Ани

IX. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО Вергилий Кръстев Бележки. "Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението." Посл. Йоана 4:6.

II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на "Изгревът" 1. Пътят на Евангелската методистка мисия в България е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. Той трябва да се прочете и проучи основно. За неговото прочитане е необходимо най-малко 3 месеца, ако се чете по 10 страници на ден, така, както студентите четяха за своята изпитна сесия по мое време. 2. Пътят на Петър Дънов, по който върви, очертан от методистите на Евангелската църква във Варна, в Свищов, в САЩ е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. 3. Обучението на Петър Дънов по цигулка, неговото отношение към музиката е също посочено в "Изгревът", т. XXIV, както и в поредицата на "Изгревът" -т. I-XXIII, в тези глави и раздели, където се говори за музиката, изпълнявана и предавана от Петър Дънов. 4. Запознаването на Петър Дънов с евангелските песни започва от гр. Варна, когато живее при сестра си Мария, която е омъжена за протестанта Пенко Стамов. Той там е свирил на цигулката си евангелските песни на техните събрания. 5. Изучава и изпълнява евангелските песни и по-късно, след като заминава в гр. Свищов. А откъде ги знае? Обикновено евангелските мисионери са свирили на инструмент - пиано, хармониум, цигулки и те са си носили нотите на евангелските песни. Така са ги разучавали и са ги пяли на своите събрания. 6. При заминаването си за САЩ П. Дънов си носи цигулката. А едно обучение там е немислимо, без да си музикално грамотен. Усвояването на един инструмент е задължително. Имаме няколко примера, когато той свири с цигулката си на техните сбирки. Той продължава да изучава, да свири и де пее евангелските песни. 7. След завръщането си в България, Петър Дънов продължава да свири с цигулката си евангелските песни при своите гостувания в страната. Учи ги да ги пеят. Учи ги да четат Евангелието. 8. Идва времето, когато Петър Дънов започва да посещава България, да изнася беседи пред гражданите и да измерва черепите на българите цели 11 години. Той намира различни духовни групи, които са се събирали вечерно време, правели са църковни молитви и са пеели църковно-славянски песнопения. Така са прекарвали по цяла нощ. Тогава той ги насочва да четат и изучават Евангелието, като им дава наряди как това да става. Но ги оставя да си пеят църковно-славянските песнопения и да си произнасят техните молитви. 9. Петър Дънов отваря и свиква събрания на Синархическата верига, и там се пеят църковно-славянски песнопения, защото това са били песните, които са били познати. И които са се пели от тях. 10. По-късно, когато се записват протоколите, се отбелязват кои са песните, които се пели по съборите. Това всичко беше публикувано в "Изгревът", т. XXII, с. 782-797, със съответните бележки от мен. 11. През това време, от 1900-1922 г., Петър Дънов посещава страната, среща се със своите приятели евангелисти, разговаря с тях и не губи връзката си с тях. Това се вижда от онези епизоди, които той разказва за срещите му с евангелистите. Част от тях съм публикувал в "Изгревът", том XXIV. През тези години той свири, пее тези евангелски песни, както пред тях, така и пред своите последователи. И така са запазени тези евангелски песни за изпълнение от последователите му. И то години наред, докато са били живи. А след това постепенно са забравени от следващите поколения. Нямало е приемственост! 12. По-късно при срещите с последователи си, Петър Дънов препоръчва да се изпълняват евангелските песни, обозначени по номера. В някои от писмата, които той пише до последователите си, той споменава, че е хубаво да се изпълняват песните с номера от сборника "Духовни песни". И се цитират тези номера. Аз съм срещал тези писма преди 30 години. Но тогава не знаех какво означават тези номера. А и нямаше кого да питам. И не съм се сетил да питам музикантите. Не се досетих и пропуснах да запиша номерата на тези песни и да отбележа откъде са взети тези номера. Тогава това не ми трябваше. А сега не мога да ги намеря. Ще ги търся! 13. Дойде време да ми трябва всичко това. Отвори ми се съзнанието и дълго време употребих да преглеждам преписите на тези песни, да търся посочените номера на песните, така, както си припомнях. Но не ги открих. Много се ядосвах. Но така е, когато се пропусне определеното време, за строго определена работа. 14. По-късно, когато работих върху спомените на Стефан Тошев, които бяха публикувани в "Изгревът", т. XIII, с. 32-33, бяха дадени много важни сведения за братските песни, както и за номерата на евангелските песни. 15. Там открихме, че песента "На Учителя покорен, аз ще служа до конца", има и друга история. Една част от тази история бе публикувана от мен в "Изгревът", в което се твърдеше, че тази песен е на Елена Казанлъклиева, както и че това са нейни думи. Тя е публикувана в "Песни на Всемирното Братство". 1922, с. 26-27 и в Песнарката на Мария Тодорова на с. 38. (Виж т. VII, с. 152 от Драган Петков, с. 223, N 23 от Гради Минчев.) Мелодията е на Борис хаджи Андреев от гр. Ямбол. Това лично ми го каза през 1969 г. в гр. Нова Загора Методи Шивачев. И аз го публикувах в "Изгревът". Другите музиканти не знаеха това. А особено годината -1915 г Четвъртият куплет гласи така: "И в дни на изпитанье Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея И за тебе ще умра." Учителят Дънов не е харесал израза "Тъй за Тебе ще живея и за тебе ще умра". И тогава приятелите го променят така: "Тъй за Тебе ще живея И след тебе ще вървя". А други решават да сложат други думи: "Тъй за Тебе ще живея И след Тебе ще пея" Според Учителя тези опити също не са сполучливи и той казва "Ако един ученик не може да умре за Учителя си, това означава, че учителят не е учител или ученикът не е ученик". След това негово изказване, всички продължили да пеят, първоначалния текст "И за тебе ще умра". Най-добро решение според Учителят е да се сложат следните думи: "Тъй за тебе ще живея И ще живеем за Христа". Интересно е, че на всички се харесва първоначалния текст. Аз също го приемам в себе си, че е точен и, че е на място. 16. Другата история е, че има една евангелска песен с почти същите думи, но с друга мелодия и то много звучна и мелодична, която е отпечатана в евангелския сборник "Духовни песни", издание от 1923 г. и то под N 154. Беше ми подарен този сборник с надпис на Стефан Тошев от сина му д-р Благовест Тошев. Беше невероятно откритие за мен. А музикантите това изобщо не го знаеха. Нямаше откъде да го знаят. 17. Авторът, написан отдясно е Paul Rowland, за когото нищо не знаем. А думите на песента са същите, както са публикувани в сборника "Песни на Всемирното Братство"-1922 г., като отдолу е написано: Непознат автор. Но авторът го знам, че е от Елена Казанлъклиева и това го знам от много хора и лично от Мария Младенова, където 2 години живях на техния тавански етаж. Виж "Изгревът" т. VII, с. 54-64. По този начин възстановяваме името на автора на нотния текст, така и автора на думите. А това се даде и доказа чрез "Изгревът". И ето защо ще публикуваме тези песни - от двата сборника. В част II ще се приложат всички цитирани нотни текстове. 18. Спомените на Елена Казанлъклиева са публикувани в "Изгревът", т. XVII, с. 531-600, както и в т. XXI, с. 863-883. 19. Песента "На Учителя покорен аз ще служа до конца" е една необикновена песен. При нейното изпълнение на моите концерт-рецитали всички стават на крака и я изпяват. Във въздуха се носи мелодията от духа на песента, заедно с автора на песента, а публиката пее думите написани от Елена Казанлъклиева. Това е невероятно преживяване. И което е най-важното, малцина знаят нейната история. Сега ще го научат, за да могат евангелистите от Методистката мисия в България да се хвалят, че и те са дали нещо на света чрез песента на Paul Rowland с думите на Елена Казанлъклиева, със заглавие "Вяра и посвещение", но с друга мелодия. 20. В спомените си Стефан Тошев ("Изгревът"т. XIII, с. 32-33) съобщава, че на Търновският събор през 1912 г. са изпели евангелската песен N 49 "О, животворни Дух Святи". Тази песен я прилагаме с нотния текст. 21. Съобщава се също там, че Учителят в гр. Търново ги е научил да пеят песен N 211 "Любов и признателност към Христа". "Ще възпея на Исуса чудната любов към мен. Той на кръста зле пострада, аз да съм освободен." Тук също я прилагаме. 22. През 2006 г., м. декември, работех върху моя нотен архив и подготвях ново издание на братските песни и там попаднах на един оригинален списък от 1921 г. за подготвените тогава под печат "Братски песни". На този списък е написано да се отпечати евангелска песен N 97. Но тя не е отпечатана, както и още десетина братски песни, които ще включа в новото, предстоящо издание, подготвено от мен. Ето защо, тя е извадена и публикувана сега. 23. В личния екземпляр на Стефан Тошев на сборника "Духовни песни" от 1923 г., с подписа му, има обозначена и подчертана песента N 49 "О, животворни Дух Святи", която също публикуваме. 24. В оригиналният списък, с поименно изброени песни, за включване в сборника с братски песни има дати - 29 май, 11 юни 1921 г. В него е посочено и заглавието на една песен "О, елате вий ранени", а в скоби е написано (евангелска песен N 97). Потърсихме и намерихме песен N 97 в сборник "Духовни песни" от 1923 г. Намерихме я под заглавие "Възкресение". И нея ви я представяме. По-късно попаднахме на сборник "Свещени песни", издаден в Самоков, 1900 г. от Евангелско-училищната печатница. Там под N 97 в съдържанието на книгата (при отпечатания оригинален английски текст) е посочена същата песен. В друго издание на сборника "Свещени песни", издаден в гр. Самоков, 1907 г. на с. 58, под N 97 намерихме песента "Поканване", която започва със същите думи "О, елате вий ранени". Тя е посочена в съдържанието на български език (с. 438) и на английски (с. 4), с преводача - Н. P. Page. Ето защо прилагаме и този нотен текст с N 97 от 1900 и 1907 г. като историята е онагледена с приложените факсимилета. 25. В ползвания от мен сборник "Духовни песни" от 1923 г., върху песента N115 "Покана за спасение" е подписа на Стефан Тошев. На същата страница отдолу е надписано 28 март 1927 г., 9 часа 35 мин. вечер. Песента започва с думите "Всички смъртни обърнете ревностно внимание". Прилагаме и тази песен. 26. В същия сборник "Духовни песни", 1923 г., с. 16 е публикувана и песен под N 247 "В скръб и съмнение", която започва така: "Бог по претайни начини си върши чудеса". Има една особена маркировка в четвъртия куплет на думите, пред които са изписани ръкописно номера: "Недейте съди Господа, (1) Но вярвайте в покои: (2) Зад най-печални Си дела (3) С любов се смее Той." В края на страницата, след текста на песента, с мастило, със стар правопис, са отбелязани нови думи към песента. Пред всеки ред са изписани отново номерата 1), 2), 3), като указание за мястото, на което да се изпеят: (1) Велик Промислител е Той! (2) Мъките за нас са нужда. (3)С тях той ни пробужда!. Ето защо ние включваме също тази песен. 27. Евангелските песни са вървели заедно с Учителя Дънов и последователите му От 1900 г. до 1922 г. те са ги пели, но никой не е записал кои са тези песни. От 1922 г. до 1944 г. по времето на Школата на Учителя, учениците също са ги пели, но никой не ги е записал. От 1944 г. до 1966 г. тези последователи също ги знаеха, но никой не им записа тяхната история. От 1966 г. до 2006 г. минаха 40 години и всичко се загуби. Сега, след 40 години чрез "Изгревът" се опитваме да спасим нещо от тях. 28. Когато през 2006 г. издирвах историята на евангелските песни, разполагах само с книгата "Духовни песни" 1923 г., с подписа на Стефан Тошев. Тогава помолих Ефросина Ангелова-Пенкова да провери дали има някои други издания на тези песни. А защо? Защото в предговора на книгата е написано, че комисия от 8 човека са работили върху предишни издания от преди 50 години. Аз отначало се изненадах дали са възможни издания преди 50 години. Предполагах, че ако има издания, това са издания на английски език, донесени от американските мисионери. И накрая дойде голямата изненада. 29. Открито беше издание на "Свещени песни" с напеви - Притурка, издадена в гр. Самоков 1900 г. и отпечатано на заглавната страница: Евангелско-училищна печатница. Издадена в гр. Самоков и то през 1900 г. Това бе невероятно, но бе факт. И най-важното е, че е даден нотния текст и българския текст на всяка песен от N 423 до N 625. Това означава, че това е втората част на "Свещени песни". А първата част изобщо не е запазена като книга. 30. Съдържанието на сборника е представено под думите "Българските свещени песни". И са дадени подредени по номера всички песни, с цитиран първи ред от английския оригинал, на английски език - от песен N 1 до песен N 626. А отстрани към всяка обозначена песен посочено името^ на преводача. Невероятен документ. Преводачи са били Ел. Ригс, д-р А. Лонг, Йовчев и др. 31. Оттук се разбира, четейки съдържанието, че песните от N 1 до N 422 са включени в друг сборник, който е бил също тогава е отпечатан в печатницата в гр. Самоков. Така че при мен на масата се намира сборника "Свещените песни" -Притурка с песните от N 423 до N 626. Най-накрая има "Таблица на песните по азбука" - азбучно подредени заглавията на песните и страницата, на която може да се намери показалец на песните!. 32. Това е едно доказателство, че събралата се комисия от 8 члена през 1921-1923 г. са работили наистина с печатни издания на български език преди 50 години. А комисията се подписва над новото си издание "Духовни песни" през септември 1923 г. в гр. София. 33 Защо "Свещени песни" са печатани в Евангелската училищна печатница в гр. Самоков? 33.1. Д-р Ал. Лонг е съдействувал за изграждането на училището в гр. Самоков. 33.2. Той е изпращал средства за построяването на училището. 33.3. Изпращал е младежи за обучение в гр. Самоков, с придружителни писма. 33.4. Той е пътувал в страната, срещал се е с много хора и е развивал голяма дейност, като Евангелското благовестие и предлаганите книги трябвало да се четат от можещи българи. Затова е развивал голяма просветителска дейност. Затова са откривали училища. 33.5. Още през 1862 г. в гр. Самоков е открито Девическо училище и заедно с Мъжкото училище впоследствие стават гимназии, признати през 1915 г., за да бъдат равноправни и е прието образованието на американските мисионери. През 1872 г. е открита Богословска семинария. През 1878 г. е открита Евангелска училищна печатница, която е отпечатвала учебници и книги. Така са отпечатани там "Свещените песни" през 1900 г. 34. Павел Василев успя да открие сборник "Свещени песни", издаден в Самоков от евангелско-училищна печатница, 1907 г. И там под N 97 открихме въпросната песен "О, елате вий ранени". И в съдържанието на български език (с. 438) открихме името на песента и номера й - 97. Същата песен и същия номер фигурираше и в съдържанието на английски език, с английския оригинал. 35. Най-голямата изненада за всички е песента N 154 от сборника "Духовни песни", 1923 г. Под този номер е публикувана песента "Вяра и посвещение", на която думите на песента са същите, както са думите в песента "На Учителя". Изводът е следния. Авторът е един и същ. Но мелодиите са различни, защото са от двама автори. Ето защо прилагаме и онагледяваме с нотните текстове, за проучване на следващите поколения. Защото времето на човека, животът му е много кратък за духовна работа. Много кратък! Това знам по себе си. Трябва да ти се дадат условия за работа. Трябва да ти предоставят вътрешни възможности с идея и план, и накрая да ти дадат сили за да ги реализираш! И най-накрая трябва да има и духовен ръководител. А над всичко седи Учителят - Беинса Дуно. Амин 4.10.2007 г.

6. Обикновени и необикновени идеи "ОБИКНОВЕНИ И НЕОБИКНОВЕНИ ИДЕИ 35 лекция от Учителя държана на 8 май 1931 г., София-Изгрев. - В: Методи на самовъзпитание. Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. X (1930-1931), т. 2. София, 1941, с. 182-185. "... Като ученици вие изучавате музика и пение, минавате за музикални. Щом е така изпейте един идеен тон. Вие знаете вече в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуща салона и излиза вън. За него обикновения тон е фалшив. Ухото му не може да възприема фалшивите тонове. На такива тонове се натъкваме навсякъде в живота. Проповедникът говори от амвона и чува фалшивите гласове на своите пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т. е. обикновени и да ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот - Кое му е дотегнало? - Фалшивите тонове, т. е. обикновените идеи. Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове. Да взимаш всякога чист тон, това значи да носиш в себе си основния тон и да можеш да се нагласиш според него. Не можеш ли да постигнеш това, ти прибягваш до някакъв външен инструмент - камертонът. Щом не можеш да се нагласиш по естествен начин и с камертон е добре. Важно е, да не бързаш, да се нагласиш по камертона. И тъй ако искате да знаете, какъв е основния тон, идете в музикалния свят, между възвишените същества. Там ще чуете истинската музика, ще разберете, какво значи чист, верен тон. Основният тон има свойството да пали загасените свещи. Следователно, ако вашата свещ е загаснала, като чуете основния тон, тя веднага ще се запали и ще свети. Ако тонът не е основен свещта няма да се запали. По това свойство можете да познаете и вашия основен тон. Това не трябва да ви обезсърчава. Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: "Свещта му е угаснала". Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш това значи, песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума - жива музика. Ако от песента ви свещта ви не се запалва, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основния тон на живота не знаете. В музиката, обаче, основния тон е do. Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен акорд или основно съзвучие: do, mi, sol. Съчетанието между трите тона представя основните тонове на три свята. Оттук вадим заключението, че не само физическия, но и духовният, и умственият светове имат свои основни тонове. Когато говорим за идеите, ние имаме предвид идеите в трите свята: във физическия, в духовния и в умствения. Те се допълват взаимно. Ето защо като се казва, че "Гладна мечка хоро не играе", имаме предвид единството между идеите в трите свята..." ------------------------- Забележка на съставителя: Редактираната и променена лекция, в която е изхвърлено името на учителя по цигулка на Петър Дънов.

5. Обикновени и идейни мисли ОБИКНОВЕНИ И ИДЕЙНИ МИСЛИ 35 школна лекция на 1 мл. ок. кл., петък, 6. ч.с., 8 май 1931 г. - В: Пътят на доброто. Младежки окултен клас, 05.09.1930­ 26.06.1931, X школна година. София, ИКЖануа-98,1999, с. 522-524. "Запример, сега вие всички сте певци, нали тъй? Няма нито един от вас, който да не може да пее. Даже давате си гласа за Бетховен, за Бах, но дайте ми един идеен тон. Казвате: Обичам музиката. Дайте ми един тон. Има идейни тонове. Идейният тон никога не губи своята цена. Който го чуе, обръща му внимание. А при неща неидейни, всеки казва: Фалшиво пее. Аз съм виждал един човек с много развито ухо, той беше чех, в България живееше, наричаше се Фалтес, толкова развито ухо по музика имаше, че като слуша някой фалшив тон, той си маха и двете ръце. И казва на учениците да спрат. Не може да търпи. Пък като чуе някой тон хубав, веднага обръща внимание. Казвам, отлично ухо! Каквото и да е, като го слуша, щом е фалшив тонът, той махаше с ръцете си. Предаваше във Варненската прогимназия и като чуе, че учениците пеят фалшиво, той излезне от класа навън. Те млъкнат, той пак влезе, пак запеят. Не може да ги търпи като вземат фалшиво. Учениците се смеят, казват: Смахнат е. Не може да слуша като пеем. Та казвам, някой проповедник, проповядва и той излиза при вратата когато грешат хората, излиза навън, пък когато престанат да грешат, пак влезне. Та някой път нали някой от вас иска да бяга. Това е вашият капелмайстор, който иска да си излезне. Някой човек казва: Дотегна ми животът, повече не мога да търпя. В какво дотегна на човека? Нали вие казвате, че ви дотегнало, кое ви е дотегнало? - Фалшивото пеене. Не пеете на света. Запример, сега ако кажа на някой: Ставай и пей! Вие ще се озадачите. Имате право. - Нямате основния тон. Имате камертон, щом ударите камертона, има известни трептения на звука. От колко трептения седи най-ниския тон? (от 16). Верни ли са тия 16 трептения? Как ги измериха те? (Има си инструмент за това). Обаче, ако вие влезнете в музикалния свят, основният тон, с който започва една песен, щом започне основния тон, вие в каквото и положение да сте, имате една изгасена свещ, щом изпеете тона, свещта се запаля. Ако се запали свещта, тонът е верен, ако не се запали свещта, тонът не е верен. Седиш там, като пеят, капелмайсторът нищо не казва, ако се запали свещта, вие добре вървите; ако не се запали, пак започвате наново, докато се запали свещта. Ако вие не запалите свещта, нямате тон, не можете да пеете. Та по навик се казва: Изгаснала му свещта. Музиката в това отношение е много взискателна. Ако онзи музикант в тебе не запали твоята свещ, тя е музика на мъртвите, а не на живите хора. Това разбира се не е само в преносен смисъл вярно, но когато ти пееш известна песен, която има този тон, основен, идеен непременно всичката ти скръб, всичко това ще изчезне. Да пееш значи да запалиш своята свещ. И ако можеш да запалиш своята свещ, вярно е взет тонът. Станеш сутрин, не си разположен, ще вземеш основният тон. Сега кой е основния тон? Толкова години живеете и се учите. Нали до, ми, сол, до. Три основни тона има: До, Ми, Сол. Музиката в това отношение е вярна по отношение на ума. Всяка една мисъл си има основен тон, т. е. Мислещият свят има основен тон; Светът на чувствата и той си има основен тон; и Волевият свят и той има свой основен тон. Пък и разните преплитания, които стават между световете, или съотношенията, които съществуват, имат свой смисъл. Сега какво е отношението на С:Д. И. ти нали по музика следваш, какво е отношението? Ти свириш по няколко часа. Разбира се тези са важни въпроси, за онези които се занимават специално с музика. И музиката си има своя теория. Сега за нас е важно отношението на онези обикновените и идейните мисли. И всинца вие трябва да се стремите към идейния живот, нали. По какво се отличава една идея? - Тя внася. Вие като имате една идея, каквато и да е идея, тя ще ви внесе нещо. Идеите принадлежат към физическия свят или към света на сърцето, или света на ума. Вие като имате тази идея, непременно тази идея ще внесе нещо ново. Тя ще измени най-малко живота ви в една правилна посока на развитие.

4. Новата песен НОВАТА ПЕСЕН 19 лекция от Учителя, държана на 25 януари 1933 г., София-Изгрев. - В: Работа на природата. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XII, 1932-1933, т. 2. София, 1948, с. 84. "Велика наука е да знаеш, как да изпълняваш волята на своя небесен Баща. Това не е лесна работа, както не е лесно да свириш и пееш. Големи мъчнотии е минал музикантът, докато си пробие път. Едно време, когато започнах да да свиря на цигулка, всички ми казваха: "Цигулар къща не храни." Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката Вторият ми учител беше чех, гениален музикант Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките ме питаха, каква ще постигна, като се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота.- Не е най-необходимото, но е много важно нещо. Тя върви паралелно с живота. От 25 години аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си, както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и и трансформатор на силите в природата. Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му иде музиката. Тя прави чудеса..." Допълнение от съставителя: 1). В момента работех и изваждах от Словото на Учителя - негови мисли за музиката. 2). На 26 юни 2007 г. успях да открия кой е учителя по цигулка на Петър Дънов, а това е онзи чех на име Фалтес, за който е споменавал много пъти. Това го намерих в моето издание, на което бях координатор, в томчето «Пътят на доброто». Младежки окултен клас, 05.09.1930-26.06.1931, X школна година. София, ИК Жануа 98,1999. 3). Веднага направих справка и видях, че тази годишнина е издавана 1941 г. под името "Методи на самовъзпитание". Проверих в Методи на самовъзпитание. Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. X (1930-1931), т. 2. София, 1941 и по-точно 35 лекция: "Обикновени и необикновени идеи" от 8 май 1931 г., с. 182-185. И се видя, че тя е редактирана, променена. 4). И най важното - изхвърлено е името на онзи чех, за който много пъти говори Учителя в своите беседи. А моето издание е по оригинали, който съм съхранявал 40 години. А как съм ги издал виж "Изгревът", т. XVI, с. 818-905. 5). На 29 юни 2007 г. открих още един източник за учителя по цигулка на Петър Дънов. Това е пак в томче, на което съм издал - Възможности в живота. Младежки окултен клас, Г. XVII (1937-1938). София, АСК 93, 1998, в 16 лекция "Противоречията в живота" от 14 януари 1938 г., с. 243-245). 6). Ето защо прилагаме тези пасажи от беседите за да се види истината и да се изобличи лъжата. И за това ги публикуваме.

2. Малкото добро МАЛКОТО ДОБРО 13 лекция от Учителя, държана на 29.XII.1943 г., София-Изгрев. - В: Новият светилник. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XXIII (1943-1944). София, 1946, с. 297-298. "От всички хора се иска търпение, да дочакат времето, което е определено за всеки едного. Например, аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Когато отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене, и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно, как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят. - Какво свирят? - Симфонията на любовта. Вие слушате тая симфония и се учите. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Любов. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Мъдрост. Рядко можеш да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития. Да благодарим, че сме срещнали такива хора."

15. ОБРЪЩЕНИЕ на Павел Василев към евангелистите-методисти в България и към читателите на "Изгревът" Скъпи братя и сестри в Христа, Днес обществеността в нашата страна носи пораженията от 45-годишния комунистически строй. Няколко поколения от нашия народ, възпитани в атеистичен дух, сега приемат скептично и смятат за мит и легенда живота и делото на Исуса Христа и на християните като цяло. Народът ни няма правилна информация (да не кажа никаква) по въпроса на вероизповеданията. След промените от 1989 г. нахлулите в страната ни секти потърсиха своето място в духовния живот на хората. Православието, като национална религия у нас, наново получило подкрепата на държавната власт, поведе тотална война за цялостно отричане на всички, които не са от "правата вяра." Исторически присъствалите деноминации и духовни движения все още постепенно припомнят за себе си и се утвърждават. Обръщайки се към всеки вас, читателите, искам да обясня, че текстовете за историческите предпоставки за реформацията и по-късно за възникването на методизма през XVIII век се налагаха като необходимост, за да стане ясно, защо методизмът даден отгоре, чрез Джон Уесли, се превърна в силно съживително духовно движение в християнството, не само в Англия, но и за човечеството. Защо, именно, през XIX век, в периода на Възраждането на българската нация, православието, макар и получило духовната свобода не успя да даде християнските истини и Словото Божие'? Защо Петър Дънов дойде на този свят в дома на православния свещеник Константин Дъновски, а израсна в евангелското-методистко семейство на сестра си Мария Стамова, мина през Американското научно-богословско училище в Свищов, Методистката семинария Дрю - Пенсилвания и Богословския университет в гр. Бостън, САЩ? Защо проповедникът и ръкоположеният пастир Петър Дънов не остана в средите на методистката църква, а създаде Школата на Бялото Братство? Петър Дънов видя и прие методизма като най-прогресивната и свободна църква, в която християнството намираше приложение в живота. Чрез методизма той проникна в същината на християнството, над която той изгради своето учение. Петър Дънов запази много от методизма, но той даде новото, което ще присъства при идването на шестата раса. Много евангелски методистки семейства се приобщиха към Братството Те участвуваха в живота на Бялото Братство. Те чувствуваха връзката, която остана между Методистката църква и Бялото Братство. Сега за съжаление, тази връзка, това преливане от методистката църква към Братството и обратно почти не съществува. Новите хора и младите в Методистката църква малко знаят за Бялото Братство и епохалната роля, която ще има Учението на Учителя. Присъства само отрицанието, което се насажда в обществото от православието. Тази конюнктура нищо не допринася за евангелизма, респективно методизма, за издигане на неговия престиж. Методистката църква вместо да осъжда, трябва да се радва, че в България, чрез нея, се даде новото за духовното израстване на човечеството. Някои от тях отричат Учението на П. Дънов. Ние всички, които вярваме в Бога, знаем, че сме в Неговата ръка и вървим напред в духовния си растеж. Няма време. Животът изтича страшно бързо. Да не се отклоняваме чрез упреци и борби. Бог да ви благослови! Павел Василев, 14.05.2007 г.

14. Евангелистът обущар ушива обуща на Учителя Петър Дънов ЧОВЕШКА И БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ 7 утринно слово от Учителя, държано на 28 ноември 1943 г. - В: Новото начало. Утринни слова (1943-1944). София, 1946, с. 127-128. ... Какво означава здравата мисъл? Да мислиш здраво, това значи, да бъдеш последователен във всичките си работи. Преди години бях в Шумен. Там срещнах един наш познат, добър евангелист. Той беше обущар. Попитах го, може ли да ми ушие едни хубави обувки. Казах му, че досега са ми шили обувки все светски обущари. Тоя път искам евангелист да ми ушие обувки, да видя каква разлика ще има между едните и другите. Той се съгласи. Отидох в работилницата, взе ми мярка, показа кожата, от която ще ги направи и обеща да ми ушие хубави обувки. Наистина, обувките бяха отлични: хубава форма, добре легнаха на краката ми - само кожата не беше изпитана. Носих ги един месец и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание обущарят каза, че вината е в мене - много съм ходил с тях, затова се напукали. Като помислих малко за обувките, намерих, де се крие погрешката. Обущарят е добър майстор, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожите. Друг път пак ще си заръчам при него обувки, но преди това ще потърся човек, който разбира от кожи, та обувките ми да траят поне десет месеца, а не само един месец. Някои хора приличат на тоя евангелист - много неща знаят, добре ги правят, но трайността им е малка - само за един месец.

13. Ревността на евангелиста македонец ЕСТЕСТВЕНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША 19 лекция от Учителя, държана на 6 февруари 1935 г. София - Изгрев - В: Ако говоря. Общ окултен клас. Г. XIV (1934-1935), т. 2. София, 2003, с. 428-432. ... Една госпожа в София ми разправяше следното. Тя ми казва: "Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре. Но такъв живот живях нещастен. Но сега искам да се оженя за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо и отвори Библията. Направи нещо и отвори Библията. Направи друго нещо и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме." Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример, изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: "Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: "Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя." И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и ми се моли на колене. Аз му казвам: "Не те искам." Тя го мрази сега. Той седи пред вратата и коленичи, и тя му казва: "Не, не." Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това? Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг. Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите. Та в дадения случай всеки може да живее, както другият е живял. И тя му казва сега: "Не искам религиозен човек, мъчно се живее с него. Нека да е светски човек, да не е толкова набожен и да не ми чете толкова от Библията. Ако е за четене, и аз ще чета." Та казвам сега: пазете се, това са крайности. Нито като жената ще разрешите въпроса, нито като мъжа. Те са две състояния, които се сменяват, но се възпитават и двамата. Религиозните хора имат една слабост. Те най-първо се изолират и мислят, че като мислят за Бога, трябва да се изолират. Не, не се изолирайте от хората. От някои хора може да се изолирате, но някои са ви потребни. Понеже, като дружиш с разни хора, ти от натрупването на разни мисли и чувства - по някой- път те ще ви облекчат. Аз съм правил опити и много сполучливи са излизали. Лекувал съм ревниви мъже и ревниви жени. Излекувах един ревнив мъж. Той беше дошъл при мене и ми казва: "Не зная какво да правя. Ревнувам жена си. Стопих се от този дявол." Казва ми: "Какво да правя?" Казвам му: "Виж тази хубава жена, какви хубави черти има." Той я погледна. Втори ден той пак дойде и ми казва: "Я ми поговори пак за нея." И ми каза: "Сега вече не ревнувам жена си." Човек трябва да има по-широко сърце. Трябва да се отвлече неговия ум, за да стане в него едно поляризиране. Той е фокусирал своето съзнание толкова върху жена си, че той не може да издържа вече и сега енергията се пренася от един фокус в друг. И след време той ми казва: "Благодаря ти. Поолекна ми. Жената, която ти ми показа, тя ме излекува." Онази, която му показах, тя го излекувала от ревността и като мисли той за жена си, и онази седи в ума му, и всичката излишна енергия на ревността се отвлича. И жена му иска да му угоди, а на ревнивия човек не може да му угодиш. Законът е следният. Дойде едно противоречие на ревност в тебе. Внеси в душата си една красива форма, която да отвлече част от енергията, която се е набрала в душата ти, и която няма къде да я пласирате. Да имате един проводник на тази енергия. Тя трябва да излезе навън. Вие не може да я пласирате. Писанието казва: "Не съдете, да не бъдете съдени." Тук се крие една дълбока философия. Бог, Който направил всички неща, всяко нещо е турил на мястото си и всичко си има своето място и своята добра страна. И ние, като не разбираме закона, създаваме нашето нещастие. Ти държиш един предмет близо до очите си и така ти закриваш другите неща. А пък ти тури го на известно разстояние от тебе. Ревността показва, че предметът е много близо. Отдалечи го на един, два, три, пет метра, до известно разстояние от себе си. Ревността често се явява като една спънка в нашия духовен живот. И ще дойде някой път една такава ревност, че да не можеш да се молиш. Някой път не си разположен и казваш, че хората не обръщат внимание на тебе. То са все извратени чувства. Ние можем да ги изменим. В нас може да има натрупване или може би хората, с които сме, не са в една среда. Когато си образувате една добра среда, през която да възприемате нещата и да предавате, тогава ще имате добро разположение. Добра среда трябва да имате. Постоянно трябва да има една обмяна. Много опасно е, когато се образува едно общество десет-двайсет души. Най-първо е много хубаво, но като мине един дълъг период, те се изтощават. Вземете запример английските лордове. Те не виреят в Англия, постоянно трябва лордове от долните маси, от по-обикновените хора, да ги повишават в лордове. От лордове лорд не става. Израждат се, измират. Някой прочут англичанин от долното съсловие ще го произведат в лорд. Та казвам, разширявайте кръга. Да имате широк кръг. Имайте общение с хора от разен характер, а не еднообразен. Например, отиваш при един набожен човек, който иска само да се хвали. Той е еднообразен. Или отиваш при някой, който иска само да мисли. И той е еднообразен. Той мисли от причината към последствията. Общувайте. с разни хора. Не да бъде човек проводник на разни блага, които Бог е създал, но ти да общуваш с художници, с адвокати, с учители, със земеделци, тъкачи и прочие, с работници от всички положения. Това е истинският път. Казвам, пишете любовни писма на много хора - на някой работник, на някой лорд, на някой скулптор и прочие. Ще пишеш на поета: "Като прочетох Вашите стихове, в мен се събуди едно ново чувство." Или пишеш на едного: "Много съм благодарен от книгата Ви, която съм чел." На художника ще пишеш: "Откак видях Вашата [изложба], измених своите възгледи за живота - много са хубави картините, които си нарисувал." На философа ще пишеш: "Като чух Вашата сказка, нова светлина се хвърли в ума ми." Напишете едно любовно писмо на всички. Сега колко приятели имате вие? Вашите приятели като вас ли са? Вие ли сте гениални, или вашите приятели са гениални? Вие ли сте талантливи, или вашите приятели са талантливи? Но за в бъдеще за ревността има едни друг лек. Той е следующият. Ако жената е ревнива или ако религиозният е ревнив, в какъвто и да е смисъл, ако си ревнив, ще те турят в един аероплан и ще те вдигнат на седем-осем километра в пространството и ще изчезне ревността ти.

12. Женитба между специалния окултен клас, методисти и баптисти СТАР И НОВ ПОРЯДЪК 3 лекция от Учителя, държана на 10 октомври 1934 г. София-Изгрев. - В: Ако говоря. Общ окултен клас. Г. XIV (1934-1935), т. 2. София, 2003, с. 56-57. ... Вие седите всички и се занимавате с външния живот. Целият Изгрев е заприличал на едно вестникарско бюро. Някой казва: "Представете си, еди-кой си брат се оженил. Той е от специалния клас - оженил се." Хубаво. Че всички хора, които Бог ги е създал, са все от специалния клас. Няма някой, който да не е от специалния клас. Сега знаете ли, защо аз се смея? Когато аз се смея, това е повръщане на това, което аз съм ял. Аз се смея, за да се освободя от нещо много неестествено. Когато разисквам тези въпроси, за мене е цяло мъчение. Аз искам да ви освободя. Вие не можете да влезете в Царството Божие, докато не се освободите от стария порядък на нещата Да мислите по новия начин, а не по стария. Вие казвате: "Ще се оженим, ще имаме деца и прочее." Хубаво, но това е старо нещо. Ти си го правил много пъти. Ти си го правил веднъж, дваж, много пъти, хиляди пъти си го правил. Мини сега на нещо ново. Кое е сега новото? Да не се жениш. Какво трябва да правиш? Аз зная, в Русе имаше една мома млада между баптистите и методистите. Баща й я изгонил. Един млад момък отиде да й помага. Най-после беше заставен да се ожени за нея. Тя ни най-малко не уреди въпроса, както и той. Той отишъл за Христа и ни най-малко нямаше да се ожени за нея. Тя, ако искаше да се ожени, да беше останала при баща си. Тази мома, която е напуснала баща си и станала християнка, не трябваше да се жени. Или вие ще излезете [от] едно робство и влезете в друго. Окултисти, методисти, баптисти, това е все каша. Тези каши са хубави, но оставете ги. Без каша! Вие ще кажете: "Ти не си бил в нашето положение." Сега в какво седи вашето положение? Ако аз съм във вашето положение, лесно ще разреша въпроса. Ако баща ми е беден и един банкер го е оплел и има да му дава сто хиляди лева, и банкерът го дава под съд за лихвите, аз, която съм мома много красива, като отида при него, ще му запаля юргана от четири страни той ще почне да ми говори за любов. Аз ще му кажа: "Дълг има баща ми към тебе." Той ще каже: "Лесна работа е." Той ще освободи бащата, и след като освободи бащата, ще освободи и себе си. После ще заведа банкера при баща си и ще му кажа: "Ще слугуваш на баща ми." Аз ще чета първата лекция на този банкер. Има и други методи за разрешение. Това е само един метод. Като дойде падежът за плащане, ще го приспим и ще отложим полицата. Не знаете в кой ден ще ви повика Син человечески да дадете отчет за делата си. Син человечески ще ви повика един ден да дадете отчет за онова, което сте направили. Не знаете кой ден. И трябва да дадете отчет. Но да оставим това сега. Щях да ви дам едно упражнение и трябва да ви говоря още, но ще остане за втори и трети път. "Отче наш"

11. Петър Тихчев и двете му дъщери ОБЩИ ПОГРЕШКИ И ОБЩИ ДОБРОДЕТЕЛИ 34-а лекция от Учителя, държана на 20 май 1935 г. - В: Ако говоря. Общ окултен клас. Г. XIV (1934-1935), т. 2. София, 2003, с. 266-268. ... Имахме един приятел, Петър Тихчев. Когато дъщерите му бяха малки момичета, на четири-пет години, като се изправи пред амвона, разправя: "Жена ми тъй, децата ми тъй." Проповядва, проповядва. В християнството ги ражда. Като израснаха дъщерите му, като туриха онези шапки, онези дрехи. "Как е, брат Петър?" "Не ме слушат. Започнаха морала, който проповядвах на другите." "Не, не може." "Тате, казват, защо си толкова глупав, защо си сериозен, защо проповядваш такива глупости на хората? Дъщерите започнаха да ми проповядват на мене." Къде е причината, че дъщерите му не го слушат? Аз зная къде е причината. Причината ето къде е. Той бил даскал в едно село в Делиормана. Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята. Като си отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: "Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез. Като го ударих една плесница, повалих го на земята." "Ще ни избият." "Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие. Турчинът го би, а той казва, че той бил турчина. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му. Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне? "Да се намери някой да вземе тези дъщери, да се разправя с тях, аз да си започна да проповядвам, както мисля." Обаче той си замина от земята и работите не можеха да се уредят, както той мислеше, да проповядва. Казвам, турчинът, като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш. Щом дойде турчинът на кладенеца и ти си там: "Гяур!" Няколко шамара ще ти удари. Не преувеличавайте нещата. Вие искате някой път да се покажете, говорите нещо, което не е вярно. Кои са причините? Няма никакви причини. Един ден не ви слагам ядене, кои са причините? Виждам, че сте позатлъстели, казвам: "Днес на диета." Пост един път, два пъти в седмицата не е лошо. "Ама защо, каква погрешка сме направили?" Никаква погрешка, диета трябва. "Някой сгрешил." Никой не е сгрешил. Какви са моите намерения? Искам да си почина, не искам да слугувам на тези. Ще сложа трапезата, ще се наядат. Ще кажат: "Благодарим." Те ще се наядат, аз ще трябва чинии да мия, покривката да пера. Ден-два така, никой нищо не плаща, после критикуват: "Туй не било хубаво сготвено." Никой не дава от джоба си. Най-после казвам: "Никой нищо не дава и аз не давам." Защо? Вече друга философия. Искам да си почина, намерете някой друг. Вие днес не можете да намерите един гостилничар, който даром да дава. Намерете такъв гостилничар, дето без пари да ви дава, аз ще ида да видя този гостилничар. Сега си представяме едно идеално общество. Идеалното общество е изключено. Бил съм и в Америка, и в Англия, Германия, навсякъде. Изучавал съм идеалното в света. Но тъй, както го мислим, го няма. То ще дойде. Срещал съм идеални хора, но идеално общество - не. То тепърва ще се образува. Ние не може да се извиняваме, условията не позволяват. У вас има желание, но наслоения от минали животи ви пречат. Вие сте закъсали, оттук сте взели пари назаем, оттам сте взели пари назаем, сега трябва да ги плащате. Аз съм проповедник, изправя се и проповядвам: "Онези братя, които са взели пари назаем трябва да ги плащат." Вас ви резне нещо. Имам добри желания, но прекалих. Някой брат богат, дал пари някъде, започват да го хвалят. "Еди-кой си брат дал толкова за благотворителни цели." Той се надига. И онзи, който говори, и онзи, който слуша, всички тази работа не я разбират. Който е ял, да благодари на Бога. И който не е ял, и той да благодари на Бога. Който не е ял, втори път ще му дадат. Нищо повече.

10. Петър Тихчев и владиката ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА 40 лекция от Учителя, държана на 15 юли 1942 г. София-Изгрев. - В: Великата възможност. Общ окултен клас. Г. XXI (1941-1942), т. II. София, 1999, с. 284-285. ... Та, казвам: Трябва да се освободите от онзи неестествен страх, че ще умрете. Че ще умрете, ще умрете, едно на ръка ще се мре. Пита защо умрял. Защото се родил. Но не е роден. Роденият от Бога грях не прави. Ние не сме родени, добити сме. Думата добит има двойно значение. На български добит значи бит и не са го добили; добит още значи роден. Думата роден изключва смъртта. Роденият от Бога грях не прави. Който се въплотява може да умре; който се ражда от Духа, той не умира. Всеки от вас, който се въплоти, той непременно трябва да се освободи от плътта. Който се е родил и е приел Божествения Дух, той е излязъл от областта на смъртта. Роден от Бога е. Та сега, вие всички, които ме слушате, казвате: "Да си поживеем." Че как ще си поживеете? Таман си ти забогатял, деца имаш, жена имаш, дойде смъртта, задигне те. Тогава те турят в гроба, не може да излезеш из тялото, идат при тебе, че плачат отгоре ти, ти ги слушаш. Какво ще кажеш на това отгоре? Не мислете, че като се умре, така лесно ще се освободиш. Ако вие погледнете човек, той е свързан с безброй нишки, всяка малка частица е свързана с мрежи, дълги като паяжина, конци навсякъде. Аз ви виждам всичките, с конци навързани. Таман рече да прояви милостта, свързан е, потегли го тази паяжина, казва: "Не може." Таман рече да се подигне във вярата, свързан е с конче, потегли. С вярата не може. Целият ден туй не може, онова не може. Това не може, онова не може, а може да яде, може да пие, може да спи, да става, да се кара, да мисли нещо лошо. Да направи добро не може за бъдеще. Имаме един пример: един наш брат, Тихчев, той като напусна православната църква, влезе в стълкновение с владиката. Един ден с един друг отиват да се примирят, да се простят. Владиката като ги вижда, казва: "Вън, вън!", изгонва ги. Казват: "Да се разберем." - "Не искам да се разбирам." - "Ти си един лош човек." Сега навсякъде срещам това. Аз зная един брат тук, другият в оня свят и не може да си простят. Който мрази, лицето Божие не може да види. Бог не е Бог на омразата, но на любовта. Казва: "Той ме обиди." Че кой досега не е обидил Бога? Казва Христос, че всичко, каквото кажат за Сина човеческаго, ще им се прости, но онези, които огорчат Любовта, няма да им се прости. Тези философи, които са неверни и сегашните философи са хлъзгава почва. Хлъзгавата почва е почвата на едно лъжливо учение, с което хората се заблуждават.

9. Методи Марков на среща с Учителя СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Т. 10. София, Библ. Житен клас, 1999, с. 418-419. Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: "Може ли от амвона на Евангелската църква да се изнасят окултни истини, за да се популяризират?" - "Ония души, които се пробудят, къде ще отидат?" - "В църквата", отговорил пастор Марков. Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: "От един затвор-в друг!" Аудиенцията с пастора завършила. (Същият пастор е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в Евангелската църква, когато Православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението. За тази му услуга нашите приятели са му благодарни и признателни.)

8. Евангелист от Свищов РАЗБИРАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ 45 лекция на Общия окултен клас държана от Учителя на 7 август 1940 г., София-Изгрев. - В: Наука за живота. Общ окултен клас, Г. XIX (1939-1940), т. 2. Лекции 24-48. София, Жануа 98,1999, с. 354-356. ... Двама положителни хора винаги са в стълкновение. Ако учениците са положителни и учителят е положителен, те имат стълкновение. Ако войниците и офицерите са положителни, ще има стълкновение. Там, дето има положителност от двете страни, има стълкновение. Стълкновението само по себе си не е лошо. Стълкновение - нищо не значи това. Между точилото и ножа има стълкновение. Ако турите ножа, който е от меко желязо, върху точилото и въртите камъка на точилото, ножът се наточва и става остър, но при тази своя острота ножът загубва нещо, но и точилото изгубва нещо. Най-първо точилото е голямо, но после се смалява, смалява и после ще изчезне съвсем. И всички ножове и те изгубват нещо от себе си. И те намаляват. Ако вие едновременно в живота си сте един нож, едно точило, какво ще спечелите? И точилото ви ще се развали, и ножът ви ще се развали. Допуснете, че вие говорите постоянно с езика си много лоши работи. Знаете ли какво ще дойде след време? Ще се схване някой ден езикът ви. Ще ви кажа една случка, станала в Свищов с един евангелски проповедник. Той се оженил за една жена, която обичал. От нея имал едно дете. Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас* /*заб. под черта. Струвам хас - ар.-тур. haz нар. интересувам се, обръщам внимание./ от първото дете. Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че или е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: "Мамо, помогни ми." И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка. И както втората майка била вдигнала своята ръка да удари детето, тая ръка останала във въздуха. И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката. Коя е причината? Причината е тая първата жена. Ще кажете, че това е халюцинация. Хубаво, но какво подразбираме ние под думата "халюцинация"? Ние разбираме две влияния от два различни свята. Под "халюцинация" ние разбираме явления, които принадлежат на друг свят. Халюцинацията е нещо реално, но тя не е нещо реално на физическото поле, а е реално в друга някоя област. Ние вярваме в това, което виждаме. Това е право. Но онова, което виждаме, е ограничение и нашето знание е ограничено. Зрението не зависи от знанието. Колкото повече знаем, по-далеч виждаме. Колкото по-малко знаем, толкова светът е по-тесен за нас.

7. Евангелско събрание ОЦЕНКА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ 5 школна лекция на Общия окултен клас държана от Учителя на 1 ноември 1939 София-Изгрев. - В: Единственото богатство. Общ окултен клас, Г. XIX (1939-1940), т.1. София, ИК Жануа 98,1999, с. 85-87. ... Вие искате да ви обича някой. Престъпление е да ви обича и да не оцените неговата любов! Престъпление е да обичаш някого, който не оценява твоята любов. Сега поставям закона: Човек е дошъл на Земята - с това е проявена Любовта на Бога. И човек да оценява Божията Любов. Ти ще дойдеш да изпълниш Неговата Воля така, както иска Той! За да покажеш, че ти оценяваш Неговата Любов! Защото, ако не я оцениш, ти ще извършиш една престъпление, за което за хиляди години ще страдаш. И хората страдат за неоценка на Божията Любов. Бог казва на хората: "От дървото на познанието на доброто и злото няма да ядеш". И не Го послушаха. Сега цитират Христа. Христос казва така: "Любете враговете си". Аз веднъж бях на едно евангелско събрание. Това беше в миналото, преди години, не в друго прераждане. Това беше една конференция. Проповедниците се скараха, вдигнаха скандал за един въпрос. Но не се карат както обикновено, но по един въпрос. Скараха се двама проповедници и на другия ден трябваше да се примиряват. Единият ето какво е казал: "Ти си една гарга, която не мисли". А пък другият казал: "Ти си една сврака". И след това, като ги примириха, те се хвърлиха един към друг и се разцелуваха-гаргата и свраката. Мен ми беше приятно. Гледах ги и казвах: "Защо се карат? Нещо обидно ли е това?" Единият казва на другия: "гарга", а другият му отговорил: "сврака". Други гарги има ли? Аз вече ги виждам, че всички са гарги и свраки. Разцелуваха се. Казвам: Отлично впечатление! Казаха ме след това: "Вие какво мислите?" След това държаха много хубави евангелски проповеди. Разтърсиха сърцата на публиката. Направи ми силно впечатление, че гаргите и свраките се целуват. Лошото у гаргите и свраките е, че те имат един лош навик. Когато някоя кокошка се разкречи и снесе някое яйце, ако няма никой, свраката пробива яйцето и го изяжда. Свраката бута там, дето не трябва; и гаргата бута там, дето не трябва. Това е лошото у тях. Свраката е много умна. Гаргите, и те са много умни. Гаргите имат солидарност. Всички те са солидарни да си помагат, когато една гарга страда. Свраките и те са солидарни, но са много страхливи. Имахме един пример. Това беше се случило в Търново. Един ден преди да стане един наш събор в Търново, гледам, че е дошъл един голям пъстър кълвач. Ходи по дърветата, инспектира дърветата дали има червеи в тях. Кацна на земята. Гледам, заобиколиха го 12 свраки. Той е седнал по средата и те грачат отгоре му. Той тръгне към едната страна и целият кръг се разшири Той пак дойде на мястото си и свраките дойдат също на мястото си. Виждат, че на този кълвач човката е толкова силна, че ако удари някоя сврака, която се доближи, последната ще пострада. 12-те свраки се състезават и седят Аз намерих една добра страна в това: не го нападат всички свраки. Нападне го една сврака, после друга сврака и когато кълвачът напредне към тях, те се отдалечават. Питам се: за какво са се събрали тези свраки тук? Аз тълкувам въпроса. 12 мъчнотии има в живота, които спъват хората. Ти трябва да бъдеш като кълвача - в центъра да седиш и да ги респектираш всичките. Тези свраки грачеха, грачеха, седяха наоколо и по едно време кълвачът си хвръкна, замина си по работа; и те си отидоха по работа. Вие някой път се оплаквате, а този кълвач и от 12-те свраки не се уплаши. Какво представлява кълвачът? Той представлява в дадения случай човешката воля. Ако твоята воля няма енергията на един кълвач, ти нищо не можеш да свършиш. Той респектира тези свраки с човката си. Те грачат наоколо. Той казваше на свраките така: "Вие не трябва да се месите в моята работа. Аз виждам, че тук има някои паразити по дърветата. Вие само вдигате шум и работа не вършите, а пък аз цял ден инспектирам. И каквото намеря, изваждам го навън от дърветата. Чистя ги. "Вие казвате: "Това е кълвач". Но в дадения случай кое е по-хубаво: сврака ли да бъдеш или кълвач? Ако е за дърветата, по-добре е да бъдеш кълвач. Но [в] какво седи добрата страна на свраките? Свраки има в България. Каква е отличителната страна на свраката? Ще знаеш чрез нея кога ще дойде някой неприятел. Тя ще дойде и ще те предупреди, ако знаеш да разбираш. Ако знаеш да разбираш, по нейният глас ще знаеш дали ще дойде някой вълк или някоя мечка. Свраката ще покаже. Тя ще ти покаже дали дойде някой добър или лош човек. Сега вас това не ви ползува. Но тук, на Изгрева, имаме свраки. Аз днес слязох за лекция, понеже една сврака ми каза да сляза. Една сврака беше кацнала нататък и ми каза: "Добре ще сториш да слезеш да им поговориш на тези хора там." Аз се обърнах към свраката и й казах: "Моля, много ви благодаря за добрия съвет, който ми давате. Но аз ще обичам да не закачаш нашите музиканти." Някой щурец, както си пее, те го хващат. Казах: "Музикантите да не буташ! Други работи като намериш, яж, но щурците да не буташ. Това е морал! Червейчета като намериш, гъсенички и други такива, яж, но щурците остави." Свраката се обърна към мене, вдигна си главата. Аз я питам: "Какво правиш?" Тя казва: "Гледам нещо." Казах й: "Всичко гледай, но само щурците да не закачаш." Сега, аз отнасям това към вътрешния живот на човека - към умствения и сърдечния му живот. Много пъти вие се безпокоите за нищо и никакво. Изпитанията не са нещо лошо. Всяко изпитание добре трябва да се издържи и разреши. Защото, ако едно изпитание не се разреши добре, то ще образува в живота един прелом. Ако не разрешите една мъчнотия, то в бъдеще ще дойде по-голяма мъчнотия. Мъчнотиите се увеличават като дълговете. Ако ти вземеш в заем и не платиш лихвата, то дълговете растат и след няколко години ще станат толкова големи, че не ще може да ги посрещаш. Всяка една мъчнотия, това са пари назаем, които сте взели от някоя банка и които трябва да изплатите. Всички мъчнотии, това са дългове, с които трябва да се справите.

6. Методист и баптист ИДЕ И ИДИ 30 школна лекция от Учителя, държана на 3 май 1939 г., София-Изгрев. - В: Силата на мисълта. Общ окултен клас, Г. XVIII (1938-1939), т. 2. София, Урания ; АСК 93,1998, с. 138-139. ... Например, ако във вас проблесне една нова мисъл, която дава нова насока на мисълта ви, това е едно освобождение. А пък всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, между две състояния, всякога има една тъмна зона или граница. Ако минаваш от едно състояние религиозно, към друго религиозно състояние, винаги има една граница. Да кажем сега, че някои религиозни хора принадлежат към някоя секта. Например, да кажем, че ти си методист. За уяснение сега може да прочетете за методистите. Има историята им. Прочетете книгата "Животът на Йоан Веслей". Той е родоначалник на методизма. Или може да прочетете книга за баптизма. Сега считат методизма, че приготовлява пътя на баптизма. Да кажем, чети, като методист, изучаваш Евангелието. Като станеш методист, турят ти в ума една идея, че ти не можеш да бъдеш християнин, ако не се кръстиш. За самото кръщение има два метода. Едното кръщение е с вода. Вярват, че още като се роди детето, то е еврейче. Значи всички деца се раждат все евреи. Тогаз, за да ги направят християни, трябва да ги кръстят с вода. Нали сте кръщавали, нали [сте] виждали как кръщават? Какво казват в народа при този случай: "Това дете ми го даде еврейче, а пък аз ти го връщам християнче". Ако си методист и изведнъж искаш да станеш баптист, трябва да се кръстиш пак. Един православен, ако [ще] става методист, ще стане без да е кръщаван, защото той вече се е кръстил. Но ако православен или друг стане баптист, макар и възрастен, трябва да бъде кръщаван. Защото при баптистите кръщаването става на 30 годишна възраст. "Понеже Христос е кръстен на 30-та година, следователно, всеки трябва да се кръсти на тази възраст", казва баптиста. "И ако ти не се кръстиш на тая възраст, ти не си християнин", казва баптиста. И ти почнеш да се бориш със себе си: да се кръстиш ли или да не се кръстиш. Ако не се кръстиш, в Царството Божие няма да влезеш. Това са външни разбирания. Кръщение по форма го наричам аз това. Хората могат да се кръстят номинално, от евреин станал християнин, но по форма християнин. С еврейски навици още. Знаете ли какво е това? Евреите са много самостоятелен народ. Те много се индивидуализират. Имат за себе си едно особено понятие, че са един избран народ. При това обичат да полъгват малко. Страхливи са. Умни са, да направят нещо. Ако вземем техния родоначалник Якова, той имаше 12 сина, но имаше една слабост към единият син -обичаше го повече. И прави разлика между 11-те сина и този, когото обичаше - Йосифа. На него особена, шарена дрешка ще направи. У Йосифа имаше доста идеи, че сънища вижда, че слънцето и луната му се покланят. [Че] 11-те снопа и баща му се покланят на единият сноп - на него. Баща му казва: Ти мислиш, че аз и майка ти ще дойдем и ще се поклоним на тебе." Често и вие, някой път, сънувате такива сънища.

5. Дафинка Доганова и операцията на гърлото РАЗУМНИЯТ ПЪТ В ЖИВОТА 8 лекция от Учителя, държана на 23 ноември 1938 г., София-Изгрев. - В: Словото Божие, Царството Божие и Волята Божия. Общ окултен клас. Г. XVIII (1938-1939), т. 1. София, Урания ; АСК 93,1998, с. 140-142. ... Снощи дойде една сестра, позната, боли я гърлото. Ходила на лекар, лекували я, работата се влошила. Най-после дошъл въпрос до операция. Казва: "Еди-коя съм и искам да ви видя". Слязох долу Казва: "Има нещо, което ме задушава в гърлото. Отивам да ми правят операция." Казвам: "Не може ли да се отложи за 5-10 деня?" - "Дала съм обещание. Събираха се за консулт лекарите и решиха. Ангажирахме една стая, дойдох да [ви] видя. Не зная дали ще мога да ви видя втори път." Като се намерила на зор, дошла да ме види за прощаване, ще й правят операция. Седи тя, разсъждава: "Защо не дойдохме по-рано?" Тази работа с пет пари ще стане. Една смокиня щеше да турим и всичко щеше да излезе. Сега работата се усложнила. Лекарите ще турят една тапа, подуване ще има. Лекарят не може да констатира. Като лекуват [тази] работа, образува се тази, новата болест. Най-после намират един лекар, който намира, че причината е в гърлото и сега трябва да се прави операция. Рекох: "Защо не дойдохте по-рано? За пет пари е работата. Сега съжалявам, че има много да страдате." Честта може да бъде на думата - дала обещание. Казвам: "Хубаво, като сте дали обещание. Господ може навсякъде да помогне". Тя казва: "Тогава оставам." Всички ние на земята мязаме на тази сестра, която за 5 пари работа дойде да се прави операция. Една смокиня ще туриш и ще ти тури работата [в ред]. А пък сега трябва операция. Ще мине, може би, но 10-15-20 деня, може един месец да мине. Ние оставяме работите в нашия ум да се усложнят и тогава търсим. Какво ще направи Господ? На вас ви казвам, Бог казва тъй: "Търсете Ме, докато съм близо, не оставяйте да се влоши работата". Търсете Бога в Любовта. Търсете Бога в Мъдростта. Търсете Бога в Истината. Търсете Бога в живота. Търсете го в знанието. Търсете го в свободата. Търсете Господа в добродетелите. Та казвам: Докато е време сега, казвам, ние трябва да вървим по онзи, разумният живот, по който може да се даде един израз, понеже Бог ни е пратил на земята, да има израз животът. Условията, които земята ни дава, те са на място. Тогава само ще минем и пак ще имаме известна опитност. Но човек не може да постигне това, което търси. Животът трябва да има три неща. Потребен е Живот, потребно е знанието, потребна е и свободата. Потребни са и добродетелите в човека. За да има човек един непорочен живот, именно сега той не трябва да отлага. Една малка погрешка ако направим, оставяме тази погрешка да ни причини за в бъдеще една много голяма неприятност. Та казвам: Всичко седи, че има известно упражнение за онези, учениците. На учениците се дават известни упражнения. Ако ти не знаеш как да сдъвчеш храната, как да избираш храната, ще създадеш неприятност на своя стомах. Ако не знаеш как да подбираш своите мисли, ако не знаеш как да подбираш своите чувства, ти ще поставиш сърцето в недобро положение. На ума не може да туриш каква да е мисъл. Разумното в света ще даде такава мисъл. Всяка мисъл е един зародиш, едно семе. Аз разбирам така мисълта. Всяка една мисъл трябва да се посее на своята почва, да израсте. Всяко едно чувство пак е семенце, което трябва да се посее и всяка постъпка и тя е едно семе, което трябва да се посее. Следователно, от три неща има да се учим: от посетите мисли, от посетите чувства и от посетите постъпки. От плодовете, които те може да дадат, които ние ще възприемем, ще се определи, какво ще бъде нашето разбиране за онзи великия Божествен свят, туй положение, в което живеем. В друго отношение, човек без да е посаждал тия семена има нужда от окръжаващите - да му дават подаяние, да ходи да проси. Търсете от Бога. И тогава хубавите мисли посейте в себе си. Казвам, сега само обръщам внимание на вашия нос. Когато се намирате в трудно положение, питайте носа си, да ви даде съвет. Човек казва: "Не е толкоз важна работа, лесна работа е." Лесните работи трябва да се турят на работа. Бележка на Павел Василев: От рождената ми майка знам, че за заболяването на сестра Дафинка, семейството й се е обърнало за съвет към Учителя. Той не е изразил съгласие да се прави операция. Консултациите, направени в клиниката на Варкони (сега IV Градска болница) са настоявали образованието в гърлото да се оперира. Операцията излиза несполучлива, поради трепване на ръката на хирурга и срязване артерията захранваща главата. Тогава, като поука в семейството се коментираше, че питаш ли Учителя или Невидимия свят, трябва да слушаш. Това е причината за нейното заминаване. П. Василев за публикация в "Изгревът". 14.05.2007 г., София

4. Евангелисти при Учителя ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ 1 лекция държана от Учителя на 22 септември 1937 г., сряда, 5 ч.с., София-Изгрев. - В: Божественият импулс. Общ окултен клас, Г. XVII (1937-1938). София, ИК Жануа 98,1999, с. 12-13. ... Вчера имах един разговор. Трима души ме посетиха. Дошли от Америка -двама мъже и една жена. Аз бях занят. И те казаха, че много бързат. Но и аз съм занят! И другите, които бяха дошли при мен, те бързаха. Най-после ги приех. Идват и се запознават с мен. Те казаха: "Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видим. Няма да стоим повече от една минута". Те ми казаха: "Една минута", но седяха 10 минути. Учат мете сега! Те казаха: "Как ще се оправи светът? Трябва да обичаме Христа!" Аз казах само: Как да го обичаме? Те казаха: "Само вярата, вярата в Христа ще оправи света!" Аз казах: Не зная дали вярата може да оправи. Аз се съмнявам дали вярата може да оправи света, защото ако вярата можеше да оправи света, то той трябваше да бъде оправен! Всички вярват в Христа и досега светът не се е оправил! Те казаха: "Ти не вярваш ли в Христа?" Казах: И аз като вярвам и за мен работите не се оправят! Намирам, че вярата е съществено нещо, но не е нещо, което ще оправи света. Вие досега сте вярвали. То е външната страна на Христа. Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бъдете готови да направите всичко? Те казаха по евангелски: "Когато дойде Христос, той ще ни научи". - Кога може да дойде? Може да дойде днес, след 10 години, след 100 години, след 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години? После казах: Хайде да ви дам по една книжка. И им давам по една книжка за богомилите. Казах им: Четете тук. Те казаха: "Пак ще дойдем да ви видим". Рекох: Колкото пъти и да се виждаме, все това ще бъде. Ние фотографираме някого и му носим портрета. Приличаме на ония, сегашните, временни възлюбени. Аз съм виждал млада мома, извади портретчето му, пак го тури. Мисли си тя! И ходи и пак го извади и го погледне! То е едно верую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовта. Него го няма. Това е сянката. За тая сянка тя трепери, а пък като дойде реалността, тя казва: "Аман!" Не може да го търпи. Когато е в портрет, тя казва: "Ангел е". - Не можела без него. А пък като дойде, не може да го търпи. Когато дойде някоя идея, човек я носи в себе си като идеал, но като дойде тя реално, той казва: "Беля си намерих на главата, много загазих". Та сега на нас ни трябва Истината, която да ни освободи... В чувствения свят ние сме вплетени в една гъста материя и нямаме ясна представа за онова, което Бог е създал. Желанието на Любовта е да ни даде живот. Желанието на Мъдростта е да ни даде светлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пък свободата е плодът. Тя е смисълът, който ще осмисли животът Най-първо, какъв е смисъл да ни се даде живот? Трябва да знаем, че и най- лошият живот е толкоз ценен, толкоз богатства има в него, колкото и в най-добрия живот. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животът не може да се дели. Животът е неделим. Следователно, лошият и добрият живот са еднакво ценни. Това разбиране го нямаме. В любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен. И най-малкият живот, живот, който е пълен с най-големите страдания, има всички богатства, които има в рая и в Божествения свят. И ти като не разбираш, спъваш се. И всички вие искате един живот, всички други да страдат, а само вие да не страдате. Че то е едно криво разбиране на живота.

3. Евангелски проповедник ДОБРАТА ПОСТЪПКА 36 лекция от Учителя, държана на 24 май 1933 г., София-Изгрев. - В: Трите посоки. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XII (1932-1933), т.З. София, 1948, с. 80-82. ... Питате: Може ли да се живее като обикновен човек? Според вашите разбирания, ще живеете като глист, като семе и един ден ще умрете, ще потънете в земята. Казано е: "Душата ще се върне при Бога, а тялото ще се превърне на пръст" Значи, след като Божественото работи известно време на земята, то намира, че човек не постъпва както трябва и го напуща. Щом човек остане без Божественото, смъртта иде. Голямо страдание за човека е, когато душата го напуща. Тогава Духът почва да му говори: Тази планина е голяма. Онзи, Когото търсиш е горе. Ти ще отидеш горе от другата страна на живота, и на върха ще Го срещнеш. Там ще намериш и душата си. Това е добрата постъпка. Аз наричам този процес обединение на човешкия дух, душа, ум, сърце - обединение на всички добродетели. При добрата постъпка всички добродетели взимат участие. Пригответе се за този час. Днес всички хора търсят пътя. Един евангелски проповедник казваше: "Няма по-право учение от евангелизма. Човек трябва да повярва в Бога." Но като замина за другия свят, той се яви на близките си и каза: "На крив път съм бил досега. Живял съм в голямо заблуждение. Не съм бил такъв, както съм проповядвал." Като слушат това, евангелистите не са доволни. Аз знаех, че този проповедник на земята беше на крив път. Един ден го видях у мой познат адвокат. Проповедникът подава заявление до съда срещу един млад момък, който някога го излъгал. Той имал нужда от сто лева и се обърнал към проповедника с обещание, че като продаде брашното, което имал, ще му върне парите. Какво се оказало? Наскоро момъкът се оженил и не върнал парите. Проповедникът искал да го даде под съд. Адвокатът го пита: Не може ли да не го давате под съд? - Искам да го науча друг път да не лъже. Питам: Какво ще стане, ако момъкът се закълне, че върнал парите? - Да, но разписка за това няма. Запитах проповедника, колко му дължи този млад човек. - Всичко сто лева. - Ето, аз давам сумата вместо него. Ако момъкът ти върне парите, и ти ще ми ги дадеш. Ако не си ги плати, считай, че аз съм ги дал за него, като за свой брат. - Не приемам от тебе пари, каза проповедникът. - Тогава аз скъсах заявлението. - Защо постъпи така? - За да освободя проповедника от лошите последствия. Така поне имам един пример, с който мога да си послужа, дето трябва. Като не постъпва добре, всеки човек може да направи грешка. Покрай тези хора, аз попаднах в една каша и се питах, защо ми трябваше да се бъркам в тяхната работа. Обаче, ако бях оставил въпроса така, без да се намеся, нямаше да постъпя право. Щом платих за момъка, аз бях на правата страна. И тъй, който иска да върви по Христовия път, трябва да жертвува всичко. Каква е твоята любов, ако не можеш да се жертвуваш за този, когато обичаш и оставяш другите да го цапат? Когато обичаш, ти не оставяш нито едно петно на своя възлюбен. Ето защо, и вие не оставяйте нито едно петно върху красивото и великото, вложено във вас. Това е името на Бога, това е светото в нашата душа. Ето защо, всички наши чисти и свети постъпки служат като страж на Името Божие. Ако оставите най-малкото петно върху Името Божие, какви синове сте вие? Какви християни сте? Не допущайте нито едно петно върху Името Божие. Това значи, да носите любовта в себе си. Както пазите свето Името Божие, така ще пазите и своето име. Казвам: Има нещо свето в човека, върху което се гради неговото бъдеще. Това е вътрешен процес. Като знаете това, не гледайте на външната страна на въпроса. Доброто на човека не е само в неговата външна кротост и смирение. И лошото на човека не е в неговата сприхавост Това са външни прояви. Добротата е вътрешно състояние. Някой се сърди, гневи се - нищо от това, нека веднага се коригира. Духовният човек и в своите положителни, и отрицателни прояви, постепенно се изправя. Радвайте се, когато виждате добрите постъпки на човека.

2. Евангелист от гр. Ямбол ИЗПИТИ НА УЧЕНИКА 12 лекция от Учителя, държана на 7 декември 1932 г. София-Изгрев. - В: Новата мисъл. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XII (1932-1933), т. 2. София, 1947, с. 274-278. ... Като четете Евангелието, натъквате се на притчата за блудния син. Бащата познаваше сина си, но синът не го познаваше. Синът напусна баща си и отиде в чужбина, дето прахоса парите си, разсипа живота си и като видя, че нищо не му остана, върна се при баща си с желание да остане при него, като един от последните слуги. Бащата се зарадва и го прие с любов. Когато го изпращаше, любовта му беше пълна със скръб; като го посрещна, любовта му беше пълна с радост. Бащата прости на сина си и го прие с любов. Той даде пример, как се прощава. Ако някой вземе парите ти, не го търси, прости му. - Как да простя? - Ще простиш, за да се повдигнеш. Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. Изкушенията идат от самосъзнанието. Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос иде и ще изгори земята? Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: Нали земята ще изгори, защо си облечен толкова добре? Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота. Често религиозните изпадат в лицемерие. Те се страхуват от истината. Едно лято бях в Ямбол, държах беседа. Един евангелски проповедник ме слушаше и като се свърши беседата, каза на окръжаващите: - Аз не съм съгласен с това, което чух. После, като останахме двамата, той се обърна към мене и тихо ми пошепна: - Слушай, всичко, което чух, е вярно. Аз съм напълно съгласен с думите ти, но ако започна да проповядвам по същия начин, скоро ще ми отнемат службата. Ти, както разбирам, предвиждаш всичко. Кажи ми, ще се оправят ли моите работи? - Твоите работи ще се оправят, когато се оправи умът ти и започнеш да говориш истината. Време е вече да излезеш от областта на самосъзнанието, да се повдигнеш. - Трябва ли да минавам от една черква в друга? - Не е въпрос до черквите. Ти ще се повдигаш, ще минаваш от по-низко в по-високо състояние на съзнанието, както ученикът от отделенията минава в прогимназията, гимназията и най-после влиза в университета. Някой казва: По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си. - И да умреш, пак няма да се освободиш. Ето, бедният Лазар умря, и отиде в лоното на Аврама. Богатият умря и отиде в ада. Кой от двамата беше свободен? Богатият запита Аврама, защо бедният Лазар е в лоното на Аврама, защо и той не е при него. Аврам отговори: Лазар през целият си живот страда, а ти яде и пи, за никого не помисли. Сега Лазар ще яде и пие, а ти ще страдаш. - Тогава прати Лазар да ми накваси устните. Аврам му каза: Между него и тебе има голяма пропаст, която не може да се мине. Ти трябва да измениш възгледите си, да мислиш по нов начин, за да влезеш във връзка с Лазар. Да оставим този въпрос настрана. За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова светлина. Христос донесе тази светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, дето е радостта. Ако съжаляваш, че си дал една чаша или едно шише вода на своя ближен, ти си още в самосъзнанието. Пред тебе има цял извор. Колкото и да черпи вода от него твоя ближен, тя няма да се свърши. В Божествения свят водата извира, и хлябът никога не се свършва. Там е живият хляб. Колкото да ядеш, за всички ще има изобилно. Там и дрехите не се свършват: ще има и за тебе и за ближния ти. Като влиза в Божествения свят, човек се чувствува ученик. Там му се дават условия за учене. Като свърши този университет, той се подлага на последния изпит - разпятието. Христос мина през този изпит и разреши правилно задачата си. И вие трябва да минете през същия изпит. - Кога ще бъде това? - Не е важно кога. Важно е да бъдете готови. За някои изпитът иде тогава, когато не са готови. Те предварително започват да треперят и казват: Да ни пази Господ от страдания! Някой казва: Искам да замина за другия свят, по-скоро да се освободя от страданията. - Много ще теглиш, докато дойдеш до освобождаването. Христос мина през смъртта, но след три деня възкръсна. И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете свои стари възгледи - вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите. След това ще продължите пътя си нагоре. Казвате: Христос е минал през големи страдания. - Това се знае отчасти. Много от страданията на Христа не са познати на човечеството, но Той се справил добре с тях, разрешил е всичките си задачи. След това Той казва: "Аз съм пътят, истината и животът. Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога".

VIII УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ТЕХНИТЕ ПЕСНИ Вергилий Кръстев А. Учителят за евангелистите Б. Евангелските песни при Учителя Дънов

В. Защо евангелистите-методисти влязоха в поредицата "Изгревът" том XXIV? I. Петър Дънов на обучение в Американското научно богословското училище към методистката мисия в гр. Свищов 1. Петър Дънов се ражда на 29 юни 1864 г. в с. Хадърджа, околия Варненска от родители - баща Константин Дъновски и майка Добра хаджи Атанасова. За рождената дата на Петър Дънов виж в "Изгревът", т. IV, с. 42-47. По стария Юлиански календар датата е 29 юни 1864 г. И на с. 43 ще прочетете, че добавката на родените от 1 март 1800 г. до 29 февруари 1900 г. е с поправка от 12 дни. Така че до 1900 г. е могло да се каже със сигурност, че Петър Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлианския календар и на 11 юли 1864 г. по Григорианския календар. Но понеже на 31 март 1916 г. е въведен задължително Григорианския календар, датите се преместват с 13 дни напред. Това важи до 2000 година, както и от 2000 до 2100 година (виж с. 43). Оттук следва, че след 1900 г. се прибавят 13 дни към родените от 1800 г. до 1900 г. И тогава, като прибавим към 29 юни 1864 г. цели 13 дни става 12 юли 1864 г. Така че аз нямам грешка. Рождената дата на Петър Дънов до 1900 г. е 11 юли 1864 г., а от 1900-2000 г. е 12 юли 1864 г. А това е ден Петровден по църковния календар и Петър Дънов винаги е празнувал на 12 юли своя имен и рожден ден. 2. Когато дойде времето да се направи хороскопът на Петър Дънов, възложих на Светозар Няголов да го направи. И той посочи 11 юли 1864 г., така че няма никаква грешка. Виж "Изгревът", т. XIX, с. 532-549. След това аз написах бележки и разяснения "Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XIX, с. 907-928. Без това мое изложение, вие не можете да се ориентирате в периодите на дейността на Петър Дънов като Петър Дънов, като Учител, като Миров Учител и като Всемиров Учител. 3. А какво е мнението на Учителя за българите виж "Изгревът", т. XIX, с. 929-933. 4. А в "Изгревът", т. XXII, с. 545-586 има три хороскопа, когато Божественият Дух, когато Христовият Дух и когато Господният Дух посещават, влизат и пребивават в тялото на Петър Дънов. Без да усвоите тези познания, не може да влезете във времето на "Изгревът". 5. Периодите, през които преминава Петър Дънов са обозначени в "Изгревът", т. XIX, с. 919-921. Първият период - от 1856 г. до 1872 г. е период на баща му Константин Дъновски. Той е даден в "Изгревът", т. XI, с. 54-66, а като Константин Дъновски - свещеник на Всевишнаго Бога и Възраждането на България - в т. XI, с. 160-346. 6. Вторият период е от 1878 г. до 1900 г. и е обозначен в "Изгревът", т. XIX, с. 919. За справка виж с. 915-917. Този период включва юношеството и обучение в гр. Варна. А какво представлява училището в гр. Варна по онези години и просвещението му, виж "Изгревът", т. XI, с. 323-345. 7.1883 г. Петър Дънов пристига в гр. Свищов и се записва в двугодишния курс на откритото класно училище с пансион по богословие на евангелската-методистка мисия. Това събитие е публикувано в "Изгревът", т. V, с. 531-534 "Учителят и протестантите". На с. 532 са написани имената на онези, които са завършили с Петър Дънов. А на снимка № 5 са дадени ликовете на 6 човека, завършили този богословски курс на 25 юли 1886 г. И след това този курс продължава. Лицето на Петър Дънов по-късно се преснема, увеличава се и бе публикувано в "Изгревът", т. VI, под снимка N 1. Петър Дънов в с. Хотанца, като учител на снимка N 2. Виж "Изгревът", т. II, с. 99. Петър Дънов като студент в САЩ е под снимка N 3 и за него виж в "Изгревът", т. II, с. 99. Тази снимка се публикува в "Изгревът", т. XXII, под N 1, 2. II. ПЕТЪР ТИХЧЕВ - първият евангелист-методист, присъствувал на съборите на Синархическата верига на Бялото Братство 11. Петър Дънов напуска пансиона на евангелската мисия, за да избегне техния строг порядък, налаган на студентите. А той е бил непоносим от всяка гледна точка. Намира квартира при евангелския пастор Петър Тихчев. Избягва от строгия пансион. И както се казва, че се откачва на трън, та се закачва на глог, че е по-висок. Идват историите с двете дъщери на Петър Тихчев и с желанието на жена му да ожени някоя за Петър Дънов. А как небето се справя с тези две големи клопки, е описано много добре в "Изгревът", т. VI, с. 543. Така че животът му при Петър Тихчев не е бил безоблачен, а с бури, светкавици, гърмежи и накрая с две погребения на дъщерите на евангелския пастор. (За двете дъщери на Петър Тихчев ще публикуваме думите на Учителя от лекция на ООК, 20 май 1935 г. в раздел VIII, точка 11.) На следващата година Петър Дънов заминава за учител и проповедник в с. Хотанца, където престоява една година. После заминава за САЩ през 1888 г., престоява 7 години и се завръща 1895 г. През цялото това време, а и по-късно Петър Тихчев е пътуващ проповедник. По-късно посещава събранията на Петър Дънов. И понеже тогава е било много на мода да се пита кой какъв е бил в предишните си прераждания, то Петър Дънов разкрива някои от тях. 12. Петър Тихчев не е случаен човек. Той си идва от миналите прераждания. На няколко места е споменавал Учителят за тях. Бил е прероден в Мала Азия при турците и като областен управител е имал власт и е убивал и раздавал смърт наляво и надясно. Та той си идва със своята карма при това прераждане и е цяло чудо, че Провидението го прави проповедник на евангелизма (Виж "Петър Тихчев и владиката", раздел VIII, точка 10.) Направо не е за вярване. И накрая става хазяин на Петър Дънов. За този период е описано в "Изгревът" по различно време и от различни автори. Виж "Изгревът", т. Ill, с. 19-20; т. IV, с. 143; т. VI, с. 543-544. След като се завръща от САЩ, е назначен за пътуващ проповедник. 13. Петър Тихчев присъствува на съборите. Неговото име е отбелязано в протоколите там, както следва. Справките са взети от "Изгревът", т. XI: За 1909 г. виж с. 430. За 1910 г. виж с. 446. За 1911 г. виж с. 481 (посочено е, че е роден в с. Беброво, живущ в гр. Русе), 482, с. 502. За 1912 г. виж с. 509, 530. За 1914 г. виж с. 558, 560, 588. За 1915 г. виж с. 607. Това е единственият пример как един евангелски проповедник идва и се включва в Синархическата верига на съборите на Бялото Братство. Друг случай няма! 14. Всеки би си поставил въпроса, как един евангелист-методист, който проповядва Евангелието накрая може да стане последовател на Учението на Петър 393 Дънов. А отговорът е много прост и обикновен. Когато Учителят започва да посещава първите самозародили се духовни групи в България, то те са правили само църковни молитви и са пеели църковни песни. Така са престоявали по цели нощи в бдение. Петър Дънов тогава им дава наряди и задача да изучават Евангелието по теми и по обозначени глави. Да го изучават, да го проучават. И той много пъти споменава в своето Слово, че ученикът всеки ден трябва да чете Евангелието, за да се свързва с Христовия Дух. А защо? Защото Святият Дух се явява при учениците на Христа и той им припомня всичко това, което е говори Христос. И чрез него те записват Евангелието, чрез Святия Дух, който влиза в онези, които пишат четирите Евангелия. 15. И така че Петър Тихчев върви по България и проповядва Евангелието. Той намира и онези духовни групи, които са получили задача от Дънов да изучават Евангелието. Той се включва активно, за да им тълкува различните стихове. Така че той върши една работа, която е начертана от Петър Дънов за обучение на тези духовни групи. После техни представители присъствуват на съборите на Синархическата верига и техните имена присъствуват там заедно с името на Петър Тихчев. Това е обяснението защо старият пастор-евангелист присъствува на тези събори. Той вече е приел Учението на Петър Дънов. III. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ - представител на евангелистите - методисти пред Учителя Дънов, като един истински Божий служител в България 16. Цветан Цветанов е един образ, който е събирателен, образ на хилядите евангелисти-методисти подвизавали се в България. Те трябваше да излъчат и да представят един такъв образ. И те го създадоха и го представиха пред Учителя Дънов. А това е Цветан Цветанов. Мога да заявя, че това е единствения образ, който не само ме впечатли, но ме и порази. И заради него аз правя този том от "Изгревът" за евангелистите-методисти и за Учителя Дънов Този образ е още в съзнанието ми. Успяха да излъчат жив човек и жив представител пред Учителя. Атова е голямо усилие на хиляди хора. В "Изгревът", т. II, с. 224-225 има статия "Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник", като накрая се споменава за един евангелски проповедник, съученик на Учителя от времето, когато е бил в Свищовското Научно-богословско училище през 1883-1887 г. Случаят, не знам защо, бе описан в няколко реда. Но сега ще го разкажа така, както трябва. Той си заслужава да бъде описан. Нали заради този образ аз подготвям издаването на "Изгревът", т. XXIV - за евангелистите-методисти и Учителя Дънов. 17. Ден неделя. На Изгрева присъствуват много граждани, дошли от града. След Паневритмия има един промеждутък от време и обикновено всички са наобиколили Учителя и му целуват ръка. Всеки бърза да се добере до него, и всеки е застанал на опашка и си чака реда. Има няколко направени снимки след Паневритмия на поляната на Изгрева и се вижда, че десетки са онези, които са заобиколили Учителя. А всички знаят, че нямат време за губене, защото в 10 часа сутринта започва редовната неделна беседа на Учителя и всички трябва да бъдат в салона, насядали по столовете и пеещи песните на Учителя преди беседата. Тогава го знаят всички, защото такъв е реда и то от години. Такива две снимки може да видите в "Изгревът", т. X, снимки № 87 и 88. По това време на края на поляната е застанало едно старче с бастун, с шапка и се оглежда наоколо. Не познава никой и никой не му обръща внимание, защото всички са в кръга на поляната и целуват ръка на Учителя. Старчето продължава да се оглежда и да се взира към онези, които са заобиколили Учителя. А разстоянието е повече от 50 метра. Тогава Учителят прибира дясната си ръка, която я целуват, преминава през онези, които са го заобиколили и се насочва към старчето с бастуна и с бялата шапка, който стои на края на поляната. Всички се обръщат с поглед нататък, но никой не смее да върви след Учителя; Стоят на мястото си в средата на поляната. Учителят отива при него, здрависва се с него, прегръща го с ръка през рамо и разговаряйки се с него го довежда в центъра на кръга на поляната, където чакат към 40-50 човека да му целуват ръка. Тогава Учителят се обръща към тях и казва: "Искам да ви запозная с един мой съученик от времето, когато бяхме студенти в Богословското училище в Свищов". Всички вече са направили място и Учителят и старчето вече са в кръга, заобиколени от 40-50 човека. Тогава Учителят, като изглежда всички, на висок глас казва: "Искам пред вас да поздравя един истински Божи служител. Един истински евангелски пастир." Всички стоят като зашеметени. А този скромен евангелски проповедник стои като изумен, очите му се насълзяват и той заплаква. Учителят го потупва по рамото, след това го отвежда встрани от множеството и продължава да разговаря с него. Никой не чува разговора. След време лицето на проповедника се изяснява, осветява се и той се разделя със своя съученик сияещ. За него бе съученик, но за онези, които стоят и чакат на поляната е Учителят Дънов. И тогава всички виждат, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде, само ако Духът Господен го ръководи. За този случай е разказано в "Изгревът" том VI, с. 53 от Наталия Чакова. Аз го публикувам в раздел VI, точка 10. 18. Това е разказът за истинския Божи служител, евангелски пастор. А това е Цветан Цветанов. Така че пред своите ученици Учителят Дънов им показва, кой може да бъде истински Божи служител и че един такъв съществува и го има в България. Това е втората част. А първата част е, когато Учителят отива лично на един конгрес на евангелските пастири и проповедници в гр. Плевен. А защо отива ли? Не затова да им проповядва, а да им засвидетелствува пред тях, кой е истинският пастир между тях. Мнозина от тях знаят, че той е възпитаник на методистите-евангелисти в България и в САЩ и затова свободно го допускат в своите среди. За тях той не е чужд човек. Той е «техен човек евангелист методист» и така приет той присъства и на конгресите им. Не го приемат за Учител, но някои казват за него «Учителя Петър Дънов». И толкоз! Той се приближава до Цветан Цветанов, слага ръка на главата му и казва пред всички евангелисти, пастири и проповедници: "Ето един истински пастор и един истински служител Божий." Така Учителят Дънов лично отива в гр. Плевен, за да свидетелствува пред тях кой е истинския Божий служител. А това не е малко, дори е много. Ето така от хилядите евангелисти-методисти и от техните десетки и стотици пастори, успяха да излъчат един свой представител пред Учителя Петър Дънов. И той засвидетелствува това и на Изгрева пред своите ученици и в гр. Плевен пред конгреса на евангелските пастори и проповедници. IV. ВЕСЕЛА HECTOPOBA - един представител излъчен от евангелистите-методисти, които идват в Школата на Учителя 19. Спомените на Весела Несторова ще бъдат публикувани накрая. Накрая към тях са поместени бележки на съставителя. Тук искам да споделя нещо много интересно. През 1939 г. по поръчение на Учителя Весела превежда "Свещените думи на Учителя" на английски език. Тя ги предава на Учителя. По-късно се предават на Фархи, той заминава за САЩ и там ги издават. Изпращат две книги на Учителя. Той извиква Весела и й показва преведените книги, публикувани в САЩ. Учителят е бил много радостен, че са преведени и публикувани именно в САЩ, защото техните евангелисти-методисти са работили в България. Дотук добре. А какво става по-късно с тези книги? Абсолютно нищо. Американските евангелисти-методисти не я купуват, нито я четат Тя била захвърлена в един гараж и там престояла десетки години. От 1945 г. до 1990 г. няма никаква следа от нея. От 1990 г. до 2006 г. също няма никакви следи. А какъв е изводът? В САЩ няма хора, които да са готови да прочетат и приемат "Свещените думи" на Учителя Дънов. Това е големият извод след направения опит Няма нито евангелисти-методисти, нито протестанти. Няма никой! А как са дадени "Свещените думи на Учителя за ученика", виж в"Изгревът" т. I, с. 98-103. V. Протестантите в Школата на Учителя Дънов от 1922-1944 г. 20. Учителят Дънов е познавал всички евангелисти от старото поколение до 1900 г. Те се женят, раждат деца, отрастват и когато се отваря Школата на Учителя Дънов 1922-1944 г., те идват като синове и дъщери на старите евангелисти-методисти. И какво става с тях? Те се включват в т.н. братски живот в Школата. И какво става с тях? Ето това е въпросът. А отговорът е - пълен провал. Примери. Ето ги. 21. Галилей Величков - син на протестантин, дошъл от Пловдив. Той става цигулар на Младежкия окултен клас. От 1945 г. до 1970 г. - пълен провал по всички линии. Аз започнах да работя с него и благодарение на моя труд, моята програма, успях да спася онова, което бе запечатано в съзнанието му и бе публикувано от мен в "Изгревът", т. I, с. 5-108; т. IV, с. 50-240. Неговите снимки са в Изгревът", т. IV, както и в т. VIII, снимки № 2, 3, 12, 22, 23, 28, 30, 37, 39. В т. XXII, снимки №65,66. И накрая искам да споделя, че той през цялото време работеше срещу мен. Да, точно така. Има много примери, които, ако ги разкажа, ще се ужасите. Ето един. Бях намерил и преснел няколко документа от пребиваването на Учителя в САЩ. Показах му ги и той поиска по едно копие и аз му дадох. След години той ги предаде на Атанас Славов, който бе избягал в САЩ и който по това време говореше по радио "Гласът на Америка", предаване на български език срещу комунистите. А баща му бе комунист, той беше комунист, беше старши научен сътрудник в БАН по литература с много привилегии. От комунистическата власт имаше привилегии, после избяга и почна да служи на други. А за баща му и за чичо му ще си прочетете в "Изгревът", т. VII, с. 28-30, № 6 "Да те пързулнат по паркет". Там има инициали, където К.С.=Кирил Славов, а В.С.=Васил Славов. Аз бях написал имената им, но Анжела, дъщерята на Мария Младенова ми се обади по телефона да сложа пак инициалите, защото щяла да й се разсърди Мария Славова, която е дъщеря на Кирил Славов. Защо разказвам това? Ами Галилей Величков му предаде на Атанас Славов материала, който аз събирах за "Изгревът". Направи го нарочно, за да ми се попречи. И това стана. Та протестантинът винаги си остава протестантин. Учителят казва, че от протестантин окултист не става Това е живия пример. А остана в историята благодарение на мен, че го вкарах в "Изгревът". 22. Веска Величкова - това е рождената сестра на Галилей Величков. Работих с нея и нейните спомени са публикувани в "Изгревът", т. VIII, с. 411-514. А за историята на това протестантско семейство, виж на с. 411-415, за "Протестантската идилия" на с. 415-417. Тя става учителка в американския пансион в Ловеч на евангелистите-методисти - виж в "Изгревът", т. VIII, с. 422-424. А за американските мисионери ще прочетете на с. 424-426, за протестантските семейства на с. 426-428. А как протестантските деца остават при Учителя на с. 428-430. Защо описвам това? Защото аз я накарах да си разкаже тези неща и аз ги записах на магнетофон. Това е една картина за протестантските деца на Изгрева. И накрая и това протестантско дете се провали. Аз я спасих от провала и тя влезна в "Изгревът". Тя беше преводач на английски и немски език. Аз я накарах да преведе спомените на Галилей от "Изгревът", т. IV, с. 52-143 на английски и немски езици и те чакат времето си да се публикуват.(Снимката на Веска Величкова виж в "Изгревът", т. VIII, № 22 и № 51.) И накрая за предателството срещу мен. Аз имах получено от Никола Нанков едно сведение на английски език за дейността на Петър Дънов от семинарията Дрю и от Теологическия факултет в Бостон. Аз отидох при нея и тя ми го преведе на български език и аз си го записах. Поиска да оставя едно копие от фотохартията. Оставих го. Накрая тя го предаде на Атанас Славов. Представяте ли си? Направи го нарочно, за да ми се попречи. А нейната работа я свърших аз, а не Атанас Славов. Това сведение, за дейността на Учителя в семинарията Дрю, го бе получил Никола Нанков, след като бяха написали писмо до университетите в САЩ на английски и го бе предал на близък да го пусне от Белград по пощата. След месеци пристига отговора. Той получава писмото и отговора. След няколко дни го извиква Държавна сигурност, показват му разпечатка от писмото, което е получил и започват да го заплашват, че това е забранено и че ще го изселят и интернират от София. Никола Нанков преживя в ужас всичко това към 3 месеца. Непрекъснато се е молил на Учителя да го спаси. Той лично ми го е разказвал. Аз също лично го преживях в страх, защото можеха да се доберат до мен. Но материала го запазих, като го оставих при Галилей и сестра му. А те, Галилей и Веска, го предадоха на Атанас Славов и ме изиграха.(Направиха го нарочно, за да ме изиграят. Сполучиха в това. Атанас Славов, като се върна от САЩ, след като по време на социализма бе избягал от България и според тогавашните закони бе станал "невъзвращенец", то тогава издаде една книга. Тя се казваше "Пътят и времето. Началото." Том 1. София, 1998. Той помести много снимки от онези документи, които бяха у мен. А те бяха лично донесени от Учителя Дънов от САЩ. Те бяха съхранявани десетилетия и трябваше да послужат за "Изгревът". Но те послужиха на другиго. На Атанас Славов. Успяха и сполучиха. В този план бяха въвлечени и включени Галилей Величков, сестра му Веска и Кралю Кралев. И всички са протестанти. До един! Ето, сега в този том, аз трябва да поместя всички тези документи и свидетелства, атестати, дипломи наУчителя. Но ги откраднаха от мен. А защо? За да ме няма. Но мен ме има и аз разказвам какво означава предателството им.) 23. Надежда Георгиева Печеникова, по мъж Кьосева Нейните спомени са в "Изгревът", т. VI, с. 471-504. Бяха записани на магнетофон. Както Надежда, така и брат й Славчо Печеников са протестантски деца. Тук искам да кажа, че Надежда ражда син на име Григор или Григорий. Той порасна, завърши литература в София и накрая дойде времето, когато подмени оригиналните думи на Паневритмията. И досега, от 1970 г. до 2006 г., като играят Паневритмия едни пеят оригиналните думи на Паневритмията, а други пеят думите на Гришата. Как ви се струва? Как така протестантите да раждат деца, които впоследствие стават врагове на Учителя Дънов? По-подробно виж в "Изгревът", т. I, с. 217-219, точка № 6. Ще ви стане от ясно по-ясно и ще ходите като замаяни от предателствата на протестантите. Поисках снимки от нея. Каза ми, че нямала. А мъжът й бе фотограф. Все пак я представих в "Изгревът", т. XVIII, снимка № 44, крайната вдясно. Значи имало такъв човек. Не е измислен. 24. Жорж Гигов Кьосев е съпруг на Надежда Печеникова. Той е протестантско дете. Виж "Изгревът", т. VI, с. 501-503. Той е бил и фотограф. Направил е много снимки. По това време Димитър Кочев е в Австрия, където учи, понеже баща му е богат и може да го издържа. Оттам Димитър Кочев купува камера, филми за нея и му ги донася, за да заснемат Учителя и животът на Изгрева и на Рила. И Жоро Кьосев се справя, заснема няколко филма на кинокамера и ги съхранява. Димитър Кочев му донася и цветни филми от Виена. А тогава това е много скъпо. Дотогава всички снимки са черно-бели. И Жоро се справя също и заснема много пози и промива негативите с онези проявители и фиксажи, които му е донесъл Димитър Кочев. И така минават десетилетия, докато синът му става на 20 години и решава, че той е месия. Започва да събира младежи и да им прожектира филмите на баща си за Учителя. Идват от милицията и му правят обиски. Прибират някои от филмите и негативите. И всичко това изчезва. По-късно ги изпращат в САЩ, за да ги умножат. Всичко се загубва. Гришата се оженва за рускиня. Тя, рускинята, задига всички негативи и ги занася със себе си в Русия. И накрая предателството на протестантските деца и семейства на Изгрева бе пълно. 25. Светослав Георгиев Печеников. Виж "Изгревът", т. VI, с. 499-501. И той е син на протестанти. Идва времето, когато идва на Изгрева, по-късно става издател и започва да издава беседите на Учителя, но взимал много по-скъпо, отколкото други печатари. Когато съобщават на Учителя, той казал: "Отрежете го". И за нарушение на окултните закони върху печатницата му и складовете на ул. Гурко" 22 по време на американските бомбардировки над София пада бомба и улучва точно мястото на и унищожава всичко. Днес може да прочетете на някои отпечатани беседи да пише отзад: Литопечат, ул. Гурко" № 22. Но той става собственик на тази печатница след 1940 г., представител за България на Библиотека "Безсмъртни мисли" и издава към 13 томчета. А какво представлява Славчо Печеников, по псевдоним Славянски, вижте "Изгревът", т. V, с. 718-721, 721-722, 723-724. Това е финалът на още едно предателство по всички линии. Негови снимки виж в "Изгревът", т. XXII, снимка № 52. 26. Димитър Кочев. Виж "Изгревът", т. XIII, с. 603-620. Той бе човекът който съхраняваше един филм на Учителя и някои негативи. Но беше подлъган и филма бе изнесен в чужбина, за да го умножат. До сега, 2006 г. няма никаква следа от него, както и от негативите му. А защо? Нали това е задачата на онзи, който ръководи протестантите дошли на Изгрева. Да се затрие всичко и да няма следа. Но не знам защо, аз се явих и можах да спася нещо в последния момент и да го публикувам в "Изгревът", т. XIII, с. 603-620. Синът му, Владимир, ми предаде един филм от живота на Рила -1939 г. Снимка на Димитър Кочев виж в "Изгревът", т. XIII, снимка № 62. VI. Най-големият предател-протестантин - Кралю Кралев 27. Кралю Кралев е от гр. Бургас. Той и цялото му семейство, както и брат му са били протестанти. По някакъв начин се случило, че прочел книгата "Учителят" и се е преобърнал и от протестантин станал на дъновист. А сега е време да прочете как е издавана книгата "Учителят". Виж "Изгревът", т. Ill, с. 208-209, 209-210, 210-212. Защото чрез нея Кралю Кралев става дъновист. А защо дъновист? Преди да получите отговора, ще си прочетете как е издадена чрез лъжа и измама книгата "Учителят" в "Изгревът", т. XIX, с. 938, 939-943: 943-944, а за доуточняване прочетете на и с. 945-962. Та чрез книга, издадена чрез лъжа и измама, Кралю Кралев става дъновист. И от дъновист става ръководител на Бургаското Бяло Братство. На негово име по нотариален акт е записан салонът, изграден от Бялото Братство. И идва време, когато той и дъщеря му го продават на чужди хора, вратата е заключена и започват безброй дела за доказване на собствеността му. Това е едното голямо предателство на един протестантин-дъновист. 28. А защо се идва до това предателство, прочетете в "Изгревът", т. XI, с. 792-794, 795-803. Така му бяха предадени от мен към 600 писма на Учителя до Пеню Киров, Мария Казакова и други материали. Беше посочен снимков архив към тях. Дойде време, те не ми ги върнаха. Излъгаха ме, предадоха ме и накрая ме продадоха. И как всичко това, което оставих, те го продадоха. А защо ли? Защото коренът им беше протестантски. Точно затова. 29. А защо се дойде до това предателство и кой е виновен за това, прочетете в "Изгревът", т. XII, с. 875-877. Прочетете и го запомнете добре. 30. А как бе продаден салона в гр. Бургас от Кралю Кралев, прочетете внимателно в "Изгревът",т. XV, с. 880-882, 882-884. 31. А как бе разпродаден архива, който съм събирал 30 години, както и цигулката на Учителя, виж в "Изгревът", т. XV, с. 884-886. А за финал вижте с. 886-887. Ето, длъжен бях да опиша какви бяха онези представители на протестантите, дошли на Изгрева. Всички, без изключение, работеха срещу Школата на Учителя. Те се окончателно провалиха. Аз ги спасих от исторически провал, защото ги вкарах в "Изгревът". А всички те поотделно и вкупом работеха срещу мен и "Изгревът". А най-вече бе Кралю Кралев. VII. Могат ли да се "присадят" и "ашладисат" евангелистите-методисти в "Изгревът"? 32. За този окултен и духовен закон за "присаждането и ашладисването" говори апостол Павел в Послание към Римляните, глава 11. Тя трябва да се проучи много добре от днешните евангелисти-методисти в България. А защо? Той споменава в стих 4 и 5, че числото на онези, които са останали верни са седем хиляди, които не са прекпонили коляно пред Ваала на многобожието. И онова, което е останало като число е избрано по благодат, а не по заслуги и по дела от онези, които трябва да спазват десетте Божи заповеди. Онези, които се отклоняват от тези 7000 човека, избрани по благодат и отпадат, то на тяхно място идват езичниците. А защо? За да попълнят числото 7000 (стих 12). Невероятен и непознат окултен закон, засега неприложим. Но тогава е действал много точно! Някои клони, заради безверието им и заради това, че се кланят на Ваала и отстъпват от закона за Единния Бог, се отрязват Тогава на тяхно място се присаждат езичниците, които представляват клони от дива маслина върху богатия клон и дърво на питомната маслина. Виж стих 17-24. Защо? За да се попълни числото 7000 от езичниците, за да заемат мястото на онези, които са отпаднали. Невероятен окултен закон. А какво откровение! Моят баща обичаше да присажда дръвчета. Отрязваше клони от хубави сортове и присаждаше на дивачки. Имахме ябълка, която имаше 5-6 клона, като на всеки клон растеше отделен сорт ябълки. Имахме круша - няколко клона раждаха различни сортове круши. Имахме джанка - едните клони бяха с жълти джанки, другите с бели, а трети с червени джанки. Всичко това бе станало, защото баща ми ги бе присадил. Така че този окултен закон, за който говори апостол Павел, за присаждането и "ашладисването" ми беше много ясен още от младините ми. Бях го видял по дръвчетата и ял от плодовете им. 33. И ето, протестантите изпратиха своите представители в Школата на Учителя Дънов. Те се присадиха и ашладисаха. Но те си останаха такива, каквито им бяха пръчките - едни круши, други ябълки, трети джанки. И така се проявяваха през целия си живот. И накрая всички останаха предатели на Школата. Останаха предатели и на "Изгревът". А аз ги оставих в "Изгревът" и ги прикачих. Не съм ги "присаждал" и "ашладисвал", защото те са врагове А като са врагове те не могат да се "присадят" и "ашладисат". Аз там съм ги оставил по един друг закон, защото са били на Изгрева и тяхното съзнание беше записало като на магнетофонна лента отделни случки и събития от живота на Школата. Ето защо ги вкарах в "Изгревът", чрез техните спомени. 34. В Школата на Учителя е строго определено колко трябва да бъдат последователите на Учителя. Те са 1,440. Това число е определено. Виж "Откровението на Йоана", гл. 14, ст. 1: "И видях: и ето, Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им." По времето на Учителя Дънов и неговата Школа ги е имало, че дори и повече. И нито един от тези указани в тази цифра от 1,440 не си свърши работата, за която бе дошел в Школата на Учителя и бе "присаден" и "ашладисан". Те се провалиха. А аз сега ги спасявам, като ги включих в поредицата "Изгревът". В "Изгревът", т. XXII съм включил много снимки от техните величия, били в Школата. Полюбувайте им се. Били са живи и сега са живи, но са в Невидимия свят. Каквото са правили едно време, сега го правят същото. Кой какъвто е бил едно време на земята, такъв си е сега и горе в Невидимия свят. Такъв е законът. Каквото вържете на земята, това ще развържете в Невидимия свят. 35. Ето сега чрез "Изгревът" том XXIVвключвам евангелистите-методисти. Аз ги включвам, а не ги присаждам или "ашладисвам". Казаха ми, че в България са около 8000 човека. Да допуснем, че са 7000 човека, число, за което говори и апостол Павел в Послание към Римляните, гл. 11, ст. 4. И сега тези 7000 човека ще изкупят ли "Изгревът" том XXIV, който е в тираж само 1000 бройки. Ако всички желаят да го купят, значи трябва да се направят 7 издания по 1000 бройки. Ето това е техният голям изпит, на който са поставени чрез "Изгревът" том XXIV. Няма мърдане! 36. Аз съм го издал с пари от програмата на «Изгревът», с мой труд и безплатния труд на моите сътрудници. Ето това е благовестието или Евангелието по Дух. Вървиш с Евангелието, а след тебе вървят твоите дела. Онзи Всемиров Дух, който ръководи "Изгревът" ми нареди да издам този том за евангелистите-методисти. Аз изпълних нареждането му и го издадох. Сега ще видим тези 7000 човека, ще го приемат ли или ще го отхвърлят. Няма мърдане! Ако го приемат, ако го изкупят и започнат да го четат, то "Изгревът" ще се отвори за тях и за тяхното съзнание и тогава ще видят какво означава Святият Дух да се изсипе върху тях, както е ставало върху главите на първите християни и ученици на Христа. И ще го проверят! 37. Ако го отхвърлят - то тогава не искам да бъда на тяхно място. Те изобщо ще изчезнат от земята българска. Как така? Винаги евангелистите-методисти са изпращали по един свой представител в Школата на Учителя да свърши някаква работа. Тези представители са показани в този том. Един от тези представители беше и Павел Василев, който го задействувах, който ми повярва, и който изпълни онова, за което се бе родил. А цели родове от евангелисти стоят зад него. Но трябваше да се явя аз, за да реализирам накрая всичко. А бях последният, десетият човек от веригата на Духът! 38. Вие как смятате, че аз, ей така, случайно ми хрумва и създавам този том. Напротив, концепцията се ръководеше от Невидимия свят от Онзи, който ръководи "Изгревът". Има един закон. А той е следният:: Ти не можеш да присъствуват по времето на Христа, ако не си бил по времето на Мойсея. Ти не можеш да бъдеш по времето на Учителя Дънов, ако не си бил по времето на Христа. Ти не можеш да правиш том от "Изгревът" за евангелистите, ако не си бил по времето и на Мойсей, и по времето на Христа. И задължително е да си бил един от онези, които са писали Евангелието. А това означава пряка връзка със Святият Дух, който е диктувал и е припомнил на учениците, какво е говорил Христа. Виж "Евангелието на Йоана", гл. 14, ст. 26; гл. 15, ст. 26; гл. 16, ст. 13-14. Тази връзка е хилядолетна и тя преминава от поколение на поколение. Така Старият Завет преминава в Новия Завет, а Новия Завет преминава в "Изгревът", който е Пътят Господен на земята. Амин 39. Аз обикновено имам винаги подготвени въпроси към някои, които искат да се покажат, че са големи величия. И ето сега поставям следните въпроси към онези 7000 човека евангелисти-методисти в България. А те са: 1. Какво означава Святият Дух? (Йоана 20: 22) 2. Какво означава Утешителят? (Йоана 15:26) 3. Какво означава Духът на Истината? (Йоана 16:13) 4. Какво означава Божият Дух? (Йоана 4:24) 5. Какво означава Господният Дух? (Пс. 24:8-10) 6. Какво означава Христовият Дух? (Послание към Евреите 13: 8) 7. Какво означава Божествената Троица и Бог Емануил? (Послание към Филипяни 2:11) 40. Предварително съм убеден, че нито един от тези 7000 човека, които са си прикачили табели, чеса евангелисти, не знаят това. И няма откъде да го знаят. Нито техните пастори и проповедници. А за да не се обидят нека да си отговорят на въпросите в точка 39. А това знание го има в "Изгревът" т. I, с. 632-672, в "Космогонията", както и в останалите томове, като съм цитирал как е станало вселяването на Божествения Дух на 7 март 1897 г. в тялото на Учителя Дънов. Как е станало вселяването на Христовия Дух в тялото на Учителя Дънов на 15 август 1912 г. Как е станало вселяването на Господния Дух на 16 юли 1922 г. в тялото на Учителя Дънов. За тази цел вижте "Изгревът", т. XXII, с. 545-586. Всички трябва да преминете през "Изгревът". Друг път няма! Това е единствения! А преди това трябва да се запознаете с хороскопът на Учителя Дънов в "Изгревът" том XIX, с. 532-553, както и на с. 907-933 "Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов". VIII. Евангелистите-методисти в България и в САЩ ще излъчат ли един свой представител, който да започне да чете Словото на Учителя Дънов, а след това и "Изгревът"? 41. Ето това е най-важният въпрос! Засега това не може да стане. А кога може да се осъществи? Само когато излезе от печат "Изгревът", т. XXIV, който е предназначен за евангелистите-методисти и Учителя Дънов. Тогава някой трябва да прочете този том и да го възприеме, а "Изгревът" да отвори заключените си врати от 9 катинара. Само тогава. А дотогава ще се чака. Колко време? Може и десетки години, а може и столетия. 42. Още преди 2000 години апостол Павел в Посланието си до Римляни в гл. 15, ст. 15-19 съобщава как е проповядвал Божието благовестие, т.е. Евангелието. С три неща: 1 - със знамения, 2 - с чудеса, и 3 - със Святият Дух, който е слизал в него. По друг начин не може. Учителят Дънов е проповядвал по същия начин: 1 - със знамения - те представляват поредицата на "Изгревът", от т. I до т. XXIV; 2 - с чудеса - това са описаните опитности в "Изгревът" от неговите • последователи; 3 - със Святият Дух - това е Словото на Учителя Дънов. След 15 август 1912 г. Христовият Дух се вселява в него и той започва да говори и да дава Словото на Бога. 43. Оригиналното Слово на Учителя Дънов съм отпечатал от 59 томчета. Виж "Изгревът" т. XVI, с. 818-905. 44. Сега се очаква да се излъчат онези представители на евангелистите-методисти, които да започнат да четат оригиналното Слово на Учителя Дънов, както и "Изгревът", който е Пътят Господен в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно. 45. А дотогава ще чакаме и ще наблюдаваме дали това ще стане. А как евангелистите-методисти ще приемат "Изгревът" том XXIV? Могат да го отхвърлят Възможно е. Може да го приемат, но не и да го четат. Възможно е. Всичко е възможно. Могат всичко да направят. А ние ще наблюдаваме отстрани и ще чакаме. Аз с нетърпение очаквам това време да дойде. Ще излъчат ли поне един свой представител, който да го приеме и прочете? Аз съм решил след отпечатването на «Изгревът», т. XXIV да предам 300 броя на Павел Василев - 200 за раздаване в София и 100 за провинцията -безвъзмездно! Ако някой иска да съдейства след това - всеки знае как да постъпи. И това ще го проверим И ще бъдат изпитани всички до един. 46. Аз моята работа съм свършил. А моите сътрудници също си свършиха своята работа. Аз им благодаря. От мен и от нас толкова. 47. А сега да му мислят евангелистите-методисти. Не бих желал да бъда на тяхно място. Заради изпита, на който са поставени. Тежък и съдбовен изпит за тях и за бъдещето на тяхното евангелско-методистко присъствие в България. Или ще ги има, или няма да ги има. Амин. Друг трети път няма за тях. Пътят им е даден в "Изгревът" том XXIV. А доказателството за "Изгревът", кой го създаде и кой го ръководи се намира в "Изгревът", т. XIII, с. 805-807. Амин. 20 ч. 45 мин. 9.XII.2006 г. София

Б. Евангелистите методисти в България ще започнат ли да четат Словото на Учителя Дънов и поредицата "Изгревът" 1. Ето, аз издавам "Изгревът", т. XXIV, който е посветен на евангелистите-методисти в България. Това не може да го направи никой друг. Нито евангелисти, нито дъновисти. А защо? Те нямат нищо общо с програмата на "Изгревът". Онзи, който я ръководи от Невидимия свят, има пряка връзка с мен. И аз изпълнявам нарежданията. А те за всеки ден са различни. И излизат том след том... 2. Концепцията бе дадена отдавна, но можах да я сглобя от 3 до 6 декември 2006 г. Успях да ги завържа, и като електрически стълбове, да прекарам жиците и да пусна космическия ток на "Изгревът". И те светнаха като отделни прожектори от всяка папка, която се явява поредния електрически стълб. 3. Успях да задвижа Павел Василев, който бе включен във веригата на Невидимия свят, той се задейства, подготви много материали, които публикувам без да променям дума. Предостави снимки, които ще публикуваме, за да покажа, че тези евангелисти-методисти са съществували и са имали връзка с Учителя Дънов. 4. С Павел Василев се познавам много отдавна, от времето на Петър Филипов, около 1970 г., когато го е посещавал. А бащата на Павел е бил един от адвокатите, който е подготвил защитата на Братството по време на съдебния процес 1957/1958 г. По-късно, когато работих с Марийка Марашлиева, няколко пъти съм се срещал с него в нейния дом и съм разговарял с него. Той няколко пъти посети концерт-рециталите, който организирах в София. И накрая, през 2006 г. няколко пъти се обаждах по телефона, срещнах се с него и му обясних моята концепция и той се съгласи да съдействува. Предостави собствени написани материали и снимките, които трябва да приложим към този том. А останалите материали аз ги подготвих и подредих. А това беше много трудно. Дори стигнах до края - до изстъпление на Духа.5. Така че евангелистите-методисти излъчиха един свой представител, за да ги остави в историята чрез "Изгревът". А това е много трудна работа, трябва да работят няколко поколения, няколко рода, докато не се роди онзи, който да опише историята им. Павел Василев е техният представител пред "Изгревът". И го накарах да опише биографичните бележки за баща си и за себе си. А защо? Защото утре ще ме обвинят, че тези неща аз съм си ги измислил. Напротив, те съществуват. Те са живи отгоре в Невидимия свят. И нямате си представа, как са се наредили на опашка и всеки чака реда си да бъде включен в "Изгревът". Невероятна гледка и невероятно преживяване. Онези отгоре взеха живо участие и застанаха зад мене. 6. Протестантите, които бяха изпратени на Изгрева, като последователи на Учителя Дънов, бяха проверени чрез времето и техните дела. Делата им вървяха след тях. Аз съм ги описал и публикувал. Те се провалиха по всички линии. Така че този опит бе направен по времето на Школата на Учителя Дънов. А аз ги оставих в «Изгревът» и ги спасих от изчезване. Те сега съществуват и са живи горе в Невидимия свят чрез «Изгревът» 7. Сега ще се направи другия опит след отпечатването на "Изгревът", т. XXIV, предназначен за евангелистите-методисти в България. Сега ще се види дали т. нар. евангелисти-методисти, ще си закупят този том и дали ще четат "Изгревът". Ако сторят това - то ще се прикачат за "Изгревът" и ще имат бъдеще. Ако не сторят това ще си останат едни обикновени протестанти, които ще носят в себе си Евангелието, но зад тях няма да ги има онези дела, сътворени от Христовия Дух, който е сътворил четирите Евангелия и е дал Благовестието. 8. Следващият етап - след като преминат през "Изгревът", т. XXIV, е да почнат да четат Словото на Учителя Дънов. Ще чакаме и ще проверим! 9. От тях зависи дали ще четат в САЩ онези там евангелисти-методисти историята на "Изгревът" т. XXIV, и дали ще им дойде времето да започнат да четат Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Ще чакаме и ще проверим, дори да минат десетилетия, та чак столетия! Все ще изпратят Онзи, другия Ангел, който ще провери и ще сложи печат на челата им, на онези слуги на живия Бог, така както е описано в Откровението на Йоанна гл. 7, ст. 2-4. А това са 144,000 служители на живия Бог и на Бялото Братство. Ако това стане, то ние ще кажем: Тъй да бъде! Амин!

А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 1. Учителят е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар. Виж "Изгревът". Т. IV, с. 42-47 2. 1872 г. П. Дънов е в първо отделение в училището в с. Хадърджа, което е отворил дядо му и баща му 3. 1876 г. Учителят завършва IV отделение, което тогава е основното образование. 4. По време на Освободителната война 1877-1878 г. дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците. Тази година не е посещавал училище. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331. Във Варна училището също е затворено. Виж «Изгревът», т. XI, с. 332-333 5. 1879 г. постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е. след две години. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331-334. 6. Отива да учи в Свищов чрез евангелистите-методисти и се записва в Богословския отдел с двугодишен курс през 1883 г. На 25 юли 1886 г. завършват седналите 4 ученика от снимката. 7. На снимката, по допълнителни сведения, седналите 4 ученика са завършили 1886 г. а двамата прави - Христо Бъчваров и Петър Дънов - през 1887 г. 8. 1887 г. П. Дънов е назначен в с. Хотанца за учител и проповедник. (През м. юни 1887 г. получава дипломата си от Американското научно-богословско училище, подписана от директора Чалис и от двамата си учители Йордан Икономов и Стефан Томов. Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г. Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI. 1887 г. Виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 1 и с. 802.) 9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г. е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата на Йордан Икономов. Оттук са техните връзки. 10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници на семинарията Дрю в САЩ. Йордан Икономов е записан през 1871 г., а Стефан Томов-на 4 март 1875 г. Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г. висшия курс в Университета Дрю, а Стефан Томов е от 1874 до 1878 г. в САЩ, завършил също висшия курс. И двамата имат звание бакалавър; Икономов - бакалавър на изкуствата, а Томов -бакалавър по духовните науки. 11. На 19 септември 1888 г. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна. По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси. Ето как е написана на английски: Peter К. Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey 12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години. Редовният курс е тригодишен. Първата година - 1888-1889 усъвършенствува английския език. Втората година - 1889-1890 посещава общите лекции. На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси. Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години. 13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано. За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю. Тя е публикувана в "Изгревът", т. XXII, снимка № 2, виж с. 802. П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г. На 19 май 1892 г. се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г. По това време е регистриран като член на методисткото църковно паство. 14. На 12 октомври 1892 г. заминава за гр. Бостън и се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Отива при големите и прочути преподаватели по теология. Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология. 15. Редовният теологичен курс е тригодишен. Музикалното образование е силно застъпено. Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат. Петър Дънов е свирил на цигулка и всички са знаели това. Веднъж го помолили да им посвири. Той се съгласил. Онова, което е изсвирил, е смаяло . всички. Когато го попитали от кого е тази мелодия той отговорил, че той пред тях я създал. Това е мелодията "Завръщане на блудния син". За нея виж в "Изгревът," т. I, с. 404-405; т. II, с. 224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостън две години -1892-1893 г. и 1893-1894 г. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т. I, с. 98-103; т. II, с. 378, 381; т. Ill, с. 108-115; т. IV, с. 63-66, 162-163, 166-167, 222-223, 250, 325-327; т. V, с. 621-690, 702-703; т. VII, с. 131; т. VIII, с. 441-444, 459-463; т. IX, с. 85, 96-98, 471; т. XIV, с. 479-574 и снимките към тома 19. И в лицето на Тереза Керемидчиева - виж в "Изгревът", т. I, с. 26-28: т. IV; с. 327-332; т. V, с. 619-621; т. VIII, с. 457-458; т. XIV, с. 575-629. 20. Защо предоставям тези страници за проучване? След като ги проучите, тогава ще разберете защо Петър Дънов е избрал тази теза за преселване на германските племена. Ето, те преселиха двама свои представители в Школата на Учителя. А каква работа са свършили може да проучите в "Изгревът", том XII и том XIV. Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов. А това не е малко, дори е много, за да се проумее. За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни. А това е знание не само от неговата дисертация, но и откровение от Бога. Виж «Изгревът», т. VII, с. 393-394. 21. 3 февруари 1894 г. - деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент А защо? За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове. 22 юли 1894 г. - П. Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет. Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина. 24. 1895 г. Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: От 1888-1892 г. - 4 години в Семинарията Дрю. От 1892-1894 г. -2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон. От 1894-1895 г. - една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ. 25. С какво се е издържал Петър Дънов в САЩ? Получавал е малка стипендия. През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ. Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е. да бъде хамалин. А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература. За тази му дейност ще се спрем на друго място. Той присъствува на съборите на Учителя през 1910 г. Виж "Изгревът", т. XI, с. 445-446, 453, 463, 469, 472, 476\ За 1912 г.-с. 509; За 1915 г.-с. 607. 30. Името на В. Граблашев срещаме и в "Изгревът", т. I, с. 248-251, 295-296, както и в "Изгревът", т. IX, с. 123-124, 672. Той запазва добри отношения към Петър Дънов. Виждаме го в "Изгревът", т. XXII на снимка N 3 в Семинарията Дрю, в библиотеката, а на снимка N 6 как е изглеждал като млад. А на една обща снимка с Петър Дънов - снимка N 5 - е с жена си, децата си. Едва можем да го познаем. Той е смлян, прегазен и унищожен от жена му и многото му деца. За обяснение на тази снимка, виж на с. 802. Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г. за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. I, с. 249. 31. Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева. Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева. В Изгревът" т. XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33. Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев? Защото е негов състудент в САЩ. И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа. Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас. Виж "Изгревът", т. I, с. 250-251 А как присъствува Мария Граблашева в "Изгревът" е видно в следните справки в "Изгревът", т. IV, с. 155-156, 381-383, 401-402, 406, 414, 421-423; т. V, с. 221, 468-470; т. XVII, с. 654, 702, 704; т. VIII, с. 500. 32. 1895 г. П. Дънов се завръща от САЩ. Прекарва две години в Нови пазар при баща си, където той е свещеник. А как е започнала духовната дейност на Петър Дънов е много добре описано в "Изгревът", т. XXII, с. 459-770. 33. За да имате представа за живота на Петър Дънов трябва да проучите "Учителят и човекът Петър Константинов Дънов" и хороскопа му в "Изгревът", т. XIX, с. 532-553. 34. Също да проучите "Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов" в "Изгревът", т. XIX, с. 907-928, 929-933. 35. Какво означава Учител на Бялото Братство, ще разберете, когато усвоите материала "Вселяване на Божествения Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 547-562. Какво означава Мировият Учител на Великото Бяло Братство, ще разберете, когато се запознаете с "Вселяване на Христовия Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 563-575. Какво означава Всемировият Учител, ще разберете, когато проучите "Вселяване на Господния Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 576-586. А от "Изгревът", т. XIX, с. 928 ще я научите наизуст, за да знаете какво означава Божествената Троица и Живият Бог на Земята - Емануил. 36. Защо споменавам толкова много за Величко Граблашев. Ето защо. След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща дейност с която пречи и затруднява Учителят Дънов. За този период ще се спрем отделно и подробно на друго място. 37. В. Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г. до 1944 г. непрекъснати бели, ядове на Учителя. Те са описани в справките, които дадох. А защо? Защото от тях отърваване няма. 38. И сега ще ви съобщя най-интересното, което, след като го научих съм преживял невероятно повишение и повдигане на духа ми месеци и години наред. Случката е описана в "Изгревът", т. VII, с. 393-394. А тя е, когато Иван Антонов се удивлява пред Учителя как е възможно такъв материалистичен народ, като германския, да роди такива велики музиканти като Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт и др. Тогава Учителят му казал: "Те не си знаят произхода. Те всички са понемчени славяни". Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон. 39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко. А защо? Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише. Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели, земята. Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат. А и не запитват Учителя Дънов. Така всичко се заличава с времето си и изчезва. Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа. 40. От 1969 г. до 1977-1978 г. съм работил с Мария Тодорова и Борис Николов. А как съм работил, аз съм го вече описал и ще излезе под печат. Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали. Обеща да ми ги предаде. И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора. А защо? Защото трябваше да ми попречат. И го сториха колективно. И сега аз запитвам. След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях? А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене. А защо? За да ми се попречи. И успяха!

VII. ЕВАНГЕЛИСТИ МЕТОДИСТИ В ПОРЕДИЦАТА «ИЗГРЕВЪТ» Животописна хроника и бележки Д-р Вергилий Николов Кръстев A. Петър Дънов и евангелистите - методисти в България и САЩ Б. Евангелистите методисти в България ще започнат ли да четат Словото на Учителя Дънов и поредицата «Изгревът» B. Защо евангелистите-методисти влезнаха в поредицата "Изгревът" том XXIV?