valiamaria

Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии: 1. Магическата пръчка (Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43) 2. Магическата пръчка или вилка за търсене подземни води и руди (В. «Живот», бр. 18, 21 .VII.1929 г., стр. 4) 3. Землетресенията и тяхното предсказване (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123) 4. Землетресенията и тяхното предсказване , (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183) 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265) 6. Землетресенията и слънчевите петна (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 85-86) 7. Землетресенията и слънчевите петна (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109) 8. За височината на Мусалла (Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., книжка 3-4, стр. 109-111) 9. Как се определя височината на връх Мусала (ОТ ЕГИПЕТ: Беседа от Учителя на 21.IХ.1930 г. - В: Условия за растене: [Неделни] беседи от Учителя, С., 1949, стр. 57-58) 10. От миналото на българите (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19) 11. От миналото на българите (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 82-84) 12. Преображение (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 184-185) 13. Вести: Една интересна сказка (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 10, стр. 284-286) 14. Прекатурената кола (Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62) 15. В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25) 16. В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 2, стр. 52) 17. В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 3, стр. 86) 18. В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 4, стр. 117) 19. В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 5, стр. 145) 20. В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 6, стр. 184) 21. В светлината на Учителя (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 9, стр. 280, 281) 1. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Waniel* ( Сп. «Житно зърно», г. I, бр. 9-10, XIII.1924 г., стр. 29-43) Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното място (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите. В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство. Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното място. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м.) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1,75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1. Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия. 2. Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3. Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4. Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5. Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат. Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7. Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1. Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2. Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години от тогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1. Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2. Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3. Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4. Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5. Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6. Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7. Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си място, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя Pabey са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.

33. Из науката и живота ВЛИЯЕ ЛИ ВОЙНАТА ВЪРХУ КЛИМАТА? (В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г, стр. 4) Така сложен въпросът, може би не ще е много интересен за хора неспециалисти. Погледнат по-дълбоко обаче, той крие една съществена проблема. Германският професор д-р Кобич е проучвал дълго време това и е дал своето отрицателно становище в един свой труд, издаден напоследък и предаден в резюме от «Ута прес» Берлин (печатан във в. «Мир»), На този възглед е отговорил Л. Лулчев с една кратка, но твърде добре аргументирана статия, печатана също във в. «Мир». Там той засяга в дълбочина оная съществена проблема, която трябва да се разгледа, преди да се сложи въпросът за влияние на войната върху климата, а именно: е ли Природата нещо разумно или е само нещо механическо? Макар с малко думи, отговорът е даден съвършено ясно. При това са подигнати мимоходом много мисли, които сами по себе си са твърде ценни, защото отварят нови хоризонти за размисъл. Въпросът за влиянието на войната върху климата е повдиган много пъти поради фактическото съвпадение на особени климатически промени във време на сражения. И макар това да не е напълно доказано и обяснено, все пак е достатъчно вярно и ясно отбелязано исторически. Отрицателното становище, което се взема в горецитираната статия, ни се струва слабо аргументирано. Аналогиите не са надеждни доказателства, но понеже са си послужили с тях, ще се ползуваме и ние, за да съкратим обясненията. Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се изпредвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и фактът, че лавини с хиляди тонове сняг може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тежест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тежест (повдигането на параходите в доковете, шлюзите и пр. ...) Има и друга една истина, която бихме характеризира с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва. Ако погледнем точно в духа на горецитираната статия, би трябвало да дойдем до абсурдния извод, че ако машинистът поиска да пусне своя трен в движение, ще трябва да има самият той хиляди конски сили... Вместо това той има само знание и манипулира с един лост, който иска незначителна, в сравнение с машината, енергия! Много ясно е, значи, че в природата има и други, не само механически, състояния и закони, а и условия, при които уравновесените маси губят значението на количеството и могат да бъдат премествани с малки, дори нищожни, усилия, и че структурата на дадени маси («тестото») може да бъде изменена с известни фактори («квас») и докарвана от едно състояние в друго без особени лични усилия на човека. С горните примери ние искаме да събудим някои мисли в читателя, преди всичко във възгледа за природата. Гледането на нея като на нещо механично според нас е съществена погрешка. За едно будно съзнание, в природата стават непрекъснати процеси и това, което ние наричаме «вещи», «събития», «явления», това е само откъслечното, ограничено разбиране на тия процеси, поради ограниченото наше съзнание, което ги прекъсва, за да му станат понятни. И което е още по-странно, човек, мислейки за природата, изключва себе си в момента от нея и затова и тъй малко я разбира. Оттам видимата разхвърляност и противоречия, които среща на всяка крачка в нея. Това е лесно обяснимо. Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва поотделно: червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка... И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, че те образуват нещо единно и целесъобразно в своята проява. Методът на обикновения човек да противопоставя на себе си това, което изучава, създава едно положение, което из основа е невярно една несъществующа перспектива, резултатът на която е чувство на време и пространство мрежа, върху която се слага тая перспектива на «тук» и «там». След това иде и новият «хикс» в това сложно уравнение нашите сетива, чрез които схващаме нещата и които ни турят своите «очила»... Благодарение на тия погрешни методи, въпросът за адекватността на познанието, датуващ от хиляди години, не се е приближил за официалната наука нито с една крачка към своето решение. Ученият и досега, в повечето случаи, е като чужденец пред природата, пълна с неумолими и страшни закони, от които той иска да изтръгне тайните и завладее силите. А при това, освен тия външни методи за изучаване на явленията, има и вътрешни, при които съзнанието се слива с изучаваното. Нашата цел сега не е да разкриваме този метод, но той е известен на мнозина; за него се загатва в свещените писания на всичките народи. Там се говори за пророци, които спират дъждове и настават суши и след молитвата им започва пак да вали. Има известни магични похвати, чрез които огромната термодинамична атмосферна машина може да бъде турена в движение, както и всяка друга машина, без да изисква от машиниста си да има нейната сила. В това отношение сраженията, убийствата, вълненията на хората, страданията на хилядите са до известна степен възбудители на силови енергетични токове, които може да послужат като квас и да сменят едно атмосферно състояние с друго. Дори нещо повече както един човек, когато му се говори, може да направи нещо и да се отзове на молбата ни, така и в природата, от която ние сме част и която не е по-малко разумна от човека (защото би било абсурд частта да е разумна, а цялото безумно!), има моменти, в които може да се отзове на разумни искания. Но това ще може да стане, когато хората започнат да гледат на природата като на една разумна майка, в обятията на която живеем и със законите на която трябва да се справяме, ако не искаме излишни страдания. Ще дойде време, когато хората ще разберат силата на мисълта; когато ще изучат и познаят по-добре съществуващите в пространството и самата земя енергетични и телурични токове, които образуват обмяната на енергиите между слънцето и планетите и тогава, познавайки по-добре себе си и средата, която ги заобикаля, ще могат да идват в разумни отношение. И тогава местният климат ще може да се регулира тъй, както и осветлението на един град. Любомир Лулчев

31. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ (В. "Братство», бр. (7) 302, 20.II.1943 г., стр. 3) Уважаеми господине, Вашите широки и наклонени редове ми показаха още преди да съм зачел Вашето писмо, че Вие някога сте расли в охолство и че сега се намирате в крайно песимистично настроение. Вие наричате това изгубване смисъла на живота. Вашето скитане по всичките столици на Европа някога и сегашното Ви отвращение от тая култура, «изгубила смисъл и направление», са нещо много естествено. Във Вас е настанало едно пресищане. Вие сте изгубили, ако може така да се изразя, апетита за живота. А това се е случило по същата причина, по която идва и изгубване на апетита при яденето. Когато човек престане да работи и разходва енергията си, чувството за глад става все по-рядко, посещава го само случайно, и за да се храни добре, такъв човек прибягва към изкуствени подправки на храната си и с това дохожда до покварване на вкуса си и разваляне на стомаха си. Най-после всичко това стига до пресищане и отвращение и от най-хубавата храна. Цярът на едното и другото пресищане, физическото и духовното, е работата! Забележете казвам работа, а не труд, защото в труда има още нещо принудително в него няма елементите на свободата и любовта. Само това, което се прави с радост, любов и по свобода то е работа. Вие сте престанали да работите, животът Ви се е изпразнил от съдържание. Вие сте дошли до безсмисленото положение да взимате енергии от природата чрез дишането, светлината, храната, без да можете да ги употребите разумно. Вие сте като лист, откъснал се от дървото, което му дава живот и сега, много естествено, сте играчка на всевъзможни ветрища. Такъв живот, разбира се, не може да има никакъв смисъл. Вие искате от мен един необикновен съвет, от моята, както я наричате, Божествена наука, за която сте чули, че съществува. Ако бяхте искали някой практически съвет, щях друго да Ви пиша, но понеже искате нещо Божествено, ще Ви цитирам някои думи от съветите, които Учителят е дал нам: «... Работете върху ума си, за да придобиете повече светлина. Работете върху сърцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срещате на пътя си. Виждате, че някоя мравка се дави хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него. Едно цвете засъхнало полейте го! Няколко клони се преплели разплетете ги. Една ръка се подпушила извадете камъните, изчистете тинята, да си пробие път реката и отново да потече. Гледайте на света като на бащин дом! Знайте, че всичко, каквото срещнете на пътя си, има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи. Отвори сърцето си, за да протече през него Божията Любов, не капка по капка, но изобилно да се ползват всички! Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си. Обичай както Бог обича. Люби както Бог люби! Когато имаш нужда от Него, моли се от сърце. Всяка молитва и всяка благодарност, които излизат от дълбочината на сърцето, са всякога приети. Бог чува и най-малкия зов и му отговаря.» Изпълнете тая програма, колкото разбере и можете. А Вие можете, защото сте интелигентен човек, надарен с големи енергии, и имате хубави дела в миналото. И сега имате много сили, но сте ги противопоставили една на друга. Турете ги хармонично и паралелно, пожелайте да се почувствувате в околната среда като в бащин дом, в който вие се възвръщате като блуден син, и се радвайте на това, което ви заобикаля, макар всичко там да не върви точно както Вие го искате или желаете. Помислете и допуснете, че то може би върви по плана на нещо много по-разумно от Вас и се утешете с мисълта, че не е чукът, който кове желязото, нито неприятели тия, които ви се показват наглед такива. Има нещо Разумно в света. Стремете се към Него и когато и да е ще се срещнете лице с лице.

29. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Любомир Лулчев (В. «Братство», бр. (5) 300, 1.I.1943 г., стр. 3) Драги приятелю, Макар непознат, позволявам си това обръщение поради Вашето сърдечно писмо, с което разкривате душата си. Вие сте прав, че хора като Вас днес в този материалистичен век са малко. И при всичко това усърдие, което сте по-казали досега, Вие се чудите защо нямате резултат от ходенето Ви на църква, постоянните молитви по всевъзможни начини, включително и употреблението на индуски мантри... Според мен Вие би трябвало да прецизирате по-ясно какво собствено искате. От факта, че Вие сте верующ човек в Бога, не следва, че всичко, за което се помолите, Бог трябва непременно да го изпълни или пък че успехите трябва да се редуват един след друг в живота Ви. Пък и Вашето много четене може да Ви бъде полезно само ако разбирате как и какво да четете. Книгите са храна и трябва грижливо да се подбират и да се не злоупотребява с тях. Те са като една клечка кибрит може да запалят огън само ако съществува материал за горене. Словото Божие не е книгата, а ехото му във Вашата собствена душа! Ако тя не пламне и не гори, не може да имате очакваната полза нито за Вас, нито за околните. Вие много ми приличате на човек, който страда от една болест. Той научил, че има сигурно средство против тая болест, изучил всичко до най-малките подробности; всичко, което се отнася до това лекарство: състав, история, от кого е било изнамерено, как е опитвано, коя е най-добрата фабрика, в която се фабрикува и пр., и пр. а само едно забравил да стори да вземе това лекарство и да му даде възможност вътре в него да покаже силата си. Мнозина днес са като Вас. Не е толкова важно схващането ни за историческия Христос, а също и дали се признава от всички за Божи син. Въпросът е можем ли да се свържем с Неговото сърце, Неговата душа и Неговия Дух. И тази връзка да произведе в нас преврат да уредим живота си, да се хармонизираме с всички разумни същества. Ако Христовото учение може да измени живота ни и външно, и вътрешно, то има смисъл, има приложение. Погледнете някой момък, който е срещнал някоя мома, в която се е влюбил. Вижте само колко бързо и как много се изменя той! Почва да се носи по-хубаво, внимава на всяка нейна дума тя е жив закон за него! Той е радостен, щастлив. Лицето му грее. Усмивката не слиза от устата му. Готов е да се радва и помага на целия свят. За него не съществува нищо лошо... Ако такъв преврат може да направи една мома, обикновена смъртна жена, то какъв преврат би станал в човека, ако той наистина е срещнал и познал Христа? Ако във Вас е станал този преврат - тогава видението Ви е истинско; ако ли не то е някакво отражение само. Но не се отчайвайте. Ще срещнете и оригинала. И тогава по плода ще познаете и дървото.

26. СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА (В. «Братство», бр. (10) 291, 5.IV.1942 г., стр. 3) Имаше време, когато хората искаха да се спасяват. Тогава те колеха жертви и гледаха небето със страх. Върху тях и душите им тегнеше някакво проклятие, което те не знаеха отгде иде, но от което искаха да се отърват. Кръвта на животните смятаха като най-подходящо средство за това... Минаха векове и пред измъченото човечество застана кроткият Назарянин и му каза ясно: «Не жертва, а милост искам.» Не жертвувайте другите, а себе си! И той показа пътя с личния си пример. Нашият народ е разбрал добре това и много сполучливо го е изразил с пословицата: «С чужда пита майчин помен не става!» Но и досега малцина са тия, които последваха тясната и стръмна пътека на Христа... Минаха много столетия и днес Учителят ни говори и призовава за нова работа. Неговият език е ясен и конкретен. Иска възможното и необходимото: От земята, на която стъпвате и от въздуха, който дишате, трябва да извадите нещо полезно. Земята, т.е. почвата, представя сърцето, а въздухът - ума. Следователно, ако не можете да извадите от сърцето и ума си хубавото, което Бог е вложил в тях, "вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нещата и явленията, които стават около вас, за да разберете какво се крие в тях. Не очаквайте всичко наготово. Щом започнете да работите, помощта отвън ще дойде. Работете съзнателно и с любов, да станете съработници на Бога. Ето великата нова идея за човечеството, новия път, голямото стъпало, на което Учителят вика всеки от нас да прекрачи - съработници на Бога! Да бъдем носители на Неговите закони, да бъдем изпълнители на Неговата воля, да внесем в света един ред Неговия ред, който носи блага за всички. Защото от хиляди години човечеството живя по много рецепти, опитва много философии и учения, слуша много реформатори и пълководци... и има печални резултати. Не е опитана само едничката разумна рецепта, която ще даде най-добри резултати за всичките времена съработници на Бога, сиреч носители на Неговата Любов, на Неговата Мъдрост, на Неговата Истина, изпълнители на Волята Му, проводници на Неговите блага, образци на Неговия живот, живот на Човека, създаден «по образ и подобие» - и забравен през вековете... Да бъдем съработници на Бога ето новия идеал на Човечеството! Любомир

11. РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО (В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г, стр. 3-4) СЕЙ ЧИСТО СЕМЕ! Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно. А при това все пак те се оплакваха... Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват! Каквото и да правиш - прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни. При това ти, който ще «правиш» доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, Който прави доброто - това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на някой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са, и много естествено е, че животът ще ни опровергава, на всяка крачка неочаквани противоречия ще ни смущават... Сей чисто семе - всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе! А стореното от Любов - любов ражда. Това е закон, в който няма изключения. Тия, които мислят, че има грешка, нека я търсят първом грижливо в себе си и ще видят, че след това работите им ще почнат да се оправят. Направил ли си нещо от любов, ти сам ще знаеш това - в душата ти ще е светло, в сърцето - топло и ще чувствуваш радост, като че целият свят е твой. Тогава пак ще работиш и даже повече, отколкото сега работиш, но такава работа не ще те изморява, а ще ти дава само още по-голям подтик. Противоречията ще изчезнат. Ти ще бъдеш доволен от себе си. ЛАМТЕЖ ПО ПРИЗРАЧНИ НЕЩА Днес мнозина развалят живота си, губят дните си и жертвуват силите си да постигат цели, които са временни, често призрачни, като облаци, които първият вятър разгонва или изгряващото слънце стопява. Зад всеки предмет и вещ стои една идея, някое реализирано желание. Тази идея е по-ценна от формата, която я носи. А още по-важно е съзнанието, което я е създало. Сега мнозина искат да се осигуряват. Други - да създават положение. Трети - да завладяват, оправят, нареждат. Всичко това е прекрасно. В основата си всичко това са Божествени идеи. Но когато законът за цялото се използува частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло, смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание. Зад идеите стоят техните носители - възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много са тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски - това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора... Да ламтим за това, което винаги свети, което носи живот в себе си. Това, което, възприето, дава сила, разбрано - носи свобода! Ако ще бъдем слуги и носители на идеи, нека поне те да са Божествени - в тях се крие благото на всички - и нашето собствено също. ПАЗЕТЕ ЦАРСТВОТО! Има едно царство, в което всичките закони се гласуват моментално и се изпълняват веднага от милиони най-покорни, най-послушни войници и служители. Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно. Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда оттам. В това царство ние сами сме царе и господари. Няма нищо лошо или добро, което ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там - в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни. Искаме ли да мислим за звездите - там е мисълта ни. За великия океан? -И там е! И за най-дребното, и за най-великото - това са все наши лични възможности. Нека тогава пазим крепостите и вратите на това приказно царство. Никаква лоша мисъл не трябва да прониква и в най-далечното кътче на това царство. Както не ядете гнилите и развалени плодове, така отхвърляйте лошите мисли! Но нима да си затваряме очите пред злото, което ни заобикаля от всички страни? Да, тъкмо това. Но то съществува. Та що от това? В един град не съществува ли смет и нечистотии? Съществува. Кой се грижи за тях? Нали специални хора? Ако вие сте от тия специални хора, грижете се за тия нечистотии. Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото ще се изпоцапате и после няма да можете да работите. При това ще разнасяте тия нечистотии навсякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите защо хората се отнасят така недружелюбно... Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението... С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и светът ще стане и наистина по-красив и за самите вас, и за околните! 10.11.1942 г., Изгрева Л. Лулчев.

10. ПРОСТИ, НО ВЕЛИКИ ИСТИТНИ (В. «Братство», бр. 8 (289), 15.I.1942 г.) В много отношения хората днес приличат на деца, които обичат плодовете, но не обичат да садят дървета и отглеждат градини. Често пъти дори те се учудват на неща и събития, които са пряма последица от техните собствени деяния, но не виждат връзката между тях. Тая връзка са разкривали мнозина велики учители на човечеството - неговите философи, учени, поети. Достатъчно е било да се вслушват в техните думи, за да се избегнат много страдания. Нека си припомним някои от тях. Най-великият човек, наречен Син Божий - Исус, каза: «Каквото искате да правят хората - правете го и вие тям. С каквато мярка мерите, с такава ще ви и премерят.» А сега хората обръщат това наопаки и казват: «Тъй ме мерят, тъй меря и аз!» Без да подозират, по тоя начин те губят свободата си и стават роби на външните условия. Но във всеки момент те мОгат да променят съдбата си, щом почнат да мерят тъй, както искат да бъдат мерени. В същото време, преди две хиляди години, живя друг учител, който добре разбираше времето и неговите грешки и ги сочеше без стеснение (за което плати и с живота си). Запитан как може да се оправи положението, каза: «Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и в огън се хвърля.» И множествата го попитаха, казвайки: - «Тогава какво да правим?» А той в отговор им рече: - «Който има две ризи, нека даде на тоя, който няма; и който има храна, нека прави същото.» Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: «Учителю, ние какво да правим?» Той им каза: «Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.» Питаха го и военнослужещи: «А ние какво да правим?» Каза им: «Не насилвайте никого, нито оклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.» Нима това не е една цяла социална програма и за наши дни, казана с най-малко думи? «Прочие, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему» -казва пр. Яков. Не по-малко е ясен и Учителят днес. Той казва: «Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им.» От тия думи е ясно, че силата на един човек иде от съгласието, хармонията му с природните закони. Тогава нейните сили са и негови. И обратното -отиването срещу тия закони носи обезсилване и ограничения. Добрите резултати за нашата страна са дошли досега по тоя път. Мир, справедливост и доброта - това са здравите основи, на които може да се гради. Человек е свободен да мисли и прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях, но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност. Лодкарят е фактор в една лодка, докато тя не е претоварена. Претовари ли я - нейната, па често и неговата съдба, са предрешени вече. Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати. Но те са само семена. Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове -мисли, желания и дела в съответствие с тях. Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб. Но за да имаш силата му, трябва да го изядеш! Л. Лулчев.

9. НОВОТО (В. «Братство», бр. 164, 28.VI.1936г., стр. 1) Сега навсякъде става дума за новото, което е необходимо. Но кое е принципният израз на новото и неговият конкретен образ? Новото е като новата храна - носи живот в себе си, отговаря на една необходимост и задоволява. Новото няма нужда да се измисля - то съществува, достатъчно е да се види и направи общо употребително. Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо -иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота. Всички мерки, от какъвто и да е характер, които ще закрепят личното и общественото здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл), повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравновесяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие. Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили - както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други. Работата в един народ трябва да се насочи както в една градина: сеене на семето, култивирание на израсналото, употребление разумно на плода. Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея. Законите имат престиж, когато регулират съществуващи сили и положения. Те могат да подготвят условия за появявание на потребното, но те не могат да създадат онова, което го няма. Това много често се забравя и се опитват да творят морални ценности със закони. Те се насаждат с всекидневен личен живот, пример, образец, крепящ се с грижи на лица, които познават законите на природата, а се регулират понякога със закони. Създаването на нови форми винаги трябва да бъде резултат на съществуващо вече съдържание във вид на убеждение, дейност, идейно течение. Обратното е празна работа. Това, което внася нови ограничения под каквато и да е форма, не е ново - това винаги да се има предвид. Предлогът, че се прави за общо добро, е напразен. Умният човек постига това общо добро тъкмо без да ограничава. Вредното винаги се схваща, щом се даде на народа светлина на съзнанието да видят това. Морал със закони не се насажда (както и Америка не стана суха от запретителния режим) - а с живи образци на нов живот. Л. Лулчев

6. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (В. «Братство», бр. 202, 5.ХII.1937 г, стр. 3) (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ) В Школата няма «особено мнение». Приемай и живей - то е, което може да те подпомогне. Това, което те смущава, е по-силно от тебе. Да чукаш камъни, за да стават статуи, е разумно, но какъв смисъл има да чукаш статуи? - Това е критиката по навик. Това, което ти спомня за Доброто и Красивото - то само е добро и красиво. Христовите думи имаха сила, защото бяха съчетани с живот - това за ония, които мислят, че може да се «омагьосва със Словото». Силата иде от съгласуванието на думите с делата. Културата на един народ се познава по свободата, която има, и на човека - от начина, по който той я употребява или злоупотребява с нея. И най-ценната фраза, ако се вземе недовършена, може да звучи като безмислие. Колко често ние търсим «смисъл» в недовършения живот на едно или друго лице, или в своя собствен? Най-напред се учат хората да дават. То е любовта. И ако грешно дадеш където не трябва, други, които вървят след тебе, поправят нещата. Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта - тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град. Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш - както Бог дава - тъй че никой да не сети или види ръката, която дава. Който доказва, че е силен, не е силен. Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън. Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия - макар и само в един диспут, е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си - това е съвсем друго. Целта на живота не може да бъде вън от самия живот. Който злоупотребява със свободата, става непременно роб. Дълго е времето на онзи, който иска и чака нещо. Но онзи, който не иска и не чака - всичко, което дойде, е навреме и добро дошло. Имай едно желание само - да изпълниш това, което Бог иска от тебе -всяко друго ще те отклони от Великия път на живота. Моли се човек на Бога, говори се на човека, а животното го принуждават условията. Силният прощава, а слабият оправдава. Неразумният отмъщава. Лекият път в началото е труден в края. Инженерът може да се подкупи, но науката, по която той работи и изчислява - не. Който ходи в светлина, не се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина. Невежеството само се ограничава. Само разумният може да бъде свободен. Страда животното, учи човекът, ученикът действува, Учителят ръководи, а Духът оживява. Който е свободен, може да греши, но има възможност и да научи Истината. Каквото изтъчеш, това ще облечеш. Чрез ума се работи и учи, но не се обича. Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека. Да се намеси Божественото в човешкото, това е да се подигне човекът, но да се намесва човешкото в Божественото - това е падение. Смирението е път към Истината. Миналото трябва да знаеш, то е формата. Сегашното трябва да учиш, то е съдържанието. Бъдещето трябва да вярваш, то е принципът, идеята. Ако всеки бе длъжен да изпълва съветите, които дава, навярно хората съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил. Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го желаем, то и другояче ни изглежда. Истината може да се говори дотолкова, доколкото има любов между го-ворившия и слушателя. Без нея слушателите ще се разбягат, както и учениците на Христа, когато им каза, че ако не пият от кръвта Му и не ядат плътта Му, не могат да имат дял с Него. Значи разкриването на Истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затуй в старите книги е казано, че които видят Бога, умират. Когато човек се намери лице с лице с Истината - старото, заблудата умират. Това, което виждаш някъде, има го и в тебе. Инак не би могъл да го видиш и разбереш. Понякога едничката радост е, че вече го е имало и е надраснато. Млад или стар, щом влезеш в едно училище, не оправяй училището, това не е твоя работа, а учи. Животът е едно училище. Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. И не поправяй чуждите погрешки, преди да си поправил своите. В живота препятствията са единствената реалност. Всяка неразбрана реалност е спънка. А разбирание на всички спънки, това е Истината. Формите създават противоречията, а съдържанието обединява. Как може да страда един човек, ако нищо не е негово? Освен ако приказва едно и мисли друго? Защото, ако здравето, радостите, умът, имотът -всичко това Бог го е дал и е Негово, какво има да плачеш, ако Той го употребява тъй или иначе по волята Си? Не е ли Той Господарят, а ние - слугите само? (следва) Л. Лулчев

5. ПАНЕВРИТМИЯ (В. «Братство», г. X, бр. 210, 20.III.1938 г, стр. 1, 3) Всичките форми са от значение само когато са израз на съответно съдържание или на правилно взета посока, в която това съдържание ще има да се развива. Без това, независимо с какви закони, разпоредби или санкции се препоръчват или налагат, те ще си останат само пожелания. Разумността на една личност или стойността на една дейност се мери с това доколко личността живее или дейността се проявява съобразно законите на живата природа. Ако човек няма правилни отношения с природата, със средата на силите, всред които живеем, ако ги употребява неправилно или своеволно, той в никой случай не може да има правилни отношения и със себеподобните си. Ето защо при преустройството на едно общество, законите трябва да изнасят не само пожелания за нови форми, а да се дойде до по-същественото от тях - съдържанието, което ще трябва да вземе тия форми, като се внимава е ли то в състояние да запълни тия форми, а също явяват ли се тия форми сами по себе си като една естествена насока на развитие на това съдържание -било то като индивид или колектив. Правилна физическа, естетическа и психическа дейност, мисъл, чувства и постъпки може да има само този човек, който се е хранил правилно с чиста храна, живее съответно законите на природата, всред която се намира, развива се нормално и спазва постоянни и правилни отношения спрямо околната среда. Без тия предварително спазени условия имаме в по-голяма или по-малка степен патологични мисли, чувства и постъпки. Разбира се, тия патологични отклонения са в амплитуди от такъв размер, че или не се схващат никак, или се смятат «в реда на нещата» - без да се досетим, че такъв именно «ред на нещата» докарва безредието, от което се оплакваме. Механичните закони и отношения в никой случай не могат да служат за основа на разумния живот-те са само помощници, външни условия, материал. Разумният живот се основава на разумни отношения, а те винаги предполагат едно начало, Първопричина - и разумно отнасяне спрямо нея, което има за резултат очаквания правилен живот и щастие. Ето защо преди всичко се налага една хигиена в най-широк смисъл, като основен закон - хигиена физическа, хигиена психическа, хигиена духовна, с която трябва всички да започнат съзнателно или не. Трябва да се помни, че болните хора, болните нерви са като криви огледала, които отражават нещата деформирани. В такъв случай не може да имаме и правилни възприятия. Като резултатът от тях ще имаме неправилни понятия, неправилни заключения, неправилни решения, неестествени постъпки, разочарования, неправилна дейност, скърби, болести, смърт. Природата, като динамическа среда, в която проявяваме волно или неволно своята дейност, има свои закони, които, спазвани, дават строго определени резултати. Тези закони във физическия свят са за храната, за водата, за въздуха, за светлината. В етическия и психическия те засягат понятието доброто като импулс, злото като препятствие или противодействие, скърбите като метод, жертвата като път, любовта като сила, вярата като подтик, надеждата като резултат, живота и щастието като плод, който всеки разумен постига. Това, което засяга физическата и механическата страна на живота, е доста добре разработено и използвано. Но днес човечеството страда по-съществено от липса на нервни енергии, които, като по-фини, по-незабелязано губи по много причини, а още няма достатъчно сигурния и общодостъпен начин за възстановяването им. Последиците от тия загуби или недоимък са тъй разнообразни и носят всевъзможни имена на физически и нервни болести, лекуването на които е почти невъзможно. Специалитетите против тях са обикновено само кратковременни палиативи, които след късо време стават безполезни. Но както се е научил човек да черпи от природата сили за физическото си тяло чрез разни видове храни (плодове, зеленчуци и пр.), така може да черпи нервна енергия и подновява своята чрез съответни движения и постъпки. Тези систематически движения, които помагат на човека да свърже своята нервна система с източниците на природата и да направи правилна обмяна с нея, като вземе нужното за попълване недостига си, се наричат паневритмия. Разбира се, отчасти тия попълвания може да станат със съответно подбрана храна, светлина, музика, мисъл, електричество, чувство и пр. Но чрез паневритмията се получават при много по-леки, общодостъпни усилия, прекрасни резултати. Тези движения са няколко десетки на брой, правят се по строго определен начин, на определено време и място, съответно енергиите, които искаме да почерпим от природата. Те се придружават и от специална музика, която има за цел да подготви организма към онова предварително състояние (като същевременно му дава нужния ритъм), което е необходимо, за да стане правилно това преливане на енергии. Без спазването на тия условия, движението си остава чисто механическо и може да ползва, разбира се, само физическото ни тяло (преимуществено мускулите). В такъв случай те приличат на действията на човек, който е видял как се пълни акумулатор, но не знае точно как - та прави движения, които само наподобяват нещата, а нямат закономерната връзка, която ще му даде възможност да влезе в контакт с енергията (електричеството). Такива са почти всички досегашни гимнастически упражнения, които са крайно механически, не засягат съвсем, или пък засягат даже отрицателно - огрубя ват психическия живот на тия, които ги правят. Ето защо преобразованията в една държава трябва да се почнат с една разумна систематична гимнастика - паневритмични движения, които преди всичко ще внесат здраве и живот, след което всички други разпоредби и изисквания ще могат да бъдат правилно схванати, преценени и изпълнени. Само здравият човек е полезен, защото може да разбере какво искат от него, как да го направи и правилно да го извърши. В противен случай се раждат противоречия, недоволство, борби. Това е лесно понятно за всеки, който обича да вижда нещата тъй, както са сложени в самата природа, по нейните закони. За ония, които това им се вижда невероятно, достатъчно ще бъде да направят лично те върху себе си един опит с паневритмичните упражнения или пък това да се приложи в някое училище само за опит. Повече от 20-годишни опити показват, че половинчасова паневритмич-на гимнастика на ден, направена правилно, ще е в състояние да измени значително здравето и успехите на децата и по тоя начин ще свидетелствува по-добре за себе си, отколкото всякакви други доказателства. В Паневритмията всеки човек и народ може да намери съществени условия за здраве и живот, и сигурен път към успех и щастие. Л. Лулчев

3. ЛЪЧИ ОТ «ИЗГРЕВА» (В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4) ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА Веднъж дойдоха две госпожици и започнаха да се оплакват, че животът им омръзнал. Започнах силно да се смея. Те ме нарекоха безжалостен и ме запитаха какво смешно има в тяхното нещастие. Представете си - казах им, - че един човек пие боза, а ви се оплаква, че му омръзнало шампанско вино, което той не е и помирисал. Та истинският живот не е живот на скърби и радости, на удоволствие и неудоволствие. Истинският живот е някъде над промените. Докато ти имаш скърби и радости - друг е, който направлява твоя живот, като ти създава удоволствия или скърби. А животът, който се е вдигнал над тях, има в основата си една възприета идея, в името на която трябва да се остави всичко. В обикновения живот това наричат жертва. И Христос каза: «Ако не пожертвуваш баща си и майка си... и собствения си живот и не вземеш кръста си и не тръгнеш подире ми, не можеш да бъдеш мой ученик.» Това е пълно противоречие на това, което каза Мойсей: «Почитай баща си и майка си.» И днес за ученика вече жертвата не е жертва, а радост от възможността да отиде след любимата си идея, също тъй, както се радва копнеющата мома, когато остави дом и родители и отиде подир любимия си. Противоречията са в състоянията, а не в същината. Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява животът на индивида. Но в общия живот, в колективния живот плюсовете и минусите се почти уравнове-сяват, та винаги знающият може да има едно равновесие, постигнато волево. Нощта и денят са две състояния, свързани с въртенето на Земята. За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев - Слънцето вечно грее. И за знающия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км в час на паралела на Берлин), за него Слънцето няма да залезе никога. Също не би залязло и за очите, които биха били чувствителни за тия лъчи на Слънцето, които преминават през цялата маса на Земята. За истинския вечен непрекъснат живот, в който няма предмети, закони, явления, а има нещо непрекъснато и общо, както самата вода, която образува извори, реки, заливи, морета - в този живот няма никакви противоречия. Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот - тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото, като търси първом тоя живот, Големият, Висшият - всичкото останало се съдържа в него като съставни части. Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му - те никога няма да му кажат това. Докато човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот. Черупката е личното. То е необходимо да съхранява благата, които имаме, докато сме в неблагоприятна среда. Но щом семето попадне в земята, яйцето - под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот. Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало, други смятат и себе си за еднодневки, и живота в тях - за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо. И едното, и другото гледища имат своите предпоставки и са на местата си, както е на мястото си сеното като храна на коня и хлябът - на човека. Да се прескачат различните степени на живот, да се вдигне човек от едно стъпало на друго, потребно е знание. Това знание не се постига по механически път на запаметяване на известни правила и закони, а чрез възприети и живени във всеки момент идеи. Там, където не ще може да има лична опитност, достатъчно е, ако човек обича искрено и дълбоко едно по-висше от себе си същество - то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило. Възможно ли е това? Разбира се. Това сме го опитвали всички, които сме на тоя път. Как? Това е въпрос, отговорът на който има индивидуална и обективна част. За обективната може да става дума, за субективната - не, понеже тя е в зависимост от всеки отделен случай. Но това не ще каже, че в основата лежи произвол. Ни най-малко, само че разнообразието е безконечно голямо, винаги имащо в основата си единство на принципите. ЛИПСА НА СИСТЕМАТИКА Длъжен съм да подчертая преди всичко, че аз самият избягвам каква да е систематика в това, което пиша. И то не е случайно. Това като извор на основата, която имам - животът, който, като водата, няма никаква форма, но заема всички форми, форма, систематика, логика, буква, догма, това значи статика, минало, смърт. Животът е винаги нещо повече. Той е в неясното, в недоказаното, в ирационалния остатък, в безконечността, вечно подвижното, меняващето се. То няма постоянна форма, но тъкмо затова се чувствува същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава светът става съвсем друг. Тогава той гледа растението и «вижда» и неговите корени, гледа къщата и «вижда» и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода - в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече някъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водата на океаните, вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет - и «вижда» по същия начин народите, от които всеки момент се «изпаряват» человеци за «онзи свят». В тази природа много неща са може би недостатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десятки... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят (понякога го наричам на «циклично» мислене) всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея - това е светът на безотносителното мислене - така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма, която поискаш или помислиш. Това е свят, в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава: шизофренизъм, лудост, халюцинации... Да, и странно - мнозина им вярват. Вярват не на тия, които са открили Америка, ами на тия, които изобщо отричат да съществува каквато и да е Америка... Едно време и Христофор Колумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва все на учени хора, че пътят към Индия е възможен и от запад. Ученото невежество нарече и Христа луд (гл. 10, ст. 20 Йоана). То и досега продължава да квалифицира явления, които по същина не знае, но понеже не си е дало труд да проучи или даже само да допусне, то ги смята за невъзможни, за ненормални, за суеверия, за лудост. Всичко това е от липса на светлина, на знание... от неразбиране. Хора, които смятат границите на собствения си ум за граници на световното знание, кожата си - за края на тяхното естество и личния индивидуален живот във физическото тяло - за едничкия възможен живот на човека изобщо, нито мислим да ги опровергаваме. Ние живеем в друг живот. Те са като деца в една утроба. Прави са, като описват своя живот; не са прави, когато отричат живота на ония, които са излезли от майчината утроба и са влезли в по-голямата утроба на външния свят. Но когато дойде и тяхното време, и те ще потвърдят това, което сега отричат. Всяко мнение е израз на състояние, изказ на психика, на степен на живот. То не е криво или право - то е - то не прави нещата, но то сочи състоянията, както и стрелката на барометъра не прави бурите, но ги показва. Облечената мисъл във форма е труп. Мисълта може да се погребе в един логически закон, но идеята възкръсва моментално. Умният ще я срещне като изключение много често, докато изключенията станат ново правило. Законите, формите поясняват, определят това, което е било или което е - което ще бъде, винаги може да бъде предсказано, но то никога не се движи в паралелни рамки - винаги те се разтварят фуниеобразно с широкия край към едно бъдеще, което винаги носи нещо Ново. ЗА ДУМИТЕ И ТЯХНОТО РАЗУМНО ЗНАЧЕНИЕ Ето, ний дойдохме до една дума, която сама се нуждае от големи пояснения, както и много думи, с които ний изобщо говорим, но в които всеки си туря своето съдържание. А това съдържание е израз на неговия собствен живот. Колкото и да е субективен, той трябва да има нещо субективно, защото благодарение на обективния елемент в субективното, ние се разбираме. Но и това са думи и думи. Спорът и неразбиранието между хората понякога се дължи именно на нееднаквото съдържание, което влагат различните хора в някои думи. Люб. Лулчев

34. Природата обича само ония, които имат висок идеал... (В. «Живот», бр. 20, 2.VIII. 1929 г., стр. 1) Не е достатъчно само да противодействувате на отрицателните желания и чувства, които се зараждат у вас, а и да издържате на тях. И не сам о да издържате, а трябва и мисълта ви да расте и се развива, душата ви да се разширява и духът ви да укрепва. От «Книгата на Живота» * * * «Животът сам по себе си създава условията си. Царският син носи всичко със себе си. Новото се не бори със старото, а заема мястото си в живота.» От «Книгата на Живота» Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги зове. А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далеч- ни дни, за далечни времена. Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не обръща внимание на вас, като че вие сте изоставени от природата, ще знаете, че погрешката е във вас: нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки може да излезе от тази забравена изба. Даже един от най-забравените в дъното на тази изба, ако един ден си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И природата ще каже: «Ето едно от моите деца, което възкръсна чрез високия идеал.» Що е смъртта в света? - Смъртта, това е нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението, това са децата на високия идеал, които излизат из дъното на тия изби на материалния свят. Сега, за да изпъкнем, или изпъплим от такава изба, се изисква воля, се изисква безпримерна вяра, която с нищо не може да се сравни. Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света? Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един дух, този дух да е синът на истината. Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко това от първа степен - ето високият идеал. Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени. Но приложение трябва! (В. «Живот», бр. 20, 2.VIII.1929 г., стр. 1)

33. ЖИТНИ ЗЪРНА (от лекциите на Учителя Петър Дънов) (В. «Живот», бр. 19, 27.VII.1929 г., стр. 1) «Когато духът придобива мъдростта, светлината се явява като резултат.» Човешкият дух върви, т.е. едновременно се проявява в три посоки. Като казвам «човешкият дух», подразбирам човека в живата, първична проява, тъй наречения козмически човек, създаден по образ и подобие на Бога. Първият стремеж на Духа е към живота. Животът е условие, а не среда за проявяването на човешкия дух. Вторият стремеж на човешкия дух е към знание, към мъдрост. Той има потреба от светлина, вследствие на което светлината е външната страна на знанието. Когато духът придобива знание, светлината се проявява като резултат. Следователно светлината, която съществува сега в света, е резултат на една излишна енергия, която не е употребена от умове за деятелност, и затова ние се ползуваме от тази светлина. Значи космическият човек е придобил толкова знание, че от него има излишък, който се проявява във вид на физическа светлина. Третият стремеж на човешкия дух е към свобода, вследствие на което се създава време и пространство. Когато човек се намира в утеснение, това по- казва, че пространството, мястото, дето живее, е тясно за него. И всички философии на живота са за това - да се даде повече място на всеки човек, който е недоволен. Когато ние говорим за простор, разбираме да оставим духа си да действува, да се проявява тъй, както трябва. (От Лекциите)

32. В неспирна борба минава животът... (В. «Живот», бр. 19, 27. VII. 1929 г., стр. 1) Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи; чрез които животът ви може да бъде щастлив. От «Книгата на Живота» * * * Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива - вашето идване на земя- та е безсмислено. От «Книгата на Живота» В неспирна борба минава животът на човека. От сутрин до вечер той търси прехрана, работи, за да постигне своите идеали, да осъществи своите мечти. Колко разнообразни са те и колко много закони трябва да се пишат, за да се накара «разумният» човек да постъпва справедливо, естествено, искрено поне колкото животните... И чудното е, че человек сам се приравнява с животните - той приема техния принцип - борбата, като основа на живота. А забравя, че дори те - дивите животни, се сдружават на стада, за да си подпомагат... Много закони, много идеали, еднакво неосъществени от хиляди години... За да се бори и брани срещу своя подобен, човек е измислил толкова много оръдия, оръжия, най-страшни средства, а за да го обича - тъй малко е мислил и работил! А нали всичките най-заплетени въпроси - най-остри икономически отношения, се свеждат към нищо между двама братя, които искрено се обичат и които мислят само как да си помогнат един други? Тогава не е ли най-естествен, най-разумен, най-целесъобразен начин именно тоя - да се накарат хората да разберат, че едничкият закон, който ще разреши всичките тежки проблеми на днешните измъчени народи, не е смъртта, насилието, непосилните данъци и страшни оръдия и отрови, а законът за любовта, за взаимната обич и братство, които ще съборят всички граници, ще повдигнат всички до великото съществено разбирание на свещеното име «човек»! Чрез единствения закон, който може да донесе благоденствие на отделния човек, семейство, нация, е всеки от тях да постъпи с другите тъй, както би искал в дадения случай да постъпят с него. Обич трябва днес между хората, а не външни ограничения, сковани на- бързо закони, които дори тия, които ги пишат, често не изпълняват. И тогава за тия, които истински обичат, няма никакви прегради. А нали ний всички се считаме християни, т.е. последователи на Тоя, Който тъй възлюби света, че даде едничкия Си син за него, а последният, като верен пастир, положи живота Си за Своето стадо? Не е ли време да се запитаме: докога и накъде? Никога отделният войник не може сам да грабне победата, но всички заедно са, които побеждават. Не е ли време хората на Братството и Любовта да се приближат един към други, да сгъстят редовете и вдигнат мощно гласа си? *

31. Времената, които преживяваме... (В. «Живот», бр. 18, 21.VII.1929 г., стр. 1) Страданието носи знание, а знанието сам о по себе си представлява условия за живот. Животът носи условия за придобивание великото благо, а благото създава условия за проявявание на Великата Любов, а Любовта ни въвежда във връзка с ония разумни същества, които са минали по този път, за да се радваме. От «Книгата на Живота» * * * Вие сега се намирате при най-добрите условия. Разумните хора трябва да живеят в най-мъчните условия, а там, гдето няма мъчнотии, деца трябва да се поставят. Само героите могат да издържат на най-мъчните условия на живота. От «Книгата на Живота» Времената, които преживяваме, са изключителни - за нас самите; за народа ни; за цялото човечество. Дали това се схваща или не, то е безразлично - слънцето си изгрява, без да се грижи дали ще го видим или не; възможно- то отричане на слепите не е никакво доказателство за липса на светлината. Старите форми - морал, философия, схващания, норми, учения, се късат като прогнили въжета още при най-малкия напън на бурята, която току-що започва. И много наивни са тия, които мислят, че ще могат да спрат идванието на новото с палиативи, с временно създадени илюзии, с които се мъчат да задържат вниманието или отклонят насоката на движението, идеите, надеждите. Коренът на всичко идващо е много по-дълбок, отколкото може да се мисли - нещо ново, зачекващо изцяло устоите на живота, е дошло и иде - един процес, който ще трае с години и ще се приближава с неопределима неминуемост. Стихиите ще го предшествуват; разтърсванията - физически, душевни и нравствени, политически и обществени борби, изострени до крайност - ще бъдат предтечите... Светлината е дошла в света. Вече се зазорява. И тия, на които делата са лоши, ще бягат от светлината, защото не искат да ги видят такива, каквито са си... А въпреки всичко, надеждата сгрява милиони сърца за по-добър утрешен ден. И в тая надежда, която движи, въодушевява, възкресява и подтиква тия милиони в страшно трудният им всекидневен път, се крие силата на реалното, което никога не се изменя, и което никога не излъгва тоя, който го очаква и работи за него - това, което се проявява в обичта, добротата, братството. Светът отново е изправен пред загадката на утрешния ден: с насилието, със злото, след Каин ли? Или със светлината, любовта и живота? Не е важно какво е било, къде си падал, къде си се лъгал или губил - всичко е какво ще решиш от днес, от сега, да бъдеш занапред! Искаш ли да тръгнеш с новия живот, със светлината, с радостта, с обичта? Виж колко братски ръце са готови да се протегнат от целия свят, да стиснат твоята! Ще останеш ли още в блатото на старите идеали и похвати? Чуй тяхната братска песен: «Да грейне животът и в най-заспалите сърца, в най-тъмните кътчета. Да стопли душите на всички отрудени, оскърбени, уморени от борбата, защото новият живот, истинският живот е светлина, добро и радост за всички.» И той иде - близко е! * (В. «Живот», бр. 18, 21.VII.1929 г., стр. 1)

30. ПЕСЕНТА НА ЖИВОТА (В. «Живот», бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1) - Ида аз по Пътя на Незнайното - и нося всичко в себе! В мен е шумът на морето, и на бурята стонът; плачът на майката, изгубила детето - и викът на радост, изтръгнат при първата целувка... - Ида аз по Пътя на Незнайното: в гласа на всяка птичка крилата, във въздишките на океана, вечер в зефира след залез слънце - и в песента на славея. - Ида аз по Пътя на Незнайното - с тихи стъпки пристъпям; с усмивката на цветята, вдигнали главица - и с трясъка на светкавица, събаряща вековните дървета. - Ида аз с Милувката на майка, прегръщаща своето чедо; и с ръцете, късащи своите вериги - и катурващи всичко старо. - Ида - без криле - летя - всички криле и хвъркати мисли са мои! Без очи - гледам, защото бъдещето съм аз самият! Въздишам във вековете, усмихвам се в планините, в небето и трепкащи- те звезди. - Аз ида - и мъртвите се будят! Пея - всичките песни моята песен са. И който ме чуе, той става друг. И който ме приеме - всичко е приел: и Радостта, и Мъдростта, и Любовта, и сиянието на деня, и незнайния блян на вечната Безкрайност... - Но след мен мойта сянка върви. И в нея има тъма. И който нея приеме - скръбта и злото, и нощта, и тъмата, и смъртта е приел... - Аз ида по Пътя на Незнайното - и сянка и светлина Нося в себе! - Събуди се, който спиш, защото аз ида - и Новото ти нося - всеки ден аз нови дрехи имам, изтъкани от хиляди желания, мисли и мечти на люде, живот- ни и звезди... Тук разклащам, там вдигам - събарям стени на затвори! Негде взимам, негде давам... всичко оживявам! - Аз ида, с мен тръгнете: който мене има - всичко има! Превел: Любомир 29.VI.1929 г. (В. «Живот», бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1)

29. [МИСЛИ] (В. «Живот», бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1) Онзи, когото обичате, трябва да внася всеки ден по нещо ново в живота ви. * Чистотата не е само физическа потреба на организма, но тя е необходимост за истинското проявяване на живота. Ако искаш да бъдеш здрав, тялото ти трябва да бъде чисто; ако искаш да бъдеш щастлив, сърцето ти трябва да бъде чисто; ако искаш да бъдеш поет, да имаш светли идеи, умът ти трябва да бъде чист. * Истината става понятна само тогава, когато във всички неща съществува единство. * Истината означава такова нещо, от което всички могат да се ползуват и пред която всички се чувствуват свободни. * * *

28. Властта е възможност... От чуждите погрешки се учете. Вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, На вашите блага градете. (В. «Живот», г. I, бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1) От «Книгата на Живота» * * * Всички искате да имате власт, но властта почива върху знанието. Не е достатъчно само да имате власт, но да знаете как да я задържите и как да я употребите. От «Книгата на Живота» Властта е възможност да се прояви новият - индивидуален и колективен - безкористен живот. Повторението на миналото е само хабене на сили. Работата изключително за своето лично добруване е слизане до манталитета на животните. Новият живот, това ще рече съзнателен, разумен живот, в който закони- те се прилагат съзнателно, с еднаква справедливост спрямо всички и се получават отлични резултати. Стар живот е тоя, в който прилагането на законите не е дало добри резултати. Сегашният живот какви резултати е дал? Цялата земя е покрита с гробища, цялата земя е покрита с развалини от градове, цивилизации, руини от култури. Всички народи днес боледуват. Тук е един факт. Защо? Ний трябва да знаем дълбоките причини за това. А те са, защото ний сме се отклонили от естествения път на правилното разбиране. Следователно новият живот встъпва не да борави със старите методи, със старите похвати - новият живот има нови методи. Може някои да възразят, че принципите са същите. Несъмнено, но любовта на малкото дете се различава от любовта на възрастния, от любовта на майката. Тя по същество, по качество е една и съща, но по изражение, по интензивност не е една и съща. Малкото дете може да плаче за нищожни работи, на които възрастната жена може само да се усмихне. Сега ний - съвременните хора, имаме малки куклички и мислим, че като се развалят те, светът ще пропадне. Онези, които са по-напреднали, се само усмихват на това. Новият живот изисква и нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Онзи, който се храни с най-добрата, най-здравословната храна - той ще успее. Онзи, който пие само бистра, чиста вода, каквато природата е създала, той ще успее. Онзи, който живее в здравословни жилища с изобилна светли- на - той ще успее! Широки прозорци трябват, и то не само на нашите къщи, а и в нашите умове. Тесногръдието трябва да стане само сянка от миналото на една интелигенция, която е решила да разбере и приложи новия живот, който хлопа на нашите врати, и който утре ще постави всекиго на мястото му. Братството на човека за човека трябва да бъде основният камък на всяка дейност, а тоя, който иска да има власт, трябва да знае, че има само една, която е завещана от най-Великия, и която Той доказа с живота Си - власт да служиш на другите! Предназначението на всички в света е да бъдат проводници на тази власт. И ако това се не разбере сега, утре ще бъде късно. Защото след деня иде нощта, а тоя, който се спъва денем, той неминуемо пропада нощем. В нощта боравят само грабливите жители на тъмнината. Те се хранят с мършата на собствените си народи, паднали по кървавите полета на труда и войната. Будни да бъдем. Налейте масло в своите лампи, пригответе ги, та когато дойде тъмнината, а тя вече иде в целия свят, да ги палнем и без страх дочакаме изгряващото слънце, което носи вечната Любов на жадните сърца; Мъдростта - на гладните за светлина умове; Истината и свободата - на чакащите! И сега, и през всичките времена на тъмнината, една трябва да е мисълта ни: «Свети Виделината в света и тъмнината не я обзе!» Да бъде светлина!

27. ЕТО ЧОВЕКЪТ! (В. «Живот», бр. 16, 5.VII. 1929 г., стр. 1) През хилядолетия, в незнайния път на човешкия стремеж, всред тъма и светлина, по върхове и упадък - движили са се сенки потайни; разцъфвали се култури; въздигали царства; водили борби, събуждали души... Стъпка по стъпка, ден по ден са се борили Виделината с тъмнината. «И Виделината светеше в тъмнината - и тъмнината не я обзе!» Идеше Виделината смирено и тихо по незнайния път на тия, които са синове на Светлината. Допираше се до всичко, което може да оживее, и му шепнеше: - Стани! Събуди се за нов живот, в който има начало и никакъв край! - Събуди се - и тоз живот ще се освети! Ти тук си - но не си оттук. - Аз съм Път - и който върви по мене, няма да види смъртта до век! - Аз съм Истината - и който ме опита, ще придобие свободата си! - Аз съм Животът - който ме има - има всичко! И пристъпи тогава тъмнината и каза: - Ще опитаме думите ти, ще опитаме и тебе самия. И взеха това, което можаха - Неговото тяло - и го обвързаха. А той им каза: - Отстъпвам, за да се изпълни това, което е писано. Имам сили да дам живота си, мога и да го взема, защото аз съм Господар на тоя Живот! Изправи се тогава тоя, който бе прозрял - полуслепецът всред слепите - и каза: - Ето човекът! И викна тъмнината: - Разпни го - не искаме такъв човек! И отиде человекът по своя път - да изпълни предричанията, които самият Той бе правил през вековете... – – – – – – – – – – Но след две хиляди години Человекът е отново при нас. Той е порасъл тъй много, че няма вече толкова голямо дърво, на което би могъл да бъде разпнат... И отново Той възвестява: - Любовта е извор. От нея изхожда Животът. Елате и пийте, всички жадни! – – – – – – – – – И сега, както и някога, се питат тия, на които очите още не са отворени: - Това ли е Човекът? А ония, които гледат и виждат, казват: - Ето Вечността! Любомир София, 15 май 1929 г.

26. [МИСЛИ] (В. «Живот», бр. 16, 5. VII. 1929 г., стр. 1) Гладът е една сила в света, която продължава живота. Да гладуваме и жадуваме за кого? - За Този, Който ни е дал живота. Да гладуваме и жадуваме за кого? - За благородни чувства, за благородни мисли, за онова, възвишеното, великото в света. * Ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш. Ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш. * Честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо Природата. Благороден към всички! Мъж е онзи, който може да застане на страната на слабите. Жена е само онази, която може да превърже раните на страдащите. * От живота ние съдим какво е вярванието на човека. Никога не гледайте какво той изповяда, а как живее. Животът определя разликата на нашите вярвания. Силния, идеалния, гениалния човек нищо не може да го сломи. Човек, който никога не е опитал злото, той не може да приложи доброто в света. * (В. «Живот», бр. 16, 5.VII.1929 г., стр. 1)

25. Новото е пред прага... (В. «Живот», бр. 16, 5.VII.1929 г., стр. 1) Има само един път, достъпен за всички - то е пътят на Любовта. Смисълът на живота е да обичаш и да те обичат. Там е величието на човека - да изпълни обещанията, които е дал на себе си. От «Книгата на Живота» * * * ... и съвременните страдания не са нищо друго, освен горчиви уроци, които Природата ни предава, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича животът. Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой друг не може да уреди, освен ний самите. От «Книгата на Живота» Новото е пред прага. Пролетта на една цивилизация, основана върху лъжата и недоверието, е минала - иде есента и носи плодовете. Ако плодовете са горчиви - дървото не може да бъде добро. Секирата е при основата на самото дърво - или присадка трябва - или отсичане: всякога сухото се отсича, защото няма смисъл в себе си. А това, което няма живот в себе си - е сухо. Това, което носи унищожение в себе, е сухо. Това, което работи с насилието - е сухо. Това, което няма любов в основата си, е сухо! А на горчивото трябва присадка! Тази присадка е човечността. Ако ний от хиляди, хиляди години по един и същи начин разрешаваме въпросите, винаги грижещи се за нас самите, за нашите семейства само, за нашите физически близки - с какво сме надрасли морала на животните, които също се грижат за своите малки? Ако ний се грижим за своите домове - не се ли грижат и птиците за своите гнезда? С какво сме по-горе от тях? Пролетта на нашата цивилизация е минала. Отклоненията от нормални- те пътища на природата носят вече своите плодове: страдания, болести, вой- ни, смърт, разрушение... Законите на человеците трябва да бъдат законите на природата. И законите на природата трябва да са закони на държавата и обществото. Мъдрите и знающите трябва да законодателстват не с речи, а със собствения си живот. Красивата и празна фраза носи само заблуждение, което има нужда да бъде подкрепяно от насилието, за да бъде търпяно от хората. Време е да турим в основата на живота си не «правото» на езичниците, а делото на Истината, Мъдростта и Любовта. Защото малко са останали дните. Природата е повдигнала вече своите вълни, както океанът - при прилива, и ще помете със своите живи метли всичко, което е построено върху пясъка на условностите, на лъжата, на човешките хитрувания, на омразата, на злото, на смъртта! Ще се вдигне Светлината срещу тъмнината; Братството - срещу войната; Любовта - срещу омразата; Новото - срещу старото - Новото, което иска благото да принадлежи на всички! Будни да бъдем! Това ново днес ни хлопа и ни кани като приятели - утре неговата тежка ръка ще се сложи като съдба, от която никой осъден не може да се спаси! И който каквото е сял, това и ще жъне!

24. Стремежът към доброто... (ПРЕД СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН) (В. «Живот», бр. 15, 28.VI.1929 г., стр. 1) В Любовта има един закон: онзи, който отстъпва, е юнак. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Който се жертвува, всякога жив остава. Който се жертвува - расте. От «Книгата на Живота» * * * «Та казвам: всички трябва да се заемете да работите над себе си, да побеждавате мъчнотиите и взаимно да си помагате. Не се плашете от света, но борете се с него, докато победите. То значи: работете върху себе си, докато победите вълка.» От «Книгата на Живота» Стремежът към доброто, към щастието, към успеха, към радостта е естествен във всички живи същества. Всяко от тях иска да живее - да прояви живота, който е затворен в него. Ябълката е едно и семето е друго. И в ябълката има живот, и в семето ѝ има - но в последното животът е непроявен, той чака условия да излезе от своето скрито състояние, да даде началото на дърво, което ще роди плод. Дървото и плодът това са проявеният живот - това е, което в човешкия живот отговаря на дейността и характера. Семето знае как да работи. И при най-трудните условия то съумява да приспособи своите слаби коренчета, да почерпи сила от околната среда и прояви живота, затворен в него. Това знание - да прояви разумно живота, който се крие в него, е необходимо за всеки човек. Ние искаме настоящият живот да бъде щастлив, но искаме да придобием това щастие по един произволен начин; а в света няма произвол; в света има разумност. Нашето сегашно съществуване, нашата сегашна разумност се обуславя от една предшествующа разумност. Нашите мисли, нашите желания, нашите действия се обуславят от мислите, желанията и действията на ред други същества, които ни са предшествували. Никой в света не може да действува съвършено самостоятелно. Всяка наша дейност, каквато и да е тя - се отразява несъмнено върху нас самите, но също и върху околните; както и тяхната дейност - върху нас. Но ако ние не можем да се месим в техния живот - нашият, нашата дейност и характер е винаги под контрола на волята ни, на самите нас. И ако ние придобием светлината на мъдростта и знанието - тя не ще е само за нас, и ако дойде пламъкът на любовта - той ще запали всички околни с обич и взаимопомощ. И ако се свържем с истинския основен принцип на нашия живот, истина- та като единствен път и възможност - ще изчезне вълчето в човека, ще дойде свободата и братството, ще ни посети радостта - и всичкият околен живот ще се промени, както се променят цветята пролет, обгреяни от дълго очакваното слънце. Свещеният огън гори - но не изгаря. Той стопля и топи - но не умъртвява. Тия, до които той се косне, никога не знаят скърби, нещастие и смърт – те са вече деца на Свободата, на Мъдростта, на Вечността. (В. «Живот», бр. 15, 28.VI.1929 г., стр. 1)

23. [МИСЛИ] (В. «Живот», бр. 14, 21.VI.1929 г., стр. 1) Природата е скрила от нас смисъла на нещата, защото иска да ни застави да мислим. * Не се плашете от противоречията и препятствията в живота си! Вървете към великата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята, ще знаете как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си; ще знаете новите начини и методи за възпитанието на цялото общество. * ... Ако приложите Любовта, вратите на вашия ум ще се разтворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да влиза у вас по един естествен път. * Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. * Любовта подтиква човека към живот и дейност. * Животът на плътта, това е живот в утробата на майката. * Разумният човек може да плаче, но никога за себе си. В истината е скрит смисълът на тайната. * Вярата е акт, който усилва човешкия организъм, дава му стабилност. * Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Из «Книгата на Битието» * ... Едно от качествата на младия човек е да мисли право. Затова правата мисъл е необходима за всинца ви. * * *

22. По много начини се проявява животът... (Светилото в човека) (В. «Живот», бр. 14, 21.VI.1929 г., стр. 1) «Вложете Истината дълбоко в душата си! Тя ще ви направи свободни за далечни времена. С нея ще постигнете далечни мечти и копнеж и на вашия ум и на вашето сърце.» От «Книгата на Живота» * * * «Любовта е велик стимул в живота. Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, не можете да учите. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не можете да обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обича- те Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брата си, или вола, който ви работи на нивата, или някое цветенце в градината си, или най-после един камък. Има хора, които обичат пръстена си или друго свое украшение. Човек все трябва да обича някого. Обикнете ли някого, бъдете уверени - Бог ще ви благослови за тая ви любов. Всички ние трябва да имаме един вътрешен импулс, вътрешен стимул, който да ни тласка напред. Любовта е именно този стимул.» От «Книгата на Живота» По много начини се проявява животът на човека. И тоя, който е станал със скръбната мисъл за липсващия насъщен хляб и не е видял нищо около себе си, освен устата на гладните, които чакат от неговите ръце - живее. И големият търговец, който е преял в късна вечеря, заляна обилно от разни питиета и който се е мятал в своята сгорещена постеля - и той живее. Кошмарна е била неговата нощ и тежки - сънищата му. И богатият банкер, който и в леглото е мислил и правил сметки колко печалби ще получи от тоя или оня, как по-лесно да вземе, без да даде нещо - всички те живеят. И болният, който се е мятал на омръзналото му вече легло, на когото напрегнатите нерви са отбелязали заспиването на всички околни, за да дочака тяхното постепенно разбуждане на сутринта, който цели дни чака безнадеждно приближаването на неизвестността - и той живее. Но всичко това е само сянка от живота. Днес хората живеят, но самия живот не познават. Запитайте - всеки може да разправи кога и как се оре, сее, жъне, как трябва или може да се прави сега град или държава, как се търгува, как може да се печелят пари - всичко това знаят, но как да бъдат радостни и здрави - малцина са щастливците, кои- то знаят или могат! Днес човек познава много малко живота и неговите закони. Понякога, в редки моменти, когато хората се влюбят, преживяват радостта и живота по- реално - и винаги спомнят за този период на своя живот като за нещо минало, незнайно, необикновено, «унес» някакъв... Като че ли неизвестен могъщ поток ги е обхванал, вдигнал на своите вълни - носил нанякъде... И всичко тогава е било друго - и небето е било по-синьо, и звездите са трепкали повече, когато са минавали край тях той и тя - възлюбленият с възлюблената... А после всичко това ни се струва като дивен идеал, който е минал и няма да се върне вече... А тъкмо това е животът - това е малкият къс момент, в който ни е докоснал Животът, защото животът е Радост и Любов. А всичко останало са само грижи, стремежи в живота, отклонения, безлюбие, гледане на другите като на чужди, борби, ожесточение... За онзи, който обича, животът е дивна песен, работа и радост, мир в душата и сладка надежда да се ползува от плодовете на своята работа. Той живее, вярва и се надява, работи и успява. Неговите очи блестят, ръцете му са могъщи! Той вдига падналите и помага на слабите. Той няма много, но винаги има достатъчно. Не е много учен, но знае което му трябва - на него лично и на нуждаещите се около него. Цар е, има власт, защото всички доброволно го слушат. Като че ли нищо няма, а никого не връща празен. Животът е проява на любовта. Без нея всичко е страдание, борби, грижи - с нея той е песен на песните, радост и приказка, светлина в тъмнината. Да любим, за да намерим и опознаем живота. (В. «Живот», бр. 14, 21.VI.1929 г., стр. 1)

21. [МИСЛИ] (В. «Живот», бр. 13, 14.VI.1929г., стр. 1) Всички съвременни придобивки са резултат на човешкото съзнание. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. Всички неща в света са облечени с обвивки, и ако имаме достатъчно знания, ние ще намерим същността. Земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. Великите хора са плодът на един народ и по тях той ще се познае какъв е. Вярването е за слабия, знанието е за силния. На земята сме да разрешим защо трябва да живеем. Като живеем, ще се научим да мислим. За онези, които разбират - всичко има смисъл, а за онези, които не разбират - всичко е безсмислица. Всички съвременни придобивки са резултат на човешкия дух. Ако искаш да бъдеш здрав, яж само това, което си готвил, а всичко друго да се проверява. Онзи, който се влияе от външните условия, той ще се лиши от живота. Не е смъртта, която може да ограничи живота. Пази се от злото в сърцето си и в ума си. Не е достатъчно само да се създаде семето, но се изискват ред условия за неговото растение и развитие. Ако това е нужно за семето, толкова по-необходимо е за човека, който представлява разумен зародиш. Ако не се дадат на този зародиш съответните условия - светлина, топлина, влага, почва и нужните в нея елементи, неговото развитие ще се прекрати, ще се опорочи. От «Книгата на Живота» Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Всеки ще разрешава задачите си сам за себе си. Никой няма право да се меси в работата на другиго. (В. «Живот», бр. 13, 14. VI. 1929 г., стр. 1*) ____________________________ * Под тази рисунка е поместена «Приказка за царския син и мъдреца», която е публикувана в книгата на Любомир Лулчев «Вечният извор» и в настоящия том е в раздел II. Творчество: В светлината на Учителя, на стр. 127-128 (Бел М И )