Ани

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Правилно дишане Размишление. Има числа, приложението на които се отразява нездравословно върху човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, числата 20, 22, 23, 24 и 25 се отразяватъ болезнено върху човѣка. Тъй щото, ако човѣкъ прави упражнения за дишане и диша по толкова пѫти на день, колкото сѫ даденитѣ по-горе числа, организъмътъ му ще се разстрои. Сѫщо така и бързото дишане е нездравословно. Който диша бързо, той се изтощава бързо и не може да свърши започнатата работа докрай. И бързото ядене е нездравословно. Като се храни, човѣкъ не трѣбва да бърза, а бавно да яде, за да не разстрои стомаха си. Именно, въ дишането и въ яденето човѣкъ не трѣбва да бърза. — Кога бърза човѣкъ? — Когато го гонятъ, когато нѣщо го притѣснява, когато не е свободенъ. Нѣкои хора бързатъ и когато ходятъ. Едва излѣзатъ отъ кѫщата си и забързватъ. Видите ли, че нѣкой човѣкъ още при излизането си забързва, ще знаете, че той ще се спъне нѣкѫде, ще се спре и нѣма да свърши работата си навреме. Правилно е въ началото човѣкъ да върви бавно и постепенно да ускорява хода си. Съвременнитѣ хора вдишватъ и издишватъ по 20 пѫти въ минута. Това е бързо дишане. При бързото дишане окисляването на кръвьта става бързо, поради което часть отъ нея не може да се пречисти. Тази е причината, дето много хора иматъ повече нечиста, венозна кръвь въ организма си, отколкото чиста. При бързото окисляване на кръвьта, горението въ организма става неправилно, вследствие на което една часть отъ горителнитѣ материали не могатъ да изгорятъ и се натрупватъ въ видъ на утайки по артериитѣ и венитѣ. Който диша бързо, има слаба воля. Приложете волята си при дишането и постепенно намалявайте вдишкитѣ: отъ 20 слизайте до 19, 18, 17, 16, 15. Ако можете да стигнете до десеть вдишки въ минута, това ще се отрази здравословно върху организма. Който иска да усили волята си, трѣбва да диша бавно. Силната воля е въ състояние да регулира дишането, да го направи нормално. Волята се кали при съпротивления. Ако нѣма съ какво да се бори, ако нѣма какво да преодолява, човѣкъ не може да кали волята си. Безъ мѫчнотии и противодействия, волята на човѣка отслабва. Тази е причината, поради която повечето богати хора сѫ слабоволни. Тѣ иматъ на разположение всичко, каквото имъ трѣбва, и не срѣщатъ мѫчнотии за преодоляване. Нѣкои богати хора мислятъ, че като заповѣдватъ на този — на онзи, иматъ силна воля. Който заповѣдва, огрубява, но не кали волята си. Волевиятъ човѣкъ не е грубъ. Въ рѫката на човѣка волята е чукъ, съ който удря върху наковалнята и изработва ценни предмети. Като говоримъ за дишането, ние го свързваме съ съзнанието, защото дишане, безъ участие на съзнанието, не е истинско, не е правилно. При съзнателно дишане и Божествениятъ животъ взима участие. Ако при дишането съзнанието на човѣка не е будно, той не може да възприеме благата, които сѫ скрити въ въздуха. Така и Богъ крие благата си отъ онѣзи хора, които нѣматъ любовь къмъ Него. И да имъ даде блага, тѣ не могатъ да ги използуватъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави. Това желание е естествено, но тѣ трѣбва да знаятъ, че здравето е свързано съ съзнателното дишане. Ето защо, поне по три пѫти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь, преди лѣгане, човѣкъ трѣбва да употрѣбява по 10—15 минути за дишане. Като диша, той трѣбва да благодари за въздуха, който приема, както и за благото, което се крие въ въздуха. Това значи съзнателно дишане. Сегашниятъ човѣкъ всичко прави, за всичко мисли, а за дишането най-малко. Той мисли, какъ да спечели повече пари, какъ да стане щастливъ, кога ще отиде на театъръ, на концертъ и т. н. Той смѣта, че дишането е естественъ процесъ, който става механически, и нѣма защо да мисли за него. Вѣрно е, че дишането е естественъ процесъ, но тъй, както диша човѣкъ, само горната часть на дробоветѣ взима участие. Долната часть на дробоветѣ не се пълни съ въздухъ, поради което кръвоноснитѣ сѫдове въ тази частъ губятъ своята еластичность, и човѣкъ самъ се задушва. Такова дишане е неестествено, наричаме го плитко, повръхностно, горно дишане. Следователно, като дишате, ще поемате въздуха бавно, спокойно, безъ никакво бързане. Като поемете известно количество въздухъ, ще го задържите въ дробоветѣ си, докато приемете отъ него онази животворна сила, която крие той въ себе си. Нѣма по-голѣмо благословение за човѣка — да диша бавно и да задържа въздуха въ дробоветѣ си, докато приеме жизнената сила, т. е. праната, която носи въ себе си. Докато не усѣтите тази сила въ себе си, не напущайте въздуха навънъ. Докато дробоветѣ не се надуятъ като мѣхъ и не разширятъ гръдния кошъ, не трѣбва да изпущате въздуха навънъ. Когато Яковъ срещна Господа, какво Му каза? — Господи, нѣма да Те пусна, докато не ме благословишъ. Господъ му отговори: „Отъ този день ти нѣма вече да се казвашъ Яковъ, но Израилъ“. Правете и вие сѫщото съ въздуха. Поемете въздухъ, напълнете дробоветѣ си и не го пущайте, докато не ви даде благото, което носи въ себе си. И тъй, дишайте дълбоко, съзнателно при всички случаи въ живота си. Неразположени сте, скръбни сте, дишайте дълбоко. Боли ви гръбнака, кръста, дишайте дълбоко. Боли ви кракъ, рѫка, дишайте дълбоко. Боли ви глава, стомахъ, коремъ, пакъ дишайте дълбоко. Не се страхувайте отъ болкитѣ. Тѣ сѫ благословение за васъ. Ако нѣмаше болести и страдания въ живота, положението ви щѣше да бѫде по-лошо отъ това, въ което се намирате днесъ. Болеститѣ и страданията ще оправятъ хората. Ако те боли глава, това показва, че не мислишъ добре. Щомъ започнешъ да мислишъ добре, болкитѣ ще изчезнатъ. Който не е справедливъ къмъ хората, болятъ го рѫцетѣ. Той е справедливъ къмъ себе си, а несправедливъ къмъ окрѫжаващитѣ. Който страда отъ болки въ краката, не проявява доброто въ себе си. Дайте ходъ на доброто и на справедливостьта въ себе си, и всички болки ще изчезнатъ. Пакъ повтарямъ: Дишайте дълбоко при всички условия на живота, добри или лоши. Ще кажете, че външнитѣ условия сѫ лоши, голѣми бури има, силни вѣтрове вѣятъ. Нека вѣтърътъ си духа — това е негова работа. Нека бурята бушува — това е нейна работа. Вашето първо задължение къмъ себе си е да излѣзете вънъ и да дишате дълбоко. Най-многото, което ще стане съ васъ, е това, че коситѣ ви ще се разпилѣятъ, дрехитѣ ви ще се разкопчеятъ. Ще поправите коситѣ си, здраво ще стегнете дрехитѣ си и ще продължавате да дишате. Пазете се отъ неестественитѣ навици и разбирания, които сте наследили отъ дѣди и прадѣди. Тѣ не ползуватъ човѣка. Дишайте бавно, спокойно, равномѣрно и безъ страхъ. Обикновеното дишане трѣбва да достигне до 15 вдишки и издишки въ минута. Когато правите упражненията си, ще се стремите постепенно да стигнете до една вдишка, едно задържане и едно издишане въ минута. Постигнете ли това, можете да лѣкувате всички болести, даже и туберкулоза. Добре е, като правите упражнението за дишане, сѫщевременно да правите и движения съ рѫцетѣ. Правете следното упражнение: рѫцетѣ, свити на юмрукъ, поставяте на раменетѣ. Разтваряте бавно рѫцетѣ настрана, вдишвате дълбоко въздухъ, задържате го, и следъ това спущате бавно рѫцетѣ надолу, отстрани на тѣлото, и бавно издишвате. Ако се уморите, починете си малко и направете упражнението още нѣколко пѫти. По този начинъ вие поемате достатъчно прана отъ въздуха, и кръвьта се раздвижва; капиляритѣ се разширяватъ, и кръвообръщението се усилва. И тъй, когато дишате, не мислете за нищо друго, освенъ за въздуха, който приемате. Знайте, че Богъ е и въ въздуха и трѣбва да се държите предъ Него съ всичкото уважение и почитание. Може ли двама войника въ строя, да се разправятъ предъ генерала за странични работи, напр., че единиятъ взелъ отъ другия пари на заемъ и не иска да му ги върне. Може ли двама братя да се каратъ предъ баща си, че единиятъ дължи на другия нѣколко крини жито? Преди всичко, житото е на бащата. Синоветѣ нѣматъ право да се каратъ за това, което не е тѣхно. На сѫщото основание, човѣкъ нѣма право въ присѫтствие на Баща си да се занимава съ странични мисли. Следователно, като дишашъ, ще мислишъ само за дишането. Само по този начинъ можешъ да бѫдешъ здравъ. Първото нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае, това е да бѫде абсолютно здравъ. За да не губи здравето си, той трѣбва да се въздържа отъ нѣща, които могатъ да го разрушатъ. Запримѣръ, пѫтувате въ горещъ, лѣтенъ день. Изпотявате се, ожаднявате и бързате да се напиете съ студена вода. Не бързайте, изворътъ нѣма да се пресуши. Седнете предъ извора да си починете, облѣчете една дреха, поседете така 15 — 20 минути, полюбувайте се на красивата мѣстность и следъ това пийте. Като тръгвате на пѫть, не бързайте. Спрете се малко и се запитайте въ себе си, отворенъ ли е Пѫтьтъ ви, или не. Ако не е отворенъ, отложете пѫтуването си за другъ день. Като ученици, вие трѣбва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и съ радость. Ако искате да знаете, колко сте търпеливъ, направете следния опитъ: дайте една игла на нѣкой вашъ приятель и го накарайте да я забие два милиметра въ рѫката ви или въ хълбока и следете, какъ ще ви се отрази. Можете и сами да си забодете иглата. Ако подскочите и започнете да викате, не сте търпеливъ. Ако изпитвате приятность или безразличие, търпеливъ сте. Понеже не сѫ търпеливи, хората избѣгватъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ. Тѣ не знаятъ, че чрезъ мѫчнотиитѣ, именно, човѣкъ калява волята си. Бързиятъ темпъ, съ който хората се движатъ, ядатъ, говорятъ, дишатъ, показва, че сѫ нетърпеливи и нервни. Бавно и дълбоко ще дишате, за да изхвърлите нечистотиитѣ и утайкитѣ, които се наслояватъ въ дробоветѣ и ставатъ причина за различни болести. Като диша дълбоко и задържа дишането си, човѣкъ може да премахне всѣкакви бодежи въ гърдитѣ или въ гърба, които понѣкога водятъ къмъ лоши последствия. Мнозина искатъ да се покажатъ предъ хората, като носители на нови идеи. Тѣ говорятъ едно, а вършатъ друго. Това не сѫ нови хора. Новитѣ хора се отличаватъ съ търпение и самообладание. Преди да се разгнѣвятъ, тѣ сѫ обуздали гнѣва си чрезъ дълбоко дишане. Тѣ поематъ дълбоко въздуха и дълго време го задържатъ въ дробоветѣ си. Така тѣ трансформиратъ състоянието си и не се гнѣвятъ. Хората на новитѣ идеи не се занимаватъ съ чуждитѣ погрѣшки. Да се занимава човѣкъ съ своитѣ или съ чуждитѣ погрѣшки, това значи, да цапа рѫцетѣ си, ума и сърдцето си. Той не желае да се цапа нито съ своитѣ погрѣшки, нито съ чуждитѣ. Не само това, но той е готовъ, ако види нѣкаква нечистота въ своя приятель, или ближенъ, да я очисти, безъ да го упрекне. Всѣка нечистота, вънъ или вѫтре въ васъ, се отразява зле върху организма. Като знаете това, не допущайте ни една нечиста нездравословна мисъль въ ума си, едно нездравословно чувство въ сърдцето си и една нездравословна постѫпка въ волята си. Ето защо, вечерь, преди да си легнете, отдѣлете 10 — 15 минути, да си дадете отчетъ, какъ сте прекарали деня, какви погрѣшки сте направили. Изправете погрѣшкитѣ въ мисъльта си, подишайте дълбоко и, като се успокоите, легнете си. Съньтъ ви ще бѫде добъръ и укрепителенъ. Дълбокото дишане успокоява нервната система. Колкото повече човѣкъ задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова повече енергия приема отъ него. Като диша човѣкъ така, и нечистиятъ въздухъ нѣма да му се отрази зле. — Защо? — По-малко въздухъ ще поема, а съ това и по-малко прахъ и нечистотии. И тъй, здравето на човѣка зависи отъ дълбокото и правилно дишане. Като диша правилно, човѣкъ прави въ минута около 10 — 12 вдишки и издишки. Щомъ заболѣе, броятъ на вдишкитѣ се увеличава. Когато броятъ на вдишкитѣ намалява, животътъ се продължава; когато броятъ на вдишкитѣ се увеличава, животътъ се съкращава. Когато дишате, дръжте въ ума си добритѣ, здравитѣ и разумнитѣ хора. Не мислете за лошитѣ, болнитѣ и неразумнитѣ хора. Ако мислите за тѣхъ, тѣ ще противодействуватъ на дишането ви. Добритѣ хора дишатъ правилно; сѫщо така мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ правилно. Ще помните: когато дишате обикновено, ще правите по 10 — 12 вдишки въ минута. Когато се упражнявате въ дишането, ще правите отъ 4 — 1 вдишки и издишки въ минута. Ще започнете отъ четири и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка и издишка въ минута, вие сте придобили много нѣщо. Днесъ ви дадохъ много числа, здравословни и нездравословни, да мислите върху тѣхъ. Числата отъ 20 нагоре сѫ нездравословни. Който прави 25 вдишки въ минута, едва ще доживѣе до 25 години; който прави 24 вдишки въ минута, ще живѣе 26 години; който прави 23 вдишки, ще живѣе 28 години; който прави 22 вдишки, ще живѣе 30 години; който прави 20 вдишки, ще живѣе 35 години. Това сѫ приблизителни числа, а не абсолютни. Колкото по-надолу слизате въ вдишкитѣ, толкова повече се увеличава броятъ на годинитѣ. Като дойдете до четири вдишки, годинитѣ се увеличаватъ на 85 — 90. И най-после, като стигнете до една вдишка и издишка въ минута, годинитѣ се увеличаватъ на 120. Дишайте дълбоко, задържайте въздуха дълго време въ дробоветѣ си, за да калите нервната система, да не се влияете и дразните отъ това, което виждате въ живота. Много драматични и трагични сцени има въ живота, но всички не сѫ реални. Много отъ тѣхъ сѫ фиктивни, като тия, които представятъ въ театритѣ. На сцената излизатъ актьори припадатъ, умиратъ, но това не е действителность. Въ края на действието виждате, актьоритѣ възкръснали. Добре, че сѫ възкръснали. Рѣдко се срѣщатъ истински актьори, т. е. такива, които играятъ свои собствени роли. Повечето актьори играятъ чужди роли, както въ театритѣ. Единъ французски селянинъ, добъръ и чистосърдеченъ човѣкъ, отишълъ въ Парижъ и пожелалъ да види прочутата черква „Notre Dame“. Като търсилъ тукъ-тамъ черквата, видѣлъ, че на едно мѣсто се събиратъ много хора. Влѣзълъ следъ тѣхъ и спрѣлъ, дето тѣ спиратъ. Понеже всички си купували билетъ, и той си купилъ, като помислилъ, че съ билетъ се влиза въ черквата. Влѣзълъ въ единъ голѣмъ салонъ и седналъ на стола, който му посочили. По едно време видѣлъ, че завесата се вдига, и нѣколко души водятъ разговоръ помежду си. Той разбралъ, че работата се отнася до единъ крадецъ, когото обвиняватъ въ кражба. Селянинътъ видѣлъ, какъ крадецътъ извършилъ кражбата, но, въпрѣки това, не се признавалъ. Едни го обвинявали, други го защищавали, и работата, вмѣсто да се оправи, повече се обърквала. Възмутенъ отъ лъжата на крадеца, селянинътъ станалъ отъ мѣстото си и се обърналъ къмъ публиката: Господа, защо мълчите? Защо не кажете истината? Не видѣхте ли, че този крадецъ извърши кражбата предъ васъ? Азъ го видѣхъ, когато открадна, а той продължава да се защищава и извинява. Срамота е, господа, да мълчите! Публиката го изслушала, всички се засмѣли сърдечно и почнали да му рѫкоплѣскатъ. Въ живота има реални и нереални нѣща. Човѣкъ трѣбва да ги различава, да знае, кои сѫ реални и кои — не. Когато времето се развали, както днесъ, това е представление. Вѣтъръ духа — това е представление. Тихо, приятно е времето — това е представление. Цвѣтята цъвтятъ, увѣхватъ и отново израстватъ — това сѫ сцени отъ великата драма на живота. Спирайте вниманието си върху хубавитѣ картини, записвайте си ги, за да останатъ въ паметьта ви за вѣчни времена. Спирайте се предъ чиститѣ планински извори, предъ красивитѣ мѣстности, като предъ здравословни картини, които предизвикватъ хубави мисли и чувства въ васъ. Хората помнятъ повече отрицателнитѣ и грозни нѣща, а положителнитѣ и красиви забравятъ. Помнете красивитѣ нѣща, а всички спомени за счупени, паднали, разрушени нѣща дръжте далечъ отъ паметьта си. Защо трѣбва да помните, че нѣкога едно голѣмо дърво паднало и счупило крака ви? Забравете това. Отрицателнитѣ нѣща прѣчатъ на правилното дишане, а положителнитѣ го подобряватъ. Правилното дишане изисква спокойна и красива мисъль. Следователно, мислете за цвѣтята, които цъвтятъ; за бистритѣ планински рѣки, които текатъ и напояватъ долинитѣ. Въ красотата е хармонията на живота. Въ красотата е Божественото Начало. Помнете: Правилното дишане зависи отъ любовьта. Ще дишате дълбоко, ще задържате въздуха дълго време въ дробоветѣ си съ любовь. Това ще правите три пѫти на день, по 10—15 минути. Дишайте съ радость и съ любовь, съ лице засмѣно, изправени. Гръбнакътъ ви да образува успоредна линия съ правата, която съединява центъра на слънцето съ центъра на земята. Гърдитѣ напредъ, изпъчени, а не хлътнали навѫтре. Това сѫ елементарни правила за дишане, които трѣбва да се спазватъ, за да бѫдете здрави и добре разположени. Като дишате правилно, вие се свързвате съ ритъма на природата и се укрепвате по духъ и по тѣло. Упражнение за дишане. Рѫцетѣ се изнасятъ настрана бавно, като се поема дълбоко въздухъ; после се издигатъ нагоре, а въздухътъ се задържа. Рѫцетѣ надъ главата, бавно спущане на рѫцетѣ надолу, като се издиша бавно. * 6. Беседа отъ Учителя, държана на 29. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Зората на живота Размишление. Упражнение. Рѫцетѣ настрана. Дѣсната рѫка се поставя предъ лѣвата, бавно се движи по нея до рамото, минава предъ гърдитѣ и се връща въ първото си положение — настрана. Следъ това лѣвата рѫка се движи бавно по дѣсната, дохожда до рамото, минава предъ гърдитѣ и се връща пакъ въ първото си положение — настрана. Така се прави нѣколко пѫти — съ лѣвата, съ дѣсната рѫка. Съвременнитѣ хора търсятъ едни и сѫщи нѣща, но въпрѣки това се различаватъ едни отъ други. Причината за голѣмото различие между тѣхъ се крие въ тѣхнитѣ възгледи за живота. Всѣки излиза отъ своя философия за живота, отъ свои специфични разбирания и мисли, че тѣ сѫ най-прави. Като излизатъ отъ своята философия, тѣ искатъ да си обяснятъ отвлѣченитѣ въпроси на живота и тамъ се объркватъ. Малцина сѫ готови за отвлѣчени въпроси. Повечето хора трѣбва да се занимаватъ съ елементарни въпроси. Ще кажете, че искате да се домогнете до истината, да знаете причинитѣ на нѣщата. И да знаете причинитѣ на нѣщата, пакъ не сте дошли до истината. Истината стои надъ фактитѣ, надъ законитѣ и принципитѣ, надъ причинитѣ и последствията на нѣщата. Нѣкои питатъ, защо се е счупила дадена стомна. Много причини има за счупване на стомната: или по невнимание на онзи, който я носилъ, или е вече ненуждна. Когато свърши работата си съ стомната, господарьтъ ѝ я хвърля настрана и я счупва. — Защо се чупятъ яйцата? — По много причини: или за да се опържатъ, или да се турятъ въ яденето, или да излѣзе пиле отъ тѣхъ. Когато кокошката разбере, че пиленцето трѣбва да излѣзе на бѣлъ свѣтъ, чукне яйцето, и то си подава главичката навънъ. — Кой начинъ на счупване на яйцето е най-добъръ? — Когато кокошката сама го чукне. Тъй щото, научете се и вие по този начинъ да чупите яйцата, да излиза животъ отъ тѣхъ. Така чупете и стомнитѣ си. Когато животътъ е затворенъ въ нѣкоя форма и е дошълъ часътъ на освобождаването му, позволено е да пукнете нѣкѫде тази форма, да се отвори, и животътъ да се прояви. Животътъ стои надъ всички форми, надъ всички условия и възможности. Той носи въ себе си и условията, и възможноститѣ. Едно е нуждно на хората: истинско, положително знание. Нѣкои мислятъ, че знаятъ много. Сегашното знание е знание на миналото. Настоящето знание сега се придобива. Какво ще бѫде това знание, мѫчно може да се каже. Съ думи то не се предава. Какво знание носи даденъ човѣкъ, ще разберете отъ неговия животъ. Както говори, такива сили носи въ себе си. По говора на човѣка можете да опредѣлите характера му. Ще кажете, че българскиятъ езикъ е грубъ. Колкото и да е грубъ, всички българи не говорятъ еднакво. Нѣкои говорятъ меко, а други — грубо, остро, натъртено. Това зависи отъ силитѣ, които крие човѣкъ въ себе си. Какво представя човѣкъ днесъ, какъ говори, какъ се проявява, това не трѣбва да ви спъва. Той живѣе още въ своето минало. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е влѣзълъ вече въ настоящия си животъ. Тогава можете вече да се произнасяте. Срѣщате нѣкой каленъ, нечистъ човѣкъ — не го осѫждайте. Единъ день той ще се очисти и ще свѣтне. Гледайте, дали можете да му услужите съ нѣщо. Щомъ се е окалялъ, той е човѣкъ, който се е жертвувалъ за близкитѣ си, готовъ е на всѣкакви услуги. Виновенъ ли е човѣкъ, че муха е кацвала на него? Когато мухитѣ и комаритѣ кацватъ върху васъ, тѣ искатъ да взематъ нѣщо, или пъкъ да обърнатъ вниманието ви, че не живѣете добре. Когато мѫжъ и жена се каратъ, нѣкоя муха кацва по носа, по лицето на единия или на другия, заставя ги да измѣнятъ говора си, да се разговарятъ музикално. Щомъ престанатъ да се каратъ, мухата хвръква настрана. Какво заключение ще извадите за нѣкоя кѫща, въ която има много мухи? Дето има много мухи, тамъ има и много нечистотии. Кѫща, въ която се подържа голѣма чистота, мухитѣ сѫ малко, или почти ги нѣма. Нѣкоя домакиня се оплаква, че има много мухи въ кѫщата си. Обаче, ако следъ нея дойде друга домакиня, мухитѣ напущатъ кѫщата. Какво заключение ще извадите отъ тѣзи два случая? Естествениятъ изводъ е следниятъ: първата домакиня е била нечиста, поради което мухитѣ търсили храна. Втората домакиня подържала голѣма чистота въ кѫщата си, затова мухитѣ бѣгали навънъ, тамъ да си търсятъ храна. Какво представятъ хапливитѣ мухи? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ лоши мисли и чувства, които безпокоятъ човѣка. Когато мухитѣ хапятъ силно, това показва, че времето ще се развали; когато не хапятъ, времето върви къмъ подобряване. Причината, че мухитѣ хапятъ при разваляне на времето, е електричеството въ атмосферата. Когато има много електричество въ атмосферата, една часть отъ него се натрупва върху хоботчето на мухата, като върху острие, и тя се безпокои, търси начинъ да се освободи отъ него. Тя започва да хапе хората, животнитѣ и се освобождава отъ излишното електричество на хоботчето си. Това електричество се съединява съ електричеството въ човѣка, и той се дразни, докато електричеството отиде въ земята. Какво трѣбва да се прави съ хапливитѣ мухи? — Да се поправи времето. — Ако мухитѣ влизатъ вкѫщи, какъ да се освободимъ отъ тѣхъ? — Като чистите редовно кѫщата си. Мухитѣ сѫ инспектори на чистотата. Като влѣзатъ въ нѣкоя чиста кѫща, тѣ веднага излизатъ вънъ. Ако кѫщата не е чиста, оставатъ вѫтре. Значи, всѣка нечиста мисъль е муха, която иде да ревизира общото състояние на човѣка. Ако вѫтре въ него владѣе абсолютна чистота, тя веднага излиза вънъ. Не е ли чисто вѫтре, нечистата мисъль намира храна, съ която подържа сѫществуването си. Колкото и да махашъ съ рѫката си, нечистата мисъль нѣма да те напусне. Трѣбва да се очистишъ вѫтрешно, за да я заставишъ да излѣзе навънъ. Когато въ главата на човѣка влизатъ чисти мисли, той се радва. При радостьта, мускулитѣ на лицето заематъ особено положение. Тѣ приематъ повече възходяща посока. Когато презъ ума на човѣка влизатъ нечисти мисли, той скърби, мѫчи се, става тѫженъ — мускулитѣ му увисватъ надолу. Ще кажете, че не искате да страдате. И скръбьта е на мѣсто. Тя е толкова необходима, колкото и радостьта. Като скърби и страда, човѣкъ си почива. Въ сѫщность, смѣната на състоянията отъ радость въ скръбь и отъ скръбь въ радость представятъ почивка, а радостьта и скръбьта сѫ условия, при които човѣкъ работи и учи. Какво трѣбва да учи човѣкъ на земята? Първото нѣщо, съ което трѣбва да се заеме, е изучаването на Божествения езикъ. Особена е азбуката на този езикъ. Тя се изразява чрезъ движения, чрезъ символи, чрезъ образи. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който държи очитѣ си повече затворени. — Защо сѫ затворени очитѣ му? — Това е една отъ буквитѣ на Божествения езикъ. Вие можете да дете различни тълкувания на известенъ символъ, но той представя само една буква — повече отъ едно значение нѣма. Срѣщате другъ човѣкъ съ отворени очи. Колкото по-близо дохожда до васъ, толкова повече очитѣ му се разширяватъ. — Защо отваря той очитѣ си? — Защото е изгубилъ нѣщо и съ очитѣ си ви пита, не сте ли намѣрили изгубения отъ него предметъ. Тъй щото, като изучавате Божествения езикъ съ любовь и прилежание, вие радвате своя Учитель, и Той ви обича. Като придобивате знания, вие Го препорѫчвате като добъръ и опитенъ Учитель. Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Колко хора сѫ оправдали своето подобие съ Бога? Казватъ за нѣкого, че говори много сладко — медъ капе отъ устата му. Колко души сте срещнали, отъ устата на които капе медъ? Не подразбираме, че въ букваленъ смисълъ трѣбва да капе медъ отъ устата имъ, но да носятъ любовьта въ себе си. Който има любовь въ сърдцето си, говори сладко. Той знае, какъ да постѫпва, какъ да се отнася съ хората. Като срещне нѣкого, той знае, на какво разстояние да стои отъ него — нито много близо, нито много далечъ. Разстоянието между двама души трѣбва да бѫде такова, че да става правилна обмѣна между тѣхъ. — На какво разстояние седи човѣкъ отъ печката? — Разстоянието се опредѣля отъ степеньта, до която тя е нагрѣта. Ако печката е силно нагорещена, човѣкъ седи далечъ отъ нея; ако е слабо нагорещена, той седи близо до нея, да приема топлината ѝ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да взима отъ ближния си толкова, колкото му е необходимо въ дадения случай. Вземе ли повече, отколкото му трѣбва, обмѣната между тѣхъ не е правилна, поради което тѣ не могатъ да се обичатъ. Ако бакалинътъ, отъ който купувате стока, ви излъже нѣколко пѫти, вие не искате да имате вече отношения съ него и го напущате. Той ви става неприятенъ. Ето защо, за да имате добри и правилни отношения съ хората, вие трѣбва да имъ давате най-хубавото, което имате — най-хубави мисли, най-хубави чувства и най-хубави постѫпки. Най-малкото нарушаване на този законъ внася дисхармония въ отношенията ви. За да запазите добритѣ си отношения съ хората, всѣка сутринь нагласявайте ума си да мисли право; нагласявайте сърдцето си да чувствува право; нагласявайте волята си да постѫпвате право. За всѣко нѣщо се искатъ специални условия: за ума — достатъчно свѣтлина, ни повече, ни по-малко — толкова свѣтлина ви е нуждна, колкото да се виждатъ предметитѣ ясно; за сърдцето — достатъчно топлина и за волята — достатъчно сила. Безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила човѣкъ не може да има правилни отношения нито къмъ себе си, нито къмъ ближнитѣ си, нито къмъ Бога. И тъй, стремете се къмъ правилна обхода, къмъ взаимно уважение и почитание. Стойте на такова разстояние едни отъ други, че да не виждате лошитѣ си чърти. Докато сѫ далечъ едни отъ други, хората виждатъ само доброто въ себе си. Щомъ се приближатъ повече, отколкото трѣбва, тѣ не могатъ вече да се търпятъ. Тѣ виждатъ лошото въ себе си и бѣгатъ. Пазете нуждното разстояние помежду си, да не губите любовьта си. Ако двама души не се обичатъ, това показва, че нѣщо имъ липсва, нѣкакъвъ недоимъкъ се явява между тѣхъ. За да се възстановятъ отношенията имъ, тѣ трѣбва да потърсятъ други двама души да донесатъ това, което имъ липсва. Значи, умразата, неразположението между хората се дължи на нѣкакъвъ недоимъкъ въ тѣхъ. Щомъ дойде изобилието, и любовьта дохожда. Недоимъкътъ създава противоречията, а изобилието ги изглажда. — Отде иде изобилието въ свѣта? — Отъ любовьта. — Кой разпредѣля благата, които любовьта носи? — Умътъ. Значи, сърдцето носи благата, умътъ ги разпредѣля, а волята ги използува. Само по този начинъ човѣшкото тѣло се държи въ равновесие. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да ходи изправенъ и да се движи хармонично. Правилното движение е музика, хармония. За да не нарушава хармонията въ движенията си, човѣкъ не трѣбва да се дразни. Всѣко дразнене е излишно изразходване на нервна енергия, вследствие на което се изтощава нервната система. Когато нервната система се изтощи, човѣкъ става крайно чувствителенъ. Като слуша музика, когато не се свири добре, той не може да търпи. Като срѣща грозни хора, бѣга, не може да ги гледа. Пазете си нервната система, да не губите излишна енергия, за да понасяте всичко въ свѣта. Научете се да обличате грознитѣ нѣща въ красиви обвивки. Така постѫпва природата. Ако човѣкъ нѣмаше мускули, а бѣше само отъ кости, щѣше да бѫде грозенъ. Природата, обаче, го е облѣкла въ мускули, въ празднинитѣ турила нѣкакви органи и го направила красивъ. Какво щѣше да представя човѣкъ съ две празднини на лицето, вмѣсто очи? Природата е запълнила дветѣ празднини и го украсила съ очитѣ. Тѣ сѫ украшение на лицето. На устата пъкъ е турила специални мускули — устни, които сѫщо го правятъ красивъ. За да не губи красотата си, човѣкъ се стреми къмъ безсмъртие. Само безсмъртниятъ е господарь на всѣка частица отъ тѣлото си. Смъртниятъ, обаче, не е господарь на нищо. Като умре, той изгубва красотата си, губи всичко, съ което е работилъ. И тъй, за да не губи това, което е придобилъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ безсмъртие, въ което е красотата на живота. На земята, като смъртенъ, човѣкъ не е толкова красивъ, колкото въ невидимия свѣтъ. — Защо? — Въ невидимия свѣтъ той е безсмъртенъ. На земята човѣкъ не е толкова добъръ и справедливъ, както въ духовния свѣтъ. Човѣкъ носи въ себе си доброто и справедливостьта, но не ги проявява всѣкога. Запримѣръ, той счита, че къмъ приятелитѣ си може да не бѫде толкова добъръ и справедливъ, както къмъ чуждитѣ хора. Въ това отношение той е на кривъ пѫть. Човѣкъ трѣбва да бѫде еднакво добъръ и справедливъ къмъ всички хора. Ако приятельтъ ви е направилъ нѣкаква услуга, работилъ ви, свирилъ или пѣлъ, вие трѣбва да му благодарите така, че и той да бѫде доволенъ отъ васъ. Оценявайте всичко, което хората правятъ заради васъ. Богъ е, Който ги праща да ви услужватъ, да ви правятъ добрини. Щомъ оценявате доброто, отдето и да иде то, първо вие се повдигате, а после помагате и на другитѣ. Като оценявате доброто, което ви правятъ другитѣ, вие се облагородявате и образувате хармонична връзка помежду си. Любовьта трѣбва да свързва хората, понеже тя носи животъ, тя носи всичкитѣ блага. Вънъ отъ любовьта, никакъвъ законъ не може да накара хората да живѣятъ добре. Вънъ отъ любовьта, никаква сила не може да премахне мѫчнотиитѣ и противоречията въ пѫтя имъ, Съ любовьта всичко се постига. Като любишъ, можешъ да станешъ и пѣвецъ, и музикантъ, и ученъ, и художникъ, и философъ. И тогава, ще раздавашъ щедро това, което си придобилъ. Ще бѫдешъ щедъръ и справедливъ, на всѣки ще давашъ толкова, колкото въ момента му е нуждно. Само така можешъ да задоволишъ окрѫжаващитѣ. Това значи, даромъ сте взели, даромъ давайте. Сега, като ученици, съветвамъ ви да приложите музиката при самовъзпитанието, да развивате ума и сърдцето си. Пѣйте и свирете, безъ да мислите, дали ще ви харесатъ другитѣ. Ако задоволите себе си, и другитѣ ще задоволите. Сега азъ ще ви изпѣя една малка пѣсень, съ следното съдържание: „Зора се чудна зазорява, зора на новъ животъ, която менъ въ живота призовава. Зора се чудна зазорява; зора, що носи чуднитѣ блага. Тазъ зора ме призовава на работа въ живота мой“. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че всички сте отъ високо произхождение: царски синове, княжески синове, графове, барони. Всѣки се държи на висотата на положението си. Добра почва сте, но тя се нуждае отъ семена, които да израснатъ и да се отгледатъ. Земята е щедра и справедлива: на всички дава еднакво храна, не прави разлика между хората. Тя дава еднакви условия за животъ и на бодилитѣ, и на плоднитѣ дървета, но ние нѣмаме еднакво отношение къмъ тѣхъ: къмъ плоднитѣ дървета сме разположени, а къмъ бодилитѣ — не. Бодилитѣ сѫ подобни на лошитѣ мисли, които отнематъ нѣщо отъ човѣка и помрачаватъ съзнанието му. Плоднитѣ дървета сѫ добритѣ мисли, които даватъ нѣщо на човѣка и повдигатъ съзнанието му. Щомъ е така, сѣйте въ съзнанието си, като въ почва, добри мисли и желания, за да се радвате на добри и сладки плодове. Следователно, искате ли почвата ви да ражда доброкачествени плодове, дайте пѫть на Божественото Начало въ себе си. Нека То бѫде потикъ въ живота ви, да ви вдъхновява. Човѣкъ все трѣбва да обича нѣщо, за да се вдъхновява и да работи съ любовь. Детето може да се импулсира отъ едва ябълка или отъ една круша. Отъ какво може да се импулсира възрастниятъ? Въ импулса има движение. Като се събератъ всички импулси въ свѣта, образува се онази хармония, която движи цѣлия козмосъ. Дето е любовьта, тамъ сѫ импулситѣ, тамъ е хармонията. Щомъ любовьта отсѫтствува, всички импулси изчезватъ, и хармонията се превръща въ дисхармония. Опитайте се да изпѣете пѣсеньта „Зора се чудна зазорява“, но така, че зората да обхване цѣлото ви естество, и вие да я почувствувате като импулсъ за работа, за новъ животъ, за движение. Време е вече, всички живи сѫщества да излѣзатъ вънъ, на свѣтлина. Зората на новия животъ изгрѣ! Жабитѣ трѣбва да излѣзатъ отъ водитѣ, магаретата — отъ рудницитѣ, хората — отъ затворитѣ, и всички въ единъ гласъ да запѣятъ новия химнъ на свободата, новия день на зората — деньтъ на новата свѣтлина. При това положение всѣки ще прояви своята дарба и ще започне съзнателно да работи. Нѣкѫде въ Америка, въ една каменовѫглена мина, едно магаре било затворено цѣли десеть години въ единъ рудникъ, да пренася вѫглища отъ едно мѣсто на друго. На единадесетата година то било изкарано навънъ, на свѣтлина. Като видѣло слънцето, магарето започнало да се търкаля, да реве отъ радость, да скача. Съ това то искало да изрази радостьта си за новия животъ, който му билъ подаренъ. И магарето разбрало, че животътъ се заключава въ свѣтлината и свободата. Много отъ сегашнитѣ хора се спрѣли на едно мѣсто и мислятъ само за смъртьта, какво ще стане съ тѣхъ, като умратъ. Много просто — ще се освободятъ. — Какво ще стане съ децата ни? — Чудни сѫ хората, като се безпокоятъ за децата си. Децата сѫ самостоятелни, съзнателни души, като родителитѣ си. Богъ дава деца на хората, за да имъ покаже, че трѣбва да станатъ като тѣхъ, да възприематъ новото и да се учатъ. Хората иматъ братя и сестри, за да изработятъ братски и сестрински отношения и да придобиятъ известно благо чрезъ тѣхъ. Изобщо, майкитѣ, бащитѣ, братята, сестритѣ, децата носятъ нѣкакво висше благо, което трѣбва да се приеме и обработи. Всѣки човѣкъ носи по едно Божествено благо, което никой другъ не може да донесе. Благото, което бащата носи, никой другъ не може да донесе. Благото, което слугата носи, господарьтъ не може да донесе и т. н. Следователно, всѣки човѣкъ е цененъ дотолкова, доколкото носи благо, което му е дадено отъ Бога. Щомъ донесе благото, човѣкъ свършва вече работата си, както слугата свършва работата на своя господарь. Благодарете за службата, която ви е дадена. Носете благото въ свѣта така, както ви е дадено, безъ да се изкусите да го продадете или да го използувате само за себе си. Като ученици, работете съзнателно върху себе си. Дойде ли ви нѣкаква болесть, не се страхувайте, но приложете любовьта въ живота си. Тя лѣкува всички болести. Гледайте на болеститѣ като на благо, дадено, за да работите върху себе си. Всѣка болесть се дължи на известни нечистотии въ капиляритѣ, които тровятъ кръвьта, предизвикватъ натрупвания въ венитѣ. Казватъ, че нѣкой страда отъ разширяване на венитѣ. Това не е нищо друго, освенъ наслоявания по стенитѣ на венитѣ. Кръвьта трѣбва да се пречисти. Чистата кръвь въ организма преодолява на всички физически и психически неразположения. Между движението на кръвьта въ артериитѣ и въ венитѣ трѣбва да има известна хармония, както между мажорнитѣ и миньорнитѣ гами. Въ това отношение, движението на кръвьта въ артериитѣ представя мажорни гами, а въ венитѣ — миньорни. Помнете: Всѣки човѣкъ трѣбва да служи на любовьта споредъ своитѣ вѫтрешни разбирания, а не споредъ това, какво му се диктува отвънъ. Слушайте вѫтрешния си гласъ. Той говори въ името на любовьта. Като го слушате, ще се подмладите, силни ще станете и въ Царството Божие ще влѣзете. Радвайте се, че тихиятъ гласъ на Бога говори едновременно на всички души, на млади и на стари. Радвайте се, че Той дава отъ своитѣ блага на всички. Като размѣняте благата си, вие се ползувате отъ всичко, което Богъ изпраща въ свѣта. Радвайте се, че Богъ се проявява навсѣкѫде. Казано е въ Писанието: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ человѣцитѣ.“ Това значи: така да просвѣтнатъ вашитѣ умове, вашитѣ сърдца, така да просвѣтнатъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, че който ви види, да каже: Ето единъ човѣкъ, носитель на Божията Любовь! Желая ви да се всели Царството Божие на земята още днесъ. Желая ви да придобиете качеството на свѣтлината, да влизате и презъ най-малкитѣ дупчици, за да изпълнявате волята Божия. „Зора се чудна зазорява, зора на новъ животъ. Зора се чудна зазорява, зора на новата любовь.“ * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 27. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Новиятъ пѫть Размишление. Новиятъ пѫть е този, по който човѣкъ може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременнитѣ хора страдатъ все отъ непостигнати желания. — Защо не могатъ да постигнатъ желанията си? — Защото ходятъ въ стария пѫть. Докато сѫ въ стария пѫть, ще постигнатъ само нѣкои желания, а повечето ще останатъ нереализирани. Сега азъ засѣгамъ повръхностно мисъльта за нереализиранитѣ и непостигнати желания. Давамъ ви само семенца, които вие сами трѣбва да посѣете. Като изникнатъ семената и се развиятъ въ голѣми дървета, тѣ ще дадатъ плодъ. Вие ще опитате плодоветѣ имъ и ще разберете, какво се е съдържало въ тѣхъ. Вие сте като пѫтници на голѣмъ параходъ, дошли на земята, да минете голѣмо пространство, да се учите, да придобивате знания. Наготово нищо не се дава. Всѣки самъ трѣбва да оре, да сѣе, да жъне, за да има право да се ползува отъ плодоветѣ си. Едно време земята, като голѣмъ параходъ, имала 500 комина; днесъ сѫ останали само 56. Голѣма екскурзия е предприелъ човѣкъ. Той е извървѣлъ едва половината пѫть, много още има да пѫтува. Досега земята е пѫтувала два и половина милиарда години. Значи, още два и половина милиарда години ще пѫтува. Като не знаятъ това, всички хора бързатъ, всѣки иска часъ по-скоро да постигне нѣщо, да реализира желанията си. Колкото и да бърза, въ единъ животъ човѣкъ не може да постигне всичкитѣ си желания. Дълъгъ е неговиятъ пѫть. Той ще се ражда и ще заминава много пѫти отъ земята, докато най-после спре на опредѣленото пристанище. Хората се страхуватъ отъ смъртьта, затова бързатъ да свършатъ работитѣ си. Нищо страшно нѣма въ смъртьта. Смъртьта е малко изпитание, презъ което всѣки човѣкъ минава. Да умрешъ, това значи, да ударишъ крака си въ единъ камъкъ и да се спрешъ нѣкѫде да го превържешъ. Понеже кракътъ те боли, ще поплачешъ малко и, като мине болката, отново ще продължишъ пѫтя си. Тъй щото, смъртьта не е нищо друго, освенъ удряне на краката въ камънитѣ. Колкото по-невнимателно вървишъ, толкова по-силно ще удряшъ краката си и толкова по-голѣми болки ще имашъ. За да не страдате, ходете внимателно, избирайте равни пѫтища. Всѣки ще умре, но да умре по естественъ начинъ, безъ голѣми сътресения и мѫчнотии. Всички хора се интересуватъ отъ смъртьта и питатъ, кѫде отива умрѣлиятъ. Нѣкои казватъ, че умрѣлиятъ отива при Бога, а други отричатъ сѫществуването на духовния свѣтъ и казватъ, че съ смъртьта животътъ на човѣка се свършва. Азъ пъкъ виждамъ, че умрѣлиятъ стои на пѫтя и плаче. — За какво плаче? — За съборената си кѫща. Когото срещне, той го спира и запитва, може ли да си направи нова кѫща. Отговорътъ е много простъ. Ако имашъ материалъ, можешъ да си направишъ нова кѫща. — Нѣмамъ материалъ. — Щомъ нѣмашъ материалъ, ще стоишъ на пѫтя и ще плачешъ. Ако искашъ да работишъ, ще ти дадатъ работа, докато спечелишъ пари, да си построишъ нова кѫща. Докато си направишъ кѫщата, ще живѣешъ подъ наемъ, като кираджия. Казвате, че умрѣлитѣ отиватъ при Бога. Богъ е навсѣкѫде. И подъ наемъ да живѣешъ, и собственикъ да си, пакъ си при Бога. Ако си собственикъ и не знаешъ, какъ да се справяшъ съ своята собственость, Богъ заповѣдва да те извадятъ отъ кѫщата и да те оставятъ на пѫтя, да се принудишъ да потърсишъ нѣкоя кѫща, да влѣзешъ въ нея като кираджия. Докато не признаешъ собственика на кѫщата за господарь, нѣма да направишъ своя кѫща. Ще ходишъ отъ кѫща въ кѫща, докато най-после разберешъ, че Единъ е истинскиятъ Господарь въ свѣта. Единъ е Господарьтъ и на собственицитѣ, и на наемателитѣ. Щомъ признаете Бога за Господарь на свѣта, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ добре. Достатъчно е да помислите за Бога, за да се изпълни душата ви съ любовь и радость, лицата ви да свѣтнатъ като днешния день. Само при това положение човѣкъ започва да разбира, че е пѫтникъ, на когото предстои дълъгъ пѫть. Това сѫ два и половина милиарда години! Колко време сѫ нуждни, за да пренесете това число отъ едно мѣсто на друго? Ще кажете, че времето не се носи. И времето се носи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ живѣлъ 45-50 години и тежи около 60-70 кгр. Той е сгѫстилъ времето въ себе си, събралъ е 45 години на едно мѣсто и, дето ходи, навсѣкѫде ги носи. Едногодишното дете тежи 7-8 кгр. Значи, детето е събрало малко време въ себе си. Стариятъ човѣкъ пъкъ постепенно губи отъ теглото си. — Защо? — Той билъ търговецъ, продалъ стоката си и олекналъ. Това не значи, че изгубилъ нѣщо. Материята, т. е. стоката е превърналъ въ пари. Като пипне джоба си, изпитва радость, паритѣ му дрънкатъ веселятъ го. Днесъ всички хора търсятъ новъ пѫть, но още живѣятъ по стария начинъ. Новиятъ пѫть подразбира нова мисъль и нови чувства. Докато човѣкъ мисли само за топлото си легло, да спи, колкото може повече, да се завива въ топли и дебели юргани, всѣкога ще бѫде далечъ отъ новия пѫть. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Подвиженъ трѣбва да бѫде човѣкъ и въ мислитѣ, и въ чувствата си. Нѣкои искатъ на станатъ духовни, но не сѫ се справили съ леностьта си. Тѣ мислятъ, че само по външенъ пѫть могатъ да станатъ духовни. — Въ какво се заключава външниятъ начинъ на работа? Ще кажете, че, за да бѫде духовенъ, човѣкъ трѣбва да яде малко, да бѫде слабъ, да се облича скромно. Вѣрно е, че духовниятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде много дебелъ, но и сухъ не трѣбва да бѫде. Съберете дебелия и сухия, раздѣлете ги на две и, каквото се получи, ще се образува истински духовния човѣкъ. Какво представятъ дебелината и сухотата? Дебелината, т. е. пълнотата може да се уподоби на жената, на сестрата, а сухотата — на мѫжа, на брата. — Защо братътъ е сухъ, а сестрата — пълна? — Защото братътъ е миналъ презъ огънь и се е стопилъ. Понеже нѣкога и той е билъ дебелъ, по не изпълнявалъ Божията воля, прѣкарали го презъ огънь. За да не попадне въ сѫщото положение, сестрата трѣбва да изпълнява Божията воля. Като изпълнява Божията воля, тя дава часть отъ своитѣ мазнини на брата си, и обмѣната става правилно. Тъй щото, за да не стане суха, сестрата трѣбва да се научи да дава, а братътъ — да взима. Ще кажете, че това е алегория. Разбирайте, както искате, но казвамъ: Горко на сестритѣ, които иматъ богатство, но не даватъ. Горко на сиромаситѣ братя, които не знаятъ да взиматъ. Блажени сѫ богатитѣ сестри, които знаятъ да даватъ. Блажени сиромаситѣ братя, които знаятъ да взиматъ. Блаженъ е, който сѣе; блаженъ е и който жъне. Блаженъ е, който има дѣлъ въ сѣтото и въ жънатото. Какво разбираме подъ думитѣ тлъстъ и сухъ? Тлъсти хора сѫ ония, които иматъ жито за сѣене. Сухи пъкъ сѫ ония, които нѣматъ жито за сѣене, но могатъ да работятъ. Значи, тлъститѣ даватъ житото, сухитѣ го взиматъ и го посѣватъ на нивата. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на мѣстото си. Всѣки има своето предназначение. Ако свѣтътъ бѣше съставенъ само отъ тлъсти, или само отъ сухи хора, животътъ щѣше да бѫде крайно еднообразенъ. Еднообразието ражда нещастията. Човѣкъ не може нито постоянно да работи, нито постоянно да почива. Нуждна е смѣна на състоянията. Недоволството произтича отъ чрезмѣрна работа, която уморява човѣка. За да си почине, той трѣбва да бѫде доволенъ. Какво придобива човѣкъ, ако постоянно държи въ ума си мисъльта да стане богатъ, ученъ, силенъ? Какво ще направишъ, ако имашъ единъ милиардъ лева въ нѣкоя банка? Голѣмото богатство е товаръ, съ който човѣкъ мѫчно се справя. Помнете: Новиятъ пѫть въ живота съветва хората да не товарятъ умоветѣ си съ излишни мисли, сърдцата си — съ излишни чувства и тѣлата си — съ излишни постѫпки. Освободете се отъ всичко излишно. Задържайте въ душата си само сѫщественото, отъ което тя се нуждае. Човѣкъ може да се освободи отъ ненуждния товаръ по три начина: или като приложи любовьта, или като приложи мѫдростьта, или като приложи истината. — Кое е излишното, съ което човѣкъ се товари? — Всѣко нѣщо, съ което човѣкъ е натоваренъ и не знае, защо му е този товаръ, представя излишенъ товаръ. То не е нѣщо сѫществено. Той пъшка подъ този товаръ. Сѫщото е и съ товарнитѣ животни. Натоварите една кола съ пѣсъкъ и впрегнете два вола да я каратъ. Воловетѣ теглятъ колата, пъшкатъ, мѫчатъ се. Ако ги запита нѣкой, какво носятъ, ще кажатъ, че не знаятъ. Тѣ не знаятъ и кѫде го носятъ. Пазете се и вие да не носите товаръ, който не знаете, какъвъ е и кѫде го носите. Когато се натовари съ нѣщо сѫществено, човѣкъ се радва. Колкото и да е тежъкъ товарътъ, той е доволенъ. Обаче, ако носи нѣщо несѫществено, той пъшка, мѫчи се, чувствува се обремененъ. Следователно, пазете се отъ ненужднитѣ страдания, които сѫ излишенъ товаръ. Като не разбира законитѣ, човѣкъ самъ си създава страдания, които обременяватъ душата и духа му. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ ненужднитѣ страдания, отъ излишния товаръ? — Още съ ставането си отъ сънь, той трѣбва да нагласи добре своя умъ, своето сърдце и своята воля, като струни на цигулката си, и да започне да свири. Тонътъ до е основниятъ тонъ на волята, ми — на сърдцето и соль — на ума. Тритѣ тона до, ми, соль образуватъ хармониченъ акордъ, който показва, че човѣкъ се е нагласилъ правилно, т. е. влѣзълъ е въ хармония съ Божествената воля, съ Божественото сърдце и съ Божествения умъ. Този човѣкъ е сѫщевременно въ хармония съ ума, сърдцето и волята на всички разумни сѫщества. Той може да се нарече щастливъ. Който не е въ хармония съ общия тонъ на живота, той е нещастенъ и постоянно се оплаква, че никой не го обича. Нещастието му се заключава въ това, че живѣе въ любовьта, а не я вижда. Майка му и баща му го обичатъ, носятъ всичкитѣ блага, отъ които и той се ползува; братята и сестритѣ му услужватъ, но той иска друго нѣщо. Едва става сутринь отъ сънь, чака го вече готова трапеза, съ различни блага. Сестритѣ и братята му го канятъ да се нахрани добре. Каква по-голѣма любовь искате отъ тази? Нищо друго не ви остава, освенъ да седнете предъ трапезата наредъ съ всички и да благодарите на Онзи, Който ви дава изобилно блага. Следователно, щомъ станете сутринь отъ сънь и се изправите на краката си, благодарете, че можете да ходите, да стоите прави. Краката сѫ основа на живота — добродетелитѣ, съ които можете да работите. Колкото и да сѫ слаби краката ви, бѫдете благодарни и за тѣхъ. По-добре ли е да нѣмате крака? Който има крака, а не може да се държи на тѣхъ, не може да ходи, той нѣма основа на живота. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да ходи, какъ да прегъва колѣнетѣ си. Щастието на човѣка зависи отъ умѣенето му да ходи. Като свива и изправя краката си, човѣкъ лесно минава презъ мѫчнотиитѣ, поставени на пѫтя му. — Защо сѫ поставени мѫчнотии на човѣшкия пѫть? Кой ги е поставилъ? — Това сѫ въпроси, на които нѣма да се даде отговоръ, не сте готови още да ги разберете. Нѣкои си задаватъ въпроса, кой е създалъ свѣта и защо го е създалъ. Да се задаватъ такива въпроси, това значи, да си въобразява човѣкъ, че може да разбере всичко. Какво може да разбере ученикътъ по музика, ако току-що е постѫпилъ въ училището? И да има желание учительтъ да му говори нѣщо върху музиката, ученикътъ нѣма да го разбере. Учительтъ ще говори, а ученикътъ ще слуша и най-после ще заспи — не разбира нищо отъ предмета. Той едва се е запозналъ съ първия тонъ на музиката. Като работи известно време въ това направление, той ще започне да разбира, какво нѣщо е музиката, какъ е създадена тя и какво е нейното предназначение. Ако питате, за кого е създадена музиката, ще ви кажа: Музиката е създадена за развлѣчение на младитѣ, красотата — за развлѣчение на възрастнитѣ, а почивката — за развлѣчение на старитѣ. — Какво представя почивката въ живота? — Това, което наричаме почивка въ живота, представя пауза въ музиката. Значи, за да разбира музиката, човѣкъ трѣбва да започне да работи отначало. — Кое е началото? — Главата е начало. Всѣко нѣщо има свое начало, т. е. своя глава. И човѣкъ, като живо сѫщество, има глава, която ражда нѣщата. Като изучаваме растенията и животнитѣ, виждаме, че и тѣ иматъ глава, т. е. начало на създаването си. Когато се е създавала главата на растенията, земята имала съвсемъ другъ видъ отъ този, въ който днесъ я виждаме. Когато се е създавала главата на животнитѣ, земята имала пакъ особенъ видъ; когато се е създавала главата на човѣка, земята е придобила новъ видъ. Днесъ се създава новъ човѣкъ, съ нова глава. Следователно, старата глава на човѣка трѣбва да се замѣсти съ нова. Докато е още съ старата глава, той не може да разбира свѣтлитѣ и възвишени идеи, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Не само отъ нова глава се нуждае човѣкъ, но и отъ ново сърдце и ново тѣло. Хората умиратъ, за да се освободятъ отъ старитѣ си глави, сърдца и тѣла и да ги замѣстятъ съ нови. Само новитѣ глави могатъ да разбератъ, възприематъ и приложатъ новитѣ идеи. — Защо се раждатъ хората? — За да опитатъ Божиитѣ блага и Великата Божия милость. Когато нѣкой се оплаква, че животътъ му е тежъкъ, че не може да се справи съ мѫчнотиитѣ, Богъ казва: Вземете старата глава на този човѣкъ и му дайте нова. Това наричаме ние смърть. Като умре, той започва да плаче, да се вайка, иска пакъ да живѣе на земята, да изправи погрѣшкитѣ си. Богъ отново му дава животъ, да опита новитѣ условия и да се изправи. Така човѣкъ ту умира, ту отново се ражда, докато дойде до съвършенството, къмъ което се стреми. Своенравенъ е човѣкъ, мѫчно се изправя, но, въпрѣки това, Богъ му дава условия да живѣе, да се ражда много пѫти на земята, за да научи великитѣ Божии закони и да ги прилага. Първото нѣщо, което се изисква отъ всички хора, е да проявятъ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Безъ доброто животътъ нѣма основа. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да си постави за задача да направи едно добро, което до вечерьта още да принесе своя плодъ. Значи, ще посадишъ семето на доброто, ще го полѣешъ, да расте, и ще го наглеждашъ. Вечерьта ще отидешъ при него, ще оберешъ плода му и ще го принесешъ даръ предъ Божия олтаръ. Така постѫпва всѣки баща. Той се връща вечерь отъ работа и носи на децата си нѣщо за ядене, или нѣкакви играчки. Въ който домъ влѣзете, трѣбва да носите нѣщо хубаво — всѣки споредъ възможноститѣ си: музикантътъ ще принесе въ даръ нѣщо отъ своята музика, художникътъ — една отъ своитѣ картини, добриятъ човѣкъ — своето добро, което е подобно на аромата на цъвналитѣ цвѣтя, които отдалечъ привличатъ работнитѣ пчелички. Въ това отношение, всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да учи, не е нищо друго, освенъ цвѣте, което трѣбва да цъвне, да завърже и да узрѣе. Цвѣтътъ и плодътъ сѫ неговитѣ богатства, които трѣбва да се разнесатъ по цѣлия свѣтъ. Отъ всички краища на свѣта ще дойдатъ работливитѣ пчелички, да събератъ медъ и да го занесатъ въ кошеритѣ си. Всѣка мисъль е цвѣтъ, който цъвти въ ума; всѣко чувство е цвѣтъ, който цъвти въ сърдцето и всѣка постѫпка е цвѣтъ, който цъвти въ тѣлото. Ако не цъвти въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото си, човѣкъ не може да бѫде здравъ. Това е животъ вѣченъ, постоянно да цъвтишъ, да завързвашъ и да зрѣешъ и отъ плодоветѣ си да се ползувашъ и ти, и твоитѣ ближни. Цъвтенето, като вѣченъ процесъ, става не само съ мислитѣ, съ чувствата и съ постѫпкитѣ, но и съ любовьта. И любовьта цъвти. Има любовь, която цъвти въ тѣлото, въ сърдцето, въ ума, въ душата и въ духа на човѣка. Какъ става това цъвтене, не може да се обясни. То може само да се опита, но не днесъ. Сегашнитѣ хора сѫ въ началото на красивия животъ — въ живота на великата любовь. Единъ день тѣ ще влѣзатъ по-навѫтре и тогава ще разбератъ, какво значи, да цъвти любовьта въ тѣхния умъ, въ тѣхното сърдце и въ тѣхната воля. Още по-късно ще разбератъ цъвтенето на любовьта въ душата и въ духа имъ. Когато опитатъ тѣзи процеси въ себе си, хората ще се познаятъ като братя и сестри на единъ и сѫщъ Баща. Докато дойде този день, тѣ ще бѫдатъ чужди единъ за другъ, и отношенията имъ ще бѫдатъ, както тия между търговецъ и клиентъ. Търговецътъ дава толкова, колкото получава отъ клиента. Ако нищо не получи, нищо не дава. Засега размѣната или обмѣната между хората сѫ монетитѣ — книжни, медни, желѣзни, сребърни и златни. Тѣ сѫ подобни на мостове, които свързватъ единъ човѣкъ съ другъ. Когато правите мостъ, служите си съ дървени и желѣзни греди. Дървенитѣ лесно гниятъ, а желѣзнитѣ — ръждясватъ. И еднитѣ, и другитѣ не сѫ устойчиви. Тѣ трѣбва да се замѣстятъ съ златни. Изобщо, всички мостове въ човѣшкия животъ трѣбва да бѫдатъ отъ златни греди и, вмѣсто камъни, диаманти. — Възможно ли е това? — За психическия животъ на човѣка всичко е възможно. Защо мостътъ между мислитѣ и чувствата, между чувствата и постѫпкитѣ да не бѫде златенъ? Като ученици на живота, пазете се да не изгубите красотата, музиката и смисъла на живота, Запримѣръ, въ музикално отношение, тѣлото, сърдцето и умътъ иматъ свои основни топове. Основниятъ тонъ на тѣлото е до, на сърдцето — ми, на ума — соль. Всѣки тонъ отъ своя страна съдържа известни качества, които трѣбва да проявява. Въ този смисълъ, не е достатъчно умътъ да отговаря на тона соль но всѣка мисъль трѣбва да има достатъчно свѣтлина, звучность, ухание, сладость и мекота. Ако мислитѣ не съдържатъ тѣзи качества, човѣкъ не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всѣки човѣкъ на земята. Когато гледате картинитѣ на нѣкой художникъ, отъ тѣхъ разбирате, какви мисли сѫ го вълнували. Запримѣръ, ако той рисува нѣкой човѣкъ и подъ очитѣ му туря голѣми сѣнки, това показва, че този човѣкъ е миналъ презъ тежки изпитания. Значи, художникътъ е възприелъ състоянието на обекта и го изразилъ на портрета. Ако сѣнкитѣ подъ очитѣ сѫ слаби, животътъ на този човѣкъ е лекъ. Дали веждитѣ на човѣка сѫ дебели или тънки, това показва, презъ какви физически мѫчнотии е миналъ той. Ако физическитѣ мѫчнотии сѫ били голѣми, веждитѣ сѫ станали дебели. Тънкитѣ вежди показватъ, че човѣкъ не е миналъ презъ голѣми физически изпитания. Следователно, когато рисува образи на хора, художникътъ влага въ тѣхъ и своята мисъль. Сегашнитѣ момци обичатъ повече моми съ тънки вежди, а не съ дебели. Който има дебели вежди, има повече да плаща — голѣми сѫ дълговетѣ му. Който има тънки вежди, почти е наредилъ материалнитѣ си работи. Когато хората се разочароватъ, казватъ, че не се нуждаятъ отъ любовьта на никого. Момата казва, че не се нуждае отъ любовьта на момъка; момъкътъ пъкъ, че не се нуждае отъ любовьта на момата. Това не е вѣрно. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Това е велико, Божествено право на човѣшката душа. Любовьта е потикъ, импулсъ въ живота. Ето защо, като живѣе, човѣкъ се нуждае отъ любовьта на Бога, на ближния си и отъ своята любовь. Човѣкъ се нуждае отъ любовьта на растенията и на животнитѣ, отъ любовьта на свѣтлината, на въздуха, на водата и на земята. Човѣкъ се нуждае отъ всѣкакъвъ видъ любовь. Въ това, именно, се заключава предимството на човѣка надъ другитѣ животни. Всѣко живо сѫщество предава любовьта си на човѣка по свой специфиченъ начинъ: растенията — чрезъ своитѣ плодове; въздухътъ — чрезъ съставнитѣ си елементи и чрезъ животворната сила, която повдига и укрепва духа; свѣтлината — чрезъ благото, което носи въ себе си. Който разбира законитѣ на свѣтлината, лесно я възприема. Съвременнитѣ хора искатъ нѣщо, но не знаятъ, какъ да го придобиятъ. Религиознитѣ хора очакватъ нѣкакъвъ бѫдещъ животъ на небето, но не знаятъ, какъ да го придобиятъ, нито знаятъ, кѫде е това небе. Младата мома търси добъръ момъкъ, да я направи щастлива, но не знае, какъ и кѫде да го намѣри. Тя мисли, че като се облича хубаво, по-лесно може да го намѣри. Вѣрно е, че добре облѣчената мома спира погледа на момъка, но, като се ожени за нея, щастието ѝ нѣма да дойде отъ хубавата шапка и рокля, нито отъ модернитѣ обуща, но отъ нейната глава и нейнитѣ рѫце. Щомъ е разумна и работлива, тя може да бѫде щастлива. И тъй, за да бѫде щастливъ, да намѣри това, което иска, човѣкъ трѣбва да отвори ума, сърдцето и тѣлото си за новото, да чуе гласа на Бога, Който се разхожда въ райската градина и му говори. Богъ изпраща любовьта си къмъ всички живи сѫщества и ги учи, какъ да живѣятъ. Нѣкой се оплаква отъ брата си, че му взелъ известна сума и не иска да я върне. Господъ казва: Ще ви се даде двойно повече. Благодарете, че, поради нещастията, които ви сполетяватъ, имате възможность да отидете при Бога. Ако не ставаше нужда да се оплачете на нѣкого, не бихте потърсили Бога. Нуждитѣ на хората ги заставятъ да търсятъ помощьта на възвишенитѣ и разумни сѫщества. Запримѣръ, ако човѣкъ не се нуждае отъ просвѣта, не би търсилъ учители; ако не се нуждае отъ правосѫдие, не би търсилъ сѫдии и т. н. Дали животътъ е добъръ, или лошъ, това да не ви смущава. По-добъръ животъ отъ сегашния не можете да намѣрите. Ще кажете, че днесъ ставатъ войни, кражби, убийства. Въ бѫдеще всичко лошо ще се превърне на добро. Лошитѣ думи ще се превърнатъ на скѫпоценни камъни. Ако хората не ви разбиратъ, вие трѣбва да ги разбирате. Радвайте се, когато разбирате хората; радвайте се и когато тѣ ви разбиратъ. Ако разбирате учителя си, ще се ползувате отъ неговитѣ уроци. Ако той ви разбира, ще знае, какъ да ви предаде урока си, да го научите лесно. Изобщо, добре е хората взаимно да се разбиратъ. Кой разбира човѣка най-добре? — Разумната природа. Следователно, искате ли нѣщо, влѣзте въ връзка съ разумната природа, да вземете отъ нея това, отъ което се нуждаете, но и да ѝ дадете нѣщо отъ себе си. Природата дава, но иска да получи нѣщо отъ васъ. Единъ отъ важнитѣ закони на природата е законътъ на обмѣната. Не можешъ да обичашъ, ако не те обичатъ. И обратно: не могатъ да те обичатъ, ако не обичашъ. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава, и благодаримъ за тѣхъ. И тъй, проявете доброто и ходете въ правия пѫть. Впрегнете рѫцетѣ си на работа, за да проявите справедливостьта си. Ценете красотата, за да развивате очитѣ си. Възприемайте хармоничнитѣ звукове, за да придобиете разумностьта. Радвайте се на благоуханието на цвѣтята, за да бѫдете здрави. Всѣки човѣкъ е цвѣте съ специфично ухание. Ако обонянието ви е силно развито, като се приближите къмъ нѣкой човѣкъ, веднага ще го уподобите на нѣкое цвѣте — карамфилъ, роза, теменуга и т. н. Благодарете, че сте цвѣтя отъ Божествения свѣтъ и съ благоуханието си привличате разумнитѣ сѫщества при себе си. Ще кажете, че човѣкъ е най-съвършеното сѫщество на земята, създадено по образъ и подобие Божие. Думитѣ „образъ и подобие“ означаватъ предаване на Божията Любовь въ по-голѣма степень, въ сравнение съ всички други сѫщества. И растенията, и животнитѣ предаватъ любовьта, но човѣкъ я предава въ най-висока степень. Когато възприема и предава Божията Любовь правилно, човѣкъ е направенъ по образъ и подобие божие. Когато предава само своята любовь, човѣкъ е изопачилъ образа на Бога въ себе си и създалъ свой образъ, въ който има нѣщо изкривено: или очитѣ, или носа, или ушитѣ, или черепа, или рѫцетѣ, или краката. Като разглеждате сегашния човѣкъ, виждате, че нѣщо му липсва. Това показва, че той се е отклонилъ повече или по-малко отъ Първичния образъ, по който е билъ създаденъ. Всички хора се нуждаятъ отъ едно огледало, което постоянно да носятъ съ себе си. Каквато мисъль, или каквото чувство мине презъ ума и сърдцето ви, огледайте се, да видите, по-красиви ли ставате, или губите красотата си. Гледайте красивото въ свѣта и работете върху себе си, и вие да го придобиете. Радвайте се, че срѣщате хора съ красиви очи, уши, носове, рѫце и крака, да знаете, какво се изисква отъ всѣки човѣкъ. Красиви сѫ очитѣ на нѣкой човѣкъ, защото той възприема и предава Божията свѣтлина чрезъ тѣхъ. Ако очитѣ на нѣкого не сѫ красиви, това показва, че Божествената свѣтлина не се пречупва правилно чрезъ тѣхъ и, вмѣсто свѣтлина, отъ него излиза тъмнина. Тъмнината, която излиза отъ очитѣ на човѣка, говори за неговия изопаченъ животъ. Той крие нѣщо въ себе си, за което не иска никой да знае. Всѣко нѣщо, което е взето безъ позволение, трѣбва да се върне. Злото не се крие въ предмета, който е взетъ, но въ непослушанието. Никога не взимайте нѣщо безъ позволението на любовьта. Искате ли да откѫснете единъ плодъ, питайте любовьта. Ако ви позволи, откѫснете го. Ако не ви позволи, откажете се отъ него. Пазете свето заповѣдитѣ на любовьта. Тя заповѣда на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забранения плодъ, но тѣ не я послушаха. Като се намѣрятъ въ мѫчнотии и изпитания, хората се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Смисъльтъ на живота се заключава въ послушанието. — Кого трѣбва да слуша човѣкъ? — Любовьта. Само онзи проявява послушание, който носи любовьта въ себе си и е готовъ да ѝ служи. Като обича нѣкого, той ще говори само върху нѣща, които неговиятъ възлюбенъ обича. И ще му дава само такива работи, каквито той обича. Ето, Богъ ни обича и ни дава само такива нѣща, които и ние обичаме и които сѫ за наше добро. Той ни е далъ тѣло, сърдце, умъ — нѣща, които ние разбираме, ценимъ и можемъ да използуваме като пособия за развиването на нашата душа. Като знае цената на това, което Богъ му е далъ, човѣкъ трѣбва да държи въ изправность своето тѣло, своето сърдце и своя умъ. Никакъвъ недѫгъ не се позволява да има човѣкъ — нито въ ума, нито въ сърдцето, нито въ тѣлото си. Бѫдещиятъ човѣкъ трѣбва да има съвършено тѣло, съвършенъ умъ, съвършено сърдце — безъ никакъвъ недѫгъ. За да се създаде такова тѣло, човѣкъ трѣбва още отсега да работи за изправяне на своитѣ недѫзи. Да се изправи човѣкъ съвършено, това значи, да се роди изново, отъ вода и Духъ. Затова е казано, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Казано е въ Писанието: „Докато не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да се новороди, човѣкъ трѣбва да прави всичко съ любовь. — Защо? — Защото само любовьта изправя нѣщата. Като обичашъ, ти знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Каквото давашъ, ще давашъ съ любовь. Ако давашъ плодъ, ще дадешъ най-хубавия, който имашъ. Ако кажешъ нѣкаква мисъль, и тя ще бѫде най-хубавата, която имашъ. Ако дадешъ чувство, и то ще бѫде най-хубавото. Кой нѣма да благодари за най-хубавото, което му се дава? Всички живи сѫщества — и растенията, и животнитѣ, и хората говорятъ за любовьта, търсятъ я и, като я намѣрятъ, всѣки я проявява по свой начинъ. Хората се различаватъ единъ отъ другъ по начина, по който проявяватъ любовьта. Затова, именно, тѣ дѣлятъ любовьта на човѣшка и на Божествена. Любовь, която има отношение само къмъ единъ човѣкъ и се опетнява, е частична. Тази любовь наричаме човѣшка. Любовь, която има отношение къмъ всички хора и никога не се опетнява, е Божествена. Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Любовь. Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Мѫдрость. Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Истина. Вложете любовьта, мѫдростьта и истината като основа на живота си, за да бѫдете всѣкога чисти и да се ползувате отъ Божието благословение Сегашниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри сестри, отъ справедливи братя, отъ разумни бащи и отъ любещи майки. * 4. Съборна беседа отъ Учителя, държана на 26. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Тя иде Представете си, че единъ човѣкъ седи край едно езеро, наблюдава, какъ тече водата, и се запитва, кѫде ще отиде тази вода и кой ще я пие. Какво ще кажете за този човѣкъ, който се безпокои за водата на езерото? Ще кажете, че не е съ всичкия си умъ, че му липсва нѣщо. Ще кажете, че това не е негова работа, не трѣбва да се занимава съ такива въпроси. Какво ще кажете, обаче, за себе си, както и за всички останали хора, които се смущаватъ отъ сѫщия въпросъ? Всички хора се намиратъ на брѣга на голѣмото езеро на живота и се смущаватъ, какво ще стане съ езерото, какво ще стане и съ самитѣ тѣхъ. Кое ви дава поводъ да се смущавате? Отде произлиза смущението? Трѣбва ли плодътъ да се смущава, че е падналъ отъ дървото? Изгубилъ ли е нѣщо? — Кѫде ще отиде като падне? — На земята, т. е. при своята майка. — Какво прави майната съ своето дете? — Тя го вземе на рѫце, помилва го нѣколко пѫти, погали го и го сваля на земята. И земята постѫпва по сѫщия начинъ съ плода. Следователно, не е лошо, че плодътъ отива при майка си, но лошо е, когато не знае, какъ да слѣзе. Като немирно, палаво дете, плодътъ се спуща изведнъжъ отъ дървото и пада при майка си съ шумъ; удря главата си и въ скоро време удареното мѣсто започва да гние. Отъ удара и земята се стрѣска, и плодътъ се наранява. Съвременнитѣ хора, въ известно отношение, приличатъ на малки, палави и немирни деца. Седи нѣкой, размишлява върху известни въпроси, и изведнъжъ даде пѫть на мисъльта, защо се е родилъ човѣкъ. — Да страда. — Защо Богъ е създалъ свѣта така, а не иначе? Той започва да се безпокои, да блъска главата си въ неразрешени въпроси. Какъвъ трѣбваше да се родишъ? За дърво не си, за бръмбаръ не си, за риба, за птица — сѫщо. Сега трѣбваше човѣкъ да се родишъ и да благодаришъ за положението, което ти е дадено. Ще кажете, че човѣкъ е вѣнецъ на създанието. Не е вѣрно. Надъ човѣка има други сѫщества, по-високи, по-напреднали отъ него. Ангелитѣ, арахангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ стоятъ по-високо отъ човѣка. Растенията, къмъ които хората се отнасятъ съ пренебрежение, сѫ създадени отъ ангелитѣ. Тѣ сѫ тѣхни деца. Минавате край нѣкое дърво, поглеждате го отвисоко и казвате: Дърво е това, проста работа! — Просто нѣщо е дървото, но въ своитѣ малки лаборатории то изработва такива вещества, каквито и най-голѣмитѣ човѣшки лаборатории не могатъ да изработятъ. Като даватъ плодоветѣ си изобилно, тѣ учатъ хората на безкористие. Тѣ казватъ: Яжте плодоветѣ ни, но посаждайте семената и не ни правете пакости. Какво правятъ хората днесъ? Като минаватъ покрай нѣкое дърво или растение, което прѣчи на движението имъ, тѣ не повдигатъ клонетѣ му внимателно, но ги чупятъ, кѫсатъ листа, цвѣтове и ги хвърлятъ на земята съ негодуване. Чувате нѣкой да казва: Какъ смѣе това дърво да прѣчи на движението ми? Кой го е поставилъ на пѫтя ми? Глупаво нѣщо е дървото! — Не е глупаво дървото. Растенията, дърветата сѫ най-чиститѣ и невинни сѫщества въ свѣта. Тѣ не знаятъ, какво нѣщо е грѣхъ, обида, зависть. Като срещнатъ клоне отъ отрицателнитѣ човѣшки прояви, тѣ започватъ да ги опитватъ. Днесъ опитватъ една отрицателна проява, утре — втора, трета, докато най-после внесатъ известни горчевини въ себе си. Като вкусите отъ плода на тия дървета, казвате: Горчиви сѫ тѣзи плодове, не ги харесваме. Като знаете това, не се спирайте върху отрицателнитѣ мисли и чувства на човѣка, да не попаднете подъ тѣхното влияние. Запримѣръ, ако всѣки день произнасяте думата „безлюбие“ по нѣколко пѫти, вие ще внесете въ сърдцето си известна горчевина, отъ която мѫчно ще се освободите. Не само вие страдате отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, но и самитѣ думи. Не е лекъ товарътъ, който носи думата „безлюбие“. И тя не е доволна отъ службата, която ѝ е дадена, но учи търпение. Учете се и вие на търпение, да бѫдете доволни отъ всичко, което ви се дава. Радвайте се и благодарете за свѣтлината, която слънцето ви дава. Радвайте се и на свѣтлината на месечината. Малка е свѣтлината на месечината, плодове не зрѣятъ на нея, но е приятна. Своенравна е месечината, лесно се сърди. Докато я виждате пълна, свѣтла, не се минава много време, обърне гърба си къмъ васъ, сърди се. — Защо се сърди? — Нѣкога тя искала да се ожени за слънцето, но земята, нейната по-голѣма сестра, я изиграла, и тя и до днесъ още не може да ѝ прости. Казватъ, че животътъ, който нѣкога сѫществувалъ на месечината, се премѣстилъ на земята, а на месечината останали само най-ученитѣ сѫщества. Тѣ живѣятъ подъ кората на месечината, поради което повръхностьта ѝ е съвършено пуста — нищо живо не се срѣща тамъ. Месечината представя пустиня, затова е недоволна. Ако искате да си представите безлюбието, идете на месечината. Тя е покрита съ снѣгъ и ледъ, никакъвъ животъ не се забелязва на нея. Сега, да дойдемъ до сѫщностьта на живота. Всѣки иска да живѣе, но, въпрѣки това е недоволенъ отъ живота си. — Защо? —Защото не е разбралъ сѫщностьта и смисъла на живота. Това, което хората наричатъ животъ и сѫ недоволни отъ него, е обикновениятъ животъ. Какво сѫ постигнали въ този животъ? Нищо особено. Като станатъ на 45 — 50 години, започватъ да се оплакватъ, че нищо не сѫ придобили. Ако нѣкой е свършилъ университетъ, намира, че не е придобилъ нѣщо особено. Ако не е следвалъ въ университета, намира, че е късно вече. Той казва: Какво мога да постигна отъ 50 години нататъкъ? Ако е до учене, не мога да уча; ако е до любовь, никой не ми обръща внимание, не мога да завъртя главата на нѣкой момъкъ. Коя мома или кой момъкъ сѫ могли да завъртятъ главитѣ си единъ на другъ? Главата на човѣка е поставена на мѣсто, и никой не е въ състояние да я помѣсти, или да я завърти на една или на друга страна. Който се е опиталъ да завърти главата на нѣкого, въ края на краищата самъ е завъртѣлъ своята. Да живѣе човѣкъ още съ мисъльта, че може да завърти главата на нѣкого, това е атавизъмъ, остатъкъ отъ миналото, отъ който всѣки трѣбва да се освободи. Не е въпросъ да се самоосѫжда човѣкъ, или другитѣ да осѫжда, но трѣбва да изправи погрѣшкитѣ на своето минало. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени. Отецъ никого не сѫди“. Богъ се движи между хората, наблюдава ги, вижда заблужденията имъ, но само се усмихне, поздрави ги и продължава пѫтя си. Той знае, че тѣ сѫ дошли на земята да се учатъ. Единъ день ще научатъ уроцитѣ си и ще се освободятъ отъ всички заблуждения. Богъ срѣща една млада мома и вижда, че тя мечтае за нѣкакъвъ красивъ момъкъ, отъ високо произхождение, съ когото мисли да бѫде щастлива. Богъ знае, доколко ще се сбѫднатъ мечтитѣ ѝ, но се усмихва и на нея и си казва: Когато тази мома види заблуждението си и разбере, че момъкътъ не я направилъ щастлива, тогава азъ ще я посетя, ще се разговоря съ нея и ще я науча, какъ трѣбва да живѣе. Значи, Богъ посещава нещастнитѣ, разочарованитѣ, страдащитѣ, беднитѣ. Като срещне нѣкоя грозна мома, на която никой не обръща внимание, Богъ се спира предъ нея. Веднага грозотата ѝ изчезва. Следъ това хората започватъ да се интересуватъ отъ момата. Дето Богъ присѫтствува, всичко се превръща на добро: страданието се превръща въ радость, нещастието — въ щастие, сиромашията — въ богатство, грозотата — въ красота. Дойде ли до вратитѣ на богатитѣ, на ученитѣ, на щастливитѣ, Богъ ги заминава. Отъ време на време само Той изпраща нѣкой човѣкъ да ги похвали, да поговори за тѣхната ученость, за тѣхното богатство. Тѣ сѫ доволни, че срѣщатъ хора, които ги ценятъ. Тъй щото, и еднитѣ, и другитѣ сѫ доволни: сиромаситѣ и страдащитѣ — отъ посещението на Бога, а богатитѣ и щастливитѣ — отъ близкитѣ имъ, които ги ценятъ и уважаватъ. Казано е въ Писанието, че Богъ се противи на горделивитѣ, а на смиренитѣ дава благодать. За да се ползува отъ благодатьта на Господа, човѣкъ трѣбва да има готовностьта на Закхея, да раздаде всичкото си имане, да изправи погрѣшкитѣ си и, когото е огорчилъ, съ когото е ималъ нѣкакво недоразумение, да го изправи. Защо слиза Богъ на земята? За да освободи хората отъ ненужднитѣ страдания и мѫчнотии. Хората сами сѫ се натоварили, искатъ да минаватъ за богати и учени. Външното богатство не е богатство. И външното знание не е истинско знание. Богатъ и ученъ човѣкъ е този, предъ когото всички каси и библиотеки сами се отварятъ. Като се отвори нѣкоя каса, той чува да му се говори: Заповѣдайте, вземете си, колкото искате. Като мине край нѣкоя библиотека и пожелае да провѣри нѣщо, библиотеката се отваря и отъ нея излиза точно тази книга, която го интересува. За истински богатия всички каси съ злато и скѫпоценни камъни се отварятъ. Обаче, предъ фиктивно богатия тѣ се затварятъ. Какво ще кажатъ богатитѣ на това? Тѣ не вѣрватъ въ думитѣ ми и казватъ: Ние не очакваме на чуждитѣ каси, но и своитѣ не отваряме, да не ни обератъ. Който се страхува отъ обиране, не е истински богатъ. Той разчита на такова богатство, което, като ледена планина, още утре може да се стопи, водата да се изпари и да остане на сухо. Сѫщото става и съ младостьта, на която днесъ се радвате. Нѣкои минаватъ за учени, но не знаятъ, какъ да запазятъ младостьта си. Въпрѣки това, Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Значи, Христосъ вѣрва въ възможностьта на човѣка, отъ старъ да стане младъ и отъ младъ да се превърне въ малко дете. И тъй, да стане човѣкъ малко дете, това значи, да се радва на малкитѣ нѣща, като малкитѣ деца. Радвайте се на всичко, което Богъ ви е далъ. Вие се вглеждате въ хората, харесвате очитѣ, ушитѣ, веждитѣ имъ, а на своитѣ не обръщате внимание. Защо не се радвате на очитѣ, на ушитѣ, на носа си? Защо не се радвате и на най-малкитѣ блага? Нѣкой се погледне въ огледалото и казва: Малки ми сѫ очитѣ. — Малки сѫ, но милиарди струватъ. Който познава науката за очитѣ, ще види, че много нѣщо е написано въ тѣхъ. Нѣкои хора иматъ сини очи, като небето. Тѣ сѫ студени, много обещаватъ, но малко изпълняватъ. Други пъкъ иматъ черни очи. Чернитѣ очи сѫ като чернозема, всичко расте на тѣхъ — и жито, и бодили. Които иматъ черни очи, сѫ крайно енергични и сприхави. Достатъчно е да ги предизвикате съ нѣщо, за да избухнатъ. Често очитѣ мѣнятъ цвѣта си: сутринь сѫ сини, на обѣдъ — черни, а вечерь — кестеняви. Това става споредъ желанията на човѣка. Както се мѣнятъ желанията му, така се мѣни и цвѣтътъ на очитѣ му. Докато желанието на човѣка е да се повдигне, да се свърже съ разумния свѣтъ, очитѣ му сѫ сини. Той поглежда повече къмъ небето. Щомъ каже, че иска да поживѣе като хората, да яде и да пие, той слиза на земята, свързва се съ нея, и очитѣ му ставатъ черни. Той мисли повече за удобства, да си хапне и пийне, а следъ това да си полегне на сѣнка подъ нѣкоя круша и отъ време на време въ устата му да пада по единъ зрѣлъ плодъ. Въ това отношение хората приличатъ на турския философъ Настрадинъ Ходжа. Единъ день Настрадинъ Ходжа отишълъ въ гората да насѣче дърва. Понеже за пръвъ пѫть трѣбвало да сѣче дърва, той се качилъ на едно дърво, стѫпилъ на единъ клонъ и започналъ да го рѣже. Въ това време единъ пѫтникъ минавалъ покрай Настрадинъ Ходжа и като видѣлъ, че рѣже клона, на който стѫпилъ, извикалъ: Настрадинъ Ходжа, не рѣжи този клонъ, защото ще паднешъ на земята съ него заедно. — Не е твоя работа, отговорилъ Ходжата, азъ зная, какво правя. Той продължилъ да рѣже клона, но скоро се намѣрилъ на земята — станало, както пѫтникътъ му предсказалъ. Това изненадало Ходжата и, като се вдигналъ отъ земята, хукналъ следъ пѫтника, да го пита, кога ще умре. Той му казалъ: Слушай, приятелю, виждамъ, че много знаешъ. Както каза, така стана — паднахъ отъ дървото. Я ми кажи сега, следъ колко време ще умра. — Следъ три деня. Връща се Настрадинъ Ходжа у дома си, носи клона въ едната си рѫка и си мисли: Това значи, да слушашъ женски умъ. Послушахъ жена си да отида въ гората да насѣка дърва, но ето, отрѣзахъ единъ клонъ, паднахъ отъ дървото, а отгоре на това трѣбва да се готвя за смърть. Отдалечъ още той извикалъ: Жена, извикай децата, искамъ да се простя съ васъ, защото следъ три деня ще замина за онзи свѣтъ. Повече нѣма да ви нося дърва, трѣбва да се готвя за заминаване. Жената веднага дошла при него, цѣлунала го, пригърнала го и заплакала. Децата сѫщо го цѣлунали. Настрадинъ Ходжа взелъ торбичката си и тръгналъ. На края на селото той видѣлъ една хубава круша, пълна съ плодове, и решилъ да остане тукъ. Изкопалъ гроба си подъ крушата и легналъ да чака смъртьта си. Отъ време на време отъ крушата падали по една-две круши право въ устата му, и той си хапвалъ. На третия день той чулъ наоколо нѣкакъвъ шумъ, голѣмо движение. Повдигналъ главата си да види, какво става отвънъ, и видѣлъ, че близо до крушата минава камиларь съ камили, които карали коли, пълни съ грънци. Като го видѣли, камилитѣ се уплашили и започнали да бѣгатъ. Отъ голѣмото тресене на колитѣ, повечето грънци се счупили. Силно разгнѣвенъ, камиларьтъ се върналъ назадъ, сграбчилъ Настрадинъ Ходжа и добре го набилъ. Като видѣлъ, че работата излѣзла съвсемъ друга, а не както очаквалъ, той взелъ торбичката си и се върналъ у дома си. Жена му веднага го запитала: Ходжа, какво има на онзи свѣтъ? — Тамъ е много добре, круши падатъ право въ устата ти, но трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не уплашишъ камилитѣ, защото ще те биятъ — работата взима лошъ край. И тъй, като ви попитатъ, какъ живѣете на земята, казвате: Всичко върви добре, докато не си изплашилъ камилитѣ. Щомъ ги уплашишъ, ще срещнешъ камиларя, който ще ти даде добъръ урокъ съ тоягата си. Днесъ всички хора се плашатъ отъ тоягата на камиларя. Изпаднатъ ли въ сиромашия, плашатъ се; заболѣятъ ли, плашатъ се; направятъ ли нѣкаква погрѣшка, пакъ се плашатъ, да не кажатъ хората нѣщо лошо за тѣхъ. Какво ще кажатъ хората? Ако си богатъ, ще кажатъ, че си богатъ; ако си ученъ, ще кажатъ, че си ученъ; ако си силенъ и красивъ, ще кажатъ, че си силенъ, че си красивъ човѣкъ. Хората констатиратъ нѣщата, както сѫ. Не мислете, че тѣ сѫ несправедливи. Като говорятъ за красотата, запримѣръ, тѣ разбиратъ, какво нѣщо е красота. Като видятъ, че нѣкоя мома се е напудрила и червисала, тѣ нѣма да кажатъ, че е красива, но ще кажатъ, че тази мома е набѣлена и червисана. Какви сѫ чъртитѣ ѝ, това е другъ въпросъ. Ние имаме предъ видъ онази красота, която не се измѣня. Бѣлилото и червилото всѣки день трѣбва да се турятъ, а естествената красота е постоянна. Всѣки човѣкъ е естествено красивъ. Всѣки човѣкъ разполага съ знание, съ богатство, съ сила, които постепенно може да увеличава — отъ него зависи. Всѣки човѣкъ е добъръ и може да запази и прояви добротата си, ако знае законитѣ на живота. Съвременнитѣ хора сѫ и добри, и учени, и силни, и богати, но страдатъ, мѫчатъ се, защото не знаятъ, какъ и кѫде да прилагатъ силитѣ и знанието си. Нѣкой ученъ открие нѣщо, минава за изобретатель, получава голѣма сума отъ държавата, но пакъ не е доволенъ. — Защо? — Изобретението му не допринася нѣкакво благо за човѣчеството, но внася разрушение. Запримѣръ, пушката, бомбитѣ, гранатитѣ се употрѣбяватъ днесъ за унищожаване на човѣчеството, а не за неговото благо. Нѣкой пъкъ измислилъ нѣкаква мась за мазане на лицата, да станатъ бѣли, да придобиятъ известна мекота. Вмѣсто това, лицата се развалятъ: поритѣ се запушватъ, кожата постепенно се отравя, и човѣкъ губи своята естествена красота. Каквито пушки, гранати, бомби сѫществуватъ на физическия свѣтъ, такива сѫществуватъ и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка. Следователно, не давайте ходъ на лошитѣ мисли и чувства, за да не се разрушавате. Дойдете ли до нѣкоя лоша мисъль или нѣкое лошо чувство, превърнете ги въ добри. Презъ ума ви могатъ да минаватъ лоши или ненавременни мисли, но не трѣбва да ги задържате. Запримѣръ, дойде въ ума ви идеята да станете царь. И това е възможно, но не днесъ. Вие не сте готови още за царь. Не е лесно да стане човѣкъ царь. Не е лесно да стане човѣкъ и красивъ. Ако сте красивъ, всѣки ще иска да вземе нѣщо отъ васъ. Можете ли да дадете на всички хора по нѣщо? Най-малкото, което всѣки ще иска отъ васъ, е по единъ косъмъ. Можете ли на всички да дадете по единъ косъмъ? Какво ще остане на главата ви? Съ всѣко нѣщо, което хората взиматъ отъ васъ, доброволно или чрезъ насилие, вие се свързвате. Можете ли да се справите съ всички връзки? Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да знае, какво прави, и какво дава и взима отъ хората. Това не трѣбва да ви плаши, но разумность се иска отъ васъ. Разумностьта ще ви помогне да се справите съ мѫчнотиитѣ си. Единъ българинъ се оженилъ за една лоша и своенравна жена. Въ скоро време главата му побѣлѣла. Той се чудилъ, какво да прави, какъ да ѝ повлияе. Единъ день отишли двамата на кладенеца за вода. Жената се надвесила надъ кладенеца, да види, колко е дълбокъ. — Жена, пази се да не паднешъ. Деца имаме, трѣбва да се гледатъ. — Не е твоя работа, дали ще падна, или не. Азъ разполагамъ съ живота си. За да му отмъсти за направената отъ него забележка, тя се надвесила много надъ кладенеца и паднала. Мѫжътъ ѝ започналъ да плаче, да търси начинъ да я извади отъ кладенеца. Въ това време видѣлъ, че отъ кладенеца излиза единъ дяволъ, съвсемъ побѣлѣлъ. — Защо си побѣлѣлъ? — запиталъ го загрижениятъ мѫжъ. — Остави се, преди малко падна една жена въ водата, но толкова своенравна и упорита, че не можахъ да се справя съ нея и избѣгахъ. Като го изслушалъ, мѫжътъ веднага съобразилъ да използува името на жена си за добро, да печели съ него и да помага на страдащитѣ. Жена му се казвала Лилита, необикновено име. Мѫжътъ ѝ тръгналъ по свѣта да печели съ името на жена си. Дето чувалъ, че има болни, той влизалъ въ кѫщата и казвалъ: Лилита иде! Като чувала името ѝ, болестьта веднага излизала навънъ. Така той изгонвалъ сиромашията, недоразуменията, спороветѣ между хората. Въ скоро време той се прочулъ между хората и навсѣкѫде го викали. Така той отгледалъ децата си. Коя е причината, че съ името Лилита той могълъ да прогонва сиромашията и болеститѣ отъ домоветѣ и да изглажда всички спорове и недоразумения между хората? Много просто. Мѫжътъ на Лилита си казалъ: Ако дяволътъ, най-упоритото сѫщество, можа да побѣлѣе и да избѣга отъ жена ми, защо въ нейно име да не се справя съ болеститѣ, мѫчнотиитѣ спороветѣ и недоразуменията между хората? Той разбралъ, че както дяволътъ бѣга отъ бѣлия цвѣтъ, така и лошитѣ духове, сиромашията и болеститѣ ще бѣгатъ отъ името Лилита, дадено на лошата жена. Сега и на васъ казвамъ: Като се намѣрите предъ известни мѫчнотии и страдания, кажете: Любовьта иде! Ако сте сиромахъ, кажете: Любовьта иде! Ако сте боленъ, кажете: Любовьта иде! Ако сте неразположенъ, кажете: Любовьта иде! Ако нѣкой ви обиди, кажете си: Любовьта иде! Ако ви нападне нѣкой лошъ духъ, кажете: Любовьта иде! Любовьта е велика сила, отъ която бѣгатъ и лошитѣ духове, и мѫчнотиитѣ, и страданията, и болеститѣ, и недоразуменията между хората. Освенъ любовьта нѣма друга по-велика сила, която може да освободи човѣка отъ всички противоречия и заблуждения, отъ отрицателното въ живота. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да съзнае, че любовьта иде вече въ свѣта. Любовьта подразбира присѫтствието на Бога. Какво по-велико благо може да очаква човѣкъ отъ присѫтствието на Бога въ живота? Кой не желае великитѣ и красиви нѣща въ живота си? Достатъчно е само да мине Богъ покрай нѣкой човѣкъ и да го погледне, за да се заинтересуватъ отъ него всички живи сѫщества на земята и на небето. Сега, като говоримъ за проява на любовьта, разбираме онзи моментъ, когато Богъ изпраща погледа си къмъ нѣкое сѫщество. Нѣма по-великъ моментъ отъ този. Тогава цѣлата земя и цѣлото небе се отправятъ къмъ това сѫщество, съ готовность да му услужатъ, да му дадатъ нѣщо отъ себе. Това значи, да попадне човѣкъ подъ добритѣ условия на сѫдбата. Това значи, да бѫде човѣкъ покровителствуванъ отъ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Тъй щото, когато ви питатъ, какво представя любовьта, ще кажете: Любовьта е пѫть, по който Богъ изпраща благословението си по цѣлата земя. Напредналитѣ и възвишени сѫщества се интересуватъ отъ земята като обектъ, къмъ който Богъ отправя любовьта си. И ангелитѣ, и боговетѣ искатъ да бѫдатъ обичани, защото Богъ се изявява чрезъ любовьта. Който не разбира любовьта, казва, че тя причинява страдания. Това, което хората наричатъ страдания, причинени отъ любовьта, не е нищо друго, освенъ противодействието на любовьта. Когато любовьта види, че нѣкой човѣкъ се лакоми, иска да я обсеби, да я погълне напълно, тя му се противопоставя. Любовьта не търпи лакомството и алчностьта. Тя казва на човѣка да бѫде благодаренъ и на най-малката любовь. Отъ васъ се иска да цените любовьта, а не да я обсебвате. Единъ проповѣдникъ често говорѣлъ на слушателитѣ си за любовьта и вѫтрешно я пожелавалъ да го посети тя въ всичката си цѣлость, да разбере сѫщностьта ѝ. Единъ день любовьта го посетила и го обхванала напълно. Въ първо време той изпиталъ приятность отъ голѣмото разширяване. Колкото повече време минавало, усѣщалъ, че разширяването ставало толкова голѣмо, до пръсване. Като видѣлъ, че не може да издържи на силата и на голѣмото напрежение на любовьта, той легналъ по коремъ на земята, започналъ да рита съ крака и да се моли на Бога да го освободи отъ напрежението. Разбрахъ, Господи, казалъ той, че не съмъ готовъ за великата любовь. Доволенъ съмъ на малкото, което ми давашъ. Другъ пѫть нѣма да искамъ нѣща, за които не съмъ готовъ. Велико благо е любовьта, но малцина могатъ да понасятъ нейнитѣ трептения. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви поглежда мило и съ любовь. Кой е този човѣкъ и защо ви поглежда така, не питайте. Чрезъ него се проявява Божията Любовь къмъ васъ. Докато се намирате подъ влиянието на тази любовь, работитѣ ви се нареждатъ добре. Излѣзете ли отъ нейното влияние, работитѣ ни се объркватъ. Нѣкой вижда, че работитѣ му се объркватъ и казва, че Господъ не го обича, забравилъ го е вече. Това не е ваша мисъль. Докато живѣете, дишате, радвате се на свѣтлината и на хилядитѣ блага въ живота, вие не можете да мислите така. Въ всички можете да се усъмните, но въ Бога никога. Неговата Любовь е вѣчна и неизмѣнна. Ако се отдалечите отъ Него, вината е въ васъ. Помнете: Човѣкъ е дошълъ на земята да придобие това, което му липсва. Всѣки съзнава, че му липсва нѣщо, но не знае, какво. За да го придобие, той се блъска на една и на друга страна въ желанията си. Единъ иска да придобие богатство, другъ — да стане учен, трети силенъ и т. н. Обаче, малцина разбиратъ, че имъ е нуждно знание да прилагатъ законитѣ за придобиване на свѣтли мисли, благородни чувства и възвишени постѫпки. Каква полза ще имате, ако спечелите на лотария единъ милионъ? Ще имате книжни пари за единъ милионъ, но книгата не е злато. Днесъ има цена, на другия день се обезценява. Следъ европейската война германската марка спадна толкова, че единъ обѣдъ струваше милиони марки. Мнозина се стремятъ къмъ светийство, искатъ да станатъ светии, ангели. Много ангели има на земята. Тѣ вършатъ работата си добре. Важно е човѣкъ, като слуга, като Божи служитель, да свърши добре своята работа. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да служи и какъ да обича. Нѣма по-велика наука въ свѣта отъ любовьта. Който не знае, какъ да обича, той си е причинилъ най-голѣмитѣ страдания. Затова е казано, че само съвършениятъ човѣкъ може да люби. За да приложи любовьта си, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ детинството си, да стане дете. Любовьта на детето е чиста. То обича всѣки човѣкъ. За него нѣма условности. Неговата любовь се излива непосрѣдствено, то дава любовьта си на всичко, каквото срещне на пѫтя си. Дойдемъ ли до любовьта на възрастния, тамъ има повече актьорство. Въ всѣки човѣкъ, въ всѣко живо сѫщество има нѣщо, което заслужава нашата любовь. Нѣма по-голѣмо богатство за човѣка отъ това, да възприема, прилага и оценява любовьта. Ще кажете, че не искате да станете деца, да се връщате назадъ въ живота си. Подъ думата „дете“ ние разбираме това състояние, въ което човѣкъ може да възприема новото, а не да бѫде нервно, своенравно дете, което да измѫчва родителитѣ си съ своитѣ желания и изисквания. Подъ думата „младъ“ разбираме онзи, който изпълнява и прилага новото, което е възприелъ. Старъ човѣкъ е онзи, който оценява нѣщата, а не онзи, който постоянно се оплаква, че краката му не държатъ, че не вижда, не чува, не може да се разбира съ хората и т. н. Сега азъ пожелавамъ да бѫдете разумни деца, а не глупави; да бѫдете млади и работоспособни, а не насилници; да бѫдете стари и да оценявате нѣщата, да не ги обезсмисляте. Стремете се да възприемате любовьта, да я прилагате и да я оценявате. Само по този начинъ хората могатъ да се познаватъ. Безъ любовь нѣма познанство. Дето е любовьта, тамъ всички хора се познаватъ. Дали ще бѫдете на земята или на небето, любовьта свързва хората и открива доброто въ тѣхъ. — По какво познавате, че любовьта присѫтствува между хората? — Когато слънцето грѣе, любовьта иде. Когато цвѣтята цъвтятъ, любовьта иде. Когато птичкитѣ пѣятъ, любовьта иде. Щомъ дойде нѣкакво благо, съ него заедно иде и любовьта. Влѣзе ли въ ума ви една свѣтла мисъль, въ сърдцето — едно възвишено чувство и въ волята — силенъ потикъ, ще знаете, че любовьта е дошла. Всички хора говорятъ за любовьта, но това не е достатъчно. Любовьта се проявява въ дѣла. Какво трѣбва да направите за онзи, когото обичате? Ако е боленъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да оздравѣе; ако е грозенъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да стане красивъ; ако е слабъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да стане силенъ. Любовьта предава на човѣка нѣщо сѫществено. Като дойде при васъ, тя веднага разбира, отъ какво имате нужда, и ви го доставя. Който ви обича, като види, че сте гладенъ, ще ви донесе хлѣбъ; ако сте жаденъ, ще ви донесе вода; ако сте босъ, ще ви купи обуща. Който ви обича, непрѣменно ще даде подслонъ на вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Като знаете това, благодарете на Бога за любовьта, чрезъ която Той се проявява. Любовьта се проявява чрезъ различнитѣ хора, и всѣки ще ви предаде часть отъ това, което носи въ себе си: музикантътъ ще ви предаде нѣщо отъ своята музика, художникътъ — отъ своето художество, здравиятъ — отъ своето здраве, болниятъ — отъ своята болесть, недоволниятъ — отъ своето недоволство и т. н. Любовьта е проводникъ и на положителнитѣ, и на отрицателнитѣ сили въ природата. Казано е въ Писанието: „Духътъ ще ви научи, какво да правите.“ Значи, когато любовьта дойде, тя ще ви научи, какво да правите. Тя ще ви научи да превеждате символитѣ, чрезъ които природата ви говори. Всѣко растение, всѣко животно е символъ, който трѣбва да се разбира. Запримѣръ, виждате единъ бѣлъ волъ и единъ черенъ биволъ. Волътъ казва, че той отвънъ е станалъ бѣлъ, но иска и отвѫтре да стане такъвъ. Биволътъ пъкъ казва, че отвънъ е черенъ, но иска поне отвънъ да стане бѣлъ. Той намира, че познава вече законитѣ на черния цвѣтъ, затова се стреми къмъ бѣлия. Значи, волътъ иска да стане отвѫтре бѣлъ, а биволътъ отвънъ. Нѣкои хора сѫ отвѫтре черни, а отвънъ — бѣли. Други — обратно: отвънъ сѫ черни, а отвѫтре — бѣли. И еднитѣ, и другитѣ се стремятъ къмъ бѣлия цвѣтъ. Който е бѣлъ отвънъ, иска и вѫтре да стане бѣлъ; който е отвънъ черенъ, иска първо отвънъ да побѣлѣе, а после отвѫтре. Радвайте се на слънцето, което изгрѣва и залѣзва. Радвайте се на цвѣтята, които цъвтятъ и разнасятъ благоуханието си надалечъ. Радвайте се на изворитѣ, които текатъ. Радвайте се на птицитѣ, които пѣятъ. Радвайте се на всѣки човѣкъ, който ви срещне и ви се усмихне. Богъ говори чрезъ всичко живо и ви поздравява. Като ученици на Великия животъ, съветвамъ ви да пожелаете такова нѣщо, отъ което да научите, какъ да придобивате Божиитѣ блага и какъ да ги раздавате. Това нѣщо е любовьта. Пожелайте да ви посети любовьта, да ви донесе своитѣ благословения. Радвайте се, ако любовьта ви посети, и благодарете, че е превърнала погрѣшкитѣ ви въ скѫпоценни камъни, съ които да се украсявате. Въ бѫдеще огърлицитѣ и пръстенитѣ ви ще бѫдатъ украсени съ вашитѣ минали погрѣшки, недоволства и недоразумения. Това подразбира стихътъ: „Ще залича грѣховетѣ ви и нѣма да ги спомена.“ За това време, именно, говори Христосъ: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ За да се ползувате отъ Божията Любовь, обичайте всичко, чрезъ което Той се проявява. Той присѫтствува между всички, които се обичатъ, и ги свръзва. Затова е казано, че дето сѫ двама или трима, събрани въ Негово име, тамъ е Богъ. Безъ Неговото присѫтствие хората не могатъ да проявятъ любовьта си. Тѣ сѫ полюси, а Богъ — съединителната връзка между тѣхъ. Желая ви отъ днесъ нататъкъ да започнете да се подмладявате, да се върнете назадъ, най-много отъ 1—14 годишна възрасть. По-горе отъ 14 години никой да не отива. Какво означаватъ числата отъ едно до десеть? Числото едно означава творческия принципъ, дветѣ — число на раздори, тритѣ — число на примиряване, четиритѣ — изкуство за дѣление на нѣщата, петь — изкуство за добро свършване на работитѣ, шесть — да ядешъ сладко, седемь — почивка, осемь — изплащане на дълговетѣ, деветь — примиряване съ противоречията, т. е. резултатъ на всички работи, десеть — отиване при Бога, да дадешъ отчетъ за всичко, което си направилъ на земята. Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ много нѣща, но на първо мѣсто искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ. Какво ще стане съ васъ? Ще имате и свѣтли, и облачни дни въ живота си, както днешниятъ день. Днесъ е облачно. Това показва, че месечината ще ни създаде известни неприятности. Съ други думи казано: лакомството ще създаде голѣми неприятности на хората. Не е лесно да се държи човѣшката глава въ изправность. Тя се нуждае отъ съответна храна. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣшкото сърдце и за човѣшката воля. Не е нуждно много храна на човѣка, но той се нуждае отъ чиста, доброкачествена храна. Запримѣръ, пчелитѣ не ядатъ много, но се хранятъ съ специална храна: царицата съ единъ родъ храна, работницитѣ — съ друга и търтеитѣ — съ трети видъ храна. Изобщо, мислитѣ се нуждаятъ отъ единъ родъ храна, чувствата — отъ другъ родъ и постѫпкитѣ — отъ трети. Днесъ всички хора очакватъ нѣкакво благословение, безъ да иматъ предъ видъ, че това зависи отъ тѣхъ. Посѣйте въ градината си добритѣ семена на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля, за да получите изобилно Божието благословение. Всѣко семе трѣбва да бѫде поставено на своето мѣсто, при специална за него почва. Не е ли на мѣстото си, то не може да даде очакванитѣ резултати. Сѫщото е и въ музиката. Ако всѣка нота не е на мѣстото си, нищо не може да излѣзе. Желая на всички да се подмладите, да се върнете къмъ своето детство, да се върнете къмъ първоначалната си сила. Казано е въ Писанието: „Които очакватъ Господа, ще се обновятъ“. * 3. Съборна беседа отъ Учителя, държана на 25. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Сѫщината на човѣка Днесъ всички хора се запитватъ, какво въ сѫщность е човѣкътъ. Всѣки иска да знае нѣщо опредѣлено за сѫщината на човѣка, но малцина иматъ ясна представа за себе си. Много опредѣления сѫ дадени за човѣка, за неговото предназначение, но всички сѫ временни, преходни. Тѣ не изнасятъ нѣщо сѫществено. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Нима другитѣ сѫщества не мислятъ? Не е само човѣкътъ, който мисли. Споредъ мене, нѣма сѫщество, което да е свързано толкова тѣсно съ материята, както човѣка. Въ този смисълъ, човѣкъ свързва материалния свѣтъ съ духовния. Човѣкъ е мостъ, по който трѣбва да минатъ сѫществата отъ висшитѣ свѣтове, за да слѣзатъ въ низшия свѣтъ. По този мостъ се качватъ сѫществата, за да отидатъ въ висшитѣ свѣтове. Човѣкъ е най-красивиятъ мостъ на земята. По-красивъ мостъ отъ него нѣма. Като уподобяваме човѣка на мостъ, нѣкои сѫ недоволни и казватъ: Дотамъ ли дойдохме, да ни считатъ за мостове? Да мислишъ, че мостътъ е лошо нѣщо, това значи, да не разбирашъ живота. Нима бащата не става мостъ на детето си? То се качва на гърба на баща си, който се радва, че детето му си играе съ него. — Защо бащата не се качва на гърба на детето си, а детето се качва на гърба на баща си? — Защото бащата е силенъ, а детето — слабо. Значи, силниятъ се впрѣга на работа, а не слабиятъ. Всѣки човѣкъ не може де стане мостъ. Само силниятъ изпълнява тази тежка работа, да минаватъ по него хора, коли, автомобили и т. н. Да се върнемъ пакъ къмъ щастието, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. За да придобие щастието, човѣкъ се нуждае отъ отличенъ умъ, отлично сърдце и отлична воля. Естествено е всички да се стремятъ къмъ щастието, понеже то съдържа благата на тритѣ свѣта: на физическия, на духовния и на умствения или Божествения. Значи, ние придобиваме благата на живота чрезъ ума, сърдцето и волята. Чрезъ тѣзи елементи, именно, човѣкъ взима участие въ всѣка Божествена дейность. Чрезъ тѣхъ Богъ се проявява по Божественъ начинъ. Значи, човѣкъ е сѫщество, чрезъ което Богъ се проявява по особенъ начинъ. Преди човѣка никой не е знаялъ, какво нѣщо е любовьта. Тя е била непонятна за сѫществата, които стоятъ по-долу отъ човѣка. И тъй, новата епоха въ свѣта започва съ появяването на човѣка, заедно съ когото иде любовьта, като факторъ въ Битието. Казано е въ Писанието, че Богъ направи земята и небето, но земята бѣше неустроена и пуста. Богъ започна да я устройва съ любовь. Всички сѫщества започнаха да надникватъ къмъ земята, да разбератъ, какво представя любовьта. Въ бѫдеще и най-възвишенитѣ сѫщества ще слизатъ на земята, да видятъ, какво нѣщо е любовьта. Тѣ ще изучаватъ любовьта отъ проявитѣ на хората. Това не значи, че любовьта не се проявява и въ другитѣ свѣтове. Богъ е навсѣкѫде, значи, и любовьта е навсѣкѫде, но на земята се проявява по особенъ начинъ, поради което може само тукъ да се изучава. Може ли детето, което е въ утробата на майка си, да познае нейната любовь? Въ утробата на майка си детето е ограничено, като затворникъ. Рѫцетѣ и краката му сѫ свити, главата му е обърната надолу. То стои тамъ деветь месеца, само мълчи и се чуди, каква е тази майка, която може така да го ограничава, да не му дава възможность да каже една дума. Майката казва: Ще мълчишъ и нѣма да си давашъ мнението, нѣма да ме критикувашъ. Азъ зная, какво правя. Когато трѣбва да проговоришъ, азъ ще те освободя. Щомъ се роди детето, майката казва: Сега имашъ право да кажешъ една дума — ва. Първиятъ звукъ, който издава детето, показва, че то излиза отъ затвора, свободно е вече и започва да диша. Съ първия звукъ „ва“, съ първото заплакване, детето приема въздухъ и започва да мисли. Майката го кърми вече и постоянно корегира неговитѣ криви мисли. Тя му доказва, че не е груба, както първоначално то мислѣло за нея, докато било въ утробата ѝ. Тя го кърми, кѫпе, повива и му доказва, че храни най-добри чувства и желания къмъ него. Днесъ всички хора на земята сѫ притиснати, ограничени, като нероденото още дете, и мислятъ, че Богъ се е опълчилъ противъ тѣхъ, безъ причина ги поставя въ мѫчнотии и препятствия. Каквото и да правятъ, колкото и да роптаятъ, друго положение не могатъ да заематъ. — Защо? — Защото не е дошълъ още деветиятъ месецъ. Може би, следъ нѣколко години хората ще се родятъ, но сега още не сѫ родени. Азъ давамъ срокъ десеть години, докато бѣлата раса роди. Детето, което се роди, ще бѫде дете на шестата раса — човѣкътъ на любовьта. Детето на бѣлата раса бѣше човѣкътъ на мисъльта, а следъ десетина години ще се роди новиятъ човѣкъ — човѣкътъ на любовьта. Много баби се приготвятъ да бабуватъ на това дете, да не се осакати. Какво е предназначението на сегашния човѣкъ? — Да бѫде мостъ, връзка за минаване на любовьта. Радвайте се, че сте мостъ за Божията Любовь, защото вашиятъ животъ ще се осмисли. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ това? Да се изяви Божията любовь чрезъ васъ! Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, Христосъ дойде на земята да изяви Божията Любовь. И ние дойдохме на земята да изявимъ Божията Любовь. Това е нашето предназначение. Ако и вие не изявите Божията Любовь, нищо не можете да научите. Любовьта ще остане за васъ така неразбрана, както е било преди слизането ви на земята. Да разберете любовьта, това значи, да принесете най-разумната жертва. Думата „жертва“ не подразбира страдание. Да се пожертвувашъ, това значи, да придобиешъ най-голѣмото знание въ свѣта. Христосъ се пожертвува и нищо не изгуби. Не само че нищо не изгуби, но придоби най-голѣмитѣ блага въ свѣта. Той придоби любовьта на човѣшкитѣ души. Когато всички хора дойдатъ до положението на Христа и приематъ Неговата жертва, тѣ ще бѫдатъ истински Христови последователи. Днесъ нѣма още истински християни, понеже всички хора не се жертвуватъ, както Христа. Днесъ огъньтъ е запаленъ частично, но единъ день, когато се разгори въ пълнотата си и обхване цѣлия свѣтъ съ свѣтлината и топлината си, както днешниятъ день е ясенъ, свѣтълъ и топълъ, тогава ще имате ясна представа за любовьта. Съвременнитѣ хора живѣятъ подъ голѣмъ страхъ: лѣгатъ, ставатъ, раждатъ се, умиратъ — отъ всичко се страхуватъ. Влюбватъ се, разлюбватъ се, пакъ се страхуватъ. Следъ всичко това минаватъ за герои. Въ бѫдеще истинскитѣ герои ще бѫдатъ хората на любовьта, понеже нѣма да умиратъ. Сегашнитѣ хора умиратъ по единствената причина, че умътъ имъ е въ стълкновение съ сърдцето, а сърдцето — съ Божията воля. Следователно, тѣ сами се разрушаватъ. Въ материално отношение човѣкъ изразходва повече енергия, а придобива по-малко; въ сърдечно отношение изразходва повече, придобива по-малко; и въ умствено отношение изразходва повече, придобива по-малко. Като дойдатъ старини, човѣкъ губи интелигентностьта си и казватъ за него, че е извѣтрѣлъ. Като престане да чувствува, както въ младинитѣ си, казватъ, че е отслабналъ, изгубилъ силата си. Силенъ човѣкъ е онзи, който е пестилъ енергиитѣ на тѣлото си, който придобивалъ повече, а изразходвалъ по-малко. Ето защо, отъ всички се изисква да прилагаме икономията въ живота, да пестимъ благата, които ни сѫ дадени, да не изразходваме повече, отколкото трѣбва. Въ това се заключава безсмъртието и продължителния животъ. Който уравновесява смѣткитѣ си, който не изразходва повече енергии, отколкото придобива, въ физическо, духовно и умствено отношение, той може да се радва на дълъгъ животъ. Мнозина мислятъ, че лесно се постига безсмъртие и дълъгъ животъ. За да придобие дълъгъ животъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ специална школа, да се научи, какъ да живѣе. Много теории сѫществуватъ за живота, много е говорено, какъ трѣбва да се живѣе, но човѣкъ не е дошълъ още до истинското понятие, какво въ сѫщность представя животътъ. Докато нѣмате ясна представа за живота, каквито теории и да си създавате, нищо не можете да постигнете. Каква теория ще създадете за свѣтлината, ако нѣмате органи, съ които да я възприемате? Каква теория ще създадете за храненето и за дишането, ако нѣмате органи, чрезъ които да възприемате храната и въздуха? Щомъ имате очи, уши, дробове, стомахъ, вие можете да си създадете, каквито теории искате за свѣтлината, за звука, за въздуха и за храната. И тъй, животътъ е основа на нѣщата, отдето човѣкъ събира фактитѣ, изучава ги поотдѣлно, съпоставя ги и така създава науката. Като обобщава фактитѣ, науката вади заключения, които оформява като закони и принципи. Възъ основа на законитѣ се създава философията, защото тя се занимава съ принципитѣ на нѣщата. Много хора философствуватъ, но това не е философия. Има смисълъ да философствувашъ, но когато за основа имашъ неопровержими факти, които нито можешъ да отречешъ, нито можешъ да доказвашъ. Що се отнася до истината, може да се спори върху нея, но фактитѣ изключватъ всѣкакъвъ споръ. Какъ ще спори човѣкъ върху факта, дали е роденъ въ форма на човѣкъ или въ друга нѣкаква форма? Човѣкътъ е човѣкъ, друга форма не може да има. Какъ ще спори волътъ, дали е роденъ волъ или въ друга нѣкаква форма? Достатъчно е да го погледнете, за да кажете, че е волъ. Че е волъ, това е фактъ, който не може нито да се отрича, нито да се потвърждава. Фактитѣ не се измѣнятъ. Истината пъкъ е методъ, който освобождава човѣка отъ всички преходни и временни схващания и тълкувания за създаването на Битието, както и за създаването на мѫжа и на жената. Много теории сѫществуватъ за създаването на първитѣ човѣци, но нито една отъ тѣхъ не е абсолютно вѣрна. Запримѣръ, мнозина подържатъ теорията за създаването на Адама отъ пръсть, а Ева — отъ реброто му. На Ева, специално на жената, приписватъ вината за първия грѣхъ, поради което нея държатъ отговорна за нещастията на човѣчеството. Задъ жената стои мѫжа, който пожела да има другарка. Жената нѣмаше желание да дойде на земята, но мѫжътъ я извика преждевременно. Когато всички животни минаваха предъ Адама, за да имъ даде имена, той видѣ, че тѣ бѣха две по две — другарь и другарка. Тогава Адамъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: Господи, на всички животни си далъ другарка; азъ останахъ самъ, нѣма съ кого да сподѣля нѣщо, нѣма кой да влѣзе въ положението ми и да ми помогне. Тогава Богъ видѣ, че не е добре човѣкътъ да бѫде самъ и му даде другарка. Обаче, следъ грѣхопадането, Адамъ изми рѫцетѣ си съ жената и каза: Господи, жената, която ми даде, стана причина да сгрѣша. Съвременнитѣ мѫже и жени се обвиняватъ взаимно за погрѣшкитѣ си. Когато мѫжътъ грѣши, обвинява жената. Когато жената грѣши, обвинява мѫжа. Тя казва: Ти си виновенъ за моето слизане на земята. Азъ сама нѣмахъ желание да дойда, ти ме изиска отъ Бога. Какво ще каже мѫжътъ за себе си? По чие желание дойде той на земята? Наистина, ако разглеждате пѫтя на жената, той представя живота на човѣка въ миналото му. Както е живѣлъ той, така е създадена тя. Жената е резултатъ на човѣшкия животъ, специално на мѫжа, понеже отъ него е излѣзла. Въпрѣки това, мѫжътъ е недоволенъ отъ жената, но и жената е недоволна отъ мѫжа. Женениятъ мѫжъ се оплаква, че не е попадналъ на добра жена; неженениятъ пъкъ съжалява, че Господъ не му далъ жена. И единиятъ, и другиятъ съжаляватъ за нѣщо. Като разглеждамъ човѣка биологически, виждамъ, че той едновременно е и мѫжъ, и жена. Дѣсната половина на човѣка е мѫжка, а лѣвата — женска. Дѣсната му страна има повече прави линии, а лѣвата — повече криви. Има жени, които нѣматъ нищо женствено въ себе си. Изобщо, жената трѣбва да се създава отсега нататъкъ. За да облагороди човѣка, природата е подложила жената на такива изпитания, на каквито никое друго сѫщество не е поставено. Знаете ли, какво представя бременностьта на жената? Цѣли деветь месеца да носишъ единъ плодъ въ утробата си! Знаете ли, презъ каква дисциплина, презъ какви терзания минава жената презъ това време? Мѫчнотиитѣ, презъ които жената е минала, сѫ развили въ нея и добри, и лоши чърти. Запримѣръ, тя има способность да събира материални блага. Ако работитѣ на нѣкого не вървятъ добре, нека се ожени. Въ нѣколко години кѫщата му ще се напълни. Жената събира оттукъ-оттамъ и въ скоро време ще натрупа голѣма покѫщнина. Но същевременно тя може и да изнася. Дайте ѝ пълна кѫща съ стока, въ скоро време тя може да я изпраздни. Жената е любопитна, тя обича да изследва нѣщата до дъното имъ. Не е лоша чърта любопитството, но има опасни страни въ него. Ако не разбира нѣкои нѣща, тя се поставя на хлъзгавъ пѫть. И мѫжътъ може да бѫде любопитенъ, както жената. Единъ ученъ човѣкъ отишълъ въ единъ градъ въ България да държи сказка по спиритизма. Много хора отишли да го слушатъ. Между тѣхъ се намѣрилъ единъ господинъ, който не разбиралъ въпроса научно, но отишълъ отъ любопитство да слуша. Като чулъ сказката, той се приближилъ до сказчика и тихо му пошепналъ: Голѣмъ вагабонтъ си — лъжешъ хората, говоришъ невѣрни работи. Сказчикътъ помислилъ, че ще чуе похвали отъ този господинъ, но останалъ изненаданъ отъ това, което му пошепналъ на ухото. Споредъ мене, и двамата сѫ на кривъ пѫть: който подържа мисъльта, че сѫществува другъ свѣтъ, безъ да е ходилъ тамъ, не говори истината. Безъ да иска, той си служи съ невѣрни факти. Но и онзи, който отрича сѫществуването на другъ свѣтъ, безъ да е ходилъ тамъ, не говори истината. Другъ е случаятъ, ако човѣкъ е провѣрилъ фактитѣ, които изнася предъ хората. Тогава той е сигуренъ въ думитѣ си и може да каже: Има нѣща, които сѫ вѣрни и доказани за мене, независимо отъ това, дали сѫ вѣрни за другитѣ. Запримѣръ, ако азъ съмъ разположенъ или неразположенъ, това не показва, че цѣлото човѣчество се намира въ сѫщото състояние; ако азъ съмъ свободенъ или ограниченъ, това не показва, че и другитѣ хора сѫ въ сѫщото положение. Това сѫ частични нѣща, които не се отнасятъ до общото положение на работитѣ. Тъй щото, стане ли въпросъ за онзи свѣтъ, за Бога, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за това, което подържа, или отрича. Ако ти не виждашъ Бога въ свѣтлината, която възприемашъ чрезъ очитѣ си, никѫде не можешъ да Го намѣришъ. Когато възприемашъ свѣтлината и чрезъ нея виждашъ красотата на външния свѣтъ, ти изпитвашъ радость и приятность. Когато видишъ красива мома или красивъ момъкъ, приятно ти става. Ти се радвашъ, че Богъ е създалъ такива красиви форми. Има ли нѣщо лошо, ако момъкъ обикне една мома? Ще каже нѣкой, че момъкътъ е направилъ нѣкакво престѫпление. Въ любовьта нѣма престѫпления. Престѫплението е въ неоценяване на любовьта. Като не могатъ да я оценяватъ, хората казватъ, че е престѫпление мѫжътъ да обича две жени, или жената да обича двама мѫже. Странно е да се говори по този начинъ въ 20 вѣкъ! Сега азъ не говоря за морала на съвременния човѣкъ, който може да заколи една, две, три и повече кокошки и да ги изяде. Азъ имамъ предъ видъ новия моралъ, споредъ който човѣкъ трѣбва да нахрани кокошкитѣ си и да ги пусне да си живѣятъ свободно въ гората. Престѫпление ли е това? Престѫпление ли е да обичашъ и мѫжетѣ, и женитѣ, безъ да задържашъ любовьта имъ за себе си? Престѫпление е, когато обичате човѣка и задържате любовьта му само за себе си. Въ този смисълъ, казвамъ: Мѫжъ, който не може да обича всички жени чисто, безкористно, не е мѫжъ. И жена, която не може да обича всички мѫже чисто, безкористно, не е жена. Такъвъ е Божиятъ законъ. Дали на васъ е приятно или на мене е неприятно, това нищо не значи. Такава е истината. Богъ обича всичко, което е създалъ, а човѣкъ ще дойде да прави изборъ, какво може да обича и какво да не обича, кое било направено добре, и кое зле. Богъ одобрява своитѣ дѣла, а човѣкъ ще критикува, че това или онова не било направено добре. Като не го одобрявашъ, направи ти нѣщо по добро. Ако не можешъ, по-добре мълчи. Тази теория не била права, онази не била права. Нова теория трѣбвало да се създаде, да измѣсти старитѣ. Ще чакашъ, докато всѣка теория свърши работата си. Като си впрегналъ воловетѣ си, ще чакашъ да свършатъ работата вмѣсто тебе. Тѣ ще оратъ, а ти ще почивашъ. Като свършатъ работата, тогава ще говоришъ. Широта се иска отъ човѣка — широта въ ума, въ чувствата, въ постѫпкитѣ. Като говоришъ, чистъ ще бѫдешъ. Като мислишъ и чувствувашъ, чистъ ще бѫдешъ. Единственото нѣщо, което животътъ изключва отъ себе си, това сѫ бѣлитѣ и чернитѣ лъжи. Сѣнка не се допуща отъ тѣхъ. Човѣкъ може да направи нѣкаква, но да се пази, да не внесе лъжата въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Съвременното човѣчество трѣбва да отхвърли лъжата отъ себе си въ всичкитѣ ѝ форми, не по законъ, но по съзнание и любовь. И мѫже, и жени, всички трѣбва да се освободятъ отъ лъжата. Абсолютно никаква лъжа не се позволява, бѣла или черна. Ако мѫжътъ на нѣкоя жена обикне друга, жена му трѣбва да покани съседкитѣ си на угощение и да каже: Радвамъ се, че мѫжътъ ми обикна друга жена. Ако обикне трета нѣкоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърдцето на мѫжа ѝ се разширява, приема и другитѣ жени като свои дъщери, съ всичката чистота и безкористие. Ще кажете, че, ако се постѫпва по този начинъ, свѣтътъ ще се развали. — Какво е станало съ свѣта досега? Въ чистота ли живѣятъ сегашнитѣ мѫже и жени? Външно, предъ хората се пази нѣкакъвъ моралъ, нѣкакво външно благоприличие, но вѫтрешно не се пази никакъвъ моралъ. Дойдемъ ли до любовьта, мѫжътъ трѣбва да вижда въ жената своята възлюбена сестра. Жената пъкъ трѣбва да вижда въ мѫжа своя възлюбенъ братъ. Подъ думитѣ „братъ и сестра“ въ ограниченъ смисълъ, разбирамъ хора отъ една кръвь, родени отъ една майка и отъ единъ баща. Подъ думитѣ „възлюбенъ братъ и възлюбена сестра“ разбирамъ души, излѣзли отъ Бога, които иматъ еднакви права. И жената иска да обича, както и мѫжътъ. Тогава и мѫжътъ трѣбва да се радва, когато жена му обикнала другъ мѫжъ, освенъ него. Следователно, всички хора трѣбва да дадатъ пѫть на любовьта въ всички нейни възвишени и красиви прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да се подмлади и да придобие безсмъртието. Ако направите една погрѣшка, не се осѫждайте, но изправете погрѣшката си. Най-малката погрѣшка, която направишъ, подразбира най-малкото добро. Изправянето на погрѣшката пъкъ подразбира двойно добро. Значи, направената погрѣшка е едно добро, а изправянето на погрѣшката е двойно добро. Погрѣшкитѣ се допущатъ въ живота, за да се удвои доброто въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Когато Духътъ Свети дойде, ще те научи да уважавашъ, почиташъ и ценишъ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ това, което Богъ е направилъ. Това и Христосъ знаялъ, затова е казалъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Всички хора искатъ да ги обичатъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не иска да бѫде обичанъ. Който иска да бѫде обичанъ, трѣбва да носи Божествения образъ въ душата си. Който носи Божествения образъ въ себе си, не може да не бѫде обичанъ. Това е Божественъ законъ. Всички искатъ да бѫдатъ обичани чрезъ доброто. Никой не може да ви обича заради доброто. Доброто не е нѣщо материално, то е изводъ на любовьта. Доброто е приложение на любовьта въ материалния животъ. Който може да приложи любовьта на физическия свѣтъ, той е влѣзълъ въ областьта на доброто. Въ този смисълъ, доброто не се дѣли отъ любовьта, тѣ сѫ недѣлими. Човѣкъ не може да каже, че е направилъ добро, но може да каже, че е приложилъ любовьта въ доброто. Първото нѣщо, което се изисква отъ женитѣ, е да даватъ свобода на мѫжетѣ, да не ги поставятъ на изкушения. Когато жената види, че мѫжътъ ѝ говори съ друга жена, веднага започва да се съмнява въ него и изпада въ изкушение. Щомъ изпаднатъ въ изкушения, и мѫжътъ, и жената вадятъ криви заключения и се поставятъ на хлъзгава почва. Когато жената види, че мѫжътъ ѝ говори съ друга жена, защо не допусне, че тя е неговата сестра? И когато мѫжътъ види, че жена му говори съ другъ мѫжъ, защо не допусне, че той е нейниятъ братъ? Ако приемате, че всички хора сѫ направени по образъ и подобие Божие, защо допущате престѫплението помежду си? Престѫпно ли е мѫжътъ да говори съ чужда жена, и жената — съ чуждъ мѫжъ? Престѫпление ли е мѫжътъ да говори съ жена, която е направена по образъ и подобие на Бога? Престѫпление ли е жената да говори съ мѫжъ, който е направенъ по образъ и подобие Божие? Въ Битието е казано, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое, мѫжки и женски полъ ги създаде. Ние не говоримъ за Ева, която бѣше направена отъ реброто на Адама, но говоримъ за първия Адамъ и първата Ева, и двамата Божествени човѣци, които сега слизатъ на земята, като представители на шестата раса. Вие трѣбва да бѫдете готови, да приемете предцитѣ на човѣчеството, които идатъ вече въ свѣта. Това е Христосъ, Когото всички очакватъ. Нѣкои Го очакватъ да слѣзе отъ небето, придруженъ съ ангели, но, въпрѣки това, тѣ се страхуватъ отъ идването на Христа. Тѣ казватъ: Страшенъ плачъ и викъ ще бѫде при слизането на Христа на земята. — Никакъвъ плачъ и викъ нѣма да се чува. Всички говорятъ за второто пришествие. Страшно нѣщо е второто пришествие, наистина, но не трѣбва да се говори за него. Ако искате да говорите за нѣщо, говорете за вселяването на Бога между хората. Казано е въ Писанието: „Ще се вселя между хората. Тѣ ще ми бѫдатъ народъ, азъ ще имъ бѫда Богъ. Ще ги напиша на рѫката си, и всички, отъ малко до голѣмо, ще ме познаватъ“. И тогава, Богъ, Който е Любовь, ще се разкрие въ насъ и ще ни даде онази свобода, която търсимъ. Богъ е създалъ вече новата епоха, но ние трѣбва съзнателно да влѣземъ въ нея и да я възприемемъ. Давидъ казва: „Господи, не отнемай светия си Духъ отъ мене“. Какво ще спечели човѣкъ, ако изгуби Божествения Духъ? Какво ще спечели човѣкъ, ако изгуби Божественото благословение? Сега ние сме призвани да участвуваме въ една епоха, когато всичко старо се руши, и новото се създава; когато навсѣкѫде срѣщате недоразумения, страдания, обезсърдчавания, обезвѣрявания, никѫде никаква свѣтлинка. Какво по-велико благо за човѣка отъ това, въ този мракъ и безнадеждие, да види отворена цѣлата вселена предъ себе си, да види благословението, което Богъ изпраща къмъ човѣцитѣ? Днесъ всички хора сѫ призвани да се родятъ отново. Казано е: „Ако не се родите отново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Никой не може да влѣзе въ Царството Божие, ако не мине презъ вратата на любовьта. Който мине презъ тази врата, той е придобилъ вѣчния животъ, за който е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“. Като влѣзе презъ вратата на любовьта, човѣкъ осмисля вече и земния си животъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страдания, отъ мѫчнотии, отъ болести, безъ да подозиратъ, че благата и придобивкитѣ сѫ въ самитѣ тѣхъ. Като погледнете човѣка, вие можете да опишете всичко, което го очаква, добро или лошо. Сѫщевременно той разполага съ методи, какъ да се справя съ злото. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде справедливъ, но не знае, какъ да постѫпва. Нека хване срѣдния пръстъ на рѫката си и го поглади нѣколко пѫти. Следъ това да хване сѫщия пръстъ на дѣсната си рѫка, да го поглади пакъ и да каже: Искамъ да бѫда справедливъ. Ако иска да постѫпва благородно, нека хване единъ следъ другъ двата показалеца на рѫцетѣ си. Като изреди петтѣ пръста на дветѣ си рѫце, той придобива малка свѣтлина въ себе си, която му показва, какъ трѣбва да живѣе, какви отношения трѣбва да има съ хората. Всѣки пръстъ представя една книга, отъ която човѣкъ може да чете и да се поучава. Най-голѣмото благо, което е дадено на човѣка на физическия свѣтъ, това сѫ неговитѣ рѫце, а въ духовния свѣтъ — неговитѣ крака. За да постѫпва справедливо, да работи добре и безкористно, човѣкъ трѣбва всѣка вечерь да измива краката си съ топла вода, а рѫцетѣ си по нѣколко пѫти на день, да бѫдатъ всѣкога чисти. Повечето хора блъскатъ краката си тукъ-тамъ, нараняватъ ги и после искатъ да напредватъ. Следъ това ще търсятъ различни мехлеми за ранитѣ на краката си. Колкото за лицето и рѫцетѣ си, хората иматъ по-голѣми грижи, отколкото за краката. Тѣ ги миятъ съ различни парфюми и одеколони. Време е вече хората да оценятъ благата, които Богъ имъ е далъ. Какво по-голѣмо благо могатъ да иматъ отъ тѣлото си? Красиво нѣщо е човѣшкото тѣло, макаръ че не е достигнало още до своето съвършенство. И най-напредналитѣ сѫщества се интересуватъ отъ това, което Богъ е предвидѣлъ за човѣка. Велико бѫдеще го очаква. Великъ е човѣшкиятъ образъ, човѣшкото тѣло, което Богъ сътворилъ. Човѣкъ е предназначенъ за велика работа въ природата. Той е дошълъ на земята като въ велико училище да се учи. Нѣма защо да бързате, по-скоро да свършите. Важно е да научите законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, както и законитѣ на живота, на знанието и на свободата. Ако човѣкъ не научи тѣзи закони, животътъ му остава безсмисленъ. Какво представя животътъ? Той е най-голѣмото благо, което е дадено на човѣка, но той носи и най-голѣмитѣ страдания. Ако биха ми дали най-голѣмитѣ богатства въ свѣта, не бихъ ги смѣнилъ съ живота, даже и съ най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания въ него. Съ какво може да замѣсти човѣкъ живота на своята душа? Съ нищо. Христосъ казва: „Ако спечеля цѣлия свѣтъ, а душата си изгубя, нищо не съмъ спечелилъ“. Значи, най-ценното нѣщо е животътъ на душата. За този животъ е казано: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“. Сѫщевременно, Христосъ дава две голѣми заповѣди за живота: „Да възлюбишъ Господа Бога твоето съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Да възлюбишъ Бога, това значи, да възлюбишъ Духа, Който е въ тебе, Който те рѫководи и оправя пѫтищата ти. Богъ ще те направи свой наследникъ, да разберешъ дълбокия смисълъ на живота и да станешъ свободенъ. Като се говори на хората за любовьта, тѣ се страхуватъ, ако я приематъ, да не изгубятъ благата си. Нѣма защо да се страхуватъ, любовьта едва сега е започнала да се проявява, и то въ слаба степень. Колкото и да сѫ слаби проявитѣ ѝ, днесъ тя е за предпочитане предъ великата любовь, за която хората още не сѫ готови. За предпочитане е да имашъ едно житно зърно, отколкото житото на цѣлия свѣтъ. — Защо? — Защото въ житното зърно се криятъ възможноститѣ на всичкото жито. Достатъчни сѫ петь шесть години, за да се размножи житното зрънце и да напълни много хамбари. Най-малката добродетель, разумно използувана, може да те направи виденъ човѣкъ. Най-малкото благо, разумно приложено, въ петь-шесть години може да ти донесе голѣми придобивки. За да се ползува отъ малкото, което му е дадено, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ любовьта, въ Бога. Днесъ хората сѫ се обезвѣрили въ любовьта и се оплакватъ отъ неуспѣхи, отъ мѫчнотии въ живота си. Срѣщате млади хора — ученици, студенти, които се оплакватъ, че паметьта имъ отслабнала, не могатъ да помнятъ. Тѣ отричатъ Бога, не вѣрватъ въ любовьта. За човѣка пъкъ иматъ долно мнение и следъ всичко това очакватъ добри резултати. Това е невъзможно. Тѣ трѣбва да измѣнятъ мисъльта си, да повѣрватъ въ любовьта, да приематъ Бога въ себе си и да повдигнатъ мнението си за човѣка. Щастие е да срещнете човѣкъ, който излиза отъ Бога. Щастие е да видите единъ лѫчъ, който излиза отъ слънцето, а не отъ свѣщьта. Слънчевитѣ лѫчи се познаватъ по това, че плодоветѣ зрѣятъ на тѣхъ, а на другитѣ лѫчи не узрѣватъ. Следователно, Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки всѣкога произвеждатъ плодъ, а човѣшкитѣ сѫ безплодни. Човѣкъ страда отъ собственитѣ си мисли, чувства и постѫпки. Той страда отъ неразбраната любовь. Ако християнитѣ по цѣлия свѣтъ бѣха обединени въ една идея, достатъчно е единъ пѫть да се помолятъ на Бога, и войната ще се прекрати. Днесъ тѣ се молятъ, но не сѫ обединени въ една идея, всѣки се моли за победа на своето орѫжие. Това е все едно, всѣки членъ въ семейството да се моли за свои лични интереси. Всѣки иска отъ баща си нѣкакво благо само за себе си, а това не може да бѫде — бащата е единъ. Следователно, той има еднакви отношения къмъ всички. Бащата не желае разединението между синоветѣ и дъщеритѣ. И Богъ на желае войната, но тя става въпрѣки Неговото желание, което показва, че човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. Богъ е далъ неограничена свобода на хората, и тѣ се биятъ, но ще носятъ последствията на своята несправедливость и на неоценяване на Божиитѣ блага. Двама души се биятъ; свободни сѫ да се биятъ, но сѫ несправедливи. Богатъ и сиромахъ се каратъ. Кой отъ двамата е на правата страна? Сиромахътъ казва, че е на правата страна, защото богатиятъ не му платилъ, колкото е уговорено. Богатиятъ намира, че е правъ въ постѫпката си, защото сиромахътъ обещалъ да свърши работата много добре, като за себе си, но не изпълнилъ обещанието си. Значи, и двамата не сѫ изпълнили обещанието си. Ако сиромахътъ бѣше работилъ съ любовь и добросъвѣстно, богатиятъ щѣше да му плати двойно и тройно. Помнете: Всички хора сме служители на Бога. Кой човѣкъ е извършилъ работата си, както трѣбва, както Богъ изисква? Той ни е далъ предварително всички блага: свѣтлина, въздухъ, вода, храна, жилища, заплати и, въпрѣки това, мнозина не изпълняватъ работата си, както трѣбва, и започватъ да разискватъ, сѫществува ли Богъ, или не. Достатъчно е човѣкъ да се запита, кой създаде слънцето, звездитѣ, водитѣ, всичкитѣ блага, за да си отговори, сѫществува ли Богъ, или не. Може ли човѣкъ да създаде всичкитѣ блага, съ които е обиколенъ? Може ли човѣкъ да създаде подобния си? Значи, Този, Който те е създалъ, Който те е осигурилъ съ хиляди блага, Той сѫществува. Чии сѫ онѣзи свѣтли, възвишени и благородни мисли, чувства и постѫпки, които те повдигатъ, насърдчаватъ и вдъхновяватъ? Не сѫ ли на Бога? Кой е Онзи, Който, при всички обезсърдчения, мѫчнотии и страдания, те обнадежва, насърдчава и крепи? Не е ли Богъ? Кой ти нашепва постоянно на ухото: Не се безпокой, не се смущавай, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи. Не е ли пакъ Богъ? Кого Богъ не е повдигналъ и очистилъ отъ кальта и праха? Нѣкой падне, окаля се и вика къмъ Господа да му помогне да излѣзе отъ трудното положение. Следъ това чува тихия гласъ да му говори: Стани, не се страхувай. Изтърси кальта и праха отъ дрехитѣ си, върви напредъ и върши Божията воля. Единъ день ще разберешъ смисъла на живота. Сега и на васъ казвамъ: Смисълътъ на живота е въ придобиването и изявяването на любовьта. Това не значи, че трѣбва да станете калугери; не казвамъ и да се жените или да не се жените. Не казвамъ да станете учени хора, нито пъкъ да останете невежи. Въпроситѣ не се разрешаватъ нито съ калугерство, нито съ женитби, нито съ знание или невежество. Разрешаването на въпроситѣ е въ любовьта. Затова казвамъ: „Възлюби Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Щомъ възлюбишъ Бога, всичко, каквото ти дойде на ума, е позволено. Обаче, преди да си Го възлюбилъ, мисли, какво правишъ. И тъй, първото учение въ свѣта е любовь къмъ Бога. Живѣете ли по това учение, всички нѣща сѫ законни. Желая ви да възлюбите Бога съ всичкото си сърдце, и Богъ да ви възлюби за всичко, което правите въ Негово име. Носете навсѣкѫде Божието благословение. * 2. Съборна беседа отъ Учителя, държана на 24. августъ, 1941 г. 10 ч. с. Изгрѣвъ. — София.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Възможности за щастие Размишление върху стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“. Днесъ всички хора търсятъ щастието. Каквото и да правятъ — ядатъ, пиятъ, дишатъ, гледатъ, слушатъ, работятъ — въ всичко търсятъ щастието. Нѣкои хора сѫ намѣрили щастието, а други продължаватъ още да го търсятъ. Които сѫ го намѣрили, напуснали сѫ земята; които не сѫ го намѣрили, оставатъ на земята да живѣятъ, докато го намѣрятъ. — Защо оставатъ на земята? — Много естествено. Тѣ нѣматъ пари да си купятъ билетъ, да заминатъ за отечеството си. Значи, който е намѣрилъ щастието, има възможность да пѫтува; който не го е намѣрилъ, трѣбва дълго време да работи, за да спечели пари за билетъ. Ще кажете, че има безплатни билети. Възможно е, но това е противоречие. Обаче, задъ противоречията се крие реалностьта. Това, което човѣкъ твърди и отрича, е реално. Казвашъ, че си здравъ, но можешъ да бѫдешъ и боленъ. Колкото е вѣрно едното положение, толкова е вѣрно и другото. Човѣкътъ е, който страда и като здравъ, и като боленъ. Следователно, човѣкъ е проява на реалностьта. Като здравъ, той задържа въ себе си всичко, каквото има. Като боленъ, той става щедъръ и раздава отъ богатството си. Въ такъвъ случай, добре е, отъ време на време човѣкъ да боледува, да даде нѣщо отъ себе си. Най-малкото, което може да даде, това е часть отъ теглото си. Сѫщевременно, той сподѣля часть отъ благата си съ другитѣ сѫщества. Съзнанието му се пробужда, той става щедъръ и започва да дава по нѣщо на окрѫжаващитѣ. Ще каже нѣкой, че не знае тѣзи нѣща, че не му сѫ известни. Другъ пъкъ ще каже, че всичко това му е известно, че всичко знае. Не е важно, кой колко знае. Важно е човѣкъ да прилага знанието си за всѣка възрасть на мѣсто. Докато сте дете, знанието има отношение къмъ вашето детство; когато станете възрастенъ, знанието има отношение къмъ васъ като къмъ възрастенъ човѣкъ; ако сте старъ, знанието ви има отношение къмъ вашата старость. Обаче, нито знанието на вашето детство, нито знанието на вашата зрѣла възрасть, нито знанието на старостьта ви представятъ истинско знание. Който отъ младъ става възрастенъ и отъ възрастенъ — старъ, той се намира още въ предисловието на живота, въ предговора на истинското знание. Младиятъ възприема нѣщата, възрастниятъ ги изпълнява, а стариятъ оценява. Който не възприема, не е младъ; който не изпълнява, не е възрастенъ; който не оценява, не е старъ. Това сѫ научни истини, които трѣбва да се докажатъ. Въ геометрията има много научни истини, наречени теореми, които се доказватъ по логически пѫть. Запримѣръ, една отъ тѣзи теореми е следната: срещу равни страни лежатъ равни ѫгли. Обратната теорема: срещу равни ѫгли лежатъ равни страни. Както геометрикътъ изпитва удоволствие, когато докаже известна теорема, така всѣки човѣкъ е доволенъ, когато се домогне до щастието. Днесъ повечето хора сѫ недоволни, защото не сѫ придобили щастието. Придобиването на щастието не е външенъ процесъ, който може да се постигне по механически начинъ. Щастието се опредѣля отъ правилното схващане на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Щастието се опредѣля отъ правилното схващане на живота, на знанието и на свободата. На физическия свѣтъ щастието зависи отъ хлѣба, отъ водата, отъ въздуха и отъ свѣтлината. Безъ тѣзи елементи нѣма щастие. Който се смущава, той е лишенъ отъ свѣтлина. Който не се смущава, той има свѣтлина, вижда ясно, кѫде върви, и не се спъва въ пѫтя си. И да направи нѣкаква погрѣшка, лесно я изправя. Ето защо, за да не прави погрѣшки, човѣкъ трѣбва да ходи постоянно въ свѣтлина. Затова, именно, той се нуждае отъ знание. Въ една отъ виднитѣ американски църкви назначили единъ проповѣдникъ, който, още при първата си проповѣдъ, се прочулъ, и множество народъ се стичалъ да го слуша. Като чували проповѣдьта му, възхищавали се отъ начина на предаване на Словото Божие и се убедили въ Неговата сила и мощъ. На втората му проповѣдъ се стекли още повече хора, но каква била изненадата на старитѣ слушатели, когато чули да се повтаря първата проповѣдъ. За новитѣ слушатели проповѣдьта била крайно интересна, но старитѣ не чули нищо ново. На третата проповѣдъ се явили, освенъ старитѣ слушатели, и нѣкои нови, които съ удоволствие слушали, какъ проповѣдникътъ развивалъ Словото Божие. Но какво ще кажатъ онѣзи, които за трети пѫть вече чуватъ сѫщата проповѣдъ? Тѣ започнали да се отегчаватъ, защото слушали все една и сѫща проповѣдъ. Най-после единъ отъ тѣхъ се приближилъ до проповѣдника и го запиталъ: Защо държите все една и сѫща проповѣдъ? Докога ще се продължава това? — Докато научите добре всичко, което казахъ въ първата проповѣдъ — отговорилъ спокойно проповѣдникътъ. Това значи: музикантътъ трѣбва да научи много добре зададената му работа, и тогава да пристѫпи къмъ нова. Не е лесно да свири човѣкъ. Елементарнитѣ работи се изпълняватъ лесно, но колкото по-навѫтре се влиза, толкова, по-голѣми мѫчнотии се срѣщатъ. Следователно, когато разбере добре елементарнитѣ нѣща, човѣкъ не трѣбва да се спира на тѣхъ, но да ги замѣсти съ нови. За да върви напредъ, да замѣства старото съ ново, човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешно самообладание на своя умъ, на своето сърдце и на силитѣ, които действуватъ въ него. Това значи, да бѫде човѣкъ господарь на положението, въ което се намира. Това значи, да бѫде господарь на себе си, да не се изнасилва. Истински възпитанъ човѣкъ, съ самообладание въ себе си, е онзи, който не изнасилва очитѣ, ушитѣ, носа, устата, рѫцетѣ, краката си, нито тѣлото си. Ще кажете, че условията на живота сѫ неблагоприятни, че голѣми мѫчнотии се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Това е оправдание за неразумния човѣкъ. Разумниятъ се справя съ всички мѫчнотии и условия. Той е господарь на себе си, понеже е придобилъ щастието. Разумниятъ е сѫщевременно смѣлъ. Безъ смѣлость нищо не се постига. Въ едно американско село, нѣкѫде въ Западна Америка, всѣка година изпращали новъ проповѣдникъ, но никой не могълъ да остане повече отъ една година въ селото. — Защо? — Единъ отъ селянитѣ, голѣмъ юнакъ, съ здрави, мускулести рѫце, ставалъ причина проповѣдницитѣ да напущатъ селото. Той не обичалъ проповѣдитѣ и, за да не се чува Словото Божие въ селото му, набивалъ добре новодошлия проповѣдникъ. Всѣки новъ проповѣдникъ бивалъ битъ по три-четири пѫти презъ годината, поради което едва се задържалъ за една година въ селото. Така изминали десеттѣ години, но нито единъ проповѣдникъ не останалъ за по-дълго време между селянитѣ. Като чували това, всички проповѣдници се отказвали да отиватъ въ това село. Обаче, единъ младъ, силенъ и смѣлъ проповѣдникъ казалъ: Азъ съмъ готовъ да отида въ това село да служа на Господа и, въ Негово име, ще се справя съ своенравния селянинъ. Като получилъ назначението си, той се качилъ на конь и смѣло тръгналъ на пѫть. Още на гарата го посрещналъ своенравниятъ селянинъ и, докато се готвѣлъ да се хвърли върху проповѣдника, последниятъ излѣзълъ по-бързъ: скочилъ отъ коня си, сграбчилъ го съ якитѣ си рѫце, повалилъ го на земята и го набилъ добре. Ще помнишъ, кой съмъ и за какво те бия. Ще ти платя за всички досегашни проповѣдници. Следъ това го завързалъ съ вѫже и го внесълъ въ църквата да слуша проповѣдьта му. Като свършилъ проповѣдьта си, той го развързалъ, пусналъ го на свобода и казалъ: Ти опита вече силата на Словото Божие. Ако си готовъ да получишъ сѫщия урокъ още веднъжъ, можешъ да приложишъ стария си занаятъ — да биешъ. — Не искамъ повече да бия проповѣдници. Имамъ желание всѣки день да дохождамъ въ църквата, да слушамъ Божието Слово и да Го прилагамъ. Благодаря, че ме би, да ми дойде ума въ главата. И тъй, ако не можете да се справите съ голѣмитѣ и малки мѫчнотии, които ви спъватъ, вие всѣкога ще страдате. Ще кажете, че човѣкъ не може самъ да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Това не е вѣрно. Който има умъ, може да се справи съ мѫчнотиитѣ; който има сърдце, може да се справи съ страданията; който има воля, може да се справи съ противоречията. За ученика, който иска да учи и да върви въ правия пѫть, думата „не мога“ не сѫществува. Радвайте се, когато се намѣрите предъ невъзможность да решите известни противодействия и мѫчнотии. Това значи, да опитвате силата на ума, на сърдцето и на волята си и постепенно да се калявате. Нѣкой се оплаква, че, въпрѣки желанието му, го заставятъ да върши нѣкои нѣща. И това не е вѣрно. Никоя сила въ свѣта не може да застави човѣка да направи това, което не желае. Въ това, именно, се заключава неговата сили. По това се отличава човѣкъ отъ Бога, Който може да прави всичко, каквото пожелае. Ето защо, не се извинявайте, когато направите нѣкаква погрѣшка, нито обвинявайте другитѣ хора. Човѣкъ прави погрѣшки поради известни слабости въ себе си. Който търси вината за своитѣ погрѣшки въ окрѫжаващитѣ, въ външнитѣ условия, той си служи съ бѣлата лъжа. Нѣкой грѣши и казва, че му е невъзможно да постѫпи по другъ начинъ. И това не е вѣрно. За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно. Който служи на себе си, за него само има възможни и невъзможни нѣща. Чувате ли нѣкой да казва, че е невъзможно да живѣе добре, ще знаете, че той служи на себе си. Каже ли, че може да живѣе добре, той служи на Бога. Който служи на Бога, той се ползува отъ чистия въздухъ, отъ свѣтлината, отъ водата, отъ храната, както и отъ всички блага на живота. За него нѣма лоши дни, лоши условия, лошо време. За всѣки даденъ моментъ той се ползува отъ благата на живота. Благо за човѣка е това, което той използува въ даденъ моментъ. Следователно, за човѣка е важна бучката захарь, която има на разположение, а не сандъцитѣ съ захарь, които се намиратъ въ магазинитѣ. За човѣка е реално това, което може да опита въ даденъ моментъ, а не милионитѣ блага, които стоятъ далечъ отъ него. Нѣкой се оплаква, че му е дадена малко любовь. Любовьта не се дава въ количества, малки и голѣми. Тя се опредѣля отъ способностьта на човѣка да я възприема. Способностьта му пъкъ да възприема или невъзприема любовьта зависи отъ неговата разумность. Въ древностьта живѣлъ единъ разуменъ и добъръ царь, но поданицитѣ му били неразумни и скѫперници. Тѣ нѣмали любовь помежду си. Като разуменъ, царьтъ не ги морализиралъ, но имъ говорѣлъ съ символи. На главния площадъ въ столицата той направилъ една голѣма чешма, съ малъкъ кранъ; водата била изобилна, но текла по малко, понеже кранътъ билъ тѣсенъ. Като се събирали на чешмата да наливатъ вода, гражданитѣ постоянно критикували царя си. Тѣ казвали: Не е уменъ нашиятъ царь. При такава силна и буйна вода, турилъ толкова малъкъ кранъ на чешмата, едва наливаме сѫдоветѣ си. Защо направилъ такава погрѣшка? Царьтъ чувалъ протеста на поданицитѣ си, но мълчалъ. Следъ смъртьта му дошълъ неговиятъ синъ. Първата му работа била да тури по-голѣмъ и широкъ кранъ на чешмата, да тече повече вода. Гражданитѣ били доволни отъ тази промѣна и запитали новия си царь, защо баща му ги измѫчвалъ толкова години съ тѣсния и малъкъ кранъ на чешмата. Царьтъ имъ отговорилъ: Баща ми взе моделъ за крана отъ вашитѣ сърдца. Колкото сърдцата ви пущали, толкова и кранътъ пущалъ. Днесъ, когато сърдцата ви станаха по-широки, и кранътъ се разшири. Третиятъ царь, който ще дойде следъ мене, ще направи още по-голѣмъ и широкъ кранъ — въ зависимость отъ вашитѣ сърдца. Сега и на васъ казвамъ: Не чакайте да се подобрятъ външнитѣ условия. Откакъ свѣтътъ сѫществува, условията всѣкога сѫ били добри, но човѣкъ не е готовъ да се ползува отъ тѣхъ — кранътъ на сърдцето му е тѣсенъ, малко дава и малко възприема. Казано е въ Писанието, че Богъ направилъ свѣта въ шест̀̀̀̀ѣ дни, и за всѣки день казалъ, че е добъръ. За втория день, обаче, не е далъ мнението си. Защо? — Вториятъ день характеризира човѣка — неговия ограниченъ умъ, неговото тѣсно и затворено сърдце и неговата слаба воля. При тѣзи качества той иска да бѫде богатъ, силенъ, да стане господарь на свѣта. И това е възможно, но не може да се постигне по механически начинъ. Отвори широко ума си, за да възприемашъ изобилно свѣтлина. Отвори широко сърдцето си, за да възприемашъ изобилно благата на живота и на природата. Прояви разумната си воля, за да успѣвашъ въ всички добри предприятия. Ако очаквашъ само на външни блага — на богатство, на голѣми библиотеки, на автомобили и файтони, не само че нѣма да бѫдешъ силенъ и ученъ човѣкъ, но ще умрешъ съ непостигнати желания. Едно циганче се разболѣло и постоянно искало отъ майка си да му купи малко млѣко, едно геврече или нѣкакъвъ плодъ. Каквото пожелавало, майка му все отговаряла: Ще купимъ, мама, всичко ще купимъ. И млѣчице ще купимъ, и геврече, и ябълка, и круша, каквото пожелаешъ, ще имашъ. Днитѣ минавали, детето все пожелавало нѣщо, но желанията му оставали незадоволени. Най-после детето умрѣло. Като го оплаквала, майката казвала: Горкото ми детенце, отиде си на онзи свѣтъ, но поне си хапна отъ всичко, каквото пожела. Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ разумни, да не си създаватъ ненуждни страдания. Запримѣръ, трѣбва ли човѣкъ да страда и да се тревожи отъ това, че нѣма шапка? Щомъ нѣма шапка, ще ходи гологлавъ. Лошо ли е да ходи гологлавъ? Не само, че не е лошо, но даже е хигиенично. Мозъкътъ не търпи никакви тежести. Следователно, шапкитѣ, които носите, трѣбва да бѫдатъ много леки, почти безъ тегло. Едно време считаха за смахнатъ, за побърканъ всѣки, който ходѣше безъ шапка. Обаче, днесъ повечето хора сѫ гологлави и намиратъ, че това е въ реда на нѣщата. Гологлавъ ли трѣбва да ходи човѣкъ, или да носи шапка на главата си? За предпочитане е да не носи шапка. Никой не се е родилъ съ шапка. Да носи човѣкъ шапка, това е мода. Като разглеждамъ облѣклата на хората и външнитѣ имъ състояния, виждамъ, че тѣ не сѫ родени такива. Това е резултатъ на изопачения животъ. Да бѫде човѣкъ здравъ, разуменъ, ученъ, добъръ, това е естествено, така е роденъ той. Да бѫде боленъ, неразуменъ, нечестенъ, лошъ, и това се случва, но то се дължи на изопаченото човѣшко естество, което се е проявило впоследствие. На земята, човѣкъ все ще прояви една опака чърта, както дрехата има две страни: лице и опако. Какво представя опакото и какво — лицето? Опакото е вѫтрешната страна на нѣщата, а лицето — външната. Опакото не е красиво, а лицето е красиво. Има платове съ две лица. Отдето и да ги разглеждате, все сѫ красиви. Ако дрехата ви има две лица, като извехтѣе отвънъ, можете да я обърнете и да я носите като нова. Дрехитѣ, съ които хората ще се обличатъ въ бѫдеще, ще се отличаватъ коренно отъ сегашнитѣ. Тѣ ще бѫдатъ изтъкани отъ нишкитѣ на Божията Любовь. Който се облича съ такива дрехи, ще бѫде свободенъ, ще носи свѣтлина въ ума си. Значи, свободенъ човѣкъ е онзи, който е облѣченъ съ дрехата на Любовьта. — Кога е свободна птицата? — Когато хвърчи. — Рибата? — Когато плава. — Човѣкъ? — Когато мисли право. Нѣма по-красиво нѣщо отъ правата мисъль. Това значи, да бѫде човѣкъ свободенъ. Много хора, свѣтски и религиозни, се запитватъ, кѫде е Господъ. Тѣ искатъ да Го видятъ външно, въ форма на човѣкъ или въ друга нѣкаква форма. Богъ е навсѣкѫде, въ всички форми, въ всички видове материи. Ако възприемете съзнателно свѣтлината, тя ще ви открие пѫтя, по който да вървите, за да намѣрите Бога. Ако дишате правилно и съ любовь, ще изпитвате необикновена свобода и лекота въ дробоветѣ си. Ако пиете вода съ любовь, тя ще уталожи жаждата ви и нѣма да се мѫчите. И най-после, ако се храните съ любовь, всѣкога ще бѫдете сити. Значи, Богъ е въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ храната, чрезъ които ви носи благата на живота. Следователно, ако сте болни и се оплаквате отъ тъмнина предъ очитѣ си, отъ задуха, отъ температура, ще знаете, че сте лишени отъ свѣтлина и отъ въздухъ. За да се лѣкувате, отваряйте очитѣ си, да приемате повече свѣтлина; дишайте дълбоко, за да приемате повече въздухъ; пийте вода, за да се отнеме температурата ви; яжте хлѣбъ, за да се засилите. Онзи, Който присѫтствува въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба, ще ви излѣкува. Ползувайте се отъ елементитѣ на живота, но умѣрено. И като болни, и като здрави, не яжте много, за да не изразходвате повече енергия, отколкото трѣбва. Като знаете, че Богъ присѫтствува навсѣкѫде, правете всичко съ любовь. Храните ли се, яжте съ любовь. Каквото приготвите за ядене, за себе си или за своя ближенъ, да бѫде най-хубаво. Само така ще познаете, имате ли любовь въ себе си. Поканите ли гостъ въ дома си, първо ще очистите кѫщата си, да свѣтне. Следъ това ще приготвите най-хубавото ядене, ще донесете отъ нѣкой изворъ чиста вода, ще провѣтрите стаитѣ си, да влѣзе повече въздухъ. Така ще правите и за себе си, и за своитѣ гости. Кѫщата на всѣки човѣкъ, външно и вѫтрешно, трѣбва да бѫде добре освѣтена, провѣтрена, измита и наредена. Следъ това ще сложите на трапезата вкусно и чисто ядене. Сега всички хора се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Много естествено. Тѣ не успѣватъ, защото подържатъ два морала: къмъ себе си постѫпватъ по единъ начинъ — съ снизхождение и любовь, а къмъ другитѣ — по другъ начинъ — съ строгость и жестокость. Така не се живѣе. Два момъка се каратъ за една красива мома. — Защо? — И двамата искатъ да я задържатъ за себе си. Това е криво разбиране на любовьта. Човѣшката душа не се обсебва. Любовьта не се обсебва. Защо тѣзи момци не се радватъ на красивата мома, безъ да я обсебватъ? И красотата не се обсебва. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се каратъ, по-силниятъ удря нѣколко плесници на по-слабия, който отстѫпва по необходимость, отъ страхъ, а не отъ съзнание. Всичко, което се върши отъ страхъ, не носи щастие. Има смисълъ човѣкъ да отстѫпва, но по принципъ, отъ любовь и съзнание. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вѣрно. Преди всичко, любовьта принадлежи на Бога, а не на човѣка. Ако нѣкой ви обича, Богъ ви обича чрезъ него. Той обича еднакво всички души. Ако никой не ви обича, причината за това е въ самитѣ васъ — затворили сте прозорцитѣ си за свѣтлината и за въздуха, затворили сте крановетѣ за благата на живота, чрезъ които Богъ се проявява. Всѣки трѣбва да признае въ себе си, че Богъ го обича. Вижте, колко е красивъ днешниятъ день! Слънцето грѣе, небето е ясно и чисто, въздухътъ — свежъ. Всичко това е дадено за васъ, да се радвате и да благодарите на Онзи, Който ви дава всички блага и казва: Ако ме слушате и изпълнявате закона ми съ любовь, никакво зло нѣма да ви засегне. Ако не ме слушате, ще имате опитностите на ония, които воюватъ днесъ, и ще ме познаете такъвъ, какъвто не трѣбва. Страшно е да познаете Бога по отрицателенъ пѫть. Сега, като разглеждамъ събитията, които ставатъ въ свѣта, намирамъ, че никоя държава нѣма право да воюва: нито Германия, нито Англия, нито Русия. Кой имъ е далъ това право? Трима родни братя се биятъ въ дома си. Кой имъ дава право да се биятъ? Тѣ се биятъ безъ позволението на бащата. — За какво се биятъ? — За повече земя. Земята е създадена и за германцитѣ, и за руситѣ, и за англичанитѣ — за всички хора. Всички народи иматъ еднакво право на земята. Следъ свършване на войната, всички ще разискватъ върху въпроса, кой има най-голѣмо право въ свѣта, да владѣе повече земя. Най-голѣмо право има онзи народъ или онзи човѣкъ, който постѫпва съобразно съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и съ Божията Истина. Съ други думи казано: който цени живота; който цени знанието и свѣтлината; който цени свободата, той има най-голѣмо право. Днесъ всички хора сме свидетели на голѣми събития, и всѣки се запитва, кой ще победи. Азъ отговарямъ на зададения въпросъ: Ще победятъ онѣзи, които носятъ въ сърдцето си Божията Любовь, въ ума си — Божията Мѫдрость, а въ тѣлото си — Божията Сила. Ще победятъ онѣзи, които изпълняватъ волята Божия; които търсятъ Царството Божие и Неговата Правда; които славятъ името Божие. Вѣрващитѣ сѫ доволни, че поне вѣрватъ въ Бога. Това не е достатъчно. Вѣра безъ дѣла е мъртва. Истинската вѣра подразбира изпълнение волята на Бога. Нѣма ли изпълнение на Божията воля, това е все едно, да вѣрвашъ въ една държава, безъ да изпълнявашъ законитѣ ѝ. Истинскиятъ вѣрващъ вѣрва и изпълнява Божиитѣ закони. Той търси Царството Божие и осветява името Божие. Ще кажете, че условията на живота сѫ тежки, че мѫчно се изпълняватъ нѣщата, че старини идатъ и т. н. Кой е виновенъ за това? Всѣки е билъ младъ и не е използувалъ добритѣ условия. Станалъ е възрастенъ, не е изпълнявалъ законитѣ. Остарѣлъ е, не оценявалъ живота. Следъ всичко това търси вината вънъ отъ себе си. Какво е правилъ цѣлъ животъ? Ако бѣше приложилъ любовьта, щѣше да се подмлади. Ако бѣше приложилъ мѫдростьта, щѣше да стане разуменъ. Ако бѣше приложилъ истината, щѣше да се освободи отъ ограниченията на живота. Той живѣлъ, безъ да се подмладява, безъ да придобива разумностьта и безъ да се освобождава и казва, че е на правъ пѫть. Не лъжете себе си, не лъжете и другитѣ. Стремете се къмъ вѣчно подмладяване, къмъ вѣчно възрастване и освобождаване, за да влѣзете въ правия пѫть. Стремете се къмъ придобиване на вѣчната любовь, на истинското знание, на великата свобода, за да станете нови хора — хора на Божествения порядъкъ. Внесете този порядъкъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Болни ли сте, страдате ли отъ разстройство на стомаха, отъ главоболие, отъ болки въ гърдитѣ, ще знаете, че не сте свободни. Свободата започва отъ тѣлото, прониква въ сърдцето и оттамъ — въ ума, въ мозъка. Като обхване физическия човѣкъ, свободата влиза въ, духа и въ душата му. Обладанъ напълно отъ свободата, човѣкъ разбира вече Божиитѣ закони, прилага ги и се радва и весели заедно съ Бога — своя небесенъ Баща. Помнете: любовьта разрешава всички противоречия. Дойдете ли до нея, знайте, че тя е свещено нѣщо. Богъ е Любовь. Следователно, гледайте на Бога като на най-великото и съвършено сѫщество въ свѣта. Ако мислите, че и Той е като васъ, вие приличате на комаритѣ, които мислѣли, че слонътъ е подобенъ на тѣхния царь. Събрали се комаритѣ на конгресъ да разискватъ върху въпроса, какво представя слонътъ. Следъ дълги доказателства, най-после тѣ дошли до убеждението, че слонътъ е малко по-голѣмъ и по-силенъ отъ царя имъ. Така и хората понѣкога мислятъ за Бога. Тѣ казватъ, че Богъ прилича на човѣка, но е малко по-силенъ и по-голѣмъ отъ него. Човѣкъ нѣма ясна представа за своя великъ Баща, Който обхваща всичко въ вселената, Който постоянно бди за него. Щомъ го види скърбенъ, Той го пита, коя е причината за скръбьта му. Нѣкой ще се оплаче, че скърби, защото нѣма пари. Чудно нѣщо, човѣкъ, който мисли, че е подобенъ на Бога, не може да намѣри пари отнѣкѫде и страда. Защо не отиде при нѣкой банкеръ да иска пари? Свѣтътъ е пъленъ съ банкери и касиери. Ще кажете, че банкеритѣ не обичатъ беднитѣ хора. Не ги обичатъ, защото много сиромаси сѫ мързеливи и не знаятъ, какъ да искатъ. Тѣ отиватъ при банкеритѣ съ мисъльта, че сѫ длъжни да имъ помагатъ. Който иска пари или нѣкаква помощь, трѣбва да е готовъ на всѣкакви услуги, да се отнесе братски къмъ онзи, отъ когото иска нѣщо. Защо да не се отнесе съ него като съ свой братъ? Защо да не се вгледа и въ неговитѣ нужди и да му се притече въ помощь? Когато иска нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да дава. Ако нѣмашъ пари, имашъ сърдце, имашъ и рѫце да работишъ. Религиознитѣ и вѣрващитѣ очакватъ Христа да дойде втори пѫтъ на земята, да имъ помогне. Тѣ ще останатъ излъгани въ очакванията си. Христосъ втори пѫтъ нѣма да дойде на земята. — Защо? — Защото пакъ що Го разпнатъ. Казано е, че Христосъ ще дойде отъ облацитѣ, придруженъ съ ангели. Това значи, че Христосъ ще дойде въ умоветѣ и въ сърдцата на хората като свѣтлина. Ангелитѣ, които ще Го придружаватъ, представятъ мѫдростьта и любовьта, съ които ще бѫде изпълненъ. Христосъ ще дойде само за онѣзи, които иматъ знание и свѣтлина, да разбиратъ законитѣ на разумната природа. Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, докато дойде Христосъ на земята. Ще работятъ, да се приготвятъ. Какво прави онзи юнакъ, на когото предстои борба съ противника му? Упражнява се той да развие мускулитѣ си, да излѣзе победитель. Мѫчнотиитѣ, противоречията представятъ неприятелитѣ на човѣка. За да се справи съ тѣхъ, той трѣбва да се упражнява, да развива силата си. Трѣбва ли да се обезсърдчавате и обезвѣрявате отъ мѫчнотиитѣ си? Тѣ могатъ да ви повалятъ на земята, но вие пакъ ще станете и ще работите, докато се справите съ тѣхъ. Двама американски борци се борили. Единъ студентъ гледалъ, какъ се борятъ, и казалъ една обидна дума по адресъ на единъ отъ борцитѣ, който се приближилъ до него, ударилъ му една плесница и го повалилъ на земята. Студентътъ разбралъ, че има работа съ силенъ човѣкъ, затова станалъ отъ земята, безъ да роптае. Обаче, въ него се зародило желание да разбере, какъ този борецъ е развилъ такава голѣма сила, и тръгналъ следъ него. Въ скоро време той влѣзълъ въ следитѣ му и разбралъ, по какъвъ начинъ е работилъ, колко време се е упражнявалъ, за да се прослави като голѣмъ борецъ. Десеть години работилъ студентътъ и, когато дошълъ до положение да вдига съ едната си рѫка единъ конь съ кончето му, явилъ се предъ бореца и го запиталъ: Познавашъ ли ме кой съмъ? — Не те познавамъ. Студентътъ вдигналъ бореца въ въздуха, обърналъ го съ главата надолу и пакъ го поставилъ на земята. Следъ това му казалъ: Азъ съмъ онзи, на когото преди десеть години ти удари една плесница и ме повали на земята. — Признавамъ те сега за мой учитель — отговорилъ борецътъ. Трѣбва ли съвременнитѣ хора да се оплакватъ отъ мѫчнотиитѣ си? Какъвъ човѣкъ е този, който отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ не може да развие такава сила, че да ги хвърли въ въздуха, да ги обърне съ главата надолу и да имъ покаже, кой е? Обърнете мѫчнотията си съ главата надолу, кажете ѝ, че вие сте онзи студентъ, съ когото преди години тя си е играла като съ дете, поваляла го е на земята, но днесъ вече той е силенъ, тя не може да си играе съ него. При това положение, мѫчнотията ще отстѫпи и ще ви признае за свой господарь. Ще кажете, че не знаете, какъ да развивате силата си, за да се борите съ мѫчнотиитѣ. Това е тайна, но, ако ме слушате, азъ мога да вдигна малко завесата на тази тайна. Тя се заключава въ следното: да любите и да ви любятъ. Ако не можете да любите, и ако никой не ви люби, мѫчнотиитѣ всѣкога ще ви повалятъ на земята. Обаче, докато любите и докато ви любятъ, никаква мѫчнотия не може да ви победи. Хората се поддаватъ на мѫчнотиитѣ си, защото не вѣрватъ въ любовьта и казватъ, че Богъ ги е забравилъ. Наистина, Богъ ли ги е забравилъ, или тѣ сѫ Го забравили? Какво ще кажете за онази жена, на която мѫжътъ прекарва по цѣли нощи въ кръчмата и пие за наздравица на този и на онзи? Тя ли е забравила мѫжа си, или той нея? Тя седи у дома си и го чака, а той забравя, че има жена и се удоволствува въ кръчмата съ приятели. Това удоволствие нищо не допринася. Не само, че не донася никаква полза на човѣка, но отнема отъ него всичко. Отъ това удоволствие човѣкъ губи възможноститѣ на своя умъ и на своето сърдце. Той губи силата и красотата на тѣлото си. Да се удоволствува човѣкъ, това значи, да злоупотрѣбява съ благата на природата. Само едно удоволствие се позволява на човѣка: да дава на беднитѣ часть отъ своитѣ блага. Срещнете ли нѣкой беденъ, гладенъ, нещастенъ човѣкъ, повикайте го у дома си и му сложете ядене, да се нахрани добре. Като яде съ апетитъ, вие имате право да седнете срещу него и да изпитвате удоволствие, че той яде, задоволява глада си и чувствува благодарность къмъ Онзи, Който се е проявилъ чрезъ васъ. Съвременнитѣ хора сѫ крайно неблагодарни. Богъ имъ е далъ хиляди блага, всѣки моментъ задоволява нуждитѣ имъ, и пакъ сѫ недоволни. — Защо? — Липсва имъ нѣщо сѫществено. Нѣкой се оплаква, че нѣма дрехи, но и следъ като получи дрехи, пакъ е недоволенъ. Другъ се оплаква, че възлюбената му не го обича. Той ѝ дава подаръци, купува ѝ всичко, отъ което има нужда, но тя пакъ е недоволна. Защо? Защото вѫтрешно не е задоволена. Едно ще знаете: външно човѣкъ не може да се задоволи. Каквото и да правите, каквото и да му давате, все ще бѫде недоволенъ. За да бѫде доволенъ, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, да намѣри истинската любовь. Това значи, да освети името Божие въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Да освети името Божие чрезъ цѣлото си тѣло. И тъй, като осветява името Божие, човѣкъ се домогва до щастието, което търси. Това се постига съ абсолютна вѫтрешна чистота, съ свѣтлина на ума и съ топлина на сърдцето. Само по този начинъ човѣкъ придобива истинското знание. Може ли да благодари за всичко, което му се дава, човѣкъ е осветилъ името Божие въ себе си и съзнава, че Богъ живѣе въ него и той — въ Бога. Щастие е да срещнете такъвъ човѣкъ. Той разбира и хората, и животнитѣ, и знае, какъ да постѫпва съ тѣхъ. Преди години срѣщамъ единъ човѣкъ, който кара товаръ съ конь, но толкова много натоварилъ коня си, че последниятъ едва върви. При това, пѫтьтъ не е равенъ, но се издига нагоре. Поглеждамъ господаря на коня, гледамъ коня, виждамъ, че работата не върви. Коньтъ се обръща къмъ мене, иска да ми каже, че напраздно го бие господарьтъ му. Пѫтьтъ е стръменъ, товарътъ голѣмъ, мѫчно се възлиза нагоре. Коньтъ има желание да услужи на господаря си, но условията сѫ трудни. Спирамъ се при господаря и не го морализирамъ, но казвамъ: Знаешъ ли, че твоятъ конь е много хубавъ? Той е особена порода. При това, той носи щастието ти. Отъ него зависи да бѫдешъ щастливъ или нещастенъ. Докато той е при тебе, щастието ще влиза въ дома ти. Въ който день го изгубишъ, щастието ще те напусне. Както виждамъ, ти си го натоварилъ много. Извади половината товаръ, да му бѫде по-леко. Като пренесе една часть, върни се за останалата. Така и коньтъ ти ще бѫде здравъ, и ти ще бѫдешъ щастливъ. Като му поговорихъ, той се позамисли и отговори: Правъ си, господине, азъ съмъ малко грубъ, непросвѣтенъ човѣкъ. Виждамъ, че злоупотрѣбявамъ съ добичето си. Следъ тѣзи думи той се приближи до коня, поглади го по главата и започна да го разтоваря. Следователно, ако искате да помогнете на нѣкого, обикнете го. Човѣкъ страда, биятъ го, защото нѣма кой да го обича. Щомъ нѣкой го обикне, веднага страданието му изчезва. Ако влѣзете въ единъ домъ и видите, че мѫжътъ бие жена си, не взимайте нейната страна, нито морализирайте мѫжа, но обикнете жената. Щомъ я обикнете, мѫжътъ ще измѣни отношенията си къмъ нея. Ако пъкъ жената се отнася зле съ мѫжа си, обикнете мѫжа. Дето е любовьта, тамъ нѣма условия за изтезаване. Никой не може да изтезава човѣка, когото Богъ обича. Кой може да бие разумния човѣкъ? Той стои далечъ отъ злото и оттамъ се разговаря съ него. Една хрътка гони заякъ. Заякътъ бѣга предъ нея и успѣва да се качи на една голѣма канара. Хрътката го гледа отдолу и му качва: Слѣзъ отъ канарата да си поговоримъ. Каквото искашъ да ми кажешъ, кажи ми го отдолу, азъ ще те чуя. — Искамъ да ти кажа, че бѣгашъ силно, добъръ бѣгачъ си. — Въ бѣгането е моето спасение. — Слѣзъ при мене, да се надбѣгваме. — Не искамъ, тукъ ми е добре. Отъ тази канара крачка надолу не слизамъ. Както виждате, заякътъ постѫпва добре. Ако се поддаде на ума на хрътката, кожата му ще одератъ. Сега и на васъ казвамъ: За да не одератъ кожата ви, работете върху ума си, да придобиете повече свѣтлина. Работете върху сърдцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срѣщате на пѫтя си. Виждате, че нѣкоя мравка се дави, хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него. Едно цвѣте изсъхнало — полѣйте го. Нѣколко клоне се преплели — разплетете ги. Една рѣка се подпушила — извадете камънитѣ, изчистете тинята, да си пробие пѫть рѣката и отново да потече. Гледайте на свѣта като на бащинъ домъ. Знайте, че всичко, каквото срѣщате на пѫтя си, има отношение къмъ васъ. Бѫдете изправни въ отношенията си къмъ всички сѫщества, за да бѫдете щастливи. Какъ се постига щастието? Какви сѫ възможноститѣ за човѣка да бѫде щастливъ? Не се иска много отъ него, за да придобие щастието. Хубавиятъ, свѣтълъ день, който имаме днесъ, показва, какво трѣбва да прави човѣкъ. Отвори сърдцето си, за да потече презъ него Божията Любовь, не капка по капка, но изобилно. Тури на сърдцето си голѣмъ, златенъ кранъ, презъ който да тече любовьта изобилно, да се ползуватъ всички. Обърни нова страница на книгата си и започни да пишешъ съ свѣтлината на ума и съ топлината на сърдцето си. Обичай, както Богъ обича. Люби, както Богъ люби. Когато имашъ нужда отъ Него, моли се отъ сърдце. Всѣка молитва и всѣка благодарность, които излизатъ отъ дълбочината на сърдцето, сѫ всѣкога приети. Богъ чува и най-малкия зовъ и му отговаря. Христосъ казва: „Ако имате любовь къмъ мене, упазете моитѣ заповѣди.“ Желая ви да проявите любовьта си къмъ Бога, за да раз ширите сърдцата си, да просвѣтите умоветѣ си, да станете свободни. Любовьта е единствената сила, която може да освободи човѣка отъ несгодитѣ и мѫчнотиитѣ му. Любовьта е единствената сила, която примирява хората и народитѣ помежду имъ. Иде любовьта, която ще внесе миръ въ свѣта. Днесъ народитѣ се биятъ, но мирътъ иде вече въ свѣта. Нѣма да се мине много време, и мирътъ ще дойде. Ново съзнание ще придобиятъ хората и ще разбератъ, че Богъ е далъ на всички хора еднакви права. Изпълнявайте Божията воля съ любовь и съзнание. Желая на всички да придобиете характера на златото, да не се окислявате. Желая ви да придобиете свойствата на диаманта, да пречупвате добре Божествената свѣтлина. * 1. Съборна беседа отъ Учителя, държана на 24. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Връзка между Бога и човѣка Иоана 1:1—15. Животътъ е пъленъ съ благодать и съ истина, въпрѣки това, хората и до днесъ още се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. По този въпросъ сѫществуватъ различни мнения. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота за човѣка е да бѫде праведенъ, други — да бѫде силенъ, трети — да бѫде добъръ, четвърти — да бѫде ученъ, богатъ и т. н. Особено важно е днесъ за хората да имъ вървятъ работитѣ добре. Ние пъкъ казваме: Смисълътъ на живота за човѣка е ученето. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи. Той носи въ себе си задачи, които очакватъ своето разрешаване. Той самъ за себе си е предметно учение — задача за разрешаване. Училището е външната страна на учението, а човѣкъ — вѫтрешната страна. Нѣкой се оплаква, че е боленъ. Много естествено! Щомъ не диша дълбоко, ще боледува. Другъ казва, че работитѣ му не вървятъ добре. — Вѣрата му е слаба. Ако вѣрата му е силна, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Нѣкой ораторъ излиза на сцената да говори и се оплаква отъ публиката, че не го слушали, както трѣбва. Щомъ говоришъ, а хората не те слушатъ, това показва, че не говоришъ добре. Невъзможно е човѣкъ да говори и да пѣе добре, и да не го слушатъ. Ако не говори и не пѣе добре, все едно, че човѣкъ предлага на слушателитѣ си лоши плодове. Кой човѣкъ обича лоши плодове? Има смисълъ да яде човѣкъ плодове, но такива, които допринасятъ нѣщо за неговото здраве. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ послушание. Външно послушание иматъ тѣ, но насила ги заставятъ да слушатъ. Стражарь върви следъ тѣхъ и имъ казва: Тукъ ще влѣзете! — тѣ влизатъ. Сега вънъ ще излѣзете! — и тѣ излизатъ. Това не е послушание. Послушанието произтича отъ любовь. Преди да дойде стражарьтъ, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ и да чакашъ да вървите. Като знаешъ, че той ще дойде, ти трѣбва да го очаквашъ съ трепетъ. Никаква дума да не ти каже, никаква заповѣдь да не излѣзе отъ устата му, но ти да знаешъ предварително, какво трѣбва да направишъ. Мнозина очакватъ да дойде любовьта въ тѣхъ и тогава да започнатъ работата си. Трѣбва ли човѣкъ да очаква слънцето да изгрѣе въ него, че тогава да работи? Видите ли, че слънцето е изгрѣло, бѫдете готови вече за работа. Ако очаквате слънцето да изгрѣе въ васъ и тогава да работите, вие трѣбва да сте вече въ Божествения свѣтъ, за който още не сте готови. Не очаквайте това нѣщо. Бѫдете доволни, че слънцето грѣе отвънъ, за да можете и вие, както всички хора, да работите. Бѫдете доволни, че любовьта изпълва цѣлия външенъ свѣтъ и може да топли и вашето сърдце. Възприемайте и обработвайте свѣтлината на слънцето въ себе си. Възприемайте и обработвайте топлината на любовьта, да се движи вашето сърдце подъ нейния ритъмъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да не пропуща моментитѣ, когато свѣтлината слиза на земята. Той трѣбва да бѫде буденъ, да не изпуща моментитѣ, когато любовьта посещава неговото сърдце. Мнозина се запитватъ, какво нѣщо е молитвата. Молитвата е отиване на човѣка при Бога. Много хора се молятъ, но молитвата на малцина се приема. — Защо не се приема молитвата на всички хора? — Защото не знаятъ, какъ да се молятъ, т. е. какъ да отиватъ при Бога. При Бога ще отидешъ такъвъ, какъвто си. Ако отивашъ на баня, ще отидешъ такъвъ, какъвто си. Щомъ си нечистъ, ще се измиешъ на банята. Ако си чистъ, никаква баня не ти трѣбва. Ако отивашъ на църква, ще отидешъ такъвъ, какъвто си, безъ никакви приструвки. Ако си нечистъ, ще се измиешъ. Щомъ искашъ да се измиешъ, ще забравишъ всичко. Кой колко има да ти дава, всичко ще забравишъ. Ще помнишъ само едно — че трѣбва да се измиешъ. Божиятъ храмъ не е търговско мѣсто, не е мѣсто за парична обмѣна, за плащане на дългове. Щомъ влѣзешъ въ този храмъ, ще забравишъ всѣкаква критика. Че този билъ такъвъ, онзи билъ онакъвъ, това не е твоя работа. Хората сѫ живи картини, които ти не си рисувалъ. Художникътъ, който е рисувалъ тия картини, знае, защо сѫ нарисувани така. Той ималъ известна идея, която вложилъ по особенъ начинъ въ всѣка картина. Ако искашъ да си дадешъ мнението, нарисувай и ти една картина, тури я до другитѣ и я остави, тя сама да говори за себе си. Всички хора сѫ скулптори и художници. Въ този смисълъ, тѣ могатъ да се пресъздадатъ, да направятъ отъ себе си това, което искатъ. Ако главата ви не е такава, каквато трѣбва, вземете чукъ и длето, преработете я. Възможноститѣ сѫ въ вашата рѫка. Вие можете да направите, каквото пожелаете. Ако ухото, носътъ, устата, или брадата ви не сѫ такива, каквито трѣбва, вземете четката и ги преработете. Вие сте художникъ и скулпторъ на себе си. Ако тѣлото ви не е такова, каквото трѣбва, а искате да се явите съ него при Господа, вземете чука и работете известно време върху него, да го изваете, да го направите такова, каквото първоначално Богъ го е създалъ. Нѣма защо да се явявате предъ Господа съ тѣло, направено отъ хората. Казано е въ Писанието, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Върнете се къмъ този образъ и съ него идете при Бога. Ще кажете, че не искате да се върнете къмъ старото. Мислите ли, че разбирате живота? Ние не говоримъ за старото, въ смисълъ на изопаченото. Ние говоримъ за първичното, за онова, което Богъ е създалъ. То нито е старо, нито ще остарѣе. Днесъ всички хора говорятъ за доброта и за справедливость, но нито сѫ добри още, нито справедливи. Защо още не могатъ да придобиятъ тѣзи качества? — Защото имъ липсва едно сѫществено качество, а именно — тѣ не могатъ да се смаляватъ. Всички хора вървятъ по закона на разширяването, по закона на уголѣмяването. Богъ се смалява, а тѣ се разширяватъ и господари ставатъ. Всѣки вѣрващъ мисли, че е господарь, че не е като другитѣ хора, че Господъ има особено благоволение къмъ него, че му говори и т. н. Богъ благоволи, наистина, но къмъ ония, които се смаляватъ, а не къмъ ония, които се разширяватъ и голѣми ставатъ. Господъ казва: Ако е въпросъ да бѫдешъ голѣмецъ, да станешъ великъ човѣкъ, по-голѣмъ отъ мене нѣма. Следъ всичко това, малкиятъ човѣкъ ще се напъва да се покаже голѣмъ. Колко голѣмъ може да бѫде човѣкъ на физическия свѣтъ? Като започнете отъ 1.50 м. и стигнете до два метра и половина, най-много до три метра. Да бѫде човѣкъ три метра високъ, това е рѣдко явление, едно отъ изключенията въ живота. Въ сѫщность, не е нужно човѣкъ да бѫде много високъ. Понѣкога голѣмитѣ предмети се намаляватъ, а малкитѣ — увеличаватъ. Това е само за удобство, да станатъ предметитѣ разбрани, да може човѣкъ да ги обхване и проучи. При сегашнитѣ условия, за да ви разбиратъ хората, вие трѣбва да бѫдете малки, да се смалявате. Малкиятъ човѣкъ може да влиза навсѣкѫде и да върши много работа. Какво ще кажатъ женитѣ, ако се въведе старата мода на роклитѣ, съ обрѫчи долу? Какъ ще влизатъ въ кѫщитѣ, какъ ще сѣдатъ, какъ ще излизатъ? И на това ще се намѣри начинъ, но не сѫ практични тия моди. Колкото по-малко мѣсто заема човѣкъ, толкова по-добре. Днесъ най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. Не мисли за себе си, че си най-добъръ, най-справедливъ и че като тебе другъ човѣкъ нѣма въ свѣта. По-добъръ, по-справедливъ отъ тебе е Богъ. Ти не си пръвъ. Заблуждение е да мислишъ, че си пръвъ въ всичко. Слушате нѣкой да казва: Докога хората ще ме тъпчатъ? Докога трѣбва да се смалявамъ? Преди всичко, този човѣкъ не е най-онеправданиятъ. Има единъ въ свѣта, който истински е онеправданъ — това е Богъ. Има единъ въ свѣта, когото всички тъпчатъ — това е Богъ. Има единъ въ свѣта, който истински страда — това е пакъ Богъ. Хората още не знаятъ, какво нѣщо е страданието. Богъ е онеправданъ, но не се онеправдава. Името Божие се тъпче, но Богъ поругаемъ не бива. Богъ страда, но не е страдалецъ. И тъй, Единствениятъ, Който страда, това е Богъ, а хората чувствуватъ само страданията на Бога въ себе си. Учете се отъ Него да страдате и да търпите. Искате ли да знаете, какво нѣщо е търпението, вслушвайте се въ страданията на Бога, да видите, какъ Той страда, търпи и люби. Колкото повече страда, толкова повече изявява любовьта си навънъ. Като не разбиратъ закона на любовьта, хората казватъ: Господи, прекрати страданията ни. Знаете ли, какво ще стане съ свѣта, ако страданията изчезнатъ? Любовьта иде чрезъ страданията. За да придобиешъ любовьта, преди всичко, ти трѣбва да се ограничишъ. Да се ограничишъ, това значи, да дадешъ нѣщо свещено отъ себе си на онзи, когото обичашъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ между хората да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.“ Какво по-свещено нѣщо знаете отъ живота? Ако Христосъ не бѣше дошълъ на земята и не бѣще далъ животъ на хората, какво щѣше да представя Неговото учение? Следователно, хората иматъ вече животъ, и то преизобилно, но отъ какво се нуждаятъ въ настоящия моментъ? — Отъ миръ. Мирътъ трѣбва да дойде! — Чрезъ кои? — Чрезъ силнитѣ. Какъ ще говорите на хората за миръ, ако сте слаби? Силнитѣ по умъ, по сърдце и по воля трѣбва да говорятъ за миръ, а не слабитѣ. Богатитѣ трѣбва да говорятъ за щедростьта и да я прилагатъ, а не беднитѣ. За да станатъ силни, хората трѣбва да се упражняватъ. За да станатъ богати, хората трѣбва да работятъ. Ако не се упражняватъ и не работятъ, каквото знание и изкуство да иматъ, ще го изгубятъ. Единъ младъ българинъ отишълъ да учи занаятъ при единъ майсторъ-грънчарь. Не е голѣмо изкуство да правишъ грънци, но все трѣбва да знаешъ, какъ да мѣсишъ глината, какъ да я ваешъ, какъ да печешъ грънцитѣ и какъ да ги продавашъ. Ако е въпросъ за глина, има, колкото искашъ, ако е въпросъ за грънци, можешъ да правишъ, колкото искашъ. Глината поне е евтина, не е както вълната, или маслото. Тѣзи съображения, именно, заставили младия момъкъ да изучава грънчарство. Той намѣрилъ единъ добъръ майсторъ и започналъ да изучава занаята. Цѣли три години работилъ при господаря си, мѣсилъ глината, ваялъ я, пекълъ заедно съ майстора си и, на края на третата година, той се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Господарю, по всичко се вижда, че научихъ вече занаята. Решихъ да се отдѣля отъ тебе, да заработя самъ, да спечеля повече пари, да се оженя. Затова, моля те, да ме произведешъ майсторъ. Майсторътъ му го изслушалъ внимателно и го обявилъ за самостоятеленъ работникъ. Момъкътъ си отворилъ работилница, купилъ си грънчарско колело и започналъ самъ да работи. Като изваждалъ грънцитѣ отъ пещьта, той оставалъ изненаданъ — всичкитѣ му грънци били напукани. Той разбралъ, че работата му нѣма да върви добре и че, освенъ загуби, нищо друго нѣма да има, затова отишълъ при господаря си, да пита, какво особено се крие въ печенето на грънцитѣ, за да не се пукатъ. Господарьтъ му казалъ: За да ти покажа това изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Момъкътъ си помислилъ: Значи, господарьтъ крие нѣщо отъ мене и ме заставя да му слугувамъ още три години. Нѣмало какво да прави, останалъ при господаря си още три години. Той му помагалъ въ всичко и виждалъ, че знае занаята. Чудѣлъ се, кѫде се крие изкуството да не се пукатъ грънцитѣ. Единъ день, когато трѣбвало да вади грънцитѣ отъ пещьта, господарьтъ го извикалъ при себе си и му казалъ: Гледай, какво правя. Като изваждалъ гърнетата отъ пещьта, майсторътъ духвалъ въ всѣко едно поотдѣлно. Момъкътъ слушалъ, какъ въ всѣко гърне майсторътъ духалъ. — Чудно нѣщо, си казалъ момъкътъ, за едно „ху“ трѣбваше да уча още три години. Едно „ху“, но това „ху“ е цѣла наука. Като се умори, или като не вървятъ работитѣ му добре, българинътъ казва „ху“. Тамъ е погрѣшката. Не казвайте „ху“ отвънъ, но турете устата си на гърнето и вѫтре кажете „ху“. Щомъ постѫпвате по този начинъ, работитѣ ви ще вървятъ добре. Днесъ работитѣ на всички хора не вървятъ добре. — Защо? — Защото всички проповѣдватъ любовь вънъ отъ хората, вънъ отъ тѣхнитѣ нужди. То е все едно да проповѣдвате на дърветата за любовьта. Каквото и да имъ кажете, тѣ нѣма да ви разбератъ. То е все едно богатиятъ да проповѣдва на богатъ за щедрость. Иска ли да проповѣдва, нека събере сиромаситѣ и да имъ каже: Братя, моитѣ хамбари сѫ пълни съ жито. Нека всѣки отъ васъ да изоре нивата си, да изчисти добре колата си, да впрегне воловетѣ си и въ колата си да тури единъ голѣмъ, здравъ чувалъ и да дойде при мене, да му дамъ отъ своето едро, хубаво жито, да го посѣе. Готовъ съмъ да дамъ жито на всѢки, на когото чувалътъ е здравъ. Въ скѫсани чували жито не турямъ. Каквото спечелите, ще остане за васъ. Това значи истинско говорене. Кой беденъ не би отишълъ да слуша този ораторъ? А тъй, излѣзълъ да говори нѣкой сиромахъ, безъ петь пари въ джоба си. Хубаво нарежда изреченията, по правилата на граматиката, но беденъ е, петь пари нѣма въ кесията си. Сѫщото се отнася и до дишането. Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли, да съсрѣдоточи мисъльта си дълбоко въ себе си, да намѣри Господа и да каже: Господи, благодаря Ти, че си влѣзълъ въ мене. Щомъ каже така, той може да поеме въздухъ, да приеме Божиитѣ блага въ себе си. Като издиша, пакъ да каже: Благодаря Ти, Господи, че остави своето благословение въ мене. Цѣлиятъ день ще дишашъ, ще викашъ Господа. Той ще влиза и излиза отъ тебе, ще се разговаряшъ съ Него и ще благодаришъ за това, на което те е научилъ. Ако те боли кракъ, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетилъ. Докато болката ти не мине, не преставай да дишашъ дълбоко и да викашъ Господа. Каквато болка и да имашъ, съ дишане можешъ да я лѣкувашъ. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работитѣ ви да се нареждатъ добре. Нѣкой диша бързо, като че неприятель го гони. Съ бързане работитѣ не ставатъ. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушватъ ноздритѣ. Човѣкъ трѣбва да вдиша и издишва въздуха презъ носа, а не презъ устата. Богъ вдъхна животъ презъ ноздритѣ, а не презъ устата. Като диша презъ носа, човѣкъ мисли право. Като мисли право, той е здравъ. Дяволътъ е научилъ човѣка да диша презъ устата. Освободете се отъ съветитѣ на дявола. Той ще ви съветва да продадете всичкитѣ си скѫпоценни камъни, и то на евтини цени. — Защо? — Да си оправите работитѣ. Не го слушайте. Той иска да ви опропасти. Двама души се каратъ и отиватъ при сѫдията, да ги сѫди, да имъ даде правото. Ако тѣ сами не могатъ да се разбератъ, отвънъ никой не може да ги оправи. Истинска сѫдба е тази, въ която любовьта взима участие. Тамъ, дето любовьта не взима участие, никаква сѫдба не сѫществува. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да докаже, че съмъ виновенъ. Нима азъ не зная, дали съмъ виновенъ, или не? Трѣбва да ме сѫди нѣкой, защо съмъ счупилъ стомната. Азъ зная, защо и какъ съмъ я счупилъ. Стомната е моя. Следователно, моя работа е, защо съмъ я счупилъ. Азъ съмъ майсторъ, самъ правя стомни. Като счупя една, ще направя втора стомна, по-голѣма, по-красива, по-добре гледжосана. Вь турско време сѫденето ставало бързо, безъ особени процедури. Сѫдията питалъ: Иване, имашъ ли да давашъ на съседа си? — Имамъ. — Плати ги още сега. Иванъ изважда паритѣ и ги дава на съседа си. После сѫдията се обръща къмъ съседа: Доволенъ ли си отъ присѫдата? — Доволенъ съмъ. — Имашъ ли да взимашъ още нѣщо? — Нѣмамъ. Дветѣ страни си отиватъ доволни. Днесъ съ години разглеждатъ нѣкои дѣла. Въ единъ анекдотъ изъ живота на адвокатитѣ се разказва следното: Единъ адвокатъ взелъ едно дѣло. което се отнасяло до нѣкаква крупна сума. Адвокатътъ изучавалъ дѣлото, разглеждалъ го, представялъ го на дневенъ редъ въ сѫда, но така се нареждало, че постоянно се отлагало. Единъ день дъщерята на адвоката се оженила за младъ, способенъ адвокатъ. Дѣдото далъ на зета си въпросното дѣло като зестра за своята любима дъщеря. Въ най-скоро време зетътъ проучилъ дѣлото, използувалъ всички готови данни и го внесълъ въ сѫда. Следъ една седмица той се явилъ въ сѫда като адвокатъ, пледиралъ върху дѣлото и го разрешилъ. Зетътъ се похвалилъ на дѣдо си, че дѣлото е свършено. — Много време ще ходишъ гладенъ. Азъ се хранихъ съ това дѣло цѣлъ животъ, съ него подържахъ жена си и децата си, а ти го разреши въ единъ день. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, какъ ще се прехранятъ, и търсятъ начинъ за лесно осигуряване. Искате ли да прекарате живота си добре, посрѣщайте и изпращайте Бога съ любовь. Ако не Го посрѣщате добре и не Го изпращате добре, ще страдате, ще боледувате, ще гладувате и т. н. Това не значи, че Богъ ви е опредѣлилъ тия страдания, но като не можете да се ползувате отъ благата, които Той дава, ще живѣете въ лишения. Стомахътъ на нѣкой човѣкъ е разстроенъ, не може да приема храна. Ако го заставите насила да яде, той ще повърне, каквото е приелъ. По-добре да гладува нѣколко деня, нищо да не яде, отколкото да яде и още повече да разстрои стомаха си. Хората се сѫдятъ, сѫдили сѫ се, но въпрѣки това, и до днесъ не могатъ да се изправятъ. Нѣкой направи погрѣшка, и той не може да си прости, осѫжда се. Какво се постига съ това сѫдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато погрѣшка и да направите, благодареге на Бога, благословете Го въ себе си, че сте сгрѣшили. Като благодарите, ще видите, какво ви липсва, кѫде е било слабото ви мѣсто, че сте сгрѣшили. Като благославяте Господа, Той ще изправи погрѣшката ви. Любовьта е единствената сила, която изправя погрѣшкитѣ. Нека всѣки за себе си бѫде справедливъ сѫдия, да сѫди по любовь. Ще кажете, че е опасно да сѫдите по любовь. Не се страхувайте! Ако Адамъ бѣше приложилъ любовьта и послушанието, нѣмаше да попадне въ рѫцетѣ на дявола — изкуситель. Той пожела да стане като Бога и повѣрва на змията, че, ако яде отъ забраненото дърво, ще направи по-хубава градина и отъ райската. Змията говорѣше на едно слабо дете — Ева, и то й повѣрва. Това дете, излѣзло отъ Адама, даде отъ забранения плодъ на баща си, и Адамъ яде. Двамата сгрѣшиха понеже не послушаха Бога, но се подадоха на изкушението. Кое е забраненото дърво, отъ плодоветѣ на което човѣкъ не трѣбва да яде? Човѣкъ всѣки день яде отъ това дърво и не знае, кое е. Това дърво има много наименования: безлюбие, умраза, ненависть, злоба, славолюбие и други. Всичко низко, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човѣка, е свързано съ познаване на доброто и на злото. Външно то е облѣчено съ красиви дрехи, а плодоветѣ му сѫ позлатени, на слънце свѣтятъ. Така позлатени плодоветѣ, безлюбието минава за любовь, а злото — за добро. Нѣкой ялъ отъ забраненото дърво и ме пита, какво да прави, да се освободи отъ последствията му. — Отъ последствията не можешъ да се освободишъ, но трѣбва да приемешъ страданията разумно, да ги понесешъ геройски, за да се пречистишъЩомъ се пречистишъ и обновишъ, любовьта отново ще дойде. Ако любовьта те посети, безъ да си се изчистилъ, ти не можешъ да се освободишъ отъ злото. И въ края на краищата, пакъ ще изгубишъ любовьта. Христосъ, вториятъ Адамъ, показа на човѣчеството пѫтя, по който може да се освободи отъ последствията на непослушанието, отъ злото въ свѣта. За да се изчисти, човѣкъ ще мине презъ страдания, презъ смъртьта и тогава ще възкръсне. Възкресението не е нищо друго, освенъ влизане въ рая. Безъ страдания нѣма възкресение. Ще кажете, че за Бога всичко е възможно. И за човѣка всичко е възможно, докато не е ялъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Щомъ яде, той непремѣнно трѣбва да мине презъ страданията и презъ смъртьта. Благодарете за страданията, които ви сѫ дадени, защото ще познаете Божията Любовь, която носи въ себе си възможности за изправяне и условия за придобиване на новия животъ. Хората трѣбва да дойдатъ до положението, да съзнаятъ погрѣшкитѣ си, да не търсятъ виновници вънъ отъ себе си. Единъ баща завелъ детето си на училище, да го запище въ първо отдѣление. Понеже детето му било непослушно и крайно своенравно, той казалъ на учителя: Каквито погрѣшки направи детето ми презъ седмицата, записвайте ги на едно листче. Въ края на седмицата азъ ще дохождамъ да получа наказанието вмѣсто детето си. За неговия характеръ съмъ виновенъ азъ. После се обърналъ къмъ детето си и му казалъ. Ти ще внимавашъ, да не правишъ много погрѣшки. Колкото повече погрѣшки правишъ, толкова повече наказания ще получавамъ азъ. Сега и на васъ казвамъ: Не правете много погрѣшки, да не измѫчвате Божественото начало въ себе си. Изчистете ума, сърдцето и тѣлото си, да не измѫчвате Бога въ себе си. Ще се запитате: Нима още не сме чисти? Нима още не сме добри? — И чисти сте, и добри сте, но още не сте се освободили отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Вие не сте още отъ ония хора, които сѫ готови да вършатъ всичко отъ любовь. Малко хора сѫ готови днесъ да работятъ отъ любовь. И момитѣ, и момцитѣ се надѣватъ да се оженятъ, да благуватъ, да бѫдатъ щастливи, безъ да работятъ. Момъкътъ пише писмо на една, на втора, на трета мома, че ако се ожени за него, ще я направи щастлива. Момата се лъже, че ще бѫде гледана като царска дъщеря. Разумниятъ момъкъ не залъгва момата, но й представя положението, каквото е въ действителность. Той й казва, че ще се ожени за нея, ако е готова съ него заедно, рамо до рамо, да копаятъ, да оратъ, да жънатъ и т. н. Той не й обещава животъ безъ страдания, защото човѣкъ не може да расте и да се развива, ако нѣма страдания. Да знае човѣкъ, какъ да живѣе, това е велика наука. Като ученици, вие трѣбва да изучавате реалностьта на нѣщата. Сѫщевременно трѣбва да търсите причинитѣ на нѣщата. Всѣки за себе си трѣбва да отговори, защо е създадена земята, защо е създадено слънцето. Ако не знае абсолютната причина на нѣщата, ще знае поне относителната. Всѣки трѣбва да си отговори, че земята и слънцето сѫ създадени като предметни учения за него, да ги изучава. Богъ на любовьта е причината за създаване на великитѣ и красиви работи. Той ги създалъ за разумнитѣ сѫщества, да се учатъ и да мислятъ право. Следователно, искате ли да научите нѣщо за любовьта, идете при Бога, а не при хората. Какъ хората се обичатъ, това не е нѣкаква велика наука. Понеже хората не сѫ постоянни въ любовьта си, не можете да се учите отъ тѣхъ. Нова наука е нужна на хората, която да включва новитѣ отношения, новата любовь. Който люби по новъ начинъ, любовьта му остава споменъ въ него за вѣчни времена. Въ какво се заключава новото учение? — Новото учение подмладява хората. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Новото учение прави хората деца. — Какво означава думата „дете“? — Детето е способно само да възприема и да се учи. Следователно, станете деца, да учите, да възприемате и да изправяте погрѣшкитѣ си. Ако отлагате, лихвитѣ растатъ, и дълговетѣ се увеличаватъ. Изправяйте погрѣшкитѣ си, преди да е залѣзло слънцето. Като отлагалъ отъ день на день да изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ натрупалъ голѣмъ дългъ, който индуситѣ наричатъ „карма.“ Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да плати дълга си. Не го ли изплати, той не може да върви напредъ. Обаче, ако мисли, че като живѣе по старъ начинъ, ще изправи погрѣшкитѣ си, той се лъже. Само любовьта е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на хората. Значи, ще живѣешъ по закона на любовьта, за да изправишъ всичкитѣ си погрѣшки. Ще обичашъ всички хора, безъ изключение. Ще ги обичашъ независимо това, дали ти даватъ нѣщо, или не. Любовь, която се обуславя отъ даване, е користна, подкупна любовь. Учете се отъ любовьта на Бога. Той, отъ памти вѣка и презъ вѣчностьта, не е престаналъ и нѣма да престане да ни обича и да ни изпраща своитѣ благословения. Едно трѣбва да знаете: Безъ любовь нѣма животъ, нѣма растене и развитие. Подъ думата „любовь“ разбираме Бога. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Богъ е и въ въздуха, и въ свѣтлината, и въ водата, и въ храната. Следователно, ако не можете да приемете въздуха, свѣтлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате свѣтлината, ще облѣчете новитѣ, праздничнитѣ си дрехи. Това сѫ велики процеси, за извършването на които се иска будность и велико съзнание. Праздничнитѣ дрехи подразбиратъ свето отнасяне къмъ тия процеси. Въ това седи новото въ свѣта. Като ученици, приложете любовьта въ всички свои прояви. Ако говорите, говорете съ любовь; ако мълчите, мълчете съ любовь; ако мислите, мислете съ любовь. Новата епоха, въ която живѣете, е епоха на любовьта. Щомъ е така, приложете и вие любовьта, да се зарадва небето, че има хора въ свѣта, които прилагатъ любовьта. Не мислете, че не е още време за любовьта. Закъснѣли сте даже. Не отлагайте нѣщата, защото всѣко отлагане води къмъ израждане. Приложете любовьта още сега, да вървите отъ слава къмъ слава, отъ знание къмъ знание. Не мислете, че при други условия ще бѫдете по-добре. Използувайте днешнитѣ условия, въ които се крие вашето бѫдеще щастие. Тази година, отъ всички хора се иска да проявятъ любовьта си, да я приложатъ въ отношенията си къмъ всичко живо. Свържете правилно човѣшката любовь съ Божията и Божията — съ човѣшката, да се образува колелото на живота. Богъ ще живѣе въ насъ като човѣкъ, и ние ще живѣемъ въ Бога като човѣци. Само по този начинъ ще се оправи свѣтътъ. „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Казвамъ: И вашата любовь трѣбва да произтича отъ Божията. Ако любовьта на човѣка не произтича отъ Божията, тя не е свързана съ последната. Човѣшката любовь представя потенциална енергия, а Божията — кинетическа. Съ други думи, ние казваме, че сѫществува потенциальа и кинетическа любовь. Енергиитѣ на кинетическата любовь движатъ енергиитѣ на потенциалната. Тѣ турятъ грънцитѣ на грънчарското колело и правятъ отъ тѣхъ различни форми. Новото учение седи въ следната максима: да съединимъ въ себе си човѣшката любовь съ Божията и Божията — съ човѣшката. И тогава, щомъ Христосъ е казалъ, че както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ, кажете и вие като Него: Както ни Отецъ възлюби, така и ние възлюбихме. Т. м. * 29. Беседа отъ Учителя, държана на 22. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ Божественото училищ Матея 12: 18 — 21. Днесъ считамъ всички присѫтствуващи за ученици, дошли отъ различни училища да ме слушатъ. Щомъ е така, напишете по едно благодарствено писмо на учителитѣ си, че сѫ ви подготвили да можете да ме слушате и разбирате. Ако нѣмахте тази подготовка, нищо не бихте разбирали. Тъй щото, азъ ще ви дамъ обяснения само върху това, което вашитѣ учители сѫ ви преподавали. Всѣки день носи въ себе си условия за щастието, а не самото щастие; всѣки день носи въ себе си условия за нещастието, а не самото нещастие. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за разумностьта, а не самата разумность; всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за доброто, а не самото добро. Като не знае тия нѣща, човѣкъ се намира въ противоречие и казва: Чудно нѣщо, толкова години уча, и нищо не съмъ научилъ! — Какъ да не си научилъ нищо? Буквата „А“ не си ли научилъ? Животътъ се отваря съ буквата „А.“ Ако човѣкъ не знае буквата „А,“ вратата на кѫщата никога не би се отворила за него. Всѣки човѣкъ, който е бремененъ съ една свѣтла идея, съ едно благородно чувство и съ една добра постѫпка, представя буквата „А.“ Буквата „А“ се открива само на такъвъ човѣкъ. Тя не се открива на онзи, който не познава бременностьта. Ако човѣкъ не познава буквата „А“, за познаване на другитѣ букви въпросъ не може да става. Буквитѣ сѫ свързани помежду си съ голѣма любовь. Ако пренебрегнешъ само една буква, всички други се застѫпватъ за нея. Всички букви търсятъ своето право чрезъ учителитѣ. Нека се опита ученикътъ или студентътъ да изпусне само една буква, да види, какво ще кажатъ учителитѣ за него. Какво мнение ще имате за нѣкого, свършилъ университетъ, ако вмѣсто „любовь“ напише „юбовь“? Всички ще кажатъ, че той не е културенъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли на земята да изучаватъ сценичното изкуство. Това изкуство подразбира „огъване.“ Страданията не сѫ нищо друго, освенъ огъвания, т. е. изкуство да се огъва човѣкъ. Когато те боли кракъ, ухо, око, глава, ти се огъвашъ на една или на друга страна, търсишъ начинъ да си помогнешъ. Въ този смисълъ, огъването не е нищо друго, освенъ сценично изкуство. — Не може ли безъ страдания? — Не може. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ играта на актьоритѣ, иска да види, какъ изпълняватъ ролитѣ си. Разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ, не знаятъ, какво нѣщо е животътъ на земята и го изучаватъ чрезъ движенията на хората. Че нѣкого биятъ, тѣ не разбиратъ нищо. За тѣхъ е важно, какви огъвания прави човѣкъ. Колкото по-хармонични сѫ огъванията и движенията на човѣка, толкова по-добре за разумнитѣ сѫщества. Тѣ изучаватъ тия движения и правятъ своитѣ заключения, като казватъ, че нѣщо велико става на земята. Споредъ тѣхнитѣ разбирания, добре е, когато биятъ нѣкого, защото движенията му сѫ красиви. Ще кажете, че разумнитѣ сѫщества не могатъ да се любуватъ на огъванията на човѣка, когото биятъ. Ще кажете, че сѫществата отъ онзи свѣтъ не сѫ такива, каквито азъ ви описвамъ. Азъ бихъ желалъ да дойде нѣкой, да опише онзи свѣтъ и сѫществата, които живѣятъ тамъ. Челъ съмъ много описания за онзи свѣтъ, но тѣ не отговарятъ на действителностьта. Който е описвалъ онзи свѣтъ, кракътъ му не е стѫпвалъ тамъ. Той го описва наизустъ, безъ да го познава. Той прилича на онѣзи хора, които описватъ животнитѣ, говорятъ за тѣхъ, безъ да сѫ ги видѣли въ действителность. Тѣ говорятъ за кобрата, за тигъра, за хиената, които сѫ видѣли само на картина. Грамадна е разликата между знание, придобито отъ картини и това, което е непосрѣдствено възприето чрезъ наблюдение и опитъ. Следъ всичко това, хората говорятъ за реалность и нереалность на нѣщата. Сценичното изкуство не е реалность. Запримѣръ, вие виждате огънь, нарисуванъ на платно, но толкова живъ, че имитира истинския огънь. Обаче, ако турите рѫката си върху този огънь, виждате, че той не изгаря, не причинява никаква болка. Той е мекъ, приятенъ на пипане. Но, ако турите рѫката си върху истинския огънь, той ще ви изгори, ще ви причини болка. Следователно, отъ васъ зависи, какъвъ огънь искате да видите: на картина, или истински. Ако искате да видите истински огънь, всѣки е майсторъ да накладе такъвъ огънь, че да се изгорите отъ него. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е изгарялъ, да не познава свойствата на живия огънь. Като говоримъ за огъня, ние имаме предъ видъ общия, а не личния животъ на човѣка. Ние не разглеждаме живота и природата външно, но спираме вниманието си върху тѣхната вѫтрешна страна. Всѣко нѣщо въ природата, колкото и да е малко, има свой вѫтрешенъ смисълъ и свое предназначение. Всѣко нѣщо въ природата е ценно. Даже и нокътътъ на човѣка е цененъ. По нокъта може да се чете историята на човѣшкия животъ. За да чуе историята си, написана на нокъта, богатиятъ може скѫпо да плати. Ако искате да изучавате историята на вселената, изучавайте окото си. Ако имате телескопъ и познавате астрономията, съ помощьта на телескопа можете да изучавате цѣлото небе, съ звездитѣ и планетитѣ по него. Обаче, за това се изисква обширенъ умъ. А така, чрезъ изучаване на окото по-лесно можете да изучите небето и небеснитѣ свѣтила. Сегашнитѣ хора изучаватъ окото дотолкова, доколкото то има отношение къмъ свѣтлината, която прониква въ него. Това, обаче, е най-малката служба, която окото върши. Окото възприема не само обикновенитѣ лѫчи. но много още, за които хората нѣматъ никакво понятие. Окото възприема още лѫчитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и др. Достатъчно е единъ отъ тия лѫчи да падне въ човѣшкото око, за да може той да се произнесе, какво нѣщо е любовьта, какво — мѫдростьта, какво — истината и т. н. Нѣма лѫчъ въ природата, който носи свѣтлина въ себе си, да не е приетъ отъ окото. Всички добродетели влизатъ въ окото на човѣка посрѣдствомъ известенъ родъ лѫчи. Безъ тѣзи лѫчи добродетелитѣ оставатъ непознати. Докато не възприеме поне единъ отъ лѫчитѣ на любовьта чрезъ окото си, човѣкъ не познава любовьта. Любовьта може да се познае и чрезъ пипапе, но само отчасти. Искашъ ли да познаешъ красотата на любовьта, ти трѣбва да възприемешъ нейната свѣтлина. Днесъ много хора се занимаватъ съ астрология. Редица учени сѫ писали върху астрологията, но повечето отъ знанията имъ сѫ повърхностни. Тѣ сѫ писали повече наизустъ, отколкото да се ползували отъ живата астрология. Въ това отношение тѣ приличатъ на онѣзи свещеници, които сѫ написали всички молитви и служби въ специаленъ требникъ. Като имъ потрѣбва нѣкоя молитва, тѣ отварятъ требника си и четатъ. Това не е наука. Всѣка молитва, всѣка служба е формула, която трѣбва да се разгледва, да се открива вѫтрешния й смисълъ. Споредъ мене, най-добре се изучава астрология по човѣшката глава. Ако искамъ да зная качествата на Юпитера, ще го търся горе, на темето. Щомъ го бутна, той веднага ми проговаря. Азъ се разговарямъ съ Юпитеръ, като съ човѣкъ. Ако ми трѣбва Сатурнъ, намирамъ го горе, отъ дветѣ страни на главата. Той е внесълъ страха въ човѣка. Чрезъ страха Сатурнъ е внесълъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Чрезъ страха той заставилъ хората да се подчиняватъ на законитѣ на природата. Ако ми трѣбва Марсъ, ще го търся надъ ушитѣ на човѣка. Достатъчно е да го бутна тамъ, за да извади ножа си и да ми проговори. Той веднага показва, че е марсианецъ. Ако ми трѣбва Венера, ще я търся отзадъ и отпредъ на главата. Що се отнася до Земята, вие сами ще намѣрите мѣстото й. Вие живѣете на земята, трѣбва да знаете мѣстото й на вашата глава. Месечината пъкъ се намира въ предната часть на главата, а именно — на челото, дето стои като ореолъ. Тя заема важно мѣсто и върши важна служба. Когато мома или момъкъ искатъ да се влюбятъ, тѣ отиватъ при месечината, да я питатъ, какво да лравятъ. Когато поетъ иска да напише нѣ кое стихотворение, той отива при месечината, да се съветва съ нея. Когато държавникътъ иска да създаде нѣкакъвъ законъ, той отива при месечината. Когато философътъ иска да пофилософствува малко, и той отива при месечината. Когато жената иска да стане майка, а мѫжътъ — баща, и двамата отиватъ при месечината, да се съветватъ съ нея. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е ходилъ при месечината, да се съветва съ нея. Следователно, на месечината, която е около 50 пѫти по-малка отъ земята. е дадена важна служба. Тя показва пѫтя на човѣка къмъ до-брото. Казано е въ Битието, че въ четвъртия день Богъ създаде Слънцето и Луната, да свѣтятъ на земята. Това не подразбира само физическото, външното Слънце и външната Луна. Въ човѣка има по едно вѫтрешно слънце и вѫтрешна луна, които освѣтяватъ неговия пѫть. Месечината е турена въ умствения свѣтъ на човѣка. Тя е студена, но трезва. Месечината не обича да лъже. Когато хората научили това изкуство и почнали да го прилагатъ, месечината престанала да се върти около осьта си. — Защо? — За да не се опорочи. Щомъ види, че нѣкой лъже, тя започва да се разсипва. Ако продължава още да лъже, тя съвсемъ се скрива, не се показва предъ очитѣ ни. Когато човѣкъ започва да се разкайва, да съзнава погрѣшката си, месечината отново се показва на небето и се засмива. Тя се усмихва на всѣки, който говори истината. Като знаете това, вглеждайте се въ живота си, да видите, презъ какви фази минава вашата месечина. Ако започне да се празни, и въ васъ става изпразване. Провѣрете смѣткитѣ си, да видите, какво трѣбва да правите. Каквито погрѣшки намѣрите въ себе си, изправете ги. Ще кажете, че сте грѣшни, че не можете да не грѣшите. Това сѫ частични разбирания, които нѣматъ нищо общо съ цѣлокупния животъ. Грѣшкитѣ произтичатъ отъ невежеството. Учете се, придобивайте знания, за да не грѣшите. Какво представя човѣкъ? Много нѣщо може да се каже за човѣка, но това, което го спъва, е неустойчивостьта му. — Защо не устоява човѣкъ? — Отъ страхъ. Единъ графъ се влюбилъ въ една германка и често й казвалъ, че не може безъ нея, че е готовъ на всички жертви, съ които да покаже любовьта си. Една вечерь графътъ отишълъ при своята възлюбена. да я покани да се разходятъ до едно отъ нейнитѣ имения. За да отидатъ до тамъ, трѣбвало да минатъ презъ една рѣка. Графътъ извикалъ единъ отъ нейнитѣ слуги да ги прекара съ лодката си презъ рѣката. Въ услуга имъ дошълъ тъкмо този слуга, който билъ влюбенъ въ господарката си, но старателно криелъ любовьта си. Той приготвилъ лодката и спокойно загребалъ съ веслата си. Въ това време разбойници ги нападнали, съ цель да ги обератъ. Графътъ скочилъ пръвъ на брѣга и хукналъ къмъ града. Слугата успѣлъ да изкара лодката на брѣга. Възлюбената останала сама и започнала да плаче. Слугата се нахвърлилъ върху разбойницитѣ. Той ударилъ единия, втория, третия и така ги прогонилъ. Като се видѣла вънъ отъ всѣкаква опасность, господарката се успокоила и престанала да плаче. Следъ това слугата я придружилъ съ лодката обратно до дома й. На другия день графътъ пристигналъ въ дома на възлюбената си, да я поздрави за благополучното спасение. Той й казалъ: Азъ отидохъ въ града, да търся помощь и когато се върнахъ на брѣга, не намѣрихъ никого. — Благодаря ти, азъ нѣмамъ вече нужда отъ твоята помощь. Графътъ представя неустойчивото човѣшко естество. а слугата — устойчивото. Казвамъ: Ние не се нуждаемъ отъ такава любовь, която не е готова да страда заедно съ насъ. На всѣки, който не е готовъ да вземе участие въ твоята сѫдба, ще му кажешъ: Нѣмамъ нужда отъ твоята любовь. Ние не се нуждаемъ отъ хора, които не сѫ готови да сподѣлятъ нашата участь. Нито Богъ се нуждае отъ хора, които не сѫ готови да взематъ участие въ Неговото дѣло. Това е общъ законъ за всички хора, за всички живи сѫщества по земята. Че е така, виждаме по това, че Богъ взима участие въ всички положения на нашия животъ. Той е първиятъ, Който ни се притича на помощь въ всички трудни положения. Той не се явява въ нѣкаква величествена форма, но като последенъ слуга. Той не се явява предъ насъ като графъ, да пѣе химни на любовьта, а въ моментъ на опасность да бѣга отъ насъ. За да ни помогне, Богъ си служи и съ хората, и съ животнитѣ, и съ растенията, и съ въздуха, и съ водата. Всичко е въ Негова услуга. Като не разбирате този законъ, вие искате да се яви Богъ предъ васъ, да застане въ своето величие и да ви пита: Отъ какво имашъ нужда? Ако имашъ нужда отъ пари, пари да ти даде. Ако имашъ нужда отъ кѫща, кѫща да ти направи. Това никога нѣма да стане. Богъ е вложилъ въ човѣка едно чувство, самъ да открива, кѫде има злато въ природата. Само въ океанитѣ има около десеть милиона разтворено злато. Който има любовь къмъ златото, той може да го намѣри. И при това положение, обаче, всѣки ще получи толкова злато, колкого може да носи безъ да пъшка, безъ да се пригърбва отъ тежестьта му. Следователно, човѣкь има право да иска отъ благата на живота само толкова, колкото е необходимо за неговия умъ, за неговото сърдце, за неговата воля и за неговото тѣло. Човѣкъ има право да иска отъ благата на живота само толкова, колкото може да употрѣби. Казано е въ Писанието: „Всичко, каквото просите въ мое име, ще ви се даде“. Това подразбира само необходимото. И тъй, стремете се къмъ новото, което може да ви направи щастливи. Приложете онази вѣра, въ която нѣма никакви съмнения и колебания. Приложете онази любовь, въ която нѣма никаква промѣна и измѣна. За промѣнчивата любовь, именно, Павелъ казва: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ За да се домогнете до великата любовь, вие трѣбва да изучавате нейния езикъ. Нѣкой казва, че отъ любовь не може да говори. Това не е вѣрно. Той не може да говори отъ безлюбие, а не отъ любовь. Въ свѣта на любовьта човѣкъ не може да каже една любовна дума, ако преди това не е помислилъ и едновременно почувствувалъ тази дума. Докато е на земята, човѣкъ може да говори, каквото иска и колкото иска, безъ да мисли и чувствува това, което говори. — Защо? — Защото считатъ, че е малъкъ още, има много да учи, докато влѣзе въ свѣта на любовьта. Обаче, влѣзе ли въ свѣта на любовьта, тамъ може да говори само реални нѣща. Когато любовьта посети младия момъкъ или младата мома, тѣ иматъ право да говорятъ за всичко, но не и за любовьта. Поне една година тѣ трѣбва да мълчатъ, да не говорятъ за любовьта. Най-много имъ се позволява да си кажатъ по една дума, и то въ краенъ случай. Сѫщо така и въ писма не се позволява да се пише за любовьта. Какво виждаме въ живота на съвременнитѣ млади ? Тѣ говорятъ изключително за любовьта, пишатъ си любовни писма, вследствие на което нищо не остава отъ любовьта имъ.— Защо? — Позлатена е тѣхната любовь, позлатени сѫ и писмата имъ. — Какъ се познаватъ позлатенитѣ писма? Азъ ще ви питамъ, какъ се познава, кога момата е червисана и бѣлисана. Достатъчно е да се измие съ топла вода и сапунъ, за да се махне бѣлилото и червилото отъ лицето. Лесно се развалятъ отношенията на младитѣ. Достатъчно е да си кажатъ по една горчива дума, за да се развалятъ красивитѣ отношения помежду имъ. Всѣка горчива дума е въ състояние да измие червилито и бѣлилото отъ лицето на младата мома. За да не се развалятъ отношенията имъ, въ любовьта не трѣбва да има никакво бѣлило и червило. Любовьта и мѫдростьта носятъ въ себе си козметическитѣ срѣдства. Ако момата иска да се червисва, нека използува цвѣта на любовьта; ако иска да стане бѣла, нека използува свѣтлината на мѫдростьта. Сега, като говоря за червилото и бѣлилото, азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, като козметически срѣдства. Запримѣръ, азъ харесвамъ бѣлосанитѣ кѫщи, но не сѫ практични. Като завали дъждъ, варьта се измива. Добре е кѫщата да се бѣлосва и отвънъ, и отвѫтре, но бѣлилото трѣбва да бѫде устойчиво, да не се измива. Има такова бѣлило. То се крие въ човѣшкия говоръ, въ думитѣ, съ които се изявява любовьта. Една дума на любовьта е въ състояние да червиса устнитѣ и странитѣ на човѣка така, че съ нищо да не се измиятъ. Азъ зная това изкуство, но не го казвамъ, защото търговцитѣ на бѣлило и на червило ще пропаднатъ. Съ бѣлилото и червилото тѣ прехранватъ семействата си. Не е лошо, че хората се червисватъ и бѣлисватъ, но това е временно изкуство. Ако знаеше законитѣ, които управляватъ мисъльта му, човѣкъ би се справилъ съ всички свои недѫзи. Нѣма недѫгъ, който мисъльта да не е въ състояние да изправи. Днесъ и да имате това знание, вие не бихте могли да го използувате. — Защо? — Много естествено. Можете ли да поставите детето на мѣстото на професора? Каквито знания да има детето, не може да става сравнение между него и професора, който е свършилъ нѣколко факултета, който непрестанно работи въ своята область. За учения, който носи истината въ себе си, всички врати сѫ отворени. Мнозина казватъ, че носятъ любовьта, истината и знанието въ себе си и се чудятъ, зашо никѫде не ги приематъ. Ако, наистина, носятъ истината, любовьта и знанието, всички врати ще бѫдатъ отворени за тѣхъ. Който носи истината въ себе си, той носи свобода за всички хора. Ако влѣзе въ затворъ, вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и затворницитѣ ще излѣзатъ на свобода. Ако влѣзе въ нѣкой домъ, дето хората се каратъ. спорътъ веднага ще утихне. Истината освобождава хората. Ако нѣкой казва, че носи истината въ себе си, а не може да освободи хората, въ сѫщность, той носи факти, а не самата истина. Сега, като наблюдавамъ живота на хората, виждамъ, че тѣ сѫ актьори, които играятъ различни роли на сцената. Дали се каратъ, биятъ,или примиряватъ, тѣ сѫ актьори, даватъ представление. Тѣхнитѣ дѣди и баби седатъ на столове и гледатъ, какъ играятъ ролитѣ си. Като се свърши представлението, тѣ започватъ да ги примиряватъ. Следъ това виждате, че мѫжътъ иска извинение отъ жена си, децата — отъ родителитѣ си и т. н. Щомъ актьоритѣ се примирятъ, работитѣ имъ се уреждатъ. Онѣзи, които присѫтствуватъ на представлението, плащатъ скѫпо. Значи, заслужава човѣкъ да даде едно представление, за да получи нѣкаква сума. Докато не измѣнятъ начина на мисленето си, хората нѣма да разбератъ благото, което се крие въ злото, вследствие на което искатъ да се освободятъ отъ него. Човѣкъ никога нѣма да се освободи отъ злото, но трѣбва да го разбере. Злото крие въ себе си известни сили, които трѣбва да се използуватъ разумно. Всичко, което става въ свѣта, е потрѣбно, когато е на мѣстото си. Всѣко нѣщо, което не става на време и на мѣсто, е лошо. Ако говоришъ не на време, не е добре; ако учишъ не на време, не е добре. Можете ли да учите вечерь, когато професоритѣ спятъ? Вечерь и тѣ сѫ уморени, и вие сте уморени — не можете да работите. Всички нѣща, които не ставатъ на време, сѫ причина за неестествения животъ на хората. Като се натъкватъ на страдания, хората се питатъ, не може ли безъ тѣхъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се пита, не може ли човѣкъ да не диша. Както не може безъ дишане, така не може и безъ страдания. Това е все едно, градинарьтъ да пита, не може ли да сѫществува само влажно време, а керемидчията да иска само сухо време. Градинарь и керемидчия се молѣли на Бога, да имъ изпрати благоприятно време за работа: градинарьтъ искалъ дъждъ, влага, а керемидчията — сухо време. Господъ имъ отговорилъ: Споразумѣйте се двамата и тогава ми кажете, до какво заключение сте дошли. И до днесъ още тѣ не сѫ намѣрили допирни точки, да примирятъ интереситѣ си. Следъ това тѣ ще се запитватъ, не може ли спорътъ имъ да се уреди по другъ начинъ. Може, но и двамата трѣбва да сѫ готови на отстѫпки. — Защо се явява споръ въ домоветѣ? — Защото и мѫжътъ, и жената искатъ да бѫдатъ господари. Домъ, въ който всички членове сѫ господари, е изложенъ на постоянни спорове и недоразумения. Въ единъ домъ може да има само единъ господарь. Останалитѣ членове ще бѫдатъ слуги. Значи, всички спорове въ свѣта се дължатъ на многото господари. Затова, именно, Христосъ казва: „Никой не може да служи на двама господари.“ Единъ господарь, единъ Богъ трѣбва да има човѣкъ въ себе си. — Кой е този Богъ? — Богъ на любовьта. Следователно, дето любовьта царува, тамъ има единъ господарь и много слуги. Ще кажете, че за да се избѣгнатъ спороветѣ, нужно е послушание. Не, за избѣгване на спороветѣ човѣкъ трѣбва да служи отъ любовь. Това е новиятъ начинъ на служене. Правили ли сте опитъ, да видите, можете ли да служите отъ любовь на нѣкого? Единъ день отивахъ въ града. Единъ младъ господинъ ме настигна и ми каза: Моля, връзката на обувката ви се развързала. Едва изрече тия думи, той веднага се наведе и внимателно върза връзката на обувката ми. Азъ се усмихнахъ и му благодарихъ. Въ себе си мислѣхъ: Колко хубаво ще бѫде, ако този господинъ е готовъ да услужва на всички, които се нуждаятъ отъ неговата помощь. Време е вече всички хора да служатъ отъ любовь. Христосъ казва за себе си: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но да служи.“ Ако е въпросъ за господаруване, Христосъ щѣше да остане горе, да Му служатъ, но Той дойде на земята да приложи изкуството на служене. Да слугувашъ, това е единствениятъ пѫть, по който можешъ да проявишъ своята любовь. Безъ служене любовьта е неразбрана. Всѣка любовь вънъ отъ служенето е любовь на теория, външна любовь. Външната любовь е кратковременна. Вѣчната любовь се основава на служенето. Тази любовь наричаме Божествена. Въ майчината любовь има елементи на Божествената любовь. — Защо? — Защото майката служи на детето си. Любовьта на майката е толкова по-велика, колкото е по-безкористна. Съвременнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта отвънъ. Тѣ мислятъ, особено религиознитѣ, че Христосъ ще дойде отгоре, придруженъ съ ангели, и моментално ще оправи свѣта. Това е механическо разбиране. Така свѣтътъ не може да се оправи. За да се оправи една объркана работа, нужно е първо да се разплете. Разплитането на обърканитѣ конци ние наричаме ликвидация. Днесъ свѣтътъ се намира предъ ликвидация. Тази ликвидация наричатъ наказание. Наистина, днесъ свѣтътъ се наказва — бомби падатъ, убиватъ и рушатъ. Въ 1918 г. разумниятъ свѣтъ възложи на една отъ великитѣ сили да въведе новъ редъ и по-рядъкъ въ свѣта, но тя въведе този редъ само за себе си. Тя оправи само своитѣ работи. Значи, тази велика сила не изпълни волята Божия. Днесъ е възложена сѫщата задача на друга велика сила. Ако Наполеонъ, на своето време, разруши феодализма, на тази велика сила е дадена задача да разруши егоизма. Ако и тя не изпълни волята Божия, както трѣбва, и мисли само за себе си, и за нея ще дойде нѣщо страшно. Всички хора, всички народи трѣбва да знаятъ, че днесъ Богъ действува въ свѣта. Всички трѣбва да знаятъ, че Царството Божие не се взима насила. Божественото въ човѣка трѣбва да се справи съ всички стари разбирания, да внесе новото въ свѣта. Ще кажете, че това е блѣнъ. Ако е блѣнъ, нѣма да се постигне. Ако не е блѣнъ, ще се постигне. Вие живѣете, и ще бѫдете свидетели на новитѣ времена. Буквата „Б“ въ думата „блѣнъ“ показва, че семето трѣбва да се посади въ земята, да има свѣтлина, топлина и влага, за да израсте. Щомъ има тия условия, блѣнътъ не е блѣнъ, той може да се реализира. Ако носишъ въ себе си единъ блѣнъ, безъ да го посадишъ, безъ да го поставишъ при условия да израсте, самъ по себе си той е илюзоренъ. Ако една мисъль се посади въ земята. при топлина, свѣтлина и влага, непремѣнно ще израсте, ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде. Ето, българитѣ постоянно мислѣха за Добруджа, пѣсни й пѣеха, и Добруджа дойде. Съ българитѣ се случи нѣщо, което никога досега не бѣше се случвало. За пръвъ пѫть тѣ взеха своя земя безъ война. Статистиката показва, че въ продължение на хиляда години българитѣ сѫ имали 150 войни. Тѣ сѫ воинственъ народъ. Българитѣ никога не сѫ очаквали да получатъ нѣщо безъ война. Ние подържаме, че и безъ война може да се получи нѣщо, но малцина вѣрватъ въ това. Българинътъ мисли, че за да получи нѣщо, трѣбва да се въорѫжи отъ главата до краката и да се бие мѫжки. Нѣкога Наполеонъ направилъ едно шеговито предсказание. Той казалъ, че англичанитѣ сѫ силни по вода, французитѣ — по суша, а германцитѣ — въ въздуха. Какво въ сѫщность представятъ водата, сушата и въздухътъ? — Водата представя човѣшкото сърдце, сушата — волята, а въздухътъ — ума. Досега хората сѫ воювали по вода и по суша, но отсега нататъкъ ще воюватъ въ въздуха, т. е. съ ума. Човѣкъ трѣбва да решава въпроситѣ си съ ума, т. е. съ мисъльта си. Нѣма защо повече да търсите вината въ този или въ онзи, да казвате, че хората сѫ лоши и неразбрани, но трѣбва да мислите, да решавате правилно задачитѣ си. Сега ние говоримъ за новитѣ хора, за новото човѣчество. Новъ човѣкъ е онзи, който служи на Бога по любовь. Той познава Бога вѫтрешно, не иска да му Го доказватъ по външенъ начинъ. Той не иска да му проповѣдватъ за Бога отъ времето на Адама. Той търси Бога въ ума си и тамъ Го намира. Понѣкога Го търси въ сърдцето си и тамъ Го намира. Понѣкога Го намира и въ тѣлото си, проявенъ чрезъ неговата воля. Следователно, вѣрвайте въ онова, което Богъ ви говори чрезъ вашитѣ умове. Това, което е въ вашия умъ и въ ума на всички хора, е вѣрно. Когато работите за благото на своитѣ ближни, и когато тѣ работятъ за вашето благо, и дветѣ страни вършатъ волята Божия. Обаче, ако всѣки работи само за себе си, никой не върши волята Божия. Благославяйте и най-малкото добро дѣло. Така постѫпва и Богъ, но Той едновременно дава свобода и на злото. — Защо? — Защото злото е сила, която работи едновременно съ доброто. Въ този смисълъ, Богъ възпира злото, да не се прояви повече, отколкото трѣбва, но не го спира. Ако злото се спре, въ свѣта ще стане нѣщо по-лошо. Запримѣръ, циреятъ е зло, но безъ него злото е по-голѣмо. Когато въ организма на човѣка се събератъ много нечистотии, които не могатъ да излѣзатъ по обикновенитѣ канали, природата образува циреи, чрезъ които нечистотиитѣ излизатъ навънъ. Ние наричаме тия циреи „страдания“. Благодарете, че природата изхвърля нечистотиитѣ отъ тѣлото по пѫтя на най-малкитѣ страдания. Тъй щото, страданията не сѫ нищо друго, освенъ пѫтища, чрезъ които природата изхвърля нечистотиитѣ отъ човѣшкия организъмъ. Като знаете това, благодарете на страданията, защото безъ тѣхъ щѣхте да се отровите. Благодарете на циреитѣ, които природата ви отваря. Ако природата не ви дава страдания, т. е. ако не ви отваря циреи, положението ви щѣше да бѫде още по лошо. Съ циреи е лошо, безъ циреи още по-лошо. Съ страдания е лошо, безъ страдания още по-лошо. Човѣкъ е дошълъ на земята като ученикъ, да се учи. Ако жената не се научи да обича мѫжа, както трѣбва, и ако мѫжътъ не се научи да обича жената, както трѣбва, тѣ нищо не могатъ да постигнатъ. Това е задача, която мѫжътъ и жената трѣбва да разрешатъ още днесъ, а не въ бѫдеще. Ние говоримъ за динамичната любовь, която се проявява въ даденъ моментъ, а не въ бѫдещия. За мене е важно да проявя любовьта си къмъ човѣка въ дадения моментъ, когато той има нужда, а не въ бѫдеще. Всѣко бѫдеще проявление на любовьта подразбира „статическа любовь“. Ако дойде при мене нѣкой гладенъ човѣкъ, азъ трѣбва да го нахраня още въ момента. Като го нахраня, ще му дамъ възможность да свърши работата си. Всѣки човѣкъ може да помогне на своя ближенъ, макаръ и съ най-малкото. Нѣкой казва, че нѣма пари, не може да помага на беднитѣ. Помощьта не седи само въ паритѣ. Има много начини, по които можете да помогнете на човѣка. Ако е въпросъ за пари, по принципъ и азъ съмъ противъ паричнитѣ помощи. Къмъ паричната помощь прибѣгвамъ въ крайни случаи. Не е добре, човѣкъ да очаква на парична помощь. Ако пъкъ трѣбва да помогна на нѣкого съ пари, бръквамъ въ джоба си и, колкото извадя, всичкото давамъ. Ама повече съмъ далъ, отколкото трѣбва — не се колебая и не съжалявамъ. Ще кажете, че така ще се опропастите. За да не се опропастите, носете въ джобоветѣ си дребни пари, да имате на разположение. Важно е, каквато монета извадите първия пѫть отъ джоба си, дайте я на бедния човѣкъ, безъ съжаление и колебание. Знайте, че каквото се случва въ живота ви, то е за добро и на мѣсто. — Ама, дали всичко, което вършимъ, е съгласно съ волята Божия? Това е другъ въпросъ. Не е лесно човѣкъ да знае, въ какво седи волята Божия. Мнозина искатъ да изпълнятъ волята Божия, но по незнание, тѣ грѣшатъ. И това не е лошо. Като грѣшатъ, тѣ ще се домогнатъ до познаване волята Божия. Като ученици, вие трѣбва да работите, да се упражнявате, да развивате своитѣ способности и чувства. Като работите съзнателно върху себе си, вие имате възможность да развивате чувството на приятелство, на любовь къмъ Бога, къмъ музиката, къмъ науката и т.н. Колкото повече чувства и способности развива човѣкъ въ себе си, толкова по-голѣми възможности има да даде нѣщо и на ближнитѣ си. Колкото повече дава, толкова повече сърдцето му се разтваря за любовьта. Любовьта е буйно, силно течение, което бързо прониква въ човѣка и го обхваща изцѣло. Днесъ мнозина слушатъ моитѣ проповѣди, но всѣки трѣбва да се запита, какво е придобилъ отъ тѣхъ. Ако ме слушате, и не се подмладявате, нищо не сте придобили. Който чуе една отъ моитѣ проповѣди, трѣбва да се подмлади поне съ една година. Ако чуе 52 проповѣди въ годината, трѣбва да се подмлади съ 52 години. Така ли е въ сѫщность? Както виждамъ, вие не сте се подмладили, и азъ търся причината за това. Казвамъ: За да не се подмладятъ тия хора, или азъ не проповѣдвамъ, както трѣбва, или тѣ не ме разбиратъ. — Кое подмладява човѣка? — Три нѣща могатъ да подмладяватъ човѣка: любовьта, която носи животъ; мѫдростьта, която носи знание и свѣтлина, и истината, която носи свобода. Любовь, която не носи животъ, не може да подмладява; мѫдрость, която не носи знание и свѣтлина, не подмладява; истина, която не носи свобода, не подмладява. Като знаете това, живѣйте въ онази любовь, мждрость и истина, които постоянно подмладяватъ и обновяватъ. Иде новъ порядъкъ въ свѣта, за който всички хора трѣбва да бѫдатъ готови. Бѫдете готови да приемете Божиитѣ блага по новъ начинъ, безь никакви доказателства. Ще дойде день, когато сами ще провѣрите нѣщата. Ако човѣкъ не е готовъ да вѣрва, и да му се доказватъ нѣщата, пакъ нѣма да вѣрва. Въ 1914 г. ние казахме, че ще има всеобща война, но малцина повѣрваха. За Добруджа казахме, че ще се вземе безъ война, но пакъ не повѣрваха. Българитѣ не можеха да си представятъ, какъ е възможно да имъ падне плода направо въ устата, безъ да направятъ усилия да го свалятъ отъ дървото. И безъ война може да се даде едно благо на човѣка. Въ сѫщность, българитѣ работиха за Добруджа заедно съ духовния свѣтъ. Това не е дѣло на хората, но на Бога, на разумния свѣтъ, който изпълнява волята Божия. Богъ, Който повелява на Слънцето да изгрѣва и да залѣзва, така нарежда работитѣ, че заставя всички хора да изпълнятъ волята Му. Той казва: Ще дадете нѣщо и безъ война! — и тѣ давать. Каквито усилия и да прави овчарьтъ, вълкътъ задига една отъ овцетѣ му и бѣга, не иска да знае, че господарьтъ й го гони. Обаче, ако овчарьтъ пусне кучетата си следъ вълка, последниятъ оставя овцата и започва да се бори съ тѣхъ. Следователно, искате ли да освободите овцата си отъ устата на вълка, пуснете кучетата следъ него. Той ще остави овцата и ще бѣга. Кучетата могатъ да разрешатъ този въпросъ. Коя е характерната чърта на кучето? — Вѣрностьта. Както и да се отнася господарьтъ му съ него, то е вѣрно. Кучето обича господаря си. Котката, обаче, е голѣма дипломатка. Като влѣзе въ нѣкой домъ, тя започва да оглежда обстановката. Като види господарката, тя започва да обикаля около нея, мърка, умилква се и казва: Приятно ми е, че мога да се докосна до твоитѣ божествени крака. После започва да обикаля около господаря и на него казва сѫщото. Като се запознае съ тѣхъ, тя сѣда на високо нѣкѫде и казва: Ще ми позволите да ви помъркамъ малко, да ви изпѣя една отъ моитѣ пѣсни. Щомъ започне да преде, веднага ще й дадатъ нѣщо. Съ този характеръ тя лесно си пробива пѫть. Кучето и котката показватъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия въ единъ домъ. Следователно, каквито сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, такива ще бѫдатъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия на не говия животъ. Мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ пособия, чрезъ които той се запознава съ този и съ онзи свѣтъ. Сегашнитѣ хора трѣбва да се запознаятъ съ този, а не съ онзи свѣтъ. Всички богатства, всички бисери на живота сѫ скрити въ този свѣтъ. Хората трѣбва да придобиятъ богатства още въ този свѣтъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, да има, какво да занесатъ. Човѣкъ може да развива своя умъ и своето сърдце само на земята, а не на онзи свѣтъ. Има добродетели, които се развиватъ само на земята. — Защо? — Защото почвата на земята е благоприятна за тѣхното развитие. За всѣко нѣщо има специална почва. Каквото развие на земята, човѣкъ го занася въ духовния свѣтъ, като материалъ за обработване. Значи, на земята човѣкъ произвежда материалитѣ, а въ духовния свѣтъ ги обработва. Сѫществата отъ духовния свѣтъ се занимаватъ съ по-високи работи отъ тия на земята. На земята сѫществува наука за готвене, а въ духовния свѣтъ нѣма такава наука. Какво, въ сѫщность, представя духовниятъ свѣтъ, или, както го наричатъ, онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ е мѣсто на възвишенъ животъ. Да мислимъ добро на ближния си, да се обичаме, да правимъ добро, това е онзи свѣтъ. Който не е готовъ за доброто и за възвишеното, той не е проявенъ още за онзи свѣтъ. Следователно, искате ли да живѣете добре на земята, започнете първо отъ онзи свѣтъ. Щомъ се проявите за онзи свѣтъ, вие ще живѣете добре и на този свѣтъ. Мнозина казватъ, че докато не видятъ нѣщата съ очитѣ си и докато не ги пипнатъ съ рѫцетѣ си, не вѣрватъ. Значи, докато не пипне парата въ рѫката си, човѣкъ не може да повѣрва. Това не е вѣра. Вѣрвайте само на ония нѣща, които сѫ дадени съ любовь. Само тѣ иматъ сила. Всѣко нѣщо, дадено безъ любовь, нѣма сила въ себе си. Щомъ нѣма сила, не може да му се вѣрва. Това е законъ, който всѣки може да опита. Дайте на човѣка четвъртъ или половинъ хлѣбъ съ любовь или два хлѣба безъ любовь, и вижте, въ кой случай ще се нахрани по-добре. Макаръ и по-малко хлѣбъ, но въ първия случай той ще се нахрани по-добре, отколкото въ втория случай. Той ще изяде и двата хлѣба, и пакъ гладенъ ще остане. Единъ левъ, даденъ съ любовь, е за предпочитане предъ хиляда лева, дадени безъ любовь. Единиятъ левъ носи такова благословение, каквото хилядата лева не носятъ. Като знаете, че Богъ ви изпраща всички блага съ любовь, благодарете за тѣхъ. Още съ ставането си отъ сънь, благодарете за свѣтлината, за въздуха, за водата, за хлѣба, които ви сѫ дадени. Знаете ли, колко сѫщества сѫ работили, за да приготвятъ тия блага? Знаете ли, колко слънчева енергия е погълнало житото, докато узрѣе? Знаете ли, какво нѣщо е свѣтлината, която слиза отгоре? Казвате, че свѣтлината е особенъ родъ енергия, която се движи съ известна бързина и съ известенъ брой трептения, но това е външната страна на свѣтлината. Какво въ сѫщность е свѣтлината, не знаете. Ако разбирате вѫтрешната страна на свѣтлината, ще разберете и любовьта. Всѣки свѣтълъ лѫчъ, който прониква въ мозъка на човѣка, и всѣки топълъ лѫчъ, който прониква въ сърдцето му, не сѫ нишо друго, освенъ разумни сѫщества, които го обичатъ. Тѣ мислятъ, по какъвъ начинъ да донесатъ на човѣка своитѣ подаръци въ видъ на свѣтли мисли и топли чувства. Тѣ дойдатъ до човѣка, предадатъ му една свѣтла мисъль и едно топло чувство и веднага се връщатъ назадъ. Ако не приеме свѣтлата мисъль и топлото чувство на любещото сѫщество, човѣкъ изпитва отслабване на мисъльта си. Всѣки, който не приема свѣтлитѣ мисли на възвишенитѣ сѫщества, не е въ съгласие съ тѣхъ, вследствие на което всѣки день губи нѣщо ценно отъ себе си. Той се мисли за голѣмъ човѣкъ и не иска да го управляватъ други сѫщества. Който се мисли за голѣмъ, преждевременно остарява. За да не остарява преждевременно, човѣкъ трѣбва да има готовностьта на детето, да възприема отъ всички, за да може да расте и да се развива. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ И на васъ казвамъ: Станете малки деца, които постоянно да растатъ, безъ да остаряватъ. Учете се, безъ да роптаете. Плачете, безъ да ви чуватъ хората. Работете съ любовь и поставяйте всѣко нѣщо на своето мѣсто. Обличайте се добре и съ вкусъ, като ангелитѣ. Ако срещнете единъ ангелъ, ще видите, че въ него всичко е въ пъленъ редъ и порядъкъ. Той е спретнатъ и облѣченъ по вкусъ. Ангелитѣ, светиитѣ трѣбва да даватъ примѣръ на хората по животъ, по отношения и по облѣкло. Ще кажете, че светията може да бѫде облѣченъ, както и да е, но важно е да свѣти. Ние не вѣрваме въ светии, които сѫ облѣчени съ скѫсани и нечисти дрехи. Светията не може да бѫде нечистъ. Неговото тѣло е динамо. То изхвърля и най-малката нечистотия навънъ. Нищо нечисто не може да се държи на тѣлото му. Лицето на светията е свѣтло и красиво. Нѣкои мислятъ, че светията е жълтъ, съ хлътнали очи. — Защо трѣбва да бѫде такъвъ? — Защото пости. — Не, светията не пости. Докато стане светия, той е постилъ. Щомъ стане светия, всѣкакъвъ постъ престава. Светията яде всичко, което му се дава, съ любовь. Щомъ нѣщо не е дадено съ любовь, той го туря настрана. Сега и на васъ казвамъ: Всѣка мисъль, която ви се дава съ любовь, приемете я. Всѣко чувство, което ви се дава съ любовь, приемете го. Всѣка постѫпка, направена съ любовь, приемете я. Всѣко нѣщо, което ви е дадено съ любовь, носи въ себе си Божието! благословение. Благодарете за всѣко нѣщо, което ви е дадено отъ Бога, за да се ползувате отъ благословенията, които идатъ тази година. Желая ви да имате любвеобилни сърдца и умове, пълни съ свѣтлина, да благовествувате новото, което иде вече въ свѣта! Нека буквата „А“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашия умъ. Нека буквата „О“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашето сърдце. Нека буквата „И“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашата воля. И тъй, съ буквата „А“ ще знаете, какъ да товарите и разтоваряте ума си. Съ буквата „О“ ще знаете, какъ да създавате благоприятни условия за сърдцето си. Съ буквата „И“ ще знаете, какъ да постигнете цельта, къмъ която волята ви се стреми. * 30. Беседа отъ Учителя, държана на 22. септемврий, 10 ч. пр. об., 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разбрани и неразбрани езици Иоана, 10 гл. Мѫчно се говори на разбранъ езикъ, още по-мѫчно — на неразбранъ. Мѫчно е да се говори на своя езикъ, още по-мѫчно — на чуждъ. Ако знаешъ нѣкой чуждъ езикъ, можешъ, като говоришъ или пишешъ, да направишъ нѣкакви грѣшки, съ които да се изложишъ. Обаче, ако знаешъ малко езика, повече грѣшки ще правишъ и повече ще се излагашъ. Слушате нѣкой да казва, че всичко знае, а другъ — че нищо не знае. И въ дветѣ твърдения има нѣщо неразбрано. — Защо? — Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има нѣщо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нѣщо знае. На едно мѣсто въ Писанието Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ вратата на кошарата“. Въ обикновения животъ подъ думата „врата“ разбираме предметъ съ различна форма, направенъ отъ дъски, майсторски изработени. Този предметъ поставятъ на празно мѣсто, на стена или на ограда, и го закрепватъ така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли представа за службата, която върши въ единъ домъ? Значи, понятието „врата“ има двояко значение: буквално и преносно. Човѣшкиятъ умъ си служи съ представи, изводи и заклюния, дохожда до вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Като понятие, вратата е допусната въ човѣшкия умъ. Нѣкои понятия, обаче, умътъ не допуща въ себе си. Когато говоримъ за врата, ние знаемъ, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли сѫщото и съ човѣшкия умъ и сърдце? За своитѣ добри приятели, вие отваряте и ума, и сърдцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте. Всички хора, изобщо, се отварятъ за приятелитѣ си, а се затварятъ за неприятелитѣ. Учителитѣ правятъ сѫщото: за нѣкои деца — по-способни и добродетелни, тѣ се отварятъ повече; за ония, които не могатъ да влѣзатъ въ вѫтрешенъ контактъ съ тѣхъ, тѣ оставатъ затворени. Какво виждаме въ края на краищата? Отъ първитѣ деца, именно, излизатъ добри, знатни граждани и гражданки, а нѣкои се раждатъ даже въ царски домове, като бѫдещи царе и царици. — Защо нѣкои деца се раждатъ въ царски семейства? — Защото сѫ хранени съ царска храна. — Защо отъ многото яйца, които царицата - пчела снася, само едно излиза царица? — Защото е хранено съ специална, съ царска храна. Като изучавате живота на пчелитѣ, виждате, че яйцата на работницитѣ се хранятъ съ единъ видъ храна бръмбаритѣ, неправилно наречени „търтеи“ — съ другъ видъ храна. Бръмбаритѣ представятъ свита на царицата. Благодарение на тѣхъ, тя върши своята работа. Тѣ сѫ отъ високо произхождение. Не е добре, когато бръмбаритѣ се размножатъ повече, отколкото трѣбва. Ако съвсемъ изчезнатъ, и това не е добре. Между пчелитѣ въ единъ кошеръ има известна пропорционалность, която природата допуща. Наруши ли се тази пропорционалность, пчелитѣ сами я възстановяватъ. Всѣки човѣкъ иска да бѫде царь, или царица. Не е лесно да носи човѣкъ тази висока титла. Колкото по-високо мѣсто заема човѣкъ, толкова по-отговорно е положението му. Запримѣръ, положението на цѣлия кошеръ зависи отъ царицата. На всѣки 24 часа тя трѣбва да снася по две - три хиляди яйца, отъ които се излупватъ работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човѣкъ, че иска да бѫде царь, свещеникъ, майка, баща, или учитель. Това сѫ едни отъ най-отговорнитѣ длъжности. Въ съвременния животъ всички добри начинания, както и всички лоши, се дължатъ все на майкитѣ и на бащитѣ. Като наруши нѣкой законъ, човѣкъ казва: Какво особено съмъ направилъ? Нарушилъ съмъ единъ малъкъ законъ. Каквото и да е нарушението, малко или голѣмо, то носи своитѣ лоши последствия. Ето, Адамъ и Ева нарушиха само единъ законъ, ядоха отъ плода на забраненото дърво, но и до днесъ още свѣтътъ не може да се освободи отъ последствието на това нарушаване. И до днесъ хората ядатъ отъ забранения плодъ и се чудятъ, защо не могатъ да се освободятъ отъ грѣха на първитѣ човѣци. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ една голѣма кръчма, дето всички ядатъ и пиятъ отъ евтиното винце. Като излѣзатъ отъ кръчмата, тѣ започватъ да се каратъ. — Защо се каратъ? — Защото ядатъ отъ забраненото дърво. Докато не бѣха яли отъ забранения плодъ, Адамъ и Ева живѣха въ миръ и съгласие. Щомъ вкусиха отъ него, тѣ веднага се скараха. Само пияни хора се каратъ. Като видѣ, че се каратъ и не живѣятъ добре, Богъ запита Адама: Защо се напихте? За оправдание, Адамъ отговори: Напихъ се, Господи, отъ любовь къмъ жената, която ми даде за другарка. Азъ имахъ довѣрие въ нея, но тя ме изкуси. После Богъ се обърна къмъ Ева съ сѫщия въпросъ, на който тя отговори: Господи, змията ме излъга. Никога не мислѣхъ, че змия може да лъже, още повече, че е създадена отъ Тебе. Тя ми каза, че ако ямъ отъ забранения плодъ, ще стана Божество, ще придобия Твоитѣ качества. Азъ пожелахъ да стана като Тебе. Оттукъ виждате лошитѣ последствия на кривитѣ мисли. Законъ е: нѣма мисъль, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е въ Писанието, че злото носи последствията си до четвъртото поколѣние, а доброто — до хиляди родове. Ако този законъ не сѫществуваше, нищо не би могло да се предаде на бѫдещето поколѣние. Наистина, съ доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, въ края на краищата, доброто преодолява. Като изнасямъ погрѣшката на Адамъ и на Ева, това не значи, че трѣбва да се страхувате да ядете. Има какво да яде човѣкъ. Отъ единъ плодъ само се забранява на човѣка. Работете върху себе си, да се освободите отъ вѫтрешния страхъ, който е причина за различни болести. Отъ страхъ хората умиратъ. Когато чумата отивала за Багдатъ, въ смѣтката й влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвитѣ, и тя останала очудена — на онзи свѣтъ отишли 20,000 души! Значи, хиляда души били избрани отъ чумата, а 19,000 заминали отъ страхъ. Голѣма сила е страхътъ. Голѣмо е неговото влияние. Хората се намиратъ подъ влиянието на страха така, както и подъ влиянието на модата. Цѣла зараза е модата. Малцина устояватъ на нейното влияние. Хората се мислятъ за умни, учени, силни, а не могатъ да се справятъ съ страха, съ модата и съ много нѣща още. Тѣ казватъ, че растенията и животнитѣ сѫ невежи сѫщества, а се хранятъ съ тѣхъ. Какъ е възможно тогава, да се храни човѣкъ съ плодоветѣ на низшитѣ и некултурни растения, съ месото на невежитѣ животни, и да очаква, че отъ него може да излѣзе нѣкакъвъ особенъ гений или талантъ? Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такъвъ става. Какво ще излѣзе отъ човѣка, ако продължава да се храни съ говеждо и съ свинско месо? Отъ глупавото и нечисто не може да излѣзе нѣщо умно и чисто. Какво излѣзе отъ ония, които ядоха отъ дървото за познаване на добро и на зло? Да оставимъ този въпросъ настрана. Той е единъ отъ деликатнитѣ въпроси. Опасно е да се говори за грѣха, за злото и за престѫплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи, да се зарази човѣкъ. Силниятъ, високодуховенъ човѣкъ може да борави съ материята на грѣха и на злото, защото знае законитѣ, чрезъ които да ги трансформира. Които не разбиратъ тия закони и се опитватъ да спратъ злото, вмѣсто да го ограничатъ, то взима все по-широки размѣри. Тази е причината, поради която злото днесъ се шири налѣво и надѣсно. Съвременнитѣ хора сѫ свидетели на единъ страшенъ дуелъ — две страни се биятъ. Въ първо време на едната страна бѣха две сили, а на другата — една. После положението се смѣни: първата страна остана сама, а къмъ втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силитѣ отношението бѣше 2:1, а после стана 1:2. Всѣка отъ странитѣ търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче, и дветѣ страни иматъ мнение за себе си, че сѫ избраниятъ отъ Бога народъ, натоваренъ съ идеята да внесе въ цѣлия свѣтъ новъ редъ и порядъкъ. Така мислѣше едно време човѣкътъ. Той си казваше: Азъ съмъ господарьтъ на свѣта, трѣбва да се справя съ всички по-низши отъ мене раси и култури. Той влѣзе въ упорита война съ тѣхъ, но и до днесъ още не може да се освободи отъ кальта на тия низши раси. И до днесъ още той прави погрѣшкитѣ на предшествуващитѣ раси. Това, което змията прави, и човѣкъ го прави; това, което тигърътъ прави, и човѣкъ го прави; това, което комарътъ прави, и човѣкъ го прави. Това не значи, че въ всички прояви човѣкъ е като животнитѣ, но има още остатъци отъ животински чърти въ себе си, съ които мѫчно се справя. Какво трѣбва да се прави, за да преодолѣе човѣкъ животинското естество въ себе си? Нищо друго не остава на човѣка, освенъ да спазва Божиитѣ закони и законитѣ на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вѣрватъ въ Бога и въ разумностьта на природата. Ония, които не вѣрватъ, още търсятъ доказателства за сѫществуването на Бога. Чудно нѣщо! Какви доказателства ще дадете на хората, че свѣтлината сѫществува? Ако и това трѣбва да се доказва на човѣка, значи, той е слѣпъ. Който има очи, вижда свѣтлината. Тъй щото, не търсете доказателства за сѫществуването на Бога, но молете се очитѣ ви да бѫдатъ винаги отворени, да виждате свѣтлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, какъ се предава, това е другъ въпросъ. Радвайте се и благодарете, че имате възможность да възприемате и познавате поне отчасти свѣтлината и топлината. Мнозина се задоволявятъ съ едно ограничено понятие за Бога, за Когото могатъ да получатъ само физически доказателства. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Богъ, който не е нито любовь, нито свѣтлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовьта, на свѣтлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае отъ никакви доказателства за Неговото сѫществуване. Той Го познава вѫтрешно и се домогва непосрѣдствено до Божественитѣ идеи. Той не се нуждае отъ външни учители, самъ на себе си е учитель. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ усъвършенствуване. Като стане съвършенъ, човѣкъ лесно разбира нѣщата, не се нуждае отъ много обяснения. Като погледне само нѣкого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човѣкъ знае вече, че това е свѣтещо тѣло. Какво има на слънцето, каква е сѫщината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и свѣтлина. Даже ученитѣ не знаятъ съ абсолютна сигурность, какво е въ сѫщность слънцето. Запримѣръ, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени подържатъ, че температурата му е около шесть хиляди градуса, други — около 25 милиона градуси, трети — надъ 25 милиона. Кое мнение е най-вѣрно, не се знае. Ние нѣмаме още такъвъ термометъръ, съ който да опредѣлимъ температурата на слънцето съ абсолютна точность. Споредъ нѣкои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освенъ нѣкаква умствена преграда, съ която жителитѣ му се предпазватъ отъ жителитѣ на по-низкокултурнитѣ планети. Кои сѫ първитѣ причини, които заставили хората да се биятъ? За да се биятъ хората, причината е религията, т. е. религиознитѣ култове. Докато били въ рая, първитѣ хора нѣмали никакъвъ култъ, който да внася между тѣхъ споръ и недоразумение. Тамъ сѫществувалъ единъ култъ — послушанието. Какъ сѫ живѣли Адамъ и Ева следъ излизането си отъ рая, не знаемъ, но какъ сѫ живѣли синоветѣ имъ — Каинъ и Авелъ, знаемъ. Родителитѣ имъ били вегетарианци, а синоветѣ — месоядци. Единъ религиозенъ култъ ги заставилъ да воюватъ по между си, и единъ отъ тѣхъ станалъ жертва. — Кой бѣше този религиозенъ култъ? — Жертвоприношението. Авелъ билъ овчарь и принесълъ въ жертва на Бога една отъ своитѣ овце. Каинъ билъ земедѣлецъ, затова принесълъ въ жертва отъ своитѣ житни произведения. Спорътъ, обаче, се явилъ по причина на това, че димътъ отъ жертвеника на Авела възлизалъ нагоре, къмъ Бога, а на Каина — се разстилалъ по земята. Това породило зависть въ сърдцето на Каина. Когато димътъ отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи, жертвата на Авела била приета, а на Каина не била приета, защото времето щѣла да се развали. Като се огорчилъ, Каинъ започналъ да разсѫждава: Братъ ми принесе въ жертва живо сѫщество, и Богъ прие жертвата му. Щомъ е така, азъ ще принеса брата си въ жертва, дано този пѫть Богъ приеме и моята жертва. Това е криво разбиране на въпроса. Човѣкъ има право да принесе въ жертва нѣщо свое, което принадлежи само на него, а не чужди нѣща. Агнето бѣше собственость на Авела, житото — собственость на Каина. Тѣ имаха право да пренесатъ въ жертва това, което сами сѫ произвели, но що се отнася до чуждото, тѣ нѣмаха право да турятъ рѫка на него. Каинъ принесе въ жертва брата си, но Богъ го запита: „Каине, кѫде е братъ ти?“ — Не съмъ стражарь на брата си, да ходя следъ него. Каинъ излъга Господа. Той знаеше, кѫде е братъ му. Тогава Господъ му каза: „Кръвьта на брата ти вика за отмъщение.“ Каинъ се уплаши и рече: „Който ме срещне, ще ме убие за престѫплението ми.“ — Който се осмѣли да те убие, каза Господъ, наказанието му ще бѫде седмократно. Богъ остави Каина живъ, да носи последствията на своето престѫпление. Днесъ всички народи се избиватъ едни други. Едно време фронтътъ бѣше на бойното поле, а сега фронтътъ е навсѣкѫде — и въ градоветѣ, и въ селата. Бомби падатъ всрѣдъ мирното население и избиватъ невинни деца, жени, мѫже, старци — когото намѣрятъ. — Какво ще стане съ свѣта? — Ще видите. Сега управляващитѣ сѫ пуснали една грамадна рѣка да тече. Въ скоро време тя ще обхване цѣлия свѣтъ. — Какво може да се направи срещу това течение? Единственото нѣщо е да турите срещу течението здрави бентове, докато вкарате рѣката въ първото й корито, дето природата я пуснала да тече. Докато хората отбиватъ и пущатъ рѣкитѣ да текатъ по свое разбиране, всѣкога ще има лоши последствия за човѣчеството. Докато рѣката Нилъ течеше презъ Сахара, последната бѣше цвѣтуща мѣстность. Щомъ отбиха рѣката, Сахара стана пустиня. Съ това хората извършиха грамадна грѣшка. Природата знае, кѫде трѣбва да текатъ рѣкитѣ. Когато е нужно да се отбие една рѣка, тя сама предвижда това и чъртае нови пѫтища. Днесъ, следъ всичко това, което сегашнитѣ хора правятъ, тѣ се запитватъ, защо сѫществуватъ противоречията. Много естествено. Противоречията сѫществуватъ като резултатъ на отклонението, което човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце сѫ направили отъ правия пѫть, който Богъ имъ е предначърталъ. Тѣ сѫ отбити отъ правата посока и текатъ тамъ, дето не трѣбва, вследствие на което предизвикватъ голѣми нещастия. — Какво трѣбва да правимъ сега, за да избѣгнемъ тия последствия? — Трѣбва да поставите ума и сърдцето си въ посоката, която първоначално имъ била опредѣлена. — Каква е задачата на сърдцето? — Да пречиства кръвьта и, така пречистена, да я отправя и къмъ най- отдалеченитѣ части на организма. Споредъ нѣкои учени е изчислено, че сърдцето има на разположение 300 милиарда клетки, съ които се справя разумно. Тѣ сѫ поданици на неговата държава. Нѣма царь въ свѣта, който да има на разположение толкова поданици, както сърдцето. Както виждате, човѣкъ е господарь на такова голѣмо царство, съ толкова много поданици и се оплаква, че е сиромахъ. Нѣкой даже нарича себе си „будала“ — „Буда — Аллахъ“. Думата „будала“ имала хубаво съдържание, но днесъ е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвършенъ човѣкъ, произлѣзълъ отъ Бога. Значи, будала е съвършениятъ, който излиза отъ Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вѫтрешенъ смисълъ. Днесъ подъ понятието „будала“ разбираме човѣкъ, който не знае, какво прави — несрѫченъ е той. Нѣкой сгрѣши и, за свое оправдание, казва: Азъ съмъ будала. Това значи: Азъ, който имахъ всички условия и възможности да стана човѣкъ, изгубихъ всичко. Днесъ съмъ нищо друго, освенъ будала. Станахъ посмѣшище на хората. Който признава погрѣшкитѣ си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не станатъ въ този смисълъ будали, свѣтътъ не може да се оправи. Обаче, да се прави човѣкъ на будала, да мисли, че може да излъже, да изиграе нѣкого, не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно изопачаване. Какъ ще излъжете слънцето? Какъ ще излъжете морето? Мнозина казватъ, че трѣбва да бѫдатъ добри и свети, да се проявяватъ като хора. Ако мислятъ, че отсега нататъкъ могатъ да станатъ добри и свети, тѣ сѫ на погрѣшенъ пѫть. Тѣ сѫ закъснѣли вече Добритѣ хора се раждатъ добри. Светитѣ хора се раждатъ свети. Едно се иска отъ хората, да се проявяватъ такива, каквито сѫ Човѣкъ носи въ себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае отъ условия за тѣхното проявяване. Хората не успѣватъ, или малко успѣватъ въ живота си, защото, или никакъ не работятъ, или малко работятъ. Тѣ търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ да намѣрятъ рая. И да го намѣрятъ, тамъ не могатъ да живѣятъ днесъ. Въ рая ще влѣзатъ само готовитѣ хора. Споредъ мене, раятъ на земята, това сѫ северниятъ и южниятъ полюсъ, защото тамъ не е станало никакво престѫпление. На южния полюсъ сега живѣе любовьта, на северния — мѫдростьта, а на екватора — истината. Всички погрѣшки и престѫпления въ свѣта идатъ отъ екватора, понеже хората не прилагатъ правилно законитѣ на любовьта и на мѫдростьта. Щомъ не прилагатъ тия закони правилно, естествено е, че не могатъ да спазватъ и законитѣ на истината. Хората се отклонили отъ пѫтя на любовьта и на мѫдростьта, заради което сѫ изпратени въ свѣта на истината, т. е. на екватора, да изправятъ погрѣшкитѣ си. Въ пѫтя на изправянето си, човѣкъ ще се върне тамъ, дето първоначално е сгрѣшилъ. Значи, той ще отиде първо на южния полюсъ — при любовьта, съ нея да започне. Оттамъ той ще отиде въ северния полюсъ — при мѫдростьта. Като придобие любовьта и мѫдростьта, най-после ще отиде на екватора, дето ще намѣри истината, която ще му помогне да изправи погрѣшкитѣ си. И тъй, като мине презъ южния полюсъ, презъ огъня на любовьта, човѣкъ се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трѣбва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюсъ. Колко научни експедиции пропаднаха въ идеята си за откриване на северния полюсъ. — Защо? — Тамъ нѣма условия за животъ. Тамъ има голѣми течения, които не се понасятъ. Англичанитѣ направиха опитъ да сложатъ знамето си тамъ, но останаха излъгани: тамъ не стои никакво знаме. Руснацитѣ успѣха да стигнатъ на северния полюсъ, но въ скоро време теченията ги отвлѣкоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюсъ, който е приелъ любовьта и непоколебимо вѣрва въ нея. Безъ Божията Любовь никакво постижение не сѫществува. Хората и народитѣ не успѣватъ, защото всѣки се мисли за избранникъ на Бога. Който е носитель на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е Божи избранникъ, като индивидъ, като общество или като народъ. Който зачита тия закони, той е отъ избранитѣ. Всѣки човѣкъ носи въ себе си всичко, каквото желае. Щомъ е така, слушайте, какво ви говорятъ любовьта, мѫдростьта и истината въ васъ. Зачитайте тѣхнитѣ закони, за да бѫдете избранъ народъ. Т. м. * 28. Беседа отъ Учителя, държана на 15. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь въ тритѣ свѣта Матея 12: 1—34. Въ прочетената глава отъ Евангелието на Матея се вижда, до каква степевь хората изпадатъ въ дребнавости. Тѣ разискватъ, спорятъ за нищо и за никакво. Фарисеитѣ Му рекоха: „Ето твоитѣ ученици правятъ онова, което не е простено да се прави въ сѫбота. (— 2 ст.). — Какво правѣли ученицитѣ Христови? Понеже огладнѣли, кѫсали класове въ сжботенъ день и яли. Съ това тѣ престѫпвали закона на сжботата. Чудно нѣщо! Всѣки човѣкъ престѫпва сѫботата. Още съ ставането си отъ леглото, той е престѫпилъ закона. Кой човѣкъ не престѫпва закона на сѫботния день? За да не го престѫпи, той трѣбва цѣлъ день да лежи въ леглото си, да не се мърда. Въ сѫботенъ день никой нѣма право да се облѣче. да тури шапка на главата си. Така разсѫждавали фарисеитѣ по онова време. Който разбира физиогномията, може да нарисува образа на фарисея. Като чете тѣхнитѣ прояви, той може да има вѣренъ образъ за тѣхъ. Изобщо, всички хора иматъ специфични лица: консерваторитѣ иматъ особени лица; тия, които обичатъ да си похапватъ, иматъ особени лица; религиознитѣ сѫщо иматъ особени лица. Не само това, но всѣки човѣкъ, който обича да се облича съ пъстри дрехи, сѫщо така има особено лице. Той има на главата си силно развитъ центъръ за цвѣтоветѣ. Каквито центрове има на главата си, това се изявява и на тѣлото му. Каквото човѣкъ обича, него изявява. Кого обичате повече: онзи съ пълната кесия, или онзи съ празната кесия? Вие обичате повече онзи съ пълната кесия, защото има какво да вземете отъ него. Вие обичате повече онзи съ пълната торба, отколкото онзи съ празната торба. Религиозниятъ е човѣкъ съ пълна торба. Ще кажете, че вѣруюто му не е право. Това нищо не значи. Той носи въ торбата си хлѣбъ. Този хлѣбъ може да е сухъ, но все пакъ носи нѣщо. По-добре е да имашъ хлѣбъ, макаръ и сухъ, отколкото да нѣмашъ никакъ. Изобщо, човѣкъ обича повече това, което е развито въ него. Запримѣръ, нѣкои хора обичатъ математика, а други не я обичатъ. Въ първитѣ, центъра на математиката е силно развитъ; въ вторитѣ, този центъръ не е развитъ. Нѣкои хора сѫ музикални, обичатъ музиката, защото музикалниятъ центъръ въ тѣхъ е добре развитъ. Нѣкои хора сѫ избухливи, сприхави, смѣли. — Защо? — Главата при ушитѣ имъ е повече развита, отколкото въ ония, които сѫ тихи, кротки. Центърътъ на смѣлостьта въ човѣка за пръвъ пѫть е откритъ отъ учения Галъ, който поставилъ основа на френологията. Той забелязалъ, че нѣкои хора сѫ по-сприхави и смѣли, но не могълъ да намѣри мѣстото на този центъръ. Въ помощь му дошълъ единъ неговъ приятель, който развъждалъ кокошки и пѣтли. Приятельтъ му забелязалъ, че нѣкои пѣтли сѫ смѣли, голѣми борци, а други сѫ по-кротки. Смѣлиятъ, като влѣзе въ борба, докрай устоява; кроткиятъ скоро отстѫпва. Той потърсилъ причината за тѣзи прояви и намѣрилъ, че главата при ушитѣ на смѣлитѣ пѣтли е широка. Като знаелъ вече това. Галъ констатиралъ сѫщото нѣщо и въ хората. Главата при ушитѣ на смѣлитѣ хора е по-широка, отколкото на тихитѣ. Най-много биятъ онѣзи деца, на които главитѣ сѫ широки при ушитѣ. Немирни сѫ тия деца, но и отъ тѣхъ може да излѣзе нѣщо. Кроткитѣ хора сѫ такива само при дадени условия. Излѣзатъ ли отъ тия условия, тѣ ставатъ буйни. Запримѣръ, водата въ езерата е тиха, спокойна. Въ нея можете да си измиете рѫцетѣ и краката, безъ никакъвъ страхъ. Обаче, ако дадете наклонъ на тази вода, ще видите, какво може да направи тя. Христосъ, който бѣше единъ отъ най-миролюбивитѣ хора на свѣта, извади камшика и изпѫди всички търговци отъ храма. Сега и на васъ казвамъ: Извадете камшика си и изгонете всички лоши мисли отъ главата си. Вземете камшика и изгонете всички лоши желания отъ сърдцето си. Умътъ и сърдцето сѫ храмъ за човѣка, дето никакви търговци, никакви продавачи не трѣбва да останатъ. Човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата, да не изпада въ заблуждения. Като срещнете нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да четете по него, като по книга. Защо рѫцетѣ на нѣкой човѣкъ сѫ по-дълги, отколкото трѣбва, за това има причини. Ние казваме, че всѣки удъ, който се упражнява повече, отколкото трѣбва, се повече развива. Значи, хора съ много дълги рѫце, въ редъ поколѣния сѫ обичали да взиматъ чуждо. Нѣма престѫпление, което човѣкъ да е извършилъ, да не е написано на лицето му. Безразборното изсичане и изкореняване на горитѣ сѫщо е написано на лицето. Ще кажете, че това не е престѫпление. Когато законътъ засегне човѣка, тогава само той разбира, кое е престѫпление и кое — не. Като знаете, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта, работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете, каквото лице искате. Върху каквото работите, това постигате. Казваме за нѣкой човѣкъ, че яде много. — Кѫде виждаме това? — Въ този човѣкъ е развитъ специаленъ центъръ, който се намира въ областьта на слѣпитѣ очи. За такива хора се разправятъ баснословни работи. Разправятъ за единъ човѣкъ, че могълъ да изяде закуската на 72 деца наведнъжъ. За другъ нѣкой разправятъ, че могълъ да изяде едно агне отъ 12 килограма съ единъ голѣмъ хлѣбъ. И следъ това изяждалъ още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонътъ изяжда на день 70 килограма оризъ. Китътъ пъкъ яде още повече. Какво показва това? — Че и въ човѣка има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и тѣ не му стигатъ, иска да има милиарди. Какво ще прави съ толкова много пари? Човѣкъ може да има много пари, безъ да бѫде щастливъ. Колко богати мѫже сѫ били опропастени отъ женитѣ си! И колко богати жени сѫ били опропастени отъ мѫжетѣ си! Като се хванатъ за богатството, докато не го изядатъ, не се успокояватъ. Тукъ думитѣ „мѫжъ“ и „жена“ сѫ взети въ изопачена форма. Не е мѫжъ, нито жена този, който може да опропасти човѣка. Това сѫ опорочени форми, които носятъ нещастие за човѣчеството. По цѣлъ день тѣ се каратъ, биятъ слугитѣ и слугинитѣ си и минаватъ за енергични хора. Добре е да бѫде човѣкъ енергиченъ, но ако едно чувство или една способность заематъ мѣстото на други, това нарушава хармонията въ човѣшкия организъмъ. Значи, и въ човѣшкия организъмъ има безправие. — Кога? — Когато нѣкое силно чувство, или нѣкоя силна способность вземе храната на по-слаби чувства и способности въ човѣка. Страшно е, когато човѣкъ се натъкне на тази вѫтрешна борба, на това вѫтрешно потисничество въ себе си. Колко войни сѫ водени за религиозното чувство на хората! Колко хора сѫ били изгаряни за тѣхнитѣ религиозни вѣрвания! Не е лошо, да бѫде човѣкъ религиозенъ, но лошото е въ злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човѣкь силенъ умъ, но лошо е, ако този умъ е злевъзпитанъ. Доброто се крие въ доброто възпитание. То води къмъ самообладание. А самообладанието подразбира умѣене да употрѣбишъ всѣка сила на време и на мѣсто. Истинскиятъ художникъ рисува на платно съ хубави бои и, каквото нарисува, изнася го предъ хората, и тѣ да кажатъ мнението си. Онзи, който не е истински художникъ, рисува, дето му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стенитѣ имъ? Да направишъ набързо нѣкаква скица, това не е художество. Мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Какво се ползува Богъ отъ вашата вѣра? Или какво се ползувате вие отъ тази вѣра? Други пъкъ казватъ, че вѣрватъ въ слънчевитѣ лѫчи. Какво се ползува слънцето отъ вашата вѣра? Или какво се ползувате вие отъ тази вѣра? Вѣрата на човѣка въ нѣщо трѣбва да отговаря на нѣкаква реалность. Запримѣръ, да вѣрвашъ въ слънцето, това значи, така да възприемашъ неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъмъ. Следователно. ако вѣрата ни въ Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потрѣбна, какво се ползуваме отъ тази вѣра? Въ Евангелието е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Съ други думи казано: „Въ това седи Любовьта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Често казваме: Всичко въ свѣта произтича отъ Бога. — Кое всичко? — Всичко разумно. Значи, всички възвишени мисли и чувства произтичатъ отъ Бога. Всички добри и разумни хора произтичатъ отъ Бога. Добриятъ баща и добрата майка, добритѣ приятели произтичатъ отъ Бога. Всичко добро произтича отъ Бога и, въпрѣки това, вие отричате Онзи, отъ Когото нѣщата произтичатъ. Ще каже нѣкой, че самъ си ушилъ нѣкаква дреха. Той не се замисля, отде е взета дрехата и колко сѫщества сѫ работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцетѣ сѫ работили за неговата дреха. После се е намѣрилъ нѣкой способенъ човѣкъ да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като платъ. Ти купувашъ плата наготово, занасяшъ го на шивачъ, да ушие дрехата, и казвашъ, че имашъ нова дреха, или че си ушилъ нова дреха. Нѣкои четатъ Библията и минаватъ за религиозни, за учени хора. Въ какво се заключава тѣхната ученость? Тѣ четатъ за единъ или за другъ пророкъ. но нѣматъ тѣхната опитность. Тѣ четатъ за Христа, но никои отъ тѣхъ не е миналъ презъ опитностьта на Христа. Тѣ четатъ за апостолитѣ, но даже и тѣхната опитность нѣматъ. Кой има опитностьта на апостолъ Павла, да бѫде битъ за своитѣ убеждения? — Защо биха Павла? — Защото бѣше много смѣлъ. Преди да стане християнинъ, той гонѣше и преследваше християнитѣ. Като стана християнинъ, той искаше да обърне цѣлия свѣтъ къмъ новото учение. Обаче, евреитѣ му се противопоставяха и казваха: Ето единъ отстѫпникъ отъ нашата вѣра. Тѣ го биха петь пѫти по 39 удари, следъ което характерътъ му се смекчи. Не е лесно, да внесе човѣкъ порядъкъ въ себе си. Често той влиза въ стълкновение съ себе си, не знае, дали това, което иска да направи, е на мѣсто. Той не знае, дали вѣруюто, което изповѣдва, е право, и пита другитѣ за това. Да питашъ другитѣ хора, дали е право това, което вършишъ, то е все едно да питашъ, дали дрехата, съ която си облѣченъ, седи добре на тѣлото ти. Ако питате мене по този въпросъ, азъ бихъ далъ особено мнение, особена мода. Дрехата на мѫжа и на жената трѣбва да вървятъ по линиитѣ на тѣлото. Ако нѣкое тѣло е изопачено нѣкѫде, било раменетѣ сѫ много низки, или дветѣ части на тѣлото несъразмѣрни, дрехата трѣбва да изправя тия дефекти. Казвате, че всичко е отъ Бога. — Това, което е отъ Бога, е съвършено. Обаче, изопаченитѣ форми не сѫ отъ Бога. Тѣ говорятъ за отклоненията, които хората сѫ направили въ редица поколѣния. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да моделира главата си, тѣлото си, да извае една съвършена форма. Такъвъ, какъвто е сегашниятъ човѣкъ, кракътъ му не може да влѣзе въ Царството Божие. Какъ ще влѣзете въ Царството Божие, когато искате да бѫдете богати, щастливи, учени? Това сѫ земни желания. Който влиза въ Царството Божие, самъ по себе си е ученъ, богатъ, щастливъ. И на земята даже, човѣкъ е по-богатъ, отколкото предполага. Той има очи, уши, носъ, уста, мозъкъ, които струватъ милиарди. Когато човѣкъ е недоволенъ отъ живота, отъ богатството си, Богъ казва да го извадятъ отъ тѣлото му и да го заведатъ при Него. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ отиване на човѣка при Бога, да даде отчетъ, защо е недоволенъ. Днесъ и мѫжетѣ, и женитѣ сѫ недоволни отъ живота си. Ако запитатъ жената, защо е недоволна, ще каже, че е недоволна отъ мѫжа си. Мѫжътъ пъкъ ще каже, че е недоволенъ отъ жена си. — Защо сѫ недоволни? — Тѣ се събрали да живѣятъ на едно разстояние отъ четири — петь квадратни метра и мислятъ, че могатъ да бѫдатъ щастливи. Въ бѫдеще, мѫжътъ и жената ще живѣятъ на разстояние най-малко отъ сто километра и отъ време на време ще се срѣщатъ. Тогава нѣма да спорятъ, но ще се разговарятъ като ангели. Много естествено, че днесъ не могатъ да живѣятъ добре. Ако мѫжътъ получава две хиляди лева месечна заплата, жената иска дрехи, обуща, украшения, които струватъ хиляди левове. Мѫжътъ се намира въ противоречие, какъ да й угоди. Другаде пъкъ мѫжътъ създава противоречия на жената. Като наблюдавамъ проявитѣ на хората, виждамъ млади моми, които скубятъ пера отъ юрдечкитѣ. — Защо скубятъ перата имъ? — Тѣ се кичатъ съ тѣхъ, съ което искатъ да кажатъ, че могатъ да се нагодятъ на всички условия, благоприятни и неблагоприятни, т. е. и по суша, и по вода. Момцитѣ гледатъ на тия пера и не могатъ да разбератъ, какво означаватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Това и природата го изисква. Тя е работила върху облѣклото, правила е много опити. Ако видите пауна, перата му сѫ много нашарени. Райската птица е облѣчена, съ такава красива дреха, както никоя царска дъщеря. Пеперудитѣ сѫщо иматъ красиви облѣкла. При това, цвѣтоветѣ сѫ хармонично съчетани. Благодарение на това, колкото по-културенъ е човѣкъ, толкова повече обръща внимание на линиитѣ на своята дреха. Следователно, както дрехата трѣбва да се нагоди на тѣлото на човѣка, така и мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му трѣбва да се нагодятъ споредъ неговото съзнание. Само при това положение човѣкъ е доволенъ отъ себе си. При това, казвате, че искате да бѫдете щастливи. Човѣкъ може да бѫде щастливъ само при едно положение: когато живѣе споредъ разумнитѣ закони на природата и когато е въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които водятъ съвършенъ животъ. Съвършениятъ човѣкъ използува разумно благата, които му сѫ дадени. Вие живѣете 40—50 години на земята и не знаете, какъ да използувате благата. Вие не знаете, какво нѣщо е приятель. Приятельтъ ви обича, цени и всѣкога желае вашето добро. Въ съвременнитѣ хора има нѣщо опорочено, благодарение на което истинското приятелство липсва. — Кое разваля любовнитѣ отношения между хората? — Неразумната ревность. Всички болести се дължатъ на ревностьта. Единственото нѣщо, което изключва престѫпленията, това е любовьта. Дето е любовьта, тамъ е хармонията. Следователно, не се страхувайте, когато мѫжътъ ви обича и други жени. Щомь обича и други жени, той ще обича и своята. Не мислете, че ако не обича други жени, ще обича само своята. Това е криво разбиране. Любовьта е онази сила въ свѣта, която изключва всѣкаква ревность и противоречия. Който обича, той е въ правия, Божественъ пѫть. Нищо въ свѣта не е въ състояние да опетни любовьта му. Море е великата любовь, нищо не може да я опетни. Хиляди нечисти капки да влѣзатъ въ морето, нѣма да повлияятъ на неговата чистота. Любовьта, за която говоримъ ние, е законъ на Цѣлото. Следователно, Цѣлото всѣкога обича своитѣ части. Може ли човѣкъ да обича лѣвата си рѫка повече отъ дѣсната? Може ли човѣкъ да не обича нѣкой отъ своитѣ удове? Здравиятъ човѣкъ обича еднакво всички свои удове. Здравиятъ човѣкъ обича цѣлото си тѣло. За да бѫде мѫжътъ здравъ, той трѣбва да бѫде широкъ въ плещитѣ, въ раменетѣ, а въ долната часть — по-тѣсенъ. Никакъвъ коремъ не се позволява на мѫжа. Изобщо, между всички удове на здравия човѣкъ има съразмѣрность. Ако носътъ е по-дълъгъ, отколкото трѣбва, а ушитѣ — по-голѣми, това показва нѣкакво отклонение отъ правия пѫть. На магарето и на заека ушитѣ сѫ дълги, понеже тѣ сѫ живѣли при неблагоприятни условия. Заекътъ, запримѣръ, е крайно страхливъ. При всѣко шумоление въ гората, той насочвалъ ушитѣ си да слуша, да не иде нѣкаква опасность. Като насочвалъ ушитѣ си да слуша, той ги продължилъ. Като знаете, че чрезъ упражнения човѣкъ развива удоветѣ си, казвамъ: Работете за развиване на своитѣ добродетели, разумность и сила. Вижте, какъ свири на пиано опитниятъ пианистъ. Като слага и вдига рѫцетѣ си отъ пианото, той изкарва приятни тонове за човѣшкото ухо. Такива трѣбва да бѫдатъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Ако отъ вашитѣ мисли и чувства не се образуватъ приятни за ухото тонове, какъвъ е вашиятъ умъ и какво е вашето сърдце? Какъвъ човѣкъ сте вие, ако въ всѣки, когото срещнете, не видите една добра чърта? Ако искаме да угодимъ на Бога и да имаме Божието благословение, трѣбва да знаемъ, че всичко, което Той е създалъ, е добро. Като не разбиратъ това, хората казватъ, че Богъ не е създалъ нѣщата, както трѣбва. Тѣ намиратъ, че липсва нѣщо. — Защо? — Защото не съпоставятъ нѣщата. Жената казва: Защо съмъ създадена жена? Преди нѣколко прераждания жената е била мѫжъ, а мѫжътъ — жена. Били ли сѫ доволни отъ положението си? И тогава не сѫ били доволни. Жената е форма, чрезъ която се възпитаватъ чувствата; мѫжътъ е форма, чрезъ която се възпитаватъ мислитѣ. За да могатъ въ човѣка да се развиватъ и мислитѣ, и чувствата, той дохожда на земята ту като мѫжъ, ту като жена. Мѫжътъ и жената сѫ форми, които единъ день ще се слѣятъ въ едно и ще образуватъ единъ човѣкъ. Когато се развиятъ чувствата и способноститѣ въ човѣка, тогава той ще бѫде душа, която ще живѣе въ другъ порядъкъ на нѣщата. Първоначално на земята сѫ сѫществували само растения и дървета, и всички мислѣха, че само дървета трѣбва да сѫществуватъ. После дойдоха рибитѣ, които мислѣха сѫщото, че въ свѣта трѣбва да има само риби. Следъ тѣхъ дойдоха птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и най-после — човѣкътъ. Но и човѣкъ не е последна форма на творението. Сегашниятъ човѣкъ вижда само отпредъ, а бѫдещиятъ ще вижда навсѣкѫде: отпредъ, отзадъ, отгоре, отдолу. По този начинъ той ще се освободи отъ всички нещастия, които сполетяватъ днешниятъ човѣкъ. Това е ясновидството, за което мнозина говорятъ. Всичко това се постига само чрезъ любовьта. Любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния сѫ двата велики закона, които управляватъ свѣта. Като обича Бога и ближния си, нито мѫжътъ трѣбва да ревнува жената, нито жената — мѫжа. Щомъ ревнуватъ, тѣ сѫ още въ старата култура, тѣ не обичатъ Бога и ближния си. Ако обичатъ Бога и ближния си, любовьта имъ е света, къмъ когото и да е насочена тя. Ще кажете, че тази любовь е висока, не е за вашето време. За васъ е тази любовь. Не само, че е за васъ, но вие даже сте закъснѣли за нея. Докато не придобие любовьта, човѣкъ вижда нѣщата наопаки. Запримѣръ, той вижда, че нѣкой държи въ рѫката си единъ орѣхъ и го заравя въ земята. Той се чуди, защо оставя орѣха въ земята да изгние, а не го изяде. Добре е да изяде орѣха, но още по-добре е да го посади. Като го посади, следъ нѣколко години орѣхътъ ще израсте, ще даде много плодъ, отъ който ще се ползуватъ повече хора. Казано е въ Писанието: „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Следователно, посадете вашитѣ добродетели, да израстатъ, да видите, какви сѫ плодоветѣ имъ. Човѣшкиятъ характеръ се познава отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Нѣкои казватъ: Да положимъ живота си за Бога и за своя ближенъ. Това значи: Да обичаме Бога и въ Негово име да обичаме всички. Когато обичате нѣкого, и той ви обича. Ако вие не го обичате, и той нѣма да ви обича. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да обича всички хора. Ако сте пѫтникъ и по пѫтя си срещнете нѣколко чешми съ хубава вода, вие ще пиете отъ тѣхъ. Лошо ли сте направили? Чистата вода подобрява живота. Следователно, ако една жена обича правилно, тя се повдига. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Любовьта повдига хората. Безъ любовь човѣкъ се осакатява, а съ любовь се повдига. Сѫществуватъ три прояви на любовьта: човѣшка, ангелска или духовна и Божествена. Въ човѣшката любовь една трета е Божествена, а две трети сѫ човѣшка. Въ духовната любовь две трети сѫ Божествени. една трета духовна, а въ Божествената любовь три трети сѫ Божествена. И чувствата се дѣлятъ на три категории: чувства, които се отнасятъ до физическия свѣтъ; чувства, които се отнясятъ до духовния свѣтъ, и чувства, които се отнасятъ до Божествения свѣтъ. Приятелството е чувство, което има отношение къмъ духовния свѣтъ. Милосърдието се отнася къмъ Божествения свѣтъ, защото се прилага къмъ всички сѫщества: растения, животни и хора. Изявете любовьта си и въ тритѣ свѣта. Това е новото учение. Ако не живѣе едновременно въ тритѣ свѣта и не проявява любовьта си въ тритѣ свѣта, човѣкъ не може да бѫде гражданинъ на Царството Божие. Като живѣе въ човѣшкото съзнание, човѣкъ трѣбва да се вслушва и въ онова, което Божественото му говори. Когато направи нѣщо лошо, човѣшката уста му казва: Не постѫпи добре. Когато направи нѣщо добро, Божествената уста му казва: Добре постѫпи. Вслушвайте се и въ дветѣ усти, които сѫ въ васъ и ви говорятъ. Т. м. * 27. Беседа отъ Учителя, държана на 15. септемврий, 5. ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Функции на вѣрата Послание къмъ Евреитѣ, 11. гл. Въ 11. глава отъ Посланието къмъ евреитѣ се говори за вѣрата. Съвременнитѣ хора иматъ различни понятия за вѣрата. Кои сѫ побудителнитѣ причини да вѣрва човѣкъ? Отъ какъвъ характеръ сѫ тия причини? Едни отъ причинитѣ, които заставятъ човѣка да вѣрва, иматъ материаленъ характеръ, други — духовенъ, а трети — Божественъ. Понѣкога вѣрата на човѣка е въ състояние да реализира само материални блага; понѣкога тя реализира духовни блага. а понѣкога — Божествени. Има случаи, когато вѣрата на човѣка е въ сила да реализира едновременно и материални, и духовни, и Божествени блага. Отъ реализирането на благата, къмъ които човѣкъ се стреми, се опредѣля и неговата вѣра. Ако нѣкой се стреми къмъ постигане само на материални блага и може да ги реализира чрезъ вѣрата си, неговата вѣра е частична. Той казва, че е вѣрващъ, но неговата вѣра има отношение само къмъ материалния свѣтъ. За да има ясна представа за себе си, човѣкъ трѣбва да си отговори на единъ сѫщественъ въпросъ: Какъвъ е неговиятъ стремежъ. Слушате нѣкой да казва: Единъ е моятъ стремежъ — да си поживѣя и да си похапна добре. — Това не е стремежъ. Като живѣе, човѣкъ непремѣнно ще яде. Ако не яде, не може да живѣе. Ако човѣкъ живѣе, само за да яде, това е изключително физически животъ. Този човѣкъ живѣе само за земята. За да не остане човѣкъ само на физическия свѣтъ, съ земни стремежи, религиознитѣ казватъ, че човѣкъ не трѣбва да яде много. Малко или много, това сѫ относителни понятия. Пчелата яде като пчела, комарътъ — като комаръ, слонътъ — като слонъ. Слонътъ може да каже, че яде малко. Колкото малко да яде слонътъ, съ единъ неговъ обѣдъ пчелитѣ могатъ да прекаратъ години. Не е въпросъ въ малкото или въ многото ядене. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, колко ядене му е нужно. Той трѣбва да има правилни разбирания за живота. Какво дете ще роди майката, това зависи отъ нея. Докато е бременна, майката има грижи за детето си. То не е самостоятелно и зависи отъ майка си. Каквито грижи положи майката за детето си, духовни или физически, такова ще бѫде то. Обаче. когато се роди, детето постепенно се освобождава отъ влиянието на майка си. Тогава грижитѣ на майката се намаляватъ, а на детето се увеличаватъ. Когато грижитѣ на човѣка се увеличаватъ, той започва да се безпокои и казва, че животътъ му е дотегналъ, не иска повече да живѣе. Който не иска да има грижи, трѣбва да остане завинаги въ утробата на майка си. Обаче, излѣзе ли вънъ отъ тази утроба, непремѣнно ще има грижи. Не само, че ще има грижи, но отъ день на день грижитѣ му ще се увеличаватъ. Значи, грижитѣ на майката сѫ безгрижие за детето. И грижитѣ на детето сѫ безгрижие за майката. Христосъ казва: „Не се грижете за себе си, има кой да се грижи за васъ.“ — Какво означаватъ тия думи? — Христосъ иска да каже, че докато е въ утробата на майка си, детето нѣма за какво да се грижи. — Какво трѣбва да прави детето въ утробата на майка си? — То трѣбва да се учи. Първиятъ урокъ, който детето учи въ утробата на майка си, е мълчанието. Като се научи да мълчи, то ще изучава кротостьта, смирението, въздържанието, любовь къмъ майка си. Започне ли преждевременно да си дава мнението по различни въпроси, майка му ще го изпѫди навънъ. Докато е въ утробата на майка си, детето нѣма право да се произнася за характера и проявитѣ на майка си. Каже ли само една дума, тя го изхвърля навънъ — единъ моментъ повече не може да остане въ утробата й. Първитѣ човѣци напуснаха рая, защото проговориха по-рано, отколкото трѣбваше. Дълго време тѣ трѣбваше да мълчатъ. — Защо? — Защото бѣха въ утробата на майка си. Богъ имъ каза: „Докато сте въ утробата на майка си, нѣма да ядете отъ забраненото дърво“. Обаче, тѣ побързаха да излѣзатъ вънъ, въ свѣта на грижитѣ. Тѣ проговориха преждевременно, заради което излѣзоха отъ майчината си утроба. Като се видѣха самостоятелни, тѣ ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и напуснаха рая. Всѣки човѣкъ, въ когото се яви желание да яде отъ забраненото дърво, трѣбва да напусне рая. Мнозина се запитватъ, защо хората умиратъ и защо се раждатъ. Много просто. Хората умиратъ и се раждатъ, защото сами искатъ това. Който иска да се роди, ражда се; който иска да умре, умира. Детето се ражда, или защото майката иска, или защото то иска. Казвате: Така ли е въ сѫщность? — За мене е така, а за васъ, както искате. Вие можете да вѣрвате, можете и да не вѣрвате. — Ама, ние вѣрваме въ Бога, за Него мислимъ. — Въ Бога вѣрвате, а по цѣли дни мислите, какъ по добре да се наредите. По цѣли дни нареждате кѫщата си. Богъ не е човѣкъ, да дойде въ кѫщата ви. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да изостави кѫщата си, да не я чисти. Който е чистъ отвънъ, и отвѫтре трѣбва да бѫде чистъ. Нѣкой казва: Не ме гледайте, какъвъ съмъ отвънъ; гледайте, какъвъ съмъ отвѫтре. Нѣкой баща казва: Не ме гледай, какъвъ съмъ отвънъ, съ хората. Ела да ме видишъ, какъвъ съмъ съ жената и съ децата. Другъ казва: Не гледай, какъвъ съмъ съ жената и съ децата си; гледай, какъвъ съмъ съ външнитѣ хора. Наистина, нѣкои хора сѫ добри отвънъ, съ окрѫжавашитѣ; други сѫ добри въ дома си, съ близкитѣ си. Външната страна на човѣка е неговиятъ физически свѣтъ; вѫтрешната му страна представя духовния му свѣтъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, да не обръщатъ внимание на външнитѣ му отношения, а на вѫтрешнитѣ, това значи, да не гледатъ физическата страна на живота му, но духовната. Азъ бихъ желалъ, човѣкъ да бѫде еднакъвъ и външно, и вѫтрешно, т. е. и въ физическо, и въ духовно отношение. Явява се въпросъ: външното отъ вѫтрешното ли зависи, или вѫтрешното отъ външното? Да се върнемъ пакъ къмъ вѣрата. Тя е сила, която стимулира човѣка къмъ придобиване и развиване на нѣкои дарби и способности. Безъ вѣра човѣкъ нищо не може да постигне. Като вѣрва въ това, къмъ което се стреми, човѣкъ ще работи, за да го реализира. — Какво предстои на човѣка да реализира? — Човѣкъ се стреми да реализира всичко онова, което е вложено въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Като се стреми да реализира своитѣ желания, той трѣбва да знае, кои, именно, трѣбва да реализира. Нѣкой иска по-скоро да израсте, да стане възрастенъ, да придобие повече знания. Обаче, като стане възрастенъ, той започва да се плаши и казва: Остарѣхъ вече. Защо се страхува отъ старостьта? Нали самъ пожела да стане възрастенъ? Той мислѣлъ, че като възрастенъ, ще има голѣми знания, но останалъ излъганъ. Той казва: Какво придобихъ въ живота? Бѣхъ дете, станахъ юноша, после — възрастенъ, сега съмъ старъ, но нищо особено не направихъ. Какво представя младостьта и какво — старостьта? Младостьта е чувалъ, който съдържа сто килограма тежесть, но е турено въ него само единъ килограмъ. Старостьта е пакъ сѫщиятъ чувалъ, който е напълненъ догоре. Младиятъ върви свободно, подскача и леко подхвърля чувала си. Стариятъ едва се движи, напълнилъ е чувалътъ си съ връхъ. Той носи сто килограма тежесть, гледа къмъ земята и пъшка. — Защо младиятъ се движи свободно? — Защото мисли само за днесъ. Като има единъ килограмъ брашно въ чувала си, той е доволенъ. Стариятъ едва се движи, но все за утрешния день мисли, какъ да се осигури за повече години. Като мислѣлъ за утрешния день, той все пълнѣлъ чувала си, докато най-после го напълнилъ догоре. Пъленъ е чувалътъ му, но не може лесно да ходи, не може да изправи главата си. Защо му трѣбватъ сто килограма брашно? Като има едно кило, достатъчно му е. Останалитѣ 99 килограма сѫ излишни. Като мислять да се осигурятъ, хората правятъ по нѣколко кѫщи: една за младитѣ, друга за старитѣ. Като израснатъ децата, тѣ правятъ още нѣколко кѫщи. После пъкъ за внучетата и т. н. Това е излишенъ товаръ, който преждевременно огъва гръбнака на човѣка къмъ земята. Това сѫ примѣри отъ живота, които показватъ, какви сѫ резултатитѣ отъ осигуряването. Не е лошо да има човѣкъ кѫщи, но бащата е създалъ вече една кѫща на сина си — неговото тѣло, нѣма защо да му прави втора кѫща. Ако синътъ иска да има втора кѫща, въ която да внесе кѫщата, която баща му направилъ, нека самъ се погрижи за това. Нека работи, за да си направи нова кѫща. Сѫщото се отнася и до дъщерята. Не е лошо родителитѣ да направятъ по единъ апартаментъ на сина и на дъщеря си, но по този начинъ тѣ ги лишаватъ отъ работа. Какво ще правятъ синътъ и дъщерята на земята, ако имъ дадатъ готови кѫщи за живѣене? Тѣ нѣма какво да работятъ. Когато способнитѣ ученици решатъ задачитѣ си, тѣ иматъ време да решатъ задачитѣ на неспособнитѣ ученици, но какво излиза въ края на краищата? Докато сѫ въ училището, неспособнитѣ ученици могатъ временно поне да минатъ за добри. Обаче, излѣзатъ ли отъ училището, животътъ ще ги постави на изпитъ, и тѣхната неспособность ще се прояви. Бащата осигурилъ сина и дъщеря си, турилъ въ банката на тѣхно име по сто хиляди лева. Когато се намиратъ въ затруднение, тѣ вадятъ по малко отъ вложенитѣ пари, докато ги свършатъ. Лесно се работи съ решени задачи: щомъ се свършатъ паритѣ, пакъ се даватъ задачи, но синътъ и дъщеряга не могатъ сами да ги решатъ. Който самъ е решавалъ задачитѣ си, той самъ може да си направи кѫща. Онзи, на когото други сѫ решавали задачитѣ, той нищо не може да спечели, никаква кѫща не може да си направи. Самъ да решавашъ задачитѣ си, това значи, да развивашъ търпението си. Нѣкой казва, че е търпеливъ, а като диша, повдига раменетѣ си, криви се ту на една, ту на друга страна. Който повдига и изкривява раменетѣ си, той нарушава равновесието си. Раменетѣ сѫ везни, поставени за граница между духовния и Божествения свѣтъ. Нарушите ли това равновесие, вие нарушавате хармонията на своя животъ. Преди години единъ виденъ българинъ ме запита, какво ще стане съ Добруджа, ще си я вземемъ ли пакъ? Азъ казахъ, че Добруджа ще падне право въ устата ни, като зрѣлъ плодъ. Достатъчно е да отворимъ устата си и да чакаме — нищо повече. — Какъ може това? Може ли безъ бой да ни я дадатъ? — Може. Чакайте само и ще видите, какво ще стане. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че на бой не имъ върви. Каквото сѫ взели съ бой, всичко сѫ изгубили. Сега не остава нищо друго, освенъ да чакатъ. Добре е човѣкъ да бѫде готовъ за бой, но той пръвъ да не предизвиква. Какво означава боятъ? Да се бие човѣкъ, това значи, да тури нѣщо на гърба си. Всѣка работа, която не е свършена добре, води къмъ бой. Всѣко нѣщо, което смущава човѣка, създава въ него воинствено разположение. Ще кажете, че безъ война нѣма постижения. Съгласенъ съмъ и съ това. Човѣкъ трѣбва да работи, да воюва въ себе си. И да има вѣра, той пакъ трѣбва да работи. Истински вѣрващъ е онзи, който работи, а не онзи, който живѣе въ бездействие. Всѣки трѣбва да работи умѣрено, да не пресилва нѣщата. За да знае, кога и колко трѣбва да работи, човѣкъ трѣбва да развива чувството си, да предвижда нѣщата. Всѣки има това чувство, но всички не сѫ работили за неговото развитие, вследствие на което въ нѣкои хора то е силно развито, въ други — по-слабо, а въ трети — още не е проявено. Често слушате нѣкой да ви говори, че ходилъ на онзи свѣтъ, видѣлъ Христа и Бога. И това ще ви разправя тъкмо онзи, въ когото прозрението е слабо развито, или почти никакъ. Той ще ви каже, че ходилъ на онзи свѣтъ! Какво видѣлъ тамъ? — Видѣлъ Христа, облѣченъ въ бѣли шопски дрехи и съ калпакъ на главата си. Видѣлъ още и Бога, въ видъ на старецъ. — Това сѫ негови специфични разбирания за Бога и Христа. Въ сѫщность, той не е видѣлъ нито Бога, нито Христа. Чудно нѣщо! Видѣлъ Христа, а работитѣ му не вървятъ добре. Видѣлъ Господа, а не може да реши една обикновена задача. Това сѫ заблуждения, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Като не разбиратъ законитѣ на духовния свѣтъ, хората се стремятъ главно къмъ физически придобивки. Тѣ искатъ да бѫдатъ физически красиви, безъ да подозиратъ, че физическата красота безъ духовната е временна. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ става и физически, и духовно красивъ. Има ли тази красота, човѣкъ свободно може да се яви предъ хората. Дето минава, всички се обръщатъ да го гледатъ. Страшно е, когато хората обръщатъ главата си отъ нѣкого, не искатъ да го гледатъ. Синътъ на единъ турски бей се оженилъ за една млада мома, която била препорѫчана като голѣма красавица. Споредъ закона на Мохамеда, момъкътъ нѣма право да вижда своята избраница преди вѣнчаването. Той вѣрвалъ на препорѫката на своитѣ близки. Като се оженили, неговата избраница свалила предъ мѫжа си булото, съ което покривала главата си, и казала: Предъ кого трѣбва да се показвамъ? Мѫжътъ й трѣбвало да каже, предъ кои отъ неговитѣ близки тя има право да се показва. Като я видѣлъ, той се ужасилъ и казалъ: Показвай се, на когото искашъ, само на мене не се показвай. Сега и на васъ казвамъ: Работете върху себе си да придобиете такава красота, че като ви види Богъ, да не каже, както синътъ на бея казалъ на своята избраница, но да каже: Показвайте се първо на мене! Следователно, ако вие имате смѣлостьта да се покажете на Бога, ще се показвате и на всички хора. Ако Богъ ви харесва, всички хора ще ви харесватъ. И тъй, истински красивъ е онзи, който е красивъ едновременно на физическия свѣтъ, въ духовния и въ Божествения. Съ други думи казано: Красивъ човѣкъ е онзи, който е красивъ по умъ, по сърдце и по тѣло. Следователно, ако човѣкъ не е красивъ, търсете причината за това или въ физическия, или въ духовния, или въ Божествения свѣтъ. Виждате нѣкой човѣкъ съ много тънки устни и питате, защо устнитѣ му сѫ толкова тънки. Причината за тънкитѣ устни се крие или въ физическия, или въ духовния, или въ Божествения свѣтъ. Този човѣкъ е ялъ малко, или въ единъ отъ свѣтоветѣ, или въ двата, или въ тритѣ свѣта едновременно. Нѣкой човѣкъ има дебели устни. Той е ялъ много. За да направи устнитѣ си по-тънки, той трѣбва да яде по-малко. Изобшо, дали устнитѣ на човѣка сѫ тънки или дебели, това зависи отъ съотношението между другитѣ части на лицето. За тази цель човѣкъ трѣбва да знае нормата на нѣщата и оттамъ да прави своитѣ изчисления. Човѣкъ се стреми къмъ възвишения свѣтъ, дето нѣщата сѫ точно опредѣлени. Тамъ не може да се играе съ изкуството. Тамъ, между всички удове на лицето, както и на цѣлото тѣло, има известно съотношение, което не търпи никакво отклоняване. Като знае нормалнитѣ съотношения между удоветѣ на човѣшкия организъмъ, всѣки човѣкъ може да изучава себе си и постепенно да изправя своитѣ криви страни или отклонения. Това сѫ задачи на бѫдещето. Ако нѣкой иска да има красива уста, преди всичко, той трѣбва да знае, какъ да говори. Който има красива уста. красиво говори. Словото, което излиза отъ устата на човѣка, храни първо него, а после и окрѫжаващитѣ. За доброкачествената храна всѣки е готовъ да плаща. Разумното слово прави устата красива, а неразумното я изкривява. Правилното чувствуване оформява носа, а неправилното го изкривява. Правата мисъль оформява челото, а неправилната го изкривява. Следователно, искате ли да имате правилно, добре оформена глава, вие трѣбва да мислите, да чувствувате, да постѫпвате и да говорите правилно и красиво. Ако главата е добре оформена, и тѣлото е красиво, стройно и добре развито. Като изучава себе си, човѣкъ вижда, че много работа му предстои. Той казва: Чудно нѣщо! Едно време имахъ повече надежда и вѣра, а сега и надеждата, и вѣрата ми отслабнаха. Защо сѫ отслабнали? — Защото дружишъ съ хора, на които вѣрата и надеждата сѫ слаби. Той се намира подъ тѣхно влияние. Докато се кали и развие вѣрата и надеждата си, да не пада духомъ и да не се обезсърдчава, човѣкъ трѣбва да дружи съ хора, които иматъ силна вѣра и надежда. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ влияния. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате своитѣ дарби и способности, да се калявате, да издържате на чужди влияния. Ако дружите съ добри, способни и вѣрващи хора, и вие ще развивате съответнитѣ дарби и способности. Когато учителитѣ и професоритѣ на ученицитѣ и на студентитѣ сѫ способни хора, работата върви добре. Не сѫ ли способни, ученицитѣ се спъватъ и не могатъ да учатъ добре. Запримѣръ, нѣкой учитель преподава химия, но не чувствува влѣчение къмъ нея. Щомъ учительтъ не обича предмета си, и ученицитѣ не го обичатъ. За да разбира химията, човѣкъ трѣбва да разбира любовьта. Ако не обича химията, той често пострадва: ту лицето, ту носа, ту рѫката му ставатъ жертва. Който не разбира, въ какви отношения, какъ и кога да се съединяватъ елементитѣ, той често се натъква на нѣкакви малки катастрофи. Химикътъ трѣбва да разбира законитѣ, по които елементитѣ се съединяватъ. Не спазва ли тия закони, той се натъква на катастрофи: нѣкѫде ретортата се пръснала, нѣкѫде станалъ малъкъ пожаръ. На разбранъ езикъ казваме, че който се заелъ да сватосва елементитѣ, трѣбва да знае, какъ и кога да ги сватосва. Не знае ли това, по-добре да не се заема съ тази работа. Сѫщото се отнася и съ хората. Ако сватосвате младитѣ моми и момци, трѣбва да знаете, какъ да направите тази работа. Не знаете ли, какъ да сватосвате, и дветѣ страни ще съжаляватъ, че сте ги сватосвали. За да се оженятъ двама души, тѣ трѣбва да иматъ три допирни точки помежду си: на физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Въ това отношение птицитѣ стоятъ по-високо отъ хората. Тѣ се женятъ, както Богъ изисква, а хората се женятъ, или споредъ своитѣ желания, или споредъ желанията на хората. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, че не се оженилъ. Той любилъ десеть души и казва, че не е жененъ. Това не е вѣрно. Чистота се иска отъ хората. Божествениятъ свѣтъ не търпи абсолютно нищо нечисто. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫде безъ маска. Тамъ всѣки човѣкъ влиза такъвъ, какъвто е, безъ никаква маска на лицето си. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ вижда своитѣ постѫпки; той вижда всички хора, съ които има добри или лоши отношения. И еднитѣ, и другитѣ ще вървятъ следъ него. Съ ония, които е обичалъ, той ще се яви при Господа и ще каже: Ето моятъ домъ. Добре е човѣкъ да обича. И цѣлиятъ свѣтъ да обича, той се ползува. Какво значи, да обичашъ и да те обичатъ? — Да обичашъ и да те обичатъ, това значи, да си помагате взаимно. Приятно е на човѣка да го обичатъ. Той мисли, че това благо му е дадено за вѣчни времена. Не, човѣкъ се ползува отъ благата на любовьта, докато чешмата тече. Човѣкъ се ползува отъ любовьта, докато водата е чиста. Щомъ чистата вода престане да тече и отъ чешмата започне да излиза мжтна вода, човѣкъ се отказва отъ любовьта. За какво обичате човѣка? Човѣкъ може да бѫде обичанъ, не за неговата външность, но за онова, което изтича отъ него: за чувствата. за мислитѣ и за постѫпкитѣ му. Когато се обичатъ, хората се опознаватъ. Не можете да познаете човѣка, докато не го обичате. Какво виждаме въ отношенията на хората? Тѣ казватъ, че се обичатъ, а въпрѣки това се каратъ и биятъ. Това е отрицателната страна на опознаването. Нѣкой седи настрана и гледа, какъ се каратъ. Иска да ги сѫди, да се произнесе, кой отъ двамата е правъ. Нѣма защо да сѫдите хората, нито да се произнасяте за тѣхната правота. Като се скаратъ, тѣ сами ще се опознаятъ и ще разбератъ, кой отъ двамата е по-правъ. Когато двама атлета се биятъ, тѣ ще разбератъ, кой отъ тѣхъ е по-силенъ. Който победи, силата е на негова страна. Докато не сѫ влѣзли въ борба, и двамата се мислятъ за силни. Щомъ се сбиятъ, спорътъ престава. — Защо? — Знае се вече, кой отъ двамата е по-силенъ. Ако не знаешъ, какъ да се боришъ, не влизай въ борба. Нѣкой влиза неподготвенъ, но мисли, че щастието ще му помогне. Излиза на сцената, но веднага го по-валятъ на земята. И следъ това се чуди, зашо не е успѣлъ въ борбата. Много естествено. Той разчиталъ на нѣкакво илюзорно щастие. Щастието на човѣка се заключава въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Ако си шивачъ и можешъ да шиешъ хубави дрехи, да задоволявашъ клиентитѣ си, щастието ти седи въ ума и въ рѫката ти. Ако не можешъ да шиешъ добре, нѣмашъ щастие. Щастието се заключава въ любовьта. Работете съ любовь, за да бѫдете щастливи. Днесъ всички религиозни хора сѫ подложени на изпитъ, да се провѣри любовьта имъ. Тѣ казватъ, че иматъ любовь къмъ Бога. — Какъ се познава тази любовь? — Като обичатъ жена си и децата си, тѣ мислятъ, че това е сѫщевременно любовь и къмъ Бога. Любовьта къмъ жената не е любовь къмъ приятеля, нито къмъ брата. Любовьта къмъ сина или къмъ дъщерята не е любовь къмъ приятеля. Всички видове любовь се различаватъ. Даже и любовьта къмъ дъщерята не е сѫщата, както любовьта къмъ сина. Дъщерята представя сърдцето, а синътъ — ума. Вие трѣбва да знаете тѣзи нѣща и да ги различавате, защото ви предстои матура. Всички хора трѣбва да държатъ матура за гимназия. За тази цель ви е даденъ конспектъ, по който ще учите. Само нѣколко въпроси ако не знаете, ще ви скѫсатъ. Вие трѣбва да знаете всички въпроси, че, дето ви пипнатъ, да отговорите. Има лесни и мѫчни въпроси, но трѣбва да знаете всичко. Комисията е строга и взискателна. Като ученици, вие трѣбва да благодарите на Бога, че сте обичани и можете да проявите любовьта. Знайте, че любовьта, която излиза отъ сърдцето ви, иде отъ Великия източникъ на живота. Дето и да се докоснете, когото и да срещнете, вие ще възприемете нѣщо отъ него. Срѣщате една млада мома, която е влюбена въ нѣкой момъкъ, и вие възприемате любовьта й. Вие мислите, че самъ сте влюбени. Не, любовьта не е ваша, нито на момата. Обаче, рад вайте се, че въ даденъ моментъ можете да проявите любовьта. Човѣкъ може да счита за свое нѣщо само това, съ което се е родилъ. Всѣко нѣщо, което временно обладава, не е негово. Така се обясняватъ бързитѣ смѣни въ настроенията на човѣка. Нѣкой казва, че е голѣмъ грѣшникъ. Това не е негова мисъль. Той я възприелъ отъ другъ човѣкъ. На другия день сѫщиятъ човѣкъ казва, че е праведенъ. И тази мисъль не е негова, възприета е отнѣкѫде. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, ако човѣкъ не може да възлюби хората, както Богъ го е възлюбилъ, неговата любовь е отражение на Божията. Тази любовь наричаме лична. Когато човѣкъ разбере, че любовьта на Бога къмъ всички хора е еднаква, поради което има предъ видъ нуждитѣ имъ, тогава само човѣшката любовь е проявление на Божията. Станешъ ли проводникъ на тази любовь, ти трѣбва да обичашъ еднакво и тѣлото, и ума си. Като обича своя умъ и своето сърдце, човѣкъ се свързва съ умоветѣ на всички добри и разумни хора и се радва на успѣхитѣ имъ. Ако срещне нѣкой силенъ човѣкъ, и на него ще се радва. Единъ день и той ще има възможность да стане силенъ. Обичайте хората съ ума си, съ сърдцето си, съ цѣлото си тѣло. Това значи, да обичате хората и въ тритѣ свѣта. Днесъ хората се изпитватъ едни-други, вследствие на което развалятъ отношенията си. Какъ ще те изпитва човѣкъ съ нечисти рѫце? Само онзи може да те изпитва, който стои по-високо отъ тебе, т. е. на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ чисти. Въ този смисълъ, само Богъ изпитва човѣка. Следователно, който се осмѣли да изпитва ближния си, трѣбва да бѫде чистъ. Той изпитва ближния си отъ наученъ интересъ, иска да знае, какво е вложилъ Богъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Понеже хората сѫ проводници на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и чрезъ тѣхъ се даватъ всички блага, интересно е да изучавате човѣка, а не да го изпитвате. Бѫдете готови да изучавате себе си и своя ближенъ безъ смущения и безпокойства. Ако живѣете безъ воюване, вие ще спечелите повече, отколкото, ако воювате. Ако спорите и се карате съ хората, вие ще изгубите повече, отколкото, ако живѣете съ тѣхъ въ миръ и съгласие. Защо трѣбва да се карате съ хората? Като се карате, вие ще се намѣрите въ трудни положения. После ще съжалявате, че не сте постѫпили добре. Запомнете следното правило: когато искате да се карате съ нѣкого, провѣрете, дали Богъ е въ него, или не. Ако Богъ е въ ума му, не се карайте съ него; ако е въ сърдцето му, пакъ не се карайте; ако е въ волята му, сѫщо така не се карайте. Видите ли, че въ нѣкой човѣкъ не присѫтствува Богъ, можете да му се посърдите, можете да се поскарате съ него. Той има нужда отъ учитель, да дойде нѣкой при него и да го разтърси малко. Днесъ говоря по този въпросъ, защото Богъ присѫтствува въ умоветѣ, въ сърдцата и въ волята ви. Вѣрвайте на тия думи, ако искате да се самовъзпитавате. Т. м. * 25. Беседа отъ Учителя, държана на 8. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Израилъ и българинъ „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. Като махнемъ думата „вѣченъ“, остава стихътъ: „Това е животъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ „Каквото вържете на небето, вързано ще бѫде и на земята; каквото развържете на небето, развързано ще бѫде и на земята“. Това се отнася до онѣзи хора, които сѫ познали Бога, а не до онѣзи, които не сѫ Го познали. Това се отнася до онѣзи зрънца, които сѫ на нивата, а не до онѣзи, които сѫ въ хамбара. Сега азъ ще говоря върху две положителни нѣща: върху вѣрата, която е потикъ къмъ знанието, и върху любовьта. която носи животъ. Безъ вѣра човѣкъ не може нищо да придобие. Безъ вѣра човѣкъ не може да угоди на Бога. Всѣки потикъ въ душата ви показва, че вѣрата се проявява. Това, което съвременнитѣ хора наричатъ вѣра, е материалистично схващане на вѣрата. Нѣкой казва: Не зная, дали това, което хората учатъ, е нужно. — Всѣкога можешъ да го провѣришъ. Храната, която ядешъ, всѣкога можешъ да провѣришъ, добра ли е, или не; въздухътъ, който дишашъ. всѣкога можешъ да го провѣришъ; свѣтлината, която влиза въ очитѣ ти, всѣкога можешъ да я провѣришъ; пѫтьтъ, по който вървишъ, всѣкога можешъ да го провѣришъ, правъ ли е, или кривъ. Дошло е време вече, когато трѣбва да посѣемъ нашето знание. Всичко е важно, но въ даденъ случай всичко не е полезно. Когато посѣете житното зърно, въ първо време вие не се интересувате отъ него. Щомъ израсте, върже плодъ и започне да зрѣе, вие се инте-ресувате отъ него: събирате го на снопи, овършеете го и го туряте въ хамбара. Отъ време на време вадите отъ житото въ хамбара и го употрѣбявате. Часть отъ него отива за тѣлото ви, часть — за сърдцето ви и часть — за ума ви. Онѣзи, които не знаятъ, какъ да ядатъ, изпрашатъ житото само къмъ тѣлото си, вследствие на което напълняватъ. Тѣ ядатъ повече, отколкото трѣбва. Има други, които сѫщо не знаятъ, какъ да се хранятъ, вследствие на което приематъ по-малко храна, отколкото трѣбва. Затова тѣ сѫ слаби. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито слабъ, нито пъленъ. Когато наливате нѣкаква течность въ единъ сѫдъ, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане поне малко празно мѣсто. Нѣкои искатъ да бѫдатъ пълни, да знаятъ всичко. Тѣ искатъ да бѫдатъ пълни бурета. Защо имъ е толкова знание? Ако има малко пространство, човѣкъ може свободно да се движи; ако нѣма никакво пространство, той не може да се движи. Сега вие не трѣбва да се спъвате отъ думитѣ „пълнота“ и „празнота“. Всѣка дума има свои елементи, отъ които е съставена. Разгледайте тѣзи елементи и ще намѣрите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете, какво означава думата „българинъ“. Първиятъ елементъ въ тази дума е буквата „б“, която означава посѣване на семето. Вториятъ елементъ е буквата „ъ“, която означава товара, който българинътъ носи. Третиятъ елементъ — „л“ означава това, което българинътъ носи отъ горния свѣтъ. Четвъртиятъ елементъ — „г“ е вѣчното начало, за което българинътъ се е хваналъ. Петиятъ елементъ е буквата „а“, която показва, че българинътъ е бремененъ съ нѣщо. Шестиятъ елементъ — „р“ показва, че, като се хване за нѣщо, българинътъ не се отказва отъ него. Съ деветь чифта волове да го теглишъ, той не се отказва отъ идеята си. На физическия свѣтъ българинътъ се нуждае отъ една хомеопатическа доза надежда; въ духовния свѣтъ той се нуждае отъ хомеопатическа доза вѣра, а въ Божествения свѣтъ — отъ любовь. Щомъ има надежда, той ще бѫде здравъ, ще се бори геройски съ всички болести. Ще хване една болесть, ще я тупне на земята и ще й каже: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Българинъ съмъ! Като има вѣра, той ще се справи съ всички противоречия въ духовния свѣтъ, ще ги стъпче на земята и ще каже: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Българинъ съмъ! Какво означава думата Израилъ? Кои сѫ елементитѣ на Израила? Израилъ е онзи, който излиза отъ рая, из — рая, а пъкъ българинъ, който влиза въ рая. Първоначално сте били Израилъ, излѣзли сте отъ рая; после ще станете българи, ще влѣзете въ рая. Така се примиряватъ противоречията. Колко малко е нужно на човѣка, за да бѫде щастливъ. Днесъ българитѣ сѫ щастливи, че имъ върнаха Добруджа. Цѣлъ празникъ е това. Досега българинътъ бѣше вънъ отъ рая, затова бѣше Израилъ. Сега стана българинъ. Значи, той е вече въ рая. Който влѣзе въ рая, всичко взима безъ война, по приятелски начинъ. Сега азъ ви проповѣдвамъ върху вѣрата. Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Досега вие сте излизали отъ душата си, но като българи, трѣбва да влѣзете вече въ душата си, да не въздишате повече. Душата е раятъ на човѣка. Всѣки, който е вънъ отъ душата си и въздиша, той е и вънъ отъ рая. Който е престаналъ да въздиша, той е въ рая. Който въздиша, е Израилъ; който не въздиша, е българинъ. Сега, ако се проповѣдва на хората за Бога, мнозина ще кажатъ, че това сѫ нереални работи. — Кои нѣща сѫ нереални и кои — реални? — Това, което се губи, е нереално; това, което се придобива, е реално. Ако губишъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, тѣ сѫ нереални. Ако ги придобивашъ, тѣ сѫ реални. Следователно, когато губишъ нѣщата, ти си Израилъ; когато ги придобивашъ, ти си българинъ. Който губи, който се обезсърдчава, който страда, който не може да живѣе съ ближния си, той е Израилъ. Когато Христосъ дойде между израилтянитѣ, приеха ли Го? Не Го приеха. Не само това, но тѣ Го разпнаха. Тѣ мислѣха, че безъ Христа ще се повдигнатъ повече. Въ сѫщность, повдигнаха ли се? Тѣ не приеха Онзи, Който носѣше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха. Следователно, ако имате въ себе си една Божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бѫде по-добро? Щомъ влѣзе въ ума ви една Божествена мисъль, вие ще я приемете — нищо повече. Въ нея се крие вашето бѫдеще щастие. Щастието на човѣка седи въ това, да стане българинъ. Днесъ всички сте въ Израилъ. Нѣма човѣкъ, който да не е въ Израилъ. Значи, всички сте извънъ рая и отсега нататъкъ трѣбва да влѣзете въ рая, да станете българи. Засега, първи вкарватъ въ рая българитѣ. — Какъ ги вкарватъ? — Съ камшикъ. Всѣки човѣкъ, билъ той германецъ, французинъ. англичанинъ, който се справя съ своитѣ мѫчнотии, е българинъ. Ако не може да се справя съ мѫчнотиитѣ си, не е българинъ. Какво представя българинътъ на физическия свѣтъ, не е важно. Ние разглеждаме елементитѣ на българина въ духовния свѣтъ. Отъ физическо гледище думата „българинъ“, споредъ нѣкои, е произлѣзла отъ думата „булгуръ“, което показва, че нѣкога българинътъ много употрѣбявалъ булгура за храна. На физическия свѣтъ българинътъ пѣе и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министъръ, ще оправи свѣта. Всѣки българинъ мисли, че може да оправи свѣта. Това е Израилъ. Като дойде истинскиятъ българинъ и каже на камънитѣ да станатъ, тѣ ще станатъ. Онзи, който казва на камънитѣ да станатъ, а тѣ седатъ на мѣстото си, той е Израилъ. Онзи, който казва на Добруджа да се върне, и тя се връща, той е българинъ. Ако каже, и Добруджа не дойде, той е Израилъ. Азъ взимамъ думата „българинъ“ въ смисълъ на човѣкъ, роденъ отъ любовьта. Всички европейски народи трѣбва да се родятъ отъ любовьта. Моето почитание къмъ всички народи, но тѣ трѣбва да повѣрватъ въ онова, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Само тогава може да стане истинско опознаване на народитѣ. Това не е за насърдчение, но истина, която единъ день ще провѣрите. Запримѣръ, думата „любовь“ не е еднаква въ всички народи, но идеята. която любовьта преследва, е навсѣкѫде една и сѫща. Съ каквото име да кръщавате любовьта, тя носи навсѣкѫде едни и сѫщи елементи. Сѫщото можемъ да кажемъ и за вѣрата. Тя не е еднаква въ всички народи, но елементитѣ, които носи, навсѣкѫде сѫ едни и сѫщи. Съвременнитѣ народи могатъ да се кръстятъ съ едно общо име — Божественъ народъ. И при това положение, пакъ ще има единъ български Божественъ народъ, турски Божественъ народъ, руски Божественъ народъ, френски Божественъ народъ, английски, италиянски и т. н. Едно е важно: въ бѫдеще всички народи трѣбва да принадлежатъ къмъ единъ новъ народъ, който ще обедини всички народи въ себе си. Ние не подържаме идеята, че на едно дърво трѣбва да има само единъ клонъ или единъ листъ. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-голѣми ставатъ тѣ, толкова сѫ по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, тѣ сѫ многобройни. Обаче, дървото не може да роди толкова плодове, колкото листа има. Листата представятъ умствения свѣтъ на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова по-умно е. Плодоветѣ на дървото пъкъ показватъ степеньта на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодоветѣ си. Ако плодоветѣ сѫ кисели и стипчави, дървото има едно развитие; ако плодоветѣ сѫ сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодоветѣ на човѣка сѫ неговитѣ постѫпки. Отъ постѫпкитѣ на човѣка сѫдите за неговото развитие и култура. Днесъ много хора търсятъ Бога, но не знаятъ, кѫде да Го намѣрятъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде прозорецъ за Бога. Богъ създаде слънцето и земята, но Той самъ не е нито въ слънцето, нито въ земята. Казватъ, че Богъ е навсѣкѫде. Наистина, Той е и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Той е и въ страданията, и въ радоститѣ на хората. Богъ присѫтствува въ разумнитѣ страдания и радости. Нѣкой страда. — Защо? — Ималъ единъ приятель, който заминалъ за другия свѣтъ. Нека се радва, че заминалъ. Богъ го обикналъ и го повикалъ на гости при себе си. Като минавалъ по земята, Богъ харесалъ твоя приятель, далъ му карта да Го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачешъ и страдашъ за него. Всички хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота. Нѣкой пѫть се ражда дете въ нѣкой домъ, и не знаете, защо се е родило. То може да бѫде момче или момиче. Ако въ единъ домъ се родятъ три — четири момчета, родителитѣ искатъ да иматъ и едно момиче. — Защо? — Защото момчетата носятъ единъ отъ най-твърдитѣ елементи въ себе си. И тъй, ако човѣкъ ражда само мѫжки мисли, ще предизвика втвърдяване на мускулитѣ, на мозъка, на дробоветѣ си. За да не става това, човѣкъ трѣбва да прави смѣна въ мислитѣ си: първо да приеме една мѫжка мисъль, после — една женска и най-после — една детска. Отъ друга страна, ако въ ума на човѣка се роди една мисъль, непесрѣдствено следъ нея въ сърдцето трѣбва да се роди едно желание, и въ волята — нѣкаква постѫпка. Правилната обмѣна между мисли, чувства и постѫпки подразбира правилно развиване на човѣшката душа. Ако умътъ, сърдцето и волята не раждатъ, тѣ сѫ осѫдени на страдаия. Кои турци сѫ измѫчвали българитѣ: беднитѣ или богатитѣ? — Богатитѣ. — Защо? — Защото тѣ не раждатъ, т. е. не даватъ нищо отъ себе си. Въ това отношение, тѣ приличатъ на безплодни дървета. Кои дървета отсичатъ: плоднитѣ или безплоднитѣ? Единъ отъ неджзитѣ на съвременнитѣ хора е, че избѣгватъ да раждатъ. По много причини тѣ се страхуватъ отъ раждането. Мѫжътъ казва: Добре, че не съмъ жена, да раждамъ. — Като се е родилъ на земята, по какъвто и да е начинъ, човѣкъ все ще ражда, не може да се освободи отъ раждане. Ако е мѫжъ, съ ума си ще ражда; ако е жена, съ сърдцето си ще ражда; ако е дете, съ тѣлото си ще ражда. Ако си господарь или слуга, царь или царица, пакъ ще раждашъ. Каквото положение и да заема човѣкъ на земята, непремѣнно ще мине презъ процеса на раждането. Човѣкъ живѣе, докато ражда; щомъ престане да ражда, животътъ минава презъ други процеси. Сега, като говоря за раждането, азъ нѣмамъ предъ видъ онова състояние, придружено съ страдания. Азъ имамъ предъ видъ онова раждане, което е придружено съ радость и веселие. Азъ не говоря за раждане, придружено съ мѫчение, но за онова раждане въ човѣшкия умъ, което се изразява въ радость; азъ говоря за онова раждане въ човѣшкото сърдце, което носи любовь. здраве и разположение; азъ говоря за онова раждане въ волята, което прави човѣка свободенъ. Кѫдето и да ражда човѣкъ — въ ума, въ съ рдцето или въ волята, не е лесно да роди. Условия сѫ нужни за раждането. Земята ражда, само ако се намира подъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи. Не е ли подъ тѣхно влияние, раждането е невъзможно. Освенъ това, важно е положението на земята спрѣмо слънцето. Тази е причината, поради която полюситѣ на земята сѫ лочти безплодни. Малцина се интересуватъ отъ въпроса за раждането въ тритѣ свѣта — умственъ, сърдеченъ и волевъ и запитватъ, какво да правятъ, за да станатъ богати. Придобиването на богатството е последенъ процесъ. Човѣкъ не може да стане богатъ изведнъжъ. Бързото забогатяване е изкуственъ процесъ. Както бързо е забогатѣлъ човѣкъ, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вѣчното богатство, човѣкъ трѣбва да забогатѣе едновременно въ тритѣ свѣта — въ умствения, въ духовния и въ физическия. Когато всички хора станатъ богати по гози начинъ, земята ще се превърне на рай. Да се върнемъ пакъ къмъ символичното понятие „българинъ“. Всѣки българинъ, който е позналъ Бога, може да влѣзе въ рая. Всѣки българинъ, който може да вързва нѣщата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живѣе въ рая — него можете да слушате. — Защо? — Защото Богъ го е кръстилъ. Името „българинъ“ не е произволно дадено. То съдържа въ себе си велика Божествена идея. Който е готовъ да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже нѣкой, че е българинъ. Това не е достатъчно. Българинътъ трѣбва да съдържа три елемента въ себе си: тѣло, което се рѫководи отъ надеждата и работи безъ никакви ограничения; умъ, който се рѫководи отъ вѣрата и работи безъ никакви ограничения, и сърдце, което се рѫководи отъ любовьта и работи безъ никакви ограничения. Следователно, като знаете, какво може да бѫде българинътъ, трѣбва ли да се обезсърдчавате? Трѣбва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовниятъ свѣтъ иска да кали човѣка, да му предаде повече твърдость, изпраща го на земята, между българитѣ. Когато иска да предаде на нѣкой великъ духъ твърдость, той пакъ го изпраща на земята, да се роди българинъ. Който иска да се справя съ мѫчнотиитѣ, да придобие твърдость, става българинъ. Българинътъ е професоръ по твърдостьта. Въ това отношение, когато се касае за установяване на нѣкаква Божествена идея, човѣкъ трѣбва да бѫде българинъ. Изобщо, за да се домогне до нѣщо, човѣкъ трѣбва да съдържа въ себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бѫдатъ простени грѣховетѣ му, той трѣбва да отговори срещу това съ друго нѣщо. — Съ какво? — Съ щедрость. Законътъ на щедростьта подразбира изобилие. За да бѫде щедъръ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно богатъ, да не се страхува отъ никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече богатъ онзи, който има милиони килограми жито въ хамбара си, а се страхува да не настане гладъ, да не се влошатъ условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следната пакъ ще донесе своето благо. Днесъ вие сте се събрали, да чуете нѣщо за настоящия моментъ. Това, което наричате настояще, е минало. Вие още не живѣете въ настоящето. Вашитѣ идеи сѫ на миналото, въ тѣхъ нѣма никаква реалность. Тѣ сѫ бентове, които всѣки порой, всѣка по-силна вода може да отнесе. Една отъ идеитѣ на миналото е човѣкъ да стане великъ. Чудно нѣщо! Човѣкъ е великъ, но като не съзнава това, стреми се къмъ нѣкакво въображаемо величие. Слонътъ е великъ, голѣмъ, но може ли да заповѣдва на човѣка? Човѣкътъ, малкото сѫщество, се качва на гърба на слона и го управлява. — Защо? — Защото е по-уменъ и по-добъръ отъ него. Той възсѣда слона, управлява го и му говори: Голѣмъ и великъ си, но си изпратенъ при мене, да те уча. Така постѫпватъ и всички ония, които ядатъ кокошки, патици, агнета и др. Тѣ ги колятъ, ядатъ и казватъ, че ги пращатъ на училище въ своя стомахъ, тамъ да се учатъ. Като не познаватъ себе си, хората искатъ да притежаватъ качества, за които тѣ не подозиратъ даже, че се криятъ въ самитѣ тѣхъ. Нѣкой, запримѣръ, иска да бѫде добъръ. Щомъ иска да бѫде добъръ, той се стреми къмъ физическия свѣтъ, иска да изучава неговитѣ закони. Щомъ пожелае да влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ се стреми вече къмъ истината и свободата. Обаче, нито доброто е истинско добро, безъ свободата, нито свободата е ценна безъ доброто. Ако човѣкъ не може да приложи доброто свободно, все едно, че хамбарътъ му е пъленъ съ жито, а стомахътъ му е разстроенъ, не може да работи. Какъ ще се ползува отъ това жито? Какъ ще се ползува той отъ доброто, лишено отъ свобода? Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. да превръща енергията на житото въ работа. Житото прави човѣка поетъ, музикантъ, художникъ, ученъ, родолюбецъ и т. н. Безъ жито нищо не можешъ да постигнешъ. Въ духовенъ смисълъ, житото подразбира идеята, която Христосъ изказалъ въ стиха: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Съ други думи казано: Ако не разбирате онова, което е вложено въ житното зърно, и ако не знаете, какъ да го отправите къмъ своя умъ, къмъ своето сърдце и къмъ своето тѣло, вие не можете да приемете Божествения животъ. Като придобие Божествения животъ, човѣкъ излиза отъ свѣта на постояннитѣ промѣни. Той гледа на всичко отъ добрата страна. Дали приятельтъ му е добре разположенъ, или не, за него е едно и сѫщо. И на облачното, и на ясното небе той гледа съ еднакво разположение. Следователно, докато живѣятъ въ свѣта на промѣнитѣ, хората често изпадатъ въ заблуждения. Запримѣръ, когато иматъ радости, тѣ казватъ, че Богъ ги обича, грижи се за тѣхъ. Щомъ дойдатъ страдания, казватъ, че Богъ ги е забравилъ, че нѣщо се изпрѣчило на пѫтя имъ. Това е заблуждение. Богъ не забравя хората, но тѣ Го забравятъ. Майката не забравя децата си, но децата забравятъ майката. Казано е въ Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравятъ за васъ, азъ ще си спомня“. На друго мѣсто е казано: „Написахъ ви на дланьта си“. Като погледне къмъ дланьта си, Богъ вижда, кѫде е мѣстото на българина и си спомня за него. Всички могатъ да тъпчатъ българитѣ, но като погледне къмъ дланьта си, Богъ казва: „Тукъ сѫ тѣ“. Заслужава човѣкъ да бѫде тъпканъ отъ хората, но името му да бѫде написано на Божията рѫка. Това значи, да бѫдешъ подъ зоркото око на любовьта. „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде и на небето“. — Кога? — Когато челото, носътъ и устата ти сѫ правилни и красиви. Вѣрата е създала челото, любовьта — носа, а надеждата — устата. Значи, чрезъ челото, т. е. чрезъ мозъка, човѣкъ възприема енергии отъ висшитѣ свѣтове, чрезъ носа — духовни енергии, а чрезъ устата — енергии отъ физическия свѣтъ. Човѣкъ не може да разбере законитѣ на земята, ако надеждата му не е развита. Щомъ разбира тѣзи закони, той гледа съзнателно на фазитѣ, презъ които човѣшкиятъ животъ минава, и разумно ги използува. Човѣкъ е билъ младъ и пакъ ще бѫде; той е билъ старъ и пакъ ще бѫде. Обаче, за да се използуватъ всички възрасти, като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ старостьта и, като дойдатъ до 50— 60 годишна възрасть, тѣ не смѣятъ да предприематъ никаква работа, нищо ново, понеже мислятъ, че тѣхното време е минало вече. — Кой ще работи тогава? — Младитѣ и децата. Това е заблуждение. Сегашнитѣ хора проявяватъ живота на миналитѣ поколѣния. Тѣхниятъ животъ е резултатъ на миналото. Животътъ на бѫдещето поколѣние пъкъ ще бѫде резултатъ отъ настоящия животъ. Тогава, какво наследство ще оставите на бѫдещото поколѣние, ако тъй рано се откажете отъ работа? Бѫдещето поколѣние ще покаже, какво сте били вие и какво сте имъ оставили. Стремете се къмъ новото, въ което нѣма остаряване. — Въ какво се заключава новото? — Новото подразбира умъ свѣтълъ, пъленъ съ добродетели; сърдце чисто, пълно съ добродетели и тѣло здраво, пълно съ добродетели. Ще кажете, че тѣлото умира. — Има едно тѣло, което всѣкога върви съ човѣка и на този, и на онзи свѣтъ. Това тѣло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно отъ нея продължава своя пѫть. И въ Божествения свѣтъ не приематъ човѣка безъ тѣло. Въ никой свѣтъ не приематъ човѣка безъ умъ, безъ сърдце и безъ тѣло. Той остава нѣкѫде въ козмоса, но при страшно мѫчително състояние. За да не изпада въ това мѫчително положение, човѣкъ трѣбва да пази физическото си тѣло, да не нарушава неговата чистота и цѣлость. Какво ще стане съ млѣчната още ядка на орѣха, ако преждевременно пострадатъ горнитѣ две покривки? Орѣхътъ е осѫденъ на смърть. Той не може да продължи своето сѫществуване. Като се запазятъ горнитѣ покривки, орѣхътъ се развива правилно. Всѣка покривка пада на времето си и, като се посади орѣхътъ, отъ него излиза новъ животъ. Казано е въ Битието: „И земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣше надъ бездната“. Духътъ Божи. това е свѣтлината на свѣта. Следователно. докато Слънцето на живота грѣе, използувайте свѣтлината му, да организирате вашата земя, т. е. тѣлото си, да го превърнете въ рай. Въ Божествения свѣтъ слънцето грѣе всѣкога и освѣтява всѣки, който иска да се ползува отъ него. Сега, азъ говоря за онѣзи българи, които сѫ въ Божествения свѣтъ. Има българи и въ духовния свѣтъ. Когато се намѣрите въ известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се къмъ българитѣ отъ духовния свѣтъ, тѣ ще ви помогнатъ. Ако и тѣ не могатъ да ви помогнатъ, обърнете се къмъ българитѣ въ Божествения свѣтъ. Тѣ непремѣнно ще ви се отзоватъ. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, не е важно. Ако е вѣрно, за моя смѣтка остава, азъ печеля; ако не е вѣрно, ще благодарите, че съмъ ви далъ едно богато угощение. Сега, вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ вашия умъ, въ вашето сърдце, въ вашата душа и въ вашия духъ. Въ тѣхъ се крие Великиятъ въ свѣта. Тѣ произлизатъ отъ Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърдцето си, като учители на вашия животъ. Ако тѣхъ не слушате, кого можете да слушате? Ако нѣкой дойде отвънъ и се опитва да ви въздействува, вие казвате: Не ставамъ робъ на никого! — Който не служи на Бога, само той е робъ. Който не люби, който не вѣрва, който не се надѣва, само той може да бѫде робъ. Всѣки, който е възприелъ истината, той е свободенъ. Който е възприелъ любовьта, знанието, той е свободенъ човѣкъ. Не е лесно, да приложи човѣкъ принципитѣ на любовьта и на свободата, да се откаже отъ старото. Тъкмо сѣдате предъ приятенъ, хубавъ обѣдъ и при васъ дохожда единъ гладенъ човѣкъ. Нѣщо ви нашепва: Раздѣли обѣда си съ този човѣкъ! Погледнешъ къмъ обѣда си, погледнешъ къмъ бедния човѣкъ, не ти се дава. Пакъ нѣщо ти нашепва: Раздѣли обѣда си съ този беденъ. Повикай го при себе си, Богъ е въ него. Ако не сподѣлишъ обѣда си съ него, ще съжалявашъ. Следъ дълго увещаване ти се съгласявашъ да дадешъ нѣщо отъ себе си на своя беденъ братъ. Не се стопява лесно коравото човѣшко сърдце. Не е въпросъ да правимъ добро, съ което да се показваме предъ хората. Азъ съмъ за онова положение, когато човѣкъ почувствува присѫтствието на Бога, да стане на крака съ всичкото си уважение и почитание. Отъ хиляди години насамъ Богъ те е подкрепвалъ, давалъ ти е всички блага на разположение — ще станешъ и ще Му се поклонишъ. Заради Него, ще извършишъ всичко съ любовь. И най малкото да направишъ за Него, ще получишъ благословението Му. И царь да си, бѫди готовъ за Бога на всѣкакви жертви. За предпочитане е да бѫдешъ последенъ човѣкъ въ свѣта, но съ Бога, отколкото пръвъ и безъ Бога. За предпочитане е да бѫдешъ последенъ слуга, но съ Бога, отколкото пръвъ царь безъ Бога. Ако и царьтъ е съ Бога, още по-добре. Ако си мѫжъ, и Богъ е съ тебе, радвай се. Ако си жена, и Богъ е съ тебе, радвай се. Ако си дете, и Богъ е съ тебе, радвай се. Изобщо, въ каквото положение и да се намирашъ, важно е, Богъ да е съ тебе. Когато влѣзе въ кѫпалнята и намѣри онзи, който отъ 38 години лежеше боленъ, Христосъ го изцѣри. — Защо само него излѣкува? — Защото само той очакваше Христа. Дълбоко въ душата си той уповаваше на Бога. Значи, въ Израилъ по онова време имало само единъ, който очаквалъ да го избави нѣкой. Васъ кой ще избави? Днесъ и вие сте въ кѫпалнята, но ако не можете да се излѣкувате, ще влѣзете въ лоното на смъртьта. Кой ще ви избави оттамъ? Единъ день наблюдавамъ, какъ единъ соколъ се спусна върху единъ косеръ, който спокойно си пѣеше, и го сграбчи. Веднага отправихъ мисъльта си къмъ сокола, казахъ му: Ще пуснешъ косера! Той го пусна и отлетѣ. При другъ случай наблюдавамъ, какъ единъ кълвачъ чука съ клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работникъ е кълвачътъ, върши своята работа. Зададе се отнѣкѫде соколъ и право върху кълвача. — Слушай, това е работникъ, който върши работата си. Пусни го и не го смущавай. Той пусна кълвача. Много соколи има въ живота. Единъ отъ тѣхъ е човѣшкото безвѣрие. Като дойде при васъ, то казва: Не е време за тази работа. Можете да я отложите за малко. — Щомъ работата е добра, не слушайте безвѣрието, но го вържете. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето“. Какво ще вържете на земята? Ще вържете вашето безвѣрие, безнадеждие и безлюбие на земята, за да бѫдатъ вързани и на небето. Какво трѣбва да развържете на земята? Развържете вѣрата, надеждата и любовьта на земята, за да бѫдатъ развързани и на небето. Пожелавамъ ви сега, като българи, да бѫдете образецъ на всички народи. Какво представятъ българитѣ? Тѣ не сѫ нито избраницитѣ на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присѫтствуватъ на царската вечеря, подъ различни предлози: че си купили ниви и ги засѣли, че воловетѣ си опитвали, че се женили. Когато званитѣ се отказаха отъ поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопѫтищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слѣпи, да ги облѣка въ нови премѣни, да седнатъ съ мене заедно на трапезата“. Това сѫ българитѣ. Хроми и сакати сѫ тѣ за грѣха, за престѫпленията. Слѣпи сѫ тѣ за злото — не го виждатъ. Тѣ сѫ осиромашели за стария и грѣшенъ животъ; тѣ се отказали отъ всички заблуждения и търсятъ новия свѣтълъ день, въ който Слънцето вѣчно грѣе, а Правдата строи нови пѫтища. Благословенъ е онзи народъ, за когото може да се каже: Който не бѣше мой народъ, намѣри ме. Моятъ народъ, обаче, остана вънъ“. Прочетете сега „Добрата молитва“, която ще бѫде символъ на новото вѣрую въ свѣта. * 26. Беседа отъ Учителя, държана на 8. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Закони на дишането Съвременнитѣ хора знаятъ много нѣща, но обикновенитѣ нѣща не знаятъ. Запримѣръ, понѣкога тѣ сѫ весели, разположени, но не знаятъ защо; нѣкога сѫ скръбни, неразположени, пакъ не знаятъ защо. Мнозина се интересуватъ отъ богатството, искатъ да станатъ богати. Защо искатъ да станатъ богати, не знаятъ. Тѣ мислятъ, че съ богатство, съ пари всичко се постига. Много работи се купуватъ съ пари, наистина, но животътъ съ пари не се купува. Съ богатството човѣкъ може да си създаде нѣкаква болесть, но богатството всѣкога не лѣкува болеститѣ. Като забогатѣе, човѣкъ започва да се страхува да не го обератъ, да не изгуби богатството си, вследствие на което нито яде, нито спи спокойно. Отъ страхъ той се разболява. Обаче, сѫщото богатство не е въ състояние да го излѣкува. Човѣкъ разполтга съ своето тѣло, като съ машина за работа, но не знае, какво е нужно за това тѣло. Той казва: Трѣбва да имамъ повечко мазнини, да издържамъ на външнитѣ условия. — Трѣбва да имашъ мазнини, но трѣбва да имашъ и мускули, и кости, и нерви. Най-устойчивото вещество въ човѣка е мозъкътъ. Когато боледува отъ нѣкоя сериозна болесть, човѣкъ първо губи мазнинитѣ си. Тѣ се стопяватъ, и той става като свѣщь. Ако болестьта още продължава, мускулитѣ се губятъ, но нервитѣ и мозъкътъ оставатъ докрай. Тѣ сѫ най-устойчиви. И обратно: когато организъмътъ започва да се поправя, първо се възстановява здравословното състояние на мозъка, на нервитѣ, на мускулитѣ и най-после идатъ мазнинитѣ. Които иматъ повече мазнини, сѫ спокойни, разположени натури. Които иматъ малко мазнини, сѫ повече сприхави, нервни. Сприхавиятъ и нервенъ човѣкъ казва: Така ме е създала природата. Спокойниятъ казва: И мене така ме е създала природата. Ние пъкъ казваме:Характерътъ на човѣка се опредѣля отъ главата му. Каквато е главата на човѣка, такъвъ е и характерътъ му. Умътъ на човѣка зависи главно отъ мозъка, а после и отъ отношението му къмъ дробоветѣ и сърдцето. Едно трѣбва да се знае: здравето на човѣка зависи отъ законитѣ, които управляватъ неговото тѣло. На първо мѣсто здравето зависи отъ мисъльта на човѣка. Като знае законитѣ на мисъльта и правилно ги прилага, човѣкъ е здравъ. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка мисъль, придружена съ тревоги и безпокойства. Ние имаме предъ видъ свѣтлата и възвишена мисъль. Човѣкъ, на когото мисъльта е възвишена, права, той има особена топлина, особенъ пулсъ, особено отношение къмъ нѣщата. Който нѣма правилно отношение къмъ въздуха, той не може да бѫде здравъ. Мнозина не могатъ да бѫдатъ здрави, поради вѫтрешния страхъ, на който се подаватъ. Като се страхува за здравето си, човѣкъ се намира подъ влиянието на умствени микроби и заболява. Пазете се отъ микробитѣ, били тѣ умствени, сърдечни или органически. Вие трѣбва да имъ станете господарь, а не тѣ на васъ. Съмнението, подозрението сѫ умствени микроби. Трѣбва ли да се подавате на такива микроби? Казвате, че нѣкой вашъ близъкъ, майка ви или баща ви, не ви обичатъ. Отде знаете това? Ако вие ги обичате, и тѣ ви обичатъ. Премѣрихте ли врата си, да знаете, дали вие ги обичате? Като станете сутринь, премѣрете врата си на широчина. Следъ това започнете да мислите за майка си и за баща си и пакъ премѣрете врата си. Ако е станало поне микроскопическо разширяване на врата ви, това показва, че обичате родителитѣ си. Щомъ вие ги обичате, и тѣ ви обичатъ. Тъй щото, не допущайте съмнението въ себе си, да хване дълбоки корени. Щомъ въ ума ви дойде съмнението, че нѣкой отъ близкитѣ ви не ви обича, веднага премѣрете врата си. Турете съмнението далечъ отъ васъ, ако искате да не боледувате. Това сѫ факти, които трѣбва да се изучаватъ. Фактитѣ, обаче, не представятъ науката. Има закони, които трѣбва да се спазватъ, но и законитѣ още не представятъ науката Трѣбва да дойдете до принципитѣ. За да имате ясна представа върху даденъ въпросъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да знае фактитѣ, законитѣ и принципитѣ, които го опредѣлятъ. Запримѣръ, фактъ е, че майката обича детето си. На какъвъ законъ се основава нейната любовь? Какъвъ принципъ я управлява? Всичко това трѣбва да се знае. Ще кажете, че любовьта се опредѣля отъ закона на даването. Значи, майката е дала нѣщо отъ себе си на своето дете, затова го обича. Човѣкъ дава по два начина: първо дава, а после иска да вземе; или първо взима, а после иска да даде нѣщо. Следователно, когато човѣкъ иска да го обичатъ, той има намѣрение първо да взима, а после да дава. Когато иска да обича, човѣкъ има желание първо да дава, а после да взима. Нѣкой се оплаква, че иска да обича, а не е намѣрилъ подходящъ човѣкъ. Чудно нѣщо! Свѣтътъ е пъленъ съ хора, които очакватъ да бѫдатъ обичани, а той не може да намѣри човѣкъ, когото да обича. — Защо не може да намѣри такъвъ човѣкъ? — Той търси човѣкъ, който да му подхожда, да отговаря на неговитѣ разбирания. На сухия подхожда пълничкия. На пълния човѣкъ подхожда сухъ, слабъ. Хората трѣбва да се сближаватъ така, че силитѣ имъ да се уравновесяватъ. Мускулната и нервната система въ пълния човѣкъ сѫ повече намазани съ мазнини, вследствие на което той е разположенъ, и колата му не скърца. Мазнинитѣ сѫ акумулатори на топлинна енергия въ човѣка. Който нѣма вѫтрешни мазнини, лесна губи топлината си. Тази е причината, поради която слабитѣ хора, както и тия, които живѣятъ на северъ, се нуждаятъ отъ мазни храни. Да се върнемъ къмъ въпроса за здравето. — Отъ какво зависи зравето на човѣка? — Отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Мозъкътъ е свързанъ съ мислитѣ на човѣка; дробоветѣ и сърдцето — съ неговитѣ чувства, а мускулитѣ, мазнинитѣ и коститѣ — съ постѫпкитѣ му. Ако мускулната, костната и стомашната системи не сѫ свързани помежду си, човѣкъ не би могълъ да се движи. Щомъ не може да се движи, той не може и да работи, нѣма сила въ себе си. Като знаете зависимостьта между различнитѣ системи въ човѣка и проявата на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки, вие трѣбва да ги пазите, да бѫдатъ въ пълна изправность. Само при това положение човѣкъ може да мисли, да чувствува, да действува, да говори, да се движи и т. н. Каква е службата на устата? Ще кажете, че задачата на устата е да приема храна отвънъ и да говори, да предава човѣшката мисъль. Ние казваме: Службата на устата е да приема и да дава. Като се отваря и затваря, тя приема храна отвънъ, сдъвква я и я изпраща въ пищепровода. Въ това отношение тя е голѣма скѫперница. Каквото приеме отвънъ, тя го счита свой капиталъ и на никого не дава отъ него. По отношение на своето тя е скѫперница. Къмъ чуждото, обаче, е щедра. Тамъ тя постѫпва демократически, лесно го раздава. — Кой е чуждиятъ капиталъ за устата? — Въздухътъ, който излиза вънъ отъ дробоветѣ. Като се ползува отъ въздуха, който излиза отъ нея, тя образува такива красиви думи, съ които се прочува по цѣлъ свѣтъ. Като слушате нѣкой добъръ ораторъ, казвате: Този човѣкъ има медена уста. — Медена е устата му, но съ чуждъ капиталъ. Да вземешъ часть отъ въздуха, който трѣбва да излѣзе отъ носа, и да образувашъ отъ него стройна, красива речь, и това не е малко изкуство. Казано е въ Битието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа“. (— 2 гл., ст. 7) — Значи, презъ носа Богъ вдъхна въ човѣка въздухъ, и той прие Божествения животъ. Ето защо, когато се намѣри въ затруднение, човѣкъ трѣбва да диша. Като диша и поема въздухъ презъ носа си, той ще намѣри Господа. Като диша, човѣкъ започва да мисли. Следъ мисъльта идатъ чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намѣри Бога. Господъ казва на човѣка: Като дишашъ презъ носа си, ще ме намѣришъ и ще слушашъ, какво ще ти говоря. Въздухътъ е носитель на електричество и на магнетизъмъ. Тази енергия минава презъ носа на човѣка и обновява нервната му система. Много методи има за дишане, но нѣкои отъ тѣхъ сѫ доста скѫпи. За да изкаратъ единъ килограмъ розово масло, трѣбва да иматъ три хиляди килограма розови листа. Можете да си представите, колко работници трѣбва да работятъ, докато събератъ розитѣ, докато ги сварятъ и дестилиратъ, за да получатъ едва единъ килограмъ масло. При това положение, естествено е маслото да струва скѫпо. Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човѣкъ може да изкара доброто си разположение отъ въздуха, чрезъ носа. Чрезъ дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърдцето — да чувствува право и стомаха — да работи нормално. Мнозина се гнѣвятъ, нервиратъ се, мислятъ криво. — Защо? — Не дишатъ правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомахъ, сърдце, гърди и т. н. Кракътъ те боли, защото не дишашъ правилно. Гръбначниятъ стълбъ те боли, защото не дишашъ правилно. Изобщо, всички болести се дължатъ на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води къмъ различни болести. Дишайте спокойно, плавно, съ опредѣленъ ритъмъ. Бѫдете внимателни къмъ въздуха, който влиза презъ носа ви. Съ него заедно влизатъ Божественитѣ мисли, които подготвятъ пѫтя на човѣка къмъ Божественото. Божието благословение пъкъ минава въ човѣка презъ горната часть на мозъка, слиза перпендикулярно къмъ физическия му мозъкъ, после презъ носа, отдето излиза навънъ. Правете опити, сами да се лѣкувате чрезъ дишане. Ако ви боли глава, стомахъ или имате общо неразположение, правете сутринь, преди обѣдъ и преди вечеря по 12—19 упражнения за дишане. Ако не сте упражнени въ дишането, правете по шесть упражнения. Всѣко вдишване, задържане и изпущане на въздуха представя едно упражнение. Значи, шесть вдишки, шесть задържания и шесть издищвания, правятъ шесттѣ упражнения. Като правите тия упражнения, умътъ ви трѣбва да бѫде концентриранъ. Когато дишате, диафрагмата трѣбва да се вдига и спуща, да се свива и разширява. Диафрагмата представя ( граница между духовния и физическия свѣтъ._( Една отъ причинитѣ на сърдцебиенето, задухата и нѣкои грѫдни болести се дължи на измѣстване на диафрагмата отъ естественото й положение. Ако диафрагмата се повдигне по-високо, отколкото трѣбва, дробоветѣ и сърдцето се притискатъ и не действуватъ правилно. Като поема човѣкъ дълбоко въздухъ, дробоветѣ се напълватъ съ въздухъ, натискатъ върху диафрагмата, и тя се връща на мѣстото си, заема опредѣленото си мѣсто, като граница между два свѣта — физически и духовенъ. Правили ли сте опитъ, като дишате дълбоко, да четете мислено нѣкоя молитва? Ако не сте правили такъвъ опитъ, започнете да дишате и да четете мислено „Отче нашъ“ или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете въ едно упражнение да прочетете цѣлата молитва. Като правите упражненията съ мислено четене на молитвата, ще усѣтите приятна топлина въ областята на слънчевия вѫзелъ. За да се убедите въ силата на мисъльта, трѣбва да правите опити. Съвременнитѣ учени вѣрватъ само въ онова, което могатъ да подложатъ на опитъ. Затова, именно, се явява споръ, има ли животъ на слънцето, на луната и на другитѣ планети. Нѣкои подържатъ, че има животъ на другитѣ планети. Други отричатъ това. Сега се правятъ опити за съобщаване на земнитѣ жители съ тия на луната. За да могатъ земнитѣ жители да влѣзатъ въ връзка съ сѫществата отъ другитѣ планети, преди всичко тѣ трѣбва да иматъ духовно разбиране за нѣщата. Днесъ научнитѣ факти сѫ разпокѫсани, безъ връзка помежду си, защото хората минаватъ презъ различни болезнени състояния. Когато стабилизиратъ своята нервна система и организиратъ силитѣ на своето тѣло, хората ще разбератъ, че между всички факти, явления и закони на различнитѣ науки има тѣсна, неразривна връзка. Днесъ хората не могатъ да се домогнатъ до духовната наука и да влѣзатъ въ връзка съ духовния свѣтъ, защото се занимаватъ съ обикновени работи. Всѣки се безпокои отъ мисъльта за утрешния день. Всѣки иска да знае, какъ ще прекара физическия си животъ. Съ една дума всѣки мисли за стомаха си. Трѣбва ли синътъ да се безпокои, какво ще стане съ него? Баща му и майка му го обичатъ. Тѣ се грижатъ за него. Неговата работа е само да учи. Родителитѣ иматъ грижа за материалнитѣ нужди на децата си, а децата трѣбва да учатъ. Всѣки човѣкъ е дете на нѣкой възвишенъ духъ. Щомъ е така, задачата на хората е да учатъ. Ако работитѣ имъ не вървятъ добре, ще се молятъ, да имъ дойде отнѣкѫде помощь. Нѣкой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена съ бавно, спокойно и ритмичио дишане и мислене, не се приема. Като се молишъ, ще концентрирашъ мисъльта си само къмъ даденъ предметъ и ще поемашъ въздухъ дълбоко и бавно. При всѣко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислишъ само за онова, което те интересува. Ако те боли стомахъ, ще мислишъ за стомаха, си; ако те боли глава — за главата си. Който не е упражненъ въ дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две-три секунди, и всѣки день да увеличава задържането съ още една секунда. Като увеличава задържането на въздуха съ по една секунда, въ продължение на единъ месецъ, човѣкъ ще задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се справи съ много отъ своитѣ неразположения и болести. Главоболие, грѫдна болесть, стомахъ, парализия — всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че нѣкой е боленъ, посъветвайте го да диша дълбоко. Ако не знае, какъ да диша, той се отпуща, лѣга на гърба си и казва: Да бѫде волята Божия! — Да бѫде волята Божия, това значи, да движи човѣкъ рѫцетѣ и краката си свободно; да мисли, да чувствува и да постѫпва, както Богъ мисли, чувствува и постѫпва. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ заблужденията, да разбира проявитѣ си, както и тия на своитѣ ближни. Нѣкой се рѫкува съ приятеля си и стиска силно рѫката му. — Защо? — Иска да му покаже, че го обича. Другъ пъкъ се рѫкува, но едва се докосва до рѫката на приятеля си. Той иска да покаже, че не се интересува отъ тия обикновени работи. Трети се рѫкува само съ два пръста. Изобщо, чрезъ рѫкуването човѣкъ предава и взима енергия. Ако не диша дълбоко, човѣкъ не може да се рѫкува правилно. Преди да се рѫкувашъ съ нѣкого, поеми дълбоко въздухъ. Преди да влѣзешъ въ стаята си, или въ нѣкой салонъ, пакъ поеми дълбоко въздухъ. Преди да говоришъ, пакъ поеми въздухъ. Добритѣ оратори дишатъ дълбоко. Които не дишатъ дълбоко, не говорятъ добре. Като диша дълбоко чрезъ носа си, човѣкъ възприема Божието благословение въ себе си. Като диша правилно, човѣкъ сѫщо така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси въ организма на човѣка ставатъ правилно. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, дишайте дълбоко. Заслужава човѣкъ да плати на лѣкарь да го научи да диша правилно, преди да се е разболѣлъ. Въ бѫдеще лѣкаритѣ ще се занимаватъ повече съ здравитѣ, да ги научатѣ да пазятъ здравето си. Лѣкувайте се преди да сте се разболѣли. Лѣкарствата помагатъ на онзи, който диша дълбоко. Ако човѣкъ не диша дълбоко, никакви лѣкарства не помагатъ. Нѣкой се гнѣви, сърди се на този — на онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгнѣвишъ, преди да се карашь, преди да говоришъ, дишай дълбоко. Напълни дробоветѣ си съ чистъ въздухъ и тогава говори. Не спазвашъ ли това правило, думитѣ ти нѣматъ резултатъ: нито ти се ползувашъ отъ тѣхъ, нито другитѣ хора. Бѫдете снизходителни къмъ погрѣшкитѣ на хората, да не внасяте смущение въ сърдцето си. Щомъ мислите за погрѣшкитѣ на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисъльта ви. Като ученици, вие трѣбва да се лѣкувате съ дълбокото дишане. Ако стомахътъ или коремътъ ви боли, направете шесть упражнения по четири пѫти на день. Като правите упражнението, турете лѣвата рѫка на корема си, или на стомаха, съ дланьта надолу; върху лѣвата турете дѣсната рѫка, пакъ съ дланьта надолу. Като дишате дълбоко, трѣбва да усѣщате свиване и разпущане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бѫде ученикъ на новото учение. Като изучавате мѣстата на човѣшкитѣ чувства и способности въ мозъка, ще видите, че въ задната часть на мозъка се намиратъ нѣколко чувства: чувството на приятелство, на общителность, на любовь къмъ семейството, къмъ децата и любовь къмъ жената и къмъ мѫжа, така наречената „любовь на младитѣ“. Любовьта на младитѣ е особена, тя се намира въ малкия мозъкъ на човѣка. Опасностьта отъ тази любовь се заключава въ това, че като нахлува повече кръвь къмъ този центъръ, тя прѣчи на кръвообръщението да става правилно. Като не дишатъ правилно, тѣ постоянно се каратъ. За да избѣгнатъ спороветѣ и недоразуменията помежду си, младитѣ трѣбва да дишатъ дълбоко. Ако човѣкъ не диша правилно, и любовьта въ него не се проявява правилно. На такъвъ човѣкъ дъхътъ мирише лошо, потьта му — сѫщо. Който диша правилно, и кръвообръщението му е правилно. Той е здравъ. Отъ каквато болесть и да страдате, търсете помощь въ дълбокото дишане. То лѣкува ревматизъмъ, грѫдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и т. н. Нѣма болесть, която не може да се лѣкува чрезъ дишане. Дишайте дълбоко и вѣрвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вѣрата е Божествено чувство, което събужда мисъльта въ човѣка и го заставя да работи. Като диша, човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ, да си припѣва мислено и да търси причината на болката си. Дишайте и пѣйте на болкитѣ си! Запримѣръ, коя е причината за главоболието? Когато въ главата на човѣка се събере повече елекричество, образува се вѫтрешно напрежение, което се отразява върху нервната система. Мине ли напрежението, и главоболието минава. Като заболѣете отъ нѣкаква болесть, дишайте и пѣйте на болестьта. На всѣка болесть пѣйте специална пѣсень. Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате отъ тѣлото си, когато пожелаете. И тогава, нѣма да умирате отъ задушаване, както днесъ умиратъ хората, но ще излѣзете свободно отъ тѣлото си. Ще поканите близкитѣ и приятелитѣ си на угощение, ще пѣете, ще се разговаряте и, като наближи часа на заминаването ви, ще се сбогувате съ всички и ще имъ кажете: Сбогомъ, отивамъ въ отечеството си, между своитѣ близки. Който диша правилно, той е добъръ наематель и го задържатъ повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 — 40 години. Дългиятъ животъ зависи отъ дълбокото и правилно дишане. Дишането пъкъ зависи отъ правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човѣка чрезъ въздуха. Хората на земята дишатъ въздухъ. Като отидатъ въ онзи свѣтъ, ще дишатъ етеръ, по-рѣдка материя отъ въздуха. Рибитѣ живѣятъ въ по-гѫста срѣда отъ човѣка — въ водата, и оттамъ изкарватъ въздуха. Засега, единственото сѫщество на земята, което диша съзнателно, е човѣкътъ. Затова е казано за него, че стана жива душа. И животнитѣ дишатъ, но несъзнателно. Като дишате, вие трѣбва да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човѣкъ се намира въ положението на животно. Най-дълъгъ животъ на земята иматъ растенията, защото дишатъ правилно. И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лѣкуватъ съ дълбоко и съзнателно дишане. За всѣки човѣкъ има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрезъ своя вѫтрешенъ учитель и лѣкарь. Слушайте своя вѫтрешенъ лѣкарь, т. е. Божественото въ себе си. Той ще ви отправи въ добъръ пѫть. Ако не слушате вѫтрешния лѣкарь, вие нѣма да слушате и външния. Като слушате своя вѫтрешенъ лѣкарь, вие ще изправите всичкитѣ си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили. ще го развиете. И тъй, ще дишате и ще пѣете. Ако не пѣете, не можете да дишате правилно. Който пѣе, има възможность да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човѣкъ заминава преждевременно за онзи свѣтъ. И на онзи свѣтъ не го приематъ за ученикъ, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го спратъ предъ райската врата и ще го накаратъ да прочете „Добрата молитва“ съ вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, съ дълбоко дишане, нѣма да го пуснатъ въ рая. Онзи свѣтъ е добре организиранъ. Тамъ всички хора сѫ красиви, съ отлични линии на лицето и на тѣлото. Тамъ нѣма болести, нѣма страдания, нѣма и противоречия. Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и съ любовь. Като станете отъ сънь, преди да започнете, каквато и да е работа, направете нѣколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човѣшкия характеръ. Правилното дишане усилва свѣтлината на ума и топлината на сърдцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човѣкъ не диша правилно, кожата на лицето и на рѫцетѣ му преждевременно се набръчква. Набръчкването се дължи на разстройство на черния дробъ и на неправилно дишане. Щомъ започне да диша правилно, бръчкитѣ отъ лицето и отъ рѫцетѣ на човѣка постепенно изчезватъ. Нѣкои избѣгватъ дълбокото дишане, защото се измѫчвали. Какво отъ това? Въ човѣка има нѣщо инертно, което не обича да се измѫчва. Нека се мѫчи, нѣма защо да го жалите. Като се мѫчи инертното, човѣкъ се възпитава. Сѫщото се отнася и до малкитѣ деца. Ако не дишатъ правилно, тѣ не могатъ да мислятъ и да чувствуватъ правилно. Съвременнитѣ хора дишатъ бързо и повърхностно, въ една минута правятъ 20 вдишки и издишки. Значи, въ една минута тѣ взиматъ 20 въздушни обѣди. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човѣкъ трѣбва постепенно да намалява вдишкитѣ, да дойде до два въздушни обѣда въ минута. Това се постига постепенно, въ продължение на нѣколко години, а не изведнъжъ. Приложете дълбокото дишане и при гимнастическитѣ упражнения. Като правите гимнастика, вие клѣкате на земята и се изправяте. При всѣко изправяне на тѣлото вие поемате дълбоко въздухъ и го задържате въ дробоветѣ си, докато дойде време за клѣкане. Щомъ клѣкате къмъ земята, издишвате въздуха. При повторно изправяне на тѣлото пакъ поемате въздухъ. Като правите упражненията съ дишане, вие се концентрирате, а съ това и упражненията се осмислятъ. Тогава и резултатътъ имъ е по-добъръ. * 24. Беседа отъ Учителя, държана на 4. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София.— Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добрата покана „Нѣкой си человѣкъ направи вечеря голѣма и покани мнозина“ Лука 14: 15-24. „Нива купихъ и нужда имамъ, да излѣза и да я видя; моля ти се, имай ме отреченъ“. (— 18 ст.) — Наистина, когато сѣе нивата си, човѣкъ не може да отиде на угощение. „Купихъ петь чифта волове, отивамъ да ги опитамъ; моля ти се, имай ме отреченъ“. (— 19 ст.). — Когато впрегне воловетѣ си за работа, човѣкъ пакъ не може да отиде на угощение. „Оженихъ се, затова не мога да дойда“. (— 20 ст.) — Оженилъ се човѣкътъ, не може да отиде на угощение. Като четатъ тази Притча, нѣкои се спиратъ върху нея, да коментиратъ думитѣ на Христа, да разбератъ, какво искалъ да каже Той. Когато посетите концерта на нѣкой виртуозъ, мислите ли, че ще станете като него? Никога нѣма да станете като него, но все ще лридобиете нѣщо. Следователно, когато нѣкой виденъ човѣкъ ви покани у дома си, все ще придобиете нѣщо. Обаче, не постѫпвайте като онзи американецъ, който искалъ да покаже предъ единъ виртуозъ, че знае да свири. Виртуозътъ далъ концертъ въ единъ американски градъ и, като свършилъ концерта си, върналъ се въ хотела да си почине. Американецътъ милионеръ не могълъ да чуе, какъ свири виртуозътъ, затова отишълъ въ хотела при него съ молба, да му изсвири нѣщо. Американецътъ му предложилъ 200 долара, но виртуозътъ отказалъ. Като виждалъ, че нѣма да успѣе, американецътъ увеличавалъ сумата, докато стигналъ до хиляда долара. Най-после виртуозътъ се съгласилъ да му изсвири нѣщо. Той взелъ цигулката си и изсвирилъ едно парче. Американецътъ слущалъ внимателно. Следъ това той се обърналъ къмъ виртуоза съ думитѣ: Мога ли и азъ да ви изсвиря нѣщо? Виртуозътъ му далъ цигулката си и слушалъ, какъ свири. Питамъ: какво може да изсвири американецътъ предъ този голѣмъ майсторъ? Ще приведа още единъ анекдотъ изъ американския животъ. Единъ американецъ поканилъ единъ виденъ виртуозъ у дома си да му свири. Музикантътъ помислилъ, че американецътъ ще покани нѣкои свои приятели да го слушатъ. Тои отишълъ въ дома на американеца и видѣлъ, че нѣмало никой другъ, освенъ домакинътъ и неговото куче. Той започналъ да свири. Следъ известно време кучето залаяло. Американецътъ се обърналъ къмъ виртуоза и му казалъ: Достатъчно! По лаенето на кучето, разбрахъ, че свирите добре. Какво придобилъ американецътъ отъ свиренето на виртуоза? Казвамъ: Американецътъ вѣрвалъ въ лаенето на своето куче. Българинътъ пъкъ казва, че когато куче лае, това означава, че или вълкъ е влѣзълъ въ кошарата, или крадецъ въ кѫщата. Българинътъ вѣрва и въ кукуригането на пѣтела. Когато пѣтелътъ кукурига, той казва, че нѣкакво щастие иде. Значи, нѣкои преценяватъ нѣщата отъ гледището на нисшето, а други — отъ гледището на висшето. Въ човѣка има две ценности: Божествено, или висше начало и човѣшко, или нисше. Човѣшкото може да преценява човѣшкитѣ работи, а Божественото — Божественитѣ. Понѣкога хората смѣсватъ тия нѣща и преценяватъ Божественото съ човѣшкото. Каква ще бѫде преценката на нѣщата, ако нисшето трѣбва да си даде думата за висшето? То е все едно, да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силитѣ въ природата. Противоречията въ живота се дължатъ, именно, на намѣсата на нисшето въ работата на висшето. Има нѣкои вѣрвания, които се дължатъ на нисшия човѣшки умъ. Тѣ сѫ вѣрни за даденъ случай и за дадено време и мѣсто, но не всѣкога. Запримѣръ, едно представление се дава една вечерь; то може да се даде и втора вечерь, но непрекѫснато нѣма да се дава. — Защо? — Защото всичко, което природата е създала, представя пѫтища за минаване и изучаване. Като мине човѣкъ презъ единъ пѫть и го проучи, втори пѫть не е нужно да мине по сѫщото мѣсто. Като се връщаме назадъ, ние виждаме пѫтя, по който животътъ се е развивалъ. Природата е правила редъ опити, докато дойде до човѣка. Човѣкъ мисли, че е последното творение на Бога, т. е. вѣнецътъ на творението. Не, и надъ него има други форми, къмъ които той се стреми. Човѣкътъ не е завършена форма, още има да расте и да се развива. Че това е така, виждате отъ своя животъ. Докато сте били малки, вие сте обикаляли постоянно около майка си и баща си, пригръщали сте ги, радвали сте се, че ви обичатъ. Колкото повече сте расли, ставали сте по-въздържани, докато единъ день си кажете: Свърши се нашето детинство. Ние отиваме къмъ зрѣла възрасть, къмъ възмѫжаване. Въ нѣкои отношения детето стои по-високо отъ възрастния. Запримѣръ, детето се отличава съ голѣма вѣра. То вѣрва на всичко, каквото майка му и баща му кажатъ. Като порасне, то казва: Не мога да вѣрвамъ на всичко, трѣбва да опитамъ нѣщата. Много деца не знаятъ, какво нѣщо е лъжата. Като станатъ голѣми, започватъ да лъжатъ. Често на лъжитѣ казватъ „арменски долапи“. — Кога хората употрѣбяватъ долапи? — Когато искатъ да запазятъ нѣщо отъ прахъ. Дрехитѣ, хранитѣ се турятъ въ долапи. Лошо е човѣкъ да бѫде затворенъ въ долапъ, защото е тъмно. Следователно, всичко, което се разваля на свѣтлина, трѣбва да седи на тъмно. Всичко, което се разваля на тъмно, трѣбва да се изнесе на свѣтлина. Запримѣръ, нисшиятъ умъ се разваля на свѣтлина, вследсгвие на което трѣбва да остане на тъмно. За него тъмнината е естественото мѣсто. Като дойдете до нисшия умъ на човѣка, той казва: За свѣтлина не ми проповѣдвай! Забелязано е, че много процеси въ природата ставатъ на тъмно. Храносмилането, дишането, мисленето ставатъ на тъмно. Това става съ цель да не се отвлича вниманието на човѣка отъ външнитѣ явления. За да се извърши нѣкакъвъ важенъ процесъ, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ. Често хората съжаляватъ за детинството си. Тѣ съжаляватъ, че сѫ изгубили вече щастливия животъ на детскитѣ си години. Тѣ се заблуждаватъ. Детето не е толкова щастливо, колкото си въобразяватъ възрастнитѣ. — Защо? — Защото го не съзнава нѣщата. Щастливъ е онзи човѣкъ, който съзнава, че е придобиль щастиего и го цени. Детето е несъобразително; въ всичкитѣ си работи бърза. Като намисли да направи нѣщо, то веднага ще пристѫпи къмъ действие, безъ да има предъ видъ последствията. Много нѣща липсватъ на детето. Много нѣща трѣбва да развива. Бързането е присѫщо и на възрастнитѣ. Всички хора бързатъ, часъ по-скоро искатъ да видятъ свѣта такъвъ, какъвто предстои да стане въ бѫдеще. Днесъ всички запитватъ, кога ще дойде Царството Божие на земята. — Царството Божие е дошло вече на земята, но само външно, привидно. Царството Божие трѣбва да дойде и отвѫтре, въ сърдцата на хората. Ако единъ слѣпороденъ дойде въ Царството Божие, какво ще разбере? Той ще пипа тукъ-тамъ, но нѣма да има реална представа за него. Съ пипане само Царството Божие не се познава. Глухиятъ пъкъ ще види всичко, но нѣма да чуе говора на хората. И съ виждане само Царството Божие не се познава. Зрението на сегашнитѣ хора е слабо, тѣ не виждатъ много нѣща, но и слухътъ имъ не е силенъ. Сегашнитѣ хора сѫ и нетърпеливи. Като говори нѣкой, тѣ едва го изслушватъ. Има говорители, които обичатъ да говорятъ много и да повтарятъ едно нѣщо по нѣколко пѫти. Какво трѣбва да правите въ такъвъ случай? Или ще му кажете да мълчи, или ще излѣзете навънъ, нѣма да го слушате. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорительтъ е уменъ човѣкъ, ще възприеме мисъльта ви и ще спре. Ако не е уменъ, ще продължава да говори. Така трѣбва да постѫпватъ всички ученици съ учителитѣ си. Тѣ трѣбва да знаятъ, че учителитѣ имъ сѫ умни хора, и нѣма защо да плачатъ предъ тѣхъ, да имъ говорятъ съ часове за своитѣ мѫчнотии. И учительтъ не трѣбва да говори много на ученицитѣ си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да имъ каже, че трѣбва да бѫдатъ мирни, внимателни, и тѣ ще го разбератъ. Умнитѣ веднага ще го разбератъ, а за неразумнитѣ, колкото и да имъ говори, пакъ неразбранъ ще остане. Нѣкой казва: Трѣбва да се говори на хората, да разбератъ. — Какво ще имъ се говори? Хиляди статии съ морално съдържание сѫ писани, хиляди проповѣди за мораленъ животъ сѫ държани на хората, че не трѣбва да крадятъ, да убиватъ, да лъжатъ, но въпрѣки тона тѣ правятъ, каквото знаятъ. На какво се дължатъ кражбитѣ? — На стари, атавистични навици. И въ миналото, и сега птицата е свободна да каца отъ дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове — череши, грозде и др. Колкото по-културни ставатъ хората, толкова по-голѣми ограничения се вмъкватъ въ живота. Днесъ и за птицитѣ се създаватъ различни примки и капани. Като помни, съ каква свобода се е ползувала въ миналото, тя се чуди, защо попада въ капанъ. Въ сѫщото положение се намира и човѣкъ. Днесъ той краде по атавизъмъ. Като си спомня свободата, съ която разполагалъ въ миналото, той си позволява да взима нѣкои нѣща безъ позволение и се чуди, защо го затварятъ, защо трѣбва да го сѫдятъ за нищо и за никакво. Съвременнитѣ хора се борятъ съ нѣкои стари, наследени чърти отъ миналото, които не сѫ присѫщи на естеството имъ. Много отъ тия атавистически навици сѫ присадени на човѣка, и той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой иска повече да мълчи, да слуша, когато другитѣ говорятъ. но като попадне въ общество на хора, които обичатъ да говорятъ, нѣщо въ него му нашепва: Кажи и ти две думи. Другъ нѣкой, безъ да разбира музика, бърза ла си даде мнението за нѣкой виденъ музикантъ, че не изпълнилъ нѣкое парче, както трѣбва. Нѣкои религиозни нъкъ се изпреварватъ да даватъ мнението си, защо Богъ създалъ свѣта. Не само на земята, но и на небето още не знаятъ, защо Богъ е създалъ свѣта. По-скоро можемъ да си обяснимь, защо сме създадени ние, отколкото да си отговоримъ на въпроса, защо е създаденъ свѣтътъ. Ние сме създадени да учимъ и да мислимъ. Може би следъ хиляди години да се отговори на този въпросъ, но засега тои е неразрешимъ. Сложенъ въпросъ е той. Единственото нѣщо, което днесъ знаемъ, това е, че свѣтътъ е създаденъ. Това е теория. Защо е създаденъ, не знаемъ. Каква е разликата между теорията и опита, или практиката въ живота? Въ теорията всички нѣща започватъ добре, свършватъ зле; въ опита нѣщата започватъ зле, свършватъ добре. Когато детето се ражда, то е въ теорията. Всички го приемать добре, даватъ му угощение, радватъ му се. Майката мисли, че нѣкакъвъ гений е родила. Като мине известно време, детето влиза въ опита и проявява всичко, което носи въ себе си. Майката го гледа, чуди се и си казва: Какво мислѣхъ, какво излѣзе! Защо хората се изненадватъ въ живота — Защото не разбиратъ нѣщата. Като не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ правятъ погрѣшки. Много хора представятъ питомно клонче, присадено на дивачка. Докато присадката расте, плодоветѣ сѫ добри. Обаче, ако по невнимание присадката се счупи. дивачката започва да ражда, вследствие на което плодоветѣ сѫ кисели и стипчави. Понеже сега не могатъ да растатъ питомни растения, всички нѣща въ свѣта сѫ присадки. Въ свѣта има два вида присадки: когато присадкитѣ сѫ питомни, хората сѫ праведни; когато присадкитѣ сѫ дивачки, хората сѫ грѣшни. Ако се счупи питомната присадка, на дървото остава дивачката, която дава кисели плодове. Вие се чудите, какво е станало, че праведниятъ, светиятъ човѣкъ е станалъ грѣшникъ. И обратно: ако се счупи дивачката присадка, на дървото остава питомната, която дава сладки плодове. Вие се чудите, какво е станало, че грѣшникътъ се е превърналъ на светия. Сега азъ изнасямъ закона за наследственостьта по два начина. При единия случай наследственостьта е присадена на дивачка, а при втория — на питомно дърво. Човѣшкого е дивачката, а Божественото — питомното. Нѣкой пѫть Божественото е присадено на човѣшкото, а нѣкога човѣшкото — на Божественото. Когато изпаднете въ противоречие, Божествената присадка се е счупила и останала човѣшката, която ражда киселици. Когато имате добро, свѣтло разположение, вие се ползувате отъ плодоветѣ на Божествената присадка. Внимавайте да не пречупите тази присадка. Ако я счупите, ще имате киселици и ще изгубите доброто си разположение. Има случаи въ живота, когато не трѣбва да пипате питомната присадка. Ако мислите, че като счупите питомната присадка. ще израсте нѣщо по-хубаво, лъжете се — киселица ще израсте. Щомъ израстатъ киселицитѣ, страданията ще дойдатъ. Щомъ дойдатъ страдания, несгоди, изкушения, ще счупите дивачката, да остане отдолу питомната. На съвременнитѣ хора се говори за търпение. Препорѫчва имъ се да бѫдатъ търпеливи. Обаче, човѣкъ не може да бѫде търпеливъ, докато не е разбралъ любовьта. Безъ любовь никакво търпение не може да се постигне. Търпението изключва всички болести, сиромашията, страданията. Следователно, ако искате да сте здрави, бѫдете търпеливи. Ако не сте здрави, това показва, че носите неволята. Търпението се ражда отъ любовьта. Дето е любовьта, тамъ всички болести си заминаватъ, и хората оздравяватъ. Днесъ всички очакватъ да дойде Христосъ на земята, да оправи свѣта. — Какъ ще го оправи, когато единъ иска едно, а другъ — друго? Всички хора, всички народи трѣбва да се подчинятъ на Божественото. Тогава ще се тури навсѣкѫде редъ и порядъкъ. Сега хората се биятъ, за да възстановятъ правдата. Ще кажете, че много хора умиратъ. Тѣ умиратъ, но вѣрватъ въ безсмъртието. Тѣ пакъ ще дойдатъ на земята. Лошото не е въ това. Лошо е, ако хората чупятъ Божествената присадка въ себе си. Лошо е, ако народитѣ чупятъ Божествената присадка въ себе си. Лошо нѣщо е войната, ако тя счупва Божествената присадка. Обаче, ако въ време на война се чупи дивачката и отдолу остава питомното, да даде своя плодъ, войната е на мѣсто. Защо воюватъ хората? — Да подобрятъ положението си. Войната е неизбѣжно зло. Като четете Милтона, ще видите, че и ангелитѣ се биятъ. Ако ангелитѣ се биятъ, колко повече хората ще се биятъ. Важно е войната да бѫде за нѣщо полезно, отъ което да се ползуватъ всички народи, а не само единъ народъ. Като не разбиратъ нѣщата, хората питатъ, защо трѣбва да воюватъ, защо трѣбва да вѣрватъ въ онзи свѣтъ, защо трѣбва да се молятъ и т. н. Като живѣешъ на земята, ще воювашъ, но за нѣщо разумно; като живѣешъ, ще вѣрвашъ, но въ нѣщо разумно, безразлично въ кой свѣтъ е то; като живѣешъ, ще се молишъ. Човѣшката глава живѣе въ разумния свѣтъ. Тя мисли, разсѫждава. Ти виждалъ ли си своята мисъль? Не си я виждалъ, но вѣрвашъ въ нея. Човѣкъ прави своитѣ планове въ ума си, т. е. въ умствения свѣтъ. После човѣкъ слиза въ духовния свѣтъ, въ свѣта на чувствата и, ако плановетѣ му могатъ да се реализиратъ, той изпитва известна приятность въ областьта на слънчевия вѫзелъ. Ако не се реализиратъ, той изпигва неприятни чувство въ сѫщата область. Реализирането на плана става на физическия свѣтъ. Ще кажете, че се съмнявате въ реализиране на своитѣ планове. За да не се съмнявате, вслушвайте се дълбоко въ Божествения гласъ, който ви говори. Като се вслушвате въ този гласъ, виждате, че каквото сте почувствували, това става: чувствувашъ, че ще стане война, и тя става; чувствувашъ, че времето ще се развали, и се разваля. Чувствувашъ че ще станешъ художникъ, или ученъ, и ставашъ. Каквото чувствувашъ, че ще стане, това става, но не знаешъ причината, защо става. Като не знаете причинитѣ на нѣщата, вие сте готови да ги отречете, да кажете, че това сѫ халюцинации, суевѣрия и т. н. Ученитѣ се смѣятъ на суевѣрието на хората, но по-суевѣрни отъ тѣхъ нѣма. Тѣ вѣрватъ въ гова, което не може да стане. Запримѣръ, нѣкои отъ тѣхъ вѣрватъ, че малката микроба, която едва се вижда подъ микроскопъ, ще стане нѣкога човѣкъ. И всичко това доказватъ по наученъ начинъ. Нѣкои учени разрешаватъ въпроса: кокошката ли е сѫществувала по-рано, или яйцето. Чуденъ въпросъ! Отъ гледището на физическия свѣтъ, яйцето е сѫществувало преди кокошката; отъ гледището на духовния свѣтъ, кокошката е сѫществувала преди яйцето, а отъ гледището на Божествения свѣтъ, нито кокошката е сѫществувала, нито яйцето. Това е въпросъ само за физическия и за духовния свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ въпроси за кокошки и яйца. Тамъ нѣщата сѫществуватъ вѣчно. Нѣма раждане и прераждане, за да става въпросъ, кой пръвъ се е родилъ и кой — последенъ. Божествениятъ свѣтъ е вѣченъ. Тамъ цари безсмъртието. Физическиятъ и духовниять свѣтъ сѫ отражение на Божествения. Физическиятъ свѣтъ е създадень за развлѣчение на Божествения. Когато сѫществата отъ Божествения свѣтъ искатъ да се развлѣкатъ, да смѣнятъ работата си, тѣ слизатъ на земята между хората, да видятъ, какъ работятъ. Като видятъ, че нѣкой плаче, тѣ се приближаватъ къмъ него и му казватъ: Какви хубави извори излизатъ отъ очитѣ ти. Защо плачешъ? Нѣкой ангелъ вижда, че една мома плаче. Той веднага отива при нея и я разпитва, защо плаче. Тя му разказва, че обича нѣкого, а той й изневѣрилъ. Като разказва историята на своята любовь, той слуша внимателно и се чуди, каква е тази любовь, отъ която човѣкъ плаче. Ангелътъ я утешава, казва й, че направила добре, дето полѣла градинката си и се чуди, защо и той не може да научи изкуството да пролива сълзи. Когато момата се успокои и престане да плаче. ангелътъ си отива. Каквото научи на земята, ангелътъ го записва, На другия день той вижда, че сѫщата мома пакъ плаче. — Защо плачешъ? — Баща ми умрѣ. — Че какъ може баща да умира? — Не плачи, азъ ще го върна отново на земята. Той ще дойде като малко детенце, което ти ще носишъ на рѫце и ще му се радвашъ. Ще пазишъ добре детенцето, ще гледашъ да не умре. Хората се страхуватъ отъ смъртьта. Вечерь, когато заспива, човѣкъ се отдѣля отъ тѣлото си. И това е смърть, но човѣкъ не се страхува отъ нея. — Защо? — Защото не е изгубилъ тѣлото си. Хората се страхуватъ отъ смърть, отъ която тѣлото изчезва. Когато една форма не може да прокарва Божественитѣ идеи, тя се разглобява, стопява се, докато изчезне съвършено. Веществото й, обаче, се запазва и следъ време отъ нея се образува нова, по-здрава и устойчива форма. Всички хора сѫ изложени на постоянни промѣни. Формитѣ се измѣнятъ споредъ идеитѣ, които минаватъ презъ тѣхъ. И отъ промѣнитѣ, които ставатъ, можемъ да сѫдимъ, какви идеи минаватъ презъ човѣка и какъ се разработватъ. Ако въ нѣкой човѣкъ е развитъ творческиятъ умъ, това показва, че той е оралъ, копалъ, градилъ, мислилъ и прилагалъ всичко, което го интересувало. Ако главата на нѣкой човѣкъ е висока горе, това показва, че той е билъ религиозенъ, молилъ се е, правилъ е добрини, помагалъ е на бедни и страдащи. Той развилъ милосърдието си, религиозното си чувство и любовь къмъ Бога. Човѣкъ развива повече ония центрове, върху които работи. Тамъ той складира повече енергия и ги прави активни. Хората правятъ погрѣшки, когато не различаватъ нѣщата. Запримѣръ, слушате нѣкой религиозенъ или духовенъ човѣкъ да казва, че Господъ му проговорилъ. Възможно е, но той трѣбва да знае, отде иде този гласъ. Гласътъ може да иде отъ три мѣста: отдолу, отстрана — отъ посоката на ушитѣ, и отгоре, отъ центъра на мозъка. Най-мощниятъ гласъ иде отгоре. Както седите, нѣкаква свѣтлина блесне предъ васъ, и вие чувате тихъ гласъ — гласътъ на Божественото. Чуете ли този гласъ, умътъ ви се просвѣтява, и всички противоречия изчезватъ. Когато чуе този гласъ въ себе си, човѣкъ е готовъ на всички жертви. Когато Богъ проговори на пророкъ Иона, каза му да отиде въ Ниневия, да проповѣдва на хората, да се разкаятъ. Ионъ чу гласа, но се уплаши. Той помисли, че не може да изпълни волята Божия и каза: Тази работа не е за мене. Ще отида на Западъ. Той взе торбичката си и замина за Испания. Понеже въ Божиитѣ решения нѣма обратни действия, Богъ каза на Иона: Ти не пожела да отидешъ въ Ниневия, но ще те сполети нѣщо по-страшно. И наистина, китъ погълна Иона, и той прекара три дни и три нощи въ утробата му. Тукъ Ионъ се моли усърдно и обеща, че ако Богъ го освободи отъ това нещастие, ще отиде въ Ниневия да проповѣдва. Ниневия е раятъ, а утробата на кита — адътъ. Кое отъ дветѣ мѣста е за предпочитане? За предпочитане е да отидешъ въ Ниневия, да кажешъ, че Богъ те е пратилъ да имъ проповѣдвашъ, да се разкаятъ. — Защо Ионъ не послуша Господа? — Той бѣше крайно честолюбивъ човѣкъ и си казваше: Богъ ме праща въ Ниневия. но като кажа на хората, какво ги очаква, тѣ ще започнатъ да се молятъ. да плачатъ, да се разкайватъ. и Богъ, понеже е милостивъ и благъ, ще ги помилва. Тогава азъ ще излѣза лъжецъ предъ хората. Като не искаше да се изложи по този начинъ, Ионъ реши да избѣга въ Испания. Той избѣга отъ Бога, но се натъкна на по-голѣмо зло. Следователно, когато Богъ ви изпраща въ Ниневия, да проповѣдвате, изпълнете волята Му. Днесъ вие ще проповѣдвате по другъ начинъ, а не както Иона. Той имъ каза, че ако въ продължение на 40 дни не се покаятъ, ще погинатъ. И вие ли ще кажете сѫщото? По другъ начинъ се проповѣдва на сегашнитѣ хора. Преди години, когато стана земетресението въ Търново, отидохъ и азъ, да видя областьта, въ която е станало размѣстване на земнитѣ пластове. Всички хора бѣха излѣзли на палатки, страхуваха се да влѣзатъ въ кѫщитѣ си. Азъ отидохъ въ дома на единъ нашъ приятель. Тѣ веднага ме запитаха: На палатка ли ще останешь? — Не, въ кѫщата ще остана. — Опасно е, земята още се тресе. — Нищо отъ това, земетресение нѣма да стане. — Отде знаешъ? — Има авторитети, които доказватъ това. — Кои сѫ тѣзи авторитети? — Кучетата, пѣтлитѣ и птичкитѣ. Ето, кучетата, които преди земетресението още избѣгаха, връщатъ се вече. Значи, докато кучетата лаятъ, пѣтлитѣ кукуригатъ, и птичкитѣ пѣятъ, земетресение нѣма да има. Щомъ кучетата бѣгатъ и не лаятъ, пѣтлитѣ не кукуригатъ, и птичкитѣ не пѣятъ, земетресение непремѣнно ще има. Видите ли, че жабитѣ и рацитѣ излизатъ отъ водата и бѣгатъ, земетресение ще има. Както виждате, въ нѣкои случаи животнитѣ сѫ по-голѣми авторитети отъ хората, които мислятъ, че знаятъ много. Сега, ние не се спираме върху въпроса, кой стои по-високо: пѣтелътъ или човѣкътъ? Тукъ не може да става споръ. Човѣкъ съдържа въ себе си не само единъ пѣтелъ, но много пѣтли. Ако пѣтелътъ може да познае, ще има ли земетресение, или нѣма да има, колко повече човѣкъ може да предскаже това. Въ човѣка има и пѣтли, и кокошки, и змии, и гущери, и вълци, и тигри, и говеда — цѣлото животинско царство е въ човѣка. Не само това, но и растителното царство е въ човѣка. Всичко. което Богъ е създалъ, сѫществува въ миниатюръ и въ човѣка. Здравето на човѣка зависи отъ растителностьта въ него. Като не знаятъ този законъ, хората изсичатъ горитѣ въ себе си. Това се отразява вредно върху живота имъ. Чрезъ мисъльта си хората покварятъ растителностьта въ себе си. Тази е причината, поради която дробоветѣ на хората заболяватъ. Заболяването на дробоветѣ се отразява зле и върху стомаха. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ самообладание, да гледате еднакво и на злото, и на доброто. Това сѫ две мощни сили, които играятъ важна роля въ свѣта. Човѣкъ не се нуждае отъ вѫглената киселина. За него тя е зло, но вижте, какво голѣмо значение има тя за живота на растенията. Безъ вѫглена киселина тѣ не могатъ да живѣятъ. Растенията приематъ вѫглеродния двуокисъ като храна за организма си. Подъ влиянието на слънчевата свѣтлина и зеленитѣ части на растенията, той се разлага на кислородъ, който се връща въ въздуха, и вѫглеродъ, който заедно съ други елементи и съединения въ растенията, се използува като храна. Задушливъ газъ е вѫглеродниятъ двуокисъ, но растенията се хранятъ съ него. Освенъ това, той дава кислородъ на въздуха, който подържа живота. Като знаете това, не можете ли и вие да направите, както растенията правятъ? Не можете ли да обработвате отровнитѣ и задушливи мисли и чувства и да ги превърнете въ нѣщо полезно, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ? Казвате: Да ме пази Богъ отъ злото! Не искамъ да имамъ никакво отношение съ него. Вие не разбирате законитѣ на природата. Каквото и да правите, нѣма да избѣгнете злото, но трѣбва да бѫдете разумни, да използувате неговитѣ сили. Знаете ли, какво ще стане съ живота на земята, ако се махнатъ вѫглеродниятъ двуокисъ, водородътъ, кислородътъ, азотътъ и вѫглеродътъ? Това сѫ основнитѣ елементи на живота. Какъвъ ще бѫде човѣкъ, ако нѣма азотъ въ себе си? Азотътъ е единъ отъ благороднитѣ газове, мѫчно влиза въ съединения. Всѣки човѣкъ, който има азотъ въ себе си, е спокоенъ, търпеливъ. Той може да придобие любовьта. Безъ търпение нѣма любовь. Задъ всѣки елементъ се крие нѣкаква разумна сила. Ако може да влѣзе въ връзка съ тази разумна сила, човѣкъ ще владѣе елементитѣ, т. е. тѣ всѣкога ще му бѫдатъ въ услуга. Добре е човѣкъ да разбира законитѣ, на които се подчиняватъ елементитѣ, да се ползува отъ тѣхъ разумно. Ако разбира законитѣ на кислорода, горението въ човѣшкия организъмъ ще става правилно. Човѣкъ ще носи въ себе си Божествения пламъкъ, крепитель на здравето. Ако разбира законитѣ на водорода, човѣкъ ще има мекота и пластичность, ценно качество за него. Ако разбира законитѣ на вѫглерода, човѣкъ ще знае, какъ е създаденъ ораническиятъ свѣтъ. Вѫглеродътъ съдържа условия за организиране на живота. Безъ вѫглеродъ органическиятъ свѣтъ не може да се организира. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се запитватъ, защо сѫществуватъ злого и грѣхътъ. Не може ли безъ тѣхъ? Както растенията на физическия свѣтъ се нуждаятъ отъ торъ, така и растенияга въ духовния свѣтъ се нуждаятъ отъ торъ. Какъвъ е торътъ за растенията въ духовния свѣтъ? Човѣшкитѣ грѣхове и погрѣшки служатъ за наторяване на нивитѣ въ духовния свѣтъ. Тамъ боравятъ съ по-фина материя. Въ това отиошение, материята на човѣшкитѣ по-грѣшки е по-фина отъ тази, съ която торятъ нивитѣ и градинитѣ на земята. Материята на земята е изгубила своята първоначална чистота и ефирность, каквато нѣкога е имала. Споредъ нѣкои учени, първоначалната материя е била хиляди пѫти по-лека отъ водорода, който днесъ се счита за единъ отъ най-лекитѣ газове. По отношение на първичната материя, водородътъ е много гѫстъ, като каша. Ние говоримъ за елементитѣ като за разумни сѫщества, понеже естеството на човѣшкия духъ е такова, че той борави съ разумни сили. Ако се придържате въ интуицията и следвате пѫтя, по който тя ви води, вие бихте имали повече знания, отколкото сега. Вие се страхувате да проникнете по-дълбоко въ научнитѣ истини, да не изпаднете въ заблуждения. Когато търси истината, човѣкъ не се страхува отъ заблуждения. Вие казвате, че трѣбва да имате водородъ, кислородъ, азотъ и вѫглеродъ въ организма си, но зашо ви сѫ нужни тия елементи, не знаете. То е все едно, както казватъ нѣкои, че трѣбва да иматъ пари. — Защо имъ трѣбватъ пари? — Да живѣятъ добре. Предназначението на паритѣ, специално на златото, не е само външно. Не е достатъчно човѣкъ да знае свойствата на елементитѣ, но той трѣбва да знае, каква роля има всѣки елементъ въ неговия организъмъ. Не е достатъчно да знае човѣкъ, какви храни подхождатъ на неговия организъмъ, но той трѣбва да знае още и условията, при които известна храна може да се асимилира отъ организма. При добре асимилирана храна само непотрѣбнитѣ вещества се изхвърлятъ навънъ. Обаче, ако храната не е добре асимилирана, заедно съ непотрѣбнитѣ вещества се изхвърлятъ и потрѣбни. Следователно, ако човѣкъ може правилно да се храни, да мисли, да чувствува, да постѫпва и да говори, той се е натъкналъ вече на условията за подмладяване. Нѣкои искатъ да помислятъ само, и веднага да се подмладятъ. Това е невъзможно. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ още да си служи съ магическата прѫчица, съ която нѣщата ставатъ моментално. Ако говорите на нѣкой човѣкъ само съ ума си, вие можете да го убедите да повѣрва въ това, което говорите, но не можете да го заставите да направи нѣщо за васъ. Той ще ви каже: Разбрахъ идеята ви, отлична е. но не е приложима. Обаче, ако проектирате ума си къмъ слънчевия вѫзелъ на човѣка, да събудите въ него приятно, топло чувство къмъ себе си, той може да направи нѣщо за васъ. Това наричаме вѫтрешно говорене. Следователно, вѫтрешно говорене е това, споредъ което нѣщата ставатъ моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човѣка много, за да го накарате да направи нѣщо за васъ. И тогава, ако отидете при нѣкой банкеръ и му поискате една сума, той веднага ще ви даде. Колко лева ще искате отъ банкера? Ако сте разуменъ, ще искате само единъ левъ. — Защо? — Защото разумниятъ знае да посажда паритѣ. Като посади единъ левъ, следната година ще има хиляда лева. Ако глупавиятъ иска пари отъ банкера, ще поиска най-малко сто лева, съ които, обаче, не знае, какво да прави. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до едно мѣсто, дето влизатъ въ стълкновение съ своитѣ стари разбирания. Който разбира законитѣ на новия животъ, не говори много. Той разбира, какъ трѣбва да постѫпва. При всѣко неправилно отношение къмъ хората, той изпитва болка въ слънчевия вжзелъ и, вмѣсто да се извинява, бърза да изправи погрѣшката си. Всѣка болка, всѣко свиване или притѣсняване въ слънчевия вжзелъ, е предупреждение отъ Божествения свѣтъ, съ което му обръшатъ вниманието, че не е постѫпилъ, както трѣбва. Отъ Божествения свѣтъ го запитватъ: Ти прецени ли своята постѫпка? Защото, всѣка постѫпка се връща къмъ онзи, който я направилъ. Ако е добра, ще се ползувашъ. Ако не е добра, ще носишъ последствията й. Преди да направишъ нѣщо, три пѫти мисли. Ако правишъ нѣщо добро, прави го; ако не е добро, мисли за лошитѣ последствия. Помнете, че Богъ живѣе въ всички души, и Той се застѫпва за тѣхъ. Що се отнася до дрехата на човѣка, можешъ да кажешъ, каквото искашъ, но дойдешъ ли до душата, до сѫщностьта на човѣка, ти трѣбва да бѫдешъ много внимателенъ. Всички души трѣбва да се отнасятъ внимателно помежду си. Ако ти се отнасяшъ внимателно къмъ душитѣ, и тѣ ще се отнасятъ внимателно къмъ тебе. Ако не се отнасяшъ внимателно къмъ душитѣ, и тѣ нѣма да се отнасятъ внимателно къмъ тебе. Съ други думи казано: ако работишъ за душитѣ, и тѣ ще работятъ за тебе; ако не работишъ за тѣхъ, и тѣ нѣма да работятъ за тебе. Сега, като говоря по този начинъ, това не значи, че вие нѣмате желание да изпълнявате волята Божия. Вие правите голѣми усилия въ това направление, но има механически усилия, които сѫ безрезултатни. Ти не можешъ да повлияешъ на човѣкъ, когото не обичашъ. Ако го обичашъ, той ще те слуша. Следователно, ако искашъ да влѣзешъ въ връзка съ една душа, първото условие е да я обичашъ. Щомъ я обичашъ, и тя ще те обича. Така ще се свържатъ всички души. Когато любовьта свързва душитѣ, всички работи вървятъ добре. Днесъ се явява въпросътъ, какъ може да се оправи свѣтътъ. Много методи има за изправяне на свѣта. И окултнитѣ науки даватъ методи, но всички не сѫ резултатни, защото не се отнасятъ до тритѣ свѣта. Единъ методъ е сигуренъ. когато има приложение въ тритѣ свѣта. За да бѫде една идея вѣрна, тя трѣбва да се разглежда въ Божествения свѣтъ като принципъ, въ духовния свѣтъ — като законъ и въ физическия свѣтъ като явление или фактъ. Ако направите нѣщо и не съжалявате, че сте го направили, това действие има Божественъ произходъ. Всѣко действие, за което съжалявате, че сте го направили, нѣма Божественъ произходъ. Всѣки, който изобличава хората, самъ не е изправенъ въ постѫпкитѣ си. Често сѫдията, който сѫди хората, не е изправенъ въ живота си. Споредъ мене, когато сѫдятъ, сѫдиитѣ трѣбва да иматъ маски на лицата си, да не знаятъ хората, кой ги е осѫдилъ. Ако знаятъ, кой ги е осѫдилъ, ще му се сърдятъ. Нека се сърдятъ на маската. Често хората се обръщатъ къмъ Бога, Той да ги сѫди. Сѫдбата на Бога е сѫдба на любовьта. Когато сѫди нѣкого, Богъ го обиква първо и следъ това вика за свидетели любовьта, мѫдростьта, истината, правдата, знанието си. Сѫдбата на Бога служи за повдигане на човѣка, а не за изобличаване и унищожаване. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески дойде не да сѫди свѣта, но да го повдигне“. Ето защо, и сѫдиитѣ не трѣбва да сѫдятъ свѣта, но да го спасятъ. Ние говоримъ сега за вѫтрешната сѫдба на човѣка, а не за външното, механическо сѫдене. Ти имашъ приятель, който направилъ една погрѣшка. Какъ ще го сѫдишъ? Като обикновенъ сѫдия ли? Имашъ единъ синъ, който направилъ една погрѣшка. Какъ ще го сѫдишъ? Знаете ли, колко мѫчно се възпитава човѣкъ? Хората сѫ много прозорливи. Ти говоришъ на единъ човѣкъ, а той те гледа, какъ му говоришъ — отъ любовь къмъ него, или отъ нѣкакъвъ интересъ. Кое е по-добре: да вземете една чужда картина и, безъ да знаете да рисувате, да преподавате на нѣкого, какъ трѣбва да рисува, или да сге знаменитъ художникъ и да учите хората да рисуватъ? На теория ли трѣбва да преподавате, или на практика? Сегашнитѣ хора сѫ дошли вече до опита и трѣбва да имъ се преподава на практика. И теорията е на мѣсто, но безъ практика нищо не се постига. Когато учительтъ преподава на ученицитѣ си, не трѣбва да мисли, че тѣ нищо не знаятъ. Тѣ слушатъ учителя си и претеглятъ всѣка негова дума. Тѣ разбиратъ много нѣща. Тѣ всичко провѣряватъ. Ако учительтъ говори невѣрни работи, въ скоро време ще изгуби довѣрието и уважението на ученицитѣ си. Учительтъ трѣбва да говори истината, и то онази истина, която е въ полза на ученицитѣ. Сега нека остане въ ума ви мисъльта, че ние не се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората. Погрѣшкитѣ. това сѫ старитѣ теории и разбирания на хората. Човѣкъ може да вѣрва, въ каквото иска, но не трѣбва да лъже. Човѣкъ може да прави, каквото иска, но това, което прави, не трѣбва да вреди нито на него, нито на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ постѫпкитѣ си, да знае, защо постѫпва така, или иначе. Щомъ направи нѣщо, което е погрѣшно, било къмъ него, било къмъ другитѣ, той трѣбва да го изправи. И азъ като говоря, нѣкои се насърдчаватъ отъ думитѣ ми. а нѣкои се обезсърдчаватъ. — Защо се обезсърдчаватъ? — Защото думитѣ ми влизатъ въ стълкновение съ тѣхнитѣ вѣрвания и разбирания. Азъ нѣмамъ право да руша това, въ което хората вѣрватъ, но казвамъ: Не туряйте Божествени табели на вашитѣ стари разбирания и вѣрвания. Божествено е само това. което носи въ себе си любовьта, като мощна сила. Божествено е това, което носи въ себе си знанието. Божественото носи въ себе си истината. която защищава и освобождава човѣка. Ще каже нѣкой, че говори истината. Той говори истината. а при това умира. Който говори истината, никога не умира. Щомъ умира, човѣкъ говори факти, но не говори истината. Че нѣкой изнесълъ погрѣшката на нѣкого, това е фактъ, явление, но не е още истината. Нѣкой нарисувалъ една карикатура. Не е лоша тази карикатура, но тя е отклонение отъ хармонията. Следователно, време е вече хората да се освободятъ отъ онѣзи идеи, които иматъ карикатуренъ характеръ. Ти се влюбишъ въ единъ човѣкъ и гледашъ на него като на божество. Ти го считашъ талантливъ, гениаленъ. Не се минава много време, ти казвашъ, че този човѣкъ не е гениаленъ, даже и талантливъ не е, намирашъ, че си се излъгалъ въ него. Кѫде е погрѣшката? Може да не си се излъгалъ въ неговата гениалность, но си се излъгалъ въ времето и въ разстоянието. Днесъ той не е гениаленъ, но следъ сто прераждания ще бѫде гениаленъ. Съвременнитѣ астрономи изучаватъ небето и звездитѣ по него, отъ най-голѣмата до най-малка величина. Когато говори за свѣтлината на звездитѣ, астрономътъ трѣбва точно да знае разстоянието, на което тѣ се намиратъ отъ земята. Ако не знае разстоянието имъ, той може да извади криви заключения. Кривитѣ заключения сѫ резултатъ на неговото незнание, на неточнитѣ изчисления, а не на самитѣ звезди. Хората се намиратъ подъ влиянието на различнитѣ планети, вследствие на което се проявяватъ различно. Учениятъ трѣбва да знае това, да не прави погрѣшки, да не вади криви заключения. Понеже хората се намиратъ подъ влиянието на различни планети, тѣ се различаватъ едни отъ други. Който се намира подъ влиянието на Сатурна, е подозрителенъ. Който се намира подъ влиянието на Юпитера, има достоинство. По фигура той е широкоплещестъ. Земниятъ типъ пъкъ е малко пригърбенъ, съ погледъ, устременъ къмъ земята. Съ една дума, всички планети сѫ трансформатори на Божествената енергия въ различнитѣ организми. Всички планети сѫ насе-лени съ разумни сѫщества. — Кой управлява тия сѫщества? — Има кой да ги управлява. Не мислете, че животътъ се изявява механически. Красивъ е свѣтътъ съ своето голѣмо разнообразие! Ако отидете на Юпитеръ, ще видите сѫщества съ достоинство, съ съзнание за себе си. Тѣ мислятъ, че много знаятъ. Тѣ не сѫ още съвършени. Горделиви сѫ юпитерианцитѣ. Тѣ сѫ огняри на слънцето. Тамъ тѣ минаватъ за електротехници. Сатурновитѣ типове пъкъ минаватъ за философи, понеже разглеждатъ нѣщата философски. Тѣ сѫ едни отъ най-старитѣ жители на слънчевата система. Обаче, Уранъ и Нептунъ сѫ излѣзли преди Сатурна. Тѣхнитѣ жители сѫ по-стари отъ тия на Сатурна. Сегашнитѣ хора и днесъ още се питатъ, има ли живи сѫщества на другитѣ планети. Че има и на другитѣ планети животъ. това е фактъ за мене, а за васъ — теория. Свѣтътъ е населенъ. Дето е Богъ, тамъ има животъ, който се изявява. Дето е животътъ, тамъ е и разумностьта. Даже и мухитѣ, които минаватъ за несъзнателни, иматъ известна разумность. Тѣ предсказватъ, макаръ и несъзнателно, какво ще бѫде времето. Когато времето ще се развали, мухитѣ хапятъ силно; когато ще се оправи, тѣ кацатъ върху човѣка, безъ да хапятъ. — Коя е причината, че мухата може да предскаже времето? — Причината е електричеството въ въздуха. Когато времето се разваля, въ въздуха се събира много електричество. Понеже електричеството се събира по остритѣ части на предметитѣ, то се натрупва на хобота на мухага и я безпокои. За да се освободи отъ него, мухата започва да хапе, Електричеството отъ мухата минава въ човѣка, съединява се съ неговото електричество и отива въ земята. По този начинъ мухата се освобождава отъ излишното електричество на хобота си. Когато времето се оправя, тя не усѣща никакво напрежение и не хапе. Тогава тя каца върху носа, лицето или рѫцетѣ на човѣка, да си вземе нѣщо за ядене. Като сте дошли на земята, знайте, че има много да учите. Като срещнете единъ човѣкъ, не мислете, че той нищо не представя, но гледайте на него като на Божествена книга, отъ която можете да научите нѣщо. Като погледнете носа на нѣкой човѣкъ, вие казвате: Тѫпъ е този носъ. Вие мислите, че много сте разбрали. Това е повърхностно гледане. Всички носове сѫ красиви. Отъ вкуса на човѣка зависи. какъвъ носъ харесва. Нѣкои хора харесватъ дългитѣ носове, а други — кѫситѣ. Срещнешъ ли човѣкъ съ дълъгъ носъ, знай, че не можешъ да го излъжешъ. Обаче, хора, които иматъ кѫси носове, лесно се лъжатъ. Каквото имъ се каже, тѣ вѣрватъ. Ако искате да ви се свърши нѣкаква работа, търсете човѣкъ съ кѫсъ и широкъ носъ. Той ще обещае и ще свърши работата. Ако се обърнете за сѫщото къмъ човѣкъ съ дълъгъ носъ, той нѣма да ви се отзове. Хора съ кѫси и широки носове сѫ чувствителни и експансивни, а тия съ дълги и сплеснати носове сѫ нервни, сприхави. Тѣ лесно избухватъ. Ако искате да знаете, дали въздухътъ въ нѣкой салонъ е чистъ, вкарайте човѣкъ съ дълъгъ носъ. Въ това отношение той е авторитетъ, веднага ще се произнесе. Обаче, ако искате мнението на човѣкъ съ кѫсъ носъ, той ще каже: Чистъ е въздухътъ. Той не може да го усѣти. Въ прочетената Притча се казва, че онзи, който посѣлъ нивата си, се отказалъ на поканата, да присѫтствува на вечеря. Който си купилъ волове, сѫщо се отказалъ. Най-после, и онзи, който се оженилъ. отказалъ да присѫтствува на угощението. Нивата, воловетѣ и женитбата, съ които човѣкъ се ангажиралъ, сѫ символи. Нивата е човѣшкото тѣло, което човѣкъ разорава и посѣва. Воловетѣ представятъ живота, даденъ на човѣка. Женитбата пъкъ, това е службата, която човѣкъ се е наелъ да свърши. Понеже тази работа отнема времето и силитѣ на човѣка, както въ времето на Христа. така и днесъ, хората не сѫ готови още за Христовото учение. Когато Христосъ покани на угощение ученитѣ и достойнитѣ на времето, всички се отказаха. Тогава Той изпрати слугата си на улицата, да покани, които намѣри свободни. Ако днесъ дойде Христосъ, ще намѣри ли готови хора, коиго да се отзоватъ на поканата Му, т. е. да приематъ Неговото учение? Ония, които не приеха Христовото учение, бѣха сатурнови типове. Тѣ казваха: Не е време още за това учение. Тѣзи, които имаха кѫси носове, казаха: Време е за това учение. Тѣ приеха поканата и присѫтствуваха на вечерята. Следователно, ако питате, кои хора ще оправятъ свѣта, ще знаете, че хората съ кѫситѣ носове сѫ призвани да оправятъ свѣта. Въ миналото, хората съ кѫситѣ носове слугуваха на тия съ дългитѣ носове. Днесъ ще бѫде обратно: хората съ дългитѣ носове ще слугуватъ на тия съ кѫситѣ носове. Не е лошо да слугува човѣкъ. Когато хората съ дългитѣ носове слугуватъ на тия съ кѫситѣ носове, между тѣхъ ще стане правилна обмѣна. Хората съ дългитѣ носове ще помогнатъ за израстване на кѫситѣ носове. Само по този начинъ свѣтътъ ще се оправи. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората се намиратъ подъ добритѣ влияния на планетитѣ. Меркурий учи човѣка да не се товари повече, отколкото трѣбва. Венера пъкъ го учи да не товари сърдцето си съ любовни работи повече, отколкото трѣбва. Луната влияе върху въображението на човѣка. Безъ въображение, т. е. безъ луната никакво изкуство не може да сѫществува. Марсъ предава на човѣка воинственость, смѣлость, да защищава своето право. Безъ смѣлость човѣкъ нищо не може да направи. Той трѣбва да има ножъ, съ който да се защищава. Ножътъ представя човѣшкия умъ. Влѣзе ли въ умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има ножъ, или сабя, която да го рѫководи. Безъ умъ човѣкъ не може да се развива правилно. Юпитеръ влияе върху достоинството на човѣка. Сатурнъ е философътъ, т. е. стариятъ човѣкъ, който е падналъ отъ личието, на което се намиралъ. На мѣстото на Сатурнъ днесъ седи Юпитеръ — новиятъ човѣкъ, който ще господарува. Сатурнъ представя свѣта на законитѣ и на насилието, а Юпитеръ е представитель на новия свѣтъ — свѣтътъ на човѣшкото достоинство. Юпитерианцитѣ сѫ хора, които ще служатъ на Бога, на новото въ свѣта. За да служи на новото, човѣкъ трѣбва да се новороди. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Ако човѣкъ не се роди отъ умна майка и отъ уменъ баща, не може да влѣзе въ Царството Божие. Ако бащата не е гениаленъ. а майката — талантлива, детето не може да влѣзе въ Царството Божие. И тъй, да се родишъ изново, това значи, да вѣрвашъ въ единъ Богъ. Ти не можешъ да вѣрвашъ въ Бога, ако не се родишъ отъ Него. За да вѣрвашъ въ Бога, ти трѣбва да Му слугувашъ. Едно време. когато Сатурнъ царуваше, хората вѣрваха въ Бога, но различно отъ сегашнитѣ хора, които живѣятъ въ епохата на Юпитеръ. Казано е въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. По образъ и подобие, разбираме човѣкъ да обича това, което Богъ обича. И да мисли, както Богъ мисли. Погрѣшката на първитѣ човѣци се заключава въ това, че тѣ пожелаха, да направятъ нѣщо повече отъ това което Богъ може да направи. Тѣ искаха да станатъ по-голѣми отъ Бога. Това е невъзможно. Въ епохата, въ която Адамъ живѣеше, невъзможно е било човѣкъ да бѫде даже като Бога, а още по-невъзможно е да бѫде по-голѣмъ отъ Бога. Обаче, въображението на Ева проработи въ криво направление, и тя помисли, че може да бѫде по-голѣма отъ Бога. Вѫтрешно човѣкъ може да бѫде като Бога, но външно — по никой начинъ. Да бѫдемъ вѫтрешно като Бога, това значи, да обичаме като Него, да бѫдемъ милостиви и снизходителни като Него. Човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде поне търпеливъ, ако не може да бѫде дълготърпеливъ като Бога. Богъ гледа на всичко което става въ свѣта, безъ възмущение и оправя работитѣ. Като дойде нѣкой при Него да се оплаква, че отнели живота му, Той казва: Дайте му другъ животъ! — Изгубихъ паритѣ си. — Дайте му повече отъ тия, които изгубилъ. И тъй, подкрепвайте вашия умъ, вашето сърдце и вашето тѣло, които Богъ ви е далъ. Бѫдете вѣрни на вашитѣ мисли, на вашитѣ чувства и на вашитѣ постѫпки. Бѫдете вѣрнн на Онзи, Който ви е далъ всичко. Това е новото, което иде въ свѣта. Изправете миналото си! Изявете настоящето! Стремете се къмъ бѫдещето! Вѣрвайте въ всичко онова. което Богъ е вложилъ въ природата, въ човѣчеството и въ васъ! * 23. Беседа отъ Учителя, държана на 1. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Десеттѣ девици „А отъ тѣхъ петь бѣха разумни, и петь безумни“. Матея 25: 2. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ разумни и неразумни хора. както петтѣ разумни и петтѣ неразумни девици По какво се отличава разумниятъ отъ неразумния или отъ глупавия човѣкъ? Разумниятъ човѣкъ е работливъ, разчита на себе си, а неразумниятъ е мързеливъ. Той седи, не работи и очаква всичко наготово. Той вѣрва въ щастие, което иде наготово, предъ краката на човѣка. Той казва: Това е щастие, да ти падне въ кърпа вързано, безъ да си работилъ. Мързеливиятъ нѣма никакъвъ занаятъ и току ходи отъ едно мѣсто на друго, движи рѫцетѣ и краката си, безъ да знае защо. И разумниятъ прави движения, но неговитѣ движения се различаватъ коренно отъ тия на неразумния. Често религиознитѣ хора правятъ различни движения и казватъ, че Духътъ ги посетилъ. Сѫществена разлика има между движенията на Духа и тия на неразумния религиозенъ. За да не изпада въ заблуждения, човѣкъ трѣбва да знае качествата на духа, на душата, на ума и на сърдцето си. Както свѣтскиятъ човѣкъ, така и религиозниятъ трѣбва да иматъ знания, да разбиратъ нѣщата, а не както нѣкои турци, които казватъ, че човѣкъ не трѣбва да знае много. Като знае, че на онзи свѣтъ има седемь етажа нагоре, а въ този свѣтъ — седемь етажа надолу, това е достатъчно. Не е достатъчно това знание. Мнозина казватъ, че знанието разваля свѣта. Това не е вѣрно. Глупостьта, невежеството развалятъ свѣта, но истинското знание — никога. Неразумниятъ не работи, не учи, очаква да му дойде нѣкакво благо отъ лотария. Какво придобива човѣкъ, ако очаква щастието си отъ лотария? Нѣкои хора сѫ вложили по нѣколко хиляди лева въ лотарийни билети, дано имъ се падне милионътъ. Колко души могатъ да получатъ милиона? Само единъ човѣкъ има щастието да получи милиона, но всички го очакватъ. Вмѣсто да изразходва енергия и да губи, по-добре е човѣкъ да отдѣля паритѣ си за билета настрана, да ги спести. Колкото пѫти намислите да купите лотариенъ билетъ, турете тия пари въ една касичка. Въ продължение на нѣколко години вие ще имате спестени пари, които иначе щѣха да бѫдатъ загубени. И християнитѣ, отъ времето на Христа до днесъ, сѫ гледали на Христовото учение като на лотария, вследствие на което сѫ го изопачили. Тѣ казватъ: Христосъ дойде да спаси човѣчеството. Днесъ ние сме спасени вече. Нищо друго не ни остава, освенъ да влѣземъ въ Царството Божие и да се радваме и веселимъ. Други пъкъ казватъ, че всичко ще имъ се даде по благодать. Да се мисли така, това значи, ученикътъ да влѣзе въ училището, да не учи и да изисква отъ учителя си добри бележки по благодать, отъ любовь. Това е невъзможно. Всѣка добра бележка отговаря на известно знание. Когато изисква нѣщо отъ другиго, човѣкъ трѣбва да е далъ, или да с готовъ да даде нѣщо отъ себе си. Едно отъ качествата на любовьта е даването. Ако давашъ, ще ти се даде. Следователно, ако християнитѣ не гледатъ на Христовото учение като на лотария и ако всѣки день прилагатъ нѣщо малко отъ него, днесъ тѣ щѣха да бѫдатъ най-богатитѣ и най-силни хора въ свѣта. И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се отъ старитѣ навици, отъ старитѣ разбирания. Въ човѣка има нѣщо инертно, неподвижно, което го прави ленивъ. Това не е истинското естество на човѣка. Човѣкъ има духъ, който е мощенъ, способенъ да твори. Човѣкъ има душа, която е широка, готова да обхване всичко въ себе си. Човѣкъ има умъ, способенъ да възприема свѣтлина и знание. Най-после, човѣкъ има сърдце, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човѣкъ съ тия четири елемента въ себе си да се справи съ инертната материя на тѣлото си? Силенъ е човѣшкиятъ духъ и може да се справи съ инертната материя. Обширна е човѣшката душа, за да използува всички условия и възможности, които й се даватъ. Следователно, човѣкъ не може да бѫде силенъ, ако не разбира духа си; човѣкъ не може да се развива, ако не разбира душата си; човѣкъ не може да учи, ако не разбира ума си; човѣкъ не може да придобива богатства, ако не разбира сърдцето си. Ще кажете, че сърдцето е грѣшно. Това е старо разбиране. Ако сърдцето е грѣшно, това показва, че човѣкъ е работилъ много. Който е работилъ, само той се е оцапалъ. Не може човѣкъ да живѣе на земята, да работи и да не се оцапа. На земята има и добри, и лоши условия. Щомъ работи при лоши и мѫчни условия, човѣкъ непремѣнно ще прави погрѣшки. Грѣшниятъ човѣкъ има бѫдеще. — Защо? — Защото той търси начини да подобри живота и условията си, за да излѣзе отъ областьта на погрѣшкитѣ. Този човѣкъ правилъ погрѣшки по причина на недостатъчно свѣтлина въ ума си и поради лоши условия. Той работи, мѫчи се да придобие по-голѣма свѣтлина, да се справи съ условията, за да не грѣши. Той се обезсърдчава, мисли, че е загубенъ, че нѣма спасение за него. За него, именно, е спасението. Ако е праведенъ, той нѣма нужда отъ спасение. Сега иде нова епоха въ свѣта, която изисква хора съ нови възгледи и разбирания. Старото трѣбва да се тури настрана. — Ама, ние остарѣхме, не можемъ вече да работимъ. — Сега, именно, трѣбва да работите, да учите, да изправяте погрѣшкитѣ си. Стариятъ трѣбва да се подмлади. — Какъ ще се подмлади? — Като замѣсти старитѣ си разбирания съ нови. Нови мисли, нови чувства, нови постѫпки сѫ нужни на човѣка. За да мисли право, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина въ ума си; за да чувствува правилно, той се нуждае отъ повече топлина въ сърдцето си. Свѣтлитѣ мисли внасятъ свѣтлина въ ума, а топлитѣ чувства — топлина въ сърдцето. Когато учительтъ даде нѣкаква задача на ученика, въ първо време задачата не му е ясна, не може да я реши. Колкото повече мисли върху нея, свѣтлината му се увеличава, и той решава задачата. Обичайте задачитѣ, които учителитѣ ви задаватъ, за да придобиете повече свѣтлина, съ която да работите. Всички хора говорятъ за любовь, за обичь, за добро, безъ да знаятъ, какво сѫ въ сѫщность тѣ. Нѣкой казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да го срещнешъ, да се разговоришъ съ него. Другъ казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да го пригърнешъ, да му кажешъ нѣколко сладки думи. Трети казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да му направишъ нѣкакво добро. Много мнения сѫществуватъ за любовьта, но нито едно отъ тѣхъ не е дошло до абсолютното понятие за любовьта. Ще кажете, че ако не знаете, какво представя любовьта, поне доброто познавате. — Какво нѣщо е доброто? — Доброто е семка. Ако само държишъ семката въ рѫката си и разправяшъ, че тя може.да се посади, да изникне, да израсте, да се развие, да цъвне и даде плодъ, това още не е доброто. Това е теория за доброто. За да имашъ ясна представа за доброто, ти трѣбва да го посадишъ въ земята и да видишъ, какво ще излѣзе отъ него. Отъ дървото можете да сѫдите за семката, но отъ семката не можете да сѫдите за дървото. Кои сѫ отличителнитѣ качества на добрия човѣкъ? Ако добриятъ човѣкъ влѣзе между хора, които се каратъ, веднага настава миръ; ако влѣзе между мързеливи, тѣ се раздвижватъ и започватъ да работятъ; ако влѣзе между скѫперници, тѣ отварятъ по малко кесиитѣ си и започватъ да даватъ. Скѫперникътъ трѣбва да бѫде щедъръ, но разумно. Да бѫдешъ щедъръ, това значи, да изливашъ изобилно вода отъ чешмата си. Има смисълъ да излива човѣкъ изобилно вода, но когато тя извира отнѣкѫде. Обаче, ако водата едва капе, трѣбва ли да се излива безразборно? Ако си въ пустинята, ще пестишъ водата; ако си на планината, при нѣкой изворъ, можешъ да я разливашъ повече. Когато нѣкой вика, сърди се, крещи, той е щедъръ човѣкъ. Неговата щедрость има мѣсто въ долинитѣ, да напоява растителностьта, но не и въ пустинята, дето водата е оскѫдна. Съвременнитѣ народи воюватъ, но въпрѣки това говорятъ за миръ. Слушате да казватъ, че човѣкъ трѣбва да бхде миролюбивъ. Споредъ една статистика, отъ 1496 г. пр. Христа до 1861 г. сл. Христа, значи, въ продължение на 3357 г., само 227 години сѫ били мирни, а останалитѣ 3130 години сѫ били военни, воювали сѫ хората. Какво показва това? Ако влѣзете въ нѣкой домъ, ще видите, че и тамъ воюватъ. Като живѣе, човѣкъ все трѣбва да прави нѣщо. Ако нищо не върши. или ако е мъртавъ, за предпочитане е да се бие. За предпочитане е хората да бѫдатъ живи и да се биятъ, отколкото да умратъ, да ги заровятъ въ земята и отгоре имъ да пишатъ: Вѣчна имъ паметь. вѣченъ покой! Лошо нѣщо е войната, но ако не воюватъ хората, мирътъ нѣма да дойде. Мирътъ иде следъ война. Като се набиятъ хората добре и се помирятъ, тогава виждатъ, че въпроситѣ могатъ да се разрешатъ и по другъ начинъ. Като дойде мирътъ, хората се успокояватъ, започватъ да живѣятъ въ съгласие. Щомъ минатъ нѣколко години, тѣ пакъ забравятъ лошото и отново започватъ да воюватъ. Когато положението имъ стане тежко, пакъ викатъ мира. Мирътъ всѣкога се отзовава на вика на хората. Днесъ хората съзнателно се биятъ, за да дойде мирътъ, да научагъ нѣщо ново отъ него. За какво се биятъ хората? — Да станатъ голѣми, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно голѣмото не е и въ сѫщность голѣмо. Въ действителность голѣмитѣ работи сѫ малки, а малкитѣ — голѣми. Като наблюдавате слънцето, което е единъ милионъ и 500 хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба подъ микроскопъ, тя изглежда голѣма. Размѣстване е станало. Турете микробата на мѣстото на слънцето, и слънцето — на мѣстото на микробата, за да имате ясна представа за тѣхъ. Докато мисли за себе си, че е голѣмъ, въ сѫщность човѣкъ е малъкъ. Щомъ започне да мисли, че е ма-лъкъ, той се приближава къмъ голѣмото. Истински мощното въ свѣта е малкото. а не голѣмото. Голѣмото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бѫде видимо и разбрано. Не се заблуждавайте отъ привидностьта на нѣщата. Не се заблуждавайте отъ думитѣ на хората. Ще дойде нѣкой пророкъ да ви убеждава, че Господъ му казалъ да живѣе въ дома ви, да управлява. — Какво означаватъ тия думи? — Това значи: ще дойда въ дома ви, ще се кача на гърба ви, да ме носите. Така не говори Господъ. Защо този пророкъ не каже, че ще дойде въ дома ви да се качите на гърба му да ви носи? Ако каже така, по-скоро може да му се повѣрва. Ако бѣше уменъ, така трѣбваше да каже. Понеже е глупавъ пророкъ, той казва, че Господъ го пратилъ въ дома ви, да се качи на вашия гръбъ и да ви управлява. Това е невъзможно. Щомъ е пророкъ, той е силенъ. Силниятъ трѣбва да носи на гърба си слабия, а не слабиятъ да носи силния. — Кой се качва на гърба на майката и на бащата? — Детето. Понеже детето се качва на гърба на майка си и на баща си, то вѣрва въ тѣхъ, че Господъ имъ говори. Следователно, знайте, че всѣки човѣкъ, на гърба на когото можете да се качите, за да ви носи, е Божи пратеникъ. Всѣки човѣкъ, на гърба на когото не можете да се качите, не е изпратенъ отъ Бога. Силата на човѣшкия гръбнакъ се изпитва чрезъ слабитѣ, които се качватъ на гърба на силния. Можете ли да се качите на гърба на слабия? Не можете. Той е слабъ, гръбнакътъ му не издържа. Свѣтътъ се нуждае отъ силни хора, а не отъ слаби. Не вѣрвайте на мисли и на чувства, на гърбоветѣ на които не можете да се качвате. Вѣрвайте само на тия мисли и чувства, които могатъ да ви носятъ. Много заблуждения има въ свѣта, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Слушате нѣкой да казва, че е евангелистъ. Питамъ: Умътъ и сърдцето му станали ли сѫ евангелисти? Другъ казва, че е окултистъ. — Умътъ и сърдцето му станали ли сѫ окултисти? Докато умътъ и сърдцето на човѣка не се преобразятъ, не започнатъ да мислятъ като нею, той никакъвъ не е станалъ. Ще каже нѣкой, че станалъ ясновидецъ. Какво е неговото ясновидство? Какво особено е видѣлъ? Ако е въпросъ за ясновидство, всички хора сѫ ясновидци. — Кога? — Когато спятъ. Като стане отъ сънь, човѣкъ започва да разказва, какво е сънувалъ. Той видѣлъ на сънь хора, животни, градове, планини и рѣки, каквито въ действителность не е виждалъ. Истински ясновидецъ е онзи, който вижда и въ будно състояние, както и въ време на сънь. Мнозина минаватъ за ясновидци, а при това питатъ, какво е тѣхното предназначение на земята. Предназначението на всѣки човѣкъ е такова, каквото е било на майка му и на баща му. Свърхъ това, той има да изработи още нѣщо. Изобщо, всѣки човѣкъ има умъ, сърдце, духъ и душа. Следователно, той е изпратенъ на земята да развие ума си, да придобие повече свѣтлина; той е изпратенъ на земята, да развие сърдцето си, да придобие повече топлина; той е изпратенъ на земята да придобие благородни качества, да разшири своята душа; той е изпратенъ на земята, да усили духа си, да стане великъ човѣкъ. Той ще има мѫчнотии, но ще гледа на тѣхъ като на задачи за разрешаване. Решавайте задачитѣ си, безъ да се спирате на нереални нѣща. Трѣбва ли актьорътъ, който играе ролята на старъ човѣкъ, да съжалява, че играе такава роля? Всички знаятъ, че той е младъ, но докато е на сцената, играе роля на старъ човѣкъ. Трѣбва ли актьорътъ да съжалява, че играе роля на нѣкой буенъ младежъ? Щомъ слѣзе отъ сцената, той ще хвърли младежкия костюмъ и ще се покаже такъвъ, какъвто е въ действителность. Следователно, не се смущавайте отъ ролитѣ, които играете на житсйската сцена. Дали сте младъ, или старъ, това сѫ роли, които хората трѣбва правилно да изпълняватъ. Кой човѣкъ е младъ и кой — старъ? Младъ човѣкъ е онзи, който е влѣзълъ въ областьта на любовьта и изпълнява волята Божия. Старъ човѣкъ е онзи, който е влѣзълъ въ областьта на мѫдростьта и прилага Божественото знание, което е придобилъ въ живота си. Когато младиятъ прилага любовьта, а стариятъ — мѫдростьта, и двамата учатъ. Не е старъ онзи, който е побѣлѣлъ, нито е младъ онзи, на когото косата е още черна. Докато живѣе, човѣкъ постоянно минава презъ фазитѣ на младия и на стария. Началото на живота е младостьта, краятъ — старостьта Като се съединятъ младостьта и старостьта, образуватъ колелото на живота, т. е. истината. Който не знае, кога и какъ да прилага младостьта и старостьта въ живота си, той не разбира истината. Младиятъ гледа съ радость на мѫчнотиитѣ и страданията. Щомъ дойде радостьта при него, той вади соковетѣ й и ги използува разумно. Сѫщото прави и стариятъ. Това наричаме истински младъ и старъ. Когато слънцето изгрѣва, човѣкъ е младъ. Щомъ залѣзе слънцето, той остарява и отива да спи, да почива. Сутринь пакъ се подмладява. Така се движи колелото, и човѣкъ придобива истината. Сега иде нова епоха въ свѣта — епохата на любовьта. Тя се характеризира съ работа въ новъ духъ. Кой каквито погрѣшки е направилъ, ще почне да ги изправя. Ако е огорчилъ нѣкого, ще се примири съ него. — Какъ ще стане примиряването? — Като даде нѣщо отъ себе си. Ако човѣкъ не е готовъ да даде на ближния си поне една свѣтла мисъль, или едно свѣтло чувство, той не може да придобие новото, той не може да се ползува отъ любовьта. Ако съ силата на своя духъ и съ широтата на своята душа не може да подкрепи слабитѣ и страдащитѣ, той не може да се нарече човѣкъ на новото време. Хората говорятъ за нови времена, за нова епоха, а по старъ навикъ още разискватъ върху въпроса за сѫществуването на Бога. Ако искатъ да упражняватъ ума си, могатъ да разискватъ по този въпросъ, но досега тѣ трѣбва да сѫ го разрешили вече напълно. — Защо? — Щомъ човѣкъ мисли, Богъ вече сѫществува. Той е мислилъ преди сѫществуването на човѣка. Когато мисли, човѣкъ изявява мисъльта на Бога, която е отправена къмъ него. Следователно, щомъ мисли, човѣкъ не може да пита сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Когато човѣкъ мисли за себе си, дали е добъръ, трѣбва ли да учи и какво да учи, това показва, че Богъ мисли за него. Хората мислятъ, че трѣбва да видятъ Бога. — Какъ ще имъ се представи Той? Въ своето величие ли? Не, никой човѣкъ не може да види Бога. Човѣкъ не може да види още подобния си, а иска да види нѣщо повече. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че сте видѣли еди-кого си. Вие не сте видѣли човѣка, но дрехата му. Виждате очитѣ му, това сѫ неговитѣ прозорци; виждате ушитѣ му — неговитѣ слушалки; виждате устата му — главниятъ входъ на кѫщата му; виждате носа му — неговиятъ вентилаторъ. Като разгледате човѣка отвънъ, най-после ще видите истинския човѣкъ — алфа и омега на нѣщата. Това е Божественото въ човѣка, облѣченъ въ дрехата на ума и на сърдцето си, накиченъ съ способности и добродетели. Красивъ и мощенъ е човѣшкиятъ духъ! Обширна е човѣшката душа! Тѣ представятъ Бога на земята. За този човѣкъ, именно, Псалмопѣвецътъ казва: „Когато видя лицето ти, душата ми се изпълва съ радость“. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ алфа и омега“. Това значи: азъ съмъ началото и краятъ. Кое е началото въ човѣшкия животъ? — Младостьта. — А краятъ? — Старостьта. Като съедините младостьта и старостьта въ едно, получавате истината — проявениятъ човѣкъ. Приложете младостьта и старостьта, т.е. любовьта и мѫдростьта въ живота си, за да се проявите. Това е задача на всѣки човѣкъ. Човѣкъ не мисли за задачата си, а върху това, какъ ще се оправи свѣтътъ. Ако всички хора, всички християни проявятъ истината, въ която влизатъ любовьта и мѫдростьта, свѣтътъ моментално ще се оправи. Направете опитъ, всѣки отъ васъ да предаде своята любовь поне на единъ човѣкъ, той — на втори, вториятъ — на трети, ще видите, че въ една година свѣтътъ ще бѫде оправенъ. Любовьта е огънь, който отъ една искра може да обхване цѣлия свѣгъ. — Колко свѣтлина приема семето? — Малко свѣтлина приема, но тя е въ състояние да го превърне въ голѣмо дърво. Мощна е любовьта, мощни сѫ и нейнитѣ елементи — свѣтлината и топлината. Казвате: Не сме ли приели Христовото учение? Не сме ли се обърнали къмъ Бога? Да се обърне човѣкъ къмъ Бога, това значи, да се преобрази коренно, да се откаже отъ стария животъ. Ако вълкътъ е приелъ моята любовь, трѣбва да каже: Досега ядохъ овце, отсега нататъкъ ще паса трева. Ако мечката е приела моята любовь, трѣбва да каже: Досега пиехъ кръвьта на говедата, отсега нататъкъ ще пия вода. Говедата могатъ да обикалятъ около мене. безъ страхъ за живота си. Следователно, ако и човѣкъ, като вълка, като мечката, се откаже отъ всичко старо въ себе си и приеме любовьта, той е приелъ Христовото учение. — Ама, трудни били задачитѣ ви! — Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Трудната задача иска работа, а не плачъ. Плачете преди да сте получили задачата. Щомъ я получите, работа трѣбва. Свѣтътъ се нуждае отъ работници, а не отъ малодушни хора. Ако сте грѣшили, ще изправите погрѣшкитѣ си. Щомъ правите по-грѣшки, вие живѣете въ свобода. Погрѣшкитѣ показватъ, че сте злоупотрѣбили съ свободата, която ви е дадена. Сега иде истината, да ви даде начинъ да изправите погрѣшкитѣ, които сте направили съ злоупотрѣбление на Божията Любовь и Мѫдрость. Ако сте живѣли въ безлюбие, замѣстете го съ любовьта. Безлюбието прави човѣка жестокъ. Трѣбва ли да оставите вълка да дави овцетѣ? Ако е гладенъ, нека изяде една овца. — Защо той одушва десеть овце? — Да се осигури. Природата не позволява никакво осигуряване, никаква продажба. И любовьта не позволява никаква продажба. Трѣбва ли момата и момъкътъ да се продаватъ за пари? Трѣбва ли проповѣдникътъ и свещеникътъ да благословятъ за пари? Трѣбва ли ученикътъ да учи за пари? Трѣбва ли гадательтъ да гадае за пари? Ако можешъ да предсказвашъ, кажи нѣщо на човѣка и го остави свободенъ. Нека той реши, може ли да даде нѣщо, или не може. Важно е, предсказанието да се сбѫдне. И тъй, не се стремете къмъ продажба. Ако имате нѣщо за даване, дайте го даромъ на хората. Това, което е за васъ, оставете го настрана. — Ама да станемъ богати, да придобиемъ знания, да придобиемъ любовьта, да проповѣдваме на хората. — Преди да проповѣдвате, вие трѣбва да живѣете въ любовьта и мѫдростьта. Проповѣдването е последна работа. Всѣки заминалъ за онзи свѣтъ е проповѣдникъ вече. Безъ да иска, той проповѣдва. Важно е да влѣзете въ свѣта на любовьта, но и тя да влѣзе въ васъ. Можете ли да кажете като Христа: „Отецъ е въ мене, и азъ въ Отца. Азъ и Отецъ ми едно сме“. — Защо трѣбва да проповѣдвашъ на хората? — Да имъ покажа, че имамъ знания. — И безъ да имъ проповѣдвашъ, ще се разбере, какви знания имашъ. Изпитътъ наближава. Всички хора ще бѫдатъ изпитани, да се разбере, каква е силата имъ, каква е любовьта имъ и съ какво знание разполагатъ. Ще излѣзешъ предъ изпитната комисия и ще се биешъ. Противникътъ ти ще бѫде силенъ човѣкъ. Тукъ ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажешъ, още следъ първата борба, ти си отъ слабитѣ. Не, 99 пѫти ще излизашъ на борба, докато най-после победишъ. Ще излѣзешъ стотния пѫть, ще хванешъ противника си, ще го стиснешъ и ще кажешъ: Да знаешъ, кой съмъ! Да знаешъ, съ кого имашъ работа! Желая ви да победите дявола, макаръ и на стотния пѫть. Като се борите съ него, вие черпите отъ силата му и ставате силни. Дяволътъ е много енергиченъ. Той се бори съ човѣка до последни сили, но като види, че е победенъ, казва: Научиха изкуството ми. Който не се е борилъ съ дявола, той не е развилъ силата си. Ако сте се борили съ него, не сѫжалявайте. Който се е борилъ съ дявола и го е победилъ, той има бѫдеще: ученъ може да стане, богатъ може да стане. Дяволътъ е учитель на хората. Много нѣща можете да научите отъ него. Въ миналото човѣкъ е оралъ, копалъ земята самъ, съ дветѣ си рѫце. Дяволътъ го научилъ, какъ да оре и да копае. Той му казалъ: Защо се мѫчишъ самъ? Вземи два вола, впрегни ги, направи си рало и иди да орешъ нивата. Вземи четири колела, тури имъ по една ось, съедини ги, направи си кола и започни да впрѣгашъ конетѣ, воловетѣ, да ти помагатъ. „Петтѣ били разумни, а петтѣ — неразумни“. Като четете тази притча, казвате: Ние отъ кои сме? — Ако се борите съ дявола и го надвиете, вие сте отъ разумнитѣ; ако не се борите съ дявола, вие сте отъ неразумнитѣ. Ако се учите и придобивате добродетели, вие сте отъ разумнитѣ; ако не се учите и не придобивате добродетели, вие сте отъ неразумнитѣ. Ако изучавате закона на любовьта, вие сте отъ разумнитѣ; ако не го изучавате, вие сте отъ неразумнитѣ. Разумниятъ свѣтъ се нуждае отъ разумни и добри работници, а не отъ такива, които искатъ само да управляватъ. „Петтѣ бѣха разумни девици, а петтѣ — неразумни“. Разумнитѣ девици бѣха свързани съ любовьта. Сега и на васъ казвамъ: Свържете се съ любовьта така, че всѣка ваша клетка да е проникната отъ нея. Нека всѣка клетка на мозъка, на дробоветѣ, на стомаха ви стане часть отъ любовьта. Нека всѣка клетка на организъма ви излѫчва свѣтлината и топлината на любовьта. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде напълно здравъ. Само истински здравиятъ е отъ петтѣ разумни девици, които навреме напълнили масленицитѣ си съ масло, за да посрещнатъ младоженика. Иде вече младоженикътъ! Той ще влѣзе при всѣки, който е готовъ и го очаква съ запаленъ свѣтилникъ. Щомъ влѣзе младоженикътъ, вратата ще се затвори, и отвънъ ще останатъ неразумвитѣ девици, т. е. вашитѣ стари, неразумни разбирания и възгледи. Оставете старото навънъ, не се занимавайте съ него. Старитѣ погрѣшки, старитѣ вѣрвания да останатъ навънъ. Нѣма защо да ги внасяте въ новия животъ. Младоженикътъ иде въ свѣта и носи нового. Приемете новото, което Той носи, и работете за него. Кой е младоженикътъ въ сегашния свѣтъ? — Христосъ. Той дойде въ свѣта, не да разреши нѣкоя своя задача, но да разреши задачата на човѣчеството. Сега и вие сте дошли, не да се занимавате съ себе си, съ своя личенъ животъ, но да работите за изправяне на погрѣшкитѣ и за разрешаване на мѫчнотиитѣ, останали отъ поколѣния насамъ. Всички погрѣшки не сѫ ваши, но понеже и вие имате дѣлъ въ тѣхъ, работете за общото съ общи усилия. Т. м. * 22. Беседа отъ Учителя, държана на 1 септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прилежание Лука, 19 гл. Тази сутринь ще говоря върху прилежанието. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ. че имъ липсва нѣщо. Тѣ се натъкватъ на много противоречия, които произтичатъ отъ самото имъ естество. Следъ всичко това тѣ се чудятъ, какво да правятъ съ себе си. Човѣкъ знае, кое е добро, но всѣкога не може да го прави. Той иска да бѫде ученъ, но не знае, какъ да стане такъвъ. Като търси причинитѣ на неуспѣха въ живота си, най-после човѣкъ дохожда до заключение, че мързелътъ му препятствува. Благодарение на мързела, той отлага нѣщата. Като се яви нѣкоя свѣтла мисъль въ ума му, той казва: Не е сега време за реализиране на тази мисъль, ще отложа малко. Нѣкой пропусналъ условията да учи на младини, затова мисли, че времето му е минало вече. Тъкмо на стари години той може да учи. Като младъ, външнитѣ условия го изкушавали. И като старъ има изкушения, но вѫтрешни. Докато се придържатъ въ старитѣ разбирания, хората не могатъ да постигнатъ нищо. Човѣкъ трѣбва да знае, че може да учи и като младъ, и като старъ. Отъ него зависи да използува условията. Мнозина разглеждатъ живота съ огледъ на смъртьта. Тѣ искатъ да знаятъ, има ли другъ животъ, или не. Ако има другъ животъ има смисълъ тогава човѣкъ да живѣе по-високъ духовенъ животъ; ако нѣма другъ животъ, въпросътъ се поставя другояче. Дали има другъ животъ следъ смъртьта, или нѣма, това зависи отъ съзнанието на човѣка. Ако човѣкъ не е готовъ за другия свѣтъ, и да влѣзе въ него, нищо нѣма да придобие. Ако влѣзешъ въ нѣкоя черква, а не си религиозенъ, ще станешъ ли религиозенъ? Ако влѣзешъ въ водата, ще станешъ ли риба? Всичко, което човѣкъ може да придобие, зависи отъ неговия духъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи. Като учи, той придобива различни енергии, които сѫ необходими за изграждане на онази форма, която може да се нарече човѣкъ. Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа, какво нѣщо е човѣкъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ се ражда, живѣе известно време и после умира. Като умре, всичко се свършва съ него. Нѣкои вѣрватъ, че следъ смъртьта си човѣкъ отива въ другъ свѣтъ, но повече нищо не знаятъ. Наистина, човѣкъ отива на онзи свѣтъ, но какво мѣсто заема тамъ, нищо не знае. При това, важно е да се знае, дали всички хора отиватъ на едно и сѫщо мѣсто. И животнитѣ сѫ въ човѣшкия свѣтъ, но какво мѣсто заематъ въ този свѣтъ, и тѣ не знаятъ. Кокошката знае, че живѣе въ курникъ, коньтъ — въ конюшна, волътъ — въ дамъ, рибата — въ водата, птицата — въ въздуха. Обаче, нито курникътъ, нито конюшната, нито дамътъ, нито водата, нито въздухътъ представятъ човѣшкия свѣтъ. Каква представа иматъ животнитѣ за човѣшкия свѣтъ, това зависи отъ тѣхното съзнание. Следователно, сѫщо така и представата на човѣка за този и за онзи свѣтъ зависи пакъ отъ неговото съзнание. Първото сѫщество, което е започнало да мисли, е човѣкътъ. За какво мисли човѣкъ? Ще кажете, че човѣкъ мисли за много нѣща. За много нѣща мисли, но истинска мисъль е онази, която има за обектъ любовьта къмъ знанието. Като има любовь къмъ знанието, човѣкъ едновременно има и прилежание. Безъ прилежание нищо не се постига. Безъ прилежание нѣма знание, нѣма и любовь. Като не се спиратъ върху прилежанието, хората говорятъ за майчина любовь, за братска и сестринска любовь. Какво въ сѫщность е майчината любовь, и майката не знае. Тя мисли, че любовьта й се отнася главно до грижитѣ къмъ детето й: да го окѫпе, повие, нахрани, разходи на чистъ въздухъ и т. н. Майката се занимава по цѣли дни съ детето си, безъ да го познава. Коя майка е направила детето си философъ? Има майки, чиито деца сѫ философи, но самата майка е била философъ. Ако тя не може да мисли философски, и детето й не може да стане философъ. Като порасне детето, майката го изпраща на училище, тамъ да се учи. Тя вижда, че не е готова сама да учи детето си. Днесъ има учени хора въ свѣта, но повечето сѫ външно учени, за предъ хората. Малко сѫ истинскитѣ учени. Нѣкои искатъ да се покажатъ предъ хората, че обичатъ науката, музиката, изкуствата. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че обичатъ Бога. Който обича науката, трѣбва да докаже това, всички да разбератъ, че той прави нѣщо за науката. Който обича музиката, сѫщо трѣбва да докаже това. — Какъ? — Ще вземе цигулката и ще свири. Който обича Бога, трѣбва да се различава отъ другитѣ хора. Каквато мѫчнотия да срещне на пѫтя си, той лесно се справя съ нея. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи на хората. Ако вѣрващиятъ и онзи, който обича Бога, не могатъ да разрешатъ правилно задачитѣ си, нито вѣрата, нито любовьта имъ сѫ истински. — Какъ да обичаме хората? — Както себе си. Кой човѣкъ не обича себе си? И мушицата, и пеперудката обичатъ себе си. Вижте, какво прави пеперудката, когато предстои да вали дъждъ. Тя предвижда това и предварително се скрива подъ нѣкой листъ на дърво, или на цвѣте, но така майсторски, че и при най-силния вѣтъръ, да не я вали дъжда. Тя внимателно пази дрешката си. Съ царска дрешка е облѣчена пеперудката. Ако дъждътъ намокри дрешката й, това е голѣмо изпитание за нея. Щомъ се намокри дрешката й, тя не може вече да живѣе. Ака прашецътъ на крилцата й се измие, тя не може да хвърчи, не може да каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да си събира храна. Съ това тя губи условия за животъ. И човѣкъ е облѣченъ съ такива дрехи, безъ които не може да се развива. Запримѣръ, способноститѣ и дарбитѣ сѫ дреха на неговия умъ, а добродетелитѣ — дреха на неговото сърдце. Изгуби ли тѣзи дрехи, той оголява и се лишава отъ условия за животъ. И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашитѣ способности. Пазете дрехата и на вашитѣ добродетели. Това се постига само съ прилежание. Като прилежава, човѣкъ става царь и господарь на себе си. Каквото каже, думата му навсѣкѫде се чува. Ако отиде на нивата, съ една дума само нивата се разорава; съ една дума само житото може да се овършѣе; съ една дума само житото се прибира въ хамбара. Такъвъ човѣкъ живѣе въ единъ уреденъ, организиранъ свѣтъ. Той е царь на себе си. Той самъ си заповѣдва, самъ изпълнява. Той е миналъ презъ прилежанието и го разбира. Днесъ постоянно чуваме да се казва: Да се обичаме, да работимъ, да си помагаме! Само царьтъ може да обича, и само царьтъ е обичанъ. Само царьтъ работи. Само царьтъ помага. Можете ли да обичате простия човѣкъ? Кальта обичате ли? Отъ кальта, обаче, може да излѣзе нѣщо хубаво. Това, което излиза отъ кальта, може да се обича, но кальта никой не я обича. И грънчарьтъ не обича глината, но грънцитѣ си обича. Казано е въ Писанието, че ще станете царе и свещеници. Отъ човѣка зависи да стане царь и свещеникъ Нѣкои искатъ да отидатъ на небето, между ангелитѣ. Докато не стане царь на себе си, на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, и тѣ да изпълняватъ волята му, човѣкъ не може да отиде на небето. Религиознитѣ знаятъ това и казватъ: Каквото Богъ даде, или каквото Богъ каже. — Богъ казва да учите и да работите. Слушате ли заповѣдьта Му? Ученикътъ казва: Каквото каже учительтъ. — Учительтъ казва на ученика да учи. Ученикътъ повтаря всѣки день думитѣ на учителя, но не учи. Ако само повтаряте думитѣ на учителя, а не учите, нищо нѣма да постигнете. Нѣкои евангелисти знаятъ Стария и Новия Заветъ наизустъ, но не сѫ истински учени, или истински вѣрващи. Всичко зависи отъ вѫтрешното разбиране и приложение на тия истини. Каква полза имате отъ знанието на Свещеното Писание, ако го разбирате като Аврама, като Якова, като 12-тѣ сина на Якова и т. н.? Каква полза имате отъ знанието на Стария Заветъ, ако го прилагате като старитѣ евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте въ жертва на Бога. Нѣкой направи една погрѣшка и, за прощение на грѣха си, ще заколи едно животно. Днесъ поне, хората не принасятъ жертви на Бога, както едно време. Тѣ не принасятъ въ жертва животни, но друго нѣщо принасятъ. За да се ползува отъ Свещеното Писание, човѣкъ трѣбва да има дълбоко разбиране, да схваща вѫтрешния смисълъ на истинитѣ, по духъ, а не по буква. Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че всѣки иска да се покаже, че разбира, че знае нѣщо повече отъ другитѣ и т. н. Добре е човѣкъ да се показва предъ хората, но когато е красивъ. За да бѫде красивъ, той трѣбва да има хубаво чело, правиленъ носъ, красиви уши. Кое чело е хубаво? Ако челото е високо два сантиметра, не е хубаво; ако е три, четири, петь сантиметра високо, все още не е хубаво. Челото трѣбва да бѫде високо поне отъ петь сантиметра нагоре, за да бѫде хубаво. Ако челото е шесть саниметра високо, може да бѫде красиво. Какво означава числото шесть? Който владѣе числото шесть, той може да се качва по планинитѣ, между снѣговетѣ; той може да слиза и въ долинитѣ, при плодоветѣ. Той знае кога и какъ да работи и кога да почива. Числото шесть наричаме „законъ на прилежание“. Да бѫдешъ прилеженъ човѣкъ, това значи, каквото хванешъ въ рѫката си, да го свършишъ добре. Като имате поне шесть сантиметра високо чело, вие разполагате съ достатъчно почва, съ достатъчно ниви, върху които да посаждате семената на своитѣ мисли. По челото се познава умственото богатство на човѣка, както и богатството му въ Божествения свѣтъ. Видите ли високо и широко открито чело, това показва прилежанието на човѣка. Челото на животнитѣ е много низко, а нѣкои почти нѣматъ чело. Това показва, че тѣ сѫ крайно мързеливи. За да ги изкара отъ леностьта, отъ голѣмия мързелъ, природата е създала паразититѣ, голѣмитѣ мухи, стършелитѣ. Като кацатъ върху тѣхъ и ги хапятъ. животнитѣ, особено млѣкопитаещитѣ, започватъ да се бранятъ съ опашката си и бѣгатъ. По този начинъ тѣ излизатъ отъ своята инертность. Животното не се интересува отъ нищо. Че звезди има на небето, че вѣтъръ вѣе, че слънце грѣе — нищо не го интересува. То се интересува само отъ ядене. Като се наяде, лѣга да спи. Ако нѣкой стършелъ кацне на гърба на вола, той скача и бѣга въ гората. Той казва: Бѣгайте, кавалерия иде! — Каква кавалерия? — Една муха, която е хиляди пѫти по-малка отъ него. Говедото бѣга, защото не иска да учи, а стършелътъ е неговъ учитель, заставя го да учи. Често и хората бѣгатъ въ гората. — Защо бѣгатъ? — Отъ страхъ. Тѣ бѣгатъ отъ учителитѣ, които идатъ да ги учатъ. Неволята, сиромашията, грѣхътъ, болеститѣ сѫ все учители, отъ които хората бѣгатъ. Колкото и да бѣгатъ, тѣзи уроци ще имъ се наложатъ. Хората бѣгатъ и отъ злото, но не подозиратъ, че още живѣятъ въ него. Злото е неорганизиранъ свѣтъ. Наистина, ние виждаме, че мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка още не сѫ организирани. Той трѣбва да работи съзнателно, да организира своя свѣтъ, да организира силитѣ на своето тѣло. Казано е. че Богъ създаде човѣка, но това още не значи, че го създаде съвършенъ. Човѣкъ има да работи много върху себе си, да се самоусъвършенствува. Богъ каза на Адама: „Отъ всичкитѣ дървета на рая ще ядешъ, само отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото нѣма да ядешъ“. Адамъ и Ева не изпълниха заповѣдьта на Бога. Тѣ показаха непослушание, което говори, именно, за тѣхното несъвършенство. И за земята е казано: „Земята бѣше неустроена и пуста“. Сега азъ нѣма да се спирамъ върху дървото за познаване на доброто и на злото, да го описвамъ. Опасно е това дърво. Само едно можете да знаете: то е едно отъ най-красивитѣ дървета въ свѣта. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е влюбвалъ въ това дърво. То съблазнява даже силнитѣ хора. Желанието на човѣка къмъ забогатяване, къмъ слава, къмъ придобиване на голѣми знания не е нищо друго, освенъ плодъ отъ забраненото дърво. За да не изпадне въ съблазънь, човѣкъ трѣбва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвънъ, има го и въ себе си. За да се изучава, човѣкъ трѣбва да бѫде прилеженъ. Като изучавате себе си, вие изучавате и ближнитѣ си. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, пожелайте да прочетете поне една страница отъ неговата книга. Ако не можете да прочетете по една страница отъ всѣки човѣкъ, прочетете поне заглавието на неговата книга. Всѣки човѣкъ има различно заглавие на книгата си. Запримѣръ, първата красавица въ свѣта — Ева, имала едно заглавие; първиятъ юнакъ — Адамъ, ималъ друго заглавие. Знаете ли, какви сѫ били заглавията на книгитѣ на първитѣ човѣци? — Ако не ги знаете, ще ги наречете „първата красавица“ и „първиятъ юнакъ“. По подобие на тѣхъ ще наречете и останалитѣ хора красавици и юнаци. Какво правятъ сегашнитѣ „красавици и юнаци“? Тѣ се събиратъ да живѣятъ заедно и да воюватъ. Дето видите мѫжъ и жена, събрани заедно, ще знаете, че тѣ воюватъ помежду си. Мнозина се спъватъ въ живота си, понеже се увличатъ отъ външнитѣ нѣща. Външното е отражение на нѣщо друго. Запримѣръ, физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения; красотата на физическия свѣтъ е отражение на Божествената красота. Тъй щото, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божественъ принципъ, който живѣе въ човѣшката душа. Жената е символъ на сърдцето, чрезъ което се изявява любовьта. Душата е свързана съ любовьта, която се изявява чрезъ сърдцето. Сърдцето върши една отъ главнитѣ служби въ организма; то движи кръвьта и я изпраща по цѣлото тѣло. Въ сърдцето се крие капитанътъ на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се удари въ нѣкоя канара и да потъне въ морето или въ океана. Следователно, за да не потъне параходътъ ви, вслушвайте се въ Божествения гласъ и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговитѣ заповѣди. Мощенъ е Божествениятъ гласъ! Когато Богъ проговори на Адамъ и на Ева, тѣ оживѣха. Като не послушаха Божествения класъ, тѣ излѣзоха вънъ отъ рая, въ широкия свѣтъ, да се мѫчатъ. — Защо ги изпѫдиха отъ рая? — Защото не учеха това, което трѣбваше, а се заеха съ изучаване на странични въпроси. Раятъ е велика школа, съ опредѣлена програма. Който влѣзе тамъ, трѣбва да изучава предметитѣ, които му се препо-даватъ, а не които той иска. Ако младата мома не учи уроцитѣ, които й се преподаватъ, тя ще напусне рая. Бащиниятъ домъ е раятъ за момата. Ако не слуша баща си, момата ще излѣзе вънъ отъ бащиния си домъ. Сѫщото се отнася и за сина. Ако синътъ се занимава съ любовни работи и не учи, бащата ще го изпѫди вънъ отъ своя домъ. Казвате: Какво лошо има въ любовнитѣ работи? Има ли нѣщо лошо въ женитбата? — Нищо лошо нѣма въ женитбата, но, който се ожени, трѣбва да напусне рая. Женитбата е фалшивъ надписъ. Като се жени човѣкъ, даватъ му табела, на която е написано, че влиза вече въ Божествения свѣтъ, да учи. Вѣрно е, че човѣкъ учи въ женитбата. но не е вѣрно, че влиза въ Божествения свѣтъ. Какви по-добри уроци може да получи жената отъ мѫжа, и мѫжътъ отъ жената? Какви по-добри уроци могатъ да получатъ родителитѣ отъ децата? Докато сѫ малки децата, положението на родителитѣ не е лошо, но като започнатъ да растатъ, тѣ проявяватъ своитѣ желания. Тѣ искатъ да бѫдатъ добре облѣчени и нахранени, да иматъ слуги на разположение, да бѫдатъ богати, да разполагатъ съ пари. И ако родителитѣ не могатъ да задоволятъ желанията имъ, явява се споръ между тѣхъ. Децата искатъ обяснение отъ родителитѣ си, защо сѫ ги родили, щомъ не могатъ да задоволятъ всичкитѣ имъ нужди и изисквания. Свѣтътъ, въ който сѫществуватъ такива желания, не е Божественъ. Това е свѣтъ извънъ рая. Това е свѣтъ на погрѣшки и на заблуждения Въ този свѣтъ се явяватъ всички противоречия, недоразумения, изкушения и т. н. Въ рая нѣма противоречия и изкушения. Тамъ има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. Вънъ отъ рая пъкъ виждаме плодоветѣ на изкушението. Въ какво седи погрѣшката на Адама и на Ева? Тѣ проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде отъ плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адама да га опита. Заради непослушанието си тѣ трѣбваше да напуснатъ рая. Като излѣзоха вънъ отъ рая, родиха два сина: Каинъ и Авелъ. Каинъ уби Авела. Убийството е първиятъ плодъ отъ познаване на доброто и на злото. Каинъ уби Авела отъ зависть, че жертвата на Авела била приета отъ Бога, а неговата — не била приета. Каинъ искалъ да вземе нѣщо отъ брата си. Следователно, когато човѣкъ върши нѣкакво престѫпление, казваме, че той иска да вземе нѣщо отъ брата си. — Какъ може човѣкъ да измие своитѣ грѣшки и престѫпления? — Чрезъ прилагане на закона на любовьта. Преди да приложи любовьта, човѣкъ трѣбва да я придобие. Нѣкой иска да приложи любовьта чрезъ насилие. Това е невъзможно. Любовьта и насилието взаимно се изключватъ. Дето е насилието, тамъ нѣма любовь; дето е любовьта, тамъ нѣма насилие. Любовьта се придобива по пѫтя на прилежанието. И тъй, започнете съ прилежанието. Само така ще придобиете любовьта, която носи щастие и блаженство за вашитѣ души. Да обичашъ нѣкого, както трѣбва, това значи, да имашъ най-малката възможность къмъ придобиване на любовьта. Като обичашъ едного, ти ще разтворишъ сърдцето си за всички. Това значи, да придобиешъ любовьта. Като обичашъ всички, ти постепенно отивашъ къмъ съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ включва въ себе си всички живи сѫщества. Ще кажете, че е мѫчно да се обичатъ всички. Мѫчно е, но е постижимо. Неопитниятъ и младъ художникъ избира единъ ограниченъ кѫтъ отъ природата за обектъ на своята работа. Затова, именно, неговитѣ картини сѫ еднообразни. Опитниятъ и виденъ художникъ избира различни мѣста отъ природата, съ голѣмъ мащабъ, вследствие на което картинитѣ му сѫ разнообразни и многобройни. Колкото повече се свързва художникътъ съ природата, толкова по-съвършенъ става. Колкото повече художникътъ обикаля природата, толкова по-здравъ, по-добъръ и по-знаменитъ става. Защо трѣбва да обичаме? — Да придобиете онова, което нѣмате, и да усилите онова, което имате. Отъ различнитѣ хора ще черпите различни нѣща. Като обичате нѣкои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; отъ любовьта си къмъ други ще увеличите добротата си; отъ любовьта си къмъ трети ще увеличите разумностьта си. И най-после, отъ любовьта си къмъ четвърта категория хора ще свѣтнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелитѣ. Наистина, слушали сте да казватъ за нѣкого, че има ангелска красота. Тъй щото, искате ли да бѫдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталътъ на вашата душа. Нѣкой казва, че може да обича, само ако вижда обекта на своята любовь. Този човѣкъ живѣе въ физическия свѣтъ. Другъ казва, че се задоволява, когато чувствува, че обича. Този човѣкъ живѣе повече въ духовния свѣтъ. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човѣка, когото обича. Този човѣкъ живѣе въ Божествения свѣтъ. За да бѫде любовьта ви пълна, трѣбва да съедините тритѣ свѣта въ едно. Само тогава вие имате истинскага, положителна наука въ живота. Коя наука наричаме истинска? Колко е голѣма тя? Истинската наука не се заключава въ много томове, но въ обясненията, които дава за сѫщината на нѣщата. Тя включва въ себе си въпроситѣ за произхода на човѣка, за причинитѣ, по които той се е поляризиралъ, за произхода на неговия духъ и умъ, за произхода на неговото сърдце и на неговага душа, за разликата между човѣка и животнитѣ. Човѣкъ живѣе и работи главно за ума си, а животното — за тѣлото си. Ако знанието на истинската наука се напечата, едва ли ще се събере въ 999 книги, голѣми като Стария и Новия Заветъ. Тамъ е описано и обяснено, защо отъ яйцето на кокошката въ 21 день излиза оформено вече пиле, а човѣшкиятъ зародишъ на 21 день е едва четири милиметра. Въ продължение на 56 деня човѣшкиятъ зародишъ нараства на шесть сантиметра, когато агнето и котката носятъ малкитѣ си 56 дни. Въ 56 деня тѣ сѫ вече оформени и се раждатъ. Значи, процесътъ на физическото развитие въ човѣка е бавенъ, а въ животнитѣ — бързъ. Много време и много енергия отиватъ за съграждане на човѣшкия мозъкъ, понеже е сложенъ апаратъ. Мозъкътъ е създаденъ отъ особена материя, която се дѣли на три качества: отъ едната материя е създадена основата на мозъка, отъ втората — задната часть на мозъка, а отъ третата — предната часть. Ако разгледате отдѣлно предната часть на мозъка, ще видите, че и тя е съставена отъ нѣколко качества материя: материя на долната часть на мозъка, на срѣдната, на горната и на най-горната, дето се намиратъ висшитѣ морални чувства. Казватъ за нѣкого, че е милостивъ, милосърденъ човѣкъ. Знаете ли, каде се намира милосърдието въ човѣка? То се намира въ предната и горна часть на челото. Челото на милосърдния човѣкъ е доста повдигнато. Ако челото на човѣка е наклонно, като покривъ на кѫща, този човѣкъ не е много милостивъ. Казватъ, че майката е милостива. Такава милость иматъ всички животни къмъ своитѣ малки. Милосърдниятъ човѣкъ е такъвъ къмъ всички животни и къмъ всички растения. Той цени човѣка, но цени и цвѣтето. Миризмата на цвѣтята е въ състояние да премахне скръбьта на човѣка и да внесе известно разположение у него. Уханието на цвѣтята не е нищо друго, освенъ прилежанието на човѣка. Цвѣтето се развива при неблагоприятни условия, но пакъ се справя съ тѣхъ. То излиза отъ земята, отъ кальта на живота, но веднага облича своята царска премѣна и разнася своето ухание надалечъ. Не може ли и човѣкъ, като малко растение, да проявява прилежанието си въ всички случаи на живота и да расте нагоре? Сегашниятъ човѣкъ заема централно мѣсто въ живота. Той се счита за царски синъ, за светия, а при това го виждате окѫсанъ, полуголъ, съ петна на дрехитѣ си. Азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото дрехата е окѫсана и нечиста; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото рѫцетѣ и краката сѫ кални и нечисти; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото ноктитѣ сѫ нечисти; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото ушитѣ сѫ заглъхнали; азъ не вѣрвамъ въ куцъ и въ слѣпъ светия. Тѣзи хора могатъ да се представятъ за светии, но не сѫ светии. Светията е красивъ, младъ, разуменъ, жизнерадостенъ човѣкъ. Дето мине, той носи животъ, знание и свѣтлина. Нѣкои си представятъ светиитѣ като старци, съ бѣла коса и бѣла брада. Не, светията нѣма брада. Той свѣти толкова силно, че нищо друго не виждате отъ него, освенъ свѣтлина. Има старци, но тѣ сѫ само на небето и сѫ 24 на брой. Тѣ седатъ около престола на Бога. Сега, като слушате да говоря така, ще кажете, че това не е лесна работа. — Да, новото учение не е за деца. То е и за деца, но разумни. Ако сте възрастни, ще хвърлите брадитѣ си и нѣма да мислите за старость. Ще станете деца, които сѫ готови да учатъ, да възприематъ новото. На колкото години да сте, ще учите прилежно. Какво представятъ човѣшкитѣ години въ сравнение съ една слънчева година? Какво представятъ сто земни години по отношение на 20 милиона години, презъ което време слънцето се завъртва единъ пѫть около своя центъръ? Въпросътъ за старостьта е относителенъ. Той има отношение къмъ съзнанието на човѣка. Годинитѣ се опредѣлятъ отъ знанията, отъ опитноститѣ на човѣка. Старъ е онзи, който има знания, който е лридобилъ мѫдрость. Точилото се върти много пѫти около своята ось, но може ли да се нарече старо? Отъ дълго употрѣбление то се изтрива, но никакви знания не е придобило. Щомъ нѣма знания и опитности, точилото не е старо. Казвате, че сте остарѣли вече, а не знаете, кѫде ще отидете. То е все едно да пита нѣкой, кѫде е университетътъ, а пъкъ не е готовъ за него. Щомъ не може да прочете надписа на университета, той не е за тамъ. — Ама, кѫде е духовниятъ свѣтъ? Ти носишъ духовния свѣтъ въ себе си, а не знаешъ, кѫде е той. Ти носишъ една книга въ рѫката си, а не знаешъ да четешъ. Тури рѫката на сърдцето си и ще намѣришъ духовния свѣтъ. Пулсътъ на сърдцето е духовниятъ свѣтъ въ човѣка. Както пулсътъ на сьрдцето у всички хора не е еднакъвъ, така и духовниятъ свѣтъ не е еднакъвъ за всички хора. Общо, сърдцето прави 72 удара въ минута, но все пакъ има разлика при различнитѣ хора. Запримѣръ, пулсътъ на добрия човѣкъ се различава отъ пулса на учения и т. н. Какво представя пулсътъ на сърдцето? — Говоръ. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ човѣка, говори чрезъ сърдцето. Той казва: Учи, работи, прилеженъ бѫди. Като се разгнѣвишъ, пулсътъ пакъ казва: Не се смущавай! Бѫди спокоенъ. Като се разболѣешъ, пипни пулса си. Той ще ти каже, какво трѣбва да правишъ. Вие носите богатството въ себе си, а го търсите отвънъ. Вие не търсите духовния свѣтъ въ себе си, а го търсите вънъ нѣкѫде. Ако не разберете сърдцето си, никога нѣма да разберете духовния свѣтъ. Преди да дойдете до възвишения духовенъ животъ, който е надъ васъ и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трѣбва да разберете живота на вашето сърдце, т. е. малкиять духовенъ свѣтъ, който е въ васъ. И тъй, когато искате да знаете, какво е положението ви въ Божествения свѣтъ, турете рѫката си на челото. Вие пренебрегвате тия нѣща и се занимавате съ математика, съ философия, съ финансови науки, съ право и т. н. И това е добре, но освенъ вашата математика има жива математика, която опредѣля отношенията ви съ хората. Споредъ тази математика, всѣки човѣкъ е известно число, което вие трѣбва да знаете. Като знаете числото на човѣка, ще знаете, какви сили работятъ въ него. Нѣкои хора представятъ щастливи числа, а други — нещастни. Добре е, когато започвате нѣкаква работа, да срѣщате хора отъ щастливитѣ числа. Желая ви да бѫдете прилежни, да срѣщате добри хора на физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, радвайте се. Ако той ви поздрави, зарадвайте се още повече. — Защо ви поздравява? — Той иска да ви каже, че е отъ нашитѣ хора, т. е. той е съ насъ, а не противъ насъ. Радвайте се на всички хора, които сѫ съ насъ. Радвайте се и на ония, които не сѫ противъ насъ. Като срещнете нѣкой добъръ човѣкъ, не чакайте той пръвъ да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи. Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ много пѫти мрежата си. Турете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието къмъ сърдцето си, да развивате своитѣ чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. Въ свѣта нищо не се губи. Всѣко нѣщо става на своето време и мѣсто. Всички вѫтрешни противоречия въ живота ви представятъ предмети за изучаване. Знаете ли, на какво се дължи неразположението, гнѣвътъ, скръбьта? Изучавайте тия състояния, за да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато се разгнѣви? — Ако е жена, ще вземе метлата да мете; после ще вземе четката и ще мие. Ако е мѫжъ, ще вземе мотиката и ще копае; после ще вземе брадвата и ще сѣче дърва. Който работи на физическия свѣтъ, разширява главата си; който работи въ духовния и въ Божествения свѣтъ, прави главата си по-дълга и по-висока. И тъй, мислете, за да направите челото си красиво; чувствувайте, за да предадете мекота на лицето и на очитѣ си; работете, за да направите тѣлото си пъргаво и пластично. Челото е Божествениятъ свѣтъ, носътъ — духовниятъ, а брадата — физическиятъ. Като работи съ мисъльта си, човѣкъ създава челото — Божествения свѣтъ. Като работи съ сърдцето си, човѣкъ създава свѣта, който заема областьта отъ веждитѣ до върха на носа. Като работи съ волята си, човѣкъ създава областьта, която се намира отъ носа надолу. Съ други думи казано: когато мисли, човѣкъ създава челото си; когато чувствува, създава лицето си; когато работи съ волята си, човѣкъ създава брадата си. Сегашнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Безъ прилежание нѣма щастие. Щастието на човѣка зависи отъ развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да работятъ върху челото, лицего и брадата си, т. е. да създаватъ своя умственъ, духовенъ и физически свѣтъ. Като работите върху тази задача, вие ще се ползувате едновременно и отъ тритѣ свѣта. Обичайте ума си! Обичайте сърдцето си! Обичайте и тѣлото си! Обичайте добритѣ хора! Обичайте и лошитѣ хора! Само по този начинъ ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човѣкъ не е нищо друго, освенъ малъкъ свѣтъ, който се подържа отъ Божественитѣ енергии на възвишенитѣ свѣтове. Нека останатъ въ ума ви тритѣ думи: вслушване, прилежание и изпълнение. Т. м. * 21. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вслушване Размишление върху любовьта. Днесъ ще говоря върху съдържанието и смисъла на думата „вслушване“. Тази дума не е толкова съдържателна, но който разбира смисъла й, може да се ползува отъ нея. Вслушването е качество на човѣшкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Който се вслушва, той взима предъ видъ всичко онова, което предстои да стане. Който не се вслушва, самъ си причинява нещастия и пакости. Да се вслушва човѣкъ, значи, да даде ухо на това, което Божественото му говори. Първи не дадоха ухо Адамъ и Ева, когато бѣха въ рая. Богъ имъ каза да ядатъ отъ плодоветѣ на всички дървета, съ изключение на плодоветѣ отъ забраненото дърво. Той имъ каза, че въ който день ядатъ отъ това дърво, ще умратъ. Въпрѣки това, тѣ ядоха, следъ което излѣзоха отъ рая и отидоха въ широкия свѣтъ, дето и до днесъ още страдатъ. И до днесъ хората правятъ сѫщата погрѣшка, каквато Адамъ и Ева направиха. — Защо? — Защото не се вслушватъ. Бащата казва на сина си: Нѣма да пиешъ вино! Синътъ не се вслушва въ думитѣ на баща си и започва да разсѫждава: Какво лошо има въ виното? Защо да не го опитамъ? Не е отрова, грозденъ срокъ е. Ще сръбна само нѣколко глътки, да видя, какво нѣщо е виното. Колко хора сѫ изгубили дарбитѣ и способноститѣ си, благодарение на пиенето на вино. И то само затова, защото не се вслушвали въ думитѣ на баща си. И тъй, който не се вслушва, пие. Азъ взимамъ думата „пиене“ въ широкъ смисълъ. Пиенето е свързано съ желанието въ човѣка да опита нѣщата. Човѣкъ реализира желанията си чрезъ ядене и пиене въ всички свѣтове, но той трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кои желания сѫ полезни и кои — не сѫ Изпитвайте само ония нѣща, които допринасятъ нѣкаква полза въ вашия животъ. Запримѣръ, добро е желанието на човѣка да бѫде ученъ, но това не се постига изведнъжъ. Човѣкъ носи въ себе си способности, които трѣбва да развива. Развиването на тия способности подразбира работа и учене. Сѫщото се отняся и до чувствата въ човѣка. Запримѣръ, човѣкъ развива доброто въ себе си, когато дружи съ добри хора, или когато дава възможность на доброто въ себе си да се прояви навънъ. Следователно, ако не мисли за доброто и не го прилага, човѣкъ не може да бѫде добъръ; ако не мисли за милосърдието и не го проявява, човѣкъ не може да бѫде милосърденъ; за да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да мисли за богатството и съзнателно да го търси. Ще цитирате стиха отъ Евангелието, дето се казва, че богатиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. — За кой богатъ се говори? — Ние имаме предъ видъ онзи богатъ, на когото хамбаритѣ сѫ пълни съ жито и не дава на никого, а мисли само за себе си. Ние имаме предъ видъ онзи богатъ човѣкъ, който складира въ хамбаритѣ си жито, но не го яде. Щомъ не яде житото, а го пести, животътъ нѣма да влѣзе въ него, но и той нѣма да влѣзе въ живота. — Какво ще стане съ този човѣкъ? — Той ще излѣзе извънъ рая, т. е. ще напусне живота. Човѣкъ трѣбва да яде, колкото е потрѣбно — ни повече, ни по-малко. Обаче, има богати, които могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Такъвъ примѣръ имаме съ Закхея. Когато Христосъ влѣзе въ дома му, той веднага раздаде половината отъ богатството си на сиромаситѣ. Като дойде новото учение въ дома ви, вие трѣбва да сте готови да раздадете половината отъ богатството си на сиромаситѣ. Не само вие трѣбва да ядете, но и вашитѣ ближни. Ще кажете, че паритѣ не се ядатъ. Паритѣ се превръщатъ въ храна. Съ петь лева можете да купите единъ килограмъ хлѣбъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да се вслушва вѫтре въ себе си и вънъ отъ себе си. — Защо? — Защото разумниятъ свѣтъ говори на човѣка по два начина: по външенъ и по вѫтрешенъ. Когато пие вино, човѣкъ се вслушва въ външния гласъ, който му казва да пие. Като отрезнѣе, той се вслушва въ вѫтрешиия гласъ, който му казва, че не прави добре, като пие. Тогава човѣкъ става философъ, започва да мисли повече, а по-малко да говори. Докато е подъ влиянието на виното, човѣкъ говори много. Каквото знае и каквото е мислилъ въ трезво състояние, всичко ще изкаже. Всички хора познаватъ физическото пиянство, но има и духовно, т. е. психическо пиянство. Като изпадне въ това състояние, човѣкъ не знае, какво говори и какво прави. Като пийне една-две чашки отъ астралното винце, човѣкъ излиза отъ релситѣ на обикновеното си състояние и става или веселъ, или скръбенъ. Ако е веселъ, той може за нищо и никакво да се разтревожи. Нѣкой се тревожи, че въ вестницитѣ писали нѣкаква статия противъ него. — Ако той е майка или баща, ще се тревожи нѣщо за сина си или за дъщеря си. Човѣкъ се вслушва въ всичко, което се казва за него или за ближнитѣ му. Какво придобива човѣкъ, като се тревожи? Не само, че нищо не придобива, но губи. Тревогата всѣкога отнема нѣщо отъ човѣка, а не дава. Нѣкои християни се безпокоятъ предварително, дали ще влѣзатъ въ Царството Божие, дали ще се спасятъ, или не. Мнозина сѫ дохождали при мене, да ме питатъ, колко време ще живѣятъ. На този въпросъ всѣки самъ може да си отговори. Ако диша дълбоко, човѣкъ ще живѣе повече време на земята; ако диша повръхностно, плитко, годинитѣ му сѫ преброени. Дългиятъ животъ зависи и отъ правилното хранене. Ако знае, какъ да се храни, човѣкъ може да живѣе повече време. Малко хора се вслушватъ въ това и казватъ: Нѣма какво да ни се проповѣдва, какъ да се хранимъ. Дайте ни пари, ние знаемъ, какво да ядемъ и какъ да се хранимъ. Така не се разсѫждава. Често богатитѣ хора, които разполагатъ съ грамадни суми, страдатъ отъ разстройство на стомаха. — Защо? — Защото не знаятъ, какъ да се хранятъ. Че защо трѣбна да искате пари отъ хората? Като знаете, какъ да се храните, вие трѣбва да знаете, какъ да си доставяте пари. Ето, всѣки човѣкъ има известно количество злато въ кръвьта си. При това. ще знаете че колкото злато имате въ кръвьта си, толкова можете да имате и вънъ отъ себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на количеството на златото, което е въ кръвьта. Какво представя златото въ живота? Златото носи животъ. здраве за човѣшкия организъмъ. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова поздравъ е организъмътъ му. Мисъльта му е свежа, трезва, а чувствата — добри и благородни. Ако организъмътъ на човѣка е слабъ, мисъльта не е свежа и чувствата — непостоянни, колебливи, казваме, че той име малко злато въ кръвьта си. Сѫщевременно той не може да го използува. Нѣма смисълъ да има човѣкъ богатство и да не може да го използува. Стремете се къмъ придобиване на злато, за да освежите мисъльта си, да облагородите чувствата си и да подкрепите своето здраве. Въ този смисълъ, богатството е вѫтрешна, органическа необходимость за човѣка. Когато нѣкои възставатъ противъ богатството, тѣ иматъ предъ видъ само външното богатство. Външното богатство е условие за човѣка, а вѫтрешното — възможность. Следователно, ако златото не влѣзе въ кръвьта на човѣка, той не може да се ползува отъ него. Златото, къмъ което всички хора се стремятъ, не е нищо друго, освенъ складирана слънчева енергия, която индуситѣ наричатъ „прана“. Праната е необходима за човѣшкия организъмъ. Отъ нея зависи здравето на човѣка. Праната се съдържа въ слънцето. Затова, именно, се препорѫчва на хората, да излизатъ сутринъ рано, да възприематъ поголѣмо количество прана. Нѣкои се взиратъ въ слънцето, искатъ да видятъ праната и тогава да я приематъ. Нѣма защо да се взиратъ. Достатъчно е да постоятъ десетина минути предъ слънцето, за да възприематъ онова, което е нужно за организма имъ. Следъ това тѣ трѣбва да обработятъ енергията, която сѫ възприели. Като ученици, вие трѣбва да обработвате енергията, която възприемате отвънъ, да я използувате разумно. Не я ли използувате, тя ще ви причини пакости. И тогава все ще се намѣри нѣкой човѣкъ да ви морализира. Ако сте сприхавъ, ще ви каже, че трѣбва да бѫдете добъръ, да работите. Какво допринася морализирането? Вмѣсто да морализирашъ човѣка, кажи му, че е добъръ. Ако не вѣрва въ думитѣ ти, поне ще му стане приятно и ще се развесели. Защо трѣбва да казвашъ на пияницата да не пие? Кажи му да пие, но вода, а не вино. Всѣки човѣкъ трѣбва да пие вода, която иде отъ чешми, отъ извори, отъ рѣки, а не вода, която излиза отъ бъчви. Чистата вода носи животъ, а виното отнема живота. Ако виното бѣше необходимость за човѣка, първа природата щѣше да го достави. Водата чисти организма, а виното внася въ него утайки, отъ които човѣкъ трѣбва да се чисти. Задачата на всѣки човѣкъ е да очисти тѣлото си, за да влѣзе Божествената енергия въ него. — Отде ще влѣзе тази енергия? — Отъ три мѣста. Презъ мозъка влиза енергията на Божествената мисъль; презъ сърдцето — енергията на Божията Любовь, а презъ тѣлото — Божествената сила. Влѣзе ли тази енергия въ човѣка, тя започва да работи, да преустройва неговия организъмъ. За да се приготви за Божествената енергия, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ тихия гласъ на Бога, да разбере, какво му се говори. Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мѫчнотиитѣ си добре, човѣкъ трѣбва да приготви мозъка, сърдцето и тѣлото си за Божествената енергия. Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо. Човѣкъ разполага съ условия и съ възможности, за да постигне своитѣ желания. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. — Защо не успѣватъ? — Защото правятъ само планове и скици, безъ да работять. Ако скулпторътъ прави планъ на статуята си, а не дѣла камъка, нищо не може да постигне. На всѣки човѣкъ е дадена задача, да извае лицето си, да извае своитѣ рѫце и крака, да извае тѣлото си. — Какъ ще ги извае? — Съ работа. Той трѣбва да вдига и слага чука си, докато изработи своята статуя и да я изнесе на изложение. Ако въ продължение на единъ животъ отъ 40 — 50 години човѣкъ не може да извае статуята си, той не е изпълнилъ своето предназначение. Следъ всичко това той говори за красота. Докато е младъ, човѣкь може да се нарече красивъ, но щомъ мине 30 — 40 години, той губи красотата си. Ако е жена. ще каже, че мѫжътъ й е виновенъ за това. Мѫжътъ пъкъ ще каже, че жена му е виновна. Така се оправда и Адамъ. Той каза, че сгрѣши, понеже другарката му, Ева, го изкуси съ плода на забраненото дърво. Докато не бѣха сгрѣшили. и двамата се радваха на своитѣ красиви мантии. Щомъ сгрѣшиха, тѣ се видѣха голи. — Защо оголява човѣкъ? — Защото не се вслушва въ гласа на Бога. Вслушвайте се въ Божествения законъ, за да не оголявате. Всичко отрицателно въ живота причинява оголяване. Недоволството, безвѣрието, безнадеждието, безлюбието, умразата, жестокостьта умъртвяватъ човѣка. А всичко, което умъртвява човѣка, става причина да оголѣе той. Всички положителни нѣща, всички добродетели сѫ облѣкло за човѣшката душа. Казватъ, че светиитѣ имали ореолъ около главата си. Тѣ иматъ ореолъ, но иматъ и цѣла дреха, изтъкана отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Дрехата на светията, както и ореолътъ му, сѫ образувани отъ цвѣтоветѣ на спектъра. Жълтиятъ цвѣтъ на ореола на светията показва неговата мѫдрость, зелениятъ — неговото растене, червениятъ — възвишения животъ, който се влива въ него, синиятъ — неговата вѣра и т. н. Докато ореолътъ на човѣшката глава свѣти, човѣкъ е здравъ и вѣрва въ живота и въ любовьта. Щомъ изгуби ореола си, човѣкъ заболява. Болниятъ не вѣрва нито въ живота, нито въ любовьта. Той знае, че е изгубилъ нѣщо, което мѫчно може да възстанови. Казано е въ Писанието: „Гледайте да не изгубите онова, което Богъ е вложилъ въ васъ“. Всѣки човѣкъ носи въ себе си голѣмо богатство, което трѣбва да пази, да не го изгуби. Изгуби ли го, мѫчно ще го придобие. Всѣки съзнава, че е изгубилъ богатството си и търси начинъ да го спечели. Той купува лотарийни билети, влиза въ предприятия, дано разбогатѣе. Въ човѣка сѫ вложени милиарди, но той не съзнава това. Съ една дума само човѣкъ може да спечели хиляди. — Каква е тази дума? — Тя не се казва. Ако ви се каже тази дума, вие повече ще изгубите, отколкото ще спечелите. Не сте готови още за нея. Ако ви се каже думата, и вие отидете да пиете отъ водата на чиститѣ планински извори, на мѣсто е казано. Обаче, ако отидете да пиете отъ червената вода на бъчвитѣ, по-добре да не я знаете. Синътъ на единъ турски бей обичалъ много да пие. Беятъ се чудѣлъ, какъ да въздействува на сина си, да го отвикне отъ този порокъ. Единъ день той му казалъ: Синко, знаешъ ли, че като отидешъ на онзи свѣтъ като пияница, ще закачатъ на врата ти бъчви, съ които вѣчно ще ходишъ? — Татко, празни ли ще бѫдатъ бъчвитѣ, или пълни? — Пълни, разбира се. — Тъкмо това и азъ желая. Бащата мислѣлъ, че ще наплаши сина си, а той се зарадвалъ, че и на онзи свѣтъ ще може да пие. Не, онзи свѣтъ не е мѣсто за пиене. Тамъ всѣки трѣбва да работи. Тамъ не се приематъ мързелиѣи хора. Разумниятъ свѣтъ иска хора съ отворени очи, а не слѣпи. Нѣма да ви кажа да не ядете отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но ще ви кажа: Не оставяйте сърдцето си само да излиза на разходка. Нека умътъ и волята ви го придружаватъ. Ако пуснете сърдцето си само, то ще направи сѫщата погрѣшка, каквато направи Ева. Всички погрѣшки излизатъ отъ сърдцето. Като се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, хората отричатъ смисъла на живота. Тѣ казватъ: Защо сме дошли на земята, не знаемъ. По-добре да заминемъ на онзи свѣтъ. Като отидатъ на онзи свѣтъ и не знаятъ, какво да правятъ, тѣ казватъ: Да слѣземъ на земята. — Това сѫ хора, които спятъ още. Тѣ сѫ непробудени души. Въ единъ анекдотъ, въ видъ на алегория, се разказва, какъ става слизането на душитѣ. Въ невидимия свѣтъ имало магазини, по витринитѣ на които били наредени разноцвѣтни и красиви дрехи. Като видятъ тѣзи дрехи, колкото и да не искатъ да слѣзатъ на земята, тѣзи души се увличатъ отъ красотата на дрехитѣ и отиватъ въ магазинитѣ да облѣкатъ една отъ тия дрехи. Щомъ се облѣкатъ, дрехата прилепва къмъ тѣхъ така здраво, че не може вече да се съблѣче. Тѣ започватъ да се въртятъ на една, на друга страна, докато най-после се видятъ въплътени на земята. Тѣ живѣятъ 60—70 години на земята и постоянно се питатъ: Защо живѣемъ тукъ? Какъвъ е смисълътъ на този животъ. Човѣкъ трѣбва да слиза на земята доброволно и да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва и доброволно да замине за другия свѣтъ. Щомъ и едното, и другото става съ насилие, човѣкъ още не се е пробудилъ. Човѣкъ трѣбва да прави всичко съ любовь и съ разположение. Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трѣбва да му е приятно. Това значи, да се вслушва човѣкъ въ Божествения гласъ. Когато искате да кажете нѣщо, вслушвайте се въ себе си, трѣбва ли да говорите, или да мълчите. Говорете на време. Слушайте на време. Мълчете на време. Днесъ решихъ да говоря по-малко. Защо понѣкога говоря много? Защото не мога да уловя нищо. Много пѫти трѣбва да хвърлямъ мрежата си, докато хвана нѣщо. Щомъ хвана повечко, спирамъ да говоря. Каквото хвана, занасямъ го у дома си, дето му давамъ угощение. На трапезата слагамъ хубавъ, Божественъ хлѣбъ и Божествено вино. Като се нахрани, изсвиря му една пѣсень и давамъ въ рѫцетѣ му една мрежа, да отиде на морето, да улови нѣщо. Сега и на васъ казвамъ: Стремете се всѣки день да хващате въ мрежата си по една красива мисъль, по едно красиво чувство и по една красива постѫпка. Следъ това ще имъ дадете по едно угощение. Ако не можете да направите това, деньтъ ви е отишълъ напразно. Днесъ говорихъ за вслушване, а не за послушание. Вслушване и послушание сѫ две различни думи, както по съдържание, така и по смисълъ. Вслушвайте се въ Божията Любовь. Вслушвайте се въ всичко добро и красиво, което е вложено въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Обичайте се едни други, за да имате Божието благословение. Т. м. * 20. Беседа отъ Учителя, държана на 29. августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Учене и служене „И повѣрва човѣкътъ на речта, която му рече Исусъ, и отиваше си.“ Йоанъ, 4;50 Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ и каква трѣбва да бѫде вѣрата му? Вѣрата може да бѫде положителна и отрицателна. Думитѣ „положително и отрицателно“ сѫ относителни. Споредъ нѣкои, думата „отрицателно“ подразбира отричане на нѣщо. Въ сѫщность не е така. Запримѣръ, свѣтлината е отричане на тъмнината, а тъмнината — отричане на свѣтлината безъ да вадимъ заключение, че свѣтлината е нѣщо отрицателно, а тъмнината — положително. Писанието препорѫчва на човѣка отричането. Важно е, отъ какво се отрича човѣкъ. Има смисълъ човѣкъ да се отрече отъ непоносимия си товаръ, отъ съмнението, отъ скръбьта, която го измѫчва, отъ безсилието и т. н. Обаче, като се отказва отъ едно нѣщо, човѣкъ трѣбва да приеме друго. Има нѣща полезни, които човѣкъ трѣбва да приеме. Изобщо, полезно е за човѣка да се откаже отъ едно нѣщо, за да възприеме друго. Невъзможно е човѣкъ да приеме нѣщо, докато не се е отказалъ отъ друго. Ако не се откаже отъ богатството си за смѣтка на другитѣ хора, човѣкъ не може да се ползува отъ любовьта имъ, нито отъ тѣхното уважение. Нѣкои мислятъ, че богатиятъ се ползува съ уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вѣрно. Ако го почитатъ само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Тѣ иматъ предъ видъ да взематъ нѣщо отъ него. Ако го почитатъ и уважаватъ като човѣкъ, като душа, независимо отъ богатството му, това е другъ въпросъ. Кое е по-добре за човѣка: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огънь или на слънцето? За предпочитане е човѣкъ да се ползува отъ благоволението на Бога и на слънцето, отколкото отъ благоволението на хората и на своя огънь, защото Богъ и слънцето сѫ вѣчни източници, а хората и огъньтъ — временни. Сегашнитѣ хора сѫ отегчени вече отъ еднообразието на живота и се стремятъ къмъ вѫтрешно, разумно разнообразие. Тѣ се стремѣли къмъ знание, богатство, сила, красота и сѫ ги придобили, но въпрѣки това сѫ нещастни. — Защо? — Защото не могатъ да се ползуватъ отъ своитѣ придобивки. Защо имъ е знание, отъ което не могатъ да се ползуватъ? Защо имъ е сила, отъ която не могатъ да се ползуватъ? Като казвамъ, че тѣ не се ползуватъ отъ своитѣ придобивки, имамъ предъ видъ ползата за тѣхнитѣ души, а не само за тѣлата имъ. Хората сѫ преситени отъ външния животъ, отъ външното разнообразие и търсятъ живота на вѫтрешното разнообразие, въ който има растене и подемъ. Съвременнитѣ хора нѣматъ, добри отношения помежду си, понеже не се познаватъ. Синътъ и дъщерята живѣятъ много години при родителитѣ си и пакь не се позпаватъ: нито родителитѣ познаватъ децата си, нито децата познаватъ родителитѣ си. Щомъ се опознаятъ, отношенията имъ се подобряватъ, и любовьта имъ се усилва. Ако не се опознаятъ, родителитѣ съжаляватъ понѣкога, че сѫ родили такъвъ синъ или такава дъщеря. Не само това, често човѣкъ съжалява, че свършилъ нѣкаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършилъ по музика, а съжалява, че не е следвалъ за инженеръ, да получава по-голѣми приходи. Другъ пъкъ съжалява, защо не е изучавалъ медицина, да осигури не само своя животъ, но и този на жена си и на децата си. Добре е човѣкъ да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човѣкъ да познава себе си и да изучава онази наука, къмъ която има любовь и вѫтрешно влѣчение. Животътъ е красивъ, когато хората се познаватъ. Щомъ се познаватъ, тѣ се обичатъ и сѫ готови на взаимни жертви. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ нѣщо основно, къмъ нѣщо сѫществено. — Кое е сѫщественото за човѣка? — Това, което той може да приеме въ даденъ моментъ. Ако всѣки день човѣкъ не приема по нѣто, деньтъ е изгубенъ за него. Най-малкото нѣщо, което може да приеме презъ деня, осмисля живота му поне за този день. Като стане сутринь отъ сънь, първо човѣкъ възприема една мисъль и едно чувство. Следъ това той се измива, облича и се приготвя да закуси. Въ тия действия той приема нѣщо, което трѣбва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всѣка работа, съ която човѣкъ е свързанъ, допринася нѣщо за развитието му. Книгитѣ, които чете, сѫ писани за всички любители на четенето. Значи, тѣ сѫ писани и за него. Той трѣбва да възприеме отъ тѣхъ онова специфичното, което е писано за него. Щомъ го възприеме, той може да го обрабоги въ себе си. Като възприема и обработва. човѣкъ трѣбва да е готовъ да даде нѣщо отъ себе си. Правилна обмѣна трѣбва да сѫществува между хората. Не е ли готовъ да дава. човѣкъ дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговецъ съ много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че нѣма какво да дадете. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който не може да даде нѣщо отъ себе си. Поне едно добро желание всѣки може да отправи къмъ човѣка. Мнозина казватъ, че искатъ да работятъ, но не знаятъ, какъ и отде да започнатъ. Това е най-лесната работа. Щомъ имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я съ пѣсень въ душата си. Това значи, да започнете работата си съ любовь. Следъ това повикайте на помощь ума, сърдцето и волята си — вашитѣ слуги. Тѣ знаятъ повече отъ господаря си. Щомъ умътъ, сърдцето и волята участвуватъ въ една работа непремѣнно резултатътъ ще бѫде добъръ. Слушайге слугитѣ си, които ви сѫ дадени въ услуга. Слушайте ума и сърдцето си. Не мислете, че господарьтъ всѣкога стои по-високо отъ слугата. Христосъ дойде на земята да служи, да бѫде слуга на човѣчеството, а не господарь. Кой стоеше по-високо: Христосъ или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на свѣта, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ и да разполага съ голѣми знания. Не е достатъчно само да служи човѣкъ, но той трѣбва да знае, съ какво може да бѫде полезенъ на ония, на които служи. Като знае, какъ да служи, човѣкъ отваря сърдцата на своитѣ ближни и се ползува отъ любовьта имъ. Слушате нѣкой да казва, че идеалътъ му е да бѫде красивъ. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но красотата се обуславя отъ известни добродетели. При това, човѣкъ трѣбва да знае мѣстото на всички добродетели въ себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, какъ да се облѣче и кое да тури първо, кое — второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалитѣ дрехи. Когато войникътъ отива на бойното поле, първо облича долнитѣ си дрехи, после — горнитѣ, шинела и следъ това препасва пушката презъ рамо, патронитѣ — на пояса си и тръгва. Не трѣбва ли всѣки човѣкъ да бѫде като младата мома и като войникътъ, готовъ всѣки моментъ за работа? Той трѣбва да облѣче дрехата на ума, на сърдцето и на волята си, да застане като войникъ, да чака заповѣдьта на Онзи, Който го изпратилъ на земята. Сега вие сте се събрали тукъ, но трѣбва да бѫдете въорѫжени. — Съ какво? — Съ орѫжието на любовьта, съ орѫжието на знанието и съ орѫжието на силата. Мощни сѫ тия орѫжия. Отъ тритѣ, най-мощно е, обаче, орѫжието на любовьта. Каква по-голѣма сила може да иска човѣкъ отъ тази, да знае всѣки моментъ, какъ и кѫде да прилага любовьта, която Великото начало влива въ сърдцето му? Любовьта прави човѣка красивъ и силенъ. Стотици и хиляди години трѣбва човѣкъ да живѣе подъ рѫководството на любовьта, за да стане красивъ, уменъ и светъ. Който иска да стане светия, той трѣбва да придобие любовьта. — Каква е задачата на светията? — Да свѣти. Той носи запалена свѣщь, съ която излиза вечерь, да освѣтява пѫтя на хората, да не се спъватъ. Пѫтьтъ на всички хора е различенъ. Светията трѣбва да знае това, за да отправя всѣки човѣкъ къмъ неговия пѫть и къмъ неговото предназначение. — Какво е предназначението на учителя? — Да учи малкитѣ деца да четатъ и да пишатъ. Сѫщевременно той ги учи, какъ да живѣятъ. Учительтъ по музика запознава ученика си първо съ цигулката, да знае, какъ да я държи, какъ да управлява лѫка. Следъ това започва да тегли лѫка върху празни струни. Като се научи да управлява лѫка върху струнитѣ, учительтъ започва да го учи нотитѣ и мѣстата на тоноветѣ на цигулката. Ще кажете, че това сѫ маловажни работи. Ако човѣкъ не знае маловажнитѣ работи, нищо не може да направи. Какво представя, въ сѫщность, човѣшкото тѣло? Нищо друго, освенъ една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човѣкъ не би могълъ да издаде никакъвъ тонъ. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да издаде никакъвъ тонъ? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излѣзе отъ нея? Една дисхармония. Следъ това, имашъ ли право да казвашъ, че хората сѫ лоши? Не сѫ лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедишъ, че хората сѫ добри, че разбиратъ музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е въ тебе: не знаешъ да живѣешъ, не знаешь да ядешъ, не можешъ да спишъ добре, не знаешъ правилно да говоришъ, не знаешъ, какъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ съ себе си и съ своитѣ ближни. Това сѫ елементарни нѣща, които всѣки човѣкъ трѣбва да знае. Каква е първата работа на човѣка, когато се събуди отъ сънь? — Какво прави детето въ този случай? — Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря съ тѣхъ. Добрата дъщеря и добриятъ синъ отиватъ при майка си и при баща си да ги поздравятъ. Между майката и дъщерята, отъ една страна. и между бащата и сина, отъ друга — има тѣсна връзка. Затова, именно, успѣхътъ на дъщерята зависи отъ успѣха на майката. И придобивкитѣ на майката сѫ придобивки на дъщерята. Каквото майката носи въ себе си, тя го предава на дъщеря си. Сѫщото се отнася за бащата и за сина. Ето защо синътъ и дъщерята трѣбва да благодарятъ за благата, които получаватъ отъ майка си и отъ баща си и да сѫ готови и тѣ да предаватъ своитѣ блага на другитѣ хора. Новото възпитание препорѫчва на децата и на възрасгнитѣ да даватъ. Сегашното възпитание се страхува отъ даване, да не би човѣкъ да осиромашее. Колкото повече дава човѣкъ, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето престане да изгрѣва и да залѣзва? Мойсей е казалъ на евреитѣ да не си кланятъ на слънцето и на звездитѣ, да не се правягъ никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говоримъ за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е въ слънцето и въ Когото е слънцето. Свѣтлината на слънцето не иде отъ самото слънце, но отъ Божествения Духъ. Свѣтлината е признакъ на онази мисъль, която Великиятъ огправя къмъ всички живи сѫщества на земята. Тази свѣтлина, именно, ни възраства и подкрепва. Безъ нея нѣма животъ, нѣма мисъль, нѣма знание. Като четете различни писатели и поети, виждате, че всѣки пише за сльнцето на своя животъ. Значи, има нѣщо въ човѣка, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грѣе въ човѣка, той вижда ясно нѣщата. Той познава хората и ги обича. Щомъ слънцето залѣзе, той гледа човѣка и не го вижда. Той казва: Виждамъ нѣщо да се движи; виждамъ, че има известна височина и широчина; виждамъ, че яде, както всички животни, но какво носи въ себе си, не виждамъ и не разбирамъ. Не е така. Като обичате човѣка, ще видите, че той крие въ себе си известна разумность. И като яде, и като спи, и като се движи, той се рѫководи отъ нѣщо разумно. Като яде, човѣкь трѣбва да върши това съзнателно. Щомъ иска да изяде една ябълка, той не трѣбва да пристѫпва изведнъжъ къмъ нея. Ще я подържи известно време въ рѫката си, ще разгледа цвѣта й, ще я помирише, ще се разговори съ нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нѣмате време да се занимавате съ ябълката. — За всичко има време. Човѣкъ трѣбва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисъльта на човѣка трѣбва да присѫтствува въ всички негови действия. Следователно, безъ мисъль човѣкъ не може да се развива, а безъ любовь нищо не може да постигне. Щомъ не люби и не мисли, човѣкъ не може да се ползува отъ Божиитѣ блага. Той е подобенъ на трѫба, презъ която водата тече само, безъ да оставя нѣщо. Дето е любовьта, тамъ всичко никне, расте, цъвти и зрѣе. Щомъ любовьта изчезне, и животътъ се прекратява. Приложете любовьта въ своитѣ градини, да могатъ цвѣтята да растатъ и да се развиватъ. Човѣшкитѣ души сѫ градинитѣ на живота. Поливайте градинитѣ си съ любовь, да не изсъхватъ. Поливайте вашитѣ мисли и чувства — цвѣтята на вашата градина, съ любовь, да получите отъ тѣхъ очаквания плодъ. Дайте пѫть на любовьта, за да се прояви тя чрезъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Постигнете ли това, вие влизате вече въ реалния животъ. Ако си недоволенъ отъ себе си, можешъ ли да очаквашъ другитѣ хора да бѫдатъ доволни отъ тебе? Ти си недоволенъ отъ себе си, значи, сготвилъ си лошо ядене. Ако си недоволенъ отъ яденето си, и другитѣ хора нѣма да бѫдатъ доволни. Мѣрка за нѣщата е самъ човѣкъ. Който е доволенъ отъ своитѣ мисли, и близкитѣ му ще бѫдатъ доволни. Който не с доволенъ отъ себе си, цѣлъ свѣтъ да го убеждава, че е гениаленъ, той нѣма да се съгласи съ тѣхъ. Всички хора сѫ гениални, но главно въ едно отношение — въ погрѣшкитѣ си. Всѣки е гениаленъ, когато чупи и разваля нѣщата. Кой не е чупилъ стомни? Въ това всѣки с гениаленъ. Обаче, като рече да паправи нова стомна, тамъ не е гениаленъ. Време е вече хората да започнатъ съзнателно да работятъ, да проявятъ своята гениалность. Ще кажете за нѣкой човѣкъ, че е честенъ. Какъ познавате това? Честностьта има свой признакъ. Не само честностьта, но всички добродетели иматъ специфични линии, по които се познаватъ. Тия линии сѫществуватъ на три мѣста въ човѣка: на главата, на лицето и на рѫката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човѣкъ е разуменъ, справедливъ, смѣлъ и т. н. Нѣкои хора сѫ смѣли, когато иматъ пари. Щомъ изгубятъ паритѣ си, тѣ губятъ и смѣлостьта си. Истински смѣлиятъ не носи паритѣ въ себе си, но тѣ вървятъ следъ него, като войници следъ своя генералъ. Ако той спре, и тѣ спиратъ. Той имъ заповѣдва, кѫде да отидатъ и каква работа да свършатъ. Златната монета върви подиръ господаря си, и, като й каже той да свърши нѣкаква работа, тя веднага започва да се търкаля — отива на опредѣленото мѣсто. Докато паритѣ не се подчиняватъ на вашитѣ заповѣди, вие не постѫпвате разумно. Ако паритѣ ви не работятъ, вие сте отъ ленивитѣ господари Предназначението на паритѣ е да се търкалятъ, да вършатъ работа. Едно време паритѣ сѫ били четириѫгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свършвали. Сегашнитѣ пари сѫ крѫгли, лесно се движатъ и много работа вършатъ. Каквото имъ се каже, тѣ веднага изпълняватъ: кѫщи правятъ, дрехи шиятъ, храна доставятъ, книги пишать и т. н. Мощно нѣщо е парата въ човѣшкия животъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на вашитѣ добродетели, на вашитѣ дарби и способности. Въ материално отношение, кой каквото притежава, има и съответенъ докуметъ за това Ако притежава кѫща, човѣкь има крепостенъ актъ за собственость. Който иска да докаже, че кѫщата е негова, той веднага показва документа си. Нѣкой казва, че има любовь въ сърдцето си. Кѫде е документътъ му за това? Кѫде е линията, която показва, че, наистина, той има любовь? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това Той взима цигулката си и свири. Всички сѫ доволни отъ свиренето му. Ако не е музикаленъ, пакъ може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своитѣ дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственикъ, притежавате известни добродетели и способности. Безъ такива собствености човѣшкиятъ животъ нѣма смисълъ. Днесъ и вѣрващи, и безвѣрници се оплакватъ отъ мѫчнотиитѣ, въ живота — Защо иматъ мѫчнотии? — Защото не прилагатъ това, което знаятъ. Всички хора говорятъ какво е казалъ Сократь, Толстой, Христось, но не правятъ опити да следватъ примѣра на великитѣ хора. Великитѣ и гениалнитѣ хора сѫ станали такива, защото день и нощь сѫ, работили върху своя умь и своето сърдце, разработвали сѫ ги. Каква полза имате отъ житнитѣ зрънца, които Христосъ ви е оставилъ въ наследство? Трѣбва ли тия зрънца да стоятъ и до днесъ още въ хамбаритѣ на хората? Щомъ сѫ житни зрънца, тѣ иматъ условия да растатъ. Посѣйте ги на нивитѣ си и търпеливо очаквайте тѣхния плодъ. Какъвъ смисълъ има да стоятъ затворени? Отъ две хиляди години насамъ тия зрънца стоятъ въ хамбаритѣ и се пазятъ да не изгниятъ. Посѣйте ги на нивитѣ си! Нека изгниятъ. Казано е въ Писанието: „Ако житното зърно не се посади въ земята и не изгние, не може да даде плодъ“. Ако отъ две хиляди години насамъ семената на Христовото учение се посаждаха въ земята, цѣлиятъ свѣтъ щѣше да живѣе въ изобилие и доволство. Следователно, ако съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, като житни зрънца, човѣкъ не може да бѫде полезенъ на себе си, най-малко може да бѫде полезенъ на своитѣ близки. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората казватъ, че мисъльта не представя нѣщо ценно. — Това е неразбиране и ограничено схващане на нѣщата. Мисъльта има Божественъ произходъ. Вслушвайте се въ онова, което умътъ и сърдцето ви говорятъ, за да разберете, каква сила се крие въ тѣхъ. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъль и вашата любовь въ действие. Отивате при нѣкой боленъ, искате да му покажете, че го обичате. — Какъ ще проявите любовьта си? — Като занесете цѣръ за болестьта му. Като обичате нѣкого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човѣка, ще намѣрите и лѣкъ за болката му. Като не го обичате, и лѣкъ не можете да намѣрите. Учитель, който обича ученицитѣ си, знае тѣхнитѣ нужди и на време имъ помага. Ако ученикътъ обича учителя си, и той познава неговитѣ нужди. Когато учительтъ обича ученицитѣ си, всѣкога имъ е полезенъ. И ученикътъ, който обича учителя си, сѫщо така може да му бѫде полезенъ. Оттукъ вадимъ заключението: който обича Бога, той може да бѫде проводникъ на Неговия Духъ. Щомъ стане проводникъ на Божествения Духъ, човѣкъ се освобождава отъ робството. Той става господарь на условията. Да бѫдешъ господарь на условията, това значи, да бѫдешъ господарь на себе си, да бѫдешъ лѣкарь на себе си, да бѫдешь и учитель на себе си. Търсите ли лѣкарь, потърсете го първо въ себе си, а после повикайте нѣкой лѣкарь отвънъ, като асистентъ на вашия. Търсите ли учитель, потърсете го първо въ себе си, а после отвънъ. Външниятъ учитель ще бѫде като асистентъ на вѫтрешния. Помнете: единъ е вашиятъ Учитель, Който е въ връзка съ всички учители вънъ отъ васъ. Единъ е вашиятъ Богъ, Който е въ връзка съ всички богове вънъ отъ васъ. Ако не познавате Учителя си вѫтре въ васъ, Който ви е далъ свѣтлина, да виждате и да разбирате нѣщата ясно, вие не можете да разбирате и външнитѣ учители. Ако не познавате Бога, Който е вѫтре въ васъ, Който ви е далъ животъ, вие не можете да познаете и да разберете окрѫжаващитѣ нѣща. Ако разберете това, което днесъ говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които сѫ минали тази възрасть, ще се върнатъ назадъ. Всички ще станете млади, безъ никакви бръчки по лицата, безъ никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите съ вашитѣ аероплани. Ако мисъльта на човѣка не лети съ аеропланъ и не обикаля цѣлия свѣтъ, каква мисъль е тя? Ако съ окото си човѣкъ не може да вижда и най-отдалеченитѣ звезди на небето, какво око е това? Астрономитѣ си служатъ съ телескопи, за изучаване на звездитѣ и на планетитѣ, но все още нѣматъ такива усъвършенствувани телескопи, съ които да виждатъ свѣтлината и на най-малкитѣ звезди. Въ бѫдеще и това може да се постигне. Чрезъ своя вѫтрешенъ телескопъ човѣкъ и днесъ може да види, какво представятъ жителитѣ на слънцето и на луната и какъ живѣятъ тамъ. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина иматъ тази способность. По какъвто и да е начинъ, въ бѫдеще хората ще разбератъ, че и на луната има животъ, както на земята. Нѣкои учени, както и младитѣ моми и момци, отиватъ на луната да се разхождатъ. Като се повдигне високо въ мисъльта си, човѣкъ отива на луната. Тамъ има по-висока наука отъ земната. Земята е забавачница още, дето хората изучаватъ азбуката на живота. Който отива на луната, той е научилъ вече азбуката. Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нѣщо сѫществено, нѣщо реално. Щомъ искате нѣщо реално, щомъ искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвамъ ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърдчи? Днесъ сте млади, следъ време ще остарѣете. Какво се ползувате отъ това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ се рѫководи отъ любовьта, а стариятъ — отъ мѫдростьта. Младиятъ живѣе въ градината на любовьта, накичена съ безброй сладки, зрѣли плодове. Тази е причината, поради която младитѣ се захласватъ по плоднитѣ дървета. Стариятъ живѣе въ библиотеката на знанието и на мѫдростьта, дето по цѣли дни чете и прелиства книгитѣ на живота. Следователно, като младъ, човѣкъ изучава любовьта; като възрастенъ, той изучава мѫдростьта, а като старъ, той изучава истината. Безъ да сѫ мипали презъ тѣзи училища, мнозина очакватъ времето на заминаването си за онзи свѣтъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво има на онзи свѣтъ. Азъ нѣма да ви кажа, какво има, но ще ви кажа, какво нѣма. Тамъ нѣма страдания, нѣма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. Въ онзи свѣтъ всѣки е на своето мѣсто. Тамъ всички пѣятъ, свирятъ, веселятъ се. Когато работятъ, всички работятъ заедно; когато се веселятъ, всички се веселятъ заедно. Тамъ всички сѫщества се надпреварватъ, кой пръвъ да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучаватъ тия нѣща. Сега вие желаете да бѫдете добри, но безъ да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художникъ, който още не се е научилъ да рисува. Нѣкой пише на възлюбената си любовно писмо, въ което излива любовьта си. Той пише, че умира отъ любовь и не може да живѣе безъ нея. Обаче, цѣлото писмо е нацапано съ капки отъ мастило. Вѣрно ли е това, което пише? Ако той имаше голѣма любовь, щѣше да напише писмото съ златно перо, върху хубава хартия и съ доброкачествено мастило. Буквитѣ щѣха да бѫдатъ добре написани, съ спокойна рѫка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито съ любовь. Много любовни писма сѫ написани все набързо, и всѣки се извинява, че бързалъ. Който много бърза, не живѣе по закона на любовьта. Единственото нѣщо, което не бърза, това е любовьта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовьта, всичко става безпогрѣшно. Нѣкой се моли на Бога и бърза. Той изговори нѣколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и тамъ спира. Буквитѣ, съ които любовьта пише, сѫ еднакви по голѣмина. Ако излѣзе само една буква вънъ отъ реда, писмото не се приема. Препинателнитѣ знакове сѫщо се поставятъ на мѣстата си. Като дойдете до обръщението въ любовното писмо, и тамъ се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезенъ означава човѣкъ, който носи нѣщо. Обиченъ е този, който служи. Прелюбезенъ е този, който става порѫчитель на нѣкого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни. Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ старото въ живота, а не отъ самия животъ. Тѣ искатъ да се освободятъ отъ старото. Само любовьта е въ състояние да освободи човѣка отъ старото. Оцапаната дреха може да се очисти само съ топла вода и сапунъ. Въ този смисълъ, само любовьта е въ състояние да измие човѣшката душа отъ кальта, която се е наслоила върху нея отъ вѣкове насамъ. Кой човѣкъ, като мине презъ кальта, нѣма да оцапа краката си? Като се върне у дома си, той ще се измие и ще легне да спи съ чисти крака. Две нѣща сѫ потрѣбни на човѣка: правилно да възприема Божията Любовь и правилно да я предава. Това значи, да бѫдемъ добри проводпици на Божията Любовь. Днешниятъ день благоприятствува за това. Небето е чисто, ясно. Въздухътъ е свежъ, кристаленъ. И той благоприятствува да бѫдемъ добри проводници на Божията Любовь, която ни обгръща отъ всички страни. Богъ се проявява чрезъ насъ и чрезъ цѣлия свѣтъ. Той управлява свѣта, и всичко, каквото става, превръща го въ добро. Божията Любовь поставя всичко въ редъ и порядъкъ. Докато страда, човѣкъ не разбира, какво благо се крие въ страданието. Щомъ мине презъ него, той вижда, че страданието му е донесло нѣкакво благо и благодари за него. Колко деца сѫ прогонвани отъ домоветѣ си, но като минатъ презъ страдания, тѣ се каляватъ, придобиватъ голѣми опитности, за които единъ день благодарятъ. За предпочитане е човѣкъ да мине презъ страдания, но да придобие любовьта, да стане уменъ и силенъ, отколкото да бѫде свободенъ отъ страдания и да нѣма никакви придобивки. Велико нѣщо сѫ страданията. Тѣ носятъ такива богатства, които хората още не подозиратъ. Христосъ мина презъ голѣми страдания, но съ това увеличи силата си. Днесъ никой не може да Го разпне. Като дойде втори пѫть на земята, всички ще станатъ прави и мирни ще стоятъ. Силата на човѣка се изпитва въ страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрезъ възкресението, Той доказа, че е силенъ. Нищо въ свѣта не бѣше въ състояние да Го задържи въ гроба. Следователно, който иска да влѣзе въ новия животъ, трѣбва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новитѣ условия. Смъртьта трѣбва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влѣземъ въ новия животъ. Като слиза отгоре, човѣкъ влиза отъ живота къмъ смъртьта. Това е първата му опитность. Като възлиза нагоре, човѣкъ минава презъ обратния процесъ: отъ смърть въ животъ. Всички трѣбва да бѫдете герои, да не се плашите отъ смъртьта. Каквото да правите, не можете да избѣгнете смъртьта. — Какъ ли ще умремъ? — Много лесно. Ще отворите вратата на кѫщата си, ще се поклоните и ще излѣзете вънъ. Предъ васъ ще се разкрие широкъ, красивъ свѣтъ, и вие ще влѣзете въ друга кѫща, която апостолъ Павелъ нарича „домъ нерѫкотворенъ“. Това показва, че като напусне тленното си тѣло, човѣкъ влиза въ друго тѣло, което не гние и не се разваля. Нѣкой пита, съ старото тѣло ли ще възкръсне, или съ друго нѣкое? — Ако волътъ умре и възкръсне пакъ съ рогата и съ копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пакъ робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръсналъ, той не се ражда вече по стария начинъ. Казано е въ Писанието: „Които се сподобятъ съ този вѣкъ, нито умиратъ, нито се раждатъ, нито се женятъ“. Какво нѣщо е женитбата? Ограничение. — Защо се женягь хората? Да станатъ проводници на всликия Божественъ животъ. Отъ децата се сѫди за развитието на майката и на бащата. Ако тѣ не могатъ да родятъ добри синове и дъщери, какви майки и бащи сѫ? Родителитѣ трѣбва да бѫдатъ добри проводници на Божественото, но и децата имъ трѣбва да бѫдатъ такива, Какъвъ проповѣдникъ е този, който не може да внесе любовь между хората, на които проповѣдва? Какъвъ проповѣдникъ е този, който обърналъ хората къмъ Бога, а кесиитѣ имъ не обърналъ? Единъ американски проповѣдникъ казва: Азъ вѣрвамъ само въ едно обръщане на човѣка къмъ Бога, а именно — съ него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човѣкъ се обръща, а кесията му не се обръща? Азъ пъкъ вѣрвамъ въ такова обръщане, при което, заедно съ човѣка се обръща и цѣлиятъ му домъ: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестритѣ, и воловетѣ, и овцетѣ му. Желая ви, тази година да се обърнете къмъ Бога така, че заедно съ васъ да се обърнатъ и кесиитѣ ви. Вие сте обърнати вече, но кесиитѣ ви още не сѫ обърнати. Подъ думата „кесии“ разбирамъ сърдцата ви. Значи, сърдцата ви трѣбва да се обърнатъ, но не чрезъ насилие, а по закона на любовьта. Служене се иска отъ сегашнитѣ хора — служене по любовь. Каквото давате, давайте го съ съзнание, че принадлежи на Бога, а не на васъ. Ако имате пари, тѣ не сѫ ваши. Единственото ваше нѣщо е любовьта, която се излива отъ сърдцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на нѣкого да хапне заедно съ васъ, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко съ любовь, да се благослови даването ви. Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ това, да вѣрши човѣкъ всичко съ любовь. Най-малкото нѣщо, направено съ любовь, причинява голѣма радость. Всичко, което е направено съ любовь, подразбира служене на Бога. Като работи съ любовь, човѣкъ всѣкога е доволенъ. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пакъ се радвайте, защото можете да проявите любовьта си къмъ тѣхъ, да имъ помогнете. Помощьта не е само материална. но и духовна. Изкуство е да съградишъ една кѫща, но по-голѣмо изкуство е да поставишъ добри хора въ нея. При това, кѫщата трѣбва да бѫде чиста отвънъ и отвѫтре, да има въ нея редъ и порядъкъ. И въ природата сѫществува редъ, порядъкъ и чистота. „И повѣрва човѣкътъ на речьта, която му рече Исусъ“. — Какво му каза Христосъ? — Христосъ му каза: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Това значи: както Христосъ върви изъ пѫтя и изпълнява волята Божия, това може всѣки човѣкъ да направи. Всѣки може да следва пѫтя на Христа; всѣки може да приеме истината и живота, които Христосъ проповѣдва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идатъ. Всички хора ще бѫдатъ подложени на изпитъ. Много естествено. Ученикътъ всѣкога се изпитва. Не се страхувайте отъ изпититѣ. И да грѣшите, нѣма нищо страшно. Като направите една погрѣшка, ще я изправите. Съ изправяне на погрѣшкитѣ си, вие помагате на ония, които идатъ следъ васъ. Ако хлътнете въ нѣкой трапъ и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. Съ това вие предпазвате отъ падане всички ония, които идатъ следъ васъ. Следователно, запушвайте дупкитѣ, въ които сте паднали, или които отдалечъ още виждате, за да предпазите отъ нещастие ония, които идатъ следъ васъ. Постѫпвайте по сѫщия начинъ и съ ония мисли и чувства, които ви причиняватъ мѫчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъль, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали подъ влиянието имъ. Често слушате нѣкои да казватъ, че хората трѣбва да се примирятъ. Какъ ще се примирятъ? Ако не обичашъ нѣкого, не отивай да се примирявашъ направо съ него, но вижъ кого обича той. Щомъ намѣришъ такъвъ човѣкъ, сближи се и ти съ него. Щомъ и двамата обичате единъ и сѫщъ човѣкъ, вие лесно ще се примирите. Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, хората едни на други си пакостятъ. Запримѣръ, като видятъ, че двама души се обичатъ, неприятно имъ става. Нека тѣ обикнатъ другъ нѣкой. Свѣтътъ е мѣсто за приложение на любовьта. Има Единъ, Когото можете да обичате на всѣко време. Щомъ обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната любовь, която наричаме Божествена. Като обичашъ единъ човѣкъ, ще обичашъ всичко негово: и дрехитѣ му, и очитѣ му, и веждитѣ му, и космитѣ му. Това значи, да обичашъ всички. Следователно, като обичашъ Бога, обичай всичко, което е вънъ отъ Него. Свѣтътъ се нуждае, именно, отъ тази всеобемаща любовь. Кое е главното качество на любовьта? — Служенето. Който обича, той е готовъ да служи. Той е на правъ пѫть. Който служи, той едновременно се учи. И като служишъ, и като ти служатъ, ти пакъ се учишъ. Учительтъ служи, а ученикътъ се учи отъ него. Като научи уроцитѣ си, ученикътъ започва да работи, т. е. да служи, а учительтъ го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да служи, не може и да работи; на когото не служатъ, не може и да се учи. Досега невидимиятъ свѣтъ ви е служилъ, съ своитѣ разумни сѫщества, а вие сте се учили. Отсега нататъкъ вие ще служите, а тѣ ще ви изпитватъ. И тъй, приложете любовьта, макаръ и въ най-малъкъ мащабъ. Всѣки може да направи поне най-малкото добро. Всѣки може да прочете една малка книжка съ любовь. Всѣки може да посети единъ беденъ или боленъ съ любовь. Всѣки може да посети своя приятель съ любовь. Всѣки може да полѣе едно цвѣте съ любовь. Нѣма човѣкъ на земята, който не може всѣки день да прави по едно малко добро. Хората се молятъ на Бога и очакватъ Той да имъ обърне внимание. Доколкото тѣ обръщатъ внимаиие на Божиитѣ дѣла, дотолкова и Богъ ще обърне внимание на тѣхъ. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картинитѣ на нѣкой художникъ или на творбитѣ на н нѣкой музикантъ, дотолкова и тѣ ще обърнатъ внимание на васъ. Ако не имъ обръщате внимание, вие не можете да се запознаете съ тѣхъ. Вие можете да се запознаете съ даденъ човѣкъ, само ако обичате неговия умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговото тѣло. Влѣзте въ ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човѣка, после — сърдцето му, душата му, духа му и най-после неговото тѣло. Обикнете ли човѣка по този начинъ, и той ще ви обича. Това изисква новиятъ животъ отъ всички хора на земята. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ, за да обичатъ хората това, което вие създавате. Знайте, че задъ всичко, за което мислите, седи човѣшкиятъ умъ. Задъ всичко, което предизвиква човѣшкитѣ чувства, седи любовьта. Задъ любовьта седи Божиятъ Духъ. * 19. Беседа отъ Учителя, държана на 28 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Неоцененото богатство Исаия, 64 гл. Въ живота на съвременнитѣ хора сѫществува едно голѣмо богатство, за което тѣ не подозиратъ. Ако го знаеха, тѣ щѣха да бѫдатъ кандидати за него. Всички хора сѫ слушали да се говори за това богатство, но подъ много прозаично име, вследствие на което не сѫ гледали на него като на нѣщо ценно. — Кое е това богатство? — Недоволството. Дето и да отидете, навсѣкѫде ще срещнете недоволни хора. — Защо сѫ недоволни? — Защото търсятъ нѣщо, което никѫде не сѫществува. Мнозина мислятъ, че сѫ дошли на земята да благуватъ и, ако не намѣрятъ това, което очакватъ, ставатъ недоволни. Много естествено, че човѣкъ не може да намѣри всичко, каквото желае. Запримѣръ, нѣкой може да иска млѣко отъ птичка. Ще намѣри ли? Не може да намѣри. Днесъ никѫде не можете да намѣрите птиче млѣко, а дали нѣкога ще намѣрите, това е въпросъ. Обаче, сега има вече масло отъ чесънъ, съ което лѣкуватъ различни болести. Едно време чесново масло не сѫществуваше. Едно време чесънътъ минаваше за нѣщо просто, малцина го употрѣбяваха, а днесъ и най-образованитѣ хора го ядать. Лѣкаритѣ препорѫчватъ чесъна за лѣкуване на много болести. Казвамъ, че недоволството е едно отъ голѣмитѣ богатства. Защо? Защото всички хора ставатъ недоволни, следъ като минатъ презъ голѣми изпитания и мѫчнотии. Детето расте, става ученикъ, слуша лекциитѣ на своитѣ учители и професори за създаването на свѣта. То се запимава съ различнн изчисления, решава задачи по математика и геометрия. Докато е въ теориитѣ на науката и на живота, човѣкъ е доволенъ; той мисли, че се намира въ рая. Щомъ влѣзе въ опитната страна на нѣщата, той вижда, че теорията не се съгласява съ практиката и започва да става недоволенъ. Младата мома и младиятъ момъкъ си теоретизиратъ, какъ ще живѣятъ, какъ ще си помагатъ. Докато се оженятъ, тѣ си пишатъ любовни писма, доволни сѫ отъ живота. Щомъ се оженятъ, теорията имъ пропада, и тѣ ставатъ недоволни. — Защо? — Всѣки търси своето право. Всички хора се оплакватъ отъ неправдата на живота. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ къмъ себе си, т. е. къмъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Често човѣкъ мисли, чувствува и постѫпва не така, както трѣбва, и изпада въ вѫтрешна борба. Докато момата и момъкътъ не сѫ женени, тѣ мислятъ, че сѫ отъ Бога създадени, че по-добри и благородни сѫщества отъ тѣхъ нѣма, но като се оженятъ, виждатъ, че се излъгали, че сѫ изгорѣли. Тѣ търсятъ начинъ да се освободятъ единъ отъ другъ. Въ края на краищата, и двамата отстѫпватъ. Тѣ намиратъ, че заради доброто, заради съдържанието, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ, могатъ да се търпятъ. И домакинята, като готви, постѫпва по сѫщия начинъ. Като пърже нѣщо въ тигана, тя случайно се изгаря и решава да го захвърли настрана. Обаче, като види съдържанието въ тигана, тя си казва: Заради доброто и хубавото, ще търпя болката и ще си продължа работата. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на нѣщата, мнозина запитватъ. защо даденъ човѣкъ постѫпва по единъ, а не по другъ начинъ. Каквито обяснения и да се даватъ, пакъ ще останете недоволни. То е все едно да питате, защо рѣката тече. защо вѣтърътъ вѣе, защо земята се върти и т. н. Много научни теории обясняватъ движението на земята около осьта й и около слънцето, но и тѣ не сѫ задоволителни. Това сѫ повече предположения. Ние живѣемъ въ свѣтъ на голѣми противоречия. Всички обикновени хора, даже и великитѣ, сѫ дошли на земята да изпиятъ горчивата чаша на страданията и следъ това да си заминатъ. И въ рая даже първитѣ човѣци опитаха горчевината на живота. Тамъ имаше две дървета: дърво на живота и дърво за познаване на доброто и на злото. — Защо Богъ постави дървото на доброто и на злото въ рая? — Като предметно учение. Той каза на първитѣ хора: Ще изучавате това дърво, безъ да ядете отъ него. Вие можете да изучавате свойствата на отровитѣ само външно, безъ да ги употрѣбявате вѫтрешно. Запримѣръ, вие можете да употрѣбявате сѣрната киселипа външно само, за чистене на металически предмети, за получаване на различни съединения. Приемете ли я вѫтрешно, тя ще ви изгори. Пазете се отъ отровитѣ, били тѣ физически или психически. Лошитѣ и отрицателни думи сѫ психически отрови, които причинявать голѣми пакости. Не е лесно човѣкъ да се справи съ една психическа отрова. Защо трѣбва да казвате на човѣка, че е нечистъ, че е грубъ, че нѣма любовь и т. н.? Кой човѣкъ днесъ има такава любовь, каквато трѣбва? Кой човѣкъ се е пожертвувалъ отъ любовь за другитѣ хора? Като насилятъ нѣкого, той се жертвува, но тази жертва не е доброволно дадена. Така се жертвуватъ и кокошката, и овцата, и рибата. Много жертвоприношения има въ свѣта, но тѣ ставатъ чрезъ насилие, а не доброволно. Човѣкъ страда, но не доброволно. Възлюбената страда отъ своя възлюбепъ, но не доброволно. Тя пъшка, мѫчи се, търси начинъ да се освободи отъ него. За предпочитане е възлюбената да напусне кѫщата на своя възлюбенъ, отколкото цѣлъ животъ да се каратъ и да се гледатъ накриво. Другъ е въпросътъ, ако тя може доброволно и съ любовь да остане при него, да дѣлятъ скърбитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота. Тя седи при него и си мисли, че ще го възпита, ще го облагороди. Лъже се тя. Невъзможно е да възпиташъ единъ човѣкъ, ако той самъ не желае да се възпита. Ако момата успѣе да възпита възлюбения си, ще получи голѣмо възнаграждение. Въ небето е опредѣлена голѣма премия за този момъкъ или за тази мома, които успѣятъ единъ другъ да се възпитатъ. Това е задача, дадена на човѣка. Досега никой не е решилъ задачата. Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ и проповѣдникъ, почувствувалъ, че е самъ въ свѣта, както Адамъ се почувствувалъ въ рая, и си казалъ: Господи, добра работа си ми далъ, но ако ми дадешъ една другарка, съ която да се разговарямъ, ще проповѣдвамъ още по-добре. Молбата му се чула, и следъ време той се оженилъ. На третия день следъ женитбата си. той казалъ на единъ отъ добритѣ си приятели: Не струва човѣкъ да се жени. Скоро следъ женитбата му дошълъ единъ отъ неговитѣ ученици да го пита добре ли ще направи, ако се ожени. Намѣрихъ, казалъ ученикътъ, една добра мома между сестритѣ, много набожна и предана християнка. Вѣрвамъ, че съ нея ще живѣя добре. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, съ Христа може да живѣе добре, но не и съ тебе. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ погрѣшки. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да не повтаря погрѣшкитѣ на свѣта. Навсѣкѫде виждате картини, въ които има много погрѣшки. Защо трѣбва да мислите, че сѫ идеални? Което е хубаво, трѣбва да признаете, че е хубаво, но погрѣшката си е погрѣшка, нѣма защо да затваряте очитѣ си предъ нея. Казано е въ Писанието, че Богъ твори новъ свѣтъ — ново небе и нова земя. Сегашниятъ свѣтъ трѣбва да мине презъ огънь, да се пречисти и претопи. Вгледайте се въ отношенията на хората, да видите, колко сѫ изопачили живога си. Двама братя, съседи, говорятъ за любовь, за братски отношения, за християнство, а вдигнали помежду си голѣма ограда, или бодливъ телъ, да не объркатъ границитѣ си. Две сестри живѣятъ заедно, но една за друга говорятъ лошо. Едната е богата, другата — бедна, но не си помагатъ. Достатъчно е да се вслушате вечерь въ човѣка, когато остане самъ, да чуете оплаквания, мърморене, недоволсгво. Като слушамъ съ радиото си тия нѣща, казвамъ, че това сѫ актьори, на които добре плащатъ. Нѣкой е написалъ голѣма житейска драма, и хората играять роли на действуващитѣ лица. Защо се оплаквате отъ ролитѣ си? Никой не ви е заставилъ насила да играете една или друга роля. Всѣки актьоръ е добре платенъ. Колкото е по-даровитъ, по-добре му се плаща. Виждате, че нѣкой цигуларь свири. Вие отивате да го слушате. Казвате, че е великъ цигуларь. Великъ е, наистина, за една вечерь получава 50 — 60 хиляди лева. — Защо е виденъ този цигуларь? — Защото получава много пари. Предназначението на музиканга не седи въ събиране на пари. Споредъ мене, виденъ цигуларь или музикантъ е този, който, като свири въ нѣкой градъ, дето хората се каратъ, може да внесе поне за една седмица братски и приятелски отношения между тѣхъ. Не може ли да направи това, той не е още истински музикантъ. Съвременнитѣ хора очакватъ да получатъ нѣщо отъ свѣта, но нищо нѣма да получатъ. Какво получава стариятъ волъ отъ господаря си, на когото години наредъ е оралъ нивата? Като остарѣе волътъ, господарьтъ му ще каже: Нѣма смисълъ да храня този старъ волъ, ще го заколя, месото му ще продамъ, а отъ кожата му ще си направя цървули. Добре е да имамъ споменъ отъ вола, който е работилъ заедно съ мене на нивата. Господарьтъ има много спомени отъ вола, но какъвъ споменъ има волътъ отъ господаря си? Той помни добре остена, който се забивалъ на гърба му. Той си казва: Това било християнски свѣтъ! Наистина, това е християнски свѣтъ, който само се бие. Отворете Библията и четете, какво пише за еврейския народъ, който минаваше за избранъ отъ Бога. Тѣ постоянно воюваха съ езичницитѣ. Правовѣрни и езичници се биеха, и всѣки се обръщаше къмъ своя Богъ съ молба, да победи неприятеля си. И днесъ християнски народи се биятъ, опустошаватъ цѣли градове и села, избиватъ мирното население, избиватъ се едни други. Следъ всичко това всѣки очаква резултатъ. Всѣки иска да знае, кой ще излѣзе победитель въ тази война. Два вълка се борять за една овца. Тя стои настрана и гледа, кой отъ двамата ще победи. Минава единъ човѣкъ покрай овцата, вижда я, че стои и наблюдава, кой ще излѣзе победитель, и казва: Слушай, плюй на краката си и бѣгай. Нѣма какво да чакашь, да видишъ края на войната. Когато войната се свърши, нищо нѣма да остане отъ тебе. Докато кожата ти е здрава още, бѣгай. Така може да се каже днесъ на всички хора, до които огъньтъ още не е дошълъ. Не чакайте да видите, кой ще победи, но стойте далечъ отъ огъня, да не ви засегне. Когато войната се свърши, вълцитѣ ще се огледатъ и ще кажатъ: Напразно се бихме, овцата я нѣма. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ на голѣми противоречия, въ който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията сѫ неизбѣжни. Сега се създава новъ свѣтъ, съ новъ редъ и порядъкъ, въ който доброто ще царува, а злото ще слугува. Нѣкои очакватъ този свѣтъ да дойде вече. Тѣ го очакватъ преждевременно. Злото не иска да отстѫпи царството си. То има още работа, има да взима отъ свѣта. Докато не получи своето си, злото нѣма да отстѫпи. Вижте, какви дълбоки корени е пуснало злото въ свѣта. Днесъ мнозина мислятъ, че като наругаятъ нѣкого, ще го оправятъ. Днесъ навсѣкѫде виждате насилието да управлява, но свѣтътъ не може да се оправи чрезъ насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрезъ насилието човѣкъ учи, опитности придобива. Каква опитность ще придобие момата отъ своя възлюбенъ? Тя казва: изгорихъ се малко, но поне го познахъ. Десеть момци ще я обикалятъ, и десеттѣ ще я изгорятъ, и тя мисли, че придобила нѣкаква опитность. Десеттѣ ще я изгорятъ по различенъ начинъ, а тя пакъ нѣма да ги разбере. Змията ще те ухапе по единъ начинъ, кучето — по другъ, комарътъ — по трети начинъ, но ти все ще бѫдешъ хапанъ и нищо особено нѣма да научишъ. Ако мислишъ че ще знаешъ, какво нѣщо е хапането, лъжешъ се. Едно нѣщо трѣбва да знаете: злото царува въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Външнитѣ условия сѫ причина да се прояви злото навънъ, да излѣзе отъ човѣка, да види, какво се крие въ него. И най-кроткиятъ човѣкъ може да бѫде предизвиканъ, да прояви злото въ себе си и да ухапе. Въ стремежа си да се самозапази, човѣкъ може да убие човѣка. По какъвъ начинъ трѣбва да се оправи свѣтьтъ? Единствената сила, която може да оправи свѣта, е любовьта. Прилагали ли сте любовьта, да видите, какъ действува тя? Мнозина си служатъ съ силни срѣдства, но, вмѣсто добро, тѣ сѫ причинявали зло. — Защо? — Количествата на силнитѣ срѣдства сѫ били голѣми. Тѣ сѫ ги използували като лѣкарства, но сѫ ги употрѣбили въ голѣмо количество. Не увеличавайте дозата на силнитѣ лѣкарства. Който си служи съ любовта, той трѣбва да знае, каква доза да употрѣби отъ нея. И злото, и доброто трѣбва да се употрѣбяватъ въ умѣрено количество. Една отъ причинитѣ за злото въ свѣта е, че хората сѫ дошли по-близо единъ до другъ, отколкото трѣбва. Съ това тѣ измѣнять пѫтя на движението си. Когато дървото дойде до огъня, то непремѣнно ще изгори. — Какво трѣбва да правимъ, за да избѣгнемъ злото? — Да се отдалечите отъ него. Казано е въ Писанието: „Огдалечете се отъ злото“. Единственото нѣщо, което може да спаси свѣта, седи въ отдалечаване отъ злото. Човѣкъ трѣбва да застане на такова мѣсто отъ злого, че да не изгаря, но да се ползува отъ него. Засега злото. като мощна сила, е потрѣбно. Понеже злото господарува въ свѣта, вие трѣбва да се учите отъ него. Всички хора казватъ, че не обичатъ злото, а въ сѫщность правятъ зло. Значи, макаръ и несъзнателно, тѣ го обичатъ. Може ли човѣкъ да прави нѣщо, което не обича? Човѣкъ дава пѫть и на злото, което е вънъ отъ него. Той възприема нѣкоя лоша мисъль въ ума си, или нѣкое лошо чувство въ сърдцето си, храни ги известно време и следъ това ги изнася вънъ отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да не допуща злото въ себе си, да не дава въ услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърдцето си. Като четете 64. глава отъ Исаия, виждате, че и той се е натъкналъ на злото между хората, вследствие на което изпада въ противоречие. Исаия казва за Господа: „Ето, Ти си се разгнѣвилъ, защото ние сгрѣшихме“.(—5 ст.). Исаия се ужасява отъ злото въ човѣка, което е причина за погрѣшки и престѫпления. И тогава предава думитѣ на Господа: „Дръжте злото вънъ отъ себе си, да не грѣшите“. Иска ли да не грѣши, човѣкъ трѣбва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вънъ отъ себе си. Това значи, да се очисти отъ злото. Страшно е положението на човѣка. който е влѣзълъ въ областьта на злото. И светията, който стои високо надъ обикновенитѣ хора, изпитва ударитѣ на злото. И той минава презъ голѣма вѫтрешна борба. докато се освободи отъ злото и противоречията въ живота. Много работа се иска отъ човѣка, докато се справи съ жестокостьта на своето сърдце. Виждате, че нѣколко малки деца стоятъ предъ едно коритце, въ което има сипани зрънца за птички. Тѣ държатъ коритцето съ една връвь и чакатъ да дойде нѣкоя птичка, да си клъвне отъ зрънцата. Външно дѣцата сѫ мили, кротки, но тѣ замислятъ нѣщо жестоко за птичката. Щомъ дойде нѣкоя птичка при коритцето, тѣ веднага дърпатъ връвьта. и тя остава подъ коритцето. После й се радватъ. — Защо? — Защото ще я опекатъ. Мома или момъкъ си пишатъ любовни писма: Ти си моето щастие, безъ тебе не мога да живѣя. — Докога не могатъ единъ безъ другъ? — Докато дръпнатъ връвьта. Който пръвъ е хваналъ птичката подъ коритцето, ще я опече и ще я опита. Следъ това жената казва: Жестокъ е моятъ мѫжъ! — Какъвто е той, такава е и тя. Коя е причината за жестокостьта между хората? — Безлюбието. Когато любовьта царува между хората, тѣ не се измѫчватъ. Любовьта учи хората на законитѣ на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човѣкъ може да влѣзе и въ най-тѣсна стая, безъ да ограничава другитѣ. Представете си, че въ малка стая трѣбва да живѣятъ сто души. При обикновенитѣ условия на живота, докато хората иматъ голѣми форми, като сегашнитѣ, това е невъзможно. Обаче, при закона на любовьта това е възможно. — Какъ? — Ще се смалятъ. ще станатъ малки, като пчели. Не могатъ ли сто пчели да влѣзатъ въ една малка стая и да бѫдатъ доволни? Изобщо, любовьта учи човѣка, кога да се смалява и кога да се уголѣмява. Голѣмитѣ и много желания правятъ човѣка голѣмъ. И на широко да го туришъ, все му е тѣсно. Малкитѣ желания смаляватъ човѣка. Той е доволенъ и на тѣсно, и на широко. Днесъ Богъ изисква отъ всички хора да Му служатъ. да бѫдатъ проводници на Неговата Любовь. — Защо е нужно човѣкъ да служи на Бога? — Защото само по този начинъ той ще изучи законитѣ на любовьта. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма щастие, нѣма здраве. Ако не приематъ любовьта, хиляди години още хората ще се пържатъ въ собственото си масло, както сега. Днесъ мѫчно се прилага и възприема любовьта. — Защо? — Не сѫ готови още хората за нея. Който обича, не знае, какъ да обича; когото обичатъ, не знае, какъ да оцени любовьта. Какво виждаме въ любовьта на съвременнитѣ хора? Нѣкоя млада мома обича единъ момъкъ. Той е доволенъ отъ любовьта на момата, уважава я, радва й се. Докато не се е оженилъ за нея, той се радва и на майка й, и на баща й, цени ги; щомъ се ожени, уважението къмъ родителитѣ на възлюбената му изчезва. Сѫщото прави и момата. Докато не се е оженила за своя възлюбенъ, тя уважава и цени и майка му, и баща му. Щомъ се ожени, тѣ оставатъ на заденъ планъ. Тя не имъ обръща никакво внимание. При такива отношения, злото царува въ свѣта, а доброто слугува. Следователно, докато злото царува. вие трѣбва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законитѣ въ свѣта показватъ, че злото царува. Който не се подчинява на неговитѣ закони, смърть го очаква. Не изпълнишъ ли единъ отъ законитѣ на злото, ще те осѫдятъ и ще кажатъ, че Богъ е наредилъ така. — Това е въпросъ още. Дето Богъ царува, тамъ е раятъ. Дето злото царува, пакъ е рай, но за силнитѣ, за голѣмитѣ. Тамъ силнитѣ господаруватъ, а слабитѣ — слугуватъ. Въ рая, дето доброто царува, е обратно: слабитѣ господаруватъ, силнитѣ слугуватъ. Страшно е положението на слабия, когато силниятъ господарува. Какво трѣбва да прави слабия, за да се освободи отъ рѫцетѣ на силниятъ? Той трѣбва да се обърне къмъ Бога, да потърси помощьта Му. Днесъ Богъ иде въ свѣта да се всели между хората, да подкрепи слабитѣ. Само по този начинъ слабиятъ може да се освободи отъ силния. Значи, Богъ трѣбва да бѫде тилъ на слабия, за да го избави отъ рѫката на силния. Освенъ Бога, нкма друга сила, кояго може да освободи човѣка отъ властьта на злото. Колкото и да се биятъ хората, колкото и да воюватъ, ако Богъ не се всели въ тѣхъ, никаква свобода не могать да имать. Вънъ отъ Бога царува насилието, а въ Бога — свободата. Дето царува злото, въпроситѣ не се разрешаватъ правилно. Разрешаването на въпроситѣ се заключава въ вселяването на Бога въ човѣшката душа. Казано е въ Писанието: „Азъ ще се вселя въ тѣхъ, тѣ ще ми станатъ народъ, и азъ ще имъ бѫда Богъ“. Слушате ли нѣкой да плаче и да се оплаква отъ сѫдбата си, ще знаете, че той е слабъ човѣкъ. Силниятъ не се оплаква. — Защо? — Защото Богъ се е вселилъ въ него. Той е пожертвувалъ живота си въ служене на Великия. Всѣка жена или всѣки мѫжъ, които жертвуватъ живота си въ служене единъ на другъ, не сѫ силни хора. Мѫжъ, жена, майка, деца, всички трѣбва да пожертвуватъ живота си въ служене на Бога. Щомъ служатъ на Него, тѣ ще служатъ и на ближния си. Докато живѣе само за себе си, или за своя ближенъ, човѣкъ служи на злото. Щомъ живѣе за всички, щомъ обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трѣбва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. Въ Единния сѫ всички. Той включва въ себе сй не само хората, но и растенията, и животнитѣ. Дайте пѫть на доброто въ себе си, за да се всели Богъ въ васъ и да обичате всички. Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ отъ това, да разшири сърдцето си, да придобие вѫтрешенъ миръ и спокойствие? Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ, на който не сѫ господари. Тѣ иматъ единъ господарь, който ги заставя да правятъ това, което не искатъ. Никой не прави зло доброволно. Човѣкъ е заставенъ да прави зло, насила го каратъ. Благодарение на това, всички хора пъшкатъ подъ тежестьта на злото и очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. — Кой ще дойде? — Богъ. — Какъ ще ги спаси? — Като се всели въ тѣхъ. Кога познавате, че Богъ се е вселилъ въ човѣка? Единъ отъ признацитѣ за вселяването е, че човѣкъ става господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Видите ли, че нѣкой плаче, ще знаете, че той е далечъ още отъ вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нѣщо да плаче човѣкъ. Плачътъ, както и дъждътъ въ природата, иматъ благоприятно въздействие върху човѣка. Като плаче, човѣкъ се лѣкува. Казано е въ Писанието: „Ще дойде Богъ и ще изтрие всѣка сълза отъ очитѣ на човѣка“. Тогава нѣма да има причини за плачъ. Днесъ хората плачатъ, защото има причини за плачъ. Новиятъ животъ изисква чисти, здрави, силни хора. Тамъ не се позволява никаква нечистота. Въ който домъ влѣзете, трѣбва да носите чистота. И тия, които ви приематъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ чисти. Само така можете да очаквате вселяването. Свѣтьтъ се нуждае отъ герои, отъ силни хора. — Кой човѣкъ е силенъ? — Силенъ е онзи, въ когото Богъ живѣе, и който живѣе въ Бога. Ако Богъ не живѣе въ човѣка, и ако човѣкъ не живѣе въ Бога, той не може да бѫде силенъ. Този човѣкъ е робъ на злото и прави това, което не иска. Той не е виновенъ за това, но трѣбва да признае въ себе си, че е слабъ. Щомъ съзнае слабостьта си, той трѣбва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не сѫдимъ слабитѣ, но имъ посочваме пѫть къмъ освобождаване. Какъ ще сѫдите болния, че е нечистъ? Той е слабъ и, безъ да иска, цапа се. Трѣбва да дойде нѣкой силенъ, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се къмъ Онзи, Който може да ви очисти и излѣкува. Време е вече силниятъ да приложи закона на любовьта. Силниятъ трѣбва да приложи силата си, да разтопи злото въ себе си и да го пусне да изтече навънъ. Умразата е злото въ човѣка. Тя е твърдо вещество, което трѣбва да се разтопи. Какъ ще разтопите злого? Ще пуснешъ повече топлина въ сърдцето си. Щомъ почувствувашъ вѫтрешно разположение въ себе си, ти си разтопилъ вече умразата. Щомъ разтопишъ злото, ти си на правъ пѫть. — Не обичамъ този човѣкъ. — Много естествено. Той е зелена круша още. Единъ день, когато узрѣе, ти ще го обичашь. Кой не обича зрѣлата круша? Каква е задачата на злото въ свѣта? Злото приготвя условия за идване на доброто. Злото казва: Днесъ азъ съмъ господарь на свѣта. Азъ искамъ да туря редъ и порядъкъ, та като дойде доброто, нека използува този редъ и порядькъ, както намира за добре. Въ бѫдеще доброто ще се ползува отъ реда и порядъка, който злото е поставило. Днесъ, при царуване на злото, благата не сѫ еднакво разпредѣлени между хората. Въ бѫдеще, когато доброто царува, благата ще бѫдатъ еднакво разпредѣлени между хората, и тѣ ще иматъ добри отношения помежду си. На едно мѣсто въ Писанието Богъ се обръща къмъ народитѣ съ думитѣ: „Докога ще ви търпя“? Наистина, докато хората се подчиняватъ на злото, тѣ не мо:атъ да бѫдатъ нито търпими, нито любими на Бога. Щомъ се откажатъ отъ злото и започнатъ да се подчиняватъ на доброто, тѣ ставатъ любими на Бога. Какво разбираме подъ думитѣ „любими на Бога“? Любимиятъ на Бога се ползува отъ Неговата сила и власть. Въ този смисълъ, човѣкъ и днесъ е любимъ на Бога, но външно, а не вѫтрешно. Днесъ той не се ползува отъ силата на Бога. — Защо? — Той не е готовъ още за тази сила. Ако днесъ има силата на Бога, човѣкъ би я употрѣбилъ само за зло. На сегашния човѣкъ е дадена малка сила, та като прави зло, да не бѫде голѣмо. Ако има голѣма сила, човѣкъ ще се почувствува господарь на свѣта и ще прави, каквото иска, а съ това ще увеличи злото, нещастията и страданията. Той не може да се справи съ малката сила, която му е дадена, че ще се справи съ голѣмата. По-добре, че има по-малка сила, да прави по-малки злини. И тъй, докато злото царува, а доброто робува, радости не могатъ да сѫществуватъ. Когато доброто започне да царува, а злото да робува. тогава ще дойдатъ радоститѣ въ свѣта. — Очаквайте времето, когато Богъ ще се всели между хората, и доброто започне да царува, за да дойде и радостьта въ свѣта. Работете за идванетв на това време. Доброто и злото не сѫ нищо друго, освенъ топлина и студъ. Топлината разтопява нѣщата, а студътъ ги смразява. Отворете сърдцата си за топлината, да се разтопи твърдото и кораво вещество въ тѣхъ и да изтече навънъ. * 17. Беседа отъ Учителя, държана на 25 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ царства Матея, 16 гл. Мнозина се запитватъ, отъ какво зависи благото на човѣка. Много отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но всички не сѫ абсолютно вѣрни. Едни отъ условията, които обуславятъ благото на човѣка, сѫ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля, но това сѫ външни условия. Въ сѫщность, нито умътъ създава благото на човѣка, нито сърдцето, нито волята му. Нещастието на човѣка седи, именно, въ това, че той не разбира, на какво се дължи неговото благо. Първоначално, когато Богъ създалъ човѣка, последниятъ билъ щастливъ. Впоследствие човѣкъ е изгубилъ щастието си. Много хора сѫ загубили богатството си отъ чрезмѣрно ядене и пиене. Тѣ сѫ пропили и изяли всичко, каквото сѫ имали. Нѣкои хора сѫ изгубили щастието си отъ разточителность. Единъ американски милиардеръ се оженилъ за една американка, която се отличавала съ голѣма разточителность. Следъ сватбата тѣ предприели едно пѫтешествие до Парижъ. Тя тръгнала отъ магазинъ на магазинъ да прави покупки и въ нѣколко деня само изразходвала грамадна сума. Като видѣлъ това, мѫжътъ й се уплашилъ. Той разбралъ, че съ тази разточителность тя ще го съсипе въ нѣколко години. Заради това, той решилъ да се разведе, но искалъ да я осигури. Направилъ й единъ голѣмъ палатъ, който струвалъ 15 милиона долара. Освенъ това, той й далъ въ рѫцетѣ една сума отъ шесть милиона долара и така се освободилъ отъ нея. Значи, трѣбвало да плати 21 милиона долара, за да се освободи отъ една разточителна жена. Азъ привеждамъ този примѣръ само за изяснение на идеята. Доколко е вѣренъ, не се знае. Днесъ повечето хора страдатъ отъ разточителность. По естество човѣкъ е толкова разточителенъ, че какво ли не иска: той иска да живѣе въ палатъ, да бѫде облѣченъ въ коприна, да има изобилно ядене и пиене. Той е разточителенъ и въ своитѣ мисли и чувства. Изобщо, човѣкъ се отличава съ голѣма разточителность. Като се стреми къмъ разточителность, човѣкъ изпада въ суевѣрие и започва да вѣрва въ това, което не може да стане. Той вѣрва, че може да стане царь или царица, да бѫде божество за хората. И това е възможно, но не при даденитѣ условия. Религиознитѣ хора говорятъ за своя праотецъ Адамъ и за своята прамайка Ева, отдето държатъ за своето високо произхождение. Кѫде е първиятъ човѣкъ — Адамъ и пьрвата жена — Ева? Ще кажете, че историята знае това. Вие говорили ли сте съ Адамъ и Ева? Нѣкои хора сѫ много смѣли и казватъ, че сѫ видѣли нѣщо особено, което не могатъ нито да опишатъ, нито да разкажатъ. Какво сѫ видѣли? Нищо не сѫ видѣли. Тѣ сами себе си лъжатъ, а мислятъ, че и другитѣ могатъ да се лъжатъ. Не, свѣтътъ не се оправя съ лъжа. Защо трѣбва да представяте позлатения предметъ за чисто злато? Като го употрѣбявате известно време, златото ще се изтрие и отдолу ще лъсне медната повърхность. Ще кажете, че не сте знаели, какъвъ е предметътъ. Като не знаете, защо го препорѫчвате за чисто злато? Нѣкой препорѫчва учение, подобно на Христовото. Той казва, че каквото пише въ Евангелието, това проповѣдвалъ. Какво нѣщо е Евангелието? Евангелието учи човѣка, какъ може да се избави отъ грѣха и да придобие свобода. Евангелието учи човѣка, какъ може да придобие безсмъртието. Животътъ на съвременнитѣ хора е животъ на смъртьта и на страданията. Споредъ сегашния порядъкъ на живота, всички хора сѫ затворници. Всички се намиратъ въ карцеръ. Нѣма човѣкъ на земята, който да прави изключение отъ това правило. Вижте отъ какви страшни болести страдатъ хората. Слушате, че този ималъ туморъ въ стомаха, онзи — въ мозъка и т. н. За да се справятъ съ тия болести, лѣкаритѣ трѣбва да отварятъ корема, черепа на човѣка, да рѣжатъ тумора. Въ това отношение всички хора сѫ бременни съ нѣщо чуждо въ себе си. За да се освободятъ отъ чуждитѣ тѣла въ своя организъмъ, хората трѣбва да мислятъ право. Нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ правата мисъль. Сега, азъ не разглеждамъ личния животъ на човѣка. Азъ не се интересувамъ отъ личния животъ, защото е преходенъ. Въ този животъ има престѫпления, за които човѣкъ ще плаща. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ не е виновенъ за престѫпленията, които върши. Кой е виновенъ тогава? Ако съ единъ чукъ можете да убиете човѣка, кой е виновенъ за убийството: човѣкътъ или чукътъ? Ако съ единъ ножъ можете да прободете нѣкого, ножътъ ли е виновенъ или човѣкътъ? Въ това отношение хората сѫ подобни на ножа и на точилото. Точилото остри ножоветѣ, а ножътъ и брадвата сѣкатъ дърветата. Въ края на краищата, точилото и ножътъ се изхабяватъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да разсѫждаватъ правилно. Ако не разсѫждаватъ, както трѣбва, тѣ не могатъ да дойдатъ до никакво разрешаване иа въпроситѣ. Често слушате да се казва за нѣкого, че е вѣрващъ, а за другъ — че е безвѣрникъ. По какво се отличава безвѣрникътъ отъ вѣрващия? Безвѣрникътъ вѣрва само въ нѣща, които може да види, да пипне, да чуе. Той е реалистъ. Кой каквото да му говори, той казва: Докато не видя и не пипна, не вѣрвамъ. Вѣрващиятъ вѣрва въ нѣща. които не вижда. Той не се нуждае отъ виждане и пипане, за да вѣрва въ нѣщо. Ние казваме, че истинската вѣра включва въ себе си и физическия, и духовния, и Божествения свѣтъ. Ако вѣрата не включва и тритѣ свѣта въ себе си, не е истинска. Това е вѣра, която се обуславя отъ една временна обстановка на нѣщата. Материалиститѣ казватъ, че всичко въ свѣта е материя. Тѣ признавагъ само материалнитѣ работи, а нематериалнитѣ не ги признаватъ. Какъ може да признава човѣкъ това, което не вижда? Близкитѣ предмети сѫ видими, а далечнитѣ — невидими. Витоша, която е предъ васъ, е видима. Обаче, ако я отдалечите на 500 или на хиляда километра отъ очитѣ си, тя ще стане невидима. Значи, дали нѣщата сѫ видими или невидими, дали сѫществуватъ или не сѫществуватъ, това зависи отъ разстоянието, на което се намиратъ, и отъ силата на зрението. Както хората дѣлятъ нѣщата на видими и на невидими, така се явява въ умоветѣ имъ идеята за сѫществуването или несѫществуването на Бога. Мнозина искатъ да разбератъ, какво нѣщо е Богъ. Какь ще схванете Бога? Той е безграниченъ. Той изпълва цѣлото Битие. Той включва въ себе си всички свѣтове, всички вселени. Какъ ще Го обхванете и опитаге съ малкия си умъ? Какъ можете да видите това, коего е невидимо? Нѣкой казва, че Богъ не е материално сѫщество. Съгласенъ съмъ съ това. Другъ казва, че Богъ, наистина, сѫществува. И съ това съмъ съгласенъ. Докато ти сѫществувашъ, и Богъ сѫществува. Щомъ ти изчезнешъ, и Богъ престава да сѫществува. Когато нѣкой казва, че животътъ е само на земята, това означава човѣкъ, който е робъ на условията. Този човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Ако животътъ е само на земята, не очаквайте никакво щастие отъ него. Кого можете да следвате тогава? Има ли поне единъ щастливъ човѣкъ на земята? Нѣкои казватъ, че трѣбва да следваме Христа. Щастливъ човѣкъ ли бѣше Христосъ? Който следва Христа, той ще мине презъ Неговия пѫть. Какво очаква християнитѣ? Мнозина мислятъ, че като християни, очаквагъ ги златни вѣнци, корони. Вѣнцитѣ и коронитѣ не сѫ за този свѣтъ. Когато заведоха Христа при Пилата, последниятъ Му каза: „Знаешъ ли, че азъ имамъ власть да те пусна, имамъ власть и да те разпна“. Христосъ призна този фактъ и отговори: „Ти не би ималъ власть надъ мене, ако не бѣ ти дадена отгоре“. Питамъ: Кой отъ васъ нѣма да бѫде разпнатъ? На кого отъ васъ Пилатъ нѣма да каже, че има власть да го разпне, но има власть и да го пусне? И васъ ви очаква сѫщата сѫдба, каквато имаше Христосъ. Следователно, приемете участьта си доброволно, както Христосъ прие своята. Сега се явява другъ въпросъ: Вѣрно ли е, че Христосъ възкръсна? Ако кажете, че Христосъ възкръсна, безъ да сте минали и вие презъ възкресението, това е теория само. Вашата вѣра въ възкресението още не е такава, каквато трѣбва. Обаче, който е миналъ презъ възкресението, той вѣрва абсолютно въ възкресението на Христа. Сегашнитѣ християни казватъ, че вѣрватъ въ възкресението. Кой съвремененъ християнинъ е готовъ да напусне баща си и майка си, да се откаже отъ всичкитѣ си богатства, да вдигне кръста си и да води чистъ, скроменъ животъ? Може да се намѣрятъ такива хора, но това сѫ единици. Мнозина говорятъ за реалния животъ. Какво разбиратъ тѣ подъ думата „реаленъ животъ“? Споредъ тѣхъ, реалниятъ животъ подразбира, да имашъ на разположение кѫщи, ниви, лозя, да имашъ месеченъ приходъ отъ нѣколко хиляди лева, да бѫдешъ всѣкога здравъ, разположенъ и т. н. Колко хора сѫ собственици днесъ на кѫщи, на лозя и на ниви? Следователно, малко хора познаватъ този реаленъ животъ. Повечето хора сѫ наематели, живѣятъ въ чужди кѫщи. Днесъ живѣятъ въ една кѫща, следъ известно време напущатъ старата кѫща и отиватъ въ нова. — Защо? — Хазяинътъ имъ предложилъ да си излѣзатъ. Той намѣрилъ други наематели, които ще му плащатъ повече. Тѣ му говорятъ за Христа. за Бога, но той не иска да знае. Той казва: Оставете Христа, ние не сме готови още за Негового учение. Христовото учение не е за нашия вѣкъ. Питамъ: Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? — Не е за нашия вѣкъ. Докато хората се биятъ, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато религиознитѣ хора се преследватъ едни-други, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато мѫже и жени не могатъ да се спогодятъ, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато синове и дъщери не живѣятъ добре съ майка си и съ баща си, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? — Христовото учение не е още за нашия вѣкъ. Ние разглеждаме нѣщата отъ становището на сегашния животъ. Когато занесете парче желѣзо при желѣзаря, добро ли го очаква? Желѣзарьгъ взима желѣзото въ рѫка и го туря въ огъня, да омекне. Следъ това го изважда оттамъ и го туря на наковалнята. Тукъ чукътъ играе върху желѣзото. После пакъ го туря въ огъня, пакъ го вади и го чука на наковалнята, докато най-после изработи нѣщо отъ него. Като обработва желѣзото, добро или зло му прави желѣзарътъ? Той нѣма предъ видъ желѣзото, но прилага изкуството си. Той казва: Азъ не прилагамъ никакви почести къмь желѣзото. То е било дълго време на почивка въ земята, никаква работа не е вършило. Днесъ го взимамъ въ рѫката си и не го жаля. Израбовамъ го, за да бѫде въ услуга на човѣка. Днесъ по цѣлия свѣтъ търсятъ желѣзото. Всичкитѣ държави — Англпя, Германия, Франция търсятъ желѣзни гвоздеи за своитѣ аероплани, които изпращатъ по свѣта, да поздравяватъ хората. Дето минатъ аеропланитѣ, наистина, поздравяватъ хората, но не имъ носятъ благословение. Хората пѣятъ отъ тия поздрави, но въ миньорна гама. Отъ рева на желѣзото много прозорци се чупятъ. Като се разиграятъ прозорцитѣ на кѫщитѣ, всички хора заплакватъ. — Кой е виновенъ за това? — Никой не е виновенъ. Нито хората сѫ виновни, нито съвременниятъ порядъкъ е виновенъ. Въ свѣта действуватъ две сили, които грѣбва да се впрегнатъ разумно на работа. Тѣзи сили сѫ доброто и злото. И тъй. две царства сѫществуватъ въ свѣта: царството на злото и царството на доброто. Въ царството на злото, слабиятъ трѣбва да слугува на силния. Това е законъ. който никой не може да отмѣни. Въ царството на доброто, силниятъ трѣбва да слугува на слабия. Това е законъ, който сѫщо не може да се отмѣни. Доброто и злото сѫ две сили, които се обичатъ. Тѣ живѣятъ братски помежду си, защото носятъ въ себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяватъ. Злото носи въ себе си такава умраза, че, каквото срещне на пѫтя си, иска да го смачка, да го унищожи. Злото иска да срѣща само слаби хора. Намѣри ли нѣкой силенъ, то ще направи всичко, да го обезсили. Злото не иска да срѣща хора на два крака. Щомъ види нѣкой човѣкъ на два крака, веднага ще го събори. То обича хора, които ходятъ на четири крака. Въ царството на злото не можете да намѣрите хора съ вдигнати, т. е. съ изправени глави. Въ царството на злото само най-силнитѣ хора ходятъ съ изправени глави и на два крака. Слабитѣ ходятъ съ увиснали глави и на четири крака. — Защо е така? — Не е важно, защо е така. но това е фактъ. Мнозина сѫ задавали въпроса, защо сѫществува злото въ свѣта, но досега никой не е могълъ да отговори на този въпросъ, нито е могълъ да се справи съ злото. Всѣки човѣкъ въ себе си е раздвоенъ: половината отъ материята на неговото тѣло принадлежи на злото, а другата половина — на доброто. Тази е причината, поради която въ човѣка има постоянна борба. Тази е причината, поради която човѣкъ понѣкога прави нѣща, които не харесва. Вземете детето, запримѣръ. То е малко още, но когато майка му го накаже, веднага си отмъщава. То забива зѫбитѣ си въ рѫката й и казва: Нѣмашъ право да ме биешь. Ако ме биешъ, азъ мога да забия зѫбитѣ си въ рѫката ти, да покажа, че имамъ орѫжие, съ което мога да се пазя. Всички хора познаватъ злото въ свѣта, опитали сѫ неговитѣ закони. Злото казва на доброто: Днесъ азъ царувамъ. Каквото направя, ще го оставя на тебе. Когато ти дойдешъ да царувашъ, ще направишъ, каквото намѣришъ за добре. Обаче, докато азъ царувамъ, ти нѣма да се мѣсишь въ работитѣ ми. Щомъ е така, хората трѣбва да се подчиняватъ на злото. И Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Какъ ще се противишъ на силния? Какъ ще се противишъ на земята, която те носи въ пространството? Не само това, но ние не знаемъ, накѫде отиваме. Ние знаемъ само, че сме се качили на единъ параходъ и пѫтуваме. Кѫде ще ни заведе този параходъ, не знаемъ. Много пертурбации ставатъ съ този параходъ, но ние не можемъ да измѣнимъ хода на нѣщата. — Може ли християнскиятъ свѣтъ да измѣни хода на всички явления, които ставатъ въ съвременния свѣтъ? — Не може. — Може ли да избѣгне войната? — Не може. — Какво показва това? — Това показва, че при сегашнитѣ условия на живота войната е необходима. — Защо? — Герои се създаватъ. Безъ война герои не могатъ да се създадатъ. Войната е зло, наистина, но въ царството на злото тя създава хубави работи. Запримѣръ, нѣкой мѫжъ набие жена си добре, но следъ това съзнава погрѣшката си и омеква. За да му прости, той отива на пазаръ да й купи нова рокля, нови обуща, нова шапка и се връща вкѫщи веселъ. Той й казва: Ще ме извинишъ, малко съмъ сприхавъ, не можахъ да се въздържа. Тя взима подаръцитѣ и му прощава. Не се минава много време, той пакъ я набие. Щомъ съзнае погрѣшката си, той пакъ отива на пазаръ да й купи нѣщо, и пакъ се извинява. Ако я бие 12 пѫти презъ годината, тя ще има 12 нови рокли. — Не може ли безъ бой? — Може и безъ бой, но въ царството на злото не може безъ бой. Когато съединявате две дъски въ едно, вие взимате нѣколко гвоздеи и ги набивате въ дъскитѣ. Дъскитѣ не обичатъ да забиватъ гвоздеи въ тѣхъ, но нѣма на кого да се оплачатъ. Такъвъ е законътъ на спояването. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да мине презъ царството на злото. Следъ това само той може да стане новъ човѣкъ — човѣкъ на новото царство — царството на доброто. Новиятъ човѣкъ трѣбва да носи свѣтлина въ себе си. Той трѣбва да бѫде господарь на своя умъ, на своето сърдце, на своето тѣло. Човѣкътъ на новото трѣбва да знае, какъ да се отнася съ себс си, съ своитѣ ближпи и съ Първата Причина. Ако човѣкь не знае, какъ да се отнася съ себе си, най-малко може да изисква отъ другитѣ хора да се огнасятъ добре съ него. Ще кажете, че човѣкъ е сѫщество, което мисли, което може да заповѣдва и да управлява. Преди да заповѣдва на другитѣ, човѣкъ трѣбва да заповѣдва на себе си. Той трѣбва да бѫде генераль на себе си. Какъвъ генералъ е този, който нѣма войници следъ себе си? Ако съ ума си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ мисли, ти не си генералъ; ако съ сърдцето си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ чувства, ти не си генералъ; ако съ волята си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ постѫпки, ти не си генералъ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че могатъ да заповѣдватъ въ свѣта. Преди всичко, този свѣтъ е създаденъ отъ Бога, а не отъ тѣхъ. Тѣ нѣматъ право да заповѣдватъ въ чуждо царство. Тѣ трѣбва да се подчиняватъ на това, което Богъ е създалъ. Злото ще ги научи да се подчиняватъ и да слугуватъ, както трѣбва. Който е дошълъ на земята, той трѣбва да се научи да слугува — нищо повече. Никой не може да бѫде господарь, преди да е билъ слуга. Въ бѫдеще, когато на земята се въдвори порядъкътъ на доброто, които сѫ слугували, ще господаруватъ; които сѫ господарували, ще слугуватъ. Следователно, всѣки, който е господарь въ царството на злото, ще бѫде слуга въ царството на доброто; и всѣки, който е слуга въ царството на злото, ще бѫде господарь въ царството на доброто. Ако можешъ да управлявашъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, ти можешъ да бѫдешъ господарь. Ако не можешъ да контролирашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, ти можешъ да бѫдешъ само слуга. Щомъ си слуга, другитѣ хора ще ти заповѣдватъ. Нѣкои мислятъ, че могатъ да рѫководятъ човѣчеството. Днесъ злото повече рѫководи хората. — Защо? — Защото днесъ само то господарува. На когото е дадена власть, той ще господарува. Ще кажете, че сте свободни, независими и т. н. — Не, ти ще се подчинявашъ на властьта. — Ама, азъ имамъ право. — Ти можешъ да имашъ право, но той има власть въ рѫцетѣ си. Пилатъ каза на Христа: „Знаешъ ли, че имамъ власть да те разпна?“ Христосъ му отговори: „Зная, че имашъ власть, но тя ти е дадена отгоре. Ако не бѣше дадена отгоре, ти нѣмаше да имашъ власть“. Затова, именно, на друго мѣсто Христосъ казва: „Не противи се на злото“. Съ други думи казано: Не противи се на властьта, която злото носи въ себе си. Сега, ако искате да се противите на злото, азъ мога да ви покажа, кой е пѫтьтъ за това. Пѫтьтъ за справяне съ злото, или за противене на злото, е любовьта. Който иска да се противи на злото, трѣбва да бѫде въорѫженъ съ най-доброто и мощно орѫжие — съ любовьта. Предъ любовьта злото веднага отстѫпва. Единствената сила, на която и доброто. и злото се подчиняватъ, е любовьта. Понеже любовьта иде вече въ свѣта, тя става господарь и на злото, и на доброто. Господарьтъ на злото и господарьтъ на доброто ще турятъ вѣнци предъ нозетѣ на любовьта и ще кажатъ: Управлявай, както знаешъ. И тъй, докато дойде порядъкътъ на доброто, вие трѣбва да се подчинявате и на двамата господари — и на злото, и на доброто. Сега азъ ви говоря за една реална наука и казвамъ: Само това е реално, съ което можешъ да си помогнешъ въ даденъ случай. Въздухътъ, който приемате всѣки моментъ въ дробоветѣ си, е реаленъ; свѣтлината, която приемате чрезъ очитѣ си, е сѫщо реална; водата, храната, безъ които не можете да живѣете, сѫщо сѫ реални. Всѣко нѣщо, което причинява временно удоволствие на човѣка, не е реално. Нѣколко ханъмки отишли при една богата българка, отъ старитѣ чорбаджийки, на гости. Тя ги почерпила съ старо вино, наречено „хардалия“. Тѣ изпили по нѣколко чаши и се развеселили толкова много, че започнали да играятъ. Като се върнали у дома си, тѣ казали на бея, че пили отъ старото вино — хардалия, вследствие на което се развеселили и си поиграли малко. Беятъ казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, ти веселишъ хората съ твоята „хардалия“. Казвамъ: Човѣкъ може да се развесели и по другъ начинъ. Достатъчно е да получи известие, че му се падатъ 500 хиляди лева наследство, да видите, какви игри, какво въртене ще има. И паритѣ действуватъ на човѣка упоително. Хардалията е сила, на чието действие малцина устояватъ. И злото е сила, на която човѣкъ трѣбва да се подчинява. То засѣга еднакво всички хора. Огъньтъ гори, и всички растения, които сѫ близо до него, ще изгорятъ. Желѣзото, което не гори, се разтопява отъ огъня. Злото е огънь, който изгаря всичко, каквото срещне на пѫтя си. То е безпошадно къмъ всички. Който не знае, какъ да се справя съ злото, или ще изгори, или ще се разтопи. Една отъ задачитѣ на злото е да унищожи всичко. Злото ни най-малко не се нуждае отъ красотата, която ни обикаля. Ако остане на него, то ще запали цѣлия свѣтъ. Злото казва: Всичко трѣбва да бѫде равно. Всички трѣбва да ми се подчиняватъ, навсѣкѫде трѣбва да има равенство. Дойде ли до любовьта, и тукъ злото прилага своитѣ закони. Въ първо време момата и момъкътъ си пишатъ любовни писма, че не могатъ единъ безъ другъ. Щомъ злото влѣзе между тѣхъ, тѣ измѣнятъ съдържанието на писмата си. Вмѣсто да пишатъ „безъ тебе умирамъ“, тѣ пишатъ: Отъ тебе умирамъ. Казвате: Не може ли свѣтътъ да се по-строи другояче? — Какъ може да се построи свѣтътъ, това е другъ въпросъ. Ние говоримъ за построения вече свѣтъ. Кой е накаралъ момата да се жени за този мѫжъ? Никой не я заставилъ насила, но тя си мислѣла, че, като се ожени за него, ще му стане учителка. Женитѣ минаватъ за голѣми педагози. Момата казва: Като се оженя за възлюбения си, азъ ще го вкарамъ въ правия пѫть. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи професоръ — педагогъ, който се заелъ да работи съ лудитѣ, да имъ вкара ума на мѣсто. Донѣкѫде той успѣлъ въ задачата си, но главата му пукнали на 12 мѣста. Професорътъ се чудѣлъ, какъ получилъ толкова удари. Отдето не очаквалъ, оттамъ билъ изненадванъ. Следователно, не си поставяйте за залача да възпитавате единъ мѫжъ или една жена. Единственото нѣщо, което не може да се възпитава, това е жената; единственото нѣщо, което не може да се възпитава, това е мѫжътъ. Тъй щото, дойдете ли до мѫжа и до жената, не ги възпитавайте, оставете ги такива, каквито Господъ ги е създалъ. Ако искате да ви е мирна главата, не ги възпитавайте. Нека мѫжъть се проявява такъвъ, какъвто си е; нека жената се проявява такава, каквато си е. Ако искате да възпитавате мѫжа и жената по новъ начинъ, да ги измѣните, тѣ ще станатъ два пѫти по-лоши, отколкото сѫ сега. Едно време хората колѣха волове, крави, овце и кокошки за нуждитѣ си, да се нахранятъ. Сегашнитѣ хора, които минаватъ за културни, освенъ че не престанаха да колятъ добитъка, но следъ това консервиратъ месото имъ. — Защо го консервиратъ? — За да има, какво да ядатъ въ бѫдеще. Едно време хлѣбътъ се ядѣше прѣсенъ, а сега го пекатъ на сухари, да издържа нѣколко години. Каква полза ще имате отъ печенъ хлѣбъ? Съвременпитѣ хора консервиратъ не само зеленчуци и плодове, но тѣ консервиратъ даже и доброто. Тѣ казввтъ: Трѣбва да живѣемъ добре! — Какъ ще живѣете добре? Това не е въ ваша власть. Ти можешъ да живѣешъ добре днесъ, да бѫдешъ разуменъ човѣкъ, да възприемашъ Божественото благо. Що се отнася до другия день, това не е въ твоя власть. Ако не сте силни, ако не сте слугували добре въ царството на злото, и да влѣзете въ доброто, пакъ не можете да възприемете любовьта. Тя ще остане неразбрана за васъ. Човѣкъ може да стане ученикъ и да разбере, какво нѣщо е любовьта, само следъ като е слугувалъ въ царството на злото и въ царството на доброто. Вънъ отъ доброто и отъ злото любовьта остава неразбрана. Тя изважда навънъ погрѣшкитѣ на доброто и на злото, примирява ги и следъ това открива предъ човѣка новъ свѣтъ. Докато любовьта не дойде въ свѣта да царува, доброто и злото се смѣняватъ, както се смѣняватъ деньтъ и нощьта. Щомъ влѣзете въ любовьта, вие влизате въ вѣчния Божественъ день. Въ любовьта нѣма нощь, нѣма тъмнина. Казано е въ Писанието, че любовьта ще изтрие сълзитѣ на хората. Човѣкъ може да се радва на добъръ животъ, но временно. Нѣма да се минатъ петь-шесть години, и добриятъ животъ ще се смѣни съ лошъ: ще дойдатъ болести, сиромашия, неразбирателство и др. Днесъ всички хора търсятъ щастие тамъ, дето го нѣма: въ паритѣ, въ силата, въ знанието. Не е лошо човѣкъ да уповава на паритѣ, но тѣ носятъ голѣми нещастия. За пари могатъ да убиятъ човѣка. Безъ пари можешъ да страдашъ вѫтрешно, съ пари ще страдашъ външно. Сиромаха никой не го пипа. Казватъ, че вълкътъ билъ жестокъ. Жестокъ е, наистина, но той се отнася много добре съ болпитѣ овце. Като срещне нѣкоя болна овца, той я бутне оттукъ-оттамъ, помирише я и казва: Бѫди спокойна, азъ не съмъ лошъ. Съветвамь те да пасешъ повече тревица, да пиешъ чиста водица, да оздравѣешъ по-скоро. Каго мина втори пѫть край това мѣсто, ще опитамь, какво е състоянието ти. Овцата мисли, че вълкътъ, наистина, я съжалява и, каквото й каже е вѣрно. Азъ пъкъ съветвамъ овцата да си остане болна, та като дойде вълкътъ повторно, да не я пипа. Като наблюдавамъ отношенията на мѫжетѣ и на женитѣ едни къмъ други, намирамъ, че жената е поумнѣла вече. Като види, че мѫжътъ й е сърдитъ, тя приема видъ на болна. Тя заема положението на болната овца, а той — на вълка. Той дойде при нея, поразговори се малко и казва: Нѣма нищо, ще оздравѣешъ. Така състоянието му се смѣня. Ще кажете, че това е лицемѣрие, че не е морално такова поведение. Прави сте, но питамъ: Въ какво се заключава вѣрата и морала на онзи, който казва, че е вѣрващъ. Какво виждаме днесъ? Онѣзи, които вѣрватъ въ Бога, не даватъ на никого отъ своитѣ пълни хамбари, но чакатъ да се повдигнатъ ценитѣ и тогава да продаватъ житото си. Онѣзи, които иматъ голѣми заплати, не ги сподѣлятъ съ беднитѣ, но очакватъ да имъ повишатъ заплатитѣ. Сега се проповѣдва ново учение, че този свѣтъ не е създаденъ отъ Бога. — Отъ кого е създаденъ тогава? — Отъ злото, т. е. отъ сѫществата на злото. — Наистина, отрицателното въ свѣта е създадено отъ зли, но разумни сѫщества. Въ Писанието е казано: „Пазете се да не ви разврати сатаната!“ Опасно е, сатаната да не разврати хората. Нѣкой носи револверъ, но нѣщо му нашепва: Убий този човѣкъ! — Защо трѣбва да убивашъ човѣка? После гласътъ ще му пошепне: Извади ножа си, мушни онзи човѣкъ, вземи богатството му. — Защо трѣбва да мушкате човѣка? — Да не си вдига главата нагоре! То е все едно, когато мѫжътъ бие жена си. Той се страхува да не се издигне тя надъ него, да го владѣе. Днесъ женитѣ опитватъ на гърба си, какво значи да управлява мѫжъ. Когато казваме, че мѫжътъ трѣбва да управлява, ние разбираме човѣшкия умъ. Умътъ прави погрѣшки, но той трѣбва да управлява човѣка. Ако сърдцето управлява, погрѣшкитѣ ще бѫдатъ два пѫти повече. Ако волята управлява, погрѣшкитѣ ще бѫдатъ три пѫти повече. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ училище, въ което да се преподава Христовото учение, не само на теория, но и на практика. Споредъ нѣкои, свѣтътъ се нуждае отъ 12 души истински християни. Ако има такива 12 души, свѣтътъ щѣше да се оправи. Понеже свѣтътъ не е още оправенъ, това показва, че тия 12 души ги нѣма. Христосъ имаше 12 ученика, 12 апостола, което показваше, че свѣтътъ може да се оправи, ако има поне 12 души истински християни. Това сѫ 12-тѣ добродетели, върху които ще бѫде построенъ свѣтътъ. Христосъ е 13-тия, т. е. центърътъ. Това е числото, отъ което хората се страхуватъ. Центърътъ е Божията Любовь. Ако извадите Божията Любовь отъ центъра, ще дойдстс до най-опасното число, което сѫществува въ свѣта. Кѫде ще проявите своята любовь? За да има на кого да господарува, майката трѣбва да роди най-малко две-три деца. За да господарува, бащата сѫщо трѣбва да има нѣколко деца; учительтъ — нѣколко ученици, свещеникътъ — нѣколко пасоми. Всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо, на което да господарува. Ако остане самъ, той нѣма на кого да бѫде господарь. Земедѣлецътъ трѣбва да има ниви, лозя, градини, волове, овце, да има на какво да господарува. Човѣкъ трѣбва да господарува на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако остане самъ, безъ нищо, безъ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ нѣма на кого да заповѣдва. Ние не трѣбва да се страхуваме отъ сегашния порядъкъ на нѣщата, но трѣбва да изучаваме свѣта, въ който живѣемъ. Лошиятъ човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, крие нѣщо хубаво въ ссбе си. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. На здравъ конь може да се разчита, но на боленъ — не може. Свѣтътъ не се нуждае отъ кротки хора, които и на себе си не сѫ полезни. Защо ти е слабъ, хилавъ конь? Ще кажете, че слабиятъ конь не рита. Не рита той, но и работа не върши. Единъ лошъ човѣкъ може да свърши повече работа отъ единъ добъръ, кротъкъ, който и на себе си не е полезенъ. Мнозина се хвалятъ съ това, въ какво вѣрватъ и какъ вѣрватъ. Това не е важно. Важно е, какво добро или какво зло може да направи човѣкъ. Ако си чукъ, ще чукашъ на мѣсто; ако си четка, ще направишъ това, което четката може да направи; ако си перо, ще пишешъ това, което перото може да напише. Дали перото е желѣзно или стоманено, това не е важно. И златното перо, и стоманеното могатъ да напишатъ умни работи. И обратно: и златното, и стоманеното перо могатъ да напишатъ глупави работи. Щомъ се управлява отъ разуменъ човѣкъ, перото е на мѣстото си. Като не успѣватъ въ работитѣ си, хората лесно се обезсърдчаватъ. Слушате нѣкой да казва на приятеля си: На тсбе разчитамъ. - Нѣма защо да разчиташъ на приятеля си; ще разчиташъ на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. И приятельтъ ти разчита на сѫщото. Щомъ и двамата разчитатъ на едни и сѫщи сили, ще се съединятъ и ще работятъ заедно. Ако човѣкъ не разчита първо на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, нищо не може да постигне. Сѫщо така всички хора трѣбва да разчитатъ на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля и да се обединятъ за реализиране на една обща идея. Каква е общата идея, за която трѣбва да работятъ всички хора? Да създадатъ по-красиви и по-здрави тѣла отъ тия, които иматъ днесъ. Днесъ човѣкъ живѣе и диша свободно въ въздуха. Бѫдещето тѣло на човѣка трѣбва да е нагодено не само за въздуха, но и за етера, кѫдето да живѣе безпрепятствено. Съ такова тѣло хората ще могатъ да отиватъ и на луната. Стане ли животътъ ви на земята труденъ, веднага ще отидете на луната. Забелязано е, че всички нещастни жени все къмъ луната поглеждатъ. Ако хората могатъ лесно да отиватъ на луната, всички спорове въ семействата ще изчезнатъ. Щомъ мѫжътъ погледне криво жена си, тя веднага ще отиде на луната; ако жената е недоволна отъ мѫжа, той ще отиде на луната. Съвременнитѣ мѫже и жени трѣбва да си изработятъ отличенъ умъ, отлично сърдце и отлично тѣло. Тѣ ще бѫдатъ като писани яйца, като ангели Божии, слѣзли на земята. Човѣкъ има всички възможности въ себе си, да придобие, каквото желае. Вижте, какво става съ гѫсеницата. Тя се превръща въ пеперуда, съ безброй краски на крилцата си. Ако гѫсеницата може да се превърне въ пеперуда, съ нова дрешка, колко повече мѫжътъ и жената могатъ да се преобразятъ. Тѣ могатъ да постигнатъ това лесно, понеже носятъ въ себе си Божествени заложби. Науката и религията сѫ условия, които благоприятствуватъ за създаване на бѫдещия мѫжъ, на бѫдещата жена, на бѫдещитѣ деца, на бѫдещитѣ слуги и господари. Всичко старо трѣбва да се преобрази, да се обнови. Ако имате господарь, той трѣбва да бѫде и божество, и баща за васъ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ едно мѣрило за нѣщата. Единствената права мѣрка за нѣщата е любовьта. Дето е любовьта, тамъ никакви противоречия не сѫществуватъ. Като работи съ любовь, човѣкъ всѣкога постѫпва право. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да заема известно положение заслужено. — Кой заема положението си заслужено? — Който работи съ любовь. Всички признаватъ неговата работа. Такъвъ човѣкъ е изворъ на знания. Трѣбва ли да му завиждате? Дали е ученъ, или музикантъ, той дава отъ своето благо и на другитѣ. Цигуларьтъ свири и чрезъ цигулката си дава отъ своето благо и на окрѫжаващитѣ. Който слуша, той се ползува отъ свиренето му. И тъй, когато хората говорятъ за любовьта, тѣ иматъ особено разбиране за нея. Любовь, която не може да примири противоречията на живота, е слаба. Истинската любовь, наречена Божествена, примирява всички противоречия, които се явяватъ въ ума, въ сърдцето, въ волята и въ тѣлото на човѣка. Само при такава любовь човѣкъ може да бѫде здравъ. Следователно, когато човѣкъ боледува, трѣбва да знае, че любовьта му е слаба. Преди да заболѣе и въ време на болестьта, човѣкъ усѣща голѣмо неразположение, нервность, сприхавость. Той не може да търпи хората, лесно се дразни. Всичко това показва, че любовьта му е слаба, не може да се справи съ мѫчнотиитѣ въ живота. Болнитѣ хора мязатъ на пружина. Достатъчно е да се докоснешъ само до нѣкого, за да отскочи като пружина. Ако настѫпишъ нѣкого, веднага става нѣщо нежелателно. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Животътъ представя човѣшкия умъ, пѫтьтъ — човѣшкото сърдце, истината — човѣшката воля. Чрезъ тѣхъ Богъ се проявява. Тъй щото, ако Богъ не се проявява чрезъ твоя умъ, чрезъ твоето сърдце и чрезъ твоята воля, какъвъ човѣкъ ще бѫдешъ? Какъ може тогава човѣкъ да каже като Христа: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ?“ Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така живѣя“. Съ други думи казано: Както ме е Отецъ научилъ, така говоря, така живѣя и така постѫпвамъ. Когато бѣше при умрѣлия Лазаръ, Христосъ се обърна къмъ Отца си съ думитѣ: „Отче, всѣкога си ме слушалъ. Послушай ме и въ този часъ“. Следъ това той се обърна къмъ гроба на Лазара и каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“. Правете и вие опити, да видите, каква е силата на любовьта ви. Като четете Евангелието, вие си казвате: Добре щѣше да бѫде, ако и ние сме живѣли въ времето на Христа, да бѫдѣхме Негови съвременници. Какво щѣхте да направите, ако бѣхте съвременници на Христа? — Щѣхте да бѫдете като евреитѣ. — Какво направиха евреитѣ съ Христа? — Тѣ Го биха, а следъ това Го разпнаха. Тѣ казваха: Това учение не може да се приложи. Трѣбваше да минатъ още две хиляди години следъ Христа, за да се убедятъ хората, че Христовото учение може да се приложи. Дошло е време вече да излѣземъ отъ областьта на доброто и на злото и да влѣземъ въ областьта на любовьта. Това всѣки може да направи. Защо да не влѣзете въ закона на любовьта и да живѣете. както трѣбва? Влѣзете ли въ любовьта, свѣтътъ ще се отвори предъ васъ. Любовьта учи човѣка. Казвате, че има кой да ви учи. Какво значи, да ви научи нѣкой? Това значи, да ви покаже, че можете да растете, да станете силни. Ако дойда азъ да ви предамъ тази истина, ето какво трѣбва да направя: да ви туря въ земята, да ви покрия съ малко пръсть и да ви оставя известно време, да минете презъ процеса на гниене, покълване, растене и т. н. Само така вие ще разберете силата си. Само така ще видите, че има нѣщо Божествепо въ васъ. Това, което може да ви застави да излѣзете надъ земята, е Божественото. Когато изпаднете въ мѫчнотии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече въ васъ. Мѫчнотиитѣ се даватъ на човѣка, за да се види силата му. Иначе, човѣкъ не може да се развива. Той познава силата си въ мѫчнотии и изкушения. Въ Господнята молитва е казано: „И не ни въвеждай въ изкушение, но избави насъ отъ лукавия“. Какво означава този стихъ? Това значи: да не ни поставя Богъ на изпитания, за които още не сме готови. Да турятъ на гърба на юнака петь-шесть килограма тежесть, разбирамъ. Но да турятъ тази тежесть на гърба на малкото дете, това значи, да го поставятъ на изпитание. Човѣкъ трѣбва да се моли, да не изпада въ изпитания, преди да е развилъ силата си. Щомъ стане силенъ, каквито изпитания и да му дойдатъ, той може да ги преодолѣе. Христосъ бѣше поставенъ предъ нѣколко изпитания. Последното изпитание бѣше най-тежко. Сатаната му каза: „Ти си дошълъ да реформирашъ моя свѣтъ, но ще ти покажа, какъ ще го реформирашъ. Азъ ще те закова на кръста, да видишъ, какъвъ е резултатътъ на твоето учение. И наистина, той закова Христа на кръста. Следъ това хората взеха този кръстъ и го направиха свещенъ. Съвременнитѣ християни цѣлуватъ дървения кръстъ, но не прилагатъ учението на Христа. Приложение е нужно! Днесъ всички хора носятъ кръста, на който Христосъ е билъ разпнатъ, но приложение на учението Му нѣма. Всички несгоди, мѫчнотии и страдания, които мѫжетѣ, женитѣ, децата, учителитѣ и ученицитѣ, господаритѣ и слугитѣ, генералитѣ и войницитѣ носятъ, не сѫ ли все Христовиягъ кръстъ? Страшенъ е кръстьтъ, който сеашиитѣ хора носятъ! Ние искаме да ликвидираме съ този кръстъ. Ние искаме да бѫде той разуменъ, да почне самъ да се движи. Сега ще ви кажа следното: Вѣрвайте въ онова, което Христосъ говори на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля и на вашето тѣло. Ако не вѣрвате въ това, вѣрвайте на всички добри и гениални хора, които говорятъ на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля и на вашето тѣло. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ онѣзи, които стоятъ по-високо отъ него. Всички се учимъ отъ слънцето. Всички хора мислятъ за слънцето. Обаче, като четете Мойсея, виждате, че той казва на евреитѣ да не се кланятъ на слънцето. — Защо имъ казва така? — Защото хората сѫ крайно суевѣрни. Нѣма защо да се кланятъ на слънцето, но онова, което слънцето дава, трѣбва да се приеме и обработи. Всѣка сутринь слънцето изгрѣва и раздава изобилно отъ Божиитѣ блага. Човѣкъ трѣбва да приема енергия отъ слънцето за своя мозъкъ, за своитѣ дробове, за своя стомахъ и за своето тѣло. Въ тази енергия е скрито Божественото начало, т. е. разумностьта. Когато слънчевата енергия влѣзе въ човѣка, Божественото начало въ него започва да благодари на Бога за великото благо, което му изпраща. Като благодарите за слънчевата енергия, като велико благо на живота, радвайте се, когато срѣщате и добри, и лоши хора. И добриятъ, и лошиятъ човѣкъ криятъ нѣкакво благо въ себе си. Лошиятъ ще ви направи смѣли. Ако търсите силни хора, ще ги намѣрите между лошитѣ; ако търсите меки хора, ще ги намѣрите между добритѣ. Човѣкъ е направенъ и отъ доброто, и отъ злото. Коститѣ му представятъ лошитѣ хора въ него, т. е. злото, а мускулитѣ — мекитѣ, добритѣ хора въ него, т. е. доброто. Коститѣ и мускулитѣ, съединени въ едно, образуватъ човѣка. Мозъчната и симпатичната нервна системи представятъ Божественото въ човѣка, което свързва доброто и лошото и образува човѣка, който сега се проявява. Въ такова голѣмо противоречие живѣе човѣшката душа, но благодари на Бога за всички блага, които й се даватъ. Сега и на васъ казвамъ: Благодарете на коститѣ си, че държатъ тѣлото ви право. Благодарете на мускулитѣ си, които работятъ за васъ. Благодарете на мозъчната и на симпатичната нервни системи, чрезъ които се проявява Божествената енергия въ васъ. Всѣки човѣкъ, когото срѣщате, разглеждайте като Божествена книга, отъ която всѣки день да отваряте по една страница. Четете страницитѣ на Божественитѣ книги, за да се ползувате отъ написаното въ тѣхъ. Т. м. * 18. Беседа отъ Учителя, държана на 25. августъ, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Провѣтряване За кого се прави палатъ: за хората, или за животнитѣ? За какво е създадена човѣшката глава: за свѣтлината, или за тъмнината? Защо е дошълъ човѣкъ на земята: да се учи, или да благува? Хората сѫ дошли на земята да се учатъ, а въпрѣки това, тѣ търсятъ щастливъ животъ. Всички искатъ да живѣятъ идеално, а завършватъ съ разочарования. Всички искатъ да иматъ голѣми постижения, а въ края на краищата, или нищо не постигатъ, или малки постижения придобиватъ. Защо не успѣватъ? — Кѫде се крие причината за неуспѣха на хората? — Въ самитѣ тѣхъ. Тѣ се отклоняватъ отъ пѫтя си и се каратъ за първи мѣста. Всѣки иска да бѫде пръвъ, да заема първо мѣсто, всички да му се кланятъ. Той воюва, бори се съ този — съ онзи за първо мѣсто, докато единъ день види, че борбата била за нищо и за никакво — за кочината. Азъ употрѣбявамъ думата „кочина“ въ смисълъ на животъ, пъленъ съ низши желания. Дали сте на първо или на последно мѣсто, не е важно — все ножъ ви чака. Ако си войникъ на бойното поле, не е важно кѫде си — на първо или на последно мѣсто — все смърть те очаква. Като живѣете и търсите идеални условия, въ края на краищата оставате разочаровани, че не сте постигнали желанията си, че хората не се отнасятъ добре съ васъ и т. н. Всички търсятъ правата си, но не ги намиратъ. — Защо? — Защото истинскитѣ постижения, както и добрата обхода, сѫ резултатъ на вѫтрешни условия. Следователно, искате ли добра обхода отъ хората, първо приложете тази обхода къмъ себе си. Преди да търсите правата си отвънъ, първо отдайте правото на своята душа. Ако въ всѣки човѣкъ виждате присѫтствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на правъ пѫть. Обаче, ако отъ човѣка, като форма, като личность, очаквате своето щастие, вие сте на кривъ пѫть. Коя майка е намѣрила щастието си въ своитѣ деца? Коя мома е намѣрила щастието си въ своя възлюбенъ? Кой богатъ е намѣрилъ щастието си въ паритѣ? Кой ученъ е намѣрилъ щастието си въ знанието? Майката загубва децата си, а съ това загубва и очакваното щастие. Възлюбената е изоставена отъ своя възлюбенъ; богатиятъ изгубва богатството си; учениятъ изгубва знанието си. Кой каквото е придобилъ и на което е очаквалъ, може да го изгуби въ единъ день и да стане нещастенъ. Следъ всичко това слушате, че всѣки търси своето право. Какво право може да ви се даде? Има нѣщо, което човѣкъ може да постигне, но правото си — никога. Какво можете да получите отъ мъглата, кояго ви обикаля днесъ? Нищо не можете да получите. — Защо? — Защото мъглата взима, но нищо не дава. Ще кажете, че искате да постигнете идеалитѣ си. Колкото можете да хванете мъглата, толкова ще постигнете идеалитѣ си. Това не показва, че идеалитѣ ви сѫ непостижими, или нереални. Реални сѫ идеалитѣ ви, но тѣ бързо минаватъ и заминаватъ, не можете да ги следвате. Вие се държите за тѣхнитѣ сѣнки, а сѣнкитѣ сѫ далечъ отъ реалностьта. Ще кажете, че и сѣнкитѣ, и реалнитѣ нѣща сѫ все отъ Бога дадени. Ако това е така, защо се карате? Божиитѣ работи не произвеждатъ никакъвъ споръ. Когато спорятъ, хората сѫ далечъ отъ истината, далечъ отъ Бога. Следъ това ще кажете, че всичко произтича отъ Бога. За онзи, който разбира нѣщата, всичко е отъ Бога. За онзи, който не разбира нѣщата, нищо не е отъ Бога. За мѫдрецитѣ нѣма зло, нѣма и добро — всичко е любовь. За глупавитѣ, обаче, има и добро, и зло. Вънъ отъ Бога нѣма никакви постижения. Вънъ отъ изпълнение на волята Божия нѣма постижения. Тъй щото, който очаква резултати, трѣбва да работи съ Божественото. Той трѣбва да живѣе въ високитѣ сфери на живота, дето нѣма мъгли и облаци. Мъглата е резултатъ на човѣшкия животъ. Когато въ съзнанието на човѣка падне мъгла, и умътъ му се заоблачи, нищо друго не му остава, освенъ да се качи горе, надъ облацитѣ, или да слѣзе долу, подъ тѣхъ. Нѣкои се страхуватъ отъ мъглата, но тѣ не знаятъ, че има по-страшни мъгли отъ физическата. Запримѣръ, има религиозна, научна, обществена мъгла и т. н. Какъ ще се справите съ тѣзи мъгли? Съвременнитѣ хора нѣматъ успѣхъ въ живота си, нѣматъ голѣми постижения. — Защо? — Защото не рабогятъ съ беззаветна, безкористна любовь. Тѣ мислятъ, че се обичатъ едни-други. Азъ вѣрвамъ въ тѣхната любовь, само ако обичатъ Бога. Ако не Го обичатъ, любовьта имъ къмъ хората е подобна на огънь, който е цененъ, докато гори. Щомъ изгори, нищо не остава отъ него. Кой би желалъ такава любовь? При любовьта на съвременнитѣ хора всичко изчезва. Коя кѫща е останала отъ началото на живота досега? Кое тѣло е останало безсмъртно? Докато живѣете само на физическия свѣтъ, нѣщата ще се явяватъ и ще изчезватъ. Като знаете това, какво дѣлите на земята? За какво се каратъ хората? Днесъ всички хора се каратъ за първенство, всѣки иска да заеме първо мѣсто. Влизате въ една кѫща и виждате, че всички се каратъ за първо мѣсто. Всѣки счита това мѣсто за своя собственость. Каква собственость е тази, когато всѣки по-силенъ отъ тебе може да те измѣсти? Какво представятъ човѣшкитѣ кѫщи въ сравнение съ широкия и възвишенъ свѣтъ надъ насъ? Тѣ сѫ малки кочини, въ които всички пъшкатъ. Наистина, всички хора сѫ недоволни отъ положението си. И свинята живѣе въ кочина, но не по нейна желание — господарьтъ й я затворилъ. Пуснете свинята въ гората, да живѣе на свобода, и вижте, нѣма ли да бѫде доволна. Понеже се е родила въ кочина, тя мисли, че по-хубавъ апартаментъ отъ нейния не сѫществува. Обаче, ако се намѣри въ гората, тя ще разбере преимуществото на свободния животъ. И тъй, ако искате да напуснете кочината, приложете чистата, безкористна любовь. Само любовьта ще ви даде правилно разбиране на живота. Тогава ще видите, че нито първото мѣсто, нито голѣмото богатство криятъ въ себе си нѣкакво благо. Ако е въпросъ за блага на живота, ще знаете, че благото на едного е благо за всички. Тогава и нещастието на едного е нещастие за всички. Погрѣшката на едного засѣга всички. Запримѣръ, нѣкой върви по улицитѣ, захласналъ се нѣкѫде и удря крака си въ камъкъ. Той пада на земята, но веднага близкитѣ му се притичатъ на помощь. Тѣ го вдигатъ на рѫце, занасятъ го нѣкѫде да легне и започватъ да го лѣкуватъ. Тукъ се вижда участието на цѣлото. Той ударилъ само крака си, но цѣлото тѣло усѣща болката. Когато частьта страда, и цѣлото страда. Това е законъ. Като знаете този законъ, бѫдете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка, освенъ на себе си, и на своитѣ близки. За да бѫдете изправни въ отношенията си къмъ Бога, прилагайте любовьта си еднакво къмъ всички хора. Щомъ пазите това правило, и хората ще се отнасятъ добре съ васъ, Каквото е вашето отношение къмъ хората, такова ще бѫде и тѣхното отношение къмъ васъ. Следователно, прилагайте любовьта, за да живѣете добре. Христосъ проповѣдваше учението за любовьта и казваше: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но самъ да служи“. Значи, любовьта подразбира служене. Служете отъ любовь съзнателно. Не се страхувайте и не съжалявайте, че сте сгрѣшили. Ако направите нѣкаква погрѣшка, изправете я, Ако въ дома ви дойде нѣкой човѣкъ, къмъ когото нѣмате разположение, вие не го приемате добре. Това не е по закона на любовьта. Като съзнаете погрѣшката си, ще я изправите. Какъ ще я изправите? Като дойде още единъ пѫть сѫщиятъ човѣкъ въ дома ви, вие ще го нагостите добре, ще му услужите съ нѣщо и ще го поканите пакъ да ви посети. За да изправите погрѣшкитѣ на миналото и настоящето си, постѫпвайте винаги съ любовь. Любовьта урежда всички нѣща по най-лекъ и красивъ начинъ. Вървете по закона на любовьта, за да се ползувате отъ помощьта на всички хора. Щомъ излѣзете отъ закона на любовьта, близкитѣ ви ще се отдалечатъ отъ васъ. Не мислете, че като живѣете въ закона на любовьта, нѣма да имате противоречия. И въ любовьта има противоречия, но въ тѣхъ се крие нѣщо велико. Казано е, че любовьта разрешава противоречията; любовьта изключва противоречията. Това означава, че любовьта се справя съ противоречията по лекъ и правиленъ начинъ. Любещиятъ е изложенъ и на противоречия, но той приема всичко съ радость. Ученитѣ на миналото сѫ търсили начинъ да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни и проститѣ камъни въ скѫпоценни. Какво представятъ неблагороднитѣ метали и проститѣ камъни въ човѣшкия животъ? Това сѫ погрѣшкитѣ на хората. Задачата на съвременния човѣкъ е да превърне своитѣ погрѣшки и слабости въ добродетели, т. е. въ благородни метали и въ скѫпоценни камъни. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, ще превърне погрѣшкитѣ и слабоститѣ имъ въ благородни метали и скѫпоценни камъни. Нѣма да остане погрѣшка и слабость въ човѣка, които любовьта да не превърне въ злато и диамантъ. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота отъ адъ въ рай. Любовьта е алхимическиятъ камъкъ и жизнениятъ елексиръ на всички времена и епохи. Приложете любовьта разумно, безъ да очаквате живота ви да се нареди добре изведнъжъ. И при любовьта ще имате мѫчнотии, но ще ги понасяте съ радость. Любовьта нѣма да налѣе знанието въ главата ви изведнъжъ. Постепенно ще придобивате знания, и всѣки день ще се убеждавате въ великата истина на живота. Щомъ се домогнете до истината, ще се освободите отъ всички земни и духовни противоречия. Значи, истината освобождава човѣка, а любовьта го учи да живѣе правилно. Като ученици, вие трѣбва да се вглеждате въ отношенията си, да знаете, какъ да постѫпвате съ всѣки човѣкъ. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, приемете, че е изпратенъ отъ Бога. Щомъ сте убедени въ това, вие трѣбва да му покажете пѫтя къмъ Бога. Какво значи, да отправите човѣка къмъ Бога? Това значи, да го изпратите при любовьта, тя да го научи, какъ да живѣе. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. Никой не може да отиде при Отца ми, ако азъ не му покажа пѫтя“. Значи, смисълътъ на живота седи въ това, човѣкъ да отиде при своя небесенъ Баща. За да отидете при Баща си, вие трѣбва да намѣрите пѫтя. Любовьта е пѫть, който води човѣка отъ физическия животъ въ Божествения. Безъ любовь никой не може да пристѫпи къмъ Бога. Кое дете може да отиде при майка си: живото, или мъртвото? Живото дете, което носи животъ въ себе си, може да отиде при майка си. Мъртвото дете не може да намѣри майка си. — Защо? — Защото смъртьта символизира безлюбието. Животътъ отъ своя страна представя любовьта. И най-лошиятъ животъ е проява на любовьта, макаръ и най-малката. Щомъ живѣе, човѣкъ проявява любовьта си. Като проявява любовьта си, той трѣбва да бѫде готовъ да приема всичко съ любовь и да върши всичко отъ любовь. Умирашь ли, ще умирашъ съ любовь; страдашъ ли, ще страдашъ съ любовь. Всички мѫченици страдаха съ любовь. Тѣ отиваха на гилотината съ любовь и съзнание, че отиватъ при своя небесенъ Баща. Тѣ знаеха, че щастието не е на земята. На земята човѣкъ е затворникъ, изпратенъ на заточение. Отсега нататъкъ човѣкъ трѣбва съзнателно да работи за освобождението си, да се върне отъ заточение. Сега, като казвамъ, че сте изпратени на заточение, това не подразбира, че животътъ е лошъ. Погрѣшкитѣ и слабоститѣ на хората внасятъ димъ, мъгла и облаци въ съзнанието имъ. Погрѣшкитѣ и слабоститѣ внасятъ нѣщо твърдо, кораво въ сърдцето имъ. Какво трѣбва да направятъ, за да смекчатъ сърдцето си? Какво прави българинътъ, когато иска да омекчи конопа? Той го кисне въ вода. Направете сѫщото и вие. Турете погрѣшкитѣ и слабоститѣ си въ вода, да киснатъ известно време. Всички погрѣшки и слабости накиснете въ вода, не ги връщайте въ София. Бѫдете безпощадни къмъ тѣхъ. Кой колкото конопъ има въ себе си, да го накисне въ вода. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да нѣма конопъ въ себе си. Накиснете конопа добре въ вода, турете отгоре нѣколко камъни и го оставете. Като се върнете идната година, ще видите, че той е омекналъ вече и е готовъ за работа. И тъй, като сте дошли на земята, вие трѣбва да учите. Земята е велико училище, въ което ви се преподаватъ уроци, които трѣбва да изучавате съ любовь. Каквото научите, трѣбва да е научено добре. Ще дойде изпитната комисия да види, какво сте научили. — Ама не ми се учи. — Това е твоя работа. Комисията е строга и взискателна. Ако не знаешъ, ще ти пише единица; ако знаешъ, ще ти пише шесть. — Не може ли учительтъ да ми пише шесть отъ любовь? — Учительтъ пише шесторка на ученика си съ любовь, но само ако ученикътъ е изучавалъ предмета му съ любовь. Безлюбието на ученика е минусъ, любовьта на учителя — плюсъ, но при събирането плюсъ и минусъ се унищожаватъ. Два плюса даватъ нѣщо. Тъй щото, искате ли да постигнете нѣщо, нека любовьта бѫде побудителна причина на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ ви. Дето е любовьта, тамъ е свободата. Правете всичко по любовь, т. е. по свобода, а не чрезъ насилие. Живѣйте помежду си по любовь, да не става нужда да се карате и да търсите човѣкъ отвънъ да ви примирява. Никой никого не може да примири. Представете си, че двама души пѫтуватъ по планината, и единиятъ отъ тѣхъ изкълчи дѣсния си кракъ. Той не иска да остава назадъ отъ приятеля си и търси нѣкой да му помогне. Да му помогнешъ, това значи, да го примиришъ, т. е. да възстановишъ здравословното състояние на крака му. Да смѣнишъ болния му кракъ съ здравия кракъ на приятеля му, това е невъзможно. Какво мога да направя азъ? Щомъ дойде тази работа до мене, азъ ще намѣстя крака му, ще го превържа и ще го поставя известно време да лежи на едно мѣсто. — Ама ще закъснѣя въ пѫтя си. По другъ начинъ искамъ да ми се помогне. — Щомъ си изкълчилъ крака си, другъ начинъ нѣма. При сегашния порядъкъ на живота, щомъ нѣкой изкълчи крака си, неизбѣжно ще страда и ще изгуби известно време, докато болкитѣ съвършено изчезнатъ. Единственото нѣщо, което мога да направя въ случая, това е да го предпазя да не изкълчи крака си. И тъй, искате ли да се примирите, ще знаете, че при сегашнитѣ условия на живота това е невъзможно. Запримѣръ, ти обиждашъ себе си. Какъ ще се примиришъ? Кой ще бѫде посрѣдникъ да те примири? Ти направишъ една погрѣшка и търсишъ виновника вънъ отъ себе си. Тогава, какъ ще се примиришъ съ себе си? Виждашъ, че вината за погрѣшката е въ тебе, но какъ ще се примиришъ? Първата работа е да признаешъ, че вината за погрѣшката лежи въ тебе. Като излѣзешъ отъ заблуждението, че другъ е виновенъ за погрѣшката, ти си отваряшъ пѫть къмъ великия свѣтъ. После ще се яви въпросъ за примиряване съ себе си. Време е хората да се освободятъ отъ заблужденията си и тогава да започнатъ правилно да работятъ. Защо трѣбва да ви заблуждава нѣкой, че запалилъ огънь, на който всички хора могатъ да се грѣятъ? Това не е вѣрно, нито е възможно. Богъ е запалилъ голѣмъ огънь — слънцето, отъ което излизатъ всички огньове. Грѣйте се на голѣмия огънь — на слънцето. Ползувайте се отъ неговата свѣтлина и топлина. Докато слънцето грѣе, приятно ви е. Докато хората се отнасятъ добре съ васъ, приятно ви е. Щомъ започнатъ да говорятъ строго, да ви се каратъ, вие сте недоволни. Учительтъ има право да бѫде строгъ съ ученицитѣ си. Той има право да имъ се кара. Строгиятъ тонъ не е нищо друго, освень провѣтряване. Той отваря прозорцитѣ да стане провѣтряване на въздуха. Когато пали огънь, човѣкъ духа. Духането е пакъ провѣтряване. По този начинъ той разпалва огъня. Като се запали огъньтъ, духането престава. Духане или провѣтряване става и въ умоветѣ, и въ сърдцата на хората. Безъ провѣтряване не може. Като се провѣтрява умътъ, мислитѣ на човѣка се проясняватъ. Като се провѣтрява сърдцето му, чувствата се ободряватъ. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ провѣтряване. Той трѣбва да знае, че щастие на земята нѣма. Казвате: Какво да правимъ, за да се освободимъ отъ погрѣшкитѣ си, да не става нужда да ни провѣтряватъ? Вие трѣбва да постѫпвате съ погрѣшкитѣ си така, както съ нечиститѣ дрехи. Какво правите съ нечиститѣ си дрехи? Перете ги: поставяте ги въ топла вода и ги натърквате съ сапунъ. Така натъркани, оставяте ги известно време да киснатъ въ вода. После ги перете съ вода. Следъ това, промѣняте водата, изпирате ги два-три пѫти въ чиста вода и сапунъ. Като се изператъ, изплаквате ги въ чиста вода и ги туряте на слънце да съхнатъ. Не давайте дрехитѣ си на чужди хора, сами си ги перете. Както перете дрехитѣ си, така ще перете и своитѣ погрѣшки. Докато не се научите сами да си служите, вие никога не можете да изправите погрѣшкитѣ си. Докато сте генерали и заповѣдвате на другитѣ, уволнение ви очаква. Като станете войници, вие сами ще си служите съ онова, което имате. Като войници, вие сами ще провѣтрявате стаитѣ си, сами ще провѣтрявате мислитѣ и чувствата си. Като войници, вие сами ще си заповѣдвате и сами ще изпълнявате. Въ това седи силата на Божественото начало въ човѣка. Т. м. * 15. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, на 19 августъ, 6 ч. с. 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единство въ Любовьта Свѣтътъ е изложенъ на постоянни промѣни. Благодарение на външнитѣ промѣни, ние виждаме, че ставать промѣни и въ самия човѣкъ. Детето се ражда малко, безпомощно, слабо, но постененно расте, развива се и се измѣня. Майката гледа детето си и казва: Колко е пораснало, колко се е измѣнило моето дете! За да не се натъква на противоречия, майката трѣбва да знае, че детето й не е нейно. То принадлежи на Бога. Богъ изпита любовьта на Аврама чрезъ сина му. Той му заповѣда да заколи единствения си синъ и да Му го принесе въ жертва. Аврамъ не се поколеба — вдигна ножъ и пристѫпи къмъ любимия си синъ. Той издържа изпита си. Една рѫка задържа ножа въ въздуха и, вмѣсто сина си, той принесе друга жертва на Бога. Бѫдете готови и вие да пожертвувате всѣка Божествена мисъль въ себе си за Бога, на когото тя принадлежи. Щомъ сте готови на такава жертва, тази мисъль ще остане завинаги при васъ. Само чрезъ любовьта си къмъ Бога вие придобивате истинско знание. Любовьта предшествува знанието. Рѣката тече, но това не зависи отъ нея. Понѣкога рѣката приижда и прелива коритото си. И това не зависи отъ нея. Сѫщото се отнася и до човѣка. И човѣкъ се натъква на нѣща, които не зависятъ отъ него. Той не може нито да ги измѣни, нито да спре тѣхнитѣ прояви. Следователно, правете само това, което зависи отъ васъ. Не се грижете за нѣща, които не зависятъ отъ васъ. Тѣхъ Богъ ще направи. Искате ли да имате хубава кола, кажете на нѣкой майсторъ коларь да ви направи такава. Какъ ще я направи, това не е ваша работа. Вие не можете да учите художника, какъ да рисува. Не учете земедѣлеца, какъ да сѣе житото. Той знае, че житнитѣ зрънца не се нуждаятъ отъ много пръсть. Турите ли имъ повече или по-малко пръсть, отколкото трѣбва, вие ще ги изложите на голѣми мѫчнотии. Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ си. Не е въпросъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ, но да не ги увеличаватъ или намаляватъ. Ако ги увеличаватъ, тѣ ще пъшкатъ подъ тежестьта имъ и не могатъ да се развиватъ; ако ги намаляватъ, тѣ съвсемъ ще оголѣятъ. Мѫчнотиитѣ сѫ необходими за човѣка дотолкова, доколкото той може да работи съ тѣхъ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко мѫчнотии може да носи. На човѣка е опредѣлено, съ какви възможности ще разполага и при какви условия ще живѣе. Човѣкъ има условия за работа, но ако е глупавъ, не може да ги използува. Като поумнѣе, той търси условия, но вижда, че ги е изгубилъ. Тогава той съжалява за изгубенитѣ условия. По-добре е човѣкъ да поумнѣе, преди да е изгубилъ благоприягнитѣ условия. Добритѣ условия не сѫ нищо дргго, освень царския произходъ на душата. Не уповаваите на своя царски произходъ, за да не изгубите условията си преждевременно. Уповаваше на своя умь, на своето сърдце и на своята воля за да използувате условията, които ви сѫ дадени. Приемете любовьта и работете съ нея, за да развивате вложенитѣ въ вась дарби и способности. Въ присмането и въ прилагането на любовьта пазете следното правило: любовьта къмъ Единния е любовь къмъ всички. Който люби Единния, а не люби всички, той е на кривъ пѫть. Всички трѣбва да обичатъ Единния, а Той — всички. т. е. множеството. Когато обичате Бога, помнете, че това е любовьта на всички сѫщества. Като обичате хорага, това е любовьта на Бога къмъ тѣхъ. Който обича само Единния, той може да обича всички. Щомъ обича всички, той може да обича и Единния. Това сѫ възможности за всѣки човѣкъ. Кога то изявява любовьта си къмъ всички, Богъ учи хората, какъ трѣбва да обичатъ. Ако мислятъ, че съ своята любовь могатъ да стигнатъ високо нѣкѫде, тѣ се самозаблуждаватъ. Както бащата и майката обичатъ всичкитѣ си синове и дьщери, така и Богъ обича всички хора. Любовьта на синоветѣ и на дъщеритѣ къмъ родителитѣ ни дава представа за любовьта на мнозинството къмъ Бога. Любовьта на родителитѣ къмъ децата ни дава представа за любовьта на Единния къмъ всички. Който проявява любовьта си правилно, той обича човѣка заради онова вѣчно начало въ него, а не заради неговитѣ знания, способности, добродетели н т. н. Любовьта е проява на онова начало, което хората не познаватъ. Безъ любовьта Богъ остава незнаенъ. Любовьта приближава хората, не по физическо разстояние, а по връзка между душитѣ. Въ духовно отношение, които се обичатъ, тѣ сѫ близо единъ до другъ. Ако не се обичатъ, тѣ сѫ далечъ. Като се мразятъ, хората живѣятъ въ тъмнина. Следователно, искате ли да живѣете въ свѣтлина, обичайте се. Мнозина се страхуватъ да не изгубятъ любовьта си, да не я открадне нѣкой. Любовьта нито се губи, нито се придобива. Невъзможно е любовьта да се изгуби. Обаче, човѣкъ се отваря и затваря за любовьта. Това, което наричате загубване на любовьта, ние го наричаме затваряне на човѣшкото сърдце за любовьта. Отворете широко умоветѣ и сърдцата си за любовьта, за да се познаете, да разберете истинската свобода. Любовьта е най-тежкото и най-лекото нѣщо въ свѣта. Ако искашъ да обсебишъ любовьта, да я държишъ само за себе си, тя става по-тежка и отъ земята, и отъ слънчевата система. Ако си доволенъ отъ най-малкитѣ прояви на любовьта и си готовъ да я сподѣлишъ съ всички хора, тя става толкова лека, че можешъ да я носишъ всѣкога съ себе си, безъ да усѣщашъ, че носишъ нѣщо. И тъй, искате ли нѣщо отъ Бога, помолете се веднъжъ и повече не настоявайте. Той знае нуждитѣ ви и е готовъ всѣкога да ви помага. * 16. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, 19 августъ, 9 ч. с. 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изучаване и приемане I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл. Мислете върху изречението: Изучавайте живота, приемайте любовьта. За да дойде до положението, да изучава живота и да приема любовьта, човѣкъ трѣбва самъ да си наложи дисциплина. Трѣбва ли човѣкъ да очаква отвънъ да го дисциплиниратъ, както желѣзарьтъ туря желѣзото въ огъня и после въ вода, докато го кали и му предаде известна твърдость? За да наострите ножа, трѣбва да го турите на точилото. За да влѣзе въ работа, точилото трѣбва да има крѫгла форма. Следователно, желѣзото, ножътъ точилото се дисцип-линиратъ въ рѫцетѣ на ковача и желѣзаря, но човѣкъ не трѣбва да очаква да дойде нѣкой отвънъ, да го дисциплинира. Той самъ трѣбва да се заеме съ тази работа. Сегашниятъ човѣкъ получава много нѣща наготово. Запримѣръ, храна, дрехи, жилище му се даватъ наготово. Обаче, има нѣща, за които той самъ трѣбва да се грижи, самъ трѣбва да си ги доставя. Слушате нѣкой да казва: Трѣбва да има дисциплина въ нашата работа. Отде ще дойде дисциплината? — Отвьнъ. Не е правъ този човѣкъ. Време е човѣкъ да се освободи отъ дисциплината, която му се налага отвънъ. Всѣка външна дисциплина е резултатъ на временния порядъкъ въ живота. Сега иде новъ порядъкъ въ свѣта, който ще се рѫководи отъ любовьта. Любовьта е вѫтре въ човѣка, а не отвънъ. Следователно, истинската дисциплина не иде отвънъ; тя е въ самия човъкъ. Той самъ ще си наложи, какво да прави. Новороденото дете е напълно подъ дисциплината на майката. Тя го увива въ пелени и го развива; тя го кѫпе, храни и постѫпва съ него, както намира за добре. Обаче, детето плаче, недоволно е отъ тази дисциплина. — Защо? — Защото иде отъ по-високъ свѣтъ, дето нѣма външна дисциплина, външенъ редъ и порядъкъ. Детето се чуди, какъ смѣятъ да го ограничаватъ, да отнематъ свободата му. То си спомня своя високъ произходъ и започва да заповѣдва. До четири-петгодишната си възрасть детето заповѣдва на майка си, на баща си, на братята и на сестритѣ си. Никой нѣма по-голѣмъ чинъ въ дома отъ малкото дете. То е генералътъ въ семейството. То събужда майка си, когаго пожелае, заповѣдва й, кога да го храни, кога да го кѫпе. То държи цѣлата кѫща на кракъ. Обаче, колкого расте, то постепенно губи положението си, слиза надолу: отъ генералъ става полковникъ, подполковникъ, майоръ, капитанъ, поручикъ, подпоручикъ, фелдфебелъ, взводенъ и най-после слиза до положението на обикновенъ войникъ. Щомъ стане войникъ, положението му се измѣня. Всички му заповѣдватъ и го пращатъ на работа. Всички хора се оплакватъ отъ положението си и казватъ: Какво бѣше едно време, какво стана днесъ! Какво е станало? Изгубили сте високото положение, което сте заемали като дете. Нѣкога, като деца, сте били генерали. Като пораснахте, свалиха ви отъ високото положение, въ което сте заповѣдвали. и ви пращатъ въ живота, като войникъ — да работите. Това е въ реда на нѣщата. Като сте били генерали, само сте заповѣдвали. Сега, като войници. изпълнявате заповѣди. Отъ какви хора се нуждае свѣтьтъ: отъ генерали, или отъ войници? Свѣтътъ се нуждае отъ хора, които изпълняватъ заповѣди, т. е., които работятъ. Всѣки може да издаде заповѣдь, но малцина могатъ да я изпълняватъ. И грамофонната плоча може да заповѣдва, но нищо не може да изпълни. Въ човѣшкия животъ има много плочи. На всѣка плоча е написано нѣщо. Това, което наричатъ прераждане, не е нищо друго, освенъ произвеждане на живота върху плочи. Всѣка плоча представя единъ животъ. Нѣкой день човѣкъ е неразположенъ. — Защо? — Плочата на неговия животъ не е добре написана. Върху нея сѫ отпечатани нѣща, които внасятъ неразположение на човѣшкия духъ. Следъ нѣколко часа поставятъ друга плоча, съ добро съдържание. Като слушате тази плоча, състоянието ви се измѣня, вие ставате радостни. После пакъ смѣнятъ плочата, и вие отново ставате скърбенъ. Дали сте скърбенъ или радостенъ, това се дължи на плочитѣ на вашия животъ, презъ който минавате. Обаче, скръбьта и радостьта, презъ които минавате, не сѫ още реаленъ животъ. Въ реалния животъ нѣма радости и скърби. Тамъ нѣма никакви промѣни. Реалниятъ живогъ е животъ на любовьта. Който живѣе въ любовьта, еднакво приема и скърбитѣ, и радоститѣ. Той се радва на скръбьта така, както и на радостьта. — Защо? — Защото чрезъ скръбьта той изучава физическия животъ. Коя е причината за недоволството и за неразположението на човѣка? Всѣко преминаване на човѣка отъ приятното къмъ неприятното произвежда недоволство и неразположение. Запримѣръ, неприятно е на човѣка. когато минава отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ радость въ скръбь, отъ добро въ зло, отъ младость въ старость и т. н. Обаче, и въ приятнитѣ нѣща има предѣлъ. Силната свѣтлина става неприятна за очитѣ. Тъй щото, понятията „приятно и неприятно“ сѫ относителни. Ние считаме приятни нѣща онѣзи, които сѫ нагодени споредъ законитѣ на природата. Въ любовьта човѣкъ самъ трѣбва да се нагажда. Докато хората те нагаждатъ, ти си генералъ; щомъ започпешъ самъ да се нагаждашъ, ти си войникъ. Каква е разликата между генерала и войника? Разликата е тази, че на генерала всички служатъ, а войникътъ самъ си служи. Въ широкъ смисълъ на думата, всѣки човѣкъ е генералъ. — Защо? — Защото има двама слуги, които му служатъ. Това сѫ двата крака, които го носятъ, дето пожелае. И краката, отъ своя страна, сѫ генерали, защото иматъ на разположение десеть слуги — пръститѣ. Съвременниятъ човѣкь още не се е научилъ самъ да си служи. Той не е дошълъ още до положението на простъ войникъ. Като стане войникъ, човѣкъ самъ си служи и нѣма на кого да се сърди. Той разбира смисъла на живота. Докато е генералъ или полковникъ, човѣкъ дава заповѣди на по-долнитѣ чинове отъ себе си и, ако нѣкой не изпълнява заповѣдитѣ му, тои се сърди, иска обяснение, защо не го послушали. Като войникъ, човѣкъ самъ изпълнява. На кого да се сърди и кого да възнаграждава? Понеже всѣки човѣкъ има по единъ генералъ въ себе си, той се пита: Какво да правя съ моя генералъ? Ще го уволнишъ и ще го оставишъ въ запасъ. Истинскиять войникъ никога не се уволнява. — Защо? — Защото работата започва отъ него и свършва съ него. Генералътъ има знания, но иска другитѣ да изпълняватъ това, което той знае и заповѣдва. За да успѣва въ работата си, генералътъ трѣбва да дойде до положението на войника, самъ да изпълнява това, което знае. За изясняване на известни идеи ние си служимъ съ формата на генерала и на войника. Вмѣсто генералъ и войникъ, можемъ да вземемъ други форми: господарь и слуга. Генералътъ е господарь, който заповѣдва. Войникътъ е слуга, който воюва. Слугата е войникъ, който служи. Тѣ се различаватъ само по орѫжието, съ което боравятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде въорѫженъ, но кое е мощното орѫжие, съ което трѣбва да воюза? Мощното орѫжие на човѣка е неговата воля. Покрай това орѫжие той си служи още и съ орѫжието на ума. За да стане истински войникъ, човѣкъ трѣбва да приложи орѫжието на любовьта — най-мощното орѫжие въ свѣта. Много време трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, докато придобие орѫжието на любовьта. Мнозина сѫ говорили за магията на любовьта, за нейната сила, като орѫжие въ рѫката на човѣка, вследствие на което всѣки се стреми да придобие любовьта. Много естествено. Кой не иска да бѫде свободенъ? Само любовьта освобождава човѣка. Докато не е придобилъ любовьта, човѣкъ мисли, че всѣко настроение е любовь. Не е така. Любовьта не е нито разположение, нито настроение. Тя не се мѣни. Ако е топло на рѫцетѣ и на краката ви, това не е любовь. И ако рѫцетѣ и краката ви истиватъ, това още не показва, че сте изгубили любовьта си. Има студенина, която се причинява отъ безлюбието, но тя е различна отъ студенината, която се дължи на електричеството въ въздуха. Човѣкъ трѣбва да различава проявитѣ на нѣщата. Запримѣръ, въ детето има нѣщо чисто, което е проява на любовьта. На тази проява, именно майката и бащата, които сѫ генерали на физическня свѣтъ, сѫ готови всѣкога да се подчиняватъ. Щомъ детето изгуби чистотата си, родителитѣ вече не му се подчиняватъ, не изпълняватъ неговнтѣ заповѣди. Малко е детето, но докато живѣе въ Божествения свѣтъ, то заповѣдва на родителитѣ си, на братята и на сестритѣ си. Въ Божествения свѣтъ детето е войникъ. а родителитѣ — генерали. Слѣзе ли на физическия свѣтъ, детето става генералъ, а родителитѣ му — войници. Значи, въ Божествения свѣть войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ изпълняватъ. На физическия свѣть е точно обратно: генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ изпълняватъ. Единъ лордъ тръгналъ съ дъщеря си да пѫтешествува по море. Единъ отъ слугитѣ имъ ги придружавалъ. Случило се, че параходътъ, съ който пѫтували, претърпѣлъ катастрофа. Лордътъ, дъщеря му и слугата имъ успѣли да се спасятъ. Качили се на една лодка, която вълнитѣ отнесли на единъ осамотенъ островъ. Тукъ тѣ прекарали цѣли десеть години. Тѣ носѣли въ куфаритѣ си малко провизии и жито. Понеже слугата билъ селянинъ, познавалъ земедѣлската работа, той разораль земята, следъ което посадилъ житото. Тукъ той заповѣдвалъ, а лордътъ и дъщеря му изпълнявали неговитѣ заповѣди. Така тѣ могли да прекаратъ десеть години на острова, безъ да умратъ отъ гладъ. По нѣкакво щастливо стечение на обстоятелствата, единъ параходъ миналъ покрай острова, взелъ съ себе си лорда, дъщеря му и слугата имъ и ги завелъ въ Англия. Тукъ лордътъ заелъ положението си на господарь. Той заповѣдвалъ, а слугата изпълнявалъ. За да не изпадатъ въ трудности и мѫчнотии, мнозина казватъ: Да бѫдемъ религиозни, да бѫдемъ учени, силни, волеви хора. Питамъ: ако религията не е въ състояние да ни свърже съ реалния свѣгь, защо ни е тя? Ако науката не е въ състояние да ни свърже съ реалния свѣтъ, защо ни е тя? Ако нашата воля не е въ състояние да ни свърже сь реалния свѣтъ, защо ни е тя? Значн, волята трѣбва да свързва човѣка съ физическия свѣтъ, сърдцето — съ духовния, а умътъ — съ Божествения Волята е външната страна на физическия свѣтъ, сърдцето — външната страна на духовния свѣтъ, а умътъ — външната страна на Божествения свѣтъ. Въ бѫдеще, когато се домогнете до вѫтрешния смисълъ на волята, на сърдцето и на ума, тогава ще разберете, какъ трѣбва да се проявятъ тѣ. Изучавайте живота, възприемайте любовьта! Днесъ всички хора говорятъ за сърдцето и за чувствата, които излизатъ отъ него. Когато разбератъ външната страна на чувствата и на сърдцето си, тѣ ще знаятъ, какво представя духовниятъ свѣтъ; когато разбератъ външната страна на ума и на своитѣ мисли, тѣ ще видятъ, какво представя Божествениятъ свѣтъ. Ние можемъ да замѣстимъ думата „разбиране“ съ познаване. Следователно, човѣкъ може да работи свободно съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля, само когато ги познава. Ако човѣкъ познава законитѣ, които управляватъ ума, сърдцето и волята, лесно би се справилъ съ мѫчнотиитѣ си. Ако пожелае, човѣкъ лесно може да се подмлади. — Какъ? — Чрезъ волята си. Достатъчно е да си внуши нѣкаква положителна, права мисъль, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобилъ чрезъ самовнушение. Още отъ ранна възрасть на детето внушаватъ мисъльта за остаряване, и то постепенно започва да остарява. Близкитѣ му казватъ: И това дете ще порасне, ще възмѫжѣе, докато единъ день остарѣе. Не допущайте никакви отрицателни мисли въ ума си. Докато допущате отрицателното въ живота си, вие ту ще придобивате нѣщо, ту ще губите: ще придобиете любовьта и ще я изгубите; ще придобиете знание и ще го изгубите. Казватъ, че старитѣ оглупявали. Не оглупяватъ старитѣ, но понеже знаятъ да четатъ само по книга, щомъ затворятъ книгата имъ, тѣ не могатъ да кажатъ нищо. Единъ отъ важнитѣ въпроси, които интересуватъ всички хора, сѫ въпроситѣ, защо нѣматъ успѣхъ въ живота си, защо работитѣ имъ не вървятъ и какво трѣбва да правятъ, за да уредятъ живота си? — На кого работитѣ не вървятъ добре? — На онзи, който нѣма приятели. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие приятели? — Той трѣбва да плаща. Плащането седи въ работата. Като работи, човѣкъ плаща. Представете си, че влизате въ магазина на вашия приятель, да си купите нѣщо. Ако нѣмате достатъчно пари, той самъ ще ви предложи да вземете на кредитъ. Той ви отваря кредитъ, защото има довѣрие въ васъ. Обаче, ако влѣзете въ магазина на чуждъ човѣкъ, когото не познавате, той ще ви даде всичко, каквото желаете, но срещу пари. Вие трѣбва да платите веднага. Той нѣма довѣрие въ васъ, не ви познава. Ако имате добъръ, богатъ и разуменъ баща, мислите ли, че ще изпаднете въ нужда? Казвате: Кѫде да намѣримъ такъвъ добъръ баща? Отъ васъ зависи, дали баща ви ще бѫде добъръ, или лошъ. Отъ васъ зависи да намѣрите добрия си баща. Ако държите въ джоба си нѣколко черешеви кокички и не мислите да ги посадите въ земята, тѣ всѣкога ще си останатъ едни и сѫщи. Вие не можете да познаете, какво се крие въ тѣзи кокички. Обаче, ако ги посадите въ земята, следъ четири-петь години ще имате нѣколко черешеви дървета, отъ които ще получите стотици килограми череши. Така само ще разберете доброто, което се крие въ семкитѣ или въ костилкитѣ на плода. Тъй щото, ако искате да намѣрите доброто, което се крие въ човѣка, посадете го въ земята, покрийте го отгоре съ пръсть и следъ нѣколко години отъ него ще израсте голѣмо дърво, съ сладки, вкусни плодове. — Възможно ли е това? — Направете опитъ и ще се увѣрите въ думитѣ ми. Всѣки, който е садилъ семена, въ края на краищага се е облагодетелствувалъ. Природата възнаграждава щедро всѣки, който работи. Съвременнитѣ хора малко успѣватъ въ живота си, защото се хранятъ съ консервирани мисли, чувства и желания. Мислитѣ и чувствата могатъ да се посаждатъ въ земята, както и семената. Тѣ криятъ въ себе си динамическа сила, която имъ дава условия да растатъ и да се развиватъ. — Кои мисли и чувства сѫ динамически? — Които иматъ приложение. Ако мисъльта ви е Божествена, тя привлича всички добри мисли на хората и ги обелинява. Ако чувството ви е Божествено, то привлича всички добри чувства на хората и ги обединява. Ако постѫпката ви е Божествена, тя привлича всички добри постѫпки на хората и ги обединява. Следователно, кооперирайте се съ добритѣ хора, за да си помагате взаимно. Всѣка Божествена мисъль, всѣко Божествено чувство и всѣка Божествена постѫпка сѫ общо благо за всички хора. Днесъ всѣки иска да има свои собствени постижения. Това е невъзможно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, отначало докрая на живота си да е работилъ самъ. Всѣко добро дѣло, всѣко постижение е резултатъ на колективенъ трудъ. Ето защо, постиженията на цѣлото сѫ постижения на едного; постиженията на едного сѫ постижения на цѣлото. За да влѣзе човѣшкиятъ животъ въ права посока, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората трѣбва да бѫдатъ прави. Това, за което ви говоря днесъ, е непостижимо още, но трѣбва да поставите основа. Ще кажете, че не можете да приложите любовьта сега, но ще я приложите въ бѫдеще, въ друго нѣкое прераждане. Нѣма защо да отлагате. Това, което предстои на човѣка да свърши, може да го свърши въ единъ день, а може и въ продължение на много години. За предпочитане е човѣкь да свърши работата си въ единъ день, отколкою да я отлага. Въ Божествения животъ има само единъ день. Като кажете, че можете да свършите работата си за единъ день, това значи, да живѣете въ Божествения свѣтъ. Въ човѣшкия свѣтъ, обаче, за свършване на една работа сѫ нужни много дни. Докато сме на физическия свѣтъ, ние свързваме деня съ изгрѣването и залѣзването на слънцето. Въ Божествения свѣтъ има ли слънце като нашето? Ако и тамъ има слънце, изгрѣва ли и залѣзва това слънце? Въ Божествения свѣтъ слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва, то грѣе вѣчно. Ако залѣзе, човѣкъ не може да остане тамъ. Той слиза на земята. Не е Божественъ свѣтъ този, въ който слънцето залѣзва. Това сѫ отвлѣчени работи, които нѣматъ нищо общо съ живота на сегашнитѣ хора. Като живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ здраво тѣло, да може да свърши добре работата, която му е възложена. Човѣкъ не може да бѫде здравъ, ако мисъльта му не е свързана съ мисъльта на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде добъръ, ако чувствата му не сѫ свързани съ чувствата на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде силенъ, ако волята му не е свързана съ волята на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде вѣрващъ, ако не познава Бога. Какво разбираме подъ думата „познаване“? Музикантътъ познава музиката и теоретически, и практически. Той познава на теория всичкитѣ музикални правила и закони, а на практика ги прилага. Следователно, дето има теория и практика, тамъ има приложение. Обаче, теорията сама не създава реалностьта. Теорията произлиза отъ реалностьта. — Кой изучава музиката? — Който не я познава. Който познава музиката, той я изпълнява. Нѣкой казва, че трѣбва да изучава духовния животъ. Да изучавате духовния животъ, това значи, да го прилагате. Що се отнася до любовьта, тя трѣбва да се възприема, а не само да се изучава. Ако любовьта се изучава. безъ да се възприема, това е теория. Като ученици, вие трѣбва да се стремите всѣки день да се свързвате съ добри хора отъ физическия, духовния или Божествения свѣтъ. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ сѫ неразривно свързани помежду си. Тѣ не могатъ да се проявяватъ единъ безъ другъ. Ако се проявява всѣки за себе си, това показва, че връзката между тѣхъ е прекѫсната. Физическиятъ свѣтъ е семка, посадена въ земята; духовниятъ свѣтъ е поникналата вече семка, а Божествениятъ свѣтъ е дървото, което дава своитѣ плодове. Следователно, и любовьта може да бѫде въ състояние на семка, току що посадена въ земята. Тя може да бѫде въ състояние на поникнало растение. Най-после тя може да бѫде напълно развито растение. коего дава изобилно плодове. Ако човѣкъ познава любовьта на физическия и на духовния свѣтъ, а не познава любовьта на Божествения свѣтъ, нищо не е позналъ. Сѫщото се отнася и до знанието. Истинско знание е това, което иде отъ тритѣ свѣта едновременно. Изучавайте живота, възприемайте любовьта! Значи, има какво да учи човѣкъ; има какво да възприема. Изучавайте главата, сърдцето и тѣлото си. Който не изучава главата си, не може да познае Божествения свѣтъ; който не изучава сърдцето си, не може да познае духовния свѣтъ; който не изучава тѣлото си, не може да познае физическия свѣтъ. Главата е обектъ на Божествения свѣтъ, сърдцето — на духовния, а тѣлото — на физическия. Познайте Бога съ ума си, обичайте Го съ сърдцето си и служете Му съ тѣлото си. Търсите ли Бога, търсете Го въ ума си, а не вънъ нѣкѫде. Не поставяйте човѣка на мѣстото на Бога и да му се кланяте. Свѣщьта никога не може да играе роля на слънце. Запалената свѣщь показва, че слънцето грѣе нѣкѫде, по тя не е слънце. Докато слънцето грѣе, и свѣщьта ще гори; щомъ слънцето изгасне, и свѣщьта изгасва. И огъньтъ гори, защото слънцето грѣе. Ако слънцето не грѣе, и огънътъ самъ по себе си ще изгасне. Обаче, огъньтъ не е слънце. Дойдете ли до вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, гледайте на тѣхъ като на проявление на Бога. Тѣ представятъ само проявления на Бога, но не и самиятъ Богъ. Ако мислите, че въ тѣхь е Богъ, вие ще се натъкнете на голѣми противоречия. Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите отъ нея? Защото любовьта й е по-голѣма отъ вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовьта й е силна. Човѣкъ се подчинява на всѣки, който има по-голѣма любовь отъ неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нѣщо отъ васъ, но вие не сте доволни. — Защо? — Намирате, че има нѣщо користолюбиво въ нея. Вие искате да се освободите отъ користолюбието на мъглата и да го замѣстите съ нѣщо по-високо. Какво ще правите, ако мъглата не иска да се вдигне? Ако мъглата не се вдигне, ние ще се вдигнемъ и ще я оставимъ наследница на голѣмото богатство въ планината. Като сме дошли на земята, ние трѣбва да свършимъ работата си, и то по най-правиленъ начинъ. Трѣбва ли ученикътъ да свири по десеть пѫти на день една и сѫща пиеса? Ако я свири по нѣколко пѫти и желае майка му и баща му да го слушатъ, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я свири. Излизате ли предъ публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щомъ го повторите, то ще изгуби красотата си. Изучавайте живота, приемайте любовьта! Като приемате любовьта на ближния си, пазете се отъ използуване. Каже ли ви нѣкой, че ви обича, бѫдете внимателни къмъ него, безъ да го използувате. Нѣкой казва, че ви обича. Ако си позволите да го използувате, день следъ день любовьта му ще се намалява. Ще дойде день, когато нищо не остава отъ любовьта му. Обичайте човѣка за неговия умъ, за неговото сърдце, за неговата воля и за благороднитѣ му постѫпки, безъ да го използувате. Болниятъ обича здравия, защото може да получи нѣщо отъ неговото здраве; бедниятъ обича богатия, защото може да получи нѣщо отъ него; невежиятъ обича учения; грѣшниятъ обича праведния. Естествено е човѣкъ да обича това, което самъ той нѣма, но правилно е да не се стреми да използува благото на другия. — Защо? — Защото любовьта не търпи никакво насилие. Доброволно тя е готова да даде всичко, но не чрезъ насилие. Дето е насилието, тамъ никаква любовь не сѫществува. Любовьта не търпи заповѣди. Тя сама може да си заповѣдва, но отвънъ не позволява на никого да й заповѣдва. Добре е понѣкога човѣкъ да изпълнява чужди заповѣди, но по-добре е, когато самъ си заповѣдва. Видите ли, че нѣкѫде не сте желанъ, че не ви обичатъ, не чакайте да ви кажатъ това, но веднага напуснете кѫщата на тия хора. Трѣбва ли да чакате, да ви кажатъ, че не ви обичатъ? Какво означаватъ думитѣ „не ви обичамъ“? Да не обичате нѣкого, това значи, че не можете да му дадете, каквото той иска, нито можете да приемете това, което той ви дава. Защо не искате да дадете и защо не искате да приемете? Не искате да дадете на нѣкого това, което той желае, защото не е готовъ да го върне. Не искате отъ нѣкого нѣщо, защото не можете да се освободите отъ него. Той ще ходи подиръ васъ като сѣнка. Мнозина се оплакватъ отъ живота и отъ любовьта. — Защо се оплакватъ? — Защото били подложени на постоянни промѣни. Промѣнитѣ сѫ неизбѣжни. Тѣ не трѣбва да ви смущаватъ. Горящата свѣщь е признакъ на известни промѣни въ слънцето. Щомъ ставатъ промѣни вънъ и вѫтре въ човѣка, това показва, че ставатъ промѣни и въ свѣта. Ако въ човѣка не ставатъ промѣни, и въ свѣта не могатъ да ставатъ. Човѣкъ трѣбва да се радва докато може да мисли, да чувствува и да постѫпва. Това показва, че той е проводникъ на друга мисъль, на други чувства и на други постѫпки. — На кого е проводникъ човѣкъ? — На Бога. Който е готовъ доброволно да въз приема и предава Божественото, той може да бѫде неговъ проводникъ. Яви ли се най-малкото колебание въ него, той не може вече да бѫде проводникъ на Божественото. Човѣкъ може да бѫде проводникъ на Божественото само по свобода и отъ любовь къмъ истината. Изучавайте живота, приемайте любовьта! Познайте Бога съ ума си, обичайте Го съ сърдцето си, служете Му съ тѣлото си. Единъ день Паганини далъ единъ хубавъ концертъ. Публиката останала възхитена отъ него и го запитала: Можсшь ли да дадешъ сѫщия концертъ на три струпи? Паганини излѣзълъ и свирилъ на три струни. — Можешъ ли да свиришъ на две струни? Паганини свирилъ на две струни. — Можешъ ли да свиришъ на една струна? Публиката очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явилъ. Сега и на васъ казвамъ: Вие ще слушате концерта на великитѣ музиканти, докато на цигулката има четири, три и две струни. Остане ли само една струна, никакъвъ концертъ нѣма да чуете. Следователно, видите ли, че на цигулката сѫ останали две струни, спрете тамъ. Не желайте да слушате концертъ на една струна само. Оставямъ ви да мислите върху този анекдотъ. Т. м. * 14. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, на 18 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сѣнка и реалность Иоана, 3 гл. Какъ ще намѣрите сѣнкитѣ въ живота? — Чрезъ наблюдение. — А реалностьта? — Чрезъ изучаване. Следователно, искате ли да разберете смисъла на живота, наблюдавайге сѣнкитѣ, изучавайте реалностьта. Не мислете, че сте придобили любовьта. Това, което наричате любовь, не е нищо друго, освенъ прояви на живота. Както запалената свѣщь, огъньтъ и слънцето сѫ проявления на свѣтлината, така и чувствата на човѣка сѫ проява на любовьта. Значи, човѣшкитѣ чувства сѫ проявления на любовьта, но не сѫ самата любовъ. Свѣщьта гори вечерь, когато човѣкъ е буденъ. Тя може да гори и когато той спи. И слънцето свѣти, когато човѣкъ е буденъ, но слънцето свѣти и когато човѣкъ спи. Какво придобива човѣкъ отъ горящата свѣщь и отъ слънцето? Той придобива отъ благата, които тѣ носятъ съ себе си. Когато е буденъ, човѣкъ чете, учи, работи при свѣтлината на свѣщьта и на слънцето. Обаче, какво придобива, когато спи? За предпочитане е човѣкъ да спи при свѣтлина, отколкого при абсолютенъ мракъ. Ние казваме, запримѣръ, че нощьта е тъмна, но никога нощьта не е абсолютно тъмна. Безброй звезди свѣтятъ на небето и внасятъ успокоение въ човѣшката душа. Страшно е, когато човѣкъ изпадне въ абсолютенъ мракъ! Кога спи човѣкъ? Нѣколко причини могатъ да заставятъ човѣка да спи. Най-естественъ е съньтъ, когато се явява като резултатъ на умора. Щомъ се умори, човѣкъ иска да си почине. Като си почива, той заспива и смѣня състоянието си отъ активпость въ покой Когато пие вино, или друт спиргни питиета повече, отколкото трѣбва, човѣкъ пакъ заспива. Ако пие вода, човѣкъ се събужда. Тъй щото, разликата въ пиенето на вино и на вода е следната: като пие вино, човѣкъ заспива; като пие вода, той се пробужда. При какви случаи още човѣкъ заспива и при какви се пробужда? Когато живѣе съзнателно, съ интересъ къмъ живота, човѣкъ се пробужда отъ нѣкакъвъ дълбокъ сънь. Когато престане да се интересува отъ живота, т.е. когато изгуби смисъла на живота, човѣкъ постепенно заспива. Казано е въ Евангелието, че когато Христосъ присѫтствувалъ на сватба въ Кана Галилейска, направилъ хубаво вино отъ водата. Защо трѣбваше да превръща водата въ вино, отъ което хората да се опиватъ? До това време хората пиеха вино, направено отъ сладкия сокъ на гроздето, отъ което се опиваха и заспиваха. Обаче, Христосъ направи особенъ родъ вино. Той превърна водата въ вино. Които пиха отъ това вино, се пробудиха, а не заспаха. И до днесъ още тѣ сѫ будни. Следователно, за да бѫдете будни и да не заспивате, пийте отъ виното, което Христосъ направи. Оттукъ дохождаме до заключението: всѣко учение, което приспива хората, е вино; всѣко учение. което пробужда хората, е вода. Въ човѣка се извършватъ едновременно два процеса: процесъ на приспиване и процесъ на събуджане. Пиенето на вино води къмъ заспиване; пиенето на вода събужда човѣка и развива въ него желание за работа и за учене. Казано е въ Писанието, че отъ сърдцето на човѣка ще потекатъ живи рѣки отъ вода. Когато видите, че животътъ за нѣкой човѣкъ се е обезсмислилъ, ще знаете, че той е пилъ вино. Ние взимаме думата „вино“ въ широкъ смисълъ. Когато човѣкъ се събуди отъ дълбокъ сънь и въ него се яви желание да учи, да работи, той е пилъ отъ живата вода. Той започва да оценява живота и да се радва на всичко, което му е дадено. Мъглата, която ни обикаляше нѣколко дни, представя човѣшкото вино. Днесъ мъглата започва да се вдига. Значи, ние навлизаме въ процеса на пробуждането. което се дължи на пиене на живата вода. Когато влѣзе въ процеса на събуждането си, човѣкъ стѫпва на своето мѣсто. Едно е мѣстото, на което човѣкъ се чувствува като у дома си. Това мѣсто наричаме Божествено. Какъ се познава, кога човѣкъ е намѣрилъ Божественото мѣсто? Видите ли, че нѣкой човѣкъ проявява любовьта си къмъ всички хора, той е стѫпилъ вече на Божественото мѣсто. На това мѣсто, като въ фокусъ, се събиратъ всички хора. Докато не е започналъ да проявява любовьта си, човѣкъ е далечъ още отъ Божественото мѣсто. Обичайте, безъ да правите сравнения, кой обича повече и кой — по-малко. Ваша задача е да обичате, безъ да се вглеждате въ любовьта на другитѣ. Стремете се да дойдете до мѣстото, дето всички хора се събиратъ. — Защо? — Защото тамъ е животътъ на безсмъртието. Излѣзете ли отъ това мѣсто, смъртьта ви дебне. Въ мѣстото, дето Божията Любовь царува, има вѣченъ животъ. Вънъ отъ това мѣсто нѣма животъ, нѣма радость, нѣма свѣтлина. Сега се явява въпросъ, какво да прави човѣкъ, като влѣзе въ безсмъртието. За това не мислете. Много работа има човѣкъ, но важно е да работи съ любовь. Щомъ има любовь къмъ Бога, животътъ му ще се осмисли. Той ще живѣе вѣчно, безъ да се отегчи. Той е влѣзълъ вече въ Божествения день на живота, който нѣма начало, нѣма и край. Който влѣзе въ Божествения денъ на живота, той обича всички, и всички го обичатъ. Тамъ любовьта е еднаква къмъ всички сѫщества. Слънцето не огрѣва ли всички сѫщества по сдинъ и сѫщъ начинъ? Слънцето огрѣва всички живи сѫщества еднакво, но тѣ нѣматъ еднакви отношения къмъ него. Тази е причината, поради която едни хора се ползуватъ повече отъ слънчевата свѣтлина, а други — по-малко. Отъ сутринь до вечерь слънцето изпраща щедро своитѣ блага, отъ които всѣки може да се ползува. Като залѣзе, то се отдалечава временно, за да изгрѣе сутриньта отново и да започне пакъ да разнася благата си на цѣлия свѣтъ. И тъй, докато слънцето грѣе, всички хора сѫ доволни и щастливи. Защо сѫ доволни? — Подаръци получаватъ отъ слънцето. Обаче, когато слънцето залѣзе, хората започватъ да скърбятъ. Тѣ сѫ недоволни, понеже сѫ лишени временно отъ подаръцитѣ на слънцето. Между тѣхъ и слънцето сѫ застанали други сѫщества, които сѫщо така искатъ да се ползувать отъ благата, т. е. отъ подаръцитѣ на сльнцето. Тогава, между тѣхъ и тия сѫщества започва борба. Всички се състезаватъ, кой повече блага да получи. Не се състезавайте. За всички има преизобилно. Когато слънцето залѣзе, човѣкъ трѣбва да обработва енергията, която е приелъ отъ него. Ако само приема, безъ да обработва, той ще се натъкне на голѣми нещастия. Страшно е състоянието на човѣка, който само придобива, безъ да обработва придобитото. Задачата на човѣка е да бѫде доволенъ отъ това, което му се дава. — Кога може да бѫде доволенъ човѣкъ? — Когато дойде до положение да различава сѣнкитѣ отъ реалностьта. Сѣнкитѣ гниятъ ли? Гниенето е процесъ на раздаване. Дето е щедростьта, тамъ става гниене. Въ сѣнкитѣ нѣма щедрость. Следователно, въ сѣнкитѣ не става никакво гниене. Плодътъ гние, защото дава нѣщо отъ себе си. Дето има състезание, тамъ всѣкога става гниене. Плодътъ гние, понеже мнозина се състезаватъ за него, кой да го притежава, кой да получи нѣщо повече. Тъй щото, дето има споръ, състезание, тамъ става гниене. По какво познавате, че нѣкѫде става гниене? По миризмата. За да не се тровите отъ газоветѣ, които се отдѣлятъ при гниенето, бѫдете будни, да не предизвиквате този процесъ. Не се състезавайте за благата, които природата раздава щедро, за да не предизвиквате гниене. Не спорете за идеитѣ си, кои сѫ прави и кои — криви. Правата идея сама си пробива пѫть. Тя не се нуждае отъ доказване на нейната правота. Докато не спорите за идеитѣ си, тѣ оставатъ здрави и сами си пробиватъ пѫть. Започнете ли да спорите около тѣхъ, тѣ се развалятъ и започватъ да гниятъ. Докато нѣма споръ за плода, той остава здравъ. Щомъ започнатъ да спорятъ за него, той се разваля. Съвременнитѣ хора се съмняватъ, подозиратъ се едни други, вследствие на което сами развалятъ живота си. Запримѣръ, нѣкой се съмнява въ любовьта на майка си и се пита, обича ли го майка му, или не. Какъ може да докаже майката, че обича детето си? Най-голѣмото доказателство за любовьта на майката къмъ детето е това, че тя го родила. Друго доказателство е смъртьта. Трѣбва ли майката да умре, за да докаже на детето си, че го обича? Трѣбва ли детето да умре, за да разбере, че майката го обича? Днесъ майката и бащата умиратъ, за да докажатъ на синоветѣ и на дъщеритѣ си, че ги обичатъ. И Христосъ умрѣ, за да докаже на хората, че ги обича. Който обича, като умре, оставя богатството си въ наследство на онѣзи, които искатъ да знаятъ, обича ли ги, или не. Щомъ станатъ наследници на неговото богатство, тѣ казватъ: Обичалъ ни е, затова ни е оставилъ наследство. Ако нищо не получатъ, тѣ казватъ: Нашиятъ близъкъ не ни е обичалъ, затова нищо не е оставилъ за насъ. Това сѫ разсѫждения, които представятъ само опаковка на нѣщата. Дълго време трѣбва да мисли човѣкъ върху тѣзи въпроси, за да дойде до вѫтрешното имъ съдържание и вѫтрешния имъ смисълъ. Като ученици, вие трѣбва да дойдете до онази мисъль, която произвежда свѣтлина. — Коя мисъль произвежда свѣтлина? — Правата мисъль. Кривата мисъль произвежда тъмнина. Правото чувство произвежда топлина, разширяване. То внася животъ въ човѣка. Кривото чувство произвежда студъ. При него нѣщата загасватъ. Правата постѫпка прави човѣка силенъ, бодъръ, смѣлъ, а кривата постѫпка го обезсилва. Добритѣ и прави постѫпки развиватъ сърдцето, и човѣкъ става силенъ. Добритѣ постѫпки иматъ отношение първо къмъ самия човѣкъ, а после къмъ другитѣ. Отъ благото на своитѣ добри постѫпки се ползува първо онзи, който ги прави, а после неговитѣ ближни и окрѫжаващи. Като слушате беседата, ще видите, че има пропуснати зърна отъ нея, като оризени зрънца. — Защо сѫ разсипани зрънцата? — Защото опаковката е била слаба. Днесъ ви давамъ задача, да съберете разсипанитѣ зрънца, да ги изчистите отъ праха и да ги турите отново въ книгата. Само така ще възстановите цѣлостьта на това, което чухте. Ще кажете, че нѣмате време да събирате падналитѣ зрънца и да се занимавате съ тѣхъ. Защо нѣмате време? Защото ви предстоятъ велики работи? Станете като децата, да се ползувате отъ всички блага — малки и голѣми. Ако сте голѣми, никакъвъ салонъ нѣма да ви събере. Какво ще правите, ако сте голѣми като слънцето? Кой салонъ ще ви събере? При това, вие трѣбва да слушате, каквото ви проповѣдватъ. За да влѣзете въ салона, да слушате проповѣдьта на разумнитѣ хора, вие трѣбва да се смалите. Единъ день, когато придобиете знанието на земята, вие ще влѣзете въ голѣмитѣ салони, дето се събиратъ великитѣ сѫщества на козмоса. За малкитѣ сѫщества малки салони, а за голѣмитѣ — голѣми салони. Въ вселената има грамадни салони, въ които се събиратъ сѫществата на цѣлата слънчева система. Тѣзи салони иматъ такава акустика, че звукътъ се разпася по цѣлия свѣтъ. Който има уши, може да се ползува отъ това, което се преподава тамъ. Обаче, това не се отнася още до васъ. Ако преждевременно влѣзете въ тия салони, съвсемъ ще се объркате. Споредъ нѣкои учени, човѣшкиятъ мозъкъ е съставенъ отъ три билиона и 600 милиона клетки. Какво ще стане съ главата, ако тия клетки се увеличатъ и станатъ голѣми каго васъ? Главата не би могла да издържи на голѣмото напрежение, което тия голѣми клетки биха й причинили. Днесъ, благодарение на своята микроскопичность, тѣ се събиратъ въ главата и правилно извършватъ своята функция. Въ какъвъ салонъ бихте желали да ви се говори: въ голѣмъ, или въ малъкъ? Днесъ е по-добре да слушате въ малъкъ салонъ, отколкото въ голѣмъ. Въ голѣмия салонъ гласътъ се разпръсва, а слухътъ ви още не е толкова развитъ, да възприемате добре. Тази е причината, поради която съвременнитѣ хора си служатъ съ високоговорители. Всѣка права мисъль, всѣко право чувство, които човѣкъ възприема, не сѫ нищо друго, освенъ речи, които достигатъ до ума и до сърдцето на човѣка чрезъ високоговорители. И тъй, наблюдавайте сѣнкитѣ на нѣщата, изучавайте реалностьта. Наблюдавайте човѣшкия животъ и ще видите, защо хората не успѣватъ. Виждате, нѣкой изоре нивата си, посѣе я и я оставя на произвола на сѫдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплѣви житото и се връща дома си, като го оставя; трети го ожъне и пакъ го оставя; четвърти го прибере въ хамбара си и не мисли повече за него. Най-после дохожда нѣкой, изнася житото отъ хамбара и една часть занася на воденицата, да се смели на брашно, а друга часть отново посѣва на нивата. Като занесатъ брашното, единъ се заеме да го омѣси: мѣси го нѣколко минути и го оставя; дойде втори, омѣси го докрай, остави го да втаса и повече не се връща; третиятъ го направи на хлѣбове и го занася на фурна, да се пече. Когато хлѣбътъ се опече, всички се измивать, обличатъ се въ чисти дрехи и се нареждатъ около трапезата, съ разположение да ядатъ. Какво показва този примѣръ? Оттукъ виждаме, че всѣки иска да бѫде щастливъ, но не знае, какъ да придобие щастието. Щастието е краенъ резултатъ. Всѣки трѣбва да върши съзнателно работата си. Единъ човѣкъ не може да свърши всичко самъ, но той трѣбва да бѫде буденъ, да предаде въ рѫцетѣ на опитенъ човѣкъ това, което самъ не може да направи. Между всички процеси трѣбва да има съзнателна връзка. Всѣки човѣкъ има право да яде, всѣки има право да се стреми къмъ щастливъ животъ, понеже е взелъ участие въ работата на цѣлото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работилъ, толкова по-лесно ще придобие щастието. Следователно, стремете се къмъ щастието и бѫдете доволни отъ живота си. Кога и да е, вие ще придобиете щастието. Какво бихте предпочели: да имате единъ хубавъ университетъ, красиво здание, съ разкошни аудитории и лаборатории, но професоритѣ да не сѫ добри, или зданието на университета да бѫде скромно, а професоритѣ знаменити? Животътъ е тъкмо такъвъ университетъ — скроменъ, но обширенъ, съ добри и прочути професори. Трѣбва ли да бѫдете недоволни отъ този университетъ? Земята е великъ университетъ, който всички трѣбва да следвате съ любовь. Природата, която ви обикаля, колкото да е разхвърляна, представя велико училище, съ богати предметни учения, които помагатъ за развитието на човѣка. Заслужава човѣкъ да следва университета на земята, макаръ и да минава презъ страдания. Тукъ той ще придобие голѣми знания. Има смисълъ човѣкъ да прекара нѣколко страдания, и следъ това свободно да се грѣе на слънцето. Кой не е опиталъ благотворното влияние на слънцето? Често детето плаче, иска нѣщо отъ майка си и, въ края на краищата, майката го набие и го оставя, не му обръща внимание. Детето излиза на двора, лѣга на земята и започва още по-силно да плаче. Като се умори, то заспива. Въ това време слънцето гальовно му говори, милва го и му дава щедро отъ своитѣ блага. Като се събуди, детето се оглежда наоколо, усмихва се на слънцето и весело отива при майка си. Детето е радостно, защото обстановката около него се е промѣнила. То вижда цвѣтя и плодове около себе си, радва се на изобилието на живота. Какво показватъ страданията? Страданията не сѫ нищо друго, освенъ картини, въ които човѣкъ вижда своитѣ незасѣти градини, ниви и лозя, своитѣ празни кѫщи, безъ освѣтление и канализация, своитѣ празни каси и т. н. Сѫщо така той нѣма и превозни срѣдства. Какво трѣбва да правите, за да отидете отъ едно мѣсто на друго? Пешъ ще вървите. Понѣкога пѫтуването пешъ е за предпочитане предъ нѣкое превозно срѣдство. Ще имате възможность да разглеждате мѣстноститѣ, да се любувате на красивата природа, да се разговаряте съ слънцето. Сега, съберете ориза на едно мѣсто, изчистете го добре, да не остане никакво камъче или прашинка между зрънцата. Следъ това сварете го добре съ чиста, прѣсна вода, която да ви събуди. Ако го сварите съ вино, всички ще заспите. Мислете върху оризенитѣ зрънца, върху начина на очистването и сварявянето имъ. * 13. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, на 17 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Господаруване и слугуване Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ хора, които да прилагатъ правдата. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Правдата има предъ видъ нуждитѣ на всички живи сѫщества. Тя ги осигурява за единъ день. Щомъ е така, и човѣкъ трѣбва да се грижи само за единъ день. Щомъ осигури единъ день, той е осигурилъ всички дни. — Защо? — Защото този день е Божественъ. Божествениятъ день включва всички дни. Откакъ свѣтътъ сѫществува, правдата се прилагала къмъ всички хора и народи. На времето си еврейскиятъ народъ минаваше за избранъ отъ Бога, но понеже разпна Христа, и до днесъ още носи последствията за извършеното престѫпление. Като не знаятъ причината за своитѣ страдания, евреитѣ преживяватъ голѣми противоречия. Не само евреитѣ, но всички хора, безъ изключение, се натъкватъ на противоречия и се питатъ, защо страдатъ. Тѣ не подозиратъ, че противоречията имъ произлизатъ отъ тѣхното съзнание. Щомъ съзнанието имъ се изчисти отъ заблуждения, противоречията сами по себе си ще изчезнатъ. Може ли да бѫде свободенъ отъ противоречия онзи, който критикува хората? Той седи съ часове и разсѫждава, кой е кривъ и кой правъ. Критиката не влиза въ хармоничния животъ. Искате ли да се освободите отъ противоречия, дигнете се въ свръхсъзнанието си и разглеждайте въпроситѣ оттамъ. Какво представя справедливостьта? Тя е качество на Духа. Тя има Божественъ произходъ. Любовьта, мѫдростьта и истината въ човѣка трѣбва да се рѫководятъ отъ справедливостьта. Въ отношенията на хората отъ петата раса силата решава въпроситѣ. Слабиятъ трѣбва да се подчинява на силния. Между хората на шестата раса справедливостьта ще решава въпроситѣ. Превъзходството на човѣка надъ животнитѣ не седи въ силата му, но въ неговия умъ. Има животни по-силни отъ човѣка, но човѣкъ ги е подчинилъ на себе си съ своя умъ. На физическия свѣтъ човѣкъ решава въпроситѣ съ ума си, а на Божествения свѣтъ — съ прилагане. Нѣкои мислятъ, че, за да прилагатъ, сѫ нужни условия. Условията сѫ дадени вече. Нищо друго не ви остава, освенъ да прилагате. Не мислете, че всичко знаете. Като прилагате, ще видите, какво знаете и какво не знаете. Въ приложението човѣкъ трѣбва да остави себе си на последенъ планъ. Това значи: интересътъ на другитѣ хора да бѫде твой интсресъ. Младата мома напуща дома на родителитѣ си преждевременно и отива при своя възлюбснъ, защото мисли, че той ще я обича повече. Тя иска да нареди своитѣ работи и забравя интереситѣ на родителитѣ си. По този начинъ тя забърква една каша, въ която първо себе си омотава. Така постѫпватъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора. Кой човѣкъ не страда, ако отдаде всичкото внимание само на краката си за смѣтка на останалитѣ органи? Щомъ ти е даденъ единъ организъмъ като нѣщо цѣло, ще се грижишъ еднакво за всички удове, външни и вѫтрешни. Следователно, всички хора, като удове на Великия Божественъ организъмъ, трѣбва да се грижатъ едни за други, да не остане нѣкой въ лишения. Като е дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва да живѣе въ любовь първо съ себе си, а после и съ своитѣ ближни. Любовьта прави човѣка внимателенъ и досѣтливъ. При единъ богаташъ дошълъ единъ беденъ човѣкъ. Богагиятъ сложилъ трапеза на бедния. Той започналъ да яде направо съ пръститѣ си, понеже никога не употрѣбявалъ вилица, лъжица и ножъ. Богатиятъ веднага турилъ настрана вилицитѣ и лъжицитѣ и придружилъ госта въ яденето, но по сѫщия начинъ, безъ вилица и лъжица. Той се приспособилъ къмъ госта си, а не гостътъ къмъ него. За да придобиятъ качествата на любовьта, хората сѫ поставени на специаленъ режимъ — масажиране. Днесъ всички хора минаватъ презъ специални разтривки, докато развиятъ нѣщо ценно въ себе си. Външно, или вѫтрешно, всички хора минаватъ подъ рѫката на сѫдбата, която имъ прави разтривки. Дали. виждате това, или не виждате, не е важно. Никой не може да избѣгне разтривкитѣ. Дето и да отидете, едно и сѫщо нѣщо ви очаква — разтривка. Ще кажете, че сте виденъ човѣкъ, не искате да минете презъ участьта на всички. — Щомъ сте виденъ човѣкъ, кажете, отде идете и накѫде отивате. Вие сте дошли на земята инкогнито, преоблѣчени въ други дрехи, и сами не знаете, кой сте и отде идете. Ще кажете, че се познавате. — Отчасти само. Ако сте видѣли единъ човѣкъ въ детинството му, когато е билъ петгодишно дете, ще го познаете ли днесъ, когато е станалъ 120 годишенъ дѣдо? Ако въ далечното минало си билъ царь, а днесъ си овчарь, помнишь ли нѣщо отъ царуването си? Сега си детрониранъ царь, но нищо не помнишъ и мълчишъ. Казано е въ Писанието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Какво повече искате отъ това? Какво по-голѣмо величие може да бѫде човѣкъ отъ това, да е направенъ по образъ и подобие Божие? Не само това, но колко още блага сѫ дадени на човѣка! Въ една легенда за създаването на свѣта и за разпредѣляне на благата по земята се казва, че най-после се явилъ българинътъ при Господа и поискалъ отъ Него сила. — Взеха я вече, отговорилъ Богъ. — Какво остана за мене? — Почти всички блага сѫ раздадени вече. Като помислилъ известно време, българинътъ казалъ: Работата дадена ли е на нѣкого? — Тя е единственото свободно благо. — Тогава, дай на мене работата. Българинътъ взелъ работата и благодарилъ, че и за него останало нѣкакво благо. Наистина, велико нѣщо е човѣкъ да работи. И тъй, каквото и да се случи въ живота ви, благодарете и се поучавайте. Видите ли, че нѣкой страда, благодарете на Бога. Ако той не страдаше, вие щѣхте да страдате. Нѣкой падналъ въ трапъ. Благодарете, че ви спасилъ. Ако той не бѣше падналъ, вие идехте следъ него, и непремѣнно щѣхте да паднете въ трапа. Съ падането си той спасилъ ония, които идатъ следъ него. Нѣкой открадналъ хлѣба ти. Кажи въ себе си: Благодаря за случилото се. Никога не ми е било така леко, както сега. Богатъ си, но нѣкой те обралъ, задигналъ паритѣ ти. Кажи си: Благодаря, че осиромашахъ, защото е казано, че богатиятъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Щастието и нещастието зависятъ отъ господаруването и слугуването. Ако знаешъ, какъ да господарувашъ и какъ да слугувашъ, ти ще бѫдешъ щастливъ. Ако не знаешъ, какъ да господарувашъ и да слугувашъ, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Природата държи смѣтка за всичко. Единъ день тя ще те пита: Какъ използува енергиитѣ, които ти дадохъ? Ако си ги използувалъ разумно, ти ще бѫдешъ щастливъ; ако не си ги използувалъ разумно, ще бѫдешъ нещастенъ. Ако носишъ на гърба си товаръ, който ти подхожда, ще бѫдешъ щастливъ; ако носишъ товаръ, който не ти подхожда, т. е. не е по твоитѣ сили, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Ако дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си, ще бѫдешъ щастливъ; ако не дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си, ще бѫдешъ нещастенъ. Какъ изявява човѣкъ любовьта си? Докато не е обикналъ нѣкого, той го храни; щомъ го обикне, заставя го той да храни хората. Съ други думи казано: когато обичашъ, ти слугувашъ; когато тебе обичатъ, ти господарувашъ. * 12. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, 16 августъ, 1940 г.