крайности и увлечения - живот в Истината. Вътрешно обаче да бъде богат, изобилен, добър и красив. Животът ви да бъде служение. На всяко същество гледайте като на частица от вашия живот, необходима за вашата мисъл и чувство. Мирогледът се изгражда от безброй „клетки“, както един организъм. Това са същества, които ни заобикалят -растения, животни, човеци, духове. Всичко е в движение - вън и вътре в нас. Тук се тъче деликатна и сложна тъкан - характерът на човека. Задачата е тази: в това сложно движение да намерите Вечния живот. Човек постепенно навлиза в науката за Всемирния живот. Това е духовният свят. Невидими нишки ни свързват с цялото Битие. Във всички форми на живота има нещо наше, родно, заради което ги обичаме. С облаците пътуват същества. Те създават формите, светлините, движенията. Затова и облаците правят различно впечатление - някои са приветливи, а други - зловещи. Ученикът е силен с Бога, силен с Господа и Неговите ангели. В това седи неговото достойнство - в тяхното присъствие, в тяхното приятелство и помощ. Неговата сила е сила Божия. Тялото не затваря душата. Нейните възможности са неограничени. Тя може да премине и да живее в друго тяло. Случва се понякога човека още приживе да го изпратят в друго тяло, а неговото - вече износено, грохнало - да предоставят на някой от родовите духове, той да го издържи докрай. Тъй че, отвън формата остава, но това не е гаранция, че същото същество живее в нея. Хората и не подозират, че понякога етикетът е същият, а съдържанието - друго. Човек трябва да вижда и зад формите. Вие не знаете кое жилище ще ви се даде, затова не съдете хората - може би точно този, когото осъждате, ще бъде вашият дом. Човек може още приживе да отиде да живее в друго тяло - зависи от неговия вътрешен живот къде ще го изпратят, какво жилище ще му дадат; ако е живял добър живот, ще го изпратят в добро семейство, при добри хора, ще му дадат здраво тяло, силно, одарено със способности. От човека зависи какво жилище ще си приготви. Между световете в Космоса съществува връзка, става обмяна - физическа и духовна. Един живот, една мисъл тече във Вселената. Тя иде от Един Източник. Великата Божия Любов изпълня Всемира. Тя създава формите на живота, подготвя условията. Ученикът на Божествената школа изучава Всемирния живот - това е учение, работа, творчество. Ние пожелаваме на учениците на Божествената школа, където и да се намират по Земята, да имат тихата радост да чувстват Божието присъствие. Числото на годината 1971 казва: „Аз съм Алфа и Омега - Първият и Последният - Начало и Край на нещата.“ Бог охранява човека. Псалмопевецът казва: „Господ ми е предна стража и задна стража“. Поздрав на всички приятели! София, декември 1970 г. * * * 1971. 21 март - Първият ден на Пролетта НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година ще отпразнуваме Първия ден на Пролетта - Духовната нова година, като на 21 март, неделя, в 5 ч. сутринта се изпълни следният ред: · 1. Песента „Изгрява Слънцето“ · 2. Песента „В начало бе Словото“ · 3. Добрата молитва · 4. Молитвата на Царството · 5. Евенгелия: Матей - 7 гл., от 15 ст. до края Марко - 6 гл., от 36 ст. до края Лука - 5 гл., 1 - 11 ст. Йоан - 12 гл., 12 - 18 ст. · 6. Песента „Духът Божий“ · 7. Молитвата на Братството · 8. Тайна молитва · 9. „Аум“ · 10. Беседата „Ще се превърне в радост“, от т. „Пътят на ученика“, съборни, 1927. · 11. „Химн на Великата Душа“ · 12. Словото от Братския съвет · 13. „Отче наш“ · 14. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 16. Песента „Ето, пристига чудната пролет“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до приятелите по случай Празника на Пролетта 22 март 1971 година СЛЪНЦЕТО „Изгрява Слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя. Сила жива, изворна, течуща.“ Учителя изпя този малък химн на Слънцето. Едва ли ще се намери по-простичък и по-съвършен химн на Слънцето. От дълбока древност човек е пял химни на Слънцето. То го е вдъхновявало, то го е сгрявало, то е осветявало пътя му. Човек се е обръщал към Слънцето с вяра и надежда, с любов и радост. Той е разкривал душата си пред Слънцето и е очаквал неговата помощ. Древните египтяни са представяли слънчевите лъчи като ръце, които дават. Учителя започна Делото си с изгревите на Слънцето. „Изгрев“ - това е Идея. Той не зависи от време и място. „Изгрев“- това е емблема на Новия живот, който иде! „Изгрев“ изгрява в душите на човеците днес. Той не може да бъде възпрепятстван от никоя сила! „Изгревът“ ще възтържествува! Животът иде от Слънцето. Животът изявява неговата дълбока вътрешна същина. Съвременната наука отделя централно място на Слънцето. По цялата Земя са пръснати слънчеви обсерватории, те изучават само Слънцето. Тук работят учени - астрономи, физици, математици, биолози. Техните съвършени инструменти са насочени постоянно към Слънцето. Слънчевата дейност се следи и изучава във връзка с живота на Земята. Животът на Земята зависи от Слънцето. Слънцето има свой живот, свой ритъм. В него се извършват непрестанни промени. Съвременната наука може да ни каже много за Слънцето. Тя е определила неговия обем, маса, плътност и разстоянието му до Земята - 150 милиона километра. Слънцето има зонално устройство - около централното ядро могат да се различат няколко пояса. Ядрото не се вижда и за него малко се знае, но то е източник на огромна енергия. На слънчевата повърхност могат да се наблюдават слънчеви петна и протуберанси даже с просто око. Първите години, когато се устройваше Изгревът, Учителя нареди да се правят наблюдения на Слънцето. За тази цел беше обзаведена малка обсерватория. Наблюденията водеше брат Георги Радев. Той водеше дневник и съобщаваше по-важните явления на Учителя. Слънцето е най-близката до нас звезда. От него можем да имаме представа и за далечните звезди. Някои от тях са хиляди пъти по-големи от него, но са толкова отдалечени, че и през най-големите телескопи се виждат като точки. Какви превръщения преминава слънчевата енергия, докато стигне до Земята! Учителя казва, че слънчевата енергия преминава през седем трансформатора. Ако не минава през тях, тя ще унищожи живота. На Земята растенията първи приемат слънчевата енергия и я превръщат в храна -скорбяла, целулоза, захари, мазнини и пр. Те използват част от нея, а другата складират. Те са по-близо до Извора. Енергията тук е по-чиста, следователно растителната храна е най-здравословна. Тревопасните, които приемат енергията от растенията, са „втора ръка“, енергията у тях е по-далеч от Извора - не е тъй чиста, следователно месната храна не е тъй хигиенична. Като дойдем до хищниците, които се хранят с тревопасните - трето превръщане на енергията, тя е вече изчерпана и нечиста. Едва ли някой би имал охота да яде куче или вълк. Който иска да бъде здрав, да пие вода от Извора. Превръщенията на слънчевата енергия продължават, те разкриват все по-дълбоката и по-дълбока същина на Слънцето. Търсете Слънцето във всичко. Човек трябва да изучава Слънцето, да го познава - да живее с него. Учителя ни въведе в науката за Слънцето. Той даде методи как да се ползваме от него. Слънцето заема най-голям дял в Божественото учение. Помислете само, през какви превръщения е минала слънчевата енергия, докато застане пред нас като един зрял плод - ябълка, круша или хубав грозд! През какви превръщения е минала слънчевата енергия, докато се яви пред нас като една мисъл! Всяко творчество се подхранва от Слънцето. През какви превръщения е преминала слънчевата енергия, за да се яви пред нас като една симфония на Бетовен или като един „Мойсей“ на Микеланжело, или като „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи! Като изучава превръщенията на светлината, човек може да проследи как физическата енергия преминава в психическа. Човек има дарбата да разговаря със Слънцето. Той постепенно си изработва виждане за него. Така навлиза в един необятен свят. Това е вътрешната и външна работа на ученика на Божествената школа. Днес ние започваме Духовната Нова година с нашата светла, жизнерадостна Паневритмия. Не чувствате ли в нея Слънчевия живот? Това е зов към Слънцето. Това е радост от живота и светлината! Тъй човек изразява благодарността си и любовта си към Бога. Често ни питат: „Има ли живот на Слънцето?“ Има, разбира се! Животът на Земята разкрива съдържанието на слънчевия живот. Човек, който е свързан със Слънцето, е здрав, жизнерадостен, добър, където мине, носи благословение. Има такива хора по цялата Земя. Погледнете вечер небето - прекрасното съзвездие Орион или чудната звезда Сириус - това е Слънцето. А в милувката на майката не чувствувате ли Слънцето? Ето така става срещата на човека със Слънцето, срещата на човека с Бога. Пригответе се да посрещнете Изгряващото Слънце! Нека то да ви съпътства, да осветява пътя ви, да ви дарува здраве, сила и живот! София, март 1971 г. * * * 12 юли - Петровден, 1971. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година Денят на Учителя - Петровден ще се отпразнува на 11 юли, неделя, като в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „Махар Бену Аба“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Духа · 4. Молитвата на Царството · 5. Евангелия: от Матея - 25 гл., от 31 ст. до края от Марка - 12 гл., 1 - 12 ст. от Лука - 9 гл., от 57 ст. до края от Йоана - 8 гл., от 21 ст. до края · 6. Песента „Духът Божий“ · 7. Молитвата на Братството · 8. Тайна молитва · 9. Песента „Бог е Любов“ · 10. Беседата „Пред новата епоха“, от т. „Петимата братя“, неделни, 1923. · 11. Песента „На Учителя покорен“ · 12. Словото от Братския съвет · 13. „Отче наш“ · 14. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие.“ · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до приятелите по случай Петровден - Денят на Учителя СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ Стихове за размишление: „Аз съм виделината на света, който ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Виделината на Живота.“ Йоан, 8:12 „И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете, докле имате виделината, да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнина, не знае къде отива.“ „Докле имате виделината, вярвайте във виделината, за да сте синове на ви-делината.“ „А когато дойде Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще ви припомни всичко, което съм ви говорил.“ Йоан, от 12. и 14 гл. „Лисиците имат легла, и птиците небесни - гнезда , а Син человечески няма къде глава да подслони.“ ... Матей, 8:20 Кой е този Син Человечески? Днес колко хора са готови да приемат Христа? Има един съвършен живот. В него ученикът влиза с благоговение и свещен трепет. За този живот човек трябва да се приготовлява. Тук формите са съвършени и отношенията са съвършени. Животът на Царството Божие трябва да се опитва. В молитвата е казано: „Храни душите ни с небесния си хляб“. Като казваме „Син Человечески“, разбираме Христа, който се изявява в живота. Органическите форми са жилища, в които са затворени души, да се учат. През всяко същество струи великият Всемирен живот. Следователно всяко същество може да ни свърже с него. Човекът, който е на най-високото място в Училището на живота, се е удостоил да се нарече „син Божий“. Учителя казва: „Ние сме синове Божии - единственото име, с което наричам моите последователи“. Великият Разумен Свят говори чрез цялата Природа. Ако за растенията и животните се грижи една Невидима ръка, колко повече - за човека! Животът е Един - считай всеки малък живот твой живот. Животът се изявява чрез хиляди форми, но той е един. Човек е свързан с него, следователно има Вечния живот. Наблюдавайте как се развива едно растение, как зрее един плод, какви чудеса извършва светлината, какво ни показва тя от себе си, как ни се изявява! Зад формите работи една Невидима ръка, тя ги създава, тя се грижи за тях - един велик Художник работи с вдъхновение и любов. Ето с кого ученикът трябва да влезе във връзка. Кой е този Син Человечески? Христос ни остави образа „Син Человечески“. Ученикът на Божествената школа се учи, подготовлява, изработва в себе си онези качества, които го приобщават към този съвършен Човек. Учителя казва в беседата „Слушай, сине Мой“: „Всички светове, които виждаме, са все населени с човешки същества - все от хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове“. (неделна, 14 януари 1934) Великият Разумен свят може да те изпрати в който от тях иска - има „жилища много“. Човек е надарен със способността да общува с Големия живот. Още е въпрос, дали той живее само в една форма и дали само на едно място в даден момент. Възможностите на човешката душа са неограничени. Освен обикновените, прости пет сетива, човек има и свръхсетива, обаче за да се ползва от тях съзнателно, изисква се дълга работа върху себе си, под ръководството на Учителя. Това е задачата на Школата. Човешкият мозък е съвършен инструмент на душата. Природата е работила милиарди години, докато приготви материята, от която той е направен, и докато го вмести в толкова малко място. Пази живота чист! Докато е чист, животът има смисъл. Влезе ли в него нечистотата, животът губи смисъл, става празен и безсъдържателен. Като застанеш пред извора, вгледай се в неговите чисти води. Изворът е образ, той ще остане в тебе и ще ти дава импулс - подтик към чистотата. Носи в душата си образа на чистия планински извор, за да бъдеш здрав. Човек има един личен живот, живот за себе си, границите му се определят от петте сетива. Човек има още един, по-широк кръг на живот, който включва и неговите близки. Този живот е по-богат, отношенията са по-сложни, в него се развиват обществените чувства. Човек има и един Голям, космичен живот - тук няма граници, в него той се чувства едно с Големия всемирен живот. Христос го нарича „Живот на Царството Божие“, а Учителя го нарича - „Живот за Цялото“. Тук се раждат мисълта и дълбокото всепроникващо чувство. Тук работи творческата воля. Само когато човек дойде да живее в Големия всемирен живот, той е свободен. „Син человечески“ е навсякъде - и във времето и пространството, и извън времето и пространството. В беседата „Слушай, сине Мой“ Учителя казва: „Няма сила в света, каква-то и да е, която да ограничи живота. Животът е над студа, над топлината, над светлината - над всичко е той и не се ограничава от нищо. Формите на живота обаче са в зависимост от външните условия.“ Един невидим свят устройва видимия. Ние живеем в един уреден свят. Той не е резултат на случая и на качествата на елементите. Тук работят разумни, интелигентни същества. Изкуство е човек да поддържа връзка с тях - те да го учат. Светът, в който живеем, има материя, има и закони. Законите - това е духовният свят. Той подразбира: мисъл, разумност, сила. Душата има органи, чрез които общува с великия Разумен свят - в това общуване седи вътрешната работа на ученика. Кой е този Син Человечески? София, юли 1971 г. * * * Съборни дни - август 1971. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година съборните дни ще се отпразнуват на 22 август - неделя, като в 5 ч. сутринта се изпълни следният ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Царството · 5. Евангелия: Матей - 24 гл., от 36 ст. до края Марко - 12 гл., 28 - 34 ст. Лука - 6 гл., 20 - 38 ст. Йоан - 16 гл., цялата · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Беседата“Божията Воля“, от т. „Все, що е писано“, неделни, 1917. · 8. Песента „Той иде“ · 9. Посланието от Братския съвет · 10. „Благата песен“ („Ти съзнавай, ти люби“) · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, където има условия, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите по случай Съборните дни - 22 август 1971 г. ПЪТЯТ НА ВЯРАТА „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“. Марко, 12:10 „Вземете щита на вярата ... и меча на духа, който е Словото Божие“. Павел, Ефесяни, 6:16,17 Вярата е сила на душата - сила на разумното сърце. Сърцето е, което подкрепя ума - то го храни със своите сокове. Има едно велико изкуство на всички времена - това е молитвата. Изкуството да се моли човек трябва да придобива и развива. Това изкуство започва с две добродетели - кротостта и смирението. Много време трябва човек да работи с молитвата, докато го доведе тя при Бога - да почне да Го вижда, да разговаря с Него, и Бог да го води за ръка из Райската градина, и да го учи. Чрез молитвата човек придобива сила. Тогава се изпълняват думите на Христа: „Каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. Ученикът на Божествената Школа работи с молитвата - така той поддържа връзката с Учителя. Всеки, който има живата вяра, знае, че където и да се намира, Бог ще му помогне - и в ада да слезе, Бог ще го намери и изведе. Човек трябва да чувства, че го обгръща един Велик любящ свят, които го пази. Този свят устройва пътя му и му дава условия - от него той черпи сила и живот. Не разправяйте на хората в какво вярвате - нека вярата ви бъде ваш живот. Погледнете една птичка - вижте как е устроена, какъв е нейният живот, как се храни, как отглежда малките си, колко сложни и трудни задачи изпълнява тя. Няма ли да почувствате онази любяща и мъдра Ръка, която закриля всяко същество и се грижи за него? Човекът трябва да изработи към всички същества същите отношения. Всички, които са приели Словото, чрез тях Бог работи - в тях е силата. С Бога трябва да започнем - да изучаваме Неговия живот, да го приемем в себе си, да се храним с него. В молитвата е казано: „Храни душите ни с небесния си хляб“. Бог е смисълът на живота. Бог изпълня живота със съдържание. Животът има смисъл, само когато Бог присъства. Смисълът на живота седи в това - да чувстваш Бога, да Го виждаш, да живееш с Него. Всички души, които имат едно чувство за Бога, образуват „Дома Господен“. Те са по цялата Земя - във всички народи, във всички светове на Всемира. Те образуват едно велико Братство - едно велико Семейство. Давид, като е съзерцавал този чуден живот, възкликва: „Едно желае душата ми и него всякога ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“. Познавайте Господа с всяка вдишка, с всяка глътка вода, с всяка хапка хляб. Виждайте Го във всяка тревичка и цветенце, във всеки плод - виждайте Го във всяка форма на живота. Обхождайте се с всяко живо същество тъй, както Бог се обхожда - Него търсете във всичко. Любовта към Бога - това е златният ключ, той отваря всички врати. Този завет ни остави Учителя: Любов към Бога. Помнете го и никога не го забравяйте! Съборните Дни - срещата ни с нашите напреднали Братя продължава през цялата година. Ние се учим от тях, за да влезем във Великия Божествен живот, на който всъщност принадлежим. Едно е важно - да вършим Неговата Воля, да изпълняваме Неговите заповеди и повеления. Това е път на учене и работа - това е живата връзка между нас. Поздрави на всички приятели! София, август, 1971 г. * * * 22 септември - Начало на Учебната година 1971/72. ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до учениците по случай началото на Учебната 1971/72 година „Господ и Бог на великата жертва“. Ръката, която ти дава чаша вода, когато си жаден, е Божията ръка. Ръката, която ти дава късче хляб, когато си гладен, е Божията ръка. Учителя Имахме брат, предан на Делото, усърден, ревностен, верен и истинен. Той имаше сърце чисто, безкористно, изобилно като планински извор. На младини бил атеист, скептик, материалист, на верующите гледал със снизхождение и насмешка - наивни хора. През време на войната той служи на южния фронт. Като стана пробивът, остава в обкръжението, но като не иска да остане пленник, избягва в планината и се скрива в една пещера, където прекарва няколко дни. Често отвън чува говор и стъпки, но все на неприятели. Привършва всичко за ядене, гладува ден, два, три - гладът го мъчи... Един ден, като седи и мисли върху положението си, спомня си за вярващите хора. Тогава в него става силна реакция. Той се изправя, вдига ръце и се провиква: „Господи, Боже, гладен съм! Ако Ти съществуваш, дай ми уверение в това, изпрати ми хляб!“ След малко чува шум, поглежда: една голяма костена жаба (костенурка) тласка с главата си към него цял войнишки хляб... Братът пада на колене, прегръща хляба, целува го и извиква с висок глас: „ Вярвам, Господи!!“ Сълзи обливат лицето му... От този миг той стъпи в пътя на вярата, чувстваше Бога и Неговото присъствие навсякъде, виждаше Го и разговаряше с Него. Той беше един от ревностните служители на Делото до края на живота си. Да намериш Бога и да Го възлюбиш - това е смисълът на живота. В света има една Божествена школа. Учениците на тази Школа са по цялата Земя, сред всички народи. Това е школата на Бялото Братство. Нейната работа не може да бъде смутена и възпрепятствана от никого и от нищо. Бялото Братство е господар на планетата. То ръководи човечеството. Ученикът, който стъпва в Пътя, трябва да изработи в себе си ред качества: кротост, смирение, послушание, прилежание; тогава той расте естествено, правилно. Учителя е изложил знанието за Пътя в своите беседи и лекции. Този материал трябва да се изучава внимателно, задълбочено, последователно. Знанието е като хляба, то дава сили. Христос казва: „ Аз съм живият хляб, слязъл от Небето.“ Словото трябва да се изучава постоянно, последователно - тъй, както е давано на Учителя. Преди да изнесе една нова идея или една нова мисъл, Учителя дълго подготвя условията, разчиства пътя, премахва препятствията - тогава я изнася. Затова беседите и лекциите трябва да се изучават, както са дадени, а не в резюмета. Като изучава Словото, ученикът поддържа връзка с Учителя. Ученикът работи с внимание и любов. Той е художник, ваятел, поет, музикант - в неговата работа има вдъхновение, ритъм, мелодия и хармония. Няма по-хубава работа от работата на ученика. Това е онази дълбока вътрешна работа над себе си, която се извършва в мълчание. В тази работа ученикът общува с учениците в целия свят. За мисълта няма препятствие. Любовта към Бога обединява всички ученици. Условията, които се дават на един народ, до голяма степен зависят от учениците. Те са връзката между великия Разумен свят и човеците. Пожелаваме на учениците и тази година да вършат тихо и със смирение своята благословена работа. София, септември, 1971 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1971. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година, по случай Празника на Учителя - 27 декември, в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Братството · 5. Тайна молитва · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Евангелия: Матей - 17 гл., от 14 ст. до края Марко - 13 гл., 14 - 27 ст. Лука - 18 гл., 9 - 14 ст. Ап. Павел - Първо послание към Коринтяните, 13 гл., 1 - 8 ст. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Беседата „На зазоряване“, от т. „Опорни точки на живота“, рилски, 1942. · 10. Песента „Бог е Любов“ · 11. Словото от Братския съвет · 12. „Отче наш“ · 13. „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил!“ (три пъти) · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ (три пъти) · 15. Песента „На Учителя“ Вечерта, в 6 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите по случай Празника на Учителя - 27 декември 1971 г. ЙОАН ПРЕДТЕЧА „Ако е някой в Христа, той е създание ново.“ Павел, 2.Коринтяни, 5: 17 „Имаше человек, проводен от Бога, името му Йоан. Той дойде в свидетелство, да свидетелствува заради виделината, за да повярват всички чрез него. Не бе той виделината, но да свидетелствува за виделината... Той беше истинната виделина, която осветлява всекиго человека, що иде на света. В света бе и светът чрез Него стана, и светът Го не позна. В своите си дойде, и своите Му Го не приеха. А които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч тези, които вярват в Неговото име. Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ (Йоан, 1:6 - 13 ст.) На тези думи Учителя сложи мелодия и създаде чудната песен „Имаше человек“. „И Словото стана плът, и всели се между нас, и видяхме славата Негова, слава както на единороднаго от Отца, пълен с благодат и истина. Йоан свидетелствуваше за Него, и извика, та казваше: „Този е, за когото ви рекох, който иде след мене, преден ми биде, защото от мене по-напред бе, и всички ние от неговата пълнота приехме благодат за благодат.“ (14 ст.) „И попитаха го юдеите: Ти що казваш за себе си? - Аз съм глас на едно-го, който вика в пустинята: Оправете пътищата Господни. Аз кръщавам с вода, но всред вас стои един, когото вие не знаете; Той е, който иде след мене, който преден ми биде, комуто не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.“(22 - 27 ст.) Явлението „Йоан Кръстител“ предшества Христа - подготвя Неговото идване. За онова време Йоан беше едноличен, но за днешната епоха Йоан Предтеча е мощна духовна вълна. Тя предшества идването на Христа и подготвя Неговия път. Дойде Толстой и направи баланс - подложи на критика обществения морал, държавата, църквата, науката, изкуството. Дойде Владимир Соловьов - мистик, философ, поет. В своята дисертация „Кризата в западноевропейската философия“ той направи преглед на философските учения на Запада - те не отговарят на съществените въпроси на живота. Виктор Хюго също спада към тази духовна вълна „Йоан Предтеча“. В „Клетниците“ той дава два образа на благородство и жертва - епископ Мариел и Жан Валжан. В тях се долавя сиянието на новия живот, който иде. Владимир Короленко - в славянския свят той издига глас в защита на слабите и онеправданите. Достоевски спада също към това явление. Той търси образа на новия човек - човекът на Любовта. Но този образ е толкова странен и необикновен, че го нарича „Идиот“. Бернхард Келерман, в Германия, като търси образа на новия човек, нарича го „Глупец“ - толкова изглежда той наивен пред практичните хора. Норвежката писателка Селма Лагерльоф в легендата за Йоста Берлинг дава този образ в лицето на разпопения поп, отхвърления от обществото благороден човек. Също, норвежкият писател Гунар Гунарсон, като търси да представи образа на новия човек, нарича го „Презреният“. Човекът на Любовта е още странен, необикновен и несъвършен. Той не е приет. Дойде Учителя - Той даде пълния и съвършен образ на новия човек -човекът на Любовта, Синът Божий. В живота влиза нещо ново - отварят се дверите на велик, необятен свят - светът на Любовта. Учителя казва: „От ученика се иска ум светъл, душа обширна, дух мощен“. Това е Пътят. Това е знание как да живее човек. То иска учене, приложение - работа. Не става въпрос за вярвания. Новото учение е Школа - знание опитано и проверено. Учителя ни остави „Ключовете на Царството“ - който иска, ще се възползва и ще влезе във великия, необятен свят на Царството Божие. Това е Пътят - учене, приложение, работа! Това е Пътят на ученика. Това е Заветът на Любовта, който Учителя ни остави. Да следваме Неговия Път! Поздрав на всички братя и сестри! София, декември 1971 г. За 1971 г. липсва наряд за 22 септември.

1970. Нова година ПОСЛАНИЕ до приятелите по случай Новата 1970 година 1970 Числата на годината показват силите, които работят. Годината започва с единицата - Бога, и сВършва с Бога - 0. Бог казва: „Аз съм Алфа и Омега - първият и последният, Начало и Край на нещата“. Това показва: Бог държи съдбините на човечеството. Настава вече Царството на Доброто. В една от песните на Учителя е казано: „Слънцето грее за добрите хора по света“. Пътят на Доброто - това е бъдещето на човечеството. Който очаква доброто и го познава, вижда вече признаците му във външния и вътрешния живот. Като говорим за вътрешния живот, разбираме света на мисълта и чувствата. Човек трябва да свикне да следи мислите и чувствата, които минават през неговия ум и неговото сърце. Те не са само негови - един велик Разумен свят се изявява чрез тях. Тук човек може да долови първите признаци на доброто, което влиза вече в света. Животът е велико течение. Той се изявява в безброй форми и всяка има своето предназначение и служба в Живота на Цялото. Животът и Разумността са неделими. Те са едно - където е животът, там е и Разумността. 1970 - числата са строги. Тук е знакът на Слънцето, това значи: светлината ще възтържествува в света. Разумността ще възтържествува в света. Доброто ще възтържествува в света. Любовта ще възтържествува в света. Обърнете внимание, че почти незабелязано се смекчиха и останаха в миналото изострените национални борби, тежките шовинистични чувства, враждата, религиозният фанатизъм и непримиримост се разсеяха като дим. Класовата ненавист се стопи. Кастовите различия се смекчиха, загубиха онова значение, което имаха в миналото. В света се носи нов, пролетен полъх - топло течение. Клончетата на дърветата омекват, пъпките наедряват, зелени листенца се показват, първите цветя цъфтят - има едно примирение между човеците, готовност за дружба, приятелство, общуване. Не е било време тъй свободно и широко да са общували човеците, както днес, и с такава готовност да са споделяли онова, което са постигнали. Вижте, с каква охота днес хората от всички народи и раси се срещат в спорта, в изкуството, в науката, как героично се борят и съревновават. Каква обмяна става във всички области на живота! В съзнанието на човеците се подготвя и изгрява обединението на народите. Ражда се идеята „Едно човечество“. Днес учениците на Божествената школа пеят песента: „Слънцето грее за добрите хора по света“. Това е бъдещето на човечеството! Тази песен има сила. Това е мантра - свещена песен. И ние виждаме: науката хвърля мост между народите и расите - моретата и океаните, пустините и планините не са вече пречка да общуват народите. Днес човечеството повече от всякога е готово за общ живот. И не само това - то вече го живее. Това не зависи от системите на управление. Те не са съществените. Човек има възможност да следи живота на планетата, чувства го свой живот, участва в събитията по цялата Земя. Общи интереси свързват човечеството, то живее своя голям и пълен живот. Доброто влиза в живота. Невидима ръка сее „доброто семе на нивата“. Е, разбира се, ще се явят и „плевелите“, но за тях е казано: „Оставете ги до деня на жътвата.“ Не се занимавайте със злото. Злото преминава с гръм. Дрънкането на оръжие е празен шум. В един от разговорите Учителя казва: „Който мисли отсега нататък да прави зло, късно се е родил“. Доброто иде в света! Науката откри и небесния простор за човеците. Днес имаме космонавти - хора, които посетиха Космоса. Космосът не е вече тъй далечен, непознат и страшен, както беше в миналото. Съзнанието на човека се разшири, мирогледът му - също. Забележително е това, че човек постепенно се подобрява. Наблюдавайте децата - едно ново човечество се ражда. Днес децата са по-интелигентни, впечатлителни, любознателни, по-даровити, те идат с определени, изработени характери. Учителя казва: „Децата, които се раждат, са деца на бъдещата епоха“. В личния живот също стават съществени промени - в него се чувства подвижност, свобода в отношенията, мекота, широта, нови хубави чувства свързват човеците - общи интереси, вкусове и нужди ги обединяват. В отношенията им има повече дружелюбност и готовност да си помагат. Човек не е вече затворен само в личния си живот, както костенурка в корубата си. Доброто никне както житото на нивата, и няма сила, която да спре този процес. В притчите е даден пример за един млад човек, който пита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му отговаря: „Продай и раздай всичко, и ела ме последвай“ , т.е. ела да се учиш, да придобиваш знание за разумния, за вечния живот. Човек трябва да се учи как да живее - това е най-висшата наука. Човек трябва да си изработи отношение към храната, към водата, към въздуха и светлината - това са отдели от науката за здравето. Човек трябва да си изработи отношение към своите ближни и към цялата природа. Човек трябва да си изработи отношение и към времето и пространството. Освен това, съществува хигиена на ума и на сърцето. Това са светове, които трябва да се познават и изучават. Човек трябва да зачита и пази законите им, за да бъде здрав и щастлив. Учителя донесе това знание за живота. Той го даде в многобройни беседи и лекции, в продължение на близо петдесет години. Досега не се е давало Словото на Живота в такова изобилие, с такава широта и сила. Само това вече е предвестник, че настъпва Ерата на Доброто. Днес за Доброто работят всички - „вярващи“ и „безверници“. Външните форми на изповядване - религиозни или атеистични, не са съществени. Важен е животът, творчеството, добрата мисъл и добрите чувства. Това е капиталът на човека. Учениците пеят песента: „Слънцето грее за добрите хора по света“. Великият Разумен свят, който ръководи човечеството, дава и съответните условия. Той освободи човека и животните от тежкия труд. Днес има по-голямо плодородие, по-голямо изобилие. Много болести, бич в миналото, изчезнаха. Смекчи се нищетата. Създават се постепенно по-добри условия, за да бъде човек здрав и щастлив. Цялата Природа участва в този процес. Обърнете внимание, че днес цветята имат по-живи краски и по-фин аромат. Небето има по-дълбок, топъл син цвят. Едно духовно присъствие се чувства в природата. Човек го долови и възлюби Природата. Никога досега човеците не са общували с природата тъй, както днес. Доброто взема вече ръководството в света. За учениците на Божествената школа Учителя е дал правилото: Доброто насърчавайте, злото ограничавайте. Днес учениците на Божествената школа работят в света. Много явления са предвестници на Новото, което иде. Създадоха се световни организации и обединения - светски и религиозни - за общо подпомагане и благо на човеците. Днес имаме Общество на обединените народи, яви се и международният език есперанто, който носи идеята „Едно човечество“. Това са признаци, това са поличби за Новото, което иде в света. Накъдето и да се обърне човек днес, ще чуе гласа на Доброто. Вижте малкото цветенце в пукнатината на скалата - каменоломчето. Цветчетата му са чисти, ясни, усмихнати, като личицата на деца. С каква радост се стреми то към светлината! Учителя, като минава край него, се спира и се вслушва. Той чува тихия шепот - молитвата на малкото цветенце, и я превежда на нашия език: „Господи, само Тебе обичам. Тебе очаквам всеки ден. Тебе посрещам и за Тебе живея. Радостта ми е да Те виждам!“ Учителя ни въвежда в дълбокия вътрешен живот на Природата: Виждате един извор, аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждате Слънцето да изгрява - това е любов. Някое същество издига това светило. Това е Любовта, която седи зад Слънцето. Виждате дървото, което расте и принася плод - Любовта е там. Тя кара дървото да расте и плода - да зрее. Ето, това е виждане. Животът, при всичкото си многообразие, е Един и чрез него Бог се изявява. Всяка душа има свой път пред Бога. Това е важно. В това седи учението и работата. Човек е толкова ценен като душа пред Бога, че всичките му недостатъци, слабости, погрешки са нищо пред Божието лице. Гледайте на човека като душа, която Бог обича, за която се жертва, върху която работи. Не се спирайте на недостатъците му. Върху тях сега се работи. С време Бог ще изправи всичко. Днес човешкият ум се повдига на по-високо стъпало: жената е поставена по-добре. Тя е по-свободна. Има достъп във всички области на живота -участва в пълното творчество на човечеството. Днес изостаналите народи са подпомагани от големите, силни и богати народи. Обществото на обединените нации брани човека, неговата свобода и права. Днес се издига глас: „Никакво насилие!“ Това са поличби на времето. Те трябва да се разбират правилно. Доброто иде вече в света! Има нещо свещено в това, което наричаме „наше време“. То има своето специфично, особено съдържание. Наистина, то отминава, но не безвъзвратно. Един ден то пак ще застане пред нас като едно ново бъдеще. Напътствие за учениците на Божествената школа за 1970 година: Няма по-хубаво нещо от Истината. Истина Във всичко - в слово, обхода, движение, поза, глас, мярка, тон, поглед - всичко в човека трябва да бъде изработено в съгласие и според изискванията на Истината. Ученикът в своя път трябва да се освободи от желанието да се харесва на хората, да търси тяхното одобрение. Тогава може да се заеме със своята истинска работа. Истината е идеалът на ученика. Това е задачата на учениците през тази година. Помнете: „Пред вратата на Божествената школа стои ангел с огнен меч. Лъжата и лицемерието не могат да пристъпят прага на Школата.“ Които се канят да внесат лъжата, да си вземат бележка. Теософите създадоха неверен образ за „Учител“ и „ученик“. Те не можаха да изнесат истинската Идея. Ние познаваме Учителя непосредствено. Ние сме отхранени с неговото Слово. Познаваме неговия дух и Сила, и нямаме нужда отвън да ни казват какво е Учител и как работи той. Будни бъдете и работете. Доброто иде вече в света. Учениците пеят свещената песен на Учителя: „Слънцето грее за добрите хора в света“. София, декември 1969 г. Братският съвет * * * 22 март - Първият ден на Пролетта 1970. НАРЯД Обични братя и сестри, По случай 22 март - Духовната нова година и Празника на Пролетта В 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Духа („Господи, да дойде Твоят благ Дух...“) · 4. Молитвата на Братството · 5. Песента „Бог е Любов“ · 6. Евангелия: от Матея - 21 гл., от 33 стих до края от Марка - 4 гл., 1 - 24 ст. от Лука - 12 гл., 22 - 41 ст. от Йоана - 3 гл., 1 - 22 ст. · 7. Песента „Благост“ · 8. Беседата „Житното зърно“, т. „Ето човекът“, неделни 1. серия, 1914. · 9. „Химн на Великата душа“ · 10. Слово за Духовната нова година · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 14. Песента „На Учителя покорен“ · 15. Гимнастически упражнения · 16. Песента „Ето, пристига чудната пролет“ Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и Словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до учениците по случай празника на Пролетта 1970 г. ПЕСНИ И ТАНЦИ НА СЛЪНЦЕТО „Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума си, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа.“ * „Твоето Слънце изгрява всяка заран, като младенец, и тича в пътя, който си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката Земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето й с дъжд и влага, изважда всеки стрък изпод черната й обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие свое.“ Учителя Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е извор на живота. Учителя започна делото си с изгревите на Слънцето. Псалмопевецът казва: „На ранина Те очаквам, Господи“. Учителят освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва, да се излиза сутрин рано на открито, сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот, и положи основите на Братството. По-късно Той даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. ПАНЕВРИТМИЯТА - това са песни и танци на Слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувства ритъма на Всемирния живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия живот на природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску в статията си „Хигиена на труда“ препоръчва: „Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито, по-добре, и ако са придружени с музика, още по-добре. Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се упражнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината, на някой планински връх. Слънцето вече е изгряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Изпълнява се в кръг, по двама, в средата свири малък оркестор - цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителя беше с нас, играеше в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като водите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със Слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през Слънцето, после през Луната и тогава идват на Земята, т.е. минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която Слънцето излъчва, Земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия подържа живота на планетата ни, създава неговите форми. Всъщност формите на живота разкриват вътрешното съдържание на светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на Слънцето. Някои оспорват, че има живот на Слънцето. Щом има на Земята, има и на Слънцето - нали Земята е произлязла от Слънцето? Веднъж запитали Учителя: „Вие откъде сте?“ Той отговорил просто: „От Слънцето“. Учителя откри на учениците Слънцето и даде знание и методи как да се ползват от неговите сили. Това е наука. Паневритмията е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на Слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията, като че случайно. Учителя не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик. В онази пролетна вечер Учителя и няколко братя и сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и песни. Някои от присъствуващите показаха стъпки на народни хора и танци. Учителя изпя малка мелодия и каза: „С какви движения ще изразите тази мелодия?“ Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителя показа стъпки и движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото движение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Учителя хвана идеята, оттегли се в стаичката си и започна да работи. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията - Учителя поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето му беше като пламък. С каква любов работеше Учителя, и с какво увлечение! Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията, движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителя го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне, в който Той живееше. Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен свят. С него трябва да търсим връзка всякога. Но човек е упорит в своя скептицизъм, не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала и е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на великия Разумен свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата Вселена иде към нас живот - животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря за него. Да, човек разговаря с Всемира. Животът е един и знанието е всемирно. То се предава през неизмеримото пространство по видими и невидими пътища. Преди години на Изгрева дойде немски професор хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: „Има едни там горе, край гората, които играят сутрин...“. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева. Неделя, свежа пролетна утрина. Ябълките нацъфтели, а наоколо са и боровете. Витоша, още в снегове, блести, огряна от Слънцето. На Изгрева е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят 200-300 души. Професорът е учуден, той за първи път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията на своята стенография, следи с интерес стъпките, ритъма, движенията. Този език той разбира. След Паневритмията предоставят го на Учителя. Разговарят. Професорът му казва: „Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от вашите не съм намерил“. Песните и танците на Учителя са израз на един висш живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителя за Слънцето. Те са издадени в книгата „Песни на Учителя“. Той създаде „Маршът на Светлите Сили“ , които пристъпят със своя победен ритъм. В песента „Грее, грее Светлината“ е предаден ритъма на Светлината, която работи и обновява живота. Тези песни, изпълнени правилно ритмично и мелодично, носят здраве, възвишават човека. За „Химни на Слънцето“ Учителя казва: „С тази песен посрещайте изгряващото Слънце. Тя е молитва при изгрев - химн на всички слънца“. Цялото творчество на Учителя е слънчево - и неговото Слово, и неговите песни и танци. То е израз на светлината на онзи свят, от който Той иде. Малцина знаят, че Учителя е създал повече от 120 песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния път на Земята, напомня и за нейната далечна Родина и и посочва пътя към нея. София, март, 1970 г. * * * 12 юли - Петровден 1970. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година ще отпразнуваме Рождения и Имения ден на нашия обичен Учител, като в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом - песен · 4. Молитвата на Братството · 5. 23. псалом · 6. Евангелия: от Матея - 26 гл., 6 - 14 ст. от Марка - 8 гл., от 34 ст. до края от Лука - 2 гл., 28 - 41 ст. от Йоана - 6 гл., 26 - 41 ст. · 7. Песента „Махар Бену Аба“ · 8. Беседата „Даде ми се всяка власт“, от т. „Красотата на душата“, утринни слова, 1938. · 9. Песента „Бог е Любов“ · 10. Словото от Братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. „Химнът на великата Душа“ · 13. Песента „На Учителя покорен“ · 14. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Вечерта в 7 часа - братска вечеря, в която ще се изпълни утринният ред, без словото и беседата. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до приятелите по случай Рождения и Имения ден на нашия обичен Учител - Петровден, 12 юли 1970 г. ЖИВИЯТ ХЛЯБ „Аз съм хлябът на живота, който дойде при мене, няма да огладнее, и който вярва в мене, няма да ожаднее.“ „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.“ Йоан, 6:51 В живота има неща съществени и неща несъществени. Има смисъл да се занимава човек със съществените неща. Идеите „Учител“, „ученик“, „братство“ са основни идеи на съзнателния живот. Между тях съществува дълбока връзка. Ученикът работи върху тях с любов и когато ги постига, расте. Когато казваме „Учител“, разбираме Божествения Дух, който ни ръководи и учи. Когато казваме „ученик“, разбираме душите, пратени на Земята, в училището на живота. Когато казваме „Братство“, разбираме душите, в които съзнателният живот е започнал. В Братството тече Великият Живот. Той се изразява във вътрешна пълнота, красота, сила и свобода. Давид го нарича „ Дома Господен“, а Христос - „Дом, съграден върху канара“. Братството е жив организъм. Павел казва: „А вие, като живи камъни, зидате се на дом духовен“. Братството е път - мистичен , вътрешен живот. То няма нищо общо с човешките организации. Дълбоки вътрешни закони управляват Братството. Те са важни! Външните форми всякога могат да бъдат създадени според условията. Братството е преди всичко живот. Има ли го този живот - има Братство. Учителя избра България за своето дело - една благословена страна, добре огрявана от Слънцето, красива, с планини, поля и реки, обилно оросявана и плодородна. Населена е с добър, трудолюбив и волев народ. За тая епоха Учителя тук положи основите на своето Дело. Братството е „Божественото дете“, което прави вече своите първи стъпки. Когато детето прохожда, и то самото, и близките му се радват. Детето трябва да се учи да ходи самостоятелно - без никакви подпорки и улеснения, без ничия помощ. „А детето растеше здраво и радостно, то отвътре укрепваше.“ Не се безпокойте, щом имаме Божието благословение, нямаме нужда да търсим друго. „А детето растеше и укрепваше в благодат.“ Епохата, в която живеем, е изключително важна. Започва Новият ден -ден на работа и творчество. Човечеството се пробужда. Следователно сега е нужно знанието за живота. И Учителя донесе това знание. Учението на Бялото Братство е всемирно, то принадлежи на човечеството, а не само на българите. И ако българите не приемат това учение, други народи ще го приемат. Важното е, че „Житното зърно“ е посято, то расте и укрепва. Ние трябва да благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме Слънцето, да посрещаме изгревите, да се радваме на живота и да благодарим. Сутрин, като става, ученикът казва: „Господи, Тебе посрещам най-напред, Твоята мисъл приемам“. Според своя вътрешен живот, ученикът може да се свърже с Разумния свят и да поддържа връзката си с него. От човеКа излизат лъчи - това са неговите мисли, чуВства и състояния. Те отиват далече. Това е онзи „флуид“, който ни привлича или отблъсква. Затова е необходимо хората да общуват. Един Велик Разумен свят се грижи за живота. Всички същества са под неговото ръководство и закрила - растения, животни, човек. Сами те са живият говор на този Велик свят. Този език ученикът изучава. В живота има много начини за хранене - растенията се хранят по един начин, животните - по друг, човекът - по друг. Но има и още много видове храна и хранене. Мислите са храна за ума, чувствата - за сърцето, а светлината, която носи Божията мисъл, е храна за душата. Христос казва на учениците си при кладенеца на Йакова: „Аз имам храна, която вие не знаете“. Божията Любов иде към нас от всички видими и невидими светове, от всички същества. Безброй лъчи създават онази жива среда, в която сме потопени. Те си взаимодействат, интеферират. Те внасят в нас Божия живот. Школата е път. Този път иде от Вечността и продължава във Вечността. Той нито започва, нито свършва на Земята. За Великия Разумен свят човечеството е още дете невръстно. Той се отнася към него с всичката бащинска снизходителност. Ученикът поддържа връзката си с Бога чрез постоянна вътрешна работа. Всяка мисъл, чувство и постъпка трябва да бъдат изработени според Божественото учение. Не е необходимо човек да изтъква себе си. Нека Бог се проявява без никакви ограничения. Бог е силният. Човек, като намери своето място и своята служба в Големия живот - силен е с Бога. Ученикът се вдъхновява от една Идея - Любов към Бога. Това е Божията сила в него. На нея е основано Братството. Светът на ученика е обширен, необятен. Земята е твърде малка, за да може да го ограничи. И днес Христос работи в света. Бог е Творческият Дух - Дух на Мир и Благодат. Той е, който повдига човечеството, Той го води и пази. Има Господар на живота. Има Господар на планетата! Няма по-голямо безумие от това да се бори някой против Него! Всеки добър, разумен човек, всеки творец, в която и област на живота да работи, може да каже като Христа: „Аз съм Живият хляб, слязъл от Небето“. В него Христос живее. „Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде“. Днес Христос работи в света с множеството свои ангели. Христос из-целява и сега, както в миналото. Той е център на лъчи, които носят живота - поддържат здравето, ограждат и пазят човека, изгонват лошите духове. Той храни човечеството - едно житно зрънце ражда сто. Той освежава и опреснява живота. Човечеството е жив организъм, в който работят положителните и отрицателните сили. Разумният свят използва себичността, алчността, но и работоспособността на злото, за да свърши и то една работа за Него. Бог е допуснал злото, но в края на краищата ще го превърне в добро. Това е пътят на вярата. Вярата е сила! Знанието също е сила. То дава широта на погледа и дълбочина на разбирането. Светлата мисъл създава красивите форми на живота. Гениалните хора, вдъхновените творци във всички области - учени, поети, певци, строители - със своята работа призовават напредналите същества от далечните светове на Всемира да посетят Земята. В своето творческо усилие те им дават условия да се проявят. Тъй човечествата общуват. Те имат голям общ живот, за който нито времето, нито пространството са препятствия. Всяко действие, в което се влага идея, мисъл, има магическа сила. Може да е малко по обем, но то дава големи отражения. Веднъж, в Мърчаево, при Извора на доброто, брат Боян вижда, че Учителя се навежда, взема камъните, останали от работниците, и ги хвърля в дола. Брат Боян се присъединява към тази работа. Като изчистват мястото, Учителя казва: „Помогнахме на българския народ“. А тогава бяха най-опасните исторически моменти, когато България беше обявила война на целия свят. Идея трябва да има във всяко действие. Силата е в идеята. Постъпка, свързана с мисъл, проникната от една идея, има магическо действие. Тя е включена в работата на Разумния свят. Той стои зад нея, в Него е силата. Ученикът чрез малките постъпки участва в Големия Живот Съвременната физика ни улеснява да разберем някои страни на духовния живот. Душите пътуват в Космоса. На Земята идват души от далечните светове на Вселената. Те носят със себе си културата на тези светове. Душите преодоляват пространството, като се смаляват. Разбира се, за това има знание, закони, ръководство. Съвременната физика е дошла в своите изследвания до тъй наречените елементарни частици, и до атомното ядро, което според нея е източник на неограничени енергии. Откъде идат тези енергии? Използваме този пример и казваме: атомното ядро е именно онзи „космичен кораб“, онази „каляска“, с която душите пътуват. Не става дума за обема, а за интензивността на съзнанието и силата. Душите могат да се смаляват и увеличават неограничено. В атомното ядро могат да пътуват много души заедно. Според една теория на Айнщайн, когато скоростта на едно тяло надминава скоростта на светлината, то почва да расте, да се увеличава. Това е духовен закон, закон за материализиране и дематериализиране. Напредналите духове, които познават законите и владеят силите, могат да си създават тяло при всяка обстановка, да се явяват и пак да изчезват. От това гледище могат да се изучават формите на живота и кои стоят зад тези форми, чия интелигентност изразяват те. Тук за естествените науки се откриват нови области. Скоростта, с която се движат душите, е много по-голяма от скоростта на светлината. Души от една верига могат да пътуват заедно - те идат групово в дадена епоха и създават културата. Светът, в който живеем, е станал с участието на същества от далечни светове, под ръководството на Великия Разумен свят - Божественият Център, който твори, създава формите и ръководи живота. Човек е елемент на Големия живот - представител на сили. Той може само с присъствието си да ви помогне да разрешите една своя задача, да внесе едно ново разбиране във вас, една нова мисъл. Затова общуването с хората е необходимо, общуването с Любов. Днес силите се сменят. Учителя се изразява така: злото става слуга на Доброто. И злото е призвано да свърши една работа за Господа. С това то ще излезе постепенно от тъмнината и робството, и ще се освободи. Ученикът има виждане за Доброто и опит. Той участва в него. Доброто влиза вече в света. Любовта прониква душите - посещава човеците. В това се изразява Божията милост и благост. Запитаха веднъж Учителя: „Учителю, ще се срещнем ли пак?“ Учителя отговори: „В Любовта раздяла няма“. Днес Учителя ще намерим в неговото Слово, в неговите песни и разговори, в живия пример, който ни остави. „Няма раздяла“! Спомням си, с каква любов работеше Учителя, и с каква радост! Тази любов и тази радост присъстват в неговото творчество. „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето.“ Ученикът следва Пътя на своя Учител. Днес неговият образ е пред нас. Той присъства чист, свят, радостен и светъл - „пълен с благодат и Истина“. В неговото лице виждаме Божието присъствие. Няма по-хубаво от това, човек да разговаря с Господа, да живее с него. „Това е Живот Вечен.“ „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ - тоест ако не живея аз във вас, нямате живот в себе си. И Христос добавя: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас, и ще ви се изявя“. Великото изкуство седи в това: да откриваме Бога в човека. София, юли 1970 г. * * * Съборни дни - август 1970 ПОСЛАНИЕ от Братския съвет По случай Съборните дни, 23-29 август, 1970 г. ОБРАЗНИЯТ ЕЗИК НА ПРИРОДАТА „В Начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог“. Йоан, 1:1 Формите на живота: растения, животни, човеци - това е Език на живата разумна Природа. Това е говор - един велик Разумен свят говори чрез тях. Като изучава този език, човек расте, придобива знание, изработва си виждане. Съвременната наука е дошла до единството на живота и до последователността в развитието на органическия мир, но тя не разглежда органическите форми като език на един разумен свят, който се изявява чрез тях. Духовните хора имат друго виждане - те долавят скрития живот в тези форми, разчитат този жив език. Добре е човек да знае преводите, които те правят. Какво внасят цветята в нашия свят? Какво струи от тях? Цветята са говор. Погледнете тази розичка или това карамфилче. Те имат израз. Вижте формите, живите краски, вдъхнете аромата, вглъбете се в себе си, анализирайте този сложен комплекс и ще почувствате Разумния свят, който стои зад тях. Чрез тези форми той ни говори. Наблюдавали ли сте как зрее един плод, как се налива гроздето със сок и житото с хляб? Какви сложни процеси стават! Тук има ръководство -един невидим Разумен свят отговаря на нашите нужди, изисквания, вкус. С колко любов и грижи сме заобиколени! Чрез цветята и плодовете човек се свързва с този свят. Любовта създаде световете и вложи живот в тях. Във Всемира има едно велико Единство. Където и да насочи погледа си, човек се среща с великия Разумен свят. Той работи за нас с любов. Любовта обгръща времето и пространството, обединява всички светове в едно велико Цяло. Вселената не е мъртва. Тя е жива - един велик Разумен свят я устройва. Няма по-хубаво нещо от това, човек да изучава образния език на Природата. Какви чудеса разкрива той пред нас, каква мъдрост! Живите организми представляват разрешени задачи на разумни същества, които се учат във висшите духовни школи. Странни са тези форми на живота. Може би далечни човечества се проектират чрез тези форми в нашия свят. Тук те споделят своя опит, онова, което са постигнали. Великият единен Живот пулсира във всички тях - една мисъл, една любов ги обединява. Тя е като кръвта в живия организъм, която го храни, изгражда и пази. Тази малка птичка, грациозна и подвижна, е черното косче с жълтата човка, голям певец и артист, и какъв чист и невинен поглед има! Кой гледа през тези очи? Навсякъде се срещаме с безкрайното разнообразие, красота и богатство на живота. Бъдещето е на Новия човек - ученикът на Божествената школа. Той тепърва ще изучава езика на Природата. Великият Разумен свят говори на този всемирен език. Словесният език, с който си служим, е само дял от него. Словото подразбира съзнателен живот - ясни, определени понятия, мисли и чувства. Изкуството на Словото е най-трудното, но неговото въздействие е най-дълбоко и трайно. Като работи върху себе си, човек работи и върху неговото усъвършенстване. Словесният език, с който той си служи, съответства на негово развитие. Изкуството на Словото човек трябва да изучава от големите майстори, класиците. Те са оставили образци на това изкуство. Езикът на живата Природа е богат, разнообразен, красив, музикален. Тя си служи с форми, движения, багри, ухания, музика. Тя прави сложни и чудни съчетания, построени по един съвършен начин. Чрез образния език великият Разумен свят представя своите идеи, мисли, чувства. Човек съзнателно или несъзнателно ги възприема. Тъй той расте и се развива. От всички същества човекът е поставен при най-благоприятните условия да се учи в училището на живата Природа. Човек е ученик. Всичко около нас е говор, всичко ни говори. Учителя казва: „Цветята са говор на ангелите. Животните са говор на архангелите“. Като говорим така, разбираме онзи велик Разумен Център, който ги създава, организира, пази, усъвършенства ги и работи чрез тях. В този творчески процес участва и човекът, Творческият Дух работи в него. Човек е живо Слово на Божествения Език - съкровищницата на Природата. Какво е вложила тя в него през милионите години! Всяка форма звучи в пространството. Тя е дума на този всемирен език. Ученикът на Божествената Школа изучава образния език на Природата. Разбира се, тук е нужно ръководство - Учител. Школата на Учителя подготвя ученика да разбира образния език, да разчита великата жива Книга, разтворена пред него. Чрез него ученикът общува с Разумния свят - разбира неговия език, поддържа жива връзка с него. Ученикът на Божествената школа изучава животните и растенията като език на Разумния свят. Образният език на Природата е всемирен език. Той е един във всички светове. Като го изучава, човек влиза във връзка с човечествата във Всемира. Съществува жива връзка между световете. Земята е място, където са си дали среща човечествата. Те говорят на този образен език. Великият Разумен свят се изявява по много начини. Човек трябва да си изработи виждане за него, трябва да има реална среща с него. Разумният Свят устройва живота му: подготвя условията му, направлява стъпките му, бди над него и го пази. Посветените на всички времена - пророци, мистици, учени, поети - са си служили с образния език. Четете големите и малките пророци - техните видения и сънища са образци от този свят, при това там са направени някои преводи и тълкувания. Притчите са образци на този език. В тях е скрито знание и мъдрост. Когато един посветен дойде, той разчита образния език и извлича знанието, скрито в него. Народните приказки са също образци на този жив език. Повечето от тях са извлечени от древните окултни школи. В приказките посветените са скривали знанието - тъй са го запазвали. В онези времена, когато писмеността не е била популярна, знанието се е предавало чрез образи, приказки и легенди. Тъй то се е съхранявало. Когато ги е предавал, народът е притурял нещо свое, обогатявайки ги със своя опит, влагал е свои мечти и идеали. Тъй те са станали народни умотворения. Народните приказки са повече за възрастни, отколкото за деца. Учителя създаде много легенди и приказки. Той владееше в съвършенство образния език на живата Природа. Невидимият свят се изявява и чрез „мъртвата“ природа. Явленията тук не са само механични. Някои от тях са изпълнени със съдържание - едно невидимо присъствие се чувства в тях - един Разумен свят ги направлява и говори чрез тях. Който може да чете, ще разбере какво иска той да му каже. Преди години Учителя беше на Сините камъни, в Сливенския балкан, с група приятели, при буйния извор Куш бунар. Сутринта, като се миеше, Той посочи на запад три облачета и каза: „Днес ще имам гости, трима души“. И наистина, същата вечер пристигнаха от София трима възрастни братя, тръгнали инкогнито, никой да не ги знае. Друг път, при една екскурзия, ние имахме всички възможни пречки - и в транспорта, и от времето. От вечерта заваля дъжд. Тежки облаци надвиснаха ниско над земята - студено, кално, неприветливо. Някои от приятелите се отказаха да тръгнат в такова време. Беше уговорено да се тръгне в три часа сутринта, още в тъмно, за да се стигне за изгрев на върха - Петров връх. Братът, който щеше да придружава Учителя, въпреки дъжда се яви навреме. Учителя е готов - чака го. А дъжд вали - из ведро. Учителя казва на брата: „Погледни на изток, не се ли вижда нещо?“ Братът поглежда - нищо не се вижда. Учителя казва: „Почакай малко“ и влиза в стаята си. Блясва мълния. Гръм разтърсва къщата. Учителя се показва от вратата и казва: „Я погледни пак на изток“. Братът казва: „Нищо не се вижда“. Учителя пак влиза в стаята си. Три мълнии, една след друга, и гръм разтърсват земята. Учителя излиза и казва: „Я погледни пак“. Поглежда братът - на изток се прояснява малко. Учителя казва: „Тръгваме“. Докато излязат от града дъждът спира. Докато стигнат върха, на изток се прояснява. Много приятели са излезли, въпреки дъжда. Облаците се оттеглят на запад. Посрещат изгрева, направят утринна молитва и гимнастически упражнения. Учителя посочва на брата две бели облачета и между тях едно тъмно: „Белите братя арестуваха пакостливите духове и ги отвеждат.“ Целият ден беше хубав. Братята и сестрите прекараха при пълна хармония и радост. Нямаше повече пречки и противодействия. Невидимият свят говори чрез всички явления. Ако човек е внимателен в своя личен живот, ще има много опитности, ще има реална среща с Разумния свят, ще го опита. Това е въпрос на опит. Учението на Бялото братство е всемирно. То е учение на братство и приятелство между човеците. Животът на Братството почива на добрата мисъл, добрите чувства, добрата обхода. В молитвата е казано: „ Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли“. С молитва ние призоваваме Божието присъствие. То е същественото! Както ароматът на цветята ги пази от вредители, тъй молитвата пази човека от лоши влияния. Молитвата е ограждане - зов към Великия Разумен свят. На този зов той веднага отговаря. Животът на Всемирното Бяло Братство е реален, той трябва да се опита, както хляба. Той дава сили и живот. Бог е основната идея на този живот. Учителя съчетава красотата на братския живот с красотата на Природата. Те са едно. Учителя донесе новата мисъл, новите идеи, новия морал, новия мироглед. Това е пътят на бъдещото човечество. В една от своите беседи Той казва: „Аз имам едно правило, ще го кажа на онези, които имат уши: да служи човек на Духа, да се учи от Любовта, да изпълнява Волята Божия.“ Като изучава образния език на Живата природа, ученикът се среща с Божията мисъл, която е основа на всяко битие. Човек и днес може да се разговаря с Бога, както Адам в Райската градина. Учениците на Всемирната Школа разбират образния език и си служат с него. Те общуват чрез него: Животът е един. Знанието е едно. Любовта е една. Образният език е език на Големия живот. Един велик Разумен живот се излива чрез него. Пулса на този живот ученикът винаги трябва да чувства. На учениците на Божествената Школа, където и да се намират по Земята, ние пожелаваме да поддържат жива връзка помежду си - със светла мисъл и добри чувства! Да четат живата Книга на Природата! Да участват във Великия всемирен Живот! Тази среща е непреривна, вечна - както самият Живот. София, август, 1970 г. * * * 22 септември - начало на Учебната година 1970/71 НАРЯД Обични братя и сестри, По случай 22 септември, началото на Новата учебна година, в 5. ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „Фир Фюр Фен“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Евангелия: Матей - 9 гл., 9 - 16 Марко - 3 гл., 1 - 7 ст. Лука - 7 гл., от 36 ст. до края Йоан - 15 гл., 10 - 18 ст. · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Беседа от Учителя: „Добрите плодове“, т. „Красотата на душата“, утринни слова, 1938. · 8. Песента „Мога да кажа“ · 9. Слово от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички приятели! София, септември 1970 г. Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет по случай Есенното равноденствие – началото на Учебната година ОБХОДА НА ЛЮБОВТА „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Матей, 5:48 Отношенията в Бялото Братство са отношения на Любовта. Те разкриват нейната светлина, сила, красота и свобода. Христос ни е оставил прекрасни образци на тези отношения - отношения на разбиране, милост и благост. Книжниците и фарисеите постоянно Го дебнат, изкушават Го и следят ще пренебрегне ли Той закона, древния закон, за да Го съдят. Но Христос утвърждава Любовта, Той никога не се съгласява и нито веднъж не подкрепя тяхната критика, отрицание и осъждение. — Защо Твоите ученици ядат с немити ръце? — Защо Твоите ученици в съботен ден късат класове? — Защо Твоите ученици не постят, както Йоановите и фарисеите? Те и Него следят, дали ще изцели някой болен в съботен ден. А Христос ги пита: — Позволено ли е някой да прави добро в съботен ден? Завеждат при Него в храма една блудница и казват: — За такива Мойсей е казал да ги убиваме с камъни. Ти какво ще кажеш? Христос мълчи и наведен, пише с пръст на земята. Те пак повтарят: — Ти какво ще кажеш? Христос повдига глава: — Който от вас е безгрешен, пръв да хвърли камък. И те, изобличени от съвестта си, един по един си отиват. Като се обръща към блудницата, Христос я пита: — Никой ли не те осъди? — Никой, Господи! — Нито аз те осъждам. Иди и не съгрешавай повече. Такава е Божията милост и благост. Мога да ви приведа и притчата за блудния син. По-малкият син на един човек, след като изяжда и изпива с приятели своя дял от наследството, опитва нищетата, презрението, неблагодарността и се връща при баща си. Бащата го прегръща радостен: „Турете пръстен на ръката му! Заколете храненото теле! Да ядем и да се веселим, защото този мой син загубен бе, и намери се!“ Това е отношението на бащата - любовта на бащата. И други примери ни е оставил Христос. Той е поканен от учениците си в дома на Симона, фарисеят. Идва жена, присяда край нозете му, измива ги и ги облива със сълзи, отваря съд с драгоценно миро нард, полива нозете му и ги изтрива с косите си. Къщата се изпълва с аромата му. Мислено учениците му се възмущават от това и искат да я изгонят, но Христос им казва: „Оставете я, заради погребението ми го прави“. Това е отношение на Любовта - разбиране на Любовта. А каква е мисълта на фарисея, който е също критичен: „Ако знаеше Учителят коя е тази жена, която го пипа, не би и позволил“. Христос долавя мисълта му и му казва: „Симоне, ще те запитам едно нещо. (...) Аз дойдох в дома ти, ти вода да измия нозете си не ми даде. А тази жена, откакто е дошла, със сълзи полива нозете ми и с косите си ги изтрива. Затова, заради голямата и любов, прощават и се многото грехове“. Това е отношение на Любовта - среща с Любовта, среща с Милостта Божия. Учителя остави много примери за отношенията на Любовта. Ще ви приведа един. В първите години имаше в Братството един чичо Петко. В неговия дом в София живееше Учителя. През лятото Учителя отиде с група приятели на Сините камъни в Сливенския Балкан. В това време случило се беше, че чичо Петко извършва един малък грях и всички узнали за това. Не беше кой знае какво, но „статичният“ морал беше възмутен. Възрастните братя свикват съвет, поставят на съд чичо Петко и го осъждат - изключват го от Братството. А на Учителя решават да предложат, да напусне дома на „блудния син“ и да му намерят друго жилище. Чичо Петко е гърбавичък, малък, непредставителен, и без това унижен - това решение съвсем го унищожава. Съветът на братята изпраща трима души делегати при Учителя, да му изложат случая, да му кажат решението си и да искат съгласието му да напусне дома на чичо Петко. Единият от групата е богат, разполага с много средства, той финансира пътуването на групата; другият е редактор на списание, издател на окултна литература, присъства за кураж; третият е гимназиален учител по история, с голям дар-слово, подготвил е дълга, убедителна, аргументирана реч. Пътуват инкогнито, никой да не ги знае. Пристигат. Приема ги Учителя, но е строг, сериозен, мълчалив. Ученият брат започва - излага всичко дълго, стилно, убедително. Учителя все повече мръщи чело. Свършва братът, очаква Учителя да одобри решението на съвета. Но Учителя мълчи, чак неловко става и стеснително на всички. Изведнъж Той гневно се обръща към говорилия брат и му казва само една дума: „Осра се!“ И след малко добавя: „И понеже си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас ще си замине тази година, другият ще изгуби богатството си, а третият ще прекара самотни старини.“ И Учителя се оттегля. Братята, делегацията, остават като ударени от гръм. Те се прибират и си отиват още същата вечер. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно... Същата година става съборът в Търново. От цяла България идват братя и сестри - радостни, чисти, с грейнали лица. В реда на събора беше предвидено да се отива на малки групи в горницата, за да се молят. Групите си образуваха сами приятелите, обаче никой не искаше в групата си чичо Петко. Никой не го поканва. А той, колкото скромен, стеснителен, толкова и измъчван от угризения, ходи отчаян и съкрушен. Това изолиране от приятелите го убива. Почти се изредиха групите, тази задача беше приключена. Чичо Петко минава покрай вилата и в този момент Учителя излиза от нея и му казва: „Петко, ела да излезем горе двама, да се помолим“. Братът остава като втрещен. Учителя го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. И ето - от горе слиза един възроден Петко! Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. Слиза заедно с Учителя! Нов човек е той! Целува ръка на Учителя и си отива. Всички гледат и мълчат. Един човек е възкръснал пред очите им.... Това е обходата на Любовта. София, септември 1970 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя, 1970 ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до приятелите по случай годишнината от заминаването на нашия обичен Учител ЕДИНСТВОТО „Аз и Отец ми Едно сме.“ Йоан, 10:30 Единството е основен закон на живота. Зад всички форми в органическия мир - растения, животни, седи великият Единен Живот. Той ги създава, чрез тях Той се изявява. Всички те са сили и качества на Единния Живот. Като изучаваме растенията и животните от това гледище, можем да видим тяхното място и служба в Единния Живот. Като дойдем до религиозния мироглед , Единството се изразява в идеята за Единия Бог, в противоположност на езическия мироглед на множествеността, на многото богове. В дълбока древност Израил е бил избран да бъде носител на идеята за Единството. Ако проследим историята на еврейския народ, ще видим през какви борби и противоречия е трябвало да мине той, докато превъзмогне езическия начин на мислене и живот, докато се издигне до идеята за Единия Бог, докато се яви Христос - въплъщение на тази идея. Съвременната наука също поддържа идеята за единството. Тя я изразява тъй: единство в устройството на Вселената. В царството на растенията и животните виждаме безброй форми -всички те са изявление на силата и богатството на великия Единен Живот. По тях ние можем да го изучаваме. Органическият мир трябва да се изучава от гледна точка на Единството. Всяко същество е специфичен елемент на Големия живот, необходим за Цялото. Каквито и връзки и отношения да съществуват между съществата, всички те са израз на закона за Единството. Науката за Единството на живота е необятна. Тя предстои да се изучава в бъдеще. Законите и силите, които действат в живота, са всемирни и съгласувани, следователно идат от Един Център. Човек трябва да се приобщи към великото Единство, да го чувства, да го вижда и разбира, да го обича и живее. Учителя нарича това „живот за Цялото“. Идеята за единството е основна идея в учението на Бялото Братство. Животът е Един - едно Цяло в неизброимите свои проявления. Ние не създаваме форми, които да водят борба помежду си. Ние търсим живота на единството, на него служим. Братството се охранява от строгите закони на Единството. То не е оставено на произвола. Малкото цветенце наистина е слабо и нежно, но какво достойнство има в него! В живота на Цялото то е служител на красотата. Ученикът на Божествената школа има начини и методи до общува с великия Единен живот. Проникнат от тази идея, той изработва отношенията си към всички същества. В този необятен свят той живее и се учи. Като дойдем до съзнателния живот, до онази дълбока вътрешна работа, където ученикът изработва своя мироглед и характер, задачата седи в това: да се приобщи към великия Единен живот и да бъде едно с него. В това седи висшият морал. Ученикът на Божествената школа живее единството. Христос е носител на идеята за Единството. Той изразява това просто и естествено: „Аз и Отец ми Едно сме“. Думите на Христа се отнасят и до всеки човек. В основата на съзнателния живот е вложена идеята за единството. Тя определя правилните отношения на всички същества. Всеки, който нарушава законите на Единството, който е в борба с него, като утвърждава себе си, всеки, който се отделя от живота на Цялото, той се бори с Бога - какво може да очаква? Всеки, който се отделя от Цялото, ще отпадне. „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени“. Единството е в основата на висшия морал. Да изпълняваш задълженията си към Великия Единен живот - в това седи висшият морал. От тази идея ученикът изхожда в своите отношения, мисли, чувства и постъпки. Да живееш в Единството значи да виждаш Бога, да разговаряш с Него, Той да те учи. Мирът иде от Единството. Който има мира, има всичко. Като се приобщава към Великия Единен Живот, човек живее в Царството Божие. Царството Божие е живот в Единството. Човек е център на лъчи. Това са сили, които действат чрез него. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Всеки човек, в когото живее Христос, върши Неговите дела. Христос и днес работи чрез хиляди хора - болни изцелява, гладни храни, мъртви възкресява - стига човек да има очи да вижда. Виждане трябва! Животът е свят, защото Бог присъства в него. Не е достатъчен само умът, за да познаем Бога. Трябва да дойде и сърцето, със своята топлота и радост, да се отвори и душата, със своите тайнствени сетива и чувства да въведе човека във Всемирния живот, да дойде и Духът, със своето присъствие да освети всичко. Човек е фокус, където се събират силите на Всемира. И какви чудеса стават в този фокус! Един невидим Разумен свят ни обкръжава. Той подготвя условията ни, той направлява стъпките ни - Той ни пази. Когато човек е в съгласие с Него, всичко му съдейства. Учениците на Божествената школа са носители на свещената идея за Единството. Тя иде днес в света! Тя ще примири и обедини човечеството и то ще живее в благословената Земя като едно голямо семейство. Това е бъдещето! София, декември 1970 г. За 1970 г. липсват нарядите за Съборните дни и 27 декември.

1969. Нова Година НАРЯД Обични братя и сестри, По случай посрещането на Новата 1969 година в 7 ч. вечерта ще се изпълни следната програма: · 1. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Царството · 5. Тайна молитва · 6. Евангелия: от Матея - 11 гл., от 25 ст. до края от Марка - 10 гл., 13 - 17 ст. от Лука - 10 гл., 16 - 23 ст. от Йоана - 12 гл., от 44 ст. до края · 7. Беседата „Новият свят“, от т. „Опорни точки на живота“, рилски, 1942. (Които я нямат, да си изберат по дух) · 8. Песента „В начало бе Словото“ · 9. Слово от братския съвет · 10. Песента „Ще се развеселя“ · 11. „Отче наш“ · 12. „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото си проводил.“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря Поздрав на всички Приятели! Братският съвет Забележка: За да се научат правилно братските молитви, изпращаме ви точния текст на най-употребяваните от тях. Братята и сестрите да си ги препишат и правилно да ги научат. ПОСЛАНИЕ НОВАТА 1969 ГОДИНА „Който вярва в мене, не вярва в мене, но в Тогози, Който ме е проводил. И който гледа мене, не гледа мене, но Онзи, Който ме е проводил. Аз дойдох виделина на света.“ Йоан, 12:44-46 Нова Година - тя носи Живот, Знание, Откровение. Числото на годината показва, че човекът (6) е ограден и пазен, т.е. има „предна стража и задна стража (9). Разумният свят бди над човека и го пази. Следователно никакво зло не може да му се случи. Но и човекът е изправен пред своя Учител (1), да държи изпит, да се провери какво е научил в Училището на природата. Годината ще бъде плодотворна, година на изобилие - материално и духовно. Няма да бъде от гладните, но от ситите години. Човекът ще бъде изпитан в любовта си към Бога - Великото Разумно Начало. Той ще разбере, че няма друг път, освен пътя на Христа - Пътя, който Учителя показва и за който даде знание. През тази година всяко добро начинание ще бъде подкрепяно и насърчено, ще има успех. Злото ще бъде ограничено. Настана вече времето на Доброто! Който мисли отсега нататък да прави зло, късно се е родил, казва Учителя. Човеците ще разберат, че в живота не са само те фактори. Има един велик Разумен свят, който ръководи живота. Човек трябва да бъде в съгласие с него, а не в борба. За учениците от Божествената школа важи правилото, дадено от Учителя: „Без страх и без тъмнина, с обич и виделина!“ За тях се отнасят и думите: „Наближило ви е Царството Божие“. Царството Божие не е място. Царството Божие е живот на души, които любят Бога и вършат Неговата Воля. Вие сте Царството Божие, казва Учителя. Щом има временния, човек има и вечния живот. Във всички селения на Всемира са приготвени форми, в които човек ще живее. Затова Христос казва: „В Дома на Отца моего много жилища има“. Човек не живее само в едно тяло. Човек живее в много тела едновременно и в безбройните селения на Всемира. Човек има един Голям живот и един малък живот - говорим за Големия живот на човека. Има форми съвършени, има форми първични - от човека зависи къде ще живее, от неговата любов, разумност, доброта. От него зависи да живее в „рая“ или в „ада“. В живота има една велика Правда, тя определя мястото на човека, средата, в която той ще живее. Псалмопевецът, като съзерцава Големия живот, възкликва: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“. Съзерцавайте Големия живот, стремете се към него, изучавайте го и бъдете в съгласие с него. Считайте Големия живот ваш живот. Той е Домът на вашия Небесен Баща. Всъщност има само един Живот, на който всички принадлежим. Гледайте вечер звездното небе - това са сВетове - неизброими жилища на Всемира. Като изучавате човеците - образите, типовете, характерите - това са проекции на човечествата, които обитават небесните тела. Големият живот на Всемира се проектира върху нашата Земя и създава това богатство и разнообразие на форми. Като изучаваме формите на живота тук, от тях можем да съдим за Всемирния живот. Пред величието на Големия живот грижите и тревогите на малкия живот се разсейват. Като изучавате малкия живот, търсете да доловите в него Големия живот. Радвайте се на живота на всяко същество, колкото и малко да е то. Бъдете носители на идеята „Един живот“. Тя е основа на Братството. Христос е изразил тази идея просто и съвършено: „Аз и Отец ми едно сме“. В малкия живот човек се бори за своето съществуване, място, право. В Големия живот човек служи. Като пътуваме с този прекрасен космичен кораб „Земя“ - чудесно устроен, уреден, сигурен, снабден с всички удобства - с него извършваме пътешествие в Космоса. Той е един движещ се университет. Тук душата може да почувства Великия живот. Като говори за малкия и Великия живот, Христос е дал образи, примери. Той казва: „Между родените от жена няма по-голям от Йоана Кръстителя“ - най-високото положение, до което малкият живот може да достигне. Но „най-малкият в Царството Божие е по-голям от него“ - възможностите на Големия живот са неограничени. Единството е достояние само на Големия живот - живота на Цялото. Псалом 133 е псалом на единството - „Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие.“ Само в живота на Цялото има единство, мир, щастие. Борбите и противоречията са в малкия живот. Там духовете воюват помежду си чрез човеците. По този начин те ги обсебват и ограбват. Само с любов към Бога и с голяма вътрешна работа човек може да се освободи от тяхното влияние и робство. Природата е работила милиони години върху човека. Тя е вложила в него сили, дарби, способности. Това е нейно богатство. Един ден тя ще го използва. Всеки човек е ценен, всеки човек е призван да свърши една малка работа за Цялото. Всеки човек е фокус, в който се срещат космични сили. Ако се вглъбите в себе си, може да доловите техния говор. Чрез тях великият Разумен свят работи. Във всяка работа е важен творческият момент. Той ни свързва с Творческото начало в Битието. Работата е свещено нещо. Тук всички усилия и жертви са оправдани. В творческия момент гори Божествената искра в човека - духът и душата присъстват. Призванието на човек седи в това: да бъде огнище на творческия дух. Мощни течения на сили свързват небесните тела. Космосът е едно Велико Цяло. За естеството на тези сили можем да съдим по формите на живота. Изучавайте ги! Зад тези сили стоят разумни същества, те работят чрез тях. Тази е основата на космичната астрология - науката за небесните сили. Тези сили изграждат организмите и оформят характерите. Целият вътрешен живот на човека се обуславя от тях. Като гледате вечер звездното небе, мислете за Големия живот - това е наш живот. Светлината е носителка на мисълта, идеите, живота - тя е всемирният куриер. Поздравяваме всички приятели с Новата 1969 Година - година на изобилното, радостно и щедро даряващо Слънце! Нека тя да бъде за всички човеци година на МИРА! А за учениците на Божествената школа - година на учение и работа! София, декември 1968 г. Братският съвет * * * 22 март - празникът на Пролетта 1969. НАРЯД Обични братя и сестри, По случай Празника на пролетта - 22 март 1969 г., Духовната Нова година, в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом - песен · 4. Молитвата на Царството · 5. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 6. Евангелия: от Матея - 21 гл., 17 - 23 ст. от Марка - 4 гл., от 35 ст. до края от Лука - 12 гл., 4 - 13 ст. от Йоана - 16 гл., 20 - 29 ст. · 7. Беседата „Абсолютна чистота“, държана на Петото рилско езеро, 21 авг. 1929. · 8. Песента „Ще се развеселя премного“ · 9. Словото от Братския съвет · 10. Молитвата на Братството · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата и словото. Братският съвет ПОСЛАНИЕ ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТТА „Да укрепнат в нас всички Твои добродетели!“ Здравето започва с пречистване на сърцето от лоши чувства и на ума от лоши мисли. Тогава могат да се вземат мерки да се подпомогне тялото, като се използват силите на природата. Важно е душевното състояние - радост от живота и благодарност. Какво те ползва едно учение, ако не те научи как да живееш? Божественото учение е учение за живота. Последните години Учителя пожела да отидем на Мусала. Той извика брат Боян и му каза: „Можем ли да организираме едно отиване до Мусала?“ Брат Боян е възторжен. Той е като извор, който блика стремително -веднага се устремява да изпълни задачата. Идва при мене: „Учителя иска да отидем на Мусала, малка група“. Сядаме да обмислим подготовката. Най-трудното е да се вземе разрешение за кола до Чам-Кория. Тогава колите бяха под режим - нямаше бензин, правеха се икономии и много мъчно, само за най-належащи нужди, се отпускаше кола. Казвам на брат Боян: „Отивам да вадя разрешително“. Намерих службата - опашка. На гишето - чиновник, тъп, невзрачен, студен, като идол; той само в един случай дава разрешение - ако е за болен. Тъй му е заповядано. За всички други искания имаше само един отговор: „Не“. Приближавам се към гишето. Следя, за какви случаи отпуща - само за болни. Мисля си: какво да правя? Мъча се с един компромис: брат Боян е болен, боли го кракът, все едно, че за него вземам колата. Но всичко това е като корав залък, обръщам го и не мога да го преглътна - не е съвсем тъй работата. Колебая се, но вече приближавам гишето и нямам избор. Казвам: „Кола до Чам-Кория, за болен“. Автоматът написва позволителното и ми го подава. Тръгвам за Изгрева, но без ентусиазъм, нещо ме потиска, чувствувам, че не е в ред работата. Пристигам горе. Брат Боян ме чака с нетърпение и тревога. Казвам му: „Взех разрешение за кола“. Той изхвърчава към Учителя. „Учителю, взехме разрешение за кола!“. А Учителя - строг, сериозен, затворен, гледа го известно време мълчаливо, после отсича: „Аз на кола, взета с лъжа, не се качвам.“ - и затваря вратата. Брат Боян се връща, като попарен от слана. Бавно се влачи назад, увесил глава, прилича на свещ, която доскоро весело е горяла и изведнъж вятърът я е духнал - сега дими... Казва ми: „Учителя не иска кола, взета с лъжа“. Сега всичките камъни дойдоха на моя гръб. Не го ли чувствах аз това? Не чувствах ли, че не е правилно - че не ни прилича такава постъпка?? Грабнах шапката и хукнах в града. Отивам в службата. Качвам се при началника, чукам и влизам в кабинета му. Млад човек в униформа, с хубаво, светло лице седи зад бюрото. Казвам му: „Нашият Учител, г-н Дънов, иска да отиде на Мусала, ще ни трябва кола“. Младият, хубав човек посяга, взема от бюрото листче и написва: „ДА“. Подава ми мълчаливо листчето. Слизам долу, при „цербера“; разбира се, той не ме помни. Подавам му листчето. Той написва разрешението и ми го подава. Сега аз хвърча към Изгрева! Влизам при брат Боян, той седи все така посърнал. Турям разрешението пред него и казвам: „Ето ти разрешение без лъжа“. Брат Боян скача и полетява към Учителя: „Учителю, имаме разрешение без лъжа!“ Учителя се усмихва и казва: „В петък можем ли да тръгнем?“. Други затруднения нямаше. Продоволствието за нас не беше трудно, дрехи и каквото трябваше предвидихме. Това беше последното изкачване на Учителя на Мусала. Той като че идваше да се прости с любимия връх, на който толкова пъти ни е водил и за който Той създаде песен. Тя ще се пее и в бъдеще, през вековете. Всичкото време Учителя беше сериозен, мълчалив, съсредоточен. Той вървеше бавно и често се спираше за малко. Учителя си вземаше сбогом с планината. Неговият поглед обхождаше прекрасните, мощни форми на скалите, спираше се на върховете, огрени от Слънцето, вдъхваше дълбоко аромата на елите и смърчовете, поспирваше се на мостчетата да погледа кристалните води на потоците. Учителя се прощаваше с този хубав свят, който ни откри и ни научи да обичаме. Прекарахме три дни на хижата, като всеки ден излизахме за изгрев слънце на Мусала. Какво отношение има човек към дадена местност, какво взема от нея и какво оставя от себе си? Тук, в скалите, има „запис“ за това наше посещение. Записани са и мислите, и чувствата, които са ни вълнували. Ясновидците на бъдещето ще разчитат един ден тези записи. Но и обикновените хора, които посещават тези места, ще усещат, че нещо хубаво излиза от скалите и Върховете - едно хубаво присъствие, което събужда у тях добри чуВства. И няма да знаят откъде иде всичко това, а в душата им ще трепне един нов живот - както покълва житното зърно в почвата, огряна от Слънцето. Нищо не отминава безвъзвратно. Всичко се съхранява в живота на Цялото. Нищо не се губи в Природата! Защото животът е един и непреривен, едно Цяло - минало, настояще и бъдеще - стига да излезе човек от ограниченията на малкия, личен живот, той ще намери в Големия живот всичко, което е обичал. Ние ви поздравяваме с Празника на Пролетта - начало на Духовната Нова година! Нека да бъдат отворени душите ни за Доброто и Истината. Да разговаряме с нашите напреднали Братя - те да ни учат и ръководят в живота. Радвайте се и благодарете - животът е велико благо, дар от Бога. За в бъдеще предстои духовно издигане на човечеството, а не техническо. Техниката няма да направи човек щастлив, нито ще осмисли живота му. За духовното издигане на човечеството работят учениците на Бялото Братство. Те са по цялата Земя - всред всички народи, раси и вери. Те работят като учени, художници, музиканти, поети, общественици, хора на труда, майки и бащи, братя и сестри. Те са носители на светлата мисъл, служители на Красотата, Правдата и Истината. Това е велика армия, която воюва без кръвопролитие. Нейна е победата! Нека да бъдем достойни ученици и работници на Учителя! Верни и Истинни! София, март 1969 г. Братският съвет * * * ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА „Да се весели Твоят Дух в моята душа!“ Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери, и то необикновени! При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданията, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителя този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше. Пред нас е човекът, който иска - и Учителя, който дава. Между многото образи на първите ученици на Учителя изпъква образът на брат Георги Куртев. Външно той имаше строг, аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива, насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се покои на здрава основа, от какво има да се боите?“ Той даваше кураж на всички и сам намираше сили да се справи с всички мъчнотии. Но едно нещо имаше в него неотменимо - той пазеше свято връзката си с Бога. Той я поддържаше с непрестанна вътрешна и външна работа. Тази сила в него привличаше хората. От него те очакваха помощ и получаваха помощ. Да работи човек с брат Георги беше приятно. Той не задължаваше и не заповядваше, но даваше пример. И когато човек изпълняваше едно негово поръчение, чувстваше сила и подкрепа, и работата преуспяваше. При него човек се чувстваше включен в един голям и добър живот, и беше щастлив от това. Да, тези невидими връзки между човеците са особено ценни и плодотворни. По тях текат токовете на всемирния Живот, по тях ние го изучаваме. Брат Георги имаше толкова естествено държание и простичка обхода, че неговият вътрешен живот оставаше скрит, но силата се чувстваше от всички. Тя респектираше и туряше ред и порядък около него. За него беше естествено да ръководи и организира. Нямаше нужда да го назначават или избират. Това му беше дадено от „Горе“, „свише“ - никой не можеше да му го оспори. Той сам не го изискваше или налагаше - то идваше естествено. Такива хора изпраща Бог, когато полага основание - хора силни, устойчиви. Те са живото основание. Много примери ни е разправял брат Георги из своя вътрешен живот, но един съвсем малък ще споделя с вас. През войната с турците брат Георги е старши санитар във военна болница, някъде към Беломорието. Някак естествено той е поел всичката вътрешна работа в болницата и умело ръководи малкия персонал, погълнат в работа от сутрин до вечер. Но идва отстъплението. Войските се изтеглят, но от началствата няма никой, който да даде заповед за евакуиране на болните, а те са 600 души. Турците настъпват ожесточени и избиват всички, които хванат. Тогава брат Георги, на своя глава, евакуира болните за България, и то с последните влакове. След това го изправят пред военен съд. „Ти защо, на своя глава, без да имаш заповед, евакуираш болните?“ Брат Георги туря ръка на врата си и казва: „Аз реших тъй: по-добре една глава да падне, отколкото шестстотин“. Не можаха да го осъдят. Явно е - той спаси 600 души! Брат Георги имаше вяра и упование в Бога, и беше готов заради Него на всички жертви. Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности, като него. При това в него имаше скромност, но и достойнство. Всякога, когато извиквам неговия образ, аз си казвам: „Човекът, който живееше с Бога“. Ето и днес Божиите работници идат. Те ще подемат делото му, ще продължат работата по-нататък. Те са сред всички народи и вери по Земята. Те образуват онази мощна духовна Верига, чрез която великият Разумен свят работи. Те са изпратени вече. Те идат със светлина и сила голяма - като мощна огнена вълна. В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди. И всички вие, добри и скромни работници на Учителя, устоявайте за Неговото дело, пазете свято неговата чистота и достойнство! В Духа е силата, а не в множеството! Не беше ли Христос сам срещу юдеите и Рим?! И тъй: „Не бой се, мало стадо!“. Поздравяваме ви с Духовната Нова година! За учениците на Божественото учение тя ще бъде ново изявление на Бога, непознато досега. „Винаги се радвайте. За всичко благодарете. Духът не угасвайте. Непрестанно се молете.“ София, март 1969 г. Брат Борис * * * 12 юли - Петровден 1969. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година ще отпразнуваме Рождения и Имения ден на нашия ообичен Учител на 13 юли - неделя, като в 5 часа сутринта изпълним следния ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Братството · 5. Тайна молитва · 6. Песента „Духът Божий“ · 7. Евангелия: от Матея - 20 гл., 1 - 16 ст. от Марка - 15 гл., 61 - 68 ст. от Лука - 22 гл., 7 - 20 ст. от Йоана - 12 гл., 12 - 26 ст. · 8. Песента „Махар Бену Аба“ · 9. Беседата „Пробуждане на човешката душа“, от т. „Поучаваше ги“, неделни, 1923. · 10. Послание от Братския съвет · 11. Песента „Бог е Любов“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Словото от Братския съвет да се прочете по свобода - сутринта, през деня или преди вечеря. Поздрав на всички приятели! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до приятелите по случай Петровден 1969 година ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ С БОГА „Досега нищо не сте искали в мое име. Искайте, и ще ви бъде.“ Йоан, 16:24 Има едно свещено изкуство, което се е изучавало в Духовните школи на всички времена - изкуството да живеем с Бога. Това е път, в който човек развива вложените в душата му сили, дарби и способности. В този път се изработва характер - изгражда се мироглед. В това седи истинската работа на човека. Този път не е лесен. Защото човек, като работи върху себе си, работи и върху минали поколения и изправя много техни погрешки. Изкуството да живеем с Бога се изучава в школата на Учителя. Животът с Бога е неизчерпаемо богатство за душата. В него тя расте, развива се, придобива знания и принася плод. Истинското виждане е виждане на Бога. Истинското знание е знание за Бога. Човека, който живее с Бога, ще го познаете по делата му. Ако в този свят, в който живеем, който Разумният свят е устроил за нас, ако в него не виждаме Бога, какво виждаме тогава? В природата ходете като в храм Божий, казва Учителя. Бог се проявява в природата, тя е Негово дело. Виждането на Бога се изработва постепенно с растенето на човека. Това е пътят на ученика. Любовта предшества виждането. Трябва търпение, постоянство, учене и работа, за да постигне човек онази чистота, необходима, за да вижда Бога. За това състояние пророкът казва: „И Земята ще се изпълни със знание за Господа“. Земята - това е човекът. Бог присъства в нас, в нашите добри мисли, чувства и постъпки. В молитвата е казано: „Нека Твоите светли духове на Обичта, Вярата и Надеждата да пребъдват в нас сега и всякога, заедно с Тебе“. Няма по-хубаво от това - Бог да живее в човека и човек да живее в Бога. Когато говорим за „възкресение“, разбираме родените от Бога, т.е. онези, които живеят с Бога. Раят е Школата за придобиване на това изкуство. Всички блага идат от Бога. Ако ти в изгрева на Слънцето, в разцъфтяването на цветята, в течението на водите, в отношенията между хората виждаш присъствието на Бога, това е правилно виждане. Човек не е затворен само в тази форма, която виждаме. Той има една духовна природа, която прониква далеч във Всемира. Пространството винаги ще остане загадка за човека. То не е просто, еднородно, както са го представяли някога. Днес се говори за сложно пространство - „огънато“ пространство, с което искат да кажат, че напрежението в него се мени, силите се сменят, следователно мени се и съдържанието му. Има живот това пространство. Затова мистикът говори за „живо пространство“ - пространство, изпълнено с мисъл, чуВство, воля, разумност. В това пространство човек е фокус на сили. Тъй той е свързан с Големия живот и може да го изучава чрез себе си и да го познава неограничено. Много явления в живота, с които се засрещаме всеки ден, ако и обикновени, са необяснени. Какво нещо са органическите форми, на какъв живот те са проекция, какви идеи са вложени в тях, какви превръщания стават в живото пространство, докато дойде светлината в нашия свят и създаде тези форми? Това са въпроси, на които бъдещата наука ще даде отговор. Гледате едно растение, да кажем дъб; каква е идеята в тази форма? Откъде се подхранва тя? Коя е причината да се яви в нашия свят? Може би дъбът е свързан с един далечен свят в Космоса и поради него съществува тук... Човешката душа има сетива, чрез които може да изследва тези явления, тези далечни връзки и зависимости. Това е преддверието на духовния свят, към който и съвременната наука се приближава. Ние не живеем в затворен свят. Пътища към Космоса има, и те са естествени, природата ги е осигурила. Но тези пътища са духовни, не са физически. Човек няма да преодолее времето и пространството с физическото си тяло. Той има друга природа, друго естество, но за да се развие то, нужни са учене, работа върху себе си, време и най-важното - Учител, който да го ръководи. Тогава човек ще може да разреши тези проблеми. Не може ограниченото да преодолее Безграничното, нито временното да обхване и овладее Вечното. В природата съществуват сложни движения, те не могат да бъдат обхванати от обикновените, елементарни представи за движение, посока, скорост. Това са многоизмерни движения, за които човек още не може да намери думи да ги изкаже. Невидимите светове проникват във видимите и видимите светове преминават в невидими - става взаимно проникване и превръщане, извършва се дълбокото и скрито творчество в природата. Безброй мисли летят в пространството, от близки и далечни светове. Те идат от неизброимите светове на Всемира, където живеят любящи и разумни същества, те ги изпращат. Човешкият ум има чудната способност да долавя тези мисли. Животът е Един, единен и неделим. Човек принадлежи на този Велик живот. Наистина, той и днес разговаря с човечествата, които населяват Всемира. Светлината не е само трептения - течение на сили. Светлината е среда, в която сме потопени. Тя ни прониква. Това е жива, родна среда. Чрез нея се предава творческият ток, идеите, мислите, чувствата. Скоростта, която и приписват - 300 000 км/сек., е относителна, тя по-скоро обърква човека. Светлината е среда, в която се проявяват Любовта и Разумността, поради тях тя е светлина. В светлината стават непрестанни промени и превърщания, в които се развива нейната дълбока вътрешна същина. Всички същества, целият органически мир изявява съдържанието на светлината. Как се превръща светлината в мисъл, чувства и творческа воля, как преминава тя във все по-високи и по-високи октави - това се изучава във Висшите духовни школи. В школата на Учителя е дадено знанието за Пътя - как да живее човек с Бога. Дадени са и методите за приложение на това знание. Защото ако знанието не се прилага, то не принася плод. В Евангелието от Йоана е приведен примерът, когато Христос се приближава до смоковницата - раззеленена, разшумяна - да търси плод, но не намира и казва: „Да не видиш плод до века!“. И изсъхва смоковницата. Какво струва външната пищност, ако няма плод? Всяко учение, което не принася плод, ще изсъхне. Всяко учение, което не учи на Любовта, ще изсъхне. Спомням си един пример с Учителя. Първите години от живота ни в Братството имахме комуна в Русе. Недалеч от града работехме на голямо, добре уредено стопанство, на наши братя. През есента Учителя ни дойде на гости и прекара няколко дни между нас. В един неделен ден бяхме насядали край големите маси отвън, под сянката на дърветата. Бяха дошли и много гости от града. Всички искаха да чуят нещо от Учителя. Но случи се на трапезата брат от града -учен, начетен с теософска и окултна литература. Той искаше да покаже своето знание, да направи впечатление, най-вече на Учителя. Той говореше сладкодумно - сам се опиваше от думите си и не забелязваше нетърпението на слушателите. Развиваше теории, учения, разясняваше закони, тълкуваше Писанията, цитираше автори - и не спираше. От него никой не можеше да вземе думата. Искаше на всяка цена да изтръгне похвала, одобрение от Учителя. И след някоя дълбока мисъл тържествуващо се оглеждаше наоколо. По едно време се позакашля, спря се за малко да си поеме въздух. На масата имаше панери с избрани плодове - грозде, ябълки, круши, дюли. Учителя присегна, взе от панера две големи дюли, сложи ги пред себе си и каза: „Като си толкова учен, кажи, колко тежи всяка от тези дюли?“ Братът остана с отворени уста. Такива дълбоки въпроси засегна, а Учителя такава проста задача му дава! И докато гледаше учуден, и всички бяха в очакване, Учителя каза: „Тази дюля тежи 960 грама, а тази - 760“. Тогава един брат скочи и донесе везните и грамовете - претегли дюлите. Те тежаха точно толкова, колкото беше казал Учителя. Всички се разсмяха с облекчение и разговорът взе друга посока. Христос казва: „Вие не сте искали досега в мое име. Искайте, и ще ви бъде“. Искайте в името на Любовта, и ще ви бъде! Пазете се от недоволството и критиката. Който е недоволен и критикува, който е изпълнен с недоверие и омраза, яде от Дървото за познаване на Доброто и Злото - ще го изпъдят от Рая. Който е благодарен и радостен, който има Любов и мир, яде от Дървото на Живота - той живее в Рая. „Раят“ е Божествената Школа. В живота се реализира един План на Разумния свят. Никой не е в състояние да го измени. Разумният човек се съобразява с него. Разумният държавник - също. Това, което великият Разумен свят е начертал, ще стане! Учителя казва: „По-хубав свят от този не е имало. Миналото не може да се сравнява с настоящето. Аз виждам, пълен е светът и пространството горе с ангели. Те са оградили света. Мътните води ще изтекат. Ще дойде чистата вода. Аз виждам - злото е вързано вече. Светът ще се изчисти от злото!“. Благодарете за всичко! Благодарете даже и за това, че имате врагове. Ако нямате врагове, не можете да растете, казва Учителя. И Христос казва: „Любете враговете си“, т.е. разбирайте враговете си като сили, с които Разумният Свят си служи. В живота съществува един велик закон на Правда. Не мислете, че съществата са без закрила. И най-малките същества имат защита. И ако вие ги онеправдавате, ще опитате силата на Онези, които ги пазят. Бъдете внимателни към малкия живот. Не погазвайте неговото право. Ще знаете: човек носи отговорност не само за всяка своя постъпка, но и за всяка мисъл и чувство, които отправя. Ако вие се отнасяте грубо към своите ближни, вие тласкате хиляди хора по тоя път - вие сте отговорни! Бъдете будни и внимателни. Бъдете проводници на Доброто. Доброто дело е най-хубавата молитва. Имайте упование в Божия Промисъл, който бди над всички ни. За онези, които могат да се молят, молитвата е сила. Ако детето простре ръка към майка си, нима майката ще отблъсне тази ръка? И тъй, имайте вяра и упование във Великия Разумен свят. Днес в света работи Учителя, Бялото Братство и хиляди негови работници. Науката, изкуството, общественият и личният живот се развиват по онези линии, които Той е очертал. Идеите, които Учителя проектира, Неговата мисъл проникват вече живота и постепенно го преобразяват. Това може да се проследи. Бъдете съработници на Учителя. Днес в света се подготвят работници. Те идат вече. Те са носители на новия живот и на новата мисъл. В притчата е казано, че работниците, наети в единадесетия час, получили наравно с наетите сутринта. Тази притча подсказва идеята, че животът е Един. Ако наетите последни работници са работили по-интензивно, те са се приравнили с първите. „Жътвата е голяма, работниците са малко. Молете са на Господаря на жътвата да изпрати работници на нивата си.“ Днес, като честваме Деня на нашия обичен Учител, нека кажем думите от молитвата: „Благословен е Учителят ни, Който ни води в тоя свят път“. София, юли 1969 г. * * * Съборни дни - август 1969. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година Съборните дни са определени от 24 до 27 август. Нарядът ще се изпълни в 5 ч. сутринта, със следния ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Царството · 4. Молитвата на Братството · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. 23. псалом · 7. Евангелия: от Матея - 7 гл., 1 - 13 ст. от Марка - 9 гл., 1 - 14 ст. от Лука - 17 гл., 17 - 25 ст. от Йоана - 10 гл., 7 - 19 ст. · 8. Песента „Бог е Любов“ · 9. Беседата „Вътрешната връзка“, от т. „Да им дам живот“, съборни, 1936. · 10. Тайна молитва · 11. Слово от Братския съвет · 12. „Отче наш“ 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Словото от Братския съвет да се прочете по свобода - сутринта, преди обед или преди вечеря. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай Съборните дни – 24 август 1969 година ВСЕМИРНИЯТ ЕЗИК „Има една велика Книга, която съдържа всичкото знание. Тя ще ви се даде, когато спазвате следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал, за милостта, с която ви е обсипал, за хубавите мисли и чувства, които ви е изпратил.“ Учителя Има един Всемирен език - езикът на живата, Разумна природа. Всяка форма на живота е дума на този Език. И тъй като Учителя казва, че животът има 35 милиона форми, следователно този език има 35 милиона думи. Зад формите на живота седи великият Разумен свят, той ги създава. Той се изявява чрез тях. Като изучава формите на живота, човек изучава Всемирния език. Вземете в ръката си един плод - това е дума от Всемирния език. Разгледайте неговата форма - вид, цвят, аромат. Опитайте неговия вкус. Анализирайте мислите и чувствата, които той събужда у вас. Това е говор - безмълвен, но понятен. Всяко същество разбира нещо от този говор. Веднъж Учителя подаде една хубава круша на един брат и му каза: „Това е писмо от Слънцето, можете ли да го разчетете?“ Кой не може да разчете такова писмо! Приятно е да го разчетете и да го разбирате. Това писмо изразява любовта към вас на онези същества, които са го създали. Спрете се пред едно цветенце, вижте това карамфилче - то има израз, като човешкото лице. То свидетелства за красотата на света, от който иде. Този свят не е само по място. Както това цветенце съществува в нашия свят, то може да присъства навсякъде във Вселената, където има живот, подобен на нашия. Цялата природа е говор. Тя е създадена чрез Словото. Него трябва да учим ние чрез нея. Малкото дете отначало не разбира думите на майка си, а тя все му говори. Отначало то само ги чувства, но постепенно, като расте, започва да се събужда в него мисълта и то започва да ги разбира. Човек трябва да изучава Всемирния език, да се учи, за да влезе в Големия живот на Природата. В школата на Учителя се изучава Всемирния език. Човек се приготовлява да го разбира и да бъде той негов живот. Всяко същество се ползва от Всемирния език според своята интелигентност, според степента на своето развитие. Всемирният език се е изучавал в духовните школи на миналото, изучава се и днес. От него човек черпи знание, сила, идеи, вдъхновение за творчество. В човека сега се развиват онези органи, чрез които той може да разбира Всемирния език. Живата Природа ни говори чрез петте сетива и ние слушаме. Но тя ни говори и чрез ума и сърцето - чрез мислите и чувствата, които ни изпраща. Те изпълнят Всемира и човечествата общуват помежду си тъй, както ние разговаряме сега. Сърцето долавя пулса на Големия живот и ние чувстваме единството си с него. Умът долавя текущата мисъл. Тя свързва човечествата в целия Космос. Животът е един и общ. И културата е обща. Тя се предава от свят на свят. Всяко усилие, всеки успех и на най-малкото същество допринася за общото повдигане. Словесният език е само малък дял от Всемирния език. Поетите отчасти разбират Всемирния език и правят опити да превеждат от него. Мъдреците и учените го разбират повече. Те постигат неговото вътрешно съдържание и динамика. Посветените - Учителите и мистиците - живеят Всемирния език. За тях той е Сила и Живот. Всемирният език разкрива богатството и пълнотата на Живота - неговата красота, сила и глъбина. Всемирният език е език на Бога, Бог говори чрез него. Бог е основната идея на Битието. Животът от Него излиза и в Него се възвръща. Без идеята за Бога - Великото Разумно Начало - животът няма смисъл. Без идеята за Бога човек се намира в един хаотичен свят -неорганизиран, разпокъсан - явленията и формите нямат връзка помежду си и човек не ги разбира. Идеята за Бога осветлява този свят, поставя всяко нещо на неговото място. Тогава човек започва да разбира и да преживява Великото Единство на Живота - намира своето място и се чувства едно с Него. Великите хора на всички времена са служители на Живота - негови представители. Те са плодовете на Дървото на живота. Те разкриват богатството на живота. И всички добри и любящи хора, всички майки и бащи, братя и сестри, приятели - всички те са думи на Всемирния език. Те не могат да се изгубят. И да си отидат от този свят, те пак са в човечеството и чакат своето време да се явят отново. Срещата, която в този живот сме имали с тях, ще се повтори пак в бъдеще, още по-задълбочена и обогатена. Великият Разумен свят устройва тези срещи. Той приготовлява условията. В него трябва да имаме вяра и упование всякога. Човек е съкровищница на природата, неповторими богатства е вложила тя в него. Научаването на Всемирния Език върви паралелно с развитието на човека, с неговия напредък. А когато в човека се пробуди интуитивното чувство, той започва да разчита великата Книга на природата. Всяка форма на живота звучи. Тя е песен. Един от западните окултисти е направил опит и е намерил ключ да превежда дадена форма в тонове. Той записва тези тонове - получават се мелодии, песни. Като прилага този еталон - чрез който мерките се превръщат в тонове - към великите архитектурни строежи - храмове, паметници, дворци - той установява, че те излъчват музика, звучат в пространството. Това са химни. Той прави анализ на Кьолнската катедрала, на храма „Свети Петър“ в Рим, на чудната постройка Тадж Махал и др. Това са химни на Всевишния. Всяка хармонична форма звучи. Каква симфония звучи тогава в живата Природа?! Цветя, треви, храсти, дървета, скали, езера, животни - всичко звучи, всичко пее. Това е симфония! Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Учителя разбираше Всемирния език. От него Той правеше преводи в своите лекции и беседи. Неговите песни са музикален превод от Всемирния език. Който разбира Всемирния език, владее силите на Природата, служи си с тях за благото на човеците. Ние имаме много примери от живота си с Учителя. В онези, първите времена, когато Учителя пътуваше из страната и полагаше основите на Братството, дойде в Бургас. Там имаше кръжок от предани ученици - усърдни в учението, жадни за знание и подвизаване. Беше срещу Нова година. Приятелите се радваха, че ще посрещнат празника заедно с Учителя. Вечерята беше определена да стане в квартирата на брат Тодор Стоименов. Той държеше две стаи в дома на богатия грък Апостолидис, търговец и лихвар. Приготвиха вечерята, главно плодове. Какво нямаше на тази богата братска вечеря! Ябълки, круши, грозде, маслини, лимони, фурми, мандарини, портокали, смокини - всичко най-хубаво. Сестрите бяха изпекли големи, хубави хлябове. Всичко беше добро - и свещите осветяваха празничната трапеза. Гостите бяха насядали, и Учителя с тях. Каза се молитва и вечерята започна. Изведнъж в къщата се разнесе плач - вик на отчаяние и мъка. Приятелите се спогледаха. Брат Стоименов поясни: „Детето на хазяите е болно, на смъртно легло. Днес имаше лекарски консулт, лекарите не дават надежда. Сега майката плаче“. В това време на вратата застанаха Апостолидис и жена му, облени в сълзи: „Учителю, помогни на детенцето ни, едничка рожба ни е!“ Учителя помълча малко, после им каза: „Идете при леглото на детето“. След това изважда чиста бяла кърпичка и я дава на брат Пеню Киров, като казва: „Иди покрий лицето на детето“. Същевременно изпраща пет сестри в съседната на детето стая, на молитва. Вечерята продължава, продължават и разговорите също. Наближава 12 часа. Учителя взема от масата портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Занеси го на детето“. Пеню взема портокала и го занася. От двете страни на леглото на детето майката и бащата плачат. Около леглото - най-скъпи и хубави играчки. Пеню повдига кърпичката - детенцето отваря очи. Подава му портокала - детенцето протяга ръчички и взема плода. Дават му и други играчки. То ги взема и се усмихва. Майката и бащата гледат и не вярват на очите си. Сега те пак плачат, но това са сълзи от радост. На другия ден Апостолидис казва на Учителя - както Матей лихварят каза на Христа: „Когото съм ощетил, ще му въздам четверократно!“ Така и направя. Детето оздравява, порасва и става хубав човек, и поема работата на баща си. Братя и сестри, днес ние празнуваме Съборните дни. Те са дни на среща с Учителя. През тези дни учениците получават Неговото благословение и упътване за работа през годината. През тази година основната идея, за която всички работим, е МИРЪТ. Днес учениците на Бялото Братство работят за Мира. Външните различия между човеците не са съществени - религиозни, расови, народностни, класови - това не са съществени неща! Те постепенно се смекчават и отпадат. Мирът е закон на Разумния живот. Днес човеците повече от всякога са готови да заживеят като братя. Те чувстват вече Големия общ живот. Много връзки съществуват между народите. Много общи идеи, интереси и стремежи ги сВързват - науката, изкуството, техниката свързаха хората от всички континенти. Днес човекът е по-свободен, по-смел и самоуверен, по-благороден и готов да помогне на своя ближен. Той разчита на закрилата на Големия живот. Постепенно се създават условия - и външни, и в съзнанието на човеците - да се чувстват граждани на нашата прекрасна синя планета Земя, която ни е приютила, която ни носи в пространството и ние правим това удивително пътуване в Космоса. На езика на най-древните народи тя носи името АН-ХИРА - „Дом на МИРА“. Ние вярваме, желаем и се молим да възтържествуват Мирът и Братството между човеците! София, август 1969 г. Братският съвет * * * 22 септември - Начало на Учебната година 1969/70. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година ще отпразнуваме есенното равноденствие - началото на новата Учебна година на 21 септември, неделя, като в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „Благословен Господ Бог наш“ · 2. Добрата молитва · 3. Песента „Духът Божий“ · 4. Молитвата на Братството · 5. 91. псалом · 6. Евангелия: от Матея - 4 гл., 1 - 11 ст. от Марка - 4 гл., 1 - 12 ст. от Лука - 20 гл, 9 - 19 ст. от Йоана - 14 гл., 1 - 13 ст. · 7. Беседа от Учителя: „Служене на Бога“, от т. „Ликвидация на века“, утринни слова, 1937. · 8. Песента „Вехади“ · 9. Слово от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Словото от Братския съвет да се изпълни по свобода - сутринта или преди вечеря. Забележка: Изпращаме ви Мисли за всеки ден 1969/70 г. През новата учебна година в събранията ще се четат следващите беседи и лекции, до които се е стигнало миналата година. Почивка (пост) - един ден през седмицата - от четвъртък на обед до петък на обед, според дадения от Учителя ред в миналите години. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до учениците, по случай началото на Учебната година 1969/70. „ДОМЪТ ГОСПОДЕН“ „И ще живея в Дома Господен на дълги дни.“ Псалом 23. Съществува една Божествена школа, в която човек живее и се учи. Поетът е нарекъл тази Школа „Домът Господен“. За да постъпи човек в тази Школа, трябва в сърцето му да покълне Доброто - да трепне той, да го почуВствува свое, родно, да го възлюби, да му даде място в себе си, за да расте и да се развива. Както расте и се развива Доброто в човека, тъй расте и самият човек. Този момент в духовния път се нарича Новораждане. Обстановката, в която сега живее човек - това са временни условия, това не е още неговият истински свят. Истинският свят на човека е родината на душата му. Оттам тя черпи сокове. Този свят подхранва неговия ум, сърце и воля. Това е Големият живот, на който човек принадлежи. Това е светът, в който всъщност човек живее. Големият живот - това е Вечният Живот. Човек трябва да си изработи виждане за Големия живот - да го преживява, да го чувства свой живот. Тогава ще излезе от противоречията на малкия личен живот. В Големия живот е всичкото богатство - глъбина и широта на разбирането - вечният простор и свобода на душата. Срещнеш добър, праведен човек - кажи си: „Това е мой живот.“ Срещнеш грешника, окаляния човек - кажи си: „Това е мой живот.“ Срещнеш невежия - кажи си: „Това е мой живот.“ Срещнеш учения - кажи си: „Това е мой живот.“ Слушаш велик музикант - кажи си: „Това е мой живот.“ Срещнеш поет, художник - кажи си: „Това е мой живот.“ Радвайте се на плодовете на Дървото на Живота, където и да зреят те. Радвайте се, че и вие принадлежите на това същото Дърво на Живота. Всяка проява на живота - всяко растение, животно или човек - е среща с Големия живот. Радвайте се на тях - това е ваш живот! В годините, когато живеехме с Учителя и слушахме Неговото Слово, виждахме Го всеки ден и разговаряхме с Него - тогава бяхме като невръстни деца при майка си; тя се грижеше за нас. Когато Учителя ни напусна, ние вече бяхме отраснали. Ние Го познавахме в Неговата светлина и сила, в Неговата доброта и милост. В този смисъл, ние и сега живеем с нашия обичен Учител, както в онези, първите години. И сега „седим при нозете Му“ и се учим. Даже бих казал - сега ние сме по-близо до Него и Го познаваме по-реално, отколкото тогава. - „Господ на Светлината, на всичката пълнота и благост“. Ученикът познава Учителя си, както детето - майка си. Той познава Неговата мисъл. Той различава и знае какво може да каже Учителят и какво не може да каже. Ученикът познава онази неповторима Божествена искра, която грее в Учителя. В това отношение ученикът има съвършено различаване. Пътят на ученика е път на знание, опит и приложение. Невидимият, Разумният свят е щедър и преизобилен. Той дарува човека с неизброими блага - външни и вътрешни. Работата е там, че човек не може да ги използва напълно, не може да ги опази. Има обаче един закон, по който човек може да ги опази. Този закон е благодарността. Като благодари, човек се отваря и приема Божиите блага - това е неговият отговор, с който показва, че оценява тези блага. Благодарността огражда човека и го предпазва да не бъде обран. В 91. псалом този закон е изразен така: „Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя, ще го туря в безопасност, защото позна Името ми.“ „Понеже позна името ми“ - това е благодарността. Човек беше в Рая с Бога, и Бог го учеше, но напусна Рая поради недоволството и непослушанието. С недоволството си човек привлича лоши течения, които го демагнетизират и обезсилват. Отрицателните мисли обезсилват човека. Това обезсилване е от нисши същества. Те ограбват човека. Дръжте отрицателната мисъл вън от себе си. В молитвата е казано: „Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли“. Бог присъства в човека с добрите мисли, чувства и постъпки. Съществуват закони на живота. Те са важни. Ученикът ги изучава, познава и пази. В Евангелието е казано: „Ако някой иска да ти вземе връхната дреха, дай му и ризата си. И ако те принуди да идеш с него една миля, иди две“. Христос тъй разрешава кармичния закон - ако имаш да даваш на някого, давай и не се оплаквай. Същият закон е и по отношение на враговете. Враговете - това са онези, на които дължим. „Любете враговете си“ - т.е. издължете се. Този закон има и друга страна. Ако нямаш врагове, не можеш да растеш, казва Учителя. Защото враговете са онези, които ни турят на изпит. Кой друг ще те постави на изпитание, ако не враговете ти? За Йова какво каза дяволът в Съвета на Бога? „Я ми го дай, да го изпитам аз“. И като му взе всичко, и здравето му взе - само на живота му не посегна. Но Йов издържа. Ученикът трябва да издържа на всички изпитания. „Враговете“ привидно с врагове. От гледището на Големия живот те изпълняват една важна служба. Разбиране трябва! „За всичко благодарете!“ Живеем във век на големи технически постижения. Човек създаде чудна техника и машини. Всъщност, той копира природата. Неговите летателни апарати имитират формите на птиците и рибите. Сложните електронни уредби имитират устройството на човешкия мозък. Съвременната техника ни улеснява да си обясним много явления и в самия човек. Човек предава и приема мисли, чувства, състояния, и то не само от Земята, но и от най-далечните светове на Всемира. Щом една апаратура може да извърши това, човешкият мозък има много по-съвършено устройство и много по-големи възможности. Науката разшири съзнанието на човека. Той се чувства вече гражданин на Всемира. Науката разшири и обогати неговия мироглед. Посветените, мъдреците, учените всякога са общували помежду си, независимо дали се срещат лице с лице, или не. В условията на Земята животът се проявява в органическите форми, тъй, както го познаваме; но той има други, неизброими възможности да се прояви и извън тези условия. Работата е там, че малцина познават живота извън тези органически форми. За в бъдеще човек ще навлезе и в други светове, които сега не вижда и не познава. Там той ще намери отговор на много въпроси, които го вълнуват. Той ще живее в тези светове съзнателно и ще ги изучава. За това се приготовлява човек в тази Божествена школа. Човешкият мозък може да се уподоби на съвършена електронна уредба. В него постъпват сведения от външния свят и от далечните светове на Космоса. В него се извършват милиони операции, и то мигновено. Един съвременен физик прави сравнение: „Ако днес би се устроила електронна уредба, която да поеме функциите на мозъка, тя няма да може да се събере и в 20-етажно здание. И пак не ще може да изпълнява всички функции, които мозъкът изпълнява. А Природата е поставила мозъка в една кутия, само няколко сантиметра дълга и широка!“. Човек живее в един уреден свят, разумно устроен, където действат силите и законите на Природата - свят, населен със същества, в които разумността и интелигентността се проявяват в различни степени. Всяко същество представлява редица разрешени задачи от учениците на Божественото училище. С каквито и явления да се засрещне човек, каквито и задачи да разрешава, той е под грижата и ръководството на Великия Разумен свят. Човек е ученик. Условията, в които е поставен, са съгласувани според програмата на Школата. Величествени и грандиозни форми и явления ни обкръжават. Какви движения и промени стават около нас! Във всичко това човек трябва да прозре разумността на великия Всемирен живот. В природата няма по-хубаво нещо от изгрева на Слънцето. Всеки, който се засрещне с изгрева, не може да не го възлюби. Божественото учение огрява човешкото съзнание - както изгрева на Слънцето. За тази епоха Учителя донесе Божественото учение, което е пътят на човечеството в бъдеще. Всеки, който се запознае с Новия живот - с новите идеи, с новата мисъл, ще го възлюби тъй, както всеки, който се срещне с изгрева на Слънцето. Време е вече човек да се срещне с мисълта на Учителя. Дошло е време човек да прозре зад явленията и формите на природата единния Божествен живот, на който и той принадлежи. Виждането не е само физическо явление. То е въпрос на съзнанието. Човек вижда не само с очите си, но и с ума, и със сърцето си, и с душата си. Следователно възможностите за неговото виждане са неограничени. На учениците от Божествената школа по цялата Земя пожелаваме през тази година Божият Дух - Учителят, да ги „води и крепи в пътя на живота“! София, септември 1969 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1969. НАРЯД Обични братя и сестри, На 27 декември в 5 ч. сутринта ще изпълним следния ред по случай 25 години от заминаването на нашия обичен Учител: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. Псалом · 4. Молитва на Царството · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Евангелия: от Матея - 12 гл., 18 - 22 ст. от Марка - 10 гл., 17 - 32 ст. от Лука - 1 гл., от 67 ст. до края от Йоана - 6 гл., 53 - 68 ст. · 7. Песента „Махар Бену Аба“ · 8. Беседата „Пробуждане на човешката душа“ от т. „Поучаваше ги“, неделни, 1923. · 9. Песента „Красив е животът на нашата душа“ · 10. Слово от Братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил.“ (3 пъти) · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Словото от Братския съвет да се прочете по свобода - сутринта, на обяд или преди вечерята. Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ ЖИВОТ ВЕЧЕН „Бог е Бог на живите.“ „Ти имаш думи на живот вечен.“ Човешката душа има Вечния живот. Животът не се изчерпва с тези форми, които познаваме. Човек ще развие постепенно нови сетива, с които ще може да разкрие нови форми на живота и да навлезе в други светове, където ще живее съзнателно и ще ги изучава. Сега той си приготовлява органи за това. Разумният свят постепенно въвежда човека в Големия, всемирен живот. Безсмъртието не се отнася до тялото. То е достояние на човешката душа. Безсмъртието не се доказва. То се живее и опитва. Учителя привежда пример, как двама от старите братя, след като са си заминали, са го посетили. Те се поминали в София, а Учителя е бил в това време във Варна и не е бил известен за тяхното заминаване. Идват при него две момичета, селянки. Едното - по тип, характер, маниери, говор - приличало на единия брат, а другото - на другия. Те поговорили с Учителя и си отишли. Учителя познал братята и в тези форми, тъй му се представили те. Къде ще търсите заминалите? Как ще ги намерите в безкрайния невидим свят? Всеки заминал си има своя специфична искра, тон, ритъм, своя дължина на вълната. По нея можете да го намерите и извикате - ако го обичате. Тогава можете да го откриете и във вашата мисъл, и във вашите чувства. Човек не е свикнал още да анализира своите мисли и чувства, да вниква в тях и да ги изучава. Това са светове! Какви същества обитават в тях? В мислите и чувствата се проектира Мировият живот. Какво поле за изследване е това! Тези светове не са по-малко сложни от света, в който живеем. Мисълта се движи със скорост, много по-голяма от тази на светлината. Следователно човек има възможност да изучава Мировия живот. Но най-първо той трябва да намери своя обичен заминал в сърцето си, в ума си и в душата си, тогава ще може да го намери и отвън. „Вън“ и „вътре“ - това е един свят. Когато човек замине за другия свят, той може да посещава своите близки и да разговаря с тях не само с думи, има говор без думи. Когато човек живее в духовния свят, той може да се проявява чрез всичко - чрез живата и мъртва природа. Заминалите могат да се проявяват чрез хората, чрез животните и растенията - цялата природа е на тяхно разположение. Те могат да се изявяват чрез светлината, облаците, ветровете, водите, скалите; те могат да се изявяват в тон, багра, звук, в едно специфично за тях съчетание. Тъй те могат да напомнят за себе си, стига човек да бъде буден и чутък, да ги долови и различи, и да отговори на техния зов. В този смисъл, всички явления в природата са изпълнени с един скрит живот, в който невидимият свят се изявява. Обаче любовта е ключът за този свят. Тя отваря всички врати. Който има този ключ, има достъп навсякъде. Този е смисълът на стиха: „В Дома на Отца моего много жилища има“. Любовта е ключът за Вечния живот - любовта към Бога. Голяма сила и смелост се изисква, за да се срещне човек с Вечния живот. Той трябва да се издигне над малкия, личен живот, да се отрече от него, за да влезе в Големия, вечния живот. За този момент се отнасят думите на Христа: „Който иска да опази живота си, ще го изгуби. И който иска да изгуби живота си заради мене, ще го опази“. Една Божествена идея е облечена в дрехата на живота. Идеята е безсмъртна - дрехата е временна. Виждането е според съвършенството на окото, широтата на съзнанието, силата на духа. Човек трябва да различава живота от дрехата, в която той е облечен. Безсмъртието е качество на Големия живот. Човек трябва да влезе в него. За да влезе обаче, изисква се работа, учене. Това е път, това е школа. Животът се дава, за да учи човек. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот, и да ме познаят“. За нашето пребиваване на Земята - в училището на природата, Разумният свят плаща. Следователно от Него зависи колко време ще ни държи тук. Истинската наука е науката за вечния Живот. Той трябва да се издирва и изучава в преходните явления. Човек трябва да си изработи органи, виждане за него. Като търси Вечния Живот, човек расте. В Школата ученикът се приготовлява да влезе във Вечния Живот; като учи, той расте в познанието си за него. Учителят дава знанието постепенно, съответно с възможностите на ученика и с обстановката. Той дава и методите за неговото приложение. Тъй ученикът навлиза постепенно в Големия Живот и той става негов живот. Този път не е за всички. Този път е за онези, в които се е събудил дълбок копнеж към Вечния Живот Някой пита: кой е Учителя, кой е Беинса Дуно? - Онзи, който ни учи да живеем, да мислим, да виждаме, да разбираме. Това е школа. Не става въпрос за статични вярвания и догми, но за път. В този път ученикът си изработва органи, да живее в духовния свят, да го изучава и разбира. За света, от който иде Учителя, можем да съдим по Неговото слово, но можем да съдим и от песните, които Той създаде. В песните на Учителя звучи светлата радост и благодарност за живота. В една от песните срещаме: „Обвита е Земята с топла дреха“ - благодарност има тук. Луната е лишена от такава дреха и няма живот, какъвто има на Земята, няма тази живителна мекота, топлина и влага, при които животът на Земята се проявява. За живота във Всемира можем да съдим по живота на Земята. Има светове, в които животът е много по-свършен от нашия. Животът на Земята е безкрайно малка проекция на Мировия живот. Безкрайно малка, но тук всичко присъства. Дръжте в съзнанието си идеята: Животът е Един. Разбира се, трябва да се правят преводи. Всичко, което се случи с Христа, може да се случи и на човека. Затова е наречен „Син Человечески“. Но и силите, които действат чрез Христа, могат да се проявят и чрез човека. Христос казва: „Аз съм Пътят“ - животът на Христа, животът на Учителя, животът на ученика е Един живот. Великите хора, които посещават Земята, са детайли на Големия Живот. Те принадлежат на Него. Само така могат те да бъдат разбрани. За всяка епоха Учителят трябва да дойде и да донесе учението за Вечния Живот. Когато Божественото учение се дава на човеците, това е изключителна епоха, „златен век“. Да живее човек в такава епоха е привилегия - благословение. Идването на Учителя се предшества от едно явление предупредително, подготвително. В Евангелието то е дадено в образа на Йоан Предтеча: „Глас на едного, който вика в пустинята: Прави правете Неговите пътеки“. За днешната епоха явлението „Йоан Предтеча“ е колективно. То беше представено от големите мислители, моралисти, пророци, хуманисти - будната съвест на човечеството. Те направиха равносметка на епохата, на изминатия път, преоценка на ценностите. За днешната епоха това беше гласът на Толстоя - той направи моралния баланс на епохата; гласът на Шпенглера -той направи историческия баланс на културата в книгата си „Залезът на Запада“. Той предвиди и бъдещата култура и ролята на славянството. От сто години се чува техният глас - Достоевски, Короленко, Хюго, хуманистите на Запада, които издигнаха глас за правата и свободите на човека. Те предупредиха и подготвиха човечеството за Новото Слово, което иде. Те провидяха и образа на новия човек - човекът на Любовта. Човеците не се вслушаха в техния глас - дойдоха войните, революциите, гоненията, страданията. Това явление не е отминало още - „Гласът на съвестта“ и днес се издига. И ако човеците не се вслушат, ще опитат думите на Христа: „Мислите ли, че онези 18 души, които уби Силоамската кула, бяха най-грешните в Израил? Не, казвам ви, но всички вие ще загинете като тях, ако не се покаете“. Вечният живот е живот на Царството Божие. В него човек трябва да влезе. Но той трябва да се подготви да се срещне с него. Вечният Живот се придобива в пътя на съвършенството. Той е Път към съвършенство. А съвършенството седи в това: Единство с Великия Всемирен живот. Божията Любов ние познаваме от живота, който Той ни е дарувал. С какво трябва да отговори човек? С любов към Бога. „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил.“ Това е Пътят, който Учителя ни показа и който ни завеща. София, декември 1969 г. Братският съвет

1968. Нова Година ПОСЛАНИЕ за Новата 1968 година „ТОЙ ЗАПОВЯДВА И НА ДОБРИТЕ, И НА ЗЛИТЕ.“ „Аз и Отец ми Едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене.“ Йоан, 10:30-33 Словото е вечно. Словото е едно през вековете. Бог е говорил. Бог и сега говори на онези, които Го слушат и разбират Неговия говор. Бог се изявява в Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро. Бог се изявява във всяка красива проява на живота: в изгряващото Слънце, в течащите води, във ветреца, който полъхва, във величавите форми на планините. Бог се изявява във всяка добра постъпка на човеците, във всяко творчество, във всеки подвиг. Христос казва: „Отец ми работи, делата Той прави“. Всички блага на живота са израз на Божията Любов към нас. Всеки ден срещаме Господа. От Него черпим сила, от Него черпим вдъхновение. В живота съществуват форми на Доброто и форми на Злото. Човек неизменно ще се срещне и с едните, и с другите. Доброто е сила на живота с положителен знак. Злото е сила на живота с отрицателен знак. Разумният свят си служи и с доброто, и със злото. Между доброто и злото съществува борба, а всъщност се извършва работа. Не може да се завърти колелото, ако няма два полюса - положителен и отрицателен. Не критикувайте злото и не се борете с него, но изчаквайте да свърши то своята работа на своето време. След него ще дойде времето на доброто, когато ще можете да работите. Христос казва: „Работете, докато е ден. Защото иде нощ, когато никой не може да работи“. Не смесвайте злото с греха. Злото и грехът не са едно и също нещо. Грехът е нечистота, замърсяване на живота. То води до болести и смърт. Злото е сила на живота, и тази сила е в Божиите ръце. Човек, който върви в пътя на злото, се противи на Разумния свят, но и като се противи, пак върши Неговата воля. Бог изпращаше Мойсея при фараона, да иска освобождението на евреите, а същевременно ожесточаваше сърцето на фараона. Злото е само в една област на живота. Един ден човек ще излезе от тази област и ще се примири със Създателя си. Пророкът казва: „Той заповядва и на добрите, и на злите“. Като сила, злото върши своята работа в живота на Цялото. И доброто, като сила, върши своята работа в живота на Цялото. Спирайте погледа си върху същественото. Срещате един човек, не сте го виждали преди това. Какъв чудесен момент в живота е това! Важна е тази среща. Тя не е случайна. С нея той иска да внесе нещо ново във вас. Тук става обмяна на вечни неща - един образ, едно бегло впечатление, една постъпка, една мисъл - това са елементи, които са ви необходими тъкмо сега. Човешките души са неизчерпаема съкровищница. Какви богатства са събрани в тях през вековете! Понякога те носят послания от далечните светове на Всемира. Земята е място, където си дават среща приятели и неприятели. Зад външните форми и обикновени движения се крие дълбок живот - него трябва да откриваме и виждаме, и да разбираме. Всеки човек носи нещо хубаво, неповторимо, съществено! Благодарете за срещата си с него. Благодарете за срещите си с добрите и със злите. Защо този човек се проявява така към вас, това е тайна. При тези срещи се посяват невидими семенца за хиляди години напред. Подготвят се условия за бъдещия живот - а външно като че ли нищо не е станало. Животът е чуден и прекрасен! Бог ни се изявява по хиляди начини. Ученикът изучава Божиите проявления - това е същественото. Всички животни и растения, всички живи същества представят разложен акорд на човека. Човешката личност се оформява в жива среда, чрез обмяна с всички същества и под ръководството на Разумния свят. Още в царството на животните срещаме онези качества, чувства, желания, инстинкти, сили - онези вътрешни двигатели, които в човешкия характер са разработени, усъвършенствани и обединени в една богата и сложна личност. Човешкият свят е арена на борби и съревнования. В тях човек развива своите сили, дарби и способности. Обаче в тази сложна среда на непрестанни промени се явяват проблясъците на духа - Разумното Начало, което ръководи човека. Човек трябва да бъде буден за тези моменти, да ги приема с благоговение и свещен трепет. Някои хора толкова силно утвърждават своята личност, че затъмняват Божествения ред и порядък и изгубват чувството си за него. Такива хора живеят в илюзиите на живота. Земята е място, където личността показва своите изкуства. Тя е велик актьор, играе различни роли, заема пози, има прийоми, похвати и хитрини, които носи още от царството на животните. Личността - независимо от това, дали е единична или колективна - иска да бъде център. Тя изгражда култа към себе си - култ към „своето си“ - тъй характерен за днешния езически свят. Защото и днешният свят е езически, независимо от табелата, която носи. Личността е жадна за власт, слава, богатство, користи. Нещастието на съвременния човек седи в това, че прекалено силно утвърждава себе си и личността се превръща в затвор за самия него. В своето чрезмерно разрастване тя иска да вземе положението на божество, да бъде център, обект на поклонение. Това е безумието на крайния индивидуализъм! Свободен е онзи, който се е освободил от властта на личността. Да се освободи човек - това е дълъг път на учение и работа. Труден път -докато човек премине през областта на личния живот и влезе в Големия живот. Тук се изисква беззаветна вяра, безкористие и чистота - учение и работа, докато се изгради онзи характер, онова съзнание и мироглед, които въвеждат човека в Живота на Цялото. Само когато човек дойде до служенето на Бога, идва освобождението от робството на личността. Христос казва: „Научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце“. Помнете: едно е важно - каквото вършите, подтикът да бъде любов към Бога. Това е пътят на Христа. Учителя казва: „Ние започваме с най-трудната наука - любов към Бога“. Учителя създаде Братството. Братството е школа. То е път на освобождение. Бялото Братство съществува по Божие повеление. То не принадлежи на никакъв човешки ред и порядък, и не е подчинено на такъв! Бялото братство апелира към човешките души да се обединят и приобщят към Великия Живот, да се почувстват едно с него - независимо на каква раса, народностна, религиозна или класова общност принадлежат. Бялото Братство през вековете е било носител на идеята за Единния Живот, Идеята за Единия Бог. То и днес е носител на тази Идея. Ако е за външни форми и организации, такива има много. Хиляди опити са правени досега. Няма защо да се повтаря миналото! Днешният езически свят, въпреки науката и техниката си, е свят на частите, а не на Цялото. И все пак, в него прониква идеята за Цялото. Това са лъчите на Слънцето, които проникват през гъстите мъгли и достигат до нас като сияние. Това сияние свидетелства, че великото Слънце на Живота е над нас! Бялото Братство е над всяка организация - светска или духовна. То е над всякакви форми, създадени от човека. Христос казва: „Идете и благовествайте Царството Божие“, тоест великия Всемирен живот. Проследете историята на християнството - времената на Апостолите, възникването на църквите, борбите, които са водили, ролята, която са играли в историята, отклоненията от Христа. Днес не трябва да се повтарят грешките на миналото! Бялото Братство е път на душите към Бога. То има благословението на Разумния свят и неговата подкрепа и закрила. Принципите на Всемирния живот са: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро - основанието, върху което той е положен. Човек, като клетка на Всемирния живот, е свързан с него с дълбоки, вътрешни, интимни връзки. От него черпи той сила. Всяко живо същество е частица от самия тебе. Не мисли, че си изолиран от Големия живот. Човек не може да живее само за себе си. Всеки малък живот е и наш живот. И тази скромна тревичка принадлежи на същия Голям живот, на който принадлежим и ние. Някои мислят, че трябва да се отделят от хората, да се уединят в свое някакво „съвършенство“. Това е заблуждение. Поддържайте връзката си с великия Всемирен живот чрез всички същества. Виждайте го чрез тях. Това е Пътят на ученика на Божествената школа. Христос ни привлича със съзнанието, което носи, със своята свята мисъл, с Правдата и Истината, за които свидетелства, със свободата и смирението, които има. Той казва: „Както ме е Отец научил, това правя.“ „Което говоря, от себе си го не говоря.“ „Отец ми върши делата“. В това е учението на Христа. Учението на Учителя е път към Живия Бог на Любовта. Ако Божественото учение не се прилага в обикновения живот, а се поддържа само като вярване, то нищо не ползва. Силата е в приложението. Учителя казва: „Учение, приложение и работа!“ Има хора, които предстоят пред Господа. Те са служители. Не се борете с тях, инак ще се намерите противници на Онзи, на Когото те служат. Тогава ще опитате думите: „Не ти е лесно да риташ срещу създателя си“. Силата на едно учение е в неговата Правда и Истина. И силата на един човек е в неговата правда и истина. Не са ни напуснали нашите заминали близки, които обичаме и които ни обичат. Те са с нас. Тяхната обич е сила. Тя ни пази. Те ни помагат и ни съдействуват във всичко. Нужно е само едно разширение на съзнанието, на чувството, едно просветление на мисълта, за да ги намерим и да общуваме с тях, както когато бяха между нас тук, на Земята. Бога познаваме най-първо като живот. За живота всеки има понятие. Където и да се проявява животът във Всемира, той не може да бъде много различен от този на Земята. Работете добре, заради любовта си към Бога. Това е ключът на успеха. Да призоваваме Господа - това е свещено изкуство. Бог е, Който мисли и работи в нас. Той е, Който твори. През тази година Господ да бъде с вас и да ви учи! Всичко е в любовта към Бога. В това седи великата наука - приложение и изпълнение на Божия Закон. Тя започва отвътре навън. Вършете всичко от любов към Бога - това е Заветът на Учителя. Годината 1968 е година на примирение, общение и обединение на човеците - начало на Времето на Доброто. Поздрав на всички приятели! Декември 1967 година Братският съвет София - Изгрев * * * 1968. 22 март - Първият ден на Пролетта НАРЯД Обични братя и сестри, Празника на Пролетта ще отпразнуваме тази година на 22 март, петък, с изпълнението на следния ред в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „Бог е Любов“ · 5. Евангелия: от Матея - 22 гл., от 23 ст. до края от Марка - 10 гл., от 17 до 28 ст. от Лука - 17 гл., от 20 ст. до края от Йоана - 3 гл., от 1 до 22 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа от Учителя: „Ръцете на Любовта“, от т. „Дреха на живота“, утринни слова, 1933. (Който няма тази беседа, да си избере друга.) · 8. Тайна молитва · 9. „Отче наш“ · 10. Песента „Изгрява Слънцето“ · 11. Слово от Братския съвет · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ (три пъти) След това ще се направят гимнастическите упражнения. Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! от Братския съвет ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до приятелите по случай Празника на Пролетта ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ „А това е живот вечен - да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил.“ Йоан, 17:3 „Когато Природата започва работата си, тогава и ние започваме нашата. Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са си измислили всевъзможни изкуствени системи и вярвания.“ Учителя Животът е Един, единен и неделим. Животът прониква Всемира - няма място, където Животът да не присъства. Всичко съществува, за да се изяви Животът. Животът е велико благо, за което трябва винаги да благодарим. В Живота има ритъм - приливи и отливи. Пролетното равноденствие е начало на прилива на живота за нашите ширини. То е един от Празниците на Природата. Погледнете живота - какво богатство на форми, какво разнообразие! Откъде иде всичко това? От пространството. Пространството е пълно със сила и живот. Всички светове на Всемира са населени. Органическият живот, който познаваме, не е единствената възможна проява на живота. Животът има неограничени възможности. Мислите ли, че той спира до границите на нашите сетива? Мислите ли, че отвъд тези граници няма живот? Отвъд границата на нашите сетива Реалността продължава и животът продължава. Органическият живот, както го познаваме, е само безкрайно малко изявление на Големия Живот. Животът е всемирен. Той има вътрешна сила и може да се проявява при всички условия. Той има неограничена сила в себе си - могъща приспособимост и разумност да се справи с всички условия. Животът преодолява пространството чрез проникване. Пространството е отзивчиво, то предава живота по своята вътрешна структура. Човек не ще преодолее пространството с механизми. Той трябва да овладее законите на материята в себе си. Природата е поставила вътрешни пътища, по които човек може да излезе от ограниченията на даден свят. Човек има едно естество, което го извежда извън времето и пространството. С него той пътува във Всемира. Скоростта на светлината не е пределната скорост. Великите духове пътуват във Вселената със скорост, много по-голяма от тази на светлината. Те използват онези естествени пътища - силовите течения, които свързват небесните тела. Те владеят законите на материята и могат да се явяват и изчезват, където искат. Един ден и човек ще има това знание и сила. Изучавайте човешките типове и характери, и образи. Кой е онзи център, който организира и поддържа всички тези форми, всичкия този сложен живот? Земното човечество е проекция на Мировото Човечество. На Земята са си дали среща представители на човечества от близки и далечни светове на Вселената. Някои от тези човечества са много по-напреднали от земното. Гениалните хора - учени, философи, поети, художници, музиканти - са представители на космични цивилизации. Те идат групово, периодически и създават онези културни вълни, които повдигат земното човечество. Земята е била посещавана от извънпланетни жители от най-дълбока древност, посещавана е и днес. Това са Големите Братя на човечеството, които идат да му помагат. Животът е един. Културата е една. Човечествата във Всемира общуват. Пространството е средата, чрез която се извършва това общуване, а във времето то протича. В какво пространство живее човек? Пространството отговаря на съзнанието. Някой живее в малко пространство - затворен в личния си живот; друг живее в голямо пространство. Колкото едно същество е по-напреднало, толкова в по-голямо пространство живее. Великите духове живеят в безпределните простори на Всемира. Човек трябва да се издигне до Големия живот, да го почувства свой живот. Разглеждайте живота като Цяло, на което и вие принадлежите. „Това е живот вечен.“ Чувствайте се гражданин на Всемира, където и когато и да живеете. Мистикът казва: „Щом съм тук, аз съм навсякъде. Щом съм сега, аз съм всякога.“ Можете ли да си представите да е имало време, когато да не сте били? Такова време не е имало и не може да има. Човек има вечния живот - това е простата истина. Когато разреши един въпрос според Божията Воля, той изпитва радост, чувства разширение, свобода. Нещастието на човека седи в това, че се противи на Божията воля. Това своенравие го отдалечава от Бога. А Бог е онази естествена защита от лошите влияния. Отдалечи ли се човек от Бога, започват страданията. Любовта се изразява в това - да вършим Божията Воля. Христос казва: „Ако имате любов, ще упазите моите заповеди“. Постъпвайте като Ангелите Божии. Ангелът, само като помисли за Бога, готов е на всяка жертва. Той слиза на Земята да работи не по заповед, а от любов към Бога. Това е основанието, основата на Бялото Братство. То обединява онези души, които вършат Волята Божия. Братството не е външна организация, макар че може да има и такава. Братството е преди всичко Идея. Като такава, то съществува в цялото човечество, във всички народи. Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“. В какви форми ще се изрази братският живот, това е второстепенен въпрос. Идеята е важна! Тя създава формите, но не е подчинена на тях. Божията Любов е живот. Тя трябва да се опита. Тя е „небесният хляб“. Човек трябва да покаже Царството Божие с живота си. Който се доближи до него, да опита тази Божия Любов. Днес Царството Божие слиза вътре в човека - ражда се една нова мисъл, нови чувства, ново съзнание - изгражда се един нов мироглед. Това е път, учение и работа - това е Школа. Новото прониква и преобразява живота отвътре. Каквото човек е придобил в пътя на слизането си, когато се е борил за себе си, сега трябва да го посвети на Бога. С това започва неговото възлизане. Това е Пътят на Христа. За днешната епоха Учителя донесе знанието за този Път. МИСЛИ ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ Добрата мисъл е здравословна. Тя е като чистия въздух, като хляба, като изворната вода, като слънчевите лъчи - тя лекува. Извикайте добрата мисъл, тя пази и огражда дома ви. Псалмопевецът казва: „Неговата Истина е щит и всеоръжие“. * Молитвата е сила. Обаче тя трябва да бъде поддържана от живота. Не е ли поддържана от живота, тя няма сила. Чрез молитвата човек черпи сили от духовния свят. * Ако една мисъл може да разшири съзнанието ви, да обогати чувството ви, тя е от Бога. Който люби Бога, има вечния живот. Всеки ден разговаряйте с Бога. * Бог е, Който изцелява. Всяко живо същество - човек, животно или растение - може да ви свърже с Бога - Извора на живота, и да ви донесе изцеление. Целебното изкуство седи в това - Връзката. Христос направи кал и помаза очите на слепия... Връзката си с Бога поддържайте винаги. „Делата Той прави.“ * Святият човек има смирение, но има и достойнство. Христос казва: „Слава от человеци не приемам“. * Дълбоко в човека има чувство за Добро, Правда, Истина. С това чувство той трябва да съобразява живота си, мислите си и постъпките си. То е мярка в човека. За него е казано: „Окото ти да бъде чисто“. * В човека има едно око, което вижда милиарди години напред и милиарди години назад. Когато това око се отвори, човек влиза в Големия живот -във вечния Живот. * Силата на човека не е толкова в знанието, колкото в добродетелите. * Духът е важен. По-добре външната форма да бъде скромна, да не бъде съблазън. Важно е Духът да присъства. Светът е пълен с мъртви форми: храмове, дворци, академии... Защо е всичко това, щом Божият Дух не присъства? * Отворете душите си за Божията Любов - това е Живот вечен. Божията Любов всичко прониква - следователно всичко владее. Божията Мисъл всичко прониква - следователно всичко владее. Божията Воля всичко прониква - следователно всичко владее. * Учителя казва: „Вярвайте в мене, че аз съм дошъл да ви покажа истинския Път, който води към Вечния Живот“. Братя и сестри, сега, когато Пролетта настъпва, приемете Живота, който иде, и благодарете за него. Поздрав на всички приятели! Март 1968. София - Изгрев * * * 12 юли - Петровден 1968. НАРЯД · 5 ч. сутринта: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Тайна молитва за преуспяване на Делото Божие между човеците · 6. Молитвата на Братството · 7. Евангелия: Матей - 13. гл., 18 - 44 ст. Марко - 13. гл., от 33 ст. до края Лука - 17. гл., от 20 ст. до края Йоан - 6. гл., 44 - 52 ст. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Учителя: беседата „Плодът на Духа“, т. „Езикът на Любовта“, рилски, 1939. · 10. Слово от Братския съвет · 11. „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Вечерта - братска вечеря Словото от Братския съвет може да се прочете по свобода - или сутринта, или през деня, или преди вечерята. Поздрав на всички приятели! Братският съвет ПОСЛАНИЕ Обични братя и сестри, Петровден е посветен на паметта на Учителя. В този ден трябва да си припомним Пътя, който вървяхме с Него. В този ден трябва да си припомним примера, който Той ни остави -пример на служение и жертва. Сега ще прекараме няколко минути в мълчание - да направим връзка с нашия обичен Учител. Да Му благодарим за всичко, което ни е дал и ни е научил; Да благодарим на Бога, че ни доведе при Него; Да пожелаем дълбоко в душата си да преуспее неговото Дело; да пожелаем и ние да бъдем Негови добри работници всякога. Учителя си замина на 27. декември 1944 г. , сряда. До последните си дни Той държа своите беседи и лекции. В неделя Той се облече да дойде на беседа, но беше толкова изтощен, че възрастните братя, които бяха около Него, Го помолиха да не идва. И тъй, Учителя остана в стаичката си долу. В салона се събраха учениците - изпяха песни, прочетоха беседа. Като завърши беседата, всички се събраха пред вратата на Учителя. Той каза на сестрите: „Пуснете ги да влязат“. Отвориха вратата. Братята и сестрите навлязоха в стаичката; едни насядаха по пода, други стояха прави. Учителя беше седнал на малко столче. Той гледаше любимите лица със скръбен и любящ поглед. Той знаеше, че предстои раздяла. Макар и слаб, Той пак им говори, като ги поучаваше докрай: „Обръщайте внимание на малките неща“ - това беше темата на поучението Му. После Учителя се поунесе и приятелите тихо напуснаха стаята. След три дни, в сряда, Учителя си замина. До последния момент Той стоя на поста си - вършеше работата, за която Бог Го беше проводил. Богатството, което Учителя остави - неговото слово, неговите беседи и лекции, неговите песни, упражненията - цялото това богатство принадлежи на човечеството, сегашното и бъдещото. Един ден то ще си го подири. Не става въпрос за вярвания, нито за нов някакъв култ. Външните форми не са съществени. Важна е живата вяра, която произтича от любовта към Бога. Важен е опитът, който човек има, онова, което е преживял и опитал. Важно е Царството Божие, което е пътят на човешката душа. Важно е човек да изгради в себе си характер, основан на Божествените добродетели. Човек трябва да вижда, да се учи - да разбира и прилага в живота си това, което учи. В своите беседи и лекции Учителя е дал знание за Пътя. Този път е: живот с Бога. Всички, които търсят Бога, ще минат по този път. Това е пътят на днешната и бъдещата епоха. Знанието, което Учителя даде в школата си, един ден ще се предава в училища и университети. То е дълбокото знание за Човека и Природата. Идат вече учениците. Те ще дойдат отвсякъде - от всички народи, раси, вери, общества. Човек търси път, посока, идеал, това е вътрешна потреба на неговата душа. Човек е преситен от безсмислие и безпътица - той ще потърси Смисъла и Пътя. Тогава ще дойде до знанието, което Учителя остави. Учителя затова дойде в тази епоха. Докато животът е чист, той е красив и привлекателен. Влезе ли в него най-малката нечистота - грехът, лъжата, неправдата - животът губи своя смисъл. Чистата храна е условие за здравето. Чистият въздух е условие за здравето. Чистата вода е условие за здравето. Добрите мисли и чувства са условие за здравето. Учителят ни е дал формулата: „Бъди винаги Чист и Светъл!“ Ученикът на Божествената школа пази чистотата и истината на живота. Чистотата носи здраве, а истината - свобода. Ние сме потопени в жива среда, която е Бог на Любовта. Когато човек е в съгласие с нея, има Вечния Живот. Условията на тази среда се менят постоянно. Човек трябва да следва тихия глас, който го ръководи отвътре, да внимава кога и за какво е време. Изучавайте Големия Живот. Човек борави не само с петте свои сетива; те доставят материала, а този материал се обработва в много сложен апарат - не механичен, а разумен. Човешкият мозък завинаги ще остане една загадка за учените. И тъй, ние се движим в жива и разумна среда, отзивчива на всяко наше желание, мисъл, подтик и действие. От тази среда ние черпим живот, здраве, сила, знание и всички условия. Божествените добродетели - Любов, Мъдрост, Истина - са хлябът, с който душата се храни. Пазете чист Божия храм! Човек, който нарушава Божията Любов, ще бъде изхвърлен вън, във външната тъмнина. Там „ще бъде плач“ - това е безсмислието и безпътицата на съвременния човек. Ние не живеем в механичен свят. Природата, всред която живеем, е толкова отзивчива, че отговаря на всяка наша мисъл, тя реагира на всяка наша постъпка. Природните бедствия са отговор на Разумната природа на мислите, чувствата и постъпките на човека. Каква представа имаме днес за човека извън тялото му? Как ще се изрази Животът, ако човек няма това тяло? Органическото битие не е единствената проява на Живота. Той има неограничени възможности да се прояВява. Погледнете, какво разнообразие на форми ни заобикаля - растения, животни, птици, риби, насекоми... - Животът се е приспособил към всички условия, той се е развил в земята, във водата, във въздуха, навсякъде е създал съответните форми. Като част от Живота, като клетки на Божествения организъм, ние носим отговорност пред Цялото. Всяко страдание, причинено на кое и да е същество, е страдание, причинено на Бога. Всяка неправда и насилие, всяко нарушение на законите на Живота, причиняват страдание на Бога. Всеки човек, който държи в себе си едно лошо състояние, измъчва Бога. Ученикът на Божествената школа се учи да зачита и пази законите на Живота - това е същественото. Пред нас седи един Велик свят на непрестанни промени, с Него ние трябва да бъдем в съгласие. Каква будност се иска от ученика! Евангелието е книга за Любовта. Словото на Учителя е Слово за Любовта към Бога. Любовта е великата наука на бъдещето, нея ще изучава новото човечество. Тя ще се преподава в училища, университети и академии. Човек трябва да се учи да живее. Човек трябва да се учи да мисли. Човек трябва да се учи да вижда и разбира. Знанието и Животът са неразделни. Вие вземате един плод в ръката си; минавала ли ви е някога мисълта, че този плод е преминал през мировото пространство - от Слънцето до Земята - като светлина? Съвременната наука няма да оспори това. Като изядем този плод, в нас той се превръща в мисъл и чувство. Всъщност, това е неговото дълбоко вътрешно съдържание; като го приемем , това съдържание се разкрива за нас. Колко сложни процеси се извършват в човека! Учителя е изразил това в поетичен образ: „Този плод е едно писмо от вашия небесен Баща“. Човек, който мисли, разговаря с Бога и Бог го учи. Всяко живо същество говори. Изкуството е да разбираме този говор - да разчитаме това „писмо“. Човешката душа го може, тя разбира този език. Не е само словесният език, с който разговарят съществата. Има един всемирен език на Светлината, един всемирен език на лъчите. Всяко същество е център на лъчи. Те отиват далеч в мировото пространство - така човек общува с далечните светове, с човечествата, които населяват неизброимите светове на Вселената. Животът е Реалност; ние го опитваме и познаваме, това не може да се отрече. Животът произтича от Любовта. Любовта е плод на Духа. Божият Дух е начало на Всичко. Това е новото верую. Това е вечното верую. Помислете само, какви са онези същества, които са създали растенията и животните - каква интелигентност, какво знание и сила имат! Това е великият Разумен свят, който ни обгръща, пази и ръководи. Имайте вяра и упование в Него! С Него ние можем всякога да бъдем във връзка. Как? Като бъдем в съгласие с Него. В това се изразява Законът на Единството. Иде време - ще настане глад по Земята, глад за Небесния Хляб - глад за Божието Слово. Тогава човеците ще потърсят Учителя. Юли 1968 г. Братският съвет София - Изгрев * * * Съборни дни - август 1968. НАРЯД Редът за съборните дни - 25 август: Ставане в 5 часа. · 1. „Фир Фюр Фен Тао Би Аумен“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Царството · 5. Тайна молитва · 6. Молитвата на Бялото Братство · 7. Евангелия: Матей - 17 гл.,1 - 14 ст. Марко - 12 гл., 28 - 35 ст. Лука - 8 гл., 16 - 26 ст. Йоан - 10 гл., 1 - 19 ст. Апостол Павел - Първо послание към коринтяните, 13 гл. · 8. Песента „Ще се развеселя премного заради Господа“ · 9. Беседата „Божественият план“, от т. „Ценната дума“, утринни слова, 1935. · 10. „Това е живот вечен - да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил.“ · 11. Словото от Братския съвет - да се прочете по свобода · 12. Песента „Напред да ходим смело“ Вечерта в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринния ред, без беседата. Поздрав на всички приятели! Братският съвет ПОСЛАНИЕ от Братския съвет Съборният ден ще се отпразнува на 25 август, неделя. Всяка година, през последните десет дни на месец август, става Съборът на Белите Братя на Слънцето. Това е един от великите празници на Природата. Великите Братя ръководят всички природни царства. На тази среща се дава голямо благословение - отпуска се нов кредит, дава се подем във всички области на живота: На онези, които търсят Бога - откровение, разширение, задълбочаване; На гладуващите и жадуващи за Правда - „Небесния Хляб“; На онези, които искат знание - дава се светлина и простор; На хората на изкуството - вдъхновение, подтик за творчество; На философите - нова мисъл, виждане и разбиране; На обществениците - нови идеи и методи за примирение на противоречията и борбите между човеците; В личния живот - подтик към съВършенство и подвизаване; На онези, които работят - сила; На майките - любов. Благословението, което се дава на тази среща, се изпраща до всички, които обичат и очакват Доброто и Светлината. Всеки, доколкото е готов, приема от това благословение. Белите Братя ни посещават и ръководят. На тях дължим всичко хубаво, което имаме. Чрез тях идат Божиите блага до нас. Светлата мисъл иде от Белите Братя. Чрез нея те ни се изявяват. Добрите чувства идат от Белите Братя. Чрез тях те ни посещават и ние ги познаваме. Силата, с която работим и творим, с която устояваме при всички условия, иде от Белите Братя. С Белите Братя ние общуваме и от тях черпим сила и живот. Всеки подвиг се вдъхновява и подкрепя от тях. Белите Братя познаваме и чрез благата, които ни изпращат. Плодовете, които ни изпращат, са дар от тях. Чистият въздух, водата, необятните простори са условия, които те ни създават. С Белите Братя ние се срещаме и разговаряме. Как? Чрез човеците, чрез онези, които обичаме и които ни обичат. Белите братя създават и устройват онези незабравими срещи, които сме имали и които имаме в живота. Идеята за братство между човеците е идея на Бялото Братство. То присъства в човечеството. То го ръководи, просвещава и пази. Любовта във всеки дом черпи сила и вдъхновение от Бялото Братство. Срещата на Белите Братя на Слънцето става всяка година. Тя дава нов подем на живота. Учениците познават това благословение. Те са го опитвали много пъти. Във времето, когато Учителя беше на Земята, най-тържественият празник на Братството бяха Съборните дни - дните на братската Среща. Учителя свикваше на събор учениците, да участвуват в това свято тайнство. Той сам ръководеше събора, като вдъхновен свещеник и служител на Живия Бог на Любовта. Братските срещи ставаха първоначално в Търново, после в София, после на Рила. На тези срещи се живееше пълния братски живот. Чувстваше се присъствието на нашите Големи Братя, чувстваше се тяхната любов и благословение. Онези, които са присъствали на този Празник на Любовта и Братството, никога няма да го забравят. Всяко същество е лъч от Големия живот. В него то изпълнява специфична служба. Всички същества са обединени в едно велико Цяло. Образ на това Единство е Слънцето. Погледнете цветята - какво разнообразие на форми и багри, каква красота! Те имат своята служба в живота на Цялото. Още отсега те внасят в плодовете и семената необходимите елементи - това е благословението на Белите Братя. Какви са онези същества, които са създали растенията и животните и се грижат за тях? Каква интелигентност, знание и сила имат те, и с каква любов работят! Това са Белите Братя - по плодовете им ние ги познаваме. Човек може да бъде във връзка с Белите Братя, да разбира техния език, да разговаря с тях и да ги вижда. Всъщност човек вижда не само с очите си, но и с ума, сърцето и душата си. Човек трябва да изучава езика на живата Разумна Природа. Пазете връзката си с Великия Живот. Изучавайте и зачитайте неговите правила и закони. Бъдете в хармония с него. Прекъсне ли човек връзката си с Големия живот, ще изгуби здравето, силата и свободата си. Правилно отношение към Великия Живот - това значи любов към Бога. Въпросът за Бога е най-важният, най-същественият въпрос, който стои пред човека. Който не е разрешил този въпрос, нищо не е разрешил. Човек трябва да се учи, да разработва отношенията си към Бога с любов, търпение и разбиране. Това е естественият процес на растене. В това седи Божественото учение. Природата е изявление на Бога. Тъй трябва да се изучава тя. В нея е вложена великата Любов и Мъдрост. Това е Божественото Начало в нея. Без Бога животът не може да се разбере и осмисли. Бог говори чрез всички същества и човек трябва да разбира този говор. Бог твори и днес, както в първите дни на творението, и човек участва в това творчество. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя“. Върху човека Природата е работила милиони години. Тя е вложила в него големи богатства - дарби, сили, способности. Изкуството седи в това: да открива човек тези богатства, да ги извиква, да се ползва от тях. В това седи изкуството да живеем с хората - най-голямото изкуство. Спирайте погледа си върху положителното, върху доброто в човека. Нека то да се изявява и расте. Човек е дело Божие, макар и незавършено. Един ден то ще бъде завършено. Един ден всички човеци ще дойдат да работят за Бога, ще бъдат Негови служители. Някои хора се намират при тежки материални условия - те са в положението на корените в почвата. Други са при по-добри условия - те са в положението на клоните. Трети са като плодовете - те носят семенцата, бъдещето. Всички те обаче са едно - един без друг не могат! Те взаимно си помагат. Един живот тече в тях. В Големия Живот всички противоречия се примиряват. На учениците, където и да са те по Земята, ние пожелаваме да приемат благословението, което сега иде от Слънцето. Днес Белите Братя благославят човечеството. Досега те са го извели от хиляди мъчнотии и опасности - ще го изведат и от тази криза, в която се намира днес. Дълбоко в душата си ние желаем да възтържествуват Доброто, Правдата, Мирът и Свободата. За тях ние работим и те ще дойдат! Страдания и изпитания ще има - в тях човек се закалява и расте. Но бъдещето на човечеството е светло! Август 1968 г. София - Изгрев * * * 22 септември - Начало на Учебната година 1968/69. НАРЯД Обични братя и сестри, ще открием новата Учебна година с изпълнението на следния ред в 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 2. Песента „В начало бе Словото“ · 3. Добрата молитва · 4. 91. псалом (песен) · 5. Молитвата на Царството · 6. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст. Марко - 4 гл., от 26 ст. до края Лука - 12 гл., 22 - 40 ст. Йоан - 10 гл., 1 - 18 ст. · 7. Песента „Венир Бенир“ · 8. Беседа от Учителя: „Два метода“, т. „Ценната дума“, утринни слова, 1935. · 9. Песента „Духът Божий“ · 10. Словото от Братския съвет да се прочете по свобода - през деня или вечерта. · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ (три пъти) Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Забележка: Изпращаме ви Мисли за всеки ден 1968/69 г. През Новата учебна година в събранията ще се четат следващите беседи и лекции, до които се е стигнало миналата година. Почивка (пост) един път в седмицата - от четвъртък на обяд до петък на обяд, според наредения от Учителя ред в миналите години. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ до учениците по случай Празника на труда – началото на Новата учебна 1968/69 г. УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО СЛОВО Бялата покривка на зимата слизаше от пространството. Снегът валеше тихо и застилаше земята - покри посевите, тревите, цветята, храстите. Сега те могат да посрещнат студовете. Поетът Беинса Дуно създаде песен за студа: „Студен си ти, но ни предпазваш от студа“... Едва ли някой е изпявал ода на студа, освен Учителя. Чудесна е тази покривка, и по какви чудни закони е създадена! Малките кристалчета затварят въздуха помежду си - образуват въздушна дреха. Снегът, като вали, филтрира, пречиства, освежава въздуха; той донася от пространството и хранителни вещества, обогатява почвата. Снежните кристали са центрове на сили, те образуват силови полета и магнетична дреха, тя пази живота. Снегът е трансформатор на слънчевите енергии, той отразява обикновената светлина, но възприема и други, невидими лъчи. Снегът задържа влагата и я предава постепенно на почвата. Едва ли можем да изброим всички преимущества на снежната покривка, много от нейните свойства още не познаваме, но онова, на което искаме да спрем вниманието ви, е следното. Ето едно обикновено явление в Природата, което сме свикнали да виждаме, но то е едно необикновено явление, ако видите зад него онази Разумност, която го е създала. Зад всички явления в Природата седи една велика Разумност - тя ги създава и ръководи. Човек трябва да си изработи виждане за нея, трябва да я изучава и познава. Човек трябва да си изработва отношение към нея - това е Път, това е Школа. Има епохи, когато великата Разумност взема образа на човек, живее между човеците и заедно с тях - това е времето, когато Великият Учител идва на Земята. Това е епоха, богата със събития. В нея всички сили се активизират - и Доброто, и Злото; но същественото не е в „бурята и гръмотевиците“, същественото е в Тихия глас. Учителя носи и предава знание за Новата култура, която иде на Земята. Човечеството влиза в един по-висок свят. Щастие е да живее човек в такава епоха. Щастие е да влезе човек в “Царството на живата Природа“, воден за ръка от Учителя. Учителя, в своите беседи и лекции, даде изобилно знание за културата на Любовта. Тя иде както пролетта - отвътре и отвън. Знанието, което Учителя донесе, принадлежи на цялото Човечество, сегашното и бъдещото, и то ще си го получи. Учителят дойде за тази епоха в България - малка планинска страна с добър и трудолюбив народ; народ, минал през големи страдания, прекарал 500 години в робство. Разумният свят от хиляди години подготвя един народ за неговата мисия. Той определя времето за това, и приготовлява условията. Учителя дойде след Освобождението. Той започна своята работа в края на миналия и началото на този век. Учителя работи почти петдесет години и положи основите на Братството. Първите години Той пътуваше из страната с примитивните тогавашни средства, а повече пешком. Той посещаваше градове и села, като изнасяше беседи. Така Той привлече и събра учениците си. Той намери духовни групи, пръснати тук и там, и ги обедини в едно Братство. Учителя даде оригинален израз на братския живот - живот богат, разнообразен, красив, наситен с мисъл, чувство и идеи, живот разумен, съгласуван със законите на Природата. Живот, положен върху трите Божествени принципи: Любов, Мъдрост и Истина. Учителя постепенно изведе човека от полумрака на религиозния живот навън, сред природата, на слънце. Посочи му нейната красота и разумност. Даде му знание и методи, как да се ползва от нея. Тъй, постепенно, Учителя въведе учениците си в “Царството на живата Природа“ и тя стана обична за тях, източник на здраве, сила и вдъхновение. При такава обстановка Учителя разви живота на Братството. Учителя не пишеше, Той говореше. Той избра беседата, най-трудния вид словесно творчество. Беседата е разговор с душите, вникване в техния интимен живот. Тя изисква непосредствен контакт с човека, съвършено интуитивно прозрение и дълбоко познаване на човешката душа и нейните сили, дарби, способности и възможности. Беседата изисква дълбоко познаване и разбиране законите на живота. Учителя трябва да отстранява от пътя на човека много препятствия - наследство от миналото: остарели представи, понятия, вярвания, всевъзможни суеверия и предразсъдъци, желания и навици на много поколения, осветени от традицията. Тук той срещна голямо противодействие и от религиозната, и от светската власт, и изнесе една наистина епична борба. Учителя е държал повече от пет хиляди беседи и лекции, оригинални, неповтарящи се. В тях е дадено знание за всички области на живота. Това е огромна творческа работа. Учителя е засегнал почти всички религиозни и философски въпроси на нашето време. В тази област Той внесе нова светлина, нови разбирания, широта и свобода. Това е път на естествено растене и развитие на съзнанието, ново задълбочаване в проблемите на живота. Тук са изработва един нов мироглед, в съгласие с научната мисъл. Не става въпрос за вярвания. Словото на Учителя е живот, път, школа. Ние не разглеждаме Учителя като личност - кои са родителите Му, къде е роден и кога, това не е същественото. Ние говорим за “Учителят“ - Божественият пратеник, дошъл да посочи на човешките души пътя към Бога. Учителя дойде да открие на човеците Любовта, да изяви Божествената Мъдрост и Истина. Той живя при скромна обстановка, заобиколен от учениците си. Те образуваха онази естествена среда, онзи необходим екран, върху който се проектираше живота на Цялото Човечество. Тук се явяваха всички проблеми, които вълнуваха човека: борбата, противоречията, стремежите и желанията, мислите и чувствата - хилядите въпроси, които стоят пред човека. Учителя отговаряше, осветляваше, помагаше, даваше методи за работа и лекуваше. Учителя разглежда Живота, положен върху трите Божествени принципа: Любов, Мъдрост и Истина. Той не дойде да създаде нова някаква религия, такава има, но Той създаде школа, даде знание за живота, знание, което трябва да се прилага и опитва. Затова Словото на Учителя трябва да се проучва и прилага последователно, съсредоточено, спокойно. Тъй се получава онова естествено, здраво, духовно растене. Разбира се, това е за онези, които го очакват, обичат и приемат. Тук няма място за религиозни, философски или научни спорове. Учението на Учителя е като „пшеничния хляб“, той трябва да се опита - тогава дава сила и живот. Христос казва: „Търсите Ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба“. Учението на Христа и учението на Учителя е едно Учение. Учениците, където и да се намират по Земята, образуват Едно Братство, Бог е връзката между тях - един ден на тази основа човечеството ще се обедини. В този смисъл, в света съществува само едно Братство - Великото всемирно Бяло Братство, което ръководи човечеството. Външните форми на служене са второстепенни, те не са съществени. Ту може да съществува всичкото разнообразие, то е красиво и желателно. Важно е едно: Любов към Бога. Важен е пътят на човешката душа към Бога. Учителят беше непостижим педагог. Той слизаше до човека, оттам постепенно го извеждаше към по-добър и светъл живот. Той имаше съвършено чувство за време и мярка, знаеше възможностите на човека. Учителя остави голям педагогически материал за възпитание на детето и на възрастния. Част от този материал е събран от брат Боян Боев в книгата му: “Учителят за възпитанието“. Моралната чистота е основа на отношенията в Братството. Учителя проповядва чист живот, близо до природата и в съгласие с нея. Който обича и търси този живот, ще намери обилно знание в Неговите беседи и лекции. Богатството, което Учителя остави, е голямо. То е отпечатано в повече от 250 тома беседи, лекции и разговори. Това богатство принадлежи на цялото човечество. Учителя въведе първите масови излизания в Природата и летуването в планините. Тук, макар и за малко, човек се възвръща към онези прости, примитивни и здрави условия на живот, от които съвременната цивилизация го е откъснала. Животът на Братството с Учителя е описан отчасти в: “Разговорите при Седемте рилски езера“, Разговорите “Извора на доброто“, Разговорите “Изгревите на Слънцето“, „Разговорите на Ел-шадай“. На тези летувания и екскурзии в планините се реализира общият братски живот. Задружната работа сближава, хората се опознават, култивират се нови чувства, създават се нови отношения. Тук има най-добри условия за приложение на знанието, което Учителят дава. В разговорите, които възникват естествено, непринудено, се разглеждат въпроси във връзка с пътя на Ученика. Учителя възстанови древната традиция на Бялото Братство - посрещане изгревите на Слънцето. Идеалът на ученика е да хване Първия лъч, него той желае да види. За живота в природата Учителя даде ценни хигиенични правила и методи за приложение. Той даде ред упражнения за дишане, също и гимнастически упражнения. Те действат укрепително и здравословно. Учителя даде също система от 28 упражнения с музика, които нарече „Паневритмия“, което ще рече движения в съгласие с Всемирния ритъм. Тези упражнения (заедно със следващите - „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, б. ред.) се изпълняват на открито, сред природата, при изгрева на Слънцето, с музика. Те тонират човека, укрепват симпатичната нервна система, възстановяват онзи естествен, здравословен ритъм на сърцето. Хубавата природа, приятелската среда, хармоничните движения - спокойни, плавни, ритмични, жизнерадостната музика - всичко това възвръща на човека мира и радостта, приобщава го към Големия Всемирен живот. Паневритмията възвишава човека, поставя го във връзка с духовния свят, от който той черпи сили, живот и вдъхновение. Учителя отделяше особено внимание на музиката като метод за работа и възпитание. Музиката прави човека възприемчив към Доброто. Учителя сам свиреше на цигулка и пееше. Той беше съвършен изпълнител на песните, които даваше. Имаше нисък, дълбок тенор - изразителен глас, способен да предаде и най-тънките нюанси на чувствата и мисълта. Учителя е създал повече от сто музикални творби - песни, упражнения, художествени пиеси. Това са образци на Новата музика. Те са отпечатани в книгата: “Песни на Учителя“. Учителя е дал значителен материал и върху философия на музиката. Той разглежда музиката не само като тоново изкуство. За Него музиката е преди всичко самият живот. Животът е построен върху музикални закони. В него има движение, ритъм, мелодия и хармония. Всяка работа Учителя започваше с песен и завършваше с песен. Обикновено се пееше общо, едногла-сно, но от различието на гласовете, от силата на преживяването и мисълта, създаваше се една естествена хармония. Учителя е дал ценни хигиенични правила и методи за лекуване. Тях ученика ще намери в неговите беседи и лекции. Те засягат хигиена на тялото и душата, на ума и сърцето. Това е голям научен материал, който за в бъдеще ще се изучава и прилага. Някои прости хигиенични привила ще дадем тук. Учителя препоръчва вегетариански храни, учениците не употребяват месна храна. Това не е забрана, това е въпрос на свободно решение. Свободата е основен закон в Братството - разумната свобода! Учителя препоръчва обикновено едно ядене - умерено хранене. Той е дал простото правило: “Когато се храните, спирайте на най-сладката хапка“. Той ни научи да обичаме обикновените варени картошки, с малко сол, горещи -те са лековити, особено при простуда, температура и треска. Учениците на Бялото братство не употребяват алкохол. Чистата вода е най-хубавото питие, но не студена, а затоплена, даже гореща, особено зимно време. Най-добре е като чай. В планината ние никога не ходим без чайници. Към водата Учителя имаше особена обич. Където и да отивахме, Той издирваше изворите - изворът се почистваше и украсяваше, с участието на всички. Създаваше се общ живот около него и това беше педагогичен метод на Учителя. Опознаването и сближаването на хората става най-добре при работа, тя обединява хората и те се чувстват обгърнати и сгрети, стоплени от един общ живот. Учителя препоръчваше да се мият краката с топла вода всяка вечер. През време на екскурзии или работа, щом се изпотите, сменяйте мокрите дрехи, не стойте с мокри дрехи. Когато ходите в природата, избирайте за почивка южни склонове, добре огрени от Слънцето. Не почивайте на сенчести или северни, влажни места. Излагайте гърба си на Слънцето, особено през сутрешните часове, но избягвайте да правите това през горещите обедни или следобедни часове. Не пропущайте изгряването на Слънцето. Ние не се кланяме на Слънцето, ние го обичаме. Ученикът става рано, той гледа да хване първия лъч на изгряващото Слънце. Хубави са и часовете на зазоряването, ранните утринни часове. Те са часове за размишление и съзерцание - часове на духовна работа. Лъчите, които идат тогава, действат върху ума, сърцето и Душата. Те укрепяват нервната система. При всяка възможност излизайте в природата - търсете чистия въздух, простора, красивата гледка. Те разширяват душата, облагородяват и повдигат човека. Учителят препоръчва зимните екскурзии, даже повече от летните. В края на зимата и началото на пролетта в планината почва да тече праната, жизнената сила. Тя е най-изобилна преди да са се пробудили растенията. Дишайте дълбоко, ритмично, съзнателно, с обич и мисъл. Слънцето, храната, водата и въздухът са главните източници на силата. Към тях ученикът има правилно отношение на Любов, с разбиране и знание. В природата ходете с будно съзнание, с внимание и мисъл. Промените на времето посрещайте спокойно - без страх. Несгодите и лишенията понасяйте търпеливо и с благодарност. Свикнете да живеете с Големия живот на природата - той е ваш живот. Не пропускайте да отдадете внимание и на най-малката красота. Срещата с красотата обогатява душата. Ходете в природата с благодарност и свещен трепет. Пазете чистота - това е училището, в което Бог ни е поставил да учим, тук присъстват Той и Неговите служители! Природата е изявление на Единния велик Живот, на който и ние принадлежим. В човека виждайте доброто и хубавото - то е Божественото. Не се занимавайте с недостатъците на хората. Те са мястото, където човек сега работи. Човек е незавършена картина - Бог работи върху нея. Един ден тя ще бъде завършена. Добрите мисли, чувства и постъпки са основа на здравето. Обичайте хората и бъдете готови всякога да им помагате в нужда. Обичта към ближния е вторият велик закон, той произтича от първия - любов към Бога. Това са прости правила, които всеки може да спазва и да бъде здрав и щастлив. Пътят на ученика е чист и светъл! „Пътят на ученика е като зазоряване!“ София, септември 1968 г. Брат Борис * * * 27 декември - Денят на Учителя 1968. НАРЯД Обични братя и сестри, На 27 декември т.г. се навършват 24 години от заминаването на нашия обичен Учител. И на тази дата, в 5 ч. сутринта, ще се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Молитвата на Братството · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Евангелия: Матей - 20 гл., 20 - 29 ст. Марко - 4 гл. От 35 ст. до края Лука - 10 гл., 1 - 17 ст. Йоан - 12 гл., 44 - 50 ст. · 7. Песента „В начало бе Словото“ · 8. Беседа от Учителя: „Лъчи на живота“, от едноименния том, съборни, 1937. · 9. Песента „Венир Бенир“ · 10. Слово от Братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички приятели! Братският съвет София, декември 1968 година ПОСЛАНИЕ ПОСЕЩЕНИЕ „И като наближи, видя Града, плака за него и казваше: Да би знаял и ти, поне в този твой ден това, което служи на мира ти. Но сега вече то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб и ще те обсадят, и ще те стеснят отпред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и няма да остане в теб камък на камък, защото ти не узна времето, когато беше посетен.“ Лука, 19:41-45 Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не узна времето, когато беше посетен“ - трагичната среща между малкия живот и Големия Живот. Наистина, няма по-голямо благословение от това, да те посети Господ, но няма и по-голямо нещастие от това, да не узнаеш времето, когато си бил посетен. Има наука пророческа. Тя изучава законите на живота. В древността се е изучавала във висшите духовни школи. И днес тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване на проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг, по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време. Това е посещение. Няма по-голямо благословение от това да посети Господ един народ. С Него идат безброй работници. Те обхващат отвътре човечеството -раждат се даровити, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това време. Те са носители на културата. Това е велика духовна вълна. Тя прониква и изпълня формите на живота. Но ако този народ противодейства, ако остане равнодушен, затънал в удоволствия, погълнат всеки от грижа само за себе си, ако посрещне с насмешка и ирония новото, уверен в своето превъзходство, ще го постигне участта на „Града“. Тъй са загивали древните култури, които не са имали сили да се възродят, да приемат Божия Дух, който слиза. Не са узнали времето, когато са били посетени. Този закон важи и за всеки човек отделно. Господ се изявява по хиляди начини. Всичко в природата служи, за да се изяви Той. Но ако не Го узнаеш, ако не Го приемеш, върху теб ще дойде участта на „Града“. Какво ще придобие човек, ако се бори с Господа? В първите години от живота на Братството, когато Учителя още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели, от първите негови ученици. Когато Учителя идваше, те винаги се събираха на братска вечеря. Ръководител в Бургас тогава беше нашият добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото. Веднъж, привечер, Пеню се връща от Морската градина, където имало някакво събрание. Народът се прибрал, пък било есен - хладно, дъждовно, кално. Върви Пеню сред навалицата, гледа - край него селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто, спретнато облечен. А лицето му... лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее. Черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори: — Къде така отиваш? — Ходя тъй, където ме Бог изпрати. Харесва му на Пеню отговора, тръгнал той с човека. Гледа - краката му мокри, цървулите му скъсани. — Би ли дошъл за малко с мене? — Защо не, ще дойда. Вървят заедно, стигат до Пенювата къща. — Почакай ме тук - казва Пеню и влиза вкъщи. А Пеню е приведен зет - жена му, гъркиня, от богато семейство, къщата нейна; случило се и по това време Пеню да е без работа. Жена му - сприхава, свадлива, не може да понася Пенювите приятели, повечето бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали. Пеню не смее да покани човек вкъщи, затова казал на селянина: „Почакай ме тук, ще дойда“. Човекът чака. След малко Пеню излиза и носи едни обуща, макар и носени, но здрави, и едни вълнени чорапи. — Обуй ги, да ти се стоплят краката. Човекът обува чорапите и обущата, и тръгват заедно. Отива Пеню на братската вечеря, а тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза, Учителя е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пеню случката със селянина - какъв човек е срещнал, лицето му като на светия, и че му дал обуща и чорапи. Учителя помълчал малко, после казал: — Този човек беше Христос. Пеню се ударил по челото: — Христос ли?! Христа да срещна?!!... И как Го приех!!... Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита, разпитва, обикаля, гледа - от човека ни следа. Връща се след един час: — Няма Го! Никъде Го няма! Учителя казва: — Да. Българинът е дошъл до там - да даде на Христа едни стари обуща и едни кърпени чорапи. Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва, ако не узнаете времето, когато ви е посетил? Срещате един добър човек - Господ е в него, Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - узнали сте времето, когато сте били посетени. Ще ви припомня и за друг наш брат. Той поддържаше обширна кореспонденция с братя и сестри, беше винаги готов да услужи на всички. В писмата си той се подписваше скромно и заслужено: „Ваш верен Боян Боев“. Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив, като диамант - неизменен и при най-големите страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях можете да разчитате при всички условия. Щастие е да срещнете такъв човек, щастие е да работите с него! За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашия обичен Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра непоколебима. Благодарността бликаше от него, като извор. Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му, знаят неговото чисто сърце и абсолютно безкористие. Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян. Тъй ни посети Той чрез него. И той с право се подписваше: „Ваш верен“. Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден. Срещаш детенце, плаче - спри се, утеши детето! Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му! Тогава - узнал си времето, когато си бил посетен. Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови! Щастие е да срещнеш един добър човек. Щастие е да срещнеш един умен човек. Щастие е да срещнеш един свят човек. Щастие е да срещнеш един любящ, един щедър човек - чрез него Господ ни посещава, Господ ни се изявява. Благодарете за всичко! Дойде един хубав подтик в тебе - изпълни го, Господ е в него. Дойде една хубава идея - приложи я! Господ се изявява в цялата природа. Всичко в живота служи, за да се изяви Той. Няма по-хубаво от това - да те посети Господ и ти да Го посетиш! Внимавайте за вътрешния свой живот - за своите мисли и чувства. Внимавайте да не огорчите Господа, защото ще ви постигне участта на „Града“. Вярно е, че светът, в който живеем, е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа“. Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете славят Господа със сладостта си. Човек слави Господа с делата си. В живота на Цялото всяко същество има своето място, своето предназначение и служба. От човека излизат лъчи, невидими, но реални. Те представляват сложен комплекс, в тях участват умът, сърцето, волята и характерът, с всички онези сили, дарби, добродетели, които човек е придобил през вековете. Тези лъчи се предават от човек на човек, от близо и далеч. За тях разстоянието няма значение. Тъй хората се посещават и опознават. Това е „хлябът“, за който Христос ни говори. Тези лъчи отиват неизмеримо далеч в пространството, достигат до най-отдалечените светове и селения, и намират онези подобни и сродни на човека, за които са изпратени. Тъй човек живее своя Голям живот - посещава своите ближни. Работете да придобиете Божията Любов и Мъдрост, за да има какво да предадете на вашите ближни. Това е истинското богатство. Човек и днес може да живее в Царството Божие, то присъствува, то е близо - вижте къде е то и как се изявява. Когато любовта към Бога изпълва душата, човек живее в Царството Божие. Няма по-хубаво време от това, когато Господ ви посети. Бъдете будни и внимателни - да „узнаете времето“! Няма по-хубаво време от това, да живее човек с Господа. Смисълът на живота седи в това - Той да те ръководи и учи. Ти да отиваш към Господа, и Господ да те посещава. Това са двете течения на живота - важните и съществените. Във великия Божествен живот има Единство. Само в живота на Цялото има Единство. Търсете него, при каквито и условия да се намирате. Днес честваме паметта на нашия обичен Учител - 24 години от Неговото заминаване. Неговият образ в нас е все тъй жив и лъчезарен. Споменът за него изпълня и стопля душите ни. Днес Учителя казва: «Търсете ме в Словото, което ви оставих. То е сила и живот. Следвайте пътя, който ви показах с живота си». Да благодарим на Господа, че ни посети! Братският съвет София, декември 1968 г.

1967. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Тази година ще отпразнуваме Празника на Пролетта - 22 март, сряда, като в 5 ч. сутринта ще изпълним следния ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 5. Евангелия: от Матея - 25 г., 14 - 30 ст. от Марка - 12 гл., 28 - 34 ст. от Лука - 10 гл., 25 - 37 ст. от Йоана - 10 гл., 1 - 18 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа от Учителя: „Разумното сърце“, от 3. година на ООК, 1924. (Който няма тази беседа, да си избере друга) · 8. Тайна молитва · 9. „Отче наш“ · 10. Песента „Бог е Любов“ · 11. Слово от Братския съвет · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов!“ След това ще се направят гимнастическите упражнения. Вечерта, в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите по случай Празника на Пролетта - духовната Нова 1967 година Обични братя и сестри, Поздравяваме ви с Празника на Пролетта, Празника на Слънцето, Празника на Живота! Поздравяваме ви с онази Пролет, която сега настъпва в човешките души, онова затопляне, което се чувства вече, което прогонва омразата и егоизма, премахва преградите между човеците - религиозни, расови, национални, класови. Първите признаци на тази пролет се долавят вече. Очертава се образът на Новия човек - „Братът на най-малките“, за когото Учителя толкова много ни е говорил. Наистина, той е още далеч от съзнанието на съвременния човек, но той вече го озарява, както най-ранната зора осветява върховете. Пролетта спада към онези ритмични явления в природата, които посрещаме с радост. Животът се възвръща в нашите ширини, наистина това е празник! Животът се изявява във велико разнообразие и богатство - безброй форми, движение, непрестанни промени - човек трябва да бъде разумен и внимателен, за да долови онази скрита закономерност и единство в него. Човек е посаден в живата среда, както растението в почвата. В нея той расте и се развива. Всичко съдействува на човека, затова той с такава обич гледа на природата и се отваря за нея. Всеки човек носи нещо специфично, хубаво, неповторимо. Не пренебрегвайте човека! Не се изолирайте от хората. Благодарете за всяка среща -Бог ви се изявява чрез този човек, Той го доведе при вас. От него вие може да почерпите онова специфичното, което той носи. Може би ви трябва една искра, за да запалите огъня си - тази искра той я носи. Или ви е потребна една буква, за да довършите думата - той е тази буква. Ние сме свързани с живата среда с невидими нишки, по тях тече живот. Всяко същество е дошло до вас със съгласието и съдействието на Великия Разумен свят. Благодарете за срещата си с него! Всеки човек може да има недостатъци. Това не е съществено. Вие разберете какво Бог ви изпраща чрез него; този човек е пощальон, той носи писмо за вас. Като общува с хората, като изучава природата, като изучава науката и изкуствата, човек придобива великото изкуство да живее, да вижда. През колкото повече очи гледа той, толкова по-дълбоко и по-широко е неговото виждане. Цветята са писма от онези, които ни обичат. Нашата обич към тях, вниманието и грижите ни показват, че ние разбираме тези писма. Ученият, поетът, мистикът вникват още по-дълбоко в тяхното съдържание. Човек е чудно устроен, той е свързан с всемирния Живот. Човек черпи Сила и Живот от безбройните слънца на Всемира. Космични енергии подхранват сърцето. Неговите удари се определят от пулса на онова Слънце, с което е свързано. В човешкото сърце си дават среща любящи същества, приятели - те идват от неизброимите сВетове на Всемира. Космичните енергии подхранват и ума. В човешкия мозък си дават среща любящи същества от далечни светове. Те посещават Земята, те разговарят с човека, те общуват с него и му предават знанието и културата, които имат. Тъй човек расте и се развива. Културата е обща за всички човечества във Всемира. Тя се предава и поддържа от Единния всемирен Живот, както напрежението в електрическата мрежа. Астролозите говорят за планетни влияния, но това всъщност е животът на онези същества, които обитават тези планети. Това са духовни енергии, а не физически. Днес науката навлиза в интимния строй на веществото. В глъбините на атомното ядро физическите енергии преминават в психически, в духовни. Там функционират мисълта, чувствата, творческата сила на волята. Тези сили извират неограничено. Всъщност в тези недра на Битието се извършва общуването на душите. Осъществява се Единството на живота. Тук става онзи интимен разговор, който човечествата на Всемира водят. Земното човечество не е изолирано и самотно, то общува с всички човечества на Космоса. Пространството не е препятствие за мисълта и чувствата, те достигат и най-отдалечените светове. Ако преведем „пространство“ с разумност, а „време“ с живот, тогава всяка представа за ограниченост пада. Как ще говорим за граница, когато разумността е в нас и ние сме в нея? Когато животът е в нас и ние сме в него? Бог ни обгръща и прониква. Той е великият Единен Живот. Всички хубави подтици идат от него. Бог е най-дълбоката същина на човешката душа. Да виждаш Бога в човека - това е виждане, да Го разбираш, да бъдеш в съгласие с Него - в това седи великото изкуство на живота. Това се изучава в Божествената школа и школата на Бялото Братство. В едно древно писание е казано: „Старайте се чрез живота си да покажете моята Любов“. Човек минава понякога през големи изпитания - външни и вътрешни. Изразът „да излезеш от кожата си“ е поетичен, но понякога човек трябва „да излезе от кожата си“ - да излезе от малкия живот и да влезе в Големия живот. Когато малкият живот се намери в безизходно положение, в утеснение, когато безсмислието го обхваща и похлупва като похлупак, и тъмнина го обгръща, човек трябва „да излезе от кожата си“ - да потърси Големия живот. За такъв момент псалмопевецът казва: „Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея“. Човек трябва да се отрече от малкия живот, за да намери Големия живот. Дали човек изчезва, след като напусне формата, която е имал, или тогава живее във всичко, което има живот? Ето един открит въпрос. Наистина, формата я няма вече, но животът, който я е създал, съществува. Животът е важен! Щом е създал веднъж формата, той може пак да я създаде. Границата между малкия и Големия живот е „митницата“, където човек оставя всичко, което носи, към което е привързан - близки, спомени, имущества. След като мине през „митницата“ и се примири, човек ще опита Безмълвието - Мирът: никакво желание, никакъв въпрос, човек като че не съществува. Безмълвието е преддверие към Големия Живот. Тогава той ще разбере, какво нещо е свободата. Свободата е път. Тя не е статично състояние Свободата е творчество, в нея има замах, сила. Тук Духът работи. Свободен е скулпторът, който вае. Свободен е художникът, който рисува. Свободен е поетът, който пише. Свободен е човек, който мисли и работи. Свободата не е пасивно, лично състояние. Само в творчеството малкият живот се слива с Големия. Ученикът на Божествената школа живее с Идеята, че животът е Един, всички същества са включени в него, и сам той принадлежи на него. Бог понякога слиза между човеците и ги учи. Бог е дълбоката същина на човешката душа. Помнете това и нека то определя отношенията ви към всеки човек. Братството е преди всичко Идея. Идеята може да създаде външни форми, за да се изяви. Формите са преходни - Идеята е вечна. Важна е Идеята. Ние служим на една свещена Идея. Който иска да унищожи Доброто, себе си ще унищожи. Който отхвърля една добра мисъл, едно добро чувство, той се бори с Бога. Какво очаква този човек? Молитвата трябва да прониква делата ни. Молитвата, както и работата, са свещени неща. Бог ни учи в молитвата и в работата. Добрите мисли и чувства ограждат човека. Те са атмосферата, която го пази от лошите влияния и болестите. Добрите мисли и чувства отблъсват вредните бацили и вируси. В благодарността човек се отваря за благата на живота и ги приема, в недоволството се затваря; всички болести водят началото си от недоволството. Благодарността лекува всички болести. Радвайте се на живота и благодарете! Радвайте се на Пролетта, която иде и за всичко благодарете! Бог на Любовта да бъде с всички ни! Да ни „ръководи и крепи в Пътя на живота“! Март 1967 г. София - Изгрев * * * 12 юли - Петровден 1967. НАРЯД Обични братя и сестри, Рождения и Имения ден на обичния ни Учител ще отпразнуваме тази година, като в 5 ч. сутринта ще изпълним следния ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Братството · 4. Песента „Бог е Любов“ · 5. Евангелия: от Матея - 3 гл., цялата от Марка - 4 гл., 26 - 33 ст. от Лука - 3 гл., 25 - 18 ст. от Йоана - 14 гл., 15 - 25 ст. · 6. Песента „В начало бе словото“ · 7. Беседа от Учителя: „Смисълът на живота“, от т. “Опорни точки на живота“, рилски, 1942. (Който няма тази беседа, да си избере друга.) · 8. „Химн на Великата душа“ · 9. 13-та гл. от Първото послание на ап. Павел към коринтяните · 10. Тайна молитва · 11. Послание от Братския съвет · 12. „Отче наш“ · 13. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, как-то е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай Деня на Учителя - Петровден СРЕЩА С БОЖИЯТА ЛЮБОВ „Божията Любов носи изобилния и пълен живот.“ „Във всички форми на проявеното битие пребъдва Свещеното Начало. Обичай във всяко същество лъча на Бога.“ „Да се прояви Господ на Любовта в душата ни!“ Учителя В човека днес се ражда едно ново съзнание. Учителя го нарича „Живот за Цялото“. Човек излиза от личния живот и влиза в Единния всемирен Живот. Той осъзнава, че принадлежи на него и е едно с него. Учителя е предвестник на това явление, пълният и съвършен образ на Новия човек. Той отвори Школата за пробуждане на човешките души. Той даде знание за пътя на ученика - път на учение, работа и служение. Днес учениците на Божествената школа работят в света за изпълнение на Волята Божия, за идването на Божието Царство, за въдворяване на мира и братството между човеците. Новата мисъл, която сега слиза, новата светлина преустройва материята на човешкия мозък и на човешкото тяло, преустройва атомния и йонния неин строеж, за да бъде тя възприемчива към новия живот, който сега иде. Като мисли, човек работи върху себе си и върху своите ближни. Като мисли и като работи, човек създава около себе си онази аура, която го пази от лошите влияния и условия. Тази аура някои виждат, а други чувстват. В духовния свят се работи с най-малкото количество енергия. Всяка сила, която стигне до крайния предел на своето разредяване, идва в „нулево положение“, „0“ - т.е. минава в по-висока октава, в по-висок свят - „отрича се от себе си“. Самоотричането е именно този момент - моментът на жертва. Нулата е граница между два свята. Смъртта е преминаване през този момент. Природата е турила смъртта, за да учи човека на този труден урок - отричане от себе си заради Цялото. Тя прекарва всички същества през това положение, за да им напомня, че животът е Един. Всички същества образуват едно велико Цяло. Енергията трябва да се разреди до безкрайност, за да се разкрие нейната вътрешна същина. Пространството дава възможност за това. Тук се разкрива, че духовната същина на енергията е Любов и Разумност. В пространството с извършва това превръщане. Възвишените същества, които познават законите на превръщане на материята и енергията, използват ги, за да пътуват във Всемира. Те могат да посещават и най-отдалечените светове на Вселената. Какво става с енергията в пространството? Представете си едно слънце, отдалечено от Земята на 3000 светлинни години. Енергията, която то излъчва, се разпространява в сферична вълна, чийто диаметър светлината изминава за 3000 години, като се движи със скорост 3000 км в секунда. В какво се превръща тази енергия, като се разреди в такова огромно пространство? Тя минава в духовна енергия - в мисъл, в чувство, в творческа воля. И удивителното е, че нашето око долавя тези безкрайно слаби импулси, и нашата нервна система реагира на тях. Безкрайното разредяване на енергията в мировото пространство довежда до разкриване на нейното вътрешно съдържание. Мировото пространство, в което проникват, интерферират, въздействат безброй лъчи от слънцата във Всемира, представлява жива среда. От тази среда идат мислите, чувствата, творческите импулси. От тази среда иде животът с неизброимите си форми. Всички те са проекции на мировия Живот. Естествено, че в тази система от сили има „възли“, фокуси с изключителна интензивност и интелигентност. Те стават онези центрове, които имат инициативата и които създават формите на живота. Тъй се обяснява богатството и разнообразието на органическия свят. Неговите форми са проекция на далечни светове. От това гледище, човек може да изучава всемирния живот чрез органическите форми на Земята. И тъй, мисълта и чувствата представляват разредяване на енергията. Това разредяване продължава до безкрайност - превръщане на физическата енергия в духовна. Тъй се проявява Разумният, духовният свят. „Слабото“ владее силното, защото го прониква. Проблемът за безкрайно малките количества енергия е проблем на новата физика на квантите и ултраквантите. Зад всяка енергия седи Разумността. „Пространство“ трябва да се преведе с „Разумност“. Пространството е необходимо, за да се прояви мисълта. Времето е необходимо, за да се прояви чувството. Дълго време трябва да действа тази безкрайно слаба енергия, за да се прояви чувството и да се подхранва. Чувствата зреят като плодовете. За чувството е необходимо времето - вечността, за мисълта - пространството. Старата представа за пространството, като изпълнено с еднороден етер, отпада. Днес се говори за сложно пространство, „огънато“ пространство, пространство на подвижни силови полета. Ние превеждаме: „живо“ пространство, пространство, изпълнено със сила, живот и мисъл. В това пространство се извършват непрестанни превръщания и промени - една разумна, целесъобразна, творческа работа. Пространството е живот на Разумни същества. Считайте пространството свой дом - „Дом Господен“. Човек трябва да свикне да живее в пространството - неизмеримото и безгранично пространство, и да не се страхува от него. Застане ли пред Времето и Пространството, той трябва да носи чувството, че във Времето е всякога, а в Пространството - навсякъде. Днес науката и техниката помагат на човека да се откъсне от Земята, да не бъде прикован към нея. Днес се ражда съзнанието на един нов човек -гражданин на Всемира. Ражда се съзнанието на Космическия човек. Животът съществува и присъствува във всяка точка. Животът може да се прояви по хиляди начини и при всички условия. Няма точка в пространството, където животът да не присъствува с всичката своя пълнота - разумност, сили, добродетели, форми. В нашия свят, при условията на Земята, той се проявява тъй, както ни е познат от органическите форми. Но в други светове, при други условия, той може да се прояви и по друг начин, и в други форми. Възможностите на живота са неограничени. Няма място, дето Бог, Великото Разумно Начало да не присъствува. Ние вярваме в една Велика Реалност, която изпълня Всемира, която сме опитали и опитваме. Учителя я нарича „Божията Любов“. Няма по-хубаво нещо от срещата с Божията Любов! Когато човек идва на Земята, Божията Любов е, която първа го посреща - това е майката. После идва бащата - добрият и силният. После - братя, сестри, приятели. Това са все образи на Божията Любов. Най-после идва Учителят - най-съвършеният и пълен образ на Божията Любов. Като говорим за Божията Любов, разбираме един Велик свят, живот на възвишени души. В този ден, от света на Божията Любов Учителя ни благославя. Днес, в света на Божията Любов брат Боян ни се усмихва и ни приветства, и с него - голямо множество обични приятели. Те казват: „Ние сме с вас!“ Всички те вечно живеят в Божията Любов. Те ни подкрепят, помагат ни и пазят. Всички блага идат от Божията Любов: житното зърно, плодовете, цветята, всяка добра дума, всяка усмивка, всяка добра постъпка. Божията Любов е обширен, необятен свят. Той ръководи и крепи живота. Ако Божията Любов е с нас, кой ще бъде против нас? От какво ще се убоим? Вяра имайте! Мир имайте! Бъдете радостни! Днес, като честваме Деня на нашия обичен Учител, ние ви поздравяваме с поздрава, който Той ни е дал: „Няма любов като Божията Любов!“ 27 юни 1967 г. Братският съвет София - Изгрев * * * Съборни дни - август 1967. НАРЯД Обични братя и сестри, На 20 август тази година ще се отпразнува Съборния ден с изпълнение на следния ред в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 5. Евангелия: от Матея - 6 гл., 9 -14 ст. от Марка - 9 гл., от 33 ст. до края от Лука - 4 гл., 1 - 14 ст. от Йоана - 6 гл., 1 - 41 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Молитвата на Братството · 8. Беседата „Денят на доброто“, от т. „Солта“, неделни, 3. серия 1919. · 9. Песента „Махар Бену“ · 10. Слово от Братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. Тайна молитва · 13. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения В 7 ч. вечерта - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет За дните на Братската среща - август 1967. НЕБЕСНИЯТ ХЛЯБ Обични братя и сестри, Съборните дни са посветени на живота на Братството. Братството е велик всемирен живот. Сега, когато се срещаме, ние искаме да почувстваме този живот. В него е Духът на Учителя. Него искаме ние да почувстваме в нашите сърца и души, да го видим в нашите погледи и усмивки, в приветствените думи, които ще си кажем, в песните, които ще пеем, в мислите, които ще споделим. Има една текуща мисъл - тя иде от великия Разумен свят. Тя се предава по всички населени светове. И както кръвта храни клетките на организма, тъй и всемирната мисъл обединява всички, които мислят. Тази велика вълна подхранва хората на науката, изкуствата, мистиката, тя дава подтик на творците във всички области на живота. Тя е „Небесният хляб“. В Господнята молитва за нея е казано: „Хлябът наш насъщний дай го нам и днес.“ В една своя беседа Учителя ни е разказал малката легенда за житното зърно: Някога, в древността, настанала голяма суша. Посевите изсъхнали, хората изгубили житото и бедствали, и щели да умрат от глад. Тогава Бог се смилил и изпратил един Ангел. Ангелът дошъл при царя на този народ и му донесъл отново житното зърно, като казал: „Сейте го, отглеждайте го, то ще ви храни, но с крина няма да го мерите и с пари няма да го продавате“. В тази малка легенда е скрит един важен закон за вътрешния живот. Дойде във вас една малка мисъл да направите добро - направете го, без да очаквате някакви облаги, без никакви лични съображения и сметки, т.е. „не го продавайте с пари“. Оставете настрана и това, заслужава ли този човек или не, време ли е да се направи сега или не, и доколко да се направи - т.е. „не мерете Божественото с крина“. Дойде във вас вдъхновение - изпълнете повелението на вътрешния глас. Работете, поставете на негово разположение всичко - живот, здраве, сила, богатство. Опитате ли се да ограничите Божественото, ще го изгубите. Изгубите ли го -„ще умрете от глад“. Не ограничавайте малкия Божествен живот във вас - „житеното зрънце“. Не туряйте кран на извора - нека си тече свободно, а вие се радвайте. Днес навред в света работят учениците на Учителя - учениците на Божествената школа. Те не принадлежат само на едно общество. Те са сред всички народи, във всички религии, общества, класи и съсловия. Бог отвътре призовава своите работници и ги туря на работа, където иска. Те образуват онази Духовна верига в човечеството, която Учителя ръководи. Ако учениците вършат добре своята работа, много злини и бедствия за човеците ще се избегнат. Хората ще бъдат здрави, ще има плодородие, изобилие във всичко, въпросите на живота ще се разрешават благоприятно, на всички ще бъде добре. Човек участва в целокупния живот, той не е само зрител. Той носи отговорност в него и извършва специфична работа. Днес пак се поставя въпросът има ли живот на други небесни тела. Науката отговаря положително на този въпрос: живот има в цялата Вселена. Какво представляват всъщност клетките на човешкия организъм? Те са проекции на безбройните светове на Всемира. Какво представляват органите на човешкото тяло? Небесните тела образуват системи, подобни на органите на човека. Както в росната капка се проектира звездното небе, тъй и в човешкия организъм се проектира Вселената. Тя е представена в човека. Много органи в него са уреди, които отбелязват космичен живот. Сърцето, което пулсира, отмерва космичен ритъм. Умът долавя съобщения от далечни светове и ги регистрира. Човек е интимно свързан с космичния живот. Той може, като изучава себе си, да изучава живота на Вселената. Човек трябва да свикне с мисълта, че е гражданин на Всемира и щом живее на Земята, живее по всички населени светове. Всемирният живот е негов живот. В човека се засрещат силите на живота. Той е арена на борби. Борбата, която става в човека - същата борба става в обществото, в чоВечеството, в природата. Ако човек е свикнал да следи живота в себе си, ще знае какви сили действат в природата в даден момент и как ще се разреши тяхната среща. Човек е един чувствителен инструмент, в него се отразяват силите, които действат в Космоса. Има много видове виждане. Обикновеното виждане е чрез отражение на светлината. Но има виждане и чрез отражение на звука, чрез отражение на радарните и други видове лъчи. Истинското виждане обаче е чрез проникване. При него познанието е непосредствено и пълно. То е виждане на Духа и Душата. За това виждане няма препятствие - нито времето, нито пространството, нито материята. Когато Учителят говори на Ученика, Той го прониква със своя Дух и му предава своята мисъл, чувства и воля. Това всъщност е истинският говор. Той се предава на неограничено далечни разстояния. Този говор ученикът долавя. Той може да го облече в думи, може да го предаде чрез езика на един народ. Ученикът, който мисли, разговаря със своя Учител. Човек и днес може да разговаря с Бога, както някога в Райската градина. Човек, който мисли, прилича на извор, който сам се чисти. Всъщност чистотата е отношение към Бога. Чистотата иде от любовта към Бога. Човек е силен, когато е чист. Човек е смел, когато е чист. Човек е свободен, когато е чист. Когато човек напусне тялото си, той присъства навсякъде. Ако вие можете да извикате в един човек онези, които ви обичат, този човек ще ви обикне и ще бъде готов за вас на всички жертви. В момента, в който Бог ви призове в себе си, вие живеете във всичко живо. Човек, който не може да живее с Бога, с никого не може да живее. Бог е силният, и ако той е с тебе, силен си и ти. В молитвата на Данаила е казано: „Да бъде благословено името Божие“. В името Божие Слънцето изгрява, водите текат, цветята цъфтят, плодовете зреят. В името Божие човекът мисли. В името Божие идат всички блага на живота. Разумният свят определя отношенията си към нас според нашите мисли, чувства и постъпки. Христос казва: „Който върши волята на Отца моего, делата, които аз правя, и той ще ги прави“. Молитвата се изпълнява, когато човек е послушен на Божия глас. В това е силата на молитвата. Когато човек изпълнява Божията воля, придобива Мира - плод на Духа. Няма по-голямо благословение от това да те посети Господ. Това благословение пожелаваме на учениците в дните на Братската среща! Поздрав на всички приятели! Август 1967 г. София - Изгрев * * * 22 септември - Начало на Учебната година 1967/68. НАРЯД Обични братя и сестри, По случай започването на новата Учебна година, на 22 септември в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „Фир Фюр Фен“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: от Матея - 23 гл., 1 - 17ст. от Марка - 12 гл., 28 - 34 ст. от Лука - 14 гл., от 15 ст. до края от Йоана - 16 гл., 20 - 28 ст. · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Беседата „Учителите“, от т. „Духът и плътта“, неделни 2. серия, 1914. · 8. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 9. Песента „Бог е Любов“ · 10. Послание от Братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. Песента „На Учителя покорен аз ще служа...“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения В 7 ч. вечерта ще се повтори същият ред, без беседата, а след това - братска вечеря. Изпращаме ви Мисли за всеки ден 1967/68 г. През новата учебна година ще продължи четенето в събранията на беседите и лекциите, до които се е стигнало миналата година. Почивка (пост) един път в седмицата - от четвъртък на обяд до петък на обяд, според дадения ни от Учителя ред в миналите години. Забележка: Изпълнението на реда по програмите на братските празници препоръчваме да става така: · 1. Началните молитви и песни се изказват, като сме прави; · 2. Евангелията, беседите и останалия ред изслушваме седнали; · 3. При завършването с „Отче наш“и мотото, сме пак прави, на крак. Поздрав на всички братя и сестри! от Братския съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет НАЙ-ВАЖНАТА РАБОТА Беше времето на въздушните нападения над града. Воят на сирените не замлъкваше ни денем, ни нощем. Беше един от онези печални дни - „Дни на страдания и скърби“. Градът гореше, разрушен и обезлюден. Под ниско надвисналите облаци се носеха черните пушеци от пожарите. Народът бягаше с всички възможни средства. Потоци хора задръстваха пътищата. След голямото нощно нападение (на 10 януари 1944 - бел. ред.) Учителя беше застанал сред полянката сам. Към Него се приближиха неколцина братя. Лицето Му изразяваше безгранична тъга - скръб и огорчение от безумието човешко. Страхът, страданията и ужасът бяха легнали като тежък похлупак над града. Учителя мълча дълго, вглъбен в себе си. През Него минаваха страданията на човеците. После погледна мрачното небе и рече: „Тук вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога. Да излезем.“ Той го каза тихо, но ние потръпнахме от правотата и силата на думите Му. Сега ние почувствахме, кое е най-важното, най-същественото в живота - връзката с Бога. Това е основата на Великото Учение - ключът на знанието, което Учителя ни е дал. Ученикът трябва да придобива знание и сила, за да поддържа тази свещена връзка при всичките условия. Връзката с Бога произтича от Любовта към Бога. След това вече човек трябва да учи и да работи. Хиляди възможности са дадени на човека, за да поддържа тази връзка. Цялата природа, която ни заобикаля, води към Бога. Човек трябва да издирва тези пътища, да ги изучава и опитва. Това е Пътят на ученика: общение с Бога. Учителя ни предаде това свещено знание в своите лекции, беседи и разговори. Той даде и методите за възпитание и работа. Това е труден път, но това е път към истината, път на освобождение. И ако днес срещаме толкова форми на злото в света, това е отстъплението от този път. Хората са изгубили връзката си с Бога. Изгуби ли тази връзка, човек попада под властта на злото, на нисшите духове. Това е робството на съвременния човек. Връзката с Бога е, която предпазва човека. Какво ще стане с агнето сред вълците, ако не е пастирът с него? Работата на ученика, всичките му усилия са насочени към това - да поддържа връзката си с Бога. В тази работа той расте, придобива знание и сила. В живота всичко говори. Всяка жива твар говори. И камъните говорят, стига човек да разбира този говор. Всичко, което изучаваме като Жива природа, е съдържание на Всемирния живот. Всяко цветенце, всяка тревичка, всяко същество, било то и най-малкото, изпълнява службата си в Царството Божие, т.е. онази работа, която Бог му е възложил, и заради която го е създал. Дойде ли човек до това знание - това е истинското разбиране на природата. Естествениците не са си задавали още този въпрос: каква служба изпълнява всяко същество в живота на Цялото? Голяма привилегия за ученика е да бъде призован да участва в работата на Бялото Братство. Бялото Братство ръководи човечеството. То е създало културите и религиите през вековете - онези вътрешни и външни условия, през които човечеството минава. Ученикът трябва да работи прилежно, с любов и постоянство, да се подготвя за това призвание. Ученикът трябва да бъде буден и внимателен, да се вслушва в себе си - да долавя „Тихия глас“, гласът на своя Учител. Чистотата е необходима, за да поддържа ученикът връзката си със своя Учител. Учителят ни е дал формулата: „Верен и истинен“. Само като призове Бога, човек може да бъде верен и истинен, защото Бог е „Верен и Истинен“. Ученикът, който мисли, разговаря със своя Учител. Дълго време човек трябва да мисли за своя Идеал, да мечтае за него с обич, за да стане той действителност. Учението е път и живот. От всяко парче мрамор статуя не става - скулпторът грижливо избира материала си. От всеки човек ученик не може да стане - Учителят грижливо избира учениците си. Мислите ли за Любовта - мислете за Духа. Свързвайте Любовта с Духа, а не с материята. Всички събития оставят следа в материята, в нейната етерна същина. Това са записи на Природата. Тук всичко е записано, като на магнитофон-на лента. Удивително е, че човек има способността да разчита тези записи. Къде живее човек, това зависи от неговото съзнание, а не от това, къде се намира по място. Следователно хората се групират по съзнание. Онези, които живеят в един свят, образуват семейство, братство, независимо от това, дали се познават външно или не. В този смисъл Братството е в цялото човечество. Човек живее в Божията Любов - тя го храни и отглежда. Ти живей в Божията Любов и за нищо не се безпокой. Не туряй препятствия на Божията Любов! Великият космичен живот е достъпен за човека. Има вътрешни духовни пътища, по които човек може да влезе в него. Те са пътища, които Разумната природа е прокарала. За да използува тези пътища, човек дълго трябва да се подготвя. Трябва една задълбочена работа над себе си. Тук е необходимо знание, методи, път и работа. В школата на Учителя това се изучава. Това е Пътят на ученика. С механизми човек не ще отиде далече в Космоса. В Евангелието е описан момента, когато Христос оплаква Ерусалим -града. Като изброява какви бедствия ще го постигнат, Той казва причината: „Защото не узна времето, когато беше посетен“. Ако човек вижда Доброто и отминава равнодушно край него, Ако вижда красотата и не я възлюби, Ако вижда Истината и не се интересува от нея, Ако срещне Правдата и не се застъпи за нея - Как ще посети Господ този Дом? Човек живее в онова, което обича. Радвайте се, че Слънцето изгрява. Радвайте се, че водите текат и плодовете зреят. Радвайте се, че добрите хора мислят. Човек трябва тихо да се приобщава към Великия Живот. Връзката с Бога иска учение, приложение и работа, - молитва, съзерцание и размишление. Няма по важна работа от тази. Любовта към Бога призовава Бога в нас. Животът е изявление на Бога. Радвайте се на силата на Живота. Погледнете, колко форми е създал, каква красота, разумност, любов и доброта е вложил в тях! Това е богатството на живота. Човек трябва да бъде благодарен, че участва в него. Зачитайте малкия живот. Отдавайте правото му. С това ние зачитаме и Великия Живот. Радвайте се на живота, защото чрез него Бог се изявява. Връзката с Бога - в това седи великото изкуство да живееш. Пазете радостта от живота. Човек трябва да бъде кротък и смирен. Под грижите на Божия Дух растем и под Неговото ръководство се развиваме. Връзката с Бога е необходима както въздуха, както хляба. От Бога идат животът, светлината, силата и всички блага. Човек трябва да се моли, да мисли, да работи - тогава и от най-тежкото положение има изход. Връзката с Бога е живот с Бога. Погледнете плодовете! Едно е безспорно - онези, които са работили, за да приготвят този плод, са мислили за нас и са ни обичали. Онзи, Който е създал човека, с каква любов го е създал, и колко хубави неща е вложил в него! Ще каже някой, че това не е научно твърдение. Не, това е строго научно твърдение, то почива на опит и наблюдение. Дойдем ли до съвършенството, до реалното - там противоречия няма. Всяко същество заема своето място в Големия живот, като негов елемент. Личното отпада, остава Реалността. Противоречията са в личния живот. В живота на Цялото противоречия няма. Всяко същество може да бъде разгледано от две гледища: като индивид, който се бори за своето съществуване, и като елемент на Целокупния Живот. Това е истинското, реалното положение. Това е виждане, това е разбиране. Човек е призван да бъде изявление на Божия живот, на Божията мисъл, на Божията сила. Работата на ученика седи в това: Правилно да приема Божията Мисъл и правилно да я предава. Правилно да възприема Божия живот и правилно да го предава. В молитвата на ученика е казано: „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно“. В човека има една дълбока природа - неделима, необорима. Опре ли се на нея, човек е силен, смел, непоколебим, верен и истинен. Когато говорим за връзката с Бога, разбираме тази Същина - „Канара на моя живот“ я нарича Псалмопевецът. Учете с Любов. Работете с мир. Имайте радостта от Божието присъствие. Поздрав на учениците на Божествената Школа! Септември, 1967 година София - Изгрев * * * 27 декември - Денят на Учителя 1967. НАРЯД На 27 декември т. г. се навършват 23 години от заминаването на нашия обичен Учител, и на тази дата, в 5 ч. сутринта, ще се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом - песен · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: от Матея - 5 гл., 38 - 48 ст. от Марка - 2 гл., 18 - 28 ст. от Лука - 6 гл., 20 - 49 ст. от Йоана - 12 гл., 44 - 50 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседата от Учителя „Часът на Любовта“, от едноименния том, съборни, 1934. · 8. Песента „Венир Бенир“ · 9. Слово от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет ДЕНЯТ 27. ДЕКЕМВРИ Обични братя и сестри, Денят 27. декември е посветен на Учителя. Този ден ние живеем със спомена за Него. Неговият образ носим в душите си. Към Него е отправена нашата мисъл и най-хубавите ни чувства. И наистина, като прегледаме живота си, виждаме, че няма по-важно събитие от срещата ни с Учителя. Ние си припомняме пътя, който извървяхме с Него в живота, работата, учението - път на растене и разширение, път на освобождение от ограничения, заблуждения и предразсъдъци, път на радост и светъл мир. Този път е свещен за нас. Какво отношение имаше Учителя към „Малките братя“, с каква любов вникваше в живота им, с каква бащинска грижа им помагаше! Той сам се наричаше „Брат на най-малките“. Ще ви приведем един малък пример от живота ни с Учителя. Беше летен ден. Валеше проливен дъжд. На Изгрева идва селянка, боса, цялата измокрена. Влиза в къщичката на един от братята. Той я пита: „Къде така в този дъжд?“ - „Търся човека, който всичко знае.“ - „Кой те прати?“- „Лекарите от болницата, те казаха: ние не можем да ти помогнем. Иди там, горе, търси човека, който всичко знае, само той може да ти помогне.“ Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. Жената пита: „Ти знаеш ли го къде е?“ Братът поглежда през прозорчето и вижда - на поляната под беседката седи Учителя с няколко братя и сестри. Той казва на жената: „Ела с мене“. Завежда я, жената пада на колене пред Учителя, гледа с умоляващи учи и мълчи. Учителя я пита: „Какво искаш?“ Жената казва: „Ти всичко знаеш.“ Минава време, Учителя пак пита: „Откъде си?“ - „Ти всичко знаеш.“ - „Кой те изпрати тук?“ - „Ти всичко знаеш.“ Учителя мълчи дълго, вглъбен в себе си, после казва: „Мъжът ти се помина преди две години. Обичаше ли те, пееше ли ти песни?“ - „Ти всичко знаеш!“ - вика жената и се облива в сълзи. - „ Той и сега ти пее, и ти слушаш неговите песни. Той и сега ти говори, и ти чуваш неговите думи. От какво има да се смущаваш?“ - „Ти всичко знаеш!“ - вика жената и плаче. След това бръква в пазвата си, изважда кърпа, развързва възел и туря на земята пред Учителя двулевова сребърна монета. После става, целува ръка на Учителя, покланя се ниско и се отдалечава, все с лице към Него. Братът я изпраща до пътя. Като се връща, Учителя му казва: „Вземи парите, виждаш, тя си плаща“. Любовта прави чудеса тъй естествено и просто, че те остават незабелязани. Днес ние с благодарност отваряме душите си за нашия обичен Учител, да ни посети Той със своята мисъл, да почувстваме неговото присъствие, неговия мир и неговата светла вяра в Истината и Доброто, за които Той дойде и за които свидетелствува. Ние отправяме нашата молитва към Него - „да ни ръководи и крепи в пътя на Живота“. С Него ние всякога сме силни. Бъдете верни и истинни в пътя към Него. Поздрави на всички братя и сестри! Декември 1967 г. София - Изгрев

1966. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година ще отпразнуваме Празника на Пролетта, като на 22 март, в 5 ч. сутринта изпълним следния ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Братството · 4. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 5. Евангелия: от Матея - 22 гл., 35 - 40 ст. от Марка - 16 гл., 1 - 8 ст. от Лука - 22 гл., 24 - 30 ст. от Йоана - 16 гл., 1 - 11 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа: „Постоянното в живота“, от т. „Езикът на Любовта“, рилски, 1939. · 8. Тайна молитва · 9. „Отче наш“ · 10. Песента „Бог е любов“ · 11. Слово от Братския съвет · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царстовото Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ След това ще се направят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ ЖИВОТО ПРОСТРАНСТВО За размишление: „Помнете: Бог е между вас, живее във вас, в душата на всеки човек“. „Разумни същества има не само в Слънчевата система, но и в другите системи. Съществата, които населяват другите системи, са по-разумни даже от тия на Слънчевата система.“ т. „Езикът на любовта“, с. 237 „Оценявайте Божественото в себе си: своя ум, своето сърце, своята воля, своята душа и своя дух.“ Учителя Пролетното равноденствие е един от празниците на Природата. Ние го наричаме Духовната нова година. Празниците на Природата са моменти от движението на Земята около Слънцето. Но това е само външната обстановка, условията. Празниците на Природата имат съдържание, живот, в който човек може да участва. След отлива през зимата, когато животът се отдръпва, в природата настава момент на очакване. Създава се едно вътрешно напрежение. След това почва нов прилив на живота. Явяват се безброй нови форми. Откъде идат те? От пространството. Следователно има видимо пространство и невидимо пространство, видим свят и невидим свят. Физическата представа за пространството се изразява в простите движения: в една посока - правата линия, в две направления - плоскостта, в три посоки - тялото. От четвъртото измерение нататък действат творческите сили, които създават органическите форми. Пространството е сложно и многоизмерно, то не се изчерпва само във физическите представи за дължина, широчина и дълбочина. Пространството има съставки неизмерими. То отива навътре в себе си - пространства в пространства, измерения в измерения, свят в свят. Допреди няколко десетилетия учените говореха за „еднородно“ пространство. Днес тази представа е далече надмината. Проблемът за пространството е на първо място в съвременната физика, астрономия, математика, философия и психология. Учените говорят за „огънато“ пространство. Какво разбират те под това? Физиците поясняват: „Пространството е съставено от силови полета с различно напрежение, които постоянно се менят“. Като продължават тези разсъждения по пътя на обикновената логика, те идват до извода: „Трябва да съществува едно първично силово поле, от което всички други да черпят“. „Първично силово поле“ - сполучлив и правилен израз. Науката вече се приближава до идеята за Всемирната Разумност. След последните големи успехи на науката и техниката, представата на човека за пространството се разшири и задълбочи. Човек се докосна до „живото пространство“, почувства неговата безмерност, богатство и дълбочина. Човек излезе извън гравитационното поле на Земята и мечтае вече да посети други небесни тела. Това не е фантазия. Учителя казва: „Пътуванията в Космоса ще се осъществят за в бъдеще по онези естествени пътища, които съществуват в природата. Човек ще използва електромагнитните течения, които свързват небесните тела и ги движат. Той ще черпи енергия от тях. В пространството има огромни резервоари от енергия, които човек ще използува“. Разбира се, и самият човек тогава ще бъде съвършен. Ще живее съзнателно във висшите си тела, ще пътува с тях където иска, ще се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината. „За ангелите скоростта на светлината е биволска кола“, казва Учителя. Скоростта на светлината не е пределна скорост. Тогава човек ще бъде господар на веществото, ще познава и владее законите на материята, ще може да я събира и разпръсва, ще може да си създава тяло при всички условия и навсякъде. Като дойде до това съзнание, човек ще може да се нарече гражданин на Всемира, гражданин на Царството Божие. Граници в природата не съществуват. Те са само представа на ограничения човешки ум. Всеки кристал е център на силово поле, средище на сили, само тъй може да съществува той като форма. Докъде се простира действието на неговото силово поле? В какво взаимодействие влиза той с другите силови полета? Какво става, когато падне сняг? Безброй кристали изпълват пространството, нещо ново влиза, изменя се средата. Когато температурата се понижава или повишава, какви промени стават? Пространството е кръстосано от електромагнитни полета, от космични и други лъчи, в него действат гравитационни сили. В пространството действат и сили, неизвестни на човека. Колкото повече човек изучава проблема за пространството, толкова той става по-сложен. На промените, които стават в пространството, всичко реагира - органическият свят със своята чуВствителност, неорганическият - с промени на свойствата и състоянията си. И това е отдел на съвременното знание. Пространството е изпълнено с живот. Какви сили действуват в него, какви центрове съществуват показват органическите форми - хората, животните, растенията и кристалите. Всички те идат от пространството и се връщат в него. Те разкриват съдържанието на пространството. Силите, които изпълнят пространството, идеите, мислите, чувствата се въплъщават във форми, в живи същества на Земята, ние ги виждаме. Тъй човек може да изучава невидимия свят чрез видимия. Човек е свързан с всемирния живот и участва в него. Когато напусне тялото, човек отива в пространството. В какво положение се намира там? Той попада в нова среда, при нови условия. Като отиде в пространството, човек пак може да се изявява във видимия свят, при известни условия. Според теорията на Айнщайн, когато скоростта на едно тяло се увеличава, увеличава се и обемът му. И когато скоростта му достигне скоростта на светлината, то изчезва. Преминава в друго състояние. Разтапя се в пространството. Може ли да се докаже това твърдение? То се доказва всеки момент. Когато едно тяло се нагрява, увеличава се скоростта на трептенията на частиците му, увеличава се обемът му, то започва да свети, превръща се в светлина, минава в лъчисто състояние. В случая под скорост трябва да разбираме интензивността на трептенията. Смисълът на горното твърдение може да бъде следният: всяка форма, като въплъщение на една идея, може да достигне „пределна скорост“, т.е. да се превърне пак в идея. Тогава тя съществува навсякъде. Човек участва в живота на пространството. Той е център на силово поле, от него излизат сили, светлина, топлина, мисли, чувства. Има една Същина, която едновременно е навсякъде. Няма място, където тя да не може да бъде призована. Колкото човек е по-съвършен, толкова по-далеч отиват лъчите, които излизат от него. Някои от тези лъчи отиват до близки, други - до далечни цели. Някои лъчи, които излизат от човека, са всепрониква-щи, те отиват неограничено далеч и преминават през всички препятствия. Съвременната наука потвърждава това опитно. Живите същества, които населяват пространството - техните мисли, чувства, състояния - образуват онази динамична среда, която е съдържание на пространството. Пространството е живот на съществата. Обемът на пространството зависи от интензивността на съзнанието. Според това пространството се увеличава и намалява - не във физически или геометрически смисъл, а в смисъл на интензивност. Като изявление на великата Разумност, пространството е безгранично. Ако си послужим с образния и поетичен език на вярващите, това може да се преведе така: Пространството е изпълнено с Божието присъствие. Оттегли ли се Бог, няма пространство. Затова ние говорим за „живо пространство“. Пространството е проникнато от Божията мисъл, изпълнено е от Божията любов и мъдрост. В пространството действа Божият Дух. Той създава пространството. Проблемът за пространството е не само физически, астрономически и математически, по своята същина той е духовен. Пространството е сложно. Като го изучава човек, като вниква в неговата същина, идва до великия Разумен свят, който го създава. Животът на пространството е богат, безграничен, вечен, следователно пространството е живо, чувствително, отзивчиво. Когато човек отправи мисълта си към него и поиска нещо, то отговаря. Има една народна руска приказка, преразказана от Алексей Толстой. Тя носи странното заглавие: „Иди там - не зная къде, донеси онова - не зная кое“. В нея се третира въпросът за пространството, както го е постигнал обикновеният човек от народа. Героят - който по изключение не е царски син, а обикновен селянин, след като разрешава задачи, преодолява мъчнотии, извършва подвизи, достига най-после да спечели благоволението и съдействието на невидимия свят, от който иде всяка помощ и всички блага. В приказката е разказано и как е спечелил това благоволение. След това вече, каквото поиска, каквото пожелае, неговият невидим приятел му го доставя, изпълнява всяко негово желание. Идеята е тази: заобикаля ни един невидим свят, населен с добри и зли същества; от човека зависи с кои ще се свърже, кои ще извика - добрите или злите. Злите същества се стремят да го поробят, ограбят и унижат. Добрите същества зачитат свободата на човека и неговите права, те го ръководят и подпомагат, без да го унижават. Чудно, как обикновеният човек е намерил такъв прост и верен израз за невидимото пространство, при това с присъщото нему остроумие, чистосърдечие и хумор: „Иди там - не зная къде, донеси онова - не зная кое.“ Ясно е - сърцето е по-близо до истината, отколкото умът. Всяка форма на живота говори за силите, които са я създали - за тяхната интелигентност, характер, добро или зло. Неизброими сили работят в пространството, те имат своето предназначение във всемирния живот. Някои форми имат огромна мощ и обаяние. Те са израз на изключителна интелигентност, красота и сила. В школата на Бялото Братство се изучава и езика на формите, т.е. „Живота на пространството“. Това е сложен и труден език. Като изучава формите на живота, човек може да съди какви са силите, които в даден момент работят в природата и какви условия съществуват - благоприятни или не. В пространството всичко е в движение. Силите се превръщат една в друга. Средата, в която живеем, е жива, разумна, отзивчива. Човек трябва да бъде много чутък, внимателен, съсредоточен, да долови „тихия глас“. Затова е необходима молитвата, размишлението, съзерцанието. Човек може да се разговаря със своите приятели от невидимия свят и да има тяхното съдействие и помощ. Хората не знаят какво да ценят. Те поставят на първо място своята личност. Тук е трагедията на човека. Тук са противоречията и борбите му. Бога на първо място трябва да постави човек. Тогава всяко нещо заема своето естествено положение, изпълнява своята разумна служба във всемирния Живот, и човек намира своето място и придобива най-ценното - мира. Явлението на Духа става отвътре. Хората чакат външни чудеса и външно изявление. Това е неразбиране. Духът запалва мисълта. Той дава подтик на творчеството, подхранва го и го ръководи. За ученика на Божествената школа важно е правилото: не търси посредник между Бога и тебе. Разумният свят ти е дал ум, сърце и воля. Работи над тях, за да можеш да призоваваш Господа. В молитвата е казано: „Нека Твоите светли духове на обичта, вярата и надеждата да пребъдат в нас сега и всякога, заедно с Тебе.“ Днес хората още спорят за Христа - дали е живял преди 2000 години. Неуместен спор. Учителя казва: Има един жив Христос на любовта, Който живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение. Това е живият Христос. Дали Той е в сърцето на простия човек или в едно животно, все едно. Учителя не дойде да създаде религия или едно затворено духовно общество. Такива има и могат да възникнат много. Но Учителя донесе знанието за всемирния Живот. Идеите, принципите, добродетелите, формите, отношенията на този универсален, единен живот. Само в него човек може да намери своето достойнство, своето право и свобода. Съществува едно велико Братство между човеците, Братство на примирителите. То обединява всички, които вярват в Бога, независимо какъв израз дават на вярата си. Това са миротворците. За тях Христос казва: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат“. Обични братя и сестри, Като споделяме с вас тези мисли, ние ви поздравяваме с Празника на Пролетта. Тази година носи добри условия за духовна, творческа работа. Нашите приятели от невидимия свят отправят към нас своята мисъл, обгръщат ни със своята любов, подкрепят ни и ни упътват. Те ни посещават с изгревите на Слънцето. Те ни приветстват и ни се усмихват през всяко цветенце. Те ни хранят с плодовете. Те ни милват с полъха на ветреца. Те ни дават всички добри условия. Те ни говорят чрез онези, които ни обичат. Те са винаги с нас. Мирът и благословението на обичния ни Учител да бъдат с всички ни! Март 1966 г. Братският съвет София - Изгрев * * * 12 юли - Петровден 1966. НАРЯД Обични братя и сестри, На 12 юли тази година ще отпразнуваме Рождения и Именния ден на обичния ни Учител, като изпълним следния ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Песента „Духът Божий“ · 4. Евангелия: от Матея - 28 гл., 1 - 10 ст. от Лука - 14 гл., 15 - 24 ст. от Йоана - 14 гл., 1 - 21 ст. Откровение - 19 гл., 11 - 21 ст. · 5. Песента „В начало бе Словото“ · 6. Беседа: „Наследници на Земята“, от т. „Опорни точки на живота“, рилски, 1942. · 7. Песента „Бог е Любов“ · 8. Слово от Братския съвет · 9. Тайна молитва · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царстовото Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ (три пъти) След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите по случай Деня на Учителя - Петровден 12 юли 1966. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ Марко, 16:7: „Но идете и кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея и там ще го видите, както ви рече.“ Матей, 28:7: „Скоро идете, така кажете на учениците му, че възкръсна от мъртвите и ето, отхожда преди вас в Галилея, там ще го видите.“ Матей, 28:10: „Тогава каза Исус: Не бойте се. Идете и известете братята Ми да идат в Галилея, там ще Ме видят.“ „Галилея“ - духовният свят - планината - „там ще Ме видят“. Географските места на Земята съответстват в духовния свят на известни идеи. В този висок свят ще видите Учителя. Тези думи важат и сега. Само в идейния свят, в света на мисълта, ученикът може да намери своя Учител. Това е вътрешна работа на ученика, да се издигне до света на своя Учител. „Там ще Го видите.“ Идването на Учителя не е само лично явление. Наистина, Учителя дойде на Земята, взе образа на човек и живя между нас. Чрез езика на един народ даде Словото - знанието за пътя към Бога. Това е епоха! Но Учителя - това е изявление на Божията Любов и Мъдрост в човешките души. Чрез живота си, чрез словото си и музиката си Той очерта пътя към Бога. Това е вътрешен път. Път на онези, които са се пробудили и са възлюбили Господа. Словото е „небесният хляб“. Много души са минали по този път, много души и днес вървят по него. Учителят донесе знанието за Пътя. Затова казва: „Аз съм пътят“. Учителя е знамение за онзи Божествен свят, който сега слиза на Земята. В този смисъл идването на Учителя сега започва. То ще трае хиляди години. Това е мощна вълна, на която са подчинени всички сили на живота. Ние казваме „вълна“, а това са разумни същества, души мощни, силни, интелигентни, любящи, които слизат с Учителя. Те ръководят човечеството. Те дават знанието в науката, техниката и живота. Те създават новите течения в изкуството. Те преустройват обществения живот. Те работят за добрите отношения на човеците. Те работят върху самия човек, преобразяват го, подготвят го за културата, която иде. Те работят за примирение на човеците. В далечното минало, когато човек е бил дете по съзнание, е имал нужда от форми, на които да се опира слабата му мисъл и за да укрепне в нея, възпитавали са го да ги пази, да се бори за тях. Днес човек е надрасъл това и постоянно се освобождава от тези ограничения и от фанатизма. Формите не са вече пречка, не са повод за вражда и войни между човеците. Друг вятър духа вече по планетата, чувства се топлота, просветление, приятелство между хората. Нов полъх вее по Земята, в човешките души - той носи мекота, търпимост и дружба. Той сега е едва доловим, но ще се засилва. Днес хората са по-готови от всякога да общуват, да прекрачат религиозните, расови, национални и класови различия. Всички тия ограничения на миналото падат и човек е готов да подаде ръка на своя брат, да му помогне в нужда, да сподели с него това, което е придобил. Никога досега не е имало такова общуване между народите. И това е признак на новия дух, на новия живот, който иде. Мисълта на Учителя прониква човешките умове, влиза в човешките души и ги разширява. Този полъх се чувства вече и никакво дрънкане на оръжие няма да го заглуши! Той носи бъдещето. Това е Духът на Христа, духът на Учителя, дух на мир и любов. Днес Той работи в цялото човечество. Това явление не може да бъде обсебено от никоя религия, общество или организация. То не може да бъде привилегия на никого. То обхваща всички човеци - и учени, и прости, и Вярващи, и неВярващи, и богати, и бедни. То е над всички външни различия, те не са съществени, над тях стои човекът - просветеният, одухотвореният. Той е важен. Духът на Учителя днес работи в човечеството. Заблуждение е да се подражава и имитира външния образ на Учителя и да се повтаря. Учителят никога не повтаря своя образ. Ако дойде пак на Земята, той ще се яви в нов, неповторим образ. Истината е всякога нова. Тя взема най-скромната форма. „Но пред нея и боговете се прекланят.“ „Идете в Галилея, там ще Го видите.“ Творението продължава. Бог и днес създава света. Бог и днес твори във Всемира със своя Дух. Ученикът се моли тъй: „Научи ме да правя Твоята Воля“, т.е. да работя, както Ти работиш, да работя заедно с Тебе. Не са важни толкова философските и научни определения за Бога. Важен е пътят към Него. Важно е вътрешното отношение на човека към Бога. Важно е човек да познава Божия Дух, да Го вижда, да чувства Неговото присъствие. Бога познаваме с духа си, обичаме Го с душата си, търсим Го с ума си, чувстваме Го със сърцето си. Когато говорим за „живото пространство“, разбираме - да чувства човек Божието присъствие, да живее в него. Да общува човек с „живото пространство“ ще рече да го обича и разбира, да го призовава - то значи да живееш в Божията Любов. Учителя казва: За да живее човек в Божията любов, изисква се ум светъл, сърце чисто, душа обширна, дух мощен. Като пътуваме в пространството с този прекрасен космичен кораб, с тази синя планета Земя, наречена на прастар език Анхира, ние влизаме във връзка с възвишените Същества, които образуват пространството. От тях черпим сила, знание, подтик за работа. Те постоянно изменят условията ни и самите нас. „Но идете в Галилея, там ще Го видите.“ Галилея е светът на мисълта. Човек, в когото умът не е развит, лесно става плячка на нисшите духове. Светлата мисъл, добрите чувства пазят човека от нападението на нисшите духове. Човек се огражда от злото с добрите си мисли, чувства и постъпки. Те го пазят, както атмосферата пази Земята от небесните камъни и вредните лъчи. Бог е в делата на човека. Зад делата седят чувствата, а зад чувствата седи мисълта. Бог е в съзнанието на човека. Не Го търсете в пространството тук или там. Намерите ли Го в себе си, ще Го видите навсякъде. „Но идете и кажете на учениците Му, че възкръсна от мъртвите и ето, отхожда преди вас в Галилея, там ще Го видите.“ Учителя може да срещнете и видите и сега - в идейния свят, на високия връх. Призовани сме да работим за великото и свято дело за обединение на човеците чрез любовта към Бога в едно Велико Братство. То съществува, тази идея е реалност във висшия свят на духа - Галилея, и сега слиза на Земята. Но не е достатъчно желанието да служим на една велика идея. Трябва знание, трябва сила, трябват методи за работа, трябва връзка жива, непреривна с великия Разумен свят, който работи за този идеал. Учителя дава това знание в своите беседи, лекции и песни. Учителя Е този Път. Затова един ден всички ще потърсят Учителя. Човек е силен с онова, което Бог му дава. Ученикът е силен с онова, което Учителят му дава. Всички, които са възлюбили Господа, образуват Великото Бяло Братство. То работи за мира. То работи да се измени обстановката, и то по закона на свободата. Какво търпение и любов се изискват за тази работа! Под тънката кора на съвременния скептицизъм дремят стари суеверия. Когато те се пробудят и овладеят човека, той е безпощаден. Той се превръща в дивак, ограничен, жесток, фанатичен. Той се кланя на идоли и фетиши, търси прорицатели и духоведци, научното лустро пада и дивакът от каменния век се изявява. В това отношение човекът не е отишъл много напред, ако и да излита в космоса. Но човеците ще се изправят постепенно, ще се просветят и превъзпитат, ще се облагородят и издигнат, тъй както направиха в науката и техниката. В тази посока трябва да се работи. Човечеството няма да загине, над него бди Великият Разумен свят. Той го пази и ръководи. Духът на новия живот вее по Земята. Това е важно днес. Това е същественото! Земята не се движи механически в пространството. Затова в движението и няма геометрическа правилност, а има отклонения. Те показват, че една велика Разумност определя движенията и. Това е един разумен живот, в който влиза нещо ново. Движението на Земята в пространството не е механическо, защото пространството е живо. „Но идете в Галилея, там ще Го видите.“ „Учителят“ - това е велика Идея, която изпълня Всемира. Той се е изявявал в миналото, изявява се днес, ще се изявява и в бъдеще - всякога по нов и неповторим начин. Учителят не зависи от никого и няма нужда да бъде утвърждаван и узаконяван от каквито и да било сили или власт. Той е над всеки човешки живот. За него няма ограничение. Той не зависи от никого, Той се изявява както иска и където иска. Той вдъхновява и подхранва всяко творчество. От Него зависи всичко - живот, сила, богатство. Той е, който утвърждава и благославя. Той е, който кредитира всички. „Но идете в Галилея, там ще Го видите.“ Когато иска, Учителят взима образа на човек. Това е епоха. Всъщност, Той е във всеки добър подтик, във всяка добра постъпка, във всяко добро чувство, във всяка светла мисъл. Той е Живият огън. Доколкото съвременната наука спомага за развитието на човешкия ум, и тя е метод за познаване на Учителя. Доколкото религията облагородява човешкото сърце, и тя е път за познаване на Учителя. Доколкото работата развива волята, укрепва духа и тялото, и тя е явление на Учителя. Делото на Учителя е всемирно, вечно. Човешките институти имат своето предназначение, но с Учителя нямат нищо общо, и той няма нищо общо с тях. Делото на Учителя се извършва по своите предвечни закони. Те не може да бъдат спънати от никоя сила. Който търси Учителя, трябва да се издигне до света на Учителя. Който търси истината и радостта, трябва да се издигне до света на Учителя. Който търси знание и мъдрост, трябва да се издигне до света на Учителя. Това е пътят на ученика. „Но идете в Галилея, там ще Го видите.“ Съществува един закон на доброто. Всяко добро иде от него. Съществува един извор на любовта. Всяка любов иде от него. Съществува един извор на знанието, всяко знание идва от него. Съществува един извор на всички блага, всяко благо иде от него. Съществува един извор на живота, всяко същество, и най-малкото, е свързано с него и се подхранва от него. Всякога посрещайте Господа и за всичко благодарете. Едно е важно - да чуВства човек Божието присъствие. Истината - това е светлината, която озарява човека отвътре. Тя изявява Божието присъствие в човека. Всичко в човека трябва да говори за обичта му към Истината - всяко движение, мисъл, чувство, постъпка, поза. Две качества се изискват от ученика: кротост и смирение. Който има тези качества - „Наближило е Царството Божие“. Кротостта значи да не коригираш Божественото. Смирението значи да знаеш своето място в Божествения живот и да бъдеш благодарен. Кротостта и смирението подготвят идването на Мира - достояние на Синовете Божии. „Но идете в Галилея“ - в идейния свят. Някои търсят Учителя някъде - а Той е навсякъде. Няма място, където Той да не е. Какви красиви образи ни е оставил нашият Учител: „Първият лъч на изгряващото Слънце“ - моментът, когато Бог посети човека; това е идеята, тя е важна, а не самата картина. „Чистият планински извор“ - символ на живота; „Житното зърно“ - емблема на човешката душа. „Лозата и пръчките“ - връзката на човешката душа с всемирния Живот. „Многоценният бисер“ - богатството на човешката душа, добродетелите, които пазят човека. „Криновете в полето“ - красотата на човешката душа. Това са красиви образи! По хиляди и неизброими начини ни се изявява Учителят. „Но идете в Галилея, там ще Го видите.“ Учителя ще познаеш първо в себе си, в своите мисли, чувства и постъпки, после в природата, и в своите ближни. Като намериш Учителя в себе си, ще Го видиш и ще разговаряш с Него. Ще Го видиш в своите мисли, ще Го видиш и в мислите и чувствата на своите ближни. Като Го намериш в себе си, ще Го видиш в природата, ще разговаряш с Него чрез тревите, цветята, чрез всички твари. Цялата природа за Него говори. Учителят е, който говори в живата природа. Като почнеш да Го виждаш в човеците, ще дойде мирът в света. Ще паднат всякакви прегради и ограничения, и хората ще се почувстват братя. Тогава човек ще влезе в Големия живот, Във всемирния Живот - вечния и светия. Днес Бялото Братство работи сред човечеството. То работи да се избегне тази смъртна опасност, която е надвиснала над света. И то ще спаси човечеството! То има власт и сила за това. Идването на Учителя е знамение и залог за бъдещето. Ние сме пред зазоряване, пред най-ранна зора, на изток едва светлее. Иде новият ден. Иде културата на Любовта и Братството. „Той иде.“ Юни 1966 г. София - Изгрев * * * Съборни дни - август 1966. ПОСЛАНИЕ от Братския съвет по случай Съборните дни на Бялото Братство „Вие сте ми приятели, ако пазите моето учение.“ Йоан, 15:14 Обични братя и сестри, ПоздраВяваме ви със Съборните дни - дните на братска среща на онези, които живеят в Божията Любов! Съществува едно Велико Братство на онези, които живеят в Божията Любов. То е навсякъде - и в този, и в онзи свят. Проследете пътя на човечеството и вижте, какви велики хора са живели на Земята, хора на любовта и вярата, хора на велики подвизи. Помислете, какви философи, поети, художници, музиканти, строители са живели, носители на възвишени идеи, мисли и чувства, и какво богатство са оставили на човечеството. Помислете, какви мъченици, през всички времена, са дали скъпи жертви. Какво себеотрицание са показали за доброто на човечеството, борци за правда, свобода и братство. Това е най-хубавото, което човечеството е дало, това е цветът и плодът, който то е принесло. Всеки подвиг е плод на Духа. Всички, които работят и творят, в която и да е област на живота, черпят вдъхновение и сила от Божията Любов. Учителя казва: „Всички ще се стремите към Божията Любов, тя носи смисъл и свобода за душата и ума“. Божията Любов храни и поддържа човечеството. От Нея майката и бащата черпят сили. От Нея героят черпи дързост, вяра и сила да извърши своя подвиг. От Нея ученият черпи търпение и воля да придобива знание. Художникът, който внася красота в живота, от Нея черпи вдъхновение. Онези, които изкачват високите планински върхове, онези, които отиват на полюсите, онези, които преодоляват пустините и океаните, онези, които излитат в космическото пространство, всички - знайни и незнайни герои, черпят подтик, сила и вдъхновение от Божията Любов. Ако искате да се запознаете с духа на епохата, ще го търсите в най-добрите представители на човечеството. Те са носители на този дух, те живеят в Божията Любов. Божията Любов докосва човешките души чрез Словото, чрез великите творби на изкуството. Тя събужда жаждата за знание и утолява тази жажда. Тя събужда копнежа към чист и свят живот, и отговаря на него, като изпраща учители и наставници на човека. Божията Любов е велик живот, живот на интелигентни, разумни, силни души. Те са, които повдигат човечеството и го водят напред в пътя на живота. Чрез тях идат всички блага на живота. В молитвата е казано: „Господ и Бог на Великата Жертва“. Бог е, Който се жертва в мъчениците. Те са служители на Божията Любов. Едно е важно в света - делото на Великата Божия Любов. Днес в света работи Братството на Божията Любов. То ще спаси човечеството. Имайте вяра непоколебима! Съдбата на човечеството е в добри, силни и чисти ръце. Велика привилегия е човек да живее в Божията Любов. През него тече Божията мисъл, Божията любов и сила. Пак в молитвата е казано: „Да се весели Твоят Дух в моята душа, и да се радвам аз в присъствието на Твоята светлина“. Бог е, който дава подтик за всеки подвиг и жертва. Извън Божията Любов е смъртта и адът. Ако търсите вечния живот, той е в Божията Любов. Тук смърт няма - животът се изявява от свят в свят, във все по-голяма пълнота и съвършенство. Ние сме потопени в Божията Любов. Тя е средата, в която живеем, въздухът, който дишаме, храната, която приемаме. Това е свят чувствителен и отзивчив. Тези, които живеят в него, трябва да бъдат внимателни за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, защото тук живеят онези, които обичаме и които ни обичат. Ученикът пристъпя с благоговение и свещен трепет в този свят. Чистота и истина трябва да го съпътстват, за да не наруши мира и съзвучието на този свят. Ученикът на Божествената школа работи, учи и се подготвя да живее в Божията Любов. Молитвата е стремежът на човешката душа да бъде в съгласие с този свят, да работи заедно с онези, които работят там. Затова ученикът започва и свършва деня с молитва. Спомнете си и малката молитва, дадена от Учителя: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот“. С нея благодарим при почване и свършване на яденето. В живота всички блага идат от Божията Любов. Всеки плод е израз на нея. Божията Любов е велик Живот, живот на любящи души. Те образуват Великото Бяло Братство. Ако има някой, който е изявил Божията Любов в нейната пълнота и съвършенство, това е Учителя. Пожелаваме ви през тази година да пребъдвате в Божията Любов, да общувате и работите с онези, които живеят в нея. Който живее в Божията Любов, в сърцето му гори Свещеният Огън. Той ходи „без страх и без тъмнина, с обич и виделина“. „И това е живот вечен - да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Мирът на Учителя да бъде на всички ученици! Август 1966 г. София - Изгрев * * * 22 септември - начало на Учебната година 1966/67. НАРЯД Обични братя и сестри, Есенното равноденствие ще отпразнуваме в 5 часа сутринта с изпълнението на следния ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом - песен · 3. Молитва на Братството · 4. „Химн на Великата Душа“ · 5. Евангелия: от Матея - 5 гл., 1 - 17 ст. от Марка - 4 гл., 1 - 10 ст. от Лука - 8 гл., 1 - 19 ст. от Йоана - 15 гл., 1 - 10 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа от Учителя: „Запалената свещ“, от т. „Ще управлява всички народи“, неделни, 1920. (Който няма тази беседа, да си избере друга.) · 8. Песента „Благословен Господ Бог наш“ · 9. Слово от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царстовото Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ (веднъж) · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов“ (три пъти) След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Изпращаме ви Мисли за всеки ден 1966/67 година. През новата учебна година ще се продължи четенето в събранията на беседите и лекциите, до които се е стигнало миналата година. Почивка (пост) - един ден в седмицата: от четвъртък на обяд до петък на обяд, според дадения ни от Учителя ред в миналите години. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до учениците по случай началото на учебната 1966/67 г. „Не се запаля свещ, за да се тури под шиник, но на светилника, да свети на всички.“ Матей, 5:15 Словото е вечно, то не може да се загуби. Привет на учениците на Божествената школа, които търсят знание и мъдрост, които вървят в пътя на доброто! Знанието е за онези, които го обичат и работят прилежно, за да го придобият. Заобиколени сме от любящи същества, които ни дават всички добри условия и ни учат. По случай деня на ученика - началото на Учебната година, споделяме с вас мисли за учениците. Познаването на Бога е най-висшето знание. Бог опитва човека и с доброто, и със злото. Те са реактиви в Неговите Ръце. Помни: И когато врагът те среща, Бог те опитва, дали ще Го познаеш. Човек е потопен в светлината на Слънцето, тя работи в него. Светлината, видима и невидима, е всемирният език. Над светлината седи мисълта, над мисълта - любовта. А любовта иде от Бога. Учителя казва: „Помнете: Бог ви Люби“. Животът е изявление на един велик Разумен свят. Той създава формите, за да се изявява чрез тях. Формите преминават, но Разумният свят, който ги е създал, е вечен. Той може да ги създаде отново, когато и където поиска. Идеите са живот на възвишени същества. Те идат до нас, за да ни повдигнат. Идеите организират живота. Божествените идеи са като Слънцето, силата на тяхното лъчение е огромна. Техните лъчи отиват във Всемира. Пространството е живо и организирано. Божествените идеи обединяват душите, те са връзката между тях. Те са, които ги поддържат и пазят. Светлината не се губи; като излезе от един център, тя отива към друг, тя има свой път и своя работа. Докато се върне към първоизточника си, тя минава през умовете и сърцата на безброй души, те я насочват. Това движение се извършва във висшите светове. Някои скърбят за близки и обични, които са загубили. В света на формите познаваме любимия човек по лицето, фигурата, гласа, характера. Ако бихме познавали в него онази неповторима Божествена искра, ако бихме го познавали в неговите мисли и чувства, и да си замине от този свят, пак бихме го видели на екрана на нашето съзнание, пак бихме го открили в нашите мисли, чувства и постъпки. Това е общуване с него, това е разговор. Връзката не е прекъсната. Срещата на душите не е случайна, не е случайно, кога ще се срещнат двама души и как ще протече тяхната среща. Пътищата на човешките души и на звездите се определят от едни и същи закони. Движението на светлината е сложно явление. Светлината се разпространява в пространството, където се засреща и интерферира с безброй лъчи. Светлинният лъч не е линеен, а сферичен. Като се разпространява в това живо пространство, той претърпява ред превръщания. Съвременната наука едва сега се доближава до тези въпроси. На Земята светлината създава органическите форми. Зад малкото цветенце седят разумни същества, които са го създали. Чрез него те говорят. Чрез него те работят. Цветята не са създадени само за пчелите, те имат друго предназначение и друга служба. Те са лаборатории на природата, в които тя изработва специфични вещества и енергии, необходими за Всемирния живот. Откъде идат тези чудни форми, багри и аромати? Какво целомъдрие и достойнство има в малкото цвете, каква сдържана красота! Цветята подхранват в човека хубави чувства. Впечатлението от тях заляга дълбоко в душата му, втъкава се и в неговите мисли, чувства, творчество. Вземете пример от цветята и хвалете Бога тъй възторжено и смирено, като тях. Във всяко същество, било то и най-малкото, гори скрито желание да се пожертва. Това е чувството за единство с Всемирния живот. Заради него то е готово да се пожертва. Това повеление е толкова силно, че като дойде моментът, то се изпълнява. Погледнете зрялата нива. Каква сила е концентрирана в нея - силата на Слънцето - сила Божия! „Слънцето е мисълта на Бога“ - казва Учителя. Ние не се възхищаваме от атомната сила, която се хвали, че ще унищожи цивилизацията, но от силата, която отваря пъпчицата на цвета, която пълни житното зърно с хляб и плодовете със сладост - пред нея се прекланяме с обич и почитание. На учениците на Божествената школа казваме: Бъдете жреци и служители на Бога живаго - носители на Неговия живот, мисъл, идеи. Работете за повдигането и освобождаването на човека. Всички честни и добри хора са наши братя, с тях можем да работим, независимо от това къде се намират. Но от лъжата и лицемерието се отвращаваме. Христос е предупредил учениците си за едно нещо: „От всичко най-много се пазете от кваса фарисейски, който е лъжи и лицемерие“. Новият човек мисли за благото на всички, за доброто на всички. Той зачита правото и свободата на всяко същество, било то и най-малкото -онова право на свобода, което Разумната природа му е дала. Новият човек живее за Цялото. Той чувства единството си с него. Във всяко същество той вижда проявление на Единния, всемирен живот и му отдава почит и уважение. Едни хора са почва, други - семена. Хора, които нямат идеал, които нямат подтик да работят и учат, са почва. Ала в нея са посадени семенцата. Ученикът знае това и цени почвата. Че в почвата става гниене, това е естествено. Ако плевелите виреят добре, и семенцата ще виреят добре - значи почвата е добра. В „Свещените думи на Учителя“ е казано: Лошите хора винаги ще останат лоши, а добрите - добри. Лошите хора Бог ще направи корени, те отиват надолу, към центъра на Земята; а добрите хора ще направи клони, те отиват към Слънцето. И едните живеят, и другите живеят - те си помагат. Тъй ще бъде примирението. Облаците не са само, за да разнасят влагата. Те изпълняват и много други служби. Че в тях обитават същества, че вършат работа в пространството, това науката тепърва ще научава. Чувствителният човек долавя, че едни облаци са приятни, приветливи, други - зловещи. Всички форми са изпълнени с живот, видим и невидим. Пред прага сме на нов свят. Днес парапсихологията изучава новите дарби и способности, които се събуждат в човека, силата на мисълта и чувствата, възможността да се предават те на разстояние. Но парапсихологията вече тъпче на едно място и ако тя не отвори вратите на невидимия свят и не въведе човека в него, ще остане безплодна. В беседите и лекциите на Учителя е дадено онова знание, което разширява съзнанието, задълбочава мисълта, прояснява погледа, облагородява сърцето, освобождава от суеверия и заблуждения, въвежда човека във Великия всемирен живот. Беседите и лекциите на Учителя трябва да се проучват. В тях са дадени и методите как да се прилага това знание. Като работи, ученикът постига онези малки резултати - плод на неговото прилежание и послушание. На учениците на Божествената школа пожелаваме през тази година малките постижения, тъй естествени и прости, както всяко здраво растение в природата. Учителя казва: „Радвайте се, че сте облечени в дрехата на Живота, и колко е хубава тази дреха! Радвайте се и за всичко благодарете. Радвайте се, че участвате във Великия живот и сте частица от него. Колко грижи се полагат за нас! Помнете: Бог ви люби“. Септември 1966 г. София - Изгрев * * * 27 декември - Денят на Учителя 1966. НАРЯД Обични братя и сестри, По случай заминаването на обичния ни Учител на 27 декември т.г., в 5 ч. сутринта, ще се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. Псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 5. Евангелия: от Матея - 5 гл, 1 - 12 ст. от Марка - 6 гл., 30 - 45 ст. от Лука - 7 гл., 4 - 9 ст. от Йоана - 14 гл., 22 - 51 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа от Учителя - по избор във всяко братство · 8. Песента „Иде, иде, сам Той иде“ · 9. Из словото на Учителя: За служенето · 10. Слово от братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! от Братския съвет БРАТЯ И СЕСТРИ, По случай 27 декември 1966 г. ние ви поздравяваме със словото на Учителя: ЗА СЛУЖЕНЕТО Трябва да служим на Господа. Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас. Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони! Да служим по свобода! Какво се иска от човека, за да служи на Бога? Пълно себеотричане! Всеки, който служи на Бога, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Няма по-велико нещо в света от това да служим на Бога! И ако ние си подадем ръце да служим на Бога, няма ли да оправим света? Ще го оправим! И ако ние се съединим помежду си, ако се съединим с Небето, няма да има нищо невъзможно. Човек може да живее само по един начин. Този начин е човек да служи на Бога. Често ме питат: „Кажете ни, как трябва да се служи на Бога?“ Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. Това не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи служенето на Бога е естествено не само за човека, но и за най-малките животни. Задавали ли сте си въпроса кога можем да служим на Бога? Истинската философия седи в това: като станем сутрин, да отправим ума си към Бога - към Този велик Принцип, и да си кажем: „Днес ще обичам всичко заради Бога!“. Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си. Но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия път, то започна с най-мъчното учение - служенето на себе си, вследствие на което дойдоха най-големите страдания и Земята се обърна с главата надолу. Служенето на Бога подразбира възможности при всички условия. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. Казвам: сега е време да служим на Бога! Кога друг път можем да Му служим? Сега е най-благоприятното време. Човек е дошъл на Земята да служи, а не да му слугуват. Истинското служене е служене от Любов. Син человечески не дойде да Му служат, но сам да послужи. Любовта подразбра служене. Днес Бог изисква от всички хора да Му служат - да бъдат проводници на Неговата Любов. Защо е нужно човек да служи на Бога? Защото само по този начин той ще научи законите на Любовта. Без служене Любовта е неразбрана. Вечната Любов се основава на служенето. * * * СЛОВО от Братския съвет за 22-та годишнина от заминаването на обичния ни Учител и Новата 1967 година МИРЪТ „Мирът носи Божията радост.“ „Мирът Божий превъзхожда всяко знание.“ Учителя Мирът е дар на Духа. Където е Духът , там мирът присъства. Когато в съзнанието проникне идеята за Единния всемирен живот, когато човек я преживее дълбоко, тогава мирът започва да го озарява, да го осветява отвътре. Човек постепенно излиза от тесния кръг на личния живот, влиза в Големия живот и намира връзките си с него. Пътят на мира е път на учение и възпитание. Дълго трябва да работи човек, докато придобие мира. Без Бога не може да има мир - нито вътрешен, нито външен. Молитвата е първата и най-важна работа. Ученикът започва деня с молитва и свършва деня с молитва. Молитвата е връзка - чрез нея човек черпи сила и живот от Единния източник. Молитвата поддържа здравето - телесно и духовно. В молитвата човек призовава Божия Дух. Той е, който изцелява. Който владее свещеното изкуство на молитвата, избавя се от много беди, но и на мнозина помага. В „Добрата молитва“ е казано: „Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни“. Човек може да има всичко - дарби, способности, знание, сили, власт, богатство, но ако Бог не осветява духа му и не озарява сърцето му, те нищо не го ползват. Христос каза на учениците си: „Мир ви оставям, моя мир ви давам“. Има един всемирен език, на който говорят всички същества. Той се възприема непосредствено отвътре. Колкото по-напреднало е едно същество, толкова по-пълно го възприема и по-съвършено го изразява. Човек може да предаде този език чрез слово, чрез музика, чрез движение, багри, форми -всички изкуства са превод от този език. Великите творци на човечеството, хората на мисълта и знанието, обществениците и работниците в изкуството и живописта се упражняват да превеждат от този всемирен език, ама колкото и да са съвършени техните опити, само малка част от него могат да предадат, голямото остава неизказано. Този език е неизчерпаема съкровищница на знание и мъдрост. Разумният свят, който ръководи човека, дълго време го е подготвял и учил, за да може той да чете Книгата на Живота. Който разбира този език, той разговаря с Бога, с ангелите, с напредналите братя на човечеството. Този език трябва да се изучава непрестанно. В школата на Бялото Братство се изучава езика на живата разумна Природа. Всяка форма на живота е „дума“ от този език. Всяко движение, ритъм и красота - това е говор. Изгревите на Слънцето, песента на течащите води, движението на облаците, формите, багрите, чувствата, които пълнят сърцето, всеки добър подтик - това е говор на Вечния. Малкият живот трябва да бъде в съгласие с Големия. Това е наука. Това е път. Дълго трябва да работи човек, докато си създаде мироглед, докато си изгради характер. Това е работа за цял живот, за много животи. В тази работа човек трябва да бъде ръководен от Учител. В школата на Бялото Братство ученикът се подготвя да влезе в Големия живот. Братството е идея на Всемирния живот. Като работим за Братството, работим за мира. Тук човек ще намери своите братя, работниците на мира по цялата Земя. Това е среща със самия себе си. Нека външната обстановка да не помрачава вътрешната виделина. Всяко същество, било то и най-малкото, съществува, за да се изяви Бог чрез него. Следователно то може да бъде и път към Бога, път към великия Живот. Нека това определя отношението ни към всички. Човечеството на Земята не е изолирано от другите същества в Космоса. Днес астрономите приемат, че във Всемира съществуват безброй светове, подобни на нашия, които имат същите условия за живот, и следователно живот, подобен на нашия. Някои от тези човечества са по-напреднали, други са в първични стадии. Христос е изразил това образно: „В дома на Отца моего много жилища има“. Под „Отца“ се разбира великия всемирен Живот. Връзката между човечествата във Всемира се осъществява постоянно. Разумната природа е създала пътища за това. На Земята са идвали и идват напреднали същества от други човечества. Какво всъщност са великите Учители, философи, учени, поети, музиканти, общественици, хора на работата и изкуствата, които водят човечеството напред? Това са големите братя на човечеството. Те владеят законите и силите на материята и като работят в съгласие с разумната Природа, могат да си създадат тяло където и когато искат. Това са естествени пътища на Природата, по които човечествата общуват във Всемира. Пътуванията с механизми са ограничени. Това са упражнения. Те разширяват съзнанието, укрепват волята, повдигат духа. И те се ръководят от напреднали братя на човечеството. Човешкият мозък е чудесно устроен. Какви сили функционират в него, какви способности и служби има, какво се извършва в този магически фокус? Тъй както е устроен, с тази овална форма, върху него се проектират всички светове на Всемира. Той е инструментът, който приема и предава всемирния език. Той от него превежда. Мозъкът е мощно динамо, свързано с небесните тела. Той долавя сигнали от най-далечните светове и има способността да ги усилва милиарди пъти; и като ги обработи, възникват идеи, мисли, чувства, картини, образи - един далечен свят започва да говори. Тъй човек разговаря със своите братя от Всемира. Великото единно Знание се предава през пространството. Човек участва в космичния живот. Човечествата във Всемира общуват помежду си, те имат общ живот. Днес се говори за обединяване на вярващите. Но обединението на вярващите съществува. То се осъществява не по решението на църкви и конгреси, не чрез заповеди, то иде като резултат на едно разбиране, на един мироглед, на едно дълбоко преживяване - Единството на живота. Дошло е време човек да живее в Големия живот, да го чувства като свой живот, да изучава и зачита неговите закони. В това седи великата наука. Разумната природа е наредила тъй, че човек да прекара половината от живота си в личния, половината - в Големия живот. Наричат го „сън“, но той е пребъдване в Големия живот. В него човек си почива, обновява се, от него черпи сили. Много неща донася човек, като се завърне от „бащиния си дом“. Малкият живот е даден на човека, за да опита Големия живот. Пророкът казва: „Ето, няма вече време!“. Какво състояние е това? Няма време - няма и пространство. Времето и пространството са свързани с индивидуалното съзнание. Има нещо отвъд времето и пространството. „Няма време“ - разбираме, че малкият живот се възвръща в Големия живот, изчезва в него, но не се изгубва. Като се яви човекът, явяват се времето и пространството. Те са проекции на Реалността върху екрана на съзнанието. Когато падне илюзията на личността - преградата, която отделя човека от Големия живот, човек преживява живота на Цялото. Много пчели са работили за капчица мед. Бог е работил в тях. И в цветята, които са образували нектара, Бог е работил. Хората са слепи, че не виждат Бога! Да виждаш Бога - това е истинското виждане. То е виждане не само на очите, но на сърцето, на ума и на душата. Преди години Учителя държа беседата „Разцъфтяване на човешката душа“. Човешката душа се отваря за великия всемирен Живот, приема го и го изявява. Това става днес. Една мощна, светла вълна обхваща човечеството отвътре. Човечеството ще бъде спасено от неговите големи братя. Не виждате ли, че днес „злото е слуга на доброто“? Щом вярващите не искат да свършат работата, която Бог им е възложил, ще я свършат безверните. Бог работи в света. В Неговата ръка са и доброто, и злото. Те са сили на Живота. Той си служи с тях където и както намери за добре. Наставления към ученика: Издирвай хубавото в живота - онова, което е добро и разумно. Него следвай. Приемай го, откъдето и да иде. То има един източник. Всеки човек и всяко същество носи искра от него. Тази Божествена искра оправдава всяко съществуване. Срещата с едно същество е благословение. Виж, какво иска да ти каже Бог чрез него. В света Бог говори. Бъди чутък за Неговото Слово. Какво значи „днес“ да виждаш Божествения план? Да виждаш как Той работи, да разбираш как Той си служи и с доброто, и със злото -това е примирението на двете сили. Над тях седи Божественият живот. Него търси във всичко. Като виждаш Бога в едно същество, ти научаваш нещо ново, онова специфичното, което то носи. В живота хубавите неща са толкова много, че с лошото човек може и да не се занимава. „Братството е голям живот, по-голям от него е Царството Божие, над Царството Божие е Божествената Любов.“ - тъй казва нашият обичен Учител. Това е Пътят. Това са стъпките на душата. Велики перспективи седят пред ученика на Божествената школа. Слънцето дълго време трябва да грее плода, докато узрее. И какви блага внася то в него! Човешкото съзнание зрее като плодовете. Годината 1967-а подготвя идването на мира. За учениците на Божествената школа тя ще бъде година на мир и творчество. В едно писмо до ученик Учителя казва: „Ние ще обновим Божия дом. Ще вземем Царството Божие с любов. Ще го държим с обич и крепим с дух. Това е вътрешният смисъл на новото учение, което Божият дух носи в света. Сегашните времена са само предисловие, подготовка за идването на Синовете Божии.“ Ние приветстваме учениците на Божествената школа с днешния братски празник и с Новата 1967 година! Където и да се намират по Земята, те са носители на мира. Декември 1966 г. София - Изгрев За 1966 г. липсва наряд за Съборните дни.

1965. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Обични братя и сестри, Празникът на Пролетта тази година ще се отпразнува така: На 21 март, неделя, в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91 псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Молитвата на Братството · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Евангелия: от Матея - 13 гл., 24 - 30 ст. от Марка - 12 гл., 1 - 12 ст. от Лука - 8 гл., 1 - 18 ст., от Йоана - 10 гл., 1 - 18 ст. · 7. Песента „В начало бе Словото“ · 8. Беседата „И Бога за свой Отец казваше“, от т. „Който дойде при мене“, 1924-25. · 9. Тайна молитва · 10. „Отче наш“ · 11. Песента „Благословен Господ Бог наш“ · 12. Слово от Братския съвет · 13. Мото: „Господи, боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие.“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ След това ще се направят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. ПОСЛАНИЕ „И уподоби се Царството Божие на многоценен бисер, който като го намери човек, продаде все, що имаше, и купи го.“ Матей, 13:46 Обични братя и сестри, Днес празнуваме един от празниците на Природата - духовната Нова година. В живота непрестанно се влива нещо ново. На него се дължи всяко движение и всички промени. Новото иде от онзи велик Божествен ред и порядък, който сега слиза на Земята. Ние го наричаме Царство Божие. Божественият ред и порядък прониква цялата Вселена. Навред във Всемира, в безчислените светове се простира Царството Божие. Някой пита: „Къде е то?“. Царството Божие не е по място, то е навсякъде. Всеки ден ние се срещаме с Царството Божие. Всички блага на живота идат от него: един зрял плод, едно цъфнало цветенце, житното зърно, милувката на майката, изгряващото Слънце - всички те проникват Царството Божие. Да познаваш Царството Божие, да го очакваш, да го посрещаш, да го приветстваш, да го приемаш и изявяваш - в това седи радостта на живота. Царството Божие иде непреривно, то подхранва всички хубави явления. Божественото учение е учение за Царството Божие. Христовото учение е учение за Царството Божие. Учението на Учителя е учение за Царството Божие. Те са едно. Божественото учение може да се преподава от амвона на храмовете и от катедрите на университети и академии, но за него най-подхожда не някоя човешка сграда, а великият небесен купол, осветен от Слънцето и звездите, където ветрецът повява, облаците плуват, планинските върхове присъствуват. Такъв салон най-подхожда за Божественото учение. Него Бог ни е дал и никой не може да ни го отнеме. В него Бог говори и ни учи. Няма какво по-хубаво да желаем от това. При тази обстановка животът на Братството се развива естествено, както текат водите, както изгрява Слънцето. Защото Братството е явление на Царството Божие. В него е вложена идеята за единството с Бога. И тъй, Братството съществува не по човешко, а по Божие благоволение. Божественото учение се е давало в миналото, но то е било затваряно в храмове и светилища, обременявано и затъмнявано от обряди и церемонии, използвано за власт и корист. За тази епоха обаче Божественото учение ще остане свободно от всякакви форми и ограничения. То може да си служи с такива, но ще бъде свободно от тях. Днес Божественото учение изгрява свободно във всичката своя красота, сила и светлина. Неговата емблема е изгряващото Слънце. То навлиза в живота отвън и отвътре. То е достъпно за всички. Днес всички са призовани на Божествената трапеза. За тази епоха Божественото учение няма да бъде затворено в храмове и светилища, привилегия за малцина. „Не се запалва свещ, за да се тури под шиник, но на светилника, да свети на всички“, казва Христос. Като посрещаме изгряващото Слънце, ние се свързваме с живота на Слънцето. Някои питат: „Има ли живот на Слънцето?“ Има! Всички органични форми са проекция на живота на Слънцето. Обаче животът не е неизменно свързан само с органическите форми. Животът има безброй свои състояния и неограничени възможности. Животът се проявява при всички условия. Учените още не могат да отговорят на въпроса какво представляват кристалите, растенията и животните. Те са проекция на законите, силите и качествата на Единния Живот - животът на Бога. Това е отворената книга на Природата, живото Слово, което винаги трябва да изучаваме. Човек е свързан Космоса, с целокупния Живот и е едно с него. Той го приема съзнателно или несъзнателно; той има органи за това, които знае и които не знае. От звездното небе идат към нас съчувствени лъчи. Те ни благославят и подкрепят. Връзката между човешките души и звездите е тъй реална, както водите на извора, от които пием. От звездния мир към нас текат видими и невидими струи. Тъй възникват в нас мислите, чувствата, пораждат се идеите, събуждат се силите и способностите, идва вдъхновението. Всеки човек е призван да участва в творението повече или по-малко. Това явление също принадлежи на Царството Божие. Учениците на Божественото учение са работници на Царството Божие. Те са по цялата Земя, сред всички раси, народи, религии и класи. Каквото и име да носят, те са едно. Ученикът на Божественото учение страх и безпокойство няма. Той работи с мир и упование. Смърт няма - от Великия живот идем и в него се връщаме. Всяка дарба, всяка способност и сила се подхранват от живота на Царството Божие и се оправдават, когато са осветени от него. Вселената е храм на живия Бог на Любовта. В този храм се извършва непрестанно служение, възнасят се молитви и благодарствени песнопения. Великото хваление се предава и приема от слушател на слушател, тъй - във всички светове. Тъй дните на творението се редят и днес, тъй се ражда новият човек, тъй идва Царството Божие в човешката душа. Благословение е да участва човек във Великото славословие. Казано е: „Бъдете свещеници и служители на Бога живаго“. Както пролетта идва, тъй в човешките души разцъфтява любовта към Бога. Това е новото, което идва сега в живота. Това е новата култура, културата на Царството Божие, която нашият обичен Учител възвести и за която работи. Ние ви поздравяваме с Пролетта! Ние ви поздравяваме с Новото, което идва! 6 март 1965 г. Братският съвет София - Изгрев 12 юли - Петровден 1965. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година Рожденият и Именият ден на обичния ни Учител ще се отпразнува, като в 5 ч. сутринта се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91 псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: от Матея - 16 гл., 19 - 20 ст. от Марка - 10 гл., 13 - 16 ст. От Лука - 17 гл., 20 - 37 ст. от Йоана - 12 гл., 44 - 50 ст. Откровение - 19 гл., 11 - 16 ст · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа: „Извор на Любовта“, от т. „Вечното благо“, съборни, 1944. · 8. Песента „Бог е Любов“ · 9. Слово от Братския съвет · 10. Песента „Иде, иде“ · 11. Тайна молитва · 12. „Отче наш“ · 13. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие.“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се Прославят Белите Братя в Божията Любов!“ След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет 1 юли 1965 г. София - Изгрев ПОСЛАНИЕ ТОЙ ИДЕ „Аз съм виделината на света. Който ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има виделината на Живота.“ Йоан, 8:12 Обични братя и сестри, Днес честваме Деня на Учителя. Ние, които живяхме с Учителя, слушахме Неговото Слово и имаме примера на Неговия живот, знаем, че Учителят взе образа на човек, живя между нас и ние видяхме светлината и опитахме Живота, който Той донесе. „Учителят“ е образ на Великото явление на Духа, което почва от Божествения свят и слиза в човешките души. С Него слизат на Земята голямо множество души, Негови работници, подготвени за това време. Те създават епохата, те са носители на Новата култура. Това е знамението на днешното време. „Идването на Учителя“ е новото, което влиза в живота. То е всемирно. Днес то се извършва с голяма светлина и сила. „Идването на Учителя“ -това е тържеството на Духа. Човек трябва да има виждане за това величествено явление. То се пред-шествува от друго явление - ликвидиране на старото и пречистване. За него работят други работници. Всички стари сметки между хората, всички стари форми на обществен и религиозен живот, всички остарели разбирания, суеверия, заблуждения, всички форми на робство, насилие и неправда ще бъдат премахнати. „Домът ще бъде очистен.“ Тогава ще дойдат „Синовете Божии“, съработниците на Учителя, носителите на Новата култура. Това явление никой не може да спре. Днес всички са призовани на работа за „Идването на Учителя“: и добрите, и злите, и вярващите, и безверници-те. В миналото верующи и праведни си мислеха, че трябва да се отделят и оградят. Създадоха религии и затворени общества от „избраници“, които единствени имат Истината и само те ще бъдат „спасени“. Какви ли не опити е правил човекът в своето невежество и жестокосърдечие. За тази епоха обаче не е така. Праведните ще живеят с грешните, за да ги изправят и повдигат. Просветените и разумните ще живеят с невежите и глупавите, за да ги просветят. Вярващите ще живеят с безверниците, за да им вдъхнат вяра, да им дадат посока на движение. Добрите ще живеят със злите, за да им предадат доброто. Това е новата педагогика, която Разумният свят днес прилага. Това е новият път - път не на отричане и бягство от живота, а път на утвърждение и разбиране, път на приемане на живота, път на работа. Днес трябват смели хора, силни, свободни, доблестни и честни. Повдигането на човека е общо дело, всички ще участват в него. Затова никой човек не трябва да бъде пренебрегнат и унижаван. Бог, ако иска, може да се прояви чрез лошия човек - щом му е дал живот, Той може да поиска от него да свърши някаква работа. „Учителят“ иде днес в света. Той влиза в човешките души, умове и сърца, и ги повдига, обновява и просвещава. „Учителят“ иде като Живот, Светлина, Сила, Добро, Правда, Истина и Любов. „Той иде“ - Мощният и Силният! Той иде като пролетта - сама тя невидима, а резултатите и видими. „Учителят“ иде днес за всички, не само за избраници. Религиозните вярвания на миналото бяха изрязани на каменни скрижали -твърди, неизменни, задължителни, фанатични. Днес няма нужда от каменни скрижали - Любовта иде в света. Животът струи отвсякъде, днес има движение, свобода, гъвкавост, мекота. Кой как ще разговаря с Бога - това е негова работа. Тук трябва пълна свобода и никакъв фанатизъм и ограничения. Важното е човек да бъде чутък за новото, което иде, да го долавя, да чува „тихия глас“, да бъде отзивчив и готов да изпълни неговите повеления. Това е пътят на ученика на Божествената школа. Учителя казва: „Ние не се кланяме на никакви религии, защото религията е създадена от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото културата е създадена от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето.“ Ние вярваме в Божественото начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено, покварено. Като е дошъл във великото училище на Живота, човек трябва да учи, да работи, да си създаде характер, да си изработи мироглед, който да почива на Истината. Това е голяма работа, работа за цял живот. Учителя е изразил това просто и съвършено: „Сърце чисто, ум светъл, воля диамантена“. В (правилника на) новата религия има само един член: любов към Бога. Правилното отношение към Бога е основа на здравето - телесно и духовно. Всяко знание, всички блага и условия идат от Великия Живот, когато човек е във връзка с него и мисли за Бога. Като възлюби Господа, човек ще има всичко, защото ще живее в „Дома Господен“. Любовта към Бога освобождава от всички ограничения. Бог е велик и необятен Живот. Когато някой ви говори за Бога, вижте доколко Бог е навлязъл в живота му. Това е неговото богатство, това е неговият капитал. Този капитал е жив, той расте непрестанно. Всеки човек е ценен, защото Бог по особен, неповторим начин се проявява в него. Всяка среща с човека може да бъде среща с Бога. Чувствата и мислите на човека са лъчи. Те отиват далеч в пространството и въздействат на всички същества. Някои от тях имат голяма сила, голям радиус на действие. Едни от тези лъчи са здравословни, целебни, а други са вредни. Всеки човек е под въздействието на тези лъчи на средата. Затова той трябва да знае кои да приема, кои да отхвърля. Човек трябва да има скромността на малкото цветенце, което, макар и скрито в храстите, свидетелствува за красотата на Божествения живот. Благодари за живота, който Бог ти е дал! Благодари за светлината и за всички добри условия, които имаш! Нека благодарността, радостта и мирът съпътстват живота ви! Всяка тревичка върши своята работа, и всяко същество, колкото и малко да е, има своето предназначение в живота на Цялото. Съвременната наука изучава, описва, подрежда, систематизира органическия свят. Това е необходимо, но един ден тя ще дойде до изучаването на всяко същество в живота на Цялото, ще знае неговото място, предназначение и служба. Тогава човек ще има истинско знание за живота. Духовната наука започва с изучаване живота на Цялото. Животът на Цялото е единният Божествен живот. Да намери човек мястото си в живота на Цялото, да пази неговите закони и повеления -това е отношение, това е разбиране, това е съзнателен живот. Това е пътят на ученика. Когато говорим за морал, разбираме живота на Цялото. Извън живота на Цялото никакъв морал не може да има. Когато говорим за морал, разбираме, че Бог присъства в човека. Добродетелите са сили в Божествения живот. Човек трябва да работи, за да ги придобива. Без Бога никакъв морал не съществува. Човек вижда, защото Бог е в него. Човек мисли, защото Бог е в него. Човек твори, защото Бог е в него. Ако Бог се оттегли, какво ще остане от човека? Човек обича, защото Бог присъства в него. Всяко същество черпи сили, знание и вдъхновение от Единния Вечен Извор на живота. Човек принадлежи на Всемирния живот. Великата Разумност осветява живота му. Божествената творческа Сила го вдъхновява и ръководи да работи и да твори. Всяка тревичка, всяко цветенеце, всеки плод са свързани със Слънцето. Някой казва: вие се кланяте на Слънцето. Не, ние го обичаме, защото то е изворът на живота. Човек трябва да познава живота на Слънцето. Човек трябва да различава в себе си онези мисли, чувства и състояния, които идат от Слънцето. Животът на Земята не е изолиран, той е свързан с Великия космичен живот и се подхранва от него. Ние и днес общуваме с целия Космос. Всяка пролет на Земята идват „космонавти“ от близки и далечни светове. Всеки ден ни посещават мисли и чувства, които идат от наши братя-човеци от най-далечни краища на Вселената. Пътуването в Космоса е преди всичко духовен проблем. То има дълбока вътрешна страна, т.е. то е задача на по-висшите измерения на живота. Днес науката едва е засегнала четвъртото измерение, а има измерения от по-високи степени, в тях възможностите на живота и на човека са неизмеримо по-големи. Всяка работа, която човек извършва, е тържество на духа над материята. Победа на Духа. Затова, като работи, човек утвърждава Духа. Има една „аритметика на Природата“. В нея 1 не е равно на 1 и 2 не е равно на 2. В нея 1 може да бъде равно на 30, на 60 и на 100. В нея 1 може да бъде равно на 400 и на 1000. Не става ли едно житно зрънце на 100 зрънца? В Божествения свят нещата могат да растат и да се смаляват. Христос и днес храни света с „пет хляба и две риби“. Някой пита, има ли възкресение. Възкресение има само за светлите умове и за чистите сърца. Всичко друго водите на живота ще утаят като почва за далечни времена, за далечни култури. Възкресението е връщане в Райската градина. Да излезе човек от Райската градина значи да напусне Любовта и да влезе в света на безлюбието. От човека зависи да живее в Райската градина или вън от нея. Истината е толкова свята и хубава, че човек за никого и за нищо не трябва да я жертва. Мирогледът на човека трябва да почива на Истината. Никакви заблуждения, никаква лъжа и лицемерие! Това е пътят на ученика на Божествената школа. Не роптайте против страданията. Те са огънят, който пречиства. Кол-кото повече е страдал човек, толкова по-добре е организирано духовното му тяло. Молитвата ни показва правата посока на движение. Човек трябва да се моли, за да не се отклонява от пътя. Молитвата е компасът, който Духът е дал на душата, за да пази тя правата посока в бурното море на живота. Някои търсят Бога по място, в пространството. А то няма място, където Бог да не присъствува. И в атома има Божествена искра. Тя обитава в ядрото. От нея черпят сила електроните. Тя свързва атома с Целокупния живот. Велико единство има във Всемира! В Господнята молитва е казано: „Да се освети Името Твое“. Човек осветява Името Божие с делата си. Не пропускайте изгревите на Слънцето. Всеки изгрев е неповторим. Той е химн на живия Бог на Любовта. Един гениален певец може да преведе този химн на Живота и да го изпее. Учените наричат „инстинкт“ Великата Разумност, която ръководи всички разумни същества. От същия велик Източник иде и разумността на човека. От него той черпи знание, което нарича наука. Идването на Сина Человечески ще бъде като светкавица, която проблясва от изток към запад. Идването на Сина Человечески е откровение. „Учителят“ - това е Духът на епохата, Духът на Новата култура. Той работи вече в света. Той ръководи и вдъхновява всяко творчество. „Той иде“ и с Него иде Великото войнство - душите, подготвени за тази епоха. Наистина, ние присъстваме и участваме днес във великото явление - „Идването на Учителя“. „Идването на Учителя“ е най-хубавото явление в живота. То е, което преобразява човека. Днес то иде във всички области на живота: в науката, в изкуството, в обществения и личния живот. Човек трябва да го познава и различава. Няма по-хубаво от това да виждаш и да приемаш Учителя, и да работиш с Него. „ТОЙ ИДЕ“! Това е съдържанието на днешната епоха. Приветствуваме всички братя и сестри със светлото явление: „Идването на Учителя“ 1 юли 1965 г. Братският съвет София - Изгрев * * * Съборни дни - 29 август 1965. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година отпразнуването на съборния ден на 29 август ще стане по следния начин: · 1. Размишление · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитва на Братството · 5. Песента „Махар Бену Аба“ · 6. Евангелия: от Матея - 5 гл., 1 - 17 ст. от Марка - 4 гл., 1 - 20 ст. от Лука - 13 гл., 13 - 30 ст. от Йоана - 17 гл., 1 - 17 ст. · 7. Песента „В начало бе Словото“ · 8. Беседа от Учителя: „Вътрешната връзка“, от т. „Да им дам живот“, съборни, 1936. · 9. Песента „Благословен Господ Бог наш“ · 10. Слово от Братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. В 7 ч. вечерта - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Забележка: В случай, че нямате посочената беседа, прочетете друга, избрана по дух. Поздрав на всички братя и сестри! 9 август 1965 г. Братският съвет София - Изгрев * * * 22 септември - началото на Учебната година 1965/66. НАРЯД Обични братя и сестри, Есенното равноденствие - 22 септември 1965 година ще отпразнуваме, като в 5 ч. сутринта изпълним следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитва на Царството · 4. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 5. Евангелия: от Матея - 15 гл., 10 - 14 ст. от Марка - 9 гл., 1 - 10 ст. от Лука - 14 гл., 1 - 11 ст. от Йоана - 12 гл., 20 - 32 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа от Учителя: „Божествената мисъл“, от едноименния том, МОК, 1927.[1] · 8. „Химн на Великата Душа“ · 9. Слово от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Забележка: В случай, че нямате посочената беседа, прочетете друга, избрана от вас по дух. * * * ПОСЛАНИЕ по случай 22 септември - началото на Учебната 1965/66 година „За този, който служи на Бога, всичко в света е живо и в движение.“ Учителя Светът е училище на Природата, в което човек е поставен да се учи. Човек седи безпомощен и непросветен, и ако не беше „Учителят“ - онзи Велик и Разумен свят, който го озарява, просвещава и ръководи отвътре и отвън, какво би могъл да направи сам? Но човек е под ръководството и закрилата на Великата Любов и Мъдрост. Това е най-голямото благословение, което му е дадено. Съвременният човек, разочарован от религията и възпитан от науката, иска да изгради своя мироглед върху знанието си за материята. Но материята крие същите тайни, както и Духът. Какво знае човек за материята? Какво се извършва в нея? Към какво водят промените, които непрекъснато стават в нея? Това са проблеми, които вълнуват съвременния мислещ човек. В природата се извършва една велика работа. В тази работа участват всички същества, от най-малките до най-големите. Милиарди години е взело на природата, докато създаде материята, от която е изградено човешкото тяло. Тази работа продължава. Сега се приготвя материята за тялото на новия човек. Всяко живо същество, растение или човек, е лаборатория на природата, в която се приготовлява някакъв елемент. Тази удивителна алхимия се ръководи от Великия разумен свят. Следователно всяка промяна, всяко движение в природата е разумно и целесъобразно. Учениците от Божествената школа участват в тази работа съзнателно. Те имат виждане за нея, учат се и работят. Промените, които се извършват, засягат не само органическия свят, те се извършват и в неорганичната природа. Химическите елементи и минералите са подложени на постоянни промени и под действието на лъчите, които идат от Слънцето, от космическото пространство, от видимите и невидими светове и от живите същества. Това е съществената работа, която се извършва в природата. Великият разумен свят постепенно прониква материята и я събужда за живот. Добродетелите в човека, силите на душата и духа растат и зреят като плодовете. Следователно изисква се време, условия, работа и любов, за да ги придобие човек. В работата на природата и човекът участва. Той работи със своята мисъл, чуВства, воля и дела - със своите добродетели и качества. Това са духовните сили, с които той работи. За да бъде човек здрав, изисква се чистота. Чистотата се придобива. Тя е външна и вътрешна. Тя иде със Светлината. По-важна е вътрешната чистота. Чистотата се придружава от едно свещено чувство, от един свещен трепет към живота. Тя се изразява във формите, в движенията, в мислите и чувствата, във всяка постъпка. Има хигиена на тялото, в нея човек е напреднал много. Има хигиена на душевния живот, в нея човек е изостанал. Това е обширна, дълбока наука, която за в бъдеще има да се изучава. Учителя е говорил много върху „възстановяването на душевното здраве“. На този проблем са посветени голяма част от беседите и лекциите му. Знанието, което Учителя е дал в тази област, е обширно и единствено в световната литература. В съвременната психология има раздел за висша психическа дейност, наречен „парапсихология“. Засега тук се изучава силата на мисълта, нейната все-проницателност, възможността да се предава на близко и далечно разстояние. Това са първите стъпки на съвременната наука в тази област. Но това е обширен свят, в който човек едва сега навлиза. Влиянието на душевните състояния върху здравето не се оспорва от науката. Между съвременните психолози има едно течение, което разглежда Христа не като чудотворец, а като велик терапевт - целител, който владее силите на душата и Духа, и работи с тях. Религиозните хора говорят за Рая. Раят не е място, той е състояние. Но може да бъде и място, поради онова разумно Присъствие, което го създава. Ала човек и да бъде в Рая по място, ако не го носи в душата си, ще бъде вън от него. Райската градина е там, където Бог присъства, независимо дали това място е човешкото сърце, ум или воля. От човека зависи къде ще живее - в рая или в ада. Рая човек първо трябва да постигне в себе си, после ще го намери и в човешките души. Не го ли постигне в себе си, никъде не може да го намери. Идеята за Братството е там, където Божият Дух присъства. Той е, който ръководи Бялото Братство. Когато казваме „златен век“, подразбираме онзи период, когато Божият Дух присъства и ръководи един народ. Той носи и знанието за новата култура, която иде. Братството е идея. Ние работим за идеята. Формите, в които тя може да се изрази, са второстепенни. Идеята е важна! Тя не може да бъде подчинена и ограничена от формите, които човек създава. Някога еврейският народ се ръководеше от патриарси, съдии, пророци - хора посветени, които имаха връзка с Бога. Когато дойдоха в контакт с езическите народи, евреите възприеха от тях идеята „и те да си имат цар“. Тъй се яви светската власт. Като не можаха да опазят връзката си с Бога, човеците си създадоха институции и закони, да ги управляват. БРАТСТВОТО Е ИДЕЯ. ТО НЕ Е ЧОВЕШКА ОРГАНИЗАЦИЯ. БРАТСТВОТО Е ЛЪЧ И СИЯНИЕ НА ВЕЛИКИЯ РАЗУМЕН ЖИВОТ, КОЙТО ИЗПЪЛНЯ ВСЕМИРА. Братството е център на идеи, на живот, на мисли, на чувства и дела, носител на знание, сила и красота. В идеята за Братството е вложена голяма морална сила. Тя може да спаси и повдигне съвременното човечество. В 133. псалом на Давида е казано: „Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие. Като ермонската роса, която слязва сутрин на Сионските хълмове, защото там е благоволил Господ да даде живот и благословение до века.“ Тук се говори за Братството. Това са поетични и символни образи: „Сионските хълмове“ - това е Бялото Братство, „Ермон-ската роса“ - това е Божественото учение. В молитвата казваме: „Господи, благослови този народ, между който живеем“. Как ще благослови Господ този народ? Като изпрати добри, разумни и талантливи души да се родят в него; като му изпраща своите добри мисли, идеи, подтици, като му дава добри условия и му съдейства във всичко. Западната култура е възраждане на езическия дух, ако и да се нарича християнска. Тя достигна до идеята за свръхчовека - човекът-божество, образ на гордостта и високомерието. Свръхчовекът на Запада отговаря на титаните от древността. Те поискаха да освободят човеците от властта на боговете, но ги подчиниха на своята власт. Обаче ако „свръхчовекът“ посвети силите, дарбите и способностите си в служене на Бога, той става ангел - служител Божий. Това е смирението. Само чрез него западният човек може да излезе от противоречието, в което се намира. Когато ангелът стане едно с Бога, той става син Божий. Това е пътят на Христа. В Евангелието Христос дава образа на „добрия пастир“: „Всички, които са дошли преди мене, крадци са и разбойници“. Когато Христос дойде в човека, той става „добрия пастир“. „Добрият пастир ходи пред овцете и те го следват.“ Тогава Христовият Дух ръководи човека. Всички състояния в човека, преди Христос да дойде в него, крадци са и разбойници. Човек е обширен свят. В него живеят растенията, животните, човеците и ангелите, понякога и Божият Дух го посещава. Не съдете човека. Изучавайте го, както изучавате великата Природа. Тя е проекция в него. Като срещнете човека, вижте какви сили работят в него и се съобразявайте с тях. Тази наука се изучава в Школата на Учителя. Една лоша проява не показва още, че човекът е лош. Помислете, какви велики човеци са живели през вековете, какви хубави образи са оставили, какво творчество, вдъхновение и сила са имали, какви подвизи са извършили, какви жертви са дали! Това е пътят на Божия дух. Това са стъпки на Духа. Христос казва на учениците си: „Други работиха преди вас, и вие влязохте в тяхната работа“. Това е Великото Братство във Вечността. Животът на ученика е служене. Където Бог работи, съдействайте! Което Бог прави, укрепвайте го! Не рушете, за да бъдете божии работници, да влезете в Неговото Дело. Човек трябва да изучава проявите на Духа - Великото Разумно Начало. Духът е, който извършва всички промени. Той е във всяко движение. Вършете всичко заради Бога, не заради себе си, не и заради човеците. Във всичко постъпвайте като ученици на Божествената школа. Следвайте своя път към Бога при всички условия. Това е важното, това е същественото в живота. Пътят на ученика не е задължение, нито тяжест. В пътя на ученика има мир, любов и радост. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е КАТО ЗАЗОРЯВАНЕ. Пожелаваме на учениците на Божествената школа през тази година: Движение с Любов, Работа с Любов, Учение с Любов! Септември 1965 Братски съвет София - Изгрев * * * 27 декември - Денят на Учителя 1965. НАРЯД Обични братя и сестри, По случай годишнината от заминаването на нашия обичен Учител На 27 декември ще се изпълни следният ред в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом (песен) · 3. Молитва на Царството · 4. „Химн на великата душа“ · 5. Евангелия: от Матея - 25 гл., 1 - 13 ст. от Марка - 8 гл., 1 - 8 ст. от Лука - 9 гл., 1 - 6 ст. от Йоана - 12 гл., 37 - 50 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа от Учителя: „Царе - слуги на Господа“, от т. “Разумният живот“, съборни, 1924. · 8. Песента „Бог е Любов“ · 9. Послание от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Песента „Иде, иде“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ (три пъти) Гимнастически упражнения Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! от Братския съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите по случай Деня на Учителя и Новата 1966 г. НОВОТО „И ето, видях ново небе и нова земя“ Откровение на Йоана, 21:1 Обични братя и сестри, Изминаха двадесет и една години, откак нашият обичен Учител ни напусна. Но Той ни остави Своето Слово - Пътят към Него. Той ни остави и онази свещена работа, работата за Неговото дело, която ние ще извършим с любов. Сега ще кажем: „Благослови ни, както си ни благославял винаги“. Обични братя и сестри, Ние ви поздравяваме с новата 1966 година! Да бъде тя честита за всички хора по Земята, които работят за Мира и Братството между човеците! Това са наши братя по дух, независимо към кой народ, религия или раса принадлежат. Животът е живот, защото в него всеки момент се влива нещо ново - то е важното, то е същественото. Новото е Незнайното, което става знайно. Какво очаква човек? Човек очаква Новото и го търси. То е, което дава на човека подтик да расте. Новото, което днес иде, навлиза в живота и го обновява. То е в мисълта, то е в чувствата, то е в обществения ред и порядък, то е в науката, в изкуството - във всяко творчество. Новото иде със Светлината. То е във въздуха, във водата, в хляба, никой не може да се освободи от него. На човека не остава нищо друго, освен да го приеме. Днес всички са призовани да работят за Новото, и верующи, и неверующи. Тези различия не са съществени, има нещо по-важно - това е Новото. То се налага днес на всички, защото „неговото време настава“. Всеки носи нещо от Новото, ще извърши работата си за Него, ще направи своя принос и ще има дял в Него. Новото определя посоката на мисълта, пътя и движението на човечеството. Челните отряди на човечеството - творците в науката, изкуството и живота - преминават вече твърдите граници, очертани в миналото, до които човек като дойдеше, спираше се. Днес всички ограничения падат. Свидетели сме на крушението на един стар свят. Крушение на идеали и кумири, на суеверия и заблуждения, на догми и канони, векове държали човечеството в невежество и робство. Новата светлина озарява съзнанието на човека и отблъсва далеч границите, които го затваряха досега. Днес човекът се възправя като гражданин на цялата Земя и гражданин на Всемира. Погледът му е насочен към Космоса - неговото велико Отечество. Човек предчувства, че Вселената е изпълнена с живот, че има и други човечества, подобни на нашето, и сама науката гледа вече благосклонно на това. Идеята, че далечните светове са обитавани, отправят сигнали към нас и очакват отговори, не е вече толкова фантастична и чужда. Тези сигнали не са останали досега без отговор. Напредналите братя на чоВечеството - „Големите Братя“- са поддържали тази връзка през всички времена, поддържат я и днес. Те имат знанието и силата за това. Идеята за всемирния живот, за неговото Единство, навлиза все по-дълбоко в съзнанието на човека и го разширява. Учителя, още като беше между нас, в своите беседи и лекции очерта новия път на мисълта. Отвори вратата на един нов свят. В този свят науката днес навлиза. И ако има един образ на Новото - това е Учителя. Той е негов предвестник и вестител, съвършен образ и въплъщение на новия човек. Никой не е говорил досега тъй обстойно за новия живот, както Учителя. На него са посветени беседите и лекциите му. В тях е дадено знанието и методите за работа, очертан е пътят - бъдещето на човечеството. С безброй примери и образи Учителя е обяснил Новото. Той е дал обширна педагогика, която подготвя човека да приеме Новото. Днес много знамена се развяват по Земята с лозунги и идеи, но важно е Новото, което иде. Важен е новият човек, който се ражда. Новият човек се ражда, но се и изработва. Това е съществената работа, която предстои. В молитвата е казано: „Благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашия дух, да възродиш нашето сърце, да просветиш нашия ум, да можем да Те славим сега и всякога.“ Да славим Бога значи да Го изявяваме в живота си. Чрез молитвата човек поддържа правата посока в живота, търси пътя към Великия източник, учи се да работи, да се приобщи към Него, моли за Неговата подкрепа и ръководство. За съвременния човек съществува една опасност: гордостта, крайният индивидуализъм, който го заслепява и той не вижда Великия разумен свят, който и него самия ръководи. Човек трябва да бъде в съгласие с него, а не в борба. Това е правият път в живота. Идеята за свръхчовека е наследие от западната култура - култура на крайния индивидуализъм. Днес човекът е горд със своето знание и сила, но то е знание и сила на Природата, от нея черпи той всичко. Съвременния човек го занимават смели идеи: той мечтае да направлява Земята в Космоса, да я използва като космичен кораб, да я откъсне от Слънчевата система, да я насочи към други слънца, да пътува с нея където си иска. Но и в науката има увлечения и заблуждения. Човек трябва да знае, че във Всемира има ред и порядък, има закони, има сили, има Разумно ръководство. Как ще се намеси той? Като ги зачита или като ги пренебрегва и се бори с тях? Онези, които боравят със силите на природата, например с електричеството, знаят какви са последствията, ако човек не спазва неговите закони. Може ли да се работи с тази сила, ако не се спазват законите и? В това седи истинското знание. Човек иска, като пренебрегва Великия разумен свят, като го отрича, да заеме неговото място. Това е невъзможно. Този свят е и в самия човек, чрез него той вижда, мисли, разбира, твори. Човек не е сам и отделен от Живота на Цялото. Идеята за „свръхчовека“ е неразбиране и заблуждение. Тя ще бъде надживяна, човек ще се освободи от нея, както от много други заблуждения, и ще заеме своето място в „Живота на Цялото“, както Учителя възвести и освети правилно идеята. И наистина, колко по-естествено и просто е човек да се приобщи към Живота на Цялото, отколкото да се бори с него. Този е пътят на смирението. Смирението не унижава човека, но го издига до най-високото положение. Това е пътят на Синовете Божии - пътят на Христа - пътят на Учителя. Тук е идеята за Единството -основа на учението на Бялото Братство. Това е школата, която предстои да мине човек. В своите беседи и лекции Учителя даде знанието за този път. Човек е поставен между две безкрайности - безкрайно малкото и безкрайно голямото. Науката се насочва вече към тези два свята. Щом става дума за „безкрайност“, „вечност“, „безграничност“ , това означава, че човек излиза от света на ограниченията и мерките, и се докосва до великата Реалност. Днес учените създадоха квантовата теория - за безкрайно малките количества енергия, и релативната теория - за безграничното и сложно пространство и движение. Атомът, който допреди няколко десетилетия беше най-малката неделима частица, се отвори и се оказа, че това е безграничен свят, в който Природата е складирала огромни енергии. Тук се извършват интимни процеси, от които зависи живота и на самия човек. В този свят на „безкрайно малкото“ човек е достигнал да изучава само външната обвивка на атома, електроните. Какво нещо е самото ядро, какви сили действат в него, какво е тяхното естество, човек още не знае. Той само изчислява, че те са огромни, „безгранични“ и „особени“, непознати. Учените даже се уплашиха от тези изводи и подложиха отново на проверка изчисленията си. Какъв е този „безкрайно малък“ свят, от който изтичат такива огромни енергии? Това прилича на малкото изворче, свързано с големия кръговрат на водите. Неговата вода никога няма да пресекне. Безкрайно малкият свят на атома е свързан с Великата Реалност, тя струи чрез него. Като казваме „безграничен свят“, трябва да разбираме свят, свързан с Великата Реалност, независимо от това дали ще го наречем безкрайно голям или безкрайно малък. Безкрайно малкото и безкрайно голямото водят към Великата Реалност. Великата Реалност не може да бъде обхваната, ограничена, дефинирана. За нея не съществува граница, пределност, мярка. Тази идея е скрита и в простия пример, даден от Учителя: „Едно житно зърно има сила да изхрани цялото човечество“. Откъде иде тази сила? Човек чувства тук истината и не може да я отрече, ако и да не я разбира напълно. Тук той се докосва до Реалността. Един от древните пророци, като идва до този момент, възкликва: „И рекох - няма вече време!“ Тази идея е древна и винаги нова. Времето и пространството са сенки на Реалността, нейни проекции в триизмерния свят. Друг поет-съзерцател казва: „Безкрайност в безкрайно малкото, безкрайност в безкрайно голямото - през безкрайно малкото се отива към безкрайно голямото“. В каквато и посока да тръгне човек - към безкрайно малкото или към безкрайно голямото, ще дойде все до Великата Реалност - до Вечното Начало. Учителя е дал следните степени: Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана любов. Любовта е плод на Духа. Духът произтича от Бога. Това е схема, това е формула - трябва разбиране, трябва знание. Че материята е кондензирана енергия, а енергията - кондензирана светлина, това доказва обикновеният огън. Но по-нататъшните степени - че светлината е кондензирана мисъл, а мисълта - кондензирана любов, това доказват плодовете, житното зърно и самият човек. Светлината образува житното зърно - човек приема храната и в него се раждат мисълта, чувствата, любовта, творческите идеи. Науката не приема още последните доказателства. Но не е далеч времето, когато ще ги приеме и развие тя самата. В материята стават непрекъснати промени. Към какво водят те? Материята се приготовлява за един по-висш живот и това приготовление става под ръководството на великия Разумен свят. Колкото и да го отричат материалистите, и да се опитват да го заменят със сложни и неубедителни хипотези и теории, те на всяка крачка се засрещат с него. Какво е съвременното знание, ако не светлина, която човек е почерпил от великата Разумност и под нейно ръководство? Защото и човешката научна дейност се ръководи от същия Разумен свят, както и всяко творчество. Две качества не могат да се отрекат на великата Разумност - нейната универсалност и нейната координираност, съгласуваност Във всичките и прояви. В свободата, с която е одарен човек, за да се развива, той може да съдейства или да противодейства на великия Разумен свят. Ако съдейства -повдига се, ако противодейства - постепенно губи всичко. Днес един древен проблем занимава науката при нова обстановка - проблемът за „антиподите“. Тази идея е изразена в съвременната физика с понятията „вещество“ и „антивещество“. Модерната физика казва: „При срещата на вещество и антивещество се освобождава енергия“. В някои случаи тези енергия може да бъде микроскопическа и да подхранва най-нежните чувства и мисли, най-деликатните прояви на живота. В други случаи тя може да бъде огромна и да предизвика космични пожари, в които изгарят светове. Тези сили действат и в човека, и в Космоса. Великият Разумен свят работи с „антиподите“ и освобождава енергия за своите цели, каквато и колкото му е потребна. Това е велика наука. Понятията „вещество“ и „антивещество“ се отнасят не само до физиката, те се отнасят и до психологията - до чувствата, мислите, съзнанието и отношенията между хората. Следователно тази идея е основна и важна. Идеята за антиподите е основа на дуалистичните религии и философии на миналото. В християнството тя е дадена в двата образа: Христос и Антихрист. При срещата на антиподите материята се превръща в енергия, но това е „верижна реакция“, докъде стига тя? Тя продължава по-нататък. Това са две течения: едното отгоре надолу, другото отдолу нагоре - слизане и възлизане. При разрешаването на проблема за вещество и антивещество човек може да дойде до неизчерпаемите резервоари енергия на природата и да се ползва от тях, стига да е разумен, т.е. да е в съгласие с нейните закони. Проблемът вещество-антивещество е обширен и дълбок. Човек едва сега започва да го изучава. В миналото той само е доловил идеята и я е облякъл в образи. Днес започва истинското знание - науката влиза в своите права. Това знание е основа на живота. То е основа на здравето и възпитанието на човека. При възпитанието тези закони трябва да се познават добре. Защо някои чувства придават сила, а други отнемат? Защо някои мисли придават сила, а други отнемат? Проблемът за антиподите е преди всичко духовен проблем, а после и физически. Сложните срещи на вещество и антивещество освобождават онези енергии, необходими да се изградят органическите форми, но те освобождават и онези енергии, необходими да се изгради също духовното тяло на човека. Някои идеи носят огромна енергия. Тя може да повдигне човечеството и да подхрани всестранно една велика култура. Тези енергии може би идат от глъбините на атомното ядро, за които учените казват че са „особени“, непознати досега на човека, и неизчерпаеми. Волята е сила на Духа. Само силата на духа може да оживи мъртвите кости - фактите, да ги облече в плът и да им вдъхне душа. Колкото по-дълбоко навлиза човек в интимния строеж на материята, вижда, че атомът - „най-малката неделима частица“, основа на човешкия мироглед до преди няколко десетилетия, изчезва и се заменя с лъча. Материалната частица подразбира инертност, лъчът подразбира движение - време, и ето - науката навлиза в „четвъртата координата“! Човек стои пред вратата на един Нов свят - светът на четвъртото измерение. Математиката и физиката навлизат вече в него. И ако продължим мисълта по простата логика, ще направим следния извод: щом в триизмерния свят има живот, несъмнено той продължава и в света на четвъртото измерение; но какъв ще бъде той там, как ще се изрази според условията, засега не ни е известно. Съпоставете даже и триизмерния свят - растенията и животните: и в едните, и в другите се проявява животът, но колко различен е той! Как ли ще се изрази животът в четириизмерния свят? Засега той е „невидим“, но науката скоро ще заговори за него. Новото навлиза вече в живота. Младият посреща новото и се радва. Старият седи индиферентен. Следователно „млад“ и „стар“ не се отнася до годините, а до съзнанието. Учителя в своите беседи и лекции говори изключително за новия живот, за новия човек, за новата култура. Цялото негово слово и музика са посветени на Новото, което иде. Учителя е образ на новия човек. Учителя стои на прага на новата култура. Той е вратата на новия свят, който се отваря за човека. И Христос казва: „Аз съм вратата“. Отминава старият живот с неговите твърди форми, с неговите противоречия и борби. Иде Новият живот - живот за Цялото. В човешкото съзнание се ражда идеята за Единния живот. Нови отношения се създават между човеците, отношения на Братство и Единство. Братството между човеците се изгражда отвътре навън. То е преди всичко братство по дух, по идеи, братство в творчеството. Между човеците се чувства вече онова вътрешно родство и симпатия - един голям общ живот почва да обединява всички хора. Който не вижда това днес, е сляп. Старото не отстъпва без борба. Това е естествено. Но то няма вече сила - „Неговото време премина“. То отпада от съзнанието на хората. Днес нови идеи вълнуват човека. Новото се налага, то иде със сила и светлина, като деня - „Настава неговото време“. Ние ви честитяваме Новата Година - не само календарната, но Новата по съдържание и смисъл година, Новата година в Дух и Истина. Пожелаваме ви да посрещнете Новото, което иде, да отворите сърцата и умовете си за него и да го приемете. Както образно се изказва Учителя: „да отворите прозорците на домовете си, за да влязат чистият въздух и светлината“. Пожелаваме ви през тази година да бъдете здрави, радостни и свободни! Днес цялата Природа пее химна на Новото, което иде - „Химна на Великата душа“. Човек вече излиза от „каменните храмове“ и влиза в Природата - величественият храм на Живия Бог на Любовта, където има място за всички. С Новата година ние приветстваме Мира и Братството между човеците. Мирът и Братството идат вече към нас! За тях работи Бялото Братство. Декември 1965 год. София - Изгрев За 1965 г. липсва послание за Съборните дни. [1] В друг машинописен препис на този наряд е посочена беседата „Божията мисъл“ от едноименния том УС, 1940 г.

1964. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година празникът на Пролетта ще се отбележи по следния начин: На 22 март, в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. Псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „В начало бе Словото“ · 5. Евангелия: от Матея - 5 гл., 13 - 16 ст. от Марка - 16 гл., 15 - 20 ст. от Лука - 6 гл., 36 - 38 ст. от Йоана - 3 гл., 16 - 21 ст. · 6. Песента „Бог е Любов“ · 7. Беседата „Абсолютна истина“, от едноименния том, утринни слова, 1930. · 8. Тайна молитва · 9. Слово от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие!“ · 12. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ (три пъти) Гимнастически упражнения В 7 ч. вечерта - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. СЛОВО Обични братя и сестри, Поздравяваме ви със светлия празник на Пролетта! Двадесет и втори март е астрономическа и духовна Нова година. Той е празник на Слънцето, на светлината. В традициите на Бялото Братство този празник се чества от най-дълбока древност. Новата година напомня новия живот, за който Учителя е говорил, новата култура, която очакваме, за която работим и която иде. Явленията в природата напомнят онези процеси, които стават в съзнанието на човека. Между външната природа и вътрешната има съответствие, единство. Сега е пролет, светлината и топлината се увеличават. Кой може да каже какво е всъщност светлината? Какво върши тя? Светлината свързва далечните светове на Всемира. Тъй, както я възприемаме с очите, това е само външната и страна, „опаковката“. Какво е съдържанието? Науката не поддържа вече, че светлината е просто „трептения на етера“, това е физическата и страна. Светлината е непознат свят, в проучването на който човек едва сега се задълбочава. Идва от космичното пространство лъч от далечна звезда - слабичък, едва се долавя от окото; но той е пътувал хиляди години, и с каква скорост е преодолял огромно пространство! Човешкият ум има способността да възприема този лъч, да го усилва хиляди и милиони пъти - и тогава в съзнанието се ражда една идея, една мисъл, едно чувство. По този начин човек общува с жителите на далечни светове. И тъй, светлината е „опаковката“, а човешкият ум има способността да открива съдържанието. Понякога, когато в човека настава мир, на екрана на неговото съзнание се проектират мислите и чувствата на онези, които обича и които го обичат, независимо от това, дали те са в този или в онзи свят. Това е пак светлината, невидима за окото, но доловима за съзнанието. Светлината свързва душите, както свързва небесните тела. Онзи, който е свикнал да наблюдава и различава мислите, които минават през съзнанието му, може да долови и различи мислите на своя заминал приятел. Това е реална среща, разговор с него. Както образите и лицата на човеците се различават, имат свои особености, така и мислите на всеки човек имат своя характерна светлина, свой ритъм, особен трепет. По това се различават душите - по Божествената искра, която е специфична и неповторима за всяка душа. И тъй, светлината е носител на живота, силата на живота е Любовта, а господар на живота е Духът. Духът създава формите, за да си служи с тях, но той не остава ограничен във формите. Духът може всякога да създава нови, по-съвършени форми. Затова Христос казва: „Иде час и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в тази гора, нито в Ерусалим, но ще служат Богу в дух и истина“. Това е нашият път. Има едно висше строителство, което се предшествува от разчистване на старите форми, представи, понятия и всякакви помагала в пътя на човека, за да стане небето ясно, за да отрази Божия лик чист и светъл. Днес този процес се извършва в съзнанието на човека. В тази голяма работа е ангажиран Разумния свят, в нея участват учениците на Божествената школа. След това иде онази творческа работа, която създава новите форми. Това е духовната работа, която днес се извършва. Силата е в идеите! Те са духовната светлина. Те идат от Божествения свят. Разумният човек не се бори с идеите - все едно, никой не може да успее в тази борба. Не само това - който се бори с тях, ще изгуби всичко. Всеки, който служи на една Божествена идея, има Божественото благоволение, т.е. - всичко. Днес хората вярват в материалната сила, ала те не знаят силата на идеите. Когато учениците на Христа се възхищаваха от храмовете и сградите, и Му посочиха: „Учителю, виж какви здания!“, Христос каза: „Виждате ли всичко това - камък на камък няма да остане от да не се разруши“. Човешкият порядък е временен, Божественият порядък е вечен, за него работят учениците на Божествената школа. Пространството е изпълнено с живот. Земята пътува в пространството, човеците оставят в него своите мисли, чувства, радости и скърби. След много години друг свят ще мине оттук. Човеците, които живеят в него, ще почувстват нашите радости и скърби. Не е било време, да не е имало живот, и няма място, дето да няма живот. Тогава - считайте се едно с живота. Приемете нашите поздрави по случай Новата година и Пролетта! Използвайте прилива на енергия, който сега иде от Слънцето - „Дома Господен“, - където живеят онези, които обичаме и които ни обичат. Използвайте този неоценим дар! Бъдете радостни и весели, мир имайте! Поздрав на всички братя и сестри! 1 - 3 март 1964 г. Братският съвет София - Изгрев 12 юли - Петровден НАРЯД Обични братя и сестри, Петровден, 12 юли 1964 година - 100 години от рождението на обичния ни Учител - ще се отпразнува по следния начин: в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на живота“ · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: от Матея - 4 гл., 1 - 17 ст. от Марка - 1 гл., 1 - 29 ст. от Лука - 3 гл., 1 - 23 ст. от Йоана - 3 гл., 16 - 36 ст. · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Беседата: „Доброто оръжие“, от томчето със същото заглавие, от Общия клас, 1930. (Които нямат тази лекция, да четат друга.) · 8. Песента „Бог е Любов“ · 9. Слово от Братския съвет · 10. Тайна молитва · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ След това ще се изпълнят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! 1 юли 1964 г. Братският съвет София - Изгрев ПОСЛАНИЕ СТО ГОДИНИ „А детето растеше и укрепваше духом, и изпълняше се с мъдрост, и благодат Божия бе над него.“ Лука, 2:40 Сто години - това е цикъл на Разумния живот: заВършване на едно явление в един свят и преминаването му в друг, по-голям свят. Зад времето и пространството седи друга реалност, от един по-висок свят. В този смисъл времето е проекция на Живота, а пространството - на Разумността, тук са мерките и отношенията. Животът и Разумността - това са мощните фактори и двигатели, творци в света, в който живеем. И понеже „в Божиите решения обратни действия няма“, то никой не може да ограничи и спре един Божествен процес. И тъй, семенцето, което Бог е посял, ще израсне и ще принесе плод. Учителя дойде на определено време. Пред нас е неговият свят образ. Пред нас е изминатият път. Ние видяхме как Той работй, какви противодействия преодоля, какви заблуждения разсея, какви задачи разреши. Това е отразено в неговото слово. На това бяхме свидетели и участници. Това е пътят, който Той проправи, по който ние вървим, по който и бъдещото човечество ще върви. Знанието за Живота, което Учителя даде, и методите за работа са проверени и опитани. Идеите са семенцата на Божествения живот. Те се посаждат в човешките души, развиват се и принасят плод. Тъй те повдигат душите. Сто години - това е период на Разумния живот. Идването на Учителя, създаването на Братството, откриването на школата и знанието, което Учителя даде - това е духовното съдържание на нашата епоха, на нашия век. Този процес завърши първия си цикъл в един малък народ, сега започва следващият цикъл - в цялото човечество. Зад формите на органичния мир седи Великият разумен свят, той ги създава. Той ръководи тяхното развитие, той се изявява чрез тях. И ние виждаме с каква сила, с какво богатство, разнообразие и красота се изявява Великият разумен свят. Истинското знание започва с това: да изучава човек невидимия свят зад видимите форми. Само тогава той ще може да разбере тяхното значение и смисъл в целокупния Живот. Школата на Учителя въвежда ученика в този разумен свят, подготвя го да бъде той в съгласие с него, да общува с него и да се ползва от силите, които действат там, и да има неговата подкрепа. Наистина, съвременната наука проучи формите, систематизира знанието, но Разумния свят зад тях тя тепърва има да изучава. Дотогава много явления на живота ще останат неразбрани. Днес пред човека седи един парадокс: изучава се творението, а авторът липсва. Липсва най-същественото - Творецът. Някои философи се опитват да го заменят с мъгливото понятие „даденото“. От кого е дадено? Или говорят за „отражение“ - отражение на какво? То пак напомня Реалността. Творецът е важен! Какъв замисъл е имал Той, когато е създавал тези форми, какви идеи е вложил в тях, какво е тяхното предназначение в живота на Цялото, какво отношение имат те към самия човек и какво място заема човек в живота на Цялото - това са Въпроси, на които предстои да се отговори. Учителя откри школата, положи основанието на делото си, призова учениците си. За в бъдеще и други работници за Делото ще дойдат. Те идат заедно с условията си, с всички средства, за да се реализира големият Божествен план. Глупаво е да се мисли, че може някой да спре това явление. Естествено, противодействие ще има, но то е необходим натиск, за да израсне посятото здраво и силно. Сто години от идването на Учителя - това е един завършен процес. Да благодарим за всичко, което Той ни донесе и показа в Царството на нашия небесен Баща! Да благодарим, че ни прие в школата си, призова ни от всички краища и ние се срещнахме при Него! И сега сме наедно в Неговото име. Да благодарим, че Той е с нас, укрепява ни с духа си и ни ръководи във всичко! В едно послание към учениците от първите години на своята работа Учителя дава следните напътствия: „Господ да ви води и напътва със своя Дух! Да ви показва вътре във вас все, що е добро и право пред Него самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата, учение не на сектантство, а на Мъдрост и Любов, учение, което може да обнови целокупния живот. Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, действа във всички същества. Той говори във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото съм в общение, разпознавам гласа Му, държа учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и работата ми е в Неговото живо Слово“. Това е гласът на Учителя днес в душите ни. Това е пътят, който Той ни сочи и в който ние ще вървим. Идат онези души, които са определени да приемат Неговото Слово. Идат онези, които гладуват и жадуват за Небесния хляб. Те са по цялата Земя и са във всички народи. Те носят новата култура на братството. Те идат като зазоряване. Не се безпокойте за делото на Учителя. То е Божие дело. За него има велик план на Разумния свят. Няма сила, която да измени тоя план. Мир имайте! Бъдете благодарни и радостни, че сте призовани да работите за Неговото свято дело. Бъдете смели и решителни! Учителя е с нас - сега и всякога. „Не е било време, да не съм с вас“, казва Той. Сега можем да кажем кратката молитва: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога!“ „А детето растеше и укрепваше се духом.“ Братски поздрав на учениците - верните и истинните! 1 юли 1964 г. Братският съвет София 22 септември - начало на Учебната година 1964/65. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година есенното равноденствие ще се отпразнува на 22 септември, като в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „Бог е Любов“ · 5. Евангелия: от Матея - 6 гл., 19 - 26 ст. от Марка - 6 гл., 7 - 13 ст. от Лука - 6 гл., 39 - 45 ст. от Йоана - 6 гл., 60 - 65 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа от Учителя: „Което не е“, от т. „Възможности за щастие“, съборни, 1941. · 8. Песента „Венир Бенир“ · 9. Слово от Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Четива за 1964 - 65 година: През миналата година бе съобщено да се четат в братските събрания първите четири серии Неделни беседи, първите четири годишнини на двата класа на Школата и първите три тома Утринни слова. През новата учебна година ще се продължи четенето по същия начин, като във всеки братски кръжок се премине към следващата беседа или лекция, до която се е стигнало миналата година. След свършване на текущото томче започва се четенето на следующото от Неделни беседи, Школни лекции и Утринни слова. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет ПОСЛАНИЕ „Духът е онова, което дава живот. Плътта нищо не ползува. Думите, които ви говоря, дух са и живот са.“ Йоан, 6:63 Обични братя и сестри, Поздравяваме ви с началото на новата Учебна година! На Земята няма по-хубаво положение от това, да бъде човек ученик на Божествената школа. Училището е за учениците, а забавачницата - за децата. Ученикът посреща учебната година с радост, тя му носи нови знания, поставя пред него нови задачи за разрешаване, нови придобивки го очакват в пътя му. Знанието е храна за ума, сърцето и душата, то е „небесният хляб“, то иде от същия единен и вечен Източник, от който иде Животът, то иде от самия живот. Учителя ни повери свещеното знание за Пътя. То трябва да се пази, припомня и изучава. Това знание не е само за сегашното, но и за бъдещото човечество. Царството Божие иде за всички, които го обичат и търсят. То иде отвътре и отвън, то иде отвсякъде. Онези, които го очакват, те го познават и посрещат. Всичко добро, разумно и красиво в живота принадлежи на Царството Божие. Учителя казва: „Почнете с най-малкото, с любовта, с общението с природата, дълбокото дишане, чистата мисъл, чистите чувства, чистите желания.“ Ето това влиза днес в живота. Въздухът е среда, в която живеем. Но той е една сложна среда. Въздухът не е само една химическа смес, в него се извършват чудни явления. Какво съдържа той още, освен химическите елементи, какво излъчват в него растенията, какво внася самият човек със своите мисли и желания, какви лъчи идат от космичното пространство, от далечните светове и слънца, на които са носители те - това са въпроси, които науката едва сега започва да изучава. Въздухът е като кръвта в организма, която храни всички клетки. Днес ние знаем, че мисълта се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината, че за нея пространството и материята не са препятствия. Следователно човек със своите мисли и чувства участва в създаването на тази среда. Учениците на Божествената школа поддържат връзка с Великия разумен свят. Те са проводници на неговите идеи, изпълнители на неговата воля, тяхната работа е от голямо значение за всички. Учителя казва: „Търсете чистия планински въздух, чистите извори, добрата духовна среда, т.е. добрите отношения, добрите мисли и чувства“. Всеки народ освен географските и политически граници има и духовни. Последните не всякога съвпадат с първите. Духовните граници на един народ се определят от идеите, силите и добродетелите, които той носи. Колкото по-дълго време Великият разумен свят е работил върху един народ, толкова повече добродетели и сили има той. За българите Учителя казва: „На българите не е определено да бъдат големи по територия, но те могат да бъдат велики чрез Божието учение“. Учителя дойде сред българския народ и нему повери Словото. Това е голяма привилегия, но и голяма отговорност. Когато Христос приближаваше Ерусалим и народът го посрещаше с финикови вейки и хваления, „като наближи и видя града, плака за него и казваше: Да би знаял ти поне в този ден това, което е за мира ти; но сега вече се скри от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и отвсякъде ще те утеснят и съсипят, тебе и чадата ти, и няма да остане в тебе камък на камък, защото не си разумял времето, когато беше посетен.“ (Ев. от Лука, 19:41-44)Този закон важи и за отделния човек. Бъдете будни за мига, когато Господ ще ви посети. Този миг определя вашето бъдеще. Зад явленията в природата, зад всички същества, растения и животни, седи Великият разумен свят. Той ги създава, крепи и ръководи. Щастието на човека седи във връзката му с този свят. Тази връзка човек трябва да пази и поддържа всякога. Учителя препоръчва: „Най-добрият метод да влезе човек във връзка с невидимия свят е молитвата.“ Кротостта, смирението, чистотата са първите стъпки в този свят. Школата на Учителя започва с развитието на тези добродетели. Всяко растение, всяко животно изисква присъствието на онези същества, с които е свързано. Следователно не е безразлично, какви дръвчета, какви цветя отглежда човек в градината си. Като се грижи за растенията, като ги обича, човек извиква присъствието на онези същества, с които те са свързани, и се ползва от силите, които те носят. В духовния свят всичко е в движение. Как ще намерите един ваш близък там? Само чрез любовта. Тя устройва пътищата на душите, тя поддържа връзката помежду им. Всяка душа има свой „ключ“, своя специфична „искра“, свой музикален тон, свой ритъм, те са единствени и неповторими. Само любовта знае тайната, „ключа“ на една душа, само тя може да ви постави във връзка с нея. Човек работи и твори в живота благодарение на Божествената искра в себе си. Това е „диханието на живота“, което Бог е вдъхнал в него. Всъщност човек търси Бога; само Божието присъствие задоволява човешката душа, само то носи пълнота на живота. Божието присъствие обяснява всяко явление, осмисля живота и туря ред и порядък във всичко. Изключи ли се Бог от живота, настава хаос, безсмислие, смърт. На човека е дадена тази привилегия - да участва в творчеството на Бога. Той създава науката, изкуствата, занаятите, общественото устройство. Това са области на творчеството. Учителя каза: „Като мислите за Бога, не мислете, че сте отделно от Него.“ Христос същата идея изразява така: „Аз и Отец ми едно сме“. Тази идея внесе Христос. Тя е основа на Божественото учение. Учениците на Божествената школа са работници на Царството Божие. Те го носят, те имат виждането за него. Те са чутки, долавят и най-малките му прояви. Те го посрещат и приемат, те са едно с него. От незапомнени времена съществува Братството на Светлината. Слънцето е емблема на това Братство. Учениците на Бялото братство обичат Слънцето, посрещат неговите изгреви. В школата на Бялото братство човек се учи да мисли, да постъпва право, да работи съгласно Великите Божии закони. Тук готови вярвания не се дават. Такива има в църквата. В школата на Бялото братство човек изгражда своя мироглед. Това е трудна работа, която изисква много време, търпение и прилежание. Това е работа за цял живот. Тук човек изработва своите отношения към Бога, към природата, към човека и към себе си. Това е работа за благото на всички човеци. Като ви поздравяваме с началото на новата Учебна година, ние ви пожелаваме да работите с любов, да се подвизавате и да се подготвите Учителя да ви посети, да ви озари с духа си, да ви ръководи и учи на пътищата си, да виждате и разбирате. Мирът на Учителя да бъде с всички нас! 6 септември 1964 г. Братският съвет София - Изгрев 27 декември 1964. НАРЯД Обични братя и сестри, На 27 декември т.г. се навършват 20 години от заминаването на обичния ни Учител. По този случай на тази дата, в 5 ч. сутринта ще се изпълни следната програма: · 1. Добрата молитва · 2. 91 псалом · 3. Молитвата на Братството · 4. Песента „Махар Бену Аба“ · 5. Евангелия: от Матея - 7 гл., 17 - 21 ст. от Марка - 13 гл., 14 - 37 ст. от Лука - 17 гл., 20 - 37 ст. от Йоана - 7 гл., 37 - 40 ст. Първо послание към Коринтяните, 13 гл., 1 - 13 ст. · 6. Песента „В начало бе Словото“ · 7. Беседа: „Да възлюбиш Господа“ от т. Който дойде при Мене“, неделни, 1924. (Които го нямат, да изберат друга беседа.) · 8. „Отче наш“ · 9. Тайна молитва · 10. Песента „Бог е Любов“ · 11. Слово от Браткия съвет · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие.“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! 3 декември 1964 г. Братския съвет София - Изгрев ПОСЛАНИЕ „А утешителят Дух Святий, Когото Отец ще ви изпрати в мое име, Той ще ви научи всичко и ще ви припомни все, що съм ви говорил.“ Йоан, 14:26 Обични братя и сестри, Изминаха двадесет години от заминаването на нашия обичен Учител. Двадесет години учениците търсят пътя към Учителя. Защото Той в молитвата си е казал: „Отче, искам дето съм аз, и те да бъдат с мене заедно“. Пътят към Учителя е в Неговото Слово - Словото въвежда в света на Учителя. Учителя е Велик свят, Велик живот, живот с Бога.. От Божествения свят към човешките души слиза едно мощно течение. То навлиза във всички области на живота. То носи идеите, добродетелите, силите и формите на Новия живот. Учителят е тази духовна вълна, която иде днес да повдигне човечеството. Тя влиза в човешките души, които са готови и те ще разцъфнат и ще принесат плод. Тази духовна вълна носи и новите условия, необходими за живота. Като търсим Учителя, ние търсим този живот. Днес ние сме свидетели на това явление: идеите и мислите на Учителя навлизат в личния и обществения живот, в науката и в изкуствата. Под напора на тази мощна вълна старите форми се рушат, настава безпокойство и търсене. Целият този творчески кипеж се дължи на Него. Никога досега човеците не са били тъй примирени, тъй готови да си по-дадат ръка, да живеят и работят като братя, както днес. Народите имат вече голям общ живот. Те водят обща борба за справедливост и свобода, те споделят опит и постижения в науката, изкуствата, техниката, спорта. Те са в благородно съревнование за красота, сила и обществена уредба. Хората не враждуват вече заради вярвания. Националните и класови различия са смекчени или надживяни. На това велико течение се дължи и този стремеж към природата, красотата и здравето. Ние живеем в зазоряването на една нова епоха. Учителя говори за нея, Той даде и най-съвършения образ на новия човек. Като търсим Учителя, ние търсим този живот, тази светлина, сила, свобода и красота. Да се копира външния образ на Учителя, това е дегизация, подражание. То може да задоволи само посредствени хора. Някои спорят дали Учителя е Христос. Това са човешки неразбирания. Учителят се открива на ученика дотолкова, доколкото ученикът е готов и доколкото сам Учителят желае. Това движение днес към природата е хубаво явление. Щом хората започнат да обичат Слънцето и природата, да търсят чистия въздух и изворите - „Наближило е Царството Божие“. Духовният човек започва с търсене на красотата. Почне ли човек да вижда красотата в природата, ще почне да я търси и в себе си. На Новото, което иде, никой не може да се противи. То иде със светлината. Хората не могат да не го приемат. То ида отвътре и отвън. То иде като творчески подтик в умовете и в сърцата. Божественото учене е живот, то не е вярване. Животът е велика симфония, велик хорал. Какъв е смисълът на човешкия живот? Човек е един тон от този хорал - до, ми, сол. Когато Великият диригент вдигне палката си, ти бъди готов. Като ти даде знак, трябва да прозвучиш. Това е „твоето време“. Ще звучиш вярно, чисто и колкото е потребно. Чакай своето време. Божественото учение, учението на Царството Божие е обширно и необятно. То е като добрата майка-природа - за всички има храна. Учениците на Божественото учение са работници за Царството Божие. Учителя не дойде да създаде някаква нова религия, нито друга някаква човешка организация. Той донесе знанието за Царството Божие и показа пътя към него. Идеята за Царството Божие е всемирна, вечна. Тя обединява всички добри и разумни човеци по Земята в едно велико Братство. Днес Божественото учение се проповядва по нов начин. То ще навлезе в обществения живот, ще го обнови, ще създаде нови, чисти и здрави форми. То ще навлезе в изкуството, ще даде съдържанието на формите. То ще навлезе в науката и философията и ще даде смисъла. То ще изпълни вътрешния живот на човека, ще му даде Високия идеал. То ще бъде светило за душата му. Хората спорят, има ли Бог. Какво разбират те под това? Всяко творчество се дължи на Бога. Бог посещава човека в моментите на творчество. В живота на ученика на първо място седи отношението му към Бога. После идва всичко друго. Това е първият закон. Без него никакво постижение не може да има. Учителя казва: „Ние полагаме живота не на основата борба между доброто и злото, а на основата любов към Бога“. Духът е, който ръководи човека. Той е твореца, сега и всякога, във видимата и невидимата Вселена. „И ще се заселя с тях“, казва Господ... Мирът на Учителя да бъде с всички нас! Брат Борис За 1964 г. липсват наряд и послание за Съборните дни.

НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ дадени от брат Борис Николов за братските празници в периода 1963 - 1990 година 1963. 22 септември - началото на Учебната година 1963/64. НАРЯД Есенното равноденствие тази година ще се отпразнува на 22 септември; в 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом - само песента · 3. Молитва на Царството · 4. Евангелия: от Матея - 9 гл., 14 - 17 ст. от Марка - 8 гл., 34 - 38 ст. от Лука - 14 гл., 1 - 6 ст. от Йоана - 10 гл. - цялата · 5. Песента „Махар Бену Аба“ · 6. Беседата „Добрият пастир“, от т. „Да възлюбиш Господа“, неделни, 1916. · 7. Песента „В начало бе Словото“ · 8. Кратко слово от Братския съвет · 9. „Отче наш“ · 10. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ (само веднъж) · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ (три пъти) Гимнастически упражнения Вечерта в 7 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * СЛОВО при отпразнуването на есенното равноденствие Обични братя и сестри, Пред нас е Новата учебна година. Какво носи тя за учениците? Нови откровения, нови опитности и знания, нови задачи. „Пътят на ученика е като зазоряване.“ От светлина към светлина - от знание към знание. Божественото учение е зов към учениците в света. Те не са много. Не е до множеството, а до съзнанието. Учителя казва: „Мене ме интересуват учениците. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува“. Идеите слизат от Божествения свят с голям капитал, с голямо богатство и сила. Те са обкръжени с ореола на небесния живот, имат обаяние и власт над човешките души. Опасността седи в това: злото иска да ги обсеби и да използва тяхната сила и богатство. Затова невидимо войнство ги пази и съхранява. Наистина, в тази борба се дават жертви, но идеите всякога извършват благословената си работа. Това са мощни вълни, които идат да повдигнат човешките души. Всяка жертва за тях и всяко страдание носят благословение за всички. Учениците имат задача да приемат Словото и да го предадат на своите братя. Това те правят не само с думи, но с живота и делата си, с работата си. Ученикът се моли тъй: „Да се освети Името Твое“ - с това той утвърждава единството си с Бога; „Да дойде Царството Твое“ - ученикът работи за идването на Царството Божие на Земята и всеки, който дойде в допир с него, трябва да почувства Царството Божие; „Да бъде Волята Твоя“ - ученикът изучава и пази свято завета Божий, Неговите закони и наредби. Мислите ли за Бога, мислите и за човека. Не отделяйте човека от Бога. Бог е най-хубавото в човека и най-хубавото в природата. Красотата изявява Божието присъствие навсякъде. Отношението ни към нея е отношение към Бога. Ученикът на Божествената школа работи с чистота и истина. Методите за работа трябва да съответстват на идеала. Между тях има пълно единство. Целта не оправдава средствата, а каквато е целта, такива са и средствата, те са едно. Не казвайте, че червейчето, което приготовлява копринената нишка, е невежа. Вижте какво прави то! Тази тънка, здрава, лъскава нишка, с която се обличаме, е удивително направена. Невежество е да се отрича разумността в природата, която срещаме на всяка крачка. Човек трябва да я изучава и да бъде в съгласие с нея. Изучаването на природата води към великата Разумност. Следователно науката е път към Бога. Ние не спорим за вярвания. Христовото учение е живот, а не вярване. Този живот ние обичаме и търсим. Съществувал ли е Христос исторически или не, това са празни спорове. Христос е живот. Той е бил, Той е сега, Той е всякога. Към този живот ученикът се приобщава със смирение, търпение и постоянство. Това е Пътят. Учението на Учителя е Христовото учение. Това е Школата на Христа. Мисълта на Учителя е огън от олтаря на Всевишния. Тя запалва нашата мисъл и в нас се раждат идеите и мислите на Вечния живот. Един ден ще се върнем на Слънцето, откъдето сме излезли. Пазете връзката си със Слънцето. Светлината е „космическият кораб“, с който пътуват душите. С него ще се върнем ние в Дома на нашия Небесен Баща Сега ние приветстваме учениците на Божествената школа с новата учебна година и им пожелаваме Вдъхновение и творческа работа - единни, в един дух и в едно тяло! 1 септември 1963 г. Братският съвет София - Изгрев * * * 27 декември - Денят на Учителя 1963. НАРЯД Обични братя и сестри, По случай 19 години от заминаването на обичния ни Учител, на 27 декември т.г., в 5 ч. сутринта ще се изпълни следната програма: · 1. Добрата молитва · 2. 91 псалом · 3. Молитвата „Пътят на живота“ · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: от Матея - 5 гл, 43 - 48 ст. от Марка - 10 гл., 17 - 38 ст. от Лука - 12 гл., 1 - 12 ст. от Йоана - 9 гл., 1 - 12 ст. · 6. Кратко слово от Братския съвет · 7. Песента „В начало бе Словото“ · 8. Беседа: „Първичната връзка“, от т. „Петимата братя“, неделни, 1923. · 9. „Отче наш“ · 10. Тайна молитва · 11. Песента „Махар Бену Аба“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ (само веднъж) · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ (три пъти) Гимнастически упражнения Вечерта, в 19 ч. - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * СЛОВО от Братския съвет Мото: „Божественото Слово има сила да расте при всички условия, по това се познава то - ако има сила да расте при всичкиусловия.“ Учителя Братя и сестри, Ние всякога си спомняме с благодарност за нашия обичен Учител. Споменът за Него и днес изпълня душите ни, с него ние живеем и работим. В Неговото име днес сме се събрали. Колко мир и колко светлина има в света, в който Той ни въведе! Той присъства в сърцата ни и ни обединява. Мирът и единството идат от Неговото присъствие. Ето за какво ние трябва всякога да благодарим. Христос след планинската проповед каза: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба“. Какво нещо е една беседа? Беседата е тайнство - Бог се разговаря с човешките души, просвещава ги и ги учи. Няма по-хубаво от това! От всички видове словесно изкуство беседата е най-трудното. Иска се мъдрост, прозрение и любов, иска се съвършена и чиста връзка с Бога. Това само един Учител може да има. Учителя създаде образци на това изкуство. Те ще останат класика за всички времена. По тях ще се учат в бъдеще. Каква огромна работа извърши Учителя! Той е държал повече от 7 000 беседи, оригинални, неповторими. В тях е изложено Божественото учение, неговата дълбока философия, знанието за разумния живот, основата на здравето, методите за възпитание на човека, за да бъде той гражданин на Царството Божие. Учителя отдаваше голямо значение на музиката като молитва, като сила, като метод за възпитание в Школата. Той остави много хубави песни и художествени музикални творби, оригинални, дълбоки по съдържание, красиви, проникнати от дух и сила. Някои от беседите на Учителя са поеми, хваления на Вечния, ненадминати по красота. Като слуша и чете беседите на Учителя, човек се прониква от духа на Словото, навлиза във великия Живот. Това е голямото наследство, което Учителя остави, и то принадлежи не само на българския народ, но и на цялото човечество, и един ден то ще си го подири. Ученикът запазва завинаги способността да беседва със своя Учител, това е благословението, което му е дадено. Учениците на Божественото учение са по цялата Земя, сред всички народи. Те не са прикрепени към някоя религия, църква или общество. Те не са ограничени от догми и канони. Те са свободни от външните форми, макар и да си служат понякога с тях. Учителя създаде Школата за изучаване и прилагане на Божественото учение. Тук се придобива онова живо знание, в което човек расте. Изгражда се нов мироглед; естествено, че той може да влезе в стълкновение със стария. Това не може да се избегне, но учениците имат дух и сила да издържат на всичко. Тяхната задача е да опазят Божественото учение и неговата чистота. Човек трябва да обича знанието като хляба, водата, чистия въздух и светлината. Знанието освобождава. Помнете: ние работим за една свещена идея - братство и мир между хората. Тая идея е всемирна. Тя апелира към всички човеци-братя. Какво очаква днес човек? Христа. Христос иде днес на Земята в сърцата и умовете. Неговият дух прониква всичко. Христос е Истината, Правдата, Добродетелта - Христос, победителят. Това е духовна борба, а не материална. Почвайте деня с молитва, и свършвайте деня с молитва. Това е връзката ни с Бога и връзката помежду ни. Има вечни неща, те не се купуват с пари; тях гледайте да придобиете и опазите, другото лесно се придобива. Вечно е любящото сърце. Вечен е светлият ум. Над тях смъртта няма власт. Учениците на Божественото учение живеят във вечните неща. Които живеят във вечните неща, са силни, ако и привидно да изглеждат слаби. Силни са онези, които служат на истината, на правдата. Това са закони на Великия живот. Те всякога тържествуват. В каквато и област да работи, човек трябва да твори. Творчеството възвисява и приближава човека до Бога. От учениците се иска работа, работа с любов. Ние работим за Царството Божие. Само идеята за Царството Божие ще примири и обедини човечеството. В живота на Царството Божие не се бърза. Там има ритъм. Там всяко нещо става на своето време. Великият разумен свят ръководи ученика в малкото и в голямото. Учениците са призовани на работа. Всеки сам ще долови кога е неговото време. Успехът на всяка работа зависи от това, доколко човек е буден и чутък за ръководството на Големите братя. Те ни съветват и ръководят във всичко. Нашите заминали братя, онези, които обичаме и ни обичат, пребъдват във Великия живот, те участват в нашия живот и ни помагат. Ние всякога можем да ги призовем, щом знаем техните Божествени качества и атрибути. Смърт няма. Днес, когато честваме 19 години от заминаването на нашия обичен Учител, нека си спомним неговите думи към учениците: „Вие всякога трябва да бъдете образци на чистота, на светли мисли, възвишени и благородни постъпки. От Школата трябва да излязат хората на новото, които виждат нещата и знаят да помагат. Образци във всичко, образци не само на думи, а на дела.“ Когато говорим за Божественото учение, разбираме един живот, който сме опитали, познаваме и обичаме. Сега, когато приемаме условията, които ни се дават, да кажем нашата кратка молитва: „Господи, благодарим Ти за всичко, което си ни дал и си ни научил!“ Мирът на Учителя да бъде с всички нас! 6 декември 1963 г. Братският съвет София - Изгрев За 1963 г. липсват нарядите и посланията за 22 март; 12 юли; Съборни дни.

ПРЕДГОВОР Текстовете, които се съдържат в този сборник, ни представят една специфична страна на духовния живот на българите в един полувековен период от най-новата ни история. Става дума за духовния живот на хората, които са избрали да живеят - в една или друга степен - според учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Общността на Бялото братство, създадена и вдъхновена от него, продължава да съществува и днес благодарение на силния дух и всеотдайността на поколението, приело „на живо“ от Учителя енергията на духовния стремеж и на духовния подвиг. Периодът, за който говорим, е времето на социалистическия режим, чието начало съвпада със заминаването на Учителя от този свят. Това е време на груба нетолерантност към всяка различност и към всяка духовност. Един агресивен атеизъм наранява дълбоко душевността на хората и съответно - човешките отношения, защото душевността на човека живее и се проявява преди всичко в общуването. А всяка общност - от семейството, през работните и творческите групи, до по-големите професионални и мирогледни общности - е атакувана от една авторитарна идеология, която бележи общуването с белезите на контрола и недоверието. Братството, разбира се, не прави изключение, напротив. То е притиснато отвсякъде като „особено опасно“, защото хората в него обичат да мислят и защото вярват в Бога. Тази ведра и така жизнена общност, която се опитва да се справи с тежкия удар от раздялата с Учителя, понася груб натиск чрез всякакви забрани и ограничения, масирано изземване на духовната литература и дори съдебен процес. Настават трудни времена. Мрак. Но: „Каква е работата на учениците? В мрака тихо да светят.“ „Братството съществува. То е като кандилце, което свети вкъщи и създава уют. Светлината му, ако и слаба, е приятна и желателна. Тя напомня за Слънцето и крепи надеждата. Вярно, сега е нощ - време за почивка, но ще дойде денят - времето за работа.“ (Борис Николов) Трябва да се издържи, докато дойде Денят. Как? Заедно. Още старият български хан го е знаел. Нормално общуване на хората от Братството в социума е възможно, само ако не се знае за тяхната принадлежност към тази общност. На тях им остава само вътре в нея да намират истинско разбиране и възможност за свободно споделяне. Но естествените срещи, общуването на физически план е тежко ограничено. Има срещи, разбира се, но когато участват повече хора, над тях обикновено висне най-противното усещане - че си наблюдаван, което в известна степен сковава и донякъде деформира естествения, спонтанен братски живот. Събирането на „двама или трима в Мое име“ може да става всъщност истински, свободно и живо само в мислите, в съзнанието и в сърцето. Оказва се, че само там е възможно необходимото, животоспасяващо заедно. Братският съвет поема неотменната грижа да се поддържа връзката между приятелите чрез общ мисловен и духовен живот, въпреки ограничителните условия. Това е отговорност пред Небето, пред Учителя, пред приятелите. Защото духът на братството - това е духът на единството: има ли дух - има братство, има ли единство - има братство. Намират два основни начина за събиране заедно и единение в мисленето и в прежиВяването: от една страна, за ежедневна връзка - Мислите за всеки ден, които предлагат теми за размишление и вътрешна работа; от друга страна - празничните наряди и послания. Така се поддържа вътрешната връзка в братската общност, провокира се мисленето, акцентира се върху молитвата като метод за вътрешно пречистване и израстване, за сближаване и взаимопомощ; стимулира се индивидуалната вътрешна работа, сърдечната и душевната активност, волята да издържаш и стремежа да бъдеш верен на Делото; подхранва се чувството на единство и солидарност, на съ-принадлежност към една общност, която е „подслонила“ ценностите и усилията на две поколения близки помежду си хора, свързани чрез духа на Учението и чрез любовта към Учителя. Участието във всички тези усилия е споделен, тих подвиг. В последните години по времето на Учителя духовните наряди са включвали не само програмата за честване на братските празници, но и програмата за духовна работа през цялата учебна година, започваща с Празника на есенното равноденствие; тази програма съдържа точни указания за ежедневните духовни занимания. През учебната 1940 - 41 г. например, за всеки ден е посочен стих от Библията (от Стария и от Новия завет) и една определена страница от беседите (в т. „Учение и работа“), върху които да се размишлява; за духовната учебна 1942 - 43 г. за всеки ден е посочен стих от Новия завет и една определена страница от беседите; също и „ново мото“: „Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове, в нашите сърца и в нашите души, и да го приложим. Амин. Тъй да бъде!“ За учебната 1944 - 45 г. се предлага текст от Библията, вече „избран по свобода“, и отново е посочена за всеки ден една определена страница от беседите; появява се мотото, което след това през годините присъства в голямата част от празничните наряди: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ Опитвам се да си представя, как всеки Божи ден, всеки (или почти всеки) от хилядите последователи на Учителя е четял точно определения стих от Библията и точно определената страница от определена беседа, избрани от Братския съвет ... в името на Единството! Разбира се, в нарядите се препоръчва „в другото свободно време на деня проучване на Библията и беседите по свобода“... И накрая: „Умоляваме братята-ръководители да съобщят настоящето и на всички братя и сестри от града и околията (или: „и във всички околни села, дето има кръжоци“). За получаването на настоящето молим, отговорете с отворена картичка.“ Така става, в общи линии, духовното общуване в Братството преди малко повече от 70 години. Но физическата отдалеченост не пречи на душевната близост. Напротив... Когато са имали на разположение издадените беседи, приятелите са намирали посочената за за размишление беседа и страница, но идва момент, когато това става невъзможно: или са им отнети томчетата с беседи, или, за да не се случи това, те са ги скрили така, че не могат да ги ползват. Тогава се намира друг начин: някой, който има възможност да ги съхранява така, че са му все пак достъпни, започва да изважда текстове от беседите и да ги подрежда за всеки ден от годината - така се появяват познатите ни и до днес „Мисли за всеки ден“. Така, всяка сутрин, прочитайки нещо от Словото на Учителя, човек се радва на „Доброто утро“, в което се е срещнал със своите приятели... След инсценирания съдебен процес, когато Борис Николов, председател на Братския съвет, и Жечо Панайотов, касиер, са изпратени в затвора, мракът се сгъстява. Съкровеното верую на хората от Братството, което им дава светлина и смисъл на живота, е отпратено извън закона. Боян Боев поема основната тежест в процеса на духовното оцеляване на Братството. Той неуморно изпраща писма до всички краища на страната, където има братски групи. В тях предава записките си от срещите, разговорите и опитностите с Учителя, когото придружава неотлъчно; обяснява, напътства, окуражава, с абсолютна преданост и всеотдайност. След излизането на Борис Николов от затвора на 1. януари 1963 г., Братският съвет решава той да поеме приготвянето на нарядите за братските празници, заедно с придружаващи ги послания. Повечето от тях са подписани с „Братският съвет“, но авторът е Борис Николов, чийто стил се разпознава, впрочем, много отчетливо. Нарядите придобиват по-различен характер. За ежедневната духовна работа няма посочени страници, няма посочени стихове от Библията, указанията за работата през годината са дадени по-общо, според условията и възможностите в различните братски групи, започва да действа принципът „по свобода“. Трябва да се излезе от вцепенението. Не може да се остане завинаги само при четенето и цитирането на Словото, необходимо е да се събуди творческото му осмисляне, за да стане възможно и претворяването му в дело, в живот. Посланията са именно опит и пример за такъв подход. И призив към активно, свободно, самостоятелно мислене, към все по-ясно и по-богато разбиране на същността на Учението и осъзнаване на същността на ученичеството. Преживяното и премисленото от Борис Николов в затвора доказва, че решетки може да има за тялото, но не и за мисълта, не и за духа - за тях не съществуват забрани и ограничения. Никакъв човешки институт или закон не може да накърни духовната и душевна свобода, която дава на човека познаването на Божиите закони - знанието, дадено от Учителя. Няма място за страх от човешките разпоредби, те нямат никаква валидност в духовния живот. „Учителят - това е велика Идея, която изпълва Всемира. Той не зависи от никого и няма нужда да бъде утвърждаван и узаконяван от каквито и да било сили или власт...“ (Послание за Петровден, 1966 г.) „Братството съществува по Божие повеление. То не принадлежи на никакъв човешки ред и порядък и не е подчинено на такъв. (...) Бялото Братство е над всяка организация - светска или духовна. То е над всякакви форми, създадени от човека. (...) Бялото Братство е ПЪТ на душите към Бога. То има благословението на Разумния свят и неговата подкрепа и закрила.“ (Нова година 1968.) Чрез посланията идва нов импулс, нова енергия струи в духовния братски живот, освежаваща и освобождаваща. Чрез тях наистина идва мощна подкрепа от Разумния свят. Традиционните братски празници оформят един пентаграм, чиито върхове се бележат от основните астрономични и астрологични точки: Пролетното и Есенното равноденствие (съответно: начало на духовната и на учебната нова година), Лятното и зимното слънцестояне (съответно свързвани с деня на раждането и на заминаването на Учителя) и Съборните дни през август. Всеки празник представлява фокус на специфични енергии, определящи неговото послание и значение, както и неговото въздействие. Това са специални моменти, чествани от древни времена, които съдържат, от една страна, мощен космически заряд, а от друга - пластове прежиВяване и осмисляне, натрупани в колективната памет и събуждащи отново и отново през вековете трепета на радостното братско „заедно“. Така през тези фокуси минава и се организира „текущата Мисъл“. В едно от посланията се казва: „Има една текуща Мисъл, тя иде от великия Разумен свят. Тя се предава по всички населени светове. И както кръвта храни клетките на организма, тъй и всемирната Мисъл обединява всички, които мислят. Тази велика вълна подхранва хората на науката, изкуствата, философията, мистиката, тя дава подтик на творците във всички области на живота. Тя е небесният хляб . В Господнята молитва за нея е казано: „Хлябът наш насъщний дай го нам и днес“.“ Да долавяш текущата мисъл - това не всеки може. Това предполага способност да достигнеш този поток, който тече в по-високите измерения и да поемеш по течението му. Това е Връзката, която предполага чистота, сила на духа и на мисълта, смелост и отговорност. Това значи да поемеш функцията на мост между нашия тук свят и света на Мисълта, на Светлината, на „Великите души“. И тъй, в посланията намират място както текущата Мисъл, така и основните идеи, които са есенцията на Учението. Върху тях са поставени акцентите, очертаващи няколко основни теми, които се връщат отново и отново „на фокус“, защото са свързани с най-важното в живота на учениците - вътрешната работа. Акцентите се оформят благодарение на повторенията, понякога на буквално едни и същи фрази, което е израз на особената значимост, която брат Борис придава на тези идеи. Единството е основната идея на духовния мироглед . Това е доминиращата тема и в посланията. Към него се върви чрез мисълта, чувството и делото. Това е ключовата идея, чрез която може да се осмисля всяка ситуация, да се решава всеки проблем, да се преодолява всяка трудност: ако мислиш за единството на живота, за това, че всичко е свързано, можеш да търсиш във вярната посока и наистина да намериш верния отговор на всеки въпрос. Светът е единен, животът е единен - това е магическата формула. От тази идея произтича друга основна тема: човекът като индивидуалност. Всяко същество, като елемент на единния живот на Цялото, трябва да бъде вярно на себе си. Това значи човек да намери мястото си в Цялото като негов необходим елемент и да изпълни предназначението си като такъв. Да бъдеш верен на себе си означава да бъдеш верен на предназначението си. Но за да го знаеш, трябва да учиш. Следващата основна тема: ученикът. В какво се състои Пътят та ученика? В откриването, осъзнаването, преживяването и утвърждаването на единството на Битието чрез собствения живот; максимално осъзнаване на индивидуалната отговорност. Друга основна тема в посланията е молитвата. Тя е ключова, защото това е основният метод за най-важната - вътрешната - работа на ученика, за постигане на най-важното в живота - връзката с Бога. И още една силно застъпена тема: Животът - вечен, безграничен, единен, вездесъщ. Необхватен е хоризонтът, който мислите по тази тема разгръщат, за да помогнат да стане душата ни „обширна като Вселената“. Посланието обикновено не е логически строго подреден текст. Заглавието му назовава темата, която се явява център на размишленията, но те не са непременно строго логически обвързани. Често мислите следват непосредствено идеи, плаващи настойчиво към съзнанието, важни идеи, чието изказване понякога не се вписва в очакваната логическа последователност, характерна за структурираните текстове. Тук има вярност и преданост повече към живия поток на Мисълта, отколкото към очакванията на добре възпитания интелект. Това е едно от нещата, които обясняват повторенията. Трябва да се отбележи, че те са напълно съзнателни, умишлени. Те са като мантри. Звучат като „заклинания“, като формулите, които повтаряме с убеждението за магическото им въздействие върху действителността. Като наричанията, с които предците ни са въздействали с мисълта и волята си върху събитията. Има и нещо друго, свързано с конкретните условия: не всички в Братството из страната са получавали всеки път изпратеното послание и наряд; имало е години, когато пощата на набелязани хора се е следяла и писмата не са стигали до адресатите си. Освен това, макар и „в нелегалност“, Братството е привличало и нови хора, за които е било необходимо да почувстват по-ясно и ярко духа на учението именно в братското общуване, което празничните наряди и послания са вдъхновявали и поддържали. Какво е посланието? То е обръщение към близките по стремеж и Път души, знак на любов, грижа и отговорност; покана за размисъл; подтик за задълбочена вътрешна работа; споделяне на знание, сила и духовен опит; зов за непрестанна будност, търсене и израстване; подкрепа на всяко духовно усилие, кураж за преодоляване на всяко изпитание. Посланието носи жив творчески импулс, който има енергията да свърже съзнанията и сърцата в общ порив към Истината, Красотата и Доброто. Благодарим! Братството издържа изпитанието на мрака. Как издържа? Заедно! Да, дойде „Денят - времето за работа“ . Но дали Братството ще издържи на неговата изобилна светлина? Дали не се оказа тя прекалено силна за нашите духовни и душевни очи? Успяваме ли винаги ясно да различим Истината, истинската Красота и истинското Добро? И да сме заедно, за да вършим изобилната работа?

БЕИНСА̀ ДУНО̀ И УКРАСИХА СВѢТИЛНИЦИТѢ СИ София 2023 Настоящата беседата: „И украсиха свѣтилницитѣ си“ е часть отъ цикъла „Недѣлни бесѣди“, произнесена 15.01.1933 г. отъ Учителя Петъръ Дѫновъ - Беинса̀ Дуно̀ въ София. Цикълътъ, озаглавенъ „Недѣлни бесѣди” прѣдставлява бесѣди, изнасяни въ 10 часа сутриньта въ недѣля. Публичното изнасяне и документиране на „Недѣлни бесѣди“ започва прѣзъ 1914 г. Обикновено започватъ съ опрѣдѣленъ стихъ или стихове отъ Библията и продължаватъ съ тълкуване, давайки отговоръ на актуални човѣшки проблеми. Стилътъ е максимално достѫпенъ за слушателя; прѣдназначенъ е за широка аудитория. Истинитѣ на живота сѫ илюстрирани съ множество притчи и примѣри. Има голѣма широта въ обхвата на бесѣдитѣ, като всѣка отъ тѣхъ засѣга разнообразни подтеми. За правилното възприемане и прилагане на Словото Божие е необходимо духовно знание и дълбоко разбиране на вѫтрѣшния му смисълъ. Недѣлнитѣ бесѣди сѫ безцѣненъ изворъ на свѣтлина по тѣзи въпроси. Централно е мѣстото на Христовото послание за Божественото съвършенство и приложението му въ живота отъ отдѣлния човѣкъ и обществото. Основата на Божественото учение сѫ принципитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Въ първитѣ шесть тома на „Недѣлни бесѣди”, нарѣчени “Сила и Животъ”, по собственитѣ думи на Учителя Беинса̀ Дуно̀, се съдържатъ основитѣ на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бѣло Братство. Всички бесѣди, достигнали до нашето съврѣмие сѫ достѫпни въ електроненъ вариантъ на: https://beinsa.bg/ И украсиха свѣтилницитѣ си „Отче наш“ „Въ начало бе Словото“ „Фир-фюр-фен“ Тогазъ се раздигнаха всички онѣзи дѣвици и украсиха свѣтилницитѣ си. (Евангелие отъ Матея 25:7) Онова реалното, което може да се разбере въ свѣта, то е конкретното, видимото. Подъ думата видимо се разбира знайното, това, което нашето съзнание може въ даденъ моментъ да разбере и узнае. Само онѣзи неща сѫ видими, които ние разбираме. Вие може да кажете, че сте видѣли много работи – това е само една илюзия на вашия умъ. Видимо е само онова, което вашето съзнание разбира, и остава впечатление отъ него. Вие много нѣща виждате, които оставатъ въ съзнанието ви впечатления, но не ги разбирате. Не е необходимо да знаете всичко. Най-голѣмото нещастие за човѣка ще бѫде да знае всичко. И най-голѣмото нещастие за човѣка ще бѫде да не знае нищо. Това сѫ две антитези. Първо, да знаешъ малко, да не знаешъ много, за да има какво да учишъ. Разбира се, и най-виднитѣ хора на земята – даже поети, писатели и философи, иматъ свои слаби страни. Всѣки човѣкъ има нѣщо да учи. Защо? Липсва му нѣщо. Когато единъ писатель описва единъ характеръ, повидимому той си го прѣдставя въ неговата свѣтлина, въ неговата свѣтла страна и така го изнася, но всѣки характеръ има си една отрицателна страна, която писателитѣ не сѫ описали. Тѣ не сѫ ги описали, но сами по себе си се разбиратъ. И нѣма защо да ги описватъ, нито пъкъ ние ще ги описваме. Всѣ нѣкой ще ги опише. Изобщо, докато хората сѫ живи, описватъ имъ все лошитѣ страни; като заминатъ отъ земята, започватъ да описватъ добритѣ имъ страни. И защо и за какво – това е единъ вѫтрѣшенъ навикъ. Казвамъ, нѣколко нѣща има, които всѣкога трѣбва да държимъ въ ума си. Една малка стая може да се освѣтява съ едно малко прозорче, но една голѣма стая не може да се освѣтява съ малъкъ прозорецъ. На голѣмата стая трѣбва голѣмъ прозорецъ. Едно малко сѫщество като комара може да се задоволи съ малко храница, но едно голѣмо сѫщество като човѣка не може да се задоволи съ храната на комара. Слѣдователно невъзможно е да се прѣпорѫчватъ идеитѣ на комара за човѣка и невъзможно е да се прѣпорѫчватъ идеитѣ на човѣка за комара. Слѣдователно разуменъ човѣкъ е онзи, който туря всѣко нѣщо на мѣстото му. Има писатели, поети, философи, които мислятъ добрѣ, но тѣ искатъ да прѣдставятъ цѣлата истина изведнъжъ. Немислимо е цѣлата истина да се прѣдстави въ една епоха. Докато дѣтето е въ утробата на майка си, то не може да разбира живота извънъ нея. Дотогава то е въ едно пасивно състояние и прѣживява живота точно на майка си. Каквото майката мисли, такова и то мисли. Майката само всажда въ него и като свърши всичката работа, която трѣбва да извърши, тя го пуща на свобода. Тя му отваря вратата и казва: „Хайде, сега да се разходишъ свободно, но не много далечъ отъ мене, само на нѣколко педи разстояние, нито даже на единъ или два метра разстояние.“ Тя го туря близо до себе си, въ нѣкоя люлка. Ако се отдалечи отъ нея, очаква го нѣкаква опасность. Та ние, съврѣменнитѣ хора, сме замязали на някои разгалени дѣца. Има два вида хора: еднитѣ азъ наричамъ изпѫкналитѣ хора, а другитѣ – вдлъбнатитѣ хора въ свѣта. Еднитѣ сѫ съ изпѫкнали очи, а другитѣ сѫ съ вдлъбнати. Еднитѣ сѫ съ издути устни, а другитѣ сѫ съ тънки устни; еднитѣ сѫ съ голѣми уши, а другитѣ сѫ съ малки; еднитѣ сѫ съ голѣми ръце, а другитѣ сѫ съ малки. Това сѫ двата вида хора, но това още не е научно изяснение. На сѫщото основание има и два вида науки: едната е за забавление, за упражнение, а другата е истинската наука, която ни дава директива, посока въ живота, какъ трѣбва да живѣемъ, какъ трѣбва да прѣустроимъ живота си. Тази наука едва сега иде на земята. Запримѣръ нѣкога ни казватъ какъ трѣбва да се хранимъ, каква храна трѣбва да употрѣбяваме и коя е по-хигиеничната храна. Въ това отношение има две мнѣния: едното мнѣение е мнѣнието за месната храна, а другото мнѣние е идеята за растителната храна. И за едната, и за другата храна има поддръжници. Поети, писатели и философи поддържатъ напримѣръ месната храна като отлична храна за организма, че който се храни съ такава храна ще има добрѣ развити способности и дарби, ще бѫде интелигентенъ човѣкъ и т.н. И за другата идея се явяватъ поети, писатели, доктори и философи, които казватъ, че който се храни съ растителна храна, той ще има добро здраве, висока нравственость, голѣми способности и т.н. Тѣ привеждатъ за примѣръ слона. И еднитѣ поддръжници на месната храна, и другитѣ – на растителната храна, сѫ заинтересовани. И двата типа хора страдатъ на общо основание. Съвременната растителна храна е оцапана. Тя е полурастителна. И съвременнитѣ плодове споредъ най-новитѣ изслѣдвания не сѫ чисто растителна храна, тѣ иматъ примѣси отъ месни елементи. Всички плодове, които се хранятъ отъ земята, възприематъ отъ елементитѣ на месото, на кръвта, защото самата земя е оросена съ кръвь. Вижтe напримѣръ онази черница, която е посадена на гроба на някой умрѣлъ. Съ какво се храни тя? Тя се храни съ мазнинитѣ отъ умрѣлия човѣкъ, отъ неговитѣ сокове, които влизатъ въ пръстьта и слѣдъ това хората ядатъ отъ плодоветѣ, отъ бобонкитѣ на тази черница и казватъ: „Много вкусна е тази черница!“ Нѣкой казва: „Азъ съмъ вегетарианецъ.“ Не, ти още никакъвъ вегетарианецъ не си. Подъ вегетарианска храна азъ разбирамъ такава, която нѣма абсолютно никакъ месни примѣси и сокове още въ своето първично състояние. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ е билъ въ рая, когато растенията не сѫ били още покварени, както въ нашитѣ врѣмена. Вегетарианцитѣ правятъ изслѣдвания да видятъ колко калории топлина съдържа растителната храна и колко месната. Слѣдователно вегетарианската храна трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Не само това, но и въздухътъ, който дишаме днесъ, не е толкова чистъ. При такава храна и при такъвъ въздухъ и ние не можемъ да бѫдемъ толкова здрави, както се изисква. Месната храна съдържа такива вещества, които подпушватъ поритѣ. Това подпушване, което хората наричатъ запекъ, често създава смъртьта имъ. Когато половината отъ поритѣ на клеткитѣ на човѣшкия организъмъ се подпушатъ, той вече е кандидатъ за онзи свѣтъ. И ние можемъ да кажемъ, че онѣзи животни, които могатъ да послужатъ като образци на дълъгъ животъ, не сѫ месоядци, а вегетарианци. Каквото и да говорятъ ученитѣ, азъ бихъ могълъ да ви прѣдставя редъ образци на дълъгъ животъ, и то все отъ такива, които се хранятъ съ растителна храна. Има много растения, които сѫ прѣдставители на дълъгъ животъ, при това тѣ не сѫ месоядци. Растенията знаятъ законитѣ на дългия животъ и тепърва хората трѣбва да учатъ отъ тяхъ какъ да живѣятъ дълъгъ животъ. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че тѣ не живѣятъ разумно. Какъ може да не водятъ разуменъ животъ? Въ растенията ставатъ цѣлъ редъ химически процеси. Растенията знаятъ какъ да си избиратъ храна отъ почвата и какъ да я усвояватъ. Тѣ знаятъ какви газове да взематъ отъ въздуха и какъ да ги прѣработватъ, да прѣустроятъ цѣлия си организъмъ. Казватъ, че растенията се отличаватъ по своя плодъ. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бѫдемъ първитѣ глупци въ свѣта. Благодарение на интелигентностьта на растенията и ние придобиваме разумность. Слѣдователно разумностьта и нашата интелигентность до извѣстна степень се дължи на растенията. Онѣзи, които не разбиратъ първичния окултенъ езикъ, тѣ не знаятъ, че Богъ чрезъ Словото създаде свѣта. Значи Словото прѣдшества човѣка. Слѣдователно човѣкъ отпослѣ се създаде по образъ и подобие на Словото. Човѣкъ се храни съ Словото. И още хиляди години човѣкъ ще се храни съ Словото. Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко съ присмѣхъ къмъ тѣхъ и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трѣбва да знаемъ, че всѣко растение, всѣко дърво има интелигентность, която въ извѣстно отношение надминава човѣка. И Христосъ не се срамува да казва: „Азъ съмъ лозата, вие – прѫчкитѣ.“ Той не казва: азъ съмъ слонътъ, а вие слончета или азъ съмъ лъвътъ, а вие лъвчетата, или азъ съмъ сомътъ, а вие сомчетата, или азъ съмъ голѣмиятъ китъ, а вие китчетата, но казва: „Азъ съмъ лозата, а вие – прѫчкитѣ.“ Ще кажете, че Христосъ не е билъ ботаникъ. Не, Христосъ имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всѣки съврѣмененъ ботаникъ. Това е мое мнение, но азъ имамъ доста доказателства, отъ които се увѣрявамъ, че Христосъ е билъ много по-добъръ ботаникъ, отъ сегашнитѣ видни ботаници. Ако Христосъ би написалъ една ботаника, азъ бихъ прѣдпочелъ да уча неговата ботаника, отколкото тази на съврѣменнитѣ, даже и най-видни, ботаници. Сега азъ искамъ да ви наведа на една мисъль, която често се срѣща у васъ. Запримѣръ вие често говоритѣ за свѣтлината, за маслото, което носили петьтѣ дѣвици въ свѣтилницитѣ си. Подъ думата свѣтлина се разбира съзнанието на човѣка. Свѣтлината на петьтѣ разумни дѣвици подразбира свѣтлината на човѣшкото съзнание, т.е. разумното начало у тяхъ. Петьтѣ неразумни дѣвици нѣмали масло въ кадилницитѣ си и т.е. нѣмали достатъчно свѣтлина въ съзнанието си. Тъй щото подъ думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и свѣтлина. Значи тя поддържа горѣнето. Неразумнитѣ девици, които нѣмали масло, нѣмали тѣзи благородни чувства, които даватъ топлина на човѣка. Всѣки човѣкъ, който нѣма сърдце, нѣма благородни чувства въ себе си, минава къмъ страната на глупавитѣ хора. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да има умъ. Умъ безъ сърдце не може да се прояви. На сѫщото основание човѣшкиятъ духъ не може да се прояви безъ любовь. Любовта е дѣтето на духа. Ние познаваме духа чрѣзъ дѣтето. Апостолъ Павелъ, единъ отъ виднитѣ учени на врѣмето си, казва: „Плодътъ на духа е любовта“. Какво разбираме подъ думата плодъ? Отъ дѣтето ти ще познаешъ каква е майка му, какъвъ е баща му. Слѣдователно любовьта е обективната страна на непонятното. При сегашнитѣ условия единственото понятно нѣщо за насъ е любовьта. Когато говоримъ за разумностьта, даже и за най-голѣмата разумность, каквато можемъ да си прѣдставимъ, ние винаги я свързваме съ любовьта. Дѣто любовьта влиза въ живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадемъ редъ примѣри. Запримѣръ онѣзи прѣдмети, които обичаме, ние ги учимъ по-добре, отколкото онѣзи прѣдмети, които не обичаме. Онѣзи прѣдмети, които ни сѫ любими, тѣ ни сѫ и понятни. Когато обичаме единъ човѣкъ, той ни е повече понятенъ и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятенъ и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нѣщата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването имъ зависи отъ нашата любовь къмъ тяхъ. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпросъ зная малко нѣщо.“ Малкото знание е всѣкога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влѣзе и до гушата въ водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влѣзе и до колѣнѣ въ водата. Слѣдователно онзи, който иска да влѣзе въ живота, той трѣбва да има знания, той трѣбва да разчита на силитѣ, които се намиратъ въ него. Сега какво виждаме въ свѣта? Едни отричатъ Бога, а други го приематъ. Сега нека остане у васъ конкретната мисъль: единственото реално нѣщо, което знаемъ въ свѣта, това сме ние самитѣ. Вънъ отъ себе си ние нищо друго не познаваме. Понѣкога напримѣръ вие говорите за ангелъ, но въ края на краищата вие на този ангелъ все ще му дадете човѣшки образъ. Ако пъкъ живѣехте въ врѣмето на египтянитѣ, на този ангелъ бихтѣ дали образъ или на Аписъ, или на нѣкой бикъ, или на волъ, или на лъвъ, или на орелъ и т.н. Нѣкои даватъ образитѣ на херувимитѣ, и то слѣднитѣ четири образа: единиятъ мязалъ на човѣкъ, вториятъ на лъвъ, третиятъ на орелъ, а четвъртиятъ на волъ. Това сѫ херувимитѣ, които имали крила. Това е изобщо цѣлото творение, което е познато на насъ. Но то прѣдставя всичкитѣ фази, прѣзъ които сме минали. Нѣкой казва: „Азъ да съмъ билъ орелъ!“. Ами, ако единъ ангелъ носи орелско лице и не го е срамъ, защо тебе да те е срамъ? Ако единъ ангелъ носи лицето на единъ волъ и не го е срамъ, защо тебе да те е срамъ? Ти не искашъ да носишъ лицето на единъ волъ, а като човѣкъ правишъ прѣстѫпления. Въ някое отношение единъ волъ стои по-високо отъ единъ човѣкъ. Волътъ съзнателно нѣма да направи никакво прѣстѫпление, той нѣма да окраде някого, той нѣма да убие нѣкого. Въ какво тогазъ волътъ седи по-ниско отъ човѣка? Ама волътъ нѣма интелигентностьта на човѣка, ще кажете вие. Та въ какво се заключава човѣшката интелигентность? Та ти като човѣкъ, който мислишъ, че си интелигентенъ, и правишъ прѣстѫпления, въ какво се проявява твоята интелигентность? Интелигентностьта се заключава само въ това, което човѣкъ може да твори, да създава. Ако ти само разрушавашъ, това не е никаква интелигентность. Та кой не знае да разрушава? Дойде единъ заекъ, обѣли коритѣ на дърветата и нищо повече. Дойде единъ молецъ, нападне дрехитѣ, направи дупки въ тѣхъ – това знание ли е? Това е една глупость, която нѣкога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всѣко сѫщество, което руши. Ако нѣкой намѣри молеца въ сандъка, веднага го осѫжда на смъртно наказание. Сега ние, хората отъ този вѣкъ, се намираме въ едно особено положение, разрѣшаваме единъ отъ важнитѣ въпроси – да вѣрваме или да не вѣрваме. Чудни сѫ хората, които разрѣшаватъ такъвъ единъ въпросъ – да вѣрватъ или да не вѣрватъ. Да вѣрвамъ ли, че азъ сѫществувамъ, или да не вѣрвамъ, че азъ сѫществувамъ? Сега азъ оставямъ идеята за Бога. Нѣкой казва: „Има ли Богъ, или нѣма?“ Казвамъ, малко хора ще се намѣрятъ, които да отговорятъ на този въпросъ. Важно е да се постави конкретно въпросътъ, дали азъ сѫществувамъ, или не. Всѣки за себе си да си постави този въпросъ. Щомъ азъ сѫществувамъ, има ли другъ животъ, или нѣма? Азъ зная този животъ, въ който сега живѣя. Единъ день, като мина въ другия животъ, оттамъ, отъ този животъ, ще съобщя какво има тамъ. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържашъ понятието за онзи свѣтъ. Нѣкой казва: „Като умре човѣкъ, какво става съ него?“ Сега азъ ще ви поставя въ друго положение. Ще ви поставя сѫщия въпросъ отъ друго гледище. Прѣдставѣте си, че иматѣ двѣ кани или двѣ шишета. Едното шише е пълно съ вода, а другото е празно. Слѣдъ това вие прѣливате водата отъ пълното въ празното шише. Питамъ, какво стана съ водата, която беше въ първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е прѣлѣла отъ едното въ другото шише. Ами човѣкътъ дѣ е? Какво прѣдставя човѣкътъ? Този въпросъ си задавате вие. Като ви давамъ примѣра съ шишетата и водата, казвамъ, такъвъ човѣкъ, какъвто вие си прѣдставляватe, той не сѫществува въ природата. Хиляди шишета сѫществуватъ като първитѣ двѣ, направени отъ грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода въ едно отъ тия шишета, че тази вода е единствената, която сѫществува въ едно отъ тия шишета и живѣе. Това сѫ ваши заблуждения. Слѣдователно разумниятъ животъ едноврѣмeнно живѣе въ всички сѫщества. И вие питате: „Като умремъ, дѣ ще отидемъ?“ Нѣма да умрете. Ако се излѣете отъ формата, въ която сте били поставени, вие ще отидете въ истинския животъ, отдѣто сте излѣзли. И Христосъ казва: „Излѣзохъ отъ Отца си, отъ голѣмия изворъ и се връщамъ пакъ при него да живѣя.“ Като ме слушатъ, мнозина ще направятъ отъ думитѣ ми цѣлъ въпросъ и ще кажатъ – той не вѣрва въ това, не вѣрва въ онова. Питамъ, въ какво да вѣрвамъ? Вѣрвамъ въ единството на живота, вѣрвамъ, че всички хора иматъ единъ произходъ. Всички хора иматъ толкова животъ, колкото могатъ да събератъ. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. Въ качествено отношение по животъ между хората нѣма абсолютно никаква разлика, но тѣ се различаватъ въ количествено отношение. Обаче съврѣменната философия внася между хората толкова различие, вслѣдствие на което между тѣхъ се насаждатъ чувства на омраза, на неразположение и тѣ започватъ да спорятъ помежду си кой въ какво вѣрвалъ. Единъ вѣрвалъ въ Христа, че билъ Синъ Божи, другъ вѣрвалъ въ Богъ Отецъ, въ троеличието и т.н. И вслѣдствие на това различие въ вѣрванията имъ тѣ създаватъ помежду си едно голѣмо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси сѫ толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тяхъ. Колкото философи и писатели съмъ челъ досега, нито единъ отъ тяхъ не може да твърди и да каже, че е ходилъ на онзи свѣтъ освѣнъ Сведенборгъ, който съ положителность твърди, че се е разговарялъ съ Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другитѣ философи, тѣ правятъ своитѣ изводи по единъ логиченъ пѫть, тѣ казватъ – ако това е така напримѣръ, другото ще бѫде иначе. Тѣ излизатъ отъ причини къмъ послѣдствия. Въ свѣта причинность нѣма. Причинностьта ние сами я създаваме. Въ Бога не сѫществува никаква причинность. За да има нѣкаква причина за нѣщо, все трѣбва да бѫде човѣкъ заставянъ отъ нѣщо друго. Нѣма причина, която може да застави Бога да създаде единъ свѣтъ. И не е било врѣме, когато свѣтътъ да не е сѫществувалъ. Азъ не говоря за нашия свѣтъ, но изобщо за Битието. Ако е било врѣме, когато свѣтътъ да не е сѫществувалъ, тогава можемъ да говоримъ за причината, поради която не е сѫществувалъ, и за причината, която е заставила Бога да създаде свѣта. Това сѫ всe наши умозаключения, които не могатъ да дадатъ никакви резултати. Пакъ по причини и послѣдствия индускитѣ философи говорятъ за кармата. Тѣ казватъ, че причината за кармата е грѣхътъ. А коя е била причината, която заставила човѣка да грѣши? Тогава тѣ дохождатъ до едно заключение: отъ две добрини винаги се ражда едно зло и отъ две злини, се ражда едно добро. Какъ ще разберете това нѣщо? Разберѣтe го както искате. Или между десеть добри хора винаги ще се роди единъ лошъ и между десеть лоши винаги ще се роди единъ добъръ човѣкъ. Обаче не сѫществува законъ, споредъ който отъ десеть лоши хора да се родятъ десеть лоши и отъ десеть добри да се родятъ десеть добри. Всякога десеть добри хора сѫ въ състояние да родятъ единъ лошъ човѣкъ. Това значи – единиятъ лошъ човѣкъ прѣдставя каналъ, прѣзъ който ще минатъ нечистотиитѣ на добритѣ хора. А добриятъ човѣкъ между десетьтѣ лоши прѣдставя отдушникъ, прѣзъ който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за въ бѫдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората прѣдставятъ кандидати или за канали, или за отдушници. Това е изводътъ. Казвате: „Какъ е възможно това?“ Казвамъ, когато хората умиратъ и ги заравятъ въ земята, дѣто започватъ да гниятъ, тогава тѣ не се питатъ какъ е възможно това. Ще кажатъ сега, че е сѫдено на човѣка така – да умре. Не е сѫдено на човѣка да умре. Нима, когато убиватъ единъ човѣкъ, че е сѫдено да го убиватъ? Не, хората си прѣдполагатъ така. Нима, когато една майка помѣтне дѣтето си, че така е сѫдено? Не, това сѫ наши заблуждения. Ние си мислимъ така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни отъ послѣдствията, които могатъ да дойдатъ въ нашия животъ. Та това сѫ философски разсѫждения, които нѣма да ви ползватъ, понеже вие сте съ установени възгледи. Някои отъ васъ сѫ така установени, че казвате: „Повече отъ това не ни трѣбва.“ За изяснение на тази мисъль ще ви приведа единъ примѣръ отъ американския животъ. Едно десетьгодишно дѣтe отива на църква съ баща си, дѣто проповѣдникътъ говори за Христовото учение, като казва, че трѣбва да живѣемъ съобразно него и да бѫдемъ винаги весели и доволни, винаги да пѣемъ. То гледа баща си всѣкога сериозенъ, замисленъ, не пѣе – установенъ християнинъ. Единъ день то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пѣешъ?“ – „Е, татковото, азъ съмъ установенъ, то е за васъ, неустановенитѣ, вие трѣбва да пѣете.“ Дѣтето си помислило малко, въздъхва дълбоко въ себе си и казва: „Кога ли азъ единъ день ще стана установенъ като татко си?“ Единъ день бащата тръгва на разходка съ кабриолета съ сина си. По едно врѣме коньтъ спира и не мърда отъ мѣстото си. Бащата го удря, но той не се мърда. Тогава синътъ казва: „Татко, както виждашъ, коньтъ се е установилъ, не иска да върви напредъ“. Казвамъ, установенитѣ възгледи не сѫ правитѣ възгледи въ живота. Тѣ прѣдставятъ единъ изопаченъ животъ. Изопаченъ животъ на нашитѣ мисли, на нашитѣ чувства. Ние правимъ раздѣление на едно отъ друго и като мразимъ нѣкого, казваме: „Защо Господъ не махне този човѣкъ? Какъ го търпи?“. Мислите ли, че Господь, който е направилъ свѣта, носи вашия умъ? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другитѣ ще кажатъ за тебе: „Какъ Господь търпи този, че не го махне?“. Ако Господь постѫпва споредъ както ние искаме, тогава той би трѣбвало да прѣмахне повече отъ насъ. Тогава какво ще стане съ свѣта? „И украсиха свѣтилницитѣ си.“ Та ако ние искаме да поправимъ живота си, трѣбва да дойдемъ до това положение, да се пробуди нашето съзнание. Сега не е въпросътъ за морала въ свѣта. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тукъ, на земята, а не на небето, вие трѣбва да слѣдвате този пѫть. Човѣкъ може да бѫде на земята блаженъ и щастливъ, но той може да бѫде и на небето блаженъ и щастливъ. Щастието и блаженството на единъ домъ, на единъ човѣкъ, на цѣлото човѣчество зависи отъ насъ. Ние можемъ да бѫдемъ щастливи, когато пожелаемъ. Повечето хора желаятъ да бѫдатъ щастливи, други не желаятъ, вслѣдствие на което между тяхъ се явяватъ раздори. Сега ние туряме закона. Питамъ, какъ ще си обясните живота и отношенията между мѫжа и жената въ единъ домъ, които, прѣди да се оженятъ, сѫ си писали приятелски, божествени писма, обичали сѫ се и сѫ си писали, че единъ безъ другъ не могатъ да живѣятъ, че тяхното щастие и блаженство зависи отъ тяхното събиране, а слѣдъ като се събератъ, едва сѫ се изминали две години и тѣ не могатъ вече да живѣятъ заедно. Какъ ще си обясните това положение? Кое става причина за този вѫтрѣшенъ раздоръ? Причината е, че има много мѫже и много жени. Слабата страна на мѫжа сѫ многото жени и слабата страна на жената сѫ многото мѫже. Тъй си прѣдставямъ азъ положението – другаде не мога да видя причината. Някой казва, че жената го сѫблазнява. Казвамъ, ами като си на масата прѣдъ винцето, тамъ кой тѣ сѫблазнява? Жената го съблазнява, виното го съблазнява, паритѣ го съблазняватъ, ами кѫдѣ е тогазъ човѣкѫтъ. Кое е онова, което не тѣ съблазнява? Ти се съблазнявашъ отъ това-онова, но питамъ, ами ако и отъ тебе хората се съблазняватъ, какво ще кажешъ тогава? Кой е виновенъ тогава? Когато ти се съблазнявашъ, виновни сѫ тѣзи, които те съблазняватъ, но когато ти ставашъ причина хората да се съблазняватъ, коя е причината тогава? Турцитѣ иматъ една поговорка, споредъ която нито единъ турчинъ досега не си е далъ отговоръ за това. Ще кажатъ няколко приказки отгорѣ на това и нищо повече. Като запитали единъ отъ източнитѣ видни философи защо Господь е направилъ така свѣта, той отговорилъ: „Когато Господь създаде всички умни работи въ свѣта, най-послѣ той искалъ да си има една играчка и затова направилъ хората, да си играе съ тяхъ“. Безъ хората, безъ тия играчки не може. Всички разумни сѫщества, които вземали участие въ създаването на свѣта, като се отегчавали, трѣбвало да си поиграятъ съ нѣщо, вслѣдствие на което Богъ имъ създалъ хората като играчка, като забавление слѣдъ трудната и сериозна работа. Тѣ служили като кукли на разумнитѣ сѫщества. И като запитали другитѣ турци може ли това, тѣ казали: „Може да е така, може да е правъ този философъ“. Обаче единъ отъ западнитѣ философи може да даде съвсѣмъ другъ отговоръ на този въпросъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има единъ възгледъ, който може да бѫде най-силенъ за неговия животъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ възгледи, но за онѣзи възгледи, които да прѣдставятъ една сила, на която всѣки човѣкъ да уповава. Възгледитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ единъ вѫтрѣшенъ капиталъ. Както паритѣ, които човѣкъ има въ банката, му даватъ едно вѫтрѣшно спокойствие, така и знанието, което има за изяснение на живота, така и силата, която има въ себе си, трѣбва да внасятъ единъ вѫтрѣшенъ миръ въ душата му. Въ миналото столѣтие, когато излѣзе на бѣлъ свѣтъ сегашната френология, до врѣмето на Гала всички вѣрваха, че човѣкъ е само интелѣктъ, чувство и воля. Дѣ се намиратъ тия интелектъ, чувство и воля, никой не знаеше. Обаче този германски ученъ дойде да докаже на хората, че умѫтъ функционира въ човѣшкия мозъкъ и слѣдъ това той доказа, че въ мозъка на човѣка има много способности, които сѫ локализирани на специални за тяхъ мѣста. И той доказа мѣстата на тия способности и чувства въ мозъка. Той доказа точно дѣ се намиратъ точно способноститѣ на разсѫдъка, на паметьта и на редъ още чувства. За тази цѣль раздѣли челото на три части, сѫщо така и на главата посочи мѣстата на различнитѣ способности. Опитниятъ френологъ може съ завързани очи само съ пипане на челото да покаже какви способности и чувства сѫ развити въ човѣка. Толкова опити се правиха въ Амѣрика и въ Англия, но нито амeриканцитѣ, нито англичанитѣ не повѣрваха въ тази наука. Тѣ и досeга още не сѫ поставили тази наука като една обоснована наука въ училищата си. Въ нѣкои частни училища обаче френологията се изучава като отдѣленъ прѣдметъ. Като изучаваме черепитѣ на по-нисшитѣ сѫщества отъ човѣка и стигнемъ постепенно до човѣка, ще видимъ тамъ постепенното прогресиране въ това отношение, въ това развитие. Всѣки отъ васъ може да направи единъ малъкъ опитъ въ това отношение. Ако вземете единъ човѣшки черепъ или черепа на кое и да е друго животно, и го освѣтите съ свѣщь вечерно време, ще видите, че ония мѣста отъ черeпа, дѣто човѣкътъ или животното е работило най-много, костьта на черепа тамъ е най-тънка. Запримѣръ, ако човѣкъ е чрезмѣрно религиозенъ, горната часть на черепа е много тънка. Ако пъкъ този човѣкъ е билъ философъ и е много мислилъ въ живота си, тогазъ ще забѣлѣжите, че черепътъ му отпрѣдъ на двѣ мѣста на челото е най-тънъкъ, тамъ свѣтлината прониква най-много. Ако пъкъ нѣкой човѣкъ е билъ много грубъ, много жестокъ, тогава черепътъ при ушитѣ му ще бѫде най-тънъкъ. Значи ония места отъ черепа, които сѫ най-тънки, показватъ, че на тия места именно, човѣкътъ е функциониралъ най-много. Та ученитѣ хора съ разни опити сѫ доказали, че мозъкътъ на всички мѣста въ човѣка не е еднакво развитъ, вслѣдствие на което и черепътъ не е навсѣкѫдѣ еднакво развитъ – дебелъ или тънъкъ. Ние питаме защо някой човѣкъ не разбира извѣстни работи. Има хора, които и слѣдъ сто години, а други и слѣдъ двѣста години, едва биха могли да разбератъ това, което днесъ се прѣподава. Запримѣръ има музиканти, които могатъ да свирятъ, да създадатъ нѣщо, но тѣ не разбиратъ дълбоко музиката. Сѫщото може да се каже и за нѣкои художници. Тѣзи музиканти и художници не могатъ да се сравнятъ съ гениалнитѣ художници и музиканти, които иматъ гениални черепи. Гениалниятъ черепъ е гениаленъ самъ по себе си: и по устройство, и по структура, и по вещество на мозъка, както и по рѫба на черѣпа. Шевоветѣ на този черепъ сѫ много деликатни. Ако се наблюдава черепътъ на единъ обикновенъ и единъ гениаленъ човѣкъ, ще се види грамадната разлика: и въ вещество, и въ структура на самото вещество, и на самитѣ нишки на мозъка, а сѫщо така тѣ се различаватъ и по силитѣ, и по способноститѣ, които функциониратъ въ технитѣ черепи. На пръвъ погледъ е така, както наблюдавате единъ сѫдъ, който грънчарьтъ е направилъ отъ фина, отъ хубава каль, и единъ сѫдъ, който е направенъ отъ обикновена глина. Фактътъ е тамъ, че за да бѫде единъ човѣкъ добъръ въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да има единъ отличенъ организъмъ, една отлична глава, или съ други думи казано: бащата или майката на този човѣкъ, т.е. неговитѣ родители, трѣбва да иматъ организми, създадени отъ най-фина материя, за да могатъ да прѣдадатъ своитѣ качества и на дѣцата си, а сѫщо така и външнитѣ условия, и цѣлиятъ народъ, къмъ който той се числи, трѣбва да бѫдатъ разумни. Забѣлѣжѣте всички онѣзи велики хора, които сѫ се раждали било въ Египетъ или въ Вавилонъ, или въ Гърция, или въ Индия, условията за тяхъ сѫ били много благоприятни. Тѣ сѫ имали добра срѣда тамъ. По какво се отличаватъ тѣ? Сравнѣте кавказката раса съ другитѣ раси. Като вземете една кавказка глава, да ви е приятно да гледате. Черепътъ на бѫдещата раса ще бѫде още по-съвършенъ. Въ симпатичната нервна система на сегашната раса има нѣщо, което е недоразвито, което ѝ липсва. Сегашната бѣла раса се отличава отъ другитѣ раси по това, че по чувство тя седи много по-високо отъ тяхъ. Въ бѣлата раса липсва още нѣщо благородно. Запримѣръ при сегашната раса, особено въ време на войната, се забѣлязва това нѣщо – тѣ могатъ да обѣсятъ единъ човѣкъ, безъ да имъ трепне окото, или могатъ да поставятъ единъ човѣкъ на столъ, прѣзъ който минава силенъ електрически токъ, и да го поставятъ на голѣми страдания, безъ да имъ трепне окото за това. Тѣ не съжаляватъ и казватъ – този човѣкъ трѣбва да умре. Китайцитѣ въ това отношение сѫ още по-жестоки. Бѣлитѣ въ сравнение на миналитѣ раси сѫ по-напрѣднали, но и тѣ иматъ още недоразвито нѣщо въ това благородното, възвишеното. Запримѣръ колко пѫти у васъ, които принадлежите на бѣлата раса, се зараждатъ лоши, неприятни чувства и мисли. Разправяше ми една млада мома, учителка някѫдѣ въ България, какво лошо чувство се зараждало въ нея, което я поставяло на положението на животно. „Имахъ – казваше тя – една другарка, която никакъ не обичахъ. Нѣкой пѫть, като я гледахъ, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство къмъ нея, че азъ бѣхъ готова да я прѣбия, да хвърля нѣщо върху нея – да я прѣбия.“. Казвамъ, това е едно атавистическо чувство, което се явява въ сърдцето ѝ като остатъкъ отъ онова животинско състояние на миналитѣ вѣкове или остатъкъ отъ миналитѣ раси, съ които ние тепърва има да се боримъ. Това е атавизъмъ, наслѣдствени черти отъ миналото, съ които ние сега трѣбва да се боримъ, да ги облагородимъ. Понѣкога ние мислимъ, че сме ангели. Не, далечъ сме още отъ да сме ангели. Далечъ сме даже да бѫдемъ отъ разумнитѣ хора въ свѣта. Запримѣръ, ако вие държите една статистика за вашата обхода съ хората, ще видитѣ колко на сто сте били деликатни въ отношенията си къмъ тяхъ. Азъ всѣка вечерь правя наблюдение въ това отношение и съмъ дошълъ до заключение, че българинътъ на сто случаи едва десеть пѫти е показалъ благородна обхода. У женитѣ е 12 на сто, а у мѫжетѣ е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъвъ е просторътъ на жена и какъвъ на мѫжа. Този законъ е най-много 25 процента. Това вземамъ за себе си. Българинътъ е дошълъ едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имамъ въ себе си, азъ трѣбва да приложа поне 25 процента. Това азъ считамъ законъ, въ който нѣма никакво изключение. Значи 25 процента прѣдставятъ едно урегулирано положение, а 50 процента сѫ изключенията. Това показва какъвъ грамаденъ запасъ има въ човѣка отъ необработена материя. Казвате – този човѣкъ е лошъ, онзи човѣкъ е лошъ. Та само хората не сѫ лоши. Въ какво седи лошавината на хората? Минавамъ покрай едно дърво и у менъ се явява желанието да хвана единъ клонъ и да го отчупя. Тази е лошата страна у човѣка. Какво прави това дърво? Ти трѣбва да го съжалишъ, да не го поврѣждашъ. Или минавашъ покрай единъ чистъ планински изворъ и въ тебе се заражда желанието да си измиешъ въ него краката. Какъ така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миешъ краката си въ нея. Имай прѣдвидъ, че утре ще мине някой човѣкъ и ще се наведе да пие отъ тази вода. Ти съ твоитѣ крака ще окаляшъ тая вода. Ще си измиешъ краката малко по-далече отъ главата на този изворъ. Ще кажете, че това е дребнавости въ живота. Питамъ, кои нѣща сѫ сѫщественитѣ, които създаватъ характера на човѣка? Истински човѣкъ е онзи, който е внимателенъ въ най-малкитѣ микроскопически добродѣтели и ги спазва напълно. Единъ день, като правя своитѣ изслѣдвания, минава покрай мене единъ господинъ и ми разправя положението си. Жена му била болна, дѣцата му болни, нѣма петь пари въ джоба си да ги нагледа, да имъ купи хлѣбъ. Азъ му вѣрвамъ, че е така. Изваждамъ отъ джоба си една сума и му давамъ да си помогне. Азъ обичамъ да наблюдавамъ. Прослѣдихъ този човѣкъ въ публиката дѣ ще отиде. Виждамъ, че този човѣкъ отиде въ кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тукъ сега!“. Казвамъ: „Разбрахъ сега какви били неговитѣ жена и деца“. Слѣдъ нѣколко часа той пакъ ме срѣща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощь!“. И започна да разправя сѫщата история. Той не ме позна, но азъ го познахъ. Питамъ го: „Какъ така, ти досега не си ли си ходилъ у дома си?“. „Какво искате да кажете?“. Казвамъ му: „Ти отиде въ крcчмата и тамъ изпи жена си и дѣцата си. Ти ме забрави, но азъ съмъ онзи човѣкъ, на когото прѣди нѣколко часа разправяше сѫщата история.“. „Не, вие имате грѣшка.“. „Погрѣшката е моя, а не твоя. Въ това отношение азъ никога не правя погрѣшки. Сега, като искашъ да ме излъжешъ още единъ пѫть, погрешката е въ тебе. Хайде, сeга азъ искамъ да дойда съ тебе до дома ти, искамъ да помогна на твоитѣ дѣца и на твоята жена, но не на тѣзи дѣца твои и на тази ти жена, които сѫ въ кръчмата.“. „ Ще ме извините тогава, жена ми умрѣ.“ „Ами дѣцата ти?“. „Тѣхъ изпратихъ на занаятъ тук-тамъ – нѣма ги.“. Слѣдъ това азъ си тръгнахъ по пѫтя. Казвамъ, така не се разрѣшаватъ социалнитѣ въпроси въ живота. Ние не трѣбва да се лъжемъ. Понякога ние разрѣшаваме единъ социаленъ въпросъ за народа си и по този начинъ всѣки минава за патриотъ. Всѣки минава за защитникъ на една религия, за защитникъ на онзи свѣтъ, за защитникъ на Бога. Каква нужда има Богъ да го защитавамъ? Каква нужда има една религия отъ мене да я защитавамъ? Единъ Господa, който има нужда азъ да го защитавамъ, и една религия, която има нужда азъ да я защитавамъ, азъ се отказвамъ отъ тяхъ. Азъ себе си не мога да защитавамъ, че Богъ ще защитавамъ. Какъ ще го защитавамъ? Да бѫда проводникъ на божественото, това разбирамъ. Богъ самъ се защитава. Той е най-силното, най-разумното сѫщество, което нѣма нужда отъ абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бѫдатъ носители на божественитѣ идеи въ свѣта и проводници. Това е единственото нѣщо, което можемъ да направимъ. Вѣрата ни трѣбва да се свежда до това отношение: да бѫдемъ носители на божественото. А божественото, като минава въ насъ, то ще внесе новата култура. Ако прѣзъ тебе не може да мине една божествена мисъль или едно божествено чувство, или една божествена постѫпка, която ти да чувствашъ, ти не можешъ да бѫдешъ културенъ човѣкъ. Не е въпросътъ да защитаваме онова старото, въ което хората сѫ вѣрвали, но въпросътъ е да дойдемъ до това, което ние знаемъ за себе си въ този моментъ. Христосъ проповѣдвалъ ли е това, което въ Стария завѣтъ се проповѣдваше: „Око за око и зѫбъ за зѫбъ“. Не, Христосъ проповѣдваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнѣте и другата да ви удари“. Добрѣ, но ако Христосъ дойде сeга въ нашия вѣкъ, той ще проповѣдва съвсѣмъ друго нѣщо. Око за око, зѫбъ за зѫбъ, това значи: ако изкоренишъ едно дърво, посади друго. Но Христосъ казва така: ако някой пожелае да посади въ твоята градина едно дърво, ти му дай мѣсто да посади двѣ дървѣта. Това е казаното въ стиха: ако ти ударятъ една плесница, обърни и другата си страна. Въ това има смисълъ вече. Ако вземете този стихъ въ букваленъ смисълъ, той нѣма нищо въ себе си. Каква нужда ще има най-послѣ единъ философъ да се остави на невѣжитѣ да му удрятъ плесници? Защо учителитѣ биятъ ученицитѣ си? За тѣхното невѣжество. Слѣдователно, ако единъ философъ се остави на този, на онзи да му плѣскатъ по една плесница, това показа, че той е невѣжа човѣкъ. На основание на най-великото въ свѣта, ние казваме – нѣма по-красиво нѣщо отъ това, човѣкъ да познава себе си. Гръцкитѣ философи сѫ казали: „Познай себе си!“. Но тѣ сѫ поставили това правило на такава база, че нищо не сѫ могли да научатъ. Тѣ казаха: „Познай себе си въ красотата“. Слѣдователно тѣ дадоха мѣсто на красотата. Красотата е изразъ на човѣшката разумность. Всички съврѣменни хора се възхищаватъ отъ гръцката скулптура, но въ моитѣ очи липсва нѣщо въ тази скулптура, а главно въ нея липсва висшата разумность. Тѣ поставиха правия ѫгълъ на своитѣ богове добрѣ, но главно тѣ изкривиха ѫгъла при ушитѣ. Геометрически тѣ не поставиха ушитѣ на своитѣ богове на мѣстото си. Въ цѣлата скулптура на гърцитѣ ушитѣ имъ не сѫ на мѣстото си. Тѣ поставиха разумностьта добре, ѫгълътъ ѝ е на 90 градуса, но на тази разумность тѣ не дадоха импулсъ, подтикъ. Ухото дава подтикъ. И онзи художникъ, който не може да постави ухото на мѣстото си, не може да постави намѣсто камперовия ѫгълъ, той не разбира законитѣ, по които мѣри нещата. Ако искате да знаете какво е вашето чело, трѣбва да разгледате първия си пръстъ и по една отъ фалангитѣ да познаете какво е челото ви, на каква степень на развитие се намира. Ако двата ви пръста сѫ еднакви, една несъразмѣрность въ вашето развитие има. То не е лошо, но нѣма да бѫдетe слънчевъ типъ, нѣма да бѫдетe единъ прогресивенъ типъ, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освѣнъ това важно е и какъ сѫ поставени пръститѣ ви. Колкото палецътъ слиза надолу, толкова моралнитѣ и умственитѣ чувства въ човѣка сѫ по-силно развити. Значи има извѣстна мѣрка за това. Когато палецътъ е горѣ, пакъ има извѣстно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислѣте, че тия неща сѫ произволни. Тѣ сѫ мѣрки, които за въ бѫдеще ще се изучаватъ и въ училищата даже. Тѣ сѫ една архива. Ако хората сѫ учени въ този смисълъ, когато умре майката или бащата на някой човѣкъ, той ще вземе коститѣ имъ и ще ги изучава да ги измѣрва. Тѣ трѣбва да бѫдатъ за тяхъ свещени кости. Като ги пипашъ, ще кажешъ: „Татко, колко си билъ хубавъ.“ Ако гръдниятъ кошъ е силно развитъ, гърдитѣ широки, това показва, че чувствата у тия хора сѫ силно развити – иматъ дълбочина. Ако пъкъ гърдитѣ сѫ сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не сѫ силно развити. Засега въ съврѣменнитѣ хора коремчето е най-добрѣ развито отъ всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънѣе, ще бѫде съвсѣмъ лошо за тия хора. Не е лошо човѣкъ да има добрѣ развита стомашна система. Когато човѣкъ яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде съ приятность и въ стомаха му се образува излишъкъ отъ киселини, това вече е лошъ признакъ. Когато въ стомаха се отдѣлятъ повече киселини, трѣбва да ядете червенъ лукъ, пиперки, чесънъ, да се изпотявате повечко. Тѣзи лютиви български пиперки сѫ за прѣпорѫчване. Яденето е най-нисшиятъ животъ на мисълта. Не отдѣляйте процеса на яденето отъ процеса на мисълта. Не отдѣляйте процеса на дишането, както и на цѣлата ви нервна система отъ мисъльта. Тѣзи три процеса: яденето, дишането и мисъльта, сѫ свързани тѣсно. Ако ядете добрѣ, ако дишате добрѣ и ако мислите добрѣ, и умътъ ви ще се развива добрѣ, както трѣбва. Ако ти не можешъ да се спрешъ прѣдъ едно парче хлѣбъ съ благоговѣние, безъ да го разгледашъ малко ли е, или е голѣмо, и можешъ да се вглѫбишъ съ благодарность къмъ това, което природата е създала, и да кажешъ: „Господи, благодаря ти за този животъ, който си създалъ и който въ момента ще приема въ себе си“ и въ резултатъ на това – усѣтишъ едно голѣмо удоволствие, значи, че си приелъ тази храна както трѣбва. И ако слѣдъ това не се спрешъ съ такова благоговѣние прѣдъ въздуха, който приемашъ отвънъ, и не благодаришъ за него, ти, ти не можешъ да се ползвашъ както трѣбва отъ този въздухъ. Обаче, ако го приемешъ съ благоговѣние и съ благодарность, и дишането ще стане въ тебе правилно. По сѫщия начинъ трѣбва да постѫпишъ и съ мисълта, когато трѣбва да приемешъ една мисъль. Но ако, като имашъ една глава, и започнешъ да я удряшъ въ стената и казвашъ: „Главо, главо!“ кой е виновенъ за положението ти – главата или ти самъ? Не, като си пипнешъ челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голѣмо богатство, което ми е далъ и което не съмъ обработилъ“. Като го пипнешъ на горната и долната часть, пакъ си кажи: „Благодаря, че имамъ много работа, имамъ да обработвамъ този голѣмъ капиталъ, който ми е даденъ“. Какво правитѣ вие? Седите и мислите за нѣкоя голѣма служба или за послѣдната парижка мода, или за нѣкакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тѣзи работи сѫ хубави, но не сѫ сѫществени. То е все едно, както нѣкои казватъ: „Ние трѣбва да проповѣдваме на хората религиозность, т.е. да бѫдатъ религиозни.“ Не, религиозность насъ не ни трѣбва. Най-първо, насъ ни трѣбва свещена наука за разбиране на човѣшката душа. Послѣ ни трѣбва наука за разбиране на човѣшкия духъ. Азъ оставямъ сега този въпросъ настрана. Духътъ, това е той, а душата, това е тя. Важно е за насъ сега, че умътъ се проявява и сърдцето се проявява, а останалитѣ двѣ нѣща ще дойде въ бѫдеще врѣме и за тѣхъ. Духътъ, това е силата на човѣка. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия духъ. Вие стѣ благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърдце зависи отъ това, доколко вие съзнавате присѫствието на вашата душа въ себе си. Силата на вашия умъ зависи отъ това, доколко вие съзнавате присѫствието на вашия духъ. И доколкото вашиятъ духъ работи, дотолкова и вашиятъ умъ ще работи. Ако се съмнявате и колебаете въ вашия духъ, и умътъ ви ще се колебае. Ако се колебаетe въ душата си, и сърдцето ви ще се колебае. Ако сърдцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бѫде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нѣмате; я имате духъ, я нѣмате. Азъ не поддържамъ нѣща, които не сѫществуватъ. Споредъ мене ние не можемъ да мислимъ за нѣща, които не сѫществуватъ въ свѣта. Всички неща въ природата и въ живота ние не можемъ да ги обяснимъ само съ ума и сърдцето си. Тѣзи неща ние можемъ да обяснимъ само съ духа и душата въ човѣка, като най-възвишени и благородни прояви. Тѣзи явления сѫ отъ естество много по-високо отъ това, което ние съзнаваме. Въ животнитѣ е проблемъ дали иматъ умъ, или нѣматъ. Тѣ съзнаватъ само, че иматъ сърдце, иматъ и тѣло, но дали иматъ умъ, по това нищо положително не знаятъ. Ако запитате единъ философъ отъ животнитѣ дали иматъ умъ, тѣ ще кажатъ: „Нашитѣ учени досега не сѫ си дали мнѣнието още по този въпросъ. За въ бѫдеще ще проучимъ този въпросъ“. Та и ние сега още споримъ дали имаме духъ, или нѣмаме. Духътъ не е нѣщо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултатъ на духа. Духътъ е самиятъ човѣкъ. Това, което сте вие въ вашето съзнание, това е духътъ. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизмѣнно при всички условия, това наричатъ съзнание на човѣка. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на дѣятелностьта на човѣшкия духъ. Това неизмѣнното у насъ, което вие съзнавате, то е човѣшкиятъ духъ. И вие сте неизмѣнни дотолкова, доколкото чувствате, че у васъ присѫства едно разумно начало, на което вие всякога можетѣ да се осланятѣ. Та сeга ние не проповѣдваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървимъ отъ видимото къмъ невидимото, и обратно. Като погледнете една човѣшка рѫка, вие намирате на нея написано много нѣщо, по което можете да гадаете. На пръститѣ на рѫката, на носа, на очитѣ, на веждитѣ, на очитѣ на човѣка сѫ написани много нѣща, по които може да се чете. Ако вземете единъ косъмъ, и по него можете да четете цѣлия характеръ на човѣка. Достатъчно е да дадете единъ косъмъ на някой чувствителенъ, силно сензитивенъ човѣкъ, за да ви опише по него характера на този човѣкъ. За васъ единъ косъмъ нищо не значи, а за учения човѣкъ, като прѣкара този косъмъ по пръститѣ си, по него той може да чете цѣлия характеръ на човѣка. Вие не разбиратѣ значението на космитѣ и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космитѣ си, да се прѣдставите прѣдъ хората по-благороденъ, по-уменъ и нищо повече. Слѣдъ това ще си изопнете малко мускулитѣ, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. Слѣдъ това набръчкате малко веждитѣ си, да покажете, че сте дълбоко замислени. Ако всичко това е право, ако този човѣкъ мисли философски, азъ го облажавамъ, но азъ виждамъ, че той взема само поза, че той е актьоръ на мисълта. Разправяха ми единъ интересенъ случай за двама американски гадатели френолози. Единиятъ отъ тѣхъ си туря рѫката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира. Слѣдъ това той му казалъ: „Много ще ми бѫде приятно, ако ми позволите и азъ да пипна вашата глава“. „Можете“. Той започналъ слѣдъ това да му разправя такива работи, които само той знаелъ за себе си. И послѣ му казалъ: „Слушай, нѣма какво да разправяшъ тѣзи нѣща на другитѣ хора. Нали знаешъ – всѣки човѣкъ си има слабости“. И послѣ и двамата се засмѣли и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се прѣдставяме прѣдъ хората, благодарение че космитѣ ни покриватъ всичко“. Сега ние трѣбва да дойдемъ до онова вѫтрѣшно знание, което имаме въ себе си. Днесъ се прѣдава едно знание, което нѣма никакво приложение. Азъ не съмъ за откриване на цѣлата азбука изведнъжъ, нито пъкъ за откриване на цѣлата азбука на човѣшкия характеръ, но поне две букви. Ако се открие цѣлата азбука изведнъжъ, това би внесло голѣмъ смутъ въ душата на хората. На сегашната раса могатъ да се откриятъ поне две букви, а имѣнно за тяхното чело и за мозъка имъ. За човѣшката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човѣшкото чело и за носа, а естественицитѣ се занимаватъ и безъ това съ мозъка. Всѣки трѣбва да знае какъ да уравновеси носа съ челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могатъ да се раждатъ за въ бѫдеще такива дѣца, които да бѫдатъ носители на новитѣ идеи. По този начинъ, както днесъ се раждатъ хората, едва ли слѣдъ 2500 години ще могатъ да носятъ новитѣ идеи. Трѣбва да стане една коренна промѣна въ ражданията и женитбитѣ на хората. Сегашната култура трѣбва съвършено да се измѣни. Днесъ, въ каквото и да вѣрвате и каквото и да проповѣдвате на единъ човѣкъ, вие не можете да внесете въ него нѣщо ново. Той може съ тебе заедно да се моли, но това още не е молитва. Въ тази молитва има нѣщо скрито, нѣкакво скрито желание има въ него. Азъ съмъ виждалъ въ Америка въ някои религиозни общества, събиратъ се на молитва около 400–500 души да се молятъ и слушатъ тия хора съ най-голѣмо внимание. Тѣ слушатъ, защото иначе обѣдъ нѣма да имъ се даде. Тъй щото, за да има обѣдъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Осигурѣте, първо, яденето на човѣка, за да може и другитѣ работи да си върши искрено. Съврѣменната бѣла раса трѣбва да разрѣши единъ важенъ въпросъ – въпросътъ за храненето на човѣка, въпросътъ за хлѣба. Разрѣшението на този въпросъ е социаленъ, но той може да бѫде и общочовѣшки. И ако днесъ ставатъ толкова прѣстѫпления, тѣ ставатъ по единствѣната причина, че ние не сме се заинтересували да осигуримъ насѫщния хлѣбъ на хората. Всѣка държава трѣбва да осигури хлѣба на своитѣ поданици. И богатитѣ хора трѣбва да се заематъ да работятъ, за да се осигури насѫщниятъ хлѣбъ, за да не бѫде изложенъ човѣкъ на явна смърть отъ гладъ. Днесъ и младитѣ моми, и момци, и сестри, и братя, всички сѫ изложени на голѣма опасность само за хлѣба. И затворитѣ днесъ сѫществуватъ по единствената причина, че хората крадатъ за хлѣбъ. Всички казватъ: „Хлѣбътъ трѣбва да се уреди, да се достави“. Хлѣбътъ въ човѣка казва: „Вие трѣбва да уредитѣ въпроса съ хлѣба, тъй както азъ съмъ го далъ“. Ние очакваме този въпросъ да се уреди отвънъ. Ние очакваме Господь да дойде отвънъ и той да уреди този въпросъ. Той е дошълъ въ държавницитѣ, въ мѫжетѣ, въ женитѣ. Казватъ: „Гладни сѫ тѣзи хора. Да видимъ какъвъ е бюджетътъ.“ Бюджетътъ е даденъ отгорѣ. Житото е дадено отгорѣ. Всичкитѣ блага на единъ народъ сѫ дадени отгорѣ. А при това, когато единъ човѣкъ иска хлѣбъ, казвамъ му, че трѣбва да търпи. Добрѣ, ако ще търпятъ, и богати, и сиромаси еднакво да търпятъ, но ако еднитѣ трѣбва да търпятъ, а другитѣ да се прѣсищатъ, тогава? Каква е разликата между богати и сиромаси? Ако ние проповѣдваме единъ Богъ, който наистина сѫществува, трѣбва да знаемъ, че неговитѣ отношения къмъ всички човѣшки сѫщества сѫ еднакви. Поне за насѫщния хлѣбъ сѫ еднакви. Мислитѣ ли, че Богъ ще остане доволенъ, ако влѣзе въ една богата кѫща и види какви пищни обѣди се слагатъ, когато въ друга кѫща нѣма насѫщния. Ще бѫде ли той доволенъ отъ единъ обѣдъ, какъвто единъ китайски мандаринъ далъ на единъ американецъ? На обѣда трѣбвало да минатъ 40 най-пищни блюда, когато китайцитѣ сѫ единъ много беденъ народъ. Кой спрѣ китайската култура? Тяхната култура е една отъ най-старитѣ, но тя пропадна, защото тѣ не уредиха правилно въпроса за яденето. Тѣ сѫ единъ народъ крайно егоистиченъ. Този егоизъмъ ги е напълно потисналъ. Тѣ откакъ се родятъ, докато умратъ, мислятъ само за яденето. Казвамъ, ние сега очакваме да дойде Христосъ на земята. Питамъ, вие, религиознитѣ, ако очаквате само на Христа, защо сте дошли тогава на земята? Защо сѫ дошли българитѣ на земята? Да развиятъ само национализъмъ ли? Българитѣ сѫ дошли на земята да уредятъ работитѣ си. Всѣки българинъ трѣбва да гледа на другитѣ като на свои братя. Това значи българинъ. Сега ще сѫдятъ някого, че се проявилъ въ нѣщо. Въ какво се провинилъ човѣкътъ? Сега, които ме слушатъ, ще кажатъ, че това е несъобразно съ съврѣменния строй, съ съврѣменното общество, съ законитѣ на държавата. Какви сѫ основнитѣ закони на държавата? Ако азъ не се храня съ подходящата храна на своя организъмъ или ако не дишамъ чистъ вѫздухъ, или ако не мисля право, какъвъ ще бѫде моятъ животъ? Азъ зная какъвъ ще бѫде. Ако една държава нѣма разумни закони, ако тя не се погрижи за нуждитѣ на своя народъ, какво ще бѫде бѫдещето на този народъ? По статистика днесъ въ България се извършватъ най-много убийства. Нѣма друга страна като България, въ която да се вършатъ толкова убийства и прѣстѫпления, както въ България. Слѣдъ България, може би да иде Америка. Нека оставимъ сега мисълта, дали вие стe отговорни за това, но всѣки трѣбва да има въ себе си импулсъ да бѫде искренъ, а не да дѣли хората на вѣрващи и невѣрващи, или безвѣрници. Най-първо, хората трѣбва да се дѣлятъ на такива, които мислятъ, и такива, които не мислятъ. Споредъ мене хората трѣбва да се дѣлятъ на такива, които мислятъ, и такива, които не мислятъ, и на хора съ сърдце и безъ сърдце. Всѣки трѣбва да влиза въ положението, въ нуждитѣ на другитѣ хора и да може да имъ помогне. Изобщо нуждитѣ на всички хора трѣбва да бѫдатъ задоволени. Когато има храна въ изобилие, нуждитѣ на всички дѣца трѣбва да бѫдатъ задоволени. Когато виде единъ човѣкъ босъ, гологлавъ и безъ дрехи нови, азъ не го съжалявамъ, но го съжалявамъ, когато го чуя да въздиша, да ходи гладенъ, да обикаля тук-тамъ за едно парче хлѣбъ. Сѫщественото е хлѣбътъ. Ако е въпросъ за обуща и шапки, и животнитѣ ходятъ боси, и птицитѣ ходятъ гологлави. И птицитѣ, и гѫсеницитѣ, и пеперудитѣ си намиратъ храна, а хората често ходятъ гладни, лишени отъ насѫщния хлѣбъ. Ние, културнитѣ хора, виждаме единъ човѣкъ да умира отъ гладъ, и то не въ една езическа страна, но въ една християнска страна, каквито сѫ днесъ повечето държави. При това туй става при голѣмото изобилие, въ което се намираме. Сега хората се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи, а при една вѣрваща страна ще видитѣ хора, които умиратъ отъ гладъ и казватъ: „Това е Волята Божия, този човѣкъ е грѣшникъ и той трѣбва да умре гладенъ“. Когато Христосъ е билъ на земѣта, той е проповѣдвалъ сѫщия въпросъ – за хлѣба. И единъ день, когато народътъ дошълъ да го слуша, Христосъ казалъ: „Не искамъ да ги пусна гладни, да не прѣмалѣятъ по пѫтя“. И той беше принуденъ по някакъвъ начинъ да имъ даде, да имъ достави хлѣбъ. Казвамъ, силата у васъ седи да станете проводници на разумното въ себе си. Онѣзи, които вѣрватъ въ Бога, трѣбва да станатъ проводници на божественото въ себе си. Или пъкъ станѣте проводници на разумното въ себе си, или най-послѣ станѣте проводници на идеитѣ на вашитѣ ближни. Трѣбва да се взематъ едно отъ тритѣ тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вѣрвашъ въ Бога, бѫди носитель на Божиитѣ идеи. Ако вѣрвашъ въ себе си, бѫди носитель на своитѣ идеи, но не на своитѣ изопачени идеи, а разумни идеи. И най-послѣ, ако вѣрвашъ въ своитѣ ближни, бѫди носитель на тѣхнитѣ идеи. Това не е йерархия, това е редъ и порядъкъ. Вие седитѣ и си казватѣ: „Да, но въ свѣта никой не живѣе за себе си“. Ако ние сме въ това голѣмо учреждение, въ което засега се намираме, то всѣки отъ васъ си има своето прѣдназначение. Казвамъ, кой е билъ младоженикътъ, за когото дѣвитѣ се приготовлявали? Той е човѣщината, той е обществото, човѣшкото, непроявеното. Този братъ прѣдставя общото, човѣшкото, всички човѣшки души, които се познаватъ и между които влиза любовьта, да ги свързва въ едно цѣло. И тогава всѣки ще поглежда на човѣка като свой братъ, роденъ отъ една майка и отъ единъ баща. Така всички хора ще се чувстватъ близки помежду си. Азъ не казвамъ, че трѣбва да вземете цѣлия товаръ на човѣчеството, за това даже не трѣбва да се безпокоите, но казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде запалена свѣщь. Трѣбва да изпрати въ свѣта по една добра мисъль и по едно силно желание, които да се реализиратъ. Азъ мисля, че ако християнскиятъ свѣтъ би турилъ въ дѣйствие своята силна мисъль и силни желания за подобрение на човѣчеството, досега той би достигналъ нѣщо. Сега вие сте закѫсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христосъ, той всичко ще уреди“. Че Христосъ дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбиратъ уреждане на нѣщата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. Послѣ Христосъ дойде въ 1914 година, но шесть хиляди хора измряха. Той имъ каза: „Не се бийтѣ, а тѣ не го послушаха“. Той ще дойде въ слѣдващата война. Хората сега се приготовляватъ и ако се отвори една война, ще измратъ около 50 милиона хора. Ако и тогава не проумѣятъ, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, въ която ще умратъ 550 милиона хора. Това не го искамъ азъ, но казвамъ, че човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки опредѣлѣтъ тази война, въ която ще измратъ не по-малко отъ 50 милиона хора. Ако и тогава не проумѣятъ, ще дойде по-страшната война. Слѣдъ нея тѣ вече нѣма да воюватъ, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не сѫ очаквали. Тогава ще се прѣкѫснатъ всичкитѣ съобщения, желѣзници, телеграфи, телефони и ще трѣбва да се минатъ най-малко сто години, за да могатъ да се възстановѣтъ отношенията на единъ народъ съ други. До това време тѣ ще бѫдатъ съвършено изолирани. Това не го прѣдсказвамъ азъ, но пророцитѣ отъ цѣлия свѣтъ: отъ Англия, отъ Амѣрика, отъ Германия, отъ Франция, Китай, Япония, отвсѣкѫдѣ прѣдсказватъ това, което ще стане. Казвате – тѣ сѫ смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тѣзи, които пророкуватъ, да сѫ смахнати хора, но възможно е и тѣзи, които слушатъ, и тѣ да сѫ смахнати. Щомъ допускамъ едното, азъ допускамъ и другото. Ако пророкътъ говори нѣщо, което става, той не е смахнатъ, той знае законитѣ и разбира. Но ако някой пророкува нѣща, които не ставатъ, може да кажете, че е смахнатъ. Когато нѣкой човѣкъ казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човѣкъ не е смахнатъ, той прѣдвижда нещата, той е уменъ човѣкъ. Въ смахнатостьта нѣщата не ставатъ, а въ разумностьта ставатъ. Сега ние разсѫждаваме кои сѫ причинитѣ или какъ ще станатъ нѣщата. Казвамъ, ако учениятъ намѣри онази запалка, съ която може да запали цѣлия въздухъ на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цѣлата сегашна култура ще изчезне. Ако днесъ нѣкои хора знаеха това, тѣ биха запалили земята, безъ да му мислятъ много. Сега, като ви говоря това, мнозина отъ васъ се плашатъ, прѣдставятъ си нѣщата страшно. Казвамъ, не мислѣте, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това сѫ само проекти. Въ една драма нѣщата се прѣдставятъ драматически, но тѣ не сѫ дѣйствителни. Има извѣстни пророчества, които сѫ прѣдсказани още въ старо врѣме, но не сѫ се сбѫднали. Има пророчества, прѣдсказани днесъ, и тѣ не сѫ се сбѫднали. Въпросътъ е какъ можемъ да се избавимъ отъ тѣзи пророчества, т.е. отъ това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневенъ редъ. Сега ние се страхуваме за послѣдствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само въ това: ако човѣкъ умира съ страхъ, ще се мѫчи повече; ако умира безъ страхъ, нѣма да се мѫчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трѣбва да запалите свѣщицата си – само да мислите. Има нѣща, които могатъ да поправятъ нашия животъ. Азъ не съмъ за личния животъ, или за личното благо. За мене поправянето на единъ човѣкъ е поправяне на цѣлото човѣчество и покварянето на единъ човѣкъ е покваряне на цѣлото човѣчество. Такъвъ е принципътъ: принципътъ на цѣлото е принципъ на единичното, и обратното. Защото всѣки човѣкъ е удъ на цѣлото човѣчество. Нали вие знаете, ако се охлузи единъ отъ вашитѣ удове, ще ви боли цѣлиятъ организъмъ. Цѣлиятъ организъмъ ще страда, докато заздрави мѣстото. Колко дълго врѣме се изисква, докато понякога се заздрави мѣстото. Та ако сегашнитѣ хора при сегашнитѣ си разбирания мислятъ като хората отпрѣди двѣ хиляди години, азъ не зная каква култура бихте имали. Сега азъ гледамъ и двѣтѣ страни на човѣчеството: и еднитѣ, които вѣрватъ, и другитѣ, които не вѣрватъ, и намирамъ, че и въ еднитѣ, и въ другитѣ има нѣщо, което не е право. Учениятъ човѣкъ, въ който умътъ е взелъ надмощие, е останалъ гордѣливъ, грубъ, надмененъ. Въ него сърдцето малко работи. Онзи пъкъ, въ когото сърдцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но азъ ще си поживѣя“. И нито еднитѣ сѫ полезни, нито другитѣ сѫ полезни. Полезни хора сѫ само онѣзи, които мислятъ за общото повдигане и въ които има съчетание между ума и сърдцето. Повдигането на цѣлото човѣчество, това е идеалътъ на тия хора. Повдигне ли се цѣлото човѣчество, тогава и народитѣ, и обществата, и отдѣлниятъ човѣкъ ще се повдигнатъ. Това е новата религия, която иде въ свѣта. Тя е религия на човѣшкото братство. Тя трѣбва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вѣрата въ Бога само, тя е другъ въпросъ. Ние учихме вѣрата вече. Братство ни трѣбва насъ. Щомъ трѣбва да бѫдемъ братя, една основа ни трѣбва насъ. Щомъ човѣкъ се ражда въ свѣта, той трѣбва да има баща и майка. Неговиятъ баща трѣбва да бѫде най-разумниятъ отъ всички и неговата майка трѣбва да бѫде най-благородната отъ всички. Ако азъ бихъ ималъ единъ баща, бихъ желалъ той да бѫде най-разуменъ. И ако имамъ една майка, бихъ желалъ тя да бѫде най-благородна. По-голѣмо богатство отъ това не мога да искамъ. Имамъ ли това нѣщо, азъ съмъ въ състояние да се справя съ своя животъ, да си проправя пѫтя въ живота. Мощнитѣ сили седятъ скрити въ самия човѣкъ. Ако вѣрвате въ това, има единъ законъ въ природата, който може да провѣрите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пѫтищата за уреждане на вашия животъ, тя може да задоволи нуждитѣ на човѣка за насѫщния му хлѣбъ, изобщо за най-сѫщественитѣ нужди, но никога не задоволява нуждитѣ на човѣка за пари, за богатство и за редъ други второстепенни работи. За всѣки човѣкъ има само единъ установенъ пѫть, по който той трѣбва да мине. При това за него има единъ опрѣдѣленъ бюджетъ, отпуснатъ отъ природата, съ който той може да разполага. Още отъ раждането си той трѣбва да знае този пѫть и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роденъ човѣкъ, въ това направление трѣбва да върви и той не трѣбва да се отклонява нито на йота отъ своя пѫть, не трѣбва да се изкушава отъ нищо. Онзи, който не се отклонява отъ своя пѫть на призванието си, той е въ положението на онѣзи разумни дѣви, които имали масло въ свѣтилницитѣ си. Онзи пъкъ, който не знае своя пѫть и не върви въ него, той е въ положението на глупавитѣ дѣви, които нѣмали масло въ свѣтилницитѣ си. Този човѣкъ, като се намѣри при лошитѣ условия на живота, не знае какъ да постѫпва. Та единственото нѣщо, на което сега трѣбва да се осланяте, то е да имате тилъ. Тилъ могатъ да ни бѫдатъ нашитѣ майки, нашитѣ бащи, нашитѣ братя и сестри, нашиятъ народъ, цѣлото човѣчество и най-послѣ тилъ може да ни бѫде и цѣлата природа, или всички ония разумни сѫщества, които сѫ минали по този пѫть. Питамъ сега, всички тия разумни сѫщества, които отъ осемь хиляди години насамъ сѫ идвали и сѫ заминавали отъ земета, дѣ сѫ тѣ сега? Тѣ прѣдставятъ едно грамадно множество, ако направимъ изчисление на тѣхния брой. Изчезнали ли сѫ тѣ? Не, тѣ не сѫ изчезнали. Тѣ сѫ потопени въ този животъ, тѣ сѫ между насъ, постоянно работятъ съ насъ заедно. Изобщо нищо въ свѣта не се губи. Казвамъ, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното. Сегашната култура зависи отъ това, какъвъ ходъ ще ѝ дадемъ. Каквото направление ѝ дадемъ сега, това ще стане. Христосъ казва: „Ако се сберете двама или трима въ мое име и попросите нѣщо, ще ви се даде“. Каквото разумно вържите на земята, ще бѫде вързано и на небето. Отъ разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане. Казвамъ, сега всички вие трѣбва да бѫдете носители на новото въ свѣта, съ което хората трѣбва да се подобряватъ, за да се прѣмахне онова ожесточение. То не може да се прѣмахне насила. Разумно трѣбва да се постѫпва въ свѣта. Въ разумното нѣма лицемѣрие, нѣма лицеприятие. Три нѣща трѣбва да се застѫпятъ въ живота: любовь безгранична, разумность, въ която нѣма никаква тъмнина, и свобода безъ ограничения. Тази любовь трѣбва да бѫде застѫпена отъ всички. Сѫщо така и разумностьта и свободата трѣбва да се застѫпятъ отъ всички. Това трѣбва да бѫде достояние на всѣка култура, която се повдига сега въ свѣта. Това е новото начало, което трѣбва да се постави въ живота. При това разбиране на живота ние почти нѣмаме кредитъ отъ природата. „Благословенъ Господь, Богъ наш“ (3 пѫти) Тайна молитва 12 часа по обѣдъ, 15 януари 1933 г. 17 недѣлна бесѣда, София – Изгрѣвъ

Благодаря! Оправено е.

169. ОТВЛИЧАНЕТО НА ВНИМАНИЕТО Ние сме на поредната екскурзия. Учителят спира за почивка. Всички насядваме около него. Тогава той поисква топла вода. Имаше правило, според което при всяка екскурзия онзи, който подготвяше раницата на Учителя, трябваше да сложи всичко необходимо. Обикновено раницата се зареждаше от Савка, от Паша Теодорова или Елена Андреева. Когато Учителят пристигаше у дома и тръгвахме на екскурзия, аз зареждах раницата. Когато преспивах на Изгрева в нашата къщичка и бях там, то аз зареждах раницата на Учителя. Да се зареди раницата на Учителя не беше лесна работа. Слагаше се долно бельо, изпрани чисти ризи, чорапи, ръкавици, шапки, шалове, кърпи и др. неща. Слагаше се и храна за него. Задължително се слагаше вряла вода в неговия термос. Раницата се напълваше и ставаше тежка. Тогава се намираше някой здрав брат, който освен своята раница трябваше да носи и раницата на Учителя. Веднъж една сестра настоявала тя да зареди раницата. За да няма разправии другите сестри я допуснали до раницата. Ето сега Учителят седи и иска вряла вода от своя термос. Братът, който носеше раницата развързва я и търси в нея термоса на Учителя. Но него го няма там. Всички се обръщат към сестрата, която е зареждала раницата. С погледи я упрекват, че не си е свършила работата както трябва. Тогава една друга сестра извади своят термос, а друга до нея извади и донася чашка, в която Учителят трябва да пие вряла вода. Ние около Учителя сме застанали няколко сестри. Учителят поглежда моето бяло канче и казва: „Рекох, от Марийкината чашка". Наляха му вода в моето канче и той започна да пие топла вода. Той не обичаше да пие от всяка чаша. Имаше дълбоки причини за това. Всеки човек носеше своите влияния, които се залепваха по нещата, с които си служеше. За чистотата на водата Учителят е говорил много. Докато почивахме сестрата търсеше термоса на Учителя. Сеща се, че едновременно е наливала вода в 4-5 термоса. Започна да обикаля и да наднича в раниците, за да открие термоса на Учителя. Чак на връщане го откри в раницата на един брат, който в последния момент тръгнал поради неотложна работа. Когато казаха на Учителя, той само каза: „Това е пример за отвличане на вниманието". А това беше поука за другите около него и вече не допускаха друг път други хора да се занимават с подреждането на раницата на Учителя. Всеки един от нас си знаеше своето място и си изпълняваше точно задълженията. Веднъж Паша Теодорова и аз решихме да отидем на екскурзия до Черни връх. Паша много искаше да се качи на Черни връх, защото тогава Учителят даваше задачи за отиване до Черни връх. Потърси мен, аз се съгласих и отиваме двете при Учителя и му съобщаваме нашето желание да се качим на Черни връх и то само двете. Учителят отговаря: „До Бивака". Тогава отиването до Бивака също не беше малка екскурзия, защото от Изгрева до Симеоново не беше малко разстояние. Пътищата бяха селски и се отиваше пеша. Тогава нямаше асфалтирани пътища и автобуси, които да те закарат за 15 минути. Само докато стигнем пеша до Симеоново ни се подбиваха краката. А до Бивака имаше също не малко път. Така че една екскурзия до Бивака за две млади жени не беше малко. Учителят настояваше да му се обаждаме, когато тръгваме някъде, за да бъдем под негова закрила, да не паднем и да ни даде допълнителни съвети. Учителят си даде съгласието, но Паша настояваше до Черни връх. Тогава Учителят каза: „Ще тръгнете рано!" Тръгнахме рано двете с раници на гърба. Стигнахме Симеоново по обед, седнахме в една ливада да похапнем и започнахме да се излежаваме. Така както лежим на Паша й хрумва, че трябва да посети един техен познат от селото и щяла да се върне бърже. Остави си раницата, стана и се запъти към селото. Аз седя и чакам, а Паша я няма никаква. Извадих една беседа и се зачетох. Но мина час, два, а Паша още я няма. Да оставя раниците и да тръгна да я търся, не зная къде е отишла. А багажа щяха да го завлекат или кучетата, или селяните. Паша се завърна в 16 часа. Нямаше престава, че се е забавила толкова много и че е вече късно след обед. Тези няколко часа направо се губеха в нейното съзнание. Дигнахме раниците и се запътихме към селото и таман влизаме в селото гръмва пушка, изгърмява един-два пъти и настъпва суматоха. По едно време ни заобикалят няколко мъже и ни арестуваха. Закарват ни в общината, разпитват ни, взимат личните ни карти, които никога не забравяхме. Паша и аз имахме еднакви фамилни имена - Тодорови и казахме, че сме рождени сестри, та това малко успокои обстановката. Разказваме накъде сме тръгнали, Паша обяснява при кой селянин е била и че трябва да отидем до Черни връх. Извикват селянина, оставят един параван така, че той да ни гледа през паравана. Той ни вижда, а ние него да не можем. След като ни оглежда извиква силно: „Они са, я ги познавам". Освободиха ни, отива при селянина, който ни припозна, за да преспим у него, защото вече се стъмваше. Поставят ни в една стая където спят всички: селянина, жена му с няколко деца. Всички са налягали върху една рогозка, постлана на пода. Така легнахме и ние и цяла нощ мръзнахме. Децата се обръщаха ту на една, ту на друга страна, бълнуваха и извикваха разни думи. Изкарахме кошмарна нощ. Ние не бяхме свикнали на такъв суров живот и на такава беднотия, макар че на Изгрева живеехме от скромно по-скромно. Но там имахме кревати, завивки и спяхме самостоятелно. На сутринта бяха ни се схванали краката, ходилата и ходихме като че ли стъпваме в паници. Вие ходили ли сте като деца в паница? Да си поставите крака в паница и да вървите с нея? Това беше една игра при децата. Изискваше се умение, сръчност и пазене на равновесие. Ей така ходим и едвам се изкачих-ме на една височинка, не можехме да продължим нагоре и се завърнахме в София. Вървяхме като патици. Ту се поднасяхме на едната страна, ту на другата. Пристигнахме на Изгрева и разбрахме, че по-хубаво място от тук за нас няма. На следващият ден отиваме двете при Учителя, разказваме му цялото приключение, а той само се усмихва. Не каза нищо. Така се върнахме безславно. Какво нещо е думата на Учителя. Да не послушаш и да вършиш всичко на своя глава и да своеволничиш. Ако не бяхме го питали и тръгнали на своя глава, щяхме много скъпо да си платим непослушанието. Но ние тръгнахме с негова благословия до Бивака, а през цялото време си мечтаех-ме за Черни връх и с това пренебрегнахме неговия съвет. По пътя все нещо ни отклоняваше. Паша се завърна късно, после пукна пушка, след това ни задържаха и накрая спахме като че ли бяхме някъде в арест. Не бяха случайни тези неща и накрая разбрахме, че тук имаше пръст Учителят и беше наредил на съществата, които ни придружаваха и отговаряха за нас да ни създадат препятствия и да ни отклонят от неразумната мисъл да се изкачваме сами до Черни връх. Тогава планината бе дива, а сега е пълна с хора, почивни станции; хижи и софиянци се изкачват с лифтове. А да се изкачиш до Черни връх беше много трудно. Не мина много време и Братството направи екскурзия до Черни връх. Колоната се проточи няколко километра с няколко междинни биваци, където на всеки бивак имаше почивка, посрещаха ни братята с топли чайници, имаше навеси за преобличане и почивка, а бяха наели няколко мулета за носене на раниците на онези, които закъсваха. Бяхме около 200 човека. При една такава добре организирана екскурзия ние се изкачихме нагоре като напра-вихме една нощувка в планината около запалени огньове. На втория ден от хижа „Алеко" се качихме на Черни връх и там рано сутринта дочакахме изгрева на слънцето. Там Учителят държа Слово. Дойде време, започнахме да слизаме и колоната отново се проточи. Спряхме се на кратка почивка, за да може цялата група да се събере. Около Учителя се бяха събрали много сестри и братя. Всички споделяха, че екскурзията е била успешна, но две възрастни сестри се оплакаха, че са много изморени. Учителят каза: „А знаете ли, че две сестри преди известно време бяха тръгнали сами за Черни връх?" Всички извикаха от изненада, ама така искрено и с голямо учудване. Учителят продължи: „Да, ама ние ги спряхме още в Симеоново". Всички ах-ват от изненада. „Стана много лесно. Отклонихме им вниманието с посторонни неща. А на други пък изострихме вниманието им, за да може да ги спрат. Така ги върнахме читави на Изгрева". Ние с Паша се споглеждаме и мълчим. Ставаме и поднасяме сладкиши на Учителя. Учителят ни запитва: „Рекох, сестрите за какво черпят?" Двете в един глас с Паша отговаряме: „За отвличането на вниманието!" Учителят се усмихва, изважда бялата си кърпичка от вътрешния джоб на сакото, приближава я до устата и прихва да се смее. Ние също се смеем. След малко приятелите разбират по коя причина се смее Учителят. Настъпва общ смях. Едно общо задоволство се разнася около нас, че екскурзията до Черни връх е завършила успешно за всички ни.

79. КУЧЕТО БИАНКА И ПТИЧИЯ СВЯТ Бях си взела едно малко бяло кученце, тип „мъниче" в дома ни на Симеоновското шосе. Много хубаво, интелигентно куче. Беше ми една допълнителна разтуха и понякога се провеждаха много хубави разговори с него. Вместо да си говоря сама, говорех си с него, споделях си кахърите, кучето ме гледаше, усмихваше се и съобразно това, което му казвах, одобряваше с различни жестове. Понякога лаеше одобрително или пък скимтеше от удоволствие, друг път ръмжеше при неодобрение, а с опашката си обозначаваше различните ми състояния, които също не одобряваше. Изобщо беше някакъв барометър за мен. Понеже имахме много случаи с животни на Изгрева и знаехме обикновено, че някои път душите на заминали наши близки можеха да влезат в тях и да ни бъдат в услуга и така ни помагаха някои заминали наши приятели. Не зная кой приятел от Невидимия свят бе решил да влезе в една кучешка кожа и в тази кучешка къща от кости и кокали да пребивава, но това беше голяма саможертва от този невидим приятел, дошъл чрез кучето да ми помага. Така възприемах близостта на това куче. Но имаше и други човеци, които бяха наблюдавали това съжителство и решиха да прекъснат другарството ни и отровиха кучето. Отровиха го, бяха му дали отрова и моята къщна помощница Станка вижда кучето, че е легнало и скимти, че се гърчи и идва като ми съобщава това на Изгрева. Аз плаках, плаках, пък отидох при Учителя и му разказах. Той замълча, не ми каза нищо. Аз си отидох наскърбена, тъжна, убита духом. По едно време Учителят напуснал Изгрева и ето дойде у дома ми, който се намираше на около пет километра пешком. Тогава нямаше превозни средства, пътуваше се само пеша. Дойде Учителя, влезна в двора, седна на една пейка на слънчице и започна да ми говори весели неща. В страни от нас се мъчеше в агония кученцето Бианка. Аз слушах Учителя и тутакси забравих за мъките си по умиращото куче, душата ми се отвори за Учителя и когато погледнах случайно в страни, кучето беше умряло и се бе освободило от мъките. Погледнах веднага Учителя, а той се усмихваше и продължаваше да ми говори весели неща. Много рядко съм го виждала да говори такива безобидни, весели небивалици от ежедневието ни на ученика. Аз знаех, че Учителят дойде специално за мен от Изгрева. Но се учудвах как той можеше да дойде пет километра пеша да утеши едно скърбящо същество, а друго същество облечено същество, облечено в кучешка кожа и форма да го освободи, та да не се мъчи повече. Учителят си отиде, а на мен ми беше така леко на душата и едновременно със скръбта ми Учителят я бе преобърнал в едно философско разглеждане на живота. А законът е следният: когато едно същество скърби, то тази скръб отеква и се предава по невидимите жици на живота и понеже човешките съзнания са скачени и завързани по тези вътрешни невидими вериги, то тази скръб отеква и в свръхсъзнанието. А Учителят беше онзи велик радар на Изгрева, който прихващаше и улавяше всички състояния на учениците си, които му ги предаваха, както и на всички живи същества и всички хора, крачещи по земята. Те се насочваха към свръхсъзнанието, за да търсят утеха и разрешение в него на своите проблеми. Веднъж Учителят сподели пред всички: „Вие понякога ме занимавате с посторонни въпроси, а точно в този момент в света се извършва дадено историческо събитие и аз трябва да присъствувам там, за да му дам правилен из-ход и правилна посока". Ето така ние му губехме времето с нашите незначителни въпроси. Та аз също се засрамих, че Учителят се занимава с моят кучешки проблем, но онова, което научих от него беше, че Бог е Благ и в своята Благост е достъпен за всички, които го търсят. В домът ни се завъртяха две гургулици. Те се приближиха към нас, от-начало поради това, че в нашия дом Борис бе направил малки къщички за всякакъв род птици и бе ги заковал на големите черничеви дървета. Имаше къщички за врабчета, за синигери, за черни косове и за гълъби. Имаше под тях подноси, които бяха сложени високо над един човешки бой и там слагах-ме трохи за птиците. От гората се приближиха и едно-две семейства катерици. Възползваха се от нашите лешници, които почти оставяхме те да ги берат, а понякога оставяхме и орехи през зимата на стоянките за храна. Беше много интересно да се наблюдава този птичи свят, особено когато откриваха храна и разбираха, че това беше оставено именно за тях. Какви песни се пееха, какви птичи възгласи се възнасяха да се омаеш от гласовете им. Борис имаше отношение към този птичи свят и заставаше под някое дърво, че се заглеждаше в някое врабче или някоя друга птица, че като започнат един разговор, че ако ги слушаше някой от страни ще помисли, че или на птицата е станало нещо, или пък на Борис му хлопа някоя дъска. Птицата пееше, отваряше човка и започваше пред Борис да показва цялото си изкуство като че ли е на театрална сцена, а той непрекъснато й говори, после одобрява с думи онова, което е изпяла и онова, което не е направила. След това тя махаше с крилцата си, проточваше шия и показваше цялото си изкуство. Беше много забавно, това можеше да продължи дори един час. Та така тук се завъртяха и две гургулици, хареса им това, че тук има винаги храна, допадна им обходата у нас към птиците и така останаха у дома. По едно време се беше завъртял някакъв хищник и давеше наред кокошки по комшулука и ние да предпазим гургулиците им направихме кафез, така че те привечер влизаха в него, а ние го затваряхме отвън, за да не посегне някоя котка през нощта върху тях или онзи непознатият хищник да ги удуши. Споделих с Учителя веднъж за тези две гургулици. А той рече: „Изпратиха ви две същества да ви посетят, а вие ги затворихте в кафез. Направихте голям кафез, но все пак е кафез и затвор". Аз очаквах голяма похвала, а ето неща-та придобиха друг смисъл. Отидох си у дома, отворих кафеза, извиних им се и ги пуснах. Вечерно време ги умолявахме и предупреждавахме да се качват на най-високите клони по дърветата, където котарак не може да се качи, Беше много интересно да ги подканяме с ръце, да пляскаме с ръце, да под-викваме с глас, та да се качат на най-високото място. Та тези две гургулици ни много измъчиха, бяха станали толкова близки с нас, че не се бояха нито от нас, нито от Друг човек, идваха, кацаха по раменете ни, на коленете ни и чакаха да ги погалим, да чуят добра дума и да поемат някоя ласка. Смятаха, че всеки, който е облечен в човешка плът може да се раздава любвеобилно и да бъде достъпен за птици, животни и за хора. Веднъж дойде един брат и една от гургулиците се завъртя около него и кацна на рамото му. Братът се стресна па като махна с ръка, че като я цапардоса и гургулицата отлетя встрани, че като нададе един писък, че като се обадиха и другите птици в двора, че настана цяла олелия. Писък, крясък, тревога в птичия ни свят. А братът беше дошъл по някаква работа. Но като видя какво стана целият се смути, изчака да се смирят птиците, но те продължаваха да протестират от неговото присъствие, а беше топло лято и бяхме сложили пейката за гости в двора. Той поседя и таман почне да каже нещо, отвори уста и като чуят гласа му птиците надават такъв птичи крясък, че не е за разправяне. А една-две дежурни птици бяха кацнали на дървото над пейката и наблюдаваха дали братът ще си отвори устата и ще продума някоя дума. Като чуеха гласа му те на-даваха писъци, а другите не само им пригласяха, но поемаха този вой и той се разгласяваше по целия двор. Тук имаше около двайсет-трийсет вида птици. Лятно време наброяваха около 100. Борис ги беше преброявал няколко пъти. Братът видя-не видя, че никакъв разговор няма да стане, стана и си тръгна. А как го изпратиха птиците само. Изпратиха го с освиркване. То беше дудукания, освирквания, хокане. След като си замина, един час след това слушахме техните коментари. Чак късно привечер всичко утихна. Птичият свят трябваше да се готви за нощна почивка. Отново съм пред Учителя на разговор. „Страстите са животински състояния. Настроенията са животински състояния. Човек трябва да развие разумността в себе си, за да надделява над животинските и човешките състояния." „Учителю, какво значи разумност? Не го разбирам." „Разумност: представи си, че ти дават паница и хубава мазна супа. Ти се зарадваш и си речеш: „Сега ще се нахраня", но дойде някой и ти рече: „Много съм гладен, повече от тебе, отстъпи ми супа-та". Ако у тебе вземе разумното надмощие - ще отстъпиш. Ако не отстъпиш, а си речеш: „А, не аз съм гладна, ще си изям супата". Ето то е животинското. Отстъпваш супата - това аз наричам разумност. Разбира се аз не обяснявам разумността по същество, но по проявление. Този закон може да го приложиш навсякъде и в театъра, когато си за билети. Аз предпочитам да загубя настроението си, но да запазя разумност-та си. Предпочитам да загубя разумността си, но да запазя Любовта си към Бога. Ще жертваш настроението си заради разумността и ще жертваш разумността заради Любовта. Настроението е театър. Имаш билет за театъра, искаш да отидеш вечерта на театър, но те срещне някой твой приятел и ти каже: „Аз имам билет за една лекция по философия, но предпочитам да отида на театър. Ако искаш вземи моят билет и иди на лекцията, а ти ми дай своя за театъра". Кое ще предпочетеш? Аз ще предпочета да послушам лекцията - то е разумното. Трябва да размениш своето настроение за разумността. Ти имаш билет за лекция по философия. Някой дойде и ти каже: „Аз имам билет за Божествени работи, нейде ще говорят, но не ми се ходи. Ако искаш вземи моят билет, а дай ми твоят". Ти ще предпочетеш билета за Божественото. Често ние мислим, че може някой да ни засенчи. Това, което Бог ни е определил никой не може да ни го вземе. Разумното в нас никой не може да ни го вземе. Божественото никой не може да ни го вземе. Външният предмет на любовта може да ти го вземе някой, но слънцето създава очите и създава светлината и раздава любовта. Може ли някой да открадне слънцето? Не може."

Okkult Musik 2.Jahr Allgemeine okkulte Klasse Ich erkläre euch etwas über okkulte Musik. Die okkulte Musik unterscheidet sich von der gewöhnlichen Musik durch zwei Eigenschaften. In der okkulten Musik werden zuerst die Hauptmerkmale vorgestellt. Sie ist so etwas wie Kunst. Ein Künstler wird zuerst die Nase, Augenbrauen, Augen, Mund und Ohren zeichnen - die Hauptlinien, und allmählich wird sich das Gemälde entwickeln. Wir werden es genauso tun, um zu sehen, wie sich die Musik allmählich entwickelt, denn in der Natur ist nichts auf einmal gewachsen. Wir werden heute Abend einen weiteren Teil des Liedes "Сила, жива изворна, течуща" (lebendige, aus der Quelle fließende Kraft) erarbeiten, einen Zusatz, denn das Lied ist noch nicht abgeschlossen. Dies ist eine okkulte Übung. Wir werden sie fortsetzen, bis wir sie schließlich beenden. In der okkulten Musik werden nie Wörter oder Töne mit zwei unterschiedlichen Bedeutungen verwendet. Jedes Wort darf nur eine Bedeutung haben. Während du ein Wort singst, das gewisse Vibrationen hat, hast du vielleicht eine gute Idee, aber durch das Aussprechen des Wortes wird die Idee, die in diesen Klängen enthalten ist, in dein Unterbewusstsein kommen. Ihr werdet jetzt beginnen zu lernen und nicht kritisieren, weil ich zuerst grundlegende Merkmale skizziere. Ihr könnt die Worte sehr lustig finden, es gibt aber nichts Lustiges. Ich wähle alte Wörter. Zum Beispiel wähle ich heute Abend die folgenden Klangwörter aus: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ ("Wenir, benir, Bichar Benum, il bijut, il besut") Diese Worte sind in okkulter Sprache und können sehr schwierig auf Bulgarisch übersetzt werden. Zum Beispiel nehme ich die folgenden bulgarischen Wörter: „Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя.“ (Die Sonne geht auf, sie sendet Licht, das Freude in das Leben bringt.) Dies sind Worte mit okkulter Bedeutung. Wenn ihr nun gewöhnliche Poesie wollt, haben wir sie hier. Ich gab einem Freund von uns die Aufgabe, diese Wörter in eine gewöhnliche Sprache zu übersetzen. (Das Lied, das Opa Blago entwickelt hat, wurde gelesen.) Dies ist gewöhnliche Poesie. Ich habe diesem Freund sofort die Fehler erklärt, nicht die grammatischen, sondern die Fehler aus okkulter Sicht: "Ein süßes Wort zu sagen "(сладка дума да оброним. Das Wort "sagen (оброним)" ist zweideutig (auf Bulgarisch). Dann: "Eine neue Aufregung erwacht" (трепет нов да заиграе). Wenn jemand geschlagen wird, spielt er wieder. Das Wort "spielen"(играе) ist zweideutig. Und ich meine mit "spielen"(играе) etwas anderes. Wo ist die Ursache für diese Tat? In mir drinnen. Ich muss nach meinem eigenen Willen spielen, nicht nach dem Willen eines anderen. Jedes Wort muss eine Bedeutung haben. Auf diese Weise möchte ich, dass ihr alle in euch existierenden Gewohnheiten beseitigt. Wenn diese Worte in uns zu vibrieren beginnen, prallt unser ganzer Staub und all unsere Gewohnheiten ab, die wir jahrhundertelang erhalten haben, wie der Staub von der Trommel abprallt, wenn sie der Schlägel trifft. Jetzt wissen wir nicht, wie wir uns befreien können. Und so ist okkulte Musik eine Art und Weise der Befreiung. Überall und auch in der frühesten Antike hat man die Musik benutzt, aber die religiösen Menschen haben sie missbraucht. Und wir möchten sie aus einer rein okkulten Sichtweise in all ihrer Fülle wissenschaftlich nutzen. Sie ist im Grunde sehr einfach und äußerlich sehr komplex. Bei der Darbietung dieser Musik müsst ihr die Stimmung eines Kindes haben. Du beginnst zu singen und sagst: "Ich bin alt." Was bedeutet ein "alter Mensch"? Wenn du mit dem Wort "alt" meinst, dass du verrückt und abgezehrt bist, dann lass es alle wissen. Und wenn du unter dem Wort "alt" verstehst, dass du weise bist, dann lass es so sein, aber es darf keine zwei Bedeutungen geben. Wenn du mit dem Wort "jung" einen Dummen meinst, ein Kind, das gewisse Schwächen zeigt, dann ist weder der Alte noch der Junge passend. Wir werden also immer alle negativen Wörter vermeiden. Wenn ihr diese Schule beginnt, dann lasst in eurem Kopf keine “Wörter" mit zwei Bedeutungen. Wir werden alle negativen Gedanken hinaus lassen, wir werden sie nicht austreiben, wir haben Platz für sie, aber nicht im Empfangsraum, nicht im Gästezimmer. Wir werden zu ihnen sagen: "Ihr habt nicht diesen Wert, der erforderlich ist." Wir müssen okkulte Musik mit Gefühl singen. Diese Musik erlaubt kein "e..e..e", wie bei manchen, die mit der Stimme zittern. Macht die Seele dieses Zittern? Was bedeutet dieses Zittern? Wenn dieses Zittern edle Gefühle bedeutet,dann macht es, aber wenn es nichts bedeutet, warum soll man dann zittern? Es ist eine Lüge! Dies wird einige Abweichungen bilden, die katastrophale Konsequenzen haben. Und die Natur duldet keine Abweichungen! Denkt nicht, dass sie, wenn sie manchmal ihre Augen schließt, nicht sieht und dass ihr sie angelogen habt! Wenn sie euch fängt und in ihr Labor bringt, werdet ihr auf der anderen Seite sauber herauskommen, aber erst, wenn ihr die 10. Retorten durchgegangen seid... Dies ist ein allgemeines Gesetz, das unverändert ist, für alle ohne Unterschied. Wenn ich über die Natur spreche, nehme ich die Natur im Sinne ihrer Manifestation. Denn für mich ist die Natur eine Manifestation Gottes im Leben. Und da Er begonnen hat, sich zu manifestieren, wird Er niemals unseren kindlichen Ansichten zustimmen und die Ordnung der Dinge ändern. Die Dinge, die jetzt existieren, wurden getestet, getestet, getestet. Er überprüfte alles nicht einmal, sondern tausende Male. Und diese Welt, die geschaffen wurde, ist möglicherweise eine der besten Welten, die Gott aus den Erfahrungen vergangener Zeitalter hätte auswählen können. Er schuf diese Welt als eine der besten Welten. Nicht, dass es jetzt keine anderen gibt, es gibt andere, schönere Welten, aber bisher ist diese Welt eine der besten. Unter den gegenwärtigen Bedingungen des gesamten Seins, des grenzenlosen Seins, ist diese Welt eine der besten. Das heißt, wenn ich sage, dass sie eine der besten ist, verstehe ich darunter, dass es alle Möglichkeiten und Bedingungen gibt, unter denen wir uns richtig entwickeln können. Es gibt keine Kraft, die uns aus der Bahn werfen kann. Es gibt niemanden, der uns am Ohr packen kann und uns zwingen kann, Unrecht zu tun. Wir sündigen nach unserem eigenen Willen, nach unserem eigenen Wunsch. Ich spreche mit euch als Schüler, ich möchte, dass ihr männlich seid und nicht verführt werdet. Wer sich selbst verführt, hat ein schwaches Rückgrat und sein Wille ist nicht aus Eisen und Granit. Warum verführen sich die Menschen selbst? Du hast eine schöne Frau. Der Herr hat diese schöne Frau geschaffen. Er will, dass die Menschen sich freuen. Jemand will diese schöne Frau besitzen, dass nur er sie hat, er will sie besitzen. Ich frage: Warum sollen andere sich nicht freuen? Der Herr hat ein schönes Denkmal errichtet, sodass jeder, der vorbeikommt, sich freut. Die Türken sagen: "Das Schöne zu betrachten ist gut." Dieses Denkmal ist dort, damit die Menschen es betrachten können und sich selbst erziehen. Jemand wird neidisch und nimmt das Denkmal mit. Wenn das Denkmal groß ist, kann er es nicht nehmen, aber wenn es sich um eine kleine Goldstatue handelt, stiehlt er sie. Ich frage: Ist die Statue schuldig oder derjenige, der sie gestohlen hat? Und wenn Sie ihn fangen, wird er sagen: "Ein Teufel hat sie gestohlen." Wo ist dieser Teufel? Der Teufel ist in uns. Dieser Wunsch, die Statue zu haben, sie zu verkaufen, um davon zu profitieren, dieser Wunsch ist der Teufel. Wir sprechen nur über Fakten, aber es gibt einige Beweggründe. Diese Beweggründe können bewusst oder unbewusst sein. Der Teufel kann wie ein Werkzeug sein. Weil es möglich ist, dass mehrere Menschen den Diebstahl begehen wollen, könnte jedoch einer von ihnen der eigentliche Täter sein, während ein anderer lediglich die Tat ausführt. Wenn ihr okkulte Musik studiert, werdet ihr singen. Dies ist eine Art und Weise, wie man sich verjüngen kann. Unter "Musik" verstehe ich auch die Musik in Gedanken und in Wünschen. Bringen wir diese Harmonie in uns hinein und fühlen wir, dass etwas in uns, in unserem Herzen und in unserem Geist leise singt, als ob wir irgendwo tief in diese Harmonie hineinhören würden. Dies ist ein Zustand, der unser Herz und unseren Verstand beruhigt und unseren Gedanken eine neue Richtung verleiht. Ihr sagt: "Der Herr wird seinen Geist schicken und Er wird dies und jenes tun." Gut, aber als der Herr beginnt, sagen wir: "Herr, kann das nicht anders gemacht werden?" Wir haben gewisse seltsame Vorstellungen für die Dinge und manchmal sind wir imstande, dem Herrn Ratschläge zu geben, wie zum Beispiel, wie Er die Welt schaffen sollte. Diejenigen, die die Musik kreierten, waren sehr kluge Leute. Die Musik ist ein tiefer Seinsbereich. Diese Menschen verstanden die göttlichen Gesetze und äußerten diese große Kunst in der Musik. Diese Gesetze können nicht geändert werden. Wenn die Schwingungen der Töne in der Musik reduziert werden, erhalten wir eine Art von Musik. Wenn die Schwingungen der Töne in der Musik erhöht werden, werden wir eine andere Art von Musik haben. Musik wird nach Gefühlen ausgedrückt. Religiöse Menschen verwenden die Musik, um ihre religiösen Gefühle auszudrücken. Wer seine weltlichen Gefühle ausdrücken möchte, der hat Musik für einen weltlichen Zweck eingesetzt. Jeder benutzte die Musik für seinen eigenen Zweck. Die okkulte Musik hat jedoch das Ziel, die Person zu verbessern und zu erziehen. Ich möchte nicht, dass einige Leute in den Unterricht kommen und sagen: "Was machen diese Leute! Sie beten nicht, aber einer setzt sich hin und spielt, während die anderen singen. Und das sind okkulte Schüler!" Hütet euch vor denen, die zu einem solchen Zweck kommen - um zu kritisieren. Wir werden einen Teil der Zeit des Sonntagabends für Musik nutzen. Schreibt nun die Worte der neuen okkulten Übung auf: "Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя." (Die Sonne geht auf, sie sendet Licht, das Freude in das Leben bringt) (Wir singen alle.) Wir werden ein Experiment machen: Jemand wird diese Übung alleine singen und danach werden die anderen „Сила жива, изворна, течуща“ (lebendige, aus der Quelle fließende Kraft) singen. Die Übung ist noch nicht abgeschlossen. Beeilt euch nicht! Ich bringe euch bei, wie die okkulten Lieder gebaut werden. (Der Meister singt alleine "Изгрява слънцето" und danach singen wir alle "Сила, жива, изворна, течуща". Wenn wir diese Übungen erlernen, werden wir ein Konzert geben und wir werden ein Experiment machen, indem wir diese Übungen an einigen Stellen einfügen, und wir werden sehen, was für einen Effekt die okkulte Musik hat. Schreibt nun diese Wörter auf: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ ("Wenir, benir, Bichar Benum, il bijut, il besut") Notiert auch das Wort "Si-mu-tu-si", es ist um zu üben. Jetzt werden wir "Si-mu-tu-si" singen. "Венир Бенир" ist eine komplexere Übung, aber wenn wir "si-mu-tu-si" singen, wird die erste einfacher werden. (Wir alle singen si-mu-tu-si mit einer schrittweise abnehmenden und danach zunehmenden Stärke der Stimme. Dann singen wir alle "Изгрява слънцето"(die Sonne geht auf). Als Schüler singt ihr doch, oder? Singt nochmals "Изгрява слънцето", damit wir sehen, ob ihr euch erinnern könnt! (Wir singen "Изгрява слънцето" zusammen mit dem Refrain "Сила, жива, изворна, течуща".) Nun lasst einige von euch, die nicht singen können, zuhören, bis dieses Lied in sie eindringt. So wie die Worte gesetzt sind, machen sie Sinn, es kann keine Ausnahme geben. Was bringt das Licht? Dieses Licht bringt eine lebendige, aus der Quelle fließende Kraft. Jedes Wort ist an seinem Platz. Was immer ihr daraus macht, es ist eine Kraft, eine Kraft des Lichts. Singt leise "Изгрява слънцето." ( Die Sonne geht auf) (Wir singen alle). Die Worte "Зум, мезум" (Sum, Mesum) enthalten eine verborgene Bedeutung . Sie enthalten die innere Bedeutung der Dinge. "Изгрява слънцето, носи светлина" (die Sonne geht auf, sie bringt Licht). Diese Dinge sind weit von uns entfernt. In den Worten "Сила, жива, изворна, течуща", können wir die Kraft innerlich spüren und das Licht spüren wir nur durch unsere Augen. Der erste Teil der Übung ist die Vorbereitung, eine Person muss vorbereitet sein und das dauert lange. Deswegen ist diese Übung noch nicht abgeschlossen. Ich übersetze die okkulte Musik in unsere Sprache. Wir gehen den umgekehrten Weg. Erstens müssen wir vor die Worte "Сила, жива, изворна, течуща" andere Worten setzen, genauso wie ein Künstler es macht, um die gesamte Übung zu vollenden. Der erste Teil ist die Vorbereitung, während der zweite Teil den aktiven Aspekt darstellt, also die Person repräsentiert, die tatsächlich baut. “Зум, мезум”, das ist schon der Sinn. Was ist der Sinn der Dinge, wenn man etwas baut? - Dass du siehst, was für ein Ergebnis das Bauen hat. Heute Abend, als ich diese Worte übersetzte, war das Wetter schön, aber jetzt ist es ein wenig feucht. Das feuchte Wetter ist nicht für okkulte Musik geeignet, es macht die Vibrationen ein bisschen ungünstig. Nehmt jetzt die 4 Silben "Si-mu-tu-si" und übt sie. Habt Ihr sie euch gemerkt? Die Töne sind "G", "H", "D", "G" -"Si-mu-tu-si". Wenn ihr die gewöhnlichen Töne "G", "H", "D", "G" singt, haben sie keine okkulte Bedeutung. Die Klänge "Si-mu-tu-si" haben eine andere Bedeutung. Wir singen dreimal "Si-mu-tu-si" und das 4. Mal werden wir den letzten Vokal verlängern. Die Musik wird durch die gleichen Organe wie die Sprache ausgedrückt, d.h. dieselbe Stimmbänder, die für die Sprache dienen, dienen auch zum Singen. Musik und Sprache sind also Bruder und Schwester, weil sie aus dem gleichen Zentrum stammen. Daher sollten diese Stimmbänder ständig zum Singen gebracht werden. Und das erste, mit dem die schwarze Loge anfängt, wenn ihr in sie eintretet, ist, dass die Stimme gröber wird. Sobald die Stimme rauer wird, ändern sich die Stimmbänder und der Charakter, da diese Schwingungen sehr empfindlich sind. Ihr müsst den Gedanken im Kopf haben, dass ihr mobilisiert seid, und ihr müsst sagen: "Ich bin von der göttlichen Musik mobilisiert und kann nicht anders als nach den Regeln der göttlichen Musik singen." Ihr werdet diesen Gedanken in euren Kopf geben, das ist das Wertvollste. Wenn sie euch in der spirituellen Welt am Hals packen, ist es vorbei. Ihr werdet niemandem erlauben, euch am Hals zu packen. Euer Hals soll frei sein. Ihr werdet beim Singen frei sein. Achtet nicht darauf, wenn jemand etwas sagt. Ihr werdet sitzen und singen, auch mitten in Sofia. Jemand wird zu euch "verrückt" sagen, er kann es sagen, du wirst sagen: "Das interessiert mich nicht, ich singe auf göttliche Art und Weise. Wenn ihr so mutig seid, Bier zu trinken, wenn ihr in den Cafés sitzt, bin ich auch mutig, auf göttliche Art und Weise zu singen. Warum sollte ich verrückt sein und ihr nicht?" Aber wir werden jetzt sagen: "Es ist Anstand nötig." Ich akzeptiere, dass es in der Welt einen gewissen Anstand gibt, aber wir sind über diesen gewöhnlichen Anstand hinausgegangen. Wir tun Dinge, die sehr anständig sind. Macht zumindest eine mentale Übung: Du gehst an einen überfüllten Ort, an dem du Freunde hast, und fängst an zu singen. Jetzt machst du eine Übung in deinem Kopf, aber vielleicht wirst du in 10 Jahren hinausgehen und das tun. Um etwas zu tun, müssen die Opfer, die du machst, Früchte bringen. Aber dies ist eine Übung, um mutig zu werden. Ihr seid feige und diese Angst muss verschwinden. Und ich empfehle euch, dass ihr euch öffnet, wenn ihr in den Wald geht und dass ihr so viel wie möglich singt und schreit. Lasst euren Gefühlen freien Lauf! Wenn wir jetzt irgendwo singen, sagt ihr: "Was wird dieser sagen, was wird jener sagen." Aber manchmal müssen wir leise singen und leise können wir singen. Ich bin für diese innere spirituelle Freiheit. Jeder von euch muss spirituelle Freiheit haben. Wenn ihr singt, dann erhöht eure Stimme nicht sehr, sondern hört ihr zu, achtet darauf, wie ihr die Töne anstimmt. Ich habe eine andere Geige und ihr werdet sehen, was für eine schöne Stimme sie hat. Ich habe ihr viele Geiger gegeben, aber sie sagen: "Wir können nicht spielen." Ich kann auf dieser Geige spielen, mit der diese Geiger nicht spielen können, es muss aber etwas in sie hineingelegt werden. Aber wenn ich es in eine andere Geige hineinbringe, kann diese nicht mehr spielen. Versteht ihr? Wenn ich das, was hier ist, nehme und in die andere hineinbringe, dann kann diese Geige nicht spielen. Daher können wir sowohl in die Geige als auch in jedes andere Ding diese vitale Kraft hineinbringen. Die Geige kann also zum Leben erweckt werden. Wir können unseren Doppelgänger hineinbringen und er dringt in alle Poren ein und durchdringt die Geige. Und dann formen sich Vibrationen in der Stimme. Große Geiger und Pianisten bringen diese Sache hinein. Sänger, die gut singen, bringen diese Vibration in ihren Hals, in ihre Seelen. Wenn diese Sache in deinen Hals hineindringen kann, wirst du eine hervorragende Stimme haben und jeder wird dir zuhören, aber unsere Seele muss in den Hals hineindringen. Die Seele muss überall hingelangen können. Wir werden der Seele also sagen, dass sie in den Hals kommen soll, dann werden wir großartig singen. Wenn sie in den Kopf hineingeht, werden wir großartig denken, aber ihr müsst ihr sagen, wohin sie gehen soll, und sie wird euch zuhören. Sage: "Ich will es im Hals!" - "Schön". "Was willst du jetzt?” “Gehe ins Gehirn, ich möchte denken.” Und du sagst: "Bitte, gehe dorthin." Kein "darf ich dich bitten" und "bitte", bestimme die Worte genau, sage: "Gehe in den Hals und singe mir ein schönes Lied, so wie du es kannst." Sie wird dir ein solches Lied singen und du wirst dich aus der Vergangenheit daran erinnern. Die Seele singt. Und wenn die Arme jetzt singen will, hindert ihr sie daran und ihr sagt: "Hör zu, du willst so sehr singen, aber mein Sohn ist krank und du wirst ihn stören." Nein, wenn sie zu singen anfängt, wird er geheilt. Aber du sagst zu deiner Seele: "Bitte singe nicht, meinem Mann geht es nicht gut, meinen Kindern geht es nicht gut." Hindert die vernünftige Seele nicht in ihren Manifestationen! Jeder Wunsch, jedes Streben muss heilig sein, genauso wie die Gedanken und Wünsche Gottes heilig sind. Keine Ausnahmen! Weil alle Bestrebungen der göttlichen Seele, die in uns lebt, heilig sind und jeder Impuls, was auch immer er ist, heilig ist. Alles in ihr ist edel. Du darfst dies nicht bezweifeln. Alle ihre Impulse sind edel, heilig und rein. Es gibt definitiv einen gleich großen, entgegengesetzten Impuls für jeden heiligen Impuls der Welt. Der Mensch hat zwei Seelen. Wenn ein edler Wunsch im Mensch entsteht, kommt sofort die sogenannte schlechte Seele. Sie wird dich dazu bringen, auf den umgekehrten Weg zu gehen. Dies zeigt die Erfahrung. Hier zumindest habt ihr alle diese Erfahrung gemacht. Aber in der okkulten Schule wird die Einhaltung der Gesetze gefordert. Ihr werdet die göttlichen Gesetze einhalten. Wenn du mit ihnen in Berührung kommst, wirst du sagen: "Dies ist ein Gesetz!" Nachdem du einen Versuch gemacht und ein Ergebnis erhalten hast, kannst du über dieses Ergebnis nachdenken und überlegen. Wenn man etwas gemacht hat, kann man schauen, woraus es besteht. Aber berührt es nicht, wenn es noch nicht fertig ist. Nimm deine Uhr und schau, aus welchen Teilen sie besteht, aber berühre sie nicht, bevor die Uhr fertig ist. Musik ist also eines der großartigen Mittel der Welt, mit denen ihr euch einstellen könnt, und wir werden sie als Waffe, Artillerie und Maschinengewehrfeuer verwenden; nicht nur, um zum Vergnügen zu singen, sondern wir werden sie einsetzen, um uns zu verteidigen. Und was sagt der Psalmist? "Lobe den Herrn mit einer Gitarre und mit der Zimbel", und wenn ich schreiben würde, würde ich hinzufügen: Und mit Geigen und mit Trompeten und mit Zithern, mit allen Instrumenten der heutigen Zeit. Und wenn die Bulgaren eine Geige sehen, denken sie, dass nur der Teufel Geige spielt. Unter den Bulgaren wird der Dudelsack mehr verehrt und der Dudelsackspieler hat mehr Verehrer als der Geiger. Ich weiß nicht warum, aber es ist so. Es gibt sogar ein Sprichwort: "Der Geiger kann keinen Haushalt versorgen." Nun, der Geiger, der keinen Haushalt versorgt, ist ein echter Geiger! Er ist seiner Geige gewidmet. Denn wenn sein Geist auf das Haus konzentriert ist, wird er sich nicht auf die Geige konzentrieren. Und wer auch immer seiner Geige gewidmet ist, kümmert sich nicht um das Haus, er sagt: "Lass einen anderen sich um das Haus kümmern, und ich werde die Menschen glücklich machen. Diejenigen, die traurig sind, werden fröhlich werden, die Kranken werden geheilt." Nun brauchen wir auch die Musik. Das sind kleine Notizen zur Musik. Lasst uns lesen, was ihr über das Weinen von kleinen Kindern geschrieben habt. (Es werden einige der Themen vorgelesen.) Nicht alle haben zu diesem Thema etwas geschrieben. Ihr habt auch die Zusammenfassung aller Arbeiten nicht erstellt. Holt ihr die Essenz der Arbeiten über das Weinen, die Hauptmerkmale. Dann schreibt alle mindestens zwei Wörter, aber ihr werdet alle schreiben. Einige sagen: "Ich kann nicht schreiben." Schreibt zwei Wörter, auch wenn sie dumm sind. Nichts mehr! Es ist eine Aufgabe gestellt und nun setze dich hin und schreibe etwas für dich selbst. Wenn du sagst, "ich kann nicht schreiben", bleibst du in einem negativen Zustand. Schreibe zwei Wörter! Einige kommen hier in den Unterricht und haben nichts geschrieben. Nein, ihr werdet diese Herausforderung überwinden. So sollte es nicht sein. Hier in der okkulten Schule sollen solche Sachen nicht passieren. Schreibt einen Vorschlag oder zwei - drei Wörter, aber schreibt etwas. Weinen, dies ist die erste Übung in der Musik. Nichts mehr! Aber richtiges Weinen, weil ich gemerkt habe, dass einige Kinder nicht wissen, wie man weinen soll. Ein Kind, das wirklich weint, dieser Schrei ist die erste Übung in der Musik. Das Kind, das nicht weiß, wie es weinen soll, flennt und sagt: "Wie fange ich dieses Lied an?" Und es stimmt einen Ton an, der keine Musik ist. Das echte Weinen ist die erste Musikübung! Die Tränen helfen uns in dieser Hinsicht. Und bei dem Weinen, bei dem das Baby rot wird, kommen keine Tränen. Seine Augen treten hervor, es bläht sich auf, bläht sich lange auf, und wenn die Mutter nicht da ist, dann kann dieses Aufblähen in Weinen übergehen und nachdem es eine Weile weint, schläft das Kindes ein. Und tatsächlich gibt es zum Beispiel Lieder oder Übungen wie "si-mu-tu-si". Wenn man sie monoton singt, schläft man ein. Es sollte Abwechslung geben. Es sollte mit Unterbrechung und dann Legato gesungen werden.(Der Meister singt stakkato.) Wird die Schwingung monoton, erzeugt diese Gleichmäßigkeit einen schläfrigen Zustand. Alle Zustände müssen sich ändern. Der Ton "H"(auf bulgarisch Si) ist ein weicher Ton. Als Gott Moses zum Pharao schickte, was sagte er zu ihm? - "Si", "Simu". Wenn du "Mu" sagst, ist dieser Ton am Ende sehr stark. Es gibt zwei Bewegungen darin. Das "U" in der okkulten Wissenschaft hat eine doppelte Bewegung: Eine Bewegung ist nach unten und die andere nach oben. Was ist nun der Unterschied zwischen "mo" und "mu"? Habt ihr beobachtet, wenn ihr "mu" singt, welches Halsorgan betroffen ist und welches Organ von "mo" betroffen ist? (Der Meister singt die Übung "Si-mu-tu-si", aber sehr leise.) Ihr müsst betont singen. Beobachtet, wenn ihr geistiges Unwohlsein verspürt und transformiert es. Nehmt eure Uhr heraus und fangt an, diese "si-mu-tu-si" Übung zu wiederholen (der Meister singt leise) und beobachtet, wie viele Minuten später sich eure Stimmung ändert. Manchmal sollte sich eure Stimmung ändern und manchmal nicht. Wenn diese Energie jedoch vor einer Explosion steht und sich in einem Teil des Körpers angesammelt hat, müssen wir diese Explosion stoppen, d.h. dieser Energie eine Richtung geben, damit sie eine Arbeit erledigt. Die modernen Menschen leiden unter einer Ansammlung von Energie. Diese Energie sammelt sich manchmal im Mund, manchmal in den Ohren und in unserer Nase an. Und wenn man bei so einer Person die Nase anstößt, äußert sich die Energie. Du kannst ihn überall anstoßen, aber wenn es um seine Nase geht, darfst du das nicht. Bei manchen Menschen wird ihre Energie im oberen Teil der Hand angesammelt und sie mögen es nicht, wenn man sie dort anstößt. Die Energie kann also im oberen oder unteren Teil der Hand angesammelt werden. Und wenn diese Energie angesammelt wird, kann sie eine Explosion erzeugen, einen schmerzhaften Zustand. Und oft entstehen heute Krankheiten durch eine Ansammlung dieser Energie. Wenn die Energie grob ist, erzeugt sie all diese Ablagerungen. Sie sind auf diese elektrischen Ströme zurückzuführen. Wenn die Schwingungen gröber sind, sammeln sich diese halborganischen Stoffe um die Gelenke herum an, und wenn sich das Wetter ändert, verkürzen sich die Muskeln und dann entsteht ein Druck, eine Reibung. Diese halborganischen Substanzen, die fest sind, verursachen, wenn sie das Gewebe durchdringen, eine Reibung, dann eine Entzündung, eine chemische Reaktion, und als Folge davon entsteht eine Schwellung. Ich würde euch das jetzt erklären, aber unser Verstand ist ein zu großer Kritiker. Wenn ich euch beispielsweise eine Formel gebe, sagt ihr : "Gibt es keine andere Formel?" Nein, nein, ihr braucht Willen, um eine Übung zu machen. Ein Freund von mir, ein gesunder, junger Mann, erzählte mir, er habe eine Übung zum Schreiben bekommen, aber plötzlich tat ihm der Blinddarm weh. "Ich hatte solche Schmerzen, dass ich geschwitzt habe. Ich stand abends auf, um einen Arzt aufzusuchen, aber ich hörte etwas zu mir sagen: "Sag deinem Blinddarm, dass ich mobilisiert bin, ich diene Gott und du musst mich in Ruhe lassen. Es ist kein Zeitpunkt, an dem du dich manifestierst. Ich werde mich manifestieren." Eine halbe Stunde später verschwand die Krankheit. Wo liegt jetzt der Grund? Wenn er das nicht gesagt hätte, wenn er sich gegenüber der Krankheit nicht durchsetzt hätte, hätte es 21 Tage gedauert, mit Ärzten, Kompressen und diesem und jenem. Sage zu der Krankheit: "Hör zu, mein Freund, ich bin mobilisiert." Nichts mehr! Danach: "Ich lebe in der göttlichen Welt, in der alle Wesen in Harmonie leben.Was suchst du in mir? Du wirst herausgehen!“ Die Krankheit ist ein Wesen. Die modernen Ärzte sind sehr lustig! Wenn ein Tumor auftaucht, werden sie ihn herausschneiden. Was ich euch jetzt erklären werde, werdet ihr in der Welt verbreiten und sagen: "Unser Meister hat es gesagt." Das ist nicht wissenschaftlich. Der modernen Welt muss ich diese Dinge anders erklären. Ich muss diese Theorie auf eine andere Weise erklären. In der gegenwärtigen wissenschaftlichen Welt werden wir nicht über diese vernünftigen Kräfte, über die vernünftige Welt sprechen, weil sie scheinbar mechanisch, automatisch handeln. Wenn du ihnen sagst, dass du sie verstehst, werden sie dich nicht für ein rationales Wesen halten. Sie sagen: "Das stimmt nicht." Sie glauben uns nicht. Wie soll man die Wirkung dieser Kräfte erklären? Wenn ihr genau hinschaut, gibt es beim Menschen zwei Ströme, meist von unten durch die Zehen. Manchmal sind die Zehen offen, d.h. beim ätherischen Doppelgänger, der mit dem Körper verbunden ist, gibt es gewisse geöffnete Öffnungen. Manchmal fließt ein Strom hinein, manchmal ein Strom hinaus. Einige Wesen können durch die Füße eindringen und sich auf gewisse Weise bewegen. Es gibt Ströme, die durch die Nase eindringen. Nehmen wir an, ein Wesen kommt in euch hinein, um den Körper zu untersuchen und kann dann nicht mehr herauskommen. Wenn es sich ihn anschaut, findet es einen schönen Ort und sagt: "Ich werde hier nicht weggehen, es ist schön, ich werde ein kleines Haus bauen" und es fängt an, deine Substanz zu zerstören, fängt an zu bauen wie ein Meister, der weiß, wie man Wasser, Zement und Sand einsetzt. Du wirst ihm sagen: "Hör zu, mein Freund, du kannst hier nicht bauen. Hast du die Erlaubnis? Bist du mobilisiert? Du wirst diesen Bau stoppen!" Nichts mehr. "Um des großen göttlichen Gesetzes willen, das die Welt regiert, bist du als Gast gekommen und wirst hinausgehen. Wenn du nicht hinausgehst, werde ich mit dir anders umgehen, nach all den Regeln, die ich kenne." Und es wird hinausgehen. Und jetzt haben wir Angst vor ihm. Wieso? Der Arzt kommt und als er den Kranken untersucht, macht er mit dem Kopf eine Geste, dass die Situation sehr ernst war. Moderne Menschen sind hypnotisiert. Wie werden Menschen hypnotisiert? Der Kranke setzt sich hin und schaut den Arzt an. Der Arzt berührt ihn, um den Puls zu überprüfen. "Der Puls schlägt nicht regelmäßig." - "Schlägt nicht regelmäßig? Was ist los?" - "Ein Herzfehler" - "Fehler?" Er hat Angst und sein Herz fängt an, schneller zu schlagen. Und sofort kommt das Rezept und los geht’s zur Apotheke! Es ist lustig, ein Herzfehler! Es gibt keinen Herzfehler. Ich kann es bei jedem von euch so machen, dass er einen Herzfehler hat. Es gibt keinen Herzfehler! Es kann zwar zu einem Herzfehler werden, aber in der okkulten Medizin gibt es Symptome, die darauf hinweisen, ob das Herz einen organischen Schaden hat oder nicht. Diejenigen, die die okkulte Medizin studieren, werden das verstehen. Und diese Symptome treten selbst auf den Nägeln auf. Wenn zum Beispiel Lungentuberkulose auftritt, erscheinen diese Zeichen auf den Nägeln. Und in 190 Tagen kann die Krankheit diagnostiziert werden. Jetzt kommt der Arzt und untersucht die Zunge - sie ist weiß geworden. Dies zeigt, dass der Magen nicht richtig funktioniert. Er schaut sich die Augen an - gelb. Das zeigt, dass die Leber nicht gut funktioniert, dass es eine Störung gibt. Die Zunge, die Augen - abnormal. Der dritte Weg - er überprüft den Puls - unregelmäßig, bedeutet, dass es etwas beim Herz ist. Nun gut, was ist beim Herz? Der Nerv, der das Schlagen des Herzens reguliert, ist beschädigt. Es gibt dort eine Bremse. Und manchmal verlangsamt sich diese Bremse, und manchmal, wenn sie sich löst, schlägt das Herz stark, schlägt, schlägt und du hast Angst. Du wirst sagen: " Mein Freund, es ist ein Gesetz, dass das Herz 72 Mal pro Minute schlagen soll, es ist richtig und du wirst es befolgen." Du wirst die Bremse ziehen und sie nicht lösen, denn für die Bedingungen, in denen wir leben, sind 72 Schläge ausreichend. Wenn du einen Mann siehst, der viel liebt, wirst du zu ihm sagen: "Löse diese Bremse, lass dein Herz schneller schlagen, lass es 74 Mal schlagen." Es kommt jemand zu dir nach Hause, den du liebst und du wirst sagen: "Möge mein Herz 75 mal schlagen und sogar mehr." Du wirst zu ihm sagen, dass, wenn das Herz schneller schlägt, sich an bestimmten Stellen eine Energieansammlung bilden muss. Jetzt pulsiert das Herz nicht richtig. Ihr habt keine Versuche unternommen, um zu beobachten, wie das Herz pulsiert und wie viele Veränderungen bei diesem Pulsieren vorhanden sind. Das ist eine ganze Wissenschaft! Wenn ihr dieses Ding beobachtet hättet, würdet ihr die Veränderungen selbst bemerken, aber dadurch, dass ihr diese Wissenschaft nicht versteht, besteht die Gefahr, sich zu erschrecken. Wenn ihr beobachtet, werdet ihr sehen, welche Ströme es gibt, wie das Schlagen des gesamten Kosmos passiert, wie die Ströme in der Natur ablaufen. Das Herz zeigt das Schlagen des gesamten Kosmos an. Und durch das Schlagen deines Herzens können wir feststellen, was die Strömungen in einem gewissen Teil der Erde sind. Das ist eine ganze Wissenschaft! Deshalb ist manchmal eine sehr große Sensibilität erforderlich. An den Enden der Finger gibt es einige Ausstülpungen, Papillen, die sich stark entwickeln müssen, um sehr empfindlich zu werden, um diese Strömungen wahrzunehmen. Wenn sich die Sensibilität des Nervensystems übermäßig zu entwickeln beginnt, bilden sich kleine, zarte organische Schwellungen. Mit dieser verfeinerten Sensibilität werden die Menschen sehr zart und können beim geringsten Anstoß diese Strömungen wahrnehmen. Nun werden wir zur Musik kommen. Ihr werdet anfangen zu singen und euch einstimmen. Dann kommen wir zur zweiten Übung - Венир Бенир“( "Wenir Benir"). Jetzt möchte ich euch darauf hinweisen, alle okkulten Lieder separat zu halten. Die okkulten Übungen werdet ihr nicht mit der anderen Musik mischen. Diese Übungen werden zu besonderen Zeiten gesungen. Es gibt eine Zeit, in der diese Übungen gesungen werden müssen, um Ergebnisse zu erzielen. Ihr könnt sie nicht immer singen. Für okkultes Singen muss man ernsthaft sein. Das ist nicht so zum Spaß. Beim gewöhnlichen Singen könnt ihr singen, wann ihr wollt, aber beim okkulten Singen muss das Bewusstsein in euch geweckt werden, es sollte keine Trübung in eurem Bewusstsein geben, keine Verzweiflung. Und in einem Jahr können wir durch Singen sehr gute Ergebnisse erzielen. Ihr werdet diese Übungen vertraulich behandeln. Jetzt biete ich euch diese Theorie an und wir werden sie in den elementarsten Dingen testen. Ihr werdet singen: "Изгрява слънцето, праща светлина".(Die Sonne geht auf, sie sendet Licht.) Wenn ihr so singt, wird eure Sonne aufgehen. Wenn ich sage, dass eure Sonne aufgehen wird, meine ich nicht die Sonne in der Natur; es gibt eine andere Sonne, die aufgeht, sie sendet Licht. Wir singen nicht zu dieser äußeren Sonne. Und wenn unsere Sonne aufgeht, sendet sie uns ihr Licht, das Freude in unser Leben bringt. Dann wird "сила жива, изворна, течуща" (lebendige, aus der Quelle fließende Kraft) kommen. Dies alles sind Symbole. Wir kommen also in Kontakt mit dieser realen Welt. Wenn es also um Kritik geht, kann ich auch kritisieren, es gibt keinen härteren Kritiker als mich. Ich habe zum Beispiel bemerkt, dass manchmal, wenn ich spreche, meine Sprache kritisiert wird. Wenn es darum geht, die Sprache zu kritisieren und wenn ich anfange, die bulgarische Sprache zu kritisieren, werden kaum 250 Wörter darin bleiben. Es werden nur 250 Wörter übrig bleiben und sie werden die Wurzeln der Sprache sein, mit denen wir etwas Vernünftiges sagen können. Jetzt verwenden wir viele Wörter und es kann keine Ergebnisse geben. Sowohl Prediger als auch Priester reden, reden, reden und haben keine Ergebnisse. Und sie können keine Ergebnisse erzielen. Wenn man also eine Übersetzung des Heiligen Buches macht, muss man die okkulte Sprache sehr gut verstehen, um die Wörter in ihrer tiefen Bedeutung zu verstehen. Und jetzt übersetzt man genau nach dem Original. Und in der heiligen Schrift wurden einige Ideen so wörtlich übersetzt, dass, wenn ein Prophet oder Christus erscheinen würden, sie sich über das Genie dieser Leute wundern würden, was ihnen eingefallen ist, um die Gedanken so zu verdrehen, dass sie das vermitteln, was sie weder geträumt noch gedacht hatten. Und wir sagen: "Dies ist eine Übersetzung genau nach dem Original." Er hat es falsch übersetzt und dann kommt ein anderer, liest es und sagt: "So steht es im Heiligen Buch." Hast du es überprüft? "Der Geist hat es mir gesagt." Der Geist sagte es ihm, aber er übersetzt die gleiche falsche Übersetzung. Stimmt nicht! Ich habe sogar manchmal überlegt, was für ein Wort ich auf Bulgarisch für das Wort "любов" (Liebe) verwenden soll. Das Wort "обич"(anderes Wort für Liebe) kann die Liebe nicht ausdrücken. Das einzige starke Wort auf Bulgarisch ist "благост"(Güte), es bedeutet etwas Süßes. Es hat schon einen Sinn. Es ist süß, also kann es nicht bitter sein. Und was ist "любов"(Liebe)? Es gibt kein Symbol, sie hat keinen Wortstamm. Was Liebe bedeutet, wissen wir nicht; Woher kam dieses Wort - wir wissen es nicht. "Обич"(das zweite Wort für Liebe) - auch dieses Wort hat keinen Wortstamm. Woher ist es gekommen? Also ist "благост"(Güte), etwas Süßes, ein sehr starkes Wort. Und wenn wir solche Worte finden, mit denen wir Erfahrung haben, entstehen in uns jene wahren Gedanken und Ideen, die bewusst wirken. Es gibt als Beispiel einige Töne in der Musik. Dieser Ton (der Meister singt "изгрява слънцето") ist sehr harmonisch, andere Töne, die im Lied vorkommen, sind nicht so harmonisch, das liegt an der Art der Sprache. Die anderen Töne entstehen aus dem Grund der Worte selbst. Und ein Wort muss immer ein Bild ausdrücken. "Изгрява слънцето" (Die Sonne geht auf!) - dies ist ein feierlicher, idealer Moment. In den okkulten Übungen gibt es überall Bilder. Egal welche europäische Sprache man nimmt, alle funktionieren bei der Übertragung dieser okkulten Übungen nicht. Jetzt versuchen in Frankreich einige Musiker, die gewöhnliche Musik in okkulte zu übersetzen. Ihr beginnt, okkulte Lieder zu schreiben, aber sie sind auf eine bestimmte Art und Weise zu arrangieren. Mit der Zeit werden wir okkulte Musik haben und das wird etwas Neues bringen. Seid jetzt bereit! Es gibt Musiker, in denen die okkulte Musik geboren wird. lhr werdet die Theorie der Musik studieren. 4. Schulvortrag der Allgemeinen Okkulten Klasse (II Jahr), 22. Oktober 1922, Sonntag, Sofia _____________________________ Übersetzung: Simona Slavova, Michael Brückner

От книгата "Да живѣемъ за Господа", единична извънредна беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА ЖИВѢЕМЪ ЗА ГОСПОДА. Тъй както сте събрани днесъ, вие очаквате да ви се каже нѣщо ново. Много пѫти новитѣ нѣща не донасятъ такава полза, каквато хората очакватъ. Въ ежедневния практически и реаленъ животъ сѫ важни две нѣща: първо, какъ да живѣете за себе си; второ, какъ да живѣете за ближнитѣ си. Тѣзи две идеи включватъ въ себе си идеята, какъ трѣбва да живѣе човѣкъ за Бога. Не поставяйте тѣзи две идеи въ противоречие съ самия себе, да мислите, че като живѣете добре за себе си, вие живѣете добре и за Бога. Това отчасти само е вѣрно. Сѫщевременно вие мислите, че като живѣете добре за ближнитѣ си, живѣете добре и за Бога. И това отчасти само е вѣрно. Обаче, като живѣе за Бога, човѣкъ живѣе добре и за себе си, и за своитѣ ближни. Това е абсолютно вѣрно. Да живѣе човѣкъ за Бога, това значи да Му служи въ всички свѣтове — и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения. Забелязано е, че когато синътъ е въ съгласие съ баща си и майка си, той всѣкога успѣва. Не е ли въ съгласие съ баща си и майка си, той никога не е успѣвалъ и не може да успѣва. Благословението на майката и на бащата отваря пѫть на децата въ живота. Следователно, докато човѣкъ не е въ съгласие съ Бога, съ Неговия Духъ, той нищо не може да направи. Да бѫдешъ въ съгласие съ Божия Духъ, това значи за всичко да си благодаренъ, за нищо да не роптаешъ. Малко или много ти се даде, всѣкога да благодаришъ. Че не си получилъ очакваното — никога да не роптаешъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде въ положението на баща или майка, на синъ или дъщеря. Като баща, той никога не трѣбва да внася противоречие въ ума на сина си. И като синъ, той никога не трѣбва да мисли, че баща му е несправедливъ. Сега искате да ви се каже нѣщо. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчетъ, какво можете да направите и какво не можете, да не се намѣрите въ положението на онзи нашъ братъ, който взе 90,000 лв. отъ една сестра, съ условие да й направи апартаментъ. Той изяде паритѣ, и нищо не направи. Въ резултатъ, той стана причина сестрата да се разочарова и да излѣзе отъ братството. Сѫщиятъ братъ задигна голѣми суми на братството и въ края на краищата остави единъ братъ да плаща вмѣсто него. Сега той е въ онзи свѣтъ. Пазете се да не попаднете и вие въ сѫщото положение. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ все ще замине за онзи свѣтъ, но да замине неподготвенъ, безъ да е вършилъ волята Божия, това е едно нѣщо. Да замине за онзи свѣтъ, следъ като е вършилъ волята Божия, това е благословение. И тъй, като имате предъ видъ това нѣщо, заемайте се съ малки работи, а не съ голѣми. Малката работа, свършена както трѣбва, е равна на голѣмата. Важностьта на нѣщата не се заключава въ голѣмината, но въ начина на изпълнението имъ. Една чаша вода, дадена на ожаднѣлия пѫтникъ, струва милиони. Следователно, всѣка малка работа, направена на време и на мѣсто, струва повече отъ десеть голѣми работи, свършени безъ любовь и не на време. Стремете се да дадете на човѣка поне една чаша вода. Мнозина мислятъ, че, ако работятъ нѣщо за братството, вършатъ волята Божия. — Не, животътъ не се заключава въ трупане на богатства. Силата на човѣка, както и на братствата, на обществата не седи въ паритѣ, но въ тѣхната вѫтрешна мощь. Силниятъ конь може да носи на гърба си голѣми товари, но слабиятъ, и злато да му турите, щомъ тежи, той не може да го пренесе и до най-близкото разстояние. Разумниятъ свѣтъ не иска да товари никого. Той дава на всѣки човѣкъ толкова товаръ, колкото може да носи. Тъй щото, когато нѣкой се оплаква отъ непосиленъ товаръ, той трѣбва да знае, че самъ се е натоварилъ. Запримѣръ, нѣкой се сили по външенъ пѫть да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трѣбва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпросъ, ще ви запитамъ: Какъ трѣбва да се отнасяте съ изворитѣ? Когато отивате при нѣкой чистъ планински изворъ, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната часть на извора, дето водата изтича. Следователно, когато отивате при нѣкой изворъ, не мийте краката си на мѣстото, дето извира. Спазите ли това правило, по този начинъ вие проявявате любовьта си. Този законъ се отнася и до човѣка. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само отъ главата на извора, а краката си мийте тамъ, дето изворътъ изтича. Богъ е, Който обича хората, а не човѣкъ. Човѣкъ може да бѫде само проводникъ на Божията Любовь. Той не е нищо друго, освенъ касиеръ на Божествената банка. Той е длъженъ да дава на всѣки човѣкъ отъ паритѣ на тая банка по толкова, колкото е опредѣлено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е опредѣлена. Рече ли да намали отъ сумата на другитѣ, за да увеличи своята, директорътъ на банката ще го уволни. Директорътъ на тази банка не сѫди човѣка отвънъ, но отвжтре. Той представя закона на справедливостьта, който е безпощаденъ. И тъй, искате ли работитѣ ви, както и тия на вашитѣ ближни, да вървятъ добре, вършете волята Божия. — Какъ? — Както я разбирате отвѫтре, а не отвънъ. Никой не може да изпълнява волята Божия по законъ, по външно налагане. Новиятъ животъ изисква вие да бѫдете щедри, а не другитѣ. Ако всѣки си каже, че трѣбва отъ него да мине, въпросътъ е разрешенъ. Носете въ себе си мисъльта, никого да не подяждате. Не мислете, че можете да излъжете нѣкого. Човѣкъ не може да лъже нито себе си, нито другитѣ. Никой никого не може да излъже. Докато не очаква на другитѣ, човѣкъ всѣкога ще бѫде свободенъ. Че нѣкой му обещалъ това или онова, той не се лъже. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да не се измѫчва. Щомъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я изправи. — Ама защо сгрѣшихъ? — Не съжалявай, че си сгрѣшилъ, но изправяй погрѣшкитѣ си. Купувате едно вѫже, което ви препорѫчватъ за много здраво. Безъ да го опитате, вие закачвате на него голѣмъ товаръ и го спущате въ кладенецъ. Вѫжето се скѫсва, и товарътъ пада въ кладенеца. За да не повторите сѫщата погрѣшка, купите ли втори пѫть вѫже, предварително го изпитайте и после си служете съ него. Значи, искате ли да не грѣшите, изпитвайте нѣщата и после ги прилагайте. Помнете следното нѣщо: Човѣкъ никога не може да предаде на другитѣ това, което самъ не носи въ себе си. Ти никога не можешъ да предадешъ на хората любовь, милосърдие, справедливость, ако не носишъ въ себе си тия качества. Какъ ще преподавате на хората красноречие, ако не сте красноречиви? Ще кажете, че красноречието е дарба, която на малцина се дава. — Всѣки човѣкъ може да бѫде красноречивъ. Той има гласъ, трѣбва само да се упражнява. Това е въпросъ на вѣра въ себе си и на упражнения. Лесно е да се говори, че Христосъ това направилъ, това казалъ. Знаете ли, какъ е постигналъ Христосъ всичко това? Той се е молилъ по цѣли нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъжъ за нѣщо, повече не се молите. Постоянство се иска отъ човѣка. Христосъ казва: „Жетвата е много, а работницитѣ — малко. Молете се на господаря на жътвата да прати работници!“ Питамъ: Молили ли сте се да ви изпратятъ работници, които да ви помагатъ? Всѣки самъ трѣбва да се моли, да не очаква други да се молятъ за него. Казано е въ Писанието: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Това значи: единъ ще донесе вълната, другъ ще я изпреде. После, първиятъ ще тъче преждата, а вториятъ ще шие плата. Хората не успѣватъ въ много работи, защото не вѣрватъ въ това, което проповѣдватъ. — Защо не вѣрватъ? — Защото не прилагатъ правилно методитѣ. Тѣ взиматъ кутия кибритъ, турятъ я въ джоба си и я забравятъ. Днесъ ги вали дъждъ, утре ги вали, и кутията съ кибрита се намокри. Като имъ потрѣбва огънь, драснатъ една, втора, трета клечка, но тѣ не се запалватъ. Много просто! Кибритътъ е мокъръ, а трѣбва да бѫде сухъ, да стои на сухо мѣсто. Искате ли да имате постижения, прилагайте новитѣ методи. Единъ добъръ и богатъ нашъ братъ често казваше: Човѣкъ може и по петь стотинки да дава, не е въ многото. Той казваше това, защото бѣше голѣмъ скѫперникъ. Споредъ мене, този човѣкъ е правъ въ едно отношение: той може да започне съ петь стотинки, но ако днесъ даде петь стотинки, утре да даде 10 ст., после — 15, 20, 25, 30 стотинки и т. н. — постепенно да увеличава. Обаче, той спрѣ при петтѣ стотинки, и въ края на краищата всичко изгуби. Той бѣше добъръ, справедливъ човѣкъ, но скържавъ. Каквото бѣше спечелилъ, другитѣ го изядоха. Питамъ: Трѣбва ли човѣкъ да скѫпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скѫпи, други ще го ядатъ и пилѣятъ вмѣсто него. Кривата мисъль води къмъ криви последствия. Бѫдете внимателни, изправяйте мисъльта си, да не се намѣрите като мухата предъ затворения прозорецъ и да се чудите, какъ да излѣзете вънъ. Колкото и да се блъска мухата въ прозореца, тя не може да го пробие. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да й помогне. Ако нѣма кой да й помогне, тя ще се убие отъ блъскане. Казвамъ: Не пресилвайте нѣщата, за да не пострадате. Всѣка работа трѣбва да се започне на своето време, и постепенно да й се усилва темпа. Речете ли изведнъжъ да се засилите, ще страдате и нищо нѣма да постигнете. Нѣкой човѣкъ въ младинитѣ си ялъ, пилъ, гулялъ, за работа не мислилъ, а за Бога — още повече, но на края на живота си решилъ да работи за Бога, да се изправи. Късно е вече. Рече ли на старини да бърза, той ще се осакати. Всѣко нѣщо трѣбва да се върши на своето време. — Ама искамъ да служа на Бога! — Ако си роденъ за това, ти ще го направишъ, и то не на старини, но отъ най-ранната си възрасть. — Ама искамъ да обърна еди-кого си къмъ Бога! — Нѣма какво ти да го обръщашъ. Твоята задача е само да похлопашъ на вратата му и да кажешъ: Братко, часътъ е четири. Стани! Щомъ се събуди, той знае вече, какво му предстои да работи и какъ трѣбва да свърши работата си. И моята работа по отношение на васъ е сѫщата: ще похлопамъ на вратата ви, ще ви кажа, че часътъ е четири. — Какво да правя? — Ще отидешъ да посѣешъ нивата си, както знаешъ. Ще насадишъ дървета въ градината си, както знаешъ. Ще възпитавашъ децата, както знаешъ. Ти си училъ, свършилъ си земедѣлие, богословие, естествени науки, философия и т. н. Трѣбва ли азъ да те уча, какъ да работишъ? Ако си бакалинъ, ще бѫдешъ мекъ, любезенъ, внимателенъ. Нѣмашъ ли тѣзи качества, никаква клиентела нѣма да имашъ. Взимайте примѣръ отъ свѣтскитѣ хора. Когато иматъ интересъ отъ нѣкого, тѣ сѫ внимателни, любезни, меки. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на тъмнината сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината“. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Това се иска и отъ васъ. Често съмъ слушалъ да казвате: Детето, докато не се бие, човѣкъ не става. — Това отчасти е вѣрно. Кой се топли на огъня: измръзналиятъ, или стоплениятъ? Кой яде и пие вода: гладниятъ, ситиятъ, или който е задоволилъ жаждата си? На кого трѣбва да проповѣдвате: на праведния, или на грѣшния? Измръзналиятъ се нуждае отъ огънь, отъ топлина. На измръзналия нѣма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вънъ отъ него. Той ще ви благодари, че сте го освободили отъ студа. И въ човѣка има студени мисли, чувства и постѫпки, които трѣбва да се изкаратъ навънъ. Останатъ ли въ него, тѣ го правятъ студенъ. Той е студенъ, но не е мъртавъ. Живъ е този човѣкъ, но се нуждае отъ топлина. Внесете топлина въ него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрѣва измръзналия човѣкъ. Това се иска сега отъ васъ. Вие имате на разположение и дърва, и вѫглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щомъ огъньтъ ви гори, все ще намѣрите нѣкой замръзналъ човѣкъ, когото трѣбва да стоплите. Не щадете дървата и вѫглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влѣзе вѫтре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрость се иска отъ васъ! — Ами да му помогнемъ материално! — Не, този човѣкъ не се нуждае отъ пари. Той има нужда отъ топлина. Стоплете го, сгрѣйте го, и той ще остане за винагн благодаренъ. Топлината, която ще внесете въ него, върши чудеса. Помнете: малкитѣ нѣща въ живота понѣкога сѫ по-важни отъ голѣмитѣ. Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любовь ви липсва. Вие сте влюбени, но любовь нѣмате. Върнете се въ своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва въ ябълката, която вижда отвънъ. Дето мисъльта работи, тамъ любовьта действува. Щомъ мисъльта престане да действува въ човѣка, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава съ кражба. Докато мисли, детето всѣкога е готово да постѫпи съ любовь. То вижда ябълкитѣ въ двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откѫсне една-две ябълки. Щомъ не мисли, то е влюбено въ ябълкитѣ и започва да търси начинъ, какъ да открадне нѣколко. Ще кажете, че нѣма нищо лошо въ влюбването. — Дали има нѣщо лошо въ влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човѣкъ започва да краде. Момъкътъ се влюбва въ мома и я открадва отъ родителитѣ й. Влюбването ограничава човѣка. И вие сте влюбени въ нѣкоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измѫчени. Вашитѣ идеи ви ограничаватъ. Искате ли да бѫдете свободни, трѣбва да приложите любовьта. Влюбването се придружава съ ревность, съ съмнение, съ подозрение. Любовьта, обаче, подразбира правилни отношения между хората. Сега отъ всички се изисква да изпълните волята Божия, както трѣбва. Нѣкой казва: Досега не съмъ изпълнилъ волята Божия, че отсега нататъкъ ще я изпълня! Помнете: Ако цѣлъ животъ не сте изпълнявали волята Божия, и последния день я изпълните, този день ще ви спаси. „Краятъ увѣнчава дѣлото“ — казва поговорката. Ако цѣлъ животъ сте изпълнявали волята Божия, а последния день не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дѣло служи за основа на бѫдещия животъ. Единъ господарь има сто слуги. На 99 отъ тѣхъ редовно плаща. Щомъ дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттукъ! Дотегна ми да се разправямъ съ васъ! Щомъ каже така, този господарь е развалилъ цѣлата си работа. И другъ господарь има сто слуги. Като дойдатъ при него да имъ плаща, той ги прогони отъ себе си, не иска да имъ плаща. Като дойде стотниятъ слуга при него, той се размисли върху постѫпката си, вижда, че е постѫпилъ лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикашъ другаритѣ си, да платя на всички. Следователно, ако последното дѣло на деня е добро, то е въ сила да изправи 99-тѣ лоши дѣла. Ако последното дѣло на деня е лошо, то е въ сила да развали 99-тѣ добри дѣла. И тъй, страданията на хората се дължатъ на неизпълнение на волята Божия. Благуването, радоститѣ имъ се дължатъ на изпълнение на волята Божия. Въ всѣка работа, малка или голѣма, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да изпълнява волята Божия. Работата не повдига човѣка, но човѣкъ повдига работата. Не е важно, каква работа върши човѣкъ. Важно е, какъ я изпълнява. Нѣма занаятъ, професия, презъ която човѣкъ да не мине. Първоначално работитѣ му се налагатъ, а после самъ си прави изборъ. Първо човѣкъ живѣе по закона на необходимостьта, а после — по закона на свободата. Докато не е научилъ уроцитѣ на живота, той изпитва закона на необходимостьта. Щомъ научи уроцитѣ си, тогава живѣе по свобода, по благодать. Докато е въ закона на необходимостьта, човѣкъ неизбѣжно ще прави грѣшки. Грѣхътъ, престѫпленията се дължатъ на безлюбие. Като прилага любовьта, човѣкъ знае, кѫде какъ да постѫпва. Като види меденъ сѫдъ, той казва, че трѣбва да го калаиса. Види ли златенъ предмстъ, той го туря настрана. Затова и на васъ казвамъ: Меднитѣ предмети можете да калаисвате, но златнитѣ — никога. Започнете да работите върху себе си съзнателно, да приложите онова, което е дадено въ беседитѣ. Четете и прилагайте! Има нѣща, които можете да приложите още днесъ. Има нѣща, за приложението на които се иска много време. Когато искате да приложите даденъ методъ, или да направите нѣщо, гледайте да бѫде въ крѫга на вашитѣ възможности, че каквото започнете, да го свършите. Като работите по този начинъ, вие ще си създадете характеръ, постоянство и издръжливость — каквато работа започвате, да я свършвате съ успѣхъ. Мнозина се заематъ съ обръщането на хората къмъ Бога. — Това е най-мѫчната работа, съ която човѣкъ може да се наеме. Докато той самъ не се обърне къмъ Бога, никого не може да обърне. За васъ е важно да намѣрите правиленъ методъ да работите върху себе си. Като четете беседитѣ, спирайте се върху ония мисли, които сѫ ви направили впечатление и които харесвате. Повтаряйте ги по нѣколко пѫти, докато оживѣятъ въ васъ и можете да ги приложите. Четете за себе си, а не за другитѣ. Въ всички положения човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ. Като говори предъ хора, той трѣбва да забравя, че е предъ публика, да мисли, че е самъ. Докато вижда хората предъ себе си и мисли за тѣхъ, той всѣкога ще губи своята естественость. Това значи да бѫде човѣкъ съ юлари. Новото не търпи никакви юлари. Когато говорите на хората, движенията ви трѣбва да бѫдатъ естетествени. Естествено движение е това, чрезъ което човѣкъ дава нѣщо отъ себе си. Добритѣ оратори иматъ естествени движения, вследствие на което влияятъ на публиката. За да успѣвате въ живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрѣшкитѣ на хората. Ако трѣбва да кажете нѣщо, кажете най-доброто. За лошото въ човѣка не мислете. Всѣки самъ трѣбва да види погрѣшкитѣ си. Щомъ ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрѣшкитѣ на човѣка, той веднага ще се опълчи срещу васъ. Мислете добре за човѣка, ако искате да му помогнете. Съзнателниятъ човѣкъ вижда погрѣшкитѣ си и търси начинъ за изправянето имъ. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цѣръ, да се справи съ своя недѫгъ. Внесете въ ума на човѣка положителната мисъль, че той ще се изправи. Нѣма да мине много време, и той наистина ще се освободи отъ погрѣшката си. Дръжте въ ума си положителни мисли и и за себе си, и за своитѣ ближни, и ще ликвидирате съ погрѣшкитѣ си. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. * Беседа отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1937 г. София. — Изгрѣвъ

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Съдържание Книгата за теглене ЕДИННИЯТЪ ЖИВОТЪ. Сега ще говоря върху абсолютното или положителното въ живота. Когато човѣкъ тръгва на пѫть, за него не е необходимо да вижда края на пѫтя. Той трѣбва да познава началото на своя пѫть, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае само началото на посокитѣ, въ които се движи, но не и тѣхния край. Който се интересува само отъ резултатитѣ на нѣщата, той изпада въ заблуждение. Тъй щото, иска ли човѣкъ да схване нѣщата изцѣло, той ще се намѣри въ механическитѣ процеси на живота. Ако нѣкой човѣкъ иска да разбере напълно устройството на една кола само отъ нейния външенъ видъ, той нищо нѣма да разбере. За тази цѣль, той трѣбва да разглоби колата, да разгледа отдѣлнитѣ й части, и отъ тѣхната направа да сѫди за цѣлата кола. Щомъ има прѣдстава за направата на отдѣлнитѣ части, той ще може вече самъ да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Сѫщото може да се направи и съ нѣкоя дреха, кѫща или съ нѣкой часовникъ. Разглобяванията и сглобяванията на прѣдметитѣ прѣдставятъ забавления за човѣка, съ които той неизбѣжно трѣбва да се занимава. Тѣзи забавления сѫ относителното въ живота, което отвлича човѣшкия умъ отъ сѫщественото. Само сѫщественото носи радоститѣ въ живота. Въпрѣки всичко, както човѣкъ работи съ врѣменнитѣ, прѣходни или относителни величини, така трѣбва да работи и съ абсолютното, съ Божественото. Казвамъ: тази мисъль трѣбва да бѫде ясна въ умоветѣ на хората, за да не се спъватъ въ пѫтя си. Запримѣръ, срѣщате нѣкой човѣкъ радостенъ, веселъ; не се минава много врѣме, състоянието му се измѣня. Защо? Той прѣдчувствува, че ще му дойдатъ нѣкакви страдания: условията на живота му ще се измѣнятъ, ще станатъ по-лоши отъ тѣзи, въ които сега се намира. Младъ е този човѣкъ, но дойде му мисъльта, че ще остарѣе и нѣма кой да го гледа; здравъ е, но се безпокои, че ще се разболѣе и ще умре; послѣ започва да мисли, какъ ще замине за онзи свѣтъ, кой ще го приеме тамъ, какви ще бѫдатъ отношенията на тамошнитѣ същества къмъ него и т. н. Ако е жененъ, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновникъ нѣкѫдѣ, ще работи, ще гледа да не го уволнятъ, да не останатъ жената и дѣцата му на пѫтя. Такива и редъ подобни мисли могатъ да минатъ прѣзъ ума на човѣка, обаче, тѣ не сѫ абсолютни, не сѫ положителни. Тия положения прѣдставятъ врѣменна обстановка на нѣщата. Мнозина питатъ: кои сѫ врѣменни и кои абсолютни нѣща и какъ се различаватъ? Запримѣръ, да вземемъ слѣдното положение, което хората считатъ за положително: всѣки човѣкъ има майка и баща. До кога човѣкъ има майка и баща? До извѣстно врѣме само. Щомъ майката и бащата умрать, човѣкъ казва, че е сираче, т.е. безъ майка и безъ баща. Значи, и това положение е врѣменно. Слѣдователно, докато майката и бащата сѫ отвънъ човѣка, той още не е разбралъ, какво нѣщо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, сѫ проекции на реалностьта, които се изразяватъ отвѫтрѣ навънъ. Външно погледнато, майката и бащата сѫ отражение на реалностьта. Че дѣйствително сѫ отражение, това се вижда отъ обстоятелството, че майката и бащата не мислятъ постоянно за своитѣ дѣца. Майката заспи и не мисли вече за дѣцата си. Бащата заспи и не мисли за дѣцата си. Питамъ: дѣ отиватъ бащата и майката, като заспятъ? Слѣдователно, всѣки човѣкъ, самъ за себе си, е отражение на нѣщо. И всичко, което човѣкъ има вънъ отъ себе си, е сѣнка, нѣщо нереално. Защо? — Защото тия нѣща изчезватъ. Всѣко нѣщо, което изчезва, не е реално; всѣко нѣщо, което не изчезва, е реално. И тъй, относителнитѣ нѣща изчезватъ, а положителнитѣ, абсолютнитѣ — никога не изчезватъ. Съ други думи казано: относителнитѣ нѣща не сѫ реални, а положителнитѣ, абсолютнитѣ — сѫ реални. Запримѣръ, човѣкъ живѣе извѣстно врѣме на земята, но единъ день му казватъ, че трѣбва да напусне тѣлото си и да замине за другия свѣтъ. Той се намира въ противорѣчие, чуди се, дѣ ще отиде. Ученитѣ, философитѣ наричатъ живота на земята врѣмененъ, или животъ на относителната реалность. Азъ наричамъ този животъ сѣнка на живота, или най-малката проекция на цѣлокупния животъ; той е вода, която изтича отъ нѣкоя чешма. Наистина, този животъ е врѣмененъ, но той е свързанъ съ непрѣривното, което постоянно изтича. Слѣдователно, ако мислимъ, че въ изтеклата вода е всичко, ние не познаваме цѣлокупния животъ, който всѣки моментъ носи нѣщо ново. Нѣкой погледне къмъ водата на една чешма, отъ която нѣкога е пилъ, и казва: азъ познавамъ тази вода. Не, ти не познавашъ водата, която въ дадения моментъ изтича, защото всѣки моментъ тя се различава по качество и по количество. Напрѣжението, налѣгането на тази вода днесъ не е такова, каквото е било нѣкога. То всѣки моментъ е различно. Този законъ е вѣренъ и по отношение на нашитѣ мисли и чувства. Всѣки моментъ тѣ иматъ различно напрѣжение, различна сила. Понѣкога мислитѣ и чувствата на човѣка едва текатъ, а понѣкога тѣ прѣдставятъ велика, мощна сила. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ мощни, велики, той си прѣдставя, че е по-великъ, отколкото въ друго врѣме, но това сѫ външни положения. Когато човѣкъ има свѣтлина, той добрѣ разбира нѣщата; когато нѣма свѣтлина, той слабо разбира нѣщата. Всичко зависи отъ свѣтлината на съзнанието. Когато човѣкъ грѣши, или върши нѣкакво прѣстѫпление и му кажатъ, че не трѣбва много да мисли, съ това искатъ да му обърнатъ внимание, че въ случая трѣбва да мислионзи, който го е накаралъ да направи прѣстѫплението. Кой е той? — Лукавиятъ. Слѣдователно, лукавиятъ мисли прѣди да е направилъ прѣстѫплението, а човѣкъ мисли, когато извърши прѣстѫплението. Питамъ: кое наричаме права мисъль? Права, истинска мисъль е тази, която е свободна отъ тревоги, смущения, съмнѣния и т.н. Не може да се нарече права мисъль онази, която е пълна съ тревоги, безпокойства и съмнѣния. Мисли само онзи, който може да даде ходъ на красивото, на възви­шеното въ себе си да изтече навънъ. То е Божественото въ човѣка, то е животътъ, който непрѣменно трѣбва да мине прѣзъ него и да изтече навънъ. Животътъ трѣбва непрѣривно да влиза навѫтрѣ и да изтича навънъ, той не може да спре. Това е Божественото, което азъ наричамъ абсолютното множество. То трѣбва да мине прѣзъ всѣки човѣкъ, за да го свърже съ окрѫжаващитѣ. Ако животътъ не изтича вънъ отъ човѣка, той не може да се свърже съ окрѫжаващитѣ. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Ако отъ Бога не изтича нѣщо, което да се влѣе въ насъ, ние не бихме имали отношения къмъ Него. Ако Богъ се уедини и живѣе само за себе си, ние не бихме имали връзка съ Него. Обаче, свържемъ ли се съ Бога, ние ще мислимъ, ще чувствуваме и ще дѣйствуваме като Него. Ако животътъ, който изтича отъ Бога, не се влива въ насъ, ние ще живѣемъ въ относителната реалность, въ която мнозина отъ съврѣменнитѣ хора живѣятъ. Всѣки човѣкъ има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза отъ Бога, понѣкога той се заблуждава и мисли, че е едно съ Него. За подкрѣпа на това свое заблуждение, човѣкъ казва, че както малкиятъ портретъ прилича на голѣмия човѣкъ, така и човѣкъ е подобенъ на Бога. Вѣрно е, че на физическия свѣтъ човѣкъ може да се фотографира по-малъкъ и по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность, но самиятъ човѣкъ не е фотография на Бога. Въ Божествения свѣтъ, обаче, човѣкъ не може да се прѣдстави по-голѣмъ, отколкото е въ дѣйствителность. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голѣмъ, нито такъвъ, какъвто е въ сѫщность. Вие всѣкога ще Го нарисувате по-малъкъ, отколкото е въ дѣйствителность. Казвате: какво нѣщо е абсолютното и какво — относителното въ живота? — Всѣко нѣщо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е въ дѣйствителность, наричамъ абсолютно. Всѣко нѣщо, което може да се нарисува по-голѣмо, отколкото е въ дѣйствителность, наричамъ относително. Тъй щото, когато човѣкъ се мисли по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность, той се намира въ относителната реалность на живота. Понѣкога човѣкъ се мисли по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность. И едното, и другото положение сѫ вѫтрѣшни състояния у човѣка, т.е. два полюса на врѣменния животъ. Днесъ мнозина се смущаватъ отъ мисъльта за своето бѫдеще. Обаче, само онзи човѣкъ се безпокои за своето бѫдеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се прѣдскаже бѫдещето на човѣка. Ето, какъ бихъ прѣдсказалъ бѫдещето на човѣка: човѣкъ младъ ще бѫде и ще остарѣе; богатъ ще бѫде и ще осиромашее; ученъ ще бѫде и ще оглупѣе; силенъ ще бѫде и ще се обезсили; здравъ ще бѫде и ще изгуби здравето си; послѣ, ще обича, ще мрази, ще се бие съ хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави кѫщи, ще ги продава и т. н. Най-послѣ ще се разкае, ще започне да прави добро, да се изправя. Слѣдъ всичко това ще умре, ще го заровятъ въ земята, или ще изгорятъ тѣлото му, а прахътъ ще поставятъ въ нѣкое гърне, което ще се пази за дълги врѣмена. Надъ гроба му ще пишатъ: тукъ почива единъ необикновенъ, гениаленъ човѣкъ. Такова е бѫдещето на всѣки човѣкъ при сегашния животъ. Който иска да оправи свѣта, въ края на краищата, той ще влѣзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. Който иска да си поживѣе, и той ще влѣзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. Съврѣменнитѣ хора турятъ коститѣ на майка си и на баща си въ една торба и казватъ: тукъ почиватъ коститѣ на нашитѣ майки и бащи. Вѣрую е това! Има нѣщо скрито въ коститѣ на вашитѣ майки и бащи, но изкуството седи въ това, човѣкъ да извади своята майка и своя баща отъ тѣхнитѣ кости. Реалностьта на живота не се крие въ коститѣ. Да мисли човѣкъ, че въ коститѣ има нѣкаква реалность, това е заблуждение, това е мая. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ това заблуждение. Ако мисли по този начинъ, животътъ му всѣкога ще бѫде празенъ. Това показва, че съврѣменнитѣ хора нѣматъ ясна прѣдстава нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалностьта на живота, той ще може да възкреси човѣка, който се е прѣвърналъ на прахъ. Какъ ще го възкреси? Той ще извади отъ джоба си едно шишенце, пълно съ елексира на живота, и ще капне нѣколко капчици върху свещения прахъ на майката или на бащата. Слѣдъ това ще разбърка този прахъ и отъ него ще образува една кашица. Той ще започне да мѣси тази кашица, да я прави на тѣсто и ще я остави да седи нѣколко часа на спокойствие. Тѣстото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и слѣдъ 24 часа отъ него ще излѣзе цѣлъ човѣкъ, живъ, подвиженъ, готовъ за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съмъ спалъ! Дѣ съмъ билъ досега, не зная. Този човѣкъ е бащата, който прѣди нѣколко години бѣше заминалъ за онзи свѣтъ. Всички въ кѫщи се радватъ, че бащата се върналъ. Обаче, само магътъ може да възкресява мъртвитѣ. Само магътъ може да оживява праха на мъртвитѣ. Той има знания, съ които може да прави чудеса. Това знание се крие въ Словото, за което Христосъ е казалъ: „Които чуятъ гласа Му, тѣ ще оживѣятъ“. Може ли мъртвиятъ да оживѣе, ако не познава Словото Божие? То трѣбва да стане плъть и кръвь за него, за да бѫде въ сила да го възкреси. Слѣдователно, ако реалностьта дойде въ съприкосновение съ най-малката частица на човѣшкия животъ, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човѣка до безсмъртие. Това значи възкресение, връщане отъ смърть къмъ животъ. Казвате: какво нѣщо е смъртьта? Смъртьта е процесъ на връщане. Казано е въ Писанието, че човѣкъ ще живѣе и пакъ ще се прѣвърне въ първоначалната пръсть, отъ която нѣкога е билъ направенъ. Съ други думи казано: човѣкъ е съгрѣшилъ, понеже не е разбралъ реалностьта на живота. И сега, за да разбере тази реалность, той трѣбва отново да се върне въ нея. Това връщане въ реалностьта подразбира повторение на класа. Ако единъ ученикъ не разбере материала отъ даденъ класъ, той ще остане да повтаря класа, не може да мине въ по-горенъ. Въ този смисълъ, смъртьта подразбира връщане въ реалностьта, отъ която човѣкъ е излѣзълъ, за да научи началото на Битието, началото на тази реалность. Нѣкой казва: защо трѣбва да повтарямъ класа? — Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се прѣподава въ този класъ. Ако ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, безъ да е усвоилъ материала на по-долния класъ, той не може да постигне нищо въ живота си. Той ще остане първокласенъ невѣжа. Както въ съврѣменнитѣ училища, така и въ живота на хората, сѫществува строго опрѣдѣлена програма, споредъ която никой човѣкъ не може да мине въ по-горенъ класъ, или на по-горно стѫпало, ако не е разбралъ, изучилъ и приложилъ материята на по-долнитѣ класове. Материята въ горнитѣ класове е тѣсно свързана съ тази отъ долнитѣ. Ако сѫществува такава връзка въ материала, който се изучава въ училищата, толкова повече тя сѫществува въ живота. Този законъ има приложение и въ любовьта. Не е любовь това, да се свързватъ отношения само. Любовьта е велика наука, която трѣбва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате отъ тѣзи думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влѣзете въ положението на човѣка, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовьта и не можете да се обичате. Да обичашъ, да любишъ човѣка, значи да четешъ отъ книгата на неговия животъ, всѣки день да я прѣлиствашъ. Не можешъ ли да четешъ отъ книгата на неговия животъ, ти не разбирашъ езика на любовьта. Тъй щото, не може ли нѣкой човѣкъ да прѣлиства книгата на вашия животъ и да я изучава, между васъ не могатъ да сѫществуватъ никакви отношения. Дѣто нѣма любовь, животътъ е неразбранъ. И ако човѣкъ самъ може да чете отъ книгата на своя животъ, той ще има правилни отношения къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Ще отворите тази книга, ще четете отъ нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всѣки день ще намирате въ нея нѣщо ново, нѣщо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора сѫ книги, написани на различни езици, които трѣбва да се изучаватъ. Това не трѣбва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите. И тъй, искате ли да обичате единъ човѣкъ, вие трѣбва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия животъ. Разбирате ли този езикъ, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещениятъ огънь, за който се говори въ Писанието. Благословение е за човѣка, сърцето му да се запали. Всѣко сърце не може да гори. Щомъ не може да гори, то само дими, отдѣля димъ, сажди. Това горение наричамъ любовенъ кадежъ. Дѣто има такъвъ кадежъ, тамъ вече не може да се седи, непрѣменно трѣбва да се излѣзе вънъ отъ кѫщата. Тогава хората започватъ да казватъ, че въ този домъ е станало нѣщо особено. Любовниятъ кадежъ се обяснява научно съ това, че хората въ този домъ не могатъ да четатъ книгата на живота на своя ближенъ. Изобщо, дѣто има любовенъ кадежъ, това показва, че тия хора не разбиратъ нито своята книга, нито тази на своитѣ ближни. Щомъ се натъкнатъ на такъвъ кадежъ, хората казватъ: ние не се разбираме, защото възгледитѣ на живота ни сѫ различни. И слѣдъ всичко това тия хора очакватъ да отидатъ на небето, между ангелитѣ. Казвамъ: отидете ли между ангелитѣ, вие трѣбва да знаете тѣхния езикъ. Въ онзи свѣтъ има деветь ангелски йерархии, които си служатъ съ деветь различни езика. Вие знаете ли тѣзи езици? При това, тѣзи езици сѫ извънредно богати; тѣ разполагатъ съ грамаденъ рѣчникъ отъ думи, а не съ нѣколко хиляди само, каквито сѫ езицитѣ, съ които хората си служатъ. Научите ли тѣзи езици, ще дойдете и до Божествения езикъ. Мнозина искатъ да знаятъ нѣщо за Господа, да Го познаватъ. Човѣкъ може да познава Бога, само ако знае Неговия езикъ. Когато нѣкой твърди сѫществуването на Бога, това показва, че този човѣкъ разбира езика Му. Когато нѣкой отрича сѫществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения езикъ. Въ този смисълъ, единствената причина за безвѣрието на хората се дължи на неразбирането на Божествения езикъ. Напримѣръ, въ духането на вѣтъра, въ течението на водитѣ се крие езика на Бога. Въ вѣтъра, въ течението на рѣкитѣ, въ движението на свѣтлината, въ проявитѣ на живота азъ слушамъ такава отлична рѣчь, каквато не съмъ слушалъ и отъ най-краснорѣчивия ораторъ въ свѣта. Въ най-голѣмитѣ бури азъ слушамъ рѣчитѣ на видни оратори. Понѣкога тѣхнитѣ рѣчи сѫ така силни, съдържателни и краснорѣчиви, че сѫ въ състояние да задигнатъ и дрехитѣ, и шапкитѣ, и керемидитѣ отъ кѫщитѣ на хората. Вие казвате: вѣтъръ, буря има вънъ, страшно е врѣмето! — и гледате часъ по-скоро да се скриете вѫтрѣ. Обаче, азъ съ удоволствие настройвамъ ухото си, да чуя говора на този вѣтъръ, или на тази буря. Като види нѣкой, че се излагамъ на бурята, казва: защо си изложилъ ушитѣ си на тази буря? Не знаешъ ли, че ще се простудишъ? Казвамъ: който не разбира Божествения езикъ, той се простудява; който разбира Божествения езикъ, той никога не се простудява. Реалностьта на живота е скрита въ буритѣ, въ вѣтроветѣ, въ моретата, въ слънцето, въ луната, въ всички планети, които изразяватъ великата Истина на живота. Казвате: какво нѣщо е ралностьта? Всичко, въ което човѣкъ вѣрва, е реалность. Това, въ което човѣкъ не вѣрва и постоянно се съмнява, то не може да бѫде реалность. Реалностьта произтича отъ любовьта въ човѣка. Дѣто има любовь, има и реалность; дѣто нѣма любовь, никаква реалность не сѫществува. Дѣто има любовь, реалностьта се разкрива въ всичката си свѣтлина; дѣто нѣма любовь, реалностьта не се проявява въ своята свѣтлина. Дѣто има свобода, тамъ и реалностьта се проявява; нѣма ли свобода, никаква реалность не сѫществува. Слѣдователно, дѣто има любовь, тамъ ще намѣрите свобода, свѣтлина и истина; дѣто нѣма любовь, тамъ нѣма никаква свобода, свѣтлина и истина. Свѣтлина, свобода и истина сѫ тритѣ най-важни нѣща, съ които трѣбва да започнете своя животъ. Тѣ произтичать отъ любовьта. Затова, започнете първо съ любовьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза живота; започнете съ мѫдростьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза свѣтлината; започнете съ истината, научете езика й, защото отъ нея излиза свободата. Казвате: какъ да разберемъ тѣзи нѣща — буквално или прѣносно? Разберете ги и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Вие трѣбва да изучите езика на любовьта, на мѫдростьта и на истината и да ги различавате. Езикътъ на любовьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на мѫдростьта; езикътъ на мѫдростьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на истината. Сѫщо така се различаватъ езика на живота, на свѣтлината и на свободата. И тъй, най-първо човѣкъ трѣбва да изучава езика на живота. Животътъ е изразенъ въ множеството хора, животни, растения и минерали. Всички тѣ прѣдставятъ форми на живота. Изучавате ли този езикъ, вие ще видите, какъвъ просторъ, каква велика область седи прѣдъ васъ, която трѣбва да изслѣдвате. Само по този начинъ ще разберете смисъла на живота. И тогава, въ духането на вѣтроветѣ, въ течението на рѣкитѣ, въ бликането на изворитѣ ще чувате гласа, говора на сѫщества, които ви обичатъ. Това е реалность, която азъ абсолютно познавамъ, но вие сами трѣбва да я разберете. Азъ не искамъ да вѣрвате въ моето вѣрую, защото по този начинъ сами ще изпаднете въ противорѣчие. За да вѣрвате въ това, въ което и азъ вѣрвамъ, вие трѣбва да имате моитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако дойдете до положението, въ което азъ се намирамъ, тогава, дѣто и да турите окото си, ще виждате като мене; дѣто и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нѣмате моята вѣра, и да чувате това, което азъ чувамъ, нищо нѣма да разберете; и ако виждате това, което азъ виждамъ, пакъ нищо нѣма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голѣма разлика. Така и много поети пишатъ, но съчиненията на едни отъ тѣхъ се четатъ и разбиратъ отъ всички хора, а съчиненията на други не се четатъ и не се разбиратъ. Защо е така? Защото едни поети сѫ вложили едно нѣщо въ своитѣ съчинения, а други сѫ вложили друго нѣщо. Забѣлѣжете, Библията, напримѣръ, и досега не е изгубила силата си. Въ какво седи нейната сила? Въ съдържанието й, въ това, което е написано. Въ нея е вложено нѣщо особено, което и досега още не е изчерпано. Въ думитѣ на Библията се крие реалностьта на нѣщата. Казвате: ние сме чели по нѣколко пѫти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи отъ начина, по който четете. Правилно четене е, когато човѣкъ може да се свърже съ съзнанието на този, който е писалъ книгата. Можете ли да се свържете съ съзнанието на даденъ поетъ или писатель, вие сте вече въ реалностьта на написаното. Въ туй отношение, езикътъ на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете тѣзи книги съ разбиране, вие ще се свържете съ съзнанието на пророцитѣ и на Христа, които веднага ще се явятъ прѣдъ васъ и ще кажатъ: какво обичате? Съ какво можемъ да ви бѫдемъ полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отдѣ да започнете и какъ да четете Словото на Христа, Той непрѣменно ще се яви прѣдъ васъ, ще свърже съзнанието си съ вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате. Обаче, за това се изисква ключъ на разбиране. Този ключъ седи въ слѣдното : да започнете оттамъ, отдѣто Христосъ е започналъ. Започнете ли оттамъ, дѣто Христосъ е свършилъ, Той нѣма да ви се яви. Нѣкой проповѣдникъ казва: ние трѣбва да започнемъ оттамъ, дѣто Христосъ е свършилъ. Не, това не е правилно. Ние трѣбва да започнемъ оттамъ, отдѣто и Христосъ е започналъ. Въ това седи реалностьта на нѣщата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вѫтрѣшно просвѣтление и правилно разбиране, вие трѣбва да започнете оттамъ, отдѣто Христосъ е започналъ и да свършите тамъ, дѣто Христосъ е свършилъ. По този начинъ ще се прѣмахне онова дразнене, онова безпокойство, отъ което страдатъ всички съврѣменни хора. Всички хора сѫ послѣдователи на Христа, изповѣдватъ Неговото учение, но пакъ се дразнятъ. Защо? Има причини за това. Ако Христосъ дойде днесъ между хората, въ единъ моментъ Той може да прѣмахне причинитѣ за дразненето и да ги направи ангели, съ крила и съ корони на главитѣ. Тѣ ще бѫдатъ ангели, докато Христосъ е между тѣхъ. Отдѣли ли се за минута само, тѣ пакъ ще бѫдатъ такива, каквито и по-рано сѫ били. Това показва, че има нѣща въ човѣка, които той самъ трѣбва да направи. Съврѣменнитѣ хора иматъ криви разбирания за проявитѣ на живота, както и за самия животъ. Запримѣръ, докато майката е между дѣцата си, тѣ сѫ чисто облѣчени, съ здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне кѫщата, дѣцата веднага се разпиляватъ и тръгватъ по улицитѣ окѫсани, необлѣчени, рошави. За такива дѣца хората казватъ: горкитѣ дѣца, нѣматъ майка, нѣма кой да ги облѣче, нѣма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съврѣменнитѣ християни. Христосъ е заминалъ нѣкѫдѣ, оставилъ ги е сами. И тѣ, горкитѣ, и досега ходятъ окѫсани, обѣднѣли, нѣма кой да ги нагледа, очисти и облѣче. Тѣ казватъ: едно врѣме, когато майка ни бѣше между насъ, ние бѣхме облѣчени и чисти, но сега на какво мязаме? Врѣме е вече съврѣменнитѣ християни да се научатъ сами да се чистятъ. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттамъ, отдѣто и Христосъ е започналъ. Когато Христосъ дойде между хората, въ единъ неразбранъ свѣтъ Той работѣше непрѣкѫснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсрѣдоточаваше ума си къмъ по-високъ свѣтъ, дѣто прѣкарваше дълго врѣме въ молитва и размишление. Щомъ дойде въ плъть облѣченъ, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше отъ невидимия свѣтъ. Голѣма разлика има между човѣка въ плъть и човѣка като духъ. Нѣкои казватъ: не знаемъ, какво става съ насъ. Едно врѣме бѣхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нѣмате въ джоба си. Какво трѣбва да направите? Да отидете въ нѣкоя банка и оттамъ да извадите извѣстна сума. Ако нѣмате право да вземете пари отъ банката, ще отидете на нѣкое лозе да копаете. Казвате: малко плащатъ хората. Вие трѣбва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се опрѣдѣля отъ любовьта. Ако работите на лозето, или на нивата на нѣкой богатъ земледѣлецъ съ любовь, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на единъ чифликчия. Прѣзъ цѣлия день тя повече се разтакавала, отколкото работѣла. Като я гледалъ, чифликчията си казвалъ: горката мома, освѣнъ че е грозна, но и не работи добрѣ! Вечерьта той й заплатилъ сумата, за която била пазарена, но повече не я повикалъ на работа. На другия день пазарилъ една красива мома да работи на лозето му. Отъ врѣме на врѣме той поглеждалъ къмъ нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трѣбва. Доволенъ отъ работата й, този чифликчия още първия часъ повишилъ условената цѣна съ единъ левъ. Вториятъ часъ й прибавилъ още единъ левъ; третиятъ — още единъ левъ и т.н. Вечерьта, когато трѣбвало да й плати, той прибавилъ къмъ паритѣ, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придалъ на красивата мома 20 лева? — Защото тя работила съ любовЬ, поглеждала го красиво, мило и на всѣки нейнъ погледъ сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той билъ готовъ да даде повече, отколкото трѣбва. Слѣдъ това той казалъ на красивата мома: утрѣ пакъ елате на работа при менъ; азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Питамъ: по какъвъ начинъ трѣбва да се отворятъ сърцата на хората? Мнозина мислятъ, че като имъ се говори за Господа, за светиитѣ, за доброто въ свѣта, сърцата имъ ще се отворятъ. Не, това сѫ човѣшки работи. Реалностьта на живота не се изразява съ думи, съ говорене. Тя не е нѣкакво външно вѣрую Да се говори на човѣка, безъ да има той примѣри, образци, това е външно забавление. При това положение, животътъ на хората ще бѫде такъвъ, какъвто е днесъ. Нѣкой ще каже, че свѣтскитѣ хора живѣятъ по-добрѣ отъ религиознитѣ. Дали хората сѫ свѣтски, или религиозни, ако нѣматъ въ себе си абсолютна вѣра, тѣ ще живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, азъ взимамъ красивата като образецъ на правиленъ животъ. Достатътьчно е само красивата мома да погледне къмъ богатия чифликчия, за да е доволенъ той отъ нея и да е готовъ да й придаде повече, отколкото трѣбва. Сърцето на този човѣкъ се отваря не само за нея, но за всички хора. Въ този смисълъ, любовьта къмъ едното е любовь къмъ всички. Който обича едното, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито единъ, сърцето му не може да се отвори и за другитѣ. И слѣдъ това този човѣкъ ще каже: изядоха ме, злоупотрѣбиха съ мене! Дѣто има любовь къмъ едного, тамъ никакво злоупотрѣбление не може да стане; дѣто нѣма любовь къмъ едното, тамъ редъ злоупотрѣбления могатъ да се извършатъ. Чифликчията далъ на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарилъ съ нея, защото съ любовьта, която има въ себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нѣщо ново въ ума и въ сърцето му. Отъ момента, когато чифликчията видѣлъ красивата мома, съ него станалъ голѣмъ, вѫтрѣшенъ прѣвратъ, и той казалъ въ себе си: човѣкъ трѣбва да дава! Споредъ морала на съврѣменнитѣ хора нѣкои ще кажатъ: този чифликчия е готовъ да даде повече на красивата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовьта. На любоьта всѣки дава. Сега, ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение на тази идея. Прѣдставете си, че една дружина отъ 20 жътварки, отъ различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условятъ да работятъ при единъ богатъ земледѣлецъ. Само една отъ тѣхъ е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома. Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мома! Богъ да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щомъ погледне къмъ нея, той поглежда мило и къмъ другитѣ свои работнички. Обаче, като не разбиратъ закона, тѣ казватъ: отдѣ се взе тази мома? Тя завъртѣ ума на господаря, и споредъ нея, той ще изпѫди насъ. Между тѣхъ се поражда зависть, която създава редъ интриги. Всички сѫ неразположени къмъ нея, искатъ да я изпѫдятъ. Обаче, единъ день тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този земледѣлецъ. Като види, че красивата мома напуща работата, земледѣлецътъ казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трѣбва вече! Казвамъ: Богъ постѫпва съ хората по сѫщия начинъ, когато иска да ги извади отъ по-низко положение и да ги постави въ по-високо. Само по този начинъ може да се разбере смисъла на живота. Смисълътъ на живота не седи въ неговата външна страна. Ако е въпроси за външна красота, човѣкъ лесно може да стане красивъ. Майката и бащата могатъ да родятъ какъвто синъ, или каквато дъщеря искатъ. Въ това нѣма никаква мѫчнотия. Мѫчно е, когато ние изискваме отъ хората да направятъ това, което тѣ не могатъ. Запримѣръ, часовникътъ може само да показва врѣмето, но не и да говори. Човѣкъ не може да се разговаря съ часовника. Иска ли човѣкъ да направи нѣщо повече отъ това, което се крие въ неговитѣ възможности, той трѣбва да бѫде едно съ Бога и да вѣрва въ Него. Да бѫдете едно съ Бога и да вѣрвате въ Него, това подразбира да се запишете за ученикъ въ Неговото училище и свещено да държите Неговитѣ закони. За да дойдете до това положение, Богъ ще ви прѣкара прѣзъ хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава Той ще ви повѣри едно малко знание. Който достигне това знание, той ще може да възкресява мъртвитѣ. Достатъчно е само да дигне реката си прѣдъ тѣхъ, да имъ каже три свещени думи, за да оживѣятъ. Щомъ оживѣятъ, тѣ ще го запитатъ: какво заповѣдвате? Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ги очаква. Казвамъ: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, съ крила и съ корони на главитѣ. Въ това положение ще видите Божиитѣ чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, отъ любовьта къмъ Бога ще дойдете до любовьта къмъ хората и всички същества подъ тѣхъ. Тъй щото, красивата мома прѣдставя доброто между хората, което постоянно работи. Грозната мома прѣдставя злото. Чифликчията прѣдставя самия човѣкъ, а жътваркитѣ на разнитѣ възрасти прѣдставятъ хората, които човѣкъ трѣбва да обича. Когато човѣкъ обича Бога, той ще се научи да обича и вѣчното множество въ свѣта. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. Въ любовьта си къмъ Единния, той ще обича всички. Въ тази любовь не трѣбва да влиза никаква ревность, никакво подозрѣние, никакво маловѣрие. Онзи, когото обичате, той всѣкога седи по-високо отъ васъ. Не можете да обичате нѣкой човѣкъ, ако той не седи по-високо отъ васъ. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо отъ васъ. Понеже Богъ е надъ всички сѫщества, затова и Той обича тия малкитѣ подъ Него. Въ това седи идейната любовь: всѣки човѣкъ може да обича сѫщество, което седи по-високо отъ него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо отъ васъ, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има въ това същество, или въ този човѣкъ, за което заслужава да се обича? Питамъ: какво познахте въ този човѣкъ? Казвамъ: никой не може да разбере човѣка. Човѣкъ се намира задъ очитѣ, задъ ума, задъ сърцето и т.н. Всички тия нѣща прѣдставятъ обвивки на човѣка, но не и самия човѣкъ. Умътъ, сърцето на човѣка сѫ сили, които дѣйствуватъ въ него. Ако въ сърцето, въ ума, въ душата и въ духа на човѣка, както и въ тѣхнитѣ проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалностьта, отъ която произлизатъ всички нѣща. Умътъ, сърцето, духътъ и душата на човѣка се включватъ въ великото, въ Божественото. Схващате ли нѣщата по този начинъ, вие ще имате великъ импулсъ въ себе си. Имате ли този импулсъ, ако сте богатъ човѣкъ и ви откраднатъ една сума отъ 100,000 лева, или единъ милионъ, вие нѣма да се смутите. Обаче, ако нѣмате този импулсъ въ себе си, и сте бѣденъ човѣкъ, който завързва паритѣ си въ деветь вѫзела, единъ левъ да ви взематъ, вие ще окрѣкате свѣта. Азъ взимамъ думата „крѣкане“ въ добъръ смисълъ. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да крѣка, съ което иска да каже на господаря си: много се измѫчихъ, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го , вземешъ, а не нѣкоя сврака! Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на крѣкането, както и смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тѣзи яйца трѣбва да се излюпатъ. Не е достатъчно човѣкъ да казва само това, но той трѣбва да разбира, какъ става излюпването на яйцата. Човѣкъ е още въ яйцето си, затова нека се скрие подъ крилата на нѣкоя квачка и да Седи тамъ, докато се излюпи. Когато казвамъ, че човѣкъ е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трѣбва да се постави при добри условия, да се излюпи. Докато човѣкъ е въ яйцето, той е изложенъ на по-голѣма опасность, отколкото вънъ отъ яйцето. Когато нѣкой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слабъ, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходниятъ пѫть отъ това положение? Това яйце трѣбва да се постави подъ крилата на нѣкоя квачка, да се прѣвърне на пиле. Затова, именно, е казано въ 91 Псаломъ: „Който живѣе подъ покрива, т.е. подъ крилата на Всевишния, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогѫщия“. Ето защо, човѣкъ всѣки день трѣбва да влиза подъ крилата на тази квачка. Който седи подъ крилата на тази квачка, въ края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо сѫщество. Язъ взимамъ думата „квачка“ въ нейния широкъ смисълъ. Сега, азъ говоря върху този прѣдметъ, защото подслѣдната цифра отъ 1932 година е двойка. Числото двѣ прѣдставя свѣта на майката, свѣта на любовьта. Ако не разберете любовьта, нѣма да разберете и майката. Любовьта е майката въ свѣта. Слѣдователно, безъ майка нищо не може да стане. Всѣки трѣбва да има майка! Нѣкой казва: защо трѣбва да любя? Ти трѣбва да любишъ, за да дойде майката, да те роди. Ако нѣмашъ майка, нѣма кой да те роди. Ето защо, съзнанието на хората трѣбва да се пробуди, да схващатъ тѣзи нѣща правилно. За да се пробуди съзнанието, съ което да разбиратъ любовьта, тѣ трѣбва да иматъ майката въ себе си, а сѫщеврѣменно и тѣ да живѣятъ въ майката. Любовьта е великъ законъ. Безъ любовь нищо не се постига. Безъ любовь човѣкъ постоянно губи, докато най-послѣ се прѣвърне на прахъ и влѣзе въ гърнето. Той ще живѣе съ недоволство въ живота, докато единъ день каже: празенъ е животътъ! Нищо не разбрахъ отъ него. Този човѣкъ ще влѣзе въ гърнето, дѣто ще прѣкара дълъгъ сънъ. Тукъ майката ще го люлѣе, като въ люлка, ще мисли, какво да направи съ това неразбрано дѣте. Слѣдъ това ще дойде бащата, и върху този прахъ ще капне нѣколко капчици отъ елексира на живота, докато съживи дѣтето. Щомъ го съживи, отново ще го изпрати въ живота. Това е законъ на прѣраждане. По този начинъ човѣкъ ще се прѣражда, докато разбере, че цѣльта на Бога е да го научи, че безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Съ други думи казано: безъ любовь, т.е. безъ реалностьта на живота, всичко е страдание и нещастие. Питамъ: какво струва на човѣка да люби? Едно липсва на съврѣменнитѣ хора: любовь. Когато младиятъ човѣкъ дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наслѣди вѣченъ животъ, Христосъ му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на сиромаситѣ!“ Азъ пъкъ казвамъ: едно ви недостига — любовь! Всички сте богати, но любовь нѣмате. Казвате: защо трѣбва да продадемъ богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовьта си въ ходъ. Щомъ раздадете богатството си и останете послѣденъ бѣднякъ, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте голъ и босъ. Елате при мене, азъ имамъ хубави обуща и дрехи, ще ви ги продамъ евтино. Послѣ, пакъ погледне и казва: азъ мога да ви дамъ и на кредитъ, съ условие, че ще ми платите. Казвамъ: сега и азъ съмъ готовъ да давамъ на кредитъ, но не безъ пари. Когато се казва, че любовьта дава даромъ, безъ пари, това е символъ. Наистина, паритѣ тичатъ, търкалятъ се подиръ любовьта, т.е. подиръ онзи, който има любовь въ себе си. И тъй, който погледне красивата мома, той тича подиръ нея, прѣдлага й услугитѣ си и я пита: моля, какво обичате? Ако нѣкой банкеръ я срещне, и той й прѣдлага касата си. Банкеритѣ седятъ съ отворени каси прѣдъ нея и я питатъ: какво обичате? Тѣ се чудятъ на силата, която се крие въ тази мома. Да, магическа сила е любовьта. Казвате: ами ние какво трѣбва да правимъ? Търсете любовьта, а не паритѣ. Ако вие търсите паритѣ, работата ви е свършена. Паритѣ трѣбва да ви търсятъ! Ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трѣбва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трѣбва да ви търси! Който има любовь, и паритѣ го търсятъ, и знанието го търси, и силата го търси; и свѣтлината, и въздухътъ, и водата го търсятъ — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очитѣ си, и свѣтлината влиза прѣзъ тѣхъ. Достатъчно е да настрои ушитѣ си, и звукътъ влиза прѣзъ тѣхъ. Всичко става доброволно, непринудено, безъ той да очаква нѣщо. Защо? — Защото въ него живѣе любовьта — магическата прѫчица на живота. На любовьта всички услужватъ: и свѣтлината, и въздухътъ, и водата, и растенията, и животнитѣ, и хората. Вѣрни сѫ думитѣ на Бога: „Дѣто е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ е свѣтлината, тамъ е радостьта, тамъ е мирътъ — въ любовьта е всичко.“ Сега, и на васъ казвамъ: понеже имате любовь, излѣзте вънъ отъ гърнето! Какъ? Бащата ще дойде при васъ, ще капне нѣколко капчици отъ елексира на живота, ще замѣси този прахъ и слѣдъ 24 часа ще оживѣете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Които чуятъ гласа Му, ще оживѣятъ“. Всички хора трѣбва да оживѣятъ ! Мнозина очакватъ идването на Христа, за да оживѣятъ. Отдѣ очакватъ Христа? Отъ небето ли? Отъ това небе, което виждате вие? Небето, което виждате, е отражение на друго небе. Казвате: може ли всѣки да оживи праха въ гърнето? Който знае, какъ да отвори гърнето, да замѣси праха и да духне върху него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запримѣръ, имате торба съ злато. Кой може да извади златото отъ нея ? Онзи, който знае, какъ да отвори торбата, той ще може да извади златото отъ нея. Не знае ли да отваря торбата, и златото ще остане неизползувано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трѣбва да знаете, отдѣ да я бутнете, за да се отвори. Съврѣменнитѣ хора се интересуватъ отъ небето и затова го изучаватъ. Споредъ менъ, небето е съкровище, голѣмо богатство, до което се домогватъ само ония, които иматъ ключа за отварянето му. Ключътъ за небето е любовьта. Иматъ ли този ключъ, ще се ползуватъ отъ Божието благословение. Това значи да имате любовь къмъ Бога. Нѣкой казва: какво нѣщо е любовьта? Азъ познавамъ любовьта, но какво нѣщо е тя, не опрѣдѣлямъ, не смѣя да я бутамъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Слѣдователно, животъ вѣченъ е да познавате любовьта. Ако нѣкой ви пита, какво нѣщо е любовьта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човѣкъ трѣбва да познава любовьта, да познава благото, което тя носи за всички сѫщества. Достатъчно е човѣкъ да знае, че любовьта носи благо за всички сѫщества, а какво е тя, не трѣбва да опрѣдѣля. Любовьта е свещено мѣсто, на което ничий кракъ досега не е стѫпвалъ. Нѣкой казва: какво нѣщо е Господъ? Какво нѣщо е Господъ, сѫщо не може да се опрѣдѣли. Който иска да познае Бога, ще му кажа, какъ може да Го познае, но по въпроса, какво нѣщо е Богъ, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасямъ, нито мога да Го опрѣдѣлямъ. Мойсей, който е разбиралъ това нѣщо, казалъ на евреитѣ: „Не произнасяйте името Божие напразно!“ Всички страдания и нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факта, че хората искатъ да знаятъ, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е любовьта. Нѣкой казва: защо Богъ ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания сѫ за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и отъ благата, които Той му дава, ще си създаде адъ. Който обича и познава Бога, и отъ благата и отъ страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина въ живота. Ако обичате и познавате Бога, въ рая ще бѫдете; ако не обичате и не познавате Бога, въ ада ще бѫдете. Тѣзи двѣ нѣща трѣбва добрѣ да се помнятъ. Защо е така, не питайте. Този въпросъ не трѣбва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. Въ забраненото дърво се криятъ двѣ нѣща, които човѣкъ никога не може да разбере. Това сѫ злото и доброто. Въ тѣхъ сѫ скрити тайнитѣ на живота. Едно само човѣкъ може да знае, а именно: въ доброто той ще разбере небето, рая, а въ злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме цѣлокупния животъ, който произтича отъ любовьта, носителка на всички блага въ свѣта. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното въ себе си, т.е. любовьта, която всѣки день трѣбва да се разширява. За тази цѣль всѣки трѣбва да обича едного, който да седи по-високо отъ него. Мнозина се колебаятъ,. Бога ли да обичатъ, или другъ нѣкой. При това, тѣ се запитватъ: ние ли трѣбва да обичаме Бога, или Той трѣбва да ни обича? Казвамъ: дали Богъ ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трѣбва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Богъ ме обича, това е Негова работа. Той трѣбва да знае това. Дали азъ обичамъ Бога, това вече е моя работа; това азъ трѣбва да зная. Ако азъ не обичамъ Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовьта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако нѣкой ме обича, той ще познае, обичамъ ли го азъ, или не. И ако азъ обичамъ нѣкого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовьта познава себе си въ всички прояви. Това сѫ схващания за живота и за отношения, свободни отъ всѣкакъвъ егоизъмъ. Ако човѣкъ прѣкара цѣли 20 години въ пустинята, за да разбере, дали Богъ го обича, и дали той обича Бога, това е единъ въпросъ. Обаче, ако той прѣкара тия 20 години въ пустинята, съ цѣль да придобие светость и чистота, това е другъ въпросъ. Ако пъкъ нѣкой прѣкара 20 години въ пустинята, за да привлѣче вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му животъ. Изобщо, човѣкъ може да познае Бога въ любовьта, въ свещения трепетъ на своята душа къмъ Него. Ако човѣкъ обича Бога, едноврѣменно съ това ще обича всичко, което Той е създалъ. Който не обича Бога, той ще се движи като слѣпецъ въ свѣта, безъ направление и смисълъ. И тогава, свѣтътъ, който е красивъ, приятенъ за хората, за слѣпия ще бѫде тормозъ, мѫчение. Каква полза, ако въ този свѣтъ има топлина, и свѣтлина, а той нѣма никакво отношение къмъ тази свѣтлина и топлина? Каква полза отъ благата, ако той нѣма отношения къмъ живота? Той ще има само едно голо съзнание, че сѫществува — нищо повече. Животътъ е непрѣривенъ. Така трѣбва да го разбиратъ хората. Обаче, нѣкои философи казватъ, че животътъ се явявалъ и изчезвалъ. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всѣки зѫбецъ отъ едно назѫбено колело изчезва, щомъ свърши работата си. Не, зѫбецътъ, който е свършилъ работата си, не изчезва; нѣма да мине много врѣме, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, безъ да се е изгубилъ. Това сѫ врѣменни състояния. И когато се казва, че нѣкой човѣкъ е умрѣлъ, това не значи, че той е изчезналъ нѣкѫдѣ безвъзвратно. Той е зѫбецъ на едно назѫбено колело, врѣменно е отишълъ нѣкѫдѣ, но пакъ ще дойде. Това е законъ на прѣраждане. Споредъ този законъ, човѣкъ не може да изчезне. Той е поставенъ въ система, която не може да изчезне. Човѣкъ не изчезва, както и слънцето не залѣзва. Човѣкъ си въобразява само, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Привидно слънцето изгрѣва и залѣзва, но въ тия смѣни то изминава свой опрѣдѣленъ пѫть. И звѣздитѣ, като слънцето, привидно изгрѣватъ, но въ сѫщность тѣ непрѣкѫснато вървятъ по своя нъчъртанъ пѫть и вършатъ извѣстна работа. И тъй, вие сте поставени на едно реално мѣсто въ дадена система. Който ви е поставилъ на това мѣсто, той изисква отъ васъ само едно нѣщо: да познаете любовьта. Познаете ли любовьта, тогава и животътъ ще стане за васъ реаленъ. Ако не бѣше така, вие бихте се обезсърдчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щомъ разбирате правилно живота, и да ви гонятъ и хулятъ хората, това нѣма да ви смущава. Мнозина ще кажатъ, че сте заблудени, защото не мислите като тѣхъ. Казвамъ: права ли е жабата, ако каже на човѣка, че за да я разбере, той трѣбва да стане като нея? Не, отъ своето положение човѣкъ може да разбере жабата по-добрѣ, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човѣкъ може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човѣка. И човѣкъ не може да разбере себе си, докато не мине въ по-високо положение, въ по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна прѣдстава за себе си. Иска ли човѣкъ да се разбере, той трѣбва да заеме положението на ангелъ, или на нѣкое сѫщество съ по-свѣтълъ умъ и съ по-възвишено сърце отъ неговото. Само по този начинъ той ще си състави ясна прѣдстава за човѣка и за това, което той самъ е въ сѫщность. Мисъльта, която сега ви казвамъ, е отвлѣчена, но азъ се радвамъ, че е отвлѣчена. За едни тази мисъль може да е неразбрана; азъ се радвамъ, че е неразбрана. За други тя може да е неопрѣдѣлена.; азъ се радвамъ, че е неопрѣдѣлена. Ако разполагахъ съ повече врѣме, щѣхъ да ви поговоря, да направя неопрѣдѣленитѣ нѣща опрѣдѣлени, а яснитѣ да затворя херметически, да не изгубятъ своето значение. Искате ли нѣщата да запазятъ своя смисълъ, тѣ трѣбва да се прѣдаватъ на свещенъ езикъ. Този езикъ има свое особено произношение и смисълъ. Той не е като български езикъ, или като европейскитѣ езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината на съврѣменнитѣ хора, тѣ не се вслушватъ въ смисъла на думитѣ, но гледатъ, дали запетаята и другитѣ прѣпинателни знаци сѫ употрѣбени на мѣсто. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че когато човѣкъ дойде до извѣстенъ пунктъ, той трѣбва да спре малко и да помисли. Какво показва точката и запетаята? Този знакъ показва, че на извѣстни мѣста човѣкъ трѣбва да спре повече, отколкото при запетаята. Дѣто има запетая, човѣкъ ще спре движението си за малко врѣме и ще се огъне налѣво. Запетаята е животъ на съображения. При точката и запетаята човѣкъ се натъква на единъ центъръ, отъ който трѣбва да излѣзе по пѫтя на радиуса. Двоеточието пъкъ показва, че слѣдъ него се цитиратъ чужди думи, които често се затварятъ въ кавички. Значи, минавате ли отъ човѣшкия къмъ Божествения животъ, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Богъ! Слѣдъ кавичкитѣ можете да продължите рѣчьта си, да я завършите по човѣшки. Слѣдъ всѣка отдѣлна мисъль поставяте точка. Това е значението на знацитѣ въ земнитѣ езици. Създаването на земнитѣ езици е костувало голѣми усилия на възвишени, на разумни сѫщества. Тѣ сѫ работили много, докато създадатъ всички форми и правила въ съврѣменнитѣ езици. Граматиката на земнитѣ езици е прѣнесена на земята отъ невидимия свѣтъ. Тя е изработена по правилата на Божествения езикъ. Върху български езикъ отсега нататъкъ трѣбва да се работи, докато стане свещенъ езикъ. Когато единъ езикъ стане свещенъ, любовьта въ него се усилва, и хората започватъ да се разбиратъ. Днесъ, обаче, срещнатъ ли се двама души, тѣ непрѣменно ще се скаратъ. Когато хората се разговарятъ на свещения езикъ, тѣ никога не се каратъ. Когато момата обича нѣкой момъкъ, тя казва: колко милъ, смисленъ по- гледъ има този момъкъ! Когато не го обича, тя казва - лошъ погледъ има този момъкъ! Защо не харесва погледа му? — Защото езикътъ, на който се разговарятъ, не е свещенъ. Езикътъ, на който се разговарятъ, не съдържа нужния пламъкъ, вслѣдствие на което и любовьта между тѣхъ не може да се прояви. И тъй, тази година за пръвъ пѫть искамъ отъ васъ, да се запознаете съ езика на любовьта. Най-първо започнете съ съюзитѣ и мислете върху тѣхъ. Срѣщалъ съмъ млади хора, които говорятъ за любовьта и се оплакватъ, че сърцата имъ изгорѣли отъ любовь. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любовь. То сѫ пушила на човѣшкитѣ сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсѣкѫдѣ ще видите димъ, сажди. Дѣто огъньть на любовьта е запаленъ, тамъ всѣки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросътъ огъньтъ да бѫде голѣмъ, но да гори хубаво, горението да е пълно, безъ димъ, съ силна свѣтлина. Вие трѣбва да разбирате любовьта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човѣка трѣбва да бѫде огнище, на което постоянно да гори огънь. Човѣкъ не трѣбва да се плаши отъ любовьта, но да изпитва свещенъ трепетъ къмъ нея. Любовьта на съврѣменнитѣ хора е толкова малка, че едва мухитѣ могатъ да се топлятъ на нея. Изобщо, мухитѣ обичатъ да кацатъ на човѣшкитѣ глави. Подъ думата „муха“ разбирамъ малки, дребни мисли и чувства, съ които хората често се задоволяватъ. Като направятъ нѣщо малко, тѣ мислятъ, че много нѣщо сѫ свършили. И малкитѣ нѣща се цѣнятъ, но законътъ на любовьта изисква голѣми работи. Малко хора има днесъ, които могатъ да вършатъ голѣми работи. Ако единъ съврѣмененъ човѣкъ влѣзе въ нѣкоя богата кѫща, паритѣ се скриватъ отъ него. Отиде при нѣкой банкеръ, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любовь нѣма този човѣкъ. Отиде ли красивата мома въ кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любовь има тази мома. Тя внася нѣщо отъ себе си въ душата на банкера, за което и той е готовъ да дава. Вие мислите, че той се е влюбилъ въ тази мома. Не, банкерътъ не се е влюбилъ въ момата, но той е позналъ любовьта, и затова е готовъ да разтвори сърцето си и за нея, и за другитѣ хора. Сега, съ единъ образъ ще ви прѣдставя, какво нѣщо е любовьта. Влиза единъ човѣкъ въ кѫщата на едного и казва: тази кѫща е моя, не мърдамъ оттукъ. Никой не може да ме застави да излѣза вънъ отъ тази кѫща! — Не, има нѣщо, което може да те застави да излѣзешъ вънъ. — Съ камъни да ме биятъ, нѣма да се мръдна отъ мѣстото си. — Тъй ли, ще видимъ. Човѣкътъ, чиято е кѫщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другиятъ. Той веднага хуква да бѣга. — Защо бѣгашъ? Нали каза, че нищо не е въ състояние да те накара да бѣгашъ? — Какъ да не бѣгамъ? Кѫщата гори! Ако остана вѫтрѣ, и азъ ще изгоря. — Лъжешъ се, нѣма да изгоришъ. — Какъ да не изгоря? — Сега ще видишъ. Той маха съ прѫчицата си изъ въздуха, и огъньтъ прѣстава. — Какъ направи това нѣщо? Защо ме заблуди? Казвамъ: сѫщото нѣщо става, когато любовьта дойде въ човѣка. Той се запалва, гори и непрѣменно трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си. Не излѣзе ли, това показва, че е инвалидъ. Когато любовьта дойде, всѣко нѣщо трѣбва да падне отъ рѫката на човѣка. Богатство, слава, величие, всичко това трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата на човѣка, да се раздаде на сиромаситѣ. Това подразбира „даромъ си взелъ, даромъ ще давашъ.“ Материалното трѣбва да се раздаде на сиромаситѣ. Когато любовьта дойде, ние ще бѫдемъ носители на Божиитѣ блага, на новото. Щомъ човѣкъ стане носитель на новото, той става изворъ, който постоянно блика, тече, безъ да прѣсъхва. Врѣме е вече да се простите съ старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясалъ хлѣбъ да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новиятъ, направенъ отъ прѣсно, хубаво брашно. Казвате : какво да правимъ съ стария хлѣбъ? За него вече не мислете. Турете прѣсния хлѣбъ въ торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напрѣдъ! Сега, отъ всички искамъ да имате абсолютна вѣра въ Божественото. То носи животи, мисъль, сила, щастие, радость и т.н. Придобиете ли тази вера, вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота. Който ви говори отъ гледището на великата Истина, дръжте се за него. Тѣ могатъ да бѫдатъ единъ, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединятъ въ името на тази Истина. Когато Божественото заговори въ сърцата на хората, всички ще се обичатъ и разбиратъ. Дѣто е Божественото, тамъ е Любовьта, тамъ е Мѫдростьта, тамъ е Истината. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1932 г., 5 ч. с., Изгрѣвъ.

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Съдържание Книгата за теглене МАЙКАТА НА ВРѢМЕТО Нивата е цѣнна, когато е посѣта. Градината е цѣнна, когато дърветата въ нея иматъ плодъ. Човѣкъ е добѣръ, цѣненъ, когато мисли. Тази вечерь вие сте се събрали да посрещнете заедно новата година. Новата година, която иде, може да бѫде и щастлива, и нещастна. Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която отъ дълго врѣме не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че дѣцата й сѫ изхарчили всичко, което тя имъ оставила, направили сѫ голѣми дългове, и днесъ трѣбва да плащатъ. Числата 9 и 3 въ 1932 г. сѫ дисхармонични. Сумата на тия числа е 12. Тѣ символизиратъ бащата и майката. Ако извадите тѣзи числа отъ четиритѣ цифри на новата 1932 г., ще останатъ цифритѣ 1 и 2, които, написани една до друга, пакъ даватъ 12. Това сѫ смѣтки, значения на числата за умнитѣ, но не и за глупавитѣ хора. Казвамъ: новата година е щастлива за умнитѣ, нещастна — за глупавитѣ хора; тази година е щастлива за здравитѣ, нещастна — за болнитѣ; тази година е щастлива за бѣднитѣ, нещастна — за богатитѣ; тази година е щастлива за младитѣ, нещастна — за старитѣ. Човѣкъ самъ е причина за своето щастие или нещастие. Ако сте въ пустинята и счупите шишето, въ което има малко вода, вие ще бѫдете нещастенъ; ако запазите шишето съ водата, вие ще бѫдете щастливъ. Ако изгубите паритѣ си, вие ще бѫете нещастенъ; ако запазите паритѣ си, вие ще бѫдете щастливъ. Ако не използувате правилно знанието, което имате, вие ще бѫдете нещастенъ; ако използувате правилно знанието, вие ще бѫдете щастливъ. Щастието или нещастието въ живота на човѣка зависи отъ това, доколко той спазва или не спазва законитѣ на разумната природа. Човѣкъ трѣбва да знае, че нѣщата не ставатъ произволно. Въ природата сѫществува голѣма закономѣрность, голѣма точность. Хората губятъ своето щастие по единствената причина, че не спазватъ законитѣ на природата. Достатъчно е да се успи човѣкъ съ една секунда повече отъ опрѣдѣленото врѣме, за да изгуби щастието си. Казвате: колко е една секунда? Наистина, една секунда е малка часть отъ врѣмето, но за това врѣме свѣтлината изминава 300,000 клм. пѫть. Питамъ: за колко години човѣкъ ще измине 300,000 километра пѫть? Слѣдователно, ако човѣкъ изгуби само една секунда въ годината, изискватъ се слѣдъ това години, за да набави изгубеното. Правилното използуване на една секунда отъ врѣмето носи придобивкитѣ на цѣли вѣкове. Единствената сила, която работи съ абсолютна точность, е любовьта. Който е изпълненъ съ Божията Любовь, той става на врѣме и лѣга точно на врѣме. Вънъ отъ любовьта човѣкъ всѣкога закъснява. Колкото малко да е закъснението, то пакъ носи голѣми загуби. Ако свѣтлината закъснѣе съ една тристахилядна часть отъ секундата, тя губи хиляда километра пѫть. Нѣкой казва: защо трѣбва да любимъ? — За да приемете Божието благословение точно на врѣме. Нещастията на хората се дължатъ на това, че нищо въ тѣхния животъ не става на опрѣдѣленото врѣме. Това твърдятъ всички учени, разумни хора, които сѫ минали по този пѫть. Когато човѣкъ става и лѣга точно на врѣме, щастието върви слѣдъ него. Закъснява ли само съ една хилядна часть отъ секундата въ ставането и лѣгането си, нещастието го слѣдва. Точно на врѣме трѣбва да се става и да се лѣга! Животъ безъ любовь нѣма никакъвъ смисълъ. Такъвъ животъ е върволица отъ страдания, отъ падания и ставания. Който иска да се избави отъ страдания, той трѣбва да влѣзе въ трена на любовьта. Мнозина мислятъ, че знанието, което иматъ, е въ състояние да имъ помогне при всички положения въ живота. Не, съврѣменното знание не е въ сила да избави човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания. Нивата може да е наторена, слънцето може да свѣти и да изпраща топлина, влагата може да оросява земята, но ако тази нива не е посѣта, въ нея могатъ само бодили да растатъ. Посѣтото на нивата, това е любовьта. Когато любовьта дойде въ живота, само тя може да използува всички благоприятни условия — торъ, свѣтлина, топлина и влага. Вънъ отъ любовьта човѣкъ е осѫденъ на деформиране, на израждане, както нивата — на обрасване съ плѣвели. Ако човѣкъ не разбере любовьта, той не може да разбере живота; ако не разбере живота, той не може да разбере и врѣмето; ако не разбере врѣмето, Той ще изпадне въ редъ дисхармонични състояния, които ще го направятъ нещастенъ. Този човѣкъ ще живѣе въ дъното на ада, въ вѣчни мѫки и терзания. Може всички велики учители да дохождатъ на земята, да говорятъ на хората, но ако нито една дума отъ тѣхното слово не падне точно на врѣме и не поникне точно на врѣме вь сърцето на човѣка, това слово нѣма никакъвъ смисълъ за него. Какво се ползува умиращиятъ, ако му се говори за любовьта? Любовьта има смисълъ за живитѣ, но не и за мъртвитѣ хора. И любовьта не се нуждае отъ мъртвитѣ. И тъй, пригответе се да посрещнете тази година майка си! Официално новата година може да е влѣзла, но дали за васъ е влѣзла, това е въпросъ. Ако новата година ви донесе щастие, тя е влѣзла; ако не ви донесе щастие, тя не е влѣзла. Човѣкъ не трѣбва да се залъгва. Защо ? — Защото ново е само това, което любовьта носи. Новата година е дошла само за онзи, който може да посрещне майка си точно на врѣме. Посрещне ли майка си на врѣме, отъ този моментъ всичко въ него ще потече: нивитѣ,хамбаритѣ и сърцето му ще даватъ прѣизобилно, и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Казвамъ: не се спирайте върху мисъльта, какъ и кога може да се придобие любовьта. Любовьта може да се придобие всѣкога, когато човѣкъ дава ухо къмъ волята Божия и я изпълнява. Казано е въ Писанието: „Когато азъ викахъ къмъ васъ, вие не чувахте; затова, когато вие викате, и азъ ще мълча“. Законътъ е такъвъ. Когато любовьта вика къмъ васъ, и вие си правите оглушки, и тя ще ви отговори съ сѫщото, когато вие викате къмъ нея. Затова е казано още: „Търсете ме, когато съмъ близо до васъ!" Любовьта не се връща назадъ. Съ други думи казано: изгубенитѣ условия на живота никога не се връщатъ. Стариятъ, който въ младини е прахосалъ всичкитѣ си сили и прѣдава вече Богу Духъ, колкото да плаче и тѫжи, колкото да се разкайва, всичко е напразно. Това не показва, че животътъ му е изгубенъ, но той може да го поправи вече по другъ начинъ. Въ живота на този човѣкъ прѣзъ цѣлата вѣчность все ще остане малка празнина, една пауза, която той по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да запълни. Сега, желая на всички да бѫдете щастливи! За да бѫдете щастливи, вие трѣбва да се примирите съ Бога, съ себе си и съ своя ближенъ. Положителното, което трѣбва да направите: обикнете Бога, обикнете себе си, обикнете и ближния си, както никога досега не сте обичали! Ако посрещнете новата година съ този дълбокъ стремежъ въ душата си, тя ще ви донесе несмѣтни богатства. Придобиете ли това, ще разберете, че имате нова година, ще разберете, въ какво седи истинското щастие. * file:///C:\Users\34AB~1\AppData\Local\Temp\msohtmlclip1\01\clip_image002.gifБесѣда отъ Учителя, държана на 1 януари, 1932 г., 1 ч. в.

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Смѣна на състоянията. „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.“ Прочете се резюме отъ темитѣ: „Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.“ За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: „Произходъ на песимизъма“. (№ 23). Слѣдъ нея ще пишете върху темата: „Обезсърдчение на младитѣ“. (№24). Какъ мислите, отъ какво се обезсърдчаватъ младитѣ? Стариятъ човѣкъ се обезсърдчава, когато забѣлѣжи, че силитѣ му го напущатъ, изоставятъ. Питамъ: тогава защо и младиятъ човѣкъ, който е въ разцвѣта на силитѣ си, се обезсърдчава? Помислете добрѣ върху този въпросъ и тогава пишете. На фиг. 1 имате крѫга С. Около него се движатъ други два крѫга d и е, но при движението си, тѣхнитѣ окрѫжности се ту огъватъ навѫтрѣ, ту изпѫкватъ навънъ. Какъ може да се обясни огъването и изпѫкването на тия двѣ окрѫжности? Ако въпросътъ се отнася до механическитѣ процеси въ природата, тѣ лесно се обясняватъ; що се отнася до процеситѣ, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, тѣ сѫ сложни, трудно обясними. Обаче, трѣбва да се знае слѣдното нѣщо: както природнитѣ процеси, така и тия, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, иматъ единъ и сѫщъ произходъ. Да допуснемъ, че нѣкое сѫщество, нѣкой човѣкъ, напримѣръ, се намира въ едно Божествено състояние. Това негово състояние е равно, навсѣкѫдѣ гладко и може да се изобрази съ формата на единъ крѫгъ — С. Такъвъ човѣкъ има миръ, спокойствие, идеенъ животъ, стремежъ къмъ Бога. Не се минава много врѣме, и този човѣкъ се отклонява отъ Бога, изгубва своя стремежъ къмъ идеенъ животъ, и състоянието му вече се измѣня. Въ него ставатъ пертурбации, вслѣдствие зародилитѣ се чувства на злоба, умраза, зависть и т. н. Тия пертурбации сѫ причина за огъването и изпѫкването на окрѫноститѣ d и е. Каквото и да се говори на такъвъ човѣкъ, той е все на противоположно мнѣние. До вчера е намиралъ, че свѣтътъ е хармониченъ, че между хората има любовь, а днесъ отказва това. Кои сѫ дълбокитѣ причини, които сѫ заставили този човѣкъ да говори и да мисли вече по такъвъ начинъ? — Това се дължи на пертурбациитѣ, които ставатъ въ неговото сърце. И сега, за да се увѣрите въ истинностьта на това твърдение, вие може да направите единъ малъкъ психологически опитъ. Дайте, напримѣръ, една хубава ябълка на нѣкое дѣте и слѣдъ малко я вземете отъ него. Какво става въ сърцето на това дѣте? — Когато му давате ябълката, то се радва, но щомъ я вземете назадъ, въ сърцето му става една пертурбация, и гледате, това дѣте вече не е разположено. Трѣбва ли да ставатъ такива пертурбации въ сърцето на кого и да е? Ако дѣтето бѣше разумно, щѣше да каже: „Тази ябълка не бѣше моя. Еди-кой си господинъ ми я даде, и азъ се радвамъ затова. Послѣ той си я взе — и затова трѣбва да му благодаря, нѣма защо да се наскърбявамъ.“ Такива състояния се срѣщатъ и у възрастнитѣ хора. Понѣкога на човѣка се отнематъ нѣкои нѣща, за които той може да е съзнавалъ, а може и да не е съзнавалъ, че не сѫ негови, и започва да страда, става недоволенъ, неразположенъ. Разумниятъ животъ седи въ това, именно, винаги да съзнавате, че когато ви се отнеме една ябълка, тя не е била ваша, и да не се смущавате. Ще ви дамъ още единъ примѣръ. Нѣкой младъ поетъ напише едно стихотворение отъ 3 — 4 куплета и се радва, пази го, крие го въ себе си. Обаче, единъ день той го изпраща въ нѣкоя редакция да се напечата, и тамъ потъва нѣйдѣ въ коша на захвърлянитѣ писма и изчезва. Този поетъ е вече неразположенъ, недоволенъ. Защо? — Отнеха му радостьта. Какво може да възпѣе единъ младъ поетъ? (— Любовьта). Той виждалъ ли е Любовьта? Не я е виждалъ, но все таки нѣщо го подтиква да пише. Тъй както гладътъ ни кара да ядемъ, жаждата — да пиемъ, нуждата отъ сънъ — да спимъ, така и нѣщо ни подтиква да пишемъ, да четемъ и да учимъ. Ние не сме абсолютно свободни. Запримѣръ, дойде сънното състояние върху васъ налегне ви сънъ, и вие заспивате. Прѣди да дойде съна, вие казвате: „Никой не може да ме застави да направя това или онова, азъ съмъ свободенъ човѣкъ. Дойде ли обаче, сънътъ, вие не можете да му се противопоставите, лѣгате на леглото си и спите 6 — 7 часа. Сънното състояние у човѣка е резултатъ на неговитѣ чувства, а не на мислитѣ му. Чувствата приспиватъ човѣка. И когато паметьта и мисъльта на хората отслабватъ, чувствата сѫ причина затова. Когато чувствата идватъ отвънъ, тѣ сѫ силенъ стимулъ за човѣшката мисъль, но когато идватъ отвѫтрѣ, тѣ спиратъ мисъльта на човѣка, и той става на каша, всичко въ него се разслабва. Забѣлѣжете, у всички хора, които сѫ слабоумни, чувствата взиматъ надмощие. Тѣ сѫ причина за слабостьта въ ума, за слабата паметь на човѣка. Волята на такива хора се проявява подъ влиянието на чувствата. При това положение чувствата завличатъ волята много далечъ, тамъ, дѣто човѣкъ не е искалъ да отива. Новата психология казва, че чувствата сѫ независими отъ волята. Ще ви задамъ въпроса: на какво се дължи свободата? Или кой човѣкъ може да бѫде свободенъ? — Свободата почива на единъ естественъ законъ. За да разберете, какъвъ е този законъ, ще ви прѣдставя слѣдната аналогия. Ще уподобя човѣка на мѣхуръ, пъленъ съ въздухъ. Ако на този мѣхуръ се закачи едно парче желѣзо съ тежесть 100 клгр., какво ще стане съ този мѣхуръ? Свободенъ ли е сега този мѣхуръ да се движи въ въздуха, като по-рано? — Не, той ще потъне надолу, ще падне. И сега, този мѣхуръ, като съзнателно сѫщество, мисли, разсѫждава, казва: „Азъ съмъ свободенъ, нищо не ме засѣга, нищо не може да ме свали долу.“ Питамъ: защо сега слизашъ надолу? — Не мога, нѣкаква тежесть е закачена на менъ, нѣщо ме тегли надолу. Казвамъ: тежестьта, която тегли човѣка надолу, това сѫ неговитѣ желания. И затова, щомъ човѣкъ се освободи отъ желанията, които го теглятъ надолу, той излиза на повърхностьта, както мѣхура, пъленъ съ въздухъ. Докато умътъ на човѣка работи, той е свободенъ. Дойдатъ ли желанията у човѣка, той става робъ на тия свои желания, не може вече правилно да мисли, изгубва всѣкаква свобода. Човѣкъ може да бѫде свободенъ само при една чиста, права мисъль. Значи, свободната воля се проявява въ най-рѣдката срѣда. Ако затворите единъ свѣтилникъ въ дебела, желѣзна обвивка, ще може ли той да прояви свѣтлината си навънъ? — Не може. Естествениятъ законъ, при който човѣкъ може да добие свободата си, е законътъ на правата, на чистата мисъль. Казвамъ: хората не трѣбва да се спъватъ отъ своитѣ човѣшки чувства. И тѣ съставляватъ една велика сила, чиито качества трѣбва да познавате. Човѣшкитѣ чувства не сѫ постоянни, тѣ не траятъ дълго врѣме. Щомъ попаднете подъ влиянието на нѣкое човѣшко чувство, то може да ви владѣе часъ, два, може да владѣе день, два, три или повече, а нѣкога по нѣколко мѣсеца или една година и слѣдъ това ще ви напусне. Напусне ли ви, вие сте вече свободенъ. Въ това врѣме вашиятъ умъ работи правилно, и вие извличате една опитность отъ чувството, което бѣше ви завладѣло. Слѣдъ това ще попаднете на друго чувство, което непрѣменно ще бѫде по-възвишено отъ първото. Чувствата трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ мислитѣ. Не сѫ ли въ хармония, взиматъ ли надмощие надъ мислитѣ у човѣка, той не може да мисли право. Слѣдъ това мислитѣ въ този човѣкъ ще взематъ надмощие, и той постоянно ще се намира въ неустойчиви състояния. И тъй, трѣбва да знаете, че чувствата всѣкога заробватъ човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ това робство, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си. Чувствата прѣдставляватъ енергия, събрана отъ хиляди години въ природата. У кого ще попаднатъ тия енергии, за това природата не се интересува. Важното е тия енергии да се пласиратъ нѣкѫдѣ и да се използуватъ разумно. Когато нѣкой човѣкъ попадне подъ влиянието на единъ или на другъ родъ отъ тѣзи енергии, природата ги туря на гърба му и казва: „Днесъ ти ще използувашъ тия енергии, докато намѣря другъ, на когото да ги стоваря“. Съ това природата прави редъ опити, отъ които и вие се учите. Има ли нѣщо лошо въ тия опити? Трѣбва ли да се сърдите на природата за това? Колкото и да се сърдите, тя не обръща внимание. Има ли нѣщо лошо, ако майката даде една ябълка на своето дѣте и послѣ я вземе назадъ? „На дѣтето става мѫчно“, казвате вие. Това не значи нищо. Ние сме дѣцата, на които природата дава нѣщо, което обичаме, и послѣ го взима назадъ. Скръбьта у човѣка се дължи на това, че му взиматъ прѣдмета, който обича; радостьта пъкъ се дължи на това, че му даватъ нѣщо, което обича. Запримѣръ, вие имате малко, 5 — 6 годишно братче, което е мѫдро и много интелигентно. Вие му се радвате, обичате го. Единъ день, обаче, природата го взима. Това ви създава голѣми страдания, голѣма скръбь и запитвате: „Защо трѣбваше да ни дадатъ това дѣте, щомъ си замина тъй скоро? — Това дѣте трѣбваше да дойде на земята и скоро слѣдъ това да си замине, за да можете вие, чрѣзъ страданията си за него да се подигнете въ по-високъ свѣтъ. Като мислите за него, вие се качвате на по-високо стѫпало, отивате тамъ, дѣто е то. Казвамъ: който не иска да потъва въ дълбочинитѣ на морето, ще държи желанията си вънъ отъ себе си, безъ да се свързва съ тѣхъ, и така ще ги разглежда. Ако нѣкой завърже на крака ви една торбичка съ 100 клгр. злато и ви пусне въ морето, отъ тежестьта вие ще потънете на дъното. Знаятъ ли хората, че на крака ви има закачена торбичка съ 100 килограма злато, десеть водолази ще се спуснатъ да ви търсятъ изъ морето, да взематъ торбичката съ злато, а васъ да спасятъ. Взематъ ли златото, вие ще бѫдете свободни и като мѣхуръ ще излѣзете на повърхностьта на водата. Тия ваши желания сѫ външни, положителни и се намиратъ вънъ отъ крѫга С. (фиг. 1), а вѫтрѣшнитѣ желания сѫ отрицателни, негативни и се намиратъ въ крѫга С (фиг. 1). Негативнитѣ желания произвеждатъ недоволство въ човѣка, или отъ самия него, или отъ окрѫжаващата срѣда, и затова той не може да работи. За да се освободи отъ недоволството и за да придобие потикъ, сила да работи, той трѣбва да прѣмине въ положителнитѣ желания, дѣто ще може да се развива. При недоволството човѣкъ потъва въ гѫста материя, дѣто и желанията му се усилватъ повече. Само по себе си, обаче, отрицателнитѣ желания се смѣнятъ въ положителни, защото и тѣ излизатъ извънъ Божествения крѫгъ С и се прѣвръщатъ въ положителни. Затова човѣкъ трѣбва да учи търпѣнието. Дойде ли ви нѣкое тежко състояние на гнѣвъ, недоволство или друго нѣщо, въорѫжете се съ търпѣние. Нѣма да минатъ 5 — 10 — 15 — 20 минути, или най-много половинъ часъ, и вашето състояние ще се смѣни. Недоволниятъ човѣкъ съ своето нетърпѣние иска да измѣни вѫтрѣшния редъ въ природата, вслѣдствие на което тя го улавя и го поставя вѫтрѣ въ крѫга, въ по-ограничителни условия. Този крѫгъ тогава става по-широкъ, съ повече отрицателни желания. Опита ли се човѣкъ и втори пѫть да реагира срѣщу разумната природа, тя го туря пакъ въ крѫга С, който става още по голѣмъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се научи да търпи, за да може недоволството, само по себе си, да се смѣни въ доволство. Вие мислите, че ако не се борите, отрицателнитѣ ви състояния ще траятъ цѣлъ животъ. — Не, както положителнитѣ, тъй и отрицателнитѣ състояния у човѣка се смѣнятъ, не траятъ дълго врѣме. Сега, като минавате прѣзъ допирнитѣ точки на идеалния крѫгъ С., по този начинъ вие ще изучите и законитѣ, по които се движи този крѫгъ. Съ такива крѫгове (е. и d.) се обясняватъ и законитѣ на музиката. Тия прѣплетени крѫгове въ музиката обясняватъ издигането и понижаването на тоноветѣ. Значи, съ тия крѫгове човѣкъ едноврѣменно ще изучава, както идейнитѣ чувства, така и понижаването и издигането на тоноветѣ. Казвамъ: отъ младитѣ сега се изисква търпѣние, а не индиферентность. Младиятъ не трѣбва да се смущава, но да е увѣренъ, че всички състояния у човѣка могатъ лесно да се смѣнятъ. Вие можете математически да изчислите, слѣдъ колко врѣме точно едно лошо състояние ще се смѣни въ добро. Колкото по- интенсивно е страданието, недоволството и съмнѣнието у човѣка, толкова по-скоро то ще се смѣни. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има голѣма вѣра. Наскоро, обаче, той изпада въ безвѣрие. Значи, той има вѣрвания, а не вѣра. И затова, колкото повече и по-интенсивни вѣрвания има човѣкъ, толкова по-скоро ще изпадне въ безвѣрие. На всички съврѣменни хора е необходима абсолютна, положителна вѣра, защото минаватъ прѣзъ фазата на постояннитѣ смѣни. У младитѣ хора страданията сѫ по-кратковрѣменни, защото радостьта взима надмощие у тѣхъ. Затова младитѣ хора бързо и лесно се лѣкуватъ. Често у старитѣ хора вѫтрѣшнитѣ крѫгове траятъ по дълго врѣме. Понѣкога тѣ изкуствено създаватъ тия крѫгове, понеже желанията имъ сѫ силни. Ако се случи нѣкой старъ човѣкъ да е свободенъ отъ негативни чувства, той се прѣнася въ своитѣ положителни чувства на миналото и съ тѣхъ живѣе. Положителнитѣ чувства на младитѣ сѫ насочени къмъ бѫдещето. Отъ това не се ползуватъ нито младитѣ, нито старитѣ. Законъ е: положителнитѣ и отрицателнитѣ чувства трѣбва да присѫтствуватъ едноврѣменно въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка прѣдставлява крѫгъ, по окрѫжностьта на който се прѣплитатъ положителни и отрицателни чувства и желания (фиг. 1). Човѣкъ може да изчисли математически, колко врѣме ще трае извѣстно негово желание, като вземе прѣдъ видъ извѣстни данни, а именно: дължината на двата диаметра на повърхностьта на лоба, широчината и височината на челото, дължината на носа и широчината на брадата. Понеже формата на главата у човѣка постоянно се мѣни, съобразно това се мѣнятъ трайностьта и интенсивностьта на желанията. Като казвамъ, че формата на главата се мѣни, подразбирамъ, че това става прѣзъ разнитѣ фази на живота. Който се занимава съ френологията, както съ изучаване черепа на човѣка, ще забѣлѣжи, че тия мѣста отъ черепа, дѣто мисъльта се проявява най-активно, тамъ костьта е най-тънка. Интенсивниятъ животъ на човѣка, обаче, не се проявява всѣкога въ една и сѫща область на черепа. Това показва, че дѣятелностьта на човѣшката мисъль се смѣня прѣзъ разнитѣ фази на човѣшкия животъ. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ е разрушителенъ, главата при ушитѣ му е широка. Такъвъ човѣкъ, като се разгнѣви, не се успокоява лесно. Ако главата на нѣкой човѣкъ е дълга, а при ушитѣ тѣсна, той не се гнѣви много, и гнѣвътъ му скоро минава. Желанията на човѣка сѫ динамически сили, скрити въ неговото подсъзнание, които слѣдъ врѣме се изразяватъ като чувство или като мисъль. Всѣко желание трѣбва да се впрегне на работа. Затова, като ви дойдатъ нѣкои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте! Единъ старъ свещеникъ, около 60-65 годишенъ, ми разправяше слѣдната своя опитность: „Въ първитѣ години на живота си азъ не обичахъ страданията и по всѣкакъвъ начинъ се стараехъ да ги избѣгвамъ. Обаче, каквото и да правихъ, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-послѣ азъ си казахъ: Слушай, приятелю, какво си видѣлъ ти, че бѣгашъ отъ страданията? Отсега нататъкъ ще дойдатъ истинскитѣ страдания! Приготви се да ги приемешъ съ радость и да ги носишъ мѫжки! Отъ този моментъ азъ обикнахъ страданията, но тѣ взеха да се отдалечаватъ отъ мене. Докато ги избѣгвахъ, тѣ ме прѣслѣдваха. Щомъ прѣстанахъ да ги избѣгвамъ, тѣ ме напуснаха“. Питамъ: какво лошо има въ това, да страда човѣкъ? Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя обидна дума? Защо трѣбва да страдате отъ това? Или защо трѣбва да се радвате, когато нѣкой каже, че много ви обича, че е готовъ да даде живота си за васъ? Кое е по-реално въ тия два случая: обиднитѣ думи, които ви казалъ нѣкой, че ви мрази, или пъкъ думитѣ на този, който казва, че ви обича? И въ двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за васъ, че при тия случаи вие провѣрявате слѣдния важенъ законъ за уравновѣсяване енергиитѣ въ природата: когато нѣкой ви мрази, разумната природа ще изпрати другъ, който ви обича; и обратно, когато нѣкой ви обича, разумната природа ще изпрати другъ, който ви мрази. Каже ли ви нѣкой, че ви мрази, кажете си: „Азъ се радвамъ за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.“ Каже ли ви нѣкой, че ви обича, ще знаете, че слѣдъ малко непрѣменно ще дойде този, който ви мрази. Сѫщото нѣщо се отнася и до другитѣ области на живота и науката. Напримѣръ, нѣкой поетъ напише едно хубаво, идейно стихотворение, което всички харесватъ. Второто стихотворение непрѣменно ще бѫде лошо, безъ идея, което само опетнява ума на този поетъ, безъ да му придава нѣщо. Сега, отъ всичко казано дотукъ, у васъ трѣбва да остане единъ основенъ законъ, съ който да противодѣйствувате на отрицателнитѣ желания и чувства, които се зараждатъ у васъ. Не е достатъчно само да имъ противодѣйствувате, но трѣбва да издържате на тѣхъ; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъль трѣбва да расте и да се развива. При това, не трѣбва само мисъльта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а духътъ ви да укрѣпва. Само така ще имате прояви на истински човѣкъ. Мнозина казватъ: ние сме млади още; като остарѣемъ, тогава ще мислимъ за тия работи. Не, ако вие не поумнѣете като млади, и като стари нѣма да поумнѣете. Който е уменъ като младъ, и като старъ ще бѫде уменъ. Тогава човѣкъ се намира на положителната страна въ своя животъ. Ако нѣкой човѣкъ е глупавъ като младъ, и на старини ще бѫде глупавъ. Той се намира на негативната страна въ своя животъ. Често младитѣ обичатъ да отлагатъ нѣщата. Напримѣръ, дойде ви нѣкоя добра мисъль, да направите нѣщо, и вие казвате: „Това нѣщо не мога да направя сега“. Питамъ: на какво основание се надѣвашъ да го направишъ другъ пѫть? — Не зная, така мисля. — Тогава мисли, че сега ще можешъ да го направишъ и се заеми съ тази работа. Когато казвате, че нѣщо е невъзможно, това подразбира, че вие искате да го направите съвършено, и то изведнъжъ, а това, именно, е невъзможно. Напримѣръ, възможно ли е за човѣка да изживѣе наведнъжъ всички свои състояния отъ дѣтинството си до стогодишната си възрасть? — Това нѣщо е невъзможно. Колкото и да си го прѣдставяте допустимо, споредъ сегашнитѣ закони на козмоса, то е невъзможно. Това е въпросъ на врѣмето. Засега на всинца ви прѣдстои да изучавате закона за смѣна на вашитѣ състояния, а единъ день, като станете вѣщи, учени хора, ще можете изведнъжъ да се освобождавате отъ отрицателнитѣ състояния. Сега ще се освобождавате отъ тия състояния чрѣзъ търпѣние. И тъй, за сега ще се научите да свързвате отрицателнитѣ форми съ положителнитѣ. Дойде ли ви нѣкое нещастие, веднага го свържете съ противоположното нему — щастието. Казвамъ: крѫгътъ С. (фиг. 1) прѣдставлява общия животъ на човѣка, а малкитѣ крѫгчета по окрѫжностьта му прѣдставляватъ хармоничнитѣ и нехармоничнитѣ, или положителнитѣ и отрицателнитѣ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава въ живота си. Важна мисъль отъ тази лекция за васъ е мисъльта за търпѣнието. Ще търпите, докато извѣстно отрицателно състояние се смѣни по единъ естественъ начинъ. Прѣзъ това врѣме може да плачете, да скърбите, да ви подлагатъ на унижения — всичко издръжте и си кажете: „3а добро е това. Днесъ азъ страдамъ, скърбя, но другъ нѣкой се радва. Сега азъ съмъ дежуренъ, на постъ съмъ поставенъ, да дигамъ съ рамото си игото на човѣчеството. Утрѣ ще се смѣня, другъ ще поеме тази работа.“ Ако можете съзнателно да си наложите търпѣние, това показва, че сте ученици на новото учение. Търпѣнието е жизнениятъ елексиръ на душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпѣнието е вѫтрѣшно качество на човѣшката душа, което ние наричаме „будна мисъль“, или „будность на съзнанието“. Никой не може да изкара търпеливия човѣкъ отъ неговото положение, защото той се намира на единъ вѫзелъ, дѣто силитѣ сѫ въ равновѣсие. Самъ човѣкъ може да наруши това свое състояние — никой другъ. За да не наруши своето равновѣсие, той постоянно трѣбва да се държи на повърхностьта на водата, да не потъва надолу. Всички съврѣменни хора иматъ тази опитность, да потъватъ въ водата и отново да изплуватъ. Колко пѫти тѣ сѫ потъвали и изплували на повърхностьта на водата! Ако човѣкъ не прѣминава отъ нехармоничнитѣ въ хармоничнитѣ състояния на своята душа, каквото знание и да има, ще го загуби; ако е музикантъ, ще изгуби изкуството си; ако е художникъ, ще изгуби тази дарба. Дойде ли човѣкъ до своитѣ хармонични чувства и желания, той ще бѫде доволенъ отъ всичко, което му се дава. И тогава, мислитѣ и чувствата му ще се развиватъ правилно, и той ще живѣе въ закона на свободата. „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“! 28 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 28 юни, 1925 г. София.

Част 3 Външните условия на Живота Една отъ най заплетенитѣ и замотани тайни въ природата е животътъ. За происхождението му нищо положително незнаемъ. Онова, което сме научили относително природата му,то е придобито отъ наблюдение явленията на силата му, която различава диаметрално противоположно отъ силитѣ на физическийтъ свѣтъ, по степеньта и качествата на своето естество. Онова, което забѣлѣжваме относително живота е, че той се е явилъ въ системата на природнийтъ свѣтъ, подъ извѣстни условия, които по необходимость клонѭтъ да потвърдѭтъ истината, че природата има опрѣдѣлена една каква и да е цѣль, едно какво и да е стрѣмление. Ний сме принудени да признаемъ очевидната истина, че животътъ е влѣзналъ въ настоящето си положение съ едно опрѣдѣлено побуждение да се развива, расте и стане факторъ и главенъ дѣецъ въ по нататъшното проявление на върховнийтъ Духъ въ вселенната. За да се постигне това върховно стрѣмление въ природата, и да се роди и развие настоящийтъ органически животъ, когото духътъ ни притѣжава, прѣди всичко е трѣбвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една отъ най важнитѣ елементарни първоначални необходимости за сѫществувание. Почвата е съдържала първата приготвителна стѫпка за идванието на жизненната сила въ царството на природата, да завземи новата среда на свойта дѣятелность, да влѣзи въ новитѣ условия на своето битие. За постиганието на тази обективна реалность, сили сѫ били нужни да приготвѭтъ жилището му и да отворѭтъ свободенъ пѫть за неговото влизание т. е. въплотявание, въсприеманието на настоящето си естество облечено въ плъть и кръвь. Природата трѣбвало да впрѣгне свойтѣ физически и химически сили и да ги натовари съ великата работа да ѝ доставѭтъ елементитѣ на почвата, посрѣдствомъ събиранието малкитѣ частици на веществото населяющи пространството: Въ общи маси, названи — небули; въ цѣнтрове, наречени — слънца и въ системи, наименовани — слънчеви и планетни общества. Отъ научнитѣ факти и свѣдения се учимъ, че главнийтъ двигатель въ тази огромна материална работа е билъ закона на теготението. Подъ неговата сила и влияние всичкитѣ отдѣлни частици на материята, сѫ били принудени да изгубѭтъ своето първоначално положение и да се стекѫтъ къмъ общото направление, на материалната солидарность, наречена видимъ свѣтъ или вселенна. Отъ тази първоначална мѫгливость състояща се отъ безбройно и невъобразимо множество атоми, независящи единъ отъ други, буйни и не укротими по естество, движущи се по милиони пѫти въ секунда и то въ различни и всевъзможни направления, е трѣбвало да се създаде нѣщо си. Въображете си, какво хаостическо състояние е прѣдставлявала тогава видимата вселенна! Каква вавилония е прѣодолявала по между частицитѣ на веществото! Каква фантазмигория е сѫществувала въ движението на атомитѣ, които повидимому не сѫ имали никакво опрѣдѣленно направление. Всичко се е показ вало на единъ развалнуванъ океанъ въ пространството вѣчно колебающъ се, безъ никоя опрѣдѣлена цѣль. Отъ това хаостическо състояние е било нуждно и необходимо, да се образува и създаде нѣщо порядъчно и хармонич но отговоряюще на условията изисквани отъ живота. Каква велика задача е прѣдстояла прѣдъ лицето на природата да развие и устрои настоящийтъ свѣтъ на стоящата видима вселенна съ свойта хубость и вѣчна хармония на единство произтекающе отъ вѣчни и неиз мѣняеми закони работяіци съ математическа точность и послѣдователность. Ако въ вселенната сѫществуваше и дѣйствуваше само закона на теготението; именно: частицитѣ да се привличатъ съ еднаква сила, то вселенната не би до стигнала настоящето си положение и не би приела на стоящийтъ си образъ. Имовѣрно е да прѣдположимъ, че частицитѣ на веществото бихѫ се згрупирували въ една обща масса, която не щѣше да е приспособена за нищо. Атомитѣ за винѫги щѣхѫ да си останѫтъ отдѣлни и независящи еденици, безъ да проевѭтъ свойта вѫтрѣшна дѣятелность, която е лѣжала скрита въ естеството имъ. Тѣ щѣхѫ да се прилепѭтъ единъ до други, по единъ механически начинъ, но никога не бихѫ влѣзли въ по тѣсна связь. Това заключение извличаме отъ факта, че теготението по естеството си е повечето механическа сила на движенията, съ помощьта на която частицитѣ и тѣлата сѫ биле турени въ пространството на подоба ющитѣ имъ мѣста. Всичко, което закона на тѣжестьта извършва, е извѣстно налягание върху материята, което науката нарича: теготение или падание на тѣлата въ пространството къмъ цѣнтъра на тѣжестьта. Върху не говата първоначална основа почива неразрушимостьта на материята т. е. на първоначалнитѣ форми на веществото, наречени — атоми, които сами по себе си не сѫ нищо друго освѣнъ изражение на извѣстно количество сила, която е затворена въ естеството имъ. Всичката работа на теготението е, да поддържа единъ остановенъ редъ вече отдавна създаденъ отъ прѣдидущи причини и на чала, освѣнъ това да спазва сѫщеврѣменно единство помежду всичкитѣ отдѣлни дѣйци на материалний свѣтъ, като ги държи въ границитѣ на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготение играе една отъ най важнитѣ роли въ вселенната, при все това извѣ стни факти ни навождатъ къмъ мисъльта да заключимъ, и то справедливо, че ако този законъ на теготението, не би се обословилъ или пъкъ видоизмѣнилъ и подпомогналъ отъ закона на всемирното сродство на елемен титѣ. то навѣрно видимата вселенна днесъ щѣше да има другъ изгледъ не толкова приятенъ. Въ всемирното срод ство се крие една отъ великитѣ тайни на общата дѣя телность на природата, която произтича отъ свободното дѣйствие на атомитѣ които влизатъ въ всевъзможни взаимни съѭзи помежду си, отъ които съѭзи се обра зува постоянна енергия, която се прѣнасе отъ различни срѣди по цѣлата вселенна. Безъ всемирното сродство, свѣта за винѫги би останалъ вѣчно безплоденъ и вѣчно безцѣленъ. Мракъ и тъмнина щѣхѫ да владѣѭтъ на всѣкадѣ; влиянието на топлината и свѣтлината, не щѣхѫ да сѫ понятни на нази, Духътъ на человѣческата душа за винѫги щѣше да остане затворенъ въ вѣчната бездна, въ която нищо друго не би сѫществувало, освѣнъ вѣчно мълчание. Свѣтътъ надъ вратата си щѣше да има надписа: „Изгубенъ миръ.“ Любовьта и злобата, обичьта и не навистьта, истината и лъжата погрѣбени щѣхѫ да бѫ дътъ въ пропаста на пространството. Не щѣше тогава да има нужда, ни о тъ вѣра въ Бога, ни отъ въспитание въ живота, ни отъ наука за развитието, ни отъ фило софия за просвѣщението. Мозъкътъ на беднитѣ отчаени философи, богослови, материалисти идеалисти, щѣше да е въ блаженъ покой. Свѣтътъ щѣше да бѫде избавенъ отъ учението имъ: „животътъ е зло, безъ него е по- добро.“ Но види се явно отъ фактитѣ, че природата не взела тия нѣща въ съображение при устройството на вселенната. Това даже на ума ѝ не идвало, че ще дойде единъ день, когато ний разумнитѣ твари ще бѫ демъ обезпокоявани отъ всевъзможни злини, които ще ни турѭтъ да се гонимъ по лицето на земята и да се биемъ всѣкой съ брата си. Навѣрно, ще каже нѣкой; ако тя бѣ прѣдвидела нашитѣ нещастия, тя би ги взела въ внимание. Но вижда се, че това не влизало въ смѣт ката. ѝ Главната ѝ цѣль и задача била да устрой видимата вселенна тъй както върховнитѣ ѝ закони сѫ го изисква ли, и да даде на всѣкой свѣтъ онѣзи условия посрѣдст вомъ, които да бѫде приготвенъ и приспособенъ за всичкитѣ нужди на развивающий се и растящъ животъ. Дали тя си е въображавала, че когато дойдѫтъ разум нитѣ сѫщества въ дома ѝ, ще подигнѫтъ купъ ра зисквания, прения, гонения, за всевъзможни прѣдмети, въпроси, стежания, и имоти, кому принадлѣжѭтъ по право? Това види се да е билъ второстепененъ въпросъ оставенъ на страна да се разглежда кога му дойде врѣмето. И не е чудно, че днесъ този въпросъ е подигнатъ на раз глеждание. Ако и да не разбираме още достатъчно ези ка на природата за да се ползуваме напълно отъ уро цитѣ, които ни дава всѣкой день, при все това тя е сполучила да ни научи по нѣщо си, за основнитѣ на чала. Животътъ на миналото, не е билъ иждивенъ на празно, душата отъ дълговѣковната си опитность е научила нѣкои отъ първитѣ постановления на върховнийтъ животъ. Мозачнитѣ клѣтки сѫ ни прѣдали първата за повѣдь написана отъ вѣчнийтъ Духъ. Законътъ на съ вѣстьта е прогласилъ вече вѫтрѣ въ всѣкой человѣкъ, че Дългътъ е първата стѫпка за успѣха и щастието на живота въ всѣкоя душа. Тази е първата аксиома, която трѣбва всѣкой разуменъ человѣкъ, вече да проумѣ е, защото врѣмето на исхода ни наближава да се осво бодимъ отъ Фараоновото владичество. Има философи, които гледатъ съ прѣзрение на жи вота. За тѣхъ человѣчеството не е нищо друго освѣнъ материална згань, която днесь сѫществува утрѣ изчезва. Има купъ капиталисти и хитри дипломати, които гле датъ на живота на другитѣ, като на извѣстенъ капи талъ, който може да се усвоѝ чрѣзъ различни благородни и неблагородни срѣдства и да се употрѣби за частни цѣли, прищевки и каприций. Върху тази основа наро дитѣ още се стрѣмѭтъ да подигнѫтъ, своята бѫдѫща слава и щастие. Голо щастие! Измама на человѣческото щеславие. Отъ врѣмето на нашитѣ първи прародители, ний все това блаженство търсимъ въ този свѣтъ, но то нѣма да дойде, ако и да го чакаме за хиляди и милио ни години. Тази подла и нечестива философия нѣма създаде нашето бѫдѫще блаженство нито нашийтъ бѫ дѫщъ животъ; тя нѣма да ни освободи отъ отговорность спрѣмо закона на Дългътъ и правдата. „Голъ излѣзохъ отъ майчината си утроба,“ казва праведний Иовъ, и, „Голъ ще сѫ върнѫ.“ Най трудната работа, казва единъ физиологъ е: да поправимъ единъ разваленъ и растроенъ мозъкъ; най трудната задача, казва единъ въспитатель е да исправишъ единъ покваренъ характеръ; най опасното нѣщо, казва единъ философъ е: злѣ настроеното сърдце. Голѣмата трудность, съ разваленийтъ и растроенъ мозъкъ се намира въ разглобенитѣ му части и цѣнтрове, които се изгубили своето физиологическо равновѣсие. Равновѣсие, което никой неможе да поправи, освѣнъ самата природа. Голѣмата мѫчнотия съ покваренийтъ характеръ лѣжи у самата душа, която психически е различно настроена, Настроение, което проистича отъ връзката и влиянието на негативнитѣ духовни сили. Подобенъ характеръ само добродѣтельта е въ сила да исправи и промѣни. Голѣмата опастность съ злѣнастроеното сърдце, лѣжи въ самата му динамическа сила, която може да избухне като волканъ когато и да е, щомъ се докосне злото до него. Подобно сърдце, никой неможе да укроти освѣнъ любовьта. „Сърдцето е измамливо повече отъ всичко, и твърдѣ растлѣно: кой може да го познае?“ Така е говорилъ Еврейскийтъ пророкъ Иорелима, като е прѣдвиждалъ источника на всичкитѣ общественни злини, които се били слѣдствие и резултатъ отъ разобуздани человѣчески сърдца и отъ разобуздание человѣчески страсти, които нѣмали никакъвъ разуменъ контролъ, но постоянно се мѣнявали, като нѣкой волканъ. За прѣмахванието на злото, истината е необходима да се внушава въ всѣкой умъ, и да се прѣдставя въ всичкитѣ ѝ видове, форми, образи и степени прѣдъ всѣкой человѣкъ, и не само това, но и да се прокарва, посѣва и въплотява въ самийтъ душевенъ животъ, гдѣто да стане сила и двигатель въ духовното просвѣщение. Въздиганието на человѣчеството и человѣческата душа се извършва по единъ много сложенъ начинъ. Това ний незабѣлѣзваме; Но ний чуваме гласа на вѣра та и надѣждата вѫтрѣ въ нашата душа, които ни канѭтъ да влѣземъ въ свѣтлото бѫдѫще; гдѣто хубавитѣ и благи обѣщания ни очакватъ, гдѣто условията се промѣнени и положението е подобрено; гдѣто животътъ е тихъ, добръ и благороденъ; гдѣто радостьта, миръ и блаженство прѣодоляватъ. Обаче умоветѣ ни постоянно се смущаватъ и коле баѭтъ отъ нови впечатления, както умоветѣ на младенци. Ний сме влѣчени постояно отъ всевъзможни течения и промѣнения, които ни тласкатъ, ту къмъ една, ту къмъ друга посока. Нѣма спокойствие. „Борба непрестанна е този нашъ животъ,“ казва поетътъ. Мозъкътъ ни е обеспокояванъ, отъ енергията на природата, която ни принуждава да се стрѣмимъ, къмъ онова което е непостижимо, къмъ онова, което невидимъ да схванемъ и къмъ онова, което незнаемъ да научимъ. Врѣмето носи всичко поредъ, а нуждата прилага всѣко нѣщо на редъ. Ний гледаме, казва Павелъ: „Мрачкаво,“ като „прѣзъ огледало.“ Но това което видимъ е само отражение на миналото; на онова, което е минало прѣди насъ. Значи само миналото бѫдѫще е дѣйствителната истина, която е оставила и въ свѣта и въ насъ отпечатъкъ на свое то присътствие. Колкото за идѫщето бѫдѫще, то е само идеалътъ безъ никоя сѫщность, които има да се осѫществи на своето врѣме въ една или друга форма. Той е величественийтъ планъ на една кѫща, която има да се построи. Има голѣма разнида помежду планътъ и самата кѫща. Планътъ е вида на кѫщата начертанъ на една хубава книга, когато, кѫщата е самата реалность, сѫщностьта, въ която нашийтъ животъ прѣбѫдва. Но съмнѣнието е характеристика на человѣческийтъ умъ, който се колебае помежду вѣрата и невѣрието, като си размишлява: дали се е родилъ за нѣщо си или за нищо? Дали свѣтътъ има нѣкое значение въ себе си за него, или той така си мечтае и въображава? Дали се управлява отъ нѣкого, или отъ никого? Какъ се е създалъ? Кой го е произвелъ и устроилъ? Дали нѣкое велико сѫщество, наречено: Богъ, или нѣкоя велика сила, наречена: Природа? Такова е естеството на душата щото тя неможе да успѣва, и да се разширочава въ свойто духовно развитие, безъ тази вѫтрѣшна умственна свѣтлина. Тя неможе слѣпо да се движи къмъ каква и да е посока. Тя се нуждае отъ идеалъ, който да ѭ въодушевлява къмъ нѣщо си. Къмъ нѣщо си, не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и любовь съ неѭ. Богословътъ и Тейстътъ казватъ: Богъ е създалъ и устроилъ свѣта; Той го управлява, И той е всичко. Безъ Него нищо не сѫществува. Натуралистътъ и Материалистътъ казватъ: материя та, и природата. Тѣ сѫ произвѣли и устроили свѣта, той се намира подъ управлението на тѣхнитѣ закони. Безъ тѣхното присътствие нищо не би сѫществувало. Идиалистътъ и Спиритуалистътъ казватъ: умътъ, и ду хътъ сѫ пропроизвели и устроили свѣта. Всичко, което ви димъ и усѣщами въ вънщийтъ свѣтъ, то сѫ само форми и прѣдставления на силата на умътъ, който дѣйствува и работи. Вселенната е неговъ продуктъ. Безъ умътъ нищо не би сѫществувало. Прѣдъ насъ стои една дилема, на която, който и край да хванемъ, се ще ни убоде; която страна и да вземемъ все ще срѣщнемъ противници. Испречва се прѣдъ насъ материалистътъ съ всичкото си знание за веществото и природата, и почва да ни убѣж дава, че учението на Тейстътъ и Богословъ не почива на никаква здрава основа. Онова, което Теологътъ подържа „да е Богъ, който е създалъ и устроилъ вселенната;“„то не е никъкъвъ Богъ, казва материалистътъ.“ То е материя, която ний виждаме да работи и дѣйствува; тя е единствнената реалность, която можемъ да опитаме, попипаме и провѣримъ въ дѣйствителность, на сѫщото твърди и натуралистътъ. Затова, вънъ отъ тази реалностъ, всичко е въображенеи и, мечти, слѣдствия отъ атомически и малекуларни дви жения въ мозъка: затова тѣ нѣматъ никаква прѣдметна дѣйствителность вънъ отъ него. Работата както ни е прѣдставлява материалиста върви много добрѣ и гладко. Умоветѣ ни сѫ почти убѣдени да приемемъ учението му за чиста истина. Разбира се материята е дѣйствителность, нѣма защо да се съмняваме въ присътствието ѝ. —Но прѣдъ насъ се испречва и много ученийтъ Идеалистъ съ своитѣ обширни познания за дѣйствията на ума; и почва да ни убѣждава и дока зва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и провѣряваме; то не е материята, казва идиалистътъ: Но сѫ само: образи, форми, впечатления и усѣщания произведени отъ силата на ума,. Умътъ е, който дѣйст вува, вънъ отъ нази и вѫтрѣ въ нази. Неговитѣ дѣй ствия и резултати, материалистътъ взема за нѣща реални и независими отъ ума, който назвалъ съ имената: мате рия и природа. Онова обаче, продължава идиалистътъ, което пипа, което усѣща, което сравнява и мисли — е умътъ. Извадена силата на ума отъ общийтъ резултатъ на веществото; то изведнъжъ ще се прѣобърне на първоначалнийтъ си елементарни дѣйствия. Подъ такиваусловия вселенната би изгубила своята материална реал ность веднъжъ за всѣкога. Затова, казва идиалистътъ: вънъ отъ ума никаква реалность нема. Въпросъ се подига въ ума ни: Гдѣ е истината? Дали въ учението на Материалиста или въ учението на Идеалиста. Мислимъ сериозно, ако приемемъ учението на мате риалиста за истина, трѣбва да отхвърлимъ дѣйствите лностьта на ума т. е. да приемемъ, че человѣкъ не е нищо друго освѣнъ единъ купъ отъ атоми. Да постѫпимъ по този начинъ! Значи да влѣземъ въ стълкновение съ естеството на разума си. Т. е. да от хвърлимъ присътствието на мислитѣ въ душата си. Оче видно противоречие и не лѣность. Ако пъкъ приемемъ учението на идеалиста за основно и допуснимъ само дѣйствителностьта на ума, а отхвърлимъ риалностьта на материята: значи да дойдемъ въ стълкновение съ свойтъ организмъ и съ свойтъ мозъкъ, цѣнтъра на всичката ни настояща дѣятелность. И всѣкой знай, че всичко у насъ не е само умъ. Значи, нито едното, нито другото учение съдържа цѣлата истина. Прѣдъ насъ лѣжи дилемата на триѫгълника, въ която всѣкой ѫгълъ си прѣдполага да е цѣлийтъ триѫ гълникъ. И, че безъ неговото присътствие, сѫществува нието на триѫгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполѣтяло: Богослова, Материалиста и Идеалиста. Но ако единъ триѫгълникъ, не може да сѫществува безъ присътствието на единъ отъ ѫглитѣ си; То тъй сѫщо и еднъ ѫгълъ не може да сѫществува безъ при сътствието на една отъ странитѣ си. Но и самата страна не може да сѫществува безъ присътствието на една отъ точкитѣ на правата линия. Излиза отъ този анализисъ, че точкитѣ сѫ основата на всичко. Посрѣдствомъ тѣхъ се образуватъ правитѣ линии и ѫгли. Но подобенъ родъ разсѫждения, не могѫтъ да ни доведѫтъ до никакви положителни заключения; Защото ний не търсимъ абсолютна реалностъ, но относителната. И ако се подигне пакъ распра по между нашйтѣ трима приятели, че всѣкой е точката; въпроса прѣстава да е геометрическата дилема. Той минува въ областьта на метематиката и гдѣто взема вида на еденица, която не може да бѫде ни Богословъ, ни Материалистъ ни Идеалиетъ... Понеже нито се дѣли, нито се умножава, нито се сравнява съ нѣщо друго. Слѣдователно, тамъ гдѣто нѣма сравнение, нѣма и знание, а гдѣто нѣма умножение и дѣление тамъ неможе да сѫществува и разсѫждение. Отъ това става ясно, че нашето знание е релативно, относи телно, а на абсолютно. А релативното знание има за нача ло три спомагателни срѣдства — Именно: умножение, дѣ ление и сравнение. Вънъ отъ тѣхната область нищо положително незнаемъ що сѫществува. А вѫтрѣ въ тѣх ната свера, ний знаемъ много нѣща и можемъ да прѣд полагаме всичко що ни хрумне на ума. Значи пакъ се срѣщаме лице съ лице съ мѫчно заплетената триѫгълна дилема, която на да ли ще се рѣши нѣкога. Тогава нека прѣдадемъ този споренъ въпоросъна третейски сѫдъ прѣдъ огнището на науката, да видимъ и чуемъ, какъ ще се произнесе. Истината, казва тя, трѣбва да се гледа въ лицето, а не въ гърба. Длъжни сме да помнимъ поговорката, че съ единъ камакъ кѫща не става. За въздиганието ѝ три нѣща сѫ главно пот рѣбни: основа, стѣни и покривъ. Ще бѫде неразумно и глупаво да се трудимъ да убѣдимъ когото и да е, че основата или стѣнитѣ или покрива съставляватъ цѣ лата кѫща. Всѣкой отъ само себе си ще види, че тритѣ заедно съставляватъ едно цѣло наречено: — кѫща. От дѣлно взети не се вече кѫща но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката кѫща: що би сторила тази кѫща безъ стѣнитѣ и покривътъ? Или пъкъ, ако стѣнитѣ кажехъ, че тѣ сѫ цѣлата кѫща: що би сторила тази кѫща, безъ основата и покривътъ? Или пакъ, ако покривътъ, кажеше, че той е самата кѫща: що би сторила тази кѫща безъ основата и стенитѣ? Затова, Богослова, а Идиалиста и Материалиста сѫ задлъ жени отъ фактитѣ да завземѫтъ своитѣ мѣста тамъ гдѣто имъ е опрѣдѣлена отъ необходимостьта. Кѫщата е пост роена отъ нѣкого, който не е; нито въ основата, нито въ стѣнитѣ, нито въ покрива; но нѣкѫдѣ и всѣкѫдѣ. Ако се разговарѭтъ за частитѣ на кѫщата иматъ право да разли чаватъ. Но ако смѣсватъ понятието за кѫщата съ идеята за автора ѝ, който ѭ постронлъ, тѣ се заблуждаватъ, понеже незнаѭтъ каква е разликата помежду една пасив на реалность и една дѣйствующа сѫщность. Но ако говорѭтъ за проевленнето на неговата сила въ цѣлата кѫща: тѣ сѫ едно. И могѫтъ да се згрупирватъ въ едно общо название: БогословоИдеалоМатериалисть. Тѣлото е организирано отъ вещество, посрѣдствомъ силата на живота, която го е обусловила и свързала съ душата и умътъ. За това: сила, материя и умъ, не сѫ три нѣща отдѣлни и независящи едно отъ друго, но сѫ свойства, качества и форми на едно и сѫщо битие. На едно сѫщество вѫтрѣ и вънъ отъ тѣхъ. Това сѫ щество, кога дѣйствува, дѣйствува въ три главни форми; проевлява три главни качества; показва три главни свой ства. Материята, се опрѣдѣля отъ постояннитѣ цѣнтрове наречени: атоми или монади силата отъ движението и количеството на цѣнтроветѣ и умътъ отъ згрупирува нието и распрѣдѣлението на атомитѣ и силитѣ въ прѣми отношения, управляющи се отъ постоянни закони рабо тящи съ математическа опрѣдѣленость и послѣдовател ность за постиганието цѣльта въ природата, която об щийтъ духъ гони. Че това е цѣла истина, нѣма защо да се съмняваме. Науката ни е доставила отъ всѣкадѣ цѣлъ складъ отъ факти, които говорѭтъ много по ясно и вразумително отъ колкото кой да е философъ. И тъй: свойствата прѣдставляватъ материята, качествата силата, формитѣ умътъ. Всѣкой атомъ въ вселенната носи на свойто сѫще ствувание: свойствата, качествата и формитѣ отпечатани въ естеството му отъ първата битность. Тази битность е Духътъ на живота. Вѣчната живо творяща енергия, която прѣобладава на всѣкѫдѣ изъ вселенната. — Единственната сѫщность, отъ която про изтичатъ всичкитѣ разумни дѣйствия и стрѣмления. Вър ховнийтъ законъ вѫтрѣ въ душата, който е придуждава да се стрѣми къмъ усъвърщенствувание. Върховната сила на самосъзнанието вѫтрѣ въ нашийтъ духъ която ни постоянно подканя да се подвизаваме въ доброто, да диримъ благородното и възвишено, да любимъ истиното, всичко това ни води къмъ великийтъ върховенъ разумъ, да знаемъ що правимъ, да разбираме и разумѣваме къмъ какво се стрѣмимъ, — това значи да живѣемъ. Но за да се постигне всичко, което е прѣдъ ду шата и въ душата на всѣко разумно сѫщество, изиск вало се прѣди всичко:, врѣме, мѣсто и условия, гдѣто да се посади първото сѣме на живота. За това приро дата е била длъжна да работи и приготовлява всевъз можнитѣ бѫдѫщи условия; за това толкова деликатно чадо на вѣчностьта. Онѣзи славни епохи, които ни очак ватъ въ самата вѣчность на живота, които покрай сърд цето ни не се минували още нито въ ума ни се вли зали. Ако началото е толкова велико: какъвъ ще бѫде зенита на съвършенството, когато въсприемемъ безсмър тието? Какво ще бѫде състоянието ни, когато се обле чемъ въ пълнотата на живота? Кога врѣмето изчезне, а вѣчностьта настане! ? „събуди се, събуди се ти който спишъ. Стани стани ти който си падналъ и простри рѫ цѣтѣ си къмъ надѣждата, която си изгубилъ. Рѫката, която тя крепи, не е отслабнала и любовьта, на живота, къмъ тѣбъ не е изгаснала" Отъ фактитѣ добити, чрѣзъ научнитѣ ислѣдвания, можемъ да допустнемъ, че вещественнийтъ свѣтъ не е ималъ този видъ и образъ, както ни се прѣдставя въ настояще. Частицитѣ, отъ които се състои, сѫ биле рас пръснати въ пространството на такова голѣмо растояние, щото едва ли можемъ да си съставимъ какво годѣ понятие или, даже да си въобразимъ въ ума за границитѣ на този обширенъ океанъ въ бездната състоящъ отъ безкрайно малки частици, наречени атоми, които не сѫ имали никакво опрѣдѣленно движение освѣнъ едно ко лебание и трептение. Силата на притѣганието и отласк ванието сѫ дѣйствували съ еднакъвъ моментъ. Слѣдва, материята т. е. атомитѣ сѫ биле въ равновесие. Не мис лимо е, да е имала какво годѣ физическо търкание или дѣйствие. Онова начало, за което Мойсей спомѣнува въ пър вата глава на битие: за небето и земята, не е друго начало, освѣнъ началото, когото всемирнийтъ законъ на сродството т. е, на („любовьта“) проевилъ своята дѣятелноеть, както помежду монадитѣ, тъй сѫщо и помежду естеството на силитѣ. Да си прѣдетавимъ индувидумитѣ на веществото, които се били въ покой, сѣдящи независими и хлъдно кръвни единъ къмъ другъ, като да съ нѣмали никоя обща връзка помежду си. Съ влизанието и пробуждани ето на тази вѫтрѣшна сила, нѣщо особно се проевява: цѣлъ редъ отъ революции и еволюции се извършватъ въ вещественний свѣтъ. Особна страсть се пробужда въ естеството на тия малки сѫщества наречени: атоми или монади. Ставатъ безпокойни, като че ли се на електрис ватъ и на магнитизирватъ отъ особна сила, нѣкоя скрита дѣятелность. Атомитѣ почватъ все повече и повече да ставатъ безпокойни, немирни и прѣдприемчиви и готови за какъвто да е случай стига само да имъ се даде първъ потикъ. Въ средата на това безбройно множество, два първоначални атома Х|У, да допустнемъ, че сѫ кисло родъ и водородъ които се спущатъ единъ противъ другъ съ такава сила и се сграбчватъ и хващатъ, като че ли поч ватъ нѣкоя частна расправия за нѣща стари, както чело вѣцитѣ на тази земя често праввътъ. Чудимъ се, защо е тази свада? т. е. това явление. Търсимъ нѣкоя причина, но не виждаме никоя. Не можемъ по никой начинъ да отгадаемъ това вѫтрѣшно произшествие. Най послѣ ид ваме до заключението, че всичко тово незначи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невѣжество. — Нѣма нищо. — Праздна работа — но чудното е че онова, което мислимъ за празно, то за чудо е пълно. Кой нѣ кога си е въобразявалъ, че въ една капка вода могѫтъ да живѣѭтъ хиляди и милиони животинки. Мислимъ обаче случката за маловажна, но работата става сериозна, Съсединитѣ атоми, които до сега се гледахѫ спокойни и безопасни сѫщества, — ставатъ опасни. Въ единъ мигъ хиляди и милиярди милиони сподвижници, комбетанти се вече намиратъ на мѣстото хванати единъ съ други да се навалятъ къмъ двамата първи, къмъ срѣдоточието на схватката т. е. къмъ първийтъ цѣнтъръ на тѣжестьта. Тукъ вече ний имаме праволинейно движение, отъ което сѫ се образували отъ послѣ всички други форми на движението. Почва се тогава: тикание, блъскание, тласкание, дърпание, — цѣла вавилония казваме ний. Чува се шумъ, врѣва, крясъкъ на около. Бунтъ, казваме си навѣрно. — Що за смущение. Вѣстьта се испроважда навсякѫдѣ изъ вселенната съ неописуема бързина. Силитѣ влизѫтъ въ стълкновение. Война има горѣ въ небето. — Страшна работа. Слушътъ се дрънкания на саби и щикове, чу ватъ се гърмежи на пушки и топове. — Цѣли огненни едра почватъ да се изхвърлѭтъ въ пространството, въ различни направления. Пространството пламва отъ под небеснийтъ огънь. Вселенната гори викаме ний, опастность голѣма. Свѣтътъ се свършва разорението е близо въ ужасъ сме ний. Но веществото се не губи, силата не прѣстава, умътъ работи Господъ. създава. Минуватъ се хиляди милиони и милиони години, и пространството изново се населява, но не вече съ пър витѣ дребни материални частици, но съ магливости, слън ца и планети. Съ обширни гигански небули; изворъ на безбройни свѣтове, Съ величественни слънца источници на първо началната свѣтлина. Съ планети, земи хубави, покрити съ зеленина. Жи лища на твари велики, надарени съ умъ разумъ и душа. Идѫтъ всички тия множенства съ синоветѣ Божии, съз дадени въ началото на самото небе, Да принесѫтъ пок лонъ, за почести и блага приети отъ вѣчнийтъ всеми ренъ законъ. Дѣйствително, прѣдъ ума ни се испрѣчва една ве личественна картина за мировий свѣтъ: обширна по раз мѣръ, великолѣпна по естество, чудна по устройство. Рѫката, която е работила надъ нея, силата, що е дѣй ствувала въ създаванието ѝ, умътъ който е теглилъ пост ройката ѝ, оставатъ тайна. Афторътъ на великийтъ мировий свѣтъ, е скритъ въ вѣчностьта. На кѫдѣто и да го търсимъ, на която страна и да гледами за стѫпкитѣ му, не можемъ да на мѣримъ никаква слѣда, която да ни даде каква, годѣ за гатна: да ли е тукъ или тамъ? Да ли е напрѣдъ зами налъ или назадъ останалъ? Дали е надолу слѣзалъ или на горѣ възлѣзалъ. На всѣкадѣ забѣлѣзваме да е при сътствувалъ и създания на своята творческа сила оста вилъ въ всѣко направление: направо, на лѣво, на горѣ, на долу. Но пѫтя на своето свято жилище, мѣстото на своето прѣбивание завсегда скрилъ отъ погледитѣ на всички смъртни. Осѣщаме, като да присътствува моментално всѣкѫ дѣ и въ едно и сѫщо врѣме да дѣйствува вѫтрѣ и вънъ отъ нѣщата, но не можемъ да кажем, че е въ това мѣсто или въ онова. И какво по дълбоко значение мо жемъ да му дадемъ? Отъ значението: „Богъ е Духъ.“ Прѣдъ очитѣ на ума ни, вселенната стои въ обра за на едно чудесно зрелище. Въ изгледа на единъ вели колѣпенъ „домъ“ на когото сводоветѣ и стѫлбоветѣ се виждатъ да се повдигатъ отъ подъ нозѣтѣ ни и да оодкрѣпѭтъ цѣлото здание въ пространството. Оба основитѣ на този домъ не се виждатъ да се крѣпѭтъ нѣкѫдѣ. Свѣтътъ мѣза на израйлската подвижна скиния, която се носи изъ вселенната отъ силитѣ на Ехова при дружена отъ безбройното небесно войнство на Елохима, което се враща отъ побѣдитѣ си къмъ прѣдѣлитѣ на вѣчното царство на мира. Царството на Господа Бога Саваота.

От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Въ природата има едно общо стрѣмление, единъ общъ планъ и една обща цѣль. По тия три характера природата се проявлява, като единство на едно цѣло — Едно цѣло, на което всичкитѣ части се намиратъ въ взаимни отношения свързани и съединени по единъ най близко сродственъ начинъ. За нашето наблюдение, остава най висшата работа да прослѣди тази интимна связь, това тѣсно сродство, тъй дълбоко и широко прѣобладающе помежду всичкитѣ части на природата. А за разума ни прѣдлѣжи великата задача, въ която да разбере, да проумѣе и схване значението на законитѣ и силитѣ образуюищ тази пълна хармония на единство въ системата ѝ. Освѣнъ това да ни запознае, научи и освѣтли съ положителни фактове за абсолютното имъ отношение спрѣмо насъ разумнитѣ сѫщества, а при това и нашата длъжность и абсолютно задължение наложено намъ и на всички други твари отъ самата необходимость на естеството на тия закони на върховната природа, която е неизмѣняема въ сѫщностьта на своитѣ дѣйствия. Тия закони и сили, съ условията • които съдържатъ у своето естество, сѫ тъй да се каже: „краеѫгълнийтъ и основенъ камакъ, „върху който е положенъ животътъ.“ Тукъ въ недрата на тия условия, душата придобива онази тайнственна способноеть, съ помоща на която почва да съзижда своето жилище, „организма,“ посрѣдствомъ който почва да проявлява своитѣ скрити сили и способности въ развивание и усъвършенствувание на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока дѣятелность, за по-свѣта длъжность на своето бѫдѫще призвание. Тукъ върху тази здрава основа ума безопасно може да полага своето положително знание за истината, която е единственната сѫщественна храна за подържанието на неговото сѫществувание. Върху тази сѫща основа, разума придобива силата да подига стенитѣ на великийтъ „храмъ на въспитанието.“ Този въспитателенъ „домъ“ сѫ съзижда отъ духа на истината, който вече дѣйствува въ душата на человѣчеството за благото на чадата му. Подъ неговътъ покривъ, ний трѣбва всички да се въспитаме, въ три главни и основни начала: Въ пѫтя на самата дѣйствителна истина, въ пѫтя на самата дѣйствителна добродѣтель и въ пѫтя на самата дѣйствителна любовь. Отъ подъ неговътъ покривъ, ний всички трѣбва да излеземъ благородни съграждане на бѫдѫщето царство. Това царство не е далечь, но е близо; то е вече въ свѣта, работи силно, пѫтьтъ му се, гради, и рано или късно то ще бѫде помежду насъ. Славата на всички други царства ще падне прѣдъ неговътъ кракъ. Това царство е: царство на истинския духъ, — царството на правдата. Въ това царство человѣкъ ще се подигне по горѣ отъ грубия духъ на природнийтъ свѣтъ; и ще съзнае, че той не е роденъ да бѫде робъ, но свободенъ; не да вѣрва слѣпо, но разумно; не да се управлява отъ невѣжеството на страститѣ, но отъ духътъ на знанието, който ще му донесе мирътъ и благоденствието. Тази велика мисъль, е вече дѫлбоко проникнала человѣческата душа. И ний съ бържи крачки се движимъ, съ необорима сила, да вдезнемъ въ този „новъ животъ,“ въ тази пълна свобода: гдѣто любовьта ще ни бѫде общъ законъ. Но нека да не даваме поводъ да се мисли, че само мечтитѣ сѫ достатъчни. Не! При това, трѣбва да сме и дѣйци. Да дѣйци! Това е необходимо условие за всѣкиго. Понеже, да се постигне, какво годѣ промѣнение и прѣобразование у нашийтъ собственъ животъ, като человѣци: Изискватъ се условия, изискватъ се старания, изискватъ се стрѣмления. Стрѣмления съ опрѣдѣлено направление основани на истински научни начала. Обаче да се създадѫтъ условията, да се прѣдизвикватъ старанията и да се побудѭтъ стрѣмленията: необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена съ самата велика цѣль на живота. А тази благородна цѣль включава по естество: духовното просвѣщение и подобрение на членоветѣ въ обществото. Сега за постиганието на това подобрение и просвѣщение, необходима е: първомъ добра почва, благородни срѣдства и разумни начала. Подъ тия условия, ще бѫдемъ въ състояние да положимъ истинска основа на въспитанието, а слѣдователно и бѫдѫщето си въздигание, като народъ и общество отъ общата челядъ на человѣчеството. Нека се не мамимъ да мислимъ и си въображаваме, че има другъ изходенъ пѫть отъ дилемата на настоящийтъ си животъ, отъ настоящето си положение. Не! Деньтъ се познава отъ утриньта, казва народната поговорка. Колко сѫ истини тия думи! Щомъ знаемъ законитѣ, които управляватъ извѣстни събития, ний можемъ съ математическа точность да прѣдскажемъ послѣдствията на резултата. Благодарение, науката чрѣзъ своя постояненъ трудъ, е хвърлила свѣтлина върху този прѣдметъ, като ни е избавила отъ невѣрието и колебанието на ума ни, да мислимъ, че явленията и събитията въ природата могѫтъ да зематъ, каквото и да е направление, какъвто и да е пѫть. Обаче то е знайно, че тѣ сѫ управляватъ отъ опрѣдѣлени и постояни закони. А тия нравственни закони произвождатъ онова въ общественния животъ, което ний сѣемъ; ако добро сѣме, добъръ плодъ; ако зло сѣме, зълъ плодъ. Земята, която ражда житото, ражда тъй сѫщо и бодилитѣ и репеитѣ. Слънцето, топлината и влагата, които служѫтъ на едното, служѫтъ тъй сѫщо и на другото. Въ всѣкой случай, ний ще приемемъ, равносилното на онова, което сме дали или посѣли. Може да се подигнатъ възражения противъ горѣ казаното, но за това, кой е кривъ? Нима, ако истината стои прѣдъ насъ, трѣбва ли да затворимъ очитѣ си противъ фактитѣ? Кой е виновника кога се исказва една истина? Събитията въ свѣта не се управляватъ отъ нашата воля, нито пъкъ цѣлий животъ се урежда и устройва спорѣдъ нашитѣ дѣтински въображения. Въ природата има закони, и то велики, които ни каратъ съ глава и крака на напрѣдъ, безъ да се спиратъ да ни питатъ да ли тѣхнитѣ дѣйствия сѫ съгласни съ нашитѣ мисли или не. Нима за нашето идвание на тази земна повърхность, нѣкой ни е питалъ да ли е спорѣдъ угодата ни? Кой испроводи онази първоначална клѣтка, която стана виновникътъ за нашето сѫществание? То е много лѣсна работа да расправяме, какъ тази клѣтка минувала отъ едно състояние въ друго и по този начинъ образувала всичкитѣ видове и родове животни. Но що ѝ влизаше ней въ ракавътъ да прави тия еволюции? И защо? Ако тя можеше да говори, щѣше да ни каже, че не е виновата за онова което е направила, понеже и е било абсолютна длъжность да дѣйствува по този начинъ, и че не е сторила това отъ себелюбие, но отъ любовь понеже е прѣдала своя собственъ животъ на другитѣ и тѣ да участвуватъ въ всичко, което ней било дадено отъ самия духъ на живота. „Ако вий страдате; то и азъ страдамъ,“ казва тя. „Понеже, и азъ живѣѭ въ васъ,“ „Вашата участь е, тъй сѫщо моя участъ.“ Но ний не желаемъ да страдаме, казваме. „Тъй сѫщо и азъ не желаѭ“ казва тя. Тогава що? питаме ний! „незнае,“ казва тя. — Трѣбва да се избѣгва злото въ живота. Каквото и да мислимъ за своето сѫществувание, каквото и да си прѣдполагаме за своето „битие,“ да ли е зависяще само отъ материята, или пакъ отъ ума и душата? Практически резултатътъ на нащитѣ размишления води къмъ едно и сѫщо мѣсто. Фактътъ е, че ний се раждаме и умираме безъ да щемъ, като при това и понасяме своитѣ страдания, безъ да има нѣкой да ни помогне. Сега въпросътъ съ насъ, не е, да ли да се раждаме! или да се не раждаме? Да ли да умираме! или да не умираме? Този въпросъ е вънъ отъ нашата областъ. Прѣдмета, както стои прѣдъ насъ е, какъ да се подобрѭтъ условията на нашия духовенъ животъ, който, нито се ражда, нито умира, но расте и се развива отъ „сила въ сила.“ Но нека се повърнемъ пакъ на прѣдмета си. Добрата почва ще ни се даде отъ природата, щомъ почнемъ да работимъ съгласно съ нейнитѣ прѣдписания; Истинитѣ и благородни срѣдства, ще ни се укажѫтъ отъ науката, щомъ потърсимъ нейнитѣ съвѣти; Началата ще ни сѫ вдъхнѫтъ отъ въспитанието, щомъ потърсимъ помощьта му. Истината, кога се разбере отъ ума и усвои отъ волята, става единъ отъ най сѫщественнитѣ елементи за съживлението. въздиганието и напрѣдъка, на кое и да е общество, на кой и да е народъ. Тя придобива, онова свойство вѫтрѣ у душата, което ний наричаме любовь. Това велико качество, пробужда у нашийтъ животъ, всѣка способность въ обща дѣятелность. Ний отправяме тогава стѫпкитѣ си, къмъ онова велико стрѣмление въ живота, което науката нарича образувание, или цивилизация. Тази истина, която е почнала да озарява народитѣ: тя ще ни отправи въ пѫтя на истинското образование. Въ този пѫть, ний ще бѫдемъ въ сила да избавимъ живота си отъ корабокрушение и съвършенно разорение. Дълго врѣме сме се скитали изъ пустинята, както Израилскийтъ народъ; врѣмето е настанало вече когато трѣбва да се заловимъ сериозно за прѣдлѣжащата работа, която ни сѫ пада като человѣци и членове отъ общата челядь на человѣчеството. Нечестието и порока, дѫлбоко сѫ спуснали корень въ наший животъ; загнѣздили сѫ се като у дома си. Обаче, ний като хора свѣстни и разумни, трѣбва да потърсимъ исходенъ пѫтъ. Необходимо е да се постараемъ да употрѣбимъ добри лѣкарства, за да можемъ поне за въ бѫдѫще да се избавимъ отъ тази болѣсть, отъ тази мания на человѣческото извратено себелюбие, другояче, нашата участь, ще бѫде подобна на участьта на единъ ,,организмъ“ хванатъ отъ проказа, на когото крайтъ е, гниение и разлагание. Науката съ откритията си, иде да потвърди една истина, която е била занемарена въ нашийтъ умъ и не се е вземала въ съображение. Това показание е слѣдующето: Само онзи организмъ ще приживѣе всичкитѣ кризи на живота, които се приспособлява на изискуемигѣ условия на управляющитѣ го закони и сили. Този е единъ важенъ фактъ, които трѣбва да се има прѣдъ видъ въ нашето поведение. Това сѫ е потвърдило ясно отъ отдавна направенитѣ вече ислѣдвания на учения естествоиспитателъ Чарлсъ Дарвина (Charls Darwen) Този фактъ се подвожда, подъ тъй нареченийтъ Законъ: “ Еволюцията на органическитѣ тѣла:, (Sorvival ot the fitest) прѣживявание на най добритѣ. Спорѣдъ условията на този жизненоорганически законъ, само онѣзи животни се спазватъ и благославятъ, на които естеството върви въ прѣмо съгласие съ законитѣ на послѣдователнитѣ стадии на развитието. А тъй, като человѣка се намира на върха на тази ляствица на това развитие; то отъ него се изисква повече отъ колкото кое и да е друго сѫщество. Законътъ е: комуто много е дадено, много ще се и изисква: комуто малко, — малко ще сѫ изисква. Отъ жабата неможе па се изисква това, което се изисква отъ человѣка. Това проистича отъ простата причина, че человѣкъ е нравственно сѫщество, съвпрѣгнато отъ висшата природа съ задължения, които проилизатъ отъ естеството на неговий духъ. Въ человѣка сѫществуватъ вече „двѣ Еволюции, „ за които ще говоримъ по послѣ. Единъ отъ научнитѣ факти, който е хвърлилъ свѣтлина върху естеството на нѣщата, е този: че въ природата сѫществуватъ сложни и деликатни „монадически организми,“ въ естеството на които се проевляватъ и криѭтъ тайнственни способности надарени съ разсъдѫкъ. Това мислѭ не изисква никакво доказателство; защото е почти очевидна истина, която всѣкой може самъ да провѣри. Този фактъ потвърдява онази вѫтрѣшна самостоятелна дѣятелность, която е била прѣнебрегвана и малоуважавана отъ мнозина. Тази истина подвърждава това, че природата гони една обща велика цѣль въ своитѣ дѣйствия. Важно е за насъ да се не мамимъ въ своитѣ повърхностни внушения и впечатления да заключаваме прѣждеврѣмено, че природата е мъртва, безчувствнена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашитѣ дѣтински познания, както на първобитния человѣкъ въ Едемския рай. Нѣка не го считами за унизително, да исповѣдваме истината тъй както си ѐ. Най послѣ въ какво се състои чоловѣческото достойнство, ако не въ исповѣданието на тази върховна добродѣтель? Само въ нейното присътствие, ний е можемъ да намѣримъ сѫщинска храна, дѣйствителна радость и вѣренъ ръководитель къмъ всичко що е истинно. Природата е жива и пълна съ животъ на всѣкѫдѣ гдѣто условията на върховнитѣ ѝ закони го допускатъ; И съ разумни сили, които ний едвамъ сега почваме да съпикасваме. Ако тая дѣйствителность да не сѫществуваше, то ний никога не бихме имали възможностьть да разменимъ, своитѣ мисли единъ съ другиго. Не е ли чудно, че посрѣдствомъ движението на нашийтъ езикъ, ний се споразумяваме единъ съ другъ? И не е ли още по чудно че посрѣдствомъ различно бѣлѣзание на извѣсни знаци, турени подъ извѣстенъ редъ, ний можемъ да разберемъ мисъльта на тѣхнийтъ афторъ, който отдавна може да е заминалъ отъ този свѣть? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процесъ въ наший мозъкъ, и се прѣдава сѫщинската смисъль на извѣстната идея, която така непосрѣдственно минава отъ едно пасивно състояние отъ външния свѣтъ въ вѫтрѣшностьта на нашия умъ и ни убѣждава за дѣйствителностьта и присътсвието на другъ единъ умъ, който е мислиль и осѣщалъ както нашийтъ умъ? Ето единъ важенъ въпросъ, който още не е рѣшенъ отъ ученитѣ. Дѣйствията на физическитѣ сили, — като: топлина, свѣтлина, електричество и магнетизмъ се прѣнасѭтъ отъ едно мѣсто на друго посрѣдствомъ вълнението на светлообразния Етиръ. Така казватъ ученитѣ физици. Но по кой начинъ се принасѭтъ нашитѣ мисли отъ единъ умъ въ другий, ако не чрѣзъ нѣкоя разумна сила която неможе да бѫде друга, освѣнъ самия духъ на природата, които по такъвъ единъ вѫтрешенъ законъ свързва всички разумни същества въ тѣсно единство? Само чрѣзъ допущанието на такава умственва срѣда, ний можемъ да изяснимъ явленията на умствеиния разуменъ свѣтъ. Има философи и купъ учени мѫже отъ първа и втора рѫка, които мислятъ противното. Но що отъ това? Нима сѫщностьта на битието и положението на природата, да ли е умна или не, зависи отъ нашитѣ прѣдположения и мисли? Ний най малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска; обаче всѣкога е прѣдпочитигелно за единъ разуменъ человѣкъ да поддържа истината. Стойностьта на каквото и да е учение зависи отъ реалностьта на фактитѣ, които притежава въ себе си. Такива дѣйствителни истини носятъ онази небесна свѣтлина, която има силата да освѣти и просвѣти всѣкой умъ, който е готовъ да ѭ приема. Разногласието, което повидимому сѫществува въ учений свѣтъ е слѣдствие отъ устройството на мозъчнитѣ клетки и отъ развитието и качеството на умственнитѣ цѣнтрове. Тази е причината защо хората различно разглеждатъ и оцѣняватъ единъ и сѫщъ прѣдметъ. Кой къквото се е научилъ, това и обича, казватъ въобще проститѣ и неучени хорица. А това означава, въ къквото направление умътъ се е развилъ повече, въ тази посока дѣйствува и работи съ по-голѣмо усърдие. Или: съ други думи, въ какъвто прѣдметъ душата се е привързала повече, нему и слугува съ поголѣмо усърдие и любовь. Законътъ е сѫщъ. Земи го въ каквато и да е смисъль, резултатътъ излиза единъ и сѫщъ на дѣло. Върху този прѣдметъ ще говоримъ по на пространо, когато дойдемъ да разглеждаме вѫтрѣшния характеръ на въспитанието. Още единъ загадъченъ въпросъ има да подигнемъ, който на често ни се прѣдставя. Този въпросъ е смъртьта. Какво нѣщо е тоя? Питатъ ни. Дѣйствията ѝ знаемъ, но причинйтѣ ѝ сѫ скрити. Какъ да си ѭ прѣдставимъ тогава? Единъ, който днесъ е билъ помежду живущитѣ, утрѣ изчезва безвъзвратно отъ свѣта. Казватъ, той замина отъ този свѣтъ: Но кѫдѣ е отишелъ? Кѫдѣ е исчезналъ, че не се връща? Тѣлото стои, но то е студено мъртво, живостьта му е изгаснала, животътъ го е оставилъ. Различно се мисли върху този въпросъ. Но той все остава задаче. Науката ни убѣждава въ фактътъ, че не сѫществува абсолютна смърть. Смъртьта „казва тя е нѣщо релативно и необходимо за такъвъ свѣтъ, съ такова устройство, като нашиятъ. „Тамъ,“ казва тя, гдѣто има смърть има и животъ. (Съ това трѣбва да подразумѣваме, че смъртьта сѫществува само за органическийтъ животъ. Взема се по нѣкой пѫть и въ прѣносна смисъль,) Въ непрестанната смърть е, и проявлението на непрѣстаннийтъ животъ. До като человѣкъ умира, то е и знакъ, че той живѣе. Но щомъ прѣстане да живѣе ще прѣстани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете въ человѣческото тѣло, и вий ще видите два процеса да се извръшватъ вѫтрѣ въ неговътъ организмъ въ едно и сѫщо врѣме; Животъ и смъртъ работѭтъ рамо до рамо въ единъ и сѫщъ моментъ. Отъ една страна силитѣ на смъртьта дѣйствуватъ да турѭтъ край на всѣка органическа дѣятелность, а отъ друга силитѣ на живота постоянно подновяватъ тази дѣятелность. Отъ една страна агентитѣ на смъртьта постоянно подкопаватъ основитѣ на животнитѣ клѣтки, а отъ друга агентитѣ на живота постоянно поправятъ и подкрѣпяватъ тѣзи основи. Отъ една страни смъртьта постоянно поразява и разрушава живитѣ клѣтки въ тѣлото, а отъ друга живота постоянно произвожда, ражда нови да завзематъ местата вече испразнени. Отъ това слѣдва, че смъртьта е противоположенъ процесъ на живота нѣщо частно,а не общо. Този процесъ произлиза отъ условията на природата, че животъ, живота поглаща. Вдѣйствителность нищо не се губи нищо не чезне. Изчезва само вида и формата Види се природата гони нѣкаква тайна цѣль, която още не е пълно опрѣдѣлена въ ума ни. Ний можемъ да кажемъ, че человѣчеството не умира, но само, че oбщийтъ животъ минува отъ родъ въ родъ, като прѣтърпява постоянно промѣнения у вѫтрѣшното си естество, което расте въ духовно нравственна сила. Значи живота се причистя отъ лошитѣ влияния вмъкнати въ него по единъ или другъ начинъ, отъ дѣйци или души, които криво разбрали цѣльта на този животъ, който имъ е билъ даденъ, Тази мисъль се подкрѣпе отъ научно психологическитѣ показания на положителната наука. Този двоякъ процесъ извършва едно благодѣяние за человѣчеството, понеже другояче не би сѫществувалъ органическийтъ животъ. И да прѣдположимъ, че би сѫществувалъ въ подобна форма, като на стоящата, то никога не би направилъ нито крачка къмъ какво годѣ усъвършенствувание. Това мнѣние се подържа отъ естественнитѣ науки. Нѣкои отъ нишитѣ животни се размножаватъ съ такава чудна скорость, щото едвамъ ли можемъ да си прѣдставимъ, какво ли би станало на земята слѣдъ единъ вѣкъ, ако смъртьта се прѣмахнѣше. Навѣрно, свѣтътъ би се вмирисалъ само отъ изверженията на тази зганъ. И намѣсто да умираме полека, щѣхме да умремъ изведнѫждъ. Трѣбва да знаемъ, че висшата природа отдавна си направила смѣткитѣ, като прѣдвидѣла всичкитѣ случаи. И ако въ настояще врѣме тя постѫпва грубо и не человѣколюбиво спорѣдъ нашето гледание и сѫдение; то за тези си постѫпки, има дълбоки причини, които ѭ заставляватъ да дѣйствува по този начинъ, понеже е най добрийтъ отъ всички други, които ний можемъ да си представимъ. Цѣльта на духътъ въ природата, не е да увеличава и умножава органическийтъ животъ въ количество; но да го развива и усъвършенствува въ качество и степень. Стрѣмлението му е, да въздига достойнството на неговото вѫтрѣшно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която спорѣдъ, закона на Биосъ (живота) може да се прѣнася въ която и да е часть на вселенната и да взема онова мѣсто и положение, което подхожда на естеството ѝ. Вѣчнийтъ животъ, самъ по необходимостьта на своето естество, изисква и вѣчни условия, които не сѫществуватъ никѫдѣ другѫдѣ освѣнъ въ безпрѣдѣлностьта на вѣчната вселенна. Тази е причината; защо живота въ никой материаленъ свѣтъ неможе да бѫде вѣченъ; защото самиятъ свѣтъ, не сѫдържа тия условия, понеже е изложенъ на изменения, а тия изменения, отъ самото естество на тия закони на природата произвождатъ разрушителни дѣйствия. Това страно явление, „смъртьта“ е, слѣдствие отъ физическитѣ промѣнения на елементитѣ въ материята. „Кислорода е първата отрова, която поглащаме,“ казватъ ученитѣ физикохимисти. „Отрова,“ въ тази смисъль, че произвожда горение и окислявание въ нашийтъ организмъ, съвпрегнато съ химически дѣйствия и промѣнения. А отъ опитъ знаемъ, че всѣко тѣло, което гори, губи часть отъ своято енергия, т. е. въ простъ езикъ казано изгаря.“ И тъй право е казалъ единъ ученъ: ,,человѣкъ е горяща свѣщь.“ Всичката разлика се състой въ това, че нѣкой изгарятъ поскоро, а нѣкой по полека. Въпросътъ е, свѣтили нашата свѣщь въ този тъменъ свѣтъ. Обаче ще дойде едно врѣме, казва философътъ Спенсеръ, когато вѫтрѣшнитѣ условия на органическийтъ животъ да дойдѫтъ въ прѣмо съгласие съ външнитѣ условия на природата, тогава живота ще стани постояненъ. Нека го кажемъ вѣченъ. Онѣзи, които сѫ здобиятъ съ този животъ ще бѫдѫтъ блаженни. Но да се повърнимъ на прѣдмета си. Цѣльта, която живота гони въ системата на природата е двояка: Първо, образователна и второ въспитателна. Образователния процесъ, се занимава съ приготовлението на человѣка, а въспитателния съ приспособлението на силитѣ му, въ прави направления. Въспитателната сила на природата е направила человѣка способенъ да се ползува отъ богатствата ѝ, приготвени за неговото тѣло, за неговътъ умъ. Съ други думи: всѣкой животъ или живо сѫщество съ своето появление, изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрѣпе своята дѣятелноеть, своитѣ функции, своитѣ сили и способности. А тия качества на живота, никога не бихѫ се появили, ако нѣмаше съответствующи прѣдмети да ги подбуждатъ. Отъ това става явно, че человѣкъ е билъ призованъ на това земно кълбо да работи прилѣжно, да работи усърдно, спорѣдъ наставленията, които му сѫ били дадени, начертани прѣдписани и показани отъ нравственитѣ закони. Необходимостьта на собственния му животъ е, изисквала постоянна дѣятелность за самосъхранение, самата му сѫдба отъ начало го прѣдназначила, като сѫщество на постояненъ трудъ, мѫчнотии и скърби. Природата тази негова въспитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на бездѣлие да се повръща въ мислитѣ на своето дѣтинство. Въ онова положение, въ което той за много хиляди години се е скиталъ въ своето не завидно състояние, като животно, безъ да разбира, безъ да разсѫждава и мисли, защо и за какво се е той родилъ. Природата тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лѣниво и бездѣлно сѫщество, да се по потрива на самъ на татъкъ и да си подига рамената сегисъ тогисъ, да се по прозява и казва: дай да ямъ сега. Тя е прѣдвидѣла тази опасность за неговото развитие. И да го избави отъ пропадание въ нейзвѣстность; тя е била принудена да го постави въ такива условия и обстоятелства, гдѣто да е заобиколенъ съ хиляди мѫчнотии и опасности за свойтъ животъ. Борбата за сѫществувание се явила прѣдъ него като единственно срѣдство да го запази отъ надлѣжащето зло. Той трѣбвало, да се бори не само противъ хиш нитѣ звѣрове, които съ го застрашавали всѣкой день, но и противъ грубитѣ сили на природата, които всички, като че му сѫ станали заклѣти врагове. Той е билъ принуденъ да търси исходенъ пѫть отъ това трудно положение, но за този исходъ сѫ се изисквали хиляди и хиляди години отъ постояненъ трудъ, до като си проправи пѫтя. Необходимо е било за него, да направи изборъ помежду голийть животъ и знанието за истината. Въ борбата за самосъхранение, той е видѣлъ еднич кото условие за сѫществувание, въ което самата природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т. е, да истрѣбе своитѣ противници и врагове, и съ силата на орѫжието си да прокарва пѫтя си по лицето на зе мята. То е било необходимо отъ негова страна да прѣ махва всичкитѣ прѣчки за безопасностьта на своя жи вотъ освѣнъ това да подготви почвата на земята за своето развитие, която е била една отъ първоначалнитѣ условия да подържа неговътъ родъ. Само по тъкъвъ начинъ, той е можалъ да се множи и размножава по лицето на земята и да е направи поле за своета дѣятелность. До тукъ человѣкъ несъзнателно е вършилъ своята длъжность. Той не е можелъ да прѣдвиди, какво бѫдѫ щитѣ вѣкове ще донесътъ и какво бѫдѫщитѣ родове ще създадѫтъ. Въ него още не било се пробудило чув ството на духовния животъ, той е билъ невѣжъ. Не билъ още въ сила да разбира онѣзи духовни велики закони, които сѫ съдържали мощната сила да го нап равѭтъ свободень: да му дадѫтъ великата способность да мисли и изказва своитѣ мисли. До това врѣме человѣкъ се управлявалъ само отъ страхътъ на природний свѣтъ. Той е билъ влеченъ на напрѣдъ отъ закона на само съхранението. То се разбира, че ако человѣкъ бѣ оста венъ подъ това управление, той не би се подигналъ надъ общото равнище. Но върховний духъ на живота прѣдвидѣлъ и съз налъ тази истина. Той видѣлъ опасностьта за человѣка, че ако той се остави само на влеченията и побуждени ята на този естественъ законъ на себесохранението; то не въ твърдѣ дълго врѣме въ бѫдѫщето той ще развие у себе си най лошитѣ качества и способности и би станалъ ужасъ за всички. И вмѣсто да произведе и въспита отъ него едно благородно сѫщество да отговаря на свойто име, то тя би произвела и въспитала отъ него единъ человѣчески извергъ, който щѣше да бѫде способенъ да потопи лицето на цѣлата земя въ кръвьта на своитѣ братия и ближни. И разбира се отъ само себе си, че нищо не би имало силата да убуздае неговата необузданость и нечестие, освѣнъ самата смърть, която щѣше да тури край на неговата зловѣща дѣятелность. Този щѣше да бѫде изходния естественъ пѫть отъ кризата на живота. Въ това нѣма нищо необикновенно. Подобна участь е пос тигнала много други родове животни, които сѫ изчез нали отъ лицето на земята по различни причини. Какви влияния сѫ избавили человѣчеекийтъ родъ отъ подобна участь? Това ще научимъ но нататъкъ. Но ний виждаме, че е имало и други срѣдства въ рѫцѣтѣ на природата, за да се избѣгне такова едно съ битие, което е било най малко желателно отъ всички други. Става ясно въ нашитѣ умове, че каквато и да е друга криза или случка въ живота, е по прѣдпочи тителна и добра отъ колкото уничтожението на чело вѣческия родъ, който прѣдставлява плода на онази жизненна сила, която е работила така усърдно прѣзъ толкова стотини хиляди години на земното кълбо съ нѣкакъвъ планъ. Не напраздно е тя иждивявала своята енергия върху това сѫщество, което облекла въ плъть и кръвь, както и другитѣ животни, но се показвала нѣ какъ си по благорасположена спрѣмо него, като му дала нѣщо по вече отъ колкото на другитѣ негови единопле менници по кръвь. Защо е сторила това? незнаемъ. Защо е отворила свободенъ пѫть на человѣка, и му дала хводъ въ дома си да се ползува съ извънредни при вилегии, които на другитѣ животни били отказани? Това остава тайна за наший умъ. Ний ще загатнемъ само това, че причината на тази разлика стои въ естеството на самий животъ. Человѣкъ, ако и да се е явилъ по късно отъ всички други земни сѫщества, обаче по естеството на своята природа, е по старъ отъ всички тѣхъ. Това твърдение може да се докаже отъ сложностьта на него вото естество и отъ развитието на духовнитѣ му сили. Правилото е това, че колкото единъ организмъ е по сложенъ, толкова повече врѣме се е изисквало за не говото създавание и произвождание. Видътъ и родътъ на че ловѣка се е явилъ подиръ всички, но естеството му е сѫществувало прѣди всички. Редътъ, който ний виждаме въ природний свѣтъ е перспективно обърнатъ въ на діийтъ умъ. Всичкитѣ стѫпки па органический животъ сѫ само стѫпала, които ни показватъ, отъ гдѣ человѣкъ е ми налъ и по какъвъ естественъ пѫть той е възлязалъ въ настоящето положение гдѣто го намираме. Душата му възлиза отъ бездната чрѣзъ клѣтката, а духът му слиза отъ горѣ отъ небето посрѣдствомъ силата на живота. Въ този периодъ на человѣческото качвание по стѫпалата на естественното си развитие, нѣкѫдѣ кѫдѣ края на природната стълба на първата еволюция, се ражда Нова опоха за человѣческата душа. Необходимостьта на неговото напрѣднало естество е изисквало той да се подведе подъ управлението на великий законъ на „Дъл гътъ:“ И да се подложи подъ влиянието на най вели ката сила въ природата, — Силата любовь. Само тази единственна сила въ дълбочинитѣ на душата му е била възможна да го избави оть раскапвание и прѣждеврѣ менна смърть. Любовьта е съдържала: условията, качест вата и срѣдствата, съ които да обуздае влеченията на грубата му натура, и да го подготви да се облече въ благородното си естество нему подобающе, като чело вѣкъ, като сѫщество разумно. Любовьта е била могѫща съ своитѣ добродѣтели, отъ да го убѣди и изведе вънъ отъ пѫтя на варварство то, и да му покаже правий пѫть на просвѣщението. За да се постигнътъ тия резултати въ неговътъ животъ, не е била лѣсна работата! Цѣла върволица отъ промѣнения сѫ били необхо дими да зематъ мѣсто въ неговътъ душевенъ организмъ въ неговътъ духовенъ животъ. Неговата вѫтрешна чув ствителность и душевни усѣщения, неговитѣ вѫтрѣшни мисли и умственни центрове прѣтърпели еднокоренно прѣобразование, което дало потикъ на неговата духовна еволюция, която създала въ него понятията за нарав ственний свѣтъ. Само слѣдъ това радикално промѣнение въ естеството на человѣка, той е билъ вече въ състояние да распознава: дѣсната си рѫка отъ лѣвата, правото отъ кривото, злото отъ доброто и истиното отъ лъжливото. Отъ този духовно нравственъ потикъ, той е билъ принуденъ да слѣдва пѫтя на разума. Въ този пѫть той е трѣбвалъ да се подвизава винъги, макаръ и да е правилъ чести отклонения, обаче любовьта вдъхнала въ душата му: новъ животъ, истински понятия, добри же лания и стрѣмления, къмъ доброто, къмъ истинното и хубавото, Самия цѣнтъръ на всичкото му сѫществувание. Отъ естествата на тия два закона именно: закона на самосъхранението и закона на дългътъ, вѫтрѣ въ че ловѣкътъ се е породила борба, която е произлѣзла отъ пробужданието на неговата духовна природа, която прѣ дизвикала человѣческий духъ да се яви на сцената да вземе управлението на своитѣ дѣйствия и отчета на свои тѣ дѣла и работи. Безъ тази вѫтрѣшна борба, и безъ това вѫтрѣшно въспитание, въ испълнението на върхов нитѣ закони; и безъ посрѣдството на любовьта, чело вѣкъ за винѫги би останалъ тамъ, гдѣто си е билъ отъ начало, и не би се различавалъ твърдѣ много отъ другитѣ животни. Въ такъвъ случай, не щѣше да има нужда да му се търси тъй наречената: „изгубена хѫлка,“ която го е свързала съ долнитѣ животни. Тази „хѫлка“ щѣше да си е на мѣстото, но днесъ, тя е изгубена. И да ли ще се намѣривъ скоро врѣме или не! трва малко трѣбва да ни безпокои, понеже въ изгубванието на едно нѣщо, ний сме спечелили друго много по драгоцѣнно. Когато человѣкътъ се е исправилъ на двата си крака върху, ли цето на земята, „той се научилъ да мисли,“ казва единъ ученъ мѫжъ. Тия два закона, на самосъхранението и дългътъ, можемъ да ги прѣдположимъ да съ двѣтѣ противоположни страни на нашето естество; или пакъ, двата цѣнтра на нашата дѣятелность въ живота. Тѣ съ двѣ истории, които ни расправятъ за началото на нашия животъ; за миналото и бѫдѫщето на нашето сѫществувание. Ний можемъ да уподобимъ тия два закона, на двѣ политически партий въ една държава, които сѫ боретъ за първенство и власть. Разбира се, отъ самата природа на тѣхнитѣ стре мления, че еднитѣ и дргитѣ полагатъ всичкитѣ си старания .и усилия, чрезъ органитѣ на адвокатитѣ си да убѣдятъ обществото и свѣтътъ на околоимъ, че тѣхнитѣ стрем ления, желания и цѣли сѫ най добритѣ подъ цѣлото небе, И че съ тѣхното идвание на власть, всичко ще тръгне по най добрия пѫтъ. Или, както простата пого ворка казва: „като медъ и масло.“ Обаче истината въ ползата на едната или другата пратия; остава да се потвърди отъ опитностьта. Това е общо правло. И Христосъ, казва на едно мѣсто въ Еванллието:“ отъ плодовете имъ ще ги познаете.“ Можели трънка да роди смокви или пъкъ смоквата трънки? Разбира се отъ самото естество, че не може. Отъ тази очевидна истина слѣдватъ двѣ нѣща: първо, прѣдметитѣ и вѣщитѣ сѫ цѣнятъ спорѣдъ свойта стойность, а пъкъ тази стойность на пълно зависи отъ самото естество на прѣдмета или вещьта. Втородѣйству ющиттѣ сили сѫ цѣнятъ спорѣдъ качествата на произ водящата енергия, която или ни ползва, или ни врѣди, лично или общо. Ползата се указва отъ въздиганието и съживлението на организмътъ, въ които душата дѣйствува, а врѣдата сѫ забелезва отъ растройството на този сѫщь организмъ. Отъ този общъ законъ, ний сме придобили едно иситинско мѣрило въ умътъ си, което ясно ни показва, какви нѣща сѫ подходящи и съобразни съ нашата истинска природа и какви не сѫ подходящи и не съоб разни. Съ по ясни думи, всѣка дѣятелность опрѣделя качествата на своето естество отъ послѣдствията и ре зултатитѣ си. Ако нашийтъ умъ да не бѣ подложенъ подъ влия нието и влечението на страститѣ; то безъ съмнение, всѣкой единъ отъ насъ би избралъ онова, което е исти но и добро, за себе си и другитѣ. Но за жалость, въ ежед невния животъ, това не е така. Опитътъ показва, че страститѣ владѣѭтъ, а пъкъ разума слугува. Отъ тази разница страда днесъ нашето общество. Понеже не из бираме онова, което разумътъ ни диктува, а на проти онова, къмъ което страститѣ ни влѣкътъ. Обаче, всѣкой знае, че страститѣ сѫ слѣпи и неразумни. Тогава, не е възможно на една слѣпа сила да ни ра ководи въ пѫтътъ на добрия и просвѣтенъ животъ. Кой е онози народъ, които е билъ така раководенъ, че е успѣлъ? Имали поне единъ примѣръ въ Историята? — Нито единъ. Всѣкой народъ или общество, което се е оставело да бѫде раководено отъ тѣхъ, безвъзвратно е пропадало, подъ ударитѣ на сѫдбата. Но можемъ ли ний да мислимъ че нашата участь ще бѫде подобра, ако необращаме внимание на справедливостьта и чело вѣколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: слѣпъ слѣпаго, ако води; то и двамата ще паднатъ въ ямата. Общата истина исказана въ тази народна пого ворка, дава ни да разберемъ, че поне единътъ отъ тия двама нещастници трѣбвало би да има здрави очи за да се избегне онъзи грозяща опаеность. Отъ тукъ става необходимость за живота ни да се отворетъ замижелитѣ очи на разума, за да можемъ да прѣдвидимъ опасноститѣ, които се общи за всѣкой народъ за всѣкое общество и за всѣкой человѣкъ. Но всичко това нема да се поправи докътъ не сѫ даде мѣсто и свобода на разума да управлява и раководи кризитѣ на живота. Само тогава ще имаме сила да поправимъ изопочения редъ, отъ който сме страдали и още страдаме. Въ това имено, сѫ притичва истинскиятъ духъ на Науката и Въспитанието, да ни помогни да урѣдимъ живота си както подобава. Но нека разгледаме въ кратце, отъ гдѣ е произлезла не състоятелностьта на нашиятъ общественъ животъ! По какви причини, человѣкъ е пренебрегналъ своята свята длъжность; и защо е почналъ да върши дѣла, които никакъ не отговареть на званието му нито пъкъ го прѣпорѫчатъ за разумно сѫщество, притежающе духовнонраввствени сили и качества! Тукъ сме задлъжени отъ фактитѣ. да признаемъ една естествена причина, която е дала потикъ въ че ловѣка къмъ това страно явление, наречено: растройство, несъобразность, не послѣдователность, въ стѫпкитѣ на цивилизования животъ. Тази причина е слѣдующата: Подъ внушенията на първия законъ на „Самосъхране нието,“ който е ималъ прѣдъ видъ еденичниятъ животъ и щастие на индивидиума; человѣкъ криво истѫлкувалъ постановленията на общиятъ духъ на природата. Той се хваналъ до онова частно впечатление и усѣщание, което му дало потикъ да усвои тази странна мисъль, че неговътъ животъ и щастие сѫ най важнитѣ и сѫщест венни нѣща въ цѣлата природа? И че, всички други твари и сѫщества, каквито тѣ и да сѫ; трѣбва да служътъ за този животъ, за това щастие, което е било миражъ голо провидение гонено въ пустинята. Человѣкъ разбралъ това щастие въ буквална смисъль; въ вещественния му видъ и образъ: да яде, да пие и да се вѣсели. По ясно казано, да му е охално около вратътъ, да има слободия да върши всичко що му хрумни въ мозъка. Можели да има нѣщо по добро отъ това? Ще каже нѣкой. Раз бира се, че неможе да има за подобно сѫщество. Но общата человѣческа опитность показва, че подобна сло бодия, коствува твърдѣ много живота на нашитѣ събратия ближни. Ако би исвирясалъ ума на человѣчеството единъ день, да приеми този принципъ за начало, то цѣлийтъ свѣтъ ще се прѣобърне на такава първобитна анархия, която ще помете отъ лицето на земята всички цивили зувани общества, като прахъ и пепелъ въ небесното пространство, отъ гдѣто не бихѫ се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимость на своята при рода и стрѣмление, е родило себелюбието (егоизмътъ), Майката на всички днешни пороци. Себелюбието отъ своя страна спорѣдъ вѫтрѣшнитѣ пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива нѣща, които общата история на человѣчеството ги е описала въ черни краски. Тия паметници стоѭтъ на първо мѣсто, като истински свидѣтели, за онова което се е вършило въ миналото; Тѣ още стоѭтъ като такива и за онова, което се върши и въ наше врѣме. Нека спомѣнемъ тогава нѣкои отъ по главнитѣ: Себелюбието е покварило душата, Поробило е разума, потѫпкало е правдата, Потушило е съвѣстьта, Създало е робството въ всичкитѣ му видове, Произвело войнитѣ, Из гнало истината и заточило добродѣтельта. Всички тия знаменити дѣла, нечестиви пороци, на „Егоизма“ и днесъ сѫществуватъ и владѣѭтъ, само раз бира се въ по цивилизованъ образъ. Навѣрно думитѣ на онзи Хумористъ, който е казалъ, „че дяволътъ е способенъ да се цивилизува, кога влѣзе въ человѣка„ да съдържа каква годѣ истина. Трѣбва да допуснемъ тогава, че закона на Еволюцията господарува и върху мрачния духъ на този падналъ ангелъ; Само съ тази разлика, че въ неговото естество произвожда „Дяволюция.“ Несъмненно, този тарторъ е тласканъ, и обезпокояванъ отъ силитѣ на върховнийтъ духъ на при родата, който безразлика на звание, нуди всички твари да се подвизаватъ и работѭтъ въ общото поле на ней ната дѣятелность, по какъвто занаятъ или професия тѣмъ се нрави повече, Трудътъ и честностьта, които бѣхѫ прѣпорѫчени на нашитѣ прародители, като прѣдпазителни мѣрки противъ злато, днесъ сѫ прѣмахнати на всѣкадѣ. Честния трудъ днеска се счита унизителенъ. Да се работи — но какъ? Ето въпроса. Стария дяволъ, за когото ни расправя Пое тътъ Милтонъ, въ „Изгубений Рай,“ че билъ изгнанъ отъ Небето за свои стари грѣхове и безакония, гдѣто се стараялъ да наруши мира и блаженството на небеснитѣ жители, за което прѣстъпление билъ хвърленъ съ главата надолу съ всичкитѣ му последователи въ безната, въ която падалъ деветъ деня. Отъ това падание насамъ той се е повразумилъ. Станалъ е дълбокоученъ дипло матъ. Не ходи той вече тъй босъ прѣзъ просото. Научилъ се е да се съобразява съ врѣмената нравитѣ и слабоститѣ на хората. Пази се той като отъ огъня, да не би и отъ тази земя да го изхвърлѭтъ съ главата на надолу нѣкадѣ въ страшната безна. Онова, което е спечелилъ въ человѣческото сърдце добрѣ го държи. Всичко обещава нищо не дава. По видимому доброто желае, но въ сѫщность злото прокарва на всѣкадѣ. Желае той отъ сърдце и душа да опази плодоветѣ отъ първата цивилизация на естественния себе любивъ человѣкъ. Този първобитенъ прѣдставителъ на человѣческото достойнство е билъ порядъченъ человѣкъ, който не е мислилъ за нищо друго, освѣнъ за търбуха си. За него, ни го душа, нито правда, нито истина, нито любовь сѫ сѫществували. За него било безразлично, да ли человѣчеството успѣвало или пъкъ морално отпадало. Дали неговътъ ближенъ страдалъ и отъ неволя умиралъ, това за него било все едно, до като неговътъ животъ и щастие оставали непокѫтнати. Но види се даже и самата природа вѣчно не търпи такава аномалия и хладно кръвие; нито пакъ постоянствува въ своитѣ грѣшки както человѣцитѣ често правѭтъ. Ако единъ законъ не може да постигне изискуемитѣ резултати; тя привожда въ дѣйствие втория на сцената, да вземи своето мѣсто. Несъмненно такова едно промѣнение въ установений редъ на живота костува хиляди жертви, защото ни докарва въ стълкновение единъ съ другиго. Подига се борба за нови начала, за новъ животъ, въ който мислимъ че ще намѣримъ ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленътъ за бистритѣ потоци. Но минуватъ се години и вѣкове, а това щастие и блаженство все непристига. Види се отъ законитѣ на природата, че цѣльта въ нея различава въ голѣмъ размѣръ отъ нашата. Ний се тре пимъ за храна и се биемъ за слава, а пакъ тя се труди да създаде и въспита благородни сѫщества отъ насъ и да произведе хармония и единство помежду разни тѣ сили и елементи въ обширното царство на своитѣ владения. Защо е всичко това Кой знае! трѣбва да има нѣщо или нищо. Неможе да бѫде друго яче. Съ първата еволюция на самосъхранението въ ду шата се пробужда и втората на дългътъ. Съ първата цивилизация на себелюбието, у неговътъ духъ прониква и втората цивилизация на любовьта. Така дѣйствува общийтъ духъ нѣкакъ несъобразно спорѣдъ насъ и на шитѣ взгледове, замѣстя първата еволюция на естествен ния человѣкъ, съ втората на духовния. Онова, което му се диктувало спорѣдъ първийтъ законъ да заграбе за себе си и свойтъ животъ; съ наставанието на вторийтъ законъ, той е билъ принуждаванъ да дава своето си за подържката на свойтъ страждующъ братъ и ближенъ. И не само това, но и да се грижи за тѣхното добро. Въ това му се е откривала една велика истина, че въ правението добро на другитѣ ще се осѫществи неговото щастие и блаженство. Подъ тия условия ще може да се уякчи неговото сѣме въ всѣко добро и благородно дѣло. Подъ тия условия на любовьта, той ще стане и ще се на рече наслѣдникъ на земята, която ще му даде всичкитѣ благословения, испроводени отъ висшия. Подъ влиянието и наляганието на този законъ на любовьта; человѣкътъ е попристаналъ да мисли само за себе си и своето щастие. Разумътъ му се е по окоптилъ отъ дългото робство, и той е почналъ горѣ долу сериозно да мисли за подобрението живота на другитѣ. Това подобрение е основата на всички общественни прѣобразо вания. Има ли нѣкой, който се съмнява въ казаното? Молѭ тогава този мой приятель да посети народното събрание и послуша на разискванията, пренията и де батитѣ върху прокарванието на различни проекти и за кони, въ които се полага основата на народното подоб рение. Да ли тѣ постигатъ своята цѣль?. То е другъ въпросъ. Колко сила, колко енергия се иждивяватъ въ това мѣсто! Тукъ планове се кроѭтъ, въпроси се рѣ шаватъ и разискватъ отъ общъ характеръ. Колко умове сѫ заети да мислѭтъ! И то все за доброто на беднийтъ народъ. И попитай сърдцето, колко сила, колко енергия то испраща посрѣдствомъ кръвьта въ мозъчнитѣ клѣтки; Въ тази обширна и многолюдна столица на человѣческий животъ, която има 3.000 пѫти по вече жители отколко то цѣлото земно кълбо. Тукъ въ този лабиринтъ всич китѣ реформи се създаватъ. Но нека не забравяме, че народното събрание не е мѣстото отъ гдѣто доброто може да се роди? Не! то е само мѣстото отъ гдѣто доб рото може да се прокара въ обществото; и то пакъ за виси много, какви хора имаме за прѣдставители и отъ какви сили и начала се тѣ въодушевляватъ. Единетвенното мѣсто за ражданието на доброто е домътъ. Той е първото святилище на человѣчеството, въ което майката и бащата сѫ първитѣ първосвященници при олтара на человѣческата душа. Отъ каманитѣ на този храмъ — домътъ, природата е почнала да полага основитѣ за всецѣлото въздигание на всички разумни сѫщества. Отъ този общъ домъ, человѣкътъ е билъ опрѣдѣленъ да приеме всичкитѣ свои дарби, сили, способности и благородни качества, спорѣдъ изискванията на върховния законъ на духа. Този е билъ най правийтъ и естественъ пѫть да се постигне онази велика цѣль, която е прѣдъ нази. Отъ дома человѣчеството е трѣб вало да очаква за хиляди години, като единъ человѣкъ, въ надѣждата за идванието и ражданието на всички добродѣгели. Тѣ сѫ били въплотявани въ извѣстни души, които сѫ били олицетворение на общата добродѣтель на человѣчеството. Тѣ сѫ били вдъхновенни съ истински велики мисли да откриватъ волята на онзи всемиренъ духъ, който оживотворява и владѣе всички, а тази воля всѣкой осѣща и знае. Тя е всемирна сила, всемирно стрѣмление за жизненна дѣятелность вѫтрѣ въ нази и вънъ отъ нази. Всѣкой человѣкъ, който, желае да сѫ ществува, да живѣе и участвува въ благата на този ис тински животъ, трѣбва да работи съзнателно за своитѣ длъжности, като членъ отъ общия организмъ на този самосъзнателенъ духовенъ животъ. Христосъ много ясно показва къмъ тази необорима истина. Дървото се очаква да принесе свойтъ плодъ. И всѣкой человѣкъ трѣбва да се роди изново отъ духа на истинския животъ прѣди да е въ състояние и сила да влѣзи въ ония истински условия на този животъ, който е вѣченъ по естество. Вѣченъ въ тази смисъль, че си лата му прѣбѫдва всѣкога. Че това е. цѣла истина, нѣма никакво съмнѣние. Всичката видима промѣна и видоиз мѣнение, което ний виждаме да взема мѣсто въ материал ния свѣтъ е следствие и резултатъ отъ колебанието на силитѣ му и не постоянството на елементитѣ му. Този характеръ на настоящия физически свѣтъ произлиза отъ устройството на естеството му, което нѣма постоянна пропорция; но се измѣнява постоянно спорѣдъ нѣкакви вѫтрѣшни закони, които не ни сѫ извѣстни. Доказано е, че настоящия физически свѣтъ постоянно губи отъ енергията си чрѣзъ лѫчеиспущание въ пространството. Какво става съ тази енергия? Незнаемъ. Но сме увѣрени, че не се губи нито чезне напразно; но върши една ве лика работа, за която много малко знаемъ фактически, но врѣмето не ще бѫде далечь, когато повече свѣтлина ще блѣсне въ ума ни върху тази тайна. Подъ силата на този фактъ ний сме принудени да признаемъ тази необходимость Именно: че силитѣ въ природата и силитѣ вѫтрѣ въ живота трѣбва да се оползотворѭтъ. Безъ това прѣобращение и прѣвръщение, нашето сѫществувание е невъзможно. Нуждно е като разумни твари да мислимъ. Животътъ е най голѣмата важность, казва единъ философъ. И всѣкой който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва че му ливсува нѣщо въ умътъ. Да! липсува. Ний трѣбва да почнемъ преобразованието вѫтрѣ у нази. Тукъ сѫ именно първоначалнитѣ елементи, отъ които може да се създа де единъ свѣстенъ животъ пъленъ съ хубости и добрини. Тукъ именно лѣжѫтъ първоначалнитѣ закони, по които се е създала цѣлата вселенна. Нека да се не чудимъ на това. Сѣмето на букътъ е малко по величина, но съ врѣме става великолепно дърво. Всичката опасность стои само въ двѣ нѣща: първо, да се не изгуби вѫтрѣшната му сила, която прѣобраща елементитѣ на физическия свътъ за въ полза живота, и второ, да, се не про пустнѫтъ условията, които му даватъ възможностьта да постигне тази цѣль. Тукъ е тайната на успѣха на всѣкой разуменъ животъ. Природата не е почнала своитѣ велики творения и произведения по единъ фантастически начинъ, какъвто си мислимъ и въображаваме по нѣкой пѫть. Въ нея има послѣдователность и редъ. Тя е почнала своята велика работа отъ най дребнитѣ и най малкитѣ нѣща незабѣ лѣжителни по своята голѣмина. Въ този случай, тя е странна въ своитѣ дѣйствия и постѫпки. За създавание то на материалний свѣтъ, тя е трѣбвало да почне пър вомъ отъ атомитѣ, най малкйтѣ частици на веществото кои то за сега знаемъ, това е твърдението на науката. А въоб ражава ли ли сте си нѣкога, като каква трѣбва да е величината на единъ атомъ? учени математици съ тънки изчисления сѫ намѣрили да е приблизително една двай сета и петь милиона часть отъ диаметъра на два сан тиметра и полвина или една милиона часть отъ диаме търа на единъ милиметъръ: отъ тази дълбочина, отъ тази ничтожна величина за нашето понятие: природата е трѣбвала да приготвя настоящата видима вселенна прѣдъ очитѣ ни. За колко хиляди и милиони и милиони вѣкове на миналото, тя е трѣбвало да събира и згрупирва тия малки частици? Кой знае! тя е трѣбвало съ неу писуема търпеливость и внимание да събира и згрупирува омй, да образува молекули, маси, слънца, планети и най послѣ цѣли системи. Тукъ е било необходимо трудъ и постоянна дѣятелность за да се произведе и създаде нѣщо порядъчно, нѣщо велико и хармонично въ естест вото на своето устройство. Ний днеска желаемъ да създадемъ едно общество, което да е самийтъ идеялъ и въплощение на всичко що е добро и благородно. Това го желаѭтъ и нашитѣ при ятели Социалисти Демократи. Това тѣ и мечтаѭтъ както и ний. Но нека не забравяме истината, че съ шумъ, врѣва укорявание единъ другиго, този идеялъ нѣма се постиг не, нито пъкъ съ разрушавание на всичко що носи име то старо и прѣживяло. Нито пъкъ съ настоящитѣ начини да си вадимъ очитѣ и си трошимъ шапкитѣ по изборитѣ за политически права. Нито пъкъ чрѣзъ днешната ци вилизована политика, въ която лъжата е главнийтъ еле ментъ. Лъжата по естество е два вида: черна и бѣла, казва нѣкой си учитель по нравствената философия. Черната лъжа длъжи своето сѫществувание на долнитѣ классове на обществото, когато бѣлата лъжа длъжи свое то сѫществувание на горнитѣ по образованни а особно на висшата дипломация. Макаръ и днесъ политиката да прѣдпочита бѣлата лъжа прѣдъ черната, обаче тя си е все лъжа нѣма свойствата на истината. Отъ всѣкой свѣстенъ человѣкъ днеска се изисква, не само шумъ и врѣва, но и дѣла съобразни съ благо роднийтъ животъ. Не трѣбва да плачемъ за нещастията на хората съ крокодилски сълзи, свѣтътъ е билъ опла кванъ по този начинъ отъ създанието мира, но каква полза сме придобили отъ този крокодилски плачъ. За въ бѫдѫще ний се нуждаемъ отъ съчувствие, което произлиза отъ една душа пълна съ любовь за доброто на другитѣ. Единственната надѣжда за подобрението на обще ственийтъ и честенъ животъ, трѣбва да се тури въ въспи танието на Дома. Къмъ Домътъ трѣбва да се присъе динѭтъ училищата и всички други благородни учреждения, които носѭтъ въспитателенъ характеръ. Всичкитѣ трѣбва да се хванѫтъ рѫка за рѫка, за постиганието на тази единственна цѣль, която е основата на общественното благоденствие. , Силата проевлява своята мощь въ съединението; но това съединение изисква елементи пригот твени, въ които силата да покаже своята благотворителна дѣятелность и влияние. Безъ тия елементи силата нѣма значение самата по себе си. Това прѣобразование ще се постигне само тогава, когато почнемъ на пълно да съзнаваме и усѣщаме источ чника на злото; и когато въ насъ се роди онова дълбоко желание да се освободимъ и избавимъ отъ това робство. Единъ боленъ е принуденъ да повика единъ вещъ докторъ да му помогне, щомъ като осѣти опастностьта за свойтъ животъ. Злото и порокътъ не сѫ вънка, но вѫтрѣ въ нашия организмъ. Тѣ сѫ послѣдствия отъ прѣдидущи причини, които тѣсно сѫ свързани съ нашитѣ мозъчни цѣнтрове, въ които особенъ родъ клѣтки, съвпрѣгнати съ Физико Психически стрѣмления побуждатъ ни да играемъ роля та на дѣйци и причинителни за добро или зло. Кѫдѣ се криѭтъ основнитѣ причини за тази двояка дѣятелность въ душата? За това щемъ говори по послѣ. Това извращение на нашитѣ сили и способности е въсприето отъ дѣди и прѣдѣди. То е дълбока и есте ственна наклонность, която се явява въ нашийтъ душевно нравственнъ животъ щомъ ни се прѣдставѭтъ извѣстни условия и причини, които да ни побудѭтъ и заставѭтъ да вземемъ такова направление, което съвпада съ течение то на природнийтъ водопадъ, силата на когото влече всичко безъ разлика въ едно и сѫщо направление. Ако нашийтъ духовенъ животъ нѣма достатъчна нравственна сила, въ рѫката на волята да отклони и избѣгне влияние то на това вѫтрѣшно влечение, то опасностьта е тъй неизбѣжна, както паданието на единъ камакъ, който е вече изгубилъ равновѣеието си отъ върха на една скала. Тукъ законътъ е единъ и сѫщъ. Всичката разлика е само въ начина на дѣйствията му. Въ първийтъ случай всички тѣла, които губѭтъ равновѣсието си, падатъ и се разрушаватъ; а въ вторийтъ всички разумни сѫ щества, които прѣставатъ да слѣдватъ пѫтя на своя та, длъжность, лишаватъ се отъ нравственна свобода и падать жертва на духовното раскапвание. Въпросътъ, който е естественно се подига въ умътъ е: Какъвъ лѣкъ да се употрѣби противъ това зло? Днешнитѣ злини и нещастия въ общеетвенийтъ и частенъ животъ сѫ ре зултатъ отъ тази извратена природна наклонность наре чена: Първородень грѣхъ, душевно растройство или по добрѣ умственно отпадание. Свѣтътъ до голѣма степень е подъ влиянието на тази сила, на тази пъкленна страсть, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорностьта разби ра се пада върху всички нравственни сѫщества, които сѫ допуснали да се развие у тѣхнийтъ животъ. Всѣкой, който прави грѣхъ казва Христосъ на фа рисеитѣ, „рабъ е на грѣхътъ.“ Но ако искате да бѫдѣте свободни: промѣнѣте живота си. Доклѣ имате видѣлината, вѣрвайте въ неѭ. за да сте синове на видѣлината, понеже, който ходи въ тъмнината незнае кѫдѣ отива. Тази жизненна видѣлина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислимъ за нѣща велики и славни. Тя е силата, която е създала въ нашийтъ животъ всичко добро и благородно. Тя е силата на стрѣмящий се животъ, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умътъ е лишенъ отъ тази фосфорова сила, той е лишенъ тъй сѫщо и отъ възвишени идеяли за живота. Въ него не живѣе вече человѣческий духъ, но скотскийтъ. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человѣка — на человѣка, който мисли и разсѫждава. Когато душата изгуби тази сѫщественна сила на видѣли ната слѣдъ нея послѣдва нравственно отпадание и раскап вание И добрѣ е забѣлѣжилъ, единъ ученъ филисофъ, че безъ фосфора и мъртвитѣ не бихѫ могли да въскрѫснѫтъ. Когато человѣкъ изгуби тази вѫтрѣшна фосфорова сила, той е изгубилъ вече своитѣ най възвишени чувства. Неговата душа става тѫпа и нечувствителна за нея вѣрата и надѣждата изгасватъ постепенно; миналото остава са мо призракъ, а бѫдѫщето провидение и гола измама. Хваща се той тогава, като слѣпецъ за. тоягата на види мото приврѣменно, което той почва да нарича „идеалъ“ — дѣйствителната гола тояга. Нашето общество днеска мѣза на онзи слѣпъ че ловѣкъ, на когото като му отворилъ Христосъ очитѣ попиталъ го„ що виждашь? А той отговорилъ и казалъ“ виждамъ человѣцитѣ като дървата.“ Не е ли такова днесъ нашето състояние? Не виждаме ли ний така, реда и порядъка на нѣщата въ природния и нравственнъ свѣтъ? Ний живѣемъ като че утрѣ ще умремъ, и по този начинъ мислимъ че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умственно и духовно невѣрство, което ни е лишило отъ истинското знание на законитѣ на разумнийтъ животъ По ясно казано. Ний не знаемъ още, какъ да живѣемъ, като человѣци. Само въ единъ добрѣ въспитанъ животъ могѫтъ да се развиѭгь най добритѣ качества и добро дѣтели, които да принесѫтъ своитѣ плодове на врѣме. Само въ единъ животъ пъленъ съ любовь и рѫководенъ отъ висшъ разумъ, може да сѫществува истинско щастие и блаженство въ всѣкой человѣкъ. Науката за разрѣшаванието на този труденъ и бодливъ въпросъ, е прѣписала слѣдующето правило: Всѣка май ка и баща, всѣкой въспитатель и въспитателка, трѣбва да изучватъ человѣческото естество отъ всѣко положение да изучватъ условията, подъ които се пробуждаватъ и развиватъ извѣстни добри или лоши качества! Тукъ е именно основата на доброто възпитание. Ний трѣбва да разбираме въ какво отношение и взаимноеть сѫ располо жени человѣческитѣ способности вѫтрѣ въ мозъка? Кои наклоности сѫ по силни, и кои по слаби? Кои органи вѫтрѣ въ мозъка сѫ повече развити и кои не сѫ развити. Веднѫжъ това като се постигне, да почнемъ съ знание и научно умѣние да въспитаваме своитѣ синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разрѣши. Ако една майка горѣ долу образована имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дѣте, тя навѣрно би го избавила отъ много злини, които въ бѫдѫще бихѫ му косвали живота. Желѣзото трѣбва да се бие докато е горѣщо, сѫщото е и съ человѣческото естество. То може да се прѣобразува и въспитава, до като съдържа тази първоначална топлина на младийтъ и гъвкавъ животъ, който въсприема и усвоява всичко що му се даде. Тукъ лѣжи една тайна за нашийтъ умъ, и една дѣйствителна истина. Мозъкътъ е сѣдалището на всичкитѣ наши сили и способности. Тукъ вѫтрѣ въ този мозъченъ лабиринтъ, всѣка сита и способность има свой сопственнъ органъ, чрѣзъ който проевлява своята вроде на дѣятелность. Отъ прѣодоляваннето въ нази на коя и да е сила или наклонность въ едно или друго направление, взема опрѣдѣлени черти нашия сѫщински характеръ т. е. всички други сили и способности се срѣдоточаватъ къмъ тази вѫтрѣшна цѣль, която сме избрали и която дѣйствително опрѣдѣля положението ни, къмъ кой характеръ на нрав ственний свѣтъ принадлѣжимъ, и къкъвъ человѣкъ слѣдъ малко ще станемъ. Това разбира се зависи твърдѣ много отъ първоначалното побуждение на нашитѣ наклонности и сили, вѫтрѣ въ клѣткитѣ; да вземемъ едно съзнателно или несъзнателно направление. Тѣзи вѫтрѣшни подбу дителни мотиви рѣшаватъ нашата участь веднѫжъ за всѣкога Имовѣрно е, че противъ тази научна теория могѫтъ да се подигнѫтъ купъ възражения отъ извѣстенъ классъ мислители. Но като оставимъ тия възражения приврѣ менно на страна, то и ний ще ги попитаме съ единъ въпросъ: отъ какви причини произлиза изопачаванието на правитѣ начала и истини у нашия животъ? Въпрѣки нашето образование и набожность, ний много на често се повръщаме въ живота си да вършимъ онова, което е ниско подло и недостойно за името „человѣкъ.“ Йовъ е питалъ, кой е родилъ капкитѣ на росата? И ний пи таме, кой е родилъ капкитѣ на злото? Защо единъ е кротъкъ, а другъ свирѣпъ? Защо единъ е съвѣстенъ и благочестивъ, а другъ нечестивъ и безсъвѣстенъ? Защо единъ е разуменъ, а другъ безуменъ? Защо единъ е истинолюбивъ и услужливъ къмъ всѣкиго, а другъ подълъ, лъжецъ и грабитель? Ако тия пороци сѫществувахѫ само помежду беднитѣ и невѣжи, то щѣхме да имаме каква годѣ външна причина, проистекающа отъ условия та на външния животъ. Но за жалость, принудени сме да признаемъ, че това не е така, тия пороци сѫществу ватъ повечето помежду образованитѣ и цивилизовани хора, които не сѫ заставени поне както беднитѣ и прости хорица отъ нужда да крадѫтъ и да лъжатъ. Кой ги заставлява тогава да вършѫтъ тия дѣла? Може би ще каже нѣкой „егоизмътъ.* Но защо едно „его“ да върши злото, а друго „его“ доброто? Всѣкой человѣкъ има „измъ;“ но въ едно той служи за благородни дѣла, а въ другиго за подли. Може би ще се намѣри нѣкой другъ да каже съ общото опрѣдѣление, че грѣхътъ е причината на всичко това. Но грѣхътъ самъ по себе си е послѣдствие отъ прѣдидущи причини! Може би ще се намѣри другъ да каже, че паданието на Адама въ Едемския рай е при чината. Но нима съ паданието на единъ камакъ може да се събори една цѣла кѫща? И нима съ изяданието на една яболка могѫтъ да се повлѣкѫтъ толкова злини въ свѣта? То ще бѫде много интересно, ако нѣкой може да ни докаже това съ научна послѣдователность. Несъм ненно, причинитѣ на злото лѣжѫтъ нѣкадѣ дълбоко скрити въ самата природа. Важно е да диримъ тия причини. Въ свѣта има не само колебание и движение помежду елементитѣ, но сѫществува тъй сѫщо и непримирима борба помѣжду силитѣ, които се раздѣлѭтъ на положи телни и отрицателни. Това е истинно, както за физи ческитѣ, тъй сѫщо и за нравственнитѣ и духовни сили. Въ живота има два цѣнтра на дѣятелность: цѣнтъра на положителнитѣ сили т. е. на доброто, и цѣнтъра на от рицателнитѣ сили т. е. на злото. Сега зависи, къмъ кой цѣнтъръ е по близо нашийтъ животъ и кои сили прѣодо ляватъ по вече съ влиянието си върху душевното ни стрѣмление. Отъ голѣма важность е да знаемъ причи нитѣ на лъжата, нодлостьта, нечестието, грабителството. насилието неправдата, които се практикуватъ подъ раз лични образи и форми. Дѣйствително това е едно отъ най страннитѣ явления въ человѣческия животъ. Хора, които ний мислимъ за добрѣ образовани, поставени на длъжность подъ извѣстни условия и обстоятелства и подложени подъ извѣстни налягания и влияния, ще из вършътъ всичкитѣ почти пороци едно подиръ друго и то безъ да ги бие еъвѣста или по добрѣ безъ да се рас каѭтъ. Гдѣ е тогава причината? Въ человѣкътъ ли, въ условията ли, или въ въспитанието? Въ химията има единъ законъ, който е слѣдующия: за да се произведе едно химическо съединение; изискватъ се три нѣща: първо, два елемента съ взаймно сродство единъ къмъ други, и едно условие. Щомъ сѫществуватъ тия три приготвителни стѫпки, актътъ на реакцията послѣдва и съединението е дѣло извършено. Химицитѣ се ползуватъ отъ този законъ, като въспиратъ или уско ряватъ химическитѣ дѣйствия спорѣдъ нуждата. Въ този случай, условието се вижда да е причината, а двата еле мента дѣйцитѣ т. е. виновницитѣ на химическото дѣло. Слѣдва отъ казаното, че ако условието се отстрани, то и акта на реакцията ще се прѣкрати. Отъ всичко до тукъ става ясно, че за да се избѣгнѫтъ лошитѣ слѣд ствия въ нашия общественъ животъ, необходимо е да се отмахнѫтъ всичкитѣ условия, които причиняватъ и раждатъ злото. Разбира се, ако не обращаме внимание на този фактъ на тази очевидна истина, то проклятията и злинитѣ ни кога нѣма да се отстранѭтъ отъ вратата на дома ни. Нещастията не ще закъснеѭтъ да ни нанаднѫтъ. Безум ний страда отъ умътъ си и немарливий отъ немарението си, казва една источна поговорка. И право е казалъ единъ философъ, че немарливостьта е майка на всички злини. Днешнитѣ срѣдства и методи за подиганието обще ството сѫ лишени отъ сѫщински наученъ характеръ. Всичко е произволно и не съобразно съ онѣзи изисква ния на истинския духъ на жизненнитѣ и нравственни закони отъ които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливитѣ тъмници, несправедливитѣ закони, ос тритѣ саби и щикове и голѣмитѣ топове, нѣма да подобрѭтъ положението ни, нито пъкъ ще създадѫтъ нѣщо добро и благородно въ нашийтъ животъ. Тѣ сѫ нѣща принадлѣжащи на старата цивилизация отъ природ нийтъ грубъ и себелюбивъ человѣкъ на когото всичкото желание е да тъпчи другитѣ. Духътъ на дълга ни диктува да търсимъ по до бъръ и человѣколюбивъ пѫть. Въ този старъ пѫть хиляди и милиони души сѫ погинали и хиляди и милиони человѣци сѫ страдали. Всѣкой пръстъ отъ земя е вече облянъ съ человѣческа кръвь. Нима това е человѣческо? Нима това е христианско? Гдѣ е Христосъ и гдѣ сме ний? Нима за това сме призовани да се истрѣбваме единъ другъ? Не! да не бѫде. Ний сме призовани да се нау чимъ какъ да живѣемъ и работимъ съобразно съ онзи животъ, къмъ който всички се стрѣмимъ съ единъ умъ съ една душа. Нека вземемъ прѣдъ видъ устройството на человѣчес кото тѣло и ний ще научимъ единъ добъръ урокъ. То не е нищо друго повидимому освѣнъ единъ купъ отъ живи клѣтки, които наредени и устроени подъ извѣстни условия, съставляватъ, всичкийтъ сложенъ организмъ на нашето тѣло. За организацията на това тѣло знаемъ твърдѣ малко, понеже немарението ни е държало въ невѣжество до скоро. Намъ не се били познати онѣзи тайнственни закони, които владѣѭтъ, управляватъ и нап равляватъ нашийтъ съзнателенъ и несъзнателенъ жи вотъ. Но человѣческийтъ духъ не сѣди безъ работа. Той дири и търси скрититѣ стѫпки на природата. Дири ги съ цѣль да се научи. А това знание има за задача да разрѣши и да прѣмахне мѫчнотиитѣ. Първото нѣщо, което ний забѣлѣзваме и ни прив лича вниманието е, че въ този организмъ има редъ; има взаимность на обща дѣятелность; има хармония помежду всичкитѣ дѣйци, които знаѭтъ своята работа много по добрѣ отъ колкото ний нашата. Тукъ вѫтрѣ въ този организмъ не се гонѭтъ частни цѣли или пъкъ частни интереси. Не! Тукъ се гони една обща цѣль, едно общо благоденствие, на което самийтъ человѣкъ се радва. Тукъ е тайната на общийтъ успѣхъ. то е съ чувствието въ цѣлиятъ животъ. Въ този организмъ нѣма прислѣдвания, нѣма каприции, нѣма своеволия, нѣма кри воразбирания; Тукъ сѫществува единство. И когато една отъ съсѣднитѣ клѣтки се поболи и страда, то всички други клѣтки влизатъ въ общо съчувствие и бързатъ да прѣмахнѫтъ злото по всѣкой начинъ. И по нѣкой пѫть и самийтъ вироглавъ человѣкъ се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участь на своята съсѣдка робиня, която е така тѣсно свързана съ него вътъ интересъ, щото. той неможе по никой начинъ да извади отъ ума си страданията ѝ. Неможе зеръ! понеже негова милость дълбоко се е убѣдилъ отъ опитно сть, че само отъ доброто състояние и положение на тѣзи клѣтки, ще зависи неговото общо здравие и общъ успѣхъ и щастие. Едни отъ тѣзй клѣтки съставляватъ коститѣ, други мускулитѣ, трети артериитѣ и венитѣ, четвърти стомаха (желудъка) пети бѣлитѣ дробове, шести сърдцето, седми нервитѣ, осми мозъкътъ и тъй нататъкъ. И всички спорѣдъ свойствата и качествата на своитѣ естественни сили и способности, испълнявать своята длъжность опрѣдѣ лепа тѣмъ отъ общийтъ законъ. Клѣткитѣ съставляющи коститѣ, се заняти съ подържанието устройството на костенийтъ скелетъ. Клѣт китѣ образующи мускулитѣ сѫ завзети съ подържанието позата на тѣлото и зглобѣванието на; отдѣлнитѣ части, клѣткитѣ съставляющи стомаха, иматъ работа съ сми ланието на храната, клѣткитѣ въ дробоветѣ съ приема нието на кръвьта, клѣткитѣ въ сърдцето съ прѣкарва нието кръвъта по артериитѣ, клѣткитѣ въ артериитѣ съ прѣнасението кръвьта по цѣлото тѣло, а кръвьта, която е общийтъ капиталъ сѫдържа всичкитѣ хранителни елементи необходими за подържанието живота и щастие то на това много людно общество наречено человѣчески организмъ. Колкото за клѣткитѣ въ нервитѣ, тѣ се съе динителните жици, които съединяватъ всичкитѣ отдѣлни общества въ тѣлото съ мозъкътъ и по този начинъ принасѭтъ двигателната сила по цѣлото тѣло. Тѣ сѫ единственнитѣ посрѣдници, които съобщаватъ за всичко що се върши вѫтрѣ и вънъ отъ мозъкътъ. Относително клѣткитѣ, които образуватъ мозъка, тѣ испълнявагь най сложната и деликатна работа на человѣческата душа. Въ тѣхнитѣ малки стаици е рас положена человѣческата мисълъ и человѣческитѣ желания. Посрѣдствомъ тѣхъ се испроважда и извършва всичката многосложна служба отъ общата дѣятелность на душата която постоянно работи за подържанието порядъка на свойтъ организмъ. Едни отъ тѣзи клѣтки иматъ физическитѣ сили на человѣка въ запасъ, други умственитѣ му и трети ду ховнитѣ му сили. Върху този въпросъ ще се повърнимъ да говоримъ по на пространо на друго мѣсто. Значи вѫтрѣ въ человѣка всичко е распрѣдѣлено съ математическа точность. И щомъ тази математичена точность сѫществува, силитѣ вѫтрѣ въ организма се уравновѣся ватъ една съ друга и образуватъ хармония, която ний наричаме здравие. Но щомъ се изгуби това вѫтрѣшно равновѣсие на математическитѣ закони на духа; настава криза въ живота, която може да бѫде или частна или обща, отъ която человѣкъ или трѣбва да намѣри исхо денъ пѫть за спасение, или пъкъ ако не желае да сто ри това отъ честолюбие, трѣбва да прѣстане да живѣе; а да прѣдпочете нечестивата смърть прѣдъ добрийтъ и благъ животъ, значи да се покаже не достоенъ за зва нието си. Осѫжданието на такива человѣчески сѫщества е справедливо. Онзи человѣкъ, който прѣдпочита отрова та прѣдъ хлѣба, означава, че не цѣни, онова което му е повѣрено отъ висшия, т. е. отъ чувството на ра зумнийтъ животъ. Затова таланта на този недостоенъ и лукавъ робъ ще се вземи отъ него и ще се даде ономува, който е достоенъ и готовъ да принесе плодъ и полза. Хиляди милиони години е взело на природата до като създаде настоящитѣ условия за живота, отъ които да се образува и направи человѣческия организмъ, който е жилището на душата, въ което тя днесъ работи за постиганието на една по висока и по велика цѣль отъ колкото първата; именно: създаваннето на материалний свѣтъ и произвежданието на простий органически животъ. Милиони години е трѣбвало да се минътъ дордѣ се произведѫтъ и създадѫтъ първоначалнитѣ клѣтки. Стотини хиляди години сѫ били потрѣбни до като да прѣминътъ прѣзъ всичкитѣ стадии на развитието и ви доизмѣнението и по този начинъ да станѫтъ напълно приспособени за особната си служба, за отдѣлната си работа, която днесъ занимаватъ въ душевния организмъ. Хиляди години сѫ се изисквали за духътъ на живота до като да въспита человѣка, н да пробуди самосъзна нието на разумнийтъ животъ вѫтрѣ въ неговата душа, и да прѣдизвика любовьта му къмъ духовния свѣтъ, която да го отправи въ пѫтя на онова велико и всемирно стрѣм ление, наречено — просвѣщение. духовно въздигание. То е било необходимость за человѣка да придобие всичко съ постоянни усилия и постоянни себепожертвувания, за да знае да цѣни, доброто, което не му капвало отъ слу чая безъ трудъ и безъ жертви за да го прахосва както си ще. Не! Той е трѣбвалъ да научи отъ положителни факти на своята вѣковна опитность, че всичко му се е дало съ цѣль да върши нѣщо си. Както клѣткитѣ вѫтрѣ въ него работѭтъ за общото добро на общийтъ му ор ганизмъ, на които той е господаръ и отъ благоденствие то на здравието му, на което той се радва; така и той като една разумна клѣтка отъ онзи повисокъ организмъ и по висшъ животъ на духовното тѣло, той е задлъженъ въ името на своето нравственно естество да испълни своитѣ обязаноети, като разумно сѫщество, като духов нонравственна личность, като синъ человѣчески. Да се отрича отъ своята длъжность и отъ своето призвание въ този благороденъ животъ, значи да безумствува, да безаконствува противъ святий духъ на живота. Не, остава тогава друго срѣдство за великия законъ на жи вота, освѣнъ да исхвърли подобно нравственно сѫщество вънъ отъ святото си жилище, като непотрѣбна вещь, която е станала не само не потрѣбна, но и врѣдна. Това се върши именно и въ самийтъ нашъ организмъ, въ самото наше тѣло. Онѣзи клѣтки и членове отъ органическата ни система, които прѣстанѫтъ да испълняватъ своята длъжность и станѫтъ врѣдителни и опасни за здравието на другитѣ клѣтки и членове, исхвърлятъ се на вънка отъ тѣлото отъ самия този организмъ за общо добро на цѣлото органическо общество. Върху този прѣдпази теленъ законъ на природата, почива нашето здравие и дългоденствие. Тогава слѣдва, че ний въ нашето по на прѣднало духовно състояние, не можемъ да очакваме нѣщо по добро отъ това, ако не се свѣстимъ и завзе мемъ да промѣнимъ свойтъ вѫтрѣшенъ животъ и своето нравственно поведѣние спрѣмо нази си и нашитѣ ближни. Надлѣжащата нужда и необходимость на нравственно духовнитѣ закони, подъ които се рѫководи разумния животъ, изискватъ отъ всѣкой человѣкъ едно вѫтрѣшно и коренно прѣобразование и „новораждание“ отъ ду хътъ на истината. Закона на развитието е вѣченъ, той не търпи застой.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божествениятъ день Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е евангелистъ на мекотата. Безъ мекота никакъвъ градежъ не може да стане. Само мекитѣ нѣща се поддаватъ на възпитание и самовъзпитание. Изпѣйте пѣсеньта: „Имаше человѣкъ“. Истинскиятъ животъ зависи отъ възприемането и предаването на онова, което човѣкъ е придобилъ и научилъ. За оня, който разбира, възприемането и предаването сѫ два важни процеса. Нѣкога даваме повече, нѣкога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме ; ако даваме повече, обедняваме. Богатиятъ и бедниятъ се различаватъ въ следното ; богатиятъ има какво да яде, но не знае, какъ да яде; бедниятъ знае, какъ да яде, но нѣма какво да яде. Казватъ за нѣкого, че е беденъ. – Защо е беденъ? Нѣкой е ученъ. — Защо е ученъ? — Училъ се е човѣкътъ. Нѣкой е невежа. – Защо? —Не е училъ. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е ученъ. Дадено му е, но даденото трѣбва да се храни. Да запаметявашъ нѣщата, това не показва, че си ученъ. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена въ гардероба; важна е дрехата, която носишъ на гърба си. Каква полза имате отъ дрехитѣ, които стоятъ закачени? Показвашъ дрехитѣ на приятеля си и казвашъ: Мои сѫ тия дрехи, но нека стоятъ, да не се цапатъ. А вънъ е студено, ти треперишъ отъ студъ. Кое е по-добре: дрехитѣ да бѫдатъ нови, а ти да треперишъ, или да ги обличашъ и да се ползувашъ отъ тѣхната топлина. Защо на нѣкого се дава повече, а на нѣкого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приелъ повече, и кой е далъ повече. Оня, който взима повече, надтежава; който дава повече, олеква. Като претеглишъ човѣка, ще знаешъ съ колко е надтежалъ и съ колко е олекналъ. Има чувствителни везни — Божественитѣ, съ които се теглятъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Такива везни на земята не сѫществуватъ. Едни мисли сѫ леки, а други — тежки. Като се събератъ нѣколко тежки мисли въ главата, човѣкъ чувствува тежесть, тежи му нѣщо. Мислишъ, че си сиромахъ — това е тежка мисъль. Тя се трупа въ главата на човѣка, както Плюшкинъ събиралъ различни нѣща, да задоволи чувството на стяженолюбие въ себе си. Нѣкои сиромаси сѫ Плюшкиновци, събиратъ разни вещи, да се осигурятъ. Други нищо не събиратъ и постоянно се оплакватъ, че нѣматъ. Сегашнитѣ хора носятъ въ ума, въ сърдцето и въ душата си много мисли, чувства и желания, нѣкои отъ тѣхъ съвсемъ ненуждни. Казвашъ; Тоя човѣкъ е здравъ, и азъ искамъ да бѫда като него. — Ти имашъ всички условия да бѫдешъ здравъ. Върви следъ тоя човѣкъ и вижъ, какъ живѣе, какъ се облича, какъ се храни, какво чете, какви мисли го интересуватъ. Ще научишъ нѣщо отъ него, но здравето му не можешъ да вземешъ. За да бѫдешъ здравъ, трѣбва да дойдешъ въ съгласие съ природата. Тя ще ти даде свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Много нѣща сѫ нуждни, за да бѫде човѣкъ здравъ. Какво е придобилъ цигуларьтъ, ако години наредъ свири пѣсеньта „Цвѣте мило, цвѣте красно?“ Цвѣтето е мило и красно, но той не е милъ и красенъ. Има много цигулари въ свѣта, но нѣкои спрѣли на едно мѣсто, като пѫпка, и не мърдатъ — все джуджета ще си останатъ. Гледамъ, на Изгрѣвъ, между високитѣ и дебели дървета, е израстналъ единъ орѣхъ. До едно време расълъ и, додето стигналъ, тамъ спрѣлъ — не може повече да расте. — Защо? — Голѣмитѣ дървета поглъщатъ всичкитѣ хранителни сокове, за него нищо не остава: нѣма достатъчно свѣтлина, въздухъ, вода и храна, нѣма и кой да го обича. Всичкитѣ го гледатъ недоволно, пѫдятъ го, и той нѣма какво да яде. Никой не се сѣща да го пренесе далечъ оттукъ, да не е между голѣмитѣ си братя. Мнозина искатъ да иматъ голѣми братя. И това може, но джуджета ще останатъ. Ако имашъ голѣмъ братъ, требва да стоишъ най-малко на сто километра разстояние отъ него. Само така ще се ползувашъ отъ благата. Тая идея изглежда странна, но така е въ цѣлата природа. Богъ е предвидилъ всичко, затова е поставилъ слънчевитѣ системи на грамадно разстояние една отъ друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова голѣмо, че свободно могатъ да се поставятъ три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието отъ най-близката слънчева система до нашата е толкова голѣмо, че сѫ нуждни три години, докато дойде свѣтлината ѝ на земята. Знаете, съ каква бързина се движи свѣтлината — съ 300 хиляди километра въ секунда. Питатъ: Защо слънчевитѣ системи сѫ на грамадно разстояние една отъ друга? Не могатъ ли да бѫдатъ наблизо? – Не може. Наблизо сѫ джуджетата, а надалечъ — слънчевитѣ системи. Ако си надалечъ, човѣкъ ще станешъ, ако си наблизо, нищо нѣма да стане отъ тебе. — Да бѫдемъ близо до Бога! — Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата воля; който ходи по съвета на Божия Духъ; който слави Божието име. Близостьта не е нѣщо материално. На физичния свѣтъ може да сте близо, но близостьта има отношение къмъ съзнанието. Казвашъ: Държа единъ човѣкъ въ ума си. Всѣки държи нѣкого въ ума си. Защо го държи? Има за какво. Четешъ една книга, въ която авторътъ писалъ нѣщо за любовьта. Ти държишъ тоя човѣкъ въ ума си, за да научишъ нѣщо за любовьта. Другъ писалъ за мѫдростьта — и него държишъ въ ума си. Трети писалъ за истината, за живота. Четешъ книгитѣ му и го държишъ въ ума си. Нѣкои писали за знанието, за свободата. Като четешъ книгитѣ имъ, ти ги държишъ въ ума си — ще научишъ нѣщо отъ тѣхъ. Провидението иска отъ сегашнитѣ хора да се разтоварятъ. Всички сѫ натоварени съ нѣщо и пъшкатъ подъ своя товаръ. Нѣкой е натоваренъ съ голѣма сиромашия, а другъ — съ голѣмо богатство. Какво се иска отъ тебе? Да знаешъ, какъ да разтоваряшъ съзнанието си. — Кога се товари съзнанието? — Когато носишъ едновременно две идеи, две мисли или две желания. Искашъ да следвашъ, но не можешъ да се опредѣлишъ, кѫде да отидешъ — въ Германия, или въ Англия. При сегашнитѣ условия, дето и да отидешъ, нѣма да бѫдешъ спокоенъ. Ще се страхувашъ отъ бомби, щe четешъ въ вестницитѣ, колко хора сѫ убити, колко парахода потънали, кои войски напредватъ, кои оставатъ назадъ. Като четете Писанието, спирате се върху евангелисть Иоанъ, върху апостолъ Петъръ и ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петъръ е голѣмъ националистъ, а Иоанъ — свободомислещъ — човѣкъ на любовьта. Оня, който обича повече народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Оня, който обича повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народътъ е голѣмъ, има какво да се вземе отъ него. Единъ човѣкъ не прилича на единъ народъ; единъ народъ не прилича на единъ човѣкъ. Народътъ е голѣмо дърво, което ражда много плодове. Човѣкъ е малко дърво, едва посадено, което ще израсте въ бѫдеще и ще стане голѣмо. Коя прежда е за предпочитане: дебелата, иди тънката? — Зависи отъ времето. Тънката прежда е лѣтото, дебелата — за зимата. Ако облѣчешъ зимно време тънка дреха, ще треперишъ. Ако облѣчешъ лѣтно време дебела дреха, ще се изпотишъ. Жена, която преде тънко, има предъ видъ лѣтото; която преде дебело, има предъ видъ зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И дветѣ сѫ на мѣстото си. Не казвайте за нѣкого, че е грубъ — дебело преде човѣкътъ. Той се готви за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете отъ дебела прежда. Не мислете, че дебелата прежда не струва нищо. Лѣтно време не струва, но зимно време нѣма по-добра отъ нея. И тънката прежда не е добра за зимата, но презъ лѣтото нѣма по-добра отъ нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде нѣкой при мене, оплаква ми се, че животьтъ му е тежъкъ. — Дебело предешъ, за зимата се готвишъ. Лѣто е, никой не търси дебелата прежда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуватъ дебела прежда. Тогава ще ти олекне. Кога олеква на човѣка? Ако си скръбенъ, ти си тежъкъ. Намѣри човѣкъ по-скръбенъ отъ тебе, и ти ще забравишъ своята скръбъ — ще ти олекне. Ако си тѫженъ и намѣришъ веселъ човѣкъ, ще ти стане по-мѫчно. Защо ти е мѫчно? Защото си облѣкълъ тънка дреха презъ зимата. Трѣбва да смѣнишъ тънката дреха съ дебела. Ако си търговецъ и предешъ дебело, причината е външна. Казвашъ, че имашъ нѣкакъвъ идеалъ. Оставете настрана вашия идеалъ. На физичния свѣтъ всички нѣща сѫ материални. И като проповѣдвашъ, пакъ имашъ предъ видъ нѣщо материално: търсишъ клиенти, да продадешъ стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинътъ, толкова по-известенъ става. Сѫщото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, толкова по-знаменить става. И цигуларьтъ е толкова по-знаменитъ, колкото повече хора го слушатъ. Казано е: „Не прави връзка съ грѣшния“. Като изхождатъ отъ тоя стихъ, нѣкои се страхуватъ да се свързватъ съ хората, страхуватъ се отъ всичко, което означава нѣкаква връзка. Въ това отношение, религиознитѣ сѫ много страхливи. Нѣкой иска да носи пръстенъ, но се страхува. Въпрѣки това, никой не може да се ожени безъ пръстенъ. За да се ожени момата, пръстенъ трѣбва. За да се ожени момъкътъ, пакъ трѣбва пръстенъ. Той е емблема, както паспортътъ. Ако тръгнешъ отъ България за Америка, пръстенъ трѣбва. Паспортътъ е пръстенъ. Отъ значение е, колко трѣбва да платишъ за паспорта. Име евтини и скѫпи пръстени. Нѣкоя бедна мома иска да се жени, но нѣма петь пари. Тя търси богатъ момъкъ, да се влюби въ нея, да ѝ направи пръстенъ. Ако царскиятъ синъ се влюби въ тая мома, тя веднага се повдига предъ цѣлия народъ. Преди това никой не ѝ обръщалъ внимание, а сега всички ѝ се кланятъ. И обратното се случва. Нѣкой свѣтски човѣкъ е уважаванъ отъ всички. Щомъ стане набоженъ, близкитѣ му се отдалечаватъ отъ него, не го уважаватъ. — Защо не го уважаватъ? — Защото царскиятъ синъ не се е влюбилъ въ него, не се е сгодилъ още. Царскиятъ синъ минава край дома му, но още не се отпуща, не иска да му даде пръстенъ. Той го изпитва. Хората казватъ, че царскиятъ синъ го залъгва. Не разчитайте на царски синъ, който само ви посещава, безъ да ви даде пръстенъ. — Какво означава пръстенътъ? - Право, да напуснешъ дома си, да отидешъ отъ едно мѣсто на друго. Мнозина гледатъ на пръстена като символъ на любовьта. Любовьта е първото условие, при което съзнанието може да върви напредъ. За да могатъ умътъ и сърдцето да се движатъ, да вървятъ напредъ, тѣ трѣбва да иматъ подбудителна причина. Тая причина е любовьта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напредъ. Види ли, че нѣкой се обезсърдчилъ, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свиришъ, азъ ще те слушамъ. Любовьта говори на човѣка и отвѫтре, и отвънъ, и сѫщевременно го слуша. Единъ виденъ проповѣдникъ въ Америка — Муди, разправя своята опитность, какъ достигналъ до това положение. Той билъ обущарь, но пожелалъ да стане проповѣдникъ. Посещавалъ различни черкви и събрания, съ желание и той да излѣзе на амвона да говори. Колкото пѫти се опитвалъ да говори, всѣкога го прекѫсвали. Той не се отчайвалъ, продължавалъ да посещава видни протовѣдници, да се поучава отъ тѣхъ. Единъ день отишълъ да слуша единъ знаменитъ проповѣдникъ, но преди това се наялъ добре съ шунка. Когато проповѣдникътъ говорѣлъ, той заспивалъ и нищо не могълъ да чуе. На излизане отъ събранието, той казалъ на единъ отъ приятелитѣ си: Когато отивашъ на проповѣдь, не викай едновременно и другъ да ти проповѣдва. Нищо не чухъ отъ днешната проповѣдь, защото слушахъ два проповѣдника: единъ отвънъ, и другъ — отвѫтре — шунката. Научихъ единъ добъръ урокъ. Вѫтрешниятъ бѣше голѣмъ критикъ; той ме приспа. Въ края на краищата, Муди станалъ виденъ проповѣдникъ, прочулъ се и въ цѣла Англия. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, е единъ отъ двамата проповѣдници. Той постоянно говори въ човѣка и всичко критикува: Това не е на мѣсто, онова не е на мѣсто. Всички знаемъ, кое е на мѣсто, и кое не е на мѣсто. Всички знаемъ, кои хора сѫ лоши, и кои сѫ добри. Ако знаемъ, че десеть цигулки сѫ лоши, знаемъ, че поне една отъ тѣхъ е добра. Коя отъ тѣхъ ще ни помогне: десеттѣ лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулка, лошитѣ не ни трѣбватъ. Казвамъ: Не се занимавайте съ лошитѣ хора. — Много сѫ лоши! — Колкото и да сѫ лоши, тѣ сѫ на мѣстото си. Тѣ сѫ чукове, които трошатъ камънитѣ. Дето има градежъ, тамъ сѫ нуждни чукове и наковални. Слушайте, какво ви говорятъ лошитѣ хора, но търсете добритѣ, както търсите свѣтлината на звездитѣ. Намѣрете най-близката звезда отъ земята, чиято свѣтлина достига до васъ за три години. Мислите ли, че е лесно да намѣрите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намѣрите Бога? За да Го намѣрите, първо ушитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намѣришъ Бога, трѣбва да имашъ здрави очи, да виждашъ добре; трѣбва да имашъ здрави уши, да чувашъ добре; трѣбва да имашъ здравъ стомахъ, добре да асимилирашъ храната. Като отидешъ при Бога, Той ще те нагости. Какъвъ гостъ ще бѫдешъ, ако стомахътъ ти е разстроенъ? За да намѣришъ Господа, трѣбва да имашъ схватливъ умъ, добре да възприемашъ и предавашъ. Колкото малко да възприемате, бѫдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела отъ единъ кошеръ и трѣбва да прекарате зимата съ 12 килограма медъ? Каква дажба ще ви се пада дневно? Въ единъ обикновенъ кошеръ има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко медъ ви се пада дневно. Пчелата нѣма чиния, нѣма вилица. Тя туря хобота си въ една малка килийка и, колкото медъ вземе, това е нейната дажба. И тя пакъ е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелитѣ. Ако ядешъ медъ умѣрено, здравъ ще бѫдешъ. Ядешъ ли повече, отколкото трѣбва, ще се разболѣешъ. Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ щастливъ животъ. Опасно нѣщо е щастието. То води къмъ голѣмо състезание. Всички спорове и недоразумения въ свѣта ставатъ все за щастието. Материално нѣщо е щастието. Даже ангелитѣ се съблазняватъ отъ него. Ако река да доказвамъ това, трѣбватъ дни и месеци. Въ древностьта единъ царь пожелалъ да му разкажатъ една приказка безъ край. Явили се различни учени и философи, да му разкажатъ такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до нѣкакъвъ край. Най-после се явилъ единь философъ, който обещалъ да разкаже на царя такава приказка. Той започналъ: Царю честити, въ миналото живѣлъ единъ царь, който направилъ голѣма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторитѣ оставили една малка дупчица. Напълнили хамбара съ жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечерь влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Втората вечерь щурчето пакъ влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Царьтъ запиталъ философа: Какъвъ е краятъ не тая приказка? — Почакайте, Царю честити, когато щурчето изнесе навънъ всичкото жито, тогава ще дойдемъ до края на приказката. Колко хиляди години сѫ нуждни, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Безъ разнообразие нѣма щастие. Въ музиката, щастието се заключава въ разнообразието на тоноветѣ. Пѣсень отъ единъ-два тона е еднообразна. Има такива български пѣсни „ди-ди-ди“. Оня, който не може да пѣе, е отъ тия пѣсни ,ди-ди-ди“. Нѣма по-хубво нѣщо въ живота на човѣка, когато умътъ му започне да работи, да има свѣтлина. Нѣма по-приятно нѣщо отъ това, да гледашъ красотата въ свѣта. Нѣма по радостно нѣщо отъ това, да бѫдешъ здравъ. Нѣма по-сладко нѣщо отъ първата хапка. Ядешъ ли съзнателно, всѣка следваща хапка става по-сладка. Като дойдешъ до оная, която е най-сладка, трѣбва да спрешъ. Ако не спрешъ тамъ, ще дойде обратниятъ процесъ: всѣка следваща хапка ще започне да губи сладостьта си. Който не разбира Божиитѣ блага, страда. Причина за страданията е човѣшката лакомия. Соломонъ, най-мѫдриятъ царь на земята, показа голѣмо лакомства. Той не се задоволи съ една - две жени, но взе 300 жени и 900 наложници. Най-после той разбра, че триста жени не могатъ да го обичатъ. Всѣка жена има по единъ мѫжъ въ ума си, когото търси. Тя търси оня, който Богъ е опредѣлилъ за нея. — Обичатъ ли ме хората? — Само единъ може да те обича. Ти трѣбва него да намѣришъ. — Кой е той? — Той е Оня, Който те е създалъ. Погрѣшката на Ева се заключава, именно, въ това, че тя искаше да има двама приятели да я обичатъ. Тя не се задоволи само съ Адама, който ѝ бѣше опредѣленъ отъ Бога. Адептътъ дойде при Ева и каза: Твоятъ другарь не е ученъ, въ него нѣма никаква философия. Той се занимава съ зоология, дава имена на животнитѣ. Каква наука има въ това, да давашъ име на заяка, на коня, на вола? Вижъ твоята наука е друга. Ти се занимавашъ съ растенията и цвѣтята, изучааашъ ботаниката. Приятельтъ ти, вмѣсто да оцени твоята работа, взима отъ твоитѣ плодове и ги дава на животнитѣ. Ти ще разберешъ, каква сила се крие въ растенията. Питате ме: Ти тамъ ли бѣше тогава? — Предполагамъ, че е било така. Нали и вие предполагате нѣкои нѣща? Виждате младъ човѣкъ се разговаря съ млада мома и предполагате нѣщо. Младиятъ човѣкъ може де е лѣкарь. Той разпитва младата мома за състоянието на болната ѝ майка. Той я пита: Какъ е майка ви? — По-добре е. — Има нѣщо между тия млади. — Нищо особено нѣма между тѣхъ освенъ нѣкаква търговска работа. Младиятъ човѣкъ може да е професоръ, а тя — негова студентка. Той я пита нѣщо върху предмета, който преподава. Той може да е цигуларь, а тя — цигуларка. Говорятъ нѣщо върху музиката. Като не знаете истината, вие предполагате все любовни работи. Кои работи сѫ любовни? — Които излизатъ отъ Бога. Любовьта е начало на нѣщата, тя ражда живота. Значи, ние излизаме отъ живота и влизаме въ свѣта, създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ трѣбва да се изучава. Цѣлъ день нѣма да седишъ вкѫщи. Ще отидешъ въ гората между дърветата; ще отидешъ при изворитѣ; вечерь ще излизашъ на открито да наблюдавашъ звездитѣ и да ги изучавашъ; сутринь ще посрѣщашъ изгрѣването на слънцето. Ще видишъ, какво ще приемешъ отъ дърветата, отъ изворитѣ, отъ звездитѣ и отъ слънцето. Отъ всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, можемъ да възприемаме. Въ това се крие благото на свѣта. Ако не приемемъ по нѣщо отъ това, което Богъ е създалъ, нищо не можемъ да постигнемъ. Колко цвѣтя трѣбва да посетятъ пчелитѣ, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ? Споредь изчисленията на нѣкои, 30 хиляди пчели трѣбва да посетятъ 500 хиляди цвѣтове, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ. Сегашнитѣ хора сѫ неблагодарни на малкото. Въ сѫщность, малкото расте и се развива, а голѣмото се намалява. Малката любовь расте и се разширява, а голѣмата — се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голѣмото. Следователно, не търсете голѣми нѣща — голѣмо богатство, голѣма любовь, голѣмо добро. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото. За човѣка, при сегашния порядъкъ на живота, е полезно малкото, което расте. Голѣмото има отношение къмъ другъ порядъкъ на нѣщата. Това не значи, че трѣбва да ограничите своитѣ голѣми желания. Стремете се къмъ голѣмитѣ работи, но прилагайте малкитѣ. Бѫдете свободни въ стремежитѣ си, както и въ прилагането на нѣщата. Добре е да свирите Бетовенъ, Моцартъ, но започнете отъ малкитѣ работи. Много музиканти свирятъ Бетовенъ и Моцартъ, но малцина даватъ вѣренъ преводъ на тѣхната музика. Слушалъ съмъ такива музиканти, и намирамъ, че нѣкои мѣста не сѫ вѣрно преведени. Животътъ, презъ който минаваме сега, е преводъ на Божествения животъ. Колкото по-вѣренъ е преводътъ, толкова по-добъръ е животътъ. И Бетовенъ, и Моцартъ сѫ превеждали отъ Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдатъ. Новиятъ вѣкъ ше донесе нови музиканти, които ще пишатъ като Бетовена. Той е започналъ отъ малкото и постепенно е вървѣлъ къмъ голѣмото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички нѣща, които се смаляватъ, вървятъ по пѫтя на инволюцията; тия, които растатъ, вървятъ по пѫтя на еволюцията. Какъвъ е пѫтьтъ, по който човѣкъ е вървѣлъ? — Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и започналъ съ голѣми работи. Съ влизането си въ свѣта, той постепенно е слизалъ надолу и дошълъ до крайния предѣлъ, отдето повече нѣма кѫде да слиза. Тукъ е трѣбвало да направи завой, да започне да възлиза. Въ слизането и възлизането си човѣкъ изучавалъ закона на любовьта. Какво трѣбва да направи човѣкь, за да го обичатъ? — Той трѣбва да плати, т. е. да даде нѣщо отъ себе си. Никой не може да те обича, ако не си далъ нѣщо. Любовьта даромъ не се дава. Когато хората се обичатъ, между тѣхъ става правилна обмѣна. Хората ще те обичатъ за нѣщо, което си далъ. Всѣки обича честния търговецъ. Всѣки обича честния дрехарь. Никой не обича нечестния човѣкъ. И ние обичаме Бога заради онова, което ни е далъ. Какво ни е далъ той? Далъ ни е богатъ умъ, който хиляди години ще изучаваме; далъ ни е отлично сърдце, което хиляди години ще изучаваме; далъ ни е необятна душа, която съ никакво богатство не може да се сравни; далъ ни е мощенъ духъ, който хиляди години ще ни подържа. Какво още можемъ да очакваме? Има ли за нѣщо да плачемъ и съжаляваме? Плачешь, че нѣкой обичалъ нѣкого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачешъ. Hе плачи, и той иска да го обичатъ. Казвашъ, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обичашъ. Защо и двамата не се обичате? Защото и двамата искате едно и сѫщо — да вземете нѣщо. И двамата сте еднородни. Знаемъ, че еднороднитѣ нѣща се отблъскватъ, а разнороднитѣ се привличатъ. Положителнитѣ сили се отблъскватъ, отрицателнитѣ — сѫщо се отблъскватъ. Обаче, положителни и отрицателни сили се привличатъ. Следователно, за да се обичате, единиятъ трѣбва да даде, а другиятъ да вземе. Ако искате да свържете приятелство съ единъ човѣкъ, намѣрете най-добрата чърта въ характера му и я дръжте винаги въ себе си. При това, ще подхранвашъ тая чърта: всѣки день ще я поливашъ, ще ѝ давашъ храна да расте. Като израсте, ще намѣришъ друга добра чърта въ него, която всѣки день ще подхранвашъ. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Държишъ ли нѣкоя лоша чърта на човѣка въ себе си, знай, че никакво приятелство не може де сѫществува между васъ. Започнешъ ли отъ добритѣ чърти на приятеля си и постепенно се спирашъ на лошитѣ, приятелството ви непремѣнно ще се развали. Приятельтъ ти ще изпадне въ положението на бакалинъ, който продалъ всичката си стока, и вече никой не го търси. Захарь нѣма, масло нѣма, сирене нѣма, смокини нѣма. За какво ще го търсятъ хората? За хубавитѣ му дрехи, обувки или шапка? Отъ бакалина искатъ стока — нищо повече. Обичайте приятеля си, подхранвайте доброто въ него, за да става все по-добъръ. Искайте отъ него хлѣбъ, дайте му условия да го омѣси и опече, да го ядете, докато е още топълъ. Да бѫдемъ носители на топлия хлѣбъ, който Богъ ни изпраща сега. Най-добриятъ хлѣбъ е тукъ. Всѣки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хлѣбъ и да го опита. — Хубавъ ли е хлѣбътъ? — Вземи и го опитай. Голѣма философия не е нуждна. Нѣщата трѣбва да се опитватъ. Преди да си опиталъ хората, не говори за тѣхъ, че не сѫ умни, или не сѫ добри. — Еди-кой си не е добъръ. — Опита ли го? — Не съмъ го опиталъ, но така казватъ другитѣ. — За тѣхъ може да е така, но не и за тебе. Какъ живѣятъ хората и въ какво вѣрватъ, това е добре за тѣхъ; за мене е важно, какъ азъ живѣя и въ какво вѣрвамъ. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, това е било за тѣхъ; важно е днесъ, какъ ние живѣемъ. Съвремеиннтѣ хора приличатъ на воюващитѣ. Всички говорятъ за волята. Всѣки казва : Трѣбва да наложишъ волята си. Така е, но волята ражда бой, борба. Когато дѣлятъ ябълка, хората се каратъ, всѣки иска повече. Дѣлбата ражда споръ. Дето нѣма изобилие, споръ се ражда. Единъ иска повече, другъ е недоволенъ отъ малкото. Единъ взелъ едно кило, другъ — половинъ кило — каратъ се, недоволни сѫ. За да бѫдатъ доволни, всѣки трѣбва да вземе толкова, колкото му е нуждно за единъ день. За другия день Богъ ще се погрижи. Единъ е Божиятъ день. Въ Бога сѫществува само единъ день. Изгрѣвътъ на тоя день е любовьта. Зенитътъ на тоя день е мѫдростьта. Залѣзътъ е истината. Що е залѣзъ? — Отдалечаване. Като се нахранишъ, яденето се отдалечава отъ тебе, отива да се смѣли. Следъ време пакъ ще те посети. Въ изгрѣването и залѣзването на слънцето се изявява Божествениятъ порядъкъ. Каква е разликата между човѣшкия и Божествения порядъкъ? Въ човѣшкия порядъкъ законътъ управлява. Далъ си на нѣкого пари, ще му кажешъ: Върни паритѣ ! Ако не ги върнешъ, законътъ ще дойде. Въ Божествения порядъкъ любовьта управлява. Щомъ си далъ веднъжъ, нѣма да искашъ да ти върнатъ даденото — пакъ ще дадешъ. Който дава, взима; който никога не е давалъ, никога не може да вземе. Който дава въ името на любовьта, има право изобилно да получава. Тамъ, дето си сѣлъ, имашъ право да получавашъ. Сѣлъ си въ една градина, израствали сѫ дървета, поливалъ си ги — имашъ право да си вземешъ единъ-два плода. Ако не си сѣлъ, нѣмашъ право да взимашъ, ще чакашъ благоволението на хората. Законъ е: Можешъ да взимашъ само отъ онова, което си давалъ. Отъ Бога, Който живѣе въ всички хора, всѣкога можешъ да взимашъ. Пожелаешъ ли да вземешъ нѣщо отъ човѣка, ти взимашъ отъ Божественото въ него. Докато си на земята, ще взимашъ отъ човѣшкия порядъкъ, както и отъ Божествения. Божественото всѣкога дава, а човѣшкото всѣкога взима. На човѣшкото ще гледашъ като на човѣшко, нѣма да търсишъ въ него Божественото. А въ Божественото нѣма да търсишъ човѣшкото. Само така може да става обмѣна между човѣшкото и Божественото. Професорѣтъ предава своята лекция, а студентътъ възприема и учи. После студентътъ разказва наученото, а професорътъ слуша, поправя и допълва. Ако студентътъ нищо не е училъ, професорътъ нѣма да го слуша — между него и студента не може да стане обмѣна. Какво ще говоримъ, като отидемъ при Господа? Трѣбва ли да Му говоримъ за грѣховетѣ си? Господъ не се нуждае отъ грѣшни хора. Ще Му говоримъ ли за своето невежество, за своята сиромашия и болесть? Богъ не се интересува отъ нашето невежество, отъ нашата сиромашия, нито отъ нашитѣ болести. Той се интересува за онова, което сме научили за любовьта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорятъ. Въ това отношение, азъ харесвамъ цигуларитѣ. Цигуларьтъ дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова по-добъръ цигуларь е той. Какво ще разправя цигуларьтъ, при кого е училъ. Не е важно при кого е училъ; важно е, какво е научилъ. Важно е онова, което си научилъ отъ Бога, т. е, отъ любовьта, да го предадешъ по всичкитѣ правила на любовьта. Добре е да свиришъ, но по всичкитѣ правила на музиката, Нѣкои свирятъ, но не спазватъ тия правила. На сѫщото основание, ще любишъ по правилата на любовьта и ще направишъ хората щастливи. Каква любовь е тая, която не може да направи човѣка щастливъ? Тя не е Божествена любовь, не е истинска. Ако моята любовь не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе миръ въ душитѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе свѣтлина въ умоветѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе потикъ въ човѣшкитѣ сърдца, да ги накара да научатъ нѣщо, тя не е истинска. Не е въпросъ, какъ гледатъ хората на моята любовь; важно е, какъ давамъ и какво давамъ. Азъ самъ се радвамъ на онова, което давамъ. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде плодъ, и плодътъ ще узрѣе. Ябълката, която посаждамъ, ще израсте, ще даде плодъ, и плодътъ ѝ ще узрѣе. Ще каже нѣкой, че цѣлувалъ ябълката. Цѣлувай ябълката, когато израсте и даде плодъ. Ако не израсте, какво ще цѣлувашъ? Има смисълъ да цѣлувашъ дървото, което расте, изворътъ, който извира, хлѣбътъ, който се пече. Цѣлувашъ ли дърво, което не расте, изворъ, който не тече и хлѣбъ, който не се пече, ти самъ се петнишъ. Дойде единъ човѣкъ при мене — азъ се отнасямъ добре съ него. — Защо? — За¬щото неговото дърво расте въ моята градина. Дойде другъ човѣкъ — не се отнасямъ добре съ него. — Защо? Неговото дърво не расте, не мога да очаквамъ никакъвъ плодъ отъ него. Може ли да обичамъ еднакво тия дървета? Ако п вториятъ иска да го обичамъ^нека наглежда дървото си, посадено въ моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, азъ ще го обикна, както и първото дърво. Щомъ тоя човѣкъ дойде при мене, ще му кажа: Вижъ, твоето дърво е израстнало вече. И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумнитѣ хора. Между глупавитѣ обходата не е правилна. — Защо? — Защото нѣматъ нищо; тѣ не носятъ благата. Иоанъ Кръститель казва: „Не нося азъ благата на човѣчеството, но Тоя, Който иде следъ мене. Той е Христосъ, Синъ Божи.“ Христосъ посади сѣмената на любовьта. Да се радваме на Божията Любовь, която Христосъ донесе на човѣчеството. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. И никой не може да отиде при Отца, ако азъ не му покажа пѫтя.“ Христосъ показа пѫтя къмъ Бога — пѫтьтъ къмъ вѣчния животъ. Безъ Христа никой не може да намѣри Бога. — Какъ познавате, кой е влѣзълъ въ тоя пѫть? — Който влѣзе въ пѫтя, той се отрича отъ себе си. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ баща си и майка си и отъ своя животъ, не може да бѫде мой ученикъ.“ Това сѫ мистични, вѫтрешни нѣща, които трѣбва да се изучаватъ. Малко отъ съ временнитѣ християни сѫ дошли до вжтрешния, мистиченъ смисълъ на християнството. Какво означаватъ думитѣ „да се отречешъ отъ своя животъ“? Това значи: да се отречешъ отъ своя животъ на безлюбието; да се отречешъ отъ своя животъ на невежеството; да се отречешъ отъ своя животъ на ограничението. Отъ много човѣшки нѣща може да се отречешъ. Отречи се отъ онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичашъ цвѣтята за уханието имъ; обичашъ хлѣба за съдържанието му; обичашъ водата за живота, който носи въ себе си; обичашъ свѣтлината за простора, който се открива предъ тебе. Радвай се на най-малкото благо въ живота. Радвай се на най-малкия лѫчъ на Божествената свѣтлина. Ако се радвашъ на най-малкото, ти можешъ всичко да постигнешъ. Задоволявай се съ малкото, за да постигнешъ голѣмото. Христосъ казва: „Когато отидешъ нѣкѫде, седни на последното мѣсто. Остави домакинътъ да те покани на първото мѣсто.“ Само домакинътъ може да опредѣли твоето мѣсто. Само добриятъ учитель - музикантъ може да опредѣли твоя гласъ. Само той може да даде истинския тонъ и да опредѣли метода, по който трѣбва да свиришъ. He е лесно да поставишъ пръститѣ си на опредѣленитѣ мѣста на цигулката. Отъ пръститѣ на добрия - музикантъ излизатъ кѫси вълни, които поставятъ пръститѣ точно на мѣстата имъ. Отъ пръститѣ на неопитнитѣ музиканти излизатъ дълги вълни. Кой е най-добриятъ професоръ въ свѣта? — Богъ. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годишно момиче, отъ Новопазарско, получило отъ дѣдо си едно малко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евангелието, момичето го турило на дъното въ сандъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро следъ това то се оженило. Родило момче, което порасло, станало 15 —16 годишно. Добро било момчето, радвало майка си. Случило се, че заболѣло отъ тежка болесть, която не могло да издържи. Майката се отчаяла отъ живота, не знаела, какво да прави оть скръбь. Единъ день, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което дѣдо ѝ подарилъ. Отворила го и започнала да чете. Всѣки день чела по малко, докато се увлѣкла въ него, и то ѝ станало необходимость. Cегa разбрала тя смисъла на живота и съжалявала, че не го чела по-рано. Тя си казала: Ако бѣхь чела Евангелието, момчето ми нѣмаше да умре. Започнала да събира съседкитѣ си и да имъ чете Евангелието — професорътъ на живота. Тя казвала: Четете Евангелието, да не изпаднете въ моето положение. Азъ го чета днесъ, но сърдцето ми е скръбно. Гори ме нѣщо вѫтре. Четете го и вие навреме, за да не губите своитѣ възлюбени. Сегашнитѣ хора губятъ добритѣ условия на живота, понеже не четатъ Евангелието, не прилагатъ малкото добро, не оценяватъ малката любовь. Ако трѣбва да приемешъ малката любовь, приеми я съ благодарность; ако трѣбва да я дадешъ, дай я доброволно. Дай пѫть на любовьта, да се прояви въ най-малъкъ размѣръ, но доброволно, както тя желае. Не туряйте никакъвъ законъ на любовьта. Тя сама е законъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Азъ казвамъ: Не се самоосѫждайте! Не казвай, че си простъ. Опитвалъ ли си ти обидата на учения? Азъ съмъ опитвалъ обидата и на учения, и на простия. Учениятъ ще ти даде единъ сухаръ, който и съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Простиятъ ще ти даде сухъ хлѣбъ, който сѫщо съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Разликата е само въ това, че учениятъ ще ти даде сухаръ, а простиятъ — хлѣбъ. Азъ не се нуждая нито отъ сухара, нито отъ сухия хлѣбъ. Азъ се нуждая отъ любовьта и на учения, и на простия, даже и въ микроскопичната ѝ проява. Въ любовьта, всички хора — и учени, и прости сѫ еднакви. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Нѣма по-велико нѣщо отъ любовьта. „Да възлюбишъ Господа“ — това е изгрѣвътъ на Божията Любовь — началото на живота. „Да възлюбишъ ближния си“ —това е зенитътъ на Божията Любовь. „Да възлюбишъ себе си“— това е залѣзътъ на Божията Любовь. Следователно, любовьта къмъ Бога е началото на живота. Любовьта къмъ ближния е зенитътъ на живота. Любовьта къмъ себе си е залѣзътъ на живота. Ако въ любовьта къмъ себе си не разберешъ истината, ти не си позналъ любовьта ; ако въ любовьта къмъ ближния си не придобиешъ знание, ти не си позналъ любовьта; ако въ самата любовь не познаешъ любовьта, ти не си позналъ Бога. Смисълътъ на живота се крие въ любовьта къмъ Бога, къмъ ближния и къмъ себе си. Въ тая любовь се изявява Божествениятъ день. * 13. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 9 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София, — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Възприемане и предаване Сѫществуватъ два вида силни хора: еднитѣ сѫ силни въ възприемането, другитѣ — въ предаването. Въ главата за блаженствата Христосъ има предъ видъ ония хора, които възприематъ добре и предаватъ добре. Човѣкъ, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е училъ да свири добре, не може и да предава добре. Младиятъ има здрави очи, добре вижда, но не всѣкога разбира добре. Стариятъ не вижда добре, но разбира добре. Нѣкога е по-добре човѣкъ да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майсторъ-цигуларь е оня, който не прави погрѣшки и взима правилно тоноветѣ. Всѣки неговъ тонъ се отличава съ чистота, мекота, точность и съдържание. Слушашъ нѣкой цигуларь, не си доволенъ отъ него. Тоноветѣ му сѫ сухи, безсъдържателни, стипчави. Често говоримъ за любовьта, мѫдростьта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ. Не е въпросъ научно да ги знаете — научнитѣ работи не ни интересуватъ. Нѣкой не вижда добре, но знае, какво нѣщо е свѣтлината, какви сѫ трептенията ѝ, съ каква бързина се предава. Предпочитамъ да виждамъ свѣтлината, отколкото да зная научно, какво нѣщо е тя. Нѣкой казва, че познава любовьта, но не може да каже, какво е въ сѫщность тя. Любовьта е нѣщо, за което не може да се говори. И азъ нѣма да говоря за любовьта. Тя е нѣщо, безъ което никой не може да живѣе. Тя не е нито въздухъ, безъ който не можешъ да живѣешъ; нито вода, безъ която не можешъ; нито хлѣбъ, безъ който не можешъ; нито дреха, безъ която не можешъ. Въ момента, въ който любовьта престава да влиза въ човѣка и прекѫсва отношенията си съ него, той се вкисва, и животътъ му се обезсмисля. Вие не сте се вкисвали още, не знаете, какво значи, да се вкиснешъ. Да се вкиснешъ малко, това всѣки е опиталъ, но изцѣло да се вкиснешъ, това е страшна работа. Всѣки е опиталъ малкото недоволство, но голѣмото недоволство малцина сѫ опитали. Нуждна е способность на човѣка да приема нѣщата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Учениятъ е натоваренъ конъ съ различни теории, нѣкои отъ които нѣматъ никакво прилагане. Какво придобива адвокатътъ, който знае всичкитѣ закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива сѫдията, който знае да сѫди хората, а нѣма кого да сѫди? Ако хората живѣятъ добре, сѫдията ще бѫде безъ работа. Сѫдията сѫди лошитѣ хора, а не добритѣ. Какво придобива той? Освенъ че нищо не придобива, но губи. Днесъ издаде една присѫда, утре – друга, но осѫденитѣ не сѫ доволни отъ него и го кълнать. Тия недоволства му причиняватъ голѣми пакости. Казвамъ на сѫдиитѣ: Ако искате да не ви кълнатъ, никого не осѫждайте. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Ако имате ключъ отъ затворитѣ, отворете широко вратитѣ и пуснете затворницитѣ на свобода, да ви благославятъ. Кажете на затворницитѣ: Излеѣзте вънъ, на свобода, и повече не грѣшете. Радвайте се на тѣхната свобода, и тѣ да се радватъ на свободата си. Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако пуснемъ затворницитѣ на свобода? Питамъ: Какво ще стане съ васъ, ако не ги пуснете? Казвашъ: Какво ще стане съ мене, ако направя едно добро? — Все ще стане нѣщо. — Ако не го направя? — Пакъ ще стане нѣщо. Ако правишъ добро, ще придобиешъ нѣ¬що; ако не правишъ добро, ще изгубишъ нѣщо. При злото законътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. —- Какво да правя съ злото? — Не прави зло, за да печелишъ. Разумниятъ печели и отъ доброто, и отъ злото. Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата — злото. Като правишъ добро, ще печелишъ; като не правишъ зло, пакъ ще печелишъ. Това носи новата година. Чрезъ нея Господъ иска да научи народитѣ да правятъ добро, за да печелятъ; да не правягъ зло, пакъ да нечелятъ. Сага народитѣ се биятъ – правятъ зло. Казвамъ: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пакъ ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече отъ това е отъ лукавия. Другъ е въпросътъ, вѣрно ли е това. Вѣрно е 101%, безъ никакво изключение. Единъ абсолютенъ законъ гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя законъ, иска да се махне злото отъ свѣта. Махне ли се злото, половината свѣтъ ще изгубите. Злото е потрѣбно, но трѣбва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за васъ ще оставите злото да работи. Досега вие сте били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господарь, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, какъ да служите на доброто. Има нѣщо, което всѣко живо сѫщество знае и може да прави. И пиленцето знае, какъ да яде. Кокошката се обажда на неговия езикъ, и то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. — Какъ да се въздържаме отъ злото? — Не питайте, вие знаете това. Турете запалена свѣщь предъ едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне съ пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пѫти. Следъ това, достатъчно е майка му да каже „гъшъ!“, за да не смѣе да тури пръста си въ запалената свѣщь. И на васъ, като кажатъ „гъшъ“, ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвамъ научно, защо да не туряте пръста си въ пламъка на злото, пръстътъ ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъшъ“. Свѣтътъ се нуждае отъ добри работници, отъ хора съ здрави очи, съ здрави уши, съ здравъ носъ, съ здрава уста, съ здрави рѫце и крака. Устата трѣбва да бѫде здрава, сладко да говори; ушитѣ да бѫдатъ здрави, хубаво да слушатъ; очитѣ да бѫдатъ здрави, добре да виждатъ; рѫцетѣ да бѫдатъ здрави, да работятъ: краката да бѫдатъ здрави, да ходятъ. Човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, здрави гърди, здравъ мозъкъ. Косата му да бѫде мека. – Каква трѣбва да бѫде косата на мѫжа и каква — на жената? Ако мѫжътъ е съ черна коса, жената трѣбва да бѫде съ бѣла; ако жената е съ черна, мѫжътъ трѣбва да бѫде съ бѣла коса. Бѣлиятъ цвѣтъ дава, черниятъ – взима. Който има черна коса, трѣбва да знае, възприема ли добре; който има бѣла коса, трѣбва да знае, дава ли добре. Ако нѣкой е беденъ, бѣлата коса не е на мѣсто; ако е богатъ, бѣлата коса е на мѣсто. На бедния косата трѣбва да бѫде черна, да взима; на богатия косата трѣбва да бѫде бѣла, да дава. За бедния бѣлиятъ цвѣтъ не е на мѣсто; за богатия черниятъ цвѣтъ не е на мѣсто. Ако косата на богатия е черна, трѣбва да я боядиса бѣла. Какво разбираме подъ „боядисване“? Да боядисашъ нѣщо, значи, да прекарашъ презъ него това, отъ което се нуждаешъ. Това значи, да прекарашъ инсталация въ кѫщата си. — Нѣмамъ време. — Ще намѣришъ малко време, да направишъ нѣщо. Съвременнитѣ хора сами се заблуждаватъ. Тѣ постоянно измѣнятъ своитѣ теории и учения. Тѣ искатъ да прикриватъ нѣщата. И това е добре, но когато става на мѣсто. Да носишъ лѣтно време чадъръ — разбирамъ, но зимно време чадърътъ не е на мѣсто. Вмѣсто чадъръ, природата е турила коса. Като пада свѣтлината на главата, космитѣ я разлагатъ, и тя става безопасна. Ако носишъ чадъръ, за да се пазишъ отъ слънцето, ти се лишавашъ отъ слънчевата енергия. Сегашната мода лишава човѣка отъ много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракътъ до кожата, да влиза поне малко въздухъ. Ако си направишъ тѣсни обувки, съ остри върхове, ти ще наранишъ краката си. И високитѣ токове на обувкитѣ не сѫ удобни. Обикновено, низкитѣ госпожици носятъ обувки съ високи токове, да изглеждатъ високи. Който коси високи токове, нѣма висока идея. Ако токътъ е три-четири сантиметра високъ, на мѣсто е, но какъвъ смисълъ има да носишъ токове, високи 12-15 см? Не съмъ противъ модата, но се водете по модата на природата. Подъ „мода“ разбирамъ завършена форма, която допринася нѣщо на човѣка. Всѣка форма, която добре възприема и предава Божиитѣ блага, е на мѣсто. Всѣка форма, която препятствува на доброто възприемане и предаване, не е на мѣсто. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които сѫ добри приемници и добри предаватели, сѫ на мѣсто. И космитѣ на човѣшката глава сѫ добри приемници и предаватели. Човѣкъ е здравъ, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човѣкъ заболява. Докато очитѣ приематъ и предаватъ добре свѣтлината, казваме, че сѫ здрави. Ако ушитѣ приематъ и предаватъ добре звука, тѣ сѫ здрави. Ако носътъ приема и предава правилно миризмитѣ, и той е здравъ. Щомъ удоветѣ престанатъ правилно да възприематъ и предаватъ, явява се вѫтрешенъ дисонансъ. И тъй, за да бѫдете здрави, трѣбва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Нѣкога човѣкъ приема повече енергия, отколкото трѣбва, а нѣкога дава повече, отколкото трѣбва. Ако за доброто давашъ повече, на мѣсто е. Но цѣлъ день да се занимавашъ съ ядене, това не е на мѣсто. Преди нѣколко деня отидохъ съ приятели до село Симеоново. Спрѣхме въ една кръчма да си починемъ. Гледамъ, кръчмарътъ се навелъ, рѣже месо. Както го рѣжеше, месото изглеждаше крехко. Запитахъ го защо рѣже толкова месо, какво ще прави съ него. —Ще го пека; тая вечерь ще дойдатъ много гости, ще ядатъ и пиятъ. — Не може ли безъ месо? — Не може, така винцето върви повече. Пъкъ и моята работа върви добре. — Сегa е постъ, защо ядатъ месо? — Въ цѣлото село е останалъ само единъ, който пости; всички останали ядатъ месо. Наблюдавахъ известно време кръчмаря и виждамъ, какъ си мисли за занаята. Сѫщевременно виждамъ и последствията, които го очакватъ отъ ядене на месо. Помислихъ си, да му кажа ли нѣщо за лошитѣ последствия, които го очакватъ, но решихъ, че така ще бѫде по-добре. Когато единъ човѣкъ страда, сто души се ползуватъ отъ неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдатъ. Вие искате обратното: да предупредите единъ за последствията, които го очакватъ, за да не страда. На васъ казвамъ: Не рѣжете месото. Така предпазвамъ и васъ, и ония сто души, които ще ядатъ. Като предпазвамъ едното, едновременно предпазвамъ още сто души. Защо ви говоря за любовьта? — За да бѫде добре и за васъ, и за ония, които идатъ следъ васъ. Единствената мощна сила, чрезъ която човѣкъ може да постигне своя идеалъ, е любовьта. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и желаешъ да имашъ добри клиенти, обичайГоспода. Ако обичашъ Господа, и като адвокатъ, ще имашъ добри клиенти, които ще ти помагатъ. Прилагайте навсѣкѫде любовьта. Ако любовьта нѣма приложение въ живота, тя е безпредметна. Азъ се интересувамъ само отъ ония нѣща, които се прилагатъ. Когато възприемамъ и предавамъ любовьта правилно, та дава изобилно своитѣ блага. Единъ любовенъ погледъ спасява човѣка. Една любовна дума спасява човѣка. Една любовна постѫпка спасява човѣка. Едно парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява човѣка. Любовьта, въ всички свои действия, се изявява като велика, мощна, творческа сила. Сега се явява въпросътъ: Истина ли е това? Първо опитайте любовьта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичатъ хората. Не се самозаблуждавайте въ това, че един те обича повече, а другъ — по-малко. Да мислишъ, че единъ те обича повече, а другъ — по малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемешъ отъ любовьта. Нѣкой те обича повече, отколкото очаквашъ, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любовь. Ти се сърдишъ, че малко ти е далъ. Кой е виновенъ? Нѣмашъ по-голѣмъ бинлякъ. Шишето ти е малко, съдържа едва единъ килограмъ. Причината е въ тебе, не въ него. Ако не възприемаме всичката любовь, която ни се дава, причината е въ насъ, а не въ природата. Това се дължи на нашитѣ недѫзи. Нѣкой казва, че природата го спъва. Това не е вѣрно. Трѣбва да бѫдемъ справедливи! — Искамъ да обичамъ нѣкого повече. — Какъ ще го обичашъ, когато шишето му е малко? И да искашъ да го обичашъ много, не можешъ. Ако бинликътъ му е отъ 12 килограма, толкова любовь ще му сипешъ. Ако шишето му е отъ единъ килограмъ, толкова ще му сипешъ. Има шишета отъ половинъ килограмъ, отъ сто грама, а даже и по-малки. Каквато е голѣмината на шишето, толкова съдържание ще влѣешъ въ него. Казвашъ: Много съдържание съмъ вложилъ въ тоя човѣкъ. — Вложилъ си споредъ голѣмината на шишето му. Отъ него зависи да вложишъ повече, или по-малко. Законъ е: Колкото приемате, толкова трѣбва да давате. Ако искашъ да приемашъ повече, трѣбва да си готовъ да давашъ повече. Ако давашъ повече, ще приемашъ повече. Ако си търговецъ, ще спазвашъ сѫщия законъ: дрехата трѣбва да отговаря на сумата, която получавашъ за нея. Ако дадешъ по долнокачествена дреха, а получишъ по-голѣма сума, ще се създаде дисхармония. Купувачътъ ще остане недоволенъ и ще каже: Излъга ме тоя търговецъ! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачътъ ще каже - Скѫпо платихъ, но хубава дреха купихъ. Изпрати ли ти нѣкой една хубава мисъль, отговори му съ едно хубаво чувство. Твоето чувство трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Мисъльта представя монетата, съ която купуваме чувството т. е. материала, стоката. Материалътъ трѣбва да има отношение къмъ паритѣ. Ако на отличнитѣ мисли на нѣкого не отговоришъ съ отлични чувства, ти не оценявашъ неговитѣ мисли; ако ти му дадешъ отлични чувства, а той ти отговори съ обикновени мисли, не е оценилъ чуствата ти. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Разправятъ за единъ богатъ човѣкъ, 45 годишенъ, че не знаелъ, какво нѣщо е благодарность. Каквото добро, или услуга му правѣли, той на никого и за нищо не благодарѣлъ. Случило се единъ день, като вървѣлъ по улицата, изкълчилъ единия си кракъ и падналъ на земята. Въ това време край него минала една млада, красива мома. Като видѣла, че човѣкъ лежи на земята, веднага му се притекла на помощь. Намѣстила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръвъ пѫть той благодарилъ на момата; за пръвъ пѫть почувствувалъ, какво значи благодарность. Той често си повтарялъ: благодаря на тая мома, намѣсти крака ми, и азъ можахъ да ходя. Казвамъ: За всичко трѣбва да благодаримъ! Да благодаримъ на Господа, който се спира предъ всички и помага. Какво представя Богъ и какъ се изявява? Споредъ мене, младата мома, която намѣстила изкълчения кракъ на богатия, е проявениятъ Богъ. Чрезъ нея Богъ му далъ единъ добъръ урокъ, научилъ го да благодари. Доброто въ човѣка е Богъ. Любовьта въ човѣка е Богъ. Разумностьта въ човѣка е Богъ. Силата въ човѣка е Богъ. — Какво съмъ тогава азъ, човѣкътъ? — Какво съмъ азъ, съ тоя въпросъ не се занимавамъ. Щомъ Богъ се проявява въ мене, това съмъ азъ. Когато азъ се проявявамъ, това е Богъ. Какво съмъ азъ, и какво е Богъ? Ето единъ важенъ въпросъ. Азъ съмъ малкото добро. Богъ е голѣмото добро. Азъ съмъ малката любовь. Богъ е голѣмата Любовь. Азъ давамъ трошици, колкото да се нахранятъ птичкитѣ. Богъ дава изобилно, да се нахранятъ всички живи сѫщества на земята — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Моята канализация е малка, а Божията — голѣма, дава на всички изобилно. Азъ съмъ ситно сито, по-малко давамъ. Богъ е дармонъ, изобилно дава. Българинътъ си служи и съ дветѣ. Когато иска да пресѣва бѣло брашно за бѣлъ хлѣбъ, той си служи съ ситното сито. Брашното се пресѣва много добре — трицитѣ оставатъ въ ситото. Хубавъ е хлѣбътъ отъ това брашно, но, споредъ ученитѣ, не е хранителенъ. Въ брашното трѣбва да има малко трици, да стане хлѣбътъ по-хранителенъ. Когато хората издребнѣятъ въ живота си, тѣ започватъ да си служатъ съ ситни сита. Тия сита сѫ малки, лесно се носятъ. Когато селянинътъ иска да си свърши работата по-скоро, служи си съ дармона. Ако рече да пресѣва съ ситно сито, трѣбва му много време. При това, колкото повече пресѣва, повече трици се отдѣлятъ. Сегашнитѣ хора, които си служатъ съ ситни сита, иматъ много трици за продаване. Години наредъ тѣ ще продаватъ своитѣ трици. Когото срещнешъ днесъ, все за трици говори.—Не обичамъ еди-кого си. — Това сѫ трици.— Едикой си ми причини пакость. — Това сѫ трици. — Работата ми не върви добре. — Това сѫ трици. — Нѣмамъ обувки, дрехи. — Това сѫ трици. — Какво да се прави? — Вземи дармона и съ него пресѣвай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае отъ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ това брашно — и презъ ситно сито и презъ дармона, и въ двата случая е едно и сѫщо. Като знаешъ това, не си губи времето, да го прекарвашъ презъ ситно сито. Ти мислишъ, че ако прекарашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото. Божественото жито и брашно не търпятъ нито дармонъ, нито сито. Можешъ да го пресѣвашъ презъ каквото искашъ. Едно ще знаешъ: ако го прекарвашъ презъ ситно сито, ще изгубишъ повече време. Само въ това е разликата. Кѫде може да се приложи ситното сито и кѫде — дармонътъ? Ако искамъ да позная, какъвъ е моятъ съседъ, показвамъ му и ситното сито, и дармона. Ако вземе като мѣрка ситното сито, отказвамъ се отъ него; ако вземе дармона, приемамъ го за съдружникъ. Мога да го изпитамъ и съ хлѣба. Ако му дамъ цѣлъ хлѣбъ, и той го раздѣли така, че по-голѣмата часть задържи за себе си, отказвамъ се отъ него. Той мѣри съ ситно сито. Той служи само на себе си. Човѣкъ, който услужва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и на другитѣ, той носи дармонъ. Ако Богъ постѫпваше като насъ, какъвъ щѣше да бѫде нашиятъ животъ? Ако по отношение на нашитѣ погрѣшки прилагаме ситното сито, какво би станало съ насъ? Ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора, какво ни очакваше тогава? Богъ постѫпва еднакво справедливо и съ добритѣ, и съ лошитѣ хора. Що се отнася до човѣшкия животъ, като ограниченъ животъ, и ситното сито, и дармонътъ сѫ на мѣсто. При сегашнитѣ условия и двете нѣща сѫ добри. Какво означава думата „дармонъ“? Тя е съставена отъ две думи: даръ и монъ. Значи, имашъ даръ, който си получилъ само веднъжъ. Когато иска да направи нѣщо, българинътъ прекарва нѣщата презъ дармонъ. Той направилъ дупкитѣ на дармона два пѫти по-голѣми, отколкото трѣбва. — Кога си служи съ тоя дармонъ? — Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употрѣбява дармона, а за хората — ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонътъ се отдалечилъ много отъ първичния образъ. Когато грѣшишъ, ти не виждашъ своята погрѣшка, но виждашъ погрѣшката на своя ближенъ. За своята погрѣшка казвашъ: Малка е – и я заличавашъ. Сѫщата погрѣшка, направена отъ ближния ти, веднага я виждашъ и казвашъ, че е голѣма. За себе си туряшъ дармона, а за другитѣ — ситното сито. Значи, имашъ две мѣрки. Щомъ си служишъ съ две мѣрки, отношенията съ близкитѣ ти не сѫ прави. Казватъ за нѣкого, че е прикритъ човѣкъ. Кой е прикритъ, и кой —откритъ? Прикритъ е оня, който мисли зло. Той, и като говори, и като мълчи, все е прикритъ. Откритъ е тоя, който всѣкога има предъ видъ доброто. И като мълчи, и като говори, той е всѣкога откритъ. Въ любовьта нѣма прикрити нѣща. Въ свѣта на любовьта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. Въ любовьта всѣки може да знае; важно е да знае да чете. Въ такъвъ случай, ще знае, колко струва любовьта, която не може да се плати съ нищо. Мислите ли, че синътъ и дъщерята могатъ да ценятъ любовьта на майка си и грижитѣ, които тя е положила за тѣхъ? Могатъ ли да оценятъ тѣ грижитѣ и любовьта на баща си? Какъ ще оцените усилията, които нѣкой е направилъ, за да ви обърне къмъ Бога? Знаете ли, колко енергия е изразходвалъ той? Знаете ли, отде е дошълъ тоя духъ, за да ви помогне? Той е напусналъ своето блаженство, само да ви повдигне. Какъвъ човѣкъ си ти, ако следъ това кажешъ, че той нищо не е направилъ за тебе. Всѣко добро, колкото и да е малко, има велика цена. Вие трѣбва да оценявате доброто, което ви се прави. Трѣбва да оценявате любовьта на всички сѫщества, които идатъ отъ далечни свѣтове, за да ви помогнатъ. За Христа се казва, че е билъ богатъ, но, като слѣзълъ между хората, раздалъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Следъ като взеха всичкото Му богатство, поругаха се съ Него, и най-после Го разпнаха. Така Го изпратиха на оня свѣтъ. Трѣбва ли и ние да постѫпваме по сѫщия начинъ? Като дойде между васъ човѣкъ, който ви обича, вие трѣбва да постѫпите съ него добре. Той иде да помага. Новата година не търпи хора, които не оценяватъ любовьта на ония, които идать да се жертвуватъ. Тая година вие искате миръ. Какъ мислите, ще има ли миръ, или не? Пита ме единъ, ще се ожени ли, или не. Казвамъ – Искашъ ли да се оженишъ? — Искамъ. — Ще се оженишъ. И сѣмето пита, ще изникне, или не. То носи възможноститѣ въ себе си. Щомъ му дамъ условия, то непремѣнно ще изникне. Въ тоя смисълъ, и женитбата зависи отъ него, а не отъ мене. Възможноститѣ сѫ въ него, а Богъ му дава условия. И доброто зависи отъ насъ. Ние носимъ възможноститѣ, а Богъ ни дава условия да го проявимъ. Въ това се заключава нашата свобода. Когато имашъ условия да направишъ доброто, а казвашъ, че не знаешъ, какъ да го направишъ, ти си несправедливъ къмъ себе си. Другъ е въпросътъ, ако нѣмашъ условия. Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя Божествената мѫдрость и Божественото знание, които се придобиватъ мѫчно. Втората четворка представя Божествената истина и свобода, безъ които човѣкъ не може да живѣе. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратътъ, върху който може да се гради кѫща. Значи, то е основа на нѣщата. Ако основата е добра, цѣлъ градъ може да се достави на нея. Ако не е добра, каквото си построилъ, лесно ще се развали. Четворката представя още и семейството: бащата, майката, синътъ и дъщерята. Ако всички сѫ умни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако сѫ глупави, по-лошо число отъ четворката нѣма. Затова нѣкои хора се страхуватъ отъ това число. Какво виждамъ днесъ въ свѣта? Много хора сѫ запушили дупкитѣ на своитѣ дармони. Има солнички, на които дулкитѣ сѫщо така сѫ запушени. Разтръсвашъ солничката, но не можешъ да осолишъ яденето. Трѣбва да вземешъ игла, да отпушвашъ дупкитѣ. Тая година изисква отъ хората да си взематъ игли и да отпушатъ дупкить на своитѣ дармони. Вината не е въ васъ, но въ времето. Вънъ е влажно, сольта овлажняла и запушила дупкитѣ. Оставете всички дупки отворени, да могатъ Божиитѣ блага свободно да излизатъ навънъ. Вие сте оставили отворена само една дупчица и се чудите, защо сѫществува такава дисхармония въ свѣта. Дармонътъ е музикаленъ инструментъ, както цигулката. Когато цигуларьтъ свири, то новетѣ излизатъ презъ дупкитѣ на цигулката. Ако нѣмаше дупки, никакъвъ тонъ нѣмаше да излѣзе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонътъ вече се разваля. Благодарете за красивия умъ и за красивото сърдце, които ви сѫ дадени. Тѣ сѫ инструменти, които трѣбва да пазите, да не се запушатъ дупкитѣ имъ. Оставете отворени прозорцитѣ на вашия умъ, да влиза повече свѣтлина презъ тѣхъ. Оставете отворени отдушницитѣ на вашето сърдце, да влиза отвънъ чистъ въздухъ и да излиза навънъ димътъ, да става горението пълно. Ако горението не е пълно, явяватъ се сажди, пушекъ, които причиняватъ голѣми нещастия. Трѣбва да извикаме коминочистачъ, да отвори комина, да се подобри горението. Коминътъ трѣбва да бѫде направенъ добре, че какъвто вѣтъръ да духа, горението да става правилно. Печката въ моята стая тегли добре; само единъ вѣтьръ не ѝ благоприятствува. Като влѣза въ стаята, познавамъ, кой вѣтъръ духа. Ако духа тоя, който не ѝ понася, стаята е пълна съ димъ. Ако духатъ другитѣ вѣтрове отъ три посоки, тя гори добре. Дойде ли четвъртиятъ вѣтъръ, тя започва да дими. Азъ уподобявамъ четиритѣ вѣтрове на четиритѣ темперамента въ човѣка. Единиятъ темпераментъ наричамъ източенъ вѣтъръ — Божията Правда. Вториятъ темпераментъ е северниятъ вѣтъръ — Божията Истина. Третиятъ темпераментъ е южниятъ вѣтъръ — Божественото добро. Четвъртиятъ темпераментъ е западниятъ вѣтъръ — добрата обхода. — Какво е изтокъ? — Справедливостьта. — Западъ? — Добрата обхода. — Северъ? — Истината и свободата. — Югь? — Доброто, което всѣки човѣкъ трѣбва да приеме и предаде. Между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората трѣбва да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви. Истина безъ добро не може да се прояви. Добра обхода безъ правда и безъ добро не може да се прояви. Първо човѣкъ започва съ правдата. Тя е потикъ, движение напредъ. Правдата е тонътъ „ре“ — потикътъ, движението. Човѣкъ трѣбва да има потикъ, да възприеме нѣщо. Ако не възприемашъ добре и не предавашъ добре, ти не можешъ да се ползувашъ. Ако не дишашъ правилно и не издишашъ правилно, не можешъ да се ползувашъ отъ чистия въздухъ. Ако и твоята мисъль не може да приеме въздуха, който е миналъ презъ дробоветѣ, нищо не се ползувашъ. Свръхсъзнанието извлича живота отъ въздуха чрезъ мозъка и чрезъ дробоветѣ. Ако не дишашъ правилно и ако мозъкътъ не възприема правилно енергията отъ въздуха, ти си осѫденъ на заболяване. Ако дишашъ и благодаришъ на Бога за въздуха, който приемашъ, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухътъ носи, и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемашъ въздуха, и като го изпущашъ. Сегашнитѣ хора благодарятъ, само когато приематъ, а не и когато даватъ. Ще благодаришъ и когато приемашъ, и когато давашъ. Можешъ ли да дадешъ хлѣбъ, ако не приемешъ брашно? Можешъ ли да пиешъ вода ако не ти е дадено? Първо трѣбва да възприемешъ Божественото и после да дадешъ. Не Го ли възприемешъ, нищо не можешъ да направишъ. Сегашнитѣ хора искатъ да преобразятъ свѣта, да направятъ нѣщо ново. Това е невъзможно. Безъ образецъ, тѣ нищо не могатъ да направятъ. — Кѫде е образецътъ? —Въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ може само да се води по образеца на онова, което Богъ е направилъ. Ако следвашъ българско училище, нѣма да създавашъ нѣщо ново, но ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Въ Франция ще учишъ това, което французитѣ сѫ създали. Въ Англия ще учишъ това, което англичанитѣ сѫ създали. Ако отидешъ въ Русия, ще учишъ това, което руситѣ сѫ създали. Ти си дошълъ на земята. Следователно, ще учишъ това, което Богъ е създалъ. Ти нѣма да давашъ тонъ на нѣщата, но ще учишъ това, което е създадено вече. — Азъ имамъ особено мнение. За себе си казвамъ: Азъ нѣмамъ особено мнение. Моето мнение за нѣщата е такова, каквото е мнението на Бога. Какво мнение ще имамъ азъ? Искамъ да направя хората щастливи. Какъ ще ги направя щастливи, когато не зная нуждитѣ имъ? Азъ не зная, какво тѣ обичатъ да ядатъ, какви книги четатъ, въ какви кѫщи искатъ да живѣятъ. Сготвя хубаво ядене, но не го харесватъ. Какъ ще ги направя щастливи? И тъй, бѫдете вѣрни на себе си. Не се отклонявайте отъ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Богъ ви е далъ, и което всѣки день ви дава. Слънцето всѣки день носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви сѫ дадени отъ Бога. Тая година приложете онова, което носите въ себе си, за да бѫдете полезни и на другитѣ. Всѣки да прояви свободно Божественото въ себе си. Нѣкой има стремежъ къмъ музика — нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старитѣ да свирятъ класически парчета, а младитѣ — весели, игриви. После ще се смѣнятъ: старитѣ ще свирятъ весели, игриви парчета, а младитѣ — класически. Младиятъ възприема, а стариятъ предава. Щомъ е така, младиятъ трѣбва да възприема добре, а стариятъ — да предава добре. Младиятъ и стариятъ трѣбва да живѣятъ заедно. Когато умътъ възприема добре, сърдцето трѣбва да предава добре; когато сърдцето възприема добре, умътъ трѣбва да предава добре. Това е правилниятъ процесъ, който трѣбва да се извършва въ всѣки организъмъ. Всички хора сѫ дошли на земята да се учатъ. Нѣкои не искатъ да учатъ. Тѣ мислятъ, че знаятъ много и казватъ: Не ни трѣбва повече знание. Казвамъ: Вие още не сте започнали да учите. Сега сте едва въ забавачницата, много още има да учите. Ако ви дамъ темата, какво нѣщо е любовьта, какъ ще я развиете? Или, какво е добродетельта въ своето приложение? Ако ви дадатъ задачата, да влѣзете между лоши хора и да ги направите свои приятели, какъ ще решите тая задача? Единъ американецъ се хваналъ на басъ, че може голъ да обиколи свѣта. Той съблѣкълъ дрехитѣ си, отишълъ въ една баня, окѫпалъ се добре и отъ една тънка, но жилава хартия си направилъ елече и панталони, които облѣкълъ. Тѣ прилепнали плътно къмъ тѣлото. Така той изглеждалъ съвършено голъ. Тръгналъ отъ една фирма на друга, съ цель да ги рекламира изъ цѣлия свѣтъ. Всѣка фирма му дала голѣмо възнаграждение. Така той обиколилъ свѣта, рекламиралъ всички фирми и издържалъ баса, че може голъ да обходи цѣлия свѣтъ. Може ли да влѣзешъ въ едно общество, безъ да се скарашъ съ нѣкого? Влѣзешъ въ единъ домъ, дето обичатъ червения цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Други обичатъ синия, или черния цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Различнитѣ хора обичатъ различни цвѣтове. Обикновено младитѣ носятъ свѣтли дрехи, а старитѣ — тъмни. Значи, младитѣ даватъ, а старитѣ възприематъ. Въ сѫщность, не е така. Младитѣ трѣбва да възприематъ, а старитѣ да даватъ. Затова старитѣ трѣбва да носятъ бѣли дрехи. Какво означава червениятъ цвѣтъ? Който носи червенъ цвѣтъ, той се нуждае отъ животъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Като възприеме достатъчно животъ въ себе си, човѣкъ не се стреми вече къмъ червения цвѣтъ. Единъ свещеникъ разправяше, че като юноша обичалъ червения цвѣтъ. Той се чуди, отде идѣло това желание. Това се дължи на стремежа му къмъ живота. Всѣки цвѣтъ символизира нѣщо. Когато иска да се нндивидуализира, човѣкъ се стреми къмъ оранжевия цвѣтъ; когато иска да забогатѣе, стреми се къмъ зеления цвѣтъ; когато иска да поумнѣе, стреми се къмъ жълтия цвѣтъ; когато иска да усили вѣрата си, стреми се къмъ синия цвѣтъ. Дали хората знаятъ това, не е важно. Обикновениятъ човѣкъ не знае тия нѣща, но посветениятъ знае всичко. Има нѣща, които не трѣбва да се знаятъ. Какво прави майката, когато пече питата? Понеже децата сѫ нетърпеливи, тѣ искатъ да знаятъ, кога ще се опече. Докато се опече питатата, майката приспива децата си. Ако не ги приспи, тѣ ще я безпокоятъ. Едно следъ друго ще се изреждатъ и ще я питатъ: Мамо, кога ще се опече питата? За да бѫде спокойна, майката казва: Легнете си, мама. Щомъ ги приспи, тя свършва работата си спокойно и следъ това ги събужда: станете мама, питата е готова. Много хора приличать на малкитѣ деца; постоянно питатъ, кога ще постигнатъ желанията си. Ако си като децата, легни да спишъ. Като се събудишъ, всичко ще бѫде готово. Дрехата ти ще бѫде ушита, и ти само ще я облѣчешъ. Когато идатъ свѣтли праздници, бащата купува дрехи, обувки, шапка на детето си и, като дойде очакваниятъ день, детето пита баща си: Татко, имамъ ли нови дрешки? — Имашъ. — Нови обувки? — Имашъ. — Нова шапка? — Имашъ. Детето се облича съ новитѣ дрехи и се радва, че е дошълъ свѣтлиятъ день. Всѣка нова година човѣкъ пожелава да придобие нѣщо. Тая година пожелайте да възприемете добре любовьта и да я предадете добре. Да възприемете добре мѫдростьта и знанието и да ги предадете добре. Да възприемете добре истината и свободата и да ги предадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добре. Да възприемете правилно добрата обхода и да я предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Небесно“. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследять земята.“ „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ.“ Желая ви да бѫдете нищи духомъ, за да влѣзете въ Царството Небесно. Желая ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Желая ви да бѫдете миротворци и да се наречете Синове Божии. Благодарете за миналото, което се реализира. Благодарете за настоящето, което сега става. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. * 12. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 2 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божията воля Ще прочета 1. Псаломъ. Малко хора търсятъ причината на неразположението си. Нѣкой мисли, че е неразположенъ, защото нѣма пари. Другъ мисли, че е неразположенъ, защото нѣма кѫща. Въ сѫщность, това не сѫ сѫществени причини за неразположението. Една отъ причинитѣ, която спъва хората, произтича отъ факта, че тѣ не приематъ достатъчно свѣтлина; не приематъ достатъчно въздухъ — дихание Божие; не знаятъ, какъ да пиятъ вода и какъ да ядатъ хлѣбъ. Свѣтлина, въздухъ, вода и хлѣбъ — ето сѫщественото, отъ което хората се нуждаятъ. Искашъ да се облѣчешъ хубаво, да имашъ нови обувки и шапки — това е мода, не е необходимость. Какво сѫ допринесли на човѣка обувкитѣ и дрехитѣ? Птицитѣ носятъ ли обувки? Млѣкопитаещитѣ обличатъ ли дрехи? Съ каквито обувки и дрехи дохождатъ, съ такива си отиватъ. Ще започнете да философствувате върху живота на птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, но философията още не подразбира абсолютната истина. Казвамъ: Който говори много, показва своитѣ слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за нѣща, които не сѫ станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видятъ. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя часть отъ София ще нападнатъ самолетитѣ. Нѣкой иска да знае, коя часть на града ще нападнатъ. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировкитѣ, виждате, колко слабо сѫщество е човѣкътъ. Въ известни случаи той е послабъ отъ комара. Комарътъ е доста издръжливъ. Сѫщевременно, човѣкъ е страхливъ и неустойчивъ. Той е неустойчивъ и въ мислитѣ, и въ чувствата – въ любовьта си, въ взимането и даването. Затова е казано въ Писанието: „И разкая се Богъ, че направи човѣка.“ Често хората уповаватъ единъ на другъ, а после се разочароватъ. На четири нѣща може да уповава човѣкъ: на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Подъ „вода“ разбирамъ живота; подъ „хлѣбъ“ разбирамъ Духа Божи, за който е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който слиза отъ небето.“ Мѫчно ще разберете, какво нѣщо е хлѣбътъ, както младата мома мѫчно разбира живота. Щомъ се яви въ нея желание да се жени, тя не иска вече да живѣе въ бащиния си домъ: майка ѝ, баща ѝ, братята и сестритѣ ѝ вече не сѫ ѝ мили, и тя ги напуща. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ женитбата. Оженишъ се, родишъ деца, които едно следъ друго умиратъ. И кокошката измѫти пиленца, на които отрѣзватъ главичкитѣ и ги изяждатъ. И тебе, човѣка, следъ 120 години най-много, ще те хванатъ, ще ти оголятъ коститѣ, ще ти взематъ, каквото си спечелилъ, и ще кажатъ: Хайде, иди сега да работишъ ! Ще дойдешъ отново на земята, но следъ време пакъ ще те обератъ, ще оставятъ само коститѣ ти и ще ти кажатъ пакъ да дойдешъ да работишъ. Ще печелишъ, ще те обиратъ — край нѣма тая история. Казвате : Да си наредимъ живота.Какъ ще го наредите? Момичето, като стане па 19 години, а момчето на 21, започватъ да мислятъ да се оженятъ, да си родятъ едно момченце или момиченце, и напущатъ родителитѣ си. Кѫде остава любовьта имъ къмъ тѣхъ? Въ първо време тѣ се обичатъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ; ако родителитѣ имъ не позволяватъ да се оженятъ, животътъ имъ потъмнява. Като се оженятъ, животътъ имъ пакъ потъмнява и се питатъ, какво да правятъ сега. Ще ви кажа една истина: човѣкъ може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женятъ за дявола. — Какъ го познаватъ? — Лесно се познава дяволътъ. Въ Ню-Йоркъ, единъ американецъ, милиардеръ, далъ обявление въ вестницитѣ, че търси касиеръ. Явили се около 20 младежи съ голѣми препорѫки. Той хвърлилъ погледъ къмъ тѣхъ и казалъ: Ще ви имамъ предъ видъ. Единъ день влѣзълъ въ кантората единъ младъ момъкъ, безъ никаква препорѫка, и, още при влизането си, видѣлъ на земята една книжка; навелъ се, вдигналъ я и внимателно я турилъ на масата. Следъ това се обърналъ почтително къмъ банкера и казалъ: Четохъ въ вестницитѣ, че търсите касиеръ за кантората си. Азъ съмъ готовъ да върша всѣкаква работа, но нѣмамъ препорѫка. Можете да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерътъ отговорилъ: Ти носишъ най-добрата препорѫка въ себе си. Нѣкой религиозенъ казва: Азъ се моля по три пѫти на день. И ученикътъ казва: Азъ уча по три пѫти на день: сутринъ, на обѣдъ и вечерь. По три пѫти чета урока си. — Важно е, какво запомни. Нѣкой чете урока си по 20 пѫти, за да го запомни. Учене трѣбва! Ще четешъ урока си, докато го разберешъ и запомнишъ. Като го запомнишъ, да не го забравяшъ. Много пророци и пророчици съмъ срѣщалъ въ България, все имъ казва по нѣщо Духътъ, но забравили, какво имъ е казано. Питамъ: какъвъ пророкъ, или какъвъ човѣкъ си, ако забравяшъ това, което Господъ ти казва? Ще кажешъ, че Богъ ти открилъ нѣщо, но си го забравилъ. Щомъ забравяшъ, твоята кесия е скѫсана. Лошо е, когато забравяшъ. Мома, която има двама кандидати, непремѣнно ще забрави единия. На два коня едновременно не можешъ да ездишъ. Кой човѣкъ може да си тури краката на два коня? Азъ имамъ две идеи въ ума си. — Това е невъзможно. Една идея трѣбва да има човѣкъ. Дветѣ идеи раждатъ злото. Какво нѣщо е злото? Азъ не искамъ да опредѣлямъ злото. Само казвамъ, че методитѣ на доброто и на злото коренно се различаватъ. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма, а най-после и коститѣ ти ще използува. То използува всичко до конецъ. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубавъ платъ, който ще продаде скѫпо. Ако следъ това те срещне доброто и види одраната ти кожа, то знае вече, какъ да постѫпи. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетитѣ блага на човѣка, е добро. Това, което взима всичкитѣ блага на човѣка, е зло. Доброто дава Божиитѣ блага, а злото ги отнема. Щомъ злото и доброто нѣматъ еднакви отношения къмъ Божиитѣ блага, тѣ представятъ сили отъ различенъ характеръ. Вземете една цигулка и наблюдавайте, какъ е направена. Обърнете особено внимание на метематичната линия въ срѣдата на цигулката. Ако всичкитѣ части на цигулката иматъ еднакво отношение къмъ тая линия, тя звучи хармонично. Звуковетѣ, тоноветѣ се събиратъ отъ дветѣ страни на цигулката. Ако това не става едновременно, въ тона на цигулката има нѣщо дисхармонично. Това зависи отъ майстора, който правилъ цигулката, а не отъ цигуларя. Тонътъ на цигулката зависи и отъ струнитѣ, отъ тѣхното качество и дебелина. Отъ значение за това е и нагласяването на струнитѣ. Като говоря за тоноветѣ, правя аналогия: тонътъ „солъ“ представя човѣшкия духъ, „ре“ е човѣшката душа, „ла“ е човѣшкиятъ умъ, „ми“ — човѣшкото сърдце. Споредъ сегашния строежъ на човѣка, „солъ“ е основниятъ тонъ на живота. Тонътъ „солъ“ дава условия за разцъвтяване на нѣщата. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може да цъвне. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може и да напѫпи. Безъ тоя тонъ нищо не може да се посѣе. Безъ тоя тонъ нищо не може да израсте. Следователно, щомъ дойдете до духа, ще знаете, че безъ него нищо не може да цъвти. Следъ цъвтенето иде другиятъ процесъ — разнасянето на уханието изъ пространството. Насѣкомитѣ усѣщатъ това ухание и влизатъ въ цвѣта. Това прави душата. Тя възприема уханието, което иде отъ цвѣта на духа. Тя отправя насѣкомитѣ, малкитѣ сѫщества, къмъ уханието на красивитѣ подбуди и желания, като естествени цвѣтя. Тя имъ казва: Търсете уханието и нектара на естественитѣ цвѣтя, а не на нзкуственитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ изкуствени цвѣтя. Нѣкой туря една Божествена мисъль въ заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъль, но не е турена на мѣсто. Съ заповѣдь хората не могатъ да се обичатъ. Да се обичаме! — това е заповѣдь, законъ. Единственото нѣщо, което не се подчинява на закона, е любовьта. — Защо?— Защото тя сама е законъ. Ако любовьта би повѣрвала въ закона, тя щѣше да направи престѫ пление. Законътъ е подчиненъ на любовьта. Тя сама е законъ на себе си, нѣма нужда отъ други закони. Това, което тя прави, е законъ. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трѣбва да дадете на тая мисъль „Да се“, ако буквата „с“ присъединимъ къмъ частицата „да“, получаваме нѣмската дума „das“ — това. Предметъ ли е любовьта? Като говоря зa любовьта, азъ не искамъ да произведа противоречие въ умоветѣ ви. И безъ това, вие сте пълни съ противоречия. Ако река да разбъркамъ вашитѣ противоречия, само каль ще направя. Ако искамъ да открия доброто въ васъ, първо ще се оцапамъ съ кальта ви. Вашето добро е покрито отгоре съ каль. Много трѣбва да се ровя въ кальта, докато дойда до доброто. Казвате: Трѣбва да дойдешъ до дъното. Азъ не се интересувамъ отъ дъното на кръчмарскитѣ бъчви. Мнозина ме питатъ, ще се познаваме ли въ оня свѣтъ. Тия хора приличатъ на оня турчинъ, който ходилъ въ Багдатъ и, като се върналъ въ Дели Орманъ, разказвалъ на близкитѣ си, че въ Багдатъ прескачалъ трапове 20 м. широки. Единъ ходжа му казалъ: Ефенди, прескочи и тукъ такъвъ трапъ. — Не може, тукъ хавата не позволява. Невъзможно е да прескачашъ 20 м. широкъ трапъ. Можешъ да прескочишъ трапъ, но не 20 м. широкъ. Това е преувеличено. Източнитѣ народи обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Единъ турчинъ казалъ: Имаше около сто милиона посто милиона войници, събрани на едно мѣсто. Единъ българинъ му възразилъ: Това е невъзможно ! И орѣхи да сѫ, пакъ не могатъ да се събератъ толкова на едно мѣсто. Така не се говори. Добре е това, но често хората страдатъ отъ крайното преувеличаване на нѣщата. Въ Варненско, единъ младъ момъкъ дошълъ да иска дъщерята на единъ богатъ чифликчия. Той казалъ на момата: Ако се оженишъ за мене, ще ти взема две слугини, ще ти купя хубаво кожухче съ лисича кожа — ще бѫдешъ като царица при мене. Тя повѣрвала на думитѣ му и се оженила за него. Мислите ли, че той изпълнилъ обещанието си? — Нито слугини ѝ взелъ, нито кожухче ѝ купилъ. Презъ цѣлия си животъ тя работила сама, никаква слугиня не ѝ помагала. Дветѣ слугини представятъ дветѣ рѫце. Тя работила съ рѫцетѣ си и на тѣхъ разчитала. Следователно дойде ли нѣкой да ви обещава нѣщо, за да се ожени за васъ, отхвърлете тая женитба. Да се оженишъ, това значи, да дадешъ условия на една душа да се развива. Тя слиза отъ Бога, иде на земята, и ти трѣбва да я упѫтишъ. Ще ѝ кажешъ: Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещаватъ ли ѝ много, ще я излъжатъ: ще вземать всичкитѣ ѝ пари, да ѝ направятъ кѫща, но ще ги изядатъ и изпиятъ. Въ края на краищата, тя ще остане и безъ пари, и безъ кѫща. И тукъ, единъ братъ излъга другъ. Купи му кѫщата и обеща да му направи хубавъ апартаментъ. Пари не му даде, апартаментъ и доднесъ не му направи и го остави на пѫтя, безъ пари и безъ кѫща. Азъ не вѣрвамъ въ човѣшки обещания. Вѣрвамъ само въ онова, което Богъ е написалъ. Какъ ще вѣрвашъ въ човѣшкитѣ заблуждения? Дошълъ нѣкой реформаторъ да оправя свѣта. Ще описватъ неговата външность. Това не ме интересува — самиятъ реформаторъ ме интересува. Той написалъ нѣкаква книга. Не ме интересува книгата му; животътъ му, неговата мисъль ме интересува. Не ме интересува неговото вино, налѣто въ бъчви; интересува ме неговото грозде. Казва се: Да вѣрваме въ Бога! Какво представя вѣрата? Тя е пѫть, който води къмъ Божествената Любовь. Питате: ще се познаваме ли въ оня свѣтъ? Ще постигнемъ ли своитѣ желания? Ако не зачиташъ своя духъ, ако не зачиташъ своята душа, ако не зачиташъ своя умъ и ако не зачиташъ своето сърдце, нищо не можешъ да постигнешъ. Кое ще ви препорѫча въ невидимия свѣтъ? Само духътъ, душата, умътъ и сърдцето препорѫчватъ човѣка. Човѣкъ се препорѫчва чрезъ духа, душата, ума и сърдцето си. Като отидете въ другия свѣтъ, никой нѣма да ви сѫди за погрѣшкитѣ. Ако сте прилагали закона на насилието, следъ васъ ще тръгнатъ десетки кокошки, агнета и прасета, съ отрѣзани глави. Какъвто животъ сте минали на земята, това ще се представи въ картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили — и това ще бѫде написано. Какво ще правите предъ тая peалность? Какъ ще се оправдавате? Никой няма да ви сѫди, но делата ви ще вървятъ следъ васъ — тѣ ще ви сѫдятъ. Отъ всички се иска чистъ животъ. Освободете се отъ нечиститѣ нѣща въ живота си, както чистите лещата. Като заливате лещата съ вода и хвърляте водата, тя се освобождава отъ много примѣси и нечистотии. Оризътъ, обаче се чисти зрънце по зрънце. Не допущайте нито една фалшива мисъль въ ума си, нито едно фалшиво чувство въ сърдцето си, нито една неблагородна постѫпка въ душата си. Нищо нечисто не допущайте въ себе си. Често цитиратъ стиха отъ Писанието: „Вълкътъ и агнето ще живѣятъ заедно.“ Може ли сега човѣкъ да живѣе заедно съ вълка? Ако е вълкъ, може, но ако е агне, по никой начинъ не може. Вълкъ, който не яде агне, не е вълкъ. Той се е преобразилъ и започналъ да пасе трева, както агнето. Тогава вълкътъ и агнето могатъ да живѣятъ заедно. Преди години, въ Варненско се яви една голѣма пророчица гадателка, която предсказваше на хората много нѣща. При нея идѣха и вълци, и агнета — отъ дветѣ категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечерь влѣзоха въ кѫщата ѝ крадци и я обраха. Тя бѣше събрала много пари; крадцитѣ задигнаха всичкитѣ ѝ пари. Питамъ: Какъвъ гадатель е оня, който не може да оправи своя животъ? Азъ не вѣрвамъ въ пророци, които не могатъ да оправятъ своя животъ. Азъ не обичамъ ония пророци, които говорятъ лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбардиратъ София. — Ще бомбардиратъ ли София? — Може да я бомбардиратъ, може и да не я бомбардиратъ. Питатъ ме, защо ходя на планината. — Отивамъ при Господа. Той е на планината. Ако софиянци сѫ безъ Господа, зная, какво ще стане съ София. Каквото стана съ Содомъ и Гоморъ, това ще стане съ София. Господъ не е между грѣшнитѣ хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намѣрите на Витоша, на планината. Нѣкои не обичатъ да се качватъ по планинитѣ, мързи ги, не имъ се ходи. Други минаватъ за герои, затова ходятъ. Трети ходятъ отъ страхъ. Не е лесно всѣки день да извървявашъ по 18—20 клм. пѫть нагоре и надолу, да се качвашъ и слизашъ отъ планината. Оставаше ли Христосъ вечерь въ Ерусалимъ? Той отиваше на планината. Всѣка сутринь, като отивамъ на планината, срѣщамъ единъ младъ свещеникъ, който ме поздравлява любезно. Той слиза въ София и се чуди, какво правя на планината. Споредъ мене, София е праздна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нѣщо въ нея. — Трѣбва да почиваме. — Докато си въ почивка, ще седишъ вкѫщи. Щомъ се свърши почивката, ще излеѣзешъ, ще отидешъ въ духовния свѣтъ. — Какво ще стане съ София? — Да не изкушаваме Господа. Когато Господъ реши да погуби Coдомъ и Гоморъ, прати ангели при Аврама да му съобщатъ тая весть. Тогава Аврамъ запита : Господи, ако има сто души праведни, ще погубишъ ли тия градове? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 80? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 50? — Нѣма да ги погубя. — Ако има десеть души праведни? — Нѣма да ги погубя. Понеже нѣмаше десеть души праведни, Coдомъ и Гоморъ изгорѣха. Сега нѣкои питатъ, какво ще стане съ София. — Ако въ София има десеть души праведни, кожата ѝ ще остане здрава. Ако нѣма десеть души праведни, ще ѝ одератъ кожата. Лошото, което става въ България, е за непослушанието на българитѣ. Отъ 30 — 40 години говоря на българитѣ, но тѣ не сѫ готови да изпълнятъ Божията воля. Азъ имъ говоря, а тѣ хвърлятъ каль върху мене. Заблуждавалъ съмъ хората. Азъ не създадохъ свѣта. Следователно, всички трѣбва да се подчинявате на онова, което Богъ е вложилъ въ васъ — на Божественото. Вие се занимавате съ чуждитѣ работи, а своитѣ оставяте настрана. Значи, занимавате се съ мѫчнитѣ работи, а леснитѣ оставяте настрана. Питате се, кого обичамъ повече. Ако дойде нѣкой боленъ при мене, азъ го претеглямъ и намирамъ, че е доста тежъкъ. Ако олекне, обичамъ го; ако не олекне, не го обичамъ. Ти си богать, пакъ си тежъкъ. Ако олекнешъ, обичамъ те; ако не олекнешъ, не те обичамъ. Който иде при мене, трѣбва да е доста олекналъ. Азъ обичамъ тежкитѣ хора, когато започнатъ да олекватъ. Обичамъ и лекитѣ хора, когато започнатъ да натежаватъ. Кое дете носи майката на рѫцетѣ си? — Слабото, малкото дете. Коя майка носи на рѫцетѣ си 21 годишния си синъ или дъщеря? Срѣщамъ единъ човѣкъ, който се нуждае отъ помощь. Мисля си, какъ да му помогна. Съ мене върви другъ и ми казва: Тоя човѣкъ не заслужава никаква помощь. — Защо не заслужава? — Защото той има предъ видъ другъ, на когото иска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дамъ на единия, нѣма да остане за другия, или по-малко ще остане. Казвамъ му: Знай, че колкото дамъ на единия, толкова ще дамъ и на другия. Помнете: Малкитѣ нѣща въ природата растатъ и ставатъ голѣми. Малкото зрънце става голѣмо. Отъ малката сѣмка става голѣма диня. Разчитай само на онова, което расте. Всѣка Божествена мисъль има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъль е въ духа, въ душата, въ ума, или въ сърдцето на човѣка, не е важно — тя всѣкога и навсѣкѫде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голѣмо. Който не разбира Божественото, несъзнателно грѣши. Той взима човѣшкото вмѣсто Божественото както неопитниятъ взима фалшивата монета за чиста. Нѣкой забелязва, че сѫ му дали фалшива монета, но гледа да я прокара нѣкакъ. Погрѣшката му е съзнателна. — Какво трѣбва да направи? — Да отдѣли монетата настрана. Така ще изправите погрѣшката на другитѣ. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете въ земята, но не правете опитъ да я прокарате. Сега ви казахъ нѣщо отъ моя животъ, което не обичамъ. Не е въпросъ да кажа, че обичамъ човѣка. Важно е, да видя, какво мога да направя за него, да му помогна въ това, въ което той самъ не може да си помогне. Важно е да помогна на човѣка така, че да се прояви Божественото въ него. Азъ не мога да свърша всичкитѣ му работи, но мога да съдействувамъ, да се проявятъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Всички трѣбва да си съдействуваме за проява на онова, което Богъ е вложилъ въ насъ. Всѣки трѣбва да помага на ближния си да се прояви Божественото въ него. Ще дойде день, когато благото на едного ще бѫде благо за всички. Всички нѣща ще станатъ общи, а сега сѫ частни. Докато сѫ на нивата, житнитѣ класове сѫ поотдѣлно. Когато земедѣлецътъ овършее нивата, всичкитѣ класове отиватъ на едно мѣсто. Нѣкога всичкитѣ блага ще бѫдатъ събрани въ общи, голѣми хамбари. Тогава Божиитѣ блага ще бѫдатъ общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, всѣки стръкъ трѣбва да расте, да завърже и да даде добъръ плодъ. Ще страдашъ, че вѣтъръ те духалъ, че дъждъ или снѣгъ те валѣлъ. Това не трѣбва да те смущава. Отъ тебе се иска да си създадешъ хубаво зърно. Представи си, че се намирашъ предъ единъ чистъ, планински изворъ. Трѣбва ли да напѫтвашъ хората, какъ да пиятъ отъ неговата вода? Когато човѣкъ се намира предъ чистия изворъ, не му давай никакви съвети. Добриятъ и чистъ изворъ не причинява никакви пакости. При чистия изворъ ще пиешъ толкова вода, колкото трѣбва. Човѣкъ грѣши, само когато се намира при лошъ и нечистъ изворъ. Какво трѣбва да правишъ, когато отивашъ при Бога, като при чистъ планински изворъ? Три нѣща може да направишъ: Да прославишъ името Божие. Да прославишъ Царството Божие и Неговата Правда. Да вършишъ съ любовь Божията воля. Преди години ме срещна единъ свещеникъ отъ Варненско, уменъ, но доста сприхавъ човѣкъ. Той ме спрѣ и нервно запита: Защо разваляшъ тоя народъ? Азъ го оставихъ да се изкаже и спокойно го изслушахъ. Следъ това му отговорихъ: Ти мислишъ, че азъ пакостя на хората. Правъ си, ако не съмъ предалъ Божията Любовь на тоя народъ, ако не съмъ предалъ Божията Правда, ако не съмъ му посочилъ начинъ за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съмъ сторилъ, не си правъ. Като се срещнемъ втори пѫть, ще се разберемъ по-добре. Следъ петь-шесть месеца той иде при мене, навелъ си малко главата и ми говори по-мекичко. По-рано говорѣше строго, заповеднически, а сега омекналъ. Какво ли е станало съ него? Оказва се, че единъ день пѫтувалъ за Варна. Той носѣлъ нѣколко голѣми куфари. По пѫтя станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голѣмо. Куфаритѣ паднали върху главата му и го контузили силно. Като ученици, вие трѣбва да се отличавате съ чистотата си, да бѫдете чисто злато. Отвънъ и да имате каль, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия животъ по духъ, по душа, по умъ и по сърдце да бѫде чисто злато. Давайте отъ онова, което Богъ ви е далъ. Някой пѫть се сърдите единъ на другъ, не можете да се търпите. — Защо не се търпите? — Краката ви сѫ нечисти, трѣбва да се измиятъ. Ако измиешъ краката си и пакъ не те търпятъ, погрѣшката не е твоя. Ако измиешъ краката си, и нѣкой не може да те търпи, погрѣшката е въ него. Ако не измиешъ краката си, и той не може да те търпи, погрѣшката е въ тебе. Когато отивате въ нѣкой магазинъ да си купите нѣщо, не се пазарувайте. Колкото ви искатъ, толкова дайте. Ако ви искатъ дессть лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намѣрили. И 20 или 30 лева да ви искатъ, дайте и благодарете. Въ миналата война, когато германската марка падна много, германцитѣ плащаха за единъ обѣдъ милиони марки, даже единъ милиардъ. Толкова скѫпъ бѣше животътъ тотава, че германцитѣ не можеха да се справятъ, не можеха да оправятъ смѣткитѣ си. Какво представя днесъ десеть лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, че стойностьта на лева или на марката е била различна отъ сегашната. Казвамъ: Всички хора се различаватъ по нѣщо. Право е, и музикантитѣ, и пѣвцитѣ се различаватъ. Нѣкой казва, че може да свири и да пѣе. Може, но има разлика между него и опитнитѣ музиканти. Слушашъ нѣкой музикантъ да свири и на душата ти става тѫжно; продължавашъ да го слушашъ, тѫгата ти изчезва. Слушашъ другъ музикантъ, мисъльта ти се прояснява, свѣтло ти става въ съзнанието; слушашъ го още, тъмнина се явява въ съзнанието ти. Добъръ музикантъ е оня, който вдига болнитѣ отъ леглото. Тѣ оздравяватъ и започватъ да работятъ. Добриятъ музикантъ отваря сърдцата на скѫперниците. Тѣ отварятъ кесиитѣ си и започватъ да даватъ. Оня музикантъ, отъ свиренето на когото болнитѣ не ставатъ отъ леглата си и не оздравяватъ, богатитѣ не отварятъ кесиитѣ си и не даватъ, той не е добъръ, не свири хубаво. Питамъ: Колко души отъ вашето свирене станаха отъ леглата си, и колко богати развързаха кесиитѣ си? Сегашнитѣ хора сами създаватъ нещастието си. Господъ те е пратилъ на земята да посадишъ една добра мисъль, но ти не я посаждашъ – мѫчишъ се. Трѣбва да прило жишъ едно желание, да се повдигнешъ, но не го прилагашъ — мѫчишъ се. Вложено е нѣщо въ душата ти, което трѣбва да реализирашъ, но го отлагашъ — пакъ се мѫчишъ. И следъ това се оплаквашъ, че работитѣ ти не вървятъ. Много естествено, не изпълнявашъ това, което трѣбва. Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Случи се въ живота ми нѣщо, което ме доведе до голѣма нѣмотия — останахъ само съ единъ левъ въ джоба си. Вървя и пипамъ лева, на него разчитамъ. Мисля, си, какво да правя. Какъ да излѣза отъ това трудно положение? Пакъ пипна джоба си, да видя, стои ли левътъ. Седнахъ въ градината на една скамейка и обмислямъ положението си. Ето, задава се единъ просякъ, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право къмъ мене иде. Спрѣ се, погледна ме, иска помощь. Нѣщо отвѫтре ми казва: Дай лева на тоя просякъ. Не мислихъ много, бръкнахъ въ джоба, извадихъ лева и го дадохъ на просяка. Последниятъ ми левъ отиде! Нищо не ми остана. Започнахъ да мисля и си казвамъ: Голѣмъ нехранимайко съмъ. Има нѣщо лошо въ мене. Въ това време виждамъ единъ мой приятель, съ когото не бѣхме се срѣщали десеть години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Кѫде се губишъ? Откога те търся? Върви съ мене! Заведе ме у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имашъ нужда отъ мене, азъ съмъ на твое разположение. Приятно ми е, че те видѣхъ следъ толкова дълга раздѣла. Казвамъ: Когато извадите последния левъ отъ джоба си и нѣма на какво да уповавате, Господъ ще ви се изяви. Докато уповавате на последния левъ, вие спъвате Бога, и Той не може да дойде при васъ. Освободете се отъ всичко човѣшко, на което уповавате. Когато Богъ ти каже да дадешъ нѣщо отъ себе си, дай и не съжалявай. Нѣкой казва : Ще раздамъ всичко, което имамъ да спечеля доброто мнение на Господа. Това е изкушение. Не трѣбва да изкушаваме Господа. Ако нѣмамъ пари, а съмъ здравъ, ще отида да копая. Нѣма да се моля на Господа да ми прати пари, но ще отида да работя и ще си изкарамъ хлѣба. Младиятъ момъкъ казва: Отиде и последното, на което разчитахъ! Какво ще прави? — Ще работишъ! Като четете Стария Заветъ, натъквате се на стиха: „Да се не кланяшъ на слънцето.“ Ако се кланяшъ на слънцето и не работишъ, грѣшишъ. Казано е още да не уповавашъ на хората. Това значи: не прави хората божества, за да не изпадашъ въ изкушение. Обаче, Богъ може да ти помогне чрезъ хората. Не мислете, че човѣшката любовь е като Божията. Споредъ мене, само една любовь сѫществува, но въ обикновения човѣкъ тя се проявява по единъ начинъ, а въ добрия и праведния — по другъ начинъ. Въ цѣлото Битие сѫществува една любовь. Дето влѣзе, любовьта смекчава и облагородява. Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе; ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророкъ Илия остана самъ въ пустинята, гарванъ му носѣше хлѣбъ. Обичаше го тоя гарванъ. Единъ българинъ, въ миналата война, останалъ далечъ отъ своята часть, подъ неприятелскитѣ куршуми. Едва успѣлъ се скрие въ една пещера, дето прекаралъ три деня, лишенъ отъ парче хлѣбъ. Дошло му на ума да се обърне къмъ Бога, макаръ, че не вѣрвалъ въ Него. Той казалъ: Господи, покажи ми по нѣкакъвъ начинъ, че сѫществувашъ. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хлѣба, който носѣла въ устата си, и продължила своя пѫть. Една костена жаба го накарала да повѣрва въ Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човѣкъ да не я върши? Сега всички се страхуватъ да не падне отнѣкѫде нѣкоя бомба, да не ви бомбардиратъ. Когато изхвърляте бомби отъ устата си, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10—20 души. Да скарашъ нѣколко души само съ една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казвашъ за пѣкого: Не вѣрвай на тоя човѣкъ, той е голѣмъ лъжецъ. Това не е ли бомба? Не говори задъ гърба на човѣка. Ако искашъ да му кажешъ нѣщо, бѫди смѣлъ, кажи му го въ очитѣ. Първо се помоли на Господа да го просвѣти; после му кажи, каквото си намислилъ. Кажи му: Не искамъ да говоря лошо за тебе предъ другитѣ. Казвамъ ти направо, че това, което вършишъ, не е добро. Казвамъ на всички: Блажени сте, ако познавате пѫтищата Господни. Днесъ всички хора сѫ поставени на изпитъ, сами да разбератъ, доколко познаватъ Господнитѣ пѫтища. Досега бомбардираха София нѣколко пѫти. Три пѫти бѣхъ въ града, единъ пѫть на Витоша и единъ пѫть вънъ отъ града. Ако българитѣ бѣха ме послушали, София нѣмаше да пострада. Не казвамъ, че мене трѣбва да слушатъ — Господа трѣбва да слушатъ, да приложатъ учението на Христа. Да оставимъ настрана това, което азъ говоря. Приложете това, което Христосъ е говорилъ. Ако българитѣ, англичанитѣ, руситѣ, германцитѣ, италианцитѣ бѣха приложили Христовото учение, нищо лошо нѣмаше да имъ се случи. Божието Слово, преди две хиляди години и сега, е едно и сѫщо. Въ всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божественитѣ нѣща никога не губятъ цената си. Колкото ценни сѫ били едно време, толкова ценни сѫ и сега. Едно време Божественото е било пѫпка, сега е цвѣтъ, следъ време ще бѫде зрѣлъ плодъ. Не е въпросъ за грѣховетѣ на хората. Азъ говоря за живия Богъ — Богъ на любовьта. Зная, че Той е единствениятъ, Който обича грѣшницитѣ. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“. Сега, предь ужаса на бомбитѣ, всички хора сѫ готови да жертвуватъ. Страхътъ ги прави щедри. Човѣкъ трѣбва да бѫде еднакъвъ и въ лошитѣ, и въ добритѣ времена. Обещае ли нѣщо, трѣбва да го изпълни. Трѣбва ли да приличате на оня циганинъ, който извадилъ нѣколко косерчета отъ едно гнѣздо и, като се явила буря, уплашилъ се и обещалъ да си раздѣли косерчетата съ Бога. Съ това той искалъ да омилостиви Бога, да не го накаже. Като престанала бурята, той слѣзълъ отъ дървото и казалъ: Господи, защо ти сѫ косерчета? Жена нѣмашъ, циганчета нѣмашъ, нека всички косерчета останатъ за мене. Доброто, което сте обещали да направите, изпълнете го безъ отлагане. Всѣка добра мисъль и всѣко добро чувство, колкото и да сѫ малки, приложете ги. Така ще имате една опитность, която никой не може да ви даде. Пророцитѣ, като помагаха на хората, минаха презъ голѣми изпитания, но придобиха голѣми опитности. Никой не може да мине по пѫтя, презъ който пророцитѣ сѫ минали. Обикновениятъ човѣкъ грѣши и не забелязва, че е направилъ погрѣшки. Когато пророкътъ сгрѣши, той изпитва голѣмо страдание. Христосъ казва – „Ако кажа, че не познавамъ Господа, ще бѫда подобенъ на васъ. Азъ Го познавамъ и волята Му изпълнявамъ.“ Първата задача на човѣка е да изпълни Божията воля по любовь, а не по законъ. Много нѣща изпълняватъ хората, но по законъ. Кой човѣкъ не е правилъ милостиня? Кой не се е женилъ? Това не е Божествено. Младиятъ момъкъ се жени, защото намѣрилъ красива, богата и здрава мома, която ще му роди нѣколко здрави и красиви деца. Това е користолюбиe. Ако мѫжътъ не носи нищо вкѫщи, жената започва да се сърди, недоволна е. Изкуство е, при това положение, тя да не каже нито дума, да счита, че това е въ реда на нѣщата и да го приема като гостъ, да го изпраща като гостъ. Коя жена постѫпва така? Тя се чуди, какво да мисли за него и казва: Азъ съмъ разочарована отъ мѫжа си, повече нѣщо очаквахъ отъ него. Не очаквайте хората да правятъ по-гоѣмо добро отъ васъ. Бѫдете въ доброто първи, а въ злото — последни. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Не обичайте вашитѣ идоли, вашитѣ фалшиви мисли и чувства. Откажете се отъ тѣхъ, както се отказвате отъ фалшивитѣ монети. Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърдцето си. Любете Бога, Който се проявява въ вашия духъ, въ вашата душа, въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Изпълнявайте волята Му безъ никакво раздвояване въ себе си. Бѫдете внимателни едни къмъ други, безъ да се стремите да угаждате на човѣшкото. Мнозина угаждатъ на хората и така изоставятъ работата си. Дойде нѣкой при тебе, нека да си поговорите, но ти трѣбва да отидешъ на нивата. Кажи на госта си: Хайде да отидемъ на нивата. Ще вървимъ и ще говоримъ. — Не може така, остани да си поприказваме. — Работата не чака. Другъ отива на Витоша; нѣкой го спира, иска да го върне назадъ, да му каже нѣщо. Кажи: Тръгналъ съмъ за Витоша и не мога да се върна. — Страхъ ли те е да се върнешъ? — Не ме е страхъ, но днесъ Господъ минава презъ Витоша, искамъ да Го види. Богъ минава само за моментъ, не се спира. Достатъчно е да Го зърна, да почувствувамъ Неговата благость и любовь — повече не ми трѣбва. Казватъ нѣкои, че Богъ праща бомбитѣ да възпитаватъ хората. Това е заблуждение. Оня, който убива и разрушава, не е Богъ. Оня, Който лѣкува, помага и повдига, е Богъ. Оня, който лъже и заблуждава, е единъ. Оня, Който всѣкога говори истината, е другъ. Единствеаиятъ, Който обича, е Богъ. Единствениять. Който дава животъ, знание и свобода, е Богъ. Дето минава Той, душата усѣща наслада и готовность за всѣкакви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но не се отказвайте отъ Божественото. Единъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене. Взелъ го съ клюна си, качилъ се на едно дърво и, въ момента, когато се готвѣлъ да го изяде, подъ дървото минала една лисица. Тя погледнала къмъ пѣтела и казала: Пѣтльо, много си красивъ! Райска птица си. Какъвъ ли е гласътъ ти? Попѣй малко, да те чуя. Поласканъ отъ думитѣ ѝ, пѣтелътъ отворилъ устата си и изкукуригалъ. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на пѣтела: Много хубаво пѣешъ. — Хубаво пѣя, но сиренето отиде въ твоята уста. Пѣтелътъ научилъ единъ урокъ. На другата година той пакъ намѣрилъ парче сирене. Качилъ се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видѣла, похвалила го за хубавия му гласъ, но той първо изялъ сиренето и после изкукуригалъ. Лисицата казала : Тая година не пѣешъ толкова хубаво, както миналата. Казвамъ: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършимъ работата за Господа, тогава можемъ да седимъ, да пѣемъ и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъль въ свѣта, между хората, а после кажете: Сега съмъ на ваше разположение. Каквото искате, ще направя. Да изпълнимъ първо Божията воля, а после волята на хората. * 11. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 26 декемврий, 5. ч. с. 1945 г. София.—-Изгрѣвъ.