Ани

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинната врата. Забѣлѣзвамъ, много отъ васъ кашляте. Защо? — Пили сте студена вода. Когато човѣкъ ожеднѣе, трѣбва да се въздържа, да не бьрза да пие студена вода. Нека постои прѣдъ чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начинъ за възпитаване на волята. Вие, щомъ дойдете до чешмата, напиете се веднага съ студена вода, простудявате гърлото си и започвате да кашляте. Ще имате прѣдъ видъ като свещено правило слѣдното положение: като отидешъ при нѣкоя чешма, колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути прѣдъ нея, погледай какъ тече водата и слѣдъ това пий! При това, като си налѣешъ вода въ чашата, вкуси само нѣколко глътки и отстрани чашата. Послѣ пий още нѣколко глътки, докато изпиешъ всичката вода. Постѫпи тъй, както онзи, който пие вино. Нека изпиването на една чаша вода ви отнеме най-малко 15 минути, и вижте тогава ще кашляте ли. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: лесно се даватъ правила, но мѫчно се изпълняватъ. Онѣзи, които мѫчно или никакъ не изпълняватъ законитѣ, въ гробищата ги изпращатъ. Онѣзи, които изпълняватъ законитѣ тѣхъ попъ не опѣва. Когато си лѣгате вечерно врѣме, сѫщо така трѣбва да спазвате единъ законъ. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички прѣдохранителни мѣркн. Легнете си по всички правила! Вие какъ лѣгате? Като си легнете, ще турите въ съзнанието си мисъльта, да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шумъ да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тѣлото си: сега като замина, ти ще наредишъ кѫщата, добрѣ ще я изчистишъ и слѣдъ като се върна, ще бѫдемъ и ти, и азъ весели. Дадешъ ли всички тия разпореждания, веднага да излѣзешъ. Да не отидешъ до вратата, че пакъ да се връщашъ да давашъ разпореждания чакъ до сутриньта. Не, излѣзешъ ли веднъжъ, назадъ нѣма да се връщашъ. Голѣма дисциплина се изисква отъ васъ! Докато не се научите да контролирате тѣлото си, добри ученици не може да бѫдете. Тѣлото ще ви спъва много. То казва: или ме учи добрѣ, или азъ ще те науча. Слѣдъ като изучите тѣлото си, ще пристѫпите да учите сърцето си, послѣ ума си и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите. Нѣкой отъ васъ не дочуватъ, какво се говори, но това усилва вниманието имъ, усилва мисъльта имъ. Тия пъкъ, които сѫ наблизо, тѣ сѫ малко глухички. Това е въ прѣносенъ смисълъ. По естество вие не сте глухи, но въ васъ има едно желание, което е глухо, не ви слуша. Тия забѣлѣжки, които ви направихъ, сѫ встѫпителни, както има встѫпителна часть, наречена въведение, и въ всѣко литерагурно, или музикално произведение. Ще се спра върху единъ стихъ, въ който Христосъ казва: „Истина ви казвамъ, че азъ съмъ вратата на овцитѣ.“ За да може животътъ ви да се прояви правилно, все-таки трѣбва да имате извѣстни условия — най-малко едно условие, чрѣзъ което човѣкъ може да се прояви. Нгпримѣръ, въ кѫщата, която построяваме, оставяме една врата прѣзь която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на земята, за да намѣримъ онѣзи условия, при които да придобиемъ истинскитѣ качества, които могатъ да придружатъ нашия животъ извънъ земята. Душата е дошла на земята да придобие повече животъ, отколкото е имала въ себе си. И животътъ се придобива, и знанието се придобива, и любовьта се придобива. Човѣкъ богатѣе чрѣзъ любовьта. Когато говоримъ, че човѣкъ може да разбогатѣе, подразбираме богатства, които носи любовьта. Тия богатства сѫ златото, което се съдържа въ човѣшката кръвь. Когато човѣкъ натрупа достатъчно злато въ кръвьта си, трѣбва да знае онзи законъ, по който може да го използува. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то? Споредъ васъ, кое е най-сѫщественото нѣщо въ живота? Вие ще кажете, че най-сѫществгното нѣщо е любовьта. Не, кажете ми, като станете сутринь, кое е най-сѫщественото за васъ? — Храната. Вие не мислите за никаква любовь тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които любовьта ще се прояви. Ако дойде любовьта на физическото поле прѣди да сте яли, какво ще ви даде? — Нищо. Първо ще дойде яденето, а послѣ — любовьта. Изобщо, всички хора, които говорятъ за любовьта, искатъ да сѫ облѣчени хубаво, рѫцѣтѣ, лицето имъ да сѫ хубави, да сѫ разположени добрѣ, да иматъ външенъ изразъ и т. н. Хората разбиратъ любовьта много материално. Тѣ казватъ: любовьта е нѣщо духовно. Така е, но щомъ дойде любовьта, искать да имать бѣли чепички, шапка, хубави дрехи, все любовьта ги подтиква къмъ това. Това е физическа любовь. Почнешъ ли да ходишъ босъ, изгубилъ си своята физическа любовь. Почнешъ ли да ходишъ гологлавъ, да ставашъ немарливъ, изгубилъ си своята физическа любовь. Ти се напущашъ, дрехитѣ ти почватъ да се кѫсатъ и ти казвашъ: все ми е едно! Питатъ те нѣкои: защо ходишъ гологлавъ? Защо ходишъ босъ? Ако е свѣтски човѣкъ, той ще има едно разрѣшение на въпроса; ако е духовенъ човѣкъ, ще има друго разрѣшение на въпроса. Сѫщественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т. е. да разберемъ смисъла на физическия животъ, не въ неговитѣ ограничени рамки, но въ неговото истинско проявление, това е любовьта къмъ Бога. Най-първо вие трѣбва да разберете физическия животъ и, ако него не разберете, духовниятъ нѣма да ви бѫде понятенъ. Ако не разберете видимото, близкото до васъ, далечното нѣма да разберете никога. Ето защо, най-напрѣдъ трѣбва да започнете да проучавате близкитѣ нѣща. Питамъ ви сега опитвали ли сте нѣкой пѫть да мислиге, какво ще правите, като отидете на небето? Казвате: ще служа на Господа. Въ вашия умъ седи идеята, че ангелитѣ сѫ облѣчени съ хубави бѣли дрехи, свирятъ съ китари и като отидете при тѣхъ, веднага ще ви посрещнатъ. Да, ако знаешь езика на ангелитѣ и те срещне нѣкой отъ тѣхъ, ще ти проговори; не знаешъ ли езика имъ, той нѣма да те погледне, ще си замине. Ако носишъ една обида отъ земята и почнешъ да му разказвашъ, че си обиденъ, ще се спре ли той да слуша твоята обида? — Не, този ангелъ не се интересува отъ вашитѣ обиди. Вие ще му разправяте, че ви взели нивитѣ, че не ви оставили да орете, той не се интересува отъ това. Вие ще му разправяте, че сте били министъръ, че сте били професоръ и ви отнели тия постове, но той не се интересува и отъ това. Съ какво ще заинтересувате единъ ангелъ? Този ангелъ ще ви запита: бихте ли могли да ме обичате? Не го ли обичате, той те погледне, минава си и заминава. Ангелътъ иска вашата любовь; ако можешъ да го любишъ, той ще се спре да се поразговори съ тебе, ако не го любишь, заминава си, не иска да ви знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва „Празни работи сѫ тия! Ние не се занимаваме съ празни работи. Покажи сега любовьта си!“ Нека изявимъ обичьта въ всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате нѣкого, но кракътъ му е изкълченъ, прѣвива се отъ болки. Двѣ чувства се съзтезаватъ въ него. Той има чувства къмъ васъ, но сѫщеврѣменно има болки въ крака. Какъ ще проявите сега любовьта си къмь него? Най-първо ще се занимавате съ неговия боленъ кракъ, и слѣдъ като оздравѣе, тогава ще му говорите за вашата любовь. Казвате нѣкому: азъ ви обичамъ. И като го обичате, искате той винаги да е близо при васъ, постоянно да го гледате. Майката като обича дѣтето си, все го гледа. Като падне нѣкѫдѣ, тя извиква заедно съ него: „охъ!“ Каквото стане съ него, любовьта взима участие. И послѣ, като се върне дѣтето отъ училището съ хубаво свидѣтелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговитѣ придобивки сѫ и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вѫтрѣшна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако тѣ се радватъ, и ние се радваме. Щомъ чувствуваме тѣхната радость, чувствуваме и тѣхната скрьбь. Не е лошо, че чувствуваме радостьта и скръбьта на всички хора, но трѣбва да се стремимъ да живѣемъ споредъ Любовьта. Тя е единъ великъ законъ, който туря всички живи сѫщества въ Божествения организьмъ на тѣхното мѣсто. Понеже свѣтътъ сега се прѣустройва, всѣки отъ васъ трѣбва да отиде на своето мѣсто. Любовьта ще тури всѣки на своето мѣсто, за да може да се проявите правилно. Затова съзнанието ви трѣбва да бѫде много будно. Вие трѣбва да имате една основна идея въ живота си, около която всички други ваши идеи да се концентриратъ. Тогава вашиятъ животъ ще се освети. Земледѣлецъ си, орешъ земята. За кого? Това оране трѣбва да бѫде свързано съ твоята идея. Ако кажешъ, че орешъ за себе си, не си правъ. Тогава за кого орешъ? — За жена си, за дѣцата си, за приятелитѣ си, за своя народъ, за Бога. Нѣкой казва, че оре за жена си, но щомъ овършее житото, туря го въ хамбара за себе си, а на жена си казва: азъ орахъ за тебъ, а житото прибрахъ за себе си. Значи житото не е заради жената, а заради него. Тя ще му готви, той ще яде. Направете прѣводъ: защо трѣбва жената да му готви? Ами че съ това ще изрази любовьта! Тя трѣбва да му подслади яденето. Той казва на жена си: наготви ми едно ядене, да видя каква е любовьта ти. Като сготвишъ ядене, като омѣсишъ хлѣбъ на мѫжа си, на дѣцата си, на приятелтѣ си, чрѣзъ всичко това тѣ ще опитатъ твоята любовь.. И колкото яденего е по-сладко, толкова и любовьта ти е по-силна. И колкото яденето е по-невкусно, толкова и любовьта е по-слаба. Пишешъ нѣкому писмо, и другъ нѣкой му пише. Той чете първото писмо — приятно му е; чете второто писмо — не му е приятно. Защо? Първиятъ е знаялъ какь да нареди писмото си. Той е вложилъ въ него любовь. Сѫщото нѣщо е и въ говора. Ние трѣбва да знаемъ, какъ да нареждаме говора си. Сега, като ви гледамъ тази година въ събора, намирамъ, че сте доста изправни, повдигнали сте се 4-5 степени нагорѣ, но има да се повдигате още много степени. Прѣдставете си, че тъй, както седите на нѣкое мѣсто на трапезата, прѣдъ чиния съ доматена супица изобилно съ зехтинъ, но въ това врѣме ви повикать за нещо и нѣкоя сестра вземе вашата паница съ ядене и тури своята, посна, безъ зехтинъ. Какво ще кажете? Кой ми взе паницата, азъ едва мръднахъ отъ тукъ и нѣкой я взе! Какво ще се зароди въ ума ви? — Съмнѣние. Вие казвате: тия сѫ малки, дребни работи! Да, вижте отъ какви малки работи се влошава вашиять животъ! Добрѣ, допусчете сега обратния случай. Вие седнеге на трапезата послѣденъ и ви сипятъ отъ едно казанче, въ което нѣма никакво масло. Погледнешъ наоколо си, въ чиниитѣ на другитѣ има масло, а въ твоята нѣма. Казвашъ си: тъй е то, нали идвамъ за пръвъ пѫть, никой не иска да ме знае! Едва що си помислилъ това, обърнешъ се нѣкѫдѣ, гледашъ, нѣкоя сестра туря прѣдъ тебъ своята паница съ много зехтинъ, и ти се зарадвашъ. Защо сега се радвашъ, а по-рано скърбѣше? Мислишъ ли, че тази сестра, която ти туря паницата съ мазното ядене, те обича? Не, тя размѣня паницитѣ, защото сюмахътъ й е разваленъ. Тя обича постно ядене. Вие сте готови да мислите, че тази постѫпка е продиктувана отъ любовь. Подбудителнитѣ причини ни най-малко не сѫ любовни. За всинца ви се изисква дисциплина на ума! Когато се нареждате на една трапеза, всички трѣбва да сте наредени идеално, т. е. всѣки да седне точно на своето мѣсто. Ще кажете: ами какъ ще знаемъ, кое е нашето мѣсто? Американскитѣ праскови знаятъ, коя дѣ да влѣзе, та вие ли не знаете? Азъ съмъ гледалъ въ Америка, какъ подбиратъ прасковитѣ. И колко сѫ умни тѣзи праскови! Изкопаватъ дълги, голѣми канали и въ тѣхъ поставятъ нѣколко реда дъски съ дупчици отъ различна голѣмина. Единиятъ редъ дъски отдѣлятъ отъ другия чрѣзъ специални прѣгради. Изсипватъ прасковитѣ отъ кошницитѣ върху тия дъски и като минаватъ най-малкитѣ праскови, казватъ: туй мѣсто е за насъ! Най-долу сѫ най-голѣмитѣ дупки. Най-голѣмитѣ праскови, като дойдатъ до своето мѣсто, казватъ: туй мѣсто е за насъ! А сега, наи-голѣмитѣ отъ васъ, дойдатъ до най-малката дупка, мѫчатъ се да минатъ прѣзъ нея, казватъ: не зная, защо не мога да мина прѣзъ тази дупка! Казвамъ: има голѣми дупки а васъ, тѣ сѫ тамъ долу. И гледашъ, кошницитѣ се пълнятъ отъ другата страна, сортиратъ се прасковитѣ. Казвамъ: колко сѫ възпитани тия праскови! Като намѣришь малката дупка, ще минешъ прѣзъ нея и ще кажешъ: тази е моята дупча! Тъй ще намѣришъ своето мѣсто. Вие казвате: колко долу ме туриха, на послѣдното мѣсто чакъ! Не, послѣдната дупка е най-голѣмата, тя е за голѣмитѣ юнаци! Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната врата, която дава знания“. Знанието е необходимо за всички. То е нѣщо сѫществено за насъ, храна, която трѣбва да възприемемъ и опитаме. Докато не асимилираме и опитаме знанието, то не може да бѫде за насъ нѣщо реално, нѣщо сѫществено. Азъ наричамъ истинско знание това, съ което можешъ да трансформирашъ и най-тежкото си състояние въ приятно, радостно и то въ продължение само на половинъ часъ. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ е кръвно обиденъ. Нека се опита съ това знание да прѣвърне обидата въ добро разположение. Да кажемъ, че нѣкое отъ малкитѣ братчета тукъ задига ножчето на единъ отъ по-голѣмитѣ братя и го продава, за да си купи малко сливи. Да, ставатъ тия рабоги, но не по зла воля разбира се. Това дѣте продава ножчето. Вие казвате: изяцоха ножчето ми! Какъ, ножче яде ли се? Сега, ти за да покажешъ, че имашь знания, ще трансформирашъ това недоволство, този гнѣвъ. Вие какво правите? — Разгнѣвите се, очитѣ ви светнатъ, лицето потъмнѣва, недоволни сте, че ви отнели нѣщо. Не, ще трансформирате състоянието си, ще минете оть единия полюсъ въ другия. Има единъ великъ законъ въ свѣта, споредъ който всѣка постѫпка, всѣко дѣйствие въ живота има два полюса. Всички постѫпки, добри и лоши, имать обратни дѣйствия. Животътъ на земята ще се подобри, ще се осмисли, когато мине отъ единия полюсъ въ другия. Тогава се образува единъ крѫгъ. Въ добритѣ постѫпки силата на вашитѣ дѣйствия ще мине отъ положителния полюсъ къмъ отрицателния, и истинскиятъ животъ ще се прояви. Въ лошитѣ постѫпки ударътъ идва отзадъ. Всички удари, които идватъ отъ гърба, сломяватъ човѣка. Ако извършите една лоша постѫпка, ударътъ ще дойде отзадъ. Кажете ли една лоша дума нѣкому, нѣма да се минатъ 5—10—15 минути и тази дума, отъ противоположния полюсъ ще се върне къмъ васъ. Като разбирате този законъ, прѣди да заговорите, спрете се, помислете, какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божественъ начинъ, ще чувствувате разширение въ себе си. Не постѫпвате ли по този законъ, всичкото богатство, спечелено отъ вашитѣ дѣйствия, ще дойде съ голѣма тяжесть върху васъ и ще ви сломи. Ако направите една малка топка отъ снѣгъ и я пуснете да се търкаля отъ нѣкое високо планинско мѣсто, докато слѣзе въ подножието на планината, тя ще прѣдставлява голѣма снѣжна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да сѫ малки лошитѣ думи, изказани ли сѫ веднъжъ. колкото по-дълго врѣме минава, толкова повече се увеличава тѣхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всѣка лоша дума, която искате да кажете нѣкому. Колкото повече я задържате, толкова по-силенъ вѫтрѣшенъ импулсъ ще придобиете. Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: тази дума е толкова красива, че азъ ще я задържа за себе си. Искате да кажете нѣкому нѣщо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъль за себе си! Кажете си: тази мисъль е толкова хубава, че ще я оставя за себе си. Колцина отъ васъ сѫ задържали такива думи за себе си? Покажете ми една отъ тѣхъ! Писанието казва: „Възлюбете се единъ другъ! Какъ? — Съ чисто сърце. „Азъ съмъ вратата на овцитѣ“. Вратата подразбира онѣзи разумни Божествени условия, които сѫ даденч за нашего растене и развиване. Ние сме събрани тукъ отъ всички краища на България, и всичко това, което ни е дадено, може да се реализира само при Божията Любовь, само при Божията Мѫдростъ и Свѣтлина. Когато Божията мисъль е насочена къмъ васъ, всичко, каквото желаете, ще се реализира. И за да бѫде Божията мисъль насочена къмъ васъ, вие трѣбва да бѫдете като малкитѣ дѣца, да имате желание да изпълните волята Божия тъй, както никой въ България не я изпьлнилъ. Не казватте: ще видимъ, ще помислимь — туй сѫ празни думи, залъгалки. Ще турите въ ума си слѣдното желание: ще изпьлня волята Божия, както я изпълняватъ малкитѣ дѣца. Всички ще изтьлчимъ волята Божия' Днесъ ни проповѣцватъ, че който рече да изпълни волята Божия, ще изгуби всичко. Не, щомъ почнешъ да изпълнявашъ волята Божия, Богъ ще почне да замѣства книжнитѣ пари съ звонкови. Той казва: „Дай си кайметата!“ Да кажемъ, че имашъ 3000 лева книжни, които струватъ 100 лв. швейцарски. Като отидешъ при Господа, Той ще ти даде за тия 3030 лв. книжни 3000 лв. златни. Сѫщото нѣщо се отнася и до грѣховетѣ на хората. Когато човѣкъ се напълно обезцѣни отъ грѣхове и така отиде при Бога, Той му взима грѣховетѣ и му дава въ замѣна на това, вѫтрѣшна радость. Той е посребрилъ и позлатилъ грѣховетѣ му. Този човѣкъ излиза, радва се, че Богъ е позлатилъ грѣховетѣ му, и ги прѣвърналъ въ добродѣтели. И Писанието казва: „Всичко, каквото се случи на онѣзи, които любятъ Бога, ще имъ съдѣйствува за добро“. Запримѣръ ти си кралъ, убивалъ си въ живота си, срѣщалъ си голѣми противорѣчия, но най-послѣ разберешъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, възлюбишъ Господа и казвашъ: отъ сега нататъкъ ще служа на Господа! Убилъ си да кажемъ 10 души. Всички тия хора отиватъ при Господа, оплакватъ се отъ тебе и казватъ: искаме този човѣкъ да ни върне живота! — Отъ дѣ ще го вземе, нѣма никаква вьзможность. Турятъ те въ затвора. Господъ казва: „Какво ви дължи?“ Единъ казва: взе ми живота. Другъ казва: и на менъ ми взе живота. Трети, четвърти казватъ сѫщото. Господъ се поусмихне, извиква обвиняемия и му казва: „Понеже ти обѣща да ми служишъ, ето, вземи тия пари да си платишъ дълговетѣ“! Господъ ти дава съ лихвитѣ, и ти се разплащашъ. Казва ти: „Питай ги сега доволни ли сѫ?“ — Много сме доволни. Като имате Божията Любовь, вие ще ликвидирате най-първо съ своята стара карма, и нѣма да се боите отъ нищо. Ама вие ще дойдете пакъ до вашата философия, кой какъ разбира любовьта. Любовьта може да се разбира само по единъ начинъ! Ти си гладенъ, и срещнешъ единъ човѣкъ, който носи хлѣбъ въ торбата си. Ако извади хлѣба си и ти го даде, бѫди увѣренъ, че той те обича. Може да го познаващъ, може и да не го познавашъ, но този човѣкъ има въ душата си любовь. Тази любовь може да е микроскопическа, но тя е истинскиятъ зародишъ, отъ който може да се роди и великата Любовь. Голѣмото дърво израства отъ малката сѣмка, не отъ нѣщо голѣмо. Ако ти си богатъ и давашъ, това не е любовь. И този човѣкъ, като дава отъ малкото, което има, приятно му е. Туй е едно отъ проявленията на Любовьта. Ти питашъ Господа: какъ да постѫпвамъ Господи? — Постѫпвай, както този човѣкъ е направилъ съ тебе. Най-красивитѣ нѣща въ живота ни сѫ малкитѣ добрини, които можемъ да направимъ. Нѣкой човѣкъ е изпадналъ въ свѣта, самотенъ е, никой не му е казалъ една сладка дума, никой не му е далъ милъ погледъ. Ти минавашъ покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечати въ неговия умъ. Христосъ дойде на земята, когато хората бѣха изоставени. Даже и ангелитѣ не сѫ знаяли, какь да постѫпятъ съ хората. И тѣ се учатъ сега. Първиятъ завѣтъ биде даденъ чрѣзъ ангелитѣ. Тѣ приложиха закона на Правдата, но той не можа да спаси хората. Чрѣзъ Христа дойде Любовьта на земята — единъ новъ методъ. Божественъ методъ е методътъ на Любовьта. Сега вие сте прѣдъ прага на новата епоха, когато Синоветѣ Божии идватъ да изявятъ Божията Любовь, да покажатъ на хората, въ какво седи тя. Всѣки Синъ Божий идва съ пълна торба — да дава и да храни хората. Синоветѣ Божии нѣма да говорятъ за нещастията на хората. Тѣ искатъ да направятъ всички хора на земята щастливи. Туй е тѣхното желание! За да станатъ хората щастливи, трѣбва да забравятъ своя старъ животъ, всѣкакъвъ споменъ отъ миналото да изчезне съвършено отъ тѣхното съзнание, а да останатъ само опитноститѣ, придобити отъ редицата животи на миналото. Сѫбота, 7 ч. с. 29 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ образи. Можете ли да ми кажете, защо ви пече днесъ слънцето? Слънцето може ли да пече нѣкого? Кого е изпекло до сега? Пече ли, или грѣе слънцето? (— грѣе и топли.) Ако ви пече, то е отъ васъ; ако ви грѣе и топли, то е отъ него. Когато нѣкой човѣкъ те пече, то е отъ васъ, а пъкъ когато той ви грѣе и топли, то е отъ него. Защо ви пече? Когато дойде нѣкой разбойникъ, защо ви пече? Защото не му давате пари. Дай му паритѣ си, нѣма да те пече. Въ печенето той влага нѣщо, все иска нѣщо. Онзи, който иска да вземе нѣщо, той те пече. Той иска да вземе най-доброто. И като те напече, като си вземе, каквото му трѣбва, не иска нищо повече. Сега, като чета Евангелието на Иоана, спирамъ се на различни глави отъ него. Мислихъ да ви чета 8-ма глава, но тя е много корава за васъ; дойдохь до 14-та, казвамъ много е костелива; 15 та — много е тежка. Избрахъ най-послѣ 3-та глава отъ Иоана, 1-ви и 2-ри стихъ: „Имаше нѣкой си человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ, началникъ юдейски. Той дойде прѣзъ нощь при Исуса и рече Му: „Равви, знаемъ, че отъ Бога си дошълъ Учитель, защого никой не може да прави тѣзи знамения, които Ти правишъ, ако не е Богъ съ него.“ Вторичтъ стихъ, това е встѫпление въ рѣчьта Му. Той започва внимателно, похвалява Го, понамазва малко колата, много отдалечъ пипа. На туй привѣтствие, на тази рѣчь на Никодима, Христосъ отговаря: „Истина. истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. „Че азъ сьмъ дошъль отъ Бога, то е тъй“, казва му Христосъ, „и че съмъ Учитель, и то е право, но важното за тебе е, ти да влѣзешъ въ Царството Божие.“ Казва Му Никодимъ: „Какъ може старъ човѣкъ да се роди?“ Това е важниятъ въпросъ. Вие казвате: грѣшенъ човѣкъ може ли да се изправи? И си отговаряте: не може. То значи: старъ човѣхъ може ги да се роди? И пакъ си отговаряте: не може. Не е така. — Може. Ами кога те вкаратъ въ нѣкой затворъ и те облѣкатъ съ халата на нѣкой прѣстѫпникъ, ти прѣстѫпникъ ли си? Правото е, че не си прѣстѫпникъ, но носишъ халатъ № 35. Значи, мязашъ на прѣстѫпникъ. Дойда азъ, хвърля ти халата, хвърля №35 и на мѣстото му напиша: този е царски синъ, пратете го при баща му. Питамъ: като видятъ хората това, какъ ще те посрещнатъ тогава? Значи, всичкото ти нещастие е било въ халата. До тогава, докато ти носишъ въ себе си една отрицателна мисъль, че не можешъ да бѫдешъ човѣкъ, ти носишъ дяволски халатъ. Казвашъ: номеръть ми е 35, отъ менъ човѣчъ не може да стане. Слѣдъ като огворятъ вратата на затвора и ти кажатъ да излѣзешъ навънъ, ти казвашъ: не, азъ не излизамь, може да ме убие нѣкой. Излѣзъ навънъ, плюй на петитѣ си, и да те нѣма: Ама честно ли е да напоавя това? Питамъ: честно ли бѣше да влѣзешъ въ затвора? Ти си направилъ вече едно безчестие, направи тогава второ безчестие и излѣзъ отъ затвора навънъ! Като се извършатъ двѣ безчестия въ противоположна посока, ражда се една правда. Ако влѣзешъ да крадешъ въ една кѫща, или да направишъ едно прѣстѫпление, но усѣтишь, че хазяинътъ иде, какво правишъ? — Плюешъ на петитѣ си, и бѣгашъ навънъ. Какво става тогава? — Себе си избавяшь отъ страдания, а тѣхъ отъ прѣстѫпления. Слѣдъ каго си влѣзълъ въ чуждата кѫща, ти не си мислилъ нищо, но послѣ се питашЪ: Господи, право ли е да бѣгамъ сега? Ами защо ти е далъ Господъ крака? — Да бѣгашь — нищо повече. Бѣгането всѣкога подразбира интелигентность. Само разумниятъ човѣкъ бѣга. Заякътъ е много уменъ, когато бѣга. Когато пасе, той е много будала. Нѣкой пѫть, като те види, той се слегне и те гледа. Ти вървишъ къмъ него, той мисли, че не си го видѣлъ. Туй е тактъ отъ негова страна. Но, като прострешъ рѫката си да го хванешъ, той изведнъжъ се извива и избѣгва. Питамъ: защо не бѣга по-рано, ами тъй се е слегналъ само? Защо не плюе на краката си по-рано и да бѣга? — Понеже и той подържа вашия моралъ, мисли си: дали ще мога да бѣгамъ, или не. Подгони ли го, обаче, нѣкой хрътъ, или нѣкой копой, той веднага се слѣга и притайва, послѣ подскача въ обратната страна и изведнъжъ избѣгва. Значи, той мисли. Най-напрѣдъ прави стратегия, по геометрически начинъ си прави измѣрванията. Той още като върви, крои си планъ, размишлява, какъ да избѣга. Заякътъ бѣга всѣкога точно въ обратната посока. Така и човѣкъ, когато се уплаши, мисли много хубаво. Азъ трѣбва да ви уплаша, за да мислите. „Може ли втори пѫть да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди?“ Отговори Исусъ: „Истина, истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой отъ вода и Духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Тукъ Христосъ опрѣдѣля елементитѣ, необходими за новораждане — „вода и Духъ.“ Христосъ иска да каже, че да се ражда човѣкъ при обикновенитѣ условия, не струва вече, но да се роди отъ вода и Духъ. Той не подразбира обикновеното раждане. „Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духъ, Духъ е.“ „Вѣтърътъ вѣе, дѣто ще“ — както и днесъ вѣе. „Гласътъ му чуешъ, но не знаешъ отъ дѣ иде, и кѫдѣ отива.“ Тия въпроси за „раждане и новораждане“ сѫ още земни работи. Тѣ се отнасятъ до земята, до този животъ. За да се прѣнесе животътъ отъ едно състояние въ друго, ти трѣбва да се родишъ отъ вода и Духъ, да туришъ водата въ себе си, да станешъ толкова пластиченъ, че на колкото парчета да те рѣжатъ, да не могатъ да те прѣрѣжатъ, отново да се съберешъ на еднс мѣсто, както се събиратъ воднитѣ капки. Водата можешъ да я биешъ, да я рѣжешъ, да я цапашъ, но оставишъ ли я да мине прѣзъ почвата, тя пакъ се прѣчиства. Врѣменно можешъ да и направишъ всѣкаква пакость, но тя не се цапа, отново се възстановява въ първия си видъ. Така и вие като вода ще бъдете. Вие ще кажете: какъвъ животъ може да има въ водата? — Въ водата именно е животътъ. Ако ти нѣмаше плюнчица да си сдъвчешъ хлѣбеца, какво щѣше да стане съ него? Водата, като влѣзе въ стомаха, тя прави всичко. И храната, ако не се прѣвърне въ жидкость, нищо не може да стане. Слѣдователно, твърдата материя трѣбва да стане пластична, да мине въ жидка, да стане по-ефирна, по-нѣжна. „И никой не е възлѣзълъ на небето, тъкмо Този, Който е слѣзълъ отъ небето, Синъ человѣчески, Който е на небето“. Думата „Синъ Человѣчески“ ще замѣстите съ думата „най-възвишеното, най-разумного, Божественото“, което трѣбва да бѫде въздигнато у човѣка, а не разннато. То трѣбва да управлява човѣка. „Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“. — Значи, Богъ голкова възлюби свѣта, че имь даде разумность, внесе разумъ въ тѣхъ, за да ги спаси отъ всичкитѣ имъ страдания. „Понеже Богъ не е проводилъ Сина си въ свѣта да сѫди свѣта, но да бѫде спасенъ свѣтътъ чрѣзь Него.“ — Нашиятъ разумъ не е даденъ да сѫдимь хората, а да ги спасимъ, да ги упѫтимъ, да ги научимь, да имъ покажемъ пѫтя кьмъ спасението. „Който вѣрва въ Него, не ще бѫде осѫдень, а който не вѣрва, той е вече осъденъ, защото не е повѣрвалъ въ Имею на Единороднаго Сина Божия“. Тия думи ще изтълкувамъ така: всѣки, който не възприеме законитѣ на разумния животъ и не го използува за доброто на неговия разумъ, той е осѫденъ вече. Той е единь първокласенъ будала, и всѣки ще му се смѣе. Този будала казва: Господъ не можа ли да направи земята така, че единъ день да се върти отъ лѣво къмъ дѣсно, а вториятъ день — отъ дѣсно къмъ лѣво? Господъ не можа ли да устрои човѣка така, че храната да влиза въ стомаха, безъ да я дъвчимъ? Или, Господъ не можа ли да тури очитѣ на човѣка на гърба? Или, Господъ не можа ли да ни тури по 100 очи, а ни е турилъ само по двѣ? Господъ не можа ли да постави по едно око на всѣки пръстъ, та човѣкъ, като ходи, да не си удря краката? Будала! Око на пръстъ туря ли се? И този човѣкъ мисли, че е нѣкакъвъ великъ философъ! Защо Господь допусна грѣха въ свѣта? — За будалитѣ. „Буд—аллахъ“, значи събуди Господа въ себе си! Будала е този, който не е събудилъ Божественото въ себе си. Понеже будалата не събужда Господа въ себе си, ще му дойдатъ мѫчнотиитѣ. Щомъ го събуди, той става „ил-аллахъ“. И вие сега седите и казвате: тази моя съсѣдка, или тази моя сестра е будала. Защо я прати Господъ при менъ, да ме пече всѣки день на шишъ? Ами ти, която си разумна, обърни тази будала. Будалата самъ не може да се обърне. Законътъ е такъвъ. Вие отидете въ нѣкоя кѫща, при нѣкоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае да преде и е съвсѣм оголѣла Вие и се смѣете. Не се смѣйте, но покажете й какъ се преде, научете я. Знаете ли, на какво мяза тя? Единъ младъ човѣкъ се оженилъ за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаяла да преда. Той й казалъ: „Жена, съ хубость само не става, ти трѣбва да знаешъ да предешъ, защото ще оголѣемъ“. Тя взела отъ майка си двѣ вретена съ прежда, турила ги въ една каца и от врѣме на врѣме показвала на мѫжа си ту бѣлото, ту черното вретено, като му казвала ето, и азъ преда. Обаче, само съ показване на вретената въпросътъ не се разрѣшавалъ, тѣ си оставали на сѫщия редъ. Дошло врѣме да се жени братъ й. Повикали я на сватба. Какъ ще отиде, нѣма дрехи! Окѫсала се, нѣма съ какво да се облѣче. Тя казва на мѫжа сй: „Какво да правя?“ — Нали ти казахъ, че трѣбва да работишъ! Менъ ме е срамъ да те водя таказа окѫсана. Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме единъ голѣмъ кюпъ, ти ще ме туришь въ кюпа и ще ме заведешъ съ колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облѣка за сватбата." Впрѣга колата повежда я, но и той хитъръ, намислило друго нѣщо. Оставя колата вънь отъ селото и отива самъ при майка й. Тя го пита „Защо идеш самъ, дѣ е дъщяер| ми?“ — А, твоята дъщеря, като нѣкоя царица, иска да излѣзат всички девери, сватове, цѣлото село, да я посрешнатъ съ музика и гайди, не иска да дойде тукъ сама. „Тъй ли?“ Тръгватъ тѣ, но дъщерята, като усѣтила, че идватъ всички сватове да я посрещчатъ, изкочила отъ кюпа и се върнала въ кѫщи. Тѣ дошли, намѣрили кюпа празенъ. „Кѫдѣ е дъщерята?“ — А, тя е особена, върнала се е въ кѫщи, види се иска отъ село да я вземете. Свършили тѣ свадбата и безъ нея. Връща се той въ кѫщи, и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде. Той направилъ качамакъ, вика я да ядатъ, но тя казва: „Не искамъ да дойда, тури качамака на рамото ми, та и да преда, и да ямъ“. Пробудила се тя вече, преде. Казва си: „Втори пѫть сватба нѣма да пропущамъ“. На рамото каша и преде! Та сега и вие, ще държите хурката въ рѫка, а кашата на рамо. Това не се отнася до всички, но само до нѣкои отъ вась, на които работата не е изправна. Тия, на които работата е изправна, този примѣръ не се отнася за тѣхъ. На всички трѣбва една свещена работа, но да не ви е срамъ отъ нищо. Дойде ли до работата, трѣбва да бѫдемь готови за всичко! Човѣкъ, който не се срамува отъ работа, той е на правия пѫть. „Понеже всѣки, който прави зло, мрази видѣлината, да не би да се, докажатъ неговитѣ дѣла, че сѫ зли.“ — Значи, всѣки, който не възприема разумния животъ, живѣе по старому. И всѣки, който не живѣе въ видѣлината, мрази разумния животъ. „Но който прави Истината, иде къмъ видѣлината, за да се явятъ дѣлата му, че сѫ по Бога направени.“ (До 22 стихъ ви е достатъчно.) „Има трудни въпроси въ свѣта, които трѣбва да се разрѣшатъ, и трудни задачи, които трѣбва да се изпълнятъ. Ще започна съ единъ примѣръ, но прѣди това ще ви кажа нѣколко обяснителни думи. Прѣдставете си слѣдното положение. Ако спасението на човѣчеството зависѣше отъ нѣкое външно условие, напримѣръ, ако трѣбваше да имате 100 милиона лева злато, колцина отъ васъ биха се спасили по този начинъ? Добрѣ, прѣдставета си, че въпросътъ бѣша туренъ другояче. Ако вие, за да се спасите, трѣбваше да бѫдете най-умния, най-учения, най-мѫдрия човѣкь, колцина отъ васъ биха се спасили при това условие? Или, ако спасението зависѣше отъ това, че трѣбваше да бѫдете единъ отъ най-силнитѣ хора, да можете да се борите едноврѣменно съ 100 души, колцина отъ васъ биха се спасили по този начинъ? Значи, има още по-трудни задачи за спасениего. Но азъ ви казвамъ: спасението се дава даромъ, а отъ васъ се изисква само вѣра. Знаменитиятъ адептъ Саваатъ-Бенъ-Абу трѣбвало да прѣкара своето послѣдно посвещение, за да бѫде приетъ като членъ на Бѣлото Братство. Нѣкога, въ миналото си, той направилъ една малка погрѣшка, която трѣбвало да изкупи съ едно голѣмо изпитание. За това изпитание го пратили въ царството на Елмуръ. Царь Елмуръ билъ много знаменитъ човѣкъ, много уменъ, но и много строгъ: най-строгиять царь, който нѣгога сѫществуваль на земята. Той ималь само една дъщеря, Елмира-Мелбуръ, най-красивата мома, която, обаче, била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашили отъ нея. Дѣто минавала, ако намѣри нѣкоя погрѣшка нѣкѫдѣ, да си мисли този, който я направилъ. На този адептъ дали задачата да изкупи своето прѣгрѣшение на миналото, но само въ такъвъ случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби въ него. Обаче, изпращатъ го на земята като най-послѣденъ бѣднякъ, дрипавъ, окѫсанъ, и той трѣбвало въ този си видъ да накара царската дъщеря да се влюби въ него. Само по този начинъ ще може да изкупи своята погрѣшка. Той се намѣрилъ въ чудо. Употрѣбилъ всичкото си знание, което придобилъ оть миналото, но не хваща, по никой начинъ не може да й обърне вниманието. Дошълъ до отчаяние, казалъ си: изглежда, че тази моя погрѣшка ще си остане и занапрѣдъ, и азъ не ще мога да влѣза като членъ на Бѣлото Братство. Питамъ ви: какъ бихте разрѣшили този въпросъ? Отчаялъ се той. И наистина, може ли послѣденъ бѣднякъ да се ожени за царската дъщеря? И вие по нѣкой пѫть искате нѣкой възвишенъ ангелъ, нѣкой възвишенъ духъ, който има такава история, такива познания въ себе си, такава красота, да ви обърне внимание. Питамъ: не искате ли невъзможното? И нѣкой пѫть казвзте: Господи, защо не изпратишъ Духа си? За да изпрати Господъ Духа си, знаете ли какво се иска отъ васъ? Отчаялъ се този адептъ, но знаялъ, че по какъвто и да е начинъ, ще трѣбва да разрѣши тази задача и почналъ да се моли на Бога, да му помогне, да му даде единъ методъ за изправление, защото той съвсѣмъ объркалъ работитѣ. Всичкитѣ методи, които той знаялъ, приложилъ, но задачата не се разрѣшила. Сърцего на тази царска дъщеря не се отваря. Моли се той, цѣли 20 години се молилъ, да му се помогне да разрѣши задачата си и да влѣзе като членъ въ Бѣлото Братство. Той не искалъ да се ожени за царската дъщерй, но само да я накара да го обикне. Обикне ли го тя, любовьта й ще го спаси. Ако тя не го обикне, той не може по никой другъ начинъ да се спаси. Добрѣ, можешь ли да заставишъ любовьта съ законъ да те обикне? — Не можешъ. Двадесеть години се молилъ той! И знаете ли, какъвъ билъ резултатътъ отъ тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболѣла отъ проказа. Лицето й, тѣлото й тъй се обезобразили, че изгубила всичката красота. Сърцето на бащата се стѣгало отъ мѫка, и затова изпратилъ хора по цѣлото царство, да доведатъ всички най-умни и знатни лѣкари, да помогнатъ, да спасятъ дъщеря му. Бащата обичалъ дъщеря си много, всичко жертвувалъ заради нея, само да се спаси, обаче никой не могълъ да й помогне. Най-послѣ тя казала на баща си: „Татко, ако дойде нѣкой, който ще може да ми възвърне красотата, азь съмъ готова да го обикна“. Тогава изпращатъ този адепть при нея. Той дохожда, полага си двѣтѣ рѫце отгорѣ й, и проказата изчезва; прѣдишната й красота се възвръща, и тя го обиква. Тогава го направили членъ на Бялото Братство. Но знаете ли, колко е костувало на Саваатъ-Бенъ-Абу туй лѣкуване на царската цьщеря? Той трѣбвало да вложи цѣлата си душа вѫтрѣ въ нея — да се пожертвува. Слѣдователно, ако ние, въ даденъ случай, не сме готови да пожертвуваме за Бога всичко, Богъ не може да влѣзе въ насъ. Не казвамъ, че ние не правимъ жертви, всички правимъ жертви, но когато искаме да придобиемъ онова благо — да станемъ свободни - царската дъщеря непрѣменно трѣбва да заболѣе отъ проказа, и ние трѣбва да бѫдемъ готови да я излѣкуваме, като вложимъ всичката си душа. Само по този начинъ ще дойде Божествената Любовь въ насъ, като единъ ключъ. Само така ще се прояви Богъ въ насъ! Въ Любовьта има единъ великъ законъ. Той е слѣдниятъ: ако ти си позволишъ само да споменешъ на нѣкоя жива душа, че я обичашъ и съ това я ограничишъ, ти си изгубилъ вече всичката любовь. Богъ, Който е направиль свѣта, напълно спазва този законъ. Кой е чулъ до сега Господъ да каже нѣкому: „Азъ те обичамъ“? Другитѣ говорятъ за Него, че Той е Любовь, но Богъ никога не споменава това. Защо? — Той спазва този великъ, свещенъ законъ, за да на се ограничи Любовьта. Затуй Богъ е неизмѣнень, святъ, чистъ. Любовьта трѣбва да бѫде чиста въ всички свои проявления. И само така тя е въ сила да подигне човѣка. Туй ни най-малко не трѣбва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. И сега да знаете, ще дойде день, когато и да е, когато на единъ отъ вашитѣ изпити вие ще трѣбва да положите цѣлата си душа, за да излѣкувате царската дъщеря. Ще дойде този изпитъ, а може би да е сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могатъ да се сравнятъ съ този, който ни прѣдстои за въ бѫдеще. Когато вложите цѣлата си душа, само тогава ще разберете, какво нѣщо е Любовьта. Христось казва: „Имамъ власть да положа душата си, да я дамь; имамъ власть и да я взема". Казахъ ви онзи день въ бесѣдата си, че човѣшката душа никой не може да зароби. Ако азъ влагамъ нѣкѫдѣ моята душа, за да бѫде тя проводникъ на Божията Любовь, това е именно, което тя изисква. Душата всѣкога иска да бѫде проводникъ на Божията Любовь. Този примѣрь е толкова великъ по своето схващане, че вие въ обикновения си животъ може да се обезсърчите, да кажете: е, каква е нашата работа! Дѣ да сме и ние въ своето послѣдно посвещение! Обаче, това не трѣбва да ви обезсърчава. Ако при единъ 200-годишенъ дѫбъ, или при единъ 200-годишенъ орѣхъ посадите единъ малъкъ орѣхъ, който едва сега се показва надъ почвата, питамъ: каква разлика има между голѣмия и малкия орѣхь? Този малъкъ орѣхъ слѣдъ 200 години ще бѫде като голѣмия. Вие ще се радвате на възможностьта, която е скрита въ душата ви, да растете. Вие ще се радвате на възможностьта да разбирате, което разбиране е вложено въ васъ, и което можете още повече да придобиете за въ бѫдеще. Трѣбва да се радвате! Не трѣбва да отпадате духомъ, не трѣбва да се смущавате, че нѣкой е израсналъ голѣмъ. Вие ще се радвате, че той се е проявилъ, но ще знаете, че и въ вашата душа има сѫщитѣ възможности да израстете като него. Този голѣмъ орѣхъ нека ви бѫде единъ потикъ, че и въ васъ има такава възможность да израстете. Когато видите единъ добъръ, единъ уменъ или единъ красивъ човѣка, нека туй бѫде въ васъ единъ импулсъ, че Богъ е вѣренъ и истиненъ. Всички тия хора ще бѫдать свидѣтели, че и ние можемъ да бѫдемъ добри, умни, красиви, учени и т. н. Когато говоримъ за ангелигѣ, туй да ви причинява радость, да знаете, че и вие единъ день ще бѫдете ангели. Да станете ангели, то не подразбира само да ви израснатъ крила, тогва ще бѫдете птици, но ако станете ангели, трѣбва да имате една възвишена интелигентность въ себе си, една свѣтла ангелска мисъль, съ която ще може свободно да посѣщавате слънчевитѣ системи и да ги изучавате. Тогава нѣма да питате, трѣбза ли да дойда отъ София на събора, или не. Съ своята крилата мисъль, вие ще бѫдете навсѣкѫдѣ. Въпросътъ е, че вие сега сте на земята, а азъ ви говоря за ангелитѣ. Независимо отъ това, тукъ ме разбирате добрѣ, но когато се върнете въ София и другитѣ градове изъ България, вие ще влѣзете пакъ въ вашитѣ кухни, а ангелитѣ ще останатъ на небето. Вие ще останете около тенджеритѣ, а всички тия възвишени работи ще останатъ горѣ. Вие ще търкате въ коритото кирливитѣ си дрехи, а всички възвишени работи ще ви се видятъ отдалечени И ще кажете: тази работа нѣма да я бѫде! — ще се обезсърчите. Питамъ: кой ви тури на коритото да перете? Защо перете, я ми кажете? Кой е виновенъ за това положение? Не сте ли вие самитѣ? Прѣди да перете на вашия възлюбенъ дрехтѣ, колко сте му мърморили, че го обичате, че ако не го вземете, не ще можете да живѣете безъ него и т. н. А сега, като сте на коритото, казвате: защо да му пера дрехитѣ! Като дойдете при тенджерата, пакъ казвате: защо да му готвя? Прѣди да се съчетаете, и той ви е казвалъ, азъ те обичамъ, безъ тебъ не мога да живѣя, безъ тебе ще умра. А сега, като седне въ канцеларията прл масата, цѣлия день дращи съ перото, или пъкъ цѣлия день оре земята съ ралото и казва: не може ли да се намѣри нѣкой по-лесенъ пѫть? Добрѣ, кой го накара да оре земята? Питамъ тогава: какво е вашето разбиране за живота? Когато изпѫдиха Адама изъ рая, Богъ му каза: „Ще отидешъ да орешъ земята“! И когато жената съгрѣши, Богъ й каза: „Цѣлъ день ще бъркашъ въ тенджерата и ще перешъ.“ Има обаче, единъ лесенъ начинъ за пране. Знаете ли кой е той? — Ще вземешъ дрехата на своя възлюбенъ и само като я изтърсишъ, тя ще стане чиста и бѣла. И азъ имамъ единъ методъ, чрѣзъ който изпитвамъ хората, дали ме обичатъ, или не. Ще имъ дамъ ризата си, и ако тя светне само като я тръснатъ, ще зная, че ме обичатъ. Като дойде нѣкой при менъ, ще му дамъ кърпичката си, ще кажа: изтърси я само, да видя какъвъ си. Нали ще учите сега новото? Ние прѣнасяме нѣщата отъ обикновеното къмъ необикновеното, отъ врѣменното къмъ вѣчното. Щомъ влѣзете въ небето, вие и тамъ ще живѣете. Животътъ на земята е само едно приготовление за единъ по-възвишенъ животъ. Птицитѣ ператъ ли дрехитѣ си? Казвамъ: важниятъ въпросъ за вась е, че при всѣко едно посвещение, вие трѢбва да имате по едно ново проявление на Любовьта. Трѣбва да знаете това! Животътъ седи въ всестранното проявление на Любовьта. За сега вие имаге само първото проявление на Любовьта, т. е. вие знаете само една отъ формитѣ на Любовьта. Колко форми, колко проявления има Христовата Любовь! Нали всички проповѣдватъ, нали всички търсятъ Любовьта на Христа? Какъ ще я придобиете? — Ще изучавате Писанието основно, ще изучавате опитностьта на всички ваши братя, които сѫ живѣли прѣди васъ. Въ обикновения си животъ, между обикновенитѣ си работи, ще изучавате и сѫщественитѣ. Нѣкой пѫть вие сте недоволни отъ сегашния си животъ, но тъй както сте поставени въ живота си, той е едно училище заради вась, въ което постепенно трѣбва да разрѣшите всичкитѣ задачи. Всички вие имате различно мнѣние и разположение къмь хората. Нѣкои хора ви сѫ антипатични, други — симпатични, за нѣкоя сестра казвате: тази сестра ни е антипатична. Хубаво, но вие трѣбва да разрѣшите правилно този въпросъ. Ами че единъ день, когато заминешъ за другия свѣтъ и видишъ въ рая тази сестра при тебе, тогава? Единъ американски професоръ казалъ, че не иска да види нѣкои хора за 10,000 години. Не е така. Всички ще се измѣните, и трѣбва да знаете, че когато не обичате нѣкого, той ще дойде въ рая при васъ. Тогава какво ще правите? Той ще наруши мира ви и тамъ. Не е въпросътъ да измѣнимъ естеството на другитѣ хора, но ние трѣбва да измѣнимъ себе си. Азъ трѣбва да измѣня себе си, да зная, че обичамъ хората, а не да ги карамъ да вѣрвать, че ги обичамъ. Азъ трѣбва да зная, че туй, което проявявамъ въ даденъ случай къмъ хората, е отъ любовь къмъ тѣхъ и да се радвамъ на най-малкото проявление на любовьта. За менъ е важно това, че проявявамъ Божията Любовь. И нека това да е свършенъ фактъ за мене, а не да се спирамъ върху туй, какво мислятъ другитѣ хора. Само така могатъ да се спасятъ хората. Питамъ: когато Христосъ дойде и пострада за човѣчеството, колко души повѣрваха въ Неговата Любовь? — Само 12 души повѣрваха и то до нѣкѫдѣ, не напълно. Най-послѣ и тѣ се разбѣгаха. Единъ се отрече, другъ си остави дрехата и избѣга, за да не се съблазни, но слѣдъ възкресението почнаха единъ по единъ да се събиратъ. Питаха: какъ стана тази работа? Христосъ знаеше въ себе си, че е извършилъ волята Божия, че е изпълниль закона нз Любовьта, и тоза му причиняваше голѣма радость. Христосъ дойде въ свѣта не само да спаси човѣчеството но и Той самь да добие една велика опитность. Нѣкои казватъ: Учителю, ти знаешъ. Не ми казвайте, че азъ зная. Какво зная азъ, извѣстно ми е; не е въпросътъ въ това, какво азъ зная, но какво вие знаете. Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате — ето въпросътъ, който трѣбва да ви занимава. Отношения трѣбва да имате! Кажи ми ти, какви отношения имашъ къмъ хората, какви отношения имашъ къмъ Бога; кажи ми, какво знаешъ по този или онзи въпросъ, това ме интересува — нищо повече. Нѣкѫдѣ се били двама души, казватъ ми: знаешъ ли какво стана? Какво? — Биха се двама Когато се биятъ хората, азъ не се интересувамъ. Тогава азъ съмъ слѣпъ, нищо не виждамъ. Ама той ми открадна паритѣ! — Азъ и това даже не зная. Когато нѣкой краде, азъ се занимавамь съ нѣщо друго. Ще бѫда много простъ, ако наблюдавамъ, кой краде, кой лъже и т. н. Даже когато нѣкой бие жена си, азъ нищо не зная. Нѣкоя жена ми казва: ти знаешъ ли, че мѫжътъ ми ме би! Казвамъ: така ли? Азъ не мисля, че той може да направи това нѣщо, да бие, да не е нѣкой другъ? Азъ се чудя, дали е той! Тя казва: а, моятъ възлюбенъ бѣше! Казвамъ: до колкото го познавамъ, не ще да е той. И тъй, вие ще прилагате Любовьта, като сила, която ще трансформира вашия характеръ, за да можете да се справяте съ голѣмитѣ мѫчнотии, които имате въ живота си. Запримѣръ, една съврѣменна жена, християнка, трѣбва да се справи съ слѣднитѣ мѫчнотии. Нека си прѣдстави, че единъ день мѫжътъ й можз да замине, дѣцата й сѫщо могатъ да заминатъ, и тогава да си каже: какво мога да направя сега сама? Положзнието й, че мѫжътъ й е здравъ и принася всичко въ кѫщи, е по благодатъ дадечо, хубаво е, но тя трѣбва да разрѣши въпроса сама! Този въпросъ трѣбва да изпѫкне и у васъ. Ако мѫжътъ замине, или ако жената замине, ако дѣцата заминатъ, ако изгубя всичко, какво ще правя самъ, какво ще правя сама? Нѣкой пѫть е по-добрѣ мѫжътъ да замине; нѣкой пѫть е по-добрѣ жената да замине. За кѫдѣ? — За другия свѣтъ. И азъ ще ви кажа, защо е по-добрѣ да замине жената, или нѣкой пѫть мѫжътъ въ невидимия свѣтъ. Слѣдъ като замине за онзи свѣтъ, у мѫжа се събужда силното желание да помогне на жена си. Какъ? Тя има много богатъ съсѣдъ. Мѫжътъ влиза въ кесията на съсѣда си и го праща при жена си. Казва му: вземи кормилото! И гледашъ, този богатиятъ се смилилъ за вдовицата, започва да й изпраща брашно, това-онова, и тя казва: какъвъ благодѣтель! Много добъръ човѣкъ е нашиятъ съсѣдъ. Но това не е съсѣдътъ й, това е мѫжътъ й. Той станалъ слуга на съсѣда си. Съсѣдътъ му повѣрилъ всичкото си богатство и току само изпраща помощи на бѣдната си съсѣдка. Казватъ: този богатъ човѣкъ е отличенъ, много добъръ, какъ щедро помага на еди-коя си вдовица. Да, но за да се създаде този законъ, християнството трѣбваше да роди много мѫченици, които, като умрѣха, влѣзоха въ лошитѣ хора на земята, и по такъвъ начинъ ги направнха съмишленици на християнството. Тѣзи възвишени души обърнаха по такъзъ начинъ много езичници къмъ християнството. Тѣ използуваха въ духовния свѣтъ всичко за добро. И въ всѣка една постѫпка вие трѣбва да виждате проявлението на Божествената Мѫдрость. Затуй казвамъ, че на всинца ви трѣбва търпѣние. Казахъ ви, ако вие имате тьрпѣние, ние ще ви дадемъ вѣра. Търпѣнието отъ вась, вѣрата отъ насъ; или, вѣрата отъ насъ, търпѣнието отъ васъ, защото ние сме отъ нетърпеливитѣ хора. Ние имаме вѣра, но сме много нетърпеливи, а вие нѣмате вѣра, но сте много търпеливи. И знаете ли, защо ние сме нетърпепиви? — Нѣма защо да носимъ търпѣнието! Прѣдставете си, че азъ нѣмамъ да давамъ никому нищо, нѣма кой да ме безпокои, живѣя въ единъ свѣть на Божествена хармония, кому и какво търпѣние ще показвамъ? Тамъ никакво търпѣние не е необходимо. Значи, като казвамъ, че азъ съмъ отъ нетърпеливитѣ хора и нѣмамъ нужда отъ търпѣние, подразбирамъ, че живѣя въ единъ свѣтъ на Божествена хармония, а вие живѣете въ единь свѣть, дѣто нѣма вѣра, а търпѣнието се създава сега. Въ нашия свѣтъ има вѣра, нѣма търпѣние; въ вашия свѣтъ има търпѣние, нѣма вѣра. Затова сега искаме да съединимъ тия два свѣта. Отъ васъ търпѣнието, отъ насъ вѣрата. Така ще започне една правилна обмѣна на нѣщата. Ние взимаме отъ вашето търпѣние, а ви даваме отъ нашата вѣра, която вие трѣбва да обърнете въ разумно търпѣние. Това значи обмѣна на Божествената енергия отъ единъ свѣтъ въ другъ. Това е само едно външно обяснение на въпроса, но на земята всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има тия два процеса: да бѫде търпеливъ и да има вѣра, за да може да черпи едноврѣменно и отъ двата свѣта. Щомъ си търпеливъ, ти имашъ коренитѣ си въ земята, на физическото поле си, можешъ да черпишъ отъ соковетѣ на земята. Пъкъ колкото по-силна вѣра имашъ, толкова повече сѫ израснали твоитѣ клонища и можешъ да черпишъ отъ топлината и свѣтлината на слънцето. Като съберемъ енергиитѣ на земята прѣзъ тия корени, и тѣзи отъ слънцето прѣзъ клонищата и ги съединимъ въ едно, самото растение придобива цѣнностъ за господаря си, защото се образуватъ въ него сладкитѣ плодове. Азъ ви желая прѣзъ този съборъ да придобиете двѣ практически нѣща: търпѣние и вѣра. Азъ нѣма да казвамъ нѣкому, че трѣбва да ме търпи, азъ не употрѣбявамъ въ такъвъ смисълъ думата търпѣние но разбирамъ търпѣнието като законъ; да спуснешъ дълбоко въ земята коренитѣ си и да работишъ. Да ми бръкне нѣкой въ очитѣ, и азъ да търпя да не казвамъ нищо. Това не е търпѣние. Защото азъ мога и да си затворя очитѣ. Търпѣнието, това е проникване дълбоко въ живота. Изкусгвото е, като дойдатъ мѫчнотиитѣ за менъ, да мога да ги разграничавамъ, дали сѫ външни, или вѫтрѣшни. Има външни мѫчногии, има и вѫтрѣшни мѫчнотии. Че Петко, или Драганъ казали нѣщо за мене, тозае външно нѣщо; има вѫтрѣшни и сѫществени мѫчнотии. Тамъ трѣбва да се спуснатъ коренитѣ, дълбоко въ моя разуменъ животъ. И слѣдъ това, съ помощьта на вѣрата да се подигнатъ клонищата нагорѣ, надъ земята. Често вие се спъвате, казвате: азъ бѣхъ успѣла малко, но една сестра постоянно ме спъва, постоянно ми прѣчи. Тъкмо що придобия нѣщо, тя ми бутне чашата, и млѣкото се разлѣе. И ти буташъ нейната чаша. Послѣ и двѣтѣ оставате гладни. Казвамъ: този въпросъ и за двѣтѣ ви има едно разрѣшение. Какво е то? — Не стойте наблизо, стойте далечъ една отъ друга, да не си бутате чашитѣ. Стойте 2-3 метра една оть друга, и нѣма да се бутате вече. Ето разрѣшението! Азъ искамъ да изхвърлите всичкитѣ стари образи, всички стари идоли отъ васъ и да ги замѣните съ нови! Защото неджзитѣ на хората, това сѫ старитѣ идоли. Нѣкои хора отъ цѣли 20 години носятъ единъ свой недѫгъ, и не могатъ да се освободятъ отъ него. Напримѣръ, не могатъ лесно да прощаватъ. Тѣ казватъ: знаешъ ли, какъ ме обиди този човѣкъ? Какъ? — Прѣди 20 години ме изпѫди отъ кѫщата си. Азъ нѣма да забравя това никога! И наистина, цѣли 20 години той носи тази обида въ ума си. Не, извади този старъ образъ, този идолъ отъ себе си, той не ти трѣбва — нищо повече. А той, извади образа, погледне го, скрие го, пакъ го извади, пакъ го скрие, като светия го носи въ себе си. Извади този светия! — не ти трѣбва. Азъ виждамъ много такива образи, много такива идоли въ васъ. Слушайте какво ще ви кажа: азъ ще купя тия образи отъ васъ, продайте ми ги! Хемъ скѫпо ще ви заплатя за тѣхъ. Колко години трѣбва да се молите на тия образи? — Двадесеть години. Добрѣ, но като съкратимъ нулата, оставатъ двѣ години. Виждамъ, вие казвате: не си даваме златнитѣ идолчета, ще си изгубимъ вѣрата. Пъкъ тия идоли за насъ иматъ и магическа сила, ще си загубимъ и силата. Щомъ си загубимъ вѣрата, щомъ си загубимъ силата, нѣма какво да ни стимулира. Прави сте, азъ съмъ искренъ да ви призная правото; разбирамъ, че единъ такъвъ идолъ има сила. Защо? Нѣкой нѣма пари. Отиде въ кѫщи, извади стария си тевтеръ и вижда, че еди-кой си има да му дава пари — насърчава се. Отива при този човѣкъ и му казва: дай ми паритѣ! — Ще почакашъ малко. Върне се въ кѫщи, пакъ огвори тевтера, намѣри другъ, който има да му дължи 2000 лева — пакъ се насърчава. Отива при него, казва му: дай ми паритѣ! — Нѣмамъ сега, почакай малко, спѣдь три мѣсеца. Връща се въ кѫщи при своя тевтеръ, отвори го, намѣри трети, четвърти, които имать да му даватъ, заобиколи ги, но тѣ все казватъ: почакай малко! Знаете ли, азъ какво ще направя? Тъкмо отворите тевтера и намѣрите, че нѣкой ви дължи, азъ ще се приближа при васъ и ще ви кажа: колко има да ви дава този човѣкъ? — Толкова. Продайте ми полицата му! Азъ ще я купя безъ лихвитѣ. Вие се колебаете, не искате да я дадете. Казвамъ ви: половината отъ тази полица е достатъчна за васъ, вземете паритѣ. Защото иначе, другиятъ нѣма да ви даде нищо. Вие пакъ се колебаете. На нѣкого ще дамъ само четвъртъ отъ стойностьта на полицата, но все ще дамъ нѣщо. Продадете ли ми я, вие все пакъ ще спечелите нѣщо, иначе 20 пѫти ще вадите тевтера и нищо нѣма да получите. Азъ зная, какво ще кажете за мене тогава. Ще кажете: той ни плати само на половина полицитѣ. Да, но все пакъ спечелихте, иначе щѣхте да задържите полицитѣ въ себе си, и никакви пари нѣмаше да получите. Знаете ли, какво ще направя азъ отъ тия полици? — Ще направя цѣрь. Азъ имамъ единъ голѣмъ казанъ и, слѣдъ като ги събера, турямъ ги вѫтрѣ и ги варя. Като ги варя дълго врѣме, изцѣждамъ хубаво сока имъ, турямъ го въ едно шишенце и съ него лѣкувамъ болнитѣ даромъ. Тъй е, този е единъ великъ законъ. Може да ви се види смѣшно, но и Богъ взима така грѣховетѣ ви и ги заличава, употрѣбява ги за едно велико благо на свѣта. Та казвамъ: всички онѣзи стари традиции, които спъватъ растенето въ живота ви, ще се постараете прѣзъ този съборъ да ги прѣмахнете. Сега, тъй както ви гледамъ, виждамъ, че има единъ малъкъ прогресъ у васъ, качили сте се прѣзъ този съборъ 4-5 стѫпала нагорѣ. Туй е фактъ вече. Днесъ е дошъль и вѣтърътъ. Знаете ли, защо е дошълъ вѣтърътъ? Понеже той се е научилъ, че ще ви говоря нѣкои нѣща, та да ги разнесе, да ги телеграфира навсѣкѫдѣ, затова духа той сега. Той взима думитѣ ми и ги разнася. Вие сега недочувате малко, а той взима думитѣ и ги разнася изъ въздуха, да ги съобщи и на другитѣ. Вчера казахъ, че този день ще употрѣбимъ за молитва. Ще се молимъ за всички братя, да се отворятъ сърцата имъ, та кой каквато тяжесть има, и кой каквото му не достига, да му се даде. Нѣкой има рана на сърцето, да я излѣкуваме. Нѣкой има материални циреи, да му помогнемъ. Има материални рани, има и рани на сърцето. Послѣднитѣ не се виждатъ. Слѣдъ като имъ излѣкуваме тия рани, да помогнемъ на тѣхния животъ, та всѣки, като си отиде дома, да бѫде радостенъ, да каже: азъ съмъ благодаренъ, че получихъ нѣщо много хубаво и цѣнно. Тъй че, всѣки като се върне въ кѫщи, да носи поне единъ скѫпоцѣненъ камъкь съ себе си. Азъ не искамъ да бѫда този бижутеръ, само да ви покажа камънитѣ и послѣ да ги скрия; нито искамъ да бѫда този гостилничарь, който да ви нахрани само единъ пѫть. Азъ искамъ вие да сте въ гостилницата, да шътате и всѣкога, да имате прѣизобилно да ядете. Азъ искамъ вие да сте при бижутера и всѣки да има по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ въ себе си. Азъ желая всички да сте бодри и весели, а тази бодрость и веселость ще се добиятъ само, когато работимъ заедно. Да направимъ единъ договоръ между васъ и мене, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Тъй ще бѫде много добрѣ, ще впрегнемъ на работа вѣрата и търпѣнието. Слѣдъ туй знаете ли, кой ще дойде? — Господъ ще дойде. Като дойде Господъ, съ Него заедно ще дойдатъ всичкитѣ ангели. А тѣ сѫ толкова богати, че всѣки отъ тѣхъ ще остави много подаръци — редъ години ще ядемъ и пиемъ. Нѣма само да ядемъ и пиемъ, но и ще работимъ. Казвамъ: всички онѣзи отъ васъ, които сѫ въ напрѣднала възрасть, и всички, които сѫ млади, ще погледнете на свѣта съ очитѣ на търпѣнието и съ очитѣ на вѣрата. Азъ бихъ желалъ сега да се поопознаете малко. Всички сестри и братя отъ селата и отъ градоветѣ, посъберете се малко, нека има една по-интимна обмѣна между васъ. Може да направите тъй, че когато се храните на маситѣ, да сѣдатъ братя и сестри отъ всички градове и села, да бѫдете размѣсечи, но да сте наредени хармонично. Този въпросъ, обаче, е най-лесниятъ. Туй се отнася още до външната страна. Човѣшката душа желае нѣщо по-дълбоко, но когато човѣкъ не може да добие сѫщественото въ дълбочината на душата си, той търси и се забавлява съ малкитѣ работи. Душитѣ трѣбва да бѫдатъ отворени. За какво? — Всѣка душа трѣбва да се отвори за Божествената свѣтлина. Това е потрѣбно за васъ, и азъ искамъ вие да се разтворите по правилностьта на този Божественъ законъ — точно на врѣме да се разтворите, а не прѣждеврѣменно. Тогава всѣки ще приеме толкова, че сърцето му ще бѫде доволно. Нѣкои оставатъ недоволни. Защо? Защото не сѫ се отворили на врѣме — нищо повече. Сега ние говоримъ върху закона на искреностьта. Туй, което желаемь за себе си, ще пожелаемъ и за другитѣ. Днесъ ще се молите въ себе си, като дѣцата, ще пожелаете, щото всички да приематъ по едно Божествено благо, че като се върнатъ въ кѫщи, този день да съставлява една епоха въ тѣхния животь, не само тукъ на земята, но и въ другия свѣтъ. Днешниятъ день все трѣбва да има нѣщо, съ което да го помните. И дѣйствително, има нѣща, които, като приемете, помните ги за вѣчни врѣмена, не можете да ги забравите. Има нѣщо, което всѣки отъ васъ желае. Вие желаете много силно нѣкои нѣща и като ги приемете, помните ги, но си казвате: азъ ще задържа това нѣщо само за себе си. Не, има нѣща, които не можете да задържите само за себе си. Прѣдставете си, че ви дамъ 10 милиона злато. Можете ли да го носите съ себе си? — Не можете да го носите. Ако имате само единъ милионъ, можете ли да го носите? — И него не можете да носите. Злато е това, звонково злато, тежи! Единственото нѣщо, което можете да носите, то е чекътъ за тѣзи пари, който ще турите въ себе си, една книжка, на която можете да вѣрвате, и като идете на банката, отъ тамъ ще можете да извадите стойностьта й. Има нѣща, които не можете да имате дефактумъ. За тѣхъ ще имате само една малка книжка, и като отидете на банката, туй нѣщо ще го имате въ дѣйствителность. Въ банката само ще го реализирате. Тази банка прѣдставя невидимия свѣтъ, дѣто можете да получите стойностьта на тази книжка. Но за хубавитѣ работи въ свѣта се изисква врѣме! За всичкитѣ блага, които може да приемете, за развиването на всички ваши способности, сили има точно опрѣдѣлено врѣме. Не можете всѣкога да добиете тия нѣща, но на тѣхното опрѣдѣлено врѣме. Туй трѣбва да знаете! И за спасението на човѣка има точно опрѣдѣлено врѣме. Човѣкъ не може всѣкога да се спасява — има опрѣдѣлено врѣме за това. Слѣдователно, ние всички трѣбва да бѫдемъ толкова разумни, че да търсимъ нѣщата точно на врѣмето, въ което Богъ ги е поставилъ. Всичко е постижимо, но на врѣмето си. Защото, въ Божествения планъ, туй, за което душата ни копнѣе, туй, за което всѣко сърце, всѣки умъ копнѣятъ, още не е реализирано. И туй, което ти реализирашъ, важи само за тебе. Всѣки си има свой планъ. Сега, като ме слушате, вие като че се губите, като че се обезличавате, тъй се усѣщате по нѣкой пѫть. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, когото давятъ въ водата. Не се ли обезличавате тогава? Да, но като ви извадятъ изъ водата, вие пакъ изпѫквате. Та нѣкой пѫть така ви натиснатъ чуждитѣ мисли, мислитѣ на окрѫжаващитѣ ви хора, че вие съвсѣмъ се загубвате. То е, защото окрѫжаващитѣ ви хора сѫ толкова егоисти, че вие въ гѫстотата на тѣхнитѣ мисли се загубвате. Послѣ, вие трѣбва да намѣрите по-добри хора, за да излѣзете отъ това положение. Вие трѣбва да живѣете между благородни хора. Единъ егоистъ човѣкъ е като октоподъ. Той само тегли, тегли, изсмуква другитѣ. Окултната наука въ такъвъ случай прѣпорѫчва да се пазите отъ този, отъ онзи, да се ограждате. Какво става въ края на краищата? Ти почвашъ да се пазишъ отъ всѣкиго. Това не е животъ! Ще се доближишъ до брата си, ще му дадешъ отъ себе си каквото можешъ, но и ще вземешъ нѣщо отъ него. Трѣбва да си между хора, дѣто всѣки дава. Ако Божественото е събудено въ всѣки едного отъ васъ, тогава може да има правилна обмѣна помежду ви. Всѣка душа се отличава съ нѣщо специално, нѣщо особено за нея, а общото за всички души е това, че прѣдставляватъ срѣда на Божествената Любовь, на Божествената свѣтлина. Особеното пъкъ за всѣка душа се състои въ това, че като минава прѣзъ нея Божествената свѣтлина, тя я прѣчупва по свой специаленъ начинъ. Ще знаете, че всѣки отъ васъ прѣчупва Божествената свѣтлина по особенъ начинъ. Затова всички хора носятъ нѣщо хубаво и красиво въ себе си. Ето защо, като се приближавате при нѣкого, трѣбва да очаквате да възприемете Божествечото отъ него. Всѣки човѣкъ носи Божественото въ себе си. Събудете Божествечото въ него и ще видите красотата на този човѣкъ. Какь ще го събудите? Ако не можете да събудите Божественото въ него, извадете една поука за себе си. Използувайте всичко за поука! Като се върнете по домоветѣ си, вие ще мислите, какъ да уредите работитѣ си. Толкова врѣме сте ги уреждали, и не сте ги уредили. Защо? — По стария начинъ не се уреждатъ работитѣ. Тѣ се уреждатъ по съвсѣмъ другъ иачинъ — чрѣзъ вѣра и търпѣние Опасностьта за хората на новото учение при сегашния прѣходенъ периодъ е, че тѣ могатъ да станатъ немарливи. Кога човѣкъ става немарливъ? — Когато започне да забогатѣва. Богатството се придружава всѣкога съ немарливость, съ небрѣжность. Запримѣръ, една сестра казва: като дойдохъ първата година, сърцето ми трептѣше да чуя нѣщо, но сега почнахъ да разбирамъ работитѣ. — Нищо не е разбрала тя. Ако тя разбираше работитѣ, тъкмо сега сърцето й трѣбваше да трепти повече. Какво е разбрала тя? — Ама азъ видѣхъ толкова нѣща! Нищо не е видѣла. Ако тя е влѣзла въ стаята и видѣла нарисувани коне, кокошки, тя нищо не е разбрала. Ако е да види нѣщо, азъ ще я заведа въ курника си, въ дама си, да види тамъ какво има — поне живи образи. Но и тамъ не е смисълътъ. Слѣдъ това ще я заведа въ училището, да види, кѫдѣ се занимаватъ дѣцата. Послѣ ще я заведа при онѣзи богомолци, да види, какъ се молятъ, и какъ пѣвцитѣ пѣятъ. Като види и чуе всичко това, тя ще бѫде по-близо до самата Истина. Та когато се занимавате съ дребнави работи, това сѫ курници, това сѫ дамове — нищо повече. При това положение вие нищо не сте разрѣшили. Хора, които се занимаватъ съ такива дребнави работи, не сѫ лоши, но смисълъть на живота, който търсимъ, е въ училището и въ църквата, при онѣзи, които се учатъ, и при онѣзи пѣвци, които пѣятъ. Тамъ има смисълъ! Ние трѣбва да се стремимъ къмъ това Божествено училище, да научимъ великия урокъ на живота. Запримѣръ, нѣкоя стара сестра срещне единъ младъ, красивъ братъ — знаете ли какво ще й дойде на ума? Азъ ще бѫда много искренъ ще прѣведа вашия езикъ. Тя ще го погледне и ще си каже: ехь, да бѣхъ и азъ млада! Тази мисъль минава бързо прѣзъ ума й. Азъ казвамъ: това е само една вѣроятность въ мисъльта й. Ако бѣше млада, този момъкъ можеше да я погледне, можеше и да не я погледне. И този младъ момъкъ, като погледне старата сестра, и той ще си помисли нѣщо. Ще я погледне и ще си каже: колко е набръчкано лицето на таза стара сестра! Дали и моето лице ще се набръчка тъй на старини? Не, не трѣбва да мислятъ така. Старата сестра трѣбва да каже: Господи, колко красивъ е този братъ! Работи чрѣзъ него! Нека тази сестра му се зарадва, нека Богъ работи чрѣзъ него! Нека и тя да му изпрати най-хубавото отъ своята любовь! Пъкъ и този младиятъ братъ нека каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде възможность да срещна тази сестра и да се поразговоря съ нея. Лицето й е сбръчкано, но сърцето й е красиво. Въ тази срѣща нѣма изкушение, нѣма и съблазънь. Красивитѣ хора не сѫ лоши. Красивиятъ братъ, и красивата сестра сѫ добри, тѣ не сѫ виновни, че нѣкой се влюбилъ въ тѣхъ. Красотата винаги служи за съблазънь. Случва се, нѣкой се влюбва въ една красива сестра; послѣ и другъ се влюбва въ нея. А пъкъ за тази сестра казватъ: тя върти двама. Не, тя никого не върти. Въ нея се влюбва и трети, и четвърти, но тя никого не върти. Тя си върви по пѫтя, мисли си за съвсѣмъ други нѣща, а тѣ й прѣдаватъ качества, които нѣма. Казватъ й: какво си завъртѣла тия хора? Тя подига рамѣнѣ казва: никого не въртя! Ахъ, колко си умница, правишъ се, че нищо не разбирашъ! Не е тъй, не сѫ прави хората. И за брата казвать сѫщото. Не, ще бѫдемъ искрени. Ние ще приемаме нѣщата по Бога, по Божествено, тъй както Богъ ги е създалъ. Когото и да видимъ, трѣбва да обърнемъ мисъльта си къмъ Бога, като че Бога срѣщаме и да му изпратимъ една добра мисъль. Тия отрицателни мисли ще дойдатъ въ васъ, но не считайте, че сѫ лоши. Турете ги настрана! Срещнете нѣкой братъ, падналъ духомъ, съ наранено сърце, какво ще правите? — Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нѣщо отъ себе си. Направете му едно най-малко добро, което рѫката ви дава. Азъ ще ви дамъ една формулка за този случай. Като минете покрай нѣкой братъ, който е много наскърбенъ, а не знаете какво му е, кажете: Братко, твоята скръбь скоро ще се махне! Като чуе това, той ще се зарадва. Щомъ му кажете това, заминете си! Произнесете тази формула съ вѣра! Като минете втори пѫть покрай него, пакъ му кажете: твоята скръбь ще се махне. Той пакъ ще се зарадва. Срещнете нѣкоя сестра, която е нѣщо тѫжна, кажете и на нея сѫщото. Говорете си всѣкога положително. Като видите нѣкой тѫженъ, вие гадаете, какво става въ неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: твоята скръбь скоро ще се махне, азъ виждамъ това. Ето лѣкътъ на скръбьта! Всѣки човѣкъ желае да му се каже нѣщо хубаво. Всѣки човѣкъ иска нѣщо хубаво. Ще му кажешъ: Братко, това, коею мислишъ, ще се сбѫдне. Нѣкой иска да слѣдва въ училище, но нѣма нито петь пари, четири години чакалъ, отчаялъ се вече. Като го срещнешъ, ти му кажи: Братко, не се отчайвай, ти си младъ. Туй, което мислишъ, ще се сбѫдне още тази година! Той ще се зарадва. Може би той обмисля нѣкакъ да изправи живота си. Кажи му: туй, което мислишъ, ще се сбѫдне! Не го питай, какво му е. Това гадателитѣ нека говорятъ, а ние ще казваме: ще се сбѫдне, ще стане, защото въ Бога всичко хубаво и красиво, се сбѫдва. Различнитѣ състояния у хората, това сѫ възможности, които сѫществуватъ. Като изживѣваме различни състояния, ние постоянно се свръзваме съ тѣхъ. Изживѣваме едно отрицателно състояние, свързваме се съ една отрицателна мисъль; изживѣваме положително състояние, свързваме се съ една положителна мисъль. При всички състояния, обаче, когато сме свързани съ Бога, ние се свързваме съ силага Му, възприемаме Неговитѣ свѣтли мисли. Въ една Божествена работа, трѣбва всички да взиматъ участие, кой съ каквото може и каквото знае. Послѣ, спазвайте закона: даромъ сте взели, даромъ ще давате. Но вие не давате даромъ. Сега ще се молите, Господъ да изпрати на всички едно благословение. Ще се молите да благослови Богъ дѣлото си, да може да успѣва. Ще се молите да се възстанови Царството Божие на земята. Царството Божие е дошло, но трѣбва ца се усили още повече. Та сега ще отворимъ пѫть за работа. Този день всички ще се молите! Ще имате прѣдъ видъ всички ония братя и сестри, които сѫ останали, както въ София, така и въ всички градове и села. Ще се молите още и за всички хора по цѣлия свѣтъ. Нека Богъ свърже, нека Богъ благослови всички добри хора, у които съзнанието е пробудено. Тогава, онѣзи, които носятъ отгорѣ вѣрата, и вие, които носите отдолу търпѣнието, нека всички възприемагь отъ Бога великото благо, което ги очаква. Ще се молите по свобода, сами или по групи. Нека животътъ ви бѫде прѣзъ цѣлия день като едно излияние, като едно цвѣте, което мирише и разлива своето благоухание, като слънцето, което постоянно разлива своята свѣтлина! Нека тъй излива човѣкъ душата си кьмъ Бога! Да се радваме ние, да се радватъ и всички хора! И тъй, ще отворите душата си, ще се молите, и лицата ви ще станатъ малко по-красиви, ще светнете, ще се запалите, а сега сте малко стѣснени. Широко си отворете душата! Който нѣма знания, ще прицобие. Всѣки ще успѣе. Смирение ви трѣбва! Дойде ли смирението, и знанието ще се добие. Ще учите, ще дращите, погрѣшки ще правите, ще се молите, и най-послѣ ще научите нѣщата. Когато се научите, тогава ще учите и другитѣ да ходятъ по нашия пѫть. Сега ще се отдѣлите на размишление при маситѣ, подъ сѣнкитѣ, на слънце изъ двора, изъ шатритѣ — навсѣкѫдѣ. Петъкъ, 7 ч. с. 28 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Високиятъ върхъ. Ще прочета 18-та глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е ученикъ на Любовьта, затова Евангелието на Иоана ще наречемъ Евангелие на „най-високия върхъ.“ Този ученикъ, който бѣше познатъ на първосвещеника, излѣзе вънъ и каза на вратарката да пуснатъ Петра. Значи, Иоанъ въведе Петра. Иоанъ е емблема на Любовьта, а Петъръ е емблема на старото учение. Той е камъкътъ. Щомъ дойде Любовьта, веднага ще те поставятъ на изпитъ, да видятъ, дали можешъ да подържашъ нейнитѣ принципи. Момата, която се влюбва, тъкмо се разговаря съ своя възлюбенъ, ето идватъ баща й и майка й и я питатъ: що търси тоя момъкъ тукъ? И той започва да се отрича. И слугинята-вратарка, казва на Петра: „И ти ли си отъ ученицитѣ на тоя човѣкъ?“ Той казва: „Не съмъ!“ Петъръ казва рѣзко и отривисто: не съмъ! Да се отрича единъ човѣкъ отъ Истината, то е все едно, онзи човѣкъ, който има черно лице, да се отказва отъ него. Истината, като тури печата си, съ нищо не може да се изтрие. Външниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния. Туй, което е станало прѣди 2000 години съ Исуса, съ Петра, съ тия първосвещеници, е това, което става и въ самия човѣкъ. Не е въпросътъ, какво става отвънъ, а какво става отвѫтрѣ. Много пѫти вие имате свещени идеи, които ви причиняватъ голѣма радость, но единъ день вие се отричате отъ всички тия свещени идеи. Казвате: това е празна работа! Вие ги прѣдавате на Пилата и Кайафа. Послѣ казвате: азъ бѣхъ щуръ едно врѣме, че се водихъ по такива глупави учения. Сега станахъ уменъ човѣкъ! Въ този случай вие играете ролята на Петра. Но когато пропѣе този пѣтелъ, той ще напомчи на човѣка за неговитѣ погрѣшки. Този пѣтелъ пѣе винаги, когато дойдатъ страданията. Прѣди да дойдатъ страданията, човѣкъ мисли, че всичко ще му върви добрѣ, лесно, но дойдатъ ли страданияга, тѣзи неизбѣжни спѫтници въ живота, този пѣтелъ много пѣе, той кукурига всѣка минута, проглушава ушитѣ ви. Той пѣе много, понеже страданията му даватъ хубава храна. Вие знаете, че пѣтелътъ пѣе щомъ си похапне, и слѣдъ това започва да вика кокошкитѣ наоколо си. Хубавитѣ идеи, това сѫ кокошкитѣ, които се подхранватъ съ житцето, условията на живота. Тѣ казватъ: да помогнемъ, да освободймъ нашия господарь. Вие мислите, че пѣтелътъ не може да освободи господаря си. — Може. Знаете ли онази басня за единъ знаменитъ магъ, който разбиралъ езика на животнитѣ и могълъ да се разговаря съ тѣхъ? Тази тайна, да се разговаря съ животнитѣ, му била повѣрена, но съ условие да не я съобщава никому. Момента, въ който разправи нѣкому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче, единъ день жена му подозрѣла, че той крие нѣщо. Тя видѣла, че като влѣзълъ въ яхъра, позасмѣлъ се малко. Ученъ, сериозенъ човѣкъ билъ той, тя никога не го виждала да се усмихва. Чуди се и си казва: какъ тъй, толкова сериозенъ човѣкъ, влиза въ яхъра и се засмива! Той се усмихналъ, защото, като влѣзълъ въ яхъра, чулъ, че коньтъ и магарето се разговарятг и разбралъ разговора имъ. Жена му казва: „Кажи ми защо се засмѣ, като отиде при коня и магарето!“ — Остави тия нѣща, тѣ сѫ обикновени работи. „Ти ще ми кажешъ, защо се засмѣ!“ Той се замислилъ, ходи изъ двора, не може да разрѣши въпроса, какво да й отговори. Пече го тази жена, иска да узнае тайната. Той трѣбва да се отрече. Единъ день той чува, че пѣтелътъ, по обикновеному, си изкукуригалъ, но кучето веднага излиза срѣщу него и му казва: „Не те ли е срамъ! Огънь гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти съ всичкия умъ си събралъ кокошкитѣ и кукуригашъ.“ Пѣтелътъ му отговорилъ: „Кой му е кривъ, когато не постѫпва умно! Азъ имамъ 100 кокошки, 100 другарки и всички ми се подчиняватъ, всички ме слушатъ, а той има една другарка, и тя не го разбира.“ Този знаменитъ магъ, като чулъ отговора на пѣтела, разрѣшилъ въпроса, като си казалъ: „Нѣма защо да се безпокоя отъ това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е повѣрена, никога нѣма да я съобща, защото хората не сѫ готови за нея.“ Азъ взимамъ думата „жена“ не въ обикновения смисълъ. Какво означава жената въ обикновенъ смисълъ на думата? Жената, това е животътъ. Всички идеи, които влизатъ въ насъ и ни занимаватъ, иматъ това характерно свойство, че ни излагатъ нѣкой пѫть. Защо? — Всѣка идея иска да се прояви. Казвамъ: тази драма се разиграва вѫтрѣ въ насъ. Това е ужасното въ живота! И всѣки отъ васъ ще се опита, до колко е силенъ да устои. Всѣки отъ васъ ще види, дали може да устои за своята свещена идея. Какво прѣдставляватъ свещенитѣ идеи? — Тѣ сѫ облѣклото на Господа. Щомъ дойдатъ тия свещени идеи въ насъ, това показва, че Господъ, ще дойде. Това сѫ Неговитѣ дрехи. И, ако ние възприемемъ тѣхъ, ще възприемемт. и Господа. Вечерно врѣме, когато се задава въ морето нѣкой параходъ, най-първо параходъть ли виждате, или неговата свѣтлина? Когато отъ далече се задава нѣкой параходъ, той ли се вижда най-първо, или неговото знаме? Та тия идеи, това сѫ свѣтлината, която Господъ носи съ себе си, великата свѣтлина, която Господъ ни изпраща. Това сѫ живитѣ дрехи, които Той носи. Когато Господъ дойде въ свѣта, разпръсква тази свѣтлина навсѣкѫдѣ. Когато Господъ дойде въ насъ, като свѣтлина, тия идеи възникватъ като мощни сили и движатъ насъ, движатъ и свѣта. Сега нѣкой ще каже: има ли смисълъ да умра за своитѣ идеи? Азъ питамъ: има ли смисълъ човѣкъ да живѣе за своитѣ идеи? Защото, ако ние тълкуваме думата „смърть“, тази дума за насъ има съвсѣмъ друго значение. Ако прѣведемъ думата „смърть“ съ посаждане, а „животътъ“ съ растене, тогава можемъ да примиримъ смъртьта съ живота. Слѣдователно, между смъртьта и живота има тѣсна връзка. Ние трѣбва да направимъ тази тѣсна връзка. Ако човѣкъ умира и не расте, гова смърть ли е? — Това е недоумиране, този човѣкъ не е умрѣлъ. И ако човѣкъ расте безъ да израства, това растене ли е? — Не е. Значи, човѣкъ трѣбва напълно да умре, за да може напълно да израсте. Такъвъ е законътъ. Не умрешъ ли напълно, не можешъ да растешъ напълно. То е прѣобразуване на енергията отъ едно по-гѫсто състояние въ едно по-рѣдко, отъ едно спяще състояние въ едно будно. Ето защо, въ смъртьта всѣкога има страдание. И Христосъ казва на едно мѣсто: „Скръбна е душата ми до смърть“, Значи, въ смъртьта сѫ най-голѣмитѣ страдания, които човѣкъ може въ даденъ случай да опита. Сѫщеврѣменно, слѣдъ най-голѣмата скръбь иде най-голѣмата радость, която човѣкъ може да добие въ своя растежъ. Сега, отъ какво зависи колебанието на Петра? — Отъ неразбирането закона на Любовьта. Той се подвуоми, и каза: „Този човѣкъ говорѣше, че царь ще стане, а днесъ е изложенъ на такова гонение! Възможно ли е това учение, което Той проповѣдваше? Не си струва да умира човѣкъ за него!“ Петъръ бѣше практиченъ, уменъ човѣкъ. Той се поколеба въ себе си по отношение на Христа и каза: „Ако Христосъ бѣше силенъ човѣкъ, не щѣше да се прѣдаде въ рѫцѣтѣ на римската власть. Азъ не съмъ вече отъ Неговитѣ ученици.'' Питамъ сега: този, който се отказа, Петъръ ли бѣше? Сѫщиятъ Петъръ ли е, който казваше: „Всички да се отрекатъ отъ Тебе, азъ обаче, никога!" Какъ ще примирите тия двѣ състояния? Христосъ му каза: „Сатана поиска да те прѣсѣе.“ Но знаете ли какво значи прѣсѣване? Прѣдставете си, че единъ по-силенъ човѣкъ вземе рѫката ти и съ нея те подпише нѣкѫдѣ. Питатъ те послѣ: ти ли се подписа?— Да, азъ се подписахъ. Какъ ще се оправдаешъ, че не си се подписалъ? — Не можешъ да се оправдаешъ. Христосъ познаваше характера на Петра и му казва: „Моли се, и азъ се моля заради тебе, да не оскудѣе вѣрата ти, докато прѣминешъ своята голѣма опитность. И когато се обърнешъ къмъ Бога, ще обърнешъ и своитѣ братя.“ Петъръ бѣше малко по-смѣлъ отъ другитѣ ученици. Другъ единъ отъ ученицитѣ бѣше по-слабъ и отъ Петра. Него като хванаха за дрехата, той я остави и избѣга. Иоанъ бѣше този ученикъ. Петъръ се отрече, а Иоанъ каза: „По-добрѣ да оставя дрехата си, отколкото да се отрека" — и избѣга. Кое е по-хубаво: да избѣгашъ и да оставишъ дрехата си, или да останешъ и да се отречешъ? Кое е по-хубаво: да се отречешъ, да излѣзешъ вънъ и да се разкаешъ, или да избѣгашъ и никога повече да се не върнешъ? Слѣдователно, по-добрѣ е въ първия случай да оставишъ дрехата си и да избѣгашъ, безъ да се отречешъ. Но когато дойдемъ до разкаянието, по-добрѣ е да се отречешъ и послѣ, като пропѣе пѣтелътъ, да се разкаешъ, отколкото да избѣгашъ и никога да се не връщашъ. Нека разгледаме сега това трояко проявление на човѣшкия животъ, като физически, духовенъ и Божественъ. Първото проявление на живота е като физическо движение. Той е врѣменниятъ животъ, съ тѣзи врѣменни блага за насъ, които упражняватъ най-силно влияние върху организма ни. Отъ тѣзи врѣменни блага на първо мѣсто сѫ тия, които се доставятъ за подръжка на нашето тѣло: хлѣбецътъ, водицата, въздухътъ — безъ тѣхъ не може. Питамъ сега: ако ние грѣшимъ, ще подобримъ ли своя животъ? — Нѣма да го подобримъ. Струва ли си тогава човѣкъ да жертвува своя духовенъ животъ за физическия? По кой начинъ, именно, ние ще можемъ да запазимъ своя духовенъ животъ, безъ да накърнимъ и физическия си животъ? — Физическиятъ животъ се запазва, когато бѫдемъ разумни, когато живѣемъ духовенъ животъ, защото духовниятъ животъ е основа на физтческия. Духовното въ насъ е най-деликатното нѣщо, което трѣбва да знаемъ, какъ да запазимъ. Ето защо, ние трѣбва основно да изучаваме законитѣ за физическия свѣтъ и послѣ да прилагаме тия закони по отношение нашата духовна природа. Нашето тѣло ще се трансформира, ще мине въ една по-висока стадия на своето развитие. Туй тѣло е живо, направено отъ живи клѣтки, съ коиго ние сме тѣсно свързани. Обаче, човѣкъ съ неразумния си животъ може да разврати своитѣ клѣтки, а това ще се отрази и на духовния му животъ. Запримѣрь, ако нѣкой човѣкъ разврати клѣткитѣ на стомаха си, той постоянно го възбужда, и въ неговата камара се издаватъ укази, че трѣбва да се яде, трѣбва да се готви. Такива хора ще ги видишъ, че постоянно млѣскатъ. Виждашъ го, вади отъ джеба си сѣмки, яде — плюе, цѣлъ день намира какво да яде. Такова дѣте цѣлъ день иска да бозае. То едва заплаче, и майката го туря да бозае. Ще кажете: е, дѣте е. Не, това е глупаво разбиране на живота. Когато Богъ изпраща това дѣте въ свѣта, Той е далъ програма за неговото храчене: колко пѫти на день трѣбва да яде, и качва храна да употрѣбява. То трѣбва да се подчинява на тази програма. Щомъ дойде това дѣте на земята, вие ще му кажете: Ти ще се подчинявашъ на разумнитѣ закони, които Богъ е положилъ въ физическия свѣтъ. Само три пѫти ще ядешъ на день: сутринь въ толкова часа, на обѣдъ въ толкова и вечерь въ толкова часа — отъ тамъ насетнѣ, нѣма да ядешъ. Никакъвъ плачъ да нѣма! По възможность всички своенравности, всички дѣтски прлщевки и капризи да се избѣгватъ! Колко майки има въ свѣта, които схващатъ въпроса тъй идейно? Дѣцата трѣбва да се възпитаватъ прѣди да сѫ дошли на земята, още докато живѣятъ като идеи въ невидимия свѣтъ. Тамъ е погрѣшката. Синътъ и дъщерята, които се раждатъ, носятъ идеитѣ на баща си и майка си въ тѣхния животъ. Туй дѣте е живѣло като едно свещено чувство въ майката или бащата, и сега се проявява навънь. Дѣтето, което за пръвъ пѫть се ражда въ единъ домъ, изразява най-свещенното чувство, което родителитѣ му сѫ имали въ себе си. Ако бащата и майката не изпълняватъ волята Божия, когато се роди дѣтето имь, тѣ ще усѣтять нѣкаква празнича, като че нѣщо сѫ изгубили, но ако изпълняватъ волята Божия, дѣтето имъ ще бѫде радость за тѣхъ, то ще запълня живота имъ, ще ги въодушевява, ще усѣтятъ, че е станало едно прѣливане отъ тѣхъ къмъ дѣтето имъ. Когато майката и бащата не устоятъ на своето свещено чувство, или свещена идея въ живота си, тогава и двамата се хващатъ за туй дѣте, дано не избѣга. Майката го държи, и бащата го държи. Питамь: защо не задържаха туй чувство въ себе си? Туй дѣте живѣеше като една свещена идея въ тѣхъ, като единъ великъ идеалъ, защо не го запазиха? Нѣкои хора живѣятъ съ възвишени идеи, но като се роди синътъ, казватъ: нека сега синътъ да се занимава съ тази работа! Значи, синътъ е билъ свещената идея въ тѣхъ. Слѣдъ като се роди синътъ, бащата остава празенъ. Хубаво, ако този синъ, който се ражда по такъвъ начинъ, възприеме тази свещена идея, която баща му носилъ въ себе си, и успѣе да я прокара, неговото идване на този свѣтъ е оправдателно. Бащата казва: азъ не можахъ, но синъ ми ще продължи. Право е това. Но когато синътъ или дъщерята не изпълнятъ свещената идея на родителитѣ, тогава бащата и майката казватъ: изгубихме, не си струва този трудъ, тѣзи усилия, които направихме за това дѣте. То не е отъ тѣзи, които очаквахме. Сега, у всинца ви има тѣзи свещени идеи, но вие трѣбва да ги родите, да ги облѣчете въ форма. Какъ? — Има единъ новъ начинъ на въплотяване. Не материализирайте вашитѣ идеи, а ги оставете да живѣятъ духовно въ васъ. Другъ пѫть ще ви обясня закона. Турите ли въ едно ваше свешено чувство, или въ една ваша свещена идея желанието да я въплотите въ животинска плъть и кръвь, вие развращавате тази свещена идея, или това свещено чувство. Вие ги погубвате. Слѣдователно, ако искате да облѣчете туй ваше чувство, или тази ваша идея въ форма, има и другъ начинъ. Кой е този начинъ? Христосъ казва: „Трѣбва да се родите отъ Духъ и вода“. Духътъ — то е най-мощното, то е великата майка на нѣщата, която е вложена въ тази твоя свещена идея, въ това твое свещено чувство. Първото качество на Духа е Любовьта. Тя внася животъ, затова, живѣе ли Духътъ въ тебе, туй дѣте ще остане въ тебе. Не очаквай нищо отъ това дѣте, което не иска да живѣе въ твоята кѫща! Христосъ казва: „Азъ излизамъ отъ Отца, дойдохъ въ свѣта, и пакъ се връщамъ при Отца“. Сѫщото трѣбва да бѫде и съ насъ. Ние сме тукъ, на земята, и пакъ трѣбва да се върнемъ на небето. При кого? — При Отца. Онзи, който се стреми къмъ една свещена идея, но сѫщеврѣменно иска да остане на земята да благува, не може да носи тази свещена идея. Искате ли да благувате на земята, ще опитате голѣми горчивини, каквито и сега опитвате, т. е. Богъ ще ви прѣкара прѣзъ страданията. Щомъ постѫпвашъ невѣрно спрѣмо общия животъ, спрѣмо онзи великъ принципъ на Любовьта, ти ще имашъ приятель, който ще те разлюби; ще имашъ слуга, който ще те разлюби; ще имашъ синъ, който ще те разлюби; ще имащъ жена, която ще те разлюби; ще имашъ дъщеря, която ще те разлюби. Кѫдѣто и да идешъ въ свѣта, всички ще те разлюбватъ. Питамъ тогава: какьвъ смисълъ ще има за тебе животътъ? Като минешъ покрай нѣкой кошеръ, всички пчели ще те жилятъ. Ща минешъ прѣзъ нѣкое село, кучетата ще те залаятъ. Отдѣто и да мичешъ, ще бѫдешъ немилъ-недрагъ на всички. Ще кажешъ: Господи, дотегна ми този животъ! Какво ще ти отговори Той? — Ти страдашъ, защото се отрече отъ своя Господъ. Казвашъ: не Го познавамъ, азъ не дойдохъ на земята за Него, дойдохъ на земята да се проявя. Нѣкой казва: азъ трѣбва да се проявя. Ами че какъ ще се проявишъ? Азъ ви давамъ тази свобода, да се проявите. Какъ се проявявате сега? На единъ българинъ дали 20,000 лева, за да се прояви. И той се проявилъ. Какъ? — Направилъ си новъ костюмъ, хубавъ пъстъръ поясъ, купилъ си една салтамарка, единь хубавь самуренъ калпакъ и го накривилъ, купилъ си една бъклица и я напълпилъ съ най-хубавата ракия, че най-послѣ си купилъ и единъ конь, качилъ се отгорѣ му и като минавалъ прѣзъ селото викалъ: Ха бре де-е-е-е! Обаче, като станалъ на 60 годишна възрасть, коньтъ му умрѣлъ, бъклицата му се счупила, ходи недоволенъ съ тояжката си. Казватъ му: дѣдо Милене, каква е работата? — Е, отиде коньтъ, отиде бъклицата, отидоха и 20-тѣ хиляди лева, нищо не разбрахъ отъ живота. То не било, както азь си мислихъ. Нека втори пѫть Господъ да ми даде пари, другояче ще живѣя. Какъ ще живѣешъ? — Тогава ще си помисля. Та и вие сега, какъ ще се проявиге? Като този българинъ ли? Не, има другъ начинъ, по който човѣкъ може да се прояви. Ще ви дамъ другъ примѣръ, пакъ за единъ българинъ. Българитѣ не сѫ толкозъ лоши хора, добри сърца иматъ тѣ. Този българинъ се казвалъ дѣдо Генчо. Добъръ и уменъ билъ той. Нему Господъ помагалъ, и той забогатѣлъ. Още първия пѫть като спечелилъ 10,000 лева, съумѣлъ какъ да ги използува. Имало една бѣдна вдовица, която той знаялъ, живѣла въ единь коптъръ. Той й направя една малка кѫща, купува й покѫщнина, единъ чифтъ волове, праща слугитѣ си да й изоратъ нивата, да й насадятъ лозе, грацина и най-послѣ праща дѣцата й да се учатъ на училище. И като уредилъ всички тия работи, зарадвалъ се и казалъ: хубаво е! Кой животъ е по-красивъ? — Вториятъ животъ е по-красивъ. Ако и ние постѫпваме на земята по сѫщия начинъ, Богъ ще ни помага. Въ тази бѣдна, слаба вдовица живѣе Богъ, затова дѣдо Генчо й помагалъ. Защо Богь се проявява на земята въ най-слабата форма? Една отъ великитѣ тайни е тази именно, че Богъ се проявява въ една отъ най-слабитѣ форми. Самитѣ ангели, като видятъ Бога въ такавз форма, очудвато се. И най-великигѣ духове се очудватъ. Защо Този, Който създаце всичко, взима такава форма? Всички се чудятъ, защо Господъ се е намалилъ до такава малка форма и очакватъ, какво ще излѣзе отъ тази работа. Въ това, именно е величието на Бога, че невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Него. Господъ ни изпитва, какъ ще постѫпимъ спрѣмо Него. Господъ ще се прояви като една свещена идея въ тебе. Ти можешъ да Го изхукашъ, но Той, тихъ и спокоенъ, съ голѣмо смирение, отново ще се обърне къмъ тебе. Виждали ли сте Бога въ смирение и унижение? Ти може да Го нахукашъ, но Той нѣма да каже: знаешъ ли кой съмъ? Азъ създадохъ свѣта! Когато ти постѫпишъ съ Бога така, Той, макаръ че че плаче, ти ще видишъ въ този случай да капне една сълза отъ очитѣ Му. Когато изпѫдишъ Господа навънъ, една сълза ще капне отъ очитѣ Му. Той ще каже: Това дѣте не е разбрало смисъла н а живота. Защо капва тази сълза? — Това е Неговата Любовь, която казва: „Трѣбва да се моля още много за това дѣте“. Господъ те посѣщава, докато най-послѣ въ тебе проработи законътъ на Любовьта: ти се събудишъ отъ дълбокия сънь и започвашъ да плачешъ. И толкова пѫти ще плачешъ, колкото пѫти Господъ е пролѣлъ по една сълза за тебе. Най-послѣ Господъ събира тия сълзи. праща ги на други и казва: „Свърши се съ тебе, ти разбра великия законь на живота, ела сега да работишъ.“ Така и всички ние сме повикани отъ този великъ законь, да участвуваме въ тази велика драма на живота. Животътъ е драма не трагедия — драма на страдания, драма на противорѣчия. Единъ день, когато тази драма се завърши, когато се изиграе, ще настане нѣщо много тържествено, и ние ще разберемъ дълбокия смисълъ на този великъ вѫтрѣшенъ животъ. Затова трѣбва да минатъ всички страдания, за да дойдатъ радоститѣ Христосъ дойде на земята и сѫщо така очакваше Любовь? Но Любовь не Му се даде? Какво Му се даде? — Страдание. Отказа ли се Той? — Не. Питатъ го: „Ти царь ли си?‘ Той казва: „Ти казвашъ, че съмъ царь.“ Защо именно Христосъ отговори по този начинъ? Христосъ съ тия думи обърна вниманието на Пилата, каза му: „Вие имате извратени понятия за царетѣ. Азъ не съмъ отъ тѣзи царе чието царство е на земята. Ако бѣхъ отъ тъзи Царе, моитѣ слуги щѣха по сѫщия иачинъ както и вашитѣ, да се биятъ за мене, но моето Царство не е отъ този свѣтъ.“ Тѣ Го питатъ: какво нѣщо е Истината? Какъ ви опрѣ дѣлихь азъ вчера Истината, какво нѣщо е тя? — Истината води къмъ живота. Второто положение е животътъ на чувствага, животътъ на душата Съ чувствата ние опитваме вѫтрѣшното съдържание на живота въ физическия животъ човѣкъ иска да има кѫщи, ниви, да бѫде богатъ външно. И то е право, защото човѣкъ трѣбва да има нѣщо, което да владѣе, съ което да покаже, че е физическо сѫщество. Той все трѣбва да има нѣкѫдѣ нѣщо материално, на което да разчита. Щомъ е на земята, той не може да бѫде единъ съвършенъ духъ, каквито сѫ ангелитѣ, които живѣятъ въ Бога. Друго важно положение въ живота е, че трѣбва да имаме нѣщо живо, което да обичаме, и да ни обича. Вь първия случай ти искашъ да владѣешъ неодушевени нѣща. Въ втория случай ти искашъ да обичашъ живи сѫщества, които да отговарятъ на твоитѣ чувства. Ти искашъ да имашъ дѣца, искашъ да имашъ жена, искашъ да имашъ приятели. Дойде ли въ тебе този животъ на чувствата, ти непрѣменно ще искашъ да се женишъ, да имашъ дѣца. Туй е естествено нѣщо въ живота. Законитѣ на този животъ трѣбва да се разбиратъ. Той не е така простъ. Въ сегашната форма на живота, тъй, както хората се женятъ, това е прѣдисловие на единъ великъ законъ. Жененето, както сега хората го правятъ, не е нѣщо идеално. Ако нѣкой пита коя ще бѫде идеалната форма на женитбата, казвамъ: хората на бѫдещата култура нито ще се женятъ, нито за мѫжъ ще отиватъ Кога ще бѫде това? — При сегашнитѣ условия това не може да бѫде, пазете това въ ума си. Кога ще бѫде? Когато този умъ, това сърце се измѣнятъ. Това може и при този животъ да бѫде, но при условие; ако придобиете Христа въ себе си, ако придобиете вьзкресението. Слѣдовагелно, този човѣкъ нѣма да бѫде вече ограниченъ. Въ сегашния животъ, тъй както хората се проявяватъ въ своитѣ постѫпки, тѣ извращаватъ чувствата си. Това се дължи на обстоятелството, че хората не разбиратъ правилно закони на Любовьта и не могатъ да го приложатъ правилно въ живота. Между чувствата на хората не става правилна обмѣна. Когато единъ човѣкъ те обича, и ти не отговаряшъ на тази обичь, ражда се една вѫтрѣшна реакция, която образува язва. Ако той те обича, а ти си индиферентенъ, въ него се раждатъ чувства на умраза. Значи, тази обичь ще се изрази по другъ начинъ. Вие ще кажете: азъ не искамь да зная нищо заради него. Да, но ако той пусне въ твоята градина вадичката си, не го подпушвай. Позволи на тази вадичка да полѣе твоитѣ растения и да мине по-нататъкъ, въ другитѣ градини. Той, като види това, ще се зарадва. Пусни го, Господъ го е допусналъ! Дай възможность на този човѣкъ да се прояви, не го връщай, пусни го да мине. А ти започвашъ да му четешь мораль, да казвашь: кой дяволъ те накаралъ ца дойдешъ тукъ, да ме безпокоишъ. Той ще каже: ами тебе кой дяволь те е накаралъ да стоишъ на пѫтя ми, и азъ да мина покрай тебе? — Това не е разрѣшение на въпроса. Или, ти ще му кажешъ: защо ме обичашъ? Какво хубаво видѣ въ мене? Пъкъ той ще каже: защо да не те обичамъ, какво лошо има вь това? Не е въпросътъ и тамъ. Ако този човѣкъ те е обикналъ, ето една задача, която трѣбва да разрѣшишь. Ако свѣщьта свети, признай, че има защо да свети. Ако нѣкой те обича, признай, че той има право да изяви чувствата си. Ако чувствата сѫ проводници на Божията Любовь, ти имашъ право да ги проявишъ. Искашъ ли да проявишъ чувствата си, ще извикашъ Божественото въ себе си и ще кажешъ: Господи, какъ да постѫпя? — Има начини, по които може да се постѫпи. Вие често избѣгвате да проявявате чувствата си. Не трѣбва да избѣгвате тия нѣща, но трѣбва да изявявате чувствата си правилно. Нѣкой казва: азъ съ дѣтински работи не се занимавамъ! — Най-хубавитѣ работи сѫ дѣтинскитѣ. Животътъ безъ Любовь нѣма смисълъ. Който казва, че не иска да знае нищо за Любовьта. той въ сѫщность най-много се интересува отъ нея, само че се крие. Ами ти като мислищъ за общественого мнѣние, не е ли сѫщото, че искашъ обичьта на хората? Като пишешь нѣщо, не е ли пакь за хората? Искашъ да имашъ власть. Не е ли пакъ за хората? — да дойдатъ при тебе. Искашъ да станешь виденъ човѣкъ. Не е ли пакъ за хората? Навсѣкѫдѣ и въ всичко дѣйствува Любовьта, скрита дълбоко, като единъ вѫтрѣшенъ импулсь. Ще ви прѣдставя нѣкои примѣри изъ живота, но да не ви съблазнявать. Прѣдставете си, запримѣръ, че вие сте една сестра красива, имате мѫжъ, който ви много обича. Единь младъ момъкъ се влюбва въ васъ и ви пише идеални писма, обяснява се, че ви обича. Той ви пише: „Безъ тебъ не мога, безъ тебь животътъ ми нѣма смисълъ, само тебъ като видя, мога да живѣя, да се приближа къмъ Бога“. Питамъ: какъ ще разрѣшишъ въпроса? — Ще криешъ писмата отъ мѫжа си, нѣма да му казвашь нищо. Това не е разрѣшение на една задача. Азъ засѣгамъ въпроса чистосърдечно, искрено. Разберете ме право и разсѫждавайте тъй, както Господъ иска. Азъ взимамъ такъвъ случай, дѣто младиять момъкъ не може да живѣе безъ васъ. Вѣрно ли е, че не може да живѣе безъ васъ? Да, въ дадения случай е така, но че може да живѣе безъ васъ, и туй е вѣрно. Той си мисли, той си е внушилъ, че безъ васъ не може да живѣе. Най-послѣ вие се убѣждавате, че ако му откажете, наистина може да се самоубие. Тогава какво трѣбва да правите? Ще започнете да се плашите отъ мѫжа си, ще си кажете: ако се научи той, ще се създаде голѣма неприятность! Да, но и мѫжътъ ви е красивъ. Тамъ е работата сега, че друга нѣкоя сестра, сѫщо красива, злюбва се въ мѫжа ви. Пише му едно писмо: „Азъ не мога да живѣя безъ тебе! Откакъ те видѣхъ, ти стана моя идеалъ“ — и т. н. Той крие писмото, става сериозенъ, мисли, какво да направи. И двамата ставатъ много сериозни въ кѫщи. Въпросътъ е сериозенъ, И двамата сѫ свързани. Питамъ: какъ ще разрѣшатъ въпроса? Какъ го разрѣшаватъ хората въ свѣта? Хората въ свѣта ще го разрѣшатъ по слѣдния начинъ. И двамата единъ день ще си кажатъ, че забѣлѣзватъ, какво чувствата имъ вече сѫ доста охладнѣли, затова да направятъ единъ опитъ, за малко врѣме да се пораздѣлятъ. Съгласяватъ се. Мжжътъ отива въ еди-кой си градъ по работа, по търговия, а жената отива нѣкѫдѣ си на курортъ. Между тѣхъ се промъква една малка лъжа. И двамата не сѫ искрени вече. Тѣ търсятъ единъ начинъ за разрѣшение на въпроса, но ако се опитатъ да скѫсатъ връзкитѣ, отношенията си по този начинъ, правилно ли е рѣшена тази задача? — Не е правилно рѣшена. Защо? Защото този младъ братъ, който се влюбилъ въ сестрата, и тази сестра, която се влюбила въ брата, създаватъ нови връзки, нова верига, която усложнява положението, и тѣ се намирать въ единъ замотанъ лабиринтъ. Турцитѣ казватъ: чакмакъ сокакъ, задънена улица. Такова е тѣхното състояние. Но има единъ великъ законъ въ свѣта, споредь който тази, женената сестра, въ която се е влюбилъ младиятъ момъкъ, може да трансформира неговитѣ чувства отъ едно по-нисше въ едно по-висше състояние. Тя трѣбва да му покаже закона на великата жертва, да му каже, че ако той дѣйствително я обича, трѣбва да пожертвува всичко за нея. „Азъ искамъ ти да ми покажешъ идеалната любовь. Моятъ мѫжъ е користолюбивъ, но искамъ да видя, че ти, като ме обичашъ, жертвувашъ всичко за мене. Постѫпишъ ли така, ти ще живѣешъ въ душата ми като една свещена идея, като едно свещено чувство, което ще нося въ сърцето си за въ бѫдеще. Защото, ако се самоубиешъ, ще ми създадешъ най-голѣмото нещастие. Ако произведешъ скандалъ съ мѫжа ми, ще наранишъ сърцето ми. Пъкъ, ако съ твоето поведение ме компрометирашъ прѣдъ другитѣ хора, ще ми създадешъ кръстъ, който трѣбва да нося. Това не е любовь. Азъ искамъ твоята любовь да бѫде благословение за тебъ, за менъ и за мѫжа ми. Нека и другитѣ знаятъ, че имашъ свещено чувство въ себе си“. Тъй трѣбва да му говори тя. Ребромъ трѣбва да постави въпроса, и съ това да трансформира чувствата му. Той й казва; „Да, азъ ще направя всичко това“. И дѣйствително, направя го. Какъ? Мѫжътъ на тази сестра е търговецъ. Този младъ момъкъ се пазарява слуга при него, става му най-добриятъ слуга, и мѫжътъ забогатѣва. Той обиква този младъ човѣкъ и всѣка вечерь го хвали на жена си: „Много добъръ, отличенъ човѣкъ е този младъ момъкъ, богато сърце!“ Тя си мълчи, нищо не казва. Слѣдъ врѣме имъ се ражда дъщеря. Расте, развива се и когато стане на 21 години, този младъ човѣкъ е вече 40 годишенъ. Оженватъ го за дъщеря си. Въпросътъ се разрѣши правилно. Това става въ свѣта. Ще кажете: ожениха го! Азъ взимамъ любовьта въ втора степень, дѣто нѣма съблазни. Туй е разрѣшение на въпроса по Божественъ начинъ. Това е по закона на жертвата. Тукъ дъщерята е жертвата. Това е вѫтрѣшно съединение на двѣ близки души. Туй разбирамъ женитба! Ако вие ожените дъщеря си по материаленъ начинъ, тѣ ще иматъ сѫщата спънка, каквато имате и вие. Женитбата не трѣбва да включва материални сдѣлки. Чувствата трѣбва да се трансформиратъ всѣкога въ втора степень. Онзи, който ви обича, трѣбва да жертвува всичко заради вась. И онази сестра така трѣбва да трансформира неговитѣ чувства, че да нѣма никакви користолюбиви цѣли за свое удоволствие. Сѫщото се отнася и за този братъ, въ когото се влюбила нѣкоя млада сестра. Той трѣбва да трансформира нейнитѣ чувства и да й каже: „Ако ти ме обичашъ, трѣбва да жертвувашъ всичко заради мене.“ Тогава ще имаме една млада и красива сестра, и единъ младъ братъ, които идеагно жертвуватъ всичко. И двамата живѣятъ въ тази свещена идея. И двамата жертвуватъ. Какво прави тази млада сестра, която се е влюбила въ този мѫжъ? — Става слугиня на жената на този, когото обича. Тя започва да хвали слугинята прѣдъ мѫжа си: „Толкозъ внимателна, толкова добра слугиня никога не съмь имала!“ Той мьлчи и си казва: „Така е, и азъ зная сѫщото.“ Тъй трѣбва! — той да хвали слугата, а тя — слугинята. Ето какъ се разрѣшаватъ великитѣ въпроси въ живота! Когато обичаме нѣкого, ще идемъ да му слугуваме. Момата, която обича своя възлюбенъ, ще отиде да слугува на жена му. И момъкътъ, който обича своята възлюбена, ще отиде да служи на мѫжа й. Само така може да се разрѣши гози въпросъ правилно. Не постѫпвате ли по този начинъ, всѣкога въ живота си ще имате споръ. Не се ли разрѣши въпросътъ правилно, ще дойдатъ всички нещастия, ще се наложать, не могатъ да се избегнатъ. Защо ставатъ тия нѣща? Защото не живѣемъ правилно. Ние трѣбва да възприемемъ живота тъй, както днесъ се проявява — по Бога. Ние трѣбва да възприемемъ живота тъй, както е вложенъ въ великата книга на живата природа и да бѫдемъ чистосърдечни и искрени. Не живѣемъ ли така, ще се роди подозрѣнието. Като дойде подозрѣнието, нищо не се печели. Подозрѣнието може да бѫде вѣрно, може да бѫде и невѣрно, но даже и когато е вѣрно, пакъ нищо не печеля. Добрѣ е да имамъ въ душата си нѣщо хубаво, красиво, за когото и да е. Защото, при сегащнитѣ условия на живота, ние сме склонни, безъ да искаме, да вѣрваме повече на отрицателнитѣ прояви на живота, отколкото на положителнитѣ. А туй спъва нашитѣ души, спира нашето развитие, спира свѣтлината на нашитѣ мисли и чувства. И тъй, който люби нѣкого, азъ му прѣпорѫчвамъ горния методъ за разрѣшение на въпроса. Любовьта е неизбѣжна за всички сѫщества. Всички, стари и млади, все ще чувствувате любовьта, въ една или въ друга форма. Все ще имате по единъ любимецъ, или по една любимка! Много баби сѫ се влюбвали. Тупка сърцето на бабата, внимателна става тя! Свещени сѫ нейнитѣ чувства! Колко е хубаво това нѣщо! Ще уважавате тия чувства. Нѣма да казвашъ: туй старо бабище! Не, това е голѣма обида. Сърцето ти трѣбва да тупти съ едно дѣтинско чувство, като погледнешъ старата баба, която се е влюбила. Въ душата на старата баба се развива една велика драма. Погледнете я съ онова велико уважение и почитание, че въ тази й възрасть, на тия стари години, Господъ се проявява въ нея. Ще гледате да закрѣпите туй чувство въ нея, да се зарадва и тя. Въ страданията на Христа се крие нѣщо велико! Той дава великъ примѣръ на самоотричане. Той имаше сили да стори всичко. Казва се въ Евангелието, че войницитѣ, които дойдоха да Го уловятъ, паднаха на лицето си. Той можеше да ги парализира, но ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, азъ съмъ готовъ“. Той бѣше готовъ да пожертвува своя животъ, да понесе всичкитѣ тягости, всичкитѣ страдания, само да не накърни онѣзи страждущи души, да вложи своя животъ въ тѣхъ, за да бѫдатъ спасени. „Азъ приемамъ страданията, дано слѣдъ мене тия хиляди, милиони души да могатъ да се зарадватъ, да заживѣятъ въ тази Любовь, която имъ оставямъ“. Това е великата Любовь, това е великиятъ законь на самопожертвуване. Азъ засѣгамъ единъ отъ жизненитѣ въпроси. На това огнище на Любовьта се раждатъ най-голѣмитѣ противорѣчия, спорове и нещастия въ живота. Разрѣшите ли ги, тогава идва третото положение на живота — идейниятъ животъ, животътъ на Духа, или животътъ на мисъльта, както го наричатъ съврѣменнитѣ културни хора. Тукъ по-лесно се разрѣшаватъ въпроситѣ. Сега всички ще се стремите да разрѣщите по любовенъ начинъ вашитѣ отношения къмъ окрѫжаващитѣ ви. Не мислете, че любовьта нѣма да дойде. Ако любовьта не се прояви въ положителенъ смисълъ, ще се прояви въ отрицателенъ смисълъ: въ умраза, отмъщение, негодуване и т. н. Затуй, съзнанието ви всѣкога трѣбва да бѫде будно. Когато дойдемъ въ противорѣчие съ любовьта въ живота, ние трѣбва да обърнемъ мисъльта си къмъ Бога — изворътъ на живота. Всѣко противорѣчие насочва мисъльта ни къмъ Бога и казваме: Господи, Ти, Който си Любовь, най-високиятъ върхъ, помогни ми да се изкача на този върхъ, отъ тамъ да погледна! — и започвашъ да се качвашъ на този върхъ. Защото съ седенето си на низкитѣ мѣста, безъ да се качваме на този върхъ, нѣма да можемъ да обичаме и да ни обичатъ. Започватъ ли да те обичатъ хората, качи се на този върхъ. Обичашъ ли хората, пакъ се качи на този върхъ. И въ двата случая — когато обичашъ, и когато те обичатъ, трѣбва да се качишъ на високия върхь. Не се ли качишъ, ти ще изживѣешъ най-голѣмитѣ противорѣчия, които животътъ може да ти донесе. Нѣкой казва: азъ намѣрихъ една душа, съ която можемъ да се разбираме. Намѣрилъ си една душа, но слѣдъ двѣ години намѣришъ друга душа, а първата изоставяшъ. Слѣдъ други двѣ години намирашъ трета душа и т. н. Най-послѣ виждашъ, че тази душа, която си обичалъ, умира. „Отиде", казвашъ, „моятъ приятепь умрѣ". Може ли да умиратъ онѣзи, съ които се обичаме? Може ли да умре една душа, която обичашъ? Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която умира. Азъ не вѣрвамь въ смьртьта на душата, която те обича. Онзи, който те обича свещено, слѣдъ като замине въ другия свѣтъ, пакъ е около тебе - Той мисли постоянно за тебе, всичко прави за твое цобро. Той е силенъ човѣкъ, силенъ духъ. Като умре, може да ти помага десеть пѫти повече, отколкото приживѣ. Тогава той е повече живъ, отколкото когато бѣше на земята. Като умре, ти мисли само за него, безъ да плачешъ. Като мислишъ заради него, ще ти опекне нѣщо на душата, понеже чрѣзъ него се проявява Богъ. Богъ ще ти покаже своя образъ. И тъй. всччки ние сме образъ на Бога, на Неговата Любовь. Нашиятъ животъ на земята ще придобие смисълъ само тогава, когаго изразимъ Божията Любовь, когато се качимъ на най-високия върхъ. Само тогава вашиятъ животъ ще се осмисли, и само тогаза ще може да придобиете тази красота, която тьрсите. Нали сестритѣ искатъ да бѫдатъ красиви? Пъкъ и братята искатъ да бѫдатъ красиви. Не е лошо това. Азъ ви казахъ, какво значи красота. Красотата, това е Истината. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, да има Истината въ себе си. Послѣ, човѣкъ трѣбва да има животъ въ себе си, но трѣбва да се качи на най-високия върхъ. Най-послѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, но трѣбва да бѫде и мѫдъръ. Съ тази си бесѣда искамъ да ви накарамъ да се качите на най-високия върхь, да се свържете съ най-великата сила въ свѣта, да дойдете въ съприкосновение съ Истината, която ще ви даде тази възвишена красота на живота. Това ще бѫде встѫпление къмъ онзи великъ Божественъ животъ, който може да се изрази на земята. Ние ще можемъ да живѣемъ въ този Божественъ животъ, само когато излѣземъ извънъ земнитѣ условия и минемъ въ по-висши условия на живота си. Ние, които се срѣщаме тукъ, ще се срещнемъ и при тия по-висши условия. Кѫдѣ сѫ тѣ? — При Господа. Дѣ е Господъ? — Господъ е навсѣкѫдѣ. Ще се срещнемъ при по-красиви условия на живота! Сега, ще ви дамъ една картина, каква ще бѫде тази срѣща. Прѣдставете си, че имате единъ младъ момъкъ, 21- годишенъ, свършилъ гимназия, много интелигентенъ, образованъ, срѣща се съ едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговоръ съ него. Между този младъ момъкъ и малкото дѣгенце се образува една връзка, едно съприкосновение въ чувствата имъ. Тази връзка не е умствена, защото това дѣте не може да разсѫждава като момъка.Слѣдъ години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, свършва гимназия, а младиятъ момъкъ е вече 40-годишенъ. Какви ще бѫдатъ отношенията имъ при тази срѣща? Тази мома е придобила извѣстни знания. Тѣ сега могатъ да се разговарятъ, могатъ да се разбиратъ и по умъ Любтвьта на тази мома сега ще бѫде по-силна, по-идеална, отколкото по-рано, защого дѣцата сѫ материалисти. Тѣхната любовь е неустойчива. Тѣ се привързвать кьмъ всички хора. Дѣцата сѫ идеалисти въ друго отношение — по своята чистота. Ние не можемь да вземемъ дѣцата като идеалъ за любовьта, тѣ сѫ много неустойчиви. Азъ взимамъ двѣ фази въ живота, като идеални образи на любовьта: младата мома на 21 години, и стариятъ дѣдо на 100 години. Любовьта и на двамата е идеална. Ако момата до 21-годишна възрасть не се е покварила въ любовьта си, тази любовь ще има идеаленъ характеръ. Хората отпослѣ се покварятъ; като влизатъ въ живота, тогава се явяватъ примѣси въ любовьга имъ. Тия примѣси развалятъ красивата любовь. Всички сте минали прѣзъ тази възрасть. Нѣкои отъ васъ още живѣете въ 21-та си година; други вече мислять да я напуснатъ, казватъ: тукъ, на земята съ идеали не става. ами чакай да се вдълбоча въ себе си, да поразгледамъ, какво имам. И като се затворите, какво става? — Въздухътъ става несносенъ за живота ви. Човѣкъ не трѣбва да се затваря, но трѣбва да се отвори, като цвѣтъ за тази Божествена свѣтлина и да придобие тази мощна форма. Вие още не сте любили. По кой начинъ не сте любили? Вие още слуга и слугиня не сте ставали, нито при тебе слуги сѫ идвали. Слуга да станешъ! — туй е разрѣшението на задачата на Любовьта. Вие тепърва ще почнете да разрѣшавате този вьпросъ. Тепърва ще започнете да прогвявате любовьта си! За васъ сега се създаватъ условия. Вие сте повикани да разрѣшите този специаленъ въпросъ, специаленъ въ неговия пръвъ етапъ. Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си. Отрече ли се отъ себе си, споредъ онова дълбоко разбиране смисъла на тия думи, той е завършилъ цѣлокупния си животъ. Разрѣши ли въпроса въ тази форма, той ще добие пълно разрѣшение да помага и на другитѣ. Само така ще се образува между васъ тази хармония, тази мека атмосфера, безъ подозрѣния, безъ съмнѣния и безъ страхъ. Азъ трѣбва да имамъ въ съзнанието си само единъ идеалъ, да зная, че въ душата ми царува безкористна любовь и да кажа: азъ съмъ готовъ да жертвувамъ живота си за доброто на всѣка душа! Всѣка сестра и братъ трѣбва да сѫ готови да жертвуватъ всичко за онзи, когото обичатъ. Ако ние сме готови така да се жертвуваме единъ за другъ, ние ще се жертвуваме и за Бога. Вие не трѣбва да взимате всичко това въ букваленъ смисълъ. Ще дойдатъ изпитанията и ще ви заставятъ да проявите любовьта. Нѣкой пѫть ангелитѣ слизатъ отъ небето съ цѣль да разрѣшатъ извѣстна задача на Любовьта. Напримѣръ, на нѣкой ангелъ се дава задача, да прояви Любовьта чрѣзъ нѣкоя сестра съ кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трѣбва да влѣзе въ нейното сърце и да изяви Любовьта навъчъ. Тази мома като се влюби, ще се намѣри въ небрано лозе. Какво ще прави? Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото ангелътъ разрѣшава своята задача. Ако тя върви по неговитѣ съвѣти, ще дойде до най-красиво разрѣшение на Любовьта. Обаче, ако не послуша този свещенъ гласъ, ще падне въ изкушение. И тъй, когато казвамъ, че Богъ е Любовь, подразбирамъ, че нѣкой ангелъ разрѣшава въ васъ задачата на Любовьта. Когато Богъ дойде въ васъ да се прояви, по никой начинъ нѣма да Го подпушвате. Подпущите ли Го, вие ще си създадете най-голѣмото нещастие. Ще съзнавате, че Господъ е въ васъ, ще слушате Неговия свещенъ гласъ; ще бѫдете вѣрни, нѣма нито на йота да отстѫпвате отъ това, което ви говори. Вървете по този правъ пѫть, и не се бойте! Вървите ли по този пѫть, ще се яви разширение въ сърцето и душата ви. Умътъ ви ще се освободи отъ всички спънки и ограничения, Тогава вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на живота, ще оздравѣете отъ всички недѫзи и, окрѫжаващитѣ ви ще познаятъ, че вашиятъ животъ е чистъ. Тази е великата задача, която ви прѣдстои да разрѣшите. Ако не разрѣшите въпроса по този начинъ, тогава ще имате единъ животъ на изсъхване. Да скѫсате извѣстни връзки и да считате, че сте ги разрѣшили, това е глупаво. Религиознитѣ хора въ това отношение сѫ егоисти. Божественото учение, което иде въ свѣта да подигне човѣчеството, нѣма такъвъ характеръ, какъвто вие се стремите да му дадете. Та всички ще се молимъ! И тъй, молете се единъ за другъ не за опрощение на грѣховетѣ си, но Богъ да оправи пѫтищата на Любовьта, която дѣйствува въ вашитѣ сърца. Богъ да оправи пѫтищата на свѣтлината, която се отправя къмъ вашия умъ. Богъ да оправи пѫтищата на знанието, което иде да се всели въ вашитѣ души, да ви покаже свещения пѫть на живота. Казвате: ние можемъ да направимъ всичко. Ако Богъ живѣе въ насъ като Любовь; и ние като живѣемъ въ Него, щомъ прояви Любовьта Си, ние ще се качимъ на най-високия върхъ, ще дойдемъ въ съприкосновение съ най-високата сила — Любовьта, ще бѫдемъ при Истината, която ще даде красота на живота ни, и тогава ще се създаде новото човѣчество. То е създадено вече, но ще се даде изразъ на новия човѣкъ. Ние ще почувсгвуваме тази вѫтрѣшна връзка, ще минемъ отъ спяще състояние въ будно, или отъ смьрть, отъ ограничено състояние въ безгранично, отъ врѣменния животъ къмъ вѣчния, дѣто нѣма изтощаване — съ една дума, ще намѣримъ туй, което алхимицитѣ сѫ търсили — „вѣчното подмладяване.“ Това е смисълътъ на живота — човѣкъ постоянно да усѣща въ себе си, какъ се подмладява, какъ се видоизмѣня отъ красота въ красота, оть сила въ сила. Затова Христосъ пострада. Той казваше: „Много работи има да ви кажа, но сега още не е врѣме. За въ бѫдеще, когаго Духътъ дойде, Той ще ви научи. Тогава азъ пакъ ще бѫда на земята“. Сега Богъ иде въ свѣта да се изяви по единъ новъ начинъ. Той се изявява въ всички ни, прѣустройва всичко наново. Ние ще бѫдемъ строители на туй ново, строители на новото човѣчество. Вие ще кажете: какво можемъ да правимъ ние тукъ? — Богъ, Който живѣе въ насъ, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можемъ да направимъ. Тѣзи „ние“ вече живѣятъ по цѣлата земя. Единъ день тия Братя ще започнатъ да ви посѣщаватъ, и тогава нѣма да се плашите. Нѣкой отъ тия Братя ще дойде, и тогава мѫжътъ нѣма да пита: кой бѣше онзи, който влѣзе въ кѫщи? И ти нѣма да питашъ мѫжа си: коя бѣше онази, която влѣзе въ стаята? Ще имаме свещена вѣра единъ въ другъ, и никой абсолютно нѣма да се съмнѣва въ нѣщо нечисто. Всичко ще бѫде свещено! Любовьта ще се проявява и по другъ начинъ, безъ какво и да е опетняване, което грѣхътъ е внесьлъ. Навсѣкѫдѣ ще има голѣмо изобилие. Коя мисъль остана въ ума ви като най-важна? — Мисъльта за Божественото. Вие не се безпокойте, какъ ще се разрѣши въпросътъ. Той ще се разрѣши по единъ естественъ пѫть, но всички трѣбва да бѫдете готови, когато Божественото говори въ васъ, да Го слушате. Всички трѣбва да бѫдете готови за това, да не жертвувате Божественото, да не се отказвате отъ Него, но да Го познаете. Този въпросъ е за сега, не е за въ бѫдеще. Днешния день ще отбѣлѣжимъ съ това — да се качимъ на високия върхъ! Туй ще бѫде задачата ни. Сега ни прѣдстои една материална работа — да се качимъ на високия върхъ. Той е много високъ, но всетаки приятно е да се качимъ горѣ! Само тамъ ще разберете, какъвъ е този върхъ. Той не е много остъръ, той е най-красивиятъ върхъ, който нѣкога сте виждали въ свѣта. Той е толкозъ красивъ, че като се качи човѣкъ горѣ, каквато скръбь и да има, всичко това моментално изчезва, сърцето започва да тупти усилено, и той забравя всичко. Като се качи на високия върхъ, човѣкъ е готовъ всичко да изправи. Нѣма нѣщо невъзможно за него! Той казва: не струва човѣкъ да скърби! Музикантъ може да стане, поетъ може да стане, господарь може да стане — каквато работа и да започне, всичко разрѣшава. Като погледне отгорѣ, той поклати глава и казва: сега разбирамъ Божиитѣ пѫтища! Господи, прати ме пакъ долу. И като слѣзе долу, той вече е пъленъ съ онази велика сила на Любовьта. Отдѣто мине, носи благословение. Такива сѫ великитѣ Братя! Все отъ този върхъ слизатъ; тѣ тамъ живѣятъ. Като слѣзатъ, послѣ отново се качватъ, защото все отъ тамъ черпятъ. Дойдатъ на земята, пакъ се върнатъ. Слѣзатъ, пакъ се качатъ. Постоянно има слизане отъ върха, и качване къмъ върха. Сега, по сѫщия законъ, и вие ще започнете да се качвате и слизате — това е великото разрѣшение на въпроса! Срѣда, 8 ч. с. 26 августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Подпушване на свѣтлината. Ще ви прочета 18-та глава отъ Евангелието на Матея. „Ако се не обърнете и не бѫдете като дѣцата, нѣма да влѣзете въ Царсгвото небесно“. — Това е едно много ясно положение за васъ, но не е приложено. Вие казвате: ние го разбираме. Да, разбирате, но опитайте се да го приложите! Запримѣръ, сега азь гледахъ отъ прозорцитѣ, като се дигнахте да дойдете тукъ, дигнахте прахъ до 20 м. височина, който послѣ сами ще гълтате. Вие не стѫпвате на пръсти, не вървите полекичка, а бързате, всѣки тича да заеме първото мѣсто. Като се яви малко вѣтъръ, този прахъ ще навлѣзе въ устата, въ дробоветѣ ви, ще се яви кашлица, неразположение. И слѣдъ всичко това ще кажете: неразположенъ съмъ нѣщо. Този прахъ е на мѣстото си, но слѣдъ дъждъ, обаче сега не е врѣме за дъждъ, защото, щомъ дойде дъждътъ, ще развали нашето събрание и тукъ не ще можете да седите. Та първото нѣщо: като идвате тукъ, ще стѫпвате на пръститѣ си полекичка, внимателно, да не дигате прахъ — нищо повече. На какво мязате вие? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Азъ съмъ виждалъ нѣкой ученъ, свършилъ два факултета, върви по прашния пѫть, бърза, разисква философски въпроси, но дига прахъ наоколо си, гълга го, а послѣ кашли, киха. Той трѣбва да върви съобразно мисъльта си: каквато е мисъльта му, такова трѣбва да бѫде и движението на краката му. Вие трѣбва да обръщате внимание на това, какъ ходите, защото споредъ вървежа си вие издавате скритото въ васъ, вашия недѫгъ. Вие вървите тъй, малко изкривени, ребромъ, но съ това се издавате. Човѣкь трѣбва да върви правъ. Като направи едно движение, въ него да се забѣлѣзва пластичность. Той трѣбва да бѫде като корабъ, който като се издига и слага по повърхнината на водата, да образува онѣзи кривитѣ линии, да прави движения ту на една, ту на друга страна, но тия движения да бѫдатъ гъвкави, пластични. Каквито сѫ движенията на вашето тѣло, та кава ще бѫде и мисъльта ви. Ако движенията, ви сѫ гъвкави, пластични, и мисъльта ви ще бѫде гъвкава, пластична. Казвате: е, то е физическо. Да, но физическото е резултатъ на духовното. Забѣлѣзвамъ, нѣкой писалъ едно писмо. Започналъ най-първо много внимателно, отчетливо, но послѣ станалъ по-невнимателенъ, започва да зацапва, да прави грѣшки и се извинява: ще ме извините, направихъ много грѣшки, зацапахъ, защото снощи свѣщьта ми догаряше, та не се виждаше добрѣ. Казвамъ: това не е извинение, ти не трѣбва да пишешъ никакво писмо вечерно врѣме. Като изгрѣе слънцето, тогава ще напишешъ писмото си. На когото и да пишешъ, ще знаешъ, че пишешъ като за Господа, като за ангелитѣ — ще се научишъ на чистота. Ангелитѣ сѫ сѫщества на абсолютната чистота, на редъ и порядъкъ. Сега запримѣръ, вие искате да живѣете като тѣхъ, но щомъ влѣзете въ това училище, много пѫти ще плачете, много пѫти упражненията ви ще бѫдатъ задрасквани, ще ги връщатъ и единъ, и два пѫти. Това трѣбва да знаете! Всѣки животъ е единъ Божественъ день, и когато не напишете упражнението си добрѣ, постоянно ще повтаряте програмата си. Сега, въпросътъ е да станете като малкитѣ дѣца. Като кои дѣца? Като глупавитѣ дѣца ли? — Не, като разумнитѣ дѣца. Майката, запримѣръ, казва на своето разумно дѣте: хайде, мама, вземи тази стомничка! — Сега, мама — скача, взима стомничката и отива за вода. Друго нѣщо мога ли, мамо, да направя? Хайде сега донеси малко дръвца! То веднага отива, донася дръвца. Разумното дѣте никога не пита защо все него пращатъ. Напротивъ, то казва на майка си: мамо, прати мене да услужа. И наистина, то всѣкога услужва. Васъ, като ви пратятъ единъ — два пѫти да услужите нѣщо, на третия пѫть казвате: само азъ ли ще ходя за вода? Сега запримѣръ, кой ходи тукъ за вода? Вие казвате: по-културнитѣ братя не бива да ходятъ за вода. Тъй е, по-ученитѣ братя не бива да ходятъ за вода, но по-проститѣ — могатъ. Щомъ мислите тъй, това е въ реда на нѣщата и въ свѣта. Тогава и вие мислите като хората отъ свѣта. Въ такъвъ случай, какво ново има въ васъ, което да ви отличава отъ свѣтскитѣ хора? Като казвамъ, че всички трѣбва да ходите за вода, не значи, че ако отида да донеса една стомна вода, ще стана по-добъръ, но азъ, който съмъ свършилъ два факултета, ако отида за вода съ онова дълбоко убѣждение, съ онова смирение като у малкитѣ дѣца, то като донеса стомната съ вода, въ мене ще дойде една нова свещена идея, която ще влѣзе въ водата. Че какъ мислите? Тия свещени идеи могатъ да влизатъ въ стомнитѣ! И който пие отъ тази стомна, ще възприеме една отъ тия свещени идеи. Азъ ще отида нѣкой день да донеса една стомна вода, и вие, като пиете отъ нея, ще видите, какви нови идеи ще влѣзатъ въ васъ. Ако вие ме заставите да сторя това, азъ нѣма да отида, но ако направя това нѣщо съ дълбокото убѣждение, че трѣбва да донеса вода, като пиете отъ тази вода, ще видите, какви нови идеи, какви нови убѣждения ще почерпите отъ нея. Трѣбва да направя това нѣщо и азъ, но какъ? — Съ онова дълбоко вѫтрѣшно убѣждение че като носятъ всички вода, и азъ да донеса. У мене трѣбва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбокъ свещенъ потикъ, да донеса една стомна вода. Това значи да бѫдемъ като онѣзи малки, разумни дѣца. Не казвамъ, че у васъ нѣма доброто желание да направите това, или онова, но вие считате, че извѣстни идеи сѫ за прѣдпочитане прѣдъ други. Като дойде да служимъ на Бога, всички идеи иматъ еднаква тяжесть. Защо? Защото въ една машина и малката вида, и голѣмата вида могатъ да причинятъ еднаква врѣда. Нѣкой пѫть малката вида може да причини по-голѣма опасность, по-голѣма врѣда, отколкото голѣмата, но има и обратни процеси. Нѣкой пѫть малката вида струва повече, отколкото голѣмата. Като дадешъ на нѣкой майсторъ да поправи тази малка вида, той казва: съ такивд малки работи не се занимавамъ, трѣбва да платите повече. Мѫчно се правятъ малкитѣ работи! За тѣхъ се изисква по-голѣмъ майсторъ. Голѣмитѣ работи и циганинъ може да неправи, но за малката вида, за онази малка, деликатна часть, всѣки не може да се заеме, нея само голѣмиятъ майсторъ може да хване и поправи. Нѣкой пѫть една малка, микроскопическа постѫпка ни струва по-скѫпо, причинява по-голѣма пакость, отколкото голѣмата За голѣмитѣ нѣща ние сме съвьршени, съ чукове можемъ да ги поправимъ, лесно ги дѣламе, но за малкитѣ нѣща се изисква голѣмъ майсторъ. „И който приеме едно таквозъ дѣте въ мое име, мене приема.“ Какво разбирате отъ този стихъ? Какъ трѣбва да се приеме такова едно дѣте — вѫтрѣшно, или външно? — Вѫтрѣшно. Такива дѣца нѣкой пѫть се изпращатъ отъ небето да посѣтятъ земята и като дойдатъ, запитватъ: мога ли да дойда у васъ, да ви погостувамъ една седмица? Туй дѣте е много разумно. Като ви дойде на гости, ще ви свърши много работа: каквото поискате ще направи. Ти го погледнешъ и си кажешъ: не е това дѣте, което очаквамъ, не мога да го приема. Ти не приемашъ това свещено дѣте, но съ това изгубвашъ много. Като си замине то, ти почувствувашъ една болка и си казвашъ: не направихъ добрѣ. „Който съблазни едного отъ тѣзи малкитѣ, които вѣрватъ въ мене, за него по-добрѣ би било да се окачеше на врата му камъкъ водениченъ и да потънѣше въ дълбинитѣ на морето“. Една отъ голѣмитѣ погрѣшки се крие тукъ именно, че нѣкой пѫть ние можемъ да съблазнимъ и другитѣ. Тогава? Именно отъ това трѣбва всички да се пазите. Азъ мисля тази вечерь да ви говоря върху християнската етика, какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ въ живота си. „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ!“ „По-добрѣ ти е да влѣзешъ въ живота хромъ или клосенъ, а не съ двѣ рѫцѣ и съ двѣ нозѣ да влѣзешъ въ вѣчния огънь.“ „И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли отъ себе си; по-добрѣ ти е съ едно око да влѣзешь въ живота, а не да имашъ двѣ очи и да бѫдешъ хвърленъ въ пъкъла огненъ“. Христосъ подъ думата „око“ е подразбиралъ всички навици, създадени въ насъ отъ миналото. Ако азъ кажа на единъ волъ, че докато не отрѣже своята опашка и я хвърли, никога нѣма да стане човѣкъ, какво ще ми каже той? Ще каже: тази опашка ми трѣбва, азъ съ нея се браня отъ мухитѣ. Тази опашка ми е нужна, дадена ми е отъ Бога. Питамъ: като човѣкъ, той ще има ли нужда отъ тази опашка? — Нѣма. Е, да допуснемъ сега, че ти имашъ това завистливо око, съ което виждашъ навсѣкѫдѣ, кому какво е дадено, какво ще те ползува то? Добрѣ, ти си християнинь, влѣзешъ нѣкѫдѣ, но съ това око виждашъ само лошитѣ работи — кой кѫдѣ седналъ, кой взелъ първото мѣсто, кой седналъ на плюшенъ столъ, съ какви дрехи билъ облѣченъ и т. н. — какво те ползува всичко това? Човѣкъ вьзприема съ такова око всички тия работи, напълва ума си само съ такива мисли и почва да критикува всичко, което вижда. Той не вижда хубавитѣ работи. Какво добро ще допринесе съ всичко това за себе си? Въ дадения случай, за себе си той е гочило, нищо повече. Ако азъ стана едно точило и изтривамъ ръждата на хората, това въ дадения случай е добро за тѣхъ, но за мене, като човѣкъ, не е добро, азъ имамъ друго прѣдназначение, ще загубя правата си посока. За точила има хиляди други хора, по-способни, нека тѣ извършатъ тази работа! Господъ не ме е пратилъ да бѫда точило въ този свѣтъ, нито пъкъ васъ е пратилъ да бѫдете точила. Та въ този смисълъ, всички онѣзи непотрѣбни навици, трѣбва да се отрѣжатъ и да се изхвърлятъ навънъ. Тѣ сѫ като онѣзи дяволски нокти, тъй нареченитѣ мазоли, брадавици, които, за да отрѣжешъ, трѣбва да изтръгнешъ отъ коренъ, иначе не можешъ да ходишъ. „Гледайте да не прѣзрете едного отъ тѣзи малкитѣ!“ „Ако единъ человѣкъ има сто овци и се изгуби една отъ тѣхъ, не оставя ли той 99-тѣ въ гората и отхожда да търси едната?“ Христосъ цитира този стихь като фактъ отъ живота. Така правятъ и овчаритѣ. „И ако се случи да я намѣри, истина ви казвамъ, че се радва за нея повече, нежели за 99-тѣ неизгубени. Това не е волята на Отца вашего, Който е на небеса, да погине единъ отъ тѣзи малкитѣ“. Подъ „малкитѣ“ подразбирамъ въплотенитѣ души, които сѫ дошли на земята да се спасятъ. Хубаво, дойде нѣкой тукъ, и вие му казвате: не можешъ да се спасишъ, върви си! Вие много бързо рѣшавате въпроситѣ. Добрѣ е човѣкъ да рѣшава бързо, но само въ нѣкои случаи; нѣкога не е добрѣ. Защо? Защото щомъ рѣшавашъ бързо, и за тебе ще рѣшатъ бързо. Щомъ рѣшавашъ медлено, и за тебе ще рѣшатъ медлено. „Ако ти съгрѣши братъ ти, иди и обличи го между тебе и него самичъкъ!“ Знаете ли защо трѣбва да отидешъ самичъкъ? Онзи ученикъ, който се заема да скрибучи на своята цигулка, трѣбва да се отдѣли нѣкѫдѣ самичъкъ да свири, никой да го не чува. Чували ли сте такова скрибучене на цигулка? Този ученикъ си свири, а тебе ти дотегва да го слушашъ. Ето защо, понеже ти ще сподѣлишъ съ този твой братъ горчиви думи, а може и да се поскарате, идете надалечъ, двама само да сте, никой да ви не чува. Ако има трети, и той ще се намѣси, а това ще обърка работата. Иди при брата си и насамѣ го изобличи! Той ще те изобличи, ти ще го изобличишъ, и тъй ще се свърши въпросътъ. Така е по-хубаво. Онѣзи, които иматъ право да правятъ бѣлѣжки, това сѫ пророцитѣ, изпратени отъ Бога. Само тѣ иматъ право да из-обличаватъ, да правятъ общи бѣлѣжки. Знаете ли, колко пророци сѫ бити за това? Трѣбва да знаете, че за всѣки човѣкъ, който не знае да изобличава, Господъ казва: „Я му дайте единъ хубавъ урокъ!“ Трѣбва да знаешъ какъ да изобличавашъ. Ако направишъ една малка погрѣшка въ изобличаването, ще ти дадатъ единъ добъръ урокъ, да знаешъ какъ да изобличавашъ. „Ако те послуша, спечелилъ си брата си.“ — Значи, при брата си ще отидешъ самъ. „Но, ако те не послуша, вземи съ себе си още едного или двама, за да се потвърди всѣка дума чрѣзъ устата на двама или трима свидѣтели.“ — Значи, при първия опитъ самъ ще отидешъ, при втория опитъ — съ единъ или двама братя, тъй че двама или трима ще бѫдете. „Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че, ако и църквата не послуша, нека ти бѫде като езичникъ или митарь“. — Значи, има три фази: най-първо ще отидешъ самъ, послѣ ще отидете двама или трима, слѣдъ това ще отидете при църквата, и така тѣ ще рѣшатъ въпроса. „Истина ви казвамъ: каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ — Тъй ще бѫде за всѣки едного, който постѫпва съобразно Божия законъ. Тогазъ пристѫпи Петъръ при Него и рече: „Господи, до колко пѫти, ако ми сгрѣши братъ ми да му прощавамъ, до седемь пѫти ли?“ Петъръ излиза изъ между дванадесетьтѣ ученици, като старши братъ и запитва Христа, до колко пѫти да прощава на брата си. Умно постѫпва той. Уменъ човѣкъ е, осигурява се. Казва му Исусъ: „Не ти казвамъ до седемь пѫти, но до седемдесеть пѫти по седемь.“ Петъръ, като прѣсметна, казва: „Много е това, на седемдесеть мѣста по седемь!“ „И смили се господарьть надъ тогози слуга, пусна го и прости му заема.“ Христосъ привежда единъ примѣръ отъ древностьта за единъ древенъ царь, който е постѫпилъ така. Тоя примѣръ не е измисленъ. Сѫществувалъ е този разуменъ царь. Понеже този слуга нѣмаше да си плати дълга, повѣлѣ господарьтъ му да продадатъ него, жена му и дѣцата му и всичко, що имаше, и дългътъ да се плати. Падна прочее слугата прѣдъ него, кланяше му се и думаше: „Имай търпѣние къмъ мене, и ще ти платя всичко!“ „Така и Отецъ Мой Небесни ще стори съ васъ, ако не простите отъ сърцата ваши всѣки на брата си прѣгрѣшенията.“ — Тукъ Христосъ засѣга единъ кармически законъ. Между хората сѫществуватъ не само обикновени отношения, но и кармически отношения, кармически връзки. Азъ ще приведа само нѣкои извадки отъ прочетената 18-та глава. Казва се, че Богъ е свѣтлина. Богъ не само че е свѣтлина, но Той произвежда свѣтлината, проявява се въ свѣтлината. Всѣки човѣкъ, който иска да борави съ свѣтлината, трѣбва да разбира законитѣ й. Свѣтлината си има свои начини, методи, по които дѣйствува. Тази свѣтлина, която дѣйствува въ физическия свѣтъ, тази свѣтлина, която дѣйствува въ духовния свѣтъ и тази свѣтлина, която дѣйствува въ умствения свѣтъ, се различаватъ по своята сила, по своята интенсивность. Свѣтлината, както и всички други сили, може да се подпуши, да стане натрупване. Това става и въ хората, и тогава се образува туй вѫтрѣшно горене, което ги изсушава. Нѣкои хора сѫ нервни по причина, че свѣтлината въ тѣхъ е подпушена. Въ тѣхъ се образува вѫтрѣшно електричество. Тѣзи хора ставатъ сухи, слаби като куки, много нервни, много нетърпеливи — подпушили сѫ свѣтлината. Ти не можешъ да търпишъ нѣкого, то е подпушване. Ти не можешъ да изслушашъ нѣкого, то е подпушване. Изслушвай го, изтърпи го, ще има врѣме и ти да говоришъ. Ако разбирашъ законитѣ, ти всѣкога можешь да говоришъ. Кои закони? — Законитѣ на говора. Силниягь изворъ всѣкога може да се прояви повече, огколкото слабиятъ. На силния изворъ всѣки може да отвори пѫть, а онзи слабия изворъ, оть който водата едва цицирика, и дѣцата могатъ да го подпушатъ. Той се оплаква на хората и казва: „Кажете на тѣзи дѣца да не ме подпушватъ, да ме оставятъ свободно да си върша работата!“ А този голѣмиятъ изворъ казва: „Азъ и тѣзи дѣца мога да нося.“ Голѣмиятъ изворъ зацига всички прѣгради. Той казва: „Всѣки, който се опита да ме спре, ще бѣга далечъ отъ мене“. Това е силниятъ човѣкъ. Силниятъ човѣкъ е като голѣмиятъ изворъ. Учениять човѣкъ е силенъ човѣкъ, ти ще бѣгашъ отъ него. Ти не можешъ да го подпушишъ. Той всичко може да аргументира. Всѣки може да подпуши малкиятъ изворъ. Слѣдователно, при голѣмия изворъ ти ще бѫдешъ разуменъ да не го подпушвашъ, защото самъ ще си причинишъ врѣда. Но и малкия изворъ не подпушвай, защото той може да образува локва, и пакъ ще причини врѣда. Съ това ти нищо не печелишъ, но само правишъ пакости. Бѫди благоразуменъ, пусни извора въ себе си! Законътъ, който може да извадите отъ този примѣръ и да го приложите въ живота си, е слѣдниятъ: силнитѣ желания, силнитѣ мисли, силнитѣ чувства, които излизатъ отъ дълбочината на вашата душа, това сѫ силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква прѣграда на тѣзи Божествени потици. Дай имъ ходъ да се проявятъ! За тѣхъ нѣма да давашъ никакъвъ отговоръ. Дойдатъ нѣкои при тебе, питатъ те: защо си допусналъ този изворъ да тече въ тебе? Ти ще имъ кажешъ: това е изворътъ, който извира отъ мене. Той кара воденици, азъ не трѣбва да го спирамъ. Той ще си тече, а азъ спокойно ще си продължавамъ пѫтя. „Ама винтове трѣбва да му се турятъ!“ — Елате вие да турите тѣзи винтове. Тукъ, прѣди години, имахме единъ много религиозенъ братъ, който казваше: въ името на Исуса Христа азъ мога да направя всичко. Той имаше много планове. Запримѣръ, имаше единъ планъ да вземе една кандилница, да ходи изъ Търново и да кади. Обаче, това не направи. Единъ день му идва друга една идея — да опита силата си. Какъ? Единъ день, при обиколката си изъ търновско, като минава прѣзъ село Беброво, излиза срѣщу него единъ голѣмь бикъ. Този братъ хваща бика за рогата и казва: въ името на Исуса Христа азъ ти заповѣдвамъ да се махнешъ! Този бикъ не познава думитѣ „въ името на Исуса Христа“, поваля светията на земята и го рови въ праха. Идватъ други двама души и едва го спасяватъ. Какво трѣбваше да направи той? — Той трѣбваше най-първо да опита силата си на единъ малъкъ бикъ, че послѣ на по-голѣмъ, на по-силенъ. А той, изведнъжъ отиде срѣщу голѣмия бикъ. Обаче, бикътъ излѣзе по-силенъ. Всѣка ваша силна мисъль е единъ голѣмъ бикъ, който излиза насрѣща ви. Не я бутайте, оставете я на страна! Нека си ходи изъ горитѣ, нека си върви изъ своя пѫть. Остави силната мисъль сама да се реализира. Слабитѣ изворчета сѫ най-добри за васъ, използувайте ги разумно! И въ тѣхъ има сила. И тъй, при реализиране на вашитѣ мисли, чувства и желания, пазете слѣдния законъ: не подпушвайте свѣтлината на вашия умъ! Щомъ я подпушите, ще се яви съмнѣние въ душата ви. Азъ гледамъ, мнозина сѫ повѣрвали въ Бога, но срещне ги нѣкой и, отъ своя страна, иска да ги наставлява да вѣрватъ. Онзи, който наставлява хората въ вѣрата, трѣбва да разбира степенитѣ на вѣрата, като разумни сили. Той самъ трѣбва да разбира, въ какво седи степеньта на вѣрата. И тогава, като обяснява на другитѣ хора, или на нѣкой братъ, да може да имъ я прѣдаде. Първо, ти трѣбва да си способенъ да прѣдадешъ вѣра на нѣкой човѣкъ. Ти не можешъ да прѣдадешъ вѣра на когото и да е, който нѣма търпѣние. Щомъ не търпи, не се опитвай да му говоришъ за вѣра, говори му други работи. Щомъ придобие търпѣние, тогава можешъ да му говоришъ за вѣра. Имайте прѣдъ видъ едно правило за себе си: безъ търпѣние не можете да приложите нищо. Вие искате да приложите нѣкои нѣща, но не успѣвате. Защо? Защото нѣмате търпѣние. Въ окултната наука има методи, редъ правила за придобиване търпѣние. Запримѣръ, да вземе човѣкъ едно огледало и да се гледа въ него 5 — 10 —15 минути, до 1/2 часъ. Седѣли ли сте вие толкова врѣме прѣдъ нѣкое огледало? Ако се гледате толкова врѣме въ едно огледало, ще се хипнотизирате. Щомъ се самохипнотизирате, никой не ще може да ви събуди. Какво трѣбва да направите? Като започнете опита, ще си кажете: като направя опита, слѣдъ два часа ще се събудя. Само така ще пристѫпите къмъ опита. Постѫпите ли така, разумниятъ законъ вече дѣйствува. Като паднешъ въ този летаргически сънь, ще дойдатъ разумнитѣ сѫщества да пазятъ тѣлото ти и слѣдъ два часа ще те събудятъ. Ако не ги прѣдупрѣдишъ, тѣ ще мислятъ, че ти си силенъ човѣкъ, нѣкой великъ Учитель, и ще те оставятъ самъ да се, събудишъ. Въ това врѣме ще дойдатъ други сѫщества, ще те обератъ и слѣдъ нѣколко часа може да се събудишъ, но ще бѫдешъ вече единъ хилавъ човѣкъ. Значи, вие нѣма да се подпущвате! Всѣкога ще се стараете да имате едно добро разположение на духа и една непоколебима вѣра. Вѣра въ какво? — Вѣра въ великия законъ, че ако ние имаме търпѣние, Богъ ще ни даде разумна вѣра. Той ще я внесе въ насъ. Туй хубавото, което имаме до сега, това Богъ е внесълъ въ насъ. Всѣки има начатъкъ отъ вѣра въ себе си, но туй, малкото, Богъ ще го благослови. Христосъ обяснява този великъ законъ на своитѣ ученици съ стиха, въ който уподобява вѣрата на синапово зърно. И казва: „Ако бихте имали вѣра, колкото едно синапово зърно, бихте могли да прѣнасяте планини и гори отъ едно мѣсто на друго“. Защо се уподобява вѣрата на синапово зърно? Защото въ него има условия да расте. Като му давате свѣтлина и топлина, единъ день то ще стане голѣмо дърво. Стига да разкопавате това дърво наоколо, слѣдъ нѣколко години ще израсте голѣмо и силно. Вѣрата не е механически процесъ. Тя е нѣщо разумно, което можете да положите като основенъ камъкъ въ живота си. Тя е една велика, разумна сила, която постоянно се развива въ вашия духъ. Вѣрата може да се развива само на земята. И ангелитѣ иматъ вѣра, само че тѣхната вѣра се различава отъ нашата. Азъ говоря за вѣрата, която е свързана съ физическия свѣтъ. И тъй, нѣма да подпушвате свѣтлината въ вашия умъ. Никаква алчна мисъль, никакво алчно желание нѣма да допущате въ себе си. Тѣ ще дойдатъ ртвънъ, но вие не трѣбва да имъ се подавате. Като казвамъ, че не трѣбва да имате никакви алчни желания, трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното обяснение. Като се качите на парахода въ океана, ще дойдатъ срѣщу него голѣми вълни, ще блъскатъ парахода ви отпрѣдъ — отзадъ, отлѣво — отдѣсно, но параходътъ не трѣбва да допуща тия вълни вѫтрѣ. Тия вълни, това сѫ човѣшкитѣ желания. Нека тия вълни отвънъ си бушуватъ, колкото искатъ, нека дигатъ шумъ, но параходътъ не трѣбва да ги допуща вѫтрѣ. Душата ти трѣбва да бѫде тиха и спокойна. И при най-голѣмитѣ бури, ти трѣбва да имашъ самообладание и вѣра, че Богъ нѣма да те остави, и твоятъ параходъ нѣма да потъне. Всички вие трѣбва да минете прѣзъ извѣстни опитности. Въ тази Божествена наука млади и стари трѣбва да минете прѣзъ извѣстни опитности, но не е необходимо всички да минете прѣзъ единъ и сѫщъ пѫть. Всѣки отъ васъ минава прѣзъ особена планинска пѫтека. Всѣки човѣкъ има въ живота си особени пѫтеки, прѣзъ които минава, и които го водятъ къмъ главния Божественъ пѫть. Значи, тази свѣтлина, която е опрѣдѣлена за васъ, е специална. За очитѣ на всѣки едного е изпратена отъ невидимия свѣтъ специална свѣтлина, специаленъ лѫчъ. Специална свѣтлинна енергия е изпратена само за вашитѣ очи. И нѣкой пѫть, когато правимъ екскурзиитѣ си по Витоша, азъ избирамъ врѣмето, за да може да се придобие тази именно свѣтлина. Въ даденъ случай ти не можешъ да добиешъ тази свѣтлина въ София, а трѣбва да се качишъ или на Витоша, или на Мусала, или да отидешъ въ нѣкой другъ градъ. И какво трѣбва да направишъ? — Ще напуснешъ работата си, и ще отидешъ на това, опрѣдѣлено за тебе, мѣсто. Не напуснешъ ли работата си, нѣма да добиешъ тази свѣтлина. Нѣкой пѫть ще те накаратъ да пѫтувашъ далечъ нѣкѫдѣ, да отидешъ въ Америка, напримѣръ, за да добиешъ тази свѣтлина. Като се върнешъ, ще кажешъ: азъ съмъ много доволенъ, че ходихъ въ Америка. Защо? Защото добихъ тази свѣтлина. Нѣкой ще каже: ами защо трѣбва чакъ въ Америка да се ходи? Не може ли и тукъ да се добие тази свѣтлина? — Не, въ Америка ще отидешъ, за да добиешъ тази свѣт лина. Нѣкой американецъ, за да добие тази свѣтлина, ще го изпратятъ въ България. Ще кажатъ: чудно нѣщо, този американецъ не може ли другадѣ да се просвѣщава, ами дошълъ въ тази страна, която европейцитѣ считатъ некултурна? Той не се просвѣщава тукъ, но отъ небето, отъ невидимия свѣтъ сѫ изпратили за него тази свѣтлина именно въ България. И той, като се върне, казва: чудна работа, каква свѣтлина добихъ въ България! Той трѣбва да се подчини на Божия законъ, на Божия Духъ, на това вѫтрѣшно рѫководство. Той трѣбва да дойде тукъ и, като търговецъ ли ще работи, като проповѣдникъ ли, или на нѣкаква друга работа ще се залови, но непрѣменно ще дойде тукъ. Сега вие се събирате тукъ, въ Търново, и казвате: не може ли другадѣ да се съберемъ? Може навсѣкѫдѣ; и на Мусала може, и на Витоша може, и въ Варна може, и въ Русе може, навсѣкѫдѣ може да се направи съборътъ, но навсѣкѫдѣ не може да приемемъ тази свѣтлина, която ни е опрѣдѣлена за тази година. Тамъ е въпросътъ! Туй е законъ. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрѣшава, но онова, духовното, отъ което ние се нуждаемъ, него именно трѣбва да спазваме. Нѣкой казва: защо дойдохъ тукъ? — За да добиешъ тази свѣтлина. Само тукъ като дойдешъ, ще добиешъ тази свѣтлина. Вие по нѣкой пѫть тичате да седнете напрѣдъ, на първитѣ мѣста, обаче, не знаете, на кое мѣсто е вашиятъ лѫчъ. Всѣки отъ васъ по интуиция трѣбва да избира това мѣсто, отдѣто ще дойде неговиятъ лѫчъ. Ако се подчинявате на този законъ, той ще ви посочи точно, на кое мѣсто трѣбва да седнете, до кой братъ, или до коя сестра. И ако седнете тамъ, въ този моментъ вие ще получите тази свѣтлина. Туй течение е точно опрѣдѣлено за васъ. Ако цаправите този опитъ, вие ще възприемете наврѣме тази свѣтлина, която иде отгорѣ и ще провѣрите закона. Разумнитѣ сѫщества сѫ опрѣдѣлили точно геометрически мѣстото ви и, ако не седнете на своето мѣсто, а на друго мѣсто, казвате: усѣщамъ се нѣщо много неразположенъ. Защо? Понеже тази свѣтлина, като стане физическа, вие я приемате отъ всички страни като вълни и се образува това вѫтрѣшно неразположение, вѫтрѣшно бълникане и казвате: днесъ не съмъ разположенъ. Станешъ сутринь, искашъ да се молишъ, но почувствувашъ, че не можешъ да се молишъ, кѫдѣ и да е. Нѣкой пѫть ти се молишъ въ кухнята и пакъ приемашъ тази свѣтлина. Казвашъ си: чудно нѣщо, и въ кухнята може да се моли човѣкъ! За този день това е твоето геометрически опрѣдѣлено мѣсто. Тамъ ти е опрѣдѣлено да приемешъ тази свѣтлина. Нѣкой пѫть излѣзешъ на двора да се помолишъ. Тамъ ще те намѣри тази свѣтлина, този лѫчъ. Вие не знаете, дѣ ще намѣрите Божественото. Може би, като стигнешъ до вратата, тамъ ще дойде тази свѣтлина. Ама какво ще кажатъ хората, като те видятъ, че се мопишъ на двора, или прѣдъ вратата? Не се безпокой за това. Втори пѫть, обаче, нѣма да се спрешъ тамъ. Спрешъ ли се, нищо нѣма да получишь. Ще се спрешь тамъ, дѣто ти е опрѣдѣлено да получишъ свѣтлината. Всѣки день е опрѣдѣлено да получишъ по едно Божествено благо. Та хубавитѣ дни въ живота, Божественитѣ дни всѣкога се отбѣлѣзватъ. Тѣ започватъ съ едно Божествено благо. Всѣко благо се опрѣдѣля съ нѣщо много хубаво, което трѣбва да дойде на деня си. За да стане знаменитъ този день, за да се отбѣлѣжи въ живота ти, трѣбва да се опрѣдѣли съ едно благо, което да помнишъ за винаги. То ще се отбѣлѣжи тъй, както въ албумитѣ се пишатъ нѣкои изречения и цѣнни мисли за споменъ. Тъй е и въ Божествения свѣтъ, като дойдатъ тия два лѫча. Има лѫчи, които идатъ всѣки день. Има лѫчи, които идатъ единъ пѫть прѣзъ седмицата. Има лѫчи, които идатъ единъ пѫть прѣзъ годината, а има и такива лѫчи, които идатъ само единъ пѫть въ живота ви. И колко буденъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Тия лѫчи може да дойдатъ въ твоитѣ младини, може да дойдатъ въ срѣдата на живота ти, а може да дойдатъ и въ края на живота ти. Ти не знаешъ кога ще дойде тази свѣтлина. Нѣкой пѫть идва къмъ 30-тата година, нѣкой пѫть къмъ срѣдата на живота, а нѣкой пѫть на края. Нѣкой казва: защо трѣбва да дочаквамъ края на живота си? Защото не си получилъ тѣзи лѫчи, които ознаменуватъ живота ти. Ти не си приелъ още тия два лѫча. Като ги получишъ, ще кажешъ: сега съмъ доволенъ, приелъ съмъ тѣзи лѫчи въ живота и мога спокойно да замина за другия свѣтъ. Докато не си ги приелъ, не ти се иска да умирашъ. Тази е причината, задѣто човѣкъ не иска да умира. Та въ обходата си трѣбва да бѫдете внимателни. Запримѣръ, вие не можете да обмѣните никакви идеи помежду си. Нѣкой пѫть казвате, че човѣкъ трѣбва да се самовъзпита, да се самообразова и вдълбочава въ себе си, затова прѣкарвате въ мълчание и не размѣняте никакви мисли помежду си. Пъкъ и да размѣняте нѣкои идеи, не можете да образувате тази връзка на свобода. Запримѣръ, като слушашъ нѣкой братъ да ти говори, изслушай го съ такова внимание, да чувствувашь като че себе си слушашъ. Сега нѣкой братъ седи тамъ недоволенъ. Защо? — Не е намѣрилъ човѣкъ, който да го разбере. Казва: азъ дойдохъ при тѣзи хора, но тѣ сѫ студени, нищо не разбрахъ! И така, вие чакате да ви запознаятъ, че тогава да се приближите единъ къмъ другъ, тогава да се поразговорите. Ами знаете ли, че като изслушате този братъ, като видите на какво стѫпало на развитие се намира, ще имате Божието благословение? Може би, Господъ е опрѣдѣлилъ да получишъ тия два Божествени лѫча чрѣзъ този братъ. Гледамъ, нѣкой братъ седи, всички се разговарятъ по между си, а той, горкиятъ, седи самъ: никой не се занимава съ него, никой не му проговаря. Иди при него, седни, почни да се разговаряшъ, вникни въ дущата му! Не казвамъ да го пригръщашъ, но влѣзъ въ положението му! Изпълнишъ ли великия законъ, и за тебе, и за него ще дойде това благословение. Този е пѫтьтъ! Всички трѣбва да бѫдете внимателни. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫдете внимателни. Опитайте това! Онзи, който е майсторъ да се кара, нека бѫде майсторъ и да се примирява. Азъ обичамъ тия двѣ качества въ човѣка. Дойде нѣкой и те нахука. Нека дойде слѣдъ това и ти каже: братко, ще ме простишъ, азъ съмъ малко сприхавъ човѣкъ, такъвъ ми е характерътъ, но ще ме извинишъ. Хайде малко да се поразговоримь! Слава Богу, научихъ единъ добъръ урокъ. Че нѣкой се проявява грубо, това не показва, че той е най-грубиятъ, но той се изявява. Защото нѣкои хора лесно се изявяватъ, а други не се изявяватъ. Казватъ за нѣкой братъ: ето този братъ е много нетърпеливъ. Не, има други, които сѫ по нетърпеливи, но се въздържатъ прѣдъ хората. Знаете ли, на какво мязатъ тия хора? — На онази млада невѣста, която прѣдъ своя възлюбенъ показвала, че се самообладава, не се дразни, не се сърди, а послѣ, като отишла въ кухнята, отъ голѣма нервность, направила дупка на масата. Въ прочетената глава се засѣга този кармически законъ. Всички, като ученици на това велико училище, трѣбва да се стремите да имате изразъ, да изслушвате душитѣ, да знаете, че когато ти страдашъ, има още много души, които страдатъ въ друга посока, и както ти искашъ да бѫдешъ утѣшенъ, така и тѣ искатъ да бѫдатъ утѣшени. Ти искашъ да намѣришъ нѣкоя душа, която да има пълна вѣра въ тебе. Затова, като изслушвашъ нѣкого, изслушвай го съ пълна вѣра и не казвай: гледай, какви малки, какви дѣтински работи го занимаватъ! Малкитѣ работи въ живота ни причиняватъ голѣми терзания. Друго положение ще засегна. На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трѣбва. Това е една слаба черта, която сѫществува въ всички хора, даже и въ много религиознитѣ, въ много напрѣдналитѣ. Когато имаме много знания, даваме много, говоримъ много, но като се почувствуваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трѣбва. Тѣзи пъкъ, които ни слушатъ, казватъ: ама че дърдорко! — държа ни цѣли 2—3 часа. Казвамъ: ти можешъ да говоришъ 3 часа само на нѣкоя душа, която се е отворила, която е голѣмъ джобуръ, та тъкмо въ 3 часа да се напълни. Когато говоришъ на този човѣкъ, той ще каже: сега съмъ доволенъ, напълниха ме. Ако този човѣкъ е нѣкой малъкъ джобуръ, ти като си му говорилъ 3 часа, той прѣливалъ, прѣливалъ, че окалялъ всичко наоколо. Не е лошо и това, на тази тиня ще изникне трѣвата. Въ дадения случай е важна етиката въ обходата. Етика, етика ви е необходима! Трѣбва да бѫдете разумни, да знаете тази нова обхода, не принудената, а естествената обхода. Вие, като срещнете нѣкой братъ, казвате - азъ познавамъ този братъ. Не го познавашъ. Тъй, както вчера го познаваше, днесъ той не е такъвъ. Пазете се да не правите тѣзи грѣшни, прибързани заключения. Всѣки день човѣкъ се разтваря, всѣки день разгръща по единъ новъ листъ отъ своята душа. Всѣка душа е отлична книга, но за външния, физическия свѣтъ човѣкъ е нѣщо друго. Когато дойдемъ до душата, тя е една велика Божествена книга, която постоянно се разкрива. Пристѫпите ли къмъ нѣкоя човѣшка душа, вие ще считате тая душа свещена. Вие съ благоговѣние ще пристѫпвате къмъ нея, за да пристѫпятъ съ благоговѣние и къмъ васъ. Когато се отнася до тѣлото, това е другъ въпросъ, но пристѫпите ли къмъ душата, най-първо, прѣди да я пипнешъ, ще измиешъ рѫцѣтѣ си 3-4 пѫти съ сапунъ, та като дойде да обърнешъ нѣкой листъ, да не остане никакво петно върху нея. Внимателно ще пипате! Физическиятъ човѣкъ може да го гледашъ, както искашъ, но онази душа, която е пробудена, вижъ, тя е проникната отъ свещеното съзнание и трѣбва да се пипа внимателно. Тя те погледне, иска да те проникне, да обмѣни своитѣ хубави мисли и чувства съ тебе, но започнешъ ли да се прѣдпазвашъ отъ нея или да я човъркашъ, ще й оставишъ много лоши впечатления. Ако не си готовъ да говоришъ на тази душа, ще кажешъ: братко, ще ме извинишъ, днесъ не мога да говоря съ тебе, имамъ всичкото добро желание, но не съмъ разположенъ духомъ. Имамъ нѣщо, което ми тежи на душата, ще ме извинишъ. Кажешъ ли така, и той ще ти отговори: разбирамъ те, братко! Ако хората бѣха тъй внимателни единъ къмъ другъ, щѣше да се образува една вѫтрѣшна хармония. Необходимо е да се образува тази вѫтрѣшна хармония, защото тя ще привлѣче съотвѣтни сили. Защото сроднитѣ сили винаги се привличатъ, и вслѣдствие на това, човѣкъ всѣкога търси противоположното. Противоположното у човѣка е хубавото въ живота. Като видите у човѣка една хубава черта, тя ви привлича. Та у всѣки човѣкъ трѣбва да има необикновени проявления на ума, необикновени проявления на сърцето. Вие ще кажете: нека бѫдемъ всички еднакви. Ами ако бѫдемъ всички еднакви, гладки, валчести, като билярдни топки, всички направени все отъ слонова кость, какъ бихме се познали? На какво ще замязаме тогава? Не, ние не сме топки, нито сме гумени кукли. Душата не може да бѫде гумена кукла. Душата, дѣйствителнр, може да я ограчичимъ по нѣкой пѫть, но тя е свободна. Тя не може да бѫде робиня. Тя може да се зароби, но най-послѣ тя е силна да се избави отъ това робство. Този законъ ще го знаете: никой не може да зароби вашата душа. Сега нѣкои отъ васъ се опасяватъ, дали сѫ спасени, или дали имъ е простенъ дългътъ. Дългътъ ви всѣкога може да се прости. Нѣкой день вие мислите, че сте най-голѣмия грѣшникъ, че грѣховетѣ ви не сѫ простени, окайвате се. Какво трѣбва да направите? Намѣрете нѣкой голѣмъ грѣшникъ и му кажете: братко, и тъй азъ не съмъ спасенъ, поне тебе да спася. Платите ли дълговетѣ му, ще се простятъ и вашитѣ. Знаете ли какво е направилъ единъ голѣмъ скѫперникъ, който никога въ живота си не е правилъ добро? Слѣдъ като изгубилъ всичкото си богатство, започналъ да се измѫчва и да си казва: „Голѣмъ глупакъ, голѣмъ серсеминъ бѣхъ! До сега нито на единъ човѣкъ не помогнахъ, никому добро не направихъ. Не стига това, ами опълчихъ всички хора противъ себе си, опропастихъ много нещастни. Сега имамъ всичко сто лева въ джеба си, тѣхъ ще дамь.“ Отива, намира единъ бѣденъ човѣкъ, купува му едни дрехи и казва: „Носи тѣзи дрехи за мое здраве! Азъ нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господъ“. Другъ единъ господинъ го прослѣдява и като вижда туй проявление на скѫперника, отпуща му единъ авансъ отъ 100,000 лева. Значи, Господъ, като вижда, че той признава грѣшката си, че скѫперничеството не е хубаво нѣщо, и пожелава въ себе си да стане щедъръ, казва: ето една хубава черта въ този човѣкъ! И тъй, щомъ дадешъ всичко, Божието благословение ще дойде върху тебъ. Сега, вие трѣбва да търсите по-добри хора отъ васъ, но нѣкой пѫть трѣбва да търсите и по-лоши хора отъ васъ. Защо? Нѣкой пѫть лѫчитѣ на Божествената свѣтлина ще намѣрите при добритѣ хора, при светиитѣ, тѣхъ ще търсите. Накрай свѣта ще отидете, но ще ги намѣрите. Нѣкой пѫть ще отидете при най-лошитѣ хора — тамъ ще намѣрите тия Божествени лѫчи. И тъй, нѣма да се подпушвате! Срѣщалъ съмъ нѣкои сестри, казватъ: какво да правимъ, ние не сме учени хора? Ами ученитѣ какво сѫ направили? Дѣйствително, учениятъ човѣкъ като намисли нѣщо добро, хубаво ще го направи, но като намисли нѣщо глупаво, и него майсторски ще направи. А простиятъ, като направи нѣкоя беля, и най-голѣмата да е, нѣма да е толкова лошо направена. Не е въпросътъ въ това, да бѫдемъ всички учени. Кой може да бѫде ученъ? — Който се учи. Въ дадения случай, въ живота вие трѣбва да имате тази вѫтрѣшна благодарность, да съзнавате, че въ васъ има сили още непроявени, неразкрити и, ако вие дружите съ нѣкои по-високоиздигнати отъ васъ братя, вие трѣбва да дойдете въ такова съприкосновение съ тѣхъ, че да се събудятъ въ васъ тия скрити сили. Затова, като идваме въ съобщение единъ съ другъ, трѣбва да спазваме закона на хармонията, за да можемъ да придобиемъ нѣщо; или, по-право, да получимъ нѣщо по-добро. Не мислете, че ще имате загуба. Всѣки, който върви по този законъ, нищо не е загубилъ, а всѣки, който върви противъ този законъ, всичко загубва. Слѣдователно, ако не спазвате закона на свѣтлината, въ главата ви ще стане едно подпушване, ще се яви едно забъркване на идеитѣ. Ако подпушите вашето сърце, ако задьржате топлината на вашитѣ чувства, ще забѣлѣжите едно вѫтрѣшно недоволство, едно неразположение, една вѫтрѣшна нервность. Ако подпушите правилнитѣ функции на тѣлото си, или свѣтлината на физическото тѣло, ще дойдатъ болеститѣ. Слѣдователно, ще започнете вече съ отпушването. Нѣма да казвате: днесъ много пече. Не говорите право. Нѣма да противодѣйствувате на проявлението на природата. Ти казвашъ, че пече, а другъ казва, че не пече. Не, ти ще кажешъ: приятна е топлината, която иде; отлична е свѣтлината! Ако врѣмето е дъждовно, нѣма да казвате: колко е неприятно това облачно врѣме! Не, отлично е врѣмето. Това врѣме е точно за тебе. Ами ако ти отивашъ на разораната си вече нива да садишъ царевица, жито, и по пѫтя удари единъ проливенъ дъждъ и те накваси хубаво, но сѫщеврѣменно полѣе и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е врѣмето? Питамъ: царевицата и житото изгубиха ли нѣщо? — Не, царевицата и житото ще платятъ дрехитѣ ти. Да допуснемъ сега, че не вали дъждъ, прашно, сухо е врѣмето, и дрехитѣ ти не се мокрятъ. Искашъ да копаешъ, но земята е суха, корава — не можешъ да копаешъ. Какво ще правишъ тогава? Хубаво ли е сега? Кое положение е по-хубаво: съ дъждъ, или безъ дъждъ? Друга аналогия. Ти отидешъ при нѣкой братъ, който говори много ласкаво за Христа, за Бога. Казвашъ му: дай ми 100 лева. — Нѣмамъ. Отивашъ при другъ братъ, той ти говори за моралъ, за това-онова, и най-послѣ те нахука. Ти му поискашъ пари на заемъ, и той веднага ти дава. Нахука те, но ти дава пари. Нахукването не е ли този дъждъ? — Дъждъ е. Ти ще благодаришъ на Бога и ще кажешъ: благодаря, Боже, че завалѣ дъждъ. Наистина, той накваси дрехитѣ ми, но и царевицата се полѣ. Така и този братъ, нахука те, но ти даде пари. Това положение е по-хубаво отъ първото. Трѣбва да бѫдете внимателни, да прилагате тази философия въ живота. Приложението й е мѫчно. Азъ съмъ виждалъ много развити, учени хора, които сѫ срѣщали много трудности, голѣми спънки въ приложението на тази философия. Запримѣръ, обиди те нѣкой. Знаешъ ли, колко мѫчно можешъ да глътнешъ този хапъ на обидата? Лѣкували ли сте вие тази обида? Знаете ли какъ се лѣкува тя? — Съ сурова сланина. Вие сте чудни, не вѣрвате въ това! Ще ви кажа, каква е тази сланина. Да кажемъ, че ти си обидилъ нѣкой братъ много, и той не иска да ти прости. Какво трѣбва да правишъ? Ако направишъ една хубава кѫща на този братъ, ако издържашъ дѣцата му въ странство, това не е ли намазване на обидата, която си му причинилъ? Това не е ли сланината, която си употрѣбилъ? Този е единъ отъ ефикаснитѣ методи. Този методъ, наистина, е много труденъ, но е възможенъ. Първото положение: ние трѣбва да бѫдемъ като разумнитѣ дѣца. Второто положение: ние трѣбва да имаме този всеопростителенъ духъ. Третото положение: ние трѣбва да бѫдемъ търпеливи. Четвъргото положение; всичко това трѣбва да правимъ отъ любовь къмъ Бога. Когато правимъ нѣщата отъ любовь къмъ Бога, Той ще ни даде това, което обичаме. Ами кой образува връзката между хората? — Богъ я образува. Много пѫти азъ гледамъ: нѣкои братя измежду васъ сѫ поети, пишатъ, искатъ да ви прочетатъ нѣщо, но вие нѣмате желание да ги изслушвате, нѣмате търпѣние. Външнитѣ хора ги изслушватъ, вие не ги изслушвате. Този братъ като отиде между външнитѣ хора, тѣ харесватъ, което пише, изслушватъ го. Вие казвате: знаемъ го ние! Нѣкой писатель отъ свѣтскитѣ хора, външнитѣ не искатъ да го изслущватъ, но като дойде тукъ, между васъ, вие го изслушвате, разбирате го, и той казва: много добрѣ ме приеха тѣзи хора. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ сѣмействата. Майката, като набие хубаво дъщеря си, при кого отива тя? — При баща си. Като дойде при него, той взима страната й. Тя върви задъ него. Ако пъкъ бащата набие сина си, той при кого отива? — При майка си. Добрѣ, но ако и майката, и бащата набиятъ дѣтето си, то при кого отива? — При дѣдо си, при баба си. Това ви се вижда смѣшно, но това сѫ закони. Всѣки човѣкъ усѣща, че трѣбва да има нѣкой, на когото да се осланя. Все търсишъ нѣкого, съ когото да сподѣлишъ скръбьта си — искашъ да имашъ тилъ, Сега Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и въ тази дълга бесѣда разправя за законитѣ, които ще прѣобразуватъ тѣхния животъ, които ще създадатъ онѣзи хармонични отношения помежду имъ. Защото, отсега нататъкъ ние ще създадемъ образци. Божественото у васъ още спи. То ту се пробужда, ту пакъ заспива. Казвамъ: ти не си юнакъ. Онзи юнакъ, който спи, не е силенъ. Малкото дѣте може да свърже и най-силния юнакъ. Кога? — Когато спи. Виждали ли сте какво правятъ дѣцата съ нѣкой юнакъ? — Завържатъ го хубаво и послѣ между пръститѣ му вплетатъ книжки, и слѣдъ това ги запалятъ. Търкаля се той горкиятъ, а тѣ си правятъ смѣшки съ него! Сармо онзи човѣкъ, който е пробуденъ, той е силенъ; а онзи, който спи, всѣкога е слабъ. И слабиятъ, който е буденъ, и силниятъ, който е буденъ, всѣкога сѫ силни. И обратното е вѣрно: и слабиятъ, който спи, и силниятъ, който спи, всѣкога сѫ слаби. Онзи заякъ, у който се събужда съзнанието, щомъ дойде хрътката, и той избѣгва. А онзи, който спи, той попада въ устата й. Мечката, когато е будна, и дойде човѣкътъ, тя избѣгва. Казвамъ тогава: и заякътъ бѣга, и мечката бѣга. Заякътъ бѣга отъ кучето, а мечката бѣга отъ хората. Питамъ: страхътъ на заяка не му ли помогна? Пъкъ и страхътъ на мечката не й ли помогна? Заякътъ става силенъ, като се събуди; и мечката става силна, като се събуди. Ако и двамата спѣха, и двамата щѣха да платятъ съ живота си. Слѣдователно, отъ всички се изисква будность. И всичкитѣ нещастия въ живота ни идватъ всѣкога, когато ние спимъ. Затова Писанието казва: „Будни бѫдете, защото не знаете, кога ще дойде Синъ Человѣчески.“ Будни бѫдете! Та казвамъ сега: вие се събирате тукъ за 5—6 дни, да прѣкарате заедно, да се образуватъ между васъ приятелски връзки, че слѣдъ заминаването да си пишете, да се разговаряте мислено, да се образува тази вѫтрѣшна връзка на единодушие. Като се образува тази връзка, тогава ще провѣрите този великъ законъ, споредъ който „дѣто сѫ двама или трима души, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ“. Това събрание трѣбва да става споредъ законитѣ на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Въ дадения случай азъ мога да постѫпя споредъ единъ отъ тия закони, не мога едноврѣменно да постѫпя и споредъ тритѣ закона. Азъ мога да постѫпя, запримѣръ, споредъ закона на Любовьта, другъ може да постѫпи споредъ закона на Мѫдростьта, а трети може да постѫпи споредъ закона на Истината. Така ще се допълваме. Ако постѫпя по закона на Любовьта, ще ви дамъ животъ. Ако постѫпя съобразно закона на Мѫдростьта, ще ви дамъ знание. Ако постѫпя съобразно закона на Истината, ще ви дамъ свобода, ширина, възможности да работите въ свѣта. Значи, ще работите по тѣзи три закона въ свѣта. Нѣкоя сутринь като станете, ще работите съ Любовьта. Втория день ще работите съ Мѫдростьта. Третия день ще работите съ Истината. При каквото състояние и да се намирате, приятно, или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчени — при всички случаи работете съзнателно, бѫдете будни, използувайте всички условия въ живота! Нѣкой билъ нервенъ. Хубаво е това. Азъ плащамъ за нервни хора. Щѣше да бѫде голѣмо нещастие, ако всички хора бѣха така широко разложени. Пъкъ щѣше да бѫде голѣмо нещастие, ако всички хора бѣха отъ нервнитѣ. Сприхавитѣ хора съ разпоженитѣ добрѣ се допълнятъ. Като се съединятъ, тѣ се обикватъ, но никога не впрѣгай двамата заедно въ една каруца. Ако искашъ да впрегнешъ една каруца, впрегни въ нея или двама разположени, или двама бързи. Вижте какъ впрѣгатъ парата въ машината. Впрегнете два бързи коня заедно, и вижте какъ тичатъ! И тъй, първиятъ важенъ законъ: не подпушвайте свѣтлината! Щомъ се подпуши свѣтлината, като срещнете и най-малкото прѣпятствие, ще почувствувате вѫтрѣшна тъмнина. Туй трѣбва да знаете! Стане ли нѣкакво подпушване въ васъ, срещнали сте нѣкакво прѣпятствие. Какъ да се отпушите? — Махнете туй прѣпятствие! Да допуснемъ сега слѣдния примѣръ. Нѣкой братъ ви е обидилъ; съзнателно, или несъзнателно, това не е важно, важното е, че ви е обидилъ. По кармическия законъ, и вие трѣбва да го обидите. Да допуснемъ, че обидата седи въ това: срещне ви този братъ, вземе отъ рѫцѣтѣ ви стомната, която носите, удря я въ земята и я строшава. По кармическия законъ, и вие взимате неговата стомна, удряте я въ земята, и тя се строшава. Послѣ и двамата се хващате за коситѣ. Питамъ: въпросътъ свършенъ ли е? — Не е свършенъ. Този братъ, на когото вие счупихте стомната, и той, който счупи вашата, какво трѣбва да направите? Ще му купите най-хубавата стомна и ще кажете: Братко, азъ бѣхъ неразположенъ духомъ, другъ пѫть нѣма да правя така. Ще ме извинишъ. Щомъ му дадешъ тази хубава стомна, въпросътъ е ликвидиранъ. Колко струва една стомна? Може да струва и 100 лева. Ще извадишъ тия 100 лева и ще я купишъ, макаръ да сѫ и послѣднитѣ ти пари. По-хубаво е да отпушишъ ума си, ако ще би да похарчишъ и послѣднттѣ си 100 лева. Като направишъ това, ти прѣмахвашъ враждебното чувство, което стѣга сърцето ти, и ще почувствувашъ, че въ ума ти влиза свѣтлина. Тогава Господъ ще ти каже: „Добрѣ направи, че купи стомната на брата си“. По този законъ именно, когато хората на земята се обичатъ, трѣбва да се молятъ единъ за другъ, да не умре нѣкой отъ тѣхъ. Защо? — Когато ти обичашъ нѣкого, който сѫщо те обича, той всѣкога внася въ тебе своитѣ свѣтли мисли, внася нѣщо ново въ живога ти. Ти чувствувашъ това нѣщо, но когато той умре, въ тебе настава тъмнина, и ти чувствувашъ вече, че нѣщо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази свѣтлина въ тебе. Нѣкой пѫть казвашъ: азъ мога и безъ него. Не, не можешъ. Като го изгубишъ, въ твоето съзнание се образува едно тъмно петно. Разправяше ми единъ анархистъ за единъ свой приятель, когото много обичалъ, но често си казвалъ, че може и безъ него. Обаче, единъ день неговиятъ приятель се самоубива. „И отъ тогава“, казваше той, „азъ почувствувахъ такива тъмни, черни петна въ съзнанието си, че не можахъ никѫдѣ да си намѣря миръ“. Тѣзи черни петна въ него показватъ, че слѣдъ като изгубилъ приятеля си изчезнала е и онази свѣтлина, която той му изпращалъ. И знаете ли сега, колко е мѫчно да се възстанови старото положение? Трѣбва да се извика тази душа отъ онзи свѣтъ, да се прѣдизвикатъ тѣзи свѣтли мисли, за да може да дойде отново свѣтлина въ съзнанието му. Колко мѫчно може да се примири тази душа! Само така могатъ да се махнатъ тия тъмни петна. Затова, като обичашъ нѣкоя душа, трѣбва да се молишъ за нея, да я пази Господъ отъ всѣко зло. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ, за да изцѣлѣете“. И вие трѣбва да се молите единъ за другъ. Знаете ли, колко блага изпраща Господъ за васъ? Всѣки оть васъ е единъ великъ факторъ въ икономията на живата природа. Това е единъ великъ законъ. Вие казвате: да си върви този братъ, и безъ него можемъ. Знаете ли, колко добрини приемате всички чрѣзъ тази душа? Не само вие приемате тѣзи добрини, но и цѣлъ свѣтъ ги приема. Казвате: и безъ тази смахната сестра може. Не, колкото и да е смахната тази сестра, колкото и да е смгхнатъ този братъ, заслужаватъ да живѣятъ между насъ. Защо? Защото свѣта нѣма да оправятъ умнигѣ хора, но смахнатитѣ хора ще го оправятъ. Ами че и въ Писанието се казва: „Избралъ си, Господи, само безумнитѣ хора“. Щомъ въ тѣзи хора, именно, има доброто желание да бѫдатъ носители на Божията Любовь, да отворятъ душитѣ си за Бога. добрѣ дошли! Казвамъ: ето кѫдѣ е хубавото въ живота. Всички трѣбва отъ сърце и душа да се молимъ усърдно на Бога, да даде свѣтлина на еди-кой си братъ, та работитѣ му да се оправятъ, но не тъй, както той иска, а както Богъ иска. Запримѣръ, нѣкой братъ нѣма пари да се върне въ София. Другитѣ казватъ: Господъ да промисли за това! Хубаво, Господъ е промислилъ. Какъ? — Въ моя джебъ Той е турилъ нѣколко лева и за този братъ. Трѣбва да ги извадя и да му ги дамъ. Днесъ ми дойде този методъ на ума и го казвамъ на васъ Нѣкоя сестра нѣма пари да дойде тукъ, и си казва: Госпоцъ ще промисли за менъ. Качва се на трена, влиза въ първа класа купе — пѫтува. Каззамь: добрѣ е постѫпила, но тя не разбира законитѣ. Азъ, който разбирамъ законитѣ, ето какво ще направя. Като разбера, че тази сестра нѣма билетъ за пѫтуване, ще взема единь билетъ отъ първа класа, ще го дамъ на кондуктора и ще му кажа: този билетъ е за тази сестра тамъ. Така, тя нѣма да знае, че пѫтува съ билетъ, ще мисли, че Богъ е промислилъ за нея и вѣрата й ще се утвърди. Господъ ми казва: „Тази сестра се качва безъ пари на трена въ мое име. Азъ не искамъ да се петни имего Ми, загова ти ще и купишъ билета“. Тази сестра ще каже: Азъ се радвамъ, че Господь ми помогна. И азъ ще се рацвамъ, че Господь й помогналъ. Азъ бихъ желалъ, всички братя, които сѫ безъ пари, да се качатъ на трена, а другитѣ, които иматъ пари, да отидатъ слѣдъ тѣхь, да имъ купятъ билети и да се радвать, че сѫ изпълнили Божия законъ Нека тѣ отидатъ слѣдъ тѣхъ като ангели хранители. Направете този опитъ! Колкото души тръгнатъ, вие ицете слѣдъ тѣхъ и провѣреге, дали ще бѫдатъ отъ тия, които ще пѫтуватъ съ специаленъ билетъ. Този плань ми дойде на ума днесъ, и азъ пръвъ ще го приложа, като разбера, че нѣкой братъ нѣма билетъ. Не е ли хубавъ този планъ? Та казвамь: много братя и сестри нѣматъ пари за билетъ, т. е изпратень имъ е чекътъ, но не сѫ го получили още. Ти, като разберешъ това нѣщо, иди слѣдъ тѣхъ и имъ купи билета, защото днесъ тѣ нѣматъ нито петь пари въ джеба си. Той, като забогатѣе, ще ги плати. Нѣма да събирате пари по милость, а по любовь. Този братъ иска да дойде тукъ, а нѣма, горкиягъ, билеть. Не, за тия братя има приготвени специални билети. Ако на единъ кореспондентъ се дава специаленъ билетъ за пѫтуване, защо на единъ нашъ братъ да не се даде специаленъ билетъ? Разбира се, това се отнася за онѣзи по-напрѣднали духове отъ васъ, за онѣзи, които съ тази си постѫпка искатъ да добиятъ Божествената свѣтлина, да приематъ Божия лѫчъ. Единъ братъ казва: тази година азъ не мога да дойда на събора, паритѣ ми не дойдоха на врѣме. Ти, който искашъ да получишъ Божията свѣтлина, прибързай да купишъ на брата си билетъ, за да не съжалявашъ послѣ. Ще кажешь: Братко, тази година азъ ще ти купя билетъ, а догодина ти ще ми купишъ. Тъй трѣбва да си услужвате. Въ васъ трѣбва да се роди това братско чувство. Каквото вършимъ, да го вършимъ за Бога, да чувствуваме, че това, което правимъ, е една привилегия за насъ Тъй да направимъ тази услуга, че този братъ да не знае нищо. Ако пъкъ узнае, тъй да я направимъ, че да не се обижда. Ще кажешъ: Братко, ще ме извинишъ, азъ ще ти услужа сега, но не се обиждай, не се огорчавай отъ постѫпката ми. Единъ день, когато имашъ възможность, и азъ изпадна въ нужда, ти ще ми купишъ билетъ. Още по-добрѣ би било, ако този братъ свободно можеше да ти каже: Братко, можешъ ли да ми купишъ единъ билетъ? Искрени трѣбва да бѫдемъ! Сега между васъ трѣбва да се образува такава обхода, че да не накърнявате чувствата си единъ другъ. Въ отношенията си вие отивате въ другата крайность. И тъй, вие ще провѣрите сега на опитъ закона за подпушване на свѣтлината. Този въпросъ още не е изчерпанъ, ще се продължи и по-нататъкъ. Вторникъ, 8 ч. с. 25 августь.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Търпѣние и вѣра. Въ съзнателния животъ има три положения, които трѣбва да се поставятъ въ ума на всѣки, който иска да се развива правилно. Разбира се, тукъ не е въпросътъ за обикновенитѣ схващания, за обикновенитѣ разбирания на живота. Обикновенитѣ разбирания нѣма какво да се повтарятъ, тѣ сами по себе си се налагатъ отъ външния, отъ физическия животъ. Човѣкъ прѣкарва едноврѣменно два диаметрално противоположни живота. Отъ това се раждатъ противорѣчията, но въ края на краищата тия противорѣчия пакъ се хармонизиратъ. За насъ сѫ важни резултатитѣ, а тѣ сѫ различни. За оня, който отива къмъ небето, материята се разредява, условията на живота се подобрѣватъ, тамъ има повече свѣтлина; за оня пъкъ, който отива къмъ ада, материята се сгѫстява, той отива надолу, дѣто има тъмнина и пѫтьтъ му е труденъ. И на едното, и на другото мѣсто, обаче, живѣятъ разумни сѫщества. На небето живѣять свѣтлитѣ духове, а въ ада — тъмнитѣ духове. Споредъ това, движите ли се отъ небето къмъ ада и обратно, въ васъ се създава извѣстно раздвояване. Туй раздвояване се отразява въ ума и сърцето ви. Когато сте свързани съ небето, вие сте подъ влиянието на свѣтлитѣ духове, прѣживѣвате тѣхния животъ, т. е. живота на свѣтлината; когато сте свързани съ ада, вие се намирате подъ влиянието на тъмнитѣ духове, т. е. прѣживѣвате живота на тъмнината. Но и въ двата случая този животъ не е вашъ. Нѣкой день вие сте радостни, настроението ви е подигнато, вие прѣживѣвате живота на ангелитѣ. На другия день вие сте тѫжни, настроението ви е понижено, вие прѣживѣвате живота на тъмнитѣ духове. Това сѫ двѣ различни състояния. Ще взема единъ примѣръ за пояснение на мисъльта си. Да допуснемъ, че вие имате въ кесията си 200,000 лева, съ които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате въ кесията си и да си служите съ тия пари, даже и когато не сѫ ваши. Другото положение: да допуснемъ, че вие ставате гарантъ нѣкому. Ако той не плати дълга си, вие трѣбва да платите единъ день вмѣсто него. Каква полза, че имате тия 200,000 лв. въ кесията си? Въ този случай тѣ не сѫ ваши. Азъ казвамъ: гаранти не ставайте! — нищо повече. Но трѣбва да знаете, че това, което оставите въ касата на Бѣлото Братство е една гаранция. Законътъ, който може да се извлѣче отъ този примѣръ е слѣдниятъ: въ моята кесия, съ моитѣ пари, мога да разполагамъ само азъ. Не бъркайте въ чуждитѣ кесии, не разполагайте съ чужди пари! Сега вие казвате: не искаме да имаме скърби. Тогава откажете се и отъ радоститѣ. Щомъ искате радости, ще имате и скърби. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Влизате вие въ единъ магазинъ съ бижутерии, съ много скѫпоцѣнни камъни. У васъ ще изпѫкне желанието да имате единъ отъ тия скѫпоцѣнни камъни. Това желание може да реализирате по два начина: или да си купите този скѫпоцѣненъ камъкъ, или да го откраднете. Но вие можете да реализирате и двѣтѣ желания и да се считате истински притежатель на този камъкъ само тогава, когато сте работили за този бижутеръ. Тогава у васъ се заражда желание да се учите, да рабогите, за да го спечелите. Цѣльта на живота е именно тази, да прѣдизвика това желание у васъ. Първото положение е, че този бижутеръ занимава вашия умъ. Слѣдъ това идва друго едно положенне въ живота: вие сте гладенъ, влизате въ една гостилница, въ която има много госби. Гостилничарьтъ ви показва тенджеритѣ съ всичкитѣ ястия и най-сетнѣ той ви сипва малко отъ едната госба, но само за реклама. Вие излизате отъ гостилницата и почвате да хвалите госбитѣ му. Втори пѫть като отидете при сѫщия гостилничарь, той ви казва: сега ще си платите за яденето. И тъй, въ свѣта вие се намирате въ двѣтѣ положения. Най-напрѣдъ у васъ се заражда желание да се учите и учите много, но когато дойдете въ второто положение, ще видите, че сте придобили малко. Каква ще бѫде вашата изненада, като видите, че не сте забогатѣли отъ бижутера и не сте се наяли при гостилничаря? Питамъ: защо става така? Отговарямъ: ти си бѣднякъ, ти си сиракъ, не можешъ да платишъ за този скѫпоцѣненъ камъкъ, който ти се иска, не можешъ да платишъ и за много госби. Ако си билъ синъ на нѣкой богатъ баща, щѣше да купишъ скѫпоцѣнния камъкъ. Слѣдователно, изводъгъ отъ тия два примѣра е слѣдниятъ: ти ще тръгнешъ да търсишъ Баща си. Като Го потърсишь, ще Го намѣришъ. Ако пъкъ не си се възползувалъ отъ гостилничаря, това значи, че ти си на кривия пѫть. Ако този гостилничарь, ако този бижутеръ е Баща ти, тогава ти ще се опретнешъ да Му работишъ: или ще продавашъ тия камъни въ магазина на Баща си, или ще служишъ въ гостилницата Му. И тъй, сега вие сте или въ дюкяна на бижутера, или въ гостилницата. Вие можете да ми кажете: гостилничарьтъ не разбира мойтѣ нужди. Не, азъ казвамъ: ти не разбирашъ отношенията си къмъ този гостилничарь и къмъ този бижутеръ. Тогава какво трѣбва да направите? Сега виб сте тукъ 62-ма души. Ако ви кажатъ да влѣзете въ гостилницата, ще може ли всички да влѣзете изведнъжъ въ една гостилница? Ще има ли тя нужда отъ 62-ма слуги? Ами ще има ли 62 гостилници за всѣки едного отдѣлно? Какво подразбирамъ подъ „гостилница“? — Всѣко мѣсто, дѣто може да се служи на Бога. Сега, да дойдемъ до сѫщинската задача. Вие искате да бѫдете носители на Божественото учение. Можете ли да постѫпите по единъ отъ тия два метода — на бижутера, или на гостилничаря? Първиятъ методъ, на бижутера, е да събуди у васъ желание да учите, да знаете. Вториятъ методъ, на гостилничаря, е да възбуди вкуса на гладния. Въ първия случай у насъ се явява нужда да вкусимъ отъ благата, които Богъ ни е далъ въ тоя свѣтъ. Но какъ да удовлетворимъ тая нужда? Ако не я удовлетворимъ, ще се чувствуваме недоволни, ще има нѣщо, което ще смущава сърцето ни. Тогава трѣбва да разрѣшите, кой е този бижутеръ, отъ който можете да вземете скѫпоцѣнния камъкъ, и кой е този гостилничарь, който ви е далъ малко отъ госбата си? Вие ще ги намѣрите. Въ лицето и на единия, и на другия ще видите вашия Баща. Тогава само вие ще разрѣшите въпроса по сѫщество. Това значи, че трѣбва да се намѣрятъ сѫщинскитѣ отношения между Бога и насъ. И тъй, първиятъ въпросъ, който трѣбва да разрѣшите, е да опрѣдѣлите отношенията си къмъ бижутера, т. е. къмъ живата природа, отъ която ще черпите знания и мѫдрость. Вториятъ въпросъ е да придобиете Любовьта, която трѣбва да носите въ свѣта. Тя е любовьта на гостилничаря. Всѣки човѣкъ, който иска да проповѣдва Божественото учение, трѣбва да бѫде богатъ. Въ ума ви трѣбва да бѫде складирано най-голѣмото богатство. Сѫщо и въ сърцето ви трѣбва да бѫде вложено най-доброто ядене. Всѣки отъ васъ трѣбва да стане богатъ. Вие всички минавате за рѫководители — рѫководители въ най-широкъ смисълъ на думата — на себе си, и на другитѣ. Ако придобиете знание, знанието ви трѣбва да има поне отчасти малко приложение. Въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ егоизъмъ, но вие трѣбва да обръщате и на другитѣ толкова внимапие, колкото и на себе си. Вие трѣбва да знаете, че хората, които идватъ при насъ, сѫ отъ разни категории. Тѣ сѫ като животни: единъ е като вълка, другъ като лисицата, трети като змията, четвърти като гълѫба и пр. За да ги задоволите, вие трѣбва да имъ дадете онова, отъ което иматъ нужда. На вълка трѣбва да дадете една овца. Вие ще възразите: имамъ ли право да давамъ овца на вълка? Вие какъ постѫпвате въ такъвъ случай? Казвате: ние нѣмаме право да даваме на вълка да яде овци. Теоритически е право, но фактически вършите тъкмо обратното: давате овцата въ устата на вълка. Сега, ще ви дамъ другъ примѣръ. Азъ искамъ да възпроизведа една ябълка, и за тази цѣль посаждамъ нѣколко сѣмена отъ нея. Вие казвате: защо посадихте тѣзи сѣменца, да изгниятъ въ земята? Азъ ви отговарямъ: ако едно сѣме отъ посѣтитѣ въ земята изникне, то компенсира жертвата на ябълката. Съ този примѣръ азъ изнасямъ само значението на мѫчнотиитѣ, на страданията въ свѣта. Вълкътъ, това сѫ мѫчнотиитѣ въ свѣта. Въ сѫщность, вълкътъ не може да изяде овцата, защото въ природата сѫществува единъ законъ, че туй, което се изяжда, повече се размножава. Ако вълцитѣ се бѣха отказали да ядатъ овцетѣ, овцетѣ щѣха да намаляватъ. Значи, докато сѫществуватъ мѫчнотиитѣ и страданията въ свѣта, знанието на земята ще се увеличава. Вземете запримѣръ послѣдната война, която стана. Тя причини много врѣди, но и ползитѣ отъ нея сѫ грамадни. Страданията въ този животъ ви причиняватъ много болки, но тѣ сѫ необходими за бѫдещия ви животъ. Тѣ ни донасятъ много блага. Павелъ казва: „Днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещитѣ ни блага“. Всѣки отъ васъ трѣбва да има правилни отношения къмъ живата природа, т. е. къмъ Бога. Тѣ трѣбва да бѫдать напълно естествени, а не прѣсилени. Само тогава ще имате вѫтрѣшна свобода, вѫтрѣшенъ миръ. Ако още не сте придобили тази вѫтрѣшна свобода и този вѫтрѣшенъ миръ, това да не ви обезсьрчава. Защо? Защото и мирътъ, и свободата сѫ на степени. И тъй, благото, което искате отъ Бога, ще ви се даде. Но кога? — Само когато имате вѣра и търпѣние. Вѣрата може да се придобие отвънь, тя отвънъ се дава, но вие трѣбва сами да придобиете търпкнието. Тогава, отъ васъ търпѣнието, отъ менъ вѣрата. Азъ не мога да ви дамъ търпѣние, но вѣра мога да ви дамъ. Ако питате за нѣщо: ама кога ще бѫде това? — вие сте нетърпеливъ човѣкъ. Ти нѣма да туряшъ въ ума си мисъльта, дали това нѣщо ще бѫде сега, или слѣдъ единъ милионъ години, защото единъ милионъ години може да се събератъ въ една минута, и една минута може да се разтегли въ единъ милионъ години. Да допуснемъ, че имамъ желание да ви дамъ една круша, но вие ме нахуквате, и азъ я скривамъ. Повторно ви я давамъ, но вие пакъ ме нахуквате, и азъ пакъ я скривамъ. Значи, за да получите крушата, не хукайте. Вие сте причичата, за дѣто не ви давамъ крушата. Благость и търпѣние трѣбва да имате! Не трѣбва да ми напомняте постаянно за крушата. Ако ми напомняте за нея, азъ ще я туря въ торбата си. Всѣко благо носи първия день. Кой е този първи день? — Днитѣ въ небето не се броятъ тъй, както на земята. Всѣки день носи едно велико благо. Азъ бихъ желалъ, всѣки отъ васъ да има въ ума си мисъльта: днесъ слънцето изгрѣ заради менъ! Днесъ почувствувахъ, какво значи човѣкъ да бѫде роденъ отъ Божествения Духъ! Въ този съборъ азъ бихъ желалъ да изгрѣе слънцето на вашия день. Това е първото нѣщо. Второ: да ви се даде крушата. Но за тази цель, трѣбва да имате търпѣние. Вѣрата ще дойде, а пъкъ и най-малкото нетърпѣние, което човѣкъ проявява, може да стане причина да не му се даде опрѣдѣленото за него благол Нетърпеливиятъ човѣкъ е човѣкъ съ слаба вѣра и съ слаба любовь. Търпѣнието показва степеньта на нашата любовь. Това е единъ ключъ, и ето, азъ ви го давамъ. Вие ще го турите на 100 ключалки, но трѣбва да знаете, че този ключъ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки, за да намѣрите съотвѣтната за този ключъ ключалка. Сега азъ забѣлѣзвамъ, че вие сте направили извѣстенъ напрѣдъкъ. Ония стѫпала, които сте направили тамъ долу, показватъ вашия растежъ. Вие ги направихте, безъ да ви се каже, колко трѣбва да направите, а това изразява напрѣдъка въ васъ. Слѣдъ това ги боядисахте съ бѣла боя, а бѣлиятъ цвѣтъ е хубавъ, той е символъ на чистотата. Азъ прѣпорѫчвамъ на всички рѫководители да проучаватъ добрѣ Библията. Ще я прочетете единъ, два, до три пѫти прѣзъ годината. Ще прочетете и всичкитѣ ми бесѣди и ще си извадите отъ тѣхъ бѣлѣжки на по-главнитѣ мисли и закони. Важно е да се види, какво приложение може да иматъ тия закони за всѣки едного отъ васъ. Когато вършите тази работа, ще ви посѣтятъ отгорѣ по-напрѣднали ученици, а може да ви посѣтятъ и по-напрѣднали братя. И азъ ще присѫтствувамъ при васъ съ една лампа. Трѣбва да знаете, че мѫчнотиитѣ и страданията въ живота сѫ Божествениятъ огънь, който постоянно се сгѫстява и усилва. Вие ще скачате отъ този огънь, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напрѣдналитѣ отъ васъ скачатъ отъ тоя огънь. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената Правда. Вие трѣбва да бѫдете запалени свѣщи за по-малкитѣ отъ васъ братя и да бѫдете носители на великото, благородното и мощното въ свѣта. Наистина, има противорѣчия въ живота, но тѣ не сѫ само за васъ; такива има и за най-напрѣдналитѣ братя. Противорѣчия имаше и за Христа. Е, добрѣ, ако за главния Учитель имаше такива противорѣчия, та за васъ ли, малкитѣ ученици, нѣма да има? Божията Правда е абсолютна! И вашитѣ противорѣчия сѫ на степени. Богъ не раздава благата самъ, а ги дава на други да ги раздаватъ, и тѣ ги раздаватъ въ изобилие. Когато дойде до страданията, Богъ самъ ги раздава и тогава е много внимателенъ. Той дава отъ тѣхъ на всѣки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Богъ е много внимателенъ спрѣмо нашитѣ страдания! Щомъ знаете, че това е тъй, и вашитѣ отношения къмъ другитѣ хора трѣбва да се изяснятъ, да бѫдатъ правилни. Когато видите, че нѣкой страда, вие обикновено казвате: кармата му е такава. Да, може кармата му да е такава, но ние трѣбва да му помогнемъ, за да се освободи отъ тази карма. И тъй, ако искате да бѫдете работници, отъ тукъ трѣбва да започнете — съ търпѣние и вѣра. За сега достатъчно е това, което ви говорихъ. Идушиятъ съборъ ще продължимъ отъ тукъ нататъкъ. Вие живѣете въ единъ свѣтъ, съ новъ редъ и порядъкъ, но още не сте ликвидирали съ стария си животъ. Затова именно ние още не можемъ да отрѣжемъ пѫпа ви. Разбрахте ли? Туй, което не сте разбрали, ще дойде Духа на Истината, и Той ще ви научи. Сега, като излѣзете вънъ, разпрѣдѣлете всички братя и сестри на групи и имъ прѣдайте това, което ви говорихъ. Направете единъ малъкъ опитъ. Кажете имъ: Учительтъ ни каза нѣщо, което ще прѣдадемъ и на васъ. Давамъ ви тази работа да я свършите до обѣдъ. Бесѣда, държана въ Горницата за рѫководителитѣ. 5 ч. 30 м. сл. об.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На отворено и на затворено. Азъ взимамъ като прѣдметъ на тази си бесѣда думитѣ: „на затворено и на отворено“. Казватъ за нѣкого: той е отворенъ човѣкъ. За другиго казватъ: той е затворенъ човѣкъ. На отворено живѣятъ свободнитѣ хора, а на затворено живѣятъ затворницитѣ. Обаче, думата „затворено“ има и другъ смисълъ. Ако думата „затворено“ подразбира редъ и порядъкъ. тогава ние живѣемъ въ Бога, ние сме на затворено. Слѣдователно, като живѣемъ въ Божията Любовь, въ Божията Мѫдрость, въ Божията Истина, въ Божията Правда и въ Божията Добродѣтель, ние сме затворени, ограничени сме. Отъ това гледище, думата „отворено“ означава, че живѣемъ извънъ Любовьта. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да разбира живота дълбоко, трѣбва да разбира вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Той не се е явилъ тукъ като случайно сѫщество; той има смисълъ, цѣль въ живота. Човѣкъ може да се е родилъ българинъ, може да се е родилъ французинъ, може да се е родилъ англичанинъ, американецъ, или какъвто и да е, това не е смисълътъ на живота, защото първитѣ хора не бѣха нито българи, нито англичани, нито американци. Ами какви бѣха тогаза? — Богъ създаде двама души и нищо повече. Тъй че отдѣлнитѣ индивиди, общества и народи играятъ съвсѣмъ друга роль въ икономията на природата, а не както хората разбиратъ. И всѣки индивидъ на земята, отъ това гледище, играе извѣстна роль вѫтрѣ въ приоодата. Всѣки човѣкъ е на своето мѣсто. Всѣки индивидъ, който е дошълъ на земята, и у когото има съзнание, трѣбва да схване своето прѣцназначение въ живота и да го изпълни. Най-първо той трѣбва да знае отношенията си къмъ Бога. Да опрѣдѣлимъ отношанията си къмъ Бога, този е важниятъ въпросъ, който ни прѣдстои. Нашата земя най първо е разрѣшила отношенията си къмъ слънцето, и чрѣзъ това се е самоопрѣдѣлила. Тя е опрѣдѣлила своята орбита, и съ това ни е дала възможность да се явимъ. Ако земята промѣни отношенията си къмъ спънцето, цѣлиятъ органически свѣтъ въ нея ще се измѣни. Слѣдователно, отъ нейното самоопрѣдѣление зависи какво ще бѫде и нашето опрѣдѣление. Нѣкой ще каже, че може да живѣе и безъ да се самоопрѣдѣля. Не, докато не се самоопрѣдѣлишъ, не можешъ да живѣешъ. Съзнателно или несъзнателно ние ще се самоопрѣдѣлимъ. Рибитѣ живѣятъ въ водата, но рибата се е самоопрѣдѣлила безсъзнателно. Сѫщеврѣменно окултната наука гласи, че душата на рибата не живѣе въ водата, а живѣе извънъ водата. Значи, горѣ колективно рибата се е опрѣдѣлила, въ каква срѣда да се движи. Дърветата по сѫщия законъ сѫ се самоопрѣдѣлили. Половината отъ тѣхния животъ е въ почвата, половината въ въздуха. Хората се самоопрѣдѣлили да живѣятъ по Бога, и всички трѣбва да живѣемъ по Бога. Насъ не ни трѣбва само едно голо вѣрую за Бога, насъ не ни трѣбва само едно формално спазване Божия законъ отъ страхъ, но всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде законъ за себе си! Този законъ въ него трѣбва да бѫде свещенъ, както когато е самъ, така и когато е вънъ. Не трѣбва човѣкъ въ дома си да има единъ законъ, а вънъ въ свѣта — другъ законъ. Единъ законъ трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Този законъ трѣбва да бѫде свещенъ, той трѣбва да бѫде законъ на Любовьта. Любовьта, това е най-великиятъ законъ въ свѣта, отъ който произтичатъ всички закони. Защо? — Понеже Любовьта опрѣдѣля живота. Пъкъ самиятъ животъ опрѣдѣля условията. Искашъ да се хранишъ: животътъ те заставя да работишъ; животътъ те заставя да дишашъ; животътъ те заставя да мислишъ — животътъ те заставя да вършишъ всичко това. Животьтъ не е едно просто движение. Движението е резултатъ на самия животъ, а животътъ произтича отъ Любовьта. Тя е нѣщо разумно, велико! Ето защо, въ живота ние трѣбза да виждаме онова свещено проявление на Бога. Кое се проявява въ всѣко живо сѫщество? — Разумното. Всѣко сѫщество, колкото малко и да е, когато го настѫпишъ, чувствува извѣстна болка. Запримѣръ, настѫпишь една малка мравя, една малка пеперудка тя те погледне и казва: недѣй, и азъ искамъ да живѣя, колкото и да съмъ малка! И тъй, отъ вашето самоопрѣдѣление зависи бѫдещето на цѣлото човѣчество. Човѣчеството, това сѫ разумни души, въплотени на земята. За въ бѫдеще, вашитѣ тѣла ще се измѣнятъ. Нѣкои отъ васъ сте сега жени, други сте мѫже. Това е само една форма на живота. Цѣлокупностьта на живота още не се е проявила. Каква форма може да имате слѣдъ хиляда години? — Не знаете. Нѣкои казватъ: то се свърши вече съ живота! Това свършване, което вие подразбирате, е много повърхностно. Въпросътъ съ това не се разрѣшава. Нѣкой ученикъ отъ първо отдѣление казва: свърши се вече! Какво се е свършило? — Свърши се първо отдѣление. Послѣ ще започне второ. Като свърши второ отдѣление, казва: свърши се! Какво се свърши? — Второ отдѣление. Но слѣдъ това ще свърши трето, четвърто отдѣление и т. н. Слѣдъ като свърши всичкитѣ отдѣления, всичкитѣ класове, свършва ли се въпросътъ? Не, това, което вие считате свършване, прѣдставлява единъ непрѣкжснатъ процесъ. Учението е единъ вѣченъ процесъ на онази Божествена Мѫдрость, която душата очаква, за което се радва и въ която постоянно се разкрива. Въ човѣка има нѣщо, което постоянно трепти. Въ човѣка има много желания, които не могатъ да се реализиратъ на земята. Много отъ тия желания, въ продължение на хиляди години не могатъ да се осѫществятъ. Човѣкъ има желание да стане царь на цѣлата земя и да заповѣдва на всичко: като каже на плодоветѣ да зрѣятъ, да зрѣятъ; като каже на вѣтроветѣ да спратъ, да спратъ; като имъ каже да духатъ, да духатъ; като каже на небето да има дъждъ, да има; да стане буря, или да се роди жито и т. н. — изобщо, каквото каже, да стане. Всѣки отъ васъ има скрито въ себе си това желание. Борбата днесъ въ свѣта е за осѫществяване на това желание. Хората днесъ искатъ да бѫдатъ голѣми. Добрѣ, да допуснемъ, че ви дадатъ цѣлата земя. Тогава пъкъ въ васъ ще се яви друго желание — да заповѣдвате на слънцето да грѣе. Ако и цѣлото слънце ви дадатъ, ще се роди друго желание — да владате и цѣлата вселена. Питамъ: вие можете ли да се задоволите съ тия нѣща? Ако човѣкъ има днесъ 1,000 лева, послѣ 2,000 лева, 3,010, 10,000 лева, милионъ, пакъ не ще е доволенъ. Въ Америка имало единъ богаташъ, който ималъ хиляда милиарди. Можете ли да си прѣдставите, колко злато сѫ хиляда милиарди? Този човѣкъ усѣща ли благото на това богатство? — Не. Единъ отъ американскитѣ милиардери казва така: „Тритѣ лева, които спечелихъ първия пѫть съ своя трудъ, ми причиниха много по-голѣма радость въ душата, отколкото милионитѣ, които се втичатъ въ моята каса, безъ да ги усѣтя, безъ да вземе моето съзнание участие въ припечелването имъ“. Слѣдователно, този день, въ който сме се събрали да подишаме чистъ въздухъ, тѣзи малкитѣ блага, които имаме, струвагъ повече, отколкото хилядитѣ блага на цѣлата земя. Прѣдставете си, че вие сте господарь на цѣлата земя, и тия единъ милиардъ и половина хора ви гракатъ всѣки день, искатъ това-онова отъ васъ. Какво ще бѫде положението ви? Вие не ще може да спите, ще станете неврастеникъ. Наистина, да бѫде човѣкъ царь, това е нѣщо велико! Знаете ли какво нѣщо е да бѫде човѣкъ царь? Да бѫде човѣкъ царь, трѣбва да бѫде най-разумень, трѣбва да бѫде изпълненъ съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и съ Божията Истина. Царьтъ трѣбва да бѫде като единъ океанъ, като единъ изворъ, който постоянно да излива, да изпраща своето благословение тъй, както слънцето изпраща своята топлина и свѣтлина. Слънцето, като мине отъ изтокъ къмъ западъ и ни оставя хилядитѣ си блага, какво иска отъ насъ? — Нищо. Прѣдставете си, обаче, че слѣдъ като залѣзва слънцето всѣка вечерь, дойдатъ ония негови агенти, както има такива въ обществената безопасность, и ви кажатъ: ще платите толкова хиляди лева за изразходванитѣ отъ васъ калории свѣтлина и топлина! Какъвъ ще бѫде вашиятъ халъ. Но слънцето си минава и заминава, и неговитѣ агенти не идватъ. Ако пъкъ дойдатъ агентитѣ му, казватъ: имахте ли достатъчно свѣтлина? — Нѣмахме. Е, нищо, утрѣ ще ви дадемъ повече. Вие ги запитвате: ами колко да ви заплатимъ? — Даромъ даваме. Какво искате отъ насъ тогава? — Да служите на Бога и да Го обичате. И тъй, Богъ иска отъ насъ да Му служимъ доброволно и съзнателно. Туй съзнателно служене на Бога подразбира, че всички по-дребни сѫщества отъ насъ да познаятъ, че ние дѣйствително служимъ на Бога. И мравкитѣ, и птичкитѣ, и дърветата, и изворитѣ — всички да знаятъ, че служимъ на Бога. Дѣто и да минемъ, да оправимъ пѫтя, да служимъ съзнателно на Бога. Да служимъ тъй, както Богъ служи, както слънцето служи, както звѣздитѣ служатъ, както земята служи. Ние сме призовани на земята само за това — да служимъ. Единъ день, когато съзнанието на хората се пробуди, когато умоветѣ имъ се просвѣтятъ, тѣ и сега сѫ просвѣтени, но не сѫ проявени, така ще служатъ на Бога — отъ любовь и съзнателно. Има нѣкои хора богати, но скѫперници. Трѣбва да ги натиснешъ, за да излѣзе нѣщо отъ тѣхъ. Има голѣми извори съ вода, нѣкѫдѣ дълбоко скрити въ земята и нѣкой пѫть трѣбва да стане катаклизъмъ, землетресение, да се пукне канарата надъ тѣхъ, за да взематъ да бликатъ. Съ хиляди години се е събирала тази вода. Казватъ хората: какъвъ хубавъ изворъ' Казвамъ: да, отъ колко хиляди години тази вода се е събирала тамь! Тия скѫперници на земята сѫ сѫщо такива голѣми извори които трѣбва да разпукнешъ, за да излъзе нѣщо отъ тѣхъ. Ще ги пропука Господъ ще видите, че и въ тѣхнитѣ сърца се крие нѣщо хубаво. Единъ день, отъ сърцата на хората, споредъ Божието благоволение, ще се разкрие нѣщо хубаво. Таи се нѣщо хубаво и въ тѣхъ, но хубавото още не се проявява. Дълбоко въ душата на всѣки човѣкь има скрито нѣщо цѣнно, но непроявено. Когато се прояви, тогава ще дойде Царствою Божие на земята между насъ, и ние ще се разберемъ. Вь това отношение именно, знанието, което имаме, опитностьта, която носимъ съ себе си, ще ни помагатъ. Сега между хората има споръ, дали за първи пѫть се явяватъ на зсмята. Човѣкъ е излѣзълъ нѣкога оть Бога. Кога? — Въ далечното минало той е излѣзъль отъ Бога, и въ далечното бѫдеще пакъ ще се върнепри Бога. Знаете ли какъ ще се върне при Бога? Когато се върне, велико посрѣщане ще бѫде! Ще го посрещнатъ тамъ съ пѣсни и свирни. Такова посрѣщане ще бѫде, каквото въ свѣта никога не може да стане! Въ сърцата на всички, които посрѣщатъ, ще блика Бзжествената Любовь. Богъ ще се прояви като свѣтлина. Тогава ще се оправдаятъ сегашнитѣ ни страдания. Ще разберемъ, че днешнитѣ ни страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава, която ще се открие за нашитѣ души. Слѣдователно, ние живѣемъ за Бога. Като живѣемъ за Бога, то и Богъ като живѣе въ всички хора, всичко, което Той създава е красиво. Като служимъ на Бога, ние косвено изпълняваме волята Му. Всички растения и животни и всички народи изпълняватъ Божията воля, споредъ великия Божественъ планъ. Казвамъ: първото нѣщо за всинца ви е да се яви въ васъ онова велико съзнание за онази вѫтрѣшна благодарность, да се радвате, че сте дошли на земята. Този моментъ е най-важенъ. Слушамъ нѣкой казва: защо ли съмъ се родилъ на земята? По-добрѣ да не бѣхъ се раждалъ! Хубаво, да допуснемъ, че е така, но родилъ си се веднъжъ. Какво трѣбва да правишъ? Казва нѣкой: сиромахъ съмъ се родилъ. — Не е вѣрно, ти мислишъ само, че си сиромахъ. Нито петь пари нѣмамъ! — Не, имашъ двѣ очи, които струватъ най-малко 10 милиона лева, Ако ти дадатъ 10 милиона лева за очитѣ, ще ги дадешъ ли? Хемъ 10 милиона златни, звонкови монети. Пъкъ самиятъ животъ, то е нѣщо неоцѣнимо! Онова, което трепти въ насъ, тази радость, която усѣщаме, съ пари не може да се купи. Тя е избликъ на Божествената Любовь. Това е Богъ, Който живѣе въ насъ и се проявява. Слѣдователно, ние не можемъ да спремъ този великъ избликъ на Бога. Ако ние не искаме да проявимъ Бога доброволно, Той най-послѣ самъ ще се прояви. Такъвъ е законътъ. Когато единъ клюнъ се откаже отъ дървото и не иска да работи, какво става съ него? — Изсъхва. Когато цѣлото дърво се откаже да работи, и то изсъхва. На мѣстото на това дърво ще дойде друго, и тогава, въ края на краищата, Богъ ще се прояви. Тъй че, ако нѣкой каже, че не иска да живѣе, ще изсъхне като това дърво. Ако пъкь каже, че иска да живѣе, туй дърво ще расте, ще придобие интелигентность, сила. Всичко онова, което искате, ще ви се даде. Това е Божественото учение за всички. Така трѣбва да схващатъ всички хора положението. Вземете, напримѣръ, войницитѣ. Отъ тѣхъ може да научите единъ добъръ урокъ. Кой човѣкъ, като стане войникъ, иска да забогатѣва? У насъ, бьлгаритѣ, даватъ на войницитѣ по 6 лева мѣсечно — даромъ служатъ. И наистина, тѣ искатъ само да служатъ. Богатството, което ние търсимъ, се придобива отвѫтрѣ. Богатството на човѣка е неговото сърце, неговата душа, неговиятъ духъ. Богатството на човѣка седи въ знанието, което той може да придобие и съ което може да си служи. Всичко, каквото искате на земята, принадлежи на Бога. Щомъ ние обичаме Бога. можемъ да разполагаме съ всичко Негово. Ако ние имахме Божията Любовь въ себе си, оскѫдность въ този свѣтъ нѣмаше да има. Съврѣменнитѣ хора могатъ да провѣрятъ този законъ. Ако тѣ биха живѣли по Бога, любовно, гладни години за тѣхъ нѣмаше да има, болести нѣмаше да има, землетресения, катаклизми нѣмаше да има. Забѣлѣжете, гладнитѣ години, морътъ, всичко това сѫ резултати отъ нарушението на онзи великъ Божественъ законъ на Любовьта, която ражда хармонията. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ, че ние не сме умни хора. Погрѣшката е ваша. Уменъ може да бѫде всѣки, който живѣе по Бога. И всѣки, който наруши Божия законъ, може да оглупѣе. И тьй, първото нѣщо, което трѣбва да почувствува всѣки отъ васъ, като си лѣга вечерь, е да бѫде въ съгласие съ общия пулсъ на живата природа. Има едно ритмическо движение на живота — вдигане и слагане, приливъ и отливъ, съ което движение човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие. Сутринь като станешъ, туй движение ще те подеме нагорѣ-надолу така, както майката люлѣе дѣтето си. Ето защо, всѣка вечерь, всѣки отъ васъ трѣбва да знае, въ съгласие ли е неговиятъ животъ съ това общо разумно движение, което Богъ е вложилъ въ него. И сутринь като стане, трѣбва да почне пакъ сѫщия животъ. Направете опитъ и ще видите, каква голѣма разлика ще има тогава въ живота ви, въ сравнение съ днешния. Мѫчнотиитѣ нѣма да изчезнатъ, но тогава лесно ще разрѣшавате въпроситѣ. Всичкитѣ ви спънки ще бѫдатъ благословение. Тѣ ще ви донесатъ радость и веселие. Тия нѣща сѫ се проповѣдвали отъ хиляди години насамъ, и днесъ пакъ се проповѣдватъ. Единъ великъ проповѣдникъ въ Америка запитва единъ артистъ отъ театъра: „Защо вие, които прѣдставлявате всѣкакви небивалици, карате хората да плачатъ въ театъра, а ние, които проповѣдваме велики Истини, никой не плаче?“ Казва му артистътъ: „Вие проповѣдвате Истината като лъжа, а ние проповѣдваме лъжата като истина“. Така и вие сега проповѣдвате Господа. Казвате: я има Господъ, я нѣма. Ти ще проповѣдвашъ тази Истина смѣло, безъ колебание, ще бѫдешъ вѣренъ на себе си. Ще проповѣдвашъ туй, което си опиталъ; ще проповѣдвашъ туй, което е открито въ душата ти като Истина. Ще проповѣдвашъ като този артистъ. Този артистъ прѣдставлява, запримѣръ, че нѣкой умира. Той прѣживѣза това като истина, и така го прѣдставлява. Този артистъ, който прѣдставлява сцени на умиране, по-скоро умира. Да прѣдставлявашъ, че нѣкой умира, все ще прѣживѣешъ нѣщо отъ неговото състояние. Не е лесна работа това! Нѣкои хора търсятъ лесния пѫть. Въ свѣта лесенъ пѫть нѣма. Казвалъ съмъ и другъ пѫть: ако изберете най-мѫчния пѫть, той е най-лесниятъ пѫть, а най-лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть. Да кажешъ, че лесниятъ пѫть е най-мѫчниятъ пѫть, това е едно противорѣчие повидимому. Всички съврѣменни хора страдатъ все отъ лесния пѫть. Азъ ще ви приведа едно малко сравнение. Допуснете, че въ съврѣменнитѣ училища, тъй както сѫ наредени у насъ и на западъ, нѣкой българинъ отива въ странство и безъ да е слѣдвалъ, купува си единъ дипломъ за инжинеръ, или за архитектъ. Не, знания съ пари не се купувать. Човѣкъ трѣбва да работи, за да придобие знания. Не работи ли, получава ли знанието безъ усилие, ще го познаятъ. Ще му дадатъ да построи нѣкоя линия. Първиятъ пѫть, прѣди да се е проявилъ, ще му повѣрватъ, че знае, но слѣдъ като построи една-двѣ линии — никой нѣма да му вѣрва. Ще му кажатъ: ти нищо не знаешъ! Дипломъ имашъ, но дипломътъ не съотвѣтствува на знанието, което имашъ. Другъ нѣкой може да е слѣдвалъ медицина, но слѣдъ като измори нѣколко хиляди души, знаете ли на какво ще замяза неговата медицина? Тя ще мяза на медицината на онзи срѣдновѣковенъ лѣкарь, който лѣкувалъ болнитѣ си по особенъ методъ. Той ги лѣкувалъ, като имъ пущалъ кръвь и отгорѣ имъ давалъ да пиятъ топла вода. Всѣки день, за да изтече лошата имъ кръвь, пущалъ по малко кръвь. Цѣли 20 години наредъ лѣкувалъ само по този начинъ, но нито единъ отъ пациентитѣ си не могълъ да излѣкува. Запитва се най-послѣ самъ: какъ така моето лѣкарство не спаси нито единъ боленъ? Отговаря си: е, нима другитѣ лѣкари ги спасяватъ. Не, туй е залъгване, туй е заблуждение. Ние не лѣкуваме хората съ пущане кръвь. Въ човѣка трѣбва да се внесе нѣщо ново. Храната е, която лѣкува. Храната, свѣтлината, въздухътъ, обмѣната съ добритѣ хора — това ще бѫде лѣкарството ви за въ бѫдеще. Срещнешъ единъ добъръ човѣкъ — той е цѣрь. Добриятъ човѣкъ, святиятъ човѣкъ ще те лѣкува безъ да знаешъ, че се лѣкувашъ при него. Лѣкаритѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Свещеницитѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ най добритѣ хора. Офицеритѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Войницитѣ трѣбва да бѫдатъ най-добритѣ хора. Навсѣкѫдѣ, въ всички съсловия се изискватъ най-добритѣ, най умнитѣ хора. Казвамъ: като туримъ всички тия хора на своето мѣсто, ще имаме редъ и порядъкъ, какъвто свѣтътъ изисква. Най-добри, най-умни, най-благородни хора се искатъ! Добрѣ, но отдѣ ще дойдатъ тия добри хора? — Отъ небето. Та и вие отъ небето дойдохте. И вие ще бѫдете отъ най-добритѣ. Трѣбва да дойдатъ сега други нѣкои и да ви напомнятъ, че сте дошли отъ небето. Вие сте забравили това. На какво мяза вашата работа? Една много красива слугиня, отъ нѣкое село, се пазарила въ града, при една много взискателна господарка. Тя била много угледно момиче. Накичила се единъ день, излиза на пазаря, намира своя възлюбенъ и забравя, че я чакатъ за хлѣбъ, че гювечъ има на фурната. Господарката я чака, но нѣма я още. Иде господарьтъ, чака и той, нѣма я още. Лѣгатъ си вече, но слугинята все я нѣма. Едва слѣдъ полунощь се връща тя. И хората мязатъ на тази слугиня. Нѣкой стане търговецъ, казва: искамъ да се осигуря! Господъ го пратилъ на земята, чака го, а той тьрговецъ сганалъ, за осигуряване мисли. Търговияга не е твоя работа. Тебъ Господъ не те е пратилъ търговецъ да ставашъ. Ти си пратенъ тукъ на земята да служишъ на Бога, волята Му да извършишъ. Търговията е нѣщо послѣдно, нѣщо вмѣтнато въ живота ти. Най-първото нѣщо, като съзнателенъ човѣкъ, трѣбва да служишъ на една велика идея. Тогава Господъ ще живѣе въ тебъ. Ще Му служишъ, ще се вдъхновявашъ и всѣки день ще слушашъ гласа Му. Този гласъ е толкова хубавъ, толкова красивъ толкова благъ, толкова тихъ, че като го възприемешъ и разберешъ, умътъ ти се разширява, просвѣтлява, сърцето ти се облагородява и отъ тебе изчезва оня духъ на униние. Ти се повдигнешъ, казвашъ си: има за какво да се живѣе! Не е ли този Господъ въ тебе, ще дойде смъртьта и ще кажатъ хората: младъ и зеленъ умрѣ! Да, безъ Бога зеленъ умира, а съ Бога вѣчно живѣе. Та сега искамъ всички да сте на закрито. Азъ вѣрвамъ, че тази вечерь ние сме на закрито. Отгорѣ ни има поставена една завѣса. Казватъ: вие сте били на открито. Не, нашиятъ покривъ бѣше отъ стъкло, а отдолу сме на зелената трѣва. Много хубавъ салонъ имаме тука. Ние трѣбва да благодаримъ на Бога, че Той ни е далъ освѣтление безъ пари. За такова освѣтление въ София, за една вечерь, само за два часа, взиматъ 4-5 хиляди лева. И при това, даже и не е такова освѣтление. Ние тукъ, ще благодаримъ на служителитѣ на този салонъ, които сѫ били толкозъ добри, че ни го прѣдлагатъ даромъ. Както виждате, днесъ салонътъ е много добрѣ отопленъ и освѣтленъ, прѣчистенъ е добрѣ. Азъ вѣрвамъ, че вие ще благодарите на тѣзи, които сѫ помислили за васъ. Тъй сѫщо ние трѣбва да благодаримъ на Бога за живота, който ни е далъ. Трѣбва да благодаримъ на Бога за ума, който ни е далъ. Трѣбва да благрдаримъ на Бога за доброто сърце, което ни е далъ. Трѣбва да благодаримъ на Бога и за това, че ни е събралъ тука. Трѣбва да благодаримъ на Бога, че е изпратилъ своитѣ свѣтли духове да ни рѫководятъ въ пѫтя на живота ни. Да благодаримъ, че Той ни окриля съ Своята Любовь, да живѣемъ въ Него, да Го познаваме и да Му служимъ. Сега, коя е основьата мисъль, която трѣбва да носите съ себе си ? — На закрито и на открито. Когато правишъ добро — крий го, а когато правишъ зло — открий го, нека знаятъ всички! Това е законъ. Сегашнитѣ хора, когато правятъ добро, откриватъ го. Обратното трѣбва да бѫде! Когато правишъ добро, скрий го, никой да не го знае — туй е великъ законъ въ свѣта. Нека само Богъ те знае. Когато правишъ зло, нека те знаятъ всички хора, за да се изправишъ. Слѣдователно, лошото въ живота да бѫде открито за хората, а добриятъ животъ да бѫде откритъ за Бога. И тъй, ние седимъ на открито прѣдъ хората. Хората могатъ да кажатъ много лоши работи заради насъ — прави сѫ. На открито да ни ги кажатъ! На закрито пъкъ Богъ ще ни каже много хубави нѣща. Хората ще кажатъ едно, Господъ ще каже друго. Когато хората говорятъ нѣщо лошо за васъ, вие ще кажете: това е на открито! Когато Богъ вѫтрѣ въ васъ ви каже хубавото, великото, ще кажете: това е на закрито! Тази е мисъльта, която искамъ тази вечерь да остане въ ума ви. Понедѣлникъ, 9 ч. с. 21 Августъ.

"Двѣ свещени положения", Съборни бесѣди отъ Учителя, дадени на ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, при срещата имъ въ гр. Търново преѣзъ лѣтото на 1925 г. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двѣтѣ свещени положения. Ще ви прочета нѣколко извадки отъ книжката „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи“ отъ Духа на Любовьта — стр. 10. „Вижъ, Господи, защото съмъ въ утѣснение“. — Сега всички вие сте въ утѣснение. Не само вие, но и цѣлиятъ свѣтъ е въ утѣснение. „Скърбитѣ на сърцето ми се умножиха, Веселието ми се обърна на скръбь: Сърцето ми е изнемощѣло въ менъ“. — Това го казва не единъ свѣтски човѣкъ, но единъ много високо духовно повдигнатъ човѣкъ, който разбира Божия законъ. Тъй усѣщалъ той. Сега иде отговорътъ на това нѣщо. „Ако прѣмина всрѣдъ утѣснение; Ти ще ме оживишъ“. И наистина, при туй утѣснение, въ което се намирате, само Господъ може да ви утѣши. Тази идея трѣбва да проникне дълбоко въ душата ви. Ако търсите утѣшение огъ другитѣ, никога не може да го намѣрите. То е заблуждение.. Понеже ние живѣемъ въ Бога, само Богъ ще ни утѣши, само Богъ ще ни оживи. Кога? — Когато Богъ се всели въ насъ. Другъ единъ процесъ се заражда въ свѣта. Азъ ще говоря върху него. „Той, наистина, взе на себе си болеститѣ ни и съ скърбитѣ ни се натовари“. — Защо? — Любовьта го е заставила. За да вземе Господъ нашитѣ скърби, значи, тѣ не сѫ за друго, освѣнъ да познаемъ Любовьта Му. Скърбитѣ и страданията сѫ начини, прѣзъ които се изпитва, доколко единъ човѣкъ е силенъ въ свѣта. Юнацитѣ се познаватъ, доколко сѫ юнаци, по тяжестьта, която дигатъ; учениятъ — чрѣзъ силата на своето знание; силниятъ — чрѣзъ своята сила. Голѣмиятъ юнакъ се познава по тяжестьта, която носи на гърба си. Отъ невидимия свѣтъ, за да изпитатъ единъ човѣкъ, до колко е силенъ, турятъ му скръбь, равносилна на едно кило, двѣ, три . . . 40, 50, 100, 500, 1000 кгр. Колкото повече носи, толкова по-силенъ, е той по-голѣмъ герой; колкото по-малко носи, толкова е по-слабъ. Като се питате сега, защо ви сѫ скърбитѣ, ще знаете, че ви сѫ дадени, за да изпитатъ, доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросътъ. Сега, Богъ се обръща къмъ онѣзи, които сѫ оскърбени въ свѣта и мислятъ, че сѫ изоставени. „О, оскърбени, смутени, неутѣшени“ — къмъ човѣшкитѣ души се обръща. „Ето, азъ ще постеля камънитѣ ти стивиевидни, Ще туря основанияга ти отъ сапфиръ“. — Значи, Той ще тури такива основи на душата. Въ всички тия недоразумѣния пророкътъ или псалмопѣвецътъ изказва слѣдното: „Млъкнете и разумѣйте, че Азъ съмъ Богъ.“ — Значи, човѣкъ, за да разбира работитѣ въ свѣта, трѣбва да мълчи. Когато говори Учительтъ, ученикътъ трѣбва да мълчи. Ако той говори и се разправя, нищо нѣма да разбере. Нѣкой пѫть казваме: защо трѣбва да мълчимъ? — За да научишъ нѣщо, ще мълчишъ въ себе си. Докато ти се смущавашъ и мислишъ, че свѣтътъ не е уреденъ, нищо нѣма да научишъ. Богъ казва: „Азъ съмъ Любовь“. Млъкнете и ще разберете, че Богъ е Любовь. Като млъкнемъ ние, Богъ, Любовьта ще уреди всичкитѣ работи. Затова трѣбва да мълчимъ, защото Богъ е Любовь. Ако Богъ не бѣше Любовь, щѣхме да говоримъ постоянно, но щомъ Богъ е Любовь — ще мълчимъ. „Богъ на всѣко утѣшение“. — Значи, Любовьта е, която утѣшава. Всѣко утѣшение иде само отъ Любовьта. Само онзи, който ни люби, може да ни утѣши. Никой никого не може да утѣши, ако не го обича. „Азъ съмъ съ тебе да те утѣшавамъ“ — Значи, Богъ е всѣкога съ насъ. „Духъ на утѣшение“. — Духътъ е онзи Учитель, Който рѫководи човѣшката душа и я утѣшава. „Азъ съмъ, Който ви утѣшавамъ. За да утѣша всички сѣтующи, Да имъ дамъ музика вмѣсто пепель, Елей на веселие вмѣсто плачъ; Облѣкло на хваление вмѣсто дрехи на униние“. — Значи, човѣкъ трѣбва постоянно да хвали Господа. Туй сѫ облѣклата на човѣка. „Да се не смущава сърцето ви“ — това сѫ думитѣ на Христа. „Ето Азъ съмъ съ васъ“. Кой? — Богъ на Любовьта. ..И днитѣ на сѣтованието ти ще се свършатъ, И ще избърше Богъ всѣка сълза отъ очитѣ имъ“. Кога се унижи нѣкой, тогава ще речешъ: има възвишение. „Скръбьта ви ще се промѣни въ радость“ Казва се по-нататъкъ: „Утѣшавайте, утѣшавайте людетѣ ми. За да научатъ всички, и всички да се утѣшаватъ. И ще го водя и ще въздамъ пакъ утѣшение нему и на оскърбенитѣ му.“ „И ще ви даде другъ утѣшитель да прѣбѫде съ васъ въ вѣки“. — Духътъ на Любовьта. „Който ни утѣшава въ всѣка наша скръбь, За да може и ние да утѣшаваме тѣзи, Които се намиратъ въ всѣка скръбь, Съ което и ние сме утѣшавани отъ Бога“ Разумна и свята обхода — това ще ви бѫде една задача за прѣзъ цѣлата година. Азъ искамъ да изнеса нѣколко мисли тъй ясно, че да ви бѫдатъ понятни, т. е. да ги направя достѫпни за вашия умъ. Има една голѣма мѫчнотия, която срѣщаме въ магериалния свѣтъ, а тя е тази, че духовнитѣ идеи не могатъ да се прѣдставятъ ясно, не могатъ да изпѫкнатъ лесно въ ума. Сега азъ ви питамъ: когато онази млада мома на 20 или 21 годишна възрасть се облѣче много хубаво, за кого се облича? Три положения има: тя се облича или за себе си, или за окрѫжаващитѣ или за своя възлюбленъ. Едно отъ тия три положения е нѣрно. Друго положение има ли? Ако ние живѣемъ въ разумна и свята обхода, за кого ще бѫде това? Или за себе си, или за окрѫжаващитѣ ни, или за Бога. И тритѣ тия положения сѫ важни. Отдѣ трѣбва да започне разумниятъ ученикъ? Когато хващате една кокошка, дѣ я хващате, за краката, или за главата? Нѣкои я хващатъ за краката, други за главата, а трети за опашката. Като влѣзете въ курника, тя е на ваше разположение, и вие я хващате, както ви дойде. Но азъ казвамъ: да хванешъ кокошката за краката, да хванешъ кокошката за главата, или за опашката — това не е разрѣшение на въпроса. Е, какъ трѣбва да да я хванете, я ми кажете? Ще вземешъ малко житце за тази кокошка и ще й кажешъ: кътъ — кътъ. Тя ще излѣзе отъ курника, ще дойде при тебе, и ти ще я помилвашъ малко по гърба — това е правилното разрѣшение на въпроса. И вие сега хващате всѣки въпросъ или за краката, или за главата, или за опашката. До сега хората все така сѫ хващали въпроситѣ: кой за главата, кой за опашката, но туй не е правилното разрѣшение. Питамъ: какви сѫ резултатитѣ отъ вашия сѣмеенъ животъ? Много отъ въпроситѣ тамъ сѫ разрѣшени по сѫщия начинъ: за главата, за краката, за опашката. Вие опитвате тия три метрда. Тѣ, обаче, нѣматъ добри резултати. Какъ ще постѫпите тогава? — Ще вземете крината съ жито, ще извикате кокошката, ще й кажете: кътъ — кътъ. Като излѣзе, ще я потупате малко, и тя ще тръгне подирѣ ви. Тогава вие ще можете да се разговаряте съ тая кокошка. Казвате: това е кокошка, какво ще разговаряме съ нея? Тя живѣе въ курникъ. Може ли тя да мисли тъй, както азъ мисля? Питамъ ви тогава: вие можете ли да мислите тъй, както Господъ мисли? Че вашето положение прѣдъ Бога е такова, каквото е положението на кокошката въ курника. Съ туй знание, съ тия способности, които имате, можете ли да се равните съ знанието, съ туй дълбоко разбиране, което Богъ има. Ще кажете: ама за въ бѫдеще и ние ще се развиемъ. Че и кокошката ще се развие за въ бѫдеще. Когато вие станете ангелъ, тази кококшка ще стане човѣкъ, Все таки, вие не унижавайте кокошката! Не мислете, че кокошката не разбира. Е, каква интуиция има тя! Туришъ й житце, викашъ я, но тя те поглдне и си казва: не ти искамъ житцето, не ти искамъ житцето — и седи надалечъ. Защо? — Тя схваща, че имашъ лоши намѣрения. Интуиция има тази кокошка! Второто положение, което трѣбва да имате въ ума си, е слѣдното. Вие, като сте дошли на този свѣтъ, очакавте да ви посрещнатъ съ плетени вѣнци, съ угощения, като нѣкои царски синове. Това е идеалното положение, то е сѫщото, като да извадишъ кокошката отъ курника, да я погалишъ малко и да я пуснешъ на свобода. Но хората въ свѣта не посрѣщатъ така. Когато пуснатъ онзи голѣмия съврѣмененъ параходъ въ морето, какъ го посрѣща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарадъ него? Мислите ли сѫщо така, че навсѣкѫдѣ по свѣта ще се издаде заповѣдь да утихне морето, никой да не побутне даже съ перце този царски синъ? — Не. Щомъ влѣзе въ морето, всичко ще се подигне срѣщу него. Даже нарочно се издава заповѣдь: всички противъ него! Подигнатъ се бури, вѣтрове, хали. . . . Най-първо, този великанъ, до като стои на пристанището. мисли, че е много силенъ, че никой не може да го разклати. Хиляди килограма тежи, но, като влѣзе въ морето или океана, тия вълни го люлѣятъ налѣво — надѣсно, отдзадъ — отдпрѣдъ, и всички ония хора вѫтрѣ, които имаха упованието си на него, почватъ да се страхуватъ. Но той не се спира да се разправя съ тия вълни, той не се страхува, той ги руши. Една отлѣво го удари, друга отдѣсно, но той си държи своя пѫть. Питамъ сега: ако вие сте въ това море, или този океанъ, и ако срещнете всики тия противодѣйствуващи вълни, какво има да се разправяте съ тѣхъ? Вие ще помните вашата цѣль. Каква е цѣльта ви? — Пристанището на живота. Това е Божията Любовь, къмъ която трѣбва да се стремимь. И този океанъ трѣбва да го минемъ! Тия вълни не сѫ нѣкакво нещастие. Тѣ сѫ овации, съ които ви посрѣщатъ. Ние виждаме доуго-яче работитѣ. Всички вълни се повдигатъ, подскачатъ налѣво, — надѣсно отъ парахода, ей . . . морето се вълнува. То казва: една овация ще ви дадемъ! — поздравлява парахода. Ако тѣзи хора разбираха закона, нѣмаше да се плашатъ. Но понеже не го разбиратъ, плашатъ се. Стегне се умътъ и сърцето имъ, казватъ: този параходъ може да потъне. Питамъ ви: мислите ли, че извънъ Бога, Който така разумно е устроилъ нашето тѣло, Който е вложилъ въ насъ Духа Си, има нѣкоя сила, която може да потопи нашата душа въ океана, да ни лиши отъ живота? — Нѣма такава сила. И никой не може да ни лиши отъ Божията Любовь. Кой е въ състояние да вдигне Любовьта и да я скрие нѣкѫдѣ? — Криятъ се малкитѣ капчици вода. Кой отъ васъ може да скрие голѣмия изворъ? Слѣдователно, въ умоветѣ на нѣкои ученици седи идеята, че благото, което Богъ имъ е далъ, може нѣкой да имъ го вземе. Тѣ мислятъ, че параходътъ, съ който сѫ тръгнали по този пѫть, може да загине нѣкѫдѣ въ морето. Това сѫ възможности, това сѫ вѣроятности, но тѣ сѫ само разсжждения въ живота. Всѣки отъ васъ, който е влѣзълъ въ този пѫть, трѣбва да знае, че нѣма сила въ свѣта, която може да го отдѣли отъ пѫтя, който Богъ му е опрѣдѣлилъ! Така седи въпросътъ положително. Третото положение е мисъльта за слънцето. Когато слънцето изгрѣва, то носи своето благословение. Слънцето извършва два процеса на земята: сухитѣ дървета прави по-сухи, изсушава ги, а онѣзи дървета, които растатъ, уголѣмява и имъ дава по-голѣма сочность и мекота. Кои дървета изсушава слънцето? — Тия, които не искатъ да растатъ, които се отказватъ да работятъ. Има и хора като тия дървета. Тѣ се наричатъ хора съ установени характери. И азъ ги наричамъ установени характери. Тѣ всѣкога сѫ изправени нагорѣ, като празни класове. Такива хора казватъ: правъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Не, отъ такава правота въ свѣта вие трѣбва да се откажете. „Ама азъ не искамъ да се огъвамъ“. Ще се огъвашъ, защото иначе ще бѫдешъ едно сухо дърво. Животътъ се отличава по това, че въ него има огъване. Ще заемешъ хиляди различни положения: и правъ, и кривъ ще бѫдешъ, но трѣбва да си господарь на всѣко положение. Туй, което хората въ свѣта разбиратъ подъ „огъване“, то е — клонътъ да не се отдѣля отъ дървото — това е важното. Всѣка твоя мисъль трѣбва да бѫде свързана съ общия Божественъ животъ. Туй, което азъ мисля, трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божия умъ, съ Божиитѣ мисли, съ Неговитѣ закони. Не само това, което азъ мисля, но и вашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ въ съгласие съ Божиитѣ мисли и закони. Щомъ ние сме въ съгласие съ великия Божи законъ, съ Неговия Духъ, ние ше бѫдемъ клонъ, свързанъ съ Божественото дърво. Въ такъвъ смисълъ, именно, трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ всичко въ Бога. Ще ви запитамъ: кога сте излѣзли отъ небето? Вие не помните, отъ колко хиляди години сте излѣзли отъ небето. Вие даже не помните ония хиляди блага, които сѫ ви дадени оттамъ. Вие сте забравили, когато ангелитѣ сѫ ви изпращали съ вѣнци. То е толкова далечно врѣме, че почти никакво възпоменание нѣмате отъ него. Тържествено ви изпратиха оттамъ. Тогава бѣхте облѣчени великолѣпно: съ красиви дрехи, съ гирлянди и съ свѣтли лица. А сега сте се сгушили, като нѣкоя разбита армия. Нѣкой отъ васъ облѣкълъ офицерски мундиръ, но еполетитѣ му нѣма; шинелътъ му промушенъ оттукъ — оттамъ, и той си казва: какъ стана тази работа? Слѣдъ такова едно разнебитване на армията, военнитѣ казватъ: ще има нова обмундировка. Сега свѣтътъ прѣтърпѣва едно вѫтрѣшно прѣобразование, едно коренно прѣустройване. Богъ прави новъ свѣтъ сега, и ние сме свидѣтели на този свѣтъ. По новъ начинъ Той устройва този свѣтъ — чрѣзъ закона на Любовьта. И всички ние, които се намираме въ този моментъ, помагаме на тази нова зидария. Всѣки отъ васъ може да тури на това ново здание поне по единъ камъкъ отъ Любовь! Единъ день ще кажете: и ние сме турили единъ камъкъ въ туй велико, ново здание. И като туримъ единъ камъкъ, ние вече имаме дѣлъ въ великото, което Богъ приготовлява. Вие ще кажете: да видимъ, дали ще бѫде така. Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, огчасти знаемъ, отчасти разбираме, отчасти чувствуваме. Има нѣкои нѣща мѫчни за разбиране. Запримѣръ, азъ нѣма да се спра да ви разправямъ степенитѣ на Любовьта, но ще ви дамъ обяснение, какво нѣщо е радостьта. Или, ще ви покажа степенитѣ на радостьта. Има една радость въ свѣта, тя е слѣдната. Прѣдставете си, че вие имате да плащате нѣкому 200,000 лева златни, но кредиторътъ ви е такъвъ кожодеръ, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осѫжда. И сѫдията е съгласенъ съ него, осѫжда. ви: ако не изплатите на врѣме дълга си, ще ви затворятъ 20 години въ затворъ. Единъ вашъ приятель ви обѣщава до това врѣме да ви даде паритѣ. Обаче, врѣмето наближава, остава още единъ часъ. Вашиятъ приятель го нѣма. Само една минута остава още. Но законътъ е толкова строгъ, че ако тия пари не дойдатъ на врѣме, вие сте изгубени. Сърцето ви тупа, смутени сте, но въ послѣдния моментъ паритѣ пристигатъ. Какво ще почувствувате? — Една радость, че сте свободни отъ затвора. Туй е едното понятие за радостьта. Вие спечелихте ли нѣщо? Тия пари влѣзоха ли въ джоба ви? — Не. Тѣ отидоха въ чуждъ джобъ. Защо се радвате тогава? — Радвате се, че не сте влѣзли въ затвора, че имате свобода да работите. Второто положение на радостьта. Прѣдставете си, че вие сте пѫтникъ и отъ дългия пѫть сте оголѣли, обосѣли, нѣмате хлѣбъ. Зимно врѣме е: вънъ е виелица, студъ. Вие сте се приютили въ една малка колибка и ви казватъ, че единъ вашъ приятель ще ви донесе топла храница и дрехи. Вие чакате. Първиятъ день минава, нѣма го. Бурята бучи отвънъ. Казватъ ви: скоро ще дойде приятельтъ ви. Още петь минути, още една минута и най-послѣ ви казватъ: ето иде приятельтъ ви съ топлата храница! Той дойде, запали огънь, стопли стаята, даде ви дрехи. Вие се омиете, обличате се и вкусвате отъ топлата чорбица. И въ този случай пакъ имате радость въ душата си. Питамъ ви: спечелихте ли нѣщо? — Спечелихте. Хлѣбецътъ влѣзе въ стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радость и първата мязатъ ли си? При едната радость вие чувствувате, че сте придобили свобода, и единъ товаръ се е смъкналъ отъ гърба ви: усѣщате една лекота въ душата си. Въ второто положение, освѣнъ първата радость, усѣщате, че сте придобили нѣщо, което е влѣзло въ стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радость се отличава по нѣщо отъ първата. Третото положение на радостьта. Вие имате вече свободата: 200,000 лева сѫ платени за васъ, имате и хубави дрешки, и хлѣбецъ, и чорбица, — осигурени сте. Но иде едно трето положение: тамъ, дѣто живѣете, има единъ великъ университетъ, въ който трѣбва да постѫпите. Ако не постѫпите тамъ, изгубвате всичко въ този свѣтъ. Вие давате своето заявление прѣдъ една специална за това комисия и чакате резултата. Чакате день, два . . . послѣдниятъ день иде. Оставатъ още петь минути, една минута само остава, и вие треперите, какъ ще се произнесе комисията за васъ. Тупа ви сърцето! Има опасность и да не ви приематъ. Най-послѣ комисията се произнася, и вие получавате отговоръ, че ви приематъ въ университета. Пакъ имате радость. Питамъ: по какво се отличава тази радость сега? Прѣдъ васъ се отваря единъ широкъ свѣтъ, ще влѣзете вѫтрѣ, ще се обогатите съ знание, съ мждрость и послѣ ще имате кѫдѣ да работите. Нѣкои отъ васъ сега придобивате първата опитность на радостьта. Остава ви още една миута и 200,000 лева ще дойдатъ. Вие очаквате. Сърцето ви тупа. Други отъ васъ сте въ положението на онзи, на когото остава една минута само да дойде хубавата супа и дрехитѣ. Вие пакъ чакате. Трети отъ васъ сге прѣдъ вратата на университетъ, при туй велико училище. Една минута остава още, комисията да разрѣши, ще влѣзете ли вѫтрѣ, или не. Азъ ви казвамъ, че тази комисия е много справедлива. Тя нѣма да ви лиши отъ благата, които ви се падатъ. И вашиятъ приятель, кайто ви е обѣщалъ дрехитѣ и топлата храна, ще дойде на врѣме, нѣма да закъснѣе. И онзи, който ви е обѣщалъ паритѣ, и той ще дойде. Азъ ви говоря за нѣщата тъй, както ставатъ. Ако приятелитѣ ви въ свѣта сѫ толкова точни, то оня отъ другия свѣтъ, или БѣлитѢ Братя, за които ние говоримъ, сѫ още по-постоянни, още по-точни. Ако вие искате да си съставите понятие за Бѣлитѣ Братя, всѣкога трѣбва да изпѫкне въ вашия умъ образа на Христа. Христосъ, обаче ни е показалъ само едната страна на своя образъ. Ние виждаме Христа въ унижението, въ носенето скръбь и страдание, въ изкуплението на човѣчеството. Ние не сме видѣли Христа въ Неговата любовь. Ние не сме видѣли още Господа въ Неговата Любовь. Въ какво седи тази любовь? Първото положение, съ което можемъ да познаемъ Бога е слѣдното: — ще ви приведа двѣ свещени положения. Искамъ вашитѣ сърца да сѫ готови да чуете тия свещени нѣща. Това, което ще кажа, е свещено за менъ. По-свещени работи на земята отъ тия нѣма да намѣрите. Едното свещено положение е: да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе въ насъ! Нѣма по-свещена идея отъ тази — да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе у насъ. И когато Богъ дойде въ насъ, Той ще произведе това разширение, това освобождение въ нашата душа, което чакаме. Богъ е, Който ще ни освободи. Само когато Богъ дойде да живѣе въ нашата душа, ще дойде и тази свобода. Нѣма другъ изходенъ пѫть. Само така ще познаемъ Божията Любовь. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Богъ дойде да живѣе въ васъ, вие ще усѣтите пълнота въ себе си, ще бѫдете примирени съ небето. Вие ще бѫдете толкова горещи, че всичкитѣ скърби и страдания на земята ще се стопяватъ въ васъ. Вие ще бѫдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичкитѣ дългове на свѣта. Вие ще бѫдете толкова силни, че ще можете да дигнете цѣлата земя на рѫцѣтѣ си. Това ще бѫде само тогава, когато Богъ дойде да живѣе въ васъ. Това не е само тъй символически, но е фактъ. Вие ще чувствувате такъвъ миръ, такава радость, такова веселие, каквото никога не сте чувствували. Да дойде Богъ чрѣзъ Духа си да живѣе въ васъ — то е първото свещено положение. Но туй положение отъ страна на Бога е само на половина. Богъ ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за менъ е свято, е слѣдното: ние да влѣземъ да живѣемъ въ Бога. За сега ние сме още отвънъ. Ще кажете: защо е така? Христосъ казва: „Отецъ живѣе въ менъ, и азъ живѣя въ Отца“. Това сѫ двѣ положения, коренно различни помежду си. И тъй: Отецъ живѣе въ менъ — първото положение. То е силата, която азъ имамъ, а тази сила е отъ Бога. Азъ живѣя въ Отца си — това е второто положение. Като влѣземъ да живѣемъ въ Бога, тогава ще се изпълнимъ съ Божията Любовь. Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение — да живѣете въ Бога. Тогава вие ще се изпълните съ Неговата Мѫдрость, съ Неговото знание, съ Неговата сила и съ пълнотата Му, Имаге ли тия двѣ положения, т. е. живѣе ли Богъ чрѣзъ Духа си въ васъ, и живѣете ли вие въ Бога, между Бога и човѣшката душа вече настава единство. Павелъ казва: „Нѣма сила въ свѣта, която може да ни отдѣли отъ Любовьта на Бога, отъ Любовьта Христова“. А това е цѣльта — да се образува тази връзка. Азъ нѣмамь врѣме да ви обяснявамъ, какво нѣщо е тази връзка. Днесъ ще размишлявате върху тѣзи двѣ идеи: първото положение — да живѣе Богъ въ васъ — да придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение — да живѣете вие въ Бога — само тогава ще придобиете онази вѫтрѣшна интуиция, чрѣзъ която ще разбирате сѫщината на нѣщата. Защо сега не се познавате? Вие не сте възприели, не сте научили тѣзи закони. Ще се опитате най-първо да живѣете въ Бога. Вие сега започвате да опитвате тази Любовь. Правили ли сте опитъ да живѣете въ Бога? Правили сте, но не зная, до колко опитътъ ви е излѣзълъ сполучливъ. Въ всѣка работа има само единъ сполучливъ моментъ, при който изпълнението й бива съвършено. Когато живѣемъ въ Бога, всичкитѣ ни работи на земята, въ каквото положение и да сме, ще бѫдатъ съвършени. Тогава вие нѣма да бѫдете въ нужда. Ако тръгнете на пѫть, азъ нѣма да ви дамъ цѣлъ самунъ, но ще ви дамъ едно малко парченце хлѣбецъ, не повече оть 100 грама. Този хлѣбъ ще има това свойство, че и цѣла година да пѫтувате, все 100 грама ще си носите, все ще имате хлѣбъ. Хлѣбътъ ви нѣма да се намали. Ако ви дамъ една круша, прѣзъ цѣлата година ще ядете тази круша, и все цѣла ще бѫде. Постояно ще ядете отъ нея, безъ да можете да я изядете. Ако пъкъ ви дамъ една златна монета, по този законъ тя все ще си остане цѣла. Ще я давате навсѣкѫдѣ, но въ джоба ви все ще има една монета. Цѣлиятъ свѣтъ ще пропѫтувате съ нея, и тя пакъ ще остане въ джоба ви. Какъ ще си обясните юзи законъ? Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава, до безкрайность. Това е красивото въ живота! И когато ние приемаме този Божественъ животъ въ насъ по този начинъ именно, — Богъ да живѣе въ насъ, и ние въ Бога, — този нашъ малъкъ животъ ще бѫде сила. Малкитѣ нѣща, това сѫ силнитѣ нѣща. Вие не очаквайте голѣми радости. Малкитѣ радости; това сѫ силнитѣ положения въ свѣта. Да знаешъ да се радвашъ на малкитѣ блага, както малкитѣ дѣца, туй е истинската радость. Нѣкои учени мислятъ върху нѣкой въпросъ цѣли 20 години и нищо не успѣватъ. Най-послѣ, една малка идея проблесне въ ума имъ, и тѣ се зарадватъ. Тази малка идея разрѣшава въпроса. И тъй имайте прѣдъ видъ тѣзи свещени идеи. Като живѣете по този начинъ, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вѫтрѣшна връзка на Любовьта. Безъ нея вие нѣма да се разбирате. Вие ще имате за менъ едно понятие, ще кажете: Учигельть прави, каквото иска. И азъ за васъ ще кажа: тия мои ученици си правятъ, каквото искатъ. Не е така, азъ не правя, каквото си искамь. Азъ започвамъ съ първото положение. Азъ правя това, което Богъ изисква. Като стана сутринь, казвамъ: Господи какво искашъ да направя сега? Кѫдѣто ме прати Господъ, тамъ отивамъ. Азъ съмъ готовъ да направя всичко, което ми каже Господъ. Вие трѣбва да знаете и второто положение, че и Господъ прави за менъ всичко, което азъ искамъ. Защо? — Понеже и азъ живѣя въ Него. Нѣма нищо, което азъ да поискамъ, и Богъ да го не направи. Когато Богъ обърне лицето си къмъ мене, Той мисли, какво да направи за мене. Слѣдователно, Той и азъ сме въ съгласие. Азъ мисля за Него, питамъ Го: какво да направя Господи? Той ми каже да поправя нѣкои малки работи — да посѣтя нѣкого, направямъ го веднага. Ето азъ съмъ ви събралъ тукъ. За кого? — За Господа. Господъ е казалъ да се събератъ тия ученици. И ето, азъ ви събирамъ, разправямъ ви това, което Богъ ми казва. Той ми казва: „Това ще имъ разправишъ! Вие казвате: тъй си помислилъ Учительтъ, да ни говори това-онова. Не, азъ не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господъ ми каже. Вие казвате: е какво ще каже Господъ утрѣ? — То е въ менъ, и каквото ми каже Господъ, ще ви го кажа и азъ. Вие ще възразите: наистина, дали е така? Това, дали вие ще вѣрвате, или не, то е другъ въпросъ. Може да мислите, както искате, за менъ това е единъ фактъ, абсолютно вѣренъ. Азъ ви казвамъ, че ако Господъ живѣеше въ васъ, щѣше да бѫде нѣщо красиво, нѣщо величествено. Какво ще каже Господъ сега на васъ? Ако Господъ живѣе въ насъ и ни говори всѣка сутринь, какво трѣбва да направимъ за Него? Ще дадемъ 200,000 лева които сме обѣщали на онзи, когото ще затворятъ. Ще занесемъ дрешкитѣ и топлата чорбица, която сме обѣщали на онзи, който зъзне на студа и ни чака! Ако Господъ живѣе въ насъ и го слушаме, ще рѣшимъ да приемемъ този, който трепери предъ вратата на училището и очаква да влѣзе тамъ, да се учи. Тази комисия сме ние. Тази комисия е все отъ хора съставена, а не отъ ангели. Тази комисия трѣбва да рѣши да пусне въ училището всѣки, който иска да се учи, за да може да работи, да се зарадва. Вчера дойде при менъ единъ младъ братъ, трепери горкиятъ и ми казва: „Учителю, до сега не съмъ билъ въ школата, не съмъ слѣдвалъ това учение, но отъ Васъ зависи всчко Ако ме приемете въ школата, моята душа ще се повдигне“. По човѣшки, по вашему, вие ще кажете: този братъ не е посѣщавалъ школата, да не се приеме! Казвамъ му азъ: чакай да видя, какво ще каже Господъ. Какъ мислите, какво ще каже Господъ? — Щомъ Господъ го праща при менъ, Той го е приелъ вече. Казвамъ му: не бой се, Господъ те е приелъ! Ти като обичашъ Господъ, дай му възможность да живѣе въ тебе! В тази външна работа, да влѣзешъ въ школата, е уредена вече. Не бой се! Ти ще слушашъ Бога, защото, който влиза въ училището, трѣбва да слуша. Като влѣзе учительтъ въ класъ, нали трѣбва да го слушашъ? Ако нѣмашъ туй разположение на ума да слушашъ, не ще може да разбирашъ и да възприемашъ тѣзи велики работи, тѣзи велики задачи, които се прѣподаватъ. Тѣ сѫ толкова тънки и деликатни! Въ туй училище се изисква единъ свѣтълъ умъ и разположение на духа, за да се разбератъ нѣщата, да стане нашата душа благородна. По нѣкой пѫть въ обходата си ние не сме толкова деликатни, по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Нѣкой пѫть искаме да кажемъ нѣщо хубаво, но езикътъ ни не е тъй мекичъкъ, не може да се огъва, та току вижъ, кажешъ нѣкои думи, за които послѣ се разкайвашъ. Казвашъ си: не трѣбваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа и т. н. Значи, като се всели Господъ въ насъ, ние ще придобиемъ такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, въ които Господъ живѣе. Чували ли сте, колко е мекичъкъ гласа на единъ такъвъ човѣкъ? Нѣщо особено има въ Божественото, въ Любовьта. Та прѣзъ тази година вие ще живѣете въ Бога, и Той въ васъ Вие сте живѣли въ Бога тъй, както дѣтето е живѣло въ утробата на майка си. Вие сте живѣли въ Бога тъй, както скѫпоцѣннитѣ камъни сѫ живѣли съ хиляди години заровени въ нѣдрата на земята. Несъзнателенъ животъ е билъ тогава. И въ този културенъ вѣкъ ги изкопаватъ отъ земята, за да ги турятъ на пръстена на нѣкоя млада невѣста, или на нѣкоя царска корона. Мислите ли, че този камъкъ, когато е билъ заровенъ въ дъното на земята, не е усѣщалъ скръбь? — Усѣщалъ е. Но мислите ли, че и сега, когато е туренъ на царската корона, или на нѣкой пръстенъ, не усѣща радость? — Усѣща. Въ този скѫпоцѣненъ камъкъ е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излѣзе отъ земята, тя се радва, че е излѣзла на бѣлия свѣтъ. Радва се, че е на пръстена, или на царската корона. Така и ние казваме за васъ: ангелитѣ влизатъ въ тази гѫста материя и ви изкопаватъ. Това наричамъ азъ „пробуждане на съзнанието“. И вие сте били затрупани тъй, както скѫпоцѣннитѣ камъни. Тия, у коиго съзнанието се е пробудило, ангелитѣ ги намиратъ тъй, както днесъ намиратъ заровенитѣ скѫпоцѣнни камъни, и ги изкопаватъ. Какво значи „прбуждане на съзнанието“? — Да се пробуди сьзнанието, значи да почувствувате Божествената Любовь. Турятъ ви на пръстена на нѣкой духъ. Той ви поглади, и вие почувствувате неговата любовь; сърцето ви затупа. Значи, почувствували сте любовьта му, почувствували сте Бога. Сега, прѣзъ цѣлия день желая да останатъ двѣ важни нѣща въ ума ви. Ще размишлявате върху слѣднитѣ положения: Богъ да живѣе въ васъ, и вие да живѣете въ Бога. Само по този начинъ ние ще разрѣшимъ великитѣ задачи, които ни прѣдстоятъ: да станемъ зидари, да служимъ на Бога, да вземемъ участие въ съграждането на този разуменъ животъ, който Богъ сега строи! Азъ ви кзвамъ, че Господъ въ мене, ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!“ Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думитѣ ми въ всѣко отношение. Въ тѣхъ нѣма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и срѣдства, и здраве, и знание — Всичко ще имате, но не се стремете да задържате физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трѣбва да се съблѣчете отъ тѣхъ. Ново се гради сега у човѣка. Да съградимъ новия животъ, да почувствуваме, че ние сме братя — това е, което трѣбва да желае всѣка душа. Братя ще бѫдемъ, само когато Духътъ на Бога живѣе въ насъ. Този Духъ ще ни разкрие великата тайна на живота. По-велика тайна отъ тази нѣма. Ами какво щѣше да бѫде вашето положение, ако ви се отворѣха очитѣ и видите и другитѣ ваши братя, които присѫтствуватъ тукъ? Какво ще стане съ васъ тогава? — Всички ще излѣзете изъ кожата си навънъ. Вие сте чудни, когато запитвате, защо ще излѣзете отъ кожата си навънъ. Ами когато дойде майка ти, която си очаквалъ съ нетърпѣние цѣли 20 години, ще седишъ ли въ кѫщи, докато пристигне тя? — Не, ще излѣзешъ вънъ да посрещнешъ майка си. Нѣма да я чакашъ въ кѫщи. Такова е и състоянието на човѣшката душа, когато очаква да види тия свои братя. Ще излѣземь отъ тѣлата си! Ще останатъ само слугитѣ ни и, като дойдатъ нашитѣ братя, ще ни намѣрятъ полегнали, ще кажатъ: тия хора сѫ измрѣли. Тъй ще бѫде! И Павелъ казва: Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ. Но има и друго нѣщо: кѫщитѣ ни тогава ще бѫдатъ много лекичко направени, като колибки, та лесно ще ги събираме въ едно малко денкче, което нѣма да тежи повече отъ единъ грамъ. И ние, и колибката ни ще идемъ да посрещнемъ майка си. И тъй, ще се въорѫжите съ вѣра, съ новата вѣра, която излиза изъ дълбокотс съзнание, че Богъ живѣе съ насъ. За тази вѣра Христосъ казва: „Ако имате вѣра, голѣма колкото синапово зърно“ . . . Това е вѣрата, която Богъ разработва. Христовитѣ ученици разбираха много добрѣ закона. Тѣ казваха: „Господи придай ми вѣра!“ Христосъ имъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдатъ въ васъ, и вие прѣбѫдвате въ менъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ.“ Туй е законътъ на вѣрата. Всѣки единъ отъ васъ, който иска вѣра, Богъ трѣбва да се всели чрѣзъ Духа си да живѣе въ него, и той да живѣе въ Бога. Само тогава ще имате тази вѣра, която прѣмѣства планини и гори — вѣра, чрѣзъ която всичко може да стане. Не е мѫчно да се достигне тази вѣра. Нѣкои хора искатъ чудеса. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво прави вѣрата. Въ София имаше една болна сестра. Единъ день тази сестра отива на Витоша, но се връща отъ тамъ болна. Сираче е тя, сама въ кѫщи. Цѣла година боледува. Пращамъ сестри, да я нагледватъ, казвамъ имъ: идете при нея, подкрѣпете я. Тѣ чакатъ, Учительтъ да отиде при нея, да я дигне веднага, но той не отива, особенъ Учитель е той. Пращамъ една сестра, пращамъ друга сестра, да я видятъ, да я понасърчатъ, но тази сестра става все по-злѣ. Работата се влошава. Нѣкои й казватъ: нали вашиятъ учитель всичко може, защо не те дигне тогава? Най-послѣ, тя иска да влѣзе въ болницата, понеже здравословнитѣ условия въ кѫщи не били благоприятни за нея, трѣбвало й млѣчице, по-силна храна изобщо. Казвамъ: ако тя влѣзе въ болницата, повече нѣма да излѣзе, и въпросътъ не е рѣшенъ. Иде една сестра, казва ми: тая сестра нѣма да я бѫде, не може да стане отъ леглото си. Казвамъ й: ще кажете на тази сестра да дойде при мене! — Учителю, защо си тъй жестокъ? Ти трѣбва да отидешъ и да я насърчишъ, да кажешъ, че я обичашъ. Казвамъ: тая сестричка ще дойде при мене! Какъ ще дойде? — Ще пълзи, и ще дойде. Единъ день тя дойде. Казвамъ й тъй: слушай, Господъ ти е далъ едно малко изпитание. — Ама учителю, краката ми . . . Гледамъ, зжбитѣ й сѫ здрави, казвамъ: нищо, ще се оправи тази работа. Тя очаква да туря рѫцѣтѣ си отгорѣ й, пъкъ азъ ги турихъ отдавна . . . Тя казва: не мога да ходя, слаба съмъ. Казвамъ й: въ една седмица отгорѣ ти ще можешъ да ходишъ до Борисовата градина. Нѣма да викашъ сестри да те водятъ. И съ файтонъ нѣма да ходишъ, ще пъплишъ, ако не можешъ да ходишъ на два крака, но сама ще отидешъ. Тя ме гледа. Казвамъ й: ще ме слушашъ, моята дума е свещена. И наистина, слѣдъ една седмица тя бѣше на Борисовата градина. На втората седмица й казахъ: ще идешъ „на изгрѣвъ“ и ще почнешъ да работишъ тамъ, ще копаешъ. Най-послѣ ще идешъ и на Витоша. Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тукъ между насъ. Казвамъ на тия сестри: човѣкъ не се утѣшава тъй, както вие мислите. Азъ казвамъ на болната сестра: Господъ въ менъ ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влѣзе да живѣе въ тебъ и ще те повдигне, но и ти трѣбва да научишъ урока си — да имашъ вѫтрѣшна вѣра. Азъ й казахъ да дойде при менъ, защото Господъ ми каза това, Това значи, че тя трѣбва да дойде при Вѣрата на душата, при Господа. Нѣкой пѫть вие трѣбва да отидете при Господа, при Вѣрата на душата. Азъ ви давамъ този примѣръ, но той не се отнася само за тази сестра, за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората — до „Изгрѣвъ“; третата — до Витоша, а четвъртата ще бѫдете вече здрави, навсѣкѫдѣ ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълнимъ волята Му. Най-доброто, най-хубавото нѣщо, което можемъ да направимъ е: — да изпълнимъ Волята Божия. И за насъ нѣма по-свещено нѣщо, нѣма по-свещена идея отъ тази, да изпълнимъ Волята Божия, да изкажемъ нашата благодарность, нашата признателность, че Богъ къмъ насъ е билъ толкова благъ и че отъ хиляди години Той се е грижилъ и грижи за насъ. И днесъ Богъ е толкова благъ къмъ насъ, че ни е събралъ тукъ, че е накаралъ слънцето да грѣе за насъ, че ни е далъ онѣзи самунчета тамъ наредени въ кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т н. Пъкъ както виждамъ, и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пѣемъ на Господа, ще кажемъ: „Господи, много Ти благодаримъ за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служимъ, Господи, ще изпъпнимъ Твоята Воля!“ И тогава Господъ ще каже на своитѣ слуги — ангелчета: „Я разведете тия мои ученици изъ хубавата градина, която съмъ напрвилъ заради тѣхъ!“ И тѣ ще изпълнятъ своя цѣлъ въ тази работа. Всѣки ангелъ ще почне да ви разхожда, кѫдѣто искате, но грѣбва Богъ да влѣзе да живѣе въ васъ, съзнателно да чувствувате това. Всѣка сутринь, като станете, трѣбва да кажете: Господи, какво мога да направя днесъ заради Тебъ? Прѣзъ цѣлия день ще мислишъ, какво можешъ да направишъ за Господа. Само така ще бѫдете свободни. Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога! И Любовьта да бѫде една силна връзка помежду ни — не само между насъ, но межу всички на земята; не само между всички на земята, но и между всички на небето. И всички, които живѣятъ на земята, и на небето, да бѫдатъ всички едно. — Аминъ. Тъй да бѫде! Сега, ще дадете просторъ на вашия умъ. Главата ви да се освободи отъ всички спънки и ограничения на ума. Ще дадете просторъ на вашето сърце. Сърцето ви трѣбва да обича нѣщо, да върши волята Божия. Както сърцето постоянно тупа и изпраща кръвь по цѣлото тѣло, — а кръвьта е символъ на живота, така и Божественсто сърце трѣбьа да изпраща новия животъ навсѣкѫдѣ. Туй сърце може да бѫде движено само чрѣзъ Божия Духъ. Кръвьта ще бѫде Духътъ и чрѣзъ всѣко пулсиране на това сърце Той ще изпраща животъ къмъ ума ни, къмъ душата ни, къмъ сърцето ни — навсѣкѫдѣ, и ние ще бѫдемъ живи, Второто положсние е, че онова живо огнище, на което всички нѣща се ковятъ, се приготовлява. Всичко трѣбва да бѫде свещено! Това да бѫде живиятъ огънь, който постоянно трѣбва да гори въ душата ни. И тъй, свѣтлина въ ума ни, животъ въ сърцето ни и любовь въ душата ни! Това е мѣстото, дѣто Богъ живѣе. Богъ се проявява въ ума ни като свѣтлина, въ сърцето ни като животъ, а въ душата ни като Любовь. Туй е великото! Ако ние не можемъ да разберемъ свѣтлината, която се разкрива въ живота ни — а то е физическата страна на работата, не можемъ да разберемъ и живота. Ако не разберемъ живота, не можемъ да разберемъ и Любовьта. Процесътъ е вѣренъ. Ако разберемъ свѣтлината, и тази свѣтлина внесе всичко хубаво въ душата ни, ние ще разберемъ този животъ. Този животъ ще разшири вашето сърце. Щомъ разбираме живота, ще разберемъ Любовьта, която живѣе въ душата ни. Живѣемъ ли въ Бога, тогава цѣлиятъ свѣтъ ще се отвори прѣдъ насъ, като единъ цвѣтъ, и ние ще почувствуваме този вѫтрѣшенъ смисълъ на нашата душа. Ние ще разберемъ Бога като свѣтлина, тъй както ангелитѣ го разбиратъ. Ще разберемъ Бога като жиВотъ; ще го разберемъ и като Любовь. Разберемъ ли тия нѣша, ние ще имаме една основа, отъ която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мѣрка, съ която ще можемъ да разрѣшаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелитѣ, и ще се радваме. Тогава и ние ще бѫдемъ ангели. Ангелъ значи служитель. Всинца вие ще бѫдете служители. Сега нѣмате крилѣ, но единъ день тѣ ще ви израснатъ. Щомъ свѣлината влѣзе въ ума ви, животътъ въ съцето ви и Любовьта въ душитѣ ви, вие ще бѫдете ангели. Това сѫ качествата на единъ ангелъ. Така се проявява Богъ. И тъй, като ви питатъ, какви сте, ще кажете: ние сме носители на свѣтлината; ние сме носители на живота; ние сме носители на Любовота. Защо? Защото Богъ живѣе въ насъ, и ние живѣемъ въ Бога. Това е разрѣшението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече свѣтлината има смисълъ, и животътъ има смисълъ, и Любовьта може да се прояви, И азъ вѣрвамъ въ това, тъй ми каза Гссподъ сега. Като казвамъ „тъй ми каза Господъ", азъ чувствувамъ една малка скръбь. Въ думата „казва“ има нѣщо, което спира, думата не е силна. Буквата „з“ дразни езика. Ако знаехте езика на ангелитѣ, бихъ ви казалъ Вехади. Вехади — това е свойство на Духа. Тази дума произтича отъ дълбочината на душата, отвѫтрѣ произлиза тя. Съзнанието трѣбва да се пробуди. Какъ? Ще имате вѣра. При думата „казва“, буквата „з“ показва, че искашъ нѣщо, но вѫтрѣ се спъвашъ, а при вехади, виждате, какъ се отваря духа ви. За въ бѫдеще и вие ще знете този законъ. Като станете духовни хора. това „з“ ще се смекчи. Българскиятъ езикъ ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато нѣкой инструментъ не върви, то е защото не е нагласенъ. Нали и той така шуми, не издава приятенъ звукъ, но като се образуватъ бързитѣ течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на нѣкоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво. И тъй, Любовьта е най-силната връзка, която ние можемъ да направимъ въ този свѣтъ. И като направимъ този вѫзелъ, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която сѫществува между Бога и насъ. Винаги да сме съединени съ Бога — това е смисълътъ на нашия животъ. Ще изучавате този законъ! Той е една разумна сила, която трѣбва да прилагате въ живота си. Духътъ Божий отвѫтрѣ ще ви научи, какво трѣбва да правите. И вие сами ще се учите отъ своята опитность. Ние ще ви учимъ, Господъ ще ви учи, и вие сами ще се учите. Трима души като се събератъ да ви учатъ, ще научите туй, което е най-сѫщественото за живота. Сега азъ ви поздравлявамъ съ радостьта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявамъ ви съ радостьта на онзи, който очаква дрехитѣ и топлата чорбица; поздравлявамъ ви съ радостьта на онзи, който очаква да го приематъ въ училището. Господъ да бѫде съ васъ, и вие да бхдете съ Господа! 6 ч. сл об.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ГОЛѢМА РАДОСТЬ И МАЛКА СКРЪБЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се работитѣ върху задачата „Моята любима тема.“ Коя е най-важната мисъль за днесъ? — Най-важната мисъль за днесъ е човѣкъ да се произнесе, кое отъ двѣтѣ положения прѣдпочита: да има една голѣма радость съ една малка скръбь въ центъра и, или една голѣма скръбь съ една малка радость въ центъра й? Голѣма скръбь съ малка радость въ нея е за прѣдпочитане прѣдъ голѣма радость съ малка скръбь. Защо? — Защото малката скръбь въ сърцето на голѣмата радость прѣдставлява нѣщо подобно на паразитъ, който постепенно изяжда всичката радость, т. е. самия плодъ. Обратно: малката радость въ сърцето на голѣмата скръбь прѣдставлява плодно сѣменце, което слѣдъ врѣме израства и дава единъ отъ най-хубавитѣ райски плодове на живота. Когато невидимиятъ свѣтъ ви изпраща голѣми скърби съ малки сѣменца отъ плодоветѣ на радостьта въ тѣхъ, вие ги хвърляте по улицитѣ Гледамъ, по софийскитѣ улици има много такива захвърлени скърби. Като посѣщавамъ стаитѣ на ученицитѣ, около праговетѣ виждамъ много отъ тѣзи скърби захвърлени. Самитѣ ученици пъкъ виждамъ накичени съ радости, които трептятъ надъ тѣхъ. И това сѫ ученици, които посѣщаватъ школата отъ 20 години насамъ. Тѣ гледатъ на радостьта съ благоговѣние, пазятъ я, като писано яйце, а скръбьта захвърлятъ вънъ, като непотрѣбна вѣщь. Разбиране е това! Обаче, на съврѣменнитѣ хора е потрѣбна велика наука, съ която да прѣвръщатъ скърбитѣ въ радости. Това е тъй наречената „духовна алхимия.“ Въ срѣднитѣ вѣкове още ученитѣ сѫ се занимавали съ алхимия, т. е. съ прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни. Много отъ тѣзи алхимици, които сѫ разбирали само физическата страна на алхимията, дълго врѣме сѫ работили върху прѣвръщането на неблагороднитѣ метали, напримѣръ, мѣдь, желѣзо и др., въ благородни, каквото е златото, но не сѫ успѣли. Обаче, духовната страна на алхимията се заключава въ прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ човѣшката кръвъ въ благородни. Въ кръвьта на човѣка се съдържатъ почти всички метали, но въ различни количества. Въ това отношение добродѣтелитѣ на човѣка зависятъ отъ количеството на благороднитѣ метали въ неговата кръвь. Туй прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни съставлява основа на бѫдещата работа на човѣшкото сърце. Мнозина казватъ: Господъ всичко може да направи, всичко може да ни даде. Да, вѣрно е, че Господъ всичко може да направи. Той създаде свѣта, но го създаде да върви и да се развива не по свои разбирания, а по Божия умъ и по Божиитѣ разбирания. Врѣме е вече да се турятъ надгробни надписи на всички съврѣменни заблуждения, да се извикатъ по нѣколко души владици, които да ги опѣятъ и погребатъ. Нѣколко хиляди години вече се изминаха, откакъ хората сѫ дошли на земята и още не сѫ влѣзли въ Царството Божие. Трѣбва ли да чакатъ покана за това? Трѣбва ли да чакатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде Царството Божие на земята? Не, дошло е врѣме хората усилено да заработятъ върху себе си, да приготвятъ условия за идване Царството Божие на земята. Сега ще ви приведа единъ анекдотъ, който илюстрира добрѣ вашето положение. Единъ евреинъ, като заминалъ за онзи свѣтъ, пожелалъ да влѣзе въ Царството Божие, т. е. въ рая. Доближилъ до вратата на рая, но тамъ срещналъ св. Петъръ, който му казалъ: ти не можешъ да влѣзешъ въ рая, защото, като евреинъ, по старъ навикъ, ще започнешъ да търгувашъ, а тукъ не се позволява никаква търговия, никакво взимане-даване. Евреинътъ обѣщавалъ, че ще се откаже отъ своя навикъ, че ще бѫде много добъръ, само да го пуснатъ да влѣзе вѫтрѣ. Свети Петъръ му отказалъ и не го пусналъ въ рая. Обаче, евреинътъ не се отчаялъ: той обикалялъ оттукъ-оттамъ, дано намѣри нѣкоя врата отворена, да влѣзе въ рая. Единъ день, по нѣкакъвъ особенъ случай, отварятъ вратата на рая, да влѣзатъ вѫтрѣ едно голѣмо множество хора; и въ тази навалица евреинътъ успѣлъ да се вмъкне. Щомъ се намѣрилъ въ рая, по свой навикъ, той веднага започналъ да търгува, да върши взимания-давания. Ангелитѣ се видѣли въ чудо, какво да правятъ съ този евреинъ, какъ да го изпѫдятъ вънъ отъ рая. Да употрѣбятъ насилие, или грубость, това не е въ тѣхното естество. Най-послѣ тѣ намислили да му устроятъ една изненадда. Всичкитѣ ангели излѣзли вънъ отъ рая и казали: сега тукъ ще се произведе единъ търгъ, отъ който ще има голѣми печалби. Евреинътъ, като чулъ това, замислилъ се и казалъ: я чакай и азъ да излѣза вънъ, все ще спечеля нѣщо. Излѣзълъ и той вънъ отъ рая, и тамъ си останалъ. Ангелитѣ влѣзли отново въ рая и затворили вратата за евреина. Като се видѣлъ вънъ, той започналъ да се моли пакъ да влѣзе въ рая, но не го пуснали. Оттамъ му отговорили, че втори пѫть не може да влѣзе, докато не се покръсти. При това, покръстването му могло да стане само отъ християнски свещеникъ, но не и отъ еврейски равинъ. Тръгналъ сега евреинътъ да търси християнски свещеникъ, но никѫдѣ не могълъ да намѣри. Чакалъ той година, двѣ, три, сто, хиляда, но никакъвъ свещеникъ не срещналъ. Тъй щото, и вие, ако сте въ положението на евреина, и съ насилие да влѣзете въ рая, пакъ ще ви изпѫдятъ навънъ. Изобщо, навицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣка, се проявяватъ и въ духовния му животъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ въ своитѣ прояви. Съврѣменнитѣ окултни ученици минаватъ прѣзъ една фаза на вѫтрѣшни, а не на външни изпитания. Въ това отношение всѣки трѣбва да работи за прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ кръвьта си въ благородни, главно въ злато. Златото е емблемъ на мѫдростьта. Споредъ астрологията, съ която днесъ се занимаватъ ученитѣ, всички метали прѣдставляватъ символи. Напримѣръ, желѣзото символизира силата, но сѫщеврѣменно то е неустойчиво по отношение на въздуха и влагата, вслѣдствие на което ръждясва. Човѣкъ, който има много желѣзо, е физически силенъ, но въ него ставатъ реакции на окисляване, т. е. ръждясване. Значи, тази сила го разрушава. Сила безъ разумъ всѣкога разрушава. Питамъ: по какъвъ начинъ може да се прѣвърне тази физическа сила въ духовна, т. е. въ разумна? Или съ други думи казано: по какъвъ начинъ желѣзото може да се прѣвърне въ злато? Прѣдставете си, че срѣщате единъ човѣкъ, физически силенъ, съ много знания, и вие, безъ да искате, го обидите нѣщо. Какво трѣбва да направи той, за да прѣвърне тази обида? Окултниятъ ученикъ трѣбва да се занимава съ науката за прѣвръщане на неблагородното въ благородно, т. е. съ облагородяване на своя характеръ, съ прѣвръщане на своитѣ лоши навици въ добри. Може ли да се нарече окултенъ ученикъ този, който не е въ състояние да прѣвърне единъ свой лошъ навикъ въ добъръ? Лошиятъ навикъ прѣдставлява трънъ въ плътьта на човѣка. И въ това отношение задачата на човѣка не седи въ изкореняване на този трънъ, но въ присаждането му. Въ първо врѣме този трънъ трѣбва да се присади, да се облагороди. Казвате: кротки трѣбва да бѫдемъ! Мислите ли, че кроткиятъ човѣкъ всѣкога подразбира добъръ човѣкъ? Кроткиятъ човѣкъ е енергиченъ, работливъ. Въ това отношение за прѣдпочитане е да имате конь, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате единъ конь, който нито рита, нито хапе, и никаква работа не върши. По-добрѣ е нѣкой човѣкъ да ви нахока, но да донесе хлѣбъ и да ви нахрани, отколкото да ви помилва, да ви каже нѣколко думи и да ви остави гладенъ. Новото учение има за задача изправянето на цѣлото човѣчество. Обаче, ученикътъ има лична задача — своето изправяне. Колективното изправяне на свѣта е задача на ангелитѣ, на Бога. Изправянето на своето „себе“, възпитанието на клѣткитѣ въ това „себе“ е задача на всѣки едного поотдѣлно; това е индивидуална задача. Днесъ повечето хора сѫ се заели съ великата задача да изправятъ свѣта. И затова навсѣкѫдѣ чуваме да се говори: свѣтътъ е лошъ, хората сѫ лоши и т. н. Кои сѫ тия хора? Не сме ли ние? Ако дадатъ на всѣки човѣкъ да нареди програма, или да намѣри нѣкакъвъ пѫть за изправянето на свѣта, какво би направилъ той? Какъ може да изправите свѣта? Или, прѣдставете си, че ви дадатъ задача, да опрѣдѣлите, какви отношения трѣбва да сѫществуватъ между мѫжа и жената. Какъ ще рѣшите тази задача? Първо вие ще отговорите: мѫжътъ и жената трѣбва да се обичатъ братски, да живѣятъ по Бога. — Добрѣ е това, но отдѣ ще дойде съзнанието у мѫжа и у жената, че тѣ трѣбва, именно, така да живѣятъ? Послѣ, какъ ще рѣшите задачата за отношенията между учителя и ученика? За да сѫществуватъ правилни отношения между учителя и ученика, тѣ трѣбва да иматъ просвѣтено съзнание. Отдѣ ще дойде това съзнание? Прѣди всичко въ душата на ученика трѣбва да има непрѣодолима любовь къмъ знанието, което учительтъ прѣподава; въ душата на учителя пъкъ трѣбва да има непрѣодолима любовь къмъ прѣдаване на своитѣ знания. Само при това положение между учителя и ученика могатъ да сѫществуватъ естествени отношения. Много отъ съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ идеята за Бога и казватъ: велико нѣщо е идеята за Бога! Тази идея заслужава всички жертви. Тѣзи хора сѫ готови на думи всичко да пожертвуватъ за Бога, но когато дойде за дѣла, нѣма ги. Разправяха ми единъ случай за хора, които говорятъ хубаво, но не изпълняватъ това, което говорятъ. Двама учени, съ свободни идеи хора, социалисти, седатъ въ едно кафене и се разговарятъ върху въпроса, какъ може свѣтътъ да се поправи. Тѣ казватъ: за да се поправи свѣта, хората трѣбва да живѣятъ помежду си братски, да си помагатъ въ случай на нужда и т. н. Въ това врѣме единъ бѣденъ човѣкъ стои близо до тѣхъ и пъшка, мѫчи се, иска да повдигне товара на гърба си и да излѣзе вънъ отъ кафенето. Той самъ не може да го дигне, има нужда нѣкой да му помогне, но нѣма кой. Двамата учени, които сѫ най-близо до него, не се сѣщатъ да му помогнатъ. Тѣ се разговарятъ помежду си и виждатъ, какъ този човѣкъ се мѫчи, но не считатъ за нужно да станатъ отъ мѣстата си. Нѣкой пъкъ сѫщо така се възхищава отъ идеята за Бога, но като го поставятъ на изпитъ, да свърши нѣкаква работа, той казва: азъ слуга ли съмъ ви тука? Който не разбира закона на служенето, той е на кривъ пѫть. Тогава, какъ ще обясните Христовитѣ думи: „Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но Той самъ да послужи“. Често ще чуете нѣкоя жена да казва на мѫжа си: най-послѣ азъ не съмъ ти слугиня, не съмъ длъжна да ти слугувамъ. Питамъ: мѫжътъ длъженъ ли е да слугува на жената? Значи, мѫжътъ трѣбва да слугува на жената, а жената не трѣбва да му слугува? Ако мѫжътъ слугува на жената, и жената трѣбва да има сѫщитѣ отношения къмъ мѫжа си. Ако е въпросъ за служене, хората трѣбва взаимно да си служатъ — срѣденъ пѫть нѣма. Искаме ли да живѣемъ споредъ великия Божи законъ, ние трѣбва да имаме правилни отношения помежду си, понеже този законъ засѣга и нашия личенъ животъ. Докато човѣкъ не изправи своитѣ отношения къмъ Бога и къмъ хората, той никога не може да бѫде щастливъ. Прѣди всичко мѫжътъ трѣбва да има въ себе си възвишена идея за жената, като душа; и жената, отъ своя страна, трѣбва да има възвишена идея за мѫжа. Не е въпросътъ, каква е сегашната жена, и какъвъ е сегашниятъ мѫжъ. Тѣзи нѣща абсолютно трѣбва да се изхвърлятъ отъ ума на съврѣменнитѣ хора. Важно е човѣкъ да носи въ ума си идеята за първата жена и за първия мѫжъ, каквито Богъ ги е създалъ първоначално. Слѣдъ това човѣкъ трѣбва да има въ ума си единъ възвишенъ образъ за сестрата, за брата, за приятеля. Тѣзи идеи трѣбва да бѫдатъ въ неговия умъ конкретни, опрѣдѣлени, каквито сѫ били първоначално, още отъ създаването на свѣта. Дойдемъ ли до ясни, конкретни, опрѣдѣлени идеи, тѣ трѣбва да станатъ у насъ постоянни, а не да се мѣнятъ отъ всѣкакви външни влияния. Мѣнимъ ли убѣжденията си отъ най-слабия вѣтрецъ, ние не можемъ да излѣземъ на добъръ край. За всѣко нѣщо трѣбва да имаме точно опрѣдѣлена идея. Нѣкой мисли, че като отиде на небето, тамъ ще го посрещнатъ съ музика и пѣсни. И това може да бѫде, но само за день, два, три, мѣсецъ или най-много година, но слѣдъ гова ще ви турятъ на работа. Небето е мѣсто за работа. Земята пъкъ е училище. Казвамъ: вие трѣбва да прѣвръщате по алхимически начинъ всички ваши мисли и чувства въ по-възвишени. Интересувайте се отъ всичко, което ви заобикаля, както учениятъ се интересува и отъ най-голѣмитѣ подробности на прѣдмета, който той изучава. Добрѣ е човѣкъ да се интересува отъ всичко, но на първо мѣсто трѣбва да поставя важнитѣ нѣща, а на второ и на трето мѣсто — маловажнитѣ. При това, човѣкъ не трѣбва прибързано да вади заключенията си. Прибързанитѣ заключения довеждатъ до криви познания, а кривитѣ познания каратъ хората да се плашатъ и отъ сѣнката си. Тѣ казватъ, че Богъ царува навсѣкѫдѣ, а щомъ излѣзатъ вечерь сами, тѣ се плашатъ. И най-безстрашниятъ човѣкъ, ако излѣзе вечерь, прѣзъ нѣкоя тъмна нощь, все ще му трепне сърцето. И като го запитатъ слѣдъ това, дали се е страхувалъ, той, за да се покаже герой, ще отговори: никъкъ не ме бѣше страхъ, сърцето ми не трепна даже. Ако този човѣкъ е искренъ, той ще каже: прѣзъ всичкото врѣме сърцето ми треперѣше, цѣла нощь се борихъ съ страха, но молихъ се на Бога, и благодарение на това, издържахъ. Обаче, страхътъ не е лошо нѣщо. Той е Божествено чувство. Страхътъ е лошо нѣщо само тогава, когато го направимъ съвѣтникъ въ живота си, и той ни опрѣдѣля, кога и какъ да постѫпваме. Човѣкъ има 40 центрове, 40 способности, съ които трѣбва да се съвѣтва. Слѣдователно, и страхътъ прѣдставлява единъ отъ тѣзи центрове. Стане ли въпросъ за реализиране на нѣкаква идея, всички тия способности или чувства, на които мѣстата сѫ въ човѣшката глава, трѣбва да си дадатъ мнѣнието, да гласуватъ. Трѣбва ли въ такъвъ случай човѣкъ да се вслушва въ страха, който има само единъ гласъ отъ тия 40 гласа, и да му се подчини само затова, защото той казвалъ, че неговиятъ гласъ е мѣродавенъ? Разумътъ и всички останали способности въ човѣка, които сѫ на брой 39, трѣбва да кажатъ на страха: ще ни извинишъ, но ние не можемъ да приемемъ твоето мнѣние за мѣродавно. Защо нѣкои хора се спиратъ прѣдъ мисъльта, че не сѫ почитани отъ никого? — Отъ страхъ. Почитанието почива на вѫтрѣшенъ мораленъ законъ. Тъй както днесъ хората се почитатъ, това почитание почива на нѣщо материално — всѣки очаква да получи нѣщо. Това материално чувство е вложено въ човѣка, и той трѣбва да се бори съ него, да се освободи отъ това криво разбиране. По този начинъ човѣкъ ще дойде до едно по-високо съзнание. Потрѣбно е понѣкога човѣкъ да изпита своитѣ убѣждения и разбирания. Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажатъ: ние не можемъ да се откажемъ отъ свѣта и да излѣземъ вънъ отъ него. — И ние не искаме това. Не само, че не трѣбва да излѣзете отъ свѣта, но трѣбва да влѣзете въ него. Сега съврѣменнитѣ хора сѫ въ мочурлякъ, като жабитѣ: тѣ още не живѣятъ въ свѣта. Доста вече сѫ живѣли въ тази вода! Врѣме е да влѣзатъ въ бистрата, въ чистата вода. Какво ще правятъ още въ тази нечиста вода?Тя не е нито вода, нито каль, въ нея нѣма условия за животъ. Казвате: трѣбва да се живѣе въ свѣта! Въ свѣта може да живѣе само богатиятъ човѣкъ, който е собственикъ поне на десеть кѫщи, отъ които получава годишенъ приходъ около единъ милионъ лева. Ако си богатъ, влѣзъ въ свѣта; не си ли богатъ, стой далечъ отъ него! Какъвъ смисълъ има да влѣзешъ въ свѣта безъ петь пари въ джоба и още на първата стѫпка да искашъ заеми отъ този, отъ онзи? Такова е положението на жабата, която постоянно крѣка. Задачата на духовния човѣкъ не е да влѣзе въ свѣта. Има нѣщо по-велико отъ влизането на човѣка въ свѣта. Казвате: кое е великото въ свѣта? Ще изясня тази идея съ слѣдния примѣръ. Когато влизате въ единъ домъ, съ кого ще искате да се запознаете: съ слугитѣ въ този домъ, съ самия домакинъ или съ неговитѣ синове и дъщери? Кой е най-важниятъ човѣкъ въ единъ домъ? Ако се запознаете съ слугитѣ, вие нѣма да имате достѫпъ до господаря, т. е. до домакина. Ако имате близость съ неговитѣ приятели, и това още не показва, че ще имате достѫпъ до домакина. Обаче, имате ли познанството на неговитѣ синове и дъщери, вие ще имате достѫпъ и до самия домакинъ. Значи, великата идея, която трѣбва да вложите въ душитѣ си, е да се запознаете съ синоветѣ и дъщеритѣ на Бога. Казвате: и ние сме синове и дъщери на Бога. Щомъ е така, опишете образа на вашия Баща! Кажете името на вашия братъ! Ще кажете, че името на вашия братъ е Христосъ. Добрѣ, още утрѣ ще ви изпратя при нѣкой боленъ, да видимъ, доколко ще можете да му помогнете въ името на Христа. Турете рѫката си върху главата на болния и кажете: въ името на Господа Исуса Христа ти ще оздравѣешъ. Направете този опитъ и вижте, доколко Христосъ ще ви послуша. Това не е упрѣкъ, но казвамъ: ние не трѣбва да се самоизмамваме, но трѣбва да образуваме истинска, здрава връзка съ Бога, съ Христа. Животътъ, който сме прѣкарали досега, отъ хиляди години насамъ, не е билъ за развлѣчение, но той е прѣдставлявалъ подготовление за сегашния моментъ. И ние сега не трѣбва да живѣемъ въ миналото, но въ настоящето. Ще живѣете въ свѣта, нѣма да излизате вънъ отъ него. Едно врѣме се проповѣдваше, че праведниятъ трѣбва да живѣе вънъ отъ свѣта, а сега се проповѣдва, че праведниятъ трѣбва да живѣе въ свѣта. И тъй, основната идея, която трѣбва да държите въ ума си е слѣдната: прѣдпочитайте голѣма скръбь съ малка радость въ нея прѣдъ голѣма радость съ малка скръбь. Това разбиране ще донесе великата хармония, която трѣбва да сѫществува въ живота. Всѣки трѣбва да бѫде благодаренъ за благото, което му е дадено. Всичката философия на живота седи въ това, всѣки моментъ да сме благодарни за всичко, което ни е дадено. Благодарностьта се явява като условие за усилване вѫтрѣшната връзка между Бога и насъ. На това основание е казано въ Писанието: „Молете се единъ за другъ!“ Законъ е: когато единъ човѣкъ се моли усърдно, съ него заедно се молятъ всички хора, съ които той е въ хармония. Ти не можешъ да накарашъ нѣкой човѣкъ да се моли за тебе, ако той не е въ хармония съ тебе. Молитвата е Божественъ актъ. Щомъ моето сърце ангажира моя духъ, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които сѫ нагласени въ хармония съ мене. Този животъ, тази връзка между душитѣ е необходима. Мнозина иматъ неопрѣдѣлена идея за духовния животъ и казватъ: духовниятъ животъ е великъ. Въ какво седи величието на този животъ, и тѣ сами не знаятъ. Човѣкъ разбира нѣщата дотолкова, доколкото тѣ му доставятъ лични облаги. Напримѣръ, когато човѣкъ започне да учи пѣние, желанието му да пѣе е толкова по-голѣмо, колкото повече блага очаква той. Когато нѣкой бакалинъ отваря дюкянъ, той влага цѣлата си душа въ него, работи съ усърдие, защото очаква да спечели нѣщо отъ него. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения животъ, той казва: каквото Господъ даде. Защо казва така? — Защото не познава този животъ. Обаче, дойде ли нѣкой ангелъ на земята, ще видите, че той знае много нѣща: да свири, да пѣе, да рисува, да пише стихотворения, да философствува, да се моли — дѣто го пипнете, всичко знае. Той знае, какъ да помага и на бѣдни, и на страдащи. Вие пъкъ казвате: обичамъ музиката, но сега нѣмамъ врѣме. Като дойда слѣдния животъ на земята, тогава ще стана музикантъ. Ако нѣщата ставатъ съ отлагане отъ днесъ за утрѣ, тогава всички хора могатъ да живѣятъ днесъ, както имъ дойде, а слѣдниятъ животъ да работятъ за постигане идеалитѣ на своята душа. Не, нѣщата не се постигатъ по този начинъ. За да бѫдешъ музикантъ, поетъ или художникъ, това е Божественъ импулсъ, на който ти още днесъ трѣбва да дадешъ ходъ. Това е импулсъ на всички разумни сѫщества, които сѫ завършили свето развитие. Тѣ искатъ още днесъ да се проявятъ чрѣзъ васъ. Ето защо отъ васъ се иска да дадете потикъ на душата си, да се прояви, а не да й противодѣйствувате. Противодѣйствувате ли й, вие ще изгубите благоприятнитѣ условия и ще чакате дълго врѣме, докато попаднете въ сѫщитѣ условия. Затова между всички души трѣбва да се създаце вѫтрѣшна хармония. Въ това отношение всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, като знае, че усилията, които той прави, колкото и да сѫ малки, все ще дадатъ извѣстни резултати. Това не подразбира, че човѣкъ не прави усилия, но той не трѣбва да прѣстава да прави усилия и да казва: нѣма полза отъ моитѣ усилия. Не, той всѣки день трѣбва да увеличава своитѣ усилия, да има вѣченъ импулсъ къмъ постигане на своитѣ идеали. Казвамъ: задачата на окултния ученикъ е да прѣвърне неблагороднитѣ метали въ кръвьта си въ благородни, и по този начинъ да създаде основа, на която добродѣтелитѣ могатъ да растатъ. Само така може да се създаде едно разумно общество. Ако на кого и да е отъ васъ се даде задача, да поговори петъ минути на музикаленъ, разуменъ и плавенъ езикъ, какво ще направи той? — Ще се види въ чудо. Защо? — Защото езикътъ на съврѣменнитѣ хора още не е нито мелодиченъ, нито плавенъ, нито разуменъ. Езикътъ, съ който сега ви говоря, и той не е хармониченъ. Тази вечерь азъ ви говоря на хроматическа гама съ диези и бемоли, въ която има извѣстна дисхармония. Защо? — Защото въ вашия умъ на първо мѣсто не седи идеята за служене на Бога, но седи идеята за служене на себе си. Малко хора днесъ мислятъ на първо мѣсто за служене на Бога. На Бога може да се служи идеално, а не материално. Да служишъ на Бога, това подразбира да обхванешъ въ съзнанието си благото на всички живи сѫщества: на хората, на животнитѣ и на растенията. Обаче, като човѣкъ, ти не можешъ да помогнешъ на всички сѫщества материално, но можешъ да имъ помогнешъ идеално, като подържашъ въ душата си най-добри мисли и чувства за тѣхъ. Всичко въ свѣта е така разумно разпрѣдѣлено, че кравата се грижи само за своето теленце; птичката се грижи само за своитѣ малки; растението се грижи само за отглеждане на своитѣ плодове. Тъй щото не е твоя работа да отглеждашъ теленцето на кравата, или малкитѣ пиленца на нѣкоя птичка, нито пъкъ да учишъ ябълката, какъ да отглежда своитѣ плодове. Но ти можешъ да направишъ нѣщо за всички тия сѫщества: можешъ да се грижишъ за кравата да й доставяшъ храна, да й направишъ оборъ; за птичката можешъ да слѣдишъ, да не развалятъ гнѣздото й; ябълката пъкъ можешъ да поливашъ, да ограждашъ, да чистишъ отъ гѫсеници. Малки нѣща се изискватъ отъ човѣка. И той знае това. Всѣки човѣкъ знае, какъ трѣбва да живѣе; той знае, кой е истинскиятъ пѫть въ живота му. Всѣки човѣкъ има въ себе си мѣрка, съ която мѣри нѣщата. Той разбира, кой какъ го е погледналъ. Когато нѣкой ви приеме добрѣ, вие казвате, че погледътъ на този човѣкъ ви внушава довѣрие, и въ всички ваши нужди и затруднения, вие можете да разчитате на него. Щомъ разбирате тѣзи нѣща и ги изисквате отъ другитѣ хора, постѫпвайте и вие съ тѣхъ по сѫщия начинъ. Едно е важно въ живота на хората. То е слѣдното: човѣкъ не трѣбва да си създава ненужни спънки и страдания. Искате ли страдания и спънки, можете и сами да си създавате такива, но това трѣбва да става съзнателно, добрѣ обмислено, за да можете разумно да ги използувате. Невидимиятъ свѣтъ постоянно ви поставя на редъ страдания и слѣди за васъ, разумно да ги използувате, да имате придобивки отъ тѣхъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е подложенъ на страдания и изпитания. И великитѣ Учители даже се подлагатъ на изпитания. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ извѣстна дисциплина. Малкитѣ сѫщества се подлагатъ на едни изпитания, по-голѣмитѣ — на други, а най-голѣмитѣ — на трети, обаче изпитанията за всѣко сѫщество сѫ специфични. Тѣ съотвѣтствуватъ на неговитѣ сили и способности. Като знаете това, не се сърдете на Провидѣнието, не казвайте, че вашата сѫдба е най-тежка, или че Провидѣнието е строго къмъ васъ. Каквото и да кажете въ този смисълъ, вие нѣма да бѫдете прави. Богъ е еднакво снизходителенъ къмъ всички сѫщества. За Бога може да мислите само едно: отношенията на Бога къмъ всички хора сѫ едни и сѫщи, безъ никаква разлика. Хората, обаче, не разбиратъ еднакво Бога, вслѣдствие на което се явяватъ противорѣчия въ живота. Богъ има желание да помогне на всички сѫщества, но Той никога не бърза, никога не изнасилва моментитѣ. Той чака всѣко нѣщо да дойде на своето врѣме. Когато ние страдаме, Богъ използува страданията ни, за да ни поучи, да ни упѫти въ правата насока на живота. Страданията съставляватъ една възможность да разберемъ Божията Мѫдрость. Всички наши несгоди и страдания сѫ велика задача за Бога. Той се занимава съ малки работи, грижи се, напримѣръ, за уреждане живота на единъ грѣшникъ. И светиитѣ, и ангелитѣ, па и самъ Богъ работятъ за уреждане живота на грѣшнитѣ. За праведнитѣ тѣ не мислятъ. Цѣлиятъ невидимъ свѣтъ има прѣдъ видъ живота на грѣшнитѣ, къмъ които е много снизходителенъ. Питамъ: какво тълкувание можете да дадете на мотото: „вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“? Въ какво трѣбва да бѫде човѣкъ вѣренъ? — Въ Любовьта. Въ какво трѣбва да бѫде истиненъ? — Въ Мѫдростьта. Въ какво да бѫде чистъ? — Въ Истината. И най-послѣ, въ какво трѣбва да бѫде благъ? — Въ Правдата. Значи, въ това мото сѫ застѫпени четири нѣща: бѫди вѣренъ по отношение на Любовьта; истиненъ — по отношение на Мѫдростьта; чистъ — по отношение на Истината и благъ — по отношение на Правдата. Сѫдишъ ли нѣкого, думата ти трѣбва да бѫде пълна съ благость. Само тогава Правдата трѣбва да се прилага. Приложите ли Правдата и Истината въ живота си, вие ще почувствувате въ душата си вѫтрѣшна лекота. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде вѣренъ въ Любовьта. Вѣрностьта е качество на Божията Любовь. Обикновениятъ човѣкъ може да говори за проявитѣ на обикновената любовь, но не и за проявитѣ на Божията Любовь. Когато нѣкой обича по Божествено, всички около него възприематъ тази любовь, радватъ се, изпитватъ импулсъ къмъ нѣщо възвишено, но и тѣ сами не знаятъ, отдѣ иде всичко това. Започне ли човѣкъ да рекламира своята любовь, да ви убѣждава, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви заради васъ, това сѫ празни думи, проповѣдвани отъ памти вѣка още. И това е обичь, но особенъ родъ, отъ която умиратъ малкитѣ на маймунитѣ. Маймунитѣ толкова много обичатъ своитѣ малки, че отъ обичь ги задушаватъ. Една майка, въ България нѣкѫдѣ, толкова много обичала дѣтето си, че отъ страхъ да не се простуди, завила го една нощь съ юрганчето му прѣзъ глава. Като станала сутриньта, намѣрила дѣтето си задушено, мъртво. Защо трѣбвало да го завива прѣзъ глава? Тя трѣбваше да остави главата му открита, свободно да диша чистъ въздухъ. Оттукъ ще извадимъ слѣдното заключение: не покривайте главитѣ си съ своитѣ идеи! Понѣкога вашитѣ идеи могатъ да бѫдатъ такива, че като ги турите въ главата си, да ви задушатъ. Оставете всѣка Божествена идея, всѣки Божественъ импулсъ на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да прѣдизвика у васъ вѫтрѣшна радость, която никой да не е въ състояние да я отнеме. Тази радость е резултатъ на това, че Богъ живѣе въ насъ, и ние изпитваме Неговата сила. Дойде ли човѣкъ до това положение, всички души ще бѫдатъ въ връзка помежду си. Всѣки трѣбва да се свърже най-първо съ своята душа. За тази цѣль той трѣбва да я търси постоянно, докато я намѣри. Щомъ я намѣри, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да влиза и излиза отъ нея. Влѣзе ли въ душата си, той ще усѣти голѣмо разширение, свобода и лекота въ себе си. Рече ли да излѣзе оттамъ, той трѣбва да знае, дѣ е вратата, прѣзъ която се излиза. И тъй, всички трѣбва да направите връзка съ Бога, послѣ съ своята душа и най-послѣ съ своитѣ ближни. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“! * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 30 декември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ТРИ ВИДА СЛУЖЕНЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочетоха се резюмета на темитѣ: Първата стѫпка въ живота“ и „На какво трѣбва да се радва човѣкъ?“ За слѣдния пѫть всѣки да пише върху нѣкаква своя любима тема, кой каквато си избере. Ще внимавате да не пишете върху тема, по която сте писали веднъжъ. Съвсѣмъ нова тема ще си изберете. Нѣщата не трѣбва да се повтарятъ. Питамъ: каква мисъль днесъ ви занимава? Всѣки день има своя опрѣдѣлена мисъль за разрѣшение; всѣки день има своя опрѣдѣлена задача. Има красиви прѣдмети, които въодушевляватъ човѣка. Има сладки плодове, които възбуждатъ вкуса на човѣка. Има здрави храни, които задоволяватъ стомаха на човѣка. Едно и сѫщо ли е да гледашъ, да вкусвашъ и да се хранишъ? Казвате: Богъ е Любовь. Какъ дойдохте до тази идея: чрѣзъ зрѣнието, чрѣзъ слуха, чрѣзъ вкуса, чрѣзъ обонянието или чрѣзъ пипането? Щомъ сте дошли до тази идея, защо сѫществуватъ болести и недѫзи между васъ? Сега ще разгледаме въпроса философски. Когато човѣкъ живѣе на нѣкое високо планинско мѣсто, дѣто диша чистъ въздухъ и се намира въ общение съ добри хора, той може ли да бѫде боленъ? Обаче, храни ли се този човѣкъ само съ бонбончета, той ще бѫде слабъ, краката му нѣма да го държатъ. Храни ли се съ здрава храна, той ще бѫде силенъ човѣкъ, ще издържа на всѣкакъвъ пѫть. Слѣдователно, това, което спъва почти всички съврѣменни хора, е мисъльта имъ, че много знаятъ. Казвате: ние знаемъ, че Богъ е Любовь, опитвали сме Неговата Любовь. Какъ сте я опитвали? Разлагали ли сте я на съставнитѣ й части? Какви сѫ елементитѣ на Божията Любовь? Мнозина ще кажатъ, че Любовьта не трѣбва да се разлага. Не, Любовьта трѣбва да се разложи! Когато ядете ябълка, не я ли разлагате? — Разлагате я. Когато свѣтлината влиза въ очитѣ ви, не се ли разлага? — Разлага се. Когато свѣтлината влиза въ човѣшкия мозъкъ, тя и тамъ се разлага. Човѣшкиятъ мозъкъ задържа отъ свѣтлината само това, което е необходимо за него, а непотрѣбното отъ нея отразява навънъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора говорятъ за искреность, за чистосърдечие, но тѣ не сѫ нито искрени, нито чистосърдечни. Какво се разбира подъ понятията искренъ и чистосърдеченъ човѣкъ? Първитѣ букви на тѣзи двѣ думи сѫ „и“ и „ч.“ Тѣ сѫ символи, съ които природата си служи, за да изрази нѣщо. Да бѫде човѣкъ искренъ, това значи да прѣдставлява планински изворъ, който слиза надолу, съ цѣль да се прояви. Буквата „ч“ въ думата чистосърдеченъ прѣдставлява чаша, въ коятосе сипва нѣкаква течность. Човѣкъ не може да бѫде чистосърдеченъ, докато не знае, какъ да пие. Ако не знае да опитва нѣщата съ вкуса си, какъ ще познава, кои сѫ чисти, и кои нечисти? Чистотата не се опрѣдѣля само чрѣзъ зрѣнието. Чистотата е качество на душата. Слѣдователно, искашъ ли да познаешъ, дали даденъ прѣдметъ е чистъ, трѣбва да го опиташъ. Ти взимашъ една чаша вода, опитвашъ я на вкусъ и казвашъ: тази вода е чиста. Какъ позна, че е чиста: чрѣзъ зрѣнието, или чрѣзъ вкуса си? — Чрѣзъ органа на вкуса — чрѣзъ езика. Въ този случай езикътъ прѣдставлява разумното въ човѣка, което изпитва и провѣрява нѣщата. Значи, чистотата се познава чрѣзъ разумностьта. И тогава казваме: чистъ може да бѫде само разумниятъ човѣкъ. Буквата „у“, съ която започва думата „уменъ“, е взета отъ египетската азбука. Тамъ тя е обърната, „h“. Тази буква е изобразявала човѣкъ, който ходи. Когато човѣкътъ е слизалъ на земята, т. е. когато е попадналъ въ закона на инволюцията, той се е раздвоилъ, изгубилъ е Бога и започналъ да мисли за себе си, че е божество, вслѣдствие на което се е отклонилъ отъ правия пѫть, по който първоначално е вървѣлъ. Знакътъ „h“ показва, че материята, въ която човѣкъ е слѣзълъ, започнала да се сгѫстява, и той се е раздвоилъ. Така се образували краката на човѣка. Значи, краката прѣдставляватъ два принципа. За да може човѣкъ да ходи, да се движи, той непрѣменно трѣбва да има два полюса. Тѣзи два полюса, прѣведени въ обикновения животъ, прѣдставляватъ ума и сърцето на човѣка, които външно се изразяватъ въ слѣднитѣ форми: мѫжъ—жена, синъ—дъщеря, учитель—ученикъ, господарь—слуга. Когато този знакъ се обърне съ главата надолу, въ видъ на чашка, „Ч“, това показва, че човѣкъ започва да се стреми къмъ Бога, иска да върви нагорѣ, както растенията. Сега нѣкой мисли, че като отиде на небето, и тамъ ще намѣри сѫщитѣ отношения и закони, каквито сѫществуватъ на земята. Той казва, напримѣръ: азъ не намѣрихъ нито единъ човѣкъ на земята, който да прилѣга на сърцето ми. Значи, сѫщото ще бѫде и на небето. Питамъ: нима хората сѫ създадени, за да прилѣгатъ на твоето сърце? Щомъ мислишъ така, задай си въпроса: моето сърце прилѣга ли на Божието? Всѣки трѣбва да си зададе този въпросъ и правилно да си отговори. Хората отдалечаватъ този въпросъ отъ себе си и казватъ: Господъ е непостижимъ за насъ. Ако искаме да отидемъ при Него, ние трѣбва да влѣземъ въ връзка съ разумни сѫщества, които да послужатъ, като посрѣдници между Бога и насъ. Тази идея е наполовина вѣрна. То е все едно да кажете, че когато дѣтето иска нѣщо отъ майка си, трѣбва да се обърне къмъ други хора, които да бѫдатъ посрѣдници между майката и него. Когато дѣтето иска хлѣбъ отъ майка си, търси ли посрѣдници? Ако дѣтето не се нуждае отъ посрѣдници, защо нашата молба къмъ Бога трѣбва да се прѣдава чрѣзъ ангели, арахангели и херувими, а не направо? Първиятъ посрѣдникъ или ходатай между майката и дѣтето е нейното тѣло. Дѣтето ще се приближи до майка си, ще я бутне малко и ще й каже: виждашъ ли, че прѣдъ тебе седи едно сѫщество, което се нарича твой синъ? То хлопа, иска нѣщо отъ тебе, обърни му внимание. Майката ще го погледне, ще го изслуша, ще прѣдаде неговата просба на тѣлото си и ще чака отговоръ. Тѣлото ще отговори, трѣбва ли да му се даде нѣщо, или не трѣбва. Какви сѫ понятията на съврѣменнитѣ хора за тѣлото? Много хора гледатъ на тѣлото, като на автоматъ, като на механизъмъ, а не като на нѣщо разумно. Питамъ: какъ е възможно разуменъ човѣкъ да живѣе въ нѣщо неразумно? Може ли живиятъ човѣкъ да живѣе между мъртвитѣ? Това сѫ въпроси за размишление, които ще ви доведатъ до нѣкои елементарни, основни мисли въ живота. Слѣдъ това анализирайте въ себе си, колко отъ вашитѣ мисли сѫ живи, и колко — мъртви. Мъртви или смъртни хора наричаме ония, въ които отсѫтствува духовниятъ елементъ. Думата смърть въ български езикъ започва съ буквата С; въ френски — съ буквата М; въ латински — сѫщо съ буквата М; въ английски — съ буквата D; въ еврейски — съ буквата М; въ гръцки — съ буквата Θ. Значи, думата смърть въ различнитѣ езици започва сь различни букви: С, М, D, Θ. Какъ ще се примиримъ съ тази дума, която започва съ толкова различни букви? Тѣ иматъ почти едно и сѫщо съдържание. Буквата М, като се обърне, тя означава, че смъртьта се явява, като резултатъ на материалния животъ. Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на връзката между живитѣ частици на тѣлото. Слѣдователно, прѣкѫсне ли се връзката между Бога и човѣка, настава духовна смърть, която е по-страшна отъ физическата. Англичанинътъ казва: дѣто нѣма равновѣсие, тамъ има смърть. Това означава буквата d, съ която тѣ пишатъ думата смърть. Българинътъ пъкъ казва: всѣко нѣщо, което не свѣти отъ само себе си, ражда смърть. Първата буква въ думата смърть е с, която причинява всички врѣди въ свѣта. Тя е стъргало, ножъ. Казвате: свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, и всичко, което Той е създалъ, е хубаво, красиво, добро. Питамъ: щомъ е така, какъ и отдѣ се родиха противорѣчията въ свѣта? Съ единъ примѣръ ще обясня този въпросъ. Нѣкой отъ васъ отива да си купи шише за вода. Разглежда го и намира, че е гладко, добрѣ направено. Опитва да пие отъ него вода и вижда, че е гладко навсѣкѫдѣ, приятно се пие отъ него. То не причинява никаква врѣда. Ако ударите това шише въ земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стѫпите ли върху тия парченца, тѣ сѫ остри, ще ви поврѣдятъ, ще се набодятъ въ краката ви. По сѫщия начинъ и въ живота много отъ Божественитѣ шишета, които първоначално сѫ били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупватъ на малки парченца, и ние сами се натъкваме на тѣхъ, вслѣдствие на което страдаме. Кажешъ ли нѣкому една неразумна дума, това е едно отъ тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направишъ нѣщо неразумно, пакъ страдашъ — натъкналъ си се на едно отъ тѣзи парченца. Страданията, които ви причиняватъ счупенитѣ части на шишетата, създаватъ противорѣчията въ живота. Като изпитате тѣзи страдания, т. е. като се натъкнете на противорѣчията, вие казвате: да живѣемъ по Бога! Да бѫдемъ добри, внимателни помежду си! Защо искате това нѣщо? — Защото сте изпитали острия езикъ на своитѣ ближни. Остриятъ езикъ не е нищо друго, освѣнъ счупенитѣ части отъ шишетата, на които, ако се натъкнете, ще изпитате голѣми болки и страдания. Съврѣменнитѣ хора третиратъ и отъ научно, и отъ практическо гледище въпроса за Любовьта, искатъ да докажатъ, какво нѣщо е тя. Излиза нѣкой ученъ да говори за Любовьта, и започва да я разлага на съставнитѣ й букви, на нейнитѣ елементи; разглежда проявленията й още отъ най-стари врѣмена и до днесъ, по филологически начинъ търси корена на тази дума въ разнитѣ народи и врѣмена; послѣ той разглеѫда, какъ се е проявявала любовьта, когато човѣкъ е слизалъ въ материята, т. е. когато е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть; разглежда проявленията й днесъ, когато човѣкъ еволюира и т. н. И слѣдъ това пита слушателитѣ си: разбрахте ли, какво нѣщо е Любовьта? — Не, ти ни кажи съ двѣ думи, въ какво седи Любовьта. Ето, въ Писанието, напримѣръ, е казано. „Богъ е Любовь.“ Кажи и ти само двѣ думи по въпроса. — Чакайте, азъ мога и математически да ви докажа това. — Все едно, и математически да ни доказвашъ, пакъ нѣма да те разберемъ. Казвамъ: ние можемъ още сега да ви докажемъ, какво прѣдставлява Любовьта, но при нѣколко условия. Какви сѫ тѣзи условия? Ако сте гладували три деня, ние можемъ да ви докажемъ, какво нѣщо е Любовьта; пъкъ и вие ще можете да я разберете; ако сте сити, нѣма да разберете Любовьта. Ако сте болни, вие ще разберете Любовьта; ако сте здрави, нѣма да я разберете. Ако сте невѣжи, ще разберете Любовьта; ако сте учени, нѣма да я разберете. Казвате: съ нѣколко думи само ни опрѣдѣли, какво нѣщо е Любовьта. — Любовьта е връзка между Бога и човѣка. Питате: каква е тази връзка? Какъ се изразява тя? Когато вие сте абсолютно честенъ по отношение дадено лице, когато сте искренъ спрѣмо него, никога не уронвате неговото достоинство и не измѣняте мнѣнието си за него, вие имате вече връзка съ това лице. Измѣните ли отношенията си къмъ него, вѫтрѣшната връзка между васъ ще се скѫса. Слѣдователно, правилнитѣ отношения между хората не трѣбва да се измѣнятъ, ако искаме да не се кѫса вѫтрѣшната връзка между тѣхъ. Държимъ ли въ ума си чисти мисли и въ сърцето си възвишени и благородни чувства, ние ще запазимъ връзката си съ Бога, понеже Той е абсолютна хармония. Скѫсаме ли тази връзка, ние влизаме въ разрѣзъ съ Божествения принципъ, т. е. съ разумното начало, което живѣе у насъ. Казвате: кога се кѫса тази връзка? — Когато човѣкъ не изпълнява волята Божия. Казвамъ: Богъ не може да те похвали, ако на пѫтя на брата си поставишъ парче отъ счупено стъкло. Богъ не може да удобри твоята постѫпка, ако на нѣкое малко дѣте дадешъ счупени парченца стъкла да си играе съ тѣхъ, или ако на нѣкой бѣденъ човѣкъ дадешъ единъ камъкъ вмѣсто хлѣбъ. Дойде ли при васъ нѣкое дѣте, дайте му една здрава играчка да се занимава съ нея, но тя да буди въ него нѣщо красиво и възвишено. Дойде ли при васъ нѣкой бѣденъ човѣкъ, дайте му цѣлъ хлѣбъ, а не едно малко парче. Питамъ: въ кой Божественъ кодексъ пише, че хлѣбътъ трѣбва да се рѣже съ ножъ? Писано ли е нѣкѫдѣ, че хората трѣбва да носятъ ножове? Ножъть прѣдставлява парче отъ нѣкое счупено шише. Божествениятъ свѣтъ не позволява на хората да си служатъ съ парчета отъ счупени шишета. Въ кой законъ отъ Божествената книга е писано, че житото трѣбва да се мѣли на воденицитѣ, а полученото брашно да се мѣси на хлѣбове, които послѣ да пекатъ въ пещи? Казвате: понеже нашитѣ дѣди и прадѣци сѫ правили така, и ние ще вървимъ по тѣхния пѫть. Кажете ми, кой човѣкъ и кой народъ за пръвъ пѫть е млѣлъ житото? Камънитѣ, прѣзъ които минава житото, за да се смѣли, оставятъ въ полученото брашно своитѣ отрицателни енергии, които се прѣдаватъ на хората. По сѫщия начинъ и желѣзниятъ ножъ, съ който рѣжатъ хлѣба, остава своитѣ отрицателни влияния въ хората, които го ядатъ. Като изучвате живота на светиитѣ, прослѣдете, дали тѣ сѫ употрѣбявали ножове за рѣзане на хлѣбъ. Съврѣменнитѣ хора си служатъ съ ножове, съ вилици и минаватъ за културни. Каква култура има въ това? Днесъ хората пипатъ, бъркатъ въ нечисти работи, вслѣдствие на което тѣ трѣбва постоянно да измиватъ рѫцѣтѣ си. Но и при честото миене, пакъ има нужда да си служатъ съ спомагателни срѣдства; затова сѫ необходими вилици и ножове, да хващатъ нѣщата. Въ този случай пословицата „ела зло, че безъ тебе по-зло“, има голѣмъ смисълъ. Вилицитѣ и ножоветѣ служатъ като спомагателно срѣдство за подържане на чистотата. Услозията, при които живѣе човѣкъ днесъ, му налагатъ да мие рѫцѣтѣ си поне 5—6 пѫти на день. Кой е най-правилниятъ методъ за хранене? Кой е най-идеалниятъ методъ, който природата ни прѣдстаья? Какъ храни майката своето дѣте? Дѣтето употрѣбява ли вилица или ножъ, за да приеме храната отъ майка си? Не, то туря устата си направо на гърдитѣ й и сучи. То не се нуѫдае нито отъ вилица, нито отъ ножъ, нито отъ рѫцѣ даже, служи си само съ устата. Какъ храни птичката своитѣ малки? — И тя имъ туря храна направо въ устата. Искаме ли и ние да приемемъ храната си по този възвишенъ, чистъ начинъ, достатъчно е да концентрираме волята си, за да я приемемъ направо отъ въздуха. Дойдемъ ли до това положение, готварството, като изкуство, ще стане безпрѣдметно, ще изгуби своето обаяние, съ което днесъ се ползува. Сега, това сѫ само разсѫждения. Много години трѣбва да минатъ, докато се реализира идеалниятъ начинъ на хранене. Това, което ви говоря сега, даже и въ шестата раса нѣма да се реализира. Хората отъ шестата раса ще се хранятъ съ по-чиста, по-здравословна храна отъ сегашната, ще изхвърлятъ отъ употрѣбление ножоветѣ и вилицитѣ, мѣднитѣ сѫдове ще ще се замѣстятъ съ сѫдове отъ по-благороденъ металъ, но до идеалния, до съвършения начинъ на хранене, още нѣма да дойдатъ. Коя планета указва влияние на мѣдьта? — Венера. — А на калая? — Юпитеръ. Понеже Юпитеръ знае, че любовьта на Венера е отровна, той я калаисва. Обаче, калаисаниятъ сѫдъ скоро се изтрива, затова често трѣбва да се калаисва. Върху желѣзото пъкъ влияе планетата Марсъ. Човѣкъ, който има въ организма си повече желѣзо, отколкото трѣбва, той прѣстава да работи, става мързеливъ. Отрицателното желѣзо прави човѣка мързеливъ, а положителното го прави крайно дѣятеленъ, активенъ, той иска изведнъжъ да се прояви, като пехливанинъ, като силенъ човѣкъ. Кой металъ се намира подъ влиянието на Сатурна? — Оловото. Значи, всички пушки се пълнятъ съ съчми, съ куршуми, направени отъ олово. Засега въ човѣшкия организъмъ трѣбва да влѣзатъ такива елементи, които да повдигнатъ вибрациитѣ на неговитѣ енергии. За тази цѣль той трѣбва да бѫде подъ влиянието на Слънцето. Съврѣменниятъ човѣкъ се е отдалечилъ отъ своя първиченъ центъръ, вслѣдствие на което той е изгубилъ влиянието на положителнитѣ елементи върху своя животъ. Казвамъ: докато ученикътъ на окултната школа се дразни, сърди, не може да се обуздава, той е слабъ. Съмнява ли се ученикътъ, той е пакъ слабъ. Въ какво може да се съмнява човѣкъ? Ако вѣрвате, че Богъ е създатель на цѣлата вселена, трѣбва ли да се съмнявате въ нѣщо? Човѣкъ, който вѣрва въ абсолютното, въ Великото начало на живота, трѣбва ли да се страхува отъ нѣщо? Сега и най-голѣмиятъ герой се страхува, като минава вечерно врѣме прѣзъ нѣкоя гѫста гора. Защо се страхува? — Защото се съмнява. Който се съмнява, той е слабъ. Силниятъ човѣкъ никога не се страхува. Страхувашъ ли се, ще признаешъ въ себе си, че си слабъ. Обърнисе тогава къмъ Великото въ свѣта, направи връзка съ Него и кажи: Господи, азъ съмъ страхливъ човѣкъ, помогни ми да се засиля, да не се страхувамъ. Зная, че всичко лежи въ Твоитѣ рѫцѣ. Подкрѣпи и мене! Кажешъ ли така, ти ще изпиташъ Божията сила и подкрѣпа върху себе си. Речешъ ли да философствувашъ, че Богъ нѣма да ти обърне внимание, ти самъ ще се спънешъ. Единъ български полковникъ раправяше една своя опитность въ врѣме на войната. Стои той на бойното поле съ единъ генералъ и се разговарятъ помежду си. Въ това врѣме англичанитѣ ги обстрѣлватъ съ своята артилерия. Генералътъ запитва полковника: какъ си, можешъ ли да гледашъ спокойно работата си? — Мога. — Ами вие, господинъ генералъ, какъ сте? — И азъ съмъ добрѣ, спокоенъ съмъ, зорко слѣдя хода на прѣстрѣлката. И двамата сѫ спокойни, но сърцата имъ ще се пръснатъ отъ страхъ. Не е ли по-добрѣ полковникътъ да си каже искрено: господинъ генералъ, цѣлъ треперя отъ страхъ, но какво да правя, ще си гледамъ работата. И генералътъ тогава ще каже: и мене ме е страхъ, но нѣма какво, и това положение ще се носи. И тъй, противорѣчията, които сѫществуватъ въ живота, иматъ дълбоко прѣдназначение. Тѣ сѫ изпити за ученицитѣ, за разумнитѣ хора. Всичко, което се случва въ живота на разумния човѣкъ, е за негово добро. По този начинъ той се изпитва, а сѫщеврѣменно познава и себе си. Който не разбира смисъла на противорѣчията и изпитанията, като се намѣри прѣдъ тѣхъ, казва: азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта, че всичко най-лошо да се струпа върху моята глава? Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ, че всички да говорятъ противъ мене? — Нито си най-голѣмъ грѣшникъ, нито си най-лошъ човѣкъ, но небето те изпитва. Когато нѣкой голѣмъ параходъ се намѣри всрѣдъ бурнитѣ вълни на океана, вълнитѣ искатъ ли нѣщо отъ него? — Не, чрѣзъ тѣзи вълни го изпитватъ само, дали е здравъ, или не. Щомъ уцѣлѣе на това голѣмо напрѣжение и стигне благополучно на пристанището, вълнитѣ казватъ: много здраво е направенъ този параходъ, не можахме да го пробиемъ. Успѣятъ ли вълнитѣ да пробиятъ парахода, значи той не е здраво направенъ. По сѫщия начинъ се изпитватъ и хората. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е свършилъ четири факултета, минава за ученъ, и започва да проповѣдва на хората моралъ, какъ трѣбва да живѣятъ, какви отношения трѣбва да сѫществуватъ помежду имъ и т. н. Въ това врѣме невидимиятъ свѣтъ го поставя на изпитъ, като го лишава отъ всички срѣдства за живѣние, оставя го безъ петь пари въ джоба. Той се намира въ чудо, не знае, какво да прави. Ходи натукъ-натамъ, мисли, отдѣ да намѣри пари на заемъ. Да поиска отъ другаритѣ си, не смѣе — честолюбието му не позволява. Най-послѣ той се отправя къмъ дома на единъ богатъ човѣкъ и казва: дали ще се рѣша да му поискамъ пари, или нѣма да се рѣша, не зная; каквото случаятъ ми донесе, това ще направя. Влиза въ дома на богаташа. Поканватъ го да почака малко, докато домакинътъ на кѫщата си дойде. Той се озърта на една, на друга страна, вижда въ единъ ѫгълъ на сгаята касата на богаташа. Вслушва се внимателно, не чува никакви стѫпки изъ кѫщата. Седи, мисли и най-послѣ рѣшава: нима такъвъ човѣкъ, като мене, който е свършилъ четири факултета, нѣма право самъ да вземе единъ малъкъ заемъ отъ касата на нѣкой богатъ човѣкъ? Ама щѣли да кажатъ, че това не е морално! Нека казва, кой каквото ще, азъ зная, че моралътъ се отнася само за дѣцата, но не и за ученитѣ хора, като мене. Ще отворя касата, ще взема, колкото пари ми трѣбватъ, и когато имамъ, ще ги върна. Отваря касата, взима извѣстна сума и си излиза. Сега той става още по-краснорѣчивъ. Запитватъ го мнозина: какво е твоето мнѣние за морала? Има ли моралъ въ свѣта? — Моралъ има само за слабитѣ хора, но не и за силнитѣ. Послѣднитѣ, т. е. силнитѣ хора въ свѣта създаватъ морала. Обаче, ние казваме: ако този човѣкъ бѣше истински ученъ, той не трѣбваше да бърка въ чуждата каса. Турцитѣ иматъ една поговорка, която казва: ако нѣщо ми се дава отъ Бога, да дойде само при краката ми. Ще излѣзе, че и този ученъ, като е видѣлъ касата, казалъ: щомъ касата е прѣдъ краката ми, Богъ ми я изпраща. Не, човѣкътъ на положителния моралъ не може да разсѫждава така, а още повече не трѣбва да постѫпва така. Сега ще ви приведа единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа, да видите, доколко много отъ съврѣменнитѣ хора не издържатъ на думитѣ си. Върви Настрадинъ Ходжа по улицитѣ, безъ петь пари въ джоба си, и казва: ако рече сега нѣкой да ми даде 99 турски лири, нѣма да ги взема; или 100 да сѫ, или никъкъ. Дочува го единъ богатъ човѣкъ, и рѣшава да направи единъ опитъ, да види, дали Настрадинъ Ходжа ще устои на думитѣ си. Изважда отъ джоба си 99 турски лири и ги туря на пѫтя му. Минава Настрадинъ Ходжа прѣзъ това мѣсто и забѣлѣзва паритѣ; веднага се навежда, взима паритѣ, прѣброява ги и ги туря въ джоба си. Богатиятъ върви слѣдъ него, и като виѫда, че Настрадинъ Ходжа взима паритѣ, запитва го: колко сѫ паритѣ? — 99 лири. Ти нали казваше, че ако нѣкой ти даде 99 турски лири нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто? Настрадинъ Ходжа му отговорилъ: азъ зная, че този, който е оставилъ 99 лири, ще бѫде толкова благороденъ, да остави още една. И сега, трѣбва да знаете, че всичко, каквото ви се случва въ живота, е точно опрѣдѣлено. Щомъ е така, справяйте се разумно съ всички ваши мѫчнотии. Искашъ да поговоришъ съ нѣкой човѣкъ. Спри се малко, помисли въ себе си, за какво ще му говоришъ. Веднъжъ си го срещналъ, има причини за това. Човѣкъ трѣбва да си дава отчетъ за всѣка своя мисъль, за всѣко свое чувство и за всѣка своя постѫпка. Дойдете ли до това положение, у всинца ви ще се зароди желание да си помагате. Мнозина мислятъ, че другитѣ хора не сѫ като тѣхъ. И така е въ сѫщность. Всѣки за себе си е особенъ, нѣма подобенъ на него. Това, именно, е красивото въ живота. Въ разнообразието е красотата и смисълътъ на живота. Единъ човѣкъ живѣе по единъ начинъ; другъ живѣе по съвършено особенъ начинъ. Единъ разрѣшава задачитѣ на своя животъ, като боленъ; другъ ги разрѣшава, като здравъ. Казвате: не може ли безъ болести, безъ недѫзи въ свѣта? Питамъ: мислите ли, че ако нѣмаше болести и недѫзи въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ по-добри? Сегашнитѣ условия, при които Богъ ни е поставилъ, сѫ най-добри. Тѣ сѫ врѣменни, но ние трѣбва разумно да ги използуваме. За въ бѫдеще тѣзи условия ще се измѣнятъ, но сегашнитѣ условия сѫ необходими за дисциплиниране на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Какъ ще се постигне това? — Съ постепенно засилване на човѣшкия духъ. Само силниятъ по духъ може да обуздава своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. И сто пѫти на день да паднешъ, стани, и като малкитѣ дѣца, кажи: хопала! Нѣкои дѣца иматъ тази добра чърта, че колкото пѫти на день да падатъ, тѣ веднага ставатъ и казватъ: хопала! Отъ такова дѣте човѣкъ ще стане. Има дѣца пъкъ, които, като паднатъ, започватъ да плачатъ и не ставатъ, докато не дойде нѣкой да ги вдигне. Ние наричаме тѣзи дѣца „плачливи баби.“ Казвамъ: който падне, нека направи като дѣцата, да стане и да каже „хопала“! Когато човѣкъ пада, това показва, че равновѣсието му се е нарушило. Кога се нарушава равновѣсието? — Когато се измѣня центърътъ на тежестьта на тѣлата. Какъ се възстановява равновѣсието? — По два начина: или като се извади часть отъ теглото на натежалата страна, или като се прибави нѣщо на олекналата страна. По сѫщия законъ и ние, като ходимъ, ту губимъ, ту възстановяваме равновѣсието си. Сѫщото нарушение и възстановяване на равновѣсието се забѣлѣзва и въ човѣшкия мозъкъ. Той се намира въ постоянно движение. Въ него става непрѣкѫснато течение на магнетични сили. Центърътъ на тежестьта въ здравия човѣкъ е нѣкѫдѣ въ корема. Започне ли да остарява, той постепенно се пригърбва, не може да пази равновѣсие, което показва, че центърътъ на тежестьта въ него е промѣнилъ мѣстото си. Вслѣдствие на това старитѣ хора се подпиратъ съ прѫчка. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на морала. Ние едва сега се учимъ да пазимъ равновѣсие въ морално отношение. Слѣдователно, първото и главно нѣщо, което се изисква отъ всѣки домъ, отъ всѣко общество и отъ всѣки човѣкъ, е да запази равновѣсие между мислитѣ, чувствата и дѣйствията си. Нѣкой казва: еди-кое си общество ми прѣпятствува въ работата. Дѣто и да сте, все ще ви прѣпятствува нѣкой. Ако сте птица, ще ви гонятъ; ако сте заекъ, пакъ ще ви гонятъ; ако сте мечка, колкото и силна да сте, и за васъ куршумъ ще има. И най-силнитѣ животни, които нѣкога сѫ сѫществували, сѫ все изтрѣбени. Нѣма живо сѫщество, било въ миналото, или днесъ, което да не е имало и да нѣма изпитания. Тъй щото, ако ние искаме да живѣемъ разуменъ животъ, непрѣменно трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ Божественитѣ закони, за да се образува връзка между Бога и насъ. Разнитѣ религии проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да има будно съзнание, да бѫде снизходителенъ, благороденъ. Той трѣбва да бѫде еднакво снизходителенъ, както къмъ своитѣ, така и къмъ чуждитѣ погрѣшки, нито да ги прѣувеличава, нито да ги намалява. Да прави човѣкъ погрѣшки, това е допустимо, но той трѣбва да ги изправя. Единъ българинъ разправяше: толкова години учихъ въ училище, но българскиятъ провописъ не научихъ. Каквото и да пишехъ, все правихъ по нѣколко погрѣшки. Откакъ земледѣлцитѣ дойдоха на власть и въведоха новия правописъ, вече не правя погрѣшки. По-рано не знаехъ, дѣ да пиша „ѣ“, и дѣ просто „е“, но като изхвърлиха „ѣ“ отъ употрѣбление, вече ми е лесно. Казвамъ: не е въпросъ човѣкъ да не прави погрѣшки, но да ги изправя. Изправя ли погрѣшкитѣ си, той постепенно се свързва съ възвишения свѣтъ и започва да възприема неговитѣ мисли и чувства. Човѣкъ не може да възприеме Мѫдростьта, докато не е повдигналъ своята мисъль къмъ висшия свѣтъ; той не може да разбере Любовьта, докато не е любовно настроенъ. Любовьта винаги придружава човѣка; тя върви заедно съ него, но и той трѣбва да е нагоденъ да я разбира и възприема. Той е роденъ отъ Любовьта и не трѣбва да я търси вънъ отъ себе си. Тя е вѫтрѣ въ него. Човѣкъ е плодъ на Любовьта и на разумностьта. На това основание той не трѣбва да търси и разумностьта вънъ отъ себе си. Казвашъ нѣкому: ти не ме любишъ. Не с въпросътъ хората да те любятъ, но ти трѣбва да живѣешъ разумно; твоитѣ постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни, защото животътъ ти произтича отъ разумностьта. Освѣнъ това постѫпкитѣ ти трѣбва да бѫдатъ любовни, защото животътъ ти произтича отъ Любовьта. Слѣдователно, човѣкъ самъ опрѣдѣля своята разумность и своята любовь. Щомъ опрѣдѣля своята любовь, той опрѣдѣля и Любовьта, отъ която е излѣзълъ, защото Богъ е Любовь. Щомъ опрѣдѣля своята разумность, той опрѣдѣля и Разумностьта, отъ която е излѣзълъ, защото Богъ е Разумность. Въ това отношение ние трѣбва да бѫдемъ образци, и да покажемъ, че наистина Богъ е Любовь. Нѣкой иска да има удобрението на хората. Не, важно е човѣкъ да има удобрението на Бога и да бѫде полезенъ, както за себе си, така и за своитѣ ближни. И тъй, най-лесното учение е служене на Бога. Влѣзешъ ли въ Божествения свѣтъ, тамъ всичко е уредено. Щомъ служишъ на Бога, ти ще имашъ на разположение единъ ключъ, съ който ще отваряшъ всички затворени врати. По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно учение е служене на себе си. Да служишъ на себе си, подразбира да влѣзешъ въ единъ напълно неуреденъ свѣтъ, дѣто ти минавашъ за господарь който поема всички грижи за уреждане на този свѣтъ. Въпрѣки това, човѣкъ започва живота си съ най-трудното учение — служене на себе си. Отъ хиляди години насамъ той изучава това учение, и още не го е научилъ. Слѣдователно, най-първо човѣкъ трѣбза да започне съ служене на Бога. То значи, да започне отъ богатия, отъ уредения свѣтъ, който дава кредитъ за живота. Като се научи да служи на Бога, той ще служи и на ближния си. Най-послѣ човѣкъ ще служи и на себе си — най-мѫчното учение. Тъй щото, първо човѣкъ трѣбва да служи на Бога, да научи всички ключове, съ които Богъ работи; слѣдъ това ще служи на ближния си, като ще прилага нѣкои отъ тѣзи ключове; най-послѣ ще служи на себе си, дѣто ще покаже всичкото изкуство, което е придобилъ отъ първитѣ два вида служене. Всички спорове, всички недоразумения меѫду хората произтичатъ отъ размѣстването на тѣзи три вида служения. Повечето хора служатъ на себе си, като казватъ, че служатъ на Бога, вслѣдствие на което се създаватъ голѣми противорѣчия въ живота имъ. Вие искате хората да ви обичатъ, да ви разбиратъ, и като не срещнете това, разочаровате се. Питамъ: вие давате ли сѫщото на хората? Ако дойде нѣкой при васъ, какъ ще му покажете своята любовь? Ако мома дойде при нѣкой момъкъ, той веднага ще откѫсне парче хартия и ще напише: откакъ те видѣхъ, сърцето ми се запали; безъ тебе не мога да живѣя. Питамъ: любовьта може ли да се изрази на книга? Любовьта нѣма външенъ изразъ; тя се изразява само по вѫтрѣшенъ пѫть. Ако пъкъ нѣкоя мома иска да изрази любовьта си, тя ще откѫсне едно цвѣте, ще го подаде на момъка и ще му каже: ето моята любовь! Нима любовьта може да се изрази съ откѫснато цвѣте? Не, срещнешъ ли човѣка, който те обича, ти ще почувствувашъ въ себе си вѫтрѣшна промѣна, която напълно ще осмисли живота ти. И тогава ще кажешъ: има любовь въ свѣта, има Богъ! Всички хора живѣятъ, и азъ искамъ да живѣя! Любовьта развива творчество въ човѣка. Дойде ли Любовьта въ тебе, ти и поетъ, и ученъ, и художникъ, и музикантъ можешъ да станешъ — всичко, каквото пожелаешъ, можешъ да направишъ. Казвамъ: това, което търсите, ще намѣрите само въ служенето на Бога. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, тогава азъ ще ви кажа: като дойдете до първата врата на този свѣтъ, надѣсно ще намѣрите единъ ключъ, означенъ съ числото едно. Ще вземете този ключъ, ще го турите на вратата и ще завъртите два пѫти. Прѣдъ васъ ще се открие друга врата, до която има голѣмъ асансьоръ, съ ключъ, означенъ съ числото три. Ще врътнете този ключъ, и асансьорътъ съ голѣма бързина ще ви издигне нагорѣ и ще спре на десетия етажъ, прѣдъ вратата на който ще похлопате четири пѫти. Веднага вратата ще се отвори, ще излѣзе единъ ангелъ и ще ви запита: какво искате? Вие ще му кажете: дойдохме при тебе да ни покажешъ начинъ, какъ да изправимъ погрѣшкитѣ си. Ангелътъ ще се усмихне, ще ви хване за рѫка и ще ви въведе въ третата стая на десетия етажъ. Сега ще ви оставя въ стаята съ ангела. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 23 декември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЕРПЕНДИКУЛЯРЪТЪ НА ЖИВОТА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ: „Защо трѣбва да се радва човѣкъ?“ Питамъ: какво ще придобие човѣкъ, ако расте на височина? Какво прѣимущество иматъ високитѣ хора въ Живота? Какво липсва на низкитѣ хора? Какво ще придобие човѣкъ, ако расте на широчина? Нѣкои хора сѫ тѣсногрѫди, а други — широкогрѫди. За човѣкъ съ широки гърди казвате: този човѣкъ е плѣщестъ, съ широка душа. Сега ще задамъ нѣколко въпроса на младитѣ, които изучаватъ геометрия. Какво ще стане съ единъ триѫгълникъ, ако двѣтѣ му страни се увеличаватъ, а третата не се измѣня? Този триѫгълникъ расте ли, или остава сѫщъ, какъвто е билъ по-рано? Кои линии въ геометрията наричате успоредни? — (Успоредни линии сѫ тѣзи, които се прѣсичатъ нѣкѫдѣ въ безкрайностьта. Или, двѣ линии сѫ успоредни помежду си, когато иматъ еднакво разстояние по цѣлата си дължина). Ние се обръщаме къмъ геометрията, понеже природата говори съ прави и криви линии и съ разни геометрически фигури. Тѣзи нѣща съставляватъ езикъ на разумната природа. Напримѣръ, правата линия АВ означава пжтя, който едно тѣло може да измине, а сжщеврѣменно може да означава пжтя на извѣстна сила, както и връзка между двѣ разумни сжщества. Тѣзи сжщества иматъ връзка помежду си, но отношения още нѣматъ. Тѣ сѫ въ закона на поляризирането. Точкитѣ А и В сѫ два полюса: А е положителенъ, В — отрицателенъ полюсъ. Послѣ взимаме още една права, успоредна на АВ, а именно правата СД. Къмъ тѣзи успоредни линии прѣкарваме перпендикуляра MN. Какви сѫ линиитѣ AВ и СД, ако отношението на перпендикуляра, т. е. неговата дължина не се измѣня по цѣлото имъ протежение? — Тѣ сѫ успоредни. Измѣни ли се дължината на перпендикуляра, линиитѣ не сѫ успоредни. Сега да вземемъ триѫгълника АВС и да удължаваме двѣтѣ му страни АВ и АС. Отъ това положение, третата ВС, ще се измѣни ли? Колкото и да удължаваме странитѣ АВ и АС, третата страна ВС нѣма да се измѣни. Слѣдователно, колкото и да удължаваме двѣтѣ страни на триѫгълника, той нѣма да се измѣни по голѣмина, защото третата страна не се удължава. И тогава триѫгълникътъ ще остане еднакво голѣмъ, както и въ първия случай. Защо въ този случай триѫгълникътъ не се увеличава? Защото имаме само физическо проявление. За да стане органическо проявление, и тритѣ страни на триѫгълника трѣбва едноврѣменно да се удължаватъ. Значи, за да се измѣни голѣмината на триѫгълника, растенето трѣбва да става отвѫтрѣ навънъ. Казвамъ: и човѣкъ прѣдставлява триѫгълникъ. Ако сърцето и умътъ се увеличаватъ, а волята му остава непромѣнена, измѣня ли се човѣкъ? По аналогия на това положение въ триѫгълника, който не се измѣня, казваме, че и човѣкъ нѣма да се измѣни. Страната АВ прѣдставлява ума, страната АС — сърцето, а страната ВС — волята. Щомъ се удължаватъ само странитѣ АВ и АС, а страната ВС не се измѣня, и човѣкъ не се измѣня, понеже причинитѣ, които стимулиратъ странитѣ АВ и АС и ги каратъ да се увеличаватъ, сѫ чисто физически, или механически. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ учи, съ цѣль да се прѣхранва, или да стане ученъ човѣкъ, а не за нѣкаква по-велика идея, причината, която стимулира ума въ дадения случай е външна, механическа. Ако този човѣкъ влиза въ нѣкое религиозно общество и ходи на църква, проповѣдва, и то съ единствената цѣль да прѣживѣе добрѣ, тогава и сърцето му се развива по чисто външни и механически причини. Това растене на сърцето показва, че чувствата на този човѣкъ не се развиватъ подъ потика на нѣкакъвъ дълбокъ принципъ, или отъ нѣкакъвъ великъ стремежъ на неговата душа, да служи на Бога. Не, причинитѣ за растенето на сърцето и тукъ сѫ външни. Въ такъвъ случай, волята на такива хора остава неизмѣнена, тя не се увеличава. Такива хора говорятъ за религия, за философия, но въ тѣхъ нѣма никаква религия, никаква философия. Слѣдователно, да се прояви човѣкъ въ пълнота, въ него едноврѣменно трѣбва да се увеличава и умътъ, и сърцето, и волята. Тогава триѫгълникътъ АВС ще расте отвѫтрѣ навънъ и ще заеме положението А1В1С1. Послѣ ще заеме положението А2 В2 С2 и т. н. Това наричаме ние правилно растене. И тъй, невѣжеството, неразбиранията и дисхармонията, които се явяватъ меѫду хората, се дължатъ на това, че само двѣ линии се увеличаватъ въ тѣхъ, а третата остава неизмѣнена, нито расте, нито се намалява. Да расте човѣкъ външно и да разбира външния животъ, това още не подразбира истински животъ. Ако е въпросъ само за външно растене, и животнитѣ растатъ така, и тѣ разбиратъ външния животъ като насъ. Нима птичката не разбира живота като човѣка? И тя си доставя храна, прави си гнѣздо, снася яйца, отглежда малкитѣ си — всичко прави сама. Ако човѣкъ учи съ единствената цѣль да свърши университетъ, да заеме нѣкаква служба и да се прѣхранва, така учи и птичката. И тя слѣцва университетъ, и тя придобива познания; и всичко това използува, за да се прѣхрани. Когато нѣкой ловецъ се готви да стрѣля срѣщу птичката, тя прѣдчувствува това и избѣгва. Значи, и птичката, като човѣка, има нѣкакво съзнание въ себе си. Обаче, разликата между хората и животнитѣ се заключава въ това, че хората иматъ възможности, условия въ себе си да растатъ въ три измѣрения, а животнитѣ — само въ двѣ измѣрения. И затова, колкото и да расте човѣкъ на височина, умътъ му не се измѣня въ зависимость отъ ръста. Има съвпадения въ живота, когато нѣкой високъ човѣкъ е много уменъ; обаче, има случаи, когато нѣкой низъкъ човѣкъ бива много интелигентенъ, много уменъ. Има случаи пъкъ, когато високитѣ хора иматъ повече мозъкъ отъ низкитѣ, но обикновено физическото растене не съотвѣтствува на вѫтрѣшното, сѫщинско растене на човѣка, и обратно: вѫтрѣшното растене не съотвѣтствува на физическото. Казвамъ: перпендикулярътъ между двѣ успоредни линии прѣдставлява абсолютна мѣрка, съ която можемъ да мѣримъ отношенията къмъ своитѣ ближни. Когато перпендикулярътъ на вашитѣ ближни не се мѣни, тѣ иматъ правилни, неизмѣнни отношения къмъ васъ. Измѣня ли се тѣхниятъ перпендикуляръ, и отношенията имъ не сѫ правилни. За изяснение на тѣзи положения ученитѣ си служатъ съ наученъ езикъ, съ научни термини. Тѣ казватъ: когато перпендикулярътъ между двѣ успоредни линии се измѣня, и отношението между успореднитѣ се измѣня. Тѣзи принципи сѫ живи, тѣ иматъ своето приложение, както въ живата природа, така и въ живота. Тия линии сѫ живи и въ вѣчно движение. Триѫгълникътъ АВС сѫщо така е отражение на живи триѫгълници. Слѣдователно, ако вашиятъ перпендикуляръ, при всички условия на живота ви, остава единъ и сѫщъ, т. е. не се измѣня при постоянното продължаване на правитѣ АВ и ДС, вашитѣ отношения сѫ правилни. Линиитѣ АВ и ДС, които прѣдставляватъ разумностьта, трѣбва вѣчно да се продължаватъ, но перпендикулярътъ между тѣхъ не трѣбва да се измѣня. Спазва ли се този принципъ, тогава и отношенията между хората на земята ще бѫдатъ правилни. Живѣе ли човѣкъ по този законъ, и линиитѣ на лицето му ще бѫдатъ правилни. Кривне ли той въ пѫтя си отъ този законъ, и линиитѣ на лицето, както и на цѣлото му тѣло, се деформиратъ: очитѣ, носътъ, вѣждитѣ, ушитѣ, пръститѣ се изкривяватъ. Ако разглеждате човѣка внимателно, ще видите, че въ физическо отношение той има много дефекти, които отговарятъ на нѣкаква вѫтрѣшна неправилность въ него. И въ най-красивия мѫжъ, и въ най-красивата жена все ще забѣлѣжите нѣкаква асиметрия. Хората не сѫ тъй красиви, както изглеждатъ на пръвъ погледъ. Ако линиитѣ на едната страна на лицето имъ сѫ правилни, симетрични, линиитѣ на другата страна не сѫ симетрични. Защо? — Защото перпендикулярътъ MN по-стоянно се мѣни. Този перпендикуляръ е абсолютна мѣрка, съ която трѣбва да си служимъ. Тази мѣрка не е еднаква за всички хора. Напримѣръ, носътъ у нѣкои хора е дълъгъ, у други — кѫсъ. Значи, перпендикуляритѣ между успореднитѣ линии не сѫ еднакви. Питамъ: ако успореднитѣ линии АВ и ДС сѫ силови линии, еднакво дълги, трѣбва ли да бѫдатъ тѣ и еднакво широки? Какво означава дебелината или широчината на тѣзи линии? Ако една рѣка е по-широка и по-дълбока отъ друга, по какво ще се различаватъ тѣ? — По-дълбоката вода ще има повече вода отъ плитката. Значи, ако устнитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ по-дебели, отъ него ще изтича повече енергия; ако устнитѣ му сѫ по-тънки, по-малко енергия ще изтича. Устнитѣ, вѣждитѣ, носътъ, очитѣ, ушитѣ на човѣка прѣдставляватъ извѣстни символи, които той трѣбва да изучава и разбира. Дойдемъ ли до вѣждитѣ на човѣка, забѣлѣзваме главно три категории по форма: вѣждитѣ на старитѣ хора сѫ наведени надолу; вѣждитѣ на хора отъ срѣдна възрасть сѫ като дѫга, а тия на дѣцата сѫ прави, неоформени. Формата на вѣждитѣ отговаря на развитието на човѣка. Ако нѣкой човѣкъ въ редъ сѫществувания е живѣлъ правиленъ, нормаленъ животъ, и зрѣла възрасть да достигне, той пакъ ще има правилни вѣжди, които ще сѫ признакъ на трѣзвъ умъ и разсѫдителность. Споредъ закона на съотвѣтствието, стане ли нѣкаква промѣна въ вѣждитѣ на човѣка, ще стане промѣна и въ неговитѣ клѣпачи, очи, даже и въ неговитѣ устни. Когато човѣкъ се развива нормално, най-малката промѣна въ нѣкоя часть отъ тѣлото му, трѣбва да прѣдизвика промѣна и въ всички останали органи. Сѫщото става и при духовното развитие на човѣка. Стане ли нѣкаква промѣна въ една отъ добродѣтелитѣ на човѣка, трѣбва да стане промѣна и въ останалитѣ добродѣтели. Ето защо, ако човѣкъ физически или духовно не се развива правилно, тогава, единъ органъ, или една добродѣтель се развива за смѣтка на другитѣ, вслѣдствие на което се явяватъ извѣстни аномалии, или болезнени състояния, както въ физическо, тъй и въ духовно отношение. Увеличи ли се извѣстенъ органъ повече, отколкото трѣбва, той се нуждае отъ повече храна, а това е въ ущърбъ на общата економия въ организма. Когато човѣкъ слиза на земята, невидимиятъ свѣтъ точно математически прѣдвижда голѣмината на всички негови удове, а съотвѣтно на това и храната, която му е нужна. Прѣди още да е дошълъ на земята, невидимиятъ свѣтъ е създалъ за всѣки човѣкъ проектъ, планъ, който той напълно трѣбва да реализира на земята. Ако нѣкой човѣкъ увеличи, напримѣръ, черния дробъ и жлъчката си повече отъ нормалната голѣмина за него, той ще има желание да се храни съ тѣстени работи, ще иска повече тлъстини, масла, и ако нѣма срѣдства да си ги достави, ще се намѣри прѣдъ редъ противорѣчия и ще страда. Черниятъ дробъ, стомахътъ, жлъчката прѣдставляватъ народъ, съ повече отъ сто милиона жители, които настояватъ прѣдъ господаря си и казватъ: ние искаме храна, работа искаме! Ти си длъженъ да ни я доставишъ! Не можете ли да имъ доставите необходимата храна, вие ще си създадете редъ неприятности и страдания. Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да гледа на своитѣ удове, като на разумни сѫщества, които не изпълняватъ само физически функции, но и други, по-високи служби, каквито съврѣменнитѣ физиолози не подозиратъ. Запримѣръ, съврѣменнитѣ физиолози изучаватъ само физиологическата функция на сърцето, като двигатель, който взима участие въ кръвообръщението. Тѣ не знаятъ другата служба на сърцето. Отъ сърцето на всѣки човѣкъ излиза една свѣтла струя, която се разнася по цѣлото тѣло. Тази струя показва степеньта на развитието на човѣшкитѣ чувства. Ясновидцитѣ забѣлѣзватъ, че отъ подраздѣленията на сърцето излизатъ пламъци. Дойде ли нѣкаква скръбь за човѣка, епна стрѣла пронизва сърцето му, отдѣто започватъ да излизатъ пламъци. Тази скръбь прѣдизвиква сълзи въ човѣка, които вѫтрѣшно се изливатъ въ видъ на кръвь. Кръвьта пъкъ отъ своя страна се излива при коренитѣ на нѣкое дърво вѫтрѣ въ сърцето на човѣка. Дървото се съвзима отъ тази кръвь, и започва да се развива правилно. Животътъ на това дърво сега пулсира по-усилено и се изявява въ видъ на огнени пламъци. И въ заключение, тази скръбь събужда благородни желания и чувства въ човѣка, и той започва да се радва. Затова и ние казваме: на всѣка скръбь съответствува една радость. Защо хората не искать да страдатъ? — Защото тѣ се страхуватъ, че ще ги мушнатъ въ сърцето. Отъ стрѣли се плашатъ тѣ. Докато не те мушнатъ въ сърцето, нѣма да имашъ никаква радость. Когато невидимиятъ свѣтъ изпраща страдания на хората за тѣхното повдигане, той знае, дѣ и какъ да мушка. Обаче, когато хората сами си създаватъ страдания, тѣ не знаятъ, дѣ и какъ да мушкатъ. Тѣ мязатъ на съврѣменнитѣ копиеносци, които мушкатъ, дѣто трѣбва и не трѣбва, и умъртвяватъ. Мушни човѣка въ сърцето, че да излѣзе отъ него бѣла свѣтлина. Ние искаме да схващате дълбокия смисълъ на живота, да си обяснявате всички прояви и явления отъ гледището на живата математика, на живата наука, чрѣзъ която, като примирявате противорѣчията, да можете разумно да използувате силитѣ на природата. Дойде ли скръбьта, използувайте я така, че тя да произведе бѣла свѣтлина въ сърцата ви. Тази свѣтлина, този пламъкъ ние наричаме свещенъ пламъкъ. За да се домогнете до тази свѣтлина, трѣбва да държите въ ума си идеята за перпендикуляра на живота, който при всички условия да остава неизмѣненъ. Отъ двѣтѣ успоредни АВ и СД, правата АВ прѣдставлява ангелитѣ, ДС сме ние, а перпендикулярътъ MN е Богъ, Който никога не се измѣня. Като обърнемъ успореднитѣ линии АВ и ДС въ отвѣсно положение, ще получимъ буквата Н, която изобразява стълба, т. е. пѫтя на нашето правилно движение, или пѫтя къмъ нашата велика идея. Тъй щото, каквото и да се случва въ живота ви, знайте, че перпендикулярътъ на живота е Богъ, Който никога не се измѣня. Правата АВ прѣдставлява ангелитѣ и разумнитѣ хора. Ангелитѣ и хората сѫ двѣ еволюции, опрѣдѣлени отъ Бога да вървятъ успоредно въ великия животъ на Битието. Духътъ Божий е перпендикулярътъ, който опрѣдѣля всѣка точка въ тѣхния пѫть. Щомъ Богъ, перпендикулярътъ на живота въ нѣкой човѣкъ, не се измѣня, той ще знае за себе си, че е разумно сѫщество, свързано съ други по-разумни отъ него сѫщества. Страда ли човѣкъ, ще знае, че съ него заедно страдатъ още хиляди сѫщества; той не е самъ въ страданията си. Който не иска да страда, той не разбира смисъла на сраданията. Ако не искашъ да страдашъ, ще се заемешъ за работа, та едноврѣменно съ прѣмахването на своитѣ страдания, да отнемешъ страданията и на ония хиляди души, които страдатъ заедно съ тебе. Сѫщото се отнася и за радостьта. Когато ти се радвашъ, едноврѣменно съ тебе се радватъ още хиляди души. Никой не живѣе за себе си. Външно ние живѣемъ за себе си, като души, но споредъ закона на еволюцията ние сме свързани едни съ други, вслѣдствие на което трѣбва да спазваме помежду си добри, хармонични отношения. Нѣкой казва: азъ не се интересувамъ отъ еди-кого си, нищо не искамъ да зная за него. — Това не е никаква философия, нито религия, нито разумность, нито човѣщина. Това не е нито волята Божия. Кажешъ ли за нѣкой човѣкъ, че не искашъ да знаешъ за него, другъ пъкъ ще каже сѫщото за тебе и т. н. Ако намирашъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, не го отблъсквай отъ себе си, но се заинтересувай, защо е лошъ, коя е причината, дѣто този човѣкъ се проявява така. Срещнешъ мечка въ гората. Не бѣгай отъ нея, но спри се малко, помисли, защо е станала мечка, при какви условия на своя животъ тя е турила на гърба си тази козина. Казвашъ: нѣма какво да се занимавамъ съ мечката, но ще хукна да бѣгамъ отъ нея. Ако човѣкъ не може да разбере една мечка, той нищо друго не може да разбере. Мечката е живо сѫщество отъ разумния свѣтъ. Тя е една отъ буквитѣ на азбуката, съ която живата природа си служи. Мечката е постоянна въ чувствата си, но сѫщеврѣменно и много отмъстителна. Тя е сѫщество, което никога не забравя обидата, която нѣкой й е нанесълъ. Обидишъ ли я нѣщо, тя не забравя; и слѣдъ години макаръ, пакъ ще те намѣри и ще ти отмъсти. Чувствата й сѫ толкова интенсивни, че тя не може да се владѣе. Добрата страна въ характера на мечката е нейната признателность. Направишъ ли й нѣкакво добро, тя винаги ще те помни и ще ти бѫде признателна. Разправятъ слѣдния случай за признателностьта на една мечка. Прѣди години една циганка намѣрила въ гората едно малко мече, още млѣчно, безъ майка. Циганката взела това мече и го кърмила отъ врѣме на врѣме заедно съ своето малко дѣте. Като порастнало, тя го продала. Купилъ го единъ мечкарь, който започналъ да го разиграва. Слѣдъ врѣме циганката срещнала на улицата една голѣма мечка, която веднага се приближила къмъ нея, легнала прѣдъ краката й и започнала да ги лиже. Въ първия моментъ циганката не разбрала какво става, но като видѣла мечкаря, спомнила си, че тази мечка е нѣкогашното мече, което тя му продала. Съ лизането на краката й, мечката искала да изрази своята благодарность къмъ циганката, задѣто тя нѣкога й давала по малко млѣкце. Значи, мечката помни злото, но и доброто помни. Сѫщо така и хората, които наричатъ злопаметни, иматъ хубава чърта въ себе си, че и доброто помнятъ. Има хора пъкъ, които нито злото помнятъ, нито доброто. И тъй, първото необходимо условие за вашето развитие е, да държите въ ума си перпендикуляра, като абсолютна мѣрка, съ която да опрѣдѣляте всички ваши мисли, чувства и дѣйствия. Докато вашиятъ животъ е успореденъ съ живота на ангелитѣ и разумнитѣ сѫщества, вие ще се развивате правилно. Запримѣръ, ако музикантътъ нѣма съотвѣтна срѣда, въ която да се проявява, той не може да свири. Слѣдователно, за да проявимъ своята интелигентность, както и своята воля, необходима ни е срѣда отъ разумни сѫщества, като насъ, които да ни даватъ потикъ. Хиляди разумни сѫщества трѣбва да се движатъ паралелно съ насъ, за да успѣваме и ние. При това, трѣбва да се знае, че разумнитѣ сѫщества се движатъ спиралообразно нагорѣ; въ това движение първитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на послѣднитѣ. Единъ день, когато и послѣднитѣ станатъ първи, пакъ ще стане смѣна на мѣстата. Като се знае бързината на това движение, както и пѫтя, който тия сѫщества изминаватъ, може точно да се изчисли, слѣдъ колко врѣме човѣкъ може да заеме първо мѣсто. Съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ велики работи, а що се отнася до проучаване на своето тѣло, тѣ се задоволяватъ съ това, което съврѣменната наука дава. Човѣкъ има тѣло физическо, има и тѣло духовно. Ако той зачита физическото си тѣло, ще зачита и духовното. Благата на физическото тѣло сѫ блага и на духовното, защото първото тѣло е калъпъ на второто. Ако човѣкъ осакати физическото си тѣло, той осакатява и духовното. Когато религията прѣпорѫчва на хората нормаленъ, хармониченъ животъ, тя има прѣдъ видъ благосъстоянието на физическото тѣло, за да се проявяваме разумно. Болниятъ човѣкъ не може да има права мисъль. Знаете ли, какво значи интелигентенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата? Интелигентниятъ човѣкъ е чистосърдеченъ, искренъ; той внушава пълно довѣрие и подемъ въ всички хора, съ които се срѣща. Той е като изворъ, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняватъ волята Божия. Когато вижда стремежа на хората къмъ Бога, въ сърцето му се явява свещения пламъкъ. Днесъ всички хора трѣбва да се стремятъ къмъ този възвишенъ животъ. Той сѫществува въ всички души, но у едни се проявява повече, у други — по-малко. Всѣки човѣкъ има стремежъ къмъ великото въ живота, но трѣбва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъжъ, той става силенъ и прѣодолява всички мѫчнотии въ живота. Вие не познавате мѫчнотиитѣ на своитѣ близки, вслѣдствие на което оставате чужди единъ на другъ, както сѫ чужди птицитѣ помежду си. Напримѣръ, когато птицитѣ хвъркатъ на цѣли стада, ако на една отъ тѣхъ се случи нѣкаква поврѣда въ крилото, другитѣ продължаватъ пѫтя си, а нея оставатъ сама. Между разумнитѣ сѫщества, обаче, не трѣбва да бѫде така. Казватъ, че пчелитѣ били разумни сѫщества. Не, и тѣ не сѫ разумни. Когато у нѣкоя отъ работницитѣ се яви извѣстенъ дефектъ, другитѣ работници веднага я изхвърлятъ навънъ, дѣто тя отъ скръбь умира. Пчелитѣ иматъ добра организация, но сѫ жестоки. Хиляди пчели, като се събератъ въ единъ кошеръ, мислятъ, че тѣ ще оправятъ свѣта. Дойде ли господарьтъ имъ, опушва кошера, пчелитѣ излизатъ навънъ, а той взима всичкия имъ медъ. Пчелитѣ могатъ да изхвърлятъ всички търтеи навънъ, но единъ бръмбаръ не могатъ да изхвърлятъ — човѣка. Тѣ лесно се справятъ съ малкитѣ бръмбари, но съ голѣмия бръмбаръ не могатъ да се справятъ. Той иде отвънъ и взима всичкия имъ медъ. Сега искамъ отъ васъ да дойдете слѣдния пѫть съ изправени перпендикуляри, и Богъ да бѫде перпендикуляръ на всички. Освѣнъ това, искамъ да вървите успоредно съ ангелитѣ. Който разбере и приложи тази лекция въ живота си, той ще стане виденъ философъ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота.“ Работете върху нея 10—15—20 години и напишете само 4—5 листа, но мислитѣ въ тѣхъ да прѣдставляватъ нѣщо велико, което е опитано и приложено въ живота. Въ тази наука има мѣсто и работа за всички, били тѣ учени, поети, философи, художници, земледѣлци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мостъ, прѣзъ който могатъ да минатъ. Мостътъ, който тази наука посочва, е здравъ. Хората на положителната наука не говорятъ много, но дѣйствуватъ, работятъ. Срещнешъ единъ отъ тия учени и го питашъ: приятелю, дѣ е мостътъ, прѣзъ който мога да прѣмина рѣката? — Ето го! — посочва ти и си заминава. Ти намирашъ, че мостътъ е здравъ, солиденъ и минавашъ по него безопасно. Казвамъ: човѣкъ ще дойде до положителнитѣ знания. Какъ? — По естественъ пѫть. Гладниятъ ще намѣри хлѣба. Жадниятъ ще намѣри водата. Пѫтникътъ ще намѣри моста. По-добрѣ е човѣкъ да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута, да търси моста, но веднъжъ огладнялъ, ожъднялъ, и изгубилъ пѫтя си, по който и да е начинъ, той ще намѣри и хлѣба, и водата, и моста. Изпѣйте упражненията „Вехади“ и „Грѣе свѣтлината!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 16 декември, 1925 г. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЛУЖЕНЕ НА БОГА И НА СЕБЕ СИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Чете се темата: „Първата стѫпка въ живота.“ Чете се разюме отъ темата: „Качества на красотата.“ Коя е първата стѫпка въ живота? Велико нѣщо е първата стѫпка въ живота! Тя съ думи не може да се изкаже. Виждате, че нѣкой човѣкъ седи въ покой, и послѣ започва да се движи. Питамъ: каква е причината, която заставя този човѣкъ да наруши своя покой? Когато човѣкъ нарушава своя покой, или когато измѣня посоката на движението си, нѣщо грандиозно, нѣщо велико го е заставило да стори това. Сега вие може да прѣдполагате, че една или друга причина заставя човѣка да измѣни посоката на своето движение, но коя е въ сѫщность причината, никой не може да каже. Запримѣръ, ако ви попитамъ сега, какво нѣщо е служене на Бога, и какво — служене на себе си, какъ бихте опрѣдѣлили? Вие ще дадете редъ философски обяснения на тѣзи въпроси, но фигуративно, или графически, никой не би могълъ да отговори. Нѣкой казва: да служи човѣкъ на Бога, това значи да Му се прѣдаде всецѣло. Какво разбирате подъ думитѣ да се прѣдаде човѣкъ нѣкому всецѣло? Казвате го, но и вие сами не го разбирате. Защо? — Защото нѣмате никакъвъ образъ, съ който да обясните тази идея. За да станатъ нѣщата ясни за човѣка, той непрѣменно трѣбва да има нѣкакъвъ образъ за тѣхъ. Природата всѣкога си служи съ образи. Тя винаги говори съ картини и символи. Тя не говори като съврѣменнитѣ хора, съ логически изводи и заключения. Нейниятъ езикъ е картиненъ, символистически. Сега азъ ще ви дамъ едно логическо заключение, а вие ще се произнесете, вѣрно ли е то, или не. Казвамъ: човѣкъ е двукрако сѫщество; човѣкъ е разумно сѫщество. Слѣдователно, всѣко двукрако сѫщество е разумно. Както виждате, това е логика. Какво се разбира отъ това заключение? Казвате: все трѣбва да има нѣкаква установена логика, или нѣкакво санкционирано право, по които хората да се рѫководятъ. Двама души спорятъ за една кокошка: единиятъ казва, че кокошката е негова, понеже той я заклалъ; другиятъ казва, че кокошката е негова, понеже той я опекълъ. Въ сѫщность, кой има право на кокошката? Ако се даде правото на единия, или на другия, то е все едно да признаемъ, че и вълкътъ, който дави овцитѣ, има право на тѣхъ. Ако се разсѫждава по този начинъ, ние ще дойдемъ до смѣшни анекдоти, басни и пословици, каквито можемъ да извадимъ изъ живота отъ най-стари врѣмена и до днесъ. Веднъжъ рибитѣ подали прошение до сѫдията, въ което се оплаквали отъ котката, и поискали да бѫдатъ защитени отъ нея. Тѣ казали: Г-нъ сѫдия, често котката идва до брѣга, хвърля се въ водата, улавя ни една по една и ни изнася на брѣга, извънъ водата. Щомъ ни извади отъ нашата срѣда, ние повече не можемъ да живѣемъ и умираме. Сега ние те молимъ да ни защитишъ по нѣкакъвъ начинъ, да забранишъ на котката да ни смущава. Отдѣ се научила лисицата за това оплакване на рибитѣ, и веднага дотърчала въ защита на котката. Тя казала: Г-нъ сѫдия, азъ зная, че когато хората влизатъ въ водата, тѣ се давятъ, не могатъ да живѣятъ въ такава срѣда. Падне ли нѣкой човѣкъ въ водата, и не знае да плава, веднага бързатъ да го спасятъ, да го извадятъ на въздуха, въ по-рѣдка срѣда, дѣто той може да живѣе. Щомъ е така, азъ се чудя, какъ рибитѣ не могатъ да живѣятъ тамъ, дѣто човѣкъ живѣе. Какво прѣстѫпление е направила котката, като е извадила нѣколко риби въ единъ по-възвишенъ свѣтъ отъ тѣхния? Какъ мислите, какво е отговорилъ сѫдията на прошението отъ рибитѣ, слѣдъ тази блѣскава защита на лисицата? Сѫдията и до днесъ не е казалъ думата си, не е далъ заключение. Наистина, намѣрениего на котката, да вади рибитѣ отъ водата и да ги оставя да живѣятъ въ по-възвишенъ свѣтъ, е добро, но питамъ: дълбоко погледнато, дали намѣрението на котката е било да постави рибитѣ въ по-добри условия на живота, или да ги извади вънъ отъ водата, тя да се възползува отъ тѣхното месце? Сега, съ проста, съ много елементарна фигура ще ви опрѣдѣля, какво значи служене на Бога. Прѣдставете си, че нѣкѫдѣ въ свѣта Богъ отваря една гостилница, въ която за гостилничарь опрѣдѣля човѣкъ чистъ, срѫченъ, пъргавъ, който умѣе да готви отлично. Надписътъ на тази гостилница е слѣдниятъ: „Гостилница на Бога“, дѣто всѣки може даромъ да яде — безплатна гостилница. Богъ плаща само на гостилничаря, който има единствената грижа да готви, да проявява Божията Любовь, а всички, които идватъ да се хранятъ, слѣдъ като се наядатъ, взиматъ шапкитѣ си и си отиватъ — никой не мисли за плащане. Такъвъ е надписътъ на самата гостилница — „всичко се дава даромъ.“ И гостилничарьтъ, отъ своя страна, не се интересува, кой влиза и кой излиза отъ гостилницата. Неговата задача седи само въ това — да готви, т. е. да служи на Бога. Хората ще влизатъ и излизатъ отъ гостилницата, ще ядатъ и пиятъ, и дѣлото Божие ще напрѣдва. Това значи „служене на Бога“. Какъ ще си обясните сега втория законъ? Какво разбирате подъ „служене на себе си“? И тази идея ще обясня съ картина. Прѣдставете си, че единъ день гостилничарьтъ на Божията гостилница каже: толкова години вече какъ служа на Господа, и никой нищо не ми плаща за това. Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавамъ отъ хората. Тѣ знаятъ само едно: дойдатъ, нахранятъ се и излизатъ. Чакай, азъ ще имъ дамъ единъ добъръ урокъ! Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране, и я закачва на вратата: „Нищо даромъ не се дава!“ И като го запитвали, коя е причината за тая промѣна, той отговарялъ: понеже господарьтъ ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той рѣши, щото всѣки, който влиза въ гостилницата да се храни, да плаща. Всички клиенти на тази гостилница идватъ, четатъ надписа, разговарятъ помежду си: нѣма какво, щомъ господарьтъ е осиромашалъ, трѣбва да се плаща, да се закрѣпи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намѣри: храната е първокласна, а при това и гостилничарьтъ чистъ, спретнатъ. И продължавали абонатитѣ на гостилницата да идватъ и да си отиватъ, да си плащатъ, но сериозно се замислятъ, какво стана, че господарьтъ тъй осиромаша. Обаче, никой не знае Истината, че паритѣ отиватъ въ джоба на гостилничаря, на когото Богъ не е прѣстаналъ да плаща. Това значи „служене на себе си.“ Богъ плаща на гостилничаря, но въпрѣки това той събира въ джоба си и паритѣ, които приходещитѣ въ гостилницата даватъ. Нѣма нищо лошо, нищо прѣстѫпно въ това, че гостилничарьтъ взима пари, но прѣстѫплението седи въ лъжата, която той изнася прѣдъ хората, че господарьтъ му е осиромашалъ и нѣма възможность да издържа гостилницата. Всѣки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: моятъ господарь осиромаша, и нѣма възможность повече да подържа гостилницата, не може вече даромъ да дава. „Служене на себе си“, това е законъ на слизане. „Служене на Бога“, това е законъ на възлизане, на възкачване. Казвамъ: човѣкъ може да живѣе и въ втория законъ „служене на себе си“, но при какви случаи? Ще изясня мисъльта си съ слѣдното положение. Когато този гостилничарь рѣшава да работи съ пари, той трѣбва да отиде при своя господарь и да му каже: Господарю, цѣли десеть години азъ служихъ безкористно, не се интересувахъ отъ това, кой влиза и кой излиза отъ гостилницата, не се интересувахъ, дали плаща, или не плаща — служихъ на Бога. Сега вече искамъ да служа не себе си; ще си отворя гостилница отъ свое име, и който дойде да се храни, ще трѣбва да плаща. Искамъ десеть години да поработя за себе си, да видя резултатитѣ и на този законъ. Единъ день, ако ми остане врѣме, пакъ ще се върна да Ти служа. Тъй трѣбва да постѫпи този гостилничарь — честно и почтено, да си каже Истината, и да не казва, че господарьтъ му осиромашалъ, затова, който се храни въ гостилницата му, трѣбва да плаща. Понѣкога и религиознитѣ хора, като иматъ нѣкакво користолюбиво желание, скриватъ се задъ името на своя господарь и пишатъ: „господарьтъ ми осиромаша“. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде прямъ, искренъ въ себе си, да си даде справедливъ отчетъ, на Бога ли служи, или на себе си. Служишъ ли на Бога, нѣма да мислишъ за себе си. Всичкитѣ твои чувства, мисли и желания, както и цѣлиятъ ти животъ ще бѫдатъ посветени въ готвенето; така хубаво ще готвишъ, че като дойде Господъ, да види, че дѣлото Му върви така, както Той иска. Слѣдъ десеть години Богъ пакъ ще те посѣти, и ако те намѣри, че служишъ на себе си, на втория законъ, и въ този случай Той ще остане доволенъ отъ тебе, но трѣбва да служишъ честно и почтено — безъ лъжа. Най-послѣ у човѣка се явява желание да служи на ближния си — на третия законъ. Азъ ще обясня този законъ, като взема за примѣръ пакъ сѫщия гостилничарь. Слѣдъ като той служилъ на Бога, послѣ на себе си, пожелалъ да служи и на ближния си. По какъвъ начинъ? Каквито угризки или излишъци оставали отъ яденето, той ги събиралъ въ гърнета и ги раздавалъ на бѣдни, като казвалъ: нека и бѣднитѣ хора да получатъ нѣщо отъ моята гостилница! И слѣдъ това този човѣкъ минавалъ за благодѣтель, помагалъ на ближнитѣ си. Той мяза на онѣзи благотворители-търговпи, които изваждатъ отъ дюкянитѣ си стари дрехи, изядени отъ молци, или скѫсани обуща и ги раздаватъ на бѣднитѣ. Питамъ: тази благотворителность може ли да се нарече служене на ближнитѣ? И то е служене на ближнитѣ, но въ низходеща степень. Кое служене на ближнитѣ може да се счита въ възходеща степень? Да служишъ на ближнитѣ си по този начинъ, ще рече, каквото спечелишъ прѣзъ деня, да го раздѣлишъ по равно съ тѣхъ. И тъй, щомъ се иматъ прѣдъ видъ и тритѣ закона, човѣкъ трѣбва да започне съ първия великъ, основенъ законъ — служене на Бога. Този законъ ще внесе въ всички хора най-благородни и възвишени мисли и чувства. Живѣе ли човѣкъ по този законъ, всичкитѣ работи ще му се наредятъ и оправятъ. Вториятъ законъ — служене на себе си — е по-опасенъ и по-труденъ отъ първия. Въ свѣта се проявява вториятъ законъ. Отъ окултно гледище ние знаемъ, че числото двѣ е родено отъ свѣта. Останалитѣ числа — 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 още не сѫ родени. За сега тѣ сѫ само въображаеми числа. Нещастията въ свѣта сѫ родили числото двѣ. Нѣкога въ миналото боговетѣ сѫ водили борба, ангелитѣ сѫ падали и ставали, хората и до днесъ продължаватъ да се борятъ, и всичко това става все за числото двѣ. Всѣки казва: азъ имамъ право да живѣя! Ще кажете: хората трѣбва да бѫдатъ хуманни! — Нѣма хуманность днесъ между хората. Всѣки живѣе за себе си, за свои лични облаги. Когато отивате на училище да учите, вие отивате пакъ за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеиикътъ, който служи въ църква, на Бога ли служи, или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прѣхраната си. Професорътъ прѣподава лекции въ университета пакъ за себе си. Музикантътъ, поетътъ, художникътъ работятъ пакъ за себе си, да осигурятъ прѣхраната си. Малко хора има въ свѣта, които работятъ идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човѣкъ, дълбоко въ ума си крие нѣкаква користна мисъль: или нѣкаква похвала очаква, или нѣкаква награда — все се надѣва за нѣкаква лична облага. Ако нѣкой човѣкъ е религиозенъ, той пъкъ ще скрие своята користна мисъль задъ името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човѣчеството. Нѣкой поетъ напише едно стихотворение и казва, че го посвѣщава на еди-кой си приятель. Въ сѫщность, той е писалъ за себе си; това, че посвѣщава стихотворението на своя приятель, му служи само за украшение. Нѣкой човѣкъ тръгва да проповѣдва, да убѣждава хората, че Богъ сѫществува, иска да ги върне въ правия пѫть, но като отиде дома си, започва да се хвали: азъ направихъ това и това. Казвамъ: въ всички дѣйствия на съврѣменнитѣ хора се проявява числото двѣ. Принципътъ на числото „двѣ“ сѫществува навредъ въ свѣта. И тъй, числото двѣ прѣдставлява хората, а не ангелитѣ. Послѣднитѣ служатъ само като съединително звено между хората и разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Тѣ съединяватъ физическия свѣтъ съ Божествения. Числото двѣ създава всички противорѣчия въ живота. Като четете Свещеното Писание, ще видите, че Господъ не се е произнесълъ за втория день, че е добъръ. За този день Той мълчи, а за всичкитѣ останали дни се произнася, че сѫ добри. Мнозина запитватъ, какво означава числото двѣ. То е число на Мѫдростьта, а не на Любовьта. Какъ разбирате Мѫдростьта, отъ гледището на Любовьта? Вие не знаете това, но Любовьта има особено схващане за Мѫдростьта. Затова и Христосъ е казалъ: „Ако любите онѣзи, които ви любятъ, какво повече правите отъ езичницитѣ?“ Ако се разговаряте съ умнитѣ, какво особено сте направили? Дойде нѣкой уменъ човѣкъ при тебе: ти кажешъ нѣщо, той каже нѣщо, и свършите разговора си — размѣнили сте знанията си. Споредъ закона на Любовьта, вашиятъ разговоръ ще бѫде по-цѣненъ, ако сте се разговаряли съ простъ човѣкъ, на когото сте дали малко свѣтлина въ живота. Нѣкой казва: какво ще се разговорямъ азъ съ простия човѣкъ? Богъ е, Който всичко знае. — Не е важно, какво Богъ знае, но ти какво знаешъ. Не е важно, какъ Богъ върши работата, си но важно е, какъ ти изпълнявашъ волята Божия. Защо? — Защото, ако човѣкъ разбира великия законъ на Любовьта въ новъ смисълъ, той ще се добере до много цѣнни знания въ живота. Питамъ: кое е първото условие, за да живѣе човѣкъ трѣзвъ, разуменъ животъ? — Първото условие за живота на човѣка е той да има пробудено съзнание. Съзнае ли човѣкъ, че живѣе, като душа, той се е пробудилъ вече. И слѣдъ това има ли смисълъ той да казва, че трѣбва да се самоотрича? Който живѣе като душа, той вече е въ закона на жертвата, въ закона да самоотричането. Не живѣе ли човѣкъ като душа, а като личность, и да се самоотрече, отъ едно ще се откаже, друго нѣщо ще възприеме и то такова, което ще го спъне въ живота. При самоотричането съзнанието на човѣка трѣбва да е будно. Губи ли съзнание, той не се е самоотрекалъ правилно. Кой човѣкъ може да се самоотрича? — Богатиятъ, който разполага съ всички богатства въ свѣта; учениятъ, който разполага съ всичкото знание въ свѣта и силниятъ, който разполага съ всичката сила въ свѣта. Богатиятъ се отрича отъ своето богатство, учениятъ — отъ своитѣ знания и силниятъ — отъ своята сила, не защото не ги признаватъ, но защото съзнаватъ, че това сѫ блага, необходими за всички останали хора. Щомъ съзнаватъ това, тия хора сподѣлятъ своитѣ блага съ останалитѣ, съ тия, които сѫ лишени отъ тѣхъ. Тѣ имъ помагатъ, безъ да губятъ своето богатство, своето знание и своята сила. Това подразбира истинско самоотричане. При сегашнитѣ условия на живота нѣкой човѣкъ днесъ се отрече отъ едно благо, а утрѣ съжалява, че го е изгубилъ. Такова самоотричане спада въ областьта на втория законъ — служене на себе си, служене на личностьта. Всѣки, който служи на себе си е силенъ, дѣятеленъ, защото въ своята личность той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещенъ култъ въ живота си — своята личность. Сега човѣкъ трѣбва да се върне въ обратния пѫть на живота, точно противоположенъ на този, който включва живота на личностьта, или служене на себе си. Този пѫть е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трѣбва да се разшири. Въ първия законъ — служене на Бога, влиза и вториятъ — служене на себе си. Щомъ съберемъ тѣзи два закона, ще направимъ единъ изводъ; отъ тѣхъ ще произлѣзе третиятъ законъ — служене на ближния. Да служишъ на Бога, това подразбира да служишъ на абсолютното, на цѣлото. Да служишъ на себе си, това подразбира да служишъ на частитѣ, при което трѣбва добрѣ да знаешъ функциитѣ на всѣка часть отдѣлно. Да служишъ на ближния си, това подразбира да знаешъ взаимното отношение между частитѣ и да постѫпвашъ съобразно това отношение. Слѣдователно, за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да разбира първия законъ, т. е. той трѣбва да знае, какво е неговото отношение къмъ цѣлото. Послѣ той трѣбва да разбира втория законъ — отношенията си къмъ всички части вънъ отъ него. Обаче, всички отдѣлни части вънъ отъ него още не съставляватъ части отъ дадено цѣло. Тѣ могатъ да бѫдатъ части на друго нѣкое цѣло. Човѣкъ трѣбва да познава, къмъ кое цѣло принадлежи всѣка часть и да я постави на своето мѣсто. Като се говори за цѣло и за части на цѣлото, трѣбва да се знае, че има едно цѣло извънъ частитѣ. Математицитѣ раздробяватъ цѣлото на части, и въ такъвъ случай не остава никакво цѣло. Обаче, отъ окултно гледище, вънъ отъ голѣмия брой части, каквото прѣдставляватъ живитѣ души, сѫществува друго едно цѣло, отъ което тѣзи души сѫ излѣзли. Питамъ: какво е практическото приложение на въпроса за частитѣ и цѣлото? Кога даденъ прѣдметъ или въпросъ е важенъ за човѣка? — Когато той засѣга живота отблизо. Сега, напримѣръ, като говоря, едни отъ васъ разбиратъ въпроситѣ, други не ги разбиратъ; едни се интересуватъ, други не се интересуватъ. Обаче, азъ мога да направя рѣчьта си толкова интересна, че всички да се прѣвърнете на слухъ. Ще кажете: какъ може да стане това? Достатъчно е само да махна съ магическата си тояжка, и прѣдъ мене ще се изсипатъ голѣмъ брой златни монети. Слѣдъ това ще взема чекове и на всѣки едного отъ васъ ще напиша единъ чекъ отъ 100,000 лева златни. При това положение нѣма ли да ме слушате? Между васъ веднага ще настане голѣмо оживление, всички ще слушате всѣка моя дума, да не пропуснете нѣщо. Този урокъ ще бѫде единъ отъ най-важнитѣ досега, защото и въображението ви силно ще работи. Такъвъ урокъ дава голѣми облаги: веднага ще можете да си купите дърва и кюмюръ за зимата, нови дрехи и обуща — ще се простите съ сиромашията. Прѣдставете си че вие идвате втори пѫть на урокъ при мене, и азъ написвамъ на много листчета „Богъ е Любовь“ и раздавамъ на всички по едно отъ тѣзи написани листчета. Всѣки отъ васъ погледне листчето, прочете го и го мушне нѣкѫдѣ изъ джобоветѣ си — не го интересува този въпросъ, защото не го разбира въ неговия дълбокъ смисълъ. Защо въ първия случай, като получихте всички по единъ чекъ, стана такова оживление помежду ви, а въ втория случай, като получихте по едно листче, на което бѣше написано изречението „Богъ е Любовь“, не се произведе сѫщия резултатъ? Вината не е въ мене, но въ вашитѣ разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Богъ е Любовь“ и го занесете въ нѣкоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета отъ 100,000,000 английски лири, прѣдъ която вашиятъ чекъ отъ 100,000 лева нищо не струва. Кой ви е виновенъ, че не разбирате този законъ? Вие казвате: не ни трѣбватъ тѣзи листчета. Че Богъ е Любовь, ние сме слушали това нѣщо много пѫти въ живота си, но нищо не сме спечелили отъ това. Казвамъ: дайте ми всичкитѣ листенца съ това велико изречение, написано на тѣхъ. Срѣщу него азь ще дамъ на всички ви по единъ чекъ отъ 100,000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го отъ едната и отъ другата страна и му се радвате. Той е реално нѣщо за васъ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ засѣга живота отблизо, е интересно. Въ това отношение всѣка рѣчь, всѣка мисъль, която другитѣ ви прѣдаватъ, или пъкъ вие направо я възприемате, потолкова е важна за васъ, доколкото тя съдържа нѣщо въ себе си, което може да се влѣе въ душата ви. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какво нѣщо е Любовьта? Казвате: Любовьта носи животъ. — Що е животътъ? — животътъ носи радости и скърби за човѣшката душа. — Какво носятъ скърбитѣ? — Опитности. — Какво носи опитностьта? — Знание. Какво носи знанието? — Сила. — Какво носи силата? — Възможности човѣкъ да направи това, което иска и което мисли. Слѣдователно, като върви човѣкъ по пѫтя на скръбьта, той добива сила, която му дава възможность да реализира своитѣ мисли и желания. Щомъ човѣкъ реализира мислитѣ и желанията си, като плодъ на неговия животъ се явява радостьта. Казвате: не може ли безъ скърби въ живота? Ако направите единъ дълбокъ психологически анализъ върху произхода на радостьта, ще видите, че тя се явява като резултатъ, като плодъ на скръбьта. Радостьта е плодъ, който може да зрѣе само върху дървото на скръбьта. Казано е, че въ срѣдата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво, именно, е дървото на скръбьта. Ако сварите листата на нѣкои плодни дървета, напримѣръ, на ябълки и на круши, можете ли отъ вкуса на получената вода да сѫдите за вкуса на плода? Или отъ вкуса на коренитѣ и кората на дърветата можете ли да сѫдите за вкуса на самитѣ плодове? Какъвъ е вкусътъ на листата, на кората и на коренитѣ на дърветата? — Горчивъ. Какви сѫ плодоветѣ имъ? — Сладки. Тогава, какъ е възможно отъ горчивото да излѣзе нѣщо сладко? На сѫщото основание и ние не можемъ да сѫдимъ за човѣка отъ ежедневния му животъ, отъ неговитѣ листа и корени. Една пословица казва: „Дървото се познава отъ плода си“. Слѣдователно, и човѣкъ се познава отъ своя плодъ. Искаме ли да познаемъ човѣка, трѣбва да го чакаме да цъвне, да завърже плодъ и послѣ плодътъ му да узрѣе. Искаме ли да го познаемъ отъ неговитѣ листа и корени, нищо нѣма да разберемъ. По този начинъ, именно, трѣбва да се разсѫждава, ако иска човѣкъ да не се обезсърдчава. И за себе си ще знаете сѫщото: коренитѣ на вашето дърво сѫ горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узрѣете, като плодъ, и тогава ще вкусите отъ този плодъ. Често съврѣменнитѣ хора казватъ: животътъ иска силни хора, силни натури! Кой човѣкъ е силенъ? Азъ наричамъ силенъ човѣкъ този, който, и като плаче, и като скърби, и като се отчайва, и като се гнѣви, все се радва. Нѣма нищо лошо въ това, че човѣкъ се гнѣви, но изкуството е, като се гнѣви, да се радва. По този начинъ той прѣвръща горчивитѣ сокове въ сладки. Писанието казва, че всичко, което се случва въ живота на тѣзи, които любятъ Бога, се прѣвръща въ добро. Тѣзи методи, именно, за прѣвръщане на лошото въ добро, на горчивото въ сладко, сѫ необходими за васъ, като ученици. Не знаете ли тѣзи методи, ще попаднете въ сѫщитѣ погрѣшки, каквито сте правили и по-рано, защото погрѣшкитѣ у васъ се повтарятъ непрѣкѫснато, по силата на атавизъма. Тогава, какъ ще се избавите отъ старитѣ си погрѣшки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характеритѣ на отдѣлнитѣ лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Аврама, на Иосифа, на пророцитѣ, защото тѣ сѫ живи характери, които заслужаватъ подражание. Характери трѣбва да ви интересуватъ, а не това, което Мойсей е писалъ, напримѣръ, за жертвоприношението. Жертвоприношението е нѣщо второстепенно, третостепенно, въ него не се изразява характера на Мойсея. Забѣлѣжете, Мойсей, който минаваше за смѣлъ човѣкъ, като отиде на Синайската гора, дѣто Богъ му говорй, той се уплаши много и закри лицето си. Не е лесно да ти говори Богъ. Казва се въ Писанието, че Богъ оше веднъжъ ще проговори на свѣта и ще се разклати и небето, и земята. Какъ мислите, ако се разклати небето и земята, вие нѣма ли да се разклатите? Нѣма да остане нито едно сѫщество, нито единъ човѣкъ по лицето на земята, който да не се разтрепери цѣлъ и отвѫтрѣ, и отвънъ. Като прѣмине тази буря, всички ще слѣзатъ отъ Синайската гора и ще кажатъ: Слава Богу, че уцѣлѣхме! Мнозина мислятъ, че Богъ ще имъ проговори още първия пѫть тихо, нѣжно. Не, най-напрѣдъ ще дойде буря, огънь и слѣдъ като прѣмине всичко това, слѣдъ като всичко се прѣчисти, едва тогава Богъ ще проговори на хората съ тихъ, нѣженъ гласъ. И които чуятъ този гласъ, ще Го разбератъ и ще възкръснатъ. Свѣтътъ при сегашнитѣ условия, въ които се намира, не може да се поправи. Вслѣдствие на това Богъ не може да говори съ тихъ гласъ на съврѣменнитѣ хора. За тѣхъ се изискватъ голѣми сътресения; тѣ трѣбва да минатъ прѣзъ голѣми страдания, които да пробудятъ съзнанието имъ. Казвамъ: врѣме е вече да се приложи новото въ свѣта. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи опитъ въ себе си, да подобри своя животъ; отъ него зависи това. Той може да бѫде добъръ, тихъ и спокоенъ въ себе си, да не се дразни отъ това, което се върши около него. Да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, това не подразбира да бѫдешъ индиферентенъ, но да гледашъ философски на нѣщата. Богъ, Който вижда всичко, което се върши въ свѣта, е тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се безпокои. Той никого не сѫди, но всѣки, който не е въ хармония съ Него, страда, измѫчва се, не е доволенъ отъ себе си. Страда ли човѣкъ, тогава той разбира, че и другитѣ страдатъ; радва ли се, тогава разбира, че и другитѣ се радватъ. И тъй, искате ли да имате вѫтрѣшно спокойствие, приложете първия законъ — служене на Бога. Азъ не говоря за олимпийско спокойствие, отъ нищо ненарушимо, каквото боговетѣ на планината Олимпъ сѫ имали, но говоря за вѫтрѣшно спокойствие на духа, да продължава поне единъ день. Вашето спокойствие трае само една хипядна часть отъ секундата. Нѣкой казва: този день е мой. Защо е неговъ този день? — Защото на този день се е родилъ. Питамъ: колко врѣме е нужно, за да се роди човѣкъ? — Най-много една минута. Човѣкъ не се ражда прѣзъ цѣлия день; само една минута отъ деня е негова. Прѣзъ този день сѫ се родили още хиляди дѣца заедно съ него, а той казва, че този день е неговъ. Не, само една минута отъ деня принадлежи на човѣка; въ тази минута никой другъ не се е родилъ. Двама души не могатъ да се родятъ въ една и сѫща минута. Защо? — Защото вратата, прѣзъ която душитѣ излизатъ, е много тѣсна. Всѣка пуша излиза сама прѣзъ тѣсната врата. Двѣ души заедно не могатъ да излѣзатъ. Каже ли човѣкъ, че цѣлиятъ день е неговъ, това подразбира, че прѣзъ този день не се е родилъ никой другъ, освѣнъ него. Въ сѫщность не е така. Прѣди него сѫ се родили хиляди души, и слѣдъ него сѫщо сѫ се родили още хиляди души. Всички души, които сѫ слѣзли въ единъ и сѫщъ день на земята, съставляватъ цѣла епоха. Съврѣменнитѣ астролози, като иматъ прѣдъ видъ датата на раждане на нѣкой човѣкъ, правятъ изчисления, въ връзка съ планетнитѣ влияния върху този човѣкъ, и възъ основа на това опрѣдѣлятъ характера и способноститѣ му. Обаче, тѣхнитѣ изчисления не сѫ пълни. При изчисленията си тѣ трѣбва да иматъ прѣдъ видъ не само зодиака на земята, но и зодиацитѣ на слънцето, на всички планети, както и на цѣлия козмосъ. И астролозитѣ сами съзнаватъ, че въ изчисленията имъ липсватъ много подробности. Голѣми потънкости има въ живота. Вслѣдствие на това, дойдемъ ли до създаване на характера въ човѣка, необходими сѫ много условия. Въ това се крие дълбоката философия на живота. Много отъ съврѣменнитѣ хора нѣматъ търпѣние да работятъ върху себе си, тѣ искатъ съ единъ замахъ да постигнатъ всичко, и затова казватъ: ние искаме да видимъ Христа въ Неговата слава и величие. Какъ ще видите Христа? За да Го видите, вие трѣбва да имате умъ, сърце, душа и духъ, като Неговитѣ. Само по този начинъ можете да видите и да разберете Христа. Всички, които сѫ виждали Христа, сѫ падали съ лице къмъ земята, и слѣдъ това трѣбвало е ангелъ да слѣзе отъ небето, да дигне тия хора и да прѣкара прѣзъ устата имъ нагорещенъ вѫгленъ отъ олтаря, за да се прѣчистятъ. Щомъ се прѣчистятъ, тѣ ще станатъ прави. Сѫщото е станало и съ пророкъ Данаила, за когото се казва, че като видѣлъ ангелъ Господенъ, падналъ на земята и изгубилъ силата си. Мислите ли, че единъ день, когато видите Христа, и вие нѣма да паднете съ лице къмъ земята? Всички, които видятъ Христа, ще се простратъ на земята, а слѣдъ това трѣбва да дойдатъ пратеници отъ небето, съ огънь въ рѫка, да ги прѣчистятъ и да ги изправятъ на крака. Питамъ: тия хора, като паднатъ съ лице къмъ земята, какво ще видятъ? Казватъ: все ще видимъ нѣщо. Какво ще видятъ? Да се казва, че ще видишъ нѣщо, безъ да го видишъ въ дѣйствителность, то е все едно да казвашъ, както мнозина казватъ, че ще станатъ богати, учени хора. Да, на думи човѣкъ може да стане богатъ, но може да стане и бѣденъ. НѢщата не се постигатъ само съ говорене. Твърдението на нѣщата още не е наука. Ако кажа, че минахъ океана, минахъ ли го въ дѣйствителность? Ако кажа, че ходихъ на Слънцето, ходихъ ли, наистина? Ако кажа, че се разговаряхъ съ Бога, вѣрно ли е това? Това сѫ само твърдения, но не и дѣйствителни факти. Ако азъ, наистина, съмъ говорилъ съ Бога, никога и никому нѣма да разправямъ за това. Да разказвамъ на хората, че съмъ говорилъ съ Господа, това е щестлавие. Съ това азъ искамъ да се повдигна прѣдъ хората, да видятъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ. Едно трѣбва да знаете всички: човѣкъ още съ никого не е говорилъ. Той едва сега учи да се разговаря съ себе си, т. е. да говори на себе си. Велика наука е човѣкъ да говори на себе си! Казвамъ: тъй както се развивате, като окултни ученици, има опасность да се явятъ въ васъ извѣстни слабости, които ще ви спъватъ. Запримѣръ, у мнозина се забѣлѣзва голѣмо щестлавие, но така майсторски се скрива подъ формата на религиозното чувство, че и тѣ сами не го виждатъ. Съ свѣщь трѣбва да се търси, за да се намѣри. Други пъкъ се показватъ външно тихи, спокойни, като че нищо не ги смущава, а въ сѫщность вѫтрѣшно усѣщатъ, че имъ липсва нѣщо. Тѣ сами себе си лъжатъ, но не могатъ да издържатъ докрай. Тѣзи и редъ още слабости се забѣлѣзватъ между ученицитѣ по причина на неизползуванитѣ енергии, които получаватъ отъ природата. Всѣка енергия трѣбва да се впрегне на работа, да се приложи въ живота. И тъй, който ме е разбралъ, той ще мяза на чешма, която постоянно тече. Служенето на Бога е законъ на даване. Не е въпросъ да давашъ отъ себе си, но като курна на нѣкой изворъ, или като чешма, прѣзъ тебе постоянно трѣбва да минава благото на извора, а ти ще го раздавашъ на другитѣ. Казвате: какво ще излѣзе отъ това даване? Главната придобивка седи въ това, че всѣки, който пие отъ тази вода, ще оживѣе. Единъ день курната или чешмата ще изчезне, а на нейно мѣсто ще се яви едно дърво. Който отиде при извора, ще запита: дѣ е курната? Видятъ ли дърво на мѣстото на курната, тѣ ще разбератъ, че тя се е прѣвърнала въ живо сѫщество, въ растение, благодарение на това, че прѣзъ нея е минавало Божественото. Много отъ сегашнитѣ растения нѣкога сѫ били курни, чешми, прѣзъ които Божественото е текло. По сѫщия начинъ, всѣки човѣкъ, който е служилъ на Божественото, като курна, като чешма, впослѣдствие се е прѣвърналъ въ живо сѫщество, въ растение. Дотамъ е достигнало съврѣменното човѣчество, да се прѣвърне въ растения. Питамъ: колко врѣме му е нужно отсега нататъкъ, за да се прѣвърне въ разумно сѫщество? Нѣкой казва, че Духътъ Божий живѣе въ него, а слѣдъ малко се оплаква, че еди-кой си го обидилъ. Какъ е възможно Богъ да живѣе въ нѣкой човѣкъ, а той да се обижда? Обижда ли се, Богъ не живѣе въ него. Ако този човѣкъ се намира въ срѣдата на океана, кой ще може да го оплюе отъ брѣга, т. е. да го засегне съ своитѣ обидни думи? Ако нѣкой сомъ е дълбоко нѣкѫдѣ въ чистата вода, кой ще може отъ брѣга да го изцапа? Това сѫ силни аргументи, които никаква философия не може да разруши. Значи, живѣешъ ли въ Божественото, никой не може да те изцапа. Всички ще седатъ отдалечъ, на брѣга, и не ще смѣятъ съ нищо да те досегнатъ. Плачешъ ли, че всѣки те плюе и обижда, това показва, че ти си още на брѣга. Казвашъ: какъ тъй, азъ мисля за Бога. Ти мислишъ за Бога, както мислишъ да се оженишъ за царския синъ, обаче, той не мисли още за тебе. Азъ не казвамъ, че Господъ, не мисли за васъ, но вашата идея за Бога т. е. за царския синъ, не е още толкова силна, толкова опрѣдѣлена, че да намѣрите методъ, какъ да я реализирате. Вие още не знаете, кой ви обича, кой мисли за васъ, и затова гледате само да се осигурите. Казвамъ: когато майката и бащата иматъ прѣдъ видъ нуждитѣ на своето дѣте, то не трѣбва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Слѣдователно, когато Богъ урежда нашитѣ работи, ние не трѣбва да се безпокоимъ и сами да ги уреждаме. Отъ двѣ мѣста работитѣ едноврѣменно не се уреждатъ. Който не знае това, той върви въ кривъ пѫть. Ние трѣбва да знаемъ, кой ни обича, кой мисли за насъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не го обича, той е невѣжа човѣкъ. Какъ познавате кой ви обича? Който ви обича, той ще се яви въ услуга, въ помощь при всички трудни моменти на вашия животъ. Онѣзи, които ви обичатъ, тѣ не живѣятъ на земята, защото обичьта е постояненъ, непрѣкѫснатъ процесъ. И съ това ние си обясняваме, защо хората на земята единъ часъ обичатъ, на втория часъ не обичатъ. Тѣ нѣматъ условия да проявятъ постоянната Любовь, и затова служатъ само като проводници на Божията Любовь. И тъй, ще знаете, че онѣзи, които ви обичатъ, тѣ сѫ сѫщества отъ другъ свѣтъ. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Значи, Богъ е първоизточникътъ, изворътъ на великата Любовь. Ангелитѣ сѫ нишки, проводници, прѣзъ които минава тази Любовь. Какво сѫ хората тогава? По този въпросъ вие ще помислите и сами ще си отговорите. Идеята, която искамъ да оставя въ ума ви, е слѣдната: не мислете, че Богъ не ви обича. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Не искайте и отъ хората да ви обичатъ. Знайте, че и Богъ, и хората ви обичатъ. Казвате ли, че хората не ви обичатъ, вие разсѫждавате плътски, а не духовно. За Христа се казва, че между своитѣ дойде, но тѣ не Го приеха. Не се казва, че не Го обичали, но не Го приели. Азъ говоря по този въпросъ, понеже мнозина се оплакватъ, че нѣмало любовь, нѣмало братски отношения помежду имъ. Всички трѣбва да знаете, че Братството, което търсите, не е на земята; то е горѣ, въ невидимия свѣтъ. И хората на земята могатъ да бѫдатъ братя дотолкова, доколкото тѣ сѫ носители на идеитѣ, които това Братство проповѣдва. Когато се говори за Духа Божий, трѣбва да знаете, че Той посѣщава човѣка отъ врѣме на врѣме, като му прѣдава велики мисли и чувства, които помагатъ на неговото развитие и растене. Въ това отношение духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде интелигентенъ, разуменъ, възприемчивъ, да разбира мислитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му изпраща и да се съобразява съ тѣхъ, а да не го заставя той да се съобразява съ неговитѣ желания. Запримѣръ, намислилъ си да излѣзешъ на разходка, да направишъ една екскурзия. Невидимиятъ свѣтъ те прѣдупрѣждава да не отивашъ днесъ, защото врѣмето ще се развали за нѣколко дни. Обаче, ти си казвашъ: нищо отъ това, азъ ще тръгна. Богъ е силенъ да ме запази отъ всичко, което би могло да ми се случи. Тръгвашъ на екскурзия. Врѣмето, обаче, се разваля, започва непрѣкѫснато да вали снѣгъ, и ти се чудишъ, какво да правишъ. Слушай невидимия свѣтъ, какво ти казва, и не изкушавай Бога! Ти казвашъ: азъ искахъ да изпитамъ силата си. Ако искате да изпитате силата си, работете върху себе си. Вие сте цѣло съдружие отъ духове, отъ сѫщества, които трѣбва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля. Днесъ повечето хора търсятъ лесенъ пѫть за постигане на своитѣ стремежи. Вие трѣбва да знаете, че лесниятъ пѫть е труденъ пѫть, но за да стане човѣкъ богатъ, ученъ, силенъ, той има опрѣдѣленъ пѫть, по който може да постигне тѣзи свои желания. Ако търсите наука, или искате да развиете въ себе си доброто, или искате да придобиете Любовьта, Мѫдростьта и Истината, намѣрете пѫтя, по който можете да ги постигнете правилно. Този пѫть е точно опрѣдѣленъ, но различенъ за всѣка душа. Казвате: Господъ може да направи съ насъ, каквото пожелае. Въ единъ день Той може да ни прѣобрази. Вѣрно е това, но работата на Бога, на ангелитѣ не е тази. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той самъ трѣбва да работи върху себе си, а Богъ, ангелитѣ и другитѣ разумни сѫщества ще му даватъ свѣтлина и топлина, ще му помагатъ само. Трѣбва ли културниятъ човѣкъ днесъ да се уподоби на едно своенравно дѣте, което е направило нѣколко гарги отъ каль и да иска отъ майка си да ги оживи? Разправятъ за Христа, че нѣкога е направилъ нѣколко птички отъ пръсть и като духналъ върху тѣхъ, оживилъ ги. Други разправятъ за силата на св. Спиридонъ, че като стиснѣлъ керемида, тя пущала вода. Вѣрни ли сѫ тия нѣща? Ако вѣрвате, вѣрни сѫ; ако не вѣрвате, не сѫ вѣрни. Има начинъ, по който нѣщата могатъ да се провѣрятъ абсолютно. Какъ? — Като се прѣнесемъ въ врѣмето, прѣзъ което сѫ станали тия нѣща и ги провѣримъ. Сега, отъ всички се изисква да бѫдете умни, мѫдри, за да създадете по-добра срѣда за вашето разбиране и напрѣдъкъ. Ще кажете: сега не сме ли умни? Умни сте, но не толкова, колкото трѣбва. Напримѣръ, въ Америка ще срещнете много хора, които казватъ за себе си: азъ съмъ Христосъ. Другитѣ ги слушатъ, минаватъ — заминаватъ, не се интересуватъ, оставятъ ги свободни, да си мислятъ, каквото искатъ. Тѣ знаятъ, че всѣки носи отговорность за своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Обаче, този въпросъ седи малко по-другояче. Христосъ е казалъ: „Който ме люби, ще упази моитѣ заповѣди“. По това ще познаете човѣка, дали Христовото слово живѣе въ него, или не. Онѣзи, които не сѫ спазили Христовия законъ, чакатъ Христа втори пѫть да дойде на земята. И да дойде Христосъ на земята, тѣ нѣма да Го познаятъ. Казвамъ: главната задача на съврѣменния човѣкъ е да разбере правилно двата закона — служене на Бога и на себе си — и да ги приложи въ живота си. Да служишъ на Бога, значи да оставишъ Божественото да минава прѣзъ тебъ безпрѣпятствено. Като служишъ на Бога, послѣ ще служишъ и на себе си, но искрено, чистосърдечно. Научи ли човѣкъ да служи добрѣ на себе си, той ще може да служи и на ближнитѣ си, понеже тѣ сѫ часть отъ него. Служене на Бога, на себе си и на ближния, това сѫ три основни закона, които функциониратъ едноврѣменно. Първиятъ законъ прѣдставлява главата на живота; вториятъ — сърцето на живота, а третиятъ — стомаха на живота. Ближнитѣ сѫ стомахътъ, тѣ управляватъ храносмилателната система; ние сме сърцето, а Богъ е главата на цѣлото. Съединени тѣзи три принципа въ едно, тѣ вече придобиватъ дълбокъ смисълъ въ живота. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 9. декември, 1925 г. г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АУМЕНЪ — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “ Прочете се резюме отъ темитѣ: „Най-красивиятъ органъ въ човѣшкото тѣло!“ Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Качества на красотата.“ За слѣдния пѫть ще пишете върху темитѣ: „Първата стѫпка въ живота“, и „На какво трѣбва да се радва човѣкъ?“ Радоститѣ, това сѫ баницитѣ на живота; скърбитѣ, това сѫ сухиятъ хлѣбъ на живота. Въ обикновения животъ хлѣбътъ е важенъ, защото той дава сила на човѣка. Ако прѣзъ цѣлия си животъ се храните само съ баници, ще бѫдете ли благодарни? — Не, вие ще имате нужда отъ разнообразна храна. Значи, разнообразието се изразява чрѣзъ простота въ нѣщата. Ние взимаме думата „простота“ въ идеенъ смисълъ. Запримѣръ, ако слушате нѣкой виденъ пѣвецъ или нѣкоя знаменита пѣвица, едни отъ васъ ще се огорчатъ, а други ще бѫдатъ доволни, че сѫ имали случай да чуятъ такова особено пѣние. Значи, музиката, пѣнието дѣйствуватъ различно върху различнитѣ хора. Защо? — Защото едни я възприематъ само външно и се огорчаватъ, че и тѣ не могатъ да пѣятъ, или да свирятъ така хубаво. Други пъкъ я възприематъ вѫтрѣшно и се радватъ, когато слушатъ хубаво пѣние или свирене. Сѫщо така хората се или радватъ, или огорчаватъ, когато слушатъ нѣкой краснорѣчивъ ораторъ да говори. Обаче, Великиятъ Законъ, който разпрѣдѣля благата въ свѣта, така ги е разпрѣдѣлилъ, че и на великитѣ хора да липсва нѣщо. И на малкитѣ, на обикновенитѣ хора липсва нѣщо, и на великитѣ хора липсва нѣщо. Сега всички хора се стремятъ да бѫдатъ велики. Мислятъ ли тѣ, че могатъ да станатъ велики като Бога? — Никога! Станатъ ли велики като Бога, тѣ ще се слѣятъ съ Него. Оттукъ се явяватъ редъ разсѫждения, редъ философски въпроси: могатъ ли частитѣ да се слѣятъ съ цѣлото и да се изгубятъ, и може ли цѣлото да се изгуби въ своитѣ части? Колкото и да се разисква върху въпроситѣ, какво нѣщо е цѣлото, и какво — частитѣ, тѣ всѣкога ще останатъ неразбрани. Ако вземемъ една ябълка и я раздѣлимъ на нѣколко равни части, мислите ли, че сладостьта на ябълката въ всичкитѣ й части ще бѫде еднаква? Тѣзи части отъ ябълката, които слънцето е огрѣвало най-много, ще бѫдатъ най-сладки. Другитѣ й части, които слънцето е огрѣвало по-малко, ще бѫдатъ и по-малко сладки. И тъй, степеньта на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днесъ е такава, че много важни въпроси за васъ сѫ още неопрѣдѣлени. Напримѣръ, вие казвате: трѣбва да обичаме Бога, да имаме стремежъ къмъ Него. Какъ и по какъвъ начинъ ще изразите този стремежъ, тази любовь къмъ Бога, и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце!“ Какъвъ, именно, трѣбва да бѫде обектътъ на твоето сърце? Послѣ Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ!“ Какъвъ трѣбва да бѫде обектътъ на твоя умъ? И най-послѣ Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Значи, при тѣзи въпроси вие трѣбва да се спрете върху положителната, реалната имъ страна, защото има опасность човѣкъ да не стане повърхностенъ. Като се разисква върху тия въпроси, нѣкои мислятъ, че всичко знаятъ. Други казватъ: ние не можемъ да обяснимъ тѣзи нѣща, но ги чувствуваме отвѫтрѣ, тѣ сѫ ясни за насъ. Казвамъ: има разлика отъ едно чувствуване до друго. Вие опитвали ли сте, какво значи да понесете грѣховетѣ на всички хора само за половинъ секунда и да почувствувате всичката имъ тежесть върху себе си? Или, опитвали ли сте, какво значи да прѣживѣете радостьта на всички хора на земята? Съврѣменнитѣ хора сѫ заняти повече съ ограниченитѣ възможности на своя животъ; тѣ се интересуватъ отъ близкитѣ прѣдмети, отъ своитѣ постижими желания. Запримѣръ, дайте на нѣкоя кокошка крина жито, и ще видите, какво я интересува. Въ дадения случай крината съ жито за нея струва повече, отколкото цѣлата ваша философия. Щомъ се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва съ буквата „α“. Буквата „α“, „а“ прѣдставлява клюна на птицитѣ, която буква египтянитѣ сѫ взели отъ тѣхъ. Значи, клюнътъ на птицитѣ е символь, който означава, че човѣкъ трѣбва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: много трѣбва да мислимъ! Питамъ: вие, като ученици, какво особено сте измислили досега? Който отъ васъ каже нѣщо особено, което той е измислилъ, още сега ще получи премия отъ 1000 лева. Изпѣйте упражнението „Вехади“! Тъй както го изпѣхте, при това настроение, така се пѣятъ обикновени пѣсни. Когато човѣкъ пѣе духовни пѣсни, той трѣбва да има вѫтрѣшно, духовно настроение. Сега пъкъ азъ ще изпѣя едно упражнение, което считамъ свещено. Вие ще слушате, да го запомните, и послѣ ще го повторите. Ако не можете изведнъжъ да го възпроизведете, не се смущавайте отъ това. И въ живота нѣщата не ставатъ изведнъжъ. Самъ по себе си животътъ е хармониченъ, но когато се проявява, забѣлѣзватъ се малки дисхармонии, докато всичко се уравновѣси. Това упражнение ще наречеме „ауменъ“, но ще го пазите въ себе си свещено; ще го пѣете само дома си, или въ себе си вѫтрѣ, а не прѣдъ хората. Това упражнение е отъ една стара свещена пѣсень, която азъ прѣвеждамъ отъ миньорна на мажорна гама. Ако я прѣдамъ тъй както е, въ миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейнитѣ вибрации; тѣ ще измѣнятъ пулса на сърцето ви. Когато човѣкъ пѣе свещени пѣсни, той трѣбва да отвори душата си, като цвѣтъ прѣдъ невидимия свѣтъ, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дѣте, безъ страхъ отъ окрѫжаващитѣ. Дойде ли човѣкъ въ такова настроение, той ще се слѣе съ сѫщества отъ разумния свѣтъ, и само така ще разбере, какво нѣщо е музика, какво нѣщо е пѣние и какво — наука. Хората на земята нѣма съ какво да се похвалятъ. И най-великитѣ музиканти, и най-ученитѣ хора на земята не могатъ да се похвалятъ нито съ музиката си, нито съ науката си. Въ какво отношение е така? Азъ правя сравнение меѫду музиката и науката въ възвишения разуменъ свѣтъ и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човѣкъ малко по-високо отъ обикновеното си състояние, ще види, че между разумнитѣ сѫщества той нѣма съ какво да се похвали. Гледате нѣкой акгьоръ играе на сцената нѣкаква роля, но тя е заучена наизустъ, тя не е нѣщо негово. Неговата заслуга седи само въ това, доколко той може добрѣ да изиграе ролята си, да се вдъхнови отъ нея и да въздѣйствува върху публиката. На сѫщото основание, казвамъ: доколкото и ние можемъ да се вдъхновимъ отъ Божественото, което се проявява въ живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можемъ да бѫдемъ похвалени. Ние нѣма да бѫдемъ актьори. Подъ думата „актьоръ“ разбираме човѣкъ, който дѣйствува, изявява, проявява нѣщата навънъ. Въ обикновения животъ подъ думата „актьоръ“ разбиратъ човѣкъ, който прѣдставя нѣщата така, както не сѫ. Въ този смисълъ, ако искате да бѫдете свободни хора, не трѣбва да бѫдете актьори. Често, когато нѣкой говори, другитѣ го критикуватъ вѫтрѣшно, казватъ: това граматически не е вѣрно. Казвамъ: това, което ви се говори, важно е, дали е вѣрно логически, дали е вѣрно споредъ езика на Истината, а не споредъ граматиката. Когато азъ говоря Истината, прѣдпочитамъ да я изкажа на най-простъ езикъ, но понятенъ за всички, макаръ и да не е изложена граматически правилно. Казвате: защо човѣкъ да не говори на красивъ, чисто граматически езикъ? — Има причини затова. Прѣди всичко, граматиката, съ която хората си служатъ на земята, не е сѫщата граматика, съ която ангелитѣ си служатъ. Никой човѣкъ на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както единъ ангель може да говори. Рече ли да говори, като ангелъ, той ще разруши свѣта. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не сѫществуваше, свѣтътъ щѣше да се развали, щѣше да се разруши. Ако само за единъ день злото би изчезнало отъ свѣта, нашата земя би прѣстанала да сѫществува, не въ физическо, но въ духовно отношение, т. е. животътъ на земята не би ималъ условия да се развива. Ангелскиять свѣтъ, въ сравнение съ физическия, съ живота на земята, е съставенъ отъ съвсѣмъ друга материя, и други принципи го управляватъ, вслѣдствие на което той не може днесъ да се приложи на земята. Въ това отношение злото на земята е една необходимость, безъ която нейниятъ животъ не би се проявилъ; безъ злото въ свѣта доброто ще остане непроявено. Чрѣзъ злото ние познаваме доброто. Затова, именно, трѣбва да бѫдемъ благодарни. Отъ двѣ злини трѣбва да изберемъ по-малката. Мислите ли, че онѣзи духове, които изразяватъ злото, сѫ благодарни отъ положението си? Нима ралото, което влиза въ земята, е благодарно отъ своето положение? Нима чукътъ, който руши камънитѣ, е благодаренъ отъ своето положение? Нима крадецътъ е доволенъ отъ себе си, когато краде? Ако го попитате, защо краде, и той не знае. Обаче, за разумния свѣтъ това не е извинение. Физическиятъ свѣтъ сѫществува за разумнитѣ хора, които трѣбва да го изучаватъ. Въ това отношение злото и доброто сѫ външни обекти за проучаване, съ цѣль да ни доведатъ до извѣстни познания, да разбираме Божиитѣ пѫтища. Щомъ Богъ е допусналъ злото и доброто, като сили, да работятъ въ живота, Той знае, защо е направилъ това. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държимъ, а злото да избѣгваме. Казано е въ Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“ Сега, отъ всички ученици се изисква вѫтрѣшна пластичность, т. е. мекота въ обходата. Започне ли нѣкой да говори, другитѣ трѣбва да го слушатъ внимателно, съ извѣстно почитание. Не го ли слушатъ внимателно, той ще каже: вие не се отнасяте съ почитание къмъ мене. Тогава другитѣ ще му отговорятъ: и ти не се отнасяшъ съ почитание къмъ насъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Разрѣшението на въпроса седи въ слѣдното: и който говори, и който слуша, да се отнасятъ съ еднакво почитание помежду си. Ако ученицитѣ не почитатъ учителя си, какво печелятъ съ това? И ако учительтъ не почита ученицитѣ си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелятъ. Питамъ тогава: ако ние се съмняваме въ Бога, какво печелимъ? Нищо не печелимъ, но постоянно губимъ и спъваме своя прогресъ. Красотата на живота седи въ това, човѣкъ да се стреми къмъ изучаване и разбиране вѫтрѣшния планъ, който Богъ е прѣдвидилъ, и да не се занимава съ частнитѣ прояви въ живота. Частнитѣ прояви иматъ смисълъ дотолкова, доколкото отъ тѣхъ може да се съчетае цѣлото, да се разбсре дълбокия смисълъ, скритъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да знае, че каквото и да му се случи въ живота, добро или зло, въ общия планъ на живота му всичко работи за добро. Въ даденъ случай това нѣщо може да му причини нѣкакво страдание или скръбь, но за въ бѫдеще то ще му причини нѣкакво благо, хиляди пѫти по-голѣмо отъ страданията, които е изживѣлъ. И въ Писаниею е казано: „Каквото и да се случи въ живота на човѣка, който люби Бога, всичко се прѣвръща въ добро.“ Казвамъ: въ наша власть е, ако не абсолютно, то поне отчасти, да се освободимъ отъ злото. Спороветѣ, които се явяватъ между хората, не могатъ ли да се прѣкратятъ? — Могатъ да се прѣкратятъ. Защо хората спорятъ днесъ? — Защото сѫ разбъркали мѣстата си. Турете всѣки човѣкъ на своето мѣсто, и ще видите, че всѣкакъвъ споръ, всѣко недовол ство и недоразумѣние между хората, ще изчезнатъ. Може ли да бѫде доволенъ цигуларьтъ, който свирилъ цѣли 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва нѣкое лозе? Ще бѫде ли доволенъ отъ положението си работникътъ на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларьтъ ще бѫде доволенъ отъ мотиката, нито работникътъ — отъ цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири, и мотиката на работника да копае лозето, и двамата ще бѫдатъ доволни. Всѣки човѣкъ трѣбва да се постави на своето мѣсто, защото въ сегашния си животъ той има специална работа, опрѣдѣлена само за него. Въ вѣчностьта човѣкъ минава прѣзъ редъ специалности, но въ даденъ животъ му е опрѣдѣлена извѣстна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нѣщо, човѣкъ не трѣбва да се смушава: ако днесъ не е музикантъ, утрѣ ще стане такъвъ; ако утрѣшниятъ день не е философъ, на третия день ще стане такъвъ. Човѣкъ промѣня специалноститѣ си и съ това се развива всестранно. Ако въ този животъ не сте мѫдрецъ, въ другъ нѣкой животъ ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте въ ума си мисъльта да надминете еди-кого си, било като поетъ, музикантъ, или философъ. Не се стремете да постигнете желанието си, съ цѣль да се показвате прѣдъ хората. Искате да станете мѫдъръ. Защо? Какво означава думата „мѫдрецъ“ Тази дума крие въ себе си Божествена идея. Човѣкъ трѣбва да стане мѫдрецъ не за хората, но за себе си, да разбира свѣта, както Богъ го е създалъ. Богъ е създалъ свѣта за мѫдритѣ хора, тѣ да го изучаватъ и разбиратъ. Питамъ: защо се учите да пѣете? Какъвъ смисълъ има пѣнието за васъ? Дали човѣкъ пѣе, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трѣбва да има дълбокъ смисълъ. Трѣбва ли човѣкъ да пѣе, само за да раздвижва въздуха? Трѣбва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трѣбва ли да яде, само за да изтърква зѫбитѣ си? Ако въ дѣйствията на човѣка нѣма никакъвъ смисълъ, дѣ е тогава реалностьта? Всѣко дѣйствие на човѣка трѣбва да има нѣщо реално. Спи ли той, и въ съня трѣбва да вижда реалностьта. Когато човѣкъ спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човѣкъ, той пакъ трѣбва да придобива енергия, а не само да изхабява зѫбитѣ си. Разуменъ човѣкъ е този, който отъ всѣко свое дѣйствие вади поне една малка придобивка. Малкитѣ придобивки въ живота сѫ цѣнни. Днесъ хората се стремятъ повече къмъ велики идеи, къмъ голѣми постижения. Не, всѣки день правете поне по едно микроскопическо добро, безъ да казвате нѣкому за това. И всѣки день увеличавайте своята работа въ това направление, за да видите, какъ Божественото у васъ постепенно се разраства. За васъ е важно да отворите пѫть въ сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този пѫть веднъжъ, Божиитѣ мисли и чувства ще потекатъ отъ Бога къмъ васъ, и отъ васъ къмъ всички хора. Дълбоко въ душата си пожелайте да мине Божието благословение прѣзъ васъ, а вие да го отправяте къмъ всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у васъ, вие не го отправяте, като вода, да тече по своя пѫть, но го спирате въ себе си и казвате: трѣбва ли да помогна на еди-кой си човѣкъ? Той не ме разбира. И да му кажа нѣщо отъ това, което ми се даде, той нѣма да го използува правилно. Не, кажи на човѣка това, което Богъ ти е казалъ; помогни му, и повече не мисли. Какъ ще постѫпи той, това е негова работа. Този човѣкъ не се е родилъ въ свѣта, за да разбира тебе. Хората сѫ дошли на земята съ единствената задача Бога да познаятъ, Него да разбиратъ, а не васъ. Не е въпросътъ хората да ви разбиратъ, но вие трѣбва да разбирате Бога. Въ това седи красотата, смисъла на живота; въ това седи истинската наука и философия; въ това се крие вѫтрѣшния езикъ на природата; въ това се заключава и Любовьта. Дойде ли човѣкъ до това положение, душата му ще се отвори, като цвѣтъ на слънчевата свѣтлина, и Богъ ще му се открие. Рече ли човѣкъ да критикува разумната природа, той ще намѣри всички нейни врати затворени. Въ това отношение невидимиятъ свѣтъ ревниво пази Божиитѣ тайни, Бояжиитѣ съкровища. Той не дава нищо отъ тѣзи богатства на души, които не сѫ готови. Ангели съ огнени мечове пазятъ вратитѣ на Божиитѣ съкровища. Опита ли се нѣкой да влѣзе въ една отъ тия врати, той ще срещне огнения мечъ на ангелитѣ. Ще кажете: защо трѣбва да се пазятъ тия тайни толкова много? Питамъ: защо толкова войници пазятъ царя? — Така е наредено. — Отъ кого? — Отъ хората. Казвамъ: ако хората сѫ издали много наредби, които трѣбва да се спазватъ, колко повече трѣбва да се спазватъ наредбитѣ, които невидимиятъ свѣтъ е създалъ! Защо хората сѫ наредили да се пише съ остри моливи върху хартия, или съ бѣлъ тебеширъ върху черна дъска? Защо трѣбва да се пише върху черна, а не върху бѣла дъска? Черниятъ цвѣтъ нали е символъ на злото? Ако разсѫждаваме по този начинъ, ние бихме се натъкнали на чернитѣ коси, или на чернитѣ очи. Тогава ще излѣзе, че чернитѣ коси и очи не сѫ за прѣпорѫчване. Не, тѣ изразяватъ извѣстни контрасти въ живота. Вие благодарете за вашитѣ черни коси и очи, защото възлюбениятъ, когото вие очаквате дома си, ще дойде при васъ само за чернитѣ ви коси и очи. Нѣмате ли черни коси и очи, той нѣма да дойде при васъ. Само по тѣхъ той ви познава. Благодарете и за синитѣ очи и русата коса, които имате, защото вашиятъ възлюбенъ ще дойде дома ви само за тѣхъ — по тѣхъ той ви познава. Сега вие ще прѣнесете тия думи въ обикновения животъ, и веднага ще потърсите извѣстни форми, въ които да ги поставите. Ще кажете: значи, говори се за хора, които се обичатъ. А пъкъ обичьта подразбира непрѣменно млади хора. И затова често казвате: млади сѫ, нека се обичатъ! Споредъ васъ, Любовьта е достояние само на младитѣ хора. Млади или стари, всички хора трѣбва да се обичатъ и да обичатъ! Въ Любовьта на двама души, били тѣ млади или стари, има нѣщо свещено. Отсѫтствува ли свещеното между тѣхъ, това вече не е любовь. Сърдятъ ли се, обиждатъ ли се двама души, които се обичатъ, и това не е любовь. Любовьта изключва всѣкаква обида. Сърденето, обидата говорятъ за отсѫтствие на любовь между хората. Тѣ иматъ свое опрѣдѣлено мѣсто за живѣене, но не въ Любовьта. Слѣдователно, вие трѣбва да разглеждате Любовьта, и въ най-малкитѣ й прояви, като свещено нѣщо, като Божествени прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне. За слѣдния пѫть ще дамъ една задача на братята и на сестритѣ: братята да избератъ помежду си десеть души, които да се отличаватъ съ голѣма внимателность въ отношенията си, за да послужатъ за потикъ на останалитѣ; сестритѣ пъкъ отъ своя страна да избератъ помежду си десеть сестри, които да се отличаватъ съ нѣжность и деликатность въ обходата си, да служатъ за образецъ на другитѣ. Какъ ще направите това, съ тайно гласуване, или ще споменете имената имъ направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалитѣ, които нѣма да бѫдатъ избрани, сѫ лоши, но ето, какъ азъ разглеждамъ въпроса. Вълкътъ, който минава за лошъ, за голѣмъ врагъ на овцитѣ, е много добъръ, нѣженъ спрѣмо своитѣ малки: милва ги, гали ги, обича си ги. Значи, има нѣщо добро и въ вълка. По сѫщия начинъ и човѣкъ, при дадени условия може да бѫде добъръ, а при дадени условия — лошъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ неврастения, или отъ язва въ стомаха или туморъ въ корема, или друга нѣкаква болесть. Какво ще бѫде неговото състояние? Той е неспокоенъ, нервенъ, измѫченъ, недоволенъ отъ живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества отъ организма му, внесете чиста кръвь въ венитѣ му, и състоянието му веднага ще се измѣни. Неврастенията, недоволството, болеститѣ въ човѣка се дължатъ все на нечиста материя, на нечиста кръвь въ организма му. Тази материя, тази кръвь трѣбва да се прѣчисти! По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ изповѣдь. Изповѣдването е чистене. Да се изповѣда човѣкъ, това значи да отвори душата си прѣдъ Бога, да изнесе всичко непотрѣбно навънъ и да се освободи отъ излишния товаръ, който го тормози. Да се изповѣдашъ, значи да изчистишъ кѫщата си, както правятъ хората за Великъдень: отварятъ прозорцитѣ, изнасятъ всички мебели навънъ, изчиствагъ ги отъ прахъ, а старитѣ, непотрѣбнитѣ отъ тѣхъ изхвърлятъ и изгарятъ, измиватъ дъскитѣ и прозорцитѣ, и послѣ внасятъ вѫтрѣ само сѫщественото, но изчистено и измито. Изповѣдашъ ли се, остави въ душата си само сѫщественото, нека влиза въ нея чистъ, свѣжъ въздухъ отвънъ. И тогава, работи, каквото искашъ; каквато работа започнешъ, ще я свършишъ благополучно. И тъй, има работа за всички души: и за напрѣднали, и за ненапрѣднали — за всички има условия да се развиватъ и усъвършенствуватъ. Сега, понеже всички ще направимъ крачка напрѣдъ, азъ ви давамъ думата „аумъ“, която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духомъ, произнесете тази дума нѣколко пѫти. Тази дума има сила за васъ, а не за външния свѣтъ. Има свещени думи, каквато е и думата „аумъ“, които трѣбва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла имъ. Духътъ ви ги разбира, а това е достатъчно за васъ. Аумъ е дума на Духа. Изпѣете ли тази дума отъ Неговия езикъ, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждитѣ ви. Сега ще знаете слѣдното: нашата задача не е да ви направимъ щастливи, нито пъкъ учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадемъ потикъ да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога въ Неговата пълнота — въ Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина, а слѣдъ това познайте и себе си, разберете, защо сте дошли на земята. И при най-голѣмитѣ страдания и изпитания въ живота си, обърнете се съ благодарность къмъ Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми далъ!“ Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е далъ — този е смисълътъ на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Външнитѣ условия сѫ лоши — това нищо не значи. Вие сте дошли тукъ на екскурзия, и който уповава на Бога, ще отиде на нѣкой високъ върхъ, при най-голѣма буря и вѣтъръ, и благополучно ще се върне. Ние можемъ да направимъ единъ подобенъ опитъ. Въ врѣме на голѣма буря и вѣтъръ, нека единъ отъ васъ тръгне за Черния връхъ и до вечерьта да се върне, безъ да е пострадалъ въ нѣщо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо нѣкой да отиде въ такава буря до Черния връхъ, за да познае Божията Любовь, той ще отиде и ще се върне, и нѣщо ново ще придобие въ душата си. Но кога? — Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодаренъ, вземе ли да съжалява, че напразно ходилъ и се измѫчилъ, тази екскурзия не е постигнала цѣльта си. Излѣзе ли отъ дома си благодаренъ, той и благодаренъ ще се върне и ще каже: Господи, благодаря за чистия въздухъ, който изпълни дробоветѣ ми; благодаря за свѣтлината, която проникна въ очитѣ ми; благодаря за знанието което придобихъ отъ тази екскурзия. Благодарите ли по този начинъ на Бога за всичко, което ви е далъ вие ще чуете вѫтрѣ въ васъ нѣкой да пѣе тихо, нѣжно: А у м е н ъ! . . . Ангелитѣ горѣ пѣятъ тази свещена пѣсень, която се отразява и въ вашитѣ души. Сега на всички желая да бѫдете бодри, съ широки сърца и умове! Тѣсногрѫдие, малодушие, дребнавости — всичко това оставете настрана! Отсега нататъкъ трѣбва да живѣете само: а новото, за чистото и да го внесете въ душитѣ си. Въ какво седи новото? — Въ широкитѣ сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете съ него и вървете напрѣдъ! Малкото постепенно ще се разраства. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 2. декември, 1925 год. въ г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВИ И КРИВИ ЛИНИИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Прочетоха се работитѣ върху темата: „Най-красивиятъ органъ въ човѣшкото тѣло.“ Отъ темитѣ се вижда, че почти всички сте на едно мнѣние. Всички считате окото за най-красивъ органъ. Разнообразието се отнася само до службата на окото. Въ какво седи красотата на извѣстенъ органъ? Мнозина казватъ, че красотата на човѣка седи въ неговата душа. Какви сѫ качествата на красотата? За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Качества на красотата“. Като мислите върху тази тема, все ще се доберете до извѣстни истини. Окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира прѣди всичко езика на природата, какъ тя се изразява. Нѣкога природата се изразява много просто, съ елементарни изрази, но това ни най-малко не говори за простота въ природата. Нѣкога тя се изразява много сложно, но и това не говори, че между тѣзи нейни изрази нѣма пълно съчетание. Напротивъ, и въ проститѣ, и въ сложнитѣ изрази на природата има пълно, хармонично съчетание. За да се разбератъ сложнитѣ изрази на природата, изисква се познаване на геометрията и на геометричнитѣ форми. Напримѣръ, съврѣменнитѣ учени сѫ, създали пишещи барометри, въ които, съ помощьта на перо, се описватъ промѣнитѣ на врѣмето. Колкото промѣнитѣ сѫ по-голѣми, толкова и линията е по-крива, съ по-голѣми повдигания и спадания, т. е. съ по-голѣми отклонения отъ правата линия. Кривата линия (фиг. 1.) ни показва такова едно отклонение отъ правата. Тия повдигания и спадания на линията съотвѣтствуватъ на атмосферното налѣгане. По тѣхъ може да се опрѣдѣля и влагата въ въздуха. Понеже влагата пъкъ е свързана съ силитѣ въ природата, отъ количеството на тази влага ще се опрѣдѣли, какви сили и какво количество отъ тѣхъ сѫ взели участие при промѣнитѣ на врѣмето за всѣки даденъ моментъ. Да допуснемъ, че нѣкои разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ искатъ да се проектиратъ въ нашия свѣтъ. Нали нѣкога свети Илия се възнесе на небето съ огнена колесница? Тогава, какъ ще се проектиратъ ангелитѣ и арахангелитѣ, напримѣръ, въ физическия свѣтъ? Какви линии ще образуватъ тѣ? Казвамъ: колкото съотношенията между линиитѣ, които тѣ образуватъ, сѫ по-правилни, толкова и сѫществата сѫ по-разумни. Слѣдователно, отъ кривата линия, която се образува при промѣната на врѣмето, вадимъ заключение, че тукъ взиматъ участие и неразумни сѫщества, неразумни сили, които създаватъ голѣми пертурбации въ природата. Значи, понѣкога и растенията, и животнитѣ взиматъ участие въ промѣната на врѣмето. Като наблюдаваме барометъра, виждаме, че линията, която перото описва, върви правилно, спокойно, и веднага слѣдъ това започва да криволичи, да слиза и да се качва. Значи, нѣкакви неразумни сили сѫ повлияли върху врѣмето. Това зависи още и отъ чувствителностьта на барометъра: колкото е по-чувствителенъ, толкова по-вѣрно той схваща и най-малкитѣ промѣни на врѣмето, били тѣ даже и на далечни разстояния. Възъ основа на този законъ, ние вадимъ и слѣдното заключение: колкото едно сѫщество е по-разумно, и линиитѣ на лицето му ще бѫдатъ по-правилни. Напримѣръ, каквито сѫ линиитѣ на носа у човѣка, такава ще бѫде и неговата мисъль. У нѣкои хора долната устна е по-кѫса, а горната — по-дълга; у други пъкъ е обратно. По дължината и извиванията на тѣзи линии може да се сѫди за характера и способноститѣ на човѣка. Това може да опрѣдѣли само онзи, който разбира отношението между живитѣ линии. По живитѣ линии върху лицето на човѣка може да се чете така, както графологътъ чете по почерка. Нѣкои пишатъ дебели, груби букви и числа, а други пишатъ нѣжни, деликатни букви; едни пишатъ остри букви, а други — обли, крѫгли; едни започватъ писмото си, напримѣръ, съ нѣжни, деликатни букви, но завършватъ съ груби, дебели букви. Кои сѫ причинитѣ, че тѣзи хора започватъ грубо? Тънкитѣ, нѣжни линии показватъ, че нѣкѫдѣ се явява единъ малъкъ, слабъ изворъ. Постепенно, обаче, въ този изворъ започватъ да се вливатъ нови притоци вода, които го правятъ силенъ, голѣмъ, и той се изразява въ груби, дебели линии. Значи, когато този човѣкъ е започвалъ писмото си, въ него е дѣйствувалъ само единъ мозъченъ центъръ, но впослѣдствие повече центрове взиматъ участие, и той измѣня начина на писането. Това показва още, че и въ началото на неговия животъ е дѣйствувалъ главно единъ мозъченъ центъръ, а послѣ сѫ се пробудили още нѣколко, които сѫ увеличили енергиитѣ на неговия организъмъ. Нѣкои хора мислятъ, че тѣзи нѣща не сѫ важни за живота имъ. Тѣ сѫ много важни, защото опрѣдѣлятъ вѫтрѣшния животъ на човѣка. Външниятъ животъ на хората пъкъ не е нищо друго, освѣнъ резултатъ на вѫтрѣшния. Ако човѣкъ иска да разбере сегашния си животъ, той трѣбва да се върне съ хиляди години назадъ, да прочете всичко, което е написалъ и да съпостави миналото си съ настоящето. Това той може да прочете по линиитѣ на лицето, на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата; сѫщо така това може да прочете и по устройството на своята глава, на рѫцѣтѣ си, както и на цѣлото тѣло. Да се върнемъ назадъ, това подразбира да проучимъ всички линии на нашето тѣло. По носа на даденъ човѣкъ можемъ да прочетемъ, какви сѫ били неговитѣ дѣди и прадѣди отъ прѣди хиляди години и до днесъ. По неговия носъ можемъ да прослѣдимъ и за условията, при които тѣ сѫ живѣли и сѫ се развивали. Това сѫ редъ математически задачи, които могатъ да рѣшаватъ само онѣзи, които знаятъ висшата математика и геометрия. Нѣкой казва: какво ме интересува миналото? — Ами защо ви интересува настоящето? Прѣди всичко миналото на човѣка е свързано съ неговото настояше така, както изгрѣвътъ на слънцето е свързанъ съ неговия залѣзъ. И тогава, сѫществува слѣдниятъ законъ: всѣки човѣкъ трѣбва да се прояви. Безъ прояви животътъ нѣма смисълъ. Животътъ е реаленъ само тогава, когато се проявява, въ каква и да е форма. Тия форми, въ които съврѣменнитѣ хора се проявяватъ, сѫ прѣходни. Обаче, срѣщатъ се хора и на земята, и на небето съ установени форми. Тѣ сѫ сѫщества съ завършенъ, устаноьенъ характеръ; тѣ сѫ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие на земята. Като отидете въ духовния свѣтъ, вие ще видите тѣзи сѫщества въ всичката имъ красота, а на земята тази красота се изразява главно въ правилни и хармонични линии. Врѣменнитѣ, прѣходнитѣ характери мязатъ на буквитѣ, които въ разнитѣ езици се измѣнятъ. Има нѣкои букви, които сѫ еднакви почти въ всички езици. Напримѣръ, буквата А, буквата О и други. Буквата О показва, че въ нея има скрити сили, още непроявени. Слѣдователно, за да се прояви дадена сила, тя трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. И наистина, когато буквата О е дала нѣщо отъ себе си, образувала се е буквата А. Значи, буквата А е начало на проявяването. Това сѫ символи, които вие трѣбва да знаете, защото тѣ сѫществуватъ въ природата. Напримѣръ, разгледайте линията на човѣшкитѣ устни и размишлявайте, защо природата ги е създала такива, именно; послѣ размишлявайте върху въпроса, какъ и защо е създала този разрѣзъ между двѣтѣ устни, който ние наричаме уста. Дълбокъ замисълъ има въ създаване на устнитѣ въ човѣка, но намъ се вижда днесъ това нѣщо така естествено, така просто, че не се замисляме даже върху него. Всички хора иматъ уста, но забѣлѣжете, че у всички хора уститѣ не сѫ еднакво голѣми, не сѫ на едно и сѫщо мѣсто, не сѫ на еднакво разстояние отъ носа; устнитѣ имъ не сѫ еднакво дебели, нѣматъ еднаква форма и т. н. По тѣзи признаци, именно, и хората се различаватъ. Ще кажете, че това не е важно. За простия човѣкъ нищо не е важно, но за учения, за идейния човѣкъ всичко е отъ значение. Той се стреми да разбира нѣщата, тъй както Богъ ги е създалъ първоначадно. Проучаването на тия нѣща съставлява положителна, Божествена наука, въ която нѣма никакви заблуждения. Когато човѣкъ изучава Божествения свѣтъ, въ него нѣма никакви противорѣчия, той изпитва само радость и веселие. Срещнете ли нѣкой волевъ човѣкъ, той е активенъ, човѣкъ на дѣятелностьта, или както го наричатъ индуситѣ „Rajas“. И най-послѣ може да срещнете нѣкой глупавъ, невѣжа човѣкъ, който нищо не разбира. Такъвъ човѣкъ индуситѣ наричатъ „Tamas“. И тъй, въ свѣта сѫществуватъ три категории хора: първата категория е човѣкътъ на Истината, Божествениятъ човѣкъ, когото индуситѣ наричатъ „Satwa“; къмъ втората категория се отнася волевиятъ човѣкъ — „Rajas“, а къмъ третата категория — обикновениятъ човѣкъ — „Tamas“. Когато говоря за Истината, за Мѫдростьта и за Любовьта, азъ разбирамъ три опрѣдѣлени нѣща. Подъ думата „Истина“ разбирамъ Божествения законъ, чрѣзъ който е създаденъ разумниятъ свѣтъ; къмъ този свѣтъ, именно, и ние се стремимъ. Истината съдържа въ себе си велики мегоди, чрѣзъ които ние можемъ да работимъ. Мѫдростьта пъкъ е единствениятъ обектъ, къмъ който ние трѣбва да се стремимъ. Тя е създала тѣлата на всички сѫщества, които се подържатъ чрѣзъ законитѣ и методитѣ на Истината. Любовьта внася съдържание, животъ въ тия форми. Мнозина казватъ за нѣкого: той е уменъ, мѫдъръ човѣкъ. Значи, този човѣкъ има свѣтлина въ себе си. Слѣдователно, щомъ дойде свѣтлината, тя винаги създава образи, форми. Въ формитѣ се виждатъ вече и най-малкитѣ частици, както и законитѣ, по които частицитѣ се съчетаватъ, за да образуватъ формитѣ. Нѣкой казва, че Богъ му говори. Питамъ: по какъвъ начинъ ти говори? Не е достатъчно само да кажешъ, че Богъ ти говори, но трѣбва да знаешъ, по кой начинъ, именно, ти говори, защото Богъ говори на хората по три начина. Когато имъ говори чрѣзъ закона на Истината, Той имъ дава методи, по които могатъ да работятъ при всѣки даденъ случай. Когато имъ говори чрѣзъ закона на Мѫдростьта, Той имъ показва образитѣ, които тѣ трѣбва да реализиратъ въ себе си. Въ това отношение Христосъ е съвършенъ образъ. Какви сѫ качествата на съвършения човѣкъ? Вие ще кажете, че той трѣбва да бѫде мѫдъръ, истинолюбивъ. Да, но думитѣ мѫдъръ, истинолюбивъ сѫ неопрѣдѣлени понятия. Кажете ми поне една дума, единъ съюзъ, напримѣръ, отъ езика на Истината. Вие още не можете да произнесете нито една дума споредъ законитѣ на Истината, а мислите за себе си, че сте придобили Истината. Тукъ, именно, е вашето заблуждение. Нѣкой казва: азъ зная английски езикъ много добрѣ. — Щомъ знаете английски, кажете една дума, но така, че и англичанинътъ да не познае, че сте чужденецъ. Можете ли да произнесете по този начинъ една английска дума? Не можете. Тогава не казвайте, че знаете английски езикъ много добрѣ. Ако е въпросъ за български езикъ, като българи, вие можете да произнесете една българска дума правилно. За да произнесете правилно една дума отъ езика на Истината, вие трѣбва да имате толкова нѣжно гърло, всички да разбератъ, че вие не сте човѣкъ отъ „мiра сего.“ При сегашното състояние на хората, когато тѣ по десеть пѫти на день скърбятъ и се радватъ, падатъ и ставатъ, тѣ още не могатъ да си служатъ съ езика на Истината. Който иска да си служи съ езика на Истината, той трѣбва да е надрасналъ дребнавоститѣ и да разбира дълбокия смисълъ на живота. Когато вижда хората да скърбятъ и плачатъ, той трѣбва да знае, защо скърбятъ и плачатъ; когато ги вижда да се радватъ, пакъ трѣбва да знае, защо се радватъ. Нѣкой си счупилъ крака. Трѣбва ли човѣкътъ на Истината да плаче заедно съ него? Ученикъ стои прѣдъ дъската и плаче, че не може да рѣши нѣкоя трудна задача. Човѣкътъ на Истината и въ единия, и въ другия случай знае дълбокитѣ причини за това, и той бърза да помага на тѣзи хора, а не отива да плаче заедно съ тѣхъ. Ако срещнете въ нѣкоя книга числа съ различни знаци, прѣдъ и слѣдъ тѣхъ, както въ написанитѣ тукъ нѣколко числа, 6+, 7-, +6, -7, какво значение ще имъ дадете? Числото 6+ показва, че нѣкой човѣкъ има да получава нѣщо, нѣкакво наслѣдство, напримѣръ. Като получи наслѣдството, на какво число ще бѫде равенъ той? Числото 7- показва, че отъ нѣкой човѣкъ трѣбва да се вземе нѣщо. Като се вземе отъ него това число, на какво ще бѫде равенъ и той? Да допуснемъ пъкъ, че числото 6+ прѣдставлява ябълчно дърво, посадено на богата почва, а при това редовно се полива. Какво ще придобие това дърво въ продължение на десеть мѣсеца? Ако пъкъ това дърво е при неблагоприятни условия, какво ще стане съ него? То ще изгуби нѣщо отъ себе си. Значи, въ първия случай ще имаме 6+1 = 7, а въ втория случай ще имаме 7 - 1 = 6. Споредътози законъ, числото 6 е майката, а 7 — е бащата. Щомъ се роди дъщеря, майката се увеличава; когато синъ умира, бащата губи. Тогава той става по-слабъ отъ майката, енергиитѣ въ не-го се намаляватъ. Тъй че, когато хората плачатъ за своитѣ умрѣли, въ сѫщность тѣ не плачатъ за самитв тѣхъ, а за загубата, която прѣтърпяватъ. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нѣщо отъ себе си. Слѣдователно, когато хората губятъ, тѣ всѣкога плачатъ, скърбятъ, а когато печелятъ, тѣ всѣкога се радватъ. Казвате: ами Христосъ защо плака? Той плака за еврейския народъ, който изгуби благоприятнитѣ условия на живота. И слѣдъ това той имъ каза: „Азъ ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Вмѣсто евреитѣ други народи спечелиха, и затова радостьта на Христа бѣше по-голѣма отъ скръбьта Му. Казвате: защо еди-кой си човѣкъ плаче? — Защото сте му взели нѣщо. — Какво трѣбва да направимъ за да не плаче? — Върнете това, което сте му взели. И тъй, помнете слѣдната философия: не взимайте отъ човѣка онова, което не можете да му дадете. Това сѫ задачи въ живота, които всѣки трѣбва правилно да разрѣши. Доброто въ свѣта може да се изрази съ знаковетѣ на събиране и умножаване: (+ и х), а злото — съ знаковетѣ на изваждане и дѣление (- и :). Доброто оперира съ събиране и умножение, а злото — съ изваждане и дѣление. Вълкътъ, напримѣръ, знае да изважда и да дѣли. Първо той се приближава до кошарата, изважда една, втора, трета овца отъ стадото, занася ги нѣкѫдѣ въ гората, дѣто започва да ги дѣли. Той знае дѣлението по всички правила, а не само на теория. Доброто пъкъ създава нѣщата. Слѣдователно, всички процеси у насъ, които дѣлятъ, трѣбва да се ограничатъ. Това е философия, това е наука. Съ това, именно, се занимава окултната наука. Тя дава методи на човѣка за развиване на Божественото въ него, което твори. Хората постоянно се смущаватъ отъ това, защо този или онзи живѣятъ така. Защо хората живѣятъ така, не мислете по този въпросъ, но се запитайте, защо вие живѣете така. Нѣкой казва: защо хората не ме разбиратъ? — Ами защо ти не разбирашъ хората? — Защо еди-кой си ме обиди? — Ами ти защо го обиди? Питамъ: въ какво се заключава обидата? Обидата седи въ това, че думитѣ на нѣкой човѣкъ ви оскърбяватъ. Слѣдователно, кажете ли нѣкому нѣщо, което може да го обиди, веднага се корегирайте. Дайте мѣсто на Божественото въ себе си, то да се прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да расте. Затова и Писанието казва: „Не сѫете, да не бѫете сѫени!“ Богъ не сѫи никого, ние сами се сѫимъ. Силниятъ човѣкъ самъ се сѫи. Той казва: това, което направихъ, което казахъ, не бѣше добро. Нѣкой казва: азъ съмъ ученъ човѣкъ, погрѣшки не правя. Не мислете така. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Прѣдставете си, че вие сте ученъ, учитель сте въ нѣкоя гимназия, и задавате на ученицитѣ си темата: „най-важниятъ елементъ въ природата.“ Като написвате темата на дъската, вие изпущате една буква и вмѣсто „най-важниятъ“, пишете „на-важния“. Изговаряте думата правилно, а изяждате една буква. Защо направихте тази погрѣшка? Двѣ причини може да има за това: или съзнателно може да я направите, да провѣрите вниманието на ученицитѣ си, или отъ навикъ да пропущате по една или двѣ букви въ думитѣ. Има хора, които изпущатъ букви въ края на думитѣ, особено това се забѣлѣзва въ подписитѣ имъ. Тѣ така се подписватъ, че краятъ на фамилията имъ не може да се чете. Когато човѣкъ изписва всичкитѣ букви, това показва, че той свързва всичкитѣ си работи. Така пишатъ обикновено хора, които разполагатъ съ врѣме. Когато човѣкъ изпуща нѣкои букви, особено крайнитѣ, това показва, че той бърза, нѣма врѣме да свърши работата си. Въ български езикъ, и да се изпущатъ букви, пакъ може да се чете написаното, но еврейски езикъ не търпи това. Той е точенъ, опрѣдѣленъ езикъ. Слѣдователно, дойдемъ ли до Истината, трѣбва да знаемъ, че всички нейни форми сѫ строго опрѣдѣлени. Тамъ не може да се лавира. Въ Истината нѣщата не могатъ да се измѣнятъ нию на йота. Ето защо всѣки трѣбва да има стремежъ да измѣня своитѣ състояния, отъ лоши на добри. Не е лошо, когато човѣкъ мѣни състоянията си, това го обогатява вѫтрѣшно, но той трѣбва да е надъ всички състояния въ себе си, да се разбира. Дойде ли ви нѣкое тѫжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радость, пакъ не сте вие; разбогатѣете ли, това не сте вие; осиромашѣете ли, пакъ не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия нѣща — богатство, знания, сила — това сѫ състояния само. Вие трѣбва да дойдете въ реалното, да знаете, дѣ се намира човѣкътъ. Дойдете ли до реалното въ човѣка, вие можете да се спогодите съ него. Разумниятъ човѣкъ не обръща внимание нито на своитѣ, нито на чуждитѣ погрѣшки. Той само корегира и върви напрѣдъ. Докато хората се спиратъ прѣдъ погрѣшкитѣ, тѣ живѣятъ по човѣшки. Ако нѣкой ангелъ слѣзе на земята и види, че единъ вълкъ яде овца, мислите ли, че той ще тръгне слѣдъ вълка да го гони? Напротивъ, той ще каже на вълка: добрѣ направи, че изяде овцата. Изяде ли я поне по всичкитѣ правила на естеството си? Вълкътъ ще отговори: изядохъ я, но остана отъ нея единъ малъкъ излишъкъ. Този излишъкъ ще създаде кармата на вълка. Ннгелътъ знае това нѣщо и не прави опити да измѣня кармата на вълка, нито пъкъ да измѣня неговото естество. Всички овци, които сѫ пострадали отъ вълка, единъ день ще създадатъ неговото нещастие. Какъ? — Като го глобятъ, каго го накаратъ да плати всичко. Разправятъ за единъ вълкъ, който посрѣдъ день влѣзълъ всрѣдъ едно стадо, отъ 100—200 говеда, и грабналъ отъ него едно теле. Въ тозъ моментъ всички говеда се нахвърлили отгорѣ му, и съ рогата си го удряли, мушкали, докато го разкѫсали на парчета. Питамъ: трѣбваше ли този вълкъ да бѫде толкова глупавъ, да влѣзе всрѣдъ стадото? Той си мислилъ, че и говедата пасатъ трѣва, като овцитѣ. Не, тѣ иматъ роги, съ които мушкатъ, и могатъ да разкѫсатъ единъ вълкъ. Казвамъ: всички лоши постѫпки въ живота носятъ и своитѣ лоши послѣдствия. Тѣ създаватъ особени форми, прѣзъ които ще мине този, който ги е създалъ. Докосне ли се до тази форма, тя като бомба ще избухне, и нейниятъ създатель ще бѫде първиятъ, когото тя ще убие. Забѣлѣжете, много отъ съврѣменнитѣ изобрѣтатели на бомби, на избухливи газове и на редъ още зловрѣдни изобрѣгения, сѫ платили съ живота си. Гледашъ, нѣкой изобрѣтатель днесъ прави опити, утрѣ прави опити съ своето изобрѣтение, докато нѣкоя бомба избухне и му отнеме или кракъ, или рѫка, а понѣкога и цѣлия животъ И затова казвамъ: не се самоизлъгвайте да мислите, че каквото и да вършите, ще мине незабѣлѣзано. Не, живата разумна природа държи смѣтка за всичко. Едно правило дръжте въ ума си: честни бѫдете! Въ честностьта се криятъ велики енергии, които въздигатъ човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ! Това сѫ първитѣ морални сили, съ които той трѣбва да си служи. Освѣнъ това, той трѣбва да бѫде интелигентенъ и благороденъ. Безъ тѣзи сили той не може да се прояви като човѣкъ. Всѣка негова постѫпка трѣбва да изразява благородство, въ което Богъ да се прояви. Всѣко негово дѣйствие трѣбва да е продиктувано отъ Мѫдростьта. Който погледне на тази постѫпка, да види въ нея свѣтлината на Мѫдростьта. Постѫпва ли човѣкъ така, той ще привлѣче Бога въ себе си, и по този начинъ ще бѫде полезенъ на ближнитѣ си, ще може да имъ помага. Влѣзе ли Богъ въ човѣка, той прѣстава да живѣе за себе си, прощава се съ дребнавоститѣ на живота и се слива съ Бога. Само такъвъ човѣкъ може да отиде на небето. Единъ човѣкъ е достатъченъ за небето. Той ще прѣдставлява всички останали хора. Яви ли се човѣкъ на небето, между красивитѣ ангели, и той трѣбва да бѫде красивъ. Въ ангелския свѣтъ не могатъ да живѣятъ грозни сѫщества. Влѣзе ли нѣкой грозенъ човѣкъ между ангелитѣ, достатъчно е само веднъжъ да се погледне въ тѣхнитѣ огледала, за да се ужаси отъ своя образъ. Види ли образа си, той за нищо вече не е въ състояние да остане между ангелитѣ. Тѣ нищо нѣма да му кажатъ, но той ще изпита въ себе си голѣма тѫга, че не разбира живота имъ, не разбира езика и ще пожелае часъ по-скоро да слѣзе на земята. Ангелитѣ ще се отнесатъ внимателно къмъ него, но не могатъ да направятъ никаква връзка съ него, защото знаятъ, че той е невѣжа човѣкъ. Трѣбва ли слѣдъ всичко това той да имъ се прѣдставя, че знае много? Рече ли да имъ се прѣдставя това, което не е, той вече е влѣзълъ въ злото. Щомъ е попадналъ между ангелитѣ, ще трѣбва да се смири и да си каже: Господи, тѣзи сѫщества сѫ високо напрѣднали, азъ не съмъ за тукъ. Моля Ти се, опрѣдѣли ми мѣстото. Когаго хората искатъ да се прѣдставятъ такива, каквито не сѫ въ дѣйствителность, тѣ повдигатъ главата си нагорѣ, заематъ положение, което не отговаря на дѣйствителностьта. И сега, като окултни ученици, като хора, които искатъ да изучаватъ Истината, вие трѣбва да знаете, че всички форми, които хората иматъ, както и всички тѣхни движения, се дължатъ на тѣхнитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Които отъ тѣхъ сѫ неправилни, нехармонични съ природата, трѣбва да се корегиратъ. Какъ могатъ да се корегиратъ? Кой какъ мине покрай такъвъ човѣкъ, било нѣкой добъръ човѣкъ, било нѣкое дѣте, все ще му направятъ по една малка забѣлѣжка въ едно, или въ друго отношение. Невидимиятъ свѣтъ не обича да казва нѣщата изведнъжъ, но той казва всѣки день по малко. Задачата на човѣка не е да се прѣобрази изцѣло, въ единъ день само, но да изправя поне по една микроскопическа часть отъ своя животъ: днесъ ще изправи една микроскопическа часть отъ нѣкоя линия на лицето, на носа, на устата, на вѣждитѣ си и т. н. Утрѣ ще изправи друго нѣщо. Всѣки день ще ретушира по нѣщо въ лицето си както художникътъ ретушира нѣкоя своя картина съ четката си. Ако човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ може да подобри очитѣ си, или устата си, или ушитѣ си, или брадата си, да ги доведе до положение да съотвѣтствуватъ на реалностьта, това е голѣма придобивка. За да се постигне това, всички мисли, чувства и дѣйствия въ човѣка трѣбва да бѫдатъ съзнателни, да прѣминатъ прѣзъ законитѣ на неговото сърце, прѣзъ законитѣ на неговия умъ и прѣзъ законитѣ на неговата воля. По този начинъ ще се развие Божественото начало въ него, и той ще може да работи за въ бѫдеще по-успѣшно и съзнателно. Като разглеждамъ темитѣ ви, намирамъ, че нѣкои ги пишатъ красиво, чисто, отчетливо; други ги надраскатъ набързо, както имъ дойде. Най-доброто врѣме за размишление върху дадена тема е вечерь, въ 10 часа, когато повечето хора спятъ. Този часъ е най-добъръ за размишление върху това, което Богъ е сътворилъ. Като обмислите въпроса добрѣ, напишете си темата спокойно, тихо, съ красиви, правилни букви. Пишете ли така, това ще повлияе благотворно и върху характера ви. Всички хора иматъ наслѣдени качества, добри и лоши, отъ своитѣ дѣди и прадѣди, върху които трѣбва да работятъ: добритѣ да развиватъ, лошитѣ да възпитаватъ и облагородяватъ. Нѣкои хора иматъ добро желание да пишатъ правилно, красиво, но сѫ наслѣдили една чърта отъ своитѣ дѣди, да изяждатъ отъ врѣме на врѣме по една буква въ думитѣ. Тѣ сами не могатъ да видятъ, че пропуснали нѣкои букви. Други пъкъ, каквото и да пишатъ, винаги забравятъ да турятъ датата. Сега всички трѣбва да привикватъ къмъ новото, т. е. да работятъ споредъ изискванията на живата природа — безъ погрѣшки. Новиятъ животъ изисква да се избѣгватъ старитѣ погрѣшки. Повтарятъ ли се тѣ, човѣкъ не може да се извини. Ако той прави нови погрѣшки, благодарение на това, че влиза въ нова область, между непознати мѣстности, погрѣшкитѣ му се извиняватъ. Стара погрѣшка е, напримѣръ, одумването. Искате ли да се освободите отъ този старъ недѫгъ, прѣпорѫчвамъ ви слѣдния методъ. Въ продължение на цѣла година, опрѣдѣляйте всѣки день по едного, когото ще одумвате. Напримѣръ, първи януари, понедѣлникъ, запишете името на едного отъ васъ, когото опрѣдѣляте да бѫде одумванъ, и всички кажете нѣщо по неговъ адресъ, кой каквото знае, добро или лошо. На другия день, 2 януари, вторникъ, вземете другъ човѣкъ и го подложете помежду си на подобна критика. Така продължавайте всѣки день, докато изкажете всичко, каквото знаете. По този начинъ ще се отвикнете да критикувате, и всички противорѣчия, които ви спъватъ въ живота ви, ще изчезнатъ. Така тежестьта ще се разпрѣдѣли равномѣрно върху всички. Сега, обаче, върху едни хора пада по-голѣма тежесть, като ги хвалимъ или коримъ много, а върху други — по-малка тежесть. Природата обича равновѣсието. Когато човѣкъ одумва нѣкого, той трѣбва да бѫде справедливъ. И слѣдъ като се изкаже, ще се запита: вѣрно ли е всичко това, което говорихъ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде праволинеенъ, т. е. когато говори добро или зло, било за другитѣ, или за себе си, той трѣбва да бѫде искренъ. Който не е съгласенъ съ този методъ, нека всѣки день ангажирва мисъльта си съ красиви и възвишени нѣща, по-високи отъ обикновения, дѣлниченъ животъ. Сега да се върнемь къмъ основната мисъль на лекцията. Вие не трѣбва да се отказвате отъ дѣйствителностьта. Нѣкой казва: азъ не мога да живѣя чистъ и възвишенъ животъ. — Тогава ще бѫдешъ активенъ, дѣятелень. — И това не мога; азъ искамь да почивамь. — Можешъ и да почивашъ, но всѣко нѣщо трѣбва да дойде на своето врѣме. Почивката е врѣменно състояние, тя не може да бѫде вѣчна. Да се отказваме отъ живота, това не е волята Божия; да се прѣсилваме, да се изнасилваме, това не е волята Божия. Всѣки трѣбва да даде изразъ на живота, който Богъ е вложилъ въ него. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде искренъ, доблестенъ и да не се мѫчи да подражава на другитѣ. Изразява ли човѣкъ своя животъ, тъй както се развива въ него, той ще получи Божието благословение. Само Богь ни знае, Той ни познава най-добрѣ, а ние сме прѣдметъ, обектъ на Божието знание. Слѣдователно, въ всѣки даденъ случай азъ зная за себе си това, което Богъ знае за мене. Божието съзнание е всѣкого будно за насъ. Той постоянно ни държи въ ума и въ сърцето си. Когото Богъ държи въ ума си, той постоянно прогресира, расте. Види ли, че нѣкое цвѣте расте, Той го полива съ росата си и огрѣва съ лѫчитѣ си. Види ли, че нѣкое сѫщество страда, скърби, Богъ се радва; радва ли се това сѫщество, и Богъ се радва. Срещне ли нѣкой невѣжа, спре се при него, даде му малко свѣтлинка и си замине. Срещне ли нѣкой ученъ, погледне го, порадва му се и си продължи пѫтя. Вие ще цитирате стиха: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Върви нѣкой богатъ, ученъ човѣкъ, съ пъленъ чувалъ на гърба си, срѣща Господа и му казва: Господи, азъ работихъ и забогатѣхъ! — Добрѣ, продължавай пѫтя си. Слѣдъ него Господъ срѣща другъ човѣкъ, съ празенъ чувалъ на гърба си, плаче и нарежда: Господи, азъ осиромашахъ. Нѣма ли Правда въ свѣта? — Почакай малко, сега и ти ще придобиешъ нѣщо. Господъ веднага спира богатия и му казва: дай половината си богаство, заради мене, на този бѣденъ човѣкъ! Той сваля отъ гърба чувала си, прѣсипва половината си богатство въ празния чувалъ на бѣдния, и послѣ двамата продължаватъ да вървятъ заедно, да пѣятъ и славословятъ Бога. Така постѫпва разумниятъ човѣкъ въ свѣта. Слѣдователно, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да постѫпваме съ своитѣ мисли и чувства, безъ да се самоосѫждаме. Запримѣръ, случи се, че нѣкоя наша мисъль е много натоварена, а друга нѣкоя е празна, слаба. Какво трѣбва да направимъ? — Натоварената мисъль да даде малко отъ своя товаръ на слабата, за да се уравновѣсятъ. Постѫпваме ли така, много отъ нашитѣ дефекти ще се изправятъ. Сѫщото може да се приложи и къмъ чувствата. Тѣзи мисли, които ви давамъ сега, сѫ необходими за обяснение на нѣкои закони, съ които можете да изправите своитѣ недѫзи. Нѣкои питатъ: ние изправни ли сме въ своитѣ работи? Какъ изглеждаме? Питамъ: вие какво мислите за себе си? Ако вие се мислите за изправни, и азъ ви считамъ такива. Каквото човѣкъ мисли вѫтрѣшно за себе си, това мислятъ и другитѣ хора за него. Нѣкой казва: добъръ човѣкъ ли съмъ азъ? — Ти какво мислишъ за себе си? — Не съмъ много добъръ. Казвамъ: този човѣкъ не е искренъ. Той иска да прѣдизвика другитѣ, да се изкажатъ, какво мислятъ за него. Добъръ човѣкъ е той, добри сѫ и всички останали хора, понеже Богъ ги е създалъ. Човѣкъ е и красивъ, и добъръ, но се е накалялъ отгорѣ. Той трѣбва да се измие добрѣ, да изчисти всичката каль отъ повърхнината си, за да се прояви Божественото въ него. Задачата на всѣки човѣкъ е да изчисти своята каль, съ която се е напръскалъ отгорѣ, за да види, че наистина е чистъ и свѣтълъ. Сега, азъ бихъ желалъ вие често да пѣете, да прогресирате въ пѣнието, да се издигнете надъ окрѫжаващата срѣда. Пѣнието изисква силно концентриране. Който иска да пѣе хубаво, най-първо той трѣбва да се освободи отъ влиянието на хората и да пѣе за себе си. Пѣй за себе си, да задоволишъ своето музикално чувство; пѣй за сѫществата отъ невидимия свѣтъ, и най-послѣ пѣй за хората! Пѣете ли първо за хората, тѣ ще укажатъ извѣстно влияние върху васъ, и вие ще почнете да се съмнявате. Съмнява ли се човѣкъ, той не може да пѣе хубаво: гласътъ му е грубъ, неточенъ. Гласътъ на добрия пѣвецъ трѣбва да бѫде мекъ, ясенъ и изразителенъ; умътъ му не трѣбва да е раздвоенъ. Изобщо, музиката се отнася къмъ формативнитѣ сили въ природата. Тя е въ връзка съ ителектуалнитѣ способности на човѣка. Взиматъ ли участие при пѣнието и низшитѣ чувства, напримѣръ, щестлавието, пѣвецътъ вече има желание и другитѣ хора да го чуятъ, какъ пѣе; той иска да има тѣхното добро мнѣние, тѣхното внимание, а съ всичко това той губи въ пѣнието. Това чувство се срѣща и въ животнитѣ. Веднъжъ азъ наблюдавахъ единъ славей, като пѣеше. Той бѣше затворилъ очитѣ си, забравилъ се бѣше въ пѣсеньта си, въ желанието си да бѫде чутъ и отъ другитѣ славеи. Като се приближихъ къмъ него, той се стресна, отвори очитѣ си, засрами се и прѣстана да пѣе. Той се засрами, защото азъ разбрахъ неговото щестлавие въ пѣнието. Той не пѣеше само за себе си. Може да се яви споръ сега, дали, наистина, той се е засрамилъ. За мене това е безспорно така. Той се засрами и, като за извинение, казваше: при други условия азъ бихъ пѣлъ по-хубаво. Съврѣменнитѣ пѣвци, когато обичатъ нѣкого, и тѣ, като славеитѣ, не могатъ да пѣятъ прѣдъ него хубаво. Защо? — Защото при пѣнието се намѣсватъ други чувства, които спъватъ ума. Пѣнието пъкъ е способность, качество на ума. Хубаво може да пѣе само интелигентниятъ човѣкъ. Когато умътъ на човѣка проработи, тогава той започва да пѣе. Докато само чувствува, той не може да пѣе. Забѣлѣжете, когато се даватъ хубави концерти, парчетата, които сѫ прѣдвидени въ програмата, не изразяватъ толкова чувства, колкото права мисъль. Всѣки ще пѣе за сьрцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе единъ новъ пѫть, подемъ нагорѣ. Изобщо, докато умътъ на човѣка не е проработилъ, той не може да пѣе. Но и онзи, който много мисли и философствува, и той не може да пѣе. Добрѣ пѣе само онзи, който има чистъ, природенъ, а не критически умъ; добрѣ пѣе само онзи, който мисли по Божественъ начинъ, а не по човѣшки. Дребнавоститѣ въ живота прѣчатъ на музикалното чувство. Единственото нѣщо въ живота, което създава най-красивата музика, е скръбьта. Когато човѣкъ скърби, той мисли, а мисъльта създава музиката въ него. Слушали ли сте нѣкой кавалджия-овчарь да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? — Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за другъ нѣкой. Като вземе кавала си, той започва Да мисли за нея и излива скръбьта си. Значи, скръбьта прѣдставлява тѫжната душа. Нѣма по-хубава форма за тѫгата на душата отъ скръбьта. Нашага скръбь е прѣдставена на небето въ много красиво лице. Когато нѣкой човѣкъ скърби и плаче на земята, въ небето той е много красивъ. И дѣйствително, скръбьта е създала истинската музика и поезия въ живота; тя е създала дълбочина въ музиката, дълбочина въ поезията. Коя скръбь създава дълбочина въ музиката? — Скръбьта на възвишенитѣ сѫщества. Тѣ не скърбятъ за себе си. Тѣхната скръбь е велика, благородна и буди възвишенага мисъль. Тя носи свѣтлина за съзнанието на човѣка. Радостьта пъкъ е създала веселата музика. Тя внася разширение въ ума и чувствата на човѣка. Мнозина отъ васъ сѫ музикални, но религиозното чувство у нѣкои прѣпятствува за развитието на музикалното. Тѣ считатъ, че като религиозни хора, не трѣбва да пѣятъ, и съзнателно се въздържатъ. Въздържа ли се нѣкой да пѣе, той е свѣтски човѣкъ. Истински религиозниятъ човѣкъ всѣкога трѣбва да пѣе, да слави Бога съ своята пѣсень. Когато ангелитѣ искатъ да развиятъ музикалното чувство на нѣкой човѣкъ, тѣ го поставятъ на голѣми страдания и изпитания. Съ това сѫщеврѣменно тѣ развиватъ и дълбочина въ чувствата му. Скръбь и тѫга сѫ двѣ различни понятия. Въ скръбьта човѣкъ всѣкога знае, защо скърби. Той има нѣкаква цѣль, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тѫгата е неопрѣдѣлена. Скръбьта, тѫгата, радостьта сѫ различни методи, съ които невидимиятъ свѣтъ си служи, когато иска да развие музикалното чувство въ човѣка. Истинскиятъ музикантъ сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде математикъ, да има силно въображение, да разсѫждава правилно. Музикантътъ, пѣвецътъ сѫщеврѣменно трѣбва да бѫде и поетъ, и религиозенъ човѣкъ. Най-правилната проява на религиозното чувство е любовъ къмъ Бога. Любовьта къмъ Бога се изразява по три начина: да слушашъ, да чувашъ Божия гласъ, да Го възприемашъ въ себе си и да изпълнявашъ Неговата воля. Това значи истински просветенъ човѣкъ. Той се отдава изцѣло въ служене на Бога. Всички негови мисли и чувства сѫ въ услуга на възвишеното и благородното въ живота. Много хора само външно, формално сѫ религиозни; вѫтрѣшно това чувство отсѫтствува у тѣхъ. Има ли човѣкъ любовь къмъ Бога, той постепенно се облагородява. Онзи, у когото това чувство е събудено, има вѫтрѣшна мекота. Той никога не оскърбява. Каквото и да каже на човѣка, колкото строги да сѫ думитѣ му, тѣ никога не произвеждатъ болка, понеже сѫ пропити съ мекота. Нѣкой казва: какъ можемъ да познаемъ, че Богъ сѫществува въ свѣта? Едно отъ доказателствата, че Богъ сѫществува е благостьта, която всички хора чувствуватъ, въпрѣки голѣмитѣ злини въ свѣта. Задъ всички противорѣчия въ живота се крие Божията Любовь и Божията благость. Единъ день, когато всички хора дойдатъ до положение да мислятъ, както Богъ мисли и да чувствуватъ, както Богъ чувствува, и новата култура ще дойде. Дойде ли това врѣме, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ себе си. Пробниятъ камъкъ, съ който ще се познаватъ хората на новата култура, ще бѫде слѣдниятъ: вашитѣ неприятели ще дойдатъ да ви обератъ, ще ви отнематъ всичкото богатство, и ако вие запазите пълно присѫтствие на духа и не се поколебаете въ нищо, вие сте хора на новото врѣме, вие сте хора, въ които Богъ живѣе. Иска ли човѣкъ да се повдигне, той трѣбва да се стреми къмъ Бога, да придобие Божията любовь. Безъ Бога нѣма растене, нѣма подемъ. Въ Бога всичко е възможно; безъ Него нищо не се постига. Събере ли се любовьта на всички хора, това приблизително ни дава идея за Божията Любовь. И тъй, колкото душата на човѣка е повече проявена, т. е. събудена, толкова по-хубаво той пѣе. Въ това отношение на всички прѣдстои много работа. Че имате много работа, това ме радва; то трѣбва да радва и васъ. Всички съврѣменни хора трѣбва да работятъ за постигане на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 25 ноември, 1925 г. г. София.

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЗАТИВНИ СИЛИ. Поздравъ: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочетоха се работитѣ върху темата: „Защо духатъ вѣтроветѣ?“ Прочете се разюме на темата: „Разлика между духовни и физически чувства.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-красивиятъ органъ на човѣшкото тѣло“. Сега изпѣйте упражнението „Вдъхнозение“. Пѣнието спада къмъ тъй нареченитѣ формативни сили, защото тѣ служатъ като съединителни нишки между всички други сили. Ония сили пъкъ, които градятъ, се наричатъ козативни. Въ това отношение музиката прѣдставлява формативна сила. Съврѣменнитѣ пѣвци и музиканти въ своитѣ пѣсни не избиратъ думи, съотвѣтни на тоноветѣ, вслѣдствие на което тѣ не произвеждатъ нужния ефектъ. Често думитѣ не сѫ формативни. За да има хармония между тоноветѣ и думитѣ, композиторитѣ въ музиката трѣбва да се вслушватъ въ своята интуиция, т. е. тѣ трѣбва да се ползуватъ отъ разположението на ума и сърцето си. Когато човѣкъ иска да пѣе, той трѣбва да бѫде свободенъ, да не се смущава отъ мисъльта, какво ще кажатъ хората за неговото пѣние. — Какво ще кажатъ, това е тѣхна работа. — Може да се смѣятъ. — И това нищо не значи. Смѣхътъ улеснява пѣнието. — Може да се сърдятъ, че ги смущавате. — Това още повече улеснява пѣнието. Изобщо, на добрия пѣвецъ нито се смѣятъ, нито се сърдятъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. По-добъръ слушатель отъ него нѣма. Харесва ли той самъ пѣнието си, и другитѣ хора ще го харесатъ. Пѣй, докато си доволенъ! Не си ли доволенъ ти самъ, прѣкѫсни да пѣешъ, почакай, докато отново придобиешъ разположение. Започнешъ ли да питашъ другитѣ, дали сѫ доволни отъ твоето пѣние, ти си изгубилъ вече 50% отъ твоята пѣсень. Мнозина ще кажатъ, че въ пѣнието сѫ необходими техника, тактъ и редъ други правила. Въ хубавото пѣние трѣбва да има мекота и хармония между думитѣ и тоноветѣ. Когато се поставятъ думи на нѣкоя пѣсень, трѣбва да се знае. какъ да се наредятъ, коя да бѫде първа, коя втора и т. н. Думитѣ въ нѣкои пѣсни сѫ така наредени, че разрушаватъ. Щомъ има мекота и хармония въ пѣнието, техниката и тактътъ се налагатъ сами по себе си. Освѣнъ това, трѣбва да се знае, кои слогове и кои букви сѫ силни или слаби, та да се поставятъ на мѣста, съотвѣтни на тоноветѣ. Сега, ако разгледате азбуката на всички езици, първата буква е а. Тя е най-силната буква, начало на всички нѣща. Буквата а означава човѣкъ, който започва да се проявява. Обаче, създаването на свѣта е започнало съ буквата б, а не съ а. Буквитѣ включватъ въ себе си формативни сили. Буквата а прѣдставлява човѣкъ, който се проявява. Буквата б пъкъ прѣдставлява кѫщата на човѣка, т. е. творческа, формативна сила. Буквата г прѣдставлява натоварена камила, защото има гърбица, като камилата. И така е въ дѣйствителность. Започне ли човѣкъ да се проявява, той ще си направи кѫща; има ли кѫща, трѣбва да има животно, което да прѣнася въ кѫщата. Съврѣменнитѣ хора сѫ забравили смисъла на буквитѣ. Не е въпросъ за това, какво символизиратъ буквитѣ, но сѫщеврѣменно тѣ изразяватъ извѣстни течения въ природата. Азбуката е образувана, именно, отъ тѣзи течения. Правете опити съ буквитѣ, да видите, като ги произнасяте, какво влияние указватъ тия течения върху васъ. Когато сте неразположени духомъ, по причина на нѣкакво чувство на съмнѣние, подозрѣние, гордость или щестлавие, зародило се у васъ, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите, коя отъ тѣхъ ще трансформира състоянието ви. Съмнѣнието, напримѣръ, е сѫществувало отъ прѣди хиляди години и въ хората, и въ животнитѣ. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човѣкъ трѣбва само да работи върху себе си, за да се справи съ него. Съмнѣнието се насажда въ мозъка на човѣка, както сѣмената се посаждатъ въ почвата. Значи, човѣкъ днесъ не посажда съмнѣнието въ себе си, но му дава само благоприятни условия, да расте и да се развива. Сѫщото може да се каже и за безвѣрието, и за подозрѣнието, и за редъ още отрицателни прояви въ човѣка. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не вѣрвамъ нито въ Бога, нито въ хората. Това не е нѣщо ново. Безвѣрието е сѫществувало отъ памти-вѣка, както въ хората, така и въ животнитѣ. Давашъ хлѣбъ на едно животно, но то те поглежда въ очитѣ, ту се приближава, ту се отдалечава отъ тебе, не смѣе да вземе хлѣба и казва: нѣмамъ вѣра въ никого. Разправятъ единъ случай за голѣмото невѣрие на единъ вълкъ въ Америка къмъ хората. Той правилъ много пакости на околното население, което прибѣгвало до разни начини, да го уловятъ нѣкакъ, да се освободятъ отъ него. Туряли му капани, но той отдалечъ ги забѣлѣзвалъ и избѣгвалъ. Туряли му парчета месо съ отрова, но и до тѣхъ не се доближавалъ. Цѣли експедиции отъ най-опитни ловджии тръгвали срѣщу него, но всички опити оставали безрезултатни — не могли да го уловятъ. Цѣли легенди се разправяли за този вълкъ, за неговото умѣние да избѣгва опасноститѣ. Той нѣмалъ вѣра въ хората и отдалечъ прѣдвиждалъ всѣкаква засада противъ него. Какъ може да се обяснятъ тѣзи факти? Мнозина мислятъ, че въ животнитѣ отсѫтствува всѣкаква интелигентность. Не, и тѣ иматъ извѣстна интелигентность, която чака своето врѣме да се пробуди и развие. Понѣкога, обаче, тѣхната интелигентность се пробужда, и тѣ проявяватъ много добри качества. Казвамъ: щомъ човѣкъ живѣе въ свѣта, той трѣбва да има широки схващания и разбирания за него. За да може той да прѣнася всичко съ търпѣние, нека си помисли за Бога, Който е създалъ цѣлата вселена, Който е така мощенъ и великъ, и въпрѣки това Той търпи всичко, което се върши на земята, съ пълно разположение на духа. Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да се стреми да постѫпва като Бога! Нѣкои казватъ: не е възможно да бѫдемъ като Бога. — Не, възможно е човѣкъ въ миниатюръ поне да бѫде като Него. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, и дѣто отиватъ, да ги посрѣщатъ съ музика и пѣсни, съ лаврови вѣнци. Ако придобиете това, какъ и дѣ ще се прояви вашето търпѣние и вашата разумность? Който е дошълъ на земята, ще му дадатъ да разразрѣшава трудни задачи, за да се развива неговата разсѫдливость, неговата интелигентность. Ако човѣкъ не се натъква на неразрѣшени задачи, какъ ще развива способноститѣ си? Ако той не се обезвѣри, какъ ще придобие истинската вѣра? Мнозина казватъ: защо Господъ създаде така свѣта? Да се говори по това, то е все едно магарето да запитва, защо го товарятъ и разтоварятъ. Товарятъ го, защото е магаре — нищо повече. Запитва ли нѣкой, защо страда и защо се радва, това е сѫщиятъ въпросъ, който и магарето си задава. Буквата м, съ която започва думата „магаре“, означава вещество, отъ което може да се правятъ гърнета. Значи, ти си каль, която грънчарьтъ ще мѣси, ще мачка, докато изкара нѣщо отъ нея. Какво ще изкара най-послѣ? — Стомна. — За какво? — За носене на вода. Отъ тази каль той може да направи не само стомна, но и гърне, и тенджера, каквото пожелае, а ти трѣбва да бѫдешъ търпеливъ, да слушашъ. Отъ грънчаря зависи, какво ще направи отъ тебе, а ти можешъ да питашъ, колкото искашъ. Тури ли вода въ тебе, ти трѣбва да бѫдешъ благодаренъ, че носишъ вода, т. е. вършишъ нѣкаква работа. Носишъ ли вода, не си въобразявай, че можешъ да й заповѣдвашъ. Водата сѫществува и безъ тебе. Казвашъ: водата отъ моето гърне се излѣ. — Да, само водата отъ твоето гърне се излѣ, но не и водата на океана. Дѣ може да се излѣе водата на океана? Да допуснемъ, че нѣкога земята може да се прѣобърне въ пространството, и водата, която се намира по повърхнината й, да се излѣе. Дѣ ще се излѣе, на кое мѣсто въ пространството? Слѣдователно, има нѣща, които не могатъ да се изливатъ. По аналогия на това, казвамъ: какъвто и да е животътъ на човѣка, най-послѣ той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бѫде невъзможно. Нещастието е възможно за стомната, но не и за океана. Като се излѣе водата отъ стомната, това е нещастие за стомната. Може ли това нещастие да сполети и океана? И тъй, човѣкъ трѣбва да има широки схващания за всички явления въ живота и природата. Нѣкой казва: защо сѫ тия философски въпроси? Азъ се занимавамъ съ дребни работи, философията не ме интересува. Дребнитѣ работи създаватъ страдания на хората. Страданията произтичатъ отъ малки, отъ дребни работи, а не отъ голѣми. Влѣзе ли въ рѫката на нѣкой човѣкъ едно малко трънче, то му създава голѣмо страдание; тури ли домакинята повечко соль въ яденето, това става причина за голѣмо страдание: сольта прѣдизвиква голѣма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усѣща се голѣма тежесть. Значи, малкитѣ работи въ свѣта създаватъ голѣми страдания и нещастия. Сѫщото се забѣлѣзва и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка, затова той не трѣбва да се занимава съ дребнавости. Запитватъ едного, послѣдователь на новото учение: какво прѣдставлявате вие отъ себе си? Той отговаря: всички ние сме кандидати за светии. И правъ е този човѣкъ. Когато единъ студентъ учи въ университета, той има възможность и професоръ да стане — отъ него зависи. Какво невъзможно има въ това? Нѣкой се страхува да каже това нѣщо, и по този начинъ минава за скроменъ. Да станешъ светия, това не е професия, то е фаза, прѣзъ която всѣки трѣбва да мине. Всѣки човѣкъ е кандидатъ за светия, и то отъ първокласнитѣ светии. Казвате: има ли пързостепененъ или второстепененъ светия? Това се отнася до вѫтрѣшното, дълбоко разбиране на думата „светия“. Да станешъ светия, това подразбира да възприемешъ и приложишъ живота на светията. Нѣма ли човѣкъ прѣдъ видъ живота на светията, той може да се спъне въ пѫтя си. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ пѫтя на светията, но да се моли на Бога да светне, да се просвѣти и да каже: Господи, искамъ светия да стана! Всѣки може да стане светия и ще стане, защото такава е волята Божия. Мнозина казватъ: ние сме грѣшни хора, за светии не ни бива. Питамъ: каква логика има въ тази мисъль? Кой баща иска да има хилавъ синъ? Всѣки баща иска да има здравъ синъ, като себе си. Обаче, синътъ казва на баща си: азъ не мога да бѫда като тебе здравъ, затова ти ще ме носишъ. Бащата не се радва на такъвъ синъ. Синътъ трѣбва да се стреми да бѫде като баща си и да е благодаренъ на това, съ което природата го е надарила. Той трѣбва само да работи, за да се развива. И въ религиозния животъ се срѣщатъ сѫщитѣ заблуждения, сѫщитѣ лъжливи учения, затова хората казватъ: грѣшни сме, не можемъ да водимъ чистъ и светъ животъ. Не, всички хора не сѫ грѣшни. Само тѣзи сѫ грѣшни, които се отказватъ да вършатъ волята Божия. Само тѣхъ Богъ ограничава. Рѣшатъ ли да вършатъ волята Божия, тия ограничения моментално се прѣмахватъ. Сегашниятъ животъ на хората прѣдставлява халка, бримка, която лесно се окачва и закачва. Знаете ли, защо сте дошли на земята? Нѣкой човѣкъ е дошълъ на земята само да товари и разтоваря магарето. Ще кажете: и тазъ добра! Че ако вие знаете да товарите и разтоваряте едно магаре, както трѣбва, ангелитѣ ще ви пѣятъ хвалебни пѣсни. Знаете ли, какво символизира магарето? Ако можете да разтълкувате всички букви на думата „магаре“, тъй както сѫ поставени въ живата природа, вие ще разберете, че магарето прѣдставлява великъ символъ. Днесъ всички се смѣятъ на магарето, но Писанието казва: „Блажени сѫ тѣзи, на които се подиграватъ“. Магарето се оплаква: все мене биятъ, мене корятъ, на мене се подиграватъ. Когато искатъ да изкажатъ недоволството си отъ нѣкого, хората казватъ: магарешки работи! Когато магарето реве, то изказва своята мѫка прѣдъ Господа, като Му се оплаква: не зная, какво искатъ хората отъ мене! Господъ му отговаря: не бой се, всичко ще прѣнесешъ, и единъ день ще се освободишъ отъ това положение. Магарето се поуспокои малко, замисли се и си продължи работата. Магарето не е щестлавно, нито горделиво, но има достоинство. То казва: бийте ме, правете, каквото искате съ мене, но трѣбва да знаете, че гоненитѣ сѫ блажени. Ще каже нѣкой, че този стихъ се отнася до хората, а не до магарето. — Какъ може този стихъ да се отнася до хората, когато тѣхъ никой не е билъ? Тебе кой те би? Този стихъ се отнася за всѣки, когото биятъ. Хлѣбътъ е за гладния, не за сития. Така трѣбва да се разбиратъ нѣщата. Всѣко нѣщо, всѣка проява трѣбва да се разбира въ нейния дълбокъ символистически смисълъ, за да се придобие духъ на широта. Всички недоразумѣния, всички ограничения се дължатъ на старитѣ възгледи у хората. Ние трѣбва да имаме по-широки възгледи отъ сегашнитѣ. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ смѣшно положение, тѣ не знаятъ положително за какво сѫ способни и до колко е тѣхната сила; тѣ не знаятъ още, за какво сѫ дошли на земята. Нѣкой човѣкъ е дошълъ на земята да направи една кѫща и да си замине; другъ е дошълъ да свърши пети класъ и да си замине; трети е дошълъ да свърши университетъ и да си замине; четвърти е дошълъ да стане учитель, и още първата година на своето учителствуване той си заминава. Казвате: наистина, нѣма ли по-високъ смисълъ животътъ? — Кой е по-високиятъ смисълъ? — Да служимъ на Бога, да проповѣдваме на хората за Него. Питамъ: като си говорилъ нѣкому за Бога, какво си спечелилъ? Всички вие сте учили аритметика, знаете, какво нѣщо сѫ дробитѣ. Напримѣръ, имате слѣднитѣ нѣколко дроби: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. По какво се различаватъ тия дроби една отъ друга? Коя е най-важна отъ тѣхъ: най-голѣмата, или най-малката? Знаменателитѣ на всички тия дроби сѫ различни, и тѣ означаватъ едно прѣходно състояние. Числото 1 въ първата дробь показва, че вие имате извѣстна енергия, съ която трѣбва да се борите. Слѣдователно, тази енергия трѣбва да има за знаменатель число, което да прѣдставлява формативна сила, която ще може да прѣвърне енергията на единицата въ производна. Такова число, именно, е двойката. Запримѣръ, въ даденъ случай вие имате едно малко неразположение и сте готови да създадете цѣлъ скандалъ, за нищо и никакво. Въ този моментъ, обаче, пощаджията ви носи писмо отъ вашъ дѣдо, който съобщава, че ви завѣщава наслѣдство отъ 100,000 лева. Дѣдото е турилъ въ писмото и чека, съ който ще вземете паритѣ. Щомъ отворите писмото, неразположението ви минава, вие забравяте всичко. Това писмо прѣдставлява числото двѣ, т. е. формативната сила. Числото три е неутрална сила. Запримѣръ, вие сте направили нѣколко кѫщи и сте потънали въ дългове, тревожите се, какъ ще ги изплатите. Въ помощь трѣбва да ви дойде числото три, да тури край на изразходване на вашата енергия. Това ще стане, като се обърнатъ силитѣ, енергиитѣ на вашия умъ въ противоположна посока на тази, въ която сѫ вървѣли до това врѣме. Често слушате да се пѣе пѣсеньта „цвѣте мило, цвѣте красно“. Питамъ: какво се крие въ тази пѣсень? Когато нѣкоя стара баба пѣе тази пѣсень, какво означава това? Или какво означава, когато я пѣе нѣкоя млада мома, или нѣкой професоръ, или нѣкой войникъ? Идеитѣ, които внасятъ бабата и младата мома въ тази пѣсень, се коренно различаватъ; идеитѣ, които внасятъ професорътъ и войникътъ въ сѫщата пѣсень, пакъ се различаватъ. Слѣдователно, тази пѣсень, излѣзла отъ устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникътъ пѣе тази пѣсень, той подразбира своята сабя, която навсѣкѫдѣ пѫть му отваря. Когато професорътъ пѣе „цвѣте мило, цвѣте красно“, той има прѣдъ видъ нѣкаква задача, върху която прави своитѣ изслѣдвания, както химикътъ нагрѣва извѣстни смѣси въ ретортата, прави опити, дано открие нѣщо, че да спечели пари за една кѫщичка, да подобри живота си. Когато свещеникътъ пѣе тази пѣсень, и той влага въ нея нѣкаква идея. Тъй щото, когато човѣкъ пѣе, той всѣкога трѣбва да влага въ пѣсеньта извѣстна идея. При това, идеята въ неговия умъ трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена. Колкото идеята е по-опрѣдѣлена, толкова тя е по-важна. Питамъ: можете ли да съберете даденитѣ дроби? Тѣ могатъ да се събератъ само при извѣстни условия, а именно, като се приведатъ подъ общъ знаменатель. Какъ се привеждатъ дроби подъ общъ знаменатель? Трѣбва да се намѣри едно общо число, въ което знаменателитѣ на отдѣлнитѣ дроби да влизатъ безъ остатъкъ. Общиятъ знаменатель на тѣзи дроби ще бѫде 60. Като ги приведемъ подъ общъ знаменатель, ще получимъ слѣднитѣ дроби: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Като ги приведохме подъ общъ знаменатель 60, това показва, че единицата се раздроби на повече частици, но по-дребни. Сега, ако искаме да съберемъ тия дроби, ще съберемъ само числителитѣ имъ, а знаменательтъ ще остане общъ за всички: 30/60 + 40/60 + 45/60 + 48/60= 163/60. И тъй, единицата въ дробьта 1/2 показва, какъ трѣбва човѣкъ да работи. Числото двѣ пъкъ показва законитѣ, условията, при които трѣбва да работимъ на земята. Всички числа сѫ живи, а не мъртви бѣлѣзи, които само пишемъ. Ако се рѣзглеждатъ като живи величини и ги разбираме правилно, животътъ напълно ще се осмисли и подобри. Обикновено единицата показва най-малкия капиталъ, съ който започваме всѣка работа. Числото двѣ показва методъ, какъ да използуваме законитѣ и условията въ материалния свѣтъ, за да увеличимъ капитала, съ който сме започнали, и послѣ правилно да го разпрѣдѣляме. Значи, така наредени дробитѣ, отъ най-малката до най-голѣмата, прѣдставляватъ течения, енергии въ природата, които трѣбва да се използуватъ разумно, като се съпоставятъ въ правилни съотношения. Първата дробь 1/2 прѣдставлява човѣкъ съ положителенъ характеръ, който не отстѫпва отъ своитѣ убѣждения. Намисли ли си нѣщо, той ще го направи; могатъ да минатъ 10-15-20 години, но той ще направи така, както нѣкога си е намислилъ. Вие може да му давате редъ философски доказателства или примѣри отъ живота на Мойсея, на Христа, той ще ви слуша и ще си мълчи, но слѣдъ години ще го видите, че е постѫпилъ така, както той си знае. За такъвъ човѣкъ казваме, че той е изразъ на дробьта 1/2. Разбира се, това не е общо правило. Човѣкъ може да измѣни тоноветѣ на тази гама. Гамитѣ не сѫ абсолютни закони, тѣ търпятъ промѣни. Дробьта 2/3 прѣдставлява човѣкъ, съ крайно отстѫпчивъ характеръ. Той е съгласенъ съ всички хора, само за да живѣе въ миръ и съгласие. Въ това отношение той е като кальта, можешъ да я мѣсишъ, както искашъ. Този човѣкъ често побутва джоба си и казва: пъленъ ли е джобъть, и умъть ти ще стига; нѣмашъ ли пари, нищо не струвашъ. Такъвъ е човѣкътъ на числото двѣ. Тройката, обаче, внася равновѣсие. Слѣдъ това ти отивашъ при единъ човѣкъ, който прѣдставлява дробьта 3/4 и му казвашъ: хайде, да направишъ еди-каква си работа! Той ще ти каже: почакай малко, тази работа трѣбва да се обмисли, да се види, какви сѫ условията; ако условията благоприятствуватъ, тогава ще прѣдприемемъ работата, но дотогава не мога да дамъ дума. Този човѣкъ мисли вече. И слѣдъ това, като обмисли всичко, той казва: господине, това мога да направя за тебе, онова не мога. Честно и справедливо ще ви докаже, защо, именно, не може да направи нищо. Той никога не лъже, но искрено ще ти каже: сега моитѣ работи не позволяватъ да направя за тебе това, което искашъ, но слѣдъ една година ще ти услужа. Най-послѣ дохождате до човѣка, който прѣдставлява дробьта 4/5. Той е крайно взискателенъ, намира погрѣшки въ всички хора, и малкитѣ нѣща прави голѣми. Види ли единъ малъкъ недостатъкъ въ нѣкой човѣкъ, той го туря подъ микроскопъ, увеличава недостатъка най-малко десеть пѫти и казва: човѣкъ трѣбва да знае, какво нѣщо е култура, какво нѣщо сѫ отношения! Строгъ е този човѣкъ. Тази строгость се дължи на числото четири, което е огънь, барутъ. Ако остане само на него, то би запалило цѣлия свѣтъ. Този огънь изгасва, благодарение на числото петь. Това число смекчава силитѣ, енергиитѣ на числото четири. То постоянно кваси барута, да не изгори всичко около него. Казвамъ: всички дроби се срѣщатъ и въ човѣка. Едни отъ тѣхъ се намиратъ въ рѫцѣтѣ му, а други — въ краката. Човѣкъ едноврѣменно дѣйствува и съ рѫцѣтѣ, и съ краката си. Казвате: значи, човѣкъ е раздвоенъ. До кръста си той мисли по единъ начинъ, а отъ кръста нагорѣ — по другъ начинъ. Когато човѣкъ е ситъ, той се занимава и съ наука, и съ философия, разсѫждава по много философски въпроси, какво е казалъ Кантъ, какво е казалъ Шопенхауеръ, но щомъ огладнѣе, напуща всичката философия, не го интересува вече, кой какво е казалъ, прѣстава да се интересува за небето, за ангелитѣ; той започва да мисли вече само за хлѣба, какъ се изкарва отъ земята, какъ се пече и т. н. Гладниятъ си прѣдставлява само нѣща за ядене. Въ този случай коремътъ заповѣдва на човѣка. Нахрани ли се, картината се смѣня, и човѣкъ пакъ започва да мисли за по-високи нѣща. Това раздвояване у човѣка, именно, създава противорѣчията въ живота му. Обаче, въ човѣка има едно трето сѫщество — Божественото — което примирява тия противорѣчия. Безъ тѣхъ свѣтътъ не може да сѫществува. Тѣ прѣдставляватъ условия, чрѣзъ които Богъ дѣйствува между хората. Противорѣчията сѫ една необходимость за развитието на съврѣменнитѣ хора. И тъй, когато човѣкъ разбере вѫтрѣшния смисълъ на живота, той ще си обясни смисъла на противорѣчията. Запримѣръ, ако човѣкъ се самонаблюдѣва, ще види, че неговитѣ състояния на скръбь и радость непрѣкѫснато се мѣнятъ прѣзъ деня; ако не е скърбенъ или радостенъ, той ще изпитва или съмнѣние, или подозрѣние къмъ нѣщо; изобщо, все ще се намира подъ тежестьта на нѣкакво отрицателно чувство въ себе си. Казвате: защо става всичко това? Питамъ: защо перачката пере? Защо професорътъ прави своитѣ научни изслѣдвания? Защо музикантътъ свири? Защо момата постоянно се гледа въ огледалото? Казвате: това сѫ обикновени работи. — Не, не сѫ обикновени, защото задъ всѣка проява, задъ всѣко явление се крие нѣкаква разумна сила; всѣко явление си има причина. Когато човѣкъ се огледва въ огледало, той знае причината, която го подбужда да прави това. Той иска да види въ огледалото, дали е красивъ, или не. Всѣки човѣкъ иска да бѫде красивъ. Защо? — Защото въ красотата се крие нѣкакъвъ идеалъ, който той иска да постигне. Ако човѣкъ има истински идеалъ, като се погледне въ огледалото, той ще разбере по лицето си, какво още му липсва, за да постигне своя идеалѣ. Нѣкой казва: азъ съмъ красивъ. — Не, вие още не сте завършили развитието си; вашитѣ чърти още не сѫ такива, каквито трѣбва. Знаете ли, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ ви? Когато ви погледне нѣкой, въ очитѣ ви трѣбва да има дълбочина, мисъль. Другъ пъкъ казва: азъ чувствувамъ. — Какво чувствувашъ? Да чувствува човѣкъ, това значи да има непрѣодолимъ стремежъ, да бѫде носитель на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Такова дълбоко чувство хвърля голѣма свѣтлина върху лицето на човѣка. Мнозина казватъ: ние не сме родени за тѣзи работи. — Ами за какво сте родени, за обикновени работи ли? И слѣдъ всичко това искатъ хората да ги уважаватъ. Човѣкъ се уважава само за великото, за Божественото, което той носи въ себе си. Каквато друга философия и да подържа човѣкъ, той трѣбва да знае, че за човѣшкото въ него никой не може да го уважава. Отъ памти-вѣка и досега само възвишеното, красивото, великото, Божественото въ човѣка се почита и уважава. И дѣцата разбиратъ, кое е Божествено, и кое човѣшко. Който не може да разбере Божественото, нека извика нѣкое малко дѣте, то ще му опрѣдѣли точно, коя проява е Божествена, и коя човѣшка. Неговиятъ отговоръ, макаръ и дѣтински, ще бѫде отличенъ. Сега ще ви запитамъ: кое е Божественото, което тази вечерь трѣбва да направимъ? Вие се смущавате, че не можете да отговорите, но азъ ще ви помогна малко. Прѣдставете си, че стотина души пѫтуватъ прѣзъ единъ горещъ день, и всички усѣщатъ голѣма жажда, гърлата имъ сѫ засъхнали. Приближаватъ до една рѣка, съ здравъ и хубавъ мостъ, и запитватъ нѣкои пѫтници, има ли наблизо вода да пиятъ. Казватъ имъ, че слѣдъ като минатъ моста, на разстояние 200—300 м. отъ него, има чешма съ хубава, чиста вода. Кое е по-добрѣ да направятъ: да прѣминатъ моста и да отидатъ при чешмата, или да пиятъ вода отъ рѣката? Най-доброто въ случая е да минатъ прѣзъ моста и да отидатъ при чешмата, да се напиятъ съ чиста, хубава вода. Като задоволятъ жаждата си отъ тази вода, тѣ ще кажатъ: слава Богу, че намѣрихме такава хубава вода! Водата е носителка на живота. Слѣдователно, тази вечерь и вие трѣбва да минете прѣзъ моста на рѣката и да отидете при чешмата, при Божествения животъ, да пиете отъ неговата вода, която единствена ще задоволи жаждата ви, т. е. умразата, която мори всички съврѣменни хора. Слѣдъ това ще насѣдате на зелената морава и ще кажете: заслужава да се живѣе на земята! Колко е хубаво човѣкъ вечерь да излѣзе подъ открито небе, да накладе огънь, да седне на земята и да наблюдава звѣздитѣ на небето! Слѣдъ това да се прибере дома си да спи, и сутриньта бодъръ, свѣжъ да продължи работата си. Нѣкои казватъ: какъ можемъ да постигнемъ всичко, което ни се говори? Мѫчни сѫ тѣзи работи за насъ. — Не, човѣкъ може да направи всичко, каквото желае. Помнете слѣдното: мѫчнитѣ нѣща сѫ непостижими за човѣка, но понеже Богъ присѫтствува въ тѣхъ, затова ставатъ леснопостижими. Дѣто Богъ взима участие, и най-мѫчнитѣ нѣща се постигатъ лесно. Понеже въ леснитѣ нѣща Богъ не присѫтствува, човѣкъ самъ се заема съ уреждането имъ, и затова въ края на краищата ще забърка нѣкаква каша. Който търси лесниятъ пѫть, той свършва съ дефицитъ; който не избѣгва мѫчниятъ пѫть, той урежда работитѣ си, защото Богъ е съ него и му помага. И затова е казано, че ученикътъ трѣбва да бѫде герой, да издържа въ страданията, неволитѣ и буритѣ на живота. Ученикътъ се учи отъ всичко. Когато направятъ нѣкому бѣлѣжка, той се огорчава и казва: защо ми направиха тази бѣлѣжка? Зарадвайте се, когато ви правятъ бѣлѣжки. Това сѫ ваши приятели, които искатъ да изправятъ нѣкой вашъ недостатъкъ. Една майка се оплаква, че дѣтето й плаче много. Питамъ тази майка: подобрѣ ли ще бѫде за нея, ако дѣтето й умре и прѣстане да плаче и да я безпокои? Майката трѣбва да се радва, че дѣтето й е живо и пролива сълзи. Сълзитѣ показватъ, че изворитѣ на живота сѫ започнали да бликатъ. Блажени онѣзи, на които изворитѣ на живота никога не прѣсъхватъ. Ще кажете: и тазъ добра! Да, така е. Най-дълбокитѣ въздишки сѫ създали най-благородни и възвишени чувства. Най-хубавиятъ езикъ на земята е скръбьта. Като казвате, че много сте страдали и скърбѣли, научихте ли езика на страданията? Той е единъ отъ важнитѣ езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения езикъ. Безъ страдания и безъ радости човѣкъ не може да научи Божествения езикъ. Казвате: ние живѣемъ на земята. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ скръбьта и въ страданията, но тѣ още не сѫ опитали живота въ неговата сѫщина. Животътъ може да се разбере само слѣдъ като човѣкъ се издигне надъ всички страдания и радости. Значи, скърбитѣ и страданията прѣдставляватъ почва, въ която Божественитѣ сѣмена ще растатъ и ще се развиватъ. Новиятъ животъ, който се развива въ почвата на скърбитѣ и радоститѣ, ще бѫде истинскиятъ животъ. Що е радостьта? — Блаженство на духа, или споредъ индуситѣ — само блаженство, покой. Радостьта прѣдставлява разуменъ животъ безъ ограничения. И тъй, ще знаете: най-мѫчнитѣ работи сѫ най-лесни. Ако не вършите тѣхъ, ще дойдатъ още по-трудни, които непрѣменно трѣбва да изпълните. Всѣки, който е дошълъ на земята, непрѣменно трѣбва да рѣши своята задача, да изпълни своето прѣдназначение. Нѣкой казва: азъ имамъ своя задача, свой планъ, който трѣбва да изпълня. Речешъ ли да изпълнишъ своя планъ, а не този, който Богъ ти е прѣдначърталъ, ще видишъ, че твоятъ планъ ще стане на пухъ и прахъ, и слѣдъ това ще дойде господарьтъ да те товари и разтоваря, а ти ще ревешъ, ще страдашъ. Казвашъ: азъ магаре ли съмъ? Питамъ: когато те заведатъ въ затвора и те положатъ на земята, дѣто ти удрятъ такъвъ бой, който съ години помнишъ, не си ли магаре? Биятъ те, изтезаватъ те, докато те принудятъ да кажешъ, че си открадналъ нѣщо, за което ти никога не си мислилъ. Питамъ: твоето положение не е ли по-долу отъ това на магарето? Магарето, колкото и да го биятъ, никога нѣма да каже нѣкаква лъжа. Единъ българинъ се напилъ една вечерь до забрава, и като се връщалъ дома си, отбилъ се при единъ изворъ да напои магарето си. Магарето пило вода, колкото трѣбвало, и тръгнало да си върви. Господарьтъ го тегли къмъ извора и му казва: пий още малко вода! Магарето не иска да пие, дърпа се назадъ. Пий де, изпълни желанието ми! Магарето пакъ се отказва да пие. Най-послѣ господарьтъ го оставилъ свободно и му казалъ: азъ те похвалявамъ. Ти си по-умно отъ мене. Азъ пихъ за волята на този, на онзи, а ти не искашъ да изпълнишъ волята даже и на господаря си. Напие ли се веднъжъ магарето, повече не пие. Нѣкой казва: често условията на живота ме заставятъ да направя това, което не искамъ. Щомъ външнитѣ условия те заставятъ да направишъ това, което Богъ не иска, ти не си човѣкъ. Така може да постѫпва само животното. Казвамъ: това сѫ максими, които човѣкъ трѣбва да държи въ мисъльта си. Намѣришъ ли се прѣдъ нѣкое изкушение, кажи си: трѣбва ли да бѫда по-долу отъ магарето? Не мога ли да бѫда поне толкова честенъ и устойчивъ, колкото и магарето? Много животни иматъ добри чърти, на които ние трѣбва да подражаваме. Единъ паякъ се явилъ между културнитѣ паяци и започналъ да имъ разправя една своя опитность: „Днесъ една красива муха попадна въ моята паяжина, но азъ я пуснахъ на свобода“. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ти изневѣри на цѣлото наше общество? — Добрѣ, щомъ е така, утрѣ елате всички у дома, и азъ ще повикамъ пакъ тази муха, да видимъ, какво ще направите вие съ нея. Всички се съгласили. На другия день пристигатъ 20 паяци-философи; пристига и мухата, която се указало, че била оса. Като я видѣли, всички паяци рѣшили единодушно да я пуснатъ, защото била много красива муха. За нея трѣбвало да направятъ изключение. Осата имъ казала: „Ще ме пуснете, разбира се, така е рѣшилъ Господъ. Азъ нося въ жилото си нѣщо, което всѣки непослушенъ ще опита. Който не изпълнява волята Божия, той скоро ще опита това, което нося въ жилото си“. Трѣбва ли и вие, като тѣзи паяци, да казвате, че ще пуснете осата на свобода, защото била красива? — Ще я пуснете не по ваша воля, а по Божия. Да постѫпвате като тия паяци и да мислите, че сте извършили нѣщо велико, това не е истинска култура. Благородството на човѣка се проявява, когато той има свободенъ изборъ, да постѫпва, както иска, а при това той разбира волята Божия и постѫпва споредъ нея. Ще кажете: опасно нѣщо е окултната наука! Питамъ: дѣ нѣма опасности? Като ходите по улицитѣ, нѣма ли опасность нѣкоя керемида да падне върху главата ви? За умния човѣкъ, който ходи внимателно по пѫтя си, нѣма никакви опасности, но за невнимателния, за разсѣяния има много опасности. Казвамъ: дробитѣ, които разгледахме, прѣдставляватъ извѣстни символи и правила, необходими въ живота на човѣка. Тѣ сѫ методи, чрѣзъ които може да смекчавате нѣкои ваши състояния. И живата природа си служи съ тѣзи методи. Въпросътъ за значението и приложението на дробитѣ е обширенъ. Сега ние го разгледахме покрай другитѣ въпроси, затова останаха много междини, които вие сами ще си допълните. Днесъ всичко не може да ви се каже, защото нѣма да го разберете. Запримѣръ, нѣкои ме запитватъ нѣщо, но азъ не отговарямъ, а само тихо произнасямъ частицата „хмъ“. Какво разбирате отъ тази малка частица? Тя е символъ, който изразява нѣщо, но малцина ще разбератъ нейния смисъль. Нѣкой не говори много, но само извиква: „ахъ!“ Буквата „а“ показва, че този човѣкъ започва да мисли. Сега вие не трѣбва да се смущавате отъ всички обяснения, които ви се даватъ по извѣстни въпроси. Когато изучавате една картина, вие разгледвате главно основнитѣ чърти, но покрай тѣхъ се занимавате и съ подробноститѣ. Това, обаче, не трѣбва да ви смущава. Основни и важни бѣлѣзи на картината сѫ очитѣ, носа, устата и вѣждитѣ. Всички останали дребни, тънки линии, тѣ сѫ за умнитѣ, за ученитѣ хора, както и за великитѣ художници. За обикновенитѣ хора сѫ важни основнитѣ идеи. Изкуство е човѣкъ да схваща и най-дребнитѣ чърти на дадена картина. Лзъ наблюдавамъ, какъ художницитѣ турятъ сѣнки на своитѣ картини. Природата, обаче, не поставятака своитѣ сѣнки. Ще дойде день, когато художницитѣ ще научатъ това изкуство отъ природата. Съврѣменното човѣчество се намира въ прѣходенъ периодъ на своето развитие. Нѣкой казва: искамъ да бѫда ученъ. Въ какво седи ученостьта на човѣка? Вие срѣщате хора, които сѫ свършили по 2 — 3 факултета, а срѣщате и такива, които нищо не сѫ свършили. Питамъ: каква разлика има между свършилитѣ 2 — 3 факултета и между тия, които нищо не сѫ свършили? Ако е въпросъ за знанията имъ по отношение невидимия свѣтъ, и еднитѣ не знаятъ и не виждатъ нищо отъ него, както и тия, които нищо не сѫ учили. Ако учениятъ човѣкъ вижда нѣщата въ невидимия свѣтъ, той е истински ученъ; и ако простиятъ вижда, и той е ученъ човѣкъ. Простиятъ, който днесъ не е свършилъ университетъ, той въ миналото нѣкога е училъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора сѫ учени, други сега учатъ, а трети за въ бѫдеще ще учатъ. Ето защо не се смущавайте отъ това, дали сте учени или прости, богати или бѣдни. При всички условия на живота ученикътъ трѣбва да учи, безъ да се смущава. Христосъ казва: „Въ Бога вѣрвайте, и въ мене вѣрвайте!“ Когато човѣкъ вѣрва въ Бога, духътъ му се повдига, душата му се разширява, и той разрѣшава правилно задачитѣ на своя животъ. Питамъ: може ли нѣкой отъ васъ да даде отговоръ на музикалното упражнение: „Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа?“ За коя Истина се подразбира това? — За Истината, която отъ Любовьта излиза и отъ Мѫдростьта просиява. Само тази Истина носи вѣченъ животъ и свобода за човѣшката душа. Сега вие направете мелодията на този отговоръ. Изпѣйте сега упражнението „Сила жива изворна течуща.“ Както виждате, това упражнение започва съ буквата с, въ думата „сила“; звукътъ с раздѣля, т. е. отдѣля доброто отъ злото, красивото отъ грозното. Като пѣете това упражнение, трѣбва да знаете, за коя сила пѣете. Вие пѣете за силата, която дѣли. За да се изпѣе това упражнение правилно, вие трѣбва да се нагласите въ хармония съ живата природа, че като ви слуша, и тя да бѫде доволна отъ васъ. Нѣма по-интелигентно, по-нѣжно, по-отзивчиво сѫщество отъ живата природа, затова вие трѣбва да се вслушвате въ нея. Щомъ получите нейното удобрение, тя ще ви подкрѣпва, и тогава вие ще знаете, че можете да пѣете и прѣдъ цѣлия свѣтъ. Пѣемъ ли, трѣбва да се вслушваме въ живата природа, дали ще получимъ отзвукъ на нашето пѣние, или не. Не получимъ ли отзвукъ, още ще трѣбва да се упражняваме, докато я задоволимъ. Сѫщото нѣщо се отнася и до мисъльта. Ние трѣбва да бѫдемъ и въ мисъльта си въ хармония съ живата природа. Нѣкой казва: азъ мога да мисля, както искамъ. Не, ти не можешъ да мислишъ, както искашъ. Когато човѣкъ мисли върху нѣкой въпросъ, той трѣбва да наблюдава,каква свѣтлина прониква въ съзнанието му. Ако отъ неговата мисъль съзнанието му се помрачава повече, той не мисли правилно, т. е. мисъльта му не е въ хармония съ живата природа. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начинъ цѣлата душа на човѣка ще вземе участие въ възприемане словото на Истината. Вслушвайте се въ нейния езикъ и въ нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нѣщо въ сърцето или въ ума си, дълбоко въ себе си вие ще чуете нейния тихъ гласъ да казва: „Не бой се, върви напрѣдъ!“ Ти излизашъ на сцената, държишъ нѣкаква рѣчь. Въ това врѣме идва изкушението прѣдъ тебе и ти пошепва: колко хубаво говоришъ! Речешъ ли да се вслушашъ въ думитѣ му, хубавата рѣчь изчезва. Една знаменита проповѣдница въ Америка излѣзла на амвона да говори. Въ това врѣме иде изкушението, и тя чува гласъ: много хубаво, краснорѣчиво говоришъ. Обаче, проповѣдницата не обърнала никакво внимание на тѣзи думи. Като слѣзла отъ амвона, публиката започнала да я поздравлява и да й казва: много хубаво говорите. — Това ми се каза, още когато бѣхъ на амвона. Само Богъ казва хубавитѣ, красивитѣ нѣща. Ние, обаче, сме само носители на Божиитѣ мисли и чувства. Каже ли човѣкъ нѣщо красиво, истинно, това е Божественото, което се е проявило чрѣзъ него. Човѣкъ трѣбва да работи за развиване на Божественото въ себе си. И тогава, говори ли красиво, той трѣбва самъ да се радва, че е казалъ Истината, тъй както Богъ изисква. По какво се различава Истината отъ лъжата. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да различавате човѣка на Истината отъ човѣка на лъжата. Прѣдставете си, че въ една болница има сто души парализирани, и прѣдъ тѣхъ се явятъ десеть души, които претендиратъ, че сѫ хора на Истината. Ако сѫ хора на Истината, отъ тѣхното слово парализиранитѣ трѣбва да станатъ отъ леглата си. Първиятъ започва да имъ говори: „Богъ е Любовь.“ Всички лежатъ на леглото си, не мърдатъ. Вториятъ говори: „Богъ е Мѫдрость“. Болнитѣ пакъ лежатъ на леглата си. Третиятъ говори: „Богъ е Истина“. Болнитѣ сѫ въ сѫщото положение. Така се изреждатъ деветьтѣ единъ слѣдъ другъ, но болнитѣ не оздравяватъ. Излиза най-послѣ десетиятъ, който, наистина, е придобилъ Истината, живѣе въ нея; той казва на болнитѣ: „Въ името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина бѫдете свободни!“ Въ този моментъ още болнитѣ наскачатъ отъ леглата си, и започватъ да пѣятъ за слава Божия. Питамъ: кой отъ десетьтѣ души говори Истината? — Този, който можа да дигне парализиранитѣ отъ леглата имъ. И послѣ казват на този човѣкъ: ти не говори, както трѣбваше. Не е важно, какъ съмъ говорилъ, но важно е тѣзи хора да стѫпятъ на краката си и да се движатъ, да се радватъ на живота. Това Богъ иска, това и тѣ сами искатъ. Може ли човѣкъ съ своето слово да направи това нѣщо, то е доказателство вече за хубаво, за истинно говорене. Нѣкой може да говори много красиво, но болнитѣ да си останатъ пакъ въ леглата. Другъ може външно да не говори толкова красиво, но отъ неговото слово болнитѣ оздравяватъ, здравитѣ осмислятъ живота си, и всички заедно започватъ да изпълняватъ волята Божия. Казвате: ние не знаемъ, що е Истина. Казвамъ: когато говорите на хората, и отъ вашето слово всички заедно започватъ да пѣятъ, да славословятъ Бога и да изпълняватъ волята Му, вашето слово е истинно, то съдържа въ себе си великата Божия Истина. Изпѣйте упражнението „Изгрѣва Слънцето.“ — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 1. Лекция, държана отъ Учителя, на 18 ноември, 1925 г. въ г. София.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Срѣда, 8 юли. На „Изгрѣвъ“ 8 ч. с. Закриване на събора Поде се въпроса за „просвѣтенъ фондъ“. Мнозина говориха въ единъ и сѫщъ духъ. Прие се единодушно тази идея, съ реализирането на която обѣщаваме да се снабди братството съ едно мощно орѫдие за разпространяването на нашитѣ свѣтли идеи всрѣдъ мрака на народнитѣ маси, които, въ една или друга форма, по единъ или другъ начинъ, съ готовность биха ги приели. Думата бѣше за работнитѣ народни маси. Причинитѣ за оснотаването на фонда сѫ слѣднитѣ: липса на освѣтление въ обществото по въпроситѣ отъ „нашето учение“, както въ столицата така и въ провинцията. Това още повече се отнася до ония, които сѫ далечъ въ провинцията, и слѣдователно нѣматъ възможность да слушатъ бесѣди, или да влизатъ въ непосрѣдствени разговори съ Учителя. Цѣлитѣ му: слѣдъ като се закрѣпи достатъчно, да подпомага за издаването на брошури, книги и пр., цѣлещи пръскането на новата свѣтлина, разбира се, споредъ цѣльта, носяща съотвѣтния популяренъ духъ. При едно благоприятно стечение на обстоятелствата, засилване на нашата печатница и поставянето й въ основата на просвѣтното дѣло. Срѣдствата си фондътъ първоначално ще почерпи отъ доброволнитѣ вноски на всички братя и сестри. Като вторъ източникъ е печатницата. Избра се централенъ касиеръ въ София, комуто ще се внасятъ сумитѣ всѣки 3 мѣсеца: чрѣзъ мѣстнитѣ касиери отъ провинцията, и направо отъ братята и сестритѣ отъ София. За правилното използуване срѣдствата на фонда се избра просвѣтна комисия, състояща се отъ трима братя и три сестри. * * * Изпѣ се пѣсеньта „Богъ е Любовь“. Мото: Доброта, Истина, Красота, това е Любовьта! Съборътъ се закри въ присѫтствието на Учителя и на всички братя и сестри.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ, 7 юли, 3 ч. сл. обѣдъ Общи въпроси Постави се на дневенъ редъ разискване върху списанието. Г. Томалевски говори върху духа, въ който е било списвано „Житно Зърно“, причинитѣ, които сѫ наложили подържането на тоя духъ. Засегна накратко въпроса и за финансовото положение на списанието. Помолени бидоха братята и сестритѣ отъ провинцията и София да изкажатъ своето мнѣние и това на братята и сестритѣ, които прѣдставятъ това списание, като изтъкнатъ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни въ досегашната му програма, като заедно съ това дадатъ едно общо очертание на насоката, къмъ която то би трѣбвало да се насочва занапрѣдъ. Почти отъ всички краища на България говориха прѣдставители и всестранно се произнесоха. Въ резултатъ се прие, че списанието принципно има добра насока, която е желателно да се спази. Могатъ да се внесатъ извѣстни корекции само въ реда, по който се излага материята, като, при това се засегнатъ и нѣкои по-назрѣли въпроси, като напр. изъ областьта на педагогията и пр. Подигнатъ биде отъ бр. Хр. Христовъ отъ Арбанаси въпроса за образуване на „просвѣтенъ фондъ“. „Този въпросъ, обаче, биде оставенъ да се рѣши въ срѣда на „изгрѣвъ“ 5 ч. слѣдъ обѣдъ. * * * КОНЦЕРТЪ.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Паскалевъ. Основни въпроси на ученичеството. Основниятъ въпросъ, който се поставя на разглеждане въ тази годишната ни братска срѣща, е въпросътъ за окултния ученикъ. Ние всички сме ученици на една школа, и тоя е единъ отъ първитѣ въпроси, който се изпрѣчва прѣдъ насъ. Наистина, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ лежи по единъ образъ на идеалния ученикъ, който ние се стремимъ да реализираме въ себе си, но за да стане този образъ по-реаленъ, по-близъкъ до живота, необходимо е неговитѣ черти да станатъ по-опрѣдѣлени, по-ярки. Оня младежъ, който постѫпва въ единъ университетъ, за да слѣдва, напримѣръ естественитѣ науки, въ неговото съзнание е ясно поставена идеята, че той желае да се запознае съ природата — да изучи законитѣ, които регулиратъ развоя на живота, формитѣ, които той взима и т. н. Водимъ отъ това желание, той постѫпва въ университета, за да му даде необходимитѣ условия да направи това. Явява се въпросътъ: каква идея стои въ съзнанието на онзи ученикъ, който постѫпва въ една школа? Какво желае той отъ нея? Какъвъ е неговиятъ идеалъ? Дали той желае тази щкола да му даде необходимитѣ методи, за да издигна себе си - да се освободи отъ своитѣ недѫзи, да добие добродѣтели и пр., или желае да получи повече познания, за да разшири своя мирогледъ? Или търси да се свърже съ Бога? Или най-послѣ търси нѣщо друго? Ето единъ въпросъ, за който заслужава да се мисли. Който трѣбва да се изясни въ съзнанието на ученика. Сега нека се спремъ върху понятието ученикъ. Самата дума ясно показва, че това е човѣкъ, който учи. Обаче съдържанието, което днесъ се влага въ това понятие, не е напълно идентично съ онова на окултния ученикъ. Днесъ обикновено, подъ „ученикъ“ се разбира човѣкъ, който изучава нѣщата, които сѫ извънъ него. Окултниятъ ученикъ върви по другъ пѫть — той започва отъ себе си, отъ своя вѫтрѣшенъ миръ и върви навънъ. Но какво собствено намира въ себе си? Отъ една страна цѣлъ единъ свѣтъ на неговото минало — тукъ влизатъ редъ отрицателни качества, редъ недѫзи, които сѫ се трупали въ него отъ редица сѫществувания. Отъ друга страна се издига нѣщо свѣтло, възвишено. Това е неговиятъ идеалъ, новото, което се е родило въ него, и къмъ което той се стреми. Ученикътъ стои между тия два свѣта. Той чувствува въ себе си единъ непрѣодолимъ стремежъ да се доближи до това възвишено. Отъ друга страна той чувствува, че нѣщо здраво го прикрѣпя къмъ старото, като че ли многобройни нишки го свързватъ съ него, и при всѣки опитъ да ги скѫса, вижда, че тѣ сѫ нѣщо живо, органическо и кѫсането имъ е болезнено, причинява страдания. Тукъ, именно, възниква първиятъ конфликтъ, за разрѣшаването на който е необходимо голѣма морална сила и себепожертвуване. Другъ въпросъ, който възниква въ връзка съ понятието „окултенъ ученикъ“ е именно въпросътъ: гдѣ ученикътъ учи, гдѣ е неговата школа? Мѣстото, гдѣто той прилага на опитъ своитѣ познания, е неговиятъ собственъ животъ. Животъть му е, така да се каже, неговата лаборатория. Единъ неуспѣхъ, една неблагоприятна случка, едно радостно чувство и т. н. — ето прѣдмети, които той проучава. Ученикътъ навсѣкѫдѣ учи — и въ благоприятни и въ неблагоприятни условия, и въ щастие и въ нещастие. По такъвъ начинъ животътъ на ученика добива новъ смисълъ, съвършено незнаенъ до тогава отъ него. Той става приятенъ, не защото мѫчнотиитѣ изчезватъ — напротивъ, тѣ още повече се увеличаватъ, но защото той започва да гледа на тѣхъ по другъ начинъ. Една мѫчнотия за единъ обикновенъ човѣкъ е едно брѣме, противъ което той непрѣстанно роптае, когато за ученика е единъ прѣдметъ за проучаване. Разбира се, че това състояние не се постига така лесно, както лесно се описва. Нека се спремъ сега за малко върху така нареченитѣ първи стѫпки на ученичеството. Трѣбва да признаемъ, че въ началото тия стѫпки сѫ твърдѣ трудни и неувѣрени. Ученикътъ навлиза въ една срѣда напълно неизвѣстна нему, срѣда крайно дисхармонична. Психичното му състояние започва де се движи въ двѣ крайно противоположни посоки. Въ извѣстни моменти той се чувствува силенъ, мощенъ — готовъ да побѣди цѣлия свѣтъ; въ други — крайно слабъ и немощенъ. Въ едни моменти той чувствува себе си готовъ да обича всички сѫщества, да обгърне цѣлия свѣтъ; въ други — всичко му става ненавистно. По нѣкога той е потиснатъ отъ силни страдания, съмнѣния и пр.; другъ пѫть — една необяснима вѣра и радость го обхващатъ. Отначало ученикътъ стои смутенъ, безсиленъ да излѣзе отъ това неблагоприятно състояние. Той само страда, безъ да може да намѣри изходъ. Но той не е изоставенъ самъ. Въ тия трудни моменти има нѣщо, което бди надъ него, което всѣкога е готово да му посочи правия пѫть и което никога не го изоставя, дори и тогава, когато всички сѫ го изоставили. Само че то е така тихо, така нѣжно, щото не винаги ученикътъ може да долови неговото желание и да го изпълни. Това тихото именно е, което гради въ живота на ученика, и той трѣбва да се вслушва въ него, то да бѫде неговото рѫководно начало. За да може растенето на единъ окултенъ ученикъ да става правилно, необходими сѫ редъ качества. Прѣди всичко нему е необходима една абсолютна вѫтрѣшна искреность. Това значи да констатира въ себе си нѣщата така, както си сѫ, безъ да ги надцѣнява. Това е първото условие, да може да изправи себе си. По-нататъкъ сѫ необходими и много други качества. Той трѣбва да притежава голѣма морална сила и готовность за жертва, да надделѣе въ себе си нисшето. Нему е необходимо едно абсолютно послушание къмъ Висшето, което говори вѫтрѣ въ него и т. н. На всички тия качесгва нѣма да се спираме. Ще кажа нѣколко думи само за едно, което считамъ за най-важно. Има моменти въ живота на ученика, въ които той чувствува себе си самъ, като че ли изоставенъ отъ всички сѫщества. Това сѫ моменти на една страшна самота, отъ която никое качество не е въ състояние да го освободи, освѣнъ едно: абсолютна и безпрѣдѣлна вѣра и упование въ Великото, Абсолютното; вѣра твърда и несъкрушима отъ нищо; вѣра, която да бѫде за ученика една малка свѣтлинка, която, въ тази тъмна и бурна нощь на неговия животъ, да му сочи пѫтя къмъ оная свещена земя, дѣто той ще може да реализира своя идеалъ — да намѣри Бога.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание О. Славчева. Мисли за ученика. Ученикътъ, въ своитѣ постѫпки и дѣла. трѣбва да върви по стѫпкитѣ на свърхчовѣка. Той самъ себе си ограничава, самъ себе си управлява и самъ себе си сѫди. Ученикътъ на Великата Божествена щкола не е вече дѣте бозайниче, което да възприема готова храна и да расте въ люлката при майка си. — Той вече е мѫжъ — човѣкъ — отговоренъ прѣдъ Бога за всичко. Той е оная фиданка, отъ която сѫ махнати вече всичкитѣ подпорки и трѣбва самъ, съ своя жизненъ устой, да се противопоставя на всички виелици и бури, които непрѣменно ще се извиятъ надъ главата му. Да, той е оставенъ самъ. Самъ съ себе си, съ онова Божественото, което е недѣлимо отъ него. Могатъ да му отнематъ всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя съ всички мѫчнотии. Законитѣ на Бога вече сѫ написани въ сърцето му и тежко му, ако се отклони. Ако той не изпълни Божественитѣ слова, които се мълвятъ въ неговата душа, то тѣ замлъкватъ едно по едно и, тогава въ човѣка се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърть! Мойсей изведе отъ Египетъ множество народъ. . . Но колко отъ тѣхъ пристигнаха въ Ханаанъ? — Всичко онова, което не устоя на свещенитѣ си къмъ Бога задължения, изчезна като димъ отъ трѣва, а всичко, което пристѫпваше съ сигурни стѫпки къмъ Високия Идеалъ на Вѣчното добро — отиде, влѣзе въ красивата и плодородна земя, въ която, слѣдъ толкова мѫчения и страдания, достойното плѣме влѣзе, за да се весели съ пѣсни и свирни. Братя и сестри, въ Бога е и нашата участь! Ние живѣемъ въ 20 вѣкъ, но носимъ прѣдопрѣдѣлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сѫ стояли прѣдъ свои вѫтрѣшни дилеми; и тогава сѫ плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на воля и сѫ настѫпвали истински празници, когато нѣкой Шела е прославялъ Бога. Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блѣстятъ лѫчитѣ на слънцето. . . . Нѣма сѣнка, дѣ да се подслонишъ. Сложи ржцѣтѣ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе — ще ти направи сѣнка. Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трѣва, додѣто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голѣмия Изворъ. Утоли глада си съ нѣколко житни зрънца, които сѫ малки, но съдържатъ цѣненъ животъ въ себе си, и ти нѣма да гладувашъ съ тѣхъ, макаръ и самъ да си — на край свѣта. И когато нагледъ всички те оставятъ, тебъ, тебъ, който си вече мѫжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отново свещения пѫть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прѣодолявашъ спънки. Тогава ще бѫдешъ настигнатъ отъ други, които сѫщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тѣ ще направятъ сѫщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ - малцинство у мнозината. Тогава самитѣ природни стихии ще ви съдѣйствуватъ и ще се яви не звѣзда, а изгрѣващето слънце на надеждата. Работа, работа и пакъ работа! Ето истинското прѣдназначение на човѣшкия умъ; ето храната му, безъ която той измѣня своята насока и губи своята сила. Чрѣзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лѣкува своитѣ братя. Всѣки единъ отъ насъ има въ себе си онова философско камъче, съ което може да измѣня неблагоприятнитѣ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смѣлость. На него сѫ отпечатени словеса Божии, и то трѣбва да се намѣри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцѣнниятъ бисеръ, който свѣти въ душата и я прави мѫдра, силна и обична. Трѣбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нѣщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човѣкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински върхъ, кѫдѣто душитѣ сѫ пропити отъ свѣтлина, а мислитѣ — отъ чистота. Ние всички имаме еднакви вѫтрѣшни условия за работа. Подобно землевладѣлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитѣ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градината имъ. И ето, въ рѫцѣтѣ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдѣ и какъ да я разпрѣдѣли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря — така и отъ съзнанието и умѣнието на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина — та чрѣзъ работата да дойде още по-голѣма свѣтлина въ ума и видѣлина въ сърцето, да види ясно, хубаво онзи Божественъ свѣтъ, населенъ съ висши, разумни сѫщества, които ще го приематъ, като свой съработникъ и братъ. Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врѣмето е злато. Всѣки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послѣ, съ удвоени сили трѣбва да се възстанови опрѣдѣлената ни работа. Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравняватъ набързо придобититѣ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсѣда си. Прѣди всичко търпѣние и вѣра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Вл. Кузмановъ. Окултното ученичество въ нашето врѣме*) Думата ученикъ се употрѣбява обикновено въ троякъ смисълъ. Ученикъ е дѣтето или младежътъ, който посѣщава нѣкое училище. Ученикъ е всѣки човѣкъ, въ тоя смисълъ, че всѣки, както казва общопознатата поговорка, се учи, докато е живъ. И най-сетнѣ, ученикъ може да бѫде човѣкъ на нѣкоя окултна школа, или Учитель (въ окултния смисълъ на тази дума). Първитѣ два вида ученичество сѫ нѣщо твърдѣ естествено и попѫтно за днешния обикновенъ мислитель. Третиятъ видъ обаче, се явява като нѣщо по-особено, по-трудно разбираемо и за мнозина дори съвсѣмъ ново, макаръ че окултни Учители и ученици е имало прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Това противорѣчиво, нагледъ, явление си има исторически причини и се обяснява обширно въ окултната литература. Окултното ученичество изобщо е единъ голѣмъ въпросъ, който при сегашното състояние на нашитѣ схващания едва ли може да разгледаме въ неговата пълнота. Защото тукъ се кръстосватъ стотици въпроси, научни и философски, малки и голѣми — като се започне съ близкитѣ, до тоя за началото и смисъла на битието и се свърши съ мъничкитѣ въпросчета отъ личния животъ на всѣко по отдѣлно. — Хората, които ние отъ обикновено гледище считаме за гении, водители на човѣчеството въ историята, стоящи на недосегаема висота — сѫ били само напрѣднали окултни ученици. И обратното — и въ миналото, и днесъ може би — много напрѣднали окултни ученици и Учители, живѣятъ незабѣлѣзано, като най-обикновени хора, и вършатъ винаги творческа работа за духовния напрѣдъкъ на човѣчеството. Отъ друга страна, отъ окултната история знаемъ, че е имало случаи, когато напрѣднали ученици, до степеньта на адепти, въ края на своята еволюция, за една малка погрѣшка, сѫ бивали деградирани и повръщани съ вѣкове назадъ. Горното показва едно — че окултното ученичество е нѣщо твърдѣ сериозно и се държи въ прѣдѣлитѣ на вѣкове и сфери, които излизатъ далечъ отъ границитѣ на нашето обикновено схващане за врѣмето, пространството и развитието на човѣка въобще. Отъ това широко окултно гледище, да можешъ въ даденъ животъ да разберешъ окултенъ ученихъ ли си, на кого и коя степень отъ своето развитие се намирашъ, за да направишъ нѣщо малко нагледъ, но най-необходимото и най-разумното при днешнитѣ условия — и това крие въ себе си голѣма красота и величие. Ние всички знаемъ и отъ книгитѣ, и отъ своя личенъ опитъ, че въ окултното ученичество дѣйствително има нѣщо необикновено, нѣщо особено, което най-вече се отнася до нашия вѫтрѣшенъ подемъ и растежъ. Въ мистичнитѣ и окултни школи на изтока, необикновеното въ окултното ученичество има и типични външни форми и изрази: отдалечаване отъ хората, задълбочаване въ себе си, постъ, молитва, търсене Учителя прѣзъ планини и пустини, церемонии при приемане ученика — това сѫ все външни характерни черти за ученичеството на изтока. И западнитѣ изслѣдователи, проучвайки външнитѣ форми на източнитѣ религии и школи (до вѫтрѣшната имъ сѫщина и смисълъ тѣ рѣдко стигатъ) — ги намиратъ за твърдѣ странни и невъзможни за човѣка на запада, поне при съврѣменнитѣ условия, при които той е поставенъ. И подъ влияние на това западноевропейско схващане се намира и нашето обществено мнѣние, което често е настроено критически къмъ подобни на нашитѣ разбирания. А окултни школи сѫ възможни не само подъ тоя имъ видъ, както ги знаемъ въ древна и днешна Индия, и изтока изобщо, а и по много други начини. Защото основнитѣ закони на живота по сѫщество сѫ едни, но по форма могатъ да се видоизмѣнятъ, споредъ расовитѣ, национални, битови и природни особености и условия — стига да има мѫдри и опитни рѫководители. Живо потвърждение на това е нашатга окултна школа. Като се изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на природата и човѣшката душа — въ нея ни се посочватъ най-подходящитѣ за нашитѣ условия форми на приложение. За това и характерното за външнитѣ отношения у насъ не сѫ церемониитѣ и външното подчинение, (както е, може би, свойствено за изтока) а свободното и непринудено отдаване почить единъ на другъ — нѣщо по-естествено за насъ. Природата и животътъ сѫ щедри, но и строги и справедливи спрѣмо ония, които нарушаватъ или спазватъ тѣхнитѣ закони. Изключение за никого не се прави. И нашиятъ успѣхъ, като окултни ученици, се обуславя отъ това, до колко ние познаваме и съблюдаваме тия закони. Понеже сме облѣчени още въ плъть и кръвь и живѣемъ до голѣма степень прѣдимно на физическото поле, както и другитѣ хора, ние имаме да се справяме въ нашия животъ съ всички економически, социални, научни, философски, морални и др. въпроси, които озадачаватъ и занимаватъ цѣлото мисляще човѣчество. Върху тѣхъ Учительтъ се е изказвалъ твърдѣ обширно въ своитѣ бесѣди и лекции. и всѣки който се интересува, може да се отнесе направо до тѣхъ. Ще поменемъ на кратко само нѣколко отъ тия въпроси. Економическиятъ въпросъ засѣга прѣко или косвено всички, затова и почти всички иматъ опрѣдѣлено становище по него. Едни сѫ материалисти, други идеалисти, трети застѫпватъ нѣкакви срѣдни гледища, повече или по-малко егоистични или алтруистични и т. н. У насъ личниятъ економически въпросъ се обуславя отъ вѣрата (не религиозно вѣрване, а дълбока вѣра, тъй както я разбира новото учение). Учительть казва: „Погледнете птицитѣ небесни . . .“ или „Богъ е далъ отъ всичко за всички прѣизобилно . . .“ или „Никой, който изпълнява волята Божия, не може да умре отъ гладъ. . .“ и т. н. А кой би могълъ да ни научи да вѣрваме, освѣнъ ние самитѣ? По отношение на колективния економически въпросъ, у насъ постепенно се създаватъ условия за едно ново и оригинално разрѣшение, което не се срѣща, може би, у никое отъ сѫществуващитѣ до сега економически теории, съ изключение до нѣкѫдѣ на така наречената синархия. Изобщо, отъ чисто окултно гледище е еднакво трудно да се прѣодолѣятъ извѣстни материялни несгоди, както и разумно да се справи човѣкъ съ извѣстно натрупано материялно богатство. Но и въ единия, и въ другия случай, материялнитѣ условия нѣматъ рѣшающе значение за нашия растежъ като ученици. Върху въпроса за държавата днесъ се пише и говори твърдѣ много отъ разни страни. Ние можемъ да приложимъ нашето учение, безъ да влѣземь въ външенъ конфликтъ съ държавата, и безъ сѫщеврѣменно да имаме нужда отъ нейната помощь. Нашето учение се отличава отъ всички сѫществуващи идеалистични учения по своя вѫтрѣшенъ характеръ. Нашата първа задача, като ученици, е да изправимъ нашитѣ лични недостатъци. А това се постига не чрѣзъ търсене причинитѣ отвънъ, а чрѣзъ интенсивна вѫтрѣшна работа. Правилниятъ вѫтрѣшенъ духовенъ животъ никога нѣма да почувствува нужда да се изрази навънъ чрѣзъ протести, демонстрации и резолюции — нѣща, отъ които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвънъ, а активни отвѫтрѣ. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за насъ. У насъ често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяватъ нѣкои — кои сѫ „учени“ и кои „прости“. Учительть много пѫти се е изказвалъ за съврѣменната наука, и нагледъ често доста противорѣчиво. Веднъжъ той казва: „Днешната наука е уводъ въ окултната. Колкото повече знаете отъ нея, толкова по-добрѣ“. Другъ пѫть обратно, той иронизира ученитѣ и казва, че съ днешната наука въ Царството Божие не се влиза. Какво показва това? — Че колкото по-добрѣ познаваме днешната официална наука, толкова по-добрѣ ще се ориентираме въ обществото и външния свѣтъ. Но вънъ отъ тая ориентировка, отъ чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днешната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А намь учени не ни трѣбватъ. Ние вече ги имаме. Учительтъ ни прѣподава едно по-висше и сѫщеврѣменно по-практично знание. Той изхожда отъ познанието на единъ невидимъ за сега за насъ, но реаленъ и разуменъ свѣтъ, който регулира цѣлия ни животъ, и въ контактъ съ който можемъ да влѣземъ не съ срѣдствата на днешната наука, а само съ вѫтрѣшнитѣ методи, които се прѣподаватъ въ окултната школа, и които сѫ достѫпни еднакво за всички. И „учени“, и “прости“ ние сме прѣди всичко, както и Учительтъ казва, души, които еволюиратъ, и при днешнитѣ условия еднакво имаме нужда едни отъ други. Когато става дума за моралъ, по липса на нови и подходящи думи, Учительтъ употрѣбява старитѣ религиозни и етични термини — Богъ, душа, добро, зло, грѣхъ и затова нашето учение не прѣдставлява нагледъ като че ли нѣщо ново за повърхностния изслѣдователь. Ако се вникне, обаче, по-внимателно задъ тия прости и обикновени думи, тъй както ги употрѣбява Учительтъ, ще се види, че въ тѣхъ се крие съдържанието на единъ новъ и дълбокорелигиозенъ моралъ — особено по отношение на традационния християнски моралъ на външно и фалшиво благочестие. Една отъ характернитѣ черти на новия моралъ е искреностьта и прямотата. Примѣри имаме много. Окултизмътъ, особено заучениятъ отъ книгитѣ, може да създаде условия за много съзнателни или несъзнателни илюзии и заблуждения. Тѣ сѫ понѣкога доста поучителни. Но въ края на краищата, нищо скрито-покрито не остава, по силата на строгия законъ на Правдата. Нашиятъ моралъ се подлага често на критика отъ така нареченото обществено мнѣние. Ние всички познаваме днешното общество, неговитѣ разбирания и неговитѣ добри и лоши страни. Въ обществото има умни, учени и интелигентни хора, и въобще много и много работи, които трѣбва да ни служатъ за примѣръ. Но малцина сѫ въ обществото ония, които сѫ си поставили за задача да реализиратъ безкористно нѣкоя отъ малкитѣ „незнайни“ добродѣтели и съ нея да вършатъ добро само прѣдъ лицето на Оня, Който присѫтствува въ всички моменти на всички мѣста и съ малкитѣ нѣща и добрини крѣпи цѣлата вселена. А стремежъ къмъ това у насъ има, и той е не по-малко важень и на по-малко цѣненъ, отъ която и да било друга обществена работа. И затова погрѣшното обществено мнѣние не трѣбва да ни смущава. Върху поменатитѣ по-горѣ бѣгло въпроси се е писало и пише, говорило и говори твьрдѣ много и отъ учени, и отъ философи, и отъ моралисти. Но отъ чисто окултно гледище, и отъ това, което е казалъ до сега Учительтъ, едно е ясно — че за невидимия свѣтъ тия въпроси сѫ разрѣшени или най-малко не сѫществуватъ подъ тоя имъ видъ, както сѫществуватъ за насъ хората. Па и тѣхното правилно разрѣшение ще се постигне не чрѣзъ дълги разисквания и умувания, а чрѣзь едно разумно приближаване къмъ невидимия свѣтъ, който е около насъ и вѫтрѣ въ насъ. А методитѣ за това ни сѫ вече посочени. Ние всички сме се движили и въ други обществени и идейни срѣди, и както знаете, всички постоянно сме констатирвали и констатирваме едно: че у насъ, ако и всичко да е просто и обикновено нагледъ, и дори съ недостатъци понѣкога, има и нѣщо особено, нѣщо хубаво, което никѫдѣ другадѣ не се срѣща. Какво е то — мѫчно може да се опрѣдѣли — но всички го чувствуваме. Когато сме заедно, то не ни прави впечатление, но когато се отдалечимъ единъ отъ другъ и попаднемъ въ чужда срѣда, тогава започваме да го схващаме и цѣнимъ по-добрѣ. Единъ братъ, който е пѫтувалъ и въ Австрия, и въ Германия, и въ Франция — разправяше, че е посѣтилъ много отъ сѫществуващитѣ за сега окултни общества въ за-адна Европа и видѣлъ много красиви и хубави работи навсѣкѫдѣ — но все пакъ никѫдѣ не по-чувствувалъ и не изпиталъ това, което може да се почувствува и изпита между насъ. Горното показва едно — че ние имаме условия за духовно развитие — на каквито малцина се радватъ. И кой може да ни попрѣчи да ги из-ползуваме, освѣнъ самитѣ ние? Днесъ на всѣкиго отъ насъ, и на всички заедно, се дава възможность да изпълнимъ една малка нагледъ, но величава мисия. При това разложение и хаосъ въ духовния животъ на днешнитѣ хора, които търсятъ и чакатъ нѣщо, безъ сами да знаятъ отъ кѫдѣ, всѣки отъ насъ, отъ първия до послѣдния може да направи много. Тукъ скоро единъ писатель чете отъ името на теософското общество въ Военния клубъ три лекции — „Мистика и безвѣрие“, „Блѣнъ ли е свърхчовѣкътъ“ и „Копнежътъ на народитѣ“. Слушатели имаше много. Тамъ се казаха работи нови, но за другитѣ, а не и за насъ. Въпроситѣ за мистиката, вѣрата, свърхчовѣка ние отдавна ги знаемъ, но сме прѣстанали да ги теоритизираме, защото за насъ тѣ се прѣвръщатъ вече въ жива дѣйствителность, въ живо дѣло. 3 — 5 ч. сл. обѣдъ. __________________________ *) Съкратено изложение отъ рефератъ, четенъ прѣдъ III-я млад. окултенъ съборъ — София, юли, 1925 г.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание Топлината на живота Съвременните хора говорятъ за мѫчение, трудъ и работа и мислятъ, че ги разбиратъ. Това сѫ три състояния, презъ които минава човѣшкиятъ духъ. Това сѫ три велики науки, до които всеки човѣкъ трѣбва да се домогне. Мѫчението започва отъ физическия или материалния свѣтъ и се дължи на инертностьта на материята. Като не разбира свойствата на материята, запримѣръ, сцеплението, гѫстотата й, човѣкъ се натъква на мѫчнотии и противодействия. Достатъчно е единъ неорганизиранъ, инертенъ атомъ да падне върху човѣшкия умъ, за да произведе голѣма пертурбация. Това показва, че страданията на човѣка се предизвикватъ отъ микроскопически причини. Докато материята е инертна, човѣкъ неизбежно ще бѫде изложенъ на мѫчение. Като се мѫчи, той постоянно се движи и по този начинъ размърдва материята, прави я активна. Когато дойдемъ до труда, материята се проявява въ едно по-високо състояние - нейната разумность. Като се труди, човѣкъ произвежда топлина. Дето има топлина, тамъ се явява животъ. Топлината разредява малко материята, прави я по-рѣдка. Работата пъкъ произвежда светлина, която разредява материята още повече. Следователно, като минава презъ мѫчение, трудъ и работа, човѣшкиятъ духъ произвежда движение, топлина и светлина. И тъй, човѣкъ не може да разбере живота, ако не познава законитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината. Движението е свързано съ физическия свѣтъ, топлината - съ астралния, т. е. съ свѣта на чувствата, а свѣтлината - съ умствения, т. е. съ свѣта на мислите. Когато изучава чувствата, човѣкъ дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човѣкъ нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да късате и хвърляте, да свързвате и развързвате нещата. Който не знае да къса и хвърля, да плаща и разплаща, той трѣбва да търпи. Първата задача на човѣка е да изучава законите на топлината. Каже ли нѣкой, че сърдцето му е студено, трѣбва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щомъ кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щомъ се увеличи топлината, и състоянието на човѣка се подобрява. Като ученици, вие трѣбва да работите съ малкитѣ величини. Само по този начинъ можете да реализирате своитѣ идеали. Нѣкои мислятъ, че за реализиране на тѣхнитѣ идеали съ нужни голѣми работи. Не, съ колкото по-малки величини работи човѣкъ, толкова по-голѣми постижения ще има. Като работи съ малките величини, човѣкъ постепенно се натъква на своитѣ погрѣшки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свѣтъ, човѣкъ ще плаща въ духовния свѣтъ. Ако и тамъ не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по нѣкакъвъ начинъ, какво да прави, за да изплати дълговетѣ си. Като се моли, той ще срещне некой беденъ, страдащъ човѣкъ, на когото ще помогне. Това, че е могълъ да облекчи положението на страдащия човѣкъ, ще му причини голѣма радость. Казвате: Колко време трѣбва човѣкъ да се моли? Молитвата може да трае отъ една минута до 24 часа. Докато се моли, човѣкъ трѣбва да бѫде напълно съсредоточенъ, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За нѣкой е невъзможно да се молятъ 24 часа, но за нѣкой е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли нѣколко минути, но пакъ ще бѫде съсрѣдоточенъ. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисъльта. За да познаете живота въ неговите проявления, ще започнете първо отъ движението, после ще отидете къмъ топлината и най-после къмъ свѣтлината. Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на свѣтлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Доволството дава потикъ, импулсъ за работа. Недоволството пречи на човѣка да работи, да учи. Той е вѣтропоказатель: днесъ мисли едно, утре - друго. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да издържа на убежденията си. За това се иска характеръ. Безъ характеръ той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещенъ идеалъ, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което може да се избави отъ мѫчнотиитѣ и злинитѣ въ живота. Когато изгуби идеала си, човѣкъ изпада въ униние и обезсърдчаване. Какъ може човѣкъ да се насърдчи? Като се обезсърдчатъ, нѣкои търсятъ хора да ги насърдчаватъ, да имъ помагатъ. Колкото и да ви насърдчаватъ хората, това е външна помощь. Ако днесъ ви насърдчатъ, на другия день пакъ ще се обезсърдчите. Следователно, истинското насърдчаване иде отъ Бога. И въ началото на живота, и въ края, човѣкъ намира насърдчение само при Бога. Какъ се изявява Богъ? Чрезъ хората. Въ това отношение хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ е важенъ дотолкова, доколкото е свързанъ съ Божествения организъмъ. Щомъ напусне мѣстото си, той губи своето значение. Всѣка нишка отъ платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя нѣма значение, всѣки може да я тъпче. Значи, докато е свързанъ съ Божествения организъмъ, човѣкъ има цена. Огкѫсне ли се отъ Великия организъмъ на живота, той губи цената си и самъ се осѫжда на смърть. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате. Да се изучава човѣкъ, това значи, да изучава своитѣ отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнѣва, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ си предъ него и се самоизлъгва, че го нѣма въ себе си. Това е заблуждение. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи и на отрицателнитѣ си прояви, както и на положителнитѣ. Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да застане предъ гнѣва като ученъ естествоизпитатели и да започне да го изучава: отде е дошълъ, защо го е посетилъ, какъвъ е произходътъ му, какви и кои сѫ родителитѣ му и т. н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щомъ е ялъ и пилъ съ господаритѣ на свѣта, той трѣбва да плаща. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ съ всички отрицателни прояви въ себе си, за да дойде до онова дълбоко вѫтрешно познаване, за което видниятъ гръцки философъ е казалъ нѣкога: „Познай себе си!” Мнозина бѣгатъ отъ погрѣшкитѣ си, отъ своитѣ отрицателни прояви, безъ да взиматъ въ внимание положението, че колкото повече бѣгатъ, толкова повече се натъкватъ на тѣхъ. Натъкнете ли се на нѣкоя погрѣшка, не бѣгайте, но гледайте на нея положително, като на проява, отъ която ще се учите. Това не значи, да бѫде човѣкъ безразличенъ къмъ погрѣшкитѣ си, но трѣбва да се отнася съзнателно къмъ тѣхъ. Докато се усъвършенствува, човѣкъ неизбежно ще грѣши. Не сѫ страшни погрѣшкитѣ; страшно е, ако човѣкъ не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е отсѫтствието на топлина въ тѣхнитѣ чувства. По това, именно, хората се дѣлятъ на добри и лоши. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да има известно количество топлина въ себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Нѣма ли нужната топлина, той не е добъръ. Както силата на богатия човѣкъ зависи отъ количеството на златото въ неговата каса, така и добротата на човѣка се определя отъ количеството на топлината, която чувствата му произвеждатъ. Който може да използува топлината на сърдцето си за облагородяване на своитѣ чувства, той минава за сърдеченъ човѣкъ. Съ други думи казано: колкото по-голѣмо количество калории отъ топлината на сърдцето си можете да използувате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трѣбва да изучавате законитѣ на топлината. Ако не познава законитѣ на топлината и не ги прилага, човѣкъ самъ ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто моралъ да му се проповядва, ако нѣма това знание, човѣкъ ще бѫде кимвалъ, що дрънка. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта”. Следователно, който може да превръща топлината въ свѣтлина, той може да каже като Христа: „Азъ съмъ виделина”. Така може да каже всеки ученикъ на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината въ свѣтлина. Нѣмате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много отъ знанията на съвременните хора сѫ посредствени, но и резултатите на тия знания сѫ посредствени. Необикновенитѣ резултати изискватъ необикновени знания. Съвременното човѣчество се нуждае отъ нови знания въ областьта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за раждането на децата, за тѣхното възпитание, безъ да разбиратъ дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва деветь месеца въ утробата на майка си, че възприема много отъ нейните качества и т. н. Кой е раждалъ дете, както трѣбва, да знае, какво означава раждането? По този въпросъ не трѣбва да се говори. Той е свещенъ въпросъ, върху него не се говори. Лесно е да каже земедѣлецътъ, че е посадилъ семена въ земята, и следъ известно време тѣ израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. Отъ своя страна, земята казва: Азъ не приехъ доброволно тия семена въ себе си, отвънъ ми ги натрапиха. Кѫде седи истината по този въпросъ? Като разсѫждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята - майка на семената, които покълватъ отъ нея. Следователно, единъ отъ важните въпроси, до които човѣкъ трѣбва да дойде, е следниятъ: Може ли човѣкъ да се роди самъ? Самораждането е велика наука. Когато човѣкъ самъ се роди, тогава ще разбере, какво нѣщо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждатъ, вашата работа нѣма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родятъ, вие ще бѫдете въ положението на дърво, което всѣки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизатъ въ строежа на човѣшкитѣ кѫщи. Тъй щото, докато самъ не се роди, човѣкъ не може да говори за раждането. Докато не се слѣе съ Битието, човѣкъ не може да говори за любовьта. Общението между две души, между двама млади, не е още любовь. Любовьта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието отъ едно състояние въ друго. Физическата близость между двама души не е Божественъ актъ, но търговска сделка. Въ търговската сделка, наречена отъ хората любовь, ставатъ големи промени, въ които мнозина падатъ и ставатъ, разочароватъ се и отново се очароватъ. Съвременните хора, млади и стари, трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи и разбирания за любовьта. Дойдатъ ли до истинското понятие за любовьта, умътъ и сърдцето имъ трѣбва да се изпълнятъ съ свещенъ трепетъ къмъ всичко живо. Сега, като се говори за любовьта, хората я свръзватъ съ самоотричането. Наистина, Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ себе си, отъ баща си и майка си, отъ живота си и да ме последва”. Значи, ученикътъ, който люби Учителя си, трѣбва, да се самопожертвува. Ако е жененъ, той трѣбва да напусне жена си и децата си; ако не е жененъ, ще напусне майка си и баща си и т. н. Въ очитѣ на разумнитѣ хора това самоотричане минава за безумие. Оттукъ излиза, че великитѣ работи се вършатъ отъ безумни, извѣяни хора. А обикновенитѣ работи се вършатъ отъ обикновени, трезви хора. Какъвъ по-великъ актъ познавате отъ самопожертвуването като вѫтрешенъ процесъ въ човѣка? Като говоримъ за любовьта, като великъ козмически процесъ, имаме предъ видъ онази любовь, която ражда живота. Само новородениятъ, само онзи, който самъ се е родилъ, разбира тази любовь. Новораждането е процесъ на новата култура. Значи, само новородилитѣ се хора, само хората на шестата раса ще разбиратъ и прилагатъ любовьта. Хората на шестата раса сѫ хора на свободата, на безсмъртието. Тѣ сѫ носители на Божественото въ свѣта, въ което нѣма измѣна, нито промѣна. И тъй, стремете се къмъ онази любовь, която носи истинско знание, истинска свобода на човѣка. Докато дойде до тази любовь, човѣкъ ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата ставатъ по механически начинъ. Въ механическите действия нѣма развитие, а проявите на любовьта подразбиратъ развитие. Дето любовьта присѫтствува, тамъ има растене и развитие. Да забиешъ единъ гвоздей, това е механически процесъ, въ който нѣма никакво развитие. Съ забиване на гвоздеи нищо не се постига. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо понѣкога не успѣватъ въ работите си? Една отъ причините за неуспѣха имъ се дължи на съмнението, което ги обхваща. Тѣ ту вѣрватъ въ нѣщо, ту се съмняватъ. Каквото и да правятъ, те не могатъ да се освободятъ отъ съмнението. Съмнението показва, именно, че те сѫ живи. Живиятъ човѣкъ може да се съмнява, а не умрѣлиятъ. Като се съмнява, човѣкъ губи; като вѣрва, той печели. Обаче, колкото сѫ необходими печалбитѣ, толкова и загубитѣ. Животътъ се изявява въ контрасти. Чрезъ съмнението човѣкъ се домогва до истината. Нѣкой се съмнява въ постѫпкитѣ на своя приятель. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава отъ съмнението. Така се съмняватъ хората и въ Бога, но въ края на краищата, или започвать да вѣрватъ въ Него, или съвършено се провалятъ. Не се съмнявайте въ Бога! Ако съмнението дойде независимо отъ васъ, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. Основната мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, е следната: Изучавайте законитѣ на топлината. Безъ топлина животътъ не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползува. За това е казано: Каквото правите съ другитѣ, това ще правятъ и съ васъ. Ако обичате, ще ви обичатъ; ако бѫдете добри, честни и справедливи къмъ другитѣ, и тѣ ще се проявяватъ къмъ васъ по сѫщия начинъ. Като млади, прилагайте горнитѣ правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможность на Бога да се проявява чрезъ васъ. Отличителнитѣ качества на ученика сѫ: да обича и да има готовность къмъ възприемане на новото. Това го прави вѣчно младъ. Каже ли нѣкой, че е старъ, това показва, че е на кривъ пѫть. Старъ е само мѫдрецътъ, който самъ разрешава въпроситѣ си. Кой отъ васъ разрешава въпроситѣ си самъ? Желая ви да бѫдете вѣчно млади, да възприемате и прилагате великата истина въ живота и да сте готови на всички жертви за нея. 4. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий 1924 г. - София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Топлината на живота Съвременнитѣ хора говорятъ за мѫчение, трудъ и работа и мислятъ, че ги разбиратъ. Това сѫ три състояния, презъ които минава човѣшкиятъ духъ. Това сѫ три велики науки, до които всѣки човѣкъ трѣбва да се домогне. Мѫчението започва отъ физическия или материалния свѣтъ и се дължи на инертностьта на материята. Като не разбира свойствата на материята, запримѣръ, сцеплението, гѫстотата й, човѣкъ се натъква на мѫчнотии и противодействия. Достатъчно е единъ неорганизиранъ, инертенъ атомъ да падне върху човѣшкия умъ, за да произведе голѣма пертурбация. Това показва, че страданията на човѣка се предизвикватъ отъ микроскопически причини. Докато материята е инертна, човѣкъ неизбѣжно ще бѫде изложенъ на мѫчение. Като се мѫчи, той постоянно се движи и по този начинъ размърдва материята, прави я активна. Когато дойдемъ до труда, материята се проявява въ едно по-високо състояние — нейната разумность. Като се труди, човѣкъ произвежда топлина. Дето има топлина, тамъ се явява животъ. Топлината разредява малко материята, прави я по-рѣдка. Работата пъкъ произвежда свѣтлина, която разредява материята още повече. Следователно, като минава презъ. мѫчение, трудъ и работа, човѣшкиятъ духъ произвежда движение, топлина и свѣтлина. И тъй, човѣкъ не може да разбере живота, ако не познава законитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината. Движението е свързано съ физическия свѣтъ, топлината — съ астралния, т. е. съ свѣта на чувствата, а свѣтлината — съ умствения, т. е. съ свѣта на мислитѣ. Когато изучава чувствата, човѣкъ дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човѣкъ нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да кѫсате и хвърляте, да свръзвате и развръзвате нѣщата. Който не знае да кѫса и хвърля, да плаща и разплаща, той трѣбва да търпи. Първата задача на човѣка е да изучава законитѣ на топлината. Каже ли нѣкой, че сърдцето му е студено, трѣбва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щомъ кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щомъ се увеличи топлината, и състоянието на човѣка се подобрява. Като ученици, вие трѣбва да работите съ малкитѣ величини. Само по този начинъ можете да реализирате своитѣ идеали. Нѣкои мислятъ, че за реализиране на тѣхнитѣ идеали сѫ нужни голѣми работи. Не, съ колкото по-малки величини работи човѣкъ, толкова по-голѣми постижения ще има. Като работи съ малкитѣ величини, човѣкъ постепенно се натъква на своитѣ погрѣшки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свѣтъ, човѣкъ ще плаща въ духовния свѣтъ. Ако и тамъ не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по нѣкакъвъ начинъ, какво да прави, за да изплати дълговетѣ си. Като се моли, той ще срещне нѣкой беденъ, страдащъ човѣкъ, на когото ще помогне. Това, че е могълъ да облекчи положението на страдащия човѣкъ, ще му причини голѣма радость. Казвате: Колко време трѣбва човѣкъ да се моли? Молитвата може да трае отъ една минута до 24 часа. Докато се моли, човѣкъ трѣбва да бжде напълно съсрѣдоточенъ, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За нѣкои е невъзможно да се молятъ 24 часа, но за нѣкои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли нѣколко минути, но пакъ ще бжде съсрѣдоточенъ. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисъльта. За да познаете живота въ неговитѣ проявления, ще започнете първо отъ движението, после ще отидете къмъ топлината и най-после къмъ свѣтлината. Не изучите ли проявитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Доволството дава потикъ, импулсъ за работа. Недоволството прѣчи на човѣка да работи, да учи. Той е вѣтропоказатель: днесъ мисли едно, утре — друго. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да издържа на убежденията си. За това се иска характеръ. Безъ характеръ той не може да постигне идеалитѣ си, нито да издържи на своитѣ убеждения. Който има свещенъ идеалъ, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което може да се избави отъ мѫчнотиитѣ и злинитѣ въ живота. Когато изгуби идеала си, човѣкъ изпада въ униние и обезсърдчаване. Какъ може човѣкъ да се насърдчи? Като се обезсърдчатъ, нѣкои търсятъ хора да ги насърдчаватъ, да имъ помагатъ. Колкото и да ви насърдчаватъ хората, това е външна помощь. Ако днесъ ви насърдчатъ, на другия день пакъ ще се обезсърдчите. Следователно, истинското насърдчаване иде отъ Бога. И въ началото на живота, и въ края, човѣкъ намира насърдчение само при Бога. Какъ се изявява Богъ? Чрезъ хората. Въ това отношение хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ е важенъ дотолкова, доколкото е свързанъ съ Божествения организъмъ. Щомъ напусне мѣстото си, той губи своето значение. Всѣка нишка отъ платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя нѣма значение, всѣки може да я тъпче. Значи, докато е свързанъ съ Божествения организъмъ, човѣкъ има цена. Откѫсне ли се отъ Великия организъмъ на живота, той губи цената си и самъ се осѫжда на смърть. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате. Да се изучава човѣкъ, това значи, да изучава своитѣ отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнѣва, на съмнението, на подозрението, на лицемѣрието, не се страхувайте, не ги отбѣгвайте. Като не иска да признае отрицателното въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ си предъ него и се самоизлъгва, че го нѣма въ себе си. Това е заблуждение. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи и на отрицателнитѣ си прояви, както и на положителнитѣ. Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да застане предъ гнѣва като ученъ естествоизпитатель и да започне да го изучава: отде е дошълъ, защо го е посетилъ, какъвъ е произходътъ му, какви и кои сѫ родителитѣ му и т. н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щомъ е ялъ и пилъ съ господаритѣ на свѣта, той трѣбва да плаща. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ съ всички отрицателни прояви въ себе си, за да дойде до онова дълбоко вѫтрешно познаване, за което видниятъ гръцки философъ е казалъ нѣкога: „Познай себе си!“ Мнозина бѣгатъ отъ погрѣшкитѣ си, отъ своитѣ отрицателни прояви, безъ да взиматъ въ внимание положението, че колкото повече бѣгатъ, толкова повече се натъкватъ на тѣхъ. Натъкнете ли се на нѣкоя погрѣшка, не бѣгайте, но гледайте на нея положително, като на проява, отъ която ще се учите. Това не значи, да бжде човѣкъ безразличенъ къмъ погрѣшкитѣ си, но трѣбва да се отнася съзнателно къмъ тѣхъ. Докато се усъвършенствува, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши. Не сѫ страшни погрѣшкитѣ; страшно е, ако човѣкъ не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е отсѫтствието на топлина въ тѣхнитѣ чувства. По това, именно, хората се дѣлятъ на добри и лоши. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да има известно количество топлина въ себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Нѣма ли нужната топлина, той не е добъръ. Както силата на богатия човѣкъ зависи отъ количеството на златото въ неговата каса, така и добротата на човѣка се опредѣля отъ количеството на топлината, която чувствата му произвеждатъ. Който може да използува топлината на сърдцето си за облагородяване на своитѣ чувства, той минава за сърдеченъ човѣкъ. Съ други думи казано: колкото по-голѣмо количество калории отъ топлината на сърдцето си можете да използувате, толкова по-голѣмо е благословението, което ви се дава. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трѣбва да изучавате законитѣ на топлината. Ако не познава законитѣ на топлината и не ги прилага, човѣкъ самъ ще се осакати. Каквито проповѣди да слуша, какъвто моралъ да му се проповѣдва, ако нѣма това знание, човѣкъ ще бѫде кимвалъ, що дрънка. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта“. Следователно, който може да превръща топлината въ свѣтлина, той може да каже като Христа: „Азъ съмъ виделина“. Така може да каже всѣки ученикъ на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината въ свѣтлина. Нѣмате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много отъ знанията на съвременнитѣ хора сѫ посрѣдствени, но и резултатитѣ на тия знания сѫ посрѣдствени. Необикновенитѣ резултати изискватъ необикновени знания. Съвременното човѣчество се нуждае отъ нови знания въ областьта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за раждането на децата, за тѣхното възпитание, безъ да разбиратъ дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва деветь месеца въ утробата на майка си, че възприема много отъ нейнитѣ качества и т. н. Кой е раждалъ дете, както трѣбва, да знае, какво означава раждането? По този въпросъ не трѣбва да се говори. Той е свещенъ въпросъ, върху него не се говори. Лесно е да каже земедѣлецътъ, че е посадилъ семена въ земята, и следъ известно време тѣ израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. Отъ своя страна, земята казва: Азъ не приехъ доброволно тия семена въ себе си, отвънъ ми ги натрапиха. Кжде седи истината по този въпросъ? Като разсжждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълватъ отъ нея. Следователно, единъ отъ важнитѣ въпроси, до които човѣкъ трѣбва да дойде, е следниятъ: Може ли човѣкъ да се роди самъ? Самораждането е велика наука. Когато човѣкъ самъ се роди, тогава ще разбере, какво нѣщо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждатъ, вашата работа нѣма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, тѣ да ви родятъ, вие ще бѫдете въ положението на дърво, което всѣки може да отсѣче. За какво ще употрѣбите едно отсѣчено дърво? Отсѣченото дърво се употрѣбява за дъски, за греди, които влизатъ въ строежа на човѣшкитѣ кѫщи. Тъй щото, докато самъ не се роди, човѣкъ не може да говори за раждането. Докато не се слѣе съ Битието, човѣкъ не може да говори за любовьта. Общението между две души, между двама млади, не е още любовь. Любовьта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието отъ едно състояние въ друго. Физическата близость между двама души не е Божественъ актъ, но търговска сдѣлка. Въ търговската сдѣлка, наречена отъ хората любовь, ставатъ голѣми промѣни, въ които мнозина падатъ и ставатъ, разочароватъ се и отново се очароватъ. Съвременнитѣ хора, млади и стари. трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи и разбирания за любовьта. Дойдатъ ли до истинското понятие за любовьта, умътъ и сърдцето имъ трѣбва да се изпълнятъ съ свещенъ трепетъ къмъ всичко живо. Сега, като се говори за любовьта, хората я свръзватъ съ самоотричането. Наистина, Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ себе си, отъ баща си и майка си, отъ живота си и да ме последва“. Значи, ученикътъ, който люби Учителя си, трѣбва. да се самопожертвува. Ако е жененъ, той трѣбва да напусне жена си и децата си; ако не е жененъ, ще напусне майка си и баща си и т. н. Въ очитѣ на разумнитѣ хора това самоотричане минава за безумие. Оттукъ излиза, че великитѣ работи се вършатъ отъ безумни, извѣяни хора. А обикновенитѣ работи се вършатъ отъ обикновени, трезви хора. Какъвъ по-великъ актъ познавате отъ самопожертвуването като вѫтрешенъ процесъ въ човѣка? Като говоримъ за любовьта, като великъ козмически процесъ, имаме предъ видъ онази любовь, която ражда живота. Само новородениятъ, само онзи, който самъ се е родилъ, разбира тази любовь. Новораждането е процесъ на новата култура. Значи, само новородилитѣ се хора, само хората на шестата раса ще разбиратъ и прилагатъ любовьта. Хората на шестата раса сѫ хора на свободата, на безсмъртието. Тѣ сѫ носители на Божественото въ свѣта, въ което нѣма измѣна, нито промѣна. И тъй, стремете се къмъ онази любовь, която носи истинско знание, истинска свобода на човѣка. Докато дойде до тази любовь, човѣкъ ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нѣщата ставатъ по механически начинъ. Въ механическитѣ действия нѣма развитие, а проявитѣ на любовьта подразбиратъ развитие. Дето любовьта присѫтствува, тамъ има растене и развитие. Да забиешъ единъ гвоздей, това е механически процесъ, въ който нѣма никакво развитие. Съ забиване на гвоздеи нищо не се постига. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо понѣкога не успѣватъ въ работитѣ си? Една отъ причинитѣ за неуспѣха имъ се дължи на съмнението, което ги обхваща. Тѣ ту вѣрватъ въ нѣщо, ту се съмняватъ. Каквото и да правятъ, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ съмнението. Съмнението показва, именно, че тѣ сѫ живи. Живиятъ човѣкъ може да се съмнява, а не умрѣлиятъ. Като се съмнява, човѣкъ губи; като вѣрва, той печели. Обаче, колкото сѫ необходими печалбитѣ, толкова и загубитѣ. Животътъ се изявява въ контрасти. Чрезъ съмнението човѣкъ се домогва до истината. Нѣкой се съмнява въ постѫпкитѣ на своя приятель. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава отъ съмнението. Така се съмняватъ хората и въ Бога, но въ края на краищата, или започвать да вѣрватъ въ Него, или съвършено се провалятъ. Не се съмнявайте въ Бога! Ако съмнението дойде независимо отъ васъ, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. Основната мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, е следната: Изучавайте законитѣ на топлината. Безъ топлина животътъ не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползува. За това е казано: Каквото правите съ другитѣ, това ще правятъ и съ васъ. Ако обичате, ще ви обичатъ; ако бѫдете добри, честни и справедливи къмъ другитѣ, и тѣ ще се проявяватъ къмъ васъ по сѫщия начинъ. Като млади, прилагайте горнитѣ правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможность на Бога да се проявява чрезъ васъ. Отличителнитѣ качества на ученика сѫ: да обича и да има готовность къмъ възприемане на новото. Това го прави вѣчно младъ. Каже ли нѣкой, че е старъ, това показва, че е на кривъ пѫть. Старъ е само мѫдрецътъ, който самъ разрешава въпроситѣ си. Кой отъ васъ разрешава въпроситѣ си самъ? Желая ви да бждете вѣчно млади, да възприемате и прилагате великата истина въ живота и да сте готови на всички жертви за нея. * 4. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий 1924 г. — София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Новото възпитание Мѫчно се дава банкетъ на сити хора. Мѫчно се говори на уморени хора. Мѫчно се говори на хората за новъ начинъ на възпитание. Каквото и да имъ се каже, не хваща мѣсто. Защо? Защото не съ изплатили дълговетѣ си. Не давайте пари на заемъ на човѣкъ, който не е изплатилъ старитѣ си дългове. Не давайте съветъ на болния, какъ да оре нивата си, докато още е на легло. Като оздравѣе и напусне леглото си, той самъ ще намери начинъ, какъ да изоре нивата си. За да успѣвате въ живота си, носете въ ума си следната мисъль: Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т. е. по-естествени и чисти сте въ отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Подъ думата „простота” ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключватъ всички ненужни прибавки къмъ нѣщата. Истината не се нуждае отъ никакви украшения, отъ никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единственитѣ, на които позволява да говорятъ за нея, съ Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да говорятъ за истината. Никой другъ нѣма право да се произнася за нея. Даже правдата нѣма право да говори за истината. Ще каже нѣкой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовьта и мѫдростьта сѫ проговорили вече. Ако любовьта и мѫдростьта не сѫ проговорили на човѣка, той нѣма право да се произнася за истината. Съвременните хора говорятъ за възпитанието на младитѣ и търсятъ нови методи, съ които да си служатъ. Въ български езикъ думата „възпитание” е съставена отъ предлога „възъ” и глагола „питая” - храня. Значи, да възпитавашъ човѣка, това подразбира, да го хранишъ. На гръцки езикъ думата „възпитание” означава рѫководене на деца, т. е. да водишъ хорото. Кой човѣкъ не може да води хоро? И следъ това ще кажете, че всѣки човѣкъ може да възпитава. Да водишъ хоро и да възпитавашъ човѣка, не е едно и сѫщо нѣщо. Играта не указва възпитателно влияние върху детето. Кой човѣкъ може да се възпитава? Здравиятъ, младиятъ човѣкъ се поддава на възпитание. Каквото и да прави, той все ще вземе участие въ играта. Заблуждение е отъ страна на религиознитѣ и духовни хора да мислятъ, че не трѣбва да играятъ. Духовниятъ животъ не из ключва играта. Престане ли да играе, да се движи, човѣкъ заспива. Като заспи, той изпада въ заблуждението да мисли, че е дошълъ до състоянието на „нирвана”. Състоянието на нирвана не е сънно състояние. Играта е необходима, както за детето, така и за възрастния. Играта придава на духа бодрость, живость, схватливость, за да използува разумно условията, които му сѫ дадени. Каквито и да сѫ условията на човѣка, той не трѣбва да се срамува отъ тѣхъ, но трѣбва да ги използува разумно. Съвременнитѣ педагози търсятъ специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовьта. Искашъ ли да възпитавашъ детето, ти трѣбва да го обичашъ - нищо повече. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Значи, между душата на детето и Бога не трѣбва да допущате никого - нито майката, нито бащата, нито учителя. Допуснете ли нѣкого, като клинъ между детето и Бога, никакво възпитание не можете да очаквате. Това правило е отъ значение, както за детето, така и за възрастния. Всѣка душа трѣбва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бѫде възпитатель. - Защо? - Защото само Богъ люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли нѣкой да ви възпитава, нека стои вънъ, и оттамъ да дава своитѣ наставления, но въ никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клинъ между човѣшката душа и Бога, той всичко ще развали. Ако майката е Богъ за детето, тя не трѣбва да позволява на когото и да е да влезе като клинъ между нея и детето й. Майката трѣбва да съзнава положението и отговорностьта си като майка, като заместница на Бога. Съзнава ли това, Богъ ще се проявява чрезъ нея и ще я учи, какъ да възпитава детето си. Следователно, поставете любовьта като връзка между човѣшката душа и нейния възпитатель и не се страхувайте. Любовьта трѣбва да се постави като основа на живота. Днесъ се прилагатъ множество нови методи за възпитание, но малко отъ тѣхъ даватъ добри резултати. - Защо? - Защото не всички сѫ изразители на истината. - Какъ ще познаемъ, кой методъ носи истината въ себе си? Истината освобождава и подмладява човѣшкия духъ. Следователно, предложатъ ли ви нѣкакъвъ новъ методъ за възпитание, не го приемайте, докато не разберете, носи ли освобождаване и подмладяване на човѣка. Да се подмлади човѣкъ, това значи, да се освободи отъ онази инертна материя въ себе си, която носи недѫзитѣ на миналитѣ вѣкове. Човѣшкиятъ духъ трѣбва да се освободи отъ инертното състояние, въ което е изпадналъ. Това значи, да се подмлади, да се новороди, да възкръсне. Тъй щото, дали ще възпитавате децата, или ще се самовъзпитавате, всѣки човѣкъ трѣбва да е направилъ поне единъ микроскопически опитъ, да знае, какво очаква. Мнозина препорѫчватъ молитвата като възпитателенъ методъ. Можете да приложите молитвата като методъ за възпитание, но само за душата. Когато ви е тѫжно на душата, помолете се и вижте, какво влияние е указала молитвата ви върху вашия умъ и вашето сърдце. Ако съ молитвата вие можете да облекчите товара на ума и на сърдцето си, тя ви е помогнала. Обаче, ако не получите никакво облекчение, това показва, че молитвата ви не е приета. Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могатъ да ви се притекатъ на помощь, нека молитвата стои настрана, като резервенъ методъ. Добре е човѣкъ да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всѣкога. Когато между двама добри приятели е произлязло нѣкакво недоразумение и никой не може да имъ помогне да се примирятъ, всѣки поотделно трѣбва да се обърне къмъ Бога, т. е. къмъ любовьта. Ако любовьта застане между тѣхъ, тя ще ги примири. Молитвата, като великъ актъ на общение между човѣшката душа и Бога, всѣкога дава добри резултати. Като не разбиратъ законитѣ на живота, майкитѣ и бащитѣ се възхищаватъ отъ децата си и ги наричатъ ангелчета. Ангелчета сѫ тѣ, но безъ крила. Като пораснатъ и се проявятъ, тогава родителитѣ виждатъ заблуждението си. Има ангели на земята, но тѣ сѫ рѣдко. На няколко хиляди деца едва едно отъ тѣхъ е ангелъ, който слиза на земята съ определена мисия, да рѫководи хората. Нѣкои родители се възхищаватъ отъ тънкитѣ вежди на децата си, отъ малката имъ устичка, отъ малкитѣ имъ ушички и т. н. Тъкмо тѣзи белези говорятъ за неправилно развитие, за нѣщо лошо въ характера. Родителитѣ могатъ да не познаватъ нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искатъ ли да знаятъ, какви заложби носятъ децата имъ въ себе си, ще се подаватъ ли на новите педагогически методи, нека видятъ, обичатъ ли ги децата имъ. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза въ положението имъ и цени всичко, каквото те правятъ за него. Въ това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото въ детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукатъ камъни, да копаятъ руди, да оратъ земята, за да изпитатъ горчивинитѣ на живота. На благороднитѣ и напреднали души природата дава по-благородни задачи. Изобщо, природата възпитава своите деца съ години, като прилага къмъ тѣхъ различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи съ по-сурови методи, когато иска да смекчи характера имъ, да сломи тѣхната упоритость. Не се възпитава лесно човѣкъ. Задачата на природата не е да унищожи човѣка, да го стрие на прахъ, но да го възпита. Нѣкой човѣкъ и да го стриешъ на прахъ, пакъ си запазва грубото, горчиво и люто естество. Пиперътъ и на прахъ да го стриешъ, пакъ пиперъ си остава. По-лошъ става, но не по-добъръ. Ако го хвърлишъ въ очите на хората, голѣма пакость причинява. Като се натъквате на нѣкои лоши характери, на мѫже или на жени, казвате: Ялъ ли си попарата на жена? Ялъ ли си попарата на мѫжъ? Зависи, на каква жена, или на какъвъ мѫжъ сте попаднали. Всички мѫже и жени не сѫ еднакви. Страшно е да попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, въ когото Божественото съзнание още не е пробудено. Сега азъ говоря за голѣмитѣ деца, за мѫжетѣ и за женитѣ. Обаче, каквито сѫ голѣмитѣ деца, такива сѫ и малкитѣ. Мѫжътъ, като по-силенъ отъ жената, мисли, че има право да си служи съ закона на прѫчката и я прилага на общо основание. Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. - Защо? - Слаба е. Вечерьта, когато мѫжътъ заспи, тя връзва рѫцетѣ и краката му съ вѫже, набива го добре и му казва: Разбирашъ ли сега и ти този законъ? Втори пѫть ще ми давашъ ли такъвъ урокъ? Ако ти не бѣше ме билъ, и азъ нѣмаше да те бия. Ти ме научи на този законъ. За това е казано въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри”. Нѣма по-великъ методъ за възпитанието на детето и на възрастния отъ закона на любовьта. Като ученици, вие трѣбва да приложите закона на любовьта и съ него да работите. Мнозина казватъ, че хората могатъ да се изправятъ съ съвети, съ проповѣди. Днесъ много се говори и проповѣдва на хората, но въпрѣки това не се изправятъ. Когато първитѣ човѣци въ рая проявиха своето непослушани Богъ ги изпъди въ свѣта да копаятъ, да оратъ и да сѣятъ, но тѣ пакъ не се изправиха. Като видѣ, че и съ изпѫждане свѣтътъ не се възпита, Богъ приложи единъ отъ най-силнитѣ методи за възпитанието му, а именно - законътъ на любовьта. Нѣма сила въ свѣта, която може да противодействува на любовьта. И най-упорититѣ духове отстѫпватъ предъ любовьта. Значи, следъ като всички методи за възпитанието на човѣка се указали слаби и безрезултатни, Богъ приложилъ любовьта като най-мощенъ методъ. Коя любовь е приложилъ Богъ? Той е приложилъ онази любовь, която прави човѣка малъкъ, доволенъ отъ всичко, което му е дадено, отстѫпчивъ и готовъ всѣки моментъ да изправя погрѣшкитѣ си. Този човѣкъ може да бѫде и пръвъ, и последенъ. Той не търси човѣшко право, нито човѣшка слава. Щомъ люби, той носи въ себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бѫдете истински педагози, приложете любовьта като единъ отъ новитѣ и мощни методи при възпитанието. Съвременнитѣ учени и педагози прилагатъ различни методи за възпитание на младото поколѣние, но въ края на краищата не получаватъ голѣми резултати. - Защо? - Има нѣщо, което куца въ тѣхнитѣ методи. Като не успѣватъ, тѣ бързатъ да се оправдаятъ съ условията. Въ това отношение тѣ изпадатъ въ положението на десетьтѣ животни, които взели участие въ конкурсъ за надбягване, но, като не успѣли, обвинили условията. Ще предамъ накратко съдържанието на тази басня. Двама царе избрали по десеть животни отъ царството си - охлювъ, ракъ, заякъ, лисица, вълкъ, мечка, лъвъ, тигъръ, орелъ и маймуна, които да се конкуриратъ въ бързина. За тази цель билъ опредѣленъ день и часъ, когато животнитѣ ще се явятъ предъ специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животнитѣ на едното царство се различавали отъ животнитѣ на второто царство по бързина, но, въпрѣки това, нито едно отъ тѣхъ не могло да стигне на време на определеното место, въ определения день и часъ. Всѣко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запримѣръ, охлювътъ казвалъ: Азъ съмъ много бръзъ, но въ влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа. Този примѣръ се взима като символъ за всички съвременни методи, които се прилагатъ при възпитание на младото поколение. Единъ отъ методите е методътъ на охлюва, другъ - на рака, трети - на лисицата, на тигъра, на мечката и т. н. Охлювътъ казва: Има време за всичко, нѣма защо да се бърза. Ракътъ пъкъ казва: Нѣма защо да се върви напредъ, и назадъ може да се върви. Каквито методи да прилагате за възпитанието на младежьта, резултатитѣ сѫ слаби. Тѣ не могатъ да въздействуватъ върху естественитѣ недѫзи на децата. Причинитѣ на тия недѫзи се криятъ въ мозъка на човѣка. Следователно, да въздействувате върху детето, това значи, да познавате човѣшката глава въ подробности. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истината. Тѣ се стремятъ къмъ нея, но не могатъ още да я придобиятъ. Съвременниятъ човѣкъ не може да си служи съ истината. Защо? По естествената причина, че органътъ за възприемане и предаване на истината въ него не е развитъ. Следователно, докато човѣкъ не възстанови първичното, здравословно състояние на своите органи, той не може да си служи съ тѣхъ. Най-ценното нещо за човѣка е неговиятъ мозъкъ. Всички центрове на мозъка трѣбва да бѫдатъ въ нормално състояние. Ако мозъчнитѣ центрове на детето не сѫ въ нормално състояние, задачата на възпитателя се свежда, именно, къмъ това, да прилага такива методи, чрезъ които да възстанови нормалното състояние на тия органи. Когато възпитава детето си, майката трѣбва да си служи и съ мекъ, и съ строгъ говоръ. Отъ време на време тя трѣбва да създава мѫчнотии на детето, чрезъ които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисъльта на човѣка, тя развива мозъчнитѣ центрове. Обаче, отъ любовь къмъ децата си, майките ги ограждатъ отъ мѫчнотии и страдания. Те искатъ децата имъ да бѫдатъ здрави, силни, безгрижни, обаче, природата не търпи това. Тя има грижа не само за хората, но и за животните. Запримѣръ, за да предпази животните отъ опасностите на живота, тя е вложила страха въ тѣхъ като предпазителна мѣрка. Страхътъ е вложенъ и въ човѣка. Докато съвѣстьта въ човѣка не е развита, страхътъ е необходимъ за него. Той го предпазва отъ престъпления. Като не знаятъ това, майкитѣ се стремятъ да освободятъ децата си отъ страха. Ако детето на нѣкоя майка е страхливо, тя го води при баби и лѣкари, да го лѣкуватъ. Обаче, ако съвѣстьта на това дете не е развита, щомъ се освободи отъ страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпникъ, не го освобождавайте отъ страха преждевременно. Казано е въ Писанието: „Страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта”. И тъй, страхътъ е основа, върху която лежи възпитанието на децата. Страхътъ предпазва детето отъ погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ преживява не само свои състояния, но и чужди. Въ единъ день само човѣкъ може да мине презъ състоянията на стотици и хиляди хора. Иначе не може да се обясни, какъ въ единъ мекъ, миролюбивъ човѣкъ се явява желание да бие, да наказва близкитѣ си. Това не е негово състояние. Този човѣкъ се е подалъ на течението, по което се движатъ воинственитѣ хора. Понѣкога нѣкой лошъ, грубъ човѣкъ се проявява като добритѣ хора. Тази проява не е негова. Той е влѣзълъ въ течението на добритѣ хора и се проявява като тяхъ. Ето защо, всѣки трѣбва да знае, кои състояния съ негови и кои чужди. Възможно ли е добриятъ човѣкъ въ единъ день да стане лошъ и лошиятъ въ единъ день да стане добъръ? Срещате единъ добъръ човѣкъ, като ангелъ, но следъ нѣколко часа го виждате погрознѣлъ, съ помраченъ погледъ. Кѫде отиде ангелската му доброта? Може ли диамантътъ да стане вѫгленъ? И при най-лошите състояния добриятъ човѣкъ си остава добъръ. Ще кажете, че и добриятъ човѣкъ греши. Това е другъ въпросъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не греши. Въ развитието на човѣка погрѣшкитѣ представятъ излишъци, които служатъ за наторяване. Каже ли нѣкой за себе си, че никога не грѣши, ние го наричаме „задъненъ човѣкъ”. Това дете, което върши и погрешки, и добри дѣла, е по-благонадежно отъ онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено”. Отъ него нищо не може да се очаква. Тъй щото, погрѣшкитѣ на хората сѫ резултатъ на неасимилирана енергия. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да греши. Обаче, колкото и да се пази отъ погрѣшки, като работи, човѣкъ неизбежно ще грѣши. Като грѣши, той трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си и да се учи отъ тѣхъ. Коя домакиня, като готви, не цапа тенджерите и тиганите? Невъзможно е домакинята да готви, и сѫдоветѣ й да оставатъ чисти. Ако сѫдоветѣ й сѫ чисти, това - показва, че тя не е готвила. Какво трѣбва да правите съ нечистите си сѫдовѣ? Ще ги измиете добре съ топла вода и сапунъ. Като ги измиете, ще видите, какво е тѣхното естество. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете благоразумни, да не се самоосѫждате. Ако хората ви сѫдятъ, вие трѣбва да се вслушвате въ тѣхната сѫдба. Обезсърдчавайте се, безъ да се обезсърдчавате. Гнѣвете се, безъ да се гнѣвите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театъръ, безъ да влагате себе си, сърдцето си въ него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го отъ все сърдце. Цѣлото ви сѫщество трѣбва да взима участие въ правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Нѣкой вдигналъ 50 клгр. тежесть. Трѣбва ли да се чудите на това? Дѣдо му вдигалъ сто килограма. Бѫдете доволни и на 50-тѣ килограма. Ще дойде день, когато ще вдигате повече отъ сто килограма. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да благодари и за най-малкото добро, което въ даденъ случай може да направи. Ще кажете, че ако въ проявитѣ си човѣкъ не е великъ, душата му поне е велика. Наистина, велика е човѣшката душа, но тя не се е проявила още. Днесъ тя приготвя условия за своето проявление. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ да прояви душата си. Докато човѣкъ не даде пѫть на Божественото начало въ себе си, душата не може да се прояви. Тя чака своето време, както пѫпката чака слънчевитѣ лѫчи, да се разцъвти. Сега, като говоримъ за новото възпитание, имаме предъ видъ новите методи. Единъ отъ новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сънь. Направете опитъ, да извикате при себе си учениците си, когато спятъ. Ако въ сънното си състояние тѣ могатъ да се свържатъ съ съзнанието на своя учитель, отъ тѣхъ може да се очаква нѣщо добро. За ония ученици, които въ време на сънь не могатъ да се свържатъ съ съзнанието на учителя си, казваме, че нѣматъ будно съзнание. Така всеки учитель може да провери будностьта на съзнанието на учениците си, за да знае, какъ трѣбва да постѫпва съ тѣхъ. Само ония ученици могатъ да възприематъ учението на своитѣ учители, на които съзнанието е будно вечерь, въ време на сънь. Не е ли будно съзнанието имъ вечерь, отъ тѣхъ нищо не може да се очаква. Този методъ е приложимъ не само при възпитанието, но и при други случаи. Запримѣръ, ако искате да узнаете, можете ли да работите успешно съ своя приятель, извикайте го на сънь при васъ. Ако се отзове на поканата ви, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако не се отзове, между васъ нѣма разумна връзка. И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученикъ, между вашето съзнание и неговото трѣбва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свѣтъ, отъ него нищо не може да стане. Това дете зависи отъ условията: ако условията сѫ добри, и детето е добро; ако условията сѫ лоши, и детето е лошо. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ условията, да стане тѣхенъ господарь. Само човѣкътъ на любовьта може да бѫде господарь на условията. Следователно, искате ли да възпитавате нѣкого, приложете любовьта като великъ факторъ, като велика сила въ свѣта. Да възпитавашъ нѣкого, това значи, да го любишъ съ всичкото си сърдце и душа. Въ вашето лице той трѣбва да вижда човѣкъ, на когото да се довѣри напълно, за да приеме и приложи всичкитѣ му съвети. Следъ свършване на събора, на всички ни предстои една екскурзия до върха Мусала, да подишаме чистъ въздухъ, да се обновимъ и да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ досега. Като се върнемъ отъ Мусала, всички да започнемъ нова, интенсивна работа. Новата работа подразбира приложение на любовьта. Работете съ любовь, за да имате резултати. Като ученици, съветвамъ ви да бѫдете вѣрни на великия законъ на любовьта, т. е. на Бога, Който ви е призовалъ на работа. Не оставяйте да се вмъкне нѣкой като клинъ между вашата душа и Бога. Вѣрвайте, че вашитѣ добри желания ще се изпълнятъ. Т. м. * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий, 1924 г. - София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Правилно разбиране на природнитѣ действия. Какво обяснение ще дадете за пелените, въ които майките увиватъ децата си? Защо майките увиватъ децата си въ пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражаватъ на природата. Нѣма сѫщество, което природата да не е увила въ пелени. Съ това тя го предпазва отъ външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, съ които майките увиватъ децата си, виждате, че презъ различните годишни времена те биватъ различни: зимно време пелените сѫ най-дебели, есень - по-тънки, презъ пролѣтьта - още по-тънки, а презъ лѣтото - най-тънки. Значи, всѣко време налага свои изисквания, които сѫ общи за всички сѫщества. Общите условия и изисквания, които се налагатъ на хората, зависятъ отъ законите на природата. Оттукъ вадимъ заключение, че животътъ на всички живи сѫщества се определя отъ великите закони на разумната природа. Те сѫ общи за всички сѫщества безъ изключение. Който разбира тия закони и имъ се подчинява, той се развива правилно и безъ катастрофи. Който ги разбира, но не иска да имъ се подчинява, той самъ се излага на ненужни страдания. Ще дойде день, когато, иска или не иска, човѣкъ ще бѫде заставенъ да се подчини на природнитѣ закони. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като не се е подчинявалъ на тия закони, да не е счупилъ главата си. Като говоримъ за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме предъ видъ съзнателното отнасяне на човѣка къмъ тия закони. Не е въпросъ да страда човѣкъ изкуствено, а да изработи дълбочина въ душата си. Казватъ за нѣкого, че е дълбокъ човѣкъ. За насъ е важно, какъ е станалъ дълбокъ. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрезъ съзнателна и разумна работа на човѣка върху себе си и чрезъ голѣмо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човѣкъ да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начинъ. И тъй, когато човѣшката воля се противопостави на Божествената, въ живота на човѣка ставатъ голѣми катастрофи и пертурбации. Когато се срещнатъ две воли съ различни сили и скорости, тѣ се сблъскватъ и произвеждатъ огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващитѣ сили сѫ по-голѣми, толкова и огъването е по-голѣмо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пѫтя си. Мнозина изучаватъ духовния животъ и, като се намѣрятъ предъ известно затруднение, мислятъ, че съ молитва могатъ да постигнатъ всичко. Всичко разумно се постига съ молитва, но не и неразумното. Можете ли съ молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове отъ Библията, дето се казва, че Исусъ Навинъ спрѣлъ движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трѣбва да разбирате дълбокия смисъль, който е вложенъ въ тѣхъ. За тази цель трѣбва да разбирате езика на Свещените книги. Съ такъвъ езикъ си служи и природата. Природата е пълна съ символи. Който иска да се разговаря съ нея, трѣбва да разбира езика й, т. е. символитѣ, които тя влага въ своята речь. Всичко въ природата е разумно. Когато възлага на човѣка нѣкаква работа, тя му дава свобода да си послужи, съ какъвто методъ той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само единъ начинъ. Затова казваме: Много сѫ пѫтищата за приготвяне на една работа, обаче, единъ е методътъ за нейното прилагане. Съ други думи казано: Природата дава възможность на човѣка да се прояви по различни начини, чрезъ което изпитва неговата интелигентность, неговитѣ добродетели и волята му. Въ изпълнение на нещата, което е предметъ на Божествения свѣтъ, има само единъ начинъ. Да допуснемъ, че предъ васъ се разкриватъ два пѫтя, които водятъ къмъ планински връхъ, високъ три хиляди метра. Единиятъ пѫть е широкъ, но, за да се стигне до върха по този пѫть, трѣбва да се обикаля много. Другиятъ пѫть е тѣсенъ и много стръменъ, Нѣкои хора ще тръгнатъ по широкия пѫть, а други - по тесния. Но тези, които вървятъ по широкия пѫть, сѫ хора съ разложено сърдце, които обичатъ лесните работи. Дойдатъ ли до мѫчнотиитѣ въ живота, тѣ съзнателно ги избѣгватъ. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръменъ пѫть къмъ планината, понеже обичатъ да преодоляватъ мѫчнотиитѣ. На тѣхъ те гледатъ като на задачи за упражнение на ума, на сърдцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даденъ човѣкъ, вижте, по какъвъ пѫть върви той и какъ решава задачите си. Достатъчно е да влезете въ едно село, за да се произнесете, съ какви възможности разполагатъ селяните отъ това село. Ако те сеятъ изключително овесъ, ръжь и ечемикъ, вие казвате, че възможностите имъ сѫ ограничени. Щомъ не могатъ да сеятъ жито, те сѫ лишени отъ отъ условията, при които житото расте. Влезете ли въ единъ домъ, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характеръ. Всѣка външна проява на Човѣка определя неговия характеръ. Добре е човѣкъ да отглежда цветя, но трѣбва да се знае, че всѣко цвете е изразъ на известна интелигентность. Отъ цветята, които човѣкъ отглежда, сѫдимъ за степеньта на неговото развитие. Човѣкъ не съзнава, защо обича нѣкои цветя повече отъ други. Макаръ и да не съзнава това. Обичьта му къмъ едни цветя повече, отколкото къмъ други, показва, какви способности и сили се криятъ въ него. Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуватъ за различни култури. Черноземътъ, запримѣръ, дава добро жито. Нѣкои хора сѫ подобни на черноземъ. Тѣ сѫ богати материалисти, но разумни. Освенъ черноземъ, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растатъ различни култури. Отъ всички почви най-богата е черноземътъ, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремятъ къмъ разнообразна храна, затова тѣ често употрѣбяватъ и ръженъ хлѣбъ. Всѣка зърнена храна, всѣки плодъ съдържа въ себе си специфични елементи, отъ които човѣшкиятъ организъмъ се нуждае. Тази е причината, поради която човѣкъ отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове. Като ученици, вие трѣбва да изучавате външната страна на нещата и оттамъ постепенно да влизате навѫтре. Виждате нѣкой човѣкъ външно грубъ, суровъ, а вѫтрешно деликатенъ, нѣженъ. Вие се чудите, защо е толкова грубъ външно. Много естествено. Този човѣкъ живѣе при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на некой плодъ, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човѣшкия мозъкъ, толкова по-мѫчно човѣкъ възприема нещата. Както да обяснявате на този човѣкъ нѣкой философски въпросъ, той мѫчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозъкъ. Той се намира още въ зимата на своя животъ. Дебели снѣгове покриватъ земята му. Трѣбва да чакате пролѣтьта, да дойде топлото слънце, да разтопи снѣговетѣ, които го обвиватъ. Щомъ се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човѣкъ да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голѣмото, човѣкъ трѣбва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявитѣ на своята душа. Въ познаването на човѣшката душа се крие смисълътъ на живота. Докато дойде до това познание, човѣкъ минава презъ големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трѣбва да го обезсърдчава. Той трѣбва да знае, че това, което днесъ му противодействува, единъ день ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днесъ му съдействува за добро, единъ день ще му противодействува. Това е законъ. Кой не е опиталъ този законъ? Днесъ имате единъ добъръ приятель, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува въ доброто, защото върви въ възходещъ пѫть, къмъ Бога. Единъ день, когато линиите на неговото движение взематъ обратна посока, въ низходещо направление, безъ да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този законъ, вие се очудвате, какво е станало, защо приятельтъ ви се опълчва противъ васъ, защо идатъ мъчнотии въ живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизатъ отъ васъ. Тѣ се криятъ въ самия козмосъ, въ условията на Битието. Заради васъ нито козмосътъ, нито природата ще измѣнятъ своите сили. Отъ васъ се изисква разумность, да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ и съ злото въ свѣта. Христосъ не казва да се борите съ злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умнитѣ, най-силнитѣ и най-добритѣ хора въ свѣта, които могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си изведнъжъ. Най-мощниятъ, най-разумниятъ и най-добриятъ въ света е Богъ. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се съ Него. Докато стоите далечъ отъ Него и не Го признавате, вие никога нѣма да решите задачите на своя животъ. Вие ще се блъскате отъ една мѫчнотия въ друга, докато съвършено капитулирате. Като изнасямъ този въпросъ, азъ имамъ предъ видъ да ви освободя отъ кривите разбирания. Ученикътъ трѣбва да мисли право. Ако говори за физическия свѣтъ, той трѣбва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свѣтъ, също трѣбва да ги познава добре. Не е ученикъ онзи, който живѣе съ заблуждения. Нѣкой прави различни движения, вдига рѫцетѣ си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духътъ го каралъ да прави тези упражнения. Той трѣбва да знае, кой духъ го заставя да прави движения съ рѫцетѣ и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете въ себе си, трѣбва да знаете, какъвъ смисълъ иматъ тия движения. Ще каже нѣкой, че тия движения сѫ дадени специално за него. И това е възможно, но той трѣбва да знае, че специалните работи се даватъ рѣдко. Много цигулари има въ свѣта, но само единъ е Паганини, който могълъ да свири едновременно на четиритѣ струни. Това, което Паганини е могълъ да направи съ цигулката, други не сѫ постигнали още. Техниката, която Паганини ималъ, била специална. Съвременните хора сѫ музиканти, но отъ различна величина. И тѣ изучаватъ най-великото музикално произведение - живота. Всички хора се стремятъ къмъ добъръ животъ, но малцина го живѣятъ. Срещате едного, виждате, че е веселъ. Защо? Пари има, задоволилъ е нуждите си. На другия день срѣщате сѫщия човѣкъ, но вече недоволенъ, тѫженъ. Защо е недоволенъ? Нѣма вѫглища, нѣма топли дрехи. Вие изваждате отъ кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става веселъ. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбьта на този човѣкъ се е превърнала въ радость, защото Богъ го е посетилъ. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и въ първия случай Богъ го е посетилъ? Богъ посещава човѣка и чрезъ страданията, и чрезъ радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трѣбва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изтисканъ цирей, трѣбва да се радвате и на празната кесия. Право е човѣкъ да се радва, когато циреятъ се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя въ цирея може да причини голѣми пакости на човѣка, но мислите ли, че пълната кесия съ пари не може сѫщо да му причини известни пакости? За да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си, човѣкъ трѣбва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човѣкъ трѣбва да заеме средното положение и оттамъ да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, съ която да разрешава противоречията и мѫчнотиитѣ си. Мнозина искатъ да бѫдатъ дебели, да иматъ запасъ отъ материя. Защо ? Те мислятъ, че като сѫ пълни, ще бѫдатъ здрави. Щомъ сѫ здрави, ще бѫдатъ щастливи. Те не подозиратъ, че колкото повече излишна материя иматъ, толкова по-големи страдания ще иматъ. Не е въпросъ човѣкъ да си създава изкуствено мѫчнотии и страдания. Изкуственитѣ страдания ожесточаватъ човѣка, а естественитѣ го облагородяватъ и осмислятъ живота му. Въ тѣхъ човѣкъ познава Божиите пѫтища. Казвате: Не може ли да се живѣе безъ страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човѣкъ, толкова повече знания и по-голѣма мѫдрость придобива, толкова повече се освобождава отъ ограничителнитѣ условия на живота. Казано е въ Писанието: „Блажени страдащитѣ”. За кои страдащи се говори въ този стихъ? За ония, които иматъ разумни страдания. Разумните страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце, повдигатъ духа на човѣка, внасятъ разширение въ душата му. Ако поетътъ има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цѣлото човѣчество. Обаче, ако страданията му сѫ неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъчь въ душите на читателите си. Като знаете това, не избѣгвайте разумнитѣ страдания, които Богъ ви праща, но бѫдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания. За да се ползувате отъ разумнитѣ страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила въ живота си: Не увеличавайте радоститѣ и страданията на никого. Не отнемайте радоститѣ и страданията на никого. Това сѫ две правила, които трѣбва да пазите, както къмъ себе си, така и къмъ другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човѣка за деня, поне азъ да не го увеличавамъ. Достатъчно е и радостьта, която му е дадена. Нека той я използува, както трѣбва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човѣкъ страда. Ако Богъ му е изпратилъ това страдание, азъ нѣмамъ право да го отнемамъ. Той има сила да се справи съ него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостьта му, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. Ама радостьта му била причинена отъ нѣкакво заблуждение. И така да е, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе съ известно заблуждение, което му причинява малка радость, отколкото да му се отнеме тази радость и да остане душата му празна. Другъ е въпросътъ, ако, при освобождаване на човѣка отъ известно заблуждение, ти можешъ да внесешъ нещо ново, по-велико, съ което да запълнишъ душата му. Не можешъ ли да внесешъ въ душата на човѣка по-голѣма радость отъ тази, която той има, ти правишъ престъпление. Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трѣбва да излезете отъ болницата. Като излезете отъ болницата съвършено здрави, вие имате възможность да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате единъ боленъ, това не значи, че трѣбва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности сѫ само за васъ. Пѫтьтъ, по който вие сте минали, се различава коренно отъ пѫтя на другитѣ хора. Искате ли и другите хора да вървятъ по вашия пѫть, освенъ че нищо нѣма да придобиятъ, тѣ могатъ да се спънатъ. Искате ли да предадете нѣкоя ваша опитность, ще изнесете най-малкото отъ това, което сте преживяли. Ако пъкъ е нужно да я предадете изцѣло, предайте я точно, както сте я преживели, безъ никакви преувеличения. Когато попадне подъ влияние на щеславието си, безъ да иска, човѣкъ преувеличава своите опитности и казва: Азъ видѣхъ ангелъ. - Какъвъ беше? - Не мога да кажа, но нещо светло блесна предъ очите ми. - Голема ли бѣше тази свѣтлина? - Като точка. Значи, отъ една светла точка той създаде цѣлъ ангелъ. Може ли свѣщьта, която нѣкой човѣкъ носи, да каже, че представя самия човѣкъ? Силата на свѣтлината, която човѣкъ пръска на пѫтя, по който върви, показва степеньта на неговата интелигентность. Човѣкъ не е нито въ свѣтлината на своя умъ, нито въ топлината на своето сърдце, нито въ силата на своя организъмъ. Човѣкъ е скритъ другаде. Кѫде е той, мѫчно можете да отговорите на този въпросъ. Следователно, проявитѣ на човѣка не опредѣлятъ още неговата същина. Тѣ не осигуряватъ неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото въ хамбара осигурява живота на човѣка? Колкото и да се осигурява, съ това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човѣкъ, толкова повече се приближава къмъ края на своя животъ. Смъртьта засѣга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртьта засѣга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пакъ има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоенъ, съ усмивка на уста, съ свѣтлина и съзнание въ себе си, че отива на по-добро мѣсто, отколкото е билъ досега. Той се намира въ положението на мома, която се жени за своя възлюбенъ. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбять за нея, но знае, че отива на добро мѣсто, отъ което и тя, и тѣ ще бѫдатъ доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворникъ, постоянно пазенъ отъ стражари. Кое отъ двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала цельта си и осмислила своя животъ, или като затворникъ, лишенъ отъ свобода и свѣтлина? И тъй, искате ли да живѣете и да умрете въ свѣтлина, изучавайте Божиитѣ закони, които не само азъ казвамъ, но и великитѣ хора на миналото и настоящето не преставатъ да проповѣдватъ за тѣхъ на човѣчеството. Като изучавате Божиитѣ закони и пътища, изучавайте и вашия животъ, както и живота на своите ближни. По този начинъ ще видите, какъ се проявява Богъ въ живота на всички хора. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободенъ да направи нѣкакво отклоняване надѣсно или налѣво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човѣка отъ Бога. Това сѫ методи, по които човѣкъ постѫпва. Човѣкъ е свободенъ да постѫпва по различни начини. Както и да постѫпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържатъ правилото, като се срѣщатъ, да се усмихватъ. Това е единъ начинъ на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещатъ, всѣкога да се усмихватъ? Представете си, че двама души се срещатъ въ тъмна, мрачна нощь. Могатъ ли тѣ да се усмихнатъ единъ на другъ? Ако се срещнатъ презъ деня, а вънъ е много прашно, могатъ ли да се усмихнатъ? Значи, човѣкъ може да се усмихва при благоприятни условия. Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, съ цель да направимъ живота имъ приятенъ. Запримѣръ, всички хора, особено жените, готвятъ, но не сѫ доволни отъ своето готвене. Защо? Тѣ сѫ усъвършенствували кулинарното изкуство, въпреки това сѫ недоволни. Недоволството имъ се дължи на факта, че гостбитѣ имъ лесно се вкисватъ. Както и да ги запазватъ, тѣ издържатъ най-много четири-петь деня, когато гостбитѣ, които природата готви, издържатъ петь-шесть месеца. Каквото е различието между човѣшкитѣ и природни гостби, такова е различието и между човѣшкитѣ мисли и чувства и тия, които идатъ отъ Божествения духъ. Първите сѫ временни, лишени отъ животъ, а вторите - вечни и пълни съ животъ и енергия. Колкото повече човѣкъ се приближава къмъ Божественитѣ мисли, толкова животътъ му става по-приятенъ, толкова повече човѣкъ се облагородява и повдига. Следователно, когато се движи по права линия, човѣкъ има възможность да се отклонява въ четири посоки: надѣсно, налѣво, нагоре и надолу. Да се отклони човѣкъ надѣсно, това значи, като върви въ правия пѫть, да разреши даденъ въпросъ съ ума си; да се отклони налѣво, това значи, да разреши даденъ въпросъ съ сърдцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса съ своя висшъ умъ, съ разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса отъ гледището на материалния животъ, въ който се намиратъ коренитѣ на злото. Значи, съ помощьта на разумната дейность на ума и на сърдцето, човѣкъ слиза въ материалния свѣтъ да изучава злото като сила и принципъ въ свѣта. Това може да постигне човѣкъ само тогава, когато е далъ пѫть на идейното, на Божественото начало въ себе си. Кога отваря човѣкъ сърдцето и ума си за Божественото? Когато живѣе споредъ великитѣ закони на Битието. Тогава човѣкъ е подобенъ на изворъ, който дава на всички. Когато Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той има какво да дава отъ себе си. Той е радостенъ и доволенъ. Обаче, докато разрешава въпроситѣ си отъ гледището на ума и на сърдцето си, човѣкъ живѣе въ свѣта на радостите и скърбите, т. е. въ материалния животъ. Започне ли да решава въпросите си отъ гледището на разумния или Божественъ свѣтъ, човѣкъ се качва горе, въ главата си, и тамъ се проявява. Отъ главата си, т. е. отъ клонете на живота, човѣкъ слиза въ материалния животъ, въ корените на злото. Щомъ е далъ пѫть на Божественото въ себе си, той лесно се справя съ злото. Въ материалния свѣтъ умътъ и сърдцето работятъ едновременно. Запримѣръ, ако човѣкъ тръгне съ лѣвия кракъ напредъ, веднага следъ това дѣсната рѫка излиза напредъ. Значи, сърдцето се проявява чрезъ лѣвия кракъ, а умътъ - чрезъ дѣсната рѫка. И обратно: ако дѣсниятъ кракъ излезе напредъ, съ него заедно излиза лѣвата рѫка. Това сѫ два метода, съ които човѣкъ работи въ материалния свѣтъ. Ако приложи двата метода и нѣма резултати, човѣкъ прибѣгва до третия методъ - приложение на висшия умъ. Той се отправя къмъ главата си, т. е. къмъ Божествения свѣтъ. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите на рѫцетѣ си, стиска главата си и се обезсърдчава. Нѣма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зрѣла ли е, или не. Погледнете къмъ рѫцетѣ и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Свѣтътъ е създаденъ разумно. Следователно, и азъ трѣбва да бѫда разуменъ, да реша правилно въпросите на своя животъ. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате съ възвишенитѣ сѫщества, които ви идатъ на помощь. Днесъ много хора умиратъ преждевременно, защото не се движатъ. Човѣкъ трѣбва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъмъ. Същевременно той трѣбва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тѣлото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъмъ, човѣкъ се свързва съ Божественото начало въ свѣта, което започва да работи върху него. По този начинъ, именно, Богъ въздействува върху разумнитѣ хора. Работете съзнателно върху силитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да се свържете отъ една страна съ природата - майка на цѣлото човѣчество, а отъ друга - съ Божествения духъ - баща на човѣчеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито сѫ имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, безъ напрежение, но не се подавайте на леностьта. Сега ще ви дамъ едно правило, което трѣбва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лѣгайте си рано, да се наспите добре и въ четири часа сутриньта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна въ леглото, но веднага ставайте. Следъ това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 ÷ 15 минути въ размишление върху разумния животъ и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрезъ сънь. Другъ начинъ има, по който човѣкъ може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щомъ го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка съ силитѣ на разумната природа, които укрепватъ организъма. Така човѣкъ ще кали волята си и ще постигне своитѣ желания. Волята е свързана съ духа на човѣка. Силната воля подразбира силенъ духъ. Има ли силенъ духъ, човѣкъ е въ състояние да се справи съ всички болезнени състояния въ себе си, да изправи своитѣ погрѣшки. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човѣка. По него познавате, какво носи човѣкъ въ себе си, какво е изработилъ въ миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носятъ тѣ въ себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и нѣма да се лъжете въ това, което тѣ представятъ. Невежиятъ човѣкъ се обезсърдчава, отчайва се и страда повече отъ учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законитѣ, които управляватъ живота. Той се разочарова на всѣка стѫпка. Учениятъ вижда нещата, както сѫ въ действителность, и не ги идеализира. И тъй, стремете се къмъ разумнитѣ прояви, къмъ съзнателния животъ, въ който нѣма големи противодействия. Когато противодействията сѫ големи, и страданията сѫ големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създаватъ излишни страдания. Като ученици, вие трѣбва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трѣбва да се радвате на печалбата отъ лотария, преди да сте проверили, кой билетъ печели? Ама нѣкой ви казалъ, че вашиятъ билетъ печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Сѫщото се отнася и до скръбьта. Преди да разберете, какъ е станала една работа, не се подавайте на скръбьта. Гледайте на живота разумно, съ самообладание, да внесете нова вълна, новъ импулсъ въ себе си. Задачата на всеки човѣкъ, като ученикъ на Великата школа на живота, е да даде пѫть на Божественото начало въ себе си, което осмисля живота. Т. м. * 2. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 г. - София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Любовь и мисъль Свѣтътъ е създаденъ въ седемь дни. Първиятъ день отговаря на недѣлята. Човѣкъ пъкъ е създаденъ въ шестия день, който отговаря на петъкъ - день на Венера, день на любовьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да благодари за своето създаване, но същевременно и да го оправдае. Човѣкъ е създаденъ въ деня на любовьта, но не може да обхване Великата Божия Любовь. Той е възприелъ само часть отъ нея въ душата си, за да изпълни светото предназначение, за което е дошелъ на земята. Въ какво седи светото предназначение на човѣка? Въ придобиване на разумната любовь и свѣтлата мисъль. Кои сѫ отличителните качества на разумната любовь и свѣтлата мисъль? Разумната любовь обединява нѣщата. Въ нея нѣма никакво разединяване. Свѣтлата мисъль изключва всѣкакво вкисване, гниене, ферментиране на нѣщата. Какъ познаваме, кой човѣкъ живѣе въ разумната любовь, въ шестия день на Битието? Който живѣе въ шестия день, въ деня на любовьта, забравя своитѣ лични интереси и се стреми къмъ едно: да приложи закона на любовьта въ своя животъ. Той познава проявите на разумната любовь, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислятъ живота му. Той има правилни отношения къмъ Бога, къмъ хората и къмъ своята душа. Този човѣкъ наричаме човѣкъ на шестата раса - новиятъ човѣкъ. Два елемента отличаватъ новия човѣкъ отъ стария: разумна любовь и свѣтла мисъль. Той малко говори, много работи. Обикновениятъ човѣкъ повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървятъ добре. Казано е въ Писанието: „Който много говори, много грѣши”. Наистина, като се вслушвате въ говора на хората, виждате, че много думи не сѫ поставени на мѣсто, вследствие на което внасятъ нещо дисхармонично въ живота. Освенъ това, нѣкои думи сѫ груби, отрицателни и пораждатъ недоразумения между хората. Ето защо, добре е човѣкъ малко да говори. Като говори малко, и грубиятъ човѣкъ минава за благороденъ. Една българска поговорка казва: „Говоренето е сребро, мълчанието – злато”. Като знаете това, вие трѣбва да работите надъ себе си, да се пробуди Божественото съзнание въ васъ. Щомъ Божественото съзнание се пробуди, човѣкъ се хармонизира напълно. Той носи Божия образъ въ себе си. За такъвъ човѣкъ се казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Докато човѣшкото, или нисшето съзнание работи въ васъ, вие сте неразположени, недоволни, груби, гледате мрачно на живота. Пробуди ли се Божественото съзнание въ васъ, вие ставате весели, разположени, доволни отъ живота, готови на всякакви услуги и жертви за Бога. Малко нѣщо се иска отъ човѣка: да обърне мисъльта си къмъ Бога, къмъ Великото начало въ свѣта. Каквато работа и да предприеме, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на разумната любовь и свѣтлата мисъль. Безъ тѣзи елементи, каквото знание, каквато сила и да има, той не може да ги използува разумно. Съветвамъ ви презъ тази година да дадете възможность на Бога да работи въ васъ, да уреди външния и вътрешния ви животъ. Страдате ли или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е въ състояние да регулира енергиитѣ ви, да уреди вашитѣ работи. Да предоставите всичко на Бога, това значи, да хармонизирате силите на своя организъмъ, да определите отношенията си къмъ цѣлото и къмъ неговитѣ части. Ако не дадете ходъ на Божественото съзнание въ себе си, никаква хармония не можете да въдворите въ живота си. Каквито проповѣди да ви се държатъ, каквато философия и наука да изучавате, щомъ Божественото съзнание не е пробудено въ васъ, вие ще се намирате въ положението на богатъ човѣкъ, който има на разположение всичко, но стомахътъ му е разваленъ и не може да се ползува отъ благата на своя животъ. Който е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си, той е богатъ и здравъ човѣкъ. Богатиятъ и здравъ човѣкъ се ползува отъ всички блага на живота: отъ светлината, отъ въздуха, отъ водата, отъ храната. Голѣмо е влиянието на чистия въздухъ върху човѣка. Като знаете това, дайте възможность на въздуха да прониква въ дробоветѣ ви, да внесе разширение въ дихателната ви система. И тъй, помнете: човѣкъ е създаденъ въ шестия день, въ деня на любовьта, заради което е нареченъ дете на любовьта. Като дете на любовьта, той трѣбва да оправдае грижите, които майка му е положила и всеки моментъ полага за неговото повдигане и развитие. Какъ ще оправдаете грижите на своята майка? Какъ ще благодарите на любовьта, която ви е създала? Какъ ще докажете, че сте чада на Бога на любовьта? Като изпълните Неговата воля. Волята на Бога е да живѣете помежду си въ любовь. * 3. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 г. - София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Да възлюбишъ. [Първо] Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл.[1] Въ свѣта сѫществува единъ законъ, неизвестенъ на съвременното човѣчество по своята сѫщина. Този великъ, разуменъ законъ е неизвестенъ, понеже човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ не сѫ дошли на такава степень на развитие да схващатъ неговата висота. Той е предаденъ съ дветѣ велики заповѣди отъ Евангелието, за които Христосъ казва, че върху тѣхъ е построенъ цѣлиятъ свѣтъ. Тѣ сѫ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си!” За да разберемъ смисъла на тѣзи две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четемъ; тѣ се нуждаятъ, отъ една страна, отъ обяснение на тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, а отъ друга - отъ приложение. За да разберемъ, какво се крие въ житното зърно, или въ семката на какъвъ и да е плодъ, не е достатъчно само да ги видимъ, но трѣбва да ги посадимъ въ земята, да израстатъ, да дадатъ плодъ, и плодътъ имъ да се опита. Безъ тѣзи вѫтрешни процеси четенето на стиховетѣ отъ Евангелието, както и гледането на семената, не водятъ къмъ никакво знание. Тѣ представятъ само факти, лишени отъ вѫтрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти сѫ неизвестни. А всеки фактъ, на който връзкитѣ оставатъ неизяснени, внася съмнение въ човѣка. Тѣзи факти сѫ непроверени, но могатъ да се провѣрятъ. Докато се провѣрятъ, те минаватъ за непроверени истини. Значи, за да се провѣри нѣщо, трѣбва да се обърнемъ къмъ ония методи, които сѫ съобразни съ законите, вложени въ разумната природа. Не прилага ли тия методи, човѣкъ всѣкога ще се съмнява въ близкитѣ си, въ себе си, даже и въ Бога. Въ този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не сѫществува, човѣкъ всѣкога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камъкъ, който се търкаля надолу, по наклонъ. Камъкътъ може да се търкаля по наклонна площь, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза отъ едно орѫдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. Въ това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкътъ, гранатата могатъ да слизатъ и да се качватъ не по своя воля; обаче, човѣкъ може по своя воля да се качва и слиза. Въ несъзнателните и въ механическите процеси нѣма връзка между отделните факти, но въ съзнателнитѣ тази връзка сѫществува. Като съзнателно сѫщество, човѣкъ намира връзката между фактите въ своя животъ и се учи отъ тѣхъ. Каже ли, че трѣбва да възлюби Господа и ближния си, човѣкъ съзнателно се качва нагоре и се ползува отъ новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трѣбва да се разбере въ своята пълнота. Щомъ се разбере въ своята пълнота, тя внася нови елементи въ живота - разширяване и свобода. „Да възлюбишъ Господа!” Защо трѣбва да възлюбишъ Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора сѫ излезли отъ Бога, въпреки това, между тѣхъ сѫществуватъ дисхармонични отношения. Какъ е възможно, разумни сѫщества, излезли отъ Великото Битие на Бога, да иматъ разногласия помежду си? Какъ ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняватъ различно. Азъ пъкъ ще я констатирамъ само, безъ да я обяснявамъ, защото всѣко обясняване на нещата подразбира и тѣхното отричане. Трѣбва ли да обяснявате факта, че като отрежете рѫката отъ тѣлото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази рѫка започва да гние? Защото е изгубила връзката си съ цѣлото. На това основание, казваме, че грѣхътъ не е нищо друго, освенъ процесъ на гниене, който показва, че човѣкъ се е отдѣлилъ отъ цѣлото, т. е. отъ Бога. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ грѣха? Той трѣбва да се върне къмъ Бога съ молба, отново да го постави на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ. Върне ли се на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ, съ това заедно се прекѫсва и гниенето. Ето защо, рѫката, като удъ отъ цѣлия организъмъ, трѣбва да стои на мѣстото, дето първоначално е поставена. Семето сѫщо така трѣбва да стои на онова мѣсто, дето се криятъ условията за неговото развитие. Кое е това мѣсто? Почвата. Падне ли въ почвата, семето намира благоприятни условия за животъ и развитие. „Да възлюбишъ Господа!” Това значи: да възлюбишъ голямото въ малкото. Да възлюбишъ ближния си, това значи, да възлюбишъ малкото въ голямото. - Защо човѣкъ обиква големия орѣхъ? - За малкитѣ орѣхчета, които той ще роди. Като яде тия орѣхчета, човѣкъ придобива нѣщо. Tѣ предаватъ нѣщо на неговия организъмъ. Като яде малкитѣ орѣхчета, човѣкъ обиква и голѣмия орѣхъ, защото отъ него излиза благото, което се крие въ неговитѣ плодове. Като знае това, човѣкъ разбира, че малкото не може да се прояви безъ голѣмото и естествено отправя погледа си къмъ него. На наученъ езикъ казано: ще обикнешъ малкото въ голѣмото и голѣмото въ малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртьта въ живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото въ малкото и малкото въ великото. Приложи ли този законъ, човѣкъ може да възстанови изгубената хармония въ живота си. Следователно, само любовьта е въ състояние да внесе хармония въ живота. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да различаватъ проявите й въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовьта, т. е. на любовьта, проявена на физическия свѣтъ, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовьта въ физическия свѣтъ и проявите на стомаха, съ които се занимаватъ економиститѣ, има нѣщо общо. Днесъ всички учени разглеждатъ економическия въпросъ за хлѣба. Всеки вика: Хлѣбъ искаме! И въ Господнята молитва е казано: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ.” Обаче, докато мисли само за стомаха си, човѣкъ разбира една трета отъ любовьта. Любовьта на физическия свѣтъ се отличава съ свойството да отделя частите отъ цѣлото. Кой момъкъ, или коя мома, като се влюбятъ, не отдѣлятъ възлюбената или възлюбения си отъ своя домъ, отъ родителите и близките имъ? Момъкътъ казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва сѫщото. Че родителитѣ имъ скърбятъ при тази раздѣла, тѣ не искатъ да знаятъ. Момъкътъ и момата мислятъ, че като се отдѣлятъ отъ родителите си, отъ близките си, проявяватъ велика любовь единъ къмъ другъ. Стремежътъ имъ е правиленъ, но начинътъ, по който постѫпватъ, е кривъ. Красиво е, когато момъкътъ и момата се обичатъ, но не е правилно желанието имъ да се отдѣлятъ отъ близките си и да живѣятъ само единъ за другъ. Въ края на краищата родителитѣ се примиряватъ съ раздалата, но намиратъ, че има нещо неправилно въ тази любовь. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителитѣ си все по-често и да се оплаква отъ своя възлюбенъ. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любовь не задоволява душата й. Втората проява на любовьта е въ духовния свѣтъ. Тази любовь наричаме духовна. Мѣстото на духовната любовь въ човѣка е въ гърдите. Когато тази любовь се проявява правилно, човѣкъ изпитва известно разширяване въ гърдите. Не се ли проявява правилно, човѣкъ изпитва мѫка, стеснение въ гърдите. Безъ нѣкаква видима причина, той усеща тежесть, стѣгане, мѫка въ гърдите. Тази мѫка се дължи на дисхармония въ чувствата на човѣка. Ако си даде отчетъ за мѫката, човѣкъ ще види, че причината се крие въ съмнението. Той се съмнява въ онзи, когото обича. Изобщо, човѣкъ се съмнява въ хора, които обича. Не обича ли нѣкого, той не се съмнява въ него. Съмнението се поражда между хора, които се обичатъ. Това показва, че тѣ се надѣвали да получатъ нѣщо единъ отъ другъ. Отнематъ ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе съ чувствата ви. Съмнението е признакъ на никаква дисхармония въ чувствата на човѣка. Срещате единъ познатъ и започвате да споделяте съ него своитѣ свещени мисли, своето вѣрую, своитѣ възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава видъ, че разбира и цени възгледитѣ ви. Щомъ се изкажете, той започва да ви се смѣе, да ви нарича глупакъ, простакъ, че можете да вѣрвате въ такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голѣма тѫга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте билъ искренъ, да сподѣлите съ своя приятель най-съкровенитѣ си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря отъ нейния възлюбенъ. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една отъ вашите велики и свещени идеи. Третата проява на любовьта е въ Божествения свѣтъ. Мѣстото на тази любовь е въ главата на човѣка. Който се е домогналъ до тази любовь, той дава на всички изобилно и не се отдѣля отъ хората. Проявите ли Божествената любовь къмъ нѣкого, не само че не се отделяте отъ него, но ставате удъ отъ неговия организъмъ. Вие се присъединявате къмъ него, съ готовность да му услужвате въ всички случаи на мѫчнотии и страдания. Вие преживявате заедно съ него и радостите, и скърбите му. Божествената любовь осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любовь внася радость и веселие, свобода и просторъ въ човѣшката душа. За да дойде до нея, човѣкъ трѣбва да мине презъ първите две фази на любовьта, като първи стѫпала на живота. Първото проявление на любовьта на физическия свѣтъ може да се уподоби на движението на кръвьта по артериите. Чистата артериална кръвь се разнася по цѣлото тѣло и го храни. Всѣка клетка приема часть отъ чистата, артериална кръвь и по закона на обмѣната й предава нещо отъ себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръвь, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръвь се връща отново въ сърдцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвьта пакъ се разнася по тѣлото, да предаде отъ своя животъ, т. е. отъ своята енергия, на всѣка жива клетка. Въ процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовьта отъ великото къмъ малкото и отъ малкото къмъ великото. Любовьта, която иде отъ великия Изворъ на живота, е чиста, здрава, пълна съ енергия. Щомъ се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назадъ, да се пречисти. Ако венозната кръвь не се върне въ сърдцето, т. е. въ своя първоизточникъ на живота, не може да се пречисти. Чиста трѣбва да бѫде човѣшката кръвь. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Затова е казано въ Писанието, че само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога. Само тѣ могатъ да се приближатъ къмъ първоизточника на живота, да се пречистятъ и обновятъ. Мнозина се запитватъ, може ли човѣкъ да живѣе на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човѣкъ се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушаватъ чистотата на неговото сърдце, но той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да се чисти. Първо той трѣбва да намѣри причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идатъ, и следъ това да отиде при великия Изворъ на живота, тамъ да се измие. Както се е оцапалъ човѣкъ, така има възможность да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които сѫ близо до царството Божие. На тѣзи души, именно, Богъ иска да се открие. Tѣ сѫ изпълнили двата закона - любовь на малкото къмъ великото и на великото къмъ малкото. Сега влизатъ вече въ третия законъ - познаване на Бога. Като познае Бога, човѣкъ се домогва до онзи животъ, който може да го направи свободенъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Какъ познаваме това? Чрезъ живота, който ни е даденъ. Първото нѣщо, чрезъ което Богъ изявилъ любовьта си, е животътъ. Ние виждаме, че животъ е даденъ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ същества. Значи, Богъ проявява любовьта си чрезъ живота и на малкитѣ, и на голѣмитѣ сѫщества. Една отъ отличителнитѣ чърти на великото е тази, че то се проявява и въ най-малкитѣ и слаби форми, чрезъ което изявява своята любовь. Като знаете това, бѫдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Единъ день малкото ще се рззрасте, ще обхване въ себе си и голѣмото. Видите ли, че, въ сравнение съ други сѫщества, животътъ ви е малъкъ, благодарете и за него. И най-малкиятъ животъ произтича отъ Онзи, Който люби всички живи сѫщества, безъ изключение. Не се съмнявайте въ Любовьта на Великия. И въ най-тъмнитѣ, бурни и страшни нощи на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. И въ най-свѣтлитѣ, тихи и красиви дни на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. Божията Любовь е свещената канара, върху която е поставенъ живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бѫдеще. Изгубите ли упованието си въ тази канара, животътъ ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора сѫ минали презъ тази опитность. Докато сѫ били свързани съ Бога, животътъ имъ ималъ смисълъ. Щомъ прекѫсвали връзката си съ Бога, животътъ имъ се обезсмислялъ. Лесно е днесъ да цитирате, че еди кой-си пророкъ или апостолъ казалъ това или онова. Лесно се цитиратъ и Христовите думи, но трѣбва да знаете, че за да изнесатъ великите истини на живота, тия хора сѫ минали презъ големи изпитания. Христосъ казва: „Азъ говоря това, на което Отецъ ме е научилъ”. Ако разберете Божиитѣ закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиитѣ закони въ тѣхната дълбочина, вие ще разрешите важните и сѫществени въпроси, които ви измѫчватъ. Това значи, да разбере човѣкъ Божията Любовь, изявена чрезъ живота. Този животъ се гради върху любовьта - храна за душата, и мѫдростьта - потикъ за човѣшкия духъ. Христосъ казва: „Истината ще ни направи свободни”. Кога? Когато човѣкъ благодари за живота, за любовьта и мѫдростьта, които му сѫ дадени. Казано е, че доволниятъ отъ малкото е доволенъ и отъ голѣмото. Който е доволенъ отъ малкото и благодари за него, той се е домогналъ вече до великата истина на живота, която го прави свободенъ въ всички негови прояви. Да придобие човѣкъ великата истина на живота, това значи, да разбира свѣта, не както ученитѣ и философитѣ го представятъ, но както Богъ го е създалъ. Щомъ разбира свѣта, цѣлата природа, човѣкъ разбира и себе си. Той знае, какво е вложилъ Богъ въ него и какво трѣбва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човѣкъ познава цѣлата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тѣла сѫ направени отъ различна материя. Две тѣла, еднакви по видъ и по форма, се различаватъ по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различаватъ коренно, по материя. Съ това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетитѣ, както и между всички тѣла, изобщо. Срещате, запримѣръ, двама братя, родени отъ една майка и единъ баща, но единиятъ всѣкога говори истината, а другиятъ обича да полъгва; единиятъ постоянно внася въ къщи по нѣщо, а другиятъ постоянно изнася. Споредъ насъ, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, отъ която сѫ направени. Материята на първия отъ тѣхъ е устойчива, поради силите на доброто, съ което той е свързанъ. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, съ което той е свързанъ. Силитѣ на доброто съединяватъ частиците на материята въ едно цѣло, вследствие на което я правятъ устойчива. Силитѣ на злото разединяватъ частиците на материята, вследствие на което я правятъ неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациитѣ въ свѣта. Явленията въ неустойчивата материя се движатъ между живота и смъртьта. Тамъ всичко се стреми къмъ животъ, а въпреки това свършва съ смърть. Следъ всичко това нѣкои учени казватъ, че смъртьта е методъ за пречистване. Ние, обаче, знаемъ отъ Писанието, че Богъ е казалъ на първия човѣкъ: „Въ който день престѫпишъ моя законъ, ще умрешъ”. Съ други думи казано: Въ който день се отдѣли отъ Бога, човекъ е осѫденъ на страдания и нещастия, на смърть. Значи, смъртьта е резултатъ на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е методъ на пречистване. Нѣкой казва: Бѣлъ день не видѣхъ въ живота си. Много естествено. Щомъ се отдѣлишъ отъ Бога, отъ цѣлото, бѣлитѣ дни отъ живота ти ще изчезнатъ и ще дойдатъ черни дни. Бѣлитѣ дни сѫ въ Бога. Вънъ отъ Бога всички дни сѫ черни. Може ли момата да бѫде щастлива далечъ отъ своя възлюбенъ? Не може. Докато възлюбениятъ и възлюбената ви сѫ живи, вие ще бѫдете щастливи. Заминатъ ли възлюбенитѣ ви на онзи свѣтъ, заедно съ тѣхъ и щастието ви напуща. Любовьта е единъ отъ великитѣ закони на живота. Вънъ отъ любовьта никакво щастие не сѫществува. Когато двама души се обичатъ, въ единия действува закона на малкото, а въ другия - закона на голѣмото. Тѣзи два закона се преплитатъ взаимно и между тѣхъ се явява животътъ. Единствената сила, която повдига човѣка, е връзката му съ Бога. Затова на всички хора препорѫчваме любовь къмъ Бога безъ никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдатъ, не губете вѣpa въ Бога. Приемайте всичко съ смирение. Намѣрите ли се предъ нѣкое голѣмо нещастие, не казвайте, че Богъ ви е забравилъ. Понякога и Богъ може да забрави човѣка, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бѣга отъ слънцето, и него Богъ забравя. Ако човѣкъ се скрие въ центъра на земята, далечъ отъ слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхностьта на земята, слънцето пакъ ще го обикне. Отъ човѣка зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ любовьта, такива сѫ отношенията и на любовьта къмъ човѣка. Страшно е положението на човѣкъ, който се е отдѣлилъ отъ Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживѣвала. Сутринь чувствувала, че расте неимовѣрно много. Отъ моментъ на моментъ се увеличавала, ставала голѣма като планина и се страхувала да не се пръсне. Следъ обѣдъ започвала да се смалява все повече и повече. Вечерь ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при нѣколко лѣкари, но не могла да намери цѣръ на своето състояние. Като я изслушахъ, казахъ й, че причината за това й състояние се дължи на отдѣлянето й отъ Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трѣбва да се свърже съ любовьта, съ първоизточника на живота. Докато живѣе съ Бога, човѣкъ постепенно се увеличава, става все по-голѣмъ. Щомъ връзката му съ любовьта се прекѫсне, той се намалява и рискува да изчезне въ пространството. Частиците на материята му се отдѣлятъ една отъ друга и започватъ да се разлагатъ. За да възстанови първото си състояние, тя трѣбва да измени посоката на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху ума, сърдцето и волята. Въ 13 гл. [4 стих] отъ [Първо] Посланието къмъ Коринтянитѣ, апостолъ Павелъ казва: „Любовьта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае”. Значи, който иска да бѫде силенъ, не трѣбва да се съмнява въ Бога. Изгуби ли вярата си въ Бога, човѣкъ става слабъ, немощенъ и нещастенъ. За да се свърже съ Бога, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ своя първиченъ животъ на чистота и вѣра. Сега ще предамъ накратко единъ разказъ за единъ отъ светиитѣ на древностьта, нѣкой си Апио, който живѣлъ нѣкѫде въ Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живѣели въ местностьта, дето и той живѣлъ. Той прекаралъ цели 20 години въ тази местность и постоянно се молелъ на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавалъ, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трѣбва да разбира езика на животните. Единъ день той се разхождалъ въ гората и чулъ силенъ ревъ на лъвъ. Въ този моментъ между дърветата излѣзълъ единъ лъвъ, съ дигната нагоре лапа, и се отправилъ срещу светията. Като го видѣлъ, Апио се взрѣлъ въ лапата му и забелязалъ единъ голѣмъ трънъ, дълбоко забитъ въ нея. Той решилъ да извади тръна, но преди да направи това, започналъ да се разговаря съ лъва: Ще извадя тръна отъ лапата ти, но съ условие, че нѣма да нападашъ говедата и да ги ядешъ. Ела да живѣешъ при мене, азъ ще се грижа за тебе, като за свой братъ. Лъвътъ се съгласилъ на предложението на светията, който веднага пристѫпилъ къмъ операцията. Извадилъ тръна отъ лапата и повелъ лъва къмъ дома си. Лъвътъ заживѣлъ братски съ човѣка и станалъ неговъ ученикъ. Следъ известно време лъвътъ срещналъ една крава въ гората и казалъ: Ела съ мене при моя господарь, ще живѣешъ при него ще се учишъ на ново знание. Той ми извади трънъ отъ лапата, и отъ благодарность, азъ живѣя съ него, въ братски отношения. Ти ще му давашъ млѣкото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество отъ животни, които заживели помежду си въ миръ и съгласие, по братски. По този начинъ Апио изпълнилъ възложената му задача. Като ученици, вие трѣбва да прилагате любовьта си и къмъ силния, и къмъ слабия. Когато влѣзе трънъ въ крака на силния, и той става слабъ. Човѣкъ е силенъ дотогава, докато любовьта живѣе въ душата му. Въ който моментъ любовьта го напусне, той става слабъ. Единственото нѣщо, което осмисля човѣшкия животъ, е любовьта. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка любовь, но за онази любовь, която внася идеали въ човѣшката душа, която заставя сърдцето да чувствува правилно, ума да мисли право и волята - да действува разумно. Казано е: „Богъ е Любовь”. За тази любовь говоримъ ние. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духътъ на Истината, това, което отчасти знаемъ, ще се прекрати”. На друго мѣсто той казва: „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ мѫдрувахъ”. Това се отнася до разбиране и прилагане на любовьта. Хората и до днесъ разбиратъ и прилагатъ любовьта като младенци. Като се говори за любовьта, мнозина казватъ: Възможно ли е при сегашнитѣ условия на живота да се прилага любовьта, или да се води чистъ и светъ животъ? Тѣ задаватъ този въпросъ, защото намиратъ, че е невъзможно да прилагатъ любовьта и чистотата въ живота си. Тѣ сѫ прави само въ едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало безъ майка, да бѫде чисто. Това дете, останало безъ майка и безъ близки, е осѫдено на смърть. То ще умре отъ собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижитѣ на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добъръ и чистъ животъ. За такива хора не е извинение, че не могатъ да водятъ добъръ животъ. За такива хора не е оправдано, че не могатъ да приложатъ любовьта въ живота си. Божията Любовь е приложима навсѣкѫде и на всѣко време. Мислите ли, че орачътъ, който оре нивата си съ любовь, ще има по-малко плодъ отъ другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плодъ, но плодътъ й ще бѫде благословенъ. Мислите ли, че решенията, които съдията издава съ любовь, сѫ по-слаби отъ тия, които не сѫ издадени съ любовь? Неговите решения сѫ по-силни отъ решенията, издадени безъ любовь. Професорътъ, който работи върху научните си трудове съ любовь, стои по-високо въ умствено отношение отъ всички учени и философи, които не работятъ съ любовь. Любовьта е стимулъ, който кара хората да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ правилно. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да го прави съ любовь. Много неща върши човѣкъ безъ любовь, но Богъ търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голѣмо и ще започне да работи съзнателно и съ любовь. Преди да постигне това, детето се забавлява съ играчките си. Преди години ми зададоха следния въпросъ: Какъ се обясняватъ и оправдаватъ неправдите, които сѫществуватъ въ съвременния свѣтъ? Споредъ мене, свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е разуменъ и хармониченъ. Всички сѫщества, които живѣятъ въ този свѣтъ, прилагатъ Божията Любовь и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живѣятъ, е болница. Който е слѣзълъ на земята, той е дошълъ да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножоветѣ на лѣкаритѣ. Въ бѫдеще, когато хората се излѣкуватъ, ще влѣзатъ въ Божествения свѣтъ и ще видятъ, че той е създаденъ другояче, а не както тѣ сѫ го разбирали. Тѣ ще разбератъ, че правилата за земята не сѫ и за небето, защото земята е болница, въ която се лѣкуватъ болни хора. Въ Писанието е казано: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ лукаваго, т. е. въ грѣха”. И Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми”. Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислятъ, че какъвто е животътъ на земята, такъвъ е на всички планети. Съвременните хора се намиратъ въ болезнено състояние, отъ което единъ день ще се освободятъ. Засега тѣ сѫ болни. Като казвамъ, че земята е болница, а хората - пациенти на тази болница, нѣкои сѫ недоволни отъ това и се чудятъ, защо имъ говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползува отъ думите ми. Който не разбира, ще остане само съ запитването си. Трѣбва ли да питате, защо изгрѣва слънцето? Слънцето изгрѣва и залѣзва, изпраща свѣтлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грѣе слънцето, ще се ползува отъ енергията му. Който не разбира, той ще остане съ неразбирането си. - Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи въ една или въ друга посока? На този въпросъ слънцето отговаря: Азъ изпълняваме единъ великъ законъ, който ми повелява да се движа въ една или въ друга посока, да изгрѣвамъ и залѣзвамъ. Съвременнитѣ хора се движатъ въ четири посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Тъкмо намисли човѣкъ да направи едно добро дѣло, т. е. да изгрѣе на изтокъ, изведнъжъ дойде нѣкакъвъ вѣтъръ до ухото му и му пошепне: Къде си тръгналъ да правишъ добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за другъ пѫть. Този човѣкъ се подава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назадъ. Не е време сега за добрини. Щомъ каже така, слънцето се скрива отъ неговия хоризонтъ, и той остава въ тъмнина, въ залѣзъ на слънцето, въ запада на живота. Въ това отношение съвременните хора приличатъ на Настрадинъ Ходжа. Единъ день той си направилъ една хубава пещь и я обърналъ съ устата на изтокъ. Въ това време го срещналъ единъ познатъ и му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо си поставилъ устата на пещьта къмъ изтокъ?- Накѫде трѣбваше да я поставя? - Къмъ югъ. - Добре, ще я поправя. Той поставилъ устата на пещьта на югъ и мислилъ, че всички хора ще бъдатъ доволни отъ поправката. Обаче, въ скоро време другъ познатъ му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо не обърнешъ пещьта си съ устата къмъ северъ? - Ще я обърна и къмъ северъ, казалъ Настрадинъ Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познатъ му казалъ да обърне пещьта си на западъ. И това направилъ Настрадинъ Ходжа. Като видѣлъ, че тѣзи поправки му струватъ пари и пакъ не задоволилъ хората, той направилъ следното: Турилъ пещьта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаятъ хората да обърне пещьта си, да го направи. Така той задоволилъ всички хора. Казвамъ: Устата на неразумната пещь е отправена въ различни посоки, споредъ желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещь е отправена само къмъ една посока. Тя не се подава на различни мнения. Въ бѫдеще, когато хората изпълняватъ волята Божия съзнателно и съ любовь, нѣма да има нужда отъ никакви пещи. Днес жената мисли съ часове, какво да сготви на мѫжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да готви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидемъ на нѣкое дръвче, да видимъ, какво е приготвило слънцето за насъ. Tѣ кацатъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, отъ плодъ на плодъ, докато задоволятъ глада си. Женската птица не пита мѫжката, отде ще донесе ядене; нито мѫжката пита женската, какво ще готви днесъ. Съвременнитѣ хора на първо мѣсто се запитватъ: Какво ще купимъ днесъ за готвене и какво ще се готви? Засега най-важниятъ въпросъ е яденето. Това е една фаза въ човѣшкото развитие. Въ бѫдеще хората ще се интересуватъ отъ други въпроси. На първо мѣсто ще стои любовьта. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ, непременно ще му сготвишъ. Щомъ той те обича, също така ще ти сготви. При любовьта този въпросъ се урежда лесно. Като обича хората, Богъ имъ е приготвилъ храна: плодове, зърна, семена. Те нѣма за какво да се грижатъ. Единствената мисъль, която трѣбва да занимава човѣка, е какъ по-добре да изпълни волята Божия. Сегашните хора се оплакватъ отъ живота. Казватъ, че мъчно се живѣе, че нѣма какво да се яде. Казвамъ: Нали хлѣбъ и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете безъ месо. Какъвъ по-вкусенъ обѣдъ отъ този: да вземете парче хлѣбъ, два-три домата и една краставичка. Лѣтно време такъвъ обѣдъ е приятенъ, разхлажда човека. Лѣкъ е животътъ, когато човѣкъ даде ходъ на Божията Любовь въ себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърдцето и волята на човѣка. Тогава той мисли, чувствува и постъпва по особенъ начинъ. Той е доволенъ на всичко, което Богъ му е далъ. „Да възлюбишъ Господа! Да възлюбишъ и ближния си!” Това значи, да възлюбишъ великото въ малкото и малкото въ великото. Който разбере и приложи този законъ, той се разширява вътрешно и става доволенъ отъ всичко. Не разбере ли този законъ, човѣкъ живѣе въ вечно недоволство, т. е. въ закона на промените. Ако иска да излезе отъ закона на промените, човѣкъ трѣбва да възлюби Господа въ душата си. Който прилага закона на любовьта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувствува, той го превръща въ дело. Въ духовния животъ мислитѣ, чувствата и постъпките се превръщатъ въ дела. Каквото намислишъ да правишъ, добро или лошо, щомъ си въ духовния или въ Божествения свѣтъ, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовниятъ човѣкъ трѣбва да води чистъ и свѣтъ животъ. Ако не обичашъ нѣкого, не търси случай да изкажешъ омразата си, но му дай всичко, отъ което той се нуждае, и се отдалечи. Постѫпишъ ли така, той никога нѣма да те забрави. Ако нѣкой е недоволенъ отъ нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай съ любовь и не се безпокой. Любовьта превръща горчивото и киселото въ сладко, отрицателното въ положително. Затова казватъ, че любовьта върши чудеса. Единъ религиозенъ човѣкъ отишълъ при свещеника да се изповѣда: Отче, не зная, какво да правя, какъ да си въздействувамъ. Отъ известно време нещо въ мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имамъ, нещо въ мене настоятелно казва: Винце, винце искамъ! Свещеникътъ билъ разуменъ човѣкъ, познавалъ психологията на човѣка, затова му казалъ: Щомъ ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човѣкъ вино, да не стане пияница. Нѣма нищо опасно въ това, защото още въ този моментъ въ него ще се явятъ много противодействуващи сили. Въ него ще се явятъ различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щомъ пие вино, човѣкъ може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало отъ сладката вода на гроздето. Казва се, че Христосъ превърналъ водата въ вино. Това не се разбира буквално. Въ превръщането на водата въ вино има известенъ мистицизъмъ, който трѣбва да се разбира. Виното, което Христосъ направилъ, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днесъ не може да се намѣри човѣкъ, който да превърне водата въ вино, както е направилъ Христосъ преди две хиляди години. Като ученици, вие трѣбва да приемете разумната любовь въ себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казалъ за васъ, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което въ даденъ моментъ ви се дава, е най-добро за васъ. Вие не знаете, какво е предвидилъ Богъ за васъ, не знаете, каква е Неговата крайна цель. Целиятъ свѣтъ да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Ако вѣрвашъ въ това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато отъ Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днесъ не виждашъ, но утре ще видите. Следователно, дали мѫжътъ или жената, ще бѫдатъ груби съ тебе, не се обезсърдчавай - за добро е. Такава е волята Божия. Въ това се крие нѣкакво благо, което единъ день ще разберешъ. Като слушашъ грубите думи на мѫжа или на жена си, кажи: Колко сѫ хубави тия думи! Има нѣщо съдържателно и ценно въ тѣхъ, което трѣбва да извадя и проуча. Тѣ криятъ никакво богатство въ себе си. Въ древностьта единъ адептъ носѣлъ съ себе си единъ скъпоцененъ камъкъ. За да не го открадне нѣкой, адептътъ завилъ камъка въ една нечиста, миризлива материя. Който минавалъ покрай него и усѣщалъ неприятната миризма, веднага се отдалечавалъ, отивалъ настрана. Така адептътъ запазилъ скъпоценния си камъкъ. Никой не подозиралъ, че въ нечистата, миризлива материя се крие скъпоцененъ камъкъ. Следователно, знайте, че въ всѣка обидна дума, която отвънъ мирише неприятно, се крие нѣщо скъпоценно. Каже ли ви нѣкой една обидна дума, не се настройвайте единъ срещу другъ, но вземете тази дума въ рѫцетѣ си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното отъ нея. Като знаете, че човѣкъ живѣе и умира заради Бога, гледайте и на семейнитѣ отношения като на такива, въ които Богъ се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи въ живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията нѣма. Искате ли да видите, какъ работи законътъ на любовьта въ живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия. И тъй, като ученици, работете върху третия законъ: познаване на Бога въ всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва въ живота, вие ще познаете Бога въ великото и въ малкото. Това значи, да познаете Бога въ Неговата сѫщина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете въ новия животъ, дето отношенията на хората почиватъ на любовьта. Желая ви да се възцари любовьта въ умоветѣ, въ сърдцата, въ душите и въ духа ви. Желая ви да приложите любовьта, мѫдростьта и истината въ всички прояви на своя животъ. * 1. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 год. — София ______________________________________ [1] В оригинала не е указано от Първо или Второ Послание е тази 13 глава. От поместения по-долу стих се установява, че става дума за Първо Послание.