valiamaria

Б. Боев

Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето. Те са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, божественото, скрито в детското естество.

Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици.

Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието. Например, когато посадим едно растение, няма какво да го учим, как да расте. То почва да пуща нагоре стъбло и надолу корени. Можем да му направим някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и пр. При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро, и това знае. „Достатъчно е да се насочва". Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията". Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за божествеността на вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си".

Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е: Да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертвува детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди. За да се спазва това правило, трябва да се знаят детските нужди през всеки период. А това е невъзможно без знанието на трите периода.

Работата на учителя не е да заповядва, а да слугува. Учителят пояснява това със следните думи: „Аз не мога и не искам да ви заповядвам. Защото хората са Господни. Нямам право на това. Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания; на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите". „Учителят не ще каже: Да идем на разходка", но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене?" „Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство". „Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действува според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме".

В свободното възпитание влиза и следното: Материалът, който детето ще учи, да не му се натрапва отвън. В противен случай то не е свободно, не твори. У детето по естествен начин ще възникват въпроси за разрешаване, нужди, които трябва да задоволи, любовни подтици да направи нещо и пр. И тогава тия вътрешни подтици ще го подбудят да учи, да изследва, да търси отговори, да работи. Това е важен елемент на свободното възпитание. Как може да стане това, ще видим по-нататък.

Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора — творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота.

Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика нисшото, нима ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности?"

Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.

Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота.

Всеки човек чрез самобитното, което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък.

Ако се упражни насилие върху детето — заплашване, наказание и пр. — то заключва своето сърце, скрива го занапред от нас; то не позволява вече да проникваме в неговото сърце и тогава вече не можем да му въздействуваме възпитателно. Тогава сме вече отчуждени от него. С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи.

Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, дето са ще временно има и свобода, там е изкуството.

У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта".

При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си.

Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони.

Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина.

В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички просташки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.

За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има пред вид".

По-горе говорихме за свободата като образователно средство.

Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея. Истински свободен е само оня, който проявява възвишената си природа. Ето защо, Учителят казва: „Щом не мислите, не чувствувате и не постъпвате право, вие не сте свободни". Понеже любовта дава възходящо направление на мисълта, чувствата и волята, затова тя е истинският път към свободата.

У детето има грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя. Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи той, то е само дай даде възходящо направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е. превръщането на духовните сили една в друга. Лошото е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя.

Работата е, че тая енергия непременно се проявява. И ако не се проявява в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това може да се нарече един вид канализиране на детската енергия или по-добре: насочването й във възходящо направление.

Учителят казва: „Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите. Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек мисли, такъв и става. Сега на детето се проповядва все отрицателната страна. Майката казва на детето: Няма да лъжеш, няма да крадеш. Тогава детето казва: Я чакай да се опитам да видя, какво нещо е кражбата. По-рано то може да не е крало или лъгало. Майка му казва: Да не лъжеш. Тогава детето казва: Да опитам, какво нищо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам".

Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човека за греха, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието.

Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи.

Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление. Учителят дава много примери за това. Ще приведем няколко от тях: „Гневът е набиране на излишна енергия. Центърът му е над ушит. Щом гневът дойде у някого, ще вземе мотичка и ще работи. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там да работи. Това може да се приложи във възпитанието. Когато детето има широка глава около ушите, то има наклонност към престъпление. То трябва да работи, празно да не стои — да копае, да сади и пр. — за да трансформира енергията".

Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по непринуден начин. Реката може да причини много пакости; при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата енергия, използувана целесъобразно, може да се направи не само безвредна, но силата й може да се употреби за каране воденици, трамваи, за електрическо осветление и пр. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанието им и пр. Няма и да става въпрос за развалата им, понеже такава няма да има.

G. N.

Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце.

Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек.

Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно.

Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа.

На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът.

Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа.

На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества.

Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб.

Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища. (Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.)

Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни. Затова ще заключим:

На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.

Живот, който не е озарен от любовта, остава завинаги в тъмнина. Когато споровете и недоразуменията престанат, тогава ще дойде любовта. Затова се казва, че любовта иде последна. А ако искате да се ползувате от условията на живота, стремете се към любовта, която всичко озарява и повдига.

Най-силният подтик в живота е подтикът на любовта. Той внася светлина в човешкия ум, топлина в човешкото сърце и сила в човешката душа. Когато подтикът на любовта действува в човека, тогава се строят всички велики и красиви неща. Дайте винаги първо място на любовта. Пред любовта всякакъв спор отстъпва. А истинската любов се познава по това, че тя носи живот и светлина. За да продължи човек живота си, трябва да живее в любовта. Щом любовта напусне човека, животът му се прекратява. Пазете любовта в себе си, да не изпаднете в противоречията на живота, да не изгубите своя вътрешен мир и доволство.

Едно от големите заблуждения на човека седи в това, че той търси любовта на специфично място и при специфични условия. А в действителност, любовта е навсякъде. Няма място в света, дето любовта да не присъствува. Няма същество в света, което любовта да не е посетила. Любовта е навсякъде и във всичко.

Още една грешка допущат хората. Те постоянно се оплакват и казват, че любовта не ги е посетила. Причината за това е в тях самите. Те очакват любовта да ги посети, да им дойде на гости. А те не знаят, че любовта е дошла отдавна в света и който я търси, сам трябва да отиде при нея. Ако мисли другояче, човек си създава противоречия. Да очаква човек любовта да му дойде на гости, това е все едно да очаква слънцето да го посети. Нека да стане рано и го посрещне. Отворете прозорците си и слънцето ще ви озари.

В малките неща се крият подтиците на любовта. Любовта се проявява в малките работи, тя се крие зад малките неща. Малката рекичка е проява на голям извор. В малките прояви на любовта се крие такава сила, каквато и в големите. За предпочитане е водата на извора да изтича по малко и постоянно. Изтече ли наведнъж, изворът пресъхва.

Хората искат да видят големите прояви на любовта. А то е невъзможно. Любовта се проявява навсякъде по малко. Който има очи да вижда, ще обхване всичките малки прояви на любовта в едно и ще има пред себе си проявите на великата любов. Тя се проявява във всички същества едновременно. Съберете всички нейни прояви на едно място, за да си съставите ясна представа за любовта. Проявите на любовта в частите са прояви на Цялото.

Помнете: Любовта на Бога е еднаква към всички същества, съвършени или несъвършени. Любовта на Бога е вечна и неизменна, тя е при това специфична към всяко същество, така че да може да я възприеме и разбере. Инак, любовта е единна и неделима Любовта на всеки човек, на всяко живо същество е и твоя любов.

Докато се противи човек на любовта, на Бога, той е изложен на противоречия и страдания. Това противопоставяне на любовта носи всичките злини, недоразумения, противоречия в живота и война между хората. Животът на безлюбието създава тези неща. В живота на хармонията и на любовта тези неща са изключени и невъзможни. Само любовта дава изобилие, премахва раздорите и войните и разрешава всички противоречия. Любовта е неизчерпаем извор на сили и блага.

Любовта съществува в света и тя се движи около нас и ни обикаля от всякъде. Тя ни пази, както земята пази посетите в нея семена през зимата. Никой не може да излезе извън орбитата на любовта. Тя създава доброто в нашия живот. Тя осветява справедливостта, тя крепи разумността. Това с подтиците и опорните точки на любовта.

Живот, с опорна точка на доброто; живот, с опорна точка на справедливостта; живот, с опорна точка на разумността, това е животът на любовта.

Благодарността

Към висш обществен порядък – Е.

Взаимоотношение между човек и Природа – В. Пашов

Учителят върху проблемите на образованието – Б. Боев

Възможности за здрав живот – Г. Драганов

Още няколко особености на Нострадамусовата система – П. М.

Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Боян Боев

В светлината на Учителя – Любомили

Стихове – Д. Антонова

Поеми в проза – Б. К. Б.

Най-малката радост – Благата Милва

Говори, говори, Учителю! – Р. К.

Из книгата на живата природа – S.

Размишления по пътя – Г. Тахчиев

Отзиви, вести,книгопис

Du Maitre – L`IMAGE DU PARFAIT SOURIRE

Съдържание

Q

Един от специалистите на съвременната електродинамика Тер Хол изказва мнение, че в бъдеще електрическите централи няма да разпространяват енергията посредством метални проводници, а направо чрез етера. Той се произнася още, че ще дойде ден, когато ще могат да се използуват електрическите трептения, които се образуват при мисленето на човека, за поставяне в движение на моторите. Тогава човек ще управлява автомобила си посредством своята мисъл. Излъчваната от мисълта енергии ще се приема от даден приемател и ще се предава на мотора, който ще се постави в движение.

Предаваме тези интересни схващания на големия учен, за да изтъкнем и подчертаем, че това са стари твърдения на окултизма, до които учените едва сега идват. На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в лъчиста форма. Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр. Известно е използуването силата на мисълта от посветени адепти, йоги и Учители за лекуване, за движение на предмети, за противопоставяне срещу груба сила и дори за възкресяване мъртви. Ученият свят едва сега идва да схваща големите възможности на мисълта като сила.

А за да има човек силна мисъл, трябва да води чист живот, да упражнява мисълта си в правота и сила. Един от методите, наред с чистия живот и възвишените убеждения, е методът на дълбокото дишане. Чрез системно упражняване в дълбоко дишане човек идва до правата и силна мисъл.

Тя наскоро се пресели отвъд. Живееше в Грац. С много факти учените установиха у нея ясновидството. Още от дете тя е имала тая дарба. Можела е да вижда в миналото и бъдещето. Лекари и други учени, които са я изследвали, оставали крайно зачудени от нейните способности. Била е изследвана и от мнозина професори. Тя е пропътувала по-важните европейски градове. Била е също и в Америка. В нейно присъствие понякога се чувало чукане по стените и предметите се местили от едно място на друго. Тези явления са ставали и посред бял ден. Когато в края на 1937 год. тя е била посетена от един професор и неговия помощник. Професорът констатирал необикновени прояви: когато Мария Зилберт влязла в стаята, почнало да се чука по стените и вазата сама се преместила от полицата на масата. В други случаи е било забелязано, как цигулката се мести сама от едно място на друго.

Според окултната наука тия сили, тия дарби, които е проявявала Мария Зилберт, ги притежава всеки човек, само че те у него са в потенциално, спящо състояние. Тия способности не са нещо необикновено и неестествено. Сега се намираме в началото на една епоха, когато тия дарби, тия спящи способности на човешката душа постепенно ще се пробуждат у хората, с което постепенно ще се приближаваме към една култура, когато всички ще имат това тъй наречено от проф. Шарл Рише „шесто чувство". Органите на шестото чувство у човека днес са в такова състояние, в каквото състояние са пъпките на растението в началото на пролетта.

Бъдещето носи велики неща на човечеството, нови постижения, нови възможности, чрез които то ще разшири кръга на своите познания и ще разбере по-добре своето място в живата природа.

Възможно ли е съобщение между земята и други небесни тела

Много вестници писаха за странните звукове, заловени наскоро в някои радиостанции. Д-р Щернберг и проф. Берусбаг твърдят, че тайнствените звукове, които са заловили, идат от далечни звезди — първият твърди, че те идат от звездата Вега, а според втория те идат изобщо от Млечния път, без да може да се определи точно, от коя звезда идат. Маркони казва: „Допускайки, че звездите са населени с разумни същества, подобни на нас, аз не виждам, защо да не можем да се сношаваме с тях посредством Херцови вълни. Хипотезата, че на другите планети, на звездните светове могат да живеят същества, надарени с разум, равен на нашия, се приема от всички. Дори логично е да се мисли, че има и други населени светове, защото нелогично е, дори безсмислено е, да се смята, че в цялата Вселена, където се движат милиарди звезди и планети, само земята, един от най-малките светове, дава приют на одушевени и разумни същества".

Златни капки, разкази и легенди от Йордан Ковачев, второ издание, стр. 170, цена 45 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — гр. Севлиево.

Ковачев има жив усет за новото, което иде. Той със „Златни капки" — съдържащ 17 разкази — както и с всичките си други свои стихове, разкази и с драмата си допринася за идването на новия ден — ден на просветлената човешка душа.

През очите на любовта, стихотворения от Велко Събев, стр. 80, цена 20 лв. Доставя се от книгоиздателство „Братство" в гр. Севлиево.

Препоръчваме тия две книги на читателите си.

Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно!

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство.

Г. Тахчиев

Всяка епоха се отличава с едно верую и методи за неговото реализиране в живота и те трябва да отговарят на нуждите и развитието на хората от тази епоха.

Истинското, право и навременно верую отговаря на природните закони на развитието и то носи разцвет на личния, обществен, духовен и материален живот, носи единение между хората и сплотяване на силите за творчество.

Едно съвременно верую, което отговаря на горните изисквания, трябва да има в основата си идеята за Цялото т.е. всеки човек е част от мировото Цяло и той трябва да живее за интересите на цялото; а цялото ще живее за него. Това е най-високото разбиране, до което е достигнало днешното човечество.

Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен свят на мир, радост, красота н хармония.

Само чистото огледало отразява най-вярно реалността. Само чистите сърца, само светлите умове, само истинолюбивите хора проявяват Божествените ценности чрез разнообразни таланти.

Цената на човека се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често човек върши добри дела механически или користно.

Когато чрез чистота на мисли, чувства и постъпки се свържем с Бога в нас, започва един необикновено силен процес на разширяване на съзнанието, започва да се събужда в нас всестранен интерес към постигане на всичко красиво и добро.

При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност.

Когато говорим за Бога, ние разбираме под това име една жива и разумна реалност, която всеки човек може да опита тъй, както опитва хляба и водата, тъй както са я опитали всички най-велики хора в света.

Ако твоето безверие в Бога не те прави щастлив, здрав, свободен и талантлив, това показва, че не е този пътят, по който трябва да вървиш.

Ако вярваш в Бога и си нещастен, болен, беден, грозен, отчаян, това показва, че липсва нещо съществено на твоята вяра; тя е суеверие, а не жива вяра в живия Бог. Вярата в живия Бог носи разцвет на тялото, сърцето и ума.

За в бъдеще човек ще проявява своята жива вяра в Бога не с думи, а с живота си.

S.

Докосвам ли с длани дебелата, набраздена кора на стария клонест дъб, стоя ли облегната о високия му непоклатим ствол, слушам ли тихия шепот на листата му, аз долавям все една и съща безкрайно тиха и нежна мелодия. Знаят ли всички ония мои сестри и братя, залутани в суетите и грижите на всеки земен ден, за какво ми разказва тя? Защото, разказва тази тиха мелодия! Няма струни по кората, нито ствола има кухина да резонира, и все пак многодетното, величествено дърво тихо пее и разказва. Отивала съм при него почти по всяко време на годината. Напролет, когато първият лазур по небето вече е събудил пъпките на другите дървета; последни пъпките на дъба развиват розови, къдрави, меки като кадифе листенца и за ръката е наслада да ги докосне. Една спокойна и сдържана радост излъчват те. Отивала съм и през лято, когато свежо зелените листа на великолепната му корона приканват в сянката му за отмора. Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия.

А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни!"

Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце. Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан.

От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.

Р. К.

Както всички в света и аз лъкатушех из пътеките на живота, за да търся своя личен, земен дял...

Търсих радост, пожънвах страдания, давах чистота, получавах наглост и лъжи...

И започнах да питам като слабо, ограбено дете, застанало пред толкова горчиви измами:

— Къде е смисълът на този жесток и груб живот? Защо светът е едно чуждо на живота на душата ми нещо? Докога ще е тази раздвоеност и мъчително разкъсване?!...

Така бе, докато чух Твоите думи, Учителю!

Колкото по-тихо изричаше Ти Словото Си, толкова по-мощно То удряше върху раните в сърцето ми. Уплаших ли се от Силата Ти, та толкова се вълнувах и тръпнех, като Те слушах...

А потайният глас в душата ми пак зазвуча с властна радост:

— Говори,говори,Учителю!...

В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и възкресява радостта и Божествената чистота на душата. Ето защо със стъпки на свето доверие аз правя крачка след крачка към Тебе...

В сърцето ми се заражда песен и разтопява мъката от раздвоеност, а мрачните мисли са подгонени като облаци от пролетен вятър на ранина:

— Говори,говори,Учителю!...

Едно дълговечно, жадувано тържество се разлива в мен — Твоето малко дете. То не е вече така слабо между други в света. И не пита за смисъла. Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на Любовта. В Нейно име Ти стоиш над нас като светъл Водач, раздаваш щедро благослова Си, за да ни слееш с Пътя, Истината и живота.

— Говори,говори,Учителю!...

Думите Ти са като Хляб за гладната ни душа, като Жива Вода за жадното ни сърце.

Няма вече двойственост между душата ни и света, между нейните стремежи и външната реалност.

Който познава Любовта —саможертвено й служи с песен и усмивка...

Слушам Думите Ти, Учителю, и ето, през най-дълбоката си горест, аз Ти се усмихвам, изтривам сълзата от очите си и дълбоко вдъхвам благословението на сладките Ти, възкресяващи Слова.

— Говори,говори,Учителю!...

Говори, Ти, Медоносна Уста, и ободрявай и дарявай ни със светото си благословение!

Откривай ни все по-ярко Божественото Сияние на Христовата Любов, която обгръща земята като Спасителен Пояс и напира за път във всяко човешко сърце. Всекиму Тя иска да даде безсмъртните си Дарове...

Говори, Ти, Апостоле на Любовта, за да ни възкресиш като деца на Любовта, сеячи на Истината и образ светъл на Благостта!...

— Говори,говори,Учителю!...

Говори! И нека Твоят Говор стане свещен шепот в нашите сърца, божествен шепот на самите ни сърца, а ний ще слушаме, ще пазим и възпяваме! Твоето Слово ни понася с песенната лекота нагоре и залюлява в слънчевите люлки на Безкрайната Божия Светлина. Все повече ни доближава до Мистичния Възел на нашата предвечна цел, която вече знаем.

Благата Милва

Другарки мои, беше време, когато знаех и всеки, който не знаеше изпитваше острието на моя език; беше време, когато бях силна, и скъпо струваше на слабия, който прекосяваше пътя ми. Имаше такива, които аз обичах,и такива, които ме обичаха. На тези, които обичах, давах щедро от богатото съкровище на душата си. Но никога изобилните жертви на тези, които ме обичаха, не ми се виждаха достатъчни за малкото внимание, което благоволявах да им дам.

Уви, другарки мои, тези, на които давах, разграбиха и разпиляха съкровищницата ми. Аз пък се опивах от даровете на тези, които бяха щедри към мен.

Другарки мои, така минаваха дните ми; без жажда за възход и без възвишено цел, доволна от малките наслади, но никога не задоволена. Но когато силата ми отпадна и знанието, което имах, престана да ми служи, и когато сетното съкровище беше разпиляно, аз се пробудих от тоя сън. И скръб, безмерна скръб изпълни душата ми. Така пусто и безсмислено съм живяла, че не намерих нищо ценно от моя живот, което бих могла да задържа. Само сърцето ми, измъчвано от неверността на другите и измамата, се озлобяваше против тези, които го опожариха, и против самата мен поради сторените грешки. В тая борба, в тая тежка борба, от която животът вехнеше у мене, аз чух гласа на Кроткия да ми говори: „Прощавай, защото от незнание го вършеха, прощавай и на себе си, над която съм прострял безпределната си милост".

На изток розовите пръсти на зората сочеха идването на деня. Чезнаха една след друга сенките, които дълбоката нощ беше хвърлила връх раменете на земята. Отправих тогава поглед към сърцето си. И там видях, как бледнееха сетните сенки, които нощта, дълбоката нощ на безлюбието беше хвърлила връх него. И в оня миг, когато изчезна и сетната сянка, когато образи, нито на приятели, нито на неприятели не се възправяха вече между мен и Него, сърцето ми изпита топлината от първата милувка на любещата Му длан.

И сега, другарки мои, снела тежкия товар от сърцето си, аз изпитвам най-малката от радостите, които Той е приготвил за тези, над които е прострял безпределната си милост.

Б. К. Б.

Минавах край синора на зрееща нива. Ти вдигна десница и ми показа златистото море. Тих ветрец люшкаше зрелите жита, тиха песен се носеше по лазурното небе. Класовете бяха високи, зърното беше тежко и сито. Добра ръка се е грижила за нивата. Навреме е било посято семето, навреме благодатният дъжд се е излял над нея и слънчевите пратеници навреме я наситиха с огнени струи. Богата жетва обещаваше нивата. Но и тя като всички ниви не беше пощадена нито от синия синчец, нито от модрата метличина, нито от аления мак. Буйно растяха тия хубави полски цветя, ухаещи на волност и простор, от които ръката на девойката изплита чудна китка, но които трудолюбивият селяк не обича и не гледа с добри очи, нарича ги плевели.

Ти простря ръка нататък, където селянинът се мъчеше да изтръгне няколко упорити стръка. Какво искаше ти от мен? Аз обичам тези цветя. Не искай друго от мен, поне сега! Свежи са спомени ми на моите детски дни, когато безумно съм обичала тези дивни цветя, всред разлюляната нива. Аз ги обичам до днес — синия синчец, модрата метличина и аления мак. Аз не зная, какво искаше да видя през тая ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия свят и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича.

Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага. Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е приласкала най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга.

Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет. Това беше чудното видение на един прост човек, хей оттам, от тучните нивя.

Слушах странния разказ и в моето сърце се разнесоха познати мелодии и очите ми се изпълниха с топла влага. Зная, че той ми откри свидна тайна, но мога ли да я заключа в моето сърце и нейният дивен чар да гали само моите очи?...

Той разказваше, аз слушах:

— Той, Великият, Неизвестният държеше три класа в Своята десница. Взе единия, погледна го, беше празен, подхвърли го надалеч от Себе си. Взе втория и той беше празен и него подхвърли надалеч от Себе си. Най-после взе третия, той беше пълен и сит. Подхвърли го нагоре. Зърната за миг се пръснаха, той разтвори мигом шепата си и хвана три от тях. А, аз ни едно от тях, е, какъв човек съм аз, зърната, велики добродетели са те... тъжно завърши моя събрат.

— Брате мой, — казах му аз, — радвай се, че Той хвана три от зърната на пълния клас! Кой в нашата земя е увенчан с Великата Троица на безсмъртието? Кой Друг в нашата земя държи чашата на любовта, книгата на мъдростта и жезъла на истината, ако не Той, Неизвестният, Великият, Мощният? Ах, брате мой, кой друг може да освободи света от двата празни класа? Светът се гърчи под ударите на гордостта и жестокостта, радвай се, че Той освободи света от тях.

Аз чух най-хубавата песен и моята ликуваща радост бликна като буен поток и разнесе вестта, че великият час беше настъпил в света. И не сетих скритата и дълбока скръб за това, че и аз като моя събрат не успех да хвана поне едно от пълните семена, за които от векове копнея.

Аз зная, че в мене текат две разнородни реки. Аз зная, че в мен текат два различни живота. Аз зная, че в мене живеят две различни души. Виждам всичко, което става в мен. Бележа с черни писмена, различните мигове, които се редят в мен и виждам борбата на двете стихии, които се състезават в мен.

Днес се извисявам в небесните простори и в красотата на сияйното утро съзерцавам Величествения Ти образ. Утре аз ще се рея по прашните друмища и гъстите лесове. Моите уморени нозе ще дирят отдих и моите помръкнали зеници ще жадуват за синевата на небесните простори.

Край мен пламти буйно огнище, край мен искрят нажежени стърготини. Аз съм арена, където се борят за надмощие две стихии и често аз диря отдих в тихо и спокойно пристанище.

Ти стоиш край мен с чук в ръка. Преди да го стовариш върху моята наковалня, кротко ме питаш:

Жадна ли си за светлина и огън?

Господи, не знаеш ли, че цял живот само за тях копнея!

Тогава?...

Тогава удряй върху моята нажежена наковалня. Нека край мен пламти буйно огнище, нека искрящият дъжд ме обвие като огнен облак, нека моите копнеещи зеници се наситят на светещия дъжд и моето изжадняло сърце се напои с топлите струи, които текат край мен!

Какво значат моите страдания и моята болка, пред блясъка на стоманения Ти чук?...

Любомили

Ключът на Любовта отваря всичките затвори — и тоя на самата смърт! Тогава идва Мъдростта, която свети и показва Пътя на Истината, която освобождава.

Корените не се виждат и често дори никой не мисли за тях, като гледа дървото, но без тях то не може да съществува. Някои също тъй гледат цялата природа, без да виждат корените й, които са у Бога.

Едни държат златото в себе си и се ползуват от еманациите му; други го харчат за външни придобивки. И тогава, богати отвън, те са често бедни отвътре.

Малцина са тия, конто пазят дървото на своите способности, а раздават само плодовете му. Повечето са тия, които жертвуват вътрешните качества за външните преходни условия. За такива винаги животът се обезсмисля и слънцето потъмнява.

Има хора, които остават при всички условия на особено мнение и последната дума искат да бъде тяхна.

Има други, които поддържат различни мнения, но последната дума оставят на Бога и нея приемат. Те са разбрали смисъла на живота: изпълнение волята Божия!

Яйцето съдържа условията на Космоса в себе си. Някой може да го изяде и ще получи нещо, но онзи, който може да разбере процесите, чрез които масата вътре в него се организира и дава начало и форми на живот, ще проникне в най-важните закони на живата природа.

Животът е като една екскурзия: ако вървиш добре, другарите ти ще бъдат също като тебе — бодри, весели, добри. Ако вървиш зле, ще изостанеш назад и също такива изостанали ще те заобиколят. И тогава мнозина се произнасят, че животът е лош. А то е, че поради темпа си, те са попаднали в лошата страна на живота — всред изостаналите!

В Космоса има един закон, който човеците не са разбрали и поради това страдат.

Бог, за да се прояви, се ограничава, а човек, за да се прояви, иска да се разшири — и се стълкновява с Божественото.

Поради тоя процес, обратен на Божествения, человек се явява като Богу-противник и се стълкновява с нещата. Това е основното противоречие на човека.

Боян Боев

Стана въпрос за пътя на човешкото развитие. Учителят каза: — Бялата раса е доста прогресирала, каквото и да говорим. Новата раса, която иде, ще бъде още по-напреднала. Ще дойде един нов порядък. Шестата раса иде вече. Тя ще превърже раните на балата раса и ще й покаже, че има друг път. Това са новите хора в света — с пробудено съзнание. Строи се нещо хубаво в света, което хората не могат да си представят, какво ще бъде. Сега е завършване на една стара епоха. В човешкото съзнание става вече цял преврат — става преминаване от състоянието на буба в това на пеперуда. Сега иде една обща пролет — една духовна вълна, която ще засегне всички, само че тия, които са по-будни, ще имат повече условия да напредват. Но всички ще придобият нещо. Новото ще дойде, както пролетта — за всички.

— Какви промени ще донесе новата епоха в човешкото съзнание?

— Човек ще има по-широки разбирания за живота. Преди години един български писател и издател дойде един ден при мене и ми каза: „Ще ви кажа нещо, но не го разправяйте. Мисля че съм умопобъркан". — Защо не се прегледаш при лекарите? — Защото не искам да го кажа на другите, а само на вас. След обяд си почивам и по едно време аз съм в средата на стаята и виждам тялото си на кревата, легнало, със затворени очи. Един стои зад мене и ми говори: „Това си ти". А пък аз казвам: „Ако това съм аз, тогава аз, който гледам, кой съм?" Онзи ме заведе при тялото и ме тури върху тоя, който лежеше на кревата и аз се събудих. — Казах му: Твоето духовно тяло се е отделило от физическото тяло. Този, който е гледал, е бил в духовното тяло. — Цяла седмица не съм спал. Страх ме е, да не ми се случи пак. — Не бойте се. Няма да ви се случва често. Това се е случило, за да ви се покаже, че не сте тялото, а нещо друго.

Новата епоха носи по-дълбоко разбиране и на любовта. Днес хората търсят щастието там, дето то не е. То е в Любовта! Безлюбието ражда смъртта, а Любовта ражда живота. Тя даже изменя и човешкия глас. Като обикнете, ще се развие и гласът ви. Много хора остаряват преждевременно от грижи и от неестествени тревоги. Всяка тревога изкарва човека от нормалния път.

— Как да не се тревожат?

— При физическата любов, когато някой, когото обичаш, ти говори лошо, ти си свиеш веждите. При духовната любов ти си отваряш очите, чудиш се. При най-високата любов на земята, при Божествената Любов, той ти говори, а пък теб ти е приятно, че слушаш гласа му и не го упрекваш в нищо. При Любовта всичко е красиво. При нея няма никакви противоречия. Щом има някое противоречие, това е извън Любовта.

Когато помагаш, това е любов. Щом не помагаш, това не е любов. Един граф се влюбил в една мома. Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река. Слугата ги прекарал с лодката през ръката. Като излезли на брега, нападнали ги разбойници. Графът избягал, а слугата изгонил разбойниците. На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам".

Във всеки човек има нещо хубаво, но да знаеш, как да го извикаш да се прояви. Когато учителят люби ученика, последният винаги учи. Неговия предмет ще учи. Когато учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет.

— Има някои естествено лениви.

— Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! Да обичаш тези, които те обичат, това е в реда на нещата.

А пък да обичаш тези, които не те обичат, там е съвършенството. Да обичаш този, който обича другиго, там е съвършенството. Ти помогни на една душа и остави на страна, дали те обича или не. Сега хората искат изключителната любов: този, когото те обичат, да не го обичат други и той да не обича други. Това не е още Божествената Любов. Като обича човек, да не се интересува, дали го обичат. Защото, да обичаш, това зависи от теб, а пък да те обичат, това не зависи от теб.

Един ден, когато хората се развият, ще обуздаят всички инстинкти, които съществуват у разните животни, и тогава ще разберат, в какво седи Любовта.

При Божествената Любов човек чувствува и обича Великото Разумно Начало във всички! Тогава чувствува подем и блаженство. Тогава небесният живот се отваря за него. Това състояние напредналият човек може да опита няколко пъти в живота си. Човек за да дойде до това, трябва да мине по-рано през много неблагоприятни фази. Вземете една пеперуда: преди да се разхожда от цвят на цвят, тя е гъсеница и после влиза в по-висшия живот на пеперудата.

Всичко в природата е проникнато от Любовта. Този, Когото обичаш, е в хляба, водата, въздуха и светлината.

Сега трябва работа за новото, което иде!

П. М.

Последната глава на „Тайната на Нострадамус" от Пиоб не носи сензационни разкрития. Коментаторът дава в нея между друго две бележки върху характера на прочутата предсказатална система, които, обаче, са, както всички бележки на тая тема, недоизяснени. Той прави освен това опит да прозре в периода след 1927 г., т.е. след времето, когато е писана книгата.

Сега ще предадем споменатите бележки в съкратен вид, като оставяме предсказанието за следната статия, която вероятно ще приключи нашата серия.

Пиоб започва с един преглед на политическия живот във франция след войната и констатира, че в съчиненията на Нострадамус се разглежда дейността на по-видните френски държавници. При това авторът предпочитал да си служи повече с езика на кулоарите, отколкото с тоя на трибуната. Така, Клемансо е означен като „Старият Шарон" или „Тигърът", Поанкаре — „Феникс" Ерио — „от града, напояван от две реки" — Лион (както се знае, Ерио бе току речи несменяем кмет на тоя град) и пр.

Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения:

„За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26:

„Augurez creuz, elevez aruspices"

Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа. Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на Наполеон I (вж. „Ж.3." бр. 242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес,

Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо. Тия топографски указания не са твърде загадъчни; те изискват във всеки случай много размишление: те се прилагат направи, които трябва да се трасират върху картата на Франция, тръгвайки от самата точка, дето се намира върху плана на Париж седалището на разглежданото министерство (вж. фиг. „Машината за управляване" в бр. 143 на „Ж.3."). Но, би могло да се процедира с приблизителност за един цял кабинет, като се вземе целият Париж за централна точка върху една намалена карта.

Може да се направи и обратното при конституирането на едно правителство: познавайки парламентаристите, които го съставят и избирателните окръзи, които те представляват, трябва да се съедини избирателното седалище на тия последните със самия Париж, за да се състави една фигура, която после се проучва.

Като куриоз и за изследователите коментаторът дава топографските указания, дадени в Центуриите за 6 френски министри на финансите през зимата 1925—26 г.

След това Пиоб прави едно сравнително проучване на положението на планетите Марс, Уран и Слънцето по време на парламентарните смущения, които станаха във Франция през юни и юли 1926 год.

Събитията, които създадоха министерските кризи, са следните:

15. 6. - Оставка на Р. Пере и след това па целия кабинет - Марс е в 0°19', т.е. тоя ден влиза в знака Овен, Уран е в края на Риби, само на 43' от Овен и на 1°2' от Марс.

23. 6. - Кабинет Брян-Кайо - Марс е в 5°46' от Овен, Уран само на 37' от върха на Овен, но на 6°23' от Марс. От др. страна Слънцето миналия ден е влязло в знака Рак.^[1]

17. 7. - Падане на тоя кабинет - Марс е на 21°47', т.е. се е отдалечил още повече от Уран.

19. 7. - Кабинет Ерио - Марс напредва с още 1°, което го отдалечава малко повече и от Уран

21. 7. - Падане на тоя кабинет - Марс е стигнал 23°43' от Овен.

24. 7. - Кабинет Поанкаре, на речен на „националното единение" - Марс достига 25 29' от Овен и отстои на 26°11' от Уран; а от месец Слънцето е изминало 30° и влиза същия ден в знака Лъв.^[2]

Но — това е изключително важно — от 5. 7. Уран е станал ретрограден.

Планетата Уран, чиято звездна обиколка трае около 84 години, чрез своето видимо движение около Земята служи, според Пиоб, като стрелка, която бележи еволюцията на идеите върху циферблата на човечеството. Всичко става така, като че ли неговите индукции дават на мозъците подтик към напредъка. Резултатът е, че, ако в даден момент едно политическо събрание е поставено пред тежки проблеми, чието отражение може да бъде световно, колективната душа на това събрание се стреми да им намери нови и смели решения, когато Уран напредва и напротив, е готова да прави така наречените реакционни отстъпки (казано политически), когато Уран се връща (видимо) назад.

Това е цялата тайна на декретите-закони, отказани на кабинета Бриян — Кайо и гласувани на Поанкаре.

Тия декрети-закони бяха предложени от правителството, когато Уран бе започнал да се връща назад. Те щяха да бъдат гласувани на Бриян и Кайо, ако техният кабинет бе съставен под същото влияние, но това не бе така. Уран се движеше на 23. 6. ясно към нови идеи и до 5. 7. се приближаваше към знака Овен, но тогава започва да се връща назад.

След това, на 24. 7., когато Уран дохожда на 29°18' от Риби — на същата позиция, на която се намираше в навечерието на оставката на Р. Пере, ето че се съставя кабинетът Поанкаре върху базата на декретите-закони.

Така че Камарата — Камарата на Картела — дава съгласието си на човека, когото бе побързала да катурне неотдавна за всичко това, което няколко дни по-рано тя отказваше на картелиста Кайо!

И пак Поанкаре стана председател на Кабинета, а Р. Пере — председател на Камарата!

Учудването, което произвело това развитие както в чужбина, така и в страната, пораснало още повече, когато се е видяло, че от тогава Камарата е станала спокойна и мъдра и финансите на страната — стабилизирани. Уран бе ретрограден! — пояснява Пиоб.

От 5. декември 1926 г. Уран не е вече ретрограден и дори от 31 март 1927 г. той е влязъл в знака Овен, указание за съвършено нови идеи.

Но индукциите на планетата Марс обуславят начините на дейността. През юли 1926 г. Марс индуцираше силно колективната душа на парламента да се вълнува и понеже Уран я подтикваше от друга страна към новото, дойде до избухвания. След декември 1926 г. Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието.

Това е на едро. Но, при такава материя трябва да се влезе в подробности и това е твърде сложно. Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна. Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля.

Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на събранието.

В очевидния факт, че Уран влезе в знака Овен на 31 март 1927 г., всички техници признават, че стрелката на еволюцията на идеите бележи нова ера. Но часът за това не е ударил веднага върху частния циферблат на всеки народ, нито на всеки индивид.

За да стане промяната пълна, трябва да се чака, щото общата индукция да предизвика както в нацията, така и в индивидите специални индукции: силите се разлагат, съществува и принципът на инерцията.

Такъв е духът, с който трябва да се пристъпи към изучаването на детерминациите, които според сложната система на Нострадамус образуват „предсказания", завършва Пиоб.

-----------------------------------------------------------

[1] И се намира в дисхармоничен аспект (квадратура) с Уран и Марс (б.н.).

[2] Слънцето е отминало кулминацията на квадратурата с Марс и образува хармоничен аспект (тригон) е Уран (б. н.).

Г. Драганов

Старите окултисти са изразявали живота с кръг, представящ змия, захапала своята опашка. Преведен на съвременен език, тоя символ би означавал: животът е движение.

Естествено, там гдето има движение, ще има и вибриране. Това е приливът и отливът на слънчевите енергии, които излизат от слънцето и се разпръсват по нашия космос. Те са извор на вечното движение на един неизчерпаем живот, който живее сам за себе си, незнаен за нас хората в неговия смисъл и цели.

Онова, което е познато на хората, това е, че има едно вечно съществуващо движение, което Учителят определя като проява на любовта, която представя една творческа, обновяваща сила (Беседа от 24 май 1942 г.)

А в друга беседа от 30 август 1942 г. той казва: „Любовта дава живот и движение". Щом в природата съществува сила, която движи, която твори и създава живота и която Учителят определя като „Любов", то, естествено, всеки човешки живот трябва да бъде насочен в унисон с тая творческа сила, за да възприеме благотворното й влияние.

Ако човек не се движи в хармония с тая природна сила и направи отклонение, ще имаме противни резултати. Ще имаме заболявания, психични и физиологични разстройства.

За да ни бъдат по-ясни горните мисли, нека спрем за момент вниманието си върху психичното състояние на един художник или поет в момент на вдъхновение. Характерното в случая у тях е едно повишено настроение. Те са жизнерадостни, енергични, доволни, като че ли целият свят е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот. Те се вдъхновяват от идеи и мисли, отнасящи се за всички хора, те искат да кажат на хората всичко, каквото знаят за живота, за да им бъдат полезни и да им покажат красивото в него. Това става с тях, защото са докоснали творческите сили на природата. В тях любовта се проявява.

Да вземем противоположни примери на тези. Да разгледаме психическото състояние на един човек, който е извършил престъпление. Извършил е кражба или е измамил никого и го е ограбил. Неговото състояние е съвсем друго от това на един творчески настроен художник или поет. Той изживява един постоянен страх да не бъде заловен, да не бъде наказан. Поради това се страхува, укрива, бяга и в стремежа си да бъде укрит, той извършва и други престъпления. Неговото съзнание е тъмно, потиснато, душата му е неспокойна. За него всеки нов ден е лош ден, защото той трябва да се пази от преследванията на властта. У него няма спокойствие и мир. Явява му се сърцебиене. Заболява от задуха, явяват му се болки в стомаха, нервната му система е разклатена и пр.

От всичко гореказано можем да заключим, че, ако искаме да сме здрави, да сме бодри, да ни прииждат творческите сили на природата, ние трябва да насочваме живота си в хармония със законите на природата и да живеем така, както тя ни подсказва в своето проявление, което, както казахме, е любовта като творчески принцип на живот. Да живеем така, че винаги да проявяваме любов в целия свой живот. Да не се подпушваме от нищо, което би накърнило нашето здраве.

Ако изпаднем в едно състояние на подпушване на нашите мисли, чувства и желания, непременно ще имаме заболяване на тялото. Типичен пример на подпушени мисли и чувства ни дава професор Фройд за госпожицата, която е получила телеграма, че сестра й починала. Тя отива в града, гдето сестра й е умряла и като я вижда, си казва: „Ето случай да взема за мъж своя зет". В тоя момент обаче в нейното съзнание изпъкват моралните съображения, които отхвърлят тая мисъл като неморална. Подтиска госпожицата своята мисъл и желание за женитба със зетя си, обаче се разболява. Лекуват я, но не могат да я излекуват. Повикват проф. Фройд и той чрез своя метод на психоанализиране на изживяванията й успява да я принуди да разкаже всичките си преживелици, включително и случката със сестра й. От тоя момент започва и излекуването й.

В това няма нищо чудно и невъзможно. Подтискащите мисли и чувства, които е имала болната при откриването им са били освободени от нейното съзнание и у нея настъпва хармонично отнасяне към живота и тя оздравява. Не напразно в християнските църкви се практикува „изповедта" като средство за облекчаване на моралните страдания.

И проф. Фройд, след като е правил дълги наблюдения за подобни случаи, казва: „Всека подтискаща мисъл или желание води не само до психично заболяване, но и до физиологично такова". Може би тъкмо да предпази хората от подобно състояние, Учителят казва в беседите „Двата пътя", в „Качества и прояви на волята”: „Без разположение нищо не става". С това той иска да каже: за да бъдем здрави, необходимо е да живеем така, че да проявим най-добрите си мисли, чувства и желания, защото само по тоя начин ще се хармонизираме с природата. Или както Учителят казва още в споменатата беседа „Двата пътя": „Ако хората се хармонизират с природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно".

Съвременните хора, обаче, отдават малко внимание на мислите и чувствата си. Те ги третират, като да са без значение за живота. А това не е така. От посочените по-горе примери ние виждаме, че те имат своето значение за здравето на човека. Не са редки случаите, когато ние срещаме хора болни от нерви, неспокойни, страдащи от сърце, стомах и пр. Ако се проследи техният живот, ще се констатира, че те са нарушили с нещо хармонията на своите отношения с творческите сили на природата, затова и боледуват. И докато не възстановят тази хармония, те не могат да бъдат здрави. Ето защо, искаме ли да бъдем здрави, винаги трябва да създаваме у себе си такива мисли и чувства, които биха ни създали импулс за творчество и живот.

Б. Боев

В миналия брой разгледахме любовта като възпитателен фактор, като най-благоприятна среда при всяко възпитание и обучение. Но този въпрос има и по-дълбока страна. Любовта не е важна само като възпитателна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек — човекът на любовта. Тая мисия на днешното училище се основава на следното:

1. Тая мисия е в хармония с детската природа. Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А именно чрез любовта той проявява своята истинска природа.

2. Любовта внася изобилен живот в човека. Ето защо, лъчите на любовта внасят подем в ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови унаследени отрицателни черти, склонности, навици и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват; умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия — да създаде човека на любовта — то е вече осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.

Училището трябва да приеме споменатата мисия върху себе си. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е най-естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от средата, която е най-благоприятна за неговото развитие. Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение пропито от идеализъм, от възторг, от висш идеен живот — поколение на строители и работници за изграждане на новата култура.

За да изпълни тая своя мисия, училището трябва да обърне особено внимание върху методите за събуждане на дейната любов в детската душа. Тия методи трябва да се приложат в днешното училище. Любовта у детето не може да се събуди чрез морализиране; последното дава материал само на ума и паметта; то не може да раздвижи дълбоките сили на детската природа.

Кои са методите, с които днешното училище може да създаде новия тип човек — човекът на любовта?

Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта. а да я живее. Това значи: практикуване любовта. Тя да бъде среда, атмосфера, в която детето да расте. Къртицата е развила повече своите предни крайници чрез тяхната по-усилена дейност. Като е ровила постоянно пръстта чрез тях, те са се развили значително. Тя не е имала случай да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина под земята и те са се атрофирали. Значи, всеки орган или способност се развива, като се употребява, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта.

Детето учи любовта чрез дейност. Това, което човек е опитал, ще го научи, а това, което не е опитал, и 20 пъти да му се преподава, не може да го научи. Това важи и за любовта.

Тук ще кажем няколко думи за методите, чрез които горният общ принцип намира своето приложение:

1. Най важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения. Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя. Обаче един закон на любовта гласи: Любовта към едного преминава в любов към всички. Когато човек обикне някого, тая любов тъй го пречиства и повдига, че всички същества стават за него близки и мили.

Любовта на детето към учителя ще стане изходна точка за разширената любов към всички. По този начин училищната атмосфера на любовта ще допринесе за създаване на новия тип човек — човекът на любовта.

2. През първия образователен период — предучилищната възраст — това, което се прави от други около детето, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо, околните на детето не трябва да имат никакви действия, които противоречат на любовта, безразлично, дали тези отрицателни прояви са спрямо детето или спрямо други в негово присъствие. И в двата случая действието е еднакво. С това се туря голяма спънка за детското развитие. Това правило важи и за следващите образователни периоди.

3. През втория образователен период — период на първоначалното училище и прогимназията — лицата, които са в детската среда, трябва да са образцови, че да събуждат у детето чувство на благоговение спрямо тях. Благоговението води към любовта.

4. Трудовият принцип трябва да бъде изходна точка на цялото обучение и възпитание, и то труд всред природата, — отглеждане цветя, зеленчуци, плодни дървета и пр. Този детски труд няма да бъде механичен. Детето ще ги отглежда с любов.

Посаждането или поливането на едно цвете е практикуване на любовта, особено когато детето изхожда от съзнанието, че това са разумни същества, които са отзивчиви на неговата любов, че те я разбират и тя намира отглас в тях. Също така, когато детето чисти пътека в гората или извор от любов към извора и към хората и животните, които ще се ползуват от него, това е също практикуване на любовта. Изобщо, трудът на детето всред природата представлява прилагане на любовта към растенията, към хората и пр.

Отношението на детето към едно дърво ще бъде отношение към едно живо същество. Грижите, които ще проявява детето към дървото или цветето, ще наподобяват на грижите, които проявява майката към своето дете. Детето ще има състрадание към цветята, които не са полети и са засъхнали. То ще разбира техните нужди, техния език. По този начин чрез тая работа на детето всред природата се разцъфтява у него дейната любов.

После любовта към растението ще се разшири и към хората. Който е внимателен към едно цвете, ще бъде внимателен и към хората. Това дете, което обикне цветята, дърветата, ще обича и хората. Това дете, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, измъчва птичките и пр., утре ще бъде жестоко и грубо към хората.

5. Децата ще работят една обща работа в цветната, зеленчукова и плодна градина. Всяка обща работа сближава хората, развива у тях социални чувства, дух на взаимопомощ, сътрудничество и солидарност. А всички тези прояви са качества на любовта. Ето един красив начин, по който трудовият принцип води към любовта.

6. Чрез друга една обща работа може да се развие у децата любовта и социалното чувство. Това е дейността в т.н. ученически дружества: на Червен кръст. въздържателно д-во, вегетарианско, туристическо, есперантско, стенографско и пр.

7. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие". Ще приведа няколко примера: хранене птички, помагане в къщи на майката, напр. подаване дрешки на майката, когато пере.

Детето може да повдигне и превърже за пръчка пречупеното цветенце в гората. Или може да привърже една слаба фиданка за колче, което да й служи за подпора. Така у него се събуждат сили, чрез които то ще бъде готово да работи за една възвишена цел в бъдеще. Учителят казва: „Човекът с будно съзнание като мине през някоя гора, ще знае, какво да прави. Той ще полее няколко дървета, ще изчисти няколко запушени извори, на някои реки ще направи път за минаване; като види едно паднало дете, ще се спре и ще го повдигне. Някоя мушичка се дави; ще я извади. Тия методи могат да се приложат при възпитанието на детето".

8. Приложение на правилото: Всеки ден да се прави по едно добро. Чрез разни приказки: примери, разкази и пр„ учителят може да събуди у децата идеята те по своя подбуда да почнат практикуването на това правило. Какъв интерес и какъв възторг ще събуди това у децата. Това ще внесе разнообразие в детския живот. Един от начините, по които учителят може да заинтересува учениците с тая идея е следният: той може да им каже, че той или негови някои познати имат за правило да правят всеки ден по едно добро. Това може да породи у децата желание сами да вземат решение да го практикуват.

9 Общението с природата води към любовта. Това е един от методите за събуждането на любовта. Учителят казва: „Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него"! Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно отношение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки и пр. води към любовта!

10. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето. Това е условие за проявата на любовта у детето. Любовта образува основата на божествената същина на човешкия дух. Ето защо музиката и паневритмията представляват важно условие за създаване на новия тип човек.

11. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действува отрицателно: децата са наредени в кръг около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека.

Да не се употребява и подигравателният хумор. Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба „Цоцолана". Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена н пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре като видят една баба на улицата, пак ще се смеят на нея, ще я подиграват и ще я нарекат „баба Цоцолана". Ето защо на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Има впечатлителни хора, които не могат да се очистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо разказването на децата на приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен фалшив хумор, нека да се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен.

12. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта.

13. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действува за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живели за другите.

14. В третия образователен период (гимназиалният), освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал, това е вече проява, качество на любовта.

Тук са изложени само няколко от методите за развитието на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент, от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използува за целта. Горното представлява само скици, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви свобода, творчество и инициатива.

В. Пашов

В света съществува една жива и практична наука, която е достояние на високоиздигнатите синове на човечеството, но която е скрита от очите на невежите, от очите на децата. Тази жива практична наука, която е кръщавана с различни имена през вековете, която бих нарекъл наука на посветените, на гениите и светиите, познава онази зависимост, която съществува между живота на Природата и живота на човека и човечеството.

За тази наука на посветените Природата е жива и разумна, и живота на човека и човечеството е в тясна връзка и зависимост от живота на Природата. Човекът и човечеството са само органи и системи в големия космичен организъм на Природата. И тези органи и системи имат строго определени функции в организма на Природата. И когато хората, поради невежеството си, станат причина за нарушаване правилната дейност на този организъм, тогаз се явява реакция от страна на Природата, която реакция се изявява във формата на земетресения, вулканическа дейност, наводнения, суша, градушки, епидемии и други болести, войни, големи зими и пр. в зависимост от това, на коя природна енергия е нарушено равновесието. За онези, които не познават тази вътрешна зависимост между живота на човека и Природата, това ще се види много детско, наивно, суеверно, нещо невъзможно. То е невъзможно за онзи, който не знае да мисли, който не вижда нещата и не разбира законите на Битието. Но за онзи, който вижда и разбира законите на живота, които се проявяват в живота и Природата, това е един факт. Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения.

Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси. Тъй като човекът и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството. И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр. в зависимост от това, кои енергии са подпушени.

Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер. светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Значи, от това гледище етерът е състояние на първичната енергия, и основа на всички енергии, които действуват в сферата на земята. Като най-груба проява и израз на тези четири рода енергии се явяват четирите агрегатни състояния на материята — лъчисто, което е свързано с топлинния етер, газообразно — свързано със светлинния етер, течно — свързано с химическия етер и твърдо — свързано с жизнения етер. Древните алхимици и астролози са наричали тези енергии — огън , въздух, вода и земя.

Когато хората злоупотребят с онези енергии в своя организъм, които са свързани с топлинния етер в Природата, по такъв начин ги възпламеняват и тогава се явяват гневът и войните в живота на човека и човечеството и пожари, земетресения, вулкани, суша, и пр. в природата, защото тази енергия избухва като динамит. Ако хората злоупотребят с енергиите на химическия етер, които са свързани със специални функции в живота на човека, тогава се явяват наводнения или суша и душевни и сърдечни заболявания у хората. Когато се наруши равновесието на светлинния етер, тогава се явяват бури, циклони и умствени разстройства у хората. Понеже Природата не търпи нарушение на равновесието в нейните процеси, затова, за да възстанови нарушеното равновесие, което е естествена последица на нашия неразумен живот, явяват се войните, земетресенията и пр., които уравновесяват природната енергия и възстановяват равновесието в живота. Учителят казва, напр., че войните до голяма степен са резултат от избиването на животните, от месоядството. При избиването на животните, енергията на техния живот отива в пространството, откъдето действува на човешките мозъци именно в онези центрове на разрушението, които са свързани с низшите енергии на живота. Тази енергия трябва да се изразходва, защото иначе ще произведе експлозия и разрушение в живота на човека и човечеството. На всички е известно, че когато човек се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва. същото става и в живота на човечеството и в Природата — и там подпушената енергия търси път и начин за трансформиране.

Учителят казва: „Праведните, добрите и разумните хора ще спасят света от земетресения и от ударите на съдбата". Това е намеса на разумните сили на Природата, за да изправят нарушеното равновесие. Разумността, добротата и справедливостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритмус и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало.

Тази идея е мъчно разбираема за обикновения човек, който още не може да мисли правилно, но това е един факт. Окултната история ни разправя, че в миналото човечеството на няколко пъти е стигало до едно такова състояние в развитието си, че е рискувало да бъде затрупано под развалините, причинени от собствените му глупости и невежество, но е било спасявано от праведните, добрите и разумните. Един от тези праведни, добри и разумни беше Христос, за Когото се казва, че стана изкупителна жертва за човечеството. Казано е за Него, че е вземал върху себе си греховете на човечеството. Преведено на научен език, това значи, че Той стана трансформатор на всички отрицателни енергии, които се б4ха набрали вследствие нарушението на космичния ритмус, които, като преминаха през Него, като през мощен акумулатор, се трансформираха и спасиха човечеството от земни катастрофи и органическо и психическо разрушаване. По такъв начин Той даде възможности на човечеството да продължи развитието си и да възстанови прекъснатата си връзка с Бога. Без Него човечеството е било дошло до такова положение, че рискувало да загуби живота си. В още по-далечно минало в още по голяма степен имаме същото нещо. И тогава на земята настанали такива трудни условия за живеене, че по-голяма част от човечеството е буквално измряло. Останали са да живеят само най-издръжливите — онези, които са се намирали под влиянието на Слънцето. Всички други били разрушени под ударите на съдбата. А ударите на съдбата — това са реакции на разумната Природа, предизвикани от нарушение на правилния ритмус на космичната енергия. И тогава разумните същества, за да спасят човечеството и живота върху нашата планета, откъснали Луната и я поставили в пространството като един грамаден всмукател и трансформатор на отрицателната енергия от земята.

Така че Луната има за задача да освобождава земята от всички отрицателни енергии, които се набират върху нея, следствие неразумния живот на хората. Тя ги изтегля от земята като една грамадна помпа и ги препраща в космичното пространство, където разумните същества ги трансформират. Но въпреки този мощен космичен трансформатор, все остават нетрансформирани енергии, които носят своите последствия и предизвикват реакции, чрез които да бъдат трансформирани и възстановен правилния ритмус на енергията. За да бъдат избегнати тези реакции, необходимо е разумността, добротата и справедливостта да станат живи принципи на човека, да станат знаме в живота, за да може човек да влезе в хармония с космичния ритмус на Природата и да не нарушава нейните закони. Колкото повече разумни, добри и справедливи човеци се намират между човечеството, толкова повече неговата съдба се подобрява. Има един пример в Библията, където се казва, че Господ пратил ангели да погубят Содом и Гомор, като им казал: Ако намерите 10 души праведни и добри хора в тези градове, пощадете ги. Но те не намерили. И за днешния свят е същото. Ако не се намерят достатъчно разумни, добри и справедливи хор които да послужат като трансформатори на отрицателните енергии за възстановяване на космичния ритмус, ние ще изпитаме върху си реакциите на Природата под формата на земетресения и други природни бедствия и болести, за да се възстанови равновесието на енергията в живота на Природата. Затова са необходими разумност, доброта и справедливост, които ще ни свържат с Любовта. А като ни свържат с Любовта, това е вече пътят на правилния, разумен и хармоничен живот, в съгласие с Великата Разумност, която направлява целокупния живот на Битието.

Тогава, като се запознаем с Любовта, тя ще ни заведе при извора на вечния живот и ще ни запознае с Мъдростта, която ще ни даде светлина и знание да разбираме законите и пътищата, по които се проявява животът; по такъв начин Мъдростта ще ни запознае с Истината, която ще ни даде свобода да можем свободно да се движим в космичното пространство, а не да живеем само в границите на нашия земен живот. Тогава ще видим и разберем онази дълбока връзка, която съществува между човека и Природата и взаимните отношения, които съществуват между тях. Тогава ще видим, че животът на отделния човек и на цялото човечество е само част от целокупния живот на Природата.

Е.

Светът не може да се похвали, че е достигнал до една голяма степен на пълен обществен живот. Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена. В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си. В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота". Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи. И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр.

Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение. Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера. Може би с малко по-голяма, по-изпъкваща външна проява.

А що е обществен живот? — Едни мислят, че обществен живот е да създадеш, колкото се може повече блага за хората. В същност, никой човек не с в състояние да създаде блага. Най-важните блага, без които не може, ги създава природата. Човек в стремежа си да осигури личното си съществувание подпомага природата и всъщност я ограбва. Както и да е, благата, които природата ни дава, човек ги събира, ако са храни, плодове; прави водопроводи и далекопроводи, ако се отнася до водоснабдяване, водонапояване, електрификация и пр.; вади ги из земята, ако се отнася до минерални богатства и ги поставя на разположение на фабриките, които ги преработват. И след всичко това, какво обществено значение имат всичките тези блага? Природата ги е дала даром, хората влагат труд, докато станат те годни за използуване, а после стават роби и зависими от тия блага. От благата ли? Не, но те стават роби и зависими от тия, които са съумели да ги натрупат. Те са отделни хора, а също по-малки и по-големи обществени единици. Ето до къде е стигнал общественият живот по пътя на „създаване блага". Без съмнение, блага трябва да се създават. Природата ги е дала изобилно, ние трябва да ги използуваме. Но не трябва да поддържаме чрез тях едно модерно обществено робство.

Тук лежи един от великите принципи на новото учение, на новото човечество. — Всеки има право свободно да се ползува от благата на природата. Те не са и не бива да бъдат обект на търгуване, спекула и заробване. Използуват ли се природните блага за такива цели, създават се всичките недоразумения, вражди и войни в живота. Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром. Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот.

Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея. Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността. Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции. Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите. Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв. А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек. Ето нашият девиз: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ. Любовта в името на Цялото, което ни свързва. Затова Учителят казва: „Любовта създава доброто и милосърдието".

Има една форма, в която съвременният социален живот се изразява най-много. Обществото дава грижата си към отделните единици, а те се отплащат чрез своя постоянен дълг към обществото. Днес, можем да кажем, е епоха на дълга към обществото. Днес е епоха, когато единиците трябва да жертвуват всичко, дори живота си, за обществото, за нацията. Ние разбираме твърде добре дълга. Ние го разбираме по-добре, отколкото това, което той представя за масите. За масите това е нещо задължително, въз основа изискванията на законите на страната, обществени и морални норми. А за човека на новото, дългът е израз на дълбоко вътрешно съзнание и убеждение. То произлиза от любовта му към Цялото. За такъв човек, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание.

Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща. Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки човек, не са обект на неговото пълно съзнание. Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония. И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния свят. Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички.

В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.

Благодарността трябва да влезе в човешката душа като необходимост, не само за един момент, но завинаги. Герой е онзи, който всякога е благодарен. Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Когато човек е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. Божественият живот може да се придобие само чрез любовта и благодарността.

Бъди благодарен за всичко, при всички условия! Обрал те някой — благодари, че те обрал; казал някой лоши думи за тебе — благодари ; заболял си — благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. За всичко благодари: и за малкото, и за голямото благо.

Неблагодарността трябва да се превърне в благодарност. Ако човек не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Няма по-велико нещо в живота от това, човек да бъде благодарен. Благодарността отваря пътя на любовта. Злото се дължи на неблагодарността. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях.

Като извади човек неблагодарността вън от себе си и внесе благодарността в сърцето си, тогава ще види Бога и Христа. Ще ги види в проявите на любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, отвори широко сърцето си, да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. Отвори ума си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. Отвори широко душата си, да влезе Божествената сила в нея, да те направи смел и решителен. Топлината, светлината и силата, това е Бог, Когото търсите. Той живее в нашите умове, сърца и души. Затова, гледайте с благоговение на душата си като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стая. Така ще добиете сила и мъдрост и ще разберете, че болестите, страданията, сиромашията представят едни от проявите на Бога. С тях Той ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Благодарете за това.

Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък, те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат чрез благодарността. Ако Този, Който е създал света, служи на всички същества, какво остава за човека, който не е създал нищо. Човек трябва да следва Неговия пример, вътрешно да стане слуга, за да служи на любовта. Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Той доказал също, че човек може да бъде благодарен и за лошата жена. Благодарение на Ксантипа, казал той, аз станах философ.

Ако благодарността не влезе в сърцето на човека, той не може да влезе в Царството Божие. Благодарността води към любовта. Само чрез благодарността може да се намери пътя към любовта. Светът, който сега се създава, е свят на любовта. Влезеш ли в този свят, любовта трябва да бъде твой съпътник. Всичко, каквото вършиш, трябва да бъде продиктувано от любовта. И като срещнеш един човек, възлюби Бога в него и бъди готов да му служиш.

Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Така ще дойдете до онази вътрешна дисциплина в себе си, ще придобиете пълно самообладание и ще станете господари на себе си.

Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света. Те имат само един външен поглед за нещата, а вътрешен нямат. Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък да — се оправи вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешен ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. А радостта и веселието са израз на благодарността. Затова благодарете за всяка малка придобивка. Така тя няма да ви се отнеме.

Бог ви съветва да благодарите за сиромашията и голотата, в които се намирате. Само чрез благодарността ще се освободите от сиромашията. Като благодарите за всичко, което ви е дадено, вие сте богат. Който не може до благодари и постоянно роптае, е сиромах. Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. Дето са доброто, разумността и справедливостта, там е любовта. А дето ги няма, там е човешкият, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: „Постоянно благодарете".

Мнозина се запитват, в какво да вярват, кое верую е най-право. Не е въпросът в това. Всеки трябва да се запита, благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарят за това, което Бог им е дал, те ще се разберат. Тяхното верую е право. Те вярват в един и същ Бог. Ако хората постоянно благодарят, много неща ще им се дадат и много тайни ще им се от-крият. Държат ли, обаче, само една неблагодарност в сърцето си, те сами се спъват. Бъдете благодарни на всичко, за да ви се даде онова, от което душата ви се нуждае. С това вложете доброто, разумността и справедливостта в душата си, за да приложите Божиите закони. Те са законите на Битието. Те са лъчите на Слънцето, за които постоянно трябва да благодарите. Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват и развиват ума. Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват сърцето и го правят мощно. Има особени лъчи на Божията Любов, които хранят душата.

И като благодарите за всичко в живота, ще влезете в Царството на Любовта и ще бъдете блажени. А блаженството седи в това, че Бог ще се весели в човека, и човек ще се радва и ще има вътрешен мир.

Образът на съвършената усмивка

Утопия и Реалност – Е.

За музикалното творчество – G. N.

Учителят върху проблемите на образованието – Б. Боев

Възможности и граници на музиката – К. Ик.

Хармония и дисхармония в организма – д-р мед. Ил. Стр.

Пътят – инж. хим. Д. Кочов

Геометричните детерминации на Париж – П. М.

В светлината на Учителя – Любомили

Стихове – S., Д. Антонова

Загадъчни явления

Отзиви, вести, книгопис

LA MAITRE – LA VOIE ASCENDANTE

Съдържание

Q

От статията на Любомир Лулчев във в-к Мир върху слънчевите петна тук предаваме заключителната й част:

„Ние сме в предверието на един велик свят, до границите на едно твърде близко бъдеще, в което ще ни се разкрият много силови възможности. Да вземем един пример от явления, добре известни: въздействието на катализаторите при синтезите — то е нито химическо, нито физическо. Може да го наречем динамично. Тогава при физическите свойства и химическия състав ще трябва да прибавим като неотлъчно агрегатно качество и динамичното състояние или напрежение.

Но това е равнозначно с признаването на един нов изглед на вселената — динамическия, заедно с динамичните свойства на телата в тая вселена. Когато това се разбере, проучи и сведе към една специфична дисциплина — наука за тия динамически отношения — човечеството ще се намери с изненада пред факта, че радиестезията, телепатията, спиритизма и пр. ще се очертаят само като частни случаи на това динамическо поле. И тогава много и много сегашни загадки ще станат научни явления на една велика обширна наука за безкрайния и безсмъртен живот, която вече ще знае, че съществуват във вселената много и различни неща и възможности, вън от възможностите на сегашния човек! Слепият трябва всяко нещо да го побутне, за да го познава, но виждащият няма нужда от това. Слепороденият може да отрече съществуването и на звездите по небесния свод, но не може да ги угаси. Пред съвременното човечество стоят много врати, през които може да се влезе в дълбочините на природните тайни. Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум. Предстоят му пътищата на душата и духа. Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот.

Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората!"

В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия:

Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др. и тяхното движение, но че в него действува и друг деятел, който обуславя неговата цялостност — цялостност, по-висша от тази, която зависи от обединението на елементите в пространството и времето.

Виталистите от по-ново време се стремят да дадат на това понятие vis vitalis (жива сила) ново съдържание. Такива са зоологът Волф, ботаникът Райнке, психологът и философ Щерн, особено Ханс Дриш, Ед. фон Хартман, С. И. Металников (в руската литература) и др.

Историята на витализма от Аристотел до Ед. фон Хартман е написана от X. Дриш. Книгата му носи заглавие: „Витализмът като теория и живота". X. Дриш е написал още книгите: „Витализъм". „Философия на неорганичното” и др.

Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически.

Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш. Клетките на епитела на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмозата. И в тези случаи се проявява ентелехията.

Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно!

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство.

Г-н С. разказва следното:

— Преди няколко години една моя близка позната лежеше в болницата. Това беше в Свищов, Доста се интересувах от нея и я посещавах в болницата.

Една вечер като си легнах към 11 часа, на заспиване усетих, че нещо мина край краката ми. Отначало помислих да не е котка, обаче нямаше никаква котка в стаята. Едната бях затворил в зимника, а другата — на тавана.

След известно врече видях формата на моята позната над краката ми.

Заинтересован отидох сутринта в болницата, за да проверя. Казаха ми, че тя починала в 11 часа вечерта.

Госпожа К. излага следното свое преживяване!

— Живеех в Свищов. Не бях идвала в София. Не познавах никакви улици в София. Сънувам, че вървя по ул. „Алаб" и влизам в една къща. Запомням подробно устройството на къщата: минавам двора, антрето и влизам в една стая. В стаята виждам креват, до кревата — маса; брат ми лежи на кревата.

Всякога, когато съм писала писма до брат си, адресирах ги до банката, дето работи, а не до квартирата му. Думата „Алаб" не бе ми позната и не бях я чувала никак дотогава.

Писах на брат си и му изложих съня си. Той ми каза, че действително живее на улица „Алабинска" и че в същия час той бил в такова положение, в каквото съм го видял на сън и мислел за мене.

След години, когато посетих София, брат ми не живееше вече в тая квартира. Веднъж като минавах с брат си по една улица, казах му, като му посочих една къща: „Тая къща ми е позната от съня." Той ми каза, че в тая къща живял по-рано.