Jump to content

Ани

Усърден работник
  • Мнения

    26281
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    186

Всичко публикувано от Ани

  1. 1. Американската образователна дейност в България Американската образователна дейност в България Полувековна България. Илюстрован юбилеен албум 1878-1928. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 391-393. Флайб X. Бляк Директор на Американското училище в София Четири заведения главно са застъпвали такава дейност в България. Това са следните: Роберт Колеж в Цариград, Американският колеж за момичета в Цариград, Американските училища в Самоков и Американското училище в Ловеч. Голям брой момчета и момичета са се възпитавали в тези заведения през последното половин столетие. Ще кажем по нещо за всяко едно от тези заведения по ред. Роберт Колеж Роберт Колеж беше основан през 1863 г. и още през първата година от неговото съществувание бяха записани българи между учениците му. Почти половина от учениците, свършили Колежа до 1895 г. бяха българи. Тези негови питомци са заемали важни длъжности и са допринесли много за напредъка на своята страна. Образованието, което са получили тези ученици в Роберт Колеж, е ценно в три отношения. Първо, като прибавка към доброто общо образование, което са получили Колежът им даде основно познавание на английския език и доста добро такова и на френския език. Второ, Колежът им даде превъзходна нравствена подготовка, която води към развитие на характер и мъжество, подготовка, която придобиха повече от живия пример на своите учители, отколкото чрез някаква школовка в класната стая. Трето, Колежът разшири познанията им за света и разбиранията им за обществото, всред което живееха. Те влизаха в Колежа в контакт с някои велики учители, които сложиха своя отпечатък върху техните характери. Американски колеж за момичета Американският колеж за момичета в Цариград беше основан през 1871 г. и вписа българки между своите ученички още от началото на съществуванието си. По онуй време нямаше друго подобно заведение за женско образование в Близкия Изток. Ето защо, неговите ученички имаха рядка привилегия за времето и намериха зад стените на колежа подготовка, съобразна със своите нужди, и подобна на онази, която получаваха братята им в Роберт Колеж. Възпитаничките на този Колеж могат да се срещнат из всички краища на България и заемат видно място в обществото. - Американски училища в Самоков, Пловдив, Стара Загора Американските училища в Самоков бяха основани през 1860 г.; мъжкото училище беше открито в Пловдив още предишната година, а девическото училище в Стара Загора през следната година. Тези училища бяха преместени в Самоков през 1871-1872 г. При все, че не съм в състояние да дам точния брой на учениците, които са били записани в тези две училища, няма да сбъркам, ако кажа, че броят им надвишава 2000 души. Техни възпитаници можете да срещнете почти във всяко градче в България. Американско училище за момичета Американското училище за момичета в Ловеч беше основано около 1870 г. и от тогава до сега е развивало ценна работа, свързана с образованието на момичета. Беше признато от Министерството на народното просвещение през 1926 г. като средно учебно заведение. Това училище е едно добре обзаведено предприятие и заема важно място в девическото образование в България. Американски колеж в София Този Колеж е изникнал из споменатите вече две Самоковски училища. Тези две училища бяха основани от един американски мисионерски борд и бяха ръководени от него до 1926 г., когато мисията пожела да се оттегли от този вид работа в България, като я повери на независим борд от настоятели. Този нов борд се основа в 1926 г. със седалище Ню Йорк. Този борд представлява една филантропична организация, която няма нищо друго за цел, освен изграждането на Колежа и събиране средства за неговата поддръжка. Средствата за градежа на зданията и за учителските заплати се подаряват от лица, филантропично настроени. Колежът не получава никакви поддръжки от американското правителство. Целта на Колежа е да даде едно основно общо образование на учениците си. За да постигне това, той иска да работи в съгласие с Министерството на народното просвещение, тъй като целите им са общи. Отговорните лица за ръководството на Колежа желаят също, щото неговите свършивши да получат възпитание, което най-добре ще ги подготви да бъдат почтени и полезни граждани на отечеството си. Изисква се от учениците, не само да усвоят английския език, но и да изучат известни предмети на този език. Същевременно учениците не занемаряват и българския език, тъй като не е желателно да се изучи чужд език за сметка на родния. Колежът също иска да събуди интерес у учениците към обществения живот на собствената им страна. Курсът на Колежа обхваща 6 години, те. една година повече от този в народните гимназии. Има две причини за това удължаване на курса. Първата причина е, че е нужно повече време, за да се усвои английския език добре, като същевременно не се жертвуват другите занимания, които са нужни за образованието на ученика. Втората причина е, че вярваме, какво по-дългия период учение в действителност представлява преимущество за учениците, понеже обезпечава по-щателно занимание и повече зрялост на ума и характерът на ученика преди да предприеме работа в университета. Приемат се само ученици, които са свършили прогимназия с голям успех. Обикновено при постъпването учениците са около 15 години, а при свършването 20 години. Всички ученици са пансионери. Като приходящи ученици могат да се приемат само децата на учители в Колежа или на други лица из училищното общество. Вярваме, че съвместния живот, било в класната стая, било на игрището, било в трапезариите и спалните, ще представя ценен принос към възпитанието на момчетата и момичетата. Колежът се стреми да предвиди и развитието наличността и характера на всеки отделен ученик. Колежът сега гради нови здания край София. Когато се привършат те, ще има отлични приспособления за добра грижа за учениците в спалните и класните стаи. Три здания за момичета бяха свършени в 1928 г. и сега се обитават. Едно здание за момчета ще се свърши през лятото на 1929 г., а останалите - в най- скоро време. Предвиждат се помещения за всичко 500 учащи се. Не е желателно да има повече от 500 души в едно заведение, защото в такъв случай индивидуален контакт между ученици и учители мъчно може да се установи. Лицата, отговорни за този Колеж желаят и се надяват, че ще направят от него ценен принос към образованието в България.
  2. V . АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА 1. Американската образователна дейност в България. 2. Американски девически пансион - Ловеч 3. Освещаванието на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч 5. Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов / протойерей Стефан Ганчев
  3. 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV? Павел Василев От близо 30 години познавам съставителя на изданието "Изгревът" д-р Вергилий Кръстев, чрез Петър Филипов (ученик и последовател на Учителя Петър Дънов), и от периодично изнасяните концерти-рецитали. От него научих за проучванията му върху връзката между Евангелската методистка църква в България и Бялото Братство, респективно Учителя Петър Дънов. Д-р Вергилий Кръстев ми представи своя план-концепция за том XXIV и потърси моето съдействие. За съжаление до сега нямаме публикувани системно подредени и пълни материали върху историята на Евангелската методистка църква в България. В изнесените факти в публикации, относно ролята на Евангелската методистка църква в живота на Петър Дънов вече се допуснаха известни неточности. Във времето, познанието на връзката между Учителя Петър Дънов и Евангелската методистка църква почти се загуби. Тези хора, чрез които се осъществяваше тази връзка в миналото, вече много от тях не са на този свят. Това бе и главната причина да приема и да съдействам с участие в "Изгревът" том XXIV и да изнеса някои исторически факти. Освен това, иска ми се доколкото мога да разсея разширяващото се негативно отношение към Бялото Братство и Учителя Петър Дънов в нашите среди. От всички, които четат тези редове, искам добре да се знае, че аз съм израсъл в евангелско семейство и приемам Исуса Христа за мой Господ и Спасител. Моят прадядо, Гаврил Илиев, е първият евангелист в България и първият българин - методистки пастир. Дядо ми, Йордан Икономов е също евангелски методистки пастир. Аз милея за Евангелската методистка църква, защото тя е реформирана и свободна църква, не е обвързана с държавните институции и позволява на всеки, който иска да учи Словото Божие, да се моли и хвали Бога, да се приобщи към нея. Сега нека, ние, евангелистите, да погледнем и възобновим във времето в годините от живота и дейността на Петър Дънов, нашите взаимоотношения и връзка с него. Да си припомним, според биографията му, периода от втората половина на XIX век. Петър Дънов е малко момченце, което малко говори и е срамежлив. Той е отглеждан в дома на по-голямата си сестра Мария. Семейството на Пеньо и Мария Стамови са евангелисти-методисти и живеят в сградата на Методистката църква във Варна. Петър Дънов участва в живота на Църквата, израства и след гимназията постъпва като ученик в Американското научно-богословско училище в Свищов. Там учители са му пастирите Стефан Томов и Йордан Икономов (моят дядо). Завършва с отличен през 1887 г. и през 1888 г. работи в с. Хотанца, Русенско, като първоначален учител и методистки проповедник. С препоръчително писмо от Стефан Томов и Йордан Икономов заминава за Америка да учи богословие в Методистката семинария Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси. През следващия период, годините 1900-1922, методистите у нас приемаха Петър Дънов като евангелски проповедник, който има свой индивидуален път на работа. Тогава Петър Дънов проповядваше Словото Божие, като проповедите му са изградени върху текстове от Библията. На неговите събрания, той е ползвал евангелски песни от сборниците "Свещени песни", издадени през 1900 и 1907 г. в Самоков и сборника "Духовни песни" - 1923 г. (В том XXIV ще намерите някои от тях.) В евангелските методистки среди, П. Дънов е приеман с много внимание и любов. При посещенията му в София, той е отсядал в общежитието на Методистката църква на ул. "Леге". Той постоянно е бивал в кореспонденция със своите приятели проповедници и пастири от църквите в различните градове. През периода 1922-1944 г. проповедници и миряни от Методистките църкви приемаха Петър Дънов вече като Учителя Петър Дънов. Те пазеха и държаха на своята църква, но се интересуваха от беседите на Петър Дънов, включваха се в живота на Бялото Братство с присъствие на беседи или в екскурзии. Духовното развитие на Методистката църква, в тези години, има своя успех. То бива успоредно с линията на успеха, който има Школата на Учителя Петър Дънов. Различията във виждането и разбиранията на Петър Дънов и в Евангелските методистки църкви не са били подлагани на коментар (изкл. публикацията на пастир Стефан Томов) [Забележка на съставителя: Вж раздел IV. т. 1.3. Теософия и дъновизъм // Християнски свят, Г. XXVIII, бр. 5 (V.1924), s. 65-67.] Методистите, участвуващи в живота на Бялото Братство никога не са наричани дъновисти, но те учеха и растяха духовно. Моите спомени и наблюдения са от годините преди Втората световна война, по време на войната и началото на комунистическия период. Това беше време, когато напрежението в народа постоянно нарастваше от неизвестността, бомбардировките, преследванията, арестите, изселванията и убийствата, свързани с политическите промени в живота на страната. В тези години родителите ми, нашите родственици и приятели винаги са имали връзки с Бялото Братство и Учителя Петър Дънов. Между семействата, които посещаваха църквата "Д-р Лонг" имаше не малко, които поддържаха приятелство с братята и сестрите от Изгрева В тези усилни времена имаше взаимоотношения на помощ - не само духовна, но и материална. По време на бомбардировките много софиянци търсеха убежище на Изгрева или тези с по-леви идеи - укритие. Когато комунистите след 9 септември 1944 г. започнаха гонитбата и изселванията, всички вярващи в Бога, всеки един, независимо дали беше от Братството или от средите на Методистките църкви, помагаше. Тогава имаше купонна система и черна борса. В къщи понякога имахме масло, изпратено от провинцията до Изгрева. На Изгрева братята и сестрите бяха съпричастни със скърбите и тревогите, които преживяхме с арестите и скалъпените процеси срещу пастирите. Пастир Здравко Безлов, само на 27 години, беше свален от амвона, арестуван, инквизиран, съден като шпионин и 13 и половина години прекара по лагери и затвори. Църквата "Д-р Лонг" бе разпръсната. Преди ареста на Учителя Петър Дънов, на 27 декември 1944 г., той отмина в невидимия свят. Всички тези събития още повече укрепваха връзките между църквата "Д-р Лонг" и сестрите и братята от Изгрева. В нашето семейство също преживяхме сътресения. Баща ми, Драгомир Василев бе съкратен от адвокатската колегия с мотив, че има две професии (адвокат и заклет експерт-счетоводител). Истинската причина бе, че той подписа протестното писмо за задържането и процеса срещу Кръстьо Пастухов. На мене, Павел Василев, ми отказаха да ми дадат бележка от ОФ [Забележка на съставителя. ОФ - организация "Отечествен фронт", създадена от властта.], за да кандидатствам за висше образование. Тогава заминах да работя на язовир "Студена Пернишко, на сонда. В тези години, когато започнаха гоненията в Бялото Братство, вземането и унищожението на хиляди томове беседи на Учителя и извършването на арести на Изгрева, баща ми, Драгомир Василев не се поколеба да се намеси, да събере Братския съвет на Бялото Братство и да организира защитата в процеса срещу Борис Николов и Жечо Панайотов. Беше време, когато пастирите бяха в затвора, Учителят в невидимия свят, но до нас, като светъл лъч, достигаха на циклостил и на пишуща машина проповедите на пастир Симеон Попов и изработените "Мисли на Учителя за всеки ден . дух0вният живот, въпреки репресиите, продължаваше със съвместното събиране на братя и сестри от църквата и Изгрева по домовете на малки групи за молитва, четене на Словото Божие и на беседа от Учителя и по възможност изпяване на някоя песен. Това бяха реални, живи, взаимни връзки, които се осъществяваха тайно. В София, поради жилищната криза, бяхме задължени да живеем по двама души в стая. На Изгрева всяко движение между бараките и къщичките се следеше. Страхът присъстваше навсякъде, но ние се търсехме и събирахме и Бог беше с нас. Имаше приятелство помежду ни. Например, мама дружеше с редица сестри на Изгрева - Мария (Миката) Тодорова, двете са били съученички в гимназия "Васил Априлов", Олга Славчева, Невянка Неделчева, Катя Зяпкова, Марийка Марашлиева, сестра Савка, Милка Периклиева и т.н. Баща ми контактуваше с Борис Николов, Петър Филипов, бр. Боян Боев, Методи Константинов и др. Аз също имах привилегията да съм във връзка с много сестри и братя от Изгрева. Колко помощ и благословение съм получил чрез тях. Например, бр. Боян Боев ми даде писмо до Донка Кънева (леля Донка), когато ме назначиха на работа като агроном в Стара Загора. При нея живях близо половин година и тя ме гледаше като майка. В нейния дом се събираше Братството от Стара Загора и околностите. Петър Филипов, освен, че укрепяваше вярата ми с молитви и разговори, той ме спаси от постоянните хецвания (дископатия), от които страдах близо 10 години. С него, Боянчо дърводелеца, Марийка Марашлиева по два пъти седмично в продължение на 2 години ходихме в Панчарево на банята в 5.30-6 часа, при пълнене на горещия басейн. Колко много съвети съм получавал от Невенка Неделчева, много материали за четене от Катя Зяпкова. Когато бивах на Изгрева и след като си тръгнех, изпитвах желание да хвръкна. Същото преживяваше и майка ми. Щастлив бях, че можех да споделям с близките си преживяното. Елена (съпругата ми), леля Норка (Елеонора Тулешкова), баща ми и майка ми, свако ми Любен Доганов, вуйчо ми Богдан Икономов и т.н. Когато работех в Института по ботаника при бАн, бях викан и предупреден от Партийното бюро, че са ме видели в нощта срещу Великден на площад "Александър Невски". Благодаря на Бога за закрилата, която получавах! Като описвам моите познанства и връзки с Изгрева, като илюстрация на взаимоотношенията през комунистическия период, ще кажа, че ние, родителите ми и аз, не бяхме единствените. Сега ще съобщя една моя изненада. Отивайки на поредния концерт- рецитал, организиран от д-р Вергилий Кръстев, там аз срещнах близо десетина човека от посетителите в църквата "Д-р Лонг". Знам, че това не е случайно. Същият Дух, който работи на Изгрева, присъства и в "Д-р Лонг". Въпреки статията и писанията на пастир Христо Куличев във в. "Зорница", хората са жадни за Словото, а това ни задължава да работим за Бога. (Виж в. Зорница", бр. 4, м. април 2007 г. и бр. 5, май 2007 г.) След моите изявления, може да се достигне и дотам, че някои приятели могат да ми отправят упрека, че съм станал дъновист. Ще отговоря, че аз принадлежа като член на Евангелската методистка епископална църква в България и работя и ще работя за Божието дело в нея, понеже аз съм израсъл в нея и това е моята църква, която пазя. Обаче, това което съм получил от Словото на Учителя Петър Дънов ме прави да се преклоня пред него и да благодаря на Бога. За мен Петър Дънов е Учителя Дънов. За мен Учителят Дънов е Учител на Бялото Братство. В заключение, иска ми се да напомня, че България е православна страна. Православната църква винаги е воювала срещу евангелските църкви, но и срещу Петър Дънов и неговите последователи. Не забравяйте, че те и сега гледат на Евангелската методистка църква и на Бялото Братство, като нежелани секти в българското общество. Под въздействието на Светия Синод властите постигнаха на моменти ограничаване дейността, както на евангелските църкви, така и на Бялото Братство. През време на комунистическата диктатура, атаките на Православната църква утихнаха, понеже самата Църква беше ограничена. След 1990 г. Православната църква поднови атаките си, които ясно са изразени срещу последователите на Учителя Петър Дънов. Това обстоятелство влияе върху българската общественост и на някои наши сестри и братя от Методистката църква, които не знаят историческите истини. Изисква се да внимаваме с отправяните от нас упреци и квалификации. Павел Василев 12.10.2007 г. 19.40 часа
  4. 8.1. Спомени и размисли Разказа за моите преживявания ще започна с няколко моменти от живота на баща ми и майка ми, случили се 3-4 години преди моето идване на този свят Това смятам, че е необходимо да се знае, защото аз бях приет от тях с много, много любов и радост. През 1929 г. баща ми, Драгомир Василев, заминава по банкови въпроси за Ню Йорк, Америка. По време на неговия престой далеч от дома си, разрастващата се световна икономическа криза обърква плановете му и не му позволява да изпълни задачите си. Драгомир е принуден да продължи престоя си в Америка до 1932 г. Майка ми, Милка Василева, остава в София с двете си деца: Йорданчо на 6 години и Росица - на 2 години. При нея идва да живее и свекърва й - Йордана Михайловска. За Милка настъпва период, изпълнен с редица тъжни моменти. На 30 август 1929 г. пред дома на Милка, след автомобилна катастрофа докарват два ковчега - на майка й, Манола Йордан Икономова и на малката й сестричка Елеонора Йордан Икономова (по мъж Кръстю Тулешкова). Манола отминава в невидимия свят, а Елеонора (Норка), след продължително лечение от многобройните счупвания, се възстановява. Майка ми е в постоянна молитва. Нейната утеха и опора са в Бога. Обаче, изпитанията й следват. През 1930 г., след един ясен за нея сън, по-голямото й дете, Йорданчо, за кратко време боледува и умира. За съня си Милка разказваше: "Сънувам, че вървя заедно с Йорданчо по софийска улица с много хора. Изведнъж Йорданчо се изскубва от ръката ми и започва да тича напред между хората. Тичам след него и викам да спре, но виждам дълбок изкоп за строеж и как Йорданчо пада в него. Започвам да се моля на работниците и те спущат въжета с кука, поставени през макара и го издигат и спасяват". Тя продължава съня си: "Наново се намирам на същата улица и Йорданчо наново се изскубва от ръката ми и започва да тича и пак пада в същия изкоп. Започвам да се моля за помощ. Тогава един работник ми каза: "И да го извадим едва ли ще бъде нормален". Какво се случва след съня? Милка е повикана да заведе Йорданчо на имунизация. В поликлиниката детето го заразяват от морбили. Видимо състоянието му се подобрява. Температурата спада. Пъпчиците завехват, след което започва да се дразни от светлината, вдига температурата и се установява, като последица от шарката, възпаление на мозъчната кора (менингит). Тогава лекарят се обръща със същите думи на работника в съня "... и да оздравее, едва ли ще бъде нормален". Милка е в постоянна молитва и упование в Бога. Свекърва й, баба Данка, била много измъчена и изстрадала. Здравето й било силно разклатено и тези тежки моменти, тя не могла да преживее. На 25 ноември 1931 г. Йорданка Михайловска тихо и спокойно отминала в невидимия свят. Всички тези тъжни събития за Милка стават, докато Драгомир е още в Америка. В София, на 4 юли 1933 г., вторник, в 8 часа сутринта, аз, Павел, идвам на този свят. Бил съм едно нацупено бебе, с права черна коса, което още преди да проговори е проявявало своя характер и начин на поведение. Никога не съм се усмихвал и не съм търпял разкопчана дреха. Не съм понасял хора, които са заемали излегната поза и да се кискат. При всички тези случаи съм реагирал и дори съм посегнал да бия по-голямата от мен с шест години моя сестричка за неприлично държание. Един ден майка ми удивена ме заварва, коленичел на една покривчица да извършвам поклони на земята между две вази. Става въпрос за дете, едва проходило, което от никъде не е можело да види този ритуал. Бях много срамежлив. Когато станах на 5-6 годишна възраст, майка ми ме вземаше със себе си на утринните беседи в 5 часа на Изгрева. Веднъж след Паневритмията, още на поляната, мама ме заведе при Учителя да му целуна ръка, а той ме погали по главата. Освен това, имам и спомена от погребението на Учителя, на което присъствах. Събитията след 9 септември 1944 г. ставаха все по-тревожни. Докато все още имаше богослужения в Методистката църква "Д-р Лонг", майка ми ме водеше в неделното училище. В тези години всичко, което комунистите правеха срещу Евангелските църкви и Братството, ставаше причина много приятели на родителите ми да идват в къщи, за да споделят и искат съвет от баща ми. Аз бях много привързан към баща си и майка си, защото чувствах тяхната вътрешната сила. В училище не бях блестящ ученик като сестра ми. Родителите ми се стараеха да ми дадат най-доброто, според възможностите им и аз оценявах техните усилия. Аз виждах и преживявах с тях всичко, което ставаше в страната ни - бомбардировките над София, евакуацията в мина "Злата", Трънско, идването на съветските войски, заплахите от изселване, оставането на баща ми без работа и т.н. През 1951 г. завърших гимназия в X единно училище "Д. Благоев" (бившата l-a мъжка гимназия). Кварталният партиен отговорник първоначално отказа да ми даде бележка за кандидатстване в Университета. Гледаше се на нас, като на фашисти, понеже баща ми отказваше да стане партиен член. Тогава казах на майка ми, че трябва да намерим връзки. А тя ми отговори: "Моли се. Нашите връзки са на небето." След гимназията (учебната 1951-1952 г.), отидох в язовир "Студена" и работих на сонда. Случи се нещастие и ми се премазаха някои пръсти на дясната ръка. След това бях общ строителен работник на сградата на Българската национална телевизия, където никак не бе леко. Там срещнах част от софийската интелигенция - главно съкратени адвокати. С тази моя дейност и припечелите пари можах да помогна финансово на родителите си. Действително, връзките ми на небето се оказаха много силни. Въпреки отправените закани, през 1952 г. ми се разреши да кандидатствам и влезнах в Агрономическия факултет, Селскостопанската академия "Г. Димитров". През 1957 г. завърших и бях разпределен за Добруджа - машинно-тракторна станция в с. Шабла, Балчишко, като ръководител на Растително защитна база, където престоях три месеца. На 1 септември 1957 г се завърнах в София и се ожених за Елена Т. Петрова, с която дружах от училище - от 7 години. Тя ме познаваше добре и разбираше. От деня на нашето събиране, тя стана като мен вегетарианка. За нейния баща, д-р Тодор Петров, това беше нещо недопустимо. Обаче, тя остана вярна на пътя, който започна с мен. И двамата ми сина - Драгомир (роден 1960г.) и Павел (роден 1975 г.), не бяха захранени с месо. Те и сега са вегетарианци. Елена, същата година като мен (1957), завърши Английска филология при СУ Климент Охридски". Това стана причина, заради нея да ми бъде предложено ново място на агроном-землеустроител в Окръжен народен съвет, Стара Загора. Отидох при брат Боян Боев на Изгрева. Той ме прие с такава любов и ми написа писмо до Донка Кънева (кака Донка). Леля Донка (така й виках) ме взе в дома си, като свое дете. Къщата на леля Донка беше на "Аязмото". При нея идваха много сестри и братя, не само от Стара Загора. Всяка сутрин от дома й една група се качвахме при къщичката (салона), където правехме сутрешните упражнения. Това бяха годините 1958 и 1959. Тревожните новини от София дойдоха и до нас. В Стара Загора се проведоха хайки за изземването на томовете с беседи. Със съпругата ми, Елена, като дойде в Стара Загора си взехме квартира. Тя престоя не повече от една година, понеже не можаха да й осигурят необходимия минимум часове в гимназиите. В София тя започна работа в "Алианса", като преподавател по английски език. През 1960 г. напуснах Стара Загора, върнах се в София, стоях 6 месеца без работа и живеехме само от заплатата на Елена. Намерих си работа на земеделски работник в опитното поле на Института по растениевъдство край двореца Враня и в землището на с. Горни Лозен. След време бях преназначен за техник и едва в последните години, преди напущането ми, като агроном. Изпълнявах "черната" най-трудна работа, която възникваше в опитното поле. Акад. Атанас Попов харесваше работата ми, но не можеше да направи за мене каквото и да било, понеже не бях партиен член. След един разговор, той ме насочи да мисля за подготовката си да работя в областта на систематиката на културните растения. Това означаваше през учебната 1960-1961 г. наново да кандидатствам с гимназиалната си диплома за студент в Биологическия факултет при СУ "Климент Охридски". Въпреки заканите на кварталния партиен отговорник, аз започнах да следвам задочно второ висше образование. Работех като агроном по опитните полета и учех вечер, нощем в къщи и по читални. В къщи (в дома на родителите на Елена) живеехме в една стая, понеже със заповед се нареждаше в стая да пребивават двама души. През 1960 г. ни се роди първият син, Драгомир. В съседната стая, семейството на брата на Елена имаха 2 деца, а в третата стая живееха родителите й. В три стаи живеехме 9 човека с общи сервизни помещения. Тази обстановка продължи цели 13 години! Елена, когато роди, остана в къщи по майчинство само през летните ваканционни 3 месеца. Това, което преживяхме през тези години бе една сериозна школа за нас. Такъв беше живота. Заради учението ми и вземането на второ висше образование, колегите ми партийци ме гледаха с лошо око. За да променя нещата, аз се явих на конкурс за асистент в катедра "Ботаника" на Агрономическия факултет, като отличен студент. От петимата явили се кандидати, аз взех първото място, но наново ми се попречи. От Института по растениевъдство чрез градския комитет на партията не бях допуснат и докладван на Факултетния съвет. Впоследствие бе написана за мен ужасна характеристика, за която поисках да се направи анкета чрез вестник "Работническо дело". Дори не ми отговориха. Задочното ми следване в Биологическия факултет завърших през 1966 г. с пълен отличен на държавния изпит От взетите конкурсни и университетски изпити, повече от 100, видях постоянната помощ, която ми се даваше от невидимия свят. Чудесата ставаха, когато след молитва с майка ми, отивах на изпит. При завършването ми на Биологическия факултет, акад. Атанас Попов беше починал. Хората, които ми даваха кураж и ме насърчаваха да уча ги нямаше. Тогава, сам акад. Даки Йорданов ме потърси, за да ми предложи работа в Ботаническия институт с ботаническа градина при БАН. Той беше ректор на СУ "Климент Охридски", директор на Ботаническия институт, завеждащ катедра "Ботаника" при Биологическия факултет, мой професор по систематика на растенията, председател на Комисията за държавен изпит и най-важното, той ме познаваше като отличен студент. Обаче, поредно от Института по растениевъдство побързаха да дадат по служебен път характеристиката, с която ми бе спрян избора ми за асистент в катедра Ботаника на Агрономическия факултет Тази характеристика ми бе написана от партийния секретар на секция "Растителни ресурси" към Института по растениевъдство. Вече повече от 2 години аз бях под ударите на този човек, който въобще не ме понасяше, понеже аз отказах да работя за него. Всичките ми приятели ме съветваха да се моля на Бога за този човек, да търся в него най-красивите черти в характера му и тази частица от Бога, вложена в него. Това беше поредната школа за мен и промяната дойде. Същият човек ми написа нова и хубава характеристика и аз можах на 1 септември 1967 г. да започна работа в Ботаническия институт, като биолог. Веднага заминах в командировка в Рила планина. Три дни по-късно, след автомобилна катастрофа се намерих в Самоковската болница с пукната глава и тежко сътресение на мозъка. С прибирането ми вкъщи, Елена започна да ме лекува с лапи от квас и конски кестен (по Димков). Смяташе се, че поне 6 месеца ще съм неработоспособен. Междувременно в секцията, в която бях назначен, се обяви конкурс за научен сътрудник и то за определен човек. Аз бях вече на 34 години и нямах какво да чакам. Никой не очакваше, че ще се възстановя и започна да уча. Един месец след катастрофата започнах да правя опити да чета. Главоболието ме съпътстваше, но аз упорствах. Конкурентката ми за мястото "научен сътрудник" се отказа да се яви. Комисията не знаеше какво да прави, но след 2 часа закъснение от определения час ме приеха за писмен и устен изпит. Станах научен сътрудник в секция "Геоботаника" на Ботаническия институт при БАН. Така се сложи началото на един нов период от живота ми - 24 години в Ботаническия институт. Работех заедно с проф. Велчо Велчев. Той беше много ерудиран, с качества на научен работник. Проф. Велчев ми даде много познания. Той стана директор на Института и завеждащ катедрата "Ботаника" в Биологическия факултет. Постоянно пътувах в командировки из страната с него за теренни проучвания. В продължение на 12 години аз преподавах, като негов асистент, в катедрата по Ботаника. Проф. Велчев беше честен комунист, който след 10.XI. 1989 г. не се промени. В този период от време на усилена научна работа излезнаха с моето име (сам или в колектив) повече от 50 научни публикации, 4 монографии, десетки научно­популярни статии в списания и енциклопедии, разработки по договори и социални поръчки. Бях ограничаван за пътувания в чужбина. Не ми се даде възможност за специализация и да защитя дисертация. Мисля, че при тези обстоятелства, вероятно за мене това бе тавана - научен сътрудник I степен. Аз бях благодарен на Бога, защото обичах работата си. Прекарвах с месеци из планините и в най-красивите места на нашите резервати и национални паркове. В командировките преживях още пет автомобилни катастрофи. Последната бе след пенсионирането ми, като пътувах по договорна тема. След челния удар със самосвал, аз излезнах от смазаната кола само със счупено рамо. Благодаря на Бога! Винаги и навсякъде Той ми е помагал и закрилял. За този ми изпълнен с радости и изпитания живот много духовни сили, подкрепа, любов и грижи получавах от майка ми и съпругата ми. През 1972 година майка ми, пресичайки Цариградското шосе, бе блъсната от кола. Тя бе редица дни в безсъзнание със счупен таз, ръка, глава и мозъчно сътресение. По-късно се установи, че има наранен жлъчен мехур, за която тя бе оперирана. Накрая, от шприц инфекция, тя пожълтя от хепатит и бе прехвърлена от "Пирогов" в Инфекциозната болница. Цели 6 месеца майка ми прекара в болнична обстановка. Какво ли не, не й мина през главата, но духът й остана силен. Тя бе най-тежкия случай в болничната стая на "Пирогов", но всяка вечер се молеше на глас за всички страдащи край нея. В този период от време нейните ужасни болки започнах и аз да чувствам. Това явление тогава не го разбирах, но после ми стана ясно, колко голяма е връзката ми с нея. Аз трябваше да я науча да ходи наново и Бог помогна. Тя живя още 7 пълноценни години, до 1979 г. и не се налагаше да употребява бастун. До последно майка ми бе на крак и вечерта, когато си тръгвах от дома й, на 25 януари 1979 г., изпращайки ме до входната врата, тя ми каза: "Сбогом". Това ме стресна и аз се върнах и я попитах защо се сбогува с мен, а тя ми каза: "Не знам". Тогава ме прегърна и ме задържа в прегръдката си. На другата сутрин в 5 ч., тя отмина в Невидимия свят. Във времето от голямо значение за мене бе връзката ми с редица братя и сестри от Братството. Освен материали за четене, които получавах, никога няма да забравя часовете прекарани в молитва, общи вечери и музикалните изпълнения. Най-продължителна ми бе връзката с брат Петър Филипов, който отвори дома си. При него често отивахме с майка ми на молитва и се срещахме с Марийка Марашлиева, Дина Станчева, Боянчо Златарев. Това бяха незабравими вечери. Брат Петър Филипов, след счупването на крака си, се налагаше да ходи на бани. Повече от две години с Боянчо, брат Петър, Марийка и аз, по 3-4 пъти седмично бивахме в 5.30-6 часа в Панчаревската баня още при пълненето на горещия басейн. Страданието ми от хецване, дископатия в кръста, което имах от 10 години, изчезна. Този мой контакт и приятелство с брат Петър беше за мене повече от благословение. Когато той пожела с моята кола да го закарам една нощ до село Миндя, Търновско при брат му Нойо, все още не разбирах състоянието му. Тогава с нас дойде и Марийка Марашлиева. Помня, че цял ден бях на работа и се чувствах много уморен, но тръгнахме. След период от няколко месеца, в първите дни на м. април 1984 г., брат Петър ме извика в Русе. Пристигнах към 6 часа сутринта. Беше още тъмно. Позвъних. Марийка беше станала. Влезнах в стаята, където брат Петър беше седнал в леглото си. Запалена бе нощната лампа, обаче, светлината, която той излъчваше ми се строи по-силна и по-ярка. Край него имаше сияние. На 20 април 1984 г. брат Петър отмина от този свят. Той преживя много физически, но и душевни болки. От много хора се беше разочаровал и страдаше за тях. Понякога се чувстваше огорчен и обиден. Нашите събирания при него бяха следени, но той не се уплаши. Връзката му с Учителя бе постоянна и реална и това му даваше сили. За дълго бях в кореспонденция с Катя Зяпкова. Мама дружеше с нея и прекара една зима при Катя в с. Змеево, Старозагорско, в къщата на близнаците Георги и Димитър. След като Катя Зяпкова получи инсулт, ходих в с. Змеево да я видя. Нейните писма, изпълнени с цитати от беседите бяха от голямо значение за мене. До последния момент доколкото силите й позволяваха, тя пишеше. Колко много кураж в живота ми е давала Невянка Неделчева. Как много ми липсват сега всички тези наши приятели! През 1992 г. бях повикан със съпругата си на богослужение на наново събралата се църква "Д-р Лонг", в един клуб на СДС. Богослуженията се водеха от пастир Здравко Безлов. Минал през лагери и затвори за близо 13 години, сега той парализиран, след инсулт, наново се бе качил на амвона. Той събра църквата в София, но направи и необходимото да организира Методистката църква в България. През 1993 г. пастир Безлов получи инфаркт и почина. Необходими бяха хора, верни на делото, които да опазят Църквата от самозвани методисти. През 1994 г. ме поканиха да стана секретар на Настоятелството, а след това ръководител на миряните за Софийската църква. Впоследствие, през 1997 г. бях избран за ръководител на миряните за цяла България и член на Централното ръководство. Привлечен бях на работа в офиса на Централното ръководство. Задавах си въпроса: Защо Бог ми определи тази работа? Станаха смени на пастирите. Понякога се налагаше аз да заемам амвона. През 2004 г. пастирът на църква "Д-р Лонг" напусна, което предизвика разцепване на Църквата. В този кризисен момент осъзнах отговорността си и с помощта на верни сестри и братя запазихме част от миряните. Епископ Болетер от Цюрих пристигна. Също така супериндентант пастир Б. Алтунян се намеси. Аз ще кажа, че Църквата оцеля, защото Бог беше с нас. Бяхме загубили всички деца, младежи и повече от 75 човека членове на Църквата. Сега имаме млад и енергичен пастир и Бог благославя работата ни. Задавал съм си въпроса: Защо в християнската религия има толкова много деноминации? Погледнете хората, колко големи различия има между тях в тяхното духовно развитие. Всеки човек според светлината, която има, трябва да намери църквата, обществото, където да получава храна и пълнота за душата си. Никого не упреквам, но искам да насърча всички, които са познали Бога, да търсят, да учат и духовно да израстват във вярата си. Това е задача за всеки един от нас.
  5. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ (01.07.1889, с. Тулча, Румъния -10.05.1969, Тунис) Павел Василев Името на Драгомир Василев е свързано с подготовката на защитата в съдебния процес срещу Братството, по време на комунистическия режим през 1958 г. Той изготвя счетоводните книги на Братството и участва при съставянето и подписването на необходимите протоколи на Братския съвет заедно с Боян Боев и Петър Филипов. Той е женен за внучката на Гаврил Илиев, първият евангелист в България - Милка Василева, чрез която се свързва с Братството. Драгомир Василев е роден на 1 юли (18 юни) 1889 г. в гр. Тулча, Румъния. Баща му, Иван Василев е поборник от Сръбско-българската война (1885—1886 г.). Майката на Драгомир е Йорданка Михайловска, родом от гр. Елена. Тя е племенница на Иларион Макариополски и братовчедка на Стоян Михайловски. Семейството има три деца - Драгомир и две по-малки негови сестрички. Те се преместват да живеят във Варна, когато Драгомир е на 12 години. Там бащата ги изоставя. На майката и децата кметството им дава, по бедност, безплатна стая за живеене в пожарната команда. От спомените си за това време Драгомир разказваше: "Заедно спахме, майка ми със сестричките ми на пода, като се завивахме с едно одеяло. Пишех домашните си по корем на пода, защото нямахме нито столове, нито маса. Беше много студено. Една нощ, през зимата, стомната с вода замръзнала и се спука." Майката, Йордана, е будна, енергична и с изключителна воля за живот жена. Тя съзнавала, че всичко трябва да направи, но децата да учат. При тези условия тя казвала: "Косите си на метла ще направя, но ще ги изуча". В тази борба с живота, още от първите години в училище Драгомир застава до нея и започва да й помага. Там, в училище, прави впечатление на учителите си като добър математик. И до последно, като възрастен, той можеше наум спокойно да умножи трицифрено число на друго трицифрено. Закъсалите заможни ученици от по-долните класове в гимназията, учителят ги изпращал на уроци при Драгомир. Освен това, той се проявявал като отличен спортист. На Богоявление не веднъж той е успявал да извади кръста от морето, за което получавал баница и пари. Участвал е във футболни мачове, но лошо е ритнат, скъсва сухожилие и бавно кракът му започва да изсъхва, свива се и остава безчувствен. Макар само на 16 години, майка му го стяга с ученическата униформа, дава му 5 наполеона, качва го на влака за Букурещ и посред зима го изпраща, за да бъде лекуван. На тази постъпка тя се решава, след като са били обиколили всички видни лекари във Варна. Всички те са предлагали отрязване на крака. Майка му, Йордана, е била силно вярваща в Бога. Тя е имала опитността на силната молитва. Малкият, 3-4годишен Драгомир, сметнат от лекарите за умрял, със запалена свещ до главата, Йордана цяла нощ със сълзи на очи, го измолва от св. Богородица и на сутринта станало чудото. Тогава тя дава обет винаги на 28 август да занася 1 литър олио за кандилото в църквата. Тази нейна силна вяра й давала винаги сили за смели решения. Драгомир пристига късно през нощта на букурещката гара. Виелица, полутъмно. Гарата бързо остава безлюдна. Драгомир, с двете патерици и торбичка успява да намери файтон. Качвайки се, неочаквано за него, той е заобиколен от няколко крадци, които, разбирайки, че той не знае румънски език, започват да се уговарят и нареждат на файтонджията да кара. Тези крадци водят оживен разговор помежду си и само един от тях го е подпитвал на български език какво носи и къде отива. При тръгването си за Румъния, Драгомир е бил научил малко румънски език и в този опасен момент той се обърнал към файтонджията да го закара до един хан. Крадците, уплашени, че намеренията им са разкрити, избягали. В хана Драгомир попада в една стая с един богат българин, дошъл от Америка. В разговор станало ясно, че този българин на младини е бил лекуван и спасен в Русе от вуйчото на Драгомир, д-р Михайловски, брат на майка му Този човек харесал и обикнал Драгомир и предложил да го вземе в Америка. Драгомир съзнавал, че все пак майка му и сестричките му се нуждаят от неговата подкрепа и отказал. Този българин се заел и водил Драгомир по всички големи лекари, които предлагали отрязване на крака. Накрая той го завел при един арменец- лечител. Този лечител казал, че може да спаси крака, но ще стане бавно и ще вземе много време. Затова му препоръчал да се върне във Варна и в околностите на града имало друг арменец, който ще го излекува. Зимата била много голяма и този българин от хана с шейна, теглена от три коня, го отвел до границата. Край Варна Драгомир намира посочения арменец, който с масаж и лапи със зехтин и бъз, постепенно изправил изсъхналия крак, а после възстановил и чувствителността му. След 6 месеца упорито лечение Драгомир започнал да стъпва на крака си. До завършване на Варненската гимназия (1911 г.), той се е лекувал, докато свободно, без патерици и бастун започнал да ходи. През 1912 г. Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци, гагаузи и цигани). След отбиване на военната си служба, Драгомир взема изпитите за геодез- плано-снимач. Повече от 4 години той живее и пътува от едно село в друго из Добруджа, правейки кадастъра на тези земи. През това време с много лишения и икономии подкрепя и издържа майка си и сестричките си. С негова помощ и двете му сестри завършват гимназия и започват работа като учителки из селата на Добруджа. След това те се омъжват и заминават за Америка. Трудно събраните пари Драгомир оставя на майка си във Варна и с 50 наполеона заминава за София да търси работа и да учи. Постъпва на работа условно, за шест месеца, в Българската генерална банка (без заплата, но с легло в портиерната). Започват месеци на денонощен труд. Счетоводните книги се пишели на френски език, на ръка и доста нечетливо. Започва да учи френски език, защото гимназиалната му подготовка е недостатъчна. Колегите му са предимно унгарци и доста нелюбезни. Главно изискване към чиновниците в банката било да са навреме на работа, измити и избръснати, с колосана яка и ръкавели. Драгомир почти не спял, като нощем оставал, за да проучва и разчита банковите книги. За неговото усърдие той получил назначение и започнал да навлиза в работата. Започнали да му възлагат да пренася пари в София от клоновете във Варна и Пловдив. Междувременно, за две години Драгомир, с пословичното си трудолюбие преминал през всички служби и гишета в банката, като винаги отлично се справял с работата си. Колегите му надменно го гледали, но били респекгирани от лекотата, с която работел и проявяваните от него знания. Дирекцията на банката, уверена в големите му дарби и способности, на 27 годишна възраст му поверява поста директор в Пловдивския клон на банката. За да бъде при майка си, чието здраве е вече разклатено, той се премества във Варна на длъжността заместник-директор на Банка за народен кредит. В тези години Драгомир реализирва мечтата си. Записва, следва и успешно завършва Юридическия факултет при Софийския университет на 21 февруари 1922 г. След това се записва в Свободния университет за политически и стопански науки и в продължение на три години следва специалността "Дипломация и консулство", която завършва на 17 юли 1925 г. Междувременно, майка му Йордана започнала да се тревожи, че Драгомир ще остане стар ерген и отишла при циганка-гледачка, да й каже нещо за женитба. Циганката хвърлила няколко пъти картите и накрая й казала: "На момчето ти се пада смърт." Баба Йордана нищо не казала, а започнала наново усърдно да се моли на св. Богородица. По това време Драгомир сънувал сън, че при него идва негов съученик, починал преди време и му казал, че скоро ще умре, но да не се тревожи, защото му е дадено бързо прераждане. Дотогава Драгомир никога не бил чувал за прераждане. Като заместник-директор на банка Драгомир често е бил канен на вечери, на балове. Обаче, годините на усилена работа и учение му се отразили на здравето, като започнал да страда от нервен стомах. Лекарите го съветвали да стане вегетарианец, да пие гореща вода, да излиза на екскурзии всред природата, да не посяга към цигари и алкохол и да прави фрикции на тялото си. С много усилия той си наложил този начин на живот, но сънят, който имал, го тревожел. Въпреки това, състоянието му се подобрило. Банката, в която Драгомир работел, кабинетът му и гишетата били разделени със стъклени стени. За охрана на чиновниците били раздадени пистолети. Един ден чиновник се занимавал с пистолета си, който гръмнал. Куршумът преминал покрай ухото на Драгомир. При прибирането си в къщи тази случка той разказал на майка си. Тогава тя му разправила за циганката и двамата на колене благодарили на св. Богородица. Драгомир до края на живота си на 28 август носеше в църква 1 литър олио за кандилото на св. Богородица. При пътуванията му до София за изпити, той отивал на квартира при сем. Йордан Икономови, където се запознава с дъщеря им Милка. Тя е родена във Варна на 27 ноември 1897 г. Милка е едно от осемте деца на сем. Йордан и Манола Икономови. В това пастирско семейство, където всички живеели много задружно, Милка получила силната си вяра в Исуса Христа, научила се да свири духовните химни на хармониума и да хвали Бога с песен. Цялото семейство говорили английски език и всяка вечер всички се събирали на молитва. До установяването на семейството в София, с преместванията на пастир Икономов за служение в различни църкви, Милка учи във Варна, Враца, Русе и т.н. На 29 юни 1916 г. тя получава зрелостното си свидетелство с пълен отличен в София. Преминава курс по стенография и в Русе, на 25 юни 1918 г., получава на конкурс първа награда и бронзов медал. На 15 октомври 1921 г. тя се дипломира в Софийския университет, Физико-математическия факултет по естествена история с много добър. Преминава кандидат-учителския стаж през учебната 1921-1922 г. във II Софийска девическа гимназия, взема държавния си изпит през м. октомври 1922 г. и на 10 април 1923 г. получава свидетелство за правоспособност на редовен гимназиален учител. На 21 януари 1923 г. Драгомир и Милка се оженват, което е причина Драгомир да'дойде в София на работа в Банка за народен кредит. Той е много ценен и е изпращан в командировки във Франция, Холандия и Германия. От Централата на банката Драгомир Василев е преценен за най-подходящия и е изпратен по банкови въпроси в Ню Йорк през 1929 г. Голямата икономическа криза пречи за изпълнение на задачите му. Тогава той започва работа като журналист-кореспондент към вестник "National Herald" излизащ на български език. Усилено учи вечерни курсове по английски език. Междувременно Милка е в София с две деца: Йордан на 6 години и Росица на 2 години. След един ясен сън за Милка, Йорданчо заболява от менингит и умира. В Америка Драгомир остава до 1932 г. С прибирането си в България, Драгомир организира издателство "Родина"-АД. Установява, че съдружниците му са нечестни, изоставя книгоиздателството и започва стаж, по-късно и свободна адвокатска практика. Става редовен член на Института на заклет експерт-счетоводителите в България. Отзивчивият му характер, големите му правни и счетоводно-финансови познания му спечелват приятели всред колегите и уважението на клиентите. В продължение на близо 25 години Драгомир Василев е непрекъснато заангажиран в най-сложни финансово-счетоводни процеси като адвокат. Постоянно е търсен и назначаван от съда като вещо лице по тежки углавни дела за начети, по които се иска и смъртно наказание. Драгомир Василев е търсен от търговци и банкери за постоянен консултант. Включен е в управителни съвети на редица акционерни дружества. Много граждани, особено евреи, при тяхното изселване за Израел, го ангажираха за свой пълномощник по отношение стопанисване на имотите им и защита на техните правни и финансови интереси. Обществото имаше доверие в него. Драгомир Василев никога не направи компромис със съвестта си. Държеше на своята, макар относителна свобода, и отбягваше скъпо заплатени служби и постове или участие в партии и политическия живот в страната. През целия си живот той печелеше приятели и доверие с трудолюбието и честността си. Обичаше хората и бе обичан, разбираше слабостите им, не ги съдеше, но към себе си беше строг. Преди 9.IX.1944 г., като очевидец на действията на армията и жандармерията в Трънския балкан срещу така наречените "шумци" (партизани), той не остана спокоен. Помощта, която получаваха партизанските чети (Славчо Трънски) през 1944 г. при тяхното появяване в мина "Злата" (семейството му беше евакуирано, заради бомбардировките над София) и изказванията, които беше направил за извършваните жестокости и убийства, определиха неговото включване в списъците за ликвидиране. Той, също така, не одобри скалъпения процес след 9.IX. 1944 г. срещу широкия социалист Кръстьо Пастухов и като юрист, подписа протестното писмо. Репресивният комунистически апарат арестува и изпрати всички, подписали писмото в лагери и затвори. На 4 април 1948 г. Драгомир Василев е бил заличен от списъците на адвокатите по чл. 2, буква Д, със съдебно решение с мотив, че упражнява две професии (адвокат и заклет експерт-счетоводител). На него преди 9. IX. 1944 г. се е гледало, че има прояви на комунист, а след 9.IX. 1944 г. - на фашист За Драгомир Василев започва един много тежък период: без работа, заплашван с арест и изселване на семейството от София, материални затруднения, поради разрушеното жилище от бомбардировките и от недоотгледаните деца (още в училище). Неговата морална и духовна подкрепа в тези години, той получава от Бога чрез съпругата си Милка. Това е време, когато двамата са в постоянна молитва и животът им бива опазен. Например, в бомбардировката на 14 срещу 15 април 1944 г. Милка и Драгомир са в София и се скриват в партерния етаж на кооперацията на ул. "Оборище" № 21-А. Те са чували свистенето на бомбите, взривовете край тях. Ужасът на събраните 7 човека бил голям. Тогава Милка на висок глас започнала да се моли. Тя казвала и 91 Псалом. Присъстващите утихнали. Една от бомбите пада на кооперацията, където са били скрити. Милка продължавала да се моли. Всички имали чувството, че са обгърнати и наистина, кооперацията рухва, но една плоча (тази, точно над главите им) се запазва и всички оцеляват. Повече от 4 часа са били откривани. Божията милост и присъствие поредному е потвърдено. През 1950 г. Драгомир Василев организира и основава варджийска кооперация (ТПК "Освобождение", след това преименувана "Обединение"). За кратко време той я направил многоотраслова и печеливша. Като неин председател, той работи до края на 1955 г. Той започва да прави постъпки за възстановяване на правата си, като адвокат, и на 27 февруари 1957 г. е включен в списъците на адвокатските консултации. След пенсионирането си, Драгомир Василев в продължение на седем години работи за финансовото укрепване на Славянското дружество в България. В този, изпълнен с изпитания живот, безспорно Невидимият свят подготви човека, който да бъде използуван да изгради защитата на Братството в скалъпения съдебен процес. През 1958 г. Драгомир Василев усилено работи по подготовка и уреждане на счетоводството на Братството. Срещу обвиненията той подготвяше необходимия доказателствен материал и внасяше в съда. Той не се уплаши от поредните заплахи, които получи. Накрая, той бе извикан на разговор в съда, където му бе казано: "А бе, Василев, докога ще ни пречиш? Не разбра ли, че трябва да има осъдителна присъда". В този процес срещу отделни лица (Борис Николов, Жечо Панайотов) властта искаше да сплаши и разпръсне завинаги Братството. Драгомир Василев добре разбираше тази надвиснала опасност и не желаеше да се опетни името на Учителя и на Братството. Той изпълни своята житейска задача. В края на 1968 г. Драгомир и Милка заминаха за Тунис при дъщеря си - д-р Росица Василева-Лозанова. През м. март случайно в тролея срещнах Борис Николов. Той ми каза: "Много исках да те видя." Каза ми, че на Драгомир му е време да се прибере в България. - "Пиши му!" В отговорът на баща ми (писмото е от 23 и 24 април 1969 г.) се казва: "... Билетите трябва да бъдат с дата не по-късно от 10 май 1969 г..." Драгомир Василев отмина в невидимия свят на 10 май 1969 г. в Тунис. Като човек, който говореше френски, английски, немски, турски и гръцки езици, в последните 5-6 месеца от живота си в гр. Монастир, Тунизия, той създава много приятелства. За погребението, въпреки ходатайството и на акад. Ангел Балевски (председател на БАН), тогава бях научен сътрудник в БАН, паспорт не ми се даде. По описание на майка ми, погребението се извършило не в гр. Монастир, а в гр. Сус, на около 30 км, поради липса на християнско гробище. На изпращането е имало повече от 200 души араби - все негови приятели?! После ми се каза, че баща ми от тези страни е дошел и оставането на тялото му там не е случайно. Сестра ми, д-р Росица Василева-Лозанова работи 4 1/2 години в Тунизия. Тя беше детски лекар. В един свой сън тя се видяла като малко, бедно и болно момиченце в тези арабски страни. Тя била сред болни деца и си задала въпроса: "Няма ли лекар да ни помогне?" Престоят в Тунизия тя го приемаше, въпреки че комунистите не пуснаха съпругът й да отиде при нея. Тя загина при нещастен случай в Тунизия. Писмо на Драгомир Василев до Павел и Елена Василеви 23.IV. 1969 г. Monastir Мили ми Павел и Елена, също и моя обичен внук Драгомир, Много благодаря за всички писма от вас, които съм получил. Особено последното писмо. Аз бях вече предвидял едно бързо заминаване и затова направих постъпки преди повече от месец да ми се даде виза за напускане на Тунис. Казаха ми, че трябва да чакам още 20 дена. Днес отново бях в тукашната полиция и оттам ми казаха, че мога да получа паспорта си (този паспорт е общ с майка ти). Росица е писала на Сашо да купи два билета от София за пътуване от Тунис за София (с аероплан) с дата м. юни 1969 г. Моля те, мили Пол и, кажи на Сашо да не купува такива билети с далечна дата. Билетите трябва да бъдат с дата не по-късно от 10 май 1969 г., със запазени места. Ако има нещо неясно, моля, пиши ми веднага. Целувам ви тримата, сватя, сватята, сем. Петрови и всички роднини и близки. Целувки от майка ти. Прегръщам те - твой татко. Не забравяй Елена и Драгомира. м.о. 24.IV.69r. Вчера, 23.IV.69 г. втори път ходих в тукашната полиция и успях (чиновникът, който работи по паспортите) и успях да избърза с изпращането на нашия паспорт от Тунис-тук в Монастир. Днес, 24.IV. ще се напише писмото и за 3-4 дена, ако се изпрати паспорта ще пиша на Сашо да купи билетите (2, два) билети за аероплан, направо за София или през някоя държава. Ще следва писмо до Сашо и друго за теб. Много целувки от татко Драгомир и мама Милка и всички останали
  6. 6.15. "Български бранител", Методи Жеков Марков и Учителят Дънов. Бележки Вергилий Кръстев 1. Пастор Стоян Кръстов Ватралски присъствува на събора на Бялото Братство на "Изгрева", София, от 22-29 август 1926 г. Той се качва на 26 август 1926 г. след обяд, преспива там. На 27 август 1926 г. той присъствува още от 4 часа при откриване на деня на събора и престоява целия ден. Преживяванията си помества във в. "Зорница" през 1926 г. в брой 38,39 и 41. Веднага Михаил Стоицев от гр. Пловдив издава в отделна брошура под заглавие "Кои и какви са Белите братя (Дъновисти). Наблюдения и опит за преценка". В същото време тази брошура се издава в гр. Нова Загора в по-малък формат. А причината да отиде на "Изгрева" и да издаде тези статии е Методи Марков. Тя е публикувана към материалите на Стоян Ватралски. 2. През 1936 г. Методи Марков, заедно с г-н Бляк от Американския колеж се качват на Рила на лагера за един ден, придружени и от пастор Г. Н. Попов. 3. През 1939 г., когато е последният събор, Методи Марков се качва на Рила семейно, с жена си и дъщеря си Красимира, която е на 6 години. Впечатленията от летуванията си горе той публикува в "Български бранител", г. X, бр. 106/7 от септември 1939 г., с. 5 и 6, с две снимки на Рилския стан и една на Паневритмия на Изгрева. 4. На Рила М. Марков, в присъствието на Боян Боев, лично се среща с Учителя Дънов, който му постила едно одеяло, за да седнат на него. Протича разговор, който се стенографира от Боян Боев. Разговорът е записан от Боян Боев. Методи Марков в шест точки резюмира въпросите към Учителя и отговорите му. Те са поместени в "Български бранител", г. X, бр. 106/7, септември 1939 г., с. 5 и 6. и публикувани по-горе в точка 6.1. "В Рилският стан на Всемирното Бяло Братство". А на Методи Марков е било позволено при пребиваването на лагера на Рила да изнесе 12 лекции по Библията. По-голяма аудитория той никога не е имал през живота си. 5. Освен от Стоян Ватралски, от неговите статии във в. "Зорница", Методи Марков знае за Петър Дънов от методистките пастири Т. М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният д-р Стефан Томов. Теса му казали, че Петър Дънов лично е бил методистки проповедник в с. Хотанца, Русенско. И са разказвали за него с възхищение. А това са негови съвременници. За съучениците му е разказано много малко. За тях виж "Изгревът", т. V, с. 531, № 204 и снимка № 5. А имената на завършилите Богословския курс са отбелязани на с. 532. А това са на снимката: прави: Христо П. Бъчваров, Петър Дънов, седнали: Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров. 6. "Български бранител" е основан през 1930 г. от Методи Марков и се издава в гр. Бургас, където той живее и е евангелски проповедник. Това издание е културно- обществена трибуна за "род и вяра". Благодарение на този вестник днес ние можем да проследим рилския живот на Бялото Братство през погледа на евангелистите, както и други статии от живота на "Изгрева" и Бялото Братство. 7. След завръщането си от събора на Рила Методи Марков публикува в "Български бранител", год. X, брой 106/7 от септември 1939 г., с. 5 и 6 за Изгрева и за Петър Дънов. Намираме го на няколко снимки заснет с братството и с Учителя на Рила. Галилей Величков няколко пъти ми обърна внимание, че това е евангелския проповедник Марков от гр. Бургас. Днес е 2006 г., а преди 30 години ми ги е показвал тези снимки. Ето, дойде време, когато тези снимки ще бъдат включени тук към неговия материал. 8. След излизането на този брой, той се посреща възторжено от последователите на Учителя Дънов. Ето защо Методи Марков посещава на 2 пъти Изгрева, среща се с някои последователи на Учителя, разговаря с тях и записва техните разговори. Той ги помества във в. "Български бранител", г. X, бр. 108 от октомври 1939 г., с. 5 и 6 и брой 109/10 от ноември-декември, с. 6, 7 и 8. 9. В "Български бранител", г. XI, бр. 111/12 от януари 1940 г., на първа страница с големи букви е написано "Пред новата епоха". Това са думи на Учителя. Интересно е, че всичко това, което е отпечатано в този брой 111 от1940 г. се е изпълнило. Това бе проверено от няколко поколения българи, последователи на Учителя, както и от мен. А какво е станало през 1999 г. и след това, можете да прочетете в "Изгревът", т. XX, с. 995-1010. 10. Вестник "Български бранител" излиза от 1930 г. и има различни сътрудници. В брой 111/12 1940 г., са публикувани имената им по азбучен ред. А това са сътрудниците към 1940 г. А преди това могат да се намерят чрез публикуваните статии. Мнозина от тези сътрудници влизат или ще влизат в поредицата "Изгревът", когато му дойде времето. 11. В брой 111/12 от януари 1940 г. на "Български бранител" е поместена статия "Дъновото движение в България" на с. 7 и 8, която продължава и в брой 113/14 от февруари-март 1940 г., на с. 4. Автор на тази статия е A. G. Vreede, холандски митрополит, теософ. Тя е публикувана в холандското списание "Св. Михаил" г. VII, 1940, бр. 12, с. 127-201. Тази статия е преведена на български и публикувана. Това са впечатленията на този холандски теософ, придружен с двама български теософи, които стават сутринта рано в 4 часа, ден неделя, качват се на автомобил и в 5 ч без 10 са в салона на Изгрева. Онова, което е видял и чул, го е описал добре. Преводачи са му били двамата теософи българи, които шепнешком превеждат отделни изречения от беседата на Учителя. След това присъствува на Паневритмия. Учителят Дънов го поканва на разговор в присъствие на двама преводачи от френски на български. Това е описано. 12. Интересно е, че един теософ, дошъл в България, посещава Учителя Дънов, след това пише една реална статия за онова, което е чул и видял, а българските теософи воюват срещу Учителя Дънов. Цялата тази война на теософите срещу Учителя Дънов ще бъде публикувана когато му дойде времето. А дотогава за справка виж в "Изгревът", т. I, с. 274-283. 13.Непосредствено след тази статия има сведения за "Идеите на Бялото братство" в чужбина". Много ми е интересно, че именно Методи Марков, който е директор на този вестник и евангелски проповедник помества тези редове за Учителя. 14. Във вестник "Български бранител" са поместени статии за Атанас Д. Ковачев, военен капел майстор, автор на няколко братски песни. В брой 113/14 от февруари-март 1940 г., с. 2. е поместена историята за написване песента "Сърдечният зов". Днешните музиканти не познават историята на тази песен, макар че е публикувана в "Изгревът", т. II, с. 256-259. Не я познават, защото не четат "Изгревът". А защо? Защото го отхвърлят. Тази песен е публикувана в "Песни на Всемирното Братство", част 1,1921, с. 18-19. Отбелязани са само инициалите А. Д. К. Името на Илия Зурков не е упоменато. Смятам, че трябва да се запази оригинала на текста, който е отпечатан. Старите приятели, които заварих не казваха "Сърдечния зов", а "Пред Теб припадаме, Господи", а това е първият ред на стиха. Така им харесваше повече. В тази песнарка има още няколко песни на Атанас Д. Ковачев. На с. 8 "Милосърдието", текст от дядо Благо (Стоян Русев). На с. 60-61 "Небето се отваря". Написана е на македонския фронт. Но там е написано на с. 6- София 2.II.1918 г. 15. Вестник "Български Бранител", г. XI, бр. 115 от април-май 1940 г., с. 13 публикува статията "Черковна заядлица", с която отговаря на нападките срещу теософите, спиритистите и най-вече срещу Дънов в излезналия "Учебник по Мисионерство". Тук е показана друга метода, а именно - публикуване на нападките. А онези съвременници тогава са знаели много добре каква е истината. 16. В "Български бранител", г. XII, бр. 121/22, от януари-февруари 1941 г., с. 5, в поместена статията "Сестрата на Учителя", която е починала на 24 декември 1940 г. Никой от съвременниците на Учителя не са отпечатали нещо за нея. А тук е отпечатано в знак на уважение към паметта на една евангелистка, останала вярна до края. 17. Пастир Методи Марков работи самостоятелно и не се подчинява на ръководствата на Евангелската Църква. Ето защо той е отстранен от Съюза на Евангелските съборни църкви. Освен това се създава една комисия, която изисква от него да върне похарчените от него пари при обучението му в САЩ. 18. След като публикува тези статии за Учителя Дънов в "Български бранител" 1939 г., то неговите противници се съюзяват срещу него и той бива принуден да напусне окончателно Бургас. В един от последните броеве на вестника има снимка и бележки от неговото заминаване и раздяла с Бургас. 19. Запитваха ме, защо държа толкова на Методи Марков, понеже не бил правоверен към ръководството на Евангелската Църква и е бил отцепник. Може и да е така. Но той е онзи, който се е качвал на Рила и на Изгрева с Учителя Дънов и всичко е публикувал честно и почтено. Ето затова помествам неговия материал в "Изгревът". 20. Така по достойнство той сам си е определил мястото да присъства в «Изгревът», защото е бил при Учителя и с приятелите на Изгрева. А къде са доказателствата ли? Приготвил съм ги. Осем на брой. Има снимки на Методи Марков с Учителя и с братството. С най-голямо задоволство ще ги публикувам. Защото го е имало и ще го има в историята на «Изгревът» и на Бялото Братство. А другите пастори евангелисти не ги е имало. И толкоз. Амин
  7. 6.14. Сърдечното изпращане на п-р М. Ж. Марков в София Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102), (111.1939), с. 8. В. Бургаски фар, бр. 5116, с. 1, под горния надслов пише: Сърдечно изпращане на п-р М. Ж. Марков в София В петък с вечерния влак членовете на I-а Бургаска евангелска църква, ведно с младежката група при същата, с прискърбие изпратиха за София своя любим п-р М. Ж. Марков, който в продължение на 8 и половина години носеше знамето на Великия учител Исуса Христа. Със своята енергична дейност, винаги насърчаващ, носещ живот и импулс, той водеше пасомите си през трудния житейски път в нравствеността и вечния живот. Присъствуващ. Дерзай, борецо Че вестта за заминаването на Марков е била като "гръм от ясно небе" свидетелствуват многото писма, които се получават в редакцията ни, като например от г-н Вл. Секулов от Горна Оряховица, г-н Калин Влаевски от Варна, п-р Нейчев от Русе, общественичката г-жа Жени д-р Патева от Бургас, п-р Нат. Назифов от Казанлък, п-р Н. Георгиев от Попово, г-н Аркадий Николов, редакторът на "Витлеемска звезда" г-н Ал. Кръстников, д-р Д. Йоневич и др. - все православни. Характерно е, например долното писмо: "Вестта за Вашето заминаване ме толкова много изненада, че като научих, останах вкаменен. Разтривам си очите и викам: Дано да е насън! Как може такъв гражданин на Бургас от първа величина да ни напусне, човекът, който беше гордост на града? .. . Съдба! Но, дерзайте, п-р Марков, борецо за Правда и за повече Любов на тоя грешен, земен свят! Пътят на великаните е този и такъв е делът на истинските Христоносци. Нали сам Христос бе разпнат? От кои? - От своите... Хора като Вас, обаче, пишете историята не само на един град, а възхода на цяло поколение! Бог да Ви закриля, любими Учителю!" Ваш предан до гроб: Кирил Г. Кофинов
  8. 6.13. Как градът Бургас изпрати пастира си г-н Марков Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102) (III.1939), с. 7-8. Вера Грабовска Членовете на Бургаската евангелска църква и целия град със скръб посрещнаха новината за заминаването на п-р Марков и вечерта на 22-и ноември всички присъствуваха на изпращателното събрание. То беше сякаш погребална служба: един по един ставаха и със сълзи на очи му благодаряха, че им е посочил и обяснил Евангелието и Голгота. Много от тях ставаха на крака, искаха да кажат и те своята мъка от раздялата, или да благодарят на п-ря Марков за добрия пример, който им завещава, но не можеха да издържат и докрай и се задавяха от плач; толкова бе голяма тяхната скръб, наистина! Други свидетелствуваха, че п-р Марков им е посочил словом и делом пътя на Истината, път, който води към живот вечен. Благодариха му и за хубавите проповеди от амвона, за безплатните курсове било по английски или риторика, за напътствените думи в частни разговори и съвети, за беседите в Мистичния кръжок и Младежкото д-во, и за всичко.. всичко. В цялото събрание се чувствуваше духът Христов и всичко бе за слава Божия. Но какво по- хубаво и по-славно изпращане за един герой и мъченик, какъвто е г-н п-р Марков? Нима мърцина трябваше да си отиде, като мнозина? "Наистина, достойно изпращане за достоен общественик", казваха мнозина. На другия ден вечерта. На гарата. Присъствуват всички членове на Църквата и Младежкото д-во, Неделното у-ще и пр. Пристигат много видни граждани. Имаше гърци, турци, дори евреи. Всеки носи букет от рози и хризантеми; някои подават лакомства за из пътя. Добрият учител в Германското училище г-н Антонов не е забравил своите питомци, малките и сладки Дона-Бела и Владка-Красимира; освен цветя той им поднася шоколади и те се радват и му благодарят. Г-н Кротков се опитва да държи реч, но му напомнят, че речите на открито са забранени. Перонът е препълнен от изпращачите около вагона на Пастиря. Купето му е обкичено от цветя. Няма място за други пътници и багаж - толкова много цветя. Ето го и г-н Спас Бакърджиев. - Гледай, казва г-н Петров, над 200 души изпращачи. Министър досега не е изпращан така в Бургас Г-н Стефан Шаров, ветеринарен фелдшер, подчертава на всеослушание, че не п-р Марков губи сега като си заминава, а Бургас губи с неговото заминаване. Известният общественик г-н Н. Киселов просълзен целува п-р Марков по челото и казва пред всички, че много съжалява, че Бургас губи един от преданите си граждани в лицето на г-н Марков. И ще дойде ден да се оцени това, а най- вече от Църквата Бяха дошли и видни членове от Гражданския комитет, от Английските възпитаници на п-р Марков, колеги духовници, журналисти и много други, които също изказаха благопожелания за "добър път" и пр. Когато п-р Пачеджиев и п-р Марков се ръкуваха за "последно сбогом" - те дълго стояха прегърнати като баща и син просълзени, без да могат за дълго време дума да си кажат - колко много се обичат те, всички видяха. Но изведнъж сред шумните прощавания, глухо се чу сигналът за тръгване. О, ужас! ... И влакът изсвири и бавно потегли. За миг и п-р Марков не е вече между нас... след девет години! Но не е ли това временна раздяла? Бог пак ще ни го върне, нали? Или не - кой знае? Но не е ли това и смъртта: една жива, но временна раздяла! Младежи бяха отишли напред и за сетен път извикаха своето мощно "ура"! През сълзи виждахме само как дълго още след това Пастирът махаше с голям букет от бели хризантеми... От Младежкото християнско д-во "М. Ж. Марков" Вяра Гоабовска
  9. 6. 12. Изпращането на пастор Марков от Бургас Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102) (111.1939), с. 5-7. "Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани? Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената. През май 1930 г-н пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г-н К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас". Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . . Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас. П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита. Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско. Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение. Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г-н Ото Дербиц, трябваше да затвори току-що открития си салон и пр. Впрочем Евангелската църква в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната църква, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха. Та кой не познава Пастиря, като добър българин? Кой не е чул името му в Бургас и околността? Кой не го любеше? Кому не подарил бе слънчева усмивка, кому добро не е сторил, услуга направил, на работа настанил? Кой не знае неговите безплатни английски уроци? Малцина ли чрез тях хляба си изкарват? Кому пари в заем е дал и назад си ги е искал? На малко ли сираци сълзите пастирски е избърсвал? Та кой не знае, че гробищните тържества без него не можеха и градът за п-р Марков се струпваше да чуе пламенно слово? Както се изрази един на събранието по изпращането: "Ако в тоя момент бе погребението на п-р Марков, светът би се смаял на риданията ни, на некролозите, които биха се издали, от чужди и незнайни, на изповеди, които биха се проплакали. Но... все пак-скръбта ни сякаш сега е по-голяма - жива раздяла". Дядо Шаров каза и вярно е: "Че п-р Марков заминава, но не г-н Марков, а Бургас губи!" И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега: Без уважаемият г-н пастор Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир! Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял толкова месеци неплатен? "Църквата - това бе Марков; Марков - това бе църквата!" Сред неправдите, които се стекоха, кой ще слуша вече за Правда и да има доверие в Бургаския евангелски амвон? Ние смятаме, че това бе и евангелското съзнание на п-р Марков. И от дълг пастирски той даде случай на вси... да отсъдят, за да си отиде чист и неповинен! "Кой може да обвини Пастиря ни в неустояване до край верен, честно изпълнен дълг и достойно играна роля?" каза г-н Грабовски. И второ: след заминаването на п-р Марков, гробищните тържества ще се разтурят почти, като нежизнени и безпредметни. . . Наистина, след като загубим нещо, само тогава го ценим, или както казва Михайловски, поет и философ: "С камъните, които днес хвърляме срещу героя, утре паметник му въздигаме" (из речите на господата Кротков, Петров, Грабовски и др.). По изпращането си п-р Марков държа, с победното число, седем беседи: в неделя заранта на 20-и ноември една пред неделното си училище, една пред цялата църква в сутрешната служба, една след пладне пред детското неделно училище, заедно с г-жа Маркова, а след това пред Младежкото християнско д-во, което носи неговото име и една вечерта пред цялото гражданство. За забелязване е, че този ден бе ден на 33-а мъченици срещу Св. Архангел Михаил! Но той продължи да говори по желание на слушателите и в понеделник вечер, както и във вторник. За Мистичния кръжок имаше извънредно събрание и нарочна среща. Тия прощални беседи и проповеди може да уподобим на Исусовата раздяла с учениците My. За св. Ап. Павел четем в един подобен случай: "Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха, наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му" (Деян. 20:36-38). Чудно беше човек да присъствува на тия исторически събрания и да слуша пророческите изпълнения за последните времена, сбъднати в наши дни и в лицето на нашия любим Пастир и на всичко това, на което бяхме участници, зрители, свидетели. Например: Вярата, като откровение от Бога не признава модернизъм - Юда 3; подвизавайте се во вярата. Господ избавя - II Тим. 3:1-13 и 4:16-18; Деян. 18:9-10. Силата на младостта и на България - I Тим. 4:12 и II Тим. 3:14-17 и 4:1-6 и др. Борба за свобода - Гал. 5:1 и Ефес. 6:10-19. Превъзходството на Божия мир - Йоан. 14:1, 27; Евр. 13:20, 21 и I Йоан 1:7; 3:1, 7 и др., Йоан 16:32-33. Безпричинната омраза и заповяданата любов - Йоан 15:9-25; 16:1­4; Евр. 12:1-6. Последни времена и мъченичество - I Йоан 4:1-3, 20-21; Мат. 23:2, 37-39; 24; I Тим. 4:1-2. В това време, през свободните часове на малкото дни, които оставаха п-р Марков посети всички учреждения, за да си вземе сбогом, като: Областното управление, Градската община, Архиерейското наместничество, арменското църковно и турско училищни настоятелства, консулствата, редакциите, разни фирми и пр. Всички изказаха съжаления за напущането и пожелание пак да се видим. Кметът, г-н инженер Сиреков, например каза: "Съжалявам, като кмет на града, че Бургас се лишава от един гражданин като п-р Марков. Но се надявам, че г-н Марков дето отиде няма да забрави хубавия Бургас, ще работи за него, а ние ще му съдействуваме оттук. Същото каза и известният общественик г-н Михаил Зелков, главният виновник за летовищната разгласа на града. Паметни ще останат непринудените думи на бившите кметове г-н Джелебов и г-н Атанас Кривошиев, както и на г-н Грозю Баев, г-н Киселов, г-н В. Стефанов, г-н Шагунов, г-н П. Попов, д-р Г. Хашнов, г-н Милан Димов -секретар на Общината, г-н Ц. Гугучков, г-н Мих. Кирчев, г-н Злати Пашмаковот Българската параходна агенция, г-н Чакъров и много други. Женското дружество при църквата даде чай на с-во Маркови в дома на г-жа Тунджурова. като същевременно секретарката г-жа Недева поднесе на г-жа Маркова един кухненски сервиз и една кристална фруктиера и др. подаръци. Г-жа Маркова бе председател на Женското д-во, а п-р Марков почетен председател. Младежите също се отсрамиха с устроената среща на "чаша боза" в прочутата сладкарница "Албания". А г-н Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на църквата в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител. Изпращателната служба не бе освен истинско погребение. Думи няма да опишем покъртителните сцени. Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г-н К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност. (Кои са те - не заслужава те сега да бъдат споменати в тия свещени редове, но... до ще ден: Бог забавя, ала не забравя. Толкоз!) Неизличима ще остане за всинца ни сцената, когато г-жа Маркова започна да говори. Заплака цялата църква, като кога слагат мъртвец в гроба! Страшно, покъртително бе да гледаш как плаче като дете например един почетен старец над 75 годишна възраст, какъвто е п-р К. Я. Пачеджиев. Едва се изказаха г-жа Р Овчарова,- г-жа Пачеджиева от името на Женското д-во, г-ца Стефанка Овчарова от името на Младежкото християнско д-во "М. Ж. Марков", г-н Ц. Хр. Цонков от името на Мистичния кръжок и пр. На това събрание също говори и г-н С. Мутафов, който благодари на Пастира за преданата му служба и изказа съжаление за напущането. От името на гражданството взе думата о. з. капитан г-н К. К. Петров. С пламенни слова той заклейми "каиновите изчадия и садисти", виновници за тия свещени сълзи. Говориха още о. з. майор Слав Калчев, господата Грабовски, Кротков, В. Вълканов, Г. Брадичков и др. Б. Р. Някои от речите даваме отделно в подлистниците. Наблюдател.
  10. 6.11. Моята църква Религия (Бургас), Г. Ill, бр. 23/5 (III-V.1932), с. 13,14-15. М. Ж. Марков Пастор Методий Ж. Марков е роден във Варна на 13 (26) септември 1902 г. Още като ученик в Държавната Класическа Гимназия той заема Евангелския Амвон във Варна. А току-що завършил матурата си, той организира за пръв път Евангелска Църква в гр. Попово. През 1923-25 г. следва в Германия. През 1925­26 г. асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София. През 1926-30 г. следва в Чикаго и Ню-Йорк, Америка. От 1930 г. заема амвона на Първата Българска Евангелска Църква в гр. Бургас. Директор е на неделното училище в Бургас. Председател на Културният и Въздържателен Клуб "Стоян Ватралски" (К. В. К. В.). Редактира сп. "Религия" - Бургас. Подобно нашият Вожд, тя е забравена днес от своите сестри църкви из царството, но тя е чиста. Тя е забравена в далечния Бургас, но тя е силна. И от начало досега нейният героичен път е бил тесен и самотен. Но затова тя е отстоявала достойно Христовите принципи, и ако нищо друго не е правила - освен, ако фаровете могат да "правят" нещо - тя е пръскала светлина и отстоявала напастните рикания на греха. Единствена тя е проповядвала евангелизма в Бургас. Бог знае колко души са намерили облекчение, колко домове са били спасени. Чрез своите органи. Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" - църквата в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр. Бургас, щото днес името "евангелист" се тачи с пълно почитание, доверие. Най-вече това проличава в особени случаи, какъвто бе случая с погребението на нашия отличен дякон г-н Т. Атанасов, когато църквата, двора и площада на улицата бяха препълнени от почитатели. Църквата се радва на искрения респект, както на духовната, така и на светската власт. Други, които ценят, но не признават тоя авторитет на нашата църква и които са излезли дори от нея - нейни чада - развиват своята дейност под нейната сянка и се радват на пълна свобода, също. Църквата е вземала винаги живо участие в благотворителност във време на народни напасти и страдания, особено тя се е проявила през време на войните, като "съчувствителна ръка и спомагателно сърце". Тя е била първата пионерка на Въздържателното Движение. И днес гр. Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи. Мен ми се струва, обаче, че Евангелската Църква в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде. Ако бихме имали общественици с по-далновидно око и ако имахме граждани, които и материално биха ни подкрепили - ние, евангелистите, може много нещо да сторим частно за гр. Бургас! Благодарение връзките, които имаме с други църкви в България и с външния свят, ние може да рекламираме града в среди, които не може да достигне ни консулство, ни параходна агенция. Нашата организация ни позволява това. А един търговски град. пристанищен град, се нуждае от връзки. Ето ви един пример: г-н М. Халадей, инженер, е изпратен от Англия в България, по рилския водопровод в София. Посрещайки тия големи тръби, товарени по три на вагон, той идва в Бургас. Преди да тръгне за България г-н Халадей чете на английски не много красиви, унизителни отзиви за Родината ни. Какво бива възхищението му обаче, като му посочват нашата Евангелска Църква! Той е удивен, че говорим на матерния му език! Че в чуждий край, той е у дома си. Но г-н Халадей има брат пастир и друг един - редактор на интернационалния, често цитиран у нас голям вестник "Дейли Рекърд", който излиза три пъти дневно. Разбирате ли? Г-н М. X. пише на брата си пастир, който говори като способен оратор за България. Г-н М. X. пише на брата си редактор, който посещава цяло антрефиле за България. Е, разбирате ли? Дори легацията в Лондон няма да направи това!... Прав е, впрочем, уважаемият г-н професор Шишманов, когато пише: "Културните предприятия и духовните връзки вършат повече работа за един народ, отколкото прословутите партизани... " Църквата ни е също един оазис сред житейското море. Ето ви друг пример. Г-н Дж. Джаксон, пръв механик на един английски параход, който получава телеграма от Лондон, бидейки в Австралия, да замине за Бургас и да товари фий. За пръв път пристигат в България. Морни, те излизат на разходка. Вечер е, и дочуват познати песни. Влизат в Евангелската Църква. И г-н Джаксон разправя през сълзи на пастира, когато последният го посети в кабинета му. - "Имам дете, ето портрета му. Но аз не съм го виждал. Ние сме на път повече от 8 месеца. От Бургас заминаваме за Хамбург, Германия. Вашата Църква, тия песни. . .О! Те освежиха душата ми. Аз Ви благодаря. Ще говоря за вас, където ида. Особено на жена си. . . Бог да ви благослови." И когато гледах просълзените очи на един чужденец, предал се в ръката ти, доверил ти се в името на Христа, аз разбирам raison d'Ktre-a още веднъж, колко ценна е за Бога, за България, за Бургас и душата - нашата Евангелска Църква. А да говоря ли за изтритите сълзи на десетици вдовици, сираци и безработни наши съграждани? За материалната помощ, за душевната помощ на стотици? Особено Културният ни и Въздържателен Клуб "Ватралски" има скъпите перспективи славно да развие сред болницата, затвора, сиропиталищата, старопиталищата, покрайнините на града, особено за духовното осъзнаване и намиране Христа от обезверената ни младеж и интелигенция. Наименуван на светлото име на един достоен характер, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски език и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето. Ето хубавите му цели, които сами са идеал за прогреса на личността и народа: 1. Да работи за духовното, умствено и физическо развитие на членовете си. 2. Да работи и за съвършената трезвеност между членовете си, а чрез тях и между обществото за пълното въздържане от опивни пития и никотин, и 3. Да осмисля живота от гледището на Исусовата Религия. Впрочем, нашите гости, туземни и чужди, нашите събори и конференции при наличността на хубав Евангелски Молитвен Дом ще спомогнат за стопанското и културното издигане на града. А Бургас се нуждае от тия неща - да не говорим за мерзките факти от рода на "Континенталната" афера по хотелите и кръчмите.. Затова ние подаваме честна, искрена и братска ръка на всички духовни и културни движения - ние ги каним към подвизи и лаври и трънени венци - ние разтваряме сърдечните си двери за Вас, братя и сестри. Да, в името на Един, който е по-велик от всички нас! Елате сред тия критични времена за Отечеството ни-да изпълним най- геройски свещения си дълг! На всички църкви в града пращаме специална покана за взаимно съдействие! Помогнете ни и така вие ще помогнете най-добре на себе си: - Дайте ни вашата лепта и името ви ще се увековечи на златна плоча със златни букви.. Защото ние искаме да съградим едно модерно здание за Молитвен Дом с широк салон и сцена в сутерена за публични сказки и пр. Голяма е нуждата в Бургас от един евтин подходящ салон. Ние ще искаме да отворим културно- просветни курсове, да подберем хубава библиотека и да поддържаме читалня и пр. и пр., та църквата ни да бъде между другото и един Народен Дом, Народен Университет за бедни и богати, за учени и прости... Ще завърша незавършващият в душата ми апел, с Рапорта на Пастира, даден през 1931 г. на събрание на църквата: Нека се чуе между нас трясъка на една колосална работа за евангелизирането на града ни. Нека се чуе песента на зидари, които градят Храма - песен на безмълвие, песен на творчество... А вие сте тухлите на тоя Храм. Одухотворете тия тухли! Пастор М. Ж. Марков
  11. 6.10. Едно пророчество за Н. Бл. Г. пастор М. Ж. Марков в 1930 г. Български бранител (Бургас), Г. IX, бр. 97/8 (IX-X.1938), с. 5. Стоян Кр. Ватралски (+ 30 авг. 1935г.) Когато нашият юбиляр г. п-р Марков се завръщаше през 1930 г. от Съединените Щати, където бе завършил образованието си със своята другарка, той бе наречен "Надеждата на България" от покойния Ватралски в сп. "Духовна Обнова", с. 4 и 5, бр. 2 и 3 от 1930 г.} а редакцията печата лика му (вж. б-ка "Ватралски"-"Пъстра сбирка", т. XVI, с. 26-29 и "Религия", бр. 26, с. 7). Писаното от Ватралски в P. S. на "Духовна Обнова" днес звучи като привет от небето към Юбиляра, като пророчество: Мили Методий, Аз с умисъл не поставих името ти в моята, писана за тебе - за Добре дошъл - статийка, защото се боях и се боя. Боя се от преждевременно събуждане завистливата Злоба, която няма да те пощади, нито ще трепне пред красотата на твоето светло дело. Злобата, в съюз с Клюката, вместо да се зарадва и възхити, както аз се радвам и възхищавам от твоя скъп за мене и България лик, повече ще се раздразни и ехидният й език ще стреля, ще пръска клеветнишки мръсотии по твоето име и характер. Та ще увреди твоето светло дело. Ето защо замълчах твоето мило за мене име. Обаче, аз зная, уви, че това е само отлагане. Те пак, рано-късно, ще те открият. Злобата и Завистта имат острия ястребов поглед. Особено, ако успяваш в работата си, те няма да ти простят. И колкото си по-достоен за уважаване, толкова по-ехидно лукав ще е езика им, за да отчужди от тебе дори и добрите. Затова, бъди готов и не чакай признание за доброто, което вършиш и за чистотата на ръцете, с които го вършиш. И всякога помни думите на божествения Добротворец и Учител: "Мене ако гониха, и вас ще гонят". Ала "Който не носи кръста си всеки ден, не може да бъде мой последовател". А ти и аз, мило Братче, трябва да бъдем Негови последователи, дали други са или не. С най-нежна и искрена любов, С. К. Ватралски. Според проф. Д-р Асен Златарев, има два вида люде: едните вървят напред и творят, а другите стоят отстрани и критикуват или - както казва народът: "Защо ме гониш?" - попитала светулката. "Защото светиш!" - отговорил бухалът.
  12. 6.9. Сестрата на Учителя [1] Български бранител (Бургас), Г. XI, бр. 121/22 (I-II.1941), с. 5-6. М. Марков "... Но едно е потребно, и Мария избра добрата част - Исус." (Лук. 10:42) Вестниците просто отбелязаха, че Мария Пенкова Стамова почина на 24 декември 1940 г. И толкоз. Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г-н Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там. До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. - Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя. Единият от тях се е поминал вече на възраст, преди 20-на години, но не обичал да се нарича Дънов. - Е, как станахте евангелистка, щом баща ви е бил православен свещеник? -съм я запитвал. И тя с чувство на засвидетелствуване вярата си в Христа почваше увлекателно да разправя как мъжът й обичал да си попийва, челядта й едва могла да се препитава и тя намерила утеха и подтик за трезва борба единствено при евангелистите. Става първата приета и вписана членка и когато владиката се научава, че дъщерята на поп Константин Дъновски станала протестантка, викали я пред цял съвет от свещеници начело с приснопаметния дядо Симеона, но тя казала: "Когато аз чезнех в мъка и мъжът ми беше пиян, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? - Не! Единствената утеха намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха кураж да се боря за децата си и да направя мъжа си също трезвен. А те четат същото Евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа. Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее!" - С тия думи тя напуснала "съдебната" зала и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеника му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, обаче, когато той сам изпитал от колеги много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. След тоя "изпит" домът й бил открито обявен за евангелски дом. Малкият й брат Петър, бъдещият реформатор, я последвал и както ще видим, станал дори евангелски проповедник (виж подробно "Български бранител" бр. 106 / 7-110). Аз много любопитствувах да узная от с. Мария нещо за детството на Учителя. Седнали пред палатката й на Изгрева край София преди две години, през лятото, когато бяха дошли много чужденци и посетиха Братството чак при 7-те Рилски езера, ние си приказвахме изключително около личността на г-н Дънов. Тя виждаше в него чист, верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си проповедник на евангелските истини, предадени по особен начин. Тя се гордееше някак си, че още на времето си Граблашевци, Бъчваровци и пр. наричали Дънова философ. - Е, такива сме си, на - философи. . . По цял ден стои вкъщи и все чете, чете - още от дете си е такъв. Негови другари ще ходят да играят, а той или ще свири на цигулка или ще чете. На цигулка сам се научи да свири. Когато били на село, дошли свати да й искат ръката за някого си - зер попска щерка е - "Но аз, рече тя, не го искам и от двора по стълбите на пруста, побягнах да вляза в къщи. А Петър по мене - държи се за роклята ми, дете още. В това време се орони една свръзка от кочанена царевица над нас и той ми дума: Не плачи, како, не плачи, както падна тая царевица, тъй ще падне и тая работа. - И наистина, не стана работата... Ето на, още от малък си е такъв чувствителен, заключи тя, такъв наблюдателен и мъдър". Когато се преместили във Варна и Петър вече пораснал, имало едно момиче на друг един поп, което бащата свещеник много харесвал и искал син му да се ожени за него. И го подканил. Синът, обаче, отговорил: - Щом ти го толкова харесваш, вземи си го - аз няма да се женя! И устоял на думата си. Влязъл веднъж в Евангелската църква, той се предава всецяло на духовна служба, става проповедник в Хотанца, Русенско, заминава за Съединените Щати, връща се в България, проповядва за известно време в Ямбол, докато тръгна окончателно по собствен път, по който не само той, но и мнозина с него вървят към чистота, духовност и съвършенство. Любовта, почитта, която се отдава на Учителя Дънов от неговите многобройни последователи не може да се сравни с почитта отдавана на един Хитлер или Рузвелт, защото тук няма принуда и защото предаността към него е свещено одухотворена, равна на обожествяване! Неговите хора го почти боготворят, както влюбеният боготвори своята възлюбена. За забелязване е, обаче, че неговата вярна сестра, която в собствения си дом е угощавала учениците на Братството и е посрещала първите неофициални събори, където ежеседмично са били устройвани срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; жената, която е играла толкова важна роля в живота му - може би единствена като жена; тя, която толкова много го тачеше, искрено любеше и до последни издихания му бе вярна, тя не виждаше в него, освен брата, проповедника и човека. Напоследък тя бе отпаднала, беше болнава и не се чувствуваше добре. - Защо не се отправите за помощ към Учителя? - я запитах. А тя, такава мила, каквато беше, ме изгледа недвусмислено направо в очите и заклати отрицателно глава. - Но защо? - попитах - нима не вярвате... - Не, не! - усмихнато рече. И много, много още неща тя ми повери, които не ми е удобно да изнеса сега. И няма да я забравя, седнала пред палатката си през онова благословено лято, как й бе неприятно да минават край нея боязливо, страхопочитателно чужденци и да се вглеждат в нея - сестрата на Учителя! И мисля си: Колко са прави думите на Христа: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом!" - наистина (Мат. 13:57). Нека всички, които четем тия редове, да пожелаем на душата й светлина и мир. Пастор Марков ------------------- [1] Бележка на съставителя. Виж "Изгревът", т. II, с. 292, № 165; т. VI, с. 275-27Q; т. VIII, с. 456-457
  13. 6.8. Черковна заядлица Български бранител (София), Г. XI, бр. 115 (IV-V.1940), с. 13. Минко Въчев В нашата родина се шири една черковна заядлица на държавни разноски, която необезпокоявана от никого, руши със своето ехидно злословие моралния и граждански мир в страната, като отправя безогледни и безсмислени огорчения по адрес на български граждани с по-висока нравствена култура и християнски идеализъм. Светият Синод на тъй наречената българска църква вместо да обсъжда и работи за Господнята юбилейна година (според Левит гл..25), потрудил се е да издаде един учебник по мисионерство с 360 страници. Този учебник е нагоден според учебната програма на духовните семинарии, изучава се задължително от църковните пастири като им служи за безполезни спорове и заядлици с някои групи и религиозни общества от български граждани. Учебникът е съставен от И. Смолин с разширение и допълнение по научно сектознание от господата Дюлгеров и Ил. К. Цоневски. Съдържанието на учебника наподобява цяла вавилония от словесни противоречия, библейски и евангелски стихове и проклятия, с които се доказва, че миряните от българската църква не могат да размишляват върху словото Божие, защото ще погинат (с. 448). Изобщо основната мисъл, която се прокарва в този учебник по мисионерство е една злъчна и устървена ехидност от коравосърдечно словесно морално вредителство към български граждани. Няма да бъдем голословни; ще цитираме част от злоезичието на българската църква против български граждани за техните религиозни схващания. 1. Теософското учение в България, т.е. учението за Божествената мъдрост, убива напредъка в живота, в науката, в изкуството, във философията, то гаси творческия порив в човека, внедрява отвращение към живота и разнася чудовищен нихилизъм (с. 382). 2. Спиритистите не са в българската църква и затова те са лукави човеци и измамници; те заблуждават хората (с. 411). 3. Дънов е лишен от умението да разсъждава логически правилно. Той руши религиозни, научни и философски постижения (с. 344). 4. Дънов изхожда винаги от Библията и към нея се връща. Той отрече Христа. Дънов учи, че Христос живее между нас и всеки може да Го види със своето духовно зрение, което може да вижда и през стени (с. 345). 5. В главата на Дънов има гъста мъгла. За него троичността на Бога е Божествената мъдрост, еволюцията на човека и Божествената любов (с. 347). 6. Дънов учи, че днешната църква е съградена върху сенките на Христовото учение и че тя е църква на умрелите. Църквата отдавна е изоставила Христовото учение за народните маси, като е създала свое удобно християнство за робовладелците, феодалите, властодържците и за всички, които живеят със спекулация (с. 350). 7. Науката на Дънов е смехотворна, наивна и чудата (с. 355). 8. Дънов е лукав работник, лъжеучител, сатана, който се преобразява в ангелска светлина. Неговите недомислия и двусмислици подготвят почва за безнравствен живот (с. 360). 9. Дънов внушава на своите ученици пакостни идеи за личността и обществото. Верните му ученици прогресивно оглупяват и губят усет в отношенията се към личността и Бога, личността и обществото (с. 361). Л. Н. Толстой минава също така под сатъра на господата Дюлгеров и Цаневски, както Дънов. Това изнасяме без коментарии само да се види за какви черковни заядлици и религиозен пустош се изждивяват огромни средства от държавния бюджет! Минко Въчев, член от надзорния съвет на православната църква в с. Дерманци, Луско.
  14. 6.7. Въпроси и отговори Български бранител (София), Г. XI, бр. 115 (IV-V.1940), с. 13. Въпросите задава Г. М. Ковачев, отговаря редактора[М. Ж. Марков]. Г. М. Ковачев, Бургас: Искам изяснението за връзката между Дънов "Учителя" и оная религия, която провеждате в "Български бранител", защото много място заема тоя мистик във вестника и где са допирните точки, за да се прави тая голяма част на това Всемирно бяло братство? Отговор: - "Български бранител" е между църковен вестник и в неговата широка, културно-обществена програма, както в Царството небесно, всеки ще намери място! Ние ратуваме за единство на религиите и толерантност между духовните и идейни течения (Йоан 17:21-23; Римл. 1:16; 3:9; 10:12; Кол. 3:11 и др.). Но какъв е сам Христос - дали е католик, православен ли е, протестант - или Мат 7:21-23; 25:31, 35-46; I Йоан. 4:20 и пр. Следователно, и Всемирното бяло братство като: 1) чисто българско и 2) духовно течение, не може да не намери място в страниците на "Български бранител" (виж статията в "Единството.. ." в "Духовна култура", кн. 2 от т. г., Синод, изд.).
  15. 6.6. Сърдечният зов Български бранител (София), Г. XI, бр. 113/14 (II-III.1940), с. 2. Историята на тая молитвена песен. Онова, което малцина знаят: кой е авторът на текста й? Мелодията й е написана сред пукота на гранатите на Добро поле. Пейте я и славете Бога! М. Марков Ат. Д. Ковачев, родом от Пловдив. Завършил Софийското музикално училище и Одеската императорска консерватория. Дългогодишен учител в хасковската мъжка гимназия и военен капелмайстор в Пловдив, Стара Загора, Ямбол и напоследък - диригент Столичната полиц. музика, на дружеството на общинските служители "Средец" и пр. Редактирал сп. "Музикален преглед". Автор на много бойни маршове, увертюра, рапсодия "Български китки за духова музика", маршове за мъжки и смесен хор на военни и религиозни теми. Един от основателите на операта и популярните концерти на Стара Загора, Ямбол и др. * * * Бях на служба в Баптистката църква на ул. "Осогово", когато изненадан чух първия стих от песента с горния надслов да пее хорът! - Как?! - казвам после на диригента. Нима ти почваш да въвеждаш дъновистски песни? Ами, ако те узнаят. . . - Защо дъновистски? - още по-зачуден от мене г-н Ковачев ме изгледа. Та тая песен е моя. Но работата е там, че не можем да пеем другите стихове. Я ти, поете, обърна се той към мене, нагласи ги да подхождат, че да видиш какъв концерт ще дам. И г-н Ковачев ми заразправя историята на тая чудно нежна и духовна молитвена песен. - През 1917 г. бях на отпуска. От Ямбол, връщайки се на фронта, отбих се да се видя с г-н Дънова. Тогава, именно, той ми даде текста и ми каза: "Напиши мелодия за тоя текст". Мелодията наистина излезе сполучлива и бе удостоена да бъде включена в l-та песнарка на Всемирното Братство- София, 1921/22 г., с. 18 и 19. Тя е написана сред пукота на куршумите и гранатите на Добро поле в края на май 1917 г. Първоначалното ми впечатление, както това на г-н Ковачев и мнозина други, бе и е, че г-н Дънов е сам авторът на тая толкова любима песен. Но за мене бе епохално откритие, достойно за славата на едни журналист, да узная това, което малцина подозират. Кой е авторът на тази песен? - попитайте когото и да било и вижте какво ще ви отговорят. Но нали журналиста намирате, дето не го сеят?... Аз открих, че автор на текста на песента "Пред Теб припадаме, Господи" е никой друг, освен нашия стар приятел и приятел на "Български бранител"* ///*Същият, в чийто богат дом винаги отсядаше колчем в Бургас, неотдавна починалият о. бозе Н. В. Пр. Сливенският митрополит Иларион. - б. р.//// известният юнак г-н Илия Зурков, еленчанин, дългогодишен магистър-формацист в Бургас, а сега в София, основател на дрогерийска фирма "Зурков" (за него виж бр. 21, с. 5; бр. 13, с. 14; бр. 79, 80/1, с. 1 и пр.). Това "откритие" е достоверно и надлежно проверено! Желанието на г-н Ковачев бе негли, да напиша нов текст, но тъй като старият е вече твърде популярен и е станал почти исторически, аз от уважение към г-на Дънов и авторското право на г-на Зурков, само нагласих местата на думите, като се постарах да запазя напълно първообраза. - Та негли става въпрос само за ударения и ритъм? Ето впрочем моята редакция на двата куплета от старата песен: 2) Забравяй, Боже, греха наш Ти, Обилно нас благослови! Преблагий Царю на светлите души, Приеми ни в Царството Си. 3) Там да Те славим през вечността - Един заслужаваш Ти хвала! Със Твоята милост огради ни Ти, Озари ни със мир, светлина. .. От името на г-н Дънова, г-н Зуркова, г-н Ковачева и от мое име аз пожелавам тая божествена псалма да се пее от всички читатели на "Български бранител", от всички братя и сестри, от всички българи, за да измолим Царството Божие в Отечеството ни и така да изпълним, като народ, възложената ни от Бога воля. Които не знаят мелодията й, могат да я подирят между Белите братя в града или селото си. Тя е чудесна! (Пс. 96 и др. Ефес. 5:19). Та г-н Ковачева познавам толкова отдавна, че не помня откога. Но ние се сприятелихме с него, когато аз бях пастир в Бургас, а той - военен капелмайстор в Ямболския полк. Колчем дойдеше в Бургас, той винаги посещаваше дома ми и почти бе единственият военен, който красеше църковните ми служби с формата си. А бивах ли на съживителни събрания в Ямбол, той сядаше на органа в църквата и водеше умело песните. Спомням си го на събора в Пазарджик, във връзка с въпроса за п-р Кременлиев. Взел си човекът отпуска и заедно с другите и пастира си дошел да се бори, да брани една правда, която най-малко него можеше да засегне материално. Но кой разбра тогава идеалиста? А той воюваше, както и на Лъджанския събор, срещу една неправда, чийто партизански бяс впоследствие разстрои църквите ни, дойде на последния Соф. събор и се отрази пораженски и със страшна сатанинска сила в Бургас. Но, както Исус, тоя прекрасен вожд на всеки идеализъм, бе разпнат, но не и победен, а възкръсна, така унижените и онеправданите в нашенско ще чакат, заедно с Исуса, второ Му пришествие. Така и г-н Ковачев! Дерзайте брат! М.
  16. 6.5. Идеите на Всемирното Бяло Братство Български бранител (София), Г. XI, бр. 113/14 (II-III.1940), с. 4. Учението на Учителя в Америка. П-р Марков, който е завършил висшето си образование в САЩ, редовно поддържа журналистически връзки зад океана оттук. По една чисто американска традиция неговите съмишленици печатат свой Бюлетин, посветен на другарския им живот и вътрешни преживявания и опитности. В бюлетина участвуват повече от 30 учители, пастори, коопертивни дейци, мисионери, журналисти и др. пръснати в Китай, Сиам, Индия, цяла Америка, Европа и прочее. Редакцията му е в щата Мичиган, а администрацията в Уискансън. В това периодично издание г-н М. Ж. Марков тоже взема живо участие и в последния брой на Бюлетина четем между другото и следните редове, посветени на България. "Преди седмица аз Ви изпратих, и на д-р Lyons, една от книгите на нашия голям български мистик г-н Петър Дънов." (Г. д-р Lyons е известен чикагски журналист, професор в едно от най-големите духовни заведения в Америка и е посветен изключително на библиотечното дело. Книгата, изпратена на г-н д-р Lyons е Големият брат", а до редакцията на Бюлетина е изпратена статията на владиката Vreede "Дъновото движение в България"и беседата "Високият идеал"от г-н Дънов. Всичко преведено, разбира се, на английски език. - (б. р.) "Г-н Дънов, пише г-н Марков, е син на български православен свещеник. Той е бивш проповедник в Методистка епископална църква и е следвал в семинарията Drew J. N., Америка, около 1890 г, но аз не съм сигурен за годината. Сега г-н Дънов е около 77 годишен и изглежда като младеж, в своята походка и живот. Ако има някои там, които биха полюбопитствували да узнаят повече за основаното от Учителя, както го наричат Всемирно Бяло Братство, съобщете ми и аз на драго сърце ще дам по-пълни сведения. Това наше, чисто българско движение представлявало интерес за студентите по Сравнителна религия, История на религиите, Социология, Психология и тям подобните дисциплини. Аз бях един от рядко привилегированите през това лято (миналото - б. р.) да посетя Рилския стан на Братството и ми беше позволено да изнеса 12 лекции по Библията и мистицизма. (Надълго и нашироко се разправя по-нататък за многото гости, кои са те, от где са били и пр. Дават се обяснения за приключените в писмото снимки, казва се, че в Братството има евреи и т.н. Всички тия сведения в подробности нашите читатели могат да видят в броевете на Български бранител от септември 1939 г. - от 106 до 112 до настоящия брой).
  17. 6.4. Дъновото движение в България Български бранител (София), Г. XI, бр. 111/12 (I.1940), с. 7-8; бр. 113/14(II-III.1940), с. 4. митрополит А. G. Vreede Какво пише Н. В. Пр. Vreede, Холандски митрополит в сп. "Св. Михаил"-§{. Michal's News, официален орган на Св. Мих. Център Naarden, Холандия - Г. VII, брой 12, с. 197-201 През време на моето посещение в София, България (това лято - б.р.) бях поканен да присъствувам на Паневритмията на последователите на Петър Дънов. Приех с удоволствие. Станах в 4 ч. сутринта, срещнах се с двама членове от Теософското общество, взехме автомобил и р 5 без 10 влязохме в колонията на това братство, което се чувства сродно с Богомилите - Великото едновремешно славянско братство. Твърде скромен вход, твърде скромна зала, твърде скромна къща, в която живее г-н Дънов, една кухня и една столова. Около тази централна точка - други къщи, палатки, градини, плодови дървета и рози. Влязохме в залата с редица столове, още полупразни, една малка платформа - чиста бяла маса, на която седят четирима стенографи и една публика, която достигна 250 души, всички облечени много скромно. Точно в 5 ч. -точност забележителна за неточна България - засвири орган; изпяха се един или два химна, мелодични, прости - думи и музика, съставени от "Учителя", както наричат г-н Дънов. След това всички станаха и поздравиха с вдигната ръка. Влиза "Учителят", прост, но, импозантен, фино одухотворено лице, дълга брада, дълга добре гледана коса, скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, но с бърз и проницателен ум. Скромно облекло, добре скроено и от добър материал без жилетка, без яка, под връхната му дреха една проста златна верижка с диаманти тук-таме. Добър, силен, решителен човек, естествен; но с достойнство е този водач на 30 или 40,000 последователи. Изпяват се два или три още химна, докато "Учителят" стои спокойно на своята платформа, с Библията, която той донесе със себе си върху масата си. По някой път той също пее. Понякога той поглежда наоколо със своите малки кафяви очи. засенчени от гъсти вежди. Всичкото време, обаче, вътрешно съсредоточен, спокоен, тих. Една обща молитва, през която той и всички присъствуващи стават. След това всички сядат и той започва да говори тихо, но ясно. Докато говори той става, напуща малката си платформа, изправя се пред слушателите си и говори на верните в първата редица, но се чува ясно от всички. Превеждат ми шепнешком част от това, което казва. То е много просто с известна ирония, понякога подчертано от едно характерно свиване на раменете, а при други случаи, придружено с хумор и усмивка, но постоянно той е твърде сдържан и твърде уравновесен. Любов; Живот, Истина, Светлина, Мъдрост-това са началата на неговото учение. Изворът на живота е любовта. Любовта докарва пълнотата на живота. Ако човек не разбира любовта, той не може да разбира живота, той не може да разбере времето, през което животът тече като непрекъсната струя. Ако не разбира времето, животът му губи своя музикален ритъм и става само една серия от сблъскващи се положения, които го правят нещастен. Любовта е единна. Животът се разделя на два процеса - единият процес е на разрушение, а другият - на издигане. Животът без любовта няма никакъв смисъл. Значението на живота се състои в шест думи: Да обичаш и да бъдеш обичан. Временният живот е сянката на живота. Той е минималната проекция от общия живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Предлага всички необходими условия за рационален растеж. Чрез живота в своята същност човек чува единната Велика душа на вселената, която се проявява чрез цялата живуща природа. Животът е непрекъснат, продължава вечно. Външните форми се разлагат, но животът продължава вечно. Животът е по-силен от смъртта. Ако животът не влиза вътрешно и не се излива навън, човек не може да влезе в контакт с това, което го заобикаля. Животът е съвършен, но удоволствията, суетата, грешните мисли и грешните страсти ограничават естествената проява на живота. Животът е добър. Няма лош живот. Но промените, които човек прави в него може да причинят страшни резултати. И затова се говори за "светски" живот, "духовен" живот и "вечен" живот. Животът е съкровище, което ние трябва да пазим чрез мъдростта. Нека твоят живот да тече от Божествения си извор - любовта, която изключва всички страдания. Освети живота с истината, която дава свобода във всички направления. Животът има своята Зора, своя Изгрев и своя Зенит. Неговата Зора е Любовта; Изгревът му е Мъдростта, а неговият Зенит е Истината. Тази доктрина не чух в цялата й пълнота тази сутрин. Извлякох я от първата от неговите серии беседи през 1936 г." Словото на Великото Всемирно Братство - Учителят говори". Но Той повтори част от нея. Върху една черна дъска той писа: а+в=с и каза: "а е животът; в е това, което ние правим с живота, а с е резултат". И той говори върху това с хумор и по някой път с ирония. Той каза между другото: "Проблемата не се решава само с превъплощаване". Това е една много мъдра мисъл. Той говори за известно време върху елементите - огъня, въздуха, водата и земята - по начин прост и същевременно алегоричен и като че ли подразбираше по-велики тайни. Последва обща молитва, казана на крак и след това се запътихме към поляната за Паневритмията. Триъгълен или по-скоро сърцевиден път около голяма поляна. В средата оркестър от десетина цигулари, един басист, един кларнетист, събрани около един много висок електрически стълб, който служи през зимата / тези упражнения се правят зиме и лете, през цялата година и винаги в 6 ч. сутринта, независимо от сняг, дъжд или буря/. "Учителят" се движи свободно върху поляната. Всички други стоят върху кръглата пътека по чифтове, свободни и отпуснати. След това се чува проста мелодична музика и паневритмичните упражнения започват. Числото се увеличава до около 400 души. Те спокойно вървят, спокойно ритмично движени ръце и крака в редовни и постоянно меняващи се движения. Всяко движение е ръководено от музиката и придружено от мисли - стихове, думи, научени наизуст, изпяти съвсем ниско или повече вътрешно. Няколко упражнения за дишане, няколко гимнастики с навеждане, пляскане с ръце, но почти винаги в кръг по триъгълната пътека и много странно - в направление противно на движението на слънцето, т.е. отдясно наляво. Известно чувство на свобода, на радост изпълва всичките участвуващи. Това се вижда по лицата им и се забелязва в техните движения. Цялата атмосфера е изпълнена с простата радостна музика. Човек би желал да вземе участие в упражненията. И така, те танцуват, мъже и жени, млади и стари, просяци и студенти, учени и недъгави, делови мъже - хора от всички съсловия, щастливи в този добре изобретен ритмичен колективен сбор, тази хармония на движения, чувства и мисли. След около 40 минути те довършват с едно последно упражнение и молитва и едно подходящо протягане на ръцете нагоре, като всички шепнат: "Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие върху нашите сърца". След това спокойно и в ред, но с голяма свобода всички се разпръсват. Колонистите отиват в техните къщи и палатки, а другите се отправят към града, който отстои на около S час път през гората. Една великолепна панорама се простира наоколо: един кръг от хълмове - ниски планини /Балканът/ със слънчеви равнини и мъгливи върхове. /Краят в следващия брой/ /Продължава от миналия брой/ "Учителят" ми прави чест да ме покани да го посетя в неговата стая, извънредно скромна стая. Маса с дървен фотьойл, ред столове до прозорците, барометър, куп томове от една енциклопедия, една глава за френологически изследвания, една карта на човешкия мозък на стената, една завеса, която разделя апартамента в работна стая и навярно, спалня - това е всичко. Въведен съм от двама преводачи, които говорят френски език с мене, а български с Петър Дънов. Макар че той знае английски, живял е и учил, както чух в Съединените Щати, и малко френски, той предпочита да говори български. Той попита дали има някои въпроси да му задам. Разбира се, че в такъв момент човек няма готови специални въпроси. Казвам му, че съм теософ, че съм член на едно Братство, подобно на неговото, че ние имаме съвместна медитация всяка сутрин, последвана от черковна служба, че съм епископ във Вселенската Либерална църква и че България отскоро е под моя юрисдикция. Той е очевидно заинтересован, когато му казвам, че познавах добре епископ Ледбитър. Казвам на г-н Дънов, че са ми дали неговите книги на френски и това, което е говорил тази сутрин ми е било преведено, и че аз оцених хумора, който той внася в своята мъдрост Тогава той отговори: "Светлината може да изсуши, светлината може да заслепи, както и да освети". Аз казах малко шеговито, че се боя, че някои от теософите може би да са били изсушени от светлината. Той се усмихна и каза: "Тогава водата на живота е необходима". След това той разправи как всичките четири елемента може да бъдат употребени по правилен и неправилен начин. Казвам му, че Паневритмията му ме е заинтересувала и че бих желал да зная - какъв е вътрешният й ефект. Отговорът му е, че за да може житото да бъде посято и по-късно ожънато, трябва да се подготви почвата. След кратко мълчание той добави по свой способ: "Новата -шестата раса - трябва да започне своето съществувание, ние подготвяме почвата за новата раса". Той ме поканва за закуска и с това интервюто се свършва. То беше по-скоро едно взаимно чувствуване един други и една взаимна благословия, отколкото впущане в някой специален разговор. Г-н Дънов е мълчалив човек, винаги съсредоточен в себе си, защото както един от неговите последователи искаше да ме убеди, той е във връзка с по-висшите мирове и техните обитатели. След една разходка из много първобитното, скромно и малко общежитие, където всеки може да си купи парченце земя и да си построи жилище, закуската започна. Около 25 души последователи бяха пристигнали предишната вечер от Рига -две нощи и три дни с влак - и те също бяха поканени. Ние всички седнахме около чистата и скромно сложена трапеза и чакахме да дойде и се присъедини към нас. Когато влезе в стаята, всички станаха. Поздравиха с вдигане на дясната ръка. След това ние седнахме мълчаливо и закусихме чай с хляб, сирене и маслини. След като закуската беше направена след едно очарователно мълчание /както онова при нашите специални агапи, но по-малко строго и по-естествено, наложено от присъствието на "Учителя"/, изпяха се няколко химна. Някои от присъствуващите жени проявиха известно вълнение, много обяснимо, след като са пътували от толкова далече да срещнат своя водач и най-после се намираха в неговото присъствие. Но дори и това вълнение сякаш бе излишно в присъствието на този патриарх-баща. Един от моите водачи наруши малко впечатлението на истинската простота, като ми каза, че това общежитие било съставлявало Всемирното Бяло Братство; това обаче, другият поправи, като ми каза, че те са ученици на Великото Бяло Братство /ложа, сдружение - б. р./ и че "Учителят" е решително един от най-големите измежду тях. Друго съобщение, което ми беше предадено от някой членове, както от Теософското дружество, така и от Дъновото движение, беше малко неприятно, а именно, че според последователите на Дънов, Теософското д-во било само забавачница, а Дъновото Братство в сравнение с Теософското д-во - гимназия или прогимназия... Обаче, един Учител и Духовен водач не може да бъде отговорен за всичко, което неговите последователи смятат за необходимо да кажат. Петър Дънов е водач, напомняйки патриарсите на Стария Завет. Той сам е създал всички подробности на своето разпространено движение - молитвите, химните, думи и музика, неговата Паневритмия, неговото общежитие, неговата мъдрост и неговото учение. Една от Дъновите мисли моите водачи ми я преведоха и аз ви я предавам тук. Ученикът, според Учителя, трябва да се старае да притежава: Сърце чисто, като кристал, Ум бистър, като слънцето, Душа огромна, като вселената, Дух мощен, като Бога, и единен с Него.
  18. 6.3. Пред новата епоха Български бранител (София), Г. XI, бр. 111/12 (1.1940), с. 1. От Беинса Дуно - нарочно за "Български бранител" Иде нова епоха на земята. Вие се радвате, че Царството Божие идва. Но то ще дойде с гръмотевици, с яйца, които ще се сипят отгоре. По десетина хиляди души ще се избиват с аероплани. - Някои от големите градове в Европа ще бъдат унищожени и няма да остане нищо от тях. Към края на второто пришествие сме и съдба иде на света за лошото поведение, което людете имат. Сега всички те мислят, че са праведни, но "християнският" свят ще бъде съден! Не е далече това. Ще го видите. Тия от вас, които не сте жители на тази земя, на нея няма да останете, защото на нея ще има голям ремонт, какъвто светът не е виждал, откакто се е създал. От Адама до днес светът не е виждал такъв ремонт както този, който иде сега. И след това Новата епоха ще дойде. Това ще го видите. Оттук или от Онзи свят, дето и да сте, ще го видите: ще проверите това, което ви говоря! До 1999 г. светът ще види това, което никога не е виждал, но вие се стремете да имате жива вяра в Бога, за да може да издържите изпитанията, които идат. След това ще дойде братството и любовта.
  19. 6.2. В стан "Изгрев" край София Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 108 (Х.1939), с. 5-6; бр. 109/10 (XI-XII.1939), с. 6-8. Къде е седалището на Всемирното Бяло Братство? - Мнението на един германски генерал за Братството. - Кой от живите е най-старият ученик на Учителя Дънов? - Как може да се подмладите с еликсира на живота! - В що се състои величието на един народ и щастието на България? М. Ж. Марков Когато германски генерал с група български професори посетили веднъж брата Лулчев в стана "Изгрев" и го замолили да им каже на "бърза ръка само в 10-а минути" новото учение на Учителя Дънов, той им отговорил: "Нима ни считате за луди? И - мене?" - Защо? . . .Те се учудили. - Ако можеше за 10-а минути да се разбере едно Божествено учение, ние нямаше да стоим тук повече от 10-а години! - отговорил брат Лулчев. Та нито аз смятам да влизам в догматически разбор на Всемирното Бяло Братство с тоя кратък репортаж. Като изпълнявам журналистически дълг аз се позовавам на думите на речения генерал, който каза, след като разгледа стана и видял между другото библейски картини, радио, игрище, музикални и хидравлически инструменти, планински и френологически карти и много други неща. - Престъпление е за българската общественост да се отнася с такова безразличие към едно подобно дело! И нещо повече... Казаха ми, че живеете в дупки, като африканци, и аз си представях, че сте диви, а ето - интелигентни! И наистина, аз сам открих между Белите братя, както се наричат, люде с висше образование. Моят журналистически дълг се подсилва и от обстоятелството, че редакцията ни бе отрупана с писма след последния брой, в който подробно описахме Рилския стан на Бялото братство. Броят е изчерпан, макар, че бе отпечатан с 600 къса в повече. Станът "Изгрев" отстои в най-хубавия квартал на столицата - "Царица Йоанна" - току зад Борисовата градина до боровата гора. Отивайки там, ние направихме приятна разходка. Чудесна гледка се открива към Симеоново с обширното Софийско поле, а Витоша бди, като верен страж и напомня, по индийски маниер, мистична планина на посвещение. Казаха ми, че на "Изгрева" всяка заран в 6 ч. се правят прочутите паневритмични упражнения. В сряда, петък и неделя на 5 ч. сутринта има окултна лекция за учениците, които още на 4 S ч. препълват обширния бял салон. Лекцията в петък е само за младежи и неженени. Всяка неделя на 10 ч. пр. пладне Учителят държи голяма беседа за външни. Салонът се препълва с 350-400 и повече слушатели. Мнозина остават вън и с напрежение слушат словата на Учителя. Всеки четвъртък след обяд сестрите си устройват Молитвено събрание. На "Изгрева" се готви общо от сестри-уреднички. Кухнята е модерна с два казана и много чиста. Няма нужда да казваме, че всички са вегетарианци. Топъл обяд се слага за 5 лв. Считайки, че братята сами по-добре ще предадат онова, което имат да кажат, ние -с позволение на Учителя - лично разпитахме някои от тях. Разговорът главно се въртеше около обръщението им и мнението им за Учителя. Най-напред отидохме при най-стария или най-първият от живите ученици. Тодор Стоименов, родом от Пазарджик, 66 г., пенсионер, сега чиновник в д-во "Сингер". Неженен е. На няколко пъти е спасяван от смърт по чуден начин. Запознал се е с Учението в 1898 г., а лично с Учителя -в 1900 г. Сам г. Стоименов ни разказа накратко дългата история на своето духовно обръщение. - Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но, макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 г., когато се борех със себе си. - След това случаят ме наведе в Бургас да се запозная с приятеля В. Козлов, който чел книги по спиритизма и с последния Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: "Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за "попска" книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България. По него време д-р Миркович издаваше спиритическото сп. "Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - "много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънов за нас и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата: Пеню Киров, д-р Миркович и аз се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх Великден, 1900 г. щастието ни бе голямо-двамата с Пеню Киров се срещнахме във Варна лично с г-на Дънов! - А какво е, брат Стоименов, Вашето лично мнение за г-на Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мой лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светящите същества на Vl-та раса. Нали Христос казва: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята"? - Христос казва, наистина: "Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. и той продължи: - "Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва". Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто, като кристал; ум светъл, като слънцето; душа обширна, като вселената и дух мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: "Не всеки, който ми казва "Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца моего". И - "Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г. Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето, докато е малко, го държат там, после го преместят, докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии. . . Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това се банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини; обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините й. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден, заключи г. Стоименов, най-старият от живите ученици - всички ще бъдем такива истински човеци. . . Друг един брат, с когото влязохме в разговор, е г. Йордан Савов. Той е на 70 годишна възраст. Служил е 33 години на държавата, като началник на Т. П. станции, и от 4-5 години живее на "Изгрева". Дошъл е тук, защото е намерил "пътя на живота и неговия смисъл". - В това учение съм, започна брат Савов, от 1914 г., когато се запознах с Учителя. А съм вегетарианец от 1900 г. Щом станах вегетарианец, лекарите казаха, че до един месец няма да живея, но именно, след един месец аз се възродих и досега 40 години съм пълен вегетарианец. Тогава аз си казах: "Отсега нататък само за Бога ще живея! И в моята къща месо няма да влезе". И така стана. . . Днес благодарение на това Божествено учение аз живея най-щастлив живот За мене и радостта и страданието са еднакви, защото в Учението съм намерил еликсира на живота! - Дължа всичко това на Божественото учение, което ми даде живот, което ми даде всички блага. - А какво мислите за Учител?, брат Савов? - Учителят за мене е оня, в който живее Божият Дух, тъй, както ап. Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене". Всички от стана ми казаха, че трябва да се срещна и с брат Начо Петров, 59 годишен пенсионер, родом от Ботевград, бивш учител, околийски началник, банков и общински чиновник и пр. Запознат е с Учението през 1914 г. в София. И, според него, ето как: -Жената на сляп учител ме покани на молитва у тях. Молитвата щяла да бъде ръководена от последовател на Дънов. Във време на молитвата той ми прочете мисълта и след свършване запита: "Кой е оня, който мисли какъв съм-дали съм православен или протестант? Нито протестант, нито православен; аз съм само християнин!" Аз, наистина, като го гледах да пее като православен, а да служи като протестант, мислех си: "Какъв ли е той?" Прочитането на мисълта ми и отговорът му ми направиха силно впечатление и оттогава почнах да посещавам събранията на Учителя. Но нека да кажа, че преди това бях за две години теософ. Като теософ имах хубави теоретични познания, но тук дойдох за практични. На въпроса ни за Учителя, брат Начо направи сравнение в следния спомен: - Веднъж Иван Вазов и Михйловски дойдоха на беседа при Учителя, каза той. Тогава беседите се държаха в клуба на радикалите. След беседата аз заговорих с двамата наши именити поети, и Михайловски каза, че като следвал във Франция, професорът му го попитал дали в България има пълни човеци, които да могат да опазят току-що получената й свобода? "След като чух г-на Дънов, чак сега си отговорих, подчерта Михайловски, че нам са нужни човеци като г-на Дънов, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава". - И аз съм напълно съгласен с българския философ Михайловски, защото за мене Учителят г. Дънов е напълно проявен човек, който познава началото, основата и целта на вечно проявения живот и методите за неговото изтълкуване, разбиране и приложение. И с пламенен патриотизъм брат Начо Петров заключи: "Величието на страната ни е във величието на нейните граждани.. В следующия брой ще продължим, като видим как Учението преминава границите на България и името на Отечеството ни, като духовна и културна страна, се издига с най-ярък ореол в Швеция и Англия, в Германия и Франция, е Латвия, Литва, Швейцария, Италия и пр. Защо един софийски дякон, син на свещеник, хвърля расото и става дъновист и т.н. Очаквайте да чуете мнението на съвременния апостол Павел за Учителя. В следующия брой брат Боян Боев ще направи своето изявление. Пишете колко броя да ви изпратим с отбив 50 на сто за раздаване? Абонирайте се! Най-великата лаборатория на днешното време. Новото учение и България. - Кой е Учителят Дънов? "Ако човек напише една по-хубава книга, държи по-добра проповед или направи по-добър капан за мишки, отколкото съседът му, и макар да построи къщата си в гората, светът ще направи отъпкана пътека до вратата му." Ралф Уалдо Емерсон Отивайки за втори път към стана "Изгрев" край София, за да довършва моите научни изследвания сред Белите братя, както обещах в миналия брой, аз не можах да задуша преживелиците и да не призная в себе си и за себе си чувствата, които ме обземаха. Колчем пристъпвам в пределите на Стана, винаги ме е обземало чувството на трепет, себеконтрола, себевглъбяване и святост тъй, както в Библията се казва, че Мойсей, приближавайки се до горящата къпина, чул глас: "Събуй обувките си!" Събуй си обувките, защото къпината гори. Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!... Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук. Аз ги виждах в живота на тия люде, като първите християни, които познали света и от двете му страни, съзнателно са го напуснали и са тръгнали по тесния евангелски път в жад, именно, по святост и безсмъртие! Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела. "Изгревът" е, може да се каже, както за СССР, най-великата лаборатория във всички отрасли на живота - и духовни, и материални; един велик опит с исторически последствия, според някои братя, за цялото човечество. Тук всеки брат и всяка сестра е жив роман. Няма нужда да четете "Клетниците" на Юго или обемистите страници на Толстоя, на Анатол Франс и ориенталските приказки на "Хиляда и една нощ", няма нужда да ходите на кино! Елате на "Изгрева" и се запознайте с тия окъпани в сълзи души, обгорени в огъня на вечното и слушайте, слушайте най-приказни чудеса. . . Гледайте, та се нагледайте на неземни откровения и мистични видения... Тия люде, като индийски магьосници и египетски посветени, сами узнали тайната на Невидимото и кръговратите на преражданията, дирят пътя на пълната свобода, добила тук реално значение; дирят пълно постижение на Бога с неимоверни напрежения на пост и молитва и с Неговата помощ... Любопитно е да се отбележи, че Бялото братство на Учителя Дънов, макар и да е всемирно, то не е лишено и от силно национални чувства. България има своето свещено място в Божествения план и Учителят е дал наряд на учениците да се молят из цялата страна за отечеството ни. Учителят учи, че всеки народ е въплощение на една Божествена идея. Така българският народ има своята мисия, както всеки народ своята Божествена мисия, така че място за антагонизъм между народите няма. Новото е, че Учението зове всички към сътрудничество и взаимно помощно творчество на земята. Има и доста последователи евреи както тук, така и в Ямбол, Бургас, Шумен и пр. Въобще, тук поетът ще намери вдъхновение за своите песни, художникът- за своите багри, ученият - за своите експерименти. Самите братя са се извъдили в творци, с чието творчество - литература - ще се занимаем при пръв удобен случай. Първият брат, с който поведохме разговор е Филип Славов, оперетен артист, родом от Пловдив, 46 годишен. Бил е учител в Пловдивското Търговско училище "Евлоги Георгиев", в Кооп. опера и пр. После 4 години е изучавал музика - пеене във Франция, Италия, Швейцария, Югославия, Германия. Сега се подготвя най- усилено за Държавната опера, като готви репертоар на български език. Ето изповедта на неговото обръщение: - През 1924 г. в Пловдив, в двора на църквата "Св. Св. Кирил и Методий" се държа нещо като сказка против Учителя. Езикът бе много лош. Поповете взеха да си гладят брадите, и аз си думам: Защо са допуснали подобно сквернословие на това свято място? - Значи те се хващат за сламката като давещия се... Сигурно Дънов е много силен човек! Ще проверя, когато съм в София и, ако това са неверни неща, аз ще стана най-ревностния ученик на Дънов Най-напред, като дойдох и като видях братята, почувствувах меката атмосфера тук. Но от 1929 до 1933 година Братството бе под мое наблюдение, негли от страх "да не изгоря" аз, който деня бях превърнал в нощ, а нощта на ден с артистичния си живот и пиех по 4 кг вино на ден и водих най-нередовно съществувание! Но в 1933 г. се уверих чрез едно съновидение с покойната ми майка, че пътят не е нанадолен, а нанагорен. Мнението на г. Филип Славов за Учителя е следното: - Първом, като голям атеист, аз мислех Учителя за етик или мъдрец, който е голямо щастие за нашата болна действителност, че хора дерайлирали от пътя, Той може да ги извади от калта и да ги постави на място. Хората, ако погледнат правилно, могат да намерят спасение. Но когато заминавах за странство и Учителят ми даде енергия, то аз подскокнах, почувствувах и разбрах, че има тука нещо свише. В мен се създаде условие не само да вярвам в задгробния мир, а и да разбера безсмъртието. Едва след 7 годишен опит, аз днес не само вярвам, а зная. Така от атеист станах дълбоко верующ. Много от другарите ми се чудят. Не може иначе. Аз се възродих тук, където атмосферата е мека, чиста. Гласът ми от баритон се повдигна на тенор. Много съм доволен и щастлив, че намерих човешкия и божествен път, който води към Бога. Сега вече ставам сутрин рано и водя най- редовен живот, благодарение на великия Учител и неговото божествено учение. Г-н П. Пампоров е другият брат когото интервюирахме. Той е известен на нашата общественост със своите научни статии във вестници и списания като "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Братство", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник" и др. Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян. Той познава Толстоя и теософията, както и Новото учение от 1914 г., но след 1920 г. става редовен ученик на Учителя. Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук. Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже. - В това Ново учение намерих синтеза на Изтока и Запада. Смятам, че главната мисия на Учителя и славянството е да създаде синтез между Изтока и Запада - мистичното и практичното. Учителят е вестител на Божественото слово. Бог е говорил в миналото, говори сега и ще говори в бъдеще. Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици. Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя. Учителят е Вожд на славянството. Г-н Пампоров с едно високо съзнание за апостолство е обиколил почти цяла Европа с изключение на Испания и Португалия. В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр. В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото учение. Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров. И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека. Заключителните думи на брат Пампоров бяха: - Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото учение. Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. Един друг от Белите братя, с когото влязохме в разговор е познатият ни още от Варна, добродушният г. Матей Калудов, сега 64 г., родом от с. Курия, Лозенградско. Завършил е музика в Русия, където е специализирал хармония. За 17 години е бил военен капелмайстор и е автор на няколко музикални композиции. В Учението е от 1919 г. Един трагичен случай го среща с Бога. Неговата другарка първа е тръгнала по духовния път и те двамата ми казаха, че смъртта на Филка, 17 годишната им дъщеря, ученичка в VII клас, е станала причина за тяхното обръщане. Когато Филка е била на смъртно легло, прошепнала: - Мамо, Господ иска голямо обещание. - Какво? Кандило ли да запаля или да викам свещениците за маслосвет? - А, мамо, Бог не иска това. . . - Ще ида на св. Петка свещ да й запаля, и като оздравееш, сама да си палиш. . . - Не, не ... И това Бог не иска, каза милата тя. По него време, продължи сестра Калудова, дойдоха у дома ни няколко братя от Бялото братство във Варна, като чули, че Филка е на умиране. Те пяха, пяха, дълго пяха ония хубави духовни песни. - Хареса ли песните, дъще? - я попитах, като си отидоха после. - И като оздравееш, ще ходиш ли при тия хора? Тя отговори: - Хубави са, мамо, хубави са, каза тя, но Бог ме зове. . . Да, духом аз ще ходя там! Дай ми обещание, че и ти с тати ще ходите при Белите братя. Кажи сега, Бог е тука. . . След смъртта й, ние тръгнахме в Братството. Учителят ни каза, че тя е дошла на земята само да ни посочи пътя и да влезем в Божественото учение. - Учителят за мене, подчерта брат Калудов, е един Велик Учител в духовно отношение. Г-н Калудов ни повери, че често пъти той с Учителя са съставяли песни, като г. Дънов е свирел на цигулка, а той е пишел. Даването на песните е било винаги по свръхестествен начин, заключи той. Безспорно един от най-културните братя тук е г. Стефан Белев, който владее френски, немски, английски, гръцки, руски и пр. Следвал е философия в Германия и държал е изпит по педагогия. Лично е препоръчан за български професор от философа Ремке, комуто е бил любим студент. Лисансие е по правото. Пропътувал е Германия, Белгия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия, Гърция и пр. Родом е от Охрид. Бил е гимназиален директор и учител в Солун, Цариград, Варна, Русе, Тулча; лектор в Свободния университет, по фр. търг. кореспонденция. Заемал е висши длъжности в Министерството на външните работи, в Дирекцията на железниците по чужда кореспонденция, след като издържа конкурсен изпит на френски и немски езици. Бил е дългогодишен началник в БНБ по чужда кореспонденция. Преводач е на много книги от немски: "Психология", "Арабски приказки"; от английски: Маколей, Нютон, Джеймс Ален; от френски: най-много белетристична литература. Редактирал е в. "Алфа" и др. Той от 26 години е в Братството, защото, както се изрази - "Намерих тук това, което никъде не бях намерил". Мнението му за Учителя е следното: - Един пълнолетен Син Божий. Всички сме деца на Бога и нашето предназначение е да бъдем осиновени, според Павла. Но ние сме още малолетни Божии деца, както казва Христос. Жена ми Пенка чрез откровение първа го нарекла "Учител". Дотогава са го наричали г-н Дънов и вярно е, Учителят е пълнолетен Син Божий. Мнозина от читателите ни проявиха голямо любопитство от миналия брой за брата Арнаудов - "дяконът, който станал дъновист". И ние побързахме да го намерим. Заварихме го с наряда в ръка, за който стана дума по-горе. Г-н Симеон Арнаудов е млад, симпатичен мъж. Той произлиза от старо свещеническо семейство, като баща му дядо му и т.н са били православни свещеници. Бивш столичен дякон, той доброволно напуснал църквата и хвърлил расото през 1936 г. И ето защо: - С учението съм запознат още от В. Търново през 1921/22 г., от дето са и нашите. Настроен много религиозно, смятах, че служенето на Христа е в църквата, за което готвейки се, следвах и Духовна академия. Ръкоположих се за дякон, но първите ми стъпки в службата на същия ден бяха изпълнени с противоречия и разочарование. В църквата се почувствувах паднал в тъмница! Четях най-обширна литература и беседите на Учителя. В деня на големи противоречия, молех се направо на Христа да спася душата си. Не след много в духовно състояние - по вътрешен път - Бог ме заведе при Учителя Дънов. Срещайки се с него, изложих му всички мъки на духа си. До 1935 г. продължавах да бъда в църквата, но денем и нощем бях във връзка с Учителя. Дяконът ми каза, че неговият баща притежавал в Търново грамадна библиотека и домът му е бил отворен за сказчици, като г. Андрейчин, г. Въргов и пр. Сам свещеникът е вегетарианец, сега пенсионер и един от първите пионери на Толстоизма у нас, на природолечението и ирисовата диагноза. Сега дяконът като добър певец, готви последните си изпити, за да пригърне пътя на изкуството. Много близък роднина е на софийски евангелски пастир. Женен е, разбира се, и има две деца. Мнението си за Учителя изрази така: - За мене по външен и вътрешен път, убеден съм, че той е чистият Дух на Божествената Истина, който работи за повдигане на цялото човечество и на България, която играе тая роля, както Израил за езичниците. За да привършим тоя репортаж, станал доста дълъг вече, отбих се и при добрия, уважаван от всички и обичан брат Боян Боев, бивш гимназиален учител, следвал в София и Германия и владеещ френски, немски и руски език. Брат Боев с вдъхновено изложение покри всичките ни въпроси, с което ще и завършим: -Досегашните разбирания и методи на човека са били криви, което се познава от сегашните резултати. Утрешното човечество е заплашено от всемирна катастрофа. Всеки здравомислещ човек трябва да разбере, че трябва да поправи пътищата си и да потърси Новото. Трябват нови хоризонти, нов подтик! И да му се посочат нови пътища. Това, което липсва днес на отделната личност и на народите, това е светлина за по-дълбоките Божии и природни закони. Индивидуалният, общественият и международен живот трябва да се сложи на нови основи. Народите трябва да се освободят от своя егоизъм и международно съперничество, които да заменят с международно сътрудничество и обединение. По-силните да помагат на по-слабите. Новата култура да има основа взаимопомощта и служението: живеене за цялото... Така ще се подготвят условията за новата раса, която иде - светещата раса на Любовта. Днес постепенно се пробужда космическото съзнание в човека. Всеки чувствува, че иде нещо ново. И това ново се носи из въздуха. По-будните души го долавят: новата култура и културата на братството и свободата. В основата й ще лежи Любовта, Мъдростта и Истината. В трите духовни полета работи Учителят. Неговите идеи носят подготовка на тая велика култура на Земята. Той иде в България, една славянска страна, защото славянството носи ония духовни елементи, необходими за обединение на човечеството. Идеите на Учителя засягат всестранно всички области на живота и посочват методи за приложение на природните закони в живота. Методите на Учителя засягат физическото тяло на човека; после-умствения, сърдечния и волев живот. Най-добрата проверка на принципите, законите и методите, които Учителят посочва, приключи брат Боев, е опитът.
  20. 6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 106/7 (IX. 1939), с. 5-6. Личен разговор с "Учителя". Кой е Дънов? Кога ще се свърши света? Методи Ж. Марков За него писаха вестници като "Зора", Заря" и др., както лани, така и т.г. Посетиха го министри и цялата българска общественост иска да узнае нещо по- подробно за него. Навремето си, когато покойният Ватралски писа за братството във в-к "Зорница", - а ние бяхме причина за това, той не малко калай изяде за своята дързост и страшен шум се вдигна. През 1936-а година с пастор Г. Н. Попов посетихме стана само за един ден; и г-н Блек от Американския колеж беше тогава. Но тая година решихме семейно да посетим Белите братя там - в Рила. Дори малката, 6-годишна Красимира, геройски се изкачи пеша чак на върха. Първото незаменимо впечатление оставят 200-та и повече палатки - цял град от 500-600 души, дошли, не защото са платени, както по нашите конференции. .. Между тях - от 3-годишни деца до 80-годишни старци, от запасни полковници до учители и бивши комунисти и православни свещеници. Какво да кажем за учениците от Франция, Финландия, Естония, Югославия и Латвия - над 50 чужденци? За г-н Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастири М. Делчев, Цветан Цветанов, Никола Пулев, покойният д-р Стефан Томов и др., още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в с. Хотанца, Русенско и пр., преди да отиде в Америка. Сега имах случай да задам от името на четците на "Български бранител" долните въпроси и да чуем отговорите направо от "Учителя". Бяхме със секретаря брат Боян Боев, бивш гимназиален учител, който стенографираше за нас. Учителят бе много любезен сам ни постла на тревата едно свое одеяло и ние в шубраците на клека поведохме разговор. 1. Кой е Исус Христос? Той се споменува най-благоговейно в от Вас дадената Молитва на Братството. Теософите Го смятат за един от учителите наравно с Буда, Мохамеда и с останалите основатели на религии, когато за Църквата (православна, католическа и протестантска) тоя въпрос е установен в най- положителен смисъл според Евангелията още от времето на Ария. На тоя ми въпрос г-н Дънов отговори: - В края на книгата ми "Учителят говори" главата "Христос" подробно засяга дадения Ви въпрос. 2. Библията, от която Вие четете преди всяка ваша беседа, Слово Божие ли е, в абсолютния смисъл на думата, като единствено средство дадено като спасение на верующите, или и тя е една от многото религиозни и добри книги; каквито ги има от най-древни до сегашни дни? - Каква е разликата между Стария и Новия Завети? Отговор: - Тая Библия, това е едно изражение на ония, които са я писали. Тя е минала през човешките мозъци .. Старият Завет за какво бе даден? - Старият Завет беше даден като подготовка за Евангелието, за Новия Завет! Новият Завет за какво бе даден?.. Но той не е последната дума, понеже има един стих: "Когато Син човешки дойде ще намери ли вяра на земята?" - Ако светът ще се свърши, как се тълкува тогава тоя стих?. . . Тук аз припомних някои подобни стихове от Библията, като края на Евангелието, според Йоана и книгата му "Откровение", където се говори за идването на Христа и Учителят потвърди това. Следният въпрос бе: 3. Въпросът за изкуплението и спасението. В това отношение има ли разлика между Исуса според 4-те евангелисти и между ап. Павла в неговите послания и кн. "Деяния на апостолите"? Толстой прави такава разлика... Как стои въпросът за спасението чрез вяра и чрез дела? - В старо време, щом човек е бил роб, трябвало да се откупи. И като се откупи, какво трябва да прави? - Трябва да работи. Това е по изкуплението, а по спасението, ето друг пример. Някой се дави, спасяват го от водата. След като го спасят от водата, трябва ли отново да се дави? - Значи, изкупеният и спасеният трябва да си отидат да работят, както Бог изисква. Имало е две течения в първите християнски времена. Апостол Павел е казвал, че се спасяваме чрез вяра, Яков - чрез дела. Аз тук казах, че Лутер затова е искал да се изхвърли посланието на Якова като небоговдъхновено. Учителят продължи: - Конят, за да се спаси на земята, нали трябва да бяга? Птицата, за да се спаси, трябва да бяга ли или да хвърчи? Възгледът на ап. Павел е тоя за птиците, а на ап. Яков е този на млекопитаещите. А рибите, за да спасят - добавих аз - трябва да плават. И всичко това е символично във връзка с човека, нали? - Да, каза Учителят - значи птиците употребяват крилата; млекопитаещите - краката, а рибите - перките. Това са две становища. Те са две различни състояния. Аз разбирах тия състояния вътре в човека; така например вярата, плод на ума, е като птицата, която хвърчи и пр. И добавих, че и Павел не отхвърля делата, защото казва: "Изработвайте спасението си със страх и трепет". Учителят поясни, че "страхът" тук е елемент на благоразумие. 4-ят ми въпрос бе: Библията говори за "края на света", за "страшен съд" и пр. Как да се разбира това? И последва следният отговор: - Църковниците го вземат много буквално. В 1845 г. адвентистите в Америка очакваха Христа и облякоха се в бели дрехи да Го посрещнат. Христос не дойде, но след три години дойде спиритизмът. 5. Каква е разликата между Новото Ви учение и Християнството? Новото учение тълкувание ли е на Християнството, както е дадено в Църквата, или Новото учение е самостоятелно учение? - Разликата е, както между едни плодове, изкуствено направени от човеците и други, узрели на слънчева светлина. Ученията на църквата са консерви, а тия на Новото учение са плодове, които може всеки сам да си скъса от дърветата и да яде. 6. И последният ми въпрос бе: Наричат Ви "Учител". Какво да разбираме под това? Дали названието "учител" покрива това на индусите "гуру"? И отговорът бе: - Учителят е пратен от Горе. Той не е самозванец. Друг би бил въпросът, ако е самозван. Щом е пратен от Горе, въпросът е друг. Учителят ще се вземе като един посланик. Той ще си извърши Своята мисия. Дали ще Го приемат или не, това е безразлично. Той ще изпълни мисията Си. Еврейският народ можа ли да се освободи от посланието на Христа? - Всички евреи трябваше да тръгнат още тогава, трябваше да проповядват по света Христа. Те се отказаха. Сега еврейският народ нали проповядва? Когато след няколко дни слизахме към Дупница с компанията на мисионерката г-жа Павлина Димкова Никова, ние разсъждавахме върху тия странни думи. - Не може, казвахме, Дънов да не остави следа в нашата общественост Неговото име вече е вписано както в българската, така и в американската енциклопедии. А тия чужденци, които пеят повече от 40 български песни и учат езика ни като свещен, не може да не разнасят името и на България по своите родни краища. Професорът от Тулуза, например, вече готвел и книга за Новото Учение и неговата мистика. Той каза, че повече от 30 града във Франция са огнища на българските мистични песни. Тайната на успеха, според Учителя, се крие именно в песните и Паневритмията. Но той бе скромен да изтъкне, че цялото обаяние и сила се крие в Неговата личност. Ако може в днешните времена да се говори за святост, Дънов е свят човек, par exellence! И мъдрец е, както Изток употребява тая дума - един истински мъдрец и дълбок мистик... Дънов тепърва ще бъде разглеждан като проповедник, като пастир и свещеник, като турист, като националист-българин, като говорител, като възпитател- педагог, като богослов-догматик, като социолог, като психолог, като етик и философ, като пророк, като организатор, като вегетарианец, като трезвеник-въздържател, като лечител, като икономист и финансист, като човек на науката и религията, и като музиколог и меценат на изкуствата, като спортист и пр. - дейности, засегнати от него, разработени и дали вече своя плод. Ползвам се от случая да благодаря за възможността, която ми се даде, да изнеса там, сред вечните снегове, дванадесет лекции по Библията, по Християнството във връзка с останалите велики религии, по дишането като физиологичен и психичен метод, по Тайната на пирамидите и пр. Текст под снимките, които са приложени в «Български бранител», бр. 106-107, с 5-6 1) На Молитвения връх всяка заран в сряда, петък и неделя Учителят държи беседа при изгрев слънце след молитва и прочит из Евангелието. Повече от 350 души слушат тия беседи. Някога Дж. Уеслей проповядваше сутрин в 5 ч, днес обаче, не само в 10 ч. преди пладне уютните църкви са празни, но и самите проповедници не им се става рано да си молят за паството си! 2) Паневритмични упражнения на сутрешен въздух по росната трева под такта на десетина цигулки, китара и кларнет. Поляната при Ill-о езеро едва побира над 500-те ученици! Сам Учителят (на снимката) взема участие, макар че е на 76 год. възраст; роден е в 1864 г., а не в 1855 г. както пише в Българската енциклопедия. Упражненията и музиката са дадени от г-н Дънов. 3) На огнището вечер се кладе буен огън, който дава тайнствено отражение в планинската мрачина; изнася се оригинална музика, декламират се стихове, четат се и се преразказват приказки. През деня тук се обядва общо, изнасят се сказки и понякога се правят упражненията по Паневритмия. Това е И-то езеро. В далечината е връх Харамията.
  21. 5.2. "Ехото на любовта" и нейния автор Бележки Вергилий Кръстев 1. Тази брошура е издадена в печатницата на братя Апостолови в гр. Айтос през 1927 г. Авторът е писал под псевдоним - Самарянин. Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 1944­-1989 г. 2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина. В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин. Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37. По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха самаряни, а милосърдните сестри се казваха самарянки. Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната. От коя война? От войната, която се води срещу Учителят Дънов. 3. И този самарянин се опитва чрез тази брошура да помогне на ранените, да ги превърже, излекува. Затова брошурата има няколко части: 1) Предговор, в който се съобщава за войната, която се води срещу Учителят Петър Дънов. 2) Изложението носи заглавието: Един глас от народа. Това са съкратени извадки от книжката на Стоян Ватралски "Кои и какви са белите братя (Дъновистите)". А те са отпечатани във в. "Зорница", Г. 46, в бр. 38 от 22.IX. 1926 г., бр. 39 от 29.IX. 1926 г., бр. 41 от 13.Х. 1926 г. Същата година (1926) д-р Михаил Стоицев ги издава тези 3 статии в брошура, но с псевдоним Белобрадков. И той не смее да си сложи името. Също и Камбуровите в гр. Нова Загора я издават в малка брошура, но също не си слагат името. 3) За да потвърди, че онова, което Стоян Ватралски говори за Белите братя, съставителя, под името Самарянин, включва в III част "Резюмета (кратки бележки) от ред беседи, държани от г. П. Дънов". А те са: 1. Ето Човекът. 2. Житното зърно. 3. Явлението на Духа. 4. Талантите. 5. Любовта. 6. Важността на малките неща. 7. Мир вам. 8. Необходимостта да познаваме Бога. От 1-8 са извадки от "Сила и Живот", I серия. 9. Духът и плътта. 10. Новото основание. 11. Децата. От 9-11 са извадки от "Сила и живот", II серия. 12. Гредата. 13. Денят на доброто. От 12-13 са извадки от "Сила и живот".III серия. 14. Брат, сестра и майка на Христа. Извадки от "Сила и живот", IV серия. 15. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте. Извадки от "Сила и Живот", V серия. 4. Накрая, като IV част е Заключение. Тук ще прочетем за онова, за което се говори по това време, дали Божественият Христов Дух се проявява в г- н Дънов. Това твърдят онези негови последователи, които са го видели в Слово, в Сила и във Власт Той лекува, въздига мъртвите, възкресява чрез Словото Божие, което е в него чрез Силата и Властта на Духът Но тук са и неговите противници, които твърдят обратното, че чрез него се явява Сатаната. Но уважаемият Самарянин стои настрана, не смее да каже дали Божествения и Христов Дух си изявява чрез Дънов. Не знае ли? Или не смее да каже. Нали пише под псевдоним. Според мене, този Самарянин не е познал кой е Дънов. И толкоз от него! Повече няма! 5. Единствено се приближава до това, че г-н Дънов изнася чистото Христово учение. Това може да го прави всеки един проповедник. И толкоз. Не го приема за Учител, не го приема за Миров Учител, нито за Всемиров Учител. А Учителят Дънов още на беседа пред ръководителите на братствата в България на 20 декември 1926 г. дава своето Верую в 3 точки, че той е Великият Учител, че той е Всемирният Христос, който владее целият Всемир, че той е Великият Учител дошъл в плът на земята и в Духа на небесата. Казал го е. Но не го приемат и толкоз. И този Самарянин не го приема. Виж "Изгревът" т. XIV, с. 699, 768-772. 6. И накрая, за да се покаже кой е, г-н Самарянин цитира думите на Софийския Митрополит Стефан. А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7. И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на притчата за самарянина от Евангелието на Лука гл. 10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава. Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек. Тук е същото. Разбойниците са налице. Те нападат Учителят Дънов и последователите му. Свещениците и левитите не ги подминават, но също ги нападат Но добрият самарянин не се явява, защото той не приема Учителят Дънов за Учител. Той приема свещениците и левитите. Такава е истината. Пример, виж "Изгревът", т. IV, с. 278-279. 8. А защо издава тази брошура? За да защити Учението на г-н Дънов. Така не се защитава. Та той завършва с думите на Митрополит Стефан своята брошура. А кой е Митрополит Стефан? Виж в "Изгревът", т. IV, с. 245-246; т. VIII, с. 237-238, 293-294. 9. Тази брошура е озаглавена "Ехото на любовта" (Когато истината говори). Да, всичко което е написано, минава, преминава и заминава като ехото на отминалата любов. Започва с думата Самарянин и завършва с думата Самарянин. Има два печата, от начало и на края. Но този Самарянин не се оказа истинския по Дух Самарянин, защото не позна кой е Учителя Дънов. А в Евангелие от Лука гл. 10, ст. 27 е дадена първата заповед - да възлюбиш Господа. Е, как ще го възлюбиш, когато не си го познал, не знаеш кой е. Невъзможно е. Това опознаване става по вътрешен път, чрез Духа. Имаш ли Духа в себе си - ти изпълняваш закона. Нямаш ли Духа, ти носиш табела отпред и на гърба си, че си самарянин. 10. Светът не иска табели и надписи. Светът търси хора и човеци на Духа. Ето, това е Учението на Учителя Дънов, трябва да се подготвят тези хора, за да дойде Духът върху тях и да работи чрез тях в Дух и Истина. Амин. 27 февруари 2006 г. Вергилий
  22. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори. Айтос, печ. Братя Ф. Апостолови, 1927, с. 3-9, 83-87. Ехото на Любовта Когато Истината говори. Предговор "Всичко изпитвайте, доброто дръжте" I Солун. 5:21 През всичките времена и епохи от създаване културата на народите и развитието на цивилизацията в тях и до ден днешен се вижда, като че ли напук на доброто в човека е отредено да цъфти и вирее само злото. Като че ли личността по дълг идва тук на земята, да допринесе нещо към растежа на лошите пороци в самия него, в самото общество, в цялото човечество. И най-после изпълнил малко- много, според интелектуалните и физическите си сили тая си задача заминава, като заклет Каин в мъртвешкия си гроб! ... Тази именно перспектива навремето си е дала замисъла и подтика на разните всесветски учени, психолози, учители по Божие вдъхновение, да рисуват тия човешки дефекти и дават своите рецепти под формата на разни религиозни догми и етически правила, за начинът, как человекът като разумно същество, трябва да се стреми и облагородява в пътя на идеалния и възвишен живот Само по който начин ще оправдае, че наистина той е сътворен за цивилизация по образ и подобие Божие! . . . Вслушвал ли се е и вслушва ли се той в мъдрите апели на тия велики мислители, философи, учители? За голямо съжаление, уви, не! А това се вижда, че от досегашния си прираст человека още с нищо не е доказал, че той е дал и дава ухо на тия светли идеи! .. . Погледнете дълбоко в душевния лабиринт на личността и вие ще видите в състоянието на какавида, култивиране на онзи, ненаситен за слава, величие, богатство и почести червей, така назован егоизъм, който бавно, но сигурно трови душата, убива тялото. Погледнете в ежедневните несъгласия, ръмжения и обиди, що царуват посред всеки дом, общество, религия, народ и чужда нация, близка или по- далечна, как злия този гений изнамира и кове все по-нови: пушки, бомби, газове, аероплани, мини и топове за братоубийствени страшни бъдещи войни, призрака на който кървав ясен ни се вижда с поглед жесток и свиреп, ненаситен жаден за кръв и мъст човешка безчет!... Виждам как той гордо марширува с кървав факел в ръка и с остра коса на смъртта всред човешките тълпи, като че ли после в гроба всичко земно там се слага при самия мъртвец!... И все пак, учените - мислители, философи, учители, непрестанно семе сеят, слова пръскат те навред за идеален братски живот, за съзнание, ум и разум на заспалите души, но кой чува!? Така человека, роб на сатаната, на тъмните слепи мисли и дела, следва вековете и по техния път отъпкан крачи и върви!... Примерът, обаче, е най-добрият учител и ето защо ние се провикваме: О, народи! О, управляющи политически и духовни фактори на народите, дайте тоя пример на младата генерация: Стига гонения, препирни и надумвания, стига кърви, стига жертви, стига конференции!... Престанете вие, черковници, да забивате повече гвоздеи и подавате жлъчка с оцет на пригвоздения на кръста! Днес Христос иска и да го живеем, а не само да го проповядваме!... Премахнете и вие, политически властници, международните граници! Захвърлете девизът "Разделяй и владей", не виждате ли, че по логика и фактически той е идентичен с този на анархо-комунистическия "Колкото е по-зле, толкова по- добре!" Обърнете затворите в учебни заведения, казармите в приюти и болници; оковите в чукове и наковални; оръжията в рала, сърпове и мотики! Приложете, всички вие, любовта в живота, истинската божествена любов; защото повикът за всеобщо опрощение и побратимяване тропа вече на вратите ни. Отворете и дайте му обятията си за да настъпи Царството Божие на земята и да заживеят всички народи един истински смислен живот, защото всинца сме братя, един е нашия баща - Бога!... Тези мисли на разсъждения ни даде не преди дълго време дневния печат, че Св. Синод щял наскоро да се занимае по въпроса за сектите в страната ни, а малко по-рано преди това си решение се бил занимал и с въпроса за изпращане между българското общество оратори и проповедници, като опоненти на проповядваното от г-н Петър Дънов разяснение за приложението в съвременния живот на живото Христово учение!... За тази инициатива на светите старци, за всекиго понятна, ние няма какво повече да кажем, основавайки се на цитирания в началото ни стих освен предварително да им изразим нашата сърдечна благодарност, бидейки партизани, че само чрез тракането на думи и мисли, по какъв да било въпрос бихме могли да се доберем до истината, и защото "само критиката е, която може да превърне в едно вътрешно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство"; а и самото общество при това положение би съумяло да прецени и възприеме едно, и несъмнено по-доброто, защото ще види и почувствува дълбоко вътре, в самата възприета от него мисъл, че е пропита от Божествената истина, мъдрости любов! .. Народната ни душа е празна, тя е куха, това всеки поединично вижда и чувствува: от едновремешния морал и нрави почти ни следа! Днес са издигнати в култ: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта, егоизма, алчността и лъжата, девет елемента, които тровят обществената и индивидуалната душа; рушат всичко красиво и човешко в нея! И че тя до болезненост е петимна и жадна да се насити с нещо хубаво, реално, божествено! И тя дири този извор. А кой именно извор ще почерпи и утоли жаждата си за истината, правдата, мъдростта и любовта, които в себе си съдържат най-красивите елементи за един възвишен, чист, разумен и идеален живот? Ето въпросът, отговорът на който ще чакаме да ни посочи самото общество, но не чрез устатата или перото на неговите официални представители, а самото то като индивид и пряко с живота си! Само едно-едничко скромно пожелание имаме да отправим към синодалните оратори и пълномощници, то е, да бъдат много внимателни и не забиват повече гвоздеи върху пригвозденият, първите рани на когото още не са заздравели; и да не изпадат в положението на книжниците и фарисеите по времето на Христа, в какъвто случай "вместо да изпишат вежди, ще извадят очи"! Прочее, верни на цитираното мото: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте", ние няма да убеждаваме никого да не слуша уважаемите братя синодални оратори, а тъкмо наопаки, най-искрено ги бихме молили да бъдат тъй благосклонни и масово да посещават и изслушват най-пристойно техните слова и беседи, като същевременно ги молим да отделят малко от скъпото си време и прочетат настоящето ни кратко изложение под рубриката "Един глас от народа" извлечено от страниците на уважаемия в-к "Зорница" от м. септември 1926 г. в съкратен вид, написано от редакционният член-сътрудник г-н Ст. Ватралски, членовете на който комитет не се числят в редовете на окултните ученици и съмишленици, а в ония на широката народна маса от легитимираните официални вероизповедания и който им сътрудник след строго обективна преценка като общественик и публицист излага на ясен и добре разбираем език всичко онова, което е чул и видял. С това си обективно и вярно изложение самия редакционен комитет чрез своя член-сътрудник издига собствения им евангелизъм пред очите на обществото на подобающата му висота. Качества и прийоми, с каквито днес малцина, от кое да било вероизповедание, биха могли да се гордеят, за което ние най-горещо ги поздравяваме! И така, след като читателят прочете поменатото по-горе в съкратен вид изложение, а така също и като допълнение към него няколко извадки, предадени от нас в резюметата от ред беседи, държани от г-н П. Дънов, от които още по-ясно ще се види и се убеди какви са в действителност "толкова опасните" за съвременните църкви и обществен морал, бели братя (окултистите), и какво всъщност е учението проповядвано от техния учител, и ги съпостави в паралел с всичко онова, което е чул или ще има да чуе от уважаемите синодални пълномощници, нека си направи с по-чиста съвест своите заключения и даде израз и живот на цитирания от нас стих - "Всичко изпитвайте, доброто дръжте". В случай, че предлаганата наша скромна книжка, предназначена не за рекламно четиво, но да попадне в ръцете на читатели и от двата пола и от всички слоеве на обществото, търсейки истинския осмислен живот и допринесе за тяхното морално възрастване и духовно възкресение, щастливи ще бъдем да считаме, че сме изпълнили дългът и задачата си. Самарянин. Заключение Макар че към казаното дотук за Бялото братство и неговия учител г-н П. Дънов се явяват излишни всякакви други тълкувания, тъй като това учение, както видя сам читателя, макар и с кратки, откъслечни наброски, не се нуждае от никаква защита, защото то самото е гаранция за себе си. Все пак, нека ни бъде позволено да добавим от наша страна това - конкретно за г-н Дънова, - че той добре ли или зле учи своите последователи, Божествения Христов Дух се проявява чрез него, или този - на сатаната, не сме ясновидци и не можем да знаем, а и най-малко то ни интересува. За нас, обаче, е важно да изтъкнем това, което знаем и положително твърдим, а именно, че той проявява и засява такива добродетели, и че чрез него стават такива модификации в духовния и физически мир на жадните да пият от неговия духовен океански извор, щото и лекари и медицинската наука биха се озадачили, а ако пък биха се направили достояние на уважаемите архиереи при Синода постиженията на последователите му в духовния им мир, едва ли биха казали друго за тия християни люде освен, че те са смахнати, идиоти или формено луди и без всяко колебание биха им посочили психиатрическите приюти и болници, фактите, обаче, за нас са по-силни от всякакви посторонни мнения и критики по адрес на г-н Дънова, от където и да произлизат те. И именно тези факти и постижения го издигат пред собствените ни очи на онзи пиедестал, на онази завидна висота, на която по съвест, като публицисти, не можем да удостоим, кого да било друг на това духовно стъпало, защото подобен нему не познаваме. Някои пък, "нови мехове със старо вино" в положението на "жабата и вола", нека ни простят за сравнението, излизат да доказват, без достатъчно да познават учението на г-н Дънов, че той не бил никакъв реформатор, без разбира се, това тяхно "меродавно"мнение някой да го иска! Реформатор ли е г-н Дънов или не, по това един ден, рано или късно, ще има да каже думата си безпристрастното перо на историка, и безпредметно е следователно, да се залавяме днес с мастилен двубой и го защитаваме: толкова повече, когато насреща си нямаме нито "стари мехове със старо вино", нито пък "нови мехове с ново вино". Но да допуснем дори, че г-н Дънов не е никакъв реформатор, а и самият той е тъй скромен, че не е нито претендирал, нито пък претендира, да е такъв; обаче, че той de facto реформира не само душите на своите последователи, а и физическите образи и самият им живот тук на земята чрез чистото Христово учение, за това две мнения, за строго обективния наблюдател и неговите последователи, няма. Ето, това е и според нас, личността г-н Петър Дънов. Със също подобно нападателно и дори много по-остро съдържание, само че от друг род, от другиго и на друг адрес дълго писмо, имахме случай да прочетем в страниците на в-к "Мир", брой 7988 от н. г., върху съдържанието на което ние се отказваме да се спираме, да посочваме автори и адреси, нито пък да отправяме стрели и порицания към обвиняемите по простата причина, да не би тия "речки и казки" да са плод на временен зле настроен душевен афект, без участието на сърцето; а най-вече от страх да не съблазним някои от по-малките ни братя; също което, струва ни се, трябваше да стори и уважаемият ни брат, д-р по Богословието, ако бе верен служител на Христовата любов; и най-после, защото подобни слова и изрази нашето скромно перо не може да пише. При всичко, че нямаме претенцията да сме и някакви пророци, обаче, нека ни се даде разрешението да завещаем от наша страна една едничка наша скромна мисъл, която молим, читателите ни добре да я запазят в паметта си. Тя е: Че след заминавате на г-н Д. Ще има със свещица да го дирим и зърнем физическият му мил образ, но, уви, ще бъде късно и непостижимо! За още по-релефното усилване тезата ни ще предадем дословно някои от мислите що със собствените си уста ни говори Софийският митрополит г-н Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд. Ето що той казва: (Виж в-к "Д. С". Бр. 964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие, жестокост, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот". "Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте". Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно разкаяние, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца! И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже! Самарянин. Уважаеми читатели, Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр. Бургас и книжарницата на Кр. Тулешков в ст София, ул. "Оборище" № 24 и будката при самата врата на кафене "Македония" - площад "Бански", дето е складирана, като едновременно изпратят и стойността й, или съобщят с отворена пощенска карта да им бъде изпратена с наложен платеж - заедно с това да посочат и точния си адрес. Който запише 5 абонати получава една книжка даром, а за повече от 5 -20% отбив от стойността им в пари, които при изпращане сумата да си я удържат. Издателството.
  23. 4.3.21. "По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист" Славянство и хусизъм Реч държана на Славянския евангелски събор в Прага Християнски свят, Г. XX, бр. 10 (Х.1911), с. 4-5. Скъпи братя славяни и мили в Христа евангелисти, Аз ви нося поздрав от София, столица на най-младото европейско и славянско царство. Приветствувам ви от Първата българска евангелска църква в София, България. Аз съм по кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист. Преди всичко и над всичко, евангелист. Макар и да не съм пастир или проповедник, аз често проповядвам; защото цялосърдечно и със всичката си душа и същество вярвам, че Исус Христос е "Пътят, истината и животът". Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение. От дотук казаното ще ме разберете, като ви кажа, че ние, българските делегати, дойдохме тука, не защото вие сте славяни, макар че, при еднакви други условия, нам славяните са по-мили от другите раси; не дойдохме да се полюбуваме на вашата цивилизация, макар и да признаваме, че вие сте не само много по-напреднали от нас, българите, но и най-културни от всички славянски народи; нито дойдохме да видим вашата славна Прага, която е действително, великолепна и царствена наглед. Не, не за тия неща дойдохме, колкото интересни и достохвални да са те. А по съвсем други мотиви и съображения напуснахме за време работите и интересите си у дома, та харчим време и средства сдохождането си на тоя събор. Ние дойдохме, на първо място, да видим с очите си, да проверим самолично, дали е истина, че тука има братя и сестри евангелисти, които искрено любят, и делом доказват, че любят Господа Христа; дали има мили чехи, които се молят, работят и се подвизават за дохождане на Божието царство, за царуването на правдата и любовта в Бохемия и по цялата земя. На второ място, ние дойдохме да се поклоним на свещената памет на Ивана Хуса - на благословения мъченик Ян Хус: корона на чешкото мъжество, слава на родното славянство, светец на всемирний евангелизъм, апостол на съвременната демокрация и един от спасителите на цялото човечество. Ние се покланяме най-благоговейно пред паметта на Ян Хуса и Йеронима Пражки. Също и на народа, който ги роди. Завиждаме ви, братя чехи, за тия блестящи имена! Честити сте, чешки възпитатели, че из склада на вашето минало, имате да посочите за пример на децата си народни герои от такава висота! На трето място, ние дойдохме с надежда, че тук ще се положи основа на бъдещето всеславянско, панславянско евангелско единство. Откак пристигнах в Прага, почнах да мисля, че съм криво разбрал характера на тоя събор. Аз си въображавах, че ида на всеславянски евангелски събор. Но сега виждам, че съм мислил или уведомен погрешно. Тук липсват делегати, например, от Русия и Сърбия. Особено в Русия има силни, растящи евангелски секти. Техните представители трябваше да бъдат тука; и ако бяха сериозно канени, без съмнение, щяха днес да бъдат с нас. Но, ако настоящият не е такъв събор, може и трябва да стане. Ние живеем във време на обединения, във век на организации. "Съединението прави силата", която е тъй нужна на славянския евангелизъм. В родственото еднокръвие и искрения евангелизъм ние имаме най-естествените фактори, най-сигурните двигателни сили за нашето належащо обединение. Прочее, нека това наше обединение се сложи върху истината, която е Христос; и никаква сила не би могла да ни разедини. То ще бъде по форма конфедеративно, по дух християнско. "В основните принципи - единство, в неосновните - свобода, във всички неща - любов". Аз се надея, че стъпки още сега ще се вземат към такъв обединителен акт, че ще се избере комитет, който да свика такъв общославянски евангелски конгрес в този град, Прага, в 1915 г. през време на тържествата, които ще станат за спомен на 500-годишнината от мъченичеството на Хуса. И там, под вдъхновителната памет на великия реформатор, като подновим нашите пред Бога завети, кръстени в неговия дух на вяра и вярност, да си кажем: О, братя чехи и славяни, Нека бъдем достойни синове на такива славянски отци! Нека бъдем верни свидетели на същата вечна истина! Нека бъдем истински почитатели на Ян Хуса, истински последователи, тъй, както той бе делом и до край на Господа Христа, който е "виделината на света", "пътят, истината и животът" и за славянството и за човечеството! Прага, Чехия, Август 26/8 септември 1911 г.
  24. 4.3.20. Спомени за Ватралски Да си спомним за Ватралски[1] Спомени за него от съпругата му По случай 4-ри години от смъртта му - 30 август 1935 г. Български бранител, Г. X, бр. 106, 7 (IX.1939), с. 2. Василка Ватралска През дългото боледуване на Ватралски решихме да повикаме и многоизвестния лекар, г. проф. д-р Моллов. Казаха ни, че професорът вземал по 500 лв. за визитация, и ние се приготвихме да плащаме! Каква беше, обаче, изненадата ни, когато след грижливия преглед, г. проф. Моллов отказа да вземе парите, като каза: - Г-н Ватралски, Вие така безкористно сте работили за България, че аз нямам друг случай да покажа моите уважения към Вас, освен по тоя начин ... Оттогава г. проф. Моллов дохождаше на няколко пъти да преглежда болния и винаги отказваше да вземе пари за визитата си. Той имаше духовни очи, да може да види и оцени себеотдайната обществена работа на Стоян Ватралски, който на свои разноски ходи в Англия и Америка да защищава каузата на България. * * * Една нощ, срещу Рождество Христово, когато той, моят мил поет, бе тежко боен и измъчван от кошмарен сън, се мяташе неспокойно в леглото си, аз надвесена над него тихичко го събудих. Той отвори очи и ми каза: - Благодаря ти, Василке. - Не след дълго, задъхвайки, продължи: "Благодаря, благодаря на Господа, че ми даде сила да устоя мъченичеството. Сънувах, Василке, че две клади горят: едната била приготвена за мене, а другата за п-р Сечанов. Ето, че палачи ме носят на ръце, за да ме хвърлят на кладата. Изведнъж виждам, че и п-pa Сечанов носят насреща. Вдигнах ръце и извиках: - "Дерзай, г-не Сечанов, да пеем за Христа". Щом казах последните думи, ти ме събуди. Този негов сън тази нощ ме напълно завладя. Наистина, това бе само един сън, но аз не се съмнявам, че ако днес имаше гонение против християните, Стоян Ватралски щеше да бъде хвърлен пръв на кладата. Неговата всеотдайност на делото Божие, силната му вяра като евангелист, безстрашната му борба за правда и истина, всичките му тези качества го издигнаха да бъде готов за съвременен мъченик. Василка Ст. Ватралска. ------------------ [1]3аб. Под този надслов в "Български бранител" (бивш "Религия") всяка година по това време - годишнината от смъртта на Ватралски, сме печатали по нещо за него. - Б. Р
  25. 4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат По случай смъртта на Ватралски Религия, Г. V, бр. 56-7,1935, с. 5-6. "В неделя на 1 септември - три дни от смъртта на Ватралски - в сутрешната служба, пастирът (на l-та Българска Евангелска Църква в гр. Бургас, г-н М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. "Утро", бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски". Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи". (из писмото на Църквата до г-жа Ватралска). По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на "Правдастрога" изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр." 15 септември бе траурният ден! Г-н пастир Марков говори на тема: "Религията на Ватралски" като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите "Агностически размишления" до верующия "Правдолюбец". Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на църквата, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот. Най-главен стимул е правдата, затова Ватралски е и въздържател. Още в Битие (изд. през 1910 г.) той е федералист. Ако Ватралски - забеляза п-р М. - не бе евангелист, популярността му щеше да се издигне до висота, поне на един Михайловски. Затова, обаче, ние, евангелистите, трябва особено да тачим нашите евангелски книжовници и обществени дейци, а Ватралски да ценим не само като българин и правдолюбец, а именно, като евангелист. Не бидейки член на никоя Евангелска Църква в България, той бе най-добрия апологет на евангелизма у нас". - На траурното утро всички песни бяха от Ватралски. Младежите дадоха траурна вечер, предварително оповестена в местните вестници. 7 ч. вечерта - салонът е препълнен. Песен 380.. (Номерата са от евангелската сбирка "Духовни песни", която се употребява в църквите.) от Ватралски; Пастор Марков чете Евангелието. "Молитва" - Уводни думи за Ватралски върху Мат. 6:33; препоръчва младите участници; призовава вниманието на слушателите. Г-ца С. Добрева чете разказа "Иляс" по Толстой от Ватралски. Г-н Люб. Бакалов чете студията "Поет на евангелски принципи" (том "Уводни" на библиотека "Ватралски") от М. Ж. Марков. П. -288. Г-н Коста К. Кронев - реферат: "Бог и Войната от гледището на Ватралски". Г-ца Лидия Вълканова: "Войната ще престане" (реч на пророк Исая) из "Първом Правда". Г-ца Софка Янакиева: Българийо, майко!.. (декламация). П. -441. Г-ца Минка Бакърджиева: "Тежко, тежко" по (Хр. Ботев) - въздърж. декл. от Ватралски. Г-ца Катя Ляпова: прочете любимата на Ватралски поема "Щастие и длъжност". Пастор Марков благодари на участниците за хубаво изнесените роли, и на слушателите за тяхното внимание. Изнесените творби очертаха Ватралски в истинския му лик. Вечерта завърши с прекрасната и високо-патриотична песен "Отечество, люлка на моите отци" (403). Събранието публично изказа своята благодарност на организатора г. п-р М. Ж. Марков, личен приятел на покойника. Ето и жалейката, издадена от младите при църквата (31 август 1935 г.) Стоян Ватралски Почина ... Напусна ни големият книжовник и обществен деец. Умря този, който с искрена любов към Българския народ, работи неуморно за него и ден, и нощ. Отдъхна си този, който пророчески проповядваше към Отечеството служба: "с перо или жезъл, с везни ил остен"... Спи спокойно, скъпи учителю! Ние, твоите млади последователи ще следваме неотклонно твоя път към Бога! Съобщение. Един от младите.
×
×
  • Създай нов...