Ани

I . Елена Хаджи Григорова (6.ІІІ.1889 - 31.Х.194 8 г. ) Народни учители със Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно I. Дневник (3.ІІІ.1929-11.ІІ.1945 г.) II. Дневни бележки по духовна работа III. Разговори с Учителя на Рила при езерото Махабур и Изгревният хълм, 1932 г. IV. На Изгрева и на Рила (15.VI.1935 г -15.VII.1936 г.) V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев IX. Народни учители и Изгревът X. Събрания на Класът на Добродетелите през 1922 г. в ден вторник (9.V.1922-11 .VI 1.1922 г.) XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов (26.VIII.1944 - 17.XI.1944 г.) XIII. Биографични данни за Елена Хаджи Григорова

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА На 7 юни 1999 г., ден понеделник в 14 часа в книжарница „Изгрев" на ул. „Граф Игнатиев" 28 при Жана Венкова Иванова пристигат двама души - мъж и жена. Жената е Зорница Попова, която в концертите през 1999 г по Слово и музика на Учителя Дънов бе водеща. Идва и съобщава, че търсила Вергилий Николов Кръстев по телефона и понеже не го намерила, то е дошла, за да съобщи, че това, което той е писал в „Изгревът", том IX за концерта „Възходящият път" не било вярно, че тя изобщо не е била на този концерт, че не е получавала никакъв материал от него и всичко, което е написано си го е измислил. Жана Иванова била изумена. А придружаващият мъж на име Асен казал: „Чакай бе, той е преплел концертите, малко ли концерти бяха." - „Не, той си е измислил всичко." - „Това по принцип е вярно, защо реагираш?" - „Не, той си е измислил всичко." В разговора се разбира, че тя изобщо не е чела „Изгревът", том IX и точно онова, за което е дошла да опровергава. Жана й предлага: „Вземи прочети и виж там какво пише." - „Не искам да чета." И си тръгват двамата. Значи тя не беше чела въпросната страница от „Изгревът", том IX - стр. 838-840, а беше й разказано и тя беше препратена от някого да върви и да разправя, че това всичко е измислено от Вергилий Кръстев. И сега още върви и го разказва, но по чуждо нареждане. Другите, заинтересувани и засегнати лица бяха я изпратили. И тя сега вървеше и им изпълняваше заповедите. По телефона Жана Иванова ми разказа целия случай. Аз също се смутих. Как и защо това разминаване, къде съм сбъркал. И тогава в ушите ми долетяха думите на онзи Асен, когото не познавах. „Той е преплел концертите." Започнах да възстановявам в паметта си преминали концерти и събития. По късно прегледах всички покани и афиши. Оказа се, че аз наистина бях преплел концертите. Припомних си, че на един от концертите Зорница Попова трябваше да бъде водещ, бях й предал подходящ материал от Словото на Учителя Дънов. Тя трябваше да отиде при Петър Ганев, който репетираше с певеца Симеон Симеонов и да се уточнят за текстовете, кой текст след коя песен ще се чете. Тогава бяха я изгонили. Симеон Симеонов не беше се съгласил да има водещ. А концерта аз го организирах и аз бях платил залата. На концерта бях сложил микрофон и ми казаха, че няма нужда от него. Тогава намерих в залата Зорница Попова и тя проплака, че са я изгонили. Бях поразен. Значи този случай го имаше. А защо бях преплел концертите? - За мен това беше една програма, при която трябваше със Слово и музика на Учителя Дънов да се правят концерти Всеки концерт беше свързан с много противодействия от всички страни. Водеше се борба денонощно за всеки концерт. Обикновено ми струваше цял месец за подготовка, за покани, за афиши, а изпращахме поканите с писма, в София и до провинцията. Всичко минаваше през мене. А да говорим ли за неприятностите, които имах с музикантите? Аз ги качвах на подиума, но се стигаше до онзи момент, в който те започваха, да воюват срещу мен. Изумително е, нали? Те ставаха проводници на Сили, които противодействуваха. За мен всеки концерт бе борба, бях в кръгова отбрана и всички концерти бяха наредени един след друг, помнех случки, събития и лица, но времето бе едно и също за мен. А защо? За мен цялата програма бе един кръг и аз бях в центъра на този кръг и нямаше начало и край - а само една непрекъсната линия от изнасяни концерти. Ето защо бях преплел концертите. И бях ги сбъркал. А за концерта „Възходящият път" аз бях заплатил през м. август залата и бе определен за 23 септември 1998 г. в сряда, от 18 часа. Поканите за концерта и афишите бяха изпратени на Рила на Йоанна Стратева. Афишът беше закачен при кухнята на Рила, за да се види от всички. Бяха изпратени покани и за следващия концерт, за 8 октомври 1998 г. във връзка със 100-годишнината на Третият завет Господен. И те щяха да се раздават. И те се раздаваха там. Какво се оказа? Музикантите през есента заминаха за чужбина. Аз бях платил залата, раздадени бяха поканите на Рила, раздаваха се в София сутрин на Паневритмия, залепени бяха афиши в клубчето на Изгрева, в книжарница „Изгрев". И навсякъде пишеше: водещ Зорница Попова. В Йоанна Стратева беше текста на „Вазходящия път", трябваше да бъде намерена Зорница Попова и да започне да се готви за концерта. Цял месец се раздаваха поканите с нейното име, стояха закачени афишите с нейното име, при което аз знаех, че тя се готви за концерта. Датата на концерта бе сменена за неделя, 27 септември 1993 г. от 17:30 часа. Зорница Попова не се явява на концерта. А защо? Ето това са въпросите, на които трябва да отговори самата Зорница. А другото, което е написано, е вярно. Аз бях наистина преплел концертите. За мен бе от значение тези Сили, които съдействуваха и другите Сили на противодействието и по тях се ръководех. За мен времето бе едно и също, защото бях сам, съвсем сам срещу всички. Бях в кръгова отбрана. Това бе моето обяснение. Друго не можех да дам. Аз имам добра памет за случки, лица и събития. Но тук се преплетоха тези концерти. А защо ли? За да се дойде до драматичната развръзка със Зорница Попова и с нейните приятели, които я препращат от човек на човек, за да говори, че всичко съм измислил. И сега ще ви предложа няколко покани за концерти-рецитали, при които Зорница Попова е била водеща. Тези покани аз ги подготвях, аз ги печатах с мои пари и ги раздавахме и препращахме с писма. * * * „ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА" - концерт на 27 април 1998 г. Ето какво пише отзад на поканата: Любовта да бъде с вас - Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас. които носите Божията Чистота. Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви - ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. Учителят Дънов * * * „ЕЗИКЪТ НА СЕДЕМТЕ ТОНА" - 4 юни 1998 г. Ето какво пише на поканата отзад: ЕЗИКЪТ НА СЕДЕМТЕ ТОНА-ЖИВИТЕ НОТИ ДО - Основен тон на Любовта. Той е подтикът на Любовта в материалния свят. Събраната енергия, която търси своя път да се освободи. Освобождение чрез Любовта. РЕ - Първата проява на свободата, подтик към правилно движение, посока към благоприятните условия на живота. МИ - Дава началото на мисълта, където се изразява направлението на всяко движение, целта, към която човек се движи. Основен тон на Истината. ФА - Условие да задържи спечеленото като вътрешно богатство. Урежда вътрешните условия у човека, играе важна роля за организирането му. СОЛ - Придобива мисловна енергия. Този светлинен тон предава духовен стремеж у човека. Основен тон на Мъдростта. ЛА - тон на живота. В него са условията, в които човек се проявява. Период на зреене. СИ - Най-високото стъпало, до което човек стига, създава духовно разположение. Закон за благодарност към всичко. Основният тон е този, с когото започва живота на човека! От Словото на Учителя Дънов * * * „СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ" -16 юли 1998 г. Ето какво пише отзад на поканата: СВЕТЪТ НА ВЕЛИКА ТА ДУША Начало на всички неща е Духът. Начало на Духа е Любовта. Зенитът на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи свобода. Край има само там, дето престават всички противоречия. Начало има само там, дето всичко е в съгласие. Светът е това, в което всичко се проявява. Само диханието на Единния, Вечен оживотворява всичко. От Словото на Учителя Дънов * * * „ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ" - 27 септември 1998 г. Ето какво пише отзад на поканите: Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода! Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани! Из Словото на Учителя Дънов Наистина Зорница Попова на последния концерт не се явява. А защо не се явява? Това е въпроса, на който тя трябва сама да си отговори. А другото, което е написано, е вярно. Всички случки и събития са верни. Но за моя голяма изненада бях преплел концертите. Как е възможно? Щом се е случило, значи е възможно. А за изясняване на случая ще приложа писмото, което изпратих на Йоанна Стратева на Рила на 10 август 1998 г., придружено с 300 покани и афиши за „Възходящия път", които тя раздаде на езерата. Бяха изпратени на Рила също 300 покани с афиши за следващия концерт - за „Призванието" - 8 октомври 1998 г. София, 10 август 1998 г. Здравей Йоанна, Привет от Вергилий и приятно прекарване на Рила. Изпращам ти писмо, с което те уведомявам за онова, което съм задвижил досега: 1. Както се уточнихме с тебе по телефона, аз задвижих концерта за 23 септември 1998г. Преди това се уточних с Божанка Ганева, че концертът ще бъда на 23, а на 22 да се прави обичайния наряд и чествуване по преценка на ръководството. 2. Говорих с Петър Ганев, уведомих го за концерта и той се съгласи да участвува като ми каза, че може би ще се качи на Рила. Аз му обясних, че на Рила можете музикантите да се уточните за програмата на концерта. 3. Концертът на 23 септември 1998 г. е на тема „Възходящият път". Направена е покана и отзад са сложени мисли от съответната брошура. Брошурата съм я извадил на ксерокс и я изпращам с поканите, за да може да работиш върху текста, както при всички концерти досега ида си подбереш съответни пасажи. Прави ми впечатление, че в последните концерти пасажите са много кратки. Слагай най- малко по 4-5 изречения. Това не вреди на следващото музикално изпълнение. 4. Извадил съм 400 покани, като триста броя ти се изпращат, за да ги раздаваш по твоя преценка по време, по място и на които хора решиш. 5. Изпращам ти и плакати-афиши, които ще закачите по твоя преценка където трябва. Ще дадете по един афиш да бъде окачен в палатката-книжарница, която е качена горе по мое нареждане, защото това е част от моята програма. 6. Задвижен е и следващият концерт на 8 октомври 1998 г, като ти изпращам също 300 покани и съответно афиши. Според мен този концерт трябва да бъде в същия салон по ред причини. Част от причините се намират в „Изгревът", том 8 на ср. 331, както и на 522, където пасажите са подчертани с дебели букви. Това е постановка на Учителя и трябва да се съобразяваме с нея. Освен това имаме и опита на предишните поколения, които се провалиха, понеже бяха сами причина да им се затворят условията за работа. Днес имаме условия за работа и трябва да бъдем внимателни. Ще слезеш долу в книжарницата-палатка, ще вземеш 8-ми том и ще си направиш необходимата справка. Текстът на „Призванието" го имаме, то е подготвено за работа, разделено е на пасажи още от първия концерт и текстът се намира при Виолета Гиндева. Този текст ще бъде четен с т нея и ще поканим още един мъж, вероятно артиста Юри Ангелов. Те трябва да прочетат „Призванието", защото с тях сме работили и те могат да издържат на напрежението. Освен това с Виолета Гиндева аз съм предвижил най-важните неща и аз не мога да я отхвърля. За останалите концерти водещ ще бъде Зорница Попова, така, както съм отбелязал в едната от поканите, които ги изпратих. А ти ще си подбереш музикантите и песните. Имаме достатъчно време. На Рила трябва да се раздават поканите, защото там строго и категорично е написано, че ние сме Школа, че има само едно Слово и един Всемиров Учител. Останалото са човешки измислици. 7. В поканата „Възходящият път" съм отбелязал всички певци. които са участвували досега. Допълнително ти ще се свържеш с тях и по твоя преценка ще предложиш на всеки да участвува. Ако не в първия, то във втория концерт. Във втората покана не съм отбелязал имената на музикантите, понеже това допълнително ще се уточнява. 8. Оставил съм тук по 100 покани от двата концерта, като първата покана ще бъде раздавана през месец септември сутрин на Паневритмия. А втората покана ще бъде раздадена по време на първия концерт, на 23 септември 1998 г.. тогава ще бъде съобщено и за следващия концерт. А на 22 септември, на чествуването ще се съобщи за концерта на следващия ден. 9. Защо изпращам поканите и афишите на Рила? Аз имам цел. Аз имам програма и според тая програма движа в момента няколко неща: а) „Изгревът", и съм стигнал до 8-ми том, който е отпечатан. б) Аз движа, ръководя, направлявам издаването на неиздаваното Слово на Учителя по оригинал. В момента досега са излезна ли десет годишнини, като "Утринните слова "успяхме да ги издадем до края. В момента работят пет екипа от цялата страна и са под мое пряко ръководство и отговарят само пред мен. Всеки един екип има по 4-5 сътрудници и това означава, че към 60 човека работят с оригиналното Слово на Учителя. Тези 60 човека непременно ще се качат на Рила и те са служители на програмата и чрез нея реализират себе си, защото имат възможност да работят за Учителя и за Господа. в) В момента отново задвижих концертите по моя програма, понеже смятам, че само със Слово и музика на Учителя в бъдеще ще се работи. Освен това на концертите показваме онези томчета, които сме отпечатали, макар че на 90% от зрителите не им изнася това и не им е приятно, защото не могат да се примирят някои, че координаторът съм аз. Затова задвижих тези концерти. А как работя с теб и как движим организацията, ти знаеш най-добре. Програмата осигурява възможност да се реализират стотици хора. Направи сметка в последните концерти колко хора участвуваха и то успешно. А залата бе пълна винаги от порядъка на 350­400 човека. И всички ръкопляскат на музикантите, а не на мене. Аз получавам поздравления от Онзи, който ми е начертал програмата и ме е изпратил да я движа. 10. По мой план е качена книжарница „Изгрев"в палатка на езера та. Тя има за цел да покаже онези десет годишнини издадени Слово на Учителя Дънов по оригинал. Но това се издава по моя програма, аз движа нещата, а не някой друг. Яна и Жана са служител и на тая програма. Те имат горе строго определена задача, да показват книгите и да ги продават. Забранил съм им да участвуват във всякакви ръководства, комитети и пр. и да не се бъркат в работата на онези, които организират лагера на Рила. Понеже аз имам телефонна връзка с тях. вече ми беше съобщено, че някои от така нареченото ръководство на Рила се опитва да създава проблеми на книжарница та. Искам да те предупредя, че единствено, което е оригинално на Рила, това са издадените томчета по оригинал. Другото, което се прави сега на Рила, не е по Учителя и няма нищо общо с Школата на Учителя. Доказателство: 11. Спомняш ли си през лятото на 1995г. ти качи 100 комплекта от „ Изгревът". 2-ри и 3-ти том, но по инициатива на Елена Николова и на Благовест Жеков ти бе забранено да ги продаваш и ти ги послуша. А те са врагове. Какво направиха досега? Та в 3-ти том е описан живота на Рила по времето на Учителя от Борис Николов. Забраниха, да не се знае какво е било. Та днес никой от вас не знае как е протичал един ден на Рила от сутринта до вечерта по време на Учителя. Това, което правите на Рила сега не е по Учителя, а е отклонение. Трябва да се обучавате и то чрез „Изгревът". 12. През 1996 г. Вихър Пенков с раница качи 20 тома от том 5-ти на Мария Тодорова на езерото на Чистотата на 18 август. Изреждат се 600 човека покрай книгата и всички се подиграват, като нито един не купи една книга. А том пети е „Вътрешната Школа на Учителя. "На 19, следващия ден, Невидимият свят взе мерки, изпрати мъгла и дъжд до края на месец август и затвори външните условия. Това ти го пиша, защото има опасност някой от ръководството горе да предприемат някои мерки срещу книжарницата, която аз съм изпратил горе и ако стане това, аз ще реагирам много остро и категорично и с това поколение няма вече да работя и те приключват за мене. Небето ще затвори условията. Това не е пророчество, а само и наблюдения и становища, които защитавам цели 30 години. Книжарницата на никого не пречи. Освен това там ще дадеш два плаката да бъдат закачени за двата концерта. Това е една и съща програма, която аз движа. 13. Преди един месец имах среща с Мария Ташева при Марийка и й диктувах и тя си записа всички филми, заснети по времето на Учителя, които се намират у нас или в чужбина. Казах й, че кога то те дойда т при мен. то ще бъда т предадени на нея, а Йоанна Стратева ще бъде консултант по музикалната част. Консултантите ще ги избирам аз и аз ще движа този въпрос. Тя се съгласи. 14. През 1992 г. предадох на Ина Дойнова и на Павлина Даскалова оригинала от оригиналния текст на Паневритмията, описан от Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Трябваше да се приложат снимките на Васко Искренов на брой 80 към текста и щеше да бъде публикувана оригиналната Паневритмия. Но онзи, който държеше снимките, не ги даде, за да може неговата приятелка Мария Митовска и някои други от чужбина да издават своя Паневритмия. Ако беше излезнал оригиналът, въпросът бе приключен Без да ме питат и без мое разрешение те предават материала на Стефан Калайджиев и той включва в него друг материал, разни чакри на йогите и опорочават оригинала. Кой е виновен за това? Виновни са и двете - Павлина и Ина. Това е подигравка с Паневритмията на Учителя и предателство към Школата на Учителя. 15. Школата на Учителя е създадена, за да се издаде Словото на Бога. Днес Школата я няма, но съществува Словото Му. В момента то се издава по оригинала. Всички онези, които наливат вода във воденицата на Асоциацията, са врагове на Школата. Те издават променено Слово на Учителя, за тях Михаил Иванов и Учителят са от една и съща категория. Внимавай да не те подмамят, за да отидеш да им свириш на техните сбирки на долната хижа ида наливаш вода в тяхната воденица. Онези, които създадоха фондация, са също врагове на Школата. Те работят с чужди пари. Учителят казва: „Ако искаш да разрушиш едно духовно общество, внеси в него пари." В момента това става. Астрид като купи апартамента от Николай Дойнов, направиха ли нещо като книжарница, като клуб, библиотека? Помниш ли, че оттам откраднаха от „Изгревът" - от2-ри и З-ти том по 80 бройки? Пълен провал. Помниш ли с какви пари се купиха места на Бистрица ? А този проблем е описан в „ Изгревът", има решението на Учителя и опитът на предишните поколения. Та нали Красимир се подведе по тази линия и си продаде триетажната къща? Аз го предупредих, че това е клопка и измъкване от нея няма. Внасянето на чужди пари чрез така наречената Фондация за разни инициативи има обратно действие и то разрушаващо. Аз съм забелязал, че те, когато финансират един концерт, вкарват други сили в залата, които нямат нищо общо с духа на песните на Учителя. Това мога да ти го докажа чрез направените записи. 16. Настоящото писмо ти пиша, за да те уведомя как са нещата според мени да ти дам възможностда се измъкнеш от клопката, която е подготвена на Рила. Как ще се измъкнеш? Веднага раздаваш поканите за концертите, залепвате афишите и започваш да работиш с музикантите за предстоящите два концерта. 17. Насочвай онези, които познаваш, да ходят в книжарницата. Ако не купуват, то поне да оглеждат книгите. Там е оригиналното Слово на Учителя. Учителят присъства на Рила чрез издаденото оригинално Слово. Онова, което се прави сега на Рила, не е по Учителя. Дори и Паневритмията е променена. Единствено, което е непроменено, са отпечатаните томчета от оригиналното Слово на Учителя. А те са в книжарницата горе. Жана и Яна са служители на моята програма и отговарят за отпечатването на Словото и за разпространението му. Това го казвам, за да знаеш, че аз присъствам с тях горе. Когато започнеш да раздаваш поканите за двата концерта и окачиш плакатите, тогава и аз ще присъствам с теб на Рила. Ти знаеш от опит, че каквото сме захванали с теб по отношение на концертите, сме го реализирали. Ще сполучим и сега. Припомни си. когато за пръв път аз организирах в началото концерт и това беше по случай 120-годишнината на Георги Куртев в камерна зала „ България", то Братският съвет ви забрани да излизате на концерта. Тогава аз ти казах, че има две възможности: или да избираш мен, или да избираш тях. Ти избра мен. Досега аз съм организирал и финансирал към 20 концерта, в които ти си движеше програмата с артистите. Издадох осем тома „Изгревът" и стотици хора имат вече историческа проекция. Издадени са вече десет годишнини от неиздаваното Слово на Учителя по оригинал, като това нещо го движа аз, а не някой друг. 18. Тези неща ги написах, защото горе на Рила ще има невероятен разкол тази година ида не вземеш погрешна посока. Ти трябва да се качиш на вълната, която ще ни прехвърли към 2000-та година. Как ще се качиш? Ще се качиш с концерта „ Възходящият път" и ще стигнеш до „ Призванието". Онези, които се противопоставят на моята програма, ще се противопоставят на този. който ме е изпратил. И тогава вълната при своя пад ще помете всички останали и ще бъдат лишени от условия и възможности. Ще настъпи новата диктатура и ще бъдат спрени. А онези, които са на гребена на вълната, ще продължат нататък, защото новата диктатура ще допусне концертите по Слово и музика на Учителя Дънов, по начина, по който ги провеждаме сега. Пожелавам ти успех. Убеден съм, че ще се справиш. Вече знаеш моето мнение по тези въпроси и ти е определена програмата за действие. В тази програма ти имаш свободата да работиш по същия начин, по който си работила досега с мен. Всичко най-хубаво. от Вергилий. Дойде времето и на 3 октомври 1998 година бе изнесен поредния и последен концерт-рецитал: 100 ГОДИНИ ОТ ТРЕТИЯТ ЗАВЕТ ГОСПОДЕН Концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя Дънов Призвание към народа ми български синове на семейството славянско Дадено чрез Учителя Дънов на 8 октомври 1898 г. от Ангел Елохил, Ангел на Завета Господен, Ръководител на българския народ и Повелител на целокупното Славянство Водещ: Виолета Гиндева Участвува: Камерен състав,."Изгрев" с певци и инструменталисти-солисти Дом на техниката 3 октомври 1998 г. Ул. ..Раковски" 108. зала 4 събота от 11 часа Ето какво бях избрал за посвещение и написано отзад на същата покана за концертите: Единствено българите и славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировият Учител Беинса Дуно и чрез Ангел Елохил, който е Ангел на Завета Господен. Ангел на Третият завет на Бога към човеците. Първият завет на Бога към човечеството е Словото на Бога чрез пророците в Стария Завет. Вторият завет на Бога към човечеството е Словото на Бога чрез Исуса Христа Третият завет на Бога към човечеството е Словото на Бога чрез Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. Из Словото на Учителя Дънов И така премина една епоха, започвайки от първия концерт на 15 юни 1991 г., за да се стигне до последния концерт-рецитал на 3 октомври 1998 г. Бяха организирани от мен към 20 концерта по Слово и музика на Учителя Дънов. Бяха качени на сцената към 20 музиканти, за да се реализират като такива. А 90 % от концертите бяха финансирани от мен. И най-интересно бе, че всички музиканти кой по-рано, кой по-късно, воюваха срещу мен, подписваха се под писма, написани срещу мен. Всички без изключение. А защо? Кои бяха Силите, които ги движеха срещу мен? Та нали аз ги качвах на сцената, организирах им концертите, изпращах поканите, закачвах афишите. Това хора от света не биха го направили. Там има морал и етика, задължителна за музикантите, иначе не биха могли да съществуват. А знаете ли, че нито един от музикантите не влезна в книжарница „ Изгрев", за да види поне оригиналното Слово на Учителя Дънов, което се издава по моя програма? Не дойдоха, не влезнаха и никой не си купи дори една отпечатана книжка. И за „Изгревът" също не влязоха. Не го купуваха и не четяха. А откъде ще знаят? От никъде. Макар че на някои от тях родителите им бяха от Братството, но те като музиканти - певци или инструменталисти се впуснаха да хармонизират песните на Учителя Дънов и така вкараха чужд дух, така направиха чужди по дух хармонизации. И това, което днес те изпълняват, са хармонизации, разработки на съвсем чужд дух в сравнение с Духа от Школата на Учителя. Откъде това знам? Моля, аз съм свършил работата на всички музиканти от времето на Школата, работил съм с тях и знам кое е по оригинала и къде е Духът, който движи песните на Учителя. Това бяха най-подготвените музиканти, които Небето бе ги подготвило и изпратило при мен. И аз работих с тях. Аз моята програма си изпълних засега. Но те не си издържаха изпита с мен. И последния пример е със Зорница Попова, която я хвърлиха да воюва срещу мен. Та нали аз я качих на сцената? Качих една никому непозната студентка и тя на всеки концерт рецитираше пред пълна зала от 400 човека. Та вие извършихте престъпление към мен и към нея. Защо я хвърлихте в огъня за да изгори, нали беше ваша приятелка? Аз последния концерт с това поколение музиканти проведох. Повече с тях не може да се работи. Ще се чака друго поколение музиканти, които трябва да се подготвят чрез „Изгревът" и чрез оригиналното Слово на Учителя Дънов. Онзи кредит, отпуснат от Небето за днешното поколение музиканти, ще се отнеме. Те няма да имат вътрешни условия за работа. Няма да могат да работят, защото и външните условия ще се променят. Как? Когато на един концерт при едно музикално изпълнение не присъствува Духът от песните на Учителя, тото е безлично, то не носи живот. А където няма живот, няма нищо. Има пустош. Затова ще се чака следващото поколение музиканти. А дотогава, докато се чака, ще си свършим онази работа, за която сме изпратени - да издадем оригиналното Слово на Учителя и да публикуваме цялата поредица от „Изгревът". Амин.

Вергилий Кръстев „Изгревът" том IX пристига с небесна колесница Този том бе обемист и дълго време се набираше, повече от 6 месеца. И от 1.Х.1998 г., когато го дадохме да се работи, започнаха да се развиват бурни драматически събития около нас. Изневиделица изскочиха всички прикрити врагове и започнаха да ни атакуват. А аз ръководех програмата за отпечатване на Словото на Учителя Дънов по оригинал. Много екипи от провинцията, с които работехме, се обявиха срещу мен под внушение на други враждебни Сили. Разделихме се с тях, случаите са описани в том IX на „Изгревът". С онези, с които работехме, и които работеха в книжарницата на ул. „Граф Игнатиев" 28 - книжарница „Изгрев", също се разделихме. В един обикновен ден ние разбрахме, че те работят срещу нас, като изпълняват нареждания на двама господари от две различни места. Техните господари не знаеха нищо и не можеха да знаят, защото не бяха чели „Изгревът". Но ни следяха отблизо какво правим, откъде идват и къде отиват парите ни за печат и как се харчат. Ако беше само това, то бе поносимо. Изведнъж разбрахме, че те ни пречат. Първо ни затрудняваха в работата ни с екипите, които набираха Словото на Учителя Дънов. Пречеха ни ежедневно с всички възможни начини. А те получаваха заплати при нас. И то не лоши, а прилични. Второ, в един също обикновен ден видяхме, разбрахме как са източвани парите ни. Целта бе финансово да се обезкървим и да замрем. Това ставаше по три начина. Изпращаха се книги по провинцията, книги с по-ниска цена от тази, която сме приели да се продават. Тази загуба бе голяма, защото от години се практикуваше този начин. В книжарницата се продаваха книги, оставени и от други издатели, по определени цени, а се изпращаха с по-ниски цени. Разликата се плащаше от нас. Търпели сме големи загуби, без да знаем. Другият начин бе, че се изпращаха повече книги от обявените по списъка. Чак когато един съвестен разпространител ни обърна внимание на този начин на източване на парите, ние се стреснахме. Третият начин бе, че се продаваха книги, прибираха се парите в джобовете им, без да се впишат в тетрадката. А онова, което бяха написали, точно отчитаха, за да не се усъмним. И когато аз трябваше да реагирам, то се разбра, че беше изчезнала една папка с документи от банката, без която не можехме да приключим финансовата 1998 година. Изкарахме копие, но трябваше да платим много, много пари. И като похлупак на всичко изчезнаха и дискетите със записаното Слово на Учителя Дънов, на всички издадени беседи. Откраднаха ги, за да ни попречат. И да ни спрат. Започнах люта битка. Един след друг се разделяхме с хора, които ни заобикаляха с цел да ни пречат и спрат в работата ни. Това беше външната страна на битката, която водихме. Но Небето ни съдействува и през това време успяхме да издадем по една годишнина от Словото на Учителя Дънов за всеки месец от 1.1. до 1 .V. 1999 година. А в провинцията, разпространителите на издаваните от нас книги също работеха срещу нас. Те получаваха книгите с 20% търговска отстъпка. Но ги получаваха на консигнация, т.е. не заплащаха предварително за тях, както това се прави на книжната борса, където плащаш, купуваш книги, но не знаеш дали ще ги продадеш. А това може да бъде гибелно за търговеца на книги. Освен това започнаха с нашите книги да си правят замяна с други книги. Продаваха ги на завишени цени, далеч по-високо от обявените от нас цени. Нашите книги бяха евтини, но ние не можехме да контролираме към 26 разпространители в цялата страна. Но ни докладваха. Започнаха да задържат парите от продадените книги, работеха с нашите пари. Дори се хранеха с тях. Когато запитвахме, отговаряха, че не са ги продали. Дори имаше някои безочливи, без да си изплатят книгите, искаха още. С нашите книги имитираха някаква своя дейност, разнасяха ги, представяха се за големи величия. Но това беше до един момент, когато аз спрях всичко. Отрязах всички разпространители Започнахме да си прибираме непродадените книги. Оказа се, че са ги продали, но нямат пари да ни се изплатят. Реагираха по един и същи начин. Първо с изненада. После с озлобление. Разделяха се с нас като неприятели. А с парите на моята програма се хранеха и търгуваха. Сега ще разпространяваме по заявки, за което изпратихме публикуваното съобщение с цените на книгите. А когато трябваше да приготвя материала от „Изгрева", том IX от стр. 756­864, битката се водеше и в невидимия свят. По това време се определиха много хора по кой път да вървят. А всички наши противници, дори и врагове, работещи под прикритие бяха оголени. Булото, което ги покриваше, изведнъж падна и те се оголиха и се видяха в своята голота на пошлост, лъжа и кражба. Всичко това го видяхме, срещнахме се с него и го преживяхме. И го описах в „Изгревът", за да се знае. Всички очакваха да спрем работата си. Дори чувахме подхвърлени изрази: „Те са унищожени и вече умират." Но ние се държахме още на крака! Но ние водихме битката, без да отстъпим. Изведнъж Небето се отвори и изпрати своята помощ. Дойдоха хора външни, от света, но близки по дух, и ни подкрепиха. Ние бяхме вече в един и същи Дух. Сбъдна се онова, което преди 30 години Мария Тодорова ми казваше за едно изказване на Учителя: ..Ще дойдат готови души от света и веднага ще започнат да работят за Делото Божие." И точно това стана по време на тези събития. Дойдоха, застанаха зад нас, помогнаха ни и ние продължавамe да издаваме. Вижте списъка, който прилагаме. Че това никак не е малко. Дори е много за простосмъртни хора като нас. Етапите, през които минавахме за подготовката за печат на „Изгревът", том IX, бяха трудни, с много противодействия от онези Сили, които не желаеха да излязат напечатани деянията на Черната ложа. Печатницата също преминаваше през затруднения. Дори в последния ден се бе счупила една от машините за подвързване Но вече бяха останали много малко книги. Книгата бе натоварена на камиона. Обикновено в 12 часа през нощта той тръгваше от Търново и в 7 часа сутринта пристигаше в София. Но тук, в нашия случай от три дни валеше дъжд и в Търново, и в София. Те бяха я натоварили на сухо. Но как щяхме да я разтоварим на дъжда? Той трябваше да спре да вали по някакъв начин. А кой можеше да го спре и да му заповяда да не вали? Цяла нощ не спах. Разхождах се насам-натам. Молех се непрекъснато. Виждах как камионът се движи непрекъснато в дъжд, а когато пресичаше Балкана, имаше и мъгла. Обърнах се към Учителя с молба. Исках само един час да не вали. Само за един час щяхме да разтоварим, иначе книгите щяха да се намокрят и повредят. Когато колата пристигна, дъждът спря за един час. Разтоварихме я. Когато камионът тръгна, отново заваля. Благодарих на Небето, че ни отвори един прозорец от един час. Всички, които помагаха при разтоварването, бяха изумени от този факт. Тук бяха Жана Иванова, Вихър Пенков, Тони Василев, Момчил Николов от Стара Загора, моя милост - Вергилий, брат ми Стефан Кръстев, шофьорът на колата, на име също Стефан, който ни помагаше. Рожденият ми брат Стефан обеща да напише стихотворение за този необикновен ден, стоварването на „Изгревът" том IX на 27.04.1999 година, когато дъждът спря. А аз реших да поместя това стихотворение и да опиша целия случай во кратце, как „Изгревът" том IX пристигна с камиона, придружен от Небесната колесница на Небето и на Небесното войнство. Има Един Бог, Едно Слово, Един Учител-Беинса Дуно. Амин. „Изгревът" том 9 от 1999 година идва Автор: Стефан Кръстев Дата: 27.04.1999 г.

8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ I. Деянията на мозайкаджийската бригада на майстор Бертоли и майстор Борис. 1. Отклоняване на младежите, влезнали в Младежкия окултен клас и напускане на класа, за да правят комуни, като част от тях се разболяват и си заминават от този свят. 2. Друга част напускат факултетите, в които следват, някои завършват, но не си взимат дипломите и отказват да работят с тях, а стават мозайкаджии в бригадата на майстор Бертоли и майстор Борис. 3. През 1945 година, след заминаването на Учителя Дънов, на майстор Бертоли се осигуряват средства във Франция да издаде книгата „Учителят", но това не го прави. През това време тук на семейството му се осигурява седмична издръжка от мозайкаджийската бригада на Борис, на брой 100 човека. 4. Майстор Борис предава на майстор Бертоли едно цяло течение на машинописен текст неиздадени беседи и лекции на Учителя Дънов, да ги изнесат в Италия, с цел да се отпечати Словото му на френски и италиански езици. 5. По-късно този материал се прехвърля във Франция при Анина Бертоли, дъщеря на Бертоли и по професия шивачка. И пак с цел да се издават и превеждат на френски език. Това не става по известни описани вече причини в „Изгревът". 6. Всичко това се прави по линията на мозайкаджийската бригада, по професия мозайкаджии, едните решават, другите решават и накрая - нищо. Никакъв резултат. А защо? Има отговор. Ето го: 7. През 1972 година Борис Николов ме определи за негов приемник и ме посвети в тайната на този архив. Беше уведомена Анина Бертоли. След 1986 година се явих при Анина Бертоли, която бе дошла в София, разказах й всичко и тя обеща да ми го предаде. Дори написа собственоръчно на лист адреса на рождения си брат Pietro Bertoli. 8. По-нататък аз предприех мерки, за да прибера целия архив в България чрез Величка Няголова, която живее във Франция. Но се явиха Сили, които противодействуват, та чак досега. Случаят е описан в „Изгревът", том VIII, стр. 559-562, 572-596 и том IX. стр. 791-797, дори има продължение и в том X. 9. Цялата тази верига, от 1945 до 1999 година преминава от майстор Борис чрез майстор Бертоли през шивачката Анина Бертоли, та се стигне до приятелките на Анина, които предават архива на семейство Гобо. Кой движи всичко това? Това е Духът на Заблуждението. Той е същият, който ръководи Михаил Иванов във Франция, майстор Борис тук и Бертоли, който е и тук, и там, и къде си още не знам. 10. Къде е цялата загадка? В тялото на Борис пребиваваха двама съквартиранти в една къща. Единият бе Борис Николов, който бе от Бялото братство, а другият бе майстор Борис, който бе от Черната ложа. Тази трагедия се разиграваше върху всички съвременници на Учителя Дънов. Единият - Борис Николов - решава едно, а другият на следващия ден - майстор Борис - отменя предишното решение. Събират се на съвещание и вземат решение. След два дни Борис прави точно обратното. Всички са изумени. Отиват при него и питат: „Защо променяш решението?" - „Така реших." И това е 45 години, от 1945 до 1992 година. Пълен провал. Единствено Мария Тодорова се опитваше да коригира нещата. Но след като си замина през 1976 година и оттогава, до 1992 година, всички объркани решения и действия бяха взимани от майстор Борис. Но никой не знаеше, че това не е Борис Николов! Никой! 11. Аз различавах двамата съквартиранти в едно и също тяло. Веднага щом го зърнех, знаех с кого имам работа. Единствено Мария Тодорова и аз знаехме за цялата трагедия. Тя се бореше да оправя белите, сторени от майстор Борис. И затова всички я мразеха заради него. 12. Обикновено от 10 срещи с него най-много 3-4 пъти съм срещал Борис Николов в тялото му, а другите 6-7 пъти бе майстор Борис. Беше невъзможно да се работи. Аз трябваше да стоя при тях, за да спася онова, което можеше да се спаси. Това ще го опиша подробно в един от следващите томове. Материалът е готов. Единствено когато му записвах спомените на магнетофонните записи, в тялото му бе истинският Борис, т.е. Борис Николов. II. Кой е господарят и кой е слугата в мозайкаджийската бригада на майстор Борис Още през 1972 година представих своя план на Борис Николов да се преснимат всички непечатани беседи на негативни филми, за да се съхранят за 100-200 години. Съгласи се. Направихме опит, като лично заснех една годишнина и дори му я прожектирах с прожекционен апарат на стената в стаята му, като опънахме един бял чаршаф. Хареса му. Трябваше да продължа. Но не се разбрахме. Той искаше да му предавам негативите и оригиналите и да ги препраща по своите незнайни канали, Аз не се съгласих. Казах му че аз съм приемникът и всичко остава у мен. Намеси се майстор Борис и той обърка всички. Аз не отстъпих пред майстор Борис. И досега! След като бяха съхранени и запазени от многобройните обиски непечатаните беседи и лекции на Учителя Дънов, майстор Борис решава и ги предава на Лалка Кръстева да ги „опресни", т.е. само да ги препишат. Но тя започва да ги редактира и променя Словото. Случаят е вече описан. Тук е виновен майстор Борис за този провал. И никой друг! Престъплението към Словото е извършено - то е редактирано, променено и преписано на пишуща машина в 4 екземпляра. Раздава се на 4 лица за съхранение. По някаква „случайност'' аз прибирам по 1 копие от преписа и съответния оригинал. След като окончателно Борис Николов напуска тялото си, в него остана да живее майстор Борис. Всички наблюдаваха промяната, но не можеха да си я обяснят. Само аз знаех. Аз престанах да ходя при него, защото майстор Борис бе мой враг и враг на Словото на Учителя и на Братството. Никой не допускаше такова заключение, което аз съм давал още отпреди. Аз не мълчах! След като едното копие е изнесено в чужбина и днес не може да се върне по вина на майстор Борис и майстор Бертоли, то се започва новото голямо предателство. Майстор Борис започва да организира издаването на промененото вече Слово на Учителя Дънов по негова вина чрез Лалка Кръстева. Отива майстор Борис в град Бургас при Кральо Кралев и настоява да се основе издателство, което нарича „Сила и Живот", дава погрешна емблема - запалена свещ, поставена в равностранен триъгълник, което е знак на Черната ложа, на която принадлежи майстор Борис. Намират компютър чрез измама и чрез чужди пари и то от михайловистките групи в Англия и започват да печатат промененото Слово (виж „Изгревът", том IX, стр, 829-831), Цялата верига, организирана и създадена от майстор Борис, се задействува. Тя започва от Лалка Кръстева, която е променила Словото на Учителя Дънов (виж „Изгревът", том IX, стр. 779-781). Преминава през Георги Петков от Габрово, който съхранява едното копие на променените беседи на Учителя Дънов, преминава се през Мария Кисова, която присвои дома на Борис, отива в Бургас при Кральо Кралев и чрез дъщеря му Милка Кралева започва да се отпечатва промененото Слово на Учителя Дънов. Ето това реализира майстор Борис. Делата са налице. Всички имена от неговата верига са налице с факти и документи за деянията на Духа на Заблуждението, който е Господар на Черната ложа. III. Какво направиха слугите на Черната ложа в лицето на мозайкаджийската бригада. 1. Откраднаха архива на Савка Керемидчиева от Витоша чрез Боян Златарев по внушение на Петър Филипов. Боян бе мозайкаджия от бригадата на майстор Борис, (виж „Изгревът", том III, стр. 109-115). 2. Откраднаха архива от „Резньовете" на Витоша. Това го направи Боян Златарев по нареждане на Петър Филипов и внушение на Лалка. Виж „Изгревът", том III, стр. 197-206. Петър Филипов бе мозайкаджия от бригадата на майстор Борис. 3. Лалка Кръстева, след като прибра 5-6 тефтерчета от архива на Савка, започва да ги преписва и да ги раздава на онези, които й даваха пари, с които да плащат за преписа на редактираните от нея беседи. Онези 19 000 лева, които се равняваха на 2 тристайни апартамента, бяха други пари, занесени чрез Нестор Илиев. Сега се даваха други пари. Ето. брат Стойчо Стойчев от Нова Загора ми изпраща една тетрадка, препис на Лалка от тефтерчетата на Савка. Но той е дал навремето 15 000 лева, което е била една много голяма сума. Такива преписи има и на други места. Лично аз притежавам няколко такива преписа. И какво става по- нататък? Според плана на мозайкаджийската бригада на майстор Борис, как се развиват събитията? 4. Ето, сега, през 1999 година излезна от печат една книга - „Дневникът на Учителя Беинса Дуно" (Петър Дънов) (с ISBN 954-9903-01-X) на издателство „Дар Логос", като в нея са написани текстовете от преписите на Лалка от откраднатите тефтерчета от архива на Савка. Там дори са поместени 7-те разговора на Духа, които бяха публикувани в „Изгревът", том II, на стр. 3-103 с разясненията от моя милост. 5. Според мен едва ли някой българин може да се ползва от тази книга, защото тя е отпечатана с лъжа и измама, ръководена от Духа на Заблуждението. А където е Духът на Опорочението. то Духът на Истината не присъствува. Там няма дух, защото там е Господар лъжата. Текстовете са заключени за човешкото съзнание от Духа на Истината, за да не бъдат опорочени. Хайде четете! Ще разберете ли нещо? Нищо няма да разберете. Лъжата при всички случаи е лъжа. Тя е една и съща. 6. Искате доказателства. На отпечатаната книжка има посвещение: „Посвещаваме това издание на Лалка Кръстева, събрала и съхранила Словото на Учителя." Ами това е лъжа с хиляди крака и хиляди уста. Та нали Лалка ги открадна чрез Боян Златарев и Петър Филипов тези тефтерчета? Нали тя промени Словото на Учителя чрез своята редакция? Днес 15 екипа, под мое ръководство, 2 години работят и те виждат много добре зачеркванията на думи и изречения на дешифрираните стенограми и онова, което тя е сложила от себе си. Този архив, който е у мене, утре ще бъде предаден в Държавния архив и следващите поколения сами ще проверят, че това, което пиша, е верно. И ще прочетат имената на лъжците, защото те имат имена, и тук имена на лъжци и крадци, но имат същите имена и горе, в Невидимия свят със същите им деяния. Каквото е долу. таквоз е и горе, в Небесната тъмнота. 7. А в „Бележки на издателя" от същата книга, на стр. 271, са написани неверни неща. Освен това тези хора изобщо не знаят как са нещата, защото са извън тях. Дори не са чели изобщо „Изгревът", та поне да си направят труда. Но едно е ясно че те са от същата верига, която се движи от Духа на Заблуждението, който ръководи и мозайкаджийската бригада на майстор Бертоли и майстор Борис. 8. И в заключение какво може да се каже за мозайкаджийската бригада на майстор Бертоли и майстор Борис: а) Те са служители на Черната ложа. б) Те изнесоха навън, в чужбина, едно течение непечатани беседи и лекции на Учителя Дънов. в) Това са същите Сили, които действуват чрез техните приемници и не връщат оригиналите в България, за да ги отпечатаме по оригинала. г) Това са същите разрушителни Сили, които чрез майстор Борис организираха редактирането и промяната на оригиналното Слово на Учителя Дънов. д) Това са същите Сили от Духа на Опорочението, които организираха издателство „Сила и Живот" в Бургас и отпечатват променено Слово на Учителя под редакцията на Лалка. е) Духът на Заблуждението и Духът на Опорочението днес действуват чрез своите слуги, наредени в една верига и завързани един за друг. След това се явяват втора, че трета верига. Целта е чрез промененото Слово на Учителя Дънов да се промени пътят на Неговите последователи. И това те го правят напълно успешно. Това трябва да им се зачете. Аз го зачитам, защото делата им това показват. Нищо повече. Делата на техния Господар са еднакви с деянията на слугите. Те идват от хиляди години и днес са тук, Те са дисциплинирани и служат усърдно на своя си господар. Безпрекословно. ж) На този етап те присъствуват, те действуват и поради което отклонението от Школата на Учителя Дънов е тотално и невъзвратимо за онези, поели по този път. Връщане назад няма. В никакъв случай! з) А Духът на Истината е в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. То е свещено и неприкосновено! Мечът на Духа - това е Словото! И той ще разсече на две делата им - отляво ще падне лъжата, а отдясно - опорочението. И ще остане чистото, оригинално Слово на Учителя Дънов. за онези поколения, които ще искат да се поят от Божествения извор на Неговото Слово. Божественият извор е един, чист и животворящ в Дух и Истина. Ние сме част от Небесното войнство, което охранява, защищава Словото на Учителя Дънов и с живота си полага неимоверни усилия Словото на Бога да се отпечати в своя оригинал. Амин. Има един Бог, Едно Слово, Един Учител - Беинса Дуно. Има една Школа на Всемирното Велико Бяло Братство, създадено от Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Тази Школа присъствува чрез Словото на Великия Учител на Земята, в духовния свят и в Божествения свят. Тази Школа съществува, за да претвори Словото на Великия Учител Беинса Дуно в живот чрез делата человечески, за да се превърне земният човек в Небесен човек, за да стане животворящ дух с душа всеобхватна като Вселената. Дух мощен като Бога и едно с Бога. Амин.

7. СЪОБЩЕНИЕ Излезна от печат том IX от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Книгата е със същия формат както първите осем тома. Съдържа 54 коли = 864 страници плюс три коли по 16 = 48 страници снимков материал, с който се онагледява представеният материал от времето на Школата. Представени са снимки на Учителя с ученици, отпечатани на цяла страница. Всяка страница съдържа 52 реда по 70 знака на ред. В том IX са представени спомените на стенографката Елена Андреева от Школата на Учителя Дънов. Цената на една книга е 8000 лв., като 25% от стойността на книгата се дава на разпространителите. Томовете от I до VII включително са по 7000 лв. За един брой. Том VIII е 8000 лв. Онези, които желаят да я получат чрез заплащане, могат за справки да се отнесат до книжарница „Изгрев". Книгата ще бъде продавана в книжарница „Изгрев" на ул. „Граф Игнатиев" 28 в безистена близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, телефон 893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове. Спомените на стенографката на Учителя Дънов, Елена Андреева, съдържат следните раздели: 1. Родена в робство под пътеводна звезда и освободена чрез Дух и Слово (стр. 3-524). 2. Образът на Учителя през моите очи (стр. 525-574). 3. Моят роман (стр. 576-668). 4. Записване Словото на Учителя Беинса Дуно (стр. 669-755). Включен е разделът „Духът на Истината в Словото на Учителя Петър Дънов, Всемировият Учител - Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в езиците и думите на человеците земни" от Вергилий Кръстев (стр. 756-863). Тук ще намерите доказателства за промяна и преразказване на Словото на Учителя Дънов от така наречените негови последователи. Словото, което е издавано до 1950 г., е преразказано и подменено от човешки умове. Дадени са факти за промяна на Словото, което се печата от 1990 до 1999 год., и което се отпечатва умишлено и целенасочено. Целта е като се подмени и промени Словото на Учителя Дънов, с това да се отклонят неговите последователи. Ето защо целият им път вчера и днес, от 1945 до 1999 год. е целенасочено отклонен и няма нищо общо с Школата на Учителя Дънов. Дадени са факти, доказателства, документи. Неоспорими. И проверуеми. И то от всеки. Прочетете, проверете и се определете на кого да вярвате и кому да служите. На човешките умове или на Духа на Истината в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Има Един Бог, Едно Слово и Един Учител - Беинса Дуно! Съставителят и издателят на том IX „Изгревът" е Вергилий Николов Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София 1505, тел. 447-953. Търсят се спонсори за том X на „Изгревът". Вергилий Кръстев

4. ПИСМО НА ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 Г. НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Уважаемо семейство Jean-Louis и Arlette Gobeau, 1. Настоящото писмо до вас се изпраща от Жана Венкова Иванова от София. Аз съм тази, която издава оригиналното Слово на Учителя Дънов, по програма, ръководена от Вергилий Кръстев. 2. Досега за 2 години сме издали 40 заглавия книги от оригиналното Слово на Учителя Дънов. До 31.08.1999 г. ще издадем още 10 заглавия. Всичко това се ръководи от Вергилий Кръстев. Изпращам Ви заглавията на отпечатаните книги, на български. 3. Живея в центъра на гр. София, където едновременно се намира и книжарницата, в която всеки може да си купи тези книги, които са много евтини. Освен това аз съм тази, която организира изпращането на отпечатаните книги по цяла България. 4. Така че аз не съм случаен човек, който Ви пише това писмо. А защо ви пиша? Ще ви обясня точно и кратко. А дали сте съгласни с мен - това си остава ваша работа. Аз съм длъжна да ви уведомя. 5. До този момент са излезнали от „Изгревът" 9 тома. Тези книги се купуват от последователите на Учителя Дънов. Те се продават също в моята книжарница и аз ги разпространявам из страната. И от тях какво научавам? 6. В „Изгревът", том VII, на стр. 648-672, са публикувани спомените на Анина Бертоли по магнетофонни записи. Публикувани са спомените на сестра й Мариета Бертоли на ст. 673-682. Има техни снимки с Учителя. 7. В „Изгрева", том VIII, на стр. 559- 562, както и на стр. 572- 596, са публикувани всички ваши писма до Величка Няголова, както и до българите, в които обяснявате вашето становище за архива на Анина Бертоли. Публикувани са и писмата на Вергилий Кръстев до вас. Описани са всички етапи последователно. И днес българите ги четат. И ги проверяват, чрез доказателствата, които са дадени от Вергилий Кръстев в„Изгревът". 8. В „Изгревът", том IX. на стр. 789- 797. е описано от Величка Няголова продължението за съдбата на архива на Анина Бертоли, който вие задържате. 9. Ние, които четем „Изгревът", научаваме следните неща. потвърдени с факти: а) Никой не е знаел за този архив, включително и вие, освен Вергилий Кръстев. Това го признавате. б) Единствено на Вергилий Кръстев Анина Бертоли и Борис Николов са дали пълномощия да го върне в България. в) Само Вергилий Кръстев знае за филма, а на кутията пише „Voir a Vergil". Вие изобщо не сте знаели за съществуването на този филм. Той е оригинален и не е преснемай, а Анина на никого не го е показвала, нито е прожектиран. Този филм има история, която вие не познавате. Тази история се знае само от Вергилий Кръстев. г) Вие натоварвате куфарите на колата на Величка и на сутринта ги сваляте. А защо? Кой ви нареди? Кой е вашият Господар? Отговорете ми. Аз държа на вашия отговор. д) Вие взимате решения. Вие нямате право да взимате решения. Кой ви дава това право? С вашето решение сваляте куфарите. С вашето решение давате на Павел Желязков да прави ксерокс-копия. С ваше решение изпращате писмо до България, за да злепоставяте Вергилий Кръстев, като изпращате и копие от неговите писма. А знаете, че онези, които са получили вашето писмо и ксерокс-копията на писмата на Вергилий Кръстев, за пръв път научават за този архив от вашето известие. И те остават изумени. С ваше решение събирате подписи във Франция да не се изпраща и да не се дава архивът на Вергилий Кръстев. Вие изобщо нямате право на такива решения. А защо нямате? По простата причина, че нямате нищо общо с Учението на Учителя Дънов и с Неговата школа. 10. Според окултните закони от Словото на Учителя Дънов този, който за пръв път се завърже и закачи за някого, остава до края на живота си завързан там. Вие за пръв път отивате при Михаил Иванов. Вие сте закачени отдавна за него. Той е сега вашият Господар, които ви заповядва да не давате архива на Анина Бертоли на Вергилий Кръстев. Това е истинската причина! 11. Анина Бертоли и Михаил Иванов са били противници, дори и врагове. А сега вие изпълнявате волята на духа на Михаил Иванов, а не на Анина. Там е разликата. И тя се вижда от всички. Това е написано в „Изгревът". И ние го четем. И проверяваме, че това е така. 12. Вие сега, за да се измъкнете, изнасяте една теза, че това не е написано за Вергилий от София, а за брата на Анина. Братът на Анина Бертоли е живял до 18- годишен в България и знае български. Италианците имат по 4- 5 имена. Наистина, едно от тези имена е и Vergilius, но докато е бил в България, всички са го наричали Джулио. Дори родителите му. сестрите му, Анина и Мариета, са го наричали Джулио, а не Vergilius. А децата на „Изгрева", където е живял, са го наричали Джили. Това лично го чух от устата на Иоанна Стратева. И това, което казвате сега, е една ваша голяма лъжа. Много голяма и тук никой българин, който прочете „Изгревът", том VIII и том IX, няма да ви повярва. Освен това Анина Бертоли собственоръчно е написала адреса на брат си в Италия и той се казва Пиетро Бертоли (Pietro Bertoli). Този адрес е публикуван на стр. 575 в том VIII на „Изгревът". 13. Кои са вашите приятели, на които тук пишете писма? а) Йоанна Стратева - тя не е съгласна с вас. Благодарение на Вергилий Кръстев, който организира над 20 концерта с музика на Учителя. тя и музикантите бяха качени от него на сцената. Нейното писмо до вас на български и френски е публикувано в „Изгревът", том VIII, стр. 594-596. Аз бях свидетел, когато тя дойде при Вергилий Кръстев и искаше съвет от него във връзка с нейния личен път на музикант. Той и говори повече от два часа. Тогава аз разбрах, че музикантите на този етап нищо не знаят за музиката на Учителя Дънов. А защо? Защото не четат „Изгрева" от том I до том IX. б) Павел Желязков - той досега е издал няколко заглавия книги на Учителя Дънов. Но той променя, редактира Словото на Учителя. И то умишлено. А всеки, който променя Словото на Учителя Дънов. е враг на Неговото Слово и на Учението Му. Това е описано в „Изгревът", том IX, стр. 832-833. И то е факт. в) Милка Кралева е бивша съпруга на Вергилий Кръстев и има дъщеря от него, която е на 18 години. Пред мене лично тя заяви, че не е писала срещу него. Но когато поисках да ми изпрати копие от нейното писмо до вас, тя отказа, защото аз бях написала, че ще го изпратя до вас да проверим дали е същото. И тя си служи с лъжа. Освен това, тя публикува книги на Учителя Дънов, които са променени, изменени, редактирани от Лалка. Ние сме проверили и сравнили с оригинала. А Вергилий Кръстев я бе предупредил. Всичко за нея е описано в „Изгревът", том IX, стр. 829-831, г) Георги Петков - той си беше послужил с измама и лъжа и с чужди пари, за да получи от Лалка преработените беседи. И той също участвува в издаването на променено, редактирано Слово на Учителя Дънов. И то съзнателно! Виж „Изгревът", том IX, стр. 775-781. д) Мария Митовска - тя. заедно с Лалка, откраднаха труда на Борис Николов, който лично бе дешифрирал стенограмите на Савка Керемидчиева, т.нар. „Свещени думи наУчителя". Доказателствата са дадени в „Изгревът", том III, стр. 115 и стр. 393- 394. Също и в „Изгревът", том IX, стр. 781-783. Тя издаде също променена „Паневритмия" - вижте „Изгревът", том I, стр. 628- 631, „Изгревът", том IX. стр. 781-783. Тя открадна оригиналния каталог, подготвен от стенографката Елена Андреева, и го издаде от името на Лалка и от свое име. Вижте ..Изгревът", том IX, стр. 279-281. е) Христо Дочев - Научаваме, че неговата дъщеря е била на гости в дома ви. Нейният баща издава книги. Взима по няколко извадки от издадените книги на Учителя Дънов, подрежда ги, слага свои уводи и коментар и прави така своите книги. Беше му предложено лично от Вергилий Кръстев да издаде една оригинална годишнина. Но той отказа. А защо? Защото той има за задача да разбива и да променя Словото на Учителя. фактите са налице. Ето това са вашите приятели, от които искате съвети, и на които разчитате. А най-важното е, че Павел Желязков, Георги Петков и Мария Митовска бяха 10 години в групата на Крум Въжаров. Те са негов продукт. А той беше защитник на Михаил Иванов. Той беше от Черната ложа, според Учителя Дънов. Всичките му ученици продължават от вчера и днес със своята разрушителна сила да разрушават Словото на Учителя Дънов. Запомнете това. Днес ние виждаме делата им. Те съзнателно променят Словото на Учителя. А Павел Желязков идва при вас по линия на Крум Въжаров, който бе михайловист, така че всички имате един и същ Господар. 14. Вие имате няколко изхода: а) Да се подчините на Мариета Бертоли, която ви е написала писмо архива да не го давате на никой българин. Но тя лично чу от магнетофонния запис гласа на сестра си Анина и се е съгласила да го предаде на Вергилий Кръстев. А защо прави друго сега? Тя не е от Братството, тя сега иска да вземе пари от този архив.Там е цялата работа. б) Да го изтъргувате с някой българин, като Павел Желязков, който ще го донесе ту к и ще промени, подмени и редактира Словото на Учителя Дънов. Ами след време, когато се сравни с оригинала? И вие ще носите своята вина, понеже вече сте предупредени, чрез това писмо. в) Да го докарате тук, в София и да го предадете на така наречения Братски съвет. А според Учителя Дънов. Той е срещу братски съвети. Тук има една песен, „Писмото", от Него, която е публикувана в „Изгревът", т. I, стр. 686. Създадена е от Учителя срещу братските съвети. Като предадете архива на така наречения Братски съвет, те веднага ще направят комисия с единствена цел да променят, изменят и редактират Словото на Учителя. Че кой ще бъде виновен след това? Разбира се, семейство Гобо. г) Ако го предадете на Христо Дочев, той ще направи това, което е правил досега - компилация, изопачения. И вие ще отговаряте за това. д) Ако го предадете на Вергилий Кръстев, той ще го съхрани и ще го отпечата по оригинал. Доказателствата? Изпращам ви списъка от 48 заглавия издадено оригинално Слово на Учителя Дънов. Малко ли е това доказателство? 15. Съветвам ви, като прочетете това писмо, да извикате един българин и да ви преведе онези страници, които съм ви цитирала. Но такъв преводач, на който имате вяра, за да не ви преведе погрешно. И така да ви излъже. 16. Изпращам ви по пощата „Изгревът", том VIII и том IX, за да ги имате при вас 17. Вие питате кой е този Вергилий Кръстев? Той е този, който е съхранил, запазил над 30 години Словото на Учителя Дънов и го отпечатва по оригинал. Вижте списъка, който ви изпращаме. Той е този, който е организирал, финансирал над 20 концерта по музика на Учителя Дънов и е качил на сцената към 20 музиканти, за да се реализират като музиканти. Той е този, който издава „Изгревът", който е история на Школата на Учителя- Дънов. Някой да е направил това в живота си? Никой. А вашите приятели, на които пишете писма, са врагове на Словото на Учителя Дънов, врагове на Учението му и врагове на Школата Му. Доказателствата са дадени, проверете си ги. И се определете. На кого да вярвате и кому да служите. 18. Имаше много българи, които искаха да ви пишат, защото вашият адрес е публикуван в „Изгревът", том VIII, стр. 575. Но Вергилий Кръстев ги спря. Иначе щяхте да получите десетки писма и то много гневни. Той ми позволи аз да ви напиша писмо, защото аз издавам, аз разпространявам и в моя дом е книжарницата, където се продава оригиналното отпечатано Слово на Учителя Дънов. 19. Аз повече няма да ви пиша. Вергилий Кръстев ми каза и предварително знае какво е вашето решение. Понеже вашият Господар е същият, който е Господар на Михаил Иванов. А той е представител на Черната ложа, според думите на Учителя Дънов. Ние знаем вече кои са вашите приятели и на кого служат. Те служат на враговете на Учението на Учителя, като Му променят Словото, фактите са налице. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено. Има един Бог. Има едно Слово. Има един Учител - Беинса Дуно. 20. Уведомявам ви, че това писмо ще бъде публикувано в „Изгревът", том X, на български и с френския превод. И ще остане като документ и поучение за следващите поколения. 21. Изпратете ни ксерокс-копие от писмата на онези българи, които са писали срещу Вергилий Кръстев да не му предавате архива - като Милка Кралева, Георги Петков и др., за да бъдат публикувани в „Изгревът". Така една голяма организирана лъжа ще падне и ще се види от всички, че е лъжа. И само така може да се измъкнете от клопката и да се оправдаете после, че сте били подведени от враговете на Вергилий Кръстев. Друг изход нямате. А следващият ваш печеливш ход е да предадете архива на Вергилий Кръстев. Ако това не направите, то означава, че вашият Господар ви е вързал отвътре и отвън с много дебели въжета и сте негови роби до края на живота си. А това е защото първом сте вързани в Невидимия свят, още от самото начало. Истината е една. А лъжата има много лица. Изпратете ми писмата на лъжата, да ги публикуваме, защото те сега тук отричат, че са писали писма срещу Вергилий Кръстев. Отричат, а ние знаем, че те лъжат, затова чакаме писмата им. Направете си една услуга към Истината. Сами си направете тази услуга. Друг случай в живота си няма да имате. С уважение: Жана Венкова Иванова Адрес: 1000 София ул. „Граф Игнатиев" 28 Жана Венкова Иванова книжарница „Изгрев" P.S. Ако изпращате писмо, изпратете го препоръчано, за да не се загуби.

3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г. Госпожо Кралева - Милка, Дойде определеното време да Ви отговор* на писмото от 16 март 1999. Ще Ви отговоря последователно. Вие си служите с лъжи. Пред 10 човека, тук, в книжарницата, говорите едно, а след това пишете съвсем друго в писмото си. Павлина Даскалова лично ми разказа - първо по телефона, а след това в книжарницата - за случая с книгите. При една от срещите в Бургас, организирана от Вашата фондация „Сила и Живот", Вие сте разбрали, че тя има книги и сте й писали да Ви изпрати от всичко, което има, включително и неиздаденото Слово по оригинал, на Учителя Петър Дънов. И когато тя Ви изпраща нашите книги „Проявление" и „Оживяване", Неделни беседи 1942-1943 г., в чиято подготовка е взела участие група от Търновското братство, Вие й правите скандал, че Ви ги продава по-скъпо. А тя е завишила цената, смятайки, че съм й ги предала без търговска отстъпка, без да ме попита и да провери. Тя беше психически съкрушена, огорчена от Вашия тон. И ми съобщи, че сте я канили лично да Ви посети в Бургас, уж във връзка с библиотеката на фондация „Сила и живот", която сте устроили в братския салон. А Вие всъщност сте търсили нейната подкрепа за Вашите действия във връзка със салона в Бургас преди срещата на всичките представители от България на Братството в Айтос на 27 март т. г. Така че „скандалните подробности" от моите връзки с Павлина са Ваша измислица. Писмото до Вас съм го написала на моята собствена машина. А Вие Вашето сте го писали на чужд компютър, придобит с лъжа. В разговор с Мария Митовска разбрах, че този компютър е закупен с пари, донесени от Англия лично от самата нея за закупуване на компютър за Словото. Тези пари са имали за задача да подпомогнат първоначално създаденото издателство „Сила и Живот", в което са взели участие група последователи на Учителя Дънов. Те повечето са били от София, а за Вашето участие е настоявал лично майстор Борис. И така, след като се създават дисхармонични отношения, издателството остава на Ваше име. Значи майстор Борис предава на Лалка оригиналите да ги редактира, а след това организира и издателство, за да издава промененото вече Слово на Учителя Дънов. И когато Мария Митовска Ви се обажда за тези пари да й ги върнете, както и други лични нейни средства, или да й върнете компютъра, Вие не връщате нито парите, нито компютъра. Изненадата за Мария Митовска е била както голяма, така и съкрушителна. Тя не Ви е познавала до този момент, тя се отказва да търси парите и компютъра, а сама продължава работата си. Така че Вие пишете Вашите писма на чужд компютър. Със същия компютър издавате променено Слово на Учителя Дънов. И то умишлено и целенасочено. Предадох на моя сътрудничка да напише писмото ми на компютър, купен за Програмата, която издава оригиналното Слово на Учителя. Когато Ви предупредих у Вас, че издавате на Лалка промененото Слово, Вие се ударихте с юмрук в гърдите и ококорено ми казахте: „Променено, непроменено, аз ще издавам. Аз трябва да съществувам." След като разказах за това на Вергилий Кръстев, той се смя и каза, че така говори майстор Борис, който Ви е обсебил. И след написването на писмото от 16 март т.г., Вие идвате „ни лук яла, ни лук мирисала" в моята книжарница, смирена. А защо? За да ме заблудите ли? Това не може да стане. Понеже В ие искате да останете в историята, то аз предавам писмата си за публикуване в „Изгревът", том X. Аз ще остана в историята, че съм работила по програмата на Вергилий Кръстев и под неговото ръководство съм издавала оригиналното Слово на Учителя Дънов Вие ще останете в историята, че сте работили под внушението на майстор Борис, мозайкаджията, който Ви е обсебил и Ви диктува да издавате променено, редактирано Слово на Учителя Дънов. Та майстор Борис предаде оригиналите на Словото на Лалка и ги промениха. Това е написано в „Изгревът", том IX, който съм чела. И оттам го знам това. Доказателства - ами погледнете стаята си, облепили сте я със скиците на майстор Борис. Когато Учителят е говорил Словото Си, то майстор Борис не е записвал, а си е правил рисунки и скици. И той друго и не може да прави. Затова е предал оригиналите на Лалка да ги промени. И когато друг път идвате в книжарницата, ще се обадите, за да си поръчаме фотограф. Той ще дойде и ще Ви накараме да коленичите пред оригиналното Слово на Учителя, за да Ви направи снимки. После ще коленичите пред „Изгревът" - десетте поредни тома и ще Ви направи пак снимки. След това ще изпратим тези снимки по цяла България. И ако Ви просветне нещо в ума и сърцето, може да си сложите снимките в стаята, до скиците и рисунките на майстор Борис. Тогава ще си видите заблудата, в която сте изпаднали. Значи този братски салон, направен да служи за молитвен дом, вие го направихте за книгопродавница, за търговски дом. Още на 19 март т.г. дойдоха от Бургас хора и ми показаха нотариалния акт за салона на Духовно общество Бяло Братство - Бургас, с който току-що бяха се сдобили. И така дойде Христос с бича, да изгони търговците от храма... Видяхте ли кому служите? Изгониха Ви с бича от обсебения от Вас братски салон. И сте създали фондация. Това е работа на Черната ложа. А защо ли? Защото има Един Бог, Един Учител, Едно Слово, Една Школа. Другото е лъжа, измама. И непременно и цвете ще останем в историята, и то чрез „Изгревът", където ще се публикува всичко. А дъщеря Ви след време ще публикува писмата на Вергилий Кръстев до Вас, за да видят всички какво представляват онези, обсебените от майстор Борис. Откъде знам всичко това? Госпожо Милка Кралева, аз знам. Аз знам, защото чета „Изгревът". Аз знам, защото издавам оригиналното Слово на Учителя Дънов. Аз знам, защото работя с Вергилий Кръстев. Той е мой ръководител. А пък Вие навремето, бременна във втория месец, го напуснахте с баща си заради майстор Борис, който беше на 75 години. Откъде знам това ли? Госпожо Милка Кралева, аз чета „Изгревът" и там всичко е написано. Написано е, за да се отграничи Истината от лъжата. Лъжата е, която днес Ви ръководи в Бургас - една от двете столици на Черната ложа. Само Черната ложа издава променено Слово, под редакцията на Лалка, по програмата на майстор Борис. Живейте вечно с майстор Борис! 31 май 1999 г. София Жана Иванова

2. Писмо на Милка Кралева до Жана Иванова от 16 март 1999 г. До Г-жа Жана Иванова ул.„Граф Игнатиев" 28 1000, СОФИЯ 16 март 1999 Госпожо Иванова. Писмото, което получих е подписано от Вас, но не е Ваш стил. Зная чие мнение ми предавате, но нямам намерение да коментирам този факт. Ще запазя писмото с всичките му лепенки и т.н. В бъдеще подобни материали ще свидетелстват за Вас, и тези, под чиито думи се подписвате. Не Ви изпратих копие от писмото си, защото преосмислих даденото обещание. Не съм длъжна да участвам във Вашата лична война със семейство Гобо, нито да ставам нечия маша. Обещанието ми бе неразумно. А истината си е истина. Тя не се нуждае от доказателства. Не Ви задължавам да ми вярвате Не ме заплашвайте, че някой някъде си щял да ме пише. Една заблуда повече там, не е от значение. Друг ще държи сметка за това, не аз. Нека не замесваме децата във взаимоотношенията си. Недостойно е! Чии очи и кога ще се отворят, нека не обсъждаме. Вие какво общо имате с моето дете? Дали то ще ме напусне или не, Вас какво ви засяга? И какво ако това стане? Моя грижа бе да му осигуря условия да се развие. Но ако 18 години то е при мен, въпреки „пророчества" още от ранната му детска възраст, че щяло да ме напусне, това е от значение само за мен и за детето. Вашият коментар просто не е на място. Заблуждавате се, че съм си правила труд да търся издадените от Вас книги. Истината е, че сестра Павлинка сама ми ги изпрати, за да Ви помогне в разпространението. Тя впоследствие ми се обади със скандални подробности около връзките си с Вас, които не е моя работа да коментирам тук. Още веднъж благодаря за безценната реликва: Вашето писмо. В следващото хилядолетие то ще бъде експонат, по който студентите ще изучават как не трябва да се мисли! /подпис/ Милка Кралева

Вергилий Кръстев По следите на архива на Анина Бертоли Голямата организирана лъжа продължава да се носи из България и да трови последователите на Учителя Дънов. Тази мъгла рано или късно ще се разсее. И ще огрее слънцето и ще излезе всичко на видело. И ще се види кое е истина и кое е лъжа. Кое е вярно и кое е заблуда. И кои са слугите на Лъжата. Ето защо публикуваме следните писма. 1. Писмо на Жана Венкова Иванова от 14 март 1999 г. до Милка Кралева. 2. Отговор - писмо на Милка Кралева от 16 март 1999 г. 3. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г. 4. Писмо на Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г. на български език. 5. Писмо на Жана Венкова Иванова до семейство Гобо от 31 май 1999 г., преведено на френски език. Всеки, който се запознае с тези писма, може да ги провери, защото "зад тях са фактите. И голямата организирана лъжа. Лъжата и кражбата вървят заедно, водени от Духа на Заблуждението, който е и Дух на Опорочението. А Духът на Истината е в оригиналното Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно. 6. Съобщение за отпечатаното Слово на Учителя Дънов по оригинала с ISBN. 7. Съобщение за излизането от печат на „Изгрева", том IX. 8. Духът на Заблуждението и Духът на Опорочението в деянията на человеците земни. 1. Писмо на Жана Венкова Иванова до Милка Кралева от 14 март 1999 г. Уважаема Милка Кралева, Обажда се Жана Иванова от книжарница „ИЗГРЕВ", ул. „Граф Игнатиев" 28, София 1000, във връзка със следното: 1. Преди 3 месеца вие официално заявихте пред 10-ина души в книжарницата, че ще ми изпратите на ксерокс-копие писмото, което сте изпратили до семейство Гобо. 2. Заявихте официално, че това, което е писал Вергилий Кръстев, не било вярно, а било другояче. Ето защо аз чакам вашето писмо, за да проверя кой си служи слъжа. 3. Вергилий Кръстев ми показа лично писмото на Величка Няголова от Париж, която след срещата си със семейство Гобо, получила отговор, че Милка Кралева и Георги Петков са изпратили писмо до тях, в което се казвало в никакъв случай да не се дава архива на Анина Бертоли на Вергилий Кръстев. Лично аз съм чела писмото на Величка от Париж. 4. След като получа обещаното от вас ксерокс-копие писмо на френски, аз ще го изпратя на семейство Гобо, за да проверя дали това е същото писмо, което вие сте изпратили. По такъв начин ще разбера кой си служи с лъжа. 5. Ако вие изпратите ксерокс-копието на писмото, което обещахте пред 10 човека, това означава много неща. 6. Вергилий Кръстев е направил постъпки, чрез други лица да му се изпратят ксерокс-копията на вашето и на Георги Петков писма, за да ги публикува в „Изгрева", за да се знае кой пречи. 7. Целият случай е описан в „Изгрева", освен това куфарите са били натоварени на лека кола, престояли са през нощта и на сутринта ги свалят от колата, след като са провели телефонен разговор с някой от България. Това могат да бъдат само три лица: Георги Петков, Милка Кралева и Павел Желязков. 8. Целият случай е описан в „Изгрева" и единствено Вергилий Кръстев знаеше за този архив. И той беше упълномощен от Борис Николов /а не от майстор Борис/ и Анина Бертоли да прибере архива от Франция. 9. Значи, вие успяхте да вземете книги от Павлина Даскалова от Програмата на Вергилий Кръстев, а едновременно пишете писма срещу Вергилий Кръстев на семейство Гобо и научаваме от идващите в книжарницата посетители, че вие говорите срещу „Изгрева" и срещу неговата Програма. Доколкото знам, имате дете от него. Ами утре, ако му се отворят очите на това дете, то веднага ще ви напусне. Чакам изпращането на обещаното ксерокс-копие писмо, защото онези 10 човека питат получила ли съм писмото. А пък Вергилий Кръстев ми каза, че майстор Борис е провалил цяло Братство, с хиляди хора и в момента също сте провалени от него с издаването промененото Слово на Учителя Петър Дънов. С уважение:/подпис/ /Жана Иванова/

4. ЛОШОТО КУЧЕ Катя имаше каруца, водеше ме винаги с кабриолет. Товареше нас, децата и багажите над рафтата, обикаляхме. Братята Иван и Илия от Ямбол отиват на Бакаджиците. Този случай аз не съм била там. Тогава беше монашески манастир още. Бил е. Чукаме на вратата, вратите са много големи, много високи, четири крила бяха, това помня много добре. Излиза монахът. През туй време имали са три кучета, доколкото си спомням от мама. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: „Аз изтръпнах, като излезе кучето", защото беше много лошо и на никого не е прощавало, искал да каже. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия, така да се каже, колко човека са били, не знам, пред вратата. Но на монаха му направило впечатление. „Абе, каза, туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му?" Това мога да кажа. Може би има и други, не може да няма и други случаи, но сега малко съм объркана. Не мога да си ги спомня. Друг път ще продължим.

3. СИНЯТА ПРИШКА Трети случай. Учителят идва в Ямбол. Отиват на лозето на бай Тодор Абаджиев, който беше ръководител на Ямболското братство много години. Баща ми със синя пришка на ръката, това са неща страхотни, страхотни страдания. Почва да се слага обяда, постила се под големия орех долу чаршафите да се слага обяда. Мама, смирена, скромна, стеснителна, казва: „Учителю, моят другар с много болки долу в дерето е, в калта му е заровена ръката, да му отнеме температурата." А майка ми разказва по-нататък: „Със сълзи на очи, каза, погледнах Учителя. Той каза така: Рекох, ще му мине." Сложи се трапезата, аз слизам надолу, това са само пет метра, може би от лозето до наклона, наклонът е 4-5 метра мястото ми е много ясно, защото там ми беше пчелина, той, баща ти вече е изправен, изтърсва си ръцете и каза: „Айде, жена, мина." Никаква болка. Това става просто за няколко минути само. А що народ умираше от тази синя пришка.

2. ДВЕТЕ РЪЦЕ НА УЧИТЕЛЯ Друг случай. 1959 година появи се много лош грип. Говореха за черен грип. Разболя се моят другар, след него се разболях и аз. С много високи температури, а при мене болките бяха ужасни, страшни болки в кръста, умираш от болки. Майка ми и баща ми дойдоха, поплакаха си половин час, че аз страдам много и се прибраха. Колко време е минало, не зная, аз съм в ръцете на моя мъж, той болен и аз болна, заспала съм за момент и той ми каза: „Абе Кунче, защо се стресна, каза, бе много хубавичко се беше успокоила." Ще кажа защо. Защото двете ръце на Учителя се допряха до кръста ми, изправени на кръста ми точно на болното място, се допряха до болното ми място. Заранта майка ми идва, сняг голям беше навалял, къщата ни е ниска, почука на прозореца и пита: „Кунче, как си, бе, мама?" Казах: „Мамо, влизай, влизай." Влезна. Питам я: „Какво правихте вий като си отидохте веднага с тати?" - „На колене, каза, молихме Учителя." През туй време, значи, аз съм заспала, болката ми мина. До сутринта тъпа болка, но не е болка вече. Убито място, като смачкано, но не болка.

НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА 1. ДВЕТЕ ДИНИ Казвам се Николина Кирова Попова. Родена съм в град Ямбол от родители: Стоянка Кирова Мишкова и Кирил Николов Мишков. Майка ми е в Учението от 1915- та година, баща ми - от 1918-та, краят на 1918-та година, началото на 1919-та. Три деца сме от баща, сляп военно-инвалид от войните, и трите сме родени вегетарианчета. От 1970-та година аз възстанових вегетарианството, бях го напуснала. Между другото на майка ми това е втори брак. От първия брак тя има две деца - момче и момиче. Мъжа й го убиват в турската война. 1912-та година. Оженва се за баща ми вече вдовица 6 години и половина, той е от европейската война инвалид. Раждаме се ние трите, за които казахме. Синът на майка ми, доведеният наш брат, който се казваше Слав - работник, стругар, остава без работа в Ямбол и майка ми го праща да отиде в София, да потърси кака Василка, да го свърже с Учителя и да му каже къде може да намери работа. Среща се кака Василка с брат ми, пита тя Учителя и Учителят казва така: "Нека да отиде до Лъвов мост, да мине Лъвов мост и там да търси работа." Отива той на моста, минава моста, вече гледа витрините и вижда една витрина, което му говори, че може да намери работа. „Металик" пише на витрината. Влиза, поздравява и пита майстора: „Майсторе, търся работа." Пита го майсторът: „Какво работиш?" - „Стругар съм." - „Почваш веднага работа." Той отговаря: „ Ще дойда утре", да може да си вземе надника пълен. Като се връща вече да си отива, където е спял, има някой лев в себе си и решава да почерпи Учителя и кака Василка с нещо, че си намерил веднага работа. Отбива се на пазара, вижда много дини и казва на продавача: „Майсторе, претегли ми две дини." Тегли му магазинерът две дини, плаща ги бpaт ми, поема ги и тръгва. Направил 7-8 крачки, обаче чувства неудобство, не може да си смени ръцете, пречат двете дини, няма къде да ги остави. Връща се той и казва: „Бе майсторе, може ли да оставя тез двете дини, пък да взема една по-голяма, че далеко ми е пътя. не мога да си ги сменям. Съгласил се човека, сменил той дините, оставил двете, вземал една по-голяма. Отива на „Опълченска" 66. Кака Василка шета назад-напред, той маха с пръстче и казва: „Како Василке, намерих си работа, искам да почерпя." Влиза тя в кухнята, през туй време Учителят е в кухнята, и казва: „Много хубава диня. "Тя дали е режела, или външния й вид само виждат, не знам, ама казва: „Учителю, това Славчо ни черпи, намерил си е работа." Учителят се засмял, той чува вече усмихнат говор. „Аз не го видях, казва, щото ме е срам от него." Учителят казал: „Да, той взема две дини. направи няколко крачки и като разбра, че няма да може да стигне с тях - неудобно, не може да ги сменя, върна се. остави двете дини, помоли майстора, продавача и взема една по-голяма диня." Моят брат се чуди. „Абе, казва, тоз човек след мен ли е вървял, точно да знае какъв е случаят."

ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПОПОВ /1898 - 1984/ СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО Учениците на Бялото Братство по традиция всяка година от 19 август до края на месеца си правеха Събор в различните градове на страната, където от всички села и градове се стичаха за тази среща с Мировия Учител - Петър Дънов. За мене са незабравими спомените от Събора, станал на 19 август 1922 година в Търново. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 километра пеша до най-близката ж.п. гара в град Ямбол. На другия ден, 1 7 август, потеглих за град Търново. Качих се на влака, който идваше от София. Какви бяха първите ми впечатления: Всички пътници бяха облечени в бели дрехи. В хор пееха песента „Братство, единство ние искаме", като че влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, пееха едни песни, отношения - братски и сестрински, всички бяха свои!... Като малка капчица се влях и аз в това сребристо бяло море, тъй като и аз бях в бял костюм. Веднага аз станах най-непринудено техен и те мои. Влакът изпищя и потегли. На всяка гара и спирка прииждаха все нови хора, братя и сестри, които също като мене се сливаха и ставаха свои в своите си!... Пътуването беше великолепно. За известно време живеехме в друг свят, свят на хармония, свят. откъснат от земните житейски дребнавости. Неусетно пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде знак за навлизане в тунел. Една сестра ме помоли да й дам палтото си да го запази от пушека на влака. „Ще се очерни - каза тя. - Аз ще го завия с тази покривка." С готовност го съблякох, сгънах го и й го дадох. Тя го обви внимателно и го сложи под шарената си престилка. Във влака настъпи мрак. След няколко минути светна, пак се мушна под земята... И така преминахме двадесет и четири тунела, докато излязохме на открито небе. Наближавахме стария престолен град. Слънцето се скри. Мръкна се. Като на стена светнаха електрическите крушки, които даваха образно разположението на град Търново. Влакът забави хода и даде знак за пристигането си. Прекъснахме разговорите си и се разшавахме да се готвим за слизане. Аз си взех куфара и прибрах палтото от сестрата. Още не беше напълно спряло движението на влака и аз скочих от него на земята, облякох се и тръгнах към града. След като бях изминал вече известно разстояние от мястото на слизането, спрях се и почнах да си проверявам багажа. За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите от джоба на сакото липсваше. Сърцето ми затуптя силно. Претърсих се няколко пъти, обаче все същите резултати - портмонето е изгубено! Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата - доброжелателка, да не би тя да го е прибрала!... И най-трудно беше да я попитам и как да а питам, като не може съвестта ми да допусне, че тя може да бъде способна на това унизително деяние - да ми открадне кесията. Къде е тогава смисълът на нейното посещение на свещено място - събора! На нейния висок идеал, за който говореше през цялото пътуване. Аз все продължавах да се претърсвам и бъбря насаме. Един стар белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: „Братко, какво има, загубил ли си нещо, а?" - „Загубих, брат, загубих си портмонето." И докато се колебаех да споделя или не цялата история с палтото и сестрата, той с висок глас извика: „Братя, има изгубено портмоне с пари на един брат, потърсете го!" А народ, свят, такава навалица, че дето се рекло: яйце да хвърлиш, няма къде да падне. За мене всичко беше загубено и аз се чудех откъде бих могъл да намеря пари за връщане. Не се минаха обаче и пет минути, чу се отговор с напевен глас: „Намери се-е-е!" Този глас продължаваше да вика и приближаваше към нас, като се срещнахме и ми предаде портмонето. Като ми го подаде, каза: „Брат, колко пари има вътре, не знам, но колкото и да са, виждате ли този народ, това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средство. Само да се обадите, кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде," Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към лагера, който беше на югозапад от града. Лагерът беше разположен на хълм покрай лозята. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То е било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски затова, че е бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите, които се видели в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя болният още до вечерта се почувствувал добре и се привдигнал от леглото. Всички съседи, при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза от града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от различен характер. Боковски е оздравял напълно и след това е живял до 82 години. От благодарност за всичко това Боковски е подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителят не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта с група братя и сестри слязохме в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със съдържание: Утре, 19 август т.г. митрополит ...(забравих името) кани г-н Петър Дънов на диспут и т-н. В салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи. Върнахме се на лагера и съобщихме това на Учителя. Аз не чух какво казал, обаче забелязах, че в лицето на по-старите и близки до Учителя братя не се забелязваше никакво смущение. Аз не разбрах, пък и до днес не ми е ясно, от кого зависеше ние първи да влезем в салона. Това беше най-важното в момента. След вечеря Учителят се обърна към всички ни и запита: „Как желаете: преди закуска или след закуска да отидем в салона?" Отговорът беше, че желанието е да отидем преди закуска. „Тогава", каза Учителят, „ще станете по-рано." Като определи часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло, бодро, небето ясно, чисто, никакво петно от облаче не можеше да се забележи по красивото му лице. Рано, в уречения час, наредени по особен начин в особени редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл, според указанията на Учителя, потеглихме за сградата, където Учителят щеше да свещенодействува този ден, денят „Преображение Господне". Придружени от по-стари братя, постигнахме пред читалищната сграда, където имаше вече много да чакат. Братът ръководител отключи вратите и ние навлязохме в салона. Зачакахме пристигането на Учителя с хорови песни, най-вече песента „Братство, единство". Точно в уреченото време ето че и той пристигна. Всичко утихна, зае си мястото на поставеното бюро всред салона и след като ни поизгледа, ни покани да отстъпим местата си на гостите свещеници и владици и много други, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме по балконите или застанахаме правостоящи, кой където намери място. Салонът се препълни от публика. Владиците заеха първите места, имаше и официални лица и всички извадиха бележници. Личеше, че всички идат в този салон да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Учителят погледна часовника си, взе присъщата си красива стойка и заговори: „Най-важното в този свят, това е животът. Моето Учение не е теория и диспут. То е основано на строг научен опит. Ние сме готови да изправим всичките погрешки." В тази си беседа Учителят каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да ги прочетат. През време на беседата на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе един смях, като седеше на първия ред срещу Учителя и който изтърва молива си, както го държеше. И вместо да си го потърси и вземе, той наведе глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ни силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи Божественото Учение и ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? /стр. 21/ Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на земята, който да не се поклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре ще бъде за вас." С тези думи Учителят завърши беседата си и като че зачака за нападение. За наша изненада, владиците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по беседата. Един от владиците само се изправи и каза на публиката: „Господа, моля след обяд в два часа всички да заповядате в този салон, да чуете словото на митрополит... , което ще бъда критика и отговор на г-н Дънов. " На това Учителят каза: „Не, това не може да стане. В два часа никой не може да дойде тука, нито който е тука, може да излезе. Който желае да бъде тука, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителят постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: „А-а-а-а! Чувате ли, значи се заканва!" И пак повтори апела си да бъдат тук, като набърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна: „Брат, да останем тука, да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителят напусна салона, аз нямам работа тука и веднага си излязох. Небето бе синьо и ясно, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя, Едни предричаха земетресение, други градушка, трети буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, масата са раздвижи по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна. Аз се прибрах на 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, братът на Петко Епитропов слезна от вилата, в която беше Учителят и каза: „Всички братя да направят улеи около палатките си." Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно! Но въпреки това, всички се хванахме на работа и за 10-15 минути всички си бяхме направили улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати нагоре към небето. Настъпи вълшебен, тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появиха облаци, като великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна тъмна буря, прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, а дъжд се изливаше като из ведро на земята. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. Това беше точно 2 часа и пет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво предвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие на природата. Така бяхме арестувани в палатките до 4 часа следобед. След като силният дъжд престана и само ръмеше, от града дойдоха братя, които бяха останали там и разказваха впечатленията си от тези, които преди тази канонада разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителят слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, с които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог иска да направи. След това даде песента: „Фир, Фюр, фен". На другия ден, 20 август, още от сутринта мъже, жени от всякаква възраст цял ден прииждаха и всеки търсеше да види Учителя. А владиците се изгубиха и отказаха от всякакъв диспут, престанаха да „търсят истината", като се задоволиха само да говорят отдалече нелепости за Учителя. Съборът продължи до края на същия месец. Имам много спомени и впечатления, които ме окрилят през целия ми живот и са ценни само за мене, т.е. лични, и затова се въздържам да ги изнасям. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПОПОВ /2.12.1898-9.07.1984г./ от Мара Попова, съпруга на Г. Попов Георги Попов е роден на 2 декември 1898 година в с. Горска Поляна - Ямболско, Бургаски окръг. Завършил е гимназия и педагогическо училище в Ямбол. Работил като начален учител на село Горска Поляна в Странджа планина до 50- годишна възраст, а след това се изселил в Пловдив. Бил е 2-3 години учител в с. Калояново, Пловдивско. Около 1972 година са дошли в Русе. Бащата на Георги Попов е бил земеделец. Наричал се Атанас Попов. Майка му била домакиня. Тя била много религиозна. Знаела много песни. Дядо му бил свещеник - поп Георги. Сведенията получих от Мара Попова. Записала: М. Марашлиева.

2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо) Историята се повтаря. О, Ниневия, Ниневия, покай се за греховете си! Викаше пророк Йона, но няма кой да го слуша; така и днес Бог по разни начини подсеща човечеството към покаяние: като дава глад, суша, наводнение и пр. Ала човечеството спи своя златен сън! Най-после чашата се препълва и катастрофите почват - след Италия може би е ред на България! Вчера и завчерашните трусове ни заставиха да устроим извънреден сеанс, с особена цел: да ни се каже нещо по последните катастрофи. На 4-и вечерта се събрахме. Както се разбра, медиумът се боял да седне във веригата, защото във време на съня си може да стане трус и той да се стресне, но това ние не знаехме. Когато се изправи за молитва, преди началото на сеанса вижда пред себе си Св. Богородица, която я изобличава в маловерие и я кани без страх да седне на веригата, което тя стори. Успокоена, заспива и вижда голяма непроходима гора, а зад гората светлина, при която не може да отиде. Но след молитва явява се Йосиф, мъжът Богородичен, който с едно махване на ръка унищожил препятствието и медиумът се намерва пред него. Духът казва: аз съм пратен от Бога да ви кажа, че не сте вече за търпение! Вас Бог ви напомни по разни начини да се покаете, но вий продължавате да живеете в разврат и грабеж. Кажете на вашите водители: пастири и свещеници, че домът Божий не е тържище - да не продават вярата с пари, за да си пълнят джобовете и да забравят своите длъжности. Да не мислят само за мобилирането на църквата и да живеят в лукс, а сърцата им да остават пусти! Ако някой пожелае да подари нещо за църквата, то тези пари да се събират за помощ на бедните. Кажете на свещениците, че първом те трябва да се разкаят за своите грехове, и тогава да съберат целия народ и го поведат на открито за обща молитва. И ако всички се разкаят, Бог ще им прости, ако ли не, ще видите по-големи знамения. Моля ви направете малко труд, и разкажете това на всички: ако Христос е толкова страдал за вас, вий не можете ли поне 2-3 думи да кажете за него? Още веднъж ви моля, разкажете това на всички, кажете на свещениците за обща молитва, и ако те не ви повярват кажете на настоятелите у църквите: и разгласете на цялата страна. Трябва са се правят общи молитви и след туй всички да заживеят с братска любов помежду си. В това време медиумът почна да плаче: казва, че вижда голям огън, а духът го успокоява, като му казва, че тоя огън е приготвен за онези, които няма да повярват, като им се каже. В същия момент с радост медиумът казва, че вижда Исуса Христа, носещ се на облак, недосегаем от пламъците, държащ знаме в дясната си ръка и чува глас, който казва: „Чакам да прибера всички невинни души и ги заведа със себе си в рай." „Вий, всички тук, не бойте се: и да пострада тялото гнусаво - душите ви ще са с мене в рай." О, братя християни, види се, че още много жертви неправдата и злото днеска ще принесат за изкуплението свое. Дано Бог с Духа си ни укрепява да стоим верни на постовете си като негови съратници за царството му. От спиритическият кружок. /Тодор Абаджиев/ Ямбол, 5/11 1909 г. Сп. „Виделина", г. VII (1909), кн. 1, с. 17-18.

ТОДОР АБАДЖИЕВ СПИРИТИЧЕСКИТЕ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ Един от първите етапи, през които преминават онези българи, които копнеят душите им за духовен живот, това са спиритическите кръжоци. Този етап има за цел да докаже нагледно и с доказателства, че зад материалната бариера съществува друг, Невидим свят. И го доказва. По това време списание „Виделина", основано от Георги Миркович от Сливен след неговата кончина след 1905 година се продължава от Тодор Бъчваров. В него са поместени две статии: „На самоуверените неверници" от 1910 г. и „Знаменията на времето" от 1909 година от Тодор Абаджиев, който става по-късно ръководител на Ямболското братство, чийто образ виждаме в снимките редом с Учителя. 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ В. Шопов и Фурнаджиев, пловдивски евангелисти. Нашата беседа с вас, почтени представители на евангелизма, бе интересна, но вие, по стар навик не обичате да се отнесете сериозно към мненията на вашите противници. Ако това счетем за самоувереност в правотата наличните ви убеждения, все пак то не е лишено от високомерие - невъзпитаност. „ Това, гдето се чуват да свирят музики, гайди, да дрънкат камбани и пр. е болестно състояние. "3. Шопов. „ Сам Д. веднъж във Варна ми каза: Страх ме е да не ми изскочи чивията." Фурнаджиев. Моля да ме извините, че не ви отговорих на подмятанията, които счетох за недостойни; времето бе много късо: вие бързахте за вашето събрание, а въпросът не е от естество да ви се отговори на подмятането с ирония. Ако вам е мила истината, има маса авторитети по окултизма и медиумизма, към които можете се обърна за по-широко осветление на въпроса. Аз не мога да отида по-далече от своя личен опит и наблюдения, от които мога ви наброя факти, на които почиват моите убеждения, и ще чакам вие, просветените умове да се произнесете. Започвам. Миналата година (1908) по случай посещението града ни от Кортеза Стефанова, се събрахме повече от 50 души в къщата на Р. Д-в. Между събранието личаха: един Д-р по правото и един ветеринарен лекар. Съобщенията, които Кортеза даде, най-много озадачиха прависта. Тя му съобщи колко души са в къщи. имената на всички и най-важното, че детето му се казва Иванчо - по името на двамата си деди - и че то страда от водянка, което за родителите съставлява най-голямата грижа, защото лекарите са искали да правят операция, а това задава не малък страх за хора, които нямат надежда у Бога. Каза им още, че няма нужда от операция, но да го дадат ней и тя след една седмица ще им го повърне здраво! На ветеринарния лекар каза, че има момче във втори клас, че по френски е скъсан и най-важното, че е непослушно. Бащата потвърдява верността на думите й. По-предната вечер в къщата на баба Катеринка каза на Ради Дюмеров, че баща му, Иван, с покойното му Иванчо са при него. Че баща му има белег на лицето си, причинен от болестта, която го е погребала. А това синът даже бе забравил! Няма нужда да казвам, че всички тези хора Кортеза за пръв път вижда и че всички дадени съобщения бяха факти, които самите лица не отричат! Това за нас, простосмъртните, които не познаваме тази дарба, може да е непонятна или лудост-според вас, но аз бих казал, че много учени и умом здрави хора биха завидели на такава лудост, която разкрива миналото, настоящето и бъдещето на хората! Явява се тогава въпросът: луда ли е Кортеза? За да се отговори на тоя въпрос, налага ни се втори: как е възможно луд човек да отгадава с положителност и най-скритите тайни на човека? А човек, който иска да минава за интелигентен, не може и не бива да оставя горните въпроси без отговор. Може ли луд човек със спокойствие в душата, с ясност и положителност да дава отговори, които смайват и най-положителния ум! Как могат луди хора да ни разкриват неща за невидимия мир с пълнота и знание, на които и най-мъдрите философи-богословци биха се позамислили. Това не показва ли, че Кортеза притежава и проявява сила, която трябва да озадачи здравните умове? Геният на човечеството - Исус - фарисеите наричаха луд. Галилий бе за йезуитите луд; но днес признателното човечество ги прославя. Във вестник „Дневник" миналата година (не помня датата) един пише за своя баща, който е повърнат от Ал. Болница като безнадеждно умопобъркан, че бил доведен при Кортеза, която за три дни го е излекувала съвършено, без да употреби някакви лекарства, а онова, което Христос препоръча: „Ако имате вяра колко синапово зърно, бихте горите преместили." И това го прави не медик със своите познания, а една мома, която само второ отделение е свършила! На 15 октомври имахме сеанс; едно момиче на 14 години, спящ медиум и вижда Хр. Ботев, който между другите съобщения казва: „Преди 38 години аз се борих за правда и свобода, а днес искат да проливат българска кръв само за един." Като натърти последните думи! Медиумът е дете без образование, занимава се с домашна работа, от политика не отбира, не познава Ботева и неговия живот-, а говори с него и то като го описва предварително! Това дете е здраво и до днес, върши си обикновените домашните работи, без всякакъв признак на лудост. Как си обяснявате това? На 20 октомври в сеанс заспа войник, когото пръв път виждам, на когото името и лицето и сега не зная. Поканен транса да произнесе молитва, след туй той вижда духа на Ненча, личен негов приятел, със светло облекло дошел с мисия да бъде ръководител. Попитахме духа на какво дължи честа да бъде дух ръководител. Отговори: Аз съм прераждан 4 пъти физически и 5 духовно: 1) във време на татарското нашествие в Русия - роден арапин, живях 62 години; 2) в Индия от арийско племе, живял 40 години; 3) в Америка от италианско произхождение живял само 7 години; и най-после в България - Чирпан, гдето умрял на 18-20 годишна възраст. Тези прераждания са му помогнали да се издигне духовно и заедно с 5-тях духовни прераждания след смъртта е можал да се издигне до положение да стане ръководител. Войникът - медиум не знае нищо за теорията метапсихоза - превъплащение. Отде накъде да говори за това? Как обяснявате и тоя случай? Същата вечер заспива други медиум и вижда духа на Русчо М-ч. с голяма рана в стомаха; явилият се покойник обяснява, че тази рана е вследствие нередовния живот. Той виждал настъпването на една грозна и мъчителна смърт, затуй и решил да посегне на живота си като си отрязва гърлото с бръснач. Но сега вижда, че е направил по-голям грях. Поиска молитва, която приема коленичащ, става, благодари и си отива. Как обяснявате вие това? Същият медиум вижда духа на Боян, тукашен гражданин, заминал преди две години на велики заговелки от задушаване. Казва, че е бил жив погребан, но умрял после в страшни мъки при съзнание, че се намира в гроба. Показва си ноктите на медиума, които са пълни с трески, правил усилия да се спаси и драскал сандъка. Съветва всички да бъдат трезвени и по-редовни в ядене, за да не изпаднат в неговото положение. Иска молитва, благодари и си отива. Де може медиумът да измъдри това? На 25 октомври след съобщенията от частен характер каза се от един светъл дух да приготвим дълбока чиния, пълна с вода и я оставим на масата 1 метър пред медиумите; те седяха на първия ред, 20 минути след угасване на ламбата всички останахме учудени, като видяхме, че наистина медиумите са измокрени и около чинията с вода е съвсем мокро. Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне? На 12 ноември. Духът води медиума в една дълбочина с голям огън! И му казва, че това е мястото, дето ще иде свещеник Щ., а за свещеник А. казва, че ще е само 2 години в чистилището. Казва му, че то се дели на 4 области: обитателите на които носят съответно облекло в първата - тъмно кафяво, във втората - кафяви, третата - куршумени и четвъртата - кремави. Духовете от първа категория гледат нагоре, от втора - пред себе си, от трета - малко по-нагоре към светлината, а от четвъртата - с поглед право в светлината, идуща от горе! Всички коленичили са непрестанно на молитва към Бога. Св. Дух благослови всички присъствующи в чистилището и си отива. - С какво въображение може да се създаде това, което медиумът няма такива убеждения? В тъмния сеанс Д. 3. Вижда св. Дух как пречиства стаята от всички нечестиви духове, спира се над всички и ги благославя. М вижда Руска, нейна съседка с тъмно облекло, проси молитва и си отива. Д. 3. вижда как събличат кремавото облекло на баща му и го обличат по-светло и преминава в светлината. А-в усеща лъхът на вътре през лицето си, а М. казва, че духът на покойния Ат. Драгиев желае духовна песен; удовлетворен - благодари и си отива. М. Вижда духът на Ст. Атанасов, който поздравлява и си отива. М. вижда покойната М. П. Гакева в полумрак: желае молитва; удовлетворена - става, благодари и си отива. М. вижда духа на М. Дражева със светло облекло. Г. Б-в пожела да го опише; това медиумът направи с поразителна точност! Същият вижда духа на Керанка, нейна приятелка, която дава наставление на своите да живеят в братолюбие; казва, че поради молитвите в сеанса й е помогнато да излезе 6 месеци по-рано от чистилището. Вие, които не вярвате ни в чистилище, ни в моление за мъртвите, как ще обясните тия случаи? На 15 ноември същият медиум вижда св. Дух, който я изобличава, че не правила всяка вечер по три поклони, както й е поръчал насън! Наставлява яда не мисли в св. Неделя да върши оставената поради сеанса работа. Защото Бог сътворил света в 6 дни, а седмият осветил - ден за почивка и хваления Богу! - В понеделник аз ще ти помогна по-лесно да свършим работата си. Духът кани медиума да коленичи и се моли за стоящите до нея г-жа и г-н Б-ви. После става на крака, по 3 пъти прекръсти горните лица и се моли Бог да ги прости, като се разкаят за своите грехове. Сяда на стола, св. Дух й казва да се върне и медиумът се събужда. И това ли ще отдадете на халюцинация? Ами заповедта за неделята на що отдавате? Друг спящ медиум, Б. вижда духа на М.Т. която съветва медиума да е последователен в обещанията си. Същият пита: Защо не сме канили мъжа й, понеже имала много да му говори. А тоя случай? Чрез пишущ медиум се яви Киранка, която поздрави и моли да поздравим домашните й, като им кажем по-добри съвети да дават на децата, за да не бъдат в мъки, както аз съм била една година и 40 дни. Съветва медиума да се опрости с Б., защото не е добре да се сърдят. На А. каза да бъде с по-добро сърце. С гордостта нищо не печелиш, а кога дойде тук (зад гроба), ще види какво значи гордостта. - На що отдавате тия добри поуки? Могат бясовете тъй мило да съветват за добро? На 19 ноември спящият медиум Ю. Вижда светъл дух - старец - който го изобличава за греховете му. Кани го да се помоли. След молитвата вижда една градина, пълна с различни цветя, невидени досега и с разнообразни краски, които омайват погледа и насищат душата. Въздухът е препълнен от благоухание? Отдясно вижда голяма светлина, от която излизат много хора. Всред градината гледа високо дърво, на което върхът се губи в небесата; листата му блестят от светлина и всички се различават по цветът си! Вижда трен, че с голяма бързина се отправя към него, върху трена седи старецът, а щом стигна до медиума, който обзет от страх да не бъде смазан - тренът веднага спира, старецът му казва: само вие ли имате тренове? А кой ви даде умът да ги строите? Какво мислите за небето и обитателите му? Можели да се ходи там, както апостол Павел и Йоан са се въздигали или не? Г. М-в пита за едно свое видение, а вместо отговори, медиумът вижда същото видение - на Данаил не се ли даде да види съновидението на царя? Чрез Хр. Д-в пише духът на Ружка Милкова - казва, че е била половина година в чистилището, но Бог послуша молитвите ми. Молете се и вий, за да получите по-добро място. Благодари на мъжа си за всичко, но желае да я споменуват в черква по празниците. - Кой по-добре знае от какво се нуждаят покойниците - ако не самите те. В тъмния сеанс Д. 3. вижда бащата на А-в , че прави движение пред сина си, поздравява и си отива. Вижда духа на дядо Стойчо, който чрез медиума дава доказателство на своя син: казва кога е умрял, колко време е бил в пъкъла, и че от една година е в чистилището отгдето може скоро да излезе, ако синът тури начало на нов живот. Що значи: „въздавам беззаконието... до трети и четвърти род." Не се ли въздават и добрите така - от чадата на родителите? В тоя сеанс Д. 3. вижда Иисуса придружен от Мохамед, но последният не е такъв блясък, а само светъл; задължава Д. Д. да каже на ходжата с по-голяма енергия да проповядва вечния живот-„поканете го на сеанс" - Д. 3. вижда видение: Иисус разпнат на кръст, М. К. Вижда три жени, облечени в бяло облекло: Майката Господна, Мария Магдалина и Ружка, покойна жена на Г. М-в. Що значат думите: „Дето има двама или трима в мое име, аз съм там?" На 22 ноември спящият медиум М. вижда духа на Аника Андонова да придружва Майката Господна, която накара медиума да стане, да земе кандилница с огън и тамян, които като й се дадоха, заобиколи цялата стая - без да се събуди - под ръководство на Духа, който казва, че така се почиства стаята от нечестивия. След това М. коленичи и пак под ръководството на Духа произнесе молитва със следното съдържание: О, пресветая Богородице, предобра моя Надеждо, Дево, ти като знаеш моите скърби, сега ела ни на помощ ти, покровителка на скръбни, страни и бедни, ела ни благослови и помогни за упрощаване на греховете ни. Духът каза, че в града има много неверующи, за които ще се дадат знамения, - не след много стана известното землетресение. Как обяснявате това предричане? Чрез пишущ медиум Хр. Г-в се яви духът на Ружка, а след нея Гоце Делчев, който каза: Наистина се чувствува промяна в милото отечество, но аз, авторът на революцията, съжалявам, че не съм там. Много нещо бих направил за роба брат. Враждата между двата лагера ще утихне тогава, когато язвата на вътрешната организация изчезне оттам Сандански, главореза... Медиумът не се занимава с политика, още по-малко с Македонския въпрос. Как обяснявате това изявление? На 26 ноември същият медиум, Петър, в началото нищо не вижда; поканен да се моли под ръководство; видя се повдигнат. След втора молитва, вижда много хора, заловени за ръце преминават край него. След трета молитва, чувства се по-високо, вижда като през огледало една къща, от която излязва ярка светлина. Чува глас, който му казва да се качи по на високо; там вижда врата затворена. След малко вратата се отваря, но той не може да влезе вътре! Чува глас, който му казва: „Понеже идеш за пръв път, не можеш да влезеш, но втори път ще бъдеш пуснат." Събуди се. Апостол Йоан, богословът в Откровението ни описва Небесния Йерусалим, портите му и пр. Какво мислите за видението на оня медиум? Най-сетне нека разкажа за един сеанс, който стана причина да се избегне една напразна смърт. На 27 ноември чрез пишущ медиум ни се каза непременно да направим тази вечер сеанс, и да поканим г-ца Б. След молитва същата Б. пада в полутранс и вижда църква с много хора, които коленичещи се молят за медиума да я вразуми Бог и я избави от лошите мисли, които са я налегнали. Веднага медиумът вижда ангела на невинните души, който казва, че ще пише чрез IV. и ще посочи всичките й грешки. Задължи присъствуващите да я наблюдават, защото тя е под влиянието на злото. Каза нейните приятелки да вземат от нея „онази мръсота" - за да не посегне на живота си!... Чрез пишущия медиум М. ангелът казва: „Тази вечер Б. мисли да посегне на живота си с отрова, която трябва да се вземе от нея. Нейните другарки трябва да я предпазят, иначе тя ще потъне в мрака, а Бог не желае една невинна душа да се владей от сатаната, затуй аз съм пратен от Вишния да направите обща молитва, а аз внуших на баба й да я пусне, иначе щом си излезе от тях Р. Д-в тя щеше да бъде просната на мъртвото си легло. Потрудете се другарки и другари и не я оставяйте сама тази вечер. И кажете на баба й, че утре ще бъде късно - сбогом." Вземахме потребните мерки, и лицето е живо и днес. Освен тия, много и предостатъчно случаи са ме убедили в голямата полза от спиритическата доктрина и аз споделям възгледа на спиритистите. Едно време споделях вашите религиозни убеждения. Отвърнат от сухотата на догматизма ви, потърсих храна в социализма. Отвратен от неговия епикуреизъм и безбожие сега се радвам на душевно спокойствие - вярващ в Бога и безсмъртието-на душата. Ревнувате ли на това? Гр. Ямбол, 29/1 1909 година. С почитание: Тодор В. Абаджиев. Сп. „Виделина", г. VIII (1910), кн. 4-5, с. 126-132.

18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА Георги Радев Дюлгеров Пролет е, най-красивият, животворен, пълен с цветя и светли надежди сезон. След него идва лятото, есента и накрая зимата - четири сезона, характерни със своите особености. Пролетта - буйната растителност, лятото - с горещините, есента - с мъгли, дъждове и хлад и зимата - с бури и сняг. И студове, на какво се дължат тези промени? Единственият отговор е - Слънцето. Слънцето в своето движение от юг на север и обратно дава тези промени. Ако се застане на 22 март в 12 часа на екватора, ще се види. че слънцето е в най- високата си точка, в своя зенит и излъчва мълнии светлина. От този момент нататък то се надвесва на север и хвърля толкова светлина енергия, която е толкова силна, че подтиква растежа на всяко коренче, на всяко растение. То събужда живот в цялата природа. Слънцето се движи на север и усилва своята светлина, а земята, жадна за топлина, я поглъща. Това трае до 22 юни. Тогава слънцето се издига до най-високата си точка на север. Излъчената енергия е толкова много, че остава в излишък и започва да радиира обратно. Образува се двойно течение на слънчевата енергия - едно артериално - от слънцето към земята и друго - венозно - от земята към слънцето. Тези две течения предизвикват летните горещини. Слънцето продължава движението си на юг и на 22 септември - есенното равноденствие - краят на лятото и началото на есента. То продължава на юг, светлинната му енергия намалява, а заедно с това и неговото влияние върху природата. Земята е още положителна, тя още отдава топлина, но това приключва към 22 декември и от положителна става отрицателна. Слънцето е в най- отдалечената си точка на юг и тръгва на север. Земята е изстинала, зима е. Но идва наново 22 март. Друг кръг, аналогичен на годишните времена е денят. Сутрин слънцето се показва над земята, издига се нагоре и усилва своето лъчене, което се поглъща от земята. Това трае до 12 на обяд, като достига най-високата си точка. Този процес ни напомня на пролетта. След този час слънцето усилва излъчването на енергия, която не може цялата да бъда погълната от земята. Излишната сменя посоката си - обратно към слънцето. Това двойно течение е характерно за лятото. След залеза на слънцето влиянието му намалява, но земята е положителна и отдава топлина до полунощ. Това е есента на денонощието. След полунощ земята сменя поляритета си, готви се да поглъща слънчеви лъчи, но слънчевото влияние е още нищожно. Това е зимата. Този двоен глад за слънчева енергия през пролетта, рано сутрин, когато слънчевите лъчи се възприемат цялостно от материята и внасят своето съдържание в нея - концентрираната слънчева енергия. Този факт е бил познат на древните мъдреци, учителите на древните окултни школи, защото са препоръчвали на своите ученици да излизат рано сутрин, особено през пролетта, да посрещнат първите слънчеви лъчи на полето или на високи места. Те проникват в човека и внасят сили и здраве. Това е практикувано от учениците на Хермес в Египет, есеите, Христовите ученици, питагорейците, орфисти, богомили и съвременните окултни общества. Цялата природа, всичко, каквото съществува по земята, е дело на кондензираната слънчева светлина - енергия. Това е било известно на всички окултни учители и ученици. Атомите са миниатюрна слънчева система, а електричеството е трансформиран слънчев лъч. Установено е, че ако земята напусне Слънчевата система, температурата й ще се понижи до абсолютната нула. При тази температура материята на земята ще се свие така, че ще се получи ядрен взрив, при който Земята ще се превърне в невидимо етерно тяло. И ще се превърне в светлина, т.е. от каквото е съставена. Самият човек е синтез от слънчева светлина, т.е. от слънчеви продукти. Ние се греем на слънце, живеем на светлина и се храним директно и косвено от нея. А през зимата, когато слънцето е оскъдно, ние ползваме дърва, газ, ток и други слънчеви продукти, с които компенсираме неговата липса. Но слънчевата светлина не е само механични трептения. Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква целесъобразност. А ние виждаме точно обратното. Светът се строи целесъобразно планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство. Така, слънчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил. Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание. Свързани сме с него и получаваме живот, енергия, разум и светлина за живота. Той е физическа, сърдечна и разумна храна за нашия живот. Апостол Павел е казал на атиняните - „Незнайният Бог е Бог, в който живеем, движим се и съществуваме", а някои стихотворци са прибавили „и негов род сме". В природата, в която живеем и растем, има свой ритъм - годишните времена. Ние живеем всред тях и те оставят своите незаличими следи. От люлката до гроба човешкият живот е кръг и е изложен на годишните промени. От 1 до 21 години той живее в своята пролет. Детето расте заедно с радиуса на неговия поглед, възприятия и знания. То непрекъснато учи и възприема. Прилича на орел, който лети високо и със своите силни очи вижда широки простори. Така детето расте и пасивно възприема всичко от света. Към 21 година пожелава нещо, което най-много желае и обича. Това желание се събира, натрупва и се превръща в огромна неудържима сила. За този момент в окултизма се казва, че душата разцъфтява и този цвят трябва да се оплоди. Какво е пожелал? Човек носи своите заложби, дарби и наклонности, изработени в далечното минало. Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда. Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал. Той живее във втората фаза на своя живот - от 21 до 42 години и е вече под влияние на двете течения. Съзерцава своя идеал и пътищата, методите, чрез които може да ги постигне. Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод. От 42 до 63 години човек живее в своята есен. Есен е неговият живот. Ние виждаме този неудържим лъв навел глава, превърнал се на вол в тежко-натоварена кола, която влачи към брега на житейското море. Какъв е този товар? Семейство, деца, проблеми. След време децата израстват, задълженията намаляват, но той чувства, че и силите му намаляват и вече може да намали напрежението. Към 63-та година той е свободен от всякакви задължения и е като дете, седнал на брега на житейското море. Вижда какви бури, вълнения и кризи е преживял. Сега прави преоценка на ценностите в своя живот. Този нов идеал на стареца, макар и ценен, се обвива в кора, превръща се на семка и пада в плазмата на живота, отива си заедно с него, за да се появи идната пролет. Оттук започва един величествен кръг - кръгът на човешката история. Историята на човека, специално на нашата бяла арийска раса се е развивала под влиянието на четирите годишни времена. Тя е имала своите пролет, лято, есен и зима. Според окултизма зародишът на нашата пета раса е от избраните най-чисти и благонадеждни индивиди от четвъртата раса - атлантската. Те са били заселени около Хималаите и са образували впоследствие петата арийска раса. Тяхното съзнание е било обширно, пръснато навсякъде. Те не са можели да отделят себе си от другите. Виждали себе си в целия род. Те са били ясновидци, виждали са небесния свят, а материалният е бил за тях като мъгла - непознат. Имали са стадно съзнание или т.н. колективно подсъзнание. Между тях са живеели ришите - Великите Учители, които са се отличавали с цветна величествена аура и са били смятани за богове. Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек. Ришите са спомогнали за разделяне на труда, като послушните са били защитени от глада и природните стихии. Изминали са хилядолетия, докато всички осъзнаят, че този свят носи условия за добър и радостен живот. Техният поглед от небесния свят, постепенно се е обръщал към физическия, като източник на материални блага, към неговите закони. Постепенно материалният свят е станал по-ясен за тях. Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал. Дотук е първата фаза на човешкия живот - пролетта на неговата история. Поглеждайки този земен свят, човекът пожелал да го опознае и овладее. Това опознаване е цветът, който се е появил и трябва да се оплоди. С това настъпва втората фаза - проява на творческите възможности - любознателност, да опознае законите и силите на физическия свят и волевата, творческа сила. чрез която благата на този свят могат да бъдат овладяни и съзерцанието на идеала - това са двете течения, характерни за лятото. На тази основа са се появили древните култури на Халдея, Вавилон, Персия, Египет. Те са имали ясен спомен за невидимия свят. но и физическият свят е привличал тяхното внимание. Тук индивидуалното чувство започнало да се пробужда и усилва. Виждали са, че колкото по-голяма нива е засята, толкова повече жито ще вземат, повече ще се облагодетелстват. Това ги е накарало да търсят помощници - такива са станали по-слабите, неуките, непредприемчивите. Но жаждата за повече блага събудило егоистичното чувство в човека, да чувствува себе си отделен, да облагодетелства повече себе си. Със засилване на това себично чувство, на този егоизъм, човек започнал да забравя за интересите на другите, почувствувал се господар. Свещен егоизъм завладял народите и се образували класите. Народите въставали едни срещу други, това довело до хаос, в който загинали древните цивилизации. Хората са се отчуждили един от друг, станали са жестоки, отмъстителни. Това е най-тъмната епоха, когато разгромът и човещината са се отдалечили. В този ред са се явили нови цивилизации - еврейската, гръко-римската. Това е тъмната печална есен на човешкия живот. За да се ограничи самоизтреблението на хората, се явяват гражданските закони, но се узакони робството. В края на тази епоха се яви Христос. Той възвести братството между хората, че животът, който живеем, не е наш, той принадлежи на Бога. „Бог е наш и той живее във всички хора и на всички дава живот." Нашето битие, нашият ум, сърце, душа, дух и тяло, всичко е създадено и е проникнато от този велик Божествен живот - ние сме деца на Бога. братя сме, един Бог, един живот, една сила живее в нас! Да обичаме ближния като себе си! Тази нова светла мисъл се разнесе като мълния по всички посоки в тъмния хоризонт на човешкия род и събуди светли надежди и хората започнали да се събират на групи, общества, братства и комуни. Но страшното минало и настояще на човечеството и омразата са изпълнили атмосферата. И сега, като леден вятър тази омраза затрупва семената на тора всемирно живо Слово, посято през есента. Снежната пустиня се разпростира навсякъде. Човек живее със своето минало. Той, като хищник, живее своята зима. Но семената на живото Слово са пуснали дълбоко корени и под влиянието на страданията, които сам е създал, се учи да създаде нов идеал, Той вижда, че в производството на един елементарен продукт е синтезиран живот, усилията на цялото човечество. Този процес е започнал още от създаването на слънчевата система и зараждането на елементите. Ето защо този комплекс от процеси са дело на човешкия дух през вековете. Но и самият човек не принадлежи на себе си, той е продукт на цялото битие, рожба на мировия Дух. Неговият разум е път, изминат и огряван от законите на мировия разум. Човек принадлежи на цялото, защото усилията на цялото е проектирано и живее в него, свързано е с него и не може да живее извън него. Ние днес обичаме природата, но сме длъжни да обичаме и човека, ближния си. Тази любов ни задължава да бъдем искрени, честни, справедливи, да помагаме на слабите. Любовта, това е езикът на живата природа, говор на мировия дух в човека. Когато се пробуди този миров дух, ще настъпи новата епоха, ще настъпи пробуждане на ново съзнание - нова пролет в човешкия живот. Зазорява се, пролетното слънце изгрява, ледът ще се стопи и то ще стопли сърцата на човеците. Царството Божие ще слезе на земята и ще настане Царството на Любовта.

17. ФАЗИ НА ЖИВОТА Георги Радев Дюлгеров В един студен зимен ден на декември 1944 година нашият велик Миров Учител премина във вечността. Вестта за това се разнесе мълниеносно из цялата страна. Тя потопи в дълбока скръб неговите последователи, но за малко, защото в неговото Учение се казва, че човек не е само тялото. Човекът е дух, душа, ум и сърце. Те са истинският, безсмъртният човек. Тялото е един инструмент на душата, посредством която се събират знания и опитности, които се синтезират и превръщат в сили и способности, които изграждат и организират душата. Духът изгражда тялото в продължение на милиарди години, потопявайки го във физическия свят. Този обективен физически свят е изграден от мъдрост и любов, които са израз на Божествената воля - кристализираната Божествена мисъл. Следователно Мъдростта създава, моделира формите на физическия свят. Любовта съзидава и е израз на силите в него, а истината е субстанцията, движението, целенасочеността и вътрешното трансформиране физическите енергии в нови форми. Те дават образа, съдържанието и смисълът на този видим свят, в който сме потопени. Физическото тяло, което се изгражда от духа, постоянно се преустройва, като се събуждат в него все повече и повече възприятия от обективния свят. Следствие на това се усилват /усъвършенстват/ органите от създадените вече възприятия и се пробуждат потенциалните, непроявени възможности на човека. През своя жизнен път тялото на човек се износва, защото проникват в него чужди, неорганизирани вещества, които образуват утайки. Те подпушват каналите, по които протичат жизнените сили на душата. От това тялото става тежко, инертно, неспособно за творческа работа и не може повече да служи на душата. Затова тя го напуска, като изтегля всичките жизнени сили от него. Ето защо тялото остава неподвижно и като купчина разнородни елементи, събрани някога по волята на Духа да му служат, сега остават свободни, отблъсквайки се взаимно. Газообразните излитат, втечнените изтичат, а твърдите стават на прах. Тялото се разлага и изчезва, а човешкото Аз, душата и духът отиват да си построят по законите на Кармата друго тяло - по-красиво, по-способно, с по- големи възможности, за да може да се приспособи към новите условия, към по- сложния бит на новото време. Животът е всемирно явление и изпълва всичко. Живот има в минералите, функционира в кристалите, като съгражда техните форми. Оттам животът преминава в по-високите форми - растителна, животинска и най-висшата - човекът. Човекът е венецът на творението, най-организираното същество. Минералното царство е несъзнателно, животът тук слабо се забелязва. Движението, устройството на молекулите, които формират структурата на минерала е предизвикано от съзнание, което е далеч, формирането се извършва от сили по начин, както магнитното желязо привлича железните стърготини. Втората фаза е растителната - растителното царство. Тази фаза е подсъзнателна. Тя е като човек, който диша, кръвообращението работи, обмяната на веществата става правилно. Процесът е подсъзнателен, съзнанието е над този процес и го ръководи. Третата фаза е животинската - животинското царство. Тя е вече съзнателна фаза на живота. Животното усеща, съзнава външната среда и нейното въздействие върху него и реагира съответно. Човекът е четвъртата фаза на живота - самосъзнанието. Това е двойно съзнание. Едното е обективното усещане на външната среда, както животните - възприема образите, движенията, промените и силите, които му влияят. Всички тези образи и впечатления, проникнали в човешкия ум, са копия от оригинала - отразяват точно външния свят. В човешкия ум, в центъра на неговото поле има една жива, разумна точка, която като фар осветява обективния ум, възприятията. Проучва техните форми, свойства, сили и възможности, съчетава ги в нови форми и сили, създава нещо ново, от което и той и другите ще се ползват. Тази творческа сила е субективният, вътрешен ум - творческата възможност на субективното творческо съзнание. Затова човек има творческа сила, една по- висока степен на съзнанието, наречена самосъзнание. Един пример: Зима е, наклали сме огън и го поддържаме постоянно да не загасне. Кучето е легнало до огъня и се топли. Ние се отдалечаваме от огъня, той загасва и кучето трепери. То вижда как поддържаме огъня, защо не прави същото? Защото липсва съответната способност - субективният ум. Човешката, самосъзнателна фаза на живота /на съзнанието/ не е последната. Има една още по-висока, по-велика фаза на живота - така наречената свръхсъзнателна или космическа фаза. Това е ум с нови, велики сили на съзнанието, които правят човека недосегаем. Както субективното съзнание разделя човека от животните и го въвежда с една недосегаема за тях култура, както и животните нямат представа за човешкия живот, за неговите възможности, ум и култура, както в отдалечаването на човека от животното - дистанцията създадена от субективното начало на съзнанието, така и свръх съзнателното начало на ума разделя съвременния, обикновен човек от човек с възможности, необясними за нас. Този човек се въвежда в едно ново поле на прояви и възможности. Той се отдалечава от нас толкова, колкото ние стоим далеч от животните. Неговото тяло е изградено от етерна и духовна субстанция. Съществата от това поле са известни като Всемирно Бяло Братство. Някои от неговите членове се обличат с материални тела, като нашите, но със способности, надвишаващи ги многократно. Те проникват през твърдата материя и познават съдържанието й, те виждат на хиляди километри и могат да определят дистанцията. Могат да определят диагнозата на болен и начина на лекуването му. Виждат не само пространството, но и проникват в душата на човека и най-съкровените тайни за тях са видими. Те виждат нашите мисли, чувства, тяхната проява и развой. Те могат да излизат от телата си, да отиват далеч и да се върнат. С волята си могат да излекуват болни от разстояние, могат да влияят на гравитацията и отклоняват светлината и др. Тези велики свръхсъзнатели същества са пазители и водители на човечеството, те са свързани с него, защото животът на всички - от най-низшето до най-висшето е единен и Божествен. Те са слизали в началото на всяка култура, създавали са благоприятните условия за развитието й. Такива са били Конфуций, Буда, Зороастър, Хермес, Мойсей, Христос, нашият Учител. Те са изпращали свои ученици и посветени създавали са школи /окултни/ - египетската на Хермес, орфистите на Орфей, Питагорейците, Богомилите, Християн-Розенкройцерите, теософите на Щайнер, Йогите на изток и др. Всички тези школи изнасят знания, изпитани и проверени от тези великани на светлината. От тях е създадена окултната /тайната/ наука и нейните разклонения. Изучаването на тази наука осветява пътя на всеки, вървящ по него и му помага да развие нови сетива, възприятия и възможности. Тези сетива са като семена, като потенциални сили, които очакват своето пробуждане. В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика. Както слепият чрез пипане опознава предметите и добива ограничена представа за обективния свят, така и ученият чрез опити изучава фактите и иска да ги обясни. Каквато е разликата между слепия и зрящия, такава е разликата между учения и окултиста-ясновидец, който вижда причините, силите и разума, който обуславя фактите, явленията и връзката им с цялото. Окултистът-ясновидец вижда техния ритъм във Всемира и хармонията, която звучи и превръща светлина и цвят и всичко, където минало, сегашно и бъдеще е едно. Когато разглеждаме човешкото тяло, формата и съдържащото се в нея, виждаме чудеса, които човешкият разум не може да си обясни. Този механизъм не е още изучен, няма архитект, механик, скулптор, химик да сътвори такова удивително устройство като човешкото тяло. Тогава кой е строителят? Очевидно вътрешният човек. Ние го усещаме като Аз, който възприема отвън навътре, преработва възприятията и излъчва мисъл, чувство и творчество. За своите мисъл, чувство и воля, той е изработил съответни органи. Ние знаем ли за силите, знанието и възможностите, които проявява това A3? Нищо не знаем, смесваме го със своето тяло. На вратата на древния Делфийски храм в Елада имало надпис: Човече, познай себе си. защото който познае себе си, ще познае Бога и вселената." Той напомня за древните египетски окултни школи. Азът е нещо безсмъртно, то не умира, а продължава своята дейност и през живота. Това се забелязва чрез живота на тялото. То многократно сменя своето съдържание чрез подмяна на клетките. А вътрешният архитект - свидетел на тези промени и пазител от външните разрушителни влияния, е винаги един и същ. „Аз съм бил, съм и ще бъда!" Но когато се наложи да посетим починал и да отидем на гробищата, в нас нещо трепва: „Нима и аз ще умра?" Но връщайки се в града и влезли в нормалния ритъм на живота, ние забравяме. Защо? Нещо силно, властно ни казва: „Аз съм жив, аз никога не умирам, аз смърт не зная!" Това е вътрешният глас на човека, гласът на безсмъртното начало в нас. Нима не е ясно, че миналият живот на човека, който се пробужда в животното, което за да задоволи глада си, напада, разкъсва и изяжда подобния си - прогресира? Отказва се от този порок. После го виждаме да използва силите му като роб - жестоко. По-късно съзнава, че това е жестоко, но все пак го счита за по-нисш от себе си - работник. Макар да се ползва с по-голяма свобода - да работи, където пожелае. Ако животът умираше и изчезваше заедно със своята опитност, откъде имаме този прогрес? Ако господар и роб умираха и изчезваха безследно, откъде е дошла идеята да се отрече робството и от господарите. И господарят е ставал роб и то многократно. Робството е един тежък спомен, който му напомня, че това е престъпление. Откъде е дошла идеята и чувството за състрадание и любов и волята да помагаме? Около нас има хора, на които им прави удоволствие да измъчват и убиват, а други помагат, жертвуват се, спасяват ближния си от беда. В тях се е пробудило милосърдието и любовта. На какво се дължи това? - първите са груби материалисти, които считат всичко извън тях за източник на блага и са готови с всякакви средства да обсебят тези блага. А тези, които притежават милосърдие и любов, възприемат единството на живота - Великият разумен дух, който ги изпълни. Те живеят за цялото и цялото е техен живот и радост. Тази изява на духа е видимото и невидимо битие на живота. Този дух е основата, върху която е изградено това голямо разнообразие насилите и законите, тяхната хармония и единство на безсмъртието и вечната светлина. Това възприема новият човек, това е Любов, която се събужда. Събужда се вярата, която усеща, възприема и знае за вечното, разумното, непоклатимото в него. Като видение то озарява надеждата за неговото бъдеще, облечено в светлина, могъщество, радост и величие. Тези три категории са нови сили, които се събуждат в човека. Те са първите кълнове на свърхсъзнанието. Те са новото, което идва и ще преобрази света. На тези хора очите им са отворени и те виждат мировото величие на Божествения свят и че те са свързани и съработници на това. Нашият Учител идва от този свят, огрян от Всемирна Любов, изпълнен с дълбока Мъдрост, в която грее лъчезарна Истина. Той дойде и донесе едно всемирно послание, в което са дадени законите за изграждане на нова световна култура на новата раса, раса, която е логика на боговете. Той дойде да ни покаже пътят и методите как да приемем благата на този завет. Той дойде между нас, открехна мантията си, за да видим неговата сила, неговата светлина, мъдрост и любов. Той ни даде наука - това велико послание в 7000 беседи, в които разкрива знание за нашето духовно издигане.

16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ Георги Радев Дюлгеров От най-древни времена човек е усещал в себе си силата на своя ум, на своето сърце, своите чувства, желания, страсти, влечения и обич. Не е могъл, обаче да определи къде се намират в човека тези сили. Тези въпроси са стояли и пред гръцките философи, а са проблем и на съвременната наука. Всички са посочвали главата като седалище на човешкия ум. Знае се, че във всяка деятелност взема участие мозъкът като цяло. В началото на нашия, 20-ти век, американският лекар, физиолог и психолог д-р Гал, установи експериментално, че във всяка проява на човешкия ум вземат участие отделни области, които той нарече мозъчни центрове. Такива центрове той е открил около 40 и е посочил тяхното място по главата на човека. Областта, в която се отразява или възприема външният свят, се намира в предната част - долният лоб на челото, над очите, по протежение на веждите. Всеки център е двоен, разположен в лявата и дясната полусфера. Центърът, който се намира между веждите, се казва локалност. С него се познава къде са поставени нещата в природата, разстоянията между тях и пр. Човек с развит такъв център се ориентира лесно в град, планина и др. Има центрове за форма, говора, тоналност, ред, пресметливост и др. Тази способност на възприятията се намира и у животните. Тези центрове се намират на същото място, както и при човека, като някои са развити по-добре, отколкото в човека, а други са в зародишно състояние. Най-низшите от гръбначните животни е змията, която има също своите възприятия и тези центрове се намират над очите й. Тя знае къде се намира нейната храна, обикаля, отдалечава се и се връща в своето леговище. Познава формите, цвета, жабите, мишките, гущерите. Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства. Ако изправим змията така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите. Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек. Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-висшите гръбначни животни като кучето, коня, вола и др. виждаме, че плоскостта на техните очи е успоредна на гръбначния стълб. Ако се изправят така, че и посоката на очите им ще бъде същото или по отношение на човека очите им ще бъдат на темето. Колкото са по-напреднали животните, толкова очите им ще се приближават към челото на човека. През дългия път на развитие през вековете, от змията, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса. Когато дойдем до човека, виждаме, че той е развил силно предния си мозък и челото, вследствие на което той се е изправил вертикално. При еволюцията си човек е развил предния си мозък. Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата. Следователно, това показва, че живият принцип, животът е нещо единно, който прониква във всички живи форми и ги пресъздава. Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото. Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват. Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава. Съзнанието е безсмъртно, то присъства във всички фази на живота. Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията. С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си. като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си. Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието. Той представлява една велика мистерия. Възприятията на всички същества се разширяват, откриват нови знания, синтезират се в сили и способности, които съграждат нови мозъчни центрове и трансформират старите. Те коригират тялото и го пресъздават, за да се появят събудените нови сили. Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от змията до съвременния човек. От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека. Това е пътят на човешкото съзнание. Този жизнен път през вековете представлява нов обект за изучаване. Първото нещо, което забелязваме е, че човек не е форма, която се появява, расте и изчезва, а е вечен като живата природа. Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало. Второто, което се изгражда, е надеждата - предчувствие за светло и радостно бъдеще. Човек се пренася в бъдещето и вижда методите, чрез които ще го постигне. Трето - вижда разрешаването на вечните въпроси - кой е той, от къде идва, защо живее и къде отива. Отговорите се намират в неговото битие. Човек е неразделна част от целия физически свят. Той е един център от вихри на сили, които проникват в него и излизат от него. Той приема храна, вода, въздух, приема светлина, топлина и енергия. С това той съгражда своята физическа форма. Неорганичните елементи се извличат от растенията и плодовете. По този начин той се явява трансформатор на материалния свят. Тези процеси не са произволни, а организирани, целенасочени и разумни. Това се вижда от изградените системи в човека, В центъра на този строителен процес стои преследването на една по-висша цел - създаване на едно по-съвършено тяло, въплащаващо в себе си по-възвишени умствени способности. Този архитект е един лъч от Мировия Дух, който е резервоар на разум, мъдрост и любов и който ни свързва с цялото битие. Този жив лъч го усещаме като АЗ-себечувстване, без да познаваме неговия източник. Според окултизма, този Божествен лъч, неговата същност, енергия и сила, е продължение на Божествения Миров дух. Когато този лъч навлезе в материалния свят, неговото първично съзнание за цялото се помрачава и той забравя своя произход. Вижда се в един чужд, непознат свят, в една непрогледна тъмница и се сблъсква с новите сили и закони. Този лъч, загубил своето величие, се е превърнал в една жива, съзнателна точка, във вътрешен субективен център, който постоянно се сблъсква с обективната действителност, влиза в постоянни противоречия с него, които му носят страдания. Тези страдания предизвикват напрежение и светлина, която осветява изходния път. Тази светлина му дава възможност да отстрани противоречията и да ги превъзмогне. По този път на противоречия и страдание и успехи, в непрекъснато разрешаване на възникналите проблеми, се разкриват законите и принципите, върху които е изграден този материален, обективен свят. Човешкото въображение се разширява, светлината на съзнанието расте. Разкриват се законите на Всемира. Това става от синтеза на знанието, събрано от дългия опит през всичките епохи на проявения живот. Този център на синтезираното знание, съградено от светлината на Божествения Дух, е висшето съзнание на човека или Божествената душа, наречена от теософите Висш Манас. Центровете на мозъка, които възприемат тези нови сили са вяра или осъзнаване на безсмъртието, Божественото, Любов към Бога, възприемане на мировата правда, милосърдие, любов към ближния и към всичко живо. Развитието на тези психически сили издигат предната част на главата - челото и дават височината на темето. Когато човек постигне това, душата е изградила вече своите сетивни органи и може да прониква навсякъде, където пожелае. Душата се ражда вече като индивидуалност. Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле. Тук от елементите на физическия свят той съгражда своето физическо тяло. Оттук започва еволюционното възлизане на човека - организира астралното си тяло- чувство и страсти трасформира в любов, организира своя ум - прави го силен и проницателен. Преминал е през всички раси на миналото, до старозаветния живот на бялата раса, до идването на Христа. След това започва еволюционния период. Притчата за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух. Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе. Той страда, гладува, стига до най- ниската точка на своя материализъм. Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща. Готов е да стане слуга и да изкупи вината си. Баща му го посреща, прегръща го, възвръща му правата и казва: „Синът ми мъртъв бе, оживя, загубен бе, намери се."

15. НОВОТО УЧЕНИЕ Георги Радев Дюлгеров Учението на Учителя Петър Дънов е построено върху петте добродетели, вписани в Пентаграма и свързани с петте сетива на човека. Във своите беседи и лекции, той е дал методи и упражнения как да се пробудят тези добродетели. Те са потенциални сили, вложени в човека и като семена, чакат благоприятни условия за своето пробуждане и израстване. Тези добродетели са: ЛЮБОВ. ПРАВДА. МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. Когато започне тяхното пробуждане, човек влиза в новия живот. За този нов живот съвременните учени нямат представа, Това Учение, което е в състояние да пробуди тези добродетели, Учителят нарече „НОВО УЧЕНИЕ". Ново, защото разкрива нови хоризонти на познание, нови сили за овладяване, светлина за вътрешното битие и устройство на човека, за което той никога не е подозирал. Исторически погледнато, това Учение не е ново. Още преди две хиляди години Христос е проповядвал тези велики добродетели. Той е бил велик и мощен оратор. Според Учителя Дънов, една беседа на Христа е траяла 4 часа и е говорел винаги пред много слушатели. Христос не е могъл да предаде цялото си учение, защото учениците му не ра били подготвени да го възприемат напълно, но и в това, което е записано в Евангелията се вижда, че е говорил за петте велики добродетели. Един от слушателите запитал Христа, кой е наш ближен. В отговор Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видели. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването. Този човек бил милосърден, чувствал болките и неволите на другите като свои. Такъв човек е добродетелен. Друг път Христос отива при своите ученици и им казва: „Ако вашата вяра не надмине правдата на книжниците и фарисеите, вие нищо не сте!" Тука, в един термин Христос влага две противоположни съдържания. Каква е правдата на книжниците и фарисеите? Според съвременната наука човек идва от един по-низш свят - животинския. Оттам той е пренесъл всички животински качества, заедно с тяхната правда, с която се борави и до днес. По онова време книжниците и фарисеите са били силните на деня. В техни ръце е била съдбата на еврейския народ. Те са разполагали с всички блага и са ги разпределяли по познат начин. Този начин на изява на правдата е свойствен на всички народи. Потвърждение на това са войните, престъпленията, разрушенията. Тази именно правда на насилието отрече Христос, като учи и противопоставя нова правда - силният да помага и се жертва за слабия. Един младеж пита Христа: „Учителю, как да наследя живот вечен?" Христос отговаря: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум. с всичката си душа и с всичката си сила, а ближния си като себе си." Любов към Бога, любов към цялата жива природа, любов към ближния си и към себе си. Христос се е жертвал всецяло, раздавал е на народа своите сили, здраве и изкуство. Работил е непрекъснато, за да повдигне народа и го измъкне от невежеството и страданията, лекувал го е, учил го е как да се пази от болести, учил го е на висок морал, но в резултат е виждал, че хората продължават да живеят по стар начин - отношения на насилия, омраза, завист, клевети. Затова с повишен глас им казал: Истина, истина ви казвам, че в съдния ден самата Саавска царица ще ви бъде съдник, защото тя, като чу за мъдростта на Соломона, натовари камили с дарове и отиде със свитата си на север в пределите на Соломона. Видя архитектурата, реда, слуша неговите мъдри слова и от всичко това бе възхитена. Приближи се до Соломона, поклони му се и каза: „Това, което видяха очите ми и чуха ушите ми е превъзходно. Като се върна в земите си, ще приложа всичко това, „Казвам ви - казва Христос - че тя ще ви бъде съдник, защото това. което виждате тук - мъдростта, е по-голяма от соломоновата. Аз мъртви възкресявам, прокажени очиствам, слепи лекувам, бясове изпъждам - нещо, което Соломон не можеше да стори, а вие нищо не приемате." И най-накрая Христос казва: „Аз съм Път, Истина и Живот. „Аз" - кой е този Аз? Този аз съм Аз! Този Аз сте и всички вие, които казвате A3 и всички народи през вековете, чиито индивиди казват Аз за себе си. Това аз е едно и също нещо, една и съща субстанция. Тя е като електрически ток. който захранва милиарди крушки едновременно. Така, тази субстанция е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание. Това велико космическо Аз е една жива Божествена субстанция, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите. Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото. Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения. А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/. Оттук ясно се вижда, че Учението на Христа е основано на петте добродетели - ЛЮБОВ, ПРАВДА, МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух. вкус и зрение? Пипнем нещо и казваме, че е гладко, топло, твърдо и т.н. Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви. Щом усещаме външните въздействия, ние сме живи. Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила. Благодарение на осезанието човек си е създал благоприятни условия за живот. Благодарение на вкуса и обонянието се е развил подборът на храната. Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека. И така, петте сетива са врати, чрез които ние влизаме в този материален свят, изучаваме го и намираме хиляди блага, складирани в него, необходими за осъществяването и развитието на нашия живот. Умът на човек е обширен свят, в центъра на който стои едно разумно същество, което мисли, определя, оценява, решава и привежда в движение. Това същество, невидимо за нас, е съзнанието. То е господар, то е реалното, То организира тялото и проектира знанието и спообностите си за своите нужди. Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели. Това е душата, която се вгражда в тялото като инструмент за възприемане на силите, законите и хармонията на мировата мисъл, в която е въплътена Божествената Мъдрост на природата. Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух. Един пример - една змия гладувала много дни, не намерила нищо за ядене. Един ден, минавайки край едно блато, видяла жаба. Змията се стрелнала и хванала жабата. Мъчителният й глад изчезнал, и от радост се почувствала като в рая. А жабата? - Тя се гърчела в предсмъртна агония - намирала се на дъното на ада. Пита се, знаела ли е жабата за радостта на змията и знаела ли е змията за трагедията на жабата? Нищо не са знаели, защото те представляват два свята без връзка. Това, което става между жабата и змията, се случва и между човек и човек. Това отчуждение, което предизвиква враждебност, тласка към грабежи, убийства, бунтове, войни. Но има една надежда - един младеж напълва раницата си с храна, обува туристически обувки и тръгва за планината. Изкачва се на високо, за да подиша чист въздух, да посрещне изгрева, да се порадва на бистрите извори, свежите гори, треви и цветя, да види чудесата на дивната природа. Сяда до един извор да си почине. След малко идва друг пътник, изморен, отчаян. Младежът го пита за неразположението му. От десет дни търся работа, но не намирам, семейството ми гладува. Младежът отваря широко раницата си и му предлага храна и го успокоява, че ще му намери работа. След раздялата лицето на младежа сияе от радост. Какво се е случило? Той е почувствувал мъката на пътника, преживял я е, тя е предизвикала неговата жертва. Следователно добродетелта е осезание на човешката душа. Благодарността, надеждата, вярата и любовта на пътника, които са се събудили в душата му, той изпраща към младежа, той го възлюбва като свой приятел и спасител. Така събуденото възвишено вълнение на пътника, по пътя на интуицията се приема от младежа. Той вкусва от плода на своята добра постъпка, на своята любов. Той се храни от възвишената енергия на любовта. Следователно любовта е вкус на душата, тя е, която определя храната на чоешката душа. Този младеж е човек на любовта, той обича всички хора, те му се доверяват и му стават приятели. Той е безкористен, точен, не ощетява никого. Той е носител на Божествената правда в душата си. Той е като ароматно цвете, чийто аромат се разнася навсякъде. Следователно правдата е ароматът на душата - ухае приятно и привлича всички. Когато в човека се пробудят силите на душата като Добродетел, Правда и Любов, той става извънредно чувствителен, слухът му се развива извън пределите на обикновения. Той навлиза в друг свят - непознатата област на битието, беззвучен за нас. Тези ултразвукови трептения не се долавят от нашето ухо, но той добива способността да чува „Гласът на Безмълвието". Тези звуци говорят на душата. При хармоничното или нехармонично звучене се показват болестите и билките, с които се лекуват. С такива възможности е била рускинята Мария Щайнер. Говорела е на събрания и е демонстрирала тези възможности. На непознати хора от публиката е познавала болестите и посочвала начините на лекуване. Когато човек чрез ухото се свърже със света на звуковете, неговият творчески ум се развива, а когато проникне в света на безмълвието, на вътрешния мир и хармония, той чува гласа на Мъдростта. Мъдростта е вътрешното ухо на душата. Заедно с пробуждане на яснослушането се отварят и духовните очи. Те виждат вече това, което никой обикновен човек не е видял и чул. Те виждат цветовете и формите на човешките мисли и чувства, виждат съзнанието на всички хора. Виждат, усещат и проникват в живота на всички живи форми, на всички живи същества, отъждествяват се и проникват във всички живи форми. Както светлината прониква във всичко, така и той, като лъч от тази жива светлина е свързан с цялото. Вижда живота като Единен, Всемирен, Божествен, който създава световете и движи всичко. Пробудил е едно светло, мощно, велико съзнание и силна, благородна воля, на която всичко се подчинява. Станал е съзнателен Син Божи, светлина от светлините, той е познал истината, че Бог живее в него. Тази велика истина го прави свободен, защото като Божи Син, благата го следват навсякъде. Затова петте Велики Добродетели са сетива на душата, нейни възприятия и сили, които я свързват с Бога. Добродетелите го свързват и със силите на Божествения сеят, и той се ползва от тях. Затова тези пет Велики Добродетели са мощни сили, голямо богатство, които формират истинския, силния човек, владеещ всичко в света. Той създава светлина, идеал, път и постижение в света. Тази е основата, от която се ражда и израства идеалът за Братството в света.

5. КАК ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ БРАТСКИЯ КРЪЖОК След Балканската война в Ямболското братство се включиха доста интелигентни хора, които предявиха претенции да бъдат ръководители. Тодор Абаджиев имаше шестокласно образование, но е чел много духовна и всякаква литература, имаше голяма библиотека, беше буден и активен човек, а и материалното му положение беше добро. Той беше център. Учителят отправяше всички писма до него. Абаджиев казваше: „Учителят е наредил аз да ръководя братството. Ако той ми нареди да отстъпя, веднага отстъпвам." Щом се съберем в неделя, започват спорове. По това време Учителят съобщи, че тръгва за Сливен и аз на следващия ден, без да съобщя някому, отидох там. Намерих го, но имаше много хора, които очакваха да бъдат приети. Зачаках и аз. Когато дойде моят ред, Учителят излезе, погледна часовника си и каза; "Часът е 12, идват да ме вземат за обяд. На твоя въпрос ще отговоря довечера в края на беседата. Като видиш, че привършвам, задай мислено въпроса си, аз ще ти отговоря." В това време дойде едно малко дете и го покани на обяд. Той покани и мен. Там бяха познати наши приятели като Михаил Райнов, музиканта Чорбаджиев, Михаил Кантарджиев, Димитър Добрев. След обяд му зададоха въпроси. На въпроса дали жълтата раса ще залее Европа, Учителят отговори: „Това събитие е минало вече. Тези, които са го писали, са видели неговото отражение и го отчитат като бъдеще." - „Защо поскъпва храната?" Той отговори, че Бог е дал достатъчно, но хората го задържат, за да получат по-висока цена. За войната каза, че Европа прилича на голям хамбар. Научили се мишките и го нападнали. Един котарак обаче ги подушил и всеки ден изяждал по една мишка. Събрали се те да обмислят какво да правят. Решили да закачат звънец на котарака, за да го чуват когато идва. Но възникнал проблемът, кой да закачи звънеца. Този въпрос и до днес не е разрешен. На въпроса България ще влезели във войната, Учителят отговори, че засега пази неутралитет, но няма да издържи. На въпроса какъв ще бъде краят, Учителят каза: „Един вълк, като разкъсал жертвата си, една кост се забила в гърлото му. Той помолил щъркела, който бил наблизо, да извади костта. Щъркелът извадил костта и поискал малко от плячката, но вълкът му казал: Бъди благодарен, че когато вади костта, не ти загризах главата." Вечерта се събрахме на беседа - „Вие сте солта на земята". Към края на беседата зададох мислено въпроса на Учителя. Той се обърна към мен и каза: „В един град двама съдружници решили да направят баня. Построили я и дошъл ред да поставят пода. Възникнал въпросът какви да бъдат дъските - рендосани или не. Този спор продължил две години. Накрая отнесли въпроса до съда, който постановил -да поставят една рендосана и една нерендосана дъска и който на която иска, на нея да стъпва.

ГЕОРГИ РАДЕВ ДЮЛГЕРОВ /1895 - 1991 г./ КАК НАМЕРИХ И ПОЗНАХ УЧИТЕЛЯ 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ Баща ми. Ради Иванов Дюлгеров, още от малък е възпитаван в религиозен дух. Ходил е редовно на църква и спазвал постите. Макар и с основно образование, с имал буден и критичен ум. От църквата се разочарова, след като вижда, че божиите служители са по- големи материалисти от обикновените хора. По това време - краят на миналия век, светът се увлича по социалистическите идеи за братство, равенство, по марксизма, но и тук вижда утопията и фалша на самата идея и на нейните последователи. Доколкото си спомням, през 1906 година в Ямбол идва Тодор Бъчваров - спиритист, литератор и книжар. Той е разпространявал списание „Виделина", редактирано от д-р Миркович, а също и списание „Родина". Отначало той - Тодор Бъчваров - се приобщава към евангелистите. В едно неделно събрание, където му се е отдало да ръководи, той прокарал свои разбирания за невидимия свят, за задгробния живот. В беседата си той говорил за хора, които могат да четат мислите, за ясновидци, които виждат през прегради, далеч в пространството, такива, които могат да виждат душите на умрелите и да разговарят с тях. „Днес, казал той, можем по изкуствен начин чрез хора, наречени медиуми, като ги приведем в магнетичен сън, да общуваме с жителите на невидимия свят и черпим информация. „След събранието, един от присъстващите, собственик на керамична фабрика в Ямбол се оплака, че синът му е заминал зад граница и отдавна нямал никаква вест. Бъчваров се съгласил да направи сеанс, на който присъствал Александър Кръстников, Тодор Абаджиев, баща ми и др. На сеанса приспали едно младо момиче - медиум. Явил се синът на фабриканта и разказал всичко, какво се случило с него. Освен това той дал много доказателства и факти за неща, които знаят само в семейството. Този случай заинтересувал всички присъствували и на другата вечер се прави втори сеанс по инициатива на представителя на фирма за шевни машини „Сингер" в Ямбол. След този сполучлив сеанс, Бъчваров събрал доста хора, които се интересуват от спиритизма. „Спиритизмът, казал той, не е е едно просто, безсъдържателно явление. Неговите корени са в древността - от великото учение на Буда, Кришна Зороастър, Хермес и техните ученици Питагор, Платон, богомилите, розенкройцерите, Щайнер и др. Тези велики учители са членове на Всемирното Бяло Братство, което ръководи човечеството. Спиритизмът е един от начините, да се покаже съществуването на душата и след смъртта. Той се явява и като спирачка за предпазване на човечеството от падане и гибел и да го въведе в пътя на светлината и прогреса." Преди всеки сеанс се прочита молитва за успешното му провеждане и за връзка с членове на Всемирното Бяло Братство. Така, в продължение на две години, от дом на дом, според желаещите правехме сеанси, които се ръководеха от Тодор Абаджиев и се изнасяше по една беседа. През това време на два пъти от Сливен идва една ясновидка на име Кортеза, направо в нашия дом и сутрин в неделя излиза пред къщата, на поляната и се качва на маса. Събираха се много хора около нея, които я познаваха. Тя посочваше отделни лица от публиката, казваше им имената също и на техните близки починали, отношенията им и пр. След това отиваше на гробищата и на всеки гроб казваше кой е погребан, името, дрехите, с които е погребан и посочваше техни близки, ако имаше наблизо. В дома ни приемаше хора, които имаха нужда от помощ и лечение. Всички оставаха доволни. Накрая на спиритическата дейност, медиум се оказа един мой братовчед. На сеанса се яви един светъл старец със светещ триъгълник на главата. Чрез медиума той говори за прераждането, за кармата, че трябва да развиваме добродетелите си, като насочваме ума, сърцето и волята си към възвишени мисли, благородни чувства и добри постъпки. Дотогава нищо не се знаеше за окултизма. Чрез медиума този старец още каза: „Понеже вие научихте, че има задгробен живот, че човек е безсмъртен, трябва да прекратите тези сеанси. По-нататъшното проучване на невидимия свят може да стане непосредствено, като се развият необходимите дарби. Сеансите са вредни за медиумите, които губят своите магнетични сили." На другия ден Тодор Абаджиев получи и писмо от Учителя със същото съдържание - да прекратим сеансите.

9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА След завръщането си от Америка, Учителят често обикаляше България, отначало да прави френологични изследвания, а после, след като създаде общество Бяло Братство, да проповядва Словото Божие. През 1914 година дойде и в Ямбол, за втори или трети път, където братството наброяваше вече 40-50 души. На събранията, които ставаха всяка вечер в братския салон в къщата на Ради Дюлгеров, идваха и външни хора, които оставаха много доволни от беседите на Учителя. След престой от 5-6 дена, през което време държа и една сказка в читалище „Съгласие", той замина за Сливен. Придружиха го няколко свободни братя, между които и 2-3 ученици - гимназисти, членове на братството от 2-3 години, между които и моя милост. Сливенското братство беше по-многобройно, защото там се подвизаваха по него време ясновидците Георги Сотиров и Кортеза Стефанова или както я наричаха само Кортеза. Някои я наричаха и „сливенската светица". Георги Сотиров седеше у дома си, винаги препълнен с хора, дошли от всички краища на България, а Кортеза оставяше често своите гости и ходеше да проповядва извън Сливен, почти из цяла югоизточна България. Където отидеше, в домът, в който отседнеше или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали. В Сливен Учителят пожела да я посети, защото се познаваше с нея по-рано от гостуването си у д-р Миркович, с когото били твърде близки. Кортеза, разбира се, много се зарадва на това посещение и сияеща ни въведе в своята приемна. Домът й се намираше срещу мъжката гимназия. Приемната й беше една голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята беше цялата заета от икони и кандила, като в църква, а около останалите стени имаше миндери засядане. Кортеза беше твърде словоохотлива! Още ненасядали по миндерите, тя започна да ни описва своята дейност. Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето отделение, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна. Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора", защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и параклиси, много „Аязма" - лековити изворчета и пр. Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо" - „Свети Спас" на Бакаджика. Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане!" Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал. Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза: „Този въпрос е много лесен за тебе - да узнаеш има ли прераждане или няма. Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка. Значи той се е родил пак на земятa, преродил се е. Няма защо да спорим по този въпрос. А който е мързелив, той си е такъв с и без прераждането. Ония, които са проучили добре този въпрос, знаят, че той е свързан и с неумолимия закон за карма, който ще ги изключи от това велико училище, наречено Земя, ако не си учат прилежно уроците. А това изключване е нещо много страшно. То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание." - „Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, то да стане още по-мързелив. Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки." Учителят се усмихна и само каза тихичко: „Ех, както обичаш." Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи." Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стесняваше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението - свое и на другите само чрез своето сърце, т.е. само чрез вярата, като изоставя своя разум, или обратното - ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик. Мъдрост и любов или разум и сърце трябва да вървят паралелно в човешкото развитие. Това са „мъжът" и „жената" на човека, защото поотделно мъжът и жената не са още човекът. Тодор Попов - Ямбол.

6. ТРИКРАТНИЯТ ЖРЕБИЙ Тук ръководител беше Тодор Абаджиев. Той отначало е бил евангелист и е имал отрицателно отношение към нашето движение, но след запознанството си с Учителя става негов ревностен последовател. Когато на шега му кажехме: „Тодоре, ти едно време гонеше дъновистите", той отговаряше: „Е, гонех ги, гонех ги и ги стигнах." В дома си беше отделил една стая и там се събирахме, там беше нашият салон. По-късно събрахме пари и подпомогнахме брат Пани Славов, който е известен в България с подвизаването си с пост, събра се една сума и заедно с това, което той имаше, се закупи една скромна, но хубава къща, горният етаж на която беше превърната в салон. Братството броеше вече към петдесет души. Между нас имаше както интелектуалци, така и занаятчии, търговци, бивш военен, медицински служители. Животът течеше относително спокойно и всеки според силите си се стараеше да прилага принципите, залегнали в Учението на Учителя. Когато Тодор Абаджиев - той беше доста възрастен - си замина, трябваше да се избере нов ръководител. Изборът ставаше чрез жребий, имаха право да участват само мъжете. През времето на Учителя за ръководител на братство никъде не биваше избирана жена! Изборът се падна на един скромен и тих брат, Каньо Великов, кожухар по професия. Той веднага реагира: „Не мога аз да бъда ръководител, тук има учени хора, аз съм прост човек, кожухар, не мога!" Решили да повторят избора. Паднал се пак на него и понеже той продължавал да отказва, отнесли въпроса до Учителя. Отговорът бил: „Рекох, ще теглите жребия." Когато теглили братята жребия трети път. изборът се паднал пак на него. Всички го приели радушно. Той беше скромен, тих човек, всеки месец по веднъж посещаваше всяко братско семейство, докато беше жив. Както у нас, така и в дома на Георги Драганов, адвокат и общественик, идваха много братя и сестри от София и провинцията. Идването на Георги Томалевски, Колю Нанков, Кирил Икономов, беше за нас празник. С тях ме свързваха не само идеите, но и тясно приятелство от младежките години. В дома на Панайот и Янка Грънчарови идваха често Мария и Борис Николови, Галилей и др. Веднъж дойде и Боян Боев, на когото уредих в Сливен и Ямбол лекция по линията на Народния университет. При едно от своите гостувания, Томалевски също омая слушателите и в двата града със своя блестящ стил. Сказките бяха пред гражданството. Петко Епитропов, при своите обиколки в провинцията също отсядаше у нас. Два пъти ми гостува и Любомир Лулчев, с когото се познавахме добре от София. Помъчих се да му внуша, че на окултния ученик не е позволено да се занимава с политика, но той беше непреклонен, беше убеден, че върши някаква полезна работа. През годините на тоталитаризма за всички нас настанаха тежки дни - обиски, конфискация на книги, уволнения. Всеки трябваше да обърне поглед навътре към себе си и да оправя своя собствен свят - доколкото може. Преди 9 септември 1944 година единадесет години работих в Сливен. Там естествено бях във връзка с братството. Останал, съм с незабравими спомени от стария ръководител - Михаил Райнов. Димитър Добрев, а със семействата Кантарджиеви и Калканджиеви ни свързваше сърдечно приятелство. Също и Марко Шишманов. (Бележка на Йорданка Попова: Баща ми споменаваше, че има много и интересни преживявания, но почина внезапно от инсулт.) Забележка: Сведенията са дадени от дъщеря му, Йорданка Попова.

ТОДОР АТАНАСОВ ПОПОВ /1895-1966/ МОЯТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО 1. РАЗБОЛЕЛИЯТ СЕ ПОДПОРУЧИК Било е може би 1913 -1914 година, бях ученик в ямболската педагогическа гимназия. Тук преподавател по психология беше Боян Боев. Той беше организирал теософски кръжоци, които ние с интерес посещавахме. Една сутрин идва в къщи моят съученик Йордан Маров, и ми се похвали, че предната вечер в къщата на баба хаджийка слушал един много интересен сказчик, пристигнал от Америка. Предложи да ме заведе. Тази вечер беше първата ми среща с Учителя Петър Дънов, който по него време пътуваше из България, правеше френологични измервания на главата на българина и изнасяше сказки. Останах силно впечатлен и на следващата сутрин предложих на г-н Боев да заведа и него. „Добре бе, младо!" - така ни наричаше. На следващата, последна вечер от пребиваването на Учителя в Ямбол, беше първата среща на Боян Боев с Учителя на физическия свят. Предполагам, че за всички нас тази връзка датира от векове. Дано е така. При следващите му посещения в нашия град, събранията ставаха в дома на Ради Дюлгеров, сведения за което е дал внукът му, Радко Радев от Варна. След завръщането му от Америка, на Учителя било предложено да стане евангелски пастор в Ямбол и на въпроса какво възнаграждение ще иска, той отговорил: „Каквото вие определите. " Църковното настоятелство не могло да реши въпроса и така назначението не станало. Така било писано! Още не завършили последния клас на гимназията, бе обявена Първата световна война 1915 -1918 година. Нашият випуск бе изпратен в Школата за запасни офицери за шест месеца и оттам на фронта. Сбогувахме се с Учителя и на всички той каза: „Не бойте се, ще има изпитания, но всички ще се върнете живи и здрави." След неговото идване в Ямбол се образува т.н. окултен кръжок. Бях още ученик. Събирахме се в дома на Ради Дюлгеров, а често и у трите сестри, учителките Донка, Ташка и Мара, които по-късно се преселиха в София и заедно със съпруга на Мара, Трифонов, останаха предани ученици на Учителя до края на живота си. Бях назначен взводен командир и фелдфебел. При мене беше бивш квартирант на нашия брат Петко Епитропов, който заради някакви разногласия с него имаше отрицателно отношение към всички последователи на Учителя. Някъде по фронтовата линия бяха станали бунтове, подклаждани от комунистите и един ден виждам - една каруца вози няколко войника с белезници, съпроводени от стража. Като светкавица ми мина мисълта, че този мой фелдфебел ще ме постави на изпитание. Помолих се на Учителя и в миг почувствах, че ме втриса. Отидох при лекаря и го помолих да ме прибере в лазарета, защото наистина се почувствах зле. Легнах там и след минута чувам, че ме търсят, да разстрелям с ротата осъдените от полевия съд момчета. Лекарят каза, че подпоручик Попов лежи болен в лазарета. „Как така болен, аз преди малко го видях да ходи из позициите." Дойде, провери, изръмжа и си отиде. Така Учителят ме избави от една страшна беда. Връщайки се в отпуск от фронта, по случай Великденските празници, група офицери се събрахме в бюфета на Софийската гара. Почерпихме се по един бира, пожелахме си весело прекарване и се разделихме. Аз, както е обичайно, се запътих към ул. „Опълченска" 66, нетърпелив да се видя с Учителя и му благодаря за помощта. Посрещна ме засмян, поговорихме малко, каза, че му донесли боядисани яйца и той на всяко от тях написал по един стих от Евангелието. Яйцата бяха поставени в едно панерче върху гардероба. Той се качи на едно столче, порови, порови и възкликна: „Ах, ето го! Имаш Евангелие, нали?" Ние всички носехме малки Евангелия в джобчетата на куртките си. Целунах му ръка, сбогувах се и с нетърпение бързах да завия зад ъгъла и прочета отбелязания стих. А той гласеше: „Не се опивайте!" Милият наш Учител, колко деликатно, изискано, под формата на шега ми каза, че на окултния ученик за какъвто се смятах, не е разрешено да пие дори и бира.