Ани

8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко Размишление: „Не явно, но тайно някак си." „А като възлязоха братята му, тогава Той възлезе на празника, неявно, но тайно някак си". глава 7-а, 10-и стих, Йоан. Пеньо, Чрез този стих небето ни разкрива един от най-важните закони. От спазването и приложението на този закон зависи успехът и развитието на човека. Чрез този стих Христос ни дава ключа на Божествения живот! Категорически е казано: „не явно, но тайно някак си". Често слушаме да се казва: „Не ми върви", или: „Току-що почна работа, и тя се разваля." Не върви изобщо на човека, защото всичко върши явно, а това е културата на кокошката. И тази кокошка, въпреки своето крякане за едно яйце, и досега не се е спасила нито от ножа на своя господар, нито от ноктите на сокола или на лисицата. И човекът, който обича всичко да върши явно, и досега не се е подигнал по-високо от културата на кокошката. А за Христа е казано, че е постъпил не явно, а тайно някак си. Не явно. Учителят казва: когато предприемаш нещо, не казвай никому! За опитностите си, за дарбите и постиженията не казвай никому и не ги поверявай, защото това са специфични неща, дадени лично на тебе, неща, които, ако ги изявиш явно, няма да ползуват никого, нещо повече: може и дати се отнемат, защото природата дава и се разкрива само на онзи, който с делата си е спечелил нейното доверие. После, в пространството се носят или съществуват духове тъмни и разрушителни сили, които подслушват, и щом чуят, развалят. Веднъж Учителят ми каза, че новото учение, новата култура ще се приложи не по старите методи, а по новите, които са Божествени. Старите методи не дадоха нищо на света. Види се, затова, защото се целеше всичко да блесне явно пред света. Няма нужда, ми казваше Учителят, да говориш пред множество - види се, за да не стане явно или достояние на който трябва и на който не трябва. Това е старият метод, старият начин на действие. Ще търсиш една душа и тихичко ще й приказваш за Бога, за новото, което иде в света. Както виждаме, Учителят и днес поддържа думите Си, които преди 2000 години ги каза 2-3 дена преди юдейския празник, когато Неговите братя Му предлагаха да отиде и Той на празника, за да се изяви пред света. Често пъти Учителят ни казва: „Този опит или този закон е само за вас, не го изнасяйте явно на света." Значи, Учителят прави две разграничения: света и нас. Ние сме дясната ръка, а светът е лявата. Това именно е, което Христос е искал да каже с думите: „Каквото направи дясната ръка, да не знае лявата." Няма нужда да знае дяволът делата и плановете на окултния ученик. Но тайно някак си! Когато се говори за тайно, в Божествения език се разбира онзи върховен момент, когато човек прави връзка с Бога, или когато една душа се среща с Бога. Този момент не явно, а тайно някак си само може да се изживее. Не явно, а тайно някак си, в молитвата си ще се изправиш пред Бога и ще Му разкриеш (пред Бога) делата, които си извършил и които има да вършиш. И само така човек ще се свърже с Бога и ще получи Неговото благословение и Неговата подкрепа. Не явно, а тайно някак си ще отидеш да отриеш сълзите на разплаканите си братя и сестри. Не явно, а тайно някак си ще занесеш светлина на брата- роб, за да бъде и той свободен. Не явно, а тайно някак си, както слънцето, както светлината проектира животворната си сила в тревите, в цветята и ги кара да растат, да цъфнат и плодовете да зреят. Не явно, а тайно някак си, както Духът прави човека да мисли, да чувствува, да работи и да се радва. Не явно, а тайно някак си. Някак си. Тези думи ни въвеждат в съществената страна на Божествения закон. Без тези думички стихът би бил не само непълен, неясен и неразбран, но и неприложим. Тези две думи ни говорят за методите, по които ний трябва да мислим, да чувствуваме и да постъпваме. Тайно някак си момата поглежда своя възлюблен и му се радва. Тайно някак си Бог изпраща любовта Си на всяко дихание, на всяка твар в Неговото творение. Всичко живее, радва се и [се] усъвършенствува в светлината на Онзи, Който тайно някак си ги възраства и работи върху тях. Слава да бъде на Великия, Който не явно, а тайно някак си ни изпълва с Духа Си и ний живеем, растем, движим се и съществуваме в Него! „Не явно, но тайно някак си!" Това е закон! Мисли, Пеньо, и ти върху този закон, за да видим каква светлина ще озари твоето съзнание - какви мисли и какви идеи ще ти дойдат. Може би и твоето писмо, като го получих, ме насочи да се спра върху този стих. Вчера, както работех усилена физическа работа (чистих джамове), мислих върху този стих и безброй мисли както бистър планински поток течаха в моето съзнание. Имах добро вътрешно разположение надуха, понеже бях си направила връзката с Великия за този ден и през целия ден ми се въртеше в главата все този стих: „Не явно, а тайно някак си." И не само в мисловия, в причинния и Божествения свят, но и на физическия свят този закон изяви реалността си. Как? Почука на вратата ми и ми се даде една чиния ядене и варени кестени, приготвени само за Учителя. И който ги донесе, и той сам не знаеше. И това ми се изпрати от Учителя не явно, но тайно някак си. Това е метод! Обяснявам си го така, понеже мислих върху този стих и върху методите за неговото приложение и за да ми докажат от горе колко е реален този закон, донесоха ми ядене по чуден начин и то тогава, когато работех не обществена работа, не за Бога, а лична - за себе си, и нямах време да си сготвя, понеже дните са малки, а работата - много и непосилна без ничия помощ. Но аз казвам: не е лична, а е пак за Бога, защото и в мен живее Бог, както в личностите, които образуват обществото. Още вчера аз имах силно разположение да ти пиша, да споделя благото, голямото изобилие, което ми се даваше, и аз го направих, като по радиото изпращах безброй мисли и хубави чувства. Вчера беше вторник. Ти през този ден как беше? Изясни ми се още едно нещо, което и ти, и аз го знаем на думи, но друго нещо е, когато го опиташ и на дело. А то е следното: Каквото мислиш, такова хлопва на вратата ти! Ако по чуден начин искаш да ти се изяви Бог, по чуден ще ти се изяви. Велики са Неговите дела, а още по-велики са методите, чрез които работи. И ако се вглъбиш дълбоко вътре в себе си и погледнеш с вътрешните си очи на външния свят, ще видиш каква велика тайна се разкрива пред тебе и навсякъде, всякога и във всичко все тайно, скрито работи, чудеса прави, вселени твори безмълвно, безгласно, без да чуе някой, без да го видиш, и ръкопляскат, както това правят по театри, по събрания и пр. Хората искат все да ги видят, да ги чуят, да ги хвалят, да им ръкопляскат. Нищо лошо няма в това, всеки един ще бъде научен от последствията си. Не забравяй закона на скачените съдове. Тука Катя пости 10 дена и аз трябваше да й прислужвам. Та ме възлюби и понеже в пост беше толкова чувствителна, че не можеше и не искаше никой да отиде при нея. Не можеше да ги търпи, а мойте стъпки отдалече ги усещаше и познаваше и ожидаше за мене, леко й ставаше. Нали и другите са сестри и братя! Но! Не можеше цели нощи да спи, пък аз така спях, чак ме беше яд на себе си. Значи по симпатия сънят неин дойде при мене, законът на скачените съдове и без да искаш, изтича от тебе това, което имаш, и се втича от онова, което имат хората, с които дружиш. Закон е това. И сега се уверявам защо духовните хора не издържат присъствието на всекиго едного и защо обичат да се поизолирват, обичат самота, защото само в самотата си те не са сами. После, те са по-чувствителни, по- фини. Нали и затова правят толкова усилия и работят над себе си! И ти сега се сравняваш с онзи Пеньо, който е бил преди 5-6 прераждания учител, как скачал и играел и барабар със селските ергени по седенки с момите и пр. Нито се сравнявай с колегите си - ти не можеш да бъдеш като тях, нито те като тебе в този момент, затуй не гледай те каквото правят, че и ти нито се страхувай от господарите си, които изискват неща несъвместими със силите на човека. Тези господари на просветата имат свой господар, ти с Него като влезеш във връзка, Този, Който работи не явно, а тайно някак си, и раздава благата Си и помага на всекиго едного, който се отнесе до Него, не явно, но тайно някак си всичко ще ти се нареди по един чуден начин. Тези условия ти са дадени, за да провериш този закон именно и защо не ги използуват, а се страхуваш? Къде остава песента „Да имаш вяра"? Те са едни оръдия - каквото им диктуват от горе, това вършат. Когато аз бях учителка, Учителят ми казваше: „Нито косъм от главата ти няма да падне без позволението на Отца." Ще работиш, колкото силите ти позволяват, спокойно, безмълвно и без страх. Ти не си безсъвестен, да не си гледаш прямата си работа; тези закони са за безсъвестните учители. Те да му мислят! Ти дръж връзката си с Този, Който помага и дава не явно, а тайно някак си; Нему разкривай душата си и казвай болките си и се не бой. Това светът тази тайна не знае, а ти я знаеш. Що си прибрал тази сган - момите и ергените, при себе си, тези хищници със свойте диви и необуздани страсти, да ги култивираш, хорове да правиш? Остави тази работа, не е за тебе. Има кой да ги култивира, скокове няма в природата, остави ги да си вървят по своя път. Не взимай работата на природата! Пази си здравето, защото то е едно богатство, което трябва да го опазиш, за да не съжаляваш после. Нали имаш една опитност от миналата година с Годеча, с оркестъра, да помагате на бедните. Е, помогнахте ли? Има кой да помага на бедните: беднотията е дадена като една задача - докато не я разрешат, никой не може да им помогне. Те са стари начини на помагане. Ще говориш, ще събираш момите и пр., ще те харесват, защото си изнасяш брилянтите на пазар - кой не обича богатството, красотата, брилянтите и пр.? - и после по симпатия ще потича помията от всекиго едного, който ще те обикне, у тебе, защото любовта дава, а те това имат, и справяй се, ако можеш, с тези мътни, буйни потоци, които щети пращат. Аз искам един да ме обича и като ме обича, аз съм щастлива. Не искам хората да ме обичат! Но разумните, напредналите същества, всеки миг искам да бъда при тях и те при мен. Бъди разумен, мисли, чети и моли се. „Хвалата" по няколко пъти [на] ден прочитай. Тя дати бъде кормилото! Тя е връзката с Великия, Който е над всички и над всичко. Ако искаш, чети главата, дадена за 2 седмици, само по няколко стиха на ден. Сутрин като ги прочетеш, през целия ден мисли и вечер, каквото ти дойде по откровение за вътрешната страна на стиха, пиши! Така се проучва Евангелието и затова е даден този наряд. И други така правят. Прочети от томчето: „Нашето място" беседата „Мястото на Бога". Там има един метод как да отправяш мисълта си към Бога, къде е Той. Ти си я чел и аз съм я чела и съм я подчертавала, но трябва да се повтарят, защото се забравят. Учителят я четеше, Савка ми каза, че и ние я прочетохме и знаеш какво внесе тази беседа в мене - като че ме преобрази. Много е силна, като се отправя умът по посоката, по която всички разумни - напреднали същества и Учителят отправя към Бога. По няколко пъти на ден като помислиш и отидеш там (то е за секунда работа, не може да кажеш „нямам време", защо и при децата като си, и при когото да си, можеш да го направиш), да видиш какви сили ще потекат в тебе, каква широта, мир, радост ще изпълнят душата ти и работата ще ти се види тъй лека, тъй приятна! Голяма будност трябва, защото сме потопени в много гъста материя. Учителят ни каза едно правило, даде ни една рецепта, която е следната: Когато ти дойде едно противоречие, една напаст, едно нещастие и болест, моментално може да се отстрани, да се премахне, без да отиваш при лекар, или при този, при онзи. Ще се изправиш пред Бога, ще се върнеш назад в своето минало, откогато помниш, ще прегледаш какви грешки къде и как си ги направил, ще се изповядаш, ще се покаеш най-първо, после ще се изповядаш пред Бога вътре в тебе и ще се помолиш, като няма вече да ги повтаряш - ако си болен, моментално ще оздравееш или нещастието ще се премахне. Аз от миналия вторник до този и днес не съм свирила, нито пяла. От сутрин до вечер джамове чистих и вечер капнала от умора лягам, нямам сили за нищо, очите ми се затварят. Но барем ги очистих. Има още един прозорец в малката стая, за един ден работа и то ще се изчисти. Две стъкла счупих от голямата стая и ги направих, разбира се. Новата година да не ме завари с нечисти джамове и така ми олекна. Днес са на екскурзия с Учителя, аз останах, за да ти напиша писмото, снощи не можах от умора: като легнах в 6 ч, станах отзарана пак в 6 ч. Аз ще мина в голямата стая, Учителят каза, а малката ще я приготвя за тебе. Тъй че, когато дойдеш, ще намериш хубава обстановка. Купих и нови кюнци, искам и пердета да купя, но ще видим, много нещо трябва. Като учителка аз не обичах конференциите, не се упражнявах в говор, не взимах думата, нито реферати пишех, мислих, ще остана неразвита, пък както виждаш, тука цял реферат ти изпращам, това не е писмо. Значи от другаде идва развоят на мисълта у човека. Поздрави на бай Илкови и който попита за мен. Приеми много и много привети! Очаквам те вече! Довиждане! Еленка.

7. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 12.XII.1936 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко. 12.ХII.1936 г., събота, 3 ч следобед. Пеньо, Здравей бе, душо! Отвори прозореца, за да вляза при теб! Днес, понеже ветрец подухва, аз взимам формата на ветреца и като ветрец те посещавам! Бъди винаги бодър и крепък духом. Няма пространство, няма граници, няма препятствия за души, които си хармонират, за души, които мислят и които чувствуват еднакво! Имат ли еднакви разбирания, те се преливат един в друг и нищо не е в състояние да ги раздели! Те притежават способността да приемат каквато искат форма и с нея да пътуват без билет, без паспорт през пространството и да се срещат и да живеят винаги заедно! Приказките и легендите не са фантазии и въображение, а са истинска реалност. За слънцето има ли препятствия? То като ни обича, прониква със своите светли и топли лъчи цялото пространство и стига до нас, да ни сгрее, да ни стопли, да ни даде живот, импулс, вдъхновение за работа, за нов живот, за нови постижения. То в душите ни посява нови семена - нови идеи! И ни разкрива велики тайни и откровения за общуване, за срещи с души красиви, благородни, единомислящи, възвишени и мили, в които мир царува и Истината вечно грее. Живей и ти, Пеньо, в приказните, легендарните светове, дето слънцето никога не залязва, а вечно грее и вечно, непреривно изпраща струи на живот, на любов, на свобода и простор на душите, които го търсят и които го обичат. Там, в тези светове, ще ме намериш всякога, когато ме потър­сиш! Там е моето отечество, моето постоянно жилище и моята среда! Там си и ти! Велико щастие е да живее човек всред хармонична среда! Радвай се и весели се! Още малко и ще се видим пак на физическото поле. Как ми се иска в топла уютна стая да седнем и да четем словото на Учителя и да разменяме мисли заедно! И то ще дойде. Сега прочети на 209 стр. от томчето „Да им дам живот", за да се вдъхновиш. Понеже ветрецът днес управлява, аз съм отворила прозореца, защото пушекът пълни стаята, връща, печката не може да гори. Тъй че, събирам прохлада. Това писмо е плод на едно коренно пречистване. От сутринта, щом станах, исках да ти пиша, но отвътре ме предупредиха най-паче да се избаням, да се опера, печката да изчистя и стаята си да умия. И така направих. В 2 ч. обядвах скроб и в 3 почнах да ти пиша. И открих един закон - чистота се иска при любовта! В четвъртък вечерта аз ти написах едно писмо, след концерта на Панка Пелешик, който ни даде в салона до 10 ч вечерта. Дойде и Учителят. Но след като ти написах писмото, легнах си и станах в 4 ч. Седнах да чета беседа, която не можах да я дочета, а ме хвана дрямка и заспах, че сънувах: Към 4 ч сутрин намерих се твоята къща. Пренесли са ме, както съм спала, но не зная кой. Ти живееш като у Иванови, но в отделна сграда, на високо, горен етаж, сам. Те всички спяха, аз не ги виждах, защото тяхната сграда отделно, само в един двор. Никой не знае, че аз съм там, прекарали са ме през затворени стени. Като погледнах в стаята, в която бяха ме поставили, видях мойте завивки с юргана, както са така донесени, на моето легло сложени и настрани видях и моята пернишка печка, всичко мое. Па си казах: това са направили духовете, никой друг. Аз съм дошла, ама ти не знаеш това и чак като се разсъмна, видяхме се и ти много се зарадва. Неда беше наточила много баници нескопосни, печеше ги, а стаята, където те живееха, беше с един неравен под, никак не хубава. Но моето присъствие там, по този чудноват начин, на всички, и на тях, се видя много чудноват. Иван тъй благосклонно прие и потвърди, че ние сме определени от горе да сме заедно и одобрително разбра и се съгласи, защото никой на съдбата не може да се противопостави. Много интересен сън. Без да знам и без да знаете вие, аз се намерих при вас. А Станка току сядаше до тебе с един смях на известна лекота и закачка, с думите: „чичо Пеньо". Ти избягваш веднага, щом тя се приближи до тебе, отиваш сядаш на друго място, тя пак дойде при тебе. Това тебе те нервираше и така се събудих. Нямах време да напиша и съня в писмото, затуй и писмото го задържах до днес. Трябваше да отивам на работа, ших си блузата, а беше доста късно. Тъй че, позакъснях с писмото, защото усещам твоята мъка, но няма да ми се сърдиш. Вярвам в това. Така се стекоха обстоятелствата тези дни. Ето, изпращам ти и програмата, списък на книгите от лотарията, избирай. Часът отива към 5. Взе да се смрачава, а искам тази вечер да изпратя писмото. Ако намеря, с някого искам да отида до семинарията на спирката. Хайде приеми сега всичко, което ти донасям чрез вятъра, без да ти го казвам в писмото. Довиждане! Еленка. Безброй мили привети ти изпращам. Ленка.

6. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 22.XI.1936 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко. 22.XI.1936 г., 1 ч. обед, неделя. Пеньо, тази заран не ходих в салона, сама си прочетох първата беседа от най- новото томче съборни беседи - „Да им дам живот". Много съм доволна, защото подчертавах си и преживявах силните моменти в беседата. Сега съм под силното впечатление и влияние на прочетеното. В нея силно подчертан е въпросът за свободата, вярата и знанието. И тъй ми станаха ясни тези понятия, както никой друг път. Спирах се на много места и размишлявах. Велико нещо е, ти казвам, да се чете словото на Учителя с разбиране. Вярвам ти да си я чел, но повтори я и потрети я, за да видиш каква яснота и каква връзка има с нашия живот, за да не се спирам да описвам. Велика работа! Така от сърце и душа благодарих за всичко. Благодари и ти! Вярата подразбира търпение на всички неща и носене на несгодите. И когато изпитат човека в тази вяра и издържи, дават му благата в най-голямо изобилие, и да иска, и да не иска, други същества напреднали редят неговия живот и пр. Оставям перото и пак благодаря. Дано Бог ни удостои с тази, истинската вяра - вяра на вътрешното познание на нещата - и двама ни! Колко велико ще бъде това! Владо дойде и ми прекъсна писмото. Не беше идвал оттогава, когато ти си беше дошел. Сега е осем часът, защото ходих и на бакалницата и се спрях малко в салона, понеже дяконът пееше. Много голям глас има, не е разработен, но като го разработи и придобие мекота, чудо ще бъде. Ти като си отиде, и не се обади вече. Сигур очакваш ме от Доброглед в живо писмо да се явя при теб. Нали? Но, както виждаш, с пощата пристигам! Какво правиш? Какво стана с тебе, че не се обаждаш толкова време? Как пристигна? Аз се изнадах от да чакам всеки ден бай Васил да ми чукне на вратата и да ми предаде писмо от тебе, но няма. Чудя се, как можеш тъй да мълчиш? Аз завчера, в петъка, щях да се пръсна от мъка. Това беше преди Рангеловден. Мъката ми беше във връзка с тебе, бях те сънувала недобре, че имах едно състояние - от кожата да си изляза: нито ми се свиреше, нито ми се пееше, нито ми се четеше, нищо не ми се правеше. Пиши ми този ден как беше твоето разположение душевно. На другата вечер пак те сънувах, но вече добре и малко по малко ми се промени туй, лошото, тежкото състояние. Сега съм добре, но ужасно ми е мъка, задето не се обаждаш. Дали опити правиш или има някакви причини, не зная, но каквото и да бъде, не е хубаво тъй да се мълчи, пък и няма защо да си създаваме излишни тревоги. Ето ме пак при теб! Добър ден! Часът е 2.15, понеделник, ти си пред прага на класната стая, ако не си влязъл вече при децата. С много прекъсвания е това писмо. И защо тъй ми се пречи, не зная, това духовете знаят. Аз зная само едно в този момент - мъка ми е, без да има външна видима причина. Всичкото е свързано с теб. Защо е така, не зная, но нито чопля да зная. Отворих една от тетрадките, да видя какво ще се падне от Учителя за тебе и за мене. Ето какво: „Любов. - Първата любов между двама е най-силна. Тя не изчезва никога! Като те обикнат хората, най-лошите неща ти внушават. Трябва да знаете тази философия." Мисли върху тези думи, които в този момент Учителят ги дава на двама ни. Аз ги извадих на един лист, с един габър на стената ще ги туря, над нощното долапче, за да ми са винаги пред очите. Ти като си дойде този път, внесе нещо много хубаво, много силно в моя психически живот. И ако си майстор, можеш да ми съдействуваш да стана един виртуоз музикант. Оттам сега ми идва вдъхновението и импулсът. Оттам Бог ми се показва сега! Само трябва с 2-3 думи по-често да ме подканяш! Като те изпратих с автомобила и си тръгнах за Изгрева, имах такова разширение на съзнанието, такава светлина и радост изпълваше душата ми, че бях готова всичко да обгърна и на която точка или кътче на земното кълбо да се намирам, аз чувствувах една неизказана вътрешна пълнота и свобода. Такова преживяване никога не съм имала. То широта, то свобода, то радост, то мир, то, казвам ти, нещо небивало досега! Чуждо ли състояние беше, съзнанието на някое велико ли същество беше или разширение на моето съзнание, не зная. С каква готовност и сигурност, че сто на сто ще замина за Губеш и така го възлюбих, не ти е работа. Няколко дни живях с това състояние. На другия ден още сутринта отидох при Колю Нанков, разправих му и той с най-голяма готовност се отзова, че ще се срещне с Боев и ще уреди работата. През тези няколко дни той не можа да се вреди да влезе веднага, нали знаеш каква е навалица в инспекцията. Мен през това време ме извика Учителят горе, да ми каже да сваря на Катя компот от круши. Той ми ги даде, за да отпости, беше постила 7 дни. Аз използувах случая и Го попитах на какво се дължи това състояние в мен и тази радост да отивам учителка в с. Губеш, дали е мое или чуждо, и му казах, че работата не пречи в духовния живот и че Колю ще я нареди. И можеш ли да се сетиш какво ми каза? Ето какво: „Това е чисто материално. Ще си купиш някои работи." И добави с една кротка, мила физиономия: „Защо не учиш тука? Защо не свириш и не пееш? Свири и пей и учи на пишуща машина! Ние имаме нужда от машинописци." Това са думите на Учителя, мот-а-мо казани. Ние фантазираме за неща, които нито ги виждаме, нито ги знаем, а Той говори за виждане и знание! И колко много трябва да благодарим на Бога за голямата милост и привилегия, която ни е дал в този живот чрез Учителя. От колко опасности ни е избавял чрез Своите мъдри съвети и още от колко много би ни спасил, ако Го слушаме! Това, което ние имаме, никой човек от света го няма! Радвай се и ти, Пеньо, и благодари, че Бог и Учителят ни разбира обича и ни нарежда живота. И туй, което Той нарежда и дава, никой от нас не може да нареди. И както Бог нареди, това ще бъде милиони пъти по-добре, отколкото ако ние го редим. Сега двамата с теб можем единодушно и единогласно да се провикнем с думите: „Велик и жив Господ Бог наш! Велик и жив Учителят, който ни води в един път, по който сигурно и смело можем да вървим с пълна вяра и упование на Бога!" Сега и твоята мечта, твоя копнеж да видиш, да чуеш твоята Лена като певици, като музикантка, ще се осъществи с Божията воля. Ще бъде! Аз вярвам, защото Учителят казва, Той ме сортира, а Неговата дума, това е думата на Великия, на Бога! Радвай се да се радваме, моли се да се молим да ни подкрепя Бог, Той да ни импулсира и да бъде винаги с нас и в нас! Целият ни живот да бъде за слава Негова. Прави връзка с Бога, с Учителя и с всички напреднали същества, които ни помагат, и да оставим хората всеки да си върви по своя път. Бог има грижата за всички същества. Учи, свири и пей! Да дойда аз там, както виждаш, не се дава, защото нещата не се повтарят, законът е такъв. После, ние сме изпитани из тези краища. Нещата не се повтарят, а се нареждат така, както ние не можем да си ги помислим, Бог ни събира сега не там, а на друго място, много и много по-хубаво от онова. Сега, аз чувствувам, не аз, но ти ще се приближаваш насам. Как и що - няма да го чоплим. Единият, Великият, Който е над нас и Който ни води, Той знае. Наше право е само да вярваме. Дано, като четеш писмото, бъдеш тъй отворен, чеда почувствуваш и приемеш безбройните топли, нежни и свещени целувания, които ти изпращам. Ти си единственият, определеният в този живот, с когото мога да споделя всички радости и тази, която ми се вижда сега най-голяма. Само ти си от човеците на земята, който ще се зарадваш напълно заедно с мене. Сънувах един сън. Някъде сме с теб, имаше още един възрастен мой познат. Аз стоя, държа един картон, изрязана фигура, и съм вземала една поза - хемен ще си отворя устата и ще запея тъй свободно и широко, с такъв замах, както най-големият световен италиански певец Бениамино Джили, когото наскоро бях гледала на филм, но нещо нечувано, ти казвам, пък същевременно си мисля колко много ще се зачудите, като ме чуете. И в тоз момент погледнах в ръцете си картона-то една неизказана грациозна фигура, уж нарисувана, пък ми се представи като жива. Толкова красиво нещо и между феите не съществува. И това съм била аз. Това с тебе споделям, но на друг нито мога да го кажа, нито искам да го кажа. Аз свиря и пея. В това пълно послушание проявих и се залових веднага, а за машината мъчно се поддавам. Не съм почнала и нямам твърде желание. Хуберман, царят на цигуларите, с 30 лв. вредих се правостояща и го чух. Два концерта даде с много високи цени и билети за всички нямаше. От 4 ч сутрин се нареждаха пред театъра за билети и по цели дни са стояли, както през време на войната с купоните за хляб пред фурните. Аз от щастливите излязох - без много стоене билетът ми дойде. Когато помагат от горе, лесно става всичко. Тъй че, два образа имам в съзнанието, на двама гении: единият - певец, другият - цигулар, които ми дадоха голям импулс. Те са велики души. Учителят беше на двата концерта на Хуберман. Неделчо Го води и Славчо. Мек, изящен тон, който никой цигулар досега не е дал. Аз схващам от туй, което досега е казал Учителят относно музиката, че за да стане някой музикант, както Учителят разбира, трябва да изработи в себе си някои добри качества, а най-важно - Любовта. Най-главният метод и работа на общо основание. Аз ти изпратих една окултна книга - „Белият доминиканец", от Мика. Аз я четох, много ми хареса, че я изпратих и на теб. Като я прочетеш, върни я веднага! Изпратих и две пратки резюмета. Пиши дали си ги получил! Днес не можах да свиря, докато не написах писмото. Сега ще отида на спирката да го пусна и тогава ще свиря. Часът е 5 вечерта. Като си дойде Борис, може да ти дойдем на гости тримата. Мика иска. Хиляди мили привети. Твоя Лена.

5. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.II.1936 г. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко Подател: Елена X. Григорова, ул. „Гургулят"20, София Драги Пеньо, най-после дойде ред да взема перото и да ти пиша. Тези дни, пък и днес, такава мъка изпитвам, без да има видима причина. Предполагам, че ти там изживяваш някакви състояния. Как си, бе, душо! Не скърби за нищо. Чувствувай се щастлив, като човек, който всичко има. Твоето разположение и неразположение се предава и на мен, цял барометър съм станала. Хубави резюмета ти изпратих. Те, наистина, са една трошица от богатата трапеза, но когато си във връзка с Учителя, туй малкото ще ти даде достатъчно осветление. Разбирам всичко! Влизам в твоето положение, защото до вчера и аз бях при теб. Разбирам какво нещо е да бъде човек поставен в една среда, където не го разбират, където хората не са на неговия уровен. И недей мисли, че някъде ще намериш това - даже и на Изгрева ако си, пак няма да намериш. Тука Учителят запълва всичката празнота и Той е, който ни осмисля живота. И тук братя и сестри, ще кажеш, и те са на разни степени, както Учителят ни казва: едни са в духовната забавачница, други - в първоначално училище, трети - в прогимназия, гимназия и университет, а някои се специализират в разните клонове. Тъй че, привилегия е, когато провидението облагодетелствува някого, като му даде една душа в духовния път да вървят заедно, да споделят и пр. И аз тука съм сама, с тези, с които дружа, отчасти се разбираме и обичта ни е относителна. Много има да споделя с тебе и да говорим, но ха де - не сме заедно, пък когато бяхме заедно, като че не го ценяхме достатъчно, търсехме развлечения другаде и общуване с разни. Не бяхме достатъчно узрели, не познавахме хората и още не ги познаваме. Много има да учим. Сам Христос, казва Учителят, че дошел да разреши именно тази задача - да разбере какво нещо са хората и какво нещо е Бог. И дали пътят, по който Го водят, е прав. Когато разбра това, Той се освободи вътрешно, възкръсна и си замина, като почна да се явява на учениците Си в друга вече форма и да им разкрива тайни чрез Своя дух, чрез духа на Истината. Аз размених няколко мисли с Учителя след тази беседа по въпроса: да обичаме хората, как да ги обичаме? Той ми каза: „Ще обичате мислещите хора, Божественото. Няма да обичате безразборно и мъртвите хора няма що да ги обичате и да си губите времето по тях." Хората, казва Учителят, са използвачи. Трябва да ги проучвате, за да ги познавате. Той остана много доволен от моя въпрос и от моето разбиране по него, какво съм научила досега от светлината, която ни хвърля Учителят. Много нещо има да споделя с тебе из моите опитности и досега, но не знам. Поне на 22-ий март, вярвам, на всяка цена че ще си дойдеш. То е далечно много, но не мога да ти кажа ела си за някой ден, макар да желая много и много! Сега ти пиша малко и набързо, колкото да изпратя удостоверенията, заради тях позакъснях и с отговора. Бих писала, писала дни и нощи, но друго е, кога се срещнем лице с лице и поговорим сладко, сладко. Ценна и незаменима е срещата на две искрено отворени души една към друга! То е привилегия, то е дар Божий! Винаги съм го ценила и продължавам да го ценя. Сега сме 24.II., сряда. Часът е към 7 вечер, ще бързам да приключа писмото, защото искам да го занеса на пощата препоръчано. Приеми много и много мили привети - и ако ти е удобно, ела си за малко. Еленка. P.S. Казах съня на Учителя. Той ми каза, че кучето, дето те ухапало, то ще имаш някоя неприятност от личен характер или от колегите си там, или от твойте домашни. Резюметата, след като си извадиш бележки, ако искаш, пращай ги на Сотирка Бабаджова, ул. „Войнишка", Варна. Но недей бързай; да седят доволно при теб, докогато имаш време да ги прегледаш и пишеш. Кога стигнеш, тогава ги пращай, без да се пресилваш и бързаш; ако не можеш да успееш, понеже имаш много работа, недей ги праща. Да седят на твое разположение, сега на тебе искам да пращам. Хайде, довиждане. Мазата се пълни от много, почти от всички страни, с вода. Много ми е трудно - всеки ден груба и излишна работа, да изхвърлям вода. Сега бързам, отивам на опера - „Евгений Онегин" от Пушкин, музика Чайковски. Театърът много допринася за културното и всестранно повдигане на човешката душа. Бъди весел, бъди бодър! Живей със свещените трепети на сърцето и душата, живей над физическия свят! Има кой да те разбира и да мисли за теб!... Искам да хвърчиш от радост и вътрешна пълнота. Довиждане! До скоро виждане.

4. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1935 г. За Господин Пеньо Ганев (учител) в с. Равна, Годечко. 25.IХ.1935 г., сряда. Драги Пеньо, здрав бъди! Добър ден! Н.Л.К.Б.Л.[1] Днес е десетият ден от твоето заминаване! Десет дена, това е мярка за моето търпение. Не ми беше възможно повече да чакам! Крайният предел дойде и всяко търпение се изчерпи за чакане. Всеки ден живеех с илюзията, че ще те видя пристигнал на Изгрева в новата къща! Затова и не ти писах. Куп резюмета съм приготвила за тебе, но не ги пращах: едно, че те очаквам да се явиш, и друго, не съм си извадила по-важните мисли, които са много важни закони, които хвърлят светлина и разрешават сегашните моменти, противоречия, важни за днешния ден! Ти как си? Как отпътува? Като беше крайно уморен, можали да си отпочинеш, или и там намери работа, която не ти дава възможност да си отдъхнеш? Аз след твоето заминаване всеки ден слизам в града, в инспекцията, и все до 6 ч чакам, че да видя какво ще изчакам. Заредиха се миналогодишните ходенета, губене на време и главно раздвоение, а то е ужасна умора. Констатирах от факти едно: че дошло е време такова, дето без приятелство или заповед от по-горна инстанция никому не се дава учителско място. Запитвам Учителя по този въпрос, за да доловя поне малко решението на небето, но Той ми казва да не се тревожа: ако ми дадат - добре, ако не - пак добре. Подадох заявление и до Неврокопския околийски инспектор за място. Андреев, както миналата година, и сега все го няма в инспекцията, а назначенията вървят. Казал на чичо Яков, че тази година щял да гледа да ме нареди, пък го няма никакъв. Нали знаеш, от обещания дом се не разваля. Тези дни тъй ми е препълнено, копнея за среща, струва ми се, че цял ден да говорим, пак ще ми е малко! Има какво да говорим! Имах среща с Учителя! Тази среща разреши много противоречия в мене и хвърли голяма светлина! Но и аз се явих подготвена при Него, отидох след клас, сряда, това резюме, дето ти го пращам сега. Самата лекция беше такава - осветли всички области на живота, особено тези, които засягаха моя живот и нуждите понастоящем. Тази среща ще бъде паметна! Учителят ми разреши да живея в новата къща и когато си дохождаш, ти ще живееш в едната стая. И ми каза, че единият етаж е за мене - дори и кой етаж, такъв бил планът на небето. Много има да говорим, но ха дано се нареди да си дойдеш и много ми се иска да стана у[чител]ка, но какво да правя, не зная! Как си? Не е никак хубаво, като не се обаждаш. Пиши как пристигна, как те посрещнаха. Бъди герой! Силата на ученика се изпитва, когато устои при най-големите противоречия и несгоди, да запази мира и да не се разколебае вътрешно. Учителят иска да Му помагам! Възлага Свойто доверие в мен! Възлага ми Катя. Да я възпитавам, да й говоря, да й купувам мляко за закуска и хляба при мен да яде на закуска и вечеря. То ще е известно време, както със Савка. Тя сега се успокои и почна да си работи. Не ме търси тъй, както по-рано. Срещаме се по-нарядко. Цеко те поздравлява и казва, дошли някои от Драгалевци, на него познати, които искат работа, да копат шахти, и ми каза да те питам: ако искаш, той да ги спазари, докато е сухо и хубаво време. Той инсталира стаите, сега пита за мазето, къде да постави лампата и ключовете. Неговото мнение е да тури лампата над вратата на вътрешните отделения, за да се осветляват и стълбите при влизане, пък ти както кажеш, пиши. Отвън на мазето ще трябва да се тури врата, защото при дъжд и сняг всичката вода ще отива в мазето и няма да може да се слиза, да се влиза. Дядо Стоян още не е идвал, а чичото каза, днес надвечер щял да дойде. Както и да е, твоето идване е от важен характер. Изкара я толкова, сега още най-необходи­мото трябва да се направи. Без каквото може, може, но без врата не може, макар от сковани дъски, да пази завет от дъжд и сняг. Други особени новини има много да се говори, но когато дойдеш. Поздрави равняни от мене нарочно. Питат ли за мен? Не зная твоите състояния какви са, но аз често и дълго приказвам с твоята душа светла и мила, в която Бог живее, и Той ми говори и помага. Иска ми се да почнем с тебе някой опит за духовна работа. Всеки ден по определен час сутрин да бъдем във връзка заедно на работа, но да се постоянствува за известно време. Мисли ти и ми пиши каква да бъде. Искам като ученици и на духовното поле да бъдем заедно на работа. Хиляди, хиляди привети - Еленка Писмото пиша у Янкови, в гостната стая. _________________________________________________________________ [1] Н.Л.К.Б.Л. - Няма любов като Божията Любов. (Бел. М.И.)

3. Пощенска картичка от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 1.VI.1935 год. Пеньо, днес към 7 ч. вечерта, на 1-ви, получих картичката. Силно желание имам ти да бъдеш тука, преди да се започне бараката. Не е важно кой ще я работи, пак Борис ще бъде, но твоето присъствие в началото е необходимо, тъй го намирам аз. То и за тебе ще бъде добре. Важен е моментът сега и недей го пропускай! Аз мисля и за теб! Изглежда съвсем нова ще ми направят, пък ако и ти се случиш тук, съвсем друго ще бъде, ще се нареди нещо и за тебе! Като привършиш работата си, ела си веднага, моля те! Кажи на Манов, че важни причини те заставят да си тръгваш веднага и това не е лъжа. Най-после, ние обещанията пред Господа не ги изпълняваме, а тия на хората гледаме да не ги пропуснем. Обещанието ти не е свещено. Казал си, но явява се нещо много по-важно и неотложно, отказваш и ще те извинят. Същото биха направили и те, и други. Толкова ли не помисляш! И Учителят обещае някога за екскурзия, че ще ходим, яви се нещо важно - отлага. Кажи: важни домашни причини те заставят да тръгнеш веднага. Това е вълна!!... Привети много и довиждане. Еленка Добре си направил, че си прехвърлил децата.

2. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год. За Господин Пеню Ганев (учител), с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско (с почерка на Пенк Ганев: получено на 11. V. 1934 г.) 9.V.1934 г., Изгрев. Пеньо, Пролет е. Цветя разноцветни ухаят и красят градини и поля. А слънцето пече ли, пече! „Дъждец, росица искаме"- се провикват тревите и цветята. „Дъж­дец, росица искам" - се провиква душата и сърцето на едно разумно цвете в градината на Бога! А това цветенце си ти, драги мой! Виждам те скромен и тих, като нежен минзухар под шубръчки, там в самота и мълчание да очаква милув­ката на слънчев лъч и бисерни капки роса от небето. И ето днес, в тази пролетна доба, когато всичко расте и се радва и когато слънцето те облива със свойте оживителни лъчи, дребен дъждец се изсипва върху твоята чашка-този дъждец е любовта на Бога към тебе, която се изпраща днес чрез настоящото писмо в красиви мисли и чувства, излизащи от съкровищницата на моето сърце. Пеньо, в нас е Бог. Вътре в нас е всичкото - и небето, и земята. Вътре в нас е и Учителят. Вътре в теб живея и аз. На този именно закон се дължи и обстоятелството, задето при всяко твое взиране и съсредоточение, тъй релефно и живо изпъква моят образ в твоето съзнание! Това е единството на Бога. Ние можем да проник­нем в тоя красив мир само тогава, когато се потопим в дълбоко размишление и съзерцание и тогава само ще можем да се учим и да познаем Бога в Неговото разнообразие. Не са физическите очи или физическите сетива, които виждат и чувствуват красотата и величието на Твореца. Зад тези очи, зад тези сетива има други органи и те са живи, те са вечни и разумни, те са вътре в нас. Това са органите на Бога, Който навсякъде прониква. Какво се изисква сега? Изисква се един чист и свят живот, за да просветне в нас този Божествен мир. Учителят казва: Ако ти изпълняваш волята Божия, Бог ще ти изпрати един ангел, който ще ти донесе велико благословение. И няма по-велико, Пеньо, от това - да изпълним волята Божия! Тъкмо и за това сме изпратени на земята. Нали е казано: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." А под волята Божия какво се разбира? Напоследък Учителят казва така: Да работиш над себе си, да развиваш някоя дарба, да пееш или да свириш, да четеш и размишляваш, това е все волята Божия. Тези дни Учителят пак каза: „Вашата задача на земята не е да учите и упътвате хората да познаят Бога, а вие да Го познаете и да развиете и разработите дарбите и способностите, които са вложени във вас." Тъй че, не е напразно моят копнеж да да работя над себе си, да се развивам, да уча и пр. Но всичко трябва да става с любов и със спокойствие. Аз сега доста интензивен живот живея и то в областта на музиката. Никак не чета, а само свиря, солфежирам с Тричков и разширявам гласа си с вокално пеене. Катя Грива ми предава по съветите на Учителя, всеки ден по един час пеем. Имала съм голям глас, но затрупан, трябвало да го извадим. Пеенето е свързано с дишането и кръвообращението, тъй че уча се и да дишам. Плюс това всеки ден се обливам. Като дойдеш, твоята Лена ще намериш съвсем преобразена, освежена. Взимам до горно Si и долно Sol. Значи две октави и половина горе и толкова доле. Тъй че, сега ще искаш с мен да пееш, вярвам няма да търсиш други! Пък и свиря, ще свирим на две цигулки. Ако от деня на уволнението почнех да свиря и пея, много напред щях да отида. И всичко това правя първо заради Господа, второ заради Учителя и трето зарад мен и заради тебе. Първите стъпки към реализиране на тези копнежи почнах с тебе, ти ми даде условия и пак ти ми даваш голяма част от условията за тази цел. Аз много ти благодаря. Единственият си ти, който ще се зарадва, като чуе и види резултатите и стремежите на моята душа. Над всичко това, питам те - има ли защо да отпадаш духом и да се отчайваш? Аз съм в теб, с теб и ти - в мен и като съм тук, при Учителя, в най-сигурните ръце, трябва ли да скърбиш? Аз като съм тука и те държа в течение на всичко, няма ли да се радваш? Аз искам да бъдеш весел и добър, да пееш и свириш, че като дойдеш, да продължим работата нататък. Трябваше да стане така, да ни разделят за малко, за да се създадат по-правилни отношения между нас, да се оценим един друг и да ценим и пазим свято едно благо, когато ни се даде. Право казваш, че сега ме чувствуваш по-близо до себе си, отколкото в Равна - и аз усещам това. Мене ме поставиха при условия, отговарящи на моите копнежи, и тебе - при такива, щото да чувствуваш присъствието на Бога, присъствието на великия Учител и пулса на Неговата Любов и Мъдрост. От условията, при които те поставиха, се вижда, че не е волята Божия ти да имаш много допир с вънкашния свят. Ние с тебе няма да оправим света, тя е работа на Бога, а ние да учим и работим над себе си. Тъй тълкувам нещата засега. А ти как гледаш, не знам. Радвам се, че четеш Библията и я разбираш така, както досега не си я разбирал. Аз в Равна колкото съм чела, толкова е, тук нямам време, понеже гледам да използувам условията в пеене и свирене. Ето я Катя, идва да пеем, чесът е 11, ще прекратя писмото за малко. Часът е 4 следобед, бързам да довърша писмото, за да го занеса на пощата в 6 ч. Отивам на курс при Тричков, пък преди да ида, ако остане малко време, искам да попея солфежи. В неделя следобед в училището „фотинов" г-н Тричков ще демонстрира с нас пред г-да инспекторите и пред инспектора на Музикалната академия и софийски учители. Тъй че насочи и твоята мисъл тогава на помощ за успеха. Много мили и дълги писма получих от тебе, в които цялата ти душа се разкрива като цъфнал майски цвят. Разбирам те! Пожелай най-сърдечно и обещай пред Бога, че ще пазиш свято благото, което ще ни даде, може да се нареди пак да сме заедно, всичко от нас зависи, ти и аз знаем от опит това. Забавих писмото си с няколко дни, понеже исках да се видя с Учителя. Вчера се срещнах, предадох Му поздрави от тебе и Го попитах дали да ти държат постановление на мястото, което Кирков ти обещават. Учителят първо каза: „Не може ли на същото място да си остане?" Аз му отговорих, че не може. Тогава каза с Кирков да имаш приятелски отношения и нека ти държат постановление там. И аз съм на същото мнение, няма да изгубиш от това, стига да ти държат, пък като си дойдеш, ако се намери по-добро място, ще си дадеш оставката оттам. Учителят ти помага. Всичко ще се нареди според вярата ни. Ти сега ще имаш много писмена работа, но пак може да се обадиш сегиз-тогиз с по няколко думи, недей писа дълги писма. Вчера ти изпратих много хубави резюмета с маршрутен лист, чети ги, чети и беседи, размишлявай, моли се и благодари на Бога за всичко, имаш условия най-добри за концентрация. Не си доволен от екскурзията там и не може да бъдеш, защото не си в своята среда и Учителят пак казал (от брат Боев аз се научих): „Всички хора живеят в Бога, но Бог не живее във всички хора. "Тогава става много ясно. Как ти искаш да се чувствуваш щастлив там, където Бог Го няма? Моят съвет е: Използувай самотата, работи над себе си, учи, свири, чети, не си губи времето между хора, които са празни, остави ги да си вървят своя път и ти си върви твоя. Бог си има грижата за всички. Всеки цвят ще цъфне на своето време. Използувай условията за саморазвитие - това е волята Божия. Много неща ми станаха ясни, от много заблуждения се освободих, благодаря на Учителя за това, но всичко не може да се пише, като си дойдеш, ще приказваме много, пък и сега си приказваме, нали живеем един в друг по закона на единството за тези, които се обичат и любят Бога. Аз ти изпратих новото гимнастическо упражнение и една песен от младежкия клас, нотирани, с резюметата, получи ли ги? А брат Тошев получи ли писмото ми и много резюмета? Поздрави го от мен и от брат Боев. Аз му писах, за да се запознаем, че като дойде, да сме познати. Ще привърша писмото със следните думи на Учителя: Ставате ли сутрин - „Господи, простри и днес ръката Си върху мен, да придобия малко от Твоето знание! Когато бях в калта, Ти ми служеше с любов. По същия начин и аз днес ще Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. От Тебе научих великия пример в живота. Сега разбрах смисъла на изречението: Ти си лозата, аз - пръчката." И аз ти пожелавам: Господ да простре ръката Си върху тебе и да придобиеш малко от Неговото знание! Еленка Като дойдеш, Изгрева ще намериш украсен с много чешми. Поздрави от братята Боев, Тахчиев и Звездински. Много поздрави имаш от семейство Янкови и Благо. Ходжови почнаха да прекланят глава и да водят преговори за примирение, като струват всичката вина на старата, както и е. Днес получих запис за 193 лв. от Каралеев. И от съюза получих 1000 лв. по-преди, които ги похарчих. Свири и пей и чети и мисли, за да не те надмина.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев 1. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев oт 23.IV.1934 год. За Господин Пеню Ганев (учител), с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско На милата ми и любима душа, в която Бог царува, управлява и работи, пиша тези редове! Часът е 10 сутрин. Седнала пред вратата на масата, на зелената полянка, накитена околовръст с посадени от мен цветя срещу поляната с цъфналите дръвчета, признак на красивата и свежа пролет, под топлите лъчи на животворното слънце и веселото чуруликане на безгрижните птички, седя и си мисля: защо моят любим славей не е сега при мен и дали това е действителност! О, не! Чудно хубави мисли навяха в моето съзнание, които ги изпращам чрез топлите лъчи на слънцето и пролетния въздух, пълен с аромата на безброй цъфналите дръвчета и цветя. Ти, като едно от най-красивите цветя, посадено в Божествената градина на битието, понастоящем поставен на известно разстояние от мен при специфични условия за твоето развитие, стоиш там, но уханието и ароматът се чувствува и усеща от тези, които мислят и живеят с твоя дух, колкото и далеч да са физически. Писмото ти от 10 т. м. получих и такова живо и силно писмо досега не съм получила от никого. Преживяното няма да излагам, защото ще стане дълго. Интуитивно ще го доловиш. Ще ти кажа само, че всичко, което изпрати, се получи в пълнота и с всичката му живост и сила. Беше неделя, 15. т. м., след като се наобядвах, влязох в стаята си самичка, взех писмото и известно време го държах в ръцете си, без да го отворя, като исках да направя опит какво ще доловя за съдържанието му. И какво мислиш! Почувствувах една лека, мека атмосфера, пълна с нежност и любов, ме обгръща като нежна и любяща майка, която нежно прегръща в обятията си своята любима рожба. Отворих писмото, прочетох го и при самия процес на четенето, такава стихия, такова нещо се изсипа върху мен, аз почувствувах как сутринните лъчи проникват в моята душа и я отрупват със скъпите дарове, напоени с аромата на чистота. Божествена любов, изпратена от тебе. То милувки бяха, то чудо беше, такова живо и силно нещо не съм имала никога. Оставих се свободна и пасивна в това блажено състояние. Турих главата на възглавницата и плавайки в тази любовна атмосфера, напълно щастлива, задрямах и ето те, че пристигаш и с всичката си стихия на душата и духа ме обсипваш с милувки и целувки в най-нежната им форма. На мене вече става ми все по-ясно от ден на ден защо ни разделиха известно време. Вярвам, че и с тебе е същото. Тука ще вмъкна една мисъл от Учителя: „Под женитба разбирам разумното отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертвуват един за друг." Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. Сега ни опитват. Рядко се срещат, но фактът е, че се срещат. Всичко, каквото става, е за добро. Ти си там физически самичък, но тези условия са най-добрите засега за теб. Нужно ти е повече концентрация и проучване на вътрешния и външния живот, защото иначе се пръскаш много и се стремиш връзки да правиш и с когото трябва, и [с когото] не трябва, а те развалят добрите отношения с тези, с които небето ти отрежда да имаш. Отношенията и връзките с хората идат естествено, няма що ние да ги търсим и да мислим кой знае каква работа извършваме с това. Оплитаме се само и си губим времето. Грамадна работа имаме с работа над себе си, а това като правим, и светът се повдига. Тъй че работата е вътрешна и мълчалива. Бог работи безшумно. Учителят казва, че гимнастическите упражнения се дават от адептите, те са ги правили и сега ги правят и бдят над нас, кога ги правим. С мисъл и съсредоточение трябва да се правят, правилно. Като ги правим така, не само ние се ползуваме, но се ползува и целият свят. Още две години като въртим колелото, светът ще се обърне. Тъй казва Учителят. Ето ти работа за Господа; и като пращаш добри мисли и чувства в пространството, и това е работа. На такава работа се радва Учителят, тази е съществената работа, която всеки трябва да прави от нас. Много неща разбрах и много въпроси ми станаха ясни. Благодаря на Бога. Прекратих писмото, понеже водата на слънцето беше се стоплила, направих си обливка. Всеки ден си правя обливки, много добре ми действуват. Днес сме 23 т. г., на път за Мърчаево, в градината на Солунска улица ти пиша тези редове. Вчера, 22 т. м., имахме блестяща беседа, в която Учителят много ясно и категорично се произнесе за много социални въпроси и за женитбата. Като се дешифрира, ще ти я изпратя цялата беседа, да я прочетеш. Много ще благода­риш на Учителя за светлината, която ни дава. Вчера бяха дошли много жени от Мърчаево. На обеда Учителят каза: Не трябва да се обезсърчавате и тревожите за нищо. Вие сте вече в парахода, който плува в океана, всички си имате билети; ако някой съзнателно или несъзнателно се хвърли или падне в морето, веднага матросите със спасителните лодки го хващат и пак в парахода го турят. Тъй че, имай кураж и за нищо не се безпокой! Още малко остана и ще си дойдеш в любимата си среда. Аз съм добре, но иска ми се да бъдеш и ти при мен. Заобиколена съм наистина със сестри и братя, но има нещо, което те не могат да дадат и допълнят. Много опитности имам, вярвам и ти ги имаш - кога [се] срещнем, ще има какво да приказваме. Всичко е за добро. Изработват се по-добри, по-здрави и по-солидни отношения между нас. В събота срещу Великден идва Русим със Зорка и нейния годеник чак на Изгрева при мен. Наистина много скърбели за нас и догодина искат на всяка цена да ни върнат. Пита ме кога и как да действуват за догодина да сме там. Русим каза, че на края на годината щял да каже на учителките, че ги не искат вече. Аз обадих това на Учителя, а Той ми каза: ще се нареди. Тъй че, което е от Бога и което желаем, то ще бъде. Подхранвай и ти тази мисъл и желание. У мене се зароди мисъл да напиша едно писмо общо до всички Равняни, да ги поздравя и да им изкажа благодарността си, че се подписаха всички зарад мен. Дали сега да бъде или да чакам, като си отидат учителките? Какво ще кажеш? Пък много бих се зарадвала, ако ти напишеш писмото от мое име и ми го препратиш, за да бъде по-обмислено и по-добро. Тебе и без това готови са да те искат, но да направим и мене да искат, та пак да сме двама. Като Равна за нас няма никъде. Дойде и Лаза. Защо получаваш толкоз малко заплата? Не си ли главен учител? Парите, които ми изпращаш, приемам ги, ако от любов ги пращаш. Ако ги пращаш, за да изплащаш някакъв борч, не ги приемам. Борч нямаш никакъв. С жертвите ние трябва да се простим и аз отдавна съм се отказала да правя жертви. Любовта е повече от жертва. Тя е над всички жертви. И ако аз приемам да ми връщаш, това ще бъде най-голямото престъпление, което мога да направя. Аз се зарадвах, че поне един от [нас] назначиха на работа. Много е трудно човек да бъде без работа. Аз тъй съм стиснала краищата и пак парите се изплъзват така из ръцете, че да се чуди човек. На стола не се храня, за да не давам 150 лв., отивам само сегиз-тогиз, когато съвсем прегладнея. Много икономично карам. Маслото още ми седи и пак парата се плъзга. От Годеч получих 1000 лв. помощ и за 600 лв. ще туря електромер, защото има много, които не си плащат, та по 50 лв. разхвърлят на всеки. Спряха електричеството известно време. И за оградата дадох 500 лв., и много такива непредвидени работи. Но здраве, дано Бог помогне да се хвана и аз на работа, та да тръгнат работите на добре. Ще се нареди. Не се съмнявам. Учителят каза: колко по-големи страдания се дават някому, толкова и по-голяма любов ще му се даде. Тъй че, ще знаеш, че към мене нямаш борч никакъв. Разбра ли? Учителят казва: този, който ви обича, от него не трябва да искате да ви връща 100,200 и пр. лв. По-голямо престъпление от това няма. И не защото казва Учителят само ти пиша така. Но аз го чувствувам тъй вътре в себе си, още в Равна като бяхме, най-болният въпрос за мене беше, когато правихме сметки помежду си. Сметки се правят само между хора, които не се обичат. На Великден бяхме на Витоша, беше малко ветровито. Сега в четвъртък бяхме пак, времето беше великолепно. Аз тръгвам за Мърчаево, а моят дух тържествено се носи със златната колесница на слънчевите лъчи към юг, при моя любим другар и съпътник в пътя на живота. Бъди всякога всестранно здрав, бодър и крепък. Божието благословение да бъде с теб и с мен и с всички, които Го любят и му служат. Прощавай, че тъй с молив и набързо ти пиша. Невидимите писма са безчет, които ти изпращам всеки час и всеки миг. Винаги си с мен. На брат Тошев му изпратих едно хубаво писъмце и на тебе за Великден ти изпратих едно хубаво препоръчано писмо. Получихте ли ги? Обади се! Довиждане. Твоята сестра Еленка. 23.IV.1934 г. София, градината. Часът 3 следобед.

32. Огледалото 4.I.1936 г., събота, 3.30 ч сутринта. Четива, глави: 16-а, Деяния, 15-а, 16-а от Марка и 1-а от Лука. Небе отворено, има облаци. Време топло, приятно, слънчево, като летен [ден]. Днес е последната най-дълга нощ и слънцето най-късно изгрява. Ходих със Савка до 6-ти километър. На изток хоризонтът беше ясен, без облаци. Слънцето се показа чисто в 8.30 ч. сутринта. На връщане дадох беседата „Ще бъда жив" на едно младо момче, насреща идваше, от града към изток вървеше. Почувствувахме и двамата голяма радост. На връщане ми нашепна слънцето следното: Закон: Ако искаш да видиш какви и колко дефекти притежаваш ти, намрази някого, почни да му пращаш лоши мисли - той ще стане огледало, в което ще се огледаш. Във всичките му прояви ще видиш себе си, това си все ти. Ако пък искаш да видиш какви и колко добри качества и добродетели има в тебе, обикни някого и каквото добро видиш в него и в неговите прояви, това си ти. Този закон ми се разкри от стълкновението ми с Георги Събев.

31. Старата и новата работа Зима 21.XII.1935 г., събота, 4 ч. сутринта. Глави: 2-a, Деянията, 1-a, 2-a, 3-a от Матея. Небе чисто, звездно. Време меко, приятно. В 6 ч. сутринта тръгваме за Витоша Савка, аз и Ангел, по случай за свършването на една работа през есента и почване нова работа за зимата. Изчетохме в 3 месеца Евангелието и Библията. Савка изчете, а аз имам още малко за изчитането. Времето, като потеглихме от Симеоново нагоре, задуха такъв силен вятър, че едвам се задържахме на краката си, заваляше ни. Дойде и групата на брат Лулчев, заедно с него, но ние с тях нито се видяхме. Долу, до реката, запалихме огън, пихме чай и в 12 ч потеглихме обратно назад. Като се отделихме от селото и поехме пътя по планината, точно в 8 ч слънцето се показа през тънък, светъл воал. Целият изток беше в жълто-оранжев червен цвят, багрите на което се меняваха. Великолепен, разкошен изгрев. По пътя дадох на една жена, млекарка, една беседа - „Аз те познах". Също и Савка и Ангел дадоха по една. В 3.15 ч. следобед бяхме вече на Изгрев. Направихме обща вечеря - картофена супа, при Савка. И тъй отпразнувахме тържествено нашия празник при свършването на една тримесечна през есента работа и започване на нова работа за зимата. Благодарихме и вечно ще благодарим за придобивките, които спечелихме - ранното ставане, безстрашието и четенето на Евангелието и Библията. Слава и хвала на Бога и на Учителя, Който ни води в пътя на светлината и постиженията.

30. Документи за назначение 18.XI.1935 година, понеделник, 6 ч. сутринта Хремава бях и вечерта спа при мен Златева. Димитрина донесе известие от Петрич да изпратя документите за назначение. Сън: Призори сънувах: Дошла при мене, в моята къща, спретната, красива, г-жа Морфова, да ми предава уроци по пеене. Аз се зачудих как е дошла, без да я викам, а тя ми каза: някога съм си помислила и пожелала, затова сега е дошла и почна да ме изпитва и преценява заложбите в мен. Ето, почуква някой на вратата - влиза една млада госпожица, нейна ученичка, но свършила курса и сега е певица, целуна й ръка, а г-жа Морфова й каза: „Ето една ученичка, вземи, че я подготви, изпей й и научи й Трубадурите!" На моя въпрос къде живее и как се казва, ми отговори: „Живея у Белеви и се казвам Вичка." И й прошушнах и споделих моето учудване и изненада голяма, задето г-жа Морфова от само себе си се сетила и дошла сама у дома да ме учи. Тя ми отговори: „Ами ти не знаеш - Тя, Морфова, е майка на целия български народ. После друга картина: една до друга с Кинчето нещо правим и разкопаваме всяка на своето място. Погледнах на Кинчето като бликнал един извор, а аз само да драсна трябва с ръката, и да бликне и моят. Моите четива - Глави: 14-а от Лука, 5-а, 6-а, 7-а от Второ послание к Коринтяном. Небе чисто, звездно. Време студено, ветровито, слана. Слънцето изгря към 7.30 ч над облаците. Слънчев ден. Казах на Учителя за известието и съня. Той ми каза: много хубав е сънят и да мисля доде вечеря, че тогава да реша.

29. Гласът на слънцето 2 ноември 1935 г., събота, 5 ч. сутринта. Глави: 14-а, Марка, 5-а глава, Първо съборно послание Петрово, 1-а, 2-а, Второ съборно послание Петрово. Небе ясно. Време студено. На източния хоризонт облаци, а слънцето огряло високите и снежни върхове на Витоша. Към 8.20 ч слънцето се показа през облаците и пак се скри. То осветляваше тук-таме някои места и пак се скриваше, а Витоша цяла позлатена. Размишлявайки, слънцето ми каза: „Гледай какво правя аз, прави и ти. В долините на живота - при хората когато си, не излагай всичкото си богатство отвън и не давай безразборно и всичко. Давай тук-таме, където трябва, както [аз], а към Бога и към напредналите същества бъди винаги отворена! Слушай отвътре какво ти се говори!"

27. Аурата на къщата 1 ноември 1935 г., петък, 4 ч. сутринта. Глави: 13-а [от] Марка, 2-а, 3-а, 4-а от Първо послание Петрово. Небето ясно, звездно. Време студено. В 5 ч. - на клас. Слънцето се показа накрая на гимнастиките. Изгревът беше ясен, оранжево-жълт. Към 5 ч следобед Учителят дойде в моята стая, поканен от мен. При мен беше дядо Стоян, работеше в стаята ми прозорците, а до вратата имаше войник, беше дошел на Пеньо братов син Таньо. Изведнъж аурата на къщата се промени, пречисти се и всичко светна. Освети се къщата, пречисти се атмосферата. Неизказана радост почувствува душата ми. Плувнала бях в мир и блаженство! Като че ли Учителят си беше оставил двойника Си, че чувствувах и още чувствувам живо Неговото присъствие. Радостта беше толкова много, че не можеше да се издържи, без да се сподели с близък приятел. Повиках Савка на вечеря. Радвахме се и двете. Отворих си Светото писание. Падна ми се Първо послание на Йоана. Спах в новата къща. 1 ноември 1935 г. Празник на народните будители и на Царица Йоана, аз влязох в къщата.

26. Гласът на слънцето 17.Х.1935 г., четвъртък. 5 ч. сутринта. Четиво, глави: 26-а, Матея. 11-а, 12-а, 13-а Йоана. Небето ясно, чисто, звездно. Времето топло, приятно. Източният хоризонт розово-червен. Омара гъста, че бреговата линия не се вижда. В 7.15 ч слънцето се показа величествено, като червено кълбо. Цветът стана оранжево-розово и постепенно по-светло и по-светло, бяло. Днес слънцето ми каза: „ 1. Не гледай с пренебрежение и унижение към никого. 2. Пази достойнството на другите, тъй както пазиш своето. 3. Почитай другите, така, както почиташ себе си. 4. Отнасяй се към всички така, както искаш да се отнасят към тебе. Съпоставяй нещата правилно и за мерило туряй винаги себе си. а. Прави това, което искаш на тебе да правят. б. Отнасяй се с всички така, както искаш с тебе да се отнасят. Това е, моето дете, за днес. Иди и го приложи и работи както мен." (Туй ми се даде въз основа, или като отговор и добри съвети на мойте размишления относно въпроса за пикнята на Стоянка, която хвърля на моя двор през задните нейни врата. Това е незачитане, но то се връща върху човека, който го прави!)

25. Деца на слънцето 10 октомври 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта Четива, глави: 19-а, Матея. 14-а, 15-а, 16-а Лука. В 6 ч. и 20 мин. потеглихме със Савка към нивите. Време приятно, топло. Небе ясно и тук-таме прошарено с леки, бели и розови облаци. Изтокът в светла омара. Бреговата линия, откъдето слънцето ще се покаже, очертана със златиста линия. Оранжево-жълто сияние. При стъпването ни на нивата с обрания слънчоглед, слънцето показа първата си усмивка на светлото си лице и преди да кажа думата си, то ме изпревари тази сутрин и пръв ми продума, каза: „Деца на слънцето ще се назовете, ако постоянствувате да ме посрещате всяка заран, ако слушате и работите като мен." Особени чувства на радост, на мир и на подем на духа си почувствувах. Едно рядко блажено състояние изпитвах.

24. Назначението 8 октомври 1935 г., вторник, 6 ч. сутринта. Четиво, глави: 17-а глава [от] Матея, 8-а, 9-а, 10-а [от] Лука. В 6 ч. дойде Савка, аз бях в леглото, не се мърдах, защото бях при Учителя насън и чудно хубави работи, сънища сънувах. Станах и потеглих към нивите. Посрещнах слънцето. То изгря чисто. Хоризонтът ясен, без облаци. Небето чисто. Времето свежо, топло, приятно. Срещнах се с Учителя към 12 ч. на обед. Много хубаво ме прие и ми говори. От тази среща аз разбрах, че съм назначена на работа от Учителя тук, на Изгрева. Казах Му това и Той го потвърди. Дадена ми е една ученичка, а може би са две и пр. Зарадвах се. Осветли ме върху ред въпроси и върху въпроси, зададени от мен за Пеньо, за неговото учителствуване, да не се мести от Равна, после за къщата и пр.

23.Откровението Моето четиво. Глави: 13-а глава [от] Матея. 12-а, 13-а, 14-а [от] Марка. Време, приятно, топло. Небе звездно, ясно, на зенита и над хоризонта прошарени леки, светли облаци. Слънцето изгря чисто, бреговата линия ясно очертана. Слънчев, топъл и приятен ден. В 5 ч. бях в клас. Към 6.30 ч. вечерта, на връщане от града, при моста на Граф Игнатиев застигнах Иванка От онова, която почна убедително да ми говори така: „Твоето призвание е пеенето, музиката, там е твоята стихия, пей и свири, прескачай противоречията, не се спирай при тях! Всичко ще имаш, не се грижи нито за хляб, нито за къща и пр. Промислено е за това. Твоето проявление е в музиката, защото имаш вътрешно разбиране и светла, чиста и права мисъл, тъй го чувствувам. Ти с пеенето си ще възкресяваш душите, ще ги възпитаваш и осветяваш. Учителят един път пред Неговата врата говореше върху музиката и право в очите ти те гледаше и казваше на тебе: „Праведният каквото поиска, веднага му се дава." Пей, Елена, постоянствувай!"... (Туй беше цяло откровение.)

22. Слънчевите дни 30 септември 1935 г., понеделник, 4.05 ч. сутринта. Глави 9-а, 28-а, Матея. 1-а, 2-а, Марка. Към 4 ч. и 50 мин. отидох на чешмата за вода и да направя свойте наблюдения. Време прохладно. Небе ясно, звездно. Учителят беше на балкона и външната лампа светеше. Помислих, има екскурзия, а то Савка отдолу приказваше с Учителя. Той й казал, че „в годината има 20 дни ясни, слънчеви, наблюдавайте ги". Към 5 ч. и 10 мин. потеглихме към 7-ми километър. Необикновен, ясен, чист, слънчев ден. Целият хоризонт наоколо в отражение от изтока. Изтокът оранжев, жълт. Слънцето се показа величествено към 6.25 ч. На небето нито едно облаче. 1 октомври 1935 г., вторник, 4.05 ч. сутринта. Небе звездно, чисто, ясно. Време хубаво, малко прохладно. Към 4.30 ч. отидох на чешмата, вода нямаше и при Учителя не светеше лампата. Глави 10-а от Матея и 3-а, 4-а и 5-а от Марка. При прасковите до тела посрещнах изгрева на слънцето. Ясно и чисто изгря.

21. Новостроящата се къща А. 24 септември 1935 г., вторник, 4 ч. сутринта. Време ясно, топло, чисто. Звезди. Донесох няколко пъти вода. Към 5 ч сутринта бях на чешмата и наблюдавах хоризонта и промените на цветовете и картините на изток. Учителят мина покрай мене, ме поздрави и ми каза да отида при Него. Носеше една малка кошница за праскови. Гл. 3., 10., 11. и 12. [от] Матея. Б. 28 септември.й 1935 г., събота, 5 ч сутринта. Глава 7., 22., 23., 24. [от] Матея. Слънцето в облаци, няма изгрев. Времето студено. Слънцето се показа по-късно. Срещнах се с Учителя. Той разгледа къщата, пита за инсталацията, за прозорците, и ми каза, че е добра и да премина в нея. Пита за спорната врата, за тела на Писимова. Пита ме дали бих дала моята стаичка на Катя. Даде ми грозде и праскови, седнахме на катедрата и хубав разговор имах. Той ми каза, че ще й говори, на Писимова. Аз да търпя. Силен е този, който и при най-големи противоречия може да претърпи и да запази мира си. Вечерта бях сънувала в една голяма зала, пълна с хора. По едно време гледам, почнаха да излизат из няколко врати, залата се изпразни, останаха няколко души около Учителя, прави и в движение. Аз тръгнах към вратата да изляза по нужда, Учителят ме извика. Приближих се до Него, седнах, а Той съвсем се приближи до мен, дори си допря лицето си до моето и ми пришепна: „Така и Мойсей напусна трапезата." Каза и нещо друго, но го забравих и се събудих.

20. Мълчание и работа 22 септември 1935 г., неделя, 4 ч. сутринта. В 4.30 отидох в салона. Посрещнахме новата духовна година. Нов наряд и имахме две беседи великолепни. След втората беседа Савка беше при мене, обядвахме заедно на общ обед под прасковата. През всичкото време ми приказва все свои негодувания, пълни пълни с критика и нападки, задето ограничавали й свободата. Аз през всичкото време я слушах и мислех и когато си отидох вкъщи и миех паницата, когато вече излизах от къщи, изведнъж получих откровение за Савка и мене - за урока, който даде Учителят на нея и мене - тя да говори на Теофана [Савова] и Мара [Савова] да почнат да работят, а аз на Катя да давам по половин кг. мляко на ден. Избухна силен и гласен смях в мен, който обръщаше внимание и насреща ми - Стоянка. Бърже я прегърнах и тръгнахме към пейките при Учителя. Размених някоя и друга добра дума с нея и - право при Учителя. Чувах отвътре да ми се говори. Изведнъж станаха ми ясни нещата и право при Савка се отправих. Споделих го с нея. Тя напълно го прие. Благодарихме на Бога и на Учителя за това откровение. Проявихме послушание и решихме тя да не говори нищо на Мара, да мълчим, да работим, никого да не съдим и за никого да не се произнасяме. Мир да има в душите ни и пълна вяра и упование в Бога и Учителя. Туй да ни бъде придобивката от тримесечното ни посрещане на слънцето. Да бъдем и по ум, и по сърце справедливи и да приложим туй, което знаем. Мълчание и работа! Прочетох 1., 4., 5., и 6. глави от Евангелието на Матея. Вечерта свърши с концерт.

19. Вода за Учителя 21 септември 1935 г., събота, 3.30 ч. сутринта. В 4.15 ч потеглихме със Савка за Витоша за нашия празник. Над Симеоно­во срещнахме пет души наши братя и сестри. Прекарахме много хубаво. Прочетохме по една беседа и четивото от Евангелието. Къпахме се, молихме се, ядохме и се върнахме в 7 ч вечерта. Аз донесох един билник вода на Учителя. Времето беше необикновено хубаво, наречено за нас. Небето ясно, звездно и луната светеше. Изтокът ни даваше чудна, омайна и богата зора. Слънцето се показа величествено от свойте златни двери. Небе синьо и ясно. Ден слънчев и топъл. Вечерта занесох на Учителя водата, а Той ми даде прясно мляко в една тенджера и хляб и ми каза да повикам Катя [Грива] на вечеря. Тя дойде. Ядохме и отидохме на спявка.

18. Хляб и мляко А. 19 септември 1935 г., четвъртък. 4 ч. сутринта. Тръгване в 5 ч. към 7-ми километър. Ясно. Топло. Приятно. Чудесен изгрев. Посрещнахме слънцето при царевиците на 6-ти километър. След молитва аз направих упражненията и потеглихме за 7-ми километър и там седнахме. Слънцето ни топлеше със свойте лъчи и ни говореше. Чувствувахме и радост, и скръб, че за последен път сме тука от тримесечния ни опит. На връщане дадохме на работниците при моста, аз - 4 и Савка - 3 беседи. Тя от фурната взема 4 хляба. Един подари на мене, един - на Учителя, един - на Еленка Андреева и с единия покани двама души на закуска. Хляба даде на Учителя сутринта. Катя беше при Учителя и като излезе тя, влезе Савка, пълна с радост от резултата на завършения опит, но Учителят я посрещна с много силни, енергични думи, които чак на третия ден ги сподели с мен. Учителят целеше да й даде един урок. Счупи се от силния вятър едно голямо стъкло. Б. 20 септември [1935 г.], петък, 4 ч. сутринта. Изгрев. Време приятно, прохладно. В 5 ч. - на клас. Не ходихме на изгрев. Срещнах се със 3. Отидохме в гората. Прочете ми я беседата от Мусала. Дойдоха ни идеи за работа. През деня Учителят ме потърсил. Той беше през целия ден в горницата зает. Не дойде и в клас. Аз вечерта отидох горе при Него. Той ме помоли да давам на Катя [Грива] по половин кг. мляко на ден, за да не го безпокои постоянно. Аз Му обещах. И Му казах, че тя дружи с Магдалина и от нея се учи така да постъпва. Той беше сериозен и ми каза: „Ако така правят, аз ще замина за странство и ще напусна тука." Вечерта до късно готвих за банкета със Савка на Витоша за в събота. Христо Цонзоров беше при мене и до 11 ч. все ми приказва за мъката си от отношенията им със Сийка.

17. Майстори и строеж на къщата 9.септемврий 1935 г., 3.30 ч сутринта. Четох от X серия беседата „Зарадваха се учениците". Към 5.30 ч. потеглихме със Савка към нивите оттатък Цариградското шосе, да посрещнем изгрева на слънцето. Небе чисто, ясно, малко ветровито. Във време на молитвата ми се откри причината за недоразумението и спънката на Пеньо от майсторите по строежа на къщата. Причина са лошите мисли на двете съседки и други някои, по-отдалеч. Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство! 10 септември 1935 г., вторник, 4 ч сутринта. Тръгване в 5.30 ч. Небе ясно, без никакво облаче. Великолепен изгрев. 11 септември 1935 г., сряда, 4 ч. сутринта. Тръгнахме в 4.50 ч сутринта със Савка. Тъмно! Небето облачно, но магнетично. В 5.55 ч. бяхме на 7-ия километър. Направихме си молитва. На отиване по шосето Савка иска... Молихме се за до вечерта да се намерят 2000 лева за къщата! И наистина, до вечерта в 10 ч намериха се 4000 лева. Слава и хвала на Бога! 12 септември 1935 г., четвъртък, 4 ч. сутринта. Тръгване в 5.30 ч. сутринта за 7-ия км. (Време облачно, приятно. Изгрев нямаше. На връщане запръска и заваля дъжд. Духаше северозападен вятър. Целия ден валя дъжд.) Данните в скобите са за срядата, а в четвъртък беше ясно, свежо. Имахме великолепен изгрев. Небето ясно, синьо, без нито едно облаче. Учителят си дойде от Мусала. 13 септември 1935 г., петък, 4 ч. сутринта. В 5 ч сутринта бяхме в клас. Не ходихме на изгрев. Висока лекция Учителят ни държа - планинска! 14 септември 1935 г., събота, 4 ч. сутринта. Тръгване в 5.30 ч. сутринта. В 6 ч. бяхме в градината при слънчогледите. Ясно, без никакво облаче. Чудесен изгрев! Оттам право у како Бадини отидох за пари. Там закусих. Този ден имах много лоши състояния. Идеше ми да напусна Изгрева и далеч някъде, между чужди хора да живея. Да се отстраня от духовните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист. Да си взема само беседите и там да ги проучвам и прилагам. Пеньо замина за Равна и пак се върна. Пропусна автомобила. 15.IX.1935 г., неделя, 4 ч. сутринта. Време ясно; топло, приятно. В 5 ч. сутринта в салона на молитва. Не ходих към 7-ия километър. 16.IX.1935 г., понеделник, 4 ч. сутринта. Очаквах Савка да дойде да ме вика, а тя не доде. Към 6 ч. излязох и посрещнах изгрева на слънцето при боровете до чешмата. Небе ясно, чисто. Великолепен изгрев. След изгрева на слънцето тръгнах към 7-ия километър да си изпълня задачата. Неразположена духом бях от злобните и завистливите мисли на комшии, братя и сестри. Срещнах Савка, с майка си се връщаха. Спряха се и аз споделих моето състояние с тях. Отидохме до 7-ия километър. Помолих се там и по пътя. Мислих за езерата и състоянието ми се трансформира. Един файтон с трима души мина отстрани и един от тях, който ми се стори, че е малко кефлия, ме покани да се кача, ако пътувам за София. Аз отказах. Пътя минавах в дълбоко размишление. Близо при старото място един млад, спретнат и интелигентен момък мина с колело покрай мене и ми каза: „Ама днес сама." Подразбира се, няма с мене Савка, значи той ни наблюдавал. Опрах си дрехите и се окъпах.

16. Писма от Рила 20. VIII. 1935г. Любезна сестра, Никога не съм те чувствувала по-близо до себе си, както тук, на езерата. Винаги на молитва, на беседа, горе на върха, виждам и тебе, ти си до мене и в мене. Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават. Досега съм ти пратила две писма, една отворена картичка и едно дълго и широко писмо. Ако си ги получила, отговори ми чрез Миню Костов Узунов, Бишика - гр. Дупница, за Елена Хаджи Григорова. Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише. Трябва да бъдеш поет от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата - в Рила. особено вълшебната котловина на езерата, където Велик Учител с учениците си е отседнал. Съществува един език на символи, на образи - това е езикът на природата. Той е първообразният, на който говорят великите посветени, адептите, магите. И човек би трябвало да разбира този език, за да може да опише великолепието на природата, която не е друго освен красив образ на Бога. И пак не може да се опише. В Бога е безкрайното, което никой не може да изрази или обхване. И добре, че е така. Хората търсят Бога. Искат да Го видят. Това значи мравката да иска да има ясна представа за цялата земя, за слънцето или за вселената. Каква наивност! Тя не може да види и познае човека дори какъвто е днес той. А Бог е вътре в човека. Бог е в природата. Бог е навсякъде. Да възлюбиш Бога значи да възлюбиш всички Негови творения, от най-нисшето до най-висшето. Това е великият закон в природата. Ето ни на планината, при върховете, при езерата, при чистия въздух, при прохладния ветрец, при слънцето, при тревите, при цветята - при Бога, по-близо до Бога. И всичко това е толкова много разумно и ти говори чудни, омайни приказ­ки. Който разбира приказките на планината, на природата въобще, той се чувст­вува на крилете на висши, неземни същества, които го носят в далечни, далечни мирове, де чистота, светлина, свобода, мир и любов царува. Добрата обхода и възкресението 21.VIII.1935г., сряда, Молитвен връх. „Днес е последният ден за вас за възкресението, този ден е дълъг от 50 години. Внимавай в този ден да придобиеш една добра обхода към ближните си, към всички растения и пр. и да оценявате това, което Бог ви е дал. Това са отличителните черти на тези, които са в новия път. Всеки, който има добра обхода и цени нещата, Господ в последния ден - днес - ще го възкреси." Убеждения 25.VIII.1935 г., неделя, Молитвен връх, Рила, „Ел-бур". „Трябва да имате едно убеждение без съмнение. Ако имате едно убеждение, трябва да го приложите при всички условия, и при най-големите несгоди. Ако имаш убеждение, може да приложиш едно учение, ако не - не може. Щастието на човека зависи от това дълбоко убеждение на Божиите закони. Трябва да търсите пътя на Божествения живот, където няма нито едно изключение. Човек с едно убеждение, без изключение, то е сила Божия, всичко постига в света, в живота, а без изключение има при Любовта само. Човек да има едно вътрешно убеждение, че при всички условия на живота, да не отпада духът му. Щом се колебаеш, нищо няма да постигнеш. Едно учение има приложение във физическия свят, в духовния свят, в астралния и в Божествения свят. Една Божествена идея има приложение в различни форми. Трябва да знаете формулата: „Божият Дух носи всички блага в живота."

15. Беседи на Рила 18 август 1935 г., неделя, Ел-бур, 4 ч. сутринта В 4.30 ч. потеглих към върха. В 4.40 ч. бях там. Всички чакаме Учителя. Той дойде! Имахме великолепна лекция. 19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч. сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила. Имах дълбоко размишление и откровение за мене и мойте близки. Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч. сутринта, Ел-бур. Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше. Целия ден прекарахме там. Върнахме се към 6 ч. Картофена супа ядохме. 21 август 1935 г., сряда, 4 ч. сутринта, Ел-бур. В 4.30 ч тръгнахме за Молитвения връх. Дойде и Учителят. Имахме хубав изгрев. Учителят ни говори за външна, вътрешна обхода и да ценим приятелите си и най-малкото, което имаме. Това е велик Божествен закон. То е последният ден. Ако го приложим, ще добием възкресение. Много важна е тази беседа! Къпах се и прах. 22 август 1935 г., четвъртък, 6 ч. сутринта, Ел-бур. Излъга ме часовникът. Станах в 6 ч. Слънцето беше изгряло. Време много свежо, като след дъжд. През нощта валя. Към 11 ч [през] нощта дойде Василка с бургазлии. Дойдоха при мене Радка и друга една сестра, да пренощуват. В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Има и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур В 4 ч. тръгнах сама из пътеката за Молитвения връх. Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри. Чакахме Учителя. Той дойде! Всички на крака! Молитва! Много хубаво и ценно слово ни се даде. 25 август 1935 г., 4 ч. сутринта, Ел-бур, неделя, Рила. Тръгнахме в 4 ч. към върха. Мъгливо време. Учителят дойде. Имахме богато слово. След туй ходих с Василка на езерото на Чистотата. 26 август 1935 г., 5 ч. сутринта, Ел-бур, понеделник, Рила. Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч. сутринта. Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч. сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път. Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч. сутринта. Не отидох на върха. Духаше вятър през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София. В 8 ч. вечерта стигнахме. Ядохме супа и се прибрахме в къщите си. 29 август 1935 г., четвъртък. Успах се. Станах в 6 ч. сутринта. Отидох на упражненията на поляната. Изгрева.