Iskri4ka

2. Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Лалка Кръстева 26.05.1994 год. София Уважаема непозната Лалка Кръстева, Настоящето писмо се пише от Вергилий Кръстев. 1. С настоящето писмо аз изисквам да ми се предадат тефтерчетата на Савка Керемидчиева, които бяха откраднати от мен чрез Боянчо по Ваше настояване. Борис Николов още през 1972 год. бе ме определил заедно с Мария Тодорова за техен приемник и наследник и аз свърших тяхната работа. Той лично ме заведе и ми показа къде е скрит архива на Савка в една от морените на Бивака. Аз всичко заснех с фотоапарат и имам доказателства за този архив, че е предаден на мен. С Боянчо и Борис се бяхме споразумели, че само аз имам право да свалям този архив. Но Вие подкокоросахте Боянчо както и Петър Филипов и Боянчо без мое съгласие и без съгласието на Борис свали архива на Савка и Ви го донесе лично. Вие си прибрахте 6-7 тефтерчета, а останалият архив, който бе стенограми върнахте понеже не можехте да ги разчетете. Кражбата бе открита от мен и стана голям скандал и отношенията между Борис и Боянчо и Петър Филипов се скъсаха заради тази кражба и те се разделиха с Борис като врагове. Вие също се разделихте по същия начин с Борис, но вината беше у Вас, защото Вие се намесихте и искахте да решавате неща, които не се решават от жени в Бялото Братство. След драматични събития онези, които извършиха кражбата си заминаха. Петър Филипов успя да се коригира към мене и ми върна стенографския архив на Савка. Преди години бях накарал Борис да разчете стенограмите на Савка, които той имаше у него и той подготви втора, трета, четвърта книжка на „Свещените думи". Те бяха напечатани на пишуща машина и предадени на някои хора за съхранение. 2. Оригиналите бяха предадени от Борис на мене с неговия подпис. Вие сега се осмелихте и издадохте чрез Мария Митовска две томчета. Но това не са оригиналите на Борис, а Вие сте работили с машинописен текст, който самоволно сте редактирали, като сте променяли цели изрази и сте изхвърлили неща, които не сте харесали. Накрая заключителните Ви думи не са верни и нещата не стоят така, защото аз имам цялата история разказана от Борис. Онзи ръкописен текст, който сте публикували не е почерк на Учителя, а е почерк на Савка, който го имате от откраднатите тефтерчета на Савка от Вас. Това е един символичен жест от небето, който стои на последната страница на Вашето издание. Така не се работи за Учителя с лъжа и кражба. 3. Аз отговарям за всички беседи поставени от Боянчо и Борис на Присоите на Витоша. И само аз имах право и по мое нареждане да бъдат свалени. За това знаеше Боянчо и беше уточнено с Борис. Аз имам точна документация за този архив. Но Вие също накарахте Боянчо да го свали без разрешение на Борис. Оттам имаше само един счупен буркан и с повредения текст Вие се опитахте да докажете колко сте права. Дори Боянчо и Петър Ви повярваха. Но по-късно те разбраха, че бяха подведени от жена, но беше късно. Това беше също една от причините да се разделят с Борис като врагове. А това беше 1980/81 год, а Борис си замина след 10 години. И какво направихте с тези материали? Започнахте една своеволна редакция на Словото на Учителя. След това започнаха преписи и сега на няколко места имаме промененото Слово на Учителя, направено чрез Вашата ръка. А къде останаха оригиналите на Учителя? Вие вероятно знаете как те са дешифрирани от Елена Андреева и как тя ги е подготвила. И когато показах на Елена Андреева оригиналите с Вашите зачерквания на изрази и цели изречения от Словото на Учителя и с Ваши прибавки от измислени Ваши думи, тя така бе възмутена, че в разстояние на един час изнесе защита за оригинала на Словото на Учителя. И това нещо е записано и се съхранява. И това е обвинителна реч на Елена Андреева срещу Вас, която променихте Словото. 4. Борис Николов също не беше съгласен с тази промяна. Аз му показах и преписа и как Вие сте зачерквали цели изречения на Учителя. Уговорката между Вас е била само да се препише текста, но не и да се редактира. Това негово становище е записано и го има. Така, че той не е виновен, че Вие сте редактирали и променяли своеволно Словото. И за това ще отговаряте пред следващите поколения и пред Учителя. 5. От Вашата своеволна редакция Жоро от Габрово беше предал копие на Мария Кисова, която без да знае, че Вие сте правили редакция прави втори редакция от Вашия текст. И когато аз реагирах, те всички се учудиха, че Вие сте променили текста. Интересно е, че всяка жена, която се добере до оригиналния текст на Учителя иска да го променя. Така, че изданието на Милка Кралева на първото томче не е оригинал, а се състои първо от Ваша редакция и второ от редакцията на Мария Кисова. Е, какво ще кажете за това? Когато жени се опитват да решават неща, които нямат право да решават, става точно това: Предателство към Словото на Учителя. И Милка Кралева във второто томче, което издаде също като жена променя отново Вашата редакция. И забележете, че тя не печати от оригинал, а печати от променени редакции на обикновени човеци облечени в женска форма. За това днес се търси да дойде духовната сестра и да стане съработница на Бога. И дано Учителят я намери и изпрати. А досега пълен провал по всички линии, като Вие сама поведохте хорото. Дори се стигна дотам, навремето няколко пъти Боянчо да ми заявява, че понеже Вие, т.е. Боянчо, Лалка и Петър Филипов държат оригиналите, то те вече управляват Братството. И че Борис е вече отстранен.. А това бяхте го измислили Вие. И Боянчо си призна пред мен. Цялата история по кражбата на материалите чрез Вас се знае от няколко човека от моето поколение, които бяха близки с Борис и всичко това са чули от неговата уста. Освен това всичко е записано на магнетофонен запис и се съхранява у тези лица като доказателство за Вашата кражба. И когато дойде времето, те ще го изнесат. А като за доказателство ще изнесат Вашите поправки върху оригиналите на Учителя и преписките, които направиха от тях. И не може да се оправдаете. Ще бъде изнесен и оригинала на Борис от „Свещените думи". 6. Вие се опитахте да направите резюме от ръкопис на Буча Бехар за историята на Братството. Вие там самоволно сте задрасквали цели изречения и пасажи за да направите някакво резюме. Ако това нещо се направи в света, да са Ви дали под съд и да сте в затвора. В една Окултна Школа тези неща не се позволяват още повече. Тези неща се съхраняват и са доказателство за Вашата разрушителна дейност, както срещу Словото на Учителя, така и към материалите на приятелите. А Буча Бехар бе единствената, която си свърши работата както трябва. 7. В момента се издадоха от издателство „Бяло Братство" молитвите на Учителя, както и Призванието то оригинали, по фотокопия, които аз предадох на Елена Николова. Сега имам намерение да се издаде в оригинал „Хио-Ели-Мели-Месаил". Но понеже знам, че при Вас има чертежи от Савка и материали към същата книжка, а това са вероятно от онази тефтерчета, които сте присвоили, затова изисквам да ми предадете тези материали, за да бъдат отпечатани. Ако Вие желаете това. Ако не желаете, няма да имате друга възможност да се коригирате. Ето аз Ви давам тази възможност. 8. За това искам да ми се предадат тефтерчетата на Савка, за които аз отговарям и останалия материал от Савка. Ако ги предадете ще смятам, че сте осъзнали грешката си и сте се коригирали към мене и към Словото на Учителя. Ако не ги предадете, то тогава аз ще предам копие от това писмо, както и цялата записана история на Борис за кражбата на материалите от Вас както и записа на Елена Андреева за това, как сте променяли Словото на Учителя. И тогава други ще Ви съдят, а не аз. По-хубаво аз да Ви съдя, защото съм сърбал попарата както на Борис, така и на Боянчо, а още повече на Петър Филипов. Какво аз съм издържал с тях, само Бог знае. 9. Надявам се, че след като прочетете текста ще вземете правилно решение и Марийка Марашлиева ще дойде да вземе Вашия отговор. Ако си заключите вратата, това е също отговор. С уважение: Вергилий Кръстев

1. Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Мария Митовска 25.05.1994 год. София Уважаема Мария Митовска, Настоящето писмо се пише от Вергилий във връзка със следното: 1. Купих си и се запознах с двете томчета „Свещени думи на Учителя", издание на Ваша милост, дори със запазена марка и с всички права запазени. Изданието е хубаво, хартията е хубава, но само дотук. 2. За сега аз имам чувството, че ти си подведена от Лалка Кръстева. 3. Напечатаният текст не е оригинал. Това си го чула от други, но трябва да го чуеш и от мен. А за това издание ще Ви бъде търсена сметка от сегашното и от бъдещото поколение като опит за измяна на Словото на Учителя. 4. Историята на „Свещените думи" е описана в книгата „Изгревът", том.1, на стр. (98-103). Освен това има и втора и трета част от тази история, която ти не познаваш и няма откъде да я знаеш. Затова ти трябваше да ме питаш, защото аз знам как са нещата и трябваше да искаш лично разрешение от мен. А защо от мен? Ти ме познаваш от преди 20 години и няколко пъти си била на екскурзии с мен и много добре знаеш какво знам и какво не знам. 5. Още през 1970 год. аз накарах Борис Николов и той в разстояние на седем години дешифрира стенограмите на Савка. Нейните стенограми се разчитаха много трудно защото тя не спазваше правилата на стенографията. Борис ги разчете, написа ги със своя стенограма, а оттам собственоръчно ги преписа на тетрадки с индиго. Бяха предадени на няколко сестри, които ги написаха на пишуща машина, за да се съхранят, а някои си ги подвързаха. Оригиналите от ръкописа на Борис бяха съхранени и след това извадени на ксерокс и заснети на фото-хартия и се съхраняват на някои места. Борис е написал собственоръчно кой има право да ги съхранява и кой има право да ги издава. Аз познавам това лице, защото това е моя милост. Нито Лалка, нито ти имате право да издавате тези неща. И това е кражба на чужд труд. И това е целенасочено и преднамерено от Лалка. А ти може би си само подведена. 6. Лалка притежава машинописен текст от Борис на II, III и IV част. След това тя започва своеволно да си променя текста, да променя цели изречения и да изхвърля цели пасажи. Това всеки може да го сравни с машинописните преписи. А онзи, който притежава оригинала може да каже и още много, много неща. И понеже другите реагираха вместо мене, то аз си мълча, но аз показах на Елена Николова, на Весела Маркова и Марийка Марашлиева фотокопие на оригинала, за да сравнят с текста от твоето издание. Реакцията беше зашеметяваща. Питаха ме какво да се прави. Аз им казах, че ти си подведена от Лалка и вината е в Лалка. Но и ти имаш вина, защото правиш самоволни неща и вземаш решения по братски въпроси без да имаш право на това. Първо, защото си жена и второ не си запозната с нещата. Ако е в света, ще ви дадат под съд, първо за подмяна на авторския текст на Борис и второ, че крадете правото на издаване от онзи, който е упълномощен. И накрая издавате Словото на Учителя, което не е оригинал. Ти нали беше за оригинала за Словото на Учителя? Непрекъснато говориш това, а стана оръдие за промяна на Словото на Учителя. И кой е виновен за това? Накрая ще ти кажа кой е виновен, защото аз го знам кой е този. И ти знаеш кой е този. 7. Аз не зная как ти ще се оправдаваш пред другите, когато бъдеш извикана и ти поднесат оригиналния текст на Борис Николов и го сравниш с текста на твоето издание? И непременно ще те питат защо издавате неща, когато не сте упълномощени за това. Потърси си отговора! 8. Лалка има вината, че подкокороса и подмами Боянчо, че свали архива на Савка, който се пазеше на Витоша и единствено, който имаше право да разполага с него, това бях аз и Борис. А Боянчо знаеше къде е. Лалка накара Боянчо и те откраднаха архива от Борис и бе занесен на Лалка. Оттам Лалка си прибра седем тефтерчета за спомен. А останалия архив бе върнат у Боянчо понеже бяха стенограми и не можеха да ги четат. Заради тази кражба Борис се скара с Боянчо, Лалка и Петър Филипов. И те се разделиха като смъртни врагове. Те си заплатиха и си заминаха, а Борис ги надживя с много години. И Лалка сега притежаваше оттам неща на Савка. И като похлупак на всичко, за да видиш как небето работи и как символично прави своята оценка, искам да ти кажа, че ръкописа, който е публикуван на 252 стр. не е почерк на Учителя, както е писано в книгата, а е почерк на Савка. И нещата, които са написани от Лалка изобщо не са верни. Мога да ти ги докажа само за минути. 9. Лалка е тази, която подмами Боянчо и той свали от Витоша от „Резньовете" оригинални беседи на Елена Андреева. Те бяха укрити там от Борис и за тях отговарях аз и Борис. И Боянчо това знаеше. Но го подведе жена. Той ги свали и само имаше един буркан счупен и една годишнина повредена и която я размахваха, за да покажат, че Борис е правил глупости. Но глупостите ги направиха други. Заради тази кражба след първата кражба на Савкините тефтерчета се разделиха като врагове. От тези беседи Лалка започва да редактира и да задрасква цели думи и изречения от Словото на Учителя и да ги подменя със свои изразни средства. После се дават да се преписват в четири екеземпляра и което е вече променено Слово на Учителя. И кой е виновен за това? Само Лалка. За доказателство, ако желаеш може да ти бъде показано какво е правила Лалка с оригиналния текст и тогава ще да видим каква ще бъде твоята реакция. Ще видим дали си за оригинала на Словото или за изменението на Лалка. 10. Жоро от Габрово предава една годишнина от редактираните беседи от Лалка на Мария Кисова, за да подготвят едно издание. И понеже Мария Кисова не знае как са нещата, защото когато тези събития ставаха Мария Кисова се занимаваше с любовни работи с еди кой си. И понеже тя е голям авторитет, решава също да редактира вече редактираната от Лалка беседа. Получават се две редакции и нямат нищо общо с оригинала. Елена ги набира, а Милка Кралева ги отпечатва. Когато им се прави забележка, че това не е оригинал те вдигат рамене и се оправдават, че не са знаели, че Лалка е радактирала и променяла. Отгоре на това Лалка си познава редакцията и вдига скандал, че са я окрали и че не е вписано нейното име като редактор. Обвинява Мария Кисова, че си е вписала нейното име. А Мария Кисова също е променяла и редактирала. И сега забележи цяла върволица от жени. И всяка жена прави поразия. И вместо да са се омъжили, па да народят деца, па да си гледат мъжете и семействата зарязали са всичко това, напуснали са си мъжете, за да имат време да променят Словото на Учителя. Ти нали беше за оригиналното Слово на Учителя? Най-малко десет човека са ми разказвали как Мария Митовска държи за оригиналите. А Мария Митовска издаде две книжки, които не са оригинални. Нещо да кажеш по този въпрос? 11. Преди две години ти направи груба грешка и издаде Паневритмия. Ти потъпка своя подпис от протокола. Ти го имаш и там бе написано, че първо трябваше да се издаде оригинала на трите сестри: Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. Аз този оригинал съм го предал на работната група. Там има подписите на трите сестри: Ярмила, Мария и Елена. Ти отхвърли този текст, за да си поместиш измислиците на Крум Въжаров. Това е точно така. А освен това Жоро от Габрово, който пази оригиналите на снимките не ги даде, защото щеше да се види оригинала как Мария Тодорова и Ярмила показват упражненията. Аз имам лична бележка от Борис с неговия подпис, че оригиналите са у Жоро. А той не ги даде, за да направи услуга на теб и на Крум. 12. И понеже ти си подведена от Крум Въжаров и си подвластна нему, затова направи тази Паневритмия, която е провал. Ето кой те провали. А вторият път който те провали, това бе Лалка. А сега се оправяй сама. С уважение от човека, който може да потвърди с факти гореизложеното: Вергилий Кръстев.

II. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ Бележка на редактора Вергилий Кръстев. Аз заварих онези, които бяха целували ръка на Великия Учител. Те разказваха за историята на „Свещените думи на Учителя". Дойде определеното време и цялата тази история е описана в „ Изгревът", т. III, стр. 109-113. Описано е как Духът на Истината чрез Учителя Дънов са дадени тези Скрижали на Светия Дух. Но с Духът на Истината, който е в Словото на Всемировия Учител на Вселената върви редом с него и Духът на Заблуждението или Духът на Антихриста. Той също търси място и време да се проектира и прояви. И намери своите проводници. Така се дойде до времето, когато „Свещените думи" бяха откраднати от Лалка Кръстева, след това обработени от нея и издадени от нейно име, че тя ги е съставила. А това е лъжа. Онзи, който ги подготвя в разстояние на 7 години, като ги дешифрира от стенограмите на стенографката Савка Керемидчиева, е Борис Николов, но по мое настояване. Той ми предаде оригиналите. А едно копие от преписите попадна в Лалка Кръстева, която го редактира по свое усмотрение, добави и други неща и го издаде като свой труд. Това е лъжа. Това е кражба. Това е дело на Духът на Антихриста. Доказателствата! Съществуват оригиналите на Борис Николов и стенограмата на Савка Керемидчиева, от която са дешифрирани. И най-голямото доказателство е поместената схема за номерацията на стиховете. Лалка Кръстева споменава, че това било почерка на Учителя. Това е лъжа. Това е почерка на Савка Керемидчиева. Това показва, че тя не познава нито почерка на Учителя, защото никога не е виждала неговия почерк от негови писма до учениците му. Освен това Георги Радев не е редактор на „Свещени думи на Учителя", а е редактор на „Учителят говори". Още и това, че Мария Тодорова не е дешифрирала, а това го направи Борис Николов. Тя не познава дори почерка на Савка Керемидчиева, макар че присвои и открадна 6-7 нейни тефтерчета. За това виж „Изгревът", т. III, стр. 113-115 и приложението 393-394. Поместваме нейните „Исторически бележки" и писмата, които бяха изпратени до Мария Митовска и до Лалка Кръстева. Поместваме обяснението на Лалка Кръстева към издадените от нея „Свещени думи на Учителя - Беинса Дуно", т.III, стр. 251-253. Издателство „Всемир" 1994 г., ISBN 954-8447-02-9. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ Как печатаното томче „Свещени думи на Учителя" излиза на бял свят. Учителят е поканил всички ръководители на братските групи от провинцията и София да дойдат при него, за да поразсъждават по известни въпроси. Никой не се отзовал на поканата. Когато вечерта стенографката Савка Керемидчиева отишла при него и от вратата го запитала: „Какво стана, Учителю? Разкажете ми нещо за срещата", той казал тъжно „Никой не дойде. Седни и пиши!". Учителят е диктувал на Савка именно тези мисли, които после излязоха, като стихове под заглавие „Свещени думи на Учителя към ученика" под редакцията на Георги Радев. След като книгата излязла от печат, занасят я на Учителя подвързана. Той много й се зарадвал и отишъл първо при стенографките да се похвали. Като дете е бил радостен. След това той продължил да диктува в този дух други мисли. Това е станало между 1937 г. и 1940 г. С тези именно мисли се започна работата след 32 години. В 1972 г. стенографката Еленка Андреева казала на Борис Николов за мене, че съм съгласна да се обновят беседите, като аз ще си плащам на машинописци, и където е нужно, да се коригират, да се сложат в ред. Той изпрати по Крум Въжаров първо три тетрадки на Савка именно с тези мисли, дешифрирани от него и Мария Тодорова. Но един ден, преглеждайки печатаното томче, аз бях изненадана. Защо стиховете са 500? Мислех усилено все за това, защо Учителят се е спрял на толкова стихове, като зная, че на това число не може да е краят. Броят на стиховете на новото, току-що излязлото и там сборът от стиховете е 5. Учителят работеше винаги с числата, имайки предвид значенията им. Един ден намирам в Савкините бележки, собственоръчно написано от Учителя, какво още Савка трябва да направи. А то е следното: В толкова стиха излиза новото томче „Свещени думи от Учителя". В него включих мислите от тетрадката на Савка и понеже стиховете не стигнаха числото 3456, аз прибавих други мисли, за да се получи исканото число. Савка е започнала да работи по всички горепосочени точки, но по няколко мисли само. Не е успяла да ги довърши, защото тя си замина 4-5 месеца след Учителя, но аз в нейния дух съм ги продължила с много любов и вдъхновение. Тома ми отне точно една година - от новата 1981 г. до 31 декември същата година. На 31 декември сутринта вече видях, че се привършва работата, бях много радостна, но изведнъж почна да ме мъчи едно съмнение: дали добре съм работила, дали като цяло ще е хубаво, дали Учителят е доволен и така съм се унесла в лека дрямка, което не е обичайно за мене да дремя така, и в това време виждам откъм лявата страна на пишещата машина разгърнато томче с размерите на общия окултен клас печатано и на цялата страница е Пентаграма, а на върха (на мястото на Истината) само главата на Учителя, засмян, благ, разположен. Пробудих се и си продължих още по-вдъхновено работата, защото си дадох свое тълкуване за видяното, че Учителят е доволен. Такова томче нямах на масата, нито пък такава страница съществува, в което и да е томче. Чудех се обаче, защо Учителят беше на върха на Пентаграма, като знаех, че Христос е там. След известно време, в една непечатана беседа за голяма моя радост Учителят казва: „Питат ме кой съм аз?" - Аз съм Духът на Истината". А Истината е върхът. Надявам се, свещените думи да попаднат на добра почва. Лалка Кръстева

2. Изпратено писмо - препоръчано до Георги Кръстев, ул. „Сан Стефано" № 29, гр. Варна. 10.11.1992 г„ София Уважаеми непознати издатели от гр. Варна, Настоящето изложение от моя страна е продиктувано от поводи и причини, които ще изложа последователно по точки. 1. През есента на 1991 г. научих, че в гр. Варна ще бъде издадена книгата „Изворът на Доброто" от Петър Дънов като на страницата е било отбелязано, че онзи, който е записал и редактирал този труд е лицето Борис Николов. Тогава аз се възмутих от тази лъжа и предупредих няколко лица, които да Ви съобщят, че това е лъжа и че, ако това бъде написано, то лично аз ще Ви дам под съд за лъжа, кражба на авторски труд. Същевременно съобщих, че автор на този труд е Боян Боев. Боян Боев лично е стенографирал тези разговори в село Мърчаево, лично е дешифрирал, лично е написал и подготвил за книгопечат тази книга. След време бях уведомен, че тази грешка е коригирана и аз си замълчах, като реших да видя какво ще излезне от всичко това. Книгата излезна и аз можах да я прегледам. 2. Книгата е отпечатана много добре при сегашните условия, за което заслужавате похвала. Но похвалата е само дотук. На корицата е поместена една цветна снимка, на която е отбелязано, че се публикува за първи път. Но Вие не сте искали разрешение от автора на тази снимка. Това е Георги Кьосев и неговата съпруга бе дълбоко възмутена, че Вие без разрешение публикувате неща с цел опорочаване и печалба. Тази снимка има история, която Вие не знаете. Освен това, тази снимка е от молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. На снимката са заснети лица, които Вие не познавате и които не са отбелязани като имена, личности и като ученици. Тази снимка е поместена нарочно, за да се види, че Борис Николов стенографира на тефтерче и с това да се докаже, че той е съставителя и автора на този труд. А това е една голяма лъжа, която Вие или знаете или не знаете. Ако не знаете, този, който Ви е подвел е знаел много добре, че това е лъжа. При нозете на Учителя на тази снимка се виждат три наведени глави, на трите стенографки на Учителя, които Вие не познавате защото ако ги познавахте нямаше да им отрежете главите така, че да не се вижда кои са, а да се види само онзи, който стенографира. Освен това фотографа е направил още няколко пози през пет минути, при което се вижда, че този приятел Борис Николов не само, че не записва, но не слуша, а гледа насам-натам. Защо не поместихте една от тези снимки, за да се види кой е стенографа на Учителя и кой се разсейва? А защо не поместихте снимка на брат Боян Боев с Учителя? Вие не я поместихте понеже не знаехте кой е Боян Боев и бяхте умишлено подведени. А този, който Ви подведе знаеше много добре истината. 3. Веднага аз написах препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно и строго написах как стоят нещата и че автор е Боян Боев. Трябва да знаете, че Борис Николов не е бил в Мърчаево, защото е бил мобилизиран по това време. Единствено е бил на екскурзия до връх „Острец" през време на съборните дни, август 1944 год. В Мърчаево като стенографи са Елена Андреева, Савка Керемидчиева, които записват и след това тези разговори с Учителя излизат в три тома „Завета на Любовта". Така, че те са си свършили работата в Мърчаево. А пък Вие като издатели ги изрязахте на корицата на Вашето издание. Боян Боев е стенографирал други разговори, които той ги бе подготвил за печат. Но Борис Николов се намесва, взима оригинала на Боян Боев и от него си прави своя редакция и изхвърля много неща, понеже стилът на Боян Боев е бил много обстоятелствен. Така се опорочава труда на Боян Боев. Борис прави своя редакция още през 1970 год. Още тогава моя милост се противопостави на методите на Борис Николов. Той лично ми предаде оригиналния труд на Боян Боев, както и неговата редакция като на всеки трети лист той се подписа. Тези два оригинала се пазят досега на скришни места. Така, че копието на Борис Николов е окастрило оригинала на Боян Боев. А Вашето издание пък е окастрило и опорочило оригинала на Борис Николов. Ще спомена някои неща. 4. Вие променяте като издатели оригинала на Борис Николов още от първата страница. Изменена е постройката на изречението на Борис. Разбит е текста на Борис и е прехвърлен от една глава в друга. Онова, което е отбелязано от Борис с едър шрифт Вие не го отбелязвате. Разбит е понякога даден текст на две части, като към всяка половина от текста се прави увод, който не е верен, понеже не познавате епохата и времената. Изхвърлени са цели случки и пасажи като се прибавят някои неща, които нямат нищо общо с темата. Например сте изхвърлили думата Господ, а я заменяте с думата Бог. Това показва, че Вие не правите разлика между Господ и Бог. А този, който не прави разлика няма право да се занимава с тази работа, с която Вие се занимавате. Ще Ви цитирам от стр. 346, че там за Благодарността са поместени неща, които нямат нищо общо с оригинала на Борис Николов. Цитирам: „Важно условие за съществуването на вътрешната връзка е Благодарността. Човек трябва да благодари, за да поддържа вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките Ви желания ще се постигнат". Ето този окултен закон го няма. Дори Борис Николов не е посмял да го изхвърли, а го приема дословно от оригинала на Боян Боев. Питам, в кого е причината? В редактора Мария Кисова или у Вас? Целият материал в книгата е така подреден, че е нарушена структурата на оригинала на Борис Николов. Това е направено вероятно за да се вмести повече материал. Но по този начин в един пасаж са вместени различни мисли и закони, които трябва да бъдат отделно така както са в оригинала, защото са казани по различно време и за различни случаи. 5. Аз смятам, че Вие или сте подведени, или нарочно работите с такива методи, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство и със Словото на Учителя. И ето аз съм решил да извадя на ксерокс една произволна страница от оригинала на Боян Боев и съответната страница от оригинала на Борис Николов, и същата страница от Вашата книга. Тогава ще се види много добре как Борис е променил оригинала на Боян Боев и как Вие с Вашето издание променяте оригинала на Борис. И всеки тогава трябва да си отговори на един въпрос - кому Вие служите и срещу кого работите? Освен това ще изпратим по една снимка от онези пози, където се вижда, че само след пет минути Борис не само, че не слуша и не записва, но се разсейва. И всеки ще види и ще се убеди в лъжата на Вашите методи. Ще бъде изпратена и снимка на Боян Боев с Учителя, за да се убедят всички какво е трябвало да се сложи на корицата на „Извора на Доброто". Това смятам да направя. А защо смятам да го направя ще се убедите в следващата точка. 6. Книгата Ви има предговор, който не е точен и не е верен. Вие пишете за Боян Боев, а му откраднахте труда. Що за морал и честност? Ами, ако аз не бях се намесил Вие нямаше да коригирате и щеше да остане, че автор е Борис Николов. Ето Ви една лъжа, че Борис Николов е дешифрирал материала. Всички изнесени неща в този предговор не са верни и Вие използвате терминология и понятие на чужди окултни школи, които Бялото Братство и Словото на Учителя нямат нищо общо. А това е един провал за издателите. Школата на Учителя има Слово, която е дадена чрез българския език, има свой начин на изразяване и не може да се пишат предговори с език и с понятие взети от окултните школи на Черната ложа. Вие това именно правите. Прави впечатление, че във Вашите издания във Варна при издаването на някои беседи от Учителя помествате предговори за учението на Учителя и Школата Му, което няма нищо общо с истината за Школата. Добива се впечатление, че Вие издавате тези беседи от Учителя само и само да си включите Вашият предговор. Това се методи на Черната ложа и вие може да сте подведени случайно от незнание. А може и да го правите нарочно. 7. През 1991 год. от Варна беше издадена книгата на д-р Методи Константинов „Ерата на Водолея". На първа страница Вие бяхте поместили картина и символика на Черната ложа. Това или беше незнание, или нарочно. През 1990 год. Ангел Ангелов от Варна, който живее в София доведе лично в дома ми Христо Маджаров и имахме разговор за тази книга. Аз му разреших да си сложи своето име до това на Методи. Той ме увери, че работел с Методи, който му е диктувал някои подобрения към книгата. Аз се съгласиха това, но при условие, че този материал ще ми се донесе, за да го прегледам, за да го одобря. Но това не бе направено. След като излезна книгата, аз я прегледах и мога да заявя, че тя няма нищо общо с книгата на Методи Константинов, която е издадена на френски език, както и с неговия оригинал на български език. Там са сложени неща от други окултни школи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя и с творчеството на Методи. Аз съм този, който е работил с него и записал неговите спомени и опитности. Така, че знам нещата много добре. Методи има оригинален труд. Той се превежда на френски. Предава се на френски редактор, който свободно редактира неговият оригинален текст и го помества под заглавие „Епохата на Водолея". Методи не беше доволен защото му е изменен оригинала, но се примири защото книгата бе издадена. А сега се намираха умници, които превеждат от френски на български тази книга и искат да я издадат. Вместо да потърсят оригинала и да го публикуват, те поместват променени и изменени неща. Вашето издание прави същото. Дори включвате в книгата снимки на представители от Черната ложа, чийто методи са методи противоположни на Словото на Учителя. Тази книга като печат е направена много добре, но е истински провал за Вас като издатели по горните съображения. 8. Сега научавам, че Вие ще издавате спомени на стенографка Елена Андреева. Но Вие не сте взели разрешение за печат от нея. Аз съм този, който е работил с нея цели 19 години и Вие не можете да крадете чужд труд и да го помествате. Аз извиках у дома си Ангел Ангелов от Варна и му дадох да прочете един протокол и завещание, където най-подробно е описана нашата работа с нея и че тя ме оставя единствен наследник да публикувам нейният материал. Според Ангел, Вие не сте осведомени как стоят нещата и аз го помолих да Ви съобщи да спрете издаването на тази книга. Защото аз съм твърдо решен, че трябва да се сложи край на онези методи, чрез които Вие като издатели във Варна работите. Има два начина: единият, който аз прилагам сега и Ви уведомявам как стоят нещата. Другият начин е чрез закона. А в съда се взимат решения и се прокарват чрез сила, посредством Кесаря, който управлява тази държава. Затова, аз искам да знам кой Ви е предал тези материали и кой Ви е упълномощил да правите това? Ето, Вие посягате и работите срещу Боян Боев. Сега посягате срещу Елена Андреева. Утре ще посегнете срещу Паша Теодорова и нейните спомени. Искам да Ви предупредя, че за Паша също е работено и да не посягате върху чужд труд, защото Вашите нарушения стават вече много. 9. Вие трябва да си изучите историята на Варненското Братство, която Вие не знаете. От Варна започнаха първите атаки срещу Учителя чрез Михаил Иванов и Кръстю Христов, които Учителят обяви, че са представители на Черната ложа. А това може да се види и от писма на Учителя до онези ученици, които Той съветва да ги изолират от братската работа. По-късно Варненското Братство се раздели на Черни и на Бели и лично Учителят е ходил там да разрешава този проблем. А Вие трябва да го знаете това. Ръководителят Ви, Манол Иванов дойде на Изгрева и най-дейно участвува при разгрома на Братството в София преди процеса 1957 год. срещу Братството. Методи Константинов попадна в клопка във Варна от разни младежи, премина през милицията и следствието и беше му прибрана цялата литература от Учителя и целият архив, който бе унищожен. Методи не можа да издържи психически и живота му тръгна в низходяща посока и той си замина от този свят. Вие знаете вероятно думите на Учителя, какво представляват Варна и Бургас, че там се намира седалището на Черната ложа, на цяла Европа и там са онези ями и дупки, чрез които Европа посредством Дунава излива своята астрална нечистотия. Ето, сега Вие чрез тези издания давате възможност на Черната ложа да атакува Словото на Учителя с методи противни на Словото на Учителя. И аз Ви давам доказателства. 10. Аз много добре съм запознат с предишните етапи, през които е минало Варненското Братство и знам неща, които Вие няма откъде да научите. Аз имах план преди няколко години, който изпратих на Стоян Димитров и на Николай Малчев чрез който план, който бе разработен подробно трябваше да Ви даде подтик да съберете материали и да се напише история на Варненското Братство преди Школата, по време на Школата и след Школата. Но това досега не е направено. Ако бяхте го направили щяхте да знаете през какви етапи е минало Варненското Братство и през какви изпити са прекарани приятелите, които вече са в онзи свят. И тогава в никакъв случай Вие не бихте посмели да боравите с тези методи, с които работите сега с издаването на тези книги. А това са методи на Черната ложа. В това съм убеден, сигурен и Вие сами ги доказвате чрез тези издания. Вие не знаете, че човек от София е дошъл на времето за да Ви купи място в лозята с негови лични пари, защото варненци през това време воюват помежду си. Аз знам много добре, как адвоката Георги Драганов от Ямбол описа как Вие си загубихте салона от гр. Варна. А това бяха методи на Черната ложа, а не че държавата е била виновна в случая. 11. Горните редове се пишат затова, за да Ви се покаже, че преди Вас е имало други поколения, които са работили и са преди Вас. За да минете по този път нагоре те трябва да Ви отстъпят място. А това ще направят като им свършите работата, която не са свършили. А Вие с Вашите издания опорочавате техния труд. Освен това има още живи хора като поколение, които са преди Вас и Вие нито ги познавате, нито ги търсите за съвет. Вие ги прескачате и ги игнорирате. А това ви е най-голямата грешка. И затова идвате до този провал, който Ви описах досега. А за мен това е провал за Вас и това Вие трябва да знаете много добре. А дали ще се коригирате, това е друга работа. 12. Аз напълно съм убеден, че между Вас има хора, които искат да работят за делото на Учителя. Но някои от тези желаещи са подведени чрез методи, които са на Черната ложа, посредством личности, които предварително знаят, че Ви подвеждат в погрешна посока. Разбира се има между Вас и хора, които са закачени за другата ложа и щат не щат ще вършат нейната работа. В такъв случай Учителят казва, че не е важно кому служиш, а е важно да изпълняваш волята на Бога. А Вие точно това не правите. На този етап трябва да се издава Словото на Учителя в Неговият оригинал, но това не се прави. Трябва да се издадат и други материали за историята на Братството, но на този етап поради погрешна тактика и стратегия на предишните поколения не се осигури приемственост. Сега дойде едно ново поколение, което иска да работи, а не знае как и не познава нещата. Ето, там е бедата и това е причината да Ви пиша това писмо. Надявам се, че съм точен и ще бъде добре разбран. Аз съм един от тези, които що годе е ориентиран и запознат о много неща за историята на Школата. Бялото Братство не е църква, не е секта, не е организация, не се управлява от устави, братски съвети, нито се зарегистрирва като юридическа личност. Това го има напечатано в Словото на Учителя. А ученик е този, който изпълнява волята на Всемировия Учител - Беинса Дуно чрез Словото Му. С уважение: Вергилий Кръстев

1. Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова, ул. „Симеоновско шосе" №14, София. 10.11.1992 год. Уважаема Мария Кисова, Настоящето писмо се пише от Вергилий. Това е третото писмо, което Ви пиша от няколко години насам, които съм изпращал винаги препоръчано. Последното писмо го изпратих във връзка с новината, която научих, че се издава „Изворът на Доброто" и че било отбелязано на корицата, че автор на този труд е Борис Николов. Тогава аз предупредих няколко човека да Ви предадат както на Вас така и на издателите, че ще бъдат дадени под съд от мен заради лъжа, плагиатство и кражба, понеже авторът на този труд е Боян Боев. Не след дълго време ми съобщиха най-официално, че корицата е променена и че е поставено името на Боян Боев. Аз изчаках за да видя как стоят нещата. Освен това аз Ви написах писмо, в което Ви написах подробно, че притежавам оригинала на Боян Боев, така също и оригинала на редакцията на Борис Николов, в която редакция той се е подписвал на всеки трети лист. Тогава аз Ви упрекнах и обвиних, че Вие преднамерено си служите с лъжа и кражба на труда на Боян Боев, защото знаехте много добре как стоят нещата. Освен това аз подробно Ви описах цялата история и Вие не може да се извинявате, че не знаете каква е историята на „Изворът на Доброто". Накрая Ви написах, че аз не съм Ви враг, а съм Ви голям приятел. А дали това е така Вие ще прецените сама. А сега това най-лесно ще прецените дали аз съм Ви приятел след като излезна „Изворът на Доброто". 1. Печатът на тази книга е добър. 2. На първа страница е публикувана снимка с Учителя, на която се отбелязва, че се публикува за първи път. Вие я публикувате без да искате разрешение от автора фотограф на тази снимка. Авторът е Георги Кьосев, а неговата съпруга Надежда Кьосева, е не само възмутена от постъпката Ви, но е убедена, че Вие търгувате с образа на Учителя. Освен това тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не е от Мърчаево. И това Вие знаете много добре. Тя се помества, за да се покаже, че Борис Николов стенографира на тефтерче и да се докаже, че той е стенографирал и дешифрирал „Изворът на Доброто" според Вашият първоначален замисъл на една голяма лъжа. Зад Учителя има личности, които са действени в живота на Братството и които Вие не познавате. Освен това при нозете на Учителя седят трите стенографки на Учителя: Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева, които Вие не познавате, защото сте друго поколение. На корицата тези три стенографки са отрязани, така че да не се види, че при нозете на Учителя има три стенографки, които стенографират и си вършат своята работа като ученици. Това е направено с цел да се види, че Борис Николов е стенографа на Учителя и че това е негов труд според Вашия първоначален замисъл. А това е една голяма лъжа. Освен това фотографът е заснел още три-четири пози от същото място в разстояние от 5-10 минути, в които се вижда, че Борис не само не записва, но дори и не слуша, а си гледа встрани, други неща. Защо не поместихте именно една от тези снимки, за да се види кой стенографира, кой слуша и кой се разсейва насам-нататък. Така, че публикацията на тази снимка е пълен провал за Вас. Ако не бях се намесил, за да коригирате авторството, провала Ви щеше да бъде необратим. Питам тогава, аз с тази реакция спрямо Вас как постъпих? Като враг или като приятел? Отговорете си сама. Аз за Вас не съм брат поради това, че майстор Борис Ви настрои заедно с Милка Кралева срещу мен и организира цялата кампания срещу мен. За мен майстор Борис е един дух, който провали цяло Братство, провали всички, които бяха около него и с него, включително и Вас. Аз зная много добре как стана това, защото бях жив свидетел. Това са методите на майстор Борис и на мозайкаджийската бригада. А Борис Николов е нещо съвсем друго и това го зная не само аз, но и самата Вие. Защото не може човек, който да е живял в онзи дом един месец, а да не узнае тези неща и да не ги изпита на гърбът си. А Вие живяхте там не малко години и знаете много добре как стои истината. Аз питам, защо прилагате методите на майстор Борис чрез това издание? Защо не поместихте на корицата снимката на Боян Боев с Учителя? Има няколко такива снимки. Та той си е заслужил това и това е негов труд? Отговорът е, че Вие си служите с лъжите на майстор Борис, които лъжи ликвидираха цялото Братство. 3. Борис Николов не е бил в Мърчаево, а стенографи там са били: Елена Андреева и Савка Керемидчиева, от чиито стенограми излезна „Заветът на Любовта" в три тома. А от тефтерчетата на Боян Боев излезна „Изворът на Доброто", а Вие се опитахте да му окрадете неговият труд. Борис е присъствувал само на съборните дни на връх „Острец", понеже той е бил мобилизиран тогава. Цялата тази история аз съм я записал и ще бъде издадена като част от спомените на Борис Николов. 4. Ако Вие искате да дешифрирате тефтерчетата на Борис Николов, които той е стенографирал, можете да го направите. Аз нямам нищо против това. Аз съхранявах тези тефтерчета на Борис Николов над 10 години и понеже той пожела да дешифрира по мое настояване някои спомени, то аз му ги върнах през 1976 г. Но той ме излъга, не работи по тях, а ги прехвърли на други лица, които му бяха подчинени, но които изобщо не знаят как стоят нещата. В тези тефтерчета има отделни мисли, които той си е харесал и си ги е записал по време на беседа от Учителя. Но това не е пълна стенограма на Словото на Учителя. Освен това там имаше и много негови скици, които бе нарисувал, когато Учителят е говорил по някаква тема. Той имаше тезата, че Словото на Учителя така се изразявало в момента във вид на образи. Но това не е вярно, защото достатъчно е да се сравнят тези скици със Словото на Учителя и ще се види, че това са различни неща. Това са скици на майстор Борис, а не на истинския Борис Николов. По моя идея те бяха фотографирани, направени на албуми и Милка Кралева през времето на нашето тримесечно съпружество бе донесла у дома. Аз ги връчих на Борис. Според моята идея той трябваше съобразно всяка скица да напише и да цитира от неговите мисли. А той постави мисли от Учителя, за да докаже своята теза, която не е вярна според мен. Тези тефтерчета не са у мен, аз съм ги върнал на Борис и те са или у Вас или на друго място, където много добре знаете къде е това място. Ако искате да работите с тях, аз знам какво представлява съдържанието им и мога да Ви дам някои идеи за това. А защо ли? Още от 1972 г. аз съм определен от Борис Николов и Мария Тодорова за техен приемник. Аз имам документи за това и съм упълномощен аз лично да решавам въпроса с тяхното литературно и творческо наследство. Това е решено преди Вие да дойдете в този дом, защото аз бях там десет години преди Вас. Аз съм свършил работата на Мария Тодорова и съм свършил работата на Борис Николов. Аз зная колко ми струва това. Вложих 10 години труд, сили, средства и се жертвувах до край. Аз три пъти съм му спасявал живота като лекар и Вие знаете това много добре. Аз съм се молил на Учителя да вземе от моя жизнен кредит, от моя жизнен кредит и да го даде на него за да довършим онова, което аз бях запланувал и което той трябваше да свърши. Но той ме излъга, измами и изигра. А Вие знаете, че това са методите на майстор Борис. Той има вина за разрушаване на брака ми с Милка Кралева и той обърка Милка както и Кралю. Там, където се е намесил, майстор Борис проваля всичко и всекиго. И Вие знаете това много добре. 5. Боян Боев дешифрира и написа един материал от 1000 страници, които са разговори с Учителя озаглавени като: „Разговорите с Учителя при изгревите на Слънцето" и „Разговорите с Учителя на планината Ел-Шадай". Аз се противопоставих Борис да редактира този текст на Боян Боев, защото знаех цената на неговият опит при неговата редакция на „Изворът на Доброто". Този материал аз можех да го прибера и Вие изобщо да не знаете, че изобщо съществува такъв. Но аз го оставих нарочно, за да си направи опита Борис. И сега този опит вероятно ще бъде направен от Вас. Аз нямам нищо против, Вие да подготвите този материал, но не да си служите с методите на майстор Борис. Аз Ви заварвах няколко пъти как Вие прочитахте някои изречения от материала на Боян Боев, а майстор Борис полегнал в леглото умуваше и променяше текста на Боян Боев. Аз тогава се противопоставих и го изобличих лично пред Вас, защото видях, че това беше майстор Борис. Тези две лица аз отлично ги познавах, защото след завръщането си от Либия от десет срещи, аз само при две срещи съм говорил с Борис Николов, а при другите осем срещи бе майстор Борис. Така, че ако искате да работите можете, но да се спазва стриктно оригинала на Боян Боев. Ако не спазите това ще се провалите, защото оригиналния текст е написан от Боян Боев в четири екземпляра и се намира на още три места. И след време Вие ще бъдете изобличена и упрекната в лъжа, така както аз правя сега в това писмо до Вас. Но аз съм запознат с всички неща и зная как стоят нещата изобщо и моята критика към Вас е принципна и Вие ще се убедите, че аз съм Ви голям приятел, а не враг. 6. Според правилата на Синархическата верига, жени не взимат участие в ръководството на Братството и не взимат участие в решение на братски проблеми, отнасящи се до Школата на Учителя и Словото Му. Това лично Борис Николов го е дешифрирал от стенограма на Учителя и записал. Това нещо аз лично го накарах навремето да го потвърди пред Вас и Вие бяхте много изумена от това. И всичко това Вие го забравихте. Всички провали на Братството и борби бяха започнати от жени и вкараха братята и братята изгоряха в борбите. Къде са братята? Няма ги, а нали идват по равен брой в Школата? Сега от няколко години се развихриха жени, като Йонна Стратева, Ина Дойнова, Мария Митовска, включително Милка Кралева и Ваша милост. И правите грешки след грешки, защото не знаете как са нещата и нямате кредит за ръководство от Учителя. И Небето ще Ви спре, в това съм убеден. Първо трябва да станете сестри, после духовни сестри и трето духовната сестра не се занимава с ръководство и тя не решава нещата. Решава ги духовният брат. Пример: Ето аз съм определен лично от Борис да решавам този въпрос и това Вие знаете много добре. Вие не ме питахте при издаване „Изворът на Доброто". А този въпрос аз го решавам. Ако не бях се намесил, Вашият провал щеше да бъде пълен и безвъзвратен. А сега ще можете да се измъкнете и то чрез моята намеса. 7. Аз сравних книгата, която сте издали с оригинала на Борис Николов, който притежавам. Аз направо съм изумен от Вашата намеса към текста. Аз съм си отбелязал по страници какви отклонения са направени във Вашата книга, но сега не е мястото да Ви ги изнасям. Вие почвате промени още от първата страница та до последната. Аз не говоря за оригинала на Боян Боев, а за този на Борис. Вие изменяте постройката на изреченията на Борис. Разбивате текста на Борис и го прехвърляте към други глави. Там, където е отбелязано с едър шрифт от Борис, Вие не го отбелязвате. Разбивате на две даден текст, като към всеки текст си правите увод, който не е верен понеже не познавате епохата и времената. Изхвърляте цели случки и пасажи. Прибавяте някои неща, изхвърляте други неща. Дори на последната страница стр. 346, където се говори за Благодарността, то Вие изхвърляте закона за Благодарността и включвате Ваш текст, който не е верен и не почива на никакви окултни закони и постановки на Учителя. Ето ще Ви докажа, като цитирам пасаж от оригинала на Борис: „Важно условие за съществуването на вътрешната връзка е Благодарността. Човек трябва да благодари за да поддържа вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките ви желания ще се постигнат". Ето, това Вие сте изхвърлили, а това са окултни закони от Словото на Учителя. А защо сте ги изхвърлили? Защото работите срещу Борис Николов, и защото работите за майстор Борис. Дори Борис Николов в своята редакция не се е осмелил да коригира това, което го има в оригинала на Боян Боев. Ето ви пример, чрез който аз Ви доказвам, че Вие не сте благодарна към Борис Николов и затова сте изгубили вътрешната връзка с него и вътрешната връзка с Бога. Това значи отклонение от Словото на Учителя и от Школата. А този, който Ви е отклонил е майстор Борис. А кой е майстор Борис Вие знаете много добре. 8. Ето на стр. 14 в оригинала е отбелязано: „Къде е Господ?" А Вие в книгата пишете : „Къде е Бог?" Господ е едно, а Бог е друго. А човек, който не знае, че има разлика между Господ и Бог няма право да се занимава с тази работа, с която Вие сте решили да се занимавате. Това е категоричното мое мнение. Първо ще станете сестра, после духовна сестра и чак тогава ще може да работите. А този Ви опит е за мене пълен провал. В книгата е направен предговор. Като се опитват да подхвърлят една лъжа, че „Изворът на Доброто" е дешифриран от Борис Николов. А това е лъжа и тази лъжа е предадена от Вас на тях. Как така ще пишат за Боян Боев в предговора, когато в първоначалната заглавна корица бяхте отбелязали, че автора е Борис Николов, а след моята намеса Вие коригирахте и се опитахте да се измъкнете като отбелязахте, че Словото е записано от Боян Боев, а е съставено от Борис Николов. Та Вие дори променяте и оригинала на Борис Николов, което означава, че работите срещу него. Освен това този предговор няма нищо общо със Словото на Учителя и със Школата на Учителя. Това издание е насочено както срещу Борис Николов, така също и срещу Боян Боев, така също и срещу Школата на Учителя. 9. За доказателство аз съм решил да избера една въпросна страница от оригинала на Боян Боев, да извадя същата страница от оригинала на Борис Николов с неговия подпис, както и съответната страница от Вашето издание на тази книга. Ще ги прехвърля на ксерокс и ще ги изпратя във всички Братства в България, както и ще ги предам на по-активните членове в Братството. Ще опиша как стоят нещата и те сами ще могат да сравнят първо оригинала на Боян Боев, после ще видят как Борис Николов го е изменил с неговия подпис и накрая ще видят също как Вие от Ваша страна сте изменили онова, което е написал Борис Николов. Освен това, ще Ви попитам как се наричат онези, които променят оригиналния текст на Борис Николов и ще запитам, кому служат тези хора - на Бялото или на Черното Братство. Освен това ще извадя снимка от онези пози, които е заснел Жорж Кьосев, където се вижда, че на същото място и по същото време Борис не само, че не записва, но не слуша, а си гледа насам-натам разни неща. Накрая ще им изпратя една снимка на Боян Боев с Учителя, за да видят какво е трябвало да се сложи като корица на книгата и да разберат защо не е сложено. И тогава всички ще разберат кому Вие служите. За мене е ясно кому служите. Вие служите на майстор Борис и чрез него работите срещу Борис Николов и срещу Школата на Учителя. 10. Вие бяхте свидетели как майстор Борис извика от Айтос Надка Куртева в Бургас по идея и настояване на Кралю, за да й забранят да ми предаде писмата на Учителя до Георги Куртев. Вие помните как той е удрял по масата и е казал, че с този юмрук той разбива черепи и кости. А това бе юмрукът на майстор Борис, който провали цяло Братство и всички около него включително Вас и Кралюви. Надка Куртева бе възмутена от него, но му се подчини. Като свидетел бе и Койна, които разказаха в Айтос всичко. След този случай аз реших да се разведа с Милка след като е имала 9-годишен брак с мен, от които само три месеца съпружество. Реших да организирам чествуване по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев, като за първи път аз изведох музикантите на сцената на зала България, като реализирах желанието на Учителя. Съставих един сборник, в който нарочно не включих разказите на Верка и Надка Куртеви, защото те се подчиниха на майстор Борис. Нарочно не включих и разказаните опитности, стенографирани от Борис Николов на Георги Куртев, за да му покажа, че аз съм който решава нещата, а не майстор Борис. Аз ще ги включа в едно друго издание. Издателството ме излъга както в печатницата, макар, че си платих с мои лични пари. За това пък като утеха ми остана, че книгата излезна с оценка тройка, а пък издателството и печатницата фалираха, защото ме излъгаха. Проведох и чествуване в гр. Айтос по същия повод и приключих една моя идея, в която включих да участвуват и да се реализират към 20 човека, а аз бях зад кулисите на заден план. След този случай се видя кой работи и кой е против Братството в Айтос. След този случай Кралю Кралев няма да смее да стъпи вече в Айтос защото се доказа, че той работи срещу Куртев. Освен това той на времето се опита чрез властта да спре един събор в Айтос. Като последица от всичко това братята и сестрите от гр. Бургас отстраниха Кралю от ръководството. А защо му се случиха тези неща? Защото стана жертва на майстор Борис, на онзи който тропаше с юмрук в неговия дом и крещеше, че с този юмрук троши черепи и кости. А Вие бяхте свидетелка там, че това е точно така, както аз го описвам. А днес можете да проследите последиците на този юмрук на майстор Борис. 11. Научавам, че в последните години имате връзка с разни чужденци, че ходите в Англия, че искате да се омъжите за англичанин и да прехвърлите някои неща в Англия. Вие не знаете постановката на Учителя за работата с чужденците. Тезата на майстор Борис е погрешна и тя създаде сума неприятности и провал на Братството за работата с чужденците. Всички опити от групата на Крум - на Мария Митовска, на Жиката от Габрово, на Йонна Стратева, на Ина Дойнова, на Милка Кралева и др. са напълно погрешни и са насочени срещу Учителя и Неговото Дело. Ние имаме постановката на Учителя, а Вие не я знаете. Знаете постановката на майстор Борис, който провали цяло Братство и включително всички край него. И сега се работи по методите на мозайкаджийската бригада, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. Бялото Братство не е секта, не е организация, не е църква и нейното място не е в Комитета на вероизповеданията. Бялото Братство не се регистрира, не си изработва устав, не създава организация, не си избира Братски Върховен съвет, а се ръководи от Словото на Учителя. Това Ви го пиша, за да знаете, че всичко което се прави сега няма нищо общо с Школата на Учителя. А това е клопка поставена от мозайкаджийската бригада с майстор Борис, а не Борис Николов. Вие работите сега по същите методи на майстор Борис. 12. Ако Вие решите да напускате България ще ми предадете целия архив, който е останал от Борис Николов, за да го съхраня. Аз съм негов приемник и духовен наследник, защото аз съм му свършил неговата работа. Той ме е упълномощил не само устно, но и писмено, че единствено аз разрешавам въпроса кога, как и под каква форма да се издаде онова, което той е написал. Аз съм работил десет години с него и неговото творчество аз съм го разпределил на десет отдела. И този въпрос аз го решавам, защото имам заверка пред нотариуса и мога да дам под съд всеки, който се опита да опорочава нещата на Борис Николов. Вие без мое разрешение се опитахте да издадете тази книга. Това е провал за Вас. Ако не се бях намесил и Ви бях оставил, щяхте да поместите, че това е стенографирано от Борис Николов и тогава щяхте да проверите какво значи лъжа и провал. Аз Ви спасих в случая. А за грешките, които сте направили в това издание и сте променили оригинала на Борис Николов аз смятам, че това е направено умишлено! С това вие искате да докажете, че Вие сте тази, която решава как да бъде разрешен даден проблем. Но след като се провалихте и след като аз възнамерявам да направя това, което описах по точка девета, то тогава ще видите, че има още хора, които лично познават Боян Боев, а и лично са сърбали попарата на майстор Борис. И тогава ще разберете какво означава тяхното мнение спрямо Вас. Аз знам при какви обстоятелства Вие отидохте при Борис. Аз знам как бе това заплатено, както от негова страна, така и от Ваша страна. Аз тогава Ви предупредих пред самият Борис за последиците. Вие не ме послушахте. Ако бяхте ме послушали досега щяхте да имате семейство, Вашият годеник щеше да бъде съпруг и щяхте да имате деца и Вашият живот щеше да протече в друга посока. И тогава щяхте да бъдете по-полезна на Братството. А сега сте жертва на майстор Борис. Милка Кралева стана също жертва с баща си на майстор Борис. Аз също станах жертва, но аз платих само с разрушаване на брака, защото аз съм се жертвувал за Борис Николов и моята жертва е толкова голяма, че майстор Борис не може да направи нищо. Това, което съм направил за Борис Николов и за майстор Борис те и двамата не заслужават. Но това съм го направил в името на Школата на Учителя. Това е моята жертва и саможертва за Школата на Всемировият Учител. Аз се много опасявам, че Вие ще се подхлъзнете и ще направите втора груба грешка с останалите хиляда страници на Боян Боев. И след като съм Ви предупредил, тогава последствията ще бъдат жестоки за Вас. В предишните две писма аз исках среща с Вас, но Вие не пожелахте, понеже смятате, че Вие движите нещата. Нещата не ги движите Вие, но майстор Борис. Аз Ви предлагам да се срещнете с мен, но това не мога да го направя в оня дом, защото аз съм сърдит както на майстор Борис, така и на Борис Николов, и няма да им простя и на двамата, че те бяха и двамата виновни за разбиването на моя брак с Милка и че това, че моята дъщеря я развеждат насам и натам, но никога не я довеждат при мен. А това са методите на майстор Борис. Преди да замина за Либия аз му предадох ключа от моята вила в Своге. А на Милка предадох към 600 писма от Учителя. Като се върнах от Либия не ми върнаха нито ключа, нито писмата, нито ми довеждат дъщерята. Е, питам какво е това? Чакам отговор по горните 12 точки и настоявам за среща. С уважение: Вергилий Кръстев Забележка на Редактора: Днес Мария Кисова върви от град на град в провинцията и говори срещу „Изгревът". Има защо да говори. Нека говори. И така трови последователите на Учителя Дънов в провинцията. И те вярват на нея, а не на „Изгревът". Но фактите са налице. Прочетете в „Изгревът" т. V, стр. 199 с № 83 -„Къщната помощница Станка" за да видите как бе взет завещаният дом на слугинята Станка и как тя бе изгонена от Мария Кисова. Отидете в гр. Бургас на ул. „Поп Грую" 66 при ръководителя на братството Димитър Добрев, за да ви разкаже как Станка бе изгонена от собствения й дом завещан от Мария Тодорова. Да ви разкаже как се събираха пари от хора, за да я гледат в последните й дни на живота. И после се определете сами, кого да слушате и кому да вярвате."

Вергилий Кръстев ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ – БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЕЗИЦИТЕ И ДУМИТЕ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ I. КОЙ, КАК И ЗАЩО СЕ ПРОМЕНИ И РЕДАКТИРА „ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО" Бележки на Редактора Вергилий Кръстев През 1992 год. бе издаден „Изворът на Доброто" с ISBN 954-8005-04-2 на издателска къща „Роял - 77", 1992 год. Беше написано следното на стр. 2 „Тази книга, редактирана от Мария Кисьова е изработена в ДФ „Абагар" - Велико Търново по поръчка на издателска къща „Роял-77" Варна. Беше направен опит да се открадне труда на Боян Боев. Направен втори опит да се препише на друго лице неговия труд. Трети опит - да се редактира оригиналния труд на Боян Боев, от Борис Николов. Четвърти опит - е на Мария Кисова, която редактира редакцията на Борис Николов. Пети опит се помества съвсем неподходяща снимка с цел да се заблудят читателите. Шести опит -прави се предговор на издателите, които никога не са се срещали нито с Борис Николов, нито с Боян Боев. Седми опит - в предговора се поднася една лъжа, че Борис Николов е дешифрирал стенограмите на Боян Боев. Това е лъжа. Запазен е оригинала на Боян Боев, който сам си го е дешифрирал и сам си го е написал на пишеща машина. Осми опит - за да излезнат от клопката в която бяха попаднали след моята намеса, то те сложиха на първа страница следното мото: „Записал Боян Боев. Съставителство Борис Николов". Вярно е първото. Второто не е вярно, защото Борис Николов свободно редактира и изхвърля цели пасажи от оригинала на Боян Боев, а накрая Мария Кисова пък редактира и променя онова, което е написал Борис Николов. Девети опит - в предговорът се застъпват постановките и идеологията на Черната Ложа, чийто духовни центрове са във Варна и Бургас, още от времето на Учителя, та чак досега. Десети опит - Представителите на Черната ложа във Варна издадоха „Изворът на Доброто" с редактирано и променено Слово напълно целенасочено. Следващото издание бе „Аз съм Истинната лоза", за която ще се спра на друго място. Днес Мария Кисова върви от град на град и говори злостни клевети срещу „Изгревът". Говори срещу Вергилий Кръстев, който е организирал досега издаването на 20 годишнини от оригиналното Слово на Учителя и 9 тома на „Изгревът", финансирал и организирал към 20 концерта за музиката на Учителя Дънов, като е дал възможност към 20 музиканти да се изявят. За Мария Кисова вижте в „Изгревът", т.V, стр. 199-202 „Къщната помощница Станка", защото тя присвои къщата на Станка и накрая я изгони след кончината на Борис Николов. А Станка бе тази, която гледаше Борис Николов. За издаването на „Изворът на Доброто" вижте „Изгревът", т. I, стр. 591-593 Мария Кисова същата, която отиде да живее при майстор Борис, за да му вземе имуществото. Тогава Борис беше на 77 години, а Мария Кисова на 25. Вижте разликата! Виж „Изгревът", т.VIII, стр. 64, под № 77, както и „Изгревът", т.V, стр. 199-202. Това са фактите. На колене пред тях! Своевременно бях отреагирал на тези кражби на Словото на Учителя и написах писма до Мария Кисова и до издателите във Варна - писмо изпратено до Георги Кръстев, ул. „Сан Стефано" 29, Варна. Ето защо е време да се поместят тези писма, за да се види как действува Духът на Заблуждението и кои са неговите проводници и слуги. А Духът на Истината, който е в Словото на Учителя Дънов, Всемировият Учител Беинса Дуно днес се издава по моя програма. Издава се оригиналното Слово на Учителя. Днес всеки, който иска може да си го купи. И да го чете, ако иска. Аз съм този, който движи, организира и направлява целия този процес по отпечатването на Словото Му. Фактите са налице. Елате и вижте отпечатаните томчета в книжарница „Изгрев" на ул. „Граф Игнатиев" № 28, София. Защо не ги купувате? А сега се запознайте с предоставените писма, за да различите Истината от голямата Лъжа. И тогава ще се определите кому да служите: На истината, която е в Словото на Учителя Дънов или на лъжата, която е в езика и думите на земните человеци.

XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ! Етапите, през които са минали предишните поколения може да се проверят от последващите циркулярни писма, които са изпращани в разстояние на десетина години по време на Школата 1922-1944 год., така също и след нея. Избрахме някои от тях за да се запознаете с проблемите на книгоиздаването, разпространението. С една дума учениците на Учителя не купуват отпечатаното Слово. С две думи българина не купува и не чете Словото на Учителя Петър Дънов. С три думи: По времето на Школата и след това българина не купува, не чете и не се интересува. За сега толкова. * * * 1. София, 30 август 1923 г. Писмо циркуляр № 3 Любезни братя и сестри, По въпроса за напечатванието протоколите на 1 младежки окултен събор, съобщаваме ви следното: Книжките са вече напечатани в гр. Русе със средства, които комисията, натоварена с това печатание завежда. Раздаванието им се проектираше да стане на Събера в Търново, обаче след запрещението на последния налага се да бъдат изпратени в провинцията. За да може това да стане, а същевременно - комисията да се издължи, умоляват се братята и сестрите в НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ да изпратят списъците на желающите да притежават тия книжки, заедно със сумата в препоръчано писмо по 12лв. на книжка. Тая сума е най-долната, на която можеше да стане напечатванието. Желателно е сумата и списъка да се изпратят общо за всеки град, нещо което ще улесни комисията. Освен това, съобщава се на братята и сестрите, че книжките са напечатани по необходимост в повече екземпляри, та могат да притежават от тях и ония братя и сестри, които нямаха възможност да присъстват на събора. От същите книжки може да се раздаде и на по-възрастните братя и сестри, споделящи идеите, които ни занимаваха през този събор. Адрес: Георги Томалевски- ул.„Веслец" №47 София. От Комисията * * * 2. До братята и сестрите в гр. Орехово Н. Л. К. Б. А. Любезни братя и сестри. За нуждата от просветен фонд се доста говори на младежкия събор, тая година и вярвайки, че представителите на всеки град са осветлили по тоя въпрос останалите братя и сестри в провинцията, не ще излагаме надълго причините и обстоятелствата, които го създадоха и целите, които ще се преследват с него, а само бегло ще ги очертаем. 1. По обстоятелствата, които го създадоха: липсата на сплотеност при просветната работа в цялото братство, което обстоятелство препятствува за бързото и ясно ориентиране в посоките на общия идеал и впоследствие за последователно формиране на един общ по принцип мироглед, базиращ се на тоя идеал. Причините за това са вътрешни и външни. 2. В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф. „Житно зърно" оставайки си обаче независим от това последното. 3. Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело. Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде подпомагане по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр. За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П. Жеков в София. За да може веднага да почне да функционира и да могат да бъдат посрещнати някои основни и от първостепенна важност нужди, необходимо е, както се казва на събора, първата вноска да постъпи по възможност веднага. Вноските се изпращат на адрес: Жечо П. Жеков, кантора Цанев - Сердика № 21. Всичко отнасящо се до фонда или въобще до просветното дело на адрес: Кръстю Тулешков, ул. „20 април " № 20. София, 26. VII. 1925 г. С. Б. А. Е А. От комисията * * * 3. Драги братя и сестри, Както знаете, на събора в Търново доста продължително разисквахме върху въпроса за печатането на лекциите от „Специалния клас". Учителят говори след това в същия смисъл и улесни вземаното решение от наша страна на тоя въпрос. „Просветният комитет" се заема да издаде тия лекции и да ги издава за в бъдеще в собствената наша братска печатница, поддържани от „Просветния фонд". С това печатане ще се улеснят всички твърде много. Всеки ще може за някакви си 7 лв. да има навреме лекцията. Спомнете си неудобствата с преписването. За да се улесни обаче, просветен фонд" в издаването, необходими са средства. Като най-удобен във всяко отношение се явява начина: всеки брат или сестра от „Специалният клас" и то обезателно всеки по-отделно внася веднага предплата, абонаменти за10лекциите. 70 лв. Със събраните суми ще бъде осигурено за 2 месеца излизането на тия лекции. След изтичането на 2 месеца абонаментът се възобновява и т.н. Повтарям, това е най-удобния начин, фондът не разполага със средства, и ако не бъде подпомогнат по тоя начин не ще може да изнесе напечатаното на лекциите. Освен това, моля от името на „Просветния фонд" вас, младите братя и сестри, да вземете присърце работата на тоя „Просветен фонд" и да агитирате непрестанно помежду си и между възрастните братя и сестри за събирането постоянни помощи за фонда. Той дава своите плодове: издава наряда, съборни лекции и пр. Погрижете се, всеки 2-3 месеца да подкрепяте фондовата каса с някоя сума. Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по идеализъм и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото. 30 септември 1925 г. София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата. Мислим е и наложително да почнем веднага печатането на лекциите. Братски поздрав: Кръстю Тулешков * * * 4. За всички братя и сестри, Работата е единственото условие в живота ни, което ни се постоянно налага в разни видове и посоки. В един вид и посока тя издига в идейно отношение, а в друг вид ни само спъва. Иска ли питане, че ние хора, които познават онова, което може да бъде цел в нашия живот, ще трябва постоянно, съзнателно да направляваме усилията си към истинска работа, която ще ни доведе до тая цел ?Да проявим повече идеен живот! В пътя на духовното растене се върви с жертва и мъдрост. Трябва да ценим онова, което Учителят ни дава и с благоговение да използваме по възможност повече от светлината, която той сее. Лекциите от Младежкия клас III год. са всички излезли от печати струват 120лв. изцяло. Всеки може да си ги купи. Почваме да печатаме IV годишнина. Те всички ще струват също 120 лв. Това е една нищожна сума. Запишете се всички, съберете сумите и веднага ги изпратете за да можем веднага да почнем работа и скоро да я свършим и да продължим все напред. Ние не трябва да се спираме. Нима ние трябва да ви говорим за богатствата скрити в тия лекции? Не забравяйте едно, че купувайки си лекциите вие покрай оная голяма полза, която ще имате лично за себе си, ще подпомогнете изобщо просветното дело в братството. Затова не щадете малките суми, които трябва да дадете, а съзнайте, че в това даване вие съединявате акта на жертвата с условията за добиване мъдростта. София, 31.I.1927 год. С братски поздрав: К. Тулешков, ул. „20 април" № 20, София 5. Братя и сестри, Издаването лекциите на Младежкия окултен клас е изостанало твърде назад, поради липсата на средства. А голямо е желанието на учениците от класа да набавят любимите си и тъй необходими лекции от Учителя - техните учебни пособия. Класът взе върху себе си инициативата за издаване лекциите, основа, живо подкрепян от всички, фонд и започна делото си. Сега със събраните средства се издаде беседата от Учителя, държана на 22 март т.г., която Ви се изпраща. Получените срещу нея суми ще бъдат за усилване създадения фонд. По такъв начин ще се пристъпи с няколко крачки по-близо до денят, в който ще видим реализирано тъй отдавна замисленото, тъй необходимото и той много желаното начинание на класа. Беседата, която Ви се изпраща е предназначена за най-широко разпространение и вън от нашите среди. Цена 4 лева. Изгрев, 5.IV. 1934 г. От Братското книгоиздателство П.П. Беседата „Бъдещото верую на човечеството" Също може да се дават и на външни хора. * * * 6. София, 9 ноември 1928 г. До братята ръководители на кръжоците Любезни брат, Напоследък една група братя взеха присърце разрешението на жизнения въпрос относно нашата книжнина, нейното отпечатване и разпространение на по-евтина цена. След като разгледахме съвместно този въпрос, нам се възложи да ви съобщим следното. Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален характер, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето. Ето защо обмисли се един по-съвършен начин за обзавеждане на цялото книгоиздателство на Братството ни, който начин сега споделяме с Вас. Заключението, до което се е достигнало по този въпрос след дълго обмисляне е следното: Там дето има наши братства може да се отдели за Господа известно количество земя (няколко декара или повече). Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр. ще се работи от братството. С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството. Всяка работа, вършена от съзнание, че се работи за Господа, донася своето благословение. Понеже в самата идея, така изложена, да очакваме че тя ще ни донесе радост да видим добър плод. Каква по-хубава задача, беседите и лекциите на Учителя да се поднесат всекиму на възможно най-евтина цена и всеки да ги има още в първите дни след говоренето им. В кръжоците могат да се разменят мисли върху тая идея и ако се намери за разумна и навременна може да се пристъпи към реализирането й. Уверени сме, че всичко това ще намери и Вашето одобрение, та в най-близките дни да се пристъпи към приложение на идеята. И така още тази година да имаме доброто начало на добро уредено братско книжовно дело. Всичко става в духа на свободата. След хубаво обмисляне, може да се вземе решение според местните условия за обща работа и приходи. Ще ви се дадат всички подробни сведения по този въпрос и други въпроси свързани с този от един брат/Слави Камбуров/ който да посети всички места. Тези, които няма да бъдат посетени, могат да се отнесат писмено до него за по-подробно осветление. Адрес: Слави Камбуров - Нова Загора. При разговора в горната група се изтъкна, че много по-подходящо би било, ако всяко село или град си определи свой парцел земя, която да обработва. Нека идеите, словата на Учителя да проникнат до най-отдалечените кътове. Колко е важен един мощен печат за разпространение великите идеи на Новото Учение! От група ученици П.П. От страна на Братското книгоиздателство Ви съобщаваме, че е упълномощен брат Петко Епитропов да урежда всички сметки на книгоиздателството. Молим да му се дава всичкото съдействие, за да се улесни добрия ход на тази братска работа. На същия може да се правят и вноски от настоятелите, обаче за всяка вноска да се пише на брат Жечо Панайотов, ул.„Опълченска" № 66 - София, като се обозначи точно предназначението на сумата. Същите * * * 7. София, 7 декември, 1928 г. Любезни брат, „Божията Любов носи пълния живот". Известно Ви е, че във връзка с тазгодишното изпълнение на наряда, всеки от нас трябва да има трета серия беседи на Учителя ни. От много места ни запитват и желаят да им се набави тази серия беседи, обаче, изданието отдавна е изчерпано и по тази причина никому не може да се услужи. Ето защо, отправяме настоящето запитване до всички братства да ни се яви, какъв е броят на желаещите да си набавят трета серия беседи, и колко души могат да си я купят, и ако се укажат достатъчно такива, ще се нареди отпечатването им в братската печатница. Колкото повече желаещи се явят, толкова по-евтино ще бъде изданието. Молим по възможност до 20 дек. да ни се съобщи, колко души от вашето братство желаят да си доставят тази серия беседи. Миналата седмица се изпрати на всички третата беседа от 11 серия. И след няколко деня ще Ви се изпрати и четвъртата беседа. Цената им е по пет лева. За де се улесни издаването на следващите беседи от серията, молим всички, които не са внесли аванс да сторят това, или най-малко да си заплатят веднага стойността на изпратените им четири беседи/от 11 серия/. Също така молим закъснелите с вноските си по последните четири няколко издания да побързате с отчитането, било чрез брат Епитропов, ако ви посети случайно, или направо до София. Съобщаваме Ви също така, че до края на този месец ще се отпечатат останалите четири лекции от IV година на Младежкия клас. Заедно с това се приготовляваме за издаването на V година от тези лекции. Намираме за най-удобно изплащането да става чрез абонамент, който се определя на 100 лева за цялата годишнина /за около 30 лекции/. Апелираме към всички братя и сестри, както от Младежкия клас, така и от Общия клас, да се абонират на тези лекции, като още отсега започне внасянето на абонамента. Това ще бъде грижа на настоятелите, като за улеснение могат да събират абонамента и на части. Нам само ще се съобщи броя на абонатите, за да им се изпратят нужните екземпляри. Ив този случай разчитаме, че настоятелите ще проявяват всичката добра грижа за събиране на абонаментите /абонатите могат да бъдат лица само от двата класа/, както и да се грижат за навременното внасяне, само от което ще зависи редовното излизане на тазгодишна от лекциите. Идеите, които се разнасят чрез „Житно зърно" са необходими не само нам, но и на цялото общество. Ето защо, добре е, то да бъде получавано и в читалищата. За тази цел нека онези братя и сестри, които желаят да абонират по някое читалище в околните градове и в селата на околията, макар и на свои средства, и да ни внесат абонамента. Това ще подкрепи самото списание, нещо много необходимо за сегашния момент от живота на списанието. Ония, които се нуждаят от II серия беседи, могат да си я набавят от брат Никола Ватев - Русе, ул. „Видин" № 7. Цената е 50лв., екземпляра/14 беседи/ Моля адресирайте писмата до брат Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" № 66, София- В очакване отговора Ви по въпроса за III серия и другите въпроси, поздравляваме Ви най-сърдечно. За братското книгоиздателство: В. Пашов * * * 8. София, 20.II.1929 г. Любезни братя и сестри, Божията любов носи пълния живот! С настоящето имаме за цел да Ви съобщим и да Ви обясним известни положения, явили се с течение на дните след писмото ни от 15 януари т.г. Съгласно молбата на участвуващите в Старозагорската сбирка, в София са определени шестима братя: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо Петров, Стоян Русев и Жечо Панайотов, на които се възлага ръководството на книжнината ни. Същите, заедно с определените от всеки кръжок в провинцията, ще се грижат за добрия ход на работите ни, като своевременно разглеждат възникналите въпроси. Последните двама от поменатите софийски братя ще се занимават с текущите неотложни работи и ще подписват окръжните писма, предварително разглеждани от казаните шестима души. И в бъдеще вноските и исканията на книги ще отправяте до брат Ж. Панайотов, ул. „Опълченска: № 66, който ще отговаря на всички запитвания и обяснения, които биха се поискали от провинцията. До него ще се адресира и всичко, отнасящо се до Просветния комитет. След проверката, която на 31.XII. направихме на сметката Ви. Установихме, че на тази дата имате да вземате от нас ..... лева. Тази сума се получава след записване всички изпратени Ви през 1928г. беседи, включително до № 4 от 11 серия и цялата четвърта годишнина от Младежкия клас; взети са предвид и всички внесени от Вас суми и аванси. Желателно е, през тази година всеки настоятел да усвои да си записва всичко във вид на сметка, като за основа вземе сумата показана в настоящето за остатъка на 1 януари. Това ще е за общо улеснение и лесни проверки. Вярваме, че всички сте получили първите пратки от беседите девета серия; в бъдеще ще получавате редовно по една беседа седмично. Надяваме се, всички братя и сестри, които имат възможност, да внесат по 50 лв., една трета от стойността на цялата серия. Молим настоятелите, след получаване девета беседа от серията, да започнат събирането на втората част от абонамента, пак по 50 лева, която сума ще бъде за беседите номера 12 до 23. Събираните суми, молим да ни се внасят своевременно за наше улеснение. Съобщаваме Ви, че беседите трета серия са под печат в Русе и ще се доставят от брат Ватев; ония настоятели, които ни съобщиха по колко броя искат от тази серия, ще знаят, че щом бъде готова ще им се изпрати направо от Русе. Оттук сме съобщили в Русе, где и колко броя са поискани, а ако имате нови искания, молим отправяйте ги до брат Ватев /улица „Видин" № 7 - Русе/. Нему ще се правят и изплащанията, по цената, която ще Ви се съобщи по-късно. Със съдействие на Учителя, предприето е да Ви се изпраща веднага след говоренето на беседите и лекциите съкратен вид от тях; по този начин всички братя и сестри ще имат възможност да следят мислите, които Учителят разглежда в най-последно време. Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на книжнината ни, която вярваме постоянно ще се подкрепя с вноските на всички братя и cecтpи. От страна на редакцията на списание „Житно зърно" сме помолени да ВИ явим, че Ви се изпраща 8 и 9 книжка от списанието, а 10 е под печат. Изпраща Ви се покана за записване абонати за петата годишна на списанието; разчита се веднага да съберете достатъчно абонаменти, които да подпомогнат незабавното издаване на първата книжка от V година, тъй като желание на редакцията е, да издадат / книжка до 22.Ш. Списъците на абонатите и сумите за града и околията Вида се изпращат от Вас - като настоятел, а записването на абонати да става от повече души. Уредниците на библиотека „Водолей" Ви съобщава, че до 28 ще бъде изпратена първата книжка „Хирология" от тази библиотека, на абонатите. Може да се заемете да разпространявате тази книга - ще Ви се прави 30% отстъпка. Най-после, апелираме към всички братя и сестри, да се абонират за лекциите от Младежкия клас - пета година, за да стане издаването им по-евтино. За братското книгоиздателство: (п) Ж. Панайотов (п) Ст. Русев П.П. За книгата „Хирология" пишете до Н. Нанков, бюро „Рекорд" бул. „Дондуков" № 16, да ви изпрати исканото число книги. * * * 9. София, 20 март 1929 г. Любезни братя и сестри, Изпращаме ви Каталог на нашите издания. Искаме да ви обърнем внимание, че този каталог е важно събитие в нашата книжнина. Предговора е писан на символичен език. Нашето общество трябва да се подготви на този по-висш начин на изразяване на идеите. Нека този каталог да се пръсне както в града, така и в околията между всички подходящи хора: учители, чиновници, младежите, работниците, в селата и пр. Освен това ви изпращаме и покана за събиране и абонати за 9, 10 и 12 серии. Събиране на абонати за тези серии не трябва да става само в нашата среда но и във външните кръгове. Приятелите, които желаят да запишат между своите познати. Записването на абонати има голямо предимство за братското книгоиздателство, защото то не разполага с големи суми и затова предплатените суми много улесняват при изплащането на разходите. Надяваме се, че ще направите потребното при получаване на тези покани. Уверени сме, че те ще дадат добър резултат. 11 серия се приключва с 8 беседи и непосредствено след това почва 12 серия, която ще обгръща неделните беседи, които Учителят почна през февруари, т.г. Цената на всеки номер ще бъде 5 лева, както беше и за 11 серия. Искаме да ви обърнем внимание, че 9 серия ви се изпраща в повече екземпляри отколкото 11 серия. С това се гони целта да се направят усилия за пласиране на беседите между гражданството: учители, младежи, работници, селяни и пр. За да се улесни това, реши се следното: Всичко онова, което се продава вън от братството настоятелите ще го заплащат по З лева, като разликата от един лев ще бъде за възнаграждение на онези, които ще полагат труд за разпространение на беседите. Понеже в същото време е нужна стойността на изпращаните беседи да постъпват в най-скоро време в касата на книгоиздателството, желателно е всяко братство да заплаща от свои средства тяхната стойност и после да се събират сумите при продажбата на беседите. Това същото е и в духа на говореното при срещата в Стара Загора. Могат да се използуват за разпространение на беседите и вестникопродавците и тези, които продават книги по будките; също така някои книжарници. Иска се само малко общителност, от който и да е член на братството, който се заема с тази работа. Изпраща ви се освен това и списък на тези наши издания, които са предназначени само за братя и сестри от школата. Този списък на книги да се оповести на всички братя и сестри от школата в града и околията, за да си набавят, докато ги имаме в наличност. Скоро излиза първия брой от петата година на „Житно зърно". Вярваме да се направят усилия за записване на абонати както в нашите среди, така и вън. Както направиха някои братя, полезно е тези, които желаят да подарят беседите на Учителя на някои читалища и да ги абонират на свои средства. Като предаваме редица нови издания, ние влизаме в положението на всички братя и сестри, че те за да си набавят тази книжнина, трябва да отделят повече материални средства. Но и сега ние апелираме към всички съзнателни братя и сестри редовно да си набавят изпращаната им книжнина, която се издава, понеже сега именно е важно да се издаде тази книжнина. С братски поздрав за братското книгоиздателство: /Подпис:/ Стоян Русев, Жечо Панайотов 10. София, 31 май 1929 г. Любезни братя и сестри, Божията Любов носи пълния живот! Известно Ви е, че внесените от абонатите суми, са за изплащане до 12 беседа от печатаната по настоящем девета серия беседи. Понеже наближава да получите 12 беседа, за да сме готови за по-нататъшното издаване на серията, молим да започнете събирането нова вноска пак по 50 лева за вторите 12 беседи /от№ 13 до №24/. От някои места се изказва мнение, беседите да се издават на цели томове, вместо на брошури; този въпрос се разгледа и като се взе предвид желанието и на други, реши се печатането да продължи по същия начин - в брошури, за избягване други неудобства. Молим настоятелите, щом получат № 12 от беседите, останалите неразпродадени беседи, да ни се върнат тук в София. Стойността на това, което ще ни върнат, ще се намали от дългът им. Желателно е, обаче, тия изостанали беседи да се откупят от братството Ви и да останат на разположение при Вас за Ваши нужди. Използваме случая да ви явим, че сметката Ви на 31 май до № 9, IX серия, показва дълг..... лв. Сумата, която имате на лице срещу този Ви дълг, молим внесете ни я незабавно, понеже постоянно ни са потребни суми за изплащане печатането на беседите. До 12 беседа включително ще Ви се изпраща количеството, което досега сте получавали. Ако след това желаете да се увеличи или намали, молим явете ни веднага. Изпратеният Ви през м. март каталог „Нови мисли" имаше за цел да прокара общото схващане, да разпространим нашите книги не толкова между членовете на кръжоците, колкото между всички обществени хора, които ни симпатизират и трябва да бъдат запознати с новото велико учение. Молим Ви всички да имате присърце тази работа. За разпространители и продавачи на книгите, описани в каталога, може да се заемат лица и не от братството, доста е да бъдат добре напътени, честни и изправни в сметките си. На всички, които продават нашите издания, ще се прави 25 на сто отстъпка от цената показана в каталога. Тази отстъпка ще се прави и на книгите от школата, описани в изпратения Ви отделен списък, за набавяне само от школниците. Поръчки на книги, молим да се правят само от настоятеля, който е във връзка с нас. Молим по-често да ни уведомявате за хода на абонирането като подписката продължава непрекъснато; желателно е да знаем броя на редовните абонати, а внесените от тях абонаменти, ще очакваме да ни се внасят своевременно. В началото на годината беше открита подписка за абонати на лекциите от Младежкия клас - пета година. Със съжаление трябва да се признае, че се отзоваха едва 35 абонати и са внесени от тях 3500 лв. можахме да издадем 3 лекции, които се изпратиха на всички. При това положение, апелираме особено към младежите и към всички останали братя и сестри, да се абонират за тия лекции, по този начин да ни се даде възможност да издадем останалите лекции от годишнината. Приятно ни е да Ви съобщим, за сведение, че внасяните за книжнината помощи, досега възлизат кръгло на 17 000 лв. Мнозина от братята и сестрите са си определили в месеца „Ден за Бога" и спечелените суми внасят в този фонд. Други пък, са възприели препоръчения начин - чрез обработване и засяване ниви и градини, да внасят прихода в този фонд, чрез който се цели да се осигури издаването на беседите. Да бъдат благословени всички добри начинания. Общите усилия ще ни помогнат в постигане нашата цел. Очакваме настоятелите да ни се обадят по всички гореизложени въпроси и Ви поздравляваме сърдечно. Братското книгоиздателство: (п) Ст. Русев (п) Ж. Панайотов * * * 11. АПЕЛ Прави впечатление, че за списание „Житно зърно" много малко от абонатите са внесли абонамента си. Ние вярваме, че всички имат доброто желание да подкрепят това наше единствено братско списание, но отлагат вноските си по разни причини. Необходимо е по-скоро да се изплатят абонаментите, за да не се спъва списанието. Квитанции по пощата няма да се изпращат, затова, молим настоятелите да събират абонаментите и да ни ги изпращат. Също и тия абонати, които са се абонирали отделно да се издължат по-скоро. Необходимо е да получават списанието поне около сто читалища в България. С това списанието ще постигне една от своите цели - проникване сред широките народни кръгове, истините, които се печатат в страниците на списанието. А това ще стане, когато списанието стане достъпно навсякъде. Молим настоятелите ни да съобщят на приятелите, че желаещите от тях могат да абонират някои читалища, даром на свои средства. Могат и направо в редакцията. Ония приятели, които сами не могат да се абонират за списанието, нека запишат един външен абонат. С общи усилия може да се постигне много нещо - в някои градове доста е направено в това отношение. Ще очакваме! От Редакцията на „Житно зърно" София, 27 май 1929 год. * * * 12. Любезни братя и сестри, Само проявената Божия Любов носи пълния живот! В състоялата се към края на месец август среща на братята ръководители се разгледа въпроса по нашата книжнина. От доклада на книгоиздателството ни се констатира, 1, че на склад са останали доста книги непласирани, по простата причина, че мнозина от братята и сестрите не са си ги набавили и 2, че средствата на книгоиздателството по горната причина, а също и поради скъпия днес печат, са твърде недостатъчни за гладкия вървеж на работата. По този повод се изказаха следните мнения: 1. Важна задача на цялото братство и в бъдеще остава грижата за отпечатване всички говорени от Учителя беседи и лекции. Средствата за това отпечатване ще се набавят чрез усилена продажба на готовите досега беседи и чрез събиране на нови суми. 2. Всяко братство да направи предплатена поръчка за готови беседи в размер на 1000 лева които ще се поемат било от братята и сестрите за библиотеките им, или ще се употребят за разпродаване между народа. Тази поръчка ще се заплаща с 50% намаление от цените по каталога. 3. Основа се фонд чрез подписка от доброволни и безвъзвратни вноски от всеки брат и всяка сестра, който фонд ще се увеличава до размер 100 000 лв. Тези вноски ще се правят месечно, тримесечно или полугодишно, според възможните на всеки едного, според местните условия. Така образуваният фонд ще служи като постоянен капитал за отпечатване беседите, но всякога заеманите суми ще се връщат на фонда след разпродаване беседата, за чието отпечатване са били заети. 4. Понеже досега са се разпродавали твърде малко от отпечатваните беседи и особено от школните лекции, заради това се изказва мнение да се направят усилия за харчене по-голям брой лекции, като за тая цел всеки от нас вътрешно да съзнае и непременно да набавя за себе си всяка беседа и лекция, щом бъде отпечатана. За неделните беседи да се направи нещо повече: всяко братство да взима от неделни беседи освен по един идва екземпляра за редовните членове, но и още по няколко десетки екземпляра за постепенно разпространяване - както намери за добре, или да ги продава, или да ги подарява, дето е нужно. Онези пък братя и сестри, които желаят да си вземат по два екземпляра от новоизлизащите беседи, единият ще му се отстъпва на половин цена. 5. За да сме подпомогнати в продажбата на беседите навън, да се дават обявления в местните вестници. Също така вестник „Братство" да помества подобно обявление за беседите. 6. Да се влезе във връзка с книжари, на които да се дават беседи за разпродаване. Това да се направи във всеки град от местните ръководители, които могат да правят едно намаление в цените до 30%. 7. Като добър начин за подпомагане издаването на беседите се посочи, някои желающи братя и сестри да се ангажират за отпечатване на техни средства една или повече беседи. Обикновено за една беседа се изразходват от - 4 хиляди лева. 8. Възприетият в братството „ Трудов час" може да се приложи и за разпространение на беседи. За този час да се продадат няколко книжки. 9. Да се използува братският каталог за книгите ни като средство за продаване беседите; чрез каталога да се препоръчват и предлагат на хората книгите ни. Там дето каталога е привършен, да се поисква ново количество от София. Каталогът да се дава на по-интелигентни лица, които са заинтересувани. 10. Да се направи потребното от всяко братство за разпространение на списанието ни „Житно зърно", списвано от наши братя. Неговото разпространение ще бъде подготовка на читателите му да потърсят и беседите. Така щото да се записват нови абонати между съмишленици и външни лица. Като прочетете в едно общо събрание на братството в града и настоящето, решете по закона на любовта и свободата какво можете на местни условия да направите вие по двата тези въпроса: усилване издателския фонд и разпространение на беседите. Вашите решения съобщете ни незабавно. А също така и незабавно действувайте. София, м. октомври 1930 г. С братски поздрав: Братското книгоиздателство

XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО"? Редакцията на „Житно зърно" е на ул.„Веслец" 47, София. Първата книжка е излезнала м. февруари 1924 год. Излизат по 10 книжки всяка година от 1924 год. до 1944 год. Пълни 17 години. Последната книжка с брой 1-2 е 1944 год. Бомбардировките над София, войната, братството е в с. Мърчаево, разпръсването на редакционния съвет допринасят за спирането му. Предоставяме ви само няколко сведения от различни години, с което може да се онагледят етапите, през които е минало списание „Житно зърно" в разстояние на 17 годишен живот. 1. София, 20 октомври 1923 год. Редакционен комитет №2 До младите братя и сестри................. Любезни братя и сестри; По списанието, чието издаване се реши на Младежкия окултен събор през м. юли т. г. съобщаваме следното: От тукашния Специален Окултен клас се избра Редакционен комитет от 7 души - 5 братя и 2 сестри, а именно: Д. Гарвалов, Г. Томалевски, Г. Радев, К. Кузманов, К. Константинов, Паша Теодорова и М. Тодорова. Това стана сега, защото се чакаше пристигането на братята и сестрите - студенти и студентки от провинцията. Комитет осмисли по-важните въпроси свързани с издаването на списанието, говори с Учителя и това, което реши ви съобщава: По отношение на програмата да бъдат застъпени следните отдели: 1. Общи статии по окултизма. 2. Специални въпроси из окултните науки. 3. Научни въпроси, разгледани в светлината на окултизма. 4. Кратки художествени литературни работи с окултно съдържание, а именно такива, които отразяват вътрешния живот на ученика. 5. Преглед на окултния свят и окултните книжки. 6. Отговори на важни въпроси повдигнати от четците. 7. Колективно разработени теми. Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа. Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане. Общото желание е да се поместват в списанието предимно оригинални работи, а на второ място - преводни. За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1. На вноска от 100 лв. 1/3 от обещаните 300 лв. от братята и сестрите, участвували в младежкия събор. В тези 100лв. да влиза абонаментът за 1 година, около 60 лв. а от останалите 40 лв. да се образува резервен фонд. За да се улесни и ускори работата желателно е тази вноска да се направи най-късно до 15 декември т.г. 2. На абонати, каквито могат да бъдат всички братя и сестри млади и стари, външни хора и т.н. за записване абонати вероятно ще бъдат изпратени специални печатни покани, в които ще бъде означено името на списанието, кога ще почне да излиза и т.н. Като смятаме, че едно здраво организиране на издаването ще стане за 1-2 месеца и като имаме предвид някои важни астрологически съображения предполагаме, че списанието да почне да излиза към януари или февруари идната година. В началото още то ще се издава един пътна месеца в две печатни коли на хубава хартия, с хубава печатна техника, а ако има възможност и условия по нататък ще се издава и два пъти в месеца. Надяваме се на пълната ваша поддръжка и ви изпращаме сърдечни братски поздравления. Редакционният комитет. Всичко за списанието се адресира до Редакционния комитет: Г. Томалевски, ул. „Веслец" 47, София. * * * 2. До Братята и сестрите в Гр. ОРЯХОВО Любезни братя и сестри, В допълнение на писмото ни от 20.X. 1923 год. по отношение на списанието, съобщаваме ви следното: Списанието, както се вижда от тук приложената покана със записване на абонати, започна да излиза от месец февруари тази година. То ще се нарича „Житно зърно". Това ние намерихме най-подходящо. То се одобри и от Учителя. За да бъде осигурена материалната поддръжка на списанието за цяла година, необходими са от 40 000-50 000 лв. До сега са постъпили от общите вноски по 100 лева, около 10 000 лева. Останалата сума се надяваме да бъде събрана от абонати за записването на каквито ще трябва да бъдат положени най-големи усилия и в провинцията, и в София. При това положение списанието почва да излиза като заелите се с неговото издаване разчитат напълно за постоянната материална и морална подкрепа на всички братя и сестри. Списанието, както си спомват участвувалите в младежкия събор е тежко и общо дело. И материалните му, и моралните му успехи или неуспехи зависят изцяло от тях. Материалът за първия брой е готов и тия дни се дава под печат. Умоляват се братята и сестрите да направят отделен списък на далите по 100 лева, със сведения указани в поканата, а самата покана, в която ще се запишат новите абонати /по 60 лв./ каквито могат да бъдат всички, да бъдат повърнати преди 15 февруари. Ръкописите изпращани за печат, да бъдат ясни, написани на едната страна на листа и да носят отдолу или псевдоним, или сигнатура, или името, според желанието на автора. Желателно е редакцията да знае имената и на ония автори, които са се подписали с псевдоним или сигнатура. София, 19 февруари 1924 г. От Редакционния комитет /Кръгъл печат с надпис „Редакция Житно зърно - София/ * * * 3. Ние знаем Бога само като Любов. Любовта съединява хората. Това, което разделя хората не е от Любовта. Учителят Днес, в това изключително време, когато отделната личност и отделните народи са оградени до най-възможната висока степен със стените на егоизма, когато взаимната вражда е взела максимални размери, дълг се налага на ония събудени човеци братя, приели Бога за върховен Господар и Любовта за едничък закон, да си подадат ръка и задружно се опитат да дадат с разумно слово и пример своята помощ. А между човеците на земята ще трябва да дойде братското разбирателство та да се премахне онова, което днес тежи между нас - хората с духовно светоразбиране. Слънцето сутрина огрява най-напред най-високите върхове и тия които живеят там най-добре знаят, че едно е световното слънце. Догмите, сектанството, фанатизма, които сковават свободната мисъл, трябва да отстъпят мястото си на широкото, свободно разбиране, имащо в основата си Божествената Любов. Времето за подобно братско единение между отделните духовни течения. От нас няма дa се изисква да загубим своята индивидуалност и характерност като отделни личности и общества. Няма да заставаме на някакви измислени човешки платформи, защото това е несвойствено на свободните хора и неизгодно за нашите задачи. Напротив, онова, което дава нашата украска като толстоисти, вегетарианци и Ученици на Бялото братство, теософи, евангелисти адвентисти и пр. е красиво и необходимо даже при днешните условия. Единствено важно за днешния момент и епоха е еднаквостта, която имаме в схващането си по най-жизнените и кардинални въпроси на живота, а именно въпросите за насилието, братството, мирът и Любовта. Това е най-широката наша база и най-съществената ни платформа. На нея ще застанем, когато ще трябва да помагаме на нашите братя - човеци. Ще трябва да се сплотим, защото самото време ни определя обща работа и знаем, че сподавяния глас за братство и мир изхождат от едно сплотено мнозинство, по лесно се отеква в народната изстрадала душа. Ще изключим от нас оня разделящ елемент, който се изразява в спор, одумване и пр. Времето, през което живеем най-малко изисква това. Няма защо да си поднасяме само правотата на нашите разбирания, ада си поднасяме завършени плодове на нашия опит. Ние пак ще си работим отделно даже по-усилено, а навън ще изнасяме само готовите, годни плодове. Ще работим искрено и неуморно и Бог ще ни помага, когато нашето усилие изхожда от Любовта. Ако под знамето на войните и кървавите революции се е нареждало мнозинството жертви на незнанието великия световен принцип на взаимопомощта, то ще дойде ден, когато едно още по-голямо мнозинство от свободни хора ще се нареди под знамето на братството и мира. По повод на всичко това в София заедно с пристигнали от Русия секретар на Л. Н. Толстоя се състоя първото учредително събрание на СВОБОДНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ДУХОВНИТЕ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ. Подробности по това ще намерите в позива, който ви изпращаме, който позив е подписан от всички представители и на когото ще трябва да дадете широко разпространение в духовните среди. Подобни събрания за опознаване и обмяна на мисли ще трябва да се направят и във вашия град и околия. Ще се приказва върху онова, което е общо между нас, а не върху онова, което ни различава. Пристъпете веднага към дейност с нужното съзнание и толерантност. Очаквайте своевременно осветление по всички възникнали въпроси около сдружението. Дерзайте във възвишеното дело на Белите братя - братството и мира. Група ученици в София София, 24 септември, 1924 г. /Кръгъл печат с надпис Редакция Житно зърно-София/ * * * 4. За брат МИХАИЛ КРАЕВ гр. Оряхово Списание „Житно зърно" ул. „Веслец" №47 София Имайки предвид това, че списанието се разпространява повече между братските среди, а неговото главно предназначение е да осветли външния свят върху окултните истини и новото учение, то редакционния комитет, разчитайки на това, че имате присърце разпространението на списанието, ще ви изпраща занапред от всеки брой по десет /10/ книжки, /освен абонаментите/ на които ще намерите пласмент за ръчна продажба по книжарници или будки в града ви. Такива 10 книжки от последния /6 брой/ Ви изпращаме своевременно заедно с едно рекламно обявление на картон, което ще се закачи на мястото гдето ще се намира за продан списанието. Продадените книжки ще се заплащат по 5 /пет/лева, а два лева остават като възнаграждение на книжаря или будкажията. С тази братска услуга спомагате много на редакцията и на самото деля. София, 1 октомври, 1924 г. Братски ви приветствува и благодари, Редакцията на Ж.З. /Кръгъл печат с надпис Редакция Житно зърно - София/ * * * 5. До бр. Михаил Краев -търговец Гр. ОРЯХОВО Житно зърно Окултно списание 5, декември 1924 г. София Любезни братя, С настоящето писмо ви изпращаме 5 екземпляра от поканата за записване абонати за втората годишнина на „Житно Зърно". Не е необходимо да се напомня повторно значението от разпространението на списанието. За това разпространение ние разчитаме предимно на Вас и на братята и сестрите от вашия град или село. През изтеклата година списанието бъде прието доста добре от четците у нас, обаче за мнозинството то остана неизвестно. През втората годишнина трябва да се направи всичко възможно за най-широкото му разпространение. Както се съобщава и в поканата през втората година ще се направят подобрения в техническо и др. отношение, подобрения, които предполагаме да станат за сметка на увеличеното число абонати, тъй като абонамента и тая година остава 60 лева. Надяваме се, че ще направите всичко възможно за записване повече абонати и ще съдействувате за широкото му разпространяване въобще. През предстоящата година ще се изпращат пак по няколко броя за ръчна продажба, на които ще трябва да се намери пласмент. В тия времена с малко духовна светлина, списанието се явява най-подходящо за изнасяне идеите на окултния мироглед и новото учение, на един по-достъпен същевременно по-научен език. Поканите добре и отчетливо подпълнени ще се върнат в редакцията на ул. „Веслец" 47-София най-късно до 1 януари 1925 год. Сумите е желателно да бъдат пратени своевременно за да се поеме редовното издаване, тъй като редакционният комитет в материално отношение разчита изключително на тях. Братски привет, Редакционният комитет /Кръгъл печат с надпис Редакция Житно зърно - София/ * * * 6. Любезни братя и сестри, И втората годишнина на „Житно зърно" изтича. Предстои трета. От нашите лични усилия зависи дали тя ще бъде по-успешна от изтеклите. Всички млади братя и сестри помнят насърчителните думи, които Учителят изказа, когато ни държа своята хубава беседа на събора. Нека неговите думи ни послужат като насърчение и като метод за осъществяване на нашата замисъл. Така както се чертаят перспективите на близкото бъдеще, изглежда, че нашата книжнина има да изиграе известна роля. Негли за това беше подсещането на Учителя да се организира тази година книжнината. Обществото желае осветление. Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота. При днешните условия най-годно средство се явява книжнината. Преди векове, когато книгата е била редка - имало е само ръкописи пазени ревниво - жадните за просвета са тръгвали сами да дирят учители и просвета. Днес жадните за светлина дирят книги. Такъв е духа на времето и ние трябва да го схванем. Та, новият редакционен комитет, който се избра в София, в състав пет сестри и пет братя, се обръща към всички братя и сестри, особено към досегашните настоятели, да развият - не казваме трескава дейност - а дейност подхранена от любов към общото дело. Желателно е списанието да се разпространи във външния свят. Следователно, натам трябва да се насочат най-вече усилията. И така, нека братята и сестрите се постараят да презапишат старите абонати и по възможност повече външни. Направете позив към всеки брат и сестра да вземат присърце работата и да запишат поне по един абонат, измежду своите познати. Достатъчно е да се вземе присърце това и ще има резултати. До започване новата годишнина има цели два месеца, значи, достатъчно време за работа, щом се положат съответните усилия. Молим брата настоятел да ни държи постоянно в течение на работата, да ни осведомява за интереса към списанието в какъв темп върви - расте или не. Защото, помнете, не разполагайки с други ресурси, списанието трябва да се облегне едничко на своите абонати. До 15 декември ние трябва да разполагаме с известни налични средства за да почнем издаването на списанието. Редакционният комитет ви поздравява братски. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Покани ще се изпратят допълнително. Пишете на адрес: Редакция „Житно зърно" - Оборище 14, София. Забележка на Редактора: Последното изречение е написано саморъчно с почерка на Георги Радев. Отзад на листа е написал още: „Имайте добрината да прочетете писмото на всички братя". (С.Б.Л.Е.Л.) - Само Божията Любов е Любов. * * * 7. София, 12 Ноември 1928 г. Любезни брат Краев, Излезе от печат 6-7 книжка от „Житно зърно". Тези дни ще я получите. Големи трудности причинява закъсняването в изплащането на абонаментите. Молим съберете абонаментите от неплатилите абонати и ги внесете колкото се може по-скоро в редакцията, за да се улесни навременното излизане на следующите броеве. Желающите могат да внесат, ако обичат и волни пожертвувания, за да се закрепи финансово списанието. Вярваме, че ще вземете присърце настоящата покана. От редакцията на „Житно зърно" Забележка на Редактора: Писмото до Краев е написано с почерка на Боян Боев. * * * 8. ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за шестата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Вярно на своя дух, списанието ще третира и занапред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът - освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. - То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота" - „Моралните противоречия на нашето време" - „Съвременното боготърсителство" и др.). II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогномия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото, като гадателни изкуства, а днес - третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи -стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време. Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. Книгопис - Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 год. Годишен абонамент 80 лева предплатени. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно. На настоятели се прави 20 на сто отстъпка. Всяка книжка ще излиза редовно в началото на всеки месец. Адрес: Сп. „Житно зърно" - „Витошка" 3, Зет., ст. 369. Абониране става и при централната книжарница - Чипев, бул. „Дондуков" - София. * * * 9. Любезен брат, Тук приложено ви изпращам списък на братята и сестрите, които получават беседи. Вие знаете, че по същия списък занапред ще им се пращат и сп. „Житно зърно". Със същата поща ви изпращам в пакет първа книжка от списанието. Списъкът, който ви пращам, го задръжте и по него занапред ще раздавате списанието и беседите, които ще получавате. Занапред в пакетите няма да се прилагат списъци. Ако стане промяна в списъка, ще ви се съобщи при съответната пратка и ще ви моля да я нанесете във вашия списък. От първата книжка вие виждате, че редакцията се е постарала да направи възможното за подобрение не само съдържанието, но и външната форма, за разхубавяването на списанието. Ще ви моля да обърнете внимание на братята и сестрите, всеки да се постарае да запише поне по един нов абонат между своите приятели и познати. Много е важно това списание да проникне нашироко всред народа, във всички слоеве, за да може да изпълни своята задача. Поздрав до всички братя и сестри. Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време иде един голям духовен глад. Всред днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкият път за изграждане на една нова светла култура на земята е духовният път, е възприемането на мощната вълна на любовта, която сега слиза отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души. Изгрев, 14.II.1941 г. С братски поздрав: Б. Боев * * * 10. До................................... в ..................................... Любезни .................................... През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели. Това списание извърши и продължава да извършва своята мълчалива работа в душите на тия, които обичат светлината, вярват в неминуемата победа на любовта и в дълго чаканото царство на Божествената хармония. В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела ......................., като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13. Уверени сме, че Вие ще се отзовете без колебание на тая наша покана, защото познаваме и Вашата привързаност към идеите на това братско списание. Освен посочения по-горе отдел, в който Вие можете да бъдете отличен сътрудник, свободен сте да пишете и в останалите отдели на списанието. За осветление, по-долу даваме отделите, които възнамеряваме да застъпим. В очакване на Вашата статия, изпращаме Ви своите братски и сърдечни поздрави. Изгрев, 17.II.1943 год. Редакционен комитет Отдели на списанието: 1. Резюме от беседите на Учителя 2. Общи актуални статии 3. Научни 4. Педагогия 5. Музика 6. Окултни науки /астрология, физигномия, френология, кабала, розенкройцерство/ 7. Здравни въпроси /медицина, дишане, хигиена, паневритмия, светлолечение и пр./ 8. Поезия 9. Преводи от други езици 10. Загадъчни явления 11. Разговори с Учителя /Репортаж от нашия живот/ 12. Отзиви, вести и книгопис 13. Художествен отдел 14. Френско резюме

РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ В живота си имаш само един път, по който може да вървиш. Краят на тоя път е ученикът, белият връх, Бог. Само тях можеш да желаеш, да се стремиш да ги добиеш и да бъдеш свободна. Всяко друго желание ще ти донесе скръб в края, колкото добро и благородно да ти се показва. Ти може да се отбиваш в хиляди странични пътеки, може да изпитваш голяма радост или удоволствие, но в края ти ще имаш разочарование. Аз съм жива душа, а душата ми може да бъде задоволена от Бога - затова Той е цел в живота ми. Той е в мене, около мене и навсякъде. Постарай се всеки миг да Го откриваш в своята мисъл и в сърцето си и да направиш това което от Него излиза. Това е постоянната ми работа. В мене се проявява живота на цялата природа, от най-нисшето до най-висшето и всред тоя разнообразен живот да намеря основната идея, която го осмисля, дава му смисъл, цел, съдържание, хармония и форма. За да скъсам всички вериги на миналото, трябва да престана да мисля, да съдя, да го преценявам. Знанието не иде от преживяната опитност, а от светлината, която Бог ми е дал, след като съм преживяла една скръб, която е намалила, скъсала една верига на миналото. Безпощадна да съм към всички мисли и чувства, които ме свързват, повръщат към старото. Никаква мисъл за това, което е било, защото не може да го измениш. Да не мисля и за бъдещето, защото и то не е в моите ръце. Бъдещето е в ръцете на напредналите същества, на тия, които ме обичат - те ще ми дадат само светло, добро и благо. Докато аз не добия ум светъл без никаква сянка, докато и зад най-голямото зло не видя доброто, за което Бог го е допуснал, аз съм в стария живот. Докато не добия сърце чисто, докато при всички положения в живота и при най-големите скърби и най-големите радости сърцето ми не е тихо и спокойно, когато трепти от благодарност към Бога, тогава съм направила първата стъпка на ученика. Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно. Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка. Когато мога да разреша едно противоречие, един Божи лъч присъствува в ума ми. Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога. Не мога ли да направя това, да се моля, докато Божията виделина ме озари? Разрешението на всички въпроси мога да го намеря в Бога, който живее в душата ми. Да намеря в себе си една неподвижна точка, на коятo да се опре моят ум и моето сърце, която нищо в света да не е в състояние да я поклати.

Светлото малко тефтерче /Извадки на Савка за Еленка/ 11.VI.1929 г. - вторник Може съвършено да изключите страданието! - Как? - Обичайте Бога! Любовта изключва всяко страдание! Не ходете да се запознавате със света без Бога! Любовта към света е относителна реалност, а Любовта към Бога е абсолютна реалност! 16.V.1929 г. Вярата е събиране, науката - приложение! Дерзай! Бодра в себе си и послушна към Бога! Савка Керемидчиева От малкото кафяво тефтерче на Елена /Мисли от Учителя/ 27.II.1936 год. Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекост /шега/. Любовта изключва всяко насилие. 7.III.1936 год. ВСИЧКО В СВЕТА Е РАЗУМНО Умният човек е благодарен за всичко, което му се случва, за всичко благодари на Бога. Бог е вложил в моята душа. Аз искам да се изпълни Божията воля, да се изпълни Божият план, каквото Господ намислил заради мене. Да бъде Божията воля! Аз ще работя да стане тъй, както Господ е определил. 3.V.1936 г. Обичай всичко, както Бог обича. Обичай всичко, както Учителят обича! Обичай всичко, защото Той го е създал и защото Той го обича. Радвай се на всичко, както Той се радва. Виждай навсякъде Божественото. Мисли положително! Добрата мисъл е Божия. Не съди! Не се произнасяй защо нещата стават. Всичко е за добро. Когато питаш, защо стават нещата така, ти критикуваш Божественото. Когато с радост приемаш страданията, Бога приемаш. Зад страданията е Бог. Моли се Бог да изпълни сърцето ти с Любов, да обичаш, както Бог обича, не да искаш другите да те обичат. Работи и мълчи! В мълчанието зреят духовните добродетели. Царският път на душата. Давайте без да очакваме нещо. Който взима, нека той мисли, какво може да даде, това е негова работа. Бог дава, а ние взимаме. Взимайте това, което Бог ви дава и давайте от онова, което сте получили. 19 год. Словото Божие съдържа сила и мощ. Докато не приемете Словото Божие в себе си, вие ще се пържите в собствените си грешки и слабости, както досега сте се пържили. 19 год. Във всички положения и случаи човек учи един и същ урок, да обича Първата причина, да обича хората, без да чака те да го обичат. 5.Х.36 год. Когато вършиш нещо попитай се: Волята Божия ли е това? Господ ли го иска? 6.XI.36 г. Искам да мисля като Бога. Във всичко да виждам великото и красивото. Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон. /От „Пътят на ученика"/ Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш ще я приема с разположение. /От „Пътят на ученика"/ 14.XI.36 г. Дръж за себе си само необходимото. Всичко без което можеш остави го, то не ти трябва. Не мисли за него! Имаш една риза, една рокля, едни обуща - нищо излишно не взимай. 17.XII.36r. Всяка скръб показва, че ти или не си доволна от онова, което Бог ти е дал, или искаш нещо, което нямаш. 2.II.1937 г. За всичко благодари! Каквото и да ти се случи, не се обезсърчавай и благодари на Господа. Такава е волята МУ. Молете се на Бога да възрасти у вас всички добродетели, всичко благородно и възвишено. Молете се за развиване на всички дарби, които са вложени у вас. Молете се да развиете в себе си търпение, кротост, милосърдие, въздържание, усърдие в работата си. 24.II.1939 г. Колкото препятствия да срещнете, кажете: Такава е волята Божия. За да станете умни и добри трябва да развиете самообладание. Задачата си с Любов ще решиш. Ще обичаш всички, ще се радваш с радостите на другите и ще успокояваш натъжените. Всички хора са Божии, и ти си едно с тях. Мисли добро за всички както за себе си. Говори добро за всички, както за себе си. Има по-важни неща от личните ти неуспехи. 26.II.1939 г.

XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ /от тефтерчето на Елена Андреева/ Единственото същество, до което човек най-лесно може да се доближи е Бог. Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава греха. Казвате, че имате вътрешни изкушения. Какви вътрешни изкушения имате? Изкушавате се от яденето, то е външно. Изкушавате се от една дреха, то е външно. Казвате: Влязъл дяволът вътре в мене. Само БОГ е вътре във вас. Дяволът е отвън. Не туряйте дявола там, дето никога не може да влезе. Вие туряте греха там дето не е. Грехът е нещо външно. Аз като погледна на света виждам Божията Любов, която се оглежда в него. Бог ни обича, понеже се оглежда в нас. Ние трябва да обичаме Бога, за да се оглеждаме в Бога. Защото, ако ти не се оглеждаш, няма да се познаваш. Бог ви обича, понеже се оглежда във вас, приятно му е. /10. Утринно слово. 18.XII.1938 г./ Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият глас на Бога се чува само в тишината. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. Вашият възлюблен е Бог, Когото вие чакате да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи. Когато редовно минава пред прозорците ви вие го посрещате и след това започвате работата си. През целия ден вие сте доволни и работите ви вървят добре. Случи ли се нещо особено или Бог не мине навреме, или вие го изпуснете, целият ден сте недоволни и работите ви остават назад. Трите лица на Бога са трите добродетели - Любов, Мъдрост и Истина. Едното лице на Бога е Любовта, чрез която изпраща Живот във света. Второто лице е Мъдростта, чрез която изпраща Светлината. Третото лице е Истината, чрез която изпраща Свободата. Щастлив човек е само онзи, който каквото помисли, може да стане. Бог е щастието на човека, понеже Той всичко може. Следователно, щастието е само при Онзи, Който всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие. Знанието, мъдростта, добродетелта, силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може. /26.V.17. г. Мл. кл./ Когато свърже човек своята мисъл с Божията, никога не греши. Проявеният живот на Бога е живот на Светлина. Казано е, че Бог е Любов. Обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявава чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Човек в когото Божественото живее, може да направи това, което и учениците не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа със всичкото си сърце, със всичкия си ум, със всичката си душа и със всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Божественото начало у човека ние наричаме изобилие. /9.г. Л. Об. кл. / (IX година, 4 лекция, Общ окултен клас) Бог е еднакъв и на небето и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причината затова. Причината сме ние, че не можем да Го възприемем правилно. Казва се, че Бог е неизменяем. Както и да Го опитваш, Той си остава един и същ в любовта си към нас. У Бога има желание всички да придобиете тази светлина, тази радост, тази любов, която Той има. /5.3.1939 г., Неделни утринни/ Ако Бог живее в тази жена, нейната целувка е свещена. Тя е в състояние да излекува и прокажения. Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Бог е приготвил за всеки човек, за всяка душа такива блага, каквито те не подозират. /23.VIII.1938 г. - Рила/ Стремете се да придобивате любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой баща. Той разкрива във вас ония богатства, които първоначално са били вложени в душата ви и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичат. За Неговата Любов към нас няма какво да се говори. Той пръв ни е обикнал. Сега на нас предстои да Го обичаме. С Любовта си към нас, Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода. Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си. Ако Бог ви каже да отидете при някой прокажен, вие ще се уплашите и няма да извършите възложената ви работа. Любовта освобождава човека. Както Бог ни освобождава чрез Любовта си, така и ние трябва да любим ближните си за да ги освободим. Бог всякога ви е обичал. Не е било време, когато Бог да не е обичал човека. Той го е обичал в миналото, обича го сега, ще го обича и в бъдеще. Ходи там, дето Бог те праща. Имайте свещени мисли и чувства към Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява. Ако в началото на живота ви Бог излее благостта си към вас, приемете Го. Ако пък в началото на живота и имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си да получите благостта, която ще ви освободи. Всички очаквайте Господа и бъдете готови да приемете Божието благо на всяко време. Помнете, че Бог работи във вас. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия. /24.VIII.1938 г. - Рила/ За да ви обича Господ, трябва откакто сте се родили, докато заминете за другия свят да не сте помислили нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е направил. /9 г. 31. Лекция, Общ.кл./ Да бъде човек свободен, то значи да се запознае с Бога. Да обича човек, значи да е възприел Божия живот. Да познава Бога, той трябва да е възприел светлината и знанието, което е излязло из Бога. Само когато вашето сърце поставите на място, когато вашият ум, душа и дух се поставят на място, вие тогава ще познаете Бога. Той ще ви говори. Бог посещава само ония, на които сърцето е на тяхното място. Ако искате Бог да ви посети и да имате радост, вашето сърце трябва да бъде на място, на работа. /26.VIII.1939 год./ Бог е едничкото същество, което не обича насилие. Вие всякога искате да Го насилите, но вие насилвате себе си. Всяко противоречие в мисълта не може да се задържи в Него. Зароди се някоя нечиста мисъл, Бог ще ви я повърне назад, в Него не може да остане. Казваш: „Отче наш". Вярваш ли в този баща, който управлява света, че е един, че ти трябва да изпълняваш Неговата воля. Ако ти си готов да изпълниш Неговата воля без никакво противоречие, да знаеш, че каквото ти се случи в живота е добро, Той не може да направи нещо, което е неприятно за тебе, макар да ти се вижда неприятно. Туй, което е определил в дадения случай за тебе, то е на място. Ако държиш тази мисъл, че всичко е на място, Той разполага със сърцата на хората, един ден Той ще ти оправи работите. И ще ги оправи, не когато ти искаш, но когато Той е определил. Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. /8.Х.1939 г. Утринно слово/ Ако искате да бъдете щастливи обичайте Бога. Бог в ума си има благото на всички същества. Ако в света има нещастия в Него съществува идеята, как да ги избави от тях, как да ги вразуми не с наказания, но как да им покаже пътя, да излязат от тях. /19 г. 19. Лекция на Младежки клас/ Всяко добро побуждение, каквото и да е то произтича от Бога, Който е скрит в цялото Битие. Бог е скрит за всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката интензивност на каквато и да е сила, която се проявява. Той скрит зад тая сила. Бог прониква във всички неща. Следователно, нищо в света не става без Неговата воля. /23. Неделна беседа, 10.III.1940 г./ Ако не мязаш на Бога, в небето не може да идеш. Ако не си Негов син, не може да идеш там. По-щедър в света от Бога няма. По-справедлив от Него няма. По-благороден от Него няма и по-силен от Него няма. Всичко има в ръцете си Той. А ние, които минаваме за Негови деца, мислим, че сме Негови синове, постоянно се оплакваме, че това нямаме, онова нямаме, от болести страдаме. Мислите ли, че ако един човек е болен, той е роден от Бога? Казвате: Бог ще уреди живота. Господ урежда живота ни чрез нашата мисъл. Бог урежда живота ни чрез нашите чувства. Бог урежда живота ни чрез нашето тяло. От нашия живот на земята се интересуват нашите добродетели, които са в другия свят и те всеки ден, не само веднъж на ден, но постоянно, ежеминутно искат да знаят какво мислим, как вървим на земята. Те много се интересуват. Като отворят книгата, знаят, какво мислим и какво правим. Аз от вас искам едно: Без да сте видели Бога вярвайте в Бога. Като дойде светлината, вярвайте в Бога. Като приемете въздуха, вярвайте в Бога. Че аз виждам Бога в моята мисъл. Правя различие между моята мисъл и Неговата мисъл. Виждам моята мисъл е заплетена, като дойде Неговата мисъл, изведнъж всичките неща се разрешават. Бог работи за себе си. Бог прави добро в света, защото е съвършен. Той иска да се прояви такъв, какъвто е. Бог не иска ние да го одобряваме. Той се проявява, каквото е Неговото естество. Ние намираме, че е Всемъдър, Всеблаг, Всесилен, няма никакво изключение в живота Му. И ние по същия закон постоянно се стремим към Него. Една разлика има: Бог се проявава в своето съвършенство, пък ние се приближаваме, учим се от Него. И всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени, да се приближаваме към нашето съвършенство. Ако искаш да бъдеш като Бога, трябва да се слееш с Него. Ти като се слееш, ставаш едно. Ако искаш да си вън от Него, да Го виждаш, да се приближиш. Най-хубавото нещо е, че ние се стремим към Бога и Бог се стреми към нас. Бог, като се стреми към нас, повдига ни. Ние, като се стремим към Бога, ние се въздигаме. /19 год. Общия клас, 28 лекция/ Да познавате Бога като същество, което обича всички, в което всички живеем. И То ни обича без разлика. И най-малките и най-големите същества Той еднакво ги обича, понеже то е Неговото тяло. Бог не може да бъде в противоречие с удовете си. Всичко онова, което е в Него, Той го обича. Ние съставяме част от Него и ние трябва да Го обичаме. Ние трябва да обичаме цялото. Ние не може да обичаме всички, понеже всички не са в нас. Ние сме всички в Бога, Който обича всички. Ние трябва да обичаме всички, понеже всички са в нас. Дотолкоз, доколкото се увеличава любовта ти към Бога, дотолкоз и Бог ще се изявява към тебе. Според степента на твоята любов ще зависи изявлението на Бога. Колкото повече Го обичаш, толкова повече ще станеш по-благороден, по-силен, толкова умът ти се разширява. Само като обичате Бога, Той ще ви научи как да обичате хората. Без любов към Бога, никого не може да обичате. /19 год. 34 лекция/ Реално нещо е онова нещо в света, което носи мир, което носи светлина за човешкия ум. То е Бог. Онова, което носи мисъл в човека, което осветява човека, то е Бог. Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, това е Бог. Онова, което дава сила на човека, то е Бог. Онова, което освобождава, то е Бог. Не трябва да мислим, че Бог сега ще ни освободи. Преди векове, когато Бог създал света, Той е освободил всичките. Сега показва само по кой начин човек може да се освободи. Защото човешката свобода седи в душата, която Бог му е дал. /33 Неделна беседа, 2.VI.1940 г./ Макар, че всичко ни доказва, че Бог се проявява във всичко и даже там, където ние най-мъчно да го разпознаем, проповядва се обаче, още че Бог се намира в небето. И така от небето се прави една материална идея. От само себе си се разбира, че ние няма да опровергаваме тази идея - това е, което са разбрали в миналото и това са могли да кажат. Важно е, че днес човек схваща свещеното присъствие на Бога в живота и че то Го разпознава във всичките прояви. Важно е, че вижда, как Неговият велик Дух работи в света. Защото красивото и великото в света както в миналото така и в сегашното е Духът. И когато се възхищават от миналото, когато си спомнят всичките хубави неща, не трябва да се забравя, че хубавите неща са резултат на работата на Духа. Това, което е велико, възвишено в света е Духът. Когато Духът присъствува в ума на човека, той се чувствува като че ли има крила. Той се чувства вдъхновен. Една приятна светлина излиза от него. Когато Духът работи в сърцето на човека той се чувствува могъщ, въодушевен с подигнати чувства и готов всичко да направи. От неговото сърце излиза една приятна топлина, която стопля всичко около него. Нищо не е невъзможно за този човек. Силата на Духа прониква еднакво и неговата воля, и той е разположен да изпълни всичко с радост и самоотричане, даже неща, най-мъчни неща, които се изпречват на пътя му. Има един Който ви обича. Към всеки едного от нас Бог има специфична любов. Никой не ви обича, както Бог ви обича. Той ви е обикнал тъй, че кой друг би ви дал това, което Той ви е дал. Кой би ви дал такова тяло, такова сърце. Бог каквото е казал, ще го направи. Онзи, Който ни е обикнал и ние трябва да го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже този, Който ни е обикнал живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие сте жаден, минава един човек с пълна стомна с вода, сипва ви една чаша, то е любов. То е Бог, Който се изявява в този човек. Във всички хора има един, който ни обича. Когато Той е там, любовта действува, когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат, когато Го няма, казват: Няма Го, когато дойде тогава. Когато Господ е в нас ние сме разположени, когато Бог не е в нас, не сме разположени. Бог се оттегля по някой път, за да си починем. Бог не иска да ни притесни в съзнанието ни със своето Величие. Той, като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не се изявява в своето Величие, ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се изявява във форма достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне: Обичай! Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал. От него Той ще направи нещо заради вас. Какъвто материал му дадете, такава стока ще изработи заради вас. /33. Неделна беседа, 2.VI.1940 год./ Когато всички имаме еднакво отношение към Бога, еднакво изпълняваме волята Му, ние сме свободни. Във вас има желание да служите на Бога. В това положение вие се подигате. /34. Неделно утринно, 14.VII.1940 г./ Всеки човек, който е работил за Бога, има право. Като стане човек сутрин, първата идея е да работи за Бога. Ако за Бога не си работил ти нямаш право. Бог е разумното в света, за Когото трябва да работим. Той всеки ден наблюдава, доколко сме развили нашата съвест, нашата любов към Него, надеждата, разсъдливостта, музикалното чувство, доброто внимание, справедливостта. Не искайте вашите учители да бъдат снизходителни. По-снизходителен от Бога няма. Той е предвидил всичките ни нужди. Ако ние не се развиваме съобразно неговия план, Той изменя онова, което е отредил за нас, задържа своето благословение. /Неделно утринно, 6.Х.1940 г./ Вярата е един абсолютен закон. Като вярваш в Бога, пресичат се връзките, с които си свързан. Вяра без колебание, вяра, която произтича от любов. Чрез надеждата трябва да осъществяваме нещата. Чрез вярата трябва да обхващаме. Тя е възможност да реализираме каквото искаме. Любовта е онази велика сила, която ни подтиква към Великото. Чрез любовта ще влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. /Утринно слово, 13.Х.1940 г./ Неизменно същество е само Бог. Всички други същества вземат всевъзможни форми. /20 г. 4 лекция, Об. кл./ Най-първо трябва да си изберете един идеал, с който трябва да живеете. Кой е той? Аз ще го нарека втория Адам, Христос, син човечески, синът Божи? Онзи, който всякога обичал хората повече, отколкото те са го обичали. Онзи, който прости всичките прегрешения, че всичко каквото сме извършили Той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли този, Който така постъпва да бъде обичан? Да мислим за онзи, Който ни е обичал през всичките векове, бил с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, Той ни подавал ръка. Не е било време, когато не е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме Го помолили, Той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал без да Го знаем. Каквото е направил се криел някъде да го не знаем, че Той го е направил, за да бъдем свободни. Да не би да помислим, че има някаква користолюбива цел, като че иска да ни подкупи. Той иска да ни покаже, че Неговата любов е съвършено безкористна. Не иска да ни направи свои слуги, роби, но иска да ни направи подобни на Него, да участвуваме във всичките блага, които Той има. Любовта е път, по който Бог изпраща своите блага. Всички същества по лицето на земята и най-напредналите същества от невидимия свят се интересуват от любовта. И ангелите искат да бъдат обичани. Боговете и те искат да бъдат обичани. Всеки се нуждае от Божествената любов, понеже в Любовта Бог присъствува. Човек, който иска да се занимава с любовта, трябва да е съвършен. Господ казва: Преди да поискате аз ще ви дам. Преди хиляди години Господ е предвидил онова, от което ние имаме нужда. Ние казваме: Къде е Господ? - В слънчевата светлина, която иде - там е Той. Във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, във всичко с което сме заобиколени, във тия грижи и нежности, които имаме - във туй е Бог. /27.Х.1940 г. Обедна/ Аз определям Бога така: Единственото същество, което всякога във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Подобрете състоянието на вашия ум. Подобрете вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Аз толкоз възлюбих Бога, щото давам всичко жертва, за да Го позная. Добродетелта трябва да бъде толкова велика, че да е над всичко! Радвай се всякога в Господа! Сигурността на живота седи в това: Да бъдем свързани с Бога. За възпитанието: Как ще възпиташ едно дете, ако не събудиш в него любов към живота, към знанието, към свободата? Любов: Когато грее слънцето - радвайте се. То кога грее и хляб се пече и вода чиста и бистра от извора тече. /7 серия, 1920 г. 26.II1931 г. 12 ч./

Е.А.: Братя Маркови от Русе, те са идвали на лагера, те бяха петима братя, мисля, че и петимата съм ги виждала, но сега да ги видя разбира се няма да ги позная. Щото много време е минало. Те бяха така сдушени помежду си. Не бяха в конфликти. Поддържаха се един друг. И една година идват на езерата по-късничко. Ние бяхме отишли вече с Учителя и така живота си беше тръгнал на лагера. И те като дойдоха донесоха едни гъби. Така хубави гъби. И Учителят каза: „Сгответе ги". В.К.: Те като се качвали. Е.А.: По пътя намерили някъде гъби. Учителят каза: „Сгответе ги". Аз се захванах, сготвих ги както се готвят гъби и най-накрая рекох да опитам гъбите на сол, на всичко, нали така, защото ще ги предавам на Учителя, нали, за Него ги готвя. Не мога да ги дам без проба, да не бъдат нито солени, нито безсолни, да бъдат както трябва. И като опитах усетих един много силен горчив вкус. И аз веднага отидох при Учителя и казах: „Учителю, аз сготвих гъбите, но те много са горчиви". - „Хвърлете ги!" Ами да. В.К.: Учителят какви гъби обичаше? Печурки?. Е.А.: Да, печурки. Те са най-хубавите гъби печурките. Има едни гъби, които растат под земята, но не знам не всякога ги имаме. В.К.: По онези години кои познаваха гъбите? Е.А.: Гъбите ли? Знаеш ли, че Влад Пашов познаваше гъбите. В.К.: Влад Пашов. Е.А.: Влад Пашов, да доста добре. И той ги преглеждаше дали са за ядене. Аз въобще не познавам гъбите. Само тези най-обикновените ги познавам. В.К.: Значи Учителят предпочиташе печурки? Е.А.: Да. В.К.: Как ги правехте? С масло ли? Или как ги правихте? Е.А.: Ами задушавахме ги и слагахме малко мазнина нали, както се прави, но не сме слагали подправки. А така задушени. В.К.: Така на скара? Е.А.: На огън, на огън. На огън сме ги задушавали. Правили сме ги всякак. В.К.: Ставаше въпрос за тези братя Маркови. Те бяха от Русе, така ли? Е.А.: От Русе са. В.К.: То навремето имало там русенска комуна. Е.А.: Имаше. В.К.: Спомняш ли си за тая русенска комуна? Е.А.: Аз не съм участвала в нея. Не съм участвала защото аз въобще в Русе не съм ходила. В.К.: Разказваха ми, че Паша често е ходила в Русе във връзка с издаването на беседи там от Малджиеви. Какво представляваше това Издателство? Е.А.: Паша имаше връзка с Русе, защото още първата година тя е била учителка в Русе. Тя е била учителка в Русе в гимназията и така е направила връзка с хората, а после пак продължаваше тая връзка с хората. В.К.: А за тези братя Малджиеви спомняте ли си. Е.А.: Този брат Малджиев, помня го. В.К.:Те имаха печатница. Е.А.: Виж, минаваха за много добри хора. Така знам, така съм слушала. Почтени хора, добри хора. В.К.: Там са напечатали доста беседи. Е.А.: Печатали са се в Русе беседи. В.К.: Защото аз виждам на някои от беседите пише „Печатница Братя Малджиеви". Е.А.: Да, Малджиеви, да. В.К.: Понеже стана въпрос за Русе, затова те питам. Може да знаеш нещо по-подробно. Е.А.: Не, не съм била близка с тях. Не съм била близка. С Богомил Малджиев имах хубави отношения. Така и сърдечни много хубави отношения съм имала през целия живот. Но той беше сгоден за сестрата Люба Аламанчева. В.К.: Едната Люба, другата Милка. Е.А.: За Люба беше годен. И Учителят им казал, почакайте, аз ще ви кажа кога да се ожените. И чакали, чакали, много години минаха и най-после когато вече разбрали, че няма смисъл да се женят, се отказаха сами. В.К.: Метод на Учителя. Е.А.: Метод на Учителя, да. Отлага работата, за да го изживеят. В.К.: Да полека, полека и постепенно. Е.А.: Е, изживяват се. Не, не може. И толкоз. В.К.: Ами казахте одеве, за Бертоли ми говорихте? Вие какво си спомняте от него? Е.А.: Брат Бертоли съм чула, че тръгнал за Индия, да пътува, да се запознае с това учение индуското. Добре, ама спрял в Одрин. А пък там жена му Лучия, за която се оженва е била мома. Те живеели в Одрин. В.К.: Тя италианка ли е? Е.А.: Италианка. По баща ли, по майка ли българка, а пък италианка по род. И срещат се те там в Одрин, запознават се и той се отказва да ходи в Индия. Отива в Пловдив и там се оженват и след това идват в София. Там направя една къщичка. Той е много активен човек и много почтен човек беше. Имаше двама сина и две дъщери. Синовете не се интересуваха от идеите. Само Анина се интересуваше. Да, само Анина. Но той, когато се запознава с идеите, той ги прие. Не така как да е. Той помагаше на всички, които имаха нужда. Всички мозайкаджии са научени на този занаят от Бертоли. Той им даде занят. На повечето приятели, които работеха мозайка всичките са ученици на Бертоли. Впоследствие вече, когато стана онази работа с отпечатването на онова списание, когато трябваше да напусне работата защото не можаха да си платят задълженията, които имаха. Е, се оправиха после. Той отиде там в Румъния. Съвсем случайно го среща един негов приятел и той се оплаква, че няма работа и че е закъсал. И онзи му казва, виж казва: „Аз ти предлагам да дойдеш в Румъния, защото ние сега работим изкуствен мрамор. И сега го внедряваме в Румъния. И ти ще научиш един занаят и ще бъдеш доволен". И той наистина като няма друг изход отиде най-напред първо сам, после си взе цялото семейство, за да не са разпокъсани и там стояха няколко години. И когато той научи занаята, когато беше вече майстор на изкуствен мрамор тогава се върнаха в България. И той се върна заради Учителя разбира се. Той можеше да си остане в Румъния. Нали и там хубаво щеше да му бъде. Той отиде там за занаята да научи и така. И после тука като дойдоха те направиха тука Университета с мраморите всичко. Брат Бертоли направи това нещо. В.К.: Спомняте ли си някои опитности, които той е имал с Учителя? Да ги е разказвал? Е.А.: Не, не си спомням. В.К.: Трябва да питаме дъщеря му Анина. Е.А.: Не, аз за неговия живот ще питам Анина. Той беше човек реален, положителен. Той каквото каже го прави. Имаше много хубави качества. Но съм възхитена от това, че той не направи скандал в Братството, когато фалираха с онова списание и трябваше да се изплати полицата и задълженията. Хората не знаят какво е направено. Те харчеха парите, харчеха, свършиха ги. И млъкнаха, И брат Бертоли си продаде къщата. После като се върна си я купи пак. В.К.: Ха, ха... Това понеже не са питали Учителя. Е.А.: Как? В.К.: Не са питали Учителя. Е.А.: A, не са питали Учителя. Не знам, питали, не питали. Вижте, в тоя период аз бях настрана. И затова много неща не зная, но в това време пак се срещах с Лулчев, ама бяхме малко така контра-контра малко. В.К.: Това с Любомир. Е.А.: Да. В.К.: Той фактически го е подвел. Е.А.: Не, той искаше да се прояви. В.К.: Искал да се прояви. Проявил се за негова сметка. Ана Бертоли има семейство. Е.А.: Две момчета и две дъщери. Ами има още една дъщеря която забравих. Тази Мариета. В.К.: Тя тука ли е. Е.А.: Да, в София е. Тя е съпругата на Влади Симеонов. Влади Симеонов хор направи и много хора влязоха в хора от приятелите, но когато стана преврата след 9.IX.1944 год. той се отказа. Щото той по рождение е такъв, левичар. В.К.: Аз съм го виждал на снимка как дирижира оркестър. Учителят седнал на стол в салона, а Влади с диригентска палка дирижира оркестъра. Е.А.: Да. В.К.: В салона, а Учителят седи и слуша. Е да, но то беше един-два пъти само. Той не можа дълго време да работи. Но после знаеш ли, че идва на езерата. Той има нещо в душата си от Учителя, което е съхранил. Не е така съвсем загубено. Не го зная сега кое в каква гама е, но помня, че дойде един път на езерата бяхме. Беше много дъждовно, че в моята палатка бяхме много души и прекарахме с часове така деня на разговор и Влади не беше враг. Не беше враг. А пък Мариета, жена му, тя е чужда. Тя никога не е дошла така на беседа, на клас, не. Тя е чужда, когато Анина си напусна университета и отиде да помага на баща си, за да вършат работа, да превеждат. В.К.: Да превеждат. Е.А.: Да, работеше брат Бертоли. Брат Бертоли работеше нали? Списваше списанието. Списанието ръководеше. В.К.: И това списание как се казваше? Е.А.: „Льо Грен дьо бле". Това, което във Франция издаваха. Да, защото те във Франция го издаваха. В.К.: От коя година почнаха да го издават? Спомняте ли си? След заминаването на Учителя. Е.А.: Да. По-късно го издаваха. След преврата на 9.IX.1944 год. не му даваха работа в София. И човека трябва да работи някъде, и тогава той, понеже беше чужд поданик, италианец, замина за Франция, и оттам насетне само във Франция беше. Понеже не му даваха тука работа. В.К.: От време навреме идваше тука. Е.А.: Идваше. Семейството му беше тука. Жена му не отиде. Може да е отишла в Париж така, но иначе не живееха в Париж. В.К.: Тука живееха. Е.А.: Да, тука живееше. В.К.: Ами тази книга „Учителят" на френски как се издаде във Франция? Знаеш ли книгата „Учителят" как се издаде? Тя има I, II, III - три книжки. Как се издаде? Анина ли, Бертоли ли или други я издадоха? Е.А.: А-а, е незнам. Мисля, че платиха на хората. Доколкото знам платиха. В.К.: Е, то трябва да се плати, там се плаща. Е.А.: Е, плаща се. Има един възрастен човек, който помагаше на Анина, помагаше на Бертоли заради езика. След това помагаше и на Анина. Той много, ама идейно помагаше. Той не взимаше пари. Е.А.: Колко хора си отидоха. В.К.: Едните слизат на земята, другите си отиват. Е.А.: Отидоха си. Сега най-старата сестра е Теофана Савова. А тя беше най-хилавата. Най-хилавата. Абсолютно слабичка, нежна, туй не може, онуй не може да работи, пък тя издържа досега. В.К.: Вероятно се пази, има начин на самосъхранение. Е.А.: Заради нещо е оставена може би, да. Те имаха едно място си бяха купили оттатък шосето. Там дадоха го за кооперация и затова тя живее там, има гарсониера. В.К.: Живее жената. Нейният брат, той почина. Е.А.: Не почина, а се удави в Искъра. В.К.: Но нарочно или? Е.А.: Не, без да иска. В.К.: Съдби човешки. Е.А.: Да. В.К.: Това трудно се преживява и трудно се издържа. Е.А.: Моля? В.К.: Изгубване на член от семейството по такъв начин. Е.А.: Не, много е. После син, майка, баща и две момичета. И останаха само сестрите. А най-слабата беше Теофана. Нежничка, тъничка. В.К.: Обаче ги преживя всичките. Е.А.: Всички преживя. В.К.: Ха, ха... Да виждал съм я как се движи като някой отшелник, като в някой стар манастир. Като отшелник. Е.А.: Ех, сега дошла е до тези години. В.К.: Разкажете ми за дейността на Просветния съвет след заминаването на Учителя и издаването на книгата „Учителят". Е.А.: След като си отиде Учителят се образува Просветния съвет. В началото бяха по-малко хора, после се появиха желания, амбиции малко да влезат. В.К.: Отначало кои бяха, помните ли? Е.А.: Ами бяха всички интелектуалци. Бяха братя, интелигентни хора. Всички влязоха. И те бяха към 15 души. В.К.: С какво се занимаваше този Просветен съвет? Е.А.: Първата задача беше, издаването на беседите. Защото задачата на Просветният съвет беше да съхранят беседите. Понеже беседите, имаше над 500 беседи, имаше недешифрирани и в течение на десет години аз успях да ги изработя. Но то беше постепенно, нали. Много зор ми е давал Борис Николов на времето. Защото хо-оп ще има някакъв обиск, че може да дойдат да ни вземат беседите. Но да ти кажа Невидимия свят докрай издържа. Нищо не ни безпокоиха докато дешифрирам, докато работя. Нищо. И аз бях здрава дотогава. Щом свърших всичко, което написах, заболя ме единия крак, заболя ме другия крак и аз съм в това състояние, което ме виждаш сега с две патерици оттогава. Това колко години са? Над 30. Над 30 години сега. В.К.: И този Просветен съвет това му беше първата задача. Е.А.: Първата задача беше съхраняването на беседите. Даже, когато дойдоха ревизорите ме питаха: „Абе какво сте писали толкоз, че много разноски сме плащали на преписвачи". Пък аз диктувах беседите, защото много зор ми даваха. В.К.: А вие диктувахте, а друг пишеше. Кой ги пишеше? Е.А.: Една сестра. В.К.: Как се казваше? Е.А.: Тя и сега е жива - Любка Хаджиева. Какво да ти кажа, работник. Работник беше, плащаха й. Плащаха й на нея. В.К.: Ревизорите се учудваха какво сте правили. Е.А.:Ами викам имаше, писахме. Аз така казах, писахме, да. В.К.: Така и след това Просветният съвет решава да издаде книга за Учителя. Така ли? Е.А.: Просветният съвет решава да издаде книга за Учителя. И решиха кои ще бъдат в тази книга, но най-напред направихме едно писмо до Михаил Иванов. Първата ни работа, която направихме беше да направим връзка с Михаил. Като направихме връзката с Михаил тя излезе много несполучлива. От Просветния съвет беше писмото. Но ние не можахме да направим братска връзка, как да ти кажа. В.К.: Значи никакъв контакт не направихте с него. Е.А.: Никакъв. В.К.: Той се държа май грубо, надменно. Е.А.: Не, той ни отговори, но не той, а пак техния Просветен съвет. В.К.: А Просветният съвет на Просветния съвет отговаря. Пак той отговори. Той се смята, че е над Просветния съвет и не може да кореспондира с вас. Е.А.: Ами за Учител се представи бе! В.К.: Той се е провъзгласил вече за Учител. Е.А.: Той се провъзгласи именно за Учител, да. Пък Учителят каза, че Учител в един живот, Учител не може да станеш. В.К.: Това е ясно. Който не го разбира, той се провъзгласява за Учител. Е.А.: Е сега. В.К.: Значи това беше контакта с Михаил. Е.А.: Несполучлив. В.К.: По-нататък. Е.А.: По-нататък са дребни въпроси. Не сме имали нещо кой знае какво. В.К.: Сега и за тази книга „Учителят" те си я разпределиха на теми, кой какво да работи. Е.А.: Не, аз не съм си взела тема, да. Щото аз си имах задача. Аз имах задача да дешифрирам. И дума да не става да пиша. Ама аз въобще не съм мислила да пиша бе брат. В.К.: Ясно, да. Е.А.: И като мина известно време, така мина повече, една-две години или три не помня колко време беше. Пристига Борис с книгата, отпечатана и донесена на Просветния съвет и като каза, че книгата за „Учителя" е готова, всички скочиха. Как така само те да пишат за Учителя, а не и другите. Борис каза: Тъй като беше Просветния съвет и за много години не можеше да се напише. И затова те са свършили тази работа, но виж да ти кажа амбиции беше. В основата според мене това бяха амбиции. Какво има сега решили, решили, други направили книгата. И напечатана ни я дават. Ами какво от това, че не сме участвували. В.К.: Тя е една хубава книга и хубав печат изобщо за онова време. Е.А.: Ама всичко е хубаво направено. В.К.: Такава книга на оня етап, не може да се иска повече. Е.А.: Ами да. Ами всичко беше хубаво. Сега защо, виж да ти кажа, аз пък тогава срещнах в едно томче, нали дешифрирах беседи, Учителят, срещнах нещо много хубаво, беше казал затова: „Учителят не трябва да изисква от учениците. Всички трябва да бъдат свободни в проявите си". С мои думи го предавам. В.К.: Не знам сега, между другото Томалевски по онова време ми разправяше следното. Ние на последните Просветни съвети се събрахме и поставихме въпроса за книгата „Учителя" и Борис станал и казал: „Така книга не може да излезе след 1000 години." А следващият съвет, те донесоха книгата. И беше едно много голямо разочарование, една много голяма обида и оттам ние всички се разочаровахме. Разправяше ми Стоянка Илиева „Аз колко време съм изваждала извадки, еди какви си, еднакво с другите, нали чакаме да се включиме, бяхме си разпределили работата. Отведнъж оня излезна, извади книгата и ние останахме като треснати по главата". Е.А.: Защото виж какво, не можеше да го направят. В.К.: Да, те не можеха да го направят. Защото не са в хармония. Те бяха различни, воюваха помежду си. Е.А.: Воюваха, да. В.К.: Аз също съм видял това с очите си. Е.А.: Един Кирил, знаеш ли каква война води Кирил? За песните воюва Кирил Икономов. Е сега, аз ти казвам, мене ме спаси това, което от Учителя прочетох затова, не взех страна. Ние двете с Паша не взехме страна в борбата. Всички се бореха. В.К.: Но такава книга в ония години не можеше да излезне отпечатана. На мен например не ми харесва метода. Е.А.: Да. В.К.: Защото той казва, че такава книга и след 1000 години не може да излезне. А на следващия път той я донася цялата отпечатана, готова. Е.А.: Е, тя е била готова. В.К.: Не е редно да казва това нещо. Той казва приятели работете и т.н. Е.А.: Е, да, почувстваха се пренебрегнати. В.К.: Пренебрегнати и много хора са работили с цели години вадят бележки. Е.А.: Ами нищо не са загуби"ли. В.К.: Не са загубили нищо. Е.А.: Нищо не са загубили, че са изваждали извадки от беседи. В.К.: Виж какво, аз ги заварих онези хора, които бяха огорчени. Сега понеже аз знам много добре от Мария Тодорова и от Борис Николов, и от Методи Константинов как е била подготвена тази книга и тази книга не е могла да излезне, освен от тези четиримата. И ми е ясно и го знам. Но случаят, че излиза в пълна тайна също ми е ясен. Е.А.: Трябва да бъде. В.К.: Това е било грешка, че той казал, че след 1000 години не може да излезне такава книга. И Томалевски казва: „Това беше невероятна работа и оттам вече всичко тръгна надолу". Е.А.: Не. И оттам Просветния съвет вече се разби. Той престана като авторитет да бъде. Едничкото нещо беше за беседите. Ама беседите аз ги работех. В.К.: Един го носи, друг ги печати, трети ги разнася. Е.А.: Е да, разбира се. Но виж всички годишнини съм ги дала със списък на беседите съдържанието и пълни годишнини. Когато впоследствие поисках някои годишнини Борис да ми даде, исках да прочета от беседите, защото ми ги взеха всичките при обиски и аз нямах нищо. И така много ми беше мъчно, когато Борис ми отказа да ми даде беседа. В.К.: От тези дешифрираните. Е.А.: От дешифрираните беседи, от тези, които аз съм работила, отказа да ми даде. И после аз много се възмутих, не направих скандал, виж скандал не направих. Аз можех да направя скандал, защото Борис няма право. Той може да е ръководител, ама авторитет не може да бъде за всичко. И после не видях едно течение след това в ред. Какво го правиха, какво ги направиха не знам. В.К.: И сега четирите копия са разбити. Е.А.: Е, сега. В.К.: Така са нещата. Е.А.: Да извиняват, ама аз съм ги дала, казвам ти по списък. Аз ги предадох. Но когато Борис, на мене ми каза той това. Това го казал на Георги Томалевскси, че заради Лулчев не ми дава беседите да ги чета. Сега аз и досега не мога да разбера. Аз ги работя беседите, не ги работи някой друг, аз искам да ги взема да чета, какво ще меси сега Лулчев? Сега, че аз съм имала някаква връзка с Лулчев, какво, защо е това нещо? И да ти кажа, това нещо досега не ми е ясно. В.К.: И на мен не ми е ясно. Така стана, че четирите копия се разбиха. Е.А.: Съжалявам, че не настоях. Аз много се борих да ми дадат едно копие от тези четири, които предадох по списък, но Борис като каже, нали знаеш какъв е твърд. А пък аз нали вече бях привършила беседите да ги работя и така. Както и да е. Мъчно ми е. Но може би за по-добре стана. В.К.: По-добре стана в момента, че вашето задължение и отговорност е предадено, сега други поемат грижата, те са отговорни. Е.А.: Те са отговорни. В.К.: Щяха да ви намесят в още други неща, само щяхте да се дразните. Е.А.: Не, защото така не са прави. Не бяха искрени с мен. В.К.: Исках друго да ви питам, понеже все избягвах да ви питам по този въпрос след заминаването на Учителя. Как се развиха нещата. Аз преглеждах на едно място първото ви заседание след заминаването на Учителя било на 1 януари 1945 год. Е.А.: Да. В.К.: И предлагат Братски съвет от 7 човека. Е.А.: Да. В.К.: Аз заварих възрастните приятели все протестираха защо са седем човека и защо са до живот избрани. Е.А.: Ама те са за този съвет. За Братския съвет. В.К.: Пожизнено избрани. Е.А.: Вижте какво, защото имаше амбиции. В.К.: Пожизнено избрани. Е.А.: Е как пожизнено? Това нещо е старо. Стар метод е, пожизненото. Как ще избереш един човек пожизнено? В.К.: Аз ги заварих, когато дори приятелите бяха извадили нали от статии и от беседите на Учителя различни методи за управление, една година, седем дни, всеки ден да се сменяват и т.н. И ги заварих, и аз лично ги питах, вие как така пожизнено сте се избрали. Вие сте като папи, царе, патриарси, пожизнено. Е.А.: Да, като патриарси. В.К.: Не, ние по тоз начин избягнахме борби за ръководство. Е.А.: Е, да ти кажа пък, борби за ръководство. Хайде де. В.К.: Ха, ха... Аз ги заварих. Беше ми много интересно и съм ги питал всички без изключение, нали. Дори им казвам моето мнение какво е и това на Учителя. Така казват направихме, това беше по-добре. Пожизнено, да са вечни. В.К.: Искам пак да ви питам. Сега те много камъни хвърлят върху Никола Антов. Е.А.: Да. В.К.: Но понеже, по онези години аз питах много хора и дори ми разправяше един от приятелите, той си замина, казва: Веднъж един/Гради/ беше застанал и не пуска Антов в салона. И му казва: „Ти нямаш право да влезеш в салона". Е.А.: Него пускат? В.К.: Него пускат. В.К.: И Антов се обърнал и казал: „Аз на този салон ще му сложа катинар". Е.А.: Да. В.К.: И той после го сложи катинара. Веднъж Антов си беше купил костюм. Понеже имаше повече пари, купи си костюм, два костюма си купи и за тези два костюма онези поревнуваха, дигнаха скандал на Антов, почнаха разправии нали за пари и т.н. Е.А.: Виж какво да ти кажа всякога, когато има пари и има безчестие, малко, едно зрънце от нечестност, скандалите са готови. В Братския живот, в Братските отношения трябва абсолютно, стриктно, абсолютна честност. Има ли безчестие, има ли лъжа, има ли това, то е загубена работа. Да ти кажа, за мене така е било. За мене. В.К.: Да, там където има користолюбие, непочтенност, там нещата вече вземат друга посока. Е.А.: Не, мен ме е страх, аз се страхувам. Знаеш ли, някога имам две каси нали? За нарядите и за... В.К.: Ваше лично ползване. Е.А.: Да. Някога забравям от коя каса съм взела и тогава слагам всичко, което е останало, за да не бъда отговорна пред себе си. Не пред другите. Аз за пред себе си искам да бъда. Щото аз не мога да кажа, че не съм взела. Ами, ако съм сбъркала? Като съм сбъркала може да съм взела от Братската каса. И щом е от Братската каса всичкото там да отиде. За мое спокойствие. В.К.: Това е много важно нещо, защото онези отгоре от Невидимия свят наблюдават. Е.А.: Ама не, страх ме е бе. Аз се боя да не сбъркам, защото как ще се явя пред Учителя? В.К.: Да, по отношение тези средства човек трябва да е почтен. Е.А.: Ама как ще се явя отпред Учителя? Ама знаеш ли, само веднъж Учителят ми даде пет хиляди лева за палатки да шия. Уших 20 палатки на един сезон. Не знам, много гости бяха дошли и от Рига и отвсякъде, не зная коя година беше. Последната ли беше 1939 год. не мога да ти кажа коя беше. Учителят ми даде 5000 лв. и само ми каза: „Гледай да не ги загубиш!" А така казваше и на брат Ради. Разбираш ли, като ми каза така аз рекох, щом ме поставя до Ради, добре съм. Защото ми каза: „Внимавай да не ги загубиш!" Да, само това ми каза. В.К.: Че на брат Ради как даваше парите, казваше внимавай да не ги загубиш, така ли? Е.А.: Да. В.К.: Той му даваше за продуктите. Е.А.: Да, за покупките, когато даваше и винаги му казваше, гледай да не ги загубиш! Защото разпилян беше. Той беше по-разпилян. Така, но много честен. Много честен беше брат Ради. В.К.: И сега в случая даде ти 5000 лв., направихте палатките. Е.А.: Направих. В.К.: И палатките влезнаха в употреба. Е.А.: Аз ги изработих всичките, импрегнирани, готови пакети и когато вече дойдоха латвийците раздадох им палатките, да. За тях бяха, предадох им палатките и за да не носят по пътя за Латвия нали и тези палатки сега са тука на тавана. В.К.: Вие бяхте стриктни в това отношение. Тия 5000 лв. точно се наместиха. Е.А.: Аз направих сметка, предадох я на Учителя. Той не ми каза да направя сметка. Виж ще ти кажа нещо, което ми е направило впечатление, но аз парите ги бях вече похарчила. Защото много палатки бяха нали? Списък на палатките, колко струват и всичко. Един път Борис Николов, когато прави голямата чешма, когато работи Учителят му е казал, давал му пари и средства и казал: „Ще ми дадеш сметка после". Борис ми каза след това, че вярва, че Учителят не е прегледал нищо. Аз пък мисля, че е прегледал. Защото Учителят ни проверяваше и ни мереше Учителят. Учителят не можехме да играем пред Него както искаме. В.К.: Всеки човек на проверка и със задача. Да си изпълни задачата. Да, по отношение на тези братски средства е страшна работа. Е.А.: А-а, не. За мене Братските пари са огън. И затова, ами какво да правя като никой не иска да работи с тях. В.К.: Да. Никой не иска, защото вече няма хора. Затова аз работя само с мои средства. Е.А.: Да. В.К.: Слагам си ги за работа вече 20 години и съм независим. Никой не може да каже, че съм го крал, обрал. Е.А.: Че си направил нещо, че си злоупотребил. В.К.: Никой не може да каже нищо. Нещо да съм му взел пари? Не, ако се предадат, предават се по доброжелание, някои материали, иначе не. Е.А.: Правиш сам, знаеш какво правиш и си го правиш както трябва и те прави това независим. В.К.: И аз, когато почна нещо да правя, аз отгоре виждам как помагат, като стълб ме държат отгоре, обаче силен съм вътре и отгоре съм силен, и парите са си мои. Никой не може да ми каже нищо. Е.А.: Да. В.К.: Ей сега това, което го правим, пак са мои средства. Никой не може да каже, ама защо, какво, що и как? Така съм си намерил така. Е.А.: Не, това ти е службата. В.К.: Такава ми е службата. Нека дойде той да работи. Е.А.: Как? В.К.: Нека да дойде някой да работи! Е.А.: Нека работи! В.К.: Няма. Е.А.: Е, да ама... Много мръсно нещо. Знаеш ли, че един път Учителят каза за парите, на градуси така на три неща ги нареди, но не си спомням точно как беше. И за единият сорт пари каза, тази дума Л. /лайна/, дето го казват. В.К.: Л. дето го казват. Е.А.: Това е казва така. Той каза думата. Не искам да я кажа думата, но Учителят каза, че така мръсни са. Така мръсни са парите. В.К.: Да. И Той на едно място казва, всяко нещо, което е спечелено с честен труд носи благословение, дадено с Любов за Бога. Носи благословение, иначе не. Е.А.: Да. Всеки, който работи затова, както сега ти ми казваш, че работиш, ти печелиш. В.К.: Печеля защото аз си го давам. Е.А.: Ти печелиш. Правиш си капитал. В.К.: Капитал правя на друго място. Е.А.: Е, да. Той е най-хубавия капитал. В Божията банка. В.К.: Божията банка. Е.А.: Щото другото е вятър работа. Много хора се съблазниха. В.К.: На мен ми направи впечатление, толкоз много пари минаха, след заминаването на Учителя нали? Независимо, че държавата ги взе. Виж дошли са парите идват с Учителя, Учителят си създава условия, Божественият Дух създава условия. Е.А.: Да. В.К.: И тия пари са били средства за печатане, за това, за онова. Учителят си заминава, Божественият Дух се оттегля, условията изчезват и възможностите изчезват. Че ги взели държавата, те по друг начин ще ги прахосат пак. Е.А.: Не знам. В.К.: Тия пари как, изчезнаха, аз заварих възрастни приятели, които ми говореха за толкова много пари, за милиони левове и т.н. Е.А.: Ами, когато бяха 7-8 милиона. В.К.: Милиона. Е.А.: Милиона бяха. Ама виж какво, това бяха пари Учителюви, знаеш. Защото по закона на тогавашния закон, Учителят беше автора. Той говореше, той даваше това Слово и Той беше. Негови бяха парите, да. Виж как природата организирва всичко. Няма грешка. Ако се появи тя е в нас. В.К.: Как откупихте авторското право от наследниците на Учителя и как организираха отпечатването на 51 томчета? Е.А.: Е, не знам. Пазаряха се. Не, те нищо не ни казваха на нас. Пък аз не питах. Аз не съм никак любопитствала, като не искат да казват, да държат в тайна да правят каквото искат. Все пак чух доста работи, знам, че са дали дрехи от Учителя на много от тези. В.К.: Наследници? Е.А.: Не, на наследниците, не са дали. На наследниците мисля, че са дали одеала само. Аз не знам колко одеала е имал Учителя. В.К.: Защото аз знам четох веднъж един път нотариалният акт на едната част нали, колко хиляди лева са дали за откупуването на наследството, правото за отпечатване на беседите от наследниците на Учителя. Е.А.: Е да, имали са. Не, като си отиде Учителят първата ни работа беше да откупим. В.К.: За да отпечатате. Обаче за да печатате трябва да ги откупите според тогавашния закон. Е.А.: Ами тогава веднага дойдоха ревизорите. И като дойдоха вече туриха ръка на всичко. В.К.: Ама те ревизорите дойдоха 1957 год. Е.А.: Как? В.К.: 1957 год. дойдоха ревизорите. А в 1951 год. печатницата приключва. Е.А.: Е да, по-рано се приключи. В.К.: В тази печатница кои работиха? Е.А.: Влад Пашов, Кирчо - лъвчето, Димитрий Стоянов и други няколко души братя и сестри имаше. В.К.: А тая книговезница, която е имало към нея? Книговезницата? Е.А.: Ами Невена работеше там Неделчева, не знам. В.К.: Той Антов е бил отговорник на книговезницата. Е.А.: Антов, да. Той беше отговорник на книговезницата, да. В.К.: Тя и жена му е работила там. Е.А.: И жена му работеше там, да. В.К.: Значи така. А след заминаването на Учителя продължи ли този общ живот? В смисъл обща кухня, общи обяди? Е.А.: Продължиха. Докато имаше възможност. Докато туриха ръка на Изгрева. В.К.: Сега аз си спомням, след заминаването на Учителя образува се Младежки клас и брат Боев и другите възрастни започват да четат лекции на младежите. Като университет. Е.А.: Ех! В.К.: Слушай, аз например за мен, това нещо е смешно. Е.А.: Желаеха да се проявят. В.К.: Като заминава Учителя и те сега искат да заемат Неговото място и отварят Школата, правят Младежкия клас, почват да четат лекции, реферати и т.н. Той ми казваше - Георги Томалевски, че били са направили програма. Нали той тогава работи в Министерството. Програма, факултет еди какъв си, катедри и т.н. Е.А.: Не, имаше приказки само, но нищо не стана, да. В.К.:То беше хубаво, че беше една проява да се изявят приятелите, които им е било време да се изявят. Е.А.: Да се задоволят. В.К.: Обаче условията бяха такива, че не им се дадоха условия. Е.А.: Не, не. В.К.: И аз, които ги заварих всички бяха огорчени, че не са могли да се изявят след заминаването на Учителя. Всички без изключение. Съжаляваха, че не са могли да изявят това, което са знаели и са научили при Учителя. Е.А.: Е, на кого да го изявят? В.К.: Пред българския народ. Ха, ха.... Е.А.: Защото българският народ още съществува. В.К.: Те смятаха, че българския народ трябва да бъде въведен от тях в учението на Учителя. А обществото на този народ отхвърли Учителя и то категорично. Е.А.: Това можете да го намерите и прочетете във вестниците от 1900 до 1944 год., където се надпреварваха да пишат хули и лъжи по адрес на Учителя. В.К.: Тези сили, които воюваха срещу Учителя те. продължиха и след заминаването Му и от 1944 год. досега 1974 год. гоненията продължават. Е.А.: Властта ни забрани, ограничи ни, взе ни литературата 1957 год. и я претопи. Непрекъснато прави обиски, изземват и унищожават. Това са едни и същи сили, които воюват срещу Учителя. И утре ще воюват и по ваше време и след това. Но Духът на Учителя ще ви закриля. Защото Мечът на Духа е Словото на Бога. Словото на Учителя Беинса Дуно е Слово на Бога.

В.К.: Накрая ти описваш за последните дни за заминаването на Учителя. Е.А.: Заминаването на Учителя, да. В.К.: Понеже миналия път ти ми разказваше по дни, как са се развили нещата, аз искам да ти припомня, за да можем да ги запишем по дни. Е.А.: Да. В.К.: За последните дни на Учителя по дни: Понеделник. Е.А.: Понеделник. Учителят в понеделник ставаше, лягаше, движеше се. В.К.: Така. Не е лежал на легло. Е.А.: Е, полягваше си. В.К.: Така. Аз съм записал. Е.А.: А Той слезе още на 19.XII.1944 год. от своята стая отгоре. В.К.: Къде слезна отгоре? Е.А.: В Долната стая живееше Учителят. В.К.: Така, Той слезна от горната стая, от Горницата. Е.А.: От Горницата, да. В.К.: Той слезна в долната стая, в малката стаичка, която е долу до салона. Е.А.: В голямата стая бе, дето приемаше. В.К.: В приемната стая. Е.А.: Там където приемаше, Той там живя последните дни. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. В.К.: Не го знаех. Е.А.: Не, аз затуй го казвам. В.К.: Значи в понеделник Учителят, аз го бях записал, един ден лежа на легло. Е.А.: Не, не е вярно това. В.К.: Значи Той се движеше. Е.А.: Той се движеше. В.К.: А лежа на легло със затворени очи. Това е в понеделник, последния понеделник. Е.А.: Не, не. В.К.: В понеделник Учителят се движеше, така ли? Е.А.: Движеше се, приемаше, да говореше, даже ще ти кажа, направиха му клизма, понеделник. В.К.: Значи беше си в съзнание, говореше с приятелите, но беше недобре. Е.А.: Е, недобре. Учителят е недобре от Мърчаево още. В.К.: От Мърчаево. Е.А.: В Мърчаево аз ти казвам ей така съм го виждала, последните месеци все така си държеше ръката, на пулса. В.К.: Проверяваше си пулса. Е.А.: Аритмия е имал. В.К.: Имал аритмия. Така. Това е понеделник. През нощта понеделник срещу вторник. Имаше ли дежурни? Е.А.: Понеделник лежа по-спокойно. В.К.: Сега вторник? Е.А.: Вторник Учителят не дойде в съзнание. В.К.: Как, спеше ли или какво? Е.А.: Не, със затворени очи и дишаше тежко. В.К.: Значи във вторник, със затворени очи и е бил вече в безсъзнание, така ли? Е.А.: В безсъзнание и дишаше тежко. В.К.: След обед дойдоха двама лекари, така ли? Е.А.: Да. В.К.: Единият младеж с професор. Кои бяха дошли? Е.А.: Е, той е в Америка сега, а пък другия, професора не го знам. Той беше брат младежът, а той е сега в Америка някъде. Син е на една наша сестра. В.К.: Сега аз съм записал, само погледнаха и казаха нямало смисъл нищо да правим. Е.А.: Да правим, да. В.К.: И си отидоха. Е.А.: И си отидоха. В.К.: Сега тук съм записал: Мария и Люба Славянска искаха да направят инжекция на Учителя. Е.А.: Люба Славянска и Мария Тодорова, те искаха и те направиха инжекция. В.К.: Викнаха лекар, така ли? Е.А.: Лекар викнаха и той направи инжекция на Учителя. В.К.: Какво е направил не се знае. Мускулна, венозна, не си спомняш. Е.А.: Мисля, че мускулна ще е било. А знаеш ли какво каза брат Ради само, както имаше много хора в стаята, когато дойдоха лекарите и само брат Ради каза със силен глас: „Учителят беше против инжекциите!" както си го казваше той, не инжекции, а „инжекции" и затова аз не съм съгласен да се прави на Учителя инжекция". В.К.: „Инжекция". Това го казва брат Ради. Е.А.: Чест му прави. Никой не възрази. А Борис го взе така лекичко и го изведе вънка. В.К.: Да не смущава. Е.А.: Да не смущава, да. Не, защото това беше насилие на тялото на Учителя. Виждаш един човек си отива, в безсъзнание, ще го върнеш? Ами няма да го върнеш. Но Мария и Люба Славянска, понеже, искат да помогнат. В.К.: Сега вечерта, когато се мръкна Учителят беше вече така отпуснат, така ли, не правеше контакт, не беше в съзнание. В.К.: Това е вторник. Е.А.: А, вторник, да. В.К.: За вторник става въпрос. Значи така през нощта. Е.А.: През цялата нощ дишаше тежко, да. В.К.: Така, дишаше тежко, това е във вторник. Сряда? Е.А.: В сряда сутринта си издъхна. В сряда сутринта в шест без четвърт. В.К.: Целият ден е в едно такова безсъзнание. Е.А.: А не, това е за вторник, а не е за срядата. В.К.: Значи вторник целия ден Той е бил в безсъзнателно положение. Е.А.: Да. В.К.: Имаше моменти, когато Учителят не беше спокоен от време на време, нали. Е.А.: Е, така по-тежко дишаше. В.К.: През нощта е било същото. Сряда в шест без четвърт. Сега казваш, Мария и Борис са дошли. Е.А.: А не, вечерта, вечерта, на вторника Мария и Борис дойдоха и Славчо дойде, и лекарят дойде, и тогава нас ни изгониха всички. В.К.: Това във вторник срещу сряда. Е.А.: Вторник срещу сряда и направиха инжекция на Учителя. В.К.: А сряда сутринта? Е.А.: Сряда сутринта Борис дойде от вилата, влезе, не отиде в салона. А салонът беше пълен нали и така с приятелите, всичките бяха тревожни. Чакахме какво ще стане, всички питат. В.К.: Така по тялото на Учителя започнаха нещо като конвулсии, така ли каза, съм го записал. Е.А.: Да. В.К.: Борис се приближи, повдигна Го с големите си ръце. Е.А.: Виж, повдигна Го. В.К.: В последните мигове на Учителя, той Борис какво, пое Го с ръцете. Е.А.: Повдигна Го от кръста нагоре и Той направи няколко издишки и свърши. В.К.: И после вас ви изгониха и вече Го измиха, изкъпаха и Го приготвиха за обличане. Е.А.: Да Го облекат, да. В.К.: Колко дена стоя четвъртък, петък, събота. Учителят къде беше? Е.А.: И неделя. В.К.: И неделя в салона така ли? Е.А.: В салона беше. Ти виж сега, много бяха смутени всички, много бяха смутени и да ти кажа аз се изненадах, че аз предложих в големия салон да бъде тялото. Ами къде другаде може да бъде тялото на Учителя освен в салона, нали. И изчистиха, измиха салона, изчистиха всичко, нагласиха и положиха и тялото. В.К.: По-старите приятели не са смятали, че може да си замине Учителя, така ли? Е.А.: Как? В.К.: Старите приятели не са смятали, че Учителят може да си замине. Е.А.: Не, смятаха те още по-рано. Още 1936 год. смятаха даже. даже тогава, те бяха дошли с колата на Славчо Печеников, за да Го вземат, за да не умре Учителят на Рила. Пък Учителят не умря тогава. В.К.: По това време какъв беше ритуала в салона при тялото на Учителя. Имаше оркестър, аз съм чувал оркестър непрекъснато е свирел. Е.А.: А не, непрекъснато, не. В.К.: Имаше дежурни непрекъснато до тялото на Учителя. Имаше дежурни? Е.А.: Не, имаше хора винаги, ама никой не ги назначаваше. И през цялата нощ имаше, защото нали Учителя е, повечко хора, пък като дойдат едни други си отидат, така. В.К.: Нямаше назначени дежурни, но то си имаше едно вътрешно дежурство. Е.А.:A, имаше дежурство. В.К.: Сега, Мария Тодорова през това време била в Казанлък и Учителят е наредил да изпратят телеграма до Борис и Мария, да дойдат. Е.А.: Това не знам. В.К.: Това вече не знаете. Е.А.: Чула съм де ама. В.К.: Искам друго да запитам, понеже много неща съм чувал, че Учителят, когато бил положен в гроба нали, отведнъж се чул така някакъв трясък и т.н. и те са смятали, че Учителят се е дематериализирал. Така съм чувал. Е.А.: Виж сега. В.К.: Как стои този въпрос искам да ми разкажеш. Е.А.: След като се свърши целият ритуал по погребението, сложиха ковчега в гроба и почнаха да хвърлят пръст. И след туй се чул един трясък. Този трясък го тълкуват, че това е онова, което казваш. В.К.: Че се е дематериализирал и изчезнало тялото Му от гроба. Е.А.: За мене това не е така. Те бяха направили нещо като ниша и тази ниша се строполи върху сандъка, когато се увеличи пръстта. В.К.: Когато натегна пръстта върху ковчега. На мен ми разправяше Атанас, брата на Гради, че както е бил изкопан от Гради, копали са и други. Е.А.: Да, той го копа, вярно. В.К.: Както е изкопан са направили една ниша, за да могат да слъжат дъски, та като се хвърля пръст да не падат направо върху ковчега, а върху дъските. Е.А.: Да. В.К.: Най-вероятно тия дъски са се изпочупили или са се изтърбушили и са излезнали от нишата. Е.А.: И аз съм съгласна с Атанас, с това нещо. Аз така го виждам. В.К.: Защото това нещо е довело до много смущения, затова, че Учителя се е дематериализирал и впоследствие, когато ставаше въпрос за гроба на Учителя, то Антов съм чул да говори, казал: „То в гроба няма нищо. Той се е дематериализирал, може да се изрови гроба". Е.А.: Да. Да, ама не може. Не бива да се изрови. Гроб не се мести. Как ще преместиш гроб, питам те. Това е пръст, в която останки от тялото има. Как може? Сега приказки може да имаме, ама. В.К.: Те всички искат да видят сега дали има кости вътре, т.е. дали се е дематериализирал. Е.А.: Какво има, аз не знам. В.К.: По този въпрос толкова. Въпросите, които трябваше да ви задам ги зададох по отношение на тази част за записването на Словото на Учителя Беинса Дуно. Повече въпроси нямам. По този въпрос, ние сме говорили, то е записано и т.н. В.К.: Как започнаха „Утринните Слова"? Е.А.: „Утринните Слова", вижте как стана. Учителят каза, че ще дойде следващият неделен ден рано в пет часа за беседа. И като каза Учителят разбира се и ние всички дойдохме. Ние не знаехме, че ще говори. Той каза, че ще направим наряд. Значи един наряд ще изпълним. Ние изпълнихме един наряд. В.К.: В какво се заключаваше наряда? Е.А.: Ами така молитви, песни, формули. В.К.: Ясно, да. Е.А.: И като изпълнихме наряда Учителят държа беседа. И оттогава започнаха беседите „Утринни слова". В.К.: И те колко години продължиха? Е.А.: До края. В.К.: Значи така започнаха. Е.А.: Така почнаха „Утринните слова". Той не каза, че ще почваме, Той не каза нищо предварително. Но каза, елате на беседа. В.К.: И така започнаха Утринните слова в неделя. Е.А.: В неделя сутринта в 5 часа, да. В.К.: И след Утринните слова разхождахте се и в десет часа започваха неделните беседи. Е.А.: Пак, неделните си продължаваха в десет. В.К.: Обикновено как ставаше, сутрин дойдат в пет часа, до седем часа беседа, след това закусват и след това продължава пак беседата. А Паневретмия кога играехте? Е.А.: А играехме Паневритмия сутринта, веднага след клас. След беседата. В.К.: След беседата „Утринни слова". Е.А.: Играехме Паневритмия. Имаше време. След това закусвахме и от десет часа почвахме новата беседа. В.К.: Неделната беседа до 12 часа. Е.А.: Не до 12 ч. По-раничко свършвахме. В.К.: След това какво ставаше? Е.А.: След това обяд. В.К.: А после кой откъдето е дошъл си отиваше. Е.А.: Си отиваше, да. В.К.: Значи така вървяха Утринните слова. Е.А.: Да. Утринните слова така станаха. В.К.: Значи такъв е бил денят неделя. Утринните слова са били само неделя сутринта. Е.А.: Точно така. Друг път не са били Утринни слова. Той държа само една беседа Учителят, пак такава беше вечер, пак на Изгрева я държа. В.К.: Ами държал ли е беседи срещу Нова година? Е.А.: Държал е. В.К.: Защото съм виждал едни мънички такива книжки. Е.А.: Да, малки, да. Държал е. В.К.: Приветствени слова за Новата година. Е.А.: Поздрави за годината, да. В.К.: То как беше? Събирахте се в салона. Е.А.: В салона. Винаги в салона. В.К.: Имаше ли по-специални приготовления за Новата година? Е.А.: А, някога имаше. Вечеря, нещо приготвено донесли. В.К.: Елха не сте правили. Е.А.: Не, елха никога. Как ние клони режем ли? Ние не режем дървета. В.К.: Тогава елха са правеше само на Коледа. Как посрещахте Коледа? Какво беше отношението на Учителя към тоя празник - Рождество Христово? Е.А.: Абе виж какво да ти кажа. Вечеряхме. В.К.: Обикновена вечеря. Е.А.: Е, не, или картофки, или каквото беше сготвено там. Дежурните каквото приготвят. В.К.: По-специален ритуал и по-специално отпразнуване? Е.А.: Моля? В.К.: По-специално отпразнуване? Е.А.: А не сме правили по-специално защото, ако на другия ден е клас, нали събота срещу неделя е Бъдни вечер, ако да речем Коледа е в ден на клас, ние си взимаме класът и Учителят даже казваше: „Хайде сега ще свършим, че утре ще дойдем на клас". В.К.: Това е за Коледа. Е.А.: За Коледа. В.К.: Значи имало е и такива случаи. Е.А.: Такива случаи сме имали. В.К.: Значи да свършим, че утре трябва да имаме клас. Е.А.: Той държеше за беседата. В.К.: Така. А как празнувахте например Великден? Е.А.: Великден? Ами как го празнувахме, пак с беседи. В.К.: Правеха ли козунаци, яйца? Е.А.: Ами разбира се. Да, правеха си хората. В.К.: Нещо по-специално празнуване, не. Е.А.: Не по-специално, не. В.К.: Интересува ме какво беше отношението на Учителя към тези два празника - Коледа и Великден? Е.А.: А, към Великден. Ами празник - Възкресение. В.К.: Имаше ли нещо по-специално, някакви изявления по тоя случай? Е.А.: Е, виж сега Паша ми казваше, че тя, когато е била първата година, те са вапсвали яйца и на всяко яйце имало един Псалом надписан. Ей това е един път направено. Но не е всеки път. В.К.: Да, така е направено. Нещо по-специални изявления на Учителя. Не просто ме интересува, защото този празник го празнува християнската църква. Плюс това знаем какво представлява Възкресението нали, Учителят говори за възкресението на Духа, говори за рождението на Духа, понеже канонизира църквата тези неща, освен това българският народ ги празнува по онези години и мен ме интересува как Учителят е гледал на тези празници. Е.А.: Учителят първо гледаше на духовната страна. Всичките други неща бяха второстепенни. Ще се съберем да вечеряме срещу Коледа, на Бъдни вечер, ама на другата Учителят ще каже: „Утре ще станем за клас". Той държеше на класовете повече и всичко това, което се изпълняваше в класовете. Учителят държеше на духовната страна на Братския живот, не на тези християнски обичаи. Не, не. Затова държеше. В.К.: Друг един въпрос. Как се отнасяше към именните дни? Приятелите са имали именни дни. Празнуваха ли ги по онова време? Е.А.: Празнуваха ги. В.К.: Именните дни, който иска. Канеха ли Учителя, Учителят отиваше ли? Е.А.: Учителят е присъствал на именни дни. Например на Паша е идвал на имен ден. В.К.: Кой е на Паша? Е.А.: Параскева. В.К.: Параскева, какъв е тоя празник? Е.А.: Света Параскева има празник. Ами Учителят дойде един път без да го канят и дойде на имен ден на Паша. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. В.К.: А на рождените дни? Е.А.: На рождените дни по-после, то беше по-нова мода. В.К.: А първата мода беше по именните дни. Е.А.: На именните дни. В.К.: А ти Елена? Е.А.: Аз съм на „Света Елена", ама аз съм си празнувала винаги именния ден. Именния и рождения ден винаги съм си празнувала. В.К.: Именния и рождения ден. Е.А.: Ами така защо пък, да речем ще направя нещичко да почерпя приятелите, приятно ми беше да ги поканя и така да се срещнем, да се видим. Аз сега имах имен ден, но тоз път дойдоха само тези, които бяха поканени на обяда, никой не дойде друг. В.К.: Но кога, сега, тая година 1987 год.? Е.А.: Да. В.К.: Добре. Е.А.: Защото може би, не знам защо така беше. Аз не се засягам от тия работи. В.К.: Мен ме интересуват по онези години. Е.А.: Да, онези. В.К.: Например, когато на някой нали се раждаше дете. Е.А.: Виж, когато имаше някой нещо радостно, той даваше вечеря. В.К.: Учителят. Е.А.: Не Учителят. В.К.: А, оня другия. Е.А.: Другият, да. В.К.: Роди му се дете. Е.А.: Да например за рождения може да направят един обяд, нали. Или обяд или вечеря. Е.А.: За покойниците се даваше само вечеря. В.К.: А за друго празненство, семейно. Е.А.: Можеше и обяд. В.К.: А за онези, които се оженваха например? Сватби имаше ли? Е.А.: Е, не такива сватби. В.К.: Викаха ли ви когато се ожени някой? Викаха ли Учителя например? На тържествен обед? Помниш ли, не си спомняш. Е.А.: Не си спомням аз такова нещо. А, имаше един път, дадоха един обяд и Учителят беше поканен. В.К.: Значи на ония, които са се оженили. Друг въпрос, казахте за покойници. Е.А.: На покойниците се даваше само вечеря. Не даваше Учителя за покойниците да се дава обяд. Само вечеря. Но сега не го спазват това правило. В.К.: Само вечеря. Е.А.: Аз го казвам изрично това и даже можеш да го запишеш някъде, защото за покойниците само вечеря се даваше, да. В.К.: Защото има си правила. Учителят има съображения. Аз гледам сега по провинцията направо го удариха на тържества или помени за покойници, като почнат да разнасят. Пуснат кутия бонбони, локум, сладкиши и те обикалят от човек на човек. Онзи ги разнася и ги поднася, всеки си вземе и си ги увие в книжка и си го носи у дома. Е.А.: Моля ти се. В.К.: На тоя му се родило дете. Е.А.: Хайде за живо ако е, нека да черпят. В.К.: Този умрял, оня умрял. Е.А.: За умрелите като правят не върви това.

В.К.: Четем: „В началото на 1922 год. Учителят отвори Школите -Младежкия клас и Общия клас. Двете със Савка си разпределяхме работата". В.К.: Сега Савка какво правеше тя. Е.А.: Виж сега какво: нали имаме две беседи, три на седмица. Три беседи на седмица. В.К.: Младежки, Общ и Неделни беседи. Е.А.: А две сме. Едната една седмица взима, другата другата седмица взима. Така си разпределяхме. В.К.: Ама как? Едната от вас едната седмица стенографира на Младежкия, другата на Общия или как? Е.А.: Не, ние едновременно пишехме и на Общия, и на Младежкия и редовно пишехме всичко. Беседите ние ги пишехме, дешифрирахме ги така, а после при дешифрирането взимахме стенограмите на трите и който дешифрираше, то ги четеше трите стенограми. В.К.: Въпросът тук е, че вие си разпределяхте работата със Савка. Е.А.: Със Савка. В.К.: Точно ме интересуваше кой какво прави. Е.А.: Спомням си. Първата година Паша писа Младежкия клас, първата година. Втората година мисля, че е Савка. В.К.: Какво писа пак. Е.А.: Не, тя смени втората година. В.К.: Да. Е.А.: И после вече остана на Младежкия клас да стенографира Савка, Паша - неделните, аз - Общия клас. В.К.: А, така си разпределихте работата. Е.А.: Ние си разпределихме за удобство. В.К.: Да, за удобство. Сега четем: „Първите две години лекциите на Младежкия клас Учителят ги държеше в къщата на сестра Маркова, където имаше класна стая, в която е провеждала курсовете си по френски език". Е.А.: Да. В.К.: Сега къде беше по това време при Маркова, когато сте били, къде беше Младежкия клас и Общия клас? Е.А.: Общия клас беше в „Турнферайн", а Младежкия клас беше в курса на Маркова. В.К.: Значи Младежкия клас е при Маркова, а Общия клас в „Турнферайн". А, неделните беседи и Общия в „Турнферайн". Е.А.: Да. В.К.: Така. Е.А.: Ама виж, аз съм била много така точна тук. В.К.: Точна си, точно сега аз искам затова тука някои допълнения нали, да се запълнят тези неща. Е.А.: Аз самата исках да дешифрирам, но понеже Паша беше много чувствителна на тая тема и пак ще разбере, че правя опити и за да не я засегна не го направих. В.К.: Четем: „В 1925 год. съборът стана в Търново. Той беше голям събор. Имаше повече от 1000 души". Това е. И защо се затвориха съборите в Търново? Е.А.: Съборите в Търново: в 1922 год. събор имахме. В1923 год. нямахме събор. В 1924 год. е в София. В.К.: Да. 1925 год. стана. Е.А.: А вижте защо. В.К.: След това си остана само в София. В.К.: А защо се прехвърлиха съборите? Е.А.: Учителят каза. В.К.: Сега аз съм чувал, че владиците са направили някакво прошение там, събирали са подписи от гражданите в Търново, да не се събират дъновистите повече в Търново. Е.А.: Може да са правили владиците всичко, ама както виждаш, но не беше само от владиците. Виж какво чух аз, някой казал: „Да беше събор, а беше сбор". В.К.: Там. Е.А.: Да. А пък от Невидимия свят забраняват съборите за тая дума. Така го знам аз. В.К.: Значи само за тази дума „сбор" и Учителят го спира. Е.А.: Сега, казвам ти. Така го знам. В.К.: Четем: „След като се отвориха Школите, Паша пожела да продължава да дешифрира неделните беседи. Тя взе неделните, ни двете със Савка си разпределихме Школните лекции". Е.А.: Школните лекции. В.К.: Савка какво дешифрираше? Е.А.: Младежкия клас, аз Общия клас. В.К.: По този въпрос така. Какво казваш? Е.А.: Аз виж какво, не съм правила въпроси за коя да бъде. Аз казвам си, които беседи са това, аз съм длъжна да работя и толкоз. В.К.: Четем: „Ние при дешифрирането не направихме никакви поправки, никакви корекции". Е.А.: Да. В.К.: „Когато беседите се готвеха за печат, тогава Паша е правела известни стилови промени". В.К.: В какъв смисъл? Е.А.: Е сега, ами какво да кажа. Ами как да го кажа? В.К.: Да. Е.А.: Аз съм го казала стилови, за да не бъде така грубо. Да. В.К.: Четем: „Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на Учителя тя го преразказваше, като винаги се стараеше да бъде точно всичко казано от Учителя". В.К.: Сега аз пак не можах да разбера, сега това преразказване и това прередактиране и изнасяне. Нали ти даваш пояснение, че стила на Учителя е бил много такъв обстоятелствен, нали, дълги изречения и т.н. Сега тя нали ги прави по-стегнати, изнася същата мисъл и т.н. Сега тя как го възприема това нещо, възприема, че Учителят с неподходящи думи ли се изразява. Е.А.: He. В.К.: Или от гледна точка на по-добро, правилно изнасяне. Е.А.: По-правилно изнасяне на нещата. Да. Учителят си говори както си говори. Паша иска, виж сега, понеже в ония времена много хули, кал беше нахвърляно срещу Учителя, много приказки и Паша се стараеше да даде по-приемлив вид на Словото, защото ще го обвинят, че говори и пише просташки. Това е причината. В.К.: Говорим затова, как се записваше Словото на Учителя Беинса Дуно. Стигнахме дотам. Кажи сега в случая Паша. Е.А.: Паша, понеже в оная епоха в първите години много атаки имаше срещу Учителя, срещу Словото, много атаки от външни лица, критики. И Паша, тя искаше да представи Словото в най-хубава форма, за да не излиза просташко, да не излиза така. Не, че Учителят говореше просташко, но Учителят говореше повествувателно. Така беше при Учителя. В.К.: И тя се стараеше да го направи. Е.А.: В хубав български език. В.К.: Сега може би цялата нейна коректура и преразказването е от тези съображения. Е.А.: От тези съображения. В.К.: Не затова, че иска да коригира непременно Словото. Е.А.: Не, в никакъв случай. В никакъв случай и с двете ръце говоря. Паша не искаше да коригира, Паша искаше да представи Словото в най-хубава форма. В.К.: Езикова форма. Е.А.: Езикова форма, да. В.К.: Онзи български език, който е официалният. Официалният български език. И сега погледнато тогава, онези, които са стенографи покрай Учителя тогава са образовани, с висше образование. Е.А.: И тримата. В.К.: И ти си с философия, Савка с философия, брат Боев-учител, той също е завършил висше образование, Паша - химичка т.е. онези, които се занимават със Словото всички са с висше образование, образовани на оня етап през онова време. Е.А.: Да, разбира се. В.К.: По тоя въпрос, толкова. Е.А.: Абе разбира се, че сме, сега дати кажа, пък не сме били простаци. В.К.: Това нещо е много интересно. Е.А.: Да. В.К.: То ще има след време да се върти тая плоча със столетия, да знаеш. Е.А.: Ха, ха, ха. В.К.: Със столетия, аз разпитвам затова и след време хората ще се чудят, бе как си отишъл да я питаш? - Ей, така. Ами какво беше направила? - Ами седнала на кревата, подпряла се, аз гледам през прозореца, понеже се крия, да не дойде някой посетител да ни завари, питам и разпитвам. Ще питат как е било точно. Е.А.: Ха, ха, ха. В.К.: Да знаеш. Затова разпитвам. Разпитвам. И това ти подчертавам. Е.А.: В 1923 год. за пръв път Учителят говори в собствен салон на градската улица „Оборище". В.К.: На „Оборище". На ул. „Оборище" № 14 от 1923 год. до 1927 год. Защо го загубихте тоя салон? Там са станали такива мошеничества? Е.А.: Нечестни работи, защото този брат, който беше предприемач. В.К.: Той е мошеник, предприемач е бил. И той изигра и Радославов. Е.А.: И Братството. В.К.: Сега да не би да има друго някакво прегрешение на учениците, по отношение на Школата? Е.А.: He. В.К.: За да им се отнеме салона. Е.А.: Е, то вече е друг въпрос. Аз, то вече е от по-висше естество, аз не съм компетентна. В.К.: Значи дотогава, беше ваш, взеха го и край. Е.А.: Да. В.К.: А как сега, отнеха го и продадоха ли го, какво стана? Е.А.: Просто го опропастиха, взеха го. В.К.: Други го взеха. Е.А.: Не, хората, които се занимаваха с него мълчаха. Не знам как стана, не ни казваха на нас. Тези неща лично на мене не ми е казано. Аз само от чуто, каквото съм чула. В.К.: Вие тогава сте били млада. Млади сте. Е.А.: Кой ще казва на млади хора. В.К.: Възрастните приятели в ония години са били важни и недостъпни. Е.А.: Е-е, те авторитетни. В.К.: Вие сте млади момичета. Е.А.: После момичета още повече. Не сме момчета. В.К.: Момичета, ха, ха, ха. Е.А.: Ама виж, ние бяхме дешифраторите, ние бяхме стенографите, ние сестрите. В.К.: Да. Е.А.: Защото и трите сестри сме били и сме били работници при Учителя. И когато казали на Учителя: „Учителю, колко им плащаш?" Той казал: „Ами, Аз казва, те са и трите с висше образование, учителки са и трите, аз им давам само за хляба". В.К.: И те, нищо. Е.А.: Е, да. Толкоз. Ама така беше бе! В.К.: А те какво отговорили, нищо. Мълчат. Е.А.: Е-е мълчат, те вече малко са смутени, че Учителят ни защитава. В.К.: Вече казал висше образование и им дава само за хляба. И те вече замълчават. Е.А.: Ами чакай сега, ами ние не сме на служба. Ние, знаеш ли аз защо имам пенсия? Защото впоследствие, когато Антов започна да ръководи, тогава нали имаше работници братски, на тях им плащаха, но ние не бяхме по това плащане, на нас имаше отделен бюджет. Ама бюджет колкото за храната. И Той Учителят каза: „Аз им давам само за хляба". И когато аз казах на Учителя, когато завърших университета, викам: „Учителю, сега свърших университета, трябва да работя. Вие какво ще ми кажете?" „Е, като отидеш учителка ще имаш един хляб. И ние ще ти дадем един хляб". И Той ми го даде. Ама после ме изгони. В.К.: Ха! Защо те изгони? Е.А.: Учителят ме прати учителка. В.К.: То беше да си издържиш изпита. Е.А.: Урок ми беше. В.К.: Кога? Е.А.: Когато ме изгони Учителят. В.К.: Опит, задача, трябва да изпълниш една задача. В.К.: Сега тука разказвате за онази година 1926 - събора, когато е бил на открито. Е.А.: Да. В.К.: Значи 1926 год. на Учителя са сковали нещо отгоре като козирка да чете лекции. Е.А.: Да, само нещо над Учителя имаше, нещо, да. В.К.: Аз съм го виждал на снимките. И вие сега там бяхте си сковали нещо със зебло. Е.А.: А не, ние дето беше „Парахода" де, както го наричахме. Там имахме три легла, три, всичко по три, щото трите бяхме. В.К.: Да. Сега там дето вие си сковахте зебло и летви, там стана „Парахода впоследствие? Е.А.: Това беше „Парахода", да. В.К.: И там вече го построиха, оправиха го. Е.А.: После, не, какво го оправиха? Сложиха дъски само. Само дъски сложиха. Аз купих зеблото и го заковахме. А пък по зле. Ама то беше в по-късни години. В.К.: Четем: „Учителят имаше построена барачка върху дървен под, в която имаше легло, маса и стол. Дървена барака. Е.А.: Да, дървена. Дървена такава от летви, като стаичка нещо. В.К.: Като стаичка. В.К.: Военната блокада на Изгрева през 1926 год. срещу събора? Е.А.: Министърът на войната беше някакъв, не знам, не му помня името как се казваше, даде разрешение да си правим събора в 1926 год. Добре, ама поповете са нещо направили, ръчнали са нещо, сигурно са подплашили тоя, генерала нещо и така. И Учителят не идва на беседа. Някои бяха успели да се проврат между кордона на войската и ми казаха. Помня дойде една сестра и каза: „Еленке, полиция заградила целия Изгрев". И аз знаех, че имаме разрешение, но като отидоха приятелите при началството, поправиха го. В.К.: Четем: „Разтичаха се няколко души приятели и до обяд работата се оправи". Е.А.: Се оправи, да. В.К.: Кои бяха тия приятели? Не си спомняш. Е.А.: Начо Петров беше, Начо беше единият. После мисля, че и Методи Константинов ходи. И Методи ходи. Щото той беше в Пропагандата тогава. В.К.: Четем: „Като започнаха беседите на Изгрева нашия „Параход" се постегна и се приспособи за живеене". Е.А.: Да. В.К.: Значи сковаваното зебло впоследствие стана на параход. Е.А.: А не. Тогава аз извиках татко да помага, когато ни поправиха „Парахода". Виж сега, с дъски направиха, с шпертплат, така дъски и после с книга отгоре. В.К.: Да. Сега тук пишеш, че през 1927 год. почнали да правят големия салон за събора. За колко време го построиха? Бърже ли го построиха? Е.А.: За две недели. За две недели го построиха без прозорци, без стъкла. В.К.: През 1927 год. аз съм виждал снимки, как Учителят е в салона, чете беседа обаче без прозорци, без дограма. Е.А.: Е, да. В.К.: Той дава „Пътят на ученика" това е 1927 год. В.К.: Четем: „В началото на общия ни живот Учителят ни даваше продукти и обща сума за нуждите ни. Когато се отвори стол Учителят искаше да се храним там". Кога се отвори стола? Е.А.: Е не мога да кажа. В.К.: Колко години просъществува тоя стол? Той само за обед ли беше, за вечеря ли? Е.А.: Само за обед. В.К.: Само за обеди вие вече там се записвахте и ядяхте, а Той плащаше. Е.А.: Не, Учителят ни даваше парите. В.К.: Той ви даваше парите. Е.А .: Той ни даваше парите за стола и ни казваше, ще идвате в стола да се храните. Разбираш ли? В.К.: Да. Е.А.: Ще идвате в стола да се храните. Искаше да ходим в стола. В Мърчаево като бяхме, аз един път не отидох на един обяд и Учителят на другия ден ми казва: „Еленке, имаш отсъствие". В.К.: Имаш отсъствие. Е.А.: Да. Разбрах, че Учителят иска даходиме на стола. Ама знаеш ли какво, там имаше, да не казвам хората, които бяха, ще ти сипят само една лъжица леща и верно хляб достатъчно имаше тогава. Тогава беше купонна система, но имаше това. Ами ние, не ни стигаше яденето. В.К.: Е добре нямат ли да сложат две лъжици? Така го смятаха, малко количество правеха, така ли? Е.А.: Абе тези, които ръководеха, така го правеха, затуй. В.К.: Е, защо? За символично? Е.А.: Не за символично, знам ли защо? Не мога да ти кажа защо. Не съм питала. В.К.: Обаче малко количество, а вие сте млади хора, ами то е гладен човек. Е.А.: Ами гладна бях бе! Ама разбира се, аз затуй не отидох, два пъти ли мисля, че не отидох. Ами оставах гладна. А имам и други неща. Не отидох, не знам колко пъти. Най-много два пъти беше. И като ми каза Учителят така рекох, че трябва да се ходи на общ обяд. В.К.: Той, Учителят гледа вероятно идейната страна на нещата. Е.А.: Е, да. В.К.: Идейната страна на нещата. Е.А.: Не, не искаше да се отделяме. В.К.: Колко пари ви даваше? Е.А.: А, когато бяха вече бомбардировките, тогава Учителят ни даде по десет хиляди на трите. Ама за целия сезон беше. В.К.: Четем: „Съборът през 1926 год. е на открито в София, в 1927 год. в салон без прозорци, през 1928 год. само за софиянци". Така ли? Е.А.: Само кое? В.К.: В 1928 год. събора? Тогава не са позволили приятелите да идват от провинцията. Е.А.: Май така беше. Не, тези, които дойдоха на Рила, слезнаха в София, бяха на Изгрева, не ги засегна блокадата, останаха. А другите. В.К.: Не ги пуснаха. Е.А.: Не ги пуснаха. В.К.: От самите гари ги връщаха обратно, не им позволяваха да дойдат на Изгрева. Е.А.: А не, то беше онази година, когато забраниха събора на Изгрева. Ето защо. На следващата 1929 год. отидохме за пръв път на езерата. В.К.: Как летувахте на Боровец през 1922 год.? Е.А.: Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище в Боровец. Това е в Чам Курия-1922 год. В.К.: Там съм виждал, че има беседи, пише четено в Чам Курия. Е.А.: Чам Курия, да. В.К.: И вие там, в горското училище всички спяхте. Е.А.: Не, аз не отидох. Аз отидох само на екскурзията, защото аз нямах пари. Бях студентка, баща ми не ми даваше, бях в Братството и той намираше, че съм се заблудила, както говореха другите хора, както на него хората му говореха. А той когато, баща ми отиде да чуе Учителя все ми вика: „Ленче, Той много хубаво говори, какво, в туй няма лошо". После друго рече: „Ами Той на светец прилича". В.К.: На светец прилича. Сега през 1922 год. летувате в Горското училище. Те там спяха, ядяха там. Е.А.: Да, да, хранеха се, всичко. Ами колкото един сезон беше. В.К.: Тогава не са се качвали нагоре. Е.А.: А, качвахме се. В.К.: На Мусала. Е.А.: На Мусала се качвахме тогава. Първата екскурзия обща беше тогава. А Учителят беше пратил хабер, на еди коя си дата в цяла България, които искат, ще има обща екскурзия за Мусала. И от цяла България дойдоха приятели кой откъдето си беше и всички се събрахме и бяхме 400 души. В.К.: Сега това е, става въпрос за Чам Курия и след като свършва летуването в Чам Курия в Горското училище тогава се качвате нали на общата екскурзия. Е.А.: Общата екскурзия, чакай! Не в Чам Курия. В Чам Курия лекциите се държат като се върнахме. В.К.: Като се върнахте от екскурзията. В.К.: Ама първо кое беше? Лекциите ли бяха или? Е.А.: Е, първо отидохме на Мусала. В.К.: На Мусала и след като се върнахте. Е.А.: След като се върнахме две беседи държа в салона на генерал Стоянова. Да, в салона на генерал Стоянова. Във вилата на генерал Стоянова, там държа лекциите. В.К.: А в Горското училище? Е.А.: В Горското училище нямаше нищо. В.К.: Щото аз съм чел, пише държана в Горското училище в Чам Курия беседата. Е.А.: Не, не. В.К.: Значи във вилата на Стоянова беше. В.К.: Там е държана. Е.А.: Там е държана. В.К.: Спяха в Горското училище, така ли? Е.А.: Другите братя бяха всичките в Горското училище. В.К.: Да. Е.А.: Но понеже аз тогава нямах възможност, леля Гина ме прие тогава при нея. В.К.: Къде? Е.А.: Ами да спя една нощ. Къде ще остана сега? Учителят ще държи беседа, аз трябва да стенографирам. В.К.: Няма къде да спиш. Е.А.: Ами няма сега къде да спя, както беше. Но пояснение е това сега. В.К.: Ама пояснение към това. Аз питам и ти даваш пояснение. В.К.: Четем: „През 1935 год. в тази година през ноември Учителят даде една задача. Нарекохме я „Задачата за левчетата". Сега по какъв начин се отпечатаха, се събираха средства за печатане на беседите? Първо тука споменаваш за томбола. Паша дала томбола, вторият начин е с левчетата, трето някои от приятелите, възрастните даваха ли пари? Е.А.: След като Учителят даде задачата за левчетата, въпросът за беседите беше уреден. Разрешен. Защото всички си записаха нали, изпълниха си задачата, това е всеки ден по 1 левче. Ние бяхме към хиляда души, нали? Това са вече сума голяма. Паша не можеше да надвие, да се печата всичко. В.К.: Значи имахте средства. Е.А.: Да. В.К.: И по този начин се разреши въпроса. Е.А.: Така се разреши въпроса, да. В.К.: Значи по този начин. Е.А.: По този начин Учителят го даде. В.К.: Сега преди това аз съм виждал, че някои приятели финансираха отделни брошурки, по този начин. Други пък даваха на Учителя пари. Е.А.: На Учителя, да, да. В.К.: Различни етапи, но с етапа на левчетата приключи целия въпрос. Е.А.: С левчетата се реши въпроса за беседите и за печатането на беседите. Защото печатането заемаше много пари. В.К.: Сега тука четем: „През последните години по времето на Учителя печатането на беседите ставаше в печатницата на Славчо Славянски". Е.А.: Да. В.К.: Той колко беседи там напечати? Е.А.: А, не мога да ти кажа. В.К.: Щото ми казваха, че взимал много скъпо и са докладвали на Учителя и Учителят спрял да се печати при него. Е.А.: Не знам, не мога да ти кажа. Може и да съм чула, ама съм оставила да не го запомня. Работите при Славчо бяха малко по-иначе. В.К.: В какъв смисъл? Е.А.: Виж какво да ти кажа, е не знам, не ща да кажа повече. Малко така. В.К.: Комерчески ли бяха? Е.А.: Е, че имаше такива работи. В.К.: Щото ми разказаха, че са дали нали за печатане и като са докладвали на Учителя колко струва при чуждите печатари, а при него е скъпо, щото той търси печалба, нали? Учителят е спрял да печати при него. Е.А.: Може, това може. В.К.: А ти виждаш ли допълнително към тия неща. Е.А.: Е, какво дати кажа. В.К.: Мен ме интересува за печатането на беседи начина, какво, що и как. Е.А.: Вижте печатаха се, то винаги се печатаха беседите. След задачата с левчето въпросът беше решен. Виж колко просто даде Учителят. И едно левче нищо не струваше тогава, защото бяха евтини парите. Евтини пари беше. В.К.: По-нататък вървим и идваме до салона. Сега салона на Изгрева на колко души беше записан? Е.А.: На нас, трите стенографки. В.К.: Имате ли нотариален акт или нямате? Е.А.: Имахме. В.К.: Имахте нотариален акт. Така. Аз съм слушал много, чувал съм, аз заварих, мен са ми разказвали така: „Ами казва салона беше на името на Паша. Паша след време предпочете къщата и не иска салона и салона го взеха, къщата й остана". Е.А.: Не е така. В.К.: Сега така съм го чувал. Е.А.: Не е така. В.К.: Как стоеше въпроса? Е.А.: Въпросът беше следният: адвокатите казаха: „Ако властта иска да ви вземе имота, тя ще го вземе при всички условия. Затова, който има имот, да го запише на свое име, поне той да си го запази". В.К.: Като къщи. Е.А.: Като къщи, като въобще имот, като имот. Паша не искаше да запази нейния имот. Не го направи за да запази имота си, но защото адвокатите така казаха. И фактически така стана. След това мина едрата градска собственост през 1947 год. и прибраха салона, не целия. Знаеш ли, че остана само моята част. В.К.: Така ли? Е.А.: Защото аз нямах никакъв имот. В.К.: А Паша? Е.А.: Паша имаше имот. Тя си записа имота. Савка имаше имот. Тереза майка й записа имота. А само аз останах с моя дял на салона, понеже нямах друг имот. В.К.: И само твоята част остана. Е.А.: Само моята част остана. Най-после и нея взеха по друг повод. В.К.: Значи това, което казаха адвокатите стана. Е.А.: Стана, да. Така, че адвокатите бяха прави като дадоха такъв съвет. Защо сега хората ще си загубят имота? В.К.: И сега благодарение на този имот, впоследствие Паша го продава и се изхранва и се издържа. Е.А.: Ех, да. Тя знаеш ли, че ми предложи. В.К.: Да я гледаш? Е.А.: Не да я гледам, ами предложи да ми даде къщата. В.К.: Така. Е.А.: Само, че аз не приех. В.К.: Хубаво, не си приела раница на гърба си. Е.А.: Но защо ми е? Защо ми е сега. Ами имай предвид аз бях в това състояние вече. Аз не мога да ходя, че за къща ще мисля. В.К.: Сега по-нататък четем: „Довърших всички недешифрирани беседи, като ги диктувах на една сестра за да върви работата по-бързо". В.К.: Коя беше тази сестра? Е.А.: Любка. В.К.: Любка коя? Е.А.: Любка Хаджиева. В.К.: Тя жива ли е или си замина? Е.А.: Жива е. В.К.: Любка и тя ги пишеше, така ли? Е.А.: Аз й диктувах. Тя пишеше. Тя само пишеше на машина, а пък аз й диктувах. Знаеш ли, че 500 беседи съм издиктувала тогава? В.К.: Петстотин беседи, това не е малко. Е.А.: Ами не е малко. В.К.: За колко години ги направихте? Е.А.: За десет години. В.К.: Десет години. Е.А.: Ама вижте, за десет години колко болни съм гледала, други съм гледала, брат Ради два пъти го гледах по един месец в моята стая, работила съм така и обща работа. В.К.: Да, свършила си много работа. Стигаме до заминаването и изчезването на салона на Изгрева. Е.А.: Добре. В.К.: Сега тука съм си водил някои бележки, искам да запитам. Е.А.: Чакай, а така да не ми пречи на очите. В.К.: Искам да запитам някои неща. Е.А.: Питайте! Не са справедливи, когато обвиняват Паша затова. В.К.: Не, което казваш и което аз прочетох, и впоследствие както се развиха нещата с взимането на Изгрева и други неща, нещата на мене ми са ясни. И съветът на адвокатите е бил много правилен. Е.А.: Нормален, да. В.К.: Хора, които не са запознати с адвокатските правила, адвокатското изкуство, законите, те не могат да го разберат. Аз също бих постъпил по същия начин. Е.А.: Да. В.К.: Аз просто исках да разпитам, за да се изяснят нещата. Е.А.: Да, да. Абсолютно не беше така, както разправяха, че си предпочели къщите си вместо салона. Аз ти казвам. А пък после, не знам защо ни го взеха. А, заради данъка. Заради данъка моя дял го взеха. В.К.: Е те са решили да го вземат. Е.А.: А те разбира се, че ще го вземат. Власт е и толкоз. Кога власт не е взимала.

XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ: Вергилий Кръстев: Следващата поредица е записването на Словото на Учителя. Отначало говорихте за сестрата на Учителя. Как се казваше тя? Елена Андреева: Мария. В.К.: Мария. Сега тя често ли идваше в „Парахода"? Е.А.: Идваше самолетния сезон, когато тя оставаше в „Парахода" да ни го пази, пък ние отивахме на Рила. В.К.: Добре де, какво отношение имаше към Учителя, като към Учител или като към брат? Обикновен брат по плът? Е.А.: Петре Му викаше, сега какво ще ти кажа, щом Му викаше Петре? В.К.: Петре, Му каже. Е.А.: Тя нямаше отношение като към Учителя, не Го познаваше. He. В.К.: Тя идваше така понеже има много хора. Е.А.: Не, не, тя идваше като при брат. В.К.: Като при брат. Е.А.: Като при брат идваше. В.К.: И Той как се отнасяше към нея? Е.А.: Не, много хубавичко така сърдечно, хубаво както към сестра, както към всички. Не, не се различаваше. В.К.: Не се различаваше. Е.А.: Не правеше различие между нея и другите, не. В.К.: Веднъж ми казаха един случай. Тя отива да Му иска кафе. Той й казва: „Нямам кафе". Отива да Му иска кафе, нали да си пият кафе, да си гледат. Той й казва, нямам кафе. И тази сестра, която присъства, Учителят й се усмихва и казва: „Имам кафе, ама тя се похвали пред другите: Сега отивам при брат си за да взема кафе". Е.А.: А-ха. Е виж, понеже лъжа има, затуй. В.К.: Иска да се похвали пред другите, че от брат си ще вземе кафе. Е.А.: Затуй Учителят така да постъпи. В.К.: Та ми го казваше тази, която е присъствала на този случай. Е.А.: Да, защото Учителят от всичко най-много мразеше лъжата. В.К.: Не, тя не лъже, но после иска да се изтъкне с брат си Петър. Е.А.: Е, извинявай пак е лъжа. В.К.: Тя отива при Него и казва, може ли Петре кафе да ми дадеш да направим? Учителят казал: Нямам кафе. Ха, ха... А сестрата, която седи слуша. Той се усмихва и казва: „Имам кафе, но тя се похвали на другите, сега отивам при брат си, за да донеса и направя кафе". В.К.: Четем за Граблашев. Този случай Граблашев нали лично Ви го е разказал, така ли? Е.А.: Лично. В.К.: И сега какво е твоето мнение за цялата тази история, за тази екскурзия и т.н. Сега на физическото поле или в друго поле? Е.А.: На физическото. На физическото поле. Граблашев заедно отива с Учителя. В.К.: Да не би да го е поставил така на друго поле? Е.А.: Не, не, на физическото поле. Аз бях убедена, Граблашев е бил там, присъствал е на разговорите с другите мъже. В.К.: Аз останах с впечатление, че те са били заедно и вероятно Учителят го е извлякъл от тялото си и са пътували. Е.А: Не, не, не. В.К.: Само на физическото поле. Е.А.: На физическото поле е било. В.К.: На физическото поле. Е.А.: Да, чака ги там лодка на брега. В.К.: Защото по това време Той превежда от английски Граблашев, пак един такъв случай с един адепт. Е.А.: Е, може това, е може да е това. В.К.: Как един легнал под едно дърво заспал и как го извличат нали, значи той го описва, да не би да е по същият начин. Е.А.: Не, не, не. В.К.: Значи с физическото си тяло. Е.А.: Виж какво, там са били на една маса кръгла и само мъже и говорили на друг език, който Граблашев не разбирал. В.К.: Значи абсолютно сигурно, че ти си го разбрала. Е.А.: Така го разказа той. В.К.: Аз точно това исках да разбера. Защото аз все се колебаех, да не би да е в друго поле, с друго тяло. Е.А.: Не знам дали е така. В.К.: Така. Четем: „В нея Той постави Слово на своята бъдеща работа". Един брат ми разказваше, че „Наука и възпитание" била дипломната работа на Учителя. Това Галилей го разказваше. Е.А.: Галилей го каза. В.К.: Аз също съм чувал от него. Е.А.: Да. Имат предположенията, които ги казват като реалност. В.К.: Може да е така, но ние нямаме данни. Е.А.: Е нямаме, да. В.К.: Сега четем: „В 1897 год. издава „Хио-Ели-Мели-Месаил" тая книжка". Там има много санскритски имена, правил ли е някой опит да се преведат, какво значи, що и как? Е.А.: He. В.К.: Какво значи Хио Ели Мели Месаил? Е.А.: Не знам. В.К.: Аз понеже го знам какво значи, са ми го казвали: Зная го аз какво означава, веднъж ми го каза един, но... Е.А.: Не го знам аз. Аз не знам какво е. В.К.: Тука. Става въпрос за френологическите карти, които е правил Учителят. Имате ли вие от тия карти? Виждали ли сте ги? Е.А.: Виждала съм. В.К.: Имаш ли от тях, тия карти, някоя карта? Е.А.: Нямам у мене. В.К.: Щото трябва да има някоя карта, за да се види какво, що и как? Е.А.: Виж какво, чакай, тя къде остана картата? Не знам. В.К.: В тия неща, които аз взех нямаше карта. Е.А.: Нямаше ли? В.К.: Нямаше карта. Нямаше. В.К.: Френологическа карта нямаше. Щото тя е. Е.А.: Значи не е останала у мен. В.К.: Трябва да намерим някъде някоя карта за да се покаже. Е.А.: Имаше, имаше френологическа карта, ама. В.К.: За тези френологически карти Борис ми разправяше, че Иларионова имала към 200 карти и се уплашила, и ги изгорила. Е.А.: Това не ели простотия? В.К.: Да. Че върви не в гората, а по хората. Какво можеш да направиш? Нищо не можеш да направиш. Е.А.: Е, какво има страшно, та това са карти. Карти такива. В.К.: Карти френологически. Това няма нищо. Е.А.: Нищо няма. В.К.: Няма да се разбере нищо. Е.А.: Нищо и толкоз. В.К.: Уплашила се и дошъл голям страх. Е.А.: Страх. В.К.: Голяма работа е страхът. Е.А.: Така се боря със страха. Много, никак не искам да съм страхлива. В.К.: Да, но всеки човек повече или по-малко е страхлив. Е.А.: Страхлива съм бе! Мен ме е страх, например сега да ходя сама. В.К.: Е, всеки го е страх за нещо. Е.А.: Как? В.К.: Всеки го е страх за нещо. Е.А.: Страх. В.К.: Четем: „От самите печатани беседи и лекции се вижда, че те са оставени почти така както са дешифрирани". Е.А.: Да. В.К.: Това са първите лекции, така ли? Е.А.: Първите лекции и беседи. В.К.: През времето на Гълъбов с книгите „Сила и живот?. Е.А.: Не, беседите на Гълъбов са абсолютно правилно изработени. Щото той е бил стенограф в Народното събрание и в съвършена форма ги е дал. Нищо не е променено. В.К.: Аз като гледам серия I, II, III, IV, V „Сила и живот" просто чувствам вече Словото на Учителя и се вижда и се усеща, че идва направо от Висините. Сега тука вече е оригинала. Но тука казваш, че от самите печатани беседи и лекции се вижда, че те са оставени почти така както са дешифрирани. Е.А.: Ама първите само. В.К.: Те са „Сила и живот" и I и II година на лекциите от Общия клас. Е.А.: А, само тях. Само за тях е това вярно. В.К.: Четем: „В 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия". В.К.: Каква е тази комисия? Е.А.: Комисия от братя. В.К.: Кои бяха тия братя? Е.А.: Които бяха така като най-интелигентните. В.К.: В тия години са възрастните братя. Е.А.: Е, възрастни - Петко Епитропов, дядо Благо, Иван Радославов беше. Епитропов, той беше повече в други работи. В.К.: Значи дядо Благо и други. Е.А.: Знаеш ли кои бяха още? Двама братя от София, ама не им знам имената. Ех, братя, изтъкнати братя, които минаваха за такива. В.К.: В първите години те са по-интелигентни били, учители в гимназиите. Е.А.: Да. В.К.: Добре. Четем: „Тези, които се печатат в провинцията, на тях Паша само прави една коректура?" Е.А.: Да. В.К.: Поради това, че няма възможност Паша да ги провери, така. А в София се правят по три коректури. Е.А.: Да. В.К.: Тя ги взема, преглежда ги, връща ги и т.н. Е.А.: Да. В.К.: Четем: „При приготвянето на беседите Паша ги пишеше на ръка. При това тя почти преразказваше беседите". Е.А.: Виж сега, гледай, не иска Паша това, което съм казала така: „преразказваше беседите". В.К.: Тя не иска този израз. Е.А.: Израз, да. В.К.: А то така ли беше? Е.А.: Ами как да ти кажа сега, тя каза, че е редактиране това. В.К.: Кое е редактиране? Е.А.: Гена Папазова казва, че аз съм го казвала преразказване, пък тя казва редактиране на беседите. В.К.: Да, ама ако ги съберем беседите, които са печатани 1925, 1926 год. с печатаните в 1940 год. и сравним, ще видим, че не може в един и същи ден да има такива беседи. Е.А.: Има ги. В.К.: Дето не можеш да познаеш страницата, какво е написано преди и след това, след 15-20 години, защото е преразказано. Е.А. И аз така мисля. В.К.: Че то си е преразказване. „Ние при дешифрирането пишехме беседите така както Учителят е изказал". Значи аз доколкото разбрах, че при дешифрирането от стенограмата вие сте си изпълнили задължението си точно, буквално. Е.А.: Аз лично, и Савка и Паша така при нас уговорено беше. Ние бяхме се уговорили, няма нищо да променяме, защото после се редактират. В.К.: По-нататък четем: „После при редактирането на беседите и лекциите известни промени правеше Паша, като се водеше от наставленията дадени от Учителя". Тя на ръка ги правеше, така ли? Е.А.: Да. На ръка ги правеше. В.К.: После ги преписваше на пишеща машина. Е.А.: Не на пишеща машина, не, направо ги даваше на печатницата. В.К.: На ръка както са. Е.А.: На ръка както са написани. В.К.: Това е много голяма работа? Е.А.: Много голяма. Но е така. В.К.: Тука независимо от забележките, които имаме, да питаме как са нещата, но това е един много голям труд. Е.А.: Много е трудно. Вижте, Паша беше един от работниците абсолютно предадени на Делото. В.К.: Защото например аз преди 15-20 години се занимавах с тази работа. Лично аз намерих беседи в един и същи ден, нали, напечатани в различни издания по години, от първата страница изобщо не можеш да видиш нищо общо. Е.А.: Да. В.К.: Тя понеже е забравила, че е печатано и след 20 години отново ги преработва, тя е забравила, че са пуснати тия на печат. В Пловдив има печатани такива беседи. Е.А.: Има, има. В.К.: Значи това се дължи на така нареченото редактиране или преразказване. Е.А.: Да. То всеки човек, който може да провери, да сравни, вече ще разбере дали е редактиране или преразказване. В.К.: Мен ме интересуваше начина, по който ставаше. Е.А.: Е, казвам ти. В.К.: А как са фактите, всеки може да провери и да си извади съответно заключение. Е.А.: Сега, не мога да кажа. Аз мисля сега да проверя и тука да зачертая навсякъде дето съм писала в ръкописа си думата редактиране. Да. В.К.: Ще кажеш, има ги. Е.А.: Има ги. Виж сега. Ами, ако вземеш първата годишнина на Общия клас „Трите живота" и второто издание, ако го видиш. В.К.: Те са различни неща. Е.А.: Абсолютно различно. В.К.: Това си е преразказване. Кой каквото иска да каже. Е.А.: Е, сега, щом е така ти малко ми успокояваш съвестта. В.К.: Реално точно са нещата така. Ще кажеш: Братя и сестри има две издания. Много книги има по две издания, аз го казвам преразказване, впоследствие и след време хората ще проверят преразказване ли е, редактиране ли е, или пък ще намерят някоя друга дума да му сложат. Фактите са си факти. Е.А.: Е, да. В.К.: Мен ме интересува начина по който ставаше. Начина. Е.А.: Е, казвам ти, начинът е само този. Тя иначе пишеше на ръка всичко. В.К.: Четем: „Най-често сме задавали въпроси за темите, които Учителят е давал в беседите". Впоследствие вие го питахте нали? Е.А.: Да. Най-често, защото виж, каже нещо и ние не сме го чули и аз лично съм ходила много пъти да питам „Учителю в тази беседа казахте това и това. Как стои въпроса?" За точност. В.К. Четем: „В работата си Паша в началото беше подпомогната от нейната сестра Ана Теодорова". Сега Учителят й предложил да захване, тя отказала, така ли? Е.А.: Да. В.К.: Не е могла да се справи или какво? Е.А.: Е, сега Гена Папазова каза, че не е било така, пък аз го знам така от Паша. Не, тя не се захвана. Не се зае да редактира беседите. Разбираш ли? В.К.: А тя не посмя да редактира. Е.А.: А, това е моето впечатление. В.К.: Да променя. Е.А.: Да. В.К.: А-а тя може би затова не се е захванала. Имала е страх Божий от Словото. Е.А.: Не, казвам ти. А моето впечатление е, че тя не посмя, да. В.К.: Четем: „Учителят дал една беседа на Георги Радев да се опита да я редактира, но той след опита се отказа". Е.А.: Да. В.К.: От него лично ли го знаеш или? Е.А.: Да. И Борис също. В.К.: И за Борис, да. В.К.: Имало някой и други желаещи, но за тях пък Учителят казал, че не е лъжица за тяхната уста. За кои ставаше въпрос? Е.А.: Беше за Катя Зяпкова. В.К.: Катя Зяпкова, че не е лъжица за нейната уста. Това е. В.К.: Четем: „В 1921-1922 год. Паша я преместиха от София в Русе за наказание, защото държала беседа на ученичките и им говорела за идеите на Братството". Тя колко време остана там? Е.А.: Само една година. В.К.: Само една година. Тя от тука как, уволниха ли я, дисциплинарно ли я уволниха? Е.А.: Не е, не я уволниха, изгониха я само от София и тя беше учителка, а после не й дадоха място. В.К.: Не й дадоха място. Значи тя стоя там само една година. Е.А.: Само една година, да. В.К.: През това време Савка остава тука. Е.А.: Савка и аз. Двете бяхме. Брат Радославов ме предложи на Учителя, понеже Савка беше млада, Савка не беше много опитна така.

X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА Елена Андреева: След заминаването на Учителя всички бяхме смутени и натъжени. Учителят не каза, че си отива, като изключим няколко намеци. Мисля си, Учителят виждаше колко не сме готови да останем сами и при тая политическа промяна и управление, което стана, не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически възпитана, подготвена, настроението беше противорелигиозно, властта беше наежена, към всичко, което не излизаше от техните среди. Вярно е, че ни признаха за верска общност. Първите години властите бяха заети с уреждането на по-важни задачи за тях. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да се събираме, да провеждаме нашият общ живот без ограничения. Но със създаването на социалистическото законодателство някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на братството отчуждиха по закона на едрата градска собственост. Дойдоха двама ревизори - 1957/58 година, които ни накараха да направим пълен опис на цялото братско имущество. Понеже братството не беше признато за юридическа личност, ревизорите не признаха вноските от десятъка като членски внос. Сметнаха ги за дарение и ни наложиха данък 10 на сто. Този данък го изчислиха от годините след заминаването на Учителя. Получи се голяма сума 500 000 лв. Братството нямаше такава сума и затова се оцени цялото братско имущество, движимо и недвижимо и то беше даже недостатъчно да покрие големия наложен данък. Ревизорите намериха нарушение в работата на Братския съвет и се заведе съдебен процес, при който председателя Борис Николов и счетоводителя Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При приложението на социалистическите закони имаше несъответствия при отчуждаването на едрата градска собственост, но нищо не платиха. След това инкриминираха цялата ни литература и книжнина като ненужна. Всичко взеха за претопяване. И така се заредиха удар след удар над живота на братството. Останахме без всякакъв имот. Взеха ни всичкият имот, който беше останал. Като описахме всичкото братско имущество движимо, оцениха го и искаха да го продадат на търг. Приятели от братството откупиха това имущество, взеха всичкият имот, който беше оставен срещу наложения данък. След като отчуждиха цялото братско имущество, както движимото така и недвижимото, започнаха да ни изселват от Изгрева. Първите, които изселиха бяхме двете с Паша. Дори не ни посочиха жилище както законът задължаваше, а ни изгониха без право на посочване. Всичко това направиха без да имаме право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици от Изгрева. Само на тези, които имаха частни имоти получиха съответни апартаменти в построените там блокове. Георги Димитров и Учителят дълго, години живееха на ул. „Опълченска" 66 в една къща. При преследването на Георги Димитров, когато са правили обиски в жилището им, Учителят е приемал тяхната книжнина да се прехвърля през оградата на двора. Когато Учителят напусна земята, по наша молба Георги Димитров разреши телеграфически от Москва тялото да се положи на Изгрева, защото и самият Георги Димитров е бил укриван в жилищната част в къщата на Учителя. След всичко това, което направи новата власт по отношение на Братството, дори поискаха да посегнат, да преместят тялото на Учителя от Изгрева. Но намериха се трезви хора, които не допуснаха това посегателство. Целият си живот Учителят беше клеветен, хулен, калян безмилостно. Духовенството го обяви за самоотлъчил се от църквата. И те му преписаха най-големите престъпления. Учителят в началото е направил опит да работи с църквата, пращал е последователите си да правят молитвата си в църквата сутрин рано. Трябвало е дори да будят клисарите, за да им отворят църквите. Покрай другите клевети и престъпления, които преписаха на Учителя, преписаха и най-голямото престъпление - самоубийството. Новата власт, която пое управлението в Българя от 9. IX. 1944 год. се оказа неблагосклонна към нашето братство. Първите няколко години бяхме свободни да живеем на Изгрева и не бяхме обезпокоявани в нищо. Братският живот се проведе нормално, но когато почнаха да създават социалистическото законодателство нещата се промениха. Отчуждиха някои от имотите по закона, след това по други закони инкриминираха литературата ни на Изгрева. От Изгрева на 6.XII.1957 год. отнесоха 17 камиона книжнина. Наложиха голям данък и дори останахме длъжници. Като отчуждиха салоните започнаха да ни изселват от Изгрева. Признаха ни за верска общност, но без никакви права. В 1965 год. дори ни забраниха летуването на Рила. Ние от 1922 год. всяка година ходехме на Рила. Било групово на екскурзии или на лагер с палатки. Отчуждиха ни салонът на Изгрева и нямахме къде да се събираме. Имахме само едно място на Витоша, където правехме общи и частни екскурзии за един ден по празниците, но и това ни забраниха. На мястото на Витоша, където ходехме бяхме построили една каменна стена, суха зидария, за да бъдем защитени от западните ветрове, които често духат там. И него ни разрушиха. Бяха изпратили войници, които да изхвърлят надалече камъните. За зимата имахме построени примитивни бараки, землянки. И тях разтуриха. Всичко, което можаха да направят, за да нямаме възможност да се събираме го направиха. Нашето братство е идейна организация. Ние сме последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно. Светското Му име е Петър Константинов Дънов. То е учение за висша духовна култура. Ние приемаме, че целият Всемир се управлява от Велика Разумност, която ръководи и обръща всичко в себе си. Разумни закони управляват целокупната природа. Природата е разумна и разумни закони лежат в основата на цялото Миросъздание. Човек е част от тази природа и неговият живот е подчинен на същите закони. Учителят ни даде методи за превъзпитание и самовъзпитание на човека. Човек трябва да развие у себе си всичките заложби вложени от природата. Учението на Учителя поддържа еволюцията, а не революцията. Той е против насилието в каквато и форма да се проявява то. Ние зачитаме законите на страната и мислим, че всички спорни въпроси могат да се уредят по мирен път, без насилие. Смятам, че сегашната власт постъпи несправедливо към нас Братството. Отне ни всякаква възможност за изява. Тази власт има само едно положително качество, когато видят, че са направили погрешка те са готови да се изправят. И аз чакам да направят това и се надявам, че скоро ще го направят. Вергилий Кръстев: Амин. Е.А.: Успяхме! В.К.: Вие издържахте. Браво! Е.А.: Аз съм издръжлив човек бе! Разбира се. Не, виж какво, аз когато е за работа слава Богу, зная, че това ме радва. Аз това, че като направя нещо такова, е-е то ми пълни душата. В.К.: Освен това днес е четвъртък и вие сте на пост - все пак имахте сила. Е.А.: Този пост е лека работа. Нищо ми няма. В.К.: Дотук добре, но трябва да се спрем на вътрешната Школа. Е.А.: Тъй както е, ако имам още дни на земята, още ще ти кажа. Туй което съм писала за Учителя, то е само за Него и там засягам само тия въпроси, нашето отношение към Него и моето виждане на Учителя. Когато мисля да пиша за братския живот, там няма да пиша хвалби, ще изнасям доста грешки на учениците по времето на Школата. Какво мислиш да ги кажа ли? Дали с това аз няма да направя какво, кал да хвърля. Въпреки, че това не е кал, това е което е станало. Виждаш, че аз се старая, като кажа някое отрицание, старая се да го обясня и да насоча вниманието ви защо това е станало. В.К.: Когато се кажат неща, които не са редни, но са станали, това е една опитност за другите. Ще се кажат така както са били. Е.А.: Аз казвам тука и едното и другото нали? В.К.: Когато ще опишете образите на учениците, ще се кажат нещата както са били. Защото следващите поколения ще минат по същите стъпки и ще повторят същите грешки. Няма да могат да се ориентират. Ще мислят, че всичко е идеално. Е.А.: Не е идеално. В.К.: А като се сблъскат с онова, което не е идеално, но реално ще се объркат. Няма да се ориентират и ще се отклонят от пътя на Школата. В пътя на ученика има падане, ставане, но има стремеж към Високия идеал. Е.А.: Защото например един път дойде един приятел тука да ми казва, младите искали да се срещнат с мене, ама ми държа слово, да не казвам нищо отрицателно. Е сега виж да ти кажа, ама аз мога да кажа само положителното, но няма да е картината пълна. В.К.: Те утре ще се сблъскат със същите проблеми и няма да знаят предишното поколение как ги е разрешило. Няма да знаят и мнението на Учителя по този въпрос. Е.А.: Те по-зле са от нас. Виждаш ли колко от тях са разстроени. И то психически. В.К.: Причината е, че младите не искат да работят, бездействат, не си влагат енергията в труд и тя ги разрушава физически и психически. Е.А.: Да, така е. И после, какво да ти кажа. Значи ти казваш всичко да пиша, както съм го видяла. В.К.: Както си го видяла, защото така е редно. Учителят казва, че ученикът може за пет минути да прочете една опитност, която друг ученик я е минавал за 20 години. Или ще се поучите от него за пет минути, или ще минете през този етап за 20 години, защото учениците вървят във верига един след друг. Е.А.: Защото, много си мисля, да не би така да очерня с изнасянето на всичко, което съм видяла и срещнала. Представата на някои за Школата. В.К.: За мен това е приемливо. Трябва да се приеме както е. Е.А.: Аз си описвам живота, как са се проявили бе братче. В.К.: Целият живот трябва да се опише от край до край. Нали сте били в Школата. Какво искате - да няма следа от нея и да не се опише нищо. Така да остане в забвение. Е.А.: Но там трябва да пиша имена. Имена трябва да пиша. Не, аз пак така ще помисля, отвътре да ми дойде, как да го направя, да. В.К.: За вас е много сложен проблем. Дали да се опише или не? За мен не е проблем, защото аз искам да го опишете. Аз съм запознат с проблема и имам изискване към вас да разказвате за да го запишем. Е.А.: Знаеш ли сега, аз казвам да не съм казала нещо излишно. В.К.: Тук няма излишно. Е.А.: Ясно е как е станало всичко. Е, аз за Учителя много малко нещо казвам. Той присъства. Той е действащото лице, не мога да прескоча. В.К.: Това е друга тема за образа на Учителя. Как сте го видяли и как се е проектирал в съзнанието ви. Е.А.: Аз още не съм го свършила него.

IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА Учителят напусна Земята на 27.XII.1944 год. - Сряда, шест часа без 15 минути, четири месеца след преврата на 9.IX.1944 същата година. Заминаването на Учителя беше изненадата и най-малко очаквано. Още като бяхме евакуирани в Мърчаево, когато отивах в дома на Учителя, Той искаше ние да се храним там, пък и при други случаи, когато съм отивала, често виждах Учителя да държи своя пулс в ръката си. Мислех си, защо прави Учителят това? Дали има аритмия, че така често държи пулса си? След завръщането ни от евакуацията на 19.Х.1944 год. в София Учителят редовно държеше беседите и лекциите си. Доколкото си спомням само веднъж не дойде на едно Слово. Ние забелязахме, че някаква промяна става с Учителя, но това не го отдавахме на възможността, че Той ще напусне земята. Ние мислехме, че Учителят дълго още ще живее на земята. И друг път е имало някакви смущения в здравето Му, но е преминавало. Аз само веднъж се смутих, когато един месец преди да напусне земята, Учителят в една школна лекция говореше, че като напуска някой човек земята, минава през една тъмна зона, където има разбойнически духове," които гледат да вземат придобивките на душите, които заминават за другия свят. След това Учителят добави: „И аз търся път!" Аз се запитах, защо Учителят търси път? Какво мисли да прави? Веднага след лекцията за отидох при Паша и я питах направо: „Паша бе, направи ли ти впечатление какво каза Учителят?" Но тя не беше го запомнила. Също и Савка не го беше запомнила. Те и двете бяха записали този израз: „И аз търся път!" Но не го бяха запомнили. Това проверих, когато по-късно дешифрирах лекцията. Много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тия думи, но не Го попитах. Този въпрос ми се видя личен, пък и се страхувах да не проявя любопитство. После много съжалявах, но и за колко други въпроси още съжалявах, че не съм Го питала. Говореше се, че Учителят е неразположен, чувах, че са Му слагали вендузи, пък и аз като Го наблюдавах виждах, че стават промени в Него и забелязах някакви понижения на физическите сили. Като че ли се беше смалил, но друго нещо ме заблуди. Дойдеше ли Учителят на клас да държи Словото Си, Той се оживяваше. Сила и бодрост лъхаше от Него. Никаква слабост, никаква отпадналост не се забелязваше. Но това беше само когато беше на катедрата. Аз все продължавах да виждам, че има нещо нарушено в здравето на Учителя. Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек. Само още повече, че през последните два месеца при Учителя ходеха сестри да Му помагат и да Го гледат. Говореше се, че не се чувства добре. В началото на декември брат д-р Жеков ме срещна и ми каза: „Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива?" Казах му: „Брат Жеков, това е временно нещо и то ще мине. Всичко ще мине". Политическото положение след преврата на 9.IX.1944 год. беше напрегнато, неспокойно, много арести имаше, много хора изчезваха, като че никой не беше спокоен. Само Учителят като държеше беседите и лекциите, ни връщаше спокойствието. На 19.XII.1944 год. Учителят слезе да спи в долната стая. При Него влизаха и излизаха братя и сестри. Аз не отивах. Паша и Савка Го посещаваха в това време. Аз стоях настрана и не ми е ясно съвсем защо го правех. Паша ми каза, че Учителят й казал за тия посещения на братята и сестрите: „Какво е това, те го направиха като хан?" Аз още повече се стеснявах да посещавам Учителя. Последният четвъртък, пет дена преди заминаването Му, брат Ради, градинарят на братството ме повика да отида да му помогна нещо. Учителят му казал да изтърси тръбите на печката в горната стая на Учителя и аз да ида да почистя след него. Отидох. Ние с брат Ради току-що бяхме свалили тръбите, за да ги изтърсим от саждите и Учителят ме пита: „Свършихте ли с почистването?" Отговорих, че сега, още малко имаме работа. След като измих, почистих, реших да запаля печката, макар, че Учителят беше в долната стая. Аз нареждах дървата в печката и Учителят се качи горе по стълбата да види, и видя, че паля печката. Седна на стола до нея. За пръв път видях Учителя уморен от изкачването на стълбата. Наскоро преди това аз бях чистила горната стая на Учителя, понеже наближаваха Коледните празници. След няколко дена Савка дойде при мене и ми каза, че Учителят търси някакъв документ за радиото. Аз използвах случая, че съм при Учителя и Му казах, че Савка ми е казала, че търси някакви документи. Попитах Го: „В какъв плик са били документите, за да потърся и аз". Отговори ми: „Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му и потърсих между пликовете в библиотеката Му. Първият плик в канцеларски формат, който хванах беше, отворих и видях, че в него има документи. Прегледах документите, бяха за радиото. Занесох плика на Учителя, Той го прегледа и ми каза: „Занесете го на брат Дряновски!" Преди да изляза Той ми даде една ябълка, голяма, александровка. Благодарих и излязох да занеса плика. От този контакт с Учителя, аз още не можах да разбера, че Той си отива. Другият ден, денят беше петък. Ден, в който Учителят трябваше да държи лекция, понеже говореше на Младежкият клас. Аз отидох на клас. Учителят не дойде. После ми казаха, че Учителят се приготвил да дойде на клас, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал, по-добре да не отива, за да не се уморява. След прочитането на лекцията, на излизане от салона видях, че долната стая на Учителя е тъмна, антрето пред стаята Му беше осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на вратата и следеше как учениците излизат от салона, за да отидат на поляната, за да направят гимнастическите упражнения. Когато наближих антрето, аз вдигнах ръка за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото преди мене не видях Учителят да поздрави някого. Може би те не са се сетили. Ние, които излизахме от салона минавахме през силно осветената част от двете лампи на антрето и Учителят можеше много добре да ни вижда и наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, помислих си, че това беше сбогуване с учениците от Младежкия клас. Беше петък сутринта към 6 часа, по тъмно на 22.XII.1944 год. В последните дни вече при Учителя дежуреха братя и сестри. В понеделник сутринта на 25.XII.1944 год. брат Тодор Стоименов дойде и ме покани да дежурим при Учителя. Приех. Отидох в долната стая на Учителя. Той ми се видя неспокоен. Ставаше от едно място, отиваше да седне на друго. Каквото Му предлагахме за храна почти не прие. Беше мълчалив, не говореше. Полягаше, пак ставаше, не се оплакваше от нищо, но по едно време казаха, че ще правят клизма на Учителя. Аз напуснах стаята. След излизането от стаята почувствах, че Учителят си отива. След тая среща с Него отидох при Паша. Тя беше заедно със сестра си Надя. Казах, че съм била при Учителя, но веднага добавих: „Паша, Учителят си отива!" Сестрата на Паша ми се скара. Разсърди се, че съм казала това. Как мога да кажа такова нещо? У мене беше ясно, че Учителят си отива. Това го почувствах с цялото си същество. Никакви колебания нямах. Паша мълчеше. Може би и тя мислеше като мене, но нищо не каза. След известно време срещнах брат Ради. И на него казах същото, но той се опита да ме убеди, че ще мине, както минало по-рано. Същата вечер на 25.XII.1944 год. останах да дежуря при Учителя. Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото на Учителя. По-скоро това виждане беше вътрешно чувство. Не мога да обясня как видях борбата. На другата сутрин, вторник на 26.XII.1944 год. Учителят цял ден остана в легло, не стана, не прояви никакъв друг живот. Само дишаше по-тежко. Борбата продължаваше, Учителят Го нямаше в тялото Му. Малко след обяд един млад брат, скоро завършил медицина доведе един възрастен лекар. Той прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо повече не Го безпокои. Вечерта пак останах при Учителя. Пак видях борбата. Учителят Го нямаше. Видях само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четиримата: Д-р Кьорчева, д-р Борова, Тодор Стоименов и аз. Зачестено дишане, никаква друга проява на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна да диша още по-усилено. Борис се приближи, повдигна главата Му. След няколко усилени вдишки дишането спря. Учителят си отиде. Беше сряда - 27.XII.1944 год., сутринта 6 часа и 45 минути.

VIII. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Елена Андреева: Прави впечатление, че Учителят е живял и работил при възможно най-скромни условия, при които човек може да работи. Когато семейство Гумнерови го канят да живее у тях, те Му предлагат една сутеренна стая, в която малкото прозорче беше на повърхността на двора. Прозорец на зимник. Той прие и живя там, докато се освободи стаята в горния етаж. Започва да държи беседите си пак при най-скромни условия. Не чака, не изисква условия. Не зная някой някога да е говорил седнал на отворен прозорец и слушателите Му част да са в стаята, а другите да стоят пред отворения прозорец на открито, при всяко годишно време. Почувствах се длъжна това да го кажа. Добре, че нямаше случаи на заболяване. При такива условия Учителят е изнесъл първите си беседи, в които е изложил основните положения на своето учение. Това са прекрасни, елитни беседи, бисери на Словото Му. Ние виждаме готовност, да се извърши поставената задача, да се изрази Словото. Условията са на последно място. Дори, когато направиха стая на Учителя на Изгрева, малцина знаят, че Той нямаше никакви удобства. Той нямаше течаща вода, с която да си измие ръцете, а трябваше да се мие, като си полива със стомничка над един леген и никакви сервизни помещения. При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване. Оставаше впечатление, че за тия неща Той не мислеше. Когато съм казвала, при почистване на стаята Му, да се подобрят малко условията Му, ми казваше: „И така може". И така може. А пред приятелите съм казвала, че много от приятелите създадоха на семействата си всички условия, а цяло братство не можа да създаде най-елементарни условия за Учителя. Ама аз го казвам това. Ще разкажа един случай: Още първата година, когато на Изгрева нямаше течаща вода и когато ходехме за вода на изворчето в Диана Бад или на чешмата на Танушев, през лятото ние стенографките бяхме си приспособили със зебло и платнище място, за да се обливаме със слънчева вода. Слагахме кофите на слънце и водата се загряваше. Всичко беше примитивно, дори малко сиромашко. Ние бяхме доволни от това. Навярно Савка беше казала на Учителя за нашата баня в кавички. И Той пожела и на Него да слагаме вода да се стопли на слънце, за да идва да се облива. И така идваше няколко лета, докато в 1933 год. прекараха течаща вода на Изгрева. По-късно след това прокараха и водата, тръбите минаваха покрай нашата барака и тогава направиха една баня с която и Учителят си служеше. Но и тя беше доста примитивна. Учителят не изискваше, а ние не се сещахме. Може би причината затова лежи в мисълта, която имахме за Учителя. Ние Го мислехме за духовно същество и никак не сме мислили, че Той има физическо тяло, което е подчинено на същите закони, на които и нашите тела. Значи и Той има същите нужди. И целият живот Учителят живя при такива условия, лишен от най-елементарни удобства. А това е необходимост. Той никога не поиска да Му се създаде каквото и да е удобство. Моето дълбоко впечатление е, че Учителят нито изискваше, нито очакваше нещо от нас. Живееше както може при най-малките изисквания. И в обходата си към нас беше винаги внимателен. Понеже Учителят познаваше нашето естество, знаеше нашите възможности и добре е виждал какво трябва да прави, за да не съблазни никого. Ако бяха създали по-благоприятни условия за Него, мнозина щяха да се съблазняват. Дори и при тия оскъдни условия, при които Той живееше, имаше някои, които се съблазняваха. Учителят знаеше какво прави. Вергилий Кръстев: В какъв смисъл се съблазняваха? Завиждаха ли Му? Е.А.: Съблазняваха се. Един беше казал: „И аз, ако живея в такава къща ще бъда учител". Това не е ли съблазън? Дори повече. Той е глупак, който го е казал. В.К.: А тоалетната, каква беше тя? Е.А.: А тоалетната беше, най-напред далече, както е Неговата къща долу при Иван-каруцаря, дето я държи. А после направиха до бараката, там дето близо до чешмата. Ама пак външна. Ама нищо бе. Той до края се миеше на легенче, бе брат. Никакви елементарни условия нямаше. Аз си бях приспособила едно такова казанче и си миех нещата вкъщи по-хубаво, отколкото Учителя. Не, да ти кажа, не мога да не го кажа това. И сега ми е мъчно, като го казвам. Пък как сме били толкова слепи, пък нищо да не създадем, като най-елементарни човешки условия. При един разговор с брат Начо Петров след заминаването на Учителя го попитах: „Кои са причините заради, които не закупихте местата, както посочи Учителят? Не закупихте местата за братството, нали? И защо не направихте сградите, които Учителят беше посочил?" В.К.: Имаха ли средства, имаха ли пари и условия? Е.А.: Имаха разбира се. Брат Начо влизаше в тогавашния Братски съвет. Той ми каза: „Ние мислехме, че Учителят разбира от духовните работи. Каки защо ще закупуваме тези пусти, празни места? Те не ни трябват". Значи, липса на ученическо съзнание. Липса на вяра в Учителя. Липса на послушание. Това са причините, за да не се изпълни завета на Учителя. Последователите на Учителя не са могли да предвидят как ще се развие животът на Изгрева, животът на обществото ни. Те не са могли да помислят и да си представят онова динамическо развитие, което стана. Учителят само казваше какво трябва да се направи и ни оставяше свободни да го направим или не. Учителят беше същество, което абсолютно спазваше свободата на другите. Дори не се намесваше, когато грешим, защото казваше, че човек греши, когато няма опитност. Ако има опитност, не греши. Но казваше също: „Грешките трябва да се изправят!" Учителят имаше висока обхода към нас, като разумни същества. Неговата обхода не Му позволяваше да слезе до нашето неразбиране, а ни остави да се учим от опитностите, които ни липсваха. Учителят не можеше да слезе по-ниско от своите изказвания. Неговият висок морал не Му позволяваше. Учениците трябваше да изпълнят това, което Учителят казваше. Трябваше да има послушание, а послушанието произтича от любовта, която учениците имат към Учителя. Когато каже Учителят да се направи нещо, учениците трябва да го направят и без да разбират защо трябва да го направят. Ученикът ще види и разбере това, което Учителят е казал след като го изпълни, че то е за негово добро. Ние не можем да съдим и да обвиняваме, защо тези братя са постъпили така, разбиранията им са били такива. Те не са познавали достатъчно Учителя, за да имат пълна вяра в думите Му, за да ги изпълнят. Техните виждания за бъдещето са били ограничени. Те не са могли да допуснат такова бързо развитие в живота на Изгрева, на което ние бяхме свидетели. Учителят виждаше и казваше какво трябва да правим. Всички, които Го послушаха имаха добрите резултати. Другите ще ги имат същите резултати, когато изпълнят това, което е трябвало да направят. Всеки идва със задачи, които трябва да изпълни. Те не могат да се прескочат. Животът се ръководи от разумни сили и същества. Те са абсолютно справедливи. Един е пътят, който води към светлината. Който го намери и го следва ще има добрите резултати. Затова трябва вяра в думите на Учителя и пълно послушание. Ние всички имаме възможности и свободата да направим това, което Учителят ни учи и ни учи сега. Кой от нас не знае какво трябва да правим. Всички знаем какво трябва да правим. Защо не го правим? Защото не го искаме достатъчно, защото се изискват усилия, да приложим знанието дадено ни от Учителя. Нужно ни е непрекъснато будно съзнание, за да не се връщаме и да повтаряме погрешките, които хиляди пъти сме правили. Будното съзнание никой няма да ни го даде наготово. Всеки сам трябва да го изработи в себе си, за да му стане необходимост. Кое ни пречи? - Мързелът. Липсва ни вътрешен огън и стремеж към Доброто. Ние още не сме се научили да мислим правилно. За да не се отпущаме Учителят казваше: „Да бъдем безпощадни към себе си". Тъкмо сега е необходимо да бъдем безпощадни към себе си. Към кое в себе си? Към онова себе, което не иска още да слуша и да служи на висшето. Онова себе, което не обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Докато не прогоним от сърцето си недоволството, можем ли да говорим за чистота на сърцето? Докато се страхуваме можем ли да обичаме Господа? Докато критикуваме, имаме ли светлина на ума? Докато умствено не познаваме Истината, може ли да имаме светлина в ума? Докато проявяваме грубост не преграждаме ли пътя на душата си да се прояви? Докато не се изтърпяваме, проявяваме ли душата си? Светлина на съзнанието ни е нужна. Яснота на съзнанието ни е потребна. Будно съзнание всеки трябва да изработи в себе си. Учителят ни даде знание, приложи го, всеки трябва да изработи в себе си. Учителят ни даде знание, приложи го, всеки от нас, нека всеки сам за себе си да си отговори приложил ли го е. Ние преживяваме критични моменти. Този критичен момент може да продължи дълго, а ние можем всеки момент да го прекратим, зависи от нас, ще продължаваме ли още да бездействаме, ще решим ли да дадем път на душата си да се прояви. Нека застанем всеки пред себе си, онова което ни предстои да направим и да разберем, че то е постижимо. Да не се измъчваме от онова, което не сме направили, да не се терзаем от сторените погрешки, но да бъдем готови да ги изправим. От нас не се иска нещо невъзможно. Има нещо, което всеки от нас трябва да направи и то с разбиране и обич. Колко светли души има, които са се заели и ни водят в пътя на Виделината и Свободата. Учителят дойде на земята, даде ни знание и светлина, показа ни пътя. Той живееше това, което ни говореше. Много души преди нас са минали по този път. Сега е дошъл нашият ред. Нека не пропуснем възможността, която ни е дадена. Ние сме в състояние да направим това, което нашите светли братя ни помагат да направим. Ние можем да следваме пътя и ще вървим в този път, който води към Виделината и Живота. Всичко е възможно за чистите сърца, за светлите умове, за любещите души.

VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Елена Андреева: За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: „Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше в дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч на Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта. Не е безразлично в какъв ред ще бъдат наредени думите в едно изречение. Всяка промяна на мястото на думите в едно изречение дава друг нюанс на мисълта. Паша при преразказването на Словото на Учителя го предаваше в стегната стилова форма. Мислите са ясни, изреченията правилни. Всеки може да види това, като прочете коя да е беседа редактирана от нея. Така редактираните беседи тя ги четеше на Учителя. Той следеше как тя е предала Неговата мисъл. Той проверяваше дали правилно е предадена и всякога е могъл да коригира, ако нещо не е предала вярно. Учителят искаше да се предаде Неговата мисъл вярно, това Паша всякога се е старала да направи и мисля, че е успявала. Ние, които сме свидетели и свикнали да слушаме Словото на Учителя, направо от Него, много ни е приятно, когато четем само дешифрирана беседа без каквато и да е корекция. Но и когато четем и стилизираните беседи, ние пак ги преживяваме, пак се наслаждаваме от Неговата мисъл. Една от причините Паша да преработва Словото на Учителя се дължи на това, че има разлика между говоримата реч и писмената реч. Много малко хора могат да говорят както пишат. Общо, от говоримата реч човек не всякога спазва граматическите правила, които правят речта по-ясна. В говоримата реч често в интонацията на гласа може да се подчертае една мисъл или друга. В писмената реч няма интонация, мисълта трябва да се изрази с думи. Учителят говореше не на еднородна публика. Неговите слушатели, особено в неделните беседи и Общия клас бяха на различно умствено ниво от неграмотни до много интелигентни хора. Той не можеше да не вземе предвид това и се съобразяваше да се изразява така, че да бъде разбран от всички. Това погледнато малко повърхностно предава простота на речта Му. Друго нещо по-важно има, което трябва да се има предвид, когато се предава Словото на Учителя е следното: Когато Той говореше Словото Си, Той общуваше със своите слушатели. Имаше една непрекъсната обмяна. Слушателите Му слушаха, но и преценяваха това, което говореше и някои непрекъснато възразяваха на Учителя. Той отговаряше на тези мисли, които те Му изпращаха. Често пъти тези отговори не бяха във връзка с основната мисъл на беседата и това предаваше разпокъсаност. За такива случаи Учителят е казал на Паша: „Прави връзки!" Често в Словото Му имаше вметнати мисли, когато Той е държал Словото Си и когато е отговарял на мислите на слушателите Си, това е имало смисъл, но когато се предаде писмена реч, налагат се някои съкращения и пояснения. Спомням си, че някой, който е слушал Словото на Учителя, намирал е, че е разпокъсано, дори нелогично. Тъкмо това Паша се стараеше да избегне при редактирането на Словото. И аз намирам, че тя е успяла да го направи. Още един аргумент искам да кажа, почти всички печатани беседи Паша ги е чела на Учителя. Ако Той ги е одобрил в такава форма, както Паша ги е предала, имаме ли право да критикуваме Паша и да я обвиняваме, че е изменила Словото на Учителя? Щом Той го е слушал и го е приел в тази форма, в която Паша го е предала, не е ли дръзка критиката? Защо още тогава никой не е отишъл при Учителя да каже, че той по-добре ще свърши тази работа, която Паша върши и да покаже, че може да го направи. Спомням си, че след заминаването на Учителя този въпрос се повдигна в Просветния съвет. Обвиниха Паша, че много свободно предавала Словото на Учителя. Тогава се предложи на всички от Просветния съвет да вземат по една беседа и да я редактират, за да се види, кой какво може да направи. Направиха този опит и се видя, че всеки беше дал отпечатък на своя стил върху беседата. Тогава се реши да бъде оставена Паша да продължи работата си, още повече, че тя имаше благословията на Учителя. Вергилий Кръстев: Доколкото си спомням Неделчо Попов повдига този въпрос понеже е сравнил оригинала от дешифрираната беседа с редакцията, където има понякога пълно разминаване. За мен Словото е променено умишлено. Защо ще правят десетина човека опити с редактиране, когато може да се отпечати направо дешифрираната беседа? Така, че протеста на Неделчо Попов е на място, но е отклонен. Е.А.: Е той, той повдигна този въпрос. В.К.: Паша поправи ли си грешката? Е.А.: Вероятно е поправила. Първо този, който ще редактира Словото на Учителя трябва много добре да познава учението. Трябва да Го познава не само по форма, но по Дух. Трябва да има вътрешно чувство и да познава какво може да каже Учителя и какво не. Но това е вече мое мнение. Учителят е писал много малко в сравнение с това, което е говорил. Написал е „Наука и възпитание", „Хио-Ели-Мели-Месаил", „Призвание към българския народ и славянството", „Заветът на цветните лъчи" и няколко статии по френология напечатани в списание „Виделина" и едно Слово до учениците „Поздрав на 1914 год.". Във всички статии и Слова, които Той сам е написал, езикът е строен, стегнат, мисълта е последователно логична и се лее в пълна яснота. Езикът е пренаситен с ясна мисъл. Нищо не може да се махне като излишно, нито да се прибави, за да се изясни нещо. В такава форма е давал всичко, което е писал. От това се разбира, че Учителят, ако трябваше да издава беседите, в съвсем друга форма би ги издал. Такава, в каквато е издал и статиите си писани от Него. Това Той сам го е казвал, че ако Той преработва беседите, ще ги предаде в друга форма. От това се разбира, че Учителят не е държал буквално за формата, но е искал Неговите идеи да се предадат на ясен, разбран език. Учителят никъде не е проявил тесногърдие и остави всеки да се прояви както може и както естествено е за него. Ще се спра да изясня как се даваха заглавията на лекциите и беседите. При неделните беседи Учителят в началото четеше няколко стиха от Евангелието или от Библията. Спираше се на някой стих и го изясняваше. Най-често заглавието се взимаше от стиха, или целия стих, или част от него. В лекциите Учителят говореше върху някоя тема и тази тема се взимаше за заглавие. Имаше лекции, в които много подчертана биваше темата, ясно се виждаше кое ще бъде заглавието. Имаше други лекции, където се засягат няколко въпроса. В тези случаи не беше така лесно да се определи заглавието. В такива случаи сме прибягвали при Учителя, Той да каже. В началото на нашата работа, когато не ни е било ясно какво заглавие да поставяме, се обръщахме към Учителя. Той обикновено искаше да Му прочетем част от лекцията и Той определяше заглавието. Ние виждахме как Учителят избира заглавията и после и ние така правехме. Така определяхме заглавията и на отделните лекции. Когато ставаше въпрос да се даде заглавие на томче, тогава най-често се поставяше заглавието на първата беседа от лекциите. Имаше лекции и беседи от текста, на които беше трудно да се определи най-същественото, Учителят е засегнал повече въпроси. Тогава се взимаше тази мисъл, която изпъква най-ясно. Вярно е, че има беседи, заглавията на които не са така ясно свързани със съдържанието, но това често произлизаше от характера на самата беседа. Случвало се е Учителят със започването на беседата Му или лекцията да каже: „Днес ще говоря на тази тема!" и тя се взимаше за заглавие.

VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ Елена Андреева: Беседите, които се държаха по време на съборите се печатаха наскоро след това. Но печатането на Школните лекции и на неделните беседи се бавеше. Някога липсваха средства, може и други причини да е имало. Спомням си, че издаването на лекциите на Младежкия клас се беше забавило дълго време по липса на средства и Паша беше устроила томбола, за да може да отпечати една годишнина. Въпросът за печатането на беседите се разреши по-късно 1936 год. През тази година през ноември Учителят даде една задача. Нарекохме я „Задача за левчето". Учителят каза: „Всеки, който иска да изпълни задачата, всеки ден да отделя по един лев, който ще пуска в една касичка и да каже: „Както аз давам този лев, така всеки един да отдели по един лев за Господа". На следната година, пак през ноември Учителят попита кои са си направили задачата. Обадиха се много приятели. Той каза, сумите да ги предадем на брат Боев. На всички, които бяха направили задачата се дадоха даром всичките томчета напечатани през тази година. Сумата от задачата се употребяваше за печатането само на беседите. Задачата продължи и следните години, като всяка година се увеличаваха желаещите да изпълняват задачата. По такъв начин имаше вече доста средства, за да се печатат беседите. Тази задача продължи и след заминаването на Учителя. Докато инкриминираха беседите през 1957 год. и иззеха цялата ни литература. Печатането ставаше на разни печатници. Паша приготовляваше беседите за печат. Няколко души братя печатари вземаха участие в тази работа. Те бяха словослагатели. Набираха материала и го носеха на Паша за корекция. Паша редовно четеше редактираните от нея беседи и лекции на Учителя. Четеше ги или в ръкопис, или на шпалти, Това беше постоянна, продължителна работа, която вършеше с голямо чувство на дълг. Тази работа поглъщаше голяма част от времето й, но тя беше съзнателна и постоянна в работата си. Паша още много млада е била със слабо зрение. Тя като учителка носеше очила. Но впоследствие по някакви вътрешни подтици остави очилата и работеше без очила. Към 1926 год. и 1927 год. тя загуби съвършено едното си око и оттогава до края на живота си работеше само с едно око. Това беше цял подвиг, който тя извърши с такава малка зрителна възможност да даде такава голяма работа, още повече, че тя пишеше всичко на ръка. Когато дешифрираше беседите си, пишеше на машина. Но, когато извършваше редакторската си работа пишеше на ръка. Може би това беше свързано със слабото й зрение. Казваше, че така й е по-удобно. През последната година по времето на Учителя печатането на беседите ставаше в печатницата на Славчо Славянски в града на ул. „Гурко" 22. Той имаше издателство. Издаваше библиотека „Безсмъртни мисли" и разни книги на частни лица. Там печатаха беседите и лекциите. През време на бомбардировките бяха напечатани втория том от песните на Учителя, но там падна бомба и те изгоряха. Много отдавна се говореше, че братството трябва да си купи печатарска машина, за да си печата беседите. Не ми беше ясно защо повече се говореше отколкото да се направи нещо. Едва след като Учителят напусна земята, братството купи печатарска машина, която инсталираха на Изгрева в дома на една сестра, която наскоро беше си заминала. Това беше след 9.IX.1944 год. Беше военно време, нямаше свободно хартия на пазара. Имаше един брат Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница и той успяваше да набавя хартия. Благодарение на това можаха да се напечатат доста томчета. За всяко томче трябваше да се вземе разрешение от държавата, за да бъде напечатано. В печатницата работеха братята Влад Пашов, Кирил Стоянов и Димитър Стоянов. Към печатницата имаше книговезница, дето работеха няколко сестри. Работата тръгна добре, но не беше за дълго. Преобразованията, които новата комунистическа власт направи засегна и братството, понеже то не беше юридическа личност при прилагането на законите, закона за едрата градска собственост отчуждиха част от недвижимите братски имоти, защото бяха на частни лица, които имаха свои собствени имоти. Длъжна съм да дам едно обяснение, понеже неосведомени приятели говорят неточно. Лицата, които имаха на свое име братски имот, а имаха и свой имот, бяха готови да направят жертва на своя имот. Адвокатите посъветваха, те да държат своя собствен имот, защото властта, ако иска може да запази братските имоти. Пък, ако не иска, имотите на братството от съответните лица, които имат братски имоти като им ги вземат, те ще бъдат ощетени без да се принесе някаква полза на братството. Вергилий Кръстев: Ами на чие име бе записан салона? Е.А.: На трите стенографки беше салона. Всяка една от тях имаше по 1/3 дял записан на нейно име. Но никой не смяташе, че е техен личен имот. За изяснение ще дам моя случай. Мястото на салона беше на името на трите стенографки. Паша и Савка имаха лични имоти. Но аз нямах никакъв личен имот. Затова, когато иззеха имота за едрата градска собственост моята част не можаха да я отчуждят, но впоследствие по друг повод взеха и моята част без да платят нещо. Властта отчужди всички братски имоти по други параграфи. Всички движими и недвижими имоти. След заминаването на Учителя в ръководството на братството между членовете ни имаше неразбиране. След заминаването на Учителя имаше три съвета. През това време имаше три съвета: Братски съвет, който се грижеше за ръководството на цялото братство. Членовете на братския съвет откупиха от наследниците на Учителя правото за печатане на беседите. Имаше Просветен съвет, който се грижеше за просветната дейност на братството. В този съвет влизаше и работата с беседите и на всичко, което имахме записано от Учителя. Третият беше - Домакинският съвет, който се грижеше за братската градина, за стола на братството. Ние стенографите останахме да довършим работата, която не беше завършена. Паша беше заета с редактирането. Имаше да се подредят недовършени годишнини от беседите. Предстояха да се дешифрират още около 500 беседи и лекции. В Просветният съвет се взе решение всички непечатани беседи да се изработят в четири екземпляра. И така да се съхранят. Тази работа остана на мене, защото Паша беше заета с подготовката за печатането на беседите. Савка още през евакуацията заболя и пет месеца след Учителя си замина. Най-напред прегледах всичко, което имаше да се върши. На първо място завърших всичко, за което аз бях отговорна. Още в 1940 год. аз поех дешифрирането на всички текущи беседи. Най-напред дешифрирах тях, след това започнах да попълвам всички годишнини на беседите, където имаше недешифрирани. Това направих и за окултните класове. Довърших всичко, недешифрирани беседи, като ги диктувах на една сестра, за да върви работата по-бързо. Подреждах беседите и лекциите на годишнини по четири екземпляра и ги предадох на съхранение. Много от дешифрираните беседи трябваше да се препишат, за да станат четири екземпляра. Постепенно всичко беше готово, подредено, прегледано и предадено в четири екземпляра за съхранение. Тази работа успях да свърша до 1954 год. Когато 1957 год. дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха. През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя. Моят екземпляр беше абсолютно пълен и много съжалявам, че ми го взеха. В това време Паша беше заета с редактирането на беседите, докато ни взеха печатницата. След това време зрението й беше още намаляло и трябваше да й се четат лекциите изречение по изречение, като тя правеше корекциите за да може да се изработят. В.К.: Значи вие четете дешифрираната беседа, а тя казва как трябва да се редактира? Е.А.: Е, трудно беше. После пък аз почнах да правя, пък тя да одобрява. И така работехме, но много малко време. После ние не живеехме заедно. Тя живееше на една улица, аз другаде. Трябваше нея да я водят, аз не мога да отида. Аз от 1954 год. ставите ми заболяха и условията, външните пречеха за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. След като аз предадох всичко подредено на съхранение, ние с Паша вече бяхме слезли в града. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 год. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 год. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствувана. Живеех в дома на Гена Папазова, на ул. „Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени направени от мене, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде и одобряваше или казваше как по-добре да бъде. В.К.: Значи тук на сцената излиза и Катя Грива. Тя нали е певица? Защо не си пее песните на Учителя? Е.А.: А тя беше много ревнива, да не се измени Словото. Един от най-тежките дни, които прекарах на Изгрева, след заминаването на Учителя беше денят, когато ни взеха беседите и лекциите. На 6 декември 1957 год. в 5 часа сутринта на Изгрева дойдоха повече от 50 души тайна милиция със заповед да ни вземат литературата. Те иззеха от Изгрева литературата от 25 души, а в София на двама души: Георги Томалевски и Начо Петров. Денят, в който дойдоха беше петък. Аз отивах на Младежкия клас. При чешмата на Зодиака виждам петима мъже, които познах, че не са наши приятели. Като минах покрай тях, попитаха ме дали аз съм Елена Андреева. Отговорих им, че съм аз и ми казаха да се върна, защото ще ми правят обиск. Върнах се. Те влязоха в стаята ми. Един от тях показа картата си, че идват по нареждане на Министерския съвет, да ни изземат литературата, защото е инкриминирана. Аз имах в един голям сандък непечатани беседи, оригинали и напечатани. Отворих капака и започнаха да вадят беседите и да ги тургат на камари. Попитах защо правят това? Казаха ми, че ще ги вземат. Иззеха всичко каквото имах. Всички печатани томчета, всички оригинали, напечатани серии, беседи и ненапечатани. Имах цели годишнини Утринни слова, изработени в четири екземпляра, беседи държани пред ръководителите, които бяха приготвени за съхранение, взеха и тях, взеха ми всички тетрадки, в които бях писала разни задачи, дадени от Учителя, които съм изпълнявала, взеха ми тетрадката, в която бях писала сънищата си, взеха хронологическия каталог, който бях изработила за цялото Слово на Учителя. За този каталог много съжалявам, защото нямам материал, за да мога да го възобновя. Бях го работила повече от шест месеца. Моят екземпляр беше съвсем пълен и когато взеха всичките ми тетрадки в които бях записала сънищата си и задачи, аз протестирах. Те ми казаха, че пак ще ми ги върнат след като ги прегледат. Разбира се, че не ми ги върнаха. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите разбрах, че те нямат намерение нито да ги върнат, нито да ги запазят. Те преобърнаха цялата ми къща. Всички помещения, навсякъде претърсиха, дори и бараката за въглища и дърва. Денят на обиска беше студен. И след като бяха претърсвали един час, аз разбрах, че дълго ще претърсват, поисках да запаля печката. Като отивах да взема дърва и въглища с мене идваше агент. Те ме държаха цели 12 часа от пет часа сутринта до пет часа след обед. Като едни идваха, други си отиваха. Малко преди пет часа след обед дойде един млад, нисък, набит агент, който щом влезе в стаята, всички портрети на Учителя свали, извади ги от рамките, самите портрети смачка и ги тури в чувала, а ми остави само празните рамки. Почувствах, че съм нападната от някакви вандали, които нямат нито човещина, нито култура, нито човешка обхода. В началото на обиска, когато разбрах, че ще ни вземат беседите аз много се натъжих и дълго плаках, без да им кажа нито дума. Един от тях, който може би се смути от моето поведение се опита да ме успокои като обеща, че всичко ще ни върнат, но това не стана. Този ден беше един от най-тежките в живота ми. Учителят си отиде, но Той ни остави Словото, а сега и на него посегнаха. Прибраха го.

V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВА Е.А.: След събора през 1926 год. се построи една стая за Учителя и Той през зимата остана да живее на Изгрева. За беседите идваше в салона на Оборище. Много често след лекцията, които ставаха вечер от 7 до 9 Учителят се връщаше на Изгрева. Мнозина, които искаха да бъдат с Учителя по-дълго отивахме заедно с Него до Изгрева и после се връщахме в града. Това ставаше три пъти в седмицата и Изгрева някак като че ли се приближи много до София. Вече не ни се виждаше така далеч. Мнозина от нашите приятели, които искаха да се срещнат с Учителя идваха на Изгрева. Учителят каза, че през 1927 год. съборът пак ще се проведе на Изгрева. Братството взе решение да изгради свой салон, защото при едно прехвърляне на имотите салона на ул. „Оборище" 14 беше загубен. Тогава още повече инвентар от търновските събори се пренесе в София за уреждане на събора. Решението за построяването на салона се взе късно през пролетта и не си спомням точно кога, но оставаше сравнително малко време. Един брат инженер от Стара Загора, инж. Николов направи плана, който одобриха, започнаха да закупуват материали за строежа, дойдоха братя зидари от провинцията, които и сега виждам с белите ризи и червените пояси. Вода нямахме прекарана още на Изгрева, но по наша молба изкараха една чешма на Дървенишкото шосе на напречната алея от разсадника, когато започна самата работа за салона бяха останали две седмици до събора. Мисълта, че ще имаме салон на Изгрева се прие с ентусиазъм от всички сестри и братя от София и се спуснаха да помагат кой с каквото може. Всички бяха радостни. Всичко ставаше с радост и възторг. Не си спомням друг случай, нещо общо братско да се е построило с по-голяма радост. Дойдоха сестри от София да приготвят храна за работниците-строители. Едни носеха вода с бурета. Бяха купили грамадни стомни и всеки помагаше според силите си. Създаде се голямо оживление. Изкопаха основите, започна зидарията, трябваше да се покрие салона за деня определен за откриването на събора. И действително успяха да го направят. Измазаха се стените, белосаха се, поставиха и под. Само прозорците не можаха да се поставят, понеже съборът стана през август, времето беше топло и можеше без прозорци. Дори и рамките на прозорците не можаха да турят. След това се изми подът и салонът беше готов. Нямаше столове. Всички седнаха направо на дъските, на пода. Само Учителят имаше маса и стол. Тази година на събора Учителят даде беседите „Пътят на ученика". На събора не се допущаха външни лица. На съборите изобщо не се допущаха външни лица. Когато ставаха в Търново, на братското място се влизаше само през два входа и отвсякъде другаде беше заградено. На вратите имаше винаги дежурни и там се спазваше това правило. Когато дойдоха гости на някого, тези, които пазеха на входа извикваха съответният брат и сестра, и гостът можеше да влезе заедно с брата или сестрата. На Изгрева нямаше възможност да спазим всички изисквания, защото мястото беше от едната страна съвсем отградено. Някои софиянци си водеха гости. Съборът беше тържествен. Учителят си изля богато Слово и още повече се повдигна радостното състояние на всички. Тогава си спомням думите в салона: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие". Това беше голям тържествен събор. Но за съжаление последен. Следващата година 1928 год. пак се реши да има събор на Изгрева. Властта даде разрешение затова, но когато нашите приятели дойдоха на гарата, от самата гара ги върнаха обратно и не им позволиха да дойдат на Изгрева. Това беше през 1928 год. На следната 1929 год. за пръв път отидохме на езерата. Там прекарахме девет дни без палатки край огньовете. На езерата отидохме с влак до Дупница, после с кола, имаше такива за транспорт до Сепарево и оттам пеш нагоре. В.К.: Кой бе този, който откри 7-те Рилски езера и започнахте да ходите там? Е.А.: От 1922 год. до 1929 год. ходехме на Мусала и там прекарвахме пак така без палатки, без нищо. Само с една раница и дрехите на гърба, и при различни времена. И при дъжд и при буря, и при всяко време бяхме там. Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год. И тогава брат Симеонов казва на Учителя: „Учителю, ще Ви заведа на езерата, ще Ви харесат. И тогава Учителят се съгласи и отидохме на езерата. И така ни заведе всички през 1929 год. на 7-те Рилски езера. Заедно с построяването на салона 1927 год. се построи и горната стая на Учителя и Той окончателно остана да живее на Изгрева. Но за беседите си слизаше в салона на Оборище. През пролетта на 1928 год., когато салонът беше напълно готов, завършен, Учителят предложи беседите и лекциите да се държат на Изгрева и то не вечер както ставаше в града, а сутрин в 5 часа. На Изгрева имаше доста построени бараки по това време. Мнозина, които имаха възможност да си купят места взеха си и си построиха жилища. Построи се и малкият салон за столова, имахме братска кухня. Братството закупиха всички места, които се продаваха около салона. Малко време след събора през 1927 год., мисля в началото на септември Учителят се опита да ни предаде Паневритмията, Пентаграма - специално. Научихме първите фигури и когато трябваше да усвоим смяната на местата на тези, които играят Пентаграма, доста трудно ни се видя на всички тази част от упражнението и дотук спряхме. Може би защото вече беше късно септември, може би имаше и други причини. И странно нещо, Учителят следващата година -1928 предаваше последователно всички други упражнения от Паневритмията и най-после я предаде в окончателна форма в 1942 год. на Изгрева. В.К.: Чия бе идеята за Паневритмията, какъв бе повода, самото начало как се започна? Е.А.: Е, Учителят я даде. Това е негово дело. Ето, първият повод беше това, Пентаграма. Но тогава се опита да го даде, а после остана последен. От 1922 год. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала, В 1922 год. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време. При слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше още същата година, когато братството летува в Горското училище в Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Тогава всички бяхме само с раници на гръб, почти без какъвто и да е екип. Прекарахме около 4-5 дни край огньове. Лагерът ни беше при най-долното езеро под Мусала и цялата нощ прекарахме край огъня. Кои насядали, кои налягали, само с дрехите на гърба си. При същите условия беше и Учителя. И Той прекарваше нощите, но Той не лягаше до огъня, а далеч настрана. Следващите години пак всяко лято отивахме на Мусала. Само, че времето се менеше. Някога отивахме при дъжд, при вятър, при буря. Качвали сме се и при сняг. Изпълни се определената програма. По този начин Учителят успя да ни освободи от страха, от лошото време. Ние прекарахме 5-6 дни на открито, само край огъня и трябваше да спазваме правилото да пием гореща вода. Всеки, който се страхуваше беше свободен да се върне. По това време на върха нямаше нищо построено. Мисля, че в 1924 год. беше построена една дървена хижа при първото езеро под Мусала. Следващите години започнаха да строят голяма хижа, но я строиха повече години и си спомням, че при вятър сме се крили на завет до издигнатите стени на хижата, но беше недовършена. Ние тогава не чакахме да се довърши хижата, защото започнахме да ходим на езерата. Тогава ние бяхме млади, но имаше и възрастни сестри и братя, които идваха с нас при същите условия. Едничката услуга, която им правехме беше, да ги оставим да полегнат по-близо до огъня, който се поддържаше цяла нощ от по-младите братя. И трябва да кажа, че нямаше случай на заболяване и простуда.

IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Елена Андреева: Въпреки това, ние живеехме хармонично. Не е имало спорове помежду ни. Не е имало недоволство една от друга. От една страна или от друга. Може би аз имам някакви грехове в това отношение, защото аз съм правила забележки на двете, било за поддържане на чистотата в „Парахода", било за поддържане на реда. Те не са ми правили забележки. И трите бяхме готови всеки момент да си услужим заедно каквото можем. Не си спомням случай да не е имало готовност някоя да услужи на другите. Разбира се, че все е имало случай, когато някоя от нас с поведението си да е направила нещо, от което не е било приятно за другите, но всяка е съумявала да разбере и извини. Учителят със своите посещения прочистваше атмосферата, проветряваше я и като слънчева светлина и топлина прогонваше мъглите от умовете ни. Не може да не е имало някакви недоразумения. Учителят нямаше еднакво отношение към нас. Към трите имаше различно отношение. Но беше еднакво отзивчив към нуждите на всяка една. Разликата в отношенията ни произлизаше от индивидуалността на всяка, а характера й от нейното вътрешно устройство. Това различно отношение на Учителя към учениците Му аз го видях още в самото начало. Още в първата година от поведението на Учителя и отношението Му към мене, вътрешно разбрах и почувствах, че Учителят има еднаква любов към мене, както и към другите. Аз имах вътрешна убеденост в това. Тази моя убеденост ми помогна много, за да не се смущава сърцето ми от това, как Той постъпва към другите от видимостта на Неговото поведение. Учителят не е говорил никога за своята обич към никого, към когото и да е. И когато казвам, че съм почувствала, че Учителят ме обича, както другите сестри, това съм го почувствала направо със сърцето си. С присъствието Си Учителят внасяше в съзнанието ни разширение, за да не изпадаме в дребнавост. Разговорите, които се водеха бяха идейни. Всичко се движеше около Учението, принципите, методите, как трябва да прилагаме. Ние задавахме въпроси и Учителят ни отговаряше и ни изтърпяваше, с търпение изслушваше ни и ни обясняваше. Учителят ни водеше със светлината на Своето Слово в нови светове. Пред нас се разкриваха нови хоризонти и се чувствахме обогатени. Животът ни в „Парахода" беше интересен, интензивен, имаше голямо движение. При нас идваха братя и сестри за едно или друго и всеки според интересите си и нуждите си. Най-често идваха, за да дадем да прочетат някоя беседа, която ние сме изработили и те се интересуваха. Ние се стараехме с ученическо съзнание да бъдем полезни. Така се учехме и възпитавахме в готовност на служене. Учителят идваше често при нас и това ни задължаваше да проявим изисквана обхода към всички приятели. Самата ни работа, това че ние записвахме Словото на Учителя ни задължаваше да изявим това Слово в живота си, в каквато малка форма и да е. Не мога да кажа какво сме направили, но това е стремежът, който видях и в трите. Имаше усърдие, имаше старание, всяка правеше опит да прояви най-доброто, каквото може и на каквото е способна. Затова смело мога да кажа, че животът ни в „Парахода" беше школа, опитно поле. По някой път чувствах, че всеки момент съм на изпит. Имаше старание да не пропуснем някой момент, за да не сгрешим. Имаше случаи и Учителят да ни направи някакви малки забележки. Спомням си веднъж дойде в „Парахода", който беше сред борова горичка и пред вратата, около нея бяха нападали борови игли и Учителят каза: „О-о, три моми, пък не са си помели двора!" Изказа го с усмивка. Такива забележки са за поддържане на будно съзнание. Разговорите, които сме водили с Учителя, случвало се е да говори за някои черти на лицето ни, на ръката ни. Спомням си веднъж ми каза, че горната линия на челото ми, на границата дето е между челото и косата ме спасявала. Друг път ми каза, че дясното ми ухо е по-хубаво от лявото. Друг път също каза, че аз вървя по бащина линия. Учителят беше казал, че в едно семейство, ако децата са момчета, те кредитират бащата. Ако са момичета, кредитират майката. И аз попитах, защо тогава моята майка си замина преди баща ми? Тогава Той ми каза, защото аз вървя по бащина линия. Разбира се, че аз съм на това, което за мене е казано. Не помня за другите. Щото Той е казвал и за другите така. При друг разговор Учителят каза, че на всяка една от нас, коя е основната добродетел, за която работи. На Паша каза, че тя работи за Мъдростта; на Савка, че работи за Истината, а на мене каза, че работя за Любовта. Имало е и други случаи, когато Учителят дошъл при „Парахода" през отворения прозорец ни хвърля шоколадови бонбони. Ние не сме усетили кога се е приближил, но при шума от падането скочихме и трите, излизаме да видим, но Учителят беше вече на поляната и ние питаме: „Вие ли хвърлихте бонбоните?" Той се смее и казва: „Кой знае кой ви ги е хвърлил!" Но наоколо нямаше никой и ние разбрахме, че Той ни ги хвърлил. Учителят имаше бащинско отношение към нас. Помня, дойде веднъж в „Парахода" и ми каза: „Еленке, ще идеш да купиш плат за трите ви за по една рокля". Даде ми средства за това. Видя ми се мъчно. Мислих си, че ще мога да намеря хубав плат, но как ще избера цветове по техния вкус? Отидох в един голям магазин на ул. „Леге", където и друг път бях пазарувала и казах какво искам да купя. Казах им, че двете рокли не са за мене. Те ми предадоха мостри и това веднага ме улесни. Занесох мострите, всяка да си избере цвета. Но се случи, че Учителят дойде, казах Му, че съм намерила мостри и Той прегледа мострите и на всяка определи от кой цвят да вземе. Платът беше с много меки тонове. На Паша и Савка даде бежов и сив, а на мен ми посочи млечно-лилавия цвят. Интересно е, че всяка беше харесала за себе си посочения плат от Учителя. Аз уших и трите рокли и с тях имаме една обща снимка. Друг път уших рокли от конопено платно. Учителят беше дал един чертеж на Младежкия клас. В този чертеж се пресичаха две хиперболи и елипса и се получиха при кръстосването няколко фигурки и на всяка фигурка от чертежа поставихме различен цвят. Ушихме го с конци и стана нещо, като украшение на рокличките. Доста сестри впоследствие си ушиха такива конопени рокли. Спомням си един случай, когато Учителят ми направи една строга забележка. Каза ми: „Ти не даваш свобода на другите!" Аз много се наскърбих. Паша се опита да ме защити и Той и на нея се скара със строг тон. Тогава разбрах за какво се отнася. Разказвам случая: На вратата на „Парахода имаше едно малко прозорче за светлина. Беше се скъсало пердето и трябваше да се постави ново. Аз исках да го сложим на месингови пръчки, а Савка искаше да го сложим на телчета. Аз настоях да бъде на месингови пръчки защото е по-красиво. Дали Савка е почувствала това мое настояване като ограничение на свободата й не зная, защото аз повече не попитах, не се намесих, а оставих да направи така, както намери за добре. Тогава аз не можах да разбера къде ми е грешката. Много пъти впоследствие, когато даже съм била при Учителя съм искала да Го попитам да ми каже къде ми е погрешката, но щом помисля така, веднага ми идваше мисълта, ти сама трябва да я намериш. Минаха години, дори и след заминаването на Учителя, аз още не бях намерила грешката си. Но един ден изведнъж ми светна в съзнанието, разбрах как трябваше да постъпя. Аз не трябваше да увещавам Савка, че е по-хубаво на месингова пръчка, но трябваше да ида, да купя плата и пердето да го ушия, да го туря на месинговата пръчка. Тогава тя щеше да види, че е по-хубаво, защото когато тя си получи своя самостоятелна стая пердетата си постави по същия начин, по който аз предлагах. Грешката е в това, че аз проявих дребнавост, някаква скържавост, като предложих всяка да даде малка сума за направянето на пердето. Колко е мъчно човек да види някои свои навици или недостатъци в себе си. Нужна е голяма вътрешна светлина, за да посвети всички кътчета в нашето съзнание. Забележката на Учителя се отнасяше за пречистването на моето съзнание от сенките на моите минали стари разбирания. Иска ми се да разкажа един случай със Савка. Това беше още първата или втората година от нашия общ живот в „Парахода". Савка прекарваше някакви психически кризи. Беше получила изкривяване на лицето. Учителят дойде пред „Парахода" и пита: „Къде е Савка?" Тя излезе. Учителят веднага започна строго да й говори. Ние с Паша веднага се отстранихме, защото Учителят беше много строг към нея. Помислих си, защо е толкова строг Учителя? Какво може да е направила? Нищо не видях, освен това, че е изкривено лицето й. Аз не можах да мисля, че затова тя е виновна. Той й говори повече от един час. Този ден Учителят на няколко пъти я търси и все с такъв строг тон й говори. Но каква беше изненадата ни, когато на другия ден Савка стана с оправено лице. Лицето й беше напълно нормално, никакво изкривяване не се виждаше. Разбрах, че Учителят със своя строг тон и с тия силни думи, които й каза е предизвикал такова напрежение в нея, че тя получи оправено лице. Един видимо отрицателен метод имаше положителен резултат. Още един случай си спомням с нея. Пак след някаква психическа криза, Савка беше почти загубила зрението си. Каза ми: „Еленке, от нашата маса не виждам Учителя". А нашата маса не беше по-далеч от два метра от Учителювата маса. Тя нямаше сигурност на движенията, че трябваше да я придружаваме. Тогава Учителят й е дал един друг метод. На всеки кръгъл час да става и да казва „Добрата молитва" както през деня, така и през нощта. Не мина седмица и Савка се оправи. Савка беше изпълнителна, с голяма преданост и любов към Учителя. Паша беше по-голяма от нас. Но тя се държеше другарски, като равна, макар, че ми е била учителка в гимназията. Паша беше общителна, с весел нрав и с широко, отворено сърце. Към всички готова да помага с каквото може. И Паша и Савка бяха миролюбиви. И двете обичаха хумора и то чистия хумор. Паша имаше такова силно чувство на отговорност, че едва ли не се чувстваше виновна за всички погрешки на другите. Тя много страдаше, когато хулеха и пишеха ред клевети за Учителя. На всички ни беше мъчно за калта, която хвърляха върху Него, но у нея беше силно подчертано. Паша страдаше, като че ли тя е виновната. Тя имаше самообладание, уравновесеност, сдържаност. Бяхме живели няколко години и Паша каза, че ние трите сме семейни. Паша е бащата, аз съм майката, а Савка е детето. От една гледна точка, това нейно сравнение изразяваше отношението на всяка една от нас към общия живот от работата ни в „Парахода".

III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ? Е.А.: Искам да обясня как стана записването и дешифрирането на беседите от нас, трите стенографки. Ние трите едновременно записвахме всичко, което Учителят говореше. Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или Утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 год. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказвала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи държани на Младежките събори; Беседи на Класа на Добродетелите; Беседи на ръководителите; и при други някои случаи. Това са така групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките и на трите ни, в които беше записана беседата или лекцията, която трябваше да се дешифрира. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше. Имаше пълно доверие и съзнателна работа от всяка една. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство на отговорност. Ако е имало някога нещо пропуснато да запишем, така са били вътрешните възможности и условия, при които сме работили. Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което Учителят е казал. Ние при дешифрирането не правехме никакви поправки, никакви корекции. Когато беседите се готвеха за печат Паша е правила известни промени. В.К.: Промените, които тя си прави по свой образец. Е.А.: Да, да. В.К.: Въпрос: Вие били ли сте съгласни с тези промени? Е.А.: Учителят беше, който решаваше тези въпроси. Това беше Негово Слово. Понякога се е случвало със Савка, с Паша или брат Боев да дешифрираме още някоя беседа, за да уточним да не би нещо да е пропуснато. Веднага съм виждала, че еднакво сме записвали. Рядко е имало да се пропусне някоя дума, която може би не е чута. Когато записвахме Словото, когато не чуехме някоя дума или не сме я разбрали, за удобство оставяхме празно място, като при дешифрирането да потърсим в други тетрадки, за да попълним изпуснатото. Аз казвам тези дреболии за изяснение. Затова заявявам, че при дешифрирането не сме правили никакви поправки. Дали сме го така, както сме го чули. С това не искам да кажа, че ние сме безпогрешни. Може да сме допуснали някои грешки, може да сме допуснали да пропуснем някоя дума, защото не сме чули или защото не сме успели да запишем. Но това са редки случаи, това са малки пропуски, които всеки може да направи. Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на Учителя, тя почти Го преразказваше. Но винаги се стараеше да даде точно това, което Учителят е казал. В.К.: При това преразказване се дава възможност за промени. Сега ги виждаме, че ги има. Е.А.: Е, правеше го. Сега, аз не мога да кажа нищо затова. Аз не мога да се произнеса затова. В 1923 год. за пръв път Учителят говори в собствен салон на братството на ул. „Оборище" № 14. Малко повече от пет години братския живот протече там. Първият Младежки събор се проведе там. Всички братски празници прекарахме в салона с песни и разговори за общ живот. Учителят живееше на ул. „Опълченска" № 66. Оттам идваше на събранията с трамвай. По това време Той ходеше пеша и на Изгрева. Само приятелите, които Го канеха на обяд или вечеря вземаха файтон за Учителя, за да Го заведат в домовете си. Учителят не е изисквал никога нищо за свое удобство. В същото това време Изгревът се устройваше бавно. Някои приятели си бяха закупили места и бяха си направили жилища. Все дървени бараки. Учителят съветваше да си правят дървени бараки, защото дървото е жив материал, макар и отсечено. През пролетта и лятото отивахме да посрещаме изгрева на слънцето, после слизахме в града за беседа. Школите ставаха вечер от 7 до 9 часа. На тях Учителят идваше от ул. „Опълченска" 66. Всичко вървеше така до 1926 год., когато Учителят каза, че съборът ще се проведе на Изгрева. На Изгрева нямаше нищо построено общо за всички. Имахме само полянката и другите братски места, на които впоследствие се построиха салона, мястото на братската градина. За уреждането на съборите се донесе една част от инвентара от търновските събори, който беше необходим тук за уреждането Му. Розоварите за чай, за закуска и вечерите, казаните за готвене за обед. Винаги на събора всички се хранехме общо - закуска, обед и вечеря. Когато Учителят каза, че съборът ще се проведе на Изгрева, на нас стенографките Учителят ни каза да се настаним в празното място сред боровата горичка, от северната страна, на поляната. Това място имаше форма на полукръг. Като северната страна беше права, а южната кръгла. От всички страни имаше пейки, като южните бяха в кръгла форма. Това място отвсякъде беше заградено с борчета, толкова гъсти, че не можеше да се мине между тях, защото клоните бяха до земята. Имаше само една пътека, където клоните бяха изсечени и до която можеше човек да мине. Ние с Паша си пренесохме по две одеала и спяхме направо на пейките. Савка имаше походно легло. Наредихме си на масата, която Учителят ни даде, тетрадките и другите книжа, купихме зебло, с което заградихме отвсякъде около пейките, заковахме зеблото с летви, оставихме само място за врата и така вече ние имахме стая, подслон. Отгоре нямаше покрив, но само едно платнище на една малка част от покривът. Беше лятно време, можеше да се спи на открито. Все пак това беше като привилегия, защото иначе трябваше да идваме от града. За Учителя имаше построена една палатка върху дървен под, в която имаше легло, маса и стол. Още първият ден на събора през 1926 год. стана един малък инцидент. Ставаме сутринта на изгрева, отиваме да посрещнем слънцето, Учителят Го няма. Той останал да спи в града, а сутринта като дошъл на Изгрева, целият Изгрев бил заграден с полиция и никого не пуснали да влезат. Ние бяхме в недоумение, щото знаехме, че е взето решение от властите за събора. Но враговете не спяха, каквото можеха да пречат - пречеха. Разтичаха се няколко души приятели и до обед работата се оправи. Учителят дойде на Изгрева и държа първата беседа на поляната. Всички насядахме на тревата, Учителят имаше само стол и масичка. Ние стенографките седяхме на тревата и пишехме на коляно. На поляната Учителят държеше беседите си. Там правехме гимнастическите упражнения. На обед там се хранехме. Целият братски живот се проявяваше само на поляната. При такива условия прекарахме всичките съборни дни. Накрая на събора през нощта заваля кратък дъжд и понеже нямахме покрив ние скочихме да си приберем тетрадките, за да не се намокрят и ги скрихме под платнището. В пролетта на 1928 год. Учителят започна да държи беседите на Изгрева. Станала е някаква нередовност при прехвърлянето на имотите и братството загуби салона на ул. „Оборище" 14. Като започнаха беседите на Изгрева, нашият „Параход" се постегна и се приспособи за живеене. Замениха зеблото с дъски, сложиха под, направи се покрив от ламарина, като се остави един прозорец за осветление на покрива. Отвътре го облицоваха с шпертплат и така стана прилична стая за живеене. В нея прекарахме трите стенографки цели четири години общ живот. Заедно спяхме, заедно се хранехме. Всяка работеше своя дял от работата. Покривът на тази стая, поради заоблената южна стена беше и той заоблен и понеже покривът беше заоблен приличаше на параход обърнат нагоре с дъното, който се движи по небето мислено. Паша го нарече „Параход" и това си остана до края. Тя обичаше да кръщава. До 1928 год. всяка от нас живееше при семейството си. И когато се направи „Парахода" годен за живеене, ние се преместихме да живеем там. В 1926 год. след събора се направи една стая за Учителя, в която Той остана да живее още същата година. За беседите служеше салона на ул. „Оборище" 14. На следващата година -1927 се направи големия салон за събора, който стана пак на Изгрева. Но беседите Учителят продължи да ги държи на ул. „Оборище" 14 до 1928 год. Целият братски живот се прехвърли на Изгрева. Ние трите се настанихме в „Парахода". Паша беше на северната, права стена. Савка взе западната стена и тя беше права. За мен остана южната кръгла стена. Всяка се приспособи както можа. Всяка от нас имаше легло, стол и маса. Имахме един долап за беседите, които изработвахме, една етажерка, на която си държахме съдовете за хранене. Зиме се отоплявахме с пернишка печка. Всичко беше скромно, но вътрешният ни живот беше богат. Учителят ни посещаваше често. В първите години нямаше братски стол. Ние трите се хранехме заедно. Сами си приготовлявахме храната на примус. Често Учителят ни даваше продукти да сготвим обяда и Той идваше да се храни с нас. Друг път пък като приготвим обяда искаше да Му занесем в стаята Му, за да се нахрани. Когато се установихме да живеем заедно на Изгрева, Учителят започна да ни дава известна сума, която трябваше да употребим за нуждите си. Ние я употребявахме само за прехрана. Не си спомням как стана, но тази сума беше у мене. Дали Учителят ми даде на мене парите или защото аз най-често се грижех за приготовлението на храната, затова тази работа за мене беше лесна и с лекота я вършех. Паша се занимаваше с редактирането на беседите, на Савка готвенето много не й лежеше и някак естествено стана най-често аз да се грижа за готвенето, приготовлението на храната. В началото на общият ни живот Учителят ни даваше продукти и обща сума за нуждите ни. Като се отвори столът, Учителят искаше да се храним там и ние отивахме там да се храним. Хранехме се общо всички братя и сестри от Изгрева, които желаеха да посещават стола. По едно време на всяка от нас ни даваше отделно сумата, с която трябваше да се храним в стола. По-късно Учителят почна да дава по една сума на всяка една поотделно. В.К.: За да разполага всяка както си иска. Това заплата ли беше? Е.А.: Не, Той ни даваше само за прехрана. Той не ни даваше заплата за нужда, въпреки това някои хора пак им се виждаше, че много ни се дава, но човешкия свят е такъв. В.К.: По колко ви даваше? Е.А.: Даваше ни различно, според както вървяха. Когато бяха най-евтини парите ни даваха по 500-600 лв. Това бяха най-евтините. Животът ни в „Парахода" беше интензивен. Първото нещо беше, че Учителят беше често при нас. Естествено Той се интересуваше от работата ни. А Той идваше и искаше да Му прочетем беседата, която е държал и така, в такива случаи ние Му задавахме много въпроси свързани с това, което ни е говорил. Питахме как трябва да разбираме някои въпроси и някои положения в беседата. Той с готовност винаги ни е изяснявал. Учителят винаги беше разположен и готов да поясни всеки въпрос, който ни интересуваше. Може би Учителят направи един опит като ни постави и трите да живеем заедно. При такива условия, за да види как ще се проявим. Правило ми е впечатление, че Той следеше вътрешното ни състояние на всяка една. Като идваше с това Той поддържаше нашето будно съзнание. Неговото присъствие респектираше. Всяка се стараеше да се прояви добре). Всякога, когато е идвал, ние сме се радвали. Самото Му присъствие действаше благотворно на нашите вътрешни състояния. Атмосферата, която носеше със себе Си беше силно озонирана и ние я чувствахме като някаква невидима ласка. Аз съм чувствала, че Неговият поглед прониква целият ми вътрешен живот, че всичко, което става в мене е видимо за Него. Много естествено е, тогава човек да се контролира, да следи не само какво прави, но и каквото мисли. Като идваше Учителят при нас, Той следеше състоянието на всяка една от нас. Когато забелязваше, че някоя е загрижена или натоварена с решаването на някои въпроси, Той естествено загатваше нещо, което ще бъде от полза за да й помогне. Даваше някои примери, с които да уяснят въпроса. По такъв начин Той поддържаше духа в трите ни с внимание и грижа. Във всяка една от нас виждаше и често си казвахме, че Учителят е дошъл за едната или за другата. Ние трите бяхме Негови работници. Той и трите ни е приел да помагаме за изработване на Словото Му. Естествени бяха грижите и вниманието, които ни даваше. Той беше най-добрият работодател, който човек може да има някога на земята. Оставяше ни свободни да работим със съзнание, без каквото и да е ограничение или изисквания. Той държеше ние съзнателно да работим и това всяка една от нас правеше според своето вътрешно разбиране и разумно употребяване на свободата, която Той ни даваше. Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда. Пък дори и народностно различни. Паша беше рускиня по баща и по майка българка. Савка беше по майка германка, а баща македонец. Аз бях македонка по баща и по майка, за което Паша често се шегуваше като ми казваше „чистокръвна македонка". В.К.: Вие как се възприемате сега, като българка или като македонка дошла в България? Е.А.: Българка. Аз съм българка бе. Българка съм. В.К.: В сегашната епоха след 1903 год. българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област населена с българи. Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата. Те са македонци, но не са българи. Та сега какви сте? Е.А.: Е, то е вече един спор политически, който стана. То е политическа работа това, което стана. В.К.: Но вие се възприемате като българка. Е.А.: Аз съм си българка. Българка съм. Майка ми ми е казвала „Бугари сме керко!" т.е. българи сме щерко. В.К.: Този въпрос е много важен. Защото утре ще дойде някои и ще ми каже: Елена Андреева е македонка, а не е българка. Е.А.: Не, казвам ви. Не, бугари сме, майка ми така ми е казвала, щото ние не казваме българи-македонци, а бугари. Колко пъти ми е казвала: „Бугари сме керко!" В.К.: За мен това е много важен въпрос. А за вас е още по-важен.

II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Елена Андреева: И в началото на 1922 год. вече Паша отива при Учителя и Му предлага да се напечатат съборните беседи. Той одобрява предложението й и Паша заедно с брат Димитър Стоянов, който беше словослагател отива в Казанлък при брат Никола Камбуров, който има печатница и там и под редакцията на Паша се издават съборните беседи. Вергилий Кръстев: Кой ги заплаща? Е.А.: Беседите се издават с пари от братската каса. В.К.: Къде се печатат? Е.А.: Печатат се там където ги приемат. А Никола Камбуров има в Казанлък лична печатница, стопанин е бил той на печатницата. Паша, като учителка в Първа девическа гимназия е издала учебник по химия за последния клас на гимназиите и вече имала малък опит в отпечатването и редактирането. Оттогава Паша се заема с приготовляването на беседите за печат. Едни се печатат в София - в софийските печатници. Други се печатат в провинцията, в Русе, в печатницата на Малджиев. Тези, които се печатат в провинцията за тях Паша прави само една коректура, останалите коректури ги правят коректорите в съответните печатници. На тия беседи, които се печатат в София Паша прави три коректури. В същото време Учителят иска приготвените за печат беседи да Му се четат. В.К.: Какво значи три коректури? Е.А.: Значи: Отпечатват се грешките на едната, носи се втора коректура, Паша ги проверява още един път и после още един път. Три пъти това се проверява, за да няма печатни грешки. Учителят пък иска в същото време Паша да чете Нему приготвените за печат беседи. Тя ги четеше или когато ги е написала в ръкопис или пък когато на шпалти й ги носеха като коректури. Аз не съм присъствала на тази работа на Паша, но Паша ми е разказвала, че като чете готовата беседа за печат Учителят внася някои промени като е казал известни неща да не се печатат. Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен характер Учителят не е оставял да бъдат напечатани. В.К.: Личен характер за учениците. Е.А.: В тази работа Той е дал някои наставления на Паша, които впоследствие тя е трябвало да прилага. Веднъж, в първата година на Общият клас Учителят държа една строга беседа, в която Той не одобряваше работата на учениците, нито начинът по който изпълняват задачите, които ни дават в клас, както трябва. Също Учителят намираше, че вътрешната работа, която всеки ученик трябва да изпълнява не отговаря на изискванията на школата. Естествено, че Паша си взема бележка от това, което Учителят изключва да се печати. В тези лекции Учителят е оставил да се напечатат само ония положения, които били общи. Учителят също е казал на Паша, да прави връзки между отделните пасажи в беседата, където са засегнати отделни теми. И така Паша си изработва един метод за работа. При приготвените за печат беседи Паша ги пишеше на ръка. При това тя почти преразказваше беседите. Учителят в говора Си си служеше с дълги изречения и в дълги периоди изразяваше мисълта си. Пък Паша ги предаваше в къси изречения, по-кратки за по-голяма яснота на мисълта. Ние при дешифрирането пишехме беседите така, както Учителят ги е изказал. Следяхме внимателно мисълта на Учителя и се стараехме да запишем всичко, което е казано. Нищо не променяхме. Това правехме и трите. Защото ние нямахме време да мислим. Ние се стараехме да запишем всичко. Всяка мисъл, която Учителят е изказал, а не да пропуснем нещо от това, което е казал. После при редактирането на беседите и лекциите известни промени правеше Паша, като се водеше от наставленията, дадени от Учителя. Естествено, че редакторът ще внесе известен отпечатък от своя стил, от начина, който е свойствен на неговата мисъл. Това е неизбежно. Преди да почне редактирането на беседите, Паша дълги години беше слушала Словото на Учителя. Тя Го разбираше. Пък всякога е имала възможност да отиде при Учителя и да Го запита за някаква неяснота. Учителят беше готов надълго и нашироко винаги да обяснява всеки въпрос, който сме имали. Най-често сме запитвали въпроси за примерите, които Учителят е давал в беседите и лекциите си. Някои примери бяха символни, някога е имало само загатване и е трябвало да се проясни, за да бъде разбрано. В такива случаи всякога сме отивали при Учителя за изяснение, което винаги ни се е давало с разположение. В работата на Паша в началото беше подпомагана от нейната сестра Аня Теодорова, която беше учителка по български език. Дори Учителят веднъж предложил на нея да се занимава с редактирането на беседите. Тя се е опитала, но не е имала смелостта да промени каквото и да е от казаното, да. Учителят дал една беседа на Георги Радев да се опита да я редактира, но и той след опита си отказал. Имало някои други желаещи, но на тях пък Учителя е казал, че това не е лъжица за тяхната уста. Така Паша прие тази отговорна работа и я изпълни до края на живота си. В.К.: Чухме, че се стенографира, има стенограма, която се редактира, подготвя се за печат и се дава да се отпечата. Но тук как ще ми се отговори на този въпрос. През 1922 год. в София се отпечатват лекциите на Общия окултен клас - 1 година от 24.II.1922 год. до 4.VIII.1922 год. под заглавие „Окултни лекции". През 1942 год. се издава напълно променено под заглавие „Трите живота", което е нещо съвсем различно от първото издание, от 1922 год. Е.А.: Вижте, в началото Паша не променяше. А тези беседи първата годишнина на Общия окултен клас не е издадена под редакцията на Паша, издадена е под редакцията на комисията, за която споменах и оттам заключавам, че не е имало никаква промяна нали. Но впоследствие Паша получи по-голяма свобода в тази работа и така постъпваше. И понеже да ви кажа тя го правеше пред Учителя, тя четеше беседите на Учителя, ние не можехме да се месим в тая работа. В.К.: Но има и някои други такива издания напълно различни? Е.А.: Е има, има, но така беше, да. В.К.: Вие сте ми разказвали как лично Неделчо Попов е правил забележка на Паша, като е показал оригиналите и промененото издадено томче със Словото на Учителя. Е.А.: Аз ще кажа. И него съм описала. В 1920 и 1921 год. братството нае под наем салона „Турнферайн" на едно германско гимнастическо дружество на ул. „Гурко". Там Учителят държа неделните беседи и лекции на Общия клас. В 1921 год. и 1922 год. Паша я преместиха от София в Русе, за наказание, защото държала беседи на ученичките и им говорела за идеите на Братството. Тогава остана да стенографира само Савка. В това време тя е студентка. Аз посещавах беседите на Учителя от 1920 год. и си водех стенографски бележки за себе си. През 1920 год. аз се явих на конкурс за стенографка в Народното събрание и цялата зима докато траеше сесията аз редовно стенографирах заседанията в Народното събрание. И така добих малък опит по бързопис. След преместването на Паша в Русе брат Иван Радославов, който ми беше учител в гимназията по история и ме познаваше, разбрал, че съм стенографка и попитал Учителя, може ли да ми предложи да стенографирам беседите. Учителят казал: „Поканете я!" като ми каза това братът, че Учителят приел аз да стенографирам, аз само си купих тетрадки и моливи и седнах на стенографската маса. Дори не отидох да благодаря на Учителя, че ме е приел за стенографка на Словото My. В.К.: Значи минахте през Народното събрание? Е.А.: Да минах през там. То ми беше подготовка. Аз съм доволна, че минах. В началото на 1922 год. Учителят отвори школите. Младежкият клас и Общия клас. Двете със Савка си разпределихме работата. Учителят с отварянето на школите държеше всяка седмица една беседа и две школни лекции. Неделните беседи бяха достъпни за всеки слушател. Всеки можеше да дойде и да слуша Словото на Учителя. А лекциите бяха само за учениците. Първите две години лекциите на Младежкия клас Учителят ги държеше в къщата на сестра Маркова, която имаше класна стая, в която е провеждала курсовете си по френски език. Неделните беседи и Общия клас Учителят ги държа в „Турнферайн". Братството търсеше да закупи място, където можеше да си правим гимнастическите упражнения. Още от 1920 и 1921 год. ние излизахме на изгрев накрая на Парка на свободата, който тогава се наричаше Борисова градина. Горските власти не ни позволяваха да правим гимнастическите упражнения по поляните на парка. Налагаше се да имаме място. До самият парк непосредствено имаше едно голямо място оградено от един пояс от млади борови дръвчета от север и изток. Тя е била собственост на Баучер, един англичанин, който е приятел на българите и който подарил това място на своя слуга, разсилен, а самият той го продава. Братството купува това място от 5-6 декара. Това беше голямо облекчение за всички ни. На това място можехме после да посрещаме изгрева, защото след парка нямаше нищо построено на изток. Хоризонтът беше съвсем свободен. И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул. „Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарасна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева? Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка". Почти всички вдигнаха ръка. „А тези, които искат да се построи салон на Изгрева да вдигнат ръка". Вдигнахме само 5-6 души и естествено салонът се построи на ул. „Оборище". Още тогава ми направи впечатление, че Учителят предложи като възможност да се построи салон на Изгрева. Явно е било, че планът на Учителя е бил да се построи салонът на Изгрева. Учителят с нищо не се налагаше. Изчака естествено да се пренесе братския живот на Изгрева. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше готов в края на 1923 год., където Учителят държи беседите и лекциите си до 1928 год. В.К.: Сега там същата ли е номерация на сградите, където е бил салона? Е.А.: Викат, че има някаква разлика в номерацията. Там построиха пак кооперация някаква. Трябва да кажа, че освен нас трите стенографки, за написването на беседите е помагал и Борис Николов, който в известен период от време помагаше на Савка в нейната работа. Той записваше и дешифрираше лекциите на Младежкия клас. В 1924 год. в София дойде брат Боян Боев, който беше уволнен заради идеите си. Той беше учител в гимназията по естествени науки. Брат Боян остана да живее в София и редовно посещаваше беседите, класовете, редовно стенографираше лекциите и беседите. Той стенографираше всичко при всички разговори на Учителя, в които имаше възможност да присъства било общи, било частни. Това правеше по свой начин, а материала го използваше за писма, които пращаше на приятелите в провинцията, за статии в списанието „Житно зърно", после пращаше „Послания", в които описваше опитностите с Учителя и ги изпращаше до приятелите в цяла България. В.К.: Как се набираха членовете на Младежкия окултен клас? Учителят ли ги канеше? Е.А.: Вижте как стана: Ние бяхме две групи. Сестрите се събираха отделно, нещо като молитвени събрания и си споделяха нещо така, опитности. Братята са се събирали отделно. Аз това не знаех. Но така имаше общуване между едните и другите и тогава решили да се съберем двете групи заедно, за да проучваме беседите. Казват това на Учителя, събирахме се първата година у Савка, в домът на Савка. И Учителят казва: „И аз ще дойда". И това беше първата лекция на Младежкия клас. Когато приятелите чуха, че Учителят е държал на младите беседа, така някак се засегнаха, че на другия ден вечерта Учителят държа на тях. И това беше първата лекция на Общия клас. И така си вървяха лекциите последователно. В.К.: Иван Радославов е учител по история. Той е написал „Где е истината?" Е.А.: Той е написал една книга за обяснения там, за защита учението на Учителя от нападките. Той имаше голяма ерудиция. Той беше с голяма култура човек. В.К.: Аз съм чел „Где е истината" и по-добра защита на Учителя не съм срещал. Е.А.: С голяма култура беше. Бил ми е учител четири години по история. Когато в 1931 год. аз отидох учителка в село Макоцево, брат Боян помагаше за дешифрирането на лекциите на Общия клас. Учителят ме прати да стана учителка за наказание, за моята връзка с Лулчев и аз учителствувах непълни четири години. Уволниха ме за противорелигиозни идеи. След уволнението ми аз се върнах и продължих работата си като стенографка. В 1928 год., аз се явих пак на конкурс за стенографка в Народното събрание и издържах конкурса. Но след първата смяна, на която се явих в събранието да записвам, началникът на стенографското бюро Антонов ме извика и ми каза, че аз заедно с други пет млади хора не мога да остана на работа в Народното събрание понеже се е получило тайно поверително писмо от Дирекцията на полицията. Това бе във връзка с моето уволнение като учителка, обвинена че съм дъновистка. Брат Боян Боев беше един неуморен работник в делото на Учителя. Верен и предан брат. След като го уволниха като учител, също като дъновист, той изцяло посвети всичкото си време за братска работа. Редовно даваше статии за списание „Житно зърно", беше връзка между учителите и приятелите в провинцията, всяка година посещаваше братствата във всички градове в провинцията и държеше сказки. Като уволнен учител той не получаваше пенсия. Помагаха му приятелите. Той живееше много скромно. Много скромен човек беше и после той беше един от най-обичаните братя, защото имаше качества, много услужлив и много добър като човек. В.К.: Какво представляваше „Класът на Добродетелите"? Как се откри? Е.А.: Класът на Добродетелите беше така един опит, който искаше Учителят да направи. Първата група бяха пет сестри. И всяка една сестра имаше една добродетел, върху която да работи. И Учителят държеше беседи и даваше така наставления какво да работим. Известно време така траяха, после друга група още пет сестри бяха поканени и пак, и на тях държеше беседи и още други трета група, но не знам защо се прекрати после. Смятам, че това беше един опит, който Той искаше да направи и може би видя, че не сме готови. Той знае защо. През това време всичко записвахме, защото ние и трите стенографки бяхме там в тия групи. Така, че всичко е записано. Има тетрадки с протоколи за работата на класа по седмици, месеци. След свършването на Първата световна война съборите ставаха в Търново. От 1919, 1920 год. През 1921 год. и 1922 год. ставаха съборите в Търново. Следващата 1923 година нямахме събор в Търново. Въобще 1923 год. нямахме събор. Пак по някаква вина на учениците. Някой казал нещо от учениците срещу властта и за наказание тази година не ни разрешиха. Причината аз не зная каква е точно, но не е само от властта. Учителят каза: „Няма да има събор!" От невидимия свят има възбрана, толкоз. В 1924 год. събора е в София. В 1925 год. съборът стана отново в Търново. Той беше голям събор, имаше повече от 1000 души. Но после под влияние на духовенството търновските граждани се подписаха под една петиция срещу съборите и те бяха спряни. В 1926 год. съборът бе в София на поляната на Изгрева. След като братството купи поляната на Изгрева имахме място, където да ходим да посрещаме изгрева и където да правим гимнастическите упражнения от 22 март докато падне сняг. Всеки, който имаше свободно време отиваше там да подиша чист въздух, да се порадва на хубавите гледки. Учителят ни е давал задачи, които сме изпълнявали на Изгрева. Братството закупи и някои от съседните места, около поляната. Мястото за салона и други места, които се продаваха. В същото време някои приятели започнаха да закупуват места за свои лични нужди, за да си построят къщи, жилища. Учителят насърчаваше и съветваше, които имат възможност да закупят места за построяване на лично жилище, но не по-малко от декар. Това нещо приятелите не можаха да изпълнят. Това доведе до едно сгъстяване на постройките, които бяха главно дървени бараки. В.К.: Въпрос: Поради липса на средства ли закупиха по 200-300 метра? Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради. За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица. В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год. До 9.IX.1944 год. беше чуждо място и отчуждиха го властите. Веднага ни го дадоха след 9.IX.1944 год. понеже един брат Антов беше тогава председател на ОФ нашия район. И той издейства, да той издейства и ни го дадоха това място под наем. А там дето беше кръчмата, да кръчма беше там, тогава беше там. Имаше, имаше. Ами ние не сме спали няколко пъти, защото и нашето жилище, дето живеехме стенографките, например абитуриентите, когато идваха да се веселят, по цяла нощ ние не сме спали, защото беше непосредствено до нас. Той, че и аз имам опит от това. Но беше грозно, че кръчмата безпокоеше Учителя с дима от кебапчетата и пиянските песни. А това място зад салона Учителят бе наредил да се закупи, то се продаваше, но него закупиха. После там дойде кръчмата. А после всеки се оправдаваше.

I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е.А.: Учителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како?" Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица. Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода. Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата". В.К.: Вие ми казахте някои данни по отношение първите години на Учителя. Е.А.: Повече не е казвал. В.К.: Той не Ви е казвал повече. Нямахте ли възможност да проучите отнякъде или да запитате някои или Учителят не обичаше да говори? Е.А.: Понеже аз нямах за цел да описвам биографията на Учителя, затуй съм го предала така. В.К.: Във Ваше време, когато бяхте стенографка и бяхте по-млада. Е.А.: Той не говореше за себе си и за своя живот. Пък на мен ми беше неудобно да питам. В.К.: Вие сте заварили рождената Му сестра, тази баба Мария. Тя беше ли женена? Е.А.: Тя беше женена, имаше деца, големи дъщери имаше. Една от нейните дъщери стана ученичка на Учителя. Казваше се Люба. В.К.: Тя жива ли е още? Е.А.: Не зная, аз не съм във връзка с нея. Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си. В.К.: А дядо поп? Е.А.: Аз не съм видяла дядо поп, не съм питала нищо за него. В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка? Е.А.: Нищо не знам. Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик. Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех. После е учил в Свищов. Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов. Но знам, че е било протестантско училище. Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная. Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане. Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка. Според едни сведения Той е спестил средства за пътуването си, когато е учителствал. И като следва в същото време е работил за издръжката си. Според други сведения протестантите са Му дали стипендия за да следва в Америка. Вярно е, че Той е следвал в Америка в щата Ню Джърси. В това време, когато Учителят следва в Америка там е и нашият брат Граблашев. Когато 1922 год. брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо за живота на Учителя в Америка. Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил. Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи. Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него. Учителят му казал, че може да го заведе със себе си, но при едно условие: Да не задава никакъв въпрос и нищо да не пита. Само да гледа и да слуша. Не след дълго време Учителят го поканил със себе си. Те пътували с влак, пътували по море, после се изкачили на една планина, вървяли много, стигнали високо в планината до едно езеро, в което имало остров и на който била построена къща. Като дошли до езерото, на брега ги чакала лодка с лодкар, с която лодкарят ги завел до къщата. Къщата била доста голяма. Учителят бил посрещнат с голямо уважение и почит от жителите. Те говорели с Учителя на непознат език за брата. Жителите на този дом били само мъже. Учителят разговарял с тях на кръгла маса с 12 стола наоколо. Там прекарали няколко дни и се върнали. В.К.: Искам да запитам: Това е на физическото поле? Е.А.: На физическото поле. В.К.: Да не се е извлекъл с духовното си тяло? Е.А.: Не, не, не, не. Той Граблашев е гледал, с Него е бил. Яли са, гощавали са се няколко дена. Всичко това е разказвал Граблашев на нас да, от него съм го чула. Той беше адвокат, е възрастен брат беше. За мен беше възрастен тогава. Не, не, не е било на друго духовно поле, стояли са там няколко дни. Брат Граблашев разправя, че след известно време той се опитал сам да отиде и да намери това място в планината. Тръгнал, пътувал, изкачил се на планината, но при всички опити да намери езерото и къщата не могъл да я намери. Правил опит, но не е могъл. Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина. След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год. В началото живее известно време във Варна. След това идва в София. Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание". В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа. Един брат ми казваше, че „Наука и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета. За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета. Обаче Учителят им казал, че има друга задача и се връща в България. „Наука и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият български език. Той даже рекъл: „Уший й нова рокличка, нова дрешка". Георги Радев веднъж ми каза, че Учителят му дал една дата да направи за нея хороскоп. Учителят не е казал, че е неговият хороскоп, но по датата вади заключението, че е негов хороскоп. И аз го попитах, какво беше интересното в този хороскоп? „Много имаше квадратури". Това ми каза. Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много противоречия. После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото". Нали, че е човек на Новото. Това ми каза още за хороскопа. Пък тъй както познаваме Учителя, това се допълва нали? Учителят мина през колкото щеш трудности и противодействия, и гоненици, и клевети. Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения. В 1897 год. издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил". В 1898 год. изнася във Варна „Призванието към българския народ". В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи. Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности. За всяка се дава оценка с цифра от едно до шест. Всяка карта се попълва и се дава на всяко изследвано лице. В.К.: Въпрос: Какво представяше „Хио-Ели-Мели-Месаил", тая книжка? Е.А.: Тя е една книжка, ние я имаме. В.К.: Нещо по-подробно да знаете за издаването й? Е.А.: Не, не зная повече подробно. В.К.: Друг въпрос: „Призванието към българския народ и Славянството". Чувал съм, че той е написано и са искали да го отпечатат, но Той не е разрешил. Как стои тоя въпрос? Какво знаете за Посланието? Е.А.: Посланието Учителят го е държал, но Той заявява, че Той го казва, а Той е изразител само на това послание, а то е дадено от друго духовно същество, от Ангел Елохил. Но то не е напечатано. Не, само на пишеща машина го имаме всички. Не е напечатано. Сигурно ще трябва да се напечати. Може би от интимен характер така. В.К.: На вас правил ли е френологична карта? Е.А.: Не. Той, когато свършил с изследванията оттогава мисля, че никому не е правил. На Савка е правил, когато е била малка. Щото тогава Той се е познавал с майка й, били у тях и им направил изследване. Тя е била малко момиче. Когато свършил Той към 1911-та година вече преустановява това. Учителят беше опитен френолог и измерванията си е правил с няколко уреда. Веднъж бяхме със Савка при Учителя и Го помолихме да ни покаже уредите с които прави изследванията. Те бяха няколко уреда за измерване ширината на главата, височината и дължината на главата. Картите представляваха печатани формуляри. На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си. В.К.: Вие лично виждали ли сте тия чертежи? Е.А.: Да. В.К.: А някой от възрастните приятели да е записвал тези сказки случайно? Е.А.: Никой от нас не е присъствал. В.К.: Не, от възрастните приятели. Те пък не са били и стенографи. Е.А.: Никой не е писал. Учителят тогава не е бил изявен като Учител. Той е бил д-р Дънов тогава само. Един от въпросите, по които е говорил, според запазените чертежи е изследване на еволюцията според развитието на еволюционния процес в развитието на животните до човека. В.К.: Вие виждали ли сте ги тия чертежи? Е.А.: Да. Някои от тях Учителят ги е давал и на клас по разни поводи ги даваше. Те бяха в една папка и даже бяха при мене, когато дойдоха от Милицията на 7. XII. 1957 год. да ни вземат литературата. И те ги взеха от мене. Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици. В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван. Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците. И тримата заедно с Учителя посещават събора на юнаците. Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович. Те са физически, юнашки упражнения. В света както е било. Но той бил много млад тогава. В.К.: Брат Стоименов да ви е разказвал още нещо за оная епоха? Е.А.: Не. Само така. Вижте, Учителят беше при нас. Нямаше какво да питаме. Но от срещата на Учителя с тримата и от това, което Учителят им е говорил, нямаме нищо запазено. От тази среща е останало само едно изречение, което Учителят им е казал: „Сега сте трима, но ще станете мнозина". Следващите шест години по ред пак са имали събор и срещи с Учителя, но от тези срещи до нас нищо не е запазено или още не е намерено. Кои са били другите лица присъствали на срещите пак не знаем точно. Първите бележки записани от приятелите от това, което Учителят е говорил са от 1907 год. Тогава не е имало стенограф. Бележките са записани на ръка. Още 1905 год. последователите на Учителя са Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров и неговата другарка, и брат Димитър Голов. В.К.: От тия кои вие заварихте? Е.А.: Бъчваров, не, Анастасия Желязкова знаех, тя от Айтос беше. В Поморие мисля, че я видях. До 1905 год. Учителят е живял у Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията?" Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях. След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите. Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера". В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров? Е.А.: Леля Гина. Тя лично ми го е разказвала. И други неща ми е разказвала, които съм описала. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече опознават Учителя. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. В това време се случва някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява друг случай, някакъв въпрос за разрешаване, на който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Къщата, в която Учителят живее освен сутеренната стая имаше и горен етаж в който живееше семейство Гумнерови в една стая, а в другата имали квартиранти. Случва се, че той напуска къщата, квартиранта. Като се освобождава стаята на техния етаж сестра Гина Гумнерова пак казва на съпруга си, да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа им като в източната остава да живее семейство Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята на Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята на леля Гина. Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си. В това семейство Учителят живее от 1905 год. до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях. С течение на времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител. Учителят живее в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66". Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си. В 1907 год. събор става в Търново. На тях Учителят имал повече последователи. За всеки събор Учителят е пращал лична покана за всеки едного. Брат Гумнеров е бил протоколчик в съда, записвал е съдебните процеси. И като записвал Словото на Учителя и тези записки нарича „Протоколи", които и досега така ги наричаме. Такива протоколи имаме от 1907 год, 1908, 1909, 1910, 1911, 1912 год. В 1913 год. се води Балканската война. Няма събор. В 1914 год. имаме протоколи; 1915 год. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. В.К.: Въпрос: Откъде са Петко и Гина Гумнерови? Е.А.: Гумнеров е от Пазарджик. За него зная, че е от Пазарджик, а леля Гина мисля, че беше от Меричлери, да. Те идват оттам и си имат къща в София. Тя тази къща беше обща с къщата на Георги Димитров. Гумнерови имаха южната част, а другите имаха другата част. В.К.: Вие ги заварихте там, ходехте там? Е.А.: О, да. В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца. Е.А.: Аз съм го описала тук. Във връзка с разтурянето на този събор искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген. Радойков, който е трябвало да разтури събора през 1915 год. е бил баща на съпругата на брат Лулчев, Гела. В.К.: Сега той е бил комендант. Е.А.: Началник на гарнизона и той бил натоварен да го разтури. Баща й после става генерал. Радойков се казваше. Дъщерята на Радойков Гела, по-късно беше убита. Гела се страхуваше затова, че нейният баща разтурил събора и никога лично не отиде при Учителя. Аз много пъти съм я съветвала да се яви, щото имаше някои недоразумения между нея и мъжът й и аз исках да й помогна, защото знаех, че Учителят ще я разбере и ще й помогне, както на мнозина е помагал, но тя не се реши. Тя се страхуваше според мене, защото бе видяла развръзката и последиците от разтурянето на събора. Ген. Радойков после го убиха в църквата. Той пострада в църквата при атентата. Съборът беше 1915 год. разтурен, а атентата беше по-късно, през 1925 год. Точно 10 години, който е крайния срок за възмездие при нарушаване на окултните закони на Бялото Братство. Аз като случка го разказвам. В 1907 год. в семейство Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов. Учителят идва при тях, отваря Библията, чете няколко стиха и държи беседа, която може да се смята за първа и то от нея не е запазено пак нищо. Това ми го разказва един брат. И тя можеше на времето да се разпита, но не съм питала тогава на времето това. За новата 1914 год. Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година", на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението". Това е ръкопис-беседа, тя не е стенограма. Той сам я е дал и е печатана. Но Той я напечатва и я дава за печат в 1914 год. Негов ръкопис. Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите. Тя е печатана. Аз я имах печатана. А после съм я преписвала няколко пъти така за приятелите. Една беседа е. То е нещо като поздрав, като една беседа. На събора 1912 год. Учителят раздава на учениците си „Заветът на цветните лъчи", който е написал по това време. Заветът е работен в Арбанаси. Там е написал „Заветът на цветните лъчи". В.К.: Да са ви разказвали Елена Иларионова за този период и за книжката? Е.А.: Аз не зная. Може би има неща интересни, но не знам. В 1914 год. вече имаме записани беседи от стенограф. Брат Тодор Гълъбов е бил ученик на Учителя и в същото време е бил стенограф в Народното събрание. Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография. Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год. и 1915 год. Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот". Всеки том поотделно носи свое заглавие. Първата „Житно зърно", втората „Духът и плътта", а третата „Солта". Това заглавие „Сила и живот" носят и няколко следващи томчета. Тодор Гълъбов в 1915 год. е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде!" И наистина скоро след това идва на беседите на Учителя Паша Теодорова. Това Паша ми го е казала, да. Брат Гълъбов познава Паша, защото тя е държала изпит за учителка по стенография при него. Той казва на Учителя, че идва сега една сестра на беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира. Учителят казва: „Поканете я!" Паша приема и остава да стенографира беседите. От 1915 год. до 1920 год. Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрирала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра. Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих. Къде е била не знам. Но основната база за държане на беседи си остава домът на семейство Гумнерови. В 1914 год. започва Първата световна война. През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год. Повече от година и нещо прекарва там. Даже са Го глобили. Платиле25лв. глоба. Че е държал беседа без разрешение. В.К.: Какво ще кажете за интернирането Му в хотел „Лондон" и кой се е грижил за него? Е.А.: За Него ли? Някои приятели са ходили и от София са идвали. Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови. Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови. Колко затруднения е трябвало да търпят. При това всичко са понесли мълком, като че е в реда на нещата. Не съм чула да изказват недоволство, нито някакъв ропот и от двамата. Нека всеки си представи, че това става в неговата стая, за да разбере жертвата, която те са правили и неудобствата, които е трябвало те да понасят. В.К.: Там се пере, готви се, посрещат и изпращат много гости. Е.А.: Всичко се прави. В.К.: Взимали ли са наем за стаята? Е.А.: Кой ще вземе наем от Учителя. Изключено. След Първата световна война в зимата на 1920 год. Учителят говори в нов салон, който някои от членовете на братството са закупили на ул. „Раковски" и ул. „Граф Игнатиев". В този салон аз чух първата беседа за мен в началото на 1920 год. В.К.: Това е закупен салон. Къде се намираше? Е.А.: На ул. „Граф Игнатиев и „Раковски" срещу аптеката, така от лявата страна, ако се ходи по „Раковски" нагоре, аз описвам горе-долу това. В.К.: Интересно какво ли има сага там на същото място? Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея. Всички други стояха в коридора, а други вън на плочите на двора, пред прозореца, до който Учителят говореше Словото Си. Тези, които бяха вътре бяха по-малко от тези, които бяхме вън, на двора. И ние стояхме както при хубаво време, така и при дъжд и сняг. Аз съм слушала много беседи там и при лошо време. Но така ми беше интересно Словото на Учителя та това не ни смущаваше. В.К.: Тогава стенографираше ли някой? Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали. Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея? Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора. Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас. От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството. През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год. има събор в Търново. На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани.