Ани

4. Стихотворение от Пеньо Ганев за Елена Хаджи Григорова На Елена Х. Григорова ВЯРНАТА СЕСТРА Сняг е паднал на Балкана, Ком е вече в белина. Аз пътувам за село Равна При моята вярна сестра. Тя в душа си за мен пази Скъпи спомени, мечти И всякога всичко прави С добро да ме навести. Облаци са днес в небето, Мъгли по полето, Грее сега ми сърцето И свети лицето. Пеню Ганев

3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год. 27.IV.1928 год., с. Крепча. Сестра Еленка, Вчера получих от Георги писмо, в което ми съобщава, че Ви изпратил за Годечко на 21-и този месец, а на другия ден от беседата ми изпраща тия извадки: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде, защото работникът е достоен за заплатата си." „Щастието е изобилие на материални блага - то ще дойде, след като си свържеш душата с Бога и се предадеш в служение Нему, а Той е във всичко и във всички. Да се свържеш с Бога на Любовта - значи да си готов да жертвуваш, а готовността за пожертвуване материалните блага води към още по-високото." „Съвършенството е наш стремеж, а блаженството - душевен копнеж. Съвършенството предполага връзка с Бога. Ако уповаваш на Бога, Той ще превърне злото в добро, т. е. ще превърне лошите условия в блага, като награда за твоето усърдие и работа." „Причини на ограничението: Първо трябва да знаете, че трябва да се ограничим - за бъдно добро. Трябва да знаем кръга на своята деятелност, т. е. да знаем причините на скръбта или на радостта в даден момент." Правило: Ученикът не стои никога празен, без работа. (Менете работата: физическа, умствена и духовна, за да има разнообразие и развлечение.) „Всяко добро ще се възнагради - то е кредит от небето - между разумните същества. Не бързайте, а извършвайте всяко нещо точно навреме. (Преди да станеш да вършиш нещо, спри се 1-2 минути и помисли - че тогава работи.) За да прогресираме-трябва да работим с предната и горна част на мозъка, а задната да стои в запас. Изкуство и възпитание: При неразположение, създай си мислено картини, например някой висок планински връх, някое море, морски бряг, или пък си посади някоя хубава градина и я поливай; като израснат цветята, седни в градината, полюбувай се, посвири си, а като се вдъхновиш, вземи, та пиши поезия, изрисувай после цялата тая картина и гледка-така свързвайте изкуствата и се самовъзпитавайте! Да можете да схванете една погрешка като добродетел - това е философия. Свободен е ученикът в избора на метода за работа, за действие. Задача: Да изваждаме всички практически методи из лекциите, и да ги опитаме. Да опитаме знанието си, колкото и да е то. Боледуват, остаряват и страдат грешниците, а ученикът всякога се учи. Любов и омраза, това са два метода, чрез които Бог еднакво действува. Старите възгледи са, които ни огрубяват, а новите... обновяват. Ученико, като отидеш всред природата, остави всички мимолетни грижи и кахъри на деня и се остави тя да те занимава; тя ще те потопи в своите обятия, ще се разтвори за теб и ти наистина ще почувствуваш, че тя е жива. Пожелай нещо хубаво и го остави да се реализира, не мисли как и кога. Никога не мисли, че едни неща са по-важни, а други - не! Не плачи, а учи и работи, за да помогнеш на света, на човечеството и на народа си! Само разумните постъпки нямат кармически последствия. За да се осмисли животът ви, трябва да научите нещо съществено от живота. Изучавайте звездите, защото те ще ви повдигнат, наблюдавайте ги при изгрев и залез! Страданията са една възможност, за да се доберем до Истината. (Каквото са земетресенията тези дни...) Всеки един във всеки един момент трябва да знае дали е в правия път. Всякой сам гради своята съдба. Само този, който е уравновесил скръбта и радостта, може да мисли сам. Мощна душа е тая, която е разширила границите на своята любов до безграничното - към хора, животни, растения и към всичко. Ако се молите и не се чуе молитвата - има нещо криво в живота, изправете го, и ще се сбъдне молитвата ви. Неделя, 22.IV.1928 г. (За земетресенията). [извадки от беседа на Учителя от 22.IV.1928 г.] 2-а глава, пророк Данаил - за съня на цар Навуходоносор. Причината на земетръса не е огънят, не е и разместването на пластовете - това са послешни неща, - но зад всичко това стои дълбоката причина; ако домакинята запали огън вкъщи, тури тенджера и вътре - месо за варене, това случайно ли е? И огън има, и тенджера, и месо се вари, но зад всичко това има разумно същество - домакинята. Поповете и владиците трябва да се опомнят, те първо са виновни за това, после - управляващите, а след това - другите. Ако грешите, ще има земетръс, ако сте праведни, няма да има. Греховете причиняват страдания - земетръсите. Избиването на добрите хора произвежда земетръса - не е случайно това. Всяка държава ще отговаря за делата си. Няма да минат 10 години, и всяка от държавите в Европа ще получи заслуженото. Земетресението, това е един начин, по който Бог (разумната природа) говори - че трябва да станете по-демократични, да се смекчат сърцата на пострадалите - бедни и богати - всички в палатки - на открито - приравнени са. * Започнах на 27-и да пиша, довършвам на 28-и в 8 ч. сутринта. Друго сега няма какво да ти пиша. Вярвам, сте говорили с Георги как сме изкарали празниците, защото бяхме все заедно. Сега съм добре. Ето, слънцето тая сутрин грее хубаво, след цяла седмица дъжд. За утре, неделя, съм уведомен, че от Опака ще дойдат колегията на гости, да прекарат деня из Крепчанските скали. На 7 и 8 май имаме учителска конференция в Попово. Тази година нашата училищна инспекция е акуратна, събира ни начесто. Хайде, бъди с мир и със светлина! Пеню.

2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год. 22.I.1927. с. Крепча Сестра Еленка, Не Ви пиша, но не рядко си спомням за Вази. Мисълта ми за Вази ме свързва със сладки разговори, препълнени с разни разсъждения за методи и начини за работа между средата, в която се намираме. За хубавата и красива Рила с чистите ония езера и бучащата вода, която шумно се стреми надолу, като нарушава планинската тишина. И какво ли не...! и ред други, други спо­мени.... Ех, колко е хубаво да живеят братята в единомислие и разбиране! Зер не е от незначение това обменяне на мисли и разговори. Сега, за да Ви отговоря, за което от много време се каня, то извадих писмото Ви и го прочетох, по обед 12 часа, в ден петък, на 22.I. т. г., и такава радост ме обзе, че даже весел и засмян в канцеларията Ви пиша това писмо и дано от тоя магнетизъм възприеме­те, та вие да попеете при добрите спомени на великия живот, който сега живеем и сме го мечтали да живеем. Само при мисълта, че ще се видим някога, и тъй сладкодумно зачуруликаме, ще си разправяме преживелиците, тъги и радости в тия затънтени краища... Не знам, но що бих направил в тоя Диар-Бекир, ако да не бе тази светлина, която грее в ума и стопля сърцето и опреснява чувствата ми, та все си пея, свиря, а някога, кога съм на тъжна гама, току уфтя, та само мълча. Като гледам любезните колеги сутрин като дойдат, та като турят едно чуканче всред стаята или на масата, па като нарежат оня контрабанда тютюн, че като свият ония големи цигари, та като запушат - същински локомотиви, облаци дим се върти над главите им, а ти дишай и мечтай за чист въздух! Понякога, кога ме поканят да им посвиря, разни други стари и млади турци, защото те обичат музиката, аз им свиря, те се наслаждават, а ме дарят с още по-гъсти облаци от дим. Поезия на живот, но с черни стихове! Слънцето сега, през зимния сезон, изгрява в училището тъкмо в 11 1 /2 ч. сутрин. Защото селото е застроено в един ляв приток на р. Черни Лом и има характер на планинско село. Голям балкан има на североизток. Гората е близко, на около 300-400 метра, но зимно време не ми се ходи в нея. А кога пролет дойде, тогава положението ми ще бъде завидно, защото от двете страни на селото е гора с хубави широки поляни с южно изложение, та няма да дишам оная тютюнева димилка, а ще бъда през повечето време в гората, от високите скали ще мога да наблюдавам училището, та чрез сигнализация да ме повикват колегите турци, кога им трябвам . Ценни извадки сте ми изпратили от беседите на Учителя, които сега препрочетох и всичко това ме накара така мощен и весел да се чувствувам. Зер, кога разсъждаваме, свързани с добрите перспективи на идейния живот, нас крила ни изникват и високо хвръкваме, но действителността на живота е нещо другичко. (С тези мисли не искам да Ви отчая, а да се поразговорим, това са опити.) Брат Боев дойде да посети нашия край, и аз се зарадвах в случая. В с. Ковачевец се срещнахме с него, тъкмо като вземал разрешение от господарството на селото да говори вечерта на публична беседа. Правейки своя увод за значението на Окултната наука и какво обема тя, и след навеждане на ред примери тъй уместни и хубави, кога закачи въпроса за вегетарианството, бе спрян веднага от общинския кмет и арестуван в общинското управление, зер за вегетарианство той не трябвало да поменува. Ама директива се дава от Хрис­товия заместник [наместник] на селото, който не си поплюва, а е готов с всички средства на баща си, дявола, да гони все що е еретично на дяволските му догми. Та преспа в общината и на другия ден с караул изпратен до Попово, до края на града, го освобождават с думите, че даже в мерата на селото да не се вижда и да не минава. Зер попът и кметът узнали, но късно, след като разрешението било дадено в общината за сказката, и за да не се каят, те дойдоха да го арестуват, както говори, понеже бил от дъновистите. След седмица ходи по други села, говори, срещнахме се в нашето село пък у дома. В родното ми село се явиха пак попски хора и подпъхнаха се под кожата на нашия кмет, та той не разреши публична беседа, но ние с компания поне много приятно прекарахме времето в разговори. Но все пак, това е пак агитация, нали?! Мен вечерта в Ковачевец щели да ме арестуват заедно с него, но не съм се бил обадил. Та, тъй по нашия край. Това не е за отчайване, но тъмнината така действу­ва. Щеше брат Боев да дойде къде моя кът тук, та заедно да отидем [в] близкото ми съседно село, където колегите искаха да се срещнат с него и изслушат нещо от него. Но в Ковачевец по телефона се съобщава за някои колежки от него село, които ги обвинили в дъновизъм, понеже на една името се намерило у брат Боев, та с това ни заставиха от да не отиваме между колеги учители, защото с това ощетяваме тях. Зер, нали знаеш, сега времената са такива, пази се народът, пази се от себе си, пази се от близки, пази се и от сектанти! Тъй, сестра, където сме, хората ни узнават какви сме, защото, както казват на Петра в дома на Първосвещеника: „Говорът те издава, че и ти си на Христа ученик", та и ние, ходим къде ходим, като не седнем на трапезите, натрупани с мъртви трупове, и като не чукнем чашите наздравица, то веднага си казват: „Тия са от ония!" Но всичко това е тъй приятно! - и дава хубав материал за размишление, задачи за разрешение, доколко е паднало човечеството. Действително, много често, човек като няма с кого да се събере и да се поразговори по ред въпроси, та от препълване се отчайва. Компании, и пак компании много, но живот мъртъв, а искам някога и аз да се нагодя, като че ли и аз, ей-тъй, съм с тях, ще приказвам и играя с тях, но мъртвост и пак мъртвост е този духом заспал живот, който живеят сега хората и си въобразяват, чете живеят истински добър живот. Но няма какво, жертви разумни ние трябва да правим, защото иначе, изолирани, ние няма да сме полезни на обществото. Така е, с всичките всякакви ще станем, само и само да ги придобием. Различни са начините и методите за работа, които ще употребите, казва Учителят - но тук е сега работата. Как? По кой начин? С коя метода?... Народът пие, говори глупави думи, върви в безпътица, живее с нисшето и кога ги запитаме, те окайват положението си, искат да излязат, но пръв няма кой да ги заповеде, все тъй останало от дядо и баба. Карай да върви и... и... т. н. Но от всичката си опитност схванах, че душите, докато не си отядат и отпият, докато не опитат, няма да се върнат. А само ония, върху които рендето на живота много трески е издялало, които са страдащи, те са пробудени и ние само за такива сме полезни. Знаеш, туй, колегията, всеки си яде хляба, та казва: „Хе... нека си кара народът както знае... Аз ли ще му търся края?" Зер, както се изразява сестрата Николина Байтова: „Турим ли му торбата със зобта на коня на главата и вече той си яде ечемика, а повече не иска да знае" - зер, ако много скача, торбата ще се отнеме. Туй сме ний. Но с това не искам да пощуреем и наляво и дясно да говорим за морал и идеи. Напротив, едно е важно за нас: трябва знание, трябва светлина, трябва топлина - и пак ще кажа: трябва да сме неми проповедници на великото учение! Действително, където вече конкретно ни знаят хората и се обръщат към нази за осветление по ред въпроси, тогава с радост ще говорим. Помощник-училищният инспектор господин Славов, когото трябва и Вие да помните, защото, като че ли пак там, Годечко, Ви е ревизирал, Ви помни и разясненията за окултното учение, които му са дадени, не ги е забравил, говорихме с него по много въпроси. Той е сега мой пък инспектор, така че либерален е. С близките си колеги не съм направил кой знай що, но върху много въпроси сме разговаряли, особено с две госпожици и един господин. Едната за беля даже подозря на за дъновистка, но това е клюка на Ковачевския кмет, който изгонил я из селото, то преследва я и гдето се е установила. Но така, сестра, ще се задоволим с това, което можем, и ще кажем с Павела заедно: „Иван посея, Стоян поля, а Бог възрасти." И брат Боев каза: „Всички добри и искрени пожелания на душата за добро ще се осъществят." Така че, аз исках да бягам, както знаеш, от тоя мой край, но Бог ме поставил пак на кръстосан огън, та да развивам борческия и безстрашен дух на себеотрицанието. И щом Бог ми е подкрепата, то аз ще победя. Пожелавам ти, сестра, и аз всичко добро. Макар позициите ни да са материално далечни една от друга, то духом са близки и ние взаимно се подкрепяме и въодушевяваме, за да излезем победители. Напред! Вождът ни е крепък, Той Бог се зове! Привет сърдечен: П. Ганев.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова 1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год. 25.Х. 1926 г. Сестра Еленке, Пиша ви от българския „Диар-Бекир", тъй наричам аз този кът, в който съм поставен да живея тази година. Село, намиращо се в северозападния кът на Шуменския окръг, граничещо с Русенски окръг през едно. Разположено в долината на горски поток, извиращ от исторична височина за Поповска околия „Калакоч". Покрай потока се издигат високи скали, които наподобяват планинските, оглашавани от хилядите гарги, които се приютяват из пукнатините и дупките на последните. Навред около селото - гора, но опустошена и закелявяла от безпощадното турско население, което, единствено за тоя край, е живяло досега като без закон всякога ни в туй, ни в онуй време и продавало на пазаря. Селото се наименува Крепча, а някои даже го казват, старите, Крапец - произ­лязло от Крепост, понеже самото село е оградено наоколо от 3 калета римски и под самото село тече Черни Лом, покрай който е имало римско поселище, на което развалините и сега се виждат, даже един турчин, в първия ден, в който отидох, намери един кюп със сребърни монети с надписи латински и Август, което се вижда, че е римско поселища. Та, от самото име Крепча - Крепост, самото население е тъй закрепостено и по дух, че за разбиването на духовните зидове трябва от ония дългобойни и големи оръдия, които от Вердюн до Париж чак стреляха. Население изключително турско, което досега не позволило българин да се засели между него, и което не ще и дума, че ненавижда гяура, но сега се подчинява повидимому. И аз съм засега учител, възпитател на младенците на това село. Училище турско с около 130 деца, турчета всички. Имам 4 колеги турци, млади момчета. Те преподават по всички предмети, на турски, а аз - само писане и четене по български в III и IV отделение, но изглежда, че ще предпише министерството да се занимават и I и II. Досега аз имам 8 часа седмично. Петък, събота, неделя нямам никак часове. Свободно време много. Но едно, понеже населението е турско, то квартира не може да се намери и аз съм принуден да спя в канцеларията на училището - там, където цял ден турските колеги не вадят от устата си цигарите. В турски дом не може да се влиза, защото техните кадъни се крият и като закон го имат. Всички говорят турски, понеже нямало и где да се научат да говорят български. Аз ги гледам и като ням приказвам и полека-лека захванах и аз да се уча турски. Предавам на децата, с труднички обяснения, но виждам, че те ще научат малко български, но аз ще науча турски. Както виждаш, ония разговори за свободно време, за работене над себе си, аз съм попаднал тъкмо в такива условия, да чета, да пиша и да свиря. Тези дни ходих в околните села, запознах се с българската колегия и ме зарадва, че намерих отскоро начинающи две госпожици вегетарианки, които лятос, от въздържателния учителски конгрес в Кюстендил, от речите на доктор Ефремов, от дружба на едната с теософи учители и техния мироглед за живота, за обясненията за душата, тя се просто наново родила и така радостна засега подема нов живот, а като се опознахме, взаимно споделяме мисли трезви, чисти, да работим между народа. В това село Опака, едно ме радва - че от 16 души колегия повечето са въздържатели, и работят даже за затварянето на кръчмите и т. н. Значи, поне една крачка, първа крачка тръгнали напред. В друго съседно село ходих (зер аз съм свободен цял ден, с изключение на двата първи часа на деня), в него се опознах, и пак-каква изненада: главният учител, госпожата му и др. - въздържатели! Та, когато се настоя в моя Диар- Бекир, ще ходя да обменям мисли в околните села, които са по на 1 час далеко от Крепча. И над всичко отгоре, аз казвам: Благодаря на Великия Отец на Любовта, задето ме постави тук, за да работя над мене си, а ако е наредено, може и наоколо. Тези дни съм тъй весело настроен, и така ми се иска все да свиря и свиря, а четене още не съм започнал. Сутрин ставам рано, докато дойдат турци- те, аз чета. пея, свиря, и така съм до днес. Селото е далеко от нашето на около 4 часа. Кога тръгна за селото си, не се минава през никакво село, а из целия път се движа из гора, и знаеш, тъй ми е приятно, весело в самотата из гората. Самото село Крепча се посещава от много туристи, понеже има старини за разглеждане. Има пещери дълбоки в скалите, има един древен монастир, в една скала, с две стаи, издълбани високо в скалата, в които за да се качи човек, трябва му 10 метра стълба и решителност, за да поеме по скалата, защото в случай на колебание рискува да заплати с живота си. Самото село има хубава скалиста околност, високи баири за разходка, изобилна вода чешмяна, поток през селото, лом под него. Ето тъй съм. Адреса Ви го вземах чрез писмо от сестра Стойна [и] брат Георги. Вие не ми се обадихте от вашия край, и ще извините, ако Ви безпокоя с писмото си. Но все пак мисля, че хубаво е да обменим мисли за живота, за работата, която ни предстои.

29. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.VIII.1948 год. до лагер „Септемврийче" в с. Лакатник[1] Г-н Пеньо Ганев, лагер „ Септемврийче", с. Лакатник, Софийско Подател: Елена X. Григорова, кв. „Изгрев" 38, София 13. Пеню, Как си? Какво правиш? Чудно ми е защо не се обаждаш. Приятели питат за тебе и се чудят защо не се обаждаш - за живо здраво. Иван ми даде 3 кила и половина мед. Атанас не му дал цяла тенекия. Задържал за себе си десетина кила. Иван иска, ако може, цяла тенекия, макар и по 1000 лв. да го плати. Ти можеш ли да пишеш на Христов да му изпрати? Аз парите ги свършвам. Не зная дали последните дажби ще мога да ги получа за този месец. И за електри­чеството ми поискаха 1000 лв. Застрашава ме да не отреже жицата. Ти на 25-и този месец нали ще си дойдеш? Днес докараха на кооперацията много дини. Всички си накупиха доволно. И аз купих доста дини. Брат Димков ми каза да ям много дини. Вие там имате ли дини и плодове? Едно дръвче праскови при Савчо се откърши наполовина от тежестта на плодовете. От Чепинци колегите - мъж и жена, дойдоха. Черпих ги с круши до насита. Останаха доволни. Прасковите дали да ги суша, защото не мога да ги изям? Сега дини има за ядене. От Паша взех назаем 2000 лв., че с тях се разправям. Ако дам хилядата лева за електричество, то оставам с 500 лв. Мляко не взимам. Има още ориз и фиде да се вземат, но ще бъде, ако стигнат парите. И всичко все до 25-то число правя заемите, защото моята пенсия е много далечна, няма да се съгласят. Много привети: Елена. Обади се! ________________________________________________________________________________________________________ [1] Там Пеню Ганев е учител по музика на пионерския лагер. Елена Хаджи Григорова съобщава за бедственото си положение на бедност. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.)

28. Пощенска картичка от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 16.II.1942 год. За Г-н Пеню Ганев, учител, с. Сувойница, Сурдулишко 16. II. 1942 г. Пеньо, Получих записа и двете твои писма. Успокоих се, като разбрах, че благополучно си отпътувал. Аз прекарах много тежко, големи вътрешни разочарования, до отчаяние. Още не мога да дойда на себе си. Получих и две писма от майка ми, които ми увеличиха скръбта и мъката. Неописуем терор от гърците!... Изложени са на гладна смърт. Иска да ме види на всяка цена, защото се страхува да не умре. Ти как си с кашлицата? Колега ще имаш ли? Поздрави брат Гюзелев. Боев те поздравлява. От Учителя имаш специален поздрав. Привети: Елена. Поздрави брат Гюзелев от Катя Зяпкова.

27. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 15.IV.1938 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 19.IV.1938 [получено]) 15.IV.1938 г., петък, 4 ч. следобед Драги Пеньо, писмото ти го получих. Много ми хареса. То ми даде насърчение и импулс. Вчера свирих 7 часа, завчера - също. Правилно схващаш и си дошел до истинското разрешение на въпроса. Смисълът на живота и щастието седи в благодарност към Бога за всичко, което ни дава, и в работа над себе си, нищо друго. Всяка минута и секунда трябва да се използува да научим нещо или да направим нещо. Ранното изли­зане всред природата и ранното ставане е великолепно! Особено ме радва, че си решил сутрин да излизаш и че се освобождаваш от рамките на онова робско ограничение - какво ще кажат хората. Те ще кажат това, което Господ ще каже, те са Негов израз. Вярно е, че човек се ободрява и подмладява от сутринните разходки и гимнастики. Ще почна и аз сутрин да излизам рано на разходка, то е необходимо и работата през деня ще върви леко, приливите сега са големи на природата, тя изобилно дава на тези, които рано стават и отиват да си вземат благата: сили и здраве, сами. Тази сутрин не станах рано, и следобед ме удари пак на сън, та хич не съм доволна от днескашния ден. Тези дни имаше сняг, дъждовно е, не може и да се ходи много, пък кюнците трябва да са пълни на печката, защото не тегли, мирише, въглеливият двуокис прави въздуха в стаята тежък, затова е така може би. Има много резюмета натрупани, които трябва да ги пратя, а не мога да си взема бележки от тях, затуй ги забавям. Много са хубави. В сряда и в петък нямахме клас, и в неделя няма да има. Добре си направил, че си писал на Ганьо, но и на Искренов да прекратиш изпращането на пари повече, да може някак си и онез пари, дето си му ги дал, да си ги вземеш. За едно тенеке 1500 лв. не се дават, грехота е, ти нямаш грешни пари, за да ги хвърляш наляво и надясно. С труд и с изгнаничество ги печелиш и се лишаваш от най-необходимото, един костюм дрехи можеш да си направиш с тези пари, риза нямаш за лятос, и палатка ти трябва, и какво ли не. И ето какви сметки правиш, лишаваш се от да си дохождаш, което ти е необходимо като насъщен хляб - я си направи сметка с тези пари колко време щеше да си дохождаш и отиваш. Не се стреми глупави обещания на хората да изпълняваш, освободи се и от това да имаш доверие в хората. Ако всичките пари му ги дадеш, Искренов ще има много долно мнение за тебе - като за човек, който няма преценка за нещата и като такъв, когото всеки може да завлече. Ако съм аз на твое място, ще му върна обратно тенекето. Стига по тоз въпрос - както искаш, така направи, но няма да направиш зле, ако се спреш да го пообмислиш. Когото завличат на физическото поле, и на другите полета го завличат. Навсякъде е пълно с апаши и с изостанали духове в своето развитие, които дебнат. Това са задачи, ако искаш да знаеш, дребни наглед, но от разрешението на тях зависи развитието и прогресът на ученика. Тези задачи с доброта, наивност и с доверие не се решават, а с будност, със знание и с мъдрост. Комисия има над нас, която наблюдава как решаваме ежедневните си задачи. И доколкото ги решаваме добре, дотолкова печелим доверието на тази комисия. И на мене ми стана много неприятно, като дойде Ганьо тъкмо преди да тръгнеш, но духовете го пращат и там имаше една задача пак да те оплетат и неусетно да ти вземат това, което е твое. Ганьо е прост, не е учил, но умът му стига как да си протегне крачето в чуждото, да вземе един път твоята дума, да си направи един курник и една колиба каква-годе, че ела после и го изгони, ще ти плаща отпосле и ще вземеш от тоя, що духа. Колкото Иван Салонски плати, колкото наш Русе и тем подобни. Хайде сега, свири, пей, чети, че и при мен да достига тази вълна и за всяка дреболия наглед размишлявай, мисли, защото зад една малка дреболия седи по едно голямо последствие. За Великден от 40 яйца повече не донасяй! Хайде сега, стягай се за път! Още една седмица и ще се видим пак, ще си приказваме сладко, ще свирим, ще пеем и ще четем заедно и някоя и друга екскурзия ще направим. Усилена работа предстои на мен, доде те стигна. Ти си на 7-а позиция, а аз - още на 1-ва. Има какво да уча! Не ми се сърди, че така ти пиша. Нужно беше за случая. Мили привети. Твоя Елена. Аз обичам така да ми пише този, който мисли за моето добро. Часът е 5 и 15, писмото трябва да го занеса на пощата, а вън вали леко.

26. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 2.IV.1938 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 5. IV. 1938[получено]) 2. IV. 1938 г., Изгрев. Пеньо, Здравей! Днес е събота, 10 ч. сутринта. Аз съм уверена, че днес ще си дойдеш, но за всеки случай ще ти пиша няколко слова, за да ти се обадя, че съм жива и здрава. Писмото ти го получих в момента на крайния предел на моето търпение. Констатирам една недобра черта - дето не се обаждаш веднага след заминаването си. Ти не знаеш каква скръб изживявам, когато заминаваш и особено когато дълго време не се обаждаш и това се отразява зле на моята ежедневна работа, не мога да се занимавам както трябва. Аз предчувствувах, че не си добре, защото твоето добро и недобро разположение се отразяват в мене като състояния, които силно изживявам. Няма причини, за да си недобре. Че работа много имаш, това никой не може да оспори, но това не значи, че трябва да изгубваш присъствие на духа. Не се притеснявай за нищо, нито че не можеш много да четеш за конкурсен изпит. Ти и аз, па и всеки един човек е подложен на изпит. Всеки ден ти държиш все конкурсен изпит. Ами тези състояния, които преживяваш, тези противоречия и т. н., не са ли конкурсен изпит? Тези житейски изпити, ако можеш да ги издържиш с успех, другият изпит, за който се готвиш, ще го издържиш като нищо, защото той е резултат на предшествуващите житейски изпити. Сигурен ли си, че ако издържиш конкурсния изпит и станеш столичен учител, ти ще бъдеш по-добре поставен и ще бъдеш щастлив? Аз ни най-малко не искам да те разколебавам с това, но искам да насоча вниманието и погледа ти там, откъдето зависи да ти дадат изпита или не! Дръж връзката с Бога, чети резюметата и беседите, моли се, свири и пей, размишлявай, преди да започнеш каквато и да е друга работа, колкото и да си натоварен! Това направиш ли както трябва и с любов, другия - конкурсния изпит - ако искаш да ти пророкувам, ще го издържиш 100 %. Туй Учителят смята за работа, ако искаш да знаеш, а всичко друго, с което ние се натоварваме и го смятаме за работа, то е труд, мъчение и бреме. Ако този закон разберем добре и почнем всеки ден да правим по едно мъничко добро за Господа, всичко ще ни тръгне и щастието ще дойде при нас. А сега, понеже се натоварваме с работа, която не е по силите ни - която може само природата да свърши, ние влизаме в разрез с нея и страдаме. Задачата на всеки човек на земята е да изправи погрешните си от миналото и да цени благата, които Бог му дава. Нека станем слуги на Бога, а не на хората. Нека тръгнем с разумността напред, а доброто отподире да върви, защото само разумният човек може да бъде добър и да прояви на място доброто. Идеята ми е следната: Каквато работа ида вършиш, върши я без притеснение! Защото знай, че всяко притеснение и тревога зле се отразява върху здравето, нищо, че сега издържаш. Туй да го знаеш, казвам ти го навреме, за да не съжаляваш после. Това е извлечение из моята опитност. Когато аз бях на същата работа, при тези условия, при които си ти сега, ти ми изпращаше много по-силни насърчения и добри съвети от тези, които аз ти изпращам. Навремето ми бяха много ценни, и сега ми са още ценни и незабравими. Още едно нещо щети кажа, то е следното: щом почувствуваш тъга, неразположение и пр., веднага на автомобила или на трена се качи и си дойди. Използувай условията и близостта до София; като видят от горе колко цениш тази близост и я използуваш, ще те доведат още по-близо и съвсем близо - в София. Защото, когато душите се срещат, другояче се разбират и се обменят. Словото ни сближи нас с тебе и словото на Учителя трябва да бъде прицелната ни точка. Утрешният ден не знаеш какво ще донесе, как ще се развият събитията, затова трябва да използуваме благата на днескашния ден, да благодарим за всичко, което става, и по-често да се виждаме, времето сега е хубаво, приятно за ходене, още 2 месеца, и голямата ваканция ще дойде. Едно ни трябва да ценим! Още един път гледах „Пролетна песен". Идеен филм, постоянно мисля върху него. Много ми харесва. И в него авторът се е домогнал до един вътрешен закон, именно: че любовта не е от този свят, тя се проявява в други светове - проявява се в един вътрешен свят и никога не се губи. И доброто, пък и всички добродетели не са от този свят - в други светове се проявяват, а на земята виждаме само резултатите, които са временни. Радвай се и ти, че си облагодетелствуван от всичкото добро и любов на Бога и Учителя, всичко ти е дадено, остава само да го оцениш както трябва и всичко, което ти се вижда, че е отдалечено от тебе, ще ти се възвърне още по- добре, отколкото преди, както на Йова. Хайде, сега приеми мили, топли привети - твоя Елена. Часът е 12 - обед. Имам коприва, сега отивам да пусна писмото. Вари си често коприва! Имай пълна вяра, упование и любов към Бога. Което е за слава на Бога, то да стане.

25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.III.1938 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко 11.III.1938г., петък, 1.30 ч обед Пеньо, Здравей! Много се радвам, че си добре и че си бодър и тялом, и духом, а най-много - че си доволен от дохождането си. Поддържай тази бодрост задълго и тя да ти стане като свойствена черта на твоя характер, всякога да бъде с тебе. Това е здравословно състояние и нека тя дати бъде един неизчерпаем извор, отдето непрекъснато бликат сили, енергии за работа, вдъхновение, което да ти дава подем на духа към най-великото, благородното, възвишеното, което осмис­ля живота и изпълва човека с радост и веселие. С крилата на духа си лети из безбрежните пространства на всемира, обхождай организираните светове не­земни, любувай се на тяхната красота, храни се и с оная храна, която употребя­ват там, която поддържа вечния живот, чети, мисли през цялата седмица и в събота ела при мен и ми разправи своята опитност и сподели с мен свойте наблюдения и преживявания на твоята душа през време на свойте пътешествия! Помни и не забравяй, че идването в София те задоволява и че е от голямо значение за тебе сега! Ако аз не си идвах често, не бих могла да изкарам толкова години по селата! Тази област ми е позната като бял ден, имам опитността, затуй мога и да те насърча в това направление. Днешната лекция е великолепна и тя е като насъщен хляб за днес за тебе, както си поставен. Колко би останал доволен, ако можех да ти я изпратя още днес с писмото наедно, но ха де, какво да се прави, като и аз искам да ги вписвам тези бисери, да не ги изплъзвам из ръцете си тъй, понеже всяко нещо, което не се записва и заучва, лесно се забравя. Пък това са принципи, закони, това са рецепти които с нищо не можем ги плати, та поне да ги запишем и заучим, че през вековете ще ни бъдат като едно велико съкровище, безценно богатство в живота ни. Имам много да пиша, ще се постарая тези дни да ги изпратя. Ти и всички, които ги получават, имат нужда от тях за укрепване, за насърчение. Ти сега имаш нужда от четене словото; и аз имам тази нужда, но за мен засега обстоятелствата са тъй втечени, че повечето време давам за външна техническа придобивка на цигулката. Всяка вечер брат Калудов ни събира и зор, до 22-и т. г. от нас иска да изкара виртуози-музиканти, да свирим в оркестъра на най-великият Дух на битието и на Неговите ученици на ранина - гимнастическите упражнения. Голяма привилегия! Господ да ни подкрепи, защото за всяко добро начинание има и съответни големи препятствия за преодоляване. Много съм заета, много работа, много трудности в цигулката има, докато се добие нужната сръчност и техника, но нищо без труд не се постига. Почвам да свиря, часът е 2. Много мили привети, твоя Елена. Говорихме за слънчогледов шарлан да вземеш. Знай, че аз не съм мераклия, предпочитам маслото, щом е евтино. Та, както искаш. Ако ти желаеш, вземи някой 1-2 кг, но за мен, аз и не обичам салатите. Както искаш ти, така направи. Нямах листове, пък исках да ти пиша. Довиждане в събота, утре.

24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 4.III.1938 г. [получено]) 29.II.1938 г., Изгрев Драги Пеньо, Тази сутрин станах в 4 ч. Сега е 5 ч. Добро утро! Здрав и весел бъди! Вчера, понеделник, след като свирих няколко часа и си взех урока, от 2 ч следобед до късно вечерта, докъм 9 ч, писах резюметата. Ценни слова, пълни със знания и мъдрост, пълни със закони и принципи за живота, които са нужни като насъщния хляб; нищо не ми се пропуска, понеже всеки един принцип и закон, всяко наставление от Учителя за мен е една ценна монета, един брилянт, който в някой труден момент ще спаси живота ми от погибел. Аз когато преписвам словата, тогава остават и се запечатват в моето съзнание и остават като едно богатство, което душата ще носи със себе си през вековете! Като ги пиша, аз ги заучвам, мисля върху тях, ползувам се от светлината, с която озаряват моето съзнание, и ми стават ясни много неща, изваждат ме из много заблуждения и криви разбирания, които съм имала за живота. Четири урока в седмицата ми се предават от най-големия професор, който направлява цялото битие, който реди живота на безброй слънца, вселени и планети и който се спира и реди живота и на най-дребната буболечица, която пълзи по земята - и за нея промисля. Като ги преписвам, резюметата, не считам времето за изгубено, понеже това са уроци, които аз ги заучавам по този начин и знанието остава в мен. Нали това са били свещените копнежи на моята душа, молитвите, които някога съм отправяла да ми се дадат тези условия, да намеря Учителя и да бъда приета във великата школа, дето се предава Божията мъдрост и знание! Като отплата за всичко дадено, от мене има едно голямо „Благодаря!" Какво друго мога да направя аз, малката буболечица, на която едвам сега почва да се пробужда съзнанието и да се отварят очите да види красотата на деня и великото разнообразие на живота, който расте и се развива във всичките му форми, под мъдрото ръководство на този великан, който е създал всичко! Аз благодаря и на обстоятелството, че има и кому да изпращам брилянт­ните слова, които аз слушам непосредствено от устата на Великия и вселюбящия създател, който притежава всичката мъдрост и знание в себе си. Защото това ме заставя да ги записвам, което за мен е от голямо значение - така ги аз заучвам. И като учителка, аз се мъчех и се стараех да използувам свободното си време за своето саморазвитие. Пет часа на деня давах на децата с голяма любов и самоотверженост, а останалото време - за себе си! Ключ на вратата и свещено занимание - четене словата от великата съкровищница на мъдростта, размишление и молитва. Това беше бронята, която ме пазеше от лошите външни условия, от бурите и ураганите. Вярата и молитвата дават на човека сила да преодолява мъчнотии. Те му турят крила, да хвърка из незнайните и неземни светове! Това е из мойте опитности в живота. В това постоянствувам и сега. И аз се старая, както всеки един съзнателен ученик, да уча. Спънки, противоречия, отчаяния, тъги и скърби и тем подобни, колкото щеш ги срещам в своя път - или, да се изразя другояче, ме посещават, но това са неподигнати същества, които търсят помощ, това са изпити, с които от невидимия свят ни изпитват вярата, силата, търпението - знанието, което имаме. И пък нали ми е ясно, че на земята не сме дошли да блаженствуваме, да се удоволствуваме, а сме дошли да учим и да извлечем поука от живота. Има хора, които гуляят и пр. Но то не е за нас. Ами праведния Иов, след като му вземаха всичко, и здравието дори, за да го изпитат във вярата, и като издържа изпита си, не му ли върнаха всичко в двоен размер: и здраве, и богатство, и синове, и внуци, и т. н. И на нас предстои същия път. Ами примерът с Учителя 36-а година не беше ли един пример за нас и не Му се ли възвърнаха силите и здравето както преди! Ами Христос, светии, пророци, всички велики хора минаха и минават по този път и всички ученици ще минат оттам. Друг път няма! И когато човек разбира законите, не е мъчно да се върви по този път. Но знания трябват и учене трябва! Не се смущавай, че не искаш да се срещаш с хора! С какви хора ще се срещаш и защо ти е това?! За да си губиш времето ли? Сега, като получиш днешната пратка резюмета, много нещо ще разбереш. Бог отговаря на всички наши смущения и мисли. Казва така: „Всички добри хора са във вашия стомах, затова подбирайте добра храна и я дъвкайте добре, за да влезете в общение с тях, да се ползувате от тяхното знание. Всички ангели са във вашите дробове - дишайте дълбоко, да се окисляват дробовете, да се пречиства кръвта, да имате правилно кръвообращение, да не стават задръствания във вашия организъм, за да не ви нападат тежки състояния. А всички по-напреднали същества, които са над ангелската йерархия, синовете Божии и т. н., са в главата, в мозъка, затова мислете, развивайте вашата мисъл, за да влезете в общение с тях!" Ето цялата истина къде седяла! А ние, хората, гоним Михаля отвън. Търсим хората отвън, да им проповядваме, да ги учим, да ги насърчаваме, да ги поощря­ваме до прекаленост и какво излиза в края на краищата! Всеки достига дотам, според капитала, който носи в себе си. Един пример с наш Любен: как не го подтикваха, какво ли не правиха и Янкова, и Янков, и Андон - що съвети, що думания, що местенета, що промени от едно училище в друго, че и в железарско училище го пратиха, но какво постигнаха с това? Любен си е Любен - като не носи импулса отвътре, като няма никакъв кредит, няма схватлив ум, не му е дадено от горе учен човек да стане, впоследствие стана кафеджия. А с брат му не е така - свърши гимназия човекът. Дето казва Учителят, всеки един човек е дошел за нещо и ако намери своето място, по-добро за него няма. Казва: ако държи иглата добре, за шивач е роден, ако държи ралото - за орач е роден, ако държи четката добре, за художник е роден и т. н. И аномалията на днешната култура седи в това, както казва Учителят, че всеки се престарава да заеме пост в живота, което не е за него и не му допада: някой, роден за художник, станал търговец; друг, роден за търговец, станал свещеник; друг, роден за готвач, той взел цигулка да свири, музикант ще става, защото отвън му влияят, подтикват го; други - проповедници и т. н. И аз идвам до следния извод. Казвам на себе си: Елено, слушай отвътре какво ти се нашепва, към какво имаш подтик - ако ти се подава, работи в това направление. Разработвай своите дарби, развивай талантите си - това е служение на Бога, това е работа; поощрявай милиардите души, които са в тебе, съдействувай им всяка една по една да възкръсват, за да възкръснеш и ти, и тогава ще бъдеш образец за другите - това е волята Божия. За всяко нещо си има своето време. Пресилените работи не дават резултати добри. Ето, моето поло­жение по отношение на музиката - чак сега ми се дават условия, сега му е времето за мен. С цигулката, колкото пъти съм се съветвала с Учителя, Той все ме е възпирал, не му е било времето, кредитът е бил отпуснат за сега, а не за тогава. Сега вече голяма форца ми се дава, нямам време чорапа си да закърпя. Цялото писмо днес е все из моята опитност, едно възпоменание, което споделих с тебе. Много се умъчних, че не дойде в събота. Каква пречка ти се случи? Много искам да говоря с тебе, чувствувам се богата. Дългите писма отнемат много време и кой знае как се разбират. Писмената реч не е както живата - при среща. Сега имаме най-добрите условия да сме сами и да си говорим колкото искаме, но не ги използуваме, тези условия. Аз ти писах в препоръчано писмо отговора на Учителя по твоите въпроси. Получи ли го? И хареса ли ти? Ако не ти хареса, искам да знам, да не пиша дълги писма. Писмото ти, в сряда което получих, то ме зарадва много, та целия ден свирих непрекъснато 7-8 часа. Свири и ти там гамите, да получиш чистота на тоновете! Това е условието, за да дойдеш в бъдеще един оперен певец. Аз съм добре, но искам и ти да си добре, живот да бликне у тебе, радост и веселие. Моли се, за да се освободиш от тези внушения, че си изгубил нещо. Ти както си повярвал на тези внушения, с това пресичаш енергиите, а нали мисълта е сила - може както да съгради, тъй и да разруши. Тъй че, съграждай сега със своята мисъл! Вярвай в доброто, а не вярвай в злото! Учителят каза по 2-3 пъти да правиш топли обливки от пъпа надолу. Аз ти писах: всеки ден и аз ги правя и ми действат много добре. Спомагат за правилното кръвообращение. Учителят слуша Падеревски, затова ни говори за него. Много мили привети. Твоя Лена. Тахчиев ще носи писмото, дойде и аз прекратих. Довиждане. Много здраве и от него. Има стъклен човек, като дойдеш, ще го гледаме.

23. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 21.II.1937 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 25. II. 1938 г. [получено]) Адрес: Ел. X. Григорова, ул. „Опълченска" 64, София III. 21.II.38г., понеделник, 8.30 ч., вечерта. Любезни Пеньо, Здрав, бодър и весел бъди! Няма любов като Божията любов! Днес в 4 ч следобед имах среща с Учителя. Прие ме любезно. Говорих Му за тебе. Но преди да ти кажа какво Той ми каза да ти пиша, аз взех хубавата си тетрадка, помолих се да се отвори там, където е нужно за тебе в дадения момент и ето какво се падна: „Красотата на живота седи в големите противоречия. Никой не може да изключи нито доброто, нито злото. Но злото трябва да се подчини на доброто и да му бъде слуга. Няма да остане противоречие, което да не дойде до главата ви. Също няма и благо, което да не дойде до главата ви. Някой човек е пратен нарочно да ви наругае, друг пък - да ви каже някоя сладка дума. Търпението се придобива при големите противоречия. С противоречията ние ставаме по-умни. На земята най-добрият рай е изгревът. Раят - изгревът, това е едно състояние. Когато се срещнете с лоши хора, не се дразнете, но да ви стане приятно! Не казвайте нито че се радвате, нито че скърбите! Но кажете: „За нас скърбите и радостите са добре дошли." Вие имате повече дарби, отколкото трябва. Скърбите дават мекота на характера, дълбочина и дълъг живот. Страданията дават по-добри разбирания, а радостите дават методите за използуване на условията. Мислете, че всичко, което става в живота, е на място! Щом Бог допуска нещо, то е на място. Всяка една несрета в живота е за добро. Каквото ви дойде, било болест или сиромашия, казвайте, че е за добро! Като ви направят една малка услуга, бъдете доволни, не искайте много! Противоречията са едно благо за умните, а нещастие за глупавите. Човек, ако постоянно се безпокои, става разсеян. И добрите работи, и лошите работи разсейват. Докато човек лъже, докато условията са по-силни от него, той ще бъде слуга и роб. Трябва да стане господар. Има да се борите с хиляди задачи, които ще ви се дадат да ги разрешите. Без тези задачи вие не можете да минете този курс. Когато се молиш, умът ти трябва да бъде чист, да няма никакви посторонни образи в съзнанието." Както виждаш, хубави мисли се паднаха; и в този дух ми говори Учителят. Той ми каза, че ти някога си се молил на Бога да ги отнеме тези полови енергии и ето, сега ги отнема. - „Като се е молил, не разбирал законите, и сега не ги разбира. Пиши му - ми каза - за онзи анекдот от гръцката митология, дето един архитект паднал от постройката, която работил, и си счупил краката." Като си счупил краката, взел да роптае против бога Зевс, че е създал такъв закон, да падат нещата, и взел да се моли. Явил му се Зевс и запитал какво иска. Той му казва да отмени този закон, да не падат нещата, че какво ще прави той сега със счупени крака. Зевс го послушал, оздравил му краката и отменил този закон. Архитектът се зарадвал и отишел на работа. Като рекъл да закове един пирон, чукът увиснал. Той подскочил да го снеме - и той увиснал във въздуха и стоял 2-3 деня във въздуха и взел пак да се моли. Зевс пак се явил и го попитал какво иска, архитектът го помолил да отмени този закон и да остави първия, че бил по-добър. „Да падат нещата - казал на Господа - е по-добре, отколкото вторият закон." Учителят ми каза: това което става с тебе, е за добро. Нищо няма повредено и изгубено, но се мъчиш сега, защото си повярвал във внушението, че изгубил си нещо, както един момък се обезсърчава и мисли, че всичко изгубил и животът вече няма смисъл, когато една мома му е отказала, или както един търговец, като изгубил парите, мисли, че всичко изгубил и животът му вече няма смисъл, отчаял се, като че ли не може да се спечелят вече пари. Казва Учителят: „Това са внушения, на които той не трябва да вярва. Нищо не е изгубил." Това е един опит, който правят с тебе. „С тези внушения и с вярата, която влага в тях, Пеньо спира тези енергии. Той сега трябва да работи, да пее, да свири и да чете беседите, да проучва законите. Учене трябва. Това ще мине. Всяка вечер топли бани да прави от пъпа надолу. Свободното си време да не пилее тук и там, да не се пресилва и да не се преуморява и да откаже на онези да слиза в Годеч, да прекрати частните уроци. Няма защо да се отрупва с повече работа, отколкото му е дадена с децата в училището. И с тях да не се тревожи много и да не се пресилва." А дето ти играе окото, не се смущавай, то било от чувствен характер. Аз казвам: сигур и то ще престане да играе, когато се хармонизираш вътрешно, когато се успокоиш, когато престанеш да вярваш на тези внушения, които ти се натрапват отвън. Тъй че, усили вярата си в Бога и в Учителя, Който се застъпва за тебе и казва, че нищо ти няма, нищо не си загубил и че всичко е за добро. Хайде сега, и аз искам да те видя весел, бодър, да работим в областта на изкуството, да пеем, да свирим, да проучваме законите и принципите, които в този живот ни се дават, за да реализираме копнежите на душите ни. Да те почувствувам такъв, какъвто аз те искам и какъвто Бог и Учителят те иска. Какво има да тъжиш, когато всичко най-хубаво ти е дадено и когато Бог и Учителят е на страната ти? Усили стремежа си и вярата си към Бога и остави хората да си вървят по своя път, има кой да ги учи и възпитава. Природата е най-добрата възпитателка. Това е нейна задача, но не и наша. Онзи ден Учителят говори, че в нас има милиарди клетки, милиарди души. които трябва да възпитаваме и да им проповядваме и докато всяка една клетка, всяка една душа в нас не се пробуди, не възкръсне, ние не можем да добием възкресение. Ето къде седи нашата колосална работа - в самите нас, а не вън от нас. После каза: „Грешката у вас - у някои от вас - е, че почват със служенето, преди да са учили. На вас сега учене трябва, светлина ви трябва, знание и разбиране на законите, после ще дойде служенето. То е по-велико." Трябва да знаеш, да си се учил най- напред, и тогава да служиш. Нали и Христос казваше: „Както ме е Отец учил, така и аз ви уча." Значи и Той се е учил при Бога най-напред и после е дошел до служението. И ние сега ще учим, ще ходим при Бога, Той да ни научи как да проявим доброто и как да се молим. Учителят много правила ни е дал и много закони, остава сега ние да ги проучим добре, да ги повтаряме и да ги прилагаме. Вчера сутринната беседа беше една от най-великолепните; ако беше си дошел, щеше да спечелиш, много въпроси щяха да ти станат ясни. Той каза: ако знаете една болест или една скръб да я впрегнете на работа, несметни богатства ще ви донесе, пък вие като не знаете да я използувате, тя ви използува. Стоянка беше дошла и спечели. Друго е да чуеш беседата сам, друго е от резюме да я прочетеш. Защо не ти се дохожда и защо мислиш, че няма какво да ми дадеш, а ще отнемеш от мен, като дойдеш? Това не са правилни разсъждения. Ти толкоз много си ми дал, Бог ми е дал чрез тебе, че аз съм във възторг, и сега ако се уча да свиря, това е заради тебе, защото ти искаш, и за да свирим заедно. И още колко много има, не искам да изброявам. Нали обмяна трябва да има. Един път ти, един път пък аз ще дам. Ами едно време, като се молехме Господ да ни даде условия да бъдем заедно, за да учим, да се импулсираме, да работим, да изпълним волята Божия и сега, когато ни е дал всичко, защо не го ценим, не се радваме, а слушаме и се отдаваме на недобри внушения, които искат да развалят? Не си ли си спомняш какво беше, когато беше ти у Иванови, как се събирахме там и излагахме любовта си на пазаря и каква ревност и злорадство се събуди у тях към мен. Хората, казва Учителят, не могат да издържат - не могат да се радват, когато видят двама души да се обичат. Сега сме поставени както никои други, Бог отговори на нашата любов - и да нямаш влечение да си дохождаш да чуеш и видиш Учителя, аз не знам! Душата ми ожида да те види, че да говорим, говорим!... Но какво да правя, когато не зависи само от мен! Хайде, сега ти изпращам безброй мили привети и пожелания! Часът е 12. Лека нощ! Елена. Слушай вътрешния си глас за всяко нещо и не се смущавай, че някому ще откажеш за нещо. Учителят на колко отказва! За изпита за столичен учител да станеш, каза Учителят: Ако имаш време да се занимаваш - да се подготвиш, яви се на изпит! Удостоверението ти изпратих с препоръчано писмо. Получи ли го? В миналия четвъртък ти писах, как да не си получил нито едно писмо от мене? Много ми е чудно къде се губят писмата. Пиши дали си го получил онова писмо, дето в четвъртък ти изпратих.

22. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 8.II.1938 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 11.II.1938 г. [получено]) Подател: Елена X. Григорова, квартал Изгрев, клон VII, София. 8.II.938 г., София Пеньо, Здравей! Писмото ти пиша у како Бадини. Дойдох за малко, понеже ще ходя на пощата дати изпратя удостоверението с препоръчано писмо, пък повикана съм от чичо Яков, иска и той да пише писмо за Воден, та да го тури в моя плик за майка ми. Набързо ти се обаждам сега. Но ще ти кажа: велико нещо, неизказано благо е да имаш на земята един приятел, една искрена душа, която от сърце и душа да ти желае доброто и всестранния ти прогрес! Защото само там, в лицето на тази душа, ти можеш да видиш величието на Бога! Ти си писал писмото в понеделник, аз го получих в сряда. Неизказано много съм благодарна, че ми се обади тъй скоро след заминаването си и писмото ти беше кратко, но пълно със съдържание и смисъл. Аз се уверих, че не е в дългите писма, а е в онова дълбоко чувство, което свещено пазиш в душата си към даден човек и в няколкото думи, които му напишеш, той го схваща, приема го и получава такова богатство, което никое материализирано същество не може да даде, колкото и богато да бъде то!!! Аз него ден се чувствувах много зле, главата ми беше натегната, едвам се крепеше на тялото ми, а като получих писмото и го прочетох, състоянието ми се промени изведнъж, то не се поддава на описание, затуй нищо няма да ти пиша по него, но ще ти кажа това, което много ще те зарадва. Аз се ободрих и веднага взех цигулката и вместо да спя, аз свирих до късно вечерта с голямо вдъхновение, получих енергии и любов към цигулката и си рекох: има смисъл човек да свири, има за какво, има една душа, в която Бог се радва на моя прогрес, която мисли за мен. Много пъти съм констатирала този закон, и сега: че най-напред Господ ще Се прояви и ще ти проговори чрез твоя любим. Два-три дни минаха, не исках да ти пиша веднага, преди да съм свирила доволно, за да има какво да ти пиша, с което да те зарадвам. Ето, вчера дойде при мен брат Калудов, ентусиазиран такъв, какъвто не съм го виждала никога, с едни ноти, и ми каза: „Тази седмица само с тебе ще работя. До неделя да ги научиш за оркестъра на трета цигулка, напук на другите, които са в оркестъра и не искат да учат." И Мария Тодорова беше при мене, видя тази картина. Вчера цял ден свирих до късно. Радвай се, че твоята любима ще я видиш такава, каквато я искаш! Велик е Господ! Велики са Неговите дела! Мили, мили привети, твоя Лена. Разбра значението на късите писма. Нали? Много здраве от Цеко и от како Бада. Обаждай се по-често, макар с къси писма. Разбра значението им.

21. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.XII.1937 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 27.ХII. 1937. г. [получено]) 24.XII.37r., Изгрев Пеньо, Часът е 3 1/2, петък. Току-що приготвих едно резюме само от разговори, ще видиш, отлично е. Пък рекох да ти се обадя с няколко думи и безброй мили привети за няколко дена още, докато си дойдеш. Тука е всичко хубаво! Стаята ти идеално е почистена и те чака за празниците! Зелето също! А най-важното: словото Божие те зове най-силно и мощно! Учителят в разговорите Си много въпроси изяснява сега много открито. Много има да приказваме, а сега бързам да сляза в града, писмото да пусна, пък един леген голямо пране, като за пред празници, ме чака, а цигулката - най-много. Днешната беседа е доста дълга и дълъг разговор има, но не съм ги преписала още. Утре, ако мога, ще я изпратя - последна пред празниците. Брат Калудов на албума ми ги написа всичките упражнения за втората цигулка. Като дойдеш, ще свирим на две цигулки, с акомп[анимент] вече. Чудесен тон изработвам. Много се радвам и аз, и брат Калудов! Виртуози в този живот може да не станем, но чистота на тона, което е най-важното, ще добия! От 22 март вече ще бъда в оркестъра. Донеси за празниците всичката теоретична литература върху музиката, каквато имаш там! Аз горя от желание да чета за велики музиканти и кой каквото е написал върху музиката. Като дойдеш, ще чуеш великолепен хор. Прегледай и за Плейел, ако е у тебе. Писмото ти много ме зарадва, като разбрах, че въпроса си разрешил интуитивно. Не можаха да ти се наложат хората отвън! За пеенето в Годечкото училище. Донеси и реферата си по пеене, да ми го прочетеш! Интересува ме. Аз не съм прекъснала от да бъда учителка. Професията си продължава, само - в друга форма. Пожелавам ти успех в неделя на конференцията. Всичките музи да те вдъхновят и всички ангели и музиканти да те подкрепят да изнесеш нещо, което да задоволи душите на всички колегии. Бог и Учителят с тебе да бъдат. И аз със своята мисъл ще присъствувам. Хайде, сега приеми най-хубавите поздрави и пожелания! Мили привети и довиждане! Твоя Леа. Поздрав на Равняни и на децата. Съща.

20. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 13.XII.1937 год. 13.ХII, 1937. Пеньо, Добро утро! Часът е девет. Понеделник. Свърших със сутринната работа, почистих, закусих и седнах набързо да ти напиша нещо по повод на твоите сънища и умореност, понеже трябва да свиря и брат Калудов ще дойде на урок днес, а Василка ще слиза в града, на нея само имам доверие да дам писмото да го пусне, за да не отивам аз. Ето как стои работата. Когато ти си замина във вторник, аз останах с едно много хубаво чувство и добро разположение. Имах стимул и любов към музиката и тъй ненаситно ми се свиреше, освен туй имах и необикновено молитвено настроение и молих се, благодарях на Бога... а то имало защо. Сега си го обяснявам, след като мина сражението и след като проверих всичко, ти знаеш къде проверявам. Ако и да не бяхме спали две нощи с тебе, аз него ден се чувствувах доста бодра и силно ми се свиреше, ненаситно. И какво стана, мислиш? Към 8.20 ч, тъмно вече, аз свирех и слушам навън вика някой: „Пеньо, Пеньо!" Отварям вратата да видя кой вика, а то Лулчев със своята тайфа, пита къде е Пеньо и водят Рада, на Донка сестрата, която е у генерал Стоянова, луда, разгърдена, да я прибереш вкъщи да пренощува тази вечер, че на сутринта щели да я изведат, с Донка да спят - бяха отишли да доведат Донка. Аз като рекох: „Не може тука да нощува, аз се страхувам", а и бай Ради с тях, носи ключа от бараката на Писимова и ми казва да влезем да поседим, дорде дойде Донка, че ще спят и двете в бараката на Писимова, а Писимова крещи, не пуща. Те хлопали и по други места, но не отваряли хората. Мен ме пипнаха на слабата страна, казаха ми: за Учителя не искам ли да направя една жертва - и аз, нали съм още наивна, щом е за Учителя, да не Го безпокои, пуснах я, дадох й да си измие краката с топла вода, а тя с боси крака легена искаше да бяга. Отвътре нещо ми нашепва да я изкарам навън - да даваш подслон на бесовете не е добро. Пък и тя, като ме видя, лепна се при мен и почна да вика: „Тука ще спя, на дъските, не излизам, не отивам другаде." Хй сега, да те видя: нали й бях говорила много хубави работи, бях й проповядвала и бях й показала своите ценности - като ме видя, прилепи се при мен, познава ме. Направих погрешката, като я приех, но изправих я бърже. Нещо отвътре ми нашепваше да я изкарам навън и аз обух се, отворих вратата да изляза, а нея с бай Ради ги оставих, но тя като видя, че аз излизам, юрна се по мене и излезе с такава сила през огради и дървета, ние не можем да я стигнем, като издаде един страшен писък потресающ, и се бутна у Иванови, чука на вратата и те, наивни - отварят, тя влезе и силно тракна вратата и се заключи, не го искаше, бай Ради. Остана там, ние се върнахме, аз отидох на спявка и тази нощ не можах да заспя от впечатления. Преди да отида на хора, аз почуках на вратата на Учителя и Му разправих и Го питах при мене ли трябва да прекара. Той ми обясни от що е това и каза: „Няма защо да е при тебе, тя не трябва да бъде тука, да я пратят при мъжа й и в болницата." И каза: „Тука все такива дохождат." А тя дошла още през деня при Лулчев, викала там за помощ, лудувала и той я взел, та на Учителя я води, да Го предизвикват да я бие. И там пяла наши песни, вдишки правила, викала, цял Изгрев чул и от бирарията надошли до оградата да гледат, само Елена нищо не чула, захласната в своята цигулка, и свири ли, свири, но и когато свири човек, и когато е много разположен, трябва да бъде най-много нащрек и буден, да се моли, защото тогава именно му готвят най-голямата засада. Тя е ходила при Лулчев да я просвещава и затова го търси. Той като им разбърка умовете, води ги при Учителя. На другия ден, сряда. Учителят обясни този случай на беседата и каза: „Като ставате учители на неуки хора, ето резултатите какви са." Тази слугиня, казва Учителят, има сгъстени чувства, под лъжичката огън й гори, а светлина в ума няма, не може да ги трансформира, те дават силно напрежение под лъжичката, чувствува голяма мъка, затова си дере дрехите. У нея се насъбрало, тя не иска да слугува на тези евреи, иска да дойде тука, на Изгрева да живее, на Господа да служи, вижда, че тука - малки бараки, няма много шетане и пр., а то скритото: иска да се метне на шията на някой брат. Та, като ставате учители на неуки хора, това ще пожънете. В срядата аз бях така уморена, както разправяш ти си бил, и една гъста, тежка атмосфера вкъщи, задушно, ще се пръсна. Взех, разтворих прозорците, изметох, изтупах, измих дъските, сварих един чайник вода, изпих 2 и 1/2 кг. гореща вода, изпотих се, преоблякох се и тогава се почувствувах много леко, сякаш съм от ефир. проблесна и светлина отвътре, взех да мисля, да разсъждавам, да търся причините и почнаха да ми стават ясни. Но все исках да проверя с Учителя този факт какво означава и все чаках писмо от тебе, да видя ти как си отпътува и въобще как си. Снощи, при срещата, Учителят ми каза - като Го помолих, защо Лулчев търси Пеньо и води лудата в къщи, каква е тенденцията му, че това е стратегията на лошите духове. На основание това идва ми на помощ и твоят сън, че са стреляли в гръб. Аз го тълкувам така: Като не те намериха вкъщи, тези духове тръгнаха подире ти и влязоха у Карапеев, Дончев, Арсо и пр., в приятелска форма да те увещават доброволно да си туриш още един хомот, малко ти са четирите отделения и пр., хубаво да те натоварят, та да нямаш минутка свободно време да помислиш за Бога, да прочетеш някоя беседа, защото от [нея] ще се обогатиш със знание и светлина, и да [ти] отнемат свободата през Коледната ваканция, да те задържат там, в онзи мрак, при тях, да не можеш да чуеш няколко беседи от Учителя. Борбата е духова. Учителят каза: „Тези, които сте влезли в този път, ще срещате много спънки по пътя си, затова ви трябва знание." А знанието Той ни го дава чрез беседите. Чети беседи повече и бъди в непрекъсната молитва, защото голяма и силна е борбата! Туй, което знаеш ти, Сотиров и др. хабер нямат. Те духовно спят и спънки нямат такива, каквито ние имаме. Като вземеш пеенето, хубавото е, че ще влезеш във връзка с децата, но не е хубаво да жертвуваш Коледа, да се лишиш от словото. Та то значи да изтървеш самуна, а да гониш трохата. В тоз живот на нас ни е дадено най-хубавото - знание и свобода да придобиваме. Нека не те съблазнява положението на Сотиров с метода на г-н Тричков. На него това му е дадено. Много мили привети. Обаждай се често, да се поддържа връзката, защото иначе е трудно. Аз наведнъж четири писма ти пращам, защото много дълго излезе, не е както устно кога се срещне човек и си поговори. Чакам писмо. Пиши! Часът е 11. Довиждане. Ставам да свиря.

19. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 12.XII.1937 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 16.XII.1937 г. [получено]) 12.XII.1937 г., неделя Пеньо, Здравей! Изпращам ти много мили привети и в днешните привети има нещо особено и ако си духовно разположен и душата ти присъствува, тя със своята чувствителност ще долови едно висше трептение, което думи не могат да го изразят! Днес получихме голямо богатство, голямо знание! Учителят в 10 ч ни каза такива работи за Любовта, каквито не е казал досега! Такава изобилна светлина хвърли относно любовта в трите свята: физическия, духовния и Божествения, така освети всичките положения на любовта в тези три свята, че не остана нищо неясно и неразбрано в ничие съзнание, които присъствуваха на беседата. Така мисля аз. И така е. И тези, които чуха тази беседа непосредствено от устата на Учителя, от тази блага и свята уста, ще кажа, че са щастливи и за да им се даде това условие - да я чуят със собствените си уши направо от източника на вечно изгряващата светлина, да дойдат направо в съприкосновение с Бога, много животи са ожидали и са се молили за това! Гратис нищо не се дава! Ако Учителят ни говори да търсим талантливите, добрите, гениалните музиканти, да ги чуем, да влезем във физически контакт с тях, защото те са богати, пълни банки, които излъчват от себе си богатство, колко повече струва богатството, което Учителят излъчва от Себе Си, особено във време на беседа, защото Бог е в Него! В щастлива и необикновена епоха живеят тези, които познават Учителя и непосредствено Го слушат. Който има този вътрешен усет да съзнава това велико благо, което Бог ни е пратил на земята, накрай света да бъде, заслужава да разкъса всички вериги и мрежи, в които се е омотал, постове да щурмува, граници да прехвръкне и да дойде да чуе една такава беседа, която го ориентирва във всичките области на живота и му дава едно такова знание, което ще му бъде едно голямо богатство за през вековете! Аз изпратих бележките от днес 10 ч., но те са така бледи, тъй малко, защото Учителят бързо говореше, изворът силно бликаше и водите бързо потичаха, че мъчно се улавяха. Душите на всички бяха обаяни, с прикован поглед, само слушаха и гълтаха, а знанието само се отпечатваше в съзнанието и там се складираше като богатство за през вековете. Велика работа, неизказано щастие и привилегия е за тези, които имат достъп да слушат Учителя непосредствено. От Стамат имам писмо. Много е благодарен от резюметата. Поздравлява те. Преди да ти пиша, бях при Учителя на среща. Аз ще взема от стенографките тази беседа, за да я прочета наново и да се вживея в нея. Аз сега съм всецяло потопена в нея и живея само в нея. Ето това е, ако искаш да знаеш истинската музика, за която ни говори Учителят толкова много! Аз не съм против и обикновената музика, но нея турям на второ място. Първото място давам на словото, на светлината, на знанието! За него изпитвам непреодолим глад, а то е музика. Учителят каза: Което нещо го желаете непреодолимо, ще ви се даде. Накъдето са отправени стремежите ви, ще ви се даде това! Една мисъл само от днешната беседа ще ти кажа: Който има на земята един да го обича и да се моли за него, той ще издържа на всички изпитания и ще бъде щастлив, а който няма кой да го обича на земята, е най-нещастният човек и много ще страда. А който те обича, той ти е даден от Бога, него трябва да цениш и да го обичаш; ако това не направиш, ще ти го вземат и друг няма да ти дадат. За всекиго Бог е определил по една душа да го обича на земята и ако не я оцени и не се обхожда с нея добре, ще му я вземат и той ще страда, друга не му дават. Други много има, но те са за други хора определени. Чрез тази определена душа, която ти е дадена, Бог ти говори и ти изпраща Своята любов! Ако ти я пренебрегнеш, не я оцениш, не се съветваш с нея, щети я отнемат, Бог ще се оттегли и друга няма дати дадат, тогава всичките страдания ще дойдат. Тъй го каза днес. За обещанието, дето си дал да предаваш пеене в земледелческото училище [в] Годеч, понеже не се съветваш с мене, а само ми съобщаваш, и аз нищо няма да ти кажа, за да се чувствуваш свободен, утре да не обвиняваш мен. Хубаво си направил. Ако вътре в себе си нямаш никакво раздвоение, то ще бъде за добро, но ако имаш и най-малкото раздвоение, последствието ще ти каже, ще имаш една опитност. Отвътре Бог предупреждава човека чрез това самочувствие, а отвън чрез хората го изпитва. Но поне, ако приемеш и ти разрешат от инспекцията, направи го с условие да почнеш след Коледната ваканция или да ти дадат отпуска за нея, за да не изгубиш това, за което ожида душата ти - да слушаш беседите, което е най-съществено и преди всичко друго. Защото това ограничение е доброволно, сам си го налагаш. Припомни си, когато беше далеч от София, как хлопаше пред вратата на Бога да бъдеш по-близо, за да слушаш словото. И сега, когато те приближиха, ти сам се отказваш и ограничаваш. Държат сметка! На нас ни е дадена друга задача, не Тричковият метод. Ако бъде, без да те ограничат през Коледната и Великденската ваканция, както и да е, приемай. Аз те чакам да свирим и пеем и беседи да слушаме - това, което ни е свързало, пък ти не устояваш. Много мили привети! Твоя Лена.

18. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 5.XII.1937 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 9. XII. 1937 г. [получено]) 5.XII.1937 г., Изгрев Пеньо, Здравей! Писмото чрез 64 го получих и се успокоих. Веднага придобих импулс, зарадвах се, бликна струя на активност и живот, почистих си къщата, умих се, опрах се и вчера, в събота, отидох на пазар и си купих елегантна рокля и хубав колан за 330 лв. Тази есен с 1500 лв. облякох се елегантно, тъй че, като дойдеш за Коледа, няма да ми е срам да ходя с теб по концерти и театри. Сега с радост и свободно мога да се движа из София и да се срещам с познати. Няколко години прекарах в голямо притеснение и подпушване. Не са дрехите същественото в живота, но за земята са една необходимост, една потреба за самия човек, която способствува за развиване на естетичното му чувство и за сношаване с хората и приятелите. Във вторник 2 ч бях пред Василовския хан и в едно малко пакетче, добре опаковано и зашито, изпратих ти терлиците, адресирано до Арсо и до тебе. Дадох го на Киро шофьора да го предаде на Арсо Соколов. Получи ли ги и удобни ли ти са, като се плетоха без проба? Търси ги, ако не са ти ги дали, защото са много хубави, топли, дебели и доста скъпички, защото преждата е 200 лева килограмът, не оставяй да пропаднат някъде. Хубаво ще ти топлят краката. Аз добре използувам времето, защото се храня със словото както трябва, а щастието и здравието на човека зависи от тази именно храна. Колко повече я употребява, колко повече чете, толкоз по-добре за него. Значи от четенето на словото Божие се обуславя и щастието, и здравето на човека. Тъй го каза днес Учителят. И свиря, брат Калудов у дома идва да ми предава и е много редовен, тъй че по всичко се вижда, че небето най-щедро ми дава добрите условия. Аз съм доволна и крайно благодарна. Малко съм недоволна от себе си, че не свиря според условията, които ми са дадени, но ще засиля свиренето. Ти работи там над себе си през свободното време, чети беседи и свири, с това ще допринесеш много повече и на себе си, и на децата, и на селяните, и на цялото човечество. Духовното богатство струва много повече от материалното. Щастливи са онези деца, които имат един учител духовно пробуден, един, който работи и върви по едни вътрешни пътища, които са най-сигурни, които са невидими за обикновеното око, които ще изведат децата, като души на Бога, и цялото човечество, на спасителния бряг, под ония светли хоризонти на себеусъвършенствуване. Вътрешна работа! А онези шашарми с моми и ергени, вечеринки и пр. за материални средства, да се украсяват стени на прашни училища, това е хептен изгубено време, изгубена работа. Аз ако съм, тъй ловко и хитро ще заобиколя глупавите нареждания на училищните власти. Много и много привети ти изпраща Еленка. Пиши!

17. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 27.ХI.1937 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 28.XI. 1937г. [получено]) 27.XI.937r., София Пеньо, Много силни неща изживяваме на Изгрева. Аз съм много чувствителна и като се притуря отгоре и твоето необаждане досега, просто е непоносимо. Дойдох до крайния предел на търпение, затуй рекох да ти се обадя. Не зная причините защо мълчиш, нито зная как си отпътува; трета седмица сме оттогава!... Как си? Чудя се защо прекъсваш връзката, с какво толкоз ти дотегнах и ти омръзнах, та не искаш и да си спомниш за мене и не искаш да пишеш. Нито ми се свири, нищо не ми се прави; щом нямам никакво известие от тебе и никакво насърчение. Ужасна мъка преживявам. Жал ми е за благата и за добрите условия, които небето ни е дало, а ние не знаем да ги използуваме и се отдаваме на странични влияния. Тези състояния ще минат, но и което отнесат от нас, не ще е малко. Терлиците не можах да ги занеса до Василовския хан да ти ги пратя и още не мога, защото си изпопарих крака, та не мога да ходя. То било много лошо и трябва да се пази от студа. Накупих сума зеле, кой знае какво ще го правя. Намерих двата учебника от Гаврийски по френски. Как прекара времето на Архангеловден? Тука имаше нечувана, особено блестяща беседа. Има важни съобщения от Учителя за по-будните ученици, които ги държат в голяма тайна. Горя от желание да ти ги кажа, но къде да те намеря, не зная просто. Из кои улици да те търся, из кои полета се движиш, не проумявам. Ще ми трябват три портретчета за пенсионната книжка. Писмото ми е разхвърляно, понеже съм умъчнена много и нямам нишка, за която да се хвана, та да напиша нещо, от което душата ти да се нахрани и да се зарадва, че и аз да се радвам. С нищо не ме насърчаваш-и недоволен си отиде, че излязох да те изпратя. Пък отгоре и замълча, като че си заспал дълбок сън. Силно си се влюбил с недоволството сега, с него имаш любовни отношения. Няма нищо. Всичко е за добро. Не си само ти недоволният. Всички хора са недоволни. Много поздрави. Елена. Вината търся само в себе си! Ако намеря къде греша, веднага бих изправила погрешката. Не зная дали получаваш резюметата поне. Има нещо, което аз не разбирам. Не можах да събудя в тебе Божественото, великото, затова ги докарахме отношенията такива. Щях да си купя една вълнена рокля, но освен че парите не ми стигат, но и нищо не ме подкарва, нямам импулс.

16. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 12.Х.1937 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пенка Ганев: 16.Х.1937г. [получено]) 12.Х.1937 г. 6 ч. с., вторник Пеньо, Тази заран съм станала от 1 часа. Мислих, мислих, молих се, прочетох лекцията от петък, защото не бях в клас. Ще кажеш: защо не бях? Защото, т. е. за да видя (и проверя един закон) доколко ние, хората, сме играчка на духовете и колко човек трябва да е буден, че всеки миг мисълта му да бъде свързана с Бога и с напредналите наши братя, които ни помагат непрестанно, когато се отправяме до тях. И как не ме събуждаха и със съновидение ми хлопаха на вратата. Посланици от Небето като ми чукаха на вратата и ми казваха: „Часът е 12 среднощ, Коледа е, стани, роди се Христос!“ - и по улиците имаше голямо движение от народ, погледнах от прозореца и в леглото си казвах: „Няма да им отворя, ще мълча, не ще им се обадя“, ако и на име да ми викаха. И като се събудих, не ставам и дори си казах: няма да запаля и лампата, за да видя поне колко е часът, както правя това винаги. Съвсем ми взеха от съзнанието, че утре е петък и че имаме клас и на гимнастики, рекох си, днес няма да отида, та ако ще се пошегуват духовете с мен, тъй да бъде, на свят. И когато излязох, видях Учителя на поляната, а около Него - много народ и още не се сещам защо е това, понеже Учителят всяка заран не излиза на упражнения, че и учениците Му не излизат всички. Идват по десетина най-много. А тази лекция била една от особените за днескашното положение, та още след клас взели да я ангажирват, особено братята, да си я препишат от стенографките. Този е трети екземпляр, който щяха да го изпратят в Рига, пък аз ги измолих, че го взех да го прочета и на тебе го изпращам, като го прочетеш и си направиш извадките, веднага го върни назад на мой адрес, за да си направя и аз извадки. Сега само я четох, за да я пратя по-скоро и на теб. Тази светлина къде може да я намерим, пък кой знае кога ще излезе от печат. Като ти казвам веднага да я повърнеш, то е за да не я пращаш другаде, а спокойно, при разположение си я прочети и си направи извадки и тогава чак ми я повърни. Ако бъде по-скоро, разбира се, ще бъде по-добре. Аз тази сутрин от 2 ч. до 6 ч. четох и мислих по нея и тъй се чувствувам бодра, мисълта продължава да тече. И аз в този момент съвсем не мисля така, както ти мислиш. Този страх, който имаш, като какво ще кажат хората, че Досини и тем подобни и пр., и пр., това не е нищо друго освен сгъстена тъмнина, нищо повече. Че ще научи и види този и онзи, кой живее в къщата ти. Ами защо не си спомниш, че този, който живее в твоята къща, дали е някой насилник и простак и кой го е поставил да живее там! Толкоз ли бърже забравяш? Нима мнението на тези одумвачи и присмивачи седи по-горе от мнението на онзи великан, от чиято дума зависи съдбата на всеки един одумвач? Този въпрос е най-лесно разрешим и ти би го разрешил веднага, ако си на мое място, зная как. Но аз не мисля така и такива въпроси не ги разрешавам по този начин, защото не съм егоист, мисля и за твоето добро. Ако ми се наложи, може, но тъй, от само себе си, не посягам към онзи велик и свещен храм, който е сътворен от светлинните лъчи на Божествената любов! Защото, да се бута там е най-опасно - има възмездие за неоценяване и непазене на едно от най-великите блага, което се дава само на единици тука, на земята. Дава се само на герои по заслуга, или по благодат, не знам -дава се на такива, които се движат с физическите си тела по земята, а живеят в съвсем други светове и със съвсем други разбирания. Те нито желаят да имат доброто мнение на онези, които мразят, завиждат и одумват, които живеят в света на тъмнината, защото е също опасно. По-добре е да нямат никакво познанство. Аз ценя и уважавам мнението на добрите и благородните хора, които са безопасни, и освен това, като ти дойдат в къщата, ти донасят благословение, донасят ти късмета, че като си отидат, всичко ти тръгва напред, които оставят цветущи, пълни с брилянти и скъпоценни камъни, следи. Които внасят и оставят мир и хармония в този дом. После, ценя и желая доброто мнение на онези разумни същества със светящо съзнание, които всеки миг са готови да ни осветляват по всички въпроси, от които имаме нужда - с тях искам да имам връзки. И най-главно, за мен е свещено мнението на нашия мил и благ Учител, към Когото с нищо не можем да Му се изплатим за туй, което ни дава, и доброто мнение на Бога, нашият Създател, Който държи всичките богатства в ръцете Си и ги раздава кому както иска. Слава да бъде Нему, казвам ти, сега и за през всичките векове! За всичко Му благодаря! Мислиш ли, че добро правиш, като поставяш на първо място одумвачите и туряш на последно място онзи скъп и с нищо несравним твой приятел, който ти е даден така, както се дава една ценна монета в ръката ти, от Великия Създател, Който е един чист планински извор и едно слънце, което непреривно изпраща към теб своите светлинни и топли лъчи! Който едновременно и с еднаква сила изживява твоите болки и страдания, ти - физически, а той психически и душевно ги изживява с двойно по-силни болки, по цели нощи се пробужда точно както ти се пробуждаш и ставаш от физически болки. Че да не искаш да го видиш и срещнеш! Мисли хубаво! Не изпускай дума от устата си, преди да си я претеглил на най-тънките везни на душата си, защото законът е строг. Пази се, защото не личността, а духа оскърбяваш. Опасно е това Аз сега за всичко ти прощавам, понеже в болката си всичко може да кажеш и при тези състояния, които имаш, при туй влияние, в което си попаднал, какво друго може да кажеш. Но аз те предупреждавам да не съгрешаваш, понеже не е така, както мислиш сега. Истината е тази: Връзката между нас е чисто Божествена. А щом е такава, тя е непреривна и толкова здрава, че няма сила или препятствие, което може да я скъса. Тя във всичките полета е еднаква! В това напълно вярвам! Пиша го и на тебе, за да знаеш, да следиш и да не допускаш никакво съмнение. Дръж се здравата. Имай пълна вяра и любов към Бога и към Учителя, Който образува тази връзка! Върви без страх и без тъмнина! Това са духове, наши неприятели, които ни дебнат, за да развалят отношенията ни, за да пропаднем в изпита си. Кармично е! Не се безпокой! Всичко ще се оправи и ще тръгне. Днес Му разправих, на Учителя, за положението ти и се зарадвах, като издума, че ще мине, но полека, бавничко. Каза при лекари да не ходиш, а това е от голямо значение - значи Той се наема да те излекува. Въпросът е свършен. Туй исках да чуя от устата Му. Защото, където не се наема и знае, че няма да мине, Той си замълчава, нищо не казва или пък право в очите им казва, без да Му трепне окото. Превръзките прави ги и измивай го с гореща вода, колкото можеш да траеш, и го намазвай, целия орган и яйцата, с дървено масло. А млечните компреси ги прекрати. Ще ти мине, не бой се! Ти знаеш как Той лекува, стига да знае и само да каже: „Ще мине“, то е вече свършено. От тебе се иска сега търпение, вяра пълна и любов. С това ще помогнеш по-скоро да се излекуваш. Неговото лекуване не е както на лекарите. Той с мисъл лекува. Ако дойдеш да видиш сестрата Ерна, няма да я познаеш. Наполовина се е стопила и е станала тънка, нежна и като момиче. Учителят я лекува и как мислиш? По невидим начин. Само прави по три пъти на ден бани на краката в гореща вода, колкото може да трае. Краката й били повредени, после, стисната е за гушата, твърдо от двете й страни, затуй не може да пее. То вътрешни тумори по цялото тяло, по хълбоците. Радва се като малко дете на промяната, която става всеки ден с нея. И косата й почва да почернява и нова черна коса й пониква. Голяма вяра има в Учителя и благоговее пред Него, при всяко целуване на ръката Му тя се просълзява от вълнение и умиление. Понеже аз съм близка с нея, всеки ден ми споделя и ми позволява да я пипам по тялото й, дето има вътрешни твърди буци като тумори, как се стопяват и се образуват на здрави крепки мускули. Та, не му се плаши и ти на твоята буца, топлата вода и вярата в Учителя ще я стопи. Ако дойдеш към 16-и, много добре ще направиш, като че ли ще ликвидираш с тази карма. У Кантарджиев има разпродажба на разни дрехи и хубави палта на много евтини цени, може да се купи нещо. И аз ще получа сега пенсията. Хубаво е да има повече пари. Георги Божилов в неделя, на 10-и т. г., не беше на беседа и затуй ти писах сега тъй обширно, за да видиш, че тези духове, които ти нашепват, особено да не дохождаш тука, които те разколебават, не са истинни. Часът е 2.20 следобед. Аз още не съм обядвала. Отивам да пусна писмото. Исках малко за бързо да пиша, но то стана дълго. Цял реферат. Нека каже някой, че не знам реферати да пиша. Осведомявай ме всеки ден за хода на лекуването. Това - за мое спокойствие! Хайде сега, всичко най-хубаво и по-бързо излекуване ти пожелавам. Много привети! Довиждане. Еленка.

15. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 6.Х.1937 год. 6.Х.1937г., Изгрев Пеньо, Днес, на 6 октомври, получих писмото и веднага отидох при Учителя да Му съобщя положението, в което се намираш, казах Му, че болките са същите и че няма никаква промяна. Той ми каза, че постепенно ще мине, няма изведнъж, защото е наранено. Каза ми при никакъв лекар да не ходиш, а да го измиваш с топла вода по 2 пъти на ден и да го намазваш с дървено масло. Аз Му разправих как си намислил да си дойдеш, пък в Годеч си се разколебал и си се отказал, че не знаеш какво да казваш на изгревяни - защо си дошел. А бре, джанъм, ти си ела, пък ние ще те научим какво да казваш на хората. Ще казваш, че по работа си дошел, няма да даваш отчет. Туй е от Учителя. Днес изпратих резюмето от днешната лекция, като го четеш, ще видиш какви осветления ни дава Учителят. Но ти не смееш да дойдеш... За ценностите ни говори. Аз много и много има да ти говоря, но не мога да пиша всичко, което искам да ти говоря. Ние не ценим, затова страдаме! Господ те вика, а ти от хората се боиш! Не мога да се начудя просто и се въздържам да се изкажа свободно. Не зная защо! Не зная, пък и зная. Мъка ми е, защото и аз изживявам твойте страдания, по закона на скачените съдове. И не само аз, но и всички души, които влизат в системата, в която си и ти. Когато трябва най-много да се радваме, да сме весели и пр., ние скърбим, от неразбиране и от неоценяване на ценностите. Сам Господ е при нас в човешка форма, като нежна майка ни приютва и като мил и кротък баща ни учи и ни дава всичко необходимо, пък ние бягаме, т. е. не бягаме, но хей тъй, не зная как да се изразя. Хайде, пожелавам ти сега всичко най-хубаво, да се възвърне в тебе в двоен размер първоначалната ти бодрост, живост, радост и вдъхновение, да дойде полет на светлата и права мисъл. Силен и крепък духом и Тялом те искам! Бог да бъде винаги с тебе и всички разумни сили в природата да те укрепват и ръководят. Много, много привети ти изпраща твоята дружка и Довиждане. Лена. Колко са верни думите на Учителя! По закона на симпатията и на мене ми дигна и гледам - един цирей на половия орган. Туй ще ти бъде един добър урок! Не се отчайвай! Трябва да бъдем умни.

14. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 4.Х.1937 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко (с почерка на Пеню Ганев: 6.Х. 1937 г. [получено]) 4.Х.1937., Изгрев Пеньо, Писмото ти [от] преди да заминеш за Лом такава радост внесе в душата ми, като го получих, струваше ми се, че из тялото си навън ще изляза. Проверих един закон, дето Учителят казва, че ние не можем да издържим както голямата скръб, така и голямата радост, ако няма с кого да я споделим, ако нямаме свой ближен! И аз какво направих, мислиш? С кого я споделих? Кой е моят ближен на Изгрева, пред когото мога без страх да поверя и радостта си, и скръбта си? - Моят и твоят възлюблен, нашият благи мъдър Учител! Как сладко споделях радостта си на поляната, ако беше само надзърнал отнякъде, да видиш! Така Му споделях моята радост, като че ли щастието го държа хей-тъй, в ръцете си, целувах свещената Му ръчичка и Му благодарих от сърце и душа, че отвори съзнанието ти да разбереш великата Истина на живота! Туй, което денонощно мечтая да постигна, да имам един другар в живота трезвен, стабилен, чиито разбирания напълно да съвпадат с моите, и тогава да видиш що значи щастие, що значи хармония и преливания един в друг и що значи работа върху себе си. Аз в това ти [писмо] така близко те почувствувах до себе си и вътре в себе си, че от радост чудех се къде да се дяна. Сутрин, вечер, през деня и когато се събудя от сън - все твоят мил образ пред мен, като двама неразделни и задушевни другари, все заедно вървят, заедно учат, заедно работят, заедно се молят, заедно при Бога и Учителя отиват. И си казвах: благодаря на Бога, че дойде, дочаках и туй време, когато с Пеньо напълно ще се разбираме по всички въпроси. Всеки ден прочитах хубавото ти писмо и очаквах, като се върнеш от Лом, още по-хубаво писмо ще ми пратиш. Такива хубави съвети ми даваше в писмото, как да се пазя от такива приятели, които се домъкват при [мен], за да си оставят своите физически и психически товари върху мен. Да се пазим от хората, а ти сам, не ти стигна това лято, дето се разправя с братя и сестри, цяло общество на гърба си носи, после и онез гости в къщата си, дето ги приютихме и пр., а тръгна пак с цяла плеяда колеги по Лом. Ти още не си разбрал едно нещо: че тези хора живеят един съвършено друг живот, те живеят полов живот и разбиранията им се много различават с нашите, техните желания са други и стремежите им са други, и вибрациите на тялото им - други. И ти трябва да разбереш, че при всяко събиране с такива хора става обмяна, лъчеизпускане, ти взимаш от тяхното и те - от тебе. Изсмукат те хубаво и после къпи се колкото щеш. Не сравнявай ти с някога какво си правил, как си дружал и пр. И аз бях така, но сега не е тъй. Чувствата и мислите и свещените стремежи и духовен живот, който живеем, нас ни е префинил и вибрациите на тялото ни са по-фини, затуй не могат да издържат срещу туй грубо лъчеизпускане на техните тела и техните сърца и ум. Аз не искам да ги унижавам, но така си е. Вместо да дойдеше да чуеш една хубава беседа, да видиш слънцето на твоя живот, който те обновява и стопля, ти отиваш дето не трябва. След тази хубава беседа, дето си прочел из „Царският път на душата“, не трябваше да се събираш с никакви колеги, а да седнеш да си свириш, да си пееш, да си мислиш и пр. Учителят казва: ако не почнете да работите върху мисълта си, мозъкът ви ще се атрофира, ако не сте справедлив, сърцето ще се атрофира и пр Работи над себе си и много-много не отивай да се развличаш с колеги, защото ще те завлекат тез духове и виж до какво дередже ще те докарат. Не искам сега жар да трупам над главата ти, но ти говоря една Истина, защото ме боли. Всяко добро дело направено, каквото и да било - дали хляб ще дадеш някому или шапка ще му купиш или каквато щеш услуга му направи, - то е все в чувствения свят. Тъй ни каза вчера Учителят. И любовта, и всички добродетели, вътре в нази си трябва да ги приложим. Престани да угаждаш на хората отвън, а почни да работиш върху твойте дарби и способности. Толкова наряди имаме И всекидневна работа, аз се чудя как ти се напуска твоя рай и как се завличаш натук-натам. Но това е защото хората си ги турил в съзнанието си по-горе от твоя приятел и не смееш да откажеш на ничия покана. Аз ти казвам, предупреждавам те: цени нашето приятелство, защото е от Бога, а което е от Бога, никой не може да го развали, не се съмнявай! Защото, усъмниш ли се в твоя приятел, чрез когото Бог се проявява и те полива, ти вече си се усъмнил в Господа, а да се усъмниш в Бога знаеш какво нещо е! Страшно нещо е! Часът е 6.15 вечерта, пак ще прекратя писмото, ще го нося на трамвая, за да тръгне тази вечер. Колците от палатките дойдоха ли и прибра ли ги? Днес нито закуската ми е закуска, нито обедът. Вчерашното ти писмо ми донесе непоносима скръб. Душата ми плаче. Пиши как си. То е сега по-важно от всичко. И Учителят чака какво ще пишеш, за да даде други наставления. Сега каза само топли бани по 2-3 пъти на ден и млечни компреси. Преди да получа писмото ти, аз боледувах, мислих, че скришна треска ме гази, пък то било друго. Ти си пострадал. И лявото око ми играеше. Аз бях решила да дойда, но ще видим как ще си. Пиши! Не чакай ред! Привети. Твойта дружка Елена. Какво дълго и хубаво писмо ти писах. Не се ли радваш! Пиши, че не мога да търпя!

13. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 4.Х.1937 год. Господин Пеньо Ганев (учител). с. Равна, Годечко. (с почерка на Пеньо Ганев: 8.Х. 1937г. [получено]) 4.Х.1937., вторник, Изгрев. Драги Пеньо, Вчера до обед имаше да вземам и двата урока - при брат Калудов и при сестрата Ерна, и трябваше да ги взема, а от твоето писмо, дето го получих в неделя, просто не бях в себе си. Взех уроците някак си и подир обед седнах да ти пиша и писах, писах до 6 ч, почна да се смрачава, а писмото исках на всяка цена да го пратя още същата вечер да замине, затуй прекратих писмото и го занесох сама до трамвая, в 7 ч го пуснах и се върнах към 8 ч. Хапнах си малко, защото през деня почти не бях яла, та се чувствувах като без сили. И веднага седнах да пиша резюметата от неделя, та до 11 ч вечерта, уморих се и си легнах. В 3 ч. вече бях будна, но ми беше хладничко, полежах в леглото, мислих, мислих - ти си винаги при мен. В 4 ч. седнах да чета една беседа от томчето „Жива реч" - беседата „Малкото съпротивление". Четох и мислих и се разговарях с твоята душа. Тази беседа, моля ти се, просто да я прочетеш. Тя е нужна за тебе за настоящия случай. Голяма светлина ще хвърли в съзнанието ти и ще се облекчиш. Непременно прочети я, нищо, че си я чел може би при друго време. Тя е за сегашния случай като мехлем на рана. Тази криза, която си минал, и дето ти е притъмняло на очите 2-3 пъти и дето си се изпотил, аз мисля, това е станало от страх, от силна внезапна и неочаквана уплаха. Много съм неспокойна, нищо не мога да правя, искам да те видя, да чуя час по-скоро как си! Дано не ти се отрази това върху мозъка и върху нервната ти система зле. Дано мине благополучно. И вярвам, че това ще ти бъде един добър урок, такива детинщини няма да повториш. Малко се успокоявам, че Учителят каза: ще мине - но и Той чака второ известие от тебе как си и тогава, казва, ще видим какво ще направим. Дано бъде както Той се произнесе - че си го навехнал. Дано леко ти мине, пък вземи някак си отпуска и ела си. Аз мисля и така е, че ако си беше дошел през онези свободни дни, които имаше в началото на годината, нямаше и онези черни болезнени състояния да прекараш и туй може би не щеше да стане. Но у човека има едно упорито, своенравно същество - когато се поддаде на него, то да му стане господар, и качи ли се на неговата кола, в такива задънени улици ще го заведе. Болно ми е на душата. Пиши как си, чене мога да търпя! Ето ти я сестрата Ерна, минава край къщата и ме вика на урок. Ха сега пей, да те видя. Да се радвам ли или да скърбя! Знаеш на какво го наподобявам? Също както кога дойде ти в Равна, а на мене ми правеха анкета да ме махнат оттам. Радвай се, ако искаш! Тя иска всеки ден да ни занимава, за да тури основа, понеже към 25-и този месец ще си отива, че докато дойде, да можем сами да поработим, да ни намери малко подготвени. Сега това не е за приказка, но ти как си! Животът и здравето е на първо място и отпосле всичко друго. Как подействуваха млечните компреси? Отокът не мина ли? А синьото? Топлите бани, вярвам, ще ти подействуват добре. Когато аз стоях и чаках да се срещна с Учителя да Му кажа за твоята болка, имаше и други двама болни, чакаха; и много други пък по разни работи чакаха среща. Аз влязох първа, защото бързах, бях решила да замина, да дойда, че да не пропусна автомобила, но го пропуснах, защото беше вече 4 1/2 ч., пък и Учителят ми каза да ти пиша сега, да видим как ще ти подействуват тези наставления, какво ще съобщиш оттам, че тогава ще видим. Надяваме се да мине без усложнения. Пък добре ще бъде да използуваш случая да вземеш отпуска, да си дойдеш. Това е от мене. Интересно е, че през това време, когато ти си пострадал и си бил в големи болки, аз тука бях болна. Цялото тяло ме боли, мускулите, кокалите, главата, също като от треска и се чудех от що е това. Мислех, че е скришна треска, но нямаше причини за треска, а през нощта току ме събуждаха, то било за молитва и лявото око играе ли, играе, както преди да отидем на Рила. Пък писмо от тебе имах чудесно, радвах се и благода­рях на Бога и в същото време чувствувах мъка, няма къде да се дявам. В неделя сутринта на беседа беше Георги Божилов от Равна, дошел за изпити и тези дни ще дойде в Равна. На мене изведнъж ми мина мисъл да дойда и аз с него, па си рекох: защо пък с него да дойда, като знам каква е лепка, няма да ни остави сами да си поприказваме. А то имало голяма причина! Не се оставяй, взимай мерки навреме, добре ти казва лекарката, но нека пише в медицинското някоя друга болест, или случайно си паднал и [си] се убил на това място и по слабините. Толкоз ли не ви идва на ум какво да кажете. Аз очаквах радостна писмо от тебе! Но!!... Не се пресилвай с работа, лекувай се, почивай, да мине по-скоро. Лекувай се! Прави топли бани и млечни компреси слагай и моли се!... Илия Узунов иска стъкло едно, дето онзи старият гост от Чехия с Учителя заедно, искал да направи увеличения, да му изпрати. Как и кога ще му дадеш, да му кажа. Колците от палатките получи ли ги от Рила и прибра ли ги? Аз нищо не зная и не ги познавам, ако не са надписани. Гледам, под стълбите до салона има колци. Една селянка от Дървеница питаше Учителя за мъжа си, имал рак на устата, както Младен от Равна. Препоръча й да пече на слънце раната. Не се нервирай с децата и не се безпокой за нищо! Моли се и благодари, че остана жив! Всичко ще се нареди. Имаш и на земята кой да мисли и копнее за теб. Не си сам!... Часът е вече 12, обяд. Аз отивам на трамвая да пусна писмото. Пиши, обади се по-скоро как си сега! Имаш ли големи болки още? Хайде сега, пожелавам ти да оздравееш, както си беше, бодрост и мир в душата си да имаш! Хиляди привети и довиждане. Еленка.

12. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от З.Х.1937 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко. (с почерка на Пен(о Ганев: 6.Х. 1937 г. [получено]) З.Х.1937 г., неделя, Изгрев. Драги Пеньо, Днес, 3-и този месец, неделя, към 2 ч. следобед получих твоето писмо, което потресающе ми подействува. Веднага след прочитането му се намерих пред вратата на Учителя. Но тъй бърже и лесно не става, ти знаеш. Едвам към 4 и половина успях. Учителят ме прие. Разправих Му голямата глупост, която си направил, и бях на мнение, ако ми позволи Учителят, още днес, неделя вечер, щях да бъда при тебе. Но вече часът е 5, автомобилът хей-сега тръгва. Пък и Учителят ми каза да ти пиша, сега да видим какво ще съобщиш ти оттам, как ще бъдеш. Каза никакви студени компреси да не слагаш. Топли бани по няколко пъти на ден да правиш. Топла вода - тя ще предизвика нахлуване на кръв. Млечните компреси добре действуват, хубаво, че си слагал. Учителят казва, навехнал си го от удара. Топли бани много прави! Те ще те спасят. Остави ги децата сега, няма да загубят кой знае какво, има да учат цял живот, гледай моментът какво е донесъл, то е по-важно. Ако ще и да те глобят, гледай това, което те е постигнало, да мине. Излагай се по голо на слънце или с тънък воал се покривай и се печи. Ами че лекарката защо не я помоли да ти издаде едно медицинско, като пише, че си от апандисит или нещо друго болен, за да си дойдеш. Една глупост вече си направил, че си [си] напакостил сам, не прави сега пък втора, че да се държиш за буквата на закона, да не останат децата ненаучени. Отсъствувай, печи се на слънце, занимавай ги по 1-2 часа, давай им тиха работа, а ти прави топли бани в стаята си. И не гледай какво хората ще кажат. Ти по не се страхуваш от Господа, Той какво ще каже, отколкото от хората. Сега отивам на трамвая да пусна писмото, повече ще ти пиша, като се върна. Бързам да получиш наставленията от Учителя, Изпълни ги спокойно. Той казва: „Ще мине и ще чакаме той да пише оттам как е." Отиването ти в Лом Учителят никак не го одобри. Не е трябвало да ходиш. Веднага пиши! Всеки ден пиши, за да сме в течение и аз, и Учителят. Аз можех да занимавам децата, а ти да се печеш на слънце, затуй исках да дойда, или ти да си дойдеш, пък аз да остана да ги уча, докато ти мине, но нали знаеш, не зависи от нас как ние може да го нареждаме и нали имаме Учител - каквото каже той. Гледам да не сбъркам. Привет. Елена. Пиши или ела си! Аз от Учителя получих малко спокойствие, но не съм спокойна. Не се плаши, но спокойно и бързо действувай! Умен бъди във всичко!

11. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1937 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко. 25.IX.937г., София- Изгрев Драги Пеньо, Тези мрачни състояния, тази апатия и отчаяние, които изживяваш понас­тоящем, не са плод на нашата раздяла. Хич не ги свързвай с нас, защото ние не сме разделени. Двама души, които имат една съвместна работа, които имат хармония помежду си, които се разбират и имат един и същ идеал в душите си, при каквито условия и да бъдат поставени, дали са близо или далече физически, те не са разделени. Но причината на тези състояния се крие на друго място. Тя е там, че ние сме пуснали недобри гости в нас, та не може да се справим с тях сега. Те искат например кредит или искат да ядат, да пият и като не им дадем, стават тъжни и скърбят, отчайват се. Те са астралци. Днес Учителят ни държа една много хубава беседа. Изясни тъкмо тези положения, които ни спъват в живота и внасят смутове и дисхармония помежду ни. Даде ни две свещени, правила: Правило 1): Живейте един живот за себе си, не за хората! Правило 2): Всички погрешки, които виждате у себе си, са все хорски! Каза ни: „Ако тези правила приложите в живота си, всичко ще ви тръгне. Ще се освободите от едно голямо заблуждение, което днес е една спънка за вашето развитие, една спънка в духовния ви път, едно отклонение от правата посока, едно захласване и забавяне за постигане на свещения копнеж и идеал на вашата душа! Не угаждайте на хората! Не търсете тяхното мнение и тяхното одобрение за какъвто и да е случай във вашия живот! Ако пеете или свирите, правете това за себе си и здрав ще бъдете. Ако пеете за хората, болен ще бъдете." Под „пеене" аз го разбирам в широк смисъл! Да угаждате и да задоволявате хората, това не е изпълнение волята на Бога. Сега аз влизам в положението ти и разбирам защо искаш да се съберем физически. Много пъти сме говорили върху този въпрос, но пак ще говорим, защото нещата се изясняват постепенно, след като се говори много по тях и след като се мине дълго време. Тъй казва и Учителят. Аз зная твоята нужда и болка. И ако удовлетворя твоята нужда, аз не мисля, че ще бъда най-големият твой приятел и че щети направя най-голямото добро. Моето желание е винаги да направя това, което ще бъде най-добро за теб. Ти го знаеш, това. Нали и Учителят желае за всекиго едного от нас това, което е най-добро за него. Ако този живот беше най-добър, Той широко би го препоръчал на всички нас. Този живот е естествен за хората от света, понеже нямат по-висок идеал. И за нас не е грях, но това не е основното разрешение на въпроса и този живот е най-нисшият израз на Любовта. Ако човек се удовлетворява полово, то е едно временно положение, а до никакво разрешение няма да дойде. Този именно живот е създал на хората най-големите злини. Всички престъпления в света се раждат в него. И онзи човек, който се нуждае винаги да го удовлетворява някой в това отношение, той не е свободен. Той прилича на един болник, който винаги се нуждае да има една патерица до него, да го подпира. Освен това, за хора, което искат да живеят духовен живот, като живеят в тези енергии, постоянно се огрубяват. А за човека, който иска да се подигне в духовно отношение, вибрациите на тялото му трябва да се изменят, да станат по-фини. А ти много добре знаеш, че половите енергии представляват едно богатство за човешкия организъм. Човек може да ги използва, за да развие в себе си една или друга способност, някоя дарба. И по този начин да засили в себе си своето духовно богатство, своя духовен живот. Ние може да живеем с тебе така, както всички обикновени хора живеят, но ще си останем това, което сме. Великата проблема за вътрешна духовна свобода ще отлети от нас. Всички, които са се подвизавали духовно, са се натъквали на този въпрос и са преживявали големи вътрешни борби, страдания и мъчнотии. Но обичта им към живота на великата любов, към оня възвишен живот, който носи пълнота и щастие на човека, им е давала сили и готовност всичко геройски да изнесат. Едно удовлетворение в полово отношение е като едно ядене. Наядеш се и след няколко часа пак си гладен. То обезсилва човека. А една дарба, развита с по­мощта на тези енергии, създава на човека един свят, в който винаги може да живее, когато поиска. Този свят е онова богатство, за което Христос казва: молци не го ядат и ръжда не го хваща. Ако нашият идеал беше да отглеждаме деца и да ги възпитаваме, тогава можехме да влезем в този живот. Но ние сме дошли при Учителя себе си да възпитаваме. Нали и ние с тебе свързахме нашето приятелство върху основата на този велик идеал - да бъдем ученици на Учителя, да учим, да се поощряваме в доброто, да си помагаме и... Учителя имаме при себе си физически в един момент (само), а ние можем да бъдем женени в много моменти през вечността. Нима не сме способни да се въздържаме през един живот, заради велико­то, което имаме да придобием от Учителя? С мисъл и с работа половите енергии се трансформират. Не е този единственият начин, по който може да става обмяна. Щом човек не се е борил и не е победил тази природа, тя ще му е господар и цял живот ще го мачка. Задачата на ученика е да стане господар на половия живот. Да не бъде за него това една необходимост. Въздържание един живот, то е една школа, в която човек ще завлада тези сили в себе си един път завинаги. В отношенията между един мъж и една жена не е центърът половият живот. Центърът е любовта. Човек се храни и насърчава от мисълта, че има едно същество и на физическото поле, чрез което Бог го обича и е готово да се жертвува за него. В новия живот мъжът и жената имат една идеална дружба. Помагат си един на друг като добри другари и идеалът им е да служат на Бога. Аз искам ние с тебе да влезем в обществото на разумните и свободни хора, да бъдем членове на Бялото братство и да работим за Онзи, Който ни е дал всичко. Учителят казва, че единствената дреха на любовта е музиката. Затова, импулсирай се да свириш. Впрегни тези енергии в работа, която един ден ще ти донесе най-голямата радост. Сега, след 22 септември, брат Калудов почна да ми дава упътвания да свиря, да се подготвя за оркестъра. И Учителят ме насърчава и казва да свиря. Както виждаш, твоето добро желание и финен копнеж на душата да видиш твоята единствена приятелка и съпътница в духовния ти живот като един съвършен музикален образ, ще се реализира. С мисъл, с работа, полека-полека, този образ ще се изработи. И учител по цигулка вече имам. Запомни и знай, че това благоволение, тези условия, които Бог ни дава сега, се дължат на нашите искрени, чисти и святи отношения, които имаме един към друг! Защото в тази именно искреност и чистота е сам Бог, а където пребивава Той, там има изобилие и постижения на велики идеали! Любовта е единствената сила, тя е магията в живота! В чиито сърца и души тя живее, там има растеж, развитие и всичко, от което се нуждае човек в пълнота. Учителят лично на мене каза: „От вас се иска само едно - да не разваляте това, което Бог съгражда у вас!" Хайде, насърчи ме и ти сега с хубави радостни писма, да свиря, да те стигна, че като дойдеш, да свирим на две цигулки. Свири, пей и ти там и чети беседите, които ще ти трансформират винаги състоянията. Много хубави резюмета ти изпращам. Могат да се развият доста въпроси по тях, но засега оставям самичък да мислиш, защото писмото ми стана много дълго. Не обръщай внимание на хората кой какво ще каже. Ако беше си дошел тези дни, щеше да чуеш великолепни беседи, щеше да се ободриш, щяхме да обменим много мисли и много неща щяха да ни се изяснят взаимно. Сега е много тихо и приятно тука. И от човешки наказания не се страхувай, защото на всеки човек и властник от горе му се диктува. Когато отношенията ти към Бога са правилни и ти идваш тука, за да се осветлиш и да чуеш Неговото слово, как може да помислиш, че Той ще позволи да те накажат Неговите подведомствени! Повече вяра трябва! Аз смело пиша по този въпрос, защото имам опитност. Голяма е разликата между това да получи няколко трошички от беседата в резюме и да чуеш непосредствено словото от устата на Учителя. Взимам уроци и от сестрата Ерна. Ще й дам по 10 лв. на урок. Пада се сега да й дам 100 лв., но не зная как ще го направя, защото нямам в момента. Упражнявай и ти долното дишане, мускулното, което ни показа на Рила. От него зависи хубавото пеене. Тя ще седи до 15 октомври и ще дойде пак през март. За кашкавала не зная какво да ти кажа, защото нямам пари да ти пратя, пък и ти нямаш. Хубаво е да се вземе малко, за да не се купува отпосле на двойна цена, но като нямаме пари! Пък да се трупаш с борчове, и то не струва. Както намериш за добре, тъй направи. Като дойдеш, ще приказваме по много въпроси. Устното говорене е по- леко и по-обширно и изчерпателно. Бог е, Който сближава хората и пак Той е, Който ги отдалечава. Нас Бог ни е сближил. Радвай се и благодари! Това е привилегия - в пътя си да имаш един добър другар, чрез когото Бог се проявява, да ти съчувствува, да има с кого да споделиш и радости, и скърби, и да си взаимно помагате - няма по- велико благо на земята от това. Затова, нека свещено да пазим нашите отношение в чистота и святост, за да имаме всякога благословението на Бога и на Учителя. Пиши ми за съновидението си, защото то се дава да мислим, за да не го забравиш. Аз на 22-и в един и половина по обед полегнах да си почина, сънувам: двамата с теб сме като в една лодка, пътуваме по вода. Но лодката я карат два коня, а ние безгрижно седим. Аз наблюдавам конете и се чудех на тяхната умелост как познават пътя и на места завиват. Сънят на бележит ден. Много и много мили привети от твоята дружка Еленка, Изпращай резюметата на адрес: Донка Михайлова, ул. „Опълченска" № 1, град Казанлък.

10. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 16.IX.1937 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко. (с почерка на Пеню Ганев: 20.IX.1937г. [получено]) 16.IX.1937 г., четвъртък; Изгрев. (Учителят иска да не се местиш от Равна. За твое добро е.) Драги Пеню, Учителят казва, че светът на въображението и фантазията, той е реалният свят. А светът, в който човек се помрачава, изгубва посоката на своето движение и се отчайва, той не е реален. Ние с тебе, съзнателно или несъзнателно, известно време прекарахме в този нереален свят, от последствията на който дълго време не можем да дойдем в себе си! Понеже нищо случайно няма, мога да кажа: нужно беше да минем през тази опитност, да видим и тази местност, тази долина на страдания и скърби, в която, попадне ли човек в нея, не може да се отърве тъй лесно, без да му нанесат рани, без да го набият по всичките правила на своето изкуство, което имат там. А ние, хората, искаме мъдрост, искаме знания, без да платим. То не било тъй. За всяко знание скъпо се плащало. И прави са хората, задето придобитите си опитности не ги разправят наляво-надясно! Днес е спасителният ден за мен, ден, в който аз се окопитвам, идвам на себе си, измъквам се из тази долина на мрака, за която не искам да си спомням никога вече. Този ден ще го запиша с големи златни букви в книгата на моя живот като спасителен ден! Аз виждам ръката на моя спасител! Виждам и Неговия мил, кротък и нежен поглед на очите и вечно сияюще лице, изтъкано от светлината на Божията Мъдрост! Той е моят и твоят Учител! На два пъти се срещам с Него и Той все ме успокоява и ми казва: „Няма нищо, ще се уреди." При втората среща във вторник, когато бях решила да дойда за 1-2 дена при тебе, защото приятел се в нужда познава, отидох да Го попитам дали да дойда, за да не сбъркам. Той ми каза да не дохождам, нямало нужда, но да ти напиша едно хубаво писмо, като каза: „Пиши му: Който отива на бойното поле, раняват го и после трябва да се лекува дълго." Днес е четвъртък, ден ясен, слънчев. Часът е 9 сутрин, оставям писмото, отивам при сестрата Ерна на урок. Този час ми определи и аз трябва да бъда точна. Ето ме пак, пристигам. Взех си урока, часът е 10 1/2. Тази заран станах в 4 ч. Молих се, размишлявах. Попях си „Благословен Господ..." Погледнах небето, то цялото напъстрено с безброй звезди. Време тихо, спокойно. Изведнъж ми дойде на ума за онази нощ, когато двамата с теб към 3 ч бяхме на Мусала, какво величествено беше. небето цяло със звезди, и така тихо и спокойно беше, отново преживях всичката красота на природата с величието на Бога, на Неговата чистота и святост, на Неговата необятна Любов и безгранична Мъдрост и... Спомних си как преди изгрев слънце се позахлади, как се гушкахме двамата да се топлим, как се чувствувахме като две малки любящи се деца в обятията на Великия Създател, наш Баща, как се молихме, как благодаряхме за всичко, как пяхме и... Дълго, дълго прекарах, живях в това състояние и през всичкото време ти си все с мен. Сравних тогавашното състояние със сегашното и видях величието на Бога - все същото, без никаква промяна, с тази само разлика, че видях тебе и мене не като малки деца, които се прегръщат и гушкат един в друг да се топлят, а като деца малко пораснали, вече ученици, може би първачета, но с книжка в ръка ходят на училище, а там има уроци, задачи, теми и... Трогна се сърцето и душата ми от гледката на тази картина, изправих се крепко на краката си и в дълбоко съзерцание наедно с тебе отправих нечувана досега и неописуема благодарност към онова зорко и мощно око, което вечно бди над нас, което гледа и наблюдава най-малките подробности в нашия ежедневен живот, което ни коригира и ни учи непрекъснато, което ни пази както нежна майка детето си, което ни сближава и ни дава всички условия за нашето развитие и духовен прогрес. Казах си: ако в тоз момент беше Пеньо при мене, бих го тъй нежно и тъй сладко прегърнала, с онази чистота и святост на чувствата и отношенията, както тогава, и тъй бих останала за вечни времена. Преживелиците такива в присъствието на Бога и с Бога са незаличими. Те са тъй сладки, тъй приятни! Това са царствующи деца на светлината във вечността! Амин!... Тук, в тези висини искам да остана, тука да живея и с тебе заедно все по- нагоре и по-нагоре да вървим. И туй е, и ще бъде, защото и двамата го искаме. Душите ни гладуват за такъв възвишен живот, където слънцето вечно грее, където всички в мир, радост и веселие живеят, където звуците на симфоничната небесна музика вечно се леят-там, там, в царството на мира и разбирателството душите се сливат! Там ела да си починеш, да си отдъхнеш, да се радваш! В туй е смисълът на живота. На нас това ни е дадено, остава сега само да го ценим и да благодарим! Хей тъй ми се живее - в света на фантазиите, които са истински реалности! Ще ходя с краката по земята, а със съзнанието - из световете на въображението. Такова е моето решение днес! Тъй че, и ти не обръщай внимание на хората кой какво ще каже. Всеки ще каже това, което вижда и става в неговия свят. В сряда Учителят блестяща беседа държа. Между другото каза така: „Този свят не е направен само за вас. В него живеят и ангели, и паднали ангели, и овци, и вълци, и хора от разни степени по съзнание и разни култури, затуй на вас ви трябва знание, да познавате хората и да се пазите. На основание това аз казвам: кому кога поникнат крила, да хвръкне нагоре, да не чака другите. Един днес, друг утре - кой кога се излюпи, да хвръкне нагоре." И аз ти казвам сега: хайде да вървим заедно, защото зная, че това е копнеж и на твоята душа! Тук имаме допирни точки, пък и на всичките полета ги имаме. Нашето сближение е от Бога и то стана с откровение, което знаеш. Малките недоразумения понякога, това са спънки, за да увеличат подтиците в нас, да внесат или да увеличат парата на нашия кораб, за да увеличи скоростта на своето движение. Да вървим, да вървим, по чистата пътека на Бож[ествената] светлина и знание... Часът е 1.15. Довиждане. Учителят каза и друго: На земята братство няма. То е горе. Ние тука сме на школа. С Мика щяхме да дойдем в понеделник, като Борис в неделя щеше да заминава по работа, но случи се, че остана и тя отказа, а то тъй трябвало да бъде. Гледай с първата и втората заплата най-първо десятъка си да внесеш и задачата с лева продължавай. Очаквам те за 22-ри. Затуй довиждане. Пей, свири и чети, и мисли. Твоя Елена.

9. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.IX.1937 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко. 11.IX.1937., събота, 2 1/2 ч., обед. Драги Пеньо, Получих писмото ти вчера - петък, на 10-и този месец и много се зарадвах, макар че няма нищо радостно в него. Зарадвах се затуй, че се обади, защото всеки миг бях в очакване - току ще се появиш по стълбите, а това е много мъчително. Дълбоко в душата си чувствувах, приемах по радиото вътрешното ти тайно съобщение, че няма да си дойдеш, но не исках да се поддам на това чувство и не исках да му вярвам. Тъй че, както виждаш, нищо не остава скрито- покрито, всичко се съобщава! Пък и същите състояния, които ти ги изживяваш, и аз тука не по-леко ги изживявам, това е закон, а законът е неизменяем. И на мене тука нито ми се чете, нито ми се свири, нищо не ми се прави, защото нямам импулса. А импулсът за мене е в тебе, там го е Господ поставил сега, не зависи от мен. Така е! Със сестрата Ерна вземах два урока, защото Учителят ме подкани, много хубаво предава. Голям майстор е и голям педагог, но дали ще продължавам по-нататък, не зная, защото с плащане ще бъде, пък и нищо външно взе да не ме интересува. Тъй ми се иска да вляза дълбоко, дълбоко в себе си и там да работя! Външният живот е променчив и в него човек така може да се заблуди, че с векове да не може да се опомни. Всичката суета на света е скрита в материалния живот. И там човека най-много го изпитват. Голяма будност и голямо остроумие и разумност се изискват, за да може човек безопасно да преплава океана на живота, този океан, който е изложен на какви ли не опасности, на какви бури и ветрове. Но когато човек повери кормилото на своя кораб в силните и мощни ръце на Духа и когато прицелната му точка е Любовта към Бога, ще излезе на спасителния бряг, каквито бури и урагани да среща в своя път! Това е ученичество! Път без бури, без опасности и мъчнотии няма. Там се изисква силата и знанието на ученика. Тъй че, бъди герой! Въоръжи се със силата на търпението, на въздържанието, препаши през кръста сабята на вярата и тръгни, не бой се! Призови в мощния Дух на Учителя и всички напреднали братя и приятели и напред върви! Вчера сутрин размених няколко думи с Учителя. Той ме доста насърчи и ми обясни едни закони, от незнанието на които ние страдаме. Всичко, казва, ще се уреди. Това са чужди влияния и ми ги каза от къде са и от кои са. Всичко това е чужда стока, която сме я купили и метнали на рамо, да я носим. Те са състояния, които ще си отидат. Те са от голямата напрегнатост и голямата умора през това лято, както сам го схващаш. И сега ти трябва пълна почивка, за да се тонираш. Правилно ти е решението, дано го приложиш. Въобразявам си колко е тихо и хубаво сега в Равна, когато никой няма в селото, всички по работа. Но и тука, на Изгрева, сега е тихо и спокойно отвън, защото всички гости си отидоха. Много бих ти писала, но бързам да занеса писмото да го пусна, за да го получиш навреме. В понеделник, ако ти е възможно, слез в Годеч, когато автомобилите пристигат; ако искаш, не се явявай там, стой на Мулак и ни чакай. Голяма е вероятността да дойдем двете с Мика Тодорова. Ако случайно нещо не дойдем, ела ти, и тука ще си починеш добре. Използувай тези дни пък сам, ще се наседиш цяла година в Равна и ще ти омръзне. Хайде сега довиждане или в Равна, или в София. Когато се срещнах с Учителя, не бях получила от тебе писмото. Пък днес е събота, Учителят не говори, затуй нищо не мога да Му кажа за Поп Христов, че те вика при него. Много и много привети и довиждане. Еленка.