Ани

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Първото задължeние на ученицитѣ. 4. Школна лекция на общия окултенъ класъ 16.III — 1922, четвъртъкъ, Ст. София. 7 30 ч. в. Т. м. Прѣди да пристѫпимъ къмъ прочитане това, което е написано, азъ ще направя нѣколко кратки бѣлѣжки. Тия познания, които може да добиете въ една окултна школа, ще засѣгнатъ не само вашия настоящъ животъ, но и бѫдещия ви животъ. Тия познания ще ви бѫдатъ въ полза не само за сега, но може би за хиляди години отъ сега нататъкъ. Всѣка една окултна школа, или Великата Божествена окултна школа, е съпроводена съ голѣми мѫчнотии. И не е тъй лесно човѣкъ да стане ученикъ на една окултна школа. Вие може да минавате въ тази Велика школа само за оглашенъ. Защото, ученикъ е само онзи, който може да борави съ задачитѣ на тая окултна школа, както математикътъ трѣбва да знае всичкитѣ правила на математиката, за да борави съ сложнитѣ задачи, и музикантътъ — съ сложнитѣ упражнения въ музиката. Ученикътъ всѣкога трѣбва да знае положението си въ школата, той не трѣбва да си прави илюзии. Първото правило въ една окултна школа е: ученикътъ трѣбва да има голѣмо смирение, не овчедушие, а смирение — въ тази Велика идея, че Вѣчното, безграничното не може да се събере въ ограниченото. Той не трѣбва да си прави илюзията, че въ тази малка главица, въ този малъкъ мозъкъ вѫтрѣ, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нѣщо за сега! Прави се сравнение, че човѣшкиятъ мозъкъ има голѣма възможность да придобие голѣми знания. Туй сравнение е слѣдующето: ако съберемъ всичкото съврѣменно знание, може да го съберемъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и, ако го напечатимъ въ клѣткитѣ на мозъка си, пакъ ще остане мѣсто за още 900 такива книги. Тъй щото, вземете 90:900 и ще видите какво е отношението — 1:10, Значи, човѣкъ дори не е прѣзполовилъ своето учение. Ученикътъ въ тази окултна школа трѣбва да знае гдѣ му е мѣстото. Той трѣбва да знае, че учепицитѣ отъ най-долната градация се различаватъ отъ ученицитѣ отъ най-високата, познание, т. е. че тѣхното знание и сила въ сравнение съ онова на напрѣдналитѣ е нищо. Човѣкъ въ едно отношение може да знае, но въ друго отношение да не знае. Сега, туй не трѣбва да ви бѫде за обезсърчение, но, който иска да се учи, трѣбва да знае това нѣщо. И пакъ ще ви повторя идеята: хората остаряватъ, само когато мислятъ, че всичко знаятъ. Който иска да остарѣе, това е много лесно. Деньтъ, въ който ти помислишъ, че всичко си свършилъ — ти си остарѣлъ. А за да се подмладишъ, ще мислишъ, че много малко знаешъ, ще почнешъ, като дѣте, да възприемашъ. А такава старость, азъ я наричамъ прѣждеврѣменна. Затуй, желая всички въ школата, да бѫдете млади. А, за да бх-дете млади, значи, да мислите, че сега започвате Великото Божествено учение. Учението, което свѣтътъ дава, то е прѣдговоръ на Божественото учение. Като свършите всичко въ свѣта: отдѣленията, прогимназията, гимназията, послѣ университета, специализирате, се и станете най-учения човѣкъ, това е само прѣдговоръ на Божественото знание, което трѣбва да започнете. Слѣдователно, ако вие сте добили този прѣдговоръ, може да станете единъ добъръ ученикъ въ Божествената школа. Затуй, азъ прѣпорѫчвамъ на всѣки: да добиете отъ свѣтското знание, колкото може повече. Защото, нѣкой казва: „Намъ свѣтско знание не ни трѣбва, а Божествено“. Ако свѣтското нѣмашъ, Божествепото не можешъ да придобиешъ. Ако свѣтското ти е мѫчно, Божественото е хиляди пѫти по-мѫчно. Сега, въ единъ съврѣмененъ университетъ плащатъ такса 800 лв., а въ едно Божествено унение, съ 8,000 лв. не може да влѣзешъ, и съ 10,000 лв. не може да влѣзешъ, и съ 20 х., и съ 100 х., и съ 1 милиоиъ, и съ 10 и съ 100 милиона не може да влѣзешъ, и съ единъ милиардъ не можешъ да влѣзешъ. Разбирате ли? Ако е за пари, то съ пари не може да се откупува. Въ Божественото училище ще заложишъ сърцето си и ума си, а волята ще остане твоя. И тогава, ще откупувашъ сърцето и ума си, за да покажешъ колко си юнакъ. Волята ще остане на тебе, а ума и сърцето тамъ. И затуй Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“Сърцето си ще го заложишъ. Разбира се, туй не е залагане, тъй както въ свѣта залагатъ. Въ всѣка окултна школа ще пристѫпите съ всичкото си благоговение. То е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣма да ходите разпасани, но тамъ, като влѣзе човѣкъ, трѣбва да има всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете, че туй е една отъ най-великитѣ и най-благороднитѣ работи. И върху познанията, върху това градиво, което ученикътъ ще добие, ще почива неговото щастие, понеже той ще съгражда бѫдещия си животъ и бѫдещия си домъ върху тия свои познания. Нѣкой ще каже: „Безъ тия знания не може ли?“ — Не може. Може да влѣзете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете прѣзъ Божествената школа, и ще свършите. Само че нѣкои сѫ влѣзли безъ да знаятъ, а други знаятъ, че сѫ влѣзли въ тази школа. Религиознитѣ хора казватъ: „Намъ не ни трѣбватъ много знания, т. е. ние и безъ окултна школа може да минемъ“. Това подразбира, че тѣ несъзнателно ще минатъ тази школа. Нѣкои хора я минаватъ съзнателпо, а други — несъзнателно. И ще ви кажа защо. Страхливитѣ ученици ги прѣкарватъ прѣзъ моста вечерно врѣме — да не виждатъ, а безстрашливитѣ ученици — денемъ. И на страхливитѣ имъ турятъ прѣвръзка. И когато нѣкой каже: „Не може ли безъ тази школа?“ — азъ казвамъ: може, но съ прѣвръзка, а може и безъ прѣвръзка. Послѣ, правилото казва, че ние не искаме много, напротивъ, много малко изискваме. Отъ всѣки единъ ученикъ искаме да отдѣли на день по единъ часъ врѣме. Седемь деня, по единъ часъ отъ деня, 7 часа работа, и то, този часъ отъ врѣмето, което ще прахосашъ нѣкадѣ да посвѣтишъ на туй занимание. И този часъ ще го посветите съзнателно, отъ любовъ. Пакъ ще ви кажа: ако вие работите безъ любовъ, нищо нѣма да ви ползува. Правилото на Божествената окултна школа гласи, че знанието трѣбва да се добива по закона на Любовъта. Добиешъ ли едно знание безъ любовъ, то нѣма да те ползува. И ап. Павелъ, въ посланието си къмъ Коринтянитѣ казва: „Каквото и да направя, ако е безъ любовъ, нищо не се ползувамъ“. Ако го направимъ съ любовъ, ползуваме се. Сега, въ тази окултна школа, вие ще се запознаете съ всичкитѣ религиозни системи, положения, закони, защо сѫ се явили религиитѣ, при какви условия и т. н. И тогава, нѣма да има тия неразбории: дали ние сме на правата или на кривата страна. Отъ окултно гледище, ние другояче разсѫждаваме за правото и кривото. Отъ становището на окултната школа, съврѣменното право е безправие. И, когато нѣкой ви каже: „Нѣма ли право?“ Право! Вашето право, отъ окултно становище, е безправие. И, слѣдователно, за да пмаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нѣщата, трѣбва да имаме туй истинско познание, истинското разбиране, и тогава ще може да разглеждаме въпроситѣ философски. Ние не се боимъ отъ въпроси. Нѣкои въпроси може да ги разрѣшимъ много лесно, а други въпроси оставяме безъ отговоръ. Защо? Защото въ всѣка една окултна школа, всѣки единъ въпросъ трѣбва да се разгледа на своето врѣме, а не безъ врѣме. Има въпроси, които се задаватъ безъ врѣме. Задава се въпроса: „Има ли Господь, или не?“ Този въпросъ е ненаврѣмененъ. „Има ли бѫдещъ животъ, или не?“ И този въпросъ е ненаврѣмененъ. Защото, за мене, азъ, който живѣя едповрѣменно и въ този и въ другия свѣтъ, ходя и се разговарямъ съ всички тия ангели, ако ме питатъ: Има ли ангели? — азъ си мълча. Нѣкой ще ме убѣждава, че това е глупаво, азъ пакъ мълча, виждамъ кое е глупаво. Ама ще пита нѣкой: Ти виждашъ ли това? Ами ти разбирашъ ли това, което питашъ? Колкото ти имашъ право да се съмнѣвашъ въ моето виждане, толкова имамъ право и азъ да се съмнѣвамъ въ твоето разбиране. А двѣ еднакви величини, въ двѣ противоположни посоки една къмъ друга, се взаимно унищожаватъ. А, вижъ, зададепи такива въпросп въ окултната школа: какъ да живѣемъ, какъ да подобримъ живота си — на това може да отговори окултната школа. Какъ да обновимъ своя животъ, какъ да развиемъ ума си, какъ да очистимъ сърцето си, какъ да развиемъ душевнитѣ си сили? — На всичко туй се отговаря прямо, даватъ се методи. Онѣзи, които влизатъ въ школата, трѣбва да знаятъ, че тѣ сѫ ученици, а ученикътъ трѣбва да бѫде безъ прѣдубѣждение. Той трѣбва да бѫде чистъ, като опрана дреха. Само старитѣ хора, които сѫ живѣли дълго врѣме въ свѣта, казватъ: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде глупавъ“. А отъ окултно гледище, ние прѣдпочитаме да бѫдемъ глупави въ извѣстно отношепие. Та, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да напусне своитѣ прѣдубѣждения. И, ако отъ това, което се прѣподава, не се постигатъ резултати, той самъ ще си прави своето заключение. Малки, микроскопически опити — голѣми работи нѣма да правимъ. Ще ви кажемъ да посѣете едно житно зърно, и послѣ ще ви питамъ: Израсна ли? — Израсна. Послѣ: Колко зърна даде? Узрѣ ли? Реално ли е това зърно? Защото, туй, което става съ едното житно зърно, сѫщото става и съ 10 милиона такива. Но, нѣма да очаквате изведнъжъ резултати. Нѣкой, като влѣзе въ школата, мисли, че ще се изтегли завѣсата, и изведнъжъ всичко ще се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завѣсата изведнъжъ, азъ го прѣдупрѣждавамъ, да не си губи врѣмето. Тъй щото, ще трѣбва да се разберемъ. Да не кажатъ нѣкои: „Ама азъ какво мислихъ“. Ако мислите за голѣми работи, азъ ще ви покажа мѣсто кѫдѣ да отидете за тѣхъ. Тамъ много се добива. И тъй, на първа рѫка, ние ще пристѫпимъ да проучимъ основно човѣка, сегашниятъ човѣкъ, тъй както е, да го проучимъ въ тази му фаза, съ тия сили, които се развиватъ въ неговия организъмъ, проявяватъ се въ неговия умъ, дѣйствуватъ въ неговото сърце, и се реализиратъ въ неговата воля. И, слѣдъ като проучимъ човѣка по този начинъ, ние ще пристѫпимъ тогава въ друга една область, по-широка и по-приятна. Проучването на човѣка въ нѣкое отношение е приятно, а въ друго отношение — неприятно. Когато проучавашъ положителната страна на човѣка — приятно е, когато проучвашъ неговитѣ отрицателни страни, е много неприятно. И всѣки ученикъ трѣбва да бѫде много смѣлъ и рѣшителенъ. За да проучимъ човѣка, това е трудно нѣщо. Ще ви поставятъ въ една окултна школа, и ще ви покажатъ положителнитѣ и отрицателяитѣ страни на вашия характеръ, тъй, както прѣдъ едно огледало, да си видите мислитѣ. И при единъ такъвъ изпитъ, незная, но температурата ви ще падне най-малко 35° подъ нулата, ще истините, и ще ви се отще да живѣете. И затуй, въ старо врѣме, много ученици сѫ подлудявали. Но ние нѣма да направимъ това. Въ тия школи, дѣто много се дава, човѣкъ излиза или съ много умъ, или безъ умъ, то е хазартна игра. А методътъ, който ние ще употрѣбимъ, е единъ отъ най-безопаснитѣ. Но, като казвамъ „безопасенъ“, да не мислите, че лесно ще минете. И тукъ ще заложите ума и сърцето си. Тамъ си има долапчета и ключове, и всѣки день, като кажете: „Искамъ сърцето си назадъ“, можо да си отворите, когато искате, и да си вземете ума и сърцето. А другиятъ начинъ, дѣто много се придобива, то е въ другъ класъ. И тогава, като свършишъ училището, ще дойде Великиятъ Учитель, самъ ще отвори. И, ако вие ме попитате за съврѣменнитѣ подлудѣли хора, смахнати хора, защо сѫ такава, тѣ сѫ все ученици на такива школи, недосвършили сѫ тѣ. На първо врѣме ще турите въ ума си мисъльта: трѣбва да свършимъ училището, по който и да е начинъ. Религията казва: „Трѣбва да вършимъ волята Божия“. А ние казваме: „Земята е едно училище, и то трѣбва да се свърши, по който и да е начинъ“. Сега, кой отъ васъ може да чете хубаво? Да се прочетатъ темитѣ! (Братъ Бѣлевъ ги чете) Сега, ще опрѣдѣлите една комисия, която, слѣдъ като прочита всичкитѣ работи, да изважда нѣщо общо. Отъ всичко туй ще извадите най-важнитѣ работи, и ще направите едно общо опрѣдѣление, кой е най-добриятъ умъ. Може да започнете оть тамъ: умътъ и неговитѣ връзки съ материалния свѣтъ разнитѣ му качества въ природата и т. н. Кои ще влизатъ въ тази комисия? Може вие да се опрѣдѣлите, за васъ 14 е най-доброто число 7 братя, и 7 сестри. Вие ще си ги изберете, то е вече ваша работа. (Мълчание). Тогава, азъ опрѣдѣлямъ братята. Толевъ, Бѣлевъ, Русчевъ, Русевъ, Радевъ, Коенъ и Радославовъ, а отъ сестритѣ: Недѣлкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова. Сега, тукъ се иска вѣщина, да се извадятъ важнитѣ мисли, защото туй общо опрѣдѣление, което ще направите, всички ще го проучите и всички ученици ще си го прѣпишатъ, да го иматъ. То да бѫде нѣщо красиво. Ще го прочетемъ тукъ, и ще го туримъ на гласуване, да видимъ удобрявате ли го всички? Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Четиритѣ правила 3. Школна лекция на общия окултенъ класъ 9.III — 1922. Четвъртъкъ, Ст. София. 7.10 ч. в. Благославяй, душе моя, Господа. (съвършено тихо). Т. м. Отъ всинца ви се иска редъ, порядъкъ, дисциплина, но не азъ да ви я налагамъ. Азъ искамъ всѣки отъ васъ самъ да си наложи дисциплина на своитѣ мисли и чувства. А който не може самъ да си я наложи, да не идва. Ако вие не може да си налагатв такава дисциплина, не идвайте. И ако нѣкой си позволи да дойде безъ тази дисциплина, тогава азъ не отговарямъ, Азъ искамъ абсолютна хармония! Отвънъ може да ме критикувате, но тукъ, който ме критикува, не отговарямъ за послѣдствията. Когато единъ човѣкъ влѣзе въ храма Божий, трѣбва да знае, че туй е храмъ. Когато идва въ училището, трѣбва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тукъ да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, нѣма защо да идвате. Нали искате да бѫдемъ приятели? А приятели може да бѫдемъ, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любовъ, когато изпълпяваме закона на Мѫдростьта, закона на Правдата. Тѣ сѫ еднакви за всички — нѣма изключение за никого. Законътъ тамъ е абсолютенъ. Любовъта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мѫдрость и относителна мѫдрость: абсолютна Истина и относителна истина: абсолютна Правда и относителна правда: абсолютно добро и относително добро. Ние вървимъ по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка въ свѣта. Да се разберемъ! Тъй щото въ абсолютното има едно мнѣние, а въ относителното има много мнѣния. И трѣбва да знаете, само по този начинъ може да имате съдѣйствието на небето. Небето е мѣсто на редъ и порядъкъ, мѣсто на дисциплина! Въ небето нѣма такива заповѣди, и такива стражари, както на земята: тамъ написани закони нѣма, но всѣки носи закони написани вѫтрѣ или въ ума си, или въ сърцето си, или въ Духа си, споредъ степеньта на развитието, което притежава сѫществото. Сега, моето желание е, да ви освободя отъ ненужнитѣ страдания и мѫчнотии. Ако единъ ученикъ, който отива въ училището, има мазолъ, има живеница въ крака си или болки въ корема си, може ли да учи? Той трѣбва да бѫде свободенъ. Ако този ученикъ е гладенъ, ако 3—4 дена не е ялъ, може ли да учи? Значи, храна трѣбва да има, дрешки трѣбва да има, трѣбва да има всичко, което му е необходимо. Та, ако вие идвате съ вашитѣ грижи тукъ, нѣмаме нужда отъ васъ. Това не е сиротопиталище, не е спасителенъ домъ. Идването ви недѣленъ день тукъ, може да се счита за спасителенъ домъ, но сега тукъ е училище — здрави хора трѣбватъ. Който е боленъ, отвънка да стои, а който е здравъ, да дойде. Та, всинца може да бѫдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болнитѣ да стоятъ отвънъ. Въ една окултна школа хората сами ставатъ болни, и сами ставатъ здрави. Сега, на този въпросъ азъ ще ви отговоря направо. Когато излѣзохте отъ Бога, болни ли излѣзохте? — Здрави. Слѣдователно, кой е причината, че сте болни? — Вие самитѣ. Когато излѣзохте отъ Бога, невѣжи ли излѣзохте или учени? — Учени, а не невѣжи. Сегашното ви невѣжество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашѣли сте на физическото поле, Сега ще пристѫпимъ къмъ положителния животъ. Да оставимъ далечното минало и далечното бѫдеще, а да се позанимаемъ съ настоящето. Когато нѣкой съврѣмененъ авторъ рѣши да напише нѣкоя книга въ видъ на разказъ или въ видъ на нѣкой романъ, той има два обекта: единъ герой и една героиня. Героятъ е мѫжъ, а героинята е жена, и около тия двамата герои авторътъ разпрѣдѣля всички други лица и направя разказа си интересенъ. Сега, азъ задавамъ въпроса: Защо му сѫ тия двама герои? Героятъ мѫжъ подразбира героинята жена, и героинята жена подразбира героя мѫжъ. Унищожите ли вие единия герой, другиятъ самъ по себе си изчезва. И човѣкъ има два героя въ себе си. Кои сѫ тѣ? Азъ ще ви ги кажа. Първиятъ герой е умътъ, а вториятъ герой е сърцето. Около тия двамата герои, авторътъ, значи, Духътъ, разпрѣдѣля другитѣ лица. Духътъ, авторътъ е, който си избира двамата герои — умътъ и сърцето — и върху тѣхъ той съзижда своя разказъ, около тѣхъ се нареждатъ всичкитѣ други лица. Сега, този авторъ подбира своитѣ герои. Той опрѣдѣля точно въ какво седи геройството на героя и на героинята, и имъ придава извѣстни морални качества. Запримѣръ, на героя ще даде сила, смѣлость, рѣшителность, за да побѣждава. А на героинята ще даде най-голѣми страдания, за да издържи. Нея ще я поставн въ най-голѣмитѣ изкушения, и тя ще ги издържи. Дава й отрицателната роля. Добрѣ, какви трѣбва да бѫдатъ тогава качествата на вашия умъ? Какъвъ трѣбва да бѫде героятъ? Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ, рѣшителенъ! Ако умътъ си каже: „Това не е за мене“, той се лишава отъ геройството си. Търси ли умътъ ви лесното въ свѣта, отъ васъ може да излѣзе само една морска звѣзда или една морска гѫба, нищо повече! И когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята да разглежда хората, той познава по ума, кой какво иска. Ако единъ ученикъ, който влиза въ школата, търси най-лесния пѫть, отъ този ученикъ нищо нѣма да излѣзе. Ако той дойде при мѫчнитѣ задачи, и ги заобиколи, или дава други да му ги разрѣшатъ, и съ чужда задача влиза, ние знаемъ какво може да излѣзе отъ него. И всичкитѣ сега управляващи свѣта, които седятъ на чело, сѫ излѣзли отъ такива школи, кѫдѣто сѫ рѣшавали все лесни задачи. И тогава, какви трѣбва да бѫдатъ качествата на сърцето? Тѣ пъкъ съотвѣтствуватъ на героинята. Умътъ трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ, рѣшителенъ, а въ сърцето трѣбва да има пластичность, издържливость, търпѣние. Тия сѫ качествата, които ученикътъ трѣбва да придобие. Никой не се ражда съ тѣхъ. Той ги придобива. Има условия за това, и трѣбва да ги придобиете, за да може да разберете великата природа. Сега, какъ мислите: ако този герой се е поколебалъ 5—6 пѫти, и е отстѫпилъ отъ своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубилъ веднъжъ за всѣкога благоволението на героинята, и съ него въпросътъ е свършенъ. И обратното е вѣрно: когато героинята е отстѫпила отъ своя принципъ, отъ своето призвание, и тя е изгубила геройството си. Нѣма да се заблуждавате, да казвате: „Нѣма ли благодать?“ Това е другъ въпросъ. Въ математиката задачитѣ се рѣшаватъ само по единъ начинъ: тамъ не се допуща никакво изключение. Ама една единица, една погрѣшка! Тази едипица, тази погрѣшка, при едно голѣмо число, което се повтаря много пѫти въ изчисленията, причинява голѣма врѣда. И тъй, вие ще се занимавате съ вашия герой, т. е. съ вашия умъ, и съ вашата героиня — сърцето. И тогава, вие ще ме запитате: Гдѣ остава човѣшката воля? Човѣшката воля, по моето схващане, това е дѣте на ума и сърцето. Слѣдователно, ако човѣкъ има воля, подразбпрамъ, че умътъ и сърцето сѫ продуктивни, че тѣ сѫ работили съобразно съ Божия законъ. Има ли воля, това показва, че умътъ и сърцето сѫ вървѣли по новия пѫть. Нѣма ли воля, това показва, че тѣ сѫ бездѣтни, тѣзи хора сѫ живѣли единъ грѣшенъ животъ. Това е разрѣшението. Човѣкъ безъ воля, значи това въ духовния животъ е едно израждане. Това е опрѣдѣление на волята, но не е както опрѣдѣлението на съврѣменнитѣ философи. Сега, за да можете да разберете вашия умъ, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви сѫ други четири елемента. Това сѫ тъй нареченитѣ темпераменти. Има нервенъ или умственъ темпераментъ, който принадлежи на мозъка: има сангвиниченъ темпераментъ, който принадлежи на бѣлитѣ дробове, на дихателната система: холериченъ темнераментъ, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматиченъ темпераментъ, който принадлежи на стомаха. Когато нервниятъ или умствениятъ темпераментъ е първокачественъ въ проявлението на силитѣ, които го образуватъ, мисъльта тече пластично, плавно, умътъ е продуктивенъ, никаква тъмнина не се забѣлѣзва въ него, той всѣкога ще работи, ще бѫдете бързи и дълбоки въ своята мисъль. Това е само тогава, когато умствениятъ темпераментъ е първокачественъ. Всички темпераменти биватъ: първокачествени, срѣднокачествени и долнокачествени. Щомъ темпераментътъ на ума е долнокачественъ, вие ще трѣбва дълго врѣме да работите. Понеже въ този темпераментъ главна роля играятъ мозъкътъ и нервитѣ, слѣдователно ще трѣбва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкътъ е мѣсто на електричеството. Нѣкой пѫть може да направмъ опитъ. Тази е една широка область. Разнитѣ области на мозъка акумулиратъ (събиратъ) разни родове енергии. Даже ще може да се направи опитъ, за да се покаже, че ако се отнематъ или прѣдадатъ извѣстни енергии, веднага ще се измѣни и вашето умствено настроение. Да допуснемъ, че ви е страхъ нѣщо, не можете да живѣете въ кѫщи, искате да бѣгате. Ако нѣкой по-смѣлъ отъ васъ си тури рѫката на извѣсгна часть на главата ви, тамъ, дѣто е центърътъ на страха, веднага ще отнеме съотвѣтната енергия, и страхътъ ви ще изчезне. И обратно: ако нѣкой страхливецъ си тури рѫката на това мѣсто на главата на нѣкого, той ще стане страхливъ. Тъй че, страхътъ може да се предаде, може и да ви се отнеме. Това сѫ течения вѫтрѣ въ мозъка. Когато дойдемъ до тия течения, тѣ могатъ да произведатъ въ съотвѣтствуващитѣ центрове извѣстни движения, и тогава въ съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено съ опасность. Послѣ, да кажемъ, нѣкой човѣкъ е милостивъ или състрадателенъ — тази енергия пакъ е локализирана въ извѣстна часть на мозъка. Ако вие сте рѣшили да направите нѣкое благодѣяние, и дойде единъ човѣкъ при васъ съ отрицателни качества, човѣкъ, който не е милостивъ, и положи рѫцѣтѣ си тамъ, на центъра на милосърдието, и у васъ ще се роди сѫщото желание, да не давате нищо. Обратно: ако нѣкой не иска да даде милостиня, а другъ, който е много милостивъ, си положи рѫката на този центъръ, у този човѣкъ веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та, нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ разположение да правя това нѣщо“. Питамъ: Туй отъ вашия умъ ли е проазлѣзло? Ваше ли е туй нѣщо? Вие трѣбва да знаете, дали една мисъль е ваша или е чужда. „Азъ“, казва, „нѣмамъ разположение“. Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо, и ако всѣки день вие прѣживѣвате чуждитѣ разположения, каква опитность може да имате? — Никаква! Българитѣ казватъ: „Чуждото е всѣкога чуждо, то и на великъдень се взима“. Не, вие ще оставите само това, което е вѫтрѣ въ васъ, само вашето, само туй, което е минало прѣзъ вашия умъ, провѣрено отъ вашето сърце и приложено отъ вашата воля, върху него може да се работи. Азъ желая, това, което ще изучавате въ школата, да мине прѣзъ вашия умъ, прѣзъ вашето сърце и прѣзъ вашата воля. Азъ нѣмамъ за цѣль да ви убѣждавамъ въ туй. Не, далечъ е отъ мене тази мисъль. Въ тази велика окултна школа опитътъ играе всичката роля. Храната сама себе си прѣпорѫчва! Нали? Нѣма да я прѣпорѫчвамъ азъ. Казвамъ: опитайте тази храна! Отъ резултатитѣ вие ще сѫдите за храната. Отъ това, което ви се прѣподава, искамъ вие сами да си съставите мнѣние, дали е полезно или не. Първиятъ темпераментъ, умствениятъ, азъ го наричамъ динамически. Слѣдователно, главата, тя е опасна, динамо е тя. Тя е като боздуганъ, и този, който има силна глава, ако не е добъръ, върху когото сложи този боздуганъ, може да му направи голѣма пакость. Вториятъ темпераментъ — сангвиническиятъ, азъ го наричамъ въздухообразенъ, той има свойство да се разширява. И слѣдователно, той е необходимъ, понеже, когато човѣкъ има този сангвинически темпераментъ, той дава експансивность на своята динамическа сила — главата — формата й да става по-голѣма. И този темпераментъ се развива, за туй трѣбва да употрѣбимъ дишането, като срѣдство за развиването му. Онѣзи, които иматъ слабо дишане, които сѫ тѣсногрѫди, на които дробоветѣ не сѫ развити, кръвоноснитѣ сѫдове сѫ слаби, у тѣхъ този темпераментъ е долнокачественъ, и, вслѣдствие на това и умствената имъ система нѣма да функционира правилно. Има отношение на темпераментитѣ. И тъй, първото нѣщо, ще гледате да развивате дробоветѣ си въ съотвѣтствие съ вашата нервна система. Въ сангвиническия темпераментъ влизатъ дробоветѣ и кръвоносната система, тѣ го образуватъ. Слѣдъ първитѣ два, идва флегматическиятъ темпераментъ, или нѣкои го наричатъ витивния или жизнения темпераментъ. Азъ го наричамъ събирателенъ темпераментъ — който сгѫстява. Той е темпераментътъ на стомаха. Когато човѣкъ има нормално развитъ стомахъ, храненето става правилно: ни много гладуване, ни много прѣяждане. Слѣдователно, този темпераментъ е необходимъ, за да събира енергията. И онѣзи, които сѫ лишени отъ витивния темпераментъ, често изсъхватъ, както цвѣтята, тѣ сѫ безъ пръстчица наоколо, и почватъ да ставатъ сухички. Казватъ: „Не си струва човѣкъ да е дебелъ“, но и коремътъ когато е съвсѣмъ малъкъ, и то не си струва. При този темпераментъ не е важна голѣмината, но строежа на стомаха, и той има качеството — добро ядене. На врѣме ще ядешъ, и нѣма да прѣяждашъ, ако искашъ да прѣустроишъ стомаха си. И най-послѣ, идва холерическиятъ темпераментъ, темпераментътъ на мускулната и костна системи, или темпераментътъ на физическия човѣкъ. Азъ го наричамъ екзекутивенъ. Той носи изпълнителната страна на човѣшкия животъ. Всичко, каквото трѣбва да се извършва въ свѣта, се извършва все чрѣзъ този темпераментъ. Онѣзи, у които този темпераментъ прѣобладава, иматъ жилави мускули, коститѣ имъ сѫ здрави, малко грубички, езикътъ имъ е малко невъздържанъ, не се разправятъ съ думи, а съ рѫцѣ и крака. Сега, всѣки темпераментъ си има своята область на дѣйствие. Когато холерическиятъ темпераментъ прѣобладава, тогава сѫ развити съотвѣтствуващитѣ центрове въ мозъка — около ушитѣ. Защото, всѣки единъ външенъ центъръ си има прѣдставитель горѣ, въ мозъка, тамъ тия части сѫ силно развити. При сангвиническия темпераментъ силно е развита горната часть — въображението. При флегматичния темпераментъ сѫ развити слѣпоочнитѣ части, а това показва, че когато на такъвъ човѣкъ му замирише на ядепе, у него се заражда приятпото желание да си похапне. Когато умствената система прѣобладава, тогава цѣлиятъ строежъ на прѣдната часть на челото има красива форма. Вие трѣбва да изучавате темпераментитѣ, и да почвате да ги развивате. Ако не може да съградите извѣстенъ темпераментъ, да внесете присѫщитѣ нему качества, въ васъ ще остане една липса. Търпѣливъ човѣкъ може да бѫде оня, кой то има витивенъ или флегматиченъ темпераментъ. Даже и добрѣ развитиятъ човѣкъ, ако изгуби качеетвата на витивния темпераментъ, не може да бѫде търпѣливъ. Той не може да бѫде бързъ, ако сангвиническиятъ темпераментъ не е развитъ у него. Послѣ, мисъльта му не може да бѫде будна, да схваща бързо, ако нервниятъ темпераментъ не е развитъ. Най-първо ще се заемете да обработвате вашитѣ темпераменти. Сега, по отношение темпераментитѣ, има извѣстно измѣрване. Но, ако азъ ви дамъ измѣрванията, вие, като не сте запознати съ тия закони, може да си объркате понятията. Запримѣръ, широчината на носа отдолу, и слѣпоочнитѣ области ще покажатъ до колко е развитъ вашия витивенъ темпераментъ, защото между всичкитѣ части има една съразмѣрность. Широчината на ноздритѣ има съотношение къмъ широчината на рѫката, а сѫщо и къмъ лицето. Послѣ, споредъ, както е устроенъ стомахътъ ви, така ще бѫдатъ устроени пръститѣ ви: както сѫ устроени дробоветѣ ви, така ще бѫде устроена и цѣлата ви рѫка, и мекитѣ части на пръститѣ, които съотвѣтствуватъ на дробоветѣ. Който разбира това, като погледне частитѣ на пръститѣ, ще знае въ какво положение се намира стомаха ви, всичко ще знае. Въ туй отношение, нѣма нищо скрито-покрито. И на васъ, като ученици, ви прѣдстои много сериозна работа. Сега, азъ искамъ да опрѣдѣля слѣдното: въ това уьилище, за работа, ще употрѣбите само извишното си врѣме, туй, което не знаете кѫдѣ да го употрѣбите, не искамъ да напуснете домоветѣ си. Колко часа може да опрѣдѣлите? Часъ, половинъ часъ ли, повече ли? Най-малко единъ часъ ви трѣбва, а, ако можете часъ и половина, до два часа прѣзъ деня — още по-добрѣ, но да не си оставяте работата, че да ставатъ скандали. Не, скандали не искамъ. На способния ученикъ малко врѣме му трѣбва, и на трудолюбивия ученикъ малко врѣме му трѣбва. Нали знаете онази поговорка, дѣто се надбѣгвали жабата и заякътъ? Заякътъ бѣгалъ много бързо, но спалъ на много мѣста, а жабата ходѣла бавно, но не почивала, и надминала заякал Та, бързитѣ хора понѣкога закъсняватъ повече, отколкото муднитѣ. И туй е вѣрно: най-способнитѣ ученици въ училището, които много обѣщаватъ, въ живота нищо не даватъ, не че не могатъ да дадатъ, но тѣ се развалятъ отъ похвалитѣ. Сега, мнозина казватъ. „Да ни похвалятъ“. . . Не, похвалата е много опасна. Веднъжъ въ годината да похвалишъ нѣкого, и то само на великъдень, но всѣки день да го хвалишъ, е много опасно. На земята особено е много опаспо да се хвали човѣкъ. Опасно е и да коримъ. Нѣма защо да коришъ. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене и хвалене, и двѣтѣ иматъ егоистична подкладка. Ние хвалимъ нѣкой човѣкъ, защо. За да го подкупимъ. Мисъльта ни не е, че той е благороденъ, но искаме да го подкупимъ, Нѣкой пѫть казваме: „Ти си много лошъ“, съ това ние искаме да му въздѣйствуваме. А той казва: „Не съмъ толкова лошъ“. Въ окултната школа, и единиятъ и другиятъ начинъ не се употрѣбяватъ. Не се позволява нито да ви хвалятъ, нито да ви корятъ. Сега, ние имаме способности вложени въ насъ, и всѣки ги има прѣизобилно. Тия способности трѣбва да се развиятъ, у едни има повече условия за това, а у други — по-малко. При сегашнитѣ условия всички не може да бѫдете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, единъ или двама отъ тѣхъ сѫ талантливи, могатъ много нѣщо да постигнатъ, само тѣ сѫ герои, а другитѣ сѫ второстепенни. Ако въ тоя животъ не можемъ много да постигнемъ, то въ другия животъ, но туй не трѣбва да ни обезсърчава. Когато дойде твоятъ редъ, тогава ще бѫдешъ готовъ. Тъй трѣбва да гледа ученикътъ. Той трѣбва да използува настоящето заради ония далечни цѣли на своето битие. Единъ день насъ ще ни повикатъ, ще ни кажатъ: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готовп, ще я изпълнимъ. Тогава ще дойде твоятъ редъ. И тъй, за да може да развиете вашия умственъ или нервенъ темпераментъ, непрѣменно трѣбва да се научите да владѣете вашитѣ мисли. За самообладанието е говорено много пѫти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдатъ тревоги, ще дойдатъ изпитания — и тѣ сѫ естествени — ще дойдатъ, но когато всичкитѣ тия смущения се явятъ, и ти изкарашъ отъ тѣхъ едпо благо за себе си, ти си съумѣлъ да завладѣешъ своитѣ мисли. Всѣки отъ васъ да си има една тетрадка или едно тевтерче, обезателно! Изпаднете въ едно изкушепие нѣкой пѫть, или се разтревожите, забѣлѣжете си, колко минути ви е трѣбвало, за да се успокоите. Гнѣвътъ започне, кажи си: „Въ 101/2 ч. въ менъ настана едиа голѣма буря, и слѣдъ 5, 10, 15 мин., половинъ, единъ часъ“, ще си отбѣлѣжите точно кога, „тази буря прѣстана“. Нѣкой казва: „Този гнѣвъ ще мине самъ по себе си“. Да, гнѣвътъ, самъ по себе си ще мине, но може всичко да отвлѣче, и тогава той е опасенъ, а ако вие го впрѣгнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гнѣва, но когато задигие всичко, тогава е опасенъ. Тази енергия ще я впрѣгнете на работа. Или, дойде ви нѣкоя добра мисъль, отбѣлѣжете, колко врѣме ви е трѣбвало, за да я постигнете. Не отбѣлѣзвайте всички мисли, а на день по една мисъль — стига. Ако е отрицателна, вижте, колко врѣме ви трѣбва, за да прѣвърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вѫтрѣ, и да кажете: „Благодаря, азъ си научихъ урока добрѣ“. То значи, сами да си рѣшавате задачата. Нали? И забѣлѣжително е, щомъ човѣкъ влѣзе въ духовния пѫть, веднага му се създаватъ неприятности. И тъй е. Вземете вашето дѣте, което е било спокойно, играе си, пратите го на училище, веднага учителитѣ му създаватъ беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисля, че по този и този прѣдметъ има да учи, а вие казвате: „Туй мое дѣте, много учи“. И майката се безпокои, че дѣтето й много учи. Нѣма опасность отъ многото учене. Сега, въ васъ може да се сложи мисъльта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е! Толстой привежда единъ разказъ, Азъ нѣма да ви приведа цѣлия разказъ, но само една часть, която изяснява моята мисъль. Той е слѣдующиятъ: нѣкой си искалъ да стане ясновидецъ, и мислилъ, че като стане такъвъ, ще може да използува ясновидството. И дѣйствително, дало му се единъ такъвъ моментъ. Видѣлъ, че нѣкой си крадецъ влиза въ нѣкоя кѫща, при единъ богаташъ, и иска да го обере. И намислилъ да направи добро. Отишълъ при богатия, смушкалъ го да стане, да види крадеца. Богатиятъ станалъ, и убилъ разбойника. Другъ случай: ясновидецътъ видѣлъ, че двама млади се обичали. По едно врѣме, при момата се приближава другъ момъкъ. Той отива да каже на нейния възлюбенъ да я спаси. Момъкътъ набързо отива, но двамата се скарватъ, и се убиватъ. Ясновндецътъ искалъ да уреди живота имъ. Трети случай: видѣлъ на една нива, че нѣкой отива да краде кръстцитѣ, а този, комуто принадлежала нивата, билъ бѣденъ. Отива и му казва: „Знаешъ ли, че твоитѣ снопи се крадятъ?“ Този отива, залавя крадеца, скарватъ се, и се убиватъ. Това не е наука. Затуй Писанието казва :“Отива ли нѣкой да краде, нека да открадне. Отива ли нѣкой да извърши нѣкое прѣстѫпление, нека го извърши, а ученикътъ да си върви въ пѫтя“. Азъ харесвамъ онзи примѣръ съ Жанъ Вължана, въ романа на Викторъ Хюго „Клѣтницитѣ“, когото залавятъ съ свѣтилника въ рѫка, и го завеждатъ при епископа. Този послѣдниятъ казва: „Той не го открадна, азъ му го дадохъ“. Това е единъ благороденъ примѣръ! Грѣшката на всички окултни ученици е тамъ, дѣто се ровите въ една малка погрѣшка на другитѣ, и казвате: „Защо да я направи?“ Съ погрѣшки ние не се занимаваме! Въ една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме съ отрицателнитѣ качества на другитѣ! И, ако дойде нѣкой да ти се оплаква, че сѫ го обрали, извади отъ джоба си, и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ — 500 лв. „Азъ плащамъ“. И въпросътъ се свършва. Отъ ученицитѣ въ тази школа искамъ: всички да изправите по този начинъ погрѣшкитѣ на другитѣ. „Да изправя погрѣшкитѣ на другитѣ! Че какъ да ги изправя?“ Какъ? Да не допущате тия отрицателни качества въ себе си. Никога не мисли за грѣшкитѣ на другитѣ, ако искашъ да се облагородишъ. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за ученицитѣ въ школата, то не е за външния свѣтъ, За свѣта правилото е друго. Не прилагайте туй правило въ свѣта. Законътъ тамъ е другъ. Но онзи, който иска да бѫде ученикъ въ Христовата школа, абсолютно никога не трѣбва да се спира на грѣшкитѣ на хората. Тѣ ще дойдатъ, но никога не се спирайте на тѣхъ. Тъй и Богъ не се спира върху нашитѣ грѣхове. Той всѣки день твори нови нѣща. Ново твори. Сега, има миого хора, които се спиратъ на погрѣшкитѣ на другитѣ, и казватъ: „Това дали е право или не?“ Въ абсолютното право има само едно правило. И азъ желая всички вие да турите туй правило: да внасяте въ себе си всѣкога нѣщо ново, нѣщо добро. Изведнъжъ нѣма да станете съвършени ученици, азъ не искамъ туй отъ васъ, но да знаете да рѣшавате задачитѣ си, да бѫдете акуратни. По туй правило, колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нѣмайте лошо мнѣние за себе си. Имай такова мнѣние за себе си, каквото Господь има за тебе. Ако кажешъ: „Азъ съмъ много лошъ“, и подразбирашъ, че Богъ те е направилъ такъвъ, много грѣшишъ. Пъкъ, ако разбирашъ, че си много мързеливъ, то е другъ въпросъ. Кажи: „Способенъ съмъ азъ да направя това, способенъ съмъ“. И тъй, ще работите върху вашитѣ темпераменти: върху темперамента на главата си — нервния, върху сангвиническия темпераментъ, върху флегматическия и върху мотивния (холерическия) темпераментъ. И всѣкога ще разпрѣдѣляте енергиитѣ си равномѣрно. По този начинъ лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментитѣ се изопачаватъ, ще се появи асиметрия: пръститѣ се изкривяватъ, рѫцѣтѣ и краката почватъ да се изкривяватъ, става дисхармония въ проявяването на енергиитѣ. И тъй, умътъ, сърцето и волята иматъ четири елемента, и съ тѣхъ ще трѣбва да работите. Ще вложите въ всѣка мисъль динамизъмъ (електричество), слѣдъ туй на тази мисъль ще дадете разширение, послѣ гѫстота (тяжесть) и най-послѣ сила на движение, или както азъ го наричамъ, растене. Функциониратъ ли по този начинъ вашитѣ темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трѣбва само да посадимъ тия нѣща, но тѣ ще трѣбва да израснатъ, и да дадатъ своя плодъ. Нѣкои писатели пишатъ добрѣ, понеже тѣ сѫ вложили въ своята мисъль всички тия качества. Умътъ е героятъ, сърцето е героинята, а дѣтето, родено отъ тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато азъ говоря за волята, подразбирамъ дѣтето на ума и сърцето. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, често, слѣдъ своитѣ недѣлни бесѣди, слѣдъ като съмъ проповѣдвалъ нѣкоя хубава бесѣда, двама души спорятъ, каратъ се за нѣщо и казвамъ: ето какъ сѫ разбрали бесѣдата. Единиятъ се докачилъ, и другиятъ се докачилъ. А, като кажатъ: „Отлична бесѣда“, и не се каратъ, тѣ тогава сѫ я разбрали добрѣ. Но, щомъ се скаратъ двамата, тя не е отлична. Ако двама души се скарватъ, тази бесѣда не е първостепенна. Та, пѫтьтъ, по който ще вървите, е пѫть на трудъ и постоянство! Ще бѫда точенъ, имамъ само още 5 минути врѣме. Тогава, ще свържите двѣтѣ бесѣди: прѣдишната бѣше за спане, ядене и работа, а тази бесѣда е за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата воля, и за темпераментитѣ. Сега, ще ви задамъ една задаяа: всѣки отъ васъ да напише по 10 реда, върху темата. „Кой е най-добриятъ умъ?“ Всѣки да напише туй, което разбира, споредъ него. И послѣ ще ви оставя, васъ ученицитѣ, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или двѣ събрания, ученицитѣ да си разкритикуватъ туй, което сѫ написали. И, тъй, темата е: Кой е най-добриятъ умъ, или кои сѫ качествата на най-добрия умъ? То е много ясно. Умътъ нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както единъ авторъ описва главнитѣ качества на героя. Умътъ и героятъ — сѫ подобни. Сега, онѣзи отъ васъ, които могатъ да напишатъ това, слѣдующиятъ пѫть ще донесатъ листчетата си, и отъ всичко туй, което сте написали, ще извадимъ есенцията — какво мислите вие за ума, и ще дойдемъ до нѣкакви правила — какъ трѣбва да се възпитава ума. Всѣки ще напише, безъ да чете на другъ написаното. Ще напишете 1/2 листъ, 10 реда, безъ да си туряте името. Ще прочетемъ, кой какво мисли за „най-добрия умъ“. Ще имаме едно упражнение, и тогава ще задължимъ едного отъ васъ, който е най-способенъ, да извади есенцията отъ всички тия мисли, и да наирави едно общо описание, резюме, за най-добрия умъ. Т. м. (Любовъта е изворъ). 8 ч. в.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Тритѣ методи на природата. 2 школна лекция на общия окултенъ класъ 2. III. 922. четвъртъкъ 7—81/2 ч. в. Ст. София. 7 — 7. 15 мълчание. Т. м. Ще направя нѣколко кратки бѣлѣжки върху природния методъ за работа. Всѣко начинание въ живота трѣбва да започва съ ония методи, които природата употрѣбява. И учепицитѣ на Божественото учение сѫ длъжни да изучаватъ тия методи. Нищо не може да ги извини. Всѣки, който е влѣзалъ въ това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Азъ не зная, азъ не разбирамъ, менъ не сѫ ми обяснили това“, и т. н. тия нѣща не го оправдаватъ. Защото и дѣцата, въ сегашно врѣме, отъ 1 отдѣление знаятъ каква е тѣхната програма въ училището, а съврѣменнитѣ културни хора не знаятъ каква е тѣхната програма. Попитайте когото и да е отъ тѣхъ, каква е специалната му програма, защо е дошълъ на земята, той само ще си подигне рамѣнѣтѣ. Всѣки си има специална програма. Природата е разпрѣдѣлила врѣмето на три категории: врѣме за почивка, въ което влиза съня, врѣме за ядене и врѣме за работа. Тѣ сѫ три естествени положения. Сега, съньтъ, самъ по себе си, и той има нѣколко категории: може съньтъ да е приятенъ, може да не е приятенъ; може да си отпочинешъ, може и да не си отпочинешъ въ съня. Въ яденето сѫщо; може добрѣ да си ялъ, може и злѣ да си ялъ; може въ яденето да придобиешъ сили, може и да не придобиешъ сили. И въ работата е сѫщото. Съньтъ спада къмъ една категория, той е физикоастралниятъ животъ на земята. Яденето е чисто физическиятъ животъ на човѣка на земята, а работата, това е умствениятъ животъ на човѣка. Спането е необходимо за тониране на човѣшкитѣ енергии. Само въ врѣме па сънь, въ сънно състояние, човѣкъ добива своитѣ енергии. Въ сънь добиваме енергии. Прѣчистване на тѣлото става въ съня. Яденето е процесъ, да се турятъ тия енергии въ дѣйствие. Работата е използуване на придобититѣ вече енергии. И слѣдователно, споредъ това разпрѣдѣление, (I правило за съня) когато човѣкъ отива да спи, той трѣбва да отива съ една приятна мисъль, да му е приятно, че отива въ другия свѣтъ. Съзнанието минава отъ едно състояние въ друго. И, ако бихте имали възпитания умъ на единъ адептъ или на единъ светия отъ I степень, съньтъ ви, това щѣше да бѫде едно отъ най-приятното ви развлѣчение, една отъ най-приятнитѣ почивки. Сега, често ние отиваме да спимъ, когато стомахътъ ни е пъленъ, възприета е нѣкоя мѫчносмилаема храна, и тогава въ стомаха навсѣкѫдѣ има борба, има излизане и влизане въ тѣяото, ние се обръщаме на гърба, мѫчимъ се, станемъ, пъшкаме, охкаме, и, едва нѣкой заспи къмъ 12 ч., а нѣкои къмъ два часа, и послѣ казватъ: „Не мога да спя“, а не се запитва, защо не може да спи. На другата вечерь, пакъ по сѫщия начинъ, той се е наялъ съ мѫчносмилателна храна, и пакъ цѣла нощь не може да спи. И казва: „Не ми върви, нѣкакви дяволи има въ тази кѫща“, или „еди-кой си дошълъ“, че затова не можалъ да спи. Не, не, причината не е тамъ. Нечистиятъ въздухъ може нѣкой пѫть да е причината, но главниятъ факторъ, това е храната въ стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това сѫ маловажни работи.“ Не, не, всѣки единъ ученикъ трѣбва да започне отъ маловажнитѣ работи. Именно, защото тѣ сѫ маловажни, тѣ сѫ най-важни. И тъй, първото правило за единъ ученикъ на окултизъма е: да се нахрани вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани и когато слънцето залѣзе, но най-добриятъ методъ е, когато слънцето е на височина два метра прѣди да е залѣзло, ти да си приелъ своята вечеря. Тъй правятъ птичкитѣ, които живѣятъ най-разумния животъ. А другитѣ животни, бухалитѣ, прилѣпитѣ и тѣмъ подобнитѣ, които излизатъ вечерно врѣме, тѣ се хранятъ и въ 7, 8, 9, 10, 12 и въ 2 часа, докато изгрѣе слънцето. Щомъ изгрѣе слънцето, всички се скриватъ въ дупкитѣ си, и си почиватъ. Слѣдователно, (I правило за хранене) ще се хранишъ вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето, а сутринь никога нѣма да ядешъ прѣди да е изгрѣло слънцето. Значи, сутринь най-малко 1/2 часъ слѣдъ изгрѣва му, ще се нахранишъ. Това е правилото на единъ човѣкъ, който иска да живѣе единъ естественъ животъ, съобразно законитѣ на природата. Това сѫ правила за онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици. Пъкъ има ученици, слушатели, които казватъ, че ние имаме условия, но еди-кой си авторъ тъй казалъ. Азъ казвамъ: авторътъ е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъвъ методъ, да се върнемъ ли?“ Сега, когато полагаме единъ принципъ, ние нѣмаме прѣдъ видъ вашитѣ стари навици, ние просто поставяме единъ принципъ — като искаме да живѣемъ правилно, какъ трѣбва да се хранимъ? Сега ще мина къмъ храненето. Колко пѫти трѣбва да се храни човѣкъ на день? Цѣлиятъ културенъ свѣтъ е раздѣленъ въ възгледитѣ си по отношение на храната. Едни подържатъ: въ 24 часа човѣкъ да се храни единъ пѫть, и го прилагатъ; други подържатъ — само два пѫти: обѣдъ и вечерь; трета категория подържатъ три пѫти: сутринь, обѣдъ и вечерь; и четвърта категория подържатъ, че трѣбва да се яде на день четири пѫти. Сега, въ България въобще, три пѫти ядатъ на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Правилото при яденето е: никога не яжъ, ако нѣмашъ разположение. Правилото ще го туришъ само при случая: като станешъ сутринь и усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яж. На обѣдъ, ако усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яжъ, и вечерь сѫщо. Ще ядешъ, ако имашъ разположение, не само разположение на апетита, а да усѣщашъ удоволствие при яденето. И ап. Павелъ казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А азъ се изразявамъ: да ядешъ съ любовь, да обикнешъ храната, и тогава тази енергия се привлича въ организма, защото храната е жива, и тия частици, слѣдъ като влѣзатъ по закона на любовьта и ги здъвчеме, живата енергия отъ тѣхъ се влива въ нашия организъмъ и го обновява. Обаче, ако ние нѣмаме разположение, образуватъ се течения — крѫгообразни, конусовидни, елипсовидни, послѣ хиперболични, и тия течения почватъ да се вълнуватъ, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нѣщо: учеиикътъ нѣма право да се гнѣви на трапезата. Забранено е въ природата при ядене да се гнѣвимъ. На човѣка абсолютно е забранено при ядене да се гнѣви. Туй го запишете! За обикновенитѣ хора, може да се гнѣвятъ, колкото искатъ. Забѣлѣзва се у кокошкитѣ и у други животни, когато ядатъ има мушкане, но за разумнитѣ, на трапезата, да се гнѣвятъ, не е позволено. Защо не е позволено? Азъ ще ви кажа защо. Казва Христосъ: „Азъ съмъ живиятъ хяѣбъ, слѣзналъ отъ небето, и всѣки, който ме яде, ще бѫде живъ“. Е-е, ако този, който е слѣзналъ отъ небето на твоята трапеза да ти даде животъ, ти го дава, имашъ ли право да се сърдишъ? Абсолютно никакво право! И азъ турямъ туй, като правило за въ окултната школа. Това е едно отъ правилата, и всѣки, който го прѣстѫпи, отварятъ вратата и му казватъ: „Г-не, излѣзъ!“ Два пѫти като прѣстѫпи туй правило, изключватъ го изъ класа навънка. Та, сега вие искате да бѫдете ученици, но, ако прѣстѫпите това правило, ще ви изключатъ. Не само нѣкой да седне привидно. Не, не, по сѫщество ще седнешъ, абсолютно разположенъ, всичко да бѫде отворено у тебе, да бѫдатъ отворенп умътъ и сърцето ти, и ти, като ученикъ, да благодаришъ на Бога, че по благодать си дошълъ въ туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете отъ тамъ, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите въ дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на дѣцата си. (III правило за хранене). Послѣ, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършишъ по всичкитѣ правила. Никаква бързина! На двѣ — на три, не! Ти ще седнешъ, тя е една отъ най-великитѣ работи, и ще я свършишъ тъй, по правилата. Колко минутн ще ядешъ? 15—20 мин. ще ядешъ, но полека и абсолютно нѣма да бързашъ. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пѫти да ядете бързо, да ви покажатъ вратата навънка. И азъ ще ви кажа защо не успѣвате въ християнството. Тази е една отъ причинитѣ, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученикъ отъ окултната школа да прѣяжда. Ако два пѫти прѣядете, пакъ ще ви покажатъ вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да прѣядешъ. Защото, яденето е математически опрѣдѣлено, ученикътъ трѣбва да знае, колко му трѣбва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до една мѣрка, тя е слѣдующата: като усѣти, че му е най-приятно яденето, да спре тамъ. По-нагорѣ да не отива, тамъ да се спре. То е едно отъ правилата — да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се тамъ, въ васъ се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахранихъ“. Тази енергия гради въ васъ, твори, и тогава и на работата си, навсѣкѫдѣ, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отрѫки. Сега, третата категория. При работата има три отдѣла: работа физическа, духовна и умствена. Тѣ сѫ три категории, които сега засѣгатъ живота на ученицитѣ въ една окултна школа. I. Правило (за работа) Ученикътъ нѣма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трѣбва да бѫдатъ еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо отъ другата, двѣ такива погрѣшки, и му показватъ пѫтя навънка. За него физическиятъ, умствениятъ и духовниятъ трудъ трѣбва да бѫдатъ свещени. Ученикътъ трѣбва да знае, че физическиятъ трудъ е единъ методъ при работата, да възприемаме енергиитѣ отъ земята. Когато обработваме земята, едноврѣменно става обмѣна между нашето тѣло и силата на земята. Слѣдователно, чрѣзъ краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човѣкъ работи физически, поритѣ на неговитѣ крака духовно трѣбва да сѫ отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно прѣзъ тѣлото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засѣга човѣшкото сърце, тогава неговото сърце трѣбва да бѫде отворено. А при умствената работа, тамъ умътъ трѣбва да е отворенъ, т. е. мозъкътъ да е въ такова състояние, че да може да възприема. Сега, тия правила азъ ги казвамъ само на онѣзи, които иматъ желание. Законътъ е такъвъ. Всѣки ученикъ, който влѣзе въ школата, трѣбва самъ да си наложи отъ обичь, отъ любовь да може да извърши туй. Веднъжъ дадешъ ли обѣщанне на себе си, изпълни го! Бѫди вѣренъ на себе си! Човѣкъ нѣма право да лъже себе сл. Имашъ ли едно обѣщание въ себе си — изпълни го! Никой да не те знае, но прѣдъ себе си бѫди вѣренъ, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, отъ васъ никакви окултни ученици не може да стане. Защото, не е въпросътъ човѣкъ само да яде, не е въпросьтъ и само да работи. Да кажемъ, че вие ядете нѣкоя кокошка. Азъ да ви приведа слѣдующето изяснение. Азъ съмъ рѣшилъ, изпитъ нѣма да държа вече прѣдъ васъ, и за въ бѫдеще нѣма да позволявамъ никой отъ васъ да ме изпитва. Нѣма да позволимъ. Който наруши правилото, съобразно окултното учение ще му покажемъ пѫтя навънка, безъ разлика. Въ недѣлнитѣ си бесѣди, тамъ е общо, азъ съмъ другъ, но дойде ли до учението, не може така. Въ недѣля може, ако искате да играете на моята проповѣдь, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И азъ една вечерь ще ви дамъ единъ примѣръ, какво могатъ да направятъ окултнитѣ сили. Ще ви дамъ тукъ примѣръ на нѣкои отъ васъ, че послѣ, ако ви отърва, пакъ постѫпете тъй. Писанието казва тъй: „Богъ е огънь всепояждающъ“, Кога? Когато ти проповѣдватъ урокъ, и ти си въртишъ главата навсѣкѫдѣ. Той е огънь всепояждающъ, и когато казва нѣкому да изпълнява волята му, а той каже: „Азъ имамъ особено мнѣние“, Богъ се проявява такъвъ. Сега, ако искате да бѫдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква любовъ нѣмате. Любовъта е това, да знае човѣкъ отъ любовъ да учи, да слуша, да възприема Божественото учение, и да го прилага. Това наричамъ азъ Любовъ. То не е зарадя менъ, то е заради васъ: ако го приложите, вие ще се ползувате, и за въ бѫдеще вие ще имате нужда отъ него. Сега, ако на васъ ви дадатъ хубаво опечена кокошка, добрѣ, но тази кокошка е прѣстояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядохъ“, но слѣдъ единъ часъ почне нѣщо да се прѣвръща, почнатъ да се образуватъ газове, да се прѣвивате, и току вижъ, всичкото ядене почне да излиза прѣзъ устата навънъ. Питамъ: Туй ядене на мѣсто ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това къмъ духовната работа. Нѣкой пѫть казваме: „Да се обичаме“. Повикатъ те на трапезата, пъкъ те нахранятъ по духовенъ начинъ, казвашъ: „Този братъ е отличенъ, пъленъ е съ любовъ, ама мисли...“! Хубаво, но слѣдъ единъ часъ пакъ започне нѣщо да става у тебе, този обѣдъ на мѣсто ли е? Повика те нѣкой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но слѣдъ единъ часъ пакт ти се повръща. Тия яденета на мѣсто ли сѫ? Не сѫ. Това е хабене на енергията. Когато човѣкъ яде, той трѣбва да усѣща една лекота въ стомаха си. Слѣдъ като се е наялъ, той трѣбва да усѣща една лекота, стомахътъ му трѣбва да работи, като една отлична машина: само така се е наялъ духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия умъ. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че сѫ отъ учението. То е вънка отъ училището. Човѣкъ трѣбва да се бори, а страданието - то е вънъ. Слѣдъ като е училъ ученикътъ въ едно окултно училище, учителитѣ го пращатъ навънка въ свѣта. Ще му дадатъ едно прѣдметно учение, да видятъ какъ ще разрѣши закона, тогава ще дойдатъ мѫчнотнитѣ. Нѣкой, като слуша, казва: „Мѫчнотии нали ще има?“ Чакай, слѣдъ като учишъ. тогава ще дойдатъ мѫчнотии, инакъ нѣма да знаешъ какъ да се справишъ съ тѣхъ. Защо ни сѫ мѫчнотии? Нима има полза, ако нашарятъ нѣкому задннцата съ 25, и послѣ му даватъ лѣкъ да мине? Като ученикъ, каква полза да го шарятъ? Нѣма смисълъ. Ще каже нѣкой: „Той е страдалъ“. Страдалъ, но безидейно. Ако нѣкой човѣкъ е билъ боленъ, и искатъ да го биятъ, а зарадъ него биятъ тебе, и ти се въодушевлявашъ, че те биятъ и казвашъ: „Отървахъ единъ братъ“, това има смисълъ. Та, всичко въ нашия животъ трѣбва да се обуславя разумно. При какви обстоятелства е говорилъ Христосъ? Вземете Неговата притча за сѣятеля. При притчата за сѣятеля, Той е говорилъ на земледѣлци, въ една мѣстность, дѣто сѫ живѣли земледѣлци. Тамъ е говорилъ Той за най-добрия методъ да се сѣе сѣмето — физически, умствено и духовно, и имъ е обяснявалъ условията. Еднитѣ условия обяснилъ така: едно сѣме паднало край пѫтя, друго между трънетѣ, третото на каменистата почва, и най-послѣдното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията сѫ за тия земледѣлци. Послѣ, като билъ при онѣзи рибари, тѣмъ не е говорилъ за сѣмето, на рибаритѣ. Той е говорилъ за мрежи. А сега, тѣзи взели, каквото Христосъ е говорилъ на земледѣлцитѣ и на рибаритѣ и го размѣсватъ — риби и жито, и казватъ: „Тъй казалъ Христосъ“. Не, не, Христосъ е говорилъ много умно, и на мѣсто е говорилъ, а ние сега взимаме и размѣсваме думитѣ: туй казалъ, това — онова, и мислимъ, че сме обяснили нѣщо. Това не е обяснение! Този неводъ* какво означава? Послѣ, Христосъ казвалъ притчата за угощението. Нѣкѫдѣ Той засѣгалъ и търговцитѣ. Три категории хора се засѣгатъ, на които Христосъ е говорилъ. Първиятъ, който са купилъ нива, вториятъ, който купилъ 5 чифта волове и третиятъ, който се оженилъ. Всѣка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчитѣ на Христа, Той опрѣдѣля коя притча, на кое съотвѣтствува, и какви принципи обяснява въ живота. Какво означава живота? Нивата означава човѣшкото тѣло. Ти си дошълъ на земята, купилъ си нивата, нали? Колко чпфта волове е купилъ той? Какъ пише тамъ? Петь чифта, нали? И послѣ, другиятъ, който се оженилъ. Значи, какво е състоянието му? Нивата съотвѣтствува на съня, воловетѣ съотвѣтствуватъ на яденето, женидбата съотвѣтствува на работата. Разбирате ли! Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата — то е почивката, ти трѣбва да си ночиналъ хубаво, единъ добъръ сънь да си спалъ, много хубавъ, и като станешъ, ще нахранишъ 5 чифта волове — яденето е то: и слѣдъ туй, женидбата означава работата, вѫтрѣшната страна. Христосъ е говорилъ на единъ окултенъ езикъ на онѣзи ученици, какъ да разпрѣдѣлятъ работата сами на земята. Той внесе ново гледище, и засѣгна този окултенъ въпросъ. Та, ако дойде сега да проучимъ Евангелието, ще го проучимъ по единъ окултенъ начинъ. Азъ се отклонявамъ отъ главния въпросъ. Щомъ дойдемъ до притчитѣ, тамъ може да се яви споръ. Трѣбва да се намѣри въ какво съотношение седи тази притча съ други притчи. Тѣ сѫ все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата — физическа, умственаи духовна, трѣбва да се извършва съ любовъ. Това е едно вѫтрѣшно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подраздѣления, съ които трѣбва да се справяме: съньтъ, яденето и работата. И, ако вие внесете този новъ методъ за работа, много отъ сегашнитѣ болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия нѣща ще почнатъ постепенно да се чистятъ. Ние ще имаме една по-голѣма свѣжесть, по-голѣма радость на ума, по-голѣма бодрость, издържливость, животътъ ще бѫде по-продължителенъ и приятенъ, и много отъ сегашнитѣ мѫчнотии ще се прѣмахнатъ. И тогава, вие като излѣзете, зная, че пакъ ще дойдатъ вашитѣ приятели, старитѣ ви приятели, които сѫ ви учили, и ще ви кажатъ слѣдующето: „То може, ама още не му е дошло врѣмето, и понеже вие сте стари, това е за младитѣ“. А младитѣ ще кажатъ: „Ние сме още млади, по-нататъкъ, да си поживѣемъ малко, че като остарѣемъ, тогава“. Тогава ще дойдемъ до положение да почнатъ всички да се отричатъ. Може, не е на сила, но онзи, който иска да бѫде ученикъ, и иска да разбира, безъ тия правила по окултизъма, безъ тия елементарни правила, по-нататъкъ никакъвъ резултатъ не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаешъ ли? Евангелието казва: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, и невѣрниятъ въ малкото е невѣренъ и въ многото“. Като прѣстѫпите една отъ малкитѣ заповѣди, ще кажете: „Тази е много малка заповѣдь: ние имаме по-велики“. За любовъта, за вѣрата и за надеждата, да се реализиратъ отчасти тия работи, трѣбва изпълнение. Ако вие нѣмате сили да изпълните една малка заповѣдь, като яденето, спането, работата, всички други заповѣди ще изпълните все по сѫщия начинъ. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отецъ ми“, казва Христосъ, „още работи, и азъ работя“. И азъ казвамъ: и какъ работи Господь, знаете ли какъ работи! Тъй щото, това сѫ постановления чисто Божествени, и ако ние ги въздигнемъ, Господь ще ни благослови. Ако ние ги прѣнебрѣгнемъ, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правятъ майкитѣ? Пратите вашето дѣте да изпълни нѣкоя работа, то не я извършило, тогава на другитѣ дѣца давате по една ябълка, на него - не: може слѣдъ единъ часъ, два часа да му дадете, но най-първо нѣма да му дадете сѫщия приемъ. Това правятъ умнитѣ майки, а много мѫдритѣ майки ще кажатъ: „Хубаво, мама да му прости“. Много мѫдритѣ всѣкога прощаватъ, а умнитѣ понашарватъ по малко. Та, ние съврѣменитѣ хора, колкото грѣшимъ, искаме въ свѣта да нѣма наказания, а напротивъ, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-голѣми идватъ. Казватъ: „А, страдания да нѣма“, и всички искаме да се прѣмахнатъ, но колкото по-вече го искаме, толкова тѣ идватъ повече. Защо? Казва майката: „Кѫдѣ се бави, азъ ти казахъ слѣдъ единъ часъ да се върнешъ?“ Ама азъ имахъ другарчета. „Кой е по-горѣ, тѣ или азъ?“ Та, и ние ще кажемъ: „Свѣтътъ е тъй.“ Господь ще каже: „Свѣтътъ ли седи по-горѣ или азъ?“ Не общественото мнѣние или авторитетътъ на нѣкой си, но какво е казалъ Господь вѫтрѣ въ природата, на първо мѣсто е то. За всинца има едно правило: никаква критика, никакви такива: „азъ съмъ на особено мнѣние“. И за менъ и за васъ, нѣма двѣ мнѣния. Само по единъ начинъ може да се изпълни Волята Божия! И то разуменъ начинъ. (II правило за съня). Спането може да става само по единъ начинъ. Какъ? Като си лѣгнешъ на лѣвата или на дѣсната страна, до сутриньта да не се обърнешъ. Тъй, като си лѣгнешъ на едната страна, да нѣма никакво хъркане, дишането да бѫде плавно и тихо, да мислятъ, че си умрѣлъ, а като почнешъ да хъркашъ, то не е спане. Тихо и мирно ще спишъ. То е божествено. Казва нѣкой: „Азъ на гърбъ не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дѣсната страна, срѣдно спане, срѣдна хубость е спане на лѣвата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре — да спи на корема си. И тъй, ще туримъ мисъльта, та, като дойде да четемъ Божествения законъ, да туримъ тази мисъль въ ума си, и тогава да знаемъ, че сме спали хубаво. Вие може да прѣброите прѣзъ годината колко вечери сте спали хубаво, и ще имате понятие за вашия прогресъ нагорѣ. Туй е дресиране или възпитание на човѣшката воля. Отъ тамъ трѣбва да започнете. За ученицитѣ туй е много важно, не само за младитѣ, но и за старитѣ. Старитѣ ще кажатъ: „Ние, като дойдемъ втори пѫть“... Втори пѫть като дойдешъ... Не, не, сега е. По-добрѣ кажете си тъй: ,,Азъ не искамъ да го изпълня“, а не „втори пѫть“. Пъкъ, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и въ другия свѣтъ. Спане, почивка има и въ другия свѣтъ. Слѣдователно, ако тукъ си научилъ почивката и яденето, разбралъ си, че почивката може да бѫде съзнателна и несъзнателна. Ако тукъ знаемъ какъ да почиваме, и тамъ ще знаемъ, а ако тукъ не знаемъ какъ да почиваме и горѣ нѣма да знаемъ. Законътъ е все сѫщиятъ. Тѣзи нѣща сѫ само по аналогия. Ще кажете: „Спане?“. Тамъ, дѣто човѣкъ се е пробудилъ, нѣма сънь, а има почивка. И тьй, сега ще вземете тия три подраздѣления: спане, ядене и работа. Сега, който идва тукъ, ние не му налагаме, но който е дошълъ, който се ангажирва веднъжъ, трѣбва да изпълни! Онѣзи, които не сѫ готови да изпълнятъ, по-добрѣ да се откажатъ. За нѣкои, недѣлнитѣ бесѣди сѫ достатъчни. И ще ви кажа защо именно въ класа тѣ не трѣбва да присѫтствуватъ. Азъ да ви обясня. Защото, ако влѣзете въ единъ класъ, колкото души и да сѫ 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искатъ да изпълнятъ извѣстна работа, а вие останете на особено мнѣние, вие сте като единъ червей, който разяжда този органъ. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дѣло? Който не може да изпълнява, ще каже за другитѣ: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Азъ да ги слушамъ“. Може да ги слушате, но нѣма да влизате вѫтрѣ. За туй всѣкога се раждатъ извѣстни дисхармонии. Дойде нѣкой, иска нарядъ, но този, който не може да изпълнява този нарядъ, да не иска, защото въ притчата се казва: ,,По-добрѣ е да не обѣщавашъ“. Щомъ обѣщаешъ, трѣбва да го изпълнишъ, пъкъ ако не искашъ да изпълнишъ, не обѣщавай. Обѣщаешъ ли веднъжъ прѣдъ себе си, постарай се да го изпълнишъ. Та, онѣзи отъ васъ, които оставатъ за ученици, азъ искамъ да бѫдете изправни, и ще се измѣнятъ малко характеритѣ ви. Само тогава може да се измѣнятъ и законитѣ. Ще кажете: „Духътъ ще ни измѣни“. Ама знаете ли вие методитѣ на Духа? Духътъ, когато иска да измѣни човѣка, туря го въ училище. Тия гимназии, университети сѫ направени все отъ Божия Духъ. Или ще кажете: „Тамъ сѫ дяволитѣ“. Не, не, то не е свѣтско, то и дяволи има, но и Божиятъ Духъ работи тамъ, Той рѫководи живота. И сега нѣкой казва: „То е свѣтско учение“. Не, ние трѣбва да го свършимъ. Нѣкои ученици влѣзатъ, напущатъ училището. Не, не, влѣзешъ ли въ уииверситета, ще го свършишъ. Послѣ може да захвърлишъ дипломата, но свърши, то е характеръ! Или кажешъ: „Азъ ще свърша 1-ви класъ“ — свърши го: послѣ, като влѣзешъ въ втори класъ, кажи: ,,Ще го свърша“ и свърши го. Послѣ, пакъ си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пакъ тъй кажи, и така ще свършишъ цѣлата гимназия. Не обѣщавай изведнъжъ всичко, но по малко. И сега дойдатъ нѣкои, дадатъ обѣщание: дадете ли обѣщание, свършете го за васъ самитѣ. Така щото единъ день, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще намѣрите вашия пѫть посланъ само съ неизпълнени обѣщания. Вие ще се намѣрите, като единъ човѣкъ, на когото му събуватъ обущата, и го поставятъ на такива остри камъчета, да ходи босъ. Всички ваши обѣщания ще бѫдатъ такива камъни, ще ходите и ще усѣщате бодежи на краката. Туй не е само форма, а de factum тъй ще го намѣрите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измѣна нѣма. А кой каквото прави, това и ще намѣри. Ако изпълнявате всичко, каквото Богъ изпълнява, то, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще намѣрите единъ пѫть само съ рози посланъ. Защото всичко, което вие обѣщаете и изпълните, тамъ е величието на всѣки единъ човѣкъ — да изпълни обѣщанията, които е далъ на себе си: не каквото азъ ви казвамъ, а каквото вие сте обѣщали. Ако туй, за което азъ ви говоря, вие го започнете, и слѣдъ 1—2 мѣсеца кажете: „Тази работа не е заради мене“, това не е добрѣ. И тъй, тогава ние ще разграничимъ всинца ви, азъ ще ви разгранича на петь класа. Въ тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича — мѫже и жени. Всѣки единъ ученикъ трѣбва да знае въ кой класъ влиза. Сега ще кажете: ,,Дали въ първи или въ втори ще съмъ“? Тия класове сѫ еднакви. Всѣки отъ васъ ще си избере единъ класъ, но като влѣзе ще го свърши! Разбирате ли! Влѣзете ли въ единъ класъ, всичкитѣ прѣдмети на класа ще проучмте хубаво, и теория, и опитъ. Та, като свършите първи класъ, ще ви питамъ: Втори класъ искашъ ли да свършишъ? Ще си помислите, дали да влѣзете въ втория класъ. Но като го приемете, пакъ ще го свършите. И тогава, като свършите 5-тѣ класа, ще ви дадемъ диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте единъ отъ способнитѣ ученици. Тъй седи въпроса. Въ всѣка една окултна школа има и практически опити. Тамъ не е работа на хвалби. Тукъ казватъ: „А, азъ зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредатъ и то, ще се наредатъ най-виднитѣ професори по музика, вторачатъ си очитѣ, и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантливъ, ще свири, но като дръпне единъ пѫть лѫка, учителитѣ ще разбератъ колко зпае да свири. Та, онѣзи, които ще ви изпитватъ, ще знаете, вѣщи сѫ всички. Послѣ, едно отъ правилата: нѣма да се интересувате кой въ кой класъ е. Правилото е да знаете само онѣзи, които сѫ въ вашия класъ, а такива въ други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всѣки що знае само класа си, въ който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влѣзете въ класа. Вие може да мислите, че не трѣбва да влизате, че туй може да го придобиете и вънъ. И вънъ може да се придобие. Но, който рѣши, и млади и стари, да се стегне да учи. Тогава Богь на прилежнитѣ помага. Азъ дадохъ едно мото на младитѣ, сега, ако младитѣ позволятъ, туй мото ще го дамь и на васъ, старитѣ. И азъ мисля, че тѣ ще позволятъ, то е слѣдующето: Безъ страхъ и безъ тъмнина! Безъ страхъ и безъ тъмнина. Тамъ, дѣто има страхъ, нищо не става, а тамъ, дѣто нѣма страхъ всичко става. Въ живота на ученика всичко, което става, трѣбва да стане безъ страхъ и безъ тъмнина, въ абсолютна видѣлина, това е то едно божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускътъ само на физическия свѣтъ. Който работи на физическия свѣтъ, трѣбва да бѫде безстрашенъ. Азъ ще обясня туй. Младитѣ казватъ: „Човѣкъ да бѫде смѣлъ“. Не, и смѣлиятъ човѣкъ е страхливъ. Затворете нѣкоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бѣга, но като я нашарите, тя става смѣла отъ страхъ, и се нахвърля. Тя е станала смѣла отъ страхъ. И сегашнитѣ хора всички сѫ смѣли, само отъ страхъ. Туй, дѣто хората искатъ да се осигурятъ, да си направятъ кжщи, това-онова, всички сѫ смѣли, но отъ страхъ. Туй не е „безъ страхъ“. Да. Само ученикътъ на окултизъма или християнинътъ въ пълната смисъль на думата, който казва че „въ Бога всичко е само добро“, може да бѫде безстрашенъ. Да знаешъ, че въ всички моменти на живота Богъ присѫствува на всѣко мѣсто: отъ нищо да на те е страхъ, понеже знаешъ, че Богъ царува навсѣкѫдѣ, не само знаешъ, но вѣрвашъ и опитвашъ. Въ момента, въ който се поколебаешъ — страхътъ ще дойде въ душата ти. Слѣдователно, ако ученикътъ има страхъ, той е вънка отъ училнщето. У насъ нѣма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и вижъ“. И пророкътъ казва: „Опитайте и вижте, че Господь е благъ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старитѣ пророци, които сѫ учили тия правила, и още по-високи правила изъ окултната наука. Сега, достатъчно е. Нека имаме пакъ една тайна молитва! * * * Сѫбота ще има зимна екскурзия. Всички да не идватъ. Правилото е: понеже сте ученици, ако нѣкои мислятъ, че може да се простудятъ, да не идватъ, само, които може да издържатъ. Пакъ ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горѣ има снѣгъ, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у васъ негативнитѣ мисли прѣодолѣятъ, не идвайте. Ако дойдете безъ страхъ — добрѣ дошли. Ако сте много смѣли, не ви искамъ. Ако идвате безъ страхъ и безъ тъмнина — всички сте добрѣ дошли. Сега, опрѣдѣлете часа! 6.30 ч. с. при кладенчето. Съ тънки дрехи да не тръгнете, и съ тънки чорапи, но съ хубави, дебели чорапи, вълнени, послѣ и дебели дрешки. Да направимъ единъ опитъ. Кашлпцитѣ да оставимъ горѣ. До „малкия черни върхъ“ мислимъ да идемъ, на височияа до 1500 м., а може нѣкои да останатъ долу, ще има дежурни на 1200 м. Тамъ сега има снѣгъ най-малко до 1 м. дълбочина. * * * Сега, вториятъ пѫть положително ще се запишатъ онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици на окултизъма, които искатъ да слѣдватъ въ класоветѣ. Тазп работа е сериозна, ще си обмислите. Ще слѣдимъ изпълнението, да видимъ резултатитѣ. Който рѣши, добрѣ: който не, нека си седи дома, да се занимава съ други работи. Но, който рѣши да слѣдва извѣстни правила, ще ги туримъ въ изпълнение, да видимъ има ли резултатъ. Споредъ тази теория ще опитаме резултатитѣ, другояче нѣма какъ. Ще си помислите сега, не отъ срамъ, ще помислите хубаво, и ако въ душата ви има безстрашие и нѣма тъмнина — елате, ако имате страхъ и тъмнина, не идвайте. И още едно правило: да бѫдемъ откровени, чисти, да знаемъ, че като започнемъ една работа, за Бога я започваме, и като я започнемъ, да я свършимъ. Сега, тази работа за Бога я заночваме, и ще я свършимъ. Тази работа много малка ще бѫде, съ много нѣма да започнемъ. Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на Любовъта е свободата: искамъ всички да бѫдете свободни. Всичко да рѣшите по закона на свободата, и каквото рѣшите, да го изпълните. Мене ми се харесвате въ едно отношение, мога да ви похваля: азъ не обичамъ да хваля, но констатирвамъ факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвамъ, то е дѣто стояхте на студено отвънка. Туй съмъ харесалъ въ васъ софиянци, и съмъ казалъ: отлична чърта е: които сѫ отвънка и които сѫ вѫтрѣ, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бихъ се срамувалъ да го кажа, може навсѣкѫдѣ да го кажа, не само на васъ, но и на другитѣ. Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа. Сега, ще използуваме магнетическитѣ сили на Витоша. Електричеството и магнетизмътъ, туй е най-хубавото за софиянци, и ние трѣбва да използуваме туй хубаво. Витоша е единъ богатъ магнитъ. И трѣбва да използуваме тия условия. Другитѣ ученици нѣматъ тая Витоша, и тя прѣдставя едно приятно развлѣчение за окултнитѣ ученици. Другитѣ ученици трѣбва да отидатъ много далечъ, пъкъ тукъ има хубави условия, дѣто могатъ ученицитѣ да се калятъ. Искамъ да направимъ тази екскурзия по всичкитѣ правила, да ги провѣримъ, и послѣ може да ги прѣдадете и на другитѣ. Сега събранието е свършено. _______________________ * Неводът представлява мрежена торба. С него се лови риба само в блатата. В Ев. на Матей, гл. 13, ст. 47, Христос сравнява Небесното царство с невод.

ПРЕДИ ЗАБОЛЯВАНЕ. Ако човек във физическия живот игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото; ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат; ако игнорира любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат; когато се нарушават законите на Любовта, мозъкът, главата страда. Изобщо, по-лесно се лекува човек преди заболяването си, отколкото след заболяването. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял. Това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, човек трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него. Остави ли го да работи в него продължително време, той ще заболее от някаква болест. Едно ви съветвам: взимайте мерки преди да сте заболели. Не чакайте болестта да дойде със своята артилерия и кавалерия и тогава да се лекувате. Пуснете ли болестта да влезе във вас, мъчно се лекува. Вземете ли предварително мерки, като дойдете до болестта, която ви дебне, ще минете известни страдания, но лесно ще изплувате над тях. Когато умът, сърцето и душата са в хармония, никаква болест не може да ви нападне. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. Проверявайте състоянието на организма си, както писателят и поетът проверяват произведенията си. Като млади, вие трябва да пазите здравето си и да го поддържате. Ако през целия си живот, от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си нито едно лошо чувство и във волята си нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили. Не допущайте ни една нечиста, нездравословна мисъл в ума си, едно нездравословно чувство в сърцето си и една нездравословна постъпка във волята си. Първото правило: за да бъдете здрави, главата ви трябва да бъде студена, да не приижда в нея много кръв, да се предизвиква възпаление, краката ви пък трябва да бъдат топли. Изстинат ли краката ви, стоплете ги. Когато мисълта е чиста, без примеси, не се явява горещина в нея, и главата е студена. В мозъка трябва да има светлина с много малко топлина, без горещина. За да бъде човек здрав, главата му трябва да бъде хладна, а краката топли. Стане ли обратното, той трябва да намери метод, чрез който да смени състоянието си. Човек може да бъде здрав... само ако има чист въздух, чиста храна и хигиенично жилище. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Първото условие за поддържане на здравето е чист въздух, слънце и разходки. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Физическото здраве се обуславя от два елемента: от въздух и от храна. Следователно, ако диша правилно и ако се храни правилно, човек ще бъде здрав. Дишането и храненето са два процеса, които съществуват и в духовния свят. Вътрешната или духовна страна на дишането е правилното мислене. Вътрешната, духовната страна на храненето е правилното чувстване... Ако дишането не се придружава от вътрешна мисъл и ако храненето не се придружава от вътрешно чувство, тия два процеса не се използват правилно. Обаче, ако човек свърже дишането със стремежите на своя ум, а храненето със стремежите на своето сърце, и двата процеса ще се извършат правилно и ще имат добри резултати. Оставете погрешките настрана и вървете напред. Спирайте се върху това, което в даден момент правите. Задавайте си въпрос, защо правите това или онова. Ако в даден момент ядеш, защо ядеш? Човек яде, за да поддържа своя организъм. Защо чувстваш? Човек чувства, за да поддържа живота на своето сърце. Защо мислиш? Човек мисли, за да поддържа живота на своя ум. Всяко нещо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовта не прониква в сърцето, както въздухът в дробовете, човек не може да живее. Както чистият въздух освежава и засилва дробовете, така и любовта подмладява човека. Ако любовта не посещава човека, всичките органи на тялото му ще се атрофират. Ако мисълта не движи човешкия мозък, всички негови клетки ще се атрофират. Всички хора искат да бъдат здрави, добри и умни. Прави са хората да желаят това. Здравето, добротата и разумността са пътища за постижения. Това са пособия, сили, чрез които човек може да постигне всичко, каквото желае... Здравето, доброто и умът представят капитали, които всеки ден трябва да се увеличават по малко. Ако тези капитали не се увеличават, човек постоянно губи от себе си. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира навреме, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано навреме, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства правилното кръвообращение и дишане, а добрите постъпки здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен. Когато някой казва, че е изсъхнал, това подразбира, че няма кой да го обича. Не, има кой да го обича. Затова, който е изсъхнал, нека отвори крана на своята чешма и да полее градината си. Онзи човек, който страда, че няма знания, нека пусне в себе си крана на знанието и да си каже: „Отсега нататък ще започна да придобивам знания." Друг някой казва: „Аз пък нямам любов." Във всеки човек има един кран за Любовта. Пусни този кран в себе си и кажи: „Отсега нататък ще почна да придобивам Любовта." „Аз нямам Истината в себе си." Пусни крана на Истината, и ще я придобиеш. „Аз нямам Правдата в себе си." Пусни крана на Правдата, и ще я придобиеш. Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че човек още не е учил. Тепърва има хиляди работи, които той трябва да учи. Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, да почне с него да работи. Също така, той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние, да почне с него да работи. Най-после, той трябва да постави и волята си в здравословно състояние, да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от ума ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се изисква да преодолява. Как се изявява животът? Във възприемане на светлина, необходима за ума; във възприемане на топлина, необходима за сърцето, и във възприемане на материална сила, необходима за градеж на душата. Ако вземем всички предохранителни мерки, много малко боледувания ще има. Човек е дошъл на Земята да се учи, да придобие вечния живот животът на безсмъртието. За да придобие безсмъртието, той трябва да воюва, да се освободи от робството, от ограниченията на смъртта. Засега никой човек на Земята не е свободен. За да бъде свободен, човек трябва едновременно да е господар и слуга на себе си. Не е ли постигнал това, той не разбира свободата, не разбира и законите на живота. Всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да води чист живот. Божият Промисъл е основан на разумни Божии закони и затова ние можем да бъдем покровителствани от този Промисъл само тогава, когато спазваме Божиите закони.

ПРОФИЛАКТИКА. ПРЕДСКАЗАНИЯ. Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. Понякога духовният сеизмограф у човека предсказва нещастието, което ще го сполети, няколко часа или деня преди да е дошло. И тогава човек казва: „Струва ми се, че ще заболея от нещо, вие се нещо около главата ми." Някой мисли, че е абсолютно здрав, но след няколко месеца или години заболява. Той се чуди отде му дойде тази болест. Много просто. Тази болест е била в него в зародишно състояние. Тя е чакала най-малкия повод, за да се прояви. Нормално развитият човек няма никакви зародиши от болести в себе си. Ако искате да знаете дали ви предстои някаква болест, или някакво болезнено състояние, наблюдавайте ноктите си. Появи ли се на ноктите ви някакво бяло петно, ще знаете, че ви предстои да минете известна болест. Ако петната се явяват на лявата ръка, те имат едно значение; ако се явяват на дясната ръка, те имат друго значение. Изобщо, най-малкото бяло петно на ноктите е признак на някакво болезнено състояние... Белите петна на ноктите говорят за голямо напрежение на нервната система, което води до заболяване. Щом забележите едно бяло петно на ноктите си, веднага вземете мерки: внесете в ума си някаква велика, възвишена идея, която успокоява нервната система. Ноктите ви трябва да бъдат чисти, без никакви бели петна. Тези петна се явяват още и при големи душевни сътресения. Няма нищо страшно в появяването на белите петна. Те са предупредителни белези, които карат човека да вземе мерки срещу тях, т. е. срещу болезненото състояние, което предстои да дойде. Ние наричаме белите петна „ветропоказатели". Те показват, че предстои буря, срещу която трябва да се вземат известни мерки. По окото германски физиолог анатомист познавал каква болест имал човек и на кое място. Също така по окото той могъл да предсказва болести, от които човек след време може да заболее. Всичко е написано в окото на човека: неговото минало, настояще и бъдеще... Ако някоя майка има тия познания, като види окото на детето си, тя ще познае, че нейното дете, след 23 години например ще заболее от известна болест. Щом знае това, тя ще може да вземе предварително мерки за неговото лекуване. Какво правят съвременните хора в такива случаи? Те се лекуват след като заболеят, когато болестта е напреднала вече. Всяко нарушаване на физическите закони произвежда разстройство в стомаха, корема и червата; всяко нарушаване на духовните закони произвежда разстройство в дробовете, т. е. в чувствата на човека; всяко нарушаване законите на умствения свят, произвежда разстройство в главата. Обаче, физическият, духовният и умственият свят са така тясно свързани, както този и онзи свят. Ето защо, в който свят греши човек, това се отразява върху целия му организъм. Има астролози, които срещу известно възнаграждение могат за предскажат на човека какво има да се случи в живота му, от каква болест ще заболее. Един мой познат се излекува с песен. Близките му се смущаваха от неговото пение, мислеха, че не е в съзнание, но те не подозираха, че болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствието на музика и хармония в човека. Когато изгуби разположението си към музиката, човек заболява, става мрачен, неразположен и животът му изгубва смисъл.

ЧУВСТВА. Едно чувство е полезно за тебе дотолкова, доколкото се отразява приятно върху сърцето ти. Когато се увеличават силите на чувствата, намаляват се силите на волята. Що се отнася до чувствата, това е работа на вярата. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ. Духовният човек става чрезмерно чувствителен, всичко го засяга. Неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той започва да се оплаква, че не може да търпи влиянието на хората. Вие трябва да разбирате закона как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пущате двойника си да излиза навън. Там, дето влиянията са хармонични, ще се разширявате колкото искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате. Който е развил чрезмерна чувствителност в себе си или страда от неврастения, нека използува синия цвят на светлината. Всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи на светлината, върху главата, гърдите и стомаха си. ЧУМА. Дойде холерата, чумата в света. Как ще се пазиш? Има два начина. За да се пазиш от холерата и чумата, трябва да имаш абсолютно чиста кръв. Имаш ли я, чума не те хваща! Или казано по-ясно: като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както вълкът болната овца. А като намери чумата, холерата храна в тебе, ще те нападне. Чумата, от която хората се плашат, се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът в кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. Връзката на човека с Бога представя силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрични светкавици. Така атакувани от две страни чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и умират. Достатъчно е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА. Учените говорят за някакви хормони, причина за подмладяването, които се отделят от щитовидната жлеза. Засега тази жлеза упражнява известно влияние върху малкия мозък. Тази е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие, от нея непременно трябва да се отделят два хормона, мъжки и женски, които да се съединят и да образуват нова форма. Тази нова форма ще даде повече подтик на организма да отпрати повече кръв към мозъка. Човек трябва да се научи да мисли. В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са разработени... На човека са дадени главно две области от мозъка да развие. Той трябва да завлада тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. Тях трябва той да развие. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на Природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се родят мъжките хормони. Като се съединят тия два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването.

ХЪРКАНЕ. Някой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. ЦИРЕЙ. Някога циреят се лекува лесно, а някога процесът продължава цял месец. Голям цирей ми излез... Ще отидете при Бога да Му разправяте за своя цирей. Важно е като отидеш при Господа, да Му кажеш, че имаш един цирей и да Го помолиш да го махне по някакъв начин. Той ще ти каже да го стиснеш, да изтече и после да го превържеш. След това ще махнеш с ръка, и циреят ще си отиде. Ако вярваш, циреят ще те напусне; ако не вярваш, дълго време ще го носиш и ще се оплакваш от болки. Имаш един голям цирей на ръката си. Той не ти дава покой, не те оставя да спиш от болки. Дохожда твоят приятел да те види. Понеже той разбира малко от лекуване, взима една игла, обгаря я и бодва цирея. Ти усещаш болка, но той продължава работата си: изцежда цирея, намазва го с дървено масло, превързва го, и след един-два деня циреят изчезва. Мойсей казва: Ако имаш някъде цирей, ще го пробиеш, ще го изстискаш, ще го намажеш със зехтин и ще го превържеш. Ленено семе се сварява с мляко и захар и се налага на мястото. Може да се употреби и следното средство: сварена бамя с мляко и захар се налага на мястото. Ще вляза в един дом и ще забележа, че един от домашните страда от цирей. Ще взема малко вода, ще го измия, ще го превържа и ще кажа: „Циреят ще мине, в скоро време ще се освободите от всякаква болка." Както казвам, така става. Това е проявление на Божията Любов. ЧЕРЕН ДРОБ. Здравето на човека зависи от благосъстоянието на черния дроб. Когато в сърцето ви проникнат неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите от тях. Те оказват лошо влияние върху черния дроб, вследствие на което в него се явява известно разстройство. При сегашното състояние на хората, когато някой преждевременно стане светия, разстройва му се черният дроб, и той казва: „Този е лош, не го обичам; онзи е лош, и него не го обичам." Почнеш ли да говориш така, ще знаеш, че черният ти дроб не функционира правилно. Пазете черния дроб. Хранете го добре. Той трябва да придобие своя естествен цвят. Не зная защо българите са го нарекли черен. Сега той трябва да придобие своя естествен цвят. Когато черният дроб е нормален, лицето на човека има приятен розов цвят. Козметичната краска на лицето зависи от черния дроб. Черният дроб е трансформатор на чувствените енергии, като ги отправя към симпатичната нервна система. Колкото по-правилно функционира черният дроб, толкова по-възвишени и благородни чувства има човек. Ако черният дроб се подпуши, в човека се зараждат много отрицателни чувства, които тровят кръвта. Когато черният дроб на човека се разстрои, това показва, че в неговите низши чувства има нещо неправилно. Слънчевият възел се намира под влиянието на черния дроб, затова човек трябва да го държи в пълна изправност. Как ще го държи в изправност? Чрез слънчевия възел. Всички нечистотии от умствения, от сърдечния свят на човека отиват в черния дроб, а оттам в центъра на Земята, дето се пречистват. В този смисъл, слънчевият възел служи като канал за пречистване на нечистите мисли и чувства. Чрез черния дроб, човек се свързва с йерархията „Власти" или Божествена сила. Щом се разстрои черният дроб, разстройва се и нервната система, както и храносмилането. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете да възприемате трептенията на зеления цвят. Симптоми при заболяване на черния дроб. За да разберете какво е състоянието на черния ви дроб, гледайте какъв е цветът на лицето ви, светлината на очите и тяхната жизненост. На някой мъж жена му неврастения я хванала, той казва: „Лоша жена станала." На жена ти черният дроб се е развалил, ще й даваш храна да се тонира. Мъжът се разгневи черният му дроб е развален. И ако вие се разгневите, кажете: „Моят черен дроб не е на мястото си." При всяко нещастие, говорете на черния дроб, кажете: „Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден. Като си тъй, в ненормално състояние, какви ли не работи правиш." Всяка вечер му говори, и твоят живот ще се поправи. Този човек се е уединил, защото има в черния си дроб киселини повече, отколкото трябва. Те го правят неспокоен и го карат да се уединява и да избягва хората. Не задържайте кисели чувства в сърцето си, за да не разстройвате черния си дроб. Разстроен черен дроб. Всяка лоша дума се отразява вредно върху черния дроб. Хигиената забранява на човека да си служи с отрицателни, дисхармонични думи. Върви ли против хигиената, човек разстройва черния си дроб. Срещате човек, който се оплаква, че очите му са малко пожълтели. Вие го съветвате да отиде при лекар. Преглежда го лекарят и констатира появяването на жълтеница. Значи черният дроб на този човек е разстроен. Лекарят му предписва някакви лекарства, но причините за разстройството на черния дроб се крият другаде. Този човек се е хранил при голямо безпокойствие, при отрицателни състояния на своята мисъл и своите чувства. Заеме се за някоя работа и седне да се храни, все за работа си мисли и казва: „Нищо няма да излезе от тази работа... Ако река да се оженя, и от женитбата ми нищо няма да излезе... На църква ходя, но и от църквата нищо не очаквам." Ляга, става, яде, движи се този човек, но за всичко мисли отрицателно... Положителна, абсолютна вяра трябва на този човек. Завиждате, стяга ви се сърцето от завист, тогава има възможност да заболее черният ви дроб. Докато състоянието на вашия черен дроб не е нормално, вие сте лош човек; щом състоянието ви се подобри, вие ставате добър. Слабо увеличение на черния дроб. Черният дроб заболява, когато човек става в чувствата си ту топъл, ту студен, така се изменят електромагнитните течения в тялото и това се отразява върху черния дроб. Болестите в черния дроб и жлъчката идват от пресилена дейност на низши чувства, от свръхпроизводство на низши, дисхармонични чувства. При тази болест се пие отвара от цикория. Употребява се цялото растение корен, стебло и листа. При болести на жлъчката са полезни киселите храни, особено лимони. Да се избягват мазни храни. И по възможност да се даде почивка на черния дроб. Болният да се храни с по-лека храна. Лекуване на черния дроб. Когато черният дроб в някой човек е ненормален, той се лекува мъчно. Този човек пожълтява. Черният дроб в човека е свързан с малкия мозък. А сега, боли ли те черният дроб, дойде лекарят, веднага инжекция. Не инжекция, а Слово говорѝ на черния дроб в Божествения свят той е нещо духовно. На тия органи ние ще им говорим тъй, както на разумни същества, разбирате ли? Ще дам един метод, чрез който да си въздействате при разстройство на черния дроб. Турете дясната си ръка отпред на корема, с длан към корема, а лявата на кръста, пак с длан към тялото, и мислено прекарайте енергиите на Слънцето към центъра на Земята. След 10-15 минути състоянието ви ще се подобри и ще станете весели. Ако този метод не помогне, обърнете се мислено към Онзи, Който носи хармонията в Себе си. Щом се свържете с Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно. На всички казвам: Обикнете черния си дроб! Обичайте противоречията в света! Аз считам, че Бог е създал противоречията. Обичате ли противоречията, вие ще държите черния си дроб в пълна нормалност. Щом намирате, че светът не функционира както трябва, вие разстройвате черния си дроб. Виждам, че и младият, и старият имат разстройство в черния дроб. Какъв цяр ще им препоръчам? Да ядат кисели лимони. Ще започнат от един лимон и всеки ден ще увеличават по един лимон, докато стигнат до десет лимона днес един лимон, утре два, на третия ден три и т. н. Като стигнат до десет лимона, ще започнат да се връщат назад. Така се лекува черният дроб.

ХЕМОРОИДИ. Преди месец май болният да пие отвара от подъбиче три пъти на ден по половин чаена чаша, защото хемороидите се засилват най-много през месец май и тогава настъпват кръвоизливи. А когато се появят хемороиди, в каквото и да е време, пак ще се пие отвара от подъбиче. Ако има външни цицки, мястото се налага с печен праз. Празът да се опече на фурна. Щом се тури празът на мястото, да се превърже. Да се слага вечерно време. При всяко изхождане мястото да се измива. ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА Храносмилателната система е велико предприятие, към което трябва да се отнасяте с уважение. Пренебрегнете ли го, ще понесете лошите последствия на поведението си. Човек трябва да държи храносмилателната си система в изправност... Не е безразлично дали ще ядеш бързо или бавно; дали ще дъвчеш добре, за да се всмукват хранителните сокове не само от стомаха, но и от езика... При добро разположение на духа стомахът свършва работата си добре, а при неразположение той не функционира правилно. Ето защо, не е добре да яде човек, когато е гневен, или пък да се гневи във време на ядене. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. Хората са проводници на такива природни енергии, които регулират стомаха и цялата пищеварителна система на човека. Чрез стомаха човек е свързан с йерархиите същества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. Гладен ли е, не можеш да се приближиш до него. Ако стомахът мели храната, както воденицата житото, човек би се изложил на много болести. Меленето на житото е само механически процес, а храносмилането освен механически, още и органически процес. Новите научни изследвания доказват, че храносмилането е още и психически процес. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храносмилателната система, а лошите неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволства разстройват стомашната система. Значи храносмилателната система на човека може някъде да се подпуши, през което време човек се намира в нездравословно състояние. Щом се подпуши храносмилателната система на човека, едновременно с това се подпушва и дихателната система: дишането става по-бързо или по-бавно, неравномерно, а някога съвсем спира. Ето защо, човек трябва да пази храносмилателната и дихателната си системи в пълна изправност. Само по този начин той ще бъде здрав, с добро разположение на духа. Тъй подпушен, той трябва да прибягва до разтривки, до изпотявания, докато възстанови първото си разположение и апетит. Ако енергиите, които храносмилателната система произвежда, се използват разумно, състоянието на човешкия организъм се подобрява. Бъдещето възпитание на децата ще има като първа задача да следи за състоянието на храносмилателната система. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свят и цялата Природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Когато храносмилателната система не работи добре, човек става раздразнителен, недоверчив и страхлив. ХРЕМА. Хремата, треската, туберкулозата и ред още болести се дължат на размножаването на известни бацили в организма. Това размножаване на бацилите представя любовен процес, през който те минават. За тях е добре: те пеят, играят, веселят се, но човека опичат. Той става жертва на тяхната любов. Хремата се предизвиква от особен род микроби, които попадат в носа, и ако вибрациите на организма са понижени, те намират условия за размножаване. Като се размножават, те дразнят слизестата ципа на носа. За да се освободят от това дразнене, от чуждите вещества, носните жлези отделят изобилно течност, която ги изхвърля навън. Щом вибрациите на организма се повишат, изхвърлянето на чуждите вещества става лесно и бързо. Чрез мисълта си човек може да усили хремата, да я доведе до най-големия предел на нейното развитие, след което тя започва да намалява, да отслабва. Най-дългият период на хремата е една седмица. Повече от това време тя не трябва да остава. Хремата се дължи на натрупване на излишна материя в носа. За да се освободиш от хремата, от време на време хващай леко носа си и мисли за тази материя, като непотребна, която трябва да се изхвърли навън. След време хремата изчезва. Вие ще идете да се оплаквате, че хрема ви хванала, че много тече. Нека тече. Понеже хремата е очистително средство за човека. Ако тебе не те хваща хремата, е още по-лошо. Ако те хваща хремата, благодари, че това е процес на чистене. Много лекари ще ви дадат да си мажете носа. Не си мажете с нищо носа. Ако си мажете носа с глицерин, вие ще оглушеете... Единственото нещо, което препоръчвам е малко топла вода, но глицерин, не. Той се оплаква, че е болен, има силна хрема, не може да работи... Започваш да го лекуваш. Стопляш малко вода, туряш сол в нея и му даваш да смръкне няколко пъти от солената вода. После туряш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смъркания вечерта и на другата сутрин. След две-три смъркания, хремата минава. Солената вода препятства за размножаване на микробите, които причиняват хремата. Човек може да се лекува чрез лекарства, но може и мислено да се лекува. Имате хрема, запример. Какво трябва да направите? Някои препоръчват да седите в топла стая, да правите промивки със солена вода или да изпиете няколко чаши гореща вода, докато се изпотите, и след това да се преоблечете. Но същото може да се направи мислено: седнете спокойно на един стол и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете няколко чаши, ако опитът ви е сполучлив, ще се изпотите. След това ще се преоблечете, и ще видите, че на другия ден още хремата ви ще мине. Това показва, че мисълта ви е силна. Силната мисъл лекува всички болести.... Кабалистът изяснява научно лекуването чрез мисълта по следния начин. Той казва: Мисълта е в състояние да видоизмени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта обаче той може да повдигне вибрациите на тялото си и от низши да ги превърне във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисълта „Аз съм здрав", и в скоро време хремата ще ви напусне. Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. Хване ви например хрема. Зарадвайте се, че е дошла тази хрема, направете един малък опит с нея. В деня, в който ви хване хремата, направете едно микроскопическо добро на най-нещастния човек, когото намерите, и ще видите какво ще стане с хремата. Ако някой от вас заболее от хрема, нека приложи следния метод (единство на съзнанието), да види за колко време ще се излекува. Крайният предел, до който може да продължи хремата, е обикновено седем деня. Понякога тя продължава три седмици, в изключителни случаи продължава три месеца. С този метод обаче вие можете да излекувате хремата в пет минути. Ако не успеете да я излекувате в пет минути, ще гледате да се освободите от нея поне в продължение на два-три часа или два-три деня. Направете следния опит. Когато имате хрема, мислете за земята и вижте какъв ще бъде резултатът. След това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата. В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай, ще изчезне скоро.

УШИ. Ухото е приемник на звуковите вълни, вследствие на което трябва добре да се измива, да не остане никакъв прах по него, нито в гънките му. Ако ухото ви е запушено, вие не можете да възприемате здравословните течения на Природата. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Който има слаб слух, мъчно чува; не може да разбере това, което му се говори. За да чува добре, човек трябва да работи върху слуха си, да го развива. Хората не развиват слуха си, а после се оплакват, че слухът им отслабвал. Не се занимавайте само с отвлечени въпроси, нито с грижите в живота си, но се вслушвайте във всичко, което ви обикаля. Като минавате през гора или като отивате на планината, вслушвайте се в клокоченето на бистрите поточета и извори, в шумоленето на листата, в бученето на вятъра, в пението на птичките, в говора на хората. По този начин ще развивате слуха и музикалното си чувство. Откажете ли се от външния свят и се вглъбите във всекидневния си живот, в тревогите и смущенията, слухът ви ще затъпее и постепенно ще го изгубите. Обикновените и дребнави работи запушват ушите. Явява се ушна кал, която трябва да се чисти. Започнете ли да човъркате ушите си, слухът се разваля. „Оглушах, не чувам добре". Не давай ухо на лошите думи, и слухът ти ще се възстанови. Който иска да развива слуха си, да пее. Който пее, не е изложен на оглушаване. Обичайте пението, за да развивате слуха си. Който служи на Мъдростта, ушите му ще бъдат здрави. Ушите са свързани със сърцето, със симпатичната нервна система. Уши бучене. Бученето е от кръвообращението, дължи се на тревоги, които човек трябва да загърби. Да се изпиват шест чаши гореща вода на ден по две чаши сутрин, на обяд и вечер. А може и така: всяка сутрин десет дни подред да пие по една кафена чашка отвара от лайкучка. После десет дни почивка. Да пие три пъти по десет дни с две почивки. Уши пищене. Това става от тревоги. Болният да си пече гърба от половин до един час и половина на Слънце. Да направи такива четиридесет слънчеви бани. Уши възпаление. Изцежда се сок от печен праз и докато е още топъл се капва в ухото, после върху ухото се налага селски квас. Уши гнойно течение. Да се промият ушите от лекар, да се пече гръбнакът на Слънце.

УМИРАНЕ. На всеки човек е определено да живее 120 години. Че умираш по-рано, това значи, че си бързал. Ти си болен, бъди спокоен. Защо? За да живееш. Ти си се разболял по единствената причина, че си прекъснал първоначалната хармония със своите приятели. Ако имаш четирима души приятели да те обичат, ти няма да умреш. Сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са изгубили вяра в хората. УМОРА. Пирамидалните клетчици образуват най-горното наслояване на мозъка... Когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, енервира се и други такива прояви показва. УРОКИ. Има баби, които знаят да лекуват урочасали хора по много прост начин. Те взимат едно здраво яйце, чукнат го в челото на бивола или на урочасалия човек и той в скоро време се окопитва. Яйцето лекува, като поглъща излишната енергия, която се е натрупала в организма на човека, и по този начин той се освобождава от своето болезнено състояние... Всяка баба не може да лекува; само тази баба лекува, която е добър проводник на това електричество. Значи нейният организъм трябва да издържа на влиянията, които се отделят от болния. УСТА. Ако устата е добре оформена, човек е запазен от болести. Който служи на любовта, устата му ще бъде здрава. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му липсва нещо. Ако го боли устата, ще вземе три капки от Любовта, и болката му ще мине. В стомаха на много хора остават излишни вещества, които се разлагат, вследствие на което устата на такива хора миришат неприятно. Обаче човек, със силата на своята мисъл, може да изхвърли всички тия нечистотии навън. Устата ви трябва да бъде винаги пречистена, а не да мирише. Ако някому мирише устата, да каже: В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това което мирише в мене, да изчезне. Чрез внушение ще заповядаш на устата си да не мирише, и в един ден миризмата ще изчезне. Ако болката е в устата ти, ще изучаваш Любовта. Боли ме устата, ранички имам вътре. Престани да говориш криви, изопачени работи, и раничките ще минат. Ако устата ти е крива, Бог ще изпрати една болест на устата, за да я изправи. Работи за оформяването на устата си, за да засилиш здравето си. Задачата на устата е да възпитава черния дроб. Не може ли да го възпита, човек е изложен на различни болести. УХАПВАНЕ ОТ ЗМИЯ. Представете си, че някой човек е ухапан от змия. Какво трябва да направите? Ако тръгнете да търсите лекар, отровата ще се разпространи в кръвта, след което ухапаният мъчно ще се спаси. Как ще му помогнете тогава? Който има здрави зъби, веднага трябва да изсмучи отровата и бързо да я изплюе.

УМ. Понякога всички качества или сили на ума се проявяват едновременно. Такива хора се наричат нормални... Когато естественият ум, природният ум, разумът, моралните сили, личният ум и индивидуалният ум у човека функционират правилно, ние имаме правилно или нормално развит човек в умствено отношение. За да прояви човек правилно природния си ум, трябва да има тия сили организирани в себе си. Такива хора се отличават с едно естествено благоразумие. Те имат добра обноска спрямо всички хора и винаги са любезни. Хора, у които е добре развит естественият ум, те се проявяват като деца; те наблюдават нещата отгоре, повърхностно, не отиват много надълбоко. Такива хора разсъждават плитко, но не са глупави. За да бъде умствено здрав, човек трябва да има устойчиви и положителни мисли, да не се безпокои за дребни неща. Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира навреме, усилва неговия ум. Умът се повдига чрез концентрация. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата... Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини и вие сте изгубени. Ако умът ви е болен, мъдростта не е дошла там. Днес светът е пълен с различни болести, умопобърквания, нещастия и т. н. На какво се дължи умопобъркването, например? Някоя мома се влюбила в един момък, но той й отказва, и тя се умопобърква, не могла да понесе този удар. Какво от това? Нека задържи своята любов за тоз, който ще я обича. Има някой в света, който я обича, но тя трябва да има търпение, докато го намери. Някой казва: „Ще се умопобъркам!" Казвам: Докато движиш палеца си, няма да се побъркаш, но започнеш ли да го държиш неподвижен, има опасност. Можеш ли да движиш палеца си нагоре-надолу, никой не може да изкара ума от главата ти, освен ти сам. Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после за животните, след това за хората и най-после за Бога, за съществата от Божествения свят. По този начин ще изпитате един подем на духа, едно възходящо състояние. Ако правите обратното движение, т. е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина. Какво да правим, ако изгубим ума си? Ще отидете при Онзи, Който ви го е дал, да се молите пак да ви го даде. Разумната Природа разполага с ред начини и методи, когато иска да изправи хората, когато иска да посочи грешките им. Например ако ти направиш една малка погрешка в естествения ум, тя ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грешката ти е в природния ум, тя ще ти изпрати треска, придружена със силна температура. Ако грешката ти е в разума, тя ще ти изпрати болестта коремен тиф или петнист тиф. Колкото по-нагоре се качваш и грешиш, толкова и болестите, които Природата ти изпраща, са по-лоши. Една умствена болест минава през няколко състояния, докато се яви в тялото. Щом се локализира някъде в тялото, тя може вече да се лекува. Когато се засегнат личните ви чувства, ще се лекувате с природния си ум; когато се засегнат индивидуалните ви чувства, ще се лекувате с естествения си ум; когато се засегнат моралните ви чувства, ще се лекувате с разума. Когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните й степени. Ако волята е много силна, намалява се дейността на ума и на сърцето. Никога не пресищайте ума си с излишни мисли. Чистият въздух усилва ума.

ТУМОРИ. Слушате, че този имал тумор в стомаха, онзи в мозъка и т. н. За да се справят с тия болести, лекарите трябва да отварят корема, черепа на човека, да режат тумора. В това отношение всички хора са бременни с нещо чуждо в себе си. За да се освободят от чуждите тела в своя организъм, хората трябва да мислят право. ТЯЛО ЧОВЕШКО. Живи тела са ония, в които става постоянно втичане и изтичане на енергия. Здраво тяло е това, което е добре организирано, в което няма никакви мазнини, никакви излишъци. Здравото тяло подразбира абсолютна хармония между клетките на мозъка, на дробовете, на стомаха на всички удове. При това положение човек изпитва радост и като мисли, и като чувства, и като действа. Това значи нормално състояние на организма. Щом всички органи в тялото му са здрави, той не трябва да мисли, че е болен. Мислите, чувствата и волята на човека оказват влияние върху всички органи на тялото му. Като знае това, той трябва да бъде внимателен, да води чист живот, за да не накърни правилността на своите органи. Когато органите са били създадени, те са имали правилни форми, подчинявали са се на известни закони. Докато сте свързани с Божествения свят, главата ви ще действа правилно; докато сте свързани с духовния свят, сърцето ви ще действа правилно; докато сте свързани с физическия свят, тялото ви ще бъде здраво и ще върши правилно своите функции. Ако човек се постави при благоприятни условия за развиване на своя ум, той ще има добре развито тяло. Тялото е резултат на вашите мисли, чувства и постъпки от миналото. Малко хора имат предвид всички органи на тялото си. Едни се интересуват повече от очите, други от ушите, трети от ръцете си и т. н. Благодарение на този частичен интерес, те пренебрегват нуждите на целия организъм, вследствие на което се явяват различни болести. Изобщо, между всички функции на органите има известна връзка. Наруши ли се функцията на един от тях, отразява се и върху останалите. Ако човек постоянно боледува, жилището, т. е. тялото му не е съградено по правилата на хигиената. Пази тялото си чрез чистотата! Тялото си дръжте винаги чисто! Онзи човек, който има едно хилаво тяло, но разбира законите, може да подобри състоянието на своето тяло. Как? Като излезе да пече гърба си на Слънце и да съсредоточи ума си към всички добри хора на Земята, да изпълни мисълта си само с добри и благородни мисли. Тогава няма да се минат и 20 дни, и той ще получи един добър резултат. В това време той ще се свърже с добрите хора на Земята, и те ще му помогнат. Първото нещо, което се иска от ученика, е да тренира своето тяло. Като тренира тялото си, той лесно ще трансформира енергиите си. Да тренира човек тялото си, това значи да го пречисти, да го освободи от всички утайки и наслоявания на миналото. Тренираният не се гневи, не се дразни. Както и каквото да му кажат, той не губи равновесието си. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичност и здравина на тялото си. Да работи човек върху себе си, това не значи да господарува на тялото си, но да го разбира; да разбира състоянията, през които минава, и да ги различава, да знае кое от тях е право и кое не е право. Здравият и силен човек може да работи добре и в умствено отношение. Затова е казано: „Здраво тяло, здрав и бодър дух." Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на Земята. Следователно, ако не може да се хармонизира с материята на Земята, човек усеща едно бълникане, колебание между частиците на тялото си. И в резултат на това колебание или бълникане той се усеща физически неразположен. При това положение той не може да мисли, да чувства и да постъпва добре. За да се хармонизира с материята на Земята, човек трябва да спре движението си за една-две минути. Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си. УДАР (АПОПЛЕКСИЯ). Дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли обаче в себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подейства на дишането, дишането на сърцето, и животът веднага ще се прекрати. Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че някои хора полудяват или получават апоплектически удари, се дължи на липсата на азот, липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма. Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализирват.

ТРЪН. Как ще си помогнете, ако влезе трън в ръката ви? Ще вземете щипци, ще хванете върха на трънчето и веднага ще го изтеглите. Колкото по-бавно го теглите, толкова повече боли. Затова изтегляйте тръна изведнъж. След туй намажете мястото, дето е било трънчето, с дървено масло (зехтин). Така болката ще се смени с приятност. ТУБЕРКУЛОЗА (ОХТИКА). Какво е охтика? Живият човек го изядат. Влязат тези неканени гости в дробовете и започват да го ядат и го изядат. Ако не искаш да те ядат, тогава ще туриш една огнена стена, ще прекараш силни токове и ще имаш силен мозък, пълна батерия. Ще пратиш на болното място това електричество и ще започнеш да обстрелваш. Неприятелите ще си идат с артилерията. От какво се ражда охтиката? Или от страх, или от омраза. Всяка мома може да стане охтичава: вземете й любовника, лишете я от надеждата, че ще има друг, и у нея ще се яви стеснение, омраза, и тя ще стане охтичава. Когато момъкът се разочарова в момата, или момата в своя възлюбен, създават се условия или за нервно разстройство, или за туберкулоза. Туберкулозата е болест на чувствата. Туберкулозата не е органическа болест. Тя се дължи на неестествени чувства и желания в човека. Туберкулозният обикновено е подозрителен, завистлив. Той не може да търпи хората около себе си. Отровните и вредни чувства накърняват имунитета на дробовете, които лесно се поддават на туберкулозните бацили. Дробовете са здрави, докато имат имунитет. Затова се препоръчва на човека да се храни със светли мисли и благородни чувства. Туберкулозата не е само външна, органична болест, но тя има отношение към мислите и чувствата на човека. Изопачените мисли и чувства са условия за туберкулозата. Те произвеждат отслабване на дробовете. Следователно, ако внесете в ума си прави и светли мисли, а в сърцето си прави и благородни чувства, туберкулозата сама по себе си ще изчезне. За да се запазите от тези неприятели, дръжте в ума си светли и прави мисли. Щом мислите ви са прави, те ще чистят сърцето от отровните и вредни чувства. Туберкулозата се явява вследствие на чувствата, при което умът и сърцето са в противоречие. За едно лице, заболяло от туберкулоза, Учителя каза: Причината на болестта му се крие в неговия астрален живот. Той имаше връзки с няколко жени, но те бяха проникнати от астрални чувства и при това умът и сърцето влязоха в противоречие помежду си, вследствие на това дойде туберкулозата. На младите трябва да се говори и да се осветляват върху мисълта, че човек, за да се освободи от каквато и да е болест, у него трябва да гори силен копнеж да служи на Бога, да работи за Бога всичките си сили да впрегне в работа за Бога от Любов! И тогава ще оздравее. Туберкулозата се дължи на дисхармония на чувствата. И когато те възстановят своя правилен характер, тогава тази болест изчезва. Това е най-силният начин за лекуване на туберкулозата. Белодробната туберкулоза е една утайка на чувствата в белодробните клетки и затова белият дроб заболява. Тогава започва гниене и се явява почва за микробите. Туберкулозата се ражда от изгубена Любов, при разочарование в Любовта. Всеки, който изгуби Любовта, може да заболее от туберкулоза, ако не трансформира състоянието си... Как може да се лекува? Ще възстанови в себе си изгубената хармония. Човек, който обича Господа, ако е бил болен от туберкулоза, тя си отива от него. Туберкулозният трябва да има Любов, трябва да се свърже със здравите хора. Има един нисш живот, който може да влезе в човека, да нападне дробовете и да ги яде. Някой път при страх се образуват също така утайки на туберкулозата. Когато човек изгуби голяма сума, може да стане туберкулозен, ако не трансформира своето състояние на стрес. Туберкулозата идва и когато човек се простуди, а и от други външни причини. Понякога тя иде, когато душите се скарат. Караницата създава лош дъх. Когато човек се разгневи, от него излиза лошо ухание и това става причина за туберкулозата. Лекуване: Болният да изпива наведнъж една след друга по четири-пет чаши гореща вода. Това да прави няколко пъти на ден и ако се изпоти, веднага трябва да се преоблече. Пиенето на гореща вода е добро средство за лекуване на тази болест, тогава микробите изгубват почва в организма. Употребяването на гореща вода да става в първите периоди на туберкулозата. В първия период на туберкулозата болният може да практикува дълбоко дишане: запушване на дясната ноздра и вдишване през лявата, после обратно. Такива упражнения трябва да се правят три, шест или десет пъти сутрин, на обед и вечер. Да се правят разтривки с дървено масло по гърба и гърдите и да се остави то да попие в кожата. Десет вечери подред да се измиват с топла вода слабините, после да се направи почивка от няколко дни. Този цикъл да се повтори, потрети и продължи. Всяка вечер без прекъсване да се измиват краката с топла вода. През летния сезон туберкулозният да пребивава на планина, висока 2000 м и да излиза на дълги разходки, през които да предизвика изпотяване и да се преоблича. Ако не е възможно да прекара на 2000 м височина, може да се качи поне на височина 1000 м, но по-добре е планинският релеф да е над 1000 м. В първата фаза на болестта, когато тя не е напреднала, болният да излага гърба си на Слънце рано сутрин след изгрев Слънце, през по-тънки дрехи, но това зависи от температурата на времето и от чувствителността на лицето. След 9 часа да не прави слънчеви бани. Разбира се, ако има температура, не трябва да прави слънчеви бани. Да се употребява един-два лимона на ден. Вегетарианска храна. През май да се съберат сто връхчета от млади борови клонки, ще се турят в един литър вода, за да врат един-два часа, докато омекнат. След това ще се прибави и един килограм захар и ще поври докато се стопи, тогава смолата на боровите връхчета ще бъде извлечена във водата. Това ще се приема заедно с боровите връхчета, по една супена лъжица сутрин, на обед и вечер, преди ядене. За да почерпи жизнен магнетизъм болният трябва да прекара няколко летни месеци при овце. В кошарата им ще си направи едно по-високо легло и там ще преспива. Магнетизмът на овцете лекува. Болният да яде суров чесън. Но, разбира се, трябва да се спазва съчетанието на храните. Например, не може да се съчетава прясно мляко с чесън. Освен това чесънът предпазва от зараза и да се яде от здрави за здраве. Болният да има вяра, да разучи Евангелието, за да се измени психологически, да си създаде една атмосфера на обнадеждаване и обновяване. В каквото вярва човек, това става. Болният да пие житена вода. След като се свари житото, да пие от сока. След като ври царевицата един час, да пие от царевичната вода. Всеки ден да прави бавни разходки сутрин и вечер общо два часа. Сутрин ако ходи, може вечер да не ходи. Всеки ден да увеличава разходките, но да бъдат сред гора, за да се приемат магнетичните еманации на дърветата. От застой често се влошава положението на болния: тогава у него се явява едно инертно състояние и постоянно си внушава отрицателни неща. Всяка сутрин и вечер преди лягане да приема по една лъжица чисто дървено масло. Ако има кръвоизлив от белия дроб, не се правят дихателни упражнения, за да не се разкъсат повече капилярни съдове и да се усили кръвотечението. Слабогръдни, предразположени към туберкулоза. Да употребява корите на киселите ябълки. Да ги дъвче дълго, за да приеме всички сокове от тях, и след това да ги изплюва. Да изпраща мислено светлина върху тялото си с всички краски и особено върху белите дробове. Да си представи мислено, че върху него се излива душ от бяла светлина; после да си представи, че върху него се излива душ от портокалени лъчи и така да смени всички краски. Да размишлява в пълно уединение и вдълбочаване върху най-възвишените стихове на Писанието, например: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." или върху стиха „Аз дойдох, да им дам Живот и да го имат преизобилно." Да употребява сладък червен кромид лук. Да го яде като дъвче хубаво най-малко една глава на ден, а може и малко повече. Всяка вечер да си мие краката с топла вода с малко сол. Дълбоко дишане. Мислено да прави разходки по високите места. Да бъде бодър, да не го е страх. Щом човек реши и обещае да служи на Бога, няма какво да го е страх. Човек, който служи на Бога, не трябва да го е страх, защото Бог е на негова страна и ще го пази. Да се страхува онзи, който не служи. Да си измива слабините всяка вечер с топла вода, в която има малко сол. Всяка ден да чете по един псалом и да заучава най-силните стихове. Болен си, заразен от туберкулоза. Лекарят казва, че няма да издържиш болестта. Какво да правиш? Приеми мъдростта и на нея уповавай. Излизай всеки ден на планината, най-малко на височина до 1500 м. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година 85%. След две-три години ще бъдеш съвършено здрав. Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога. И зиме, и лете ще ходиш по планината, добре облечен, с манерка гореща вода и отвреме навреме ще пиеш После смело ще си кажеш: „Има една разумна сила в света, която помага във всички случаи, дето човешката помощ е безсилна." Не, наука трябва на тия хора! Те трябва да направят един решителен опит със себе си... Питам: Готови ли са да посветят живота си за благото на човечеството? Те трябва да знаят, че има лек против туберкулозата. Ако някой страда от туберкулоза или рак, да яде кисело мляко. Трябва да ядеш най-малко 3 години, по три пъти на ден, по 100 грама на всяко ядене, за да има микроскопическо подобрение. Охтиката, треската се лекуват чрез страх. Целта при това лекуване е да се предизвика голям страх в болния. Страхът ще го излекува. Ако болният е туберкулозен, ето какво може да се направи. Както лежи и охка, изнесете болния на чист въздух, в проста дървена барака, и запалете бараката, като оставите вратата й отворена, да може веднага да излезе вън. Като види, че стаята се запуши от дим, че нещо гори, той ще се уплаши и веднага ще бяга вън, ще забрави, че е болен, че не може да се дигне от леглото. Като се види вън, спасен от пожара, в него ще се събуди мисъл и ще благодари на Бога, че го избавил. Тази мисъл ще събуди в него подтик за нов живот. Този опит може да се направи, когато болният е в първия период на болестта си. Вие можете да направите опита лятно време, но така естествено, болният да не разбере, че нарочно сте запалили бараката. Ако разбере намерението ви, методът няма да даде никакъв резултат.

СЪСТОЯНИЯ МРАЧНИ. За да не изпадате в мрачни състояния, трябва да подобрите дихателната си система и черния дроб. Щом подобрите дишането и чувствата си, подобрява се състоянието на нервната и симпатична система. Това се постига чрез системно изпотяване. Ето защо, през летния сезон направете 20 потни бани, в продължение на 20 деня. След всяка баня пийте по две чаши гореща вода, облейте се с топла вода и се преоблечете. ТЕГЛО. Когато слиза на Земята, теглят го. Когато се връща от Земята, пак го теглят. Ако се констатира микроскопическо увеличаване или намаляване на теглото му, по него съдят за живота, който е прекарал на Земята. При всички състояния, през които човек минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днес вярва в нещо, повдига се духът му, той печели теглото му се увеличава. Утре изгуби нещо материално с него заедно губи и вярата си... Днес е доволен, печели нещо. Печалбата увеличава теглото му. На другия ден е недоволен, губи нещо. Със загубата заедно губи и част от теглото си. Чрез мисълта си човек може да увеличи и намали теглото си. Достатъчно е да мисли само за земни работи, за да увеличи теглото си; като мисли за възвишени работи, за небето, теглото му се намалява. Той става лек, подвижен, едва стъпва на земята. ТЕМПЕРАТУРА. Температурата на човешкото тяло е едва 37 градуса. Увеличи ли се три-четири градуса, човек заминава за другия свят. Ако температурата на болния се е повишила до 41 градуса, положението му става опасно. Детето на една майка се разболяло, има висока температура, около 40 градуса, и тя плаче, чупи ръцете си, не знае какво да прави. Казвам на майката: Не плачи, но помогни на детето си. Дай му очистително, след това да изпие една-две чаши гореща вода. Като се пречисти стомахът му, свари му лека картофена чорба или компот от ябълки или сливи. Разтрий го малко, да се стопли добре. Като направиш това, детето ще оздравее. Имате голяма температура, да кажем, треска имате, 40-41 градуса. Може да си турите инжекция или може да вземете една баня, или каквото и да е, но аз казвам: Аз ако съм, ще се разтривам тук зад ушите, тия кости, ще направя най-малко 99 разтривки и ще произведе в мене по-добър резултат, отколкото ако туря 10 инжекции. Защото тук е един център, който е свързан с устойчивостта на живота. Това са токове. Това са два тока, положителен и отрицателен, събужда се животът. Ако вярваш, Единият ще се изяви, ще влезе в съобщение с всичките здрави хора, ще потече всичката енергия, няма да се мине един-два деня и ще стане в тебе веднага един вътрешен преврат. Хубаво, у някои хора тази част е издадена; тази част, която е издаддена, ред поколения са били здрави. Той не умира. Душата на косъм виси, но той живее. Онзи, на когото тук е слабо развито, умира лесно. Онзи се връща, не умира, дълго време живее... Дълговечните хора устойчиви са, затуй живеят 100-120 години. Топлина на организма. На физическия свят човек трябва да пази нормалната топлина на организма си. От нея зависи здравето му. ТРЕСКА. Треската, както и всички други болести, се дължат на живи същества. При треската горението се забелязва на повърхността на тялото, при което температурата на болния се повишава с няколко градуса. Значи в организма става едно повишено горение. Има хора, които треска ги хваща през ден. Тресе ги през ден. Щом мине треската, температурата, в тебе се зароди едно желание да ядеш глад. Тая треска, която те кара да ядеш, тя отива с месеци, 23 години. На третия ден пак те втриса. Пак минава треската, пак ядеш и т. н. Ще кажеш: От какво произтича това? Съвсем е друг характерът на този глад. Не яж! Нищо повече! Опитай се малко да постиш. С този глад и с това ядене ти поддържаш треската! Някои употребяват пелин против треска. Като й дадеш пелин, тя бяга вече навън. И треската може да се лекува с предизвикване страх в болния. Като видите някой трескав човек, бързо излейте върху него един котел студена вода, без той да знае това. И тогава, от една страна изненадата, от друга страна страхът, ще предизвикат в трескавия силна реакция. Той ще се уплаши и треската ще изчезне. Освен това, можете да бутнете трескавия от пет-шест метра височина във вода, дълбока три-четири метра, но с условие да има човек, който веднага да го извади от водата. И този опит трябва да изненада болния. Който прави опита, той трябва да бъде много сръчен. Това са научни методи, които са били употребявани в древните времена и то в краен случай, когато никакви други методи не са дали резултати. Треската запример се лекува с пелин или хинин... Като се нахрани достатъчно, треската си заминава. Както трескавият взима хинин и се лекува с него, така и ученикът, когато страда от треска, ще влезе в своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хинин и ще оздравее... За това се изисква вяра. Който има вяра, той ще си служи с алхимията, ще преобръща елементите. Много хора, особено българите, ядат люти чушки. Лютите чушки помагат против треска, но за здрав човек те не се препоръчват. Как познавате кога даден човек е спечелил от лотария?... Ако е бил болен от треска, болестта веднага го напуща. Мисълта, че е спечелил 500 000 лева, произвежда в него сътресение, на което треската не издържа.

СЪРЦЕ. Като изпраща кръвта по тялото, сърцето трябва да има предвид всички клетки на организма, да не остане нито една клетка ненахранена. Чрез сърцето си човек е свързан с йерархия, наречена „Престоли", т. е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Защо се страхува човек от спиране на сърцето? Да не прекъсне тази връзка. Ако спре сърцето, човек изгубва разума си. Здраво ли е сърцето ви, какви сърдечни изпитания ви очакват това зависи от духовния живот на човека и от отношението му към ангелския свят. Докато сте свързани с духовния свят, сърцето ви ще действа правилно. Щом спре пулсът, и сърцето спира. Щом спре сърцето, човек престава да диша. Искате ли сърцето ви да бъде здраво, ще държите в изправност мозъка си, дето минават електрическите течения на Природата, и слънчевия възел, дето минават магнетичните течения. Ако сърцето ви е болно, Любовта не е дошла там. В човешкото сърце мир не съществува. Следователно, като минава през сърцето, Божията Любов, вместо да твори, разрушава. Хората плачат за тази любов, търсят я, но докато не очистят сърцето си, тя всякога ще руши. Ще дадете сърцето си на Бога, той да го очисти. И тогава, като влезе Любовта Му в него, човек ще се радва на дълъг живот. Значи на Земята ще останат само онези хора, в сърцата на които живее Божията Любов. В чистите сърца Любовта твори и съгражда. Утайките в сърцето причиняват злото. Под „чистота на сърцето" разбирам живот без разлагане, без гниене. Най-слабото гниене в сърцето показва, че човек е водил нечист, грешен живот. Чистата вода усилва сърцето. Много методи има за чистене на човешкото сърце, но той сам трябва да си избере метод, съответен за него. Всяко добро чувство, реализирано навреме, подобрява състоянието на човешкото сърце. Сърцето се нуждае от любов, която произвежда горение и топлина... Любовта не гори, но поддържа горението. Това, което гори, е материалната Любов. Любовта е здравословно състояние на сърцето, а безлюбието болезнено. Всички болести на сърцето произтичат от недоимък на топлина. Можете ли да носите в сърцето си желания, които произвеждат голямо разширяване? От голямо разширяване сърцето на човека може да се пръсне... Има закон, който определя възможностите на човека. Наруши ли се законът, нарушава се хармонията на силите в човешкия организъм. Когато в сърцето ви проникват неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите от тях. Боли те сърце. Защо? Защото не си изпълнил това, което сърцето ти изисква. В сърцето се раждат болести от чрезмерната алчност на хората. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда. Правдата трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Сърцето се стяга от завистта. Какво правите, когато на сърцето ви се яви някаква топка, когато имате някаква мъчнотия? Дойде някой ваш приятел, вие му се оплаквате и подир малко ви олекне. Вие сте предали топката на вашия приятел. Той отиде на друго място, разказва за това нещо, предаде топката. И така, тази топка ходи от едно място на друго, докато се върне при човека, от когото е първо излязла... Правилно е да разкажете мъката си на онзи, който ще влезе в положението ви и ще ви облекчи, или да влезете в размишление и молитва. Така топката ще се махне. Някой казва, че сърцето му е изстинало. Радвай се, че е изстинало сърцето ти микроби нямаш. Ако е много горещо, ще има микроби и ще се явят различни болести. При голямата Любов се развиват различни болезнени състояния. Нормално сърце наричам това, което не се дразни от малките работи. Сърцето трябва да чувства. Сегашните хора страдат главно от сърце. Сърцето става реално, когато усетиш болка в него. И тогава, достатъчно е да туриш ръката си на него, за да изчезне болката. Ако друг тури ръката си върху сърцето ти, след това той трябва да си измие ръцете в гореща вода, за да се освободи от мисълта, че е възприел нещо от болния. Иначе, той психически се свързва с болката. Никога не пресищайте сърцето си с излишни чувства. Ако сърцето ви не чувства правилно, вие сте в дисхармония с червения цвят. Рече ли човек да повери сърцето си другиму, а не на Бога, той ще излиза от тялото си и няма да може да се връща в него. Това състояние наричат „вампиризъм", от което много хора умират. Слабо сърце и оток на краката. Да седне на земята по турски с десния крак отгоре, а с левия отдолу. Когато се измори, да смени краката: десният да бъде отдолу, а левият отгоре. В това положение да прави дълбоки вдишки със задържане на въздуха и с бавно издишване. Всяка вечер да мие краката с топла вода, а през вечер слабините. Всеки ден да излиза на разходка сред природата. Да се пече на Слънце умерено, а не продължително, като покрива сърдечната област с някакъв плат. Да поддържа спокойствие, да не се тревожи. сърдечен спазъм Един брат се скарал с една жена... и тогава го заболял сърдечния мускул. Учителя му каза: Ако бяхте изтърпял, не щеше да има и болки, но понеже силно сте се скарал, дойде и болестта. Измивайте краката си, слабините и слънчевия възел всяка вечер. Пийте топла вода. Сърцебиене. Когото срещнете, все ще чуете да се оплаква от сърцебиене. Много естествено. Поради неестествен живот той е натрупал в организма си млечна и пикочна киселина, които се отразяват вредно върху сърцето и кръвообращението. Често сърцебиенето произтича от притеснения, смущения и безпокойства. Това се обяснява така: биенето на сърцето се дължи на електрическо течение, което минава през него, но при вълнение, страх и тревоги правилният му ритъм се нарушава и вследствие на това може да се яви сърцебиене или други някои сърдечни болести. Това е една от важните причини за сърдечни болести. Ето защо, за да оздравее, човек трябва да събуди в себе си вътрешни духовни сили, с които да отстрани тревоги, безпокойства, страх. От вътрешния духовен живот на човека зависи възможността да отстрани сърдечен удар и други сърдечни болести. Но, разбира се, човек трябва да вземе и външни мерки за излекуването си. Дълбоко дишане. Постарайте се да задържате въздуха колкото се може по-дълго време. Всяка сутрин изпивайте по една чаша студена вода на глътки, като ги задържате в устата си, докато се стоплят. Това правете четиридесет дни подред. Трябва да пиете топла вода и да излизате на разходки. Измивайте си краката вечер до колената с топла вода.

СУХОТА. Хората понякога страдат от сухота, а понякога от повече влага. Увеличи ли се сухотата, човек започва да се топи. Не е добре човек да има много мазнини, но ако изгуби всичките си мазнини, той става сух и корав. В американците е силно развита мозъчната система, вследствие на което те са повече сухи, слаби хора. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организма, човек се изтощава, става сух, неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно почва да руши вътрешното единство на организма. Щом почне да се възстановява надмощието на магнетичната сила, у заболелите неврастеници става следното: те почват да усещат, че ги облива отдолу приятна топлина. Електричеството изсушава човека, прави го тънък, деликатен. Някога може да го изсуши толкова много, че да изтъни нервите му, да не може да издържа окръжаващата среда. Сухите хора са много активни. Не, всичко трябва да бъде умерено. Ако си само справедлив, ти си сух, костелив. Сухотата е неразбрана справедливост. Когато водата преобладава в човека, той има много влага в организма си. Такива хора са флегматици. Когато организмът е лишен от влага, човек страда от сухота. Този човек е нервен, сприхав, егоист. За да се освободи от егоизма си, той трябва да даде място на милосърдието в себе си. Милосърдието внася вода в човека, т. е. прави го мек. Ако стомахът не работи добре, човек постепенно отслабва, изсъхва и осиромашава. Мекотата прави човека пластичен, подвижен като водата, която, дето мине, всичко чисти и освежава. Изгуби ли мекотата си, човек става сух. Ако държите ръцете си халтаво, отпуснато, вие всякога ще бъдете слаби... Но друго нещо има: сухите хора имат обикновено много стегнати ръце. Ще бъдете в едно средно положение. Ако страдат от сухота, кожата на ръцете им става суха и груба. В този случай те се нуждаят от влага. Срещате някой селянин сух, слаб, като чироз. След време селяните го избират за кмет на селото си. Какво става с този човек? Не се минава много време, година или две най-много, той надебелява, развива благоутробие и всякаква сухота изчезва. На какво се дължи това надебеляване? На развиване на симпатичната нервна система. В симпатичната нервна система се крият корените на живота. Щом се дадат условия на корените да се развият, човек надебелява. Отнемете ли богатствата на човека, той започва да мисли и отслабва. Слабият, сухият човек повече мисли, а пълният повече чувства, философите, критиците са повече слаби, сухи хора. Някой иска да напълнее малко. За да постигне това, трябва му милосърдие. Често съм слушал да казват за някого, че не е пълничък. Хлябът прави човека пълен. СЪРБЕЖ ПО ТЯЛОТО. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш малко от живата вода в него. Как ще приемеш тази жива вода? Ще влезеш в банята, ще се съблечеш, ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш и през всичкото време, докато водата пада върху тебе, ще четеш „Отче наш". Като правиш така няколко пъти, тази вода ще проникне в порите ти и болестта ще изчезне, всякакъв сърбеж ще излезе навън... Тъй щото къпеш ли се, прочети „Отче наш", плавно, спокойно, съзнателно. Ще я прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетете молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребна за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото ти и ще внесе новия живот във вас.

СТРАХ. И учени, и прости, всички се плашат, казват някаква особена инфлуенция се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Кога се страхува човек? Когато външните условия станат по-силни от вътрешните... За да не се страхува, човек трябва да стане по-силен от окръжаващата среда. Страхът е резултат на пробуждане на съзнанието. Тогава човек разбира, че не е изпълнил Божията воля. Страхът се дължи на отсъствието на сила. Пространството произвежда страх. Когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда. Човек може да се страхува само от това, което вижда. Или, той може да се страхува само от това, което не разбира, което не може да си обясни. Само необяснените, тайнствените неща задават страх на човека. От гледището на Школата на Бялото Братство страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които показват, че Висшата Любов не е проникнала в неговото сърце. Страхът и съмнението показват още, че Висшата Мъдрост не е проникнала в човешкия ум. За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, трябва да работите. В това отношение, окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. Забелязано е, че това, от което човек най-много се страхува, на него именно налетява. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката. Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее. Едновременно със страха, в него изпъква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм. Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества, като лукавство, хитрост, завист, омраза. В човека страхът се замества със съвестта. Дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът. Страхът има смисъл само тогава, когато човек може да вземе мерки, за да избегне известна опасност. Според мене страхът е страж, който пази човека от опасностите, в които може да изпадне. Докато държиш страха вън от себе си, той е на място. Щом го пуснеш вътре, той не е на мястото си. Външният страх се превръща в благоразумие. Вътрешният страх ограничава човека. Всичко, от което те е страх, ще дойде до главата ти. Ако не те е страх, ще се махнат всички противоречия. Страхът е чувство, което стеснява ума и сърцето. Страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. Казано е, че Любовта изпъжда страха навън. Който има вяра и любов, той става смел и безстрашен. Когато срещнете някой страхлив човек, ще знаете, че той е живял при неблагоприятни условия. Страхът се дължи на сърцето, а не на ума. Той иде от астралния свят. Трябва да анализирате чувствата си, да знаете от какво можете да се страхувате и от какво да не се страхувате. Коя е причината за страха от земетресенията? Във време на земетресение се отделя голямо количество електричество. Животните, както и хората, възприемат това електричество и, за да се освободят от него, като от голям товар, те бягат. При движението си от едно място на друго, те се освобождават от излишното електричество... В този случай страхът е на място. Който е страхлив, той се намира под влиянието на Сатурна. Било е време, когато страхът чувство на предпазливостта, е бил на място, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Какъв е цветът на страха? Какъв става човек, като се уплаши? Той пребледнява, става жълт. Значи страхът кара човека да мисли. Когато страхът проникне в ума на човека, той бяга през вратата на сърцето. Когато страхът проникне в сърцето, той бяга през вратата на ума. Някои имат излишна енергия, която се натрупва в центъра на страха. Дето върви, все се страхува. Набралата се в него енергия постоянно го безпокои. Тогава направете следния опит. Нека един от вас, който не е страхлив, да си тури ръката на това място, дето е центърът на страха, и той ще изчезне. Друг... върви по планината, но се страхува от змия, да не подаде отнякъде главата си и да го ухапе. Змията не е по-силна от човека. Достатъчно е да отправите към нея мисълта си, за да я стреснете. Тя се страхува от човешкия поглед и бяга. Змията е опасна само когато я настъпите. Само тогава тя хапе. Имайте пред вид, че в света съществува една разумност, която следи за всичко, поради което няма случайни и произволни неща Докато не се справи с вътрешния си страх, човек не може да бъде смел и безстрашен. Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят, като средство за балансиране на силите; с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне на благоразумие. За да не се страхува без причини, човек трябва да анализира мислите си, да види къде се крие страхът в тях и да го използва. Страхът се преодолява чрез Любовта. Прилагайте любовта, за да се справите със страха. Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. Ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, да развиеш благоразумие. Ако знаете да използвате правилно страха, той ще се превърне в елемент на благоразумие. Благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е предпазлив, съвестен. Страхът се лекува само чрез жълтия цвят.

СТОМАХ. Стомахът доставя необходимите материали за съграждане на човешкото тяло, т. е. на физическия човек. Всичко, което се отнася до благоустройството на организма, до неговото здраве, е предоставено на грижите на стомаха. В помощ на стомаха идат още много органи: зъбите, езикът, устата, хранопровода и червата. Стомахът има отношение към физическия живот на човека. Когато оправи материалните си работи, стомахът му работи добре. Щом обърка физическите, т. е. материалните си работи, и стомахът му се разстройва. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах. Ако туряте в стомаха си повече храна, отколкото трябва, вие ще изразходвате много енергия за смилането й. Изразходваната енергия трябва да се набави от енергията, която храната дава. Не може ли да стане това, в организма на човека настъпва известна дисхармония. Същата дисхармония се явява, когато човек яде по-малко, отколкото трябва. Стомахът се управлява от разумни същества, които знаят физика, химия, хигиена, затова именно не можете да го излъжете. Той не приема храна, която може да го изложи пред по-високите учреждения. Затова, като ядете лоша и недоброкачествена храна, той я изхвърля навън. Стомахът спада към симпатичната нервна система, затова е магнетичен. Като знаете това, използвайте магнетичните сили на стомаха за смяна на човешките състояния. Ако видите, че някой човек е неразположен, дайте му нещо за ядене. Колкото и да е неразположен, щом се нахрани, неразположението му изчезва и той придобива енергия, импулс за работа. Ако стомахът работи добре, главата мисли право. Между стомаха и главата има известна връзка. Който не внася положителни мисли в ума си, той мисли и чувства неправилно. Оттам и стомахът му не работи добре в него се натрупват излишни киселини, които го правят песимист. Който има здрав стомах, е магнетичен, разположен човек. Симпатичната нервна система у него е в хармония с мозъчната система. Здравият стомах подразбира правилна деятелност, която е необходима за живота... Престане ли стомахът да работи, и човек престава да работи стомахът е произнесъл вече неговата смъртна присъда. Добрите постъпки поддържат здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре... Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен. Двама милионери се разговарят помежду си. Единият се оплаква, че не може да яде. „Яж, не бой се, имаш средства да задоволиш всичките си желания." - „Не мога, стомахът ми е разстроен." Това е друг въпрос. Ако води добър, правилен физически живот, човек ще има добре развит стомах. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си. Колкото по-добре е развит вкусът в човека, толкова по-сладко яде той и толкова по-активно работи стомахът. Това не значи, че вкусът трябва да управлява дейността на стомаха. Той само събужда известни енергии, без да направлява работата на стомаха. Ето защо вкусът не трябва да се изопачава, нито да се притъпява. Дойде ли до това положение, човек трябва да работи върху себе си, да възстанови своя нормален вкус. Ако не може да управлява стомаха си, човек не би могъл да регулира силите, които са във връзка с него. Ако човек във физическия живот игнорира светлината стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото... Когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда. Човек трябва постоянно да възстановява връзката си със светлината... Връзката със светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към светлината. Здрав стомах. Всеки, който иска да има здрава и добре урегулирана стомашна система, трябва да бъде разумен, да създаде правилни отношения с животните. Там, дето има надежда, стомахът е здрав. Виното, в малко количество употребено, помага при храносмилането. То се препоръчва на слаби стомаси. На здравите хора обаче препоръчват сладко, неферментирало вино. За стомаха, за червата са важни храната, соковете и водата. Когато дробовете се напълнят с чист въздух, стомахът работи добре. Ако двойникът излиза и влиза правилно, стомахът работи добре, и мозъкът е в изправност. Заболявания на стомаха. Ако усетиш тежест в стомаха, причината за това се крие или в неправилното дъвкане, или в качеството на храната. Мъчносмилаемата храна остава излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е повредена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата започват да миришат. Обичате да угаждате много на себе си има опасност да заболее стомахът ви. Боли те стомах. Защо? Защото не си изпълнил това, което волята ти изисква. Погрешката може да е малка, но трябва да се изправи. Когато човек се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо в стомашната му система. Ако стомахът му се свива и разпуща неправилно, той не може да говори за естествено хранене. Свие ли се стомахът, храната не може да се смели, вследствие на което се образуват отровни газове, които отравят кръвта Болки в стомаха. Ако ви боли стомах или корем, турете дясната си ръка на слънчевия възел. Като я подържите известно време, болката ще мине... Ако болката на стомаха още продължава, турете дясната си ръка на стомаха, а лявата на кръста. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една чаена лъжичка вода на минута... Всяка лъжичка вода, в която присъства човешката мисъл, дава добри резултати. В случая мисълта действа като динамична сила. За този опит ще вземете чиста планинска вода, подобна на дестилирана. Така ще имате отлични резултати. Човек може да се хване за корема, за да покаже, че има голяма болка. Когато много страдате, няма защо да показвате това с движения, турете ръцете си на корема, съсредоточете ума си 5-10 минути и болката ще изчезне. Стомашни болки силни. Рициново масло. Млечен компрес. Пиене на гореща вода. Пиене отвара от равнец. При слаб стомах да се употребява препечен хляб, който да се натопи във вода и да се яде. Киселини в стомаха. Да има вяра, да не се безпокои. Да употребява за храна мляко с кафе, варен праз, варен лук, варени моркови, варено цвекло, цветно зеле и варена бамя като салата да се излее водата и бамята ще се яде с лимон и дървено масло. Изобщо да употребява лесносмилаема храна. Измиване на краката всяка вечер до колената с топла вода. Няколко пъти на седмицата да си измива слабините с топла вода. Разстройство на стомаха причини. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва за знае, че Правдата не е в сърцето му, Истината не е в ума му. Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? Да внесе Правдата в сърцето си и Истината в ума си. Защо ни е Истината? За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи Истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма, или тя държи храносмилателната система в изправност. Странно нещо е разстройството на стомаха. Човек гледа, пожелава да си хапне това-онова, но каквото тури в стомаха си, отново го връща назад... Най-после човек се принуждава да употребява овесена чорбица, по няколко лъжици на ден. На този човек аз бих препоръчал следния режим: да държи в ума си светли мисли, в сърцето си възвишени чувства и всякога да постъпва право. Прилага ли този режим редовно, стомахът му ще се поправи. Ако не може да яде, нека извика един беден човек в дома си, да му сложи ядене и да каже на себе си: „Господи, помогни ми да се храня като този човек. Благослови го, но благослови и мене." Ако направи така, поне десет деня наред, той ще усети подобрение на стомаха си. Всяко ядене, което е влязло в стомаха ви, без ваше желание и любов към него, разстройва стомаха ви, а с това заедно изгубвате разположението си. Неправилното хранене причинява разстройство на стомаха. Резките промени на храните се отразяват вредно на стомаха. Който не дъвче храната си добре, той лесно разваля стомаха си, а с това заедно губи и разположението си. Ако си ял нечиста храна и разстроиш стомаха си, ще вземеш очистително, да я изхвърлиш навън. По-добре да се освободиш от тази храна, отколкото да остане в тебе. Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне и това се отразява вредно на стомаха. Разстройството на стомаха произтича от несъвместими храни храната не се смила. Стомашното разстройство се дължи на излишък от енергия на някое място в стомаха. Разстройство на стомаха лекуване. Дренките имат лечебно свойство. Те се употребяват против стомашно разстройство. Голямата сладост, като тази на захарина, може да разстрои стомаха. Какво тоническо лекарство ще вземете за това? Българинът употребява ряпа, ситно настъргана, или очистително. На болния препоръчвам ряпа, но не и на здравия. Ако стомахът ти е разстроен, свари ряпа и пий сока й. Щом оздравееш, не я употребявай повече. Стомахът ти не работи добре. Защо? Процесите в храносмилателната система не стават добре. Някога черният дроб не работи добре; някога сърцето не работи добре; някога мозъкът се отказва да работи. Казваме, че причината на тези неразположения се дължи на някакви утайки в нервната система. Верен е този извод, но отде са дошли тези утайки? Светът е пълен с утайки: утайки в ума, утайки в сърцето и в целия организъм. Тези утайки и натрупвания са резултат на дисхармонията между трите вида процеси (механични, органични и психични). Разстроен стомах. Слабо отделяне на стомашен сок. Да пие отвара от дребната лайка. Вместо нея може да употребява отвара от пелин по една кафяна чашка сутрин на гладно. Сок от ряпа. Язви на стомаха. Причината за всички язвички в стомаха се крие все в лъжата. Лъжата изменя химическия състав на кръвта и на тъканта на организма. Язва на стомаха или на дванадесетопръстника. Първи ден: сутринта се приема няколко чаши гореща вода за промиване на стомаха и червата и след това една кафяна чашка дървено масло преди ядене. Вечерта също се приема гореща вода и след това кафяна чашка зехтин. Един-два часа след това се приема житена вода. Втори ден: същото по отношение на горещата вода и зехтина, но вместо житена вода овесена вода. Трети ден: същото по отношение на горещата вода и зехтина, само че вечерта се приема картофена супа. Четвърти ден: същото по отношение на горещата вода и зехтина, само че вечерта се приема смокинена чорба без твърдите части. Петият ден е като първия; шестият ден е като втория; седмият ден е като третия; осмият ден е като четвъртия; деветият ден е като първия; десетият ден е като втория. След десетия ден приемането на зехтина се спира, а за вечеря се приема чай със сухари и краве масло. При друг случай на язва на дванадесетопръстника Учителя препоръча сладното: Цветовете на жълтия кантарион се заливат със зехтин и стоят на слънце четиридесет дни. След това се взема по една супена лъжица всяка сутрин и вечер, половин час преди ядене. При язва да не се употребява кисело, люто и пресолено. Също така да се приема боб, леща и грах, само ако са олющени от люспите. Възварява се вода в джезве и щом клокне, турят се в нея три листа тетра (смрадлика), веднага се отстранява от огъня, похлупва се и се оставя да постои така. Тази вода се пие три пъти на ден, половин час преди ядене, по една кафяна чашка. На тетрата се употребяват листата, ала хубаво е да се бере, когато цъфти, тъй като тогава те имат по-голяма сила. При слаб стомах да се употребява препечен хляб, който да се натопи във вода и да се яде. Преди години, един наш брат заболя от язва в стомаха. Дойде при мене да ме пита какво да прави. Казах му: „През лятото ще се печеш на слънце. Ще излагаш стомаха и корема си на Слънцето. Така ще се лекуваш два-три месеца наред. Всеки ден ще пиеш по една чаша зехтин." Той изпълни моите съвети и оздравя. Оправяне на стомаха. Върху доброто състояние на стомаха, т. е. воденицата на човека, голямо влияние оказват порите на кожата. Когато порите са отворени, стомахът действа добре; запушат ли се порите, храносмилането става неправилно. Ако стомахът ви е слаб, ще усилвате дробовете си. За да има здрав стомах, човек трябва да диша правилно. Боровинките поправят стомаха, регулират неговите енергии. Дините, дренките, тиквите също урегулирват стомаха. Ако му липсват благородни чувства, хранете го с череши, които едновременно урегулирват стомаха. Ако стомахът ти е слаб, пий по една малка чашка вино; щом оздравееш, никакво вино не се позволява. Забранява се ферментиралото вино, а не сладкото. Любовта на човека към хората регулира неговия стомах... Щом имаш здрав стомах, любовта ти към хората е правилна... Боли те стомахът любовта ти към хората е неправилна. Някой се оплаква от болки в стомаха си, в корема си. Щом обикне хората, стомахът и коремът му ще оздравеят. Като отиде при някой болен, на когото стомахът е крайно разстроен, лекарят му препоръчва абсолютен глад и от време на време да употребява по една чаена лъжичка лекарство, разредено в малко вода. Болният пита защо не трябва да яде. Много просто, стомахът му трябва да се запази, да не отиде до крайния предел на неговото разстройство. Стомахът ти е разстроен ще вземеш рициново масло. Какво трябва да прави човек, за да освободи стомаха си от киселините? Трябва да го промие няколко пъти. Ако и това не помогне, нека пости. Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри, да не работи няколко деня. Подложи се на строг пост, да не ядеш дватри деня нищо. Някой страда от стомах, гърчи се, а вие му казвате да търпи... Кажете му да тури ръцете си на слънчевия възел, или на мястото, дето е болката, и ще видите, че след известно време положението му ще се подобри. Стомахът те боли. Ще повикаш в дадения момент на помощ някой твой приятел, за когото мислиш, че те обича. Ще повикаш неговия дух и ще му кажеш: „Моля ти се, приятелю, ела, кажи на болестта ми да престане." Като дойде той и болестта ти не престане, ще извикаш втори, трети, до 10 души. Щом стомахът му е развален, известно време нищо няма да му давате да яде. Ако искате да подобрите състоянието на стомаха на детето, нека сади ряпа... Обаче резултатът е много бавен. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните. Влияния от стомаха. Правите постъпки са в зависимост от правилната функция на стомаха. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Дръжте стомаха си в изправност, за да бъдете красиви.

СПАНЕ. Колкото по-добре спи човек, толкова по-здрав става. Колкото по-рано ляга човек, толкова по-добре за него. Засега седем часа сън са необходими за вас. И пет часа сън могат да ви задоволят, но при условие да спите непробудно, без да се обръщате на една или друга страна. Първото нещо, което се иска от ученика, е да тренира своето тяло. Като тренира тялото си, той лесно ще трансформира енергиите си. И тогава, при каквото състояние и да се намира, той лесно заспива. Когато пожелае да заспи, той може да направи това. Мнозина се въртят с часове в леглото, докато заспят. Те мислят за миналото, за младините си и най-после казват: „Остаряхме вече." Не, и младият, и старият трябва да мислят за бъдещето. Вечер човек трябва да се храни преди залез Слънце. Не е ли ял до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне с празен стомах. Така ще спи леко и приятно. Вечер, като си лягате, отворете всички кранове на тялото си, да излезе излишната пара навън. Това значи, да си даде човек сметка за постъпките си през деня и да се освободи от всички заблуждения и погрешки. Когато не можете лесно да заспивате, причината за това е излишната енергия в мозъка. За да се освободите от нея, трябва да правите такива упражнения, чрез които да я отправяте по другите части на тялото. Това става по няколко начина: или чрез концентриране на мисълта си към върха на носа в продължение на пет минути, или чрез измиване краката си в топла вода, да привлечете част от кръвта в главата си, да слезе надолу. Ако нервната система е крайно възбудена, човек не може да спи. Щом не можеш да спиш, започни да мислиш и насочи погледа си към върха на носа. Няма да се мине половин час и ти ще заспиш. Преди да заспиш, фиксирай в ума си мисълта да се събудиш в 5 или 6 часа. За да спи, той трябва да подобри кръвообращението си. За тази цел човек трябва поне два пъти в седмицата да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Когато човек спи, Бог работи усилено върху него. Затова, когато се приготвя за сън, човек трябва да остави настрана всичките си раници, да се успокои, за да може Духът свободно да работи върху него... Колкото по-добре спи човек, толкова по-здрав става. Направете опит в продължение на един месец да спите спокойно, без никакви смущения в мислите и чувствата и ще видите, че състоянието ви се е подобрило. Ако страдате от неврастения, ще се излекувате. Ако искате да бъдете здрави, пазете се от лоши мисли и желания... Ако спите, оставете Природата да върши свободно работата си. Днес много хора се оплакват, че не могат да спят добре. За да заспят, трябва да мине половин, един, а някога и два часа. Това показва, че не са тренирани физически. В такива случаи добре е човек да стане от леглото си, да изтрие тялото си с кърпа, потопена в топла вода, да измие краката си също с топла вода и без да се изтрива със суха кърпа, да си легне. Като си легне и се затопли, той ще усети приятно раздвижване на кръвта и сънят ще дойде. Когато болният заспи, състоянието му се подобрява.

СЛИВИЦИ. При възпаление на сливиците отвън се налага селски квас. Когато водата в едно джезве заври, пускат се три листа от тетра и веднага се сваля от огъня, като се захлупва, за да постои така известно време. Пие се по една кафяна чашка сутрин, на обед и вечер. При гнойни сливици върху шията се поставя млечен компрес няколко пъти. След компреса поставя се и селски квас. При гнойни сливици освен това се прави гаргара на гърлото с отвара от лайка. СЛЪНЧЕВ ВЪЗЕЛ. Духовната сила на човека е в слънчевия възел, който аз наричам „животворен мозък на живота". Силата на човека се крие в неговата симпатична нервна система. Като знаете това, не я оставяйте отворена, да излизат и влизат през нея, кой как мине... Никой няма право да влиза вътре без позволение. Аз наричам това място „свещеното място", т. е. „свещеното сърце" на човека. При добро разположение на духа, човек чувства под лъжичката особена мекота и приятност. За да държите слънчевия си възел в изправност, никога не допущайте в сърцето си отрицателни чувства. СЛЪНЧЕВ УДАР. Лятно време, когато Слънцето силно пече върху главата ви, гладете косата си с двете си ръце. Чрез ръцете си, вие ще отнемете електричеството от мозъка си и ще избегнете всякакъв слънчев удар. СМУЩЕНИЕ. Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." Кога не се смущава човешкото сърце? Когато има само една мярка в живота си; когато има само една идея в ума си; когато служи само на Бога. Тури ли две мерки в живота си, внесе ли две идеи в ума си, служи ли на много богове, човек е изменил посоката на живота си и сам се излага на смущения и страдания.

САМОУБИЙСТВО. Лесно е човек да каже, че ще се самоубие, но самоубийството и убийството не разрешават въпросите на живота. Щом се обезсърчи, човек трябва да пости, докато се роди в него желание да живее. Който мисли за самоубийство, той не може да се нарече човек. Някой се обезсърчи и започва да мисли как да се самоубие... Какъвто начин и да избере, това не е геройство. Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. Какво значи да кажеш, че ще се самоубиеш и какво може да ви постигне от изговарянето на тези думи. В другия свят се нуждаят от такива работници. Като се самоубие някой, в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-трудна задача от тази, която имал на земята, и той трябва да я реши. СИЛИ. Човек черпи жизнените сили от няколко източника от храната, от въздуха, водата и светлината. Той черпи енергия още и от мисълта, чувствата и постъпките си. СКРОФУЛИ. Да прави слънчеви бани преди обяд. Главата да бъде на сянка. Скрофулите се лекуват чрез Слънце. Ще почне с петнадесет минути и постепенно ще увеличава времето на слънчевите бани. СЛАБОСТ. Слаби са онези, които абсолютно не мислят за себе си. Ако си слаб, болезнен, излизай рано всяка сутрин и облягай гърба си на някой дъб. Като правиш това един месец, по 10-15 минути на ден, ти ще се обновиш физически и умствено. Физически слабите хора трябва да развият средния си пръст. Само по този начин те могат да продължат живота си. В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше. Няколко души отиват на разходка до върха Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел. Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина, той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуща, той се освежава и добива вяра.

РЕВМАТИЗЪМ. Жизнените сокове в ставите престават да действат и се явява ставен ревматизъм. Ревматизмът се дължи на твърдите частици, натрупани около ставите. Недоволството е причина за ревматизма. Ревматизмът, това са натрупани мисли. Представете си, че в рамото или в ръката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намерите някой масажист, да ви разтрие; после ще търсите лекар, да ви даде някакви лекарства. През това време ще викате, ще охкате, всички около вас ще разберат, че ви боли нещо. Това са все стари методи. Ако сте разбрали новите методи, вие трябва да се обърнете към Бога с благодарност, че е изпратил този ревматизъм, да ви научи нещо. Пейте на ревматизма и го благославяйте! Благославяйте Бога, светиите, ангелите, добрите хора по света и като се свържете с тях, няма да забележите как ревматизмът ви ще изчезне. Могат да минат месец, два, три и повече това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне. Ти се уплашиш, че те боли ръката. Това показва, че в дадения случай приемаш повече сила, а по-малко възможности тази сила да се проявява. Имаш ревматизъм. Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов. Любовта лекува всички болести, но трябва да знаете как да я употребите. Някой заболее от ревматизъм и търси лекар да му помогне. Дойде лекарят, направи една-две инжекции, но болестта не минава. Месеците вървят, болестта не изчезва. Това показва, че вярата му е слаба. Вярата на човека се изпитва чрез болестите. Следователно, като заболееш, приложи вярата си, да видиш колко е силна. Ако някой заболее от ревматизъм, той трябва да хване ревматизма, да го разтърси малко и да започне да му говори, че е сбъркал пътя си и трябва да напусне организма му. Ако ревматизмът се е загнездил някъде в плешката или в рамото, човек трябва постепенно да го насочва към лакътя си, после към пръстите на ръката си, докато го изкара навън. След като се разговаря с него ден, два, три, седмица, най-после ревматизмът излиза вън от човека и го освобождава. Как може човек да се справи със своя ревматизъм, запример? Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски. Ако ревматизмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко. Ревматизмът, като змията, обича мляко. Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека. Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход. Тук нищо не помага нито брадва, нито мляко, нито внушение. Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата... Тук именно се познава доколко вярата на човека е силна. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизмът може да се лекува по четири начина с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата като формула има приложение във физическия свят, млякото в астралния, внушението в умствения, а вярата в причинния. Когато имате ревматизъм в крака си, не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и оттам да я изхвърлите навън. Ако действате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на друго в организма си и ревматизмът ви ще мине. Ако страдаш от ревматизъм, стопли вода, измий краката, слабините си и кажи: „В името на Божията Любов, ревматизмът ще ме напусне." Ако имаш надежда, ще кажеш на ревматизма: „Ти ще отидеш в палците, после в рамото, оттам в другото рамо." Ще го разхождаш из тялото си и най-после ще му обърнеш внимание, че е сбъркал пътя си и трябва да си отиде, да не прави пакости в тялото ти, и ревматизмът ще изчезне. Ако страдате от ревматизъм в краката си, кажете дълбоко в себе си, с вяра и упование във Великото: „Бог е Любов и в Любовта болести не съществуват." Кажете ли тия думи два три-пъти, болката ви ще изчезне, и вие ще се изправите на краката си здрав, както някога сте били. Кажете ли думите: „Бог е Любов", веднага станете от леглото си. Не чакайте да дойде някой отвън да ви помогне... Не може ли да произнесе тия думи с вяра, човек остава в леглото си и чака външни благоприятни условия. Лесно се лекува ревматизмът. Не знаете ли как се лекува?.. Ще накараме 56 пчели да ви ужилят. Който от вас има ревматизъм, да накара 56 пчели да го ужилят, да ги раздразни и да го ужилят. („Коприва не може ли?") Пчелата е по-добре. Съвременните лекари правят следното: има места, гдето развъждат 50 милиона пчели, около 1000 кошера. Та има момичета, които държат тънка попивателна хартия и хващат тия пчели. Те ужилят книгата и като ужилят книгата 10-15 пчели, тая отрова, мравчената киселина, я изваждат после и лекуват с нея ревматизма и други болести. Ако две пчели ужилят човека, те ще му помогнат против ревматизма, но ако сто пчели го ужилят, те могат да го умъртвят. Някой се оплаква от ревматизъм и казва: „Аз познавам какво ще бъде времето цяла седмица, преди да се развали. Започвам да усещам болка в ръката, в крака, в гърба." Това не е ревматизъм, но апарат в тебе, с който възприемаш и най-малките атмосферни промени. Благодари на своя ревматизъм, на главоболието, на коремоболието. Това са привилегии, с които се ползвате на Земята. Представете си, че краката на някого се схванат от ревматизъм и не може да върви... Вземи седем глави червен лук, нарежи ги и ги счукай ситно. Тури в тях 25 грама сол. Тури този лук на стъпалата на краката си и го дръж 10-12 часа. През това време ще усетиш малко сърбеж на краката. Сутринта ще махнеш лука и ще усетиш микроскопическо подобрение на краката си. След това ще направиш още два такива компреса и ще можеш вече да се движиш. РЪЦЕ. Ако ръцете и краката те болят, това показва, че в любовта ти към растенията има нещо неправилно. Ръката на здравия човек не е нито много влажна и топла, нито много суха и студена. И едното, и другото представят крайности. Като пипнете дясната ръка на здравия човек, усещате приятна хладина; от лявата му ръка се отделя слаба топлина. Обаче, при най-малкото заболяване, физическо или психическо, тези течения се смесват в организма, вследствие на което се явяват различни неразположения: напрежение в слепите очи, зад ушите, в задната част на мозъка и т. н. Който е несправедлив, ръцете му са счупени. И ако те боли ръката, знаеш ли какво казва ръката? „Господарю, съжалявам, че ти за много работи си ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не си ме употребил."... Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена на гладния да дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си. Който свири с китката си само, той развива своя мозък; който свири с цялата си ръка, той развива главно стомаха си, но ако равновесието между стомаха и мозъка се наруши, човек започва да страда от главоболие. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза. Боли те плешката или ръката пак благодари. Вземи малко гореща вода, направи си един компрес и болката ще мине. Ако в това време дойде някой приятел на гости, помоли го да прекара ръката си по плешката или болната ти ръка, и болката ще мине. Изобщо, за да бъде човек здрав, ръцете му трябва да имат приятна, умерена топлина. Същевременно те трябва да бъдат малко влажни. Ръцете трябва да имат приятна топлина, да не бъдат нито горещи, нито студени. Поставете ръцете си пред устата, като за молитва. Успокойте се, вземете положение, като че нищо не ви занимава. Духайте тихо в ръцете си, като кога искате да хванете това, което ще излезе от устата ви. (3 пъти)... С това духане вие урегулирвате вашите магнетически течения и топлината се връща в ръцете ви. Ако ръката му е чрезмерно суха, той трябва да й предаде малко влага. Как се постига това? Ще вземе една влажна кърпа и ще я прекара няколко пъти по дължината на ръцете си. Ако пък ръката му е много влажна, нека я изтрие няколко пъти със суха кърпа. Голямата сухота и голямата влага не са за предпочитане. Ако ви заболи ръката, пак ще потърсите причината на болката в нарушаване на някакъв закон във физическия, сърдечния или умствения свят. Като намерите причината на това заболяване, ще потърсите начин да го премахнете. Щом махнете причината на дадена болка, тя сама по себе си ще изчезне. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията правда.

РАК. Тази болест се появява при дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система. Тогава някои клетки на тялото се индивидуализират и започват да се размножават по свой почин, а не според нуждите на целия организъм. Така се появяват тъй наречените ракови образувания. За болестта трябва да се употребят следните средства. Слънчеви бани. Виолетовият цвят действа лечебно при рака. Ето защо човек трябва да има виолетови предмети в стаята си. Може да носи виолетов шал, виолетови кърпи и други виолетови предмети. Може да има виолетови украшения, виолетови завеси в стаята си. Всеки ден мислено ще облива тялото си с душ от виолетова светлина. Всеки ден да се употребява суров лук. Който го яде, не го хваща рак, а ако е заболял, излекува се. Възстановяване хармонията между главния мозък и симпатичната нервна система. Главният начин за отстраняване дисхармонията между ума и сърцето или между главния мозък и симпатичната нервна система е Любовта към Бога, Любов към всички, вяра, надежда, прави мисли, чувства и постъпки. В болния трябва да стане пълен вътрешен преврат, да стане друг човек, да тръгне по друго направление, да тръгне към Бога. Тогава може да се излекува. Често хората заболяват от рак по причина от голямата им алчност към пари и забогатяване. Виждате болестта рак в стомаха на човека и ракът започва да го яде и го изяда. Ако не искаш да те ядат, тогава ще туриш една огнена стена, ще прекараш силни токове и ще имаш силен мозък, пълна батерия. Ще пратиш на болното място това електричество и ще започнеш да обстрелваш. Неприятелите ще си идат с артилерията. РАМО. Заболи те рамото, ще опиташ любовта си. Рамото ти казва: „Много работа съм привършил, но ти никога не си ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото. РАНИ. Ако искате раната ви лесно да оздравее, оставете я на действието на Природата. Тя има грижа за всички нарушения на нейните закони. Тя е в състояние сама да коригира всичко... Тъй щото, видите ли някаква рана в себе си, погледнете я, превържете я и си кажете: „Ще оздравее." Щом я оставите спокойно да зараства, раничката ще се покрие с коричка, която, без да я чоплите, сама ще падне. Христос казва: Когато имаш някаква рана, ще хвърлиш горната и долната й превръзка и ще я изложиш на Слънце... Когато няма Слънце, ще се лекуваш в стаята си, ще превържеш раната си със зехтин или с лук. Ако раните ви заздравяват лесно, това показва, че мислите и чувствата ви са добри. При това положение вие минавате за млад човек. Онзи, на когото раните не заздравяват лесно, е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв. Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста. Само с масло не се лекуват рани, нещо съществено е нужно за тях. С мазане само работа не се върши.

ПЪП. Допуснете, че някога ви измъчва едно желание, което нещо често се случва, и затова някаква топка ви е легнала на сърцето, което болно се свива... Съвременната наука казва, че телата от студа се свиват, а от топлината се разширяват. Следователно, когато усетите, че сърцето ви се е свило, казвам, че у вас има отрицателни желания и мисли, като омраза, завист, негодувание и пр. Тази омраза може да е във вашето съзнание, да я виждате, а може да излиза кармически от вашето подсъзнание, да не знаете причината й, и да усещате сърцето си свито. От това свиване на сърцето, често пъпът се развива. Мнозина страдате от развит пъп... Ще ви обясня какво нещо е развитият пъп. Знаете, че когато детето е в утробата на майка си, се храни чрез пъпа си. Когато храните вашите деца с биберон, ако той се развие и отпуши, детето не може да се храни... Най-големите страдания на хората, казвам ви, са в това развиване на пъпа: щом се развие пъпът в духовно отношение, човек не е нормален, в неговите чувства има някаква аномалия. Навиването на този стомашен мозък не е нищо друго освен поставяне силите му в активно състояние, сиреч да станат те положителни. Сърцето функционира чрез стомашния мозък. ПЪПКИ. Някой се оплаква, че на окото, на носа или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно. Той трябва да знае защо пъпката е излязла на окото, а не на носа. Или защо е излязла на носа, а не на ухото. Ако пъпката е излязла на окото, с това Природата му обръща внимание да бъде изправен към Истината; ако пъпката е на носа, той трябва да се научи да мисли право; ако е на ухото, да слуша добре, да бъде мъдър. Пъпката се мести от едно място на друго, движи се по целия организъм, докато човек научи урока си. Не научи ли урока си, Природата го тръшка на легло и той започва да вика за помощ. ПЪРХОТ. Как да махнем пърхота от косата? Като живеете редовно. Нередовният живот е причина за пърхота. Кожата обеднява поради нередовния живот. РАВНОВЕСИЕ. Чиста мисъл, чисти чувства уравновесяват силите на човешкия организъм. Съвременните хора са загубили своето равновесие и трябва да го възстановят... Обаче, съществуват ред методи за възстановяване на вътрешното равновесие в организма. Като метод за придобиване на това равновесие, индусите препоръчват съзнателна работа за развиване на ума, сърцето и волята на човека. Когато развие тези велики сили в себе си, човек може правилно да използва енергиите в Природата. Човек стиска чрезмерно устните си, когато се нарушава вътрешното му равновесие. Щом изгубиш равновесието си, не стой прав, а седни на земята. Иначе можеш да паднеш и да се удариш. Ако това не помага, легни на гърба си. Тури едната си ръка на корема, а другата на гърба. Концентрирай мисълта си към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. След няколко минути равновесието ти ще се възстанови. Нови енергии ще потекат в организма ти. Нова мисъл ще влезе в ума ти и ще разбереш, че няма смисъл да се обезсърчаваш и отчайваш. Престъпленията се отразяват не само на мускулите на лицето, но и върху равновесието на човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек губи равновесието си, вследствие на което постоянно пада. Праведният пази своето равновесие. Той ходи прав, с пластични движения. Съзнанието му е всякога будно.

ПРЪСТИ. Боли те пръст. Лекуваш го по един, по друг начин не минава. Ако употребиш молитвата или мисълта си, болката минава. ПСИХИКА. Кой е психически болен? Който е недоволен, който се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си... Човек не е виновен, че не може да владее ума, сърцето и волята си, но е виновен, когато не работи върху възпитанието си. Той трябва да възпитава ума, сърцето и волята си, да дойде до пълно самообладание. Влезе ли най-малкото колебание в сърцето на човека, той вече е нарушил здравето си. Той е психически болен, страда от психическа хрема. Не иска ли да прилага известен режим, човек ще създаде във физическото или в духовното си тяло някакви натрупвания, които се отразяват вредно върху психическото му състояние. Когато не е здрав духовно, той може да си послужи със специално очистително, за освобождаване на сърцето от лоши и горчиви чувства, които внасят неразположение на духа му. Идеите определят нормалното развитие на неговия психически живот. Физическият и психическият живот на човека са тясно свързани. Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обуславят нормалното развитие на неговия психически живот. От гледище на психичната хигиена, препоръчвам ви да се занимавате с музика. Омразата, завистта са психически болести, от които човек съзнателно трябва да се лекува. Ако искате да подобрите състоянието си, трябва да дойдете до онзи психически възел на живота, в който се примиряват всички противоречия. ПУЛС. Пулсът на сърцето, това е токът на Любовта... В деня, когато човек престане да люби, и сърцето престава да тупа. За докарване кръвта в движение е причина особена жива сила, която иде като течение в организма и кара клетките на сърцето да пулсират. Тази сила има свой регулатор в мозъка. Следователно клетките на сърцето са разумни същества с голяма интелигентност. Причината за пулса на сърцето се дължи на космическото електричество и магнетизъм. Те носят живот. Щом се наруши хармонията между тези сили, нарушава се и дейността на човешкото сърце. В него се образуват наслоявания от материални частички, които произвеждат противоречия в мисълта и чувствата на човека. Тези материални частички произвеждат известно противодействие на космическото електричество. Това изменя пулса, т. е. ускорява го. Сърцето прави големи усилия да превъзмогне това противодействие. Сърцата на всички хора са свързани с общия пулс на Космоса, т. е. с космичното сърце. В тоя смисъл, един ритъм съществува в Природата. Когато не живеем добре, тоя ритъм се прекъсва. Щом умре човек, ритъмът на неговото физическо сърце спира. За да не става прекъсване в ритъма на вашето сърце, пазете хармонията между мислите и чувствата си. Ето защо, когато сърцето ви бие неправилно, не се страхувайте, но възстановете хармонията между мислите и чувствата си. Сърцето е пулсът на целия Космос. Във висшата математика има изчисления, които ние не знаем. Има известни таблици, в които са направени изчисления за пулсирането на сърцата на всички хора. Няма двама души, на които сърцата да бият еднакво. У някои хора, сърцето като направи 10 удара, явява се един малък промеждутък. У други, след 20 удара, се явява един малък промеждутък; у трети след 30 удара; у четвърти след 100 удара и т. н. А знаете ли какво са тези промеждутъци? Свързване с други светове. В тези промеждутъци сърцето като че ли моментално спира и всичко остава в момент на покой, за да можеш да чуеш една Божествена мисъл, която се предава на душата ти. Щом я чуеш, движението на сърцето пак започва. Значи, всичкият шум трябва да престане, за да чуеш Божествената мисъл. Следователно, според съотношението на ритъма, тази междина показва с какви светове си свързан с Млечния път или с други съзвездия. В този момент тия светове внасят в душата ти различни добродетели. Някой път сърцето на едного престава за повече време и той казва изплашен: „Сърцето ми спря." Не бой се, промеждутък е това, няма нищо. Що се отнася до биенето на сърцето, забелязано е, че първите 12 часа от деня сърцето бие по-бързо и с няколко удара повече от нормалното биене. През тези 12 часа сърцето е във възходящо състояние. През вторите 12 часа на деня, т. е. през втората половина на деня, ударите на сърцето намаляват с няколко и сърцето се намира в низходящо състояние. Същото нещо се забелязва и през месеците и годините. Първите 14 деня от месеца сърцето е във възходящо състояние; вторите 14 деня сърцето е в низходящо състояние. Първата половина от годината сърцето е във възходящо състояние, а през втората половина на годината в низходящо състояние... И тогава, ако започне някаква работа или ако изучава някаква наука през времето, когато сърцето му е във възходящо състояние, той ще има един резултат; когато започне изучаването на една наука през времето, когато сърцето му е в низходящо състояние, той ще има друг резултат. Кой е нормалният пулс? Приблизително 72 удара в минута. Кой е здравословният пулс? В който има музика и ритъм. Ако е лишен от здравия ритъм, той не е правилен. Ако пипнете пулса на добрия и на лошия човек, ще видите, че те коренно се различават. Пулсът на добрия човек бие по един начин, а на лошия по друг начин. Между дишането и пулса на сърцето има известно съответствие. Броят на пулса и на вдишките на човека се определят от неговите мисли и чувства. Щом дишането е правилно, и пулсът на сърцето ще бъде правилен. Пулсът на Природата е пулс и на сърцето. Неправилен пулс. Когато човек живее нормално, според закона на Любовта, пулсът му е нормален. Наруши ли този закон, пулсът му се изменя. Всички отрицателни състояния, през които човек минава съмнение, подозрение, обезсърчение, обезверяване, безлюбие, се отразяват на пулса... Със своите отрицателни мисли и чувства, човек изменя хода на космическия пулс носител на Божието благословение. Ако пулсът му не е ритмичен, това показва, че има нещо криво в неговите чувства. Когато се яви едно дисхармонично чувство във вас, например омразата, пулсът пак няма да бие правилно. Когато някои мразят, това е негативната страна на Любовта. Тогава се явява сърцебиене. Сърцето понякога бие повече, а понякога по-малко. Хората наричат това състояние „сърцебиене", а аз казвам, че законът на Любовта в такива хора не действа правилно. Как ще се поправите? Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата и принципите на Любовта, регулирайте ги, и ще изпитате такава радост, каквато само светиите и праведните са изпитвали. Сърцебиенето ви ще изчезне. Пулсът не бие добре, когато ядете мъчносмилаема храна или се намирате в мъчнотия. Тогава и мозъчната, и стомашната система не са в изправност. Досега не съм срещнал милосърден човек, на когото сърцето да се свива. Щом сърцето ти се свива, ти трябва да проявиш своето милосърдие. Като проявиш милосърдието си, сърцето ти ще почне да се разширява. - „Ама сърцето ми тупа неправилно." Как да не тупа? Ще тупа, защото не си милосърден. Преди години ти беше по-милосърден, отколкото сега. Щом проявиш милосърдието си, сърцето ти ще почне правилно да бие. Музиката регулира биенето на сърцето. Ако изпеете ритмично една песен, тя може да уравновеси пулса на сърцето. Спиране на пулса. Какво да се прави, когато пулсът на болния спре? Едно трябва да знаете: спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота. Животът и съзнанието на човека продължават и след спирането на пулса. Огънят на сърцето се поддържа от пулса... В огъня, като символ на живота, се крие една динамична мисъл. Важно е тази мисъл да се поддържа да не изгасне.