valiamaria

75. ПОДАРЪЦИ Тръгвам за село Буковец, нали там съм учителка. Искам да се обадя на Учителя. Чукам, но Той не се обажда, макар че знам, че е там. Оставам на столчето трите хубави портокала, които бях купила за Него и си тръгвам. Нямаше време да чакам. Една от сестрите, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя, после ми разправяше, че щом аз съм си заминала, Учителят излязъл, взел портокалите, надникнал отгоре през прозореца, за да ме види и с голяма радост погледнал портокалите в ръцете си. После пак надникнал през прозореца. Така 2-3 пъти. Като пристигнах на село ме чакаха големи неприятности с кмета на селото. Той бе подкокоросван от попа на селото и искаха да ме изгонят от селото като дъновистка. Затова Учителят беше надникнал три пъти през прозореца, за да ме охрабри и закриля. Веднъж купих грозде. Като Го купувах, нарекох го за Паша Теодорова. Но на Изгрева вместо Паша изведнъж ме пресреща Учителят. Изведнъж го давам на Него. Той го поема от ръцете ми, откъсна си едно зърно и каза: "Аз съм радостна". Нищо не разбирам. Той откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна". Недоумявам. Учителят си откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна." В този момент се задава Паша, цялата засмяна. Учителят й подава гроздето и казва: "Това грозде е за теб от сестрата!" Накрая всичко разбрах. И аз съм вече радостна.

74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО На Рила сме. Вечер при запаленият огън. Приятелите се събират и започват песни. Обикновено се поставяше един стол, който бе за Учителя и понякога ние се стремяхме всеки от нас да се вреди до Него, за да бъдем близко до Учителя. Тази вечер Николина Балтова е седнала там, където е приготвен стол за Учителя. Учителят идва, но не сяда на приготвеното място, а на друго. Тя взима столчето си и отива пак до Него. Учителят става, Той е сериозен и идва до мене. Сяда точно отпред пред мен. Обръща се и ме поглежда. Не мога да проумея, аз ли съм достойна за тази привилегия? Добре ли съм? Аз не изпитвам радост както би трябвало. Разбирам, че този жест на Учителя означава друго. Това не е привилегия, а една бъдеща отговорност пред Учението и Школата на Учителя. Дано мога да си свърша работата. На следващата сутрин група ученици сме при "охлюва" на каменната спирала, която бе направена при второто езеро. Учителят се задава към нас, а ние Го посрещаме с песен "Добре дошъл, Учителю на Любовта". Когато песента завърши Учителят ни поглежда един по един. Той е тъжен и казва: "А сега изпейте песента със следните думи: "Добре дошли вий, ученици". Изпяхме я. Оглеждаме се и се питаме къде ли са учениците, за които изпяхме тази песен. Ние ли бяхме това или се пееше за онези, които от Невидимия свят бяха дошли при Учителя и които нашите очи не ги виждаха. Но усещахме тяхното присъствие, което създаваше необикновена обстановка. Душите ни се разширяваха и политаха нагоре към просторите. Дойде време да се връщаме от Рила. Слезнахме долу при Вада до гората. Колите са дошли и Славчо Печеников разпределя хората кой къде да се качи. Всички вече са разпределени. Колите са пълни. Никой няма отвън. Само аз съм седнала на една тревичка и просто седя. Наблюдавам всичко и чакам да свърши натоварването, но никак не се тревожа, че няма за мене място. Изведнъж Славчо идва при мен и ми предава заръката на Учителя, че трябва да се настаня в колата при Учителя заедно с учителките. Аз ставам, носейки кошничката напълнена с кристали. Сестрите учителки ми се усмихват радостно, сетне ми протягат ръка и аз се качвам на тяхната кола. Заех мястото, което ми бе определено от Учителя.

73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ (Мисли от Учителя) „Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Изправи погрешките си и повече не греши! Не съди, за да не бъдеш съден! Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да работим в Твое име и Твоята слава! Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе. Всички отрицателни прояви: безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с Бога. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. "Любовта не завижда" - Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Каквото положение да заемате, вие постоянно трябва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата Вселена, да я изучавате. Хората не разбират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време да се учат. Добрият и честен живот прави човека млад, красив и бодър. Научете се да обичате Бога в себе си. Научете се да Го обичате в другите, в животните, растенията, въздуха. Най-голямата свобода е тука на земята. Там дето е вашето чувство - там е доброто. Там, дето е сърцето, там е доброто. Там, дето не е сърцето, там е злото. Там, дето е ума, там е правото. Там, дето не е ума, там е безправието. Как може човек да бъда чадо Божие и да върши престъпление. Чувствата идват по закона на дишането. Как да живеем? - Като слънцето. В разумния свят погрешките се поправят, а в неразумния - не. При добрия живот човек предлага на ближните си сладки и красиви плодове, а при лошия - кисели. Добрият живот прилича на затоплена и чиста стая. Измръзналият влиза, стопля се и благодари. Той излиза след това с нови сили и отива да изпълни Божията воля. Лошият живот е тъмна, студена стая. Вътре огън не гори и хляб на масата не стои."

72. БЛАГОСТ (Мисли от Учителя) „Благостта е Божествено качество. Тази дума има друго значение. Благият е добър, умен и силен. Той е едновременно и господар, и слуга. Много от вашите желания са чужди. Който живее в света на желанията, той иска да бъде знаменит, всички да говорят за него. Определено е за житното зърно да поникне и да даде плод. За човека също, но той трябва да работи. Когато в ума ви се изпречи едно противоречие, отстъпете пред него. Когато сте неразположение, отправете мисълта си нагоре. Природата иска човек да използува благата, които му е дала. Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към погрешките на хората. Молитвата на един човек може да предотврати хиляди нещастия. Когато се молите на Бога, непременно едно светло същество ще ви дойде на помощ. Постоянно се молете! Постоянно се свързвайте с висшия свят. Любовта предизвиква взаимно подпомагане. Който помага на другите, помага първо на себе си. Само любовта може да ви направи свободни. Пазете се от лошите чувства, които покваряват сърцето. Пазете се от лошите мисли, които покваряват ума. Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота. Кога бият човека? - Когато играе чужда роля. Природата има отвращение към лъжата. Минералите, кристалите, скъпоценните камъни, всички работят за човека. Кротките ще наследят земята. Кроткият разбира смисъла на живота. Искам да изпълня Божията воля! Петък: Човек не е дошъл на земята за себе си. Щом имате градини, насаждайте ги с жито, плодове, цветя. Какво представляват лошите условия? - Миналия живот. Вашите мисли и чувства са първите ви неприятели. Малко ще говорите, много ще работите. Животът е красив, когато се изявява. Бог е оставил хората сами да решават задачите си. Той остава невидим за хората. Прилагайте всичко с любов, работете съзнателно. Събота. Нарушават ли законите на справедливостта, работите на хората се развалят. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да бъде търпелив. Изкуство е за човека да търпи. Не се спъвайте от противоречията, но ги изправяйте. Толкова години сте на земята, какво сте направили за любовта? Бъдете щедри. Давайте изобилно! Постоянно се молете! Желая ви да бъдете добри слуги! Когато човек правилно възприема любовта, в душата му изчезват всички противоречия. Ако от праха човек не може да направи дъжд, ако от дъжда не може да направи кал, и от калта не може да направи грънци, той не е гениален майстор. Сърцето не си служи с езика на устата. Ако вашите уши бяха отворени, вий щяхте да чуете езика на ангелите. Любовта превръща скърбите в радости и противоречията в блага. Човек да не спира благата при себе си. Последното благо, което никой не иска, то е за вас! Човек трябва да превъзпита своите клетки."

71. ЛЮБОВ КЪМ БОГА (Мисли от Учителя) „Всичко на планината е символ. Езерото е символ на човешката душа." При Бъбрека. Учителят каза като посочи с ръка: "Всички тия места, върхове Невидимия свят ги подарява на Бялото братство. В бъдеще от всички държави ще идват хора да видят мястото, където е стъпвал крака на Учителя. За в бъдеще на Рила ще става събор на всички духовни братства. На Рила има клон на Агарта. Лицето на човека загрубява, ако не работи духовно на планината. Праведния, ако иска слънце, ще има слънце. Ако иска дъжд, ще има дъжд". 1944 г. под в. Острец: Знаете ли вие с какви думи трябва да се обърнете към съществата, които живеят тук? - "Ние ви изпращаме нашия поздрав, като пожелаваме Бог да ви благослови!" „Свещеният огън се намира в човешкото сърце. Освен в човешкото сърце, той се намира в пространството. "Къш!" - докато не изучиш нещата, не пипай! Какво нещо представят страданията? - Изгаряне на един уд от запалената свещ. Чувства, лишени от свещения огън, лесно минават. Колкото повече е горял човек, толкова е по-будно съзнанието му. Свещеният огън осмисля всички неща. Докато човек не може да се хвърли в огъня да се опече за другите, не може да говори за жертва и любов към другите. Поддържайте свещения огън! Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие. Тя дава от своето богатство, тя е готова да се жертвува за другите. Много кибритени клечки има в кибритената кутия, но първата е най-важната. Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината. Когато изпитваш известно неразположение, впрегни се на работа! Дойдете ли до лошия човек, стойте настрана! Не свързвайте приятелство с него! Като ученици, спазвайте следния закон: Оценявайте вашия ум, душа, сърце! Във време на мъчнотии и неприятности, човек се концентрира. Било е време, когато хората са виждали 3 цвята. После 4, 5 цвята. Причината за сблъскванията на хората е тъмнината, в която те живеят. Задачата на човека е да превърне злото в добро. "Не се противи на злото" - Не се бори със злото! Знайте, че Бог е във вас, между вас. Помнете, че бъдещето е за добрите, за умните хора."

70. ЧИСТОТА И ХАРМОНИЯ (Мисли от Учителя) „Любов към планината. Психологическо изучаване на планината. Всеки връх, полянка, езеро действа особено върху душата. Като отидем някъде ще замълчим и ще видим, какви мисли и чувства ще се събудят в нас. За да използуваме планината, трябва да идваме тука със свещено чувство. Защо идваме на планината? Здравословната цел е второстепенна. Идваме, за да направим връзка с възвишените същества. Къде Мойсей направи връзка с Бога? Христос отиваше често на планината да се моли. Пирамидите заместиха планината. Арбанаси има връзка към Сините камъни, Света гора. Връзка между Рила и Хималаите. Център - Хималаите - Агарта. 1. Атлантида - първото седалище 2. Египет - второто седалище. 3. Хималаите. Там е Агарта. Има два клона на Рила и Алпите. Около Маричините езера, Скакавица. Между Бистрица и Рупите. Етерни тела. Съществата там с етерни тела." Учителя: Защо аз отивам на Рупите? Аз отивам, за да говоря с ангелите. Поета, който иска да пише нещо Божествено, да дойде на планината. Учителя: Един ученик трябва да прекара дневно 2 часа в размишление и молитва. Учителя: Защо сме дошли тук? - За да изпращаме всеки ден към човечеството една вълна на обич. 1-во условие: Да обичаме съществата, които живеят в планините. Тогава те ще се изявят. 2-ро условие: да имаме идеи, подобно на техните, на техния идеал."

69. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЛАНИНАТА ЗА УЧЕНИКА (Мисли от Учителя) „Окултното ученичество е немислимо без екскурзии на планината. Първото нещо е, да свалим раницата. Като че всичко е уредено. Без тази раница нашата душа ще прилича на това езеро. Да се уединим или заедно всички да благодарим, че сме дошли в тия свещени места. Закон: когато се изкачваме на всяка крачка да се молим. Непрестанна молитва, защото има опасни места. Защо идваме на планината? - За здраве, за красота, или в мистично или духовно отношение. Здравословното влияние на планината. Урдината река е богата с енергии. Планината е богата с ултравиолетови лъчи. Гръдоболният да отиде на 2000 м. На планината има усилена обмяна на веществата. Планината действува укрепително върху организма, нервната система. Действат бавно върху организма - след 5-6 месеца. Места богати с електричество и магнетизъм. Слънчевите лъчи минали през астралния пояс над селищата, загубват своя първоначален ритъм, който именно лекува. Работа физическа и духовна." Затова Учителят твореше: "Каквото правиш вън, това ще правиш вътре". Изворчетата, мостове, пътища. Надписи. Имената на езерата: Махарзи, Елбур, Балдер-дару, Близнаци, Махабур, Сърцето, Главата.

68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ На Рила (17 август, петък) „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Туй е, което трябва да изпълняваш." Така ми се каза от слънцето. То ме облива откъм дясната страна. Това е много особено нещо. Как да го определя? Когато един котел се пълни свода. Когато водата прелива. Чучурът широк, водата обилна. Котелът се пълни, прелива. Така ме облива слънцето. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини! Верен като Бога, истинен като слънцето, чист като водата, благ като хляба." Поглеждам скалата насреща. Почувствах височина и чистота. Виж как не може то да се изрази. Почувствах особения свят. Това е нещо съвсем друго от онова, което е долу между хората. В скалата видях особената същност. Същността на първичната, на творческата материя. Същността, в която всички неща се преливат. Първичната материя. Където водата, слънцето, твърдта и въздухът се преливат. Животът, който не прави разлика, тъй както става между хората. Богат и беден. Колко мисли идват, когато се гледа скалата! Ето тази скала, на която аз съм сложила краката си: зелен мъх, черен мъх, фигури, много фигури! Този скрит живот, който се излъчва от нея! Книга,която можеш да четеш. Да, както казва Учителя: „Написана е на скалите в планината историята на земята, на сътворението на света. Като гледаш по-дълго, или като се концентрираш, като се свържеш с нея, влизаш във връзка с душата на тази скала, на този камък и започва да ти говори". Какво разбрах от нея и какво от други скали? Че е жива. Че в нея има живот, но съвсем особен от живота на хората. Това е живота на планината. Живота на съществата, които тук обитават. Това е именно, което ме поразява! Ех, какъв свят! Всички човешки изобретения изглеждат като детска играчка, като забавления! И човек се гордее, че е измислил нещо! Ще преминат години-,светът ще стане друг, да, съвсем друг! Като че долових вътре в мен някакъв спомен. За детство, за люлка, за новородено дете, което спи, но над което вече трепти пробуждането. Как е съвсем друг живота тук! Каква чистота! Колко е смешно всичко долу! За какво говоря? Не ли за тоя свят на скалите, на водата, на тревичката, на малката птичка, живота на върха? А долу? Човекът, човешкият живот, какво има там? Любовта. Припомням си мама, Милка, зимата. Грижите. Поканата им да прекарам там при тях. Любовта. Любовта. Любовта! Да знаеш, че Бог е жив, че работи, че твоят пръв дълг на земята е и ти да работиш. Да обичаш! Бог работи и ти трябва да работиш, това значи да обичаш! Бих седяла още дълго, дълго. Какво е моето състояние в тези минути? Часове? Аз слушам. Вчера бях на Съзерцанието. Нищо не писах. Ако бях взела молива, може би, то щеше да дойде. Оня ден на Бъбрека като бях, лежах и гледах небето. Бели облаци. Бях ли задрямала? Когато силно ме обля слънцето, почувствах нещо особено. Или то дойде близко до мене, или аз се бях приближила. Като че същество, което ме познава и приближава. Което ми се усмихва. И на? Тук съм при Бога. Музика е всичко. Съзерцанието там. Пеят водите. Боже мой? Как не ми се слиза? Останала бих тук дълго, дълго. Простори, простори... Вятър, полъхване, слънце, песен на води, мълчание... Господи, как хубав е твоят свят! Света на слънцето. Ти обливаш слънце челото ми, а това е тъй хубаво! Струва ми се тук е срещата на моята душа със слънцето, с Тебе, Господи! Като че Те познавам, като че чувам да ми говориш. Така безкрай бих седяла. При вътрешния Близнак. Към 12 ч. Пази възвишените си състояния. Не излизай вън от тях. Когато се намираш в разкъсано състояние, не отивай между хората. Бягай от срещи и разговори. Слизам към лагера. Големите скали отдясно на връх "Харно ми е". Спрях се, погледнах. Същински храм. Седнах да го запиша. Викат обед. Да отида ли? А ми се седи. А ми се отива и нагоре. Не съм ходила до Сърцето. Да си отивам ли? Как ми се седи! Как не ми се мърда! Колко хубаво е горе сега, колко е хубаво! Към връх Дамка, представям си. А тъй е хубаво да стоя и да се вслушвам в живота, който минава през мене! Всичко там се слива в едно. Там няма този и онзи, там няма обичам и не обичам, там има едно -живота! А небето е синьо, синьо и бели облаци. А вятър в ушите ми шуми. Да, това е храм отсреща. А синьо е небето. В скалите там е храм. О, как ми се стои и как не ми се мърда! А свири ми в ушите вятър и пей. В скалите там е храм и приказка се крий. Легенда. Някой ден ще дойде тук поет и светлата легенда в скалите спотаена свободно ще открий. Затворих си тетрадката, затворих чантата. Погледнах, вече да тръгна. Изведнъж виждам. На трон седи Великият, а наоколо същества. Виждам много красиво лице. Нос, очи. Глава идеална. В поза на размисъл, съзерцание. Виждам разстоянието между главата и облегалото зад него. Очаква нещо, някого, или изслушва... Пред него на колене... Смъквам се по-надолу. Виждам стар баща, по-долу от него девойка. Слизам още по-надолу. Виждам: горе Учителят в профил, с шапка, в пътническо облекло. Спрял, замислен. По-долу от Него глава на древен Бог, после Омир. Същата фигура, която по-рано взех за стар баща. Тук, където пиша, Учителят не виждам. Само главата, лицето на древния философ. Лицето изкривено в плач (очи, нос, уста). Не, виждам и Учителят най-горе. Лицето, което плаче, много лесно се вижда. Вижда се само главата на Учителя. Той върви, около Него хора, тълпят се да слушат, също както ние, когато Го обикаляме. Защо ли плаче лицето на древния философ? За страданията, които ще дойдат. А горе Учителят върви, Той е спокоен. Не, сякаш е притворил очи, вдълбочен.

67. СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ НА РИЛА Братството е на Рила на летуване. След Утринното Слово и Паневритмията всички се запътихме към чешмичката. След това покрай чешмичката започнахме да се катерим по скалите към езерото на Чистотата. Катерим се само по скалите. Брат Цеко е намерил в скалите един минерал наречен "Гранати". Отиде при Учителя, съобщи Му и Го заведе да ги види. Разбиха камъните и Учителя раздава късове с "Гранати". Учителят дава на Цеко, дава и на мене, като ме поглежда. Но аз трябваше много да се зарадвам, да изпитам свещен трепет от този "подарък", но поех камъка без благодарност и без усмивка. Защото "Гранатите" в Цековия камък бяха по-едри и се бях разсърдила като дете. На следващия ден се връщам от езерото на Чистотата по познатата пътека. Като се изкачвам, за да изляза на полянката в тревата виждам едно камъче. Гледам, не е обикновено камъче. На него са написани букви от стара азбука, но познавам и гръцки букви. Отивам при Учителя и Му показвам камъчето. Той го разгледа и каза: "Пазете си това камъче! Адепти са го писали". Този път аз съм усмихнатата и радостна. Изпити.

66. ПТИЧЕТО, КОЕТО КАЦНА НА РАМОТО МИ Беше неделя, на Изгрева в една пролетна утрин. Аз съм при боровете, пред "Парахода" на стенографките. Едно птиче кацнало на боровете пее. Заслушах се и разбрах, че се обажда птичето наричано от децата "чичо пей", защото песента му наподобяваше изговарянето на тези думи. Аз слушам, а Учителят е седнал там на един стол, поглежда ме и казва: "Твоето птиче. Твоето птиче". Да ми се каже такова нещо и то от Него, значи да бъда доволна от себе си, от своят дял от живота и да вървя напред като ученик. По това време се разказваше, че веднъж в живота у човека птичето на щастието кацва върху рамото му и ако човек не посегне с ръка да го вземе, то след като си изпее песента то хвръква и изчезва. При мен стана така, че докато пееше това птиче на рамото ми, аз пишех моята поезия. Веднъж казвам на Учителя: "Много обичам водата и като малка много обичах да ме вали дъжд". "Ти си приятелка на водните духове. Ето защо." Друг път се изкачвам нагоре по стълбата и съм при вратата Му. Той я отвари и ме изчака. "Учителю, като съм била дете са ми разказвали, че съм била много хубаво дете. Защо днес не се е запазила малко от тая нежност?" "Ти ако беше хубава, ти щеше да въртиш момците и да залитнеш по друг път. А сега трябваш на децата. И затова си учителка. Не всеки може да работи с децата. Защото децата много добре оценяват чистотата. Само чистия човек може да бъде учител и възпитател на деца." Разбрах, тръгнах си и продължих да вървя по моят път като детска учителка. Понякога чувах как на рамото ми кацваше птиченцето "чичо пей", пееше и нареждаше своята песен. Тогава взимах молива в ръка и записвах песента му като поезия. Така станах поетеса за деца. Но другата поезия, която написах по малко се отпечата в списание "Житно зърно" и във вестник "Братство". Но истинската ми духовна поезия остана неотпечатана и това ще стори друг вместо мен. И това ще бъде онзи, на когото също от време на време кацва на рамото му малко птиченце и му пее в захлас. Песни от Небето!

65. ПОЗДРАВ ЗА РОЖДЕНИЯТ БАЩА Влизам веднъж в стаята при Учителя. Той ми посочва стола и аз сядам. После Той отива при масата си и отключва чекмеджето си, изважда нещо и го турга в устата си. Виждам, че това е бонбон. В същия момент Той ме поглежда и много хубаво се усмихва. Аз също се усмихвам. Знам, че това бонбонче означава нещо, но още не мога да разбера какво точно. Той продължава да смуче бонбончето и след като си казахме няколко думи, Той ме отпрати да си вървя. След няколко дни ние сме в трапезарията на обед. Аз черпя за имения ден на баща си. След като се нахрани, Учителят взе също едно бонбонче от тези, които бяха поставени пред Него и ме погледна. Аз изтръпнах, защото познах погледа. Обръщам се към Паша, която седеше до мен и прошепнах: "Тати ме погледна!" Баща ми предния месец си беше заминал от този свят. Учителят с погледа си беше изпратил погледа на баща ми. Как ставаше това аз не знаех. Но знаех, че това беше поздрав от заминалият ми баща. Ние сме в салона при пианото. Идва Асен Арнаудов, който помагаше на Учителя при записването на песните Му. Учителят го посреща с чудна усмивка и разположение. После се обръща към мене: "А вие как бихте писали за скръбта?" "Аз, Учителю, когато замина баща ми, бях потопена в скръб." "Че за какво ще скърбиш за баща си, когато той от тесния апартамент, в който е бил е влязъл да живее в апартамент широк, голям колкото Вселената." Аз оставам учудена по начина, по който Учителят ме освободи от скръбта и отвори очите ми за един нов свят. Изкачвам се по стълбите водещи до стаята на Учителя. Той е на вратата. Но не гледа мене, а гледа някого зад мене усмихнат. И тогава аз разбрах, че Той посрещаше баща ми, който е бил зад гърба ми и е вървял подире ми. Той за мен беше невидим, но за Учителя беше видим и го посрещна с усмивка. Друг път аз Го запитах: "Учителю, какво да отговоря на Райка, когато ме пита: "Къде отиде дядо?" Получих следния отговор: "Кажете й, рекох, че той е житно зърно посадено в земята. Затова го няма. Ще се чака докато порасте." Друг път бях Му показала една снимка, на която беше сестра ми Милка с децата Гошо, Санка и Райна. Той каза: "Тя, сестра ти върви по майчина линия. А вие по бащина линия." Наистина, баща ми беше висок, със сини очи. И аз често сравнявах моят портрет с неговия и можех да открия приликата, че наистина вървя по негова родова линия.

64. ПРИКАЗКИ И РАЗКАЗИ ЗА ДЕЦА Пролет е. Ден Влаговещение. Братството е на обща екскурзия на Бивака. От дома тръгвам късно. Пристигам на Бивака към 11 ч. и заварвам Учителя седнал на своето си място и се облегнал на камъка. Като ме вижда, Той протяга ръката си. Аз я целувам. "Защо тъй късно дойдохте?" "Имаше кучета, Учителю, затова тръгнах по светло." "Е-ех, рекох, нищо." Учителят е усмихнат. Отивам при огъня където врат чайниците и си наливам топла вода. След малко пристига Савка Керимидчиева и ми разказва как тя лично е прочела три приказки на Учителя от излязлата книжка "Кибритената клечица", която току-що бе отпечатана. Сава Калименов беше печатар от Севлиево, отпечатал я, донесъл я и я качил на Витоша. След като прочели приказките, Учителят започнал да говори за кибритената клечица, но не за моята, но за самата идея за кибритената клечица и че човек трябва да я намери и с нея да запали огъня в себе си, който да го осветява и който огън да го пречисти и да изгори стария живот останал в него. След като прочела Савка приказките, споделила: "Учителю, можем да кажем, че сестра Димитринка не напразно е живяла." Това ми причини голяма радост. Много съжалявам, че не запомних точно какво ми каза Учителят, когато отидох един път при Него, след като се върнахме от Витоша. Каза ми нещо Той за "Кибритената клечица", за книжката. Беше много хубаво, което каза и така Учителят беше разположен към мен и на мен ми стана неудобно и аз бързах да променя разговора в друга посока. А Учителят все повтаряше мисълта си, която аз не исках, която кой знае защо, да запомня. Не зная дали тогава или друг път Учителят като говореше за моите написани работи, каза: "Ами другата, другата?" Другата, това беше "Чучулигата", която трябваше да излезе от печат. Помня, че и при следващата среща Той пак ме запита: "Ами другата, другата?" Тя още не беше излезнала. В Мърчаево казвам на Учителя: "Учителю, "факел" пак отлага издаването на книжката". Учителят стана сериозен и рече: "Вземете си я, рекох, обратно." Така и сторих. Веднъж бях сънувала един сън. Бях го казала на Паша да го предаде на Учителя. Тя бе изпълнила молбата ми и Той отговорил така: "От Невидимия свят й се отваря път да работи свободно и самостоятелно в областта на поезията". Това се сбъдна. През време на социализма единствено моята поезия се печаташе, а в братството имаше много поети и писатели. Когато излезна от печат книжката "Хей, горице", Паша Теодорова споделила: "Учителю, излезе на Димитринка книжката." Той казал: "Това са нейните деца, които ще тръгнат по света. Едни от тях са гениални, други талантливи, а трети (Паша казала, глупави)". Но Учителят добавил: "Обикновени". Ето така аз записах по обикновеному моите приказки и разкази за деца.

63. ПРАЗНОТО ВРЕМЕ На Изгрева съм, взела съм метлата и помитам голямата алея. Поизморих се. Изправила съм се да почина. Обръщам се и гледам Учителя, че идва откъм лозето към мене. Приближава се усмихнат: "Рекох, много хубаво правите". "Вярно ли е, Учителю?" Той поклаща глава и потвърждава. Преминава покрай мене, а аз оставам и се радвам като дете. Понеже стоях без работа, реших поне да измета алеята, т.е. сама си намерих работа. Ето дошла е съботата. Отново мета пред салона около дългите дървени маси. Учителят слиза по дървените стъпала. Няколко сестри отдолу го пресрещат и тръгват след Него. Това са онези сестри, които непрекъснато висяха или горе пред вратата Му или долу на стълбите. Чакаха да се яви, да Го зърнат и да поприказват с Него. Това ги хранеше и затова те с часове висяха долу. А пък аз като видя, че имам свободно време, намирам си сама работа. Та ето сега тези сестри долу тръгнаха след Учителя и се запътиха към поляната. А пък аз си останах сама да мета. След малко идва Мария Савова и ми казва: "Учителят като бяхме при Него и като видя, че метеш каза за тебе така: "Тази сестра прави най-добре. Не стои празна. Употребява празното си време да върши нещо за другите. А има и други, които използват времето си за празни неща." Така Той отговорил. Вече знаех какво значи празно време за човека и как се попълва то с работа за Господа. Вече знаех и какво означава онова време, което Господ е определил да свършиш някоя работа за другите, а ти го пропиляваш за празни неща.

62. ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО Минавам по пътя човешки на страдания и скръб. На Изгрева съм и търся помощ от Учителя. "Защо, Учителю, когато плача лицето ми просто като че подпухва и стои така с дни?" "Това е от ропот." "Как от ропот? Не разбирам нищо." "Голям господар си била в миналото." "Какъв господар?" "Някакъв си голям турски бей." Учителят се смее, а аз изпитвам срам. Аз изпитвам недоволство от себе си и от миналото си. Така разбрах какво означава ропот. На следващия ден още ме занимава този случай и Го питам: "Защо съм дошла, Учителю, на земята?" "Да си поправиш погрешките." О-о-о, стана ми ужасно скръбно. Тогава разбрах, че моят недъг в недоразвитата ми ръка е данък, който плащам от миналото. И че това е кармична развръзка. Значи, ще си плащам грехове от миналото. Но с какво ли ще ги плащам? Вероятно със страдания, както е досега откакто се помня. Но в този момент чувам гласът на Учителя. Повдигам глава. "Е, с поезията, рекох, ще се разплащате." И продължавам да пиша, за да си плащам греховете на миналото. Едната, детската стихосбирка днес се печата. А духовната остава за утрешния ден.

61. ВОЙНИЦИТЕ Пристигнах в Мърчаево точно на 9 септември 1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него. Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя. Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия. Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях. Обедът е към края си. Аз съм в голяма радост и с нетърпение пристъпвам. Учителят седнал на масите, надникна през редицата и поканва ме да седна, като поръчва да ми донесат ядене. Тогава Той каза високо: "Днес три сестри пробиха фронта!" Разбрах по-късно, че преди мене са дошли от София други две сестри. Но защо и как сме пробили фронта? После разбрах, че на този ден София е била блокирана, извършен е преврат и комунистите взимат властта. А след това дойде нова историческа епоха. През това време аз бях и учителка и пишех поезия за деца. И което е най-интересното, през това време цензурата на новата власт одобряваше моята поезия и отпечатаха 5-6 книжки за деца с подходящи рисунки. Те знаеха, че съм дъновистка, но аз пишех поезия за деца по време, когато хората пишеха друга поезия, за великите подвизи на новата власт. Аз друго можех да пиша, но пишех и поезия за моите деца, на които съм била толкова години учителка и които отдавна бяха станали възрастни. Ето как бях пробила фронта. А фронта се пробива само от истинските войници. И поети! По онова време, когато бях учителка в село Буковец и когато кметът ме беше подгонил, то отивам при Учителя и се оплаквам. Каза ми: "Смела ще бъдете! Като войник от войнството на Бялото Братство!" Аз не отстъпих. Но кмета издейства моето преместване. Като дойде новата власт съдиха го и той изчезна и се затри някъде. Без следа: Като че ли не го е имало никога!

60. РАЗДВОЕНИЕТО Раздвоена съм и отивам при Учителя. Казва ми: "Когато обичаш, не казвай: Остави го! Едно цвете ще го полееш и ще мълчиш. Това е достатъчно. То ще се радва, че е дало плод. Един слънчев лъч не прави ден. Той дойде, свърши си работата и си отмине. При скръбта ний се учим, а при доброто прилагаме. Ако не е скръбта, няма да бъде разораваната земя и не ще може да се сее. Когато ний направим грешка, Бог се радва, че ще може да ни помогне. Когато грешим, да се радваме, а при доброто да се веселим. Когато грешим, ний създаваме работа на Бога. Ти вървиш по мъжка линия. В миналото ти си била един много твърд, упорит мъж. Сега мъжът е влязъл в една женска форма, за да учи мекота. Когато човек е много мек, той образува кал около себе си, а когато е много твърд, липсва му съвсем влагата и се изсушава. Нито много мек, нито много твърд. Трябва да обичаш Бога. Ти се много раздвояваш." Целунах Му ръка и се отдалечих.

59. РИТЪМА НА ПРИРОДАТА Веса Несторова и аз разговаряме за новото упражнение "Слънчевите лъчи". Едно от движенията на крака не можеше да се постигне. Казвам: "Както клончето се движи, тъй видях вчера". Веса: "Тъй ли? Чудно! Много чудно!" "Защо?" "Ще ти кажа. Вчера Учителя каза същото: "Когато искате да видите как трябва да се направи едно упражнение, наблюдавайте как се люлеят клонките, листата". "Интересно!" "Ти си го доловила!" "Вчера, когато Учителят говореше на трапезата, над него лешниковите клонки се скланяха. Един клон при навеждането си ми напомни движението, което Учителят прави с крака си." Учителят живее в ритъмът на природата, по който се движи всичко създадено от нея. Вчера при обеда някой каза: "Колко неща са чули тия лешници!" Един лешников клон се скланяше над главата му. Той погледна нагоре и попипа с ръка един едър плод. В този момент може би клончето направи движението, което ми напомни другото движение. "Ще гледаш кога никой нищо не е дал, направил за човека, когото обичаш, тогава ти ще отидеш да направиш нещо. няма да отиваш, когато има други. При любовта няма състезание." Вкъщи съм и пия топъл юзум, както ми каза Учителя. Днес мета алеята откъм масите. Една сестра ми казва: "Виж, Учителя вика нещо". Отивам: "Савка да дойде!" "Благодаря, Учителю!" Днес Учителя говори на масата за сълзите: от физическия свят, от духовния и от Божествения. Тези от Божествения, тях никой не ги вижда. Те едвам се появяват и остават на окото. Те не падат на земята. Веднъж В. Несторова, като влиза при Учителя, плаче, запитва: "Ама защо плача, Учителю?" "Това, което сте го посели, да го полеете." Учителят днес (19.IХ.) каза: "И на физическия свят задълженията си трябва да ги изпълнявате". И погледна. 20.IХ. "За да придобият качествата на любовта, хората са поставени на специален режим - масажиране. Никой не може да избегне разтривките." Псалм 13 "До кога, Господи, ще ме забравяш съвсем?" 31.VII. "И докато светът гори в пламъци, в София, на Изгрева с една игра се слага начало на красивия живот. Дават се слънчевите лъчи от Паневритмията." В салона на черната дъска е заличено всичко. На поляната съм. Изведнъж чух от небето: "Защо си тъжна, когато аз съм тука? Звездите станаха по-светли. Защо ти е всичко, за което копнееш, когато от тука аз те обичам? Нима не си разбрала нетрайността на човешката радост? Не търси никого, защото всеки сам има нужда да бъде обичан. Ако ти мислиш за мене, аз ще ти помагам, ще ти се изявявам често. Бъди спокойна, мълчалива. Сега твоя параход пътува сам сред морето. Ти си сама. Ще има да преживееш големи бури. Дръж се. Аз ще бъда с тебе. Внимавай! Помни, че ще ти помагам. Животът на земята е жажда за любов, но любов няма". Гласът изчезна. Останах сама.

58. ПЕСНИТЕ При пианото. Учителят пее: "Беше майски ден. Показа се зората. Слънцето изгря. Млад овчар изкара своето стадо. Чуваше се последната песен на славея що възпяваше природата. Малко изворче шумолеше там. През гората то само вървеше. Цветята малки то поливаше и ги с радост наследяваше." Учителят запя друга песен: "Първа година в университета млад Стоян трябваше да иде. Баща му много желаеше лекар да бъде. А пък майка му поп да стане или владика. За лекар аз не съм, агнета не зная как да коля. А пък за поп, деца да кръщавам, и това пак не зная. Дойде вечер. Една светла мисъл в главата на Стояна светна. Цигулар да стане, музикалната академия са свърши. На хорото младите моми да разиграва."

57. НЕВЕРИЕТО Бях на поляната. Една вечер към 10 часа. Голяма скръб се носи над света. Видях Учителя отдалеч. Казах: "Светни в душата ми! Светни в ума ми!" Лежах на поляната. Когато се връщах, срещнах Паша и Савка. На прозореца горе беше Учителя. Светеше с нощното си фенерче, с лампичка. Господи, нима за мене е това? Беше неземно хубав. Като че главата и гърдите от небето ми светеха. Бях казала: "Господи, светни в ума ми, светни в душата ми!" И Той сега осветяваше алеята, по която минаваха Савка и Паша, хванати под ръка както и моя път. Той чу моя зов. Отговори ми. Като се върнах у дома скръбта ми беше изчезнала, а умът ми беше чист и светъл. А докога? На следващия ден Учителят ме срещна и каза: "Боята няма за какво да се сърди, когато художникът взема и я слага, за да рисува картината. Някъде той ще сложи повече. Аз като нямам нищо, се радвам, не ме е страх, че ще ме ограбят. Вижте какви чудеса върши слънцето, погледнете ягодката, която е узряла. Я ми разправете какво значи неверието. Много хубаво нещо е да не вярва човек. Например, някой не вярва, че има да ти дава. Вие се занимавате с тази наука: "Той не ме обича!" Не можеш да предадеш нещо, което нямаш. Вярата се предава. Един адепт ходел да воюва. Вързали го. Вечерта той знаел закона. И ги навързал. И после като се събудили, видели, че и той, и те са вързани. Вие трябва да имате 7 костюма, за да ги обличате: месечината, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн, слънцето. Нощта обира, денят дава. Щом се свличаш надолу, ти си под наклон. Не режи въжето! Качи се на балона, който Господ ти е пуснал. В един момент, когато ще дойде красивото, ти се обърнеш и го изпуснеш. Не се обръщай! Учителят влезна в приемната стая, обува обувките си. Тук е Неделчо Попов. Говори ни: "Тургам си левия върху десния крак. Връзвам отвътре. Защото искам да ми върви отвътре. После обувам десния. С дясната ръка дърпам езика, с лявата задната част. Когато искаш сърцето да вземе надмощие при сядане, сядай с кръстосани крака. Когато те боли стомаха, сложи левия върху десния крак. Бодежите се дължат на електричеството. Бог ви е дал свобода, а вий не давате свобода на Бога. Водата, когато тече, може ли да остарее? Ако се спре, тя остарява. Всичко, в каквото човек вярва, то става. Един предмет като се качи нависоко, висок ли е? Вий като се качвате на планината, вий ли сте високи? Не, планината е висока, като сте слезли в долината, низки ли сте? колкото се може, по-малко безпокойствие! Преди 9 месеца. Гледайте добре да си играете ролята всеки ден. Не мислете за утрешния ден, той ще се погрижи за себе си. Не сте родени още. като се е създавала слънчевата система, вие сте били в слънцето. Кажете ми, кое ви накара да се съгласите да дойдете на земята?"

56. БОЖЕСТВЕНИЯТ ИЗВОР "Вземете от този товар най-ценното, възможностите за деня, и повече не се интересувайте. Вашата работа е само да учите. (от беседата "Царския път на душата") Разговарях с Учителя. Питах го за сестра ми Милка. "Няма нищо. Пишете й едно писмо. Нищо, че е плакала. За детето: при дизентерия малко кафе да ближе. Плодовете да бъдат попарени." Вчера Учителят каза: "При любовта ще обичаш, няма да искаш. Но когато дойде момента да ти дадат, ти трябва да можеш да приемеш, трябва да бъдеш подготвен да получиш. Една чашка. Ти си я напълнил от извора. Тя не може да остане пълна. Ще почерпиш някой жаден с водата, която е в нея. Ще се изпразни. После пак ще отидеш при извора да я напълниш. Любов е онова, което се взема от Божествения извор. Всеки човек е една чешма, през която тече Божествената вода. Ти не трябва да се отказваш от онова, което ти дават. Защото се отказваш от живота. Кой градинар се отказва от водата, която е нужна да полее градината му? И тъй, помнете, че в света има земни кредитори, на които сте задължени. Те са тъй наречените земни банкери, които скубят хората. Те взимат по 10, 20, 30%. Трябва да се освободите от тези кредитори, нищо повече. Ти имаш излишни желания, от които трябва да се освободиш, нищо повече. Това са банкерски операции. Стремете се към такива мисли, чувства и постъпки, на които да разчитате при мъчнотиите си. При каквато мъчнотия и да се намирате, разумният свят ще ви помогне да я разрешите."

55. СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ НА ЛЮБОВТА Слушах Учителя, запитах го: "Защо днес никой не ме обича?" "Защото ти си била по-рано мъж, и сега са те пратили в тази форма да придобиеш мекота. А другите, които са били жени, са ги пратили в мъжка форма да придобият повече активност. Ти не трябва да чакаш да те обичат." "Но аз чакам ли?" "Да, ти повече искаш да те обичат, отколкото обичаш. Сега трябва да се научиш да обичаш. Ти не бива да искаш голямата любов. Любовта не е голяма и малка, тя е една. На малкото бъди благодарна и не искай повече." 19.V. Сутринта се събудих с хубав сън. 7.30-8.00 часа сутринта при белите маси Учителят ми каза, като ме видя: "Вий ще си намерите поезията!" При Него бяха Теофана Савова и Маргарита Мечева. Той почистваше едно дърво. Той продължи: "За да дойдем на земята, ний сме били обичани. Бог ни е обичал и ни обича. Ний не трябва да чакаме да ни обичат, защото никой не може да ни обича повече отколкото Бог ни обича. Сега ний ще обичаме. И оня, когото ний обичаме, ще го накараме да разбере, какво нещо е Божествената любов. Нашата задача при любовта е да проявим Бога, а не себе си. Не нарушавайте свещения трепет на любовта! Пазете оня трепет, който сте имали, когато за първи път любовта ви е посетила. Твоята любов трябва да бъде такава, че оня, когото обичаш, да го накараш да повярва в Бога. Да бъдеш един художник и непрекъснато да работиш върху собствения портрет, защото с него ще се представиш на Божествената изложба. Ревнуваме ли, ний излизаме вън от любовта. Бог е в мене и затова няма защо да го търся вън от себе си. Любовта на Бога е слънце, а тази, която ний очакваме от хората е свещ. При Божествената любов зреят плодовете, а при човешката това не може да стане. Какво трябва да прави човек, за да не губи любовта си? Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там."

54. ПЕСЕН ЗА ДЕТЕТО Учителят бе дал задача в клас да се напише песен. Песен за детето, което се радва на всичко и после, когато порасне, как гледа на нещата и света. Да напиша текста аз. Така казал Учителя. 20.V. Днес на поляната, след като целунах ръка на Учителя, написах: 1. Ей, капчица роса е твоята любов за моето сърце. Че моето сърце е неразтворен цвят. Че майка го люлей в своите ръце, о, моето сърце е несъбудено дете! 2. Ей, слънчев лъч златен е Твоята любов за моята душа. Че моята душа е пъпчица сега, сънува пролетта и чака своя ден, честит, благословен да се разцъфне в красота. Един бял облак прозрачен имаше там горе от лявата ми страна, когато с лице бях обърната към салона. Като фигура беше облака, с ръце над главата, като че носеше нещо. Отидох при Учителя и му прочетох това. Той изслуша много хубаво и каза: "Хубаво! Пазете тези работи, те са скъпоценности!"

53. НАЙ-ВЕЛИКАТА РАБОТА Едно лице ме гледаше отсреща. Отгоре червена шапчица. "Здравей", казах аз, "здравей и добре дошъл в стаята ми. Любимец и красавец. Странник, който отиваш навсякъде. Богат гостенин, който влиза, за да нагости тия, при които отива. Какво ми носиш ти? Къде искаш да влезеш? Аз те обичам. За благодарност на това, че ти си щедър, аз ще напиша приказка за тебе." Вчера бях у Марини. Децата спяха. В ъгъла над едното легло - портрета на Учителя. Загледах се. Очите, като че оживяха. Гледах право в тях. Почувствах нещо особено. В цялата глава. Времето, казах аз. Времето. Това е Времето. Аз трябва да напиша Приказка за времето.Как ще я нарека? - "Старецът и времето". Петък, 1.ХI. Учителят каза: "Да обичаш е едно изкуство, най-първо заради себе си, после заради другия. Аз виждам, че мнозина от вас сте заровили талантите си". Учителят пя: "Живот, за тебе моята душа жадува!" "Някой от вас сте с пет таланта, заровили сте ги. Някои от вас сте с десет таланта, волята си не употребявате да ги разработите." След беседа: най-първо Учителят свири. После: "Талантливият да свири". Започнаха с "Запали се огънят на огнището". Когато завих за покрай салона и издигнах очи към стаята на Учителя, защо заплаках? Обхвана ме настроение както никога по-рано. Защо заплаках, когато зачетох от Йоанна 6 гл., 67 ст.: Тогава рече Исус на дванадесетте: "Дали искате и вие да си идете?" А Симон Петър му отговори: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на живот вечен. И ние повярвахме и познахме, че си ти Христос, Син на Бога живаго." "И тъй, дайте път на любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да освободиш някого от мъчнотиите му, ти не го обичаш, както трябва." Днес, в 10 часа Учителят каза: "Намерете някого да обичате, но не с тази любов, която се сърди, че не я обичат. Любов, която не може да претърпи една обида, е по-долу от обидата. Любов, която изтърпява една обида, е по-горе от обидата. Една обида е един скъпоценен камък."

52. ФОРМИТЕ НА ЛЮБОВТА Искам да бъда при мама сега, да бъда близко до нея, да зная, че когато простра ръката си, ще се докосна до лицето й. Ще ме попита: "Завита ли си добре". Да си чуя гласа, когато кажа: "Мамо!" Когато се връщах, отидох в салона, където беше Учителят. Той беше при пианото и свиреше. И после пееше. Някакви думи казваше, от които, тези, които бяха наблизко, се смееха. Когато приближих, Учителя затвори пианото. "Още", го молеха те. После почна разговор. "В коя форма се изразява най-добре любовта на една мома към момъка?", запитах аз. Той сведе очи, помълча, помълча и рече: "Когато облаци закрият слънцето, то не значи, че слънцето е престанало да грее. Трябва ли да се сърдим на слънцето, че то не ни обича?" По-нататък: "Любовта дойде, налее ни кофите с вода и си отива. А ний мислим, че наша е водата. Любовта се спира само за миг. Тя дойде при нас, остави ни най-хубавото и си отиде. Тя отива на друго място да дава." Какво още снощи каза Учителя? - "Когато обичаш някого, Бог е, Който го обича." Някой каза: "Този, когото обичам, Учителю, ми се струва, че е в мене". "Когато човек обича някого, себе си обича", каза Учителя.

51. НЕДОИМЪКЪТ И ИЗОБИЛИЕТО Тази сутрин дадох на Учителя малкото бяло пакетче. Той стоеше долу при стълбата, когато аз слизах отгоре, след като бях чукала на вратата. Той се усмихваше. "Искам да Ви дам, Учителю, това. Малко е то." "Нищо, друг път повече." И после като ме погледна: "Малко дава чешмичката, затова". Беседата беше красива. Каквато дума и да употребя, малко ще бъде. Учителят завърши: "Днес аз ви поведох по пътя на любовта". Когато Той чакаше на поляната да се съберат за упражнения, аз бях между тези, които тичаха и видях: Главата Му светеше. "Това, което някога сте извършили, се отнася до минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящият момент определя живота на човека." (Томчето "Учение и работа") "Съвременните хора са загубили своята музикалност, вследствие на което се натъкват на големи противоречия, страдания. Езикът на човека е лишен от музикалност, вследствие на което му създава големи неприятности. Иска да каже една дума, но тя не излиза както трябва, все засяга някого. Всяка дума, която не е музикална, няма съдържание." (от беседата "Учение и работа"). "Какво нещо е човешката любов? - Забава. Най-голямата и красива забава на човека, това е неговата любов." (от беседата "Учение и работа"). "Проявите ли Божествена любов към някого, не само че не се отделяте от него, но ставате уд от неговия организъм. Вие се присъединявате към него с готовност да му услужвате във всички моменти..."