Ани

6.5. Пастир Йордан Иванов Икономов (14.09.1847-17.03.1920) Името на Йордан Икономов, като методистки пастир и преподавател, е свързано с Гаврил Илиев (първият евангелист в България и методистки пастир) като негов зет и с Учителя Петър Дънов, като негов преподавател в Американското богословско училище в гр. Свищов. Неговата отлична подготовка и богата култура са му позволили да види и оцени възможностите на ученика му П. Дънов и да му съдейства за продължение на обучението в Америка. По-късно, Йордан Икономов не спира децата си да търсят истината чрез Словото в беседите на Учителя. Йордан Икономов е роден на 14 септември 1847 г. в красивия балкански град Елена, в семейството на свещеник Иван Икономов. Първоначалното си образование получава в родния си град. Жаждата му за знание е причина едва 13-годишен сам да отиде в Търново, и да учи и да завърши с отличие гимназия. В 1865 г. Йордан Икономов заминава за Цариград и постъпва в Роберт Колеж. Тук той полага много усилия и завършва обучението си на 5 юни 1870 г. с отличие, получавайки бакалавърска степен по изкуствата. При дипломирането му изнася на английски език публична реч на тема: "За взаимните отношения между държавата и поданиците". Това е време, когато Й. Икономов изявява желание да учи медицина и през м. май 1870 г. при извършване на размяна на младежи от различни страни за продължение на образованието им, той е разменен с Хенри А. Бътлър от Америка. Междувременно Й. Икономов започва да работи като учител по български език с мисионера Хенри Бухтер, който го убеждава да се насочи към духовна работа. На 19 септември 1871 г. Йордан Икономов се записва да следва богословие в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, Америка. През 1876 г. той получава наново званието бакалавър с отличие, а през годините 1876-1877 завършва и висшия курс и получава пастирски лиценз. От Дружеството на полиглотите в Семинарията му е даден документ за познаването на шест езика - писмено и говоримо. На Годишното събрание на Методистката мисия в България, на 2 октомври 1876 г., в Русе, се решава след завършване на пасторския етажна Й. Икономов в гр. Ню Йорк, той да получи българското пасторско назначение. При завръщането на Йордан Икономов от Америка той е назначен в Русе (1878), след това в Габрово (1879) и в Търново (1880). В този град основното задължение на Й. Икономов е да помага на мисионера Джонс и да открият временно мисионерско училище (1881). През 1882 г. училището от Търново е преместено в Свищов и получава наименованието "Американско научно-богословско училище". Йордан Икономов, освен като преподавател е и пастир в църквата в Свищов. През тези години пастир Икономов е работил предимно с млади хора, учениците му от училището посещавали и Църквата. На 12 септември 1885 г. Йордан Икономов се оженва за близо 20 години по-малката от него Манола Гаврил Илиева, която поема не лекия път на пастирска съпруга. Премествани от един град в друг, заедно със служението си, семейството зе увеличавало. Те имали 8 деца: Дафинка - (р. 1889 г.), Гаврил - (р. 1891 г.), Богдан - (р. 1893 г.), Милка -(р. 1897 г.), Радка-(р. 1899 г.), Ганка- (р. 1900 г.), Гюбка - (р. 1905 г.) и Елеонора - (р. 1906 г.). През годините 1890-1897 Йордан Икономов работи като пастир в църквите на Ловешки район - Севлиево (1891-1892), Ловеч (1895-1897); отговаря за книгоразпространението в България (1892-1895), а през 1897 г. е пастир във Варна, През годините 1898-1904 Йордан Икономов учителствува, а от 1904 до 1908 г. е пастир в църквата във Враца. През 1908 г. той преминава в групата на престарелите пастири, но работи заедно с пастир Иван Ганчев и пастир Павел Тодоров в църквата в Русе, като води вечерните събрания и се грижи за книжовния отдел. През 1910 г. на 19-та Годишна конференция Й. Икономов е включен в комисията по "Възпитание". През целия си жизнен път като Божий служител (1877-1920), той е член на Конференцията на Мисията на методистката църква в България. Йордан Икономов, въпреки слабото здраве, остава името си на един предан служител на Бога, работил за укрепване вярата на народа и Методистката църква з България. Той отминава в невидимия свят на 17 март 1920 г. в София, в пълно съзнание, заобиколен от семейството си. На 24-та Годишна конференция на 8 май 1921 г. във Варна е направена възпоменателна служба за него, водена от пастир Цветан Цветанов и със слово от мисийският надзирател д-р Е. Е. Каунт. Методистката църква в България е изразила благодарността си към Бога, че пастир Йордан Икономов е отдал целия си живот за делото на Бога.

6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев На 19 юни, неделя, 10 часа сутринта ще се държи Паметна служба и реч за 75 годишния юбилей в свръзка с дейността на севлиевския гражданин, покойния Гаврил Илиев, Методисткия Пионер в България. Поканват се всички. Вход свободен. Методизмът, който е проявявал своята християнска евангелска дейност между нашите българи, датира още от преди Освобождението на България и е тясно свързан от самото си начало с едно име, името на един Българин, пръв български евангелист, пръв български Методистки Библейски книгопродавец и пръв български Методистки ръкоположен пастир. Този българин е Гаврил Илиев. Името му е записано в историята от историка М. Дринов, записано в английската книга The Turk-и в една доста обемиста брошура от г. Марангозов от с. Ново село, дето е престоял доста време - поради клането и изгарянето на това село от турците. Този българин е отдавна покойник и гроба му е в гр. Севлиево, тоже отдавна забравен. Тоя човек, Гаврил Илиев, който, може да се каже, става баща на евангелизма в България, е роден в гр. Берковица на 8 ноември 1821 г. От детинство под влиянието на своята набожна баба пораснал и станал благочестив и набожен младеж. С вяра и молитва е живял. Като такъв той се проявява в гр. Татар Пазарджик. Там е бил търговец-занаятчия. След това се преселва в гр. Сливен, гдето разширява търговията си и става виден търговец. През това време му попада на ръка едно Евангелие. С него хранил душата си и се просвещавал. Естествено надарен с богат ум, благословен от евангелска мъдрост, Евангелието повлиява живота му. Това евангелско влияние се разпространило на широко и докоснало мнозина негови познати. Въпреки, че не се знаело между тях, що значи протестантство, все пак влиянието му се разчуло и се питали: що значи това ново учение! Духовните власти се заинтересували в него. И ето, един ден той бил заставен да се яви на църковен съд в митрополията пред тогавашния гръцки владика. От тая полемика и разпит се видяло, че Гаврил Илиев е вещ в Писанията и влиянието на Евангелието е всадило у него вярата в Бога и непоколебимо убеждение в Истината в Христа Исуса. Владиката спрял, и вместо да го упреква, казал му: "Разбрах, що е с тебе станало, имай го за себе си това, което си научил, но не казвай на други". Това станало в 1852 година, 25 март. След това той разширил търговията си в Цариград. През време на Кримската война той е станал доставчик на френската армия до 1854 г. Около 1857 г. той отишъл в гр. Шумен на панаира, по търговия. Там, за негово щастие, той се срещнал с мисионерите Д-р A. Л. Лонг и Притиман. По после препоръчан от Д-р Хамлин - Цариград, той се свързва тясно с Д-р Лонг. Ликвидира с търговията си в Сливен и Цариград. Купува си свой собствен кон и мишинени дисаги. Снабдява се с Библии и Евангелия и по този начин става първия Български Евангелски Методистки Библейски книгопродавец. За много години той е бродил със своя кон и пеш, по балкани и долини - от Цариград до Солун, от Солун до Видин и на вътре из страната, по градове и села да разнася евангелска просвета из народа ни. След като придобил ценни опитности в работата си и живота си, бива призван и ръкоположен за пръв редовен методистки пастир. В Ямбол, на 1863 г., е наречен протестант. Като пастир е работил в Русе, Свищов, Търново, Габрово и много други села и градове. На много места са го зовели Даскал Гаврил. Най-после се установява в гр. Севлиево, дето прекара останалата своя и последна пастирска дейност. Краят на живота му наближаваше. Вярата го крепеше. А и мъдростта, здравото разсъждение, чудесната му памет не го напуснаха до последните дни на живота му. Почина в Господа на 9 февруари 1909 г., навършил цели 88 години и няколко месеца. Години пълни, често пъти, със скърби и мъчнотии, но изживени с непоколебима вяра в Господа. Годините на живота му са били Господни години. Погребан е в Севлиевските гробища. Има живи свидетели за неговото благочестие, проповядване и жива вяра, както в Севлиево като многогодишен гражданин - още и от живия негов личен приятел и общественик г-н А. С. Цанов (91 годишен старец, първия инициатор и виновник за основаването на Българското Евангелско Благотворително Дружество в България). Севлиево, юни, 1932 г. Цв. Цветанов - Пастир на църквата

6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909) Гаврил Илиев Тодоров Гаврил Илиев живее и работи през 19-то столетие, когато нашия страдащ и подтиснат народ под духовен гнет и политическо робство, намира сили и смелост ла се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и потърси самоопределението и свободата си. Гаврил Илиев произхожда от стар български род, в който е имало благочестиви и достойни хора. Дядо му, Тодор Илиев (роден 1774 г.) е свещеник, а баба му Дафинка Гаврилова (родена 1776 г.) е силно вярваща, умна и набожна жена. Те са имали голямо семейство, но известен е само сина им Илия (роден 1796 г.), който се оженва за Стефанка (родена 1798 г.). Семейството на Илия и Стефанка Илиеви са живеели в гр. Берковица. Те са имали четири деца: Тодор (роден 1818 г.), Гаврил (роден 1821 г.), Магдалена родена 1826 г.) и Елисавета (родена 1828 г.). Гаврил Илиев е роден на 8 (по нов стил 21) ноември, 1821 г. в гр. Берковица. Бащата Илия, умира твърде рано - на 36 години (през 1832 г.), като оставя вдовица на 34 години (Стефанка) и деца: Тодор на 14 години, Гаврил на 11 години, Магдалена на 6 години и Елисавета на 4 години. При осиротялото семейство идва да живее баба Дафинка Гаврилова. Семейството живеело при голяма бедност. Гаврил растял при своята майка и баба при много лишения и недоимък. Въпреки материалните ограничения, това дете получава от своята набожна баба най-важното - стремежът ла живее с вяра в Бога и в постоянна молитва. Гаврил с удоволствие придружавал баба си на църковни служби в родния си град. Той станал благочестив и вярващ младеж. Още на 10 години, Гаврил започнал да работи. Той събирал и изкарвал конете в града на паша в Балкана. Баба Дафинка му вдъхвала кураж в самотата и го учела да уповава на Бога в молитва. Тя му казвала: "Този, който е създал звездите и луната и цялата красота в природата, ще пази и тебе - малкото момче." За търсене на поминък още на 14 годишна възраст Гаврил, заедно с брат си Тодор отишли във Враца. По-късно той се разделя с брат си и намира работа, но доста далеч от родния си дом - в Татар Пазарджик /сега Пазарджик/, като чирак на един шивач. За старанието му, нещо като заплата, жената на майстора всяка неделя му давала по няколко дребни монети. И забележете, първите спечелени пари, това бедно момче, което никога е нямало преди това свои собствени пари, е отишло и оставило в най-близката църква. Първите спечелени от него пари, то дало на Бога! След време в Гаврил Илиев възниква желание да научи азбуката, да знае да чете и да пише. Той започнал да отделя от парите си и така необходимите му за уроци при един калугер, за книги и свещи. Заредили се усилни години на работа през деня и на учение през нощта, на таванчето, където спели всички работници. Умен и упорит, Гаврил Илиев успешно учел български език и всички предмети, въведени в първите училища в България. Един от калфите му се подиграл и изгорил книгите му, но Гаврил не се отчаял. Той сам започнал да учи турски, гръцки, френски и английски езици. Макар и закъснял за възрастта си Гаврил Илиев постоянствал - шиел през деня и натрупвал знания през дългите тъмни (само на свещ) нощи. Този непосилен труд, отдалечеността му от родния му дом и най-вече мъката му по болната му и бедна майка, му е причинявало голямо страдание. Той сам е споделял преживяното от тези години и с много мъка ни разказва и една своя опитност, публикувана във в. "Зорница". "Било Коледа. Гаврил бил на 17 години (1838 г.). Той много добре познавал тежкото материално положение на майка си, но не можел нищо да стори за нея (били много далеч един от друг). Тогава Гаврил Илиев купил един чувал брашно и едни товар дърва и ги занесъл на една стара и бедна вдовица. След това той се изправил на молитва към Бога и поискал и Той да промисли същото за неговата стара майка." Гаврил Илиев свидетелства факта, че след една година при срещата си с майка си научава, че на същата Коледа е било донесено на вратата й един товар дърва и един чувал брашно и й се казало, че това е от сина й Гаврил! Гаврил Илиев имал и други опитности в живота си, които си позволявал да споделя, като свидетелство на Божията промисъл и милост. Упорството, трудолюбието и Божието благословение в живота му, стават причина Гаврил Илиев да стане известен в занаята си, но и в започналата търговия. От Татар Пазарджик той се премества в Сливен, като по-голям търговски център. Там той наел един голям хан за работилница и 200 души работници. Като виден търговец Гаврил Илиев установил контакти с Цариград и Солун. Той бил почитан със своята честност, познания и ум. В Цариград, Гаврил Илиев още разширил търговията си. Там той отсядал в хотел "Пера", където в знак на уважение го наричали "Барон Гаврил". През време на Кримската война (1851-1854 г.)той става доставчик на френската войска. В тези години на изключителен материален успех и влияние в обществото, посятото семенце в душата му от неговата набожна баба, растяло и се развивало. Освен това, в 1851 г. в Габрово, Гаврил Илиев става щастливия притежател на Новия Завет, преведен от Неофит Рилски. Този превод бил на българския западен диалект със силното влияние на самоковския говор, отпечатан през 1840 г. в гр. Смирна (Турция), претърпял шест издания с общ тираж 30,000 екземпляра. Той започнал да го чете с голяма ревност и усърдие. Гаврил посещавал гръцката църква, но тя не го задоволявала. Той жадувал за повече светлина във вярата си. Естествено надарен с богат ум, Евангелието повлияло върху живота му. Истините, които Гаврил Илиев научил от Евангелието били нещо ново за него. На усърдните му молитви за повече светлина било отговорено. Товарът на греха се смъкнал от душата му и той дошел до познанието на Исуса, като свой Спасител. Той мислел, че е сам в новата си опитност за спасение чрез вяра в Исуса Христа и веднага започнал да разпространява добрите новини сред приятели и познати. Най-първо той започнал да поучава работниците си. Той ги събирал неделен ден, четял им части от Евангелието и им го обяснявал. Тези, които го слушали, казвали, че Гаврил Илиев им дава "новото учение". Така, чрез Словото и благовестието множество били докоснати и с радост одобрявали казаното. Но Гаврил Илиев будел и недоволство. Духовенството се заинтересувало от Гаврил Илиев и на 25 март 1852 г. той бил заставен да се яви пред църковния съд в митрополията, начело с тогавашния гръцки владика в Сливен. Това става 5 години преди идването на първите американски методистки мисионери. В проведените разговори въпреки упреците, Гаврил Илиев изложил своята непоколебима вяра в Исуса Христа. Запитан с каква власт разпространява новото учение между народа, преди да отговори, Г. Илиев попитал: "Евангелието Слово Божие ли е или човешка измислица?" Според някои биографични източници владиката забранил на Г. Илиев занапред да говори на народа. Тогава Г. Илиев отговорил с текст от Евангелието: "Подобава да се подчиняваме на Бога, а не на човеците". Въпреки това той бил осъден и отлъчен от православната църква. Според други източници, владиката спрял Г. Илиев в своето изложение, и вместо повече да го упреква, му казал: "Разбрах, що е в тебе станало, имай го за себе си това, което си научил, но не го казвай на други". Обаче, още на следващия месец (на 23 април 1852 г.), Гаврил Илиев отива в Ямбол и говорил за евангелските истини, които приел от Новия Завет Там местният даскал Георги го нападнал и го нарекъл протестантин, а той сам и не знаел що е това. Годината 1857 е решаваща и преломна в живота на Гаврил Илиев. През м. май, в гр. Родосто, при арменския пастир Магардич, Гаврил Илиев научава, че действително е протестантин. Освен това той там срещнал и д-р Сайръс Хамлин - конгрешански мисионер и мисийски надзирател на Южна България. Д-р Хамлин е първият директор на американското училище в Бабек, което по-късно било наречено "Роберт Колеж". Д-р Хамлин е бил удивен от бързото изкупуване на Неофитовия превод на Новия Завет (30,000 екземпляра) и пожелал да се запознае с населението (българите) от Северна България, но се нуждаел от придружител. Пастир Магардич представил на д-р Хамлин Гаврил Илиев, като интелигентен, любезен, енергичен и най-важното-интересуващ се от евангелската истина. Готовността на Гаврил Илиев (известният и с голямо влияние търговец) да се учи и работи за Бога, става причина да приеме и да стане преводач, придружител и прислужник на д-р Хамлин. Той владеел говоримо турски, гръцки и отчасти арменски езици, с които Г. Илиев свободно контактувал между съответните народности. През 1857 г. Г. Илиев, отивайки в гр. Шумен на панаир по своята търговия, среща за първи път мисионерите Д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман. Може да си представите неговото удоволствие да чуе от мисионерите за причината за тяхното присъствие и за техните задачи. С тях той споделил и своите опитности и между тях се създава едно истинско приятелство. По-късно, през 1860 г. във Велико Търново, Гаврил Илиев разширява контактите си с д-р Лонг, като става негов помощник и в продължение на 2 години под негово ръководство изучава Библията. След това отива в Цариград и продължава обучението си при срещнатите там мисионери, като междувременно ликвидира търговията си в Сливен, Солун и Цариград. С взетите пари Гаврил Илиев си купува кон, кожени дисаги, напълва ги с Евангелия и тръгва да пътува и да разнася Словото. Така Гаврил Илиев става първия библейски книгопродавец. От този ден, той е подложен на изключително тежки изпитания за Божието дело. Налице са лошите битови условия на поробена България. Липсват пътища, превозни средства, електричество, лоша или никаква медицинска помощ. Тук-там се срещат най-прости ханища и гостилници. По безлюдните балкани и долини със своя кон, под тежкия товар на книгите, понякога и пеш, Гаврил Илиев попадал на засади от разбойници, срещал е глутница вълци и мечки и най-страшното - понякога и неразбирането на населението. За много години той преминал от Цариград до Солун, от Солун до Видин, навлезнал във вътрешността на страната ни, пресичал девствени гори, за да намери човека и да му даде евангелските истини. Задавали ли сте си въпроса: Колко мисионери са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите? Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него мисионер Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае. Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите. По-късно умира съпругата на мисионера Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на мисионера Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни мисионера Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера. Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на мисионер, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали? Отговорът е само един: Любовта и предаността на Гаврил Илиев към Бога и към този изстрадал и грешен народ. Колко много идеализъм и желание е имало в него - благовестието да достигне до всеки един, че спасението от греховете е само във вярата в Господа Исуса Христа. От потомци на Гаврил Илиев знам и ще споделя негови опитности от присъствието на Бога в живота му при тези усилни за него години на работа: 1). Гаврил Илиев пътувал обикновено сам, със своя кон, натоварен с Новия Завет на Неофит Рилски. Той се движел по тясна пътека, пресичайки Балкана. Обилен дъжд се изливал. В гората този ден не бил срещал човек. Пътеката го извела до рекичка с мостче. Поради продължителния дъжд, рекичката се била превърнала в буен поток, започнал да залива мостчето. Г. Илиев яздел коня си и достигайки до мостчето конят спрял и отказвал да продължи. Той бил на много часове от населено място. Тогава кончето без съпротива потеглило. В отговор на неговата молитва, той видял бяла човешка фигура (в гръб), която вървяла пред коня и държала юздите. Така те преминали мостчето. Фигурата, за която Г. Илиев винаги е приемал като ангел, изчезнала. Зад гърба им бумтящия поток с трясък отнесъл мостчето. 2). При друг случай, пътувайки с коня си през нощта, Гаврил Илиев разчитал да пренощува в един добре познат за него хан. Достигайки до хана, той слязъл от коня и хванал желязното мандало, за да почука на портата. В този момент съвсем ясно чул глас (не вътрешен), който със заповеднически тон му казал: "Гавриле, не буди лъва!" Тогава, макар изненадан, той оставил внимателно мандалото и се отдалечил в планината. Не след дълго откъм хана се разнесли изстрели и след това всичко потънало в тишина. На другия ден до него достигнала вестта, че в хана имало засада от разбойници, които очаквали богат търговец. Имало убити -търговеца и няколко негови хора. На 2 октомври 1862 г., в Търново, Гаврил Илиев се оженва за Митана Цветкова (родена през 1840 г.). Венчавката се извършва от д-р Лонг Двама от братята на Митана (Алески и Манол) са заточеници в Диарбекир; следващия брат, Тодор, е шивач, а най-малкият, Йордан Цветков, става евангелски проповедник. Интересно е, че Гаврил Илиев имал връзка и достъп до Митхад паша, който по това време е бил управител на Дунавския вилает със седалище в гр. Русчук. Пашата винаги проявявал голямо уважение към Г. Илиев и с удоволствие разговарял по различни въпроси с него. Често пъти Митхад паша проявявал интерес от християнството, за което Гаврил Илиев с часове го е занимавал. Г. Илиев в тези разговори е успял да изпроси свободата на 30 младежи от гр. Свищов, попаднали в Русенския затвор и на 13 други заточеници в Диарбекир, между които и двамата братя на Митана (Алески и Манол). Въпреки настъпилите събития - чети, въстания, избухналата Руско-турска война, през 1876 г. епископ Андрюс събира всички мисионери (пастири), помощник- проповедници и поставя задачите за работа. На това първо по рода си събиране (Първо годишно събрание на българската мисия), Гаврил Илиев е ръкоположен в дяконски и презвитерски чин, а по-късно за пръв редовен методистки пастир в България, като зачисляването му става на годишната конференция в Небраска, САЩ. [Заб. До 1892 г. поради малкия брой свещенослужители в България уставът ("Дисциплината") не разрешава провеждането на годишни конференции с права за редовно зачисляване на проповедници, затова тяхното зачисляване се извършвало на годишните конференции в САЩ.] Гаврил Илиев е изпратен в Свищов, където той и църквата са подложени на гонение от турския каймаканин (околийски началник) и партията на младите българи, които говорили, че и "протестантизмът съсипвал българската националност". Избухнали епидемии. Евангелското общество в Свищов, начело с Гаврил Илиев, въпреки това се ползвало с уважение и доверие на градското население. По време на работата си в Свищов, Гаврил Илиев не спрял да обикаля и по други населени места, където е имало големи кланета. В тези усилни времена, той утвърждавал вярата в Бога с молитви, разговори, проповеди и материални помощи. В 1876 г. Гаврил Илиев посетил селата Ново село (сега с. Априлци, троянско), Кръвеник, Батошево, Гъбене, колибите пръснати из Балкана, Габрово. Той събрал богата информация за плачевното състояние на населението след потушаването на Новоселското въстание и сдоклади и искания до Цариградския комитет и до д-р Лонг осигурил помощи във вид на храна, дрехи, цървули, домакински принадлежности, сечива за земеделска работа, добитък и т.н. По свой изработен план, Гаврил Илиев престоява по тези места повече от 3 месеца през зимата, и раздавал пристигащите помощи. Обаче, тревогата му за Божието дело растяла - мисионерите си отивали, проповедницитебили малко. Гаврил Илиев започнал да пише писма до Генералната конференция, до Борда на епископите за подкрепа на делото в България. За това дело - Божието дело - Гаврил Илиев бил заложил всичко, което имал и не щадял живота си и наистина той успял! Изпратени са нови мисионери. Гаврил Илиев е прехвърлен в Плевен (1874 г.), след това в Русе (1876 г.), като помощник на мисионера Флокен, оттам в Търново, Габрово и накрая в Севлиево (1879 г.). Той получил голяма популярност. Гаврил Илиев бил магнетична натура - висок, едър, хубаво говорел, имал приятен глас и с удоволствие пеел наизуст евангелските песни. Навсякъде го наричали "даскал Гаврил". През целия си активен период на работа, Гаврил Илиев запазва приятелските си връзки с д-р Лонг, който много го ценял. През м. юни 1863 г. д-р Лонг е преместен в Цариград, но остава на длъжността мисийски надзирател. Д-р Лонг привлича Гаврил Илиев в помощ при издаването на илюстрованото списание "Зорница"; включва го в преподавателския състав на организираното класно училище в Търново, а после в Свищов, за подготовка на младежи за Роберт Колеж в Цариград; съдействувал е на Гаврил Илиев в изпращането на младежи за учение в организираните училища из България (Свищов, Самоков, Пазарджик). През 1864 г. д-р Лонг с епископ Томсън специално посещават дома на Гаврил Илиев в Свищов, в израз на хубави чувства. Гаврил Илиев през цялото си служение и в напреднала възраст е член на Годишната конференция. Последното му участие е през 1905 г. на 14-та Годишна конференция във Варна, когато е на 84 години! За Гаврил Илиев пастир Цветан Цветанов пише: ". . Краят на живота му наближаваше. Вярата му го крепеше. А и мъдростта, здравото разсъждение и чудесната му памет не го напускаха до последните дни на живота му. Почина след много кратко боледуване на 28 януари (9 февруари) 1909 г., на 88 години и 80 дни в Севлиево. Години, пълни често пъти със скърби и мъчнотии, но изживявани с непоколебима вяра в Господа. Годините на живота му са били Господни години." Гаврил Илиев беше наречен баща на евангелизма в България, като първия български евангелист. За Евангелската методистка църква, Гаврил Илиев е първият български методистки библейски книгопродавец и като първия български ръкоположен методистки пастир.

5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. Деветнадесети век, това е било столетие, когато в света, и специално за Европа, процесите на протичащия Ренесанс са раздвижили всички области на човешкото знание. Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Йохан Песталоци, Георг Хегел, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката. За нашия страдащ и подтиснат български народ деветнадесетото столетие е показателно. След 500 годишното турско подтисничество и духовен гнет от гръцкото духовенство, народът намира сила и смелост да се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и започне борба за своята духовна политическа свобода. Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната църква у нас, а политически работили за реализация на така наречената "мегали идея" - да се погърчи цялото население на Балканския полуостров и в един момент да бъде обединено в една голяма гръцка държава, наследница на древна Елада и стара Византия. Гръцкото духовенство грабело от народа всичко ценно, но и унищожавало паметниците на българската култура. Те разрушават редица манастири, закриват Охридската архиепископия, горят стари български книги и ръкописи, прогонват българските калугери, свещеници и владици, извършват арести и побоища. Това духовно робство нанесло голямо поражение на българското самосъзнание. Интелигенцията, и то българската, говорела вече само на гръцки език. Паисий, със своята история (1762 г.) поставя началото на Възраждането по нашите земи. Това е едно дълбоко всеобхватно народно движение, което възстановява българското самосъзнание. За нейното разгръщане принос имат Софроний Врачански ("Неделник"), Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иларион Макариополски (начетен духовник, дипломат, смел борец) превръща борбата за църковна свобода в национално-политическа борба. Защитата на българския език, българската книга, българския род, българското име е борба за българско православие, борба за свободна България. Това е епоха на много още заслужили българи-будители и възрожденци, които дават своя принос: Васил Априлов, Марин Дринов, Любен Каравелов, Георги Раковски, братя Д. и К. Миладинови, Константин Фотинов, Петър Берон и храбрите борци за свободата на България: Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков, Панайот Хитов, Панайот Волов и др. В средата на XIX век идва на този свят и Учителят - Петър К. Дънов /1864 г./ В същия XIX век християнските църкви в света развивали усилена мисионерска дейност. Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и езичниците". Тези апостоли на вярата буквално са работили за милиони човешки същества във всяко кътче на земята, където е имало изостанали в нравствено-духовно и просветно отношение. Това е станало причина Библията да се превърне в най-разпространената книга, преведена на хиляда и двеста езика. Навлезлите по нашите земи мисионери са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. Това са били пратеници мисионери от евангелските и католическите църкви. Тези мисионери у нас имали различни цели. Евангелските мисионери сметнали, че първата тяхна работа, която се налагала е била да обучат хората на най-елементарните познания на хигиена и начин на живот: да се мият редовно, да си режат косите, да си готвят храната, да се обличат, да ги учат да четат и пишат. Показателно е писмото на Никола Т. Бояджиев от 1874 г., написано в Ямбол до пастир Д. Н. Фурнаджиев. Там той".. . намерил хората да спят на земята върху пръстта и влагата, да ядат седешком на земята с дебели дървени лъжици, които не всеки ден виждали вода за измиване, къщи с малки прозорци, с ниски тавани и врати... Една от първите ми работи бе (на Н. Бояджиев) да науча хората как да живеят, като разумни и възпитани хора. Той им показал как да си направят маси, кревати, да ядат прилично и хигиенично, да строят къщите си с по-високи тавани и да дават възможност на слънцето да прониква в жилищата им. Описаната тъжна картина от бита и живота на българския народ не е било изолирано явление. До започване на работата на евангелските мисии почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища са се откривали училища. Малко са били младите хора, получили някакво образование. Евангелските мисионери имали за цел да основават отделна евангелска църква, а само чрез просвета (отваряне на училища и преводи изучаване на книги) да организират движение за християнизиране на народа. Обаче, създаваните проблеми от гръцкото духовенство на евангелистите е повод те да се включат в борбата срещу него и да организират църкви в някои селища. Католическите мисионери, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско. С победата на българската православна църква през 1870 г. и прогонването на гръцките фанариоти, кризата от липсата на подготвени българи духовници, увеличава домогванията на католиците. В тези тежки години Иларион Макариополски се обръща за помощ и получава такава само от евангелистите. Обаче, евангелските мисионери са виждали, че въпреки благоприятното решение на църковния въпрос, набързо ръкоположените български владици не предприемали реформи в църквата. Те са забранявали дори четенето на Евангелието на български език и навсякъде са въвеждали славянския език, които също оставал неразбран за народа. В политическо отношение, XIX век за българския народ е период на борба за свобода от турците, напрежението свързано с Кримската война, Руско-турската война и годините на създаване на нова, свободна България.

4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли Това е време, когато Англия е в духовен упадък. Народът тъне в мизерия и глад. Нищетата подтиква към престъпност, омраза и безверие. Църквите и свещенослужителите били твърде малко. Църковните служби били много слабо посетени. Неделни училища нямало. Англиканската църква била в дълбока криза. Неграмотността сред народа била висока. В неделните дни безделието и пиянството се ширело. Мъжете прекарвали свободното си време в кръчмите или на места, където те давали и последните си пари в залагания при боеве на петли и бикове. Това състояние на народа в Англия не е било изолирано явление. В другите европейски страни положението не било по-добро. Католицизмът, чрез Инквизицията ликвидирал всеки по-буден ум, а православието водело борби за влияние не само в политическата власт, но и за проникване в повече страни в света. При тези обстоятелства, в Англия се изявява с изключително активната си и плодотворна дейност посветена на Бога, Джон Уесли. Неговите последователи и създадени църкви представляват мощно, духовно съживително движение, което получило името "нова вяра" или методизъм. Джон Самуел Уесли (27.06.1703 - 02.03.1791) Студена февруарска нощна 1709 г., озарявана от пламъците на горяща, почти изцяло дървена, двуетажна къща. Това е пастирският дом на Самуел Уесли в градчето Епворт, графство Линконшир, Англия. Всички са спели. Пламъците обхващат и втория етаж Настъпва паника. Всички се спущат да бягат. Семейството на пастиря Самуел Уесли е голямо. През тази година децата са осем! На втория етажна един от прозорците се очертава силуета на малко момченце. Стъпило на един сандък до прозореца, то плачело и простирало ръце за помощ. Пламъците били обхванали стълбите. Проникването на втория етаж било невъзможно. Тогава един мъж предложил да направят човешка пирамида, като на раменете му се качили един върху друг още двама. С много усилия момченцето е извлечено от пламъците и в същия момент горящата къща с трясък се срива. Семейството и съседите паднали на колене в благодарствена молитва към Бога. Това разплакано и разтреперано момченце, опушено и обгорено от пламъците бил шестгодишния Джон Уесли. Тази случки и преживяване на малкия Джон е причина, когато трябвало да каже нещо за себе си, той си позволявал да изрече думите: "Аз съм само главня, изтръгната от огъня". Джон Уесли е роден на 27 юни 1703 г. в градчето Епворт, графство Линконшир, Англия, в пастирския дом на Самуел и Сузана Уесли. Семейството било голямо -10 деца, от които 3 момчета и 7 момичета. Бащата Самуел Уесли бил почитан и уважаван от съгражданите си. Обаче, голяма роля в семейството имала майката - Сузана. Тя умеела така да разпределя времето си, че бивала едновременно предана помощница на съпруга си (като пастирска съпруга), но и любяща майка. Пастирят Самуел Уесли често пътувал и проповядвал в други селища, а Сузана в това време водила неделните служби и посещавала болни и нуждаещи се. Въпреки това, Сузана намирала време да се занимава с всяко едно от децата си. Тя им била първата учителка, като ги е учела азбуката и да четат. За помагало в нейната дейност тя ползвала Библията, започвайки от книгата Битие. Представете си какво още е минавало през ръцете й: цялото домакинство, готвене, пране, гладене и т.н. Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея. Майка му е била пример и негова опора в първите му стъпки. Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога. Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност. Отлично изучава различни езици, между които староеврейски и старогръцки. На 16 години (1719 г.) Джон Уесли бива препоръчан за студент Той е записан в Оксфордския университет в колегията Крайст Чърч. Тогава още в него възниква въпроса: "Аз и моята душа в съгласие ли са с Бога?" На 22 години (1725 г.) Джон Уесли завършва Оксфордския университет и получава титлата "бакалавър". Същата година той е ръкоположен за дякон. На следващата година (1726 г.), на 23 години, Джон Уесли е избран за професор в Линконската колегия на университета. На 24 години (1727 г.), той получава степента "магистър". На 25 години (1728 г.), Джон Уесли бива ръкоположен за пастир. Това бързо интелектуално израстване е съпроводено с духовно съзряване. Заложената от майка му Сузана, още от дете, обич към Бога и стремеж към праведност (святост) постоянно присъстват в живота му. Джон Уесли се стараел да си налага в ежедневието, според разбиранията си, един доста строг режим. Неговият пример е бил последван от брат му Чарлз и други някои студенти - Морган, Киркам, Ингам, Броутън, Хуитфилд, Клейтон, Хърви. При техните събирания, те започнали изучаването на Новия Завет на старогръцки и взаимно се насърчавали в подражание на Христа и свят живот. Те си налагали живот организиран и подчинен на правила и методи при изключителна самодисциплина. Това тяхно поведение и начин на живот в университета правело впечатление. Групата била наричана "Святият клуб", по-късно - методисти, а Джон Уесли получил прозвището "отец". Тогава той бил само на 26 години! Каква е дейността на "Святият клуб"? Членовете на "Святият клуб" посещавали затворниците в тъмниците и им проповядвали Евангелието; те ходили в домовете на бедните и им давали пари и лекарства; те събирали деца и ги учели да четат и им давали дрехи. За всичката тази дейност тези млади хора отделяли от своите скромни средства и живеели в лишение в името на Бога и за спасение на нови човешки души. За тях всеки ден трябвало да преминава в правене на добро. Според Джон Уесли, стази дейност на "Святият клуб" се поставя началото на методизма. Това е годината 1729! През пролетта на 1735 г. бащата на Джон Уесли умира и оставя своята голяма енория без пастир. В същото време се търсят мисионери за работа между индианците в новата английска колония - щата Джорджия, Северна Америка. Джон Уесли е поканен за мисионер. След усилени молитви и разговори с майка си и приятели, той взема решение. През м. октомври с. г. (1735), Джон Уесли заедно с брат си Чарлз и приятелите Ингам и Деламот отплава за Америка. На кораба с тях са и 26 немци от църквата в Моравия. В дните на пътуване Джон Уесли използва с приятелите си всеки час за работа. Дневната им програма започвала от 4 часа сутринта с молитва, четене на Божието Слово, изучаване на немски език, преглед в групата на извършената работа. В следобедните часове до към 9 часа вечерта главно работели с пасажерите и децата (в разговори, четене, проповядване и молитва), като от 7 часа вечерта Джон Уесли се присъединявал към богослуженията на немците от Моравската църква. Този свой стил на живот Джон Уесли запазва през целия си (повече от 50 години) активен живот. Той запълвал всеки час от времето си, като винаги бивал зает, но имал и време за всичко, което трябвало да свърши. По време на пътуването, около 3 месеца и половина, корабът преминал през три големи бури, които нанесли повреда на платната. Вълните били страхотни -те подхвърляли кораба и заливали пасажерите. В тези часове на изпитание англичаните от екипажа и Джон Уесли стях, изпаднали в паника. Присъствал страха от смъртта. Джон Уесли споделя: "Тогава не бях готов да умра". В същото време немците от Моравската църква били тихи и пеели един от своите псалми. Това поведение дори в жените и децата поразило Джон Уесли. Най-после на 6 февруари 1736 г. корабът излезнал на безопасно място на американския бряг. След един месец на 7 март, Джон Уесли започнал да проповядва в гр. Савана. В престоя си в Америка, Джон Уесли срещнал навсякъде невежество и нечестие. Не винаги проповедите му били посрещани със съгласие. Той имал смелостта да отстранява от Господнята трапеза всеки с лошо поведение и всички непокаяли се. Джон Уесли виждал огромната работа, която имало да се извърши, но бил гонен и заплашван със смърт, като оставал неразбран. Тогава, на 22 декември 1737 г., след близо две години престой в Америка, Джон Уесли потеглил обратно за Англия. На 1 февруари 1738 г. той пристигнал в Англия, като общо отсъствието му е 2 години и 4 месеца. Това отиване до Америка за Джон Уесли имало голямо значение. Той благодарял на Бога за придобитите опитности и най-вече срещата му с немците от Моравската църква. Само след една седмица от прибирането му от Америка, Джон Уесли среща в Лондон свещенослужителя от Моравската църква Петер Бейлер. Тази среща на Джон Уесли с Петер Бейлер се оказва знаменателна за Уесли. За първи път на него му се казва пределно ясно благата вест: "Греховете ни се прощават и ние се спасяваме само с вяра в Исуса Христа и по Божия благодат ние ставаме Божии чада. Ние научавам това, като имаме Святият Дух, който свидетелствува с нашия дух, че сме Божии чада. Кръвта на Исуса Христа, Сина Божий, може да ни очисти от всеки грях, да направи сърцата ни святи чрез вяра в Него и да ни даде сила да любим Господа Бога Нашего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и като правим това, тогава ние ще сме истински християни". Тези мисли Джон Уесли дълбоко в себе си запазва и когато ги преосмисля с вяра, той казва: "Почувствувах сърцето си странно стоплено. Повярвах в Христа и за спасение и уверение ми се даде, че Той беше отнел греховете ми". Този велик момент в живота на Джон Уесли става на 24 май 1738 г., в една стая на ул. "Алдерсгейт" в Лондон. Тази вечер душата му се изпълва с любов към Бога и съжаление към грешниците, за които той започва да се моли. Джон Уесли чувствал, че неговото призвание е да проповядва за духовното повдигане на английския народ. Той държал на Англиканската църква и се смятал част от нея. Първоначално Джон Уесли проповядвал в църковните сгради на посещаваните от него градове. Слушателите му постоянно се увеличавали. Храмовете станали тесни, но и местните проповедници започнали с неодобрение да гледат на Джон Уесли. Така църковните сгради една по една се затворили за него и Джон Уесли бил принуден да проповядва на открито. Множеството от слушатели постоянно нараствало. От "Дневникът" на Джон Уесли научаваме за неговия престой в гр. Бристол. На 2 април 1739 г., в улица "Никола" той проповядвал пред 3000 човека. На следващия ден в местността "Баптист Милс" той говори пред 1500 човека. В неделя на 8 април, в 7 часа сутринта в местността "Баулин Грийн" идват повече от 1000 човека, а след обяд в местността "Роуз Грийн" при Кингсвуд пред 5000 човека, предимно миньори (въглищари), Джон Уесли споделя Благата вест. Той всеки ден имал Утринна служба в затвора Нюгейт. Словото Божие, чрез Джон Уесли, достигнало до сърцата на хората. Множество мъже, жени и деца задавали въпроса: "Какво да направим, за да се спасим?" Стотици са затворниците и миньорите потърсили Бога! При завръщането си в Лондон, слушателите на Джон Уесли в Кенсингтон били 1500, а в местността "Блякхийт" те нараснали до 6-7 хиляди човека. Това не били случайно събрани хора, а вече общества с обща цел, а именно: постигане спасение надушите си чрез святост и в служба на Бога. Назрявала необходимостта от места за събиране. На 12 май 1739 г. в Бристол Джон Уесли полага първият камък за методистко църковно здание, което се изгражда със средства на обществото и го нарекли "Новата стая". През м. ноември 1739 г. Джон Уесли отворил първата си църква в Лондон, която наричали "Ливницата"(сграда, която преди това била използвана за леене на топове). До "Ливницата" бил и домът на Джон Уесли. Всяка сутрин, в 5 часа, камбаната на "Ливницата" приканвала за молитва. Множеството отрудени хора с фенери в ръка, преди работа отивали на богослужение. За постигане на системна духовна работа Джон Уесли съзрял необходимостта в различните общества да се създадат класове от по 12 човека с един ръководител, които да имат своите редовни събирания по домовете. Това са и първообраза на така наречените "малки групи", които има в методистките църкви за изучаване на Словото и молитва. Разпространението и влиянието на "новата вяра" - методизмът в Англия, осезателно се чувствало. Образували се нови духовни общества. Джон Уесли в 1742 г. посетил в Северна Англия, графството Йоркшир, където с радост се запознал с успешната работа на своя ученик (бивш зидар) Джон Нелсон. Всеки ден Джон Уесли проповядвал, защото виждал ниското духовно и културно ниво на народа. Той казвал: "Толкова пиянство, псувни, клетви, даже и от устата на малки деца, никога не помня преди да съм виждал или слушал в толкова късо време". Джон Уесли посетил Нюкастъл на Тайн, след това гр. Епворт. В родния си град той не бил допуснат да проповядва в сградата на църквата, но в неделя сутрин, застанал на бащиния си надгробен камък, Джон Уесли проповядвал на стотици свои съграждани, много от които помнели с най-хубави чувства баща му. На 23 юли 1742 г. в Лондон, Джон Уесли се разделя с майка си, която преминала при Бога. Нейните деца я изпратили с молитва и хвалебен псалом. Джон Уесли загубил най-близкия си човек. В тези месеци напрежението около Джон Уесли нараствало. През 1743 г. в графство Стафордшир, градовете Уенсбърн, Дарластон и Уест Бромвил се надигнали тълпи срещу методистките семейства. Те влизали в домовете им, нанасяли побои, чупели и изхвърляли покъщината им, замеряли ги с камъни и кал. Джон Уесли незабавно заминал, за да срещне своите противници. Чувствувайки силата от Божието присъствие в него, Джон Уесли проповядвал в Уенсбърн. Той сам излязъл срещу тълпата от 300-400 човека и приел в дъжд, кал и тъмнина да бъде заведен при съдията с обвинението: "Те пеят псалми цял ден и карат хората да стават в 5 часа сутринта". Нова тълпа от гр. Уолсол се намесила и повела Джон Уесли към гр. Дарластон. Те не му давали възможност да говори, искали неговата смърт. Джон Уесли започнал усилено да се моли на Бога. Тогава се намерили силни мъже, които започнали да го пазят и измъквайки го, завели го в Уинсбърн, където намерил своите приятели на молитва. "Във всичко това, казва той, аз само загубих едно късче от жилетката си и малко кожица от една от ръцете си.. . Отначало до край, аз запазих присъствие на духа". Джон Уесли видял как неговите неприятели с Божията намеса се превръщат в приятели. Божията милост била голяма! Размирици с много омраза имало не само в графството Стафордшир, но и в графствата Йоркшир и Нюкастъл. Единственото обвинение срещу методистите било, чете проповядвали Евангелието. От репресиите проповедникът в Нюкастъл, Тома Биърт, починал. Той е първата жертва, която дава методизма. През 1744 г. Джон Уесли разширил своята работа и в Южна Англия, посещавайки гр. Корнвол. С време, въпреки гоненията, и в тази част на Англия, методизмът се утвърждавал и Джон Уесли спечелва любовта на хората. Неговият брат, Чарлз, споделя: "След 40 години от това размирно време, човекът, който бе спал на земята по нямане на място и бе брал малини да се нахрани и едва избавил се от гнева на тълпите, сега като минава през градовете и селата по тези места, на прозорците се трупат хората, желаещи да видят и излеят благословението си на побелялата му глава." Назряла необходимостта да се координират действията и затова Джон Уесли свиква Конференция на свещенослужителите. На 25 юни 1744 г. се провежда първата методистка конференция в"Ливницата", Лондон. Присъствали са 6 пастири и 4 миряни проповедници. Те сасе занимавали с въпросите: Какви духовни наставления да даваме? Как да гидаваме? Какво да правим? До края на живота си Джон Уесли председателствувална 47 методистки конференции, на които се давало светлина по някои теоретичнивъпроси с необходимите обяснения от Словото и как на практика да се постъпваза успеха на методизма. Джон Уесли не спрял да посещава различни части на Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, където неуморно проповядвал 3-4 пъти дневно, образувал общества и изграждал църкви. Той не спирал нито лете в горещините, нито зиме в снеговете. Обливан от дъжд и пронизван от студени ветрове, Джон Уесли заставал на открити места и проповядвал. Не веднъж той срещнал съпротива и лошо отношение, но Джон Уесли винаги оставал спокоен. В създадените от него църкви той поставял свещенослужители, които ревностно да работят за Божието дело. Така методизмът постепенно получил разпространение не само в Англия, но и в Америка, част от Европа и Азия, достигайки до Западна Индия. За тази огромна работа Джон Уесли поддържал със своите помощници постоянна връзка с писма и отдавал винаги своята благодарност и преклонение за извършеното. С напредване на възрастта, Джон Уесли се радвал на добро здраве и спазвал дневния си режим - ставане в 4 часа сутрин и изнасяне по 2-3 проповеди дневно! На 29 март 1788 г. Джон Уесли загубва своя скъп брат и помощник, създал десетки духовни химни - Чарлз Уесли. Той починал на 79 години. Въпреки сътресението, което преживял Джон Уесли не намалил усърдието си да работи за Бога. Единствено, той в 85-та си годишна възраст, споделил: "Бог да даде да не доживея никога времето, когато ще бъда безполезен", понеже той чувствувал как силите му намаляват. Последните проповеди на Джон Уесли били през месец февруари 1791 г.: на 18 февруари в Челси, на 22 февруари в църквата "Сити Род" и на 23 февруари в Ледерхед върху думите: "Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо". Следващите дни от месеца, заради чувство на слабост, той прекарал в легло - в молитва и песен. Заобиколен от своите приятели той пожелал да се ръкува с всеки от тях, казвайки: "Сбогом" и с последни сили споделил: "Най-доброто от всичко е, че Бог е с нас". На 2 март 1791 г., към 10 часа сутринта, бащата на методизма в света Джон Уесли, преминал, без въздишка, във вечната радост при Господа. Неговият гроб е при църквата "Сити Род" в Лондон. В заключение: Джон Уесли е живял 88 години (1703-1791), като от тяхнеговата проповедническа и организаторска дейност е продължила 52 години. Въз основа на неговия "Дневник" е изчислено, че той всяка година е изминавалоколо 1700 мили пеш, на кон или каруца, което за посочените 52 години правиповече от 1,300,000 мили. Като знаем, че Джон Уесли е проповядвал по 2-3проповеди дневно, общо техния брой е 40-50 хиляди. Когато починал, Джон Уеслиимал 511 проповедници и 120,000 членове. На юбилейната 100 годишнина от появатана методизма (1829 г.) проповедниците били 3421, членовете 1,112,519 и децата вНеделеното училище над 1,500,000. Особено в по-следващите години тези цифримного бързо нарастват. Споменахме, че сега, на 300 годишнината от рождениетона Джон Уесли, последователите на методизма в света са повече от 70 милиона! Броят на методистките църкви постоянно нараства и те имат своето разпространениевъв всяка страна на света. Нека се замислим, колко много величия (в кавички) има в историята на човечеството, чиято слава е мимолетна, имената им са бързо забравени и те остават непознати за поколенията? Името, споменът, дейността на Джон Уесли остава и ще остане през вековете. Името му винаги ще напомня, че той беше човека, който през 18 век създаде съживително духовно движение в реформираната вече Англиканска църква. С личния си пример и начин на живот по правила и методи за духовно израстване, Джон Уесли утвърди "новата вяра" - методизма. От оставените писмени спомени и портрети за Джон Уесли той е описван като добре сложен по фигура човек, нисък на ръст и много подвижен. Той е имал красиво лице с гладка кожа и много светли очи. Джон Уесли е бил магнетична натура и излъчвал неизчерпаема жизненост. С лекия си весел характер, постоянна усмивка, особено като говорел, той спечелвал сърцата на слушателите си. Винаги той бивал спретнат, чист и подреден. Умеел да разпределя времето си, никога не бързал и винаги имал време за всичко. Джон Уесли спазвал правилата, които сам изградил, ценял времето си и имал ясни цели. Той проявявал пословична самодисциплина, като твърдял, че това е пътя за постигане на святост и служение на Бога. Освен в личния си живот, Джон Уесли в работата си (служението) за Бога бил неудържим. Той казвал: "Дайте ми 100 човека, които мразят греха и обичат Бога и аз ще обърна света". В своята дейност Джон Уесли създавал общества, изграждал църкви, подготвял пастири, използвал нови форми на християнско общение и служение и всичко това протичало по правила, приемани на конференциите. Така възникнала основна книга за методизма "Дисциплината", която се прилага сега в целия свят. Не трябва да се забравя, че методизмът е "усърдно християнство и път за постигане на святост". Но преди всичко, в основата на всички проповеди на Джон Уесли присъствували трите момента: първо, покаяние; второ, безгранична вяра и упование в нашия Господ Исус Христос и трето, придобиване на святост чрез служение. Защо Джон Уесли отрича обрядността в богослужението? Той казва: "Сърдечната религия и новорождението чрез Духа са по-дълбоки от всякакви външни неща, форми, навици и порядки". Трябва ние, християните, които принадлежим на една или друга църква, да практикуваме не друго, а наречените от Джон Уесли "благодатни средства". Това са: слушане на Божието слово, кръщението, изповедта, причастието, молитвата, въздържанието (поста), поддържането на християнското общение. Тези благодатни средства, според Джон Уесли, са изпратени от Бога и определени да ни предадат Неговата благодат и чрез нея спасението. Практикуването на благодатните средства ни дава общение с Бога, което трябва да изпълва живота ни. Всеки от вас, който се е разтворил за Евангелието (Благата вест) или е желал да стори това, е необходимо да се включи в едно обвързващо живота му служение и общение. Джон Уесли не приема само идването на Църква - да сме пасивни слушатели. Църковността е само елемент от нашия християнски живот. Затова Джон Уесли създава и прилага формите на християнското общение - методистките "класове". Това са така наречените "малки групи" (по 12 човека с един ръководител), които имат централна роля в живота на всеки християнин, методистко общество и църква. В тях присъствува обучението, братския обмен, взаимната грижа за душите. Тази практика на класните сбирки, с редовното участие на всеки мирянин, трябва да се приема като естествена проява за методиста. Накрая, нека във всеки от нас останат последните думи, изказани от Джон Уесли: "Бъдете усърдни християни .. . и най-доброто от всичко е, че Бог е с нас".

3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква Началото на Реформацията в Английската църква е свързано с името на Хенри VIII, който царува от 1509 до 1547 г. Средновековната римска църква притежавала огромна част от английската земя, от която извличала големи приходи за папската хазна. Освен това, църковните (папски) съдилища пречели с решенията си на кралския съд. Развиващата се средна класа определено подкрепяла своя владетел-Хенри VIII, при възникналите проблеми. Преди коронясването му, Хенри VIII бил заставен от баща си да вземе за съпруга вдовицата на по-големия си брат Артур и испанска принцеса Катерина Арагонска. От този брак Хенри има дъщеря (Мария Тюдор). Той се надявал за син, който да го наследи. Тогава Хенри поискал разрешение за развод от папа Климент VII. Като не получил такъв, той се обърнал към Парламента. Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим. През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн. Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата. Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на дребното дворянство от средната класа. Той затваря повече от 500 манастира. Хенри е недоволен от Ана Болейн, защото има от нея дъщеря - Елизабет. Наново се оженва за Джейн Сиймор, която го дарява със син, но тя умира. След това Хенри има още три брака. Приносът на Хенри VIII е, че освобождава Английската църква от папството, поставя я под кралски контрол, като национална църква, но доктрината й остава римокатолическа. Освен това, от 1539 г. народът разполага с Библия на собствения си език. След смъртта на Хенри на престола идва Едуард VI, който е на 9 години. Негов регент е Съмърсет, който продължава Реформацията и я превръща в богословска. Легализиран е брака на духовниците. В богослуженията е спрян латинския език. Библията е преиздадена през 1552 г. и получава протестантски характер. Изработва се и се публикува изповедта на вярата. През 1553 г. умира Едуард VI. На престола идва Мария Тюдор (дъщеря на Хенри от Катерина Арагонска).Тя спира Реформацията. Заставя парламента да възстанови религиозните практики в Английската църква от преди смъртта на баща й (1547 г.) и анулира промените, въведени от Едуард. Около 800 свещеници не приемат новите наредби и бягат във Франкфурт и Женева. Близо 300 свещенослужители са умъртвени. Мария се омъжва за Филип II Испански, но бракът й не се харесва на английския народ. На престола идва Елизабет и през 1559 г. кара Парламента да приеме Указа за върховенството. Тя се обявява за единствения върховен владетел в това кралство, както по духовните и църковните, така и по светските въпроси. Елизабета продължава Реформацията. Папа Пий V издава була за отлъчване на Елизабет и освобождаване нейните поданици от верност към нея. Елизабет отвръща с указ срещу йезуитите, които планират възвръщане на Англия към папството. Около 125 йезуити в Англия са екзекутирани. Папата търси помощта на Филип Испански, който през 1588 г. вдига Испанската армада (флотилия) срещу Англия. Неговата армада е позорно разбита от малки, но по-маневрени кораби, управлявани от много опитни моряци. Тази победа отнема последната надежда на папата за връщане на Английската църква в лоното на Римската църква. Така Англия се очертава като първа сила на протестантството в Европа. Утвърдена е Английската държавна църква. Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ. Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина. Освен това всички протестанти имат общи разбирания относно спасението единствено чрез вяра, с което се възражда религиозния индивидуализъм. По време на Средновековието присъствува схващането, че човек се развива най-добре като част от една обща организация на църквата. Сега човекът може да има личен и директен достъп до Бога, без посредник, но да има общо основно образование, за да тълкува сам Библията.

2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546) Годината е 1517. Денят е 31 октомври, един ден преди празника "Вси светии" - важен църковен фестивал за всички посветени католици. В немският град Витенберг местните граждани и студенти се вълнуват заради продажбата на индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок. Тези индулгенции, според свещеника Тецел осигуряват на всеки закупил ги спасение, прощение на греховете и че няма да минава през чистилището. В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съобщение се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции. В този знаменателен ден М. Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света. Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени. Това е време на борби и безредие. Родината на Лютер е Германия. По това време тя е разделена на над 300 отделни провинции и частни имоти. Няма нито централно правителство, нито единна Германия. Провинциите се ръководят от принцове, епископи на Католическата църква и рицари. Те управляват земите си, както пожелаят, а императорът има твърде ограничена власт. Фактически, Германия е част от светата Римска империя. Папата, като наместник на Христа и Божий представител на земята, е върховен управител на Църквата, но и държи политическата власт в отделните държави. Неподчинението на държавните глави се наказва с отлъчване от Църквата, а за обикновените хора дори със смърт Духовенството живеело в разкош, а народът тънел в мизерия и невежество. Недоволство имало както сред управителите на провинции, така и сред народа. Управителите не одобрявали бързото разширяване на църковните имоти, а народът-от събираните високи данъци и от неразбирането на литургиите, четени на латински език. В градовете на Германия нараства средната класа (буржоазията). Тя се стремяла към лична свобода и национално определение. Средновековната католическа църква пречела в духовния и материален растеж. Мартин Лютер е роден на 10 ноември 1483 г. в гр. Айслебен, Германия, в дома на преданите католици Ханс и Маргарет Лютер. Родителите му първоначално са бедни; имат 7 деца; преместват се да живеят в гр. Мансфелд. Те внушават на децата си страх от Бога, и да гледат на Исуса Христа като на сърдит Съдия. На 6 години малкият Мартин е изпратен в латинско училище, където с лекота усвоил латинския език. На 14 години Мартин е изпратен в Магдебургската гимназия; след това е преместен в гр. Айзенахт. Тук се проявява като отличен ученик. На 17 годишна възраст се записва за студент в Ерфуртския университет. Учи при строг режим в общежитието. Проявява се в дискусиите. През 1502 г. М. Лютер получава степен "бакалавър" по хуманитарните науки, а през 1505 г. става "магистър". Често Мартин Лютер си задава въпроса: "Как да стана истински приемлив за Бога?" В него мисълта да стане монах, за да получи вечно спасение, все повече нараства. На 16 юли 1505 г. Мартин Лютер се разделя с приятелите си и влиза в Августинския манастир като послушник, при много тежък режим и битови условия. През 1507 г. Мартин Лютер е ръкоположен за свещеник с разрешение да чете литургии и да дава причастие. Дава му се право да работи с латинската Библия и отделя време да учи староеврейски и старогръцки. Въпреки всичко, Мартин Лютер се смятал грешен пред Бога и нямал вътрешен мир. Той прибягнал към самоизмъчване и самобичуване. За този свой живот той казва: "В продължение на 20 години бях непрекъснато тъжен. Аз трябва да съм най-мизерното същество на земята". През 1509 г. е взет за преподавател в университета в Ерфурт. На следващата година (1510) е изпратен в Рим за 4 седмици. Там той посещава "свети места" и с вяра се отнася към реликвите, които вижда. Обаче, той остава разочарован от небрежността и неискреността на свещениците, които срещнал. През 1512 г. Мартин Лютер защитава докторат по теология и е направен главен професор и проповедник в университетската църква в гр. Витенберг. В процеса на подготовката си за лекциите Мартин Лютер съзнава, че спасението на всеки един човек е възможно само с вяра в Исуса Христа. Той се отърсва от съмненията, заблудите и страховете. В неговата душа навлиза мира на човек, който е оправил взаимоотношенията си с Бога. Всички тези чудни библейски истини М. Лютер разгласява чрез лекциите и проповедите си. Той е дълбоко убеден, че Словото Божие трябва да присъства във всеки един дом и в сърцето на всеки един човек. М. Лютер желае целият живот на вярващия да бъде живот на разкаяние, тогава постъпва и пълното прощение, без писма и индулгенции. Идва се до знаменателния 31 октомври 1517 г. Очакванията на М. Лютер за проява на разбиране от църковните ръководители не се оправдават. Слага се началото на преследване, разпити, дебати и осъждането на М. Лютер. Животът му е в опасност. Той разбира, че Католическата църква е поставила човешката власт над властта на Божието Слово и че църквата няма да се откаже от своето лъжеучение. М. Лютер все още остава професор и пастор във Витенберг, като започва усилено да пише и публикува брошури, памфлети и книги, които получават широко разпространение в Германия и в Европа. В тях той отбелязва, че властта на папата трябва да бъде ограничена в духовната сфера. Духовенството няма право да господства над хората. Всички вярващи са равни пред Бога и имат право на достъп до Божието Слово и задължението да го четат, тълкуват и разгласяват. М. Лютер атакува и седемте тайнства в църквата. Според Новия Завет, той приема само две тайнства: Кръщението и Господнята трапеза. Нещо повече, според него, силата на тайнствата и облагата от тях не идват от свещеника, който ги ръководи, а от Божието Слово в тайнството. Силата на опрощението идва от думите на обещанието, което присъства в тайнството. Без вяра в обещанието няма опрощение. Човек се оправдава само чрез вяра. Не Божият гняв трябва да подтиква хората към добри дела, а последните идват само от вярата в Христос. Мартин Лютер е осъден като еретик. През 1521 г. той официално е отлъчен от църквата с подписване на папската була (послание) от папа Лъв X. Император Карл V призовава Мартин Лютер пред Парламента. На 17 април с. г. той се явява пред императора, принцовете, архиепископите, министрите и секретари. Иска се от него да се откаже от книгите си. Мартин Лютер говори бавно, убедително и без страх представя своите разбирания, които е отразил в книгите си. Накрая той декларира, че Божието Слово е единствения сигурен водач в проблемите, свързани с вечното спасение на човека. Карл V подписва декрет (едикта) като поставя Мартин Лютер извън закона. Курфюстът Фридрих организира тайното настаняване на Мартин Лютер в стария замък край Айземах - Вартбург. Там той пуща дълги коси и брада и получава името рицаря Георг и започва да превежда Божието Слово. Германия, по това време, няма единен език. Лютеровият немски език чрез Божието Слово, се превръща в обединяващ език за германския народ. През 1522 г. излиза от печат Новия Завет на един добър и достъпен немски език. За две седмици са продадени повече от 5000 екземпляра. Върху Стария Завет Мартин Лютер работи усърдно цели 12 години и го превръща в литературен шедьовър. Той е издаден през 1534 г. и до деня на Лютеровата смърт, през 1546 г., от тази Библия са продадени повече от 1 милион екземпляра. Обаче, Словото Божие все още оставало далеч от хората. Неграмотността на народа имала големи размери. Липсвали образовани проповедници и учители. През 1529 г. Лютер написва два катехизиса за обучението, които и до днес се използват в лютеранските църкви и училища по целия свят. Какви промени в църквата Мартин Лютер извършва? Той смята, че всичко, което дава сила на богослужението от старата църква, трябва да се запази. Онова, което е противно на Божието Слово, трябва да се премахне или промени. Латинският език в богослуженията е спрян, за да могат хората да ги разбират и да участват в служението. Мартин Лютер отхвърля римската литургия, като не библейска. Пасторската проповед става централната и най-важна част от богослужението, за да се изучава и да се прониква в Божието Слово. Вярата трябва да бъде подхранвана и отразявана в църковното богослужение. Мартин Лютер иска да се разбере, че Господната трапеза не е повторение на Христовото жертвопринасяне, а средство за благодат, чрез която Бог прощава греховете. Той въвежда пеенето на духовни песни и то да става от всички присъстващи. Мартин Лютер е убеден, че формата на "пееща църква" е начин за задълбочаване на църковното служение. В1524 г. Мартин Лютер издава първата песнарка с24 химна, от които повечето са с негов текст и музика. Той обръща внимание на проповедите, като се стреми централната тема да е оправданието, което се постига само чрез вяра в Христа. През 1521 г. Мартин Лютер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие и подканва монасите и монахините да се отрекат от нея, да напуснат манастирите и да създадат семейства. На 13 юни 1525 г. М. Лютер се оженва за една избягала монахиня. Той изпитва нарастваща благодарност към Бога за своята добра съпруга и щастливия си дом с 6-те деца. Идеите на М. Лютер получават широка популярност не само в Германия, но и в Англия, Швеция, Унгария, Холандия и Франция. Неговите последователи получават наименованието лютерани. В Швейцария Цвингли реформира католическите църкви и търси обединение с М. Лютер. Той обаче, не приема, че хората взели участие в Господнята трапеза, получават истинското тяло и кръв на Христа. За него Господнята трапеза е само паметно тържество по повод Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. М. Лютер отговаря: ".. . Цвингли, Вие стъпквате Божието ясно Слово, защото не можете да си го обясните и разберете. Христос казва: "Това е моето тяло". Понеже Христос го казва, аз го вярвам, независимо от факта, че не мога да разбера как е възможно това..." През 1529 г. императорът Карл V свиква сесия на парламента в гр. Спирес, с намерение да спре Реформацията. Взема се решение: Лютеровото учение и книги да бъдат забранени в католическите територии, но католическото учение и книги свободно да се разпространяват и на лютеранските територии. Евангелските принцове остро реагират на резолюцията за контрол върху евангелското проповядване, където и да било. Те протестират, затова евангелските християни са наречени протестанти. Карл V свиква наново Парламента в гр. Аугсбург, на който канцлерът на Саксония Кристиян Баер чете лютеранският документ "Аугсбургска изповед" представящ учението и практиката на лютераните. Реакцията е различна. Някои католически принцове осъждат изповедта като еретическа. Други признават, че са били неправилно информирани за лютеранското учение. Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м. януари 1546 г. Лютер е помолен да отиде в гр. Айслебен за решаването на спор между графовете на Мансфелд. Зимата е много студена и снежна. Той пътува със синовете си Ханс, Мартин и Паул. На 17 февруари с.г. Мартин Лютер проповядва и решава спора, за който предприел пътуването си. Същата вечер Мартин Лютер получава силни болки и тежест в гърдите. След полунощ той става да се моли на Бога:".. Татко, на Твоите ръце поверявам духа си. Ти ме спаси.. ." Същата нощ, на 18 февруари 1546 г., на 62 години, Мартин Лютер преминава във вечността при пълно съзнание и упование в своя Господ и Спасител Исус Христос. В гр. Айслебен, църквата "Св. Андрю", се извършват паметни служби. Започва последното пътуване, с кавалерийски кортеж, от гр. Айслебен до гр. Витенберг, където хиляди чакат на централния площад. Процесията е огромна - от семейството, благородници, принцове, градски ръководители, професори, студенти и много опечалени. Ковчегът е поставен пред църквата, където в 1517 г. Мартин Лютер слага своите "Деветдесет и пет тезиса". Не само гражданството на Витенберг плачат, но цяла Европа оплаква голямата загуба. Лютеровото тяло е положено в гроб пред амвона. В заключение, Мартин Лютер остави на човечеството велико наследство от един достоен, изпълнен с героизъм живот, на вяра в Божието Слово и любов към Бога. Мартин Лютер бе този, чрез когото Бог наново показа единствения път начовечеството, че само с безпределна вяра в Исуса Христа се придобива вечно спасение. Мартин Лютер направи Божието Слово - Библията, достъпна до всеки грамотен, чрез направения превод. Така се слага началото на разпространение на Божието Слово чрез преводи сред хората в целия свят. Мартин Лютер въведе пеенето на духовни химни от цялата църква. Християните трябва по-активно да участват в църковната служба. Мартин Лютер съдейства за подобряване образованието на младежите и децата. Той подготвя програми и планове за началните училища и гимназиите. Мартин Лютер живя с вярата основана на Божието слово. Той умело излага своята вяра в проповедите си, в дебатите си, в много статии и писма. Във всички негови книги ние откриваме истините на Божието Слово по начина, по който М. Лютер ги учи и вярва. Наследството, оставено от Мартин Лютер е наследството, което остави Реформацията в историята на християнството и на човечеството.

ПОСВЕЩЕНИЕ Новий завет на Господа Нашего Исуса Христа 1. Всичките думи Господни са верни и истинни. 2. И блажен е всеки, който ги възприема и пази. 3.Неговата душа не ще бъде в лишение, защото сам Господ ще присъствува в неговото сърце. 4. Това, което Господ е казал, то е за наше спасение. 5. Неговото Слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях. 6. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята Истина. 7. Той изявява своята благост на душата и прави името си познато ней. 8. Господ управлява сърцето и просветлява умът. 9. Знанието Господне е светлина за душата. А мирът Господен, нейно изцеление. 10. Помни думите Господни и неговите обещания. Той ще направи своето Слово да се сбъде (сбъдне). 11. Призовавай го на всяко място и по всяко време, защото това е угодно нему. 12. Блажен е, който вярва, който се надява на Господа и който го люби. Той е син Божий. Учителят Дънов Пояснение: Това посвещение лично и собственоръчно е написал Учителят Дъно в на собствената си Библия на с. 817, където започва заглавната страница на Нови я завет, издание Виена, 1885 г. Поднасяме го като посвещение за „Изгревът" том XXIV, който е за методистката, евангелска мисия в България. Амин. 6 октомври 2007 г., събота, София. д-р Вергилий Кръстев

XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ Бележки от Вергилий Кръстев 1. С Борис Рогев се запознах през 1969 г., когато той беше на 72 години, а аз на 31 години, у една наша позната. Срещнах се няколко пъти с него. По онези години той водеше голяма борба, за да приемат неговата статия за «Астрономическите основи на първо българското летоброене» и да му я публикуват. Тогава имаше голяма цензура и трябваше разрешение от БАН най-малко с три подписа на академици. Това беше комунистическата диктатура. 2. Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих. И непрекъснато се обръщаше към мене така: - Вергилий, ти какво мислиш? - Нищо не мисля и нищо не мога да измисля, но знам, че това е в ръцете на Учителя. И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа. - Той ме гледа учудено: - Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения. - Млад съм, но това го знам още от памтивека. Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г. Аз я имам тази статия на френски език, като документ от неговите борби. 3. Борис Рогев беше много щастлив, че може да пробие тази Бастилия, наречена БАН. Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел. Започна нова борба, за да може да се публикува неговата монография на български език. Отново се срещаме. Казвам му: - Беше направен първият пробив. - Така ли смяташ? - Не смятам аз, но решението е вече взето и се чака времето да се изпълни. - Чие решението? - На Този, на Когото вечер изпращаш своите молитви. Идва насълзен и ме тупа по рамото. През 1973 г. БАН разрешава печата и през 1974 г. монографията му излиза от печат. За всеобща изненада на всички. 4. Нашите приятели си я купуват от книжарницата на БАН. Всички се учудват, че идват обикновени хора и я взимат. А когато тя попадна в ръцете ми и аз се опитвах да я чета, то аз нищо не разбирах от нея. А защо? Първо, аз не съм математик. Второ, аз не разбирам нищо от астрономия и от небесна физика. Трето, аз не съм астролог. Четвърто, трябва да бъдеш закачен за онази духовна верига, от която Борис Рогев черпи сили и знание. Без тези четири условия никой от неговите съвременници не можеше да чете тази книга. А що се отнася до българските академици, те също нямаха знания да оценят труда на Борис Рогев. И днешните академици нямат това знание. А за да се скрият и укрият своето невежество, то търсеха идеологически, комунистически похвати за отхвърляне на труда му. За времето си този труд беше в разрез с комунистическата идеология. Аз, както тогава, така и днес, в 2006 г., не мога да повярвам, че е отпечата на. Разбирам, че това е станало с намесата на Учителя Дънов чрез Неговите служители от Божествения свят. 5. Никой от съвременниците на Борис Рогев не разбра неговата монография. А защо? Защото нямаха знания за нея. Ще ви приведа по-късно и доказателство, и то неоспоримо. Днес, 2006 г., никой не може да прочете и да проумее тази книга. Нямат знания. А за да ги имат, трябва да изпълнят четирите условия по точка 4. По времето на социализма бяха създадени математически гимназии и завършилите ученици имаха голяма математическа подготовка. Но тези ученици не можаха тогава да бъдат използувани от държавата. След 1990 г. тези математически гимназии съществуват и всяка година българските ученици взимат първите награди на международни конкурси по математика. Но след като завършват, заминават за САЩ като стипендианти и специалисти, за да работят там за повече пари и за своята кариера. Така изтичат тези математически мозъци от България. А само те могат да разчетат, да проумеят монографията на Борис Рогев. 6. Когато работех с Борис Николов и записвах спомените му, той разказа как Борис Рогев е помогнал за отпечатването на Песнарката на Мария Тодорова за песните на Учителя Дънов. Той е бил тогава директор на военната печатница. И там, във Военно-полиграфическия отдел, където се отпечатвали военните карти на България, се отпечатва Песнарката с песните на Учителя Дънов. И понеже там пиле не е могло да прехвръкне поради военната въоръжена охрана, то нотният текст се внася, отпечатва се, изнася се, без да може да се прави никаква корекция. Пренасят я с конска каруца, укриват я и започват на ръка да сгъват колите. После я занасят да се подвърже. И след като излиза тази книга, започва ожесточение срещу нея, което и през 2006 г. не е още затихнало. Всичко за нея вижте във «Изгревът», том I, стр. 382-386. 7. Подготовката за издаването песните на Учителя Дънов е бил труден процес с много противодействия. Вижте «Изгревът», том I, стр. 177-190. А как е била отпечатана Песнарката, вижте в том I, стр. 190-194. След като се запознаете с този материал, тогава накрая се явява Борис Рогев, който в пълна военна тайна, във Военна печатница, като директор, дава разрешение за отпечатването песните на Учителя. Така че накрая това е негова заслуга. И затова, че е помогнал на Учителя да Му се издадат песните, то Учителят му помогна да се издаде монографията през 1974 г., въпреки съпротивата на мнозина от БАН. Това е истината! 8. Когато записвах спомените на Нестор Илиев, то той разказа за Борис Рогев, как е помогнал за отпечатването песните на Учителя Дънов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 270-271. Ще видите как на всеки човек му е строго определено онова време, когато трябва да се определи да работи за Учителя Дънов и за Бога. Изпуснеш ли го, с тебе е свършено завинаги и повече няма да се родиш в човешко тяло на Земята. 9. Борис Рогев е морски офицер от флота. Преминал е с годините си през военна дисциплина и се е изкачвал бавно в своята кариера. Но е последовател на Учителя Дънов. И когато трябвало да се разреши някакъв исторически прелом в историята на човечеството, винаги около Учителя има и присъствуват онези, които са подготвени за това и имат знания и власт. Ето така Димитър Грива и Борис Рогев отиват при Учителя на Изгрева. А това е след 21 юни 1941 г., когато Германия напада вероломно СССР, въпреки че между двете държава има пакт за ненападение. Германските войски се приближават до Москва и всички очакват тя да падне в ръцете на германците. И понеже Рогев е писал книга за Черно море и Учителят се обръща към него, посочва му една дата и му казва, че на тази дата няма да има нито един германец по бреговете на Черно море. И това пророчество и историческо решение на Учителя Дънов пред лицето на един морски български офицер в лицето на Борис Рогев се изпълнява чрез Силите Небесни. А как е станало това, вижте в «Изгревът», том VIII, стр. 198-199. Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни. 10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език. Иска да знае от Моис Басан има ли това нещо бъдеще. Басан го предава на един френски академик по математика и астрономия да го проучи. След 15 дни съобщават на Димитър Грива, който е в Париж, че българите един ден ще разберат какво им е оставил Рогев. Но това време още не е дошло. Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на календар. Димитър Грива предава на Басан няколко екземпляра на френски език, за да ги предадат в Сорбоната в Париж. Какво е станало по-нататък, не се знае. Според мен нищо не е станало, защото Моис Басан се проваля накрая.* 11. Димитър Грива разказваше за юртата на прабългарите и как практически са измервали времето по летвите на юртата. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 269-270. Щеше да ми предаде чертежа на юртата, но не можа да го намери. Ето сега, в този том, ние публикуваме чертежа на тази юрта. Обясненията за тази юрта на Рогев са много кратки, облечени са с математически формули и числа, които аз лично не разбирам. А трябваше на обикновен език да обясни по-подробно, за да ни стане толкова ясно, както на древните българи, които са боравели с юртите по знание, дадено за тях от посветените! 12. А сега ще ви дам най-голямото доказателство какво е представлявал Борис Рогев като математик и учен. По времето на социализма 1945-1990 г. действуваше империята на СССР. Те бяха създали своя военна империя. После създадоха икономическа империя СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), която обединяваше СССР, България, Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР (половината територия на Германия, окупирана от войските на СССР, на която бе създадена Германската Демократична република, управлявана от комунистите). И тази икономическа империя има свои проблеми и задачи за разрешаване. За да се управлява, трябват знания, трябват изчисления и още много неща. Тогава правителството на СССР задава една икономическа задача на съветската Академия, да я разреши. Умуват, решават математически, но нищо не излиза. Тогава решават да потърсят други математици. Разузнаването посочва Борис Рогев. Идват при него. Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР. Тогава Рогев им изважда своята военна униформа от гардероба, показва им я, те уплашено я гледат, а той им казва: «Пред тази униформа Учителят Дънов заяви, че Германия ще загуби войната и Русия ще спечели войната, когато германците бяха пред Москва.» Онези стоят като втрещени, и още повече са уплашени. Тогава му казват: «Ти си доблестен български офицер и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага. 13. Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено. Решението на задачата е дадено и тя е изпълнена. Съобщава, че задачата е решена. Идват като попарени от срам, взимат я, занасят я в Москва. След един месец отиват при Борис Рогев и му казват, че решението на задачата му е прието. И благодарят за решението. Но го помолват да мълчи, защото е военна и икономическа тайна на Съветския съюз. И той мълчи. Ако беше комунист, ако беше комунистически учен и комунистически офицер, щяха да затръбят вестници, радио и какво ли не още. А тогава всички замълчаха. И Борис Рогев разказа всичко това на приятелите си, с които се срещна. Всички са възмутени от това безобразие. Но мълчат. 14. И точно по това време БАН не иска да му издаде монографията. Той сънува Учителя, Който му казва да занесе монографията на онези, които са му дали задачата на СИВ. Той отива при тях, те са изненадани и гузни. Казва им: «Аз ви реших задачата на съветската Академия. Ето, аз имам една монография с математически формули, но българската БАН не иска да я издаде.» Те взимат монографията и я разглеждат. Виждат, че там има само формули и нищо друго. И казват: «Това е цяло безобразие.» Взимат монографията. Не след дълго време комисията в БАН през 1973 г. разрешават да я издадат. Ако не беше решил задачата на СИВ, дадена от съветската Академия, то той нямаше да получи разрешение за издаване на своята монография. Ето това е. Българите имат една поговорка: «Танто за кукуригу». В случая вие може ли да разгадаете тази поговорка? Какво е «танто», вие ще отговорите. А какво е «кукуригу», вие ще прецените. А кой казва «танто» и кой «кукуригу» това е също задача, поставена към вас, която съветската Академия не може да разреши, както и БАН не може да разреши. Но Рогев я реши. 15. От 1969 г. до 2006 г. изминаха 35 години. Остана публикуваната монография на Борис Рогев. Но днес тя е забравена. А защо? Защото го няма онзи човек, който може да я разчете на обикновен български език. Нямат език, нямат магическия ключ на математическото знание. Аз много съжалявам, че не обърнах вниманието му да разкаже на български език какво се крие зад всяка формула. От време на време през ума ми минаваше някакво изискване от някого, да отида при Рогев, за да ми разкаже подробно за всяка една формула на обикновен български език. И да разтълкува и обясни какво е искал да каже. Но го пропуснах, този вътрешен подтик у мене. А защо? Тогава бях подложен на голяма съпротива отвсякъде и още се чудя, че оживях и че сега съм още жив. Той беше математик от най-висш порядък и знаеше, че числата сами говорят за себе си. А по онези години в България властвуваше комунистическата идеология и те не биха му позволили разясненията. Затова той ги изрази математически. А днес го няма онзи, който да ни преведе тези математически формули и символи. 16. И накрая излиза един окултен закон за духовната верига. За да се осъществи и реализира една идея на Земята, е необходима верига от лица. Десетият човек я реализира. Аз бях първият, към който той се отнесе. Аз бях и последният, десетият човек, който реализира неговата идея. А сега ще говорим за другите, които са в тази верига. Без тях нямаше да се осъществи нищо. Не трябва и не бива да ги пропуснем. 17. Този човек, който подготви този материал, беше Видка Николова. Как се е добрала до идеята да събере всички публикации, отнасящи се до тази монография -т я си знае. Преминала е през много етапи на невероятно съпротивление от онези сили, които бяха срещу тази книга. Тези сили и днес съществуват. Тя употреби много усилия да убеди сина и дъщерята на Борис Рогев да дадат разрешение да се направи второ издание на тази монография с подготвения материал лично от него за българската юрта. Но те защищаваха своите авторски права. Но тази книга е издадена от БАН и авторските права принадлежат на БАН. А за да се издаде, трябва да се финансира. И после, няма да има българин, който да иска да си я купи. А да я прочете, това е изключено в настоящото време на днешните българи. 18. Ето защо настоящата публикация е точно на времето си. Тя ще въведе читателите на «Изгревът» за всички статии, излезли навремето за монографията на Борис Рогев. Този материал, лично подготвен с голямо старание от Видка Николова, ми беше предаден преди 3 години, беше опакован и чакаше времето си да влезе в някой от томовете на «Изгревът». Понякога с ръцете си взимах опакования материал за онзи том от «Изгревът», който подготвях, и виждах как опакованият пакет на Борис Рогев се подхвърля насам-натам. Навеждах се, взимах го, поставях го на строго определено място в един кашон. Когато по-късно отварях този кашон, чувах как някой стене и въздиша от него. Обръщам се към него: Борис Рогев, ще дойде времето, за да възкръснеш в Дух и Истина. И това ще стане чрез «Изгревът».» Ето че дойде това време. Очакваме Възкресението на неговата монография. 19. Спомням си колко мъчения изтърпя Видка Николова, докато убеди сина на Борис Рогев да предаде някои снимки, които да публикуваме за Борис Рогев. И понеже аз познавам целия този процес, защото съм работил със стотици последователи на Учителя Дънов, то аз можех само да беснея. Видка Николова стигаше до изстъпление на духа си от невероятната съпротива, която срещаше. Беше жестока борба. Пред нас беше застанала Бастилията и на Академията на СССР, и тази на БАН. Накрая някой от Невидимия свят се намеси и получихме няколко снимки, които преснехме, а оригиналите ще върнем накрая: Изобщо не е за разказване. А как ли изтърпяхме всичко това не зная. Направих го за Рогев. Той заслужаваше. Беше се жертвал за делото на Учителя чрез издаването на Песнарката песните на Учителя Дънов. 20. През месец август 2006 г. бях приет от Добромир, сина на Борис Рогев, в техния дом. Обясних му и му показах чрез «Изгревът» том XXII за какво ми трябват снимките на Рогев. Любезната съпруга на Добромир ми гласува доверие дадоха ми възможност да си избера подходящи снимки. И ето тях предлагаме за публикация. 21 . Този материал изобщо не бях го поглеждал от 1974 г., когато излезе книжката на Рогев. Тогава нищо не разбрах. Ето сега, на 16,17,18 март 2006 г. прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова. Всичко беше заключено с големи катинари и бе невъзможно да се влезе и разбере за какво става дума. Постепенно се отвори съзнанието ми, дойде Светлина в него и с други очи започнах да го чета. Прегледах всички статии. Не съм променил нито ред. Единствено сложих заглавията на всяка отделна публикация, номерирах ги и трябваше да ги закача за веригата на «Изгревът». Всяка статия представляваше построена къща, наредени една до друга, но бяха тъмни, защото бяха без електрически ток. Тогава взех една стълба, поставих електрически стълб пред всяка къща, свързах ги с жиците на електрическата система на «Изгревът». После пуснах космическия електрически ток на «Изгревът», той премина през всички къщи и статии, и те светнаха. Бяха осветени от духовната светлина на «Изгревът». Е, сега могат да се четат тези статии с отворени очи. И то от онези, които имат такива очи. 22. И когато бе закачена тази публикация на Видка Николова за космическия ток на «Изгревът», тя не само се освети, но тя ми проговори. Разбира се, говореше онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят. «А сега направи и напиши своите бележки, за да се разбере за какво става дума.» И аз седнах и ги написах. Представям ги. 23. Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът». На друго място той няма къде да се публикува. И няма кой да го чете. А тук е вече осветен от друга светлина и който желае, ще може да го чете. А Видка Николова съхранява тази монография, на която лично Борис Рогев си е правил допълнителни бележки. Ето това трябва да се фотографира или да се сканира и да се издаде. Трябва, но не е дошло времето и ги няма хората, които могат да разчетат това знание, дадено чрез математически формули и символи. Трябва да дойдат други хора и истински българи по дух. А сега ги няма. Ще чакаме да се явят. А докога това ние не знаем. Знае само онзи, който е ръководил българите от годината 4768 преди нашата ера, година първа на българското летоброене. А това е ангелът Господен Елохил ръководител на българския народ. Проучете в «Изгревът», том IV, стр. 3-47, «Призвание към народа ми български синове на семейството славянско», дадено чрез Учителя Дънов на 8 октомври 1898 година. 24. Напълно съм убеден, че първо трябва да се прочетат моите бележки, за да им се отворят съзнанията и да влезе светлина в умовете, за да видят личността на Рогев и времето, когато е живял. И чрез тези мои бележки ще могат да оценят събраните и подготвени статии от Видка Николова. Не само да оценят, но да разберат, че човешкият живот на Земята е даден за това за да реализира човек един Висок Идеал. И Борис Рогев го реализира. Видка Николова също го реализира. А аз, Вергилий, бях десетия човек от веригата, който трябваше да заключи кръга на тази верига в една окръжност и да се пусне космическият ток на «Изгревът». Бях определен да ръководя «Изгревът» на Земята. А аз бях само един от веригата. Без останалите, които също съдействуваха със своите статии, нямаше да може да се затвори този космически кръг. А техните имена са написани в техните статии. И техните имена съм подчертал, за да се видят добре. 25. А сега, Борис Рогев, можеш да възкръсваш след 35 години очакване, за да дойде онзи Ангел, който да вдигне онази плоча на забравата, която бе затворила Борис Рогев и неговия труд. Честито Възкресение, Борис Рогев! Възкресението се осъществява единствено чрез Святия Дух. Амин. Рогев, Христос воскресе! «Во истина воскресе» отговаря ми Рогев. Амин. 18 март 2006 г., 10 ч и 15 минути гр. София Написал бележките: Вергилий -------------------------------- * За Моис Басан виж в «Изгревът» том IV, стр. 95-97, № 17; том VI, стр. 382-384, N9 2; том VIII, стр. 268, № 35; том XV, стр. 276-277, № 49. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

V. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ» (Прабългарската юрта) Борис Рогев Накрая се спираме накратко на астрономичното и календарното значения на дървено-плъстената (плъст кече) юрта, позната от X век пр. н. е., която е била в употреба от хуни и първобългари. Тази сглобяема и разглобяема жилищна постройка е съчетание от две части: а) цилиндрична част вертикален цилиндър с хоризонтално кръгово сечение, и с диаметър 6-8 ми с височина 1,5 м; б) конусна част вертикален пресечен конус, с кръгово сечение и с височина 0,85 м. Пресеченият конус е надянат на цилиндъра. Диаметърът на долната основа на конуса е равен на диаметъра на горната основа на цилиндъра, а диаметърът на горната основа на същия конус с дължина 0,5-0,6 м, е равен на диаметъра на кръговия пръстен, образуващ върха на юртата. Посредством 60 дълги, секторообразни стрели (уни), заострени на горния край, материализиращи образуващите на конуса, повърхността на същия е поделена на 60 също така секторови деления. На такъв брой деления се поделя и най-долната основа (окръжност) на конуса. http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10163.jpg http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10164.jpg При начална посока Os Изток, домовете са били подреждани по дължината на хороскопната окръжност последователно по разликата на азимутите на края и началото на всяко отделно видимо зодиакално съзвездие, означени със съответния знак и продължени по симетрия за съзвездията, които оставали невидими (под хоризонта). Към домовете бивали прибавяни съобразно с измерения азимут и зодиакалната им принадлежност Слънцето, Луната и планетите, означени с припадающите им знаци. Изнесеното прави възможно да разглеждаме юртата като неподвижен засечник, или като система от «елементарни пасажни инструменти», които позволяват едновременни наблюдения от няколко души. Връщайки се към формулите от (322) до (329), извличаме следните календарни числа коефициенти: 4, 7, 8, 12, 14, 15, 30, 56, 60 (322), които заедно с техните производни (например: 2. 7 = 14) срещаме в много други формули от изнесените дотук в «Астрономически основи». Действително, достатъчно е да видим, че то е вярно за числата 7 и 60 от (72), която формула преписваме във вида http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10165.jpg където а"0 и A0 са средната първобългарска година (82) и средната аритметична-слънчева година (80) на един лунен цикъл (37), с тази разлика, че докато формулите от (314) до (321) се отнасят до равнината на хоризонта на юртата, формулите (323) се отнасят до равнината на еклиптиката и отчитат преместването на Слънцето за една и осем първобългарски години. Същите числа 7 и 60 фигурират и в таблица VII и таблица VIII във връзка с тъй наречените пълни и непълни колони от първобългарски години (стр. 81). С това става възможно да заключим, че астрономията на скромната първобългарска юрта е еднаква с астрономията на първобългарското летоброение.

IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ Сега в «Изгревът» се публикува и авторският «Увод» на Борис Рогев, заемащ първите страници на книгата му. В малкото време от 1974 г., когато тя излиза, до 1976 г., когато Рогев напуска този свят, той продължава да работи върху труда си. Ясно свидетелство за това са и многобройните ръкописни бележки с молив, които Рогев нанася в полетата на личния си екземпляр от книгата, веднага подготвяйки я за второ допълнено издание. Нейният общ обем е 92 печатни страници. Увод Борис Рогев. Астрономически основи на първобългарското летоброене. София 1974, Издателство на Българската академия на науките, стр. 5-10. Настоящата монография е разширение и допълнение на едноименната статия Fondements Astronomiques de I'ere protobulgare, която се обнародва в сп. Etudes balcaniques (1969, кн. 3) на Института за балканистика при Българската академия на науките. Както в статията, така и тук целта е да се покаже, че първобългарското летоброене (леточисление) произлиза от древността и първобългарските исторически, писмени извори Именникът на първобългарските князе, Приписката към словата на Атанаси Александрийски и Откъслечния (фрагментния) надпис заедно с техните хронологични данни и календарни елементи принадлежат към същото летоброене. Като наука за небесните тела и за техните движения, астрономията предхожда всички други науки. Първоначално тя е астрология предсказване на небесни и други явления, обосновано на наблюдения и на определения на последователните по време положения на седемте планети на древността Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн относно оная видима и сравнително неподвижна зона от звезди, която образува звездовото съдържание на лунния зодиак и на слънчевия зодиак и последици на които наблюдения са летоброенията (ерите) и календарите. Съвременната астрономия различава три вида календари слънчеви, лунни и лунно-слънчеви, съобразно това, дали се основават на видимото годишно движение на Слънцето, на видимото месечно движение на Луната около Земята или на комбинацията на същите две движения [3]*. Календарите определят годините, които заедно с тяхното поделяне на месеци, седмици и денонощия правят възможно приблизителното определение на положенията на Луната и Слънцето относно зодиака, както и на относителните положения на Луната спрямо Слънцето. ---------------- * [3] Бонев, Н. Сферична астрономия. С., 1940. (Литература на стр. 89 от книгата на Борис Рогев.) (бел. М. И.) ---------------- Увеличението на задачите на астрономията и на астрологията постепенно налагат нуждата от по-точни определения както на положенията на Слънцето и Луната, така и на останалите планети, а едновременно с тях и на положенията на главните звезди от зодиака. Днес това се постига посредством нарочно изготвени таблици (ефемериди), които съдържат небесните дължини и небесните широчини или тъй наречените координатни положения на упоменатите небесни тела през равни интервали от време. Подобия на такива таблици (ефемериди, вж. табл. 7 и 8)* са давали възможност на древни наблюдатели да определят небесните дължини на посочените вече небесни тела като линейни (на първа степен) функции на времето. Не е излишно да споменем, че тъй нареченият хороскоп (Hora-час; scopein-гледам) е геоцентрична карта, и по-точно схема на положенията на зодиакалните съзвездия (в далечното минало), респективно на зодиакалните знаци (днес) и на планетите заедно със Слънцето и Луната относно зодиака, изчислени по такива таблици (ефемериди) за избрани моменти (епохи). По подобни схеми астрономите (астролозите или математиците) са правили своите «астрологични прогнози» на събитията, които предстояли пред отделните индивиди, князе (канове), царе и народи. Според тогавашните вярвания отделни периоди от една или няколко години са имали свой отделен управител (регент). Като такъв обикновено е бивала една от петте планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, която в определено «астрологично съчетание» е участвувала не само на небето, но и посредством своя представител княз (кан) долу на Земята, ръководейки съдбините на избрания от нея народ. Към това се свежда и вярната персонификация (олицетворение) на първобългарски владетели с цели периоди на първобългарската история. Ето защо в периода от 300 първобългарски години, отделени по Именника за княз Авитохол, и в периода от 150 първобългарски години, дадени от същия исторически извор за княз Ирник, с голяма точност отчитаме 256 и 128 синодични периода** на планетата Сатурн. В същия смисъл следва да се разглежда и промеждутъкът от 515 първобългарски години, кратен на пет (числото на петте планети), през които «тези пет князе (отнася се до князете Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер от Именника) управляваха княжеството оттатък Дунава с остригани глави». Последователните стъпки, които правим за установяването на астрономичните основи на първобългарско летоброене, могат да бъдат резюмирани с: I. Първобългарски години и първобългарско летоброене. Основни данни, сидерични и синодични периоди на планетите, лунния перигей и лунния възел. Китайски и Юпитеров календар. Първобългарски двоен лунен и слънчев зодиак. ------------------------------------------------------------- * Таблица N° 7 е на стр. 71, а таблица N° 8 на стр. 80-81 в монографията на Борис Рогев. (бел. М. И.) ** Един синодичен период е времето, което е необходимо на една от планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, включително и на Луната, от видимо съединение със Слънцето да се върне пак на видимо съединение със Слънцето. Аналогично един звезден период е времето, необходимо на същите небесни тела, включително и Слънцето, да се върнат съответно на една и съща звезда, (бел. а.) ------------------------------------------------------------- Определение на средните първобългарски години Сатурнова и Юпитерова. Изразяване на първобългарските години в средни денонощия, слънчеви години, сидерични и синодични месеци. Геоцентрични сидерични дължини на Слънцето, Луната, лунния перигей и лунния възел. Разлики между геоцентричната сидерична дължина на Луната, на лунния перигей и на лунния възел, от една страна, и геоцентричната сидерична дължина на Слънцето, от друга. Хелиоцентрични сидерични дължини на планетите и разлики между хелиоцентричните сидерични дължини на същите планети, от една страна, и на хелиоцентричната сидерична дължина на Земята, от друга. Лунно-Юпитерови аналогии на дължините. Геоцентрични движения на планетите. Изменения на геоцентричните дължини на планетите. Връзки между периоди. II. Първобългарски ефемериди и първобългарски календар. Първоначална астрономия. Дробни части на първобългарските години и месечна разлика. Първобългарско летоброене, последователности от първобългарски години по първи (слънчеви) имена и последователности от първобългарски години по втори (лунни) имена. Първобългарски календар. Първобългарски исторически години. Промеждутък на Омуртаг и начало на Омуртаг. Заключителни думи. Според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (μaθημa математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните - астрономията. Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: «Числото управлява света» (Mundum requnt numeri). Навремето великият гръцки мислител Платон призна, че възприетите от «варварите» знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините (стр. 116) [11]*. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои «културни заимки» на гърците от първите народи на Изтока. Идеята, че числото управлява света, не принадлежи на гърците и на Питагор. Тя е донесена в Европа от този велик елински учител след завръщането му от Египет, Вавилон и Индия. За питагорейците числата не са само четни и нечетни, но и мъжки, и женски, както е било и е у китайците, респективно у първобългарите. Учениците на Питагор наричали числото 2n р, където n и p са цели числа, съвършено число, когато ρ = 1 + 2 + 22 + ... + 2n (1) е просто, т. е. число, което се дели без остатък само на единица и на себе си (стр. 138) [11 ]. Никомах последовател на Питагор, ни посочва като съвършени числа 6, 28, 496, 8128. В тях като множители откриваме календарни числа, които принадлежат и на първобългарското летоброене. Така 8128 = 32 . 254 очевидно съдържа числото 254, което фигурира във формулите (37), (67), (74), (222), (228), (229), (243), (244). Те определят лунния цикъл и формулите, които изразяват дробните части на първобългарските години посредством сидеричния m (19) и синодичния Μ (20) месец. Според Питагор числата 220 и 284 (с. 138) [11] са приятелски числа, защото всяко от тях, например първото 220 = 1 + 2 + 4 + 71 + 142, (2) ------------------------------------------------------------------ * [11 ] Вандер Варден, Б. Пробуждаща се наука (Математиката на древния Египет, Вавилон и Гърция). С., 1968. (Литература — на стр. 89 от книгата на Борис Рогев.) (бел. М. И.) ------------------------------------------------------------------ http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10162.jpg Времената, когато е било създадено това летоброене, са много отдалечени от нас. Сега е трудно да ги извадим из мрака на отминалите хилядолетия, но редица неоспорими белези, оставени в историята от летописците, ни помагат да ги осветлим и свържем сточните явления, които астрономичната наука, подпомогната от съвременния математичен анализ, изучава. Целта тук между другото е да покаже, че тези наши далечни предци са имали големи познания, за да почувствуват нуждата от календар. Древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, полудиви азиатски племена. Те ведно със своята храброст в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура. Като имам пред вид това, предлагам на вниманието и на справедливата оценка на хората, които обичат и търсят истината, настоящия астрономичен анализ-Астрономически основи на първобългарското летоброене. В сегашния том на «Изгревът» се публикува още един авторски текст на Борис Рогев за първи път. Това е текстът, в който той прави своя математико-астрономически прочит на първобългарската юрта. Него той поставя непосредствено преди «Заключителни думи» в последните страници на ръкописа си, подготвен за второ издание на «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Приживе, а и досега, уви!, мечтаното от Рогев допълнено издание на книгата му не е осъществено. С това «Допълнение към...» за първи път се запознах през 80-те години на изтеклото столетие екземпляр от него ми бе предоставен за работа от арх. Слави Дончев заедно с чертеж върху оризова хартия и авторски оригинал. Видно е, Рогев е подготвял разработката си за юртата и с оглед публикуването й самостоятелно вън от книгата, в периодичния печат. Нейните страници тук, за «Изгревът», се предоставят безвъзмездно от неговия син г-н Добромир Рогев.

III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ За проблематиката на «Астрономически основи на първобългарското летоброене» Борис Рогев говори години преди книгата да бъде издадена. Особено показателно в това отношение е, че той написва авторско резюме и още през 1970 г. четири години преди излизането й, го публикува в тогавашния периодичен печат (в. «Поглед», 5.1.1970 г.) под заглавие:«Година 4768 преди нашата ера година първа на българското летоброене». От кратката редакционна бележка към него научаваме, че Борис Рогев «резюмира» всъщност своя обширна студия. Тя е «Астрономическа основа на прабългарската ера», публикувана във френски превод в кн. 3 на академичното списание «Етюд балканик» от 1969 г. Така виждаме пътя, който Рогев извървява до окончателното написване и издаване на своя научен труд. Редакционната бележка представя автора като виден учен от областта на геодезията, хидрографията и астрономията, имащ своите публикации не само в български, но и в немски, френски и швейцарски академични издания. В този том на «Изгревът» се публикува пълният текст на авторското резюме от в. «Поглед» заедно с общо шестте кратки авторски бележки под линия. В четвъртата от тях Борис Рогев назовава годината 2637 пр. н. е. като начална за китайския календар и така още по-ясно бива изтъкнат фактът, че първобългарският календар е вече готов през 4768 г. пр. н. е., изпреварващ китайския с повече от две хилядолетия. Авторско резюме на Борис Рогев, в. «Поглед», 5.I.1970 г. Две основни загадки съществуват в историята на съвременната наука. Това са: появата на астрономията и появата на геометрията. Първата, като наука за небесните тела и техните движения, предхожда с повече от 20 хиляди години нашата ера. Втората, която изучава свойствата на геометричните елементи и фигури, оставащи неизменни за едно преместване, следва непосредствено първата. Първоначално астрономията е астрология предсказване на небесни явления, обосновано на наблюдения. Тяхна последица са календарите, летоброенията (ерите), основа на крито стават винаги лунният и слънчевият зодиак. Всяко летоброене или календарна система е последователност от избрани периоди от време, на които съответствуват определени, видими и периодични движения на Луната, Слънцето и планетите около Земята и съпоставено с оная зона от звезди, която съдържа зодиака. Тази зона от звезди заедно с всички други, оставащи вън от нея, образуват една материална система, която остава неизменна за сравнително дълго време. Народите от древността са си служили с различни календарни системи, еднаквите елементи на които говорят за един общ произход. Трудно е да се установи кога и у кои народи се е появил първият календар. Сравнително по-определено се твърди, че 3000 години преди нашата ера, когато точката на пролетното равноденствие е преминавала в съседство Ha Tauri1, народите на Шумерия, Хапдея, Индия, Египет и Китай са имали свои летоброения. Първобългарското летоброене принадлежи на древността. Основните му елементи разчитаме от първобългарските писмени извори: 1. Именника на първите български князе. 2. Чаталарския надпис. 3. Приписката към словата на Атанаси Александрийски и 4. Откъслечния надпис. То бе поставено като задача за изследване и възстановяване от руския учен А. Н. Попов в «Преглед на летописите от руска редакция», Москва, 1866 г., с който стана известен списъкът на първите български канове2, наречен по-късно «Именник на първобългарските князе». Днес разполагаме с три преписа от този извор: на Московската синодална библиотека, на Петербургската градска библиотека и един Уваровски препис. Именникът започва с първобългарските князе: Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер, продължава с Исперих, Тервел, Севар, Кормисош, Винех, Телец и завършва с Умор. Със своите почти еднакво повтарящи се изрази и особено с неславянските двойни имена Дилом Твирем, Докс Твирем, Шегор Вечем, Вен Ени Алем, ТекучитемТвирем, Шегор Твирем, Шегор Алем, Сомор Алтом, Дилом Тутом, Именникът наподобява на библейски писмен паметник. Към тези загадъчни изрази трябва да бъдат прибавени още два. Това са Бехти и Сигор Елем, които извличаме от Чаталарския надпис на Омуртаг от 882 година и от епилога на един старобългарски кодекс на Симеона от 907 година. С проучването на посочените първобългарски извори се занимаваха много чужди и наши учени. От всички тях, за разгадаването на първобългарските езикови загадки, най-голяма заслуга се пада на финландския учен Й. И. Миккола. Що се отнася до възстановяването на първобългарското летоброене, предложените решения на Ж. Б. Бъри, Й. И. Миккола, В. Н. Златарски останаха като опити. Големите противоречия от хронологичен порядък, на каквито същите учени се натъкнаха, посочиха ясно, че първобългарското летоброене не принадлежи на никоя от досега познатите календарни системи на древността. Като форма то предхожда всички. Различаваме две вида слънчеви зодиаци: а) Близкоизточен, или директен, който подрежда зодиакалните съзвездия в същата последователност, в която Слънцето преминава видимо-годишно през тези съзвездия3, б) Далекоизточен, или ретрограден, който подрежда същите зодиакални съзвездия в обратна последователност. Вторият зодиак е даден със следните имена: 1. Мишка (Водолей). 2. Крава (Козирог). 3. Тигър (Стрелец). 4. Заек (Скорпион). 5. Дракон (Везни). 6. Змия (Дева). 7. Кон (Лъв). 8. Овца (Рак). 9. Маймуна (Близнаци). 10. Петел (Телец). 11. Куче (Овен). 12. Свиня (Риба). Този зодиак е китайският4. От разликата в списъчната последователност на имената на съзвездията между двата зодиака следва, че ретроградният зодиак е принадлежал на календар, който е имал за основна (средна) година, чиято продължителност е била значително по-малка, отколкото Юлианската (с 365,25 денонощия). Тази основна година е била близка до годината 324 -12.27 денонощия, за която споменават индуските Веди5. Китайците си служат с шестдесетгодишни цикли (кръгове), всеки от които съдържа две категории основни елементи. Първата категория е образувана от елементите на 5 двойни китайски стихии: Дърво, Огън, Земя, Метал, Вода, а втората от елементите на 12 земни китайски знака, имената на които съвпадат с имената на съзвездията на посочения вече китайски зодиак. Ползувайки последователността на първобългарските години от Именника в съгласие с финландския учен Й. И. Миккола, списъкът на съзвездията на първобългарския слънчев зодиак е: 1. Текуч (Овен). 2. ... (Маймуна). 3. Тох (Кокошка). 4. Етх (Куче). 5. Докс (Свиня). 6. Сомор (Мишка). 7. Шегор (Вол). 8. ... (Тигър). 9. Дванш (Заек). 10. ... (Дракон). 11 Дилом (Змия). 12. Вер (Кон). От вторите имена на загадъчните първобългарски изрази, съобразно установените от Й. И. Миккола първобългарски числителни имена, на мястото на десетте китайски стихии имаме: 1. Алем. 2. ... 3. Вечем. 4. Тутом. 5. Бехти. 6. Алтом. 7. ... 8. Ехтем. 9. Твирем. 10. Ени Алем. В подкрепа на това напомняме за съществуването на едно японско изображение на зодиака, фотографирано от Мюнхенския етнографски институт (FrBoll Sternglaube und Sterndeutung, tabl. XIV). На това изображение зодиакът е поделен на 12 равни части съответно на броя на слънчевите зодиакални съзвездия и на 10 части (8 еднакви и 2 различни на първите и помежду си). Последните деления тук считаме като едно успоредно десеторно деление на лунния зодиак, който има същото звездово съдържание, както и слънчевият. С това първобългарският двоен (слънчев и лунен) зодиак може да се схематизира с чертежа (показан по-долу). http://petardanov.info/jpg/23_Tom/10161.jpg С тези два вида деления първобългарското летоброене придобива определен астрономичен смисъл: на двойка светила (Слънце и Луна) съответствуват двойка зодиаци (слънчев и лунен), а на тях двойка имена (слънчево о лунно), съответни на всяка отделна първобългарска година. Зодиакалното съзвездие Virgo (Дева) се отъждествява със зодиакалното първобългарско съзвездие Дилом (Змия) от слънчевия зодиак, а звездата Virginis (Spica)6 [може] да се приеме като граница между деветото (Твирем) и десетото (Ени Алем) деление на лунния зодиак. Докато първата година на първия шестдесетгодишен китайски цикъл е Дърво-Мишка, първата първобългарска година (на Авитохол) е Дилом-Твирем. Тук първото (слънчево) име означава, че в началото на същата първобългарска година Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом (Virgo), а второто (лунно) име показва, че Луната е заемала лунното зодиакално деление Твирем (девето). В първобългарското летоброене фигурират периоди от по 300 и 60 първобългарски календарни години, които са свързани с видимите периодични движения на планетите Сатурн и Юпитер, респективно с тези на Слънцето и Луната. Същите връзки могат да бъдат отчетени и в най-дългия промеждутък от 6328 първобългарски календарни години, посочен в Откъслечния надпис на Омуртаг [от] 823 година от н. е. Излизайки от тази приблизителна година, за началото на промеждутъка може да се изчисли година 4768 преди нашата ера. Същата година може да се счита като начало на първобългарското летоброене. ------------------------------- 1 Звезда от съзвездието Телец. (бел. а.) 2 Във всички първобългарски надписи, писани с гръцки букви, българските владетели са титулувани канове, а не ханове, (бел. а.) 3 В древността новото денонощие е започвало с появяването на Луната. Тогава именно се е определяло и положението на Слънцето спрямо зодиака: вечер след залез Слънце и сутрин преди изгрева му, когато планетите, звездите и Луната са били видими, (бел. а.) 4 В статията се сочат примери от китайския календар, тъй като е един от най-старите известни календари. За негово начало се приема 2637 г. пр. н. е,, (бел. а.) 5 Индуски свещени книги. (бел. а.) 6 Звезда от съзвездието Дева. (бел. а.)

Борис Рогев (21.IX.1898 Г-21.II.1976 Г.) Публикация по случай 30 години от заминаването му от физическия свят (1976 г.-2006 г.) Пътуване към «безкрайната бездънност» или памет за Борис Рогев 21.IX.1898 г. - 21.11.1976 г. автор и съставител: Видка Николова Доктор по филология и доктор на философските науки София, 2003 г. Борис Рогев I. Биографични бележки за Борис Рогев - Видка Николова II. Астрономически основи на българското летоброене - Видка Николова III. Година 4768 преди нашата ера - година първа на българското летоброене - Борис Рогев IV. Увод на монографията на Борис Рогев V. Допълнение към «Астрономически основи на първобългарското летоброене» от Борис Рогев VI. Научни трудове на Борис Рогев VII. «Светлини в древнобългарската история» VIII. «Календарът на старите българи - истини и предположения» от Димитър Павлов IX. Още веднъж за българския календар - от Кирил Серафимов .... X. Аспаруховият календар - от Лилия Гочева XI. Кога е създадена и как се развива Хидрографската служба на ВМС (Военноморските сили) XII. Основоположник на хидрографското дело у нас XIII. Приложения и документи за Борис Рогев XIV. «Борис Рогев – човекът на Духа на прабългарите» - бележки Вергилий Кръстев

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЛОВА 1. Трябваше да спомена за съдбата на Милка Переклиева. Тя е описана от мен в «Изгревът», том I, стр. 505, както и в моите бележки след нейния материал в «Изгревът», том XXIII. 2. За Весела Несторова виж «Изгревът», том I, стр. 505-507. Тя дочака завършването на комунистическата епоха 1944-1989 г. Нейните спомени и цялата история покрай тази Паневритмия ще бъде публикувана в един от следващите томове на «Изгревът». 3. Днес е 22 март 2006 г. От 1990 г. изминаха цели 16 години. Години наред се правят опити за въвеждането на Паневритмията в българските училища. Но без резултат. 4. За Паневритмията трябва да се отпуснат от Невидимия свят условия и време. Тези условия и времето не могат да се отпуснат на хора, които са невежи и не знаят нищо по историята на Паневритмията. Това е изключено. И ще се чака. А докога? 5. Ето го отговорът. Само онзи, който може да разучи, да проучи и да влезе в епохата на Изгрева, да провери как преминават етапите в поредицата «Изгревът» отначало докрай само този може да бъде допуснат до дверите на Вътрешната Школа и до Паневритмията. И да му ги отворят. Само на него! 6. Ще ви дам един показателен пример. Аз бях определен от Невидимия свят да ръководя цялата програма на «Изгревът», в който се включва и проблемът на Паневритмията. Но всички музиканти, които ги качих на сцената, ме отхвърлиха. Досега нито един от онези, които проповядват и обучават Паневритмия не са дошли при мен и да ме питат. Нито пък онези, които издават учебници по Паневритмия. Те ме отхвърлят. А времето и условията за Паневритмията са дадени на програмата на «Изгревът», а не на тях. А тази програма аз я ръководя. Искате доказателства. Прочетете тези 23 тома на «Изгревът». За всеки том са ви необходими по 3 месеца. А трябва да го прочетете най-малко по 3 пъти. Така че за една година може да усвоите само 4 тома. Така че ви трябва обучение от 6 години. Но тук също има едно важно условие. А то е, дали ще ви допуснат до «Изгревът» и дали ще ви отворят съзнанието за него. А над «Изгревът» има два архангела, които го охраняват с меч и с копие. Всеки, които воюва срещу «Изгревът», ако е от Бялата ложа, с меч го посича архангелът, който отговаря за Бялата ложа. А онзи архангел, който отговоря за Черната ложа, с копието ще изтърбуши онези, за които отговаря, и които воюват срещу «Изгревът». Това се вижда след всеки излязъл под печат пореден том от «Изгревът». Наблюдаваме, гледаме и клатим глава. И мълчим пред архангелите пазители и стражи на «Изгревът». 7. Този обзор, който направих, не е за сегашните т. нар. последователи на Учителя Дънов. А защо? Защото те отхвърлят както «Изгревът», така и мен. Воюват срещу програмата на «Изгревът». Ето защо ще бъдат спрени. Този обзор е написан за следващите поколения, които има да дойдат. Тогава те трябва да изучават Пътят на Школата, който е Пътят Господен. А той е в «Изгревът». «Изгревът» е Пътят Господен на Третия Завет на Бога към днешното човечество. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога за идната Шеста раса на човечеството. Амин! 22 март 2006 г., София Вергилий

VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА 1. Първите, които се опитват да променят Паневритмията в музика, текст и движение, са т. нар. «последователи» на Учителя Дънов. Как става това, е вече описано. И те си понасят последствията. 2. Вторият е цар Борис III. За него е описано в «Изгревът», том I, стр. 443-454; том XX, стр. 280-288, 293-297, стр. 671-688, стр. 1036-1038. Той умира на 28 август 1943 г. 3. Любомир Лулчев. За него виж в «Изгревът», том XX, стр. 4-1038 и том XXI, стр. 4-499. Осъден на смърт от Народния съд и разстрелян през месец февруари 1945 г. 4. Борис Йоцов. Неговата съдба е много показателна. Съдействува за Паневритмията, но му е заплатено чрез министерския му пост. Но не остава докрай последователен за провеждането на Паневритмията в българските училища. От една страна е славист, славянофил по професия, но от друга страна е служител на цар Борис III и е закачен за германците. Застъпва националистически позиции. А за доказателство ще ви дадем неговата биографична справка. И накрая ще ви предоставим нещо още по-интересно. А защо? За да се изумите. Д-Р БОРИС ИВАНОВ ЙОЦОВ 1. Роден на 8 февруари 1894 г. в гр. Враца. 2. Завършва славянска филология през 1913-1916 г. в Софийския университет. 3. Завършва право -1918-1920 г., в Софийския университет. 4. Специализира славянска филология в Прага -1923-1925 г. (докторат по философия във Варшава 1927 г., Виена 1928 г.). 5. Асистент по славянска и българска филология в Софийския университет от 1929 г. е доцент, а от 1935 г. професор в Софийския университет. 6. От 1935 г. до 1936 г. е декан на историко-филологически факултет. 7. Директор на Народния театър от 1936 г. до 1937 г. 8. От 1937 г. до 1942 г. е секретар на министерството на народното просвещение. Публикува научни трудове по българската възрожденска и славянска литература. В научните си трудове застъпва идеалистически и националистически позиции. 9. От 1942 г. до 1944 г. е министър на народното просвещение, а именно: в правителството на Богдан Филов от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и в правителството на Добри Божилов от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. Като министър провежда тогавашната политика на цар Борис III монархофашизма, в образованието и културата. Застъпва националистически позиции. Осъден от Народния съд на смърт. Екзекутиран през февруари 1945 г., заедно с другите осъдени на смърт министри, царедворци и прочие. 10. Борис Йоцов е министър на Народното просвещение от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. и от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. Всяка учебна година започва с реч на министъра по радиото. Ето, аз съм попаднал на една такава реч от 15 септември 1942 г., както е написано на изрезката на вестника брой 9932. На обратната страница на тази изрезка е отпечатано: 15.IX.1942 г. «Централната гара на Сталинград е в германски ръце». «Победоносно проникване в Сталинград». «Силни германски ударни отделения проникнали в центъра на Сталинград. Всички очакват да падне Сталинград в германски ръце». Точно по това време Борис Йоцов произнася своята реч, като вследствие е дал текста, да се публикува, за да я има. Има я и аз я публикувам. Всеки, който я прочете, ще си добие представа за интелектуалния потенциал на този министър, славянофил по професия, а закачен и качен на германски влак. И когато идват на власт комунистите след 9.IX. 1944 г., го вкарват в затвора, съдят го и го осъждат на смърт. Това му е присъдата за нарушение на окултните закони, на които е основана Паневритмията. Ама как така? Прочетете си, научете си наизуст 7-те принципа на Паневритмията. Правителствена реч на министъра на Народното просвещение по случай новата учебна година (15 септември 1942 г.) «Да напрегнем всички сили с една мисъл, с един дух, с една воля: България над всичко.» Ние сме в най-напрегнатите часове на нашата история. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания. Напътствените думи на министъра на Просветата към учители и ученици. Вчерашната реч на министър Йоцов По случай започването на новата учебна година, министърът на Просветата, г-н проф. д-р Б. Йоцов, вчера в 1 часа на обяд произнесе по радиото следната реч: «Драги учители и ученици от всички краища на българските земи, Днес вие започвате отново работа работа на духа, работа на образование и възпитание. Целият народ е обърнал сърцето си към вас с радостно вълнение той отправя поглед към първите ваши стъпки пред прага на новата учебна година. И то с пълно основание: в жаждата си за просветление, за възход и величие, той минава през храма на просветлението с вашия труд, с вашите усилия и напрежение. Затова на вас тежат повече задължения, отколкото права. И сега, както и преди, вие ще изпълните с радост своя дълг дълг към себе си, дълг към народа, към отечеството. В това вярват всички, в това вярвате и вие, повече от всички други. И знайте, че работата, която подхващате, е света. С умиление целият народ отправя своите пожелания за напредък и успех, заедно със своя бащински благослов. Нека не се забравя, че ние сме скромни, но чисти работници на Божията нива. Затова, като копнеете за благодатна жътва, гледайте добре да разорете угарите и хубава да бъде вашата посев. Вие не бива да оставяте да загасне божествената искра, която носите в своята гръд. Тая искра ни свързва с великия и вечен разум, който движи и управлява света. Чрез нея ние сме силни, непобедими. Нека да напълним душата си със светлина и да я понесем по свещената българска земя, за да зреят под нейната благотворна ласка семената на прекрасното, възвишеното, божественото. Да се просветляваме и да просветляваме с мисъл за съвършенство, това трябва да бъде и сега една от вашите най-върховни жизнени задачи. Затова да поддържаме тоя пламък в душата на българина, да възвисяваме духа на родната земя, за да я подготвим да бъде по-близо до Бога. Чрез вас целият народ зрее и се възвишава, за да върви в светлина и красота и да твори големи дела и велики личности. Запомнете това добре и не подценявайте своите бдения и грижи. Ние носим в цялото си същество една вечна сила. Нея никой не може да ни я отнеме. Ръката на тая сила сте вие. Само тогава ще оправдаете своето съществувание, когато чрез познанието и мъдростта дадете път в живота на всички висши напътствия и повели. Работата на всеки от вас не е усамотена, откъсната, само за себе си тя е съчетана с работа на всички: нишките, с които тъчете, идат отдалеко и извеждат още по-далече. Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще. Ето защо трябва да се проникнете по-дълбоко от съзнанието, че общността е вашата съдба: всеки трябва да донесе своето зърно в общата житница оттам ще дойде неговият хляб в живота, чрез него ще се възвиси чрез труда и творчеството на всички, които намират смисъла на своето битие в общия жизнен идеал. Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея. Затова бъдете силни и светли духом. Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч. Бъдете храбри и дайте крила на всяка чиста и светла мисъл, дайте сила на всяко светло дело, което може да бъде за радост на други. Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание. Особено сега, в нашите дни, пълни с толкова подвизи, с толкова устреми към един нов свят. Да не се мамим: времето е толкова велико и тревожно, че ще бъде престъпление, ако не схванем неговата заповед, ако не я изпълним с цялата мощ на своето същество; с твърда воля и висок дух, над страдания и изпитания, да вървим само към една цел победа докрай, пълна, безгранична. Няма нищо по-велико от това един народ да мине през огъня на мъките, за да достигне върха на величието.Ударил е часът не за униние и колебание, а за твърдост и решителност. Всички ние принадлежим на нацията, нашето върховно благо. Ние можем да отминем, тя ще остане, за да бъде извор на нови сили, нови въжделения, нови устреми и надежди. Във великата борба на народите да издигаме все повече и повече духа на съпротива и борба. Само с тоя дух ще можем да посрещнем достойно всички изненади, да отбием с чест всички удари, от гдето и да дойдат те. Не забравяйте, че-в тия дни на напрежения, тревоги и бури се твори нашата съдба. Ние сме в най-напрегнатите часове на нашата история. Всеки от нас трябва да осъзнае изключителността на момента, да се издигне над страст, страдания и изпитания, да се възвиси духом, и да мисли и действува, както повелява благото на родината, както изискват това заветните цели на нашето историческо минало, както призовават всички страдалци и храбреци на българската свобода и независимост. На работа и борба, упорита, дейна, творческа. Нека напрегнем всички свои сили и все с една мисъл и с един дух, с една воля: България над всичко. Да мислим и работим не само за себе си, а за нашия дом, за нашата стряха за отечеството, което повече от всякога се нуждае от нас. Не забравяйте, че времето е пълно с отговорности и задължения: никой да не мисли, не може да стовари отговорността на други. Всички сме отговорни пред бъдещето. Нека така да се предадем на труд, на съпротива, на борба, че тия, които ще дойдат след нас, да кичат челата ни с венци на признателност и благодарност. В решителните часове от своята история народите се сплотяват. Всички сили се насочват към едно огнище, към една воля. Отвърнете поглед от тия, които поставят страст и амбиция над народ и държава. Пратете своето презрение на тия, които рушат със слова, деяния и дела единството на нацията, отслабват волята й за живот, не повишават степента на народностните напрежения и усилия. Не забравяйте поуката от нашето минало: когато сме били духом единни, въодушевявани от един идеал и сме действували под повелята на единно водачество, ние винаги сме побеждавали. Нашата история ни заклева: българският народ е духом голям, той трябва да стане по-велик, затова трябва да бъде воден от една и единна боговдъхновена воля. Нека всички се сплотим все повече около нашия върховен вожд, Н. В. Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания: българският народ неведнъж е показвал своето величие, бъдете убедени, че и сега ще се изправи пред лицето на света велик и могъщ. Още отрано тоя народ е приел кръщението си от Бога и е станал огнище на истина и светлина. И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението. Чрез свои най-вдъхновени синове той е следвал заветите на правдата и справедливостта. И когато е бивал застрашаван, той е грабвал меча, за да брани земята и свободата си. Затова, когато е падал, той никога не е скланял глава, защото е знаел, че зад него стои Бог. И днес, когато е поставен отново на изпитания, той не е сам. Пълен е със сили, с вяра в своето призвание, той е готов да посрещне всички призиви на живота и историята. Бъдете и вие готови, както са били готови вашите бащи и деди и не забравяйте заветите за правда и свобода. Дивен е Божият промисъл. Ние схващаме неговите величия, чрез нас той ще проговори. Затова под крилото на Провидението и под знамето на България нека знаем само един-единствен път все напред и напред, към величие и слава!

V. СССР И ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА 1. На 22 юни 1941 г. Германия напада вероломно СССР. 2. Немските войски се насочват за превземане на Москва. На 15.IX.1941 г. германските войски са на 20-25 км до Москва. На 6.XII.1941 г. настъпва голям студ 40 градуса, и замръзва всичко. Тогава съветските войски преминават в контранастъпление и от 6 до 27 декември 1941 г. отхвърлят войските на запад. Германците дават 120 000 убити. 3. Битката при Сталинград. През лятото на 1942 г. германските войски се насочват към Сталинград, за да отрежат Кавказ и петрола на СССР. От 17 юли 1942 г. до 18 ноември 1942 г. се водят отбранителни боеве за Сталинград.* На 19 ноември 1942 г. се пробива германската отбрана, а на 23 ноември се осъществява т. нар. «чувал» и германските дивизии са обкръжени, около 300 000 души. От 10 януари до 2 февруари 1943 г. немските войски са разгромени и са пленени. 4. През юли 1943 г. се спира голямото контранастъпление на германските войски при Курск. Това е Курската битка. На 5 юли 1943 г. германските войски започват контранастъпление. От 5 юли до 11 юли 1943 г. съветските войски се отбраняват. На 12 юли 1943 г. започват контранастъпление. На 5-18 август съветските войски водят боеве. На 23 август 1943 г. освобождават Харков. 5. На 14 август 1943 г. цар Борис III посещава Хитлер. След завръщането си, на 28 август 1943 г. умира. 6. Техеранската конференция е от 28 ноември до 1 декември 1943 г. в Техеран и е определено да се отвори II фронт не по-късно от 1 май 1944 г. в Европа. 7. Ленинградската отбрана. От ноември 1941 г. започва блокада на Ленинград. На 12 януари 1943 г. при Ладожкото езеро се разкъсва 15-месечната обсада. На 14 януари 1944 г. съветските войски освобождават Ленинград. Обсада от 29 месеца. 8. На 8 април 1944 г. Съветската армия достига държавната граница на Чехословакия и Румъния в Карпатските предпланини, а на 10 април 1944 г. освобождава гр. Одеса на Черно море. 9. В средата на месец август 1944 г. Червената армия нанася съкрушителен удар на германските войски в района на Яш-Кишинев. На 23 август 1944 г. в Румъния е антифашисткото въстание. Червената армия наближава българската граница. На 29 август 1944 г. се завзема гр. Кюстенджа, на 30 август 1944 г. Плоещ, на 31 август Букурещ. 10. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война България. На 8 септември първите съветски части навлизат в България. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8/9 септември властта се заема от правителството на Отечествения фронт. 1942 г. На 12 юли 1942 г. Учителят казва, че за Паневритмията времето е изтекло. А защо? Защото идва времето за отбраната на Сталинград. А дали това е вярно, вижте и проверете в точка 12. 11. Въпрос: Защо публикувам тази глава? Войната срещу СССР се отрази болезнено върху България. Освен това Учителят разрешава как ще се развият военните събития и предрешава изхода на войната. Дали е вярно? Не само че е вярно, но ние бяхме свидетели на тези събития и времена. 12. А за справка ще си прочетете в указаните от мен по томове и страници, както следва. 1) «Изгревът», том I, стр. 333-334, 334-340, стр. 447-454, стр. 474-476. 2) «Изгревът», том IV, стр. 468-475, стр. 476-484, стр. 319. 3) «Изгревът», том VI, стр. 457-458. 4) «Изгревът», том VIII, стр. 268-270. След като се запознаете с посочените страници на «Изгревът», тогава ще разберете, че времето, което Учителят е отпуснал за провеждането, обучението и въвеждането на Паневритмията в българските училища, изтича. И то не може да се върне. В никакъв случай. За всяко действие на Земята е отпуснато време от Невидимия свят. Изтече времето и действието се спира. 13. От 1945 г. до 1958 г. Паневритмия се играе от последователите на Учителя. Проблемите с Паневритмията остават. Това говори, че трите сестри правят нова редакция. А това са Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Тези проблеми продължават и до днес и те са описани в «Изгревът». Виж «Изгревът», том XIII, стр. 810-812. 14. От 1958 г. до 1972 г. Паневритмията в София бе забранена от комунистическата власт. Аз бях този, който я разреши. Как това бе направено? Аз съм го описал в «Изгревът», том XV, стр. 911-922. Вместо да се разрешат проблемите, те се увеличиха. А защо? Отговора ще намерите в «Разменната монета» в «Изгревът», том XI, стр. 832-834. ------------------------------------ * Забележете, че в София курсът по Паневритмия се води от 30 юни до 12 юли

IV. МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА 1. Политическите събития в Европа оказват влияние и в България, която също се въвлича в нея. Последователите на Учителя също са стреснати и питат Учителя как ще се развият събитията. На онези, на които им казва, те започват да тръбят наляво и надясно и това озлобява властта срещу Учителя. И те предприемат най-различни мерки срещу тях. Те са описани в «Изгревът». 2. През месец март 1942 г. става наводнение във Видин и Видинско от река Дунав. Бежанците идват в София и са настанени в училището, където работи Милка. Да не смятате, че това е случайно. Няма случайни работи. Целта е да се попречи на Милка. И това става. Това е описано в «Изгревът», том IV, стр. 504 и том XV, стр. 340-341. Така се протака работата и се губи времето за Паневритмията. Бежанците от наводненията блокират училищата в София, защото там ги настаняват, в техните салони и помещения. 3. Учителят, когато я среща, винаги я пита какво става със задачата. Непрекъснато е казвал: «Да става по-бързо». Но явяват се пречки. Лулчев също се скарва с Милка, че се размотава. А пречките не се премахват, а се увеличават от всяко естество. Днес тези пречки не се познават. За тях могат да имат само бегла представа само онези, които са прочели I—XXII том на «Изгревът». Иначе не. Никой няма представа какво представлява в своята същност Изгревът в София през 1940-1942 г. и «Изгревът» от тези XXII тома. 4. Онези, които са обучавани от Милка в Паневритмия, са деца от предучилищната възраст, това са 6-7 годишни деца. По-късно й дават деца от четвърто отделение, което означава 12-годишни деца. Има съпровод от музиканти. Накрая се идва до демонстративно изпълнение, при което е поканен министър Йоцов, но той се страхува да дойде. И той е прав, защото ще го набедят, че е дъновист. Макар че впоследствие набеждават много министри, че са дъновисти, няма нито един такъв. Това не е вярно. Това изучаване на Паневритмията става укрито от погледите на софиянци, които са заети с проблемите на настъпващата война. Лулчев упреква Йоцов, че е страхливец. Виж «Изгревът», том IV, стр. 501-502; том XV, стр. 341. Упреква го, че го е назначил за министър, а сега се укрива нарочно. 5. Какво е мнението на Лулчев за Борис Йоцов, е дадено в «Изгревът», том XX, стр. 871, № 623; «Изгревът», том XXI, стр. 428, стр. 442, № 35. И понеже не устоява до края, а бяга от отговорност, затова, макар че е славянофил, то той е изправен също след 9.IX.1944 г. пред Народния съд и е осъден на смърт. Ако беше устоял до края, това нямаше да му се случи. Но се уплаши и избяга от отговорност и да застане лице с лице пред Паневритмията, а не да се укрива. Страх го е да не го обвинят, че станал дъновист. Сам си избра пътя. 6. Началникът Петров, който присъствува на Паневритмията, докладва на министър Йоцов, че опитът е сполучлив. Тогава Йоцов разпорежда да се извикат учителите по физкултура от цяла България, за да им се проведе курс и да бъдат обучени. От Министерството определят Милка да води курса. Милка се колебае дали ще може да бъде преподавател на висшисти. Това е пречка за нея. Оценява си своите вътрешни възможности. 7. Среща се няколко пъти с Лулчев и с Учителя и споделя опасенията си. Учителят й нарежда тя да води курса. Тя се страхува, че няма да се справи. Тогава се решава да извикат Весела Несторова. Този етап е описан в «Изгревът», том IV, стр. 502-503; том XV, стр. 341-342. Трябва двете да бъдат като две свещи запалени и да светят в едно.8. Когато се говори за Паневритмията, трябва да прочете «Изгревът», том XV, стр. 911-918, 919-927 и том XVI, стр. 752-758, и особено стр. 756, за да се запознаете какви са окултните закони на Паневритмията и какви са последствията при нарушаването им. Учителят препоръчва за основните училища да се въведе Паневритмия до първите 10 упражнения до «Евера», за прогимназиите от 11-о до 28-о упражнение, а за гимназиите е «Пентаграмът» и «Слънчеви лъчи». Виж «Изгревът», том XX, стр. 758, стр. 954, № 346. 9. Следващият етап отново се придвижва от министър Йоцов, след като са определени двете Милка и Весела да преподават Паневритмията. Виж «Изгревът», том IV, стр. 502-503; том XV, стр. 342. Със заповед на министъра се извикват 60 млади учители по физкултура от цяла България. Осигуряват им пансион в едно училище в Диана-Бад, което го помня и аз, защото, когато бях войник, то Спортната рота в София бе гостенка именно в тази сграда. Там имаше спални помещения, кухня и всичко, осигурено за пансион. Тази сграда я имаше до 1970 г., после я разрушиха. Да се осигури пансион, да се осигурят командировъчни, пътни, дневни пари, в онези години не е било лесно. Тези пари ги отпуска Министерството. Но това е друга епоха, преди 9.IX.1944 г. Аз, който съм живял по времето на социализма, бях свикнал да виждам как държавата осигуряваше пансиони, интернати, правеше фестивали, спортни тържества, спартакиади, и участвуваха стотици и хиляди младежи. Но това може да го направи само една централизирана власт, където всичката финансова и икономическа мощ са в нейни ръце. Това е обяснение, че да се организира тогава този курс е било голямо постижение. И трябва да се признае и оцени по достойнство. И то през 1942 г., когато е вече започнала войната и на 21 юни 1941 г. Германия напада СССР. Да се организира такъв курс от министерството е цяло чудо. 10. Как протича курсът на учителите, ще си прочетете от «Изгревът», том I, стр. 504 и том XV, стр. 342. Този курс започва на 28 юни 1942 г., а войната е обхванала не само Европа, но германците са вече в СССР и се води по това време ожесточена война. Това не може да не се отрази на живота в България. А тези млади учители по физкултура са поставени при най-добрите условия за работа по онова време. 11. По това време, по време на обучението по Паневритмия, стават сблъсъци между Милка и Весела. Изпокарват се кой да бъде пръв. Дори те не само са се скарали, но са се хванали за косите да се бият. Едвам са ги разтървали музикантите, които са от Изгрева. Това лично са ми го разказвали възмутени, и то двете. А как това става, вижте «Изгревът», том I, стр. 506. И тогава Милка изгонва Весела от кръга на Паневритмията. Тогава Милка е в кръга и играе Паневритмия, така, както Учителят се е движел на Изгрева. Паневритмията се движи по своя кръг, а отвън кръга на Паневритмията се движи Весела. И тогава се явил един с фотоапарат и направил няколко снимки, и днес има такива снимки, където се вижда, че едната играе вътре в кръга, а другата отвън кръга. А това води до нарушение на окултните закони. А какви са те, ще ги прочетете в «Изгревът» том XVI, стр. 756. Така двете свещи се разделили, едната свети вътре в кръга, а другата свети вън от кръга, появява се вятър, изгасва свещите и курсът се приключва с провал. 12. Курсът привършва и отиват при Учителя, да им даде нотите на Паневритмията за 60-те учители по физкултура. Те са преписани от Калудов. Но Той не ги дава. Всички се учудват защо не ги е дал. А през това време, към 1943 г., имаме едно отпечатано издание голям формат на Паневритмията от 1938 г., и друга Паневритмия с нотен текст и думите на песните от 1941 г. Така че е имало достатъчно бройки отпечатани книжки, за да се раздадат по 1 бройка на двете Паневритмии на 60 души. Но Учителят не разрешава. А защо? Казва им: «Времето изтече.» Ето това не можеха да го разгадаят повече от 30 години след тези събития, онези, които са били свидетели. Много е трудно това разгадаване. Невъзможно е. Сега правим този опит. Курсът се закрива на 12 юли 1942 г. 13. Ако им бяха дали двете книжки на всеки един учител по физкултура, щяха сами да си организират обучението в училищата. Трябва да съобщя, че преди 9.IX. 1944 г. всички учители по физкултура бяха задължени да знаят да свирят на един инструмент на цигулка или на пиано и оттам на акордеон. А защо? Тогава упражненията по физкултура се играеха в съпровод от музика обикновено тиролска музика и виенски валсове. Учителят свири на акордеон, един ученик показва какви упражнения ще се играят така бяха часовете физкултура. Така аз съм бил обучаван в училище в прогимназията. Весела Несторова отива при Учителя да иска да занесе отпечатаните книжки по Паневритмия на курсистите учители, но Учителят бил много строг и казал: «Времето за Паневритмията изтече.» А това е на 12 юли 1942 г. А точно по това време започва битката за Сталинград, но Весела това не знае. Но Учителят знае, защото управлява тези събития. Ето защо съм извадил датите на тези исторически събития в следващата глава. Изглежда приближаването на датата 28 август 1943 г. възпира Учителя да им даде Песнарките. На тази дата умира цар Борис III. И това усложнява още повече политическия живот в България. 14. Бомбардировките над България започват през есента на 1943 г. Символичната война се стоварва върху българите с бомбите на англо-американските бомбардировачи над София. За тези бомбардировки виж «Изгревът», том I, стр. 48-60; том IV, стр. 193-194; том XIII, стр. 874-882. Обяснението е дадено в «Изгревът», том I, стр. 504-505; том XV, стр. 343-344. А истинската причина за тези бомбардировки са в думите на Учителя: «Онези хули, лъжи и клевети, които се отправиха върху мен цели десетилетия се превърнаха в онези бомби, които сега се стоварват върху главите над българите». Ето това е причината една от тях. 15. Друга причина е конфликтът между Милка и Весела. Виж «Изгревът», том I, стр. 505-507. Трета причина е Лулчев, който не си свършва работата докрай. Весела Несторова вижда и разбира, че виновник за провала на Паневритмията е Лулчев. А защо? Тя знае изказването на Учителя за «змийското гнездо». А какво е то, можете да видите в «Изгревът», том IV, стр. 504-505. Весела отива при Учителя и обвинява Лулчев. Иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже право в очите, че той е виновен. Учителят разрешава. Тя отива при него и го обвинява. Но той се защитава. Доказателството е това, че Учителят предупреждава Весела, че след като отиде при Лулчев и го обвини, че той е виновен за провала на Паневритмията, трябва да мине отново при Него. Така Учителят съхранява Весела. Иначе тя би изгоряла като факла, защото Лулчев не е случаен човек, той умело борави с окултните сили и това го знаят всички на «Изгрева», защото са го изпитали на гърба си. Този случай ми го разказваше Весела Несторова най-подробно. Част от него е записана в «Изгревът», том I, стр. 507. Има и други неща за разказване.

III. ПРОФЕСОР БОРИС ЙОЦОВ 1. Есента на 1939 г., след като е получил нареждане от министър Богдан Филов, главният секретар на Министерството на народното просвещение Борис Йоцов решава да задвижи въпроса с Паневритмията. 2. Обикновено от 1 -15 октомври всяка година започват да работят детските градини в гр. София. А на 15 септември започва новата учебна години във всички училища в България. Тогава към м. септември главният секретар изпраща бележка до Милка Переклиева да се яви при него. Той знае адреса на Милка, разбира се, от Любомир Лулчев. А Милка е поддържала приятелски връзки с Лулчев. Така че бележката до нея е истинска, както и адресът на детската градина в София. 3. Уплашена, Милка се явява при главния секретар. Разговорът между тях е предаден в «Изгревът», том IV, стр. 498-499, както и в том XV, стр. 338-339. Накрая главния секретар е поискал от нея да направи доклад и да му го донесе, как може да се приложи Паневритмията в българските училища. Така че Йоцов си изпълнява поетото обещание пред Лулчев и нареждането, което има лично от министър Богдан Филов. Той самоволно не може да придвижи този въпрос, ако не му е наредено, ако не стои зад него и цар Борис III. А той е знаел много добре, че нареждането идва оттам. 4. Същия ден Милка се среща с Учителя и Му докладва всичко. Той я предупреждава, че трябва да се бърза. Тя написва своя доклад в 4 екземпляра. Един предава на Учителя*, втори на Лулчев, трети на главния секретар Борис Йоцов. Виж «Изгревът», том IV, стр. 492-500; том XV, стр. 339-340. 5. Йоцов прочита доклада, извиква началника по физкултура за цяла България Петър Петров, и му нарежда да придвижи въпроса. А Милка е трябвало да приготви всичките 28 упражнения. Но тя предоставя и избира само 18. Учителят, когато научава, че ги е съкратила, се ядосва много. Виж «Изгревът», том IV, стр. 500; том XV, стр. 340. Това нейно своеволие предрешава бъдещия провал на Паневритмията. А защо? Нарушава окултните закони, по които е съградена Паневритмията, и нейните 7 принципа. 6. Милка предава подготвените 18 упражнения на началника Петров. Той ги преглежда и одобрява. Завежда я отново при Йоцов. И двамата решават да се въведе Паневритмията, но да се намери начин от Милка как това да стане. Виж «Изгревът» том IV, стр. 500, том XV, стр. 340. 7. Лулчев обещава на Йоцов, че ако той въведе Паневритмията, ще го направи министър на Народното просвещение. И това се случва. На второто правителство на Богдан Филов той освобождава поста министър на Народното просвещение, което той заема при първото си правителство като министър-председател. И така, от 11 април 1942 г.. до 14 септември 1943 г. министър на Народното просвещение е проф. Борис Йоцов. 8. Онова, което е посочено от Николай Дойнов в «Изгревът», том IV, стр. 498 и том XV, стр. 338, е погрешно. Борис Йоцов става министър на 11 април 1942 г. 9. След като в министерството има нов министър, който е дал зелена улица за Паневритмията, изведнъж Милка се уплашва дали ще се справи. Тази несигурност, която идва от нея, представляват големите противодействия, които идват от Невидимия свят, защото на Изгрева знаят само трима души: Милка, Лулчев и Учителят. А атаките от противниците на Паневритмията са неотразими. Едва ли някой днес може да издържи на онова напрежение, на онези борби, които са се развихрили на Небето и на Земята с опита да се въведе Паневритмията в училищата. Искате пример. Ето го. Прочетете последователно трите тома от «Изгревът», том XX, XXI, XXII. Няма да можете да издържите на това, което е в тях. Така че не трябва да се обвинява Милка Периклиева, че не може да се оправи. Тя също има вина. И се знае каква е и откъде идва. 10. И така от есента на 1939 г. до 1942 г. месец март, Милка се размотава и пропуска това време. А защо го пропуска? Има много политически събития и всички са въвлечени от бурята на идващата война. За 1939 г. прочетете в «Изгревът», том XX, стр. 705 и «Бележките» на стр. 906 N9 85, 86, 87, 88, 89, 90. За 1940 г. виж «Изгревът», том XX, «Бележките», стр. 910 № 116, 119; стр. 931, № 195; том XX, стр. 986, № 582. 11. Последното изкачване на Учителя на Рила с установяване на лагера е 1939 г. Още за посрещането на 1939 г. Учителят говори за тази година, че е благодатна и епохална и онзи, който е пропуснал възможностите през 1939 г., ще трябва да ги реализира през 1999 г. Ето защо ви представяме тези две беседи в «Изгревът», том XX, стр. 995-1010. А кой и какво реализира през 1999 г., вж. на стр. 1010. Така че Милка Периклиева и нейното поколение изпускат и се разминават с това, което носи 1939 г. 12. Политическите и военните събития се развиват стремглаво и последователно от 1938 г. до 1943 г. Виж «Изгревът», том XX, стр. 913-914, № 139, 142. Без тяхното изучаване не можете да се разбере защо Милка Переклиева пропилява времето за изпълнение на тази задача, поставена от Учителя. ------------------------------------------ * Тези доклади не ги притежаваме. Това е била програма как да се проведе Паневритмията. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

II. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 1. Учителят Дънов дава нареждане на Любомир Лулчев да каже на цар Борис III да нареди да се въведе Паневритмията в българските училища. 2. Каква е връзката на Лулчев с цар Борис III, е описано в «Изгревът», том I, стр. 495-497, том XV, стр. 336-338 от Николай Дойнов. 3. По какъв начин Лулчев се свързва с цар Борис III, е описано в «Изгревът» том XX, стр. 272-288. Литературният герой Генко Орлето е Любомир Лулчев. 4. Дневникът на Любомир Лулчев за срещите и разговорите с цар Борис III и с Учителя Дънов е в «Изгревът», том XX, стр. 689-890. Към този раздел са дадени «Бележки към дневника» стр. 891-994. Без тези бележки не можете да прочетете и разберете този дневник. 5. В «Дневника» от том XX, на стр. 699-700 се съобщава, че на 28 юли 1938 г. се дава нареждане от Учителя на Рила да се говори на цар Борис III за Паневритмията. Виж «Бележките», стр. 900, N° 52,53, 54. Ако цар Борис III не послуша, ще се повтори онова време, когато България пада 500 години под турско робство виж № 55. Но това не става, а защо виж № 56. Ето това е нареждането на Учителя от 1938 г., дадено на Лулчев на Седемте рилски езера, където е устроен лагерът на Бялото Братство. 6. През 1938 г. се започва подготовката на Втората световна война. Виж «Изгревът» том XX, стр. 717. Виж «Бележки», стр. 913-915, № 139, 140, 141, 142,143. Виж «Изгревът» том XX, стр. 720-721 и «Бележки», стр. 919 с № 151, 153. 7. На 14 ноември 1938 г. до 23 октомври 1939 г. е 56-ото правителство на България и трето поредно с министър-председател Георги Кьосеиванов. А за министър на Народното просвещение е избран проф. Богдан Филов. По това време от 1937 г. като главен секретар на това министерство е Борис Йоцов. Лулчев съобщава на цар Борис III няколко пъти молбата на Учителя за Паневритмията. За нея се знае, че те представляват гимнастически упражнения и затова царят не се безпокои много от реакцията на църквата. Нарежда на своя министър Богдан Филов да придвижи въпроса, а той тази задача я прехвърля на Борис Йоцов. Главният секретар не може самоволно да придвижи този въпрос без нареждане от министъра. А той знае много добре как църквата, военните и полицията са срещу Дънов. А министърът изпълнява нареждането на цар Борис. Това е веригата за изпълнение на тази задача. Друга няма. Следващото правителство на Георги Кьосеиванов е от 23 октомври 1939 г. до 15 февруари 1940 г. И тук се явява Борис Йоцов на сцената. Така че на този етап Лулчев си изпълнява задачата за Паневритмията. Виж «Изгревът», том XV, стр. 336. В следващия етап Лулчев също си изпълнява задачата, като назначава Борис Йоцов за министър на народната просвета, за да съдействува за Паневритмията.

I. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ 1. Историята на етапите по създаването на Паневритмията е описана в «Изгревът», том XXIII и се намира в раздела «Къде е истинската Паневритмия?». Без проучването на този раздел вие не можете да преминете през новия раздел, който сега ще опиша. Изключено е. Невъзможно е. 2. Учителят Дънов предава на Школата Паневритмията. Как е дадена и през какви етапи се преминава, това е описано. Паневритмията се основава на 7 принципа. Те са публикувани в голямата «Паневритмия», издание София, 1938 г., където има: I. Описание на паневритимичните упражнения от стр. 3-30; II. Нотен текст Паневритмия за две цигулки стр. 31 -57; III. Принципи на Паневритмията-стр. 57-75; IV. Вътрешен смисъл на упражненията стр. 75-83. 3. През 1941 г. в гр. София се публикува «Паневритмия: Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя»: I. Увод стр. 3-8; II. Основи на Паневритмията стр. 9-30. На стр. 10-13 са дадени 7-те принципа на Паневритмията. III. Нотен текст на упражненията на Паневритмията с написан отдолу текст на Олга Славчева стр. 33-61. 4. Без проучване и научаване наизуст на публикуваните «Принципи на Паневритмията» от стр. 57-75 от изданието от 1938 г., както и на «Основи на Паневритмията» от стр. 9-30 на публикуваната през 1941 г. «Паневритмия», никой не може да я играе както трябва и никой не може да бъде преподавател. 5. През 1942 г. е издадена книгата «Слънчеви лъчи: Музика, движения и говор от Учителя». В I част е музиката стр. 3-6; II част «Слънчеви лъчи», Приницпи стр. 9-18; III част «Слънчеви лъчи» описание от стр. 19-31. Принципите на «Слънчевите лъчи» трябва да се изучат и заустят. 6. Текстът на Паневритмията е публикуван през 1935 г. от Олга Славчева, но в горния ляв ъгъл е написано името Асинета. Виж «Изгревът», том I, стр. 210-213. Този текст е неприкосновен. Той е даден от Божествения свят и е одобрен от Учителя и с Негово разрешение е публикуван. 7. В Своите беседи, лекции и частни разговори Учителят говори, че Паневритмията трябва да се въведе в българските училища и българският народ трябва да приеме Паневритмията. Впоследствие Той дава тази задача на няколко души, за да направят нужните постъпки към съответните държавни лица и учреждения, за да разрешат провеждането и заучаването на Паневритмията и след това да се въведе в българските училища. Той им отпуска Божествен кредит, отпуска им време и условия за тази задача. Ето тези лица.

Исторически и политически личности, свързани с опитите за въвеждане на Паневритмията в българските училища 1938 г.-1943 г. I. Учителят Петър Дънов II. Любомир Лулчев III. Професор Борис Йоцов IV. Милка Периклиева V. СССР и Великата Отечествена война 1941-1945 г VI. Нарушение на окултните закони, върху които е изградена Паневритмията VII. Заключителни слова

V. Силите, които се явиха, за да разрушат Паневритмията 1. Още от самото начало, когато е започнала да се създава Паневритмията и Учителят Дънов е предавал упражнение след упражнение, се явяват веднага онези сили, които сега искат да я спрат, като я разрушат отвътре. А как това става? Ето как. 2. Обикновено Учителят Дънов дава упражнения и предава музиката към тях, като я изсвирва на цигулката Си, и музикентите пред Него трябва да я запишат. Но се явява един, на име Ангел Янушев, който от самото начало се опитва да замени музиката на Учителя, поставяне за всяко упражнение, с класически мелодии. А защо ли? Много просто за да я разруши отвътре. Учителят е бил много ядосан и изпраща Мария Тодорова, за да го спре. Това е описано в «Изгревът», том I, стр. 167. 3. Каква е ролята на Ангел Янушев по-нататък, се вижда от описания случай в «Изгревът», том I, стр. 228-231. Било съобщено на Изгрева, че Ангел Янушев ще се жени за Катя Грива. Тя е на върха на щастието си. Това ще видите в една публикувана снимка в «Изгревът», том VIII снимка № 18, където са седнали Асен Арнаудов, Катя Грива и Ангел Янушев. А Катя Грива сияе от щастие. Сватбата е определена за неделя. Целият Изгрев я очаква. Булченската рокля е закачена на закачалка и е окачена на забит пирон в дървената стена на бараката на Катя Грива. Тя е готова за сватбата. 4. Но в събота Ангел Янушев се оженва и се венчава в църквата за друга жена. Тази новина веднага се занася на Изгрева. Когато научава за женитбата на Ангел, то Катя Грива пада на земята от тази новина. Вдигат я и я слагат на леглото цялата втвърдена. Не мърда, не шава. Катя е вече почти умряла. Съобщават на Учителя. Тогава Той взима цигулката си, започва да свири и чрез нея да трансформира цялото състояние на Катя Грива. Постепенно тя оживява, но лежи на кревата още няколко дни. Тази мелодия Учителят я нарекъл «Буря», като е дал и думите. Тя е публикувана в песнарката на Мария Тодорова на стр. 113, а на стр. 194 е написано, че е дадена на 15.XII.1935 г. 5. А по времето на порцеса срещу Братството през 1957/1958/1959 г. Ангел Янушев се отказва от Учителя и от Братството на Изгрева. Това е само неговия личен финал на човека, който още от самото начало искаше да вкара в Паневритмията класически мелодии. 6. Желанието на Ангел Янушев да вкара класически мелодии в Паневритмията и да изхвърли музиката на Учителя накрая се реализира от онези сили, които искаха да разрушат Паневритмията. А това е описано в «Изгревът». Това е времето, когато по настояване на Анина Бертоли се прави филм, откъдето да се вижда как трябва парвилно да се играе всяко едно упражнение. Този филм се прави от Георги Парлапанов. Може да видите Георги Парлапанов в «Изгревът», том VIII, снимка № 34, където той е с бялата винтяга. За този филм само аз знаех. Но го откраднаха чрез семейство Гобо. После към този филм включиха към отделните упражнения класически пиеси, отказаха се от музиката на Учителя Дънов. Направиха го на видеокасета и го изпратиха в Русия. След като го слушаха там, предизвикаха силите на разрушението, които се явиха и разрушиха цяла Русия. Това бяха последствията от подмяната на музиката на Учителя. 7. След това тази видеокасета беше изпратена в България. Гледаха я мнозина, но нито един от днешните музиканти не протестираше срещу нея. Мълчаха А защо отговорете си сами. За него е разказано в «Изгревът», том XV, стр. 928, 929-930. А в «Изгревът», том XIII, е разказано «Какво направи Духът на Заблуждението чрез силите на Разрушението с филма за Паневритмията», стр. 812-815. И бе разчетено кои са били участниците във филма, които са играели упражненията, на стр. 814. 8. След като се изпрати този видеофилм в България, тя започна да се разрушава окончателно, съгласно това, което е описано в «Изгревът», том XVI, стр. 756. По това време горите на Московска област бяха запалени и горяха 6 месеца. А по площ тя е колкото България. Така се разрушаваха едновременно. 9. Ето, идваме до заключението, което сме изказали още от самото начало. Промяната още в първото упражнение «Първият ден на пролетта», не е случайна. То е работа на онези сили, които искат да я разрушат, а чрез нея да разрушат и Русия, и България. А защо? Защото Учителят Дънов е казал, че тази Паневритмия ще се играе в Русия. И тя се изпраща там променена и чрез нея искат да разрушат Русия. За да не може там в бъдеще да се играе. Това е целта. 10. А що се отнася до разрушенията в България, се вижда от всички. Първо се явиха пожарите по планините, явиха се големите суши. А сега 2005-2006 г., се явиха големите наводнения и удавиха България навсякъде. А реката Дунав носеше със себе си проклятието на цяла Европа и го стовари върху България. Ето така действуват Силите на Разрушението. 11. Първият град по река Дунав, който посрещна през 2005-2006 г. големите водни ударни вълни от наводненията и бе потопен от водата, бе град Видин. А там има една група от т. нар. последователи на Учителя Дънов, които играят Паневритмия. Те я играят, като пускат на касетофона си запис на Панервитмия с изпълнението на онзи, който промени Паневритмията през 2000 г. на Рила и «отвори портите», като прибави куплетите на Лиляна Табакова. Вж. стр. 866 от настоящия том, точка 6. А защо ще бъдат удавени от река Дунав, то проверете в «Изгревът», том XVI, стр. 756. За нарушение на окултните закони, по които е създадена Паневритмията, идва възмездието, което се изразява чрез разрушителните сили на природата.

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ А. Резюме на сказката върху Паневритмията, изнесена от д-р Филип Стоицев в периода 1946-1947 г. Б. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо се повтаря 4 пъти упражнението «Евера» от Паневритмията. II. Как бе създадено упражнение № 16 от Паневритмията «Изгрява Слънцето». И защо се правят опити да се играе погрешно? III. Как Учителят Дънов разтваря затворения музикален кръг на българите. И кои са тези, които днес отново го затварят. И защо? IV. «Първият ден на пролетта» ново откритие. Има 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява в отпечатаната «Паневритмия» от 1938 година. Оригиналът сам си говори. V. Завещанието на Васко Искренов за предаване на негативите и неговите снимки на Вергилий Кръстев. А. Резюме на сказката върху Паневритмията, изнесена от брат Филип Стоицев Драги сестри и братя, Същественото, което изнесох на тази сказка, се оформи в няколко предложения, засягащи хореографичната и музикалната страни на Паневритмията. По отношение на хореографичната страна предложих: 1. Да се играят упражненията правилно, защото Учителят е вложил във всяко упражнение дълбок вътрешен смисъл. 2. Да се съберат онези сестри и братя, които са присъствували на раждането на упражненията, за да се изгладят различията по някои движения. 3. През време на играта да не се говори в кръга и в оркестъра. 4. При присъединяване или напущане на кръга да не се прекосява същият. 5. Да се определи за дните без беседи, точният час на започване играта в зависимост от изгрева на Слънцето, за да могат всички да идват навреме. Сега се започва в съвсем неопределен час. 6. Учителят е казал, че може да се играят в делнични дни, един ден упражненията, стоящи на четен пореден номер, друг ден на нечетен. Това внушение на Учителя да се изпълни, защото има следните добри страни: а) Ще се свършва по-рано; б) Чиновниците ще могат спокойно да играят и отидат на работа; в) Не ще се получи даже и след години пресищане от всекидневното повторение на цялата Паневритмия. 7. Да се уреди опреснителен курс по Паневритмия за всички желаещи да играят правилно упражненията. Най-малко шест души, които владеят добре упражненията, ще бъдат ръководители на този курс. Курсът ще бъде поне веднъж седмично, на голямата поляна, в определен по общо желание ден и час. 8. Ръководителите на този курс ще останат като постоянни за новодошлите в Братството. 9. Всяка година да се изнася от различни наши приятели по една сказка върху Паневритмията, придружена от образцова демонстрация. Учителят желае Паневритмията да се въведе като метод за работа в училищата, казармите и т. н. Да работим за това. По отношение на музикалната страна предложих: 1. Да се свири двугласно, като музикантите на Изгрева се разберат коя аранжировка ще се свири временно. 2. Да има поне две групи от музиканти, които да се сменят. 23-ма наши приятели ще дадат съдействието си. 3. Да се свири хубаво, ритмично, чисто. Да се направят няколко репетиции за уеднаквяване темпата. 4. Настройването на инструментите да става в определени кратки паузи през няколко упражнения. 5. Да се възприеме музикалното командване на Паневритмията с тъй наречените сигнали, които и сега се дават от брат Симеонов. Сигналът един-два начални такта на упражнението, което ще се играе, ще се дава след кратката пауза между две упражнения. Той има двояко значение: а) ще подсеща играчите кое упражнение следва и б) че след сигнала ръцете трябва да се поставят в изходното положение на упражнението, ако има такова, защото няколко секунди след сигнала упражнението ще започне без друга команда. Това ще внесе много голямо единство при започване и свършване упражненията. След сказката и илюстрацията се изказаха няколко души. Пролича у всички желанието тези предложения, в по-голямата си част дадени от Учителя, да се разгледат и обмислят, и ако са в състояние да подобрят качествено играта и музиката на Паневритмията, да се възприемат и приложат в най-скоро време. Брат д-р ФИЛИП Стоицев Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: Настоящият текст е отпечатан в печатницата на «Изгрева», която е затворена през 1950 г. Така че това е изнесено около 1946-1947 г. Б. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо се повтаря 4 пъти упражнение № 11 «Евера», от Паневритмията 1. По този въпрос бе споменато в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». 2. Предварително трябва да знаете какво означава отварянето на «порти» в кръга на «Паневритмията». Обикновено разстоянието между двойките трябва да бъде една ръка. Но когато се увеличава това разстояние на 2-3 метра, получава се отвор в кръга на Паневритмията, който Учителят е нарекъл «порти» и това е пробив. А целта е в този процеп и чрез тази порта да влязат представителите на Черната ложа, да смучат и да вземат енергията на Паневритмията. Това се прави непрекъснато, защото това не се знае и не се спазва. А е описано много добре в «Изгревът». 3. Ето, сега създават друга порта с упражнение №11«Евера». Започват да удължават упражнението, като го повтарят 4 пъти. А какъв е смисълът на упражнението, е описано в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». Прочетете си я. 4. В «Изгревът», том XXI, на стр. 982-983 се обяснява защо са въвели свиренето 2 пъти с 2 повторения. Ето защо бяха публикувани нотите на «Евера» на стр. 984 и със звездичка (*) бе обозначено какво се повтаря по оригиналния текст. На стр. 985 бе поместено същото упражнение с нотния текст и с думите. 5. Сега също ще приложим тези 2 страници за доказателство на нашата бележка, че се свири един път до края и повторението започва оттам, където е обозначено с две точки ( : ). И пак до края се свири. 6. Прилагаме по една страница «Евера» от изданието на Паневритмията от 1938 г. и от изданието от 1941 година. II. Как бе създадено упражнение № 16 от Паневритмията - «Изгрява Слънцето». И защо се правят опити да се играе погрешно? 1. За създаването на това упражнение разказва Елена Андреева в «Изгревът», том I, стр. 523. Това упражнение е съставено от две песни, две мелодии, които се свързват. Как е станало това, вж. на стр. 551. 2. Двете песни са публикувани в песнарката на Мария Тодорова на стр. 58. А на стр. 187 е отбелязано кога са дадени тези две песни. 3. Първата песен, която е дадена от Учителя, е «Сила жива, изворна, течуща», на 12.Х.1922 г. на лекция на Общия окултен клас - 2-ра лекция, от 7 до 11 страница.* 4. Когато Учителят е предал тази песен, учениците са били в клас, седнали, сблъскани един до друг, без да имат пространство, и са правили движенията на два тласъка отдолу нагоре. А упражнението е дадено като цяла музикална фраза, без прекъсване. Стенографката Елена Андреева го записва както трябва да бъде, но после другите се противопоставят и то остава на два тласъка. Вж. «Изгревът», том I, стр. 551. 5. В издадената лекция № 2 е описана цялата обстановка. На стр. 9 е описано,, че думите и тоновете в това упражнение са нагласени във възходяща степен. Това означава, че е една музикална фраза и потвърждава това, което казва Елена Андреева. Необходимо е изучаване на тази лекция. 6. За думите «Зум-Мезум» е написано на стр. 9, че са равнодействуващи сили, които регулират всичко. А «Тумето» е резултатът на тези сили. 7. Ето защо, първо трябва да приемем от Природата сила, а това става със «Зум» и прибиране на ръцете при гърдите. И след това тази сила, преминала през тебе, трябва да я върнеш. Това става с «Мезум» и ръцете отиват напред с длани нагоре и раздават. Това е нагледно показано как действува равнодействуващата сила. Проблемът е описан в «Изгревът», том XXII, стр. 375. 8. В последните години го играеха обратно - първо разтваряха ръцете, а после ги прибираха. А защо? За да се нарушат равнодействуващите сили. Необходимо е да разучите много добре тази лекция на Учителя. Само така ще разберете защо и как е станало отклонението. То е също път и се управлява от някого. 9. Песента «Изгрява Слънцето» е дадена на 22.Х.1922 г. на Общия окултен клас, 4-та лекция. Проучете я. Там ще разберете как Учителят я свързва със «Сила жива, изворна, течуща». И защо я свързва. Необходимо е студия и обучение. 10. Песните на Учителя трябва да се проучават. А как това да стане, е отбелязано в «Изгревът», том IX, стр. 857-859. Но това ще бъде за едно следващо поколение, защото днешните музиканти това не могат да изпълнят. Те отхвърлят «Изгревът» и «Изгревът» е заключен за тях с 9 катинара. 11. Ето защо тук прилагаме нотните текстове на «Изгрява Слънцето». --------------------- * ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА: 2-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година). 12.Х.1922, четвъртък, Ст. София. - В: Окултни лекции, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство. II година. София, 1922-1923. III. Как Учителят Дънов разтваря затворения музикален кръг на българите. И кои са тези, които днес отново го затварят 1. За пръв път научаваме от разказа на Пеню Ганев в «Изгревът», том XVI, стр. 130-155, за «Затворения музикален кръг и «Слънчеви лъчи». А Учителят Дънов отваря този кръг, в който са затворени българите от векове. А как е направил това, вижте в разказа на Пеню. 2. А откъде започва отварянето на този кръг, с което започва пробуждането на човешкото съзнание, е описано на стр. 135. Започва от думите «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая.» 3. На стр. 160-163 в «Изгревът», том XVI, е предаден музикалният текст на «Слънчеви лъчи». На стр. 163 със звездичка (*) е отбелязано откъде се излиза от затворения музикален кръг. 4. На стр. 164 са дадени обяснения. И затова никой от музикантите не може да се оправдава, че не знае. 5. На стр. 163 в «Изгревът», том XVI, на самия музикален текст се вижда много добре, че има две точки знак за повторение на строго определено място. 6. Но ето, явяват се тези, които искат да «отворят порти» и да разбият «Слънчеви лъчи». Те вкарват допълнителни куплети, за да я разбият. И това сполучват, защото всички им се подчиняват. Обясняват, че Учителят ги е дал на Лиляна Табакова. Това е така, но те са за концертно изпълнение, а не за Паневритмията, та с тях да се «отварят порти». И всички последствия и трагични обстоятелства, които се изляха над България, се дължат на това. Първо бяха палежите на горите, после - политическите кризи, после - наводненията. И сега цялата страна е разрушена. Дължи се именно на това. Това е описано в «Изгревът», том XV, стр. 911-922, 922-927; том XXI, стр. 982-987. 7. Това е сполучлив опит за онези, които се стремят отново да затворят музикалния кръг на българите и да ги обрекат на вечно робство, като «отворят порти» в Паневритмията. 8. Ето защо се публикува музикалният текст на «Слънчеви лъчи». Слънчеви лъчи. Музика, движение и говор от Учителя. София, 1942, стр. 6. Целият музикален текст е публикуван в «Изгревът», том XVI, стр. 160-164. IV. «Първият ден на пролетта» Ново откритие: Има 18-и такт без удължение, само един тон. Ново откритие: Няма 19-и такт. Той се появява по погрешка в отпечатаната през 1938 г. «Паневритмия». Оригиналът сам си говори. 1. Ето сега ще ви представим един пример, как е нарушена Паневритмията още от самото начало на нейното издаване чрез печатно издание. По времето на Учителя не е имало такъв проблем, защото правилно е свирена. Това са го знаели музикантите, които днес ги виждаме в отпечатаните снимки в «Изгревът», когато показват как се е играела Паневритмията на Изгрева. Но след отпечатването на «Паневритмията през 1938 г. се появява проблемът за т. нар. тек тактове и за смяна на крака. И то поради печатна грешка волно или неволно. 2. Първите музиканти, които са свирели Паневритмията на поляната на Изгрева, са познавали проблема и са свирели така, както са я научили от самото начало. След отпечатването на Панервитмията през 1938 г. възниква този проблем, но те не са го описали, защото за тях е бил от ясен по-ясен и не е имало човек, който да седне и да го опише. Следващите музиканти се ръководят вече от отпечатаната Паневритмия от 1938 г. Ето тук виждаме в спомените на Димитър Грива в «Изгревът», том VIII, стр. 207, че той също е имал проблем с това упражнение и го е оправил в своята Паневритмия за оркестър. 3. Музикантите бяха въведени в големи борби помежду си още в самото начало на създаването на Паневритмията. Те продължават с годините. Ето, с издаването на «Паневритмия» през 1938 г., то първото упражнение, «Първият ден на пролетта» започва с грешка. Тази грешка върви с него години наред от 1938 г. до 2006 г. всички, които пишат и издават Паневритмии след 1990 г. до 2006 г., се чудят как да разрешат този проблем с т. нар. тек тактове. Проверете сами в различните им издания как това се прави. Ще се учудите на умението им. 4. През 2006 г. бях представил музикален архив, предаден ми от Мария Тодорова, на Ефросина Ангелова-Пенкова, за да може с Благовест Жеков да го прегледат, да го систематизират и да се открият в него много забулени тайни. И както го преглеждат лист по лист, то изведнъж Благовест Жеков, както държи в ръцете си един лист оригинал, извиква: «Открихме! Открихме! Ето отговора на въпроса защо, като свирим, следващото движение започва с ляв крак. И досега съм се чудил защо следващото упражнение започва с ляв крак.» Това са думите на Благовест Жеков в този исторически миг. 5. А откритието се състои в това, че в оригиналния музикален текст на«Първия ден на пролетта» от 19 май 1932 г. липсва 19-и такт, а има само 18-и тактбез удължение, само един тон. И това откритие разрешава веднага всичкизатруднения при изпълнението на това упражнение. Благовест Жеков изразижелание, поиска да го съобщим на всички. Ето, това го правим. Съобщаваме гона всички. 6. Изисках от Ефросина да се преснеме това упражнение по оригинала в ръкописа му, за да го публикуваме. Досега всички се чудят, особено моя милост, защо Паневритмията среща затруднения и противодействия още от самото начало на своето създаване от Учителя Дънов. И след това идват годините, когато Паневритмията има проблеми по всички линии. А сега е вече ясно защо е така. 7. Сега ще приложим на скенер копие на «Първият ден на пролетта» от изданието на Паневритмията от 1938 г. След това ще приложим и скенер-копие на същата песен от изданието на Паневритмията от 1941 г., за да може всеки да види къде е въпросната грешка, която ще посочим. 8. И накрая ще включим оригинала на скенер-копие и по него всеки музикант може да види и ще прецени. И ще се определи кому да служи. На онзи, който я е променил умишлено, или на оригинала, който сега намерихме. 9. А дали това е вярно? На оригиналния лист, от другата му страна, е дадена годината и датата. А дали ще повярват музикантите? Ще си го проверят. Нали са музиканти. Това им е работата. 10. Поисках да ми се напише някакво обяснени, за да го включа преди оригинала. Беше ми предоставен такъв и аз го представям. 11. Паневритмия съобщение от 15.07.2006 г. Паневритмия Днес, 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждаме архива, предоставен ни от д-р Вергилий Кръстев. Сред ръкописи на Паневритмията откриваме и нотния текст на «Първият ден на пролетта», както и датата, на която е дадено упражнението 19.05.1932 г., т. е. 6 години преди отпечатването му. В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента. Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение десен крак на «нечетен» такт и ляв крак на «четен» такт. Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт. Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение с него не приключва цикълът. И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта». Благовест Жеков Записала: Ефросина Ангелова-Пенкова

III. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ 1. По какъв начин може да се възстанови истинската Паневритмия е написано точно по точки в «Изгревът», том IX, стр. 781-783. Това е публикувано през 1999 г., а сега сме 2005 г. Този план важи не само за днес, но и за утре. Но се търси човекът, който да го изпълни. Дано този човек накрая да се яви. 2. През пролетта на 2005 г., месеците март и април, аз реших да задвижа отново въпроса по Паневритмията, като тръгнах последователно да изпълнявам точките, отбелязани по-горе. В разстояние на един месец прегледах моя снимков архив и извадих всички снимки за Паневритмията. Това бяха снимки с Учителя, групови и общи, заснети на различни места на Изгрева и на Рила. Аз не очаквах, че имам такава голяма колекция. Събирана е към 40 години, оттук-оттам, по 1-2 снимки. Днес на кого му трябват тази снимки? И за какво ще ги използува? Само да ги показва ли? Не, те не са обект за внимание. Но в концепцията на програмата на «Изгревът» те са нещо много важно. А защо? Защото те се осветяват със светлината, която идва от «Изгревът», започват да светят и стават светящи и златни. И тогава идва ред на пеперудите и на бръмбарите, както и на птиците нощни, които, като видят светлината, да се нахвърлят върху нея. Затова има доказателство, което ще дадем по-късно. 3. И така, със събраните снимки аз отивам при Светозар Няголов. Предварително бях подготвил 30 найлонови плика, бях написал на листчета по номера и заглавията на всички упражнения по Паневритмията. Аз започнах да подавам снимките една по една. Той ги оглеждаше, наблюдаваше, служеше си понякога с лупата и накрая казваше: «Това е.» И аз взимах въпросната снимка и я слагах в плика, в който имаше номера и заглавието на упражнението на Паневритмията. Така работихме два дена от 9 часа до 13,30 часа. Аз повече не можех да издържа. Беше невероятно напрежение. Струпаха се сили на съдействие и противодействие и те бяха фокусирани срещу мен, защото аз бях задвижил тази работа. А освен Светозар, на този етап нямаше кой да ги покаже, да ги разясни и разтълкува. Накрая всички снимки бяха наредени в пликовете по номера и упражнения. Но се видя, че към 4-5 плика останаха празни. За тях нямаше снимки. Аз се озадачих много. Как така да няма? Та този, който ме накара да свърша тази работа, знаеше, че има всичко. После се смутих. Ами откъде да ги търся и да ги намеря? Това го оставих да се разрешава по-късно. Трябваше да дойдат снимки от друго място и някой да ми ги предаде. И затова аз чаках. 4. На следващите два дни от 9 до 13 часа отново работихме със Светозар. Първите два дни бяха за отсяване и групиране на снимките. А сега трябваше отново да се прегледа снимка по снимка и да се напише отзад с молив към кое упражнение да се сложи в плика. Единия ден стигнахме до упражнение № 10, а на следващия ден до края. Накрая бяха включени още два плика. След Паневритмия всички наобикалят Учителя и Му целуват ръка. А останалите пеят «Химн на Великата душа». Намерихме тези снимки. Да не смятате, че тази работа беше много забавна или приятна за гледане? Това беше убийствено за мен. Аз едвам издържах. Вие виждали ли сте как диша извадена риба от водата на сухо? Същият бях и аз. А как ли издържа Светозар, аз още му се чудя. Аз не можах да издържа повече от 4 часа работа. А по това време аз подготвях издаването на «Изгревът», том XXI и движех материалите за още няколко тома. 5. След като свърших подреждането на снимките, аз изведнъж видях, че това са много снимки. Колко снимки ли? Не са десетки, а са стотици снимки. А колко стотици, и аз не съм ги броил още. Ще дойде време да ги преброя. Тогава извиках Мария Ташева у дома, за да й покажа снимките. А тя беше режисьорката, която беше направила учебни филми с Ина Дойнова и беше направила филм за Паневритмията на Рила 7-те рилски езера. Предупредих я, че това е много трудна работа. А тя се усмихва и казва: «Та нали ще гледаме снимки?» Аз исках да й покажа с какъв материал разполагам, защото аз имам план в бъдеще да направя филм по Паневритмия с тези снимки, по музика на Учителя, с аранжимента на Д-р Филип Стоицев. Аз започнах да подавам снимките, и изведнъж над главите ни се изсипаха жерава и огън. Станахме изведнъж фокус и по нас започнаха да изпращат куршуми, шрапнели и ракети от всевъзможни места. Мария Ташева можа да издържи 10-15 минути, като видя 4-5 упражнения със снимките. И се отказа. Измори се. Убеди се, че това не е обикновено гледане на снимки. А че се намира на първия окоп, който е обстрелван с шрапнели от врага. 6. Тогава аз реших заедно с нея да отидем при Ина Дойнова, да видим всички снимки и отново да ги систематизираме по упражнения. В уречения ден бяхме в дома на Ина Дойнова. Аз разположих всичките 32 плика последователно на пода на хола и започнах да нося при нея плик по плик. Ина седеше на дивана, а до нея седи Мария Ташева. Преглеждат бавно снимка по снимка. Мария Ташева понякога става и играе упражнението, да се види дали това се отнася за някоя снимка. И така, от 12,30 часа до 19 часа преминахме последователно всички снимки. Аз седях на един стол, а на друг стол с гума и молив трябваше да коригирам онова, което Светозар ми бе казал за тях. Приех тяхното мнение. 7. Както при Светозар, така и при Ина Дойнова огънят бе един и същ срещу мен. Някой би казал, че това означава, че ми се противодействува, защото не ми е работа да се занимавам с тези снимки. Не, аз знаех, че това е програма на «Изгревът». И така, имаше някои снимки, които при уточняване при Ина Дойнова се оказаха, че те не са тези упражнения, които ми бе посочил Светозар, а са други. Тогава аз обръщах снимките и на гърба написаното упражнение с молив го изтривах с гумата и написвах името на новото упражнение. И така, снимка по снимка цели 6 часа, с 20-минутна почивка. Как ли издържах, аз си знаех. Накрая казвам: «Значи Светозар е посочил снимките и те са 75-80% верни.» «А, не са толкова. Верни са 50%.» А аз не смятам така. После, като отивах при Светозар, му казах, че съм бил при Ина и Мария, да прегледаме снимките. И му разказах всичко. Отначало не му стана приятно, че други са го проверявали. Казвам му: «Слушай какво. Тази работа, която съм задвижил, е много важна, много отговорна и много опасна. Аз трябва да бъда сигурен в снимките. На тоя етап, освен ти и Ина Дойнова, няма кой да даде обяснения. А на мен ми трябваха консултанти.» Разбрахме се, че когато бъда готов с всички снимки, отново ще ги занеса при него, за да ги прегледаме още веднъж. Това е един много труден процес. Как ли ще издържа? Е, това е, което най-много ме смущава. А иначе аз ще се справя, щом работя по програмата на «Изгревът». Дано ми се съдействува. 8. А сега ще обясня кой бе онзи, който ме накара да задвижа тези снимки. В «Изгревът», том XXII, бях запланувал да включа «Паневритмия от Беинса Дуно», написана от Светозар Няголов, издадена през 1999 г. в София. Аз го накарах отново да я прегледа и ако има някои допълнения, да ги включи. Той ми предаде допълненията и аз ги включих и те бяха набрани на компютър. А защо трябваше да включвам неговата «Паневритмия»? Исках в XXII том да събера всичко, което бе публикувал, да направи допълнения където трябва, като към неговия материал да приложа съответни снимки. И така, аз смятах към неговата «Паневритмия» да приложа към 100 снимки от времето на Школата на Учителя. Но когато започнах да ги отделям, тогава видях, че се яви друг план от Небето за тези снимки. И този план аз сега го следвам. А към неговата Паневритмия ще приложа 8 снимки, от Паневритмията на I, II, III, V езеро и Езерото на Чистотата по времето на Учителя. И то панорамни снимки. За онагледяване и доказателство, че там се е играела Паневритмия. И това бе направено в том XXII, снимки № 113-120. 9. През пролетта на 2005 г. работех по материалите на д-р Иван Жеков, които трябваше да публикувам в «Изгревът», том XXIII. Отидох при Сава Симеонов Стоянов, който бе наследил архива и къщата на Д-р Жеков. Разказах му моя план. А до този момент, есента, месец XI и XII. 2004 г., аз направих два концерта за Темелко Гьорев, за баща му и за пребиваването на Учителя в Мърчаево. А през м. I и м. II. 2005 г. направих два концерта за Йорданка Жекова спомени от времето на Школата на Учителя. Така че аз бях доказал, че работя за тях. Тогава той ми предостави онова, което имаше за д-р Жеков. Имаше много снимки, на които нямаше кой да обясни кои са тези хора и къде са заснети. Някои снимки бяха разчетени при следващото ми посещение при Савата. Други бяха разчетени от Елена, рождената сестра на Савата, и от Светозар Няголов. А много останаха неразчетени. Към този материал имаше и много негативи, никому ненужни, и затова бяха останали и не бяха прибрани от другиго. Аз ги прибрах, после ги разглеждах, понеже вече бях опознал снимките, които имах. И така, там намерих няколко десетки негативи от Паневритмията на Изгрева, от близък и от среден план. Те след време ще бъдат извадени. И отново ще тръгна по същия път. Първо снимките ще ми разчете Светозар, а после с Мария Ташева ще ходим при Ина Дойнова. Ето това е един дълъг процес на проучване. Без него не може да се мине напред. Дано ми дадат сили да осъществя този план. 10. И накрая, според програмата на «Изгревът», трябва да дойдат оригиналните снимки на Васко Искренов и заедно със снимките, които са разчетени, да подготвя една Паневритмия по снимки. Към всяко упражнение ще бъдат приложени снимки. А освен това ще публикувам и оригинала на описанието на 3-те сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева. Така трябва да се възстанови цялата Паневритмия. Как ще се възстанови ли? Имам оригиналния текст с обясненията на Паневритмията. Трябва да дойдат оригиналните снимки на Васко Искренов и към всяко упражнение да ги приложим, като започнем с тях, а след това ще следват другите снимки с упражненията. И така ще се работи с три оригинала от написания текст от Елена Андреева, от заснетите снимки на Васко Искренов на упражненията и със снимки, заснети по време на Паневритмията по времето на Школата на Учителя. 11. И както обикновено се случва, онези противниците на Паневритмията и на програмата на «Изгревът», не спят, а работят денем и нощем срещу нея. Вие знаете ли колко «Паневритмии» са излезли от 1990 г. досега, 2005 г., в България? Вече са 6-7, а до 2010 г. ще станат 10. Нали това е целта да се множат и чрез тях да се разрушава истинската Паневритмия. Ето, през 2004 г. излезе още една Паневритмия», издание на «Бялото Братство» и сполучиха чрез нея да опорочат снимките на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов*. И досега крият снимките от мен. А те нямат юридическо право да ги държат и да ги публикуват. А защо? Защото авторските права са у мен и те ми са предадени лично от фотографа Васко Искренов. Това е неоспорим факт. Аз имам и неговото завещание, написано собственоръчно. За него говорихме преди това. 12. И сега чакам да се освободи Вихър малко, за да ми извади онези негативи, които съм намерил за Паневритмията, заснета от д-р Иван Жеков. И след това тръгвам отново по мъките човешки по познатия път-да издирвам, да подреждам, да сравнявам, да разчитам упражненията. Да не смятате, че това е много лесно! Трудно е, защото има голямо противодействие. 13. А за оригиналните снимки, които ги крият от мен, какво да кажа? Ще кажа следното: Ще излъчи ли българският народ един човек достоен, който да ми предаде откраднатите от мен снимки на Васко Искренов? Прилагам извадено на скенер завещанието на Васко Искренов за тези снимки. Ще се намери ли един човек всред множеството българи предатели и изменници на Паневритмията? Ето, търси се такъв човек. Търси се този човек. Аз го чакам да се яви. Но, ако не се яви, то ще да кажа така: Да живеят предателите! 14. По времето на Школата Учителят Дънов веднъж възкликва така: «Кой ще бъде този народ, който пръв ще приложи Учението на Бялото Братство и на Словото Божие?» Да, кой ще бъде този народ? А Учителят се е родил всред българите. А тях като народ ги няма. «Кой ще бъде този народ, който пръв ще приложи Паневритмията в своето училище?» Да, кой ще бъде този народ? Ето, сега е 2005 г. Изминаха 60 години от заминаването на Учителя Дънов. Няма го този народ. Няма го никъде. А щом го няма, то откъде ли ще дойде онзи човек, който ще ми предаде снимките на Васко Искренов за Паневритмията, за да издам истинската Паневритмия? Има кой да го изпрати, но го няма човекът! 15. Търси се този човек. Да видим дали този народ ще излъчи един доблестен човек. Ако не го излъчи, то тогава ще възкликнем така: «Да живеят предателите на България!» Да живеят предателите на Паневритмията, на Словото Му, на музиката Му и на всичко свято, създадено от Учителя Дънов. А защо да живеят? Ама те съществуват, те са живи и са навсякъде, и те се носени от вълните на победата, и победни фанфари ги посрещат навсякъде. А за нас няма нищо. И за мен няма нищо. Дори и трохи от богатата трапеза няма за мен. 16. Ето един случай от времето на Школата на Учителя Дънов във връзка с предателствата на Изгрева по всички посоки. Учителят бил строг и казал: «Камък да хвърля на Изгрева, на шпионин ще попадне.» Да, сега е времето на шпионите. Както по времето на Учителя, така и по моето време. А ще го има и след мене. 17. А ние, малцината, трябва да издържим. Защото за мен има Един Бог, Едно Слово, Един Учител Беинса Дуно, Една Школа на Всемирното Велико Бяло Братство, Една Паневритмия, Една музика на Учителя и един образ свещен и неприкосновен на Учителя Дънов. Амин. 18. Пред нас е Словото на Учителя Дънов, което е Третият завет на Бога към човечеството. А след всичко туй върви поредицата «Изгревът», който е книга за Пътя Господен на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин! 13,30 ч, 22.06.2005 г. Вергилий Кръстев --------------- * Изобщо не споменават, че фотографът на тези снимки е Васко Искренов. А защо ли? Отговорете си. Има отговор, и то какъвто не сте очаквали.

II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ» 1. Английската кралица играе Паневритмия Виж «Изгревът», том I, стр. 25-26. Една чудна история за преродените величия от миналото, дошли и облекли се в българско тяло, за да могат да се доберат до Учителя. А освен това, това са преродените личности, които изграждат пирамидата, на върха на която идва, слиза на Земята и застава Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. Виж «Изгревът», том I, стр. 633-634. Без тази страница вие не може да проумеете как е слязъл Учителят Беинса Дуно. 2. Пълководците на миналото Виж «Изгревът», том I, стр. 33-34. Една поучителна история за преродените пълководци от миналото, които навремето са изпълнявали Божията Воля, а по времето на Учителя в ръцете си не държат вече меч, с който да режат главите на своите врагове, а държат цигулка. Един от тях е и Галилей Величков, който е бил цигуларят на Младежкия Окултен клас и който е свирел на цигулка по време на Паневритмията. 3. Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала Виж «Изгревът», том I, стр. 204-206.Това е посвещение за човешкия ум, защото чрез тази случка ще му се отвори съзнанието и ще се разчупи неговата черупка и оттам ще изскочи не пиле от кокошка, а светлина в ума, за да му се осветлява пътят към Паневритмията. Без този случай вие изобщо не можете да влезете в кръга на Паневритмията. Този случай Методи Шивачев ми го е разказвал лично най-подробно при моите гостувания при него през 1969 г., когато временно бях лекар в Сливенските минерални бани и с автобуса прескачах до гр. Нова Загора, където живееха той и съпругата му Ричка. 4. Паневритмия на Изгрева Виж «Изгревът» том I, стр. 206-209.Паневритмията, която Методи Шивачев е видял в небето над Мусала, е вече свалена от Учителя и тя се играе на поляната на Изгрева. Методи идва на Изгрева, Учителят го поставя на пейката в средата на поляната, за да наблюдава как в кръг се движи Паневритмията. И когато Учителят отива при него, за да го пита дали онова, което е видял в небето над Мусала, е едно и също с това тук, което вижда на Изгрева, то Методи казва, че не е едно и също. А отговорът на Методи е на стр. 208-209. Невероятна развръзка за смисъла на Паневритмията. Запомнете я много добре. 5. Думите на Паневритмията на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят Виж «Изгревът», том I, стр. 210-213. Тук е описана невероятната история как и от кого са дадени думите на Паневритмията чрез Олга Славчева. Цялата Паневритмия се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение. И това е реализирано от Учителя. Онези, които са играели Паневритмия, са знаели каква идея тя носи, те са знаели принципите на Паневритмията. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 812-814. Музикантите в средата на кръга свирят, а кръгът наоколо се движи, като всички без изключение пеят думите на Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 212-213. Но завистта е нещо много голямо и всички поетеси на Изгрева са желаели да се махнат думите на Олга и всяка от тях да напише нов текст. Тази завист преминава през годините и накрая се явява един, който реализира техните отколешни желания. Това ще спомена по-нататък. 6. Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри Виж «Изгревът», том I, стр. 213-220. а) Защо е трябвало да се създаде работна група от три сестри, за да дадат ново описание на движенията на Паневритмията, се вижда от стр. 213-214. б) Първите опити да се преведат описанията на френски език от Анина Бертоли, която я издава на френски език, но като ги е редактирала. Виж «Изгревът», том I, стр. 214. в) Неуспешният опит на един брат да вземе негативите, снимките и заедно с текста от трите сестри да сглоби Паневритмията. Този брат е моя милост. Виж «Изгревът», том I, стр. 215-216. г) А какви са предсказанията на Мария Тодорова за Паневритмията, ще видите в «Изгревът», том I, стр. 216, от точка 1 до 5. д) Новият текст, направен от Григор (Гришата) Кьосев, при което той обучи своите привърженици, които до днес, когато играят Паневритмия, то те пеят и произнасят текста на Гришата. И така в движещия се кръг едни играят и пеят думите на Олга Славчева, а другите са привърженици на Гришата и пеят неговия текст. На какво ви прилича това? Вижте «Изгревът», том I, стр. 217-219, в точка 6. А този млад брат, който се бори с майстор Борис, е моя милост. Но безуспешно, защото те бяха мнозина, безчет и безброй, а аз бях сам. Това е. е) Въпросът с темпата на Паневритмията бе разрешен от мен с публикуването на темпата в «Изгревът», том IV, стр. 231. Но докато се дойде до този момент вижте «Изгревът», том I, стр. 219-220 в т. 7. Днес музикантите, които свирят на Паневритмия, също не спазват темпото. А защо? Защото отхвърлят «Изгревът» и не го четат. А темпата ги е определил лично Учителят и тази история е описана в «Изгревът», том IV, стр. 228-232, 232-233, от Галилей Величков. 7. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот Виж «Изгревът», том I, стр. 352-354. Мария Златева разказва, че след Паневритмия заобикалят Учителя и Му целуват ръка, а музикантите свирят «Химн на Великата душа». Учителят дава как да се съкращават упражненията, когато участниците трябва да отидат на работа. А онази, която трябва да оправи гимнастиките, според Учителя е Ярмила Ментцлова. Но тя се проваля впоследствие. Говори се за труда на трите сестри чрез създаване на новото описание на Паневритмията. 8. За упражнението «Пентаграм» Виж «Изгревът», том I, стр. 372. Дадени са съвети на Учителя за последното упражнение от Пентаграма. 9. Участниците в създаване на Паневритмията. Виж «Изгревът», том I, стр. 377. Това са Асен Арнаудов и Ангел Янушев. 10. Паневритмия на Слънцето за Изгрева Виж «Изгревът», том I, стр. 398-401. Кога и как бе създадена Паневритмията от Учителя на Изгрева. Самият процес за нейното създаване в самото начало. Участвуват всички, защото тя е колективен акт на Духа Божий. 11. Песни и танци на Слънцето Виж «Изгревът», том I, стр. 401-404. Паневритмията - това са песни и танци на Слънцето, пристигнали при нас чрез слънчевите лъчи. Затова мелодията и текстът са свещени и неприкосновени. Животът на Всемира пристига при нас чрез светлината на Слънцето чрез слънчевите лъчи. Освен танца на Паневритмията, те слънчевите лъчи, донесоха много песни за Слънцето. Виж «Изгревът», том I, стр. 403. 12. Паневритмията на Учителя и българският народ Виж «Изгревът», том I, стр. 494-507. а) На какво се основава Паневритмията? б) Ролята на Любомир Лулчев «Изгревът», том I, стр. 495-497, да издействува от секретаря на Министерството на Народната просвета проф. Борис Йоцов разрешение за курсове по Паневритмия отстрана на учителите по физкултура. в) Ролята на Милка Периклиева за осъществяване на плана за въвеждане на Паневритмията в българските училища «Изгревът», том I, стр. 498-499.г) Опити за обучение на един клас от четвърто отделение «Изгревът», том I, стр. 501-502. д) Обучение на учителите по физкултура по Паневритмия в Диана-Бад-«Изгревът», том I, стр. 502-504. е) Защо не се раздадоха нотите на Паневритмията на завършилите курсисти и какво означават думите на Учителя: «Времето изтече.» «Изгревът», том I, стр. 504. ж) Защо Милка Периклиева не си изпълни задачата «Изгревът», том I, стр. 504-505.з) Ролята на Весела Нестерова и конфликтът й с Милка Периклиева кой да бъде ръководител «Изгревът», том I, стр. 505-507. и) Кой фактически е провалил това начинание, Милка или Лулчев «Изгревът», том I, стр. 507. Това описание от Николай Дойнов бе направено по моя идея и изискване от мен да опише защо не се е провела Паневритмията в българските училища. 13. Кога и как бе създадена Паневритмията Виж «Изгревът», том I, стр. 550-556. а) Първият опит за даване на упражнения по Паневритмия е след събора през 1927 г., но понеже им е било трудно, то Учителят преустановява работата. А защо? Защото не са могли да си сменят местата при упражненията. б) Първата песен «Изгрява Слънцето» се дава 1922 г. с движения. Когато Учителят през 1934 г. излиза на поляната и започва да дава Паневритмията, то . тази песен се включва заедно с упражненията от 1927 г. «Изгревът», том I, стр. 551. в) Песента «Сила жива, изворна, течуща», макар че е записана, че се прави на два тласъка отдолу нагоре, то трябва да се играе като цяла фраза, наведнъж, както е музикалната фраза, без прекъсване. «Изгревът», том I, стр. 551. Описано е защо е станала с два тласъка. г) От 1928 г. Учителят започва да дава нови упражнения, при което са знаели мелодията им. «Изгревът», том I, стр. 552. д) Ролята на Катя Грива и 5-6 други сестри, на които Учителят е предавал Паневритмията (стр. 552). Има запазени снимки от онова време, където е видно как Учителят ги обучава в салона и сестрите играят. е) Защо Учителят играе едно упражнение, а кръгът на Паневритмията играе друго, което е видно от някои запазени снимки? «Изгревът», том I, стр. 553.ж) Цялата Паневритмия музика и движение, е от Учителя. Има само една разработка на Ангел Янушев в упражнението «Колко сме доволни». Тя започва от «Въздух дишам, благодат» («Паневритмия», София, 1941 г.) Но не всякога са я пеели и играели. Но Учителят я одобрил и е отпечатана в малката «Паневритмия» от 1941 г. «Изгревът», том I, стр. 554. з) Етапите при изучаване на Паневритмията и групата от трите сестри за ново описание на упражненията «Изгревът», том I, стр. 555. и) Към текста от трите сестри с приложение от Елена Андреева има скици на упражненията, направени от художничка. Те са предадени на Анина Бертоли, която ги издава на френски. И в момента те съществуват като приложение към нейната Паневритмия. 14. Протоколът за Паневритмията от 27 май 1990 г. Намира се в «Изгревът», том I, стр. 628-631. 15. Паневритмия на Рила при поляната на езерото Бъбрека Виж «Изгревът», том I, стр. 42-43. Музикантите свирят в средата на кръга, Паневритмията се движи и през цялото време са застанали в една редица 50-60 коня, стоят мирно, наблюдават и размахват само опашките си, за да се предпазват от конските мухи. Това тяхно поведение според Учителя им отрежда мястото при следващия си живот да се родят като човеци. С тази картина завършваме прегледа на «Изгревът», том I. 16. Паневритмията Виж «Изгревът», том II, стр. 263-266. а) Как отначало се създаде Паневритмията? Първом Учителят дава мелодията, а след това упражненията. Олга Славчева написва думите. б) Идеята за Пентаграма е дадена от Цочо Диков (Ракитски). Знаеше се от работата на 5-те сестри от Класа на Добродетелите, че Пентаграмът се движи и всяка една сестра всеки пореден месец застава на върха на Пентаграма, като представител на някоя добродетел. в) «Слънчеви лъчи» музиката и движенията са от Учителя, а текстът е от Весела Нестерова. г) Работната група и снимките на отделните упражнения са укрити и не се знае къде са в момента. Укриват се нарично, за да може да се отпечатат и други «Паневритмии», които имат за цел да разрушат истинската Паневритмия. 17. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала: 22.VII.1940 г. Виж «Изгревът», том IV, стр. 52-61. Може ли да се свири Паневритмия на Мусала от една цигулка и как се чува звука и при какви условия това е едно разрешение от Учителя. Виж «Изгревът» том IV, стр. 57. 18. Паневритмия студия. Виж «Изгревът» том IV, стр. 225-232. Тук са посочени проблемите и условията за добро изпълнение, както и изискванията (стр. 229). Най-важният проблем е за темпата на Паневритмията, което е дадено на-стр. 231, а кой ги е определил, ще прочетете на стр. 232 в Забележката на съставителя. До днес никой не спазва темпата. А защо ли? Защото отхвърлят «Изгревът» и музикантите не са чели «Изгревът» и всички проблеми, които изнасяме, те не ги познават и не знаят, защото няма откъде да знаят. Просто няма. Нали това е целта да се загуби и затрие всичко и да не остане следа. Но се явих аз, за да го отпечатам и да запазя следата. 19. Учителят за Паневритмията Виж «Изгревът», том IV, стр. 232-233.Тук са посочени някои изказвания на Учителя, с което се обяснява какво тя представлява и кому може да служи и че е много опасно и е велико оръжие. Ето защо трябва да се внимава накъде ще се насочи. Същото срещаме и в «Изгревът», том XVI на Пеню Ганев, стр. 756. 20. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища Виж «Изгревът», том IV, стр. 301-302.Причината да не се приложи Паневритмията в българските училища не е в един човек, в двама или трима души. А това са сили на противодействия, това е цяла верига и всяка халка е закачена за друга, като зад всяка халка стои човек, завързан отвътре и отвън. Това е причината от вчера, днес и утре. Ще може ли да се приложи? Може, но още не е дошло времето и човекът, който да го организира. Аз познавам кой е този човек. И той е изпратен точно за това. Но ще се чака. Не е дошло времето за това. Времето трябва да се отвори и да създаде условия затова. 21. Как да се играе Паневритмията? Виж «Изгревът», том IV, стр. 332-333. Тук се споменава за т. нар. «порти», т. е. между двойките трябва да има една ръка разстояние, за да не влизат през тях тъмните сили и да изсмукват енергията от Паневритмията. Посочва се как да се играе упражнението «Аум» и как да бъде ръката леко свита с длан напред. Виж «Изгревът», том XI, снимката до стр. 593 и том XX, снимка №48. 22. Илия Узунов Виж «Изгревът», том IV, стр. 582-585. Идеята на Илия Узунов за отпечатване на «Паневритмия», като основното е нотният текст с думите и упражненията, а отдолу да бъдат сложени снимки, които да показват отделните фази на упражнението. Аз работих с него. Но той така бе устроен, че хващаше някоя идея, но не можеше да я свали, и още повече да я реализира. Така бе устроен. И накрая се провали. Аз го спасих, като му публикувах опитностите, които бях записал от него. А неговата «Паневритмия» чака времето си, за да се публикува, защото има много работа по нея. А тя ще бъде много ценна. И ще чака реда си преди нея има други. 23. Как беше дадено паневритмичното упражнение «Лъчите» Виж «Изгревът», том VI, стр. 54, № 37. Всеки един присъствувал на Изгрева е взел участие в процеса на предаването от Учителя на упражненията по Паневритмия. Както кръгът има 360 градуса, така всеки един е участвувал и заемал част от този кръг. За някой, който е присъствувал за кратко време, хордата от линията на кръга може да е 1 градус, но за други да е 5, 10, 20 градуса. Тук предаваме един случай как Учителят предава упражненията от «Слънчеви лъчи». Има и други представители на Изгрева, които също са участвували, но всеки един от тях е бил на строго място и на определено време по хода на дъгата на окръжността, по която се движи колелото на Паневритмията. И като съберем техните разкази и ги подредим, ще опишем и ще свържем окръжността и кръга на Паневритмията с нейната история. 24. Как заучавахме и упражнявахме Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 54-55, № 38. Наталия Чакова описва обстановката, при която са давани упражненията от Учителя, и че те почти са изучавани вечерно време под голямата лампа на Изгрева. Виж «Изгревът», том XVI, снимки 46а, 466, също и в том XX, снимки №6,7, 8,10,11,12,13, където се вижда тази голяма лампа, поставена по средата наполяната. А защо вечерно време? Тогава всички се прибират на Изгрева, които живеят там. А през деня работят и се движат в града. 25. Питката кашкавал и «Слънчевите лъчи» от Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 258-261, № 19. Предаването на упражненията «Слънчеви лъчи» от Учителя започва със свалянето им от Невидимия свят на Земята и чрез упражненията се разрешават човешки съдби и драми на Неговите последователи стр. 260. А защо? Всеки един е част от кръга, очертаващ Изгрева. Целта е с неговия живот да се включи в кръга на Паневритмията. 26. Човекът, който искаше да разтури и спре Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 269-272, N° 24. Един от многото случаи на човеците в България да спрат Паневритмията, независимо откъде идват и при кого живеят и чии са родственици. Много случаи са описани, а други чакат реда си, за да бъдат включени в «Изгревът». Но дойде времето, когато комунистическата власт я забрани след процеса срещу Братството през 1957/1958 г. И след това дойде Възмездието, и империята на СССР се разруши отвътре за броени месеци през 1989 г. Точно така по време и по място, както бе определил Учителят. Бяхме живи свидетели, защото живяхме по това време под законите на тази империя. 27. Ярмила Ментцлова и Паневритмията Виж «Изгревът», том VI, стр. 351-354. Това е разказ на Крум Въжаров за Ярмила, която е била негова съпруга и която за пръв път е чула как музиканти свирят Паневритмията. Тя е станала и е започнала да изпълнява точно упражнение след упражнение под звуците на музиката, без да е учила Паневритмия. Това е било изумително не само за самата нея, но и за останалите. Тя е трябвало, според Учителя, да оправи Паневритмията от нейните грешки, оставени от последователите Му. Но не успя. А защо? Защото замина за Париж и там се провали. Вж. «Изгревът», том VII, стр. 652, 660-661; том VIII, стр. 558-559; том XXI, стр. 977-980 28. Кога и как се играе Паневритмията Виж «Изгревът», том VII, стр. 116, № 46. Георги Йорданов разказва, че всеки ден са играели Паневритмия, но не цялата, защото са ходели на работа. А само в неделя се е играела цялата Паневритмия на Изгрева в София. 29. Вратите на Паневритмията Виж «Изгревът», том VII, стр. 153-155. Отново се поставя въпросът за разстоянието между играещите двойки, че трябва да има между тях една ръка разстояние. По-голямо разстояние между двойките довежда до отваряне «вратите» на Паневритмията, през които изтичат космически сили, които се поглъщат от Черната ложа. Учителят е казвал: «Затворете портите!» Често е повтарял, но малцина са Го слушали. Навремето българските къщи са били оградени с големи дувари и отпред е имало голяма дървена порта, отвътре залостена с големи дървета надлъж и нашир. 30. Паневритмията и нейните порти Виж «Изгревът», том VII, стр. 323-324.Да няма повече от една ръка разстояние между играещите двойки, защото се получават врати и през тях влизат чужди духове и крадат от силата и енергията на Паневритмията. 31. Необикновената Паневритмия Виж «Изгревът», том VII, стр. 552. Тодора сънува сън, че Изгревът е пълен с хора и играели Паневритмия, и то Пентаграмът. Разказала съня си на Учителя. Казал й: «Всичко това ще стане, но не знам на коя Нова Година.» На 31 .XII.1944 г. е погребението на тялото на Учителя и те с него преминават и обикалят цялата поляна там, където се е играела Паневритмията. Та, това е била необикновената Паневритмия от съня на Тодора, която се е играела на 31 .XII.1944 г. А за сватбата на «Големия брат» и последната му Паневритмия вж. в «Изгревът», том I, стр. 312-313, стр. 315-316. 32. Небесната Паневритмия Виж «Изгревът», том VII, стр. 622-623. Това е един преразказ на Радка Левордашка за случая с Методи Шивачев, който е гледал небесната Паневритмия на връх Мусала. 33. Паневритмия в Париж Виж «Изгревът», том VII, стр. 660-662. Разказ на Анина Бертоли за отпечатването на френски на «Паневритмията» с рисунки, предадени от Елена Андреева. 34. Паневритмията и песните на Учителя Виж «Изгревът», том VIII, стр. 206-213, №15. Това е разказ на Димитър Грива за онези времена, когато е разработвал Паневритмията за оркестър. Неговият опит в Монте Карло за изпълнение, когато в България властите не разрешаваха тази музика и горяха беседите със Словото на Учителя. Накрая тази негова оркестрация се записва в София от български музиканти в зала «България». 35. Асен Арнаудов и Ангел Янушев Виж «Изгревът», том VIII, стр. 319-320, №13.Катя Грива описва за двамата музиканти, че са взели участие в записване музиката на Паневритмията. Но за жалост тя не дава подробности в своите бележки. По онова време, 1965-1972 г., имаше към 10 студенти в Музикална Академия, т. нар. последователи на Учителя, но никой от тях не отиде при нея да й запише гласа с изпълнение на песните на Учителя и да я разпитва за Паневритмията и да заснемат как тя играеше Паневритмията. Това не го направиха. А защо? Защото не бяха изпратени за тази работа, а за нещо друго. А онова друго днес се вижда. А то е пълен техен провал. Това аз днес виждам. 36. Паневритмията Виж «Изгревът», том VIII, стр. 350, № 1. Това са спомени на Катя Грива за Паневритмията, как Учителят е играел и давал упражненията. 37. Паневритмията Виж «Изгревът», том VIII, стр. 366-367, № 26. Едно указание на Учителя към Димитрина Антонова, която е била детска учителка, че упражненията са хубави за децата. Повторил й го е три пъти! 38. Преводи на английски Слово и Паневритмия Виж «Изгревът», том VIII, стр. 494-497, № 38. Веска Величкова, която бе професионален преводач от немски и английски език, беше и музикантка, разказва за опитите на нейното поколение в тези преводи. Досега са несполучливи. А причините ще научите от нея. 39. Отворено писмо на Виола Йорданова от САЩ във връзка с издаване на Паневритмията на английски език Виж «Изгревът», том VIII, стр. 527-532, № 17, 18, 19, 20. 40. Ярмила Ментцлова Виж «Изгревът», том VIII, стр. 558-559, № 12. Курсовете по Паневритмия в Париж. Виж «Изгревът», том I, стр. 555-556; том VI, стр. 351-354; том IX, стр. 158-159; том XXI, стр. 977980. 41. Анина Бертоли Виж «Изгревът», том VIII, стр. 559-561, № 13. Опитите на Анина Бертоли в Париж да се обучават и играят Паневритмия. 42. Филмът за Паневритмията, направен от Георги Парлапанов* Филмът е оставен в архива на Анина Бертоли, в последствие взет от семейство Гобо. Този филм се задържа, после му се правят презаписи, а след години се включва чужда музика класическа, като се изхвърля музиката на Учителя. А защо? Виж «Изгревът», том VIII, стр. 577, точка 9, стр. 578, точка 8, стр. 584, стр. 589-590. 43. Как се създаде Паневритмията Виж «Изгревът», том IX, стр. 156-159, стр. 385.. Елена Андреева разказва: Паневритмията започва да се предава 1927 г. след Събора на Изгрева. Но се спира, понеже им е било трудна смяната на местата. А песента «Изгрява Слънцето» е дадена през 1922 г. Също за песента «Сила жива, изворна, течуща» се играе, както е цялата музикална фраза наведнъж, а не на тласъци. Така е останало, защото те са седели на столовете си и с ръцете са отигравали това упражнение и не са могли да си разгърнат добре ръцете. Това е причината. Друга няма. 44. Паневритмия на Рила Виж «Изгревът», том IX, стр. 383-384, стр. 385. Паневритмия на 7-те рилски езера се е играела на I, II, III езеро, Езерото на Чистотата и Бъбрека. Аз подавах снимките от тези Паневритмии на Елена Андреева и тя разказваше. А аз записвах разказа й на магнетофон. * Снимката на Георги Парлапанов е в «Изгревът», том VIII, снимка N° 34. На нея се вижда Учителят, изправен до Него е Тодор Маринчевски, а до него с бялата винтяга е Георги Парлапанов. Значи има го. Направил е филма. А сега го няма. Как така? Ето така. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 45. Защо не се издавава още истинската Паневритмия Виж «Изгревът», том IX, стр. 781-783. Тук съм дал по томове и страници указание къде се намира материал за Паневритмията. Споменал съм за последното предателство към протокола за Паневритмията от 27 май 1990 г. на стр. 781, точка V. Съобщавам, че негативите на Васко Искренов са у Георги Петков от Габрово. Написал съм какво трябва да се направи, за да се възстанови истинската Паневритмия. И накрая съобщавам, че аз разреших да се играе Паневритмия след 1971 г. в София. Написан е целият план, точка по точка. Той трябва да се изпълни, но не е още дошло времето. А това е писано през 1999 г. А днес е 2005 г. Борбата за възстановяване на Истинската Паневритмия продължава. А враговете на Паневритмията работят усилено, издават една след друга променени «Паневритмии». 46. Още в «Изгревът», том IX, стр. 781-783, написах статията «Защо не се издава още истинската Паневритмия» и тя е публикувана през 1999 г. Там съм дал справка за Паневритмията по томове и страници от том I до том IX. Но без никакъв ефект. А защо? Защото отхвърлят «Изгревът» и лично моя милост. Не го купуват, и още по-малко не го четат. А откъде ще знаят? Няма откъде. Рано или късно ще се принудят да го признаят, когато отклонението ги препрати до бездната на незнанието и опорочението. Те сега вървят по този път и връщане назад няма. 47. В «Изгревът», том IX, стр. 857-859, съм написал една статия: «Как трябва да се изучава музиката на Учителя Дънов», в 12 точки. Без да се изпълняват тези 12 точки, музикантите не могат да имат никакъв успех. А в точка 11 съм отбелязал какво трябва да се направи, за да се издаде истинската «Паневритмия». Прочетете я! 48. В «Изгревът», том XIII, стр. 467-469 ще научите как са се разучавали «Лъчите» от Паневритмията и как в упражнение №10 «Летенето», накрая се прави трептение на китките на ръцете. Точно така, както каца една птица и си прибира крилете, то има трептение на перата (стр. 468). 49. В «Изгревът», том XIII, стр. 474-475 се разказва как са се давали «Лъчите». А на стр. 474 се описва как се прекръстосват краката, но не опънати, а леко подгънати. А на стр. 475 отново се говори за упражнение № 10 с трептението на китките при завършването на упражнението. Милка Говедева лично ми показваше това трептене на китките и ръцете, както и прекръстосването с леко подгънат крак. Това го е знаела, защото е присъствувала. Но сега не го приемаха. А защо не го приемаха? Защото някои им заповядваха да го отхвърлят. 50. Принципите на Паневритмията и силите на Разрушението чрез Духа на Заблуждението Тук са дадени принципите на Паневритмията. Принципите се отнасят за Божествения свят. Те са свалени оттам. А Духът е Онзи, Който движи Паневритмията в един Космически кръг чрез Слово, музика и движения. Духът на Паневритмията движи тези 7 принципа. А те са дадени в «Изгревът», том XIII, стр. 810-812.852 51. Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на Разрушението с филма за Паневритмията Виж в «Изгревът», том XIII, стр. 812-815. Този, Който даде Паневритмията като хармония между музика, Слово и движение, като принцип на Единство между Битието и человека, е Христовият Дух. А защо? Защо Христовият Дух обединява Небето и Земята, обединява Битието и Небитието чрез музика, Слово и движение. Амин! 52. А как се е родила Паневритмията? Духът ражда идеята и как тя слиза от Божествения свят и се реализира чрез Духа Божий, чрез Духа Христов, чрез Духа Господен, ще видите в «Изгревът», том XV в «Посвещението», на стр. 2-3, в точките 1-6.А как действува Духът на Паневритмията като принцип, като закон, като факт, като сила и като многообразие чрез Единство, ще видите в «Посвещението» на «Изгревът», том XV, стр. 3, в точките 7-9. 53. Опитът за въвеждане на Паневритмията в българските училища по времето на Учителя Този опит е описан в «Изгревът», том XV, стр. 336-344, под надслов: «Паневритмията на Учителя и българският народ». 54. Бистрица и бъдната Паневритмия Виж «Изгревът» том XV, стр. 888-890. 55. Паневритмията хармония на Духа чрез мелодия, текст и движение Виж «Изгревът», том XV, стр. 911-918. 56. Как да се запази чистотата на Паневритмията Виж «Изгревът», том XV, стр. 919-922. 57. Пентаграмът в Паневритмията Виж «Изгревът», том XVI, стр. 62-63. 58. За Паневритмията Виж «Изгревът», том XVI, стр. 756. Това е най-важната страница за приложение и запазване Чистотата на Паневритмията. По-силно изказване на Учителя не съм срещал и не може да съществува. Научете го наизуст и си го повтаряйте, преди да тръгнете да играете Паневритмия. 59. Защо се променя Паневритмията Приложени са музикални текстове за доказателство. Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 982-