valiamaria

СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ Налага се, крайно време е да се направят съществени реформи в изучвание явленията на живата Природа - от забавачницата - до университета. Това справедливо мнение, изказано от много видни авторитети в чужбина, па даже и в нас, ний само повтаряме със слабия си глас. Сега всичко в нас се проучва по форма, понякога и по съдържание, а почти никога не се разкриват нещата в техния смисъл. И затова ний си оставаме повърхностни в своите знания, складове от факти, несвързани с живата природа, факти често даже без ясно видим смисъл и връзка или пък много изкуствено наредени. Ако в една обикновена машина всяка нейна част има, освен своята форма, и съдържание, винаги и основен смисъл - идея, която тя реализира в общия комплекс от движение - а цялата тя представлява материализиране целесъобразна комбинация на инженер-конструктора; не е ли смешно да мислим, че заобикалящият ни свят е лишен тъкмо от този вътрешен смисъл и се състои само от случайно струпани «факти»? Наистина ний не всякога можем да проникнем достатъчно дълбоко в самите факти, за да схванем «вътрешния» смисъл, който често е от по-горна категория, стояща над обикновените наши разбирания - но все пак той е възможен да бъде постигнат, ако не като несъмнена и завършена ценност, то поне като една възможност, която отваря широка перспектива на човешкия ум и дух. Ако си представим, че сме една свещ запалена и изживяваме всекиминутно своето стопявание и превръщание в «нищо», мислим ли, че сме се добрали до същината на живота? Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него. Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание. Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника. Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката. Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание. Идеалът - това е моторът на живота! Без него ний имаме само сиви лутащи се сенки, които наподобяват по външната си форма человеци, но на които липсва същественото - оригинална мисъл, възприет в душата идеал и неудържимият стремеж да го реализира. Това са само живи мъртъвци, които сменят своите миражи всеки ден - тичащи днес насам и утре - нататък; облаци, които всеки случаен вятър откарва по една или друга посока; безплодни цветя, които завяхват, преди да са разцъфнали добре - и с това мислят, че са живели! Зная, ще се възрази, че днес условията са тежки. Това е вярно. Но вярно е и друго - че условията - това сме ний самите. Положението на един балон е в зависимост от външните условия, но също така не по-малко и от неговото вътрешно съдържание - количеството и подигателната способност на газа, с който е напълнен. Неговото положение е всекимоментният резултат от тия два фактора. Положението на человека в обществото е същото. Неговото идейно състояние е, което му гарантира общественото положение. Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния хаос в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които характеризират съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.

НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ С него трябва да се заемат не платените педагози, а тия живи и будни души, които подобно на извор имат своя постоянна положителна дейност и не могат да я не проявят, т.е. за които дейност и живот са еднозначни. Тия будни души, колкото и да са малко, винаги са били от много по-голямо значение за обществото, отколкото всички останали - като същински извори те дават и смисъл на всичко околно. Тези живи души ще се отзоват рано или късно от само себе си на отговорните места в обществения бит. Бурите винаги поставят истинските моряци по местата им. А такива бури, обществени и идейни, идат-само слепите не виждат тяхното приближавание. Истински учените, които никъде не липсват, и които с болка на сърцата си гледат как съвременната наука е профанирана, като се е свела до метод на прехрана, а не призвание на достойници, сърцата на които горят от свещен огън и ламтеж за знание - тия учени люди, колкото и да са малко, те също ще подкрепят новото възпитание, новото въздействие, което, ако и да не спре окончателното рухвание на вековните преживелици, все пак ще отдели значителна част от будните съзнания по нов път, към нови цели - безкористна служба на человечеството. Затова ново направление, за този необходим и неминуем тласък, който ще оправдае съществуването на истинската интелигенция в съвременното общество, ще трябват хора с непоклатима вяра в успеха на новото; твърди като канари, но не и суеверни; упорити - но не и твърдоглави, виждащи в бъдещето реализиране на идеите, тъй както инженерът, чертаещ със своя молив проекта, вижда масивната сграда с всички нейни подробности, като да стои цялата в действителност пред очите му. За такива вярата е началото, уводът; знанието е същината. В тяхната «вяра» елементът на знанието доминира. Тази вяра - или знание, ако щете - трябва да се базира върху един основен принцип: преодолявание на доброто в света.

НЕЩАСТИЕТО НА ДНЕШНИЯ СВЯТ Това тъкмо е нещастието на днешния свят - липса на единство! И това не е случаен факт - напротив, това е основният характер на носителите на съвременната култура и наука - оттам и оня пълен със страх възглас за нейното проваляние от хора, които разбират по-дълбоко резултатите на човешката дейност и силата на природните закони.* Основна дисхармония, нравственият хаос, идейната безпътица и издребняване, смешно малки идеали, накичени с големи думи и пусти фрази, под които са само скрити лични интереси и сметки -всичко това е смъкнало съвременното човечество в значителна степен и сочи на една възможност, далечна или по-близка, която утре ще бъде горчив факт за нашите потомци - разрушението на една култура, станала безплодна - и смяната й с друга. Именно сега, всред настъпващия мрак, под едно претрупано от облаците на алчните стремежи на дребния интерес небе, когато всичко се измерва не по свещените идеи, които се провъзгласяват, а по дохода, който може да бъде получен от продаванието им; когато школската наука се е обърнала на начин да поставя хората в пътища за изкарвание прехраната си по разни хитросплетени методи и условия; когато свещеният огън на знанието, на онова голямо, велико Знание, което никога не е заглъхвало, въпреки всичките бури на вековете и кървавите гонения - едва тук-там се мярка достъпно само за малцина избраници - ние мислим, тъкмо за тия трагични моменти са от значение новите методи за възпитание, за въздействие върху човешките души - поне върху тия, които са още способни да се събудят за нов живот и с това избегнат от голямото рухвание заедно с гнилото. ___________________ * Гледай Шпенглер, «Залез на Европейската цивилизация» («Залез на Запада»). (бел. а.)

СЪВПАД НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ето, в тази многостранна проява и дейност, психически живот, интелектуален свят, в който са цъфтели и цъфтят хиляди цветя, които мамят двигателите на съвременната култура и цивилизация, наука и войни, търговия и поезия, художество и начин на ловко законно обирание своите подобни, истинските дълбоки съзнания, които работят с оглед не да достигнат лични изгоди и добрувания, а чиято душа гори, въодушевявана от големите идеи за безграничното човешко постижение в тайните на заобикалящия ни свят - тия личности именно са намерили, че человеческата дейност, колкото по-малко е деформирана от личната среда, от «егото» на индивида, толкова по-често следва вътрешните пътища, които повече или по-малко се отклоняват от една дейност, която би могла да се вземе за нормална и законите на която съвпадат с общите природни закони - поне в тоя вид, в който ни са дадени от великите прозорливци на човешката мисъл. Висшето гледище, че съвпадение на човешката дейност с природните закони е най-разумният път за проява изобщо на битието (част от което ний наричаме психичен живот, наука, чувства, воля, възпитание и пр., и пр.), дава онзи липсващ импулс, който въздига личността, надминала своето лично «аз», да стигне до съзнанието на колективитета; да се слее макар за малко с него, да изпита и прочувствува великата целесъобразност, която надхвърля индивидуалния живот и носи със себе си дълбокото чувство - скръб или радост на хиляди индивиди, а същевременно и мощта и интензивността на всички ония същества, които макар и временно са се коснали със своите трептения към това поле на мисъл, където поне за малко е могло да се попадне! Всеки един, който е имал това преживявание поне веднъж в живота си, той може да черпи от него като от някакъв резервоар и да въздействува върху другите в една или друга смисъл. Без това прониквание в свръхиндивидуалния живот, без това вдъхновение, бихме го рекле - всеки опит да се въздействува от страна на една личност върху друга, ще бъде само напразно усилие, повторение на банални фрази и постъпки с посредствени резултати. Огън може да запали само тоя, който има огън в себе си - симулиранието може да има някакво значение за сцените на театрите, но в неумолимата игра на жизнената сцена няма никакво значение - нещо повече дори - дава отрицателни резултати с много горчивини за тия, които мислят, след като са измамили себе си и хората, че може да измамят и природата. Сега хората вярват в едно, учат друго и правят трето!...

РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Никога, каквато и да е идея, независимо от формата, мястото и начина, по който е предадена, не може и не се възприема в оная чистота, в която тя е дадена. Винаги, както вече поменахме, тя попада в една доста сложна, индивидуална среда със свое «минало», «сегашно» и «бъдеще», т.е. идейни наслойки, които са реализирани или се реализират - или се имат пред вид да добият материално облекло - и като резултат от това се явява известно, така да се изразим, «деформирание» в самата възприета идея - или пречупвание от самото съзнание, за да я направи годна за възприемание. Понякога тая резултантна идея, която се е образувала като основно възприетата или от дохожданието и в контакт с ред други, вече настанени в дадено съзнание, може да има твърде малко общо с основната идея и направление, което сме искали да дадем. Така получената идея, «слагаема» или «компонентна», добита като резултат от въздействие на една външна върху дадено психическо съдържимо, може даже да се изрази в противоположно на желаното направление. Това е проявата на реактивната идея. Що е реактивна идея? С малко думи в широк смисъл ний бихме нарекли реактивна идея всяка, която, независимо от пътя, по който е влязла в психичния живот на индивида - взима надмощие по една или друга причина, и подготвя или добива условия да се реализира. В своя път на развитие, реактивната идея, колкото и това да е чудно, може да води началото си от странични, понякога даже противоположни по смисъл и направление основни идеи. Как става това? Отговорът на този въпрос би изисквал дълго и сложно изяснение, подкрепяно с доста примери, за да бъде мисълта достатъчно конкретизирана, но на тия малко страници ний ще се задоволим само с изводите, които мислим, ще са лесно понятни за всеки интелигентен човек, който борави с опита и наблюдението. Ще обърнем внимание главно на два основни факти, важни при идейното въздействие, защото, както вече поменахме, в тоя термин ний включваме и по-специфичната дейност, която наричат «възпитание» - това са законите за идейната инерция и идейното доминиране в свръзка с психическата индукция. Всяко едно съзнание, безразлично дали ще го наречем индивид, душа или интелект - защото ний не се свръзваме с обикновените дефиниции и разграничения на тия понятия, които много естествено, в специфична смисъл имат свое строго определено съдържание, а говорим принципално за закони, засягащи изцяло човешката духовна проява, независимо от наименованията или от по-тясно или широко съдържимо на понятията им - има присъщо само нему състояние, бихме го нарекли интензивитет, или на музикален език - присъщ само нему тон - или още по-конкретно - бързина на движение или вибрирание. То наистина се мени постоянно - но въпреки това, във всеки момент, то съществува като една реална величина, с която всеки нов елемент трябва да се съчетава. При това съчетание се проявява законът за инерцията в своята класическа формулировка*: че движението се стреми да запази своята бързина и посока (не говорим за покой - понеже такъв фактически в природата не съществува). И тогава една идея, попаднала в съзнанието, може да се сблъска с противоречиви насоки, да се очертае като една река, течуща по подвижни, надарени със собствено движение брегове и най-после, в някои частни случаи, да съвпадне с друга, противоположна по посока и бързина, да потъне и изчезне съвършено в съзнанието. Но винаги когато една нова идея проникне в съзнанието, там се започва един процес физиологически и психически, субективен и обективен, израз на който е една усилена дейност, която може да не излезе вън от рамките на умствения живот и да не наруши границите на едно желание - но все пак да окаже едно съществено влияние върху последующите моменти от живота на индивида. Винаги новата (в смисъл на друга, последующа) идея предизвиква процеса на инерцията, който психологически се изразява в една реакция, желание за противопоставяние, за противодействие дори, когато идеята наглед е лесно възприемчива и удобна във всяко отношение, няма противоречие и даже докарва известно удоволствие. Чувственият елемент на възприятието, като един значителен и важен фактор, не може и не трябва да се пренебрегва - ако ний премълчаваме тук или там за него, то е защото го смятаме като една постоянна придружающа (макар и не постоянна по величина и съдържание) на компонентната, която може да има само спомагателно значение на второстепенен фактор при научната изследвание-при практическото приложение много естествено е, че съотношенията се съществено променят, когато имаме работа с емоциални натури, които възприемат света почти изключително изходящи от мотива на удоволствието или недоволството. В такъв случай това важно разковниче за влизание в душевния живот и влияние върху него, ний смятаме достатъчно добре проучено и не само добре употребено, но дори и злоупотребено с него - ето защо ний наблягаме върху едно по-вътрешно, по-дълбоко схва-щание постоянните елементи на променчивите впечатления, които обуславят основните закони на психическия живот. Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие - е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна разлика крият неочаквано единство не в еднообразието на проявите, а тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и разнородни манифестации. Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на душевен смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната. Всяко пресирание, психологически натиск и въздействие (дори и хипнотичното) винаги ражда една вътрешна реакция, която може да бъде много лека, едва забележима, като подухвание на вечерен зефир, или да се изрази в тежка мисъл, или дори в планомерно насочена дейност, противоположна на желаната. Ако проникнем в постепенно слагащия се психически живот на субектите, то често ще останем изненадани от тия неочаквани групировки, които може да се получат от едни и същи идеи. фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено съчинени примери как едно и също явление се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и душевен живот. Тия реактивни идеи, резултантни движения на ред, «съображения» и «мнения» понякога вземат странични и неочаквани посоки и ако не бъдат правилно разбрани и добре насочени и канализирани - може да дадат резултати, които се не чакат, още повече, че не всякога може или трябва, или даже е възможно да се изтъкне крайната цел на едно въздействие върху някои съзнания. Един малък пример, взет нарочно от бита на животните, ще може донякъде да илюстрира мисълта ни. Имахме голямо, умно куче, което една сутрина дойде от улицата, носящо в уста парче месо. Дома сме вегетарианци и то следва неволно тоя режим. Не трябваше много, за да се схване (още повече, че беше обявено и във вестниците, а и всеки ден имахме случая да виждаме), че това беше месо с отрова - мярка, предприета да се отърват от безстопанствени кучета, страдащи често от бяс. Викнах му да остави месото на земята и да дойде. То послуша. Вкарах го в двора. То отначало с любопитство ме наблюдаваше дали аз лично ще се използвам от «лакомия» му къс, а когато не сторих това, то доста енергично ми показа намерението си да затвърди своите права над него. Със силни дърпаници то искаше като че ли да демонстрира разкаяние за своето послушание. В неговата глава липсваше идеята за смъртта. която му носеше това парче месо. В неговия - макар и крайно ограничен -психически живот, който то несъмнено преживяваше, се раждаха идеи, които не беше трудно да се отгатнат. Любопитството да види как ще се използват от неговия «лов» мина в недоумение, после - в непослушание и желание да го притежава отново. Затворено в бараката поради опасност да не прескочи сто-бора и стане жертва на улицата, то можеше да вади логични, но съвсем неправдоподобни заключения, че послушанието води със себе си лишения от лакоми късове и свобода - една констатация, повтарям, напълно логична, но несправедлива и необоснована, когато в съзнанието липсва основната идея, която дава смисъл на всичко това - опасността от отравяние - идея, която принадлежеше на друга категория съзнания - недостъпна за моя четирикрак приятел. Често пъти и в нас - хората, идеите се групират така субективно с оглед на частните интереси, т.е. субективните състояния с присъщите тям бързини на движение, породения поради това ефект на инерция и. най-после, като резултат - реактивната или съчетаната компонентна идея, която е реален ефект от въздействие и която може да се изрази или не с физическа дейност; понякога да се задоволи в такъв случай само със смяна на настроение, а друг път - дори с леко душевно смущение, кратък размисъл или неволно стъписване пред една действителна или мнима неизвестност или опасност, стремеж за запазва-ние собственото «его» от странични влияния или подтик да се постигнат по-скоро предполагаеми изгоди. ____________ * Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндуктираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му характерни прояви. (бел. а.)

СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ Сложният въпрос за личното «аз», за душата на индивида, ний ще го приемем за решен, поне в оная безспорна форма, за която няма компоненти и противоречия - че всяко съзнание крие в себе си свои собствени черти, характеризиращи се с известни индивидуални мисли, чувства и дейност, че няма две еднакви личности в света, въпреки външната прилика понякога, че най-после тия индивидуални прояви и качества изцяло образуват оная среда, върху която става или ще става-въздействието. Ако ний разгледаме въпроса субективно психологически, ний бихме могли да разделим вътрешния мир или тая психическа среда на въздействие на няколко области: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието бихме ги характеризирали като миналото и бъдещето; самосъзнанието и съзнанието - като настояще - момент, в който незнайното на обективния свят се пречупва в нашата лична «реалност», за да ни стане достъпно в каквато и да е форма. Подсъзнанието бихме приели отчасти като обширен склад на наследствеността, на опитностите, придобити в милиони години от въпросната форма, постигната чрез постепенна еволюция; свръхсъзнанието - като възможност, скрита в дадени детерминирани величини, които вече са влезли в известно съотношение. Самосъзнанието и съзнанието, бихме рекли в тия случаи, играят ролята на коритото на извора, който наистина извира на едно място - в съзнанието, но водата му не е оттам, нито пък остава там. Тя винаги носи със себе си едно минало, което е скрито в недрата на земята и се отправя към бъдещето - една възможност, пълна с неизразимо разнообразие. Тъкмо върху това голямо и неминуемо разнообразие се отразява идеята на тоя, който желае да въздейства - респективно на възпитателя, който иска да помогне на своите питомци, или на общественика, който се мъчи да тласне колективната мисъл на своята страна по нова посока, за да избегне, да речем, една реална или предполагаема от него социална катастрофа. И тъкмо тук най-ясно се очертава значението на психическия динамизъм за разпространение на идеите. Странни наглед идеи, нямащи нищо повидимуму «реално», «изгодно» и «разумно», се разпространяват с една необяснима за обикновените хора бързина, взимат надмощие, слагат отпечатък, стават ръководни фактори, и макар и кратковременни, понякога нюансират целия обществен живот, изменят психологията на значителна част от едно общество, раждат противоречиви, неочаквани, като че ли противни на всяка логика и здрав смисъл движения и постъпки... На що се дължи това?

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Без да се впускаме в дълбок анализ на вътрешния мир на тоя, който въздействува - или в тясна смисъл възпитателят - с няколко думи ще очертаем оная схема, която ни се струва най-правдоподобна да бъде следвана от вътрешните наши процеси, наричани мисъл, които по един чуден начин се превръщат в нещо «реално» - дейност, физическа проява, съотношения. Зараждание на впечатленията, съчетание на явленията, групирание на съжденията, свързвание на заключенията - законите за тия групирания и съчетания - дотолкова, доколкото са известни, са предмет на Психологията и Логиката. В нашата малка статия ний ще се стремим да изтъкнем друго едно съотношение на идеите, което фактически съществува, и което, разгледано много отблизо, е изгубило своите рамки на единност, разглобено на многобройни «впечатления», «явления», «перцепции» - докато най-после е стигнато до изброявание на дърветата - без да е могло от това да се види самата гора... Идеята според нас е възможност на едно «реализирание», както, да речем, желъдът по отношение на самия дъб е една възможност при известни условия, тоя скрит дъб да бъде възстановен, реставриран или по-право - възсъздаден. Такова е и отношението между това, което наричаме идея в нашия психичен живот, и «реалността» или материалния свят. Те се намират в тясна зависимост една от друга. И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления. Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е. в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е общо прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистичния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идеща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно. Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е. възможността в дадено време той да възприеме идеята, да се слее с нея; да я направи част от своето «аз» - нещо повече - то цялото да изчезне и се стопи в нейните рамки - тогава въздействието върху околната среда е бързо и трайно. Това въздействие може да бъде преднамерено или неволно и несъзнателно, но във всеки случай то действува тъй постоянно, както и самата гравитация - във всеки момент, по всички посоки, с всяка частица. Резултатът обаче от идейното въздействие не е, и не може да бъде освен най-разнообразен, понеже се сблъскваме с една среда с различна «идейна гъстота», интензивитет, при това вечно променяща се, имаща свое направление и посока, своя структура - следователно и свой индекс на пречупвание. ______________________ * Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения ѝ смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.).

ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. P. Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, многостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъзпитанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет. _____________________ * Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.)

IX. Любомир Лулчев Реактивните идеи на Тайните общества на Новите хора I. А. Психичното въздействие и реактивните идеи (от Стефка К. Стойчева [Любомир Лулчев], 1928 г.) Б. Библиотека «Народни будители» II. Тайните общества и тяхната роля в политическия и обществен живот на Европа (от Д-р Г. Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев) III. Нови хора (от Любомир Лулчев, откъси) I. Карнавалът на смъртта в казиното II. Нишката, чрез която се разплита целият чорап III. Защо атентатът помогна на противниците му IV. Новите хора за новото време V. Послесловие I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ (Стефка К. Стойчева*. Психичното въздействие и реактивните идеи. София: Печатница «Независимост» А. Д. - Гурко 32, 1928. -Библиотека «Народни Будители» (Би На Бу) № 4, стр. 1-45) Съвременните страдания не са нищо друго, освен горчиви уроци, за да дойдем към онова вътрешно познание, от което произтича животът. Посвещава се на учащите се и техните родители. Идейното въздействие. Вътрешният мир. Динамически взаимоотношения. Среди и индекси. Реактивните идеи. Доминиращата идея. Човешката дейност и природните закони. Нещастието на днешния свят. Новото възпитание. Вечно преодолеюще начало. Съществени реформи. Идейният хаос в позитивните науки. Науки - търговска стока. Академическа каша в главите на студентите. Необходимият синтез. Творци на живота. БИБЛИОГРАФИЯ При написването съм се ползвала с извадки от трудовете на: W.James. Pragmatism, 1905. A. Pluralistic Universe, 1910. W. Windelband. Ein leitung in die Philosophie, 1914. E. Becher. Naturphilosophie, 1914. H. Husserl. Idlen zu einer reinen Phänomenologie und phänom Philosophie I,1923. E. Spranger. Lebensformen, 1922. H. Bergson. L'Energie spirituelle, 1920. O. Spengler. Unterganz des Abendlandes II, 1922. НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия идеен хаос, неминуемите тежки последици от това положение и необходимите усилия, които будните души трябва да предприемат - всичко това е обект на бързия преглед, който правим в следващите страници. Огромният материал, който тук се само повърхностно зачеква, е предмет на много по-обширен труд, който поради ред причини не може да види белия свят засега. Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване. Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е. Напротив, ний молим вниманието на всички, които се интересуват от голямата задача на идейното въздействие, новите методи и насоки на възпитание и тяхното приложение в практичния всекидневен живот, да отделят малко от своето ценно време, за да посочат и те, изхождайки от своята опитност и знание, някои нови пътища - или погрешките на старите такива. С благодарност ще се отнесем към всяка забележка и упътване, защото и ний, както всички други, които работят, може да грешим в похватите и констатациите, но не и в своето искрено желание да бъдем полезни на своите колеги със скромните си познания и опита, който имаме. И ако тия грешки са значителни, нека това наше искрено желание да послужи, ако не за извинение, поне за обяснение на смелостта, която сме имали да се появим с настоящата си статия в печата. При трудните сегашни условия на живот и настъпилите дни на обезверявание на интелигенция и народ, ние смятаме, че всяко усилие и помощ, макар и в най-малки размери, има своята смисъл - и ние с готовност я поднасяме със следващите страници. Дано те попаднат в сгодна почва и като плодни семена, дадат своя резултат. София, 28.VII.1928 г. ___________________________ * Удостоверява Светозар Няголов: Тази книга е написана от Любомир Лулчев и е сложил за псевдоним името на майка ми Стефка К. Стойчева, за което Учителят му се е карал. 9 януари 2003 г. (Подпис: С. Няголов)

21. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 9, стр. 280-281) Любомили ПЪТЕКАТА НА СВЕТЛИНАТА СИМВОЛИТЕ Символите са езикът на природата. Които знаят, ги прочитат; които са ги забравили - ги гадаят. А обикновените хора имат други имена и тълкувания за туй, което гледат с очите си - и не виждат. Божествената идея, която лежи в основата на символа, е обвита с хиляди покривки. Снимането на която и да е от тях хората наричат знание; знаещите - мъдрост; а виждащите - приближаване при Светлината. И едните, и другите, и третите, когато се приближават до вътрешната същност, покрита от символа - добиват сила. За силата винаги е отговорен тоя, който я предава - а макар и по-малко - и тоя, който я получава. Който и да си - моли се искрено да не вземеш за себе си повече, отколкото е необходимо. И дано забравата ти дойде на помощ винаги, когато изкушението да злоупотребиш със силата надникне над твоето рамо. ОГЪНЯТ Внимавай - огънят, през който ще минеш, ще те обгори, но няма да те изгори. Той е първична стихия. Наричат го скръб, нещастие, болест - той е винаги едно и също, но в различни степени, и те приближава с различно намерение. Но ти, който си решил да минеш - бъди смел! Истинското злато, което носиш в себе си, ще остане непроменено. А когато огънят стане много силен, в тебе самия друг ще пламне - тоя на безсмъртието. Когато те се срещнат, тия два пламъци - ще настане мрак на първо време, но после ще дойде отвътре светлина - и всичко ще бъде осветено! МОРЕТО Тогава морето ще вдигне вълните си като планини и ще пристъпи при тебе с пяна и грохот, като че светът ще се събаря. Но не бой се! - В тебе също ще се вдигнат вълните на живота - силни и мощни, ще се сблъскат те с тях и ще се пръснат облаците. И животът, който е в тебе, ще погълне морето. Направи крачка напред! Ще се разтворят водите и ще излезе насреща ти най-силната буря, която ще движи въздуха като огнен меч, като светкавица. Но ти ще вдигнеш твоята мисъл дори до подножието на Онзи, Който вечно бди и от Който ще почерпиш сили. И бурята, която ще се вдигне в твоя ум, ще погълне тая отвън. И ти ще разбереш това, което досега е било като мъгла - и ще закрачиш отново напред. Тогава ще излезе тая, която е погълнала хиляди человеци и души, разсипала държави и вселени, помрачила слънца и звезди, от която треперят всички, които са се родили, защото нейната целувка е последното, което всеки, в плът облечен, приема... Мрак ще бъде подножие на нозете й. Срещу този мрак ще вдигнеш светлината си - и светлината ще обземе тъмнината - и тя ще започне да се смалява. И от устата й слово ще излезе - и море от огън ще закипи. Тогава ти твоето море с белоглавите вълни ще пуснеш насреща й - и ще потъне огънят й в морето - и ще изгасне. Ръка ще простре тя - и огнени змии ще попъплят. Ти ще отвориш мисълта си, и бурята, която ще излезе оттам, ще ги помете в миг и разпрати по всичките кътове на небето. Тогава тя ще се наведе, ще ти се поклони и ще каже: «Познах те, Господарю мой, Владетелю на живота - пристъпи и мини, защото те чакам!» БЕЗДНАТА Ще пристъпиш и ще минеш над бездната, в която безброй същества ще протягат ръце към светлината, която ще блести над твоята глава - и подножие на нозете ти ще бъде. Ще вървиш като цар след победа - сподирен от невидим хор души, ще дойдеш до вратата и ще похлопаш. Блажен е онзи, който, когато хлопа, го чуват и му отварят!

20. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 6, стр. 184) Любомили Не мисли, че ако си гребнал вода от океана в едно корито, океанът е корито. Нито пък, ако си схванал нещо от един учител - че той е тъкмо това, което ти си схванал! Безсмислен е животът на невежия всред една библиотека. Дори и ученият, ако не знае езика, на който са написани книгите, ще гледа само техните картинки. И сега мнозина в природата гледат само картинки, без да подозират даже съществуването на текста. Само онзи, който жертвува, може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, показва как ти мислиш за него. Затова някога Христос каза на богатия син: «Иди раздай иманието си и тръгни подире ми!» Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това едва след като го накараха да го раздаде. Истината, за която можеш да пожертвуваш доброволно живота си, е истина, която си разбрал. Чрез ума се работи и учи, но не може да се обича. Той иска да обоснове, да разбере, да пресметне - тъкмо тогава, когато любовта, въпреки всяка сметка, се жертвува. Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека! Желанието е велика река, която и да спреш временно, пак най-после ще прелее бента. Умният не се бори с желанието, а се ползува от енергията, като променя само обекта: гладът може да стане от физически - духовен; жаждата - също. Добро е онова, което те завежда при Бога.

19. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. ««Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 5, стр. 145) Любомили Свобода може да има само Единното. Щом се явят две и повече величини, там имаме вече не свобода, а отношение. В живота говорят често за неща, които смятат като положителни факти, когато те самостойно не съществуват, а само като отношения. Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: «държава», «свобода», «доверие», независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си. Но, погледнато строго, «държавата», «свободата», «доверието» - това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях. Ние живеем в един свят на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен свят, а не като сега - в света на «факти», «вещи», «събития», когато всъщност те са само резултатите на тия отношения. По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане, ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот. Светът на процесите, на континуума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта, величината, нещото, трупа. Има съзнания, които живеят в полето на силите; други, които изучават резултатите и с тях живеят. Хората на динамичното създават материалите; хората на статичното регистрират това. В нормалния човек тия състояния се редуват последователно. Същото се забелязва и в живота на народите, само че там времето е дълго - това са епохи. Когато Единното се проявява в своите възможности - явява се множеството. Когато множеството се осъзнае - ще стигне до Единното.

18. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. ««Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 4, стр. 117) Любомили Големината на видимия хоризонт зависи от височината, на която сме се качили. Мнозина днес стоят в долините и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете. Какъв банкер може да бъде тоя, който не разпознава монетите и предпочита фалшивите пред истинските? А такива днес се срещат на всяка крачка. Най-често сега хората обосновават живота и делата си на такива именно недействителни или скоропреходни ценности. Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената, само за това, че там ролята е била такава! А сега колцина правим същото забравили Божественото, ние тръгваме подир временни цели в живота си и после се оплакваме от несполуките си, на които предварително сме се обрекли, щом сме предпочели сенките пред същността. Свещена храна е тая, която си изял вече - тя може да ти даде силата си. Свещена Истина е тази, която си разбрал и приложил в живота си. Свещен Път е тоя, по който вървиш. Други пътища може да има много, но в момента те нямат значение за тебе. Обикновено казват, че този или онзи ще решат хода на събитията, като че ли нищо свръхчовешко не взима участие в нареждане на тия събития. Теоретически мнозина признават Бога; практически грамадното мнозинство Го изключва от разсъжденията си и обясненията на всекидневния живот. И може би затова ние сме свидетели на интересни исторически парадокси: най-големите пацифисти отварят войни, а най-големите военолюбци са принудени да сключват мир! Не е ли това един апел на действителността към нашето съзнание - в това противоречие да видим нещо надчовешко, което фактически дирижира общия живот?

17. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 3, стр. 86) Любомили Не направените погрешки, а Любовта трябва да определя отношението на человеците помежду им. Една храна може да съществува от много време, но добива смисъл и значение, когато ти лично си я ял - тогава само разполагаш със силите й. Една идея може да си я чувал отдавна, но само когато я разбереш органически - да стане плът от плътта ти и кръв от кръвта ти - и я приложиш в една постъпка на живота си - тогава само можеш да знаеш истински нейното значение за твоя живот. Люби - това е Великата тайна! Не е важно, че тоя, когото любиш, е такъв или онакъв; моделът преминава - картината остава; временното си отива, вечното пребъдва! А вечното - това е Любовта! Радвай се на всичко, което може да я събуди, защото тя остава в тебе и живот ти носи, от който можеш и на други да даваш. Когато някой те вдъхнови и напишеш книги - книгата остава - и твоята любов, която е родила книгата. А дали «това», което те е вдъхновило, е било точно такова, каквото ти си го мислил и обичал, не е важно. Ако е имало повече - радвай се, че ще има какво да видиш в него и в бъдеще. Ако е имало по-малко - ти си го накичил с цветовете на собствената си душа - нищо не е изгубено. И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има - че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави! Веднъж Учителят ми говореше за важни неща. Някаква оса влезе през горния отвор на прозореца и след малко започна да се бие по стъклото, като искаше да излезе. Учителят стана и много внимателно я хвана и пусна да си изхвръкне. Навярно съм го погледнал учудено - една оса не си струва толкова труд и грижи, - защото той ми каза: - Не осата, а животът, който е в нея, е свещен и заслужава грижите!

16. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. ««Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 2, стр. 52) Любомили Ключът на Любовта отваря всичките затвори - и тоя на самата смърт! Тогава идва Мъдростта, която свети и показва Пътя на Истината, която освобождава. Корените не се виждат и често дори никой не мисли за тях, като гледа дървото, но без тях то не може да съществува. Някои също тъй гледат цялата природа, без да виждат корените й, които са у Бога. Едни държат златото в себе си и се ползуват от еманациите му; други го харчат за външни придобивки. И тогава, богати отвън, те са често бедни отвътре. Малцина са тия, които пазят дървото на своите способности, а раздават само плодовете му. Повечето са тия, които жертвуват вътрешните качества за външните преходни условия. За такива винаги животът се обезсмисля и слънцето потъмнява. Има хора, които остават при всички условия на особено мнение и последната дума искат да бъде тяхна. Има други, които поддържат различни мнения, но последната дума оставят на Бога и нея приемат. Те са разбрали смисъла на живота: изпълнение волята Божия! Яйцето съдържа условията на Космоса в себе си. Някой може да го изяде и ще получи нещо, но онзи, който може да разбере процесите, чрез които масата вътре в него се организира и дава начало и форми на живот, ще проникне в най-важните закони на живата природа. Животът е като една екскурзия: ако вървиш добре, другарите ти ще бъдат също като тебе - бодри, весели, добри. Ако вървиш зле, ще изостанеш назад и също такива изостанали ще те заобикалят. И тогава мнозина се произнасят, че животът е лош. А то е, че поради темпа си, те са попаднали в лошата страна на живота - всред изостаналите! В Космоса има един закон, който човеците не са разбрали и поради това страдат. Бог, за да се прояви, се ограничава, а човек, за да се прояви, иска да се разшири - и се стълкновява с Божественото. Поради тоя процес, обратен на Божествения, человек се явява като Богупротивник и се стълкновява с нещата. Това е основното противоречие на човека.

14. ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) (Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г, кн. 2, стр. 59-62) Любомир Лулчев От няколко дни планината ехти от силни удари на секири. Падат дървета високи - повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго. Но това не са дървари от техните селяни - чужди хора, младежи някакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и със задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори - между тях изнича сутрешното слънце розово-червено, весело, пълно с надежди и живот. Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огреяни сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата. Селският кмет и събраният съвет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за постройването на една хижа там горе - подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна - с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове - от говедарите най-напред, а после подето и от селяни - друга вяра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко - друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно - неговият брат бе кмет - и когато разбра, че са «сектанти», че той - брат му, станал причина да им се дадат дървета и строят хижа - тяхно гнездо и свърталище - люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. - Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. - Не са такива хората - каза кротко кметът. - Ако ги беше видял и опознал - другояче щеше да говориш. - Какво? Не ги познавам ли? - кресна попът цял зачервен. - Аз и зъбите им зная на подобни изедници и паразити на нашия народ. Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка - помен няма да остане - хубаво да знаеш. Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще й туря, та все хижи ще станат. Кметът помери нещо да възрази - но се въздържа - по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че отвън само кипи, а отвътре е добър. Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мравки влачат и строят, не са никакви паразити - и ще си измени мнението. А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник, и в празник. «Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща - а трябва нещо да се направи», си реши попът. След един час неговия едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно. В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна - селото беше недалеч; времето -топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище - ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен, види се, по-силно, възви неочаквано къбриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено настрана. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се зах-люпи в реката. Самият кон се уплаши и, оплетен в юздите, се преметна настрана и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го настрани и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът - за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма - и от дума на дума спомена, че попа го ритнал конят. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: «Брат ми е, господине, опасно ли е ранен?» Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. - Ех, че човек, да видиш! - каза той бързо. - Настигнах го, той си върви, ама раница - цяла купчина на гърба му. А горещо - не питай. А и по шосето -прах! Минах край него - нищо не ми казва, погледна ме само така милаим -нищо не поисква - и аз се не сещам - а кога после го видех - до колене нагазил в реката с обущата - да вдига коня - е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна - че какво щях да правя сам. Хеле като ме преметна конят... Така хубаво ме е мил - кърпата му е още дома. Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен. А аз му благодарих и му се извинявах, а той мънка нещо, като че ли аз на него нещо добро съм му направил, а не той на мене. Такъв човек не съм срещал досега. Брат му го погледа дълго-дълго в очите и го запита тихо: - А знаеш ли кой е той? - Ами де да го зная, турист изглеждаше, към вашето село слезе. - Той е един от ония горе - сектантите, които искаше да анатемосваш -ходил за провизии в града. - Истина? - учуди се попът. - Ами няма да те лъжа - стар брат си ми, - самата истина ти казвам. Други хора са те; не са като нас. За тях няма враг, няма приятел - могат ли - помагат. Аз защо им разреших с дървета от гората да строят - хора са това, хора, от които много може да научат нашите селяни. Попът помълча, навел глава. - Вярно - промълви той - вярно, хора са това. Щом на мене, гдето по говедарите им пратих такива лоши приказки, помогнаха така... хора са... Бог да ги поживи. 15. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 1, стр. 25) Любомили* Страданието приготвя хората за приемането на истината. * Велик е само тоя човек, който е устоял докрай на своята Божествена идея. След като е работил цял живот за нейното осъществяване, той и с видимата си смърт запечатва и доказва на другите нейната истинност. Такъв човек вечно живее в съзнанието на хората. Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има - такива, които идат от Центъра към периферията - те ламтят за придобиване на външното - богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който, като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които впоследствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка - Природата, - и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия. Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса - има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса. _________________________ * Любомили - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

13. Вести ЕДНА ИНТЕРЕСНА СКАЗКА (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 6-7, стр. 284-286) През миналия месец януарий, на 23., във Военния клуб, от името на читалище «Инвалид» държа една твърде интересна сказка брат Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше, важния въпрос: «Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр.» - с други думи, това бе сказка в защита на окултните науки френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки и твърде стари, и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика, умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства - и логически, и математически, и нагледни (с много картини), - голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големият интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини. Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се студенти, студентки и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказчика постоянно се стичаха хора да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно. Отрадно впечатление направи, че младежта - и то академичната младеж, се интересува вече живо от тези въпроси. По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примери бяха илюстрирани отвлечените идеи, и нещо особено важно - това беше сказка, издържана във всяко отношение от педагогическо гледище. Всичко беше показано нагледно с много картини, тъй че за всички мисълта на сказчика беше ясна, защото те наблюдаваха картините, които говорят по-красноречиво и от най-добрия оратор. «Ние си заминаваме от този свят непознати. Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век. Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота». Така започна сказката си брат Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството. Окултните науки, разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите, и за съдии -като средство за разпознаване престъпниците, и за всички интелигентни хора. Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна а характера, която трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени? Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях. Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието. По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификация). Има и тройна класификация и други класификации. Конкретно, с примери от живота и с картини, сказчикът поясни как може да се чете по линиите на лицето и ръцете. «Всяка форма изразява съдържание. Линията е граница на две сили. Правата линия сочи на равновесие.» «Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят.» «Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни, артистични натури. Меките ръце - мързел; твърда, суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти -хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джебове» и т.н. На места сказчикът беше много духовит и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката, и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надяваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога, и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота.

12. ПРЕОБРАЖЕНИЕ (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928г, кн. 6-7, 1стр. 184-185) [Любомир Лулчев] В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все не са още «официално» признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката обаче, щат - не щат, ще трябва да признаят възкръсването на своята майка, колкото и «мистичен» и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която, кой знае как, се пробужда вече по нечие магично мановение. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са прониквали във вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума, и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното й преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средневековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва «научно», а не на древния език на «суеверията» и «мистичните блянове». Нали сте чували вече за раждането на «Научната Астрология»? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт е всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, превъплотяване. Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта «Научна Астрология». За съвременните учени тя се ражда из чреслата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със «слънчеви петна». Говори се все по-смело и по-обосновано за връзката на слънчевите петна с цялата економика на земния живот: 11-годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на Земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н. Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на Запад, - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на «Ужаса» се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес за днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450 000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаеля (астрономически таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба. В светлината на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота. В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето. Достатъчно е само да споменем кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално - със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучаването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас. Тя проучава капитала в обращение на човека. Хиромантията се занимава с ръката - главен орган на пипането и най-интелигентното сечиво на човека в творчеството на материалната култура. Тя изучава онова, което човек е реализирал и което може да реализира в света чрез своята творческа воля. За ония, които са запознати с ролята на тия сетива и органи в душевния живот- съвременното естествознание ни дава доволно пълна картина затова обосновката на горните науки веднага излиза наяве. Ала най-убедителен доказ са самите емпирично установени факти и наблюдения, които изграждат тия психологични науки за Човека с конкретна база на изследване, на които е съдено да покажат човеку Пътя и Истината на неговия живот.

11. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ II. (Продължение) (Сп. ««Житно зърно», г. VI, 1931 г, кн. 3, стр. 82-84) Л. Лулчев Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за «съвременна», не учудва никого, класира се като «добра», «полезна» или «допустима», «в реда на нещата», «прогресивна», «научна», «разумна»... Малкото усилие, с което се достигат днес «научните» становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като някаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода. Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-«чудновата», «еретична»! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота - винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат, са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото място. А ако така упорно се отрича всичко ново, то как ще влезе в живота то? Ако се слушат невежите и консерваторите - никога няма да му дойде времето! Но то - новото, прилича на дете, което, когато му дойде времето, се ражда и без акушерка. Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващанието на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхватът, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричанието на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществующа от дълги години «истина», напр. да вземем тая за въртението на Слънцето около Земята, в която столетия са вярвали учени хора - или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, «непогрешимата наука»... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа -и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел - и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напуща-ние пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат някакви спомени, паметниците на която повече са от желязо - ще се стопят като нищо - и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-послешните разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефемерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би само големите блокове армиран бетон да ги поучудят, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити - и да ги наречат някакъв «конгломерат», «минерал», както и ние наричаме гранита, варовика, гнайса, базалта и пр. «скали». Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход, и те имат свой бит и свое начало. В своя стремеж да обясни събитията, историкът стига най-после пред затворените врата на миналото, ключовете на които времето ревниво пази. Как ще надзърне той там? Какво се крие в тая тъмнина на вековете? Има ли изобщо нещо в тоя мрак от върволица безчетни години? Не е ли суетна надеждата, че ще проникне слънчев лъч някога в далечините, от които няма никакви възпоменания?... О, не, разбира се, че не. Но как? Къде? По кой начин ще се стигне до това, което е било? Нима Земята, която датува в своя живот от милиони и милиони години, според геологията, не носи едва от вчера человека в своите пазви? Защото как ще наречем тия 5-8000 години, освен едно историческо вчера? Малката светлина, която не дава възможност да се изпълни околният мрак с «факти», които съществуват дълбоко покрити и чакат своя ден да разправят дивните приказки на един живот, от който ние доловихме последните затихващи вълни от една почиваща култура, от трохите на религия, величава и чудна, която в своето поваляне беше се разсипала на късове, стоящи пред нас вече почти като олицетворение на безсмислието... Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата от вековете песен, достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци - и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предели. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадващи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха, са били малките искри, в които огънят тлееше, без да загасне, знанието извратяваше, без да изчезне съвсем най-после... При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото на катастрофата. А след тях, смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи - и там оставяла само мрака... При това вдигание на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежалите със своите желания и жестокост человеци! На друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1]. На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие, пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите. Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после - възпоменания, още по-после, и образ и подобие човешки... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статистически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е защото трябва по-силна светлина, и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с «факти», които ще говорят сами за себе си. Те говорят на нас, ще кажат нещо и вам! (Следва) ___________________________ [1] Сахара, Арабия, Гоби или Шамо са места, където нявга са цъфтели цивилизации!

10. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Сп. «Житно зърно», а. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19) Л. Лулчев Свидетели сме на много събития, съвременници сме на книги, излезли по един или други повод да изяснят исторически дадена епоха или личност. Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждание или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха «исторически» Боржиите, сега - Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязвание на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената «школа», към която принадлежи историкът. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, например френската революция, толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма - и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването й да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например ние сме свидетели на една подобна преценка на близко, познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора - и то с име в света и официалната наука - се приближават и «проучават» историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващанието на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, Който беше Пътят, Истината и Животът в душите ни; ако нашият път стане Неговият; и нашата истина - Неговата; и нашият живот - Неговия, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки, и то все пак не така - почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери доколко църквите са се отместили встрани, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на великото духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чиито крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма - и свършим с реформацията и великата френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата, без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги тъкмо изобличаваха... Та това е ставало и по-рано - това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование: винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота - и развиващо се паралелно със старото, без да ще, един ден ще го измести, присъствуващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя на живота, но които сега му липсват изцяло. И то, като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като й припише собствените си грехове на новото, на невинния - и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов «свят», който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични, непроверени и дори несмислени фрази (като тази например, че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере преди всичко до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните тям движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувствува от всяко будно сърце. Тогава - и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно много по-дълбоко съпоставяние на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции... Тия мисли ние взимаме само като увод към последующата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите; В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата - планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот - по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки-и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея - закон, другото, като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трохици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следната книжка.

8. ЗА ВИСОЧИНАТА НА МУСАЛЛА (Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г, кн. 3-4, стр. 109-111) Любомир Лулчев Това беше преди повече от десетина години. Бях още офицер. Правехме групови екскурзии с братството към Мусалла, водени от Учителя. Отивайки към върха, веднъж Той ме запита: - Колко е висок Мусалла? Като някой ученик, на когото е зададен съвършено лек въпрос, аз Му отговорих тутакси това, което имах в ума си, останало навярно като впечатление от някоя табела или страница от география. - 2927 метра, Учителю. Той ме погледна доста продължително, поклати глава и ми каза: - Мусалла има повече от 3000 метра. - Как е възможно това? - учудих се аз - Той е толкова пъти измерван, и при това - най-точно. - А как измерват? - запита Учителят, като гледаше към планината. Аз пък бързо, бързо, като да се намирах пред някакво началство, което далеч надминавах по знанията си (което в нашия офицерски живот се случваше не особено рядко!), започнах да Му изреждам: Чрез барометри, анероидни и живачни, чрез кипение на вода, чрез геодезични методи, проверки чрез... Той всичко това слушаше търпеливо, както винаги, и когато свърших моето ораторствуване, Той пак ме погледна с дълбоките си очи и ми каза тихо: - По-висок е Мусалла! Той има над 3000 метра! - Е, как може това да се констатира? - запитах аз с едно скрито желание да проверя колко е прав тоя метод, върху който Той се базира. Но останах разочарован. - На върха има особени магнетични течения, които започват на и над 3000 метра. По тях съдя, че тоя връх е над 3000 метра. Аз го поизгледах. В Братството бях от няколко години вече, но на Учителя гледах като на всеки учен човек, за който еднакво е достъпна и науката, и погрешката. Наистина, благодарение Нему, лично аз видях много неочаквани неща в себе си и в природата около мен, научих закони, съществуванието на които не бях и подозирал, но... все пак Го поизгледах в момента малко скептически и си рекох на ума: «Гледай къде ме метна! Върви се оправяй сега!» А гласно го запитах: -Ами как, с какви уреди се проверяват тия магнетически течения? Той пак ме погледна, пошава пръстите на едната си ръка, обърната с дланта нагоре, като че ли чакаше да тури някой нещо в нея, и ми каза: - Има вътрешни методи... Те са по-точни от външните инструменти! И млъкна. Аз почаках малко, погледах и ръката Му (която сега разбирам какво ми е казвала мълком: «Отвори се и чакай да получиш!») и си допълних моята вътрешна преценка: «Приказки за бабите! Те могат да вярват на тия работи, защото и друго не знаят. Магнетични течения! Где пък ги измисли! И разбира се, само Той ги сеща тия магнетични течения - затова Той е единственият авторитет!» (Тогава бях и съредактор на хумористичен журнал, та и мислите ми вървяха по неговата гама!) Разбира се, това мнение си запазих за себе си, защото ние сме благо-възпитани хора и поне от външната учтивост разбираме. Че Учителят и това е разбрал, сега не се съмнявам ни най-малко, но тогава аз бях уверен, че мисля и се държа напълно както трябва, сиреч като умен човек, който не може да позволи никому да си играе с него. След една година, почти в същото годишно време и същата обстановка, сцената се повтори. Братството се връщаше пак от Мусалла. И пак разговорът се поведе за височината на Мусалла. Цялата минала година беше променила нещичко в моето съзнание. Очите ми бяха почнали да се отварят, но офицерът беше още преди ученика. На чурук дъска не искаше да стъпва. И пак ме запита Учителят за височината на върха, и аз, почти стереотипно, като грамофон, Му отговорих същото. Пак ме погледна дълбоко и пак поклати глава. - Не, Мусалла е над 3000 метра! - Е, може - казах аз, малко недоволен от подобна настойчивост, която нямаше под краката си нищо повече от едни проблематични течения, които, мислех си аз, съществуват вероятно само в главата Му. Минаха още три години. В България се случиха много работи - и с мене също. Правиха опит да ме стрелят на улицата, после с измама арестуваха (по преврата) и след това и уволниха. Вълните на живота ме залюляха с нов темп. Бурята, между вълните на която надничаше често самата смърт, ми даваха възможност да видя учението и Учителя в съвсем нова светлина. Разбрах, че то е учение не за философству-ване, а учение на живот. И нещо още по-странно, че когато лични неприятели пазеха пред самата врата, за да проследят всяка моя крачка, а понякога и може би с желание съвсем да ме премахнат от света, аз излизах през други врата и отивах при Учителя. И понякога Го придружавах до 1-2 часа след полунощ - и се връщах сам, от никого необезпокояван. Веднъж само Той ми загатна нещо, което аз разбрах после. (Както винаги!) - Понякога някои хора може да искат да убият някого. Но това не е в тяхна власт, защото в природата има винаги нещо разумно, което бди! Това се случва! Аз се чудех: защо ми го говори? А то не само беше се случило, а се и «случваше» и с тия, които преследваха самия мен много нощи и дни под ред -и аз, като слепец, го не виждах... Един ден, като четях сутрешен вестник, скочих изненадан. В едно доста голямо антрефиле се описваше как една нова германска научна експедиция имала случай да измери върха Мусалла и констатира, че при по-раншните изчисления имало грешка. Върхът Мусалла бил 3009 метра височина. Грабнах вестника, облякох се бързо и тръгнах да го посоча на Учителя. Той обитаваше тогава стаицата си на ул. «Опълченска». Пътят за там е доста дълъг. И по пътя, пипащ вестника радостен, аз крачех и мислех. Но мисълта ми взе неочаквана за мене посока. Като че ли в себе си се разправях с някого. - Ти - казва - се радваш, че някакви си хора, за които пише един вестник, който постоянно съобщава лъжливи работи, потвърдили нещо, което Учителят ти казал. Ти повярва на тия, които можеха да те излъжат, а се отказа да вярваш на Тоя, Който не само с думите, а със самия Си живот свидетелствува истината, с която живее и който и самия тебе на това учи. Колко мизерен си ти, че когато се мислиш тъй учен и си толкова лековерен - повярва на хора, които нито си виждал, нито си срещал, а не вярваше на човек, който от години е пред очите ти, винаги верен и истинен!... И още много, много ми говореше този глас - и моите крачки ставаха все по-нерешителни. И когато отидох при Учителя, и помен нямаше от моята първоначална радост. Напротив, чувствувах, че със своето безпределно доверие на вестника аз бях незаслужено обидил Него. И оттогава винаги, когато не разбера или се усъмня в нещо, казано от Учителя, тутакси се запитвам и проверявам дали не вярвам на някой «вестник» повече от Нему. И слава Богу, тоя връх Мусалла ми е помогнал досега твърде много. Може би и на вас ще ви потрябва. Опитайте!

6. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА Л. Лулчев (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 85-86) Споходени сме отново от земетресения. Твърде възможно е и за в бъдеще да ги имаме като доста чести, макар и нежелателни гости. Всеки, който е виждал техните последици, които изменят изгледа на местността в няколко секунди, отнимат живота на стотици хора, в няколко мига превръщат в развалини цветущи градове и селения - разбира от какво голямо значение е възможността да се избегне това, което най-фрапира в случая - тяхната ненадейност. Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици - и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужасът на земетресната картина. В специална статия (Гледай «Житно зърно», книжка 4, 5 - 6 и 7 от 1928 г.) още преди три години ние разглеждахме този въпрос доста обширно и по начин, който постави в недоумение някои от представителите на тъй наречената «официална наука», които и до днес още продължават тук, у нас, да защищават позиции, които вече на Запад са напуснати в интереса на обективната истина. Доста учени във Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за «Божия напаст», а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение - предсказано. За да допуснем това, има много причини. Преди всичко чисто логически. Нещо от нищо не става. Всякога във физическия свят се забелязва една при-чинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшествуват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат - и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението - факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така, като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравките излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди; птиците се събират в големи, крайно неспокойни ята; домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни. Един разумен овчар винаги може да познае защо се безпокоят овците му - дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите от тях по трупането или подбягването на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са, душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин. Това е траяло, докато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махлите си. От силата и посоката на гърма и неговия характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)

4. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ Л. Лулчев (Продължение) (Сп. «Житно зърно» , г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 176-183) ПРИЧИНИТЕ НА ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата. Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си. Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт. Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини. Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания. Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля. Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма. Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа! [2] По тези въпроси, кой да е курс по физика писан след 1920 година дава достатъчни данни. [3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр. тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по физика. Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря. [6] Гледай резултатите от наблюденията на обсерваторията Meudon (докладите на г, г. D'Azambuja и Grenat: в академията на науките през 1927 г.) Paris. Също: L'etude de I electricite Atmospherique a la section electrique de la observatoire de l'Ebre en Espagne par H. de Grattigny 1927 r. (L'Electricien" № 1417). [7] Гледай: Jntroduction a la theorie des qanata par prof. [Morcel Boll et Cbarles Salomon 1928. Paris [8] Гл. Terrd Croft Електротехника 1928 г. Cours d'electrecite theorique par. J. B. Poiney 1928. [9] Гледай проф. А. Айнщайн - „Етерът и теорията за относителността" 1922. Само за етера в 50 години са дадени до сега 5-6 все „доказани" научно теории и хипотези: на Херц, Максуел, Лоренц, Мах и най-после на самия Айнщайн- който отначало „доказа", че няма етер, а после в общата теория на относителността го измъдри наново, като „среда", лишена от механически кинематически свойства, но с определяща механическите (и електромагнитните) явления. [10] Гледай Проф. Риги - Съвременната теория на физическите явления (радиоактивност, йони, електрони). [11] Гледай Das problem des Lebens Hartman „Първичната целесъобразност" на Волф. „Първичното знание" на Дриш, Суперперсоналната ентелехия, Ектропията (в противоес на ентропията) на Ауербах, H. Driesch Wirkchreitslehre 1928 r. E. Becher - Naturphilosophie 1917 r. [12] Гледай бр. Ауербах - Ектропизъм илй физическата теория за живота. [13] Гледай изследванията на проф. Kazmuni списание Luce e Ombra 1926 г. брой 6. [14] Така, електроните в един атом се движат около централното ядро, според Niels Bohr, както следва: Електронът от 1-та окръжност около централното ядро се върти със скорост 6,570,000 милиарда в 1 секунда. 1-та окръжност 6,570,000 милиарда в 1 секунда във 2-та окръжност 822000 .........”........... в 3-та окръжност 244,000 ..........”........... в 4-та окръжност 103,000 ..........”........... в 5-та окръжност 52000 ..........”........... и пр. фантастични цифри. [15] Гледай изследванията на проф. Kazmuni списание Luce e Ombra 1926 г. брой 6. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията. Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят

3. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ Л. Лулчев (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 4, стр. 117-123) «Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди. Всеки човек е съработник на природата.» Учителят Факти и мнения Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено. Много и разнообразни наблюдения, които са направени от познавачите на земната кора, са основата, върху която се градят предположенията или хипотезите и теориите на съвременните геолози. И когато човек се вслуша или чете техните обяснения за толкова и толкова километра дебела земна кора, та под нея толкова сгъстени огнетечни материи, после огнено-твърди газове и пр. — всичкото това разправяно най-положително, като да е видно със собствените очи на разказвача, налага се да се запита, колко от това е вярно и колко от това, кое го днес се разправя като „положителна наука", подир десет години ще бъде... остаряла теория, защото ние сме свидетели на теории, които са все „достоверни" и „научни", а се сменяват като дамските моди. Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва. Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията. Видима може да няма, но ако се влезе в по-дълбок анализ на явленията? Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ? И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum. Някога, все „учени", изкараха Галилей че не е с ума си; а Христофор Колумб 12 години трябваше да убеждава академици, че е възможно от запад човек да отиде в Индия... [3]В 1852 г. председателят на френската академия на науките заявил, че всичко е възможно, но едно няма да постигне никога човек - да узнае състава на звездите. В 1863 година Вирхов го опроверга с изнамерения от него спектрален анализ и пр. Но ще речете, това е било някога. Ами 30 души учени не подписаха ли в наше време един документ на академици срещу разбиранията на Айнщайн - тоя съвременен Галилей? [4]Гледай: Spase Time and Gravitation (Campridge 1921 г.) от проф. Едингтон; Raum — Zeit — Materie (II-то издание 1921 г.) „Дайте ми отношения, аз ще ви построя и материята и движението", казва същия проф. Едингтон. Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.

2. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА ИЛИ ВИЛКА ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ (В. «Живот», г. I, брой 18, 21.VII.1929 г., стр. 4) Твърде отдавна, отпреди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях, за да търсят закопани съкровища. В голяма степен движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка е еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища. Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това - както има по-учени и по-простички души, така има и хора, които са по- чувствителни, в ръцете на които пръчката действува по-силно. Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години непрекъснато (Барон Моргю, Граф де Тристан, Вторият Интернационален конгрес по експериментална психология, познатият учен Густав Льо Бон и т.н.) и са определили донякъде причините за това странно наглед движение. Има няколко теории, които посвоему обясняват тоя факт. Колкото и да са остроумни, те не са същественото в случая - важно е резултатите, които са от полза за всички, които са имали нужда от търсене вода за водоснабдява- не, било за изнамерване жили, пластове или слоища от руди, метали и зарове- ни металически пари. Във Франция е признато правото официално на всички държавни, общински, окръжни власти, при водоснабдявание, когато усилията на инженери- те се окажат безрезултатни, да се прибягва към помощта на хората, които си служат с вилката - магическата пръчка. (Решение на комисия при Министерството на земледелието от 7.IV. 1913 г.) Преди Европейската война Франция много искаше да има поташ, който се намерваше в Елзас и се употребяваше за изкуствени торове. Дълго време геолози търсеха да открият възможното продължение на тия пластове във Франция. Обещана беше грамадна за времето си премия от 3 милиона златни франка! Всички търсения останаха безплодни, но един господин, скромен търсач на руди и подземни води с вилка, на име S. В. Griser открива тия пластове с помощта на своята пръчка и получава премията 3 000 000 златни франка. Германия е търсела също тъй преди войната вода в своята колония в Южна Африка. Геолозите се оказали почти безполезни в случая... Изпратен пак един търсач с вилка, проучава в много скоро време мястото и се получа- ват отлични резултати. В Германия, особено в Бавария, във водопроводното отделение има чиновници, които по този начин откриват пукнатите тръби, без да става нужда да правят големи разкопки. В Америка ги употребяват за търсене на злато и газ. Във всички други държави хората умело ги използуват. В нас действието на тия пръчки се гледат още като свръхестествено или официално се смята за заблуждения и шарлатанство. Пишущият тези редове имаше случаи да работи с една импровизирана комисия от любители - интелигентни хора от различно обществено положение (лекари, адвокати, търговци, госпожи и госпожици), на няколко пъти да им демонстрира действието на силите, които излъчват подземните води: хванали с все сила пръчката от една страна, те трябваше да станат сами свидетели на непреодолимостта ѝ или те отстъпваха, като я изпущаха или пък самата пръчка се изгъваше и счупваше в ръката им, когато те биваха по-силни и яки в пръстите. В ръцете на мнозина от тях самите, пръчката се движеше. Търсение подземни води и изследвание на находящи се руди и други е дало досега отлични резултати в някои чифлици, села и пр., които са намерили вода на точно указаната дълбочина.* Навремето си указахме на една кожена фабрика, че в района ѝ има под- земна вода, въпреки обратното твърдение на един наш виден геолог. Резултатите потвърдиха казаното - с водата, намерена на 48 метра дълбочина, се поят две кожени фабрики, при което могат да намалят нивото на водата само от 2 на 4 метра дълбочина, след което водата се вдига почти до повърхността, щом престанат да работят парните помпи. Изследванията, които са правени, макар и бегло, на Софийското поле, са ни уверили, че под София има няколко подземни реки на различни дълбочини, които могат да доставят вода много повече и по-сигурно, отколкото дълги водопроводи откъдето и да е, без да имат неудобствата през време на война да бъдат прекъсвани, унищожавани или даже отравяни или заразявани с бацили, или при землетресения и размествания и свличане на пластовете - прекъсвани - и следователно да лишат столицата от вода тъкмо когато е най-нужна. Няколко малки проучвания, които нямаше да струват в никой случай по- вече от няколко стотици хиляди**, щяха да убедят тия, които искат да знаят, че София има подземна вода за едно население, тройно по-голямо***... Някои мини са похарчили значителни суми, дори милиони, да правят разкопки и търсят находища - и то не винаги с резултат (например Черноморските области). С много по-малко труд и средства, това би било постигнато при изследванието с пръчка и специални уреди (магнетометри), които съществуват за целта. Време е в България да се схване сериозността на тая метода на работа, както това е на Запад, и разумно да се употреби, за да се спести време, труд и средства.**** __________________________________ * Последното водотърсене е в с. Иситлии (Карнобатско), където може да се спра- вят любопитните. (бел. а.) ** Такива вече са правени от сондата - кладенец при кожената фабрика; при тоя на фабрика «Прошек», а също и много по-изобилна вода щеше да имат и при Захарната фабрика, ако бяха слезли още няколко метра по-дълбоко. (бел. а.) ** * Такива, макар и повърхностни, бяха намерени под основите на Народния театър; други един поток минава по посока магазин «Борис Тошков» - джамията и сегашните бани - в градината и даже част от нея е каптирана с дървени тръби от стари борове. Трета, значителна, подземна вода иде по посока Тухлената фабрика «Виларов» - семинарията и потъва в големите подземни пясъци. При Централната гара, на север към Стара планина се простира едно подземно езеро [с] около километър и половина широчина. Друга река-дост а значителна, но с периодическо променлива струя, минава по посока Централния затвор - източното крило на Централната гара, на една дълбочина от 18-30 метра. (бел. а.) **** За целта - изучвания подземни води, руди, метали и пр. - се е образувало специално дружество - «Извор», повече сведения за което могат да се получат от редакцията. (бел. а.)