Ани

От единичното издание "Мечешкиятъ капанъ" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мечешкиятъ капанъ! 18 школна лекция на общия окултенъ класъ 29 юни 1922 четвъртъкъ, София Тайна молитва! (Прочетоха се темитѣ „Ползата отъ планинскитѣ върхове“, останалитѣ ще прочетете въ другитѣ четвъртъчни сѫбрания). Слѣдующия четвъртъкъ имате ли тема? — Не. Вториятъ пѫть напишете нѣщо върху „историята иа житното зърно“. Кога се е появило на земята? Само за житното зърно кога се е появвло и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трѣбва да помислите малко, има ли го въ диво състояние? (— Нѣма го). Защо го нѣма? Ще пишете идейно, нѣма да се разтилате да говорите за второстепенни нѣща. Само съ идеи, всичко, което кажете да бѫде изказано идейно, образно, пъкъ послѣ върху подробноститѣ. Научете се да говорите отривисто. Окултниятъ ученикъ трѣбва да говори: гладенъ съмъ. А не — твърдѣ съмъ гладенъ, много съмъ гладенъ. — Гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, ходи ми се на разходка. А туй — много ми се ходи, твърдѣ ми се ходи, ще ми бѫде приятно... това е за хората, които иматъ врѣме, които могатъ да разполагатъ съ изобилно врѣме. Послѣ, когато ви се зададе нѣкоя тема отъ окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запримѣръ, за хлѣба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За свѣтлината, коя е отличителната черта? На Любовьта, коя е отличителната черта? На Мѫдростьта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо отъ всички, която изпъква, тя е отличителна, Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя бѣше отличителната черта на свѣта? Когато рече Богъ: „Да бѫде земята и небето“, какво казва Богъ послѣ? — Създаде свѣтлината, значи видимия свѣтъ. Отличителната черта на видимия свѣтъ, това е свѣтлината. Слѣдователно, коя е отличителната черта на свѣтлината? — Разкрива свѣта. Коя е отличителната черта на тъмнината? — закрива свѣта. То е отличичително! А че свѣтлината това прави, онова прави, то сѫ второстепенни нѣща. Отличителното трѣбва да изпъкне въ ума ти. Послѣ, Любовьта какво прави? Коя е отличителната черта на Любовьта? Вие ще кажете; туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото азъ ще кажа едно нѣщо и вие ще се считате обидени. Мислете! Коя е отличителната черта на Духа? Сега, може ли да кажемъ, че Богъ, Който съдържа всичко въ себе си, може да се жертвува? Може ли вѣчното и безконечното да се жертвува! За кого ще се жертвува? Тъй щото, като кажете — жертва — ще трѣбва да разбирате, каква е отличителната черта на жертвата. То е философски въпросъ. Казваме, Богъ се е жертвувалъ. Но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното! Богъ иска да даде и на най-нищожното този животъ, който Той има. И Богъ се спира и прѣдъ най-малката бубулечица да й направи пѫть да мине. То е жертва зарадъ Него. Той спира цѣлото движение за да мине една бубулечица. Не е ли жертва? То е едно усилие. Слѣдователно, нѣкой пѫть Богъ за насъ спира колата си. И ако не би спрѣлъ колата си, какво би останало отъ насъ? Бихме пропаднали, но Той често спира цѣлото движение, и често стълкновенията, нещастията въ свѣта произтичатъ, че Богъ е спрѣлъ своята каруца да мине нѣкоя бубулечица, и вие усѣщате сътресение. Азъ казвамъ: „Спрѣлъ е Богъ своята каруца за една бубулечица“. То е величието на Бога! А утрѣ заради васъ ще спрѣ. Законътъ е сѫщъ. Утрѣ и прѣдъ васъ ще спрѣ своята кола да минете. То е велико нѣщо! Това сѫ разсѫждения за ума ви. Трѣбва да мислите! Сега, отличителната черта на Любовьта каква е? Вие ще кажете: отличителната черта на Любовьта, това е жертвата. Но какъ ще разберешъ жертвата, когато самъ не се жертвувашъ? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувалъ. Не си се жертвувалъ, не разбирашъ жертвата. Сега да кажемъ — жертва — може да разбираме, приготовление за такъвъ единъ хубавъ обѣдъ, печена кокошка, тъй прѣсно заклана и опечена на пирустия, зачервенена. Слѣдъ туй направена хубава супа отъ краката й. Добрѣ, слѣдъ туй, баница направена съ млѣко и яйца, съ сирене, послѣ, турено въ едно шише 1/2 кило годишно вино. И ти, слѣдъ като си гладувалъ, и си очаквалъ на тази кокошка, дойде единъ твой приятель, три дена гладувалъ, и ако ти се откажешъ отъ яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радость, че ти жертвувашъ кокошката и баницата и всичко, да бѫдешъ доволенъ като го гледашъ, че яде, туй го наричамъ до извѣстна степень жертва; споредъ нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадешъ другиму. Потрѣбно е здрава мисъль, т. е. съвършенна мисъль. Сега, три трѣбва да бѫдат съжденията на окултния ученикъ за живата природа. Най-проститѣ съждения, тѣ сѫ слѣдующитѣ: Ако вие съврѣменнитѣ, да кажемъ, учители или ученици, постѫпите въ едно съврѣменно училище, образцово училище, не сѫ ли всички нѣща прѣдвидени, по възможность програмата, прѣдметитѣ колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви прѣдмети ще прѣподаватъ? И всѣки учитель ще обясни прѣдмета си. Всичко е прѣдвидено. Ученикътъ щомъ влѣзе трѣбва да учи, не остава отъ негова страна, той да критикува онѣзи учебници, да каже: този учебникъ не струва, или онзи не струва. Въ едно евангелско училище прѣподава учительтъ по български езикъ. Излиза единъ ученикъ и казва: ,Г-не, българскиятъ езикъ има толкова граматики, на Икономовъ тъй пише, на Иванъ Стояновъ тъй пише, на Тодоръ, на Петко граматиката . . . “ Учительтъ му казва: „Слушай, какво пише Икономовъ за граматиката — незная, азъ искамъ да пишешъ ти по граматиката, която азъ прѣподавамъ въ класъ, а като излѣзнешъ вънъ отъ класа, може да вземешъ каквато искашъ". Понеже ние сме въ училището на природата, трѣбва да употрѣбимъ нейния езикъ, нищо повече! Единъ день, когато я надраснемъ, да излѣземъ изъ училището навънъ, тогава може да мислимъ, както искаме. Въ тази жива природа всичко е прѣдвидено. Да кажемъ, азъ ви задавамъ извѣстенъ прѣдмета — „планинскитѣ върхове“. Е, отличителата черта на единъ планински върхъ? Когато вие изостряте едно перо, защо го изостряте? Тъй, да може да пишете по-хубаво. Защо си изостряте вашия моливъ? За да може да пишете. Защо изостряте вашия ножъ? За да може да режете. Да кажемъ отличителната черта на ножа коя е? Планински върхъ и долина това сѫ двѣ състояния вѫтрѣ въ природата. И в долинитѣ и въ върховетѣ се събиратъ двѣ противоположни енергии. Слѣдователно, планинитѣ съставляватъ гръбнака на земята, гръбначниятъ стѫлбъ сѫ тѣ. Слѣдователно, нашата земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно врѣме е била меко тѣло, безъ планини. Било е врѣме, когато е била безъ планини. А сега е станала гръбначна, и тогава рѣкитѣ съставятъ нейната артериална кръвь. Артериална и венозна кръвь, която тече и влиза прѣзъ гръбнака и т. н. Сега може да кажете второстепенното, че планинитѣ иматъ грамадна енергия събрана, че духовете се събиратъ, всички тия нѣща сѫ вѣрни. Прѣзъ гръбначния стълбъ има много нерви, които минаватъ, много възли, то е вѣрно; много клѣтки се съсрѣдоточаватъ въ корубата на главата, съ милиони клѣтки сѫ събрани. Но тази коруба е създадена за кого? За музика е създадена. Сега разбира се, онѣзи, които сѫ създали планинитѣ, тѣ сѫ имали цѣль. Цѣль сѫ имали. И въ историята на земята, ако ние речемъ геологическп да я опишемъ, планинитѣ не сѫ създадени тъй, както съврѣменнитѣ геолози описватъ. На всички върхове има нѣщо отличително, но не сѫ тъй създадени. Сега, първата мисъль ще се установи. Не е нашъ въпросъ да разгледаме всичкитѣ тайни на природата. Всѣка една задача, която ни се задава въ туй велико училище на природата, ние трѣбва да я разгадаваме. Поне половината отъ задачитѣ, които ни се даватъ, трѣбва да ги разгадаваме. Като станете сутринь, не е първиятъ въпросъ какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христосъ: Кой мисли така? — Само ученицитѣ. А ученицитѣ, които познаватъ природата, и които познаватъ Бога, тѣ нѣма да мислятъ за ядене. Добриятъ синъ и добрата дѫщеря като стане сутринь, ще иде при майка си, ще я цѣлуне и майката ще я цѣлуне. И синътъ ще направи сѫщото. То е прѣдназначението. Въ училището ще дойдатъ, това сѫ ученици, ще ги цѣлунатъ. И слѣдъ туй бащата и майката ще дадатъ разпореждание за училището, но прѣди занаятието ще дойде яденето. Вие, като станете сутринь, веднага разрѣшавате единъ важенъ въпросъ: какво ще правите прѣзъ деня? При баща си не отивате, при майка си не отивате, природата не познавате, и при това искате да бѫдете ученпци. Но трѣбва да познавате природата. Имате ли опрѣдѣлено мнѣние, като станете при кого трѣбва да идето? И като станете сутринь, като се обърнете къмъ Бога, трѣбва да знаете, дали е горѣ. Вие не Го знаете кѫдѣ е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате въ природата, усъмните се. Не знаете ли отъ какво произтича туй сѫмнѣние? Прѣдставете си, че азъ и вие сме въ двѣ съсѣдни станции. Ние сме съединени съ телефони, телеграфи и други срѣдства за съобщение, но прѣдставете си, че прѣкѫснатъ съобщенията на телеграфитѣ и телефонитѣ и ние ще се изолираме. Тогава ние сѫществуваме, безъ да се сѫобщаваме. Ако вие отправите въ ума си една, прѣстѫпна мисъль, да кажемъ нѣкоя вечерь вие си лягате, минала ви е нѣкоя прѣстѫпна мисъль, но не сте я възпрѣли, станете сутринь, не сте разположенъ, всички съобщения съ природата, съ Бога сѫ прѣкѫснати. Чувствувате се неразположенъ. Може би вие да не сте неразположения, а нѣкой другъ съ лошитѣ си влияния ви е покварилъ. Ще бѫде чудно, ако единъ великъ изворь, нѣкое друго, малко изворче го размѫти. Ако ти си много плитъкъ изворъ, и нѣкой може да ти повлияе съ своитѣ мисла да измѣни вървежа на живота ти, да те направи неспокоенъ, плитъкъ си. Но вѣрното е, че ти вѫтрѣ въ живота си, си допусналъ една мисълъ, която въ даденъ моментъ е прѣкъснала всичкитѣ сѫобщепия. И като дойдатъ отъ невидимия свѣтъ на помощь, защото и природата има свои служители, ще се минатъ часъ, два, може би 1—2 дена, докато турнатъ съобщението въ редъ, и вие ще имате едно приятно разположение на душата, Та, у всинца ви трѣбва ди се установи чрѣзъ изпита всѣкога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате извѣстно състояние. Трѣбва да знаете, туй състояние, което имате, къмъ коя категория спада? Къмъ физическо състояние, къмъ духовно или къмъ Божествено състояние. Азъ ще ви дамъ една категория сега между физическо състояние, духовно и божествено състояние, Сега, ако васъ ви зададатъ въпроса: кои състояния сѫ чисто физически? Физически състояния сѫ конкретнитѣ състояния. Тѣ сѫ ограничени състояния. Значи ограниченитѣ състояния, които имаме, това сѫ физически. И тѣ сѫ мимолѣтнп: всѣкога едно физическо състояние бързо се мѣни. Много бързо се мѣнятъ физическитѣ състояния. Да кажемъ, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпѣливъ човѣкъ. Вземете една малка игла и на най-деликатното мѣсто, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промѣните, ще се промѣни състояпието ви. Въ този моментъ, ако вие владѣете себе си, тази игла не трѣбва да произведе нищо, да не се измѣни вашето състояние. Значи, тия състояния сѫ свързани съ прѣдметитѣ на земята, които постоянно се мѣнятъ. Да кажемъ, имате вие една брожка или имате единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, вие обиквате този камъкъ, но единъ день, другъ обикне вашия камъкъ, задига го, измѣни се състоянието ви. Имате книга, която обичате, нѣкой великъ поетъ я е написалъ, тази е цѣнна книга. Дойде нѣкой, задига я, безпокои ви това. Но прѣдположете, че вие имате туй знание складирано въ вашия мозъкъ, не може да ви се отнеме, вие сте по-силенъ. Но дойде нѣкой, нанесе ви единъ ударъ, и тамъ ви наруши спокойствието, не може да отворите листата. Слѣдователно, трѣбва да достигнемъ до положението, при което, като виждаме, че нѣкой ще нанесе ударъ на главата ни, да можемъ ние, чрѣзъ своята мисъль да спремъ този ударъ, веднага да парализираме неговото дѣйствие. Ще каже нѣкой: „Дали е волята Божия да спираме нѣкого?“ Може да питате вие кармически ли е да те удари нѣкой въ главата. Ако си глупавъ, да, може да те удари. Глупавиятъ всѣки день го биятъ. Умниятъ, като го биятъ, поумнява, а глупавиятъ, като го биятъ, оглупява. Ще кажете: Кармически законъ е да те удари нѣкой въ главата. Не, не е кармически законъ. Този ударъ може да дойде съзнателно или несъзнателно. Прѣдставете си, въ казанлъшко нѣкѫдѣ, нѣкой си турилъ капанъ за мечки. Но на сутриньта, отива и вижда, тамъ се хванало неговото магаре. Прѣдставете си, сега че вие сте пѫтникъ, минавате и побутвате този капанъ, и той ви хване. Ако вие не бѣхте толкова любопитенъ да се интересувате отъ този мечешки капанъ, щѣхте ли да се хванете въ капана? — Не. Слѣдователно въ окултната школа, всѣкога прѣдупрѣждаватъ своитѣ ученици, че астралниятъ свѣтъ е пъленъ само съ капани, мечешки капани, подъ видъ на хубави цвѣтя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва учительтъ: „Прѣзъ еди-кой си пѫть нѣма да минавате, еди-кой си капанъ, еди-коя си книга, еди-кое си цвѣте ще ги гледате, нѣма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съврѣменнитѣ хора казваме, че всичко трѣбва да обходимъ, всичко трѣбва да опитаме. Ако онзи ученикъ рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита. Никаква цѣна нѣма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуватъ и между васъ. Азъ ще ви кажа единъ день, сега нѣма, но приготовлявамъ една бѣседа за мечешкитѣ капани, които се образуватъ между васъ, и които всѣки день вие ги барате. И слѣдъ като ги барате, дохождатъ да ме питатъ, защо този капанъ е подложенъ? — Вие, като ученици не сте вървѣли по пѫтя си, нѣма да ме питате защо? Тѣзи капани сѫ за мечки. И отъ 20 год. азъ трѣбва да се разправямъ все за мечешкитѣ капани. Еди-кой си защо е направил тази постѫпка? Защо е направилъ тази погрѣшка? Е хубаво, азъ разправямъ, да ви кажа причината — защо е станала тази погрѣшка, какво ще се ползувате вие? Вие ми казвате, че Драганъ Стояновъ, мѫжъ на еди-коя си й купилъ копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избѣгала и въ тела си скѫсала роклята. И ме питате: За да си скѫса роклята, какво прѣдзнаменование има това за нея? За хубаво ли е или не? Дали на врѣме, астрологическо е била направена тази рокля? Дали деньтъ е билъ избранъ добъръ или лошъ, или вината е въ онзи търговецъ, отъ когото е взетъ плата, коя е причината? Хубаво, прѣдставете си, че азъ обясня, какво ще се ползувате вие? Единственото нѣщо: Тази туркиня е била невнимателна тя е пѫтувала съ единъ кавалеръ, захласнала се е, кравата я бутнала въ тела и се скѫсала роклята й. То е едно обяснение. Сега, второто обяснение е, че тази туркиня я било страхъ отъ биволи, и, слѣдователно, случило се да излѣзнатъ биволи, крави насрѣща й, и тя хуква да бѣга. И като прѣскочила тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта съ пари, нѣкой ималъ нужда за пари, погва я, тя бѣга, и си скѫсва роклята. Тѣ сѫ редь причини. Коя отъ тия причини е сѫществената, която скѫсала роклята й? Сега, ще мислите. Не искамъ вие сега да мислите, че туй го давамъ за сравняването на вашата рокля. Не, принципътъ за обяснение е важенъ. Има много нѣща, които не трѣбва да ги обяснявамъ. За васъ окултнитѣ ученици важи да изучаваме изкуството да градимъ отлично. Да събаряме, това не е изкуство. Запримѣръ, отъ 20 години насамъ, ако вие бихте дошли при менъ да ме попитате така: Учителю, азъ съмъ намислилъ да направя едно добро дѣло, дайте ми единъ най-хубавъ методъ, и азъ ще го направя! Ако вие бихте мислили тъй: Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да се примиря съ всички онѣзи, съ които съмъ въ конфликтъ, рѣшилъ съмъ, дайте ми най-добрия методъ, и азъ ще го направя, безъ да ми мръдне окото! Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да пожеревувамъ всичкия имотъ за бѣднитѣ, дайте ми правила, азъ съмъ рѣшилъ това! Ако отъ 20 год. вие бихте ме запитали за тия нѣща! А сега, ще дойдатъ при менъ казватъ тѫй: „Г-нъ Учителю, прѣдставете си тази сестра тамъ, миналия день, знаете ли какво направи?“ Е какво направи? — „Не ми даде дума да говоря въ събранието. Не само това, но онзи день, като ме срѣщна не ме поздрави. Туй подобава ли на една християнка?“ Сега, мислите ли, че туй е за обяснение? Азъ да седна сега, като адвокатинъ да обяснявамъ защо не ви е поздравила. Е, не нарочно го е направила, много захласната е била. „Какъ? Тя не трѣбва да бѫде захласната“. Ще кажемъ: Може да бѫде захласната. „Не, не, тя менъ като ме срѣща не трѣбва да бѫде захласната, при всѣки другъ случай тя може да бѫде захласната, но при менъ . . . “ Е, хубаво, питамъ сега, кой отъ насъ не е билъ захласнатъ? Все ще бѫде човѣкъ захласнатъ? Това сѫ мечи капани. Разбирате ли? Това сѫ мечи капани! И азъ нѣкой пѫть въ школата ще направя опитъ. Азъ ще ви направя единъ мечи капанъ, да видите, колко е смѣшно, какъ се заблуждаватъ хората. Рѣшете сега да направите едно отъ най-добритѣ дѣла, непрѣмено, най-малко 10 мечи капапи ще изпѫкнатъ въ ума ви. Рѣшите да направите едно добро дѣло, ще се почешите, ще кажете: „Чакай да се понаямъ баница, че послѣ“. Вториятъ пѫть ще кажете: „Малко работа имамъ, това — онова“. И най-послѣ казвате: „За днесъ не може, но хайде - утрѣ ще я направя“. Та когато вие като ученици влѣзете въ окултната школа, веднага въ ума ви ще започнатъ редъ противоположни дѣйствия, и трѣбва да разбирате тѣзи закони, за да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ нѣма да се измѣнятъ. И може би, окултниятъ ученикъ е изложенъ нѣкой пѫть на голѣмо изкушение, на голѣми противоречия е изложенъ. Защо, и за какво, нѣма да го обѣсня. Изложенъ е, азъ само констатирамъ факта. Но туй излагане, ако той го използува, то е за добро. И за туй азъ онзи день ви казахъ, че като се намираме въ окултния пѫть, ние ще дѣйствуваме и послѣ ще мислимъ. Окултнитѣ ученици трѣбва да дѣйствуватъ, послѣ да мислятъ. Вънъ, въ свѣта, ще мислите, послѣ ще дѣйствувате. Едно отъ дветѣ: каквато и да е добра мисъль, която дойде въ ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, безъ да се колебаешъ. Ако сутринь, слѣдъ като станешъ, въ ума ти дойде една силна, добра мисъль, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай прѣдъ никакви философии, не яжъ, не пий, направи това. Ако е изпъкнала, направете я. И слѣдъ като я направите, не отивайте да разтръбявате изъ махалата какво сте направили. Направете опити, вие ще мислите послѣ, а когато дойдатъ резултатитѣ, тогава ще разберете. Слѣдъ врѣме ще знаете какъ да го прѣдадете. Вие забѣлѣзали ли сте сутринь, като станете, каква мисъль имате най-първо? Направете сега първото наблюдение. Слѣдующето наблюдение. Щомъ се пробуднте отъ първия сънь, отбѣлѣжете каква мисъль е въ ума ви. Каквато мисъль и да е, отбѣлѣжете си я въ една малка тетрадчица. За една седмица това. За 7 дена отгорѣ забѣлѣжете си какви мисли ще имате, щомъ се пробудите отъ първия сънь, отбѣлѣжете си я, ще бѫдете строги: първата мисъль може да е приятна, може да е неприятна. Ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите може да мислите за печена кокошка, макаръ да сте вегетерианецъ. Или да мислите, че имате 20,000 лв. Или може да бѫде такава мисъль въ ума ви: толкова врѣме вървя по този Божественъ пѫть, нищо не съмъ придобилъ, ха да тръгна по широкия пѫть. Ще констатирате мисъльта конкретно. За 7 дена отъ горѣ, ако изникнатъ все хубави мисли то е отрадно. Отрадпо явленио е. И областьта, прѣзъ която минавате е отлична. Сега, вие очакватѣ, казвате: „Господъ да ни просвѣти нали?“ Но ако Богъ ви види отъ лѣвата страна, ще употрѣби единъ методъ, ако ви види отъ дѣсно ще употрѣбп другъ методъ. Като ви види отъ лѣво, ще ви тури отъ дѣсно, ще ви тури отъ прѣдъ и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете отъ лѣво къмъ дѣсната страна, и послѣ отъ прѣдъ, никога нѣма да ви говори Господъ. И азъ бихъ далъ на майкитѣ едно правило, нѣма да обяснявамъ окултния законъ. Най-първо, вземи дѣтето си тури го отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, пъкъ го прѣгърни; слѣдъ туй вземи го отъ прѣдъ, и послѣ го цѣлуни. Цѣлувката е вече Божествена. Като го цѣлунешъ ще започнешъ да му говоришъ. Сега, вие ще ме запитате, пакъ вашата философия, не може ли безъ да се туря отъ лѣво, и безъ на дѣспо? Направете опитъ! Това сѫ микроскопически опити. Защото, върху този опитъ: на лѣво и на дѣсно, ние ще произведемъ другъ опитъ. Сега, започнете съ дѣцата. Имате дѫщеря на 5, 10 год. турете я отъ лѣво, отъ дѣсно. И дѣтето, като речешъ да го туришъ отъ лѣво, да не каже: защо мамо? Да те слуша. Щомъ не те слуша, хичъ го не бутам. Бащата да направи сѫщото съ своето дѣтенце разбира се онѣзи, които иматъ дѣца, а които нѣматъ дѣца, и на тѣхъ да не остане хатъръ, ще намѣрите нѣкое бѣдно сираче, малко просяче, което да обичате; ще го намѣрите нѣкадѣ, Ще идете въ нѣкой бѣденъ домъ, и ще го турите на лѣво, на дѣсно. Въ една седмица правете този опитъ. Идете въ нѣкое бѣдно сѣмейство, което ви се нрави, и тамъ си направете опита. Туй естествено ще дойде. Сега, вие ще ми дадете друго възражение: Какво ще кажатъ хората заради менъ? Ако мислите какво ще кажатъ хората заради васъ, не ходете. Опитътъ, който ви давамъ, идете направете го, и нищо повече! Направете го макаръ и свѣтътъ да се обърне съ главата надолу! Тия дѣца, съ които ще направите опита, тѣ ще ви благодарятъ. Тѣ не сѫ имали сладка цѣлувка, никой не ги е обичалъ. И тѣ ще се чудятъ, какъ, отдѣ се намѣри такъвъ добъръ човѣкъ, да цѣлуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, азъ давамъ пълна свобода, нека само онѣзи, го извършатъ, които могатъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта да го направятъ; които не могатъ, да не влизатъ въ изкушенпе, понеже си създаватъ ненужни непрнятности. Ама какъ мислите, когато Господъ изпрати нѣкой великъ ангелъ при нѣкоя грѣшна душа да я утеши, какво трѣбва да сторятъ? И ангелитѣ иматъ окултна школа, да полагатъ на такива грѣшницн. Знаето ли какво е положението? Нѣкой свѣтия го пратятъ да се занимава съ нѣкой падналъ грѣшникъ. Ако сте вие коситѣ ще ви настръхнатъ нагорѣ. Ще кажете: „Какъ тъй? Азъ въ туй мѣсто да се опороча“. А въ тѣхъ нѣма никакво колебанйе, казано — свършено! Но знаете ли какъвъ е законътъ? Щомъ се допре този духъ до васъ, веднага грѣховетѣ ви се отниматъ, изгарятъ въ този Божественъ огънь. И ако вие вѣрвате, този огънь ще се прѣдаде. Сега, ние, окултнитѣ ученици, не очакваме да станемъ светии. Ще се молимъ, ще правимъ опити да видимъ колко може да изпълнимъ закона. Запримѣръ проповѣдва се за щедрость, трѣбва да се помага, но не знаешъ колко си щедъръ. Да кажемъ, че си единъ чиновникъ или търговецъ. имашъ 100,000 лева приходъ въ годината, станешъ, искашъ да покажешъ колко си щедъръ, кажешъ: „10,000 лв. давамъ“. Ама като идешъ до касата, поспрешъ се малко: Не е ли много? Ще кажешъ: 5000 лв. Послѣ кажешъ: „Не, на тия хора не имъ трѣбватъ 5,000 лв.“ — Хайде 2,500 лв., но и отъ тѣхъ тѣ нѣматъ нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, отъ 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бѫдете окултенъ ученикъ? Не! Въ братството знаятъ, че отъ васъ нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднажъ въ себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станешъ, но не отстѫпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажешъ ли веднажъ, ще устоявашъ на думата си до край. Това е една отлична черта. И всѣки единъ ученикъ отъ васъ може ли така да постѫпва? Не е въ многото, но туй, което ние обѣщаемъ, трѣбва всѣкога да извършимъ. То е послушание. Защото, тази мисъль е дошла отъ нѣкѫдѣ, тя е дошла отъ Бога. Вие сте обѣщали, и слѣдъ туй се колебаете, дали е отъ Бога. Опитай я, ти като я опиташъ, ще я познаешъ отъ Бога ли е или не. Тайна молитва!

От единичното издание "Окултна хигиена" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултна хигиена 15 школна лекция на общия окултенъ класъ 8 юни 1922 г., четвъртъкъ, София (Имаме ли упражнение за писане? – Нѣмаме този пѫть.) Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма. Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умътъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ. Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ. Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй?“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ. Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне. Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?“ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате. Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность. Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето. Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“. Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ. Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театъра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актьоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актьоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“. Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ. Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени. Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ. И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква! Абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина, абсолютна истина трѣбва да царува между насъ! Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ. (Тайна молитва.) Азъ никога не сѫмъ ви слушалъ да бѫдете тъй тихи както тази вечерь. Като че е гробно мълчание. То е единъ добъръ признакъ.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изгрѣвъ и залѣзъ. 14. школна лекция на общия окултенъ класъ 2.VI.1922 г. петъкъ, 8 — 91/2 ч. в., Ст. София. Имайте прѣдъ видъ, че ние тази вечер не се намираме на нѣкоя трапеза за угощение, т. е. не съмъ ви повикалъ на угощение. Не е врѣме за угощение, не е врѣме нито съвѣти да ви давамъ, нито наставления, а е врѣме за учение. Слѣдователно, ще ме слушате съ умоветѣ си, ще чувствувате съ сърцата си и ще прилагате съ волята си. Методитѣ на една окултна школа се различаватъ отъ всички ония методи, които съврѣменното училище въобще употрѣбява. Разнитѣ възгледи, които ние имаме за живота, зависятъ отъ срѣдата, въ която се намираме. Ако вие се намирате 10—15 метра подъ морското равнище и отъ тамъ разглеждате свѣта, какви ще бѫдатъ вашитѣ възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бѫдатъ вашитѣ понятия? Слѣдователно, прѣчупването на свѣтлината ще бѫде различно. Сега, обратниятъ процесъ: ако вие се качите надъ морското равнище, и се повдигате въ въздуха отгорѣ на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10,000 м., какъвъ ще бѫде вашиятъ възгледъ за свѣта? Не на 10,000 м., а на 10,000 клм? И ако застанемъ на земята, тя е равнодѣйствуваща сила: значи, понятията ви за свѣта отъ дъното на океана и тия отъ най-високото въздушно пространство ще бъдатъ отъ два противоположни полюса на разбиране: Изгрѣвъ и залѣзъ. Изгрѣвъ, това е горѣ въ въздуха, а залѣзъ, това е долу, въ дъното на океана. Но само че тази аналогия, която сега прокарвамъ, не е правилна въ всичкитѣ си допирни точки, защото, туй, което за насъ е залѣзъ, за други е изгрѣвъ, и туй, което за насъ е изгрѣвъ, за други е залѣзъ. Слѣдователно, когато твоето слънце пзгрѣва, изгрѣва за тебъ, а за другиго е залѣзъ. И когато твоето слънце залѣзва, други иматъ изгрѣвъ. Слѣдователно, изгрѣвъ и залѣзъ, това сѫ нѣща относителни, това не е една абсолютна реалность. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрѣвъ и залѣзъ. Но, ако вие сте единъ ясновидецъ, за васъ нѣма да има нито изгрѣвъ, нито залѣзъ: посрѣдъ нощь вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Нѣма да има никакъвъ изгрѣвъ. Като ясновидецъ, даже и земята нѣма да се движи заради васъ. Защото движение има само за онѣзи, които се движатъ и не виждатъ туй движение, а за онѣзи, които го виждатъ, движение нѣма за тѣхъ. Защото, ако азъ се движа по-бързо отъ трена, има ли движение? Прѣдставете си, запримѣръ, такова изяснение: вземете една точка въ вселената, която се движи така бързо, че едноврѣменно може да бѫде въ всичкитѣ положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измѣри. Какъ ще го измѣришъ, когато едноврѣменно то е навсѣкѫдѣ? Ние разбираме движение само тогава, когато има извѣстно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, въ свѣта неустойчиви хора сѫ всички ония, които се движатъ много полека. Охлювитѣ, запримѣръ, сѫ много неустойчиви. Човѣкъ, който има движение на охлювъ, на такъвъ не може да разчиташъ, защото щомъ побутне първия листъ, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за менъ“. Послѣ, насърчишъ го, кажешъ му: „Слушай, има такива закони, има редъ, порядъкъ“. И той пакъ извади своитѣ рогца. И пакъ като срещне най-малкия листъ, пакъ се скрие въ черупката си и казва: „Тукъ нѣма законъ“. И започва ту навънъ, ту навѫтрѣ. Защо се движи този охлювъ? Ние тълкуваме отъ окултно гледище така: този охлювъ има прѣпятствие на пѫтя си. А туй прѣпятствие като го турятъ въ локомотива, колелетата започватъ да се движатъ. Значи, като дойде туй прѣпятствие, техникътъ го използува: като дойде до извѣстно мѣсто, спира се. Ако туй прѣпятствие вървеше по този начинъ, щѣше да има изхабяване на енергията. И техникътъ събира тази енергия, ще й даде наклонъ и колелото започва да се движи. Отъ прѣпятствията на охлюва техникътъ се е научилъ, казва: „Ти ако искашъ да употрѣбишъ едно нещастие за твоето благо, трѣбва туй нещастие да го туришъ въ крива линия.“ Защо се движи трена? Това сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. Нашите тренове сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. И нѣкои пѫтуватъ отъ единъ градъ въ другъ, и често ставатъ катастрофи, т. е. въ даденъ случай охлювътъ не е могълъ да си прибере рогцата равномѣрно, техникътъ не е изчислилъ добрѣ врѣмето, за да се скрие той, и тогава, като стане катастрофата, всички пѫтници изкачатъ изъ черупкитѣ навънка. Азъ говоря за вашето съзнание, то може да бѫде съзнание на охлювъ, Понеже миналата ми бесѣда бѣше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любовь, онова като не е любовь, кое тогава е любовь?“ Азъ като разглеждахъ любовьта, разглеждамъ сегашната ваша любовь, и казвам: туй, което имате за любовь, туй нищо не струва, това не е любовь. Вие казвате: „Туй като не е любовь, тогава кое е?“ Азъ ще кажа кое е. Опитвамъ вашето шише. Вие имате едно шише пълно съ вода. Тази вода е седѣла 10 деня, тя се е вмирисала, въ нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвамъ: това не е вода. „Какъ да не е вода? Отъ чешмата е налѣна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днесъ не е здравословна. Азъ взимамъ вашето шише изливамъ водата надолу, а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразнишъ шишето ни!“ Чакайте, елате на моята чешма! Взимамъ шишето, измивамъ го веднъжъ, дважъ, и не само това, възварявамъ вода, па турямъ и пѣсъкъ вѫтрѣ, и мия. Вие казвате: „Ще счупишъ шишето“. Чакайте още. Измивамъ шишето хубаво, отивамъ при тази първокласна вода, казвамъ: „Вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да.“ Наливамъ.“Пийте сега отъ тази водица!“ Само така може да разберете едната любовь и другата любовь. Вие трѣбва да имате едноврѣменно въ съзнанието двата момента, и да разбирате различието между едната реалность на съзнанието, и другата реалность, която може да се прояви. Изгрѣвъ — това е единъ моментъ на съзнанието, и този моментъ е само когато слънцето излѣзе отъ хоризонта, а следъ като изгрѣе, то вече не е изгрѣвъ. И залѣзъ е онзи първиятъ моментъ, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се задъ него. И до като се скрие, то е залѣзъ. Изгрѣвъ е отъ онзи моментъ, показването върха на слънцето докато излѣзе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрѣвъ, вито залѣзъ. Слѣдователно, вие имате два момента въ цѣлия си животъ: Или всѣки день и всѣка минута имате изгрѣвъ, или имате залѣзъ, не отъ часове, а само отъ нѣколко момента. И ако вие разберете тия моменти на вашето съзнание добрѣ, вие ще можете правилно да разсѫждавате, понеже изгрѣвитѣ ви и залѣзитѣ ви не сѫ едни и сѫщи. Забѣлѣжете въ природата, изгрѣвътъ всѣки день не е единъ и сѫщъ: запримѣръ, нѣкой пѫть хоризонтътъ не е толкова ясенъ, нѣкой пѫть е много ясенъ. Нѣкой пѫть вие не виждате залѣзъ, нѣкой пѫть вие не виждате изгрѣвъ. Това сѫ все математически съотношения. Тия изгрѣви и залѣзи показватъ съотношенията, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашето съзнание. Защото, изгрѣвъ и залѣзъ сѫществуватъ само въ съзнанието, като реалность. Ако вие нѣмате съзнание за тази реалность, че слънцето изгрѣва и залѣзва, нищо нѣма да ви ползува. Ако слънцето изгрѣва и залѣзва, то е само за съзнанието ви. А разъ вашето съзнание схваща изгрѣва на слънцето, въ туй съзнание взиматъ участие вашиятъ умъ, вашето сърце и воля. Слѣдователно, умътъ ви ще разисква върху формитѣ и вибрациитѣ на тази свѣтлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята — върху резултатитѣ, които може да произлѣзатъ отъ съчетанието на формитѣ и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видитѣ какво съотношение иматъ тия двата края. Азъ обяснявамъ „изгрѣвъ и залѣзъ“ по отношение на съзнанието. Обяснявамъ факта какво е разширение, съдържание и резултати на свѣтлината, която прониква вѫтрѣ въ нашето съзнание. Свѣтлината, която се появява въ нашето съзнание, ние я схващаме по особенъ начинъ. Сега, отъ туй вѫтрѣшно съзнание зависи степеньта, съ която вие можете да разберете Любовьта. А често вие говорите за сегашната любовь. Имате едно приятно настроение тукъ, въ слънчевия вѫзелъ, или имате едно приятно настроение въ хилядолистника горѣ въ главата си, засѣгамъ само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото слѣдъ малко това състояние може да се промѣни. Азъ ви казвамъ една сладка, мека, хармонична дума, но не се разбираме. Фактътъ е: вие сте гладенъ нали? Сега говоря на вашъ езикъ. Три деня сте седѣли гладенъ, и очаквате нѣщо. Казвамъ ви тъй: сега ще употрѣбя залѣзъ и изрѣвъ въ яденето, защото и въ яденето има изгрѣвъ и залѣзъ. Прѣдставете си, че вие сте били бѣденъ, и прѣзъ цѣлия си животъ сте се хранили само съ бобъ дошло ви е до гушата отъ него. Като кажете „бобъ“ казвате: „ Господь само за менъ ли създаде този бобъ? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвамъ: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрѣвъ. Но казвате: „Ами бобъ?“ Бобътъ е залѣзъ. Казвамъ: много скоро се свърши деньтъ. Бобътъ се явява въ съзнанието ви като залѣзъ. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка съ мась. Казвате: „Отличенъ изгрѣвъ!“ Деньтъ е съ изгрѣвъ, вие сте радостни, нали? Питамъ ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждатъ въ вашето съзнание туй чувство на радость? А бѣдниятъ бобъ, като помислите за него, казвате: „Да бѣше нѣщо друго!“ Защо сте недоволенъ отъ боба? Значи, азъ казвамъ на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморенъ, имамъ една пуйка заради васъ“. Не казвамъ, че имамъ бобъ. Добрѣ. Направямъ пюре отъ боба съ малко масълце и ви казвамъ така: „Имамъ кюфтета направени отъ хубаво месце,“ само че като хапнете това месце, то ще се схуми въ устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питамъ: въ какво седи реалностьта тукъ. Въ първия случай казвамъ истината. Бобъ ще ядете. Вториятъ пѫть кръщавамъ другояче боба казвамъ: този бобъ е приготвенъ, направенъ съ месце и съ масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли бѣше, агнешко ли бѣше или отъ нѣкоя кокошка? „Отличпо е това!“ Нѣкой пѫть, отъ постѫпкитѣ на живота си вие сготвяте кюфтета отъ бобъ, и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаешъ ли какви хубави кюфтета сме направили, отъ какво хубаво месо!“ А то е бобъ. Ама азъ мога да кажа истината, че е бобъ. Ще кажете: „Знаемъ го този бобъ какъвъ е“. И съврѣменнитѣ философски системи сѫ паправени само отъ бобъ. Отъ бобъ сѫ тия кюфтета, но тъй опържени съ масълце, изкустно приготвени, всѣки, който яде отъ тѣхъ, казва: „Отлични кюфтета, много хубави сѫ“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета сѫ тѣзи! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета сѫ“. Слѣдователно, въ нашето съзнание ние трѣбва да разграничаваме истинската реалность въ свѣта отъ прѣходната. Запримѣръ, прѣходна реалность е тази, дѣто нѣкой казва: „Има Господь“. „Има бѫдещъ животъ“, това е една прѣходна реалность. Защото, този човѣкъ, който казва, че има бѫдещъ животъ, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нѣщо е бѫдещъ животъ. А окултистътъ нѣма да каже, че има бѫдещъ животъ, той ще каже тъй: „Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ“. И ако ти каже истината „нѣма бѫдещъ животъ“, ти ще кажешъ: „Ама до сега все ни проповѣдваха за бѫдещъ животъ“. Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ. Защото, отъ чисто окултно гледище, ако има бѫдещъ животъ, той ще бѫде точно такъвъ, като сегашниятъ животъ. Обаче, ако ние подразбираме подъ думата „Изгрѣвъ“, разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения животъ въ насъ то значи да го видимъ въ по-широки рамки като реалность. Защото, животътъ е единъ, той не може да бѫде ограниченъ, ние го ограничаваме, като казваме „бѫдещъ животъ“ Животътъ не е нито миналъ, нито сегашенъ, той е животъ самъ за себе си. Въ нашето съзнание, животътъ има изгрѣвъ и залѣзъ за 31/2 минути, 3 мипути сѫ нужни за изгрѣва. Знаете ли колко минути сѫ нужни на единъ човѣкъ да умре? То е почти сѫщото врѣме, както когато човѣкъ се ражда: неговото съзнание се пробужда за толкова врѣме, за колкото слънчевия изгрѣвъ — 31/2 минути. Дѣтето се роди и пакъ забравя. И понеже единъ изгрѣвъ има, ти си мисли, че изгрѣвътъ е раждане, и докато седи въ тоя умъ, ти се радвашъ. Това дѣте като вземе да умира, ти виждашъ какъ слънцето ще залѣзе. Има нѣкои хора, за които, като залѣзе слънцето, пакъ могатъ да живѣятъ до полунощь. Слѣдъ като залѣзе слънцето, казватъ: „Ще се мре“. Това е единъ фактъ, дѣто хората казватъ — ще се мре — тѣхното слънце е вече залѣзло. И, слѣдователно, отъ чисто окултно гледище, вие можете да се родите прѣждеврѣменно, и може да умрете прѣждеврѣменно. Този фактъ го пазете: можете да забогатѣете прѣждеврѣменно и можете да осиромашѣете прѣждеврѣменно. Можете да станете здравъ прѣждеврѣменно, и можете да заболѣете прѣждеврѣменно. Всичко туй остава въ съзнанието ви. И когато казвамъ, че ние всичко можемъ да направимъ, вѣрно е, всичко можемъ, но само трѣбва да излизаме извънъ условията на земния животъ. Ясновидецътъ ако вижда слънцето навсѣкѫдѣ въ неговото движение, той нѣма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вѫтрѣ въ свѣта, въ нашето съзнание. Ние всѣкога можемъ да виждаме Бога. Тукъ имаме единъ приятель, нѣма да му помѣна името, той ми разказваше за такава една своя опитность: изпитвахъ една свѣтлина, както при изгрѣвъ, така ходи прѣдъ менъ, но отъ нѣколко врѣме залѣзе тази свѣтлина, нѣма я. Станало му жалко. Усѣщалъ, че тази свѣтлина все изгрѣвала и като тръгвалъ нѣкѫдѣ, тази свѣтлина постоянно бликала, бликала вѫтрѣ. И то е красивото въ живота. Отъ окултно гледище всѣка една погрѣшка, ще направи вашето слънце да залѣзе прѣждеврѣменно. А то е голѣмо зло за живота ви. Най-малката погрѣшка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо, и слънцето ще залѣзе прѣждеврѣменно. И тогава именно ще ви сполетятъ нещастията. И когато казвамъ, че не трѣбва да се правятъ погрѣшки, то значи отъ окултно гледище, да не залѣзе слънцето ви. Щомъ залѣзе слънцето, всѣка една работа, отъ какъвто и да е характеръ, прѣстава вече. Слѣдователно, и любовьта ви, и тя ще прѣстане. Сега, вие поне имате тази опитность. Нѣкой пѫть, когато обичате нѣкого, имате извѣстни трептения въ слънчевия вѫзелъ, въ сърцето усѣщате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усѣщате страдание, на слънчевия вѫзелъ почва да се образува една топка, да усѣщате студъ, умраза се явява, почвате да чувствувате, че този, когото обичате постепенно се отдалечава отъ васъ и вие се отдалечавате отъ него. Туй е законъ на залѣза: вашето приятелство е залѣзло, и двама се намирате въ пещьта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява, и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усѣщате, че отгорѣ ви има единъ леденъ поясъ, и молитвата ви отива само двѣ педи надъ главата ви, и пакъ се повръща. Тогава, какво трѣбва да правите? Азъ ще ви приведа закона. Законътъ е — азъ ще си послужа съ сѫщото сравнение, което съмъ далъ на нѣкои други — взимамъ снѣга за едно изяснение. Той има бѣла прѣмѣна, чистъ е. Прѣдставете си, единъ човѣкъ мяза на снѣга, но е студенъ. Взимашъ една топка красива, бѣла, туряшъ я на едната си рѫка. Гледашъ я: отлична, бѣла, чиста, но студена. Нѣкой казва: „Да бѫда чистъ като снѣга“. Всички искате да бѫдете чисти и пѣете: „Да бѫдемъ чисти като снѣгъ“, но въ небето какви ще бѫдете? Значи, този снѣгъ, за който говори псалмопѣвецътъ, не е нашиятъ снѣгъ, защото, като направимъ опитъ, като го стопимъ, изгубва бѣлината си. Прѣдставете си, че този снѣгъ има съзнание и казва: „Ти какво направи съ мене, ти ме опорочи, едно врѣмѣ азъ бѣхъ бѣлъ, сега изгубихъ бѣлината си, ти ме съсипа“. Туй е единъ видъ на съзнание. Дойде нѣкой като вода, казва: „Азъ съмъ човѣкъ пластиченъ, като водата, на всички условия се приспособявамъ, а сегашнитѣ хора обичатъ приспособдението. А водата, накѫдѣто и да я турите, на каквото положение и да я турите, тя ще се уравновѣси, тя е барашикъ съ 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, въ каквото положение и да е, водата ще се уравновѣси: накѫдѣто и да е, тя ще задържи едно и сѫщо положение. То е единъ отличенъ примѣръ. Но ако ние мязаме на водата, какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? Но, щомъ се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при менъ, като единъ сѫдъ, едно шише, и казва: „Слушай, азъ съмъ едно разумно сѫщество, приспособимо на всички условвя, не се противя никога, азъ съмъ много добъръ човѣкъ, въ съзнанието си нѣмамъ противъ никого нищо“. Но, азъ я турямъ на моята пещь, и почвамъ да я нагорещявамъ, дѣйствително ти си много добра. Нагорещявамъ я, но започва да излиза нагорѣ въздухъ, отъ топлината формата и се измѣня, разширява се, литне нагорѣ, излиза пара. Ще каже: „Ти измѣни формата ми“. Какъ? „Сега, азъ нѣмамъ никаква устойчивость“. Сега тя ще вземе отношението си къмъ въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5—6 клм., срѣщне я нѣкое студено течение, пакъ се опорочи, прѣвърне се на градъ. Сгѫсти се, и пакъ падие на земята пакъ се опорочи, стане кална, потъне въ земята и най-послѣ, чрѣзъ голѣмо мѫчение и страдание се изрази въ нѣкой студенъ изворъ. Дойде нѣкоя жадна, измѫчена душа, пие отъ нея и каже: „Колко е хубавъ този изворъ!“ Но този изворъ бѣше бѣлъ като снѣга, той бѣше пластиченъ, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горѣ, втвърди се, падна въ видъ на градъ, и сега, като мине прѣзъ всички страдания, той носи нѣщо ново съ себе си, и ти казва: „Братко, докато азъ дойда до това състояние, да излѣза като чистъ, студенъ изворъ, знаешъ ли прѣзъ каква пещь ме прѣкараха? Азъ изгубихъ своята чистота, изгубихъ своята пластичность, загубихъ своето разширение, станахъ на малки капки, та паднахъ и се окаляхъ. А ти кажешъ: „А братко, много хубаво, много хубаво“. — Много хубаво, ама ти на моето състояние билъ ли си? И когато ние говоримъ за Любовьта на едно сѫщество, то, за да се прояви въ него туй, което ние считаме Любовь, то трѣбвада минепрѣзъ 999 милиона форми. Забѣлѣжете си го това, прѣзъ 999 милиона форми трѣбва да прѣмине, и само тогава може да се прояви най-малката Любовь. И когато вие имате този най-малкиятъ опитъ на Любовьта, той ще бѫде единъ изворъ, то ще бѫде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 21/2 минути или за три минути, и слѣдъ туй може да изчезне за цѣлия вашъ животъ, като единъ романъ, написанъ само на бѣла книга, да си спомнювате и да казвате: „Въ тия 21/2 минути, каква радость, какво щастие, какво блаженство бѣше!“ Каквото и да станете, князъ може да станете, може да ви угощаватъ, пари да ви даватъ, но тия 21/2 минути и тритѣ мипути, тѣ ще бѫдатъ глава на цѣлото ви сѫщество, ще кажете: „Като ония 21/2 или 3 минути не съмъ ималъ“. Тѣ ще бѫдатъ глава. И целиятъ ви животъ е включенъ въ тия „тритѣ минути“. И ние иждивяваме цѣлия си животъ, за да имаме „тритѣ минутки“. Гдѣ сѫ, „тритѣ минути“? Това е цѣлата вѣчность събрана вѫтрѣ! И за да се прояви Любовьта въ най-малката си форма, потрѣбни сѫ усилията на цѣлата безгранична вечность! Знаете ли това? Любовьта може да се прояви само чрѣзъ усилието на цѣлата безгранична вѣчность, да даде този напоръ, да може тази реалность да мине прѣзъ всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъль е толкова велика, че вие постоянно трѣбва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вѫтрѣ въ себе си, че се иска цѣла една вѣчность, за да го разберете. Цѣла една вѣчноеть се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вѣчноеть, това значи да имате единъ изгрѣвъ и единъ залѣзъ! Ако изгрѣвътъ е правиленъ, и залѣзътъ ще бѫде правиленъ, а ако изгрѣвътъ е неправиленъ и залѣзьтъ ще бѫде неправиленъ. Споредъ основата, върху която градите. Като влѣзете въ окултната школа, ще зависи какви сѫ вашитѣ разбирания. Нѣкои, запримѣръ, идатъ тукъ да се учатъ, но тѣ мислятъ да научатъ нѣкои тайни. Не, никакви тайни нѣма да научатъ! Азъ не казвамъ тайни. За да научите тайнитѣ, които искате, трѣбва ви цѣлата вѣчность. Тъй щото нашата тайна съ единъ день, съ единъ часъ никой не може да я вземе. Питамъ: „Какво учатъ тия хора?“ Нищо нѣма да научите по тоя начинъ. Но онзи, който влѣзе съ онова чисто сърце да търси Бога на Любовьта, той може много да разбере. И тъй, моето желание сега, казвамъ на младитѣ — азъ наричамъ млади тѣзи, които сѫ на изгрѣвъ — е да изгрѣятъ, а старитѣ залѣзватъ. Сега, вие младитѣ ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгрѣваме“. Но едно врѣме и старитѣ бѣха на ваше мѣсто, и тѣ казваха: „Ние сме, които изгрѣваме“. Единъ день, на ваше мѣсто ще дойдатъ други млади, и тѣ ще кажатъ: „Ние изгрѣваме“. Питамъ:“Ако мислите така, какво опрѣдѣление имате за живота?“ Вие ще кажете тъй: „Ние изгрѣваме правилно“. Старитѣ ще кажатъ: „Ние залѣзваме правилно“. Дайте си рѫката сега. Животътъ нѣма да се свърши, защото, когато тия младитѣ дойдатъ на ваше мѣсто, колелото ще се обърне, и тогава вашето слънце ще изгрѣе, а тѣхното слънце ще залѣзе. Тогава, ако вашето залѣзване е било правилно, и изгрѣвътъ ви ще бѫде правиленъ. И ако тѣхниятъ изгрѣвъ е билъ правиленъ, и залѣзътъ имъ ще бѫде правиленъ. Разбира се, тия двата изгрѣва нѣматъ нищо общо съ сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правимъ, ние страдаме?“ Тукъ, въ школата, болни ученици не се позволява да има. Който е боленъ, ученикъ не може да бѫде, и вѣрующъ не може да бѫде, и оглашенъ не може да бѫде. И азъ искамъ едно: да ми да-дете единъ листъ, и да запишемъ всички онѣзи, които сѫ болни въ школата: имаме болници, имаме и лѣкари ще ви пратимъ да минете този курсъ на лѣкуване, и послѣ да дойдете. Ние имаме специални болници и лѣкари за окултнитѣ ученици. Като отидете при тѣхъ, тѣ ще ви дадатъ своитѣ системи за лѣкуване. А тукъ въ школата, азъ виждамъ вашитѣ мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мѫчнотии въ живота си“. Мѫчнотиитѣ въ жнвота ви, това сѫ едно благословение заради васъ. Най-великото благословение за единъ ученикъ въ окултната школа е да има мѫчнотии, и то, такива голѣми мѫчнотии! Той тогава се счита герой. Ако нѣма мѫчнотии, той нито оглашенъ, нито вѣрующъ може да бѫде. Първото нѣщо: имате ли мѫчнотии, вие сте ученици, нѣмате ли — съ васъ въпросътъ е свършенъ. Питамъ студентитѣ по математика въ университета: какви мѫчни задачи има тамъ, колко пѫти се изправятъ, рѣшаватъ по единъ начинъ, по другъ, голѣми мѫчнотии има! Вземете нѣкой астрономъ, който слѣди минутата, секундата, по кой часъ ще мине кометата. Какви мѫчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добъръ е Господь, като дойде Духътъ въ насъ, като каже Господь, всичко ще бѫде“. Туй е едно дѣтинско разглеждане. Господь каквото е искалъ, е направилъ, всичко е направилъ. Въ всичко, което сѫществува, азъ виждамъ това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господь е направилъ? „Господь всичко може“. Азъ като живѣя зная, че туй тѣло, което имамъ, Господь го е направилъ. Но вие ще кажете: „Туй, което Господъ е направилъ, разбирамъ ли го? Разбирамъ ли законитѣ му? Туй знание, което Той е вложилъ, възприемамъ ли го? Неговото Слово прониква ли въ моето съзнание. Наслаждавамъ ли се съ Неговитѣ дѣла и съ Неговитѣ мисли, които Неговиятъ Духъ изпраща“. „Великъ е, казвате, Господь, Той е направилъ слънцето!“Съ това слънце занимавалъ ли си се, да видишъ иеговото естество? Можешъ ли да идешъ на гости при слънцето? Единъ окултенъ ученикъ отъ трета степень — не отъ първа или втора, но на трета степень— може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, азъ съмъ първиятъ кандидатъ!“ И ще мязате на онзи американецъ, който правилъ изчисление, че може да се хвърли една граната до мѣсечивата, измѣрвалъ дължината на гранатата, пространството, наклона и искалъ да намѣри, за колко врѣме ще попадне тя на мѣсечината. Той направилъ точно своитѣ изчисления, събралъ пари, явили се двама кандидати, и единиятъ отъ тѣхъ приелъ да влѣзе въ уреда и да иде въ мѣсечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хопъ, кандидати сте да отидете тамъ. По този начинъ не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, слѣдъ 999 опити най-малката форма на Любовьта, веднага ще бѫдете гости на слънцето. И жителитѣ на слънцето ще ви посрѣщнатъ, и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бѫдете, ще кажете: „Отлично мѣсто е слънцето!“ И ще знаете причината, защо и какъ иде тази свѣтлина постоянно, и какво означава тя. Ще знаете езика на свѣтлината. Но за всичко туй трѣбва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трѣбва да го знаете. Непрѣмено трѣбва да стане едно трансформиране, една промѣна вѫтрѣ въ вашето съзнание, за да може вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля да взематъ участие въ вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утѣшение на хората, но тя е школа за изучаване на великитѣ неизмѣняеми закони на Битието, на проявлението на Бога, въ които нашиятъ животъ се развива съразмѣрно и хармонично. И слѣдователно, само при проявлението на такава любовь, ние ще бѫдемъ въ състояние да влѣземъ съзнателно въ контактъ съ онова сѫщество, което прониква въ козмоса, т. е. да дойдемъ съзнателно въ съприкосновение съ Бога. И само слѣдъ 999 милионната форма ние ще чуемъ най-малкиятъ гласъ да говори, и като го чуемъ, както ви прѣведохъ отъ Йова, ще разберемъ, защо живѣемъ на земята. Щомъ разберете защо живѣете на земята, тази земя веднага ще се изправи прѣдъ васъ, и тя нѣма да е старата земя: старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо сѫщество. И тогава, кѫдѣто и да ходите по земята, вие ще имате единъ моралъ: като ходите по това сѫщество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй сѫщество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите въ кѫщата на нѣкой вашъ приятель. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнемъ да мислимъ, само тогава млади и стари ще могатъ да живѣятъ добрѣ. А сега, всѣки единъ, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живѣя тъй, както азъ намирамъ за добрѣ“. Питамъ тогава:“Туй правило дава ли ви резултати?“Ако всички живѣемъ тъй, както разбираме, животътъ има ли смисълъ? Нѣма. „Азъ да живѣя!“ Ако подъ думата „азъ“ разбирашъ Божественото вѫтрѣ въ себе си, да живѣешъ споредъ закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбирашъ туй „азъ“ само да използувашъ врѣменнитѣ облаги на този ограниченъ животъ, това е едно криво схващане на живота. Запримѣръ, вземете изъ вашия животъ единъ живъ примѣръ: ражда ви се синъ, отглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дѣте красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакватъ отъ него, казватъ: „Много интелигентно е нашето момченце, много добрѣ се учи, отлични бѣлѣжки има, прилеженъ е“. Но къмъ 17—18 годишната възрасть на това малко момченце почватъ да му покарватъ мустачки, бута си джунитѣ. По-напрѣдъ то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искашъ?“ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно врѣме, почва да се захласва. Майката казва за него: „Единъ новъ навикъ има нашето дѣте, току си бута джунитѣ“. Защо си бута туй момченце устата! Азъ нѣма да се спирамъ върху вѫтрѣшната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривамъ. Но туй момченце казва: „Видѣхъ една мома, искамъ да я задиря“. Казвамъ: по кой начинъ? Хваща едната страна на мустака - по дѣсния или по лѣвия. И той ще я вземе. Послѣ каже: „И по двата начина“. Послѣ нагорѣ издига мустака си. Послѣ казва: „Не, не, надолу“. Послѣ пакъ се погледа. Всички вие тукъ, стари и млади, вие сте го правили, нѣма кой отъ васъ, който да не го е правилъ, съзнателно или несъзнателно. Младитѣ пъкъ, сега го правятъ. Иска той да открадне младата мома и като отиде, казва: „Слушай, ние заедно ще живѣемъ, азъ съмъ много благороденъ: старитѣ не живѣятъ добрѣ, но ти при мене ще живѣешъ, ще имашъ всичкитѣ удобства“. И почва да нарежда: „Кѫща ще имашъ, това — онова, въ царството Божие ще живѣемъ, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли?“ — „Тъй, тъй, ти вашитѣ не гледай, баща ти и майка ти сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ, но аз...“ тегли мустакитѣ си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженятъ се двамата. Какво става? Пакъ старата модна лъжа, живѣятъ сѫщо тъй както бащата и майката. Човѣкъ, който така си завърта мустачкитѣ, не може да живѣе добрѣ. Всѣки, който си завърта мустацитѣ нагорѣ, и да иска, не може да живѣе добрѣ. Азъ нѣмамъ вашиятъ личенъ животъ прѣдъ видъ, но изяснявамъ единъ психологически моментъ на съзнанието — защо и за какво, не зная, но той всѣки день за мустачкитѣ си мисли. Сега момата току дига вѣждитѣ, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „Ти, миличък, да знаешъ, че азъ не съмъ като майка си, отъ съвсѣмъ друга култура съмъ, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави, и той не може да живѣе добрѣ. Това сѫ два символа. И азъ ще ви обясня другъ пѫть, защо той казва налѣво ли или надѣсно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дѣсната вѣжда — „ще му говоря истината“ послѣ пъкъ, като пипне лѣвата вѣжда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нѣщата и въ тъмно могатъ, ще казвамъ истината и ще излъгвамъ малко, тъй върви животътъ“. Послѣ, запримѣръ, момата по нѣкой пѫть тъй направи вѣждитѣ си, да станатъ по-дебелички, пъкъ нѣкой пѫть иска вѣждитѣ да станатъ тънички. Послѣ казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смѣхъ: то е единъ психологически законъ. Нѣкой пѫть, запримѣръ, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става извѣстна промѣна въ съзнанието ви, въ сърцето ви, въ ума ви, въ волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минатъ, и вие ще кажете: „Не можахме да сполучимъ работата“. Азъ не казвамъ, че е лошо, но да знаете, че всѣко едно побутване носи съ себе си извѣстни дѣйствия. И когато младиятъ момъкъ тури мисъльта въ ума да поглади мустака си, сѫщиятъ законъ е. Първиятъ човѣкъ, прѣди съгрешаването, когато е погладилъ мустака си, надѣсно или налѣво, той е произнесълъ извѣстна формула, извѣстни думи: като го погладилъ надѣсно — едни думи, налѣво— други думи. Момата, и тя трѣбва да произнесе извѣстни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запримѣръ, ще произнееете думата Любовь. Е, какъ ще я произнесете? Думата Любовь си има ключъ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите, и тогава ще произнесете думата Любовь. Тогава вече си има смисълъ. Нѣкой пѫть ще казвате Истината. Пакъ ще турите ключа, ключа на Истината. Всички нѣща си иматъ свой ключъ, и когато турите ключа, тия нѣща ще бѫдатъ разбрани въ съзнанието. Сега, азъ не мога да докосна всичко, понеже тукъ има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? Въ Англия имало единъ много краснорѣчивъ проповѣдникъ, толкова краснорѣчивъ, че всичката публика и богати, и бѣдпи, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Единъ апашъ, комуто работата не вървѣла добрѣ, чулъ за това нѣщо, и си казалъ: „При тия захласпати и азъ ще седна като богомолецъ, и тъй ще напълня джоба си, ще имамъ добра печалба“. Отива той, сѣда, започва проповѣдникътъ да говори. Всички се захласнали, и той се захласналъ. Като се свършила проповѣдьта, казва: „Изгубихъ момента“. Излиза, но казва: „Втори пѫть нѣма да се захласвамъ, воля трѣбва да имамъ, азъ съмъ единъ апашъ, не трѣбва да се захласвамъ, а да опитамъ кесиитѣ“. Втори пѫть пакъ се захласналъ, трети пѫть — пакъ. Най-послѣ казва: „При този дяволъ нѣма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божиятъ Духъ започне така краснорѣчиво да говори у васъ и вие се захласнете въ Божията Истина, то, като дойде единъ лошъ духъ при васъ, и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя въ неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щомъ си отиде той, вие сте свободни. Първото нѣщо на единъ окултенъ ученикъ е, да има единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ въ себе си, който, когато говори, умътъ, сърцето и неговата воля, да се захласватъ въ това му поетическо изражение, въ тази любвеобилна речь, която излиза изъ устата на този отличенъ говоритель. И ние, всички въ школата, казвамъ ви: всѣки единъ отъ васъ да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Богъ е създалъ. Азъ не искамъ вие да се измѣняте, а да си бѫдете такива, каквито сте си, но да имате единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ, и като говори вашиятъ проповѣдникъ, вие да сте доволенъ отъ него. А този проповѣдникъ, азъ го наричамъ: той е Духътъ на великия животъ въ Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духътъ на живота въ Битието. Всѣкога може да говори, но за да говори, изисква се умъ, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбранъ умъ, а умъ пъленъ съ свѣтлина, сърце пълно съ чистота, и воля пълна съ сила, за да прилага всичко. Сега, вие младитѣ, тази вечерь може да опитате думитѣ ми, като пипате мустачкитѣ си. Не да се смѣете, ако се смѣете, вие не сте разбрали въпроса. Трѣбва да бѫдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустацитѣ! Пъкъ и стариятъ, и той по нѣкой пѫть си туря пръститѣ на мустацитѣ. Спрете се да си помислите, защо сѫ ви израстнали мустацитѣ. Коя е първата причина, защо ви сѫ турени мустацитѣ? Можете да си дадете какъвто искате отговоръ. И защо ви сѫ турени вѣждитѣ. Може да не разрѣшите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъль, една свѣтлина. Слѣдователно, и този краснорѣчивъ проповѣдникъ ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другитѣ, нека остане за васъ. И тъй, азъ искамъ, всичкитѣ ученици, които влизатъ въ окултната школа, да бѫдатъ единъ изгрѣвъ, защото, заради насъ, Бѣлата школа е единъ изгрѣвъ. Бѣлата ложа, това е единъ изгрѣвъ, а черната ложа, това е единъ залѣзъ. Ако залѣзвате, вие сте съ черната ложа — да ви опрѣдѣля сега — ако изгрѣвате, вие сте съ Бѣлото Братство. Бѣлото Братство винаги изгрѣва, сутринь сѫ тѣ, а черното братство постоянно залѣзва. И, слѣдователно, ние трѣбва да разбираме двата момента на живота. Ако кажемъ: „изгрѣлъ си“, ти си съ Бѣлото Братство, а ако кажемъ: „залѣзълъ си“ — ти си съ черното братство. Ние знаемъ, че въ Бѣлото Братство залѣзъ нѣма. А щомъ нѣкой каже, че въ него изгрѣло слънцето, ние разбираме, че е отъ Бѣлото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има въ окултното схващане. Залѣзътъ на слънцето показва, че ти си на крива посока, слѣдователно трѣбва да прѣвърнешъ тази посока на единъ изгрѣвъ въ твоето съзнание. Та, сега, понеже, казахъ, че старитѣ сѫ на залѣзъ, азъ направихъ разграничение. Подъ думата „млади“, разбирамъ Бѣлата ложа, а подъ думата „стари“ разбирамъ черната ложа. То е символъ: старитѣ, като остарѣватъ, прѣдставляватъ черната ложа — по форма я прѣдставляватъ, а не по сѫщество. Тѣ въ живота си всѣкога имъ наподобяватъ, и затуй трѣбва да се молятъ. Човѣкъ, като остарѣе, става дряхълъ (мършавъ) и киселъ. Когато види, че нѣкой младъ играе, стариятъ се навѫси и казва: „Този глупакъ какво се е разтропалъ тамъ?“ Стариятъ като вижда, че младиятъ тъй се бута казва: „Махни си рѫката, не прави това прѣдъ менъ, туй изкуство само азъ го зная, ти не трѣбва да го учишъ. Морализира го. Не, стариятъ трѣбва да си каже: „Едно врѣме и азъ бѣхъ като него“, а пъкъ сега той е миналъ въ лѣво, Стариятъ не трѣбва да се сърди. И затуй, ние всѣкога трѣбва да бѫдемъ млади, никога да не сѫдимъ. И когато Писанието казва: „не сѫдете“, подразбира: Всѣки, който сѫди остарѣва, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми единъ, който сѫди, и да не е остарѣлъ? Който сѫди, сърди се. Не трѣбва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукътъ, който постоянно бие на наковалнята, и чукътъ и наковалната заедно отиватъ, никой нищо не е придобилъ. А хубавото въ живота е да мислимъ само върху великитѣ блага, коитъ Богъ е създалъ и да се стараемъ да бѫдемъ тъй умни и любящи, като Бога. И да оставимъ Този, който е всемъдъръ, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живѣемъ по Бога, не само пасивно да живѣемъ, но трѣбва да изправяме живота си. Нѣкой твой братъ каже: „Азъ съмъ богатъ, имамъ единъ приходъ отъ 10,000 лв.“ Другъ нѣкой братъ нѣкѫдѣ е задигналъ 100, 200 хиляди лв. Ще кажатъ: „Единъ отъ Бѣлото Братство“... Никакъвъ бѣлъ братъ не е той, а е черъ братъ, кралъ, задигналъ 10—20,000 лв. Тогава казвамъ: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгорѣ, колко искашъ? И честио и почтено ще платимъ. Въ насъ нѣма лъжа. И сега, колцина отъ васъ сѫ готови да платятъ за другитѣ? Не зная. Външнитѣ да платятъ за братята си, за братята си отъ школата, вѫтрѣ. А нѣкои, като се научатъ, че другъ плаща, ще кажатъ: „Нека плати и заради менъ“. Не, не, азъ констатирамъ единъ принципъ вѫтрѣшно. Това е едно състояние на съзнанието. Тъй да бѫдемъ любвеобилни въ душата си, че да не критикуваме никого, защото критикуваме ли, духътъ го нѣма. Всички имате опитность: който е съгрѣшавалъ и критикувалъ, изгубилъ е духа си. Като направите най-малката критика въ душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духътъ. И нека единъ отъ васъ, който има най-малката опитность, да каже, дали не е вѣрно това. Затова, започне ли духътъ да говори въ васъ, ще бѫдете внимателни, да имате единъ стремежъ нагорѣ, да разбирате правилно Божия законъ, да нѣмате никакви отрицателии мисли. Тогава духътъ въ васъ всичко ще ви обясни, ще растете отъ день на день и ще минавате отъ слава въ слава. Та, азъ искамъ сега това отъ всички млади — сега азъ ви считамъ всички млади. Защо? Защото ви причислявамъ въ Бѣлата ложа — всички, у които съзнаиието се е пробудило, сѫ отъ Бѣлата ложа, При сегашнитѣ условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трѣбва да бѫдатъ въ Бѣлата ложа. А стариятъ е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче въ живота тия двѣ ложи не изпълняватъ единъ и сѫщъ принципъ, не изпълняватъ едни и сѫщи закони. Тѣ иматъ закони, споредъ които искатъ да прогресиратъ, да добиятъ знания. Въ Бѣлата ложа, онѣзи, които искатъ да проявятъ най-малката волность, тѣ сѫ изгубили за хиляди и хиляди години най-добритѣ условия въ живота. И днесъ нѣматъ никакви условия. Било е врѣме въ еволюцията на човѣчеството, когато честь е било да бѫдешъ въ черната ложа. Тогава Бѣлитѣ сѫ били въ залѣзъ, а чернитѣ въ изгрѣвъ. А сега е обратниятъ процесъ. Сега е честь да бѫдешъ въ Бѣлото братство, а безчестие да бѫдешъ въ черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голѣма привилегия и честь да бѫдете членове, оглашени, вѣрующи и ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, което иде да внесе новата култура въ живота. И, слѣдователно, вие трябва да се приготовлявате, не за въ бѫдеще, сега трѣбва да се приготовлявате вече. Отъ днесъ може да започнете, отъ утрѣ, отъ други день, имате условия да работите, мълкомъ, тихо и разумно да употрѣбите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи свѣтлината. (Учительтъ взима бѣлѣжкитѣ). Сега азъ ви платихъ. Слѣдователно, тия бѣлѣжки азъ взимамъ за себе си. Доволни ли сте? Ако нѣкой не е доволенъ, втори пѫть може да му доплатя. Азъ ще се занимая специално съ него. Тукъ на темитѣ, не сте се подписали. Който не се е подписалъ, трѣбва да се подпише, другояче нѣма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но азъ ви надхитрихъ. Азъ схванахъ всичката адвокатщина на ученика, и въ тоя случай ви хванахъ на тѣсно. Значи, вие напълно не сте имали довѣрие въ мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, споредъ фактитѣ — подписъ нѣма, нали? Така. Сега азъ ще ви дамъ условие да се подпишете, да си поправите погрѣшкитѣ. Работитѣ ви не ги давамъ сега. Но, хайде, ще направя отстѫпка, вие ще ми донесете новитѣ, пъкъ азъ ще ви дамъ старитѣ работи, нека да има вашъ подписъ. Отъ интенсивностьта на мисъльта, която всѣки отъ васъ е ималъ при писането, азъ ще видя, подписалъ ли е работата си или не. (Учительтъ взе една тема, прочете я.) Той иска едно благо за цѣлото човѣчество, за себе си нищо не иска, и ние ще го изпълнимъ. Нѣма нищо, това не е една голѣма погрѣшка, но, все-таки, трѣбва да има единъ подписъ, т. е. азъ не подразбирамъ буквално единъ подписъ, туй е по сѫщество вѫтрѣ. Когато човѣкъ пише нѣщо, въ него има единъ страхъ да не го знаятъ, то е страхътъ на физическото поле: но когато той пише нѣщо, за да се реализира, такива изречения оставатъ за волеви, той се е подписалъ, и тѣ принасятъ голѣма полза. Такива изречения живѣятъ. Сега, азъ ще разгледамъ тия работи, и ще ви обясня. Ще ги разгледамъ и ще видя какво направление на мисъльта сте имали. Тия психически намѣрения ще бѫдатъ за менъ интересни, азъ ще се занимавамъ съ побутването на всѣко едно листенце отдѣлно, специално ще ги прѣгледамъ. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 мѣсеца докато ги прѣгледамъ. Тия желания ще се изпълнятъ по врѣме и пространство. Нѣкои желания ще се изпълнятъ слѣдъ година, нѣкои слѣдъ двѣ, нѣкои слѣдъ три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросътъ, това е една окултна задача.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание По пѫтя. 13. школна лекция на общия окултенъ класъ 26.V.1922, четвъртъкъ на Витоша, 11 — 12 ч. пр. об. Сега, имайте прѣдъ видъ: азъ не искамъ да ви сѫдя. Туй е за приложение закона на Любовъта. Ако може да го приложите, добрѣ, а ако се сѫдите единъ другъ, вие не можете да имате любовъ. Въ едно събрание единъ не може да бѫде виноватъ, а всинца: или всички сѫ праведни, или всички сѫ грѣшни. Ако се даде наказание, всички, ще бѫдете наказани, а ако е благословение, пакъ за всинца ви ще бѫде. Та, отъ васъ искамъ да приложите Божия законъ на Любовъта. Вие да си го приложите, не азъ да ви го налагамъ, защото, ако азъ приложа закона, то не е любовъ, а насилие! Азъ ви казахъ, че ако слѣдъ свършването на моята бесѣда, ще търсите кой е виноватъ, нѣма да държа бесѣда. Уреждайте тия работи по братски, приложете великиятъ законъ на Любовъта. И да се създаде една организация, този законъ нѣма да бѫде съвършенъ. Какъ може да се приложи този законъ? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Духъ. Това, което се върши, не е противъ менъ, а противъ Бога. Той ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да слѣди за реда? Може да отредите 7 души, вие сте въ състояние да го иаправите това. Ще се подчинявате, ще турите великия законъ на Любовъта въ основата. Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законътъ не може да работи, и вие ще имате сѫщитѣ закони, каквито свѣтътъ, държавата и църквата ги иматъ, и тогава нищо не става. Азъ ще засегна редъ елементи на Любовъта въ нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовъта, а друго е да се изпитва. Тамъ е всичката работа сега. Когато единъ ученикъили единъ музикантъ направи една погрѣшка ако свири фалшиво, учительтъ не може да му прощава. Има нѣща въ свѣта, които се прощаватъ, но има нѣща, които не се прощаватъ. Когато нѣкой вземе пари отъ тебе, можешъ да му простишъ, но когато великиятъ музикантъ свири, не му се позволява да взима фалшиви тонове. Ще изправи тона, нищо повече! Необходимъ законъ е. А животътъ не прощава, трѣбва да изправимъ тона. Животътъ е една музика. И всѣки отъ васъ иска да свири, както знае. Напримѣръ, имате единъ капелмайсторъ, казвамъ: законътъ е такъвъ: неговиятъ животъ трѣбва да бѫде изправенъ, защото музикантъ ще стане само онзи, който има любовъ. Всѣки трѣбва да живѣе по закона на любовъта. А ако не искате да живѣете така, никой не може да ви застави. То не е насила, а по добра воля. Пъкъ азъ зная, не всинца искате да живѣете, животътъ ви да бѫде хармониченъ, да бѫдете щастливи. Вие, ученици, днесъ ме подложихте на изпитъ. Разбирате ли? Вие бѣхте единъ учитель, а щомъ станете вие учители, при такива учители, азъ напущамъ училището. Разбирате ли! Азъ съмъ готовъ, казалъ съмъ, ако можете да дадете нѣщо по-добро отъ това, което азъ зная, азъ съмъ готовъ да го приема. Азъ съмъ готовъ да приема отъ васъ всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всичко това. Нищо повече! Ако въ васъ заговори Божествениятъ Духъ, и изкаже извѣстни Божествени мисли, азъ ще ги приема, източникътъ е единъ и сѫщъ. Желанието въ насъ е да се прояви Божествената Любов въ всичката си пълнота помежду ни. Само така можемъ да успѣемъ. Не приложимъ ли този законъ, никакъвъ успѣхъ нѣма да има, ще се раждат все такива недоразумѣния. Нѣкой пѫть, като дойда между васъ, усѣщамъ една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко въ едно кафене отъ тютюна, и човѣкъ не може да диша свободно, така е и между васъ. Не че го искате, вие сами се мѫчите, но не знаете начина какъ да се освободите, и азъ искамъ да ви покажа единъ методъ, какъ да се освободите отъ тази тяжесть. Това нѣма да стане изведнъжъ, но ще ви покажа единъ законъ, и вие ще работите. Сега, не ви сѫдя — това е старото учение — азъ искамъ отъ васъ да приложите закона на великата Божия Любовъ въ себе си. Малки и голѣми, да се уважавате, да се почитате да си отстѫпвате, да си прощавате. Тъй. Сега, запримѣръ, щомъ азъ замина, вие веднага ще търсите кой е виноватъ, щомъ единъ е виноватъ никога нѣма да се оправи света. Съ единъ човѣкъ не се оправя свѣта: и да го обѣсимъ, и да го затворимъ другъ ще дойде на негово мѣсто, послѣ трети, четвърти и т. н. Е, добрѣ, тогава: готови ли сте туй, което ще ви кажа, да го приемете? (Всички отговарятъ: „Готови сме“). Сега, попитайте се вѫтрѣ: ако го приемате, и го приложите по закона за Любовъта, туй ще бѫде благословение заради вась. Изпѣйте пѣсеньта: „Благославяй, душе моя, Господа“. Вижте тази жива прпрода, въ която ние живѣемъ, тя е едно Божествено жилище, единъ Божественъ домъ. И всички тия енергии, които сѫ вложени въ нея, иматъ разно направление. Всѣка енергия си има свои канали, прѣзъ които може да мине. Когато ние искаме да приемемъ енергия за стомаха, тя иде чрѣзъ храната. Когато искаме да приемемъ енергия за дробоветѣ, тя иде чрѣзъ въздуха. Когато искаме да приемемъ енергия за очитѣ, тя иде чрѣзъ свѣтлината. Когато искаме да приемемъ енергията отъ живото слово, тя се възприема чрѣзъ ушитѣ. Когато искаме да възприемемъ енергията отъ миризмата на цвѣтята, ние я приемаме чрѣзъ обонянието си. Сега, у васъ има една философия: вие искате всичкитѣ тия разнородни енергии да ги приемете само чрѣзъ устата си. Говоримъ за Любовъта, ама тази Любовь влиза и чрѣзъ устата, и чрѣзъ очитѣ, ушитѣ, носа, отъ всѣкѫдѣ влиза тя. Като влѣзе тази Любовь прѣзъ устата, ще произведе единъ ефектъ: като влѣзе прѣзъ носа, ще произведе другъ ефектъ и т. н., зависи какъ възприемаме тази Божествена Любовь. Сега, вие говорите за любовъта. Вие още не сте любили. Азъ ще направя единъ микроскопически опитъ. Ако ви попитамъ, какво нѣщо е любовьта, какъ сте я усѣтили вие, имате ли единъ живъ опитъ на Божествената любовь? Имате малки опити на любовь, но колко е траяла тази любовь? Кажете ми сега: имате ли такъвъ опитъ, дѣто любовъта да е обсебила душата ви, ума ви, сърцето ви за цѣла една година? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да е обсебила душата ви за единъ мѣсецъ? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да ви е обсебила за единъ ден? Ако тази любовь влезе въ васъ изведнъжъ, вие нѣма да разсѫждавате, вие ще рѣшите въпроса моментално, и то нѣма да го рѣшите, по най-глупавия начинъ, но ще го рѣшите по най-умния начинъ. Когато дойде Божествената Любовь да действува въ свѣта, тя действува съ най-добритѣ методи. И всички трѣбва да имате прѣдъ видъ, че за да се появи Божествената Любовь у насъ, Духътъ дълго врѣме трѣбва да работи върху пашето физическо и духовно тѣло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега прѣзъ нашето тѣло би минала една интенсивна енергия на любовьта, тя би ни разтопила. Слѣдователно, Божествената Любовь постоянно се приспособява споредъ състоянието на нашите духовни тѣла, споредъ степеньта на нашето развитие, постоянно духътъ ни работи. Ако вие спънете духътъ, който работи въ васъ, на кого ще поврѣдите? А той работи, той прави тази инсталация. Ако направи нѣщо, а вие развъртате винтоветѣ на инсталацията, на кого врѣдите? — На себе си. Да кажемъ, имате нѣкаква крива мисъль, кому врѣдите? На себе си. Имате съмнѣние, кому врѣдите? — На себе си. Имате страхъ, кому врѣдите? — На себе си. Сега, защо се явява страхътъ въ свѣта, защо се явява съмнѣнието? Страхътъ ние го знаемъ, и съмнѣнието знаемъ. Страхътъ, това е едно качество на сърцето. Колко отрицателенъ е страхътъ! Запримѣръ, страхувашъ се да не изгубишъ живота си. Нѣкой обѣщалъ да ти даде пари, ти се съмнѣвашъ. Съмнѣнието пъкъ е едно отрицателно качество на ума. Значи, щомъ може да се съмнѣвашъ въ нѣкой човѣкъ дали ще ти изплати, ти се съмнѣвашъ въ възможностьта. Добрѣ, сега вие прѣнасяте съмнѣнието отъ хората въ Бога. Вие нѣкога се съмнѣвате въ мене — азъ ви чета мислитѣ — “Ти може да не говоришъ отъ Бога, а отъ себе си“. Но азъ всѣкога правя разлика между моитѣ мисли и Божественитѣ мисли. Въ мене моитѣ мисли и Божественитѣ мисли сѫ строго опрѣдѣлени. Азъ хващамъ всѣка моя мисъль за ухото и й казвамъ: Ти на лѣво. А на всѣка Божествена мисъль:Ти на дѣсно. Казвамъ: туй е Божествено, а туй е човѣшко. И сега тази постѫпка, която азъ направихъ, Божествена ли е или човѣшка? Тя произведе въ васъ страхъ да не загубите нѣщо. Сега, страхътъ подразбира, че любовьта ви е отвънъ, а страхътъ е на мѣстото на Любовьта — отвѫтрѣ. Разбирате ли? И причината, че вие не може да живѣете хармонично, е, защото страхътъ живѣе вѫтрѣ въ васъ. Защото, ако азъ дойда у васъ въ кѫщи и ви кажа: дай ми двѣ хидяди лева на заемъ, а вие имате три хиляди лева ще кажете, че ви трѣбватъ, а въ сѫщность тѣ не ви трѣбватъ. И при това вие минавате за човѣкъ, който вѣрва въ Бога, има любовь. Никаква любовь нѣмате, а страхъ имате! Може да дойда да ви искамъ една малка услуга, ще ми кажете ясно тази работа: „Нѣмамъ разположение къмъ тебъ, макаръ да имамъ пари въ касата си.“ Тъй е казалъ единъ евангелистъ въ Варна, когато единъ му поискалъ пари на заемъ. Той му казалъ: „Имамъ пари въ касата си, но на заемъ не мога да ти дамъ, защото нѣмамъ доверие въ тебе“. Защо да ти дамъ пари на заемъ, а послѣ да се караме: ако искашъ да ти дамъ пари като на братъ, ще ти дамъ“. Страхътъ, туй състояние показва, че Божествената Любовь не дѣйствува: тя започва, а вие я прѣкѫсвате, прекѫсвате. Запримѣръ, ако нѣкоя ваша сестра направи една малка погрѣшка, колцина отъ васъ ще се съберете вечерно врѣме да се помолите за нея, да кажете: „Господи, изпълни сърцето на тази наша сестра, нека разбира. А вие, като видите нейната постѫпка като излѣзете ще кажете: „Тя е такава-онакава“, ще я критикувате. Като излѣзете, не говорете за нея. Вие нѣмате смѣлостьта да казвате истината. Не сте смѣли, страхливи сте, а минавате за праведни! Като казвамъ смѣли, това не значи да бѫдете груби. Смѣлъ е само този, който може да каже самата истина, ни повече, ни по-малко. Тъй, самата истина въ Любовьта да я каже. „Братко, ти отивашъ по единъ пѫть, но този методъ не е здравъ.“ (Едно куче лае върху една крава). Сега, азъ ще взема тази крава. Кравата, това е доброто у васъ, а тия кучета, това сѫ страститѣ — низшиятъ интелектъ, които гонятъ кравата. Тя не е виновата, дѣто е тукъ, а кучетата се намѣсватъ въ работата, която не имъ подобава, никой не ги е турилъ тукъ да пазятъ като стражари, ама те ще се покажатъ, че сѫ изправни, ще изгонятъ кравата. Ще ви кажа една истина: Животътъ чрѣзъ изобличение никога нѣма да се поправи! Ако ние се изобличаваме, никога нѣма да се поправимъ. Сега ще имате търпѣние. Нали за днесъ ви бѣхъ задалъ единъ урокъ: да напишете кой е най-голѣмиятъ ви недостатѫкъ. Писахте ли? — Да. Съберете листчетата и ги прочетете. Е, сега ще ми продадете ли вашитѣ недостатъци? Азъ ги купувамъ, колко пари искате? Не, не, ще платя. (Братъ Стойчевъ — тъй да ни водите на разходка единъ мѣсецъ прѣзъ годината: да ни учите: единъ мѣсецъ въ Търново за всички, и единъ мѣсецъ само за насъ, тукъ). — Ще бѫде. Когато приложите закона на Любовьта, ще бѫде. Ще опитате Господа, ще приложимъ закона на любовъта. Тъй, нѣма да правимъ думата му на двѣ, и тогава ще видимъ какво може да направимъ. Ще Го опитаме. Сега, тия недостатъци азъ ще ги взема, и въ школата ще влѣземъ да работимъ безъ тѣхъ. Наполовина ще ви кредитирамъ: сега за сега на половина, понеже нѣмамъ много пари. За половината, разполагамъ, за 11/2 мѣсецъ мога да платя, но за три мѣсеца нѣмамъ, да си кажа истината — половината мога да ви платя. Какъ искате, звонкови да ви платя, или както искате. Мога да ви платя 1000 лв., 10,000 лв., 20,000 лв., 30,000 лв. (Не искаме пари). Туй е, което може да се направи. Щомъ се влюбите въ вашитѣ недостатъци, ще се изправите. Щомъ се влюбите въ тѣхъ, ще направите такава голѣма беля, че ще се изправите. То е тема. Ние ще пристѫпимъ, има начини за тия нѣща, по които може да се изправите. Тия недъзи сѫ сѫщеврѣменно и добродѣтели. Да бѫде човѣкъ „егоистъ“ не е лошо нѣщо, но да имашъ егоизъмъ, който да ти счупи гръбнака, то е лошо. Да имашъ такова нетърпѣние, че като дойде неприятельтъ ти, да плюешъ на петитѣ си, и да бѣгашъ, на мѣсто е туй нетърпѣние. Но когато извършвашъ една важна работа, нетърпѣнието не е на мѣсто. Когато положението ти бѫде опасно, трѣбва да бѫдешъ нетърпѣливъ. Нѣкои отъ тия качества трѣбва да знаете сами кѫдѣ да ги прилагате. Сега, туй, което искате, ще го направимъ. Като сме излѣзли за два деня може да го направимъ: може да го направимъ и за единъ мѣсецъ, и за два мѣсеца, и за три мѣсеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, може да го направимъ. Писанието казва: „Въ Бога нѣма нищо невъзможно“. И вие поставихте много добрѣ въпроса — единъ мѣсецъ да бѫдете всрѣдъ тази природа, вие ще бѫдете търпѣливи. Братъ Стойчевъ. Тукъ въ гората да бѫдемъ, щото ако рече Учительтъ да бѣга, ще го прѣваримъ, а ако е въ града, гдѣ ще го намѣримъ. (Всички се смѣятъ и Учительтъ се смѣе). Изберете сега една комисия по вдъхновение, отъ братството, отъ 7 души, да следи за общия редъ. За една година да бѫдатъ избрани, а слѣдъ една година — други. (Първиятъ да бѫде избранъ отъ учителя, вториятъ — отъ първия, третиятъ — отъ втория и т. н.) Добрѣ, азъ избирамъ Начо Петровъ. Послѣдниятъ посочва: Стоянъ Русевъ: тоя — Елена Иванова: тя — Коенъ: той — Илия Стойчевъ: Здравка Попова и Тереза Керемидчиева. Сѫгласни ли сѫ? — Да. (Брат Толевъ: „За станалия инцидентъ нито дума да не става, като че не е било“.) (Братъ Граблашевъ: „Ако е за полза, да се каже“.) Слушайте да ви кажа, сега азъ ще рѣша вѫпроса. Ето какъ: имате право да говорите за моята погрѣшка, но за вашата погрѣшка, ако речете да говорите, азъ ще ви накажа. За моята може да говорите, може да кажете: нашиятъ Учитель направи една погрешка! Може да говорите, но говорете истината, не прѣувеличавайте нѣщата. Когато ще говорите, говорете, но бѫдете тихъ и спокоенъ, най-първо отправете ума си къмъ Бога, попитайте го: „Господи, азъ искамъ да разправя за този инцидентъ, съгласенъ ли си“? Ако Господь ти позволи, говори, но ако Господь не позволи, мълчи си и не говори, за този инцидентъ. Ама може нѣщо да те човърка въ сърцето. Туй човъркане може да е нѣкой червей, а ако е единъ червей, никаква полза не може да изнесете. Сега, азъ ще ви обясня защо не може на 600 метра височина да се говорятъ извѣстни нѣща. Прѣдставете си, че вие сте 100 метра подъ водата, може ли да говорите? — Не може. Като излѣзешъ 100 метра надъ водата, имашъ условия да говоришъ — въздухъ. Слѣдоватено, на 600 метра височина нѣма условия, ще влѣзе вода въ гърлото ти, а на 2000 метра височина ще говориш — въздухъ ще има. Тъй се разрѣшава въпроса. Въ нашата школа, когато азъ ви казвамъ за нѣкой излѣтъ, ние отваряме ключоветѣ, и тогава вие сте въ връзка съ невидимия свѣтъ. Напримѣръ, азъ дадохъ на сестритѣ една задача, но вие никога не сте изпѫлнили едно мое разпореждане, както трѣбва. Както тогава, казахъ ви: въ течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да ви не знае, само на мене ще обадите. Азъ не ви казахъ да идете и да разправяте, та целиятъ градъ да ви знае. Слѣдователно, вие трѣбваше да чакате, да свършите изпита, и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, ще мълчите. И вслѣдствие на това се родиха нѣкои инциденти, които не бѣха желателни. Та, когато ви се даде нѣщо, искамъ отъ васъ туй разпореждане да го изпълните тъй, безъ никакво изопачаване. Казано 12 часа — 12 часа. Никакви философии. Вие, като идете, отъ резултатитѣ ще сѫдите. Преди да сте го направили, нѣма да заключавате. Изпитътъ първо трѣбва да се изпълни! И при това, когато се изпълнява единъ изпитъ, не трѣбва да държите на буквата. Нѣкой казва: „Ще изберемъ месечина“. Не, ще изберешъ тъмна нощь, защото само въ тъмната нощь ще видишъ Господа. Трѣбва да уповавашъ на Господа, а щомъ търсишъ мѣсечина, то значи, че не уповавашъ на него. Тази задача е свършена наполовина. Задачата е прѣзъ тъмна нощь, когато е бурно, когато вали дъждъ, гърмотевици, тогава ще излезешъ, ще се молишъ, и Господь ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсѫждавашъ: „Може да се простудя“. Щомъ дойде до Божественитѣ работи, нѣма опасност да се простудишъ. Азъ ви дадохъ примѣръ. Азъ съмъ седѣлъ толкова години на прозореца въ моята стая зимно врѣме да държа бесѣди. Нека дойде нѣкой професоръ да седи тамъ, слѣдъ единъ мѣсецъ ще има пневмония. Послѣ колцина отъ тия хора, които сѫ седѣли отвънка, сѫ се простудили? Тѣ сѫ микроскопически опити, но сѫ опити. Нека се яви другъ, да говори единъ и половина часа на студено, да видимъ какво ще стане съ него. Сега, трѣбва да усилите вашата вѣра. Този законъ работи. Азъ ви казахъ: не очаквайте много, резултатитѣ ще бѫдатъ малки, микроскопични, защото нѣма условия сега за голѣми нѣща. Но отъ тия, малкитѣ, слѣдъ врѣме ще имаме много добри резултати. Азъ ви похвалявамъ, вие този опитъ го направихте отъ голѣма ревность. Азъ ви казахъ — цѣла една година да мислите и да го направите, а вие въ двѣ седмици го направихте. Може повторно да се извърши, но въ нова форма ще го изпълните. Сега, този изпитъ ще бѫде малко по-труденъ, но той ще донесе по-добри резултати. Отъ тѣзи изпити, които ви давамъ, страхътъ ще изчезне отъ сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И послѣ, като излизате въ тъмна нощь, тониратъ се очитѣ, зрѣнието се тонира: при това, всѣки единъ косъмъ се натегне, умътъ ви живѣе навсѣкѫдѣ въ тѣлото. То е хубаво. Като излѣзете на Витоша, колко ще ви се прѣдставятъ, че ви вардятъ, пъкъ ще ви се стори нѣкоя мечка, вѫлкъ, ще ви се прѣвърне сърцето. Азъ зная на нѣкои 20 пѫти сърцето имъ се е прѣвърнало. И всѣки, който чуе въ града, че вие сте излѣзли въ тъмна нощь до Витоша, ще каже: „Той е безуменъ, да излага една жена или единъ човѣкъ“. Затуй казвамъ, че свѣтътъ не трѣбва да знае. Дали мѫжътъ или жената ще идатъ, затуй трѣбва да се мълчи. Пъкъ като се опита, тогава на опитъ ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нѣматъ възможность да изпълнятъ задачата, ще имъ създадемъ условия, ама да иматъ любовь. Азъ ще имъ създамъ условия, но да вдѣзатъ тъй въ общение съ природата, вѫтрѣ споредъ този законъ на Любовьта. Тогава може да работя и азъ съ тѣхъ заедно. Защото, единъ Учитель може да работи само съ ученици, които сѫ способни. Когато сте сами, не можемъ да свършимъ всичкитѣ работи. Вие ще работите, и азъ ще работя. Защото ще има излѣти, изпити, дѣто най-първо азъ ще излѣза да направя изпита, а слѣдъ менъ вие ще вървите. Има извѣстни задачи, дѣто най-първо азъ ще ги направя, а слѣдъ туй ще кажа: започнете вече вие, пѫтьтъ е отворенъ. Запримѣръ, вие ме поставяте въ едно голѣмо безпокойство. Прѣзъ тия двѣ седмиии, азъ не можахъ да спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше да се случи. Имаше въ града вагабонти, които се наговаряха да ви прѣслѣдватъ, и трѣбваше да насоча ума си да ги убѣждавамъ, да прѣдотвратявамъ. Вие мислите, че Господь ще ви упази. Ние трѣбва да бѫдемъ умни, и само тогава Господь ще ни пази. Втори пѫть нѣма да минавате прѣзъ Драгалевци. Нѣма да вървите по пѫтя, а безъ никакъвъ пѫть, отвънка на селото, и ще влѣзете въ най-гѫстата гора, тя ще бѫде най-безопасна. Тъй ще имате отлични резултати. Тия изпити ще ви дадатъ по-голѣма рѣшителность, ще станете по-здрави, умътъ ви ще стане по-свѣжъ, ще имате живи мисли. И като се вѫрнете отъ такъвъ изпитъ по-добрѣ ще мислите. И съмъ забѣлѣзалъ това: нѣкои, които сѫ направили задачата, връщатъ се, и много добрѣ разсѫждаватъ. Човѣкъ, който има смѣлость, може да мисли добрѣ. Но сега ще се рѣшимъ всички. Едно нѣщо иска отъ насъ Бѣлото Братство: да бѫдемъ абсолютно вѣрни на законитѣ, които ни дава. Вѣрни, вѣрни! Тия закони сѫ абсолютни, и не може да се мѣнятъ. И когато тѣ дадатъ една задача, тази задача трѣбва да я изпълнимъ безъ никаква погрѣшка, веднъжъ, дважъ, докато тѣ останатъ доволни. И тогава ще видите. Може да направимъ такъвъ опитъ: — Опити нали искате? — Облачно е небето, ще кажемъ: „Тия облаци да изчезнатъ изведнъжъ“ Вториятъ день небето ясно, казваме: „Да се заоблачи!“ Третиятъ день барометърътъ показва, че ще бѫде сухо. „Да завали!“ И ще завали. Всички тия опити азъ ги наричамъ микроскопически, и тѣ може да се направятъ, за да видите, че въ свѣта има закони, съ които можемъ да си служимъ. Въ природата тия приятели могатъ да ни помагатъ. Но туй не е за любопитство, а за да се усили вашата вѣра, да се покаже, че когато човѣкъ люби Бога, той е въ състояние всичко да направи. Тогава азъ нѣма да избера какъвъ да е день. Ще избера единъ день, когато има голѣма суша, когато хората иматъ нужда отъ дъждъ, тогава ще направимъ опита, та да завали дъждъ. Значи да завали дъждъ, не само за да се задоволи вашето любопитство, но за да се използува тази Божествена енергия. Да кажемъ, суша е, ясно е било, ще направимъ опита,ще докараме облацитѣ да докажемъ на тия хора, че всичко ще използуваме за добро, Никога не се позволява на единъ Учитель да иждивява и хаби Божествената енергия! Нито на Учителя, нито на ученика! Затуй, ще почваме да изучаваме всичкитѣ форми въ природата, ще изучаваме растителното царство: това сѫ облици, чърти, които природата ни е дала. Всичкитѣ форми спестяватъ енергиитѣ си. Отъ растенията ние ще се научимъ какъ да употрѣбяваме енергията, въ малко врѣме да вършимъ много работа. Сега азъ ще ви кажа едно нѣщо искрено: азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Разбирате ли? Доволенъ съмъ отъ васъ, защото каквото можете, направете го. Повече не може да искамъ отъ васъ. Нѣкой пѫть даже вие правите повече, отколкото се иска. И тамъ сѫ вашитѣ погрѣшки. То е отъ излишна ревность. Запримѣръ, азъ казахъ нѣкой да иде до платото, той отишълъ до Черния върхъ. И то е хубаво. Задачата е до платото. Но все „повече да бѫде“. Казвамъ: ти отъ града ще излѣзешъ, за 4 часа ще идешъ, а той направилъ това за два часа и половина. Ама ти ще се осакатишъ. Полека ще работите, нѣма да бързате, а вие сте много експедитивни, гледате да съкратите врѣмето. Не, ще спестявате врѣмето. Всѣка една задача, колкото врѣме се изисква, ще ви се даде туй врѣме, нѣма да го съкратите, ще го използувате, за да бѫде задачата сполучлива. Тѣзи бѣлѣжки трѣбва да ги вземете прѣдъ видъ. Ако идешъ за 21/2 часа, не е лошо, но то ще ти донесе друга пакость. Вие ще изхабите излишна енергия. Може слѣдъ двѣ седмици да се яви нѣкаква болка, ще кажете: „Азъ ходихъ, ама ето какво ми стана“. Послѣ, отъ васъ искамъ, като говоримъ ние за „братство и равениство“, не подразбираме заличаване на човѣшката душа: не, ние разбираме проявление на човѣшката индивидуалность, по възможность проявяване на душевното съзнание въ една по-висока форма. Ти имашъ въ първо врѣме съзнание на едно дѣте, очаквашъ да ти помагатъ, затова плачешъ. Искашъ да ти дадатъ. Господарь е това дѣте, ходятъ наоколо му баща, майка, даватъ му млѣко. Но това дѣте става възрастно, разширява се съзнаиието му, и то напълно се е еманципирало, станало е свободно и самостоятелно. И затуй казвамъ, че нашето съзнание трѣбва да се разшири. Може да го направимъ тъй. И това е волята Божия. Всѣко добро желание, което видите въ всѣка ваша сестра, но го спѫвайте, пожелайте й добро, макаръ и да не го направи добрѣ. Втори пѫть тя ще го направи по-добрѣ. Ние се намираме прѣдъ една голѣма дилема. Имате една велика задача, имате едно минало така прѣплетено, че както сте събрани, не сте на единъ и сѫщъ уровенъ. Повечето отъ васъ сѫ положителни елементи. То е мѫчнотията сега. Затуй срѣщате се, отблъсквате се. Вие вѫтрѣшно може да имате извѣстни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло сѫ принесли на свѣта? Сега ние казваме: воденицитѣ помагатъ на свѣта, но когато ядемъ отъ смлѣното, въ насъ остава идеята за камъка, и ние искаме да смажемъ хората. Енергията на този камькъ се е прѣдала въ хлѣба, а отъ хлѣба се е прѣдала на насъ, въ ума ни. Та, изисква се окултно познание върху този въпросъ. Повечето сте положителни, та сега трѣбва да ви направимъ наполовина положителни, наполовина отрицателни, и тогава работата ще върви успѣшно. А този законъ какъ да ставате положителни и какъ да ставате отрицателни ще ви го покажемъ, ще ви дадемъ правилата. Тукъ, въ природата, ще ги учите, въ града не можете да ги учите. Само въ природата можете да ги научите. Да кажемъ, единъ день вие сте неразположенъ, ще ви дадемъ правило, слѣдъ като работишъ 4 часа, да почувствувашъ, че е станало едно разширение, че ти си се измѣнилъ, и си готовъ да направишъ отстѫпки. Ти самъ ще направишъ опита, и ще видишъ резултатитѣ. Но туй сега нѣма да става. За да дойдемъ до тия опити, трѣбва да прѣдшествуватъ по-малки опити. Казахъ: врѣмето ще пазите. Едно нѣщо: азъ не искамъ вашето врѣме, когато сте заети въ свѣта. Искамъ само излишното врѣме, което не знаете какво да правите. Да не кажете, че искамъ да ви ангажирамъ врѣмето. Само празното врѣме, единъ часъ въ деня, туй врѣме да го употрѣбите за школата. То е едно отъ най-добритѣ правила. Ако бихъ искалъ отъ васъ 10 часа да работитѣ, то би било другъ въпросъ. Не, единъ часъ, а туй всѣки единъ отъ васъ може да го направи. Сега, всички ученици нека си забѣлѣжатъ: кой какво иска отъ менъ, най-важното, което ви трѣбва, кой каквото иска. Изразете го съ едно кратко прѣдложение. Трѣбва ви една библия или евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте сѫществеиото, което е необходимо заради васъ, най-сѫщественото, което ви трѣбва. Запитватъ: („Пакъ ли анонимно или съ подписъ?“) Горѣ да ви знаятъ, а долу да не ви знаятъ. Долу сте все анонимни, псевдоними сте. Искането ви нека бѫде отъ материаленъ или отъ духовенъ или отъ умственъ характеръ. Сега този изпитъ, до Витоша, ще го повторимъ въ друга форма. Които не сѫ излѣзли, свършете групово задачата си, защото слѣдующиятъ четвъртъкъ ще ви дамъ втората задана, и тази задача ще я свърщимъ въ една седмица отгорѣ, ще я направимъ тъй, въ една вечерь. Азъ ще бѫда съ васъ, и тогава ще ви кажа каква ще бѫде задачата. Нѣма да костува нищо. Сега ще използуваме врѣмето, защото тия сѫ най-благоприятнитѣ условия. Слѣдъ 1—2 мѣсеца нѣма да имаме тия условия. Сега, още до 2—3 седмици, имаме условия. За тая задача, която ще ви дамъ, имаме условия. Азъ ви благодаря, че ме развързахте, че можахъ да ви говоря. Защото, ако ученицитѣ, вържатъ Учителя, и му кажатъ: „Говори учителю“. Какво ще говоря? „Добрата молитва“.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Необятната Любовь. 12. школна лекция на общия окултенъ класъ, 18.V. 1922. четвъртъкъ, 81/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Прочетоха се домашнитѣ работи върху: „една обична дума или едно обично изречение“. Слѣдниятъ пѫть ще си напишете най-голѣмия недостатъкъ, който имате. Само единъ, но най-голѣмия. Може да го напишете, както обичате. Сега, азъ казвамъ: онзи, който не е смѣлъ да признае своя недостатъкъ, той никога не може да познае Любовьта. Любовьта не е за праведнитѣ, нито за любящитѣ. Любовьта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любишъ, защото те любятъ. Любовьта е любовь сама по себе си. Ако разсѫждаваме окултно, щомъ искашъ да любишъ, значи, липсва ти нѣщо, и щомъ искашъ да те любятъ, пакъ ти липсва нѣщо. Слѣдователно, и като любишъ и като те любятъ, това показва едно несъвършенство. Любишъ, защото не си съвършенъ, и казвашъ, че и Господь люби. Ама Господь никога не е казвалъ, че люби нѣкого. Я ми кажете, гдѣ е казалъ, на кое мѣсто пише това? Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ да се казва, че Богъ люби? Хората казватъ тъй, нѣкой пророкъ дошълъ и казалъ, че Богъ е Любовь. Съ Господа лично срѣщалъ ли си се? Вие сте чудни! Пророкътъ казалъ тъй. Да, но то е за негова смѣтка: отъ него не трѣбва да се заключава, че Господь люби. Сега, нали имате критически умъ? Да любишъ, значн да имашъ единъ недостатъкъ. Сега, азъ говоря за любовьта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята какъ се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любовь. Тази Любовь вие виждали ли сте я? Какъ се е явила тази Любовь, я ми кажете вие? Може философски да кажете, какъ тъй? — Учительтъ говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любятъ тъй, че прѣзъ цѣлия си животъ да сѫ живѣли въ миръ! Не само да говоримъ. Има светии, които сѫ любили, но и тѣ сѫ дърпали коситѣ си, само че туй нѣщо не е писано въ книгитѣ. Много светии сѫ налагали общото правило, и тогава не сѫ казвали, че сѫ светии, а послѣ. . . Да, светии сѫ били, но слѣдъ като сѫ умирали. Разбира се, азъ говоря конкретно, не какво е горѣ, а какво е долу, между васъ, тъй както любовьта се проявява. И ние трѣбва да започнемъ да изучаваме тази любовъ тъй, както се проявява между насъ, а не онази любовь, която ние я знаемъ. Сега, вие говорите, че любите нѣкого, нали? Но ако този, когото любите, прѣнебрѣгне любовьта ви, какво ще се роди въ васъ? Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? Слѣдъ огорчението ще се роди едно озлобление, слѣдъ озлоблението ще обърнете гърба си, и ще кажете: „Каквото ще да става“, и ще се свърши въпросътъ. Павелъ казва, че Любовьта не отпада, нали? Е, питамъ тогава: Ако вашата любовь по този начинъ отпада, любовь ли е? Любовь е само тази, която може да издържи всичкитѣ грѣхове на свѣта, всички безконечни грѣхове на хората; тя е Любовьта на ангелитѣ и на боговетѣ. Това е Любовь! А любовь, която не може да издържи грѣховетѣ на хората, това е помия! Туй е моето опрѣдѣление за Любовьта, разбирате ли? Защото, праведниятъ нѣма нужда отъ любовь. Азъ, който съмъ праведенъ, каква нужда може да имамъ отъ любовь? Каква нужда има Господь отъ любовь? Той нѣма никаква нужда отъ любовь. Но понеже тия сѫщества, слабитѣ, които сѫ искали Господь да имъ даде животъ, тѣ Го молятъ, заставятъ Го да ги люби. Той има много важни работи, съ които се занимава, но понеже, тѣ като хлопатъ, хлопатъ на вратата, и най-сѣтне, той ще стане, ще си наруши мира, да види какво искатъ. Тѣ казватъ: „Ти ни даде животъ, сега ще ни упѫтвашъ“. — Ще ви упѫтвамъ. И тъй, ако искате вие, отъ окултно гледище, да се справите съ вашитѣ погрѣшки, нѣкой пѫть трѣбва да търпите и себе си. Нѣкой пѫть, вие като не може да търпите себе си, намирате нѣкой по-виновенъ отъ себе си, за да се търпите. Не, не, като изкарашъ всичкитѣ грѣхове, пакъ трѣбва да се обичашъ. Когато е хубаво, то е въ реда на нѣщата, но да обичашъ себе си и когато си грѣшенъ, въ това се изисква доста голѣма смѣлость. Сега, мнозина говорятъ за любовьта. Ако азъ ви разкритикувамъ вашата любовь, то не е любовь. Нѣкой говори за любовьта, иска да го похваля, казва, че ме обича. Азъ зная защо ме обича. Казва: „Обичамъ Учителя". Азъ съмь една круша пълна съ круши, какъ нѣма да ме обича? Ако бѣхъ единъ идиотъ, послѣ, ако бѣхъ единъ метачъ по улицата, тогава нѣмаше да ме обичате. И азъ не вѣрвамъ на вашата любовь, нищо повече! Не вѣрвамъ на вашата любовь! Вѣрвамъ въ любовьта ви дотолкова, че докато имамъ туй богатство, ще ме любите, утрѣ, като го изгубя, ще ме отхвърлите. И който дойде на мѣсто на тази любовь, ще иде заради него. Сега, това е за религиознитѣ хора, които говорятъ само за любовь, за Бога говорятъ, небето сѫ виждали, и казватъ: „Какви ще бѫдемъ тамъ“. Това е само едно забавление. Азъ забѣлѣзвамъ че нѣкога нѣкои ме наблюдаватъ какъ азъ гледамъ, мислятъ какъ ли ги виждамъ, като ясновидецъ. Пъкъ азъ виждамъ далечнитѣ имъ планове какъ ги кроятъ, и въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ прѣдатели. Безъ разлика е за човѣка, и прѣдатель да бѫде, то е пакъ смѣлость. Той пакъ отъ любовь го прави. Питамъ ви, като ученици на окултизма: Какъ се роди злото въ свѣта? Какъ? Като слѣзе Любовьта, роди се и злото заедно съ нея. Ами нали Богъ е съвършенъ, нали човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога? Сега, вие ще кажете; „Нима ние нѣмаме любовь?“ Азъ засѣгамъ Любовьта отъ друго гледище. Онзи, горчивиятъ коренъ, който се проявява въ вашата душа, отъ гдѣ иде той? Азъ ще обясня Любовьта въ първа степень. Любовь, която не може да се разбере, е умраза! А кога великата Любовь става умраза? Сега майката родила 5 — 6 дѣца, обаче едното отъ тѣхъ обича повече. Слѣдователно; туй обично дѣте е станало причина да се появи въ кѫщи умразата. Любовьта на едното ще роди умразата на другитѣ. Не е ли туй фактически въ дома? Така е добрѣ. Какъ трѣбва да примиримъ тия енергии? Азъ говоря за любовьта, като енергия. Сега, ние се намираме въ свѣта на контраститѣ. Тамъ, дѣто има умраза, има и Любовь. Любовьта е несъвършена. Любовьта, въ която има сѣнки, е несъвършена, а съвършената Любовь е безъ никакви сѣнки. И когато вие дойдете въ съвършената Любовь, ще се намѣрите въ безгранична свѣтлина, тамъ ще бѫдете сами. Ама нѣма да има никакви образи наоколо, и никакви ангели нѣма да има. Ти ще живѣешъ въ една безпрѣдѣлна свѣтлина, и ти самъ не ще имашъ никакъвъ образь. Питамъ тогава: Ще се яви ли нѣкаква умраза въ душата ти? Не. Ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ, тамъ ще чувствувашъ присѫтствието на тази вѣчна свобода, тамъ ще чувствувашь Любовьта, миналитѣ козмоси не ще се явятъ, а щомъ искашъ да създадешъ нѣкой козмосъ, ще извикашъ умразата и Любовьта. Слѣдователно, щомъ човѣкъ иска да създаде единъ образъ, веднага злото се ражда въ свѣта. То е единъ видимь образъ. Коренъ на злото сѫ желанията на образи. А образътъ, това е една примка да хванемъ една Божествена душа, да я ограничимъ, да й туримъ единъ юларъ, да й туримъ остенъ, и да я измѫчваме, колкото искаме. И тъй, Любовьта на земята не е нищо друго, освѣнъ едно ограничение. И сега хората това правятъ, тѣ не се обичатъ, а само се измѫчватъ. Тъй съмъ ги позналъ азъ. И нѣкои ще кажатъ, че се обичатъ. Къмъ онзи, когото обичашъ, трѣбва да бѫдешъ най-внимателенъ, защото и най-малката ти погрѣшка ще внесе най-голѣмото нещастие — барутъ е това — ще има лоши послѣдствия. Ти ще любишъ, но ще бѫдешъ крайно внимателенъ, а искашъ ли да те любятъ, пакъ ще бѫдешъ крайно внимателенъ въ езика си, и въ всички отношения. Защото, формитѣ носятъ злото въ себе си. И вслѣдствие на туй, нѣкои говорятъ, говорятъ за другитѣ, говорятъ, че еди—кой си еди—какво си казалъ, но ти трѣбва да знаешъ, че като съзрешъ тия форми, ще дойдатъ въ стълкновение, ще стане единъ взривъ и вие, които сте на земята, изъ въздуха ще ходите. И тъй, когато дойдете да боравите съ образитѣ на Любовьта, ще внимавате. Съ Любовь, която има образи, ще бѫдете крайно деликатни. Запримѣръ, имате нѣкой човѣкъ, когото обичате, зарадъ васъ той е красивъ, нали? А за другиго, вашиятъ красивъ човѣкъ е грозенъ. Тъй щото нѣщата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: отъ окултно гледище, ние не знаемъ коя е мѣрката на абсолютното зло въ свѣта. Има абсолютно зло въ свѣта, има и относително зло въ свѣта. Но не знаемъ мѣрката, съ която си служимъ. Запримѣръ, вземете между животнитѣ, зѫбитѣ на вълка сѫ направени за да се брани: като го закачишъ, той се брани, значи, той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зѫби имамъ“. Вола, като го бутнешъ, той съ рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имамъ“. Коня, ако го бутнешъ, той съ копитото ще те ритне. Казва: „Крака имамъ“. Значи, всички сѫщества си иматъ единъ начинъ за бранене. Той е и съ рѫцѣ, и съ крака, и съ уста, не само съ зѫби, а и съ езика си, съ всичко, той е усвоилъ всички методи за бранене. Сега, за да можете да разберете дълбочинитѣ на туй окултно учение, вие трѣбва да се справите съ всички противорѣчия. Любовьта трѣбва, най-първо, да я схванете, като единъ безграниченъ принципъ, въ който нѣма никакво зло. Да я схванете безъ никакво съдържание и безъ никакъвъ смисълъ. Защото, щомъ признавашъ, че въ Любовьта има смисълъ, тогава има и съдържание; щомъ има и съдържание, има и форма; щомъ има форма, има и зло. Или, както казваме ние: вѣчното, като се ограничи, злото се ражда. Сега, ако азъ ви оставя на туй положение, ще ви създамъ едно зло, т. е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създамъ едно зло, и мнозина отъ васъ ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме“, „Бога да обичаме“. Отъ хиляди години ние казваме, „да се обичаме“, и все не се обичаме; „да бѫдемъ милостиви“, и все не сме такива; „да бѫдемъ внимателни“, и все не сме внимателни. Всѣки день ние все обѣщаваме, обѣщаваме, обѣщаваме, а при това все има нѣщо, което ни прѣпятствува. Кое е това, което ни прѣпятствува? — Че ние не искаме да признаемъ нашитѣ недостатъци. А недостатъкътъ е: всѣкога, когато човѣкъ се намѣри ограниченъ въ извѣстна форма, това е недостатъкъ. Запримѣръ, ограничени сте въ едно тѣло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образъ и подобие Божие, но, ако бихме погледнали на туй човѣшко тѣло, тъй както е то въ сѫщность, бихме избѣгали на 300 километра далечъ отъ него. Тъй, идеално е, когато се говори за човѣка, че е направенъ по образъ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тѣло, което сега имате. И когато азъ говоря за онзи умъ, ни най-малко не означава този умъ, който сега имате; когато азъ говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирамъ това сърце, което сега имате. По нѣкой пѫть вие имате такава опитность, чувствувате любовьта като нѣщо отвлѣчено, но то е за 5—10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате каточе цѣлиятъ свѣтъ е примиренъ, но туй състояние изчезне, и послѣ пакъ дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. Послѣ, имате извѣстно просвѣтление на ума, каточе всичко е Божествено, всичко схващате, но слѣдъ малко пакъ дойде обикновениятъ умъ. Тѣзи състояния ние трѣбва да ги различаваме. Именно, тамъ е сега въпросъть: окултната наука дава методи, по които ние трѣбва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трѣбва да прѣтърпи нѣкои промѣни. А тъй както сте споредъ сегашното си съзнание, и въ рая да влѣзете, пакъ ще потънете. Никой не може да разбере, какъвъ е законътъ. Ако вие турите отгорѣ на морската повърхность камъкъ, той ще потъне. Щомъ ви поставять въ райската градина, вие прѣзъ пода ще потънете. Толкова тежки сте, че райскитѣ подове не могатъ да ви издържатъ. Е, питамъ: Какъ ще седите тогава въ рая? Сега, въ школата вие какво мислите? Нѣкой отъ васъ е нещастенъ, търси нѣкой начинъ да се излѣкува, другъ иска да стане ученъ, трети иска да стане богатъ — всички мислите само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислять много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че азъ съ моята четка искамъ да ви зацапамъ. Не. Азъ още не съмъ изкаралъ всичкитѣ ви недостататъци. Азъ не ви цапамъ, ами трѣбва да се хвърли тази свѣтлина, да се схванатъ нѣщата тъй, както сѫ въ своята реалность, за да се познаемъ. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, отъ която сѫ направени вашитѣ мозъци, съ които сега си служимъ? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тѣло? И знаете ли, че именно въ тази материя сѫ вложени всичкитѣ недъзи и недостатъци на ония, които сѫ заминали? Тя е торь, и този торъ ние трѣбва да го прѣработимъ тъй, както растенията прѣработватъ всички нечистотии. И вслѣдствие на това, ние усѣщаме въ себе си постоянно единъ гнетъ. Ако тази материя бѣше дѣвствена и чиста, ние не бихме чувствували тия състояния. И сегашнитѣ лѣкари казватъ, че когато има такива утайки въ кръвьта, отъ тѣхь усѣщате едно неразиположение вѫтрѣ, и трѣбва да се прѣчистятъ. Това, значи, че материята е нечиста. Сега, искамъ вашиять ангелъ да не е слабъ. Ангелъть ви не трѣбва да бѫде слабъ. Вие, като единъ тьрговецъ, трѣбва да знаете вашиятъ ефективъ, точно, математически, толкова звонково злато имате въ касата си, ни повече, ни по-малко. Трѣбва да знаете още, на този ефективъ какъвъ кредитъ съотвѣтствува. Злато имате, но имате и нѣщо, което не е чисто. Може да разполагате съ 100,000 лв., а правите единъ оборотъ съ 5 — 6 милиона, и за васъ хората казватъ: „Той е единъ търговецъ съ нѣколко милиона“. Други може да мислятъ, че всичко, което имате, е капиталъ. И всички съврѣменни добродѣтелни хора фигуриратъ само съ единъ много малъкъ ефективъ, а въ сѫщото врѣме, всѣки минава за човѣкъ съ по 10 милиона капиталъ. Нѣкой минава за светия, другъ минава за виденъ, а нѣкои минаватъ за много прости; послѣднитѣ сѫ по-добри, понеже иматъ смѣлость, казватъ цѣлата истина тъй, както е: „Азъ имамъ толкова въ касата си“. Слѣдователно, ако вие, за въ бѫдеще искате да успѣете въ окултната наука, да прѣминете този цикълъ, и да влѣзете въ слѣдния, трѣбва да напуснете сегашния си умъ, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашнитѣ си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всички, като жабитѣ, въ това блато вѫтрѣ, и за 10 хиляди години най-малко ще крѣкате въ блатото. Вие ще кажете; „О, благиятъ Христосъ!“ Но знаете ли какво нѣщо е благость? Всѣки, който се е опиталъ да изнасили Любовьта, да изнасили Бога, не е харосвалъ[1]. Нѣма по-отвратително нѣщо въ свѣта отъ това, да изнасили човѣкъ Бога. Разбирате ли това? Ако кажемъ, че ние сме фактически образъ и подобие на Бога, ако ние себе си изнасилваме, всѣкога може да изнасилимъ ближния или Бога. Бога изнасилваме, нищо повече! И себе си като изнасилваме, пакъ Бога изнасилваме. Питамъ: Какво ще ти възрази Господь? И, знаете ли, по нѣкой пѫть като опѫвашъ тази тетива, опѫвашъ я, опѫвашъ, дойдешъ до едно мѣсто, но не можешъ да опѫвашъ вече, защото тя не може да издържи, и като я откѫснешъ, знаешъ ли какво причинява? Сега, нѣкои отъ васъ не схващатъ какъ идатъ нещастията. Прѣдставете си, че живѣете на втория етажъ, и допуснете, че вие прѣнасяте едно съкровище отъ първия етажъ. Всѣка вечерь прѣнасяте по 10 килограма злато. Слѣдъ една или двѣ години какво ще стане съ този етажъ? Мислите ли, че той ще издържи? Нѣма да издържп. Тия греди ще се попукатъ, етажътъ скоро ще се срути и вие заедно съ златото ще се намѣритѣ долу. Вие, съврѣменнитѣ хора, съврѣменнитѣ ученици, имате толкова злато турено въ вашия умъ, че гредитѣ се пукать и зданието скоро ще се срути. И кѫдѣ ще идете — въ дъното на морето. Така и свѣтътъ, нѣма да се мине дълго врѣме, и той ще се срути. Та, затова Бѣлото Братство приготовлява членоветѣ на новата култура да напуснатъ този етажъ. Вие можете да го схванете много буквално. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Казвате: „Ние сме правовѣрни“. Нападнатъ неприятели нѣкой градъ. Ти се примиришъ, оставишъ богатството и тевтеритѣ, и казвашъ; „Хайде, братко, да се примиримъ“, и бѣдниятъ мисли, че ти си му простилъ. Обаче, като се отегли този неприятель, ти пакъ намѣришъ тевтеритѣ си, и казвашъ: „Ти пакъ ми дължишъ“. Сега, и вие се обрѫщате кѫмъ Бога, молите се, разкайвате се, но като намѣрите стария тевтерь . . . Питамъ: Каква е тази любовь, съвършена ли е? Любовъ, която не е в сила да заглажда грѣховетѣ, не е любовь! Това е първото нѣщо, първото качество на Любовьта. И казва Богъ тъй: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове, и сълзитѣ имъ ще изсуша, ще ги истрия“. Слѣдователно, това е първото качество на Любовьта. А силата въ какво седи? Ако твоята Любовь може да заличи вѫтрѣ въ тебе твоитѣ погрѣшки и погрѣшкитѣ на твоитѣ ближни, това е Любовь. Азъ така опрѣдѣлямъ Любовьта. Мирътъ само тогава ще дойде, ако Любовьта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е любовь. И когато Христосъ е казалъ онзи великъ законъ, че ако братъ ти се обърне къмъ тебе да го простишъ, той приблизително е искалъ да каже това. И най-мѫчното нѣщо е това. Много мѫчно е да простишъ, не само да простишъ, но да забравишъ, не само да забравишъ, ами поменъ да не остане на това мѣсто, и тамъ дѣто сѫ били най-лошитѣ думи, да туришъ най-хубавитѣ думи за този, когото сте мразили. Сега, азъ ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външнитѣ ще говоря за благодать, за милосърдие, за Любовьта, че трѣбва да се любятъ, тъй. А на васъ говоря: ако вашата Любовь не може въ самитѣ васъ да заличи вашитѣ прѣгрѣшения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мѫчи нѣкое прѣгрѣшение отъ миналото, отъ сегашното? Молишъ се, молишъ се, и Господь не те чува. Защо не те чува? Защото ти искашъ да Го лъжешъ. — „Къти—къти“, „къти—къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошкитѣ. „Къти — къти“, хване една, „охъ, моето пиленце“, „къти—къти“, тури я въ тенжерата, „къти—къти“, до като я изяде. Е, какъ мислите вие? Мислите ли, че азъ мога да влѣза въ вашата тенжера? — Никога! Нито азъ, нито вие! „Къти—къти“ не може! И ще дойде тогава нѣкой окултистъ. Но какъвъ? „Къти—къти“ окултистъ. А ние сме оградени съ „къти—къти“. И сега ще ви питамъ тъй: Отъ кои сте? Отъ „Къти—къти“? Всички стари окултисти азъ ги кръщавамъ тъй: „Къти — къти“. А сега за новитѣ, ще ви дамъ друга формула заради тѣхъ, вториять пѫть, като говоря ще ви кажа това правило какво е. Трѣбва да бѫдемъ откровени, искрени спрѣмо себе си. Врѣме е вече да кажемъ: „Моята Любовь може да заличи моитѣ прѣгрѣшения“. Не е въпросътъ може или не може. Никакви съмнѣния! Всичкитѣ други правила. които окултистътъ дава, азъ ги заличавамъ. Любовьта съ правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава, свършена работа! Като дойде тази Любовь, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! То е първото нѣщо. И въ дома ви вече нѣма да има неприятели, ще има само приятели. Сега азъ искамъ тази мисъль да остане у васъ, нѣма да я изнасяте навънъ. Тази мисъль, която ви казахъ тази вечерь, отъ тази стая да не се изнесе, и който се осмѣли да я изнесе навънка, ще му наложа едно отъ най-голѣмитѣ наказания, каквото до сега не е виждалъ. Тъй, едно отъ най-голѣмитѣ наказания, една отъ най-голѣмитѣ бели, едно отъ най-голѣмитѣ страдания. И ще го питамъ: Иска ли тази истина пакъ да я изнесе навънка? Не говорете за Любовьта, докато не е въ васъ, срамота е! Това е най-свещеното име! Спомнете си, тамъ, дѣто се казва: „Да не произнасяме името Божие напразно“. Името на Любовьта напразно не трѣбва да се произнася. Туй е, което азъ зная! Любовьта, то е едно отъ най-свещенитѣ имена, съ което свѣтътъ се създаде. Защото, произнесете ли това име, и не сте готови, ще си създадете въ вашата карма много нещастия, редъ поколения ще бѫдатъ нещастни. „Да не взимашъ името на Господа Бога твоего напразно“, е казано. Въ какво напразно? Само когато си готовъ за любовьта, ще я повикашъ и тогава ще създадешъ около себе си единъ свѣтъ на красота, свѣтъ само на Любовь, свѣтъ само на миръ, свѣтъ само на радость, на веселие, на хармония, свѣтъ на блаженство. Туй ще създадешъ, като произнесешъ нейното име. Нѣкои оть васъ сега ще кажатъ: „Знаете ли какво каза нашиятъ Учитель“. Вашиятъ Учитель вие не го знаете. Гдѣ е вашиятъ Учитель? Виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е“. При коя маса? Нѣма го тамъ. Мислите, че Учитель има при масата, при васъ? Колко се лъжете! Ще кажете: „Ами, че не ви ли виждаме?“ Не ме виждате. „Нали ни говорите? Нали си говоримъ?“ Не си говоримъ. Ние си говоримъ на единъ неразбранъ езикъ. И вие даже една хилядна часть не разбирате отъ това, което говоримъ, и отъ онова, което вие бъблите, и азъ една хидядна часть не разбирамъ. Разбирашъ Учителя си само тогава, когато си въ връзка съ тази Велика Любовь, и душата ти само тогава има общение съ него. Когато намѣришъ Учителя си, и когато Той те намѣри, твоятъ Учитель ще бѫде слѣпъ за всички твои погрѣшки, и ти ще бѫдешъ слѣпъ за всички погрѣшки на твоя Учитель! Учительтъ на земята се цапа толкова, колкото и ученикътъ. И ученицитѣ се цапатъ. Тукъ, на земята, всички се цапатъ. И мислите ли, че ония, на които рѫцѣтѣ сѫ меки, сѫ най-чисти, че сѫ най-праведнитѣ? Мислпте ли, че онѣзи моми, които ходятъ съ хубави дрехи, сѫ най-чисти? А онѣзи въ кухнята, необлѣченитѣ, сѫ най-грѣшни? Или онѣзи, които копаятъ на нивата, сѫ грѣшни? Азъ мисля обратното: онѣзи, които играятъ на хорото, сѫ най-голѣми грѣшници, онѣзи, които се молятъ въ църквата, сѫ най-голѣми грѣшници. Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли въ какво да е грѣшенъ? Той е по-праведенъ. Запримѣръ, ще иде нѣкой на църква, ще каже: „Господи, Господи!" (рѫцѣтѣ прилѣпени една о друга). Ами кой те е научилъ тъй да се молишъ? „Ами че майка ми тъй ме е учила“. Ами Господь казалъ така. Азъ съмъ обяснявалъ. Кога? А майка ти кой я е научилъ? Твоята мѫдрость и твоята Любовь, като сили, трѣбва да влѣзатъ въ душата ти и да заличаватъ грѣховетѣ ти. Не да стискашъ рѫцѣтѣ си, а ще вземешъ тевтера да заличавашъ грѣховетѣ си. Когато човѣкъ иска да крие нѣщо, той допира рѫцѣтѣ си една до друга, вдига ги за молитва, но има скрито нѣщо въ тѣхъ, послѣ ги отваря и казва: „Господи, всичко е отворено прѣдъ Тебе, както виждашъ", но послѣ пакъ ги приближава и казва: „Единъ день пакъ мога да туря нѣщо между двѣтѣ рѫцѣ“. Единъ окултенъ ученикъ, който си служи съ такива маниери, не може да успѣе, защото всѣка една негова мисъль, ще произведе въ другия свѣтъ такива вибрации, за които всѣки би го отдалечилъ на милиони километри отъ себе си. И когато ангелътъ се приближава до такъвъ човѣкъ, той взима всички прѣдпазителни мѣрки, да не избухпе тази бомба. Защото, ако избухне, тя може да причини едно зло. Сега, туй е вѣрно по отношенпе на физическия животъ. Отъ 20 години слѣдваме тоя животъ, но при неговитѣ форми свѣтътъ не може да се поправи. Никакви религиозни форми не сѫ въ състояние да видоизмѣнятъ човѣшкия характеръ. И тогава казватъ, че е права мисъльта: „Когато Духътъ дойде“. Кой Духъ? Духътъ на тази Любовь, която всичко заличава. И ние ще поверваме въ Бога. Той е заличиль грѣховетѣ ни, забравилъ ги е. Нѣкой ще каже: „Ама гръховетѣ ни сѫ толкова много, че Господь не може да ги заличи". Тогава, ако Господь не може да ги заличи, Неговата Любовь е много слаба. Но слѣдъ като Господь е заличилъ твоитѣ грѣхове и ти отидешь да правишъ нови грѣхова, твоята карма ще се удесетори. И тъй, азъ ви оставямъ ва първото положение. Не мислете, че искамъ да ви въздѣйствувамъ. Не! Казвамъ: ако вие искате да бѫдете ученици на туй велико Бѣло Братство, непрѣменно любовьта ви въ бѫдеще трѣбва да бѫде такава. На всинца ви казвамъ: за да можемъ да вървимъ напрѣдъ, непрѣмено любовьта не само на едного, но на всинца ви трѣбва да бѫде такава. Любовьта на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да заличи погрѣшкитѣ. Всѣки единъ отъ васъ въ себе си трѣва да направи това, а не другитѣ да му го правятъ. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва въ своя умъ, въ своето сърце да ги залича. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господь да пише. На Господа трѣбва чиста книга на която Той да може да пише своето Слово. И казва пророкътъ: „Ще отнема каменнитѣ имъ сърца и ще напиша закона си“.Нѣкои тълкуватъ, че Господь ще направи това. Да, Господь ще го направи. Сега, не казвайте, че утрѣ ще направите туй, нито слѣдъ една година, нито сега, но кажете въ себе си: „Това ще бѫде така!" Ако кажето: „Азъ сега ще го направя“, нѣма да го направите. „Така е било, и така ще бѫде!“ Слѣдователно, това е мая. А туй, сегашното заблуждение, това е заблуждение на черната ложа, заблуждение на дявола (казано въ религиозенъ смисълъ). Той е най-голѣмъ хипнотизаторъ; ще те тури въ хипнотически сънь ще те хипнотизира, и слѣдъ като извърши хиляди прѣстѫпления, ще каже: „Ти си извършилъ това и това прѣстѫпление“. И всички тия реклами сѫ на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носимъ. И тъй, най-първо Любовьта трѣбва да заличи, всичкитѣ ваши погрѣшки, за да може да тръгнете. Запримѣръ, нѣкои отъ васъ трѣбва да се хармонизиратъ, за да приложимъ другъ единъ опитъ. Пакъ ще ви дамъ единъ опитъ, малко по-голѣмъ отъ този, но пакъ ще бѫде микроскопиченъ. И слѣдъ туй, знаете ли какво ще дойде? Ще ви дамъ трети единъ опитъ. Защото ако сега ви дамъ най-тежкия опитъ, едва ли ще останатъ отъ васъ 10 души. Азъ ще ви кажа, ще бѫда откровенъ. На васъ, ученицитѣ, които сте тукъ, ако ви кажа: 3/4 отъ богатсвото си още тази вечерь ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислимъ малко“’ И веднага ще помислите, дали Господь е казалъ тъй, или тукъ се крие нѣкоя друга работа. Не, не 3/4 отъ богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?“ Знайте че и туй ще дойде. Сега, този изпитъ е нищо, той е цвѣте, има още по-тежъкъ, него нѣма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, прѣзъ сито ще минете. Изпити ще дойдатъ, ще видимъ сега кой ще издържи докрай кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любовь имате, и азъ ще опитамъ вашата Любовь. Вие казвате: „Учительтъ казва, че нѣмаме любовь“. Какъ да нѣмате любовь? Азъ съмъ дошълъ да изпитамъ любовьта ви. И щомъ намѣря, че имате любовь, азъ взимамъ думитѣ си назадъ. А щомъ вие не издържите, вие ще вземете думитѣ назадъ. Нали ще бѫдемъ искрени въ изпита? Така, азъ ще ви туря на изпитъ, и най-послѣ, като ви прѣкарамъ прѣзъ всички изпити и вие ги издържите ще кажа: положете сега и менъ на единъ изпитъ, който вие намирате за добрѣ. Азъ ще ви дамъ право и вие да ме поставите на изпитъ, какъвто вие искате, но по-напрѣдъ вие, послѣ азъ. Тогава ще завършимъ школата, и ще влѣземъ, дѣ? Въ новата епоха, дѣто нито за мѫжъ отиватъ — какъ е казано тамъ? — „Нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ, но сѫ като ангели“. И Тази епоха ще бѫде. Туй може да стане, то е въ трансформиране на съзнанието. Не говоря за човѣшката плъть, то е въ трансформиране на съзнанието въ човѣка. Т. м. [1] Харосвам - [нар.] Виждам добро, преуспявам.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мѣстото на човѣка въ природата. 11. школна лекция на общия окултенъ класъ 11.V.1922 г. четвъртъкъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. (Мълчание). Слѣдниятъ пѫть напишете най-обичната ви дума или най-обичното ви изречение. Значи, ще напишете или една дума или едно изречение, което ви е произвело най-голѣмо впечатление. Когато безграничниятъ свѣтъ или когато безграиичното се е ограничило, образувалъ се е обективниятъ Божественъ свѣтъ. Отъ безграничния, значи, отъ обективния Божественъ свѣтъ се е създалъ субективниятъ, вѫтрѣшниятъ свѣтъ на човѣка. А отъ субективния, вѫтрѣшенъ свѣтъ на човѣка се е създалъ сегашниятъ обективенъ свѣтъ, външния свѣтъ, или съ други дуии: туй, което за Бога е видимо, за насъ е невидимо: туй, което за Бога е знайно, за насъ е незнайно. Сега, въ една окултна школа, когато кажешъ: „азъ не зная“, значи ти имашъ знание, че не знаешъ. Туй, обаче, подразбира, че това, което ти не знаешъ, има сѫщества по-високи отъ тебе, които го знаятъ. Слѣдователно, туй, което ти не знаешъ въ даденъ моментъ, можешъ да апелирашъ къмъ оная сѫщества, които знаятъ, за да те научатъ. Сѫщиятъ законъ е, когато човѣкъ каже, че той има единъ неизработенъ характеръ, лошъ характеръ. Значи, щомъ е той лошъ, има сѫщества, които сѫ добри, и тѣ сѫ въ състояние да изправятъ неговия лопгь характеръ. Лошавината на единъ човѣкъ може да се обясни по два начина. Ако единъ майсторъ е изработилъ частитѣ на една цигулка, и ги остави на своя ученикъ да ги тури на мѣсто, и ако той не ги е турилъ на мѣсто, тя е лоша цигулка. Слѣдователно, тя не може да издаде онѣзи звуци, които сѫ необходими. Какво се изисква? Тази цигулка трѣбва да се разгледа отъ майстора, и да се турятъ частитѣ й на мѣсто, както сѫ опрѣдѣлени. И въ сегашния животъ на съврѣменнитѣ интелигентни сѫщества, които сѫ заминали прѣди насъ, и които ще дойдатъ, има много части въ тѣхния организъмъ, които не сѫ турени на мѣстото. На всѣки едного отъ васъ, не че му липсва нѣщо, но има нѣщо, което не е турено на мѣстото. А щомъ не е турено на мѣсто, слѣдователно, не може да се придобиятъ ония качества, ония сили, които сѫ потрѣбни въ даденъ случай, за да се създаде характеръ. Тогава тази цигулка наново трѣбва да се разглоби на части, и наново да се поставятъ тѣ отъ майстора. Това е цигулка. Окултната школа трѣбва да ви разглоби. Тази е цѣльта на школата. Въ тази школа ще ви разглобяватъ, не всичко, но ще има нѣкои нѣща, които трѣбва да се разглобятъ, и да се турятъ на мѣсто. Туй се нарича вѫтрѣшно хармонизиране. Туй на сила нѣма да стане. Въ една окултна школа на сила нищо не вършатъ. Вие ще хлопате 10 пѫти при този майсторъ, който трѣбва да намѣсти частитѣ, и ще чакате вънъ на вратата, докато той дойде и вие влѣзете. Този майсторъ въ християнството се нарича Св. Духъ. И Той, като влѣзе, нѣма да прѣобрази изведнъжъ човѣка, Той ще започне най-първо съ разглобяване. При туй разглобяване, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна болка. Този ножъ ще почне да работи тамъ. Разправятъ единъ случай за единъ виденъ цигуларь, който ималъ една отлична цигулка отъ формата на Страдивариусъ. Тя имала единъ малъкь дефектъ. Занася я той на единъ виденъ, знаменитъ майсторъ въ Италия да я поправи. Той го поканилъ да седне на креслото, и самъ започналъ, съ ножа да я разглобява, но при всѣко прокарване на ножа въ цигулката, цигуларьтъ изпъшквалъ, и когато зглобилъ вече цѣлата цигулка, вижда, че цигуларьтъ припадналъ. Сега човѣшката душа е тъй прѣплетена въ тѣлото, вѫтрѣ въ този ияструментъ, че като дойде Великиятъ Духъ да работи и прокара своя ножъ, непрѣмено вие ще почувствувате вѫтрѣшни болки. Ако вие сте боленъ, имате майстора, то непрѣмено този ножъ ще бѫде точно на мѣсто, за да се намѣстятъ частитѣ, които не сѫ турени на мѣсто. И като се поправи тази часть, човѣкъ ще почувствува една вѫтрѣшна лекота, ще дойде едно вѫтрѣшно просвѣтление. Много пѫти се разправятъ нѣкои въпроси, говори се за Духа, но то е едно тъмно понятие. Колцина отъ васъ иматъ ясно понятие какво нѣщо е Духътъ? И колцина отъ васъ знаятъ, какво е положението на единъ Учитель, не по форма, външно какъ се явява Той, но вѫтрѣшната страна на Учителя? Колцина отъ васъ иматъ онова ясно понятие за Любовъта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онуй ясно понятие, което дава едно велико прѣживѣване, което произвежда вѫтрѣ въ душата цѣлъ прѣвратъ, и трансформира всички частици на организма, че човѣкъ, слѣдъ като излѣзе отъ този Божественъ огънь да се почувствува като едно новородено дѣте, защото влиза въ единъ новъ свѣтъ, съ други разбирания, такова прѣживѣване не сте имали. Много пѫти ние говоримъ за Любовъта, за Бога, а при това, щомъ дойдемъ да издържимъ единъ изпитъ, ние всѣкога проявяваме старитѣ навици. Не трѣбва да се лъжемъ съ онази дресировка, която имаме, защото много хора сѫ дресирани, но не сѫ възпитани. Много хора сѫ още въ процеса на трансформирането, а не сѫ трансформирани. Ако на единъ опитомепъ тигъръ вие дадете рѫката си, той може дълго врѣме да я ближе, но като близне само една капка кръвъ, у него веднага ще се събудятъ старитѣ инстинкти. Онзи стариятъ вълкъ, може да го направите като куче, но все-таки той стария си навикъ не оставя. Тогава, ако ние искаме, да се приближимъ при Бога, да придобиемъ онова знание, отъ което ще дойде бѫдещето щастие, т. е. онзи разуменъ животъ, непрѣмено трѣбва да се съобразяваме съ великптѣ закони, върху които почива правилния строежъ на сегашното наше развитие. И тъй, всѣки единъ отъ васъ не трѣбва да се самоосѫжда, а да се самонаблюдава, и като види въ себе си, че има единъ вѫтрѣшенъ недостатъкъ, че има нѣкоя часть, която не е турена на мѣсто, той трѣбва да повика този, великиятъ майсторъ — Духътъ — да му помогне да се изправи, и да го намѣсти. Сега, туй намѣстване може да стане и тукъ, може да стане и въ другия свѣтъ. То е неизбѣжно! Отлагането не е наука! Може би, да кажете: „При по-благоприятенъ моментъ туй може да стане, когато условията сѫ най-благоприятни“. Ако една мисъль е дошла въ ума ти сега, не е ли този най-благоприятниятъ моментъ? Ако Духътъ е заговорилъ въ васъ сега, не е ли този най-благородниятъ моментъ? Всѣка мисъль е важна въ даденъ моментъ. Тази мисъль може да мине и да замине. Та, онѣзи отъ васъ, които вървятъ по този пѫть, трѣбва да развиятъ онѣзи сѣтива, да бѫдатъ толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото, тази деликатность и чувствителность е заради васъ. Ако вие сте деликатенъ, ако вие сте чувствителенъ, ако вие сте схватливъ, благородностьта на вашето сърце, силитѣ на вашия умъ, тѣ ще ви бѫдатъ полезни на самитѣ васъ, и слѣдъ туй ще бѫдатъ полезни и за вашитѣ ближни. Тогава отношенията ви ще бѫдатъ правилни. Двама способни ученици много лесно могатъ да се разбератъ. Двама благородни хора лесно могатъ да уредятъ смѣткитѣ си, лесно могатъ да оправятъ своитѣ погрѣшки, но двама глупави хора — не могатъ: единиятъ ще настоява на своето, и другиятъ ще настоява на своето. Сега, кѫдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? Природата, при сегашнитѣ условия, е само една възможность. Природата, азъ я наричамъ, това е обективниятъ Божественъ свѣтъ, тя е първичниятъ свѣтъ. Отъ този свѣтъ ние трѣбва да създадемъ нашиятъ вѫтрѣшенъ субективенъ свѣтъ. Туй всичкото Божествено, което виждаме отвънка, което е реално, ще го възприемемъ, и послѣ ще го проектираме навънка, и ще образуваме нашиятъ обективенъ свѣтъ. И като го образуваме, само тогава можемъ да създадемъ въ себе си единъ характеръ. Богъ се проявява въ всинца ни, ние сме обекти за Бога. Той работи въ всинца ни, и по никой начинъ не можемъ да се избавимъ отъ Неговото влияние. Той ви е впрѣгналъ на работа, и вие ще извършпте волята Му. Доброволно или чрѣзъ насилие, по какъвто и да е начинъ — ще извършите волята Му. Нѣма другъ изходенъ пѫть! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се: той все ще извърши обективната Божествена воля. Вие ще се противите, ще се противите, и сѫщеврѣменно Богъ ще си извърши работата. Вашето противене нѣма да произведе дисхармония въ Неговия пѫть. И сега, когато разбираме така тия закони, които образуватъ нашия субективенъ свѣтъ, схващамъ, че обективниятъ Божественъ свѣтъ, който е произлѣзълъ отъ Бога е идеаленъ, и ние не трѣбва да мислимъ, че въ него има дефекти. Въ природата не може да има дефекти. Въ природата нѣма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяватъ въ природата, сѫ само резултати на онѣзи сѫщества, които индивидуално се проявяватъ. Но, вземете за примѣръ една лъвица, която е толкова жестока спрѣмо другитѣ, колко е тя нѣжна спрѣмо своитѣ дѣца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока къмъ него, но спрѣмо своето си дѣте, тя ще го ближе, ще го милва — туй е Божественото, което се проявява въ нея. Ако туй агне дойде, и се роди чрѣзъ нея, тя ще бѫде къмъ агнето сѫщо тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения пѫть, чрѣзъ тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до тамъ, че мисли, какво само онова, което произлиза отъ нея, то е Божествено, а всѣко друго нѣщо, вънъ отъ нея, не е Божествено. Този законъ сѫществува въ всички хора. Сега, когато влѣзете въ школата, мислите, че само онова, което излиза отъ вашия умъ, само то е хубаво. Пакъ сѫщиятъ законъ. Нѣкой като напише нѣкое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излѣзло отъ него. Обаче, ако това изречение е излѣзло отъ другиго, той ще намѣри погрѣшки. Но, ако този, който е написалъ това изречение, хармонира съ него или е отъ неговия родъ, той пакъ ще го хареса. Слѣдователно, за да може вие, да се разбирате единъ другъ, непрѣменно мислитѣ ви трѣбва да се движатъ въ една и сѫща посока. Трѣбва да мислите, че въ всинца ви Божествениятъ Духъ въ даденъ случай дѣйствува специално, по особенъ начинъ. Тъй е, разнообразие има въ Духа. Всѣки единъ човѣкъ или всѣки единъ ученикъ си има свое специално прѣдназначение. Сега. казвамъ, че прѣдназначението на човѣка въ природата е да се учи отъ този обективенъ Божественъ свѣтъ, за да създаде своя субективенъ. Тъй, той трѣбва да почерпи тия материали. Да кажемъ, вие искате да бѫдете добъръ, отъ кѫдѣ ще почерпите материали за доброто? Имате единъ вашъ приятель, той е гладень, искате да се проявите, да проявите вашето благородно сърце, да му помогнете. Отъ своето месо не може да отрѣжете, да му дадете. Нѣма да бѫде умно да съблѣчете вашата дреха, вие да останете голъ, а него да облѣчете. Ако двама души иматъ само единъ костюмъ, то е едно добро, ако вие сте голъ. Защото, ако вие се съблѣчеге голъ, и облѣчете вашия приятель, то е и добро, и зло — тѣ се уравновѣсяватъ. Значи, нищо не сте направили. Слѣдователно, ние трѣбва да взимаме ония материали отъ природата, отъ Божествения свѣтъ, които сѫ необходими, и да употрѣбимъ тия материали за доброто на своитѣ ближни. Значи, въ даденъ случай Богъ ни употрѣбява като срѣдство, за да изявимъ своитѣ вѫтрѣшни желания. Нѣкой иска знание, дълго врѣме искалъ зяание. Най-послѣ, Той ще му прати нѣкой Учитель, въ когото ще вложи Духътъ, за да му се изяви, да му даде това, което е потрѣбно. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви се дава въ даденъ случай, вие трѣбва да бѫдете толкова разумни, да знаете, иде ли то отъ Бога, и веднага, безъ противорѣчие, да го приемете. Не иде ли отъ Бога, т. е. отъ този реаленъ, обективенъ, Божественъ свѣтъ, не го приемайте. Да кажемъ, ако азъ ви донеса едно живо цвѣте въ саксия, и ви донеса едно изкуствено цвѣте, питамъ: Ако вие не можете да ги различите, ако вие не разбирате качествата на тия цвѣтя, вие нѣма ли да се излъжите? Давамъ ви двѣтѣ саксии, но тъй изкусно направени, че вие можете да вземете изкуственото цвѣте, Какво ще спечелите? Въ това изкуствено цвѣте промѣни не могатъ да станатъ. Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Сѫщото е и съ васъ: когато станете толкова добри, че въ васъ никаква промѣна не става, вие сте на кривия пѫть, вие сте едно изкуствено цвѣте. И сегашната опасность на съврѣменния свѣтъ произлиза отъ това, че той е станалъ изкуственъ. Изкуственостьта седи въ това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бѫдемъ улеснени въ всичко, всички други да страдатъ, а намъ да ни е приятно. А ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае, че при трансформиране на всѣка енергия се образуватъ страдания. Всѣкога, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, прѣтърпява едно вѫтрѣшно страдание. Има ли туй страдание, той прогресира, нѣма ли го, той остава все на едно и сѫщо мѣсто. Слѣдователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ, трѣбва да знаете, сѫ пѫть на движение. Сега, въ тази окултна школа, въ която се намирате, вие трѣбва да правите анализъ на вашитѣ мисли. Този анализъ седи въ слѣдното: много потаени мисли отъ миналото сѫ залѣгнали въ вашето съзнание или подсъзнание. При даденъ случай тия мисли възкръсватъ, и почватъ да ви говорятъ, като нѣкой фонографъ, и вие ще кажете: „Менъ нѣкакъвъ духъ ми каза нѣщо“. По всичко туй, което ви казва, вие ще познаете, че този духъ говори едно и сѫщо нѣщо съ години. Той ще ви каже да бѫдете добри, да бѫдете святи, да бѫдете честни. Ама че какво ново има въ това? „Трѣбва да оправите живота си, че Господь да ви обича“. Че какво ново има? Това ново ли е? Това е едно отражение на вашитѣ мисли. И какъ ще ги познаете? Ако има една външна реалность, т. е. когато Богъ говори въ обективния свѣтъ, то се познава. Когато ние говоримъ, и когато Той говори, то се различава. Когато дойде въ менъ едно вѫтрѣшно внушение, и ми се каже, че слѣдъ 10 деня ще имамъ 10000 лв., чакамъ, чакамъ, паритѣ ги нѣма. Дойде друго внушение: слѣдъ двѣ години ти ще се оженишъ, ще имашъ една отлична мома. Дойдатъ двѣтѣ години, момата я нѣма. „Слѣдъ 4 години ще постѫпишъ въ университета и ще имашъ най-добритѣ професори“. Дойдатъ годинитѣ, професоритѣ ги нѣма. Слѣдъ 6—7 години ти ще бѫдешъ пръвъ министъръ въ България. Дойдатъ годинитѣ, никакъвъ министъръ не ставамъ. Ще каже нѣкой: „Духътъ туй казалъ, онуй казалъ, тъй ми дойде на ума“. Това сѫ чисто субективни, криви извъртания на самия човѣкъ. Нѣкой пѫть може да дойде таково извъртване, че вие да помислите, че сте способни: „Азъ умъ имамъ, като моя умъ нѣма другъ“. Но не минатъ 2—3 мѣсеца, васъ ви зададатъ една задача, вие не можете да я рѣшите. Вие мислите, че сте много талантливъ, а една обикновена мѫчнотия не можете да разрѣшите. Въ какво седи вашата необикновеность? Нѣкой пѫть мислите, че сте силенъ герой, че можете да се борите съ цѣлия свѣтъ. Но вечерно врѣме нѣкой момъкъ придружава една мома, погнатъ го двама души, той остави момата и уфейка. Той е силенъ да се бори съ цѣлия свѣтъ, а двама души го уплашватъ. Ученикътъ на една окултна школа не трѣбва да си прави илюзии, той трѣбва да знае съ колко души може да се бори, съ единъ ли, съ двама ли, може ли да бѣга, всичко трѣбва да знае, да не бѫде страхливъ. Може ли той да разбира, само тогава той може да проучава обективния Божественъ свѣтъ. И вслѣдствие на тия недостатъци, които ние имаме вѫтрѣшно, ние не можемъ да разбираме, и не можемъ да прилагаме хубавото въ насъ. Защо? Тия стари мисли, старитѣ чувствувания, постоянно развалятъ въ насъ доброто. Тѣ сѫ като една морска вълна: ние пишемъ доброто на брѣга, дойде тази вълна, заличи го. Слѣдъ туй пакъ говоримъ: „Богъ е Любовъ, Богъ е Истина“, дойде вълната — заличи го. Ние пишемъ, тя заличава. Боримъ се съ морето. Питамъ, кой ще надвие? — Морето. Въ края на краищата морето ще надвие. Ти не се бори съ това море. И тогава азъ ще ви дамъ едно правило. Кратуната, която влиза въ морето, трѣбва да бѫде празна и затулена. Пълна ли е, тя ще потъне на дъното. Празна трѣбва да бѫде, да седи надъ водата отгорѣ. Тази кратуна на суша ли е, пълна трѣбва да е. И тъй, когато отивате при Бога, кратуната ви трѣбва да бѫде празна, та да минете прѣзъ това голѣмото море, астралното море, а ако вие сте пълни съ вашитѣ идеи, ще потънето, никога нѣма да отидете при Бога. А когато излѣзете на суша, непрѣмено трѣбва да бѫдете пълни. То е пакъ единъ символъ. Този символъ ще държите въ ума си. При Бога като идете, ще бѫдете праздни, а като излизате отъ Него, трѣбва да бѫдете пълни. Отивате ли при Бога пълни, ще се върнете назадъ празни, а щомъ се върнете празни, какво ще стане съ васъ? Непрѣмено ще дойдатъ страдания. Сега вие ще разсѫждавате. Това сѫ принципи. Вие ще градите върху тѣхъ, Защото, въ една окултна школа ще изучавате живота, методитѣ и начинитѣ за трансформиране на енергиитѣ, които циркулиратъ въ вашитѣ физически тѣла. Знаете ли колко енергия има натрупана въ васъ? Тая енергия трѣбва на врѣме да се използува. И ако всѣка една енергия, вложена въ нашето тѣло, не се използува, други ще я използуватъ. И тъй, когато погледнете на външната природа, като ученици, вие ще знаете, не прѣдназначението на тази природа е да създаде вашия субективенъ свѣтъ, т. е. всички ония принципи, които го съставляватъ, да имате принципално схващане. За всичко трѣбва да имате много правилни схващания. Мѣрката за истината, отношението къмъ хората, какъ да сѫдите, всичко туй да е правилно. Нѣкой иска да ми покаже, че имамъ една погрѣшка. Мога да изоблича единъ човѣкъ по нѣколко начина. Мога да го изоблича тъй силно, че да му направя една операция! Ако онзи лошъ лѣкарь, който рѣже цирея, изрѣже отъ здравото месо два пѫти повече отколкото отъ болното, неговата операция не е на мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, да кажешъ истината тъй, че отъ здравото месо нито една клѣтка да не се отрѣже, нито една клѣтка отъ Божествения организъмъ. Съ казването на истината да не поврѣдишъ нито едно Божествено цвѣте. Най-послѣ, въ окултната школа не се позволява никакво изобличение. Истината може да кажешъ, но изобличения — не. Изобличи ли единъ — изключватъ го. Всѣки, който се осмѣли да изобличи, изключватъ го, и съ хиляди години може да седи отвънъ. Строго наказание! И когато искашъ да изобличишъ, ти ще се епрешъ, ще кажешъ: „Ако е за истината, ще кажа тази истина“, ни повече ни по-малко. Туй е единъ великъ Божественъ законъ, И азъ ви прѣдупрѣждавамъ, да не си създавате ненуждни страдания. Досега вие сте вървѣли по пѫтя на изобличението. Ако свѣтътъ съ изобличение можеше да се поправи, досега щѣше да се поправи. На единъ човѣкъ ще му кажешъ само истината, и ще му покажешъ начинитѣ, методитѣ, пѫтищата, чрѣзъ които той може да поправи своята погрѣшка. Добрѣ, отивамъ азъ при единъ братъ — да ви обясня принципално — имамъ братъ, да кажемъ, той е търговецъ, има взимане — даване, взелъ пари отъ други братя, заборчлялъ 20 хиляди лева, не връща паритѣ, нѣма какво да връща, полъгва. Не, не, защо да лъже? Защо да не каже истината? Ще кажете: „Да го повикаме, да го изобличимъ“. То е кривиятъ начинъ. Ние ще го повикаме, и ще му кажемъ: „Братко, не е ли хубаво тия дългове да ги изплатишъ, не можешъ ли да ги изплатишъ? Ние ще ти помогнемъ, а ти работи, и постепенно ще изплащашъ“. А ние казваме: „Ти намѣри отдѣто и да е пари, но ги изплати“. Това е изобличение. Ние ще му помогнемъ. И когато Господь поиска да поправи свѣта, Той изпрати Христа, съ голѣмъ кредитъ Го прати. И Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да ви дамъ новъ животъ, и съ този капиталъ изплатете вашитѣ стари дългове“. Искамъ между ученицитѣ, които сѫ въ школата, абсолютно да нѣма изобличение. Истината ще казвате. Ще се повикате, ще си кажете истината по единъ мекъ начинъ. Ще се усъвършенствувате, ще си помагате, ще си създадете вашъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, да се облагородявате постепенно. Нали знаете онзи ученикъ по музиката, какъ постепенно придобива навика на своята рѫка. Най-първо, какви мѫчнотии срѣща, докато рѫката стане гъвкава да свири, докато най-послѣ тия пръсти като че ли придобиятъ съзнание, и тогава музикантътъ може да свири безъ никакво усилие. Защо? Пръститѣ се научили да свирятъ. Тия пръсти разбиратъ по кой начинъ става свиренето. И ние трѣбва да създадемъ такива навици, и трѣбва да знаемъ, какъ да изпълняваме извѣстни добродѣтели. Непрѣмено трѣбва да се създаде единъ навикъ, една права мисъль. Сега, гдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? За да се прояви човѣкъ, непрѣмено трѣбва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете съ най-малкитѣ опити, съ най-малкитѣ нѣща. Не правете голѣми опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити съ малкитѣ нѣща. Задайте си една задача на ума. Да кажемъ, такава една задача: да станете точно въ 12 часа, и отъ тукъ, отъ София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мѫчнотиитѣ, които може да ви се изпрѣчатъ, какви могатъ да бѫдатъ? Нѣма никакви мѫчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пѫтя. Второ, че може да ви срѣщнатъ разбойници, може да има вълци, мечки. Тия нѣща ще изпѫкнатъ въ ума ви. Вие, слѣдъ като рѣшите, ще излѣзете навънка, ще се върнете, ще кажете: „Ще ида при по-благоприятни условия, когато има мѣсечина“. Отложите ли, вашата воля е слаба. При мѣсечина или безъ мѣсечина, вие трѣбва да идите. Кажете ли, че ще направите и отложите, волята ви е слаба. Обидилъ ви е нѣкой, нали? Дойде въ васъ едно желание, кажете тъй: „Азъ ще се примиря съ него“. Стори го. Рѣшили сте да идите до Витоша, но въ туй врѣмо дойде пѣкой, и ви каже, какво е врѣмето, и вие казвате: „Хайде, слѣдъ единъ мѣсецъ ще го направя“. Мине единъ мѣсецъ, два, три, четири, не отивате. Ако вие нѣмате достатъчно воля да се примирите, тогава какъ ще извършите волята Божия, и какъвъ ученикъ ще бѫдете? Ама, най-първо, като влѣзете въ една школа, ще ви дадатъ много голѣми изпити. На нѣкои ще кажатъ тъй: „И баща си, и майка си ще напуснешъ“. Ще каже нѣкой: ,То не е за сега“. Да не ме разбирате криво. Ще дойде врѣме баща си и майка си да нануснешъ, отъ братя и сестри ще се откажешъ — ще тръгнешъ. Тогава ти ще помислишъ едно отъ двѣтѣ. Ако не се откажешъ, ще останешъ у дома си, а ако се откажешъ ще влѣзешъ вѫтрѣ въ школата! Сега, вие искате да ви се повѣрятъ нѣща отъ Божествения свѣтъ. Какъ ще ви се повѣрятъ такива нѣща, да ги употрѣбите за себе си, да ги оставите у дома си ли? И Господь знае, че ако ви ги даде при сегашнитѣ условия, когато вашиятъ субективенъ свѣтъ не е сформируванъ, вие не можете да образувате вашия обективенъ свѣтъ, и всички тия Божествени блага ще идатъ напразно, вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господь ви даде една малка дарба прѣзъ цѣлия животъ ще пишете глупави стихотворения, драми, романи, може да напишите десетки томове, а слѣдъ 10 години тия томове ще се забравятъ. и никой нѣма да мисли за тѣхъ. А тази Божествена енергия трѣбва да иде на мѣсто, тя трѣбва да произведе своитѣ резултати. А сега, всинца искате да бѫдете добри, да ви посрѣщне Господь добрѣ, да видите ангели и пр. Но за да видите единъ ангелъ, вие трѣбва да имате разположението на единъ ангелъ. Когато обичашъ нѣкого, той е готовъ да те срѣщне. Ангелитѣ обичатъ много да правятъ познанства. Но като видятъ ученицитѣ при сегашното състояние, тѣ не обичатъ да говорятъ. За какво ще ти говори единъ ангелъ като слѣзе отъ небето? Влѣзе въ кѫщата ти, и ти почнешъ да му разправяшъ за неприятноститѣ, които имашъ. За ангела тия неприятности не съставляватъ нищо. Той ще поседи, ще ви погледне, ще ви изслуша, и ще си замине. И нѣкой пѫть, знаете ли какво става? — Тъй, прѣдъ васъ ще изчезне той. И тия ваши ангели често така изчезватъ. Ще кажете: „Какъ изчезватъ?“ Азъ ще ви кажа какъ изчезватъ. Имате такова разположение, като че владате цѣлия свѣтъ, едно чувство така прѣкрасно, така благородно, имате единъ импулсъ да извършите волята Божия — дошълъ е ангелътъ, но него день една малка причина ще ви изкара отъ туй състояние, и вашиятъ ангелъ тъй ще се стопи, ще изчезне. И вие ще кажете: „Отиде туй хубаво състояние.“ Защо? Може би затуй, че нѣкой не ви е платилъ, ималъ да ви дава 100 лева. За тия 100 лева вие разваляте цѣлото си щастие. И тогава ще кажете:, Азъ разбирамъ какво е окулти-зъмъ, азъ разбирамъ окултната наука, челъ съмъ, направилъ съмъ това-онова“. Нищо не си челъ, нищо не си направилъ. Ако тебе 100 лв. може да те изкаратъ изъ релситѣ навънъ: ако тебе може едно обикновено ядене да те изкара изъ релситѣ навънъ: ако тебе може единъ не добъръ приемъ на хората да те изкара изъ релситѣ, ти ще изгубишъ, волята у тебе е слаба. Ученикътъ, като дойде, той трѣбва да бѫде готовъ да го плюятъ: може да му говорятъ: „Ти си невѣжа, ти си глупакъ“... Е хубаво, ако азъ излѣза на дъската, и рѣшавамъ задачата добрѣ, себе си ли ще вѣрвамъ, или тѣхъ ще вѣрвамъ? Ако азъ, слѣдъ като седна и свиря съ цигулката, самъ се удоволствувамъ, а нѣкой каже: „Не струва твоето свирене“, на тѣхния слухъ ли ще вѣрвамъ, или на моя? И така, може да правимъ опити. Азъ нѣма да повикамъ въ дадения случай цигулари-експерти, а ще повикамъ най-проститѣ, ще ги заведа въ една менажерия или въ гората, дѣто има тигри. „Казвамъ: моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти звѣроветѣ. Ако всички ме слушатъ, и ги укротя, питамъ: Не съмъ ли азъ цигуларь? Цигуларь съмъ. Моето свирене много струва, понеже азъ като свиря, всички пѫтници могатъ да минаватъ спокойно по пѫтя. Този е начинътъ. Ако въ живота ние може да укротяваме всичкитѣ тия тигри, мечки, вълци съ своето свирене, въ насъ има едно вѫтрѣшно изкуство. Значи, разбрали сме обективниятъ Божественъ свѣтъ, приложили сме го въ вѫтрѣшния субективенъ свѣтъ, и сега можемъ обективниятъ навънка да изразимъ. Та, искамъ отъ васъ да имате едно правилно схващане. Благата нѣма да ви дойдатъ сами, тѣ нѣма да капнатъ като круши. Тѣ могатъ да дойдатъ, и да си заминатъ. Ако искате едно Божествено благо да остане у васъ, не само за година, петь, десеть, но за всѣкога, като вашъ съпѫтникъ, трѣбва да го приемете само по ония правила на истината. Сега, азъ, като говоря, не искамъ ученицитѣ да мислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, принципално говоря. Когато говоримъ и имаме нѣкого на ума си, ние имаме прѣдъ видъ какъвъ е Божествениятъ свѣтъ. Азъ считамъ, че всинца вие имате желание да вървите напрѣдъ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който иска да бѫде лошъ, глупавъ, всички искате да бѫдете добри и умни. Не че не сте умни, умни сте, но ако вложите въ едно дѣте ума на най-интелигентната маймуна, то даже единъ пѫть не ще може да завърти колелото. Слѣдователно, вашата сегашна интелигентность, вашата сила, турена въ интелигентностьта на единъ окултенъ ученикъ, той нито единъ пѫть не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентность е достатъчна? Не! Тази интелигентноеть трѣбва да се увеличи хиляди пѫти, защото има да се завърти едно голѣмо Божествено колело. И Павелъ казва, че естествениятъ човѣкъ трѣбва да се прѣвърне въ духовенъ, защото естествениятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи. И вие, като ученици, трѣбва да измѣните туй ваше състояние. Нали нѣкои нѣща, които вамъ сѫ приятни, вие сте готови да ги слушате, а които не ви сѫ приятни, вие казвате: „Не сѫ на мѣсто“. Запримѣръ, ако нѣкой вашъ кредиторъ си иска паритѣ, казвате: „Не на врѣме дойдохте“. Защо? Нѣмате пари въ касата. Не, не, врѣмето е дошло. Вие можете да кажете, че извѣстна постѫпка на едного не е на врѣме, и той може да каже, че вашата постѫпка не е на врѣме. Една постѫпка е на врѣме или не на врѣме, ако е гледана само отъ Божествения свѣтъ. И тъй, първото нѣщо, сега, ще направите единъ малъкъ опитъ съ вашата воля. Да видимъ, колко души има отъ васъ, които биха го направили. Азъ бихъ ви задалъ слѣдната задача. Е, какъ, да ви задамъ ли задача? Тази задача седи въ слѣдното. Азъ не ви я налагамъ. Тази задача може да я извършите само при абсолютяа свобода, и ако имате силно желание и любовъ вѫтрѣ въ васъ. Ще обмислите добрѣ. До една година, то е само посторонно, но като една задача — отъ сега до една година да я извършите тази задача. Като станете нѣкоя вечерь въ 12 часа, да идете горѣ на Витоша, и да се върнете. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате: зимно врѣме ли, прѣзъ мѣсецъ май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, съ дълбоко убѣждение. Само така ще я изпъляите, а не да правите глупави опити. То е съзнателенъ опитъ, за да се ползувате. Ако го направите безъ съзнание, хичъ не отивайте. А ако има съзнание въ васъ, ще научите нѣщо. Азъ нѣма да ви кажа какво. Отъ София ще тръгнете въ 12 ч., и ще се качите на Витоша, горѣ, на равнището, всѣки самъ, по отдѣлно. Азъ ви казвамъ: при абсолютна свобода. То ще зависи отъ абсолютната свобода на волята, и по закона на Любовъта, и при това съ дълбоко убѣждение, другояче нѣма да се ползувате. Да видимъ, колко ще го извършите. Туй е единъ пробенъ изпитъ. Въ 12 ч. точно ще тръгнете, каквото и да ви се случи. Азъ не зная какви перипетии ще имате по пѫтя. Който тръгне по пѫтя, той ще си знае. Не сте задължени, да се разберемъ, само който иска. Никой никому нѣма да се обажда като тръгне, и никой нѣма да го знае, той ще тръгне самъ, защото може и да не го направите. Ако се срѣщнете двама изъ пѫтя, то е хубаво, то е отлично. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате. Само азъ ще трѣбва да зная, кой ще ходи, Вечерно врѣме ще идете, а денемъ ще се върнете. Отиването ще бѫде вечерь, а връщането — денемъ. Ще си вземете хубава гега, тояга. Ще стигнете надъ поляната, горѣ при камъка, надъ снѣговетѣ. Опитътъ ще го направятъ най-смѣлитѣ, а не страхливитѣ. Който е страхливъ, да не правп този оиитъ. Вие сами ще си рѣшите въпроса, да го направите или не. То е само една задача, една отъ микроскопическитѣ задачи. Азъ ви задавамъ една задача, съ която ви плаша, нали? Туй плашене, какъ мислите? Ами ако дойде единъ учитель и ви заведе кѫмъ центъра на земята? Единъ ученикъ, който не може самъ да иде на Витоша, той и съ учитель не може да иде въ центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша самъ, ако разбира, може да бѫде съ учитель, но ако се пита, защо да ида, то не се казва: като идешъ, ще научишъ. Работитѣ нѣкога не се казватъ. Защо? Я научишъ, я не научишъ. Може да научишъ, може и да не научишъ нищо, но все таки ще научишъ нѣщо. Едно нѣщо ще научишъ — колко воля имашъ. Ако на всѣка стѫпка сърцето ти трепне, като се върнешъ, ще имашъ една реална опитность, до кѫдѣ можешъ да вървишъ. Ще дойдете при друга задача, още по-трудна. Сега, вие ще си изберете врѣмето, азъ ви давамъ абеолютна свобода. Съ мѣсечина, безъ мѣсечина, пълна свобода, каквото врѣме искате, отъ васъ зависи, вие да си изберете. Ако азъ дойда да разрѣша задачата, азъ ще избера най-лошото врѣме, най-голѣмитѣ прѣпятствия, най-труднитѣ методи. Ще избера най-добрия пѫть, но най-труднитѣ методи. Сега на васъ пѫтьтъ е труденъ, но ви оставамъ да си изберете най-лекитѣ методи. Мога да ви улееня и съ друго. Можете да идете, можете и да не идете. Ще постѫпите свободно. Никой нѣма да знае, кой е ходилъ. Абсолютно никой нѣма да знае. Можете да кажете: „Какъ ще минемъ слѣдъ 12 часа, могатъ да ни спратъ“. Отъ 12 часа точно ще тръгнете, никой нѣма да ви знае. Ще излѣзете, абсолютно никой нѣма да ви знае, и като се върнете пакъ никой нѣма да ви знае. Само домашнитѣ ви ще знаятъ, но тѣ трѣбва да пазятъ абсолютна тайна. Ако се срѣщнатъ двама — трима, то е хубаво, но и тѣ да пазятъ абсолютна тайна. Запитватъ: („За женитѣ не е ли опасно?“) Тукъ мѫже и жени нѣма, тукъ има само ученици. Това е задача само за ученика. Ако вие, слѣдъ като станете, и мислите, че сте жена или мѫжъ, никакъ не тръгвайте. Но като тръгнете и мислите, че сте ученикъ — добрѣ. Дойде ли ви на умъ, че сте мѫжъ или жена, хичъ не отивайте. Азъ зная, че тукъ между васъ, има нѣкои мѫже, които могатъ да го направятъ отлично. Между мѫжетѣ има, сѫщо и между женитѣ има нѣкои, не всички, но нѣкои. Нѣкои отъ женитѣ, ако искатъ да го направятъ, могатъ да се облѣкатъ въ мѫжки дрехи. Забѣлѣжете какъвъ интересъ внесе тази задача въ васъ, какъ ви измѣни, какво оживление създаде! Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Символически, окултни правила и мѣрки. 10. школна лекция на общия окултенъ класъ 2.V. 1922. вторникъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Туй, което ще кажа, е само една дефиниция. Не пишете! Азъ ще пристѫпя направо къмъ прѣдмета. Туй е само една бѣлѣжка, Ние напущаме обикновеното разбиране на живота! Разбирате ли? Като влѣзешъ въ една лодка, нѣма да се разхождашъ вѫтрѣ, а ще седнешъ, и като излѣзешъ навънъ, тогава има другъ начинъ. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще оставите вашитѣ начини за ходене по земята. Земниятъ моралъ е безморалие на небето, а земното право е безправие на небето. И като се събере всичката наша правда на земята, тя не може да направи даже една добродѣтель на единъ ангелъ. Ние трѣбва да бѫдемъ хора смирени, да знаемъ, че не сме добродѣтелни. Отъ сега нататъкъ ще бѫдемъ добродѣтелни. Добродѣтельта е нѣщо, което ще се създаде по закона на Любовъта. А по този законъ не сме живѣли още разумно. Нѣкой ще възрази: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Окултната наука не го отрича, но трѣбва да знаешъ, че си едно съ Бога, и да разсѫждавашъ, както Той разсѫждава, и да мислишъ тъй, както Той мисли. Колкото е небето далечъ отъ земята, толкова Богъ е далечъ отъ насъ. А колко е далечъ небето отъ земята? И тъй, заглавието бѣше: Символически, окултни правила и мѣрки. Дисонанси и съгласие (съзвучие). Ще употрѣбимъ една чужда дума. Значи, едно съзвучие може да го прѣвърнемъ на единъ дисонансъ. Ето какъ. Вие сте човѣкъ интелигентенъ, съ умъ, сърце и воля. Явява се прѣдъ васъ цигуларь, и започва да свири. Вамъ е приятно да слушате неговата музика. Казвате: „Отлично свири“. И тогава, този цигуларь има вѣра въ васъ, вие сте публиката, и той разчита вече на вашата дума. Казва: „Азъ като свиря, той оцѣнява моята музика, моята музика е нѣщо!“ Не се минава часъ, идва другъ цигуларь, който свири по-хубаво отъ първия, и започва и той да свири. Вие почвате да давате похвали на втория, и тогава въ първия цигуларь се явява дисонансъ. Защо? Вие ще погледнете на него съ недовѣрие. Но нещастието не се спира тамъ. Трети цигуларь иде, който свири по-хубаво отъ първия и втория, ти похвалявашъ третия, и тогава двамата се начумерятъ. Но не се спира злото тамъ. Дойде четвърти, той свири още по-хубаво, тримата се начумерятъ, не ги оцѣняватъ. Дойде пети, шести, седми, осми, девети и десети. Ще се спра на десетия. Всичкитѣ деветь сядатъ, като попарени кокошки, а този единиятъ казва: „Да знаете, азъ съмъ, който свиря.“ Добрѣ. Обратниятъ процесъ: заминава десетиятъ, остава деветиятъ на мѣстото му. Той казва: „Вие осемтѣхъ да знаете, че азъ ви надминавамъ.“ Заминава деветиятъ, остава осмиятъ: заминава осмиятъ, остава седмиятъ: заминава седмиятъ, остава шестиятъ и т. н., заминава вториятъ, остава първиятъ. Той като остане, казва ви: „Разбираме се сега“. Тъй, този законъ постоянно дѣйствува и въ васъ, тукъ въ събранията. Туй можемъ да го провѣряваме. Слѣдователно, какво трѣбва да прави първиятъ? Като дойде вториятъ, който свири по-хубаво, той трѣбва да проучи неговитѣ методи, нѣма да изгуби, а ще има единъ плюсъ. Като дойде третиятъ, първиятъ и вториятъ ще се учатъ отъ третия, нищо нѣма да изгубятъ, докато дойде десетиятъ, да усвоятъ тѣхнитѣ методи. Нѣма какво да се сърдимъ. Сега, тия правила, този законъ, може да приложите въ всички религиозни общества. Навсѣкѫдѣ законътъ работи. И казватъ нѣкои: „Въ нашата църква не проповѣдватъ ли“. То е сѫщиятъ законъ. То значи: „Ние не свиримъ ли като първия?“ Като първия свирите, но като втория — не. Като втория свирите, но като третия — не. Като четвъртия? Ами като петия? Като петия свирите, но като шестия — не, и т. н., докато дойдемъ до тукъ, което е съвършено—до десетия. Спрѣхме се тамъ, туй число го взимаме, като законъ на съвършенство. Върху този законъ вие ще работите. Нѣма да обяснявамъ повече! Вториятъ символъ: вие сте младъ момъкъ, на 21 г. снаженъ, мускулестъ. Явява се първиятъ господарь, той е по-силенъ отъ васъ, казва: „Ти ще ми слугувашъ, ще орешъ на нивата.“ А ти кажешъ: „Нѣма какво да се прави, ще се слугува на този господарь.“ Но дойде вториятъ господарь, по-силенъ отъ първия, казва: „Ще напуснешъ тази нива, на моята нива ще дойдешъ“. — Нѣма какво да се прави, ще идешъ при втория. Но тамъ не се спира, дойде третиятъ господарь. И почнатъ тия господари да се нанизватъ до 10, и ти казвашъ: „Нѣма какво да се прави, ще се слугува“. Иде послѣ обратниятъ процесъ. Ще го повърнемъ. Този послѣдниятъ примѣръ се отнася до чисто физическия свѣтъ, а първиятъ — до астралния свѣтъ, понеже засѣга нашитѣ чувства. Той засѣга и умствения свѣтъ, но засега това ще го оставимъ. Третиятъ символъ засѣга ангелския свѣтъ. Явява се човѣкъ краснорѣчивъ, който говори, приказва само по една дума, но думата му е толкова силна, че той може да възкръси единъ мъртавъ. Но само една дума може да каже. Десеть души сѫ мъртви. Дойде първиятъ цигуларь, каже думата, и първиятъ възкръсне, но другитѣ не се помръдватъ. Дойде вториятъ, и той изкаже думата — вториятъ мъртавъ възкръсне. Дойде третиятъ, изкаже своята дума — третиятъ възкръсне. И всичкитѣ 10 души, като изкажатъ своитѣ думи, 10 души мъртви възкръсяватъ. Питамъ: Кой кого прѣвъзхожда? Тукъ имате законъ само на хармония и съгласие. Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкръси единъ умрѣлъ човѣкъ. Сега, ето кѫдѣ се прилага този законъ. Ние взимаме думата „умрѣлъ човѣкъ“ въ духовно отношение. Нѣкой човѣкъ е тъй тѫженъ, тъй скърбенъ, не му се живѣе, той е намислилъ да прѣстѫпи Божествения законъ, и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума, и той оживѣе. Вие сте извършили вашата длъжность. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкресите, то е вече щестлавие. Другитѣ 9 души оставете. Защото, ще учите: въ всѣка окултиа школа, работата за всѣкиго отъ насъ е точно опрѣдѣлепа. Въ чужда работа нѣма какво да се мѣсимъ. Ние ще гледаме своята работа. Ако си пръвъ, първиятъ ще възкръсишъ: ако си вторъ, вториятъ ще възкръспшъ: ако си третъ — третиятъ: ако си четвъртъ — четвъртиятъ и т. н. И като свършишъ работата си по този начинъ, ще обърнешъ сърцето си къмъ Бога, и съ Любовь ще изкажешъ своята благодарность къмъ Него, че си можалъ да кажешъ една дума на мѣсто. Като възкръсишъ този братъ, не ти трѣбва по-добра реклама отъ него, тя е достатъчна за тебъ. Той, ако живѣе 40 г., като обиколи цѣлия свѣтъ, ще ти бѫде една реклама, ще каже. „Едно врѣме бѣхъ мъртавъ, но дойде единъ човѣкъ, една дума ми каза, и азъ оживѣхъ.“ Другитѣ като дойдатъ, ще те питатъ, какъ стана. „Една дума ми каза, само една, особенъ човѣкъ е“. И хората ще почнатъ да мислятъ, че той е могълъ и други да възкръси. Той ще обиколи цѣлия свѣтъ, и ще разправя за тебе, а свѣтътъ ще мисли, че ти си великъ човѣкъ. Да, великъ човѣкъ! Казва псалмопѣвецътъ: „Словото Божие нѣма да се върне при Бога, докато не принесе своя плодъ.“ Всѣко слово трѣбва да принесе своя плодъ. Едно сѣме — единъ плодъ. Слѣдователно, имате три примѣра сега, символически. Първиятъ — момъкътъ, който слугува на господаритѣ, и обратниятъ пѫть. Вториятъ — цигуларя, и третиятъ — 10-тѣ души. които казватъ само по една дума. И азъ желая, като ученици на тази школа, да казвате само по една дума. Ама като ви срѣщна, да ми кажете: „Азъ бѣхъ мъртавъ, знаешъ ли, и еди-кой си ми каза една дума, и азъ възкръснахъ.“ А сега, желанието на всички ученици въ окултната школа е, да изядатъ всичкия каймакъ тѣ, а за другитѣ да остане само айряна. Като идешъ, ще вземешъ само една лъжица каймакъ, та, като дойдатъ другитѣ, и тѣ да си взематъ. Всѣки има право да си хапне отъ този каймакъ. Всѣки, който изяде каймака на това Божествено питие, неговата дума не е мощна. Слѣдователно, едно дѣло е добрѣ направено само тогава, когато може да внесе животъ. Тия тритѣ правила можете да ги употрѣбявате. Съ третия примѣръ вие ще хармонизирате двата първи. Вториятъ ражда всички съревнования. Ще ви дамъ една тема, за да ги развиете. И тъй, тритѣ теми: за младия момъкъ, за цигуларя, и за човѣка, който говори само по една дума. Три теми за три седмици. Отъ тѣхъ ще развиете въ школата по една тема, кратко, да ги уподобите на нѣщо, да видимъ какво уподобление ще дадете. Сега, може да не пишите нищо, но като помислите върху тия три прѣдмета, все-таки тѣ ще оставятъ въ ума ви, най-малко, една свѣтлинка. А моята цѣль не е толкова да напишите нѣщо на книга, колкото да остане нѣщо въ сърцето, въ ума и въ волята ви. Това е. А щомъ остане тамъ, то на книга може всѣкога да се реализира. Веднъжъ ще кажешъ, два пѫти, и най-послѣ все ще напишешъ нѣщо. (Прочетоха се нѣкои отъ домашнитѣ работи — „по едно изречение“.) Ако бихте приложили нѣкои отъ тия правила, щѣхте да имате отлични резултати. Сега, ще ви дамъ едно упражпение, то ще бѫде слѣдното: всичкитѣ тия 160 правила отъ работитѣ ви, които прочетохме тази вечерь, ще си ги прѣпишете, и сутринь ще изтегляте едно правило, на обѣдъ — второ, и вечерь, прѣди да си легнете — трето. Ще дойдете единъ день тукъ, ще седнете, единъ ще диктува, другитѣ ще пишатъ. Всички ще пишете. И знаете ли кога? Въ недѣля ще дойдете, нѣма да отлагате. Въ 3 часа ще почнете, и ще пишете до 4, 5, 6, 7, може и до 8 часа. Ако се уморите, може да направимъ едно изключение — и слѣдната недѣля да дойдете. Само че всичко ще става по любовъ. Едно малко набръчкване на вѣждитѣ ще развали всичкия ефектъ. Всѣки ще пише абсолютно самъ. Което вие сами приложите, то ще ви ползува. Ще видите какъ работи Духътъ. Сега, ние ще ви дадемъ още едно подобно упражнение, въ което изреченията да бѫдатъ само отъ едно прѣдложение. То е единъ опитъ. Вие, като прѣкарате работитѣ си прѣзъ вашия умъ, всѣки единъ ще ги коригира, и задръжте само есенцията. Въ тази школа ще учите онова изречение на Соломона: има врѣме за всѣко нѣщо. И въ Божествената школа се показва врѣмето за всички нѣща, които трѣбва да извършите: трѣбва да знаемъ кога да ги вършимъ. Всѣко нѣщо си има своето врѣме. Ще се пазите въ школата да не нарушавате хармонията. Ще се пазите, защото всѣки единъ отъ васъ може да излѣзе отъ течението врѣменно. Всѣка една мисъль, всѣко едно желание, въ даденъ случай, може да ви измѣсти изъ релситѣ. И когато сте прѣдъ лицето на Господа — прѣдъ лицето Му всѣкога не сме — трѣбва да внимавате умътъ ви да е съсрѣдоточенъ, сърцето ви и волята ви сѫщо — нищо друго да не виждате. Тѣзи нѣща сѫ важни заради васъ. По този начинъ ще придобиете една вѫтрѣшна опитность, която може да ви бѫде едно отъ най-силнитѣ доказателства. Азъ искамъ, като дойде Божиятъ Духъ, Той да произведе ония резултати, които ви сѫ необходими. Той знае кое ви е необходимо при сегашнитѣ условия, отъ какво се нуждаете. Всѣки се нуждае само отъ едно нѣщо, отъ едно. Тия нѣща не сѫ много. И когато Духътъ дойде, Той ще внесе туй едното въ васъ, и вие ще оживѣете, Сега, да се разберемъ: въ недѣля, въ 3 часа сл. обѣдъ, по любовъ можете ли да направите тази работа? Да не мислите, че е по заповѣдь. Ако мислите, че е по заповѣдь, тогава не идвайте. Защото, ако не можете да работите по закона на Любовъта, тогава ще влѣземъ въ стария законъ. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултни правила. 9. школна лекция на общия окултенъ класъ 27.IV. — 1922. четвъртъкъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Прочетоха се нѣкои съчинения върху водата. Слѣдниятъ пѫть всичкитѣ ученици ще напишатъ само по едно изречение отъ себе си. Нѣма да пишете нѣкоя чужда мисъль. Ще създадете само по едно изречение. Нѣма да прѣписвате какво е казалъ Толстой или нѣкой евангелистъ. Едно изречение ще създадете. Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тукъ за класа. Хора, които работятъ само съ чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрѣгнете ума си на работа, защото всичко това, този казалъ това, онзи казалъ онова, това било, онова било, не ни трѣбва. Въ тази школа се изисква мисъль. Ще имате двѣ нѣща прѣдъ видъ: за да мисли човѣкъ, въ мисъльта трѣбва да има два противоположни полюса. Но, ако вие направите тия полюси обрѣменени съ една отрицателна енергия, въ васъ ще се зароди процеса на оглупяването или процеса на забравянето. Да допуснемъ, че вие мразите нѣкого, нали? Какъвъ е обектътъ на вашата умраза. Умразата трѣбва да има обектъ, т. е. въ икономията на природата този обектъ трѣбва да извърши нѣкаква работа. Трѣбва да има причина, защо го мразите. Ако мразите човѣка безъ причина, вие сте причина за тази умраза, и тогава врѣдите сами на себе си. Всѣка енергия се повръща къмъ своя причинитель. Значи, потрѣбни сѫ тия два полюса въ ума ви. Трѣбва да бѫдете свободни отъ всички ония мисли, които не хармониратъ съ вашия стремежъ. Допуснете слѣдното: търговецъ иска да забогатѣе, купи стотина прасета, да кажемъ, както сега, когато свинското месо е скѫпо. Слѣдъ като ги храни, тия прасета заболѣватъ и умиратъ до едно. Питамъ: Какво е спечелилъ търговецътъ? Въ духовния свѣтъ не се позволява да се хранятъ прасета, т. е. мисли, които се заразяватъ и умиратъ: въ никаква кочина не се позволява да се хранятъ такива мисли. Храните ли ги, ще изгубите врѣмето си, ще изгубите капитала си, ще изгубите и вашето разположение. Добрѣ, друго едно сравнение: да кажемъ, азъ ви говоря, тази вечерь въ класа, върху една философска или научна студия. Да допуснемъ, че часть отъ ученицитѣ сѫ гладни, отъ два деня, не сѫ яли, други сѫ жадни, трети не сѫ си отспали два деня,четвърти иматъ ревматизъмъ въ краката. И започвамъ да разправямъ тази научна студия. Азъ мога да говоря много научно, но онзи, гладниятъ, ще мисли за хлѣба и ще каже: „То не е важно сега, важното за менъ е хлѣбътъ“. Каквато и научна студия да му говоря, за гладния важното е хлѣбътъ. Жадниятъ казва: „Водата сега, вода, вода, тя е най-важното нѣщо“. Третиятъ ще каже: „Сънчецъ, сънь, сънь, само тогава човѣкъ може да мисли“. А четвъртиятъ ще мисли за своитѣ болести и за лѣкуването имъ. Питамъ: Какво може да се постигне въ единъ такъвъ класъ? И ако попитате ученицитѣ, какво говори вашиятъ Учитель, ще кажатъ: „Азъ бѣхъ малко гладенъ, моятъ умъ бѣще занятъ съ единъ много сѫщественъ въпросъ вѫтрѣ въ мене, за икономическото подобрение на хората“. Другъ ще каже, че умътъ му билъ занятъ съ водата, третиятъ пъкъ размишлявалъ каква роль играе съньтъ, а четвъртиятъ е мислилъ за болеститѣ. И ако вие ме запитате: Защо разнитѣ школи често пропадатъ, и съврѣменното общество не се поправя? — то е, по простата причина, понеже между тѣхъ има много недъзи, които занимаватъ тѣхнитѣ умове. Евангелскиятъ проповѣдникъ проповѣдва въ една църква. Една красива госпожица седи. Идва единъ младъ момъкъ, сѣда на чина, тя му поднася едно Евангелие, и му казва, гдѣ да чете: „Богъ е Любовъ“. Той й отговаря: „Да се възлюбимъ“, „възлюбете се единъ другъ“, и почватъ да си разгръщатъ Библията: тя му показва единъ стихъ той й показва другъ стихъ, и тъй се разговарятъ. Връщатъ се двамата и ги питатъ: За какво говори проповѣдникътъ? — Не знаемъ. За какво говорихме ние, знаемъ, но за какво говори проповѣдникътъ, не знаемъ. Когато божественото говори вѫтрѣ въ насъ, ние често се занимаваме, като тия ученици съ друго: съ ядене, съ водата, съ спането, съ болеститѣ, занимаваме се съ стихове, съ изречения. Всички тия нѣща ви сѫ необходими, защото човѣкъ трѣбва да бѫде, най-първо, нахраненъ, напоенъ, трѣбва да си е отспалъ и трѣбва да бѫде здравъ: т. е. ученикъ, който е гладенъ, да не идва въ класа: ученикъ, който е жаденъ, да не идва: ученикъ, който не си е отспалъ, да не идва: ученикъ, който е боленъ, да не идва. И когато двама души се разговарятъ съ Библията, въ дома си да се разговарятъ. Сега, този разговоръ става въ всѣка една душа, и азъ искамъ, вие да мислите, когато говоря. Ще дѣйствувате правилно. Защото, законитѣ, въ които живѣемъ, не сѫ лични, а безлични. И прѣдъ Бога, каквото знаете, то е за васъ: каквото знание и да имате, или каквото обществено положение и да заемате, дали сте нѣкой министръ въ България или царь въ България, за Него ни най-малко не важи. Ако искате да знаете, невидимиятъ свѣтъ не се интересува какво сте вие. Единственото нѣщо, което занимава невидимия свѣтъ, то е: какво сте вие, като душа, т. е. какъвъ е вашиятъ характеръ. Единъ житель като слѣзе отъ невидимия свѣтъ, той просто потърси една душа, и гледа, дали въ тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае, дали въ вашия умъ обитава свѣтлината. Като слѣзе въ сърцето ви, гледа какви чувства ви занимаватъ. Има ли ги тия три елемента: свѣтлина, истина и чистота, той може да се спре, и да разговаря съ васъ. А за невидимия свѣтъ, всички тия ваши положения сѫ забавления. Когато вие заемате нѣкое високо положение, или сте нѣкой ученъ професоръ, и разрѣшавате нѣкаква математическа задача, тия учени въ другитѣ свѣтове считатъ всичко това за едно театрално забавление. Тукашната наша наука е една дѣтска играчка за тѣхъ, тъй, на вашъ езикъ казано такава играчка, че тѣ биха се хванали за корема отъ смѣхъ, когато ни гледатъ, какъ ние съ единъ замахъ разрѣшаваме въпроситѣ: какво е безсмъртието, какво нѣщо е Богъ, какво сѫ ангелитѣ. Туй сѫ такива смѣшни моменти, както когато, минавахъ прѣди нѣколко деня прѣзъ Борисовата градина, и тамъ съ лупичката си наблюдавахъ купчина мрави. Тѣ мислятъ, че това е пожаръ, и правятъ усилие да го гасятъ. Фокусирахъ огъня съ лупата, сламата почна да дими, тѣ почнаха да отдѣлятъ, да плюятъ своята мравчена киселина, за да угасятъ пожара. Азъ махнахъ лупата, и тѣ се зарадваха, казаха си: „Изгасихме огъня“. Турихъ я на друго мѣсто, тѣ пакъ съ тулумбитѣ си, плюятъ, и най-послѣ, казаха: „И този пожаръ изгасихме“. Този пожаръ никаква мравчена киселина не може да го угаси. Сѫщественото, Божественото у човѣка никой не може да го угаси! Но туй сѫществено, Божествено, си има свое врѣме, и ние трѣбва да използуваме врѣмето, за да го развиваме. Не всѣкога можете да мислите, не всѣкога можете да чувствувате, не всѣкога можете да дѣйствувате. Туй иде периодически прѣзъ годината. Врѣмето за мисъльта е опрѣдѣлено: по нѣкога човѣкъ може да мисли, пъкъ понѣкога човѣкъ не може да мисли. Мисъльта иде периодически. Чувствата, и тѣ сѫщо. Казвате: „Любовъ, разчувствувалъ се много“. И чувствата идватъ периодически. Събуждането на човѣшката воля, и то иде периодически. Ученицитѣ на окултната школа трѣбва да изучаватъ закона на този периодически приливъ отъ менталния свѣтъ, т. е. умствения свѣтъ, свѣтътъ на идеитѣ: послѣ, идва този приливъ отъ свѣта на чувствата или отъ астралния свѣтъ, и отъ причинния свѣтъ — свѣтътъ на волята, И, който разбира закона, той го използува. Сега, приливътъ на тази енергия, на умствената енергия, запримѣръ, по нѣкой пѫть и тя произвежда нѣкоя пакость, тъй както произвежда пакость и водата. А кога водата произвежда пакость? Ако тия хора, които живѣятъ близо до гори, искатъ рѣки, и взематъ та изсѣкатъ тази мѣстность, пъкъ ако и годината се случи снѣжна, ще има повече дъждъ, и ще ставатъ голѣми наводнения. Но, ако цѣлата мѣстность е залѣсена съ гори, тия наводнения сѫ невъзможни. Сега, трѣбва да знаете, че около вашитѣ умствени рѣки има такива гори, и нѣкой пѫть вие, съ вашата нехармонична мисъль, можете да изкорените всички тия хармонични мисли, горитѣ. „И тогава у васъ става това, дѣто казвате: „Не мога да се въздържамъ“. Какво ще се въздържашъ? Ако ти бѣше уменъ човѣкъ, щѣше да запазишъ горитѣ си, а ако оставишъ само камънацитѣ, трѣбватъ ти най-малко 30 години, додѣто тия гори израстнатъ наново. За да може да се въздържаме, изискватъ се редъ условия. Това въздържание не е такова, за каквото материалиститѣ учатъ. Именно: ще се спрете върху този великъ законъ на човѣшката мисъль, който приижда. Има течение на чувствата, и туй течение приижда периодически. Нѣкой пѫть тия двѣ течения, умственото и чувственото се съвпадатъ, и то е единъ щастливъ случай, а нѣкой пѫть не се съвпадатъ. Та, азъ искамъ вие да използувате това. Забѣлѣзвамъ у всинца ви навици отъ миналото. Отбѣгвайте ги! Казвате: „Може и по другъ пѫть“. Нѣщата могатъ да станатъ само при извѣстенъ случай. Менъ често ме питатъ тъй: Защо такава бесѣда не ни говорищъ еди-кога си? Казвамъ: тогава не може да се говори тази бесѣда. Всѣка бесѣда може да се говори само при извѣстеяъ случай. И всѣка истина въ свѣта може да се каже само при извѣстни условия. Ако въ едно общество се зароди желание да обича музиката, туй общество ще създаде музиканти. Но ако въ обществото занемарятъ музиката, всички музиканти ще измратъ. Най-първо се изискватъ условия, за да се яви каква и да е дарба у човѣка. Сега, вие искате да бѫдете даровити, нали? Дарбитѣ не се създаватъ изведнъжъ. Една дарба, това е накопление на енергията въ дадена посока, вѫтрѣ въ човѣшката душа, отъ хиляди години. И може-би, въ сегашния ви животъ, отъ тази енергия да не е достигналъ нито единъ грамъ, и ако вие не притурите този грамъ, за да познаете тази дѣятелна способность, и ако вие не приложите тази енергия отъ единъ грамъ, цѣлиятъ вашъ животъ ще отиде безполезно. Тогава вие ще си мислите: „Еди-кой си г-нъ е даровитъ, еди-койси учеиикъ е даровитъ“. Той е даровитъ, защото е работилъ въ миналото. Нищо въ свѣта не е безъ причина. Даровититѣ хора, въ каквото и да е направление, тѣ сѫ работили въ миналото, и туй, което иматъ, го заслужаватъ. Та сега, заложеното вѫтрѣ въ васъ, вие трѣбва да го разработите. Вие се спирате по тоя въпросъ, и казвате тъй: „Не може ли да се съкрати този периодъ?“ Може да се съкрати. Едно отъ правилата за дѣйствие, което трѣбва да имате прѣдъ видъ е: ако си отпрѣдъ, върви бърже, а ако си отзадъ, т. е. послѣденъ, върви полека! Обърнешъ ли този законъ — ако си отпрѣдъ и вървишъ полека, а ако си отзадъ и вървишъ бърже, ти ще произведешъ цѣла катастрофа. И днешниятъ свѣтъ страда отъ това, че бащата и майката, които сѫ глава, вървятъ полека, а синътъ и дъщерята, които сѫ отзадъ, вървятъ бърже. И затова става карамболъ. Учителитѣ вървятъ полека, а ученицитѣ вървятъ бързо, и тамъ е карамболъ. Свещеницитѣ вървятъ полека, а паството бърже, и тамъ е карамболъ. И се питатъ, коя е причината? Казвамъ: причината е тази, че свещеницитѣ вървятъ полека, а паството — бърже. Единъ американски говедарь — американскитѣ говедари се различаватъ отъ българскитѣ по това, че пасатъ говедата на конь — пѫтувалъ изъ степитѣ на западна Америка. Обаче, задава се едно грамадно стадо отъ бизони, и върви по посока къмъ него. Тѣ бѣгатъ, и той прѣпуска. Турцитѣ казватъ: „Бѣгай, безъ да се спрешъ“. И той бѣга прѣдъ бизонитѣ. Ако го питашъ: защо бѣгашъ? — Защото бизонитѣ бѣгатъ. Ако се спре, туй стадо нѣма да се спре, ще завлѣче говедара съ всичкитѣ му говеда. Силитѣ въ природата мязатъ на тия бизони. Ти, като дойдешъ при една природна сила, ще бѣгашъ съ коня си. А кой е коньтъ? — Твоятъ умъ. Можешъ ли да бѣгашъ, спасенъ си: останешъ ли назадъ, ще бѫдешъ пометенъ. И туй е първото правило. Сега, Христосъ туря това малко по-другояче въ притчата. Когато ви канятъ нѣкѫдѣ, взимайте послѣдно мѣсто. Защо? Като не уповавашъ на себе си, да се движишъ бързо, остани на опашката. Казвамъ: да прѣвърна азъ тия думи, които сѫ символи или величини. Какво означава движението? Ако си на главата, на чело, движи се бързо, ако си отзадъ, движи се полека. То е единъ символъ, прѣвръщане на тия величини. Ако си на чело, бѫди добъръ, работи съ добродѣтельта, и всичкото, каквото си намислилъ, не го отлагай, направи го. Ако си на опашката, и се разгнѣвишъ, искашъ да правишъ пакость, спри се, не бързай. Туй означава, нищо повече, Бързо се движи. Само умниятъ човѣкъ се движи съ голѣма бързина. Само онзи, който е добъръ — само Любовъта, Истината, Мѫдростьта, Добродѣтельта, Правдата, всички добродѣтели — се движатъ съ най-голѣма скорость, а всички злини, всички слабости се движатъ съ най-малка скорость. И ако имашъ тия слабости, не излизай отпрѣдъ, защото ще бѫдешъ пометенъ отъ стадото бизони. Сега, въ тази посока вие имате да прѣодолявате голѣми мѫчнотии. Защото, когато човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце почнатъ да работятъ въ права посока, ще се зародятъ непрѣодолими прѣпятствия. И колкото повече тия мѫчнотии изпѫкватъ, да знаете, че вие сте на Пѫтя, и да се не спирате. Спрете ли се въ своята бързина, да седнете, като нѣкой уморенъ пѫтникъ, при нѣкое дърво, за да си починете, непрѣмено вие ще се простудите, и ще закѫснѣете въ пѫтя. Пѫтникътъ никога, подъ никое дърво не трѣбва да се спира. На единъ окултенъ ученикъ подъ сѣнка не се позволява да седи. Сѣнкитѣ не ги прѣпорѫчваме. Всѣкога трѣбва да се печете на слънцето, т. е. мисъльта въ васъ трѣбва да бѫде свѣтла, отривиста. Трѣбва да знаете, че вие, като сте дошли въ природата, най-първо трѣбва да й се отплатите. Да платите, какво? Все-таки трѣбва да платите единъ малъкъ данъкъ. Не мислете, че всичко въ свѣта е даромъ. Природата ще ви застави, най-малкото, да си платите наема на кѫщата, въ която сте живѣли. Ако вие сте живѣли нѣколко сѫществувания, живѣли сте около 100 години безъ да сте плащали този наемъ, ще вн се набере една доста голѣма кирия. А този наемъ седи въ туй, че ние трѣбва да извършваме всѣки день нѣщо заради нея. Напримѣръ, ако вие станете сутринь, като ученикъ, и си кажете „Днесъ, поне, азъ ще вложа въ себе си една добра мисъль“, то, ако всѣки день, въ продължение на 10 години влагате по една добра, сѫществена мисъль, тия всячкитѣ мисли можеха да се прѣвърнатъ на цѣла градина, обраснала съ най-плодовити растения. И вземете, въ най-благородното чувство, което ние имаме, Любовъта, най-благородното чувство, което има въ сегашнитѣ български училища, ако най-способниятъ ученикъ обиди въ нѣщо учителя си, да му мисли вече този ученикъ, ще стане неспособенъ. И ако учительтъ обиди ученика, и той ще стане негоденъ. Ако принесете този законъ навсѣкѫдѣ въ живота си, той е сѫщиятъ. Сегашната любовъ не може да издържи изпита си. Запримѣръ, вие слушате една бесѣда, слушате една лекция, учительтъ разправя, да допуснемъ, за сътворението на свѣта, или за произхода на половетѣ или разправя за произхода на кармата. Всѣки единъ може да разгледа тия въпроси отъ разни становища, трояко може да ги разгледа. Ако професорътъ разправя за сътворението на свѣта, този професоръ не е билъ тамъ съ Бога, когато свѣтътъ се е създавалъ. Това сѫ догадки. Ако той говори за кармата, за нейното произхождение, той не е билъ въ началото, когато кармата се е развивала. Или, когато той говори за произхода на половетѣ, той не е билъ тамъ. Има нѣща въ свѣта, които сѫ се родили, но ние не сме били тогава точно на мѣстото. Ще каже нѣкой: „Азъ съмъ сѫществувалъ“. Ти може да си сѫществувалъ, но си спалъ въ стаята си. Ние може да сѫществуваме, но въ даденъ моментъ, когато ставатъ извѣстни прояви въ природата, ние може да сме били въ спящо състояние. И туй спящо състояние всичкитѣ хора го иматъ. Вие можете да присѫствувате въ извѣстна окултна школа, и когато се говори, сами да имате прѣдъ видъ, какъ може да се развиватъ тия сили, да ги употрѣбявате, да подобрите своето положение. То е хубаво. Или пъкъ, трѣбва да имате знанието, да издигнете вашия умъ или сърцето си, за да се облагородите. Но въ това още не е смисълътъ на живота. Вие може да имате единъ прѣкрасенъ умъ, и при това пакъ да умрете, като единъ нещастникъ: вие може да имате едно благородно сърце, и при това пакъ да умрете: вие може да имате една силна воля, и при това пакъ да умрете. Сега, съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че човѣкъ съ волята си всичко може да направи. Това е вѣрно само 25%, но не сте само вие единственитѣ. Да кажемъ, ако въ Европа има близо 500 милиона християни, всѣки единъ християнинъ има воля. Всички тия воли, обаче, не дѣйствуватъ въ една и сѫща посока. Допуснете, че 100 души отъ васъ, тукъ, сѫ кандидати за една професорска катедра. И всинца имате желѣзна воля. Колко души съ своята силна воля ще седнете на този столъ? Всѣки ще каже: „Азъ съ воля всичко мога да направя“. Хубаво, какво ще направишъ? Е, добрѣ, да кажемъ, ти имашъ силна воля, напрѣгашъ волята, а другъ има по-слаба воля, но има злато, и позлати той волята на министра, и седне на стола. Много лесно е: ще позлатишъ волята на министра, и той ще те тури на стола. Всички съврѣменни общества сѫ съблюдавали този законъ. Тѣ подковаватъ своята воля ту съ желѣзо, ту съ злато, но до сега още хората не сѫ приложили волята си съ Любовъта. Вие още нѣмате воля на Любовъта. Азъ отъ 20 години изпитвамъ ученицитѣ, тукъ, въ България, и не съмъ намѣрилъ ученикъ съ воля, позлатена съ любовъ. Колко българи съмъ намѣрилъ, но въ туй отношение, нито единъ не ми е излѣзълъ вѣренъ, не е издържалъ. И затуй казвамъ, че българитѣ, като ученици въ окултната школа, сѫ много слаби, не сѫ издържали. И затуй именно въ миналото, тукъ на Балкана, нито една школа не се е задържала, а сѫ минали на западъ. И сега може да направите сѫщата погрѣшка, но тогава туй учение ще замине или на изтокъ, или на западъ, и ако замине, туй мѣсто не ще има окултно значение. И ако вие не си турите за задача да си калите волята сега, Балканскиятъ полуостровъ ще има сѫщата участь, каквато имаше Палестиня. Сега, да оставимъ туй. Вие мислите само за себе си, но ако искате да бѫдете ученици на тази школа, вие ще мислите каква е волята Божия или каква е волята на великата природа, която ви е допуснала въ своя домъ. Първото нѣщо какво е? То е: каква е волята Божия или каква е любовната воля, защото въ природата има една любовна воля. И въ Бога има една любовна воля, и като дойде тази любовиа воля, вие трѣбва да забравите всичко, ще оставите всички отрицателни мисли на опашката, отзадъ, а ще се движите отпрѣдъ съ най-голѣмата бързина. Сега, като говоря така, вие можете да разберете въпроса съвсѣмъ индивидуално. Понеже сте патриоти, казвате: „Какво ще стане съ България?“ — Въ невидимия свѣтъ не се интересуватъ за нациитѣ. Законътъ е такъвъ. Всѣкога трѣбва да знаете, че едно окултно течение, което иде отъ пространството, е условие за единъ народъ да се развива правилно. Понеже и въ астралния свѣтъ има голѣма борба, то, ако вие не съедините вашата воля съ това течение, вие може да го отбиете. Слѣдователно, онѣзи, къмъ които го отбиете, тѣ ще се ползуватъ, а онѣзи, отъ които течението ще се отбие, тѣ ще пострадатъ. Тогава, азъ твърдя, че рѣката Нилъ е отбита отъ централна Африка, тя е отбита отъ сегашната култура, и въ бѫдеще, ако дойдатъ хора да я отбиятъ отъ вѫтрѣшностьта на Африка, тя ще се повърне въ своето първоначално корито. Слѣдователно, вие ще внимавате, като ученици, да не отбиете течението, въ което вие живѣете. Нѣкой пѫть казвате: „Азъ не искамъ да зная, и безъ школа мога“. — Безъ школа отъ човѣка нищо не става, т. е. трѣбва да знаете, че ако нѣкой мисли, че безъ школа може да влѣзе въ небето, никога! Земята е една школа, и който не се школува, и мисли, че безъ учение може да влѣзе въ небето, лъже се. Тъй! Въ който и да е смисълъ, отъ васъ се изисква учение. Законътъ въ невидимия свѣтъ е толкова строгъ, че нѣма да ви допуснатъ да влѣзете тамъ простаци. По никой начинъ! Съ милиони, съ милиарди години ще ви държатъ на земята, но ще ви заставятъ да учите. И слѣдъ милиони години, при най-голѣма упоритость, най-послѣ ще ви заставятъ да учите. Ще ви заставятъ! Ако се научите по-рано, по-добрѣ. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да уча“. — Ще учишъ. „Азъ не мога да изправя сърцето си“. — Ако не го изправишъ, ще ти го изправятъ. Туй сърце, ако не го изправишь самъ, отъ другадѣ ще дойде изиравление. Има два начина за оправяне: или самъ ще се изправишъ, или ще те изправятъ. Защото, забѣлѣзвамъ, нѣкои отъ васъ се отпущатъ. Ние ще приложимъ сега единъ законъ. Азъ започвамъ вече съ опитъ. Ще почнемъ съ малкитѣ опити, да се не сърдите послѣ. Ние ще приложимъ опититѣ. Тогава, който е слабъ, ще му кажемъ: „Застани на опашката“. А които сѫ силни, ще излѣзатъ на главата, да не стане катастрофа. Азъ ви прѣдупрѣждавамъ, всички ще вървите полека, едни ще вървятъ отзадъ, а други отпрѣдъ. Правилно ще се върви. Сега, ако искате да прогресирате, да научите нѣщо, непрѣмено трѣбва да бѫдете вѣрни на себе си. И така ще се освободите отъ вашитѣ посторонни мисли. Искамъ веднъжъ да ви събудя, защото повечето отъ васъ тукъ сте хипнотизирани. Хппнотизирани сте, разбирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Нѣкои отъ васъ още не съзнаватъ, че сѫ хипнотизирани. Има такова хипнотизиране. Азъ мога да приспя единъ човѣкъ, и да му кажа: слѣдъ 10 часа ще заспишъ. Той 10 часа е будепъ, ходи, приказва, но като дойде десетия часъ, заспива. Нѣкои отъ васъ сѫ хипнотизирани, да заспятъ слѣдъ 10 деня, други слѣдъ 10 годипи, а нѣкои слѣдъ единъ часъ. Сега, вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани отъ онѣзи отъ черната ложа, които разбиратъ законитѣ. Тѣ сѫ ви хипнотизирали. Тѣ знаятъ, че когато настане единъ благоприятенъ моментъ да възприемете нѣщо ново, тѣ ще ви хипнотизиратъ въ този моментъ. Въ най-добрия моментъ за васъ, тѣ ще произведатъ единъ смутъ въ съзнанието ви. И често пѫти казвате: „Азъ ще се моля въ този часъ“, но като речете да се помолите, или ще заспите, или ще се скарате, и всичко отива. Ученикътъ трѣбва да разбира, той самъ ще тръгне въ този пѫть. Азъ малко проточихъ, врѣмето ми мина сега, съ единъ часъ. Трѣбва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голѣма борба. Сега, разбуждане трѣбва да стане, разбуждане, и всѣки единъ отъ васъ трѣбва да са моли въ душата си, да го разбуди Господь точно на врѣмето, да не пропусне случая. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, тури стражь и отзадъ и отпрѣдъ, тури стражъ на устата ми“. Като се изтълкува „стражъ на устата“, устата е символъ на Любовъта, за да можемъ тази Любовь, която излиза отъ нашата душа, въ единъ удобенъ моментъ до я използуваме. Словото е носитель на Божествената Любовь. Защо е словото? Словото е затуй, да носимъ тази Любовь, та въ нея да се прослави името Божие. Щомъ се прослави името Божие, ще дойде културата. Само съ словото Божие въ свѣта се явява култура. И когато придобиемъ знанието за тия закони, тогава ще почнемъ да работимъ разумно. Разумно ще работимъ! Сега, половината отъ 2-тѣ седмици мина, остава ви още една седмица. Упражнението не върви толкова успѣшно, тъй да ви кажа, не го правите толкова успѣшно. Нѣкои отъ васъ прѣскачатъ, особено обѣда, много сѫ го прѣскочили този обѣдъ, 12 часа не спазвате, а дванадесетиятъ часъ е много важенъ. Гледайте втората седмица да не прѣскачате 12-ия часъ. Сега, нѣкой ще каже: „Азъ не съмъ го прѣскочилъ“. — Радвамъ се, но азъ искамъ нито единъ да не прѣскача, ние не обичаме хора, които прѣскачатъ. Никакво прѣскачане! Нѣкои гледате малко леко на работата, казвате: „Нѣма нищо, може и безъ него“. Въ туй отношение, ученицитѣ, които сѫ българи, се нуждаятъ отъ голѣма точность и акуратность, иска се воля. У българитѣ, ако има нѣщо слабо, то е волята. И азъ бихъ желалъ, всички вие да станете като германцитѣ, и като англичанитѣ, точни: тъй, на минутата, нито съ една минута да не закѫснѣвате, да придобиете този характеръ на точность. И тъй, най-малкото сега, първото нѣщо, искамъ отъ всинца ви, да бѫдете точни! Гледамъ и тукъ, на уроцитѣ, като идвате, все позакѫснявате, и ония, които закѫснѣятъ, хлопатъ. Послѣ, нѣкои влизатъ прѣзъ прозореца. Азъ похвалявамъ този, който влѣзе прѣзъ прозореца, то е смѣлость, азъ го похвалявамъ, то е хубаво, не е лошо, но не всѣкога може да влизате прѣзъ прозореца. Когато прозорецътъ е отворенъ, ученикътъ ще се прѣхвърли, той иска да се учи, но нѣкой пѫть прозорецътъ бива затворенъ, тогава ще изгуби. Въ краенъ случай, при изключителни случаи, позволявамъ и прѣзъ прозореца да влиза, но прѣдпочитамъ прѣзъ вратата да влиза. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде на мѣстото си 5 минути прѣди да влѣзе Учителя. И тогава, за втория пѫть да се наредите по слѣдующия планъ: най-първо ще седнатъ на столоветѣ жени, послѣ мѫже, единъ редъ жени, единъ редъ мѫже. Разбрахте ли? Тъй ще се наредите, и ако дойда и ви заваря ненаредени, 3 часа въ мълчание ще бѫдемъ. Азъ ще мълча, и вие ще мълчите, ще размишляваме дълбоко, разбирате ли? Нѣма да говоримъ нищо. Единственото наказание, което азъ ще прилагамъ, щомъ направите една погрѣшка, ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание, цѣлъ единъ часъ, то е хубаво. И азъ желая да направите една погрѣшка, ще съзерцаваме единъ часъ, ще се прѣнесемъ въ невидимия свѣтъ, ще съзерцаваме, ще мислимъ. Колко приятно ще бѫде! И тъй, единъ редъ сестри, единъ редъ братя, ученици — братя, ученици — сестри, до края, и онѣзи отъ страни, и тѣ по сѫщия законъ ще се наредятъ. То е само за слѣдующия четвъртъкъ. Ще направимъ една промѣна въ реда на нѣщата. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣдназначението на музиката. 8. школна лекция на общия окултенъ класъ 20.IV. — 1922. четвъртъкъ, Ст. София. Т. м. Тази вечерь ще ви говоря върху прѣдназначението на музиката. Влизането ви въ една окултна школа ще произведе въ васъ цѣла метаморфоза, т. е. цѣло прѣобразование. Слѣдъ като влѣзете въ една окултна школа и излѣзете отъ нея, вие нѣма да се познаете, нѣма да бѫдете сѫщия човѣкъ, какъвто сте влѣзли. Ще влѣзете, като единъ червей, съ много крака, и ще излѣзете навънъ, като пеперуда. Затуй, въ древностьта, на страхливитѣ никога не се позволявало да влѣзатъ въ тази школа, понеже при такава метаморфоза, всѣки би се уплашилъ, и съзнателно би изгубилъ своята форма. Онзи скѫперникъ, който е натрупалъ богатство въ своята каса, и който нѣма любовъ къмъ знанието, да го учите на самопожертвуване, това е най-голѣмата глупость. Той казва: „За мене паритѣ сѫ смисълътъ на живота. Имашъ ли пари, животътъ има смисълъ, нѣмашъ ли пари, животътъ нѣма смисълъ“. Слѣдователно, и съврѣменнитѣ хора казватъ: „За насъ животътъ важи тъй, както сме си сега. Изгубимъ ли тази форма, съ насъ всичко се свършва“. Сега, туй е още встѫпление, приготовление, понеже въ всички ученици има едно желание да бързатъ. Като влѣзатъ нѣкои, почватъ да питатъ: „Не може ли да свършватъ по два класа въ годината?“. Тѣ искатъ да свършатъ гимназията за 3-4 години, да станатъ чиновници, заплатата имъ по-скоро да се увеличава, та, въ края на живота си да иматъ една пенсия. Съ туй мислятъ, че сѫ свършили всичко. Религиознитѣ хора, и тѣ бързатъ да станатъ морални, да забогатѣятъ морално, че да се явятъ въ невидимия свѣтъ, да кажатъ, че ние не сме като другитѣ хора. Но, въ тази школа нѣма абсолютпо никакво бързане. Може да прѣкарашъ въ нея 100—200—300—500—1000 години, това е нищо, то сѫ, като единъ день. Онзи, който влѣзе въ школата, и не е въ състояпие да изтърпи 1000 години, той не е ученикъ, нищо не може да свърши. Хиляда години, това е за ученицитѣ, за васъ не казвамъ. Вие сте още слушатели, за васъ законътъ се видоизмѣня. Единъ день ще бѫдете ученици, тѣзи правила все ще ви трѣбватъ. Най-първото нѣщо: трѣбва да се научите да владате вашия умъ. Да владате ума си, да владате всичкитѣ си сили, способности и чувства. Тѣ трѣбва да бѫдатъ подъ пълния контролъ на вашата воля. Не можете ли вие да придобиете това, ученикъ не може да бѫдете. Вие ще бѫдете въ школата, но нищо нѣма да научите. Сега, азъ нѣма да се спирамъ да ви обяенявамъ тази вечерь, защо именно трѣбва да е така, но това е една необходимость. И тукъ започватъ всички правила и методи за контролиране на ума. Индуситѣ иматъ свои методи, египтянитѣ иматъ свои методи, вавилонянитѣ, асирийцитѣ иматъ свои методи, евреитѣ сѫ имали свои методи, но различни сѫ били тѣзи методи. И западнитѣ окултисти иматъ свои методи. Тѣ сѫ били толкова разнообразни! Сега, ако почнете да изучавато всички тѣзи методи, ще се намѣрите въ единъ лабиринтъ, ще минатъ най-малко 100 години, докато разберете кой методъ да изберете. И понеже мозъкътъ е органъ на ума, най-първо ще се научите да владате отдѣлнитѣ органи, органитѣ на отдѣлнитѣ способности. Сега, онѣзи, които не сѫ посветени, тѣ считатъ мозъка, само като едпо сиво вещество — тъй, отъ чисто физиологическо гледище — въ което кръвьта периодически приижда, въ него има единъ приливъ и отливъ, които създаватъ мисъльта. Но не сѫ само прилива и отлива на кръвьта. Ако погледнете човѣшкия мозъкъ, като ясновидецъ, ще забѣлѣжите хиляди нишки, които излизатъ отъ него по всѣко направление, и отиватъ въ тѣлото, а по тия нишки минаватъ редъ течения. Нѣкои може да наблюдаватъ подъ микроскопъ тънката ципа на краката на нѣкоя жаба. Въ нея ще забѣлѣжатъ редъ течения, нагорѣ и надолу. Онѣзи пъкъ, които наблюдаватъ мозъка, ще видятъ сѫщо така редъ такива течения, които служатъ за проявление на мислитѣ. Запримѣръ, когато се събуди у васъ една религиозна мисъль или едно религиозно чувство, теченията се отличаватъ. Когато у васъ се събуди течение на чисто научната мисъль, това течение пакъ се различава. И всички тия течения сѫ свързани съ кръвьта. Съ идването на тия течения въ този центъръ, който се събужда, всѣкога става прилпвъ на кръвьта къмъ съотвѣтния центъръ. Сега, ето кѫдѣ седи опасностьта при изучване на окултизма, отъ чисто физиологическо гледище. Понеже задната часть на мозъка има съотношение съ чисто физически прояви на човѣшкия организъмъ, то, кръвьта, като окрѫжава задната часть на мозъка, най-първо събужда низшитѣ чувства у човѣка, и теченията отъ гръбначния мозъкъ събуждатъ тия низши течения. За всички окултни ученици има тази опасность, че най-първо ще ги нападнать въ засада тѣхни неприятели, и то такива неприятели, каквито не сѫ сънували. Тѣ сѫ вѫтрѣ. Нѣкои ще кажатъ: „Не ми трѣбва това. Откакъ влѣзохъ въ тази школа, всички дяволи ме нападнаха.“ То е мѣстото, седалището на дяволитѣ. Тия дяволи сѫ жители на задната часть на мозъка: цѣли плѣмена го населяватъ, и когато човѣшката мисъль минава прѣзъ тѣхъ, тѣ й влияятъ. Сега, за самообладаване на мозъка има разни методи, и онѣзи отъ васъ, които св заематъ сериозно съ окултизма, трѣбва да проучаватъ това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане въ единъ день, въ два, въ три, въ четири деня или въ седмица или въ една година. Не. Ако вие, слѣдъ като се упражнявате 3 — 4 години, добиете контролъ на вашия мозъкъ, то е голѣмъ успѣхъ. Ако вие имате тази сила, всѣкога може да регулирате вашия темиераментъ: тия възбудени състояния може да ги поляризирате, и да прѣнасяте енергията на мозъка отъ едно мѣсто на друго. За такива хора се казва, че имать голѣмо самообладание. А окултниятъ ученикъ трѣбва да има не само голѣмо самообладание, но и да разбира законитѣ, да знае кои ключове да бутне, и какъ да ги бутне. Сега, първото нѣщо: не трѣбва да бѫдете прѣдвзети. Знаете какво значи да сте прѣдвзети. Запримѣръ, извършите една микроскопическа работа, а вие въ сѫщото врѣме мислите, че кой знае каква работа ще излѣзе отъ тази идея. Съ това внасяте такава голѣма дѣятелность въ мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопическа работа не трѣбва да възбуждате много мозъка си. За тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява въ природата, ни повече, ни по-малко. Нѣма да мислите, че сте много талантливъ човѣкъ, или обратно, че нѣмашъ никакви способности. Най-първо ще помислишъ, че си талантливъ, и въ края на живота си ще получишъ най-голѣмо разочароваиие, излъгалъ си се. Има хора, които мислятъ, че не сѫ талантливи, а въ края на живота си виждатъ, че сѫ имали таланти, които не сѫ разработили. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да съзнаете всѣки день какво е вашето задължение, и какво трѣбва да вършите. Въ окултната школа е точно опрѣдѣлено какво трѣбва да се върши. Ученикътъ тамъ не ходи съ пипане, той ходи съ виждане, тъй както ученикътъ въ една гимназия или университетъ, има програма днесъ какво трѣбва да върши. И всичко трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлено. Той нѣма да каже тъй: „Каквото Господь далъ“. Не „каквото Господь далъ“, но ние трѣбва да изпълнимъ каквото Господь е наредилъ, когато е създалъ свѣта. Той е нагласилъ всичко. За контролиране на мозъка ви, тази прѣдвзетость бърка, щестлавието бърка, гордостьта бърка, страхътъ бърка, гнѣвътъ бърка, т. е. това сѫ червеи, които разрушаватъ плодоветѣ на вашия умъ. Щестлавието е една извратена форма отъ една прѣдшествуваща идея. Първоначално тя е била слѣдующата: да имашъ доброто мнѣние на твоитѣ приятели, да имашъ доброто мнѣние на твоитѣ ближни, да имашъ доброто мнѣние на добритѣ хора, да имашъ доброто мнѣние на Бога. Тъй е седѣла първоначаляата мисъль. Слѣдъ това, обаче, човѣкъ като е изгубилъ първоначалното си състояние, туй чувство да имашъ добра мисъль, се е прѣвърнало на щестлавие, не вече да имашъ доброто мнѣние, но да се покажешъ. Запримѣръ, щестлавниятъ човѣкъ, когато му дойде нѣкой на гости, ако е царь, а той учитель, ще го разведе въ цѣлия си кабинетъ, и ще каже: „Този кабинетъ е специална система, нѣма другъ като него. А тия шишета, тѣ сѫ първи по рода си: тия екземпляри пъкъ, никѫдѣ не сѫществуватъ, само тукъ ги има“. Ако е земледѣлецъ, ще го разведе но нивитѣ си, ще каже: „Вижъ, какъ хубаво се разораватъ и т. н.“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля, нѣма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора! „ Туй е чувството на щестлавието. Ние ще кажемъ: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, прилѣга добрѣ, а че е „особена“, нѣма нищо особено“. Ако нѣкой е проповѣдникъ, какъ ще се изрази у него щестлавието? Ще каже: „А, азъ проповѣдвахъ въ недѣля, но като мене никой не може да проповѣдва, какви доказателства изнесохъ, а публиката бѣше тъй очароваиа, че ще помни за всѣкога“. Тъй описвамъ чувството щестлавие. Сега, гордостьта другояче се опрѣдѣля. Горделивиятъ ще се покаже тъй, че донѣкѫдѣ е малко скроменъ, но въ себе си има желанието да покаже, че като него нѣма другъ, обаче иска другитѣ да го хвалятъ. Той ще се облѣче много скромно, не съ дрипави дрехи, но пакъ за да обърне вниманието. Горделивпятъ човѣкъ е скроменъ въ обходата си, но ще го познаете, като турите нѣкого на неговото мѣсто, неговата гордость ще излѣзе. Той не се хвали. Отъ гордостьта е произлѣзла завистьта. Горделивиятъ човѣкъ е най-завистливиятъ. Той не може да слуша да похвалятъ другиго. Ако кажатъ прѣдъ него, че нѣкой си човѣкъ нѣкѫдѣ е ученъ, професоръ, той казва: „Не ми казвайте, ученъ човѣкъ билъ той!“ Ако говорятъ за нѣкого, че е съ добродѣтели, той казва: „А бе джанѫмъ, не ми говорете, на земята човѣкъ съ добродѣтели не може да бѫде“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господь, и Той прави погрѣшки“. Гордостьта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиознитѣ хора. По-горделиви отъ религиознитѣ нѣма. Туй чувство най-много е събудено у тѣхъ. Слѣдъ това, идватъ ученитѣ. Най-опасната гордость, която сѫществува, тя е между религиознитѣ и ученитѣ. А най-голѣмата опасность, която сега иде, тя е отъ гордостьта въ окултната школа. Та, за този дяволъ имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй, гордостьта е едно най-опасно качество за човѣка. Въ края на краищата, този човѣкъ, който развие туй качество въ себе си, както казватъ въ митологията, самъ ще почне да яде своитѣ дѣца. Когато човѣкъ е горделивъ, той самъ яде дѣцата си. Види, че нѣкой човѣкъ е ученъ, върне се дома си, яде дѣцата си. Види, че нѣкой е религиозенъ, върне се дома си, яде дѣцата си. Да има възможность, да отрѣже главитѣ на всички хора съ единъ замахъ, но да остане само неговата глава. Сега, вие ще се самоанализирате. Искамъ всѣки отъ васъ да познава постѫпкитѣ си, не само да бѫдете строги, но и справедливи спрѣмо себе си. Именно това е прѣимуществото на всѣки ученикъ. За да може да възстановимъ помежду насъ хармонията, ние трѣбва да имаме единъ ключъ. Азъ ще ви кажа кой е този ключъ. Той е обичьта. Въ музиката има два ключа: има цигуленъ ключъ, има и басовъ ключъ. Само по този ключъ може да четете едно произведение. И тъй, ученицитѣ трѣбва да иматъ ключъ, и учительтъ трѣбва да има ключъ. Тогава, нѣкои идватъ при мене безъ ключъ, и питатъ: Какво мога да направя? Казвамъ: нищо не можешь да направишь. „Защо?“ — Нѣмашъ ключъ. Всички твои мисли, желания, дѣйствия трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени по единъ великъ законъ, който Господь е турилъ. Той не може да се измѣни. Сега, имайте прѣдъ видъ, че въ свѣта има двѣ влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния животъ, тогава ще дойдать земнитѣ влияния, магнитизмътъ, електричеството, влиянието на най-низшитѣ животни. Най-низшитѣ животни ще почнатъ да упражняватъ влияние върху васъ. И понеже при влизането въ една окултна школа се развива чувствителностьта, то вие ще бѫдете въ състояние да възприемете мислитѣ на по-низшитѣ сѫщества отъ животинското царство. Затуй има опасность всѣки ученикъ да се зарази отъ своитѣ минали низши състояния на битието. Когато всички учители прѣдупрѣждаватъ ученицитѣ си, тѣ ги прѣдупрѣждаватъ именно за тия състояния докато ученицитѣ не дойдатъ въ състояние, да разбиратъ своя умъ, да регулиратъ тѣзи течения отъ слънцето и отъ центъра на земята, и послѣ, да разпознаватъ тия течения и ключоветѣ на низшето животинско царство. Запримѣръ, гнѣвите се нѣкому, и нѣкой пѫть у васъ се зароди едно желание: „Да имамъ едно вѫже, да го метна на врата му, да го стисна, та да го удуша“. Отъ гдѣ се е явила тази мисъль? Тази мисъль е мисъль на паяка. Паякътъ, като хване пеперудата, омотае я. Слѣдователно, вие сте влѣзли въ царството на паяцитѣ. Нѣкой пѫть у васъ се зароди мисъльта: „Да го бодна малко, да му дамъ малко отровица, даго отровя“. Отъ гдѣ се е взела тази мисъль? — Отъ скорпиона, отъ змията. Всички тия сѫщества искатъ да отровятъ своята жертва. Всички тия мисли вие ще ги приемете, и тогава вашиятъ умъ ще влѣзе въ туй течение, и ще направите едно прѣстѫпление. И сега, азъ мога да анализирамъ всѣка една ваша мисъль, всѣко едно низше или висше проявление отъ гдѣ иде. Ще кажете: „Тъй Господь е наредилъ“. Не, Госнодь е наредилъ много хубаво всичко въ битието. Великитѣ Учители или Великиятъ Учитель на битието много добрѣ е наредилъ всичко. Когато влѣзете въ тази система, Великитѣ Учители ще ви разправятъ, точно и опрѣдѣлено, въ каква посока ще трѣбва да се движите. И тъй, сега религиознитѣ хора казватъ, запримѣръ, че намъ не ни трѣбва истина. Защо ни е насъ истината? Отъ окултно гледище, другояче обясняватъ необходимостьта отъ истината. Истината въ разумния животъ е тъй необходима, както свѣтлината е необходима за физическия свѣтъ, слѣдователно и нейнитѣ лѫчи сѫ необходими, Истината има два вида лѫчи: бѣли и черни лѫчи. И, ако вие не сте подготвени, може да се заразите съ отрицателната страна на истината. Сега, този фактъ, който ви навеждамъ, е малко тъменъ за ума ви. Какъ тъй? Кои сѫ причинитѣ? Окултната наука отговаря на въпроса, кои сѫ причинитѣ за раздѣляне на Бѣлото Братство отъ черното братство. Първоначално тѣ сѫ били едно братство, вървѣли сѫ въ една посока, но идватъ до едно мѣсто, отдѣто настѫпва раздѣляне, еднитѣ хващатъ налѣво, другитѣ — надѣсно. Защо? — Еднитѣ възприематъ чернитѣ лѫчи на истината, а другитѣ — бѣлитѣ лѫчи. Тия лѫчи ги има въ слънцето. И въ слънчевата свѣтлина има черни и бѣли лѫчи. Има тъй наречено бѣло слънце и черно слънце. Отъ бѣлото и отъ черното слънце едноврѣменно идватъ двѣ течения, които се сливатъ. Като казвамъ „черни лѫчи“, подразбирамъ, че вибрациитѣ на тѣзи черни лѫчи сѫ по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрпцатолни качества се дължатъ на тия вибрации, коитъ идатъ отъ чернитѣ лѫчи. Коя е причината за проявяването на тия лѫчи? Ако не можете да контролирате ума си, въ всѣки единъ моментъ на раздразнение, на безвѣрие или въ какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия умъ, вие вече сте проводникъ на чернитѣ лѫчи. Затова, когато изучаваме Библията, тамъ всѣкога се прѣпорѫчва да бѫдемъ положителни. Въ окултизма не може да кажете: „Ако е рекълъ Господь, ще вѣрвамъ“. Ако вѣрвашъ, ти си на дѣсяо, ако не вѣрвашъ, ти си на лѣво, защото невѣрието въ едно отношение е вѣра въ друго отношение. Сега, всичкитѣ тия енергии, които идатъ, тия двѣ течения минаватъ прѣзъ човѣшкия мозъкъ. И, слѣдователно, вие постоянно ще изучавате методитѣ, прѣзъ кои области минавате. Запримѣръ, когато дойде една религиозна мисъль у васъ, тя нѣма да се появи въ прѣдната часть на главата ви, а ще се появи отгорѣ, перпендпкулярно. Когато дойде една научна мисъль, тя нѣма да се появи хоризонтално въ главата, а ще върви подъ ѫгълъ, въ единъ крѫгъ. Ако вземете лѫчитѣ, които излизатъ отъ очптѣ ви, и ги турите въ една плоскость, всички тия сили, които падатъ подъ единъ наклонъ отгорѣ, дѣйствуватъ въ права посока, а всички други сили, които идватъ въ другъ наклонъ, дѣйствуватъ отрицателно, тѣ сѫ енергиитѣ отъ чернитѣ лѫчи. Ако дойде гнѣвъ, той ще се появи въ областьта около ушитѣ ви. Ако много се гнѣвите, ще почне нѣщо да ви стяга около ушитѣ, да ви наболява нѣщо. Ако гордостьта се увеличи чрѣзмѣрно, ще чувствувате отзадъ на главата, въ мозъка си едно болезпепо напрѣжение. То е излишно. Сега, казвамъ, че природата не обича дисхармонията. Всички тия сили, които минаватъ прѣзъ мозъка, иматъ своето прѣдназначение. Но тия центрове на мозъка могатъ да станатъ положителни и отрицателни. Когато единъ центъръ стане положителенъ, той възприема бѣлитѣ лѫчи на свѣтлината, положителната страна на истината, и тогава имашъ едно възходяще състояние, настроение къмъ Бога, и умътъ ти се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие ще имате единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, безъ да си давате отчетъ защо трѣбва да служишъ на Бога. Казвате: „Трѣбва да се служи на Бога“. Защо? Какъ? — Не знаете. Тогава се явява религиозния фанатизъмъ, и ще се придържашъ къмъ формитѣ и обрядитѣ. Ще отидешъ въ църква, и, ако си православенъ, ще запалишъ една свѣщь. А онзи, който не запали свѣщь, счита това като голѣмо прѣстѫпление. Че утрѣ може да откраднешъ една овца, то е нищо, това не прѣчи, стига че можешъ да служишъ на Бога, да палишъ свѣщи. Че други погрѣшки може да направишъ, нищо. Окултната наука не приема този моралъ. Сега, тия сили, като се трупатъ вѫтрѣ въ мозъка, въ бѫдеще ще станатъ една спънка за вашето развитие. Защото, не мислете, не можете да се освободпте отъ тѣхъ. Този мозъкъ, който се проявява на земята, въ физическото поле, има си двойиикъ въ астралния свѣтъ, и слѣдъ като отидете тамъ, тѣзи енергии, които се складирватъ въ този свѣтъ ще ги прѣживѣете по обратенъ пѫть. Всичко отъ този свѣтъ ще прѣживѣете и тамъ. Сега, първото нѣщо е владане на мозъка. Въ какво седи туй владане? То не е лесно изкуство, понеже имаме много навици. Онзи, който влиза въ школата, трѣбва да се справя съ тѣзи навици. Казвате: „Човѣкъ трѣбва да бѫде търпѣливъ“. Човѣкъ нѣкой пѫть може да бѫде търпѣливъ, и пакъ да има обратни резултати. Въ окултиата школа искаме, когато човѣкъ бѫде търпѣливъ, да има положителни резултати. Той, като е търпѣливъ, отстѫпва, отстѫпва, отслабва и не може да развие ума си. Търпѣнието не трѣбва да бѫде като база за отслабване на ума, а за засилване, укрѣпване. Даже азъ се опасявамъ отъ това, че нѣкога въ окултната школа има опасность за отслабване на ума, защото тъй се стимулиратъ други обратни течения. Запримѣръ, нѣкой челъ нѣкоя книга, но този методъ, който се прокарва тамъ, той не го е провѣрилъ. И много източпи методи сѫ бивали употрѣбявани въ Англия и въ Америка, но сѫ дали отрицателни резултати. Сега, окултиститѣ, на западъ, искатъ да изработятъ единъ природенъ методъ, природенъ начинъ. Ние ще вървимъ по тоя, естествения, природния методъ: най-безопасниятъ, най-добриятъ. Той седи въ слѣдното: — обърнете внимание — вие въ ума си нѣма да си прѣдставяте Бога кѫдѣ е и какво е, но винаги ще си прѣдставяте, че Богъ е едно разумно сѫщество, което рѫководи всички нѣща безъ никаква погрѣшка, и като имате тази мисъль, тя тъй ще узрѣе въ вашия умъ, че ще регулира мозъка ви. Запримѣръ, ще имате едно упражнение: станете сутринь, спрете се и не само да прочетете една молитва, но и да помислите, че Богъ е Любовъ, че въ Него нѣма никакъвъ гнѣвъ, никакво отмѫщение, никакво незадоволство. Тогава ще турите въ ума си положителни качества за Бога, че Той е всемѫдъръ и всички погрѣшки, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ човѣшки погрѣшки, и онова, което Той е построилъ въ този свѣтъ, всичко е добро. Ще кажете: „Ама туй знаемъ“. Не, за контролиране на вашия мозъкъ туй ще знаете. Този е най-простиятъ, най-цѣлесъобразниятъ, единъ отъ най-добритѣ методи. И Писанието казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Забѣлѣжете, и Господь има такива другари. Когато помислите тъй, вие ще прѣдизвикате всички течения, които идатъ отъ Бога и минаватъ прѣзъ редъ сфери, тѣ ще нахлуятъ и ще образуватъ вашитѣ мисли. Туй течение отъ Бога къмъ васъ нѣма да дойде изведнъжъ. Щомъ помислите така, тази мисъль ще мине отъ Бога прѣзъ умоветѣ на хората и тогава, по обратенъ пѫть ще дойде къмъ васъ. Тази мисъль ще мине прѣзъ всичкитѣ мозъци отъ по-благороднитѣ хора къмъ по-низшитѣ, и послѣ ще дойде къмъ васъ. Тогава вашиятъ духъ ще започне да работи съобразно законитѣ. Той ще започне да намира течението на тѣзи мозъци, и този мозъкъ ще почне да се упражнява. Това ще бѫде като съ онзи градинарь, който прокарва различии вадички да поятъ градината му. Така мозъкътъ ви ще се упражнява. Сега, индуситѣ иматъ и другъ методъ, но нѣма да ви говоря тази вечерь за този методъ. Азъ ви говоря за единъ отъ най-проститѣ, но най-целесъобразенъ методъ. Всички могатъ да го употрѣбятъ, абсолютно безъ никаква опасность, и той всѣкога ще произведе най-малко 75 % резултатъ. Повтарямъ: тази хармония между васъ е необходима. За сега още не се е въдворила тя. И азъ искамъ, въ тази школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои въ слѣдното: да имате взаимно почитание единъ къмъ другъ, да знаете, че вие сте разумни души, въ които Богъ е вложилъ умъ, съ който може да си служите. Нѣкоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законитѣ, той нѣма да гледа на кальта. Слѣдователно, единъ окултенъ ученикъ нѣма право да сѫди. Ще каже: „Братко, ти си поокалянъ малко, чакай да те поочистя“. А нѣма да му каже: „ти си такъвъ-онакъвъ“. Нѣма право! Азъ нѣмамъ право да ви сѫдя. Онзи, Великиятъ Учитель, всѣкога мълчи, зѫбъ не обѣлва, той не говори за погрѣшкитѣ. Вижда всички погрѣшки, но мълчи и не ги осѫжда. Когато хората видятъ послѣдствията отъ своитѣ грѣшки, тогава той казва: ,Не е този пѫтьтъ“. А вие, българитѣ, слава Богу, може да ви пратимъ за критици въ другия свѣтъ. Особено българитѣ сѫ най-голѣмитѣ критици. Азъ не съмъ срѣщалъ други хора такива критици, като българитѣ: бръснатъ безъ вода навсѣкѫдѣ. У всичкитѣ българи това е една забѣлѣжителна чърта. И тази чърта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито, още отъ грѣхопадането. Туй, дѣто страдатъ българитѣ, то е, защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на свѣта, най-слабо е развито религиозното чувство у българитѣ. Туй е фактъ, който съмъ констатиралъ при измѣрванията си, съ сантиметъръ. Като дойде до твърдостьта, до упоритостьта на българина, навсѣкѫдѣ съмъ турилъ 7 см.: щомъ дойде до религиозното чувство, то спада отъ 2 — 3 см., а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвамъ: ето гдѣ е грѣхътъ! Затуй той е критикъ, нѣма благоговѣние. Но, българинътъ скоро се разочарова, нѣма свято нѣщо за него. Идете въ кафенетата, въ селата, българинътъ никога нѣма да говори съ почитание за жена си, нито жената ще говори съ почитание за мѫжа си. Като дойде жената, тя ще изкара на мѫжа си всички отрицателни качества. Като дойде мѫжътъ, и той що изкара отрицателнитѣ качества на жена си. Не само между тѣхъ е така, но и между васъ е сѫщото. Така, обаче, не можете да бѫдете окултни ученици, това да ви го кажа. Ако вие влѣзете тукъ, тъй, като мѫже и жени, да ви кажа право, не можете да бѫдете ученици. Ако въ бѫдеще се чувствувате мѫже и жени, отвънка може да бѫдете, но въ школата, кракътъ ви не може да стѫпи, Ученикъ, който влѣзе въ школата, и ученичка, която влѣзе въ школата, ако сѫ мѫжъ и жена, ще иматъ взаимно почитание помежду си. Ако сѫ мѫжъ и жена и започнатъ: „Моята жена, моятъ мѫжъ, е такъвъ-онакъвъ“, не сте ученици. Ако сте братъ и сестра и започнатъ: „Моятъ братъ, моята сестра е такава-онакава“, ще бѫдете вънъ отъ школата. Казвамъ: който влѣзе въ школата, трѣбва да бѫде единъ образецъ. Въ школата азъ нѣма да обѣля ни зѫбъ за вашитѣ прѣстѫпления. Азъ ще си туря други очила сега. Въ окултната школа има други очила, „любовни очила“ ги казватъ. Тия „любовни очила“ седятъ въ слѣдното: ние съ тѣхъ виждаме добрата страна на всичкитѣ ви недостатъци. И ние сѫдимъ за резултатитѣ така: ако азъ взема въ рѫката си, запримѣръ, една тесла и разсѣка едно дърво на 2, 3, 4, 5, 6 и повече парчета, и ако отъ тия парчета изкараме една кола, съ която хората могатъ да си служатъ, тази тесла е постигнала цѣльта си. По резултатитѣ сѫдимъ. Но, ако азъ накълцамъ дървото, и нищо не излѣзе, казвамъ: цѣльта не е постигната. Ние се произнасяме въ края, какви ще бѫдатъ послѣдствпята. И азъ искамъ отъ васъ всинца ви да бѫдете много внимателни. Ние ще започнемъ съ дѣлането на трески. Ще дяламе по всички правила, и въ края ще видимъ какво може да изкараме. Сега, азъ вяждамъ, въ вашатѣ умове седи мисъльта: „Не може ли по-лесно да стане това, иѣкой да ни новлияе чрѣзъ хипнотизма?“ Не. Най-безопасниятъ методъ е: сутринь да мислишъ за Бога, че е Любовъ, че е всемѫдъръ и всеблагъ. Това е първата молитва. Всѣка сутринь, като станешъ, помиели 1 — 2 мииути върху това, че Богъ е Любовъ, че Богъ е всемѫдъръ и всеблагъ, и веднага ще почувствувашъ едно добро разположение, ще тонирашъ мозъка си. Слѣдъ като се произведе туй състояние, има други методи. Ние ще пристѫпимъ вече къмъ специални методи, ще пристѫпимъ тъй, както ангелътъ, който, като дойде при Корнейла, донесе му сѫщественото, донесе тази свѣтлина въ неговия мозъкъ, и му каза: „Поввкайте Петра, той ще ви научи сѫщественото“. Когато човѣкъ възприеме сѫщеетвеното въ себе си, тогава ще дойде единъ окултенъ Учитель, който и да е, безразлично, за да го научи на онѣзи основни правила, които трѣбва да изпълнява. Сега, азъ искамъ туй, първото правило всинца да го приложите за двѣ седмици. Ще си вземете едно тевтерче. Сутрииь, като станете, ще отправите ума си къмъ туй разумно сѫщество. Ще отбѣлѣжите въ тевтерчето си кога сте започнали, и слѣдъ като си направите упражнението, има ли нѣкаква промѣна, какво сте почувствували. Ще го правите три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Слѣдъ двѣ седмици ще видимъ какъвъ резултатъ има. И тъй, всѣки ще си вземе по едно тевтерче. Ще кажете: „Безъ тевтерче не може лн?“ — Не може. Едно малко тевтерче ще си имате въ джоба, и ще си отбѣлѣзвате въ него. Ако пропусиете да направите нѣкой пѫть упражнението, ще бѫдете толкова искрени, ще отбѣлѣжите, че сте пропуснали. Нѣма да избѣгнете това — нѣкой пропусналъ, и послѣ не отбѣлѣзалъ. Това е опасно. Ако пропуснете, ще отбѣлѣжите вашата погрѣшка, нищо не значи. Въ всичкитѣ си упражнения ще бѫдете искрени, ако искате да имате резултати. Този опитъ ще го правите двѣ седмици. Вие имате стари възгледи, които много мѫчно може да се изкоренятъ. Ще каже нѣкой: „Не е ли по-хубаво азъ да стана сутринь и да си направя една хубава молитва?“ По-хубава молитва отъ тази нѣма въ свѣта: да помислишъ, че Богъ е Любовъ, Богъ е всемѫдъръ, Богъ е всеблагъ. По-хубава молитва отъ тази, азъ не зная. Като помислишъ за Бога, че е Любовъ, ще ти се стопли сърцето: като помислишъ за Бога, че е всемѫдъръ, ще дойде свѣтлина въ ума ти, нѣма по-хубаво нѣщо. И азъ съмъ казвалъ тъй: свѣтлина въ умоветѣ ви, чистота въ сърцата ви и истина въ душитѣ ви. Свѣтлината ще ви даде знания, чистотата ще ви даде сила и стремежъ, а истината въ душитѣ ви ще ви даде свобода. Това е моето правило, нали ви го дадохъ. И тъй, който иска да има свѣтлина въ ума си, щомъ помисли за Бога, че е всемѫдъръ, веднага свѣтлината ще дойде въ ума му. Щомъ помисли, че Богъ е Любовъ, ще дойде топлината, а когато се яви топлината, заедно съ нея ще дойде чистотата. Нали вие само съ врѣла вода правите дрехитѣ си чисти? Безъ топлина чистота не може да има. Туй ще имате прѣдъ видъ, Като станете сутрипь, ще дойдатъ вашитѣ стари учители, ще ви кажатъ: „Не му е врѣмето, може да си поспишъ, има врѣме“. Не, първото нѣщо, щомъ се пробудишъ, е да кажешъ тази молитва. Но кога? Като си легнешъ вечерно врѣме, и като си спалъ прѣзъ нощьта много добрѣ, спокойно. Съ първото пробуждане направй упражнението. Ако си се пробуждалъ и заспивалъ, законътъ е другъ. При първото пробуждапе не лѣгай повече да спишъ, стани и направи туй упражнение. Слѣдъ него вече не лѣгай! Вие ще кажете: „Ами ако е въ единъ часа?“ — Въ единъ часа нѣма да се събудите вие. Вие ще се събудите въ 3, 31/2 или въ 4 часа. При безпокоенъ сънь ще се събудишъ въ 1 ч., въ 2 часа: който спи добрѣ, той ще се събуди въ 3, 31/2 часа, а аристократитѣ ще се събудятъ въ 6, 7, 8 или 9 часа и ще кажатъ: „Успали сме се“. И тъй: упражнението сутринь ще го направите рано, на обѣдъ — прѣди 12 часа, а не слѣдъ 12 часа. На работа си нѣкѫдѣ — туй упражнение ще може да го направишъ навсѣкѫдѣ. Вие може да се спрете 1, 2, 5 минути. Колкото и да е строгъ вашиятъ началпикъ, ще вземете перото да работите, и ще си отправите ума нагорѣ съ мисъльта, че Господь е Любовь. И никой нѣма да забѣлѣжи, че правите това. Нѣма условия, които да ви попрѣчатъ. Даже и жената, като готви, като пържи въ тиганя, за 2—3 минути може да спре лъжицата. Нѣма да ви изгори яденето. Ако ви изгори яденето, азъ ще ви го платя. Нѣма да изгори. И тъй, азъ искамъ вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не турите хармонията, тя скоро иде въ свѣта, тя сама ще се въдвори. Защото, онѣзи цигулари, които сѫ майстори, сами си нагласяватъ цигулката, а онѣзи, които не сѫ майстори, други имъ ги нагласяватъ. Тъй че ако ги оставите, други пъкъ ще ви ги нагласятъ. Ние сами трѣбва да знаемъ поне да нагласяваме цигулкитѣ си. Сега, разбрахте ли първото правило? Вечерно врѣме, 5 минути прѣди да си лѣгате, ще си направите упражнението. Сега, въ тази школа да не казва нѣкой, че азъ оставамъ при особено мнѣние. Особено мнѣние тукъ нѣма, Който иска особено мнѣние, то значи: азъ ще взема отъ школата туй, което ми трѣбва, а за другото оставамъ на особено мнѣние. Който иска да остане при особено мнѣние — отвънка. Който и да е ученикъ, който не е готовъ да направи туй упражнение, той не е достоенъ за ученикъ. Сега, азъ да ви помогна на туй упражнение, макаръ да съмъ го правилъ много пѫти, пакъ ще го правя за двѣ седмици съ васъ. Нѣкои отъ васъ може да имате изкушение, че ученикътъ трѣбва да го прави, а учительтъ — не. Азъ ще го правя съ васъ. Запитватъ: отъ кога да го започнемъ? — Отъ тази вечерь. Въ тевтерчето ще си отбѣлѣзвате часа, когато сте го направили, и тритѣ пѫти прѣзъ деня. Ако нѣмате часовникъ, поне да отбѣлѣжите, че сте го започнали. Ще си отбѣлѣзвате въ тевтерчето само съ една буква какво сте почувствували. Ако почувствувато любовъ, ще турите само буквата Л. Ако почувствувате сила, ще турвте само буквата С. Ще пишете само прѣживяванията си, и то само съ букви. Другояче, вие ще се отклоните. Въ туй упражнение, все-таки, ще ви дойдатъ нѣкои нови мисли, забравени мисли, нови чувства, ще се прояви въ васъ нѣщо благородно, ще влѣзете въ тѣзи течения. Азъ ви давамъ това упражнение, понеже влизате въ школата. Всѣкога не може да имате туй упражнение: да го знаете това. Другъ пѫть и хиляди лева да плащате, туй не може да го имате. Да не мислите, че всѣкога можете. Туй е специално упражнение, и ако го използувате добрѣ. Ама може да кажете: „Другъ пѫть!“ Не, всички нѣща въ природата си иматъ опрѣдѣлено врѣме. Не го ли направишъ на врѣме, вратата е затворена. Не отидешъ ли на врѣме, вратата е затворена, ще чакашъ. Почнешъ ли да хлопашъ, ще ви кажатъ: „Не ви позиаваме“, оставате си назадъ. Вие ще благодарите, че ви даватъ единъ опитъ за 2 седмици, не повече, за 2 седмвци само. Слѣдъ 2 седмици ще спрете, нѣма да го употрѣбявате. Подиръ 2 седмици и да искате, нѣма да дойде то. Ще кажете: „Ама ние го знаемъ това нѣщо“. Не го знаете. „Ние сме го мислили“. — Не сте го мислили още. Ако вие възприемете слънчевата свѣтлина чрѣзъ отражението й прѣзъ 10 огледала, прѣзъ които е минала, и ако я приемете направо, има голѣма разлика. Въ туй положение ще имате най-малко първото отражение на тази свѣтлина, която ще слѣзе отгорѣ. Сега нѣма да бѫдете прѣдвзети, да казвате, че ще останете на особено мнѣние. Никакво прѣувеличение! Това ще бѫде встѫпление къмъ упражненията, които постоянно ще правимъ. Редъ упражнения ще имаме. Сега, за да може тази идея да порастне, трѣбва вода, нали? Да четемъ тогава за водата! (Прочетоха се 20 теми върху „прѣдназначението на водата“). Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Природни методи. 7. Школна лекция на общия окултенъ класъ 13.IV. — 1922, Четвъртъкъ, Ст. София. Т. м. Ше направя нѣколко бѣлѣжки. Когато нѣкое младо растение поникне отъ земята, то е крѣхко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания отъ въздуха. Туй, което въздушнитѣ течения извършватъ за растенията, за да ги укрѣпятъ, сѫщото извършва и човѣшкиятъ умъ за разтежа на духовното тѣло на човѣка. И когато влизате, тукъ, въ школата, ще ви подложатъ на разни вѣтрове, отъ всички посоки. Туй да го имате прѣдъ видъ. Това е законъ! Но, да не ви е страхъ. Който влѣзе въ тази школа, и го е страхъ отъ нѣкакви дупки — да нѣма течение — той не разбира закона. На вѣтрове ще бѫдете изложени отъ всички посоки, отъ изтокъ и отъ западъ, отъ сѣверъ и отъ югъ, отъ всѣкѫдѣ. И на други вѣтрове още ще бѫдете изложени. Тия вѣтрове понѣкога ще бѫдатъ топли, понѣкога студени, понѣкога ще бѫдатъ придружени отгорѣ съ благотворенъ дъждъ, по нѣкой пѫть съ лапавица, по нѣкой пѫть съ градъ. Всички тия положения ще дойдатъ, туй трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Сега, туй, което става въ природата, ще стане и вѫтрѣ въ васъ. Не стане ли така, вие не сте на правъ пѫть. Ако нѣкой ви проповѣдва нѣкое учение безъ мѫчнотии, безъ вѣтрове, безъ лапавица, безъ градъ и безъ дъждъ, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бѣло Братство. Туй сѫ принципи, това сѫ положения, които трѣбва да държите въ ума си, и да ги опитате. Ако нѣкой отъ васъ се съмнѣва, имате врѣме, ще ги опитате, но, ще констатирате този фактъ, защото ние се приближаваме къмъ изучаване на една положителна наука, въ която законитѣ не мязатъ на законитѣ въ сегашната наука. Въ тази наука, въ която ви въвеждаме, нѣма абсолютно никакви изключения, тамъ всичко е точно опрѣдѣлено. Като казвамъ „точно опрѣдѣлено“, не разбирамъ, че е ограничено. Не! Двѣ противоположни мнѣния има въ окултната наука, въ окултната школа. Безграничното включва въ себе си граничното, и граничното включва въ себе си безграничното. И тогава казвамъ, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силнитѣ хора могатъ да се проявятъ, а слабитѣ — не могатъ. Само онази свѣтлина, която е силна, може да се прояви, а свѣтлина, на която вибрациитѣ сѫ слаби, не може да се прояви. Слѣдователно, отъ васъ искамъ да бѫдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? Отъ васъ се иска да бѫдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способенъ, да се труди, за да стане способенъ. Който не е даровитъ, не е талантливъ, да се труди, да стане способенъ, да прояви своя талантъ, а неспособниятъ да пробуди своята способность. Нѣма какво да се обезсърчавате, това е едно положение. И тъй, всички ще вложите въ умоветѣ си мисъльта, че трѣбва да бѫдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всѣки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорятъ законитѣ на Бѣлото Братство. Тѣ гледатъ какъ постѫпваме спрѣмо себе си, и отъ тамъ знаятъ какво ще бѫде положението ни къмъ другитѣ. Ако азъ изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо нѣма да излѣзе. Законътъ е вѣренъ. Слѣдователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралътъ — да се подигнемъ надъ сегашния моралъ въ свѣта. Да подигнемъ себе си! Тъй че, еди-какво си казалъ нѣкой ученъ, нѣкой пророкъ или светия, че свѣтътъ така е създаденъ — трѣбва да се издигнете надъ общия уровенъ, надъ това мнѣние. Да не изопачавате правитѣ думи на Христа! Азъ питамъ: Всички тѣзи съврѣменни хора били ли сѫ въ врѣмето на Христа, чули ли сѫ какво Той е говорилъ, какво е казалъ? Казватъ: „Не сме чули, но сѫ ни го прѣдали“. Туй, което е писалъ този апостолъ, ти сигуренъ ли си въ това? „Еди-кой си какво казалъ“. Не, не, ние имаме други доказателства за онова, което Христосъ е говорилъ, ние имаме една архива, въ която всичкитѣ думи на Христа сѫ написани съ златни букви. Знаете ли въ каква велика книга, на какви листа сѫ написани Христовитѣ думи? Тамъ сѫ написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четатъ отъ това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искатъ да ни убѣдятъ, че туй Евангелие е свещено, дадено ни отъ Духа Светаго. Не, не, отъ Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христосъ е проповѣдваль. Евангелието, което Христосъ е говорилъ, се е отпечатило на листата на тази Велика книга. Каквото Христосъ е говорилъ, всичкитѣ му бесѣди сѫ напечатени на тази книга, дума по дума, тъй, както се възпроизвежда всѣка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирамъ! И колко думи, колко притчи, колко нѣща сѫ напечатени върху листата на тази книга, за които свѣтътъ даже и не подозира! И тъй, първото положение, което се поставя въ туй Евангелие е слѣдното: Бѫдете силни, защото Богъ живѣе вѫтрѣ въ васъ! Защо? Такъвъ е законътъ. Чудни сѫ хората! Ама ще каже нѣкой: „Апостолъ Павелъ е казалъ, че когато сме слаби, тогава сме силни, и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павелъ е билъ окултистъ, и знаете ли какво е искалъ да каже той съ това? То значи: когато мисля като човѣкъ, слабъ съмъ, а Богъ, който живѣе въ мене, ме прави силенъ. Когато нѣкой е силенъ, това значи, да съзнава, че Богъ живѣе въ него. Слабъ съмъ, като човѣкъ, но понеже Богъ живѣе въ мене, силенъ съмъ. Като казвамъ, че Богъ живѣе въ мене, тази дума пакъ е неразбрана. Богъ не може да живѣе въ мене или вѫтрѣ въ васъ. Вие още не сте проявени, какъ ще живѣе Господь въ васъ? Вие 10 пѫти на день се измѣняте, какъ ще жявѣе Господь въ васъ? Въ Писанието, нѣйдѣ, ап. Павелъ казва: „Вие сте храмъ Божий“. Кое е храмъ Божий? — Душата ви. Вашата душа е нѣщо велико! И, слѣдоватено, ние сега градимъ тѣзи малки храмчета, въ които душата ще се смали. Туй вѣчното, безграничното, тъй ще се смали, че да влѣзе въ този малъкъ храмъ на Любовъта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, въ едно и сѫщо врѣме. За Бога, колкото е лесно да бѫде безграниченъ и безконеченъ, толкова е лесно да стане граниченъ и конеченъ, заради насъ. Когато ми кажатъ, че едно сѫщество е конечно, много нѣщо разбиримъ. Азъ разбирамъ, че величието, интелигентностьта и Любовъта на Бога сѫ толкова голѣми, че Той се смалява въ туй малко сѫщество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното въ Бога. Туй разбирамъ Богъ! Този Господь ви прѣпорѫчвамъ, Господь, който може да слѣзе до вашия уровенъ, отъ тамъ да ви подигне, и да ви направи като себе си. Въ какво? Да бѫдете като Него силни, да разберете живота на другитѣ сѫщества, и да подигнете и тѣхъ. Това е учението, което Христосъ е училъ. Сега, това, което имаме, не е моралъ. Ние оставяме сегашния моралъ, и ви даваме нови принципи, които трѣбва да имате, и да ги разработвате. Когато разработвате принципитѣ вѫтрѣ въ душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни — силни и мощни да прѣтърпявате всичко. Сега, ще обясня и думата „търпѣние“, отъ окултно гледище. Всѣки ученикъ отъ школата на Всемирното Бѣло Братство, трѣбва да бѫде търпѣливъ. Но какъ? Нѣкои, запримѣръ, се въздържатъ, и казватъ: „Азъ бѣхъ много търпѣливъ, въздържахъ гнѣва си“. Да въздържашъ гнѣва си, това не е търпѣние, Търпѣливиятъ човѣкъ е богатъ човѣкъ, който постоянно изплаща дълга си на всѣки, който идва при него. Той има сила въ себе си. Да въздържашъ гнѣва си, това не е търпѣние, това е мѫчение. Сега проповѣдницитѣ искатъ да ни убѣдятъ, че мълчаливиятъ билъ търпѣливъ. Не е търпѣлввъ такъвъ човѣкъ. Когато другъ се радва и весели, той мисли за съвсѣмъ друго нѣщо. Търпѣливиятъ човѣкъ, като дойде нѣкой при него, той го пита: „Какво искашъ отъ мене?“ — Ти ми дължишъ. „Колко?“ — Плаща. Той постоянно пѣе своята пѣсень. А сега, като дойде нѣкой при нѣкого, казва му: „Ти си безчестенъ“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добрѣ ме наругаха, азъ съмъ много търпѣливъ човѣкъ“. Никакво търпѣние не е това, ти си човѣкъ на мѫчението. Но тукъ, въ тази школа никакво мѫчение нѣма. Прѣди да влѣзете въ тази школа, докато влѣзете, мѫчение има, но като влѣзете въ нея, трѣбва да бѫдете търпѣливи, весели, да обладаете цѣлъ свѣтъ. Тъй ще разберете търпѣнието, като ученици. Като дойде нѣкой при мене, ще го питамъ: Търпѣливъ ли си? То значи, че имашъ да ми давашъ. Нѣкой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имашъ дългъ, дължишъ. Колко? — Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? — 10—20%. Азъ нѣма да обѣля зѫбъ. Ще отворя кесията си — „заповѣдай!“ Доволенъ ли си? — Доволепъ съмъ. Ще се рѫкувамъ. Ще дойде при тебе нѣкой. „Азъ съмъ обиденъ“. — Ще отворишъ кесията си, ще платишъ, и ще се свърши въпроса. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиитѣ си, и ще плащате. Като дойде, ще платишъ. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ. И, ако туй учение се прилагаше, християнскиятъ свѣтъ щѣше до сега да се подигне, щѣше да се оправи. А сега, съ какво се занимавате? Съ въпроса: „Спасилъ ли ни е Господь или не“. Като ни е пратилъ Господь на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, Христосъ всичко е прѣдвидѣлъ. Христоеъ е проявление на тази Любовъ. Той изпраща Любовъта къмъ онѣзи, които е спасилъ отначало. Но понеже тѣ сѫ готови и сега да възприематъ Любовъта, тѣ сѫ били въ зачатие. Майката кога храни дѣтето си? Тѣзи хора не разсѫждаватъ върху тази философия. Ами когато онова дѣте е въ утробата на майка си, сучи ли отъ гѫрдитѣ й? Не, млѣкото ще остане за майката. Тя задържа млѣкото си за врѣмето, когато се роди дѣтето й. Слѣдователно, прѣзъ врѣмето на своето ембрионално състояние, докато се родимъ, Богъ ни е чакалъ, за да прояви Любовъта си. За нѣкои отъ насъ, които сме родени, има млѣко, а за нѣкои — твърда храна. Колкото по-нататъкъ вървите, повече ще опитвате благата. Слѣдователно, ние сме въ онзи периодъ, когато Божията Любовъ се проявява къмъ ученицитѣ. Значи, ние сме въ най-прѣкрасното състояние, когато Богъ съизволява да се прояви на ученицитѣ. Какво по-хубаво има отъ това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката, и иди на училище“. И цѣлиятъ козмосъ, съ всичкитѣ слънца и планети, е създаденъ, като едно прѣдметно училище, и всички васъ ще ви разхождатъ по всички планети, слънца и по мѣсечината, ще ходите навсѣкѫдѣ да учите. Разни посоки ще вземете въ екскурзиитѣ си, и пакъ ще се срѣщнете. Но ще питате: Слѣдъ колко милиони години ще се срѣщнемъ? Не, едно пѫтешествие отъ 10 милиони годинн можемъ да го съкратимъ на 1 часъ или на 1/2 часъ, а друго пѫтешествие отъ 1/2 часъ може да го разтеглимъ въ 100 милиони години. То е въпросъ на движение, на бързина. Зависи какъвъ влакъ ще вземемъ, съ каква скорость, съ каква бързина. Тамъ е въпросътъ, съ какъвъ влакъ ще пѫтувашъ. Ако се качите на единъ влакъ съ голѣма бързина, слънцата ще минатъ край васъ много бързо, не ще може да разгледате всички хубости, и ще си кажете: „Минахме изъ вселената, и нищо не видѣхме“. Ако пъкъ вземете единъ тренъ, който пѫтува съ малка бързина, на едно мѣсто ще се спрѣте, на друго мѣсто ще се спрѣте, ще видите всѣка планета. Между тѣзи планетни пространства има такива свѣтове, каквито съврѣменнитѣ хора и не подозиратъ, тѣ мислятъ, че туй, което виждатъ, само то е. Не, има други свѣтове, които не могатъ да се видятъ съ съврѣменнитѣ телескопи. Айнщайнъ казва, че нѣма врѣме и пространство. Азъ разбирамъ езика му: нѣма врѣме и пространство, но има състояния. И тъй, първото положение за ученицитѣ е, да бѫдете силни. Ще турите въ ума си мисъльта, да имате сила. Тогава, за придобяване на тази сила, ние имаме вече методи. Има закони какъ да придобиемъ сила. Ще ви поставимъ на изпитъ и ще видимъ дали тази сила, която ще придобиете, е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употрѣбите за изнасилването си, тогава ще ви дадатъ обикновена сила, а ако я употрѣбите за вашето подигане, ще ви дадатъ Божествена сила. Когато говоря за Любовъта, подразбирамъ, че само Божествената Любовъ е единствениятъ, великиятъ законь въ свѣта, който може да гарантира тази сила. Ако бѫдете съ такава Любовъ, тази сила ще ви се гарантира, а ако бѫдете съ обикновената любовъ, ще ви дадатъ обикновена сила, а тази сила всички я имате. Сега, тѣзи сѫ положенията, които трѣбва да вложите въ ума си. Това е учението, което Христосъ е училъ. То е най-простото учение, което Христосъ е проповѣдвалъ на хората тогава. Сега, разбрахте кой е силенъ човѣкъ. Но кой е слабъ човѣкъ? Силенъ и слабъ. Всѣки, който не употрѣби силата, която има, за своето подигане, става слабъ. Щомъ не употрѣбишъ тази Божествена сила за своето подигане, ти си слабъ, а слабиятъ, щомъ употрѣби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силенъ. То е сѫщиятъ законъ, както, като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. Въ математиката, тукъ, на земята, частьта, не може да бѫде равна на цѣлото. Въ окултната наука, въ окултната математика, обаче, има друго твърдение: всѣка часть е равна на своето цѣло, и всѣко цѣло е равио на своята часть. Тогава, какъ ще примирите тия противорѣчия? Слѣдователно, отношенията на тази математика не сѫ механически, но сѫ органически и психологически. Процесътъ е, значи, вѫтрѣшенъ. Сега, какъ се изразява това, математически? Ако речемъ да го доказваме, трѣбватъ ни редъ лекции, редъ формули отъ тази сложна математика, и слѣдъ като се направятъ всички процеси, въпросътъ пакъ остава неразрѣшенъ. Това е само едно твърдение, което при сегашнитѣ условия на живота не може да се обясни. А истината е слѣдующата: че слабиятъ човѣкъ, микроскопическиятъ човѣкъ въ свѣта, ако върви по великитѣ Божествени закони, единъ день може да бѫде силенъ. Туй е необходимо заради насъ, да бѫдемъ силни. И тъй, силата е едно качество на Божествения Духъ. Значв — силата е движение. Всички тия движения човѣкъ трѣбва да ги влада. Прочетоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на 5-тѣ чувства“- Избра се една комисия отъ трима души, мѫже, която да извади сѫщественото и най-важното отъ прочетенитѣ теми. Мѫже, подразбирамъ интелигентностьта да работи, мѫдростьта да работи, защото за любовъта нѣма още мѣсто. Сега, щомъ се яви Любовъта въ свѣта, ние плачемъ, а трѣбва да мислимъ. Ще направите единъ хубавъ изводъ. Тъй щото, ученицитѣ, като се трудятъ, могатъ да кажатъ нѣкои хубави работи, нали? Ще ви задамъ друга една тема, върху която да наппшете пакъ нѣщо, а именно: прѣдназначението на водата. Вие си записвайте темитѣ, даже и онѣзи отъ васъ, които не пишатъ, защото тѣ сѫ свързани помежду си. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отрицателни и положителни чърти на ученика. 6. Школна лекция на общия окултенъ класъ, 4.IV. — 1922, Вторник, Ст. София. Т. м. Прѣди да дочетемъ написаното, ще направя нѣколко бѣлѣжки. Вие знаете какъ ганосватъ сѫдинитѣ. Виждали сте калайджиитѣ какъ калайдисватъ: стѫпватъ съ краката си въ сѫда, и го изчистватъ, за да може калаятъ да хване добрѣ. Безъ да се очистятъ сѫдоветѣ, калаятъ не може да се тури. Когато вие влѣзете въ една окултна школа, тъй ще турятъ краката си, ще ви въртятъ, и докато не ви очистятъ хубаво, калай не ви се туря. Има нѣкой чърти, нѣкои възгледи у васъ, които трѣбва да напуснете. Тѣ сѫ слѣдующитѣ: щестлавието. Това е едно животинско проявление у човѣка. Щестлавието ще го видите у всички животни, то се срѣща въ птицитѣ, кучетата, конетѣ, воловетѣ. Когато кучето е щестлавно, то вдигне опашката си нагорѣ, казва. „Азъ не искамъ да зная“. Когато паунътъ иска да покаже щестлавието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И щестлавието е едно подобно животно. И, ако въ ученика, който влиза въ една окултна школа има това животинско чувство, очакватъ го голѣми страдания. Той ще се сблъсне съ една дѣйствителность, и хората, като видятъ неговитѣ слабости, ще почнатъ да му се подиграватъ. И съврѣменнитѣ хора страдатъ, повечето сѫ неврастеници. Тази неврастения, която сега царува въ свѣта, се дължи повече на човѣшкото щестлавие. Нѣкой билъ търговецъ, работитѣ му се разбъркватъ, и той се тревожи. Какъ тъй, да помислятъ хората, че е бѣденъ човѣкъ! И всички хора искатъ да бѫдатъ такива, каквито не сѫ. Религиознитѣ хора, и тѣхъ, щестлавието ги е направило такива, каквито не сѫ. Щестлавието е внесло лицемѣрието въ религията. Лицемѣрието е родено отъ щестлавието. Щестлавниятъ човѣкъ за да покаже, че не е като другитѣ хора, че е необикновенъ, той лицемѣри. Сега, вие влизате въ една окултла школа, дѣто свѣтлината е толкова голѣма, че всичкитѣ ваши недостатъци тъй ще изпѫкнатъ отгорѣ, че вие ще останете, като нѣкоя попарена кокошка. Като ученици, ще знаете, що е попарена кокошка. Нѣма да бѫдете отъ мене попарени, а отъ тия Бѣли Братя, които сѫ много добри. Който има щестлавие, тѣ могатъ да му оскубятъ задницата тъй, че не ще може да си прѣдстави, какъ е станало това. И тъй, съ щестлавието ще се простите. Ако пъкъ го много обичате, когато влѣзете въ школата, ще го оставите отвънка, като багажъ. Гардеробъ има, ще платите за него, а щомь свършите школата, ще си го вземете, може пакъ да си го турите: то за свѣта е потрѣбно, но за школата, абсолютно никаква потрѣба нѣма отъ него. И тъй, щестлавието се проявява отъ ученицитѣ. Запримѣръ, почвате да питате: „Какъ мислите, азъ успѣлъ ли съмъ въ окултната школа?“ То е чисто щестлавие. Успѣлъ ли си! Туй можемъ да го знаемъ още сега. „Излѣзъ!“ Дайте му цигулката, дайте му едно мѫчно парче! „Хайде изсвири го!“ Ако можешъ да го изсвиришъ, успѣлъ си. Ама: „Азъ разбирамъ отъ музика“. Можешъ да разбирашъ теорията на музиката, но не знаешъ да свиришъ. Понѣкога е по-хубаво да свиришъ, отколкото да знаешъ само теорията. Хубаво е да знаешъ и двѣтѣ. И слѣдователно, ако знаете да свирите, вие ще свирите. Послѣ, нѣкои питатъ: „Какъ мислите, дали сме усвоили Любовъта?“ Азъ сега много лесно мога да изпитамъ колко ви струва Любовъта. Нѣкой казва: „Отъ Любовъ менъ ми гори сърцето“. — Дай на този братъ хиляда лева сега! Въпросътъ е свършенъ: дай на този братъ хиляда лева! Тъй! Наведешъ ли си главата надолу, въпросътъ е свършенъ. Той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда, и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е-е, какво ще остане заради мене?“ Ако искате да остане нѣщо заради васъ, стойте отвънка. Ние искаме, като влѣзете въ тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можемъ да туряме въ тѣхъ. Ако влѣзете съ пълни каси, какво ще туримъ? Ние не искаме хора съ пълни кесии. Свѣтътъ търси пълни кесии, а ние търсимъ обратното. Ако вашитѣ кесии сѫ празни, елате, а ако ли сѫ пълни, ще кажемъ: „Погрѣшили сте“. И тъй, отъ чувството на щестлавието и на лицемѣрието, ще се пазите, като отъ огънь, защото освѣнъ че нѣма нищо да ви прѣдадатъ, но тѣ ще ви смъкнатъ на тоя животински уровепъ, кѫдѣто знаятъ само да показватъ зѫбитѣ си. Двама души, като се срѣщнатъ, озѫбятъ се: „Внимавай, азъ не съмъ отъ слабитѣ герои, но съмь голѣмъ герой“. Така е и съ кокошката. Като види нѣкой волъ, подскочи „хопъ“ — то е щестлавно чувство. Волътъ, като я бутне съ рогата, свършва се съ нея. Тя не разбира, тя мисли, че може да се бори съ единъ волъ. Но, за да се боришъ съ единъ волъ, иска се знание. И тъй, въ тази окултна школа, вие влизате да се научите какъ да се борите съ рогата на вола, защото, ще срѣщнете духове отъ черната ложа, у които има много знания. Знаете ли какви знания? Нѣкой пѫть, Бѣлптѣ Братя ходятъ въ тѣхнитѣ школи да се учатъ. Синоветѣ на този вѣкъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на свѣтлината. И синоветѣ на свѣтлината трѣбва да се учатъ отъ синоветѣ на тъмнината. Знанието, принципитѣ, и въ двѣтѣ школи сѫ едни и сѫщи, но еднитѣ прилагатъ знаиието по единъ начинъ, а другитѣ го прилагатъ по другъ начинъ. Силитѣ, които дѣйствуватъ сѫ едни и сѫщп, нѣма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употрѣбятъ по единъ начинъ — въ лѣво, а други по другъ начинъ — въ дѣсно. Обаче, ние прѣспокойно може да почерпимъ поука, може да научимъ нѣщо и отъ единъ черенъ братъ, дори и отъ църквата. Туй е казано, сега, между четири стѣни. Ако го кажете отвънка, ще ви изключатъ отъ всѣка църква. Разбирате ли? Туй не е символъ. Вие още не знаете произхода на чернитѣ братя, нали? И защо черни? Защото тѣ отидоха на лѣво, а другитѣ на дѣсно. Азъ нѣма да обяснявамъ това. Човѣкъ има лѣва рѫка, има и дѣсна рѫка. Защо? Двѣтѣ рѫцѣ не сѫ ли на мѣстото си? За сега, ние употрѣбяваме нашата дѣсна рѫка, но било е врѣме, когато лѣвата рѫка е била на работа. Има ли грѣхъ сега, че човѣкъ има една лѣва рѫка и една дѣсна рѫка? Нѣма. Тия рѫцѣ сѫ точно на мѣстото си, само че въ движението си, посоката на лѣвата пѫтека минава прѣзъ центъра на земята, а на дѣсната — прѣзъ центъра на слънцето. По това се различаватъ. При единия начинъ, вие ще слѣзете въ най-гѫстата материя, въ най-голѣмото противорѣчие на живота, ще имате да се борите, ще се намали свѣтлината: а при другия — ще минете въ най-рѣдката материя, ще минете прѣзъ центъра на слънцето. Нѣма да се боите, ще има кой да ви прѣдпази. Въ окултната школа любопитство не трѣбва да има. Тамъ любопитство не се позволява! Любопитството е за свѣта, само тамъ любопитство се позволява. Да имашъ едно дълбоко желание да учишъ, горещо желание, да ти гори сърцето, да, но простото любопитство не се позволява. Любопитството, и то е родено отъ щестлавието. И тъй, ще имате горещо желание да учите, но любопитство, щестлавие, лицемѣрие и други чърти тамъ, които сѫ отъ животинско произхождение или сѫ изостанали отъ низшитѣ култури, тѣзи качества не ни трѣбватъ. Сега, вие можете да кажете: „Тия работи насъ ни сѫ доказвани“. Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави щестлавието вѫтрѣ въ човѣшкия организъмъ. Вие не знаете още послѣдствията на лицемѣрието, какви пертурбации прави то въ човѣшкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаяли послѣдствията, които се произвеждатъ отъ тѣхъ въ организма, вие не бихте ги помирисали. Сега, азъ не искамъ да влѣза въ противорѣчие съ вашитѣ чувства. Религиознитѣ си чувства ще ги държите на друго мѣсто. Сега, азъ говоря на ума ви, не на низшия, но на висшия ви умъ. Ще мислите, и ще чувствувате. Азъ не говоря и на вашитѣ сърца, нѣмамъ това за цѣль. Сърцата ви сѫ за васъ, и за Бога, нали? На васъ ви трѣбва свѣтлина, трѣбва ви знание. А при туй знание ще придобиете Мѫдростьта. Щомъ придобиете тази Мѫдрость, вие ще знаете какъ да обработвате вашитѣ сърца. Сега, знаете този стихъ отъ Стария Завѣтъ: „Сине мой, дай ми сърцето си“. То е единъ вѫтрѣшенъ процесъ на Битието, процесъ, който въ бѫдеще ще се реализира. Той нѣма още обективно приложение, той има чисто субективно приложение. А за да се обработи туй сърце, намъ ни трѣбватъ знания, велики знания ще кажа, за да може тия сили, които сѫ вложени въ нашето сърце, да ги приготвимъ за бѫдещата култура. И засега, въобще, всички религии се занимаватъ само съ сърцето на човѣка. Всичкитѣ проповѣдници се стараятъ да произведатъ извѣстни ефекти, заплашвания съ пъкъла, че има адъ, че има страдапия. Но това сѫ пръчици на дѣца! На единъ ученикъ, който влиза въ окултната школа, ние не му показваме тояга, ние само казваме: „Ако вършите така, ще имате такива послѣдствия. Понеже вие имате такъвъ организъмъ, съ такива вещества, съ такива съединения, то, ако постѫпите така, ето какви послѣдствия ще се явятъ въ организъма: ако ви е приятно, може да ги направите“. Ученикътъ ще знае причинитѣ и послѣдствията, хубаво ще проучи своя организъмъ и своето сърце. И тъй, у всинца ви трѣбва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате въ тази школа, ще се освободите по възможность отъ всичкитѣ възгледи, какво сте чели въ книгитѣ, какво съмъ казалъ азъ нѣкога. Всичко туй искамъ да го прѣкарате прѣзъ вашия умъ. Разбирате ли? И ще го прѣкарате. Знаете ли защо? Защото, нѣкой пѫть вие може да прѣкарате моитѣ думи прѣзъ гѫстата срѣда на вашия низшъ умъ, и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прѣкарате и прѣзъ вашия висшъ умъ, тогава ще имате други разбирания. И всѣко разбиране ще трѣбва да се приложи не въ бѫдеще, а сега. Но, ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, отъ които ще сѫдимъ. Азъ не ви казвамъ, че нѣмате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. Въ тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате нѣкои ваши недъзи, които сѫществуватъ, които сѫ остатъци отъ миналото. Сега, нѣкой пѫть вие може да се басирате: „Тъй е казалъ нѣкой ученъ човѣкъ“. Но онова, което е казано, ще се опита въ тази школа, ще се подложи на опитъ. Въ нея всѣкога ще провѣрявате тия нѣща, и ще сѫдите за казаното отъ резултатитѣ, които може да получите. Ако нѣмате туй разположение, ще се роди лицемѣрието и щестлавието. Послѣ, слабость на всички ученици е: нѣкой пѫть ученикътъ мисли, че той знае повече отъ учителя си. Правилото въ Бѣлата окултна школа е: ученикътъ никога не може да знае повече отъ Учителя си. То е законъ на Бѣлата окултна школа. Христосъ казва: „Ученикътъ не е по-горенъ отъ Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече отъ Учителя си — той е въ лѣво: и почне ли Учительтъ да мисли, че той не е като ученицитѣ си, и той е въ лѣво. Единиятъ употрѣбява знанието за себе си, и другиятъ употрѣбява знанието за себе си. А въ школата на Всемирното Бѣло Братство всичко се употрѣбява за царството Божие, за въдворяване царството Божие на земята. А щомъ се въдвори царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще иматъ най-добритѣ условия да проявятъ своитѣ зяания, и да създадатъ нѣщо по-хубаво въ този свѣтъ. И послѣ, друго нѣщо искамъ: онѣзи, които идватъ сега въ школата, ще опитватъ волята си. Обиди ще има, но щомъ влѣзете въ школата, вие ще трѣбва да се подигнете високо, да забравите за единъ часъ всичкитѣ ваши обиди. Влѣзе нѣкой, погледнатъ го накриво, той казва: „Този ме обиди“. Не, не, ще упражните волята си. Ако вие не можете да потушите това ваше чувство — обидата, която е едно животинско чувство — вашата воля е слаба, нѣма да успѣете. Вие ще хванете това чувство — обидата, като кредиторъ, и ще му кажете: „Щом имашъ добрината да ме чакашъ единъ часъ отвънка, вънъ отъ приемната стая, и азъ, като излѣза, ще ти платя“, Сега, ние не искаме изведнъжъ да прѣвърнете вашия животъ, а само за единъ часъ да може да задържите едно ваше разположение вънка отъ вашата приемна стая. Може ли да го задържите за единъ часъ, вие ще го задържите и за два, три, четири, петь часа. Не можете ли да го задържите за единъ часъ, нищо не можете да направите. И когато влѣзете въ една школа, ако не се съобразите съ това, винаги, прѣзъ закона на внушението, другитѣ ще ви създаватъ тия прѣпятствия. Да кажемъ, между мѫжетѣ и женитѣ стане нѣкакъвъ споръ, идватъ обидени въ школата. Но, трѣбва да знаете, че като влѣзете въ школата, вие не сте мѫже и жени. Тъй, мѫже и жени нѣмаме. Тукъ имаме ученици. Отвънка вие сте мѫже и жени, а тукъ сте всички души. Ние не признаваме мѫже и жени, млади и стари, ние признаваме само ученици, които искатъ да придобиятъ Божествено знание, и да го употрѣбятъ за разтежа на своята душа, за напрѣдване на царството Божие на земята. Туй признаваме. Сега, ще кажете: „Туй много пѫти е казано“. Пакъ ви го казвамъ, и който не вѣрва, сега, въ тия мои думи, ние ще почнемъ съ опити, и ще се увѣри. Туй трѣбва да го знаете, то не е заплашване, но това сѫ закони, които трѣбва да се пазятъ. Азъ не казвамъ, че туй мѣсто е школа. Не, то е едно ваше събрание. Отъ тукъ вие ще влѣзете на друго мѣсто, а школата, ние може да я прѣмѣстваме и въ друга стая, и въ трета, и въ четвърта, и въ пета. Този салонъ не е окултна школа. Даже, ако направимъ специално здание, и то нѣма да е окултна школа. Сега, вие ще кажете: „Понеже затворихме вратата, образувахме вече школата. Ние можемъ 10 пѫти да затворимъ вратата, но това не е достатъчно. Азъ гледамъ, на мнозина отъ васъ, вратата е все отворена. Външната врата тукъ е затворена, но вратата на вашата кѫща е отворена, и постоянно има влизане и излизане. Ще затворите вратата си, и ще кажете: „За единъ часъ ще ни чакате, сега сме заети, но слѣдъ единъ часъ ние ще се върнемъ, ще бѫдемъ на ваше разположение“. Искамъ отъ васъ първия опитъ да го направите: сега, да можете, като дойдете въ недѣля въ школата, да се борите. Борба се иска! Голѣма борба се иска, но трѣбва да побѣдите. Да не мислите, че като дойдете, ще измѣните туй състояние изведнъжъ. Ние искаме да имате борба, и въ тази борба да побѣдите. Нѣкой казва: „Да свършимъ, да пропѫдимъ този дяволъ навънка“. Съ този дяволъ ти си ялъ и пилъ въ миналото, той ти е приятель. Приятель ти е! Ще му кажешъ: „Приятелю, едно врѣме ядохме и пихме, но азъ разбрахъ, че яденето и пиенето развалятъ живота, азъ съмъ тръгпалъ въ другъ пѫть, а ти, като мой приятель, можешъ ли да тръгнешъ съ мене въ този новъ пѫть? — Не мога. „Тогава, ти ще ме почакашъ за единъ часъ навънка, послѣ пакъ ще си поговоримъ“. Той, като приятель, ще ви послуша. И ще се научите: въ окултната школа не се позволява да обиждате никого! Нѣма да му кажешъ: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“ Не, не. Азъ ще ви приведа слѣдуюшия примѣръ, той е отъ епохата на християнството. Единъ отъ великитѣ Учители, запознатъ съ окултизма, слѣдъ като е прѣподавалъ дълго врѣме на своитѣ ученици тайнитѣ на туй учение, изпратилъ ги въ града да проповѣдватъ. Двама отъ тия ученици срѣщатъ двама езически жреци, и когато ги виждатъ, казватъ: „Е, синове на лукаваго, чеда на дявола, сатани вие, които развращавате свѣта... „ Тѣ се приближаватъ при тѣхъ съ своитѣ бастуни, и имъ пукватъ главитѣ. Ученицитѣ се връщатъ съ пукнати гдави. Жрецитѣ отиватъ при Учителя имъ, той излиза, и ги пита: „Приятели, кѫдѣ сте ходили?“ — „Какъ, приятели?“ „Защо?“ — „Прѣди единъ часъ бихме двама отъ вашитѣ ученици.“ — „Много добрѣ сте направили.“ Ученици ги наричамъ, защото, тѣ сѫ чада на Бѣлото Братство. И когато Арахангелъ Михаилъ билъ проводенъ за тѣлото на Мойсея, не казалъ никаква зла обидна дума на дявола, а казалъ: „Господь да ти възбрани“. А сега, вие имате слабостьта, нѣкой пѫть се наежите противъ дявола, и по неговъ адресъ казвате много работи. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажешъ: „Ти си единъ отличенъ работпикъ, тъй разбирашъ, тъй вършишъ“. Той е убѣденъ, вѣрва въ своето, и иска да те убѣди по единъ, по другъ, по трети, по четвърти начинъ, дава ти доказателства. Всѣки единъ лошъ духъ, като дойде, казва ти: „Не бѫди толкова глупавъ, всинца не могатъ да се подобрятъ.“ И той ти дава доказателства. Тогава ти се убѣждавашъ, и казвашъ: „Правъ си ти“. Обаче, въ Бѣлото Братство има други доказателства, и ние трѣбва да докажемъ, че е тъй. Въ школата абсолютно ще има хармония. Никой лошъ духъ не може да ви смущава. Тѣ знаятъ какъвъ е законътъ. И еднитѣ се учатъ, и другитѣ се учатъ. То е законъ въ окултната наука. Щомъ излѣзатъ ученицитѣ навънка, въ свѣта, има споръ между тѣхъ. А въ школата, учатъ ли се, нѣма никакъвъ споръ. И затуй се казва за праведния Йовъ, че въ съвѣта Господенъ дошълъ и прѣдставительтъ на черното братство, и казалъ на Господа: „Ти обърналъ ли си внимание на Йова какъ върви?“ Но тѣзи работи ние ги знаемъ, и затуй ги поставяме на тѣхното мѣсто. Значи, и той присѫтствувалъ на този съборъ въ школата. И Господь му казва: „Ами ти обърналъ ли си внимание на Йова, какъ прилага туй учение?“ Слѣдователно, въ школата нѣма никакъвъ споръ между черни и Бѣли Братя. Че той е черъ — черъ или бѣлъ братъ, тѣ се обичатъ. Въ школата се обичатъ, но щомъ излѣзатъ въ свѣта, интереситѣ имъ не се съвпадатъ, и работятъ всѣки за своитѣ интереси. Обичьта си е обичь. Ние ще докажемъ, кой принципъ е правъ. И еднитѣ вѣрватъ, и другитѣ вѣрватъ, но вѣрата на еднитѣ се различава въ много отношения отъ вѣрата на другитѣ. Та, като ученици на тази школа, ще имате единъ широкъ възгледъ, а нѣма да бѫдете тѣсногрѫди. И черниятъ братъ, и той е единъ напрѣдналъ духъ. Тия нѣща сѫ реални. Въ школата ще мислите, че всичко въ свѣта сѫществува, защото е необходимо: а онова, което е необходимо, полезно е за развоя на цѣлия козмосъ. И, слѣдователно, за да има знание въ свѣта, непрѣмено трѣбва да има два процеса. И тъй, едни грънци се създаватъ за почести. а други за безчестие. Ако ти направишъ, едно гърне, но си туришъ помията въ туй гърне, а въ другото гьрне си туришъ млѣкото, питамъ: Тия грънци виновати ли сѫ? Гърнето съ помията е черниятъ братъ, а гърнето съ млѣкото е бѣлиятъ. Кой е виноватъ? Гърнетата ли сѫ виновати? Не. А онзи, който употрѣбява гърнетата, еднакво му е приятно, че има едно гърне за помия и едно за млѣко. Тѣ му сѫ много полезпи, че си туря помията и млѣкото. И двѣтѣ му сѫ еднакво нужни. Но, щомъ нѣмаме нужда за помия, хвълряме гърнето, и щомъ нѣмаме нужда за млѣко, хвърляме и другото гърне, и тогава оставаме безъ гърнета. И тъй, добри и лоши хора въ живота, това сѫ само идейни схващания при сегашния развой на човѣшкия животъ. (Сега, които отъ васъ сѫ писали върху „прѣдназначението на човѣшкия езикъ“, да прочетатъ работитѣ си.) Вториятъ пѫть, напишете нѣщо върху „прѣдназначението на сегашнитѣ петь чувства.“ Това ще бѫде обща тема за всички, които могатъ да пишатъ. Какъ мислите, органътъ ли се е родилъ по-напрѣдъ или чувството? — Чувствата се явили по-напрѣдъ. Слѣдователно, всѣко едно чувство съотвѣтствува на извѣстна идея. За сега, човѣкъ е засѣгналъ само петьтѣ полета, достигналъ е до полето на Истпната. Значп, той е достигналъ до най-низшето поле на Божествепия свѣтъ. Трѣбватъ му още двѣ чувства. Тогава, онѣзи отъ васъ, които се наеха, нека напишатъ, напримѣръ, пипането на кой свѣтъ съотвѣтствува, вкуса, обонянието, слуха, зрѣнието, опрѣдѣлете ги къмъ кои свѣтове, къмъ кои полета спадатъ. Може да прочетете теософската, окултната литератури, да видите какво пишатъ, и послѣ изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете въ кратцѣ, колкото се може по-кратко. Когато пишете върху тия теми, нали казваме: безъ страхъ и безъ тъмнина! И при това, не пишете много, понеже многото писане е щестлавие. Излишни думи не туряйте, защото тѣ сѫ отъ лукаваго, т. е. казано на окултенъ езикъ, излишнитѣ думи сѫ отъ лѣвата страна, отъ школата на черното братство. Тѣ обичатъ много да глаголятъ, и всѣки, който много говори, помага на чернитѣ братя. Който много говори, и който никакъ не говори, и двамата помагатъ на чернитѣ братя. А, който малко говори, но умно, спомага на Бѣлитѣ Братя. „Малко“ значи — есенцията, тя ни трѣбва. Запримѣръ, ще кажете тъй: „Азъ ви много обичамъ“. Сега започвате — както говорятъ влюбенитѣ — “и съмъ готовъ заради тебе това да направя, онова да направя“. . . Нищо нѣма да извършишъ! „Азъ ви обичамъ“, опитайте ме. Нищо повече. „Азъ ви обпчамъ, и всичко мога да направя заради васъ“, опитайте ме. Като опиташъ, ще го познаешъ. Само „азъ“ мога да обичамъ. „Азъ“ трѣбва ли да се каже? Ще кажешъ „азъ“, и ще разбирашъ туй божественото въ себе си. Ти можешъ да изоставишъ азътъ, но въ ума си подразбирашъ „азъ“. На английски трѣбва да кажешъ „азъ обичамъ“, а на български можешъ да кажешъ само: „обичамъ те“. На английски не можешъ да кажешъ безъ „азъ“. Ще се стараете въ школата да бѫдете отривисти, и всѣкога езикътъ ви да изразява чувствата ви. Сега, ние сме опитвали резултата, когато думитѣ ви не изразяватъ вашитѣ чувства. Всѣка празна рѣчь е една форма, въ която вие ще дадете мѣсто на единъ лошъ духъ да се всели вѫтрѣ въ васъ. Затова, всѣка форма, която образувате, трѣбва да е пълна съ нѣщо божествено. Празнитѣ думи, изобщо, всѣкога създаватъ голѣми нещастия. Като произнесешъ нѣкоя празна дума, рѣзнете нѣщо въ сърцето, и казвашъ: „Не трѣбваше да го кажа“. Защо трѣбваше да пишете върху тая тема? За да се развивате, да се пробуди въ васъ съзнанието. Азъ искамъ да ви убѣдя въ едно нѣщо: че вие не сте такива простаци и невѣжи, както си мислите, въ васъ има заложени много истини отъ миналото. И ако сте вѣренъ на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде нѣкое вдъхновение. Вие ще кажете: „Духътъ ми го продиктува това“. Каточе Духътъ има особено благоволепие къмъ васъ. Не се лъжете: Духътъ къмъ всички има еднакво благоволение. Но онова, което Духътъ говори, ти не можешъ да го възприемешъ. Ще кажешъ: „Духътъ не благоволява“. Не, не, Духътъ благоволява, но ти ще разкопаешъ твоята почва, ще посѣешъ нѣщо, ще го култивирашъ, и Духътъ ще благоволи. Та, у всинца ви има заложени извѣстни истини, които трѣбва да възрастнатъ, има благородни мисли и качества отъ миналото. Тия качества и сега може да се създадатъ. И най-малкото усилие, което може да направите, е за ваша полза. Въ нѣколко бесѣди азъ ще се спра, и ще ви посоча отъ кои недъзи трѣбва да се пазите. Не че тѣ сѫ ваши недъзи — тѣ сѫ общи, на цѣлата бѣла раса, но отъ тѣхъ трѣбва постоянно да се пазитѣ. И, слѣдъ като можете да контролирате тия недъзи, тогава ще пристѫпимъ къмъ микроскопическитѣ истини, къмъ малкитѣ истини, съ които ще почнемъ да правимъ своитѣ наблюдения и своитѣ опити. И тогава, на всѣки единъ отъ васъ ще се дадатъ малки задачи, които трѣбва да разрѣши, и самъ ще провѣрява нѣщата. Но, отсега ви прѣдупрѣждавамъ: да не очаквате отваряпнето на небето, да не очаквате разрѣшаване на всички велики тайни на природата. Не, туй може да го очакватъ други. Когато учительтъ се съблазнява отъ единъ ученикъ, който му дава голѣма заплата, за да го учи, той не е на мѣстото си. Въ окултната школа може да се яви единъ Учитель, може да му даватъ 1, 2 или 10 милиона лв., за да прѣподава: нѣма да му кажать пито една дума, но рѣши ли той да прѣподава за пари, въпросътъ съ него е свършенъ. И въ ума на ученака, влѣзе ли такава мисъль, изкуси ли се и той да придобие зяанието за да го използува за себе си, и съ него въпросътъ е свършенъ. Тъй, абсолютно безкористни ще бѫдете! Първото правило: ще бѫдете искрени спрѣмо себе си, нѣма да се лъжете. Менъ можете да лъжете, но не искамъ себе си да лъжете, затуй ще бѫда много строгъ. Никога не лъжете себе си! Приложете този законъ: спрѣмо себе си да бѫдете абсолютно вѣренъ, безъ пикакво изключение. Ще признаете въ себе си истината тьй, както си е. Никакво измѣнение нѣма да правите, просто ще констатирате нѣщата тъй, както си сѫ, ни повече, ни по-малко. Вѣрни на себе си: това е първиятъ законъ въ школата. Може ли да приложите този законъ, за другитѣ е лесно. Съ този законъ се полага една основа, върху която може да се гради. Сега, защо често съмъ толкова строгъ? Съжалявамъ, че съмъ отворилъ тази школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тукъ, изпитвамъ едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желаная ми причиняватъ най-голѣмитѣ страдания. И сега, азъ трѣбва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. Азъ да ви кажа истината! И, ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите, както знаете. Рѣшилъ съмъ! Азъ не искамъ въ бѫдеще да измѫчвамъ себе си, нито пъкъ ще позволя на моитѣ ученици да ме измѫчватъ. Двѣ правила: нито азъ искамъ да се измѫчвамъ, нито вие да ме измѫчвате. Азъ съмъ завършилъ своята еволюция, нѣма какво да се измѫчвамъ повече! Туй, което зная, може да ви го прѣдавамъ, но вашитѣ мисли и вашитѣ прѣживявания се прѣдаватъ върху менъ. Приемамъ всичкитѣ ви мисли и ги прѣживѣвамъ вѫтрѣ въ себе си. Пъкъ азъ не искамъ да прѣживѣвамъ вашитѣ мисли. Ако вие сте грѣшници, азъ нѣмамъ нищо общо съ вашитѣ грѣхове. Добринитѣ ви бихъ ги изнесълъ по-добрѣ, но да сѫдите въ умоветѣ си, и да ми говорите, че това било, онова било, азъ не искамъ да слушамъ. Въ душата си съмъ ситъ на укори и неблагодарности. Който е благодаренъ, добрѣ, и който е неблагодаренъ, пакъ добрѣ. Нищо общо нѣмамъ съ това. И знаете ли защо? Азъ служа на другъ единъ законъ, ще ви говоря сега. Азъ не искамъ по никой начинъ да огорча Оногова, който живѣе въ менъ. Туй не го позволявамь! Онзи, който ме е училъ, Онзи, който живѣе въ мене, върху Него азъ не искамъ да се хвърлятъ никакви укори! Азъ мога всичко да нося, но заради Него! Щомъ дойде до Неговото име, азъ съмъ готовъ да жертвувамъ всичко! „Ама слѣдъ хиляди години дали ще се дадатъ условия?“ Все едно! Щомъ дойде до Неговото име, азъ не позволявамъ. Та, азъ забѣлѣзвамъ всичко и ви казвамъ: въ школата, абсолютно не искамъ да ме критикувате, нито да се съмнѣвате. Опитвайте нѣщата! Казвалъ съмъ и другъ пѫть, и пакъ ще кажа: ако съмъ уврѣдилъ нѣкого, да дойде при мене, безъ да ме критикува, азъ ще му платя 10 пѫти повече, отколкото струва, и да се свърши въпроса, веднъжъ за всѣкога. Между васъ и менъ трѣбва да се разчистятъ всички въпроси. Нищо повече! Въ бѫдеще, онзи, който не постѫпи тъй, азъ да ви кажа, ще обърна гръбъ, и нѣма да го погледпа вече! Туй е правило въ Бѣлото Братство. Защо? Туй е вѫтрѣшенъ законъ. Онзи, който живѣе въ насъ, Господь си има пѫть, по който върви, и нѣма да ни чака. Слънцето изгрѣва, земята се върти, и всѣко нѣщо си върви по опрѣдѣления пѫть. Ние не можемъ да измѣнимъ законитѣ на Битието. „Ама азъ тъй мисля!“ Да, но Господь е мислилъ прѣди милиони години, когато е създалъ свѣта, и слѣдователно ние ще дѣйствуваме тъй, както Той е мислилъ, и както Той дѣйствува. Вие, нѣкой пѫть, искате да ме научите, какъ да дѣйствувамъ. Азъ не дѣйствувамъ отъ себе си, а вървя по Божиитѣ пѫтища, и искамъ и вие тъй да дѣйствувате. Нито азъ ще измѣня Божиитѣ закони, нито вие, нито ангелитѣ, никое сѫщество въ свѣта не е въ състояние да измѣни, по какъвто и да е начинъ, Божественитѣ пѫтища. Тѣ сѫ неизмѣнни. Може да се реагира, но да му се даде обратенъ пѫть, то е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бѫдете ученикъ, туй е едно отъ правилата на тази школа. Школата се е образувала на нѣколко пѫти въ Европа, но се е затваряла за по-благоприятно врѣме, понеже се явявали спорове. Нѣколко пѫти се е отваряла и затваряла, и сега пакъ може да се затвори, но, ако я затворя, тогава вие сами ще си прѣподавате, втори пѫть нѣма да прѣподавамъ вече! Затуй искамъ да бѫдете изправни въ този моментъ, когато онѣзи отгорѣ сѫ рѣшили, и иматъ благоволението да ви прѣподаватъ. Азъ не говоря отъ свое име, имайте прѣдъ видъ: говоря ви отъ името на Всемирното Бѣло Братство. Ако тѣ сѫ благоволили спрѣмо васъ, и вие бѫдете вѣрни спрѣмо тѣхъ. Ще изучавате тия велики истини отъ тѣхно гледище. Упражнявайте ума си, всичко изпитвайте. Сега, по моитѣ думи не искамъ да разбирате, че говоря само спрѣмо нѣкого, индивидуално. Не! Казвамъ: отъ незнание, отъ невѣжество вие вършите нѣща, които не сѫ позволени. И азъ сега искамъ да ви дамъ първитѣ правила, тъй както въ музиката се даватъ. Най-първо, като дойде учительтъ, ще покаже какъ да се държи цигулката — хоризонтално, послѣ ще постави правилно лѫка, и най-послѣ ще вземете струната sol, и ще карате дълго врѣме по нея, докато се научите правилно да теглите лѫка. Лѫкътъ — това е волята. Слѣдъ туй, ще почнете да изучавате тоновете, послѣ позициитѣ, и като научите позициитѣ, ще изпълнявате извѣстно парче. Сега, вашиятъ умъ и вашето сърце могатъ само при едно такова правилно обучепие да се развиватъ, само тогава може да схващате ония велики мисли, които Богъ е създалъ. Само така ще се научите да мислите и да чувствувате правилно. Наложете си воля. Вие имате воля, всинца имате воля, но тази воля ще я турите въ насока да работи за вашето усъвършенствуване. Сега, запримѣръ, не мислете, че ние нѣмаме закони, съ които можемъ да се освобождаваме отъ едно или отъ друго. Имаме закони, азъ мога и по другъ начинъ да се освободя отъ вашитѣ мисли, мога да се освободя. Азъ ви правя тази бѣлѣжка, знаете ли защо? Въ мене има желание да не страдате, азъ не искамъ да ви създамъ излишни страдания въ живота. Първото правило: понеже вие имате доста страдания, не искамъ да ви създавамъ излишни такива. Ако туря една плоскость, да отблъсквамъ вашитѣ мисли назадъ, нѣма да се постигне цѣльта. По-добрѣ е въ такъвъ случай да се затвори школата, отколкото постоянно да се вдигатъ скандали. Та, първото правило: ще хармонирате мислитѣ и чувствата си поне за единъ часъ. За единъ часъ, не искамъ повече — единъ часъ въ недѣлята, разбирате ли? Седемь деня по 24 часа — 168 часа. Ако туй не можете да направите, какво друго ще можете? Отъ 168 часа седмично, отъ васъ се изисква само единъ часъ да го прѣкарате въ хармония. Тъй, като ученици, трѣбва да го прѣкарате. Това не е много, това е много малко врѣме. Кой не може да си даде единъ часъ? И като влѣза въ класа, тукъ, да се почувствува една приятна атмосфера, азъ да съмъ доволенъ, и вие да сте доволни. Ако влѣза азъ, и съмъ недоволенъ, и вие ще сте недоволни. Двѣ недоволства раждатъ положително число — и двѣтѣ страни губятъ. И тогава, всичкитѣ истини, които може да ви се кажатъ, ще иматъ обратенъ ефектъ. Сега, ще кажете: „Кой ли е онзи, който е обидилъ Учителя?“ Менъ никой не ме е обидилъ. Но ви казвамъ, въ незнанието си, вие имате тази слабость, че нѣкой пѫть вървите повече въ лѣвата пѫтека, отколкото въ дѣсната. Безъ да знаете, нѣкой пѫть вървите въ лѣво. Ще кажете: „Азъ не зная“. Да, но трѣбва да се научите. Вие, като ученици, трѣбва да знаете въ лѣво ли сте или въ дѣсно, а не да чакате други да ви кажатъ. Всѣки день търговецътъ трѣбва да знае какво печели и какво губи. Като прѣгледа тевтеритѣ си, да знае печалба ди има днесъ или загуба, Пъкъ, като дойде края на годината, той ще даде общия сборъ на печалбата и загубата. Всѣки день трѣбва да знаемъ въ лѣво ли сме отишли повече или въ дѣсно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислптѣ си, понеже въ васъ има заложени много добри работи отъ миналото. Азъ не ви намирамъ за неспособни, ами ви намирамъ за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животнитѣ, то не е човѣшко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всѣки човѣкъ, въ когото умътъ, сърцето и волята сѫ почнали да работятъ правилно, той не може да бѫде своенравенъ, той ще основава всичкатѣ свои дѣйствия, постѫпки на единъ разуменъ законъ, ще знае, какъ трѣбва да постѫпва. Въ тази школа не се позволява никакво своенравие! Та, сега, вие сте способни, а вашето своенравие, и него ще оставите отвънка. Казвамъ ви сега нѣкои отрицателни качества, а въ втората лекция пъкъ ще ви кажа и други. Сега ви казахъ четири отрицателни качества: щестлавието, лицемѣрието, любопитството и своенравието. Тѣ сѫ животински качества. Тѣ ви сѫ потрѣбни за свѣта, но въ школата нѣмате никаква потрѣба, абсолютпо никаква потрѣба отъ тѣхъ. И, като работи нашата школа, вѫтрѣ въ една година, азъ искамъ вече да се отличавате. Ще дойдемъ, ще се рѣшимъ вече, ще турямъ началото, това е школа вече. Казва нѣкой: „Покажи ни недостатъцитѣ!“ Хубаво, ще ви покажа много работи. Като изчистите тия, тогава ще ви посоча още нѣколко отрицателни качества. Не сега, но слѣдующиятъ пѫть. Дръжте тия отрзцателни качества! Не се борете сь щестлавието, но на мѣстото на щестлавието ще ви кажа какво да турите. На мѣстото на своенравието, на лицемѣрието, на любопитството, ще ви кажа съ какво да ги замѣстите. Тъй щото, искамъ да бѫдете, нѣма да кажа добри ученици, не зная каква дума да употрѣбя сега. Изправни? — но всинца сте изправни. Примѣрни? — всинца сте примѣрни. Азъ ще кажа: азъ ви наричамъ ученици на Любовъта. Разбирате ли? И, слѣдователно, като такива учеиици на Любовъта, съ туй име ви кръщавамъ, ще постѫпвате споредъ закона на тази велика Божествена Любовъ. Ще кажете: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта, менъ щестлавие не ми трѣбва, лицемѣрие не ми трѣбва, любопитство не ми трѣбва, своенравие не ми трѣбва“. Сега, тия четиритѣ качества ще ги пазите, и тогава, като дойде нѣкое отъ тѣхъ при васъ, ще кажете: „Приятелю, азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Като заговори щестлавието, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Заговори ли лицемѣрието, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Заговори ли любопитството, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Тъй, приятелски ще си говорите: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“, и ще спирате тамъ. И, като идватъ при васъ, вие тъй имъ отговаряйте. Тѣ ще идватъ, вие ще имъ казвате: „Ние сме ученици на Любовъта“. Докато, и тѣ ще ви кажатъ, единъ день: „И ние сме ученици на Любовъта“. И въпросътъ ще се свърши. Побѣдата ще бѫде ваша. Това сѫ живи сѫщества, съ които сте били свързани отъ минали сѫществувания. Но, като постѫпвате съ закона на Любовъта, тѣ ще кажатъ: „Понеже вие сте ученици на Любовъта, и ние ще станемъ ученици на Любовъта“. Сега: направихъ въ мисъльта си една малка бѣлѣжка, за да не би да попаднете въ заблуждение. Като казвамъ, че ще затворя школата, подразбирамъ, че ще говоря и ще проповѣдвамъ съ символи, по този начинъ нѣма да говоря. Въ школата методътъ е другъ, но този методъ нѣма да го употрѣбявамъ. Ще работимъ по стария методъ, по стария пѫть. Съ мотика ще ходимъ, ще копаемъ, съ ралото ще оремъ, пѫтища ще правимъ, и тъй ще си върви. Сега, вториятъ пѫть вѣрвамъ да ви намѣря съ два градуса по-горѣ. Днесъ сте подъ нулата, вториятъ пѫть искамъ да ви намѣря при нулата, третиятъ пѫть при +1°, 2°, 3°, и по единъ градусъ нагорѣ все ще прибавяте. По малко искамъ азъ, не искамъ много. Сега, азъ ще ви поздравя съ думитѣ: Безъ страхъ! А вие ще отговорите: Безъ тъмнина! Тогава, като работите тъй, щомъ влѣза, ще ви поздравлявамъ: Безъ страхъ! А вие ще ми отговаряте: Безъ тъмнина! Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Три разряда ученици. 5. Школна лекция на общия окултенъ клась 30.III — 1922, четвъртъкъ, Ст. София. 7.30 ч. в. Т. м. Въ школата, има три категории ученици: слушатели, вѣрующи и ученици. Съ какво се отличаватъ слушателитѣ? — Съ слушането. Съ какво се отличаватъ вѣрующитѣ? — Съ вѣрата. А ученицитѣ? — Съ учението си. Значи, тия три положения, това сѫ качества на ученика. Той започва съ слушане, това е първата стѫпка. Втората стѫпка е вѣрата, а учението е третата стѫпка. Но, той не свършва тамъ. Слѣдователно, трѣбва да се научите да слушате, то е едно отъ първитѣ качества. Слушането въ окултизма се нарича — концентриране на ума, или умътъ да бѫде съсрѣдоточенъ въ една посока, безъ да е разсѣянъ, Второто качество на ученика е: да има вѣра, да се не съмнѣва въ това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъжъ, този процесъ на учение се спира. Въ каквото и да е направление, принципътъ е сѫщъ. Въ вѣрата съмнѣние не се допуща. Може да имате погрѣшни схващания, тѣ сѫ извънъ вѣрата. И послѣ, ученикътъ се отличава съ стремежъ къмъ учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича отъ мѫдростьта. Слѣдователно, той не може да се съмнѣва въ туй знание: то се отличава отъ обикновеното знание, което сега имате. Сега, това сѫ встѫпителни бѣлѣжки, много пѫти сте ги слушали, но въ школата трѣбва вече да ги приложите. Когато нѣкому кажатъ, че е слушатель, той съ това може да се обиди, но туй, да знаешъ да слушашъ, то е едно отъ великитѣ качества на човѣка. Да се вслушашъ и да слушашъ, и да знаешъ какъ да слушашъ, то е най-приятното въ живота. То е изкуство на ухото. Щомъ дойдемъ до вѣрата, ще засѣгнете горната часть на мозъка. Съ тия три качества на ученика вие засѣгате мозъка въ три направления: центърътъ на вѣрата се намира отгорѣ, на повърхностьта на човѣшкия мозъкъ, учението се намира отпрѣдъ, а слушането отзадъ, и се образува единъ равяостраненъ тримгълникъ. Слушането е отзадъ, и всѣкога, всичкитѣ неприятностя въ живота идатъ все отзадъ, Сега, ние зададохме първия въпросъ. Какво е прѣдназначението на ученика въ една окултна школа? Само окултната школа може да ви даде единъ правиленъ и положителенъ отговоръ. Какво е прѣдназначението на човѣка? Само тя ще ви даде такъвъ отговоръ, съ който може да бѫдете задоволени. И щомъ приемете туй задоволство, у васъ нѣма да се роди една индиферентность, нѣма да мислите, че знаете, а ще се яви единъ новъ импулсъ да работите за вашето повдигане. Много прѣпятствия се изпрѣчватъ въ живота ви, поради които не може да схванете великитѣ истинп, които сѫ вложени въ знанието, което може да ви даде една окултна школа. Запримѣръ, сега нѣкои отъ васъ не сѫ си доспали, Снощи не сѫ спалп добрѣ. На други, храната имъ не е била добра, не сѫ си дояли. Трети, иматъ нѣкакви сдѣлки въ свѣта, иматъ малко загуба: всички изобщо все имате малко спънки, и като не знаете още закона, какъ да се освободите отъ тия врѣменни безпокойствия, то и Истината не може да ви засѣгне тъй реално, както би трѣбвало. А цѣльта на окултяата школа е да приготви умоветѣ ви, сърцата ви, да разбирате и прилагате Истината. Сега, тази школа сѫщеврѣменно е и една опитна школа. Азъ говоря за окултната школа на Всемирното Бѣло Братство, която ще ви покаже пѫтя, да приложите Истината въ живота — не да я намѣрите, а да я приложите. Сега, тия сѫ общи твърдения. Въ една отъ миналитѣ си бесѣди азъ разпрѣдѣлихъ човѣшкия животъ на три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засѣга астралния или чувствения животъ на човѣка, т. е. неговата духовна страна. Човѣкъ се учи духовно само въ съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И, ако вие не знаете какъ да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бѫдете, и ученици не може да бѫдете. И когато казвамъ, че трѣбва да се научите да спите, разбирамъ, че трѣбва да поставите тѣлото си въ такова положение, че като излѣзе вашата душа, вашиятъ двойникъ, да намѣрите вашия учитель, който ще ви прѣподава, защото знанието се прѣподава горѣ въ духовния свѣтъ, а не на земята. Тукъ е повторение на това, което тамъ се прѣподава. Затуй казвамъ: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си да приложите: една вечерь не може да спите, друга, трета, но въ една година ще гледате да се научите да спите добрѣ. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бѫдете? И първото нѣщо, ще възпитавате тѣлото си, да знаете какъ да си почивате. Ще ви дадемъ упражнення да знаете какъ да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати, краката ви сѫ стегнати, умътъ ви е стегнатъ, вие сте въ едно болезнено състояние. Тази стегнатость на мускулитѣ винаги ще прѣдизвиква вашитѣ низши центрове, ще привлѣче астралнитѣ сили въ долнитѣ слоеве на мозъка ви, и ще се родятъ отрицателни, най-низки мисли и чувства. Запримѣръ, на нѣкои лицата ви сѫ тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. Въ окултната школа ще се научите лицата ви да бѫдатъ тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Прѣдставете си, че отъ всичко сте задоволени, като че имате всичко, каквото желаете, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Такова трѣбва да бѫде лицето на окултния ученикъ. Прѣдставете си, че вие очаквате нѣкой вашъ приятель, когото отъ години обичате, сърцето ви трепти, очаквате го. Другото положение: прѣдставете си, че сѫ ви осѫдили на смъртно наказание, и утрѣ ще ви обѣсятъ. Тогава какво ще бѫде положението ви? Сега, туй смъртно наказание, вие го прилагате почти всѣка седмица по едииъ пѫть въ себе си. И така, по нѣкой пѫть вие се самоубивате. Е, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Ами че много отъ вашитѣ най-благородни чувства и мисли, които нѣкога проникватъ, вие ги убивате, обѣсвате ги за нищо и никакво, като че за нѣкое ваше лошо състояние е виновна тази ваша мисъль или това ваше чувство. Въ тая школа, абсолютно никаква ваша мисъль не се позволява да обѣсите. Абсолютно никакво ваше желание нѣмате право да го обѣсите! Не, не се позволява! Всичко ще си расте и ще се развива, както Господь иска, или както Неговитѣ закони налагатъ. Произнесете ли една смъртна присѫда непрѣмено зло ви очаква. И тъй, ще седнете спокойно 5—10 минути при най-хубаво разположение, и ще почнете да си прѣдставяте най-хубавитѣ картини. Отпуснете си рѫката тъй, свободно, и послѣ ще я дигнете, и отново спуснете, свободно да пада. Всичкитѣ ви мускули трѣбва да се отпуснатъ. Вие трѣбва да почнете да владѣете вашитѣ муекули, всичкитѣ ваши нерви. И друго: ще трѣбва да се научите какъ да ходите. Въ окултната школа има начинъ за правилно ходене. Нѣкои отъ васъ, като вървятъ, удрятъ твърдо на петитѣ си, като военнитѣ. Токоветѣ ви отзадъ почти сѫ изядени, нали? Тия, които ходятъ така, са ученици, които трошатъ камъни. Тѣзи ваши пети по сѫщия начинъ ще разрушатъ и най-хубавитѣ мисли и желания, които имате въ мозъка си. Други отъ васъ стѫпватъ на прѣдната часть на обущата, и тамъ се изяждатъ, а това показва, че въ тѣхъ осторожностьта е чрѣзмѣрно развита. Тѣ сѫ хитри, като лисицитѣ. Нѣма какво да се боите отъ свѣта. Свѣтътъ е тъй устроенъ, че нѣма засада заради васъ. Ако вие вървите по Божествения законъ, може да вървите спокойно, и опасность нѣма. Всѣки единъ отъ васъ, щомъ влѣзете като ученици въ една окултна школа, Бѣлото Братство ви знае, и слѣдователно, взиматъ грижи за васъ. Навсѣкѫдѣ може да ходите безопасно. Нали псалмопѣвецътъ казва: „Подъ крилата на Бога ще бѫдатъ“, подъ Неговитѣ крила. Тѣ твърдятъ, че има Божия Промисълъ, но щомъ дойдемъ да го приложимъ, ние не вѣрваме въ никакъвъ Промисълъ. И азъ ще направя единъ опитъ да ви покажа, че вие не вѣрвате въ Божия Промисълъ, не че не искате да вѣрвате, но не сте готови за тази абсолютна вѣра. Прѣдставете си, че образуваме единъ изкуственъ пожарь въ тази стая. Ако вие не може да се концентрирате, ще има такъвъ бѣгъ, ще забравите, че сте ученици, и всѣки ще гледа да излѣзе по-скоро отъ стаята. Слѣдователно, ние ще гледаме да се освободимъ отъ ония най-инстинктивни чувства. Понѣкога ние трепваме, уплашваме се, безъ да има причина. Въ Варненската гимназия, единъ отъ учителитѣ обичалъ дълго врѣме да остава вѫтрѣ въ класа слѣдъ звънеца, не си излизалъ веднага. Единъ день, ученицитѣ намислили какъ да се избавятъ отъ него. Тѣ го проучили и разбрали, че той много се страхувалъ отъ жаби. Единъ день, тѣ взели 10-20 жаби, и ги турили вѫтрѣ въ катедрата. Учительтъ, когато отворилъ катедрата, за да извади отъ тамъ класната книга, да отбѣлѣжи отсѫствуващитѣ, жабитѣ изкачатъ. Той веднага напуща катедрата, и въ единъ мигъ се намира горѣ, въ стаята на директора, трепери. Защо? Казва: „Г-нъ директоре, жаби“. Какви жаби? „Жаби“. И сега, въ жабитѣ нѣма нищо опасно. Слѣдователно, много отъ нашитѣ нещастия въ живота се дължатъ на жабитѣ. Да е змия или нѣкой скорпионъ, разбирамъ, но отъ една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхътъ е, който дѣйствува така. Слѣдователно, ще се стараете да бѫдете безстрашливи. Туй е единъ навикъ, който трѣбва да придобиемъ — да бѫдемъ безстрашливи. Не че въ живота нѣма опасности, има, но тия опасности идватъ само, ако нарушимъ законитѣ, които владѣятъ въ живата природа. Вървимъ ли въ съгласие съ тия закони, абсолютно никаква опасность нѣма. И тъй, първото нѣщо — съньтъ, той е единъ важенъ факторъ за ученика на окултната школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бѫдете добъръ ученикъ, т. е. можете да бѫдете ученикъ, но не и добъръ ученикъ на окултната школа. Сега, за спането, вие ще правите по възможность мпого опити. Запримѣръ, ще направите слѣдния опитъ: като си легнете, въ 5 минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята. Въ 5, най-много въ 5—10—15 минути да може да заспите, а сега, нѣкой отъ васъ, слѣдъ като сѫ възбудени, легнатъ да спятъ, и почнатъ да си правятъ планове въ леглото, какво ще правятъ утрѣ. Така се изминава 1/2, 1 часъ врѣме. И съ това вие се оградите съ едиа нездравословна аура. Къмъ 2 ч. слѣдъ полунощь станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутрипьта станете, неразположени сте. Онѣзи неприязнени чувства ви мѫчатъ, и вие търсите да се скарате съ нѣкого, за да ви мине. Пъкъ, ако съ силата на вашата воля може да заспите слѣдъ петь минути, или най-много сдѣдъ 10—15 минути, на другата сутринь ще станете бодъръ и веселъ, да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спишъ правилно. Азъ съмъ го изпитвалъ, то е едно отъ най-труднитѣ изкуства. Може да взимате нѣкои наркотически срѣдства за сънь, но цѣльта е, да се научишъ да спишъ правилно, безъ тѣхъ. Като си легнешъ на дѣената страна, на сутриньта пакъ да се намѣришъ на дѣсната страна, то е изкуство! Или, ако легнешъ на лѣвата страна, сутриньта пакъ да се намѣришъ на лѣвата страна. А сега, всички започватъ съ обширнитѣ страни на окултната наука, съ великитѣ сили на природата, туй да имаме, онуй да имаме, както въ „1001 нощь“ съ пръчицата. Онзи, който не се е научилъ да спи, не му даватъ магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горѣ, въ другия свѣтъ. А тази пръчица е вашата воля. Това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Азъ казвамъ: онзи, който може въ даденъ моментъ да задържи езика си, онзи, който въ всички моменти може да задържи своята рѫка, онзи, който може да задържи сърцето си или пъкъ да отправи ума си отъ едно положение въ друго, той е по-силенъ отъ онзи генералъ, който е спечелилъ най-голѣмото сражение на бойното поле. И като четете въ Писанието, и тамъ е сѫщиятъ законъ. Бѣлото Братство, Бѣлитѣ Братя винаги обръщатъ внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание отъ страхъ, не, не, а въздържание отъ Любовъ. Въздържание отъ страхъ прѣдъ закона, това не е наука, Може да имате въздържание, да се въздържате отъ други съображения, но истинското въздържание и търпѣние е, когато вие може да се въздържате по закона на Любовъта. Сега, разбира се, ние ще учимъ, имаме врѣме. Азъ нѣма да ви говоря за Любовъта. Тази Любовъ вие ще я проучите въ нови краски, въ нови форми. И може би тия Братя ще ви дадатъ възможность да направите нѣкои опити. Тази вечерь, вървя съ единъ приятель по пѫтя, и му казвамъ: азъ ще направя единъ опитъ. Азъ се качихъ на тротуара, насрѣща ми вървн единъ офицеръ, така смѣло, ще се срѣщнемъ. Два начина за разминаване има въ окултизма. Единиятъ начинъ: азъ мога да му заповѣдамъ да се отбие, и той се отбива. Другъ пѫть пъкъ рѣшавамъ въ себе си: азъ ще слѣза. И азъ слизамъ отъ тротуара, да му направя пѫть. Въ това врѣме и той слиза. Казвамъ: този е правиятъ пѫть. И тогава, за да му отворя пѫть, азъ се качвамъ, за да се разминемъ. Вие ще се учите да отстѫпвате по закона на Любовъта. Нѣкой идва насрѣща ви, ще отстѫпите. Жертвата ще бѫде отъ васъ. Ученикътъ ще отстѫпи, то е първото правило въ положителенъ смисълъ. Ученикътъ ще отстѫпи въ името на Любовъта, той ще отвори пѫтя. Отвори ли пѫть, и неговиятъ пѫть е отворенъ. „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Законъ е туй! Щомъ мѣрите съ закона на Любовъта, съ тази мѣрка отъ невидимия свѣтъ, то, онѣзи които наблюдаватъ, тѣ ще ви въздадатъ заслуженото. Но туй може да го придобиете само съ доброто спане. Азъ не зная колко отъ васъ спятъ добрѣ. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането нѣма да подобри тѣлото ви. Най-първо, то ще се отрази въ сърцето ви, въ вашитѣ чувства. А храната, и тя е необходима. Правилното ядене, то е, което ще достави материала за съграждането на вашето тѣло. И тъй, ако спането ви е било нормално и правилно, непрѣмено и яденето ще бѫде такова: и то върви по сѫщия законъ! Сега, съврѣменпата наука прави слѣдующитѣ изводи, които сѫ вѣрни. Тя прави слѣдующия опитъ. Хора, които иматъ чиста кръвъ, нѣматъ тия отлагания и утайки, каквито се намиратъ у хора съ нечиста кръвъ. И каквито микроби и да се турятъ въ организма имъ, той издържа. Тия хора не боледуватъ, не се простудяватъ. А хора, на които кръвъта не е чиста, много лесно се заразяватъ. Въ окултната школа законътъ е сѫщпятъ. За да бѫдете здрави, течението на вашето астрално тѣло трѣбва да бѫде правилпо или, както е казалъ Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвъта ми, нѣмате животъ въ себе си“, а тази плъть и кръвъ подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вѫтрѣ въ вашия организъмъ, вие не може да бѫдете добри. Сега, азъ другъ пѫть съмъ ви прѣвеждалъ, и пакъ ще ви приведа примѣра, че силата на словото е мощна! На английски има писано, не зная отъ кой авторъ много работи, редъ отъ факти, за силата на волята. Извадени сѫ извѣстни пасажи отъ Евангелието, примѣри, кой човѣкъ какъ се е излѣкувалъ, съ силата на волята. Една госпожа, която 12 години е била болна, чела една отъ тѣзи книги, и срѣща единъ пасажъ, който и посочва какъ да се излѣкува съ силата на волята. Тя казва: „Отъ днесъ азъ съмъ здрава“. Казва, става отъ леглото си, и започва работа. Това значи да направишъ една вѫтрѣшна промѣна въ своето астрално тѣло или въ сърцето си. Тази воля трѣбва да бѫде толкова силиа, абсолютно безъ никакво мнѣние! Сега, въ положителная, въ външния свѣтъ, най-първо трѣбва да прѣдставите аргумепти и факти, които да обосновете логически, за да усилите тѣхпата вѣра. Въ окултната школа процесътъ е обратенъ. Ти най-първо трѣбва да повѣрвашъ, за да ти станатъ фактитѣ ясни. Слѣдователно, вие ще вложите вѣрата си, и чрѣзъ тази вѣра ще изпитвате, ще изяснявате фактитѣ, и тогава тѣ ще ви станатъ ясни. И тъй е. Ще се заемете да прѣработите всички ония ваши стари мисли, вѣрвания, схващания, всичко туй ще го прѣсѣете: нѣма да изхвърлите всичкитѣ стари мисли, а ще оставите въ себе сн само ония мисли, на които може да разчитате всѣкога, мисли, които сте добили чрѣзъ единъ живъ опитъ. Разказваше ми единъ мой приятель: „Азъ“, казва ми той „въ всичко мога да се усъмня, но, имамъ едно такова прѣживѣване, за което, на парчета може да ме нарѣжатъ, азъ не мога да се откажа отъ него.“ Вие трѣбва да имате една централна мисъль. И, ако не можете да намѣрите сега тази централна мисъль, вие не може да бѫдете ученпци. Ако сега искате да придобиете тази мисъль, и тогава да станете ученици, не ще можете. И азъ ви казвамъ: тази опитность всѣки единъ отъ васъ я има. Вие ще намѣрите тази мисъль нѣйдѣ закѫтана, и отъ този центъръ ще започнете да обяснявате какъ ставатъ всички прояви въ живота ви. И туй, което сега ще придобиете, то ще бѫде въ съгласие съ тази основна мисълъ, на която ще се съгражда вашето бѫдеще. А истинитѣ, които азъ ще ви кажа, сѫ толкова прости, че вие, ако направите този пазарлъкъ тамъ, както опрѣдѣлихме, ще мязате на онзи пѣтелъ, който, като ровилъ на купището, изровилъ единъ голѣмъ скѫпоцѣненъ камъкъ и казадъ: „Нѣмаше ли едно зрънце вмѣсто него?“ Ритналъ го. „Туй ли можахъ да изкопая, нѣщо за ядене нѣмаше ли?“ А този пѣтелъ не знае, че ако той продадеше този скжпоцѣненъ камъкъ, можеше да го прѣвърне въ една сила, съ която щѣше да прѣкара цѣлия си животъ въ щастие, и милиони пѣтли, като него, щѣха да се прѣхранятъ. Та, тия окултни истини, които ще ви се кажатъ, сѫ толкова прости, че вие ще кажете: „Нѣщо по-сѫществено нѣма ли?“ Е, питамъ, какво е по-сѫществено отъ Любовъта въ живота? По-сѫществено отъ Любовъта нѣма! По-устойчиво отъ Любовъта нѣма, и по-приятно и по-щастливо нѣщо отъ Любовъта нѣма! „Но ние не знаемъ законитѣ, по които Любовъта дѣйствува“. Тия приятни чувства, които вие имате, се явявать и изчезватъ. Свѣтлитѣ мисли, които се явяватъ въ мозъка ви, явяватъ се и изчезватъ. Защо? Вие мислите, че такъвъ е законътъ. Не е такъвъ законътъ. Но, има други сѫщества въ свѣта, които си играятъ съ вашия мозъкъ, бутатъ го тукъ-тамъ, играятъ си съ него, и, като го бутнатъ нѣкой пѫть, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се нѣкоя ваша приятелка, и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днесъ, колко си погрознѣла!“ Току вижъ, нѣщо като че те прободе. Тъй, вървишъ си, но си неразположепа. Какво има съ тебе? яДа нѣма нѣкой боленъ въ кѫщи?“ „Мѫжъ ти!“ — Не, не. Срамъ те е да кажешъ. „Погрознѣла си“, значн ти повѣрва. Трѣбва да имашъ поне едно огледало, да видишъ, дали туй е фактъ. Нѣкои мислятъ, че сѫ герои. Ето колко сѫ герои: тукъ, въ София, трима чиновници направятъ една подигравка съ единъ свой другарь, чиновникъ. Рѣшили да му дадатъ отпускъ. Казали си: яДнесъ ще го накараме да не работи“. Първиятъ го срѣща долу по стълбитѣ, и му казва: „Какво си пожълтѣлъ, да не си боленъ?“ „А-а, не“, но малко повѣрвалъ. Таманъ се качилъ на първия етажъ, вториятъ го срѣща: „Виждашъ ми се много боленъ, какво ти е?“ Като се изкачилъ, третиятъ му казва: „Ти, както вървишъ и ще припаднешъ“. Той отива при началника си, и му иска отпускъ. Началникътъ му далъ, но като узналъ какъ седи работата, наказалъ тримата души да работятъ заради него. Това сѫ факти. Запримѣръ, дойде ви нѣкоя мисъль, казвате тъй: „Отъ мене човѣкъ нѣма да стане“. Това е първиятъ, който те срѣща долу. „Човѣкъ отъ мене нѣма да стане, що съмъ тръгналъ тукъ, науката не е за мене“. И вториятъ, и третиятъ сѫ въ състояние да те накаратъ да напуснешъ училището. Тръгнешъ ли въ Божествения пѫть, сѫщо така може да те срѣщнатъ трима души и да ти кажатъ: „Ти да станешъ религиозенъ човѣкъ! То не е за тебе“. И ти пакъ ще напуснешъ. Не се подавайте на тия изкушения! Ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае самата истина, великата Истина, тъй както си е: той трѣбва да знае фактитѣ, тъй, както сѫ въ природата: той трѣбва да знае какъ дѣйствуватъ законитѣ, принципитѣ. Ни повече, ни по-малко! Нито да ги увеличи, нито да ги намали. Азъ искамъ отъ всинца ви да бѫдете тъй доблестни, но не безпощадни. Вашитѣ погрѣшки нито да ги увеличавате, нито да ги намалявате. Всѣка една погрѣшка да я констатирате, като погрѣшка, и обратно, всѣка една добродѣтель, каквато и да е тя, тя е добродѣтель, и всички трѣбва да се радваме, като виждаме една добродѣтель, у когото и да е. Защото, доброто, то е Божествено, а тия погрѣшки, тѣ сѫ, които обезобразяватъ човѣшкитѣ мисли. Една погрѣшка, колкото и да е малка, трѣбва да я констатирате. И послѣ, правило въ окултната школа е, че никой нѣма право да напомни на единъ ученикъ за неговитѣ минали погрѣшки. Това е едно прѣстѫпление! Забѣлѣжете го! Туй, което веднъжъ природата го е заличила, обърнала е този листъ, никога не обръщайте този сѫщия листъ да му казвате: „Ти зиаешъ ли едно врѣме какво направи?“ Днесъ, като ученици, туй изисква Бѣлото Братство оть васъ! Туй, което Богъ казва: ,Ще залича грѣховетѣ, ще ги забравя“, ти нѣма да ги напомняшъ. Сега, ученицитѣ често си казватъ: „Ти знаешъ ли прѣди 5 години какъ ме обиди?“ „Ами ти прѣди 10 години, знаешъ ли какво ми каза?“ Азъ, сега, тази вечерь, ви говоря, като на ученици, какви трѣбва да бѫдатъ ученицитѣ въ тази школа. Какви сте отвънка, то е другъ въпросъ. Тамъ всичко се позволява. Въ външния свѣтъ всичко се позволява, но въ тази школа, въ тоя животъ не се позволява всичко. Та, прѣди да пристѫпимъ, трѣбва да знаете, че ако правите тия погрѣшки, не ще може да направите голѣми успѣхи. Ще можете, но въ тази школа на Бѣлото Братство не се позволява да давате обѣщания и да не ги изпълнявате. Обѣщания? Не! Кажешъ ли, свърши! Ще кажешъ: „Азъ ще живѣя по закона на Истината“, и ще живѣешъ. Въ даденъ моментъ ти казвашъ и направяшъ. Нищо повече! Но обѣщание въ бѫдеще нѣма. Обѣщание въ момента, кажешъ ли направи го! Нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи. Кажи, и направи! Тъй! И Писанието казва: „Рече Богъ, и стана. Да бѫде свѣтлина, и стана свѣтлина.“ По сѫщия законъ всички ще вървятъ. Кажешъ ли, направи! Сега, ние не искаме никакви обѣщания. Ние искаме отъ васъ само едно нѣщо: да приложите великия законъ на Любовъта! Да приложите великня законъ на Истината! Тогава, всѣки день, споредъ врѣмето, кажете — направете, кажете — направете. Не давайте никакви обѣщания! Ние нѣма да ви държимъ за думата, не искаме да ви припомнимъ какво сте обѣщали, но, обѣщаете ли, направете. Отвънка може да давате обѣщания, а въ школата, абсолютно не искаме никакви обѣщания. Обѣщаватъ само ония хора, които нѣматъ Любовъ, обѣщаватъ само ония хора, които нѣматъ Истина. Нищо повече! Обѣщания нѣма. Съ туй се отличава школата на Бѣлото Братство. Тя има абсолютна вѣра въ своитѣ ученици! Разбирате ли? Не е било врѣме отъ какъ тя сѫществува, когато нѣкой ученикъ да е можалъ да излъже своя Учитель. Нѣма нито единъ случай въ тази школа, когато единъ ученикъ да е излъгалъ своитѣ Учители. Нито единъ не си е позволилъ да излъже своитѣ Учители. Но и Учителитѣ никога не сѫ допущалн ученика да ги излъже. Сега, вие може да ме запитате: Ако влѣза въ тази школа ... ? Нѣма нито единъ случай, въ аналитѣ на тази школа, дѣто единъ ученикъ да е влѣзълъ, и да се е повърналъ назадъ. Защо нѣма? Тамъ, дѣто любовъта дѣйствува като принципъ, не може да става връщане, изключение нѣма. Всичкн изключения се дължатъ на липсата на първия принципъ, на Любовъта, и на втория принцппъ — на Истината. А щомъ тия два принципа не се приложатъ, тогава Мѫдростьта се изопачава, човѣшкиятъ умъ се изопачава, човѣшкото сърце се изопачава, и това сѫ вече хора или индивиди, извънка школата. И тогава, когато Павелъ казва, тамъ, въ онази глава: „Които Богъ призва, тѣхъ и избра“ т. е. не може да има изключение. Шомъ Богъ те покани въ една работа, или щомъ Бѣлитѣ Братя те поканятъ, изключение не може да има. И азъ не виждамъ причината, защо именно човѣкъ ще се откаже отъ да ходи въ този великъ пѫть на живота, дѣто ще намѣрп своето щастие. Но, всичкитѣ ваши стари възгледи ще ги напуснете. Възгледа: „ще остарѣемъ“, възгледа — „ще умремъ“, „ще осиромашѣемъ“, възгледа, че „ние сме глупави хора“, че „човѣшкото естество е такова-онакова“, всичкитѣ тия възгледи ще ги турите въ торбитѣ си, ще ги затворите въ килеритѣ си нѣкѫдѣ, и ще турите единъ надписъ: „Тия нѣща да не се бутатъ“. Който иска да бѫде ученикъ, така ще постѫпва. Нѣкои ме питатъ: „Азъ съмъ старъ, ще мога ли?“ Е, отъ кога ти стана старъ? Нѣкой казва: „Азъ съмъ младъ“. Отъ кога стана младъ? Всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Любовъта е младъ: всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Истината е младъ. Всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Любовъта, е уменъ: всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Истината, е уменъ. Тъй седи въпроса. Моментътъ, въ който напуснете Любовъта, вие сте старъ, ще почувствувате една вѫтрѣшна слабость, едно безмислие въ живота, нѣма да имате цѣль, и ще станете песимистъ, ще кажете: „То ще се мре, ала ...“ Тия сѫ прѣдварителни бѣлѣжки. Искамъ да ги изпитате, и тогава да ги възприемете. Ще вървимъ въ единъ положителенъ пѫть, безъ изключение. Ще кажете: „Безъ изключение не може!“ Да, може, тъй ще бѫде. Тази е една велика Божествена школа, въ която абсолютно нѣма никакво изключение. На сто милиона едно изключение нѣма. Разбирате ли? Единствената школа, въ която нѣма изключения въ свѣта, е тази. Никакво изключение! Влѣзешъ ли въ нея, всички тия Братя вѣрватъ въ тебе. Тѣхниятъ животъ е такъвъ, какъвто е животътъ на Бога, т. е., като казвамъ такъвъ, подразбирамъ, че въ всички прониква Божествения животъ, въ всичката му пълнота, и то безъ никакви закони, безъ никакви принуждения. Всѣки знае своята длъжность, и всѣки се нарежда споредъ нея. Тѣ нѣматъ абсолютно никакви написани закони, но всички знаятъ своитѣ длъжности тъй добрѣ, като че ли иматъ най-добрата организация, и най-добритѣ закони, прѣкарани прѣзъ тѣхната камара. И, ако вие влѣзете въ туй Бѣло Братство, никога нѣма да познаете, кой е първиятъ и послѣдниятъ тамъ. Не може да намѣрите кой е голѣмецъ и кой слуга, кой е първиятъ и кой послѣдниятъ. Ако влѣзете между тѣхъ, съ години може да живѣете заедно, и ще кажете: „Кой ви рѫководи, кой е първиятъ измежду васъ?“ А тъй, сега, като влѣзете въ едно училище въ свѣта, вие ще познаете кой е първиятъ. Та, имайте прѣдъ видъ: не мислете, че тамъ, въ тази школа, дѣто ще учите истинитѣ, има катедра, и учитель, като менъ, тъй, да седи на масата, и ученицитѣ да сѫ, като васъ наредени. Тукъ е тъй. Тамъ не сѫ наредени нѣщата тъй. Сега ще кажете: „Ами какъ?“ Като се научите да спите, ще разберете какъ е туй. Обаче, когато тия велики истиня се прѣнесатъ на земята, споредъ условията на сегашния нашъ животъ, ние трѣбва да търсимъ начинитѣ, методитѣ и формулитѣ да изразимъ тия велики истини, които сѫ тъй недостѫпни за сегашния умъ. Хубаво, недостѫпни сѫ при сегашнитѣусловия, но ще станатъ достѫпни. Вие ще трѣбва да изучавате свѣтлината въ нейното влияние върху вашия организъмъ, ще изучавате влиянието на цвѣтоветѣ, на живитѣ центрове. Вземете слънчевата свѣтлина, всѣки день, прѣзъ извѣстни часове на деня, къмъ обѣдъ, но повечето сутринь, идатъ периодически извѣстни вълни отъ слънцето, които носятъ въ себе си положителни мисли, интелигентни мисли отъ слънцето. Има и отрицателни движения отъ слънцето, които носятъ негативни мисли. Азъ онзи день ви направихъ една забѣлѣжка: ако заспите денемъ на слънцето, непрѣмено вашиятъ организъмъ ще привлече тия негативни вълни отъ него, тъй наречената черна свѣтлина, и като станете, ще се почувствувате неразположенъ. И затуй, на единъ окултенъ ученикъ никога не се позволява да спи денемъ. Никакво спане денемъ! Ще спите вечерно врѣме, безъ слънце. А може да се грѣете на слънцето, но всѣкога вашиятъ умъ ще присѫтствува, за да може да привличате положителнитѣ вълни на слънчевата енергия. И, като ученицп, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идватъ тия духове, които си играятъ съ васъ, и ще ви приспиватъ. Ще се концентрирашъ, безъ да заспивашъ. И въ туй концентриране ще направите слѣдующето: като седишь, и нѣщо каже „фуу“, като нѣкаква вълна, ти ще се противопоставишъ, нѣма да задрѣмвашъ. Това „фуу“, то е една вълна, тази черна вълна минава отъ центъра на земята, обгръща те, и ти заспивашъ. Заспишъ ли, нищо нѣма да научишъ. Нѣма да допуснешъ тия вълни да обхващатъ мозъка ти. Ще се заемемъ да изучаваме свѣтлината, да изучаваме днитѣ прѣзъ годината, кои дни, кои часове може да използуваме за работа, начинитѣ, методитѣ за усилване на мозъчната ни енергия, за усилване на дихателната енергия, за поправяне на храносмилането и т. н. Защото, все трѣбва да почнемъ нѣщо. Тъй, както сте сега, доста сте обѣднѣли. Обѣднѣли сте. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, той е бѣденъ. Първото нѣщо: ученикътъ трѣбва да бѫде доволенъ. Сега, туй сѫ правила, които се прилагатъ къмъ темпераментитѣ. Ще ги вземете, и ще ги упражнявате. Нѣкои отъ тия правила ще упражнявате тукъ, защото по-голѣмата часть отъ работата ще извършимъ въ другия свѣтъ. Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господь говори въ съня единъ, два и три пѫти“. Той все въ съня говори. На Йосифа на сънь му е говорилъ. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все въ сънно състояние имъ е говорилъ. Иоанъ се е прѣнесълъ, и тогава му е говорилъ Господь. И, ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете какъ да поправите живота си, вие трѣбва да прѣкарате такъвъ единъ сънь, и веднага ще имате най-добритѣ наставления, какъ да поправите живота си. Сега, може да прочетемъ нѣкои отъ работитѣ (прочетоха се двѣ работи). Нѣма да имате достатъчно търпѣние да се дочетатъ всички тия работи. Нѣкои отъ васъ сѫ се доста разгорещили да слѣдвате школата. Ще знаете едно: който отъ васъ не дойде три четвъртъка, за въ бѫдеще не може да посѣщава школага. Това е за всѣки, който отсѫтствува три пѫти. Сега, ще кажете: „Може да има изключителни случаи“. Който отсѫтствува три пѫти единъ подиръ другъ, той губи право. Сега, схващате ли вѫтрѣшния смисълъ? То значи: единъ ученикъ, който три пѫти е забравилъ, че има школа, три пѫти тази мисъль изчезне ли навънъ отъ него, забранява му се да посѣщава школата. Ще имате прѣдъ видъ, че въ тази школа изключение и благоволение не се прави. Никакво изключение нѣма. Това не е наложено, но веднъжъ рѣши ли всѣки единъ отъ васъ, той трѣбва да бѫде вѣренъ. Единъ важенъ законъ: туй, което вие сте рѣшили въ себе си, трѣбва да бѫдете въ състояние да го изпълпите. Не каквото ние ви налагаме, а вие, което сте рѣшили да изпълните, изпълнете го. Трѣбва да го изпълните, иначе всичката наука въ свѣта ще бѫде безъ полза за васъ. Човѣкъ, който обѣщава, а не изпълнява, той е пробитъ кюнецъ, наливай колкото искашъ, то е само въпросъ на врѣмето, всичкото ще изтече навънъ. Ние не искаме никакви задължения отъ васъ, но веднъжъ рѣшите ли да служите на Любовъта, вие ще бѫдете герои, ще кажете: „Да ме разпнатъ, отъ този пѫть нѣма връщане!“ Кажете ли веднъжъ тъй, вървите ли тъй въ този пѫть, Богъ е съ васъ. Най-малкото колебание, и вие сте изгубени. Тогава, да не се сърдите никому, да не казвате, защо ме е оставилъ Господь? Въ окултната школа въпросътъ седи тъй: не е Господь, който ви е оставилъ, а ние сме Го оставили. И Той казва: „Понеже вие ме оставихте, и азъ нѣма да се занимавамъ съ васъ“. Сега, разбира се, азъ не считамъ присѫтствието ви въ четвъртъкъ, че само то е окултна школа. Не! Цѣлиятъ вашъ животъ е една окултна школа. Ако мислите, че само въ четвъртъкъ вие сте въ окултната школа, лъжете се. Не, не, цѣлиятъ вашъ животъ е една окултна школа. Слѣдователно, вие ще бѫдете въ съгласие съ тази окултна школа, на която служите. По този начинъ ще имате резултатъ. Отъ гледището на тия принципи ще разрѣшавате всичкитѣ други въпроси, каквито и да сѫ тѣ: индивидуални, сѣмейни, обществени, народни, всичкитѣ въпроси все отъ това гледище сами ще разрѣшавате. Е, сега ще дамъ на гласоподаване: искате ли да прочетемъ всичкитѣ листове, ще имате ли достатъчно търпѣние да се изчетатъ всичкитѣ работи? (Отговарятъ: да; — не.) Понеже сѫ написани, трѣбва да ги прочетемъ. Тогава, слѣдующиятъ пѫть ще прочетемъ всичкитѣ. Ще се научите на търпѣние, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тукъ има цѣнни, умни работи. Ами че какъ? Единъ човѣкъ, който е вложилъ ума и сърцето си, това нѣщо е красиво. Когато обичаме нѣкого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме нѣкого, и умни работи да е написалъ, казваме: „Не искамъ да слушамъ“. А това сѫ все умни работи! Сега, за слѣдующия пѫть искамъ: 10 души отъ васъ, които си дадатъ кандидатурата доброволно, да напишатъ нѣщо върху темата: „Прѣдназначението на човѣшкия езикъ“. Значи, 10 души ще пишатъ върху тази тема: 5 братя, и 5 сестри. Ще започнатъ съ този, видимиятъ езикъ, той е темата. Този езикъ се е родилъ, и е произлѣзълъ отъ нѣкаква идея. Които ще пишатъ, да си вдигнатъ рѫката. (Обадиха се 5 братя и 5 сестри). Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте, щомъ почнете да пишете, ще влѣзете въ една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се прѣсиля. Всѣки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете. Имайте прѣдъ видъ, че Духътъ въ окултната школа говори само най-сѫщественитѣ нѣща. Тия Братя не обичатъ много да говорятъ. Нека се ангажира нѣкой да бѫде секретарь или архиварь, да пази тия работи, листоветѣ. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Първото задължeние на ученицитѣ. 4. Школна лекция на общия окултенъ класъ 16.III — 1922, четвъртъкъ, Ст. София. 7 30 ч. в. Т. м. Прѣди да пристѫпимъ къмъ прочитане това, което е написано, азъ ще направя нѣколко кратки бѣлѣжки. Тия познания, които може да добиете въ една окултна школа, ще засѣгнатъ не само вашия настоящъ животъ, но и бѫдещия ви животъ. Тия познания ще ви бѫдатъ въ полза не само за сега, но може би за хиляди години отъ сега нататъкъ. Всѣка една окултна школа, или Великата Божествена окултна школа, е съпроводена съ голѣми мѫчнотии. И не е тъй лесно човѣкъ да стане ученикъ на една окултна школа. Вие може да минавате въ тази Велика школа само за оглашенъ. Защото, ученикъ е само онзи, който може да борави съ задачитѣ на тая окултна школа, както математикътъ трѣбва да знае всичкитѣ правила на математиката, за да борави съ сложнитѣ задачи, и музикантътъ — съ сложнитѣ упражнения въ музиката. Ученикътъ всѣкога трѣбва да знае положението си въ школата, той не трѣбва да си прави илюзии. Първото правило въ една окултна школа е: ученикътъ трѣбва да има голѣмо смирение, не овчедушие, а смирение — въ тази Велика идея, че Вѣчното, безграничното не може да се събере въ ограниченото. Той не трѣбва да си прави илюзията, че въ тази малка главица, въ този малъкъ мозъкъ вѫтрѣ, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нѣщо за сега! Прави се сравнение, че човѣшкиятъ мозъкъ има голѣма възможность да придобие голѣми знания. Туй сравнение е слѣдующето: ако съберемъ всичкото съврѣменно знание, може да го съберемъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и, ако го напечатимъ въ клѣткитѣ на мозъка си, пакъ ще остане мѣсто за още 900 такива книги. Тъй щото, вземете 90:900 и ще видите какво е отношението — 1:10, Значи, човѣкъ дори не е прѣзполовилъ своето учение. Ученикътъ въ тази окултна школа трѣбва да знае гдѣ му е мѣстото. Той трѣбва да знае, че учепицитѣ отъ най-долната градация се различаватъ отъ ученицитѣ отъ най-високата, познание, т. е. че тѣхното знание и сила въ сравнение съ онова на напрѣдналитѣ е нищо. Човѣкъ въ едно отношение може да знае, но въ друго отношение да не знае. Сега, туй не трѣбва да ви бѫде за обезсърчение, но, който иска да се учи, трѣбва да знае това нѣщо. И пакъ ще ви повторя идеята: хората остаряватъ, само когато мислятъ, че всичко знаятъ. Който иска да остарѣе, това е много лесно. Деньтъ, въ който ти помислишъ, че всичко си свършилъ — ти си остарѣлъ. А за да се подмладишъ, ще мислишъ, че много малко знаешъ, ще почнешъ, като дѣте, да възприемашъ. А такава старость, азъ я наричамъ прѣждеврѣменна. Затуй, желая всички въ школата, да бѫдете млади. А, за да бх-дете млади, значи, да мислите, че сега започвате Великото Божествено учение. Учението, което свѣтътъ дава, то е прѣдговоръ на Божественото учение. Като свършите всичко въ свѣта: отдѣленията, прогимназията, гимназията, послѣ университета, специализирате, се и станете най-учения човѣкъ, това е само прѣдговоръ на Божественото знание, което трѣбва да започнете. Слѣдователно, ако вие сте добили този прѣдговоръ, може да станете единъ добъръ ученикъ въ Божествената школа. Затуй, азъ прѣпорѫчвамъ на всѣки: да добиете отъ свѣтското знание, колкото може повече. Защото, нѣкой казва: „Намъ свѣтско знание не ни трѣбва, а Божествено“. Ако свѣтското нѣмашъ, Божествепото не можешъ да придобиешъ. Ако свѣтското ти е мѫчно, Божественото е хиляди пѫти по-мѫчно. Сега, въ единъ съврѣмененъ университетъ плащатъ такса 800 лв., а въ едно Божествено унение, съ 8,000 лв. не може да влѣзешъ, и съ 10,000 лв. не може да влѣзешъ, и съ 20 х., и съ 100 х., и съ 1 милиоиъ, и съ 10 и съ 100 милиона не може да влѣзешъ, и съ единъ милиардъ не можешъ да влѣзешъ. Разбирате ли? Ако е за пари, то съ пари не може да се откупува. Въ Божественото училище ще заложишъ сърцето си и ума си, а волята ще остане твоя. И тогава, ще откупувашъ сърцето и ума си, за да покажешъ колко си юнакъ. Волята ще остане на тебе, а ума и сърцето тамъ. И затуй Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“Сърцето си ще го заложишъ. Разбира се, туй не е залагане, тъй както въ свѣта залагатъ. Въ всѣка окултна школа ще пристѫпите съ всичкото си благоговение. То е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣма да ходите разпасани, но тамъ, като влѣзе човѣкъ, трѣбва да има всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете, че туй е една отъ най-великитѣ и най-благороднитѣ работи. И върху познанията, върху това градиво, което ученикътъ ще добие, ще почива неговото щастие, понеже той ще съгражда бѫдещия си животъ и бѫдещия си домъ върху тия свои познания. Нѣкой ще каже: „Безъ тия знания не може ли?“ — Не може. Може да влѣзете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете прѣзъ Божествената школа, и ще свършите. Само че нѣкои сѫ влѣзли безъ да знаятъ, а други знаятъ, че сѫ влѣзли въ тази школа. Религиознитѣ хора казватъ: „Намъ не ни трѣбватъ много знания, т. е. ние и безъ окултна школа може да минемъ“. Това подразбира, че тѣ несъзнателно ще минатъ тази школа. Нѣкои хора я минаватъ съзнателпо, а други — несъзнателно. И ще ви кажа защо. Страхливитѣ ученици ги прѣкарватъ прѣзъ моста вечерно врѣме — да не виждатъ, а безстрашливитѣ ученици — денемъ. И на страхливитѣ имъ турятъ прѣвръзка. И когато нѣкой каже: „Не може ли безъ тази школа?“ — азъ казвамъ: може, но съ прѣвръзка, а може и безъ прѣвръзка. Послѣ, правилото казва, че ние не искаме много, напротивъ, много малко изискваме. Отъ всѣки единъ ученикъ искаме да отдѣли на день по единъ часъ врѣме. Седемь деня, по единъ часъ отъ деня, 7 часа работа, и то, този часъ отъ врѣмето, което ще прахосашъ нѣкадѣ да посвѣтишъ на туй занимание. И този часъ ще го посветите съзнателно, отъ любовъ. Пакъ ще ви кажа: ако вие работите безъ любовъ, нищо нѣма да ви ползува. Правилото на Божествената окултна школа гласи, че знанието трѣбва да се добива по закона на Любовъта. Добиешъ ли едно знание безъ любовъ, то нѣма да те ползува. И ап. Павелъ, въ посланието си къмъ Коринтянитѣ казва: „Каквото и да направя, ако е безъ любовъ, нищо не се ползувамъ“. Ако го направимъ съ любовъ, ползуваме се. Сега, въ тази окултна школа, вие ще се запознаете съ всичкитѣ религиозни системи, положения, закони, защо сѫ се явили религиитѣ, при какви условия и т. н. И тогава, нѣма да има тия неразбории: дали ние сме на правата или на кривата страна. Отъ окултно гледище, ние другояче разсѫждаваме за правото и кривото. Отъ становището на окултната школа, съврѣменното право е безправие. И, когато нѣкой ви каже: „Нѣма ли право?“ Право! Вашето право, отъ окултно становище, е безправие. И, слѣдователно, за да пмаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нѣщата, трѣбва да имаме туй истинско познание, истинското разбиране, и тогава ще може да разглеждаме въпроситѣ философски. Ние не се боимъ отъ въпроси. Нѣкои въпроси може да ги разрѣшимъ много лесно, а други въпроси оставяме безъ отговоръ. Защо? Защото въ всѣка една окултна школа, всѣки единъ въпросъ трѣбва да се разгледа на своето врѣме, а не безъ врѣме. Има въпроси, които се задаватъ безъ врѣме. Задава се въпроса: „Има ли Господь, или не?“ Този въпросъ е ненаврѣмененъ. „Има ли бѫдещъ животъ, или не?“ И този въпросъ е ненаврѣмененъ. Защото, за мене, азъ, който живѣя едповрѣменно и въ този и въ другия свѣтъ, ходя и се разговарямъ съ всички тия ангели, ако ме питатъ: Има ли ангели? — азъ си мълча. Нѣкой ще ме убѣждава, че това е глупаво, азъ пакъ мълча, виждамъ кое е глупаво. Ама ще пита нѣкой: Ти виждашъ ли това? Ами ти разбирашъ ли това, което питашъ? Колкото ти имашъ право да се съмнѣвашъ въ моето виждане, толкова имамъ право и азъ да се съмнѣвамъ въ твоето разбиране. А двѣ еднакви величини, въ двѣ противоположни посоки една къмъ друга, се взаимно унищожаватъ. А, вижъ, зададепи такива въпросп въ окултната школа: какъ да живѣемъ, какъ да подобримъ живота си — на това може да отговори окултната школа. Какъ да обновимъ своя животъ, какъ да развиемъ ума си, какъ да очистимъ сърцето си, какъ да развиемъ душевнитѣ си сили? — На всичко туй се отговаря прямо, даватъ се методи. Онѣзи, които влизатъ въ школата, трѣбва да знаятъ, че тѣ сѫ ученици, а ученикътъ трѣбва да бѫде безъ прѣдубѣждение. Той трѣбва да бѫде чистъ, като опрана дреха. Само старитѣ хора, които сѫ живѣли дълго врѣме въ свѣта, казватъ: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде глупавъ“. А отъ окултно гледище, ние прѣдпочитаме да бѫдемъ глупави въ извѣстно отношепие. Та, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да напусне своитѣ прѣдубѣждения. И, ако отъ това, което се прѣподава, не се постигатъ резултати, той самъ ще си прави своето заключение. Малки, микроскопически опити — голѣми работи нѣма да правимъ. Ще ви кажемъ да посѣете едно житно зърно, и послѣ ще ви питамъ: Израсна ли? — Израсна. Послѣ: Колко зърна даде? Узрѣ ли? Реално ли е това зърно? Защото, туй, което става съ едното житно зърно, сѫщото става и съ 10 милиона такива. Но, нѣма да очаквате изведнъжъ резултати. Нѣкой, като влѣзе въ школата, мисли, че ще се изтегли завѣсата, и изведнъжъ всичко ще се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завѣсата изведнъжъ, азъ го прѣдупрѣждавамъ, да не си губи врѣмето. Тъй щото, ще трѣбва да се разберемъ. Да не кажатъ нѣкои: „Ама азъ какво мислихъ“. Ако мислите за голѣми работи, азъ ще ви покажа мѣсто кѫдѣ да отидете за тѣхъ. Тамъ много се добива. И тъй, на първа рѫка, ние ще пристѫпимъ да проучимъ основно човѣка, сегашниятъ човѣкъ, тъй както е, да го проучимъ въ тази му фаза, съ тия сили, които се развиватъ въ неговия организъмъ, проявяватъ се въ неговия умъ, дѣйствуватъ въ неговото сърце, и се реализиратъ въ неговата воля. И, слѣдъ като проучимъ човѣка по този начинъ, ние ще пристѫпимъ тогава въ друга една область, по-широка и по-приятна. Проучването на човѣка въ нѣкое отношение е приятно, а въ друго отношение — неприятно. Когато проучавашъ положителната страна на човѣка — приятно е, когато проучвашъ неговитѣ отрицателни страни, е много неприятно. И всѣки ученикъ трѣбва да бѫде много смѣлъ и рѣшителенъ. За да проучимъ човѣка, това е трудно нѣщо. Ще ви поставятъ въ една окултна школа, и ще ви покажатъ положителнитѣ и отрицателяитѣ страни на вашия характеръ, тъй, както прѣдъ едно огледало, да си видите мислитѣ. И при единъ такъвъ изпитъ, незная, но температурата ви ще падне най-малко 35° подъ нулата, ще истините, и ще ви се отще да живѣете. И затуй, въ старо врѣме, много ученици сѫ подлудявали. Но ние нѣма да направимъ това. Въ тия школи, дѣто много се дава, човѣкъ излиза или съ много умъ, или безъ умъ, то е хазартна игра. А методътъ, който ние ще употрѣбимъ, е единъ отъ най-безопаснитѣ. Но, като казвамъ „безопасенъ“, да не мислите, че лесно ще минете. И тукъ ще заложите ума и сърцето си. Тамъ си има долапчета и ключове, и всѣки день, като кажете: „Искамъ сърцето си назадъ“, можо да си отворите, когато искате, и да си вземете ума и сърцето. А другиятъ начинъ, дѣто много се придобива, то е въ другъ класъ. И тогава, като свършишъ училището, ще дойде Великиятъ Учитель, самъ ще отвори. И, ако вие ме попитате за съврѣменнитѣ подлудѣли хора, смахнати хора, защо сѫ такава, тѣ сѫ все ученици на такива школи, недосвършили сѫ тѣ. На първо врѣме ще турите въ ума си мисъльта: трѣбва да свършимъ училището, по който и да е начинъ. Религията казва: „Трѣбва да вършимъ волята Божия“. А ние казваме: „Земята е едно училище, и то трѣбва да се свърши, по който и да е начинъ“. Сега, кой отъ васъ може да чете хубаво? Да се прочетатъ темитѣ! (Братъ Бѣлевъ ги чете) Сега, ще опрѣдѣлите една комисия, която, слѣдъ като прочита всичкитѣ работи, да изважда нѣщо общо. Отъ всичко туй ще извадите най-важнитѣ работи, и ще направите едно общо опрѣдѣление, кой е най-добриятъ умъ. Може да започнете оть тамъ: умътъ и неговитѣ връзки съ материалния свѣтъ разнитѣ му качества въ природата и т. н. Кои ще влизатъ въ тази комисия? Може вие да се опрѣдѣлите, за васъ 14 е най-доброто число 7 братя, и 7 сестри. Вие ще си ги изберете, то е вече ваша работа. (Мълчание). Тогава, азъ опрѣдѣлямъ братята. Толевъ, Бѣлевъ, Русчевъ, Русевъ, Радевъ, Коенъ и Радославовъ, а отъ сестритѣ: Недѣлкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова. Сега, тукъ се иска вѣщина, да се извадятъ важнитѣ мисли, защото туй общо опрѣдѣление, което ще направите, всички ще го проучите и всички ученици ще си го прѣпишатъ, да го иматъ. То да бѫде нѣщо красиво. Ще го прочетемъ тукъ, и ще го туримъ на гласуване, да видимъ удобрявате ли го всички? Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Четиритѣ правила 3. Школна лекция на общия окултенъ класъ 9.III — 1922. Четвъртъкъ, Ст. София. 7.10 ч. в. Благославяй, душе моя, Господа. (съвършено тихо). Т. м. Отъ всинца ви се иска редъ, порядъкъ, дисциплина, но не азъ да ви я налагамъ. Азъ искамъ всѣки отъ васъ самъ да си наложи дисциплина на своитѣ мисли и чувства. А който не може самъ да си я наложи, да не идва. Ако вие не може да си налагатв такава дисциплина, не идвайте. И ако нѣкой си позволи да дойде безъ тази дисциплина, тогава азъ не отговарямъ, Азъ искамъ абсолютна хармония! Отвънъ може да ме критикувате, но тукъ, който ме критикува, не отговарямъ за послѣдствията. Когато единъ човѣкъ влѣзе въ храма Божий, трѣбва да знае, че туй е храмъ. Когато идва въ училището, трѣбва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тукъ да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, нѣма защо да идвате. Нали искате да бѫдемъ приятели? А приятели може да бѫдемъ, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любовъ, когато изпълпяваме закона на Мѫдростьта, закона на Правдата. Тѣ сѫ еднакви за всички — нѣма изключение за никого. Законътъ тамъ е абсолютенъ. Любовъта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мѫдрость и относителна мѫдрость: абсолютна Истина и относителна истина: абсолютна Правда и относителна правда: абсолютно добро и относително добро. Ние вървимъ по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка въ свѣта. Да се разберемъ! Тъй щото въ абсолютното има едно мнѣние, а въ относителното има много мнѣния. И трѣбва да знаете, само по този начинъ може да имате съдѣйствието на небето. Небето е мѣсто на редъ и порядъкъ, мѣсто на дисциплина! Въ небето нѣма такива заповѣди, и такива стражари, както на земята: тамъ написани закони нѣма, но всѣки носи закони написани вѫтрѣ или въ ума си, или въ сърцето си, или въ Духа си, споредъ степеньта на развитието, което притежава сѫществото. Сега, моето желание е, да ви освободя отъ ненужнитѣ страдания и мѫчнотии. Ако единъ ученикъ, който отива въ училището, има мазолъ, има живеница въ крака си или болки въ корема си, може ли да учи? Той трѣбва да бѫде свободенъ. Ако този ученикъ е гладенъ, ако 3—4 дена не е ялъ, може ли да учи? Значи, храна трѣбва да има, дрешки трѣбва да има, трѣбва да има всичко, което му е необходимо. Та, ако вие идвате съ вашитѣ грижи тукъ, нѣмаме нужда отъ васъ. Това не е сиротопиталище, не е спасителенъ домъ. Идването ви недѣленъ день тукъ, може да се счита за спасителенъ домъ, но сега тукъ е училище — здрави хора трѣбватъ. Който е боленъ, отвънка да стои, а който е здравъ, да дойде. Та, всинца може да бѫдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болнитѣ да стоятъ отвънъ. Въ една окултна школа хората сами ставатъ болни, и сами ставатъ здрави. Сега, на този въпросъ азъ ще ви отговоря направо. Когато излѣзохте отъ Бога, болни ли излѣзохте? — Здрави. Слѣдователно, кой е причината, че сте болни? — Вие самитѣ. Когато излѣзохте отъ Бога, невѣжи ли излѣзохте или учени? — Учени, а не невѣжи. Сегашното ви невѣжество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашѣли сте на физическото поле, Сега ще пристѫпимъ къмъ положителния животъ. Да оставимъ далечното минало и далечното бѫдеще, а да се позанимаемъ съ настоящето. Когато нѣкой съврѣмененъ авторъ рѣши да напише нѣкоя книга въ видъ на разказъ или въ видъ на нѣкой романъ, той има два обекта: единъ герой и една героиня. Героятъ е мѫжъ, а героинята е жена, и около тия двамата герои авторътъ разпрѣдѣля всички други лица и направя разказа си интересенъ. Сега, азъ задавамъ въпроса: Защо му сѫ тия двама герои? Героятъ мѫжъ подразбира героинята жена, и героинята жена подразбира героя мѫжъ. Унищожите ли вие единия герой, другиятъ самъ по себе си изчезва. И човѣкъ има два героя въ себе си. Кои сѫ тѣ? Азъ ще ви ги кажа. Първиятъ герой е умътъ, а вториятъ герой е сърцето. Около тия двамата герои, авторътъ, значи, Духътъ, разпрѣдѣля другитѣ лица. Духътъ, авторътъ е, който си избира двамата герои — умътъ и сърцето — и върху тѣхъ той съзижда своя разказъ, около тѣхъ се нареждатъ всичкитѣ други лица. Сега, този авторъ подбира своитѣ герои. Той опрѣдѣля точно въ какво седи геройството на героя и на героинята, и имъ придава извѣстни морални качества. Запримѣръ, на героя ще даде сила, смѣлость, рѣшителность, за да побѣждава. А на героинята ще даде най-голѣми страдания, за да издържи. Нея ще я поставн въ най-голѣмитѣ изкушения, и тя ще ги издържи. Дава й отрицателната роля. Добрѣ, какви трѣбва да бѫдатъ тогава качествата на вашия умъ? Какъвъ трѣбва да бѫде героятъ? Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ, рѣшителенъ! Ако умътъ си каже: „Това не е за мене“, той се лишава отъ геройството си. Търси ли умътъ ви лесното въ свѣта, отъ васъ може да излѣзе само една морска звѣзда или една морска гѫба, нищо повече! И когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята да разглежда хората, той познава по ума, кой какво иска. Ако единъ ученикъ, който влиза въ школата, търси най-лесния пѫть, отъ този ученикъ нищо нѣма да излѣзе. Ако той дойде при мѫчнитѣ задачи, и ги заобиколи, или дава други да му ги разрѣшатъ, и съ чужда задача влиза, ние знаемъ какво може да излѣзе отъ него. И всичкитѣ сега управляващи свѣта, които седятъ на чело, сѫ излѣзли отъ такива школи, кѫдѣто сѫ рѣшавали все лесни задачи. И тогава, какви трѣбва да бѫдатъ качествата на сърцето? Тѣ пъкъ съотвѣтствуватъ на героинята. Умътъ трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ, рѣшителенъ, а въ сърцето трѣбва да има пластичность, издържливость, търпѣние. Тия сѫ качествата, които ученикътъ трѣбва да придобие. Никой не се ражда съ тѣхъ. Той ги придобива. Има условия за това, и трѣбва да ги придобиете, за да може да разберете великата природа. Сега, какъ мислите: ако този герой се е поколебалъ 5—6 пѫти, и е отстѫпилъ отъ своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубилъ веднъжъ за всѣкога благоволението на героинята, и съ него въпросътъ е свършенъ. И обратното е вѣрно: когато героинята е отстѫпила отъ своя принципъ, отъ своето призвание, и тя е изгубила геройството си. Нѣма да се заблуждавате, да казвате: „Нѣма ли благодать?“ Това е другъ въпросъ. Въ математиката задачитѣ се рѣшаватъ само по единъ начинъ: тамъ не се допуща никакво изключение. Ама една единица, една погрѣшка! Тази едипица, тази погрѣшка, при едно голѣмо число, което се повтаря много пѫти въ изчисленията, причинява голѣма врѣда. И тъй, вие ще се занимавате съ вашия герой, т. е. съ вашия умъ, и съ вашата героиня — сърцето. И тогава, вие ще ме запитате: Гдѣ остава човѣшката воля? Човѣшката воля, по моето схващане, това е дѣте на ума и сърцето. Слѣдователно, ако човѣкъ има воля, подразбпрамъ, че умътъ и сърцето сѫ продуктивни, че тѣ сѫ работили съобразно съ Божия законъ. Има ли воля, това показва, че умътъ и сърцето сѫ вървѣли по новия пѫть. Нѣма ли воля, това показва, че тѣ сѫ бездѣтни, тѣзи хора сѫ живѣли единъ грѣшенъ животъ. Това е разрѣшението. Човѣкъ безъ воля, значи това въ духовния животъ е едно израждане. Това е опрѣдѣление на волята, но не е както опрѣдѣлението на съврѣменнитѣ философи. Сега, за да можете да разберете вашия умъ, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви сѫ други четири елемента. Това сѫ тъй нареченитѣ темпераменти. Има нервенъ или умственъ темпераментъ, който принадлежи на мозъка: има сангвиниченъ темпераментъ, който принадлежи на бѣлитѣ дробове, на дихателната система: холериченъ темнераментъ, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматиченъ темпераментъ, който принадлежи на стомаха. Когато нервниятъ или умствениятъ темпераментъ е първокачественъ въ проявлението на силитѣ, които го образуватъ, мисъльта тече пластично, плавно, умътъ е продуктивенъ, никаква тъмнина не се забѣлѣзва въ него, той всѣкога ще работи, ще бѫдете бързи и дълбоки въ своята мисъль. Това е само тогава, когато умствениятъ темпераментъ е първокачественъ. Всички темпераменти биватъ: първокачествени, срѣднокачествени и долнокачествени. Щомъ темпераментътъ на ума е долнокачественъ, вие ще трѣбва дълго врѣме да работите. Понеже въ този темпераментъ главна роля играятъ мозъкътъ и нервитѣ, слѣдователно ще трѣбва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкътъ е мѣсто на електричеството. Нѣкой пѫть може да направмъ опитъ. Тази е една широка область. Разнитѣ области на мозъка акумулиратъ (събиратъ) разни родове енергии. Даже ще може да се направи опитъ, за да се покаже, че ако се отнематъ или прѣдадатъ извѣстни енергии, веднага ще се измѣни и вашето умствено настроение. Да допуснемъ, че ви е страхъ нѣщо, не можете да живѣете въ кѫщи, искате да бѣгате. Ако нѣкой по-смѣлъ отъ васъ си тури рѫката на извѣсгна часть на главата ви, тамъ, дѣто е центърътъ на страха, веднага ще отнеме съотвѣтната енергия, и страхътъ ви ще изчезне. И обратно: ако нѣкой страхливецъ си тури рѫката на това мѣсто на главата на нѣкого, той ще стане страхливъ. Тъй че, страхътъ може да се предаде, може и да ви се отнеме. Това сѫ течения вѫтрѣ въ мозъка. Когато дойдемъ до тия течения, тѣ могатъ да произведатъ въ съотвѣтствуващитѣ центрове извѣстни движения, и тогава въ съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено съ опасность. Послѣ, да кажемъ, нѣкой човѣкъ е милостивъ или състрадателенъ — тази енергия пакъ е локализирана въ извѣстна часть на мозъка. Ако вие сте рѣшили да направите нѣкое благодѣяние, и дойде единъ човѣкъ при васъ съ отрицателни качества, човѣкъ, който не е милостивъ, и положи рѫцѣтѣ си тамъ, на центъра на милосърдието, и у васъ ще се роди сѫщото желание, да не давате нищо. Обратно: ако нѣкой не иска да даде милостиня, а другъ, който е много милостивъ, си положи рѫката на този центъръ, у този човѣкъ веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та, нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ разположение да правя това нѣщо“. Питамъ: Туй отъ вашия умъ ли е проазлѣзло? Ваше ли е туй нѣщо? Вие трѣбва да знаете, дали една мисъль е ваша или е чужда. „Азъ“, казва, „нѣмамъ разположение“. Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо, и ако всѣки день вие прѣживѣвате чуждитѣ разположения, каква опитность може да имате? — Никаква! Българитѣ казватъ: „Чуждото е всѣкога чуждо, то и на великъдень се взима“. Не, вие ще оставите само това, което е вѫтрѣ въ васъ, само вашето, само туй, което е минало прѣзъ вашия умъ, провѣрено отъ вашето сърце и приложено отъ вашата воля, върху него може да се работи. Азъ желая, това, което ще изучавате въ школата, да мине прѣзъ вашия умъ, прѣзъ вашето сърце и прѣзъ вашата воля. Азъ нѣмамъ за цѣль да ви убѣждавамъ въ туй. Не, далечъ е отъ мене тази мисъль. Въ тази велика окултна школа опитътъ играе всичката роля. Храната сама себе си прѣпорѫчва! Нали? Нѣма да я прѣпорѫчвамъ азъ. Казвамъ: опитайте тази храна! Отъ резултатитѣ вие ще сѫдите за храната. Отъ това, което ви се прѣподава, искамъ вие сами да си съставите мнѣние, дали е полезно или не. Първиятъ темпераментъ, умствениятъ, азъ го наричамъ динамически. Слѣдователно, главата, тя е опасна, динамо е тя. Тя е като боздуганъ, и този, който има силна глава, ако не е добъръ, върху когото сложи този боздуганъ, може да му направи голѣма пакость. Вториятъ темпераментъ — сангвиническиятъ, азъ го наричамъ въздухообразенъ, той има свойство да се разширява. И слѣдователно, той е необходимъ, понеже, когато човѣкъ има този сангвинически темпераментъ, той дава експансивность на своята динамическа сила — главата — формата й да става по-голѣма. И този темпераментъ се развива, за туй трѣбва да употрѣбимъ дишането, като срѣдство за развиването му. Онѣзи, които иматъ слабо дишане, които сѫ тѣсногрѫди, на които дробоветѣ не сѫ развити, кръвоноснитѣ сѫдове сѫ слаби, у тѣхъ този темпераментъ е долнокачественъ, и, вслѣдствие на това и умствената имъ система нѣма да функционира правилно. Има отношение на темпераментитѣ. И тъй, първото нѣщо, ще гледате да развивате дробоветѣ си въ съотвѣтствие съ вашата нервна система. Въ сангвиническия темпераментъ влизатъ дробоветѣ и кръвоносната система, тѣ го образуватъ. Слѣдъ първитѣ два, идва флегматическиятъ темпераментъ, или нѣкои го наричатъ витивния или жизнения темпераментъ. Азъ го наричамъ събирателенъ темпераментъ — който сгѫстява. Той е темпераментътъ на стомаха. Когато човѣкъ има нормално развитъ стомахъ, храненето става правилно: ни много гладуване, ни много прѣяждане. Слѣдователно, този темпераментъ е необходимъ, за да събира енергията. И онѣзи, които сѫ лишени отъ витивния темпераментъ, често изсъхватъ, както цвѣтята, тѣ сѫ безъ пръстчица наоколо, и почватъ да ставатъ сухички. Казватъ: „Не си струва човѣкъ да е дебелъ“, но и коремътъ когато е съвсѣмъ малъкъ, и то не си струва. При този темпераментъ не е важна голѣмината, но строежа на стомаха, и той има качеството — добро ядене. На врѣме ще ядешъ, и нѣма да прѣяждашъ, ако искашъ да прѣустроишъ стомаха си. И най-послѣ, идва холерическиятъ темпераментъ, темпераментътъ на мускулната и костна системи, или темпераментътъ на физическия човѣкъ. Азъ го наричамъ екзекутивенъ. Той носи изпълнителната страна на човѣшкия животъ. Всичко, каквото трѣбва да се извършва въ свѣта, се извършва все чрѣзъ този темпераментъ. Онѣзи, у които този темпераментъ прѣобладава, иматъ жилави мускули, коститѣ имъ сѫ здрави, малко грубички, езикътъ имъ е малко невъздържанъ, не се разправятъ съ думи, а съ рѫцѣ и крака. Сега, всѣки темпераментъ си има своята область на дѣйствие. Когато холерическиятъ темпераментъ прѣобладава, тогава сѫ развити съотвѣтствуващитѣ центрове въ мозъка — около ушитѣ. Защото, всѣки единъ външенъ центъръ си има прѣдставитель горѣ, въ мозъка, тамъ тия части сѫ силно развити. При сангвиническия темпераментъ силно е развита горната часть — въображението. При флегматичния темпераментъ сѫ развити слѣпоочнитѣ части, а това показва, че когато на такъвъ човѣкъ му замирише на ядепе, у него се заражда приятпото желание да си похапне. Когато умствената система прѣобладава, тогава цѣлиятъ строежъ на прѣдната часть на челото има красива форма. Вие трѣбва да изучавате темпераментитѣ, и да почвате да ги развивате. Ако не може да съградите извѣстенъ темпераментъ, да внесете присѫщитѣ нему качества, въ васъ ще остане една липса. Търпѣливъ човѣкъ може да бѫде оня, кой то има витивенъ или флегматиченъ темпераментъ. Даже и добрѣ развитиятъ човѣкъ, ако изгуби качеетвата на витивния темпераментъ, не може да бѫде търпѣливъ. Той не може да бѫде бързъ, ако сангвиническиятъ темпераментъ не е развитъ у него. Послѣ, мисъльта му не може да бѫде будна, да схваща бързо, ако нервниятъ темпераментъ не е развитъ. Най-първо ще се заемете да обработвате вашитѣ темпераменти. Сега, по отношение темпераментитѣ, има извѣстно измѣрване. Но, ако азъ ви дамъ измѣрванията, вие, като не сте запознати съ тия закони, може да си объркате понятията. Запримѣръ, широчината на носа отдолу, и слѣпоочнитѣ области ще покажатъ до колко е развитъ вашия витивенъ темпераментъ, защото между всичкитѣ части има една съразмѣрность. Широчината на ноздритѣ има съотношение къмъ широчината на рѫката, а сѫщо и къмъ лицето. Послѣ, споредъ, както е устроенъ стомахътъ ви, така ще бѫдатъ устроени пръститѣ ви: както сѫ устроени дробоветѣ ви, така ще бѫде устроена и цѣлата ви рѫка, и мекитѣ части на пръститѣ, които съотвѣтствуватъ на дробоветѣ. Който разбира това, като погледне частитѣ на пръститѣ, ще знае въ какво положение се намира стомаха ви, всичко ще знае. Въ туй отношение, нѣма нищо скрито-покрито. И на васъ, като ученици, ви прѣдстои много сериозна работа. Сега, азъ искамъ да опрѣдѣля слѣдното: въ това уьилище, за работа, ще употрѣбите само извишното си врѣме, туй, което не знаете кѫдѣ да го употрѣбите, не искамъ да напуснете домоветѣ си. Колко часа може да опрѣдѣлите? Часъ, половинъ часъ ли, повече ли? Най-малко единъ часъ ви трѣбва, а, ако можете часъ и половина, до два часа прѣзъ деня — още по-добрѣ, но да не си оставяте работата, че да ставатъ скандали. Не, скандали не искамъ. На способния ученикъ малко врѣме му трѣбва, и на трудолюбивия ученикъ малко врѣме му трѣбва. Нали знаете онази поговорка, дѣто се надбѣгвали жабата и заякътъ? Заякътъ бѣгалъ много бързо, но спалъ на много мѣста, а жабата ходѣла бавно, но не почивала, и надминала заякал Та, бързитѣ хора понѣкога закъсняватъ повече, отколкото муднитѣ. И туй е вѣрно: най-способнитѣ ученици въ училището, които много обѣщаватъ, въ живота нищо не даватъ, не че не могатъ да дадатъ, но тѣ се развалятъ отъ похвалитѣ. Сега, мнозина казватъ. „Да ни похвалятъ“. . . Не, похвалата е много опасна. Веднъжъ въ годината да похвалишъ нѣкого, и то само на великъдень, но всѣки день да го хвалишъ, е много опасно. На земята особено е много опаспо да се хвали човѣкъ. Опасно е и да коримъ. Нѣма защо да коришъ. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене и хвалене, и двѣтѣ иматъ егоистична подкладка. Ние хвалимъ нѣкой човѣкъ, защо. За да го подкупимъ. Мисъльта ни не е, че той е благороденъ, но искаме да го подкупимъ, Нѣкой пѫть казваме: „Ти си много лошъ“, съ това ние искаме да му въздѣйствуваме. А той казва: „Не съмъ толкова лошъ“. Въ окултната школа, и единиятъ и другиятъ начинъ не се употрѣбяватъ. Не се позволява нито да ви хвалятъ, нито да ви корятъ. Сега, ние имаме способности вложени въ насъ, и всѣки ги има прѣизобилно. Тия способности трѣбва да се развиятъ, у едни има повече условия за това, а у други — по-малко. При сегашнитѣ условия всички не може да бѫдете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, единъ или двама отъ тѣхъ сѫ талантливи, могатъ много нѣщо да постигнатъ, само тѣ сѫ герои, а другитѣ сѫ второстепенни. Ако въ тоя животъ не можемъ много да постигнемъ, то въ другия животъ, но туй не трѣбва да ни обезсърчава. Когато дойде твоятъ редъ, тогава ще бѫдешъ готовъ. Тъй трѣбва да гледа ученикътъ. Той трѣбва да използува настоящето заради ония далечни цѣли на своето битие. Единъ день насъ ще ни повикатъ, ще ни кажатъ: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готовп, ще я изпълнимъ. Тогава ще дойде твоятъ редъ. И тъй, за да може да развиете вашия умственъ или нервенъ темпераментъ, непрѣменно трѣбва да се научите да владѣете вашитѣ мисли. За самообладанието е говорено много пѫти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдатъ тревоги, ще дойдатъ изпитания — и тѣ сѫ естествени — ще дойдатъ, но когато всичкитѣ тия смущения се явятъ, и ти изкарашъ отъ тѣхъ едпо благо за себе си, ти си съумѣлъ да завладѣешъ своитѣ мисли. Всѣки отъ васъ да си има една тетрадка или едно тевтерче, обезателно! Изпаднете въ едно изкушепие нѣкой пѫть, или се разтревожите, забѣлѣжете си, колко минути ви е трѣбвало, за да се успокоите. Гнѣвътъ започне, кажи си: „Въ 101/2 ч. въ менъ настана едиа голѣма буря, и слѣдъ 5, 10, 15 мин., половинъ, единъ часъ“, ще си отбѣлѣжите точно кога, „тази буря прѣстана“. Нѣкой казва: „Този гнѣвъ ще мине самъ по себе си“. Да, гнѣвътъ, самъ по себе си ще мине, но може всичко да отвлѣче, и тогава той е опасенъ, а ако вие го впрѣгнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гнѣва, но когато задигие всичко, тогава е опасенъ. Тази енергия ще я впрѣгнете на работа. Или, дойде ви нѣкоя добра мисъль, отбѣлѣжете, колко врѣме ви е трѣбвало, за да я постигнете. Не отбѣлѣзвайте всички мисли, а на день по една мисъль — стига. Ако е отрицателна, вижте, колко врѣме ви трѣбва, за да прѣвърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вѫтрѣ, и да кажете: „Благодаря, азъ си научихъ урока добрѣ“. То значи, сами да си рѣшавате задачата. Нали? И забѣлѣжително е, щомъ човѣкъ влѣзе въ духовния пѫть, веднага му се създаватъ неприятности. И тъй е. Вземете вашето дѣте, което е било спокойно, играе си, пратите го на училище, веднага учителитѣ му създаватъ беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисля, че по този и този прѣдметъ има да учи, а вие казвате: „Туй мое дѣте, много учи“. И майката се безпокои, че дѣтето й много учи. Нѣма опасность отъ многото учене. Сега, въ васъ може да се сложи мисъльта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е! Толстой привежда единъ разказъ, Азъ нѣма да ви приведа цѣлия разказъ, но само една часть, която изяснява моята мисъль. Той е слѣдующиятъ: нѣкой си искалъ да стане ясновидецъ, и мислилъ, че като стане такъвъ, ще може да използува ясновидството. И дѣйствително, дало му се единъ такъвъ моментъ. Видѣлъ, че нѣкой си крадецъ влиза въ нѣкоя кѫща, при единъ богаташъ, и иска да го обере. И намислилъ да направи добро. Отишълъ при богатия, смушкалъ го да стане, да види крадеца. Богатиятъ станалъ, и убилъ разбойника. Другъ случай: ясновидецътъ видѣлъ, че двама млади се обичали. По едно врѣме, при момата се приближава другъ момъкъ. Той отива да каже на нейния възлюбенъ да я спаси. Момъкътъ набързо отива, но двамата се скарватъ, и се убиватъ. Ясновндецътъ искалъ да уреди живота имъ. Трети случай: видѣлъ на една нива, че нѣкой отива да краде кръстцитѣ, а този, комуто принадлежала нивата, билъ бѣденъ. Отива и му казва: „Знаешъ ли, че твоитѣ снопи се крадятъ?“ Този отива, залавя крадеца, скарватъ се, и се убиватъ. Това не е наука. Затуй Писанието казва :“Отива ли нѣкой да краде, нека да открадне. Отива ли нѣкой да извърши нѣкое прѣстѫпление, нека го извърши, а ученикътъ да си върви въ пѫтя“. Азъ харесвамъ онзи примѣръ съ Жанъ Вължана, въ романа на Викторъ Хюго „Клѣтницитѣ“, когото залавятъ съ свѣтилника въ рѫка, и го завеждатъ при епископа. Този послѣдниятъ казва: „Той не го открадна, азъ му го дадохъ“. Това е единъ благороденъ примѣръ! Грѣшката на всички окултни ученици е тамъ, дѣто се ровите въ една малка погрѣшка на другитѣ, и казвате: „Защо да я направи?“ Съ погрѣшки ние не се занимаваме! Въ една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме съ отрицателнитѣ качества на другитѣ! И, ако дойде нѣкой да ти се оплаква, че сѫ го обрали, извади отъ джоба си, и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ — 500 лв. „Азъ плащамъ“. И въпросътъ се свършва. Отъ ученицитѣ въ тази школа искамъ: всички да изправите по този начинъ погрѣшкитѣ на другитѣ. „Да изправя погрѣшкитѣ на другитѣ! Че какъ да ги изправя?“ Какъ? Да не допущате тия отрицателни качества въ себе си. Никога не мисли за грѣшкитѣ на другитѣ, ако искашъ да се облагородишъ. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за ученицитѣ въ школата, то не е за външния свѣтъ, За свѣта правилото е друго. Не прилагайте туй правило въ свѣта. Законътъ тамъ е другъ. Но онзи, който иска да бѫде ученикъ въ Христовата школа, абсолютно никога не трѣбва да се спира на грѣшкитѣ на хората. Тѣ ще дойдатъ, но никога не се спирайте на тѣхъ. Тъй и Богъ не се спира върху нашитѣ грѣхове. Той всѣки день твори нови нѣща. Ново твори. Сега, има миого хора, които се спиратъ на погрѣшкитѣ на другитѣ, и казватъ: „Това дали е право или не?“ Въ абсолютното право има само едно правило. И азъ желая всички вие да турите туй правило: да внасяте въ себе си всѣкога нѣщо ново, нѣщо добро. Изведнъжъ нѣма да станете съвършени ученици, азъ не искамъ туй отъ васъ, но да знаете да рѣшавате задачитѣ си, да бѫдете акуратни. По туй правило, колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нѣмайте лошо мнѣние за себе си. Имай такова мнѣние за себе си, каквото Господь има за тебе. Ако кажешъ: „Азъ съмъ много лошъ“, и подразбирашъ, че Богъ те е направилъ такъвъ, много грѣшишъ. Пъкъ, ако разбирашъ, че си много мързеливъ, то е другъ въпросъ. Кажи: „Способенъ съмъ азъ да направя това, способенъ съмъ“. И тъй, ще работите върху вашитѣ темпераменти: върху темперамента на главата си — нервния, върху сангвиническия темпераментъ, върху флегматическия и върху мотивния (холерическия) темпераментъ. И всѣкога ще разпрѣдѣляте енергиитѣ си равномѣрно. По този начинъ лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментитѣ се изопачаватъ, ще се появи асиметрия: пръститѣ се изкривяватъ, рѫцѣтѣ и краката почватъ да се изкривяватъ, става дисхармония въ проявяването на енергиитѣ. И тъй, умътъ, сърцето и волята иматъ четири елемента, и съ тѣхъ ще трѣбва да работите. Ще вложите въ всѣка мисъль динамизъмъ (електричество), слѣдъ туй на тази мисъль ще дадете разширение, послѣ гѫстота (тяжесть) и най-послѣ сила на движение, или както азъ го наричамъ, растене. Функциониратъ ли по този начинъ вашитѣ темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трѣбва само да посадимъ тия нѣща, но тѣ ще трѣбва да израснатъ, и да дадатъ своя плодъ. Нѣкои писатели пишатъ добрѣ, понеже тѣ сѫ вложили въ своята мисъль всички тия качества. Умътъ е героятъ, сърцето е героинята, а дѣтето, родено отъ тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато азъ говоря за волята, подразбирамъ дѣтето на ума и сърцето. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, често, слѣдъ своитѣ недѣлни бесѣди, слѣдъ като съмъ проповѣдвалъ нѣкоя хубава бесѣда, двама души спорятъ, каратъ се за нѣщо и казвамъ: ето какъ сѫ разбрали бесѣдата. Единиятъ се докачилъ, и другиятъ се докачилъ. А, като кажатъ: „Отлична бесѣда“, и не се каратъ, тѣ тогава сѫ я разбрали добрѣ. Но, щомъ се скаратъ двамата, тя не е отлична. Ако двама души се скарватъ, тази бесѣда не е първостепенна. Та, пѫтьтъ, по който ще вървите, е пѫть на трудъ и постоянство! Ще бѫда точенъ, имамъ само още 5 минути врѣме. Тогава, ще свържите двѣтѣ бесѣди: прѣдишната бѣше за спане, ядене и работа, а тази бесѣда е за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата воля, и за темпераментитѣ. Сега, ще ви задамъ една задаяа: всѣки отъ васъ да напише по 10 реда, върху темата. „Кой е най-добриятъ умъ?“ Всѣки да напише туй, което разбира, споредъ него. И послѣ ще ви оставя, васъ ученицитѣ, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или двѣ събрания, ученицитѣ да си разкритикуватъ туй, което сѫ написали. И, тъй, темата е: Кой е най-добриятъ умъ, или кои сѫ качествата на най-добрия умъ? То е много ясно. Умътъ нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както единъ авторъ описва главнитѣ качества на героя. Умътъ и героятъ — сѫ подобни. Сега, онѣзи отъ васъ, които могатъ да напишатъ това, слѣдующиятъ пѫть ще донесатъ листчетата си, и отъ всичко туй, което сте написали, ще извадимъ есенцията — какво мислите вие за ума, и ще дойдемъ до нѣкакви правила — какъ трѣбва да се възпитава ума. Всѣки ще напише, безъ да чете на другъ написаното. Ще напишете 1/2 листъ, 10 реда, безъ да си туряте името. Ще прочетемъ, кой какво мисли за „най-добрия умъ“. Ще имаме едно упражнение, и тогава ще задължимъ едного отъ васъ, който е най-способенъ, да извади есенцията отъ всички тия мисли, и да наирави едно общо описание, резюме, за най-добрия умъ. Т. м. (Любовъта е изворъ). 8 ч. в.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Тритѣ методи на природата. 2 школна лекция на общия окултенъ класъ 2. III. 922. четвъртъкъ 7—81/2 ч. в. Ст. София. 7 — 7. 15 мълчание. Т. м. Ще направя нѣколко кратки бѣлѣжки върху природния методъ за работа. Всѣко начинание въ живота трѣбва да започва съ ония методи, които природата употрѣбява. И учепицитѣ на Божественото учение сѫ длъжни да изучаватъ тия методи. Нищо не може да ги извини. Всѣки, който е влѣзалъ въ това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Азъ не зная, азъ не разбирамъ, менъ не сѫ ми обяснили това“, и т. н. тия нѣща не го оправдаватъ. Защото и дѣцата, въ сегашно врѣме, отъ 1 отдѣление знаятъ каква е тѣхната програма въ училището, а съврѣменнитѣ културни хора не знаятъ каква е тѣхната програма. Попитайте когото и да е отъ тѣхъ, каква е специалната му програма, защо е дошълъ на земята, той само ще си подигне рамѣнѣтѣ. Всѣки си има специална програма. Природата е разпрѣдѣлила врѣмето на три категории: врѣме за почивка, въ което влиза съня, врѣме за ядене и врѣме за работа. Тѣ сѫ три естествени положения. Сега, съньтъ, самъ по себе си, и той има нѣколко категории: може съньтъ да е приятенъ, може да не е приятенъ; може да си отпочинешъ, може и да не си отпочинешъ въ съня. Въ яденето сѫщо; може добрѣ да си ялъ, може и злѣ да си ялъ; може въ яденето да придобиешъ сили, може и да не придобиешъ сили. И въ работата е сѫщото. Съньтъ спада къмъ една категория, той е физикоастралниятъ животъ на земята. Яденето е чисто физическиятъ животъ на човѣка на земята, а работата, това е умствениятъ животъ на човѣка. Спането е необходимо за тониране на човѣшкитѣ енергии. Само въ врѣме па сънь, въ сънно състояние, човѣкъ добива своитѣ енергии. Въ сънь добиваме енергии. Прѣчистване на тѣлото става въ съня. Яденето е процесъ, да се турятъ тия енергии въ дѣйствие. Работата е използуване на придобититѣ вече енергии. И слѣдователно, споредъ това разпрѣдѣление, (I правило за съня) когато човѣкъ отива да спи, той трѣбва да отива съ една приятна мисъль, да му е приятно, че отива въ другия свѣтъ. Съзнанието минава отъ едно състояние въ друго. И, ако бихте имали възпитания умъ на единъ адептъ или на единъ светия отъ I степень, съньтъ ви, това щѣше да бѫде едно отъ най-приятното ви развлѣчение, една отъ най-приятнитѣ почивки. Сега, често ние отиваме да спимъ, когато стомахътъ ни е пъленъ, възприета е нѣкоя мѫчносмилаема храна, и тогава въ стомаха навсѣкѫдѣ има борба, има излизане и влизане въ тѣяото, ние се обръщаме на гърба, мѫчимъ се, станемъ, пъшкаме, охкаме, и, едва нѣкой заспи къмъ 12 ч., а нѣкои къмъ два часа, и послѣ казватъ: „Не мога да спя“, а не се запитва, защо не може да спи. На другата вечерь, пакъ по сѫщия начинъ, той се е наялъ съ мѫчносмилателна храна, и пакъ цѣла нощь не може да спи. И казва: „Не ми върви, нѣкакви дяволи има въ тази кѫща“, или „еди-кой си дошълъ“, че затова не можалъ да спи. Не, не, причината не е тамъ. Нечистиятъ въздухъ може нѣкой пѫть да е причината, но главниятъ факторъ, това е храната въ стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това сѫ маловажни работи.“ Не, не, всѣки единъ ученикъ трѣбва да започне отъ маловажнитѣ работи. Именно, защото тѣ сѫ маловажни, тѣ сѫ най-важни. И тъй, първото правило за единъ ученикъ на окултизъма е: да се нахрани вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани и когато слънцето залѣзе, но най-добриятъ методъ е, когато слънцето е на височина два метра прѣди да е залѣзло, ти да си приелъ своята вечеря. Тъй правятъ птичкитѣ, които живѣятъ най-разумния животъ. А другитѣ животни, бухалитѣ, прилѣпитѣ и тѣмъ подобнитѣ, които излизатъ вечерно врѣме, тѣ се хранятъ и въ 7, 8, 9, 10, 12 и въ 2 часа, докато изгрѣе слънцето. Щомъ изгрѣе слънцето, всички се скриватъ въ дупкитѣ си, и си почиватъ. Слѣдователно, (I правило за хранене) ще се хранишъ вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето, а сутринь никога нѣма да ядешъ прѣди да е изгрѣло слънцето. Значи, сутринь най-малко 1/2 часъ слѣдъ изгрѣва му, ще се нахранишъ. Това е правилото на единъ човѣкъ, който иска да живѣе единъ естественъ животъ, съобразно законитѣ на природата. Това сѫ правила за онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици. Пъкъ има ученици, слушатели, които казватъ, че ние имаме условия, но еди-кой си авторъ тъй казалъ. Азъ казвамъ: авторътъ е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъвъ методъ, да се върнемъ ли?“ Сега, когато полагаме единъ принципъ, ние нѣмаме прѣдъ видъ вашитѣ стари навици, ние просто поставяме единъ принципъ — като искаме да живѣемъ правилно, какъ трѣбва да се хранимъ? Сега ще мина къмъ храненето. Колко пѫти трѣбва да се храни човѣкъ на день? Цѣлиятъ културенъ свѣтъ е раздѣленъ въ възгледитѣ си по отношение на храната. Едни подържатъ: въ 24 часа човѣкъ да се храни единъ пѫть, и го прилагатъ; други подържатъ — само два пѫти: обѣдъ и вечерь; трета категория подържатъ три пѫти: сутринь, обѣдъ и вечерь; и четвърта категория подържатъ, че трѣбва да се яде на день четири пѫти. Сега, въ България въобще, три пѫти ядатъ на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Правилото при яденето е: никога не яжъ, ако нѣмашъ разположение. Правилото ще го туришъ само при случая: като станешъ сутринь и усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яж. На обѣдъ, ако усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яжъ, и вечерь сѫщо. Ще ядешъ, ако имашъ разположение, не само разположение на апетита, а да усѣщашъ удоволствие при яденето. И ап. Павелъ казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А азъ се изразявамъ: да ядешъ съ любовь, да обикнешъ храната, и тогава тази енергия се привлича въ организма, защото храната е жива, и тия частици, слѣдъ като влѣзатъ по закона на любовьта и ги здъвчеме, живата енергия отъ тѣхъ се влива въ нашия организъмъ и го обновява. Обаче, ако ние нѣмаме разположение, образуватъ се течения — крѫгообразни, конусовидни, елипсовидни, послѣ хиперболични, и тия течения почватъ да се вълнуватъ, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нѣщо: учеиикътъ нѣма право да се гнѣви на трапезата. Забранено е въ природата при ядене да се гнѣвимъ. На човѣка абсолютно е забранено при ядене да се гнѣви. Туй го запишете! За обикновенитѣ хора, може да се гнѣвятъ, колкото искатъ. Забѣлѣзва се у кокошкитѣ и у други животни, когато ядатъ има мушкане, но за разумнитѣ, на трапезата, да се гнѣвятъ, не е позволено. Защо не е позволено? Азъ ще ви кажа защо. Казва Христосъ: „Азъ съмъ живиятъ хяѣбъ, слѣзналъ отъ небето, и всѣки, който ме яде, ще бѫде живъ“. Е-е, ако този, който е слѣзналъ отъ небето на твоята трапеза да ти даде животъ, ти го дава, имашъ ли право да се сърдишъ? Абсолютно никакво право! И азъ турямъ туй, като правило за въ окултната школа. Това е едно отъ правилата, и всѣки, който го прѣстѫпи, отварятъ вратата и му казватъ: „Г-не, излѣзъ!“ Два пѫти като прѣстѫпи туй правило, изключватъ го изъ класа навънка. Та, сега вие искате да бѫдете ученици, но, ако прѣстѫпите това правило, ще ви изключатъ. Не само нѣкой да седне привидно. Не, не, по сѫщество ще седнешъ, абсолютно разположенъ, всичко да бѫде отворено у тебе, да бѫдатъ отворенп умътъ и сърцето ти, и ти, като ученикъ, да благодаришъ на Бога, че по благодать си дошълъ въ туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете отъ тамъ, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите въ дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на дѣцата си. (III правило за хранене). Послѣ, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършишъ по всичкитѣ правила. Никаква бързина! На двѣ — на три, не! Ти ще седнешъ, тя е една отъ най-великитѣ работи, и ще я свършишъ тъй, по правилата. Колко минутн ще ядешъ? 15—20 мин. ще ядешъ, но полека и абсолютно нѣма да бързашъ. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пѫти да ядете бързо, да ви покажатъ вратата навънка. И азъ ще ви кажа защо не успѣвате въ християнството. Тази е една отъ причинитѣ, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученикъ отъ окултната школа да прѣяжда. Ако два пѫти прѣядете, пакъ ще ви покажатъ вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да прѣядешъ. Защото, яденето е математически опрѣдѣлено, ученикътъ трѣбва да знае, колко му трѣбва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до една мѣрка, тя е слѣдующата: като усѣти, че му е най-приятно яденето, да спре тамъ. По-нагорѣ да не отива, тамъ да се спре. То е едно отъ правилата — да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се тамъ, въ васъ се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахранихъ“. Тази енергия гради въ васъ, твори, и тогава и на работата си, навсѣкѫдѣ, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отрѫки. Сега, третата категория. При работата има три отдѣла: работа физическа, духовна и умствена. Тѣ сѫ три категории, които сега засѣгатъ живота на ученицитѣ въ една окултна школа. I. Правило (за работа) Ученикътъ нѣма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трѣбва да бѫдатъ еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо отъ другата, двѣ такива погрѣшки, и му показватъ пѫтя навънка. За него физическиятъ, умствениятъ и духовниятъ трудъ трѣбва да бѫдатъ свещени. Ученикътъ трѣбва да знае, че физическиятъ трудъ е единъ методъ при работата, да възприемаме енергиитѣ отъ земята. Когато обработваме земята, едноврѣменно става обмѣна между нашето тѣло и силата на земята. Слѣдователно, чрѣзъ краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човѣкъ работи физически, поритѣ на неговитѣ крака духовно трѣбва да сѫ отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно прѣзъ тѣлото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засѣга човѣшкото сърце, тогава неговото сърце трѣбва да бѫде отворено. А при умствената работа, тамъ умътъ трѣбва да е отворенъ, т. е. мозъкътъ да е въ такова състояние, че да може да възприема. Сега, тия правила азъ ги казвамъ само на онѣзи, които иматъ желание. Законътъ е такъвъ. Всѣки ученикъ, който влѣзе въ школата, трѣбва самъ да си наложи отъ обичь, отъ любовь да може да извърши туй. Веднъжъ дадешъ ли обѣщанне на себе си, изпълни го! Бѫди вѣренъ на себе си! Човѣкъ нѣма право да лъже себе сл. Имашъ ли едно обѣщание въ себе си — изпълни го! Никой да не те знае, но прѣдъ себе си бѫди вѣренъ, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, отъ васъ никакви окултни ученици не може да стане. Защото, не е въпросътъ човѣкъ само да яде, не е въпросьтъ и само да работи. Да кажемъ, че вие ядете нѣкоя кокошка. Азъ да ви приведа слѣдующето изяснение. Азъ съмъ рѣшилъ, изпитъ нѣма да държа вече прѣдъ васъ, и за въ бѫдеще нѣма да позволявамъ никой отъ васъ да ме изпитва. Нѣма да позволимъ. Който наруши правилото, съобразно окултното учение ще му покажемъ пѫтя навънка, безъ разлика. Въ недѣлнитѣ си бесѣди, тамъ е общо, азъ съмъ другъ, но дойде ли до учението, не може така. Въ недѣля може, ако искате да играете на моята проповѣдь, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И азъ една вечерь ще ви дамъ единъ примѣръ, какво могатъ да направятъ окултнитѣ сили. Ще ви дамъ тукъ примѣръ на нѣкои отъ васъ, че послѣ, ако ви отърва, пакъ постѫпете тъй. Писанието казва тъй: „Богъ е огънь всепояждающъ“, Кога? Когато ти проповѣдватъ урокъ, и ти си въртишъ главата навсѣкѫдѣ. Той е огънь всепояждающъ, и когато казва нѣкому да изпълнява волята му, а той каже: „Азъ имамъ особено мнѣние“, Богъ се проявява такъвъ. Сега, ако искате да бѫдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква любовъ нѣмате. Любовъта е това, да знае човѣкъ отъ любовъ да учи, да слуша, да възприема Божественото учение, и да го прилага. Това наричамъ азъ Любовъ. То не е зарадя менъ, то е заради васъ: ако го приложите, вие ще се ползувате, и за въ бѫдеще вие ще имате нужда отъ него. Сега, ако на васъ ви дадатъ хубаво опечена кокошка, добрѣ, но тази кокошка е прѣстояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядохъ“, но слѣдъ единъ часъ почне нѣщо да се прѣвръща, почнатъ да се образуватъ газове, да се прѣвивате, и току вижъ, всичкото ядене почне да излиза прѣзъ устата навънъ. Питамъ: Туй ядене на мѣсто ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това къмъ духовната работа. Нѣкой пѫть казваме: „Да се обичаме“. Повикатъ те на трапезата, пъкъ те нахранятъ по духовенъ начинъ, казвашъ: „Този братъ е отличенъ, пъленъ е съ любовъ, ама мисли...“! Хубаво, но слѣдъ единъ часъ пакъ започне нѣщо да става у тебе, този обѣдъ на мѣсто ли е? Повика те нѣкой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но слѣдъ единъ часъ пакт ти се повръща. Тия яденета на мѣсто ли сѫ? Не сѫ. Това е хабене на енергията. Когато човѣкъ яде, той трѣбва да усѣща една лекота въ стомаха си. Слѣдъ като се е наялъ, той трѣбва да усѣща една лекота, стомахътъ му трѣбва да работи, като една отлична машина: само така се е наялъ духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия умъ. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че сѫ отъ учението. То е вънка отъ училището. Човѣкъ трѣбва да се бори, а страданието - то е вънъ. Слѣдъ като е училъ ученикътъ въ едно окултно училище, учителитѣ го пращатъ навънка въ свѣта. Ще му дадатъ едно прѣдметно учение, да видятъ какъ ще разрѣши закона, тогава ще дойдатъ мѫчнотнитѣ. Нѣкой, като слуша, казва: „Мѫчнотии нали ще има?“ Чакай, слѣдъ като учишъ. тогава ще дойдатъ мѫчнотии, инакъ нѣма да знаешъ какъ да се справишъ съ тѣхъ. Защо ни сѫ мѫчнотии? Нима има полза, ако нашарятъ нѣкому задннцата съ 25, и послѣ му даватъ лѣкъ да мине? Като ученикъ, каква полза да го шарятъ? Нѣма смисълъ. Ще каже нѣкой: „Той е страдалъ“. Страдалъ, но безидейно. Ако нѣкой човѣкъ е билъ боленъ, и искатъ да го биятъ, а зарадъ него биятъ тебе, и ти се въодушевлявашъ, че те биятъ и казвашъ: „Отървахъ единъ братъ“, това има смисълъ. Та, всичко въ нашия животъ трѣбва да се обуславя разумно. При какви обстоятелства е говорилъ Христосъ? Вземете Неговата притча за сѣятеля. При притчата за сѣятеля, Той е говорилъ на земледѣлци, въ една мѣстность, дѣто сѫ живѣли земледѣлци. Тамъ е говорилъ Той за най-добрия методъ да се сѣе сѣмето — физически, умствено и духовно, и имъ е обяснявалъ условията. Еднитѣ условия обяснилъ така: едно сѣме паднало край пѫтя, друго между трънетѣ, третото на каменистата почва, и най-послѣдното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията сѫ за тия земледѣлци. Послѣ, като билъ при онѣзи рибари, тѣмъ не е говорилъ за сѣмето, на рибаритѣ. Той е говорилъ за мрежи. А сега, тѣзи взели, каквото Христосъ е говорилъ на земледѣлцитѣ и на рибаритѣ и го размѣсватъ — риби и жито, и казватъ: „Тъй казалъ Христосъ“. Не, не, Христосъ е говорилъ много умно, и на мѣсто е говорилъ, а ние сега взимаме и размѣсваме думитѣ: туй казалъ, това — онова, и мислимъ, че сме обяснили нѣщо. Това не е обяснение! Този неводъ* какво означава? Послѣ, Христосъ казвалъ притчата за угощението. Нѣкѫдѣ Той засѣгалъ и търговцитѣ. Три категории хора се засѣгатъ, на които Христосъ е говорилъ. Първиятъ, който са купилъ нива, вториятъ, който купилъ 5 чифта волове и третиятъ, който се оженилъ. Всѣка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчитѣ на Христа, Той опрѣдѣля коя притча, на кое съотвѣтствува, и какви принципи обяснява въ живота. Какво означава живота? Нивата означава човѣшкото тѣло. Ти си дошълъ на земята, купилъ си нивата, нали? Колко чпфта волове е купилъ той? Какъ пише тамъ? Петь чифта, нали? И послѣ, другиятъ, който се оженилъ. Значи, какво е състоянието му? Нивата съотвѣтствува на съня, воловетѣ съотвѣтствуватъ на яденето, женидбата съотвѣтствува на работата. Разбирате ли! Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата — то е почивката, ти трѣбва да си ночиналъ хубаво, единъ добъръ сънь да си спалъ, много хубавъ, и като станешъ, ще нахранишъ 5 чифта волове — яденето е то: и слѣдъ туй, женидбата означава работата, вѫтрѣшната страна. Христосъ е говорилъ на единъ окултенъ езикъ на онѣзи ученици, какъ да разпрѣдѣлятъ работата сами на земята. Той внесе ново гледище, и засѣгна този окултенъ въпросъ. Та, ако дойде сега да проучимъ Евангелието, ще го проучимъ по единъ окултенъ начинъ. Азъ се отклонявамъ отъ главния въпросъ. Щомъ дойдемъ до притчитѣ, тамъ може да се яви споръ. Трѣбва да се намѣри въ какво съотношение седи тази притча съ други притчи. Тѣ сѫ все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата — физическа, умственаи духовна, трѣбва да се извършва съ любовъ. Това е едно вѫтрѣшно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подраздѣления, съ които трѣбва да се справяме: съньтъ, яденето и работата. И, ако вие внесете този новъ методъ за работа, много отъ сегашнитѣ болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия нѣща ще почнатъ постепенно да се чистятъ. Ние ще имаме една по-голѣма свѣжесть, по-голѣма радость на ума, по-голѣма бодрость, издържливость, животътъ ще бѫде по-продължителенъ и приятенъ, и много отъ сегашнитѣ мѫчнотии ще се прѣмахнатъ. И тогава, вие като излѣзете, зная, че пакъ ще дойдатъ вашитѣ приятели, старитѣ ви приятели, които сѫ ви учили, и ще ви кажатъ слѣдующето: „То може, ама още не му е дошло врѣмето, и понеже вие сте стари, това е за младитѣ“. А младитѣ ще кажатъ: „Ние сме още млади, по-нататъкъ, да си поживѣемъ малко, че като остарѣемъ, тогава“. Тогава ще дойдемъ до положение да почнатъ всички да се отричатъ. Може, не е на сила, но онзи, който иска да бѫде ученикъ, и иска да разбира, безъ тия правила по окултизъма, безъ тия елементарни правила, по-нататъкъ никакъвъ резултатъ не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаешъ ли? Евангелието казва: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, и невѣрниятъ въ малкото е невѣренъ и въ многото“. Като прѣстѫпите една отъ малкитѣ заповѣди, ще кажете: „Тази е много малка заповѣдь: ние имаме по-велики“. За любовъта, за вѣрата и за надеждата, да се реализиратъ отчасти тия работи, трѣбва изпълнение. Ако вие нѣмате сили да изпълните една малка заповѣдь, като яденето, спането, работата, всички други заповѣди ще изпълните все по сѫщия начинъ. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отецъ ми“, казва Христосъ, „още работи, и азъ работя“. И азъ казвамъ: и какъ работи Господь, знаете ли какъ работи! Тъй щото, това сѫ постановления чисто Божествени, и ако ние ги въздигнемъ, Господь ще ни благослови. Ако ние ги прѣнебрѣгнемъ, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правятъ майкитѣ? Пратите вашето дѣте да изпълни нѣкоя работа, то не я извършило, тогава на другитѣ дѣца давате по една ябълка, на него - не: може слѣдъ единъ часъ, два часа да му дадете, но най-първо нѣма да му дадете сѫщия приемъ. Това правятъ умнитѣ майки, а много мѫдритѣ майки ще кажатъ: „Хубаво, мама да му прости“. Много мѫдритѣ всѣкога прощаватъ, а умнитѣ понашарватъ по малко. Та, ние съврѣменитѣ хора, колкото грѣшимъ, искаме въ свѣта да нѣма наказания, а напротивъ, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-голѣми идватъ. Казватъ: „А, страдания да нѣма“, и всички искаме да се прѣмахнатъ, но колкото по-вече го искаме, толкова тѣ идватъ повече. Защо? Казва майката: „Кѫдѣ се бави, азъ ти казахъ слѣдъ единъ часъ да се върнешъ?“ Ама азъ имахъ другарчета. „Кой е по-горѣ, тѣ или азъ?“ Та, и ние ще кажемъ: „Свѣтътъ е тъй.“ Господь ще каже: „Свѣтътъ ли седи по-горѣ или азъ?“ Не общественото мнѣние или авторитетътъ на нѣкой си, но какво е казалъ Господь вѫтрѣ въ природата, на първо мѣсто е то. За всинца има едно правило: никаква критика, никакви такива: „азъ съмъ на особено мнѣние“. И за менъ и за васъ, нѣма двѣ мнѣния. Само по единъ начинъ може да се изпълни Волята Божия! И то разуменъ начинъ. (II правило за съня). Спането може да става само по единъ начинъ. Какъ? Като си лѣгнешъ на лѣвата или на дѣсната страна, до сутриньта да не се обърнешъ. Тъй, като си лѣгнешъ на едната страна, да нѣма никакво хъркане, дишането да бѫде плавно и тихо, да мислятъ, че си умрѣлъ, а като почнешъ да хъркашъ, то не е спане. Тихо и мирно ще спишъ. То е божествено. Казва нѣкой: „Азъ на гърбъ не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дѣсната страна, срѣдно спане, срѣдна хубость е спане на лѣвата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре — да спи на корема си. И тъй, ще туримъ мисъльта, та, като дойде да четемъ Божествения законъ, да туримъ тази мисъль въ ума си, и тогава да знаемъ, че сме спали хубаво. Вие може да прѣброите прѣзъ годината колко вечери сте спали хубаво, и ще имате понятие за вашия прогресъ нагорѣ. Туй е дресиране или възпитание на човѣшката воля. Отъ тамъ трѣбва да започнете. За ученицитѣ туй е много важно, не само за младитѣ, но и за старитѣ. Старитѣ ще кажатъ: „Ние, като дойдемъ втори пѫть“... Втори пѫть като дойдешъ... Не, не, сега е. По-добрѣ кажете си тъй: ,,Азъ не искамъ да го изпълня“, а не „втори пѫть“. Пъкъ, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и въ другия свѣтъ. Спане, почивка има и въ другия свѣтъ. Слѣдователно, ако тукъ си научилъ почивката и яденето, разбралъ си, че почивката може да бѫде съзнателна и несъзнателна. Ако тукъ знаемъ какъ да почиваме, и тамъ ще знаемъ, а ако тукъ не знаемъ какъ да почиваме и горѣ нѣма да знаемъ. Законътъ е все сѫщиятъ. Тѣзи нѣща сѫ само по аналогия. Ще кажете: „Спане?“. Тамъ, дѣто човѣкъ се е пробудилъ, нѣма сънь, а има почивка. И тьй, сега ще вземете тия три подраздѣления: спане, ядене и работа. Сега, който идва тукъ, ние не му налагаме, но който е дошълъ, който се ангажирва веднъжъ, трѣбва да изпълни! Онѣзи, които не сѫ готови да изпълнятъ, по-добрѣ да се откажатъ. За нѣкои, недѣлнитѣ бесѣди сѫ достатъчни. И ще ви кажа защо именно въ класа тѣ не трѣбва да присѫтствуватъ. Азъ да ви обясня. Защото, ако влѣзете въ единъ класъ, колкото души и да сѫ 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искатъ да изпълнятъ извѣстна работа, а вие останете на особено мнѣние, вие сте като единъ червей, който разяжда този органъ. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дѣло? Който не може да изпълнява, ще каже за другитѣ: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Азъ да ги слушамъ“. Може да ги слушате, но нѣма да влизате вѫтрѣ. За туй всѣкога се раждатъ извѣстни дисхармонии. Дойде нѣкой, иска нарядъ, но този, който не може да изпълнява този нарядъ, да не иска, защото въ притчата се казва: ,,По-добрѣ е да не обѣщавашъ“. Щомъ обѣщаешъ, трѣбва да го изпълнишъ, пъкъ ако не искашъ да изпълнишъ, не обѣщавай. Обѣщаешъ ли веднъжъ прѣдъ себе си, постарай се да го изпълнишъ. Та, онѣзи отъ васъ, които оставатъ за ученици, азъ искамъ да бѫдете изправни, и ще се измѣнятъ малко характеритѣ ви. Само тогава може да се измѣнятъ и законитѣ. Ще кажете: „Духътъ ще ни измѣни“. Ама знаете ли вие методитѣ на Духа? Духътъ, когато иска да измѣни човѣка, туря го въ училище. Тия гимназии, университети сѫ направени все отъ Божия Духъ. Или ще кажете: „Тамъ сѫ дяволитѣ“. Не, не, то не е свѣтско, то и дяволи има, но и Божиятъ Духъ работи тамъ, Той рѫководи живота. И сега нѣкой казва: „То е свѣтско учение“. Не, ние трѣбва да го свършимъ. Нѣкои ученици влѣзатъ, напущатъ училището. Не, не, влѣзешъ ли въ уииверситета, ще го свършишъ. Послѣ може да захвърлишъ дипломата, но свърши, то е характеръ! Или кажешъ: „Азъ ще свърша 1-ви класъ“ — свърши го: послѣ, като влѣзешъ въ втори класъ, кажи: ,,Ще го свърша“ и свърши го. Послѣ, пакъ си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пакъ тъй кажи, и така ще свършишъ цѣлата гимназия. Не обѣщавай изведнъжъ всичко, но по малко. И сега дойдатъ нѣкои, дадатъ обѣщание: дадете ли обѣщание, свършете го за васъ самитѣ. Така щото единъ день, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще намѣрите вашия пѫть посланъ само съ неизпълнени обѣщания. Вие ще се намѣрите, като единъ човѣкъ, на когото му събуватъ обущата, и го поставятъ на такива остри камъчета, да ходи босъ. Всички ваши обѣщания ще бѫдатъ такива камъни, ще ходите и ще усѣщате бодежи на краката. Туй не е само форма, а de factum тъй ще го намѣрите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измѣна нѣма. А кой каквото прави, това и ще намѣри. Ако изпълнявате всичко, каквото Богъ изпълнява, то, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще намѣрите единъ пѫть само съ рози посланъ. Защото всичко, което вие обѣщаете и изпълните, тамъ е величието на всѣки единъ човѣкъ — да изпълни обѣщанията, които е далъ на себе си: не каквото азъ ви казвамъ, а каквото вие сте обѣщали. Ако туй, за което азъ ви говоря, вие го започнете, и слѣдъ 1—2 мѣсеца кажете: „Тази работа не е заради мене“, това не е добрѣ. И тъй, тогава ние ще разграничимъ всинца ви, азъ ще ви разгранича на петь класа. Въ тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича — мѫже и жени. Всѣки единъ ученикъ трѣбва да знае въ кой класъ влиза. Сега ще кажете: ,,Дали въ първи или въ втори ще съмъ“? Тия класове сѫ еднакви. Всѣки отъ васъ ще си избере единъ класъ, но като влѣзе ще го свърши! Разбирате ли! Влѣзете ли въ единъ класъ, всичкитѣ прѣдмети на класа ще проучмте хубаво, и теория, и опитъ. Та, като свършите първи класъ, ще ви питамъ: Втори класъ искашъ ли да свършишъ? Ще си помислите, дали да влѣзете въ втория класъ. Но като го приемете, пакъ ще го свършите. И тогава, като свършите 5-тѣ класа, ще ви дадемъ диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте единъ отъ способнитѣ ученици. Тъй седи въпроса. Въ всѣка една окултна школа има и практически опити. Тамъ не е работа на хвалби. Тукъ казватъ: „А, азъ зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредатъ и то, ще се наредатъ най-виднитѣ професори по музика, вторачатъ си очитѣ, и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантливъ, ще свири, но като дръпне единъ пѫть лѫка, учителитѣ ще разбератъ колко зпае да свири. Та, онѣзи, които ще ви изпитватъ, ще знаете, вѣщи сѫ всички. Послѣ, едно отъ правилата: нѣма да се интересувате кой въ кой класъ е. Правилото е да знаете само онѣзи, които сѫ въ вашия класъ, а такива въ други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всѣки що знае само класа си, въ който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влѣзете въ класа. Вие може да мислите, че не трѣбва да влизате, че туй може да го придобиете и вънъ. И вънъ може да се придобие. Но, който рѣши, и млади и стари, да се стегне да учи. Тогава Богь на прилежнитѣ помага. Азъ дадохъ едно мото на младитѣ, сега, ако младитѣ позволятъ, туй мото ще го дамь и на васъ, старитѣ. И азъ мисля, че тѣ ще позволятъ, то е слѣдующето: Безъ страхъ и безъ тъмнина! Безъ страхъ и безъ тъмнина. Тамъ, дѣто има страхъ, нищо не става, а тамъ, дѣто нѣма страхъ всичко става. Въ живота на ученика всичко, което става, трѣбва да стане безъ страхъ и безъ тъмнина, въ абсолютна видѣлина, това е то едно божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускътъ само на физическия свѣтъ. Който работи на физическия свѣтъ, трѣбва да бѫде безстрашенъ. Азъ ще обясня туй. Младитѣ казватъ: „Човѣкъ да бѫде смѣлъ“. Не, и смѣлиятъ човѣкъ е страхливъ. Затворете нѣкоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бѣга, но като я нашарите, тя става смѣла отъ страхъ, и се нахвърля. Тя е станала смѣла отъ страхъ. И сегашнитѣ хора всички сѫ смѣли, само отъ страхъ. Туй, дѣто хората искатъ да се осигурятъ, да си направятъ кжщи, това-онова, всички сѫ смѣли, но отъ страхъ. Туй не е „безъ страхъ“. Да. Само ученикътъ на окултизъма или християнинътъ въ пълната смисъль на думата, който казва че „въ Бога всичко е само добро“, може да бѫде безстрашенъ. Да знаешъ, че въ всички моменти на живота Богъ присѫствува на всѣко мѣсто: отъ нищо да на те е страхъ, понеже знаешъ, че Богъ царува навсѣкѫдѣ, не само знаешъ, но вѣрвашъ и опитвашъ. Въ момента, въ който се поколебаешъ — страхътъ ще дойде въ душата ти. Слѣдователно, ако ученикътъ има страхъ, той е вънка отъ училнщето. У насъ нѣма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и вижъ“. И пророкътъ казва: „Опитайте и вижте, че Господь е благъ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старитѣ пророци, които сѫ учили тия правила, и още по-високи правила изъ окултната наука. Сега, достатъчно е. Нека имаме пакъ една тайна молитва! * * * Сѫбота ще има зимна екскурзия. Всички да не идватъ. Правилото е: понеже сте ученици, ако нѣкои мислятъ, че може да се простудятъ, да не идватъ, само, които може да издържатъ. Пакъ ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горѣ има снѣгъ, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у васъ негативнитѣ мисли прѣодолѣятъ, не идвайте. Ако дойдете безъ страхъ — добрѣ дошли. Ако сте много смѣли, не ви искамъ. Ако идвате безъ страхъ и безъ тъмнина — всички сте добрѣ дошли. Сега, опрѣдѣлете часа! 6.30 ч. с. при кладенчето. Съ тънки дрехи да не тръгнете, и съ тънки чорапи, но съ хубави, дебели чорапи, вълнени, послѣ и дебели дрешки. Да направимъ единъ опитъ. Кашлпцитѣ да оставимъ горѣ. До „малкия черни върхъ“ мислимъ да идемъ, на височияа до 1500 м., а може нѣкои да останатъ долу, ще има дежурни на 1200 м. Тамъ сега има снѣгъ най-малко до 1 м. дълбочина. * * * Сега, вториятъ пѫть положително ще се запишатъ онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици на окултизъма, които искатъ да слѣдватъ въ класоветѣ. Тазп работа е сериозна, ще си обмислите. Ще слѣдимъ изпълнението, да видимъ резултатитѣ. Който рѣши, добрѣ: който не, нека си седи дома, да се занимава съ други работи. Но, който рѣши да слѣдва извѣстни правила, ще ги туримъ въ изпълнение, да видимъ има ли резултатъ. Споредъ тази теория ще опитаме резултатитѣ, другояче нѣма какъ. Ще си помислите сега, не отъ срамъ, ще помислите хубаво, и ако въ душата ви има безстрашие и нѣма тъмнина — елате, ако имате страхъ и тъмнина, не идвайте. И още едно правило: да бѫдемъ откровени, чисти, да знаемъ, че като започнемъ една работа, за Бога я започваме, и като я започнемъ, да я свършимъ. Сега, тази работа за Бога я заночваме, и ще я свършимъ. Тази работа много малка ще бѫде, съ много нѣма да започнемъ. Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на Любовъта е свободата: искамъ всички да бѫдете свободни. Всичко да рѣшите по закона на свободата, и каквото рѣшите, да го изпълните. Мене ми се харесвате въ едно отношение, мога да ви похваля: азъ не обичамъ да хваля, но констатирвамъ факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвамъ, то е дѣто стояхте на студено отвънка. Туй съмъ харесалъ въ васъ софиянци, и съмъ казалъ: отлична чърта е: които сѫ отвънка и които сѫ вѫтрѣ, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бихъ се срамувалъ да го кажа, може навсѣкѫдѣ да го кажа, не само на васъ, но и на другитѣ. Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа. Сега, ще използуваме магнетическитѣ сили на Витоша. Електричеството и магнетизмътъ, туй е най-хубавото за софиянци, и ние трѣбва да използуваме туй хубаво. Витоша е единъ богатъ магнитъ. И трѣбва да използуваме тия условия. Другитѣ ученици нѣматъ тая Витоша, и тя прѣдставя едно приятно развлѣчение за окултнитѣ ученици. Другитѣ ученици трѣбва да отидатъ много далечъ, пъкъ тукъ има хубави условия, дѣто могатъ ученицитѣ да се калятъ. Искамъ да направимъ тази екскурзия по всичкитѣ правила, да ги провѣримъ, и послѣ може да ги прѣдадете и на другитѣ. Сега събранието е свършено. _______________________ * Неводът представлява мрежена торба. С него се лови риба само в блатата. В Ев. на Матей, гл. 13, ст. 47, Христос сравнява Небесното царство с невод.

ПРЕДИ ЗАБОЛЯВАНЕ. Ако човек във физическия живот игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото; ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат; ако игнорира любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат; когато се нарушават законите на Любовта, мозъкът, главата страда. Изобщо, по-лесно се лекува човек преди заболяването си, отколкото след заболяването. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял. Това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, човек трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него. Остави ли го да работи в него продължително време, той ще заболее от някаква болест. Едно ви съветвам: взимайте мерки преди да сте заболели. Не чакайте болестта да дойде със своята артилерия и кавалерия и тогава да се лекувате. Пуснете ли болестта да влезе във вас, мъчно се лекува. Вземете ли предварително мерки, като дойдете до болестта, която ви дебне, ще минете известни страдания, но лесно ще изплувате над тях. Когато умът, сърцето и душата са в хармония, никаква болест не може да ви нападне. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. Проверявайте състоянието на организма си, както писателят и поетът проверяват произведенията си. Като млади, вие трябва да пазите здравето си и да го поддържате. Ако през целия си живот, от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си нито едно лошо чувство и във волята си нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили. Не допущайте ни една нечиста, нездравословна мисъл в ума си, едно нездравословно чувство в сърцето си и една нездравословна постъпка във волята си. Първото правило: за да бъдете здрави, главата ви трябва да бъде студена, да не приижда в нея много кръв, да се предизвиква възпаление, краката ви пък трябва да бъдат топли. Изстинат ли краката ви, стоплете ги. Когато мисълта е чиста, без примеси, не се явява горещина в нея, и главата е студена. В мозъка трябва да има светлина с много малко топлина, без горещина. За да бъде човек здрав, главата му трябва да бъде хладна, а краката топли. Стане ли обратното, той трябва да намери метод, чрез който да смени състоянието си. Човек може да бъде здрав... само ако има чист въздух, чиста храна и хигиенично жилище. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Първото условие за поддържане на здравето е чист въздух, слънце и разходки. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Физическото здраве се обуславя от два елемента: от въздух и от храна. Следователно, ако диша правилно и ако се храни правилно, човек ще бъде здрав. Дишането и храненето са два процеса, които съществуват и в духовния свят. Вътрешната или духовна страна на дишането е правилното мислене. Вътрешната, духовната страна на храненето е правилното чувстване... Ако дишането не се придружава от вътрешна мисъл и ако храненето не се придружава от вътрешно чувство, тия два процеса не се използват правилно. Обаче, ако човек свърже дишането със стремежите на своя ум, а храненето със стремежите на своето сърце, и двата процеса ще се извършат правилно и ще имат добри резултати. Оставете погрешките настрана и вървете напред. Спирайте се върху това, което в даден момент правите. Задавайте си въпрос, защо правите това или онова. Ако в даден момент ядеш, защо ядеш? Човек яде, за да поддържа своя организъм. Защо чувстваш? Човек чувства, за да поддържа живота на своето сърце. Защо мислиш? Човек мисли, за да поддържа живота на своя ум. Всяко нещо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовта не прониква в сърцето, както въздухът в дробовете, човек не може да живее. Както чистият въздух освежава и засилва дробовете, така и любовта подмладява човека. Ако любовта не посещава човека, всичките органи на тялото му ще се атрофират. Ако мисълта не движи човешкия мозък, всички негови клетки ще се атрофират. Всички хора искат да бъдат здрави, добри и умни. Прави са хората да желаят това. Здравето, добротата и разумността са пътища за постижения. Това са пособия, сили, чрез които човек може да постигне всичко, каквото желае... Здравето, доброто и умът представят капитали, които всеки ден трябва да се увеличават по малко. Ако тези капитали не се увеличават, човек постоянно губи от себе си. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира навреме, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано навреме, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства правилното кръвообращение и дишане, а добрите постъпки здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен. Когато някой казва, че е изсъхнал, това подразбира, че няма кой да го обича. Не, има кой да го обича. Затова, който е изсъхнал, нека отвори крана на своята чешма и да полее градината си. Онзи човек, който страда, че няма знания, нека пусне в себе си крана на знанието и да си каже: „Отсега нататък ще започна да придобивам знания." Друг някой казва: „Аз пък нямам любов." Във всеки човек има един кран за Любовта. Пусни този кран в себе си и кажи: „Отсега нататък ще почна да придобивам Любовта." „Аз нямам Истината в себе си." Пусни крана на Истината, и ще я придобиеш. „Аз нямам Правдата в себе си." Пусни крана на Правдата, и ще я придобиеш. Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че човек още не е учил. Тепърва има хиляди работи, които той трябва да учи. Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, да почне с него да работи. Също така, той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние, да почне с него да работи. Най-после, той трябва да постави и волята си в здравословно състояние, да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от ума ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се изисква да преодолява. Как се изявява животът? Във възприемане на светлина, необходима за ума; във възприемане на топлина, необходима за сърцето, и във възприемане на материална сила, необходима за градеж на душата. Ако вземем всички предохранителни мерки, много малко боледувания ще има. Човек е дошъл на Земята да се учи, да придобие вечния живот животът на безсмъртието. За да придобие безсмъртието, той трябва да воюва, да се освободи от робството, от ограниченията на смъртта. Засега никой човек на Земята не е свободен. За да бъде свободен, човек трябва едновременно да е господар и слуга на себе си. Не е ли постигнал това, той не разбира свободата, не разбира и законите на живота. Всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да води чист живот. Божият Промисъл е основан на разумни Божии закони и затова ние можем да бъдем покровителствани от този Промисъл само тогава, когато спазваме Божиите закони.

ПРОФИЛАКТИКА. ПРЕДСКАЗАНИЯ. Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. Понякога духовният сеизмограф у човека предсказва нещастието, което ще го сполети, няколко часа или деня преди да е дошло. И тогава човек казва: „Струва ми се, че ще заболея от нещо, вие се нещо около главата ми." Някой мисли, че е абсолютно здрав, но след няколко месеца или години заболява. Той се чуди отде му дойде тази болест. Много просто. Тази болест е била в него в зародишно състояние. Тя е чакала най-малкия повод, за да се прояви. Нормално развитият човек няма никакви зародиши от болести в себе си. Ако искате да знаете дали ви предстои някаква болест, или някакво болезнено състояние, наблюдавайте ноктите си. Появи ли се на ноктите ви някакво бяло петно, ще знаете, че ви предстои да минете известна болест. Ако петната се явяват на лявата ръка, те имат едно значение; ако се явяват на дясната ръка, те имат друго значение. Изобщо, най-малкото бяло петно на ноктите е признак на някакво болезнено състояние... Белите петна на ноктите говорят за голямо напрежение на нервната система, което води до заболяване. Щом забележите едно бяло петно на ноктите си, веднага вземете мерки: внесете в ума си някаква велика, възвишена идея, която успокоява нервната система. Ноктите ви трябва да бъдат чисти, без никакви бели петна. Тези петна се явяват още и при големи душевни сътресения. Няма нищо страшно в появяването на белите петна. Те са предупредителни белези, които карат човека да вземе мерки срещу тях, т. е. срещу болезненото състояние, което предстои да дойде. Ние наричаме белите петна „ветропоказатели". Те показват, че предстои буря, срещу която трябва да се вземат известни мерки. По окото германски физиолог анатомист познавал каква болест имал човек и на кое място. Също така по окото той могъл да предсказва болести, от които човек след време може да заболее. Всичко е написано в окото на човека: неговото минало, настояще и бъдеще... Ако някоя майка има тия познания, като види окото на детето си, тя ще познае, че нейното дете, след 23 години например ще заболее от известна болест. Щом знае това, тя ще може да вземе предварително мерки за неговото лекуване. Какво правят съвременните хора в такива случаи? Те се лекуват след като заболеят, когато болестта е напреднала вече. Всяко нарушаване на физическите закони произвежда разстройство в стомаха, корема и червата; всяко нарушаване на духовните закони произвежда разстройство в дробовете, т. е. в чувствата на човека; всяко нарушаване законите на умствения свят, произвежда разстройство в главата. Обаче, физическият, духовният и умственият свят са така тясно свързани, както този и онзи свят. Ето защо, в който свят греши човек, това се отразява върху целия му организъм. Има астролози, които срещу известно възнаграждение могат за предскажат на човека какво има да се случи в живота му, от каква болест ще заболее. Един мой познат се излекува с песен. Близките му се смущаваха от неговото пение, мислеха, че не е в съзнание, но те не подозираха, че болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствието на музика и хармония в човека. Когато изгуби разположението си към музиката, човек заболява, става мрачен, неразположен и животът му изгубва смисъл.

ЧУВСТВА. Едно чувство е полезно за тебе дотолкова, доколкото се отразява приятно върху сърцето ти. Когато се увеличават силите на чувствата, намаляват се силите на волята. Що се отнася до чувствата, това е работа на вярата. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ. Духовният човек става чрезмерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората. Вие трябва да разбирате закона как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пущате двойника си да излиза навън. Там, дето влиянията са хармонични, ще се разширявате колкото искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате. Който е развил чрезмерна чувствителност в себе си или страда от неврастения, нека използува синия цвят на светлината. Всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи на светлината, върху главата, гърдите и стомаха си. ЧУМА. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. А като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Чумата, от която хората се плашат, се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът в кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. Връзката на човека с Бога представя силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрични светкавици. Така атакувани от две страни чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и умират. Достатъчно е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА. Учените говорят за някакви хормони, причина за подмладяването, които се отделят от щитовидната жлеза. Засега тази жлеза упражнява известно влияние върху малкия мозък. Тази е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие, от нея непременно трябва да се отделят два хормона, мъжки и женски, които да се съединят и да образуват нова форма. Тази нова форма ще даде повече подтик на организма да отпрати повече кръв към мозъка. Човек трябва да се научи да мисли. В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са разработени... На човека са дадени главно две области от мозъка да развие. Той трябва да завлада тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. Тях трябва той да развие. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на Природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се родят мъжките хормони. Като се съединят тия два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването.

ХЪРКАНЕ. Някой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. ЦИРЕЙ. Някога циреят се лекува лесно, а някога процесът продължава цял месец. Голям цирей ми излез... Ще отидете при Бога да Му разправяте за своя цирей. Важно е като отидеш при Господа, да Му кажеш, че имаш един цирей и да Го помолиш да го махне по някакъв начин. Той ще ти каже да го стиснеш, да изтече и после да го превържеш. След това ще махнеш с ръка, и циреят ще си отиде. Ако вярваш, циреят ще те напусне; ако не вярваш, дълго време ще го носиш и ще се оплакваш от болки. Имаш един голям цирей на ръката си. Той не ти дава покой, не те оставя да спиш от болки. Дохожда твоят приятел да те види. Понеже той разбира малко от лекуване, взима една игла, обгаря я и бодва цирея. Ти усещаш болка, но той продължава работата си: изцежда цирея, намазва го с дървено масло, превързва го, и след един-два деня циреят изчезва. Мойсей казва: Ако имаш някъде цирей, ще го пробиеш, ще го изстискаш, ще го намажеш със зехтин и ще го превържеш. Ленено семе се сварява с мляко и захар и се налага на мястото. Може да се употреби и следното средство: сварена бамя с мляко и захар се налага на мястото. Ще вляза в един дом и ще забележа, че един от домашните страда от цирей. Ще взема малко вода, ще го измия, ще го превържа и ще кажа: „Циреят ще мине, в скоро време ще се освободите от всякаква болка." Както казвам, така става. Това е проявление на Божията Любов. ЧЕРЕН ДРОБ. Здравето на човека зависи от благосъстоянието на черния дроб. Когато в сърцето ви проникнат неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите от тях. Те оказват лошо влияние върху черния дроб, вследствие на което в него се явява известно разстройство. При сегашното състояние на хората, когато някой преждевременно стане светия, разстройва му се черният дроб, и той казва: „Този е лош, не го обичам; онзи е лош, и него не го обичам." Почнеш ли да говориш така, ще знаеш, че черният ти дроб не функционира правилно. Пазете черния дроб. Хранете го добре. Той трябва да придобие своя естествен цвят. Не зная защо българите са го нарекли черен. Сега той трябва да придобие своя естествен цвят. Когато черният дроб е нормален, лицето на човека има приятен розов цвят. Козметичната краска на лицето зависи от черния дроб. Черният дроб е трансформатор на чувствените енергии, като ги отправя към симпатичната нервна система. Колкото по-правилно функционира черният дроб, толкова по-възвишени и благородни чувства има човек. Ако черният дроб се подпуши, в човека се зараждат много отрицателни чувства, които тровят кръвта. Когато черният дроб на човека се разстрои, това показва, че в неговите низши чувства има нещо неправилно. Слънчевият възел се намира под влиянието на черния дроб, затова човек трябва да го държи в пълна изправност. Как ще го държи в изправност? Чрез слънчевия възел. Всички нечистотии от умствения, от сърдечния свят на човека отиват в черния дроб, а оттам в центъра на Земята, дето се пречистват. В този смисъл, слънчевият възел служи като канал за пречистване на нечистите мисли и чувства. Чрез черния дроб, човек се свързва с йерархията „Власти" или Божествена сила. Щом се разстрои черният дроб, разстройва се и нервната система, както и храносмилането. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете да възприемате трептенията на зеления цвят. Симптоми при заболяване на черния дроб. За да разберете какво е състоянието на черния ви дроб, гледайте какъв е цветът на лицето ви, светлината на очите и тяхната жизненост. На някой мъж жена му неврастения я хванала, той казва: „Лоша жена станала." На жена ти черният дроб се е развалил, ще й даваш храна да се тонира. Мъжът се разгневи черният му дроб е развален. И ако вие се разгневите, кажете: „Моят черен дроб не е на мястото си." При всяко нещастие, говорете на черния дроб, кажете: „Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден. Като си тъй, в ненормално състояние, какви ли не работи правиш." Всяка вечер му говори, и твоят живот ще се поправи. Този човек се е уединил, защото има в черния си дроб киселини повече, отколкото трябва. Те го правят неспокоен и го карат да се уединява и да избягва хората. Не задържайте кисели чувства в сърцето си, за да не разстройвате черния си дроб. Разстроен черен дроб. Всяка лоша дума се отразява вредно върху черния дроб. Хигиената забранява на човека да си служи с отрицателни, дисхармонични думи. Върви ли против хигиената, човек разстройва черния си дроб. Срещате човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работа си мисли и казва: „Нищо няма да излезе от тази работа... Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе... На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам." Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно... Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. Завиждате, стяга ви се сърцето от завист, тогава има възможност да заболее черният ви дроб. Докато състоянието на вашия черен дроб не е нормално, вие сте лош човек; щом състоянието ви се подобри, вие ставате добър. Слабо увеличение на черния дроб. Черният дроб заболява, когато човек става в чувствата си ту топъл, ту студен, така се изменят електромагнитните течения в тялото и това се отразява върху черния дроб. Болестите в черния дроб и жлъчката идват от пресилена дейност на низши чувства, от свръхпроизводство на низши, дисхармонични чувства. При тази болест се пие отвара от цикория. Употребява се цялото растение корен, стебло и листа. При болести на жлъчката са полезни киселите храни, особено лимони. Да се избягват мазни храни. И по възможност да се даде почивка на черния дроб. Болният да се храни с по-лека храна. Лекуване на черния дроб. Когато черният дроб в някой човек е ненормален, той се лекува мъчно. Този човек пожълтява. Черният дроб в човека е свързан с малкия мозък. А сега, боли ли те черният дроб, дойде лекарят, веднага инжекция. Не инжекция, а Слово говорѝ на черния дроб в Божествения свят той е нещо духовно. На тия органи ние ще им говорим тъй, както на разумни същества, разбирате ли? Ще дам един метод, чрез който да си въздействате при разстройство на черния дроб. Турете дясната си ръка отпред на корема, с длан към корема, а лявата на кръста, пак с длан към тялото, и мислено прекарайте енергиите на Слънцето към центъра на Земята. След 10-15 минути състоянието ви ще се подобри и ще станете весели. Ако този метод не помогне, обърнете се мислено към Онзи, Който носи хармонията в Себе си. Щом се свържете с Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно. На всички казвам: Обикнете черния си дроб! Обичайте противоречията в света! Аз считам, че Бог е създал противоречията. Обичате ли противоречията, вие ще държите черния си дроб в пълна нормалност. Щом намирате, че светът не функционира както трябва, вие разстройвате черния си дроб. Виждам, че и младият, и старият имат разстройство в черния дроб. Какъв цяр ще им препоръчам? Да ядат кисели лимони. Ще започнат от един лимон и всеки ден ще увеличават по един лимон, докато стигнат до десет лимона днес един лимон, утре два, на третия ден три и т. н. Като стигнат до десет лимона, ще започнат да се връщат назад. Така се лекува черният дроб.

ХЕМОРОИДИ. Преди месец май болният да пие отвара от подъбиче три пъти на ден по половин чаена чаша, защото хемороидите се засилват най-много през месец май и тогава настъпват кръвоизливи. А когато се появят хемороиди, в каквото и да е време, пак ще се пие отвара от подъбиче. Ако има външни цицки, мястото се налага с печен праз. Празът да се опече на фурна. Щом се тури празът на мястото, да се превърже. Да се слага вечерно време. При всяко изхождане мястото да се измива. ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА Храносмилателната система е велико предприятие, към което трябва да се отнасяте с уважение. Пренебрегнете ли го, ще понесете лошите последствия на поведението си. Човек трябва да държи храносмилателната си система в изправност... Не е безразлично дали ще ядеш бързо или бавно; дали ще дъвчеш добре, за да се всмукват хранителните сокове не само от стомаха, но и от езика... При добро разположение на духа стомахът свършва работата си добре, а при неразположение той не функционира правилно. Ето защо, не е добре да яде човек, когато е гневен, или пък да се гневи във време на ядене. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. Хората са проводници на такива природни енергии, които регулират стомаха и цялата пищеварителна система на човека. Чрез стомаха човек е свързан с йерархиите същества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. Гладен ли е, не можеш да се приближиш до него. Ако стомахът мели храната, както воденицата житото, човек би се изложил на много болести. Меленето на житото е само механически процес, а храносмилането освен механически, още и органически процес. Новите научни изследвания доказват, че храносмилането е още и психически процес. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храносмилателната система, а лошите неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволства разстройват стомашната система. Значи храносмилателната система на човека може някъде да се подпуши, през което време човек се намира в нездравословно състояние. Щом се подпуши храносмилателната система на човека, едновременно с това се подпушва и дихателната система: дишането става по-бързо или по-бавно, неравномерно, а някога съвсем спира. Ето защо, човек трябва да пази храносмилателната и дихателната си системи в пълна изправност. Само по този начин той ще бъде здрав, с добро разположение на духа. Тъй подпушен, той трябва да прибягва до разтривки, до изпотявания, докато възстанови първото си разположение и апетит. Ако енергиите, които храносмилателната система произвежда, се използват разумно, състоянието на човешкия организъм се подобрява. Бъдещето възпитание на децата ще има като първа задача да следи за състоянието на храносмилателната система. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата Природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Когато храносмилателната система не работи добре, човек става раздразнителен, недоверчив и страхлив. ХРЕМА. Хремата, треската, туберкулозата и ред още болести се дължат на размножаването на известни бацили в организма. Това размножаване на бацилите представя любовен процес, през който те минават. За тях е добре: те пеят, играят, веселят се, но човека опичат. Той става жертва на тяхната любов. Хремата се предизвиква от особен род микроби, които попадат в носа, и ако вибрациите на организма са понижени, те намират условия за размножаване. Като се размножават, те дразнят слизестата ципа на носа. За да се освободят от това дразнене, от чуждите вещества, носните жлези отделят изобилно течност, която ги изхвърля навън. Щом вибрациите на организма се повишат, изхвърлянето на чуждите вещества става лесно и бързо. Чрез мисълта си човек може да усили хремата, да я доведе до най-големия предел на нейното развитие, след което тя започва да намалява, да отслабва. Най-дългият период на хремата е една седмица. Повече от това време тя не трябва да остава. Хремата се дължи на натрупване на излишна материя в носа. За да се освободиш от хремата, от време на време хващай леко носа си и мисли за тази материя, като непотребна, която трябва да се изхвърли навън. След време хремата изчезва. Вие ще идете да се оплаквате, че хрема ви хванала, че много тече. Нека тече. Понеже хремата е очистително средство за човека. Ако тебе не те хваща хремата, е още по-лошо. Ако те хваща хремата, благодари, че това е процес на чистене. Много лекари ще ви дадат да си мажете носа. Не си мажете с нищо носа. Ако си мажете носа с глицерин, вие ще оглушеете... Единственото нещо, което препоръчвам е малко топла вода, но глицерин, не. Той се оплаква, че е болен, има силна хрема, не може да работи... Започваш да го лекуваш. Стопляш малко вода, туряш сол в нея и му даваш да смръкне няколко пъти от солената вода. После туряш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смъркания вечерта и на другата сутрин. След две-три смъркания, хремата минава. Солената вода препятства за размножаване на микробите, които причиняват хремата. Човек може да се лекува чрез лекарства, но може и мислено да се лекува. Имате хрема, запример. Какво трябва да направите? Някои препоръчват да седите в топла стая, да правите промивки със солена вода или да изпиете няколко чаши гореща вода, докато се изпотите, и след това да се преоблечете. Но същото може да се направи мислено: седнете спокойно на един стол и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете няколко чаши, ако опитът ви е сполучлив, ще се изпотите. След това ще се преоблечете, и ще видите, че на другия ден още хремата ви ще мине. Това показва, че мисълта ви е силна. Силната мисъл лекува всички болести.... Кабалистът изяснява научно лекуването чрез мисълта по следния начин. Той казва: Мисълта е в състояние да видоизмени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта обаче той може да повдигне вибрациите на тялото си и от низши да ги превърне във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта „Аз съм здрав", и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Ако някой от вас заболее от хрема, нека приложи следния метод (единство на съзнанието), да види за колко време ще се излекува. Крайният предел, до който може да продължи хремата, е обикновено седем деня. Понякога тя продължава три седмици, в изключителни случаи продължава три месеца. С този метод обаче вие можете да излекувате хремата в пет минути. Ако не успеете да я излекувате в пет минути, ще гледате да се освободите от нея поне в продължение на два-три часа или два-три деня. Направете следния опит. Когато имате хрема, мислете за земята и вижте какъв ще бъде резултатът. След това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата. В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай, ще изчезне скоро.

УШИ. Ухото е приемник на звуковите вълни, вследствие на което трябва добре да се измива, да не остане никакъв прах по него, нито в гънките му. Ако ухото ви е запушено, вие не можете да възприемате здравословните течения на Природата. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Който има слаб слух, мъчно чува; не може да разбере това, което му се говори. За да чува добре, човек трябва да работи върху слуха си, да го развива. Хората не развиват слуха си, а после се оплакват, че слухът им отслабвал. Не се занимавайте само с отвлечени въпроси, нито с грижите в живота си, но се вслушвайте във всичко, което ви обикаля. Като минавате през гора или като отивате на планината, вслушвайте се в клокоченето на бистрите поточета и извори, в шумоленето на листата, в бученето на вятъра, в пението на птичките, в говора на хората. По този начин ще развивате слуха и музикалното си чувство. Откажете ли се от външния свят и се вглъбите във всекидневния си живот, в тревогите и смущенията, слухът ви ще затъпее и постепенно ще го изгубите. Обикновените и дребнави работи запушват ушите. Явява се ушна кал, която трябва да се чисти. Започнете ли да човъркате ушите си, слухът се разваля. „Оглушах, не чувам добре". Не давай ухо на лошите думи, и слухът ти ще се възстанови. Който иска да развива слуха си, да пее. Който пее, не е изложен на оглушаване. Обичайте пението, за да развивате слуха си. Който служи на Мъдростта, ушите му ще бъдат здрави. Ушите са свързани със сърцето, със симпатичната нервна система. Уши бучене. Бученето е от кръвообращението, дължи се на тревоги, които човек трябва да загърби. Да се изпиват шест чаши гореща вода на ден по две чаши сутрин, на обяд и вечер. А може и така: всяка сутрин десет дни подред да пие по една кафена чашка отвара от лайкучка. После десет дни почивка. Да пие три пъти по десет дни с две почивки. Уши пищене. Това става от тревоги. Болният да си пече гърба от половин до един час и половина на Слънце. Да направи такива четиридесет слънчеви бани. Уши възпаление. Изцежда се сок от печен праз и докато е още топъл се капва в ухото, после върху ухото се налага селски квас. Уши гнойно течение. Да се промият ушите от лекар, да се пече гръбнакът на Слънце.

УМИРАНЕ. На всеки човек е определено да живее 120 години. Че умираш по-рано, това значи, че си бързал. Ти си болен, бъди спокоен. Защо? За да живееш. Ти си се разболял по единствената причина, че си прекъснал първоначалната хармония със своите приятели. Ако имаш четирима души приятели да те обичат, ти няма да умреш. Сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са изгубили вяра в хората. УМОРА. Пирамидалните клетчици образуват най-горното наслояване на мозъка... Когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, енервира се и други такива прояви показва. УРОКИ. Има баби, които знаят да лекуват урочасали хора по много прост начин. Те взимат едно здраво яйце, чукнат го в челото на бивола или на урочасалия човек и той в скоро време се окопитва. Яйцето лекува, като поглъща излишната енергия, която се е натрупала в организма на човека, и по този начин той се освобождава от своето болезнено състояние... Всяка баба не може да лекува; само тази баба лекува, която е добър проводник на това електричество. Значи нейният организъм трябва да издържа на влиянията, които се отделят от болния. УСТА. Ако устата е добре оформена, човек е запазен от болести. Който служи на любовта, устата му ще бъде здрава. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако го боли устата, ще вземе три капки от Любовта, и болката му ще мине. В стомаха на много хора остават излишни вещества, които се разлагат, вследствие на което устата на такива хора миришат неприятно. Обаче човек, със силата на своята мисъл, може да изхвърли всички тия нечистотии навън. Устата ви трябва да бъде винаги пречистена, а не да мирише. Ако някому мирише устата, да каже: В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това което мирише в мене, да изчезне. Чрез внушение ще заповядаш на устата си да не мирише, и в един ден миризмата ще изчезне. Ако болката е в устата ти, ще изучаваш Любовта. Боли ме устата, ранички имам вътре. Престани да говориш криви, изопачени работи, и раничките ще минат. Ако устата ти е крива, Бог ще изпрати една болест на устата, за да я изправи. Работи за оформяването на устата си, за да засилиш здравето си. Задачата на устата е да възпитава черния дроб. Не може ли да го възпита, човек е изложен на различни болести. УХАПВАНЕ ОТ ЗМИЯ. Представете си, че някой човек е ухапан от змия. Какво трябва да направите? Ако тръгнете да търсите лекар, отровата ще се разпространи в кръвта, след което ухапаният мъчно ще се спаси. Как ще му помогнете тогава? Който има здрави зъби, веднага трябва да изсмучи отровата и бързо да я изплюе.

УМ. Понякога всички качества или сили на ума се проявяват едновременно. Такива хора се наричат нормални... Когато естественият ум, природният ум, разумът, моралните сили, личният ум и индивидуалният ум у човека функционират правилно, ние имаме правилно или нормално развит човек в умствено отношение. За да прояви човек правилно природния си ум, трябва да има тия сили организирани в себе си. Такива хора се отличават с едно естествено благоразумие. Те имат добра обноска спрямо всички хора и винаги са любезни. Хора, у които е добре развит естественият ум, те се проявяват като деца; те наблюдават нещата отгоре, повърхностно, не отиват много надълбоко. Такива хора разсъждават плитко, но не са глупави. За да бъде умствено здрав, човек трябва да има устойчиви и положителни мисли, да не се безпокои за дребни неща. Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира навреме, усилва неговия ум. Умът се повдига чрез концентрация. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата... Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини и вие сте изгубени. Ако умът ви е болен, мъдростта не е дошла там. Днес светът е пълен с различни болести, умопобърквания, нещастия и т. н. На какво се дължи умопобъркването, например? Някоя мома се влюбила в един момък, но той й отказва, и тя се умопобърква, не могла да понесе този удар. Какво от това? Нека задържи своята любов за тоз, който ще я обича. Има някой в света, който я обича, но тя трябва да има търпение, докато го намери. Някой казва: „Ще се умопобъркам!" Казвам: Докато движиш палеца си, няма да се побъркаш, но започнеш ли да го държиш неподвижен, има опасност. Можеш ли да движиш палеца си нагоре-надолу, никой не може да изкара ума от главата ти, освен ти сам. Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после за животните, след това за хората и най-после за Бога, за съществата от Божествения свят. По този начин ще изпитате един подем на духа, едно възходящо състояние. Ако правите обратното движение, т. е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина. Какво да правим, ако изгубим ума си? Ще отидете при Онзи, Който ви го е дал, да се молите пак да ви го даде. Разумната Природа разполага с ред начини и методи, когато иска да изправи хората, когато иска да посочи грешките им. Например ако ти направиш една малка погрешка в естествения ум, тя ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грешката ти е в природния ум, тя ще ти изпрати треска, придружена със силна температура. Ако грешката ти е в разума, тя ще ти изпрати болестта коремен тиф или петнист тиф. Колкото по-нагоре се качваш и грешиш, толкова и болестите, които Природата ти изпраща, са по-лоши. Една умствена болест минава през няколко състояния, докато се яви в тялото. Щом се локализира някъде в тялото, тя може вече да се лекува. Когато се засегнат личните ви чувства, ще се лекувате с природния си ум; когато се засегнат индивидуалните ви чувства, ще се лекувате с естествения си ум; когато се засегнат моралните ви чувства, ще се лекувате с разума. Когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните й степени. Ако волята е много силна, намалява се дейността на ума и на сърцето. Никога не пресищайте ума си с излишни мисли. Чистият въздух усилва ума.

ТУМОРИ. Слушате, че този имал тумор в стомаха, онзи в мозъка и т. н. За да се справят с тия болести, лекарите трябва да отварят корема, черепа на човека, да режат тумора. В това отношение всички хора са бременни с нещо чуждо в себе си. За да се освободят от чуждите тела в своя организъм, хората трябва да мислят право. ТЯЛО ЧОВЕШКО. Живи тела са ония, в които става постоянно втичане и изтичане на енергия. Здраво тяло е това, което е добре организирано, в което няма никакви мазнини, никакви излишъци. Здравото тяло подразбира абсолютна хармония между клетките на мозъка, на дробовете, на стомаха на всички удове. При това положение човек изпитва радост и като мисли, и като чувства, и като действа. Това значи нормално състояние на организма. Щом всички органи в тялото му са здрави, той не трябва да мисли, че е болен. Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. Докато сте свързани с Божествения свят, главата ви ще действа правилно; докато сте свързани с духовния свят, сърцето ви ще действа правилно; докато сте свързани с физическия свят, тялото ви ще бъде здраво и ще върши правилно своите функции. Ако човек се постави при благоприятни условия за развиване на своя ум, той ще има добре развито тяло. Тялото е резултат на вашите мисли, чувства и постъпки от миналото. Малко хора имат предвид всички органи на тялото си. Едни се интересуват повече от очите, други от ушите, трети от ръцете си и т. н. Благодарение на този частичен интерес, те пренебрегват нуждите на целия организъм, вследствие на което се явяват различни болести. Изобщо, между всички функции на органите има известна връзка. Наруши ли се функцията на един от тях, отразява се и върху останалите. Ако човек постоянно боледува, жилището, т. е. тялото му не е съградено по правилата на хигиената. Пази тялото си чрез чистотата! Тялото си дръжте винаги чисто! Онзи човек, който има едно хилаво тяло, но разбира законите, може да подобри състоянието на своето тяло. Как? Като излезе да пече гърба си на Слънце и да съсредоточи ума си към всички добри хора на Земята, да изпълни мисълта си само с добри и благородни мисли. Тогава няма да се минат и 20 дни, и той ще получи един добър резултат. В това време той ще се свърже с добрите хора на Земята, и те ще му помогнат. Първото нещо, което се иска от ученика, е да тренира своето тяло. Като тренира тялото си, той лесно ще трансформира енергиите си. Да тренира човек тялото си, това значи да го пречисти, да го освободи от всички утайки и наслоявания на миналото. Тренираният не се гневи, не се дразни. Както и каквото да му кажат, той не губи равновесието си. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичност и здравина на тялото си. Да работи човек върху себе си, това не значи да господарува на тялото си, но да го разбира; да разбира състоянията, през които минава, и да ги различава, да знае кое от тях е право и кое не е право. Здравият и силен човек може да работи добре и в умствено отношение. Затова е казано: „Здраво тяло, здрав и бодър дух." Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на Земята. Следователно, ако не може да се хармонизира с материята на Земята, човек усеща едно бълникане, колебание между частиците на тялото си. И в резултат на това колебание или бълникане той се усеща физически неразположен. При това положение той не може да мисли, да чувства и да постъпва добре. За да се хармонизира с материята на Земята, човек трябва да спре движението си за една-две минути. Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си. УДАР (АПОПЛЕКСИЯ). Дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли обаче в себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подейства на дишането, дишането на сърцето, и животът веднага ще се прекрати. Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че някои хора полудяват или получават апоплектически удари, се дължи на липсата на азот, липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализирват.

ТРЪН. Как ще си помогнете, ако влезе трън в ръката ви? Ще вземете щипци, ще хванете върха на трънчето и веднага ще го изтеглите. Колкото по-бавно го теглите, толкова повече боли. Затова изтегляйте тръна изведнъж. След туй намажете мястото, дето е било трънчето, с дървено масло (зехтин). Така болката ще се смени с приятност. ТУБЕРКУЛОЗА (ОХТИКА). Какво е охтика? Живият човек го изядат. Влязат тези неканени гости в дробовете и започват да го ядат и го изядат. Ако не искаш да те ядат, тогава ще туриш една огнена стена, ще прекараш силни токове и ще имаш силен мозък, пълна батерия. Ще пратиш на болното място това електричество и ще започнеш да обстрелваш. Неприятелите ще си идат с артилерията. От какво се ражда охтиката? Или от страх, или от омраза. Всяка мома може да стане охтичава: вземете й любовника, лишете я от надеждата, че ще има друг, и у нея ще се яви стеснение, омраза, и тя ще стане охтичава. Когато момъкът се разочарова в момата, или момата в своя възлюбен, създават се условия или за нервно разстройство, или за туберкулоза. Туберкулозата е болест на чувствата. Туберкулозата не е органическа болест. Тя се дължи на неестествени чувства и желания в човека. Туберкулозният обикновено е подозрителен, завистлив. Той не може да търпи хората около себе си. Отровните и вредни чувства накърняват имунитета на дробовете, които лесно се поддават на туберкулозните бацили. Дробовете са здрави, докато имат имунитет. Затова се препоръчва на човека да се храни със светли мисли и благородни чувства. Туберкулозата не е само външна, органична болест, но тя има отношение към мислите и чувствата на човека. Изопачените мисли и чувства са условия за туберкулозата. Те произвеждат отслабване на дробовете. Следователно, ако внесете в ума си прави и светли мисли, а в сърцето си прави и благородни чувства, туберкулозата сама по себе си ще изчезне. За да се запазите от тези неприятели, дръжте в ума си светли и прави мисли. Щом мислите ви са прави, те ще чистят сърцето от отровните и вредни чувства. Туберкулозата се явява вследствие на чувствата, при което умът и сърцето са в противоречие. За едно лице, заболяло от туберкулоза, Учителя каза: Причината на болестта му се крие в неговия астрален живот. Той имаше връзки с няколко жени, но те бяха проникнати от астрални чувства и при това умът и сърцето влязоха в противоречие помежду си, вследствие на това дойде туберкулозата. На младите трябва да се говори и да се осветляват върху мисълта, че човек, за да се освободи от каквато и да е болест, у него трябва да гори силен копнеж да служи на Бога, да работи за Бога всичките си сили да впрегне в работа за Бога от Любов! И тогава ще оздравее. Туберкулозата се дължи на дисхармония на чувствата. И когато те възстановят своя правилен характер, тогава тази болест изчезва. Това е най-силният начин за лекуване на туберкулозата. Белодробната туберкулоза е една утайка на чувствата в белодробните клетки и затова белият дроб заболява. Тогава започва гниене и се явява почва за микробите. Туберкулозата се ражда от изгубена Любов, при разочарование в Любовта. Всеки, който изгуби Любовта, може да заболее от туберкулоза, ако не трансформира състоянието си... Как може да се лекува? Ще възстанови в себе си изгубената хармония. Човек, който обича Господа, ако е бил болен от туберкулоза, тя си отива от него. Туберкулозният трябва да има Любов, трябва да се свърже със здравите хора. Има един нисш живот, който може да влезе в човека, да нападне дробовете и да ги яде. Някой път при страх се образуват също така утайки на туберкулозата. Когато човек изгуби голяма сума, може да стане туберкулозен, ако не трансформира своето състояние на стрес. Туберкулозата идва и когато човек се простуди, а и от други външни причини. Понякога тя иде, когато душите се скарат. Караницата създава лош дъх. Когато човек се разгневи, от него излиза лошо ухание и това става причина за туберкулозата. Лекуване: Болният да изпива наведнъж една след друга по четири-пет чаши гореща вода. Това да прави няколко пъти на ден и ако се изпоти, веднага трябва да се преоблече. Пиенето на гореща вода е добро средство за лекуване на тази болест, тогава микробите изгубват почва в организма. Употребяването на гореща вода да става в първите периоди на туберкулозата. В първия период на туберкулозата болният може да практикува дълбоко дишане: запушване на дясната ноздра и вдишване през лявата, после обратно. Такива упражнения трябва да се правят три, шест или десет пъти сутрин, на обед и вечер. Да се правят разтривки с дървено масло по гърба и гърдите и да се остави то да попие в кожата. Десет вечери подред да се измиват с топла вода слабините, после да се направи почивка от няколко дни. Този цикъл да се повтори, потрети и продължи. Всяка вечер без прекъсване да се измиват краката с топла вода. През летния сезон туберкулозният да пребивава на планина, висока 2000 м и да излиза на дълги разходки, през които да предизвика изпотяване и да се преоблича. Ако не е възможно да прекара на 2000 м височина, може да се качи поне на височина 1000 м, но по-добре е планинският релеф да е над 1000 м. В първата фаза на болестта, когато тя не е напреднала, болният да излага гърба си на Слънце рано сутрин след изгрев Слънце, през по-тънки дрехи, но това зависи от температурата на времето и от чувствителността на лицето. След 9 часа да не прави слънчеви бани. Разбира се, ако има температура, не трябва да прави слънчеви бани. Да се употребява един-два лимона на ден. Вегетарианска храна. През май да се съберат сто връхчета от млади борови клонки, ще се турят в един литър вода, за да врат един-два часа, докато омекнат. След това ще се прибави и един килограм захар и ще поври докато се стопи, тогава смолата на боровите връхчета ще бъде извлечена във водата. Това ще се приема заедно с боровите връхчета, по една супена лъжица сутрин, на обед и вечер, преди ядене. За да почерпи жизнен магнетизъм болният трябва да прекара няколко летни месеци при овце. В кошарата им ще си направи едно по-високо легло и там ще преспива. Магнетизмът на овцете лекува. Болният да яде суров чесън. Но, разбира се, трябва да се спазва съчетанието на храните. Например, не може да се съчетава прясно мляко с чесън. Освен това чесънът предпазва от зараза и да се яде от здрави за здраве. Болният да има вяра, да разучи Евангелието, за да се измени психологически, да си създаде една атмосфера на обнадеждаване и обновяване. В каквото вярва човек, това става. Болният да пие житена вода. След като се свари житото, да пие от сока. След като ври царевицата един час, да пие от царевичната вода. Всеки ден да прави бавни разходки сутрин и вечер общо два часа. Сутрин ако ходи, може вечер да не ходи. Всеки ден да увеличава разходките, но да бъдат сред гора, за да се приемат магнетичните еманации на дърветата. От застой често се влошава положението на болния: тогава у него се явява едно инертно състояние и постоянно си внушава отрицателни неща. Всяка сутрин и вечер преди лягане да приема по една лъжица чисто дървено масло. Ако има кръвоизлив от белия дроб, не се правят дихателни упражнения, за да не се разкъсат повече капилярни съдове и да се усили кръвотечението. Слабогръдни, предразположени към туберкулоза. Да употребява корите на киселите ябълки. Да ги дъвче дълго, за да приеме всички сокове от тях, и след това да ги изплюва. Да изпраща мислено светлина върху тялото си с всички краски и особено върху белите дробове. Да си представи мислено, че върху него се излива душ от бяла светлина; после да си представи, че върху него се излива душ от портокалени лъчи и така да смени всички краски. Да размишлява в пълно уединение и вдълбочаване върху най-възвишените стихове на Писанието, например: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." или върху стиха „Аз дойдох, да им дам Живот и да го имат преизобилно." Да употребява сладък червен кромид лук. Да го яде като дъвче хубаво най-малко една глава на ден, а може и малко повече. Всяка вечер да си мие краката с топла вода с малко сол. Дълбоко дишане. Мислено да прави разходки по високите места. Да бъде бодър, да не го е страх. Щом човек реши и обещае да служи на Бога, няма какво да го е страх. Човек, който служи на Бога, не трябва да го е страх, защото Бог е на негова страна и ще го пази. Да се страхува онзи, който не служи. Да си измива слабините всяка вечер с топла вода, в която има малко сол. Всяка ден да чете по един псалом и да заучава най-силните стихове. Болен си, заразен от туберкулоза. Лекарят казва, че няма да издържиш болестта. Какво да правиш? Приеми мъдростта и на нея уповавай. Излизай всеки ден на планината, най-малко на височина до 1500 м. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година 85%. След две-три години ще бъдеш съвършено здрав. Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога. И зиме, и лете ще ходиш по планината, добре облечен, с манерка гореща вода и отвреме навреме ще пиеш После смело ще си кажеш: „Има една разумна сила в света, която помага във всички случаи, дето човешката помощ е безсилна." Не, наука трябва на тия хора! Те трябва да направят един решителен опит със себе си... Питам: Готови ли са да посветят живота си за благото на човечеството? Те трябва да знаят, че има лек против туберкулозата. Ако някой страда от туберкулоза или рак, да яде кисело мляко. Трябва да ядеш най-малко 3 години, по три пъти на ден, по 100 грама на всяко ядене, за да има микроскопическо подобрение. Охтиката, треската се лекуват чрез страх. Целта при това лекуване е да се предизвика голям страх в болния. Страхът ще го излекува. Ако болният е туберкулозен, ето какво може да се направи. Както лежи и охка, изнесете болния на чист въздух, в проста дървена барака, и запалете бараката, като оставите вратата й отворена, да може веднага да излезе вън. Като види, че стаята се запуши от дим, че нещо гори, той ще се уплаши и веднага ще бяга вън, ще забрави, че е болен, че не може да се дигне от леглото. Като се види вън, спасен от пожара, в него ще се събуди мисъл и ще благодари на Бога, че го избавил. Тази мисъл ще събуди в него подтик за нов живот. Този опит може да се направи, когато болният е в първия период на болестта си. Вие можете да направите опита лятно време, но така естествено, болният да не разбере, че нарочно сте запалили бараката. Ако разбере намерението ви, методът няма да даде никакъв резултат.