Iskri4ka

II- ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА гр. Варна - гр. Шумен - гр.Бургас ТРЕТИЯТ ВРЪХ ОТ ТРИЪГЪЛНИКА - гр. БУРГАС Първите недоразумения, борби в редовете на синархическата верига започват от Бургас. Учителят Петър Дънов им обръща внимание, че това е пагубно за тях. Това може да се прочете в протоколите на съборите от 1899 до 1918 год. След 1919-1920 год. ръководител на братството е Минчо Сотиров бивш полковник и герой от Балканската и Европейската война. Като военен той е свикнал на ред, порядък и дисциплина, което не е било прието от т.н. братство в Бургас. Така те пишат няколко писма на Учителя Дънов като се оплакват от него и искат смяната му. В това време идват оплаквания и от други братства от страната срещу диктаторските методи на ръководителите, които са били посочвани от Учителя. Ето защо той е наредил, че който ръководител е бил посочен от него да остане до края на живота си като такъв. След заминаването на Учителя възрастните ръководители били подведени от софиянци, подписват се за устав и ръководство и се провалят без изключение. Това се отнася и за Минчо Сотиров, който напуска Бургас и става управител на един чифлик в село Нейково. /Виж „Изгревът, том. VII, стр. 198-200, № 6/. В Бургас се строи салон ръководен от едного, но с парите и труда на мнозина. Историята на този салон е записана и днешните бургазлии не знаят нищо за него. Онзи, който го запазва като салон е Кралю Кралев по време на социализма, само защото е записан като личен негов имот и поради това, че спазва всички правила поставени от местната власт. Това не се знае от днешните бургазлии, понеже никой от тях не знае и не познава историята на Бургаското братство, която ще бъде публикувана в един от томовете на Изгревът. И понеже град Бургас е един от върховете на втория триъгълник на Черната Ложа, ето защо всичко, което днес се случва там не е случайно, а напълно закономерно. Днес спорят за салона дали е личен или братски и кой да го управлява, и кой какво да прави с него. А този салон има история, която не се знае от онези, които са се хванали гуша за гуша, борят се за него, за да могат чрез него да владеят т.н. братство. Другото е по-важно. Като втора столица на Черната ложа, там чрез Милка Кралева започна да се издават беседи на Учителя Дънов под редакцията на Лалка Кръстева. /За справка виж „Изгревът, том III, стр. 199, 202-203, както и приложението отзад на стр. 398, 399 за да се види как Лалка е осакатявала Словото на Учителя Дънов. И така промененото и осакатено Слово на Учителя Дънов се отпечатва от Милка Кралева чрез своята издателска къща „Сила и живот". Своевременно бе предупредена от мен, че умишлено отпечатва променено Слово. Но не послуша. А защо? Защото тя се управлява, движи и направлява от майстор Борис - мозайкаджията, онзи който провали цяло Братство и стотици хора. фактите са налице. Проверете живота им в „Изгревът". Проверете какво днес там става. Проверете и утре. И като най-голямо доказателство освен отпечатаното, променено Слово на Учителя Дънов е и нейната емблема на издателство „Сила и живот". Тя представлява една запалена свещ сложена в един равностранен триъгълник. А това е емблема на Черната ложа и е емблема на майстор Борис, който е представител на тази ложа. Не се поставя свещ в триъгълник по закона на Бялото Братство. Доказателства. Ето ги. Христа в Евангелието на Лука, глава 11, стих 33: „И никой не запаля свещ да я туря на скришно място, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светилото, които влезат". А тук свещта е сложена в триъгълник т.е. в шиник, който е метод на Черната ложа. На Изгрева в София, под балкона на Учителя е имало сложено сърце, като факел, който гори с три малки пламъчета, което представлява Словото на Учителя, което носи със себе си 3-те пламъка на Любовта, Мъдростта и Истината. Тази емблема се вижда на заглавните страници на някои отпечатани единични беседи по времето на Учителя. Следващият ход на втората столица на Черната ложа е да отпечатат промененото Слово на Учителя. Отпечатват го. Ето ги: Издания на „Сила и живот" чрез Милка Кралева: 1. „Изново", Неделни беседи, том I 1931-1932 год, издание на „Сила и живот", Бургас 1992 год. Редактор Мария Кисова с ISBN 954-8146-02-9. Представлява двойна редакция на Лалка Кръстева и Мария Кисова. 2. „Вземи детето", том I11931-1932 Неделни беседи, издание на „Сила и живот", Бургас 1993 год. с ISBN 954-8146-03-7. Редактор Лалка Кръстева. 3. „Живот, Светлина и свобода", Неделни беседи, том III 1932 год., Бургас 1994 год. ISBN-954-8176-11-8. Редактор Лалка Кръстева. Издание на „Сила и живот". 4. „Думи на правда", Неделни беседи, XVI серия, том I 1932-1933 год., Бургас 1996 год. ISBN 954-8146-19-5. Издание на „Сила и живот". 5. „Живият хляб", Неделни беседи, XVI серия, том II 1932-1933 год., Бургас 1997 год. с ISBN 954 8146-22-3. Издание на „Сила и живот". Тези издания са под редакцията на Лалка Кръстева, чиято история е описана, как и защо се променя Словото на Учителя Дънов. А защо се отпечатва промененото Слово на Учителя, когато предварително се знае от Милка Кралева, че е променено? Ето така се реализира и всеки изпълни волята на своят си Господар и се задвижи и третия връх Бургас от II триъгълник на Черната ложа - Варна-Шумен-Бургас. В момента веригата е включена в двата триъгълника и ще бъдем свидетели на драматични развръзки и необикновени събития.

I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА гр. Русе - гр. Шумен - гр. Варна ВТОРИ ПЕРИОД: В нееднократните изказвания на Учителят Дънов пред своите последователи по различни поводи и повдигнати въпроси той казва следните думи: „Съществуват два духовни триъгълника: Русе-Шумен-Варна и Варна-Шумен-Бургас, чрез които духовни триъгълници Черните братя слизат, работят и се реализират като такива. Полюсът на тези два триъгълника е София. Затова тук се открива Школата". Тези изказвания бяха предавани от уста на уста, но дойде време, онези, които лично са ги чували и които са играли своята роля в този сценарий, да ги разкажат. Ето защо бяха публикувани всички разкази и описани факти, случки и събития за Русенското Братство /Виж „Изгревът", том VI, стр. 664-700./ ПЪРВИЯТ ВРЪХ НА ТРИЪГЪЛНИКА - гр. Русе Вторият период започва от град Русе. Последователите на Учителя Дънов на 13 юли 1921 год. регистрират своя устав. А Учителят е срещу уставите и регистрацията, защото това е първата крачка за образуване на организация и на църква. Учителят се противопоставя на този устав. Виж 27 школна лекция от 29.IV.1923 г., стр.10-11 на Общия окултен клас 1923 год. Той им изпраща „Писмото", след това създава по този повод песента „Писмото". /Виж „Изгревът", том.Ill, стр.339-345, под № 3 и № 4/. През 1949 год. се опитват да се регистрират, но биват признати формално без съдебна регистрация. През 1949 год. в Айтос всички ръководители от братствата гласуват за изработения устав. През 1990 и 1993 год. се правят опити за регистрация, като през 1995 год. се утвърждава устава със Заповед № Р-40 от 26 май 1995 год. По този начин първият връх на този триъгълник се проектира и реализира чрез устав и регистрация. А това е срещу Словото на Учителя. Всичко това е реализация на Черната ложа. /Виж „Изгревът", том. III, стр. 332-339/. В момента са регистрирани и членуват там, където са всички църкви, секти, вероизповедания и се ръководят от едно място. А забравиха, че са Школа и че тя се управлява от Словото на Учителя. ВТОРИЯТ ВРЪХ НА ТРИЪГЪЛНИКА - гр. ВАРНА По време на Възраждането, най-големите борби за национално църковно утвърждаване на българщината е било Варна и околията му. Борбата с гръцките владици, гърци, гагаузи е била безпощадна. Голяма част от тази борба е изнесъл на плещите си поп Константин Дъновски, физическия баща на Петър Дънов. По време на първите събори на духовната, синархическата верига образувана от Учителя Дънов, състояла се във Варна, предизвиква големи гонения от страна на властите, църквата и обществеността. Следващият етап, тези раздори се прехвърлят между последователите на Учителя, разделят се на бели и черни. Тези борби продължават до 1944 год. След това бившия ръководител Емануил /Манол/ Иванов идва с жена си Люба на Изгрева, където осъществява последното предателство и спомагат за разрушение на Изгрева. Всички истории ще си ги намерите в „Изгревът", ако решите да проучвате този проблем. За справка/виж „Изгревът", том VII, стр. 584, №2,586, № 5,6, стр.589 №12, стр. 592, № 18, стр. 593, № 20/. За историята на времето от 1944-1990 (|од. вижте „Изгревът, том. VI, стр. 724-736 и стр. 739-747. За времето от 1990 до 1999 год. се развиват бурни събития. През 1992 год. в гр. Варна се издава „Изворът на доброто" два пъти редактирана и променена. /Виж „Изгревът", том I, стр. 591-593/. През 1992 год. в гр. Варна се издава „ Аз съм истинната лоза", променено, преразказано и съкратено Слово на Учителят Дънов. /Виж „Изгревът, том. Ill, стр. 203 под № 5/. През 1994 и 1997 год. излиза „Великата майка" I и II том също преправено слово на Учителят Дънов. Това са материали от откраднатия архив от Резньовете. /Виж „Изгревът", том. Ill, стр. 201-205/. Ето цитираме онези издания от Варна с променено, подменено Слово на Учителя Дънов. 1. „Аз съм истинната лоза", съставители и редактирали Димитър Калев и Иван Джеджев, Варна 1992 год. с ISBN 954-8005-55-7. Поместени са и редактирани беседи държани от Учителя през м. август - 25, 26 (две беседи) 27 (две беседи) 30 (две беседи), както и в м. септември на 3,10, 22, 24. От предговора четем: накрая „Всекиму е определено да извърши със Словото един малък опит, колкото и несъвършен в човешките очи да изглежда той". Ето, това е Духът на Заблуждението, т.е. Духът на Антихриста, който ги движи. Какво се редактира? Променя, изменя, зачерква с две черти и унищожава думите и подменят Словото на Учителя Дънов. Откъде взимат оригинала? - Той откупува част от открадналите материали на Петър Филипов, от архива свален от „Резньовете" чрез племенника му Филип. /Виж „Изгревът, том III, стр. 201-206 под № 5, 6, 7/. 2. „Великата майка", беседи държани пред сестрите 1917-1920 год., том.1 - редактор Димитър Калев, Варна, но издадена с ISBN 954-8091-10-0 на Духовно общество „Всемирно Бяло Братство", София 1994 год. 3. „Великата майка", том II, ISBN 954-8284-51-0, гр.Варна 1997 год. беседи пред сестрите (1917-1932 год.). Редактор Димитър Калев. Ето това са фактите за върха Варна на I триъгълник на Черната Ложа. Организирани, целенасочени, устремени да променят Словото на Учителя Дънов. А като се променя Словото му, се променя пътя на неговите последователи. Това е целта на техния господар, който е Духът на Заблуждението, който е всъщност Духът на Антихриста, който воюва срещу Христовия Дух, който е в Словото на Учителя Дънов. А какво е казал Учителят за Словото виж „Изгревът", том II, стр. 28-29. Прочетете, проумейте и тогава се определете кому да служите. ТРЕТИЯТ ВРЪХ НА I-ТРИЪГЪЛНИК-ШУМЕН Интересна е историята на Шуменското братство, от началото на самото му създаване. По-късно в него се загнездва Духът на Заблуждението, следват крамоли, раздори, разцепление и накрая замира. Интересно е да се проследи личния и обществен живот на всички членове от това братство. С една дума пълен провал. Една част може да видите в „Изгревът", том VI, стр. 713-716 под №1,2,3,4. Другата част в бъдеще ще се публикува в „Изгревът", в следващите томове. В края на 1998 год. излезна от печат I том на Младежкия окултен клас 1938-1939 год. под надслов „Ще се превърне в радост", ISBN 954-90-355-1-4, издателство „Виделина" гр. Шумен. Не е отбелязано нарочно за да бъдат укрити онези, които извършват предпечатната подготовка и онзи, който го отпечатва. А това е Веселин Бориславов Кирилов. В момента пребиваващ в Шумен. Какво прави впечатление? 1. Поради незнание и поради волята на неговия Господар е променено заглавието на първата лекция от 23.IX.1938 г., която по оригинала е „Скръб и радост", а те са го променили в „Ще се превърне в радост". 2. Променят изцяло словореда на оригинала по нареждане на своя Господар, а това е метод на Черната ложа, която работи с т.н. огледален образ, който е обратен образ, т.е. поместват обратен словоред на произнесеното Слово от Учителя Дънов. 3. Допълват думи, променят думи, изменят изречения. 4.Прекъсват връзката между първоизточника на Словото и стенографския, дешифриран и подготвен текст от стенографките на Учителя. Най-интересно е, че на лицето Веселин Кирилов лично му бе предложено да набира оригинален текст, но той отказа. Беше приет в моя дом и му бе давано на консигнация да продава „Изгревът" с 20% търговска отстъпка. Беше допуснат в книжарницата, която ръководя и която отпечатва оригиналното Слово на Учителя Дънов по моя програма, и бяха му давани книги с 25% търговска отстъпка, като му се даваха на консигнация т.е. той ги взимаше без пари, прибираше търговската отстъпка и връщаше парите. Така работеше с капитала на програмата, а така си прибавяше значителни доходи. Оригиналните книги му създаваха силово поле в мястото, където ги продаваше и той се хранеше от него, като му се подобряваше търговията с книги. Досега не беше донесъл нито един лев от неговия „десятък" да ги вложи в отпечатването на оригинално Слово, чрез които книги той припечелваше не лошо. Освен това през 1998 год. му дадох два кашона с книги отпечатано Слово на Учителя от 1920 до 1950 год, като по каталог представляваха 90% от едно цяло течение, за да ги съхранява за следващото поколение. Тези книги аз лично съм ги събирал 40 години и съм ги заплащал. А той ги получи без пари. Беше уведомен, че съм дал оригинални материали на Петю Цанов от Шумен, който набираше със свой екип, за да не се почувства измамен. А той през цялото това време се е криел и са подготвяли със свои хора бъдещата промяна Словото на Учителя Дънов. Ето така той извърши три предателства: Първо към Словото на Учителя, второ към Школата на Учителя и към мене. И когато му бе казано той възкликнал „Кой е този Вергилий, какво той представлява?" И накрая се опита отново да взема книги за продажба, за да се храни от моята програма, към която извърши предателство и затова бе отрязан. Изпратих му препоръчано писмо до 1 март 1999 год. да върне двата кашона с книги, които той изпрати обратно в София. Върна ги. Ето така бе проектиран и гр. Шумен във веригата на Черната ложа и бе задействан на земята българска триъгълника Русе-Шумен-Варна. А сега ще следват събития и развръзки. Ще си ги проверите.

ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ I - Триъгълник - гр. Русе - гр. Шумен - гр. Варна II - Триъгълник - гр. Варна - гр. Шумен - гр. Бургас ПЪРВИ ПЕРИОД: Още при първите събори на духовната верига Учителят Дънов във връзка с недоразуменията, разправиите и караниците на първите му последователи нееднократно им говори, че това се дължи на Черните братя, които присъствуват между тях. Първите противодействия на синархическата верига и на Учението на Учителя Дънов идват от Варна и от Бургас. В първите събори и в частните разговори той отбелязва какво представляват тези два града - Варна, Бургас и самото Черно море, както и река Дунав, която се влива в него. Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море. Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището. Черно море е Чистилището на Европа и на България. А какво представлява земята, нейната вътрешност, това ще си прочетете от Словото на Учителя Дънов. Той говори подробно как и по какъв начин те се препращат в дъното на земята, където живеят също земни жители, които се осветяват от земния магнетизъм, но в други тела, а не във физически тела. Според Учителя Дънов Варна и Бургас са астралните дупки на Черно море и през тези два канала се транспортират всички черни духове във вътрешността на земята. По време на Първата и Втората българска държава, както и по времето на Османската империя тези градове са имали същата роля. И всички събития исторически за съдбата на България минават през тези два града и чрез тези два канала за прехвърляне към вътрешността на земята на черните духове. Това всеки може да си го провери, да го прочете в историческите източници за онова време и да му се разясни лично. По времето на периода от 1899-1922 год. първите неразбории, караници, разправии между последователи на Учителя Дънов започват от там. По времето на Школата 1922-1944 год. представителите на Черната ложа в тези два града са изключително активни. Част от тяхните прояви ще намерите в Словото на Учителя, или една малка част е описано в „Изгревът" от I до IX том. В следващите томове ще бъде доразказано всичко. От 1944-1960 год. техните представители на Черната ложа успяват да спомогнат за ликвидацията на физическото присъствие, на остатъците от Школата на Учителя. Всички, които излезнаха от Варна и дойдоха в София бяха убедени представители и защитници на Черната ложа. Техните деяния са отпечатани в IX-те тома на „Изгревът", както следва да бъдат описани и в следващите томове. Дали това е вярно? Прочетете си първите събори и първите беседи, на Учителя и там ще намерите доказателствата. Ето тук ще цитираме някои неща: Учителят Дънов: „Варна и София са двата полюса. Всички лоши духове ще минат през вратата - Черно море. Оттам се чисти светът, затова е черно. То ще погълне лошите духове". А как става това? Какъв е механизма? Той става чрез реките, които прорязват България от юг на север. Големите наводнения са един метод за пречистване на страната от тези духове. Учителят Дънов: „Интересно е наводнението в Ески Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България, в Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. Откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. И ще се разведрява все повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 год. имаха подозрения хората срещу Веригата, но от 1913-1914 год. това подозрение се премахва." (18 август 1914 год. гр. Търново) Други големи наводнения в България? През 1911 год. при Пловдив от река Марица се удавят стотици хора и хиляди глави добитък. А защо? Кое е това политическо събитие в България и кои са двигателите предизвикали това наводнение? А река Марица се влива в Бяло море и при това през гръцка територия. На 2 март 1911 год. е издаден царски указ за изменение на Конституцията, според която цар Фердинанд може да сключва тайни договори без да се допитва до Народното събрание. Това е причината за Първата и Втората национални катастрофи през 1913 и 1918 год. Чрез наводнението на река Марица се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив. Тогава в Пловдив се говори повече гръцки отколкото български. Страната трябва да се очисти от гръцкото влияние. На 28 юни 1938 год. река Росица, приток на река Янтра, вследствие голямото наводнение залива град Севлиево. Резултатът - 47 души удавени и удавени хиляди глави добитък. С какво Севлиево е разгневило Небето? В гр. Севлиево се подвизава Сава Калименов с голямо издателство. Издава в-к „Братство" и в броевете №111 и № 112 от 13 и 16.01.1935 год. вкарва идеите на Мория в Братството. А той е от Черната ложа. Издава се книгата му „Агни Йога". Тогава Невидимия свят решава да прочисти Севлиево от черните духове и Го прави чрез наводнението. Виж подробно „Изгревът", том IV, стр. 566-575 с № 6 и № 7. Виж „Изгревът, том I стр. 273-274. Същата история се повтаря през 1991 год., когато Габрово бе удавен от река Янтра вследствие концерта на Ина Дойнова, която свиреше песни на Учителя, а нейната приятелка артистката Таня Дякова рецитираше стихове на Мория. Виж „Изгревът", том IV, стр. 570-571. Тези примери доказват онова, което е казал Учителят Дънов, за черните духове, по какъв начин се посрещат и как се препращат към Черно море, а гръцките духове към Бяло море.

Вергилий Кръстев КОЙ ТЕ Е ИЗПРАТИЛ? При първата си среща с Елена Андреева аз се представих като показах паспорта си. Тя го разгледа и ме попита: „Кой те изпрати при мен?" - „Аз сам си дойдох". По това време се разпространяваше един слух, че съм агент на полицията, за да ми се попречи на срещите с вече възрастните последователи на Учителя Дънов. Те щяха да се страхуват от мен и щяха да се затворят за мен, времето определено да свърша работата си с тях щеше да изтече и накрая щеше да се получи общ провал, за всички без изключение. От тях нямаше да остане историческа следа, а сега я имат, но чрез мен и чрез „Изгревът". Елена ме изгледа и каза: „Аз не знам кой те е изпратил. Ако са те изпратили от милицията да ме изпитваш и ако не те приема ще стане лошо. Онези ще се озлобят към мене. Но ако те е изпратил Господ и аз не те приема, ще бъде още по-лошо, както за мен, така и за другите. Затова ще те приема и Господ да ме закриля". И така тя ме прие. Работих с нея 19 години в пълна нелегалност и накрая от нея имаме „Изгревът" - том 9. Но това стана благодарение на моя труд, на нейната всеотдайност и най-важното, че Господ ни закриляше. Така, че Елена ме прие в името на Господа. Елена нееднократно повтаряше едно свое становище изпитано от 1945 до 1990 година. Казваше: „Ако комунистите искаха да ни провалят, то трябваше да ни оставят свободни и ние сами щяхме да се провалим. Но те ни ограничиха и нямахме възможност окончателно да се провалим. Провалихме се, но наполовина, другата половина остана свободна." И в името на тази свободна половина аз работих и свърших работата на всички, на всички без изключение.

ПРИМЕР XI Тук поднасяме пример как три лекции изнесени от Учителя на Рила в дните на Младежкия окултен клас - петък са публикувани като съборни беседи в томчето „ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА" -1939 год. София. Понеже бяха предоставени да се набират оригиналите на Младежкия окултен клас, Год XVIII (1938-1939) на Боряна Пенкова, която извършва предпечатната подготовка, то аз реших те да бъдат включени в това томче, което ще излезе от печат до излизането на „Изгревът", том IX. Помолих Ефросина Пенкова, която извади на ксерокс копия следните лекции от Държавния архив и бяха предоставени да се наберат. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 681: 1) С ВЯРА БЕЗ СМУЩЕНИЕ: Беседа държана на 21.VII.1939, петък 5 ч.с. на Молитвения връх, Езерата. Лекцията е отпечатана, силно редактирана в томчето „Езикът на любовта": Беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1939 г. - София, 1939 - под заглавие „И в мене", страница 80-95. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 688: 2) ТЪРПЕНИЕ: Беседа държана Ha 4.VIII.1939 г. петък 5ч. с. на Молитвения връх, Езерата. Лекцията е отпечатана в същото томче, в редактиран вариант, под същото заглавие на стр. 21-224. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 691: 3) ГОСПОДАР И СЛУГА: Беседа държана от Учителя на 11.VIII.1939 г. на Молитвения връх, 5 ч. с., петък. Лекцията е отпечатана пак в томчето „Езикът на Любовта" под заглавие „СЛУЖЕНЕ" - стр. 272-284 и е доста далеч от оригинала. И трите лекции ще бъдат отпечатани в оригиналния им вид в томчето „СКРЪБ И РАДОСТ": Лекции на Младежкия окултен клас; Год. XVIII (1938-1939). ПРИМЕР XII Накрая ще покажем и случая, когато Паша Теодорова се придържа към текста, не изхвърля пасажи, но всяко изречение го преработва и обръща словореда, или го доизяснява според това как тя самата го разбира. По този начин Словото на Учителя го няма. То е облечено в други думи и то губи Силата си, губи вътрешната топлина на разширение на човешкото съзнание, губи от светлината си и човек не може да го приеме. Ето това е Духът на Опорочението, който е движил онзи, който го е променил. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 356: „ТРИТЕ СВЕЩИ" от 6.Х.1943 год. Лекцията е отпечатана - преразказана и редактирана - в томчето „НОВИЯТ СВЕТИЛНИК": Лекции от Учителя на Общия окултен клас; Год XXIII (1943-1944) - София, 1946 (София- Изгрев: печ. „Житно зърно") под същото заглавие, стр. 3-16. Ето защо ще ви цитираме началото и края на оригинала. А вие си го сравнете с отпечатаното томче и ще намерите разликата. В оригинала има Дух, а в отпечатаното има само думи. „ТРИТЕ СВЕЩИ" „Добрата молитва. Мога да кажа. Направихме упражнението за дишането с ръцете. След това ръцете над главата, издигане нагоре, пак над главата с допиране пръстите до темето. Външният кръг представя човек, който приема силата. Външният кръг е кръг на човешката сила. Вторият кръг показва, каква топлина приема и третият кръг каква светлина приема. Този диаметър показва проявлението, как човек се проявява в трите свята, като приема енергиите. Когато приема повече сила. трябва да работи повече. Когато приема топлина, той е разположен, почива си, расте в работата. Когато приема повече светлина, мисли, работи. Човек трябва да има много голямо въображение. Това са свещи, които се запалват /а/ Запаля се, гори нещо. От количеството на тази светлина зависи успеха на човека. Всичкият успех зависи от количеството на светлината, от количеството на топлината и от количеството на силата." (Стр. 1 от оригинала) „... Вие не разглеждайте живота, както са писали в свещените книги. В свещените книги както е писано, в Библията, в Стария завет, той е човешки завет. Ако Библията е написана на Божествен език, ще бъде друга. Там са написани трите свята, не можем да знаем, кой е Божествен. Божественото в нас е, когато не сме разположени да кажем една лоша дума. Всичко добро го виждаме. Как го виждаш? Така го виждам. Той се намира в калта. Как в тази кал човек може ли да мисли. Растенията от тази кал не могат ли да изваждат хубави сокове. От тази калната земя изваждат сладките сокове. През тази калната земя водата се изчиства и излизат най-хубавите извори. Ние хората правим Божествения свят лош. Божественият свят, който Бог е направил е чист, по никой начин не може да го опетним. Той си е чист. Ние страдаме, по единствената причина да почистим нашия свят. Страданието е чистене на нашите мисли и желания. Бог нищо не говори, казва: Трябва да се пречистите. /Учителят взе цигулката/. Няма да ме гледате, как аз свиря. /Учителят свири около пет минути/. Отче наш." (5-6 страница от оригинала)

ПРИМЕР IX „ВСИЧКО Е ПОСТИЖИМО" Една песен: „Всичко е постижимо". В една от лекциите в архива бе открита една песен, записана непосредствено след лекцията. Понеже стенографите не са били музиканти, то вероятно са помолили някои от музикантите след като са записали песента, да я запишат дословно в оригинала. Чий е този запис ние не знаем. Но го има. И понеже всичко, което е в оригиналите е верно, то затова ние прилагаме този нотен текст. В бъдеще музикантите ще проучват и двата варианта, този тук и онзи, който е отпечатан. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 413 - „ЕДНА ТЕРЦА: 13 Школна лекция на Младежкия окултен клас, 16.XII.1932, /Петък, 6 ч. сутринта/. Препис на нотите на песента „ВСИЧКО В ЖИВОТА Е ПОСТИЖИМО". 1. В лекцията, отпечатана в томчето „ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ": Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас; Год. XII (1932-1933), т.1 - София, 1949 (София-Изгрев: печ. „Житно зърно"), под заглавие „Терцата в живота", стр. 207-216, нотите липсват. 2. Нотният запис има разлика в 5 и 6 такт - при сравнение с книгата „Песни от Учителя" /голямата/ - стр. 81. Фиг. ноти ПРИМЕР X „ДО 29 ЮНИ!" Една от строгите, предупредителни лекции на Учителя към учениците, произнесена на 19 май 1935 год. Това е една година от навършване на преврата от 19 май 1934 год. от „Звено", като се образува правителство от Кимеон Георгиев. Въведен е безпартиен режим, предварителна цензура, установени са дипломатически връзки със СССР. На преврата осъществен на 9.IX.1944 год. Кимеон Георгиев отново оглавява правителството на Отечествения фронт. На 29 юни 1931 год. Андрей Ляпчев подава оставка като министър председател, защото Народния блок печели изборите и начело застава Александър Малинов. Така, че между произнасянето на беседата и срока до 29 юни има символичен смисъл. И окултни закони. Ще ги намерите в лекцията, която отпечатваме цялата по оригинала. На оригиналната лицева страница с почерка на Паша Теодорова е написано: „Непечатана, понеже Учителят дава кратка ваканция. Дава самостоятелна работа". Лекцията е стенографирана от Савка Керемидчиева и е дешифрирана от нея. Това личи от нейния метод на работа да описва времето преди беседа и състоянието на природата, на учениците след произнесената беседа. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 651 - „ДО 29-ТИ ЮНИ": 30 Неделно утринно слово, 19 май 1935 г., 5 ч. с. След силен снощен дъжд. Времето ведро, бодро, свежо. Въздухът пълен с озон, леко, магнетично, лазурно. Небето малко облачно, но слънцето ще изгрее. Изгрев. 1. Стенографирано от Савка Керемидчиева. 2. Лекцията я няма в каталога на Елена Андреева. 3. Не е отпечатана!!! - това е уточнено и на оригинала и е с почерка на Паша Теодорова. 4. Учителят отказва да им изнася лекции! Обяснява защо. „ДО 29 ЮНИ" „Това е крайният предел. Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас като дойде ще си носи Библията, ще си четете. Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога. Той щото, това ще го знаете. После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа. Ако искате може да повторите беседите ми от новата година/1935 г./. Може да ги прочетете. И в клас пак няма да държа лекциите. Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година. Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно; не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. ПОСЯТО Е, сега остава ДА РАБОТИТЕ. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете; ако не искате аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия и вънка - български. Тези работи оставам. Всичките противоречия няма да ги примиря аз; вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите. Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ. Аз отивам сега, да служа на Бога. Нищо повече. Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокоите за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си /гимнастиките/ може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули от сега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29 юний. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите, на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които... Прочетете нещата, новото, от новата година насам. Казвам ви, искам сега да видя, вие какво сте научили, какво може да направите. Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам. Сам. И вие ще служите сами тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво? И няма да философствувате, всичко каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече! Няма да се месите в работата ми, защо е така? Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят, утре за обед какво ще има? Тъй ще мислите, за обеда и за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи. Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече; при лошите къщи пак ще умре и ще каже: по-добре, че се избавям от туй мъчилище. Сега аз не искам да ви сковавам. Аз не сковавам вериги. Аз съм човек - без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обряди, без никакви форми. Какви интересни обряди има, ако искате от памти века, колкото религиозни обряди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та за каквото душата ви иска. Свобода. А не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: Учителю, оправи тази работа. И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие. Бащата пак ще иде да плаща. Та по този начин работите не се поправят. Сега казвам, туй е излишно. Аз имам една работа неотложна. И вследствие на тази работа, аз съм занят с друго. Коя глава имате да четете днес? - 62 от Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре; и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: Аз ще напусна Братството. Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в Братството, в една фамилия и казва да стана брат. Братството не го правят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас. Христос казва: Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл, и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати. Какво ще кажете? Ще кажат, той се е заблудил. Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре. Пък, ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изкочи от тъпана. Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото. Или другояче казано, житото, което седи в хамбара не посято, там да седи, а което е посято, да никне! Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара. Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете ПРОВОДНИЦИ на БОЖЕСТВЕНОТО в себе си. Аз не искам да се занимавам с хората. Искам да служа на Бога. Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате - то е ваша работа. Сега ще си направите едно размишление. 5.15 ч. сутринта. 5.30 ч. сутринта. Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас. До 29-ти, ще го направите за вас. Няма да бъдем рекламаджии, да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога. Ако във вас нямате Ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, служение на Духа. Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради; той не знае, какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл след мисъл, съгражда нещо. Нишка по нишка се образува. Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва един човек. Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността. Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете, колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението, как хубаво рисуваш, или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и се искате да знаете, какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израстне един ден и то да и дава мляко. Сега къде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за бъдеще ще дава нещо на майката. Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате. Ако искате може да си направите упражненията, Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък ако искате може да се прекратят събранията, ако искате на обед, в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29 ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен. Аз съм решил за себе си. 5.35 ч. сутринта. /И Учителят си излезе. Всички прави и тихо в мълчание стояхме 4-5 минути. След това излезнахме всички тихо, безшумно вън на поляната и си направихме упражненията с музика. Много свеж въздух. Гората има особен вид, всичко е букнало зелено, дървета, листа, треви. Особена свежест!/ Слънцето грее. Топло е. И Витоша близо се вижда. Прозрачност навсякъде из въздуха."

ПРИМЕР VII Един невероятен пример. Заварих мнозина от възрастните приятели, които си бяха окачили по стените „Пентаграма", по стените в стъклени рамки. Разпитвах, но не можах да намеря човек, който да ми покаже как се работи с него. Показваха ми няколко машинописни страници написани от Боян Боев и толкоз. Намирах в някои напечатани томчета някои откъслечни неща казани от Учителя. Събирах ги с години. Вероятно ще дойде време да се изнесе този материал за работа с Пентаграмата. Но сега е още рано. Ето защо те не можаха да работят с нея. Онова, което Учителят бе дал за Пентаграмата, то бе лекцията преразказана, редактирана и променена. Е, тогава как ще може да работи някой с нея? Това е изводът. А доказателството се намира в оригиналния текст, който комунистите спасиха чрез обиска на 6-7.XII.1957 год. прибраха и сега държавата го пази в своя архив. А последователите на Учителя промениха Словото Му и сега никой не знае как се работи с Пентаграмата. Тя вече не виси по стените, защото я смятат за ненужна. Тя за всички е непозната и чужда, защото Словото, чрез която тя е дадена, е променено и изопачено. Неоспорим факт! Фонд 1534, опис 1, архивна единица 394 - 2 Лекция на Общия окултен клас „РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ПРИРОДАТА" от 28.IX.1932 год. /Сряда, 5 ч. сутринта/. Лекцията е отпечатана в томчето „НОВАТА МИСЪЛ": Лекции от Учителя на Общия окултен клас; Год. XII (1932-1933), т.1 - София, 1947 г. (София-Изгрев: печ. „Житно зърно") под заглавие „Разумните сили", стр. 28-42. Какво е общото впечатление? 1. Редактирана и преразказана. Ще цитираме началото и краят. 2. Учителят говори за Пентаграмата. Начертан е Пентаграма по начина, по който се чертае последователно. Лекцията почва така: „Това е една емблема. Човек в движение. Определяне на разумните сили в човека. Как трябва да се започне?..." (стр. 1 от оригинала) .....Сега какво разбрахте? Вие можете да кажете това е наша работа. Прави сте. Ако тази ваша работа я свършите, както аз ви казвам, глава няма да ви боли. Но, ако вашата работя а свършите, както вие я разбирате и двете глави ще ви болят. Или казано другояче: Трябва да свършим нещата, както Бог ги е създал. Има един разумен свят, към който се стремим. Има един красив свят. Ако си свързан с него, ще дойде една нова светлина в нас. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." /Произнесохме следната формула три пъти/. „Само пътят на Вечната Светлина води към Истината". (Стр. 8 от оригинала) ПРИМЕР VIII Един пример как едно окултно знание дадено от Учителя върху въпроси, които изобщо не се знаят, се променят, за да станат още по-неясни. Тук Той споменава какво значи работа, защо трябва да се почива. И как днешния човек се концентрира чрез страданието, което трябва да обработи в себе си. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 386, 10 Школна лекция на Общия окултен клас „ТРИТЕ ТИПА ХОРА - ПОЛОЖИТЕЛЕН, ОТРИЦАТЕЛЕН И НЕУТРАЛЕН" от 23.XI.1932 год. /Сряда, 5 ч. сутринта/. Лекцията е отпечатана в томчето „НОВАТА МИСЪЛ": Лекции от Учителя на Общия окултен клас; Год XII (1932-1933) т.1 - София, 1947 (София-Изгрев: печ. „Житно зърно) под заглавие „Три типа хора", стр. 204-235. Прави впечатление: 1. Преразказана и редактирана от Паша Теодорова. 2. Отбелязаните с удивителна (!) места в ксерокс копието от Ефросина Пенкова, ЛИПСВАТ в отпечатаната лекция, поради което ги цитираме: „Та когато Мойсей създаде закона, той казваше: Шест дни ще работите, на седмия ще почивате. Законът на Мойсей вече е отживял времето си. Ако аз създам един закон, ще дам три деня почивка, а четири деня работа. Ще дойде време, когато шест дни ще почиваме, а един ден ще работим. Та във времето на Мойсей хората на физическия свят трябваше да работят шест деня, а само един ден да почиват, за да асимилират физическата енергия в себе си. Положителни трябва да бъдат хората. Ще дойде ден, когато хората ще бъдат толкова положителни, че ще трябва шест деня да почиват, а един ден да работят. Ето защо, сега не ви препоръчвам много работа. Като казвам, че не ви препоръчвам много работа, имам предвид вашето състояние, вие често се оплаквате от много работа, оплаквате се, че сте уморени. Щом сте уморени, трябва да ви се даде почивка, да си починете. Ако чуете, че една сестра се оплаква от умора, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да и кажат няколко одобрителни думи. Тя ще се освежи. Вие не взимайте тези правила като незначителни и казвате, човек трябва да бъде сериозен, концентриран. Оставете тези неща настрана. Смешни стават индусите със своята концентрация. Когато човек иска да се концентрира, той не трябва да бъде между хора. Или пък така да се концентрира, че и между хора да е, пак да не го знаят те. Когато дойде страданието и природата даже се концентрира. Дойде ли до човека едно страдание, или нещастие, той се вглъби в себе си, ходи между хората, но нищо не вижда." (Стр. 19-20 в оригинала и стр. 232-233 в томчето)

ПРИМЕР VI Тук ви показваме нещо необикновено. Тук има два текста от една и съща лекция. Първото е разбира се стенограмата, която е дешифрирана от Паша Теодорова с нейния почерк и я записана на 26 страници. Това е оригинала. После прави нова редакция на машинописен текст на 6 страници, като я съкращава и променя. А в напечатаното томче е в трета редакция. Това означава, че оригиналната лекция е променена два пъти и напечатана в трети вариант. Ето защо някой се намесва, спира това опорочение и прибира всичко в Държавния архив. А кой е този Някой? Ще предоставим цитат накрая на ръкописа с почерка на Паша Теодорова. Тогава ще разберете кой е онзи, който управлява Небето и Земята. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 455 - 7 Лекция на Общия окултен клас „ПОЛЮСИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО. ДВОЕН ДЯЛ", XI година. Държана на 11.XI.1931 год. на Изгрева. Ръкопис с почерка на Паша Теодорова от 26 страници. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 454. Без заглавие, същата лекция от 6 страници е съкратена и изменена. Машинопис, а на заглавната страница стои почерка на Паша Теодорова „Печатана", но с друго заглавие - „ПЪТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО". Двете архивни единици са 7 лекция на Общия окултен клас, държана на 11.XI.1931 г., Изгрев (2 варианта - машинопис и ръкопис). Лекцията е отпечатана (като трети вариант) в томчето „СЪБУЖДАНЕ": Лекции на Учителя на Общия окултен клас; Год. XI (1931-1932), т.1 - София, 1944 г. под заглавие: „ДВОЕН ДЯЛ", стр. 125-148. „ПОЛЮСИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО" „Докато Бог се изявява в живота, животът е приятен, когато Бог не се изявява в живота, животът е неприятен. Когато човек иска да живее повече отколкото трябва, Господ се от теглюва. Поддържа те баща ти десет, дванадесет години в университета те праща, най-после казва: Не те поддържам синко, върни се. Ако ти не идеш, той престане да ти праща, сам трябва да работиш. От невидимия свят, когато не работим, веднага бюджета прекъсват. Казва много лошо е. Сега докато Бог живее с вас, използувайте. Аз ви казвам идеята. Бог мисли за сина ви, докато Бог мисли за вас, вие се радвайте на тая мисъл. Не се радвайте, дали Бог е вътре във вас. Дали Бог е вътре във вас или не, то е равносилно. Бог не може да мисли за някого. Щом Бог мисли заради вас, то е достатъчно, Бог, който е съвършен. Не се спирайте да търсите Господа във вас, на кое място ще турите Господа, я ми кажете! Вътре в гърдите ли? В съзнанието, в най-свещеното място, което имаме, там трябва да живее Бог. Ако го турите в туй тяло да живее, ти имаш смъртта предвид, ти създаваш едно зло. Винаги Бог е в твоето съзнание. Когато Той дойде спри се малко и мисли. Като се спреш, мисли, че Той е с тебе. Аз на мнозина съм виждал Господ дошъл на гости, вие него ден ще се скарате три пъти, казвате: Аз Господи, така ги хукам, така ги поправям. Господ казва: Много добре. Не се минат два-три дни, Той ще ти въздаде двоен дял. Ти хукаш и теб ще хукат, ти биеш и теб ще бият. Ще дойде отгоре ти същото." Тайна молитва. (Стр. 25-26 от оригинала)

ПРИМЕР V Ето един пример на лекция с предоставено знание от Учителя за живата окултна математика, геометрия отнасящи се към линиите на човешкото лице. Тя е предназначена за онези, които познават физиката, математиката и геометрията. За другите е непонятна. Ето защо тя е преразказана, изхвърлени са много текстове, които са неразбрани, не са включени многобройните чертежи онагледяващи изнесеното от Учителя. Ще ви цитираме много малко от оригинала. Фонд 1534, опис 1, архивна единица 292-6 Школна лекция от Младежкия окултен клас „ЛИНИИ НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ. ЕДИНИЦАТА-ДОБРОТО". Лекцията е отпечатана в томчето „ПЪТ КЪМ ЖИВОТА": Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас; Год. X (1930-1931), т.1 - София, 1941, 6 школна лекция от17.Х.1930 год./петък, 5 часа сутринта/под заглавие: „Единица мярка", стр. 75-90. Тук срещаме: 1. Разлики в заглавието. 2. В оригинала има много фигури, които не са отпечатани, вероятно поради технически причини, т.е. невъзможността да се отпечатат тогава през 1941 год. 3. Редактирана, преразказана и то много. „ЛИНИИ НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ. ЕДИНИЦАТА-ДОБРОТО" „Та всичките твои дарби и способности, които сега имаш, се дължат на една добродетел, която си имал някога, а всичките глупави вярвания, които сега имаш, се дължат на лишението от тази добродетел. За мене човешкото лице е изменение на един квадрат. Когато погледна човешкото лице, аз виждам миналото. Всичките пермутации, които са станали в човека това са геометрически изменения. Там са означени всичките му престъпления и всичките му добродетели. Всичко това човек носи геометрически и математически като числа на себе си. Ама кой знае това? - Умният. Кой не го знае? - Глупавият. Какво трябва да правя? - Ще станеш умен. Как? - Ще напуснеш пътищата на глупостта? - А кои са пътищата на глупостта? - Ти искаш да станеш богат човек физически, това е път на глупостта; искаш да станеш силен човек, това е път на глупостта. Преди всичко стани добродетелен и тогава ставай и богат и силен, всичко ставай. Но изгубиш ли твоята добродетел, всички останали са само нули без никакво съдържание. Ама аз не трябва ли да бъде богат? - Можеш да бъдеш богат, но единица трябва да имаш. Не трябва ли да бъда силен? Единица трябва да имаш. Не трябва ли да бъда щастлив? Единица трябва да имаш. Всяко нещо е на мястото си, само щом имаш единицата. Изгубиш ли единицата, всички други неща не са на мястото." (Стр.10-11 в оригинала и стр. 86 в томчето) „Сега какво разбрахте? Много нещо разбрахте, но ви е страх да го приложите и аз виждам вашия страх. Оставете сега всичкия ваш еврейски страх. Някой казва: Ако тръгна по този път, ще изгубя всичко. Че ти нищо нямаш. Ама в този път никаква култура, никакво знание няма да добия. Че ти нямаш никакво знание. Няма по-хубаво нещо от това да имаш най-умните хора и най-учените хора на страната си. А пък няма по-голямо нещастие, когато никой не обръща внимание на тебе. Ако идеш при говедата и се оплачеш от твоето нещастие, кое говедо ще обърне внимание на тебе? Или, ако се оплачеш на дърветата, кое ще те чуе? Сега казвам: Вие сте окултни ученици. Не искам да станете едностранчиви. Вие казвате: Няма наука, това е празна работа. Помнете едно: Доброто за вас трябва да бъде на физическото поле един идеал. Дойдете ли до доброто две мнения да нямате. Доброто това е единицата, това е мярка за всяко знание. Като дойде до Божествения свят аз взимам любовта като мярка, която е най-достъпна. Казвам: Там тя е единицата. Имаш ли любовта, всичко имаш. А доброто е плод на любовта. Ако вие държите моята идея, ще опитате резултатите й." (Стр.13-14 в оригинала и стр. 89 в томчето)

ПРИМЕР IV Показваме ви друг случай, когато Учителят е дал беседата, стенографките са я записали, след това е дешифрирана, но по някаква причина е забутана някъде между оригиналния материал или ръкописи. Ето защо не е влезнала като съборна беседа в томчето „БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ". А е държана на 10.VIII.1930 год. /Неделя/. Няма я и в Неделните беседи отпечатани в томчето „ДЕЛАТА БОЖИЙ" от 1930 год., както и в томчето „УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ" -1930 год. Тогава, къде е причината? Тя може да се намери като я прочете в оригинал. А какво е заглавието? Ето какво и ето къде се намери: Фонд 1534, опис 1, архивна единица 650 - „НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ": Неделна беседа, държана на 10.VIII.1930 год. в салона на бивака на Второто езеро - Рила. 1. Няма я в каталога на Елена Андреева, пропусната е. 2. Не е отпечатана!!! - Липсва в томчетата като съборна беседа и неделна беседа. 3. На заглавната страница на беседата е написано с почерка на стенографката Савка Керемидчиева „Готова за печат". Ето защо ще ви цитираме началото на беседата и края на „НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ", за да се разбере, къде е началото и края на този процес у човека. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ „Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Лука. Ще взема само думите: „Наближило е Царството Божие". Това е високият идеал, с който Божественият свят може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното в света това е Царството Божие, което човешката душа очаква. Царството Божие е израз на вътрешният живот. Докато Царството Божие не се въдвори не може да има свобода на земята. Наука и култура това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвременните поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва да се опознаем. Познаването е един неприривен акт в природата. Да познаваме Бога, затова не се изисква само един момент, затова се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота. И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че лесно да познаваш човека." (Стр. 1 от оригинала). .....Сега всички хора трябва да държат идеята: „Наближило е Царството Божие". Или да изразя на съвременен език, всички хора търсят свобода, всеки човек иска да бъде свободен и това е едно право. Но в свободата да бъдем разумни, защото свободата само чрез разумността може да се крепи, а самата разумност може да се крепи само чрез любовта. Разумни трябва да бъдем, но трябва да обичаме. Следователно, любовта, обичта е основа на разумността, а разумността е основа на свободата, а свободата е основа на живота, който трябва да се даде на земята. Следователно, тия неща ги преплитайте, както искате и всеки ден отваряйте сърцата си, както цвета отваря своята чашка на слънцето и възприемайте новото, което Бог внася във вашия ум, за да може да израсте, защото в растенето е животът. Та казвам: Във вашите бъчви да имате по-малко оцет. Колкото оцет имате изхарчете го и да напълните бъчвите си с прясно вино. Колкото ракия имате раздайте я и турете прясна вода. Колкото стари дрехи имате, раздайте ги, колкото консерви имате, раздайте ги и насадете пресни плодове, насадете нивите си и градините си навсякъде, това е новата култура и тогава вие ще бъдете свободни по цялата земя. Така ще се въдвори Царството Божие. Тогава всички хора ще могат да се сближават и това ще бъде един велик ден и скоро ще бъде, няма да се минат повече от два Божествени дни, тогава два пъти слънцето ще изгрее и ще залезе. Тогава „Наближило е Царството Божие". Бог е Любов. Добрата молитва. (Стр. 7 от оригинала)

ПРИМЕР III Посочваме и следващата лекция, която е променена, изопачена и изхвърлени пасажи, които не изнасят някому. А те са казани от Учителя и те важат за учениците. А най-близко стоящия ученик до Него ги изхвърля за да не знаят останалите за какво става въпрос. Фонд 1534, опис № 1, архивна единица 304 - 45 Лекция на Общия окултен клас „ПРАВИЛНО ЯДЕНЕ - ПРАВИЛНО СЛУЖЕНЕ" от 2.VII.1930 год. /сряда, сутрин/. Лекцията е отпечатана в томчето „ДОБРОТО ОРЪЖИЕ": Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло братство; IX год. (1929-1930), т.З - София, 1939 - под заглавие „МОРАЛНИ ПРАВИЛА", стр. 206-230. Тук отново се срещаме с: 1. Разлики в заглавието на оригинала и в отпечатаното томче. 2. Редактирано и преразказано е Словото - в полето на оригинала на ксерокс копието са посочени от Ефросина Пенкова ориентировъчно страниците в томчето, където при много добро желание може да се открие прилика с оригиналния текст. 3. Отбелязаните с удивителна (!) от нея места в оригинала, ЛИПСВАТ изобщо в отпечатаната лекция, поради което цитираме тези пасажи дословно. 4. Посочено е отношението на Учителя към издавания на Изгрева бюлетин, /стр. 9 от оригинала/. 5. За непрекъснатото наблюдение, на което е подложен Учителя от страна на братята и сестрите - / стр. 16-17 от оригинала/. „ПРАВИЛНО ЯДЕНЕ - ПРАВИЛНО СЛУЖЕНЕ" „Защото вие на Изгрева сте се събрали, аз чувствувам вашата атмосфера, че има една кореспонденция, но много лъжи има. Гледам във вестниците на Изгрева са отпечатани, защото има един изгревски хвърчащ бюлетин. Кой какво направил вчера, кой къде бил всичко това е написано с всички качулчета. По някой път работата не е така, напишете поне работата тъй както е. Сега това е ваше право, но да имате един бюлетин на Изгрева нямам нищо против, да пишете във вестника, нямам нещо против, пишете в бюлетина туй, което е вярно. Пишете вярно, тълкувайте вярно, изнасяйте вярно, то е благородно. Не се учете да изнасяте неща, които не са верни. Чел нещо някъде, той без да провери, предава, после 3, 4, 5,10, 20, 30 години работата другояче излиза. Казвам сега; по някой път вестниците в света изнасят лъжливи работи, обикновено българските вестници са майстори на лъжи. Нищо повече. Сега въпросът е за онзи морал. Аз считам да изнесеш нещо невярно, значи да лижеш сопола си. Онова, което хвърля нечистота на ближния, вие го проверете веднага." (Стр. 9 в оригинала и стр. 220 в томчето) „Има една философия: Ще си останат старите навици не може да се освободите от тях, с тях ще си отидете. Не само аз, но и цялото небе да дойде, и те не може да ви помогнат. Ако туй можеше тъй лесно да го направите, как мислите, досега щеше да го направите. Ангелите ги пратиха и не можаха. Христос дойде, но не ви оправи още. Кой ще ви оправи? Сега вие взимате слабата страна, казвате: Какво е учил Христос? Онези, които приеха и разбраха учението, оправиха се. Онези, които нe го приеха и не го приложиха, не се справиха. Всяко едно учение дотолкоз, доколкото се прилага, дотолкова се разбира, не само учението да бъде изложено, да има основа да се прави. Не да ви кажа: Вие трябва да живеете чист и свят живот." (Стр. 15 в оригинала и стр. 220 в томчето) „По някой път вие и на мене туряте правила, казвате: Чакай малко да понатупам Учителя, той какво ще каже. Ако тупате и аз ще тупам. Който ме удари веднъж, аз удрям два пъти. Ако аз се търкуля веднъж, аз като ударя, ще се търкулиш десетина пъти". (Стр. 15 в оригинала и стр. 223 в томчето) „Моят съвет, който го давам на всички ви: Избягвайте да се врете в личния живот на хората. Ще бъде смешно някой да тръгне подир мене да наблюдава колко пъти ще плюя, как вървя, ще каже, че се заел всеки ден да ми изучава движенията. Колко пъти съм клекнал, как съм коленичил при извора, всичко туй знае, казвам: Отлично, но нему няма да му остане време за себе си. За мене е почтено, аз живея като обект в ума му, за мене е приятно, аз седя и употребявам начини, но го съжалявам, казвам му: Слушай приятелю, съжалявам, че ти си губиш времето. Ако ти остане свободно време, след като поправиш себе си, тогава да ходиш да ме наблюдаваш, колкото искаш, нямам нищо против, наблюдавай колко пъти си снемам шапката, това не е грях; наблюдавай и как съм мърдал ръцете и това не е грях. Но, ако ти се занимаваш с мен, преди да си се занимавал със себе си..." (Стр.16-17 в оригинала и стр. 224 в томчето.)

ПРИМЕР II Предоставяме ви и следващата лекция, като ви цитираме онези пасажи, които са изхвърлени от оригинала. След прочитането им вие ще разберете защо са изхвърлени и защо се променя и подменя Словото на Учителя Дънов. И кои са тези сили, които работят срещу Словото Му. Фонд 1534, опис №1, архивна единица 343 - 33 Школна лекция на Младежкия окултен клас „ЗНАНИЕ И СВЕТЛИНА", от 25.IV.1930 год. /петък/. Лекцията е отпечатана в томчето „ЗАКОНИ НА ДОБРОТО": Лекции на Учителя на Младежкия окултен клас; Год. IX (1929-1930), т. 2 - София, 1940 (София : Литопечат), под заглавие „Светлина и знание", стр. 156-177. Какво се установява след сравнение на оригинала с отпечатаното томче? 1. Преразказана и редактирана - много съкратена. 2. Отбелязаните места с удивителна (!) от Ефросина Пенкова в ксерокс копието, ЛИПСВАТ в отпечатаната лекция, поради което ги цитираме. 3. Учителят говори за специалния клас. В предишната лекция, архивна единица 344, остро им поставя някои въпроси и продължава в тази, които са отстранени и не са отпечатани. 4. Цитираните пасажи са подбрани, а не са включени всички, защото това е голям обем. 5. Показваме как завършва тази лекция с последния цитат на стр. 18-19 на оригинала. В отпечатаното томче стр. 177 е представен съвсем друг текст. Измислен текст. Ето какво означава Опорочението и Духът, който го движи и как намира проводници и личности да реализират всичко, което им внушава. „ЗНАНИЕ И СВЕТЛИНА" „Аз искам да разбера от вас, какво разбирате вие под думата специален клас? Нали толкова години следвате в този клас, какво сте разбрали под думата „Специален клас"?" (Стр. 1 в оригинала и стр. 157 в томчето) „Или да вземем един човек, който е изучавал слънцето, 20 години се занимава със слънцето и нищо не е видял. Питам, какъв смисъл има в това да изучаваш един предмет, който не виждаш? Сега аз отправям този въпрос до вас, защото някои от вас има, аз ги наричам деца, даже те не трябва да бъдат в класа." (Стр. 1 в оригинала и стр. 157 в томчето) „По какво се отличава специалният клас от общия? Сега, онези от вас, които принадлежат към специалния клас, те да кажат, пък онези, които са от вънка и само са изучили езика на специалния клас, те нямат думата. Онези, които са родени, родените в специалния клас, те да кажат. Вие сега говорите за специален клас, аз ви казах онзи ден, че не искам да се занимавам с преповторение на нещата." (Стр. 3 в оригинала и стр. 159 в томчето) „Аз ви казах, Учителят не се занимава с погрешките, аз съм чужд за погрешките, чужд за морализиране, ч\-жд за отрицателните страни! Казвате, той Учителят нас ни напуща, сега какво ще правим?" (Стр. 4 в оригинала и стр. 161 в томчето) „Та казвам, в какво именно вие вземате специалния клас? Кое трябва да бъде качеството на специалния клас? Първият специален клас. /думата младежки я нямаше първоначално/. Е коя е основната черта на класа ви? Основната черта аз да ви кажа. Че всички, които влизате, трябва да бъдете неженени и всеки, който е женен не може да влезе. Това е единственото нещо, което ви отличава от другите; значи, да не сте женени, това ви отличава. Но ето една сестра тук женена е влязла, /с. П-ва/. Тогава де е дисциплината на класа? Не е така. Това е външната страна, неженени, това е друго, неженени за света. Че, ако не сте женени за света, тогава? Знаете ли какво нещо е света? Че, ако вие сте оженени за света, никакъв специален клас не може да има. Та с какво ще препоръчате вие света, в който стават всичките престъпления вътре." (Стр. 5 в оригинала и стр. 162 в томчето) „Значи, за да се избягнат тези недоразумения вътрешни, най-първо човек трябва да бъде свободен! Аз искам да ви наведа на мисълта: ако вашият ум не е свободен и вашето сърце не е свободно, и вашата воля не е свободна, това са същите отношения, вие не можете да учите." (Стр. 5 в оригинала и стр. 162 в томчето) „Но има известни вътрешни отношения, които могат да се образуват между ума на Учителя и ума на ученика. Това е едно вътрешно постижение, то не е видимо. Това е ученичество - един вътрешен процес, който съществува, който не се вижда. Питам, ако ученикът не може да възприеме това, което Учителят може да му предаде, той ученик ли е? Не е ученик! Но, ако и Учителят, и той не може да предаде? Ако ученикът е готов, а Учителят не може да предаде, той не е Учител. Ученикът трябва да възприема, да е готов да възприема; и Учителят трябва да може да предаде това знание, което е необходимо. Няма ли тези двете отношения, тогава отношението между ученика и Учителя се изменя и остава само една външна дисхармония." (Стр. 7 в оригинала и стр. 164 в томчето) „Понеже невидимият свят, вие още не знаете дали има невидим свят или няма. Тъй на опит не го знаете това. Казвате, Учителят тъй казва, но вие имате ли опитността затова, не зная. Че има някои си адепти, които са завършили своята еволюция, но вие срещали ли сте се с някои от тях? Казвате, не го зная, твърди се. Хубаво твърдението ви може да бъде вярно. В известен смисъл, то може да бъде вярно, но така специфично може да бъде и невярно, за пример както се казва, че хората на 6-та раса; по какво се отличават те? В 6-та раса, в мозъка ще има повече гънки, после тези капилярните съдове ще бъдат още по-нагънати, по-деликатни и после устройството на тяхното лице ще бъде друго; съотношението на техните пръсти към тяхното лице ще се отличава; после ще имат на лицето си един ъгъл от 0 градуса. Техният Камперов ъгъл ще бъде не по-голям от 90 градуса; сега в бялата раса е на 80, 82, 83 градуса. Казват на боговете се дава 90 градуса." (Стр. 10 в оригинала и стр. 168 в томчето) „Трябва да пазите един принцип, той е следующият. Първият принцип е той! НИКОГА ЧОВЕК НЕ ТРЯБВА ДА РАЗВАЛЯ СВОИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ПЪРВИЧНАТА ПРИЧИНА! Добре да знаете това! Или казано: НЕ РАЗВАЛЯЙ СВОИТЕ ОТНОШЕНИЯ СЪС СЛЪНЦЕТО! Защото оттам зависи всичко. Щом имаш отношение със слънцето правилни, ти можеш да имаш отношение към всички други. После, щом измениш отношението си със слънцето, ти ще измениш и отношенията си с всичко в света. Щом развалиш своите отношения към слънцето, към Първата причина, ти вече разваляш своите отношения към всичко в света и не може да имате една положителна мисъл. Следователно, това трябва да бъде първото правило. Всякога, когато станеш сутрин, трябва да знаеш, че твоите отношения със слънцето, с Първата Причина не са се изменили. Можеш да вземеш разни положения, но да знаеш, че има много органически връзки. Може да е в твоето съзнание, може да е в твоето подсъзнание, в свръх съзнанието, където и да е, тази връзка трябва да съществува, да прониква. И щом съществува тази връзки, тогава всички други отношения ти можеш да ги разрешиш, понеже там са правилните." (Стр. 12 в оригинала и стр.169 в томчето) „Представете си сега, че вие учениците на специалния клас сте поставени на фронта, а общият клас е тил. Представете си, че тилът, общият клас е отличен, обоз има, всичко е приготвено, а вие отстъпите, питам, какво ще стане с вашия тил? - И той ще отстъпи. Щом вие отстъпите, ще отстъпи и тила ви. ЗНАЧИ, ОТ ВАС ЗАВИСИ! Ако вие отстъпите бойното поле, ще поставите и общия клас в смущение, пък ако вие вземете бойна позиция, тогава и тила ви ще бъде добър. Тогава де седи вашата похвала? Да отстъпите ли, или да вървите напред? Разбирането е това! В онова вътрешното съзнание седи всичко." (Стр. 15 в оригинала и стр. 174 в томчето) „Окултната наука твърди, че тези, които са постигнали всичко, те знаят всичко, но те мълчат. То е затова, което има да стане, но те са влезли в науката на мълчанието." (Стр. 15 в оригинала и стр. 174 в томчето) „Някой казва, че с един поглед всичко разбирал. Това е едно лъжливо понятие. Някой мисли, че като влезне в онзи свят, тъй само като надзърне, той всичко ще знае, ще научи. Та ти можеш да влезнеш в онзи свят и с години да седиш, и можеш малко да научиш, повече от хората на земята. И в духовния свят пак ще се усетиш, че много малко знаеш. Какво ще се научиш като идеш между ангелите? Ще видиш, че има пак една тайна в техния живот. Онзи ангел, ти като го гледаш и той като те гледа и те проникне. В другия свят няма тъй да минаваме от един свят в друг, там работите лесно стават. Запример, ако ти имаш нещо скрито в другия свят, ако идеш при ангелите, да допуснем, че ти идеш в третото небе, и вратата се отвори, и се яви един ангел, и ти имаш една лоша мисъл в себе си, той като те погледне само ти веднага ще станеш черен, и ще станеш толкова тежък, че веднага ще се сгромолясаш и след половин час ще усетиш, като че си паднал от някой висок планински връх; пък, ако този ангел намери, че в тебе има една възвишена Божествена мисъл, ти тъй ще се усетиш и веднага този ангел ще те подигне и двама ще хвръкнете, и ще си приказвате помежду си! Тъй ще стане сега. Станете сега. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост и само проявената Божия Истина носят пълния Живот!" (Стр. 18-19 в оригинала и стр. 177 в томчето)

Вергилий Кръстев, Ефросина Ангелова-Пенкова XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова работи две години в Държавния архив с оригиналните лекции и беседи на Учителя Дънов, които бяха иззети при обиска от държавните комунистически власти на 6-7.XII.1957 год. в София и по някакво чудо не са били унищожени, а съхранени и след 1977 год. обработени като архивни единици. Тя направи необходимия каталог с всички мои бележки и пояснения. Дори за мен беше трудно да се справя с него, макар, че съм запознат с целия този процес, защото изучавам го по факти повече от 30 години. В резултат има вече девет тома на „Изгревът". Помолих я да извади на ксерокс тези лекции и беседи от архива, които правеха впечатление на драстична промяна на Словото на Учителя Дънов, които никой не можеше да оспори. Тя бе работила с оригиналите и бе ги сравнявала с отпечатаните томчета. После при отиването ми в архива, тя ми ги показваше, аз ги преглеждах и насочвах, които да бъдат извадени на ксерокс. Когато дойде времето да се подготви „Изгревът", том IX и да се разгледа въпроса с изменението Словото на Учителя Дънов , аз я помолих да прегледа извадените на ксерокс копия оригинали, да ги подреди и да ми ги подготви. След десетневна работа тя прочете оригиналите, сравни ги с отпечатаните томчета до 1950 год. и ми представи материала за работа. А сега ще ви предоставим нагледно и с факти промяната на Словото на Учителя Дънов, редактирането му, преразказването му, както и отстраняване на цели пасажи от оригинала. В резултат на което, отпечатаното Слово на Учителя Дънов до 1950 год. не е оригиналното. То е целенасочено и умишлено подменено и променено. Ето два примера от 1930 год. на две последователни лекции. Пример I: Фонд 1534, опис 1, архивна единица 344 - 32 Школна лекция на Младежкия окултен клас със заглавие: „ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС -ЛЮБОВ КЪМ БОГА" - от 18.IV.1930 год. /Петък, сутрин/. Лекцията е отпечатана в томчето „Закони на доброто": Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас; Год IX (1929-1930), т. 2 -София, 1940 (София-Литопечат) подзаглавие „Направление в живота" - стр. 137-155. Какво прави впечатление? 1. Разлика в заглавието. Отгоре с почерка на Паша Теодорова е отбелязано „Готова за печат". 2. Само едно изречение е оригинално в отпечатаната беседа: „Знанието трябва да носи в себе си добро" - страница 1 а (в оригинала), страница 137 (в томчето). 3. Останалият текст е преразказан и редактиран - отстрани на оригинала на ксерокс-копието са посочени съответните страници в томчето, от Ефросина Пенкова, за мое улеснение за справка. 4. Отбелязаното от нея с удивителна (!) е Слово, което ЛИПСВА в отпечатаната лекция и което ще ви го предоставим дословно, за да се убедите защо то не е включено и защо не е отпечатано в посоченото томче. „ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС" Съзерцание „Написахте ли изреченията, които имахте да пишете? Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал. (Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция). Съберете сега темите и една тричлена комисия да ги прегледа, и да избере най-хубавите от тях. Сега във вашия специален клас, аз съм забелязал от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами. Понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам специалния клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното, обратните качества се постигат. В това отношение аз считам, не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел. А само да се мажат циреите само с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто. (Стр. 1 а, в оригинала и стр. 137 в томчето) „Кажете ми сега едно неестествено желание. (Обади се М.) Аз не искам глупава философия. Ако е за глупава философия аз съм минал през всичките философии. Аз виждам нещата и не искам да критикувам. Но има неща, които мен са крайно нежелателни." (Стр. 1 а, в оригинала и стр. 137 в томчето) „Години аз съм търпял много работи и считам, моето време погубено. Аз не искам да имам глупави хора подир себе си. Нито пък хора, които отиват в порока, а са облечени в някоя мантия. На такива хора няма какво да проповядвам, нито пък да ги уча. Няма защо да се опорочавам и аз всеки ден да влизам в калта и да вадя хората от калта и те пак да влизат вътре. Аз това не считам за философия. (Стр. 2 в оригинала и стр. 139 в томчето) „У учените хора има вложена лъжата. И у религиозните хора има лъжа. Вие казвате така: 2 и 3 = 4. Веднага ще кажат другите, не е право. Хубаво, ако аз кажа така - 5 и 2 = 1. При дадения случай те съставляват едно цяло, събрани са. Значи, ако в дадения случай е 1, значи има някакъв закон за цялото. Какво представлява едно цяло? Това са части, имаме 5 части и 2 части съставляват 7 части. А какъв уд съставлява числото 1? Ако съберете 5-те пръсти на ръката и 2-те кости на ръката, какво съставляват тогава тези 7 части? Вие не казвате 7, но казвате една ръка. Ако вземете да изброявате, казвате, един пръст, два пръста, три, четири, пет, една кост, две кости и после казвате, една ръка. Тогава едната ръка равна ли е на един пръст? Сега, разбира се това събиране е количествено, но щом влезнете в отношенията на природата, числата са живи. Когато количествено ги събирате, има един закон, когато ги събирате като живи числа, има друг закон, който определя това събиране. Вие можете ли да съберете един съвременен вол, да го поканите в една приемна стая и вечерно време да го турите на вашето легло? При това да го покриете с юрган. Вие можете да направите това, но питам, този вол ще оцени ли всичко това? Сега преведете това, имате едно желание или една мисъл, която е подобна в своето развитие на един вол, т.е. представлява един вол. Ако това ваше желание вие го турите на най-хубавото място, това желание ще ви се отблагодари ли? Няма да ви се отблагодари. Може това желание да няма никаква лоша мисъл към вас, но то не може да ви се отблагодари. И аз ви казвам, мнозина от вас вървите по един много крив път. И последствията за бъдеще, след 20, 30 години ще бъдат толкова лоши, че вие ще съжалявате много. Ще кажете, трябва да се живее. Аз това не засягам. Може някой да каже, Учителят иска да каже, че някой брат ходил с някоя сестра. Не засягам аз това. Аз засягам онази поквара, че вие под булото на новото учение сте в една поквара вътре в себе си. Пред себе си вие не сте чисти. В дадения случай, когато направите една погрешка, пред себе си не казвайте, че това е погрешка. И след време ще видите тази погрешка към какви резултати води. Пък тази погрешка може да стане причина за хиляди други хора да страдат." (Стр. 3 в оригинала и стр. 140 в томчето) „Вие сте забравили какво има в онзи свят. Даже понятията ви за ангелите и тях не знаете, вие на тях ще им турите такива крила. Не са птици ангелите, като имат крила. И ръце имат и крака имат като хора. Само, че ръцете им са такива, че един ангел като си простре ръката върху тебе, ще те простре на земята. Най-малкото помръдване на ръката на един ангел има динамическа сила. Отличава се само по силата си. Сега целта ми не е да ви изобличавам, да се спирам специално време няма. Но вие излизате от един народ, който има няколко такива отрицателни качества. И казвам, вие не можете да се освободите от своята българщина. Аз го наричам българанство. От вашето българанство вие не можете да се освободите. Българанството се отличава с една магарешка упоритост. И после българанството се отличава с такава една безочливост и незачитане. Българинът като българин благородство няма. И той никога няма признателност за онова, което му е направено. Аз го наричам това, благородство няма. Казва, че ме е родила майка ми що от това? Иска да се жени да си има дете. Българанство е това! И после разпасаност съвършена има. Голяма разпасаност и аз вече имам пример на българанство тук, и между сестрите и между братята, навсякъде. Десет години българанство. И съм решил, да се петна повече не искам. Влизам в друга една област, дето с българанството на българина не мисля да седя. Съм викан на друго място, имам друга работа и да имам желание да седя тук, то почти се свърши." (Стр. 3-4 в оригинала и стр. 142 в томчето) „И питам, ако един учител след като е учителствувал, че учениците го вземат и го набият хубаво. Казват, заслужил си го е. Защо? Той като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има 30 души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат, а, не се бие нашия учител! Защо? Защото е силен, не се играе с него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него. (Стр. 7 в оригинала и стр. 146 в томчето) „В ЛЕКЦИИТЕ СИ, A3 СЪМ ЗАСЕГНАЛ ИЗВЕСТНИ ПОЛОЖЕНИЯ, ОКОЛО 10-15, КОИТО ТРЯБВА ДА ВИ СА ЯСНИ. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти. Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си." (Стр. 7 в оригинала и стр. 146 в томчето) „Разправят за Ледбитер, ясновидеца, че е бил един от израилските малко пророци. Пише той в една книга: „Чудна работа, от 2 хиляди години толкова назад да съм останал. Едно време бях пророк", а сега изгубил той пророчеството си. Възможно е човек да изгуби своето пророчество и може да остане назад. И сега казват, като дойде Христос на земята. Но в това има едно механическо разбиране. Като дойде бащата, синовете очакват да умре бащата, или той да раздели богаството, че да останете и вие богати. Това е едно криво разбиране. Когато хората живеят по закона на любовта, всички са равни." (Стр. 9 в оригинала и стр. 148 в томчето) Забележка на Редактора: В една беседа Учителят посочва, че Ледбитер е преродения пророк Амос, но сега е забравил онова знание, което е имал. „Кръчмарят след като продаде своите бъчви е доволен. Та кръчмарят, който е станал причина, да се покварят хиляди домове и децата им и жените им, та ще е доволен. Да кажем, той е събрал 2 милиона, но той си е навлякъл такава съдба, за която само бъдещето ще приказва. Ще кажат, кръчмарят е разбогатял. Защо е разбогатял? Благодарим на такова разбогатяване." (Стр. 12 в оригинала и стр. 152 в томчето) „Ако досега се питате, Учителя кой го прати? Три положения има, или Бог го прати, или дявола, или аз сам съм дошъл. Тогава аз казвам, вас кой ви е пратил? Или дяволът ви е пратил, или Бог ви е пратил, или вие сами сте се пратили. Запитвам, защо си дошъл в училището? Дошъл си да се учиш." (Стр. 12 в оригинала и стр. 152 в томчето) „Та казвам сега, вие се учите и не можете да разберете де грешите. Ще каже някой, той е от Бялото Братство, той е окултен ученик. Като кажа, че аз съм полковник или подполковник, какво трябва да разбираш? Или ако кажем капитан или поручик, или подпоручик, фелдфебел или взводен и най-после прост ефрейтор и редови. Каква е разликата между един прост редовий и един генерал? Някой път редовите знаят толкова, колкото и генерала знае; а някой път и генерала знае толкова, колкото всички редови. Някой път един редовий разрешава задачата на бойното поле. И хората в света вярват едни на други. Онези, които са ви пратили, те са вложили нещо във вас, и те желаят, вие да се подигнете и да имате вяра в това, в което те са имали. Ако вие загубите вярата в това, което Бог е вложил във вас, тогава, A3 ВИ КАЗВАМ, A3 СЪМ НЕДОВОЛЕН ЗА ЕДНО ОТ ВАС. Да ви кажа сега. ЧЕ ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ БОГА. ТАМ СЪМ НЕДОВОЛЕН! ТАМ СЕДИ МОЕТО НЕДОВОЛСТВО. Много от вас много добре се учите, много сте интелигентни със силни способности, но и на сестрите и на братята казвам: Не обичате Бога. И вследствие на това не искам да ви занимавам повече. КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЛЮБОВ КЪМ БОГА, ТОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ГОТОВ НА ЖЕРТВА. Всичките въпроси там са разрешени. Тогава къде седи науката? Та казвам, вие всички трябва да си съставите една ясна представа за работата ви като ученици. Не да имате само една представа, но да имате една вътрешна връзка. И всяка сутрин да слушате гласът, кой глас? Този глас, за когото е казано: Страшен е гласът. Евреите като чуха, че говори Господ се изпоплашиха." (Стр. 13 в оригинала и стр. 153 в томчето) „Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас, всинца ви. Не искам повече противоречия и да се разправям повече, не искам. Аз съм сит вече и моят живот и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук, има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова 10 години ти си едно отражение на това, което съществува в братството. И аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър, ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не за другите. Не си само ти, зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и (Марий) не мога да търпя! И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога! Пък вие можете да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители, да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да взема моята страна. Учителят прекъсна и излезе. Вдигна си ръката, дясната. Ние лявата. Класът остана дълбоко замислен и раздрусан. Часовникът престана да работи от 7 без 20. А времето е 7 и 20." (Стр. 14-15 в оригинала и стр. 155 в томчето)

XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В моят архив се намира една оригинална лекция написана лично от Паша Теодорова с нейния почерк. След като е стенографирала Словото на Учителя Дънов и след като го е дешифрирала тя го е написала със своя почерк. По онези години не са имали още пишещи машини. Лекцията е първата лекция от I-та година на специалния младежки клас. Тази оригинална лекция е държана от Учителя Дънов на 24.II.1922 год. петък в 18.30 ч. до 19.00 ч. в салона. Имало е около 50 души и Учителя им е говорил бавно, за да може всеки да си я запише, който не е стенограф. По-късно тази лекция е отпечатана в томчето „Двата пътя", год. I, том I през 1922 год., като лекция от 24.II.1922 год., стр. 1-12, издание 1934 год. При сравнение на двата текста се вижда, че оригиналния текст няма нищо общо с отпечатания текст. Ето оттук започва Отклонението и Великото опорочение Словото на Учителя Дънов. А защо? Защото в Словото на Учителя Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената се намира Духът на Истината, който слиза от Божествения Дух. С него редом до него, дори успоредно на земята върви и Духът на Заблуждението, Духът на Антихриста и той е онзи, който променя Словото на Великия Учител. Това е Духът на Заблуждението си намира своите проводници и действува чрез тях. Един такъв проводник и изпълнител волята на Духът на Заблуждението е Паша Теодорова. Доказателства? Ето публикуваме оригинала с нейния ръкопис на посочената беседа. Цялата годишнина е с нейния почерк. * * * 24.II.1922 год. /в салона/, II Събрание Петък, 61/2-7 ч. в. „ДВАТА ПЪТЯ" I. Лекция от Учителя Бяхме около 50 души и Учителя. Той ни говори бавно и на често имаше мълчание. Тайна молитва. Аз бих желал да зная каква е идеята вътре във вашия ум. Вие искате или да посеете, или да ви се посее, може ли да го запазите? То в даден случай ние не обичаме да си хвърляме семето. В неделните събрания, ние сме много щедри, хвърляме и наляво и надясно, но в специалните събрания искаме всяко семе да падне на своето място. Вземете думата „наука". Тъй както се пише на български, на славянски с латинска азбука има две различния понятия. Тогава на славянски търси науката да примири противоречията на живота, науката там в това е насочена. Когато пък в англосаксонската раса, техният ум е насочен в науката, да изучава (науката да изучават) отношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Първата буква „S" означава безконечност. Следователно, от окултно гледище вие може да изучавате „науката" да примирите противоречията в живота, силите в природата, един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещения егоизъм. За туй именно в та ц раса туй съзнание на гордост. У тях има една отрицателна гордост, те си предават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно, аз разделям хората на две категории: Едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас, а другите, които търсят да примирят противоречията, или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до истината. Разбира се и важното на първо място, ако искате да се запознаете с окултната (школа) наука, трябва да научите себе си: „Познай себе си". Това сте чували, нали? Тогава като казвам да познаеш себе си, кое трябва да познаваш? Висшето, нисшето или нисшето, висшето? (Олга - нисшето да познае висшето). Значи, да познаете себе си, да познаете висшето - Божественото или с други думи казано: Да познаеш Бога. То значи: Да познаеш условията, при които можем да растем. Условията, които служат за развиване и растене, които дават направление на това растене и равновесието, което трябва да имаме. Да допуснем сега, че вие растете, вашият ум се развива, мозъкът и мислите също, обещавате нещо, от вас се очаква много, но дойде един случай вашата форма се разсипва и от вас не остава нищо. Някои ще каже: Такава му е съдбата, когато някой грънчар не направи гърнето си хубаво, какво му е съдбата? Смачква го и направя друго гърне. Следователно, висшето всякога смачква формите на нисшето и наново ще ги направиш, щом не са направени хубаво. Сега вие младите си позволявате често това, понякога (от старите минавате) минавате по-умни от старите, казвате: „Те старите са отживели, ама ние ще покажем как се живее". Но едно време и тия стари бяха млади и те тъй са казвали. Те, те, ние - но след - но след тях ще дойдат други, трети, четвърти. По този начин не може да разрешите основния въпрос на живота. Значи, вие младите трябва да използвате слабостите на старите, да видите какво им липсва на тях, кои са били причините дето техния живот е излязъл несполучлив. То е много. Сега на вас ще ви задам една тема, върху, която трябва да помислите. Тя е следната: Най-разумния метод за работа. Това е за всинца, всеки от вас да се изкаже, кой е най-разумния метод за работа. Окултната наука, понеже е опитна, когато някой влезе в музикалното училище, взима цигулката и оттам ще видя какво може да даде, в кой клас ще го турна. Ако учителят види, че ученикът е посредствен ще каже: „Не си губи времето". Най-разумният метод за работа. Тогава ще определя следующата беседа, (мълчание). Ще ви говоря какви трябва да бъдат отношенията на човека към живата природа. Изкажете се сега вие какъв план имате. То днес е изключително. Най-добрият метод, подразбирам от окултно гледище. Сега всички помислете, че в следующото събрание. Окултно разбирам трябва да се приложи и в действителния живот, другояче, ако не се приложи ще се отстраним доста далече, ще се отклоним от общия вървеж. Щото всички не сте на един уровен. Някой от вас сте много обективни, повечето от вас сте материалисти, далеч от природата - материалисти и идеалисти, а по-малкото са идеалисти-материалисти. То е някой дават предимство на идеите, а други на материалното. Това е всичко. Сега идеалистите казват, идеите творят всичко. Има нещо по-високо от идеалите. Вие ще използувате методите на природата, тъй както цветята използуват слънчевите лъчи, така и вие ще използувате по същият закон. Кой за каквото е роден. Не си правете илюзии да създавате нещо особено, кой за каквото е роден. (?) И в такова направление ще разглеждаме у вас кой за какво е роден. Допуснете, ако краката имат съзнание, пръстите и пр. Краката по земята ще ходят, ще носят общия товар, те не можат да си правят илюзия за него друго. Също ръцете, очите, ушите. Всеки един човек вътре в природата е един уд, един орган на това велико тяло и трябва да знае какво е неговото предназначение, разбира ли своето предназначение, по-лесно може да върви. Какви могат да бъдат неговите функции и работа, която може да изпълни. /Стенографски текст/. (Мълчание). Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: Гладният го вълнува хлябът какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясал. Така иде от знанието, пак същия закон, но трябва да се създаде едно знание солидно. Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин. Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце. Отишъл на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа, ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обед. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата. Всяка грешка, която съзнаете - поправете я. Не е само когато е дошла грешката, но престъпление е, ако не се поправи; не е грешка, ако дойде една крива мисъл, но тя трябва да се изправи. Стремежът на вашето сърце и воля трябва да бъде насочена да изправите погрешката, само по този начин може да съградите характер, една воля, на която да можете да разчитате. Имайте предвид, нали в училището, когато идват учениците, учителите са много любезни, но колкото отиват по-навътре в знанието, материала става по-тежък. И този добрият учител се и нервира, изменя отношенията си. Значи отношенията на учителя спрямо ученика се изменят. На първо място ученикът трябва да е способен да учи и трябва да учите и то много сериозно трябва да учите. Всяка наука си има правила и ще учите според правилата. После на вас младите ви трябва голямо самообладаване, не привидно, но същинско самообладание. Защото има два вида самообладание: едното е фалшиво, привидно, отвън, а отвътре равновесието всякога е изгубено. Аз ще ви приведа примера: Един млад момък се сгодил за една красива мома, отлична другарка, такава със самообладание, благородство на характера, не бивало. Той повиква приятеля си да му я покаже. Идва тя и донася да ги почерпи, той взел че я бутнал и тя паднала, притурила всичко, но казала: „Няма нищо". Обаче след, след като се оженили работата не излезла тъй, тъй както той мислил. Той и казва: „Е-е, къде е самообладанието ти?" А тя му казала: „Трябваше да слезеш да видиш в другата стая какво направих". То не е самообладание. После това сте забелязали у всички: отварят един прозорец, теглят не се отваря, теглят, теглят и най-после толкова силно изтеглят, че може и да го счупят. Няма съзнание този прозорец. Много от силите, с които работите, някои сили в окултната наука са съзнателни, а някои полусъзнателни; някои са разумни, а други не са. Т.е. като казвам едни са разумни, други не, разумните сили вървят в същата посока, в която ние се движим, а неразумните се движат в противоположната посока и всякога трябва да знаете дали една сила функционира вътре в еволюцията, върви ли в хармония с вашето развитие или не. Всякога тъй трябва да определяте. Имате едно желание, веднага да го определите за или против една мисъл, едно действие, не да го отлагате. Отляво ли върви или отдясно. Ученикът туй трябва да знае, да определи, да сортира тия мисли по възможност някои 25%, който може 100%. Постепенно ще увеличавате тази пропорция. Тогава следующия път ще видим. Този път едновремено ще предавам и опит. На всяко предаване следующия път ще ви поставя на изпит. Не само да отговаряте, не само теоретически, но и практически, приложения, да се изработи. Който иска да изучава окултизма, ще ви създам през седмицата някоя мъчнотия, да видим как ще я решите. Вие ще кажете: „И без това имаме мъчнотии!" Ние ще употребим начина за лекуване. Имате по цялото тяло много малки болки, пръстите ви болят, гръбнака, това, онова, а ние ще образуваме по-голяма болест, че да се обърне умът само на едно място и вие ще забравите всички малки болки и ще привлечете ума си на едно място. То значи, една мъчнотия ще създадем да привлечем силите, другото е разпиляване на силите и природата цери. То значи да се образува една голяма болка, която лекува. Та вие още не сте дошли до големите болки. Писмено ще се изложите за темата. Ще пишете малко. Ядката само. Всеки от вас ще си създаде един отчет. За вас, той е най-добрият метод, не какво са писали учените хора. Какво са писали те, то понякога може да съответствува с природата на човека. И според тия методи ние ще нагодим да може да използвате общия принцип, тъй че всеки един според метода, който има да може да използува и прилага. Зависи от вашата добросъвестност вашата искреност и дълбокото ви желание. В това отношение американците са на първо място. Има студенти, които свършват, като работят в кухнята. Вие ще кажете: „Нямаме условия". Ще използвате всички условия, то е добре, когато дойдат хубавите условия, но всички условия трябва да се използват. И при най-лошите условия, когато кълцате лук можеш да намериш 5-10 мин. да четеш. Сега втори път ще видим тогава."

XIII. В КАКВО СЕ ЗАКЛЮЧАВА РЕДАКЦИЯТА НА ПАША ТЕОДОРОВА НА ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? 17. В следното: а) Тя променя своеволно заглавията. А едно заглавие се определя от цитирания от Учителя Божествен принцип. В Словото Му има мисъл, има духовни закони, но има и принципи. А какво е принципа? Духът на Словото се облича в принципите и се проявява като духовен окултен закон. б) Изхвърляне на цели пасажи от Словото насочени към погрешките на учениците посочени от Учителя. в) Преразказване на беседата или лекцията с нейни думи и с преразказа си променя мисълта на Учителя. г) Изхвърляне на лични имена и събития отнасящи се до Школата на Учителя. д) Заместване на почти всички думи и изречения на Учителя с други изречения нямащи нищо общо с оригиналния текст. е) Изхвърлят се в самото начало и онези молитви и песни, с които се започва беседата или лекцията. ж) Изхвърлят се темите, названията на темите, които са четени преди беседата и които са били зададени от Учителя предния път на класа. з) Променя финала на Словото на Учителя. Пример: В 23 годишнина, 8 лекция на 24.XI.1943 год., сряда на Общия окултен клас, видно от фонд 1534, опис №1, архивна единица 349 завършва в оригинала така: „Вярвайте в този път. Господ е с нас". А в редакцията на Паша в томчето „Новият Светилник" в лекции на Общия окултен клас, год. 23, от 1943-1944 год., стр. 158 до 179, завършва така: „Вярвайте в пътя, който ви насочвам. Бог е с нас." Изводът: Има разлика, когато Господ е с нас, и когато Бог е с нас. Господ е едно, а Бог е съвсем друго нещо. Паша Теодорова не прави разлика между Господ и Бог. Не прави разлика, че едно е когато Господ е с нас и друго, когато Бог е с нас. Ето докъде води незнанието и изопачението. Води до промяна Словото на Учителя Дънов. и) В много от лекциите тя заменя името Господ с Бог и обратно поради незнание. А какво е Господ и какво е Бог много точно е определено от Учителя, но няма кой да го научи. к) Променя словореда на изреченията и така се променя смисъла, и се подменя главното с маловажното. л) Променя завършващите изречения на всяка лекция или беседа и се идва до съвсем друг финал, съвсем различно на това, което е казал Учителя. м) Чрез промяна на началните изречения на всяка една лекция или беседа дава друга насока на мисълта на Учителя, като я променя, перифразира или я подменя. н) Пример: фонд 1534, от Държавния архив, опис № 1, архивна единица 385 -12 год. на Общ окултен клас от 30.XI.1932 год., сряда, 6 часа сутринта, лекцията „Новата канализация“. На края на оригиналната беседа четем: „Да те пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли! Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тая погребална кола. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате. То е ваша работа". А от томчето „Новата мисъл" от Общия окултен клас, година 12, 1932-1933 год., том. I, стр. 262 четем: „Аз се отказвам от царски погребални коли. Да ви пази Господ от такива тържества. И на вас казвам: „Не искайте никакво тържество, никакви почести". Прочетете внимателно и вижте разликата. Разликата в текста, в смисъла води до целенасочено отклонение. Друг пример: Фонд 1534, арх. ед. 389 - „Люби Бога", 12 год., 7 лекция от 2.XI.1932 год. В оригинала завършва така: „По добре е да се отречем, преди да е дошла смъртта. Да направим, както Толстой казва „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат на сила, което имате сега. Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене". Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде твоята воля". И дойдоха новите порядки в Русия, да се отрекат. Там има едно самоотричане." А сега проверете как завършва тази беседа в томчето „Новата мисъл" на Общия окултен клас, год. XII, 1932-1933 год. т. I, стр. 130. Ще намерите там съвсем различен текст, за да бъде всичко насочено в съвсем друга насока и със съвсем други обобщения.

XII. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ? 16. От този архив виждаме: а) Оригиналите са запазени добре, охраняват се от държавата и всеки има достъп до тях и може да ги публикува; б) Повечето лекции и беседи са ги отпечатали вече в томчета до 1945 год. и след 1945-1950 год. когато е имало свободен печат. Почти на всеки свитък има отгоре отбелязано с почерка на Паша Теодорова следното: „Готова за печат". След това следва една черта на всеки лист отгоре до долу, че с тази беседа, лекция е работено. Как е работено? Ето това е целият проблем. Тази оригинална дешифрирана беседа Паша Теодорова я взима и я преразказва, прави своя литературна обработка, която я пише на пишеща машина и я изпраща на печатарите за печат. Томчето се отпечатва и последователите на Учителя Дънов четат не оригиналното Му слово, но преразказаното от Паша Теодорова. Доказателства? Ефросина носеше поредното издадено томче до 1950 год. и сверявахме с оригиналния текст, на който стоеше горе почерка на Паша „Готово за печат". Сравнихме и се учудвахме, възмущавахме се. Разбрахме и се убедихме, че онези, които целуваха ръка на Учителя и бяха най-близко до него му бяха променили Словото. Те са явяваха негови врагове. Врагове на Словото. А държавната власт в лицето на комунистическата власт беше прибрала, запазила, съхранила оригинала. И днес и утре всеки може с очите си да се убеди в това, като сравни оригинала с печатаното Слово. А дали това е оригинал? Това е оригинал. А защо? в) В архива има отделни беседи написани с почерка на Паша Теодорова към 14 беседи от 19 юли 1921 год. Имаме писма запазени със същия почерк на Паша Теодорова до своите съвременници. Почеркът е един и същ. А и аз го познавам. Доказателствата са налице и не може и дума да става, че това, което е в архива да не е оригинал. Оригинал е и всеки може да се убеди, защото отгоре стои почерка на Паша „Готова за печат". г) Има беседи с почерка на Савка Керемидчиева, това е другата стенографка, а това е също доказателство, че са оригинали. Почерка на Савка, също може да се докаже с нейните писма изпращани до свои приятели. Има и беседи половината писани от Савка, а другата половина от Паша и обратно. Старите ръкописи са отпечатвани на лист с дълъг формат на пишеща машина със синя лента и синьо индиго. Пример: съборите от 1924 год., от 6.VII.1924 год. в неделя, част от беседите са писани с почерка на Савка, а другите с този на Паша. д) Беседата от 1916 год. са с почерка на Паша, както и тези от 1917,1920, 1921 год., защото тогава не е имало още пишеща машина. Цялата беседа от 60-70 листа е написана на ръка от Паша Теодорова. е) Понякога по 2 беседи са сложени в една папка, като архивна единица. В този архив има оригинали, които не са печатани и оригинали, които са напечатани до 1950 год. в отделни томчета. Следващото поколение ще изучава и ще провери, че е направен опит да се промени и подмени, повтарям и подчертавам, подмени Словото на Учителя. Как? Преразказват го. Правят литературна обработка. Изменят цели изрази и променят мисълта вложена в изречението на Учителя. Изменят думите Му, подменят ги със свои думи. Променят словореда на изказаната мисъл. Онова, което е главното в изречението го правят второстепенно и обратното. Така в пълен ход е било подменено Словото на Учителя с преразказаното от Паша Теодорова. Словото на Учителя Дънов в отпечатаните томчета е променено. Словото на Учителя Дънов е съзнателно и целенасочено и умишлено изменено и променено. Целта е да се изопачи и да се отклони Школата. Кой движи целия този процес. Движи го Духът на Заблужданието, Духът на Антихриста. Учителят нееднократно е споменавал, че неговия най-голям враг е т.н. Александрийски дух, който е на Изгрева и той краде Словото Му и го променя. Този дух е същият, който отклони Христовото учение и направи от него църква и религия. ж) Тънките листове на стария ръкопис са от 34 см, а новият ръкопис е от 29 см. Не издаваните беседи са с дълъг голям формат. Има и препис на беседите от Елена Андреева след 1945 год., които са били преписвани в 4 екземпляра, т.е. онези, които е дешифрирала и преписала за да се съхранят. Така, че това което е отпечатано в томчетата не е оригинално Слово на Учителя Дънов. Последователите Му четат промененото Му Слово. И това е причината за отклонението им от пътя на Школата. А този път е в Словото на Учителя Дънов. Най-очебиещ пример е X год. на Младежкия окултен клас 1930-1931 год. Дори не се поместват всички чертежи от оригинала. Дори има обозначение, че Кузман Кузманов си заминава на 3.XII.1930 год. в 8.30 ч. вечерта и присъствуват на погребението му целия младежки окултен клас. з) Всички рилски беседи на Учителя държани в дните на Младежкия окултен клас - петък и сряда на Общия окултен клас, както Утринните слова и Неделните беседи в неделя, са отпечатани като съборни беседи. Съборните беседи и дни са били дните от 19 август до 22 август, след което се прибирали в София. А през 1936 год. събора на 19 август е на Изгрева в София. Затова по моя идея се взеха някои беседи изречени на Рила и се поместиха и се включиха в съответните годишнини, които сега издаваме по оригинал. Тези лекции и беседи в бъдеще трябва да си отидат по местата в зависимост кога са държани - сряда, петък, неделя. Съборните беседи ще останат само в дните, на събора, независимо дали са на Рила или на Изгрева. и) Следващото поколение трябва да отпечати оригиналите, които се намират в Държавния архив и в архива на МВР. Трябва да се възстанови оригиналното Слово на Учителя Дънов. Днес под моя програма се отпечатват оригиналите, които ми ги бе оставил Борис Николов. Останалите, които липсват са откраднати от мен за да се попречи по цялостното отпечатване на оригиналното Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно. Откраднати умишлено, за да се попречи на издаването по оригинала Словото на Учителя Дънов. Планът на Черната Ложа е такъв. Но друг е планът на Бялата Ложа!

XI. КАКВО ИМА В ДЪРЖАВНИЯ АРХИВ? 15. През пролетта на 1996 год. съпругата на моя пръв помощник Вихър Пенков, на име Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова, работеща като библиограф-експерт в Народната библиотека „Кирил и Методий", по моя идея и указание започна да работи в Държавния архив, където се намираше онзи архив на оригиналните беседи на Учителя Дънов, които бяха взети от властите при обиска на Изгрева на 6-7.XII.1957 год. Архивът от Народната библиотека е преместен в Държавен архив към 1977 год., където е бил направен опис и на всяка една беседа или лекция е сложен като архивна единица с номера. Общо в този архив в опис №-l има 784 архивни единици или това са 784 лекции и беседи на Учителя Дънов. В опис №41 са отпечатаните томчета на Петър Дънов, за които казахме, че е променено и подменено Слово на Учителя. Тя поръчваше по 20-30 архивни единици, преглеждаше ги, после ме извикваше, аз сядах до нея, разглеждах ги и давах своите бележки и указания. Ефросина си ги записваше. Само аз познавах какво представлява този архив. Никой не можеше да се ориентира в него без предварителна подготовка и без да е запознат с всички етапи в Школата на Учителя, както и с историята на отпечатването на Словото Му. Затова бях извикан да дам необходимите напътствия. Преди нас бяха минали 2-3 човека. Разгледали, огледали нищо не разбрали и си заминали. Учителят бе взел мерки да се съхрани оригинала чрез властите и бе си осигурил хората, които ще работят с него. Ефросина работи 2 години, направи целия опис, включи го в компютър и днес можем да правим справки за минути. Какви и кому справки? Справки за оногова, който е изпратен да работи с оригиналното Слово на Учителя. За другите това е безпредметно, ненужно и неразбрано. Така в разстояние на две години аз отивах, разглеждах събраните 20-30 архивни единици и диктувах на Ефросина своите забележки и напътствия. Тя си записваше всичко. Без тези бележки никой не може да работи с този архив.

X. РАЗВРЪЗКАТА 14. След като научих, че Мариета Бертоли е написала писмо до семейство Гобо да не се предава архива на никой българин, аз й написах писмо и го изпратих препоръчано. Тя го е получила, но мълчи. А защо мълчи? Ами защото всички от семейство Бертоли се провалиха и не си издържаха изпита. Виж „Изгревът", т. III, стр. 210-212. Бащата Бертоли се провали. Тук всяка седмица 100 души мозайкаджии отделяха своя десятък и парите се предаваха на Лучия - на жена му да преживява семейството им. За тези пари той трябваше да издаде книгата „Учителят" във Франция с парите, които му бяха осигурени оттук. Тези пари се харчеха от жена му, а онези там пари предоставени за издаване на книгата Учителя се похарчиха от него. Освен това той бе подведен от противниците на Борис Николов. Пълен провал и с копията на не издаваните беседи, които той изнесе от България. Това е пълно цяло течение на беседите на Учителя. Това е така нареченото четвърто копие. Анина Бертоли. Тя също се провали. Словото, което й се изпращаше да се превежда на френски тя го променяше и редактираше. И това вече не беше Слово на Учителя. Текста на Паневритмията, която й изпраща Елена Андреева бе също променена от нея. Издаваше „Житно зърно" на френски една малка брошура с редактираното Слово на Учителя и накрая се провали с архива си и с това, че не ми предаде всичко, както бяхме се разбрали. Пиетро Бертоли, братът на Анина Бертоли. Отначало обеща да ми се предаде архива на Анина, но по-късно се отметна. Мариета Бертоли. Тя също се провали с писмото, което изпрати на семейство Гобо. А моя милост ги остави в историята. * * * Помествам писмото до Мариета Бертоли. 19.06.1998 г. София Уважаема Мариета Бертоли, С настоящето писмо Вергилий Кръстев Ви уведомява следното: 1. Изпраща Ви едно съобщение, за да проверите развоя на едни събития, за които вероятно сте запознати. 2. Преди три години, заедно с Марийка Марашлиева Ви посетихме и аз Ви пуснах магнетофонния запис на Анина Бертоли и Вие чухте нейното желание, че архивът на Анина трябва да се върне в България и да се предаде лично на мен. Вие изобщо не възразихте, а дори ме улеснихте като казахте, че архива от Италия е бил прехвърлен във франция при Анина, а след нейното заминаване, той отива при семейство Гобо. Аз направих постъпки при семейство Гобо с помощта на Величка Няголова, които изобщо не знаеха какво се намира в куфарите освен моя милост. Аз имах опис оставен ми от Борис Николов за онова, което се намира при Анина Бертоли и той ме бе упълномощил да го прибера от Франция, за да се издаде. Семейство Гобо отначало се съгласяват да го предадат, както и Вашият рожден брат, но по-късно по чуждо вмешателство те се отказват. Научих, че Вие също сте написали писмо с Ваше мнение, да не се връща нищо в България и да не ми се предава нищо. Ами магнетофонния запис, който чухте? Та аз оставих в историята имената на Бертоли, Анина и Вашето, някой друг да е сторил това освен мен? В момента аз съм този, който организира отпечатването на не печатаното Слово по оригинал. Всеки месец излизат по 2-3 томчета от печат. Аз съм напълно убеден, че Вие сте подведени и то умишлено. Затова Ви пиша това писмо. Вашият ход е напълно погрешен и ще донесе своите последици. На времето беше подведен Вашият баща Бертоли, бяха му осигурени средства в Париж да издаде книгата „Учителят" на френски, но той не го издаде. През това време мозайкаджийската бригада на Борис Николов всяка седмица отделяха пари, които се предаваха на Вашата майка за издръжка. Бертоли нищо не направи. А по-късно Анина трябваше да коригира грешката на баща си. По време на процеса 1957/58 год. майка Ви беше подведена и при своите показания на процеса се обяви срещу онези, които отделяха своя десятък, за да я издържат. Всички бяха възмутени. Документите са запазени. Сега Вие също сте подведена. Затова коригирайте се и напишете им писмо, на семейство Гобо и на брат Ви, да направят постъпки и да ми се предаде архива на Анина. По този начин ще изпълните волята на Анина и на Борис Николов. Ако не го направите, ще остане в историята Вашето деяние като пример на отклонение. Не забравяйте, че работата на Вашият род аз съм я свършил и Вие чрез мене имате историческа проекция, а не чрез някой друг! С уважение: Вергилий Кръстев Бележка на Редактора: На 12.XI.1998 год. изпратих отново с препоръчано писмо на Мариета Бертоли съобщение със списък на отпечатаните досега оригинални годишнини от Словото на Учителя с 28 заглавия, като през 1998 год. са издадени 20 заглавия. Обърнах и внимание, че това е доказателство, че аз организирам и ръководя отпечатването на оригиналните беседи на Учителя. Настоявах да се коригира, като напише писмо до семейство Гобо, за да ми предадат оригиналните текстове на пишуща машина. Научаваме, че били докарани ксерокс копия на беседите от архива на Анина Бертоли. Който е направил това, попада в още по-голяма клопка. Тя е за невежите и наивниците. А защо? Не се знае дали при Анина са оригинали или преписи на пишуща машина, които са правени тогава. При преписа машинописките не са записвали дословно и са променяли текста. Доказателства. Притежавам оригинали и преписи на пишуща машина от 1947 год., в които се вижда, че преписите са редактирани. А по оригинала може да се види шрифта на пишущата машина, листа, мастилото и още много други неща, които само моя милост знае и може да установи, защото аз съм този, който е запознат с всички етапи на записването Словото на Учителя Дънов. И още нещо важно. Ако решат да ги печатат дословно, и ако са преписани и редактирани, ще извършат престъпление към Словото на Учителя. И понеже досега всеки се опитва да редактира, то изкушението е голямо и те ще бъдат редактирани и променени. И още едно вече двойно престъпление. Това са примери как действува Духът на Заблуждението, който управлява Черната ложа, която има своите слуги между последователите на Учителя Дънов. ЗАКЛЮЧЕНИЕТО И така бе пленен, обсебен още един архив по вина на Анина Бертоли, която включи в този сценарий и семейство Гобо. И след това се задействува цялата верига от предатели и накрая дойде и финала от Мариета Бертоли, като им забрани да не се дават на никой българин. А междувременно Павел Желязков има ксерокопие и сега променя и отпечатва редактирано Слово на Учителя Дънов. Доказателства? При проверка на отпечатаните книги от него с оригинала се вижда умишлено променяне Словото на Учителя Дънов.

Величка Няголова IX. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪДБАТА НА АРХИВИТЕ НА АНИНА БЕРТОЛИ В СЕМЕЙСТВО ГОБО - ФРАНЦИЯ Писма от Величка Няголова 28.04.98 г. Франция Здравей Вергилий, Получих отдавна твоето последно писмо и днес ще ти отговоря. Много се радвам, че вие усилено работите по осми том, както и по непечатаните беседи, и сте вече издали 10 томчета, а тази година ще издадете други. Радвам се, че работиш с колектив от млади и безкористни помощници, пръснати навсякъде в България. Радвам се, че не променяте нищо от думите на Учителя. Аз, ако дойда, ще бъде с мъжа ми и то в началото на юли за Петровден. Зарадвах се, че си финансирал и този хубав концерт. Щом работиш безкористно и всеотдайно за Учителя и Неговото свято дело, те средствата ще пристигат. Нямам вече никакви новини от Жан Луи Гобо и Арлет, жена му. Не се обаждат повече, но аз не ги търся вече. Работя вътрешно над тях, да разрешат правилно тази сложна задача. Моля се и на Небето да им помогне да разрешат разумно тази важна задача. Защото, чрез мене те успяха да разберат какво пазят у тях, неговата стойност. И чрез тебе, разбира се, защото ти ме въведе в тази ваша тайна с Анина. Нека всичко да бъде за Славата Божия! Тя отгоре и Анина Бертоли ще работи над тия хора. Имам чувството, че те ще дойдат това лято в България заради този огромен товар, който се стовари върху плещите им. Така чувствувам, но не зная нищо, а и нямам новини от тях. Че как и ще имам! Те разбраха съвсем ясно моята твърда позиция. Те, ако въобще дойдат, ще бъде за август и Рила. Ако аз дойда, ще бъде в началото на юли. И те сигурно ще искат да те срещнат. Така си мисля. * * * 05.05.98 год. Здравей Вергилий, Ще ти напиша още няколко реда. Оня ден говорих с Жан-Луи Гобо по телефона. Попитах го за материалите. Каза, че ги пази, не ги е дал на никого. Но е дал фотокопие от всичките непечатани беседи при него на Павел Желязков. Още ми каза, че е получил писмо от Жоро Петков от Габрово в никакъв случай да не предава материалите на тебе. Получил е и от бившата ти жена Милка от Бургас същото нещо - в никакъв случай да не предава материалите на тебе. За Йоана не стана въпрос, той не ми каза, че нейното писмо е да ти предадат материалите на тебе. Попитах го, а от Светозар получил ли е писмо /аз не съм в течение дали той му е писал/. Каза ми, че Светозар им писал, много хубаво писмо, но не искаше да ми каже съдържанието му. Попитах го, а Светозар казва ли да не предаваш материалите на Вергил? Той отговори - не, няма такова нещо. Още ми каза, да знаеш, че е получил специално писмо от Мариета - сестрата на Ана Бертоли, с нейния подпис. Тя им заявява, в никакъв случай да не предават материалите на никой българин. Да седят при тях. Това са новините, които научих. Още, че и той, и жена му не са с добро здраве. Те искали действително да дойдат в България към 16 юли за Зекирица, но все още не знаят, защото ще зависи от здравето им. * * * Величка Няголова 20.07.98 год. София Продължение за съдбата на архива на Анина Бертоли. За Вергилий. Миналото лято 1997 год. отидохме с мъжа ми у Жан-Луи и Арлет Гобо в Алпите. Предварително бях говорила с приятелките на Анина Бертоли, питах ги дали в материалите, оставени на съхранение у семейство Гобо и принадлежащи на Анна Бертоли, има ръкописи от ненапечатаните беседи на Учителя, 1 филм с 10 сестри, които играят добре Паневритмията, снимки и др. братски материали. Отговорът на Раймонда и Анжел, най-близките сътрудници на Анина, бяха категорично „Не". Раймонда беше лично опаковала материалите и не бе срещнала нищо подобно. Тя твърдеше, че са само лични материали на Анина, за нейното списание „Житно зърно", издавано в Париж. И така ние отидохме у Жан-Луи Гобо за няколко дни. Не смятах дори да му поставя въпрос за пазените у тях материали, защото вече предварително знаех, че няма търсените неща. Наближи деня на заминаването ни. Тръгвахме на другия ден. И изведнъж, Жан-Луи реши сам да ми покаже материалите на Анина. Пазят ги в огнеупорен шкаф, от огън и вода. Добре ги пазят. Взе той да вади куфар след куфар. Гледахме набързо материалите. И открихме пакетите с не напечатаните беседи, както и много снимки на Учителя, много и групови снимки, много материали на пишуща машина, на братя и сестри, като Влад Пашов, Елена Андреева и др. Жан-Луи взе да търси касетата с филма и изведнъж за наша обща радост я намери. Както и намери и касети с музика, като на Грива мисля и много други. Арлет, жена му се радваше и взе жадно да гледа снимките на Учителя казвайки, че желае да ги има, т.е. да си направи копия. Още тя каза: „А не може ли ние да сменим този филм /копие/ с Никол Филасие /жената на Павел Желязков/, която пази филм с Учителя в движение. Отговорих й: „Вие нямате право да правите такава замяна". После тя пак каза: „А не може ли ние да издаваме тези ненапечатани материали от Учителя?" Отговорих й: „Те са на български и вие тук не може да ги продавате. А и нямате право, без разрешението на България, на Братството, за такова печатане". Арлет почерня цяла и взе да мисли. В това време ние с Жан-Луи натоварихме в колата ни 3 големи и тежки куфари с материали. Избирах и слагахме. Не можахме да вземем всичко, филмът остана за друг път, за да си направят те копие. Натоварихме куфарите в колата и отидохме да спим. На сутринта тръгвахме. Арлет остана все така тъмна, черна, с мрачни мисли. Аз разбрах всичко. Тази жена не мигна цяла нощ и обработва мъжа си. На сутринта, като станахме, Жан-Луи дойде и каза да свалим куфарите и че той сам щял да се занимае с тази работа. И останалата част знаете. Той никога не върна материалите. Отказа по телефона, като каза „Без коментарии". Значи, без да даде никакви елементарни обяснения, той всичко събори. По-късно той напълно отказа да предаде материалите /по телефона/. В това време без да пита никой, направил фотокопия на не напечатаните слова на Учителя и ги предал на Павел Желязков. За съдбата на филма не зная. Но той сам ми каза, че дал копия на Словото на Павел Желязков. А самият Павел, крие и на никого не казва. Така всички разбрахме Истината. Трябва да подчертая три важни неща: 1. Никой от французите не знаеше за стойността на пазените материали. Анина Бертоли не беше казала на никой. Само д-р Вергилий Кръстев беше в течение и аз от него бях осведомена, за да ги издиря. 2. Като разбраха огромната стойност на материала, останал от Анина Бертоли те французите не пожелаха да го върнат на България, на Бялото Братство. С това те спъват дейността по издаването на тези материали. 3. Тези материали не са Никога принадлежели Нито на Анина, Нито на баща й. Не са лични, а са били на Братството, дадени им за работа, която те не са успели да свършат. Искам да добавя още, че тази година, някъде през месец май, французите в Париж от групата на Анина Бертоли, се организирват тайно от мене и в съюз с Павев Желязков и жена му Никол Филасие, написват подписка и се подписват лично и я изпращат на семейство Гобо. Съдържанието е, че те всички единодушно заявяват с подписа си да не се връщат тези материали в България, а да останат на съхранение в семейство Гобо, и че те нямат право да ги дават на никого. И така всички французи от групата на Анина се нахвърлиха срещу мене, защото аз пък научих за тяхната подписка. И се възпротивих остро. Когато са се подписвали, те не са знаели, че този материал не е принадлежност на Анина Бертоли. Смятали са, че е личен. След като аз разбрах за случая и се опълчих, обяснявайки им истината, те всички единодушно се нахвърлиха яростно върху мене. Като, че ли аз станах „крадец", който желае да открадне личните материали на Анина Бертоли. Не помогнаха с нищо моите обяснения. Тези мои приятели, ми станаха „Неприятели". Останах сама, че дори и други българи бяха единодушни с тяхното решение и подписка. Искам още да добавя тук, че и сестрата на Анина Бертоли, Мариета, живееща в София, изпраща официално писмо, с подписа си, да не се предават тези материали на никой българин, французите се бяха много повлияли от това писмо. Обясних им, че Мариета е сестра на Анина Бертоли, но че тя никога не беше в Братството, а нейният съпруг беше голям комунист и с властта на комунизма. Но те си останаха „твърди" с решението си. Накрая, един разумен и интелигентен мъж, предложи да се опишат подробно материалите и сега за сега да се съхраняват във Франция. А ако някой българин желае копие, да му бъдат предоставени. Това е, все пак, компромисно решение. Но аз смятам, че не на всеки българин те ще дадат копия. Пък нали вече такива има у Павел Желязков? Може би и за филма така ще се разреши въпросът. Бъдещето ще покаже. Аз съм оптимист и знайте, че продължавам борбата, макар и сама. Стига ми, ако Учителят е с мене? С поздрав: Величка Няголова

VIII. СЪДБАТА НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ 12. През лятото на 1998 год. в София пристигна на гости Величка Няголова с мъжа си от Франция. Имахме среща и разговор с нея. Тогава при разговора от нея разбрах как куфарите са били натоварени и след това на следващия ден са свалени. Това тя беше пропуснала да ми съобщи в писмото си, които бяха публикувани в том VIII към нейните спомени. Помолих я да опише всичко и да ми остави допълнителното изяснение на този въпрос. Тя го написа, остави го на брат си Костадин, който ми го предаде и аз го публикувам дословно. Най-интересното е, че собственоръчно Анина Бертоли пише върху кутията с филма „Voir a Vergil" т.е. да се види от Вергил. Значи е предназначен за мен, така както тя обеща. А историята на този филм е следната. Тази история никой не я знае. Описвам я само аз, защото само аз я знам. След излизането на официалната Паневритмия по време на Учителя, последователите на Учителя Дънов във франция не могат да разберат от нея някои упражнения и движения. При преглед от Анина Бертоли вижда, че не са описани както трябва, защото тя познава добре Паневритмията. Пише писмо на Паша и Елена Андреева. Тогава тук обръщат внимание, че това е вярно. Тогава се събира група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова. Прави се нов текст за да се онагледи материала се правят към 80-100 снимки, в които показват движенията Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. фотограф е Васко Искренов. После тези снимки направени по 4 копия се прибират, укриват се някъде и досега ги няма. Има запазени от мен две пози. През 1972 год. Борис Николов лично ми прочете от неговото тефтерче в което се записваше всичко, какво кому предава. Там фигурираше името на Георги Петков - Габрово, че са предадени на него негативите на Васко Искренов за съхранение. Аз ги исках нееднократно, но той все отлагаше. Ако бяха излезнали тези снимки, ще се прикачат към оригиналния текст, който притежавам и щеше да се издаде истинската Паневритмия. А сега се укриват целенасочено и умишлено. А защо? Защото така е изгодно някому, за да се издадат, а и те издават различни Паневритмии с цел да се опорочат истинските упражнения. С цел да се отклонят истинските последователи на Учителя Дънов. Елена Андреева изпраща едно копие на Анина Бертоли от оригиналния текст на трите сестри. Тя го редактира, а не го превежда дословно и го издава на френски. Някакъв печат, подобен на циклостил. Елена извиква един художник, комуто показва упражненията. Той ги скицира и те се изпращат на Анина Бертоли и тя ги издава също към нейната Паневритмия. Но този опит на Анина Бертоли не е сполучлив, защото тя редактира и променя текста според своето си усмотрение. Текста на обяснението, на Паневритмията от трите сестри. По-късно Анина Бертоли пристига на гости в София, това е към 1945-1946 год. и повдига отново този въпрос, че не е ясно на французите как да играят. Тогава се събира една група от 10 човека, които играят правилно, извикват един фотограф с камера и той заснема всички упражнения. Този филм се промива тук и се предава на Анина Бертоли. Тя го занася в Париж и го пази. Накрая обеща да ми го предаде. Но други сили се намесиха и го присвоиха. А защо? Защото тук в България тя се играе неточно и е изопачена. Ако дойде филма и се прехвърли на видеокасети, всеки последовател на Учителя Дънов може да си я купи и да я прожектира у дома и може сам да се обучава. Ако беше дошъл филма, аз точно това щях да направя и щях да го озвуча с музиката на Филип Стоицев, с неговия музикален запис, защото според живите последователи на Учителя Дънов, неговите разработки са в духа на песните на Учителя. Ето защо не пристигна този филм в България при мен. Намеси се Черната Ложа и задвижи своите слуги и те изпълниха волята на своя господар. А това Духът на Заблуждението, т.е. Духът на Антихриста. 13. Преди да си замине Величка Няголова с мъжа си обратно за Франция я помолих да опише всичко онова, което допълнително ми разказа в София. Тя обеща и го изпълни. Ето прилагаме нейното продължение за съдбата на архива на Анина Бертоли при семейство Гобо.

VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.? 17.Х.1998 год. Едното копие се укрива от рождената сестра на Борис Николов - Цанка Екимова в гр. Габрово при свои познати. По мое настояване Борис чрез своя рожден брат Стефан Дойнов ги пренесе от Габрово и ги остави в дома си. Бяха 8 куфара, но те не дойдоха при мен. Откраднаха ги. Виж „Изгревът", т. III, стр. 205-206. Досега не са дошли при мен. Нито ги печатат, нито ми ги предават. Укриват ги нарочно. А наблюдават и знаят, че под мое ръководство се печати. Досега сме отпечатали над 20 годишнини оригинално Слово на Учителя. Второто копие се предава чрез Георги Куртев от Айтос и се укрива при един верен брат в с. Тополица. По-късно този архив се разбива, прехвърля се насам-нататък. Доказателство е, че аз притежавам две годишнини от това копие, на което е написано Георги Куртев - фелдшер, Айтос, върху опаковката. Третото копие се укрива от Борис на Витоша, на „Резньовите" в скалите, в специално укрито скривалище. Този архив беше определен също за мен. Но той чрез Петър Филипов и Лалка Кръстева се окрадва. А Боян Златарев е изпълнителя на техния замисъл, той го сваля. Той се разпръсва и не идва до мен. От този архив също никой не печати по оригинала. Виж „Изгревът", т. III, стр. 201-203 и неговата съдба. Четвъртото копие се изнася чрез Бертоли в Италия, по-късно се прехвърля във франция. Бях лично уведомен за него от Борис Николов. Срещнах се в София с Анина Бертоли и поисках да ми го предаде. Тя обеща. След заминаването на Анина Бертоли от този свят, чрез Величка Няголова бяха направени постъпки да се прибере архива от франция. Семейство Гобо, които вече знаеха какво има в него, след като Величка им разкрива всичко, от моето писмо, те се съгласяват да го предадат. Натоварват колата с куфарите. Величка с мъжа си преспиват една вечер при тях. На следващата сутрин те променят решението си след разговор с някой от София по телефона. По-късно те пишат писма до няколко лица и търсят съвет. Лицата им пишат да не ми се предава архива. И всичко спира. Съобщава ми се по телефона от Величка за случая. Тогава аз реших да опиша целия случай и той бе публикуван в „Изгревът", т. VIII, стр. 556-562, стр. 572-596. А какво бе становището на Анина Бертоли ще намерите в „Изгревът", т. VII, стр. 659-660. След като излезна от печат „Изгревът", т.VIII беше изпратено съобщение по цяла България по братствата, така и в София към 120 писма в провинцията и 100 писма в София на точни адреси. Предоставям съобщението, в което се посочват имената на лицата, които си написаха писма да не се предава архива на Вергилий Кръстев. СЪОБЩЕНИЕ месец юни 1998 год. Излезна от печат том VIII от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Книгата е със същият формат, както първите седем тома. Съдържа 46 коли = 736 страници плюс три коли от 16 страници със снимков материал, с който се онагледява представения материал от времето на Школата. Представени са снимки на Учителя с ученици, отпечатани на цяла страница, както и 4 страници със снимки на авторите от том VIII. Всяка страница съдържа 52 реда по 70 знака на ред. В том VIII са представени спомените на 15 ученика от Школата на Учителя Дънов. Цената на книгата е 8000 лв. като 25% от стойността на книгата се дава на книгоразпространителите. Томовете от I до VII включително са по 7000 лв. за един брой. Онези, които желаят да я получат чрез заплащане могат за справки да се отнесат до Марийка Марашлиева с паспортни данни: Марийка Величкова Иванова, ул."Люлякова градина" № 6, Вх. Б, ет.5, ап. 34, София, код 1113, тел.72-13-50. Книгата ще бъде продавана в книжарница „Изгрев", на ул. „Граф Игнатиев" №28, в безистена, близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, тел.893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове. През 1947 год. едно от четирите копия машинописен текст от неиздаденото слово на Учителя Дънов се изнася във Франция. Каква е съдбата му ще прочетете в „Изгревът", том VIII от стр. 572-596 под номер 22, 23, 24, 25, 26. Единствено Вергилий Кръстев знаеше за съществуването на изнесения архив и бе упълномощен от предишните поколения да го върне, за да се издаде Словото на Учителя, защото архивът с другите три копия бе разбит, окраден и унищожен. Вижте „Изгревът", т. III, стр. 197-206. Бяха направени постъпки архива да се прибере. Но явиха се сили, които противодействаха и намериха своите проводници. Лицата, които написаха писма да не се предава архива на Вергилий Кръстев са: Павел Желязков-София, Георги Петков - Габрово, Милка Кралева - Бургас, като тримата участват в издаването досега на променено, редактирано и преразказано Слово на Учителя. Прочетете, проучете и се определете. Съставителят и издателят на том VIII „Изгревът"- Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" № 1, София 1505, тел. 44-79-53. Търсят се спонсори за том IX на „Изгревът". Вергилий Кръстев

VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ 16.Х.1998 год. - ден петък, София 1. Още през 1969/70 год. при контактите ми с Галилей Величков, разбрах за промяна на Словото на Учителя Дънов от стенографките му, като ми бяха дадени доказателства с няколко издания на едни и същи беседи. Така след томчето - „Трите живота" -1 год. на Общия окултен клас, издадено 1922 год., София под заглавие „Окултни лекции" се отпечатва и второто издание през 1942 год. При сравнение на двете годишнини се вижда пълно разминаване на двете издания. Вижда се редакцията на Паша Теодорова. Тогава го приех като предателство към Словото на Учителя Дънов. Бяха ми предоставени и други такива единични издания, които са печатани в отделни брошури, а и по-късно са променени, когато се издават по годишнини, без да се досетят, че са издавани преди това оригиналите. 2. По това време контактувах и работех с Борис Николов и Мария Тодорова и бях приет в техния дом. Нееднократно поставях този проблем пред Борис Николов, като му носех различните издания и му посочвах промените. Той се опитваше да защитава Паша Теодорова. И дори я беше защитил по времето, когато братята по дух, въстанаха срещу промяната на Словото. И тогава се прави един невероятен ход от Онзи Дух, който променя Духа на Словото на Учителя, което Слово е Духа на Истината. А това е Духът на Заблуждението, който намира своите проводници и действува чрез тях. Не само диктува, но и действува, Какъв е този ход? Ето какъв. Събират онези 20 човека, които протестират, че Паша е правила свободна редакция и е променила Словото и на всекиго дават по една оригинална беседа и им казват „Хубаво. Ето ви една оригинална, дешифрирана годишнина от Словото на Учителя и я подгответе за печат. Направете и лично вие; редакцията". И тези 20 човека, верни по дух на Учителя, но наивни се хващат в клопката. И всеки започва да редактира по свой образ и подобие. След една година връчват оригиналният текст и редактираното копие, което всеки един от тях е приготвил за печат. Събира се комисия и проверява. Оказва се, че всеки е правил промени и всеки е изменял Словото така, че е оставил себе си в печатния текст. Тогава ги изобличават, че протестират срещу Паша, но и те са го редактирали по своему. И затова оставят Паша Теодорова да продължи, понеже е работила по времето на Учителя. Само един е върнал оригиналния текст и е казал: „Аз изпитвам страх Господен, от Словото на Учителя. Не мога да го променя". За случая виж „Изгревът", т. I, стр.103-106. Така се измъкнали и вкарали в клопката наивните 19 човека. Вместо да публикуват оригиналния текст, те продължават да променят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Може ли някои човек днес да промени словото на писателите класици, чужди и наши? Нали ще го дадат под съд за нарушение на авторското право. За чуждите писатели важи закона, а не важи за Словото на Учителя Дънов. А тук това важи милион пъти повече защото изменят Словото на Бога. И когато всичко това изтъквах пред Борис Николов, той не можеше нищо да отговори. А Мария Тодорова, която седеше на плетения стол и слушаше каза: „Паша си правеше литературни разработки от Словото на Учителя". Тогава Борис млъкна да защитава Паша. Настъпи тишина. Дойде време и аз се убедих, че тя наистина е правила литературни обработки. А това ще се убедите сами от примерите, които ще дадем. Освен това всеки може да го провери лично и да се убеди, че това е така. 3. Ще ви разкажа и един смешен и трагичен случай. Борис Николов беше дал на Крум Въжаров една годишнина оригинално Слово, за да я подготви за печат, като я редактира. А Крум за свой помощник си беше избрал своя най-добър ученик Григор Кьосев /Гришата/, както го наричаха. Крум Въжаров имаше към 10-15 младежи, с които работеше и всички те бяха отклонени от него и сами се провалиха впоследствие. Станаха врагове на Словото на Учителя, като го променяха. Ето аз съм пред Борис на масата, държа едно оригинално копие и държа другото - промененото. Казвам му: „Борисе, сега ще ти покажа и докажа, че Крум и Гришата са променили Словото на Учителя". Мария седи на стола, слуша, гледа ме втренчено. Аз поставям пред мене папката и тя се отваря на произволна страница. „Борис, ето с пръст ще посоча един пасаж без да го виждам и ще го прочета и ще ти докажа, че са променили Словото на Господа". „Покажи и докажи". Аз посочвам с пръст произволно пасажа и чета: „Истинските ученици взимат насила първите места пред Учителя". Отварям и търся, и намирам как е редактиран този текст от Крум и Гришата. Намирам и чета: „Истинските ученици вземат с любов местата си пред Учителя". „Борисе, видя ли е разликата?" „Няма разлика. Много добре са направили". „Борисе, ти това място, като ръководител на Братството след заминаването на Учителя със сила ли го взе или с любов братска и сестринска?" На този въпрос Борис се промени изцяло. Вдигна голямата си ръка и длан, сви я на юмрук и с все сила я удари по масата: „Със сила съм взел това място". Мария подскочи от стола. Аз се смея гръмогласно. След като спрях да се смея, той каза: „Дай да напиша отгоре „Опит несполучлив". И така остана досега. Казах му „Борис, този Гриша промени оригиналния текст на Паневритмия, одобрен от Учителя. Промени я и сега младите пеят неговия текст. Той е изпратен затова да променя и отклонява". „Да, той затова е изпратен. Такива като него винаги ще има. Като си замине той, ще намерят друг и ще го сложат на овакантеното място. Ще ги има винаги такива". Това каза Борис и така се разбрахме. 4. След това аз предложих да ми дава една след друга годишнините и аз да ги преснимам на негатив, контрастен-документален и така да се запазят оригиналите за 100-200 години. Той се съгласи. Аз преснех една годишнина, занесох прожекционен апарат в стаята му, разпънахме един чаршаф на стената за екран и му прожектирах кадър след кадър, като всеки кадър представляваше една страница от текста. На него му хареса много това. Аз трябваше да продължа да работя така. Но тук се скарахме. Той поиска да му ги връщам и негативите и оригиналния текст. Казах му: „Значи аз да работя и да реализирам една идея дадена ми от Учителя и да ти връщам материала, а ти да го предаваш на враговете ми. В никакъв случай". Скарахме се. Никой не можеше да му противоречи, а камо ли да се кара с него. В него имаше сила, която помиташе всичко. Но Мария застана на моя страна. Той усети това и излезна от стаята, защото не можеше да се бори срещу нея. А тя ми каза: „Ти си прав. Но правиш една недопустима грешка. Ти му се опъваш. Другите му се усмихват, говорят му любезно, ласкаят го и накрая го излъжат. Те получават онова, което искат с хитрост. А ти харчиш десет пъти повече труд, време и сили, а получаваш десет пъти по-малко от онова, което той ти предава". Казах: „Аз съм такъв. Аз съм негов приемник. Аз влизам през вратата и казвам: Аз съм изпратен при теб. А другите са лъжци, крадци и мошеници". Мария продължава: „Твоят път е много страшен, защото вървиш по права линия. Дано имаш сили и време да издържиш и да си свършиш работата". Борис се върна от другата стая, вечеряхме и не обелихме дума. Мълчахме и тримата. След това той направи най-голямата груба грешка и предателство към Словото на Учителя. А какво е то? 5. Мария Тодорова си замина 1976 год. Нямаше я вече и нямаше кой да го коригира и да му се противопоставя да не прави грешки. Завъртяха се много млади жени около него. Започна неговият личен провал. Виж „Изгревът", т. VIII, стр. 64-65 с № 77. Изисквах от него да ми предаде всичко. Съгласяваше се, а на следващия път, когато отивах в тялото му не беше Борис Николов, а беше зает от „майстор Борис", онзи мозайкаджийски дух, който провали всички негови съвременници и цялото Братство след заминаването на Учителя. Онзи мозайкаджийски дух трябваше да го обучавам и да му разправям как са нещата. Опитваше се да ме слуша, но си правеше онова, каквото си беше наумил. Пълна трагедия. Да пощурее човек. И така този мозайкаджийски дух решава да предава на Лалка Кръстева годишнини по годишнини от оригиналите за да ги преписва в 4 екземпляра. След няколко поредни срещи с майстор Борис, отново заварвам в тялото му Борис Николов, истинския Борис. Скачам върху него „Къде си бе Борисе? Теб те няма със седмици, а си пуснал майстор Борис в твоето тяло и той извърши предателства. От твое име раздаде беседите да ги преписват и сега ще ги променят и редактират". „А, майстор Борис ми е приятел. Не е сбъркал. Дал ги е да се опреснят беседите само". „Как да се опреснят?" „Ами мастилото от лентата на пишущата машина е избледняла на хартията, ще се препишат дословно и така ще се опресни текста". „Добре ще проверим. Но ще ми предаваш след това по едно от копията и оригинала". „Ще ти предавам". Но това важи и за теб Борис и за майстор Борис". „И за двамата важи". Тук си удържа на думата, както единия, така и другия. Предаваха ми ги и аз ги прибирах. Винаги отварях редактирания текст и оригинала на някоя страница и му доказвах, че Лалка е променяла Словото на Учителя. Показвах му как Лалка Кръстева е задрасквала. „Ти ще се оправиш след това. Сега не мога да спра тази работа. Всичко е задвижено". „Вие правите предателство към Словото на Учителя". Но вече по-рядко срещах истинския Борис в тялото му. В повечето пъти беше майстор Борис. Посрещаше ме така: „О, докторе добре дошъл". Заглеждах се в очите му. Не беше Борис, а онзи майстор Борис, който бе изпратен да провали всичко. Нямаше я вече Мария Тодорова. Тя веднага виждаше майстор Борис, сядаше на пианото, цял час свиреше песни от Учителя, като с тях гонеше и изгонваше майстор Борис от тялото му. Тогава той сядаше и слушаше. След като тя спираше той си лягаше и заспиваше. Като се събуждаше, вторачвахме се в него, в неговите очи и виждахме, че се е върнал истинският Борис. Най-малко сто пъти съм присъствувал на такава развръзка. Аз бях свикнал. Но никой освен мен и Мария не знаеше това. Другите само установяваха факта, че Борис е непоследователен. Говори едно с тях, а след това вършеше точно обратното. Не можеха да проумеят нищо. И това бе в основа на провала на всичките. Той ги насочи в погрешна посока, те се отклониха и се провалиха всичките без остатък. А аз ги спасявам сега от исторически провал чрез поредиците от „Изгревът". 6. Ето пример на исторически провал. След заминаването на Учителя от физическия свят на 27.XII.1944 год., на 1.I.1945 год. се избира Братски съвет, по-късно преминава в седем члена, избрани посмъртно. Регистрират се там, където са църквите и религиите. Наред е да се превърне учението в църква със структура и религия с догми и правила. Всички смятат, че са апостоли и чрез тях българския народ ще приеме учението. А това не става, защото не са образци. Всичко туй е описано в „Изгревът", т. I, дори е публикувана песента на Учителя „Писмото", която Учителя я е създал за да се противопостави на опитите на последователите му да направят от Учението му организация, църква и религия. /Виж „Изгревът", т. I, стр. 513, стр. 541/. А за да се узаконят правят устав и правят постъпки да го узаконят. Така на 26 април 1949 год. в 8 часа сутринта в гр. Айтос, в братската градина се събира редовния годишен конгрес на верска общност „Бяло Братство", присъствували като депутати ръководителите от провинцията и по-активни последователи от София и страната. Откриването става от Георги Куртев. Председател на конгреса е Стефан Тошев, който е адвокат и секретар Паша Теодорова - стенографка. Дневният ред на конгреса е - разглеждане проекто-устава на верска общност „Бяло Братство". Такъв се приема от всички. А това е срещу волята на Учителя, който е срещу уставите /Виж 27 школна лекция на Общия окултен клас, II година от 29.IV.1923 год. „Работа на окултните сили", стр. 10-11./ А за проучване на този въпрос виж „Изгревът", т. Ill, стр.332-357 с необходимите доказателства. А как действуват окултните сили от цитираната беседа? Ето как. Учителят Дънов натиска с показалеца си своя невидим за нас бутон и чрез него се задвижват окултните сили, за коригиране нарушението на окултните закони на Словото Му. Понеже Учителят управлява Небето и Земята, то земните власти не узаконяват устава. За нарушение и на чистотата на Словото Му на следващата година властите през 1950 год. затварят печатница „Житно зърно" и спират книгопечатането. А защо се спира? Защото се печати редактирано, променено и преразказано Слово на Учителя чрез стенографката Паша Теодорова. Това е причината. А поводът е един публикуван рекламен бюлетин на книгоиздателя Сава Калименов от гр. Севлиево и разгласява какво се печати при него. А той не е отпечатал нито едно томче от Словото на Учителя, а е отпечатал почти всичко, които му предлагат представителите на Черната ложа, които са в Братството. Това е факт с доказателства. Проверете и прочетете неговия каталог. 7. Защо става големият обиск на 6-7.XII.1957 год. в София и страната? От 1945 до 1950 год. са издадени към 50 томчета от Словото на Учителя. Изключителен успех. Но на Черната ложа успех. Защо ли? Защото е отпечатано промененото Слово на Учителя Дънов. В складовете има към 163 000 книги. /Виж „Изгревът", т. I, стр. 598/. Последователите на Учителя не купуват книгите и те се залежават. След големия разкол в Братския съвет на 9 юни 1957 год. се идва до ревизия, а след това до съдебен процес. След направения обиск конфискуваната литература е извозена с камиони и претопена в книжната фабрика в гара Искър. За всички последователи на Учителя Дънов, комунистическите власти в България са врагове на Словото. Днес се вижда, че те са изпълнили волята на Учителя и са прибрали, и са претопили промененото му отпечатано Слово. Как е възможно това? Възможно е. Нали Учителя управлява Небето и Земята и всички земни и небесни власти. Доказателство? Ето го най-важното. По време на обиска се прибират всички оригинални дешифрирани беседи от отпечатаното Слово на Учителя, които са от стенограмите. Те са оригинални, не са редактирани. Една част от тях изпращат в Народната Библиотека „Кирил и Методий" и се поставят в една стая в мазето. След 1990 год. се установи, че те са обработени вече като архивни единици и са прехвърлени в Държавния архив. Сега те там са запазени и съхранени за поколенията и човечеството. И какво излезе накрая? Онези, които целуваха ръка на Учителя му бяха най-големите врагове, защото му промениха Словото. Онези, които му целуваха десницата направиха устав и се зарегистрираха в Комитета по вероизповеданията, където са всички църкви. Забравиха, че Учението на Учителя Дънов е Школа и тя се изгражда от Словото Му. А в разстояние на 30 години всички последователи на Учителя Дънов критикуваха, хулеха комунистите, че са унищожили Словото Му. А се оказа, че те изпълниха волята Му. Прибраха оригиналите и ги запазиха. Сега всеки може да отиде в архива и да го провери. Друга част се намира в архива на МВР. Тук говорим за историческия провал. За истинските врагове на Словото и за онези държавни власти, които го спасиха. И в бъдеще те ще бъдат публикувани, тези оригинали, които последователите и така наречените ученици на Учителя Дънов промениха, изопачиха. Това е ИСТИНАТА! Тя се доказва с факти и доказателства. От една страна има отпечатаното, променено, изменено, преразказано Слово на Учителя Дънов, които са отпечатани, и са отпечатали „учениците Му", а от друга страна т.н. „врагове комунистите" с техните държавни органи претопиха и унищожиха промененото Слово, като в същото време прибраха, запазиха оригиналното Слово на Учителя Дънов. Това са фактите. А пред тях Боговете мълчат. 8. А сега ще се спрем за предателството на едно поколение последователи на Учителя Дънов към Словото му. От една страна промениха Словото на Учителя и го подмениха с преразказана литературна обработка, на една личност Паша Теодорова. От друга страна отпечатаха това променено Слово и подмениха оригиналното Слово на Учителя Дънов. А да бъде пълна картината те се опитаха да попречат с оригиналите да дойдат при мене. Те ги разбиха, те ги окрадоха и сега се затриха и изчезнаха. По-подробно виж „Изгревът", том III, стр.109-115 с N 96,97. Виж също стр. 201 с № 5, стр. 203 с № 6, стр. 205 с № 7. А имената на виновниците са посочени. В момента досега никой не ми предал от тези разграбени материали. А защо? Отговорете си сами. 9. А сега ще се спрем за провала на едно поколение последователи на Учителя. Разказахме, че майстор Борис почва да предава годишнини от Словото на Учителя на Лалка Кръстева, за да се „опреснят" т.е. само да се препишат. При проверката се вижда, че тя променя Словото на Учителя, като задрасква думи, изречения и включва своя редакция. Виж „Изгревът", т. III, стр. 398-399. По същия начин тя променя „Свещените думи на Учителя". Виж стр. 115, както и приложението на стр. 392-393. И така от 1976 год., от 24.XII.1976 до края на 1980 год. се редактират 23 годишнини от Словото на Учителя - от Утринни слова, Общ окултен клас, Младежки клас и Неделни беседи. Има запазен списък направен лично от Лалка Кръстева, какво е редактирала и променила. И бе публикуван.(Виж „Изгрева" том IX стр. 779-781) А сега ще ви разкажа за целия процес на работа. Той е много интересен и доказателство на това колко е организирана Черната ложа, която се движи от Духа на Заблуждението, който е Духа на Антихриста. Виж Първо послание на Йоана, гл. 4, стих 6-7, където се говори, че след явяването на Духа Христов се явява Духа на Антихриста, гл. 4 ст. 3, и че е вече в света, и че в света върви Духът на Истината и Духът на Заблуждението един до друг. И сега се извършва същото. Пак същото става и сега. Ето как става това. Прочетете, проумейте След като майстор Борис дава на Лалка Кръстева да „опреснява" избледнелите машинописни страници, то той организира събирането на пари. Тайно в пълна нелегалност от последователите на Учителя Дънов от цяла България се събират пари, за да се препишат неиздадените беседи, за да не избледнеят от времето. Започва събирането. Лалка Кръстева работи върху оригинала, задрасква, включва свои думи и редактира. Така подготвения текст се дава на един мъж, който с цигара в ръка, пише на пишуща машина по нейния редакторски текст. Той е човек от света. За всяка преписана страница взима по 50 стотинки, а за 4 копия, на които 3 са с индиго взима същото, значи общо 4x50= 2 лв. А тогава един бял хляб струваше 34 стотинки. Значи, за промяната на една страница - 6 хляба. Нестор Илиев по поръчение на майстор Борис отива и прибира събраните пари. Занася на Лалка Кръстева 19,500 лв. А тази сума се равнява тогава на два тристайни апартамента. Нашият апартамент, на родителите ми са 67 кв. м. струваше 6 500 лв., който е две стаи, хол и кухня. Тристайният апартамент тогава беше 10 000 лв. Моята лекарска заплата бе 110 лв. Ето това е сравнението. И сега всички събират пари в името на един висок идеал да запазят оригиналното Слово на своя Учител. Предават парите си, а със същите тези пари заплащат да се промени Словото Му. Предателство ли? Не, това не е престъпление човешко, това е кощунство към последователите на Учителя Дънов и към техния идеал. Доказателство. Днес съществува промененото Слово на онзи месоядец, пушач, винопиец, който го е преписал старателно. Но съществува и променения оригинал, който е при мен. И този оригинал днес към 15 екипа от цялата страна го въвеждат на компютър и сме издали вече над 20 годишнини от Словото на Учителя по неговия оригинал, до месец май 1999 год.! Продължавам по-нататък към драматичната развръзка. Лалка Кръстева прибира 4 -те копия преписа и оригинала. Предава на майстор Борис оригинала и две копия. От своя страна майстор Борис си отстоя на обещанието и ми предава оригинала и по едно копие. Но, аз се убедих, че той не всичко ми предаде, и някои годишнини отидоха по един друг канал, който го знам. При Лалка Кръстева отиват две копия. Едното го оставя при себе си и го подвързва, и го поставя в библиотеката си и с него хващаше с тази въдица лековерните дъновисти, че е работница на Бога. Защо дъновисти? Те бяха извършили предателство и можеха да бъдат само дъновисти. А къде отива второто при нея копие? Ето къде. Пригответе се за драматична развръзка. По това време Павлина Даскалова от Велико Търново, която откликва на плана на майстор Борис и започва да събира големи суми. Освен това тя има голяма заплата 2-3 пъти по-голяма от останалите учители понеже работи в един затънтен край по едно министерско постановление с по-голямо заплащане. Събира тя парите. И понеже не може да ги занесе предава една сума над 2000 лв. /а това са 20 лекарски заплати/ на Георги Петков от Габрово, живущ на ул. „Любен Каравелов" № 35, ап. 8, за да ги занесе от нейно име на Лалка. Той ги занася, но ги пише на свое име. Тогава Лалка започва да му дава четвъртото копие, за съхранение, защото той внася много пари. Така той с чужди пари и с лъжа си купува доверието на Лалка. Но Павлина научава, че Лалка раздава отпечатаните годишнини и понеже е давала пари, то отива при нея да вземе полагаемото си. Лалка се учудва. Проверява в тетрадките си и там вижда името на Георги Петков и каква сума е предадена чрез него. Павлина се възмущава. Отива в Габрово и иска обяснение от него. А той казва: „Има ли значение дали са при тебе или при мене. Нали е едно и също". „Щом е едно и също то предай ми годишнините, понеже това са моите пари". Но той не ги предава. Значи не е едно и също. Не ги предава и ги задържа. А защо? Защото е лъжец и крадец. А сега следва следващия му ход. След 1990 год., след политическата промяна започва свободен печат. Решават да печатат. Георги Петков знае, че има беседи. Той ги предава на Мария Кисова, която живееше в дома на майстор Борис. А защо живееше там, виж „Изгревът", т. V, стр. 199-202. Той не знае, че Лалка е коригирала Словото на Учителя. Мария Кисова също не знае и започва нова редакция на получения текст от Георги Петков. Значи оригинала претърпява втора редакция. Накрая се предава на Милка Кралева от Бургас, която-го издава под заглавие „Изново", с ISBN 954-8146-02-9 от 1992 г. Бургас. И така целият кръг се затваря. Майстор Борис предава оригинала на Лалка, тя го редактира, друг го преписва, трети го откупува с лъжа и чужди пари за да получи доверие, получава промененото копие, което го предава на специално подготвен човек да го редактира втори път. И накрая го отпечатват чрез Бургас. А защо? Защото центровете на Черната ложа според Учителя Дънов са във Варна и Бургас, както по негово време така и сега. А за доказателство Мария Кисова редактира „Изворът на доброто" на Боян Боев и то редакцията на майстор Борис. И там има две редакции на труда на Боян Боев, /Виж „Изгревът, т. I, стр. 591-593/ фактите и доказателствата са налице, как действува Духът на Заблуждението, който ръководи Черната ложа. Тя присъствува в Школата да променя, да изврати и опошлеви Учението на Учителя Дънов, за което си намира свои проводници и изпълнители. Доказателствата са налице с промяна и подменяне Словото на Учителя Дънов. 10. А какво стана с тези куфари, които са предавани от Борис на няколко лица, които са описани в „Изгревът", т. III, стр. 198, 5-7 ред отгоре? Георги Йорданов отказа да ми предаде, като предварително бе занесъл двата куфара на майстор Борис, но вече празни. Повтарям празни. Другите два куфара Драган Петков не пожела да ми ги предаде, защото са били при Лалка Кръстева. Третите два куфара бяха взети от Павлина Даскалова и тя отказа да ги върне на майстор Борис. Дори лично ми е казвала, че са у нея и няма да ги върне. Аз лично съм преглеждал съдържанието на тези два куфара. Това се неиздавани годишнини, които тя е подвързала и се намират в хола в нейната библиотека. Лично ми ги е показвала, аз съм ги прегледал и само аз знам дали са оригинали или са преписи. А това което тя пише в книгата си „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново" в том II, стр. 342, че не е взела тези два куфара, не е вярно. А защо? Няколко пъти ми е разказвала, че ги е взела. Дори съм ги виждал в онова тефтерче на Борис Николов, в което е описано къде какво е дал и кому. Срещу нейното име има записани два куфара. А те са в нейната библиотека. Факти - черно на бяло. Дори и подвързани - факти подвързани! Доказателства - подвързани!

V. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ I. След историческите събития на 10.XI.1989 год. предварително предречени от Учителя Дънов, то на 27 май 1990 год. под мое ръководство се направи един протокол. /Виж „Изгревът" т. I, стр. 628-631. II. Протоколът бе нарушен от Мария Митовска с издаването на своя Паневритмия 1983 год. с ISBN 954-8146-01-0. В нея включва принципите на Паневритмията взети от Голямата Паневритмия на стр. 61-75 с известна редакция от нея. А за да покаже невидимия свят, че предишното поколение не е съгласно с нея то се помества на стр. 47, под снимки № 4 - с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Но тази снимка е обърната. Не случайно. III. Голямата Паневритмия е издадена 1938 год. Слънчевите лъчи 1942 год. IV. Справка за Паневритмията от „Изгревът": 1. Историята на Паневритмията е описана в „Изгревът", т. I, стр. 204-206, 206-209, 210-213, 213-220. /От Мария Тодорова/. 2. Мария Златева „Изгревът, т. I, стр. 352-354, както и стр. 372. 3. Борис Николов, „Изгревът", т. I, стр. 398-404. 4. Николай Дойнов, „Изгревът", т. I, стр. 494-506. 5. Елена Андреева, „Изгревът" т. I, стр. 550-556. 6. Галилей Величков, „Изгревът" т. IV. стр. 52-61 и стр. 225-233. 7. Илия Узунов, „Изгревът", т. IV, стр. 301-302. 8. Цанка Екимова, „Изгревът", т. VI, стр. 258-266. 9. Крум Въжаров, „Изгревът", т. VI, стр. 351-354. 10. Драган Петков, „Изгревът", т. VII, стр. 153-155. 11. Атанас Минчев, „Изгревът", т. VII, стр. 323-324. 12. Анина Бертоли, „Изгревът", т. VII, стр. 660-661. 13. Димитър Грива, Изгревът", т. VIII., стр. 206-213. 14. Катя Грива, „Изгревът", т. VIII, стр. 319-320. 15. Виола Йорданова, „Изгревът", т. VIII, стр. 527-532. 16. Величка Няголова, „Изгревът", т. VIII, стр.561-563, стр.576-577, точка 9, стр. 578, точка 8, стр. 584 -12 ред отдолу, стр. 588 - 8 ред отгоре, стр. 589-22 ред отдолу. 17. Филип Стоицев, „Изгревът", т. VIII, стр. 669, стр. 671-672. V. Още през 1990 год. предадох оригиналния текст на Паневритмията направена от трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева на ксерокс копие на Павлина Даскалова и Ина Дойнова, защото им трябваше да се започват с организиране на курсове. Без да ме питат те предават оригиналите на Стефан Калайджиев, който участвуваше в издаването на Паневритмията. В нея са включени материали от източните индуски школи за разни чакри и тем подобни. Включват се материали, които нямат нищо общо с Школата на Учителя Дънов, с Неговото Слово и Неговата Паневритмия и така опорочиха оригинала, който им дадох. Излезна от печат със заглавие „Паневритмия, Висш Космически ритъм". Редактор и съставител Стефан Калайджиев, издателство „Културна асоциация Беинса Дуно" - Хелиопол, 1996 год. ISBN 954-578-097-5. Консултант (движения, илюстрации и музика) Ина Дойнова. В предговора са дадени „Из спомените на Николай Дойнов" на стр. 9-14, които са откраднати от Изгревът том I, стр. 498-507. „Из спомените на Борис Николов" на стр.15-16 са откраднати от Изгревът, том I, стр. 399-400. Така бе извършено още едно предателство към Школата на Учителя. VI. Преди години написах писмо до Георги Петков от Габрово да ми предаде негативите на Васко Искренов, в които има заснети 3 филма х 36-40 пози на двете сестри Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Те показват различните упражнения на Паневритмията. През 1972 год. Борис Николов ми показа тефтерчето си, в което бе записано, че негативите на Васко Искренов са предадени на Георги Петков. Там бяха записани имената и адресите на лица, които пазеха материали. Този списък го преписах и впоследствие проверих, че беше истински. Но Георги Петков отказва да ги предаде, за да се приложат към оригиналния текст и да се издадат. А защо не ги предава? За да излезат Паневритмии неточни, грешни, както в България така и в чужбина. И сега точно това става. Непрекъснато се издават фалшиви Паневритмии. VII. Възстановяването на истинската Паневритмия може да стане по следния начин: 1. Изучаването на нейната история отбелязана в Изгревът по томове и страници. 2. Намиране и предаване на оригиналните снимки заснети от Васко Искренов на Ярмила Менцлова и Мария Тодорова за Паневритмия. 3. Включване на оригиналния текст на трите сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева. 4. Разучаване филма направен 1945-1947 год. от 10 братя и сестри за Паневритмията и намиращ се в Анина Бертоли, а сега в семейство Гобо. На кутията е написано на Анина „Voir a Vergil" - „Да се види от Вергил", т.е. от мен. Архивът на Анина не ми бе предаден. /Виж „Изгревът", том. VIII, стр. 572-596/. 5. Да се съберат с другите филми, които съществуват със записи на Паневритмията. 6. Да се съберат всички направени снимки по времето на Учителя, където се виждат заснети отделни упражнения. 7. Всичкият този материал трябва да дойде при мен, защото аз съм човека, който е задвижил този въпрос от 1969 год. Аз съм лицето, което разреши да се играе Паневритмия в София. Как стана това? Бях при Георги Томалевски, той бе определен да контактува с Кючуков, който бе директор на Вероизповеданията и който отговаряше за сектата „Бяло Братство". Накарах Томалевски да се обади на Кючуков и да иска разрешение да се играе в гората, там където Софиянци си правят гимнастики. Този въпрос нееднократно бе повдиган от него но още нямаше решение. Решението го взех аз, накарах да вдигне телефона, да обясни на Кючуков всичко и той се съгласи. А след това започнаха да играят Паневритмия в гората. Излезнаха всички живи останали от времето на Учителя да играят Паневритмия. Понякога излизаха музиканти да свирят по 1-2-3 цигулки. Повечето пъти се пускаше записана касетка с магнетофонен запис на Паневритмията, с камерен състав по разработка на Филип Стоицев в Духа на музиката на Учителя. Това продължава и до днес. И тогава започнаха кавги, караници, скандали между онези, които бяха целували ръката на Учителя Дънов. Всеки коригираше всекиго, всеки обвиняваше другите, че така не се играе Паневритмията. Паневритмията се играеше, караниците продължаваха и това е до днес. И още нещо. Докато старите пееха текста на Паневритмията по стиховете на Олга Славчева, то младите в същото време пеят стиховете на Гришата /Григор Кьосев/ - виж „Изгревът", т. I, стр. 217-219, т. №6 Това продължава и до днес. И ако това е Паневритмия - то здраве му кажи. Пълно отрицание и извращение. Ето защо не се издава истинската Паневритмия. Разбрахте ли? Защото Духът на Заблуждението действува чрез своите слуги. А Духът на Истината, който е в Словото на Учителя Дънов, в песните му и Паневритмията чака да се съберат учениците му по Дух и да действуват в Дух и Истина. Амин. Вергилий Кръстев

IV. КАК ДЕЙСТВУВАТ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И НА РАЗРУШЕНИЕТО Бележки на Редакторът: Беше описан целият процес на промяна Словото на Учителя Дънов, най-подробно. За да онагледим целия този процес то публикуваме графика на Лалка Кръстева, който бе предаден на майстор Борис и който бе после така добър да ми го предаде заедно с всеки оригинал, който се връщаше при него придружено с едно копие променено Слово. Всеки ще се убеди, че промяната на Словото на Учителя Дънов се движи от Духът на Заблуждението по строг план и график. ОПИС НА ИЗРАБОТЕНИ БЕСЕДИ От 24.XII.1976 г. до края на 1980 г. 1. Готови и предадени: 9 цели годишнини и 3 половинки. 2. Не са готови още 13 годишнини, но са налице. 3. Липсват засега още 17 цели годишнини и 3-те половинки. Или: още предстои да се изработват общо 30 годишнини. Забележка на Редактора: Това е списъка на преработеното и изменено Слово на Учителя Дънов, направени от Лалка Кръстева. ЗА ИЗДИРВАНЕ И ИЗРАБОТВАНЕ /по години/ От 7.XII.1930 г. до 22.IX.1931 - неделни От 22.1Х.1931 г. до 25.IX.1932- неделни 1933-34 - Младежки клас 1933-34 - Общ клас /от 17.1.34 до 24.IX.34/ 1934-35 - Младежки клас 1934-35 - Общ клас /от 22.IX.34 до 22.ll.35/ 1935-36 - Неделни 1935-36 - Общ клас 1936-37 - Неделни 1936-37 - Младежки клас /От 19.11.37 до 22.IX.37/ 1937-38 - Неделни 1937-38 - Младежки клас 1938-39 - Неделни 1938-39 - Утринни 1939-40 - Утринни 1939-40 - Младежки клас 1940-41 - Младежки клас 1941-42 - Утринни 1942-43 - Общ клас 1942-43 - Младежки клас Или ОБЩО: 6 годишнини Неделни 7 годишнини Младежки 4 годишнини Общ клас 3 годишнини Утринни Забележка на Редактора: Това е списъка по онези годишнини, които са трябвало да бъдат издирени, да се изработят и така да се промени Словото на Учителя Дънов.

III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Бележка на редактора Вергилий Кръстев: След излизането от печат на книжката „Изново", издание на „Сила и живот", Бургас -1992 г. от Милка Кралева с ISBN 954-8146-02-9 се установи, че това е началото на нова промяна Словото на Учителя Дънов от Разрушителна Сила на Черната Ложа намерила свои проводници. Написах писмо на Георги Петков от гр. Габрово, ул. „Любен Каравелов" 35, блок „Здравец" ап. 8, изпратено препоръчано, което публикуваме, за да се знае целия етап на Отклонението от определени лица напълно съзнателно. Днес към 15 екипа въвеждат Словото на Учителя по неговия оригинал. Всеки един екип има по 3-4 сътрудници, т.е. към 60 човека виждат зачертаванията, унищожаването, и подменянето на Словото на Учителя Дънов. За справка виж „Изгревът", т. III, с приложението на стр. 398-399. Препоръчано писмо от Вергилий Кръстев до Георги Петков 05.03.1993 г. София Здравей Жоро, Настоящите редове се пишат от Вергилий във връзка със следният проблем, който изникна преди един месец. 1. Излезна от печат книгата „Изново", издание на Бургас с главен организатор Кралю Кралев. На последната страница бе написано, че набора е направен от Елена Николова. Потърсих и попитах Елена и тя ми отговори, че е правила набор върху текст предаден от Мария Кисова, на която тя е била редактора и поради което на книгата е отбелязано, че тя е редактора на въпросното издание. 2. Запитах Елена, дали лично е сверявала текста на Мария Кисова с оригинала на Елена Андреева и дали има отклонение от оригинала. Отговори ми, че не е виждала оригинала, но е сигурна, че е близко до оригинала, понеже Жоро от Габрово им е предал тази беседа. 3. Запитах Елена, дали е запозната откъде ти имаш този материал. Оказа се, че тя знае, че този материал ти го имаш и си го получил от Лалка Кръстева. Запитах я, дали знае откъде има материала Лалка Кръстева. Елена ми отговори, че Лалка лично е работила върху оригинала и лично е правила първата редакция на този материал. 4. По този начин аз разбрах, че Елена много добре знаеше, че набира текст, който е редактирала Мария Кисова, която е получила материала от теб, който материал ти си получил от Лалка, а пък Лалка е получила материала от Борис Николов и е направила първата редакция. Тогава запитах защо на томчето отзад не фигурира името на Лалка Кръстева? Не можа да ми отговори. А защо не можа? Отговорът е у теб. 5. Накрая се дойде дотам, че един прави първа редакция. После той предава материала на съхранение при теб. След това ти го предаваш на друг, който да прави втора редакция и да променя онова, което е направила Лалка. И накрая втория редактор си написва името на тази книга, че той е единствен редактор. Ами къде отиде Лалка? Много държа да ми се отговори на този въпрос. 6. Предишното писмо, което ти написах, аз те предупредих, че ще попаднеш в клопката на Мария Кисова и оттам няма измъкване. Намери това писмо, прочети си го и ще видиш колко съм прав. Защото ти попадна в нейната клопка. А преди това ти бях задал въпрос, как можеш да се подписваш под името на един шивач като Кралю Кралев, който сега се явява целият организатор на тази клопка, в която ти попадна. А каква е клопката ще разбереш след малко. 7. След като излезна книгата „Изново", една бройка бе занесена на Лалка Кръстева. Като разлистила книгата, тя вижда, че това е нейната редакция. Обръща отзад и вижда името на редактора - Мария Кисова, която е направила втора редакция върху труда на Лалка. Е какво ще кажеш ти? Ами нейният труд в разстояние на десет години, къде отиде той, този труд? Ами онези средства вложени при машинописа къде отидоха? Имаше хора тогава, които я подкрепиха материално и финансово. А да не говорим за това, че тя вложи всичките си средства в това начинание. За мен тя е ученик на Школата. А онези, които крадат нейния труд са крадци, лъжци и мошеници. Друго обяснение няма. Единственото обяснение, че това е работа на Черната Ложа и че ти попадна в клопка. Но ти си си виновен. 8. Аз изпратих при Лалка сестра Марийка Марашлиева, за да види как стоят нещата. Лалка е казала само две изречения във връзка с тази книга: „Жоро ме предаде. Жоро заби нож в гърба ми". Коментариите са излишни, защото аз напълно споделям нейното изказване. 9. Преди години, когато се набираха средства, за да се подпомогне работата на Лалка, тогава лично Павлина Даскалова от Търново събра една голяма сума от 3000 лв., като ти ги предаде, ти лично да ги занесеш на Лалка и да бъдат вписани, че са дадени от нея и търновското братство. Когато Павлина отива при Лалка, за да вземе копие от онези беседи, за които е заплатила, се оказа, че нейното име не фигурира в този списък. При проверката се вижда, че тази сума ти си я вложил от свое име, заради което ти получаваш доверието на Лалка и получаваш съответни копия беседи заради тая сума. Освен това ти се дават суми от хора близки на Павлина Даскалова, които също ти вписваш от твое име в нейния списък. Когато Павлина ми разказа това аз й казах, че Жоро ще плати скъпо за тази работа. Защото лъжата в Братството е въведена от майстор Борис и мозайкаджийската бригада, като има и безброй габровски номера. Тези неща на мен са познати до болка. И аз знам как свършва всяка една лъжа. 10. Ето, ти получи част от материалите на Лалка, като си послужи се една лъжа, с вложени от чужди хора средства. Реши да получиш доверието на Лалка чрез чужди пари. Ти го получи и тя след това ти предаде останалия материал. Понеже това са методи на мозайкаджийската бригада, които ти приложи, то се дойде и до развръзката. Ти им предаде копия и те редактираха тези копия, сложиха своето име и откраднаха труда на Лалка. А преди те да откраднат труда на Лалка, ти открадна нейното доверие. 11. Това е проблемът. Как ще го разрешиш, това си е твоя работа. Аз съм те предупредил и по-рано и сега. Защо ли? Защото у теб се пазят неща и аз държах да бъдеш осведомен. Ти предприе ход, който бе погрешен. Това ти е третия провал. Първият провал бе със Симпозиума в Габрово. Вторият ти провал беше със съдействието в списание „Йога" и третия ти провал е сега. Как ще се оправяш, това си е твоя работа. Аз те предупредих. Можеш да прочетеш отново онова мое дълго писмо написано с моя нечетлив почерк. 12. Има и друг вариант. Може Мария Кисова да е работила с оригинал предаден й лично от Кралю. Но защо тогава ще те поставят в неудобно положение и ще търсят начин да те компрометират. Ако това е така и ако ти не си предавал никакъв материал нито на Кралюви, нито на Мария Кисова, то тогава трябва да се защитиш от тази лъжа. В единия или в другия случай има лъжа и кражба. За мен тези неща са ясни, защото са методи на мозайкаджийската бригада. А каква е Истината, то ти я знаеш. Ако ти в случая не си предавал материал никому, то тогава с теб е постъпено нечестно и подло. Но, ако ти си предал материала на тях, то ти си постъпил нечестно и подло спрямо Лалка. Но, ако те са получили материала от теб и сте се споразумели да не се редактира текста на Лалка и не са си удържали на думата, то нещата са ясни. 13. Какъв е извода досега? Има хора, които искат да работят с идеална цел, но не са запознати как стоят нещата. Други знаят как са нещата, но ги изкористяват за свои лични цели, като заблуждават останалите. А има и малцина, които знаят целият проблем. Един от тези лица съм аз. Но аз не одобрявам методите, с които се работи до този момент. Това не са методи на Учителя. 14. Според мен неиздадените беседи трябва да се отпечатат в своя оригинал. И никакви редакции и имена на редактори. Но преди това е необходимо да се запознаят подробно с историята на издаването беседите на Учителя. Тя е дълга, поучителна и драматична. Всеки, който е нарушил духовните закони е платил скъпи и прескъпо и то с живот. 15. Преди години Борис лично ме заведе на Витоша и ми показа къде са укрити беседите. Аз лично заснех с фотоапарат над 100 пози, цялата обстановка, както и него самия. Това е документирано. Това го знаехме Борис, Боянчо и аз. Бяхме се уточнили, че без знанието на Борис и без мое знание няма да се прибират тези неща, защото аз трябваше да бъда приемник. Борис и Боянчо бяха на възраст, а аз бях по-млад. Тогава Лалка и Петър Филипов подведоха Боянчо и той свали материалите без съгласието на Борис и без мое знание. Стана голям конфликт и всички се разделиха като врагове. От целият материал имаше счупени един-два буркана. После Лалка размахваше тези пожълтели листа за доказателство, че трябва да се свалят тези оригинали. Но те бяха свалени с лъжа, кражба и измама. След това се дойде до големия конфликт, след който Петър и Боянчо скоропостижно си заминаха от този свят. Остана Борис и той ми каза, че е останал за да провери и да покаже на другите как действуват окултните закони в Школата. Лалка също се разболя и едва се спаси. 16. Аз съдействувах на Лалка като чрез Боянчо предадох към 15 топа хартия - чешки пелюр въпреки, че бях окраден. Аз досега не съм виждал очите на Лалка. Тя не иска да се срещне с мене, защото знае, че аз ще искам оригиналите. А тя подведе Боянчо за да извърши кражбата. 17. Борис лично ме заведе на Витоша при едни морени и ми показа, къде се намира укрит архива на Савка. Лалка и Петър отново подведоха Боянчо и той свали архива. Стана още по-голям скандал между Борис, Петър и Лалка. Аз бях направо вбесен и много дни подред се карах с Борис защото той бе виновен, понеже ме въздържаше да свалям материала отгоре. Обикновено пред Борис всички мълчаха, умилкваха се и се подмазваха. А зад гърба му говореха срещу него и го псуваха. Аз съм свидител на това. Борис отговаряше за този материал и само с негово разрешение можеше да се придвижи. Аз споделях това. Накрая, когато откраднаха материала на Савка, аз лично отидох при Петър Филипов и му разказах как стоят нещата. Той реши да смекчи скандала и нареди да ми предадат онова, което е останало от Савка. А преди това Боянчо бе занесъл нещата на Лалка и тя лично си бе подбрала седем тефтерчета на Савка. Накрая аз нямаше какво да правя и обвиних и Борис, и Лалка, и Боянчо, и Петър, че работят с методите на мозайкаджийската бригада. А те знаеха моята постановка за тези неща. 18. И понеже в Школата е така: Всеки, който си служи с лъжа, кражба, непочтеност и мошеничество, то идва време, когато нещата излизат на видело и всички се провалят. Тук стана същото. Лалка си послужи с лъжа и кражба на материали. Дойде време с нея да постъпят по същия начин. Тя също беше окрадена, излъгана и това стана посредством теб. И понеже главен потърпевш беше Борис Николов, то така се случиха нещата, че в неговия дом посредством Мария Кисова нещата дойдоха до своята развръзка. Тя без да иска изпълни волята на Борис и заради лъжата и кражбата, която Лалка употреби то се дойде и до възмездието. Лалка не фигурира като редактор на това издание. Е, какво ще кажеш на това? 19. И понеже и ти участвува в една лъжа като вложи чужди пари на твое име и получи материали заради тях, то се дойде до същият драматичен завършек, да бъдеш уличен, че си постъпил нечестно и подло с труда на Лалка. Така стоят нещата в този момент. За мен, ти можеш да работиш. Но трябва да се откажеш от габровските номера, които прилагаше Борис Николов. Тези номера са познати на цялото Братство в София в разстояние на 45 години, защото лично са прилагани от Борис. Трябва да се откажеш и от методите на мозайкаджийската бригада, които ти прилагаш без да осъзнаваш, че това се методи на майстор Борис. Майстор Борис провали цяло Братство. А Борис Николов е нещо съвсем друго. Аз ги различавам тези неща, защото съм работил 10 години в онзи дом и съм свършил работата и на Борис Николов, и на Мария Тодорова. Трябва да знаеш, че според първо правило от Учителя за Синархическата верига, а това е вътрешната Школа на Бялото Братство, не се допускат и е строго забранено жени да взимат участие в ръководството на Братството и да разрешават проблемите на Школата. А ти точно правиш това нарушение и се подчиняваш на жени и те ръководят жени. Настоящите редове бяха написани от Вергилий. Дали съм ти брат, дали съм ти доброжелател, ти ще провериш най-добре като разучиш това писмо както и предишните ми писма. Ти ще се определиш. Аз съм се определил. Брат ми е този, който работи за делото на Всемировия Учителя. Вергилий Кръстев