Ани

4.3.3. Един българин в Американския литературен свят Един българин в Американския литературен свят Родина, Г. II, кн. 12 (XII.1900), с. 402-403. И от България нещо добро може да излезе. Недавно се е завърнал в отечеството ни българина Стоян Кръстов Ватралски. Г-н Ватралски е прекарал в Новия свят 16 години, дето е свършил науките си в Харвардския университет, най- прочутия в Америка. Подир се е предал, според наклонността си, на литературна работа. Сътрудничил в някои от меродавните американски вестници и списания, като Boston Transcript, New York Tribune, Chicago Tribune, The Forum и др. Той е едничкия българин, който е писал проза и поезия на английски език, когото владее тъй съвършено, щото много от американските видни люде са го хвалили, а някои от вестниците и списанията високо ценили. Запример, Бостънския Дейли Журнал, в една дълга статия, озаглавена: "Ватралски, един даровит син на България" говори много ласкателни думи по адреса на този наш съотечественик; а главния редактор на Бостънския Транскрипт пише: г-н Стоян Ватралски е българин, свършил Харвард и който пише английски по-добре от повечето от нас (редакторите). Той се движи в най-високите кръгове на обществото тук (Бостън) и Кеймбридж". А Чикагския Хроникъл го описва със следните думи: "Личността на Ватралски прави особено впечатление. Има нещо в този човек, което внушава сила, огън, ентусиазъм". Още в Академията г. Ватралски получил първата награда за декламация; но особено се заинтересувала в него американската публика, когато в един анонимен конкурс през 1894 година неговата химна" Baccalaureate Hymn" се избрала от назначената комисия за най-превъзходна. Комисията и публиката останали учудени, когато разбрали, че победителя конкурент бил чужденец, и то, от малко- известния на американците български народ. По този случай са писали всички Бостънски вестници, а някои печатали химна заедно с портрета и биографически бележки на автора й. Самата химна е била печатана от комисията и пята няколко пъти от хор, състоящ се около 400 души студенти. Ето тази химна в английски: О Thou in whom we live and move And have our being day by day, Send forth Thy wisdom from above To lead our steps and light our way. Let Faith add depth to all we know, Let Hope inspire and make us strong, And Love, fulfilment of Thy law, Exalt our souls past self and wrong. Lo, Mammon leads the powers of night And reigns supreme, while souls decay: Espouse we, then, our brother's right And, strong in manhood, serve our day. With open brows press to the van, Erect before the worlds and Thee; Thus stand for Virtue, Truth and Man, And live Thy truth that makes man free. O Lord of life, of wisdom source, Guide this new life to-day begun That, when each ends his fruitful course, Both men and angels cry, Well done. Stoyan Krstoff Vatralsky. Harvard University June 17,1894. Ho успеха на този наш съотечественик в Америка, страната дето талантите се добре награждават, не заглушил в душата му чувството на любов към родината, и ето, сред лаврите и материалните успехи в Америка, що той пише: Отечество, люлка на моите отци, На моите херои, народни светци, За тебе сърцето ми само пламти, За мен не земя, а рай земен си. Скитал съм не малко, познавам Видял съм и чудни, и славни Развити, свободни, честити земи, Но не тъй магнитни за сърце. Звездите над тебе по-мили трептят. Цветята в полето по-сладки цъфтят, И птичето някак по-нежно цвърчи, За мен не земя, а рай земен си. За тебе аз волно изгнаник станах, Аз този път научен и труден, Син да съм достоен за твойта любов, Кога ме повикаш да кажа готов". Готов да отплащам синовна сила, Да водя, да следвам народний керван С перо или сабя, с кантар ил' остен. Каквото отредиш, че длъжност е мен. Отечество, люлка на моите отци На моите херои, царе и светци За тебе сърцето ми само тупти, За мен не земя, а рай земен си. Стоян Кръстов Ватралски. Бостън, Америка. "С перо или сабя, с кантар ил' остен", ето идеал достоен за добре възпитан българин, който не се връща в отечеството си с български чиновнически кариери и охолен живот, а с решение да работи все що може и всичко, което е потребно за благото на своя народ. Като поздравяваме нашия сънародник с "Добре дошъл", пожелаваме му щастлив живот в родината и полезна работа и за него, и за народния керван".

4.3.2. Федерация на Балканските държави От Ню-Йорк до София Една Швейцария на Балканите блян невъзможен ли е? Духовна обнова, Г. VII, бр. 5-6 (V - VI.1928), с. 2-4. Стоян Кръстов Ватралски Преди да разискаме самия предмет и неговите задачи, нека си обясним: Що е държавна федерация и кои именно държави трябва да смятаме балкански. Държавна федерация значи конституционен и постоянен Съюз от два или повече равноправни, вътрешно автономни народи, съставящи единна държава. Най-добри примери на държавна Федерация са Швейцария, състояща се от 25 кантони, и Съединените Американски Щати, от 48 държави. Тя се различава, разбира се, от Еднодържавие и Съюз на народи. Държавната федерация се различава от едно Еднодържавие, като Турция, Сърбия и бивша Русия, дето, макар и да е съставена от различни народности, те не са нито вътрешно автономни, нито са равноправни с владеещата раса. А от един международен Съюз се различава по това, че макар и държавите в него да са автономни и равноправни,-Съюзът им е привременен, а не постоянен, като у държавната федерация. А кои държави са балкански? Кои от тях именно трябва да влизат в състава на Съединените Балкански Държави? Това ще реши плебисцита; но аз мисля, че такова самоопределение ще изпъкне най-малко седем държави, а именно: България, Македония, Сърбия, Хърватско, Албания, Гърция и Ромъния, които съвокупно имат около 40 милиона население. Идеята за Балканска Федерация не е нова. Още първите наши революционни дейци и известни патриоти, като Каравелов, Ботев и Раковски я настоятелно поддържаха. И днес тя има у нас и в другите балкански народи, множество почитатели. Но тя е политически и в практическия живот без тежест, защото носителите й не са организирани. А. И наистина, струва си да се занимаем с този въпрос. Защото по своята важност, той заслужава да бъде политически идеал на всеки от нас: трябвало би да бъде вписан в програмата на всяка наша партия - ей, да бъде в ума, душата и програмата на всеки държавник в София, Белград, Загреб, Тирана, Атина и Букурещ. 1. Защото Балканската Федерация ще ни даде и осигури голяма държавна мощ, тъй нужна за всеки от балканските народи. Съединението ни ще създаде сила, за да се зачита нашето право, тъй насъщно за пълния живот както на частния човек така и на народа. За сега Силата е гаранция на правото, защото, за жалост, светът още не е достигнал до моралния уровен да зачита правдата и правото, когато са безпомощни и слаби. 2. Защото Федерацията ще създаде условия за небивал икономичен подем. Всички днес балканци са жертва на немотия, дължима на тяхното разединение и несговор. Премахването на плетищата, отварянето на границите за свободен внос-износ ще бъде начало на нова, несънувана ера на индустриален развой и материален успех, както частен, така и обществен. 3. Не по-малко тя ще създаде условия за просветно и социално процъфтяване и напредък. Близкото познанство с добрите хора и добрите страни на техния живот, а таквиз има между съседите ни - ще ни изцери от сляп предразсъдък и отровни омрази, та ще ни предразположи към приятелско поражение и надпреваряне във всичко, което е добро, полезно и човечно. 4. А най-важното, Балканската Федерация веднъж осъществена, ще осъществи желаният от всички балканци мир, който единствен, като ръчителство на всички изброени преимущества и благодати, заслужава всякакви от наша страна трудове и жертви. Мирът днес е върховна световна потреба. Мир за Балканите и за света. Светът копнее за мир, но при размирни Балкани и той няма да го има. Ала една реализирана Балканска Федерация ще го осъществи. - Как? При какви условия? Ето как. Реализирана върху основите на правдата, при зачитане личното езиково, гражданско, черковно и расово право, Балканската Федерация почти изведнъж ще пресуши главните и постоянни източници на взаимни противоядия и дразги; именно: а) Стремът към излаз на открито море: Деде-агач, Кавала, Солун. Защото тогаз и Дунав, и Черно море, и Егея и Адриатика ще бъдат еднакво достъпни за всички балканци. б) Сложният и болезнен въпрос за малцинствата ще изчезне сам по себе си. в) Страшният Македонски въпрос, който вече половин и повече век кошмари покоя не само на Близкия изток, но и на целия цивилизован свят. Федерацията ще направи от нещастна Македония, сега ябълка на раздори, целебно звено на хармония. Тъй, във базата на взаимно зачитане свобода и справедливост - Федерацията ще удовлетвори съвестта, ще уталожи възмущението, ще успокои взаимният страх, ще премахне мотива за предизвикателни клевети и ще пресуши жаждата за отмъщение. * * * Прочие, добре е да разберем и никога да не забравяме, че въпроса за война и мир е преди всичко психично настроение. Мирът не зависи от приказки за мир. Твърде малко от желание или решение за мир. Но главно от липсата на предизвикателство, наличността на правдивост и удовлетворени понятия за справедливост. Затова, когато е дума за умиротворение на Балканите - па и на света, трябва да имаме предвид думите на великия Гладстон: "Свободата и правдивостта са неделими. Там, където едната липсва, другата не може да съществува". Също така неделим от правдата е и мирът. Или с по-други думи, и мирът си има една цена - както каза на глухият свят президента Уилсон - с изплащане, която единствено той се добива. И тая платежна за мир цена е, каза той, безпристрастна правда. "Безпристрастна правда във всяка една точка на уредбата, безразлично чий интереси може от това да пострадат; и не само безпристрастна справедливост, но и задоволяване на онез народи (и народни маси), съдбата на които с таз уредба се засяга." Това се изисква и налага от самото естество на нещата, което нито може да се отклони за дълго, нито да се изиграе. Също има на ума и Емерсон, когато увещава: "Плащай, всякога плащай! Понеже най- първо или най-сетне ти ще трябва да изплатиш целия си борч. Лица и събития може да стоят за време между тебе и правдата, ала то е само едно отлагане. Ти ще трябва да плащаш най-после собствения си дълг" Проблемата за Балканска Федерация е паралел, почти съвпада с оная на световния мир; та изисква също такова разрешение. Затова Уилсоновите "Четиринадесет точки", седна малка вербална ревизия, може да послужат за наръчен ръковод в изработване план и Конституция за Федерация на Балканските държави. -Ала как ще се съвещават и разбират, като тези държави не говорят същия език, ще попитате. Ще проучим методата на Швейцария. Ще вземем пример от Обществото на Народите, в което се представляват повече езици, отколкото ще има в нашия Федерален Парламент. * * * Ние сега се отбихме идейно в насока и перспектива на Уилсоновия велик блян. Блянът на всички поети и пророци. Ние се занимаваме за миг с неговия величествен и славен проект. Аз ви говоря за Съединените Държави на Балканите, като предидещи Съединени Държави на Европа, пътьом към Съединените Държави на планетата Земя! Ние летим мислено към предсказаната от пророк Исаия епоха, когато: "Войната ще престане, ще изчезне, Кога изчезне вред нечестността: Когато всички общества, държави, Народ и власт, повишат своите нрави, По Словото и Духа на Христа... Как мил ще е животът на земята Когато престъпний мени своя нрав; Признавайки Отца си в небесата, Ще тачи на съсед и брат правата: Ще бъде умен, милостив и прав!... Войната ще престане - ще изчезне, И ще настъпи траен, вечен мир; Войната безчовечна ще престане: Народ народу мил съсед ще стане, Човек човеку брат - а не вампир!" Б. Сега нека се попитаме много по-съществения въпрос: Една Балканска Федерация осъществима ли е? И, ако да - как? Няма голяма нужда да се убеждаваме: че държавна мощ и чувството, което тя доставя, икономичен напредък, пълни хамбари и тлъсти кесии; умствено и нравствено издигане, социално и културно развитие, при атмосферата на гарантиран мир са състояния благодатни и преимущества крайно желателни. Но тук се изправя пред ума твърде сериозния въпрос: - Федерация на балканските народи, идеал възможен ли е? Държавна Балканска Федерация на дело осъществима ли е? Или е само блян на идеалисти, от крилото на утопистите? Ний не трябва да се залъгваме илюзии. Трябва да признаем: пречките и мъчнотиите в случая са тъй сериозни и големи, та мнозина ги считат поне за сега, непреодолими. Главни пречки или някои от тях за реализиране такваз Федерация са следните: 1 . Пречка династична; какво да се прави с династиите? Три от Балканските държави: България, Сърбия и Романия имат династични или наследствени държавни глави. Те мъчно ще се приспособят към Федерацията, та ще трябва да се отстранят. Ала ако откажат да се оттеглят доброволно, какво би трябвало да се прави? В такъв случай, стига народа и държавниците да бъдат убедени, че туй е необходимо; ние знаем от много примери в историята, как държавни глави могат се отстрани от власт хуманно и легално, без каквото и да би сътресение или кръвопролитие. 2. Пречка на езиковото различие. Освен славянските: български, сръбски и хърватски, които макар и близки, сам и донейде се различават; имаме и съвсем различаващи се от другите: албански, гръцки и румънски. Това е сериозна пречка, ала не и фатална. Канада, Южна Африка и най-вече Швейцария са разрешили тоя езиков проблем. Трите равноправни езика: немски, френски и италиански, никак не пречат на Швейцарската федерация да бъде може би най-щастливата в Европа страна. Което накратко значи: стига да имаме воля, намери ще се и начин. 3. Пречка от държавници, по-право от дребните хора, политиканствующи - тая напаст от партизани, които под булото на патриотизъм днес разядат всички балкански страни. Те са наистина сериозна и прилепчива напаст, с която нелесно ще се справим. Но ако не можем да ги отстраним, можем заради идеята, да използваме тяхната слабост. Ето какво имам на ум. Поради своята дребнавост, те са опортюнисти. Тогаз не можем ли ги убеди, че тогава в Балканската Федерация, те ще имат не само също благовремие, което имат сега, но и по-голям простор за своите амбиции? А това е, без съмнение, вярно. 4. Пречка от несъзнателната маса, т.е. от самите балкански народи, надъхани от дребнави националисти, безсъвестни демагози и безкруполни шовинисти. Като вземем предвид общата низка култура и слабохарактерност, техните отровени, едни срещу други умове, техните взаимни от минали ежби ожесточения, тяхната липса на съзнание за човешка, балканска или обществена солидарност - за граждански добродетели и дух на справедливост - ще се съгласите, вярвам, че тук се крие голяма, може би, най-мъчно преодолима пречка пряко пътя на нашата Балканска Федерация. Ето ви, тогаз, четирите най-главни пречки: династична, езикова, политиканствующи и невежество. Мъчни за надмогване, ала не невъзможни. "Стига да има Воля, намери ще се Начин". Главното условие да добием тая популярна воля. Тъй, дали последната е най-голямата пречка или не, тук е очевидно ключа на тоя хубав и величествен проект: настроението на масите. Тая груба и недорасла демокрация, нейната липса на обществен дух и гражданско съзнание, внушаваща на вярващите во федерацията - нашата двояка длъжност: Организация и Агитация: просвета чрез агитация (запример: образуване кръжоци от федералисти, не само във всеки български град, но и във всеки балкански град, които да държат годишни конгреси по ред из 7-те държави); просвета чрез агитация, докато се оценят великите за всички Балканци преимущества на федерацията. И докато се разбере, че пречките, колкото и да са сериозни, били ти династични, езикови, народности и дипломатични, от вътре и от вън, не са непреодолими - стига да има Воля. Вкратце, нашата - на съзнателната интелигенция - длъжност, - и патриотична и хуманна длъжност е, организация и агитация. Организация и всеместна, всебалканска агитация. Докато невежеството се просвети и прокуди; Отровата се обезвреди и предразсъдъка изчезне; Липсата на гражданственост и обществен дух се създаде и развие; и Докато нуждата от солидарност, а най-вече от Балканска солидарност, се разбере от всички. От всички: от Карпатите до Архипелага и от Черно море до Адриатика. Организация, просвета и агитация, устно и печатно, докато у нас и навсякъде по Балканите всички разберат, видят, почувствуват и съзнаят "Че техний траен мир и щастие; Напредък, помин, родовластие, Просвета, сила и Спасение са в Сговор и Обединение; А в пътя към Б. Ф. лежи предимно В зачитане правата си взаимно." Красно село, при София.

4.3.1. Човекът Стоян Ватралски роден на 7 март 1860 година, почива на 31 август 1935 година * * * А) Стоян Кръстов Ватралски. Битописна скица Библиотека Стоян Ватралски. Т. Уводни. Човекът. София, 1933, с. 5-10. Вакарелско овчарче 1860-1874 Роден на Благовец, 7 априлий, вероятно 1860 година, в село Вакарел, махала "Хановете", сега Гарата, където е живял до 14-а си годишна възраст Баща му, Кръстьо Иванчов Ватралски, бил овчар. Презимето Ватралски е семейно и наследствено. Отличителна черта на овчарчето Стоян била неутолимата жажда за знание. Ученик в Самоковското градско училище 1874-1876 До 14-а си годишна възраст той не знаел и буквите. Изпратен в Самоков като ученик, той напреднал много бърже. Четирите отделения свършил в две години и от 4-о отделение бил преместен, по решение на учителския съвет, направо във 2-и клас, където го заварило Априлското въстание в 1876 г. Едно съдбоносно събитие 1878-1878 През време на Освободителната война 1877-1878 г., религиозно усърдния юноша, посредством четиво и лични влияния, по дълбоко убеждение възприел Евангелското Вероизповедание, и така свързал съдбата си с малкото Българско Евангелско Общество, което обстоятелство и досега спъва призванието му като общественик, поет и писател. В Самоковското Американско училище 1878-1882 След тоя съдбоносен, но за него тогава радостен преврат, той постъпил, като се поддържал с работа, в Американското научно-богословско заведение в Самоков, където продължил до 4-и клас, включително. Отличителната черта в тоя период на живота му била пламенна евангелска ревност. Проповедник в Хасково 1882-1884 Изпратен от американските мисионери, работил около година и половина с бележит успех като проповедник (не пастир) в град Хасково. Работата му се понравила. Неговата жажда за наука, обаче, не го оставя. Затова, оттам заминал за странство, за да закръгли богословското си и научно образование. Студентство в Америка 1884-1894 В Америка Ватралски следвал в три учебни заведения: Академия - курса, в която не завършил - в Бриджтон, Ню-Джърси; Семинария във Вашингтон, федерална столица на Съединените държави; и Колегията в Харвардския университет в Кеймбридж, при Бостън, Ню-Ингланд. Печели в литературен конкурс 17 юний, 1894 Като студент, особено в езика (английски) той се отличил с бележити постижения. В академията г-н Ватралски спечелил конкурса за декламация, а в Харвард, под псевдоним "Pope" в състезание със своите съкласници, неговият "Бакалавърски химн" спечелил конкурса. Този химн се печатил и пял от голям хор през време на годишните тържества. Същият е бил препечатан от много американски вестници заедно с портрета на г-н Ватралски и изненадни бележки, че автора му бил чужденец студент. Всичко това му дало случай да вкуси първата глътка от световна слава. При това, този литературен успех засилил значително пораждащата се в него идея да стане не проповедник, както изпърво възнамерявал, а писател. Сказчик в Съединените държави 1894-1900 От пиедестала на тази си известност, той проходил държавите Масачусетс, Мейн, Ню-Хемпшир, Вермонт, Кънектикът, Ню-Йорк, Пенсилвания, Охайо, Вирджиния, Индиана, Илинойс и Канада, където държал сказки за България и българите и върху различни религиозно-етични теми. А в промеждутъка писал в проза и стих, в следните вестници: The Boston Transcript, The New York Tribune, The Chicago Tribune, The Forum и други. През пребиваването му в Америка, особено през последната шестгодишна негова дейност като сказчик и като писател, г-н Ватралски очевидно растеше в популярност, та имаше добри перспективи, дори изкушения, да остане завинаги в "Земята на свободните". Ала поради своето чувство на дълг към Родината, той в началото на текущото столетие се завърна в неговата любима, ала неприветна към него България. В Красно село, при София 1900 След една-две години той се установи да живее в Софийското предградие Красно село, Боянско землище, като "Писател-земеделец". За да не бъде в тежест на държавна или общинска черковна трапеза, той купи със спестените си в Америка пари място за стопанство, което сам обработва за издръжка на семейството си. Откак се завърна той само два пъти е напускал България: през време на Балканската война, в 1912 г., като "Себепосланик" за шест месеца в Англия; и една година, по случай едно университетско тържество в Америка, който случай той пак използува за сказки, за да осветли положението и да защити становището на своето онеправдано племе. Това бе в 1924-1925 г. Литературно той не е от модните. С излизането си с първия сериозен труд "Битие", в българската книжнина - както и трябваше да бъде - пръв го поздрави и акламира с "Добре дошъл" патриархът на съвременната българска литература Иван Вазов. Другите още не са пристигнали, ала все още да се някъде на път! Че Ватралски не е разбран, няма нищо чудно, като знаем него и средата, в която работи. Вярващ християнин, възторжен идеалист и строг моралист, как може да бъде обичан или дори разбран от нашата интелигенция, която е цинично скептична, сухо материалистична и сластно безпътна? Ала между здравата, непокварена част от народа, той си пробива път, мудно, но сигурно. И досега той живее своя си особен, уединен в Красно село живот, по Толстоевски - сменяващ умствената работа с физическата и обратно - като само отвреме навреме, по покана отнякъде излиза да чете някоя сказка или да печати някоя статия. Прочее, Стоян Ватралски все още работи безспира и чака без колебание своя ден, който приживе или подир неминуемо ще дойде. А този знаменателен негов Седемдесетгодишен юбилей, не изглежда ли като пукване на зората? Все-таки, ние знаем неговото битово верую: "Аз живея, за да мога Да подкрепям честността, Да сътруднича на Бога В тоз живот и вечността: Да се боря вред с лъжата, Светский дух и суетата: Всички болести в душата, Що слугуват на смъртта". София, 25 март, 1930 г. София, 25 март, 1930 г. Уредникът. * * * Б) Стоян Кръстов Ватралски. Общественик и родослужител Библиотека Стоян Ватралски. T. Уводни. София, 1933, с. 11. Общественик и родослужител Поздрави от Братя Бъкстон (от Лондон) Любезни г-н Мишков, Предайте на г. Ватралски моите най-горещи поздравления при достигането му Седемдесетия си рожден ден. Много се радвам, че един поет, който е толкова много заслужил на своето отечество, така достойно се чествува от своите съотечественици. Аз го смятам за чест, чрез настоящето си приветно съобщение, да имам дял в това хубаво тържество. Лондон, 14 март, 1930 г. Искрено ваш, Ноел Бъкстон. (Лорд Бъкстон е сега член на Горната Камара, а в 1930 г. беше вече втори път Министър на Англия в кабинета на Макдоналд). * * * В) Харвардски бакалавърски химн. Библиотека Стоян Ватралски. Т. Уводни. Човекът. София, 1933, с. 68-70 Стоян Кръстов Ватралски Harvard Baccalaureate Hymn Class N 94 О Thou in whom we live and move And have our being day by day, Send forth Thy wisdom from above To lead our steps and light our way. Let Faith add depth to all we know, Let Hope inspire and make us strong, And Love, fulfilment of Thy law, Exalt our souls past self and wrong. Lo, Mammon leads the powers of night And reigns supreme, while souls decay: Espouse we, then, our brother's right And, strong in manhood, serve our day. With open brows press to the van, Erect before the worlds and Thee; Thus stand for Virtue, Truth and Man, And live Thy truth that makes man free. O Lord of life, of wisdom source, Guide this new life to-day begun That, when each ends his fruitful course, Both men and angels cry, Well done. Harvard University June 17,1894. * * * Харвардски бакалавърски химн (На свършилия в 1894 г. клас) O, Ти, Източник наш и Край, Извор на знание и ум; Мъдрост от свише ни предай Да ни упътва в правий друм. Днес стъпваме в живота ний нов На битов труд и жизнен плод; Надежда, Вяра и Любов Нек оплодяват тоз живот. На, днес цари в света Мамон Над гинещи души в разврат:- Нек сринем ний тоз златен трон И вдигнем всеки паднал брат. Да служим смело своя век С борби и труд, за общий бит За правний дял на всек човек В живота общ и плодовит. Ти, Боже, дух и мощ ни дай Да не се спрем пред трудности, Та всички да творим до край Човешките си длъжности Университета Харвард, 7 юний, 1894 г. съчинение и превод от: Стоян Кръстов Ватралски.

4.3. СТОЯН ВАТРАЛСКИ пастир-евангелист, родослужител, общественик, писател, поет, книжовник, автор на евангелски песни 4.3.1. Човекът Стоян Ватралски, роден на 7 март 1860 година, почива на 31 август 1935 година 4.3.2. Федерация на Балканските държави, Духовна обнова, Г. VII, бр. 5-6 (V - VI.1928), с. 2-4., Стоян Кръстов Ватралски 4.3.3. Един българин в Американския литературен свят 4.3.5. Българският поет и публицист в Америка, Стоян Кръстов Ватралски в Америка, Духовна обнова (Пловдив), Г. IV, бр. 2 (II.1925), с. 1-3.Павел Мишков 4.3.6. Себепосланник в Англия 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски, Петър Илиев 4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка, Зорница, Г. 45, бр.12 (18.III.1925), с. 3., Ст. Ватралски 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски, България и Америка. При добрия другар на баща ми, Зорница, Г. 45, бр. 21 (27.V.1925), с. 3-4., Н. Ив. Цаков 4.3.10. Мисията на Ватралски в Америка 4.3.11. Един следобед при писателя-поет, На гости у г. Стоян Ватралски, Духовна обнова (Пловдив), Г. IV, бр. 7 (IX.1925), с. 6-8., Е. Спространов 4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски 4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца, Ватралски на 70 години 4.3.14. Юбилейна годишнина 1860-1930 г. Стоян Ватралски, Зорница, Г. XLIX, бр. 13, (2.IV.1930), с.1, .Н. Ив. Цаков 4.3.15. Библията и Стоян Ватралски 4.3.16. Иван Вазов за "Битие" на Ст. Ватралски, Иван Вазов до Стоян Ватралски, Писмо. Факсимиле 4.3.17. Житейската философия на Ватралски 4.3.18. Каталог на книгите в Библиотека "Стоян К. Ватралски" 4.3.19. Смъртта на Ватралски, по страниците на периодичния печат 4.3.20. Спомени за Ватралски 4.3.21. "По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист"

В) "Една от задачите на учениците на Всемирното Бяло Братство, е да подигнат у българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно" СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 47-48. "... И тъй, тази вътрешна връзка с Бога трябва да се създаде. У българина тази връзка е много слаба. Една от задачите на учениците на Всемирното Бяло Братство, е да подигнат у българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно. Нас не ни интересува външната форма, но трябва да се произведе един вътрешен преврат, най-първо в нас, а после и вън от нас. И тогава, туй духовно течение ще потече в целия български народ, и ще стане едно общо повдигане на народа. Първото нещо е да направим едно скачване, една вътрешна връзка между Божествения свят и човешката душа. Тази връзка още не е заякнала у всинца ви. Вземете например, колко лесно се разколебава вярата ви! Някой път казвате: дали има Господ, или няма Господ - съмнявате се. Това показва, доколко връзката ви е слаба. Най-красивото, обаче, е да живеем в Бога. Той ще ни даде един вътрешен импулс за всичко. Като живее човек в Бога, всичко може да върши, всичко се одухотворява. Та казвам: псалмопевецът, който е писал "Хвалете името на Бога", е разбирал това нещо."

Б) "Великото в живота на всеки духовен човек, това е разумното разбиране на Словото Божие" ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ 25 авг., сряда, 9 ч.с. В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 101-102. " ... Великото в живота на всеки духовен човек, това е разумното разбиране на Словото Божие. Под "Слово Божие" подразбирам всичко онова, което ни се открива и във видимия, и в невидимия свят: това, което се открива на сърцето ни, на ума ни, на душата ни, на духа ни. При сегашното състояние на човешкото развитие, тия четири съзнания са присъщи на великата човешка душа. Велика човешка душа наричам тази, която държи всичко в света. Тогава, от какво се пораждат различията в човешкото развитие? Причината на това е, че тия четири съзнания не са съединени в едно. Колкото повече се обединяват тия съзнания от човешкия дух, толкова повече човек расте и се развива.

А) "Бог във всичките векове е един и същ" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г„ неделя, 11 ч. - В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 22-23. "... Кажете ми сега: какво разбрахте от Библията и от беседите, прочитането на които ви бе дадено като задача през тази година? Някои от вас прочетоха цялата Библия, както и четирите серии, а някои не ги прочетоха. Нищо от това, туй е задача, която трябва да изпълните в продължение на четири години. Значи, имате срок още три години. Тъй щото, задачата, която ви се даде тая година, ще се продължи и за по-нататък. Кое е най-важното, което намерихте в Библията? Аз ще ви кажа? Най-важното за вас е, че Бог във всичките векове е един и същ. И във времето на Адама, и във времето на Аврама, и във времето на Мойсей, и във времето на Христа, и в сегашни времена, Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действува, са различни. Бог е един и същ и в Него блика живот, Любов. Бог е пълен с Любов." СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед. В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 34-35. "Най-красивото, обаче, за вас е да добиете живота. Кой живот? - Великият живот който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествения живот. При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до еднообразие в нещата. Някой път хората страдат от еднообразие, а някой път от немарливост. Запример, като четохте Библията през тази година, бивахте ли всякога точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре. Вие постоянно отлагате. Защо? Имате ли важни причини? - Нямате. Действително, аз намирам, че прочитането на Библията за една година, това е грамаден материал. Да се прочетат още и четири серии беседи, това става вече много. Това е работа за 10 години. Главният обект в Библията е животът на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци, апостоли, то е все изявяване на Божествения живот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, за това се изисква един възвишен ум. Защото, според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога. Ние можем да схванем Бога като съдия по отношение на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по отношение на нашата слабост - както майката постъпва с любов по отношение на детето си. Каква е майчината любов? Майчината любов се изразява в отхранване на детето...."

Статия 4. Защита на Религията Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1. пастор Д. Н. Фурнаджиев Много се е писало и говорило по тоя предмет напоследък, и голямо разногласие цари. Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата църква и иноверците. Лагерите, които защитават страните в спора не са православните на една страна, и неправославните на друга страна - съвсем не. Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни. Те не се свенят да наричат гоненията против инославните сънародници "Религиозно хулиганство". Такъв език евангелистите никога не са държали. Това са православни писатели и общественици. Самите водачи от народната църква са на два лагера по въпроса. Те са по-далеко по мнение, отколкото сектите помежду си. Нека поясним: В един и същ вестник пишат двама. Великодушието на вестника е отлично. Единият казва, че "чрез успехите на тия пропаганди, особено чрез успехите им в младежките християнски организации, бавно, наистина, но сигурно (к. н.) се подкопават основите на нашата народностна държава", което за него е синоним с държавната вяра. А пък другият пише, че в тия организации за "прозелитизъм ни дума не може да става ... от 13-годишното съществуване на Студентското Христово Дружество, и от няколко годишното съществуване на Софийското младежко Христово Дружество няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Софийското младежко Христово Дружество. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала. Ако това целят тия прекалени светии, то имаме да има направим следния комплимент: постигнали сте целта си, но с най-несъобразителни с религията и здравия ум средства. Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: "Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях?" Драконовските мероприятия на Людвиг 14-и, който прокуди от Франция хугенотите (евангелисти), лиши Франция от трудолюбивото, събудено и трезво население, което съставяше най-добрата кръв на Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и до днес е признателна. Да защищаваш своята църква е свещена длъжност. Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. "Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин. Такова становище отговаря ли на ученията и духа на нашия блажен учител и Спасител? Евангелието е отбележило становището на Исуса Христа както следва: еднаж Йоан му казал: "Учителю, видяхме един човек, който в Твоето име изгонваше бесове, а ние му запретихме, защото не ходи спедiнас." Що отговори Исус на това тогавашно сектантство на неговия ученик Йоан? Исус рече: "Не му запрещавайте, понеже, който не е против нас, той е за нас". (Map. 9:30-40). Донякъде влизаме в положението на народната църква. Православни и инославни секти вербуват своите привърженици и умножават числата си за нейна сметка. Това е неприятно. Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея. Сега въпросът е: как да се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред и тем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави. Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух. Векът ни не апелира за авторитет към погрешими събори и синоди, и техните често невежествени и противобиблейски постановления. Но векът ни лесно приема авторитета на Христовото Евангелие, защото то отговаря на нуждите и на разума на човека. Църква, която разпространява Евангелието, вместо някое свое тълкувание на същото, постъпя умно, и за нея има надежда. Но църква, която цели да наложи възгледи, а държи под ключ Евангелието, тя кове вериги за здравия разум - ще фалира! Религията не може да се защищава с държавен закон, а с неуморното, вещо и конкретно проповядване и прилагане на практика принципите и идеалите на Божествения учител и Неговите призвани за тая цел апостоли. Съвестта не ще полиция, а просвета. Исус не казва: Идете и заповядвайте!, а идете и проповядвайте! Нека се има тая разлика предвид. Това ще издигне църквата и нейното влияние в народа. На второ място, никой да не се бои от търкане на възгледи или съревнувание в дейност. Нищо друго няма да събуди и оживи един работник за вярата както примера на друг, жив и сполучлив работник в същата насока. Съревнуванието не трябва да има нито следи от надменен дух, нито умисъл за увреждане други, нито злоба, нито завист. Всичките християни трябва с готовност да възприемат методи на дейност употребявани от други християни, щом те са прави и полезни. Който иска да удържи на своята страна хората, в чиято среда работи, за него има едно единствено справедливо, законно и полезно средство, а именно: той трябва да надделее над всички други дейци в тая насока със своята просветна дейност. На трето място, ако трябва да се бориш и обориш, пази се от средството на тълпата; с нея плет и мост можеш да събориш, ала учение не можеш да обориш. Има друго и ефикасно, сполучливо средство. Нека го поясним с един съвременен пример. Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св. Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и църква, и църковници. Християните не се домогнаха за защита до държавните органи. Те употребиха по-превъзходния път. Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието. А в същия театър, дето Ингерсол бе говорил миналата св. Неделя, в същия театър и на същия час тая св. Неделя говори в защита на Християнството, един много учен и силен защитник на вярата. Така и безбожникът, и безбожието му бяха оборени и осъдени. Този е начинът да обориш вярването на заблуден брат. Една дума в заключение. Психиката на хората не е еднаква; за едни мистицизмът е всичко, а за други той е "гонене на вятър"; за едни рационализмът е всичко, за други той е цяло безверие; за едни обредността успокоявала съвестта им, задруги тя е мъртва форма; един удовлетворява душевния си копнеж с окултни дирения и изследвания, когато друг намира това за заблуда и се занимава с видимото, реалното на сетивата. Но не е ли Божия промисъл, че Евангелието има предвид различните психики на хората и отговаря на всички теоретически и практически влечения? Само че, то трябва да се изучава със смирение, благоговение и вяра в Бога. Нека разпространяваме Евангелието.

Кой и защо поставя уводната статия във вестник «Зорница» Вергилий Кръстев Уводната статия "Защита на религията" във в. "Зорница" б. 41, от 13 октомври 1926 г. е на пастор Д. Н. Фурнаджиев. В тази уводна статия се говори, че според господстващата църква, всички секти подкопават държавата и затова властта, за да укрепи и запази държавата, трябва да гонят сектантите. Църквата се стреми да се защитава с държавен закон и да се храни на държавната трапеза. А изходът е в просветната дейност за изучаване на Евангелието и то да се проповядва с живеене и чрез дух. И то трябва да се изучава. В същия брой 41, на с. 2 е третата статия на Стоян Ватралски за Белите Братя. Тази статия е озаглавена "Дънов". Тя е публикувана заедно с моите бележки. На с. 2 най-отдолу вдясно под черта са отбелязани няколко реда, който не са публикувани в книжката, отпечатана в гр. Пловдив през 1926 г., но е публикувана в книжката в гр. Нова Загора през 1926 г. Този текст гласи следното: "Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по характера на делата им - мерило, което сам Христос ни даде, то те са най-добрите съвършени християни". А сега ще публикуваме статията "Защита на Религията". И след нея още мисли на Учителя изказани на същия събор, 1926 г.

В) "Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър - това е средство" ДОБРО И СЪВЪРШЕНСТВО 29 авг., неделя, 7,30 ч. в. - В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 216-217. "... Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много погрешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а бъде добър, това е средство. Та, когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно, добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава, аз обяснявам, защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени? - За да бъдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството. Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа. Но като дойде духът на земята, изпитва се голямата скръб. И ако вие не искате да страдате, трябва да отидете горе - нищо повече! Пък щом не можете да се проявите горе, непременно трябва да се проявите долу - няма изключение в този закон. Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страждущ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек. Следователно, в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клонищата. Корените и клонищата, те. страданията и радостите заедно съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по- силни, а щом корените са по-силни, и вашите клонища са по-силни - съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действува долу в земята, ще се прояви и в клонищата, т.е. в по- висшите области на вашия живот За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас. ... "

Б) "Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас" ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ 29 авг., неделя, 8 ч.с. - В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 206-207. "... Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания. Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тия страдания. Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате. В туй отношение законът е верен: когато много страдания се наберат, когато станат преизобилни, Господ слиза от небето и взима всичките страдания. Само Той е всемъдър, всесилен. Той взима тяжестите на хората и с това се обогатява. Същевременно, Той обогатява и нас в своята Любов. Защото нашите грехове и нашите страдания са гориво за Божията Любов. Божията Любов не може да се прояви без нашите страдания и грехове. Нашите грехове са необходимият пясък, по който може да се движи Божествената кола. В Божествения свят пак трябва пясък. Затова са необходими нашите грехове, да дадат подем, да се движи Божията кола. Вие ще кажете: тогава да грешим, да дадем повече пясък. Не, само толкова пясък трябва, колкото да се движи колата. Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук, какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптура - неговият идеал - този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа, чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана, и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора "

А) "Спасител в света е само Бог" ПРАВОСЪДИЕ. 28 авг., събота, 10 ч.с. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 180-181. "... Та казвам: пророкът преди хиляди години е говорил, че Духът на Господа Йехова ще бъде с него да благовествува. Какво да благовествува? - Разумното. Вие, които ме слушате днес, трябва да знаете, че спасението на човечеството не седи в никакви църкви. Спасението на човечеството не седи в никакви хора, в никакви светии, в никакви ангели. Светиите, ангелите, добрите хора на земята, това са само служители на Бога. Спасението на света седи в Бога, Който е направил света. Този Бог има три атрибута: Любовта е Негова същина. Мъдростта е Негова същина. Истината е Негова същина. Те излизат само от Него. Там, откъдето излизат тези три велики добродетели, се проявяват всички други неща. Следователно, спасител в света е само Бог. Той обема и прониква всички. Всички същества, от най-висшите до най-нисшите сфери, слугуват на този велик Бог. И ако искате, вие може да Го опитате. Как? Обърнете се с всичката си душа, с всичкото си смирение към Него и кажете: Господи, тъй както всички светии Ти служат, тъй както всички ангели Ти служат, тъй както всички добри, праведни хора Ти служат, така и аз с техния дух се обръщам към Теб, изяви ми се! Опитайте Бога така и ще видите, че Бог е верен. Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли. Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. Работи и чакай, Той ще ти изясни тази велика Истина. Не бързайте, може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още, това нищо не значи. Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот."

Статия 3. Благословен Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1. пастор Тр. Димитров Човечеството, в частност Европа и България, в своя исторически път на развитие се намира на опасен завой, където само през последните няколко години изживя тежки братоубийствени войни, непосилни икономически и стопански кризи и страшно нравствено разтление. То, с цената на безброй материални загуби, с море от невинна човешка кръв и с проваляне на човешкото и божественото у човека, записа в аналите на своята история велики и мъдри истини, които идат да потвърдят отдавна прокламираните начала и лозунги на Библията: - Че само правдата възвишава народ, а грехът е безчестие на хората. - Че блажен е оня народ, комуто Господ е Бог. - Че благословен може да бъде само оная личност, онова общество и онзи народ, който иде в света и отива в живота с идеали в името Господне. - Че всички мероприятия и инициативи, колкото благородни и високо културни да са, ако не се подтикват и поддържат с ентусиазма и вярата, които идат от Бога, са напразни и осъдени на безвъзвратен крах. Кой е благословен? Благословен е оня, който мечтае в името Господне. Обикновено хората осъждат мечтателните натури. И с право. Има мечти, които покваряват и мечтание, което убива като с пушка. Но въпреки тая отрицателна страна, трябва да се каже, че без мечтание и съзерцаване в близкото и по-далечно бъдеще, никоя работа не успява както трябва. У нас има голяма нужда от един нов вид мечтание. Всички, стари и млади, учени и прости, богати и бедни, на частна и обществена длъжност, с духовен или светски чин, от колибата до царския палат, се нуждаят от това велико изкуство на живота - да мечтаят в името Господне. Но що ще рече, човек да мечтае в името Господне? Нищо друго, освен да се отдава на себеизпитване, на прозряване бъдащето. На планиране и очертаване контурите на една по-смислена и по-разумна обществена дейност за благото на другите. То ще рече още, да гледаме оптимистично напред, с надежди за по-големи и по-реални успехи и благословения в нашата катадневност. Да имаме видение за онова, което ни очаква да сторим. Да се изпълним с мечтите и видението на Исусовия дух. С надеждите, които го окриляха, когато каза: - Подигнете очите си и вижте, че нивята са бели за жетва. Това беше славно унисане и проникване в бъдащето. То беше образец на едно чисто, идеално творческо мечтание. Динамо, за една светла и благословена съзидателна работа. Тая мечтателност, тоя Исусов дух, трябва да обсеби и нашите сърца. Без тоя оптимизъм и вяра, ние ставаме благоприятна почва за развъждане и откърмване на най-пъклени идеи и разрушителни тенденции. Благословен е още оня, който се моли в името Господне. Има много различни сили в природата, които остават неизползвани поради невежество, нехайност и леност. Не искаме да си създадем труд. Чакаме, ако могат сами да ни облагодетелствуват. Но това не става. Законът е: Бог дава, но в кошара не вкарва. Той иска да се стори нещо. Труд да се положи. Тъй е и с молитвата. Тя е велика сила. Но за жалост, малцина я използват. И за туй нашето време е тъй бедно откъм характер и тъй мизерствува и страда в духовно отношение. Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим. Молитвата е повече от работа. Този, който се моли искрено и сърдечно, той върши хиляди пъти по-добра и по-издръжпива строителност. Времето, което губи в молитвата, му доставя истински печалби. Това е още по-вярно за нас, които работим за един морален и духовен преустрой. Сам Христос ни насърдчава в тая насока, когато казва: - Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници. Дълг свещен е да се молим за работници. За искрени и живи, изпълнени със святия Дух пастири и благовестители. Когато замолили италианския поет Виктор Алфиери да очертае своята самоличност, той казал: - Аз съм човек, който винаги е искал, искал, искал, с всичките си сили. А великия француски проповедник Александър де Вине, често обичал да казва: - Светът е пълен с добри намерения. Но всичките взети вкупом, не струват колкото струва една воля, една сърдечна молитва. О, ако искахме, ако се молехме, какви велики благословения щяха да залеят нашите църкви и нашата страна. Благословен е още оня, който живее в името Господне. Живеем във век на сензации. В една епоха, когато хората искат да видят онова, което им се разправя. В една смисъл нашите съвременници са станали много взискателни и практични. Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот Някога Рим крещеше: -Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите. Онова, което направи Павел велико благословение за света, се изразява най-сполучливо в тия две думи: - За другите! В това отношение, християнството не е само привилегия, но то е и длъжност. То наистина ни дава повече, отколкото коя да е религия. Но най- великото, което ни дава, след спасението и оправданието чрез вяра е, съзнанието за своя дълг и силата за изпълнението му. В него дълг и привилегия се взаимно преплитат Облечени с разбирането, че най-великата привилегия е нашия дълг, ние се издигаме на високо положение. Ставаме Божии свидетели и изявители. Негови посланици и съработници. Там всеки труд се възнаграждава и най-малката жертва сторена в името Христово, не губи своето възмездие. Само трябва ни повече вяра, ревност и ентусиазъм, повече преданост и по-големи видения, за да се хвърлим в епохална борба за спечелване света и България за нашия Господ. Да, благословен, хиляди пъти благословен е оня, който мечтае, който се моли, който живее и който работи в името Господне. Който ден и нощ се труди, щото Божията правда да възкръсне и намери място в сърцата на всички, които още не познават Христа и силата на неговото възкресение. П-р Тр. Димитров.

Кой е благословен Вергилий Кръстев Уводна статия във в-к "Зорница" бр. 39 от 29 септември 1926 г. е статията "Благословен" на пастор П. Димитров. В тази статия се говори, че благословен е оня, който мечтае в името Господне. Благословен е онзи, който се моли в името Господне. Благословен е онзи, който живее в името Господне. Благословен е онзи, който работи в името Господне. Благословен е онзи, който работи за другите. Това е статия, която трябва да защити Стоян Ватралски за онова, което се публикува в този брой. В същия брой 39, на с. 2, е публикувана втората статия на Стоян Ватралски за Белите Братя (дъновистите) "Молитвено тържество пред изгрев слънце". Онова, което е написано в уводната статия, тук е реализирано, според описанието на Стоян Ватралски. Точно и ясно. Ето това е невероятното съчетание на уводната статия и написаното във тази статия за Изгревът и неговия събор. Прочетете внимателно уводната статия и прочетете също и статията, както и бележките към нея. А за да се убедите, че уводната статия, както и втората статия на Стоян Ватралски напълно се покрива с това, което е говорил на събора Учителя Дънов, то ще ви предоставим и онези извадки, които ще очертаят в съзнанието ви цялата картина на благовестието. Благословен е онзи, който носи благата вест за Исуса Христа, че е Господ, че е Син Божий, и че е Живия Христос, и че в Него е Христовият Дух. Това е Благовестието.

Б) "Единственият наш приятел засега в света, това е Бог" СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото на 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 14-17. ".. Та ще знаете, че добрите и лошите приятели, които имате, те подготвят вашите добри условия. За да имаме Бога в ума си, ние трябва да пазим и към Него същите отношения. Единственият наш приятел засега в света, това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото всякога можем да разчитаме, това е Бог. Преди хиляди години още Той е поддържал всички велики хора: и пророците, и Христа, и мъчениците. Той поддържа всичките народи и до сега. Навсякъде е Той. И ако ние не си създадем за Бога едно правилно понятие, да схванем дълбоко в съзнанието си тази велика Истина и да бъдем в постоянна връзка с Него, ние ще бъдем като една малка сламчица, безмилостно подхвърляна от вълните на морето. Тази сутрин, запример, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? - Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви. Красиво, хубаво е това нещо. То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате. Това са методи, които трябва да усвоите. На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек. ... "

А) "В Бога доброто и злото се примиряват" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 6-7,15-17. "... Значи, за да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да вършиш само волята Божия и да не мислиш за себе си. Досега вие мислехте само за себе си, а отсега нататък трябва да мислите само за Бога. Вашата мисъл за Бога е била толкова отвлечена, толкова слаба, вследствие на което не сте имали реални резултати. Най-хубавото, най-красивото, което трябва да желаете в света е, щото мисълта ви за Бога да бъде положителна и да обхваща цялото ви същество. Само в това ще намерите допирната си точка с Бога. Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас, са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато обаче, на вас дадат такава заповед, да отидете някъде вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и се изпълниха задачата. Ето защо, аз ви казвам, че на първо място, за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя и волята на Бога е, да живеете добре, разумно " "... Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате пред вид, е въпросът за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот Абсолютното добро и абсолютното зло, това са, тъй да речем, качествата на висшите духове, качества само на ангелите. Само ангелите могат да бъдат абсолютно добри и абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса. Един ангел не може да бъде едновременно абсолютно добър и абсолютно зъл. Който е добър, той всякога е добър. Който е зъл, той всякога е зъл. Който е тъмен, той всякога е тъмен. Средният път, по-лекия път, това са хората. В Бога злото и доброто се примиряват В Бога няма никакво зло Там настава вечен мир. Когато злото и доброто се явява у хората, те си имат допирни точки. Някои път вие сте и лоши, и добри. Някога вие се разгневите и веднага хукнете, искате да се проявите, но не се минава много време, и вие се разкайвате. Вие обещавате по 20 пъти на ден, че няма да се гневите и пак се разгневявате. Вие не създавате гнева, той иде сам по себе си. Ще имате пред вид следния факт: Животът в началото е в ръцете на лошите духове. Когато вие, жените, сновете платното нали знаете, че цялото платно е в долното кросно? В горното кросно няма нищо. В долното кросно именно, са лошите духове, а в горното кросно - добрите духове. Лошите духове държат платното в себе си. Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно, за този живот. Човекът е совалката. Долните духове казват: "Наш е човекът". Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на платното до другия. Като дойде до единия край, дето са лошите духове, казва им: "Аз съм ваш" - и те му отварят път После дойде до другия край на платното, дето са добрите духове и казва: "Аз съм с вас". И така, човекът като ходи насам-нататък, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животът, ще се даде на добрите духове. Следователно, всяка завършена победа е в ръцете на добрите духове, а всеки бой е в ръцете на лошите духове. Животът от 8000 години е все в ръцете на лошите духове, те го управляват. Затова ние трябва да оставим Бог да воюва заради нас. Досега ние сме воювали. Толкова войни сме правили, но светът още не е освободен. И още 8000 години да воюваме, същият резултат ще има: свобода няма да има, а само разрушения и разрушения. Щом, обаче, ние станем сила и възприемем Божията Любов, ще имаме правилни разбирания за сегашния живот. Тогава и условията, при които живеем, ще се подобрят. Сега, разбира се, аз зная колко мъчно е човек да повярва в тази Истина. Представете си, че ви срещне един разбойник и тури ножа на гърдите ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но, ако след като тури ножа до гърдите ви, вие уповавате на Бога и си кажете, че Господ е, Който разпорежда, Който управлява живота, този разбойник ще махне ножа от гърдите ви. Значи с тази мисъл в себе си ти превърна този нож. В какво? - Този нож е Словото Божие. Словото, това е мечът, но онзи, които не разбира това Слово, употребява направо този меч, без да го трансформира. Онзи човек, който разбира Словото Божие, употребява този меч като своя духовна сила и с него се брани, с него се защищава. Ето на, виждаме войниците в света днес употребяват своята сила в пушки, в топове и хубаво правят, но питам: вие в какво трябва да упражнявате своята сила?... "

Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "В Бога доброто и злото се примиряват" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г. Б) "Единственият наш приятел засега в света, това е Бог" - СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг.,1926 г.

Статия 2. Хроника за стражарите Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4. " ... Има хора, които се одързостяват да се наричат "правоверни ортодокси". Всички ония, които посмеят да изменят или по-добре да осмислят известно вероучение, се таксуват като "сектанти". Исай за "ортодоксите" евреи е бил "сектант". Исус за същите е бил "сектант". Такъв е бил и Павел. Такива са били богомилите, реформаторите и др. Философията и религията, въобще научното познание - не допуща да има над себе си стражари, насилие. Истината се търси и се намира свободно, а не с насилие. Исус възвести своето учение свободно. Религиозните гении, хората на науката - никога не са налагали и не могат да налагат идеите си със сила. Там, дето има насилие, няма истинска религия, ни истинска наука. Духовниците, откак са станали сила, служат си против меншествата с помощта на силата, със стражарите. На изток, на запад, в България "сектантите" били гонени, мъчени, убивани. Ортодоксалната църква носи позора за унищожаването на хиляди и милиони добри хора, всичката вина на които била, че не се обличали в черни раса и калимавки, не са се кланяли на дърветата и камъните, не са вярвали, че дъски и мъртви кости могат да вършат чудеса, не са били суеверни, не са успокоявали съвестта си с принасяне жертви на Бога, във вид на свещи, агнета, риби, бикове, не пиянствували. . . . Ортодоксалната църква на изток и запад, е гонила и гони и хората на науката. Тя живее в мрака на незнанието и заблудата. В България, благодарение заспалостта, изоставеността, фанатичността, суевереността на официалната църква, в новото време се явиха няколко "сектантски" течения. Духовниците, вместо да потърсят причината в системата на която служат, в самите себе си, да се коригират-тръгнаха по стария път - гонение, ала с помощта на "народа", или със стражарите. В последните броеве на "Пастирско дело" либералът свещеник П. Тулешков се е запретнал да плаши "нихилистичното" правителство на Ляпчева за дето толерирало "сектантите". В това си дело той се подкрепя и от някои миряни, например, от тъй наречения педагог Балкански. Балкански е много доволен, че най-после пробудилите се свещеници ще турят с помощта на стражарите, "сектантите" на мястото. - И тази борба, със стражари против свободата на съвестта и мисълта, "скоро щяла да даде своите добри резултати, за доброто на църквата и народа ни." Клета и нещастна страна: още по-нещастна църква, която има за защитници такива хора, които имат за доказателства грубата сила, гонението и убиването".

Стражарите обграждат Изгрева Вергилий Кръстев Във вестник "Зорница" от 22 септември 1926 г., бр. 38 на с. 4 е публикувана "Хроника за стражарите". В нея се говори, че църквата подстрекавала властта и тя, чрез стражарите, гони сектите. Това става чрез груба сила, чрез гоненията и убийствата. Тук се споменава, че правителството на Ляпчев толерирало сектите. Тук се подхвърлят упреци, че Ляпчев е отменил забраната на събора срещу дъновистите. Като мотив за репресията се издига лозунга, че трябва да се спасява народа и църквата. А църквата воюва срещу Дънов и последователите му. А какво е отношението на Дънов към свещениците и църквата е публикувано в *Изгревът", т. XVII, с. 894-901. Това са извадки от беседи на събора в гр. Търново 1922 г. и от "Сила и Живот" IV серия. След като се запознаете с всичко това, тогава ще се запознаете и с това, че свещениците спират събора в гр. Търново през 1926 г. чрез властите. Затова той се провежда през 1926 г. в София. Но и него ее опитват да забранят, макар че имат разрешение да се проведе от градоначалника на София и от правителството, полицията го забранява. А това не е случайно, и всички политически събития, които стават в България съвсем не са случайни. Първо атаките са срещу дъновистите, а след това срещу другите секти. А за общество "Бяло Братство" може да се спомене, че то е на първо място в атаките на църквата, на полицията, на властите, че дори и на стражарите. В същата тази 1926 г., която описва Стоян Ватралски, е спрян събора на Изгрева от властите, и стражарите на коне с пушки на гърди и саби са обграждали Изгрева. За тези събития е описано в "Изгревът" - под заглавие "Съборът през 1926 г. 'и военната блокада", в "Изгревът", т. 1, с. 93-96. Трябва добре да се прочете, за да се знае обстановката, как е спрян събора и как е отменена блокадата. В "Погледът на Мъдреца" (виж "Изгревът", т. IV, с. 417-418) е описано от Методи Константинов, как лично е ходил при министър-председателя Ляпчев, да предаде думите на Учителя, да отмени забраната за събора през 1926 г. • В "Изгревът", т. VI, с. 514-516 под заглавие "С кросно на събор" е описано спирането на събора през 1926 г. и т. XVII с. 660 точка 27.4 и с. 896-901. Под заглавие "Конфликт с полицията" (виж "Изгревът", т. XVII, с. 622 - ­623), е разказа за опита на полицията за спиране на събора, през 1927 г. Нов опит за спиране на събора в София се прави през 1928 г. Виж "Изгревът", т. VI, с. 514-516. Тогава всички се качват за пръв път на Рила. И от 1929 г. съборите през август се провеждат на Седемте рилски езера с летуване на палатки през месеците юли-август. Това продължава до 1939 г., когато е последното летуване, защото започва Втората световна война. Съборът през 1926 г. е открит на 22 август и трае до 29 август. Тези събития са отразени и в Словото на Учителя, за спиране на събора и в статията за стражарите, които са дошли на Изгрева.

Б) "Спасението на света и идването на Христа" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч. В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 18-19. ."... А сега ще се създават разни теории, ще дохождат разни проповедници да говорят, че Христос ще дойде да спаси света и всичко Го очакват. Че какво е Христос? - Христос, това е Любовта в света Има ли любов между хората, има и Христос; няма ли любов между хората, няма и Христос. Има ли Истина и свобода, има Христос; няма ли Истина и свобода, няма и Христос. Има ли Правда и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма и Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма и Христос. Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосърдие между хората, има и Христос; няма ли тия неща, няма и Христос. Христос няма да дойде нито в една човешка форма, нито в каква и да е друга някаква форма. Ако е за форма, ето аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по-красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявения Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас, и ние трябва да се радваме!... " ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ 25 авг., сряда, 9 ч. с. В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 104-105. "... Когато говорите за Христа, всякога трябва да разбирате първият образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. И за Христа се казва, че Той е глава на църквата. Глава на Христа пък е Бог. Така седи великият въпрос. И всички вие, които искате да служите на Бога, трябва да имате необикновена вяра - силна, непоколебима от нищо. Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето! Не, вие трябва да имате вярата на светиите, на праведните, на добрите хора, които са завършили своя живот на земята, които са пожертвували всичко за Бога. Сегашните православни още не са православни, каквито Бог изисква, и евангелистите още не са такива, каквито Бог изисква. Каквито имена и да имат съвременните верующи днес, те са все обикновени имена - имена, които се променят. Ето защо, всеки от вас трябва да пожелае от цялата си душа да бъде записан на небето с онова име, което никога не се променя. И всеки трябва да знае, дали името му е записано горе. Щом неговото име е записано на небето, това е вече голяма привилегия." СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН 27 авг., петък, 9 ч. с. В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 146-147,149-150. "... Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него. Чудни са съвременните хора! Ако аз съм шивач и ушия някому дрехи от любов, той няма ли да ми плати нещо? - Все ще ми плати. Най-малкото, аз ще имам неговото внимание и разположение. Ако аз съм един виден цигулар и свиря на хората от любов, тези, които ме слушат няма ли да се погрижат за мене? - Ще се погрижат. Ако ние вършим всичко за Бога от любов, знаете ли, какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? От такива велики души се нуждае Бог. И ние се нуждаем от Божествения Дух. Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която вече хлопа пред всяка врата: и при вратата на проповедници, и при вратата на списатели, и при вратата на бащи и майки, и при вратата на слуги и на господари, и при вратата на всички съзнателни души. Христос днес хлопа на всички врати и пита: "Готови ли сте да извършите това, което аз едно време извърших? ... " " ... През всички векове, които са се изминали досега, Бог не ни е забравил: всякога е изпращал някой да ни говори, не само отвън, но и отвътре. Той изпраща ангели да ни говорят. И не само това, но когато остане свободен, и Той сам ни посещава и ни казва няколко насърчителни думи. Те са най-хубавите думи, те са епохални моменти за нас. Когато Бог говори някому, той поет ще стане. Когато Бог говори някому, той музикант ще стане. Когато Бог говори някому, той държавник ще стане, не такъв, каквито са българските държавници, нещо особено ще бъде. Когато Бог говори на някой човек, той избавител ще стане. Ще освободи един народ, като Мойсея, ще напише нова Конституция. Когато Бог проговори за пръв път на Мойсея, той избяга, но след това го послуша и големи чудеса направи в Негово име. Той изведе израилския народ, но кога? - Само след като му проговори Господ. Когато Мойсей отиде при Фараона, той го запита: "Кой те прати тука?" - "Прати ме Йехова, Бог на Аврама, на Исака и на Якова". Казва му Фараона: Аз не познавам този Бог. Фараонът имаше друго понятие за Бога. Мойсей му казва: "Аз ще ти покажа, че този Бог, Комуто служа и Когото познавам, е силен." И започна се състезание между боговете на Египет. С кого? - С Христа, Кришна или Христос - един и същ е Той. Христос, това е проявеният Бог. Един е Той, Който се проявява във всички народи - Йехова. Всяко нещо, което носи живот и светлина в себе си, иде от Бога. И започна се състезание между боговете. Най-после Фараона повярва, че действително Бог е проговорил на Мойсея. Когато дойдем в света, трябва като Мойсея, да покажем на хората, че действително Господ ни е говорил. Казвам: Господ може да ни проговори още днес. Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, заобиколена с хиляди други души. ..." "... И тъй, ние трябва да започнем с основната идея - Любов към Бога! Да възлюбим Бога със всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички. Тъй сплотени в Божията Любов, ще бъдем мощни като един човек. Не искайте всички индивидуално да се проявите. Когато се обединим в Бога, всички ще бъдем едно и всичко, което се отнася до проявите на другите, ще ни радва, като наше, понеже всички ще бъдем едно цяло. Сега как живеят хората в света? - В пълно разединение. Туй, което ние вършим тук, другите религиозни хора го считат противоречие. А туй, което те вършат, ние считаме за противоречие. Не е така. Всичко, което се върши, трябва да бъде за Бога, и всички заедно да се радваме. Всичко, което се върши в света, дето и да е, по който начин и да се върши, стига да е от любов към Бога, трябва да му се радваме. "Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак". В. И. Ч. Б. В. Б. [Верен, Истинен, Чист Бъди, Всякога Бъди!]

А) "Свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни" РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА. 23 авг., понеделник, 9 ч. с. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 58-61. За размишление през деня: "Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува." Значи, в нас трябва да се зароди желание и ние да живеем там, дето Бог живее. Бог живее във вечната свобода и оттам постоянно изпраща своето благословение за повдигането на всички същества. В тази смисъл, Бог нищо не върши за себе си. Щом човек реши да върши нещо за себе си, той се ограничава. Следователно, Бог, като работи за себе си, ограничава света, а Той сам е свободен. Когато човек иска да работи за себе си, трябва да работи за другите. Когато пък иска да се ограничи, другите трябва да работят заради него. Когато другите работят заради тебе, ти не си свободен. Вземете малкото дете, за което майката се грижи и работи. Вземе го, повие го в пелените, грижи се заради него. Тя казва, малко е това дете, нищо още не разбира. Повие го в пелените, върже му ръцете и краката - дисциплинирано е то, като войник. Един ден, когато детето стане свободно, започва да работи за майка си. То ходи, копае, носи грозде, круши от лозето - помага й. Тогава майката не го увива вече с пелени, не го връзва с повой. Сега, като отнесете същия закон по отношение към вас, ще разберете, какво значи да добиете свобода. Когато искаме другите да работят заради нас, тогава ще почувствуваме, какво нещо е ограничението. Някой казва: аз станах роб на хората. Да, щом караш хората да работят заради тебе, ти сам се ограничаваш. Когато носят на ръце едно дете, пренасят го от едно място на друго, то е ограничено, не се движи със своите крака. Онзи вол, който оре през целия ден на нивата, не се движи доброволно, господарят му е с остен подир него. Значи, волът ще-не ще движи се, не е свободен. В този случай никой не работи за него, но и той сам не работи за себе си. Да оставим тия примери настрана, но трябва да знаете, че свободата се придобива само, когато работим за Господа. Когато Бог работи заради нас, ние сме в едно естествено ограничение. Когато Бог работи, ние се учим. Когато работим за Бога, ние сме свободни. Тогава той ни слуша, а щом ни слуша, ние се чувствуваме свободни. Казвате: ако работя за Господа, кога ще работя за себе си? Ако работя за ближните си, кога ще работя за себе си? - Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления. И тъй, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. То е първата стъпка към свобода. Тя е най-тесният кръг на свободата. Когато започнете да работите за ближните си, този кръг става по-широк. Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който седят всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви. Следователно, когато говорим, че трябва да се самоотречем, ние подразбираме, че трябва да работим за Бога. Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. Това е човекът! Работите ли така, за в бъдеще вие ще дойде до положението на един светящ ангел, и ако ви турят на няколко билиона километри разстояние от земята, ще се виждате с телескоп, ще светите като слънце. Това е индивидуалност! А сега, като ви турят на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас. Мислите ли, че сте някакво величие? Какво можем да бъдем ние, само Господ знае. Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува. И като се събираме тук, това става по причина на Божията интелигентност, на Божията Мъдрост. Той ни подкрепя. Нали ще се учите? Нали искате да бъдете свободни? Как ще придобиете свободата си?"

Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "Свободата се придобива само тогава,когато човек работи за Бога и за своите ближни" - РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА. 23 авг., 1926 г. Б) "Спасението на света и идването на Христа" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г.; ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ. 25 авг.1926 г.; СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН. 27 авг. 1926 г.

Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1. Н. Ив. Цаков Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатира, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдещето. Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне. Великите сили са по-благосклонни към нас, отколкото бяха по-рано. Новините, които стигат до тях за нашата страна, съвсем не са обезсърчителни и тревожни. Благодарение на това България успя да сключи заем за бежанците чрез Обществото на Народите. Европейската обществена съвест се заинтересува за стотиците хиляди български бежанци и това не може да не ни радва и вдъхва надежда. Лоялното ни държане пред нашите съседи и миролюбието ни е спечелило много поддръжници и приятели в чужбина. Българското име, което заслужено и незаслужено бе опетнено в странство, започва наново да се възстановява и очиства. България вече не е страна на кърви и насилия, на бунтове и метежи. Това са факти, които не могат да не радват всеки българин, който обича България и работи за нейното добро име и престиж. Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват. Те са още в своя зачатък, та има време да ги премахнем и отстраним, стига да виждаме последиците и опасностите от тях. Една от тия печални прояви е конспирацията Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* / *3аб. Атентатът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо родина ни. Откритите в столицата и някои градове в провинцията конспиративни организации, са тягостни прояви в нашия обществен живот. Макар и ограничени те говорят, че духа на рушението, на кръвта и насилието още не утихнало и замрял. Споменът за близкото минало като че ли не е заличен. И действително, чудно е, че и у нас има хора, които още вярват и уповават на конспирации и искат чрез тях да ръководят съдбините на България. Тия безумци искат да ни донесат щастие и народно добруване чрез конспирация и насилие. Добруване чрез нелегални и рушителни действия никога и никъде не е постигнато. И у нас не може да се постигне. Свобода чрез насилие не се добива. Освобождение няма чрез убийства. Конспирацията е опасна, защото тя разделя народа. Тя всява омраза, вражда между българите. Нейната цел е да облагодетелствува едни и да потиска други. И най-после, тя влачи подир себе си голямо насилие от страна на управляващата партия. Ето защо, конспирацията в настоящия момент е най-големия враг на България. Тя спъва и пречи на правилния и възстановителен период, в чието начало сме сега ние, българите. Но има и друга проява, която също не е много насърчителна. И тя е, насилието на властта. Насилието от страна на управниците също връща България назад и пречи на правилната и възстановителна дейност. Този, който чете нашата преса, има очи и уши, знае много неприятни и печални неща, които са от естество да убият вярата на народа в правов ред и законност. В името на тоя ред, в името на народното добруване стават насилия на съвестта при изборите, стават побоища, царува тирания. В името на същите тия принципи, без думата на закона и правосъдието, мнозина българи пострадаха, страдат и ще продължават да страдат, ако озверения партизанин не се свести и изобличи. Под израза "преследване на разбойниците" според изнесеното напоследък в някои вестници, се вършат беззакония. Допустимо е някои безумни селяни да служат за ятаци на разбойниците, но властта не може да се разправя по един такъв домашен, безцеремонен начин с българските граждани. За всеки, който наруши законите и подпомага разбойниците има правосъдие, което е длъжно да каже думата си. Администрацията по никой начин не може да бъде изпълнителна власт. Това е тъжна проява. Подобни дела съвсем не обединяват народа. Напротив, те го разделят, озлобяват. Убиват вярата му в законите и властта. В една правова държава деяния, като горните, са немислими. Аз лично вярвам, че пострадалите при такива случаи, па и техните близки не могат вече да са добри български граждани. По такъв начин ние увеличаваме разбойничеството, вместо да го ограничим, сеем злоба и ненавист, вместо да ги потушим. Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по- трескаво и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България. Той забива нож в сърцето на родината ни. Вървим ли по този път, България няма да осъмне добре. Н. Ив. Цанов

Част 3. Уводни и други статии Стоян Ватралски публикува своите 3 статии под надслов "Кои и какви са Белите Братя (Дъновистите) в три броя на в-к "Зорница", бр. 38, 39 и 41 от 1926 г. Като уводни статии в същите 3 броя на в-к "Зорница" са публикувани 3 статии, които защищават автора Стоян Ватралски, онова, което той пише за Белите Братя (Дъновистите). Тези уводни статии напълно отговарят на онова, което Ватралски пише, и което той изповядва. Те го защищават и го закрилят, приятелите му го подкрепят, защото знаят, че първи, които ще въстанат срещу написаното ще бъдат църквата, свещениците и след това властите. Освен това, Учителят Дънов открива събора през 1926 г. на 22 август до 29 август. Той говори на събора и тези съборни беседи са публикувани в томчето "Свещеният огън". Онова, което той говори, и това, което описва Стоян Ватралски и онова, което е поместено като уводни статии - то всичко се завързва в едно цяло. Невероятно, но е факт. А като го сравнявате, ще ахнете от учудване. Ето това е моята задача. Да покажа, как всичко това се съединява в едно, как се обединява от Духът Христов, който е в Учителят Дънов. Прочетете внимателно статията (Няма да осъмне добре / Н. Ив. Цаков // Зорница, Г. XLVI, бр. 38,22.IX.1926, с. 1), която говори за политическите убийства в България, за съдбата на хилядите, стотици български бежанци от Беломорска Тракия и Македония, за спиране на възстановителния процес в страната след войните 1912-1913, 1914-1918 г. Говори се за конспирацията, за насилието на властта, за беззаконията които се вършат от озвереният партизанин, който е представител на различни партии. А администрацията не можела да бъде изпълнителна власт, защото върши беззакония. В същия брой 38 от 22.IX.1926 г. на с. 2, Стоян Ватралски помества своята първа статия под надслов: "Моето гостуване и плен у Белите Братя". Тя е публикувана със съответните бележки. Той отива на Изгрева, на мястото Баучер, така, както е било известно тогава, в 17 часа на 26 август. А съборът е започнал на 22 август. А как е протичал, може да се запознаете с Наряда, който е публикуван в томчето "Свещеният огън" на с. 229-237. Той е публикуван в "Изгревът", т. XII, с. 60-63. В този ден 26 август, ден четвъртък, е нямало беседа на Учителя Дънов. А защо? Защото всеки четвъртък са правили екскурзия до Витоша на Бивака "Ел Шадай". Онова, което е описал Стоян Ватралски е много важно, защото той е единствения човек, който описва събора през 1926 г., и то в дните, когато е бил там - 26 и 27 август 1926 г. Ето, сега предоставяме статията:

Дънов 29. И до днес Богомилското движение се тълкува като враг на българската средновековна държава, което е причина за падането на България под турско робство за 500 години. За ролята на Богомилското движение, виж "Изгревът", т. I, с. 260-262, а за Трите клона на Бялото Братство през вековете, виж на "Изгревът", т. I, с. 262-267, а за Богомилския клон - "Изгревът", т. I, с. 265­267. 30. Учителят Дънов на събора на Синархическата верига през 1912 г. на 17 август се обръща към всички, че навремето са били боляри и са причина за падането на България под турско робство за 500 години. Това е Истината. Виж "Изгревът", т. XI, с. 527-530. 31. Според Учителят Дънов идеологът на Богомилското учение е Боян Магът, а разпространителят е поп Богомил. Това е истината. И още една голяма истина ще да чуете. А тя е следната. Дядо Ради (Ради Танчев), който е градинарят на Изгрева, който не е писмен - не знае да чете и пише, и който според Учителят е "душа в почивка". Та той се увлича по спиритизма на Граблашева, Милева и Маркова на Изгрева и всички хукват да слушат как се изявяват духовете чрез медиумите и изпразват салона на Изгрева и Учителят няма пред кого да говори. (Виж "Изгревът", т. XVII, с. 702-706). Тогава Учителят го среща, а той търчи, за да отиде там на спиритически сеанс. Учителят го хваща за раменете, разтърсва го и му вика: "Дядо Ради, влез в тялото си!" Така няколко пъти. На другия ден му казва: "Ти на времето бе Патриарх Евтимий и заради теб България падна под турско робство за 500 години. Ти си виновният." Сега паметника на ул. "Граф Игнатиев" е с образа на дядо Ради. Българите го гледат, приемат, че е Патриарх Евтимий, кланят му се и винаги на паметника има цветя, и то пресни цветя. Така българите изразяват своята признателност към Патриарх Евтимий, който е предателят на този народ, който го вкарва в робство за цели 500 години. Та това са цветята за предателят Патриарх Евтимий. А за дядо Ради виж в "Изгревът", т. I, с. 145-150; т. IV, с. 117, с. 254-255; т. IX, с. 130­134 Българите вчера и днес правят паметници на предателите на този народ, полагат им цветя и венци и им се кланят. Искат да живеят предателите до веки веков. Всичко е описано, но не искат да го четат и така предателствата и до днес продължават. 32. Стоян Ватралски приема външно и вътрешно Петър Дънов като религиозен гений и обяснява, че може да се приеме, че е Божий пратеник, като пророк и ясновидец. И само толкова. Той не го схваща и приема като Учител, понеже не познава и не го различава по Дух. Това е причината. Дотук може да стигне евангелиста. И затова не му се сърдим и не го упрекваме, но му благодарим, че е описал събора през 1926 г. и за неговата публикация, и той с нея остава в историята на Бялото Братство. 33. Стоян Ватралски споменава, че външните наблюдатели и то просветени в четмо и писмо хора, че го възприемат като "странна ексцентричност". Това е. Толкова могат - това и правят. Отричат го. 34. Ватралски споменава, че като събеседник Дънов си скъпял думите. "Говори късо, мудно, отмерено". Той не се е срещал с Учителя Дънов и не е говорил с него. Това го знае от другите, които са имали частни разговори. Това което казва, е вярно. А защо? Всеки, който отива при Учителя, отива не за разговор, а за помощ, да му разреши родовата карма - дали е семейна, професионална, или здравословна, то не е толкова важно в случая. Ако трябва, Учителят пред него я разрешава със сила и власт. Говори изкъсо в строги думи и изречения, които са символика, по закони и принципи. И, ако онзи го изслуша, после го послуша и изпълни - то успява да разреши родовата си карма. Цялата поредица "Изгревът" е основан на такива частни разговори. А такива сме поместили в "Изгревът", т. XVI, с. 625-665; т. XVII, с. 68-102, 326-412. 35. А защо в публичната реч "той се съживява и далеч не е тежкоезичен". Отговорът е много лесен. Когато той предава Словото на Всемировият Учител, което е Слово на Бога, то Духът е Онзи, който дава власт и сила, истина и живот. Как така? "Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божественият Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието и на Бога". Това е отговорът. Но да се възприеме е необходимо знание и възприемане по Дух. И сетива, и органи, и центрове в мозъка на човека. 36. Всички присъствуващи от света им прави впечатление, че говорът му е нелогичен, че се прехвърля от тема на тема. Отговорът е много прост. Ако в салона има 60 слушатели, всеки един е отишъл там с неразрешен личен въпрос и проблем. Той отива там, за да пита Учителят Дънов. Понякога му задават мислено въпроси и той им отговаря. Понякога мълчат, но той им хваща мислите и им разрешава въпроса и проблема. Така той ги освобождава от веригите на кармата, за да се освободят, да имат свободно време и да го посветят на Учението му Някои правят опити и успяват. Виж "Изгревът", т. I, с. 122. А други минават и заминават. 37. Стоян Ватралски си записва някои мисли от Учителя при две беседи. Прочетете ги и размишлявайте върху тях. Това са бисери от Словото на Духът Беинса Дуно. Накрая Ватралски признава - мисълта на Дънов е необикновена, оригинална. И, че "Дънов не цитира никого, освен себе си". Ето това е най-важното откритие. Чрез него се проявява в Слово Божественият Дух, Христовият Дух и Господният Дух. И затова Дънов може да цитира само себе си, онова, което е произнесъл. И той това прави. Понякога кара стенографите да му прочетат, какво е казал Духът чрез него в предишната му беседа. Може ли да си обясните всичко това? Едва ли. Можете само, ако признаете, че Словото Му е Слово на Бога. Само тогава. 38. Биографичните данни за Петър Дънов са много оскъдни. Той търпи упрек - могъл е да събере много данни от пребиваването на Дънов в САЩ. Имало е много евангелисти, които са го познавали. Но много жалко, че не ни е предоставил повече данни. Най-интересното е, че Ватралски споменава за "небесната диплома" на Дънов, в която някои вярват. А небесната диплома се дава само на Духът. Но Ватралски не вярва в нея. 39. Тук Ватралски споменава, че биографът на Петър Дънов не е роден. Това е вярно. Онзи, който бе изпратен да свърши тази работа се ражда на 21 март 1938 г. в София и това е моя милост. Когато се навършиха 100 години от рождението на Учителя Дънов през 1964 г. България бе под комунистическата власт, която изгаряше литературата на Петър Дънов и преследваше последователите му Аз пристигнах на Изгрева с пробудено съзнание през 1969 г. А 10 години преди това съм играл футбол на поляната, където се е играело Паневритмия на Изгрева. Играех футбол с брат ми и с изгревските деца и само толкова. Знаех, че това са дъновисти. И изобщо не ме интересуваха. Веднъж стоях настрана и слушах Верка Куртева как седи в беседката пред 5-6 човека и им чете от книга на Дънов за небесните жители. Заслушах се и се смях много в себе си, нещо в мен ми говореше така: "Те не са си оправили живота като земни жители, а тръгнали да говорят за небесните жители". Смях се много. И дълго го коментирах. Не беше ми дошло времето да се запали светлината в съзнанието. После това време дойде, запали се и се започна. През пролетта на 1990 г., месец април, бе осъществен първият концерт- рецитал, за д-р Георги Миркович, основател на "Червеният кръст" у нас, в дома на юристите на ул. «Жданов», сега «Пиротска». Виж «Изгревът». Т. Ill, с. 376­377. Вторият концерт-рецитал, по случай 120 годишнината от рождението на Георги Куртев, направих на 15 юни 1991 г. в камерна зала "България". Виж «Изгревът», т. Ill, с. 377. На 20 февруари 1994 г. по случай 130 годишнината от рождението на Учителя (1864-1994) и 50 години от заминаването Му (1944-1994) бе организиран от мен концерт-рецитал в Дома на Българо-Руската дружба пред 400 зрители. Виж "Изгревът", т. III, с. 380. На 22 май 1994 г. в Драматичен театър в София организирах за първи път оповестяване на "Призванието". Виж "Изгревът", т. Ill, с. 321; т. IV, с. 3-47. На 29 януари 1995 г. се състоя концерт-рецитал "Мисията на славянството" в зала 4 в "Дома на техниката", ул. "Раковски" 108 или бившето "Биад". Виж "Изгревът", т. Ill, с. 330. От 1990-1998 г. организирах към 20 концерт-рецитали по Слово и Музика на Учителя Дънов. Организирах ги аз, а не някой друг. Организира ги онзи, който бе изпратен и роден в строго определено време. 40. В момента, до месец септември 2007 г., съм издал 23 тома на "Изгревът". Има материал за още толкова. Така, че прозренията на Стоян Ватралски се сбъдват полека-лека. Дано имам сила и Дух в себе си, за да довърша работата си. А онази стогодишнина, за която говори Ватралски от смъртта на Петър Дънов (1944-2044), аз няма да бъда на земята, но дано си свърша работата така, че другите след мен да бъдат горди с мен, че съм си свършил работата. Досега съм издал 59 томчета оригинално Слово на Учителя Дънов, което лично съхранявах 30 години по време на комунистическата власт, когато всичко от Учителя се унищожаваше. А аз съхраних оригиналите от Словото Му и ги издадох. Това е доказателство, че този човек съм аз. 41. Онова, което донякъде Стоян Ватралски вижда като прозрение за бъдещата слава и величие за Петър Дънов е само негова перспектива в ума му. Но за мен това не е прозрение, а реалност, която я виждам от вчера, тя се осъществява от вчера, преминава през днешния ден и отива към утрешните дни. Славата на Духа се носи от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. 42. Предсказанието за мястото на Учителя Дънов е дадено в неговото Слово. То е строго определено. Това е мястото и времето когато Всемировият Учител на Вселената е слязъл на земята в Дух и Сила, чрез Слово и Истина. Неговото Слово е Слово на Бога за идната VI раса на Синовете Божий. 43. Стоян Ватралски признава, че Учението на Дънов е чистото Христово Учение. А това не е малко за прозрение. Но това се изпитва не с ума, а с духа. Духовното се изпитва чрез Духа. 44. За последователите му по дух, знаят, че Петър Дънов не е човек, не е свръхчовек, а Живият Бог на земята, облечен в плът и кръв, но изявяващ се чрез Слово, което има власт и сила, и дава Живот преизобилно. Това е за верните по дух последователи на Учителя Дънов. Само за тях. 45. Петър Дънов е не само историческа проекция по време и място. Той е Новата епоха на Водолея, Новата епоха, която идва за Синовете Божий, която ще трае хиляди години. Духът създава епохата. 46. Стоян Ватралски не вярва в преражданията. А това е първата бариера, която трябва да прескочи един духовен човек. Втората бариера е, че има Невидим свят. Третата бариера е връзката с този Невидим свят чрез Духа. Ето тези три неща ги няма Стоян Ватралски. Сега разбираме, защо Учителят Дънов казва така: "От протестантин окултист не може да стане". Точно и ясно. По това време се говори, че Дънов е прероден поп Богомил. А това не е вярно. Аз съм го слушал лично от последователите на Учителя Дънов. Щом това те твърдяха, разбрах, че първо, те не познават кой е Учителят Дънов и второ, нямат познания, знания за тези космически епохи, които са слизали на земята българска. Не знаят и толкоз. 47. Стоян Ватралски приема за историческа ролята на Богомилството в Европа. Това му прави чест. Той смята за "несъзнато пророчество", че България има да играе велика роля за реализирането на Божието Царство на земята. Но това може да се осъществи чрез Словото на Учителя Дънов, което е Слово на Бога. Амин.