Ани

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обяд. Предварителни бележки. Хайде, постарайте се сега да измените вашето сѫстояние, и вашите обикновени мисли. Сега, както ви виждам, всинца се занимавате с много обикновени мисли. Да видим, кой от вас е достатѫчно смел, да каже с какви мисли се занимава в този момент. (Един брат се обади: Ето, аз се занимавам с мисѫлта за кѫрската работа). Сега, този брат взема лаврите, той си каза, той е прѫв. Вие докато се понаумувате, той си казва направо, затова спечели. Той постѫпи по божественому, а вие — по човешки. Вие мислите, а той — „занимавам се с кѫрска работа“. Вие сте от тия стари философи. Мнозина от вас сте играли важна рол на списатели, давали сте тон на света. Знаете ли с колко години е ритнат света назад от вашето учение? Затуй сте изпратени в тази школа — да ви изправим. И то видни философи сте били! Всяка система е видна, но когато се сѫбори тази система, всичко рухва. Тя сама се сѫбаря, унищожава се. Това е било, не защото сте имали лоши намерения, но вашите схващания сѫ били такива, а опитѫт е показал обратното. Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща, а не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а в сѫщност тия малки работи сѫ важни. Сега, преди да пристѫпя кѫм беседата си, важно е да имате добра почва под себе си. Ще си изберете почва. И всички растения, като вземете, запример дѫба, бука, бора, ябѫлката, крушата, черешата, всички си избират своя подходяща почва; и когато едно дѫрво попадне на хубава почва, която сѫответствува на неговото естество, то расте и се развива правилно. Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извѫршите следующата задача: една 72 годишна баба — взимам туй число 72, като известно число, което има смисѫл, — имала 10 деца, 7 сина и 3 дѫщери. Тя е вложила в тях всичкия си капитал, вѫзложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче, измират всички до едно, и тя остава неутешима. Сега, изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не сѫм млада да се оженя втори пѫт и да родя деца. Изгубих. Стара сѫм, на 72 години, всичко изгубих, отиде!“ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата? Ние взимаме един тип сѫбуден. Сега, аз ще ви приведа, ще превѫрна тази формула в друга, искам да ви науча на новия начин на разсѫждение. С вас бих разсѫждавал по вашия начин, но аз ще се спра, защото по този начин сме разсѫждавали, и пак ще дойдем до известни резултати, но ще превѫрна тази задача в друга форма. Представете си, че тази баба е едно старо дѫрво, покрай което е минавала една рекичка и поила корените на туй дѫрво. То расло и се веселило. Някой воденичар отбива тази рекичка и пуща водата ѝ другаде, а дѫрвото остава без вода. Как ще утешите туй дѫрво? Отговарят: „Ще го поливаме“. Да, но най-после ще се уморите. Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Това е, нищо повече. Тази баба плаче, понеже вода няма. Нищо повече, вода иска. Запитват: „Ами, ако не се сѫгласи той да ѝ пусне водата?“ Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дѫрвото долу. Тѫй ще бѫде. Сега, до колкото ние знаем, бащата и майката, между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то сѫставлява ядката на всички тия деца. Всички могат да умрат, а то да остане. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи, то е детето, което разбирало майката, и я обичало. И поради любовта на туй дете, тя обича и всичките други деца. Тя казва: „Изгубих туй дете, което ме обичаше, което ме любеше“. И действително, един тежѫк изпит е, да изгубиш онзи, който те обича. Това сѫставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученика трябва да реши. По какѫв метод? Защото, ние имаме един такѫв случай с една наша сестра, която и сега още не може да се утеши за своя син. Тя още не може да се утеши за тази загуба, скѫрби още, макар че е в братството. Ще дойдем до практически задачи за разрешение. Има практически задачи, които трябва да се разрешат в сегашния ви живот, належащи задачи сѫ. Те сѫ най-важни. Трябва да се разрешат; всеки един от вас ще разреши, една от тия задачи.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Четвѫртѫк. 24 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. (С вдигнати рѫце). 2. Благославяй, душе моя, Господа. (С движения. Виж наряда от сряда). 3. Господ постави престола си на небето, ѝ царството Му владее над всичко. Царството Божие не е в обикновеното слово, а в разумната сила. Царството Божие не е вѫтре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа; в душата, която обича и Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който Тя е почнала да се проявява. Отвори сѫрцето си, и чакай Я. Приготви нозете си, и посрещни Я. Отвори обятията си, и целуни Я. Приложи живото Слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякал с нишките на своята Любов. Тия нишки сѫ в рѫцете на Христа, изявения, Бог на Любовта. Идете, казва Той, известете на братята ми, да идат в Галилея, и там ща ме видят. Галилея, това е човешкия разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас — „Чрез сѫветите си ще ме водиш, и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела. Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могѫщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мѫдрост и в светлината на Неговата Истина. Призовете Го, и Той ще дойде. Посейте доброто, и Той ще го вѫзрасти. Приложете милосѫрдието, и Той ще го благослови. Ще бѫдете тогава всички народ избран, синове и сѫнаследници с Христа на Бога Живаго. 4. Да произнесем думата „Благост.“ Ще опитаме какѫв ефект може да произведе тази дума в нас, само като я произнесем. Произнесохме думата 5 пѫти в песен сѫс следните положения на рѫцете: на страни с малѫк наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устата и т. н. При това положение на рѫцете се изпя с постепенно усилване, а после — отслабване. Бла-а-а-гост. Две ритмични движения има в думата „благост.“ Направихме едно крѫгообразно движение с рѫцете (3 пѫти). Отпред, надолу, с полуклякане, и сѫс широк крѫг обикаляхме назад около телото, нагоре и пак се спущаха напред, надолу, без свиване на лактите. Изпяхме пак „Благост.“ (Рѫцете в хоризонтално положение, надолу, отпред, нагоре, до брадата). 5. Да произнесем думите: В Дух и сила — рѫцете хоризонтално. Повторихме ги 7 пѫти. При сѫщото движение на рѫцете се изговаря: В дух и сила, която носи победа (5 пѫти). При разтваряне на рѫцете и изговаряне на думите, след всяка дума, движението на рѫцете се спира вѫв вид на хвѫрчене. Сѫс сѫщото движение на рѫцете — като хвѫрчене, се изговарят следните думи: В дух и сила, която носи победа и дава свобода. Пак се изпя „благост“ (3 пѫти), и при разтваряне на рѫцете с движение на хвѫрчение, изговорихме следните думи: Свобода на изявената Божия Истина в нашите души. С рѫце напред простряни, изпя се „благост.“ Изговори се: „Благост“ и изречението: В дух и сила, която носи победа и дава свобода, свобода на изявената Божия Истина в нашите души. 6. Отче наш. (рѫцете нагоре). 7. Гимнастическите упражнения (новите). Това сѫ пѫрвите уроци на закона на ритѫма. Виждам, че мнозина от вас, като не сте си доспали, не сте в туй нормално сѫстояние. Понеже не сте свикнали на ранно ставане, то мнозина от вас сте в положение на махмурлии, и затова като пяхте „Благославяй, душе моя. Господа“, гласа ви не вѫрвеше. Сутрин, като не си доспал, ще вземеш думата „благост“, ще я изпееш няколко пѫти, докато се тонираш, и после ще отидеш на работа. Това е то новото учение, туй е предговора на новото учение, предисловие. Как разбирате думите на пророка, казани още преди 2000 години? „И ще бѫдат научени от Господа.“ Той е говорил за тези времена, когато хората ще бѫдат научени чрез Божията Любов. „И ще им дам нови сѫрца, и ще вложа Духа си.“ Щом вложи Духа си, чрез тази Любов, Бог ще ни научи на своите закони, как да живеем, как да Му служим, как да обичаме. Да обичаме, това е едно изкуство. Да обичаш — това е най-великото изкуство, а да любиш е още по-голямо изкуство. Не мислете, че е лесно. Да обичаш, то е изкуство, наука — Божия наука. Тѫй ще го схванете. Туй схващане на тази наука е нещо безпределно, обширно вѫтре в себе си. Изисква се време и пространство. Е, какво схващате вие от днешния ден? Вижте, туй хубавото лице, какво означава? — Благост. На кого е това лице? — То е лицето на Нашия Баща, Той ни се усмихва отгоре. Обаждат се: отзаран имаше малко вятѫр. Вятѫра, това е емблема на нашите души. На умствения живот трябва да стане едно малко проветряване. Питам сега: Света разбира ли туй нещо? Онези, които сѫ в цѫрквата разбират ли и те? — В затвор сѫ те. Ето защо трябва да излезем под отворено небе, да видим Божията благост. В нашите затворени сѫрца какво ще видим? В умовете им има само тези човешки художества — икони, кандила, туй-онуй, и мислят, че като излезеш от цѫрквата, ще станеш добѫр. Как ще станеш? Та, ние сега сме в Божията цѫрква, и кандилото се запали, излезе вече. (Подразбира се слѫнцето). Ние сега виждаме, излизат пѫрвосвещеник и свещеник от тази цѫрква, и ние почваме да Го чувствоваме, и Той почва да благославя. Този свещеник, Той е Христос на Любовта, и като дойде Тя, Той дигне рѫцете си. Тогава се запалва кандилото на нашето сѫрце, и почваме да разбираме какво нещо е да се служи на Бога в Дух и Истина. И когато ви питат: вие на цѫрква ходите ли? — Ще им отговорите: Е, каква цѫрква имаме ние, какво кубе има само? А пѫк едно кандило има, като се запали туй кандило, навсякѫде светва. Туй е цѫрквата, това е великата Божия цѫрква. И днес цѫрквата, и всичко, което имаме, устройват заради нас. Сега, аз желая днес да разбрете Христа. Какво ви казва Христос тази сутрин? — Благост. Прочетете от начало какво ви е казал Христос тази сутрин. Искам един от вас да го прочете музикално. Кой може да чете музикално? (Брат Зурков прочете стиховете). * 9 — 12 ч. с. На прага пред вѫтрешната стая. Групи от по 72 души се изреждаха в Горницата, и престояваха по 10 минути: Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си, пентограма, която принадлежи на братството, рисувана с бледи цветни бои, и сѫс всичките ѝ символи, релиефно изрисувани. На горния вѫрх образа на Учителя. Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригинала. Този образ да бѫде постоянно в ума ви. Сега, ще бѫдете без страх и без тѫмнина! Служете на Господа на Любовта, и всичко ще се свѫрши. Като казвам, че ще се свѫрши, то значи: Започва новото.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Милосѫрдието. „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Матея: 18:23. (Започнехме с окултното упражнение на буквата „а“, придружено с движение на рѫцете над главата. Изпяхме песента „Fir für fen tau bi aumen“. Половината от сѫбранието изпя пѫрвата част от песента, а другата половина — втората част). Ще прочета няколко стиха от 18-та глава от Евангелието на Матея, от 18 стих. Ще говоря вѫрху 23 стих: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Схванете добре думите Христови: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Сега, този цар разглежда счета сѫс слугите си. Учителя ще разгледа счета си с учениците си, майката — с дѫщеря си, бащата сѫс синовете си и т. н. Този велик закон ще се приложи: счет! Защо именно този цар искал да прегледа счета си? — Понеже на този слуга е дал 10000 таланти, а той ял, пил, изпопил всичко, и не вѫрнал нищо на Господаря си. И най-после, Господарят искал да знае: ще плати ли, или няма да плати. Хваща го, и казва да го предадат него, жена му, децата му, да се продаде, за да плати дѫлга си. Туй е пѫрвото решение на Господаря. Тогава слугата припада на колене пред господаря си, кланя му се и казва: „Господарю, имай малко тѫрпение, аз ще ти платя, покажи милост“. Казва: „Ее, щом е за милост“, пуща го и му прощава всичкия дѫлг. Но в сѫщата притча се разправя, че щом излязал този слуга, намерил едного от сѫ служителите си, който имал да му дава 100 пенеза, уловил го, давел го, и му казал: „Плати ми онова, що ми си длѫжен“. Падна, прочее, служителя на нозете му, молеше му се, и казваше: „Имай тѫрпение кѫм мене и всичко ще ти платя“. Но той не щеше, отиде и затвори го в тѫмница, докле изплати дѫлга си. И като видяха сѫслужителите това, що стана, твѫрде се наскѫрбиха, дойдоха и казаха на Господаря си всичко, що стана. „Викайте го!“ казал царя. Причината за гдето този човек си иска парите, коя е? То е, че в душата на този човек няма милосѫрдие, милост няма. Всеки един от нас, който не може да прощава, значи, липсва му, какво? — Милосѫрдие. Тогава Господаря казва: „Доведете го, хвѫрлете го в затвора, до като не изплати всичкия си дѫлг“. Защо го турил в затвора Господаря му? Сега, ще бѫдете, като ученици, много сериозни. Искам всеки един от вас да се попита, има ли милоста вѫтре в сѫрцето си. Не на вѫн, но вѫтре имате ли вие туй милосѫрдие? Без милосѫрдието законѫт показва, че лошите последствия непременно ще се повѫрнат назад. Законѫт е верен. Туй, което наричаме орисница, всякога ще се повѫрне. Престанеш ли да се рѫководиш от милосѫрдието, непременно тази лоша орисница, сѫдбата, ще се повѫрне. Тя е жива, и щом се повѫрне тази орисница, тогава ученика не може да бѫде вече ученик. Сѫрцето на ученика трябва да бѫде непременно обсебено от милосѫрдие. Той трябва да бѫде милостив. Може да го направите или не, трябва да бѫдете. И тѫй, милосѫрдието, когато е развито, френологически се изразява на преднята част на главата — на челото. Ако нямате милосѫрдие, предната част на главата е сплесната. Всеки от вас може да придобие милосѫрдието. Туй милосѫрдие може в човешката душа да расте и да се развива, както всяка друга добродетел. И ученика е длѫжен да култивира милосѫрдието. Туй милосѫрдие като премахне тази лоша орисница, ще премахне лошите условия, и ще му сѫздаде благоприятни, при които той ще бѫде един отличен ученик. Ако вие сте неразположени духом, може ли да учите? За да учиш, трябва да имаш най-доброто разположение на духа. само при добро разположение може да се учиш; само при едно добро духовно настроение може да мислиш за най-великите вѫпроси, да вѫзприемаш най-великите мисли, желания, които сѫществуват в природата, да разглеждаш великия козмос, който Господ е сѫздал. Изгубиш ли това разположение, тогава божествените лѫчи не могат да проникнат в сѫзнанието, всичко се затваря. И когато човек остава в тѫмнина, сѫзнанието, всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува, и най-после и ние заспим. Сега, аз искам да турите като добра основа милосѫрдието, няма да се поврѫщам да говоря пак за него. Други ще говорят за милосѫрдието: скѫрбите, страданията, нещастията, неволите, всичко туй ще ви говори все за милосѫрдието. И всичко, което сега сѫществува в света, тази дисхармония показва, че милосѫрдието не е обсебило човешкото сѫрце. Туй милосѫрдие е потребно и необходимо за правилния вѫрвеж на школата. То е необходимо. Запример, ако дѫщерята постоянно нервира майка си, мислите ли, че тя има милосѫрдие? Ако постояно иска да се облича, да си купува нови шапки, чепичета, иска само ней да ѝ е приятно, да я уважават в обществото, да бѫде свободна, но за майка си и за баща си не иска пет пари да даде — това милосѫрдие ли е? „Аз искам да сѫм свободна.“ Да, тя е свободна, но без милосѫрдие. И обратното е вярно. Ако един ученик след като влезе в школата, почне да иска само нему да е приятно, нему да е добре — няма милосѫрдие. Взаимност трябва да има. И аз сѫм забелязал, някои ученици сѫ способни, но те сѫ като шила, като го пуснеш, сѫс шилото си ще сѫздаде хиляди нещастия. Но знайте, че ние в окултната школа имаме ножици за шилата, най-острите шила можем в скоро време да ги притѫпим. И аз казвам: или престанете сѫс шилата си, или от шилата в рѫцете ви ще останат само дрѫжките. Сега, да се разберем добре, всички, които влизат в школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба гдето сѫбираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ Ние имаме торба, ще оставиш туй шило навѫнка. Ние ще го турим в склада. И след като свѫршите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навѫнка. Разбирате ли? И ако хванем в школата някого да е влязѫл сѫс шило, той ще намери затвора. Положението на този сѫс шилото е, като положението на оня длѫжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дѫлг. Такѫв е закона. Ще влезете в затвора, неизбежно е. Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ Не, не е там вѫпроса. Ще влезете и оттатак ще минете. Ще влезете, вие сте поканени вѫтре като ученици, неизбежно е това сега: Трябва да стане волята Божия: всички трябва да се учите. На този, царския длѫжник, не се разправя причината. За да му даде Господаря 10,000 таланта, да му има доверие за толкоз пари, той е имал взимане-даване, той е стоял на почетно място при Господаря си. То е високо положение. Десет хиляди таланта, то е голямо нещо, грамадна сума е тя. Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска.“ Колкото нашите способности сѫ по-големи, толкоз и отговорноста ни е по-голяма. Сега, вие искате много, трябва да знаете, че и отговорности имате сѫобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите като влезете в школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности, никой да не ви дѫржи сметка за вашите дела. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което сѫ ви дали ще ви искат счет, как сте го употребили. Ще ви повика този цар. Сега, някои от вас може да си зададат вѫпроса: дали сме милосѫрдни или не. Лесно може да се провери дали сте милосѫрдни или не. Най-лесна проверка се прави. Всеки ден се прави тази проверка. Всеки един от вас трябва да прави тази проверка, трябва да знае и милосѫрден ли е или не. Ако милосѫрдието е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосѫрдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенѫк на човешката душа. Да бѫдем в себе си милосѫрдни! Да го чувствуваме в себе си и да се радваме на своето милосѫрдие. То дава особени черти една мекота на човешката душа, едно снизхождение, да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосѫрдие, ще бѫдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бѫде тѫй остра, но ще бѫде мека, снизходителна спрямо вашите сѫкласници. Ако един ученик няма това милосѫрдие, той ще бѫде горд и надменен, а пѫк онзи, който е неспособен, няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсѫтствието на милосѫрдие ще го направи подѫл, долен и лицемерен, той ще пѫпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят, те сѫ горди, а други, които пѫплят и казват: „Ние сме смирени.“ Никакво смирение! Една жестокост се крие у тях, на вид едно хладнокрѫвие, както у жабите, у студенокрѫвните. Седи онази жаба, философствува, поглежда някоя муха, кацнала наблизо: хоп-хоп, изяде я. Пак седи — друга муха. Моментално мухата изчезне. Пак седи — хоп-хоп и като че ли ни лук яла, ни на лук мирисала. Това сѫ сѫстояния на душата, и вие трябва да изпитвате себе си. Има сѫстояния, които стават без да ги схващате вѫв вашето сѫзнание. Много пѫти човек може да се намери в едно хипнотическо сѫстояние, да е под влиянието на други духове, да вѫрши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години, ще различи туй сѫстояние. Вземете, запример, пиянството. У някой човек се заражда желание да пие, мисли, че в чашката се сѫстои всичко. Някой пѫт пие една чашка, после още една, после още една, и по такѫв начин у него се заражда една вѫтрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие, и вѫпросѫт остава неразрешен. У вас има желание да се подигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек, някой списател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бѫдете задоволен. Не, няма да бѫдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похваляват и вие се радвате. Но като заминете, ако видят, че вие се нуждаете от похвали, ще започнат да ви се смеят. Ако аз обработвам една градина и моите плодове сѫ отлични, от какви похвали се нуждаят моите плодове? Онзи, който яде, ще каже в себе си: „Отлични плодове сѫ.“ Чувствува ги в себе си. Туй качество е вѫтрешно. Па и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични сѫ.“ Похвалата е нещо вѫтрешно. Там, дето казва Христос: „Не тѫрси слава от човеци, но тѫрси слава от Бога,“ това значи, че ученика трябва да тѫрси тази слава вѫтре в себе си, от Бога. Ученика трябва да тѫрси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване. Следователно, като вложите Любовта вѫв великия закон, като вложите милосѫрдието, в душата ви ще се появи едно желание да бѫдете снизходителни кѫм всеки, който има някаква слабост. И като видите такава черта у когото и да е, има два начина, по които ще можете да му послужите. Ако видите, че някой е жесток, идете и кажете на този цар, какво е направил той. Нищо повече. Сега, този цар в света, при сегашното сѫстояние, кой е? Световните хора казват, че той е разума. Царя, разумѫт е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет, коя мисѫл, кое желание и кое действие, какво е извѫршило вѫв света, и да дадат една преценка на техните постѫпки. Сега, вие, като ученици, ще си дадете отчет за досегашния, ваш живот. Аз искам да направите един преглед, доволни ли сте вие от вашия живот? Но само за себе си ще дадете този отчет. И ако не сте доволни, какво трябва да правите? И писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните от ляво, а другите от десно“. Отчет ще иска. Защо ще ги дели? Това има дѫлбок окултен смисѫл. Като дойде Христос, онези, които с хиляди години сѫ работили добре, като ученици, ще ги вѫведе в новите условия на тази школа. Едни ще вѫведе от десно, други ще вѫведе от ляво, на едните ще покаже пѫтя, по който трябва да се вѫрнат, а на другите пѫтя, по който ще отидат напред. Казано е в една притча, защо именно едни праща напред, а други назад, на десно и на ляво, вие знаете тази притча. Сега, всеки един от вас ще си, даде отчет! Няма да чакате последния ден да ви турят от ляво или от десно. Този вѫпрос е свѫршен, малко от по-напред трябва да започнете. На учениците, на вас ви трябва туй милосѫрдие, едно от най-необходимите качества, качество потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото, един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самия учител пѫк ще заеме мястото на ученик, защото има Учители на Учителите и ученици на учениците, но сѫ Учители. Има иерархии по-горни. В тази иерархия можеш да бѫдеш едновременно и Учител и ученик. В едно положение може да си учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония сѫщества като нас, които сѫ ограничени, те имат всякога нужда. Сега, по-вече няма да говоря за милосѫрдието. То е потребно за всинца ви. Когато някой спор между учениците не може да се разреши, то се дѫлжи на това, че имат малко милосѫрдие. Има вѫпроси, които принципално могат да се разрешат. Има известни вѫпроси или задачи, които по божественому трябва да се разрешат. Има известна работа, която трябва да се направи. Тази работа ще я направи най-способният. Има задачи, които трябва да се разрешат. Тези задачи ще ги разрешат най-способните ученици. Сега, като влезете вѫтре в школата, казвам ви, че трябва да живеете сѫзнателно, защото човек може да живее в една школа сѫзнателно, а може да живее и несѫзнателно. До сега вие сте живели несѫзнателно. Сѫзнателно ще живеете в школата. Ако не разберете законите на школата, има опасност да се яви у вас страха, постоянно да сте в страх от господаря си. Защо? — Когато си злоупотребил, излѫгал, това-онова, постоянно си на страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. Някои хора постоянно ги е страх от господаря. Защо ги е страх? — Защото имате много да дѫлжите на Господа. Всеки, който има да дѫлжи казва: „Дано да Го няма този Господ“. Има Го, има Го, защо да Го няма? — Защото много има да Му дѫлжат. А онези, които сѫ извѫршили Неговата воля, които нямат да Му дѫлжат, казват: „Има, има Господ“. Те сѫ вярващи, защото сѫ оправени работите им. И тѫй, безверници наричам хората, на които сѫ обѫркани сметките, а вярващи — хората, на които сметките сѫ оправени. Да не мислите, че в ума си онзи безверник не сѫзнава това? Той сам сѫзнава. Сега, ние ще оставим този посторонен вѫпрос. Той се разисква вѫв света. Но вие влизате в школата. В тази школа се влиза да се учи. И тогава, през годината ще ви се дадат големи задачи, и малки задачи, големи изпити, и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали до сега. Аз сѫжелявам, по някой пѫт, че, като дам изпит на някои, те не се радват. Тѫй щото, аз сѫм решил на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача, ще бѫда много внимателен, защото това е най-економичното. Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва, а с някои сѫм решил да нямам абсолютно взимане даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство, и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосѫрдие няма в душата му. Онзи човек, който се разгалва, той няма милосѫрдие в душата си. Онези хора, които нямат милосѫрдие в душата си, аз за тях имам особено мнение. И като намеря ученик в школата без милосѫрдие, аз зная какѫв ученик е той. (В школата има начини за развиване на милосѫрдието). Това мнение не можем да го престѫпим. Затуй искам, като влезете в школата, да си носите милосѫрдието. Шилата, които имате — отвѫнка, а милосѫрдието отвѫтре. И тогава вие ще бѫдете най-почтените ученици, най любимите, на които ще се укажат всички услуги в школата, навсякѫде пѫтя ви ще бѫде отворен. После, пазете се от друго. Вие, като влезете в школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко сѫ те. Бялото Братство сега отваря тази школа, а до сега то е дѫржало своята школа затворена. И малцина сѫ влезли в нея. Христос казва: „Малцина сѫ влезли през тесните врата.“ Сега се отваря този широк пѫт, да влезете и да учите тази велика наука на бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. То е от черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продѫлжение на 20 години от живота си ще видите какви ще бѫдат техните резултати. В дѫното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те сѫ неща хубави, но в дѫното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плода узрее, мислиш че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодѫт опорочен. Е, питам: защо ти сѫ плодова, изядени от червеи или плодове, в които червеите сѫ оставили своите извержения? Следователно, Бялото Братство сега отваря своята школа, и като влезете в нея и се запознаете с методите, приомите и законите, които управляват природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа, какво нещо е великата природа, в която сега живеем. Сега имате една ясна представа. Когато детето се роди и майка му го взима на рѫце, мислите ли, че то знае нещо? То е на майчините си рѫце. Но един ден ще слезе от рѫцете на майка си. Сега някои от вас искате да ви носят на рѫце. Една година ще ви нося, но после, по тоя закон, ще ви турят на земята. Тогава ще застанете на своите крака и ще ходите. Тия два крака ще бѫдат божествените добродетели. После, ще ви кажат, че трябва да работите. Работата става с рѫцете, да проверяват закона на справедливостта, на правдата. Значи, работата подразбира правдата. Затова сѫ сѫздадени рѫцете, за да проверят тази правда. Работете, за да видите колко сте справедливи. Сега някои от вас сте носени вече на рѫце, известно време оставени сте на, земята. Вие казвате: „Да сме пак на ония рѫце, колко хубаво беше като ни носеха!“ Нани, нани, мама. Питам сега, бихте ли желали, като сте сега на 20, 30 години, майка ви да ви носи на рѫцете си, да ви казва: нани, нани, мама? Да ви носи майка ви на рѫцете си, когато вашите другари сѫ израстнали и влезли в училище, мислите ли, че имате милосѫрдие в душата си? Не, вие сте най-големият егоист! Майка ви ще вѫздѫхне дѫлбоко и ще каже: „Защо родих това дете!“ Питам ви тогава: трябва ли да бѫдем в Божието училище такива деца, да вѫрзваме Божиите рѫце? Трябва ли по този начин да шиканираме божественото милосѫрдие? И понеже Бог е милостив, всеобемляюща Любов, трябва ли да злоупотребим с Него? Какво ще добием от всичко това? Ние вредим сами на себе си. Тогава, като приложите тази. истина, понеже тази велика истина е строга — то, онзи господар, който приложил истината и правдата... само милосѫрдието е в сѫстояние да смегчи истината. Една сила има в света, която смекчава истината — да бѫде малко снизходителен и да ти даде време. Сега, вие ще ми кажете: „Защо ни е нуждно да влезем и да учим в школата, в училището на Бялото Братство?“ — За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, да знаете как да живеете. Няма друг пѫт! Новия живот е пѫт кѫм Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бѫдещия ви живот ще се обусловя от школата, затуй трябва да влезете, няма как друго-яче, защото ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тѫй, както до сега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бѫдите при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това сѫ само копнежи. Само в тази велика школа на Христа ще намерите ония истински методи на новия живот в които душата ви да се задоволи. Сѫбират се, двама младежи, но и двамата фалират, не могат да се разбират. Аз имам в школата двама ученици — ще приведа този пример — двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те кѫм мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един кѫм друг“. „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно“. В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светни, и ги крѫстиха „светии Кирил и Методи“. Казваха спасението на Бѫлгария иде вече: светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една св. Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това сѫ факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре сѫ започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосѫрдие. — „Как?“ Казват: „Учителю, имаме това милосѫрдие“. Този другия приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дѫлбоко вѫтре, милосѫрдие им липсва, аз не се лѫжа в тия работи. Не е вѫпроса заради мен, вѫпросѫт е заради тях. И когато ги поставихме на един вѫтрешен изпит, стана разрив между тия „св. св. Кирил и Методи“. На тия „св. св. Кирил и Методи“ аз им казвах: вѫпроса за женидбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически, какво подразбирам под думата „женидба“. Светѫт и Бог — това сѫ двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога, или за света да се оженим. Гледаш, гледаш този свят, имаш всички условия, ожениш се, и света ти стане мѫж, той това дава, онова дава, и един ден света ти вземе всичката сила, и казва: „Аз с тебе не мога да живея, дайте ми развод писмено“. Хайде навѫнка! Кое е това разводно писмо? — Смѫрта. Идеш при Бога, коленичиш, плачеш и казваш: „Сѫгреших Господи, аз не те познах, моля ти се, прости!“ Пуснат те навѫн, пак дойдеш на земята, пак се ожениш за света. И когато става вѫпрос: Трябва ли да се жени човек или не? — За света никога не се женете, абсолютно никога. Ако се жени някой, за Бога да се жени! Отворете Стария Завет, и ще намерите методите за женидбата — онази форма, онзи начин, по който трябва да се жени човек. Той разправя какви трябва да бѫдат учениците. Сега, ще вземете не тази профанната женидба, а вѫтрешната, онази свещена врѫзка, която свѫрзва човешкия ум, сѫрце и душа. Защото, щом приближим кѫм Бога, и слѫнцето на вашия живот ще се измени. Ние разбираме тия свещени врѫзки: да имаш вѫтре в душата си едно чувство, една мисѫл, да знаеш, че си свѫрзан с Господа Бога Твоего, сѫс сѫрцето си, с ума си, с душата си, сѫс силата си. По този начин ще постигнете всичко онова, което желаете. И аз желая вашето сѫрце, вашият ум, вашата душа, вашата сила да бѫдат свѫрзани. Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз сѫжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен, и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам преди осем хиляди години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие дѫржахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си — описвам историята им,— сега идете вѫв света, и аз искам да си издѫржите изпита. Изпити толкоз пѫти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излѫжете, но аз не се лѫжа, Отсега нататак не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит, и ако издѫржите изпита, ще мините в класа. Те още дѫржат изпита, и едва на половината сѫ го издѫржали. И аз ги следя, те мислят, че сѫ го издѫржали. Аз следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тѫй. Аз казвам: По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в школата, до като не издѫржите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато сѫ, като хора, братски си гугукат, но щом влезат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на десно, и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? — Двамата почнаха да вѫздишат. И единия почна да тѫрси света, и другия почна да тѫрси света. Сега, и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици, каква привилегия сѫ имали!“ Вие сте сѫщите ученици. Вие сте на сѫщото място. Няма по-хубаво нещо в света да намериш един твой другар, който в ума си да има сѫщото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си, другар, на който можеш да разчиташ при всички условия. Двамата да се дѫржите като една святиня. Този твой другар, всякога да бѫде готов да жертвува живота си за тебе, и ти да си готов да жертвуваш живота си за него. Няма нещо по благородно от това. И Христос казва: „Вие сте ми приятели“, т. е. приятели, които могат да жертвуват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвувате вашия живот заради мене, и ако аз не сѫм готов да жертвувам живота си заради вас, вѫпросѫт е свѫршен. Разбирате ли? Такѫв е Божествения закон. Като казвам „заради мене“, разбирам принципа. Ако вие заради вашият Учител, заради този велик Учител сте готови да жертвувате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученика. Когато туй проявено идва вѫв врѫзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този божествен живот, за да можем да познаем Бога, т. е. ще дойдем в сѫприкосновение, за до познаем Бога, и Бог да те познае, че и ти си като Него. Сега, аз не сѫм оставил този вѫпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какѫв е резултата. Как мислите, мога ли да ги сѫединя? (Отговарят: „можете“). Мога ли да ги разединя? (Отговарят: „можете“.) И едното и другото мога да направя. Когато има егоизѫм в сѫрцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сѫрцата на хората, аз ги сѫединявам. Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш.“ Светлината сѫединява и разединява. Кои разединява? — Мѫртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги сѫединяват. Мѫртвите тела се разкапват, а живите вѫзрастват. Разберете, че това е закон. В природата нищо не е произволно. Това е закон вѫтре в природата. Сега, като ви говоря символически, ще кажете: „Тия неща стават механически.“ Живи сме, будно е нашето сѫзнание, великата Божествена Любов действува, този велик Учител действува, и ще ни сѫедини. От нас ще станат едни отлични ученици. Сега, днес вие сте пред лицето на този велик Учител, вие още не сте Го виждали; вие още не сте виждали, каква трябва да бѫде формата на бѫдещия човек. Тази сутрин ви показах какви сѫ сегашните ученици, видяхте формата на главата, тя е доста хубава глава, знание има, но на тази глава липсва нещо. Знание има, но любов няма, тѫмнина има наоколо. Сега, обаче, има една друга картина, която, ако вие станете добри ученици, за идната година ще можете да видите, какѫв трябва да бѫде истинският ученик. „Ела и виж.“ И трябва да видите. Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето сѫзнание. И казва псалмопевеца: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бѫда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали пѫрвата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тѫй седи сега вѫпросѫт: „Я е той, я не е.“ Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но, като влезете в тази свещена аудитория — схващайте добре, в моят ум има сѫвсем друга мисѫл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят, и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тѫй слепи в душите си. Стига душите ви от туй говорене да се изменят, да влезат в по-висшите светове, да се подигнете, вие ще видите, че тази обстановка ще се видоизмени. Сега сте като корените, долу, криви, но ако корените излезат на листенца, ще видите, че обстановката ще се измени. В горното и долното положение има подобие. Между клонете и корените има известно подобие. Но турците казват: „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Казвам: Струва си човек да влезе в тази вѫтрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие ще чуете гласа на тази светлина, необятното сѫзнание да говори на вашето сѫзнание, на вашите ум, душа, сѫрце и дух, вие, като Павла, ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език.“ Павел, като бил на третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в телото ли бях, вѫн от тялото ли, не зная.“ Павел там иска да се покаже скромен, с такѫв един човек ще се похвали, че бил пренесен на третото небе. Третото небе — това е школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мѫдрост и се вѫодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание.“ И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа.“ Но, като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет.“ Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: „Ние благодарим на Бога, че пожертвувахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мѫдрост, тави велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици, и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тѫржествен.“ И ще разберете деня тѫржествен, да влезете в школата, да чуете, като Павла, онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на великия Учител вѫв вселената. Един е Той вѫв вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свѫрзва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем.“ Сега, вие сте при тази врата, да чуете да се отвори, но вѫн вдигате голяма гюрултия, голям шум. Кой вдига голям шум? — Децата ви вдигат голям шум, приятелите ви, мѫжа ви. Онези, които имат да взимат от вас, казват: „Чакай, кѫде отиваш, плати, имаш да плащаш.“ Всички вдигат шум. Вие се разплащате, развѫрзвате, и казвате: „Не можем вече, ще влизаме.“ Жена ти вика: „чакай.“ — Жено, с тебе е свѫршен вѫпроса, с тебе всичко свѫрших. Аз отивам, ела и ти, ако искаш.“ Дѫщерята вика: „Кѫде отиваш, татко?“ — „Ела с мене.“ — „Не мога.“ Като не можеш, аз отивам, имайте ме отречен.“ Тѫй, тѫй, свѫршва се, на ляво или на дясно. Ама какво да правим? — Ще оставиш мѫжа, жената, децата, приятеля, синовете, и ще кажеш: „Оставям ви.“ — „Защо ни оставяш?“ — „Не ви оставям, елате с мене.“ Сега и аз казвам на вас: Аз сѫм при вратата и влизам вѫтре, оставям ви. Много пѫти казвам: оставям ви! „Как?“ — Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея вѫв вашите глупости. Повече не мога да живея. Досега, аз ви обичах, аз живях с вас. Сега, вие, ако ме обичате, елате при мене, вратата сѫ отворени. Ще решите този вѫпрос. Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение, всичко туй ще се реши, знаете ли как? — Ще се образуват едни по-святи и идеални врѫзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил.“ Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие дѫржите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега, вие с едната рѫка дѫржите света, а с другата се дѫржите за Бога, та, като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете рѫката, с която дѫржите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас. И тѫй, вѫв вашето сѫзнание трябва да израсте тази велика мисѫл, да бѫдете смирени и решителни, да няма абсолютно никакво лицемерие, никаква лѫжа, никаква измама, никакѫв гняв, никаква умраза. Тия неща може да дойдат. Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се вѫорѫжите само с великата божествена Любов, с великата Мѫдрост, с великата Правда, Истина, Милосѫрдие, с Добродетелта, с великото дѫлготѫрпение и вѫздѫржание, и тогава ще бѫдете действително св. св. Кирил и Методи, св. Наум и св. Евгения. Сега св. Евгения, св. Наум, св. св. Кирил и Методи служат на хората само за пангаря. Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали с цел да придобием тези хора на своя страна. „Ти си способен, ти си отличен, ти си добѫр.“ Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дѫлбока мисѫл. Аз сѫм слушал, да кажем, един сѫкласник да свири, оставам доволен и казвам: „Действително, изслушах твоето свирене, останах доволен, ти ми достави едно удоволствие, хубаво свириш.“ Това е достатѫчно. Художник е, нарисувал е една картина, която прави добро впечатление, видоизменя моето сѫзнание. Кажете му: „Приятелю, оставам доволен от твоята картина, хубаво впечатление ми прави.“ „Кажи ми една дума, която да даде потик на моя живот.“ Казвам: „Оставам доволен.“ Думите и градят и сѫбарят. Всяка една дума, която изказваме, може да направи нещо. Ако аз кажа: От вас нищо не става, какво ще почувствувате? И ако аз кажа: Не, от вас ще излезе един отличен човек в доброто. Имате едни ум, заложени сѫ много дарби в него, способности, обработвайте го, имате добро сѫрце, обработвайте го. Та, всички трябва да се поощрявате. Това подразбира: „Молете се един за друг.“ Това подразбирам, че доброто, което е заложено в нас, този велик Учител ще го разработва, за да можем да се избавим от майя, както казват източните народи — да се освободим от измамата и заблужденията на черното братство. Питам ви сега: тия двамата св. св. Кирил и Методи, защо дойдоха в Бѫлгария? Те свѫрзаха бѫлгарския народ с небето. Нали те вѫзкрѫснаха? Хубаво, за тия ученици казват, че сѫ св. св. Кирил и Методи. Ако ги пратим в православната цѫрква, ще ги приемат ли? Не, вѫншната страна на вѫпроса — св. св. Кирил и Методи ще ги приемат ли там? Ако Христос днес дойде в света, ще Го приемат ли? Ако Божественото знание дойде днес вѫв света, вие може ли да го приемете? То е вѫпросѫт. Ако Любовта дойде вѫв своята пѫлнота, вие готови ли сте да я приемете? И понеже тази Любов иде вѫв света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви сѫбудя. Защото, този ден, като дойде, може да не ви сѫбудя и ще изгубите най-тѫржественото. Аз искам да ви сѫбудя, остава още половин час до изгрева. Сега блѫскам, дрѫнкам звѫнеца: ставайте всички! Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?“ Побутна някой, обѫрне се на ляво, побутна други — на десно, казвам му: ставай, ще закѫснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото — навѫн. Вие не сте опитали, как Учителя знае да изважда учениците си из леглото на вѫн. Който ученик остане вѫтре, като влеза, ще кажа? „Всички на крака, ще идем да посрещнем слѫнцето!“ Затуй, през цялата година, ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане, и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бѫдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане вѫв света? „Всички няма да умрем“, казва апостол Павел, „но всички ще се изменим“. Да оставим нещо и за утре, нали? Не можем да желаем по-хубаво време. Сега, Белите Братя се радват отгоре, те тѫржествуват, те се радват, поздравляват ви. С тях сме, и те сѫ с нас. Аз когато дойдох в Тѫрново за поправка на някои работи, и трябваше внезапно да се вѫрна в София, изненадах приятелите си, как така изведнѫж трѫгвам. Взимам шапката си, срещам шестима души войници, вѫорѫжени, с пушки на раменете си. Тримата дѫржат пушките на рамо, боево, а тримата, така надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах“, и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием“, т. е. от Бялото Братство имаше духове, и те казваха: „Ние, от Бялото Братство отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бѫде наша“. Те отиваха от изток кѫм запад. Това е символ. Казвам: на добѫр час, на добѫр пѫт. Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Тѫрново, но ние на време ще бѫдем там, ще видите какво можем да направим“. Сега, те приготовляват друго сражение, пак ще видите какво ще направят, те сѫ в сила да сторят всичко. (Запитват: „Какво ще направят?“) Това е множество, ще го видите през годината. Ще видите, трябва да се отворят очите ви, но като се отворят, тогава. А сега, да бѫдете смели и решителни, без страх и без тѫмнина, абсолютно без никакво изкривено разбиране. Искам на всички от вас крепост на душата ви, да обичате Истината, да не стѫписвате. Дойдете до Истината, да сте готови за всички жертви. Истината — не обикновената истина, аз не говоря за обикновени работи — а за тази Истина, която носи свобода на човешкият ум и човешкото сѫрце вѫв всяко направление. Искам всичко между нас да става по закона на Любовта. Тази година можем да направим много неща заради вас. Ако вие ме слушате, мога да уредя всички ваши недоразумения, всички ваши работи може да се изгладят по най-естествен начин. Ако ме слушате, в името на Божествената Мѫдрост, в името на Божествената Истина, всичко мога да уредя, но само да ме слушате. Тази сутрин аз ви пожелах тази Любов да се всели в сѫрцата ви, Божествената Мѫдрост в умовете ви, Божествената Истина в душите ви, но тази Истина не само да се всели в душите ви, а да ви направи свободни; не само да ви направи свободни, но да внесе светлина и знание в умовете ви; Любовта не само да се всели в сѫрцата ви, но да внесе чистота и сила в сѫрцата ви. Туй пожелавам на всинца ви. Още ви пожелах моето Благословение и Божия Мир да бѫде с вас. Да отидем да работим всички заедно за успеха на Царството Божие на земята, и да видим последното сражение и разгрома на цялата черна ложа, да видим пардесютата хоризонтално обѫрнати, всичко туй да изчезне в един ден, и цялото бойно сражение да остане наше. Тогава, да изпеем новата песен Fir für fen tau bi aumen! Всички произнесохме три пѫти формулите: Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов. Няма Мѫдрост, като проявената Божия Мѫдрост, само проявената Божия Мѫдрост е Мѫдрост. Няма Истина, като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина. Отче наш.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 8½ — 12½ ч. с. В Горницата. От 8½ ч. с. братята и сестрите по отделно на групи от по 60 души вѫв всяка група, влизаха в горницата, гдето престояваха па 10 минути. Учителя говори на всички. Мотото за през цялата година, и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в школата: Ще се стремите да придобиете Истината в душите си, светлина в умовете си, чистота в сѫрцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сѫрцата си. Гледайте да сѫграждате вѫрху трите основи: Любовта да вземе надмощие в сѫрцата ви, Мѫдроста — в умовете ви и духовете ви и Истината — в душите ви. Тази картина показва вашето сегашно сѫстояние (пентограмата). Вие сте всички в тѫмнина. Целия фон е тѫмнина. Вие излизате от тѫмнината, не сте още в светлината. Туй е тѫмнината, в която всички се движат. Това сѫ двата пѫтя, през които хората влизат. Този е третия пѫт (на десно) — пѫтя кѫм сѫвѫршенството, той е новата епоха, новия живот. А тази глава показва сегашното сѫстояние на хората, на учениците, които следват. Туй е пѫтя. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата с зеления цвет — това е материалния свят — Любовта с розовия цвят — това е астралния свят — а в по-висшите му проявления, той се губи, душата се губи в полето на Нирвана, Истината — сѫс синия цвят, или висшето ментално поле, и Мѫдроста — с жѫлтия цвят. Добродетелта — белия цвят, Правдата — зеления, Любовта — розовия, Мѫдроста — жѫлтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. Сега, мислете, че като влезете в школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гѫрмотевици. Да знаете, че тия неща сѫ необходими за проветряне на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цѫвтят цветовете. Когато всичко повидимому е в ред, не се радвайте на това сѫстояние. Ще бѫдете духом бодри, весели и свободни, и ще се стараете да работите с любов. Това ще учите през цялата година. Ние ще се стараем да дадем всички упѫтвания, и които сѫ способни, на всеки според способността му. На всички ще дадем еднакви условия, и който може, да използува. Ще учите. Сега ще се обѫрнете в една тайна молитва, жежка молитва кѫм невидимия свят кѫм Бога на Любовта, да помолите да дойде Неговата Любов, Мѫдрост и Истина — Любовта Му — в сѫрцата, Мѫдроста — в умовете и Истината — в душите. Сега, пожелавам на всинца ви Любовта да бѫде в сѫрцата ви! Моето благословение да бѫде на всички ви. Идете си сега с мир!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Сряда 23 август 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. (Като четете тази молитва, не бѫрзайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Сѫсредоточете се, за да може смисѫла на тези думи да се разкрие в сѫрцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техния вѫтрешен смисѫл). 2. Да прочетем следното изречение три пѫти: Духѫт Божий, Духѫт на вечноста. Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с любовта. При изговарянето на туй изречение се поставят рѫцете в следните положения: двете рѫце наклонено дигнати нагоре, после в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после на гѫрдите. 3. Да изпеем три пѫти: Firfürfen tau bi aumen. 4. Благославяй, душе моя, Господа. При пението рѫцете се поставяха в следните положения: нагоре (отвѫсно), на челото, на гѫрдите, на устата, нагоре, на гѫрдите, нагоре, на устата, нагоре, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално. 5. Да произнесем следните думи гласно: Да дойде (3 пѫти) рѫцете нагоре. Духѫт (3 пѫти) рѫцете нагоре. Божий (1 пѫт) рѫцете нагоре. Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Да очисти (1 пѫт) рѫцете вѫрху лицето. Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Пѫтя ни (3 пѫти) рѫцете успоредно напред. Пѫтя на Духѫт на Истината (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Да отстрани (3 пѫти) рѫцете като че отстраняват нещо отпред настрани. Всичките ни недоразумения (3 пѫти) спущане на рѫцете отгоре и настрани с широк замах. Да се всели (3 пѫти) рѫцете отстрани кѫм гѫрдите, каточе нещо се влага. Да живее (3 пѫти) сѫщото движение. В нас (3 пѫти)„„ Да сме благи, (3 пѫти) движение отпред кѫм гѫрдите. Както е Той благ (3 пѫти) сѫщото движение. Да просветнат лицата ни с Божията светлина (3 пѫти) рѫцете нагоре, вѫрху очите, хоризонтално, на челото, до устата, хоризонтално. Да сме носители (3 пѫти) рѫцете отпред, вѫв вид на крѫг надолу, като че се взема нещо и нагоре. На Неговата (3 пѫти) сѫщото движение. Сѫвѫршенна Любов (3 пѫти) сѫщото движение. Любовта, дето Бог живее (3 пѫти) сѫщото движение и рѫцете спират горе. Дето мир царува (3 пѫти) сѫщото движение. И радост пѫлни сѫрцата ни (3 пѫти) сѫщото движение. Да дойде Духѫт Божий. Да очисти пѫтя ни. Пѫтя на Духѫт на Истината. Да отстрани всичките ни недоразумения. Да се всели, да живее в нас. Да сме благи, както е Той благ. Да просветнат лицата ни с Божията светлина. Да сме носители на Неговата сѫвѫршенна Любов. Любовта, дето Бог живее. Дето мир царува. И радост пѫлни сѫрцата ни. Духѫт Божий (с пение). Духѫт на вѫчноста Духѫт пресвяти (рѫцете нагоре). Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите), Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите). Духѫт пресвяти (рѫцете хоризонтално). Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите). Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите). Духѫт благи (3 пѫти) рѫцете на гѫрдите). * Седнала всички, Учителя започна да ни учи мелодията на „Духѫт Божи“. В произнасяне на думата, се вижда где е вашето сѫрце, и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатаците на хората. Не се произнася лесно една дума! Тия сѫ все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вѫтре, това сѫ символи, магически формули, за да се повдигате. Сега, нали някой пѫт имате някое хубаво настроение, и някой ви кресне изведнаж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви, и сега не знаете закона, как да я нагласите. Трябва да знаете закона как да се нагласявате. Силно казано нещо, разваля настроението, и трябва да се мине час, два докато се тонирате, а вие трябва да знаете веднага как да се тонирате. В школата, вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисѫл тѫй, да се подхлѫзне езика ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш, и сѫзнанието ви всякога трябва да бѫде будно. Там, дето писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли от ума ви, никакви гнили чувства от сѫрцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сѫрцето си, где е нашата воля? За какво ще ни послужи учението ми? Ако безразборно всичко може да мине през ума ни, ако безразборно всичко може да мине през сѫрцето ни, знаете ли на какво ще мязаме? Ще употребя една формула, която не е хубаво сега да кажа, ще замязаме на ония лакоми животни, които всичко ядат. Не, не, ще ядем само онова, което е здравословно, нищо повече. В стомаха само ябѫлчици, крушици, сливици, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. Сѫщия закон е и по отношение на мислите. Такива, подобни мисли, трябва и в ума ни да минават. Пак ви говоря, туй е за школата вѫтре. Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духѫт Божий, Духѫт на вечноста, Който пѫлни сѫрцата ни с Любовта, подвижи сега моят ум, да каже Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсѫтствува светлина, има горчевини, всички неща сѫ кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благоста е емблема, тя показва присѫтствието на Божията светлина. И тѫй, между вѫншното проявление на природата — светлината, щом изговорите думата „светлина“, чувствувате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега, ние говорим за светлината, тази вѫтрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? — За този Дух, който идва. За Духѫт Божий, за Духѫт на вечноста, Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с Любов. Всички да изговорим: Подвижи сега нашия ум да кажем Твоята светлина. Вѫрху вас има много да се работи, вѫрху всинца. Някои от вас сте целини, тѫй че трябва да впрегнем 5 — 6 чифта волове, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане. А някои сте келемета — хубаво място, изложено на слѫнце — то иска торене, хубаво грозде може да стане. Тѫй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дѫлбоко своето вѫтрешно естество, какво е вложено вѫтре вѫв вас, и какво може да стане от вас. Сега, аз искам да внеса вѫв вас тази нова мисѫл на новия живот — като видите небето, да виждате лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате. То е лицето на нашия Баща. Радостен е днес. И Той се весели. Защо? — Защото вѫв вашето сѫзнание има желание, вие сте готови да приемете Любовта. И Той казва: „Децата сѫ днес добре,“ и като сѫ добре, Той се весели. Сега у вас може да има философия да кажете: „Какво сѫотношение може да има туй небе с нас, с настроението ни? — Има. Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите рѫката ми свита на юмрук, но ако лицето ми е намрѫщено, рѫката ми ще бѫде свита на юмрук. Да кажем че аз имам едно перде пред лицето си, и ви покажа само юмрука си през него, от юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето сѫстояние. Туй е закон на сѫотношение. Тогава ще имаме едно изкривяване на челюстите, на очите, мускулите ще бѫдат свити и юмрука насочен. Всички ще се стараете да вѫзприемете тази вѫтрешна красота. В ходенето ще бѫдете спретнати, няма да ходите тѫй, като някоя гимия, няма и като някоя селска кола, тѫй, „трак-трак“, че като скача, от 2 клм. се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя вече.“ Колата трябва да има пружини, или най-малко, пѫтя трябва да е гладѫк. Това друсане се дѫлжи на този негладѫк пѫт: има камѫчета, трапчинки. Щом сме навѫсени, това показва, че пѫтя ни не е гладѫк, и колата ни е без пружини, вследствие на това има дисхармония. Как ще го поправим? — Ще отмахнем всички камѫни, пѫтя трябва да бѫде гладѫк като стѫкло, и колата да има пружини — движението ще става правилно. Сега, запример, личните чувства сѫ една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина, и когато тази пружина не е развалена, работите вѫрвят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то вѫрви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превѫрне в самоуважение, човек вѫрви с достойнство, той се обрѫща с уважение кѫм хората, внимателен е кѫм себе си, кѫм хората, какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори каквото му попадне, той е, както казват бѫлгарите „цапнат.“ Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова за тебе. Това не е философия. За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам, но за правите, ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш. Та, учениците, които влизат, аз бих желал, пѫрвите от тях, които узреят, тѫй да започнат, да бѫдат образец, да бѫдат за пример. И този пример да бѫде тѫй естествен, че да няма вмѫкнато нищо изкуствено. В сѫвремената музика всеки инструмент: пиано, цигулка, китара, си има начин, форма, чрез който може да се свири. Свиреца на пиано ще се сѫобрази според методите, по които се свири на пиано, свиреца на китара, — според методите на китарата, свиреца на цигулка — сѫщо, свиреца на кавал — сѫщо. Всеки инструмент си има свой начин. Сега, при говоренето и чувствуването в духовният и чувствения свят си тима начини и методи как да се говори и постѫпва. Всичко туй сѫществува, но понеже сме изгубили това Божествено изкуство, казваме: „Може и по друг начин“. А, не може по друг начин. Отсега нататак нещата могат само по божественому. Ние ще ходим само по божественому. Казват: „По човешки“. Не, то мина вече, по божественому ще ходим, по Божественому ще говорим, по божественому ще се поздравляваме, по божественому ще се обичаме. По човешки ние го знаем, ние го направихме вече. Сега, по божественому! Божествено ще любиш, божествено ще говориш, божествено ще мислиш и т. н. Туй е за учениците, сега разбрахме се вече. Ще кажете вие: „Дали сѫм аз ученик?“ Това е старата школа, това е стар метод. Дали сѫм ученик! То значи: сѫбудиш се, и не знаеш дали си ти или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита: „Аз ученик ли сѫм? По какво се отличава ученика? Иска да се учи. Желание, непреодолимо желание да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание, ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш — не си. Непреодолимо вѫтрешно желание, копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? То е, значи, онзи човек, който преброжда 99 извори, тѫрси, за да, намери онзи, хубавия извор, той е жаден човек и не си щади труда. Сега, вѫв вашия ум е залегнала една идея, тя е следующата: „Аз не мога това“. Защо? — „Моето обществено положение, което имам, не ми позволява това, знанията, които сѫм придобил, аз сѫм свѫршил науки, не ми позволяват“. Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора! А че невидимия свят не дава 5 пари за нашето положение! И цар да е, и учен, и богат, и който и да е от висше положение, сваля го, простира го на земята и го осмѫрдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е осмѫрдял!“ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се осмѫрдят. Учители, свещеници, майки, бащи — всички ги простират на земята — смѫрдят. Тия майки не сѫ майки. Всичко туй, което смѫрди, е една квадратна лѫжа. Туй, което смѫрди, то е само приготовление за хубавото, за бѫдещето, което иде. Сегашните майки показват, че те отварят пѫтя на бѫдещите майки. Сега на земята няма майки, т. е. има ги, но те все смѫрдят. Ако има майки, те трябва да бѫдат от новата епоха, майка, в сѫрцето на която е запален свещеният огѫн. И тази майка тогава каква ще бѫде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смѫрдим. Когото и да е от вас, сега, аз в 5 минути мога да накарам да смѫрди. И смѫрди той! Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в сѫзнанието ни, да почувствуваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават вѫв вас? И от невидимия свят, напредналите братя се интересуват от нас. Понеже нашия живот е свѫрзан с техният. И техния живот се гради вѫрху нашия живот. Хората за невидимия свят, За напредналите духове, сѫ като една нива. Те някой пѫт ще дойдат сѫс своите рала, и искате, не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие, имате една нива, и иска, не иска, взимате ралото и хайде, разоравате я. „Какво става“, ще рекат тези бубулечици и тревички, „какво е това землетресение, какви преобразования?“ Ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, дигайте се!“ Така и ние представляваме за невидимия свят една целина. Като погледнат казват: „Еди коя нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем“, и вие ще се подчините на тези нареждания; блаженни сте, ако дадете нещо. Ще дадете, ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние сѫздаваме условия за по-напред нали духове, които ще работят. Сега, аз искам да внеса вѫв вас мисѫлта, да не се боите, че като се изхвѫрли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не сѫ запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвѫрлим всичко?“ Е, добре ако тебе сѫ те хранили с мухлясал хлеб с години, и стомах ти е отслабнал, ако сѫ те хранили години сѫс вмирисани патици, и устата ти почнали да миришат, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ Но с какво ще се храним? Ако този мухлясалия хляб се замени с най-хубавия топѫл хляб, сега излязал от пещта, вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: Кое е по хубаво, какво ще предпочетете? Ние казваме: „Остави това тук!“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите вѫпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала, това е труда на хиляди поколения, сѫбран. Труд! Сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много сѫщества, които сѫ оставили този чернозем — храна — който сега хората използуват. Ние можем да използуваме само нашия труд. Божествения морал е такѫв: ние можем да използуваме само нашия труд. Затуй писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, утрудените, понеже работят. И сѫвременните хора, които се занимават с динамическите сили, могат всякога една сила да я преврѫщат. Горението, запример, може да е слабо, а може и да е силно. Вземете обикновенния газ, когато става непѫлно горение, усеща се миризма, отделят се сажди, кадеж. Този газ може да се превѫрне, и горението да бѫде по-силно. Та сега, и ние у нас ще усилим горението. Според силата на любовта, такѫв е и живота. Каквато е любовта, такѫв е и живота на човека. Сега, да допуснем, че сте в едно общество, гдето всички хора сѫ неврастеници, хора, които имат идеи, планове, но капитали нямат — липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния човек липсва нещо, на жадния — сѫщо. Да кажем, че се намирате между тия неврастеници, трябва да се пазите от тях, защото всяка дума ги предизвиква. У тия неврастеници слухѫт им е толкова чувствителен, тяхното астрално тело е толкова чувствително развито, че ако кажете някоя дума, те изведнаж могат да реагират. Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлѫст вол, ще си турите рѫката вѫрху него, и като си дѫржите рѫката тѫй 4 — 5 — 10 минути, веднага вашето неразположение, вашето вѫзбудено сѫстояние ще изчезне. Този вол ще каже: „Бѫди, братко, по тѫрпелив, няма какво да се смущаваш, бѫди малко по-разположен, не се смущавай, аз не се смущавам, за нищо не мисля, затуй сѫм спокоен.“ Но да не отидете при вол, който едва се дѫржи на краката си, сух, а — при вол, който е орал на нивата, изхранен, и като си туриш рѫката на гѫрба му, той си дига опашката, казва: „Добре дошел, приятно ми е, може да си дѫржиш тѫй рѫката.“ А онзи вол, който бяга, не стой при него. При изхранения вол, тури си рѫката, помилвай го, поглади го, той ще се обѫрне, ще те погледне, и след туй ще му кажеш: „Много ти благодаря, ти ми даде един много добѫр урок, благодаря ти.“ Може някой от учениците, когато е разтревожен, да направи този пѫрви опит. Когато е много неразположен, и не може лесно да му мине, нека отиде при такѫв един вол. Туй е за лекуване. Като направите този опит три-четири пѫти, ще ви мине. Тѫй че, като излезете някѫде на разходка, ще намерите един такѫв вол, но не от тези, които бягат. То е лекуване. После, ако искате да добиете хладнокрѫвие, да бѫдете хладнокрѫвни, ще хванете някоя жива змия, и ще прокарате рѫката, си по телото ѝ, ще хванете змията за главата и ще прекарате рѫката си по дѫлжината на телото ѝ до опашката. Туй е вѫпрос за хладнокрѫвие. Ето, сега, сѫрцето ви трепери вече. Змията е много хладнокрѫвна. Тя, като хване жабата, вземе си я, и от нищо не се смущава. В змията има всичкото спокойствие и хладнокрѫвие. Питат: Как да я хванем? Аз ще ви кажа: Ще вземете един чатал, ще натиснете главата ѝ, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете. Много пѫти змиите си страдат заради онези интелектуални змии: тях знаят. Щом видим днес змия, казваме: „А, змия!“ То ни най-малко не показва, че тя е лоша. 6. Гимнастически упражнения. Задачата на упражненията е, ума да присѫтствува. Там е силата.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Изпитвайте писанията! „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Йоан 5:39. Ще взема 39 стих от 5-та глава от Евангелието на Иоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Този стих може да се вземе и в тесен и в широк смисѫл. В тесен смисѫл може да се вземе, каквото сѫ писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирвал този стих, в Неговия ум е имало широка идея. „Изпитвайте писанията“ — всичко онова, което Бог е написал в разумния свят, свидетелствува за мене. Изпитвайте това, което е написано. Вѫв света има едно изпитване, което се налага. Запример: готвачката трябва да изпита храната, дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб, и го е турила вѫв фурната, трябва да опита дали се е опекѫл. Когато една работа се свѫрши, опитва се дали е свѫршена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, трябва да изпитваме дали нещата сѫ верни, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тѫнки чувства, сензитивност, може да се пренесете вѫв времето на Христа, вѫв времето на пророците, и, понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях, и да се научите, какво сѫ искали да кажат. Сега те сѫ по-напреднали, тяхното сѫзнание се е разширило и ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тѫй рекѫл пророка“. Но от тогава досега колко води сѫ изтекли! Ако дойде Христос ще каже: „Изпитвайте писанията, какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук на земята, но и горе на небето, и ангелите, и светиите, всички пишат. Затуй се препорѫчва на всинца ви да имате един буден ум, да изпитвате писанията. Запример, ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта, да я проучавате, като сила вѫв всичките нейни форми, в каквито се проявява, в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мѫдроста в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, сѫщо велики резултати щяхте да добиете. Това сѫ велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. Христос казва: „Изпитвайте писанията, те сѫ които свидетелствуват заради мене“. За кого свидетелствуват? Всичко туй свидетелствува за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици. Представете си един болен ученик, боли го крак, зѫб, стомах, как ще учи той? Следователно, ученика трябва да бѫде здрав, у него умѫт и сѫрцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вѫтре в школата, следва, че всички трябва да бѫдете здрави. Всеки ученик трябва да бѫде здрав! Сега, запример, нашите противници, или по-право, вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре, и те сѫ като нас, карат се“. Насочват мисѫлта си и гледаш... един ден вие се скарвате. Казват: „И те се спорят помежду си, и те не знаят истината“. И вие започвате да спорите, кой от вае знае истината? Най-пѫрво, ние трябва да се освободим от хорските мисли отвѫнка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. Затова, всеки един ученик трябва да се постарае да го добие. Това е само едно твѫрдение. И ние в школата ще ви дадем методи. Тия методи сѫ тѫй прости, че като ви се дадат, вие се усѫмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите, и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Сега, понеже утре ще бѫде ден за школата, аз бих желал, всички онези от вас, които имат някакви сѫмнения, да си изповядат сѫмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото, знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега е гѫста, и те се дѫржат с нас заедно, но утре ще разредим средата, и понеже сѫ тежки, ще паднат на дѫното. Ние ще им кажем начин, как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоритически. Знаете ли каква среда представлява Бѫлгария? Знаете ли каква среда представлява бѫлгарското духовенство? Сега, например, вие мислите, че ние ще ги набрулим вѫв вестниците, ще си измѫкнем ножа. То е лесно да измѫкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например, аз ще ви вѫорѫжа. Ние имаме мечове, изковани в огѫня на Любовта, после полировани в огнището на Мѫдроста, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне, като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да цѫрка. Казва се в Словото Божие: „Турете меча на Духа!“ Той е ужасен. Знаете ли какѫв мач е той? Той е такѫв силен меч, че не само укротява, но който веднаж е прободен с него, не чака, или се предава, или, както казват турците: „Табанà кувет“ — бяга. Но тази е вѫтрешната страна. Мене ще ми бѫде приятно да установим вѫтре в школата един ред, да представлявате един образец, та, който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на природата, и можем да турим вѫв света ред и порядѫк. Аз ще позная моите честни ученици, ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Пѫрво ще видя дали сте честни — с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба сѫс злато, и ще му кажа: Ще занесеш тази торба в еди-кой си град. Ако той офейка с торбата, вѫпросѫт е решен вече. Другиму ще дадем някоя кѫща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество, и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какѫв е този ученик. И ако на някой от учениците поверим един дял да го рѫководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори пѫт, ще ги питаме: Ти не си ли този, който взе торбата? — Да. — Сѫс здраве си вѫрви! На другия: Ти ли беше този, който усвои кѫщата? Имайте пред вид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че си честен, почтен. Вярвам вѫв всичко това, но торбата кѫде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но кѫде е любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези сѫ на физическото поле. На торбата, на кѫщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за добро, добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“, ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После, ще изпитваме някои от учениците на специалния клас. Запример, ще му дадем някаква работа, някакѫв труд за цял месец, и ще му кажем: Ще знаеш, ако работиш добре, ще ядеш, ако не работиш, нищо няма да ядеш. После, ще му кажем да направи сѫщото за една година. Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден, и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик, и ще ти турим шест. Ако за ½ година си намерил работа, ще ти турим четири, ако ¼ от годината си работил, ще ти турим три, ако си работил само 1 — 2 дни, ще ти турим единица. Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим прѫв министѫр в Бѫлгария, после ще го смѫкнем отгоре, и ще накараме целия бѫлгарски народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави, и ако си издѫржи изпита, шест ще му турим; ако не го издѫржи, ще накараме бѫлгарския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продѫлжение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издѫржат добре изпита си, тогава ще им се повери... Знаете ли какво ще ви се повери? — Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той вѫв вас, че каквото ви каже, няма да развалите славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мѫдроста, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпѫлните всичко тѫй, и то абсолютно тѫй, че всичко да бѫде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, вѫв волята ви, и тогава всичко ще дойде, всичко е вѫзможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички — млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена, и пред никакви мѫчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“. Младото като не се помрѫдне, старото няма да стане, и старото, като не се помрѫдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал“. Ами че, това сѫ най-великите истини, които сѫм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата любов, каква е вашата мѫдрост, истина, правда, добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи, ще гледате дали вѫв вашия дух, вѫв вашата душа, вѫв вашия ум, вѫв вашето сѫрце, царуват тия велики Божествени добродетели. То е силата; а знания, растене, сѫвѫршенство, то е вѫпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е вѫзможно. Та сега, за през цялата година ще турим една формула, да си помагате. Които сѫ слаби, ще ги направим герои. Казвате: „Слаб човек герой може ли да стане?“ — Много лесно може да стане. Вземете един сѫвременен неврастеник, страх го е от студено. Хвѫрлете го в студена вода, след като се окваси, няма да има страх вече. След като се окваси, не само че не му е страшно, но почва да му става и приятно. На всеки един от вас, когато се страхува — един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се окваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа запример, някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво, и тогава, като минете тѫй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение“. След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблеста да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо-благородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бѫдем всички високо интелигентни и да се стремим кѫм сѫвѫршенство. Всеки ученик от класа, който се стреми кѫм сѫвѫршенство, и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше сѫдействие. В школата вие ще се научите на различни методи. Не само ще се учите, но едновременно ще бѫде и теория и опит, всичко ще вѫрви паралелно. Запример, искате да премахнете някой ваш недѫг, нали? Да допуснем, че си страхлив. Е, кои сѫ причините на страха? Може би, когато вие сте били заченати, майка ви да се е оплашила от някоя котка, и тя да е станала причина да се яви у вас страх. Следователно, вие постоянно ще се плашите от котка. Ще се плашите не само от котка, но и от всички други животни, които се плашат от котка. Запример, има хора, които много се плашат от мишки. Някои пѫк се плашат от паяк, пиявица и др. От тия малки работи се плашат. Ние трябва да знаем закона, да се повѫрнем назад, да изправим погрешките си, да не се плашим от котка. И действително, уплашването от котка има значение: котката упражнява лошо влияние. Сега, с това не казвам, че като се вѫрнете в кѫщи да изпѫдите всички котки. При известни случаи котките сѫ ужасни. В даден момент, когато тя изплаши една бременна жена, влиянията ѝ сѫ лоши. И всякога, когато една бременна жена се оплаши или от котка, или от змия, или от паяк, пиявица, или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила. И тѫй, гледайте как да изкорените този страх, който се увеличава у човека. Ще се стараете тогава, да се приближавате до котка, или до всичко онова, от което се боите. Ще се доближите да го пипнете. Ако е змия, например, най-пѫрво ще се стараете да я гладите отдалеч, после ще я пипнете по-спокойно. Ако е умряла, ще я вземете, ще прекарате рѫцете си през цялото ѝ тело, и ще се ободрите. След туй, зимно време, като намерите някоя змия, ще я прекарате през рѫцете си, и после, като вземе да мѫрда, ще я хвѫрлите, тѫй ще правите, до като страха изчезне. Щом излезе страха от вас, вие на половина сте решили тази задача. Та, казвам сега методите. Туй е само един метод, а не че всинца ще ходите да гоните змии, да ги хващате. Това ще бѫде задача, може би, за едни от учениците — да ловят змии. На други може да се падне случай да имат работа с мечки, с малки мечки и т. н. Христос казва: „Изпитвайте писанията“. Тази велика книга в природата трябва да се изпита. Написаните формули, както растенията, камѫните, животните, това е една написана книга, и ние трябва да проучаваме великите сили, които сѫ скрити, заложени в природата, и за какво можем да употребим в даден случай тия сили. Ще разберете един велик закон, че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш. Например, имаш неразположение кѫм свой приятел, ти вече си на половина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им вѫрви, никому не вѫрви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в школата, никакви недоразумения! Излезете ли вѫнка, можете, позволявам това, колкото искате можете да се налагате. И ако някой иска да се бие, казвам: Можем да ви освободим за няколко месеца се да биете, и като се вѫрнете сѫс счупени глави, носове ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме. Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега, туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля. Като влезете в тази окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия вѫзвишени светове, и ни покажи какво има скрито там.“ Може. Е, после за страхливите има и друг начин за лекуване. Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3 — 4 клм. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите. След като слезе и ни опише какво е преживял, ще го питаме иска ли втори пѫт да се качи. Ако иска, значи станал е много срѫчен, смел. То е достатѫчно изпитание, на аероплан отгоре. Но да не мислите, че това е за старите; не, това е за специалната школа, то е за младите юнаци, то е за най-младите ученици, които сѫ силни и крепки. За по-напредналите други изпити ще има. Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бѫдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бѫдем срѫчни и способни за всичко. В нашата школа ще застѫпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застѫпим, и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дѫрводелци ще имаме, тѫй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвѫн да ни работи. Някой брат няма кѫща, хайде няколко други братя ще се заемат, в 2 — 3 недели ще му направят кѫща с 2 — 3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камѫни, тухли, пясѫк, всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз прѫв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи кѫща, как се работи, дѫрводелство, всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да вѫрши работата си. Запример, следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча или не? Всеки трябва като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тѫкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо? — Защото не ми се искаше да работя. И по такѫв начин ние ще сѫкратим труда на 3 — 4 часа дневно. Ако всички работим по 3 — 4 часа физически труд на ден, нашия труд много нещо ще ни даде. При такѫв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега запример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара-Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякѫде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се сѫздава една комуна, трябва да се комунизира труда, а не капитала. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран — готовото лесна се изяда. Тук, миналата година, аз заедно с още трима души свѫршихме един канал — копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2 — 3 часа на ден. Той едва след 3 — 4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той, като вземе мотиката, изведнаж забѫрза, забѫрза, и не се минава половин час гледаш го, оставил мотиката настрана, почива. После пак я вземе, бѫрза, бѫрза. Не бѫрзай, най-накрая бѫрзай! Ще изпрахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бѫрзане, полека ще започнеш. Затуй казвам: С микроскопически опити започнете! Най-пѫрво образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене, и аз ще видя, дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачват, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пѫк ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тѫй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тѫй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега, туй е само един опит, не да сѫбираме пари, но да се научим на един честен труд, труд с любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от любов, и от пѫрвия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази, радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини, това е една велика сила. И тѫй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от любов и за любов. Разбирате ли всички? Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дѫлг. Ще го питаме: Ти заплати ли дѫлга си? Не. Нищо, ние знаем, че ти си задигнал торбата и нищо повече. Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа а не я свѫрши, ние ще свѫршим работата ѝ, и ще напишем в книгата, че дала обещание, и не го е издѫржала. За през цялата година ще направим един списѫк, и ще бележим кой не си плаща дѫлга, не си свѫршва работата. Обещал някѫде, а не свѫршил работата. Аз ще я свѫрша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един пѫт, ще му кажем да чака. Ще му кажа: Аз не разполагам с време, за да ти свѫрша работата. Сега, вѫв всинца ви ще има туй добро желание да работите. Ще турим като идея в ума си да работим, и ще работим разумно. В тази школа всекиму е определена работата от невидимия свят. И тѫй, ясно е: за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? — Този вѫтрешен закон. Онази кокошка, която и от сянката си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна. Кой я прави смела? — Този вѫтрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вѫтре в себе си, че има пилци. Следователно, какво ни дава идеята на човек, който се страхува? Той е кокошка без пилци. Имаш ли идея, ти си без страх. Следователно, законѫт е верен. За да изчезне страха, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божия Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни, и ще намерим, че туй благо, което тѫрсим, то е вѫтре вѫв нас. Сега, аз трябва да ви убедя вече, макар че от толкова години говоря все за едно и сѫщо нещо, трябва да ви убедя, че няма по-велика сила от Любовта. И едва сега вие казвате, че тѫй, както казва Учителя, тѫй е. Казвате: „Ние още от Любовта не сме видели нищо.“ Но най-великата сила в света, това е сѫзнателната любов, и когато тя влезе в човека, в него се развиват потайни сили, за които човешката душа копнее. Не любов, която смущава, но любов, която разширява. Когато тази любов влезе в сѫрцето на поета, как гладко вѫрви перото му; когато тази любов влезе в списателя, как лесно, в един час, си развива темите; когато тази любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко вѫрви тѫй експедитивно. Но когато тази любов изчезне, всичко вѫрви тѫй хлабаво. Любовта има своя идея. Трябва да сме експедитивни. Когато любовта влезе у някого, искаш нещо веднага става. Бѫрзо, кажеш и става. Вземеш пари на заем, виж, веднага ги врѫщаш. Нямаш любов, казваш: туй стана, онуй стана, децата, майката виновни — няма я любовта. Взел пари на заем, за една минута ги намира, а за врѫщане го няма. Не, не, любов нямаш. И който взема и който дава, изгубили любовта си. Та, пѫрвото нещо, което искам от вас учениците на тази окултна школа, е всички да се сдобиете с тази любов. Тя е вѫв вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствувате тѫй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само ума ви, но и сѫрцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този вѫншен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. Я ми кажете, ако аз пратя свещениците, те ще изопачат всичко. Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля да ви пратя, аз казвам: Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично, значи без ограничение. В нашето Бяло Братство принципѫт е: Само за Бога можем да работим, и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип, и той трябва да легне вѫтре в нас. Само Бог е сѫвѫршен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сѫрце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на земята. И само Него можем да намерим тук на земята и горе на небето. Следователно, само Нему можем да вѫздадем чест и поклонение и хваление и никому другиму. Само този принцип — Бог на Любовта — трябва да легне като основа, правило в душата ви. Него ще намерите и на земята и на небето, и Той като ви проговори, ада веднага става рай. Ако не ви проговори, рая става ад. Такѫв е дѫлбокия закон. Вие, като имате най-добро разположение, като се махне любовта, изпитвали сте какѫв ад настава, каква тяжест, какво безсмислие. Дойде ли любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко сѫм радостен!“ — Готов си да служиш. Махне ли се любовта, всичко изчезва. Като имаме тази опитност, пѫрво ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, който живее в нас, да не нарушаваме този мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този печат, с който е запечатана тази книга. После, ще се стараете, вие учениците, да имате взаимно уважение и почитание. Като се срещнете сега, как ще се поздравлявате? — Няма Любов, като Божията Любов. Като ти каже брат ти: Няма Любов, като Божията Любов, ти ще му кажеш: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Тогава брат ти ще ти каже: Само Божията Любов е Любов. Ти ще му кажеш: Само в моята любов ти ще ме познаш. Понеже виждам, че туй е малко дисхармонично за вас, ще изменя, ще направя друг превод. Казва ти: Няма Любов като Божията Любов. Отговарят: Само в проявената Божия Любов ти ще ме познаеш. Туй ще бѫде за една година. Учениците тѫй ще се поздравляват. Пѫрвата формула може да употребите, като влезете в дома на приятеля си, а втората — като си излизате от дома. Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпѫлняват. Да кажем, пратим пѫрвата лекция, трябва да знаем колко екземпляра ще ви сѫ нуждни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато сѫ напечатани всички беседи изведнаж, това е опасно, защото се явява една сѫблазѫн, искат да ги прочетат всички изведнаж, и после не искат да ги учат. Запитват: На улицата като се срещнем, как да се поздравляваме? — Единия ще каже: Без страх! Другия ще отговори: Без тѫмнина! Или може да му каже тихичко на ухото: Няма Любов, като Божията Любов. Той ще ти отговори: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Щом има между тебе и приятеля ти чужд, не поздравлявайте. Поздравления ще си давате само когато няма никой помежду ви. Иначе, това е буквата на нещата, не е духа. Може да си дадете един сигнал, един символ за поздравление. Аз бих ви дал един символ, но вие може да злоупотребите с него. Поздравлението ще бѫде тѫй естествено, че в туй движение, което ще направите, да не се забелязва нещо извѫнредно, естествено да става. Тогава ще си носите една специална бяла кѫрпа, и като срещнете някого, ще я извадите, уж си триете носа, мустаците. Чиста кѫрпа ще носите, кѫрпа само за поздравления. Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади своята кѫрпа. Но, ще извадите кѫрпата си от далеч, и няма да я туряте на устата си, ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кѫрпа, и той ще те поздрави. Всички от Бялото Братство трябва да носите бели врѫзки. В бѫдеще няма да носите яки, а една бяла кѫрпичка, хубаво забодена с златна игла с пентограм. Селяните ще имат бели ризи, яки от ризата чисто бели, нищо шарано по тях. Яките ще се заместят с нещо по-хубаво, по-приветливо. Яките могат да бѫдат меки, обѫрнати. Но това, — пентограмите, поздравленията, това сѫ най-простите неща. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Работа за новия живот. Да започнем пак упражнението с буквата „а“, да опитаме кѫде има пукнатини в сѫзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата „а“. (Пяхме упражнението сѫс следните движения: десната рѫка простряна под наклон и после я завѫртаме напред, като образуваме над главата крѫг). Сега, поемете вѫздух, че тогава ще пеем. Двете рѫце простряни напред, после поставени горе над главата с допряни прѫсти. Двете рѫце настрана, после над главата, и обливане. Туй е един метод за вѫзпитание на децата в бѫдещата школа. Когато се учи музика, учителите ще вѫзпитават децата по този метод най-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнаж да ги учиш, но около 10 — 15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира сѫзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите „а“ и „о“ можем да заменим с думи — хармонично сѫчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то сѫ сега нашите. Навсякѫде имате сѫвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дѫлбочина на сѫрцето, а тази дѫлбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интенсивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той сѫс своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата, на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй, аз бих желал, всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бѫдат само слушатели, оглашени, но, ученици, без музика не могат да бѫдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! Запитват: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? — Всè им липсва нещо, вcè им липсва едно благородно чувство. И тѫй, ние ще употребим музиката, като средство за вѫзпитание. После, има много светски песни, които в сѫщност не сѫ песни. Защо? — Защото те сѫ тѫй нагласени, че не упражняват изискуемото влияние. Класическата музика е друго нещо, нея ще изучаваме от кѫдето и да е. Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен.“ Който има хубав глас, нека изпее. „.Живот преизобилен.“ Ако искате да заставите някого да пее, той трябва да има вдѫхновение. Някой брат или някоя сестра, която има вдѫхновение, да я изпее, ако дойде Духѫт; ако не — няма нужда. (Един брат изпя песента). Хайде сега всички да я изпеем. (Изпяхме я). (Учителѫт изпя едно хубаво окултно упражнение). Гласа на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тѫй че като изпеете пѫрвата, втората част сама изпѫква. А при последното упражнение изведнаж има едно повишение. Туй сѫ две сѫстояния на сѫзнанието. Между двете части няма врѫзка. Изисква се воля, да знаете законите на сѫединението, за да можете пак да се вѫрнете. Често някоя мисѫл у вас се скѫса, вие изпуснете известна нишка, тя се загуби, и не знаете какво сте мислили. Тогава прекарвате един преходен период, и затова не можете да знаете. Този преход е положението на човек, който е живял в най-низко сѫстояние, и иска да се качи горе, но като се качи горе, не знае какво да прави. Сѫединителна нишка ще турим сега! Всяко едно от тия окултни упражнения сѫбужда вѫтре в човека един импулс. Това хо-хо-хо дава известно настроение. Измените ли го — ще дойде друго настроение. Запример, о-о-о, то значи: Е, ти ще направиш тази работа. А хо-хо-хо, значи: Хо-хо-хо, и оттатѫк ще мина. Туй е отговор — една положителна мисѫл. На песен ще опитваме това. Някой казва: „Ти ли си дошѫл тук да оправяш, света?“ Ние ще му кажем: Хо-хо-хо, хо-хо-хо. И в училището идната година тѫй ще им пеем, и музика ще имаме. И когато те излезнат, ние ще им духаме, и ще им свирим, и ще пеем нова песен. Аз ще ви дам песни, но трябва да имате чутко схващане. В пението влизат не само половинки, но и четвѫртинки тонове. Изпяхме пѫрвата част на упражнението „Firfürfen“. Това е пѫрвия превод на физическото поле. Той е за мѫжете. Това сѫ чувства на мѫжа. Туй упражнение е за човек, който е погѫлнат в материята, да го сѫбудиш. Той е потѫнал вѫтре в земята. Един тежѫк човек, който е потѫнал в земята с мисѫлта си, само тѫй ще го сѫбудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на любовта. Ти си недоволен, твоето сѫстояние е несносно, ти тѫрсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какѫвто и да е начин да се подигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му тѫрси метод, начин, как да се подигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (firfürfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията сѫ войнствени. Ти вѫв войната, между грѫмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте пѫрвата част — firfürfen. Превод: Всичко вече аз свѫршвам в света. В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тѫй, Божествено да бѫде всичко. Ние се врѫщаме кѫм Божествения живот, чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да вѫрна красотата на вашите лица, на вашите очи, рѫце, крака, да стане телото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще вѫзстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за небето. Небето е тук. Туй, което Бог е сѫздал, трябва да го вѫзстановим — да повѫрнем тази пѫрвоначална Божествена чистота, затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да вѫзстановим Божественото у нас, и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го, и сега можеш да присѫтствуваш в нас“. Да сѫградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще ти служим сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си душа и сѫс всичката си воля“. Туй е задачата ни, и когато сѫградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия — вѫв всеки човек ще става богослужение. Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика сѫ нагласени по известни ключове, и когато ученика влезе в школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бѫде нагласена сѫобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-пѫрво сѫдѫржание и смисѫл. По формата си напѫрво време ще куца, но ще има сѫдѫржание и смисѫл. Най-после ще дойде формата. И вѫв света е така. А хората искат за всичко форма. Бедния човек не може да направи един палат. Той трябва най-пѫрво да сѫбере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави кѫщата. Когато ти станеш богат, силен, умен, тогава ще бѫдеш в сѫстояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава, и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма“. Не, най-после ще сѫздадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма“. Не, не може така, ние ще постѫпим глупаво, най-пѫрво ще турим сѫдѫржание и смисѫл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесѫн, а може да живееш в колиба, и пак да си богат. Пѫрво ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палата не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те сѫ неща относителни. Пазете законите, окултните закони! В човека, при сегашното му сѫстояние, има три течения. Аз ги определям тѫй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повѫрхноста на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бѫде сѫбудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да сѫбуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния сѫ нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете от влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават вѫв вашето сѫзнание. Запример, гневен си: блѫскаш, удряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си? — На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете — на кравата, ако дращите, хапите — все сте под влиянието на животни с или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени сѫстоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие, ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пѫтя.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувствуваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувствуваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпѫди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойда Христос да ви лекува, Той ще изпѫди всички. „Ама, Господи, ние сме майка, баща.“ Не, не, всички навѫн! Да остане само този, който е необходим за твоето лекуване. Останат ли други, те ще развалят работата. Сам ще останеш за да разбереш онези велики тайни. Човек трябва да остане сам в душата си. Сега, на онези от вас, които сѫ земледелци или градинари, ще им дам да направят следующия малѫк окултен опит през тази година. Отделете си едно място ¼ декар, 1 декар или 100 м., насейте го с жито, и Когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога, и туй жито, което е расло под вашите молитви, сѫберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия, и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда; ходете при нея всеки ден, пращайте ѝ хубави мисли, когато зреят плодовете ѝ. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите, какви резултати ще произведе. Своите мисли и желания ние можем да ги влагаме навсякѫде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние, ще усети? — Всеки се усеща добре разположен, цялата атмосфера се различава от вѫншната — голяма разлика има вѫв влиянията. Та, вие ще се стараете да влагате тия влияния и всеки от вас ще бѫде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. Всеки може да образува едно малко изворче. Почне ли да извира, то ще отвори пѫт, ще се стичат други, и после ще се разширят, и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпѫкнал един човек в един град, там друг, и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено слѫнце. Помнете закона: с любов се действува по един начин, без любов се действува по друг начин! Туй е за учениците на окултната школа.. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате вѫв света. Приложете ги вѫрху себе си, до като вѫв вас не остане абсолютно никакво сѫмнение. Аз ви ги предавам, но у вас може да се зароди едно сѫмнение. Ще направите най-напред един опит, той излезе несполучлив, втори, трети, все несполучливи, казвате си: Тази работа може да не е тѫй, както се говори. Не, тѫй е, тѫй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат, за мене, че вчера, там в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях вѫв Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената“. Чувам по едно време „пиу, пиу!“ — Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената и му казва: „Ти ще мѫлчиш!“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!“ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме“. Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? — Защото Бог живее вѫв всичките сѫрца, и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон, заради Бога. Разбирате ли? Бог живее в мечката и ѝ казва: „Ти няма да го плашиш“. — Ще слушам. „Ти няма да го плюеш“. — Добре, така ще направя. „Ще минеш мѫлком, няма да го плашиш, защото сѫрцето му е много страхливо“. Мечката казва: „Слушам Господи“. Ще се отбиеш малко в гората, ще кажеш: „Мини“. А ние казваме: „Мечката се оплашила“. Не, тя не се бои, но слуша какво ѝ казва Господ. Тя казва „Понеже се плашиш, ще се поскрия малко в гората, и после пак ще си продѫлжа пѫтя“. Хорските мечки сѫ 100 пѫти по-опасни, отколкото горските мечки. Туй е без обида. Изобщо, вие не се интересувайте най-пѫрво за общественото мнение, но се интересувайте за мнението, което Господ трябва да има за вас. Какво трябва да бѫде мнението на Господа на живата Любов, какво мнение Тя трябва да има заради вас, туй е важно! И когато аз мина покрай вас, вие ми казвате: „Учителю, вие не ме обичате!“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сѫрцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сѫрце, че да ви туря нещо в него! То едва сѫдѫржа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна, и тогава вие ще свѫршите с живота си. Ако една муха кацне на прѫста ми и казва: „Учителю, искам, да ме обичаш!“ Как ще изявя любовта си кѫм нея? Понеже крилцата ѝ сѫ много мекички, ще я пипна така лекичко отгоре, отгоре, да не ги смачкам. Туй е любов. Друго, което мога да направя, то е, ще взема една клечица за чистене зѫби и сѫс вѫрха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам и ще ѝ дам. Тя ще каже:. „Учителя ми даде отличен обед“. Но, ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, ще свѫрши работа, но ако на вас дам, толкова, с такава микроскопическа част, няма да се свѫрши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? — „Прави правете пѫтищата Господни!“ Та, гледайте да имате мнението на Божествената Любов. То е важно за всинца ви. Мнението на Божествената Любов. Всеки ден я питайте: изменила ли си е мнението за вас? Щом Любовта си измени мнението за вас, в душата ви ще стане една коренна промена. (Сега, малко неудобство имате, слѫнцето ви малко препятствува). Изпейте песента „Fir für fen“. (Изпяхме пѫрвата част от упражнението). Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна, и всинца да се наредим в една верига и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опита. Отличен опит ще бѫде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един вѫрх има една голяма поляна — Карлѫка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дѫска, може да дѫржи пространство около 1½ часа. Отлично място е там! Сега, някои се занимават с онази мисѫл, да се освободим от общественото мнение. Знаете ли онзи анекдот, дето един искал да се освободи от общественото мнение? За тази цел той се сѫблякал гол и така трѫгнал. Наистина, той се освободил от общественото мнение на хората, но дошѫл, попаднал до общественото мнение на децата. Сега, туй го давам като вѫзражение, казвам: не да се сѫблечем голи, но, като хвѫрлим дрипелите на сѫвременния свят, да облечем дрехите на Истината! Да не ходим голи, а да турим новата премяна, дрехите на Истината! Не голи, а облечени ще влезем! Гледайте, като се освободите от общественото мнение на вѫзрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. То е по-опасно, отколкото мнението на вѫзрастните. Сега, общественото мнение на по-напредналите и общественото мнение на глупавите, е все пак обществено мнение, но второто е по-опасно, отколкото пѫрвото. С учения човек е по-лесно да се разбереш, но с глупавия — ще каже: уа-уа, и нищо по-вече. И тѫй, аз обуславям туй учение, не от това, че духа тѫй казал, или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те сѫ нисши, а Божествения Дух — Той е абсолютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мѫдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосѫрдие. Той сѫдѫржа всичко в себе си. И питам тогава: тия духове, които говорят вѫв вас, какви сѫ? Някому проговорил духа, но му казва: „Туй да не казваш на Учителя?“ Защо да не казваш това на Учителя? Не, което е Божествено, то трябва да излезе навѫнка. Божественото трябва да излезе! Аз искам всинца да бѫдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женидбата, аз сѫм категоричен. Роб сѫс роб да се не жени, защото жената робиня и мѫжа роб, ще народят робчета. Сѫщите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спечелите? Утре ще дойде господаря, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободния да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега, ще ви питат: ще се жените ли вие? — Няма да се женим. Защо? — Ние отхвѫрляме робството. Че деца не искате ли да имате? — Не искаме деца на робство, а искаме деца свободни. Попове не искате ли да ви венчават? Не, не искаме, само робите се венчават. Нищо повече. Поп кого опява? — Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява. После, ще се крѫщавате ли? ? — Не, с вода не искаме да се крѫщаваме. Майка ми до сега ме е крѫщавала по-вече от 100 пѫти. Майка ми през пѫрвата година от рождението ме е крѫщавала 365 пѫти, втората година — 150 пѫти, третата година — 50 пѫти, а последната година — само един пѫт. Колко пѫти ще ви крѫщават! А сега ние искаме да бѫдем крѫстени с огѫн, с Дух. Крѫщение с вода не чисти. Крѫщение с огѫн искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се крѫщава, то ще бѫде с огѫн — то ще внесе чистотата. Ако трѫгнем по учението на поповете, какво ще ни дадѫт те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дѫщеря ви, сина ви?“ Аз казвам: ако вашите дѫщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, те ще ги опяват. Но, ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви крѫсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. Тия вѫзгледи трябва да ви бѫдат ясни на вас, като ученици. Като ученици, казвам, а който не е ученик, може да разрешава тия вѫпроси, както иска; но за ученика този вѫпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мѫж отива. То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи: родени в беззаконие, родени в робство. Евангелието пѫк казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола родени в робство.“ Тѫй, мнозина от вас сѫ идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не? Разбрахте ли ученици, разбрахте ли сега как седи вѫпроса? Да се не жените! Този вѫпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Сѫвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Сѫвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на духовно-болните да се женят, позволяваме на идиотите да се женят. Кои сѫ по-умни? — Лекарите сѫ по-умни. Тогава ние казваме: На роби хора не позволяваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По сѫщия закон ще бѫдем последователни. Свободен ще бѫдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не — вѫздрѫж се! Ясна ли е тази мисѫл за учениците? Само свободния може да се жени. Всеки, на когото сѫрцето е изпѫлнено с Божествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени. Запитват: Практически казано, един момѫк и едно мома от нашето братство могат ли да се женят? — Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик —това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме вѫпроса принципално. До сега вие сте се женили хиляди пѫти, вѫв всичките ваши сѫстояния. И сега ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията, на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по сѫдѫржание или по смисѫл. Там математически точно е определено. Когато бѫркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пѫти ще се жени и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине тази стадия; тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по сѫдѫржание. Запример, той ще стане учител някѫде, тогава пак ще народи деца. Учителя като вѫзпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се сѫбуди тази пѫрвоначална душа, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този вѫпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже: кога да са жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този вѫпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по рѫката дали да са жениш, или. не. Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навѫрши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 година, това не е в реда на нещата. Момата трябва да бѫде 28 години, а момѫка — 30 години. Сегашните икономически условия не сѫ такива. Ние казваме: Ако света беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вѫрвите по старому. Този е, обаче, посторонен вѫпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: Иди се ожени, и като народиш деца, ела тогава да станеш ученик. Нищо повече. Този вѫпрос ни отвлича от главната цел. Той е най-лесния вѫпрос. Сега, утрешния ден ще го посветим изключително на школата. Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две сѫбрания — едно за общия клас и друго за специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят общ клас и специален клас. В специалния клас ще влизат, при сегашните условия, само онези, които не сѫ женени. Това е едно от условията. В общия клас влизат и женени и неженени. Защото, ако в един специален клас влезат женени, женидбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мѫже и жени влизат, и някой женен е внимателен кѫм някоя мома, каже нещо за нея пред жена си, и тя му казва: „Ти на еди-коя си тѫй... аз не ти позволявам.“ Тогава, вѫн от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някои мѫж и жена женени сѫ свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали сѫ свободни. Щом се ревнуват, вѫн от класа! Тѫй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме свободни ли сѫ те или не. Щом той ревнува жена си, или щом тя го ревнува, вѫн, в общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вѫрвят. Запитват: вдовици да влизат ли? — Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мѫж: „Аз имах един много хубав мѫж.“ Тя така развращава. Щом тѫй действува, тя не е вдовица, и ще ѝ кажем: Ние те освобождаваме. Като влезе в класа тя ще мисли, че не е вдовица. В специалния клас тѫй ще мисли, и нищо повече. Започне ли тя да разправя за спомени: какѫв хубав бил, как си гугуцали добре, какви му били мустачките и брадичката. Че как тѫй? Образите развращават. Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи? Ние 5 пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада... А то, колко пѫти хората хвѫрлят мустаците и брадите си и отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не сѫ основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения. Сега, в специалния клас, няма да се занимаваме с подозрения. Един ден ще кажете: „Аз влязох тук, но развалих семейния си живот.“ Вас не ви е мястото в класа. И после, никой ученик от един специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува, навѫнка! Мома, която иска да флиртува, навѫнка! Погледа ни трябва да бѫде честен, мек. Честни, чисти, откровени. Митки да няма. Сега е вече ясно. Аз уважавам един ученик, който се застѫпва за ученичката, който има най-високо почитание кѫм нея, и не си позволява даже лоша мисѫл. Туй е свещено място! А като ги погледнеш, и двамата, учат, учат, хайде научат се. Няма какво да учат, не искам да се лѫжат. Който влезе в специалния клас, той трябва да бѫде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бѫдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престѫпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление вѫв физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои, не направите ли — плюя на гѫрба ви и казвам: Вие не сте за класа, вѫн! И като любите ще се изповядвате, и като мразите ще се изповядвате. Да бѫдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сѫрцето, той ми замота сѫрцето.“ Това не сѫ никакви специални класове. Това сѫ класове на света. Светѫт е пѫлен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на общите класове е друга. В специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква новия живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем какви трябва да бѫдат отношенията им в света. Ние няма да бѫрзаме. А не, както вѫв сегашния живот, майките искат още на 18 години да оженат дѫщерите си. Защо? — За да станат хилави. Не, трябва точно да изпѫлним туй, което Бог е написал. Ние ще извѫршим Неговата воля вѫв всички подробности и в причинния, и в менталния, и в астралния, и вѫв физическия свят, и няма да нарушим нито на една йота Неговите закони. Това е нашата задача — да изпѫлним Волята Божия без никакво изключение. Как ще стане това? — Знаем как ще стане тази работа. Разбирате ли я? Аз зная как ще стане тази работа, ще я направя тѫй, както Господ иска. Не може ли по друг начин? — Може по много други начини, но за мене има само един Божествен начин. Ученик, който влезе в специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи. Все насѫлзен ще го виждате. Умѫт и сѫрцето ти трябва да бѫдат такива, че като се пробуди сѫзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят, отиде та се не види. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам, кое е право и кое не. А сега, ние сами не знаем кое е правото вѫв света. За да намерим правдата, трябва да бѫдем чисти, затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов сѫ я добили светиите, но как? Като сѫ се молили, плакали, чистили по 15 — 20 години, и след това сѫ добили едно прозрение, и се вѫрнали вѫв света. Казват: „Какво сѫ свѫршили?“ По сѫщия закон ще го добием и ние. Нас ни трябва чистота. Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз, и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета“. Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея, и тѫкмо говоря това, ето задават се трима души. Тя трепна. Нека минат. Защо трепваш? Ако се оплашиш, греха, престѫплението е вече извѫршено. С мене си сега. Ако те е страх, страха ще влезе в второто престѫпление. Ти поне сега ще имаш смелоста да стоиш. Трябва да бѫдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в доброто и в злото. Ако аз сѫм грешен, ще кажа: Грешен сѫм, няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бѫде между нас. Сега, аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премѫлча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда сѫс своите ученици? Аз ще ви питам: Има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господаря да води своите слуги? Та, като казвам учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пѫлна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител, принципално разбирам вѫпроса. Всеки може да бѫде учител, светѫт е пѫлен с учители, той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? — Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око, не е нищо. Ами, че когато аз стоя в тѫмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, ноща е тѫй, както денят. Аз в тѫмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме сѫди. Кой от вас е по-чист? Следователно, вие не можете да ме сѫдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пѫти, но ако вѫв вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате, аз ще ви докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? Ще налея моята вода в едно корито, и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи, еднакви сѫ. Опита всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще дѫржим, а новия морал иде като някое новородено дете, трябва да го отглеждаме да израстне. Аз не сѫм за погрешните ви, аз казвам за този вѫтрешен морал. В сѫзнанието си трябва да турим единство; в дѫлбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни — дѫлбок копнеж да изпѫлним волята Божия сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пѫти, но да имаме този стремеж, да реализираме този копнеж на душата и на сѫрцето. Сѫвременното общество хвѫрля вѫрху ви най-лоши мисли, и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвѫрлим всичко това. Сега, аз засягам щекотливи вѫпроси, и като ви говоря по тези работи, аз ви оцапвам по някой пѫт. Някои казват: „Защо Учителя засяга тия вѫпроси, които сѫ тѫй болни?“ — Само аз зная защо ги засягам. Аз ви оцапвам, но аз ща ви дам от своята вода да се измиете. Знам защо говоря. Аз зная закона, че като подигам този вѫпрос, ще се оцапате, но по-добре аз да ви оцапам, и да ви очистя, отколкото другите. Има опасност! Ние искаме да турим всичките благородни чувства в нас. Дето се казва в Писанието: „Молете се един за друг за изцеление.“ Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер кѫм Бога, за да изпрати Божествения Дух по-вѫзвишени духове, които да регулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Запример, вчера имахте друго настроение, днес — друго. Не зависи от вас, вие не познавате законите. Някой ден не сте разположени, вечерта настроението ви стане по-хубаво. Днес настроението не е тѫй добро. Днес е борба. (Обрѫщат внимание, че някои минувачи се спират по пѫтя). Те обикалят, но ние ще прекѫсваме тази верига. Ще турим психически една ограда да не ни влияят. Те нека си минават отвѫнка, нека гледат, нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас. Сега, трябва да се обяснят ред други вѫпроси, понеже в школата ще вѫзникнат за в бѫдеще много, и след туй ще питате: Няма ли някакѫв отговор на този вѫпрос, някое мнение не е ли дадено? Отчасти искам тия вѫпроси принципално да се разрешат, а за в бѫдеще, при по-голямата светлина, която ще дойде, ще се дадат и по-големи разяснения. В специалните класове могат да влезат такива лица, които да бѫдат образец, да се познават. Вдовици да влезат, но да сѫ девствени. Женени сѫщо може, но които живеят чист живот. Онези, които сѫ в чистота, те сѫ свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. Годеници не могат да влизат. Сега, никому не трябва да става мѫчно. Всички трябва да бѫдете тѫй разумни, да знаете, че всичко у нас трябва да става разумно. Всичко е обусловено, и ние не можем да престѫпим великия закон на Бога, понеже има ужасни последствия. Ние седим пред тази велика интелигентност и не искаме по никой начин, даже най-малко да размѫтим Божественото сѫзнание; и Господ, макар че е дѫлготѫрпелив, не искам, да злоупотребим с Неговото дѫлготѫрпение. Ние искаме Господ да се весели в нас, и ние да се радваме в Него. Всички тези работи ще се уредят в специалните класове. В общите класове всички ще присѫтствувате; там ще има теми, задачи, и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пѫк, които могат да изпѫлняват задачите, ще ги изпѫлняват. Всички ще придобият нов смисѫл за живота. После, вие от провинцията ще минете курса, който сѫ минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции сѫ безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които сѫ в специалния клас, ще бѫдат и в общия клас. Специалния клас ще води свой живот. Апостол Павел, като го питали за брака, какво казал? — „Който има дѫщеря, може да я жени, но по-добре да се не жени.“ Значи, този вѫпрос е засегнат в Евангелието. Ние сега ще му дадем по-широко разяснение. Сега, разбира се, нямам време. И тѫй, от думата „ученик“ не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисѫлѫт. Оглашени ще бѫдете, слушатели ще бѫдете, но трябва да се стремите да станете ученици. А после, за всинца ви ще сѫздадем работа. Ти си човек, ще се приготвяш за бѫдещето, ще използуваш времето вѫв всяко направление. Ако изпѫлним всичко туй в школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павла, че „Око на е видяло, и ухо не е чуло, и на сѫрцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в телото си ли бях или вѫн от телото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви вѫведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от телото вѫнка. Най-пѫрво, трябва да се очисти вашето сѫрце, после да се очисти вашия ум, и най-после да се приготви волята ви, че, като ви изведа от телото ви, да видите Школата, и като се вѫрнете да кажете: „Сега сѫм решил на всяка цена да изпѫлнявам волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква — целия ви живот. А сега, ще благодарите и за туй, което имате. Не бѫрзайте, защото, за онези, които сѫ подир вас, долу, вашето сѫстояние е идеал. Има души, които считат вашето сѫстояние за рай. Идеал е за тях да се намерят вѫв вашето сѫстояние само за един час, и те посветяват целия си живот, за да постигнат туй сѫстояние, в което сте вие. А за нас има други сѫстояния, които сѫ идеал. Ще се помолите дано времето бѫде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз сѫм приготвил за учениците нещо, което не сѫ виждали, специално е. То е за прѫв пѫт правено. За учениците сѫм го приготвил, защото, все-таки, трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате пред вид, за да знаете какво трябва да правите. Пипнешком няма да ходите, модел има, и според този модел трябва да ходите. Сега, не знаете какво е това нещо. Аз ще ви вѫведа и ще ви го покажа. Като го видите, ще го познаете. Сега, не искам да се заражда у вас неразположение; то е специално за учениците приготвено, само учениците ще го видят. Пѫк имам и за оглашените, и за тях имам нещо, и те ще видят. Но тези две неща се различават. И пак ще ви кажа: когато вѫвеждаме ученика в природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разберете от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слуха му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкуса му не е развит, какво ще разбере от сладоста им? Ами ако той влезе и чувствуванието му не е развито, какво ще разбере той от нежноста на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе в природата, да разбере, защо тя е сѫздала нещата по този начин. За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И то е най-мѫчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, невидимия мир ни помогнаха, за да се сѫздаде един модел. В Бѫлгария да се сѫздаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превѫзмогнем някои мѫчнотии: Или по-добре да ви кажа: Ще ги превѫзмогнем. Запитват: С новия Живот ще станат ли промени в управлението? — Ще станат, ще станат, ще станат, имайте тѫрпение! Онези от Бялото Братство, които сѫ поели сега отговорноста да рѫководят сѫдбините на света, сѫ предвидели всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие вѫзприемете тяхната програма, работите ви ще вѫрвят, ще се улеснят. Тия вѫпроси, за които казвате: „Ами ако ме срещне някой разбойник?“ Ами че, как ще те срещне, щом Господ е с тебе? „Ами, ако жена ми умре?“ — Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тѫй, че да издѫржиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пѫк, ако Господ не е с нас, нищо не може да се вѫзвѫрне. Сега, най-важния вѫпрос е: Господ ще остане ли с нас или не, Любовта ще ни бѫде ли един закон или не, Мѫдростта ще бѫде ли с нас или не, Истината ще бѫде ли с нас или не? Туй е важния вѫпрос, а всички други вѫпроси: женидба, класове, ученици, всичко туй ще се уреди, като по мед и масло. Но сега, ще турим основата. Основата я нямат, а питат ще се оженят ли. Ако твоята дѫщеря е робиня, и аз сѫм роб, аз ви казвам: ние ще чакаме да ни освободят от затвора. Че не е ли робство да имаш едно хилаво тело? Искаш да служиш на Бога, а сакат си, хром си, нещо постоянно те измѫчва, на онази вѫтрешна инквизиция си, че няма ли да чакаш някой да те освободи? И Писанието казва: „Цял свет е в робство, вѫздиша и очаква нещо“. Не само на земята, но и под земята вѫздишат и очакват. Сега, и ние очакваме да дойде нещо. Иде новия ден, който ще ни освободи, и всички ще бѫдем освободени, ще живеем сѫобразно сѫс законите на Любовта, сѫобразно с програмата на това царство. Всички ще се молим на Господа, да се отворят вратите на затворите, да рухне всичко, и всички вѫжета, бесилки да си вѫрвят, от гдето сѫ дошли — никакви разбойници няма да има. Искам нови дрехи на пролетта, чисти дрехи. И когато влизаме и излизаме, да не ходи стражар подире ни. А сега, затворника го пущат на време, затварят го на време, следят го, питам: Защо ти е такѫв живот? Ще благодарим на Господа, за дето сме дошли до тия разбирания, а за останалите неща ще има време, трябва да правим нещо. Ако свѫршим всички вѫпроси, тогава другите дни какво ще правим? Ще трябва да вземем мотиката, и да копаем. Ще свѫршим сѫбранието с „Молитвата на Духа“. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Вторник 22 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. Няма Мѫдрост като Божията Мѫдрост, само Божията Мѫдрост е Мѫдрост. 4. Начало на мѫдроста е любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сѫрца. Вѫзлюблени, сега сме чада Божии. Пейте Богу, песнопейте на името Му. Всяко дихание да хвали Бога. Да се веселят небесата, и да се радва земята. Душата ни ще се весели в Неговото присѫтствие. 5. Благославяй, душе моя, Господа. 6. Аз сѫм истинската лоза, вие прѫчките. Който пребѫдва в мен, и аз в него, той принася плод много. Коленичихме на десното коляно в размишления вѫрху тия изречения. В сѫщото положение изговаряме и следните изречения: 7. Начало на нашата любов е Божията Мѫдрост. Начало на нашата мѫдрост е Божията Любов. 8. Отче наш. 9. Молитвата на Духа. 10. Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премѫдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети сѫрдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му, и какво е богатството на преславното Негово вѫв светиите наследие — „проявената Негова Мѫдрост“, „изявеното Негово Слово“. 11. Гимнастически упражнения.

От единичното издание "Прѣвръщане на енергиитѣ" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣврѫщане на енергиитѣ. 23 школна лекция на общия окултенъ класъ, държана на 4 августъ 1922 г., четвъртъкъ Тайна молитва! Ще говоря сега малко вѫрху „прѣврѫщане на енергиитѣ“. Вие отчасти трѣбва да се запознаете съ този великъ законъ за прѣвръщането. Да кажемъ, че вие имате извѣстно приятно или неприятно състояние на духа, на душата или на тѣлото. Състоянпе на духа подразбира, че си мислите нѣщо, нѣкоя мисъль да ви занимава. Състоянне на душата, подразбира нѣкакво чувство въ сърцето. Тъй че имате нѣкакво състояние или въ ума, или въ сърцето, или въ волята си. Та туй именно състояние произтича отъ напрѣжението на нѣкаква си сила. Запримѣръ, вие ходите, и на петата ви се набоде единъ малъкъ цигански трънъ, и при всѣко стѫпване ще усѣщате една неприятность. Значи, извѣстна сила е нападнала върху този трънъ, той въздѣйствува на вашия кракъ, и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че въ петата ви влѣзълъ този малъкъ трънъ, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трънъ. Българитѣ изобщо носятъ такива, голѣми игли, и като се набодатъ съ нѣкой трънъ, започватъ да човъркатъ съ тази игла, докато излѣзе тръна. Щомъ излѣзе тръна, турятъ устата си на това мѣсто, за да поизсмучат кръвьта и послѣ отгорѣ малко соль. Хубаво, сега този цигански трънъ може да влѣзе въ чувствата ви нѣкѫдѣ, защото циганскиятъ трънъ, като неканенъ гостъ, навсѣкѫдѣ расте. И ако се случи да минешъ прѣзъ неотъпканъ пѫть, дѣто растатъ тия тръне, то не само единъ, по 10—20—30 може да се набодатъ въ крака ти. Сега, тия тръне сѫ още по-опасни, когато у васъ се възбуди нѣкое чувство, да кажемъ, чувство на отвращение или на умраза. Може да си философъ, може да си религиозенъ човѣкъ, но когато дойде туй чувство, вие ще се измѣните, ще забравите вашата религиозность, и ще се проявите тъй, както сте били първоначално. Прѣди 20 години, гледахъ, какъ двама мисионери въ сѣверна България се хванаха за гушата, и едва не се убиха, но слѣдъ 1/2 часъ се молиха, и слѣдъ молитвата, това-онова, цѣлунаха се и си простиха. Питамъ сега: Какво е станало между тѣхъ? Причината е една дума. Тази дума въ даденъ моментъ може да се разбере криво, да подбуди редъ други чувства, и да произведе другъ родъ състояние. Трѣбва да знаешъ законите, да прѣвърнешъ тия сили въ положително направление, да ги заменишъ съ нѣщо друто. Сега, да кажемъ, ние говоримъ за умразата. Може да попитате: Не може ли безъ умраза? — Не може. Колкото умразата е по-силна, толкова и любовьта е по-силна. Но кога ще бѫде любовьта по-силна? Щомъ се махне тази умраза, любовьта ще бѫде толкова по-силна, колкото по-силна е била умразата. И така, умразата е сѣнка на любовьта. По тази сѣнка ние ще може да сѫдимъ въ какво направление се намира тази реалность, защото, ако не любишъ, ще мразишъ. Има, обаче, едно трето състояние, което е по-лошо отъ умразата, защото, онзи, който те мрази, той е активенъ. Който те мрази, той взима отъ тебе: или ще те удари, или ще те осакати, кѫщата ще ти запали, ако е вѣстникарь, въ вѣстницитѣ ще пише, иска да те компрометира, и тъй ще те стегне, че да почувствувашъ неговата умраза. Туй е едно ограничително състояние. Онзи, който те обича или който те люби, ще ти направи добро, ще те прѣпорѫча дѣто трѣбва, ако си бѣденъ, ще ти даде пари на заемъ, кѫща ще ти направи — обратенъ процесъ на пѫрвия. Сега, нѣма да се спирамъ върху психологията, отдѣто сѫ произлѣзли тия двѣ състояния, защото сѫстоянието на умразата и то си има своето произхождение. Първоначално туй състояние е било естествено, но сега, туй състояние на умразата е неестествено. Следователно, в сегашния животъ, ние трѣбва по възможность умразата всѣкога да я правимъ като тилъ на любовьта. И окултниятъ законъ гласи тъй: Не противодѣйствувай на умразата, понеже щомъ й противодѣйствувашъ, ти й давашъ повече сила. Щомъ й противодѣйствувашъ, ти я признавашъ за реалность, а щомъ противодѣйствувашъ на тази реалность, ти я признавашъ за сила. Щомъ не я признавашъ, мисли само за любовьта, говори само за любовьта, а остави умразата така, да си дѣйствува. И право казва Христосъ: „Не противи се злому“. Защо? — За да не му давашъ сила. Щомъ му противодѣйствувашъ, ти му давашъ сила да черпи отъ тебе. Щомъ твоятъ умъ е заетъ съ нѣкой човѣкъ, който те мрази, искашъ да му противодѣйствувашъ, ти давашъ сила на този човѣкъ да почерпи малко сила отъ тебе. И може да речемъ, че умразата, това е кражба по законенъ начинъ, изнудване, взимане на човѣшката енергия. И който те мрази всѣкога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракътъ ще ти счупи, ще те умаломощи. Ако е въ физическо отношение, той ще удари, ще те осакати, че да не можешъ да му противодѣйствувашъ. Така и въ умствено отношение, и въ духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Слѣдователно, Христосъ казва: „Не противи се злому, и мисли за доброто въ себе си“. И тамъ е мѫчното, понеже злото, това сѫ иптелегентни сѫщества отъ черното братство, и тѣ казватъ: „Противи се на злото, защото само така ще проявишъ твоя характеръ“. За тѣхъ, да вършатъ зло, е животъ, да вършатъ добро, е смърть. Както въ Бѣлата ложа е изключено злото, и всѣки се наказва за него, така и въ черната ложа е изключено доброто, и всѣки се наказва, когато върши добро. И тия сѫстояния, които усѣщате по нѣкой пѫть, тѣ сѫ по внушение. Напримѣръ, ще дойде нѣкой да те убѣди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добъръ човѣкъ, че не си простакъ, ще се урони твоя престижъ, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперятъ всички на около ти“. Въ сѫщото врѣме ти дойде друга мисъль отъ Бѣлото братство и ти казва: „Не, постѫпи споредъ любовьта си, не обрѫщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“, И почватъ тия двѣ мисли: и едната и другата школа ти говорятъ. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванемъ пѫтя“. Вис сте въ Бѣлото братство, а работите съ чернитѣ, на лѣво сте. Защото, всѣки моментъ сте или на лѣво, или на дѣсно. Разгнѣвишъ се, налѣво си, любишъ на дѣсно си. Този пѫть е такъвъ. Всѣки моментъ ще се мѣнишъ, ту на лѣво, ту на дѣсно, докато дойдешъ въ положение да различавашъ тия състояния, и веднага да схванешъ момента, че искатъ да те изкусятъ. Като дойдешъ до това, да схванешъ тозъ моментъ, трѣбва да дадешъ на онази своя интуиция да се прояви, да не й се притивишъ. И щомъ не се противишъ, ти ще я побѣдишъ. Но всѣкога, когато човѣкъ може да прѣтѫрпи извѣстно искушение, извѣстна съблазънь, той става всѣкога по-силенъ, а не издѫржи ли извѣстно изкушение или съблазънь, той пада, отслабва. Туй е законъ. Сега, щомъ дойдатъ изкушения, вие не можете да ги избѣгнѣте. Изкушения ще дойдатъ, изпити ще дойдатъ, не е въпросътъ въ това, горчивитѣ и сладкитѣ чувства ще дойдатъ, това е законъ. При сегашнитѣ условия другъ пѫть нѣма, ще знае всѣки какъ да ги посрѣща. Този законъ е сѫщиятъ и въ умствения свѣтъ. Нѣкои мисли сѫ образувани отъ Бѣлото братство, а нѣкои отъ — черното братство. И всѣка една мисъль си има своитѣ крайни прѣдѣли. Тогава, азъ ще ви опрѣдѣля слѣдующия законъ тъй: Тѣзи, които вървятъ въ лѣвата пѫтека, въ началото продѫлжаватъ врѣмето, а въ края го съкращаватъ, а онѣзи ученици, които вървятъ въ Бѣлото Братство, въ началото съкращаватъ врѣмето, а въ края го продѫлжаватъ. Азъ ще ви обясня сега този законъ. Единъ свѣтски човѣкъ, запримѣръ, има извѣстно врѣме, мислн и обсѫжда, взима му врѣме день, два, три, той му много мисли, какъ напримѣръ, да извърви единъ пѫть отъ нѣколко километра. Той ще изпрати цела експедиция да провери пѫтя, да го изслѣдва, и ще каже: „По този пѫть не може да се пѫтува“. А онзи човѣкъ, който живѣе по Бога, който върви по Божествения пѫть, който има интуиция, изведнъжъ вижда този пѫть и казва: „Тъй казва Богъ — може да се пѫтува“. Но щомъ дойдемъ до методитѣ на Бѣлото Братство, въ края, като видимъ резултатитѣ, протакаме врѣмето. Сега, онзи, който ще ти даде пари на заемъ, първо протака врѣмето, за 1, 2 или 3 мѣсеца. Ще мине врѣмето, и като дойде срока да събира паритѣ, съкращава врѣмето, ще те стегне. И ти, нѣма какво, ще платишъ. Въ Бѣлото Братство този методъ е обратенъ. Въ началото мислимъ, и послѣ дѣйствуваме. Но щомь дойде опрѣдѣления срокъ за изплащане, и нѣкой иска да ти се отплати, казваме: „Не искаме тия пари, ти ще ги задържишъ за себе си“. Той продължава врѣмето. И тъй, вие ще гледате процеса, който става вѫтрѣ въ васъ. Ако въ началото на живота си още искашъ плода да дойде бързо, да дойде скоро врѣмето, за да постигнешъ нѣщо, тия резултати да дойдатъ бързо, ти вървишъ по лѣвия пѫть. Ако искашъ бързо да усвоишъ нѣщо, ти вървишъ по лѣвата пѫтека. Ако слѣдъ като си работилъ дълго врѣме, и оставяшъ плода да дойде най-послѣ, и не бѫрзашъ, ти вървишъ по правата пѫтека, по дѣсния пѫть. Човѣкъ, който е работилъ по свѣтски за своя народъ, той, като е вървѣлъ по лѣвия пѫть, иска да му се направи единъ паметникъ, иска да се пише за него въ вѣстницитѣ. Ако не направятъ това, счита, че тия хора не сѫ признателни. Когато, единъ човѣкъ, който е вървѣлъ въ дѣсния пѫть, като дойде врѣме за юбилей, казва: „Нѣма защо да правите това, нека слѣдъ смѫртьта ми“. Той протака врѣмето. Ако искате бързи резултати още в този животъ, вие сте въ лѣво. Ако бързате въ началото, вие сте по Бога: ако протакате въ началото по свѣта ходите. Ако съкращавате врѣмето въ края, по свѣта ходите; ако го продължавате въ края, по Бога ходите. Това е законъ вѫтрѣ въ васъ. И когато ти се безпокоишъ за резултатитѣ на твоя животъ, за онова, което си направилъ, ти си въ лѣво. Извършилъ си нѣщо и се безпокоишъ, на лѣво си. Запримѣръ, безпокоите се: Какво ще стане съ насъ, ами ако не ни крѫщаватъ дѣцата, ако не ни вѣнчаватъ? Ти си вече въ лѣво. Че въ свѣта не си дошълъ да те вѣнчаватъ, да те погребватъ! Това сѫ нѣща посторонни. Въ кой кодексъ на Евангелието е писано, че човѣкъ ще се вѣнчава и кръщава? Когато Богъ създаде първия човѣкъ, пишеше ли нѣкѫдѣ, че ще се вѣнчава? Той вѣнча ли го? Създаде го по образъ и подобие свое. Той каза: „Плодете се, завладейте земята, живѣйте по Бога“. Туй е казалъ Господъ. А послѣ, хората като дойдоха, заживѣха по свѣтски, казваха: „Трѣбва да се вѣнчаваме, да се крѫщаваме, тъй е казаль Господъ“. Питамъ; Първиятъ човѣкъ кой го вѣнча? Първитѣ хора кой ги вѣнча? Който вѣнча първитѣ хора, той ще венчѣе и насъ. Ако е въпросътъ за кръщение, има два вида кръщение: съ вода и съ Духъ. Ако е за кръщение, ще прѣдпочетемъ да ни кръсти онзи, който кръщава съ Духъ. Попътъ може да ме потопи въ котела си 20 пѫти, и пакъ ще остана сѫщия човѣкъ. Не ще те крѫсти Господъ. И ако ме кръсти единъ пѫть, стига ми. Сега, кой ще те вѣнчѣе? — Богъ. Ами кой ще те погребе? Ако е въпросъ за погребване, Господъ ще те погребе, защото той поне ще те и съживи. Щомъ се безпокоимъ, това показва, че ние се безпокоимъ за общественото мнѣние. Тогава ти си въ лѣво. Туй обществено мнѣние ние бихме го взели прѣдъ видъ, ако се състоеше отъ свѣтци, отъ хора благородни, отъ хора съ най-възвишенъ характеръ, съ умъ, сърце и воля. Тѣхното мнѣние ще вземемъ. А тия, отъ които се безпокоите, сѫ хора, които се подкупватъ всѣки день, на всѣка стѫпка. Какво ще кажатъ тия хора? Единъ виденъ тѣхенъ човѣкъ ето какво ми казваше: „Ние, макаръ и да сме лоши хора, ние знаемъ, че когато се яви едно благородно общество, лошитѣ хора ще се натрупатъ, ще се нахвърлятъ върху него, за да оправдаятъ своитѣ грѣхове“. И когато тѣ говорятъ за васъ, ние знаемъ, че това съ тѣхни грѣхове“. Но, ние не сме толкова глупави хора. Та при прѣвръщане на енергиитѣ, всѣкн трѣбва да се заеме, да види въ колко врѣме може да прѣвърне извѣстна енергия. Сега, можете да си направите опити. Двама приятели, нека си кажатъ: Кажи ми нѣкога нѣкоя обидна дума, за да видя въ колко врѣме ще ми прѣмине тази обида. Извади часовника си, и вижъ, въ колко часа те е обидлъ, и за колко врѣме ще прѣвърнешъ тази обида. Напримѣръ, въ 6 ч. сутриньта те е обидилъ, и ще видишъ въ колко врѣме ще можешъ да прѣвърнеш туй чувство. Дали ще можешъ. за 2 минути, за 1/2 ч., 1 ч., 2 ч., 3 ч. да го прѣвърнешъ. Ако до единъ мѣсецъ не можешъ да укротишъ туй чувство, значи твоятъ характеръ е слабъ. Ако въ 1 — 2 ч. туй чувство можешъ да го прѣвърнешъ, тази обидна дума да я прѣвърнешъ, да ти стане обикновена дума, и то не само да я прѣтърпишъ, но да стане музикална дума за тебе, то значи, че имашъ силенъ характеръ. Сега, азъ ви обяснявамъ прѣвръщането на еиергиитѣ по слѣдния начинъ: Да кажемъ, че влизате въ една гостилница, окултенъ ученикъ сте, или християнинъ, но нѣмате пари. Гостилничарьтъ те пита: Имате ли пари? — Нѣмамъ, „Но шапката ти е хубава, за шапката едно ядене ти давамъ“, Слагашъ шапката си. Питамъ: На кого трѣбва да благодаришъ: На шапката си или на гостилничаря? — На шапката. Влизашъ втори пѫть на гостилиицата. Нѣмашъ шапка вече, но хубави ти сѫ обущата. Пари нѣмашъ. Гостилничарьтъ казва: „За обущата ти може да тя дамъ единъ обѣдъ“. Събувашъ обущата си, оставашъ босъ. Кому трѣбва да благодаришъ? — На обущата, а не на гостилничаря. И ако този гостилничарь ти каже: „Благодари, че азъ те нахранихъ“. — Да, но заради шапката. „Благодари, че и втори пѫть те нахранихъ“. — Да, но заради обущата. Думитѣ на гостилничара сѫ вѣрни до извѣстна степень. Може този гостилничарь иска само да ви изпита, може обратното да се случи; той иска само да ви изпита, да види какво ще мислите заради него. Може да ви вземе шапката, и пакъ да ви я върне назадъ. Може да ви вземе обущата, и пакъ да ви ги прати назадъ. Той иска да скрие своята добродѣтель. Вие ще благодарите на шапката си, и той ще повърне шапката ви назадъ. Но като благодарите на вашата шапка, и той ви я върне назадъ, той играе на табла, той е спечелилъ. Въ игрането, обаче не ви ли върне шапката и обущата, въпросътъ е рѣшенъ, никаква благодарность. Сега, нашите възпитатели въ църквата искатъ да имъ благодаримъ. Хубаво, ако тѣ сѫ взели нашитѣ шапки, нашитѣ обуща и палта, и не ги върнатъ, а срѣщу тѣхъ ни дали по три порции ядене, за какво да имъ благодаримъ? Азъ казвамъ: „Благодарете на хубавитѣ си шапка, обуща и палто, че можахте срѣщу тѣхъ да вземете три порции ядене“. На васъ нѣма защо да благодарятъ. Хубаво, азъ прѣвеждамъ сега. Ако единъ свещеникъ те кръсти, какво ще спечелишъ: Ако този свещеникъ слѣдъ като те кръсти, ти станешъ единъ благородень човѣкъ, добрѣ; но, ако слѣдъ като те кръсти той, ти станешъ единъ разбойникъ, послѣденъ, негодяй, колко струва неговото крѫщение? По-добрѣ да не те кръщава. Слѣдователно, ние въ всѣки единъ моментъ трѣбва да знаемъ какъ да трансформираме тѣзи енергии, които всѣки день се накопляватъ въ видъ на чувства, мисли и дѣйствия вѫтрѣ въ нашето тѣло. Ние не можемъ да изискваме отъ нѣкой човѣкъ да бѫде търпеливъ, не трѣбва да му налагаме търпѣнието отвънка. Той трѣбва отъ вѫтрѣ да съзнае туй, въ неговото съзнание трѣбва да се роди туй търпѣние. Търпѣнието не може да бѫде всѣки моментъ. Търпѣнието нѣкога е съвмѣстимо, нѣкога е несъвмѣстимо. При какви случаи трѣбва да имаме търпѣние? Ако азъ съмъ слабъ, и прѣдъ мене бѣсятъ нѣкой човѣкъ, ще търпя, туй е волята Божия. Но ако азъ съмъ силенъ човѣкъ, и нѣкои слабохарактерни хора бѣсятъ нѣкого прѣдъ мене, азъ нѣма да търпя, нѣма да запазя своето търпѣние, ще стана, ще вържа този човѣкъ, ще гледамъ да го разубедя и нѣма да кажа, че волята Божия е такава. И, слѣдователно, кога ни се прѣпорѫчва търпѣние? Когато съмъ слабъ, ще търпя, защото слабиятъ трѣбва да търпи. Когато съмъ силенъ, нѣма да търпя. Щомъ си силенъ, веднага трѣбва да помагашъ, Сега, вие може да изведете мисъльта, че Богъ се нарича дълготърпѣливъ. Но знаете ли отъ що произтича съображението на Бога въ Неговото дълготърпѣние? Господъ знае, че ако се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Слѣдователно, заради послѣдствията, които може да произлѣзатъ отъ Неговото разгнѣвяване, Той е дълготърпѣливъ. На едного, ако той се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Защото, ако той се разгнѣви, тъй ще се разгневи, както хората никога не сѫ виждали. Тази е причината, задѣто Богъ е толкова дѫлготърпѣливъ. Той знае, че слабохарактернитѣ, грѣшнитѣ хора нѣма да Го заставятъ да измѣни на законитѣ, които той е поставилъ, да нарушя своя миръ, и да тръгне по тѣхнитѣ умове, да върви по тѣхния пѫть. Той ще върви по своя пѫть. Слѣдователно, въ туй отношение, търпѣнието си има мѣсто, и ние трѣбва да бѫдемъ като Бога. Ако нѣкой ни критикува, ние ще вървимъ по своя пѫть. Нѣма да се спираме да разсѫждаваме за критиката. Спрѣмъ ли се да разсѫждаваме, даваме сила на критиката, Ние ще вървимъ въ този пѫть, въ който сме убѣдени, който сме опитали. Сега, въ Чамъ-Курия, въ една своя бесѣда разправяхъ на слушателитѣ си, че отъ 15 годишна възрасть до 70 годишна възрасть мѫже, жени, дѣца, се качихме на Мусала, „Лъжа е“, казватъ, „не може да бѫде това, искате да ни заблуждавате“. Седемдесетъ годишенъ човѣкъ не може да се качи на Мусала! Единъ отъ присѫтсвующитѣ седи и казва: „Азъ съмъ свидѣтель на това, вѣрно е“. Ама, наистина, кажете, вѣрно ли е това? Хората считатъ тия нѣща измислици. Ако тия нѣща, които сега правишъ, прѣдъ тѣхни очи, хората ги считатъ за измислици, какъ ще ги убедишъ въ нѣща, които не сѫ видѣли? Вие, въ своитѣ разсѫждения, като ученици на една окултна школа, всѣкога трѣбва да се спрѣте и да обсѫдите въпроситѣ. Запримѣръ, заслужава ли да се прѣвръща енергията, имате ли достатъчно енергия да я иждивите и т. н. Защото, въ дадения случай, може да имате много по-важна работа, която трѣбва да вършимъ, отколкото да се занимаваме съ празни работи. И всички сѫ забѣлѣзали, че щомъ дойде едно изкушение, мисъльта всѣкога се налага по слѣдния начинъ. Трѣбва да рѣшишъ нѣщо, и мислишъ, че ако тъй постѫпишъ, работата ще се уреди, ще се улесни. Постѫпишъ ли така, работата не само че не се урежда, но се забѫрква още повече. Въ нѣкои случаи, необходимо е да оставишъ тази мисъль, съвършенно да я игнорирашь, да трансформирашъ своята енергия, и да си вървишъ по правия пѫть, да си вървишъ по пѫтя на своето развитие. Нѣкой пѫть, нѣкой чувствува, че е нервенъ и не може да търпи. Казва: „Не мога да търая“. Защо си внушавате, че не можете да търпите? Туй е едно внушение отвънка! Прѣдставете си, че четирма души те уловятъ, вързватъ те и те питатъ: Не можешъ ли да търпишъ? — и ти ударятъ 50 удара. Нѣма ли да търпишъ? Ще търпишъ, и отвънка ще идешъ. Ако четирма души съ тия тояги те заставятъ да търпишъ, защо да не можешъ тогава по сѫщия законъ да кажешъ: Азъ мога да се въздържамъ! Можешъ, защо не. Но само че ние като си внушаваме тия негативни мисли, казваме: „Не мога“. Ще си внушите: Мога, мога да издържамъ. Нѣма да кажешъ: Мога да издържамъ страданията, но ще внесешъ Любовьта въ душата.си, и ще кажешъ; „Съ Любовьта всичко мога да издържамъ“. Дойде ти нѣкоя глупава мисъль, не отричай тази глупава мисъль, но кажи си: „Съ мѫдростьта всичко мога да направя“. Дойде лъжа, не отричай лъжата, но си кажи: „Съ истината всичко мога да направя“. И тогава ти почерпвашъ сила. И така, като дойде да приложите окултния законъ, всѣкога ще употрѣбявате думи и фрази положителни. Употрѣбите ли една негативна дума, отъ какъвто характеръ и да е, тя всѣкога носи съ себе си лоши послѣдствия. Кажешъ ли: „Ще се разболѣя, ще умра, тя нашата работа нѣма да тръгне напрѣдъ“, лошитѣ послѣдствия идватъ. Не, всички тия мисли не сѫ за окултния ученикъ. Даже ученицитѣ на черното братство сѫ много по-смѣли въ своитѣ твърдения. Тѣ идватъ и употрѣбяватъ положителнитѣ методи на Бѣлото Братство. Единъ ученикъ на черното братство не казва „не“. Той казва: „Азъ ще направя добро“, но като получи силата, употрѣбява я за зло. Затуй, много отъ Бѣлото Братство се дигизиратъ, и отиватъ въ черното братство да изучаватъ методитѣ имъ, и много отъ черното братство пъкъ отиватъ въ Бѣлото Братство да изучаватъ тѣхнитѣ методи. И двѣтѣ тия школи трѣбва да се проучватъ. Запримѣръ, и лошиятъ човѣкъ казва: „Азъ ще спечеля, силенъ ще стана“. И добриятъ човѣкъ казва: „Азъ богатъ ще стана“. Но и двамата, като придобиятъ силата, изобщо изразходватъ тази сила. Единиятъ ще изнасилва, а другиятъ ще прави благодѣяние, но и единиятъ твърди, и другиятъ твърди. Сега, вие, като ученици на тази Велика школа, всѣки един отъ васъ, ще бѫде положителенъ въ доброто. Нѣма да казвашъ: „Азъ ще му отмъстя“, но ще казвашъ: „Азъ ще му се отплатя съ Любовь, азъ ще му се отплатя съ Мѫдрость, азъ ще му се отплатя съ Истина, съ Правда, съ Добродѣтель, съ Милосърдие“. Тъй ще му се отплатя. И само по тозн начинъ енергиитѣ, тия сили може да се трансформиратъ отъ едно състояние въ друго, понеже всички енергии сѫ свързани съ разумни сѫщества, и ние трѣбва да учимъ езика на всички разумни сѫщества, и когато знаешъ езика имъ, тѣ ще те слушатъ, но когато не знаешъ езика имъ, тѣ не помагатъ. И сега, ние всички изучаваме езика на нѣщата. Знаете ли какъвъ е този Божественъ езикъ? Двѣ нѣща има, по които вие може да го познаете. Когато сте научили нѣкои отъ Божественитѣ думи и сте се молили, вие ще усѣтите тукъ долу подъ лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви, и усѣщате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава часъ, два или три, и както сте усѣтили, тъй ви се отговаря. А нѣкой пѫть се молите, усѣщате една твърдость, ожесточение, каточели молитвата ви е една педя надъ главата ви, и не дохожда никакъвъ отговоръ. Вие говорите съ Бога на единъ непознатъ езикъ, и той не ви отговаря. Когато говоримъ съобразно Неговата воля, Той ни отговаря. Сега, въ окултната школа. законътъ за трансформиране на енергиитѣ е. свързанъ съ необходимостьта на нѣщата. Всѣкога когато започвате да опитвате закона, ще започнете съ необходимостьта въ живота. Гладенъ сте, имате нужда само отъ хлѣбъ. Вие ще вземете въ ума си тази първа мисъль, да отстраните глада си, да успокоите организъма си. Нѣма да турите въ ума си никаква друга мисъль, а само ще концентрирате мисъльта си, да придобиете хлѣбъ, т. е. храна, обѣдъ, да се нахраните. Туй ще бѫде мисъльта ви. Щомъ придобиете първото, ще трѣбва да се успокоите. напримѣръ да замислите да спите нѣкѫдѣ. Тогава, ще концентрирате ума си за спане. И тогава, споредъ туй, ще се нареждатъ всички ваши нужди, споредъ степеньта на необходимостьта. Спазвате ли този закон така, ще може да ви се отговори на молитвата. Но, турите ли всички тия желаняя вкупомъ, да искате всичко изведнъжъ, всички тия работи ще закъснѣятъ, и всички вашн планове, нѣма да се постигнатъ, защото не сте спазили този законъ на послѣдователность. Ще се молите за първото необходимо, за туй, без което не можете, послѣ за второто, третото, четвъртото и т. н. Тъй работи Божествениятъ законъ, въ математическа точность. Но измѣнишъ ли нѣщата, първо да туримъ второстепеннитѣ нѣща, законътъ самъ по себе си се измѣня. Сега, само чрѣзъ този законъ за трансформиране на енергиитѣ, може да се създаде една разумна хармония. Запримѣръ, не ще бѫде разумно отъ моя страна да си туря най-лошитѣ дрехи, съ отвратителна миризма, да влѣза въ дома ви и да кажа: „Търпете ме сега, обичайте ме“. Не се позволява така да се отнесете нито къмъ една любовница, освѣнъ само за изпитъ. Не се позволява отъ моя страна да изкушавамъ никого, нѣмамъ право, освѣнъ ако е за изпитъ. Слѣдователно, отъ моя страна, азъ трѣбва да бѫда толкова коректенъ, че да не давамъ поводъ никой отъ съкласницитѣ ми да изгуби своето равновѣсие, нито пъкъ той да послужи за изкушение, защото нито азъ печеля, нито той печели. Да кажемъ, нѣкой братъ отъ васъ изгубилъ своето равновѣсие, разсърдилъ се, и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна. Това нѣщо мине прѣзъ цѣлия класъ, и послѣ всички разправяте, че такъвъ ученикъ като него, нѣмаме. Всинца сте пропаднали въ изпита си, всички сте въ лѣво. Щомъ този братъ, този ученикъ е съгрѣшилъ, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благодарна мисъль къмъ него, почерпете нѣщо отъ неговата грѣшка, и кажете: „Слава Богу, че Господъ ни даде една много добра бесѣда, и много благодаримъ на този братъ, че той стана единъ образецъ, и ни даде единъ изпитъ“. И тогава пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи. Вие сте въ дѣсно. Това е трансформиране на енергията. И така трѣбва да постѫпвате. И тъй за въ бѫдаще, като ученици на школата, вие трѣбва да приложите този законъ. Той е за васъ сила. Само тъй, по този начинъ вие може да се развивате правилно. Ако почнете да го прилагате въ дѣйствие, ще забѣлѣжите едно растене, просвѣщение на вашия умъ, смегчаване на вашето сърце, усилване на вашата воля. Единъ примѣръ. Азъ казвамъ че търпя. Вие идвате въ стаята ми, азъ имамъ работа, искамъ да пиша или да коригирам нѣщо, изваждамъ часовника си, но нищо не ви казвамъ, защото, споредъ окултния законъ не е позволено да се каже: Имамъ работа, елате другъ пѫть. Туй не се позволява. Споредъ окултния законъ, ученикътъ като дойде, той самъ трѣбва да се сѣти, че е врѣме да си отиде. Азъ изваждамъ часовника си, гледамъ го. И колкото повече у мене се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опитъ. Нѣкой пѫть ти искашъ нѣкой да си отиде, а у него се заражда два пѫти по-силно желание да седи по-дълго врѣме. Той се усѣща, каточели нѣкой го привлича. Обратенъ е процесътъ. Другъ пъть, ти искашъ нѣкой твой приятель да постои повече, че го обичашъ, а нѣма да се минат и 5 или 10 минути, той ще каже: „Сбогомъ, и другъ пѫть ще дойда у васъ“, ще си отиде. Това му е внушено отъ чернитѣ братя. Но туря ли си мисѫльта: Нѣма ли да си отиде той? — вижъ, че той намѣрилъ за какво друго да говори. Ще си извадишъ часовника и ще гледашъ колко врѣме ще стоишъ тихъ и спокоенъ като Диогена, безъ да нарушишъ равновѣсието си. Ще стоишъ тихъ и спокоенъ, като че нищо не е станало, макаръ да се е изминалъ и цѣлъ день. Ако той стои цѣлъ день, и ти не си изгубиль равновѣсието си, спечелилъ си. А той като си излѣзе, ще каже: „Не трѣбваше да седя толкова, малко го прѣкалихъ“. Той усѣща, че е далъ повече. Ако той е стоялъ повече и те е прѣдизвикалъ, изкаралъ те е отъ равновѣсие, то като си излѣзе ще каже: „Още единъ пѫть бихъ желалъ да отида при него по сѫщия начинъ“. Това сѫ чисто психологически процеси, които ставатъ въ васъ. Повечето отъ васъ имате тѣзи опитности. Туй е единъ великъ законъ, който трѣбва да разбирате, трѣбва да го спазвате. Той регулира нѣщата. И тъй, за да се създаде единъ характеръ чрезъ трансформиране на тия енергии, не е лесна работа. Имайте прѣдъ видъ, че великиятъ Божественъ Духъ, който отъ хиляди години работи върху васъ, съ малко нѣщо е измѣнилъ характера ви, малко нѣщо сте направили. Даже и когато нѣкой отъ васъ влѣзе въ Бога, колко мѫчно се изменя характера му. Има. моменти, когато той трѣбва съвършенно да се измѣни, да влѣзе въ новия животъ, но докато дойде до новия животъ туй измѣнение става много медлено. Щомъ влѣзе въ новия животъ, нѣщата сѫ вече коренно измѣнени. Та, сега ще мислите върху трансформиране на енергиитѣ, ще мислите, ще имате желание да видите до колко сте силни. И всички ще гледате да трансформирате вашитѣ енергии, да ги прѣвърнете въ положителни. Щомъ трансформирате, вие печелите. Сега, останалата часть отъ врѣмото може да употрѣбите за въпроси, които ви интересуватъ. Братъ Стойчевъ направи нѣколко бѣлѣжки къмъ всички ни по случай приближаващето ни заминаване за събора на Всемирното Бѣло Братство въ гр. Търново. Учительтъ продължи .... Тая година ние ще приложимъ закона, и онѣзи, които дойдатъ въ Търново, ще дѣйствуватъ, и послѣ ще мислятъ. Всички ще дѣйствуватъ. Ще имате опити, и отъ резултатитѣ на тия опити ще мислятъ. Онѣзи пъкъ, които искатъ да разсѫждаватъ, да мислятъ, да не идватъ. Които искатъ да разсѫждаватъ, да идатъ въ свѣта, тамъ е мѣсто за разсѫждение. Ние пристѫпваме къмъ опити. Отъ 20 години сме философствували, сега е врѣме за малки опити. Нѣкой отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ първи, да взематъ първото место; ето какъвъ опитъ ще имъ дамъ. Да отидатъ вечерно врѣме на Мусала, като ще минатъ прѣзъ рилската пустиня, прѣзъ Марица, Тунджанската долина и да се върнат назадъ. Като се върнемъ отъ събора, нѣкои, които искатъ да направятъ този опитъ, ще имъ го дамъ. Героитѣ ще идатъ сами, а послѣ по двама ще отиватъ. Ако вие не можете да прѣбродите отгорѣ Мусала, какво можете да направите? Въ древнитѣ врѣмена, кой какъвто върхъ прѣброди, туй може да направи въ свѣта. Всички адепти, всички учители въ миналото все сѫ минали прѣзъ високитѣ мѣста. Нѣкои отъ васъ искатъ изпити. Такъвъ ще бѫде изпита: отиване до Мусала, вечерно врѣме на мѣсечина. А може да бѫде и другъ изпитъ: да прѣбродятъ Мусала въ една тѫмна, бурна нощь, при снѣгъ до колѣнѣ. Издържите ли го, ние ще кажемъ, че вие, на физическото поле сте единъ пѫрвокласенъ герой. Но ако вие и денемъ не можете да прѣминете Мусала, у васъ нѣма превилегии, и ще кажемъ: „Братко, туй не е много нѣщо и не можа“. Тъй, значи, по достойнство, и който издържи, ще му дадемъ първо мѣсто. Защо? — Защото го заслужава. Първото мѣсто ще ви дадемъ, и послѣдното мѣсто ще ви дадемъ. Сега, туй ще бѫде първиятъ опитъ за всички, все млади сте де, за всичкитѣ ученици. Това е единъ много тежъкъ изпитъ. Да минете прѣзъ тази рилска пустиня, васъ ще ви настръхнатъ коситѣ, а нѣкой отъ васъ може да боледуватъ и по цѣли седмици. Единъ приятель, като ходихме сега на Мусала, самъ се върна назадъ, мина прѣзъ рилската пустиня, и ето каква бѣше неговата опитность. Той остана самъ съ жена си, а доста напрѣдъ вървятъ други двама, и ми се изповѣда: Когато вие заминахте, отъ всѣки храстъ азъ виждахъ, че изпъкватъ живи хора, настръхваха ми коситѣ, И иаистина, като навлѣзете въ тази долина на рилската пустиня, тамъ е пусто, нигдѣ птичка не пѣе, а само чувате шумолението на листата и клончетата иа дърветата. И да минете вечерно врѣме въ тъмнината! А пъкъ да се качите по южния склонъ! Най-първо този пѫть трѣбваше да го минете денемъ, за да не си правите илюзии, че е лесно. Послѣ — по мѣсечина, и най-послѣ — въ тѫмна, бурна нощь. Само три опита, иначе вие сте изгубени. Тамъ животътъ ви ще е въ опасность. Щомъ направите този опитъ, въ тия мѣста има извѣстни енергии, отъ които ще се ползувате. Този пѫть е единъ отъ най-добритѣ пѫтища. Това е окултна долина. Тамъ сѫ се вселили все духове на мълчанието и сѫ изпѫдили всички птички. Като влѣзешъ тамъ, усѣщашъ, че всички тия енергии все навѫтрѣ отиватъ, и ставашъ все по-сериозенъ и по-сериозенъ. Нѣщо грандиозно! Щомъ минешъ Мусала, влѣзешъ въ тунджанската долина, веднага сърцето ти се отваря, става весело, радостно. Отъ едната страна като минавашъ си сериозенъ, а отъ другата страна — веселъ. Тия двѣ състояния сѫ отлични. Та природата в тази рилска пустиня е грандиозна, величествена! Човѣкъ трѣбва да прѣкара тамъ день, два, три, за да види какво хубаво мѣсто е тамъ за размишление. Та, разбира се, ученицитѣ трѣбва да започнатъ съ тия опити, понеже въ България вие имате удобства съ тѣзи високи мѣста, съ тия планини. Въ Египетъ и другадѣ, изкуствено сѫ създавали тия нѣща, а тукъ, природата наготово ни ги е дала. Затова тази година ще започнемъ съ методитѣ, ще дѣйствуваме всички. Като дойдете сега на събора, всички ще работите, никакви привилегии! И вие, софиянци, да има 20—30 души повече за всѣка една работа. Всички да работите съ готовность. Никой да не казва: Тази работа азъ не мога да я направя. Ние ще започнемъ примѣра отъ най-старитѣ, отъ най-силнитѣ. И тогава, младитѣ ще работятъ по сѫщия начинъ. Единъ е законътъ, на който ще се подчинявате. Едно мнение е. Ще опитаме закона и ще видимъ какви сѫ послѣдствията. Туй състояние ще ни даде свобода, една вѣра, да опитаме, да приложимъ Божията воля безъ никакво коригиране. Не може друго-яче. Ще опитаме туй, безъ никакво измѣнение. Опрѣдѣля ви се единъ маршрутъ, ще го изпълните безъ измѣнение. Като ходихме на Мусала, казахъ имъ: Като дойдемъ до тѣзи мѣста на снѣговетѣ, никой нѣма да ходи по този пѫть, ще вземемъ малко на страна. Четирма души, обаче, отстѫпиха отъ туй правило, но се търкулиха надолу, и двамата отъ тѣхъ се спасиха по чудо. Контузиха се. Единъ ученикъ върви съ мене, и ми казва: „Позволи ми да мина по този пѫть“. — иска да върви по снѣжния пѫть. Ще пѫтувашъ по този пѫть, по който и азъ вървя. Когато Господъ ти каже да минешъ прѣзъ снѣга, прѣзъ снѣга ще минешъ, но сега ще обиколишъ, ще минешъ прѣзъ канаритѣ. Всѣки пѫть ще минавашъ по начертания отъ Бога пѫть. Ние благодаримъ, че тия двама души тъй благополучно се спасиха. Мѫжъ и жена бѣха тѣ, около 100 м. надолу се търкаляха. За непослушанието имъ бѣше това, искаха да минатъ по снѣговетѣ. Сега, отъ всинца ви се изисква послушание, вѫтрѣшно послушание. Нѣкой ще кажатъ: Мене този духъ ми говори тъй. Този Духъ на всинца ни еднакво трѣбва да говори. Духъ, който на мене едно говори, на тебе друго, той не е този истинскиятъ Духъ. Едно трѣбва да ни говори той. Туй разпореждане и за мене, и за тебе, и за всинца ни, е едно. Неговата воля трѣбва да бѫде Божествената воля, която трѣбва да изпѫлнимъ безъ никакво сѫмнение. И тогава резултатитѣ ще бѫдат отлични. Моята опитность е: Тамъ дето се изпълнява волята Божия, всѣкога има добри резултати, безъ никакво изключение. Тамъ, дѣто най-малко се отклонимъ отъ волята Божия, веднага идватъ лошитѣ послѣдствия. Ето, азъ ще ви приведа единъ случай, който ми разказваше една сестра. Тя направи своя опитъ до Витоша, но като се връщала за Драгалевци, допива й се вода. Доближава до чешмата, иска да пийне само 2—3 глътки, за да накваси гърлото си, но нѣщо много опрѣдѣлено отвѫтре й казвп; „Не пий, върви си по пѫтя“. Тя разбира гласа, но си мисли: Само 2—3 глътки! Спира до чешмата, нѣма с какво да пие, вижда едно младо момиче, че си налива стомнитѣ. Помолва го тя да пие отъ нейнитѣ стомни, и селянчето й разрешава. Дига стомната къмъ устата си, но не успѣва нито една глътка да пийне, когато изтървава стомната отъ рѫката си и я счупва. Стои тя сега прѣдъ счупената стомна, и пакъ съ засъхнало гърло, но не мисли вече за това, а какъ да плати стомната, въ себе си нѣма ни стотинка. А селянката настоява, иска да й се плати. Тази сестра й прѣдлага шапката си. „Не ми трѣбва твойта шапка, пари, 15 лв. искамъ“. „Нѣмамъ“, — „намери“ — върни се гдѣто си ходила! „Слушай“, казва сестрата, „азъ сама съмъ учителка, нѣма да те излѫжа, ще си отида въ София и нарочно ще се върна да ти донеса 15 лева“. Взима й адреса, името й, и така се разрѣшава въпроса. Сега, азъ ви вѣрвамъ. Мене ми направи добро впечатление това, че у всинца ви има добра воля. Като гледахъ тия 104 души, които се качваха за Мусала, стоятъ прѣдъ снѣговетѣ, питатъ: Учителю, да тръгнемъ ли по този пѫть? Гледамъ, опасенъ пѫтя, снѣгове. Казвамъ: Може. Като урнаха ония 104 души, въ единъ часъ отгорѣ стигнаха Мусала. Казвамъ: „Съ тия ученици може да се прѣвзематъ високитѣ върхове. Тази е една добра черта у тѣхъ, може да се използува за добро“. И всичкп се върнаха благополучно, освѣнъ ония двамата, контузенитѣ. Този бѣше единъ инцидентъ. Въ всички, които ме слушатъ, има добра воля, опитътъ показва това, но искамъ всичкн добрѣ да използувате енергиитѣ си. Онѣзи отъ васъ, които ще останатъ въ София, на които работитѣ не ще могатъ да се уредятъ, искамъ да спазватъ днитѣ на събора, да се събиратъ на групи отъ но 10 — 15 души, да сѫ въ връзка, астрално да се свържатъ, тъй щото да има една връзка между насъ и тѣхъ. Вѣрвамъ, че тази година много работи ще се изправятъ. Невидимиятъ свѣтъ много работи. Ние трѣбва да сме готови. Другъ е, който работи сега заради насъ, а ние разработеното ще го копираме, ще гледаме да не развалимъ Божая пѫть, Божия планъ, да не изопачимъ Божието Слово. Точь въ точь, всичко да изпълнимъ, всички наредби да изпълнимъ. Да бѫдемъ примѣрни ученици на Бѣлото Братство. Защото, нѣма да се минатъ много години, и ще дойдатъ отъ другитѣ мѣста Братства, които ще искатъ да се съединятъ съ васъ, да видятъ, какъ живѣете вие. Трѣбва да бѫдете готови. Сега, прѣдъ васъ стои едно много добро бѫдеще, нѣма какво да се обезсърчавате. Дѣйствително, отъ Търново се турятъ самари, но всѣки самъ си туря самара. Като дойдете, ние питаме: Братко, този самаръ е за тебъ, този гемъ е за тебе, можешъ ли да си го туряшъ самъ и да си го снемашъ самъ? Ако можешъ самъ, вземи го, защото ние нѣмаме срѣдства, не разполагаме. Туй е въ фигуративна смисъль. Като каже единъ пѫть: Ще го извърша! — вѣренъ ще бѫда на себе си. Който бѫде вѣренъ на себе си, ще бѫде вѣренъ и на Бога. А по-хубаво нѣщо отъ това — нѣма. Да имашъ благоволението на Бога, на ангелитѣ, на свѣтиитѣ! Да имашъ разположението на Бога! Какво по-хубаво отъ това? Да сме въ хармония и съгласие съ този Великъ законъ! Тѣ нѣма да ни дадатъ нѣщо, което да не можемъ да изпълнимъ, нѣма да изискватъ отъ насъ невъзможни нѣща. Тѣ ще ни дадатъ нѣща възможни, съобразно съ нашия умъ, сърце и воля, нѣща, които ще ни облегчатъ, просвѣтятъ, тъй щото нѣма какво да се обезсърчаваме. Тайна молитва! Послѣдна бесѣда отъ 1-та школна година на общия окултенъ класъ.

От единичното издание "Развитие на съзнанието" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Развитие на съзнанието 22 школна лекция на общия окултен клас, 27 юли 1922 г., четвъртък, в Чам-Кория Тайна молитва! Прочетоха се първо темитѣ на ученицитѣ върху „най-правилниятъ методъ за възпитание на волята“. Следъ това братъ Русчевъ прочете тема вѫрху: „Физическия свѣтъ“. Послѣ учительтъ говори. Азъ ще говоря малко върху „развитието на съзнанието“. Въ този случай „съзнанието“ взимамъ въ широкъ смисълъ. Като вземете въ българския езикъ думата „съзнание“, тя е образувана отъ съюза „съсъ“ и сѫществителното „знание“. Това значи да ходишъ съ знание, да знаешъ нѣщо, да съзнавашъ нѣщо. Туй има повече духовенъ характеръ — значи да можешъ едноврѣменно въ себе си, въ ума си да съзнавашъ двѣ различни състояния, т. е. да съзнавашъ една права постѫпка и една крива постѫпка, да правишъ разлика между тия двѣ постѫпки, да познавашъ разликата между една права и една крива мисъль, между едно право и едно криво чувство. Сега, когато ви говоря за съзнанието, нѣкои отъ васъ сѫ като онѣзн, които обичатъ музиката, слушатъ и казватъ: „Много хубаво нѣщо е музиката“, но не можете да направите разлика, коя часть е хубавата, не можете да направите разлика между тоноветѣ. Ако нѣкои тонове сѫ изпуснати, не можете да схванете това. Схващате само общото течение, когато единъ музикантъ специалист схваща кѫдѣ е грѣшката, различава я съ ухото си. Сега, вие окултнитѣ ученици, ако не можете да схващате извѣстни тонове, ако не можете да правите тази разлика въ съзнапието си като тѣзи музиканти, не можете да бѫдете ученици. Добрѣ. Азъ сега ще ви прѣведа въпроса отъ окултно гледище: ако напиша единъ цигуленъ ключъ на петолинието и подъ първата линия на петолинието туря отдолу една нула безъ опашка, ще имамъ цѣла нота. Да допуснемъ, че при тази цѣла нота азъ поставя друга една — четвъртинка. Послѣ друга една — осминка, слѣдъ това пакъ една цѣла, послѣ една половинка нота и т. н. Сега тази четвъртинка нота ще се хвали ли, че е при голѣмата, при цѣлата нота? Нѣкой пѫть вие, окултнитѣ ученнци, гледамъ ви, почвате да мислите по този начипъ — колко малката нота е по близо до голѣмата нота. Не, гледайте какъвъ тонъ може да издадете, и какво съчетание може да имате въ тази обща хармония съ първата нота, какъвъ изразъ може да дадете въ общото съчетание съ всички ноти. И сега у васъ постоянно се явява въпроса: накѫдѣ, по кое направление къмъ голѣмата нота сте, колко далечъ сте отъ нея. Нѣкои пѫть гледате, че сте на едно дѣление, двѣ дѣления, три дѣления отъ нея, и си казвате: „Отдалечихме се ние“. Туй не е едно музикално разглеждане на въпроса. Онази нота, която може да даде изразъ, може да е много далечъ отъ главната, отъ първата нота, може да е и слѣдъ нѣколко листа отъ първата нота, но пакъ дава най-голѣмо изражение. И забѣлѣжете, че въ военната музика, въ бойната музика, когато ще воювашъ, всѣкога даватъ изведнъжъ най-високото изражение, стрѣскатъ човѣка, когато въ минйорната музика се започва тихо, тихо, послѣ се повишава, и най-послѣ дойде най-високото. Слѣдъ това пак спущатъ, понижава се. Въ мажорната музика не е така. Сега, ако искате вие, като ученици, да се развивате правилно, трѣбва да разбирате живота въ неговитѣ съотношения, тъй както Богъ го е наредилъ. Вие всеки день сте ноти, и при всеко лѣгане и ставане не сте въ сѫщата гама. Запримѣръ, азъ, като вашъ учитель, и вие като мои ученици, нѣма да бѫдете утрѣ при мене тъй, както сте днесъ. Вие мислите, че ще бѫде сѫщото. Не, отношенията ще бѫдатъ съвсѣмъ други. Има друга една вѫтрѣшна сила, която урежда живота, не зависи отъ вашето желание, не зависи отъ нотата, дѣ да се постави тя, а зависи отъ самия музикантъ. И вие нѣмате право да казвате, защо съмъ туренъ долу или горѣ — навсѣкѫдѣ трѣбва да изпълните ролята си. Долу или горѣ, на високо или низко, като цѣла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесеть и втора или шестдесеть и четвърта нота, като у барабана или въ другъ инструментъ, вие трѣбва да се сливате въ едно, да се не чуватъ ударитѣ ви — безразлично е това. Защото, въ туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трѣбва да стане отгласъ. Не сте вие цѣльта въ свѣта; свѣтътъ не е създадепъ зарадъ васъ. Този свѣтъ е създаденъ за едно развлѣчение на Бога, а игралкитѣ на туй развлѣчение сѫ хората. Слѣдователно, вие сте играчки въ туй развлѣчение на Бога. Сега, вие казвате: „Ние въ туй самоусъвършенствуване“. . . Въ какво се състои туй самоусъвършенствуване? — Въ познаване Бога. Въ какво познавате Бога? — Въ Любовьта Му. Добрѣ, познахте ли Го въ Любовьта Му? „Е, въ мѫдростьта Му“. Познахте ли го въ мѫдростьта му? Е, в правдата Му“ — Познахте ли Го въ правдата? — „Въ Добродѣтельта Му“. Познахте ли Го въ Добродѣтельта Му? — Не сте, т. е. отчасти. Когато Неговата правда се приложи върху васъ, казвате: „Нѣма смисъль“. Когато Любовьта Му се прояви въ васъ, казвате: „Нѣма смисъль“ Когато Мѫдростьта се прояви въ своитѣ високи форми, казвате: „То е много забъркано, не е за насъ“. Когато Истината дойде въ своята свѣтлина, казвате: „Не е за очитѣ ни“. Питамъ: При туй съзнанив на единъ ученикъ, какво може да знаете? Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т. е. въ съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствувания, на всички Божествени дѣйствия. Туй е едно спасение за човѣка, или, азъ го наричамъ другояче, обистряне на човѣшкото сьзнание. Всичко може да се отразява въ съзнанието на човѣка. Съзнанието е като една бистра вода, въ която всичко може да се отрази. И въ туй отражение ние виждаме какъ свѣтътъ е създаденъ. Сега, азъ ви слѣдя, наблюдавамъ ви: вие се занимавате съ нѣща, които много пѫти сте ги прѣживѣли. Запримѣръ, вие сега се безпокоите, какво ще ядете, какво ще сготвите. Че съ това се занимава и вълкътъ — дали ще намѣри храната си днесъ или не. Птичката и тя мисли за храната св. Ако ние станемъ като птичкитѣ, които нѣматъ нашия умъ, и почнемъ да се безпокоимъ, какво ще излѣзе? Че какво, храната ви е прѣдвидена! Богъ е прѣдвидѣлъ, и ако съзнаешъ това, ще я намѣришъ точно на врѣме. Ако разберешъ Неговия езикъ, ще я намѣришъ точно на врѣме. Да кажемъ, че отъ София сѫ ви изпратили единъ колетъ, и въ писмо ви пишатъ за него, но писмото не сте получили, а само колета. Знаете, че колетътъ е дошълъ, но не можете да го вземете. Та, сега, въ окултната наука, всѣки трѣбва да се стреми да научи Божествения езикъ на нѣщата. Знаете ли какво значи да се говори на Божественъ езикъ? Сега, азъ на единъ ученикъ прѣподавамъ за пръвъ пѫть Божествения езикъ и му се вижда много страненъ. Уча го първата буква на Божествения езикъ. Азбука си има този езикъ. Тази азбука всѣки день ви се прѣподава. И туй, дѣто се молимъ, вѣрваме, любимъ, това за сега сѫ срѣдства да ни прѣведатъ този езикъ, да изучимъ Божествения езикъ, и да разберемъ силата му. Ако ме питате защо е Любовьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Ако ме питате, защо е вѣрата? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е мѫдростьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е Истината? — Да научимъ Божествения езикъ. Щомъ научите тази рѣчь, сегашниятъ ви животъ ще се осмисли. Запримѣръ, въ васъ често се подига въпроса, желаннето, искате да ви обичатъ и да ви любятъ. Знаете ли какво значи да обичашъ и да любишъ? Сега, вие, когато обичате нѣкого, оцѣнявате любовьта така: ще му направишъ една дреха, нѣкой подаръкъ, кѫща ще му съградишъ, конь ще му купишъ, пари ще му дадешъ, а ако ти е синъ, повече нѣщо ще му дадешъ. По този начинъ, външно изразявашъ любовьта си. Но това не е никаква любовь. Ами прѣдставете си, че вие сте ми слуга, честенъ сте, и азъ оставямъ кѫщата конетѣ си да се разполагате 10-ина - 20 години съ тѣхъ, а азъ заминавамъ нѣкѫдѣ. Като си дойда, ще си взема нѣщата. Мислите ли, че това правя отъ любовь къмъ васъ? Азъ го направихъ отъ любовь къмъ себе си. Сега, вие майките се прѣпорѫчвате, че имате идеална любовь, обичате дѣцата си безкористно. Хубаво, азъ не се съмнѣвамъ, че имате безкористна любовь, но вие обичате дѣцата си, защо? Защото ще остарѣете, а този вашъ синъ ще стаае виденъ човѣкъ, та да има кой да ви гледа. Дъщеря имате, обичате я. Защо? — Да порастне, та да се ожени за единъ богатъ. ученъ зетъ, и да ви помага. Можете ли да кажете, че това не е истина? Съ нищо не можете да ме убѣдите въ противното. Въ всичкитѣ ви мисли лежи една користолюбива цѣль, единъ пъленъ егоизъмъ, Вие се приближавате при мене защо? И тамъ виждамъ единъ егоизъмъ. — За да почерпите нѣщо. Когато ви казвамъ, че и азъ искамъ отъ васъ, казвате: „Помогни ми да спечеля на единъ лотариенъ билетъ, че половината ще дамъ на братството“. Помогни ми да спечеля 100,000 лв., и половината ще дамъ на братството. Слѣдъ като спечелите! Тъй казватъ моитѣ ученйци: Слѣдъ като спечеля... Това не е окултизъмъ, това не е ученичество. Тѣзи идеи да ги изхвърлите изъ вашитѣ глави. Азъ искамъ отъ васъ жертвя за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За въ бѫдеще, всички, всички да служите абсолютно безкористно, безъ да очаквате да получите нѣщо. Вие гледате все на първо мѣсто да кацнете и да кажете, че азъ съмъ сега отъ лѣво или отъ дѣсно. Така искаха ученицитѣ на Христа, единъ отъ лѣво да седне, другъ — отъ дѣсно. И слѣдъ 2,000 години пакь сѫщото искаха. По този начинъ не се влиза въ Царството Божие. Вие искате лесно да влѣзете въ Царството Божие. Туй не е окултизъмъ! Та, въ вашето съзнание трѣбва да се роди една идея по-висока. Ако азъ, като учитель, имамъ една цѣль — да ви използувамъ, това не е никакво учителство, това е търговия! Ако азъ не съмъ ви казалъ самата истина, има защо да не я казвамъ. На единъ ученикъ казахъ истината, и два дни плака. И на други нѣкои ако кажа истината, три дни ще плачатъ. Въ тази истина ще научите горчиви работи. Който влѣзе въ Царството Божие, ще му дадатъ най-голѣмитѣ горчивини. Ще ви турятъ въ най-силнитѣ киселини, и ако се разтопявате въ тѣхъ, не сте за Царството Божие. Сега, въ вашето съзнание, вие трѣбва да се приготовлявате. За какво да се приготвите? За ония истини на които Божествениятъ свѣтъ ще ви подложи. И ще ви подложи. Вие сте чудни! Искате да влѣзете въ Царството Божие като гости. Въ Царството Божие гости не искатъ. Онази мома, която ще се жени какво мисли? Очаква ли тя като влѣзе въ новия домъ 3—4 слугини да й служатъ, а тя на столъ да стои и само да се облича? Тъй ли мисли тя? Свекърътъ й на село ще иска тя да се запретне да омеси хлѣбъ, че да видятъ меси ли добрѣ; да сготви, да опере, послѣ на нивата ще отиде да работи. А ние, духовнитѣ хора, мислимъ често... Какво? — Че като отидемъ на небето, ще взематъ китари и ще ни свирятъ и пѣятъ. Ще има свирни, но между свирнитѣ ще има много велики работи, които се вършатъ въ този великъ свѣтъ. И ако вие, съ сегашнитѣ ваши схващания, ако съ сегашнитѣ ваши разбирания мислите да влѣзете въ този свѣтъ, ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие. Прѣдставете си, че сте отишли на небето, и сѫ ви дали най-добрата храна, най-добрата музика, най-доброто забавление, и изведнъжъ дойде заповѣдь, кажатъ ти: „Ти ще станешъ сега и ще отидешъ на земята при едипъ голѣмъ грѣшникъ“. Ако се намусишъ, пропадашъ. Не, ти ще станешъ съ радость, и ще отидешъ при този голѣмъ грѣшникъ. Ако васъ ви турятъ да направите нѣщо подобно, ще се намусите, Запримѣръ, нѣкой е седяалъ отъ дѣсната ми страна и ви дигнатъ за нѣшо, ще кажете: „Единъ пѫть въ живота си имахъ случай да седна тука, и ме дигнаха“. Всички ученици тъй мислите. Азъ не казвамъ, че това е лошо, това е хубаво, но въ Божествения свѣтъ се казва, че Богъ може да се прояви навсѣкѫдѣ. Богъ ви изпитва. Вие не знаете кѫдѣ ще се прояви Той и какъ ще се прояви. Вие не знаете това, защото не е въ това, какъ Богъ е почналъ да се проявява, но какъ ще свърши. Прѣдставете си, че азъ ви поканя на гости и ви опека една хубава кокошка, но слѣдъ туй казвамъ: „Хайде сега да се разходимъ около 3—4 часа, и слѣдъ като се върнемъ, ще видимъ, тогава може да ядемъ кокошката“. Какво ще кажете отгорѣ на това? Вие сте гладни, 2—3 дни не сте яли, и слѣдъ като ви поканвамъ на печена кокошка, прѣдлагамъ ви да направимъ една разходка за 2—3 часа. Ще кажете: „Сега ли му е врѣме за разходката?“ Веднага ще ми разкритикувате постѫпката. Ще кажете: „Е, учительтъ!“ Ами ако се укаже, че тази кокошка била болна, ще ви кажа: „Ще я отложимъ, по-добрѣ да се разходимъ, отколкото да ядемъ“. Ако ви поканя въ кѫщи, тя ще ви мирише и ще ви изкушава, затова ви разхождамъ, развождамъ ви надалечъ. Слѣдователно, всички изкушения не сѫ нищо друго, освенъ отвличане от опасноститѣ, които сѫ създадени въ свѣта. Всѣко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нѣщо по-голѣмо, нѣщо по-лошо. Туй зло е дошло, за да не се случи нѣщо по-голѣмо. Затуй една българска пословица казва: „Ела зло, че безъ тебе по-злѣ“. Слѣдователно, всички изкушения иматъ за цѣль да ни избавятъ отъ туй голѣмо зло, което виси като ножъ надъ главитѣ ни. Като ученици на тази школа, вие, въ вашето съзнание, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ония промѣни, които ставать въ Божествения свѣтъ. Не е важно какво вършатъ хората, а какъ е нареденъ свѣтътъ. Божествениятъ Духъ, който прави тѣзи промѣни, раздава на всички хора, както намѣри за добрѣ. Вие гледайте да разберете Божествения духъ, а не тѣзи малки духове. Проучвайте този дух, който просвѣщава, който раздава нѣщата, който е изворъ на Божествената любовь, носитель на Божията Мѫдрость, носитель на Божията Истина, Правда, Добродѣтель Този Великия Духъ, Него трѣбва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъвъ споръ иѣмаше да има. Всички тия спорове, които сега ставатъ, лесно биха се уредили. Азъ онзи день говорихъ на първия класъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Прѣдставете си, че дойде нѣкой вашъ приятель и кръвно ви обиди — единъ изпитъ. Наблюдавайте въ единъ мѣсецъ врѣме, за колко минути, дни или седмици ще можете да прѣвърнете тази обида или каква и да е друга обида, и то не само че да не остане нѣкаква слѣда отъ тази обида, но като чуешъ отново да се произнесе тази обида, да се радвашъ, да ти стане приятно. Наблюдавайте слѣдъ колко врѣме може да прѣвърнете тази обида въ приятно чувство. Това е пакъ до силата на съзнанието ви. Ако до единъ мѣсецъ не можете да я прѣвърнете, вие сте далечъ. Тогава минаватъ мѣсецъ, два, три, година, двѣ и повече, и по закона на кармата, слѣдъ много врѣме, всичко минава, заличава Господъ този споменъ, и вие казвате: „Свърши се“. Да, но това не е ученикъ, никакъвъ урокъ той не е научалъ. Добрѣ сте научили урока си, ако слѣдъ като ви обиди нѣкой, въ единъ часъ отгорѣ заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. Вие имате тази наука. Това е единъ ученикъ, който разбира законитѣ. Вие може ли да го направите? — Можемъ. Христосъ като казва „любете враговетѣ си“, това значи, че обида, казана отъ врага ти, да можешъ да я прѣвърнешъ, защото той, като врагъ, като ти е казалъ тази обида, избавилъ те отъ едно голѣмо зло. Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозенъ езикъ ще ви кажа сѫщото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Духъ, да приложите Божествения Духъ. Ако въ единъ мѣсецъ една обида не можете съ вашата любовь да я прѣвърнете, вие не сте ученикъ, вашата любовь е слаба, не е Божествена любовь. Въ Божествената любовь, която имате, въ този огънь, трѣбва да се топятъ всички елементи. Сега, нѣкои може да въздишатъ. Ученикътъ не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“. Не, не, ще — вѫздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“! Не не, ще работишъ. Днесъ „охъ“, утрѣ „охъ“, и най-послѣ ще каже: „А разбрахъ сега, нѣма повече „охъ“, задачата е решена“. Азъ не се сърдя, че нѣкой пѫть казвате „охъ“, но гледамъ, като казвате „охъ“ работите ли. Като казвате „охъ“ и не работите, казвамъ: „Тази работа съ „охъ“ нѣма да се разрѣши. Ако не вземете този методъ, който ви давамъ тази вечерь, ще губите врѣмето си, т, е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене нѣкои ученици, които отъ 15 години повтарятъ този класъ и казватъ: „Учителю, кажи ни нѣщо повече!“ Като имъ дамъ по-сложна задача, тѣ казватъ: „Не е по силитѣ ни“. Тогава какъ искате да минете въ по-горенъ класъ? Сега, не казвамъ, че азъ искамъ това, но казвамъ, че въ тази школа всичко е опрѣдѣлено, необходимо е. Да любишъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ мѫдъръ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ истинолюбивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ милостивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Нѣма да кажешъ: „Не мога“. Не, не, ще се подчинишъ, и нищо повече. Това е една необхоеимость. Не се ли подчинишъ на тази необходимость, очаква те смърть. Ама защо трѣбва да любишъ? Не любишъ ли, нѣма животъ. Ако любишъ, има животъ; ако не любишъ, нѣма животъ. Ако не придобиешъ тази мѫдростъ, условията на този животъ нѣма да се проявятъ. Тъй щото, като говоримъ за любовьта, като говоримъ за мѫдростьта, за правдата, за истината, ние подразбираме необходимостьта на Божествения животъ. Нѣма да казвашъ „защо“, но ще кажешъ: „Азъ трѣбва да любя, азъ трѣбва да бѫда уменъ, правдивъ, истинолюбивъ, това е необходимость, това е Божествено, наложено ни е, нѣма изключения. Тъй трѣбва да мислите. Казва нѣкой: „Защо трѣбва да любимъ“. Необходимо е да любишъ. Ама защо да го любимъ, лошъ е? Необходимо е. „Ама той е такъвъ“. Необходимо е. Разбирате ли? Волята Божия е такава, Разбирате ли какво е волята Божия? Ако не й се подчинишъ, тя помита всичко; ако й се подчинишъ, спира. Богъ нѣма да се подчини на едни дѣтински своеволия, нѣма да ти дава отговоръ за какво и защо — ни най-малко! Трѣбва да знаешъ необходимо е. Защо трѣбва да любя? — Необходимо е. Защо трѣбва да бѫда уменъ? — Необходимо е. Тъй трѣбва да мислите. И въ вашето съзнапие трѣбва да легнатъ веднъжъ за винаги тѣзи нѣща, и то не само у васъ, но тъй ще проповѣдвате и на другитѣ. Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходвмо е да любишъ“. Какво учите друго! — Необходимо е да имашъ мѫдрость. Друго! — Да не правишъ глупави работи, Друго какво учите? — Необходимо е да учишъ истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи! Но нѣма да кажете: „Може но, когато имаме разположение“. Не, ще любишъ, и нищо повече. Никакво разположение, но по заповѣдь. Необходимо е, и нищо повече. Ще се подчинишъ. Откажешъ ли, всичко е свършено. И сега, всичкитѣ страдания въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ иска да вразуми хората, че необходимо е, много нѣща сѫ необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, какъ стои той отъ окултното гледище. Щомъ всичко това е необходимо отъ Божествено гледище, необходимитѣ нѣща най-лесно се изпълняватъ. Необходимо е да ядешъ. Мѫчно ли е да ядешъ? Не, лесно е. Необходимо е да пиешъ вода. Мѫчно ли е да пиешъ вода? Не, най-лесното е. Глътка по глътка, ще свършишъ. Дигни чашата на страна. Тия сѫ най-леснитѣ нѣща. Сега, тия спорове, които често произтичатъ между васъ, тѣ произтичатъ отъ това, че има други сѫщества въ свѣта, които чрѣзъ своитѣ мисли затъмнѣватъ съзнанието на човѣка. Често съзнанието на човѣка потъмнѣва и той не може да прави разлика между една мисъль и друга, между едно чувство и друго. Казва: „Азъ тъй мисля“. Другиятъ: „А пъкъ азъ тъй мисля“. Да се разберемъ! Нѣма какво да се разбираме. Въ любввьта нѣма противорѣчия, но необходимо е да любишъ. Ще кажешъ: „Ама какъ, какъ ще любя?“ Ще ви приведа единъ примѣръ: Когато се излюпятъ онѣзи малки юрдеченца, майка имъ дава ли имъ уроци какъ да плаватъ? Още като се излюпи, то знае какъ да плава, Майка имъ учи ли ги какъ да кълватъ? — Тѣ знаятъ какъ да кълватъ още щомъ се излюпятъ. И на васъ казвамъ: „Вие като излѣзете отъ вашето яйце ще знаете какъ да кълвете и да плавате“. Ако ми кажете, че не знаете, ще ви кажа, че искате да ме забавлявате. Тъй седи въпроса. Азъ ви говоря за една истина, която дълбоко е вложена въ вашата душа, и вие може да я знаете. Както пиленцето може да кълве, и юрдечето знае да плава още щомъ се излюпятъ, така и вие знаете. Юрдечката майка казва: „Клокъ, клокъ“. Прѣведенъ този езикъ значи: Ще работишъ тъй, както е написано вѫтрѣ въ тебе. Дойде юрдеченцето до водатата, и майката казва: „Квакъ-квакъ“. То значи: Тъй както е писано въ тази Божествена книга, тъй ще плавашъ. Вие ще ме питате какъ да любимъ. Азъ ще кажа; „Квакъ-квакъ — тъй както е писано въ Божествената книга“. Нѣма никакъвъ споръ. Ще отворишъ книгата, ще прочетешъ. Спрѣшъ ли ме и разсъждавашъ философски, нѣма да влѣзешъ въ водата. И тъй, вложете мисъльта, че основнитѣ Божествени мисли, идеи сѫ вложени, написани въ тази Божествена книга, и всѣки може да чете отъ нея, стига да иска да чете, стига да слуша. Я наблюдавайте пиленцата, юрдеченцата, като чуятъ гласа на майка си: Кѫтъ-кѫтъ — всички пиленца се събиратъ, слушатъ, подчиняватъ й се. Като ги повика, всички отиватъ. Е хубаво, когато Господъ ви вика, а вие не слушате, ще изгубите. Слѣдъ като майка ви, която е поставена да ви вика, извиква клокъ-клокъ, а васъ ви нѣма, не загубвате ли? Като ви каже кѫтъ-кѫтъ, и вие закѫснѣете 1—2 минути, всичко е опапано. Казвате: „Има врѣме, за въ бѫдеще“. Нѣма врѣме, всичко е опрѣдѣлено. Туй пиленце не може да се отдалечи на голѣмо разстояние отъ майка си. То може да се отдалечи на разстояние само 1 крачка, двѣ, 10, 15 крачки, но не може да се отдалечи на 100 крачки или повече. Отдалечили се повече, то изгубва майка си. И ние, въ нашето съзнание, не може да се отдалечаваме отъ Бога. Вие казвате: „А азъ ще се отдалеча отъ Бога“. Да, но далечъ като отидешъ, като каже майка ти „кѫтъ-кѫтъ“, нѣма да чуешъ. Въ нашето съзнание ще бѫдемъ на такава дистанция, на такова разстояние отъ свѣта, че щомъ сме при тѣзи Божествени условия, като чуемъ какво казва Духътъ, какво казва майка ни, веднага да чуемъ и изпълнимъ каквото казва, да изпълнимъ волята й. За послѣдствията не мислете, защото въ необходимостьте всичко е за добро. Свърши се въ 9 ч. безъ 10. Тайна молитва!

От единичното издание "Живитѣ сили въ природата" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ сили въ природата 21 школна лекция на общия окултенъ класъ, 20 юли 1922 г., четвъртъкъ, в Чамъ-Кория, (Горското у-ще). (поради липса на първата страница от сканираната брошурка – текстът в зелено е добавен от новия правопис) Следующата седмица имате ли тема? – Не. Най-добрият метод за възпитание на волята. Това ще бъде темата ви. Какъв метод ще представите. Живите сили в природата Ние ще ги разделим на 4 категории: несъзнателни, подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни. Несъзнателни са тези в минералите, подсъзнателни – растенията, съзнателни – в животните, а самосъзнателни – в човека. Несъзнателните сили в природата действуват чрез скъпоценните камъни. У всинца ви се заражда едно желание, една обич да носите тия камъни, да използувате техните сили, да знаете важните причини защо и за какво? Когато ние говорим за несъзнателните сили, подразбираме, че техните отношения са далечни, т. е. нямат никакви прями връзки с човешкия живот. Един минерал седи далеч от живота; по някой път вие го използувате да го носите на ръката си като един скъпоценен камък. Т. е. може да кажем, той като една случайност е вътре в живота. Сега, разбира се, живата природа иска да въздѣйствува на човѣшкото съзнание, тия камъни съ силата си да въздѣйствуватъ на човѣка. И може да кажемъ, че тия сили, тия несъзнателни сили, носятъ по-голѣмъ запас отъ енергии, тѣ харчатъ по-малко. Въ планинскитѣ мѣста, въ тия канари е складирана грамадна енергия за бѫдащето развитие на земята. Тия канари трѣбва да се разтрошатъ на малки парчета чрѣзъ триене, да стане излѫчване, и тогава да дойдатъ до втората фаза, да влѣзнать въ разтителното царство. Тия несъзнателни сили въ природата иматъ връзка съ нашата костна система. И често, може би за бѫдаще скѫпоцѣннитѣ камъни ще се употрѣбяватъ като едно възпитателно срѣдство, въ нѣкое отношение, на човѣшкия умъ. Виждаме, въ откровението се говори за единъ градъ направенъ отъ скѫпоцѣнни камъни, отъ много скѫпоцѣнни камъни. То е за да въздѣйствуватъ на човѣшкото въображение, понеже тия кристали служатъ за по-правилно прѣчупване на свѣтлината и прѣнасянето й въ човѣшкия умъ. За туй е хубаво нѣкой отъ васъ да изучава скѫпоцѣннитѣ камъни. Скѫпоцѣннитѣ камъни разбира се, иматъ влияние отъ духовния свѣтъ, свързани сѫ съ него. Кристализирането на тия скѫпоцѣнни камъни въ разни форми, показва, че върху тѣхъ работи единъ разуменъ принципъ. Запримѣръ, ако извѣстенъ писатель има нѣкой диамантъ, като погледне диаманта ще сложи мислитѣ си по единъ начинъ. Ако има единъ скѫпоцѣненъ камъкъ съ цвѣтъ зеленикавъ — изумрудъ или синкавъ — сапфиръ, и той до извѣстна степень ще укаже влияние върху неговата мисъль. Сега, разбира се, окултното гледище за скѫпоцѣннитѣ камъни, не е както това на съврѣменната наука. Окултната наука твърди, че скѫпоцѣннитѣ камъни, това сѫ плодове. Тѣ растатъ и се развиватъ тъй, както плодоветѣ въ земята. И може да кажемъ, че тѣ на земята сѫ най-високото изложение на менталното поле или тѣ сѫ сѫщества, които живѣятъ въ менталното поле, и изразяватъ своята дѣятелность на земята чрѣзъ скѫпоцѣннитѣ камъни. И който може да чете, върху тѣхъ ще намѣри много знания. Тамъ има много знание вложено. Въ тия скѫпоцѣнни камъни има много работи написани. Обаче онзи, който иска да се занимава, той трѣбва да владѣе акашовитѣ книги, той трѣбва да е развивалъ онѣзи центрове за ясновидство, да разбира съчетанието на тия камъни. Слѣдователно, практическото приложение на тия сили е влиянието имъ върху костната система. Ако вие имате нѣкакъвъ недъгъ въ вашата костна система, вие проучете скѫпоцѣннитѣ камъни, прѣкарайте ги прѣз ума си, прѣкарайте разнитѣ родове свѣтлина прѣзъ ума си, тѣ ще укажатъ най-цѣлебно влияние върху организъма ви, особено върху коститѣ. Туй практикуватъ и въ народа, турятъ тия камъчета по главата на дѣцата, да ги не хваща уроки. За да не се изгубватъ, ще имъ турнатъ нѣкои камъчета на шапката. Скѫпоцѣннитѣ камъни всѣкога привличатъ тия несъзнателни сили, тѣ ги контролиратъ. Азъ подразбирамъ подъ думата „несъзнателни сили“, тия сили, които нѣматъ моралъ, защото има въ свѣта извѣстни окултни сили, въ които нѣма моралъ. И тѣ сѫ живи сили, и когато вие попаднете подъ тѣхното влияние, тѣ може да извършатъ съ васъ всичко. Запримѣръ, ако нѣкой отъ васъ излѣе малко отъ сѣрната киселина върху тѣлото ви, тя нѣма да ви пита, дали е право да разлага, да разяжда, тя ще покаже своята реакция. Подсъзнателнитѣ сили сѫ свързани съ растителното царство, съ растенията, и тамъ захваща сегашниятъ животъ на човѣка. Съ подсъзнателния животъ започва неговото значение, тѣлото, сегашното физическо тѣло се е сформирувало. Слѣдователно, сега въ свѣта, най-голѣмо влияние упражняватъ върху насъ растенията. Какво е практическото приложение на растенията? Всѣкога трѣбва да обичате горитѣ. Това е първото нѣщо. Щомъ обичашъ горитѣ, тѣ сѫ въ връзка съ тия подсъзнателни сили, а тѣ сѫ необходими за физическото ви тѣло, Всичкитѣ растения, това сѫ единъ складъ въ природата, отъ дѣто човѣкъ може да черпи. Не само това, не е нужно само човѣкъ да бѫде между дърветата, но трѣбва да се научи да ги обича. Това е едно отъ срѣдствата при възпитанието. Обичь къмъ дърветата, това е една връзка съ тѣхъ, за да може тѣ да ни помагатъ, Като влизаме сега въ съзнателнитѣ сили, отиваме при животнитѣ. Тамъ трѣбва да бѫдемъ по-внимателни. Отъ животнитѣ сме научили много хубави работи, но и много лоши работи. Отъ вола сме научили трудолюбието, отъ вълка сме научили свирепостьта, отъ овцата сме научили кротостьта и смирението, отъ мечката сме научили непримиримостьта въ жьвота. Мечката е много непримирима въ живота. Всички укротители на животни признаватъ, че мечката, веднажъ убидена, тя не забравя, всѣкога ще си отмѫсти, непримирима е тя, дълго врѣме помни. У мечката силно сѫ развити астралнитѣ чувства. Сега, обичьта къмъ растенията запримѣръ, единъ окултенъ ученикъ трѣбва да я изрази, като се заеме да обработва нѣкои отъ овощията: крушата, ябълката, черешата, сливата, или други нѣкои. Тѣ въобще упражняватъ силно влияние, затова непрѣменно въ двора си трѣбва да имате овощия. Послѣ хубаво е, като се намирате въ Чамъ-Курия между боровитѣ дървета. Тѣ упражняватъ отлично влияние върху духовния стремежъ на човѣка. Та, вие излизайте често, разговаряйте се съ бороветѣ, да ви дадатъ този стремежъ. Като възлиза тъй нагорѣ, той е остъръ, безкористенъ. Вземете друго нѣкое дърво, букъ или яворъ, тѣ като се намиратъ между бороветѣ, минаватъ като борове, приспособяватъ се, но като излѣзнатъ, веднага искатъ да обладаватъ, когато борътъ взима най-малкото пространство, нѣма егоизъмъ у него. И послѣ, друго характерно нѣщо въ бора: веднѫжъ като се счупи вѫрха му отгорѣ, той не расте повече. Тъй, борътъ ни показва у човѣка всичкия духовенъ стремехъ. Това сѫ духовнитѣ чувства: осакатятъ ли се тѣ, всичкото друго растене у човѣка прѣстава. Та, окултнитѣ ученици трѣбва да даватъ прѣдимство на своитѣ духовни чувства, тѣ да растатъ. Тогава всичко у тѣхъ може да расте. Та хубаво е често да посѣщавате тия мѣста, да разглеждате бороветѣ, да ги изслѣдавате, да приемате малко енергия и разположение отъ тѣхъ, които да ви служатъ за прѣзъ годината, да ви даватъ импулсъ, защото при сегашния животъ ние се демагнетизираме. Всеки день тревоги, тревоги, докато човѣкъ се демагнетизира, и не може да мисли, и нѣма разположение. Сега, мнозина отъ васъ, толкова врѣме какъ живѣете тукь, а съ бороветѣ не сте правили опитъ да поговорите малко. А болниятъ може да иде малко при нѣкой боръ, да се облѣгне съ гърба си на него да помисли заради него. Боровитѣ дървета упражняватъ отлично влияние. Животнитѣ тъй сѫщо. Каквото животно човѣкъ обича, той е въ състояние да възприеме качествата на туй животно, влияе се, понеже съзнателнитѣ сили, като минаватъ прѣзъ животнитѣ, тѣ внасят и добри и лоши качества. Запримѣръ, отъ котката може да научишъ чистотата, но сѫщеврѣменно може да научишь тази алчность, тя нѣма търпѣние да очисти жертвата си, много нечиста е, отъ лакомство изяжда мишката съ козината. Значи, отъ котката може да научишъ чистотата, да бѫдешъ пъргавъ, но може да имашъ и обратнитѣ качества — да се хранипь нечисто. Има духовни хора, на които не имъ трѣбва много чистота. Тѣ казватъ: „Да си напълнимъ стомаха, та каквото и да е яденето“. Тъй казва и котката. Не! Вземете запримѣръ магарето, отъ него може да научите една много добра черта; какъ да избирате водата. Вие не може да накарате магарето да пие нечиста вода. Колкото за водата, то знае да избира, но дойде ли до храната, и то яде нечисто. Сега всичкитѣ животни, като кучето, котката, лисицата, мечката, вълка и т. н., всѣкога упражняватъ влияние върху хората. И отъ астралниятъ свѣтъ често си служатъ съ тия форми. Когато вие спите, въ врѣме на сънь тѣ ви ги прѣдставятъ. Запримеръ, вие искате да знаете нѣкой човѣкъ какъвъ е, искате да вършите търговия съ него, сънувате вълкъ. Значи, този човѣкъ, съ когото искате да направите търговия, той има характера на вълка. Или, ако сънувате волъ, конь, туй показва характера на човѣка, и отъ туй ще сѫдите. Отъ невидимия свѣтъ всѣкога уподобяватъ хората съ извѣстни символи. Единъ символъ на животно, не е лошъ, той означава извѣстна Божествена идея или въ положителна или въ отрицателна форма. Сега, когато мислито за вълка, вие може да го вземете въ негативенъ смисъль, да бѫдете къмъ злото тъй непримирими, както вълка е непримиримъ къмъ овцата, т. е. както той има жестоко отвръщение къмъ овцата, тъй и вие да имате отвращение къмъ злото. Така може да разберете силата на вълка въ туй отношение, въ отрицателенъ смисъль може да използувате неговата сила. Ако не знаете този законъ, веднага на вълка ще внесе въ васъ жестокость и грубость. И всичкитѣ животни, птици, упражняватъ извѣстно влияние, достатъчно силно влияние. Сега, не трѣбва да идете до нѣкоя крайность, колективно влияятъ. Цѣло едно плѣме отъ котки упражняватъ влияние. И тъй, ако искате да знаете какви сили дѣйствуватъ, ще видите за кое животно, или за коя птица мислите повече. И ще си направите диагноза, какви сили функциониратъ въ васъ. И въ окултната наука има извѣстни системи. Да кажемъ имате сили отъ съзнателнатѣ сили, отъ животински видъ. Тогава ще прѣкарате други форми, като формитѣ на нѣкоя овца, или волъ, или конь, за да противодѣйствувате на лошото влияние на други форми. Ще вложите форми на животни, съ положителни черти, които да противодѣйствуватъ на тия съ отрицателни чърти. Силитѣ на животнитѣ може да се раздѣлятъ на 2 лагера, на положителенъ и отрицателенъ или разрушающи и съграждающи. И за туй, за въ бѫдаще, когато се разучаватъ животнитѣ, колко ще е интересно, когато единъ учитель, като прѣподава на ученицитѣ си зоологията ще може да имъ обясни кои сили какво влияние упражняватъ върху хората. Той ще трѣбва да знае туй, та като разправя за вълка, сѫщеврѣменно трѣбва да разправя и за овцата. И като разправя за мечката да види кое е противоположното на характера въ мечката. Тъй, въ умоветѣ на дѣцата ще седатъ двѣ противоположни форми, а сега учительтъ прѣдава само за вълка, и вслѣдствие на това не може да има туй окултно възпитание, а за въ бѫдаще то ще се измѣни, контрасти тогава ще има. При изучаване на растенията сѫщо така ще има такива контрасти. Сега, когато дойдемъ до самосъзнателнитѣ сили, подразбираме човѣка въ всичкитѣ негови проявления. Съ самосъзнанието и свърхсъзнанието започва човѣшкото царство. Като срѣщнете единъ човѣкъ трѣбва да различавате какво прѣодолява у него: физическото, астралното или умственото. Въ него ума ли умъ, прѣвишава ли сърцето или волята. Ако вие имате 10 души приятели, въ които прѣодолява физиката, тѣ сѫ въ състояние да ви осакатятъ, съвсѣмъ може да се извратите. Слѣдователно, ако имате единъ приятель, у когото прѣодолява физическото, непрѣменно на него ще турите въ противовѣсъ умствено. Ще имате единъ умственъ принципъ, който да противодѣйствува на физическото. И за туй въ групирането на приятели трѣбва да ги нареждате единъ, у когото да прѣодолява тѣлото, у другъ — сърцето и у трети — ума. Послѣ пакъ: тѣлото, сърцето, ума. Ако имате такива приятели, тогава работата върви хармонично. Защото еднообразието не е хубаво. Всички да бѫдатъ само умствени не е добрѣ. Азъ не искамъ всички да се прѣвърнете само на умствени типове. Не! Защото ако станете умственъ типъ, съвсѣмъ ще изтънѣете и остарѣете, ще остане само нервната система, и тъй, съвсѣмъ сухи ще останете. Ако прѣодолява у васъ физическото, ще се прѣвърнете на кости и мускули. Ако прѣодоляватъ чувствата, вие ще замязате на буренца. Защото, когато прѣодоляватъ у нѣкого чувствата, тѣ развиватъ у него апетитъ и този апетитъ може да се изрази въ ядене и пиене. Това е чисто астрално желание. А физическиятъ животъ се изразява въ активность, то е животътъ на човѣка, и всички хора, които иматъ физически хатактеръ, тѣ сѫ постоянно въ движение. А онзи, у когото прѣодолява сърцето въ своитѣ низши прояви, ако се подчинява желание за ядене и пиене, цѣлиятъ животъ ще бѫде заетъ съ какво да ядемъ и какво да пиемъ. Отъ единия край на живота до другия само за ядене въпросъ ще бѫде. И за туй трѣбва съвсѣмъ да се смѣнятъ проявитѣ ни. Ако работите 2 часа физически трудъ, веднага часъ и половина трѣбва да дойде работа на сърцето, послѣ на ума. Туй е правило, тъй трѣбва да бѫде възпитанието. За сега, почти несъзнателно пакъ се уравновѣсяватъ тия енергии, само че не даватъ добри резултати. Извѣстни хора ставать само умствени типове, имаме отдѣлни типове, като на сърцето или на волята, а има още и балансирани типове. Човѣкъ съзнателно въ себе си трѣбва да балансира енергията, физическата въ астрална, астралната въ умствена и послѣ обратното. Мързелътъ е единъ признакъ — за работа на физическитѣ сили. Лакомството е единъ признак — надмощие на сърдечнитѣ силн. Той може да не яде, но умътъ му е заетъ само съ мисъль да ядене. Въ ума му седатъ само ядене и пиене, сладкиши, сиропи и др. И такъвъ човѣкъ, каквото и да работи, нищо не излиза. Сега, когато дойдемъ до окултната наука, яденето ще го съединимъ. Яденето има форма, и въ него има наука, Чрѣзъ яденето възпитаватъ хората. Ако храните човѣка една седмица само съ каша, втората седмица съ ябълки, третата — сливи, четвъртата — съ череши, и ако знаете какъ да ги сбирате отъ дърветата, вие ще въздѣйствувате по единъ разуменъ начинъ върху характера му. Сега, вегетарианската храна се употрѣбява, но нѣма окултни резултати. Азъ бихъ ви показалъ начинъ, какъ да се запознаете най-първо тукъ въ Чамъ-Курия съ канаритѣ, да ги разгледвате, да ги проучавате. Съ колко канари има да се запознаете! Слѣдъ туй, да изучите бороветѣ, да се занимаете да проучите боровинкитѣ. Знаете ли какво прѣдставляватъ боровинкитѣ за тѣзи, които иматъ слабъ стомахъ! Като ги употрѣбяватъ, по този начинъ ще имъ се поправи стомаха. Най-послѣ постарайте се да намѣрите кое е най-красивото мѣсто на Чамъ-Курия, то ще произведе красиво съчетание. То ще засегне вашия уиъ, тъй щото ще извлечете отъ курорта едно благословение. Само по този начинъ ще го имате, друго-яче, само ще бѫдете на курортъ, и каквото сте придобили, ще го изхарчите и слѣдъ 3 — 4 мѣсеца. пакъ ще бѫдете бѣдни. Та може ли нашитѣ разходи така да се използуватъ, че ние постепенно да навлизаме въ природата? И много работи трѣбва да се забравятъ, много официалности трѣбва да се забравятъ. Като дохождате въ такъвъ единъ курортъ, трѣбва да забравите малко хората. Сега ще направите една диверсия въ ума си, ще изучите сами бороветѣ, характера имъ, голѣмината имъ, на день да сте посѣтили 40 — 50 бора, да ги разгледате, да ги проучите, да направите едно запознанство съ тѣхъ, да ги считате като приятели, съ които сте се срѣщали като живи хора, и тѣ, като влѣзнатъ въ ума ви, ще дадатъ едно ново настроение, и като се върнете въ града да сте обновени. Не се страхувайте, че може да се очуждите отъ живота. Послѣ въ Чамъ-Курия може да се заинтересувате отъ това, какви животни живѣятъ тукъ повече. — Катерички, сърни, диви кози. Да се яви желание да видите една дива коза, и тя да даде подвижность въ вашия умъ. Ако срѣщнете мечка, и то е хубаво. Мечката не е толкова лоша, тя е добра, мечката приятелски върви, само че е страшно тъй като я срещнешъ. Туй е необходимо за ученицитѣ на окултната школа, понеже животътъ е такъвъ; че ние изгубваме най-важнитѣ сили, съ които може да си служимъ, изгубва се равновѣсието въ насъ. Запримѣръ, ако ние постоянно говоримъ за духовното, има опасность да стане еднообразенъ живота ни. Въ живота има единъ законъ, че най-хубавитѣ нѣща, ако се прѣповтарятъ много пѫти, развалятъ се. Много евангелски пѣсни сѫ се развалили само за това. Умрѣ нѣкой, тѣ пѣятъ тази пѣсень, и тя се разваля. На умрѣли хора не пѣйте пѣсни! Вие го заровете безъ пѣсень, че като се изминатъ 2 — 3 седмици, извънка гроба изпѣйте му тази пѣсень. И колкото пѫти изпѣете тази пѣсень на гроба, послѣ, като я пѣете, отново си спомняте за гроба, а туй не трѣбва. А като замине нѣкой между насъ, нѣкой отъ приятелитѣ нека го придружатъ до гроба, и нищо повече. Азъ не позволявамъ нито една отъ моитѣ пѣсни да се пѣе на гроба на нѣкои приятели. И който изпѣе една пѣсень на гроба на нѣкой умрѣлъ, той е извънъ школата. Не, не, у насъ пѣсень нѣма — ще го занесемъ на гроба тихичко и мълкомъ, ще му пожелаемъ „добъръ пѫть“, а ще му пѣемъ едва слѣдъ единъ мѣсецъ. Ние за гроба нѣма да мислимъ, на гробища нѣма защо да пѣемъ. Тъй щото отъ нашитѣ пѣсни нѣма да употрѣбите нито една за умрѣли, други пѣсни може да употрѣбите, но да не пѣете „Зора се чудна зазорява“. Никаква зора не се зазорява. (Когато е боленъ да не пѣемъ ли на болния?) Когато е боленъ — молитва, молитва, а болния самъ да пѣе. Пѣе ли той, пѣй и ти съ него; болниятъ не пѣе ли, не му пѣй и ти. Ще се отличаваме отъ другитѣ: у насъ за умрѣли хора поменъ не правимъ; за живитѣ ще правимъ, а за умрѣлитѣ нѣма. За живитѣ ще правимъ поменъ всѣки день. И най-първо когато някой умирающъ ни вика и почне да нарежда като умрѣ съ какви дрехи да го облекатъ . . . ние ще повикаме хората отъ свѣта — „Хайде заровете го, той при Бога отива“. Нарежда при кой гробъ да го турнатъ, а той никѫдѣ нѣма да иде, той тука ще остане на земята. И казвамъ: „Ще заровите тѣлото, но ще знаете, че душата не е тѣлото, душата е свободна“. И този, който замннава, трѣбва да знае, че той е живъ, нѣма да седи въ гроба; може би ще поседи тамъ 40 дена, ще се повърти около тѣлото си и послѣ ще се освободи, а може и слѣдъ нѣколко дни да замине. Но когато нѣкой замине, направете една тайна молитва, всички да му пожелаете „добъръ пѫть“, но никакви пѣсни! Смъртьта е нѣщо тържествено! Този животъ е умрѣлъ, нѣма какво да му пѣемъ, той иска миръ и спокойствие; който заминава, първото нѣщо е, че той иска миръ и спокойствие. Да му даде Богъ Свѣтлина на ума и миръ на душата, за да може, като разгледа живота си да използува погрѣшкитѣ на миналото. Туй ще пазите отъ окултно гледище. Нѣма какво да пѣемъ на умрѣлитѣ. Ако нѣкой нашъ приятель иска да му пѣятъ тогава ще повикаме нѣкой евангелистъ проповѣдникъ, ще му кажемъ: „Вие знаете да пѣете на умрѣли, ще бѫдете толкова добри да го заровите и да му попѣете, а ние ще ви платимъ“. Ако иска нѣкой да му попѣемъ, ще го заровятъ тогава или православнитѣ или евангелиститѣ, защото тѣ пѣятъ на умрѣли. Ако иска съ насъ, ние ще направимъ само една тайна молитва, да му даде Богъ свѣтлина да разбере дълбокия смисъль на небето. И като го изпращаме, нѣма да му пѣемъ, но които го посрѣщатъ тамъ, тѣ ще му пѣятъ по-добрѣ. Ангелитѣ да му пѣятъ! А ние отъ тукъ да го изпращаме съ пѣсни, нѣма защо. Ние не знаемъ каква е работата му. Които изпращатъ съ пѣсни отъ този свѣтъ, не идва, не върви това. По-добрѣ е тамъ да ви посрѣщнатъ съ пѣсни. И тъй, ако нѣкой отъ васъ сѫ готови да заминатъ на онзи свѣтъ, да знаятъ, че щомъ искатъ да имъ пѣятъ, ние ще имь кажемъ да си избератъ, кои евангелски проповедникъ или кой православенъ свещеникъ искатъ да имъ пѣе. Тъй, като окултни ученици, безъ пѣсни ще заминавате отъ този свѣтъ, а горѣ ще ви посрѣщнатъ съ пѣсни. Тамъ ще ви пѣятъ. Послѣ, снощи ви направихъ една малка бѣлѣжка нали? Окултниятъ ученикъ трѣбва да има нѣщо мистично въ характера си! Изгуби ли се тази мистичность, живота става празенъ и безсмисленъ. Ако ние всички станемъ окултни ученици, трѣбва да бѫдемъ слѣпи на погрѣшкитѣ. Азъ забѣлѣзвамъ, че слѣдъ като ви правя бѣлѣжка, всичкитѣ бѣлѣжки, които азъ ви правя, ми костуватъ много скѫпо. Защо да ви правя бѣлѣжки? Мога да оставя другъ да ви направи бѣлѣжка, защото не всѣкога имате мистично настроение на душата си. И като ученици на една окултна школа, едно правило ще пазите, ако искате да завършите отношенията си правилно: всѣки единъ ще намѣри една добра черта въ другия и ще я държи въ ума си, и тогава той ще те обикне. И ако той намѣри у тебе една добра черта, и ти ще го обикнешъ. А сега, вие като се срѣщнете, търсите си най-лошите черти, и ги държите въ ума си. И тогава, започвате да се молите, ходите въ окултната школа, но понеже сте избрали най-лошата страна, слѣдъ като сте свършили молитвата, вие ужъ мислите добро за Ивана, Драгана, Петка, но изпъкне лошата му черта, и веднага развали твоето настроение придобито отъ мисъльта за добрата черта. А вие окултнитѣ ученици, за да пазите характера си едно правило трѣбва да знаете за законъ: да си намѣрите една добра черта. Всѣки единъ отъ васъ има една добра черта. Намѣрете тѣзи добри черти помежду си и дръжте ги въ ума си. Само така ще може да си помагате, и Господъ ще ви помага, и ангелвтѣ ще ви помагатъ и свѣтиитѣ ще ви помагатъ. Азъ ще приведа единъ примѣръ: Казахъ на една сестра, на една отъ ученичкитѣ: Кажи на еди-коя си сестра това и това. Тази сестра й казала, а онази другата й отговорила: Защо Учительтъ не каже на мене направо, а казва на другь? Какво азъ съмъ казалъ, тя не иска да го изпълни, а се занимава съ посторонни работи. Чрѣзъ когото и да е казано, трѣбва да се изпълни. Казвамъ й: Не стойте на туй мѣсто! Не питайте защо, не стойте и не мислете, че дѣто азъ живѣя е много добрѣ да живѣете и вие. Но моето мѣсто е много опасно, при мене, който живѣе, той трѣбва да бѫде герой. Ама Учительтъ нѣма ли да ни пази? Азъ съмъ на бойното поле, и който дойде тамъ, трѣбва да има смѣлостьта да издържи тия гранати. Азъ искамъ да ви туря на тила — отъ задъ, далечъ. И при това, пазете се отъ едно заблуждение: не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е въ тѣхнитѣ души. Когато тѣхнитѣ души вибриратъ еднакво, и когато Божията Любовъ прониква еднакво, тия души може да се разбератъ. Запримѣръ, азъ забѣлѣзвамъ, какъ нѣкои отъ ученицитѣ развалятъ доброто настроение у другитѣ, като се скарвать. Слънцето оплаква ли се на нась? То си грѣе, обаче нѣкой пѫть облакъ ще дойде, и ще изопачи свѣтлината му. За примѣръ, азъ дойдохъ между васъ, говорихъ за нѣкои прѣдмети. Таманъ имате добро настроение, дойдатъ двама, скарватъ се, направятъ облаци. И въ края на краищата оставатъ тия двама, които се скарали. И всички ученици заминаватъ и тѣ си приказватъ: „Петко и Драганъ и Стоянъ право е казалъ“. Какво възпитание може да има въ това? Та, първото нѣщо: ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ послушни, абсолютно послушни. Каже ли му се нѣщо, да го изпълни. Ама ще каже: Духътъ му казалъ. Кой Духъ? Божествениятъ Духъ е Духъ на смирение, мѫдрость, правда, истина. Той е Духъ, който заема всѣкога послѣдно мѣсто, той не заповѣдва, кѫдѣто иде, послѣденъ ще бѫде. Готовъ е да услужи на бѣдни. И този, у когото Духътъ работи, той послѣденъ ще седне на трапезата. Седне ли пръвъ, тамъ Духътъ Божий не е. Тъй го зная азъ. Та, когато дойдемъ до окултнитѣ сили, ще се пазите, ако искате да се обновите. Ще гледате туй самосъзнание, да изпълнява Волята Божия и правилно, и след туй да провѣрявате какъ вашитѣ влияния въздѣйствуватъ на окрѫжающитѣ. Азъ като правя бѣлѣжки нѣкому, всѣка моя бѣлѣжка не само не трѣбва да прѣвърже раната, но искамъ да видя тази моя прѣвръзка полза принесла ли е? Ако на 10 души направя прѣвръзка, и положението се влоши, по-добрѣ ранитѣ да седат непрѣвързани. Ако не можешъ да направишъ доброто, остави другъ нѣкой да го направи. Та искам, ония правила, които ви давамъ сега, прилагайте ги постоянно. Азъ ще ви дамъ още други правила. Изведнажъ светии нѣма да станете. Защото за светия се изисква не единъ животъ, много животи, то е съвършенство, не е законъ за спасение. Трѣбва да почне човѣкъ да вибрира тъй че въ даденъ моментъ да се досѣща самъ какъ да извърши Волята Божия. Святъ човѣкъ разбирамъ човѣкъ съ опитност, съзнание, който знае какъ да помогне, а не само името да носи. Такъвъ единъ човѣкъ е пъленъ съ знание, съ всички добродѣтели, и той всѣкога върши волята Божия. Сега, ние се приготовляваме да бѫдемъ силни, да помагаме на великото дѣло. Казвамъ: Шестата раса иде! Шестата раса като дойде, вие трѣбва да имате знание, и туй знание сега ще го придобиете. Та, сега първото нѣщо: Ще намѣрите една добра черта въ себе си. Само за себе си ще намѣрите една добра черта, която Господь е вложилъ. Защото, да кажемъ, че сме много лоши, това е крайность, и да кажемъ, че сме много добри, и това е крайность. Ако кажемъ, че сме лоши, значи, че не сме приложили — Богъ в насъ е добъръ. И туй добрѣ ще го съзнаемъ, и ще благодаримъ на Бога за това, което сме. Ти направишъ една погрѣшка, но послѣ у тебе сънанието плаче, моли се разкайва се, ти кажи: Азъ благодаря на Бога, че имамъ тази добра черта, — съзнанието. Ако азъ нѣмахъ тази черта, какво щѣше да бѫде положението ми? Значи като направя една погрѣшка, имамъ една добра черта, че съзнавамъ, и скоро поправямъ погрѣшката си. Послѣ, нѣкой човѣкъ срѣщне нѣкой бѣденъ, веднага се смили сърцето му. И по това може да познае, че има нѣщо добро въ себе си. И като казвамъ, да намираме добрата си черта, така ние ще може да имаме просторъ на Духа. Ние трѣбва да се подчиняваме на Божия Духъ. И тъй, като използувате тия сили вѫтрѣ въ природата, и като дойдете въ човѣка, ако искате да се образуватъ въ васъ приятелски отношения за въ бѫдаще, ще търсите вѫтрѣ въ приятели и неприятели една добра черта, която да поставите въ ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство, сега, ще бѫдете окултни ученици, ще учите всичко, ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Когато ви се правятъ бѣлѣжки, нѣма да се сърдитѣ; когато ви изобличаватъ, ще прѣнасяте съ търпѣние, когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! И блаженъ е човѣкътъ, комуто правите бѣлѣжки. Остава ли го Господь. ... И Писанието казва: „Онѣзи, които Господь не изобличава и не паказва, тѣ на кривъ пѫть вървятъ“. Не мислете, че е нѣщо приятно, че можешъ да направишъ бѣлѣжка на единъ човѣкъ. Изобличишъ единъ човѣкъ, спечелвашъ ли нещо? Нищо! Ти като се върнешъ дома си, ще имашъ тревога съ себе си, нищо повече! Нѣкой казва да изобличавалъ. Да изобличавамъ кого и да е, азъ всѣкога считам това, че е все едно да правишъ операция, и като се върнешъ, все ще има смрадъ и дълго врѣме трѣбва да миешъ рѫцѣтѣ си, за да се отмиришатъ. И за въ бадаще, като влѣзете въ школата погрѣшкитѣ си нѣма да виждате. Въ горнитѣ класове абсолютно се забранява да мислишъ за погрѣшкитѣ на хората! Хората за тебе не сѫществуватъ и погрешките не сѫществувать. Ти ще работишъ върху себе си. Та, разправя единъ индуски учитель: Отива при него единъ ученикъ, и учительтъ му доказва три метода. Трима души се подвизавали въ гората. Учительтъ му казалъ: Ще идешъ, и ще ударишъ на тримата по една плесница. Ученикътъ като ударилъ на пѫрвия една плесница, онзи му ударилъ двѣ плесници. Отива при втория: ударва и нему една плесница, той си подигналъ рѫката, но пакъ я спусналъ, не го ударилъ. А като ударилъ плесница на третия, той даже не обѫрналъ никакво внимание, продължавалъ да си разсѫждава. Попиталъ го учнтельтъ: Какво направи! — Азъ ударихъ на първия една плесница, той ми удари двѣ. — Този е човѣкътъ, който живѣе по закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Мойсеевия законъ. А вториятъ, който повдигналъ рѫката си, и бързо я свалилъ той въ спасението живѣе, той се спасява. Дошло му на умъ да приложи закона, но казалъ: не бива! Дошло му на ума да не прилага закона. А онзи, който не обърналъ внимание на плесницата, той живѣе въ Любовьта. Та, сега, нѣкои живѣятъ по закона на Мойсея, други — въ спасението, а трети — въ Любовьта. Който живѣе въ закона, два пѫти ще те удари; който живѣе въ спасението, той ще вдигне рѫката, и ще каже: хайде отъ менъ да мине! А третиятъ, който живѣе въ Любовьта, той нищо нѣма да усѣти. Сега, окултниятъ ученикъ трѣбва да живѣе по закона на Любовьта. Ще дойде нѣкой да те удари, ти нищо нѣма да усѣтишъ, даже и не знаешъ, че те е ударилъ. Какво съзнание трѣбва да има у него! Тайна молитва!

От единичното издание "Проститѣ и сложни движения въ природата" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проститѣ и сложни движения въ природата. 20 школна лекция на общия окултенъ класъ 13 юли 1922 г. в Чам-Кория Прочетоха се темитѣ: защо Богъ създаде човѣка. Ще говоря вьрху: Проститѣ и сложни движения въ природата. Проститѣ движения ще замѣните съ „първичнитѣ движения“, а сложнитѣ движения — съ послѣднитѣ движения, най-слабитѣ движения. Едно обяснение: сложнитѣ движения подразбиратъ голѣмо съпротивление, а проститѣ движения, подразбиратъ малко съпротивление. Сега, у всички, въ съзнанието ви има двѣ движения, има просто движение, има и сложно движение. За примѣръ, за да дойдете тукъ въ Чамъ-Курия, какво движение се е явило въ васъ, просто движение или сложно? Кѫмъ коя категория бихте го поставили? (сложно). Проститѣ, първични движения сѫ само движенията къмъ Бога, които сѫ чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първитѣ движения, сѫ кристални, а въ сложнитѣ движения всѣкога има раздвояване въ човѣшкото съзнание. Отивашъ на курортъ, но имашъ нѣколко побудителни причини, причината не е една, много причини имашъ. Тогава, бихъ ви попиталъ, когато човѣкъ се жени, женитбата просто или сложно движение е? Сложно. Защото повидимому жената може да каже, че обича мѫжа или мѫжътъ може да каже, че обича жената. То е една отъ причинитѣ. Второ, тѣ искатъ да иматъ дѣца. Трето, мѫжътъ иска нѣкой да му готви. Има редъ подбуждения. Тъй щото женитбата е сложно движение. А въ всичкитѣ сложни движения въ свѣта, трѣбва да знаете, че въ тѣхъ има прѣпятствие, което да очаквате. И, слѣдователно, като ученици на окултната школа, азъ ви давамъ, туй разграничение, като методъ. Азъ ви го давамъ само като единъ методъ, да правите едно психическо разграничение на силитѣ, които дѣйствуватъ въ васъ въ даденъ моментъ, дали тѣ сѫ отъ „първиченъ“ или „вториченъ, послѣденъ родъ“. Да знаете всѣко едно движение къмъ коя категория спада. Щомъ знаете, лѣсно може да се ориентирате. Сега вие бъркате, имате едно сложно движение, искате резултати отъ просто движение, очаквате резултатъ на сложно движение. А всѣко движение има свои опрѣдѣлени резултати. Сега, смѣшно ще бѫде, когато нѣкои хора искатъ да станатъ религиозни, и очакватъ, да бѫдатъ богати. Именно: човѣкъ, който иска да стане религиозенъ, въ пълната смисълъ на думата, той ще загуби всичкото богатство, защото самото богатство е сложно движение. Ако имашъ знание, знанието е сложно движение. Слѣдователно, ще разграничавате въ живота си движенията въ съзнанието, кѫмъ кои спадатъ. Тѣ спадатъ къмъ едната или къмъ другата категория. Туй е за едно практическо ориентиране. Да знаете кое прѣобладава въ даденъ моментъ. Тия движения не принадлежатъ кѫмъ васъ. Ако се намирате въ една навалица хора, между тия хора може ли да минете по права линия? Ще имате едно много сложно движение. И като излѣзете, ще кажете: Слава Богу, излѣзнахме благополучно, прѣминахме прѣпятствията. Често пѫти въ живота си, насила минавате покрай нѣкое тържество, и слѣдователно ще се борите, такъвъ методъ ще употрѣбите, сложно движение, ще направите хиляди отклонения въ всѣко едно направление, и ще мислите тогава. Тѣ сѫ азъ ги наричамъ, човѣшкитѣ движения. А проститѣ движения, тѣ сѫ кратки. Приятелството къмъ кое движение спада? Истинското приятелство къмъ кои движения спада? (Просто). Всички ония подбуди, които ставатъ съ най-малко разноски, сѫ Божествени, а тия, за които се изхарчва грамадна енергия, тѣ спадатъ кѫмъ сложнитѣ движения. Сега, да опрѣдѣлимъ движението. От що произтича то? То произтича отъ живота. Животътъ е първата причина на движението. Всѣко едно движение въ свѣта показва, че съзнанието на нѣкое сѫщество иска да се домогне до извѣстна храна. Турятъ му извѣстни сили, потребни за него, и, слѣдователно животътъ произвежда първото движение. А пъкъ енергиитѣ, складирани въ живота, сѫ произлѣзли от мисловия свѣтъ значи, ние имаме, едно движение, което прѣдставя чисто физическия свѣтъ. Имаме животъ, който представя духовния свѣтъ, менталния свѣтъ, мисловния свѣтъ. Този свѣтъ се изразява чрѣзъ мисъльта, която прѣобладава въ живота. Слѣдевателно, мисълъта се изразява въ живота; тя е животъ въ движение, а движението е реализиране на тия тритѣ въ едно. Слѣдователно, ние опрѣдѣляме: ако вашата мисѫль е проста, тя ще произведе единъ простъ животъ, съ първично, чисто, просто движение. Ако мисъльта ви е сложна, непрѣменно животътъ ви ще бѫде сложенъ, и движението ще му съотвѣтствува. Да кажемъ, че въ едно сѫщество, което живѣе въ мисловия свѣтъ, се заражда идеята да стане велико, да създаде нѣкоя слънчева система — въ него се заражда сложно движение. Ако туй сѫщество иска да придобие едно движение първично, съзнателно, да опита Божествената Любовь, въ нейнитѣ чисти форми, ще имаме просто движение на съзнанието. Сега у васъ, често, като се прѣкръстосате, вие искате да примирите простите движения съ сложнитѣ. Тѣ сѫ непримирими! Едно просто движение не може да се съчетае съ едно сложно движение. — Тѣ сѫ несъвмѣстими! Единъ светия и единъ грѣшникъ на едно мѣсто не може да живѣятъ. Тѣ може да живѣятъ, но на едно мѣсто не. Болниятъ и лѣкарьтъ може да бѫдатъ на едно мѣсто, но лѣкарьтъ ще бѫде при болния докато го излѣкува. И светията ще седи при грѣшника, докато го излѣкува. И дѣтето, и то по сѫщия законъ, ще живѣе при майката, докато вземе туй, което му трѣбва, и като го вземе, вече не търси майка си. Сега, вие казвате, че Богъ създаде човѣка, за да се прояви. Въ какво да се прояви? На кого да се прояви? Сега искамъ малко да ви коригирамъ. Да се прояви на себе си. Щомъ иска да се прояви Богъ въ свѣта, значи, има друго божество. Тъй излиза тогава, то е дуализъмъ. Азъ искамъ да се проява. На кого? Не на себе си. Какво има да се проявявамъ на себе си? На друго нѣщо трѣбва да се проява, и другото сѫщество и то, ако иска да се прояви, и то трѣбва да се прояви нѣкому. А Богъ да се прояви, на кого? То е единъ въпросъ, единъ отъ труднитѣ въпросп. Азъ ще ви отговоря тъй: Богь създаде човѣка, за да бѫде създаденъ. Сега, азъ ще ви задамъ слѣдующия въпросъ: Кога може да се създаде нѣщо? — понеже човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Не говоря за създаването на човѣка, защото човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Създаване подразбира творчество. Има окултни ученици, които не може да разбератъ това. Съзижда, съгражда това, подразбира всѣкога материаленъ животъ. Когато се съгражда нѣкое мѣсто, за кого се съгражда? За самия себе си ли? Може да се съгражда нѣщо за да се прояви човѣкъ. Ако кажемъ, че може да се съгражда, за да се прояви човѣкъ, права ли е идеята? Съграждатъ хората нѣкой мостъ, за да се съобщаватъ. Има нѣкое прѣпятствие, мостъ е турнатъ, той е едно съобщително срѣдство. Слѣдователно, човѣкъ е единъ мостъ за съобщение на свѣтоветѣ, нищо повече. Ще имате една по-права идея. Защото, въ цѣлокупностьта си, вие още не знаете какво означава физическия свѣтъ, т. е. физическиятъ свѣтъ не само че не е тъй извѣстенъ, но нѣкой казватъ, че той е илюзия. Това сѫ само думи, на които трѣбва да се разбере дълбокия смисълъ. Божествениятъ свѣтъ, съ ония сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ, както и сѫществата, които живѣятъ въ физическия свѣтъ, какви сѫ прѣмитѣ имъ отношения въ тази смисъль? Сега, при този въпросъ ще засѣгнемъ слѣдующитѣ два въпроса. Духътъ, който е чистъ, ние казваме за Него: „Духътъ е в постоянна борба съ материята?“ Пакъ се задава философския въпросъ. Каква нужда има Духътъ, който е чистъ, който има туй спокойно състояние, каква нужда има той да се въплоти в материята? И защо трѣбва да се въплоти? Ще кажатъ, че той трѣбвало да слѣзе въ материята, за да добие нѣкаква опитность. Значи, на този Духъ му липсва нѣщо. И послѣ въпросътъ: Ако материята е нѣщо неразумно само по себе си, какъ е възможно туй неразумното да ограничи разумното? За да може материята да ограничи Духътъ, има разумность въ тази материя, и даже такава разумность, която е равна на разумностьта на Духа. Значи, ако материята, може да хване Духътъ, значи тази материя има своята интелигентност. Тъй поне излиза, щомъ Духътъ се ограничава отъ материята. Сега ние въпросътъ нѣма да го рѣшимъ, ние ще го оставимъ тъй неразрѣшенъ, както сѫ го оставили всички. Знаете ли защо? Ние ще се качимъ на Мусала горѣ, и ще разгледаме всичката околность, и ще слѣземъ долу, и само за Мусала ще мислимъ, какъ е произлѣзла неговата история, ще го проучваме, а той ще си седи на мѣстото. Азъ ви поставямъ за проучване единъ грамаденъ върхъ, каква е неговата история? То е дълга работа, но за да можете по-правилно да мислите, пакъ ще наведа вашата мисъль, ще ви попитамъ тъй: Защо трѣбва да събудятъ човѣка отъ сънь? Ако си слуга, защо господарьтъ да те събуди?— За да работишъ. Защо трѣбва да спишъ? За да си починешъ. Когато се събуди този слуга, господарьтъ създава ли го? Слѣдователно, човѣкъ въ сегашното състояние е само събуденъ отъ единъ сънь. Нищо повече! Спали сте до сега. Туй събуждане хората го наричатъ творчество. Следъ като работите, кой се проявява, вие ли или вашиятъ господарь? И вие се проявявате и господарьтъ ви се проявява. Вие се проявявате въ работата, която сте извършили, а господарьтъ може да се прояви въ плаповетѣ, които ви е далъ. Но ние ще замѣстимъ въпроса и вмѣсто: Защо Богъ е създалъ човѣка, ще ви попитамъ: Защо е дошълъ човѣкъ на земята. Или защо е изпратенъ тукъ на земята, туй е по-право. Дошълъ е отъ нѣкѫдѣ. Защо е дошълъ? На този въпросъ може по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса — защо Богъ създаде човѣка. Сега, въпросътъ защо Богъ създаде човека, при сегашнитѣ условия, при които се намирате тукъ, той нѣма практическо приложение. За да знаете защо човѣкъ е дошълъ на земята, защо Богъ го е създалъ, трѣбва да четете тази архива на природата. Трѣбва да има нѣкой, който да ви обича, да ви отвори тази книга, да видите какви сѫ аналиитѣ, тамъ има отбѣлѣзано защо и за какво. Тъй, азъ повдигнахъ въпроса: защо Богъ създаде човѣка, за да намѣритѣ вашитѣ отношния къмъ Бога, и да се увѣрите, че безъ Бога, ако не сте свързани съ Него, у васъ не може да има никакъвъ разтежъ, никакъвъ животъ, и никаква умствена дѣятелность, защото разумно отъ разумно произтича, животъ отъ живота произтича, и деятелность от деятелность произтича. Понеже Богъ е правъ въ всичко, понеже човѣкъ спада къмъ сложнитѣ движения, туй сложно движение трѣбва да намѣри своя потикъ въ първичното отношение. Трѣбва да бѫдемъ свързани не по форма съ Бога, нито по съдържание, тѣ сѫ още външни нѣща, нито по смисъль, но принципално, вѫтрѣ, по самата сѫщина на нѣщата. Да бѫдемъ свързани съ Бога, като една необходимость на самото битие, понеже само по този начинъ Неговата мисъль може да даде потикъ на нашия животъ, и неговитѣ движения, — движение на нашия животъ. И тогава всичко е възможно. Такава трѣбва да бѫде интимната ви цѣль, интимното ви желание, да не стане причина вие да се спѫвате. Като влизате въ тази школа, вие може да мислите да завладѣете нѣкои природни сили. Никакви завладявания не може да имате! Азъ не наричамъ владѣние, ако азъ работя 10 год. за една круша и тя като роди круши, дойде другъ да я обере. Азъ не считамъ, че това е едно завладяване. Азъ съмъ работилъ, а другъ да яде плода. Нѣма смисълъ. Ние може да работимъ, само за знание, а щомъ дойдемъ да се ползуваме отъ тѣхъ, туй не сме проучили. Сега, първото нѣщо, вие често казвате: Тъй е писано, тъй е казано — да се любимъ! „Да се любимъ“, азъ подразбирамъ да направимъ мостъ. И мислите ли, ако направимъ мостъ, всичко въ свѣта ще се оправи? Ако двѣтѣ страни сѫ неприятели, по-добрѣ да нѣма мостъ, защото тогава тѣ ще почнатъ да се каратъ. Ако сѫ приятели, нека има мостъ. Ако хората сѫ готови да служатъ на Бога, нека има мостъ, ако не сѫ се научили да служатъ на Бога, безъ мостъ нека бѫдатъ. По-добрѣ! Та, въ окултната наука не смѣсвайте нѣщата. Често азъ ви гледамъ, вие разсѫждавате тъй: Въ Бога всичко може да искате. И вълци, и мечки, и тигри, вие ще кажете: Сега живѣя въ Божия, въ Христовия законъ. И вълкътъ казва: Богъ е Любовь. Ама като остане самъ, вълкътъ напада овцата, и казва: Понеже азъ обичамъ Бога, обичамъ и дѣцата Му, та ти трѣбва да станешъ жертва заради менъ. Е, може ли да примирите това? На вълка му е позволено да изяде овцата. Една овца да я изяде единъ човѣкъ, иди-дойди; но една овца да я изяде единъ вълкъ, тя ще мине прѣзъ най-голѣмитѣ страдания. И когато нѣкой човѣкъ го изяде нѣкоя мечка, той ще изпита пакъ сѫщото. Ние не сме пратени на земята да правимъ менажерия. Овцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, вълцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, мечкитѣ, всичко ще бѫде отдѣлно, ще има прѣграда между тѣхъ, телъ, да си приказватъ братски, но да има строго опрѣдѣлеяи междини. Ама не тъй, азъ виждамъ на нѣкой човѣкъ умътъ му е мечешки, у другиго умътъ му е като ума на нѣкоя овца, а тѣ казватъ: „Хайде да раздѣлимъ тази прѣграда, хайде да съединимъ умоветѣ“. Но една овца и единъ вълкъ какво що направятъ? Прѣдставете си, у нѣкои сърцето е мечешко, у нѣкои овче, какъ ще ги съединишъ? У нѣкои дѣйствията сѫ мечешки, а у други овчи. Какъ ще ги примиритѣ? Не може да се примирятъ. Вие ще кажете: Окултната наука всичко може. Окултната наука всичко може, но вие не можете каквото окултната наука може. Господь може. Азъ зная, че Господъ всичко може, но ние не можемъ. Ние не трѣбва да се опитваме да правимъ нѣщо, което Богъ прави. Ние не можемъ. Сдѣдователно, ние трѣбва да правимъ само това, което можемъ, което е въ крѫга на нашето знание. Сега, азъ отъ васъ искамъ да правите нѣща, които можете, а не, които не можете. А ние се разбъркаме. Като кажа на нѣкой нѣщо: Слушай, ти не разваляй твоята стѣна. Туй което азъ ти казахъ, не го казахъ да го разваляшъ. Ти дръжъ прѣградата, за новото ще намѣришъ ново мѣсто, но старото нѣма да го туришъ. Често, за примѣръ, вие искате да примирите идеитѣ за Божията Любовь съ сегашната ваша Любовь. Тѣ сѫ непримирими. Моята Любовь, която азъ имамъ, тя е несъвмѣстима съ вашата Любовь. Разбирате ли! Ако азъ внеса тия идей, знаете ли какъ ще останатъ? Азъ ще ви кажа. Често има описани въ книгата „капризи на електричеството“, случаи, дѣто електричеството се явява въ такива голѣми, валчести, свѣтящи като електричество топки. Такава топка изведнажъ пада върху човѣка, всичкитѣ дрѣхи изгарятъ, но той остава неповрѣденъ. Тази Любовь, за която ви говоря, тя е такава една топка. Ако падне върху васъ, вие ще се намѣрите голъ. И като се намѣрите голъ, вие ще се усъмните, и ще кажете: Това не е Любовь. Именно тамъ в Любовьта. Послѣ, вие искате нови схващания за Любовьта, съ новъ надписъ, а стари разбирания. Въ чисто Божествената Любовь жертва нѣма. Нѣма никаква жертва. Жертвата, това е само единъ резултатъ на сложнитѣ движения на Любовьта въ физическия свѣтъ. То е единъ врѣмененъ, прѣходенъ периодъ. Когато се казва, че трѣбва да се жертвува човѣкъ, това не се отнася до Божията Любовь. Въ истинската Божествена Любовь нѣма никаква жертва. И слѣдователно, за, да разберете Божествената Любовь, непрѣмено трѣбва да слѣзнете на физическия свѣтъ, да изучите закона на жертвата. Имено за това сѫ дошли хората на земята, за да научатъ закона на жертвата. И какво нѣщо е Божествената Любовь, ще я научатъ, като минатъ по закона на жертвата. То е законъ за правилното трансформиране на Божественитѣ енергии. Нѣкой казва: Азъ искамъ да зная какво мислишъ заради менъ. Казвамъ: Може да знаешъ, но трѣбва да те изямъ. И затова казва Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми, нѣма да имате животъ вѣченъ“. Значи, ако искате да ме разберете, трѣбва да ви изямъ, че като влѣзете въ менъ, азъ ще ви разбера, и като ви разбера, ще зная какъ да ви помогна. Слѣдователно, вие ще се пожертвувате, за да влѣзе Богъ въ васъ, ще направите тази жертва. Или вас да изядатъ или вие да изядете, ако искате да разберете нѣкого. То е символъ. Ако искате да разберете нѣкого, той трѣбва да ви изяде. Ако искате той да ви разбере, вие трѣбва да го изядете. Сега, на този езикъ ще кажете: То е страшно! Ами че всичко въ сегашния животъ не е ли само ядене и пиене? Изключете яденето, и въ какво седи вече живота? Слѣдъ като сте изяли една хубава круша, слѣдъ нея, може би, ще ви дойде нѣкоя свѣтла идея да напишите нѣкое стихотворение, Тази круша прѣдставя и цвѣте, и затова е казалъ Христосъ: „Азъ съмъ живата вода и живия хлѣбъ“, Трѣбва да разграничавате проститѣ движения отъ сложнитѣ, и какво е прѣдназначението за идването на човѣка на земята. Да научите закона на жертвата. Той е единъ отъ важнитѣ въпроси, който трѣбва да проучвате. Но каква жертва? Жертва, тъй както се разбира. Ще си задавате въпроса: Какво трѣбва да жертвувате? Малкитѣ отстѫпки, които правите, то не е жертва. Законътъ на жертвата е законъ който примирява всичкитѣ противорѣчия въ свѣта. Да кажемъ, намирате се въ голѣма тѫга, голѣми мѫчнотии, туряте закона на жертвата, и веднага вие може да отмахнете тѫгата, която имате, но трѣбва жертва. Да кажемъ имате да взимате 20,000 лв. нѣмате тия пари въ джоба си. Какво ще направите? Отворете тевтерите си, и рѣшете да пожертвувате тия пари заради вашето спокойствие, веднага ще ви олекне на душата, и ще дойде миръ. Сега, да не идете в друга крайностъ. Нѣкой пѫть вие съжалявате, че не сте нѣкой ученъ човѣкъ. Казвате: ако бѣхъ ученъ, щѣхъ да бѫда министъръ, докторъ. Вие се измѫчвате. Кажете: „И безъ да бѫда министъръ, пакъ може да живѣя като човѣкъ“, и ще ви олекне. Нѣкой пѫть вие отивате въ друга крайность, нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбватъ знания. Не е въпросътъ тамъ, въ дадения случай ние се мѫчимъ за липсата на ония блага, които идатъ отъ знанията. Кажете: Безъ тия блага на знанията можемъ. Но често тия знания не подразбиратъ, че трѣбва да станешъ министъръ, докторъ или свѣщеникъ. Абсолютното, чисто знание, то е просто движение. Запримѣръ, вие често казвате: „Новото движение, ние да се увеличимъ по число“. Ами нашата сила не е въ числото! „Ние трѣбва да съградимъ домъ“. Силата не е въ съграждането на дома. „трѣбва да имаме знание“. Силата не е въ това знание. Туй, което ние носимъ въ свѣта, то е една необходимость, безъ която животътъ не може. Туй, което носимь, то е една необходимостъ, тъй както водата и хлѣба сѫ необходимость за живота. Тия хора, както и да е, тѣ ще дойдатъ. Но когато дойдатъ, ние нѣма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скѫпо е, плащайте си хлѣба, послѣ, плащайте за водата, защото азъ съмъ първиятъ, който съмъ я донесълъ, трѣбва да си платите“. Не! Влѣзе ли тази мисъль въ ума ви, въпросътъ е свършенъ. Абсолютно безкористно ще дѣйствувате. Хлѣбътъ ще давате, за да го използуватъ, и вода ще давате, и на всѣки комуто давате ще кажете: По сѫщия законъ, по сѫщия начинъ и вие ще давате. Давайте всичко! Тази вода и този хлѣбъ трѣбва да давате, но само за тия, за които сѫ прѣдназначени. Сега нѣкои отъ васъ мислятъ, че като влѣзнатъ въ новото учение ще станатъ по-добри. Ами че какъ знаете туй, че ще станете по-добри? Добрината на човѣка всѣкога зависи отъ жертвата. Колкото по-добрѣ разбирашъ закона на жертвата, и го прилагашъ, толкова по-добъръ ще станешъ. Врѣмето не е нищо друго освѣнъ проявление на жертвата. Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да не сте въ противоречие съ себе си. Запримѣръ, нѣкой пѫть, когато азъ говоря, нѣкои казватъ: „Той, Учительтъ, не трѣбваше да каже тъй“, Единъ камъкъ азъ може да го поставя на източната страна, на западната страна, на сѣверъ или югъ. Може да го туря отъ горѣ. Но кѫдѣ трѣбва да туря този камъкъ? Да кажемъ, опрѣдѣлено е неговото мѣсто. Кѫдѣ трѣбва да го туря? Дѣто е опрѣдѣлено, споредъ мѣрката на мѣстото, тамъ трѣбва да го туря. Сега, вие, въ този животъ, въ който сте влѣзли, вие сте опрѣдѣлени, измѣрени сте. Нѣкой пѫть като ви турна нѣкѫдѣ, вие казвате: „Не ми е мѣстото тукъ, азъ не съмъ за князъ“. Азъ гледамъ, тукъ е опрѣдѣлено мѣстото ви. И, слѣдователно, вие разваляте, тамъ на мѣстото ще бѫдете, нищо повече! И слѣдъ туй, вие повикате нѣкого. И тукъ се раждатъ лъжливитѣ учители. Вие викате нѣкого и казвате: „Моето мѣсто не е тукъ, не може ли да ме прѣмѣстите?“ И всички се притеглятъ на това мѣсто, и казватъ: „Този камъкъ коя работа може да извърши?“ — И почнатъ да градятъ нѣщо ново, изопачатъ цѣлото здание. Тогава дойде комисията и каже „Не е съградено добрѣ“, и разхвърли камънитѣ. И казватъ: „Еди-кое си общество се разкапало, еди-коя религия се разкапала“. Та ви прѣдпазвамъ, у васъ има една слабость, искате да се повърнете да градите по старому. Ще се откажете отъ старото. Не може безъ жертва. Трѣбва въ себе си да подразбирате, въпроса така, че всѣко ваше дѣйствие, всѣка ваша мисъль, трѣбва да бѫде абсолютно чиста, безкористна. За себе си трѣбва да го знаете. Туй нѣма да го казвате отвънка. Туй чувство трѣбва да го пазите и да го развивате, и на хората никога не казвайте, че сте добри. Сега казвате; „Да живѣемъ по братски!“ Овци съ овци да живѣятъ, вълкъ съ вълкъ да живѣе, мечка съ мечка, заекъ съ заекъ, муха съ муха да живѣе. Тъй какго сте не може, но казва тамъ единъ отъ еврейскитѣ пророця, че агнето и лъвътъ ще живѣять заедно. Помнете този стихъ. Ама какъ ще живѣятъ? Когато Господъ дойде, да има просторь нали? Ние ще оставимъ този стихъ, той спада къмъ друга категория. Не примирявайте вашитѣ добри мисли съ лошитѣ, не ги туряйте на едно и сѫщо мѣсто! Нѣкой казва: „Азъ имамъ една лоша мисъль“. Ако вашата мисъль е лоша турете я дѣто подобава. Имате една Божествена мисъль, турете я на мѣсто. Имате едно желание, добро или лошо, турете го на неговото мѣсто. Всѣко нѣщо турете на своето мѣсто. Мнозина измежду васъ, азъ ви виждамъ, намѣрите единъ вълкъ, който има добри зѫби, вие го донасяте и казвате: „Учителю, намѣрихме единъ добъръ човѣкъ, той е много уменъ, ученъ човѣкъ, пъкъ каква природа има, какъвъ езикъ, какви думи, я да го вземемъ при нас“. Азъ го виждамъ, той е единъ старъ вълкъ, нищо не му казвамъ. Казва: „Да му дадемъ единъ добъръ приьомъ, да му отворимъ вратата между овцитѣ да дойде да посѣщава тия овци“. Казвамъ: той ще ги посѣти! Не само вълци има, но и вълчици има, не само мечки има, но и мецани има. Това сѫ все символи. ЦѢлата природа седи въ символи. Всички тия мечки, вълци, то е една цѣла наука, която трѣбва да изучимъ разбрано. Въ нашето животинско царство, минерално и растително, по лѣсно отъ всичко друго може да изучимъ себе си. Вие имайте прѣдъ видъ, че въ разбирането на тая история много мѫчно може да се разбере една промѣна, която става. Нѣкой пѫть ставате отъ сънь, молите се, но казвате: „Не ме слуша Господъ“. Какъ ще си обясните туй състояние? Щомъ знаете причннитѣ, отношенията ви вѫтрѣ въ самитѣ васъ по възможность трѣбва да бѫдатъ чисти. Мнозина отъ васъ сте въ сложно движение, имате да разрѣшавате една отъ най-мѫчнитѣ задачи. И за туй ви трѣбва голѣма съобразителность, тактъ, умѣние, знание, воля — издържливость въ свѣта, И понеже онѣзи отъ васъ, които разбиратъ по-добрѣ, може би ще разбератъ тази вечерь туй, което азъ не съмъ казалъ. И утрѣ ще кажатъ: Учительтъ не каза ли така? И вие ще се намѣрите като онзи проповѣдникъ, който проповѣдвалъ така: „Който има двѣ ризи да даде едната на бѣднитѣ“. Неговата възлюблена се връща въ кѫщи, и мѫжътъ й, попътъ ималъ двѣ ризи и тя дала едната за да изпълни Христовия законъ. Вечерьта попътъ я пита: кѫдѣ ми е ризата? „Дадохъ я“. Какъ тъй безъ да ме питашъ? — Нали ти тъй каза въ църквата? Азъ го казахъ за другитѣ, но то не е за насъ. Сега попадияти дала ризата. Кѫдѣ е погрѣшката на попадията. Мислите ли, че тя е постѫпила право? Защо не е дала своята риза, а на мѫжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа. Попътъ самъ да дава. Тя казва: „Азъ изпълнихъ Христовия законъ“. Попътъ пъкъ е недоволенъ, че тя му дала ризата безъ негово позволение. Сега, често и вие раздавате моитѣ ризи. Азъ нѣмамъ нищо противъ туй, но и вашитѣ ризи трѣбва да раздавате. Нищо повече! Нѣкой тълкуватъ тъй: даромъ сте взели. даромъ давайте! Когато вземешъ една Божествена идея или каквото и да е, правило е: тази идея ти ще я пазишъ въ себе си, имашъ право да дадешъ на другитѣ отъ плода, но ще пазишъ тази идея. Плодътъ, който тя роди, отъ този плодъ ще давашъ на всички, но тя да остане за тебе. Вие, обаче, вземате тази идея и казвате: „Даромъ сме взели, даромъ ще дадемъ“. Не е тъй. И Христосъ казва: „Всѣка пръчка излѣзла отъ мене, плодъ трѣбва да даде“. Тия Божествени идеи трѣбва да минатъ прѣзъ насъ, и да дадатъ плодъ. И отъ този плодъ ще раздавате. И. всички трѣбва да бѫдете богати отъ плода на Божественитѣ мисли. Тайна молитва! И тъй, основнитѣ идеи сѫ прости и сложни движения. Законътъ на самопожертвуването. Законътъ на жертвата. Божествената идея трѣбва да остане, да се посѣе въ насъ, и отъ този плодъ трѣбва да дадемъ. Тѣзи сѫ основнитѣ мисли въ бесѣдата. Но нѣкой пѫть се събирайте, затова между ученицитѣ, азъ ще дамъ извѣстна задача, сериозно да я рѣшавате. Разисквайте върху тритѣ отношения: къмъ физическия свѣтъ, къмъ духовния и къмъ Божествения. Всѣка една идея трѣбва да се разглежда отъ три становища. Отправете мисъльта за разяснение, а не да се спирате. Ако сега бѣхте готови, щѣхъ да ви дамъ една задача, но не сте готови. Бихъ ви далъ една сложна задача да я направите. Знаете ли какво значи когато човѣкъ не е готовъ? Ето какво подразбирамъ; прѣдставете си, зимно врѣме, азъ ви изпращамъ на екскурзия, но обуща нѣмате. Може ли да ви пратя боси? Прѣдставете си, че ви пратя на едно планинско мѣсто, дѣто има лѣдници, вие нѣмате тия необходими припаси. Трѣбва приготовление. Ще кажете: съ Господа всичко може. Господъ всичко може, но ние не можемъ. Та, сега ще размишлявате. Искамъ сега поне отъ Чамъ-Курия да наберете енергия, по-голѣма свѣтлина на ума си, сърцето да укрепите. Може би, като има по-благоприятни условия, но трѣбва да сѫ готови всички, защото ще ви дамъ една малко по-сложна задача. И тя необходимо иде. Сега като казвамъ тъй, вие ще кажете, каква ли ще е тази задача? Ще я видите. Има нѣща прикрити. Сега, като тръгнете най-първо ще дѣйствувате, послѣ ще мислите. Не се плашете! Азъ ви казвамъ: На единъ часъ разстояние отъ тука, на около 10 километра има едно мѣсто, ще идете на еди-коя си страна, тамъ ще се спрѣте и нѣма да се мърдате. И нѣма да ме питате защо? Идете тамъ и ще се научите защо. Ще идете на разстояние 10 километра отъ тукъ, ще намѣрите единъ чувалъ отъ 10 кгр. тяжесть и нѣма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. Послѣ ще кажа: Ще вземешъ този чувалъ, ще впрѣгнешъ волове, ще го отворишъ, въ него има една крина жито, ще го посѣешъ. Защо нѣма да питашъ? Идущата година ще разберешъ, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята. Ще идешъ на разстояние 10 километра отъ тукъ, тамъ има въ единъ чувалъ 10 килограма жито. Ти нѣма да го отвързвашъ, защото ще се загуби врѣме; любопитство нѣма да проявявашъ, и азъ нѣма да ти разправямъ нищо, врѣме да се не губи. Ще впрѣгнешъ воловетѣ. Идущата година, като израстне житото ще го ожънешъ, и тогава ще разсѫждавашъ. Такъвъ трѣбва да бѫде окултният ученикъ! А сега, ще питате: Азъ трѣбва да зная какво има въ този чувалъ. Може да знаешъ. Ще идете на едно мѣсто на 10 клм. отъ тукъ. Тамъ има единъ чувалъ. Ще го донесете, ще впрѣгнете воловетѣ, ще идете на нивата, и т. н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Вие нѣма да идете на врѣме, ще има едно закъсняване. Ние сме закѫснѣли вече, изгубили сме най-добритѣ условия. Защото туй врѣме, докато ви обясня всичко това, ми е отнело единъ часъ. Този единъ часъ, то е изгубване на най-добрите условия, при които туй сѣме може да живѣе. И за туй въ Божествения свѣтъ абсолютно нѣма разтъкаване; казано и свършено! Послѣ, ще добиете точность. И на тази точность трѣбва да се учите всички. И ще опитате моята мисѫль права ли е или не. Азъ завчера тамъ на Мусала изпитахъ колебанието ви. Дойдохме до едно мѣсто, и тамъ се спрѣхме. Напрѣдъ не може, защото е опасно. Ако речешъ прѣзъ леда да минешъ, тамъ всички щѣха да се намѣрятъ въ езерото. Сега вие казвате: този пѫть тукъ, много прѣпятствия има (пѫтьтъ бѣше затрупанъ съ заледенъ снѣгъ), какво ще правимъ? Ние може да си напразимъ пѫть. Ние трѣбваше да прѣдвидимъ, да си вземемъ мотики, но ни трѣбваше цѣлъ денъ докато оправимъ пѫтя; но туй, обаче не го прѣдвидѣхме. Вие мислихте, че нѣма никакви прѣпятствия на Мусала. Назадъ да се върнемъ, не става. Казвате: Нагорѣ! — показвате смѣлость. Прѣзъ снѣга никой нѣма да минава! Тогава попѫплихте нагорѣ, и не мислихте даже, че може камѫни да паднатъ върху ви. И трѣбва да бѫдете много внимателни, защото въ нашето развитие има много спънки, азъ като се качвахъ, покрай мене мина единъ камъкъ, голѣмъ 4 пръста. Такъвъ камѫкъ е въ състояние да прѣчупи костьта на нѣкого. Та, като се качвате нагорѣ, ще бѫдете внимателни, да не бутнете нито единъ камѫкъ, а не да гледате само да се изкачите. При това, какъвъ е законътъ. Не бързайте! Азъ не искамъ бързина. Дойдете до нѣкое мѣсто, седнете, опитвайте, турете си краката на туй мѣсто и вижте здраво ли е? Съ допирането на вашия кракъ, вие ще добиете извѣстпа енергия. Ще се концентрирате въ себе си. Туй е задача, да излѣзнемъ горѣ на върха, и цѣлия пѫть да опитвате, и да знаете какви опасности има. Такива трѣбва да бѫдатъ задачитѣ. Само така може да ви прѣнеса горѣ. Сега, въ едно отношение всинца бѣхте много смѣли и не страхливи. Смѣли, то е една добра черта, значи, може да вършите работа. Но все-таки трѣбва да седи нѣкой отъ задъ. Азъ трѣбваше да остана послѣденъ и ако бѣхъ останалъ послѣденъ, всички щѣха да се изкачатъ горѣ. И послѣ, каквото ви порѫчахъ, не го изпълнихте. Казахъ: „Абсолютно никой да не минава прѣзъ снѣга“, а нѣкои минаха прѣзъ снѣга, и щѣше да имъ костува живота. Ако ви казахъ минете прѣзъ снѣга, азъ поемамъ отговорность. Нѣкой пѫть ще ви докарамъ на Мусала, и тогава ще кажа: „Отъ горѣ по снѣга!“ Тогава азъ отговарямъ. Или: нагорѣ прѣзъ снѣга! Тогава всѣки трѣбва да носи мотичка, ще изкопае едно стѫпало и ще мине. Но кажа ли: Прѣзъ снѣга не може, значи не може. Казва единъ; — може. Не е врѣме сега ще вървимъ по пѫтя, който е прѣдначертанъ. Туй е правило. Всѣкога, въ окултната наука, една дадена задача, не изпълнена както трѣбва, носи рискъ. Това е абсолютно вѣрно! И всѣкога резултатитѣ сѫ прави. Всичко ще върви, ще окаже съдѣйствие. Азъ искамъ въ тия екскурзии да видите какви закони работятъ, че въ всички наши постѫпки и дѣйствия, туй Божествено съзнание, тия по-висши сѫщества, взематъ участие. И тия двамата, братъ и сестра, които се подхлъзнаха се спасиха по една директива, не по крива линия. Ако не бѣха се спрѣли въ хлъзгането щѣха да идатъ въ езерото. Сега ние ще ходимъ съ една жива вѣра, не ви проповѣдвамъ една обикновена вѣра. Тази вѣра е необикновена и постъпкитѣ ни ще бѫдатъ необикновени, и Любовьта — сѫщо, всичко у насъ ще бѫде необикновено, туй да го знаемъ.

От единичното издание "Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина 19 школна лекция на общия окултенъ класъ 7 юли 1922 петъкъ въ 8 1⁄2–9 ч., София Тайна молитва! (Прочетоха се темитѣ за житното зърно). Вториятъ пѫть ще дамъ тема само за нѣколцина. Ясно ще се излагате, нѣма да пишете много, но ясно. „Защо създаде Богъ човѣка?“ Ако бихъ ви задалъ друга една тема. „Коя е отличителната черта на ученика, какво ще отговорите? Азъ ще отговоря: — Да се учи. Сега, въ школата тукъ не й мѣсто нито за молитви, нито за разсѫждения, а за учение. Вие сте дошли въ школата съ извѣстни прѣдубѣждения, мислите, че знаете нѣщо. Вънъ отъ школата знаете много, но вѫтрѣ въ школата, нищо не знаете. Сега, туй твърдѣние, казвамъ: Вие може да сте свършили университетъ, може да знаете по философия много нѣщо, но ако влѣзнете въ една фабрика, при нѣкой техникъ, изведнажъ ще се намѣрите въ чудо. Той ще ви направи като дѣте а вие, ще внимавате. Влизате въ нѣкоя лаборатория, отъ химия нищо не разбирате, може да сте философъ и да мислите, че и отъ химия знаете. Не, не, ще признаете въ себе си послѣдния фактъ, че не знаете. Като влѣзнете въ политехниката, и тамъ ще признаете, че нищо не знаете; и въ школата ще имате сѫщото качество. Сега, вие влизате въ школата и мислите че Господъ ще ви посвети и ще ви научи. Който не учи, Господъ не го научва. Тукъ. въ школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли? И нѣкои сѫ влѣзли въ школата да придобиятъ всичко съ малко трудъ. — Азъ ще очистя школата. Азъ не искамъ ученици, които не се учатъ. Които не се учатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ, отъ вънъ има много работи, тукъ не си губете врѣмето, грѣхота е! Вие ще паднете въ едно изкушение: да си прѣдставяте, че се учите; и слѣдъ туй, ще дойде лицемѣрието, ще се лъжете. Моля, бѫдете тъй откровени, оправете се. Нека останатъ 10 души, но които ще учатъ. Ако тѣ останатъ и не се оправятъ — и тѣхъ не искамъ тогава. Онѣзи, които мислятъ, че много знаятъ, да си излѣзнатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ; и тѣзи, които много знаятъ да критикуватъ, моля да си излѣзнатъ, нѣма защо да се занимавамъ съ тѣхъ. Въ школата ще останатъ само онѣзи, за които както е казано въ Писанието: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзнете въ царството Божие“. Царството Божие е наука, велика наука въ свѣта. Църквата всичко може да търпи, но царството Божие невѣжеството не търпи, прѣстѫпление не търпи, одумване не тьрпи, зло не търпи. То търпи само вѣчна хармония, Това е Царството Божие на земята, на истинската земя. Сега, азъ ви говоря откровено. Туй трѣбва да знаете. Мнозина отъ васъ сте на кривъ пѫть, и ако вървите по него ще се изкриви ходилото ви. Онѣзи, които влизатъ въ пѫтя на Мѫдростьта и не спазватъ нейнитѣ закони, азъ искамъ да бѫда не грубъ спрѣмо тѣхъ, но откровенъ. Три закони има. Първиятъ законъ: Истината въ Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама отъ какъвто и да е характеръ. Ни сѣнка, ни помѣнъ, абсолютно! Разбирате ли? Вие може да кажете: „Естеството ни е такова“. Не, никакво естество нѣма тукъ. Не е въ естеството на човѣка да лъже. Лъжата е нѣщо присадено отъ послѣ въ човѣка. И ако нѣкой философъ или богословъ, или учитель ви убѣди, че естеството на човѣка е да грѣши, този самиятъ учитель не разбира нищо. Не е въ естеството на човѣка да грѣши. Човѣкъ, разбирамъ, онази жива Божествена душа, която е излѣзла отъ Бога; не е въ нейното естество да грѣши. Ако грѣши, причинитѣ сѫ други. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. И ако нѣкой отъ васъ съгрѣши, да не казва — естеството му. Не, не, той ще търси причината вънка. Ако азъ се спѫна нѣкѫдѣ и падна на лицето си, нѣма да казвамъ — естеството е да падна, но ще търся причината отъ вънка, а не въ себе си, отъ вънъ ще я намѣря. Ако азъ не мога да разрѣша нѣкоя задача, ако азъ не мога да чета вечерно врѣме, ще търся причината не въ себе си, а отъ вънка. Вториятъ законъ е — Богъ изисква отъ всинца ни да се учимъ, и то постоянно. Докато се учимъ, ние може да живѣемъ. Животътъ не е въ нищо друго, освѣнъ въ висшето Божествено съзнапие, въ онзи процесъ на знание. Защото: Божествената Мѫдрость дава знание, Истината дава свобода, Любовьта дава животъ, Животътъ дава радость, Знанието дава сила, а Свободата дава просторъ. Тъй вървятъ тия нѣща. Тогава имате истина, свобода имате просторъ, широкъ просторъ въ цѣлата вселена! Имате мѫдрость, имате знание; щомъ имате знание ще имате сила. Силата произлиза отъ знанието, само че знанието не може да произлѣзе отъ силата. Имате любовь — имате животъ; имате животъ, значи, имате радость. Сега, азъ много пѫти съмъ говорилъ, че въ живота трѣбва да се научимъ да понасяме скърбитѣ. Но едно отъ качествата на живота, това е радостьта. Онзи, който живѣе, трѣбва да се радва, а може да се радва само онзи, който се учи. А може да се учи само свободниятъ. Който не е свободенъ, не може да се учи. Туй ви го казвамъ, понеже у васъ има стари прѣдубѣждения, възпитание отъ миналото. У нѣкои сѫ се вгнѣздили такива духове отъ астралния свѣтъ и почватъ да ви шушукатъ: васъ знание не ви трѣбва. Не, не. Съ тия астралци, невѣжи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаемъ повече отъ тѣхъ. Нѣмаме нужда отъ тѣхнитѣ съвѣти. Нека си държатъ знанието за себе си. Тѣ казватъ: „Знание не ни трѣбва“. Ее, какво ни трѣбва? — Да ядемъ, да пиемъ да се обличаме, да се караме, да се женимъ, да се парясваме или развеждаме, да колимъ животнитѣ, статии да пишемъ въ вѣстницитѣ, да се осѫждаме, религии да правимъ... Тѣхнитѣ права и тѣхнитѣ съвѣти не искаме. Това сѫ все астрални влияния. Това не сѫ проявления на Божията Мѫдрость. Въ Божията Мѫдрость се показва онзи истински пѫть, въ който хората разумно може да живѣятъ и да израстнатъ не една педа пигмеи, но като единъ Богъ въ своята мисѫль и въ своето величие. И ще има едно слънце, не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голѣмо, че да подобри житото на цѣлия свѣтъ. Такова голѣмо слънце! И тъй, отъ всинца ви се иска — служители на абсолютната истина, безъ никаква лъжа въ себе си! Разбирате ли? Азъ говоря не за вънъ да изповѣдвате истината, но като се изправите прѣдъ съвѣстьта си, прѣдъ Бога, прѣдъ вашата душа, да съзнаете факта — абсолютно никаква промѣна, никаква лъжа въ душата ви да нѣма! Моето небе, въ душата ми, трѣбва да бѫде ясно, безъ никакъвъ облакъ. Азъ не говоря за външния свѣтъ сега, но вѫтрѣшния. Туй е едно състояние. Само тогава нашиятъ умъ може да мисли свободно. При такова едно състояние само, може да мислимъ добрѣ. Второто нѣщо: У всинца ви трѣбва да има жажда да учите. Гледамъ, нѣкои отъ васъ седите и казвате: „Азъ съмъ на 45 години“... Че що сѫ 45 години? Мислите, че сте старъ. Ами че знаете ли коя е нормата на старитѣ хора. Когато човѣкъ стане на 60 год. казва; „Азъ съмъ старъ човѣкъ“. Въ кой кодексъ е писано, че човѣкъ тогава може да каже: „Азъ съмъ старъ“. Ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“, даже тази норма дѣто се казва, че човѣкъ е старъ, не е права. За Бога се казва „Древний“ не Му се знаятъ годинитѣ. А ние на 60 години станали, и той си прикачва една титла, че е старъ. Срамота е! Норма нѣма за стари хора. Срамота е това! Кажи: Имамъ 60 лазарника, ама никакъ не съмъ старъ, никакъ не съмъ поумнѣлъ, земята 60 пѫти се е обърнала, но азъ все съмъ спалъ. Сега ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Хубаво, като си старъ, какво знаешъ, я ми кажи? Ами старъ на санскритски, значи, човѣкъ, който има знание. Като си толкова старъ, като създаде Богъ земята, каква бѣше тя тогава? Кога Господъ, създаде земята? Я ми разправи! „Ее, не зная“. Ами че ти тогава не си отъ старитѣ, защо разправяшъ, че си старъ? Сега, седи нѣкой, побѣлѣла му главата, брадата. Та като ви побѣлѣла брадата, вие старъ ли сте? Кой ви дава това право? Отъ дѣ на кѫдѣ? Ами зимно врѣме като се окичатъ дърветата съ снѣгъ — стари ли сѫ? Бѣлитѣ глави, казвате: „Побѣлѣхъ и остарѣхъ“. Не, не, тия нѣща не ги свързвайте съ вашата старость. Най-първо ще си турите мисъльта. че вие сте ученици. Таманъ на 60 години си ученикъ, само да учишъ! Защо? Ето защо, ще ви кажа: „Младата мома отъ вънъ нѣма да те изкушава, жена беля нѣма да ти прави, дѣца нѣма да ти крѣкатъ. Таманъ умътъ ти тогава е на мѣсто, сърцето ти е на мѣсто и волята. Врѣме е когато ти може да учишъ. Значи, ще си ученикъ, способен да разбира всѣки единъ прѣдметъ. А сега, седите, и често слушамъ млади и старп казвате: „Остарѣхме“. Сега азъ бихъ желалъ да зная колко души има отъ васъ стари, и ще ги питамъ: Какъ Господъ е създалъ свѣта? Тъй ще ви изпитамъ дали сте отъ старитѣ хора. Първо, щомъ влѣзете въ школата, ще си турите въ ума основната мисъль: Ще забравите свѣта. Вие влизате сега и казвате: Тази вечерь да видимъ какво ще се каже. Тази вечерь ви казвамъ: Вашата стара идея да я изхвърлите навънка, понеже петь пари не струва. Млади сте! Може да си на 60 лазарника, младъ сте. Че 60 пѫти земята се е завъртѣла, тя нѣма нищо общо съ васъ. Тя, като се върти, ни най-малко не оправя вашия разтежъ. Ако ви турнатъ въ единъ магнетиченъ сънь, да кажемъ като се родите, и земята въ туй врѣме може да се обърне 60 пѫти, но като ви събудятъ, вие нѣма да сте старъ. Туй, което остарява на земята не сѫ годинитѣ. Земята въ свѣта, като се върти, е нѣщо случайно. Ние казваме: Въ 12 часа стана едно убийство. Убийството е една случайна мѣрка. Та това сѫ все случайни мѣрки въ свѣта, защото абсолютна мѣрка е разтежа на душата, а въртежътъ на земята, това е нѣщо непостоянно. Отъ всинца ви искамъ желание да се учите. Разбирате ли? Не само да чувствувате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали? Има по-хубави нѣща отъ настроенията на духа; тѣ се прѣдизвикватъ отъ онова, което човѣкъ може да си създаде чрѣзъ закона на мѫдростьта. Безъ закона на мѫдростьта вие не може да служите на Бога, и Любовьта не може да я употрѣбитѣ. Трѣбва да знаете, че истинската Любовь въ свѣта почва да се проявява само тогава, когато почва да дѣйствува великиятъ законъ на мѫдростьта, когато дойде знанието. За да обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ отличителнитѣ черти у него. Вие казвате: „Този човѣкъ има черни очи“- Ее, хубаво, азъ разсъждавамъ друго яче — по аналогия: когато земледѣдецътъ каже „черна земя“, друго вече се разбира. Той разбира, че въ тази черна земя има повече елементи за разтежъ на житното зърно; и казва: Тази черна земя е отлична. Отлично жито става на тази черна земя! И когато видимъ единъ човѣкъ съ черни очи защо го харесваме? Защо обичаме хората съ чернитѣ очи? — Защото такива хора сѫ по устойчиви въ чувствата си. Като те залюби такъвъ човѣкъ той дава всичко, може да разчиташъ на него. Тия черни очи съ тѣхъ, той нѣма да те измами. Той и като те мрази и като те обича, той е характеренъ. За туй казваме, че въ чернитѣ очи има енергия. Той може да мрази, може да бѫде грубъ, но има една черта на чернитѣ очи — такъвъ човѣкъ е честенъ всѣкога. Той ще ти каже направо: или те обича, или те мрази. Въ него политика много нѣма, тѣ не сѫ нервни хора, но сѫ характерни. И тогава, само мѫдростьта ще ни покаже ония свойства, които се криять вѫтрѣ въ насъ, свойства и качества, които се криятъ въ нашето съзнание. Това е цѣлъта на школата. Ами че ако въ школата не научимъ ония причини, които сѫ спѫвали нашия животъ, ако въ школата не може да подобримъ живота си за въ бѫдаще, защо ни е тогава тази школа? Азъ може да ви говоря за небето, какъ живѣятъ тамъ ангелитѣ, свѣтиитѣ, кѫщитѣ имъ какъ сѫ, много работи може да ви опиша, вие ще кажете: Много интересно е това! Дѣйствително интересно е, но това не е умно. Ето защо не е умно. Прѣдставете си, вие сте боленъ на леглото, неразположенъ сте, а азъ дойда, и ви описвамъ нѣкои отъ моитѣ пѫтешествия въ Америка, или какъ живѣятъ американцитѣ, а тебе стомахъ те боли. Азъ като ти разправямъ за Америка, ти нѣма да се изцѣришъ. Ти ще кажешъ: „Прѣди да ми разправяшъ за Америка, кажи нѣкой цѣрь за моя боленъ стомахъ!“ Не е ли по-умно да ви опиша какъ да се подобри живота ви, че тогава може да ви разправямъ за този висшия животъ. Първото нѣщо въ окултната школа: тя има за цѣль да се прѣмахнатъ всичкитѣ недъзи, които сѫществуватъ въ васъ, които отъ памти вѣка сѫ останали отъ разнитѣ култури, и вие ги носите въ себе си. И нѣкои отъ васъ казватъ: „Менъ много знание не ми трѣбва, азъ и съ малко знание мога“. Не, не, васъ ви трѣбва много знание, за да се спасите. Васъ ви трѣбва знание, за да разберете какво нѣщо е Любовьта, какво нѣщо е Мѫдростьта, какво нѣщо е Истината. Приложения трѣбватъ вѫтрѣ въ сегашния реаленъ животъ. И не мислете, че вие разбирате Любовьта. Ако вие дѣйствително разбирахте Любовьта, щѣхте да имате безсмъртие. Ако вие дѣйствително разбирахте Божията мѫдрость, щѣхте да имате вѣчна хармония, т. е. знание щѣхте да имате, щѣхте да бѫдете силни, щѣхте да разберете истината въ нейната пълнота, щѣхте да имате вѣчната свобода — великия просторъ на живота, и тогава нѣмаше да се намирате въ тъмно, нѣмаше въ такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щѣхме, да пѫтуваме съ една необикновена бързина. Знаете ли съ каква бързина щѣхме да пѫтуваме? Най-малко съ бързина отъ 50,000 километра въ секундата. И какво щѣхме да направимъ? Щѣхме да излѣзнемъ на Витоша, да духнемъ веднажъ, и въ една секунда щѣхме да минемъ мѣсечината и отъ горѣ въ 5 минути щѣхме да бѫдемъ на слънцето. Ще се спремъ на първата станция тамъ ще ни посрѣщнатъ, ще бѫдемъ на гости 3—4 дена, понеже тамъ сѫ културни, ще ни разведатъ, ще видимъ тѣхнитѣ училища, заседания, ще правимъ своитѣ бѣлѣжки и слѣдъ туй ще тръгнемъ къмъ АЛФАЦЕНТОРИСЪ, слѣдующата станция. Сега вие казвате: Колко е приятно такова пѫтешествие! Ее, приятно е, разбира се. Има мисли вѫтрѣ въ него. Тия пѫтешествия ги правятъ напрѣдналитѣ ученици на окултната школа. Може би въ туй състояние не може да ги правите, но все-таки трѣбва да се приготовлявате за нѣкое бѫдно сѫществувание. Трѣбва да мислите на земята. Трѣбва да слѣзнете пакъ на физическото поле да правите отъ тамъ тия пѫтешествия. Като влѣзнете въ астралния миръ, ще правите други пѫтешествия. Като влѣзнете въ менталното поле, той е друго-яче построенъ. Защото въ тия свѣтове, тѣхнитѣ постройки сѫ малко на по-други основи. Та, първото нѣщо; трѣбва да се роди у васъ една истинска жажда за знание. Искамъ всинца да мислите. Менъ ме радва вашата мисъль, но нека бѫде една оригинална мисъль, която като проникне въ ума ви, да се роди смирение. Нѣй пѫть, виждали сте, онази мома, прѣди да се е ожените, цѣла аристократка е, рѫцѣтѣ си не обича да ги тури навсѣкѫдѣ, само така ги държи, не знае. кѫдѣ да ги тури. Но слѣдъ като се ожени и родй своето първо дѣте, намира вече мѣсто на рѫцѣтѣ си: вдига го, слага го, държи го. Първата идея, която се роди въ човѣшката глава, тя е най-велика. Тогава, Човѣшката рѫка, — волята има съ какво да се занимава. Нѣкой казва: Какво да правимъ? — Роди една велика Божествена идея въ себе си, и тогава рѫцѣтѣ ти и всичко туй ще намѣри съ какво да се занимава, за туй е школата. Сега, тукъ като дойдете ще кажете: Нѣма ли нѣкоя молитва да научимъ? Ами знаете ли коя е правата молитва, какъ трѣбва да се молите? „Господи, просвети нашитѣ умове, дай свѣтлина, понеже невѣжеството е толкова голѣмо, че нищо не разбираме отъ Тебе, и грѣхове сме натрупали до гушата. Молимъ ти се, дай ни знание и мѫдрость да изпѫлнимъ Твоята воля“. Ето една молитва. Знание ни дай, знание, че като добиемъ знание, да ти служимъ съ всичкото сърце, че да се зарадваме, а ти да се веселишъ, че се учимъ. А сега вие казвате: „Господи прости нашитѣ прѣгрѣшения“. Че вашитѣ прѣгрѣшения и грѣхове сѫ резултатъ на вашето невѣжество, на нѣмане на мѫдрость. И тъй, ученици, всички ние трѣбва да се молимъ въ школата, насъ ни трѣбва мѫдрость и знание, Нѣкои отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали и сѫ чели, има такива книги за тия полета, азъ нѣмамъ врѣме, не искамъ да се спирамъ да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; нѣкои, които знаятъ това, да ви разправятъ въ частенъ разговоръ. Ние нѣмаме врѣме да прѣдъвкаме написаното въ книги. Нашето врѣме е скѫпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пъкъ азъ ще говоря за нѣща, които не сѫ написани. Сега, нѣкой рече да говори нѣщо, вие: Чакайте да питаме, Учительтъ той, ще каже. Тамъ е писано въ книгата, вие не питайте: право ли е. Прочетете го. Ако ви се харесва, приемете го, ако не ви се хареса, имате умъ, прѣцѣнете. А като дойде азъ да говоря за тия нѣща, мимоходомъ ще мина, и ще се спра само дотолкова, доколкото иматъ връзка съ прѣдмета. Защото моята цѣль е да ви заставя да мислите, както азъ мисля, и тогава може да проучаваме ѣщата. Но докато вие не се научите да мислите, азъ ще употрѣбявамъ тази мотика. Азъ ще копая и вие ще копаете, азъ ще копая и вие ще копаете, докато се научимъ да мислимъ, и тогава какво ще стане? Ще свиримъ и ще пѣемъ, и като узрѣе житото, ще го туримъ въ хамбара и тогава братски ще се разправяме за вѣчнитѣ закони, за бѫдащето братство. И рѣшили сме, нѣма да допуснемъ нито единъ да ни лъже вече. И горко на ония ученици, които влѣзнатъ въ школата да се подиграватъ съ името Божие! Тѣ ще видятъ какво нѣщо е една Божествена школа. Който влѣзне въ Божествената школа, той трѣбва да знае, че тази школа се подкрѣпва съ великата Божествена правда. Това е Божествено училище, вие сте абсолютно свободни, но сте абсолютно отговорни за вашитѣ постѫпки. Азъ трѣбва да ви покажа, и пакъ ще ви повторя: Единствено прѣстѫпление, което въ школата не се извинява, то е лѫжата! Туй да го знаете. Лѫжа не се извинява. Сега не мислете че имате този обикновенния моралъ. Не, този моралъ на лице, туй разбиране ... Ние за въ бѫдаще ще имаме, единъ моралъ толкова високъ! Не говоря какви сѫ моитѣ външни отношения къмъ васъ, не говоря за този моралъ, но за онзи вѫтрѣшенъ моралъ въ даденъ моментъ. Ако азъ мисля какъ да ви използувамъ, това не е моралъ, отношенията ми къмъ Бога — то е моралъ. Ни сѣнка въ моя умъ, въ моята душа, сърце и воля, не трѣбва да сѫществува, да ви използувамъ, по който и да е начинъ. Абсолютна чистота! Безкористие! Знаете ли какво е безкористие? Туй се разбира. Туй е моралътъ на школата. И ако всинца вие влѣзнете въ школата, този моралъ трѣбва да го носите въ душата си, че въ даденъ моментъ като се изправите прѣдъ себе си да знаете, че вие сте чистъ. Може да направите отъ вънка хиляди прѣгрѣшения, но подбудителнитѣ причини, вѫтрѣшнитѣ причини които ви заставятъ да направите туй, тѣ сѫ важни. Ще кажете сега: Школа е това! Но това е едно отъ най-добритѣ правила. Когато вие приложите туй правило като ученици, въ всѣко едно отношение, работитѣ ви ще тръгнатъ добрѣ. И въ умствено отношение ще тръгнете, и въ духовно и въ материално. Въ всѣко едно отношение работитѣ ще тръгнатъ, нѣма изключение, ако не за сега, за въ бѫдаще. Ако не на васъ, на дѣцата ви. Не е ли тъй! И Христосъ казва: „Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е оставилъ майка и баща още сега, че да не приеме всичкитѣ блага, които сѫществуватъ и за въ бѫдаще да има животъ веченъ“. Тъй щото нѣма какво да се страхувате. И послѣ, тази дряхлавостъ, у васъ аз ще почна да изпитвамъ. Нѣкой казва: Азъ съмъ неразположенъ духомъ. Ние знаемъ причинитѣ, отъ гдѣ иде всѣко неразположение. Ако вие вечерно врѣме заспите, и дойде нѣкой вампиръ, турне своята уста и ви узсмучи кръвьта, като се събудите, какво ще усѣтите? Една голѣма слабость. Защо? Защото този вампиръ изсмукалъ кръвьта ви. Вие имате нѣкое добро желание, но дойде нѣкой вампиръ изсмучи вашата кръвь. Но ти, като лѣгашъ, трѣбва да си затваряшь вратата, да не влиза този вампиръ. Разбирате ли? Ще каже нѣкой: Кармата ми е да ми изсмучи кръвьта. То не е философия. Ако не бѣше отворилъ прозорцитѣ, карма нѣмаше да бѫде. Прѣпъналъ се нѣкой — карма е; ако не бѣше падналъ, тогава карма ли щѣше да е? Нѣкой нервенъ ще каже: Баща ми бѣше нервенъ, майка ми, че съмъ ги наслѣдилъ. Но ако ги нѣмаше, какво ще кажешъ? Но ние обясняваме кармата малко друго-яче. И вие, вашитѣ погрѣшки, вашитѣ глупости не ги обяснявайте все съ кармата. Не, ще кажешъ: Не внимавахъ хубаво въ своя ходъ, че паднахъ, нищо повече. И послѣ, потрѣбно е за нашата школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учение. Най-първо трѣбва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влѣзнете въ зданието, дѣто ще се прѣдаватъ тия прѣдмети, веднага да усѣщате единъ потикъ за знание. Туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Азъ нѣмамъ нищо противъ васъ, вие всички сте добри. Азъ за вашата добрина въпросъ не правя. Сега, като говоря, вие ще кажете: Учительтъ може да вижда въ насъ нѣщо лошо. Не, азъ разглеждамъ въпроса тъй обективно. Ако вие сте музикантъ и не свирите хубаво, азъ ще кажа: Нѣма хармония. Съ туй не характеризирамъ вашия моралъ, а просто казвамъ, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика. А това нѣма нищо общо съ вашия характеръ. Ще кажешъ: Този центръ не съмъ, развилъ още въ себе си, но слѣдъ день, два, три, мѣсецъ, година или повече, ще го развия. И въ васъ ще се събуди туй чувство. И когато казвамъ, че въ васъ тия чувства не сѫ събудени, разбирамъ, че у мнозина измежду васъ Божествената любознателность не е събудена. Сега трима отъ ученицитѣ, най-способнитѣ, които сѫ запознати съ разни въпроси, искамъ единъ отъ тѣхъ да напише едно резюме за физическия свѣтъ. Другъ да напише едно резюме за астралния свѣтъ, да го опрѣдѣли какъвъ е, и третиятъ, да пише върху менталния свѣтъ. И туй описание да бѫде готово за три седмици отъ сега. Има ли кандидати трима души тукъ отъ васъ? Тѣ ще пишатъ, и ще го четатъ прѣдъ всички ученици. Най-първо да имаме една ясна прѣдстава за физическия свѣтъ, една ясна прѣдстава за астралния свѣтъ и една ясна прѣдстава за свѣта на Мѫдростьта, за менталното поле. (Изберете тия трима души) Тогава азъ казвамъ: Русчевъ да пише за физическия свѣтъ. Илия Стойчевъ да пише за астралния свѣтъ и Велико Граблашевъ да напише за менталния свѣтъ. Пъкъ другитѣ, по способнитѣ ученици, ще ги задържимъ за по-мѫчни прѣдмети. Ако имъ е жалко, че не ги избрахме сега, вториятъ пѫть ще ги изберемъ. Кога ще се падне третата седмица отъ сега? На 29-й юли. Приятелитѣ, които ще пишатъ, пишете основнитѣ нѣща. Може да се ползувате и отъ книги по този въпросъ, направете едно извлечение. И тъй, азъ искамъ всичкитѣ ученици да бѫдатъ все млади, а не стари. Тукъ, въ школата, като влѣзнете, ние не различаваме, кой какъ е влѣзълъ. Както и когато да е влѣзълъ, той е ученикъ, нищо повече ... Въ школата има само ученици; отъ школата навънка има разни професии. Въ школата като влѣзнете ще бѫдете само ученици. Отвънъ като излѣзнете, може да имате разни длъжности. Едно правило ще спазвате: Влѣзнете ли тукъ, ще снемете всѣка друга длъжность. Професоръ ли си, ще кажешъ: Ученикъ съмъ вече. Излѣзешъ ли отъ школата, пакъ си професоръ. Тъй ще възпитавате вашата воля и вашия умъ. За единъ часъ ти да снемешъ единъ товаръ, една мѫчнотия и да мислишъ, че си ученикъ, това е воля. Тогава, кото излѣзнете навънка, ще чувствувате едно освѣжаване, едно подмладяване. Нѣкой казва; Какъ да се възпита волята? Въ седмицата единъ часъ да мислишъ, че си ученикъ, туй е пакъ опитъ, да видите до каква степень именно вие сте способни да концентрирате вашия умъ. Може да мислите, че не можете: Всичко може. Ние ще пазимъ сѫщото правило, което се спазва на бойното поле: Онѣзи, които се сражаватъ на бойното поле, тѣ не се спиратъ, кой какъ падне, тѣ го оставятъ, а отъ подирѣ имъ има санитарна комисия, която събира раненитѣ. Сега, нѣкой отъ учепицитѣ падналъ на пѫтя, другитѣ ще вървятъ напрѣдъ, санитарната комисия ще го вземе. Вие нѣма да се спирате: Какво му стана? Не, не, напрѣдъ. У насъ болни хора нѣма. И нѣма да се спираме за болнитѣ хора, всички трѣбва да бѫдатъ здрави. Здравитѣ добрѣ дошли, а на болнитѣ ние ще дадемъ своето съдѣйствие. И тъй, въ училището ние нѣма да приказваме за болни хора. Недъзитѣ, неспособноститѣ, това сѫ все болести на астралния свѣтъ. Че този не се е училъ, то сѫ все болести; че онзи се обидилъ, това сѫ болести. Затова има астрална медицина, когато се изучаватъ симтомитѣ на болестьта. А въ една окултна школа се занимаватъ най-първо съ любовьта, съ това, какво нѣщо е животътъ, какъ е произлѣзълъ, и какво е неговото прѣдназначение съ земнитѣ сили, които сѫ свързани, за да образуватъ тия елементи. Това е първото нѣщо, съ което единъ ученикъ, като влиза въ школата, трѣбва да се занимава — благата въ тоя животъ и радоститѣ, и слѣдъ туй ще мине да изучава мѫдростьта, ще мине въ истината и най-послѣ, по този начинъ, ще се приготви за по-висшето свое прѣдназначение въ свѣта. Тайна молитва!

От единичното издание "Мечешкиятъ капанъ" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мечешкиятъ капанъ! 18 школна лекция на общия окултенъ класъ 29 юни 1922 четвъртъкъ, София Тайна молитва! (Прочетоха се темитѣ „Ползата отъ планинскитѣ върхове“, останалитѣ ще прочетете въ другитѣ четвъртъчни сѫбрания). Слѣдующия четвъртъкъ имате ли тема? — Не. Вториятъ пѫть напишете нѣщо върху „историята иа житното зърно“. Кога се е появило на земята? Само за житното зърно кога се е появвло и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трѣбва да помислите малко, има ли го въ диво състояние? (— Нѣма го). Защо го нѣма? Ще пишете идейно, нѣма да се разтилате да говорите за второстепенни нѣща. Само съ идеи, всичко, което кажете да бѫде изказано идейно, образно, пъкъ послѣ върху подробноститѣ. Научете се да говорите отривисто. Окултниятъ ученикъ трѣбва да говори: гладенъ съмъ. А не — твърдѣ съмъ гладенъ, много съмъ гладенъ. — Гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, ходи ми се на разходка. А туй — много ми се ходи, твърдѣ ми се ходи, ще ми бѫде приятно... това е за хората, които иматъ врѣме, които могатъ да разполагатъ съ изобилно врѣме. Послѣ, когато ви се зададе нѣкоя тема отъ окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запримѣръ, за хлѣба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За свѣтлината, коя е отличителната черта? На Любовьта, коя е отличителната черта? На Мѫдростьта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо отъ всички, която изпъква, тя е отличителна, Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя бѣше отличителната черта на свѣта? Когато рече Богъ: „Да бѫде земята и небето“, какво казва Богъ послѣ? — Създаде свѣтлината, значи видимия свѣтъ. Отличителната черта на видимия свѣтъ, това е свѣтлината. Слѣдователно, коя е отличителната черта на свѣтлината? — Разкрива свѣта. Коя е отличителната черта на тъмнината? — закрива свѣта. То е отличичително! А че свѣтлината това прави, онова прави, то сѫ второстепенни нѣща. Отличителното трѣбва да изпъкне въ ума ти. Послѣ, Любовьта какво прави? Коя е отличителната черта на Любовьта? Вие ще кажете; туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото азъ ще кажа едно нѣщо и вие ще се считате обидени. Мислете! Коя е отличителната черта на Духа? Сега, може ли да кажемъ, че Богъ, Който съдържа всичко въ себе си, може да се жертвува? Може ли вѣчното и безконечното да се жертвува! За кого ще се жертвува? Тъй щото, като кажете — жертва — ще трѣбва да разбирате, каква е отличителната черта на жертвата. То е философски въпросъ. Казваме, Богъ се е жертвувалъ. Но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното! Богъ иска да даде и на най-нищожното този животъ, който Той има. И Богъ се спира и прѣдъ най-малката бубулечица да й направи пѫть да мине. То е жертва зарадъ Него. Той спира цѣлото движение за да мине една бубулечица. Не е ли жертва? То е едно усилие. Слѣдователно, нѣкой пѫть Богъ за насъ спира колата си. И ако не би спрѣлъ колата си, какво би останало отъ насъ? Бихме пропаднали, но Той често спира цѣлото движение, и често стълкновенията, нещастията въ свѣта произтичатъ, че Богъ е спрѣлъ своята каруца да мине нѣкоя бубулечица, и вие усѣщате сътресение. Азъ казвамъ: „Спрѣлъ е Богъ своята каруца за една бубулечица“. То е величието на Бога! А утрѣ заради васъ ще спрѣ. Законътъ е сѫщъ. Утрѣ и прѣдъ васъ ще спрѣ своята кола да минете. То е велико нѣщо! Това сѫ разсѫждения за ума ви. Трѣбва да мислите! Сега, отличителната черта на Любовьта каква е? Вие ще кажете: отличителната черта на Любовьта, това е жертвата. Но какъ ще разберешъ жертвата, когато самъ не се жертвувашъ? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувалъ. Не си се жертвувалъ, не разбирашъ жертвата. Сега да кажемъ — жертва — може да разбираме, приготовление за такъвъ единъ хубавъ обѣдъ, печена кокошка, тъй прѣсно заклана и опечена на пирустия, зачервенена. Слѣдъ туй направена хубава супа отъ краката й. Добрѣ, слѣдъ туй, баница направена съ млѣко и яйца, съ сирене, послѣ, турено въ едно шише 1/2 кило годишно вино. И ти, слѣдъ като си гладувалъ, и си очаквалъ на тази кокошка, дойде единъ твой приятель, три дена гладувалъ, и ако ти се откажешъ отъ яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радость, че ти жертвувашъ кокошката и баницата и всичко, да бѫдешъ доволенъ като го гледашъ, че яде, туй го наричамъ до извѣстна степень жертва; споредъ нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадешъ другиму. Потрѣбно е здрава мисъль, т. е. съвършенна мисъль. Сега, три трѣбва да бѫдат съжденията на окултния ученикъ за живата природа. Най-проститѣ съждения, тѣ сѫ слѣдующитѣ: Ако вие съврѣменнитѣ, да кажемъ, учители или ученици, постѫпите въ едно съврѣменно училище, образцово училище, не сѫ ли всички нѣща прѣдвидени, по възможность програмата, прѣдметитѣ колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви прѣдмети ще прѣподаватъ? И всѣки учитель ще обясни прѣдмета си. Всичко е прѣдвидено. Ученикътъ щомъ влѣзе трѣбва да учи, не остава отъ негова страна, той да критикува онѣзи учебници, да каже: този учебникъ не струва, или онзи не струва. Въ едно евангелско училище прѣподава учительтъ по български езикъ. Излиза единъ ученикъ и казва: ,Г-не, българскиятъ езикъ има толкова граматики, на Икономовъ тъй пише, на Иванъ Стояновъ тъй пише, на Тодоръ, на Петко граматиката . . . “ Учительтъ му казва: „Слушай, какво пише Икономовъ за граматиката — незная, азъ искамъ да пишешъ ти по граматиката, която азъ прѣподавамъ въ класъ, а като излѣзнешъ вънъ отъ класа, може да вземешъ каквато искашъ". Понеже ние сме въ училището на природата, трѣбва да употрѣбимъ нейния езикъ, нищо повече! Единъ день, когато я надраснемъ, да излѣземъ изъ училището навънъ, тогава може да мислимъ, както искаме. Въ тази жива природа всичко е прѣдвидено. Да кажемъ, азъ ви задавамъ извѣстенъ прѣдмета — „планинскитѣ върхове“. Е, отличителата черта на единъ планински върхъ? Когато вие изостряте едно перо, защо го изостряте? Тъй, да може да пишете по-хубаво. Защо си изостряте вашия моливъ? За да може да пишете. Защо изостряте вашия ножъ? За да може да режете. Да кажемъ отличителната черта на ножа коя е? Планински върхъ и долина това сѫ двѣ състояния вѫтрѣ въ природата. И в долинитѣ и въ върховетѣ се събиратъ двѣ противоположни енергии. Слѣдователно, планинитѣ съставляватъ гръбнака на земята, гръбначниятъ стѫлбъ сѫ тѣ. Слѣдователно, нашата земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно врѣме е била меко тѣло, безъ планини. Било е врѣме, когато е била безъ планини. А сега е станала гръбначна, и тогава рѣкитѣ съставятъ нейната артериална кръвь. Артериална и венозна кръвь, която тече и влиза прѣзъ гръбнака и т. н. Сега може да кажете второстепенното, че планинитѣ иматъ грамадна енергия събрана, че духовете се събиратъ, всички тия нѣща сѫ вѣрни. Прѣзъ гръбначния стълбъ има много нерви, които минаватъ, много възли, то е вѣрно; много клѣтки се съсрѣдоточаватъ въ корубата на главата, съ милиони клѣтки сѫ събрани. Но тази коруба е създадена за кого? За музика е създадена. Сега разбира се, онѣзи, които сѫ създали планинитѣ, тѣ сѫ имали цѣль. Цѣль сѫ имали. И въ историята на земята, ако ние речемъ геологическп да я опишемъ, планинитѣ не сѫ създадени тъй, както съврѣменнитѣ геолози описватъ. На всички върхове има нѣщо отличително, но не сѫ тъй създадени. Сега, първата мисъль ще се установи. Не е нашъ въпросъ да разгледаме всичкитѣ тайни на природата. Всѣка една задача, която ни се задава въ туй велико училище на природата, ние трѣбва да я разгадаваме. Поне половината отъ задачитѣ, които ни се даватъ, трѣбва да ги разгадаваме. Като станете сутринь, не е първиятъ въпросъ какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христосъ: Кой мисли така? — Само ученицитѣ. А ученицитѣ, които познаватъ природата, и които познаватъ Бога, тѣ нѣма да мислятъ за ядене. Добриятъ синъ и добрата дѫщеря като стане сутринь, ще иде при майка си, ще я цѣлуне и майката ще я цѣлуне. И синътъ ще направи сѫщото. То е прѣдназначението. Въ училището ще дойдатъ, това сѫ ученици, ще ги цѣлунатъ. И слѣдъ туй бащата и майката ще дадатъ разпореждание за училището, но прѣди занаятието ще дойде яденето. Вие, като станете сутринь, веднага разрѣшавате единъ важенъ въпросъ: какво ще правите прѣзъ деня? При баща си не отивате, при майка си не отивате, природата не познавате, и при това искате да бѫдете ученпци. Но трѣбва да познавате природата. Имате ли опрѣдѣлено мнѣние, като станете при кого трѣбва да идето? И като станете сутринь, като се обърнете къмъ Бога, трѣбва да знаете, дали е горѣ. Вие не Го знаете кѫдѣ е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате въ природата, усъмните се. Не знаете ли отъ какво произтича туй сѫмнѣние? Прѣдставете си, че азъ и вие сме въ двѣ съсѣдни станции. Ние сме съединени съ телефони, телеграфи и други срѣдства за съобщение, но прѣдставете си, че прѣкѫснатъ съобщенията на телеграфитѣ и телефонитѣ и ние ще се изолираме. Тогава ние сѫществуваме, безъ да се сѫобщаваме. Ако вие отправите въ ума си една, прѣстѫпна мисъль, да кажемъ нѣкоя вечерь вие си лягате, минала ви е нѣкоя прѣстѫпна мисъль, но не сте я възпрѣли, станете сутринь, не сте разположенъ, всички съобщения съ природата, съ Бога сѫ прѣкѫснати. Чувствувате се неразположенъ. Може би вие да не сте неразположения, а нѣкой другъ съ лошитѣ си влияния ви е покварилъ. Ще бѫде чудно, ако единъ великъ изворь, нѣкое друго, малко изворче го размѫти. Ако ти си много плитъкъ изворъ, и нѣкой може да ти повлияе съ своитѣ мисла да измѣни вървежа на живота ти, да те направи неспокоенъ, плитъкъ си. Но вѣрното е, че ти вѫтрѣ въ живота си, си допусналъ една мисълъ, която въ даденъ моментъ е прѣкъснала всичкитѣ сѫобщепия. И като дойдатъ отъ невидимия свѣтъ на помощь, защото и природата има свои служители, ще се минатъ часъ, два, може би 1—2 дена, докато турнатъ съобщението въ редъ, и вие ще имате едно приятно разположение на душата, Та, у всинца ви трѣбва ди се установи чрѣзъ изпита всѣкога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате извѣстно състояние. Трѣбва да знаете, туй състояние, което имате, къмъ коя категория спада? Къмъ физическо състояние, къмъ духовно или къмъ Божествено състояние. Азъ ще ви дамъ една категория сега между физическо състояние, духовно и божествено състояние, Сега, ако васъ ви зададатъ въпроса: кои състояния сѫ чисто физически? Физически състояния сѫ конкретнитѣ състояния. Тѣ сѫ ограничени състояния. Значи ограниченитѣ състояния, които имаме, това сѫ физически. И тѣ сѫ мимолѣтнп: всѣкога едно физическо състояние бързо се мѣни. Много бързо се мѣнятъ физическитѣ състояния. Да кажемъ, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпѣливъ човѣкъ. Вземете една малка игла и на най-деликатното мѣсто, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промѣните, ще се промѣни състояпието ви. Въ този моментъ, ако вие владѣете себе си, тази игла не трѣбва да произведе нищо, да не се измѣни вашето състояние. Значи, тия състояния сѫ свързани съ прѣдметитѣ на земята, които постоянно се мѣнятъ. Да кажемъ, имате вие една брожка или имате единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, вие обиквате този камъкъ, но единъ день, другъ обикне вашия камъкъ, задига го, измѣни се състоянието ви. Имате книга, която обичате, нѣкой великъ поетъ я е написалъ, тази е цѣнна книга. Дойде нѣкой, задига я, безпокои ви това. Но прѣдположете, че вие имате туй знание складирано въ вашия мозъкъ, не може да ви се отнеме, вие сте по-силенъ. Но дойде нѣкой, нанесе ви единъ ударъ, и тамъ ви наруши спокойствието, не може да отворите листата. Слѣдователно, трѣбва да достигнемъ до положението, при което, като виждаме, че нѣкой ще нанесе ударъ на главата ни, да можемъ ние, чрѣзъ своята мисъль да спремъ този ударъ, веднага да парализираме неговото дѣйствие. Ще каже нѣкой: „Дали е волята Божия да спираме нѣкого?“ Може да питате вие кармически ли е да те удари нѣкой въ главата. Ако си глупавъ, да, може да те удари. Глупавиятъ всѣки день го биятъ. Умниятъ, като го биятъ, поумнява, а глупавиятъ, като го биятъ, оглупява. Ще кажете: Кармически законъ е да те удари нѣкой въ главата. Не, не е кармически законъ. Този ударъ може да дойде съзнателно или несъзнателно. Прѣдставете си, въ казанлъшко нѣкѫдѣ, нѣкой си турилъ капанъ за мечки. Но на сутриньта, отива и вижда, тамъ се хванало неговото магаре. Прѣдставете си, сега че вие сте пѫтникъ, минавате и побутвате този капанъ, и той ви хване. Ако вие не бѣхте толкова любопитенъ да се интересувате отъ този мечешки капанъ, щѣхте ли да се хванете въ капана? — Не. Слѣдователно въ окултната школа, всѣкога прѣдупрѣждаватъ своитѣ ученици, че астралниятъ свѣтъ е пъленъ само съ капани, мечешки капани, подъ видъ на хубави цвѣтя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва учительтъ: „Прѣзъ еди-кой си пѫть нѣма да минавате, еди-кой си капанъ, еди-коя си книга, еди-кое си цвѣте ще ги гледате, нѣма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съврѣменнитѣ хора казваме, че всичко трѣбва да обходимъ, всичко трѣбва да опитаме. Ако онзи ученикъ рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита. Никаква цѣна нѣма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуватъ и между васъ. Азъ ще ви кажа единъ день, сега нѣма, но приготовлявамъ една бѣседа за мечешкитѣ капани, които се образуватъ между васъ, и които всѣки день вие ги барате. И слѣдъ като ги барате, дохождатъ да ме питатъ, защо този капанъ е подложенъ? — Вие, като ученици не сте вървѣли по пѫтя си, нѣма да ме питате защо? Тѣзи капани сѫ за мечки. И отъ 20 год. азъ трѣбва да се разправямъ все за мечешкитѣ капани. Еди-кой си защо е направил тази постѫпка? Защо е направилъ тази погрѣшка? Е хубаво, азъ разправямъ, да ви кажа причината — защо е станала тази погрѣшка, какво ще се ползувате вие? Вие ми казвате, че Драганъ Стояновъ, мѫжъ на еди-коя си й купилъ копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избѣгала и въ тела си скѫсала роклята. И ме питате: За да си скѫса роклята, какво прѣдзнаменование има това за нея? За хубаво ли е или не? Дали на врѣме, астрологическо е била направена тази рокля? Дали деньтъ е билъ избранъ добъръ или лошъ, или вината е въ онзи търговецъ, отъ когото е взетъ плата, коя е причината? Хубаво, прѣдставете си, че азъ обясня, какво ще се ползувате вие? Единственото нѣщо: Тази туркиня е била невнимателна тя е пѫтувала съ единъ кавалеръ, захласнала се е, кравата я бутнала въ тела и се скѫсала роклята й. То е едно обяснение. Сега, второто обяснение е, че тази туркиня я било страхъ отъ биволи, и, слѣдователно, случило се да излѣзнатъ биволи, крави насрѣща й, и тя хуква да бѣга. И като прѣскочила тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта съ пари, нѣкой ималъ нужда за пари, погва я, тя бѣга, и си скѫсва роклята. Тѣ сѫ редь причини. Коя отъ тия причини е сѫществената, която скѫсала роклята й? Сега, ще мислите. Не искамъ вие сега да мислите, че туй го давамъ за сравняването на вашата рокля. Не, принципътъ за обяснение е важенъ. Има много нѣща, които не трѣбва да ги обяснявамъ. За васъ окултнитѣ ученици важи да изучаваме изкуството да градимъ отлично. Да събаряме, това не е изкуство. Запримѣръ, отъ 20 години насамъ, ако вие бихте дошли при менъ да ме попитате така: Учителю, азъ съмъ намислилъ да направя едно добро дѣло, дайте ми единъ най-хубавъ методъ, и азъ ще го направя! Ако вие бихте мислили тъй: Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да се примиря съ всички онѣзи, съ които съмъ въ конфликтъ, рѣшилъ съмъ, дайте ми най-добрия методъ, и азъ ще го направя, безъ да ми мръдне окото! Учителю, азъ съмъ рѣшилъ да пожеревувамъ всичкия имотъ за бѣднитѣ, дайте ми правила, азъ съмъ рѣшилъ това! Ако отъ 20 год. вие бихте ме запитали за тия нѣща! А сега, ще дойдатъ при менъ казватъ тѫй: „Г-нъ Учителю, прѣдставете си тази сестра тамъ, миналия день, знаете ли какво направи?“ Е какво направи? — „Не ми даде дума да говоря въ събранието. Не само това, но онзи день, като ме срѣщна не ме поздрави. Туй подобава ли на една християнка?“ Сега, мислите ли, че туй е за обяснение? Азъ да седна сега, като адвокатинъ да обяснявамъ защо не ви е поздравила. Е, не нарочно го е направила, много захласната е била. „Какъ? Тя не трѣбва да бѫде захласната“. Ще кажемъ: Може да бѫде захласната. „Не, не, тя менъ като ме срѣща не трѣбва да бѫде захласната, при всѣки другъ случай тя може да бѫде захласната, но при менъ . . . “ Е, хубаво, питамъ сега, кой отъ насъ не е билъ захласнатъ? Все ще бѫде човѣкъ захласнатъ? Това сѫ мечи капани. Разбирате ли? Това сѫ мечи капани! И азъ нѣкой пѫть въ школата ще направя опитъ. Азъ ще ви направя единъ мечи капанъ, да видите, колко е смѣшно, какъ се заблуждаватъ хората. Рѣшете сега да направите едно отъ най-добритѣ дѣла, непрѣмено, най-малко 10 мечи капапи ще изпѫкнатъ въ ума ви. Рѣшите да направите едно добро дѣло, ще се почешите, ще кажете: „Чакай да се понаямъ баница, че послѣ“. Вториятъ пѫть ще кажете: „Малко работа имамъ, това — онова“. И най-послѣ казвате: „За днесъ не може, но хайде - утрѣ ще я направя“. Та когато вие като ученици влѣзете въ окултната школа, веднага въ ума ви ще започнатъ редъ противоположни дѣйствия, и трѣбва да разбирате тѣзи закони, за да се освободите отъ тѣхъ. Тѣ нѣма да се измѣнятъ. И може би, окултниятъ ученикъ е изложенъ нѣкой пѫть на голѣмо изкушение, на голѣми противоречия е изложенъ. Защо, и за какво, нѣма да го обѣсня. Изложенъ е, азъ само констатирамъ факта. Но туй излагане, ако той го използува, то е за добро. И за туй азъ онзи день ви казахъ, че като се намираме въ окултния пѫть, ние ще дѣйствуваме и послѣ ще мислимъ. Окултнитѣ ученици трѣбва да дѣйствуватъ, послѣ да мислятъ. Вънъ, въ свѣта, ще мислите, послѣ ще дѣйствувате. Едно отъ дветѣ: каквато и да е добра мисъль, която дойде въ ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, безъ да се колебаешъ. Ако сутринь, слѣдъ като станешъ, въ ума ти дойде една силна, добра мисъль, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай прѣдъ никакви философии, не яжъ, не пий, направи това. Ако е изпъкнала, направете я. И слѣдъ като я направите, не отивайте да разтръбявате изъ махалата какво сте направили. Направете опити, вие ще мислите послѣ, а когато дойдатъ резултатитѣ, тогава ще разберете. Слѣдъ врѣме ще знаете какъ да го прѣдадете. Вие забѣлѣзали ли сте сутринь, като станете, каква мисъль имате най-първо? Направете сега първото наблюдение. Слѣдующето наблюдение. Щомъ се пробуднте отъ първия сънь, отбѣлѣжете каква мисъль е въ ума ви. Каквато мисъль и да е, отбѣлѣжете си я въ една малка тетрадчица. За една седмица това. За 7 дена отгорѣ забѣлѣжете си какви мисли ще имате, щомъ се пробудите отъ първия сънь, отбѣлѣжете си я, ще бѫдете строги: първата мисъль може да е приятна, може да е неприятна. Ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите може да мислите за печена кокошка, макаръ да сте вегетерианецъ. Или да мислите, че имате 20,000 лв. Или може да бѫде такава мисъль въ ума ви: толкова врѣме вървя по този Божественъ пѫть, нищо не съмъ придобилъ, ха да тръгна по широкия пѫть. Ще констатирате мисъльта конкретно. За 7 дена отъ горѣ, ако изникнатъ все хубави мисли то е отрадно. Отрадпо явленио е. И областьта, прѣзъ която минавате е отлична. Сега, вие очакватѣ, казвате: „Господъ да ни просвѣти нали?“ Но ако Богъ ви види отъ лѣвата страна, ще употрѣби единъ методъ, ако ви види отъ дѣсно ще употрѣбп другъ методъ. Като ви види отъ лѣво, ще ви тури отъ дѣсно, ще ви тури отъ прѣдъ и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете отъ лѣво къмъ дѣсната страна, и послѣ отъ прѣдъ, никога нѣма да ви говори Господъ. И азъ бихъ далъ на майкитѣ едно правило, нѣма да обяснявамъ окултния законъ. Най-първо, вземи дѣтето си тури го отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, пъкъ го прѣгърни; слѣдъ туй вземи го отъ прѣдъ, и послѣ го цѣлуни. Цѣлувката е вече Божествена. Като го цѣлунешъ ще започнешъ да му говоришъ. Сега, вие ще ме запитате, пакъ вашата философия, не може ли безъ да се туря отъ лѣво, и безъ на дѣспо? Направете опитъ! Това сѫ микроскопически опити. Защото, върху този опитъ: на лѣво и на дѣсно, ние ще произведемъ другъ опитъ. Сега, започнете съ дѣцата. Имате дѫщеря на 5, 10 год. турете я отъ лѣво, отъ дѣсно. И дѣтето, като речешъ да го туришъ отъ лѣво, да не каже: защо мамо? Да те слуша. Щомъ не те слуша, хичъ го не бутам. Бащата да направи сѫщото съ своето дѣтенце разбира се онѣзи, които иматъ дѣца, а които нѣматъ дѣца, и на тѣхъ да не остане хатъръ, ще намѣрите нѣкое бѣдно сираче, малко просяче, което да обичате; ще го намѣрите нѣкадѣ, Ще идете въ нѣкой бѣденъ домъ, и ще го турите на лѣво, на дѣсно. Въ една седмица правете този опитъ. Идете въ нѣкое бѣдно сѣмейство, което ви се нрави, и тамъ си направете опита. Туй естествено ще дойде. Сега, вие ще ми дадете друго възражение: Какво ще кажатъ хората заради менъ? Ако мислите какво ще кажатъ хората заради васъ, не ходете. Опитътъ, който ви давамъ, идете направете го, и нищо повече! Направете го макаръ и свѣтътъ да се обърне съ главата надолу! Тия дѣца, съ които ще направите опита, тѣ ще ви благодарятъ. Тѣ не сѫ имали сладка цѣлувка, никой не ги е обичалъ. И тѣ ще се чудятъ, какъ, отдѣ се намѣри такъвъ добъръ човѣкъ, да цѣлуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, азъ давамъ пълна свобода, нека само онѣзи, го извършатъ, които могатъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта да го направятъ; които не могатъ, да не влизатъ въ изкушенпе, понеже си създаватъ ненужни непрнятности. Ама какъ мислите, когато Господъ изпрати нѣкой великъ ангелъ при нѣкоя грѣшна душа да я утеши, какво трѣбва да сторятъ? И ангелитѣ иматъ окултна школа, да полагатъ на такива грѣшницн. Знаето ли какво е положението? Нѣкой свѣтия го пратятъ да се занимава съ нѣкой падналъ грѣшникъ. Ако сте вие коситѣ ще ви настръхнатъ нагорѣ. Ще кажете: „Какъ тъй? Азъ въ туй мѣсто да се опороча“. А въ тѣхъ нѣма никакво колебанйе, казано — свършено! Но знаете ли какъвъ е законътъ? Щомъ се допре този духъ до васъ, веднага грѣховетѣ ви се отниматъ, изгарятъ въ този Божественъ огънь. И ако вие вѣрвате, този огънь ще се прѣдаде. Сега, ние, окултнитѣ ученици, не очакваме да станемъ светии. Ще се молимъ, ще правимъ опити да видимъ колко може да изпълнимъ закона. Запримѣръ проповѣдва се за щедрость, трѣбва да се помага, но не знаешъ колко си щедъръ. Да кажемъ, че си единъ чиновникъ или търговецъ. имашъ 100,000 лева приходъ въ годината, станешъ, искашъ да покажешъ колко си щедъръ, кажешъ: „10,000 лв. давамъ“. Ама като идешъ до касата, поспрешъ се малко: Не е ли много? Ще кажешъ: 5000 лв. Послѣ кажешъ: „Не, на тия хора не имъ трѣбватъ 5,000 лв.“ — Хайде 2,500 лв., но и отъ тѣхъ тѣ нѣматъ нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, отъ 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бѫдете окултенъ ученикъ? Не! Въ братството знаятъ, че отъ васъ нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднажъ въ себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станешъ, но не отстѫпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажешъ ли веднажъ, ще устоявашъ на думата си до край. Това е една отлична черта. И всѣки единъ ученикъ отъ васъ може ли така да постѫпва? Не е въ многото, но туй, което ние обѣщаемъ, трѣбва всѣкога да извършимъ. То е послушание. Защото, тази мисъль е дошла отъ нѣкѫдѣ, тя е дошла отъ Бога. Вие сте обѣщали, и слѣдъ туй се колебаете, дали е отъ Бога. Опитай я, ти като я опиташъ, ще я познаешъ отъ Бога ли е или не. Тайна молитва!

От единичното издание "Окултна хигиена" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултна хигиена 15 школна лекция на общия окултенъ класъ 8 юни 1922 г., четвъртъкъ, София (Имаме ли упражнение за писане? – Нѣмаме този пѫть.) Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма. Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умътъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ. Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ. Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй?“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ. Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне. Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?“ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате. Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность. Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето. Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“. Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ. Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театъра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актьоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актьоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“. Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ. Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени. Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ. И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква! Абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина, абсолютна истина трѣбва да царува между насъ! Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ. (Тайна молитва.) Азъ никога не сѫмъ ви слушалъ да бѫдете тъй тихи както тази вечерь. Като че е гробно мълчание. То е единъ добъръ признакъ.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изгрѣвъ и залѣзъ. 14. школна лекция на общия окултенъ класъ 2.VI.1922 г. петъкъ, 8 — 91/2 ч. в., Ст. София. Имайте прѣдъ видъ, че ние тази вечер не се намираме на нѣкоя трапеза за угощение, т. е. не съмъ ви повикалъ на угощение. Не е врѣме за угощение, не е врѣме нито съвѣти да ви давамъ, нито наставления, а е врѣме за учение. Слѣдователно, ще ме слушате съ умоветѣ си, ще чувствувате съ сърцата си и ще прилагате съ волята си. Методитѣ на една окултна школа се различаватъ отъ всички ония методи, които съврѣменното училище въобще употрѣбява. Разнитѣ възгледи, които ние имаме за живота, зависятъ отъ срѣдата, въ която се намираме. Ако вие се намирате 10—15 метра подъ морското равнище и отъ тамъ разглеждате свѣта, какви ще бѫдатъ вашитѣ възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бѫдатъ вашитѣ понятия? Слѣдователно, прѣчупването на свѣтлината ще бѫде различно. Сега, обратниятъ процесъ: ако вие се качите надъ морското равнище, и се повдигате въ въздуха отгорѣ на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10,000 м., какъвъ ще бѫде вашиятъ възгледъ за свѣта? Не на 10,000 м., а на 10,000 клм? И ако застанемъ на земята, тя е равнодѣйствуваща сила: значи, понятията ви за свѣта отъ дъното на океана и тия отъ най-високото въздушно пространство ще бъдатъ отъ два противоположни полюса на разбиране: Изгрѣвъ и залѣзъ. Изгрѣвъ, това е горѣ въ въздуха, а залѣзъ, това е долу, въ дъното на океана. Но само че тази аналогия, която сега прокарвамъ, не е правилна въ всичкитѣ си допирни точки, защото, туй, което за насъ е залѣзъ, за други е изгрѣвъ, и туй, което за насъ е изгрѣвъ, за други е залѣзъ. Слѣдователно, когато твоето слънце пзгрѣва, изгрѣва за тебъ, а за другиго е залѣзъ. И когато твоето слънце залѣзва, други иматъ изгрѣвъ. Слѣдователно, изгрѣвъ и залѣзъ, това сѫ нѣща относителни, това не е една абсолютна реалность. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрѣвъ и залѣзъ. Но, ако вие сте единъ ясновидецъ, за васъ нѣма да има нито изгрѣвъ, нито залѣзъ: посрѣдъ нощь вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Нѣма да има никакъвъ изгрѣвъ. Като ясновидецъ, даже и земята нѣма да се движи заради васъ. Защото движение има само за онѣзи, които се движатъ и не виждатъ туй движение, а за онѣзи, които го виждатъ, движение нѣма за тѣхъ. Защото, ако азъ се движа по-бързо отъ трена, има ли движение? Прѣдставете си, запримѣръ, такова изяснение: вземете една точка въ вселената, която се движи така бързо, че едноврѣменно може да бѫде въ всичкитѣ положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измѣри. Какъ ще го измѣришъ, когато едноврѣменно то е навсѣкѫдѣ? Ние разбираме движение само тогава, когато има извѣстно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, въ свѣта неустойчиви хора сѫ всички ония, които се движатъ много полека. Охлювитѣ, запримѣръ, сѫ много неустойчиви. Човѣкъ, който има движение на охлювъ, на такъвъ не може да разчиташъ, защото щомъ побутне първия листъ, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за менъ“. Послѣ, насърчишъ го, кажешъ му: „Слушай, има такива закони, има редъ, порядъкъ“. И той пакъ извади своитѣ рогца. И пакъ като срещне най-малкия листъ, пакъ се скрие въ черупката си и казва: „Тукъ нѣма законъ“. И започва ту навънъ, ту навѫтрѣ. Защо се движи този охлювъ? Ние тълкуваме отъ окултно гледище така: този охлювъ има прѣпятствие на пѫтя си. А туй прѣпятствие като го турятъ въ локомотива, колелетата започватъ да се движатъ. Значи, като дойде туй прѣпятствие, техникътъ го използува: като дойде до извѣстно мѣсто, спира се. Ако туй прѣпятствие вървеше по този начинъ, щѣше да има изхабяване на енергията. И техникътъ събира тази енергия, ще й даде наклонъ и колелото започва да се движи. Отъ прѣпятствията на охлюва техникътъ се е научилъ, казва: „Ти ако искашъ да употрѣбишъ едно нещастие за твоето благо, трѣбва туй нещастие да го туришъ въ крива линия.“ Защо се движи трена? Това сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. Нашите тренове сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. И нѣкои пѫтуватъ отъ единъ градъ въ другъ, и често ставатъ катастрофи, т. е. въ даденъ случай охлювътъ не е могълъ да си прибере рогцата равномѣрно, техникътъ не е изчислилъ добрѣ врѣмето, за да се скрие той, и тогава, като стане катастрофата, всички пѫтници изкачатъ изъ черупкитѣ навънка. Азъ говоря за вашето съзнание, то може да бѫде съзнание на охлювъ, Понеже миналата ми бесѣда бѣше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любовь, онова като не е любовь, кое тогава е любовь?“ Азъ като разглеждахъ любовьта, разглеждамъ сегашната ваша любовь, и казвам: туй, което имате за любовь, туй нищо не струва, това не е любовь. Вие казвате: „Туй като не е любовь, тогава кое е?“ Азъ ще кажа кое е. Опитвамъ вашето шише. Вие имате едно шише пълно съ вода. Тази вода е седѣла 10 деня, тя се е вмирисала, въ нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвамъ: това не е вода. „Какъ да не е вода? Отъ чешмата е налѣна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днесъ не е здравословна. Азъ взимамъ вашето шише изливамъ водата надолу, а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразнишъ шишето ни!“ Чакайте, елате на моята чешма! Взимамъ шишето, измивамъ го веднъжъ, дважъ, и не само това, възварявамъ вода, па турямъ и пѣсъкъ вѫтрѣ, и мия. Вие казвате: „Ще счупишъ шишето“. Чакайте още. Измивамъ шишето хубаво, отивамъ при тази първокласна вода, казвамъ: „Вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да.“ Наливамъ.“Пийте сега отъ тази водица!“ Само така може да разберете едната любовь и другата любовь. Вие трѣбва да имате едноврѣменно въ съзнанието двата момента, и да разбирате различието между едната реалность на съзнанието, и другата реалность, която може да се прояви. Изгрѣвъ — това е единъ моментъ на съзнанието, и този моментъ е само когато слънцето излѣзе отъ хоризонта, а следъ като изгрѣе, то вече не е изгрѣвъ. И залѣзъ е онзи първиятъ моментъ, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се задъ него. И до като се скрие, то е залѣзъ. Изгрѣвъ е отъ онзи моментъ, показването върха на слънцето докато излѣзе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрѣвъ, вито залѣзъ. Слѣдователно, вие имате два момента въ цѣлия си животъ: Или всѣки день и всѣка минута имате изгрѣвъ, или имате залѣзъ, не отъ часове, а само отъ нѣколко момента. И ако вие разберете тия моменти на вашето съзнание добрѣ, вие ще можете правилно да разсѫждавате, понеже изгрѣвитѣ ви и залѣзитѣ ви не сѫ едни и сѫщи. Забѣлѣжете въ природата, изгрѣвътъ всѣки день не е единъ и сѫщъ: запримѣръ, нѣкой пѫть хоризонтътъ не е толкова ясенъ, нѣкой пѫть е много ясенъ. Нѣкой пѫть вие не виждате залѣзъ, нѣкой пѫть вие не виждате изгрѣвъ. Това сѫ все математически съотношения. Тия изгрѣви и залѣзи показватъ съотношенията, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашето съзнание. Защото, изгрѣвъ и залѣзъ сѫществуватъ само въ съзнанието, като реалность. Ако вие нѣмате съзнание за тази реалность, че слънцето изгрѣва и залѣзва, нищо нѣма да ви ползува. Ако слънцето изгрѣва и залѣзва, то е само за съзнанието ви. А разъ вашето съзнание схваща изгрѣва на слънцето, въ туй съзнание взиматъ участие вашиятъ умъ, вашето сърце и воля. Слѣдователно, умътъ ви ще разисква върху формитѣ и вибрациитѣ на тази свѣтлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята — върху резултатитѣ, които може да произлѣзатъ отъ съчетанието на формитѣ и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видитѣ какво съотношение иматъ тия двата края. Азъ обяснявамъ „изгрѣвъ и залѣзъ“ по отношение на съзнанието. Обяснявамъ факта какво е разширение, съдържание и резултати на свѣтлината, която прониква вѫтрѣ въ нашето съзнание. Свѣтлината, която се появява въ нашето съзнание, ние я схващаме по особенъ начинъ. Сега, отъ туй вѫтрѣшно съзнание зависи степеньта, съ която вие можете да разберете Любовьта. А често вие говорите за сегашната любовь. Имате едно приятно настроение тукъ, въ слънчевия вѫзелъ, или имате едно приятно настроение въ хилядолистника горѣ въ главата си, засѣгамъ само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото слѣдъ малко това състояние може да се промѣни. Азъ ви казвамъ една сладка, мека, хармонична дума, но не се разбираме. Фактътъ е: вие сте гладенъ нали? Сега говоря на вашъ езикъ. Три деня сте седѣли гладенъ, и очаквате нѣщо. Казвамъ ви тъй: сега ще употрѣбя залѣзъ и изрѣвъ въ яденето, защото и въ яденето има изгрѣвъ и залѣзъ. Прѣдставете си, че вие сте били бѣденъ, и прѣзъ цѣлия си животъ сте се хранили само съ бобъ дошло ви е до гушата отъ него. Като кажете „бобъ“ казвате: „ Господь само за менъ ли създаде този бобъ? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвамъ: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрѣвъ. Но казвате: „Ами бобъ?“ Бобътъ е залѣзъ. Казвамъ: много скоро се свърши деньтъ. Бобътъ се явява въ съзнанието ви като залѣзъ. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка съ мась. Казвате: „Отличенъ изгрѣвъ!“ Деньтъ е съ изгрѣвъ, вие сте радостни, нали? Питамъ ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждатъ въ вашето съзнание туй чувство на радость? А бѣдниятъ бобъ, като помислите за него, казвате: „Да бѣше нѣщо друго!“ Защо сте недоволенъ отъ боба? Значи, азъ казвамъ на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморенъ, имамъ една пуйка заради васъ“. Не казвамъ, че имамъ бобъ. Добрѣ. Направямъ пюре отъ боба съ малко масълце и ви казвамъ така: „Имамъ кюфтета направени отъ хубаво месце,“ само че като хапнете това месце, то ще се схуми въ устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питамъ: въ какво седи реалностьта тукъ. Въ първия случай казвамъ истината. Бобъ ще ядете. Вториятъ пѫть кръщавамъ другояче боба казвамъ: този бобъ е приготвенъ, направенъ съ месце и съ масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли бѣше, агнешко ли бѣше или отъ нѣкоя кокошка? „Отличпо е това!“ Нѣкой пѫть, отъ постѫпкитѣ на живота си вие сготвяте кюфтета отъ бобъ, и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаешъ ли какви хубави кюфтета сме направили, отъ какво хубаво месо!“ А то е бобъ. Ама азъ мога да кажа истината, че е бобъ. Ще кажете: „Знаемъ го този бобъ какъвъ е“. И съврѣменнитѣ философски системи сѫ паправени само отъ бобъ. Отъ бобъ сѫ тия кюфтета, но тъй опържени съ масълце, изкустно приготвени, всѣки, който яде отъ тѣхъ, казва: „Отлични кюфтета, много хубави сѫ“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета сѫ тѣзи! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета сѫ“. Слѣдователно, въ нашето съзнание ние трѣбва да разграничаваме истинската реалность въ свѣта отъ прѣходната. Запримѣръ, прѣходна реалность е тази, дѣто нѣкой казва: „Има Господь“. „Има бѫдещъ животъ“, това е една прѣходна реалность. Защото, този човѣкъ, който казва, че има бѫдещъ животъ, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нѣщо е бѫдещъ животъ. А окултистътъ нѣма да каже, че има бѫдещъ животъ, той ще каже тъй: „Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ“. И ако ти каже истината „нѣма бѫдещъ животъ“, ти ще кажешъ: „Ама до сега все ни проповѣдваха за бѫдещъ животъ“. Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ. Защото, отъ чисто окултно гледище, ако има бѫдещъ животъ, той ще бѫде точно такъвъ, като сегашниятъ животъ. Обаче, ако ние подразбираме подъ думата „Изгрѣвъ“, разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения животъ въ насъ то значи да го видимъ въ по-широки рамки като реалность. Защото, животътъ е единъ, той не може да бѫде ограниченъ, ние го ограничаваме, като казваме „бѫдещъ животъ“ Животътъ не е нито миналъ, нито сегашенъ, той е животъ самъ за себе си. Въ нашето съзнание, животътъ има изгрѣвъ и залѣзъ за 31/2 минути, 3 мипути сѫ нужни за изгрѣва. Знаете ли колко минути сѫ нужни на единъ човѣкъ да умре? То е почти сѫщото врѣме, както когато човѣкъ се ражда: неговото съзнание се пробужда за толкова врѣме, за колкото слънчевия изгрѣвъ — 31/2 минути. Дѣтето се роди и пакъ забравя. И понеже единъ изгрѣвъ има, ти си мисли, че изгрѣвътъ е раждане, и докато седи въ тоя умъ, ти се радвашъ. Това дѣте като вземе да умира, ти виждашъ какъ слънцето ще залѣзе. Има нѣкои хора, за които, като залѣзе слънцето, пакъ могатъ да живѣятъ до полунощь. Слѣдъ като залѣзе слънцето, казватъ: „Ще се мре“. Това е единъ фактъ, дѣто хората казватъ — ще се мре — тѣхното слънце е вече залѣзло. И, слѣдователно, отъ чисто окултно гледище, вие можете да се родите прѣждеврѣменно, и може да умрете прѣждеврѣменно. Този фактъ го пазете: можете да забогатѣете прѣждеврѣменно и можете да осиромашѣете прѣждеврѣменно. Можете да станете здравъ прѣждеврѣменно, и можете да заболѣете прѣждеврѣменно. Всичко туй остава въ съзнанието ви. И когато казвамъ, че ние всичко можемъ да направимъ, вѣрно е, всичко можемъ, но само трѣбва да излизаме извънъ условията на земния животъ. Ясновидецътъ ако вижда слънцето навсѣкѫдѣ въ неговото движение, той нѣма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вѫтрѣ въ свѣта, въ нашето съзнание. Ние всѣкога можемъ да виждаме Бога. Тукъ имаме единъ приятель, нѣма да му помѣна името, той ми разказваше за такава една своя опитность: изпитвахъ една свѣтлина, както при изгрѣвъ, така ходи прѣдъ менъ, но отъ нѣколко врѣме залѣзе тази свѣтлина, нѣма я. Станало му жалко. Усѣщалъ, че тази свѣтлина все изгрѣвала и като тръгвалъ нѣкѫдѣ, тази свѣтлина постоянно бликала, бликала вѫтрѣ. И то е красивото въ живота. Отъ окултно гледище всѣка една погрѣшка, ще направи вашето слънце да залѣзе прѣждеврѣменно. А то е голѣмо зло за живота ви. Най-малката погрѣшка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо, и слънцето ще залѣзе прѣждеврѣменно. И тогава именно ще ви сполетятъ нещастията. И когато казвамъ, че не трѣбва да се правятъ погрѣшки, то значи отъ окултно гледище, да не залѣзе слънцето ви. Щомъ залѣзе слънцето, всѣка една работа, отъ какъвто и да е характеръ, прѣстава вече. Слѣдователно, и любовьта ви, и тя ще прѣстане. Сега, вие поне имате тази опитность. Нѣкой пѫть, когато обичате нѣкого, имате извѣстни трептения въ слънчевия вѫзелъ, въ сърцето усѣщате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усѣщате страдание, на слънчевия вѫзелъ почва да се образува една топка, да усѣщате студъ, умраза се явява, почвате да чувствувате, че този, когото обичате постепенно се отдалечава отъ васъ и вие се отдалечавате отъ него. Туй е законъ на залѣза: вашето приятелство е залѣзло, и двама се намирате въ пещьта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява, и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усѣщате, че отгорѣ ви има единъ леденъ поясъ, и молитвата ви отива само двѣ педи надъ главата ви, и пакъ се повръща. Тогава, какво трѣбва да правите? Азъ ще ви приведа закона. Законътъ е — азъ ще си послужа съ сѫщото сравнение, което съмъ далъ на нѣкои други — взимамъ снѣга за едно изяснение. Той има бѣла прѣмѣна, чистъ е. Прѣдставете си, единъ човѣкъ мяза на снѣга, но е студенъ. Взимашъ една топка красива, бѣла, туряшъ я на едната си рѫка. Гледашъ я: отлична, бѣла, чиста, но студена. Нѣкой казва: „Да бѫда чистъ като снѣга“. Всички искате да бѫдете чисти и пѣете: „Да бѫдемъ чисти като снѣгъ“, но въ небето какви ще бѫдете? Значи, този снѣгъ, за който говори псалмопѣвецътъ, не е нашиятъ снѣгъ, защото, като направимъ опитъ, като го стопимъ, изгубва бѣлината си. Прѣдставете си, че този снѣгъ има съзнание и казва: „Ти какво направи съ мене, ти ме опорочи, едно врѣмѣ азъ бѣхъ бѣлъ, сега изгубихъ бѣлината си, ти ме съсипа“. Туй е единъ видъ на съзнание. Дойде нѣкой като вода, казва: „Азъ съмъ човѣкъ пластиченъ, като водата, на всички условия се приспособявамъ, а сегашнитѣ хора обичатъ приспособдението. А водата, накѫдѣто и да я турите, на каквото положение и да я турите, тя ще се уравновѣси, тя е барашикъ съ 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, въ каквото положение и да е, водата ще се уравновѣси: накѫдѣто и да е, тя ще задържи едно и сѫщо положение. То е единъ отличенъ примѣръ. Но ако ние мязаме на водата, какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? Но, щомъ се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при менъ, като единъ сѫдъ, едно шише, и казва: „Слушай, азъ съмъ едно разумно сѫщество, приспособимо на всички условвя, не се противя никога, азъ съмъ много добъръ човѣкъ, въ съзнанието си нѣмамъ противъ никого нищо“. Но, азъ я турямъ на моята пещь, и почвамъ да я нагорещявамъ, дѣйствително ти си много добра. Нагорещявамъ я, но започва да излиза нагорѣ въздухъ, отъ топлината формата и се измѣня, разширява се, литне нагорѣ, излиза пара. Ще каже: „Ти измѣни формата ми“. Какъ? „Сега, азъ нѣмамъ никаква устойчивость“. Сега тя ще вземе отношението си къмъ въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5—6 клм., срѣщне я нѣкое студено течение, пакъ се опорочи, прѣвърне се на градъ. Сгѫсти се, и пакъ падие на земята пакъ се опорочи, стане кална, потъне въ земята и най-послѣ, чрѣзъ голѣмо мѫчение и страдание се изрази въ нѣкой студенъ изворъ. Дойде нѣкоя жадна, измѫчена душа, пие отъ нея и каже: „Колко е хубавъ този изворъ!“ Но този изворъ бѣше бѣлъ като снѣга, той бѣше пластиченъ, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горѣ, втвърди се, падна въ видъ на градъ, и сега, като мине прѣзъ всички страдания, той носи нѣщо ново съ себе си, и ти казва: „Братко, докато азъ дойда до това състояние, да излѣза като чистъ, студенъ изворъ, знаешъ ли прѣзъ каква пещь ме прѣкараха? Азъ изгубихъ своята чистота, изгубихъ своята пластичность, загубихъ своето разширение, станахъ на малки капки, та паднахъ и се окаляхъ. А ти кажешъ: „А братко, много хубаво, много хубаво“. — Много хубаво, ама ти на моето състояние билъ ли си? И когато ние говоримъ за Любовьта на едно сѫщество, то, за да се прояви въ него туй, което ние считаме Любовь, то трѣбвада минепрѣзъ 999 милиона форми. Забѣлѣжете си го това, прѣзъ 999 милиона форми трѣбва да прѣмине, и само тогава може да се прояви най-малката Любовь. И когато вие имате този най-малкиятъ опитъ на Любовьта, той ще бѫде единъ изворъ, то ще бѫде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 21/2 минути или за три минути, и слѣдъ туй може да изчезне за цѣлия вашъ животъ, като единъ романъ, написанъ само на бѣла книга, да си спомнювате и да казвате: „Въ тия 21/2 минути, каква радость, какво щастие, какво блаженство бѣше!“ Каквото и да станете, князъ може да станете, може да ви угощаватъ, пари да ви даватъ, но тия 21/2 минути и тритѣ мипути, тѣ ще бѫдатъ глава на цѣлото ви сѫщество, ще кажете: „Като ония 21/2 или 3 минути не съмъ ималъ“. Тѣ ще бѫдатъ глава. И целиятъ ви животъ е включенъ въ тия „тритѣ минути“. И ние иждивяваме цѣлия си животъ, за да имаме „тритѣ минутки“. Гдѣ сѫ, „тритѣ минути“? Това е цѣлата вѣчность събрана вѫтрѣ! И за да се прояви Любовьта въ най-малката си форма, потрѣбни сѫ усилията на цѣлата безгранична вечность! Знаете ли това? Любовьта може да се прояви само чрѣзъ усилието на цѣлата безгранична вѣчность, да даде този напоръ, да може тази реалность да мине прѣзъ всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъль е толкова велика, че вие постоянно трѣбва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вѫтрѣ въ себе си, че се иска цѣла една вѣчность, за да го разберете. Цѣла една вѣчноеть се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вѣчноеть, това значи да имате единъ изгрѣвъ и единъ залѣзъ! Ако изгрѣвътъ е правиленъ, и залѣзътъ ще бѫде правиленъ, а ако изгрѣвътъ е неправиленъ и залѣзьтъ ще бѫде неправиленъ. Споредъ основата, върху която градите. Като влѣзете въ окултната школа, ще зависи какви сѫ вашитѣ разбирания. Нѣкои, запримѣръ, идатъ тукъ да се учатъ, но тѣ мислятъ да научатъ нѣкои тайни. Не, никакви тайни нѣма да научатъ! Азъ не казвамъ тайни. За да научите тайнитѣ, които искате, трѣбва ви цѣлата вѣчность. Тъй щото нашата тайна съ единъ день, съ единъ часъ никой не може да я вземе. Питамъ: „Какво учатъ тия хора?“ Нищо нѣма да научите по тоя начинъ. Но онзи, който влѣзе съ онова чисто сърце да търси Бога на Любовьта, той може много да разбере. И тъй, моето желание сега, казвамъ на младитѣ — азъ наричамъ млади тѣзи, които сѫ на изгрѣвъ — е да изгрѣятъ, а старитѣ залѣзватъ. Сега, вие младитѣ ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгрѣваме“. Но едно врѣме и старитѣ бѣха на ваше мѣсто, и тѣ казваха: „Ние сме, които изгрѣваме“. Единъ день, на ваше мѣсто ще дойдатъ други млади, и тѣ ще кажатъ: „Ние изгрѣваме“. Питамъ:“Ако мислите така, какво опрѣдѣление имате за живота?“ Вие ще кажете тъй: „Ние изгрѣваме правилно“. Старитѣ ще кажатъ: „Ние залѣзваме правилно“. Дайте си рѫката сега. Животътъ нѣма да се свърши, защото, когато тия младитѣ дойдатъ на ваше мѣсто, колелото ще се обърне, и тогава вашето слънце ще изгрѣе, а тѣхното слънце ще залѣзе. Тогава, ако вашето залѣзване е било правилно, и изгрѣвътъ ви ще бѫде правиленъ. И ако тѣхниятъ изгрѣвъ е билъ правиленъ, и залѣзътъ имъ ще бѫде правиленъ. Разбира се, тия двата изгрѣва нѣматъ нищо общо съ сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правимъ, ние страдаме?“ Тукъ, въ школата, болни ученици не се позволява да има. Който е боленъ, ученикъ не може да бѫде, и вѣрующъ не може да бѫде, и оглашенъ не може да бѫде. И азъ искамъ едно: да ми да-дете единъ листъ, и да запишемъ всички онѣзи, които сѫ болни въ школата: имаме болници, имаме и лѣкари ще ви пратимъ да минете този курсъ на лѣкуване, и послѣ да дойдете. Ние имаме специални болници и лѣкари за окултнитѣ ученици. Като отидете при тѣхъ, тѣ ще ви дадатъ своитѣ системи за лѣкуване. А тукъ въ школата, азъ виждамъ вашитѣ мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мѫчнотии въ живота си“. Мѫчнотиитѣ въ жнвота ви, това сѫ едно благословение заради васъ. Най-великото благословение за единъ ученикъ въ окултната школа е да има мѫчнотии, и то, такива голѣми мѫчнотии! Той тогава се счита герой. Ако нѣма мѫчнотии, той нито оглашенъ, нито вѣрующъ може да бѫде. Първото нѣщо: имате ли мѫчнотии, вие сте ученици, нѣмате ли — съ васъ въпросътъ е свършенъ. Питамъ студентитѣ по математика въ университета: какви мѫчни задачи има тамъ, колко пѫти се изправятъ, рѣшаватъ по единъ начинъ, по другъ, голѣми мѫчнотии има! Вземете нѣкой астрономъ, който слѣди минутата, секундата, по кой часъ ще мине кометата. Какви мѫчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добъръ е Господь, като дойде Духътъ въ насъ, като каже Господь, всичко ще бѫде“. Туй е едно дѣтинско разглеждане. Господь каквото е искалъ, е направилъ, всичко е направилъ. Въ всичко, което сѫществува, азъ виждамъ това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господь е направилъ? „Господь всичко може“. Азъ като живѣя зная, че туй тѣло, което имамъ, Господь го е направилъ. Но вие ще кажете: „Туй, което Господъ е направилъ, разбирамъ ли го? Разбирамъ ли законитѣ му? Туй знание, което Той е вложилъ, възприемамъ ли го? Неговото Слово прониква ли въ моето съзнание. Наслаждавамъ ли се съ Неговитѣ дѣла и съ Неговитѣ мисли, които Неговиятъ Духъ изпраща“. „Великъ е, казвате, Господь, Той е направилъ слънцето!“Съ това слънце занимавалъ ли си се, да видишъ иеговото естество? Можешъ ли да идешъ на гости при слънцето? Единъ окултенъ ученикъ отъ трета степень — не отъ първа или втора, но на трета степень— може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, азъ съмъ първиятъ кандидатъ!“ И ще мязате на онзи американецъ, който правилъ изчисление, че може да се хвърли една граната до мѣсечивата, измѣрвалъ дължината на гранатата, пространството, наклона и искалъ да намѣри, за колко врѣме ще попадне тя на мѣсечината. Той направилъ точно своитѣ изчисления, събралъ пари, явили се двама кандидати, и единиятъ отъ тѣхъ приелъ да влѣзе въ уреда и да иде въ мѣсечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хопъ, кандидати сте да отидете тамъ. По този начинъ не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, слѣдъ 999 опити най-малката форма на Любовьта, веднага ще бѫдете гости на слънцето. И жителитѣ на слънцето ще ви посрѣщнатъ, и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бѫдете, ще кажете: „Отлично мѣсто е слънцето!“ И ще знаете причината, защо и какъ иде тази свѣтлина постоянно, и какво означава тя. Ще знаете езика на свѣтлината. Но за всичко туй трѣбва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трѣбва да го знаете. Непрѣмено трѣбва да стане едно трансформиране, една промѣна вѫтрѣ въ вашето съзнание, за да може вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля да взематъ участие въ вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утѣшение на хората, но тя е школа за изучаване на великитѣ неизмѣняеми закони на Битието, на проявлението на Бога, въ които нашиятъ животъ се развива съразмѣрно и хармонично. И слѣдователно, само при проявлението на такава любовь, ние ще бѫдемъ въ състояние да влѣземъ съзнателно въ контактъ съ онова сѫщество, което прониква въ козмоса, т. е. да дойдемъ съзнателно въ съприкосновение съ Бога. И само слѣдъ 999 милионната форма ние ще чуемъ най-малкиятъ гласъ да говори, и като го чуемъ, както ви прѣведохъ отъ Йова, ще разберемъ, защо живѣемъ на земята. Щомъ разберете защо живѣете на земята, тази земя веднага ще се изправи прѣдъ васъ, и тя нѣма да е старата земя: старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо сѫщество. И тогава, кѫдѣто и да ходите по земята, вие ще имате единъ моралъ: като ходите по това сѫщество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй сѫщество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите въ кѫщата на нѣкой вашъ приятель. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнемъ да мислимъ, само тогава млади и стари ще могатъ да живѣятъ добрѣ. А сега, всѣки единъ, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живѣя тъй, както азъ намирамъ за добрѣ“. Питамъ тогава:“Туй правило дава ли ви резултати?“Ако всички живѣемъ тъй, както разбираме, животътъ има ли смисълъ? Нѣма. „Азъ да живѣя!“ Ако подъ думата „азъ“ разбирашъ Божественото вѫтрѣ въ себе си, да живѣешъ споредъ закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбирашъ туй „азъ“ само да използувашъ врѣменнитѣ облаги на този ограниченъ животъ, това е едно криво схващане на живота. Запримѣръ, вземете изъ вашия животъ единъ живъ примѣръ: ражда ви се синъ, отглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дѣте красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакватъ отъ него, казватъ: „Много интелигентно е нашето момченце, много добрѣ се учи, отлични бѣлѣжки има, прилеженъ е“. Но къмъ 17—18 годишната възрасть на това малко момченце почватъ да му покарватъ мустачки, бута си джунитѣ. По-напрѣдъ то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искашъ?“ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно врѣме, почва да се захласва. Майката казва за него: „Единъ новъ навикъ има нашето дѣте, току си бута джунитѣ“. Защо си бута туй момченце устата! Азъ нѣма да се спирамъ върху вѫтрѣшната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривамъ. Но туй момченце казва: „Видѣхъ една мома, искамъ да я задиря“. Казвамъ: по кой начинъ? Хваща едната страна на мустака - по дѣсния или по лѣвия. И той ще я вземе. Послѣ каже: „И по двата начина“. Послѣ нагорѣ издига мустака си. Послѣ казва: „Не, не, надолу“. Послѣ пакъ се погледа. Всички вие тукъ, стари и млади, вие сте го правили, нѣма кой отъ васъ, който да не го е правилъ, съзнателно или несъзнателно. Младитѣ пъкъ, сега го правятъ. Иска той да открадне младата мома и като отиде, казва: „Слушай, ние заедно ще живѣемъ, азъ съмъ много благороденъ: старитѣ не живѣятъ добрѣ, но ти при мене ще живѣешъ, ще имашъ всичкитѣ удобства“. И почва да нарежда: „Кѫща ще имашъ, това — онова, въ царството Божие ще живѣемъ, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли?“ — „Тъй, тъй, ти вашитѣ не гледай, баща ти и майка ти сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ, но аз...“ тегли мустакитѣ си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженятъ се двамата. Какво става? Пакъ старата модна лъжа, живѣятъ сѫщо тъй както бащата и майката. Човѣкъ, който така си завърта мустачкитѣ, не може да живѣе добрѣ. Всѣки, който си завърта мустацитѣ нагорѣ, и да иска, не може да живѣе добрѣ. Азъ нѣмамъ вашиятъ личенъ животъ прѣдъ видъ, но изяснявамъ единъ психологически моментъ на съзнанието — защо и за какво, не зная, но той всѣки день за мустачкитѣ си мисли. Сега момата току дига вѣждитѣ, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „Ти, миличък, да знаешъ, че азъ не съмъ като майка си, отъ съвсѣмъ друга култура съмъ, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави, и той не може да живѣе добрѣ. Това сѫ два символа. И азъ ще ви обясня другъ пѫть, защо той казва налѣво ли или надѣсно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дѣсната вѣжда — „ще му говоря истината“ послѣ пъкъ, като пипне лѣвата вѣжда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нѣщата и въ тъмно могатъ, ще казвамъ истината и ще излъгвамъ малко, тъй върви животътъ“. Послѣ, запримѣръ, момата по нѣкой пѫть тъй направи вѣждитѣ си, да станатъ по-дебелички, пъкъ нѣкой пѫть иска вѣждитѣ да станатъ тънички. Послѣ казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смѣхъ: то е единъ психологически законъ. Нѣкой пѫть, запримѣръ, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става извѣстна промѣна въ съзнанието ви, въ сърцето ви, въ ума ви, въ волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минатъ, и вие ще кажете: „Не можахме да сполучимъ работата“. Азъ не казвамъ, че е лошо, но да знаете, че всѣко едно побутване носи съ себе си извѣстни дѣйствия. И когато младиятъ момъкъ тури мисъльта въ ума да поглади мустака си, сѫщиятъ законъ е. Първиятъ човѣкъ, прѣди съгрешаването, когато е погладилъ мустака си, надѣсно или налѣво, той е произнесълъ извѣстна формула, извѣстни думи: като го погладилъ надѣсно — едни думи, налѣво— други думи. Момата, и тя трѣбва да произнесе извѣстни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запримѣръ, ще произнееете думата Любовь. Е, какъ ще я произнесете? Думата Любовь си има ключъ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите, и тогава ще произнесете думата Любовь. Тогава вече си има смисълъ. Нѣкой пѫть ще казвате Истината. Пакъ ще турите ключа, ключа на Истината. Всички нѣща си иматъ свой ключъ, и когато турите ключа, тия нѣща ще бѫдатъ разбрани въ съзнанието. Сега, азъ не мога да докосна всичко, понеже тукъ има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? Въ Англия имало единъ много краснорѣчивъ проповѣдникъ, толкова краснорѣчивъ, че всичката публика и богати, и бѣдпи, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Единъ апашъ, комуто работата не вървѣла добрѣ, чулъ за това нѣщо, и си казалъ: „При тия захласпати и азъ ще седна като богомолецъ, и тъй ще напълня джоба си, ще имамъ добра печалба“. Отива той, сѣда, започва проповѣдникътъ да говори. Всички се захласнали, и той се захласналъ. Като се свършила проповѣдьта, казва: „Изгубихъ момента“. Излиза, но казва: „Втори пѫть нѣма да се захласвамъ, воля трѣбва да имамъ, азъ съмъ единъ апашъ, не трѣбва да се захласвамъ, а да опитамъ кесиитѣ“. Втори пѫть пакъ се захласналъ, трети пѫть — пакъ. Най-послѣ казва: „При този дяволъ нѣма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божиятъ Духъ започне така краснорѣчиво да говори у васъ и вие се захласнете въ Божията Истина, то, като дойде единъ лошъ духъ при васъ, и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя въ неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щомъ си отиде той, вие сте свободни. Първото нѣщо на единъ окултенъ ученикъ е, да има единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ въ себе си, който, когато говори, умътъ, сърцето и неговата воля, да се захласватъ въ това му поетическо изражение, въ тази любвеобилна речь, която излиза изъ устата на този отличенъ говоритель. И ние, всички въ школата, казвамъ ви: всѣки единъ отъ васъ да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Богъ е създалъ. Азъ не искамъ вие да се измѣняте, а да си бѫдете такива, каквито сте си, но да имате единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ, и като говори вашиятъ проповѣдникъ, вие да сте доволенъ отъ него. А този проповѣдникъ, азъ го наричамъ: той е Духътъ на великия животъ въ Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духътъ на живота въ Битието. Всѣкога може да говори, но за да говори, изисква се умъ, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбранъ умъ, а умъ пъленъ съ свѣтлина, сърце пълно съ чистота, и воля пълна съ сила, за да прилага всичко. Сега, вие младитѣ, тази вечерь може да опитате думитѣ ми, като пипате мустачкитѣ си. Не да се смѣете, ако се смѣете, вие не сте разбрали въпроса. Трѣбва да бѫдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустацитѣ! Пъкъ и стариятъ, и той по нѣкой пѫть си туря пръститѣ на мустацитѣ. Спрете се да си помислите, защо сѫ ви израстнали мустацитѣ. Коя е първата причина, защо ви сѫ турени мустацитѣ? Можете да си дадете какъвто искате отговоръ. И защо ви сѫ турени вѣждитѣ. Може да не разрѣшите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъль, една свѣтлина. Слѣдователно, и този краснорѣчивъ проповѣдникъ ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другитѣ, нека остане за васъ. И тъй, азъ искамъ, всичкитѣ ученици, които влизатъ въ окултната школа, да бѫдатъ единъ изгрѣвъ, защото, заради насъ, Бѣлата школа е единъ изгрѣвъ. Бѣлата ложа, това е единъ изгрѣвъ, а черната ложа, това е единъ залѣзъ. Ако залѣзвате, вие сте съ черната ложа — да ви опрѣдѣля сега — ако изгрѣвате, вие сте съ Бѣлото Братство. Бѣлото Братство винаги изгрѣва, сутринь сѫ тѣ, а черното братство постоянно залѣзва. И, слѣдователно, ние трѣбва да разбираме двата момента на живота. Ако кажемъ: „изгрѣлъ си“, ти си съ Бѣлото Братство, а ако кажемъ: „залѣзълъ си“ — ти си съ черното братство. Ние знаемъ, че въ Бѣлото Братство залѣзъ нѣма. А щомъ нѣкой каже, че въ него изгрѣло слънцето, ние разбираме, че е отъ Бѣлото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има въ окултното схващане. Залѣзътъ на слънцето показва, че ти си на крива посока, слѣдователно трѣбва да прѣвърнешъ тази посока на единъ изгрѣвъ въ твоето съзнание. Та, сега, понеже, казахъ, че старитѣ сѫ на залѣзъ, азъ направихъ разграничение. Подъ думата „млади“, разбирамъ Бѣлата ложа, а подъ думата „стари“ разбирамъ черната ложа. То е символъ: старитѣ, като остарѣватъ, прѣдставляватъ черната ложа — по форма я прѣдставляватъ, а не по сѫщество. Тѣ въ живота си всѣкога имъ наподобяватъ, и затуй трѣбва да се молятъ. Човѣкъ, като остарѣе, става дряхълъ (мършавъ) и киселъ. Когато види, че нѣкой младъ играе, стариятъ се навѫси и казва: „Този глупакъ какво се е разтропалъ тамъ?“ Стариятъ като вижда, че младиятъ тъй се бута казва: „Махни си рѫката, не прави това прѣдъ менъ, туй изкуство само азъ го зная, ти не трѣбва да го учишъ. Морализира го. Не, стариятъ трѣбва да си каже: „Едно врѣме и азъ бѣхъ като него“, а пъкъ сега той е миналъ въ лѣво, Стариятъ не трѣбва да се сърди. И затуй, ние всѣкога трѣбва да бѫдемъ млади, никога да не сѫдимъ. И когато Писанието казва: „не сѫдете“, подразбира: Всѣки, който сѫди остарѣва, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми единъ, който сѫди, и да не е остарѣлъ? Който сѫди, сърди се. Не трѣбва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукътъ, който постоянно бие на наковалнята, и чукътъ и наковалната заедно отиватъ, никой нищо не е придобилъ. А хубавото въ живота е да мислимъ само върху великитѣ блага, коитъ Богъ е създалъ и да се стараемъ да бѫдемъ тъй умни и любящи, като Бога. И да оставимъ Този, който е всемъдъръ, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живѣемъ по Бога, не само пасивно да живѣемъ, но трѣбва да изправяме живота си. Нѣкой твой братъ каже: „Азъ съмъ богатъ, имамъ единъ приходъ отъ 10,000 лв.“ Другъ нѣкой братъ нѣкѫдѣ е задигналъ 100, 200 хиляди лв. Ще кажатъ: „Единъ отъ Бѣлото Братство“... Никакъвъ бѣлъ братъ не е той, а е черъ братъ, кралъ, задигналъ 10—20,000 лв. Тогава казвамъ: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгорѣ, колко искашъ? И честио и почтено ще платимъ. Въ насъ нѣма лъжа. И сега, колцина отъ васъ сѫ готови да платятъ за другитѣ? Не зная. Външнитѣ да платятъ за братята си, за братята си отъ школата, вѫтрѣ. А нѣкои, като се научатъ, че другъ плаща, ще кажатъ: „Нека плати и заради менъ“. Не, не, азъ констатирамъ единъ принципъ вѫтрѣшно. Това е едно състояние на съзнанието. Тъй да бѫдемъ любвеобилни въ душата си, че да не критикуваме никого, защото критикуваме ли, духътъ го нѣма. Всички имате опитность: който е съгрѣшавалъ и критикувалъ, изгубилъ е духа си. Като направите най-малката критика въ душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духътъ. И нека единъ отъ васъ, който има най-малката опитность, да каже, дали не е вѣрно това. Затова, започне ли духътъ да говори въ васъ, ще бѫдете внимателни, да имате единъ стремежъ нагорѣ, да разбирате правилно Божия законъ, да нѣмате никакви отрицателии мисли. Тогава духътъ въ васъ всичко ще ви обясни, ще растете отъ день на день и ще минавате отъ слава въ слава. Та, азъ искамъ сега това отъ всички млади — сега азъ ви считамъ всички млади. Защо? Защото ви причислявамъ въ Бѣлата ложа — всички, у които съзнаиието се е пробудило, сѫ отъ Бѣлата ложа, При сегашнитѣ условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трѣбва да бѫдатъ въ Бѣлата ложа. А стариятъ е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче въ живота тия двѣ ложи не изпълняватъ единъ и сѫщъ принципъ, не изпълняватъ едни и сѫщи закони. Тѣ иматъ закони, споредъ които искатъ да прогресиратъ, да добиятъ знания. Въ Бѣлата ложа, онѣзи, които искатъ да проявятъ най-малката волность, тѣ сѫ изгубили за хиляди и хиляди години най-добритѣ условия въ живота. И днесъ нѣматъ никакви условия. Било е врѣме въ еволюцията на човѣчеството, когато честь е било да бѫдешъ въ черната ложа. Тогава Бѣлитѣ сѫ били въ залѣзъ, а чернитѣ въ изгрѣвъ. А сега е обратниятъ процесъ. Сега е честь да бѫдешъ въ Бѣлото братство, а безчестие да бѫдешъ въ черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голѣма привилегия и честь да бѫдете членове, оглашени, вѣрующи и ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, което иде да внесе новата култура въ живота. И, слѣдователно, вие трябва да се приготовлявате, не за въ бѫдеще, сега трѣбва да се приготовлявате вече. Отъ днесъ може да започнете, отъ утрѣ, отъ други день, имате условия да работите, мълкомъ, тихо и разумно да употрѣбите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи свѣтлината. (Учительтъ взима бѣлѣжкитѣ). Сега азъ ви платихъ. Слѣдователно, тия бѣлѣжки азъ взимамъ за себе си. Доволни ли сте? Ако нѣкой не е доволенъ, втори пѫть може да му доплатя. Азъ ще се занимая специално съ него. Тукъ на темитѣ, не сте се подписали. Който не се е подписалъ, трѣбва да се подпише, другояче нѣма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но азъ ви надхитрихъ. Азъ схванахъ всичката адвокатщина на ученика, и въ тоя случай ви хванахъ на тѣсно. Значи, вие напълно не сте имали довѣрие въ мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, споредъ фактитѣ — подписъ нѣма, нали? Така. Сега азъ ще ви дамъ условие да се подпишете, да си поправите погрѣшкитѣ. Работитѣ ви не ги давамъ сега. Но, хайде, ще направя отстѫпка, вие ще ми донесете новитѣ, пъкъ азъ ще ви дамъ старитѣ работи, нека да има вашъ подписъ. Отъ интенсивностьта на мисъльта, която всѣки отъ васъ е ималъ при писането, азъ ще видя, подписалъ ли е работата си или не. (Учительтъ взе една тема, прочете я.) Той иска едно благо за цѣлото човѣчество, за себе си нищо не иска, и ние ще го изпълнимъ. Нѣма нищо, това не е една голѣма погрѣшка, но, все-таки, трѣбва да има единъ подписъ, т. е. азъ не подразбирамъ буквално единъ подписъ, туй е по сѫщество вѫтрѣ. Когато човѣкъ пише нѣщо, въ него има единъ страхъ да не го знаятъ, то е страхътъ на физическото поле: но когато той пише нѣщо, за да се реализира, такива изречения оставатъ за волеви, той се е подписалъ, и тѣ принасятъ голѣма полза. Такива изречения живѣятъ. Сега, азъ ще разгледамъ тия работи, и ще ви обясня. Ще ги разгледамъ и ще видя какво направление на мисъльта сте имали. Тия психически намѣрения ще бѫдатъ за менъ интересни, азъ ще се занимавамъ съ побутването на всѣко едно листенце отдѣлно, специално ще ги прѣгледамъ. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 мѣсеца докато ги прѣгледамъ. Тия желания ще се изпълнятъ по врѣме и пространство. Нѣкои желания ще се изпълнятъ слѣдъ година, нѣкои слѣдъ двѣ, нѣкои слѣдъ три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросътъ, това е една окултна задача.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание По пѫтя. 13. школна лекция на общия окултенъ класъ 26.V.1922, четвъртъкъ на Витоша, 11 — 12 ч. пр. об. Сега, имайте прѣдъ видъ: азъ не искамъ да ви сѫдя. Туй е за приложение закона на Любовъта. Ако може да го приложите, добрѣ, а ако се сѫдите единъ другъ, вие не можете да имате любовъ. Въ едно събрание единъ не може да бѫде виноватъ, а всинца: или всички сѫ праведни, или всички сѫ грѣшни. Ако се даде наказание, всички, ще бѫдете наказани, а ако е благословение, пакъ за всинца ви ще бѫде. Та, отъ васъ искамъ да приложите Божия законъ на Любовъта. Вие да си го приложите, не азъ да ви го налагамъ, защото, ако азъ приложа закона, то не е любовъ, а насилие! Азъ ви казахъ, че ако слѣдъ свършването на моята бесѣда, ще търсите кой е виноватъ, нѣма да държа бесѣда. Уреждайте тия работи по братски, приложете великиятъ законъ на Любовъта. И да се създаде една организация, този законъ нѣма да бѫде съвършенъ. Какъ може да се приложи този законъ? Вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Духъ. Това, което се върши, не е противъ менъ, а противъ Бога. Той ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да слѣди за реда? Може да отредите 7 души, вие сте въ състояние да го иаправите това. Ще се подчинявате, ще турите великия законъ на Любовъта въ основата. Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законътъ не може да работи, и вие ще имате сѫщитѣ закони, каквито свѣтътъ, държавата и църквата ги иматъ, и тогава нищо не става. Азъ ще засегна редъ елементи на Любовъта въ нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовъта, а друго е да се изпитва. Тамъ е всичката работа сега. Когато единъ ученикъили единъ музикантъ направи една погрѣшка ако свири фалшиво, учительтъ не може да му прощава. Има нѣща въ свѣта, които се прощаватъ, но има нѣща, които не се прощаватъ. Когато нѣкой вземе пари отъ тебе, можешъ да му простишъ, но когато великиятъ музикантъ свири, не му се позволява да взима фалшиви тонове. Ще изправи тона, нищо повече! Необходимъ законъ е. А животътъ не прощава, трѣбва да изправимъ тона. Животътъ е една музика. И всѣки отъ васъ иска да свири, както знае. Напримѣръ, имате единъ капелмайсторъ, казвамъ: законътъ е такъвъ: неговиятъ животъ трѣбва да бѫде изправенъ, защото музикантъ ще стане само онзи, който има любовъ. Всѣки трѣбва да живѣе по закона на любовъта. А ако не искате да живѣете така, никой не може да ви застави. То не е насила, а по добра воля. Пъкъ азъ зная, не всинца искате да живѣете, животътъ ви да бѫде хармониченъ, да бѫдете щастливи. Вие, ученици, днесъ ме подложихте на изпитъ. Разбирате ли? Вие бѣхте единъ учитель, а щомъ станете вие учители, при такива учители, азъ напущамъ училището. Разбирате ли! Азъ съмъ готовъ, казалъ съмъ, ако можете да дадете нѣщо по-добро отъ това, което азъ зная, азъ съмъ готовъ да го приема. Азъ съмъ готовъ да приема отъ васъ всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всичко това. Нищо повече! Ако въ васъ заговори Божествениятъ Духъ, и изкаже извѣстни Божествени мисли, азъ ще ги приема, източникътъ е единъ и сѫщъ. Желанието въ насъ е да се прояви Божествената Любов въ всичката си пълнота помежду ни. Само така можемъ да успѣемъ. Не приложимъ ли този законъ, никакъвъ успѣхъ нѣма да има, ще се раждат все такива недоразумѣния. Нѣкой пѫть, като дойда между васъ, усѣщамъ една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко въ едно кафене отъ тютюна, и човѣкъ не може да диша свободно, така е и между васъ. Не че го искате, вие сами се мѫчите, но не знаете начина какъ да се освободите, и азъ искамъ да ви покажа единъ методъ, какъ да се освободите отъ тази тяжесть. Това нѣма да стане изведнъжъ, но ще ви покажа единъ законъ, и вие ще работите. Сега, не ви сѫдя — това е старото учение — азъ искамъ отъ васъ да приложите закона на великата Божия Любовъ въ себе си. Малки и голѣми, да се уважавате, да се почитате да си отстѫпвате, да си прощавате. Тъй. Сега, запримѣръ, щомъ азъ замина, вие веднага ще търсите кой е виноватъ, щомъ единъ е виноватъ никога нѣма да се оправи света. Съ единъ човѣкъ не се оправя свѣта: и да го обѣсимъ, и да го затворимъ другъ ще дойде на негово мѣсто, послѣ трети, четвърти и т. н. Е, добрѣ, тогава: готови ли сте туй, което ще ви кажа, да го приемете? (Всички отговарятъ: „Готови сме“). Сега, попитайте се вѫтрѣ: ако го приемате, и го приложите по закона за Любовъта, туй ще бѫде благословение заради вась. Изпѣйте пѣсеньта: „Благославяй, душе моя, Господа“. Вижте тази жива прпрода, въ която ние живѣемъ, тя е едно Божествено жилище, единъ Божественъ домъ. И всички тия енергии, които сѫ вложени въ нея, иматъ разно направление. Всѣка енергия си има свои канали, прѣзъ които може да мине. Когато ние искаме да приемемъ енергия за стомаха, тя иде чрѣзъ храната. Когато искаме да приемемъ енергия за дробоветѣ, тя иде чрѣзъ въздуха. Когато искаме да приемемъ енергия за очитѣ, тя иде чрѣзъ свѣтлината. Когато искаме да приемемъ енергията отъ живото слово, тя се възприема чрѣзъ ушитѣ. Когато искаме да възприемемъ енергията отъ миризмата на цвѣтята, ние я приемаме чрѣзъ обонянието си. Сега, у васъ има една философия: вие искате всичкитѣ тия разнородни енергии да ги приемете само чрѣзъ устата си. Говоримъ за Любовъта, ама тази Любовь влиза и чрѣзъ устата, и чрѣзъ очитѣ, ушитѣ, носа, отъ всѣкѫдѣ влиза тя. Като влѣзе тази Любовь прѣзъ устата, ще произведе единъ ефектъ: като влѣзе прѣзъ носа, ще произведе другъ ефектъ и т. н., зависи какъ възприемаме тази Божествена Любовь. Сега, вие говорите за любовъта. Вие още не сте любили. Азъ ще направя единъ микроскопически опитъ. Ако ви попитамъ, какво нѣщо е любовьта, какъ сте я усѣтили вие, имате ли единъ живъ опитъ на Божествената любовь? Имате малки опити на любовь, но колко е траяла тази любовь? Кажете ми сега: имате ли такъвъ опитъ, дѣто любовъта да е обсебила душата ви, ума ви, сърцето ви за цѣла една година? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да е обсебила душата ви за единъ мѣсецъ? Имате ли опитностьта, дѣто любовьта да ви е обсебила за единъ ден? Ако тази любовь влезе въ васъ изведнъжъ, вие нѣма да разсѫждавате, вие ще рѣшите въпроса моментално, и то нѣма да го рѣшите, по най-глупавия начинъ, но ще го рѣшите по най-умния начинъ. Когато дойде Божествената Любовь да действува въ свѣта, тя действува съ най-добритѣ методи. И всички трѣбва да имате прѣдъ видъ, че за да се появи Божествената Любовь у насъ, Духътъ дълго врѣме трѣбва да работи върху пашето физическо и духовно тѣло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега прѣзъ нашето тѣло би минала една интенсивна енергия на любовьта, тя би ни разтопила. Слѣдователно, Божествената Любовь постоянно се приспособява споредъ състоянието на нашите духовни тѣла, споредъ степеньта на нашето развитие, постоянно духътъ ни работи. Ако вие спънете духътъ, който работи въ васъ, на кого ще поврѣдите? А той работи, той прави тази инсталация. Ако направи нѣщо, а вие развъртате винтоветѣ на инсталацията, на кого врѣдите? — На себе си. Да кажемъ, имате нѣкаква крива мисъль, кому врѣдите? На себе си. Имате съмнѣние, кому врѣдите? — На себе си. Имате страхъ, кому врѣдите? — На себе си. Сега, защо се явява страхътъ въ свѣта, защо се явява съмнѣнието? Страхътъ ние го знаемъ, и съмнѣнието знаемъ. Страхътъ, това е едно качество на сърцето. Колко отрицателенъ е страхътъ! Запримѣръ, страхувашъ се да не изгубишъ живота си. Нѣкой обѣщалъ да ти даде пари, ти се съмнѣвашъ. Съмнѣнието пъкъ е едно отрицателно качество на ума. Значи, щомъ може да се съмнѣвашъ въ нѣкой човѣкъ дали ще ти изплати, ти се съмнѣвашъ въ възможностьта. Добрѣ, сега вие прѣнасяте съмнѣнието отъ хората въ Бога. Вие нѣкога се съмнѣвате въ мене — азъ ви чета мислитѣ — “Ти може да не говоришъ отъ Бога, а отъ себе си“. Но азъ всѣкога правя разлика между моитѣ мисли и Божественитѣ мисли. Въ мене моитѣ мисли и Божественитѣ мисли сѫ строго опрѣдѣлени. Азъ хващамъ всѣка моя мисъль за ухото и й казвамъ: Ти на лѣво. А на всѣка Божествена мисъль:Ти на дѣсно. Казвамъ: туй е Божествено, а туй е човѣшко. И сега тази постѫпка, която азъ направихъ, Божествена ли е или човѣшка? Тя произведе въ васъ страхъ да не загубите нѣщо. Сега, страхътъ подразбира, че любовьта ви е отвънъ, а страхътъ е на мѣстото на Любовьта — отвѫтрѣ. Разбирате ли? И причината, че вие не може да живѣете хармонично, е, защото страхътъ живѣе вѫтрѣ въ васъ. Защото, ако азъ дойда у васъ въ кѫщи и ви кажа: дай ми двѣ хидяди лева на заемъ, а вие имате три хиляди лева ще кажете, че ви трѣбватъ, а въ сѫщность тѣ не ви трѣбватъ. И при това вие минавате за човѣкъ, който вѣрва въ Бога, има любовь. Никаква любовь нѣмате, а страхъ имате! Може да дойда да ви искамъ една малка услуга, ще ми кажете ясно тази работа: „Нѣмамъ разположение къмъ тебъ, макаръ да имамъ пари въ касата си.“ Тъй е казалъ единъ евангелистъ въ Варна, когато единъ му поискалъ пари на заемъ. Той му казалъ: „Имамъ пари въ касата си, но на заемъ не мога да ти дамъ, защото нѣмамъ доверие въ тебе“. Защо да ти дамъ пари на заемъ, а послѣ да се караме: ако искашъ да ти дамъ пари като на братъ, ще ти дамъ“. Страхътъ, туй състояние показва, че Божествената Любовь не дѣйствува: тя започва, а вие я прѣкѫсвате, прекѫсвате. Запримѣръ, ако нѣкоя ваша сестра направи една малка погрѣшка, колцина отъ васъ ще се съберете вечерно врѣме да се помолите за нея, да кажете: „Господи, изпълни сърцето на тази наша сестра, нека разбира. А вие, като видите нейната постѫпка като излѣзете ще кажете: „Тя е такава-онакава“, ще я критикувате. Като излѣзете, не говорете за нея. Вие нѣмате смѣлостьта да казвате истината. Не сте смѣли, страхливи сте, а минавате за праведни! Като казвамъ смѣли, това не значи да бѫдете груби. Смѣлъ е само този, който може да каже самата истина, ни повече, ни по-малко. Тъй, самата истина въ Любовьта да я каже. „Братко, ти отивашъ по единъ пѫть, но този методъ не е здравъ.“ (Едно куче лае върху една крава). Сега, азъ ще взема тази крава. Кравата, това е доброто у васъ, а тия кучета, това сѫ страститѣ — низшиятъ интелектъ, които гонятъ кравата. Тя не е виновата, дѣто е тукъ, а кучетата се намѣсватъ въ работата, която не имъ подобава, никой не ги е турилъ тукъ да пазятъ като стражари, ама те ще се покажатъ, че сѫ изправни, ще изгонятъ кравата. Ще ви кажа една истина: Животътъ чрѣзъ изобличение никога нѣма да се поправи! Ако ние се изобличаваме, никога нѣма да се поправимъ. Сега ще имате търпѣние. Нали за днесъ ви бѣхъ задалъ единъ урокъ: да напишете кой е най-голѣмиятъ ви недостатѫкъ. Писахте ли? — Да. Съберете листчетата и ги прочетете. Е, сега ще ми продадете ли вашитѣ недостатъци? Азъ ги купувамъ, колко пари искате? Не, не, ще платя. (Братъ Стойчевъ — тъй да ни водите на разходка единъ мѣсецъ прѣзъ годината: да ни учите: единъ мѣсецъ въ Търново за всички, и единъ мѣсецъ само за насъ, тукъ). — Ще бѫде. Когато приложите закона на Любовьта, ще бѫде. Ще опитате Господа, ще приложимъ закона на любовъта. Тъй, нѣма да правимъ думата му на двѣ, и тогава ще видимъ какво може да направимъ. Ще Го опитаме. Сега, тия недостатъци азъ ще ги взема, и въ школата ще влѣземъ да работимъ безъ тѣхъ. Наполовина ще ви кредитирамъ: сега за сега на половина, понеже нѣмамъ много пари. За половината, разполагамъ, за 11/2 мѣсецъ мога да платя, но за три мѣсеца нѣмамъ, да си кажа истината — половината мога да ви платя. Какъ искате, звонкови да ви платя, или както искате. Мога да ви платя 1000 лв., 10,000 лв., 20,000 лв., 30,000 лв. (Не искаме пари). Туй е, което може да се направи. Щомъ се влюбите въ вашитѣ недостатъци, ще се изправите. Щомъ се влюбите въ тѣхъ, ще направите такава голѣма беля, че ще се изправите. То е тема. Ние ще пристѫпимъ, има начини за тия нѣща, по които може да се изправите. Тия недъзи сѫ сѫщеврѣменно и добродѣтели. Да бѫде човѣкъ „егоистъ“ не е лошо нѣщо, но да имашъ егоизъмъ, който да ти счупи гръбнака, то е лошо. Да имашъ такова нетърпѣние, че като дойде неприятельтъ ти, да плюешъ на петитѣ си, и да бѣгашъ, на мѣсто е туй нетърпѣние. Но когато извършвашъ една важна работа, нетърпѣнието не е на мѣсто. Когато положението ти бѫде опасно, трѣбва да бѫдешъ нетърпѣливъ. Нѣкои отъ тия качества трѣбва да знаете сами кѫдѣ да ги прилагате. Сега, туй, което искате, ще го направимъ. Като сме излѣзли за два деня може да го направимъ: може да го направимъ и за единъ мѣсецъ, и за два мѣсеца, и за три мѣсеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, може да го направимъ. Писанието казва: „Въ Бога нѣма нищо невъзможно“. И вие поставихте много добрѣ въпроса — единъ мѣсецъ да бѫдете всрѣдъ тази природа, вие ще бѫдете търпѣливи. Братъ Стойчевъ. Тукъ въ гората да бѫдемъ, щото ако рече Учительтъ да бѣга, ще го прѣваримъ, а ако е въ града, гдѣ ще го намѣримъ. (Всички се смѣятъ и Учительтъ се смѣе). Изберете сега една комисия по вдъхновение, отъ братството, отъ 7 души, да следи за общия редъ. За една година да бѫдатъ избрани, а слѣдъ една година — други. (Първиятъ да бѫде избранъ отъ учителя, вториятъ — отъ първия, третиятъ — отъ втория и т. н.) Добрѣ, азъ избирамъ Начо Петровъ. Послѣдниятъ посочва: Стоянъ Русевъ: тоя — Елена Иванова: тя — Коенъ: той — Илия Стойчевъ: Здравка Попова и Тереза Керемидчиева. Сѫгласни ли сѫ? — Да. (Брат Толевъ: „За станалия инцидентъ нито дума да не става, като че не е било“.) (Братъ Граблашевъ: „Ако е за полза, да се каже“.) Слушайте да ви кажа, сега азъ ще рѣша вѫпроса. Ето какъ: имате право да говорите за моята погрѣшка, но за вашата погрѣшка, ако речете да говорите, азъ ще ви накажа. За моята може да говорите, може да кажете: нашиятъ Учитель направи една погрешка! Може да говорите, но говорете истината, не прѣувеличавайте нѣщата. Когато ще говорите, говорете, но бѫдете тихъ и спокоенъ, най-първо отправете ума си къмъ Бога, попитайте го: „Господи, азъ искамъ да разправя за този инцидентъ, съгласенъ ли си“? Ако Господь ти позволи, говори, но ако Господь не позволи, мълчи си и не говори, за този инцидентъ. Ама може нѣщо да те човърка въ сърцето. Туй човъркане може да е нѣкой червей, а ако е единъ червей, никаква полза не може да изнесете. Сега, азъ ще ви обясня защо не може на 600 метра височина да се говорятъ извѣстни нѣща. Прѣдставете си, че вие сте 100 метра подъ водата, може ли да говорите? — Не може. Като излѣзешъ 100 метра надъ водата, имашъ условия да говоришъ — въздухъ. Слѣдоватено, на 600 метра височина нѣма условия, ще влѣзе вода въ гърлото ти, а на 2000 метра височина ще говориш — въздухъ ще има. Тъй се разрѣшава въпроса. Въ нашата школа, когато азъ ви казвамъ за нѣкой излѣтъ, ние отваряме ключоветѣ, и тогава вие сте въ връзка съ невидимия свѣтъ. Напримѣръ, азъ дадохъ на сестритѣ една задача, но вие никога не сте изпѫлнили едно мое разпореждане, както трѣбва. Както тогава, казахъ ви: въ течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да ви не знае, само на мене ще обадите. Азъ не ви казахъ да идете и да разправяте, та целиятъ градъ да ви знае. Слѣдователно, вие трѣбваше да чакате, да свършите изпита, и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, ще мълчите. И вслѣдствие на това се родиха нѣкои инциденти, които не бѣха желателни. Та, когато ви се даде нѣщо, искамъ отъ васъ туй разпореждане да го изпълните тъй, безъ никакво изопачаване. Казано 12 часа — 12 часа. Никакви философии. Вие, като идете, отъ резултатитѣ ще сѫдите. Преди да сте го направили, нѣма да заключавате. Изпитътъ първо трѣбва да се изпълни! И при това, когато се изпълнява единъ изпитъ, не трѣбва да държите на буквата. Нѣкой казва: „Ще изберемъ месечина“. Не, ще изберешъ тъмна нощь, защото само въ тъмната нощь ще видишъ Господа. Трѣбва да уповавашъ на Господа, а щомъ търсишъ мѣсечина, то значи, че не уповавашъ на него. Тази задача е свършена наполовина. Задачата е прѣзъ тъмна нощь, когато е бурно, когато вали дъждъ, гърмотевици, тогава ще излезешъ, ще се молишъ, и Господь ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсѫждавашъ: „Може да се простудя“. Щомъ дойде до Божественитѣ работи, нѣма опасност да се простудишъ. Азъ ви дадохъ примѣръ. Азъ съмъ седѣлъ толкова години на прозореца въ моята стая зимно врѣме да държа бесѣди. Нека дойде нѣкой професоръ да седи тамъ, слѣдъ единъ мѣсецъ ще има пневмония. Послѣ колцина отъ тия хора, които сѫ седѣли отвънка, сѫ се простудили? Тѣ сѫ микроскопически опити, но сѫ опити. Нека се яви другъ, да говори единъ и половина часа на студено, да видимъ какво ще стане съ него. Сега, трѣбва да усилите вашата вѣра. Този законъ работи. Азъ ви казахъ: не очаквайте много, резултатитѣ ще бѫдатъ малки, микроскопични, защото нѣма условия сега за голѣми нѣща. Но отъ тия, малкитѣ, слѣдъ врѣме ще имаме много добри резултати. Азъ ви похвалявамъ, вие този опитъ го направихте отъ голѣма ревность. Азъ ви казахъ — цѣла една година да мислите и да го направите, а вие въ двѣ седмици го направихте. Може повторно да се извърши, но въ нова форма ще го изпълните. Сега, този изпитъ ще бѫде малко по-труденъ, но той ще донесе по-добри резултати. Отъ тѣзи изпити, които ви давамъ, страхътъ ще изчезне отъ сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И послѣ, като излизате въ тъмна нощь, тониратъ се очитѣ, зрѣнието се тонира: при това, всѣки единъ косъмъ се натегне, умътъ ви живѣе навсѣкѫдѣ въ тѣлото. То е хубаво. Като излѣзете на Витоша, колко ще ви се прѣдставятъ, че ви вардятъ, пъкъ ще ви се стори нѣкоя мечка, вѫлкъ, ще ви се прѣвърне сърцето. Азъ зная на нѣкои 20 пѫти сърцето имъ се е прѣвърнало. И всѣки, който чуе въ града, че вие сте излѣзли въ тъмна нощь до Витоша, ще каже: „Той е безуменъ, да излага една жена или единъ човѣкъ“. Затуй казвамъ, че свѣтътъ не трѣбва да знае. Дали мѫжътъ или жената ще идатъ, затуй трѣбва да се мълчи. Пъкъ като се опита, тогава на опитъ ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нѣматъ възможность да изпълнятъ задачата, ще имъ създадемъ условия, ама да иматъ любовь. Азъ ще имъ създамъ условия, но да вдѣзатъ тъй въ общение съ природата, вѫтрѣ споредъ този законъ на Любовьта. Тогава може да работя и азъ съ тѣхъ заедно. Защото, единъ Учитель може да работи само съ ученици, които сѫ способни. Когато сте сами, не можемъ да свършимъ всичкитѣ работи. Вие ще работите, и азъ ще работя. Защото ще има излѣти, изпити, дѣто най-първо азъ ще излѣза да направя изпита, а слѣдъ менъ вие ще вървите. Има извѣстни задачи, дѣто най-първо азъ ще ги направя, а слѣдъ туй ще кажа: започнете вече вие, пѫтьтъ е отворенъ. Запримѣръ, вие ме поставяте въ едно голѣмо безпокойство. Прѣзъ тия двѣ седмиии, азъ не можахъ да спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше да се случи. Имаше въ града вагабонти, които се наговаряха да ви прѣслѣдватъ, и трѣбваше да насоча ума си да ги убѣждавамъ, да прѣдотвратявамъ. Вие мислите, че Господь ще ви упази. Ние трѣбва да бѫдемъ умни, и само тогава Господь ще ни пази. Втори пѫть нѣма да минавате прѣзъ Драгалевци. Нѣма да вървите по пѫтя, а безъ никакъвъ пѫть, отвънка на селото, и ще влѣзете въ най-гѫстата гора, тя ще бѫде най-безопасна. Тъй ще имате отлични резултати. Тия изпити ще ви дадатъ по-голѣма рѣшителность, ще станете по-здрави, умътъ ви ще стане по-свѣжъ, ще имате живи мисли. И като се вѫрнете отъ такъвъ изпитъ по-добрѣ ще мислите. И съмъ забѣлѣзалъ това: нѣкои, които сѫ направили задачата, връщатъ се, и много добрѣ разсѫждаватъ. Човѣкъ, който има смѣлость, може да мисли добрѣ. Но сега ще се рѣшимъ всички. Едно нѣщо иска отъ насъ Бѣлото Братство: да бѫдемъ абсолютно вѣрни на законитѣ, които ни дава. Вѣрни, вѣрни! Тия закони сѫ абсолютни, и не може да се мѣнятъ. И когато тѣ дадатъ една задача, тази задача трѣбва да я изпълнимъ безъ никаква погрѣшка, веднъжъ, дважъ, докато тѣ останатъ доволни. И тогава ще видите. Може да направимъ такъвъ опитъ: — Опити нали искате? — Облачно е небето, ще кажемъ: „Тия облаци да изчезнатъ изведнъжъ“ Вториятъ день небето ясно, казваме: „Да се заоблачи!“ Третиятъ день барометърътъ показва, че ще бѫде сухо. „Да завали!“ И ще завали. Всички тия опити азъ ги наричамъ микроскопически, и тѣ може да се направятъ, за да видите, че въ свѣта има закони, съ които можемъ да си служимъ. Въ природата тия приятели могатъ да ни помагатъ. Но туй не е за любопитство, а за да се усили вашата вѣра, да се покаже, че когато човѣкъ люби Бога, той е въ състояние всичко да направи. Тогава азъ нѣма да избера какъвъ да е день. Ще избера единъ день, когато има голѣма суша, когато хората иматъ нужда отъ дъждъ, тогава ще направимъ опита, та да завали дъждъ. Значи да завали дъждъ, не само за да се задоволи вашето любопитство, но за да се използува тази Божествена енергия. Да кажемъ, суша е, ясно е било, ще направимъ опита,ще докараме облацитѣ да докажемъ на тия хора, че всичко ще използуваме за добро, Никога не се позволява на единъ Учитель да иждивява и хаби Божествената енергия! Нито на Учителя, нито на ученика! Затуй, ще почваме да изучаваме всичкитѣ форми въ природата, ще изучаваме растителното царство: това сѫ облици, чърти, които природата ни е дала. Всичкитѣ форми спестяватъ енергиитѣ си. Отъ растенията ние ще се научимъ какъ да употрѣбяваме енергията, въ малко врѣме да вършимъ много работа. Сега азъ ще ви кажа едно нѣщо искрено: азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Разбирате ли? Доволенъ съмъ отъ васъ, защото каквото можете, направете го. Повече не може да искамъ отъ васъ. Нѣкой пѫть даже вие правите повече, отколкото се иска. И тамъ сѫ вашитѣ погрѣшки. То е отъ излишна ревность. Запримѣръ, азъ казахъ нѣкой да иде до платото, той отишълъ до Черния върхъ. И то е хубаво. Задачата е до платото. Но все „повече да бѫде“. Казвамъ: ти отъ града ще излѣзешъ, за 4 часа ще идешъ, а той направилъ това за два часа и половина. Ама ти ще се осакатишъ. Полека ще работите, нѣма да бързате, а вие сте много експедитивни, гледате да съкратите врѣмето. Не, ще спестявате врѣмето. Всѣка една задача, колкото врѣме се изисква, ще ви се даде туй врѣме, нѣма да го съкратите, ще го използувате, за да бѫде задачата сполучлива. Тѣзи бѣлѣжки трѣбва да ги вземете прѣдъ видъ. Ако идешъ за 21/2 часа, не е лошо, но то ще ти донесе друга пакость. Вие ще изхабите излишна енергия. Може слѣдъ двѣ седмици да се яви нѣкаква болка, ще кажете: „Азъ ходихъ, ама ето какво ми стана“. Послѣ, отъ васъ искамъ, като говоримъ ние за „братство и равениство“, не подразбираме заличаване на човѣшката душа: не, ние разбираме проявление на човѣшката индивидуалность, по възможность проявяване на душевното съзнание въ една по-висока форма. Ти имашъ въ първо врѣме съзнание на едно дѣте, очаквашъ да ти помагатъ, затова плачешъ. Искашъ да ти дадатъ. Господарь е това дѣте, ходятъ наоколо му баща, майка, даватъ му млѣко. Но това дѣте става възрастно, разширява се съзнаиието му, и то напълно се е еманципирало, станало е свободно и самостоятелно. И затуй казвамъ, че нашето съзнание трѣбва да се разшири. Може да го направимъ тъй. И това е волята Божия. Всѣко добро желание, което видите въ всѣка ваша сестра, но го спѫвайте, пожелайте й добро, макаръ и да не го направи добрѣ. Втори пѫть тя ще го направи по-добрѣ. Ние се намираме прѣдъ една голѣма дилема. Имате една велика задача, имате едно минало така прѣплетено, че както сте събрани, не сте на единъ и сѫщъ уровенъ. Повечето отъ васъ сѫ положителни елементи. То е мѫчнотията сега. Затуй срѣщате се, отблъсквате се. Вие вѫтрѣшно може да имате извѣстни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло сѫ принесли на свѣта? Сега ние казваме: воденицитѣ помагатъ на свѣта, но когато ядемъ отъ смлѣното, въ насъ остава идеята за камъка, и ние искаме да смажемъ хората. Енергията на този камькъ се е прѣдала въ хлѣба, а отъ хлѣба се е прѣдала на насъ, въ ума ни. Та, изисква се окултно познание върху този въпросъ. Повечето сте положителни, та сега трѣбва да ви направимъ наполовина положителни, наполовина отрицателни, и тогава работата ще върви успѣшно. А този законъ какъ да ставате положителни и какъ да ставате отрицателни ще ви го покажемъ, ще ви дадемъ правилата. Тукъ, въ природата, ще ги учите, въ града не можете да ги учите. Само въ природата можете да ги научите. Да кажемъ, единъ день вие сте неразположенъ, ще ви дадемъ правило, слѣдъ като работишъ 4 часа, да почувствувашъ, че е станало едно разширение, че ти си се измѣнилъ, и си готовъ да направишъ отстѫпки. Ти самъ ще направишъ опита, и ще видишъ резултатитѣ. Но туй сега нѣма да става. За да дойдемъ до тия опити, трѣбва да прѣдшествуватъ по-малки опити. Казахъ: врѣмето ще пазите. Едно нѣщо: азъ не искамъ вашето врѣме, когато сте заети въ свѣта. Искамъ само излишното врѣме, което не знаете какво да правите. Да не кажете, че искамъ да ви ангажирамъ врѣмето. Само празното врѣме, единъ часъ въ деня, туй врѣме да го употрѣбите за школата. То е едно отъ най-добритѣ правила. Ако бихъ искалъ отъ васъ 10 часа да работитѣ, то би било другъ въпросъ. Не, единъ часъ, а туй всѣки единъ отъ васъ може да го направи. Сега, всички ученици нека си забѣлѣжатъ: кой какво иска отъ менъ, най-важното, което ви трѣбва, кой каквото иска. Изразете го съ едно кратко прѣдложение. Трѣбва ви една библия или евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте сѫществеиото, което е необходимо заради васъ, най-сѫщественото, което ви трѣбва. Запитватъ: („Пакъ ли анонимно или съ подписъ?“) Горѣ да ви знаятъ, а долу да не ви знаятъ. Долу сте все анонимни, псевдоними сте. Искането ви нека бѫде отъ материаленъ или отъ духовенъ или отъ умственъ характеръ. Сега този изпитъ, до Витоша, ще го повторимъ въ друга форма. Които не сѫ излѣзли, свършете групово задачата си, защото слѣдующиятъ четвъртъкъ ще ви дамъ втората задана, и тази задача ще я свърщимъ въ една седмица отгорѣ, ще я направимъ тъй, въ една вечерь. Азъ ще бѫда съ васъ, и тогава ще ви кажа каква ще бѫде задачата. Нѣма да костува нищо. Сега ще използуваме врѣмето, защото тия сѫ най-благоприятнитѣ условия. Слѣдъ 1—2 мѣсеца нѣма да имаме тия условия. Сега, още до 2—3 седмици, имаме условия. За тая задача, която ще ви дамъ, имаме условия. Азъ ви благодаря, че ме развързахте, че можахъ да ви говоря. Защото, ако ученицитѣ, вържатъ Учителя, и му кажатъ: „Говори учителю“. Какво ще говоря? „Добрата молитва“.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Необятната Любовь. 12. школна лекция на общия окултенъ класъ, 18.V. 1922. четвъртъкъ, 81/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Прочетоха се домашнитѣ работи върху: „една обична дума или едно обично изречение“. Слѣдниятъ пѫть ще си напишете най-голѣмия недостатъкъ, който имате. Само единъ, но най-голѣмия. Може да го напишете, както обичате. Сега, азъ казвамъ: онзи, който не е смѣлъ да признае своя недостатъкъ, той никога не може да познае Любовьта. Любовьта не е за праведнитѣ, нито за любящитѣ. Любовьта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любишъ, защото те любятъ. Любовьта е любовь сама по себе си. Ако разсѫждаваме окултно, щомъ искашъ да любишъ, значи, липсва ти нѣщо, и щомъ искашъ да те любятъ, пакъ ти липсва нѣщо. Слѣдователно, и като любишъ и като те любятъ, това показва едно несъвършенство. Любишъ, защото не си съвършенъ, и казвашъ, че и Господь люби. Ама Господь никога не е казвалъ, че люби нѣкого. Я ми кажете, гдѣ е казалъ, на кое мѣсто пише това? Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ да се казва, че Богъ люби? Хората казватъ тъй, нѣкой пророкъ дошълъ и казалъ, че Богъ е Любовь. Съ Господа лично срѣщалъ ли си се? Вие сте чудни! Пророкътъ казалъ тъй. Да, но то е за негова смѣтка: отъ него не трѣбва да се заключава, че Господь люби. Сега, нали имате критически умъ? Да любишъ, значн да имашъ единъ недостатъкъ. Сега, азъ говоря за любовьта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята какъ се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любовь. Тази Любовь вие виждали ли сте я? Какъ се е явила тази Любовь, я ми кажете вие? Може философски да кажете, какъ тъй? — Учительтъ говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любятъ тъй, че прѣзъ цѣлия си животъ да сѫ живѣли въ миръ! Не само да говоримъ. Има светии, които сѫ любили, но и тѣ сѫ дърпали коситѣ си, само че туй нѣщо не е писано въ книгитѣ. Много светии сѫ налагали общото правило, и тогава не сѫ казвали, че сѫ светии, а послѣ. . . Да, светии сѫ били, но слѣдъ като сѫ умирали. Разбира се, азъ говоря конкретно, не какво е горѣ, а какво е долу, между васъ, тъй както любовьта се проявява. И ние трѣбва да започнемъ да изучаваме тази любовъ тъй, както се проявява между насъ, а не онази любовь, която ние я знаемъ. Сега, вие говорите, че любите нѣкого, нали? Но ако този, когото любите, прѣнебрѣгне любовьта ви, какво ще се роди въ васъ? Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? Слѣдъ огорчението ще се роди едно озлобление, слѣдъ озлоблението ще обърнете гърба си, и ще кажете: „Каквото ще да става“, и ще се свърши въпросътъ. Павелъ казва, че Любовьта не отпада, нали? Е, питамъ тогава: Ако вашата любовь по този начинъ отпада, любовь ли е? Любовь е само тази, която може да издържи всичкитѣ грѣхове на свѣта, всички безконечни грѣхове на хората; тя е Любовьта на ангелитѣ и на боговетѣ. Това е Любовь! А любовь, която не може да издържи грѣховетѣ на хората, това е помия! Туй е моето опрѣдѣление за Любовьта, разбирате ли? Защото, праведниятъ нѣма нужда отъ любовь. Азъ, който съмъ праведенъ, каква нужда може да имамъ отъ любовь? Каква нужда има Господь отъ любовь? Той нѣма никаква нужда отъ любовь. Но понеже тия сѫщества, слабитѣ, които сѫ искали Господь да имъ даде животъ, тѣ Го молятъ, заставятъ Го да ги люби. Той има много важни работи, съ които се занимава, но понеже, тѣ като хлопатъ, хлопатъ на вратата, и най-сѣтне, той ще стане, ще си наруши мира, да види какво искатъ. Тѣ казватъ: „Ти ни даде животъ, сега ще ни упѫтвашъ“. — Ще ви упѫтвамъ. И тъй, ако искате вие, отъ окултно гледище, да се справите съ вашитѣ погрѣшки, нѣкой пѫть трѣбва да търпите и себе си. Нѣкой пѫть, вие като не може да търпите себе си, намирате нѣкой по-виновенъ отъ себе си, за да се търпите. Не, не, като изкарашъ всичкитѣ грѣхове, пакъ трѣбва да се обичашъ. Когато е хубаво, то е въ реда на нѣщата, но да обичашъ себе си и когато си грѣшенъ, въ това се изисква доста голѣма смѣлость. Сега, мнозина говорятъ за любовьта. Ако азъ ви разкритикувамъ вашата любовь, то не е любовь. Нѣкой говори за любовьта, иска да го похваля, казва, че ме обича. Азъ зная защо ме обича. Казва: „Обичамъ Учителя". Азъ съмь една круша пълна съ круши, какъ нѣма да ме обича? Ако бѣхъ единъ идиотъ, послѣ, ако бѣхъ единъ метачъ по улицата, тогава нѣмаше да ме обичате. И азъ не вѣрвамъ на вашата любовь, нищо повече! Не вѣрвамъ на вашата любовь! Вѣрвамъ въ любовьта ви дотолкова, че докато имамъ туй богатство, ще ме любите, утрѣ, като го изгубя, ще ме отхвърлите. И който дойде на мѣсто на тази любовь, ще иде заради него. Сега, това е за религиознитѣ хора, които говорятъ само за любовь, за Бога говорятъ, небето сѫ виждали, и казватъ: „Какви ще бѫдемъ тамъ“. Това е само едно забавление. Азъ забѣлѣзвамъ че нѣкога нѣкои ме наблюдаватъ какъ азъ гледамъ, мислятъ какъ ли ги виждамъ, като ясновидецъ. Пъкъ азъ виждамъ далечнитѣ имъ планове какъ ги кроятъ, и въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ прѣдатели. Безъ разлика е за човѣка, и прѣдатель да бѫде, то е пакъ смѣлость. Той пакъ отъ любовь го прави. Питамъ ви, като ученици на окултизма: Какъ се роди злото въ свѣта? Какъ? Като слѣзе Любовьта, роди се и злото заедно съ нея. Ами нали Богъ е съвършенъ, нали човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога? Сега, вие ще кажете; „Нима ние нѣмаме любовь?“ Азъ засѣгамъ Любовьта отъ друго гледище. Онзи, горчивиятъ коренъ, който се проявява въ вашата душа, отъ гдѣ иде той? Азъ ще обясня Любовьта въ първа степень. Любовь, която не може да се разбере, е умраза! А кога великата Любовь става умраза? Сега майката родила 5 — 6 дѣца, обаче едното отъ тѣхъ обича повече. Слѣдователно; туй обично дѣте е станало причина да се появи въ кѫщи умразата. Любовьта на едното ще роди умразата на другитѣ. Не е ли туй фактически въ дома? Така е добрѣ. Какъ трѣбва да примиримъ тия енергии? Азъ говоря за любовьта, като енергия. Сега, ние се намираме въ свѣта на контраститѣ. Тамъ, дѣто има умраза, има и Любовь. Любовьта е несъвършена. Любовьта, въ която има сѣнки, е несъвършена, а съвършената Любовь е безъ никакви сѣнки. И когато вие дойдете въ съвършената Любовь, ще се намѣрите въ безгранична свѣтлина, тамъ ще бѫдете сами. Ама нѣма да има никакви образи наоколо, и никакви ангели нѣма да има. Ти ще живѣешъ въ една безпрѣдѣлна свѣтлина, и ти самъ не ще имашъ никакъвъ образь. Питамъ тогава: Ще се яви ли нѣкаква умраза въ душата ти? Не. Ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ, тамъ ще чувствувашъ присѫтствието на тази вѣчна свобода, тамъ ще чувствувашь Любовьта, миналитѣ козмоси не ще се явятъ, а щомъ искашъ да създадешъ нѣкой козмосъ, ще извикашъ умразата и Любовьта. Слѣдователно, щомъ човѣкъ иска да създаде единъ образъ, веднага злото се ражда въ свѣта. То е единъ видимь образъ. Коренъ на злото сѫ желанията на образи. А образътъ, това е една примка да хванемъ една Божествена душа, да я ограничимъ, да й туримъ единъ юларъ, да й туримъ остенъ, и да я измѫчваме, колкото искаме. И тъй, Любовьта на земята не е нищо друго, освѣнъ едно ограничение. И сега хората това правятъ, тѣ не се обичатъ, а само се измѫчватъ. Тъй съмъ ги позналъ азъ. И нѣкои ще кажатъ, че се обичатъ. Къмъ онзи, когото обичашъ, трѣбва да бѫдешъ най-внимателенъ, защото и най-малката ти погрѣшка ще внесе най-голѣмото нещастие — барутъ е това — ще има лоши послѣдствия. Ти ще любишъ, но ще бѫдешъ крайно внимателенъ, а искашъ ли да те любятъ, пакъ ще бѫдешъ крайно внимателенъ въ езика си, и въ всички отношения. Защото, формитѣ носятъ злото въ себе си. И вслѣдствие на туй, нѣкои говорятъ, говорятъ за другитѣ, говорятъ, че еди—кой си еди—какво си казалъ, но ти трѣбва да знаешъ, че като съзрешъ тия форми, ще дойдатъ въ стълкновение, ще стане единъ взривъ и вие, които сте на земята, изъ въздуха ще ходите. И тъй, когато дойдете да боравите съ образитѣ на Любовьта, ще внимавате. Съ Любовь, която има образи, ще бѫдете крайно деликатни. Запримѣръ, имате нѣкой човѣкъ, когото обичате, зарадъ васъ той е красивъ, нали? А за другиго, вашиятъ красивъ човѣкъ е грозенъ. Тъй щото нѣщата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: отъ окултно гледище, ние не знаемъ коя е мѣрката на абсолютното зло въ свѣта. Има абсолютно зло въ свѣта, има и относително зло въ свѣта. Но не знаемъ мѣрката, съ която си служимъ. Запримѣръ, вземете между животнитѣ, зѫбитѣ на вълка сѫ направени за да се брани: като го закачишъ, той се брани, значи, той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зѫби имамъ“. Вола, като го бутнешъ, той съ рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имамъ“. Коня, ако го бутнешъ, той съ копитото ще те ритне. Казва: „Крака имамъ“. Значи, всички сѫщества си иматъ единъ начинъ за бранене. Той е и съ рѫцѣ, и съ крака, и съ уста, не само съ зѫби, а и съ езика си, съ всичко, той е усвоилъ всички методи за бранене. Сега, за да можете да разберете дълбочинитѣ на туй окултно учение, вие трѣбва да се справите съ всички противорѣчия. Любовьта трѣбва, най-първо, да я схванете, като единъ безграниченъ принципъ, въ който нѣма никакво зло. Да я схванете безъ никакво съдържание и безъ никакъвъ смисълъ. Защото, щомъ признавашъ, че въ Любовьта има смисълъ, тогава има и съдържание; щомъ има и съдържание, има и форма; щомъ има форма, има и зло. Или, както казваме ние: вѣчното, като се ограничи, злото се ражда. Сега, ако азъ ви оставя на туй положение, ще ви създамъ едно зло, т. е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създамъ едно зло, и мнозина отъ васъ ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме“, „Бога да обичаме“. Отъ хиляди години ние казваме, „да се обичаме“, и все не се обичаме; „да бѫдемъ милостиви“, и все не сме такива; „да бѫдемъ внимателни“, и все не сме внимателни. Всѣки день ние все обѣщаваме, обѣщаваме, обѣщаваме, а при това все има нѣщо, което ни прѣпятствува. Кое е това, което ни прѣпятствува? — Че ние не искаме да признаемъ нашитѣ недостатъци. А недостатъкътъ е: всѣкога, когато човѣкъ се намѣри ограниченъ въ извѣстна форма, това е недостатъкъ. Запримѣръ, ограничени сте въ едно тѣло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образъ и подобие Божие, но, ако бихме погледнали на туй човѣшко тѣло, тъй както е то въ сѫщность, бихме избѣгали на 300 километра далечъ отъ него. Тъй, идеално е, когато се говори за човѣка, че е направенъ по образъ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тѣло, което сега имате. И когато азъ говоря за онзи умъ, ни най-малко не означава този умъ, който сега имате; когато азъ говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирамъ това сърце, което сега имате. По нѣкой пѫть вие имате такава опитность, чувствувате любовьта като нѣщо отвлѣчено, но то е за 5—10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате каточе цѣлиятъ свѣтъ е примиренъ, но туй състояние изчезне, и послѣ пакъ дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. Послѣ, имате извѣстно просвѣтление на ума, каточе всичко е Божествено, всичко схващате, но слѣдъ малко пакъ дойде обикновениятъ умъ. Тѣзи състояния ние трѣбва да ги различаваме. Именно, тамъ е сега въпросъть: окултната наука дава методи, по които ние трѣбва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трѣбва да прѣтърпи нѣкои промѣни. А тъй както сте споредъ сегашното си съзнание, и въ рая да влѣзете, пакъ ще потънете. Никой не може да разбере, какъвъ е законътъ. Ако вие турите отгорѣ на морската повърхность камъкъ, той ще потъне. Щомъ ви поставять въ райската градина, вие прѣзъ пода ще потънете. Толкова тежки сте, че райскитѣ подове не могатъ да ви издържатъ. Е, питамъ: Какъ ще седите тогава въ рая? Сега, въ школата вие какво мислите? Нѣкой отъ васъ е нещастенъ, търси нѣкой начинъ да се излѣкува, другъ иска да стане ученъ, трети иска да стане богатъ — всички мислите само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислять много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че азъ съ моята четка искамъ да ви зацапамъ. Не. Азъ още не съмъ изкаралъ всичкитѣ ви недостататъци. Азъ не ви цапамъ, ами трѣбва да се хвърли тази свѣтлина, да се схванатъ нѣщата тъй, както сѫ въ своята реалность, за да се познаемъ. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, отъ която сѫ направени вашитѣ мозъци, съ които сега си служимъ? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тѣло? И знаете ли, че именно въ тази материя сѫ вложени всичкитѣ недъзи и недостатъци на ония, които сѫ заминали? Тя е торь, и този торъ ние трѣбва да го прѣработимъ тъй, както растенията прѣработватъ всички нечистотии. И вслѣдствие на това, ние усѣщаме въ себе си постоянно единъ гнетъ. Ако тази материя бѣше дѣвствена и чиста, ние не бихме чувствували тия състояния. И сегашнитѣ лѣкари казватъ, че когато има такива утайки въ кръвьта, отъ тѣхь усѣщате едно неразиположение вѫтрѣ, и трѣбва да се прѣчистятъ. Това, значи, че материята е нечиста. Сега, искамъ вашиять ангелъ да не е слабъ. Ангелъть ви не трѣбва да бѫде слабъ. Вие, като единъ тьрговецъ, трѣбва да знаете вашиятъ ефективъ, точно, математически, толкова звонково злато имате въ касата си, ни повече, ни по-малко. Трѣбва да знаете още, на този ефективъ какъвъ кредитъ съотвѣтствува. Злато имате, но имате и нѣщо, което не е чисто. Може да разполагате съ 100,000 лв., а правите единъ оборотъ съ 5 — 6 милиона, и за васъ хората казватъ: „Той е единъ търговецъ съ нѣколко милиона“. Други може да мислятъ, че всичко, което имате, е капиталъ. И всички съврѣменни добродѣтелни хора фигуриратъ само съ единъ много малъкъ ефективъ, а въ сѫщото врѣме, всѣки минава за човѣкъ съ по 10 милиона капиталъ. Нѣкой минава за светия, другъ минава за виденъ, а нѣкои минаватъ за много прости; послѣднитѣ сѫ по-добри, понеже иматъ смѣлость, казватъ цѣлата истина тъй, както е: „Азъ имамъ толкова въ касата си“. Слѣдователно, ако вие, за въ бѫдеще искате да успѣете въ окултната наука, да прѣминете този цикълъ, и да влѣзете въ слѣдния, трѣбва да напуснете сегашния си умъ, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашнитѣ си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всички, като жабитѣ, въ това блато вѫтрѣ, и за 10 хиляди години най-малко ще крѣкате въ блатото. Вие ще кажете; „О, благиятъ Христосъ!“ Но знаете ли какво нѣщо е благость? Всѣки, който се е опиталъ да изнасили Любовьта, да изнасили Бога, не е харосвалъ[1]. Нѣма по-отвратително нѣщо въ свѣта отъ това, да изнасили човѣкъ Бога. Разбирате ли това? Ако кажемъ, че ние сме фактически образъ и подобие на Бога, ако ние себе си изнасилваме, всѣкога може да изнасилимъ ближния или Бога. Бога изнасилваме, нищо повече! И себе си като изнасилваме, пакъ Бога изнасилваме. Питамъ: Какво ще ти възрази Господь? И, знаете ли, по нѣкой пѫть като опѫвашъ тази тетива, опѫвашъ я, опѫвашъ, дойдешъ до едно мѣсто, но не можешъ да опѫвашъ вече, защото тя не може да издържи, и като я откѫснешъ, знаешъ ли какво причинява? Сега, нѣкои отъ васъ не схващатъ какъ идатъ нещастията. Прѣдставете си, че живѣете на втория етажъ, и допуснете, че вие прѣнасяте едно съкровище отъ първия етажъ. Всѣка вечерь прѣнасяте по 10 килограма злато. Слѣдъ една или двѣ години какво ще стане съ този етажъ? Мислите ли, че той ще издържи? Нѣма да издържп. Тия греди ще се попукатъ, етажътъ скоро ще се срути и вие заедно съ златото ще се намѣритѣ долу. Вие, съврѣменнитѣ хора, съврѣменнитѣ ученици, имате толкова злато турено въ вашия умъ, че гредитѣ се пукать и зданието скоро ще се срути. И кѫдѣ ще идете — въ дъното на морето. Така и свѣтътъ, нѣма да се мине дълго врѣме, и той ще се срути. Та, затова Бѣлото Братство приготовлява членоветѣ на новата култура да напуснатъ този етажъ. Вие можете да го схванете много буквално. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Казвате: „Ние сме правовѣрни“. Нападнатъ неприятели нѣкой градъ. Ти се примиришъ, оставишъ богатството и тевтеритѣ, и казвашъ; „Хайде, братко, да се примиримъ“, и бѣдниятъ мисли, че ти си му простилъ. Обаче, като се отегли този неприятель, ти пакъ намѣришъ тевтеритѣ си, и казвашъ: „Ти пакъ ми дължишъ“. Сега, и вие се обрѫщате кѫмъ Бога, молите се, разкайвате се, но като намѣрите стария тевтерь . . . Питамъ: Каква е тази любовь, съвършена ли е? Любовъ, която не е в сила да заглажда грѣховетѣ, не е любовь! Това е първото нѣщо, първото качество на Любовьта. И казва Богъ тъй: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове, и сълзитѣ имъ ще изсуша, ще ги истрия“. Слѣдователно, това е първото качество на Любовьта. А силата въ какво седи? Ако твоята Любовь може да заличи вѫтрѣ въ тебе твоитѣ погрѣшки и погрѣшкитѣ на твоитѣ ближни, това е Любовь. Азъ така опрѣдѣлямъ Любовьта. Мирътъ само тогава ще дойде, ако Любовьта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е любовь. И когато Христосъ е казалъ онзи великъ законъ, че ако братъ ти се обърне къмъ тебе да го простишъ, той приблизително е искалъ да каже това. И най-мѫчното нѣщо е това. Много мѫчно е да простишъ, не само да простишъ, но да забравишъ, не само да забравишъ, ами поменъ да не остане на това мѣсто, и тамъ дѣто сѫ били най-лошитѣ думи, да туришъ най-хубавитѣ думи за този, когото сте мразили. Сега, азъ ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външнитѣ ще говоря за благодать, за милосърдие, за Любовьта, че трѣбва да се любятъ, тъй. А на васъ говоря: ако вашата Любовь не може въ самитѣ васъ да заличи вашитѣ прѣгрѣшения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мѫчи нѣкое прѣгрѣшение отъ миналото, отъ сегашното? Молишъ се, молишъ се, и Господь не те чува. Защо не те чува? Защото ти искашъ да Го лъжешъ. — „Къти—къти“, „къти—къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошкитѣ. „Къти — къти“, хване една, „охъ, моето пиленце“, „къти—къти“, тури я въ тенжерата, „къти—къти“, до като я изяде. Е, какъ мислите вие? Мислите ли, че азъ мога да влѣза въ вашата тенжера? — Никога! Нито азъ, нито вие! „Къти—къти“ не може! И ще дойде тогава нѣкой окултистъ. Но какъвъ? „Къти—къти“ окултистъ. А ние сме оградени съ „къти—къти“. И сега ще ви питамъ тъй: Отъ кои сте? Отъ „Къти—къти“? Всички стари окултисти азъ ги кръщавамъ тъй: „Къти — къти“. А сега за новитѣ, ще ви дамъ друга формула заради тѣхъ, вториять пѫть, като говоря ще ви кажа това правило какво е. Трѣбва да бѫдемъ откровени, искрени спрѣмо себе си. Врѣме е вече да кажемъ: „Моята Любовь може да заличи моитѣ прѣгрѣшения“. Не е въпросътъ може или не може. Никакви съмнѣния! Всичкитѣ други правила. които окултистътъ дава, азъ ги заличавамъ. Любовьта съ правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава, свършена работа! Като дойде тази Любовь, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! То е първото нѣщо. И въ дома ви вече нѣма да има неприятели, ще има само приятели. Сега азъ искамъ тази мисъль да остане у васъ, нѣма да я изнасяте навънъ. Тази мисъль, която ви казахъ тази вечерь, отъ тази стая да не се изнесе, и който се осмѣли да я изнесе навънка, ще му наложа едно отъ най-голѣмитѣ наказания, каквото до сега не е виждалъ. Тъй, едно отъ най-голѣмитѣ наказания, една отъ най-голѣмитѣ бели, едно отъ най-голѣмитѣ страдания. И ще го питамъ: Иска ли тази истина пакъ да я изнесе навънка? Не говорете за Любовьта, докато не е въ васъ, срамота е! Това е най-свещеното име! Спомнете си, тамъ, дѣто се казва: „Да не произнасяме името Божие напразно“. Името на Любовьта напразно не трѣбва да се произнася. Туй е, което азъ зная! Любовьта, то е едно отъ най-свещенитѣ имена, съ което свѣтътъ се създаде. Защото, произнесете ли това име, и не сте готови, ще си създадете въ вашата карма много нещастия, редъ поколения ще бѫдатъ нещастни. „Да не взимашъ името на Господа Бога твоего напразно“, е казано. Въ какво напразно? Само когато си готовъ за любовьта, ще я повикашъ и тогава ще създадешъ около себе си единъ свѣтъ на красота, свѣтъ само на Любовь, свѣтъ само на миръ, свѣтъ само на радость, на веселие, на хармония, свѣтъ на блаженство. Туй ще създадешъ, като произнесешъ нейното име. Нѣкои оть васъ сега ще кажатъ: „Знаете ли какво каза нашиятъ Учитель“. Вашиятъ Учитель вие не го знаете. Гдѣ е вашиятъ Учитель? Виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е“. При коя маса? Нѣма го тамъ. Мислите, че Учитель има при масата, при васъ? Колко се лъжете! Ще кажете: „Ами, че не ви ли виждаме?“ Не ме виждате. „Нали ни говорите? Нали си говоримъ?“ Не си говоримъ. Ние си говоримъ на единъ неразбранъ езикъ. И вие даже една хилядна часть не разбирате отъ това, което говоримъ, и отъ онова, което вие бъблите, и азъ една хидядна часть не разбирамъ. Разбирашъ Учителя си само тогава, когато си въ връзка съ тази Велика Любовь, и душата ти само тогава има общение съ него. Когато намѣришъ Учителя си, и когато Той те намѣри, твоятъ Учитель ще бѫде слѣпъ за всички твои погрѣшки, и ти ще бѫдешъ слѣпъ за всички погрѣшки на твоя Учитель! Учительтъ на земята се цапа толкова, колкото и ученикътъ. И ученицитѣ се цапатъ. Тукъ, на земята, всички се цапатъ. И мислите ли, че ония, на които рѫцѣтѣ сѫ меки, сѫ най-чисти, че сѫ най-праведнитѣ? Мислпте ли, че онѣзи моми, които ходятъ съ хубави дрехи, сѫ най-чисти? А онѣзи въ кухнята, необлѣченитѣ, сѫ най-грѣшни? Или онѣзи, които копаятъ на нивата, сѫ грѣшни? Азъ мисля обратното: онѣзи, които играятъ на хорото, сѫ най-голѣми грѣшници, онѣзи, които се молятъ въ църквата, сѫ най-голѣми грѣшници. Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли въ какво да е грѣшенъ? Той е по-праведенъ. Запримѣръ, ще иде нѣкой на църква, ще каже: „Господи, Господи!" (рѫцѣтѣ прилѣпени една о друга). Ами кой те е научилъ тъй да се молишъ? „Ами че майка ми тъй ме е учила“. Ами Господь казалъ така. Азъ съмъ обяснявалъ. Кога? А майка ти кой я е научилъ? Твоята мѫдрость и твоята Любовь, като сили, трѣбва да влѣзатъ въ душата ти и да заличаватъ грѣховетѣ ти. Не да стискашъ рѫцѣтѣ си, а ще вземешъ тевтера да заличавашъ грѣховетѣ си. Когато човѣкъ иска да крие нѣщо, той допира рѫцѣтѣ си една до друга, вдига ги за молитва, но има скрито нѣщо въ тѣхъ, послѣ ги отваря и казва: „Господи, всичко е отворено прѣдъ Тебе, както виждашъ", но послѣ пакъ ги приближава и казва: „Единъ день пакъ мога да туря нѣщо между двѣтѣ рѫцѣ“. Единъ окултенъ ученикъ, който си служи съ такива маниери, не може да успѣе, защото всѣка една негова мисъль, ще произведе въ другия свѣтъ такива вибрации, за които всѣки би го отдалечилъ на милиони километри отъ себе си. И когато ангелътъ се приближава до такъвъ човѣкъ, той взима всички прѣдпазителни мѣрки, да не избухпе тази бомба. Защото, ако избухне, тя може да причини едно зло. Сега, туй е вѣрно по отношенпе на физическия животъ. Отъ 20 години слѣдваме тоя животъ, но при неговитѣ форми свѣтътъ не може да се поправи. Никакви религиозни форми не сѫ въ състояние да видоизмѣнятъ човѣшкия характеръ. И тогава казватъ, че е права мисъльта: „Когато Духътъ дойде“. Кой Духъ? Духътъ на тази Любовь, която всичко заличава. И ние ще поверваме въ Бога. Той е заличиль грѣховетѣ ни, забравилъ ги е. Нѣкой ще каже: „Ама гръховетѣ ни сѫ толкова много, че Господь не може да ги заличи". Тогава, ако Господь не може да ги заличи, Неговата Любовь е много слаба. Но слѣдъ като Господь е заличилъ твоитѣ грѣхове и ти отидешь да правишъ нови грѣхова, твоята карма ще се удесетори. И тъй, азъ ви оставямъ ва първото положение. Не мислете, че искамъ да ви въздѣйствувамъ. Не! Казвамъ: ако вие искате да бѫдете ученици на туй велико Бѣло Братство, непрѣменно любовьта ви въ бѫдеще трѣбва да бѫде такава. На всинца ви казвамъ: за да можемъ да вървимъ напрѣдъ, непрѣмено любовьта не само на едного, но на всинца ви трѣбва да бѫде такава. Любовьта на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да заличи погрѣшкитѣ. Всѣки единъ отъ васъ въ себе си трѣва да направи това, а не другитѣ да му го правятъ. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва въ своя умъ, въ своето сърце да ги залича. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господь да пише. На Господа трѣбва чиста книга на която Той да може да пише своето Слово. И казва пророкътъ: „Ще отнема каменнитѣ имъ сърца и ще напиша закона си“.Нѣкои тълкуватъ, че Господь ще направи това. Да, Господь ще го направи. Сега, не казвайте, че утрѣ ще направите туй, нито слѣдъ една година, нито сега, но кажете въ себе си: „Това ще бѫде така!" Ако кажето: „Азъ сега ще го направя“, нѣма да го направите. „Така е било, и така ще бѫде!“ Слѣдователно, това е мая. А туй, сегашното заблуждение, това е заблуждение на черната ложа, заблуждение на дявола (казано въ религиозенъ смисълъ). Той е най-голѣмъ хипнотизаторъ; ще те тури въ хипнотически сънь ще те хипнотизира, и слѣдъ като извърши хиляди прѣстѫпления, ще каже: „Ти си извършилъ това и това прѣстѫпление“. И всички тия реклами сѫ на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носимъ. И тъй, най-първо Любовьта трѣбва да заличи, всичкитѣ ваши погрѣшки, за да може да тръгнете. Запримѣръ, нѣкои отъ васъ трѣбва да се хармонизиратъ, за да приложимъ другъ единъ опитъ. Пакъ ще ви дамъ единъ опитъ, малко по-голѣмъ отъ този, но пакъ ще бѫде микроскопиченъ. И слѣдъ туй, знаете ли какво ще дойде? Ще ви дамъ трети единъ опитъ. Защото ако сега ви дамъ най-тежкия опитъ, едва ли ще останатъ отъ васъ 10 души. Азъ ще ви кажа, ще бѫда откровенъ. На васъ, ученицитѣ, които сте тукъ, ако ви кажа: 3/4 отъ богатсвото си още тази вечерь ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислимъ малко“’ И веднага ще помислите, дали Господь е казалъ тъй, или тукъ се крие нѣкоя друга работа. Не, не 3/4 отъ богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?“ Знайте че и туй ще дойде. Сега, този изпитъ е нищо, той е цвѣте, има още по-тежъкъ, него нѣма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, прѣзъ сито ще минете. Изпити ще дойдатъ, ще видимъ сега кой ще издържи докрай кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любовь имате, и азъ ще опитамъ вашата Любовь. Вие казвате: „Учительтъ казва, че нѣмаме любовь“. Какъ да нѣмате любовь? Азъ съмъ дошълъ да изпитамъ любовьта ви. И щомъ намѣря, че имате любовь, азъ взимамъ думитѣ си назадъ. А щомъ вие не издържите, вие ще вземете думитѣ назадъ. Нали ще бѫдемъ искрени въ изпита? Така, азъ ще ви туря на изпитъ, и най-послѣ, като ви прѣкарамъ прѣзъ всички изпити и вие ги издържите ще кажа: положете сега и менъ на единъ изпитъ, който вие намирате за добрѣ. Азъ ще ви дамъ право и вие да ме поставите на изпитъ, какъвто вие искате, но по-напрѣдъ вие, послѣ азъ. Тогава ще завършимъ школата, и ще влѣземъ, дѣ? Въ новата епоха, дѣто нито за мѫжъ отиватъ — какъ е казано тамъ? — „Нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ, но сѫ като ангели“. И Тази епоха ще бѫде. Туй може да стане, то е въ трансформиране на съзнанието. Не говоря за човѣшката плъть, то е въ трансформиране на съзнанието въ човѣка. Т. м. [1] Харосвам - [нар.] Виждам добро, преуспявам.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мѣстото на човѣка въ природата. 11. школна лекция на общия окултенъ класъ 11.V.1922 г. четвъртъкъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. (Мълчание). Слѣдниятъ пѫть напишете най-обичната ви дума или най-обичното ви изречение. Значи, ще напишете или една дума или едно изречение, което ви е произвело най-голѣмо впечатление. Когато безграничниятъ свѣтъ или когато безграиичното се е ограничило, образувалъ се е обективниятъ Божественъ свѣтъ. Отъ безграничния, значи, отъ обективния Божественъ свѣтъ се е създалъ субективниятъ, вѫтрѣшниятъ свѣтъ на човѣка. А отъ субективния, вѫтрѣшенъ свѣтъ на човѣка се е създалъ сегашниятъ обективенъ свѣтъ, външния свѣтъ, или съ други дуии: туй, което за Бога е видимо, за насъ е невидимо: туй, което за Бога е знайно, за насъ е незнайно. Сега, въ една окултна школа, когато кажешъ: „азъ не зная“, значи ти имашъ знание, че не знаешъ. Туй, обаче, подразбира, че това, което ти не знаешъ, има сѫщества по-високи отъ тебе, които го знаятъ. Слѣдователно, туй, което ти не знаешъ въ даденъ моментъ, можешъ да апелирашъ къмъ оная сѫщества, които знаятъ, за да те научатъ. Сѫщиятъ законъ е, когато човѣкъ каже, че той има единъ неизработенъ характеръ, лошъ характеръ. Значи, щомъ е той лошъ, има сѫщества, които сѫ добри, и тѣ сѫ въ състояние да изправятъ неговия лопгь характеръ. Лошавината на единъ човѣкъ може да се обясни по два начина. Ако единъ майсторъ е изработилъ частитѣ на една цигулка, и ги остави на своя ученикъ да ги тури на мѣсто, и ако той не ги е турилъ на мѣсто, тя е лоша цигулка. Слѣдователно, тя не може да издаде онѣзи звуци, които сѫ необходими. Какво се изисква? Тази цигулка трѣбва да се разгледа отъ майстора, и да се турятъ частитѣ й на мѣсто, както сѫ опрѣдѣлени. И въ сегашния животъ на съврѣменнитѣ интелигентни сѫщества, които сѫ заминали прѣди насъ, и които ще дойдатъ, има много части въ тѣхния организъмъ, които не сѫ турени на мѣстото. На всѣки едного отъ васъ, не че му липсва нѣщо, но има нѣщо, което не е турено на мѣстото. А щомъ не е турено на мѣсто, слѣдователно, не може да се придобиятъ ония качества, ония сили, които сѫ потрѣбни въ даденъ случай, за да се създаде характеръ. Тогава тази цигулка наново трѣбва да се разглоби на части, и наново да се поставятъ тѣ отъ майстора. Това е цигулка. Окултната школа трѣбва да ви разглоби. Тази е цѣльта на школата. Въ тази школа ще ви разглобяватъ, не всичко, но ще има нѣкои нѣща, които трѣбва да се разглобятъ, и да се турятъ на мѣсто. Туй се нарича вѫтрѣшно хармонизиране. Туй на сила нѣма да стане. Въ една окултна школа на сила нищо не вършатъ. Вие ще хлопате 10 пѫти при този майсторъ, който трѣбва да намѣсти частитѣ, и ще чакате вънъ на вратата, докато той дойде и вие влѣзете. Този майсторъ въ християнството се нарича Св. Духъ. И Той, като влѣзе, нѣма да прѣобрази изведнъжъ човѣка, Той ще започне най-първо съ разглобяване. При туй разглобяване, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна болка. Този ножъ ще почне да работи тамъ. Разправятъ единъ случай за единъ виденъ цигуларь, който ималъ една отлична цигулка отъ формата на Страдивариусъ. Тя имала единъ малъкь дефектъ. Занася я той на единъ виденъ, знаменитъ майсторъ въ Италия да я поправи. Той го поканилъ да седне на креслото, и самъ започналъ, съ ножа да я разглобява, но при всѣко прокарване на ножа въ цигулката, цигуларьтъ изпъшквалъ, и когато зглобилъ вече цѣлата цигулка, вижда, че цигуларьтъ припадналъ. Сега човѣшката душа е тъй прѣплетена въ тѣлото, вѫтрѣ въ този ияструментъ, че като дойде Великиятъ Духъ да работи и прокара своя ножъ, непрѣмено вие ще почувствувате вѫтрѣшни болки. Ако вие сте боленъ, имате майстора, то непрѣмено този ножъ ще бѫде точно на мѣсто, за да се намѣстятъ частитѣ, които не сѫ турени на мѣсто. И като се поправи тази часть, човѣкъ ще почувствува една вѫтрѣшна лекота, ще дойде едно вѫтрѣшно просвѣтление. Много пѫти се разправятъ нѣкои въпроси, говори се за Духа, но то е едно тъмно понятие. Колцина отъ васъ иматъ ясно понятие какво нѣщо е Духътъ? И колцина отъ васъ знаятъ, какво е положението на единъ Учитель, не по форма, външно какъ се явява Той, но вѫтрѣшната страна на Учителя? Колцина отъ васъ иматъ онова ясно понятие за Любовъта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онуй ясно понятие, което дава едно велико прѣживѣване, което произвежда вѫтрѣ въ душата цѣлъ прѣвратъ, и трансформира всички частици на организма, че човѣкъ, слѣдъ като излѣзе отъ този Божественъ огънь да се почувствува като едно новородено дѣте, защото влиза въ единъ новъ свѣтъ, съ други разбирания, такова прѣживѣване не сте имали. Много пѫти ние говоримъ за Любовъта, за Бога, а при това, щомъ дойдемъ да издържимъ единъ изпитъ, ние всѣкога проявяваме старитѣ навици. Не трѣбва да се лъжемъ съ онази дресировка, която имаме, защото много хора сѫ дресирани, но не сѫ възпитани. Много хора сѫ още въ процеса на трансформирането, а не сѫ трансформирани. Ако на единъ опитомепъ тигъръ вие дадете рѫката си, той може дълго врѣме да я ближе, но като близне само една капка кръвъ, у него веднага ще се събудятъ старитѣ инстинкти. Онзи стариятъ вълкъ, може да го направите като куче, но все-таки той стария си навикъ не оставя. Тогава, ако ние искаме, да се приближимъ при Бога, да придобиемъ онова знание, отъ което ще дойде бѫдещето щастие, т. е. онзи разуменъ животъ, непрѣмено трѣбва да се съобразяваме съ великптѣ закони, върху които почива правилния строежъ на сегашното наше развитие. И тъй, всѣки единъ отъ васъ не трѣбва да се самоосѫжда, а да се самонаблюдава, и като види въ себе си, че има единъ вѫтрѣшенъ недостатъкъ, че има нѣкоя часть, която не е турена на мѣсто, той трѣбва да повика този, великиятъ майсторъ — Духътъ — да му помогне да се изправи, и да го намѣсти. Сега, туй намѣстване може да стане и тукъ, може да стане и въ другия свѣтъ. То е неизбѣжно! Отлагането не е наука! Може би, да кажете: „При по-благоприятенъ моментъ туй може да стане, когато условията сѫ най-благоприятни“. Ако една мисъль е дошла въ ума ти сега, не е ли този най-благоприятниятъ моментъ? Ако Духътъ е заговорилъ въ васъ сега, не е ли този най-благородниятъ моментъ? Всѣка мисъль е важна въ даденъ моментъ. Тази мисъль може да мине и да замине. Та, онѣзи отъ васъ, които вървятъ по този пѫть, трѣбва да развиятъ онѣзи сѣтива, да бѫдатъ толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото, тази деликатность и чувствителность е заради васъ. Ако вие сте деликатенъ, ако вие сте чувствителенъ, ако вие сте схватливъ, благородностьта на вашето сърце, силитѣ на вашия умъ, тѣ ще ви бѫдатъ полезни на самитѣ васъ, и слѣдъ туй ще бѫдатъ полезни и за вашитѣ ближни. Тогава отношенията ви ще бѫдатъ правилни. Двама способни ученици много лесно могатъ да се разбератъ. Двама благородни хора лесно могатъ да уредятъ смѣткитѣ си, лесно могатъ да оправятъ своитѣ погрѣшки, но двама глупави хора — не могатъ: единиятъ ще настоява на своето, и другиятъ ще настоява на своето. Сега, кѫдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? Природата, при сегашнитѣ условия, е само една възможность. Природата, азъ я наричамъ, това е обективниятъ Божественъ свѣтъ, тя е първичниятъ свѣтъ. Отъ този свѣтъ ние трѣбва да създадемъ нашиятъ вѫтрѣшенъ субективенъ свѣтъ. Туй всичкото Божествено, което виждаме отвънка, което е реално, ще го възприемемъ, и послѣ ще го проектираме навънка, и ще образуваме нашиятъ обективенъ свѣтъ. И като го образуваме, само тогава можемъ да създадемъ въ себе си единъ характеръ. Богъ се проявява въ всинца ни, ние сме обекти за Бога. Той работи въ всинца ни, и по никой начинъ не можемъ да се избавимъ отъ Неговото влияние. Той ви е впрѣгналъ на работа, и вие ще извършпте волята Му. Доброволно или чрѣзъ насилие, по какъвто и да е начинъ — ще извършите волята Му. Нѣма другъ изходенъ пѫть! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се: той все ще извърши обективната Божествена воля. Вие ще се противите, ще се противите, и сѫщеврѣменно Богъ ще си извърши работата. Вашето противене нѣма да произведе дисхармония въ Неговия пѫть. И сега, когато разбираме така тия закони, които образуватъ нашия субективенъ свѣтъ, схващамъ, че обективниятъ Божественъ свѣтъ, който е произлѣзълъ отъ Бога е идеаленъ, и ние не трѣбва да мислимъ, че въ него има дефекти. Въ природата не може да има дефекти. Въ природата нѣма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяватъ въ природата, сѫ само резултати на онѣзи сѫщества, които индивидуално се проявяватъ. Но, вземете за примѣръ една лъвица, която е толкова жестока спрѣмо другитѣ, колко е тя нѣжна спрѣмо своитѣ дѣца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока къмъ него, но спрѣмо своето си дѣте, тя ще го ближе, ще го милва — туй е Божественото, което се проявява въ нея. Ако туй агне дойде, и се роди чрѣзъ нея, тя ще бѫде къмъ агнето сѫщо тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения пѫть, чрѣзъ тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до тамъ, че мисли, какво само онова, което произлиза отъ нея, то е Божествено, а всѣко друго нѣщо, вънъ отъ нея, не е Божествено. Този законъ сѫществува въ всички хора. Сега, когато влѣзете въ школата, мислите, че само онова, което излиза отъ вашия умъ, само то е хубаво. Пакъ сѫщиятъ законъ. Нѣкой като напише нѣкое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излѣзло отъ него. Обаче, ако това изречение е излѣзло отъ другиго, той ще намѣри погрѣшки. Но, ако този, който е написалъ това изречение, хармонира съ него или е отъ неговия родъ, той пакъ ще го хареса. Слѣдователно, за да може вие, да се разбирате единъ другъ, непрѣменно мислитѣ ви трѣбва да се движатъ въ една и сѫща посока. Трѣбва да мислите, че въ всинца ви Божествениятъ Духъ въ даденъ случай дѣйствува специално, по особенъ начинъ. Тъй е, разнообразие има въ Духа. Всѣки единъ човѣкъ или всѣки единъ ученикъ си има свое специално прѣдназначение. Сега. казвамъ, че прѣдназначението на човѣка въ природата е да се учи отъ този обективенъ Божественъ свѣтъ, за да създаде своя субективенъ. Тъй, той трѣбва да почерпи тия материали. Да кажемъ, вие искате да бѫдете добъръ, отъ кѫдѣ ще почерпите материали за доброто? Имате единъ вашъ приятель, той е гладень, искате да се проявите, да проявите вашето благородно сърце, да му помогнете. Отъ своето месо не може да отрѣжете, да му дадете. Нѣма да бѫде умно да съблѣчете вашата дреха, вие да останете голъ, а него да облѣчете. Ако двама души иматъ само единъ костюмъ, то е едно добро, ако вие сте голъ. Защото, ако вие се съблѣчеге голъ, и облѣчете вашия приятель, то е и добро, и зло — тѣ се уравновѣсяватъ. Значи, нищо не сте направили. Слѣдователно, ние трѣбва да взимаме ония материали отъ природата, отъ Божествения свѣтъ, които сѫ необходими, и да употрѣбимъ тия материали за доброто на своитѣ ближни. Значи, въ даденъ случай Богъ ни употрѣбява като срѣдство, за да изявимъ своитѣ вѫтрѣшни желания. Нѣкой иска знание, дълго врѣме искалъ зяание. Най-послѣ, Той ще му прати нѣкой Учитель, въ когото ще вложи Духътъ, за да му се изяви, да му даде това, което е потрѣбно. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви се дава въ даденъ случай, вие трѣбва да бѫдете толкова разумни, да знаете, иде ли то отъ Бога, и веднага, безъ противорѣчие, да го приемете. Не иде ли отъ Бога, т. е. отъ този реаленъ, обективенъ, Божественъ свѣтъ, не го приемайте. Да кажемъ, ако азъ ви донеса едно живо цвѣте въ саксия, и ви донеса едно изкуствено цвѣте, питамъ: Ако вие не можете да ги различите, ако вие не разбирате качествата на тия цвѣтя, вие нѣма ли да се излъжите? Давамъ ви двѣтѣ саксии, но тъй изкусно направени, че вие можете да вземете изкуственото цвѣте, Какво ще спечелите? Въ това изкуствено цвѣте промѣни не могатъ да станатъ. Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Сѫщото е и съ васъ: когато станете толкова добри, че въ васъ никаква промѣна не става, вие сте на кривия пѫть, вие сте едно изкуствено цвѣте. И сегашната опасность на съврѣменния свѣтъ произлиза отъ това, че той е станалъ изкуственъ. Изкуственостьта седи въ това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бѫдемъ улеснени въ всичко, всички други да страдатъ, а намъ да ни е приятно. А ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае, че при трансформиране на всѣка енергия се образуватъ страдания. Всѣкога, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, прѣтърпява едно вѫтрѣшно страдание. Има ли туй страдание, той прогресира, нѣма ли го, той остава все на едно и сѫщо мѣсто. Слѣдователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ, трѣбва да знаете, сѫ пѫть на движение. Сега, въ тази окултна школа, въ която се намирате, вие трѣбва да правите анализъ на вашитѣ мисли. Този анализъ седи въ слѣдното: много потаени мисли отъ миналото сѫ залѣгнали въ вашето съзнание или подсъзнание. При даденъ случай тия мисли възкръсватъ, и почватъ да ви говорятъ, като нѣкой фонографъ, и вие ще кажете: „Менъ нѣкакъвъ духъ ми каза нѣщо“. По всичко туй, което ви казва, вие ще познаете, че този духъ говори едно и сѫщо нѣщо съ години. Той ще ви каже да бѫдете добри, да бѫдете святи, да бѫдете честни. Ама че какво ново има въ това? „Трѣбва да оправите живота си, че Господь да ви обича“. Че какво ново има? Това ново ли е? Това е едно отражение на вашитѣ мисли. И какъ ще ги познаете? Ако има една външна реалность, т. е. когато Богъ говори въ обективния свѣтъ, то се познава. Когато ние говоримъ, и когато Той говори, то се различава. Когато дойде въ менъ едно вѫтрѣшно внушение, и ми се каже, че слѣдъ 10 деня ще имамъ 10000 лв., чакамъ, чакамъ, паритѣ ги нѣма. Дойде друго внушение: слѣдъ двѣ години ти ще се оженишъ, ще имашъ една отлична мома. Дойдатъ двѣтѣ години, момата я нѣма. „Слѣдъ 4 години ще постѫпишъ въ университета и ще имашъ най-добритѣ професори“. Дойдатъ годинитѣ, професоритѣ ги нѣма. Слѣдъ 6—7 години ти ще бѫдешъ пръвъ министъръ въ България. Дойдатъ годинитѣ, никакъвъ министъръ не ставамъ. Ще каже нѣкой: „Духътъ туй казалъ, онуй казалъ, тъй ми дойде на ума“. Това сѫ чисто субективни, криви извъртания на самия човѣкъ. Нѣкой пѫть може да дойде таково извъртване, че вие да помислите, че сте способни: „Азъ умъ имамъ, като моя умъ нѣма другъ“. Но не минатъ 2—3 мѣсеца, васъ ви зададатъ една задача, вие не можете да я рѣшите. Вие мислите, че сте много талантливъ, а една обикновена мѫчнотия не можете да разрѣшите. Въ какво седи вашата необикновеность? Нѣкой пѫть мислите, че сте силенъ герой, че можете да се борите съ цѣлия свѣтъ. Но вечерно врѣме нѣкой момъкъ придружава една мома, погнатъ го двама души, той остави момата и уфейка. Той е силенъ да се бори съ цѣлия свѣтъ, а двама души го уплашватъ. Ученикътъ на една окултна школа не трѣбва да си прави илюзии, той трѣбва да знае съ колко души може да се бори, съ единъ ли, съ двама ли, може ли да бѣга, всичко трѣбва да знае, да не бѫде страхливъ. Може ли той да разбира, само тогава той може да проучава обективния Божественъ свѣтъ. И вслѣдствие на тия недостатъци, които ние имаме вѫтрѣшно, ние не можемъ да разбираме, и не можемъ да прилагаме хубавото въ насъ. Защо? Тия стари мисли, старитѣ чувствувания, постоянно развалятъ въ насъ доброто. Тѣ сѫ като една морска вълна: ние пишемъ доброто на брѣга, дойде тази вълна, заличи го. Слѣдъ туй пакъ говоримъ: „Богъ е Любовъ, Богъ е Истина“, дойде вълната — заличи го. Ние пишемъ, тя заличава. Боримъ се съ морето. Питамъ, кой ще надвие? — Морето. Въ края на краищата морето ще надвие. Ти не се бори съ това море. И тогава азъ ще ви дамъ едно правило. Кратуната, която влиза въ морето, трѣбва да бѫде празна и затулена. Пълна ли е, тя ще потъне на дъното. Празна трѣбва да бѫде, да седи надъ водата отгорѣ. Тази кратуна на суша ли е, пълна трѣбва да е. И тъй, когато отивате при Бога, кратуната ви трѣбва да бѫде празна, та да минете прѣзъ това голѣмото море, астралното море, а ако вие сте пълни съ вашитѣ идеи, ще потънето, никога нѣма да отидете при Бога. А когато излѣзете на суша, непрѣмено трѣбва да бѫдете пълни. То е пакъ единъ символъ. Този символъ ще държите въ ума си. При Бога като идете, ще бѫдете праздни, а като излизате отъ Него, трѣбва да бѫдете пълни. Отивате ли при Бога пълни, ще се върнете назадъ празни, а щомъ се върнете празни, какво ще стане съ васъ? Непрѣмено ще дойдатъ страдания. Сега вие ще разсѫждавате. Това сѫ принципи. Вие ще градите върху тѣхъ, Защото, въ една окултна школа ще изучавате живота, методитѣ и начинитѣ за трансформиране на енергиитѣ, които циркулиратъ въ вашитѣ физически тѣла. Знаете ли колко енергия има натрупана въ васъ? Тая енергия трѣбва на врѣме да се използува. И ако всѣка една енергия, вложена въ нашето тѣло, не се използува, други ще я използуватъ. И тъй, когато погледнете на външната природа, като ученици, вие ще знаете, не прѣдназначението на тази природа е да създаде вашия субективенъ свѣтъ, т. е. всички ония принципи, които го съставляватъ, да имате принципално схващане. За всичко трѣбва да имате много правилни схващания. Мѣрката за истината, отношението къмъ хората, какъ да сѫдите, всичко туй да е правилно. Нѣкой иска да ми покаже, че имамъ една погрѣшка. Мога да изоблича единъ човѣкъ по нѣколко начина. Мога да го изоблича тъй силно, че да му направя една операция! Ако онзи лошъ лѣкарь, който рѣже цирея, изрѣже отъ здравото месо два пѫти повече отколкото отъ болното, неговата операция не е на мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, да кажешъ истината тъй, че отъ здравото месо нито една клѣтка да не се отрѣже, нито една клѣтка отъ Божествения организъмъ. Съ казването на истината да не поврѣдишъ нито едно Божествено цвѣте. Най-послѣ, въ окултната школа не се позволява никакво изобличение. Истината може да кажешъ, но изобличения — не. Изобличи ли единъ — изключватъ го. Всѣки, който се осмѣли да изобличи, изключватъ го, и съ хиляди години може да седи отвънъ. Строго наказание! И когато искашъ да изобличишъ, ти ще се епрешъ, ще кажешъ: „Ако е за истината, ще кажа тази истина“, ни повече ни по-малко. Туй е единъ великъ Божественъ законъ, И азъ ви прѣдупрѣждавамъ, да не си създавате ненуждни страдания. Досега вие сте вървѣли по пѫтя на изобличението. Ако свѣтътъ съ изобличение можеше да се поправи, досега щѣше да се поправи. На единъ човѣкъ ще му кажешъ само истината, и ще му покажешъ начинитѣ, методитѣ, пѫтищата, чрѣзъ които той може да поправи своята погрѣшка. Добрѣ, отивамъ азъ при единъ братъ — да ви обясня принципално — имамъ братъ, да кажемъ, той е търговецъ, има взимане — даване, взелъ пари отъ други братя, заборчлялъ 20 хиляди лева, не връща паритѣ, нѣма какво да връща, полъгва. Не, не, защо да лъже? Защо да не каже истината? Ще кажете: „Да го повикаме, да го изобличимъ“. То е кривиятъ начинъ. Ние ще го повикаме, и ще му кажемъ: „Братко, не е ли хубаво тия дългове да ги изплатишъ, не можешъ ли да ги изплатишъ? Ние ще ти помогнемъ, а ти работи, и постепенно ще изплащашъ“. А ние казваме: „Ти намѣри отдѣто и да е пари, но ги изплати“. Това е изобличение. Ние ще му помогнемъ. И когато Господь поиска да поправи свѣта, Той изпрати Христа, съ голѣмъ кредитъ Го прати. И Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да ви дамъ новъ животъ, и съ този капиталъ изплатете вашитѣ стари дългове“. Искамъ между ученицитѣ, които сѫ въ школата, абсолютно да нѣма изобличение. Истината ще казвате. Ще се повикате, ще си кажете истината по единъ мекъ начинъ. Ще се усъвършенствувате, ще си помагате, ще си създадете вашъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, да се облагородявате постепенно. Нали знаете онзи ученикъ по музиката, какъ постепенно придобива навика на своята рѫка. Най-първо, какви мѫчнотии срѣща, докато рѫката стане гъвкава да свири, докато най-послѣ тия пръсти като че ли придобиятъ съзнание, и тогава музикантътъ може да свири безъ никакво усилие. Защо? Пръститѣ се научили да свирятъ. Тия пръсти разбиратъ по кой начинъ става свиренето. И ние трѣбва да създадемъ такива навици, и трѣбва да знаемъ, какъ да изпълняваме извѣстни добродѣтели. Непрѣмено трѣбва да се създаде единъ навикъ, една права мисъль. Сега, гдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? За да се прояви човѣкъ, непрѣмено трѣбва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете съ най-малкитѣ опити, съ най-малкитѣ нѣща. Не правете голѣми опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити съ малкитѣ нѣща. Задайте си една задача на ума. Да кажемъ, такава една задача: да станете точно въ 12 часа, и отъ тукъ, отъ София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мѫчнотиитѣ, които може да ви се изпрѣчатъ, какви могатъ да бѫдатъ? Нѣма никакви мѫчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пѫтя. Второ, че може да ви срѣщнатъ разбойници, може да има вълци, мечки. Тия нѣща ще изпѫкнатъ въ ума ви. Вие, слѣдъ като рѣшите, ще излѣзете навънка, ще се върнете, ще кажете: „Ще ида при по-благоприятни условия, когато има мѣсечина“. Отложите ли, вашата воля е слаба. При мѣсечина или безъ мѣсечина, вие трѣбва да идите. Кажете ли, че ще направите и отложите, волята ви е слаба. Обидилъ ви е нѣкой, нали? Дойде въ васъ едно желание, кажете тъй: „Азъ ще се примиря съ него“. Стори го. Рѣшили сте да идите до Витоша, но въ туй врѣмо дойде пѣкой, и ви каже, какво е врѣмето, и вие казвате: „Хайде, слѣдъ единъ мѣсецъ ще го направя“. Мине единъ мѣсецъ, два, три, четири, не отивате. Ако вие нѣмате достатъчно воля да се примирите, тогава какъ ще извършите волята Божия, и какъвъ ученикъ ще бѫдете? Ама, най-първо, като влѣзете въ една школа, ще ви дадатъ много голѣми изпити. На нѣкои ще кажатъ тъй: „И баща си, и майка си ще напуснешъ“. Ще каже нѣкой: ,То не е за сега“. Да не ме разбирате криво. Ще дойде врѣме баща си и майка си да нануснешъ, отъ братя и сестри ще се откажешъ — ще тръгнешъ. Тогава ти ще помислишъ едно отъ двѣтѣ. Ако не се откажешъ, ще останешъ у дома си, а ако се откажешъ ще влѣзешъ вѫтрѣ въ школата! Сега, вие искате да ви се повѣрятъ нѣща отъ Божествения свѣтъ. Какъ ще ви се повѣрятъ такива нѣща, да ги употрѣбите за себе си, да ги оставите у дома си ли? И Господь знае, че ако ви ги даде при сегашнитѣ условия, когато вашиятъ субективенъ свѣтъ не е сформируванъ, вие не можете да образувате вашия обективенъ свѣтъ, и всички тия Божествени блага ще идатъ напразно, вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господь ви даде една малка дарба прѣзъ цѣлия животъ ще пишете глупави стихотворения, драми, романи, може да напишите десетки томове, а слѣдъ 10 години тия томове ще се забравятъ. и никой нѣма да мисли за тѣхъ. А тази Божествена енергия трѣбва да иде на мѣсто, тя трѣбва да произведе своитѣ резултати. А сега, всинца искате да бѫдете добри, да ви посрѣщне Господь добрѣ, да видите ангели и пр. Но за да видите единъ ангелъ, вие трѣбва да имате разположението на единъ ангелъ. Когато обичашъ нѣкого, той е готовъ да те срѣщне. Ангелитѣ обичатъ много да правятъ познанства. Но като видятъ ученицитѣ при сегашното състояние, тѣ не обичатъ да говорятъ. За какво ще ти говори единъ ангелъ като слѣзе отъ небето? Влѣзе въ кѫщата ти, и ти почнешъ да му разправяшъ за неприятноститѣ, които имашъ. За ангела тия неприятности не съставляватъ нищо. Той ще поседи, ще ви погледне, ще ви изслуша, и ще си замине. И нѣкой пѫть, знаете ли какво става? — Тъй, прѣдъ васъ ще изчезне той. И тия ваши ангели често така изчезватъ. Ще кажете: „Какъ изчезватъ?“ Азъ ще ви кажа какъ изчезватъ. Имате такова разположение, като че владате цѣлия свѣтъ, едно чувство така прѣкрасно, така благородно, имате единъ импулсъ да извършите волята Божия — дошълъ е ангелътъ, но него день една малка причина ще ви изкара отъ туй състояние, и вашиятъ ангелъ тъй ще се стопи, ще изчезне. И вие ще кажете: „Отиде туй хубаво състояние.“ Защо? Може би затуй, че нѣкой не ви е платилъ, ималъ да ви дава 100 лева. За тия 100 лева вие разваляте цѣлото си щастие. И тогава ще кажете:, Азъ разбирамъ какво е окулти-зъмъ, азъ разбирамъ окултната наука, челъ съмъ, направилъ съмъ това-онова“. Нищо не си челъ, нищо не си направилъ. Ако тебе 100 лв. може да те изкаратъ изъ релситѣ навънъ: ако тебе може едно обикновено ядене да те изкара изъ релситѣ навънъ: ако тебе може единъ не добъръ приемъ на хората да те изкара изъ релситѣ, ти ще изгубишъ, волята у тебе е слаба. Ученикътъ, като дойде, той трѣбва да бѫде готовъ да го плюятъ: може да му говорятъ: „Ти си невѣжа, ти си глупакъ“... Е хубаво, ако азъ излѣза на дъската, и рѣшавамъ задачата добрѣ, себе си ли ще вѣрвамъ, или тѣхъ ще вѣрвамъ? Ако азъ, слѣдъ като седна и свиря съ цигулката, самъ се удоволствувамъ, а нѣкой каже: „Не струва твоето свирене“, на тѣхния слухъ ли ще вѣрвамъ, или на моя? И така, може да правимъ опити. Азъ нѣма да повикамъ въ дадения случай цигулари-експерти, а ще повикамъ най-проститѣ, ще ги заведа въ една менажерия или въ гората, дѣто има тигри. „Казвамъ: моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти звѣроветѣ. Ако всички ме слушатъ, и ги укротя, питамъ: Не съмъ ли азъ цигуларь? Цигуларь съмъ. Моето свирене много струва, понеже азъ като свиря, всички пѫтници могатъ да минаватъ спокойно по пѫтя. Този е начинътъ. Ако въ живота ние може да укротяваме всичкитѣ тия тигри, мечки, вълци съ своето свирене, въ насъ има едно вѫтрѣшно изкуство. Значи, разбрали сме обективниятъ Божественъ свѣтъ, приложили сме го въ вѫтрѣшния субективенъ свѣтъ, и сега можемъ обективниятъ навънка да изразимъ. Та, искамъ отъ васъ да имате едно правилно схващане. Благата нѣма да ви дойдатъ сами, тѣ нѣма да капнатъ като круши. Тѣ могатъ да дойдатъ, и да си заминатъ. Ако искате едно Божествено благо да остане у васъ, не само за година, петь, десеть, но за всѣкога, като вашъ съпѫтникъ, трѣбва да го приемете само по ония правила на истината. Сега, азъ, като говоря, не искамъ ученицитѣ да мислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, принципално говоря. Когато говоримъ и имаме нѣкого на ума си, ние имаме прѣдъ видъ какъвъ е Божествениятъ свѣтъ. Азъ считамъ, че всинца вие имате желание да вървите напрѣдъ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който иска да бѫде лошъ, глупавъ, всички искате да бѫдете добри и умни. Не че не сте умни, умни сте, но ако вложите въ едно дѣте ума на най-интелигентната маймуна, то даже единъ пѫть не ще може да завърти колелото. Слѣдователно, вашата сегашна интелигентность, вашата сила, турена въ интелигентностьта на единъ окултенъ ученикъ, той нито единъ пѫть не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентность е достатъчна? Не! Тази интелигентноеть трѣбва да се увеличи хиляди пѫти, защото има да се завърти едно голѣмо Божествено колело. И Павелъ казва, че естествениятъ човѣкъ трѣбва да се прѣвърне въ духовенъ, защото естествениятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи. И вие, като ученици, трѣбва да измѣните туй ваше състояние. Нали нѣкои нѣща, които вамъ сѫ приятни, вие сте готови да ги слушате, а които не ви сѫ приятни, вие казвате: „Не сѫ на мѣсто“. Запримѣръ, ако нѣкой вашъ кредиторъ си иска паритѣ, казвате: „Не на врѣме дойдохте“. Защо? Нѣмате пари въ касата. Не, не, врѣмето е дошло. Вие можете да кажете, че извѣстна постѫпка на едного не е на врѣме, и той може да каже, че вашата постѫпка не е на врѣме. Една постѫпка е на врѣме или не на врѣме, ако е гледана само отъ Божествения свѣтъ. И тъй, първото нѣщо, сега, ще направите единъ малъкъ опитъ съ вашата воля. Да видимъ, колко души има отъ васъ, които биха го направили. Азъ бихъ ви задалъ слѣдната задача. Е, какъ, да ви задамъ ли задача? Тази задача седи въ слѣдното. Азъ не ви я налагамъ. Тази задача може да я извършите само при абсолютяа свобода, и ако имате силно желание и любовъ вѫтрѣ въ васъ. Ще обмислите добрѣ. До една година, то е само посторонно, но като една задача — отъ сега до една година да я извършите тази задача. Като станете нѣкоя вечерь въ 12 часа, да идете горѣ на Витоша, и да се върнете. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате: зимно врѣме ли, прѣзъ мѣсецъ май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, съ дълбоко убѣждение. Само така ще я изпъляите, а не да правите глупави опити. То е съзнателенъ опитъ, за да се ползувате. Ако го направите безъ съзнание, хичъ не отивайте. А ако има съзнание въ васъ, ще научите нѣщо. Азъ нѣма да ви кажа какво. Отъ София ще тръгнете въ 12 ч., и ще се качите на Витоша, горѣ, на равнището, всѣки самъ, по отдѣлно. Азъ ви казвамъ: при абсолютна свобода. То ще зависи отъ абсолютната свобода на волята, и по закона на Любовъта, и при това съ дълбоко убѣждение, другояче нѣма да се ползувате. Да видимъ, колко ще го извършите. Туй е единъ пробенъ изпитъ. Въ 12 ч. точно ще тръгнете, каквото и да ви се случи. Азъ не зная какви перипетии ще имате по пѫтя. Който тръгне по пѫтя, той ще си знае. Не сте задължени, да се разберемъ, само който иска. Никой никому нѣма да се обажда като тръгне, и никой нѣма да го знае, той ще тръгне самъ, защото може и да не го направите. Ако се срѣщнете двама изъ пѫтя, то е хубаво, то е отлично. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате. Само азъ ще трѣбва да зная, кой ще ходи, Вечерно врѣме ще идете, а денемъ ще се върнете. Отиването ще бѫде вечерь, а връщането — денемъ. Ще си вземете хубава гега, тояга. Ще стигнете надъ поляната, горѣ при камъка, надъ снѣговетѣ. Опитътъ ще го направятъ най-смѣлитѣ, а не страхливитѣ. Който е страхливъ, да не правп този оиитъ. Вие сами ще си рѣшите въпроса, да го направите или не. То е само една задача, една отъ микроскопическитѣ задачи. Азъ ви задавамъ една задача, съ която ви плаша, нали? Туй плашене, какъ мислите? Ами ако дойде единъ учитель и ви заведе кѫмъ центъра на земята? Единъ ученикъ, който не може самъ да иде на Витоша, той и съ учитель не може да иде въ центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша самъ, ако разбира, може да бѫде съ учитель, но ако се пита, защо да ида, то не се казва: като идешъ, ще научишъ. Работитѣ нѣкога не се казватъ. Защо? Я научишъ, я не научишъ. Може да научишъ, може и да не научишъ нищо, но все таки ще научишъ нѣщо. Едно нѣщо ще научишъ — колко воля имашъ. Ако на всѣка стѫпка сърцето ти трепне, като се върнешъ, ще имашъ една реална опитность, до кѫдѣ можешъ да вървишъ. Ще дойдете при друга задача, още по-трудна. Сега, вие ще си изберете врѣмето, азъ ви давамъ абеолютна свобода. Съ мѣсечина, безъ мѣсечина, пълна свобода, каквото врѣме искате, отъ васъ зависи, вие да си изберете. Ако азъ дойда да разрѣша задачата, азъ ще избера най-лошото врѣме, най-голѣмитѣ прѣпятствия, най-труднитѣ методи. Ще избера най-добрия пѫть, но най-труднитѣ методи. Сега на васъ пѫтьтъ е труденъ, но ви оставамъ да си изберете най-лекитѣ методи. Мога да ви улееня и съ друго. Можете да идете, можете и да не идете. Ще постѫпите свободно. Никой нѣма да знае, кой е ходилъ. Абсолютно никой нѣма да знае. Можете да кажете: „Какъ ще минемъ слѣдъ 12 часа, могатъ да ни спратъ“. Отъ 12 часа точно ще тръгнете, никой нѣма да ви знае. Ще излѣзете, абсолютно никой нѣма да ви знае, и като се върнете пакъ никой нѣма да ви знае. Само домашнитѣ ви ще знаятъ, но тѣ трѣбва да пазятъ абсолютна тайна. Ако се срѣщнатъ двама — трима, то е хубаво, но и тѣ да пазятъ абсолютна тайна. Запитватъ: („За женитѣ не е ли опасно?“) Тукъ мѫже и жени нѣма, тукъ има само ученици. Това е задача само за ученика. Ако вие, слѣдъ като станете, и мислите, че сте жена или мѫжъ, никакъ не тръгвайте. Но като тръгнете и мислите, че сте ученикъ — добрѣ. Дойде ли ви на умъ, че сте мѫжъ или жена, хичъ не отивайте. Азъ зная, че тукъ между васъ, има нѣкои мѫже, които могатъ да го направятъ отлично. Между мѫжетѣ има, сѫщо и между женитѣ има нѣкои, не всички, но нѣкои. Нѣкои отъ женитѣ, ако искатъ да го направятъ, могатъ да се облѣкатъ въ мѫжки дрехи. Забѣлѣжете какъвъ интересъ внесе тази задача въ васъ, какъ ви измѣни, какво оживление създаде! Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Символически, окултни правила и мѣрки. 10. школна лекция на общия окултенъ класъ 2.V. 1922. вторникъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Туй, което ще кажа, е само една дефиниция. Не пишете! Азъ ще пристѫпя направо къмъ прѣдмета. Туй е само една бѣлѣжка, Ние напущаме обикновеното разбиране на живота! Разбирате ли? Като влѣзешъ въ една лодка, нѣма да се разхождашъ вѫтрѣ, а ще седнешъ, и като излѣзешъ навънъ, тогава има другъ начинъ. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще оставите вашитѣ начини за ходене по земята. Земниятъ моралъ е безморалие на небето, а земното право е безправие на небето. И като се събере всичката наша правда на земята, тя не може да направи даже една добродѣтель на единъ ангелъ. Ние трѣбва да бѫдемъ хора смирени, да знаемъ, че не сме добродѣтелни. Отъ сега нататъкъ ще бѫдемъ добродѣтелни. Добродѣтельта е нѣщо, което ще се създаде по закона на Любовъта. А по този законъ не сме живѣли още разумно. Нѣкой ще възрази: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Окултната наука не го отрича, но трѣбва да знаешъ, че си едно съ Бога, и да разсѫждавашъ, както Той разсѫждава, и да мислишъ тъй, както Той мисли. Колкото е небето далечъ отъ земята, толкова Богъ е далечъ отъ насъ. А колко е далечъ небето отъ земята? И тъй, заглавието бѣше: Символически, окултни правила и мѣрки. Дисонанси и съгласие (съзвучие). Ще употрѣбимъ една чужда дума. Значи, едно съзвучие може да го прѣвърнемъ на единъ дисонансъ. Ето какъ. Вие сте човѣкъ интелигентенъ, съ умъ, сърце и воля. Явява се прѣдъ васъ цигуларь, и започва да свири. Вамъ е приятно да слушате неговата музика. Казвате: „Отлично свири“. И тогава, този цигуларь има вѣра въ васъ, вие сте публиката, и той разчита вече на вашата дума. Казва: „Азъ като свиря, той оцѣнява моята музика, моята музика е нѣщо!“ Не се минава часъ, идва другъ цигуларь, който свири по-хубаво отъ първия, и започва и той да свири. Вие почвате да давате похвали на втория, и тогава въ първия цигуларь се явява дисонансъ. Защо? Вие ще погледнете на него съ недовѣрие. Но нещастието не се спира тамъ. Трети цигуларь иде, който свири по-хубаво отъ първия и втория, ти похвалявашъ третия, и тогава двамата се начумерятъ. Но не се спира злото тамъ. Дойде четвърти, той свири още по-хубаво, тримата се начумерятъ, не ги оцѣняватъ. Дойде пети, шести, седми, осми, девети и десети. Ще се спра на десетия. Всичкитѣ деветь сядатъ, като попарени кокошки, а този единиятъ казва: „Да знаете, азъ съмъ, който свиря.“ Добрѣ. Обратниятъ процесъ: заминава десетиятъ, остава деветиятъ на мѣстото му. Той казва: „Вие осемтѣхъ да знаете, че азъ ви надминавамъ.“ Заминава деветиятъ, остава осмиятъ: заминава осмиятъ, остава седмиятъ: заминава седмиятъ, остава шестиятъ и т. н., заминава вториятъ, остава първиятъ. Той като остане, казва ви: „Разбираме се сега“. Тъй, този законъ постоянно дѣйствува и въ васъ, тукъ въ събранията. Туй можемъ да го провѣряваме. Слѣдователно, какво трѣбва да прави първиятъ? Като дойде вториятъ, който свири по-хубаво, той трѣбва да проучи неговитѣ методи, нѣма да изгуби, а ще има единъ плюсъ. Като дойде третиятъ, първиятъ и вториятъ ще се учатъ отъ третия, нищо нѣма да изгубятъ, докато дойде десетиятъ, да усвоятъ тѣхнитѣ методи. Нѣма какво да се сърдимъ. Сега, тия правила, този законъ, може да приложите въ всички религиозни общества. Навсѣкѫдѣ законътъ работи. И казватъ нѣкои: „Въ нашата църква не проповѣдватъ ли“. То е сѫщиятъ законъ. То значи: „Ние не свиримъ ли като първия?“ Като първия свирите, но като втория — не. Като втория свирите, но като третия — не. Като четвъртия? Ами като петия? Като петия свирите, но като шестия — не, и т. н., докато дойдемъ до тукъ, което е съвършено—до десетия. Спрѣхме се тамъ, туй число го взимаме, като законъ на съвършенство. Върху този законъ вие ще работите. Нѣма да обяснявамъ повече! Вториятъ символъ: вие сте младъ момъкъ, на 21 г. снаженъ, мускулестъ. Явява се първиятъ господарь, той е по-силенъ отъ васъ, казва: „Ти ще ми слугувашъ, ще орешъ на нивата.“ А ти кажешъ: „Нѣма какво да се прави, ще се слугува на този господарь.“ Но дойде вториятъ господарь, по-силенъ отъ първия, казва: „Ще напуснешъ тази нива, на моята нива ще дойдешъ“. — Нѣма какво да се прави, ще идешъ при втория. Но тамъ не се спира, дойде третиятъ господарь. И почнатъ тия господари да се нанизватъ до 10, и ти казвашъ: „Нѣма какво да се прави, ще се слугува“. Иде послѣ обратниятъ процесъ. Ще го повърнемъ. Този послѣдниятъ примѣръ се отнася до чисто физическия свѣтъ, а първиятъ — до астралния свѣтъ, понеже засѣга нашитѣ чувства. Той засѣга и умствения свѣтъ, но засега това ще го оставимъ. Третиятъ символъ засѣга ангелския свѣтъ. Явява се човѣкъ краснорѣчивъ, който говори, приказва само по една дума, но думата му е толкова силна, че той може да възкръси единъ мъртавъ. Но само една дума може да каже. Десеть души сѫ мъртви. Дойде първиятъ цигуларь, каже думата, и първиятъ възкръсне, но другитѣ не се помръдватъ. Дойде вториятъ, и той изкаже думата — вториятъ мъртавъ възкръсне. Дойде третиятъ, изкаже своята дума — третиятъ възкръсне. И всичкитѣ 10 души, като изкажатъ своитѣ думи, 10 души мъртви възкръсяватъ. Питамъ: Кой кого прѣвъзхожда? Тукъ имате законъ само на хармония и съгласие. Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкръси единъ умрѣлъ човѣкъ. Сега, ето кѫдѣ се прилага този законъ. Ние взимаме думата „умрѣлъ човѣкъ“ въ духовно отношение. Нѣкой човѣкъ е тъй тѫженъ, тъй скърбенъ, не му се живѣе, той е намислилъ да прѣстѫпи Божествения законъ, и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума, и той оживѣе. Вие сте извършили вашата длъжность. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкресите, то е вече щестлавие. Другитѣ 9 души оставете. Защото, ще учите: въ всѣка окултиа школа, работата за всѣкиго отъ насъ е точно опрѣдѣлепа. Въ чужда работа нѣма какво да се мѣсимъ. Ние ще гледаме своята работа. Ако си пръвъ, първиятъ ще възкръсишъ: ако си вторъ, вториятъ ще възкръспшъ: ако си третъ — третиятъ: ако си четвъртъ — четвъртиятъ и т. н. И като свършишъ работата си по този начинъ, ще обърнешъ сърцето си къмъ Бога, и съ Любовь ще изкажешъ своята благодарность къмъ Него, че си можалъ да кажешъ една дума на мѣсто. Като възкръсишъ този братъ, не ти трѣбва по-добра реклама отъ него, тя е достатъчна за тебъ. Той, ако живѣе 40 г., като обиколи цѣлия свѣтъ, ще ти бѫде една реклама, ще каже. „Едно врѣме бѣхъ мъртавъ, но дойде единъ човѣкъ, една дума ми каза, и азъ оживѣхъ.“ Другитѣ като дойдатъ, ще те питатъ, какъ стана. „Една дума ми каза, само една, особенъ човѣкъ е“. И хората ще почнатъ да мислятъ, че той е могълъ и други да възкръси. Той ще обиколи цѣлия свѣтъ, и ще разправя за тебе, а свѣтътъ ще мисли, че ти си великъ човѣкъ. Да, великъ човѣкъ! Казва псалмопѣвецътъ: „Словото Божие нѣма да се върне при Бога, докато не принесе своя плодъ.“ Всѣко слово трѣбва да принесе своя плодъ. Едно сѣме — единъ плодъ. Слѣдователно, имате три примѣра сега, символически. Първиятъ — момъкътъ, който слугува на господаритѣ, и обратниятъ пѫть. Вториятъ — цигуларя, и третиятъ — 10-тѣ души. които казватъ само по една дума. И азъ желая, като ученици на тази школа, да казвате само по една дума. Ама като ви срѣщна, да ми кажете: „Азъ бѣхъ мъртавъ, знаешъ ли, и еди-кой си ми каза една дума, и азъ възкръснахъ.“ А сега, желанието на всички ученици въ окултната школа е, да изядатъ всичкия каймакъ тѣ, а за другитѣ да остане само айряна. Като идешъ, ще вземешъ само една лъжица каймакъ, та, като дойдатъ другитѣ, и тѣ да си взематъ. Всѣки има право да си хапне отъ този каймакъ. Всѣки, който изяде каймака на това Божествено питие, неговата дума не е мощна. Слѣдователно, едно дѣло е добрѣ направено само тогава, когато може да внесе животъ. Тия тритѣ правила можете да ги употрѣбявате. Съ третия примѣръ вие ще хармонизирате двата първи. Вториятъ ражда всички съревнования. Ще ви дамъ една тема, за да ги развиете. И тъй, тритѣ теми: за младия момъкъ, за цигуларя, и за човѣка, който говори само по една дума. Три теми за три седмици. Отъ тѣхъ ще развиете въ школата по една тема, кратко, да ги уподобите на нѣщо, да видимъ какво уподобление ще дадете. Сега, може да не пишите нищо, но като помислите върху тия три прѣдмета, все-таки тѣ ще оставятъ въ ума ви, най-малко, една свѣтлинка. А моята цѣль не е толкова да напишите нѣщо на книга, колкото да остане нѣщо въ сърцето, въ ума и въ волята ви. Това е. А щомъ остане тамъ, то на книга може всѣкога да се реализира. Веднъжъ ще кажешъ, два пѫти, и най-послѣ все ще напишешъ нѣщо. (Прочетоха се нѣкои отъ домашнитѣ работи — „по едно изречение“.) Ако бихте приложили нѣкои отъ тия правила, щѣхте да имате отлични резултати. Сега, ще ви дамъ едно упражпение, то ще бѫде слѣдното: всичкитѣ тия 160 правила отъ работитѣ ви, които прочетохме тази вечерь, ще си ги прѣпишете, и сутринь ще изтегляте едно правило, на обѣдъ — второ, и вечерь, прѣди да си легнете — трето. Ще дойдете единъ день тукъ, ще седнете, единъ ще диктува, другитѣ ще пишатъ. Всички ще пишете. И знаете ли кога? Въ недѣля ще дойдете, нѣма да отлагате. Въ 3 часа ще почнете, и ще пишете до 4, 5, 6, 7, може и до 8 часа. Ако се уморите, може да направимъ едно изключение — и слѣдната недѣля да дойдете. Само че всичко ще става по любовъ. Едно малко набръчкване на вѣждитѣ ще развали всичкия ефектъ. Всѣки ще пише абсолютно самъ. Което вие сами приложите, то ще ви ползува. Ще видите какъ работи Духътъ. Сега, ние ще ви дадемъ още едно подобно упражнение, въ което изреченията да бѫдатъ само отъ едно прѣдложение. То е единъ опитъ. Вие, като прѣкарате работитѣ си прѣзъ вашия умъ, всѣки единъ ще ги коригира, и задръжте само есенцията. Въ тази школа ще учите онова изречение на Соломона: има врѣме за всѣко нѣщо. И въ Божествената школа се показва врѣмето за всички нѣща, които трѣбва да извършите: трѣбва да знаемъ кога да ги вършимъ. Всѣко нѣщо си има своето врѣме. Ще се пазите въ школата да не нарушавате хармонията. Ще се пазите, защото всѣки единъ отъ васъ може да излѣзе отъ течението врѣменно. Всѣка една мисъль, всѣко едно желание, въ даденъ случай, може да ви измѣсти изъ релситѣ. И когато сте прѣдъ лицето на Господа — прѣдъ лицето Му всѣкога не сме — трѣбва да внимавате умътъ ви да е съсрѣдоточенъ, сърцето ви и волята ви сѫщо — нищо друго да не виждате. Тѣзи нѣща сѫ важни заради васъ. По този начинъ ще придобиете една вѫтрѣшна опитность, която може да ви бѫде едно отъ най-силнитѣ доказателства. Азъ искамъ, като дойде Божиятъ Духъ, Той да произведе ония резултати, които ви сѫ необходими. Той знае кое ви е необходимо при сегашнитѣ условия, отъ какво се нуждаете. Всѣки се нуждае само отъ едно нѣщо, отъ едно. Тия нѣща не сѫ много. И когато Духътъ дойде, Той ще внесе туй едното въ васъ, и вие ще оживѣете, Сега, да се разберемъ: въ недѣля, въ 3 часа сл. обѣдъ, по любовъ можете ли да направите тази работа? Да не мислите, че е по заповѣдь. Ако мислите, че е по заповѣдь, тогава не идвайте. Защото, ако не можете да работите по закона на Любовъта, тогава ще влѣземъ въ стария законъ. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Окултни правила. 9. школна лекция на общия окултенъ класъ 27.IV. — 1922. четвъртъкъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София. Т. м. Прочетоха се нѣкои съчинения върху водата. Слѣдниятъ пѫть всичкитѣ ученици ще напишатъ само по едно изречение отъ себе си. Нѣма да пишете нѣкоя чужда мисъль. Ще създадете само по едно изречение. Нѣма да прѣписвате какво е казалъ Толстой или нѣкой евангелистъ. Едно изречение ще създадете. Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тукъ за класа. Хора, които работятъ само съ чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрѣгнете ума си на работа, защото всичко това, този казалъ това, онзи казалъ онова, това било, онова било, не ни трѣбва. Въ тази школа се изисква мисъль. Ще имате двѣ нѣща прѣдъ видъ: за да мисли човѣкъ, въ мисъльта трѣбва да има два противоположни полюса. Но, ако вие направите тия полюси обрѣменени съ една отрицателна енергия, въ васъ ще се зароди процеса на оглупяването или процеса на забравянето. Да допуснемъ, че вие мразите нѣкого, нали? Какъвъ е обектътъ на вашата умраза. Умразата трѣбва да има обектъ, т. е. въ икономията на природата този обектъ трѣбва да извърши нѣкаква работа. Трѣбва да има причина, защо го мразите. Ако мразите човѣка безъ причина, вие сте причина за тази умраза, и тогава врѣдите сами на себе си. Всѣка енергия се повръща къмъ своя причинитель. Значи, потрѣбни сѫ тия два полюса въ ума ви. Трѣбва да бѫдете свободни отъ всички ония мисли, които не хармониратъ съ вашия стремежъ. Допуснете слѣдното: търговецъ иска да забогатѣе, купи стотина прасета, да кажемъ, както сега, когато свинското месо е скѫпо. Слѣдъ като ги храни, тия прасета заболѣватъ и умиратъ до едно. Питамъ: Какво е спечелилъ търговецътъ? Въ духовния свѣтъ не се позволява да се хранятъ прасета, т. е. мисли, които се заразяватъ и умиратъ: въ никаква кочина не се позволява да се хранятъ такива мисли. Храните ли ги, ще изгубите врѣмето си, ще изгубите капитала си, ще изгубите и вашето разположение. Добрѣ, друго едно сравнение: да кажемъ, азъ ви говоря, тази вечерь въ класа, върху една философска или научна студия. Да допуснемъ, че часть отъ ученицитѣ сѫ гладни, отъ два деня, не сѫ яли, други сѫ жадни, трети не сѫ си отспали два деня,четвърти иматъ ревматизъмъ въ краката. И започвамъ да разправямъ тази научна студия. Азъ мога да говоря много научно, но онзи, гладниятъ, ще мисли за хлѣба и ще каже: „То не е важно сега, важното за менъ е хлѣбътъ“. Каквато и научна студия да му говоря, за гладния важното е хлѣбътъ. Жадниятъ казва: „Водата сега, вода, вода, тя е най-важното нѣщо“. Третиятъ ще каже: „Сънчецъ, сънь, сънь, само тогава човѣкъ може да мисли“. А четвъртиятъ ще мисли за своитѣ болести и за лѣкуването имъ. Питамъ: Какво може да се постигне въ единъ такъвъ класъ? И ако попитате ученицитѣ, какво говори вашиятъ Учитель, ще кажатъ: „Азъ бѣхъ малко гладенъ, моятъ умъ бѣще занятъ съ единъ много сѫщественъ въпросъ вѫтрѣ въ мене, за икономическото подобрение на хората“. Другъ ще каже, че умътъ му билъ занятъ съ водата, третиятъ пъкъ размишлявалъ каква роль играе съньтъ, а четвъртиятъ е мислилъ за болеститѣ. И ако вие ме запитате: Защо разнитѣ школи често пропадатъ, и съврѣменното общество не се поправя? — то е, по простата причина, понеже между тѣхъ има много недъзи, които занимаватъ тѣхнитѣ умове. Евангелскиятъ проповѣдникъ проповѣдва въ една църква. Една красива госпожица седи. Идва единъ младъ момъкъ, сѣда на чина, тя му поднася едно Евангелие, и му казва, гдѣ да чете: „Богъ е Любовъ“. Той й отговаря: „Да се възлюбимъ“, „възлюбете се единъ другъ“, и почватъ да си разгръщатъ Библията: тя му показва единъ стихъ той й показва другъ стихъ, и тъй се разговарятъ. Връщатъ се двамата и ги питатъ: За какво говори проповѣдникътъ? — Не знаемъ. За какво говорихме ние, знаемъ, но за какво говори проповѣдникътъ, не знаемъ. Когато божественото говори вѫтрѣ въ насъ, ние често се занимаваме, като тия ученици съ друго: съ ядене, съ водата, съ спането, съ болеститѣ, занимаваме се съ стихове, съ изречения. Всички тия нѣща ви сѫ необходими, защото човѣкъ трѣбва да бѫде, най-първо, нахраненъ, напоенъ, трѣбва да си е отспалъ и трѣбва да бѫде здравъ: т. е. ученикъ, който е гладенъ, да не идва въ класа: ученикъ, който е жаденъ, да не идва: ученикъ, който не си е отспалъ, да не идва: ученикъ, който е боленъ, да не идва. И когато двама души се разговарятъ съ Библията, въ дома си да се разговарятъ. Сега, този разговоръ става въ всѣка една душа, и азъ искамъ, вие да мислите, когато говоря. Ще дѣйствувате правилно. Защото, законитѣ, въ които живѣемъ, не сѫ лични, а безлични. И прѣдъ Бога, каквото знаете, то е за васъ: каквото знание и да имате, или каквото обществено положение и да заемате, дали сте нѣкой министръ въ България или царь въ България, за Него ни най-малко не важи. Ако искате да знаете, невидимиятъ свѣтъ не се интересува какво сте вие. Единственото нѣщо, което занимава невидимия свѣтъ, то е: какво сте вие, като душа, т. е. какъвъ е вашиятъ характеръ. Единъ житель като слѣзе отъ невидимия свѣтъ, той просто потърси една душа, и гледа, дали въ тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае, дали въ вашия умъ обитава свѣтлината. Като слѣзе въ сърцето ви, гледа какви чувства ви занимаватъ. Има ли ги тия три елемента: свѣтлина, истина и чистота, той може да се спре, и да разговаря съ васъ. А за невидимия свѣтъ, всички тия ваши положения сѫ забавления. Когато вие заемате нѣкое високо положение, или сте нѣкой ученъ професоръ, и разрѣшавате нѣкаква математическа задача, тия учени въ другитѣ свѣтове считатъ всичко това за едно театрално забавление. Тукашната наша наука е една дѣтска играчка за тѣхъ, тъй, на вашъ езикъ казано такава играчка, че тѣ биха се хванали за корема отъ смѣхъ, когато ни гледатъ, какъ ние съ единъ замахъ разрѣшаваме въпроситѣ: какво е безсмъртието, какво нѣщо е Богъ, какво сѫ ангелитѣ. Туй сѫ такива смѣшни моменти, както когато, минавахъ прѣди нѣколко деня прѣзъ Борисовата градина, и тамъ съ лупичката си наблюдавахъ купчина мрави. Тѣ мислятъ, че това е пожаръ, и правятъ усилие да го гасятъ. Фокусирахъ огъня съ лупата, сламата почна да дими, тѣ почнаха да отдѣлятъ, да плюятъ своята мравчена киселина, за да угасятъ пожара. Азъ махнахъ лупата, и тѣ се зарадваха, казаха си: „Изгасихме огъня“. Турихъ я на друго мѣсто, тѣ пакъ съ тулумбитѣ си, плюятъ, и най-послѣ, казаха: „И този пожаръ изгасихме“. Този пожаръ никаква мравчена киселина не може да го угаси. Сѫщественото, Божественото у човѣка никой не може да го угаси! Но туй сѫществено, Божествено, си има свое врѣме, и ние трѣбва да използуваме врѣмето, за да го развиваме. Не всѣкога можете да мислите, не всѣкога можете да чувствувате, не всѣкога можете да дѣйствувате. Туй иде периодически прѣзъ годината. Врѣмето за мисъльта е опрѣдѣлено: по нѣкога човѣкъ може да мисли, пъкъ понѣкога човѣкъ не може да мисли. Мисъльта иде периодически. Чувствата, и тѣ сѫщо. Казвате: „Любовъ, разчувствувалъ се много“. И чувствата идватъ периодически. Събуждането на човѣшката воля, и то иде периодически. Ученицитѣ на окултната школа трѣбва да изучаватъ закона на този периодически приливъ отъ менталния свѣтъ, т. е. умствения свѣтъ, свѣтътъ на идеитѣ: послѣ, идва този приливъ отъ свѣта на чувствата или отъ астралния свѣтъ, и отъ причинния свѣтъ — свѣтътъ на волята, И, който разбира закона, той го използува. Сега, приливътъ на тази енергия, на умствената енергия, запримѣръ, по нѣкой пѫть и тя произвежда нѣкоя пакость, тъй както произвежда пакость и водата. А кога водата произвежда пакость? Ако тия хора, които живѣятъ близо до гори, искатъ рѣки, и взематъ та изсѣкатъ тази мѣстность, пъкъ ако и годината се случи снѣжна, ще има повече дъждъ, и ще ставатъ голѣми наводнения. Но, ако цѣлата мѣстность е залѣсена съ гори, тия наводнения сѫ невъзможни. Сега, трѣбва да знаете, че около вашитѣ умствени рѣки има такива гори, и нѣкой пѫть вие, съ вашата нехармонична мисъль, можете да изкорените всички тия хармонични мисли, горитѣ. „И тогава у васъ става това, дѣто казвате: „Не мога да се въздържамъ“. Какво ще се въздържашъ? Ако ти бѣше уменъ човѣкъ, щѣше да запазишъ горитѣ си, а ако оставишъ само камънацитѣ, трѣбватъ ти най-малко 30 години, додѣто тия гори израстнатъ наново. За да може да се въздържаме, изискватъ се редъ условия. Това въздържание не е такова, за каквото материалиститѣ учатъ. Именно: ще се спрете върху този великъ законъ на човѣшката мисъль, който приижда. Има течение на чувствата, и туй течение приижда периодически. Нѣкой пѫть тия двѣ течения, умственото и чувственото се съвпадатъ, и то е единъ щастливъ случай, а нѣкой пѫть не се съвпадатъ. Та, азъ искамъ вие да използувате това. Забѣлѣзвамъ у всинца ви навици отъ миналото. Отбѣгвайте ги! Казвате: „Може и по другъ пѫть“. Нѣщата могатъ да станатъ само при извѣстенъ случай. Менъ често ме питатъ тъй: Защо такава бесѣда не ни говорищъ еди-кога си? Казвамъ: тогава не може да се говори тази бесѣда. Всѣка бесѣда може да се говори само при извѣстеяъ случай. И всѣка истина въ свѣта може да се каже само при извѣстни условия. Ако въ едно общество се зароди желание да обича музиката, туй общество ще създаде музиканти. Но ако въ обществото занемарятъ музиката, всички музиканти ще измратъ. Най-първо се изискватъ условия, за да се яви каква и да е дарба у човѣка. Сега, вие искате да бѫдете даровити, нали? Дарбитѣ не се създаватъ изведнъжъ. Една дарба, това е накопление на енергията въ дадена посока, вѫтрѣ въ човѣшката душа, отъ хиляди години. И може-би, въ сегашния ви животъ, отъ тази енергия да не е достигналъ нито единъ грамъ, и ако вие не притурите този грамъ, за да познаете тази дѣятелна способность, и ако вие не приложите тази енергия отъ единъ грамъ, цѣлиятъ вашъ животъ ще отиде безполезно. Тогава вие ще си мислите: „Еди-кой си г-нъ е даровитъ, еди-койси учеиикъ е даровитъ“. Той е даровитъ, защото е работилъ въ миналото. Нищо въ свѣта не е безъ причина. Даровититѣ хора, въ каквото и да е направление, тѣ сѫ работили въ миналото, и туй, което иматъ, го заслужаватъ. Та сега, заложеното вѫтрѣ въ васъ, вие трѣбва да го разработите. Вие се спирате по тоя въпросъ, и казвате тъй: „Не може ли да се съкрати този периодъ?“ Може да се съкрати. Едно отъ правилата за дѣйствие, което трѣбва да имате прѣдъ видъ е: ако си отпрѣдъ, върви бърже, а ако си отзадъ, т. е. послѣденъ, върви полека! Обърнешъ ли този законъ — ако си отпрѣдъ и вървишъ полека, а ако си отзадъ и вървишъ бърже, ти ще произведешъ цѣла катастрофа. И днешниятъ свѣтъ страда отъ това, че бащата и майката, които сѫ глава, вървятъ полека, а синътъ и дъщерята, които сѫ отзадъ, вървятъ бърже. И затова става карамболъ. Учителитѣ вървятъ полека, а ученицитѣ вървятъ бързо, и тамъ е карамболъ. Свещеницитѣ вървятъ полека, а паството бърже, и тамъ е карамболъ. И се питатъ, коя е причината? Казвамъ: причината е тази, че свещеницитѣ вървятъ полека, а паството — бърже. Единъ американски говедарь — американскитѣ говедари се различаватъ отъ българскитѣ по това, че пасатъ говедата на конь — пѫтувалъ изъ степитѣ на западна Америка. Обаче, задава се едно грамадно стадо отъ бизони, и върви по посока къмъ него. Тѣ бѣгатъ, и той прѣпуска. Турцитѣ казватъ: „Бѣгай, безъ да се спрешъ“. И той бѣга прѣдъ бизонитѣ. Ако го питашъ: защо бѣгашъ? — Защото бизонитѣ бѣгатъ. Ако се спре, туй стадо нѣма да се спре, ще завлѣче говедара съ всичкитѣ му говеда. Силитѣ въ природата мязатъ на тия бизони. Ти, като дойдешъ при една природна сила, ще бѣгашъ съ коня си. А кой е коньтъ? — Твоятъ умъ. Можешъ ли да бѣгашъ, спасенъ си: останешъ ли назадъ, ще бѫдешъ пометенъ. И туй е първото правило. Сега, Христосъ туря това малко по-другояче въ притчата. Когато ви канятъ нѣкѫдѣ, взимайте послѣдно мѣсто. Защо? Като не уповавашъ на себе си, да се движишъ бързо, остани на опашката. Казвамъ: да прѣвърна азъ тия думи, които сѫ символи или величини. Какво означава движението? Ако си на главата, на чело, движи се бързо, ако си отзадъ, движи се полека. То е единъ символъ, прѣвръщане на тия величини. Ако си на чело, бѫди добъръ, работи съ добродѣтельта, и всичкото, каквото си намислилъ, не го отлагай, направи го. Ако си на опашката, и се разгнѣвишъ, искашъ да правишъ пакость, спри се, не бързай. Туй означава, нищо повече, Бързо се движи. Само умниятъ човѣкъ се движи съ голѣма бързина. Само онзи, който е добъръ — само Любовъта, Истината, Мѫдростьта, Добродѣтельта, Правдата, всички добродѣтели — се движатъ съ най-голѣма скорость, а всички злини, всички слабости се движатъ съ най-малка скорость. И ако имашъ тия слабости, не излизай отпрѣдъ, защото ще бѫдешъ пометенъ отъ стадото бизони. Сега, въ тази посока вие имате да прѣодолявате голѣми мѫчнотии. Защото, когато човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце почнатъ да работятъ въ права посока, ще се зародятъ непрѣодолими прѣпятствия. И колкото повече тия мѫчнотии изпѫкватъ, да знаете, че вие сте на Пѫтя, и да се не спирате. Спрете ли се въ своята бързина, да седнете, като нѣкой уморенъ пѫтникъ, при нѣкое дърво, за да си починете, непрѣмено вие ще се простудите, и ще закѫснѣете въ пѫтя. Пѫтникътъ никога, подъ никое дърво не трѣбва да се спира. На единъ окултенъ ученикъ подъ сѣнка не се позволява да седи. Сѣнкитѣ не ги прѣпорѫчваме. Всѣкога трѣбва да се печете на слънцето, т. е. мисъльта въ васъ трѣбва да бѫде свѣтла, отривиста. Трѣбва да знаете, че вие, като сте дошли въ природата, най-първо трѣбва да й се отплатите. Да платите, какво? Все-таки трѣбва да платите единъ малъкъ данъкъ. Не мислете, че всичко въ свѣта е даромъ. Природата ще ви застави, най-малкото, да си платите наема на кѫщата, въ която сте живѣли. Ако вие сте живѣли нѣколко сѫществувания, живѣли сте около 100 години безъ да сте плащали този наемъ, ще вн се набере една доста голѣма кирия. А този наемъ седи въ туй, че ние трѣбва да извършваме всѣки день нѣщо заради нея. Напримѣръ, ако вие станете сутринь, като ученикъ, и си кажете „Днесъ, поне, азъ ще вложа въ себе си една добра мисъль“, то, ако всѣки день, въ продължение на 10 години влагате по една добра, сѫществена мисъль, тия всячкитѣ мисли можеха да се прѣвърнатъ на цѣла градина, обраснала съ най-плодовити растения. И вземете, въ най-благородното чувство, което ние имаме, Любовъта, най-благородното чувство, което има въ сегашнитѣ български училища, ако най-способниятъ ученикъ обиди въ нѣщо учителя си, да му мисли вече този ученикъ, ще стане неспособенъ. И ако учительтъ обиди ученика, и той ще стане негоденъ. Ако принесете този законъ навсѣкѫдѣ въ живота си, той е сѫщиятъ. Сегашната любовъ не може да издържи изпита си. Запримѣръ, вие слушате една бесѣда, слушате една лекция, учительтъ разправя, да допуснемъ, за сътворението на свѣта, или за произхода на половетѣ или разправя за произхода на кармата. Всѣки единъ може да разгледа тия въпроси отъ разни становища, трояко може да ги разгледа. Ако професорътъ разправя за сътворението на свѣта, този професоръ не е билъ тамъ съ Бога, когато свѣтътъ се е създавалъ. Това сѫ догадки. Ако той говори за кармата, за нейното произхождение, той не е билъ въ началото, когато кармата се е развивала. Или, когато той говори за произхода на половетѣ, той не е билъ тамъ. Има нѣща въ свѣта, които сѫ се родили, но ние не сме били тогава точно на мѣстото. Ще каже нѣкой: „Азъ съмъ сѫществувалъ“. Ти може да си сѫществувалъ, но си спалъ въ стаята си. Ние може да сѫществуваме, но въ даденъ моментъ, когато ставатъ извѣстни прояви въ природата, ние може да сме били въ спящо състояние. И туй спящо състояние всичкитѣ хора го иматъ. Вие можете да присѫствувате въ извѣстна окултна школа, и когато се говори, сами да имате прѣдъ видъ, какъ може да се развиватъ тия сили, да ги употрѣбявате, да подобрите своето положение. То е хубаво. Или пъкъ, трѣбва да имате знанието, да издигнете вашия умъ или сърцето си, за да се облагородите. Но въ това още не е смисълътъ на живота. Вие може да имате единъ прѣкрасенъ умъ, и при това пакъ да умрете, като единъ нещастникъ: вие може да имате едно благородно сърце, и при това пакъ да умрете: вие може да имате една силна воля, и при това пакъ да умрете. Сега, съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че човѣкъ съ волята си всичко може да направи. Това е вѣрно само 25%, но не сте само вие единственитѣ. Да кажемъ, ако въ Европа има близо 500 милиона християни, всѣки единъ християнинъ има воля. Всички тия воли, обаче, не дѣйствуватъ въ една и сѫща посока. Допуснете, че 100 души отъ васъ, тукъ, сѫ кандидати за една професорска катедра. И всинца имате желѣзна воля. Колко души съ своята силна воля ще седнете на този столъ? Всѣки ще каже: „Азъ съ воля всичко мога да направя“. Хубаво, какво ще направишъ? Е, добрѣ, да кажемъ, ти имашъ силна воля, напрѣгашъ волята, а другъ има по-слаба воля, но има злато, и позлати той волята на министра, и седне на стола. Много лесно е: ще позлатишъ волята на министра, и той ще те тури на стола. Всички съврѣменни общества сѫ съблюдавали този законъ. Тѣ подковаватъ своята воля ту съ желѣзо, ту съ злато, но до сега още хората не сѫ приложили волята си съ Любовъта. Вие още нѣмате воля на Любовъта. Азъ отъ 20 години изпитвамъ ученицитѣ, тукъ, въ България, и не съмъ намѣрилъ ученикъ съ воля, позлатена съ любовъ. Колко българи съмъ намѣрилъ, но въ туй отношение, нито единъ не ми е излѣзълъ вѣренъ, не е издържалъ. И затуй казвамъ, че българитѣ, като ученици въ окултната школа, сѫ много слаби, не сѫ издържали. И затуй именно въ миналото, тукъ на Балкана, нито една школа не се е задържала, а сѫ минали на западъ. И сега може да направите сѫщата погрѣшка, но тогава туй учение ще замине или на изтокъ, или на западъ, и ако замине, туй мѣсто не ще има окултно значение. И ако вие не си турите за задача да си калите волята сега, Балканскиятъ полуостровъ ще има сѫщата участь, каквато имаше Палестиня. Сега, да оставимъ туй. Вие мислите само за себе си, но ако искате да бѫдете ученици на тази школа, вие ще мислите каква е волята Божия или каква е волята на великата природа, която ви е допуснала въ своя домъ. Първото нѣщо какво е? То е: каква е волята Божия или каква е любовната воля, защото въ природата има една любовна воля. И въ Бога има една любовна воля, и като дойде тази любовиа воля, вие трѣбва да забравите всичко, ще оставите всички отрицателни мисли на опашката, отзадъ, а ще се движите отпрѣдъ съ най-голѣмата бързина. Сега, като говоря така, вие можете да разберете въпроса съвсѣмъ индивидуално. Понеже сте патриоти, казвате: „Какво ще стане съ България?“ — Въ невидимия свѣтъ не се интересуватъ за нациитѣ. Законътъ е такъвъ. Всѣкога трѣбва да знаете, че едно окултно течение, което иде отъ пространството, е условие за единъ народъ да се развива правилно. Понеже и въ астралния свѣтъ има голѣма борба, то, ако вие не съедините вашата воля съ това течение, вие може да го отбиете. Слѣдователно, онѣзи, къмъ които го отбиете, тѣ ще се ползуватъ, а онѣзи, отъ които течението ще се отбие, тѣ ще пострадатъ. Тогава, азъ твърдя, че рѣката Нилъ е отбита отъ централна Африка, тя е отбита отъ сегашната култура, и въ бѫдеще, ако дойдатъ хора да я отбиятъ отъ вѫтрѣшностьта на Африка, тя ще се повърне въ своето първоначално корито. Слѣдователно, вие ще внимавате, като ученици, да не отбиете течението, въ което вие живѣете. Нѣкой пѫть казвате: „Азъ не искамъ да зная, и безъ школа мога“. — Безъ школа отъ човѣка нищо не става, т. е. трѣбва да знаете, че ако нѣкой мисли, че безъ школа може да влѣзе въ небето, никога! Земята е една школа, и който не се школува, и мисли, че безъ учение може да влѣзе въ небето, лъже се. Тъй! Въ който и да е смисълъ, отъ васъ се изисква учение. Законътъ въ невидимия свѣтъ е толкова строгъ, че нѣма да ви допуснатъ да влѣзете тамъ простаци. По никой начинъ! Съ милиони, съ милиарди години ще ви държатъ на земята, но ще ви заставятъ да учите. И слѣдъ милиони години, при най-голѣма упоритость, най-послѣ ще ви заставятъ да учите. Ще ви заставятъ! Ако се научите по-рано, по-добрѣ. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да уча“. — Ще учишъ. „Азъ не мога да изправя сърцето си“. — Ако не го изправишъ, ще ти го изправятъ. Туй сърце, ако не го изправишь самъ, отъ другадѣ ще дойде изиравление. Има два начина за оправяне: или самъ ще се изправишъ, или ще те изправятъ. Защото, забѣлѣзвамъ, нѣкои отъ васъ се отпущатъ. Ние ще приложимъ сега единъ законъ. Азъ започвамъ вече съ опитъ. Ще почнемъ съ малкитѣ опити, да се не сърдите послѣ. Ние ще приложимъ опититѣ. Тогава, който е слабъ, ще му кажемъ: „Застани на опашката“. А които сѫ силни, ще излѣзатъ на главата, да не стане катастрофа. Азъ ви прѣдупрѣждавамъ, всички ще вървите полека, едни ще вървятъ отзадъ, а други отпрѣдъ. Правилно ще се върви. Сега, ако искате да прогресирате, да научите нѣщо, непрѣмено трѣбва да бѫдете вѣрни на себе си. И така ще се освободите отъ вашитѣ посторонни мисли. Искамъ веднъжъ да ви събудя, защото повечето отъ васъ тукъ сте хипнотизирани. Хппнотизирани сте, разбирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Нѣкои отъ васъ още не съзнаватъ, че сѫ хипнотизирани. Има такова хипнотизиране. Азъ мога да приспя единъ човѣкъ, и да му кажа: слѣдъ 10 часа ще заспишъ. Той 10 часа е будепъ, ходи, приказва, но като дойде десетия часъ, заспива. Нѣкои отъ васъ сѫ хипнотизирани, да заспятъ слѣдъ 10 деня, други слѣдъ 10 годипи, а нѣкои слѣдъ единъ часъ. Сега, вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани отъ онѣзи отъ черната ложа, които разбиратъ законитѣ. Тѣ сѫ ви хипнотизирали. Тѣ знаятъ, че когато настане единъ благоприятенъ моментъ да възприемете нѣщо ново, тѣ ще ви хипнотизиратъ въ този моментъ. Въ най-добрия моментъ за васъ, тѣ ще произведатъ единъ смутъ въ съзнанието ви. И често пѫти казвате: „Азъ ще се моля въ този часъ“, но като речете да се помолите, или ще заспите, или ще се скарате, и всичко отива. Ученикътъ трѣбва да разбира, той самъ ще тръгне въ този пѫть. Азъ малко проточихъ, врѣмето ми мина сега, съ единъ часъ. Трѣбва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голѣма борба. Сега, разбуждане трѣбва да стане, разбуждане, и всѣки единъ отъ васъ трѣбва да са моли въ душата си, да го разбуди Господь точно на врѣмето, да не пропусне случая. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, тури стражь и отзадъ и отпрѣдъ, тури стражъ на устата ми“. Като се изтълкува „стражъ на устата“, устата е символъ на Любовъта, за да можемъ тази Любовь, която излиза отъ нашата душа, въ единъ удобенъ моментъ до я използуваме. Словото е носитель на Божествената Любовь. Защо е словото? Словото е затуй, да носимъ тази Любовь, та въ нея да се прослави името Божие. Щомъ се прослави името Божие, ще дойде културата. Само съ словото Божие въ свѣта се явява култура. И когато придобиемъ знанието за тия закони, тогава ще почнемъ да работимъ разумно. Разумно ще работимъ! Сега, половината отъ 2-тѣ седмици мина, остава ви още една седмица. Упражнението не върви толкова успѣшно, тъй да ви кажа, не го правите толкова успѣшно. Нѣкои отъ васъ прѣскачатъ, особено обѣда, много сѫ го прѣскочили този обѣдъ, 12 часа не спазвате, а дванадесетиятъ часъ е много важенъ. Гледайте втората седмица да не прѣскачате 12-ия часъ. Сега, нѣкой ще каже: „Азъ не съмъ го прѣскочилъ“. — Радвамъ се, но азъ искамъ нито единъ да не прѣскача, ние не обичаме хора, които прѣскачатъ. Никакво прѣскачане! Нѣкои гледате малко леко на работата, казвате: „Нѣма нищо, може и безъ него“. Въ туй отношение, ученицитѣ, които сѫ българи, се нуждаятъ отъ голѣма точность и акуратность, иска се воля. У българитѣ, ако има нѣщо слабо, то е волята. И азъ бихъ желалъ, всички вие да станете като германцитѣ, и като англичанитѣ, точни: тъй, на минутата, нито съ една минута да не закѫснѣвате, да придобиете този характеръ на точность. И тъй, най-малкото сега, първото нѣщо, искамъ отъ всинца ви, да бѫдете точни! Гледамъ и тукъ, на уроцитѣ, като идвате, все позакѫснявате, и ония, които закѫснѣятъ, хлопатъ. Послѣ, нѣкои влизатъ прѣзъ прозореца. Азъ похвалявамъ този, който влѣзе прѣзъ прозореца, то е смѣлость, азъ го похвалявамъ, то е хубаво, не е лошо, но не всѣкога може да влизате прѣзъ прозореца. Когато прозорецътъ е отворенъ, ученикътъ ще се прѣхвърли, той иска да се учи, но нѣкой пѫть прозорецътъ бива затворенъ, тогава ще изгуби. Въ краенъ случай, при изключителни случаи, позволявамъ и прѣзъ прозореца да влиза, но прѣдпочитамъ прѣзъ вратата да влиза. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде на мѣстото си 5 минути прѣди да влѣзе Учителя. И тогава, за втория пѫть да се наредите по слѣдующия планъ: най-първо ще седнатъ на столоветѣ жени, послѣ мѫже, единъ редъ жени, единъ редъ мѫже. Разбрахте ли? Тъй ще се наредите, и ако дойда и ви заваря ненаредени, 3 часа въ мълчание ще бѫдемъ. Азъ ще мълча, и вие ще мълчите, ще размишляваме дълбоко, разбирате ли? Нѣма да говоримъ нищо. Единственото наказание, което азъ ще прилагамъ, щомъ направите една погрѣшка, ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание, цѣлъ единъ часъ, то е хубаво. И азъ желая да направите една погрѣшка, ще съзерцаваме единъ часъ, ще се прѣнесемъ въ невидимия свѣтъ, ще съзерцаваме, ще мислимъ. Колко приятно ще бѫде! И тъй, единъ редъ сестри, единъ редъ братя, ученици — братя, ученици — сестри, до края, и онѣзи отъ страни, и тѣ по сѫщия законъ ще се наредятъ. То е само за слѣдующия четвъртъкъ. Ще направимъ една промѣна въ реда на нѣщата. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣдназначението на музиката. 8. школна лекция на общия окултенъ класъ 20.IV. — 1922. четвъртъкъ, Ст. София. Т. м. Тази вечерь ще ви говоря върху прѣдназначението на музиката. Влизането ви въ една окултна школа ще произведе въ васъ цѣла метаморфоза, т. е. цѣло прѣобразование. Слѣдъ като влѣзете въ една окултна школа и излѣзете отъ нея, вие нѣма да се познаете, нѣма да бѫдете сѫщия човѣкъ, какъвто сте влѣзли. Ще влѣзете, като единъ червей, съ много крака, и ще излѣзете навънъ, като пеперуда. Затуй, въ древностьта, на страхливитѣ никога не се позволявало да влѣзатъ въ тази школа, понеже при такава метаморфоза, всѣки би се уплашилъ, и съзнателно би изгубилъ своята форма. Онзи скѫперникъ, който е натрупалъ богатство въ своята каса, и който нѣма любовъ къмъ знанието, да го учите на самопожертвуване, това е най-голѣмата глупость. Той казва: „За мене паритѣ сѫ смисълътъ на живота. Имашъ ли пари, животътъ има смисълъ, нѣмашъ ли пари, животътъ нѣма смисълъ“. Слѣдователно, и съврѣменнитѣ хора казватъ: „За насъ животътъ важи тъй, както сме си сега. Изгубимъ ли тази форма, съ насъ всичко се свършва“. Сега, туй е още встѫпление, приготовление, понеже въ всички ученици има едно желание да бързатъ. Като влѣзатъ нѣкои, почватъ да питатъ: „Не може ли да свършватъ по два класа въ годината?“. Тѣ искатъ да свършатъ гимназията за 3-4 години, да станатъ чиновници, заплатата имъ по-скоро да се увеличава, та, въ края на живота си да иматъ една пенсия. Съ туй мислятъ, че сѫ свършили всичко. Религиознитѣ хора, и тѣ бързатъ да станатъ морални, да забогатѣятъ морално, че да се явятъ въ невидимия свѣтъ, да кажатъ, че ние не сме като другитѣ хора. Но, въ тази школа нѣма абсолютпо никакво бързане. Може да прѣкарашъ въ нея 100—200—300—500—1000 години, това е нищо, то сѫ, като единъ день. Онзи, който влѣзе въ школата, и не е въ състояпие да изтърпи 1000 години, той не е ученикъ, нищо не може да свърши. Хиляда години, това е за ученицитѣ, за васъ не казвамъ. Вие сте още слушатели, за васъ законътъ се видоизмѣня. Единъ день ще бѫдете ученици, тѣзи правила все ще ви трѣбватъ. Най-първото нѣщо: трѣбва да се научите да владате вашия умъ. Да владате ума си, да владате всичкитѣ си сили, способности и чувства. Тѣ трѣбва да бѫдатъ подъ пълния контролъ на вашата воля. Не можете ли вие да придобиете това, ученикъ не може да бѫдете. Вие ще бѫдете въ школата, но нищо нѣма да научите. Сега, азъ нѣма да се спирамъ да ви обяенявамъ тази вечерь, защо именно трѣбва да е така, но това е една необходимость. И тукъ започватъ всички правила и методи за контролиране на ума. Индуситѣ иматъ свои методи, египтянитѣ иматъ свои методи, вавилонянитѣ, асирийцитѣ иматъ свои методи, евреитѣ сѫ имали свои методи, но различни сѫ били тѣзи методи. И западнитѣ окултисти иматъ свои методи. Тѣ сѫ били толкова разнообразни! Сега, ако почнете да изучавато всички тѣзи методи, ще се намѣрите въ единъ лабиринтъ, ще минатъ най-малко 100 години, докато разберете кой методъ да изберете. И понеже мозъкътъ е органъ на ума, най-първо ще се научите да владате отдѣлнитѣ органи, органитѣ на отдѣлнитѣ способности. Сега, онѣзи, които не сѫ посветени, тѣ считатъ мозъка, само като едпо сиво вещество — тъй, отъ чисто физиологическо гледище — въ което кръвьта периодически приижда, въ него има единъ приливъ и отливъ, които създаватъ мисъльта. Но не сѫ само прилива и отлива на кръвьта. Ако погледнете човѣшкия мозъкъ, като ясновидецъ, ще забѣлѣжите хиляди нишки, които излизатъ отъ него по всѣко направление, и отиватъ въ тѣлото, а по тия нишки минаватъ редъ течения. Нѣкои може да наблюдаватъ подъ микроскопъ тънката ципа на краката на нѣкоя жаба. Въ нея ще забѣлѣжатъ редъ течения, нагорѣ и надолу. Онѣзи пъкъ, които наблюдаватъ мозъка, ще видятъ сѫщо така редъ такива течения, които служатъ за проявление на мислитѣ. Запримѣръ, когато се събуди у васъ една религиозна мисъль или едно религиозно чувство, теченията се отличаватъ. Когато у васъ се събуди течение на чисто научната мисъль, това течение пакъ се различава. И всички тия течения сѫ свързани съ кръвьта. Съ идването на тия течения въ този центъръ, който се събужда, всѣкога става прилпвъ на кръвьта къмъ съотвѣтния центъръ. Сега, ето кѫдѣ седи опасностьта при изучване на окултизма, отъ чисто физиологическо гледище. Понеже задната часть на мозъка има съотношение съ чисто физически прояви на човѣшкия организъмъ, то, кръвьта, като окрѫжава задната часть на мозъка, най-първо събужда низшитѣ чувства у човѣка, и теченията отъ гръбначния мозъкъ събуждатъ тия низши течения. За всички окултни ученици има тази опасность, че най-първо ще ги нападнать въ засада тѣхни неприятели, и то такива неприятели, каквито не сѫ сънували. Тѣ сѫ вѫтрѣ. Нѣкои ще кажатъ: „Не ми трѣбва това. Откакъ влѣзохъ въ тази школа, всички дяволи ме нападнаха.“ То е мѣстото, седалището на дяволитѣ. Тия дяволи сѫ жители на задната часть на мозъка: цѣли плѣмена го населяватъ, и когато човѣшката мисъль минава прѣзъ тѣхъ, тѣ й влияятъ. Сега, за самообладаване на мозъка има разни методи, и онѣзи отъ васъ, които св заематъ сериозно съ окултизма, трѣбва да проучаватъ това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане въ единъ день, въ два, въ три, въ четири деня или въ седмица или въ една година. Не. Ако вие, слѣдъ като се упражнявате 3 — 4 години, добиете контролъ на вашия мозъкъ, то е голѣмъ успѣхъ. Ако вие имате тази сила, всѣкога може да регулирате вашия темиераментъ: тия възбудени състояния може да ги поляризирате, и да прѣнасяте енергията на мозъка отъ едно мѣсто на друго. За такива хора се казва, че имать голѣмо самообладание. А окултниятъ ученикъ трѣбва да има не само голѣмо самообладание, но и да разбира законитѣ, да знае кои ключове да бутне, и какъ да ги бутне. Сега, първото нѣщо: не трѣбва да бѫдете прѣдвзети. Знаете какво значи да сте прѣдвзети. Запримѣръ, извършите една микроскопическа работа, а вие въ сѫщото врѣме мислите, че кой знае каква работа ще излѣзе отъ тази идея. Съ това внасяте такава голѣма дѣятелность въ мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопическа работа не трѣбва да възбуждате много мозъка си. За тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява въ природата, ни повече, ни по-малко. Нѣма да мислите, че сте много талантливъ човѣкъ, или обратно, че нѣмашъ никакви способности. Най-първо ще помислишъ, че си талантливъ, и въ края на живота си ще получишъ най-голѣмо разочароваиие, излъгалъ си се. Има хора, които мислятъ, че не сѫ талантливи, а въ края на живота си виждатъ, че сѫ имали таланти, които не сѫ разработили. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да съзнаете всѣки день какво е вашето задължение, и какво трѣбва да вършите. Въ окултната школа е точно опрѣдѣлено какво трѣбва да се върши. Ученикътъ тамъ не ходи съ пипане, той ходи съ виждане, тъй както ученикътъ въ една гимназия или университетъ, има програма днесъ какво трѣбва да върши. И всичко трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлено. Той нѣма да каже тъй: „Каквото Господь далъ“. Не „каквото Господь далъ“, но ние трѣбва да изпълнимъ каквото Господь е наредилъ, когато е създалъ свѣта. Той е нагласилъ всичко. За контролиране на мозъка ви, тази прѣдвзетость бърка, щестлавието бърка, гордостьта бърка, страхътъ бърка, гнѣвътъ бърка, т. е. това сѫ червеи, които разрушаватъ плодоветѣ на вашия умъ. Щестлавието е една извратена форма отъ една прѣдшествуваща идея. Първоначално тя е била слѣдующата: да имашъ доброто мнѣние на твоитѣ приятели, да имашъ доброто мнѣние на твоитѣ ближни, да имашъ доброто мнѣние на добритѣ хора, да имашъ доброто мнѣние на Бога. Тъй е седѣла първоначаляата мисъль. Слѣдъ това, обаче, човѣкъ като е изгубилъ първоначалното си състояние, туй чувство да имашъ добра мисъль, се е прѣвърнало на щестлавие, не вече да имашъ доброто мнѣние, но да се покажешъ. Запримѣръ, щестлавниятъ човѣкъ, когато му дойде нѣкой на гости, ако е царь, а той учитель, ще го разведе въ цѣлия си кабинетъ, и ще каже: „Този кабинетъ е специална система, нѣма другъ като него. А тия шишета, тѣ сѫ първи по рода си: тия екземпляри пъкъ, никѫдѣ не сѫществуватъ, само тукъ ги има“. Ако е земледѣлецъ, ще го разведе но нивитѣ си, ще каже: „Вижъ, какъ хубаво се разораватъ и т. н.“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля, нѣма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора! „ Туй е чувството на щестлавието. Ние ще кажемъ: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, прилѣга добрѣ, а че е „особена“, нѣма нищо особено“. Ако нѣкой е проповѣдникъ, какъ ще се изрази у него щестлавието? Ще каже: „А, азъ проповѣдвахъ въ недѣля, но като мене никой не може да проповѣдва, какви доказателства изнесохъ, а публиката бѣше тъй очароваиа, че ще помни за всѣкога“. Тъй описвамъ чувството щестлавие. Сега, гордостьта другояче се опрѣдѣля. Горделивиятъ ще се покаже тъй, че донѣкѫдѣ е малко скроменъ, но въ себе си има желанието да покаже, че като него нѣма другъ, обаче иска другитѣ да го хвалятъ. Той ще се облѣче много скромно, не съ дрипави дрехи, но пакъ за да обърне вниманието. Горделивпятъ човѣкъ е скроменъ въ обходата си, но ще го познаете, като турите нѣкого на неговото мѣсто, неговата гордость ще излѣзе. Той не се хвали. Отъ гордостьта е произлѣзла завистьта. Горделивиятъ човѣкъ е най-завистливиятъ. Той не може да слуша да похвалятъ другиго. Ако кажатъ прѣдъ него, че нѣкой си човѣкъ нѣкѫдѣ е ученъ, професоръ, той казва: „Не ми казвайте, ученъ човѣкъ билъ той!“ Ако говорятъ за нѣкого, че е съ добродѣтели, той казва: „А бе джанѫмъ, не ми говорете, на земята човѣкъ съ добродѣтели не може да бѫде“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господь, и Той прави погрѣшки“. Гордостьта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиознитѣ хора. По-горделиви отъ религиознитѣ нѣма. Туй чувство най-много е събудено у тѣхъ. Слѣдъ това, идватъ ученитѣ. Най-опасната гордость, която сѫществува, тя е между религиознитѣ и ученитѣ. А най-голѣмата опасность, която сега иде, тя е отъ гордостьта въ окултната школа. Та, за този дяволъ имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй, гордостьта е едно най-опасно качество за човѣка. Въ края на краищата, този човѣкъ, който развие туй качество въ себе си, както казватъ въ митологията, самъ ще почне да яде своитѣ дѣца. Когато човѣкъ е горделивъ, той самъ яде дѣцата си. Види, че нѣкой човѣкъ е ученъ, върне се дома си, яде дѣцата си. Види, че нѣкой е религиозенъ, върне се дома си, яде дѣцата си. Да има възможность, да отрѣже главитѣ на всички хора съ единъ замахъ, но да остане само неговата глава. Сега, вие ще се самоанализирате. Искамъ всѣки отъ васъ да познава постѫпкитѣ си, не само да бѫдете строги, но и справедливи спрѣмо себе си. Именно това е прѣимуществото на всѣки ученикъ. За да може да възстановимъ помежду насъ хармонията, ние трѣбва да имаме единъ ключъ. Азъ ще ви кажа кой е този ключъ. Той е обичьта. Въ музиката има два ключа: има цигуленъ ключъ, има и басовъ ключъ. Само по този ключъ може да четете едно произведение. И тъй, ученицитѣ трѣбва да иматъ ключъ, и учительтъ трѣбва да има ключъ. Тогава, нѣкои идватъ при мене безъ ключъ, и питатъ: Какво мога да направя? Казвамъ: нищо не можешь да направишь. „Защо?“ — Нѣмашъ ключъ. Всички твои мисли, желания, дѣйствия трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени по единъ великъ законъ, който Господь е турилъ. Той не може да се измѣни. Сега, имайте прѣдъ видъ, че въ свѣта има двѣ влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния животъ, тогава ще дойдать земнитѣ влияния, магнитизмътъ, електричеството, влиянието на най-низшитѣ животни. Най-низшитѣ животни ще почнатъ да упражняватъ влияние върху васъ. И понеже при влизането въ една окултна школа се развива чувствителностьта, то вие ще бѫдете въ състояние да възприемете мислитѣ на по-низшитѣ сѫщества отъ животинското царство. Затуй има опасность всѣки ученикъ да се зарази отъ своитѣ минали низши състояния на битието. Когато всички учители прѣдупрѣждаватъ ученицитѣ си, тѣ ги прѣдупрѣждаватъ именно за тия състояния докато ученицитѣ не дойдатъ въ състояние, да разбиратъ своя умъ, да регулиратъ тѣзи течения отъ слънцето и отъ центъра на земята, и послѣ, да разпознаватъ тия течения и ключоветѣ на низшето животинско царство. Запримѣръ, гнѣвите се нѣкому, и нѣкой пѫть у васъ се зароди едно желание: „Да имамъ едно вѫже, да го метна на врата му, да го стисна, та да го удуша“. Отъ гдѣ се е явила тази мисъль? Тази мисъль е мисъль на паяка. Паякътъ, като хване пеперудата, омотае я. Слѣдователно, вие сте влѣзли въ царството на паяцитѣ. Нѣкой пѫть у васъ се зароди мисъльта: „Да го бодна малко, да му дамъ малко отровица, даго отровя“. Отъ гдѣ се е взела тази мисъль? — Отъ скорпиона, отъ змията. Всички тия сѫщества искатъ да отровятъ своята жертва. Всички тия мисли вие ще ги приемете, и тогава вашиятъ умъ ще влѣзе въ туй течение, и ще направите едно прѣстѫпление. И сега, азъ мога да анализирамъ всѣка една ваша мисъль, всѣко едно низше или висше проявление отъ гдѣ иде. Ще кажете: „Тъй Господь е наредилъ“. Не, Госнодь е наредилъ много хубаво всичко въ битието. Великитѣ Учители или Великиятъ Учитель на битието много добрѣ е наредилъ всичко. Когато влѣзете въ тази система, Великитѣ Учители ще ви разправятъ, точно и опрѣдѣлено, въ каква посока ще трѣбва да се движите. И тъй, сега религиознитѣ хора казватъ, запримѣръ, че намъ не ни трѣбва истина. Защо ни е насъ истината? Отъ окултно гледище, другояче обясняватъ необходимостьта отъ истината. Истината въ разумния животъ е тъй необходима, както свѣтлината е необходима за физическия свѣтъ, слѣдователно и нейнитѣ лѫчи сѫ необходими, Истината има два вида лѫчи: бѣли и черни лѫчи. И, ако вие не сте подготвени, може да се заразите съ отрицателната страна на истината. Сега, този фактъ, който ви навеждамъ, е малко тъменъ за ума ви. Какъ тъй? Кои сѫ причинитѣ? Окултната наука отговаря на въпроса, кои сѫ причинитѣ за раздѣляне на Бѣлото Братство отъ черното братство. Първоначално тѣ сѫ били едно братство, вървѣли сѫ въ една посока, но идватъ до едно мѣсто, отдѣто настѫпва раздѣляне, еднитѣ хващатъ налѣво, другитѣ — надѣсно. Защо? — Еднитѣ възприематъ чернитѣ лѫчи на истината, а другитѣ — бѣлитѣ лѫчи. Тия лѫчи ги има въ слънцето. И въ слънчевата свѣтлина има черни и бѣли лѫчи. Има тъй наречено бѣло слънце и черно слънце. Отъ бѣлото и отъ черното слънце едноврѣменно идватъ двѣ течения, които се сливатъ. Като казвамъ „черни лѫчи“, подразбирамъ, че вибрациитѣ на тѣзи черни лѫчи сѫ по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрпцатолни качества се дължатъ на тия вибрации, коитъ идатъ отъ чернитѣ лѫчи. Коя е причината за проявяването на тия лѫчи? Ако не можете да контролирате ума си, въ всѣки единъ моментъ на раздразнение, на безвѣрие или въ какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия умъ, вие вече сте проводникъ на чернитѣ лѫчи. Затова, когато изучаваме Библията, тамъ всѣкога се прѣпорѫчва да бѫдемъ положителни. Въ окултизма не може да кажете: „Ако е рекълъ Господь, ще вѣрвамъ“. Ако вѣрвашъ, ти си на дѣсяо, ако не вѣрвашъ, ти си на лѣво, защото невѣрието въ едно отношение е вѣра въ друго отношение. Сега, всичкитѣ тия енергии, които идатъ, тия двѣ течения минаватъ прѣзъ човѣшкия мозъкъ. И, слѣдователно, вие постоянно ще изучавате методитѣ, прѣзъ кои области минавате. Запримѣръ, когато дойде една религиозна мисъль у васъ, тя нѣма да се появи въ прѣдната часть на главата ви, а ще се появи отгорѣ, перпендпкулярно. Когато дойде една научна мисъль, тя нѣма да се появи хоризонтално въ главата, а ще върви подъ ѫгълъ, въ единъ крѫгъ. Ако вземете лѫчитѣ, които излизатъ отъ очптѣ ви, и ги турите въ една плоскость, всички тия сили, които падатъ подъ единъ наклонъ отгорѣ, дѣйствуватъ въ права посока, а всички други сили, които идватъ въ другъ наклонъ, дѣйствуватъ отрицателно, тѣ сѫ енергиитѣ отъ чернитѣ лѫчи. Ако дойде гнѣвъ, той ще се появи въ областьта около ушитѣ ви. Ако много се гнѣвите, ще почне нѣщо да ви стяга около ушитѣ, да ви наболява нѣщо. Ако гордостьта се увеличи чрѣзмѣрно, ще чувствувате отзадъ на главата, въ мозъка си едно болезпепо напрѣжение. То е излишно. Сега, казвамъ, че природата не обича дисхармонията. Всички тия сили, които минаватъ прѣзъ мозъка, иматъ своето прѣдназначение. Но тия центрове на мозъка могатъ да станатъ положителни и отрицателни. Когато единъ центъръ стане положителенъ, той възприема бѣлитѣ лѫчи на свѣтлината, положителната страна на истината, и тогава имашъ едно възходяще състояние, настроение къмъ Бога, и умътъ ти се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие ще имате единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, безъ да си давате отчетъ защо трѣбва да служишъ на Бога. Казвате: „Трѣбва да се служи на Бога“. Защо? Какъ? — Не знаете. Тогава се явява религиозния фанатизъмъ, и ще се придържашъ къмъ формитѣ и обрядитѣ. Ще отидешъ въ църква, и, ако си православенъ, ще запалишъ една свѣщь. А онзи, който не запали свѣщь, счита това като голѣмо прѣстѫпление. Че утрѣ може да откраднешъ една овца, то е нищо, това не прѣчи, стига че можешъ да служишъ на Бога, да палишъ свѣщи. Че други погрѣшки може да направишъ, нищо. Окултната наука не приема този моралъ. Сега, тия сили, като се трупатъ вѫтрѣ въ мозъка, въ бѫдеще ще станатъ една спънка за вашето развитие. Защото, не мислете, не можете да се освободпте отъ тѣхъ. Този мозъкъ, който се проявява на земята, въ физическото поле, има си двойиикъ въ астралния свѣтъ, и слѣдъ като отидете тамъ, тѣзи енергии, които се складирватъ въ този свѣтъ ще ги прѣживѣете по обратенъ пѫть. Всичко отъ този свѣтъ ще прѣживѣете и тамъ. Сега, първото нѣщо е владане на мозъка. Въ какво седи туй владане? То не е лесно изкуство, понеже имаме много навици. Онзи, който влиза въ школата, трѣбва да се справя съ тѣзи навици. Казвате: „Човѣкъ трѣбва да бѫде търпѣливъ“. Човѣкъ нѣкой пѫть може да бѫде търпѣливъ, и пакъ да има обратни резултати. Въ окултиата школа искаме, когато човѣкъ бѫде търпѣливъ, да има положителни резултати. Той, като е търпѣливъ, отстѫпва, отстѫпва, отслабва и не може да развие ума си. Търпѣнието не трѣбва да бѫде като база за отслабване на ума, а за засилване, укрѣпване. Даже азъ се опасявамъ отъ това, че нѣкога въ окултната школа има опасность за отслабване на ума, защото тъй се стимулиратъ други обратни течения. Запримѣръ, нѣкой челъ нѣкоя книга, но този методъ, който се прокарва тамъ, той не го е провѣрилъ. И много източпи методи сѫ бивали употрѣбявани въ Англия и въ Америка, но сѫ дали отрицателни резултати. Сега, окултиститѣ, на западъ, искатъ да изработятъ единъ природенъ методъ, природенъ начинъ. Ние ще вървимъ по тоя, естествения, природния методъ: най-безопасниятъ, най-добриятъ. Той седи въ слѣдното: — обърнете внимание — вие въ ума си нѣма да си прѣдставяте Бога кѫдѣ е и какво е, но винаги ще си прѣдставяте, че Богъ е едно разумно сѫщество, което рѫководи всички нѣща безъ никаква погрѣшка, и като имате тази мисъль, тя тъй ще узрѣе въ вашия умъ, че ще регулира мозъка ви. Запримѣръ, ще имате едно упражнение: станете сутринь, спрете се и не само да прочетете една молитва, но и да помислите, че Богъ е Любовъ, че въ Него нѣма никакъвъ гнѣвъ, никакво отмѫщение, никакво незадоволство. Тогава ще турите въ ума си положителни качества за Бога, че Той е всемѫдъръ и всички погрѣшки, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ човѣшки погрѣшки, и онова, което Той е построилъ въ този свѣтъ, всичко е добро. Ще кажете: „Ама туй знаемъ“. Не, за контролиране на вашия мозъкъ туй ще знаете. Този е най-простиятъ, най-цѣлесъобразниятъ, единъ отъ най-добритѣ методи. И Писанието казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Забѣлѣжете, и Господь има такива другари. Когато помислите тъй, вие ще прѣдизвикате всички течения, които идатъ отъ Бога и минаватъ прѣзъ редъ сфери, тѣ ще нахлуятъ и ще образуватъ вашитѣ мисли. Туй течение отъ Бога къмъ васъ нѣма да дойде изведнъжъ. Щомъ помислите така, тази мисъль ще мине отъ Бога прѣзъ умоветѣ на хората и тогава, по обратенъ пѫть ще дойде къмъ васъ. Тази мисъль ще мине прѣзъ всичкитѣ мозъци отъ по-благороднитѣ хора къмъ по-низшитѣ, и послѣ ще дойде къмъ васъ. Тогава вашиятъ духъ ще започне да работи съобразно законитѣ. Той ще започне да намира течението на тѣзи мозъци, и този мозъкъ ще почне да се упражнява. Това ще бѫде като съ онзи градинарь, който прокарва различии вадички да поятъ градината му. Така мозъкътъ ви ще се упражнява. Сега, индуситѣ иматъ и другъ методъ, но нѣма да ви говоря тази вечерь за този методъ. Азъ ви говоря за единъ отъ най-проститѣ, но най-целесъобразенъ методъ. Всички могатъ да го употрѣбятъ, абсолютно безъ никаква опасность, и той всѣкога ще произведе най-малко 75 % резултатъ. Повтарямъ: тази хармония между васъ е необходима. За сега още не се е въдворила тя. И азъ искамъ, въ тази школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои въ слѣдното: да имате взаимно почитание единъ къмъ другъ, да знаете, че вие сте разумни души, въ които Богъ е вложилъ умъ, съ който може да си служите. Нѣкоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законитѣ, той нѣма да гледа на кальта. Слѣдователно, единъ окултенъ ученикъ нѣма право да сѫди. Ще каже: „Братко, ти си поокалянъ малко, чакай да те поочистя“. А нѣма да му каже: „ти си такъвъ-онакъвъ“. Нѣма право! Азъ нѣмамъ право да ви сѫдя. Онзи, Великиятъ Учитель, всѣкога мълчи, зѫбъ не обѣлва, той не говори за погрѣшкитѣ. Вижда всички погрѣшки, но мълчи и не ги осѫжда. Когато хората видятъ послѣдствията отъ своитѣ грѣшки, тогава той казва: ,Не е този пѫтьтъ“. А вие, българитѣ, слава Богу, може да ви пратимъ за критици въ другия свѣтъ. Особено българитѣ сѫ най-голѣмитѣ критици. Азъ не съмъ срѣщалъ други хора такива критици, като българитѣ: бръснатъ безъ вода навсѣкѫдѣ. У всичкитѣ българи това е една забѣлѣжителна чърта. И тази чърта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито, още отъ грѣхопадането. Туй, дѣто страдатъ българитѣ, то е, защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на свѣта, най-слабо е развито религиозното чувство у българитѣ. Туй е фактъ, който съмъ констатиралъ при измѣрванията си, съ сантиметъръ. Като дойде до твърдостьта, до упоритостьта на българина, навсѣкѫдѣ съмъ турилъ 7 см.: щомъ дойде до религиозното чувство, то спада отъ 2 — 3 см., а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвамъ: ето гдѣ е грѣхътъ! Затуй той е критикъ, нѣма благоговѣние. Но, българинътъ скоро се разочарова, нѣма свято нѣщо за него. Идете въ кафенетата, въ селата, българинътъ никога нѣма да говори съ почитание за жена си, нито жената ще говори съ почитание за мѫжа си. Като дойде жената, тя ще изкара на мѫжа си всички отрицателни качества. Като дойде мѫжътъ, и той що изкара отрицателнитѣ качества на жена си. Не само между тѣхъ е така, но и между васъ е сѫщото. Така, обаче, не можете да бѫдете окултни ученици, това да ви го кажа. Ако вие влѣзете тукъ, тъй, като мѫже и жени, да ви кажа право, не можете да бѫдете ученици. Ако въ бѫдеще се чувствувате мѫже и жени, отвънка може да бѫдете, но въ школата, кракътъ ви не може да стѫпи, Ученикъ, който влѣзе въ школата, и ученичка, която влѣзе въ школата, ако сѫ мѫжъ и жена, ще иматъ взаимно почитание помежду си. Ако сѫ мѫжъ и жена и започнатъ: „Моята жена, моятъ мѫжъ, е такъвъ-онакъвъ“, не сте ученици. Ако сте братъ и сестра и започнатъ: „Моятъ братъ, моята сестра е такава-онакава“, ще бѫдете вънъ отъ школата. Казвамъ: който влѣзе въ школата, трѣбва да бѫде единъ образецъ. Въ школата азъ нѣма да обѣля ни зѫбъ за вашитѣ прѣстѫпления. Азъ ще си туря други очила сега. Въ окултната школа има други очила, „любовни очила“ ги казватъ. Тия „любовни очила“ седятъ въ слѣдното: ние съ тѣхъ виждаме добрата страна на всичкитѣ ви недостатъци. И ние сѫдимъ за резултатитѣ така: ако азъ взема въ рѫката си, запримѣръ, една тесла и разсѣка едно дърво на 2, 3, 4, 5, 6 и повече парчета, и ако отъ тия парчета изкараме една кола, съ която хората могатъ да си служатъ, тази тесла е постигнала цѣльта си. По резултатитѣ сѫдимъ. Но, ако азъ накълцамъ дървото, и нищо не излѣзе, казвамъ: цѣльта не е постигната. Ние се произнасяме въ края, какви ще бѫдатъ послѣдствпята. И азъ искамъ отъ васъ всинца ви да бѫдете много внимателни. Ние ще започнемъ съ дѣлането на трески. Ще дяламе по всички правила, и въ края ще видимъ какво може да изкараме. Сега, азъ вяждамъ, въ вашатѣ умове седи мисъльта: „Не може ли по-лесно да стане това, иѣкой да ни новлияе чрѣзъ хипнотизма?“ Не. Най-безопасниятъ методъ е: сутринь да мислишъ за Бога, че е Любовъ, че е всемѫдъръ и всеблагъ. Това е първата молитва. Всѣка сутринь, като станешъ, помиели 1 — 2 мииути върху това, че Богъ е Любовъ, че Богъ е всемѫдъръ и всеблагъ, и веднага ще почувствувашъ едно добро разположение, ще тонирашъ мозъка си. Слѣдъ като се произведе туй състояние, има други методи. Ние ще пристѫпимъ вече къмъ специални методи, ще пристѫпимъ тъй, както ангелътъ, който, като дойде при Корнейла, донесе му сѫщественото, донесе тази свѣтлина въ неговия мозъкъ, и му каза: „Поввкайте Петра, той ще ви научи сѫщественото“. Когато човѣкъ възприеме сѫщеетвеното въ себе си, тогава ще дойде единъ окултенъ Учитель, който и да е, безразлично, за да го научи на онѣзи основни правила, които трѣбва да изпълнява. Сега, азъ искамъ туй, първото правило всинца да го приложите за двѣ седмици. Ще си вземете едно тевтерче. Сутрииь, като станете, ще отправите ума си къмъ туй разумно сѫщество. Ще отбѣлѣжите въ тевтерчето си кога сте започнали, и слѣдъ като си направите упражнението, има ли нѣкаква промѣна, какво сте почувствували. Ще го правите три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Слѣдъ двѣ седмици ще видимъ какъвъ резултатъ има. И тъй, всѣки ще си вземе по едно тевтерче. Ще кажете: „Безъ тевтерче не може лн?“ — Не може. Едно малко тевтерче ще си имате въ джоба, и ще си отбѣлѣзвате въ него. Ако пропусиете да направите нѣкой пѫть упражнението, ще бѫдете толкова искрени, ще отбѣлѣжите, че сте пропуснали. Нѣма да избѣгнете това — нѣкой пропусналъ, и послѣ не отбѣлѣзалъ. Това е опасно. Ако пропуснете, ще отбѣлѣжите вашата погрѣшка, нищо не значи. Въ всичкитѣ си упражнения ще бѫдете искрени, ако искате да имате резултати. Този опитъ ще го правите двѣ седмици. Вие имате стари възгледи, които много мѫчно може да се изкоренятъ. Ще каже нѣкой: „Не е ли по-хубаво азъ да стана сутринь и да си направя една хубава молитва?“ По-хубава молитва отъ тази нѣма въ свѣта: да помислишъ, че Богъ е Любовъ, Богъ е всемѫдъръ, Богъ е всеблагъ. По-хубава молитва отъ тази, азъ не зная. Като помислишъ за Бога, че е Любовъ, ще ти се стопли сърцето: като помислишъ за Бога, че е всемѫдъръ, ще дойде свѣтлина въ ума ти, нѣма по-хубаво нѣщо. И азъ съмъ казвалъ тъй: свѣтлина въ умоветѣ ви, чистота въ сърцата ви и истина въ душитѣ ви. Свѣтлината ще ви даде знания, чистотата ще ви даде сила и стремежъ, а истината въ душитѣ ви ще ви даде свобода. Това е моето правило, нали ви го дадохъ. И тъй, който иска да има свѣтлина въ ума си, щомъ помисли за Бога, че е всемѫдъръ, веднага свѣтлината ще дойде въ ума му. Щомъ помисли, че Богъ е Любовъ, ще дойде топлината, а когато се яви топлината, заедно съ нея ще дойде чистотата. Нали вие само съ врѣла вода правите дрехитѣ си чисти? Безъ топлина чистота не може да има. Туй ще имате прѣдъ видъ, Като станете сутрипь, ще дойдатъ вашитѣ стари учители, ще ви кажатъ: „Не му е врѣмето, може да си поспишъ, има врѣме“. Не, първото нѣщо, щомъ се пробудишъ, е да кажешъ тази молитва. Но кога? Като си легнешъ вечерно врѣме, и като си спалъ прѣзъ нощьта много добрѣ, спокойно. Съ първото пробуждане направй упражнението. Ако си се пробуждалъ и заспивалъ, законътъ е другъ. При първото пробуждапе не лѣгай повече да спишъ, стани и направи туй упражнение. Слѣдъ него вече не лѣгай! Вие ще кажете: „Ами ако е въ единъ часа?“ — Въ единъ часа нѣма да се събудите вие. Вие ще се събудите въ 3, 31/2 или въ 4 часа. При безпокоенъ сънь ще се събудишъ въ 1 ч., въ 2 часа: който спи добрѣ, той ще се събуди въ 3, 31/2 часа, а аристократитѣ ще се събудятъ въ 6, 7, 8 или 9 часа и ще кажатъ: „Успали сме се“. И тъй: упражнението сутринь ще го направите рано, на обѣдъ — прѣди 12 часа, а не слѣдъ 12 часа. На работа си нѣкѫдѣ — туй упражнение ще може да го направишъ навсѣкѫдѣ. Вие може да се спрете 1, 2, 5 минути. Колкото и да е строгъ вашиятъ началпикъ, ще вземете перото да работите, и ще си отправите ума нагорѣ съ мисъльта, че Господь е Любовь. И никой нѣма да забѣлѣжи, че правите това. Нѣма условия, които да ви попрѣчатъ. Даже и жената, като готви, като пържи въ тиганя, за 2—3 минути може да спре лъжицата. Нѣма да ви изгори яденето. Ако ви изгори яденето, азъ ще ви го платя. Нѣма да изгори. И тъй, азъ искамъ вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не турите хармонията, тя скоро иде въ свѣта, тя сама ще се въдвори. Защото, онѣзи цигулари, които сѫ майстори, сами си нагласяватъ цигулката, а онѣзи, които не сѫ майстори, други имъ ги нагласяватъ. Тъй че ако ги оставите, други пъкъ ще ви ги нагласятъ. Ние сами трѣбва да знаемъ поне да нагласяваме цигулкитѣ си. Сега, разбрахте ли първото правило? Вечерно врѣме, 5 минути прѣди да си лѣгате, ще си направите упражнението. Сега, въ тази школа да не казва нѣкой, че азъ оставамъ при особено мнѣние. Особено мнѣние тукъ нѣма, Който иска особено мнѣние, то значи: азъ ще взема отъ школата туй, което ми трѣбва, а за другото оставамъ на особено мнѣние. Който иска да остане при особено мнѣние — отвънка. Който и да е ученикъ, който не е готовъ да направи туй упражнение, той не е достоенъ за ученикъ. Сега, азъ да ви помогна на туй упражнение, макаръ да съмъ го правилъ много пѫти, пакъ ще го правя за двѣ седмици съ васъ. Нѣкои отъ васъ може да имате изкушение, че ученикътъ трѣбва да го прави, а учительтъ — не. Азъ ще го правя съ васъ. Запитватъ: отъ кога да го започнемъ? — Отъ тази вечерь. Въ тевтерчето ще си отбѣлѣзвате часа, когато сте го направили, и тритѣ пѫти прѣзъ деня. Ако нѣмате часовникъ, поне да отбѣлѣжите, че сте го започнали. Ще си отбѣлѣзвате въ тевтерчето само съ една буква какво сте почувствували. Ако почувствувато любовъ, ще турите само буквата Л. Ако почувствувате сила, ще турвте само буквата С. Ще пишете само прѣживяванията си, и то само съ букви. Другояче, вие ще се отклоните. Въ туй упражнение, все-таки, ще ви дойдатъ нѣкои нови мисли, забравени мисли, нови чувства, ще се прояви въ васъ нѣщо благородно, ще влѣзете въ тѣзи течения. Азъ ви давамъ това упражнение, понеже влизате въ школата. Всѣкога не може да имате туй упражнение: да го знаете това. Другъ пѫть и хиляди лева да плащате, туй не може да го имате. Да не мислите, че всѣкога можете. Туй е специално упражнение, и ако го използувате добрѣ. Ама може да кажете: „Другъ пѫть!“ Не, всички нѣща въ природата си иматъ опрѣдѣлено врѣме. Не го ли направишъ на врѣме, вратата е затворена. Не отидешъ ли на врѣме, вратата е затворена, ще чакашъ. Почнешъ ли да хлопашъ, ще ви кажатъ: „Не ви позиаваме“, оставате си назадъ. Вие ще благодарите, че ви даватъ единъ опитъ за 2 седмици, не повече, за 2 седмвци само. Слѣдъ 2 седмици ще спрете, нѣма да го употрѣбявате. Подиръ 2 седмици и да искате, нѣма да дойде то. Ще кажете: „Ама ние го знаемъ това нѣщо“. Не го знаете. „Ние сме го мислили“. — Не сте го мислили още. Ако вие възприемете слънчевата свѣтлина чрѣзъ отражението й прѣзъ 10 огледала, прѣзъ които е минала, и ако я приемете направо, има голѣма разлика. Въ туй положение ще имате най-малко първото отражение на тази свѣтлина, която ще слѣзе отгорѣ. Сега нѣма да бѫдете прѣдвзети, да казвате, че ще останете на особено мнѣние. Никакво прѣувеличение! Това ще бѫде встѫпление къмъ упражненията, които постоянно ще правимъ. Редъ упражнения ще имаме. Сега, за да може тази идея да порастне, трѣбва вода, нали? Да четемъ тогава за водата! (Прочетоха се 20 теми върху „прѣдназначението на водата“). Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Природни методи. 7. Школна лекция на общия окултенъ класъ 13.IV. — 1922, Четвъртъкъ, Ст. София. Т. м. Ше направя нѣколко бѣлѣжки. Когато нѣкое младо растение поникне отъ земята, то е крѣхко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания отъ въздуха. Туй, което въздушнитѣ течения извършватъ за растенията, за да ги укрѣпятъ, сѫщото извършва и човѣшкиятъ умъ за разтежа на духовното тѣло на човѣка. И когато влизате, тукъ, въ школата, ще ви подложатъ на разни вѣтрове, отъ всички посоки. Туй да го имате прѣдъ видъ. Това е законъ! Но, да не ви е страхъ. Който влѣзе въ тази школа, и го е страхъ отъ нѣкакви дупки — да нѣма течение — той не разбира закона. На вѣтрове ще бѫдете изложени отъ всички посоки, отъ изтокъ и отъ западъ, отъ сѣверъ и отъ югъ, отъ всѣкѫдѣ. И на други вѣтрове още ще бѫдете изложени. Тия вѣтрове понѣкога ще бѫдатъ топли, понѣкога студени, понѣкога ще бѫдатъ придружени отгорѣ съ благотворенъ дъждъ, по нѣкой пѫть съ лапавица, по нѣкой пѫть съ градъ. Всички тия положения ще дойдатъ, туй трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Сега, туй, което става въ природата, ще стане и вѫтрѣ въ васъ. Не стане ли така, вие не сте на правъ пѫть. Ако нѣкой ви проповѣдва нѣкое учение безъ мѫчнотии, безъ вѣтрове, безъ лапавица, безъ градъ и безъ дъждъ, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бѣло Братство. Туй сѫ принципи, това сѫ положения, които трѣбва да държите въ ума си, и да ги опитате. Ако нѣкой отъ васъ се съмнѣва, имате врѣме, ще ги опитате, но, ще констатирате този фактъ, защото ние се приближаваме къмъ изучаване на една положителна наука, въ която законитѣ не мязатъ на законитѣ въ сегашната наука. Въ тази наука, въ която ви въвеждаме, нѣма абсолютно никакви изключения, тамъ всичко е точно опрѣдѣлено. Като казвамъ „точно опрѣдѣлено“, не разбирамъ, че е ограничено. Не! Двѣ противоположни мнѣния има въ окултната наука, въ окултната школа. Безграничното включва въ себе си граничното, и граничното включва въ себе си безграничното. И тогава казвамъ, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силнитѣ хора могатъ да се проявятъ, а слабитѣ — не могатъ. Само онази свѣтлина, която е силна, може да се прояви, а свѣтлина, на която вибрациитѣ сѫ слаби, не може да се прояви. Слѣдователно, отъ васъ искамъ да бѫдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? Отъ васъ се иска да бѫдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способенъ, да се труди, за да стане способенъ. Който не е даровитъ, не е талантливъ, да се труди, да стане способенъ, да прояви своя талантъ, а неспособниятъ да пробуди своята способность. Нѣма какво да се обезсърчавате, това е едно положение. И тъй, всички ще вложите въ умоветѣ си мисъльта, че трѣбва да бѫдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всѣки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорятъ законитѣ на Бѣлото Братство. Тѣ гледатъ какъ постѫпваме спрѣмо себе си, и отъ тамъ знаятъ какво ще бѫде положението ни къмъ другитѣ. Ако азъ изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо нѣма да излѣзе. Законътъ е вѣренъ. Слѣдователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралътъ — да се подигнемъ надъ сегашния моралъ въ свѣта. Да подигнемъ себе си! Тъй че, еди-какво си казалъ нѣкой ученъ, нѣкой пророкъ или светия, че свѣтътъ така е създаденъ — трѣбва да се издигнете надъ общия уровенъ, надъ това мнѣние. Да не изопачавате правитѣ думи на Христа! Азъ питамъ: Всички тѣзи съврѣменни хора били ли сѫ въ врѣмето на Христа, чули ли сѫ какво Той е говорилъ, какво е казалъ? Казватъ: „Не сме чули, но сѫ ни го прѣдали“. Туй, което е писалъ този апостолъ, ти сигуренъ ли си въ това? „Еди-кой си какво казалъ“. Не, не, ние имаме други доказателства за онова, което Христосъ е говорилъ, ние имаме една архива, въ която всичкитѣ думи на Христа сѫ написани съ златни букви. Знаете ли въ каква велика книга, на какви листа сѫ написани Христовитѣ думи? Тамъ сѫ написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четатъ отъ това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искатъ да ни убѣдятъ, че туй Евангелие е свещено, дадено ни отъ Духа Светаго. Не, не, отъ Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христосъ е проповѣдваль. Евангелието, което Христосъ е говорилъ, се е отпечатило на листата на тази Велика книга. Каквото Христосъ е говорилъ, всичкитѣ му бесѣди сѫ напечатени на тази книга, дума по дума, тъй, както се възпроизвежда всѣка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирамъ! И колко думи, колко притчи, колко нѣща сѫ напечатени върху листата на тази книга, за които свѣтътъ даже и не подозира! И тъй, първото положение, което се поставя въ туй Евангелие е слѣдното: Бѫдете силни, защото Богъ живѣе вѫтрѣ въ васъ! Защо? Такъвъ е законътъ. Чудни сѫ хората! Ама ще каже нѣкой: „Апостолъ Павелъ е казалъ, че когато сме слаби, тогава сме силни, и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павелъ е билъ окултистъ, и знаете ли какво е искалъ да каже той съ това? То значи: когато мисля като човѣкъ, слабъ съмъ, а Богъ, който живѣе въ мене, ме прави силенъ. Когато нѣкой е силенъ, това значи, да съзнава, че Богъ живѣе въ него. Слабъ съмъ, като човѣкъ, но понеже Богъ живѣе въ мене, силенъ съмъ. Като казвамъ, че Богъ живѣе въ мене, тази дума пакъ е неразбрана. Богъ не може да живѣе въ мене или вѫтрѣ въ васъ. Вие още не сте проявени, какъ ще живѣе Господь въ васъ? Вие 10 пѫти на день се измѣняте, какъ ще жявѣе Господь въ васъ? Въ Писанието, нѣйдѣ, ап. Павелъ казва: „Вие сте храмъ Божий“. Кое е храмъ Божий? — Душата ви. Вашата душа е нѣщо велико! И, слѣдоватено, ние сега градимъ тѣзи малки храмчета, въ които душата ще се смали. Туй вѣчното, безграничното, тъй ще се смали, че да влѣзе въ този малъкъ храмъ на Любовъта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, въ едно и сѫщо врѣме. За Бога, колкото е лесно да бѫде безграниченъ и безконеченъ, толкова е лесно да стане граниченъ и конеченъ, заради насъ. Когато ми кажатъ, че едно сѫщество е конечно, много нѣщо разбиримъ. Азъ разбирамъ, че величието, интелигентностьта и Любовъта на Бога сѫ толкова голѣми, че Той се смалява въ туй малко сѫщество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното въ Бога. Туй разбирамъ Богъ! Този Господь ви прѣпорѫчвамъ, Господь, който може да слѣзе до вашия уровенъ, отъ тамъ да ви подигне, и да ви направи като себе си. Въ какво? Да бѫдете като Него силни, да разберете живота на другитѣ сѫщества, и да подигнете и тѣхъ. Това е учението, което Христосъ е училъ. Сега, това, което имаме, не е моралъ. Ние оставяме сегашния моралъ, и ви даваме нови принципи, които трѣбва да имате, и да ги разработвате. Когато разработвате принципитѣ вѫтрѣ въ душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни — силни и мощни да прѣтърпявате всичко. Сега, ще обясня и думата „търпѣние“, отъ окултно гледище. Всѣки ученикъ отъ школата на Всемирното Бѣло Братство, трѣбва да бѫде търпѣливъ. Но какъ? Нѣкои, запримѣръ, се въздържатъ, и казватъ: „Азъ бѣхъ много търпѣливъ, въздържахъ гнѣва си“. Да въздържашъ гнѣва си, това не е търпѣние, Търпѣливиятъ човѣкъ е богатъ човѣкъ, който постоянно изплаща дълга си на всѣки, който идва при него. Той има сила въ себе си. Да въздържашъ гнѣва си, това не е търпѣние, това е мѫчение. Сега проповѣдницитѣ искатъ да ни убѣдятъ, че мълчаливиятъ билъ търпѣливъ. Не е търпѣлввъ такъвъ човѣкъ. Когато другъ се радва и весели, той мисли за съвсѣмъ друго нѣщо. Търпѣливиятъ човѣкъ, като дойде нѣкой при него, той го пита: „Какво искашъ отъ мене?“ — Ти ми дължишъ. „Колко?“ — Плаща. Той постоянно пѣе своята пѣсень. А сега, като дойде нѣкой при нѣкого, казва му: „Ти си безчестенъ“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добрѣ ме наругаха, азъ съмъ много търпѣливъ човѣкъ“. Никакво търпѣние не е това, ти си човѣкъ на мѫчението. Но тукъ, въ тази школа никакво мѫчение нѣма. Прѣди да влѣзете въ тази школа, докато влѣзете, мѫчение има, но като влѣзете въ нея, трѣбва да бѫдете търпѣливи, весели, да обладаете цѣлъ свѣтъ. Тъй ще разберете търпѣнието, като ученици. Като дойде нѣкой при мене, ще го питамъ: Търпѣливъ ли си? То значи, че имашъ да ми давашъ. Нѣкой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имашъ дългъ, дължишъ. Колко? — Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? — 10—20%. Азъ нѣма да обѣля зѫбъ. Ще отворя кесията си — „заповѣдай!“ Доволенъ ли си? — Доволепъ съмъ. Ще се рѫкувамъ. Ще дойде при тебе нѣкой. „Азъ съмъ обиденъ“. — Ще отворишъ кесията си, ще платишъ, и ще се свърши въпроса. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиитѣ си, и ще плащате. Като дойде, ще платишъ. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ. И, ако туй учение се прилагаше, християнскиятъ свѣтъ щѣше до сега да се подигне, щѣше да се оправи. А сега, съ какво се занимавате? Съ въпроса: „Спасилъ ли ни е Господь или не“. Като ни е пратилъ Господь на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, Христосъ всичко е прѣдвидѣлъ. Христоеъ е проявление на тази Любовъ. Той изпраща Любовъта къмъ онѣзи, които е спасилъ отначало. Но понеже тѣ сѫ готови и сега да възприематъ Любовъта, тѣ сѫ били въ зачатие. Майката кога храни дѣтето си? Тѣзи хора не разсѫждаватъ върху тази философия. Ами когато онова дѣте е въ утробата на майка си, сучи ли отъ гѫрдитѣ й? Не, млѣкото ще остане за майката. Тя задържа млѣкото си за врѣмето, когато се роди дѣтето й. Слѣдователно, прѣзъ врѣмето на своето ембрионално състояние, докато се родимъ, Богъ ни е чакалъ, за да прояви Любовъта си. За нѣкои отъ насъ, които сме родени, има млѣко, а за нѣкои — твърда храна. Колкото по-нататъкъ вървите, повече ще опитвате благата. Слѣдователно, ние сме въ онзи периодъ, когато Божията Любовъ се проявява къмъ ученицитѣ. Значи, ние сме въ най-прѣкрасното състояние, когато Богъ съизволява да се прояви на ученицитѣ. Какво по-хубаво има отъ това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката, и иди на училище“. И цѣлиятъ козмосъ, съ всичкитѣ слънца и планети, е създаденъ, като едно прѣдметно училище, и всички васъ ще ви разхождатъ по всички планети, слънца и по мѣсечината, ще ходите навсѣкѫдѣ да учите. Разни посоки ще вземете въ екскурзиитѣ си, и пакъ ще се срѣщнете. Но ще питате: Слѣдъ колко милиони години ще се срѣщнемъ? Не, едно пѫтешествие отъ 10 милиони годинн можемъ да го съкратимъ на 1 часъ или на 1/2 часъ, а друго пѫтешествие отъ 1/2 часъ може да го разтеглимъ въ 100 милиони години. То е въпросъ на движение, на бързина. Зависи какъвъ влакъ ще вземемъ, съ каква скорость, съ каква бързина. Тамъ е въпросътъ, съ какъвъ влакъ ще пѫтувашъ. Ако се качите на единъ влакъ съ голѣма бързина, слънцата ще минатъ край васъ много бързо, не ще може да разгледате всички хубости, и ще си кажете: „Минахме изъ вселената, и нищо не видѣхме“. Ако пъкъ вземете единъ тренъ, който пѫтува съ малка бързина, на едно мѣсто ще се спрѣте, на друго мѣсто ще се спрѣте, ще видите всѣка планета. Между тѣзи планетни пространства има такива свѣтове, каквито съврѣменнитѣ хора и не подозиратъ, тѣ мислятъ, че туй, което виждатъ, само то е. Не, има други свѣтове, които не могатъ да се видятъ съ съврѣменнитѣ телескопи. Айнщайнъ казва, че нѣма врѣме и пространство. Азъ разбирамъ езика му: нѣма врѣме и пространство, но има състояния. И тъй, първото положение за ученицитѣ е, да бѫдете силни. Ще турите въ ума си мисъльта, да имате сила. Тогава, за придобяване на тази сила, ние имаме вече методи. Има закони какъ да придобиемъ сила. Ще ви поставимъ на изпитъ и ще видимъ дали тази сила, която ще придобиете, е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употрѣбите за изнасилването си, тогава ще ви дадатъ обикновена сила, а ако я употрѣбите за вашето подигане, ще ви дадатъ Божествена сила. Когато говоря за Любовъта, подразбирамъ, че само Божествената Любовъ е единствениятъ, великиятъ законь въ свѣта, който може да гарантира тази сила. Ако бѫдете съ такава Любовъ, тази сила ще ви се гарантира, а ако бѫдете съ обикновената любовъ, ще ви дадатъ обикновена сила, а тази сила всички я имате. Сега, тѣзи сѫ положенията, които трѣбва да вложите въ ума си. Това е учението, което Христосъ е училъ. То е най-простото учение, което Христосъ е проповѣдвалъ на хората тогава. Сега, разбрахте кой е силенъ човѣкъ. Но кой е слабъ човѣкъ? Силенъ и слабъ. Всѣки, който не употрѣби силата, която има, за своето подигане, става слабъ. Щомъ не употрѣбишъ тази Божествена сила за своето подигане, ти си слабъ, а слабиятъ, щомъ употрѣби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силенъ. То е сѫщиятъ законъ, както, като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. Въ математиката, тукъ, на земята, частьта, не може да бѫде равна на цѣлото. Въ окултната наука, въ окултната математика, обаче, има друго твърдение: всѣка часть е равна на своето цѣло, и всѣко цѣло е равио на своята часть. Тогава, какъ ще примирите тия противорѣчия? Слѣдователно, отношенията на тази математика не сѫ механически, но сѫ органически и психологически. Процесътъ е, значи, вѫтрѣшенъ. Сега, какъ се изразява това, математически? Ако речемъ да го доказваме, трѣбватъ ни редъ лекции, редъ формули отъ тази сложна математика, и слѣдъ като се направятъ всички процеси, въпросътъ пакъ остава неразрѣшенъ. Това е само едно твърдение, което при сегашнитѣ условия на живота не може да се обясни. А истината е слѣдующата: че слабиятъ човѣкъ, микроскопическиятъ човѣкъ въ свѣта, ако върви по великитѣ Божествени закони, единъ день може да бѫде силенъ. Туй е необходимо заради насъ, да бѫдемъ силни. И тъй, силата е едно качество на Божествения Духъ. Значв — силата е движение. Всички тия движения човѣкъ трѣбва да ги влада. Прочетоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на 5-тѣ чувства“- Избра се една комисия отъ трима души, мѫже, която да извади сѫщественото и най-важното отъ прочетенитѣ теми. Мѫже, подразбирамъ интелигентностьта да работи, мѫдростьта да работи, защото за любовъта нѣма още мѣсто. Сега, щомъ се яви Любовъта въ свѣта, ние плачемъ, а трѣбва да мислимъ. Ще направите единъ хубавъ изводъ. Тъй щото, ученицитѣ, като се трудятъ, могатъ да кажатъ нѣкои хубави работи, нали? Ще ви задамъ друга една тема, върху която да наппшете пакъ нѣщо, а именно: прѣдназначението на водата. Вие си записвайте темитѣ, даже и онѣзи отъ васъ, които не пишатъ, защото тѣ сѫ свързани помежду си. Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отрицателни и положителни чърти на ученика. 6. Школна лекция на общия окултенъ класъ, 4.IV. — 1922, Вторник, Ст. София. Т. м. Прѣди да дочетемъ написаното, ще направя нѣколко бѣлѣжки. Вие знаете какъ ганосватъ сѫдинитѣ. Виждали сте калайджиитѣ какъ калайдисватъ: стѫпватъ съ краката си въ сѫда, и го изчистватъ, за да може калаятъ да хване добрѣ. Безъ да се очистятъ сѫдоветѣ, калаятъ не може да се тури. Когато вие влѣзете въ една окултна школа, тъй ще турятъ краката си, ще ви въртятъ, и докато не ви очистятъ хубаво, калай не ви се туря. Има нѣкой чърти, нѣкои възгледи у васъ, които трѣбва да напуснете. Тѣ сѫ слѣдующитѣ: щестлавието. Това е едно животинско проявление у човѣка. Щестлавието ще го видите у всички животни, то се срѣща въ птицитѣ, кучетата, конетѣ, воловетѣ. Когато кучето е щестлавно, то вдигне опашката си нагорѣ, казва. „Азъ не искамъ да зная“. Когато паунътъ иска да покаже щестлавието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И щестлавието е едно подобно животно. И, ако въ ученика, който влиза въ една окултна школа има това животинско чувство, очакватъ го голѣми страдания. Той ще се сблъсне съ една дѣйствителность, и хората, като видятъ неговитѣ слабости, ще почнатъ да му се подиграватъ. И съврѣменнитѣ хора страдатъ, повечето сѫ неврастеници. Тази неврастения, която сега царува въ свѣта, се дължи повече на човѣшкото щестлавие. Нѣкой билъ търговецъ, работитѣ му се разбъркватъ, и той се тревожи. Какъ тъй, да помислятъ хората, че е бѣденъ човѣкъ! И всички хора искатъ да бѫдатъ такива, каквито не сѫ. Религиознитѣ хора, и тѣхъ, щестлавието ги е направило такива, каквито не сѫ. Щестлавието е внесло лицемѣрието въ религията. Лицемѣрието е родено отъ щестлавието. Щестлавниятъ човѣкъ за да покаже, че не е като другитѣ хора, че е необикновенъ, той лицемѣри. Сега, вие влизате въ една окултла школа, дѣто свѣтлината е толкова голѣма, че всичкитѣ ваши недостатъци тъй ще изпѫкнатъ отгорѣ, че вие ще останете, като нѣкоя попарена кокошка. Като ученици, ще знаете, що е попарена кокошка. Нѣма да бѫдете отъ мене попарени, а отъ тия Бѣли Братя, които сѫ много добри. Който има щестлавие, тѣ могатъ да му оскубятъ задницата тъй, че не ще може да си прѣдстави, какъ е станало това. И тъй, съ щестлавието ще се простите. Ако пъкъ го много обичате, когато влѣзете въ школата, ще го оставите отвънка, като багажъ. Гардеробъ има, ще платите за него, а щомь свършите школата, ще си го вземете, може пакъ да си го турите: то за свѣта е потрѣбно, но за школата, абсолютно никаква потрѣба нѣма отъ него. И тъй, щестлавието се проявява отъ ученицитѣ. Запримѣръ, почвате да питате: „Какъ мислите, азъ успѣлъ ли съмъ въ окултната школа?“ То е чисто щестлавие. Успѣлъ ли си! Туй можемъ да го знаемъ още сега. „Излѣзъ!“ Дайте му цигулката, дайте му едно мѫчно парче! „Хайде изсвири го!“ Ако можешъ да го изсвиришъ, успѣлъ си. Ама: „Азъ разбирамъ отъ музика“. Можешъ да разбирашъ теорията на музиката, но не знаешъ да свиришъ. Понѣкога е по-хубаво да свиришъ, отколкото да знаешъ само теорията. Хубаво е да знаешъ и двѣтѣ. И слѣдователно, ако знаете да свирите, вие ще свирите. Послѣ, нѣкои питатъ: „Какъ мислите, дали сме усвоили Любовъта?“ Азъ сега много лесно мога да изпитамъ колко ви струва Любовъта. Нѣкой казва: „Отъ Любовъ менъ ми гори сърцето“. — Дай на този братъ хиляда лева сега! Въпросътъ е свършенъ: дай на този братъ хиляда лева! Тъй! Наведешъ ли си главата надолу, въпросътъ е свършенъ. Той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда, и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е-е, какво ще остане заради мене?“ Ако искате да остане нѣщо заради васъ, стойте отвънка. Ние искаме, като влѣзете въ тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можемъ да туряме въ тѣхъ. Ако влѣзете съ пълни каси, какво ще туримъ? Ние не искаме хора съ пълни кесии. Свѣтътъ търси пълни кесии, а ние търсимъ обратното. Ако вашитѣ кесии сѫ празни, елате, а ако ли сѫ пълни, ще кажемъ: „Погрѣшили сте“. И тъй, отъ чувството на щестлавието и на лицемѣрието, ще се пазите, като отъ огънь, защото освѣнъ че нѣма нищо да ви прѣдадатъ, но тѣ ще ви смъкнатъ на тоя животински уровепъ, кѫдѣто знаятъ само да показватъ зѫбитѣ си. Двама души, като се срѣщнатъ, озѫбятъ се: „Внимавай, азъ не съмъ отъ слабитѣ герои, но съмь голѣмъ герой“. Така е и съ кокошката. Като види нѣкой волъ, подскочи „хопъ“ — то е щестлавно чувство. Волътъ, като я бутне съ рогата, свършва се съ нея. Тя не разбира, тя мисли, че може да се бори съ единъ волъ. Но, за да се боришъ съ единъ волъ, иска се знание. И тъй, въ тази окултна школа, вие влизате да се научите какъ да се борите съ рогата на вола, защото, ще срѣщнете духове отъ черната ложа, у които има много знания. Знаете ли какви знания? Нѣкой пѫть, Бѣлптѣ Братя ходятъ въ тѣхнитѣ школи да се учатъ. Синоветѣ на този вѣкъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на свѣтлината. И синоветѣ на свѣтлината трѣбва да се учатъ отъ синоветѣ на тъмнината. Знанието, принципитѣ, и въ двѣтѣ школи сѫ едни и сѫщи, но еднитѣ прилагатъ знаиието по единъ начинъ, а другитѣ го прилагатъ по другъ начинъ. Силитѣ, които дѣйствуватъ сѫ едни и сѫщп, нѣма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употрѣбятъ по единъ начинъ — въ лѣво, а други по другъ начинъ — въ дѣсно. Обаче, ние прѣспокойно може да почерпимъ поука, може да научимъ нѣщо и отъ единъ черенъ братъ, дори и отъ църквата. Туй е казано, сега, между четири стѣни. Ако го кажете отвънка, ще ви изключатъ отъ всѣка църква. Разбирате ли? Туй не е символъ. Вие още не знаете произхода на чернитѣ братя, нали? И защо черни? Защото тѣ отидоха на лѣво, а другитѣ на дѣсно. Азъ нѣма да обяснявамъ това. Човѣкъ има лѣва рѫка, има и дѣсна рѫка. Защо? Двѣтѣ рѫцѣ не сѫ ли на мѣстото си? За сега, ние употрѣбяваме нашата дѣсна рѫка, но било е врѣме, когато лѣвата рѫка е била на работа. Има ли грѣхъ сега, че човѣкъ има една лѣва рѫка и една дѣсна рѫка? Нѣма. Тия рѫцѣ сѫ точно на мѣстото си, само че въ движението си, посоката на лѣвата пѫтека минава прѣзъ центъра на земята, а на дѣсната — прѣзъ центъра на слънцето. По това се различаватъ. При единия начинъ, вие ще слѣзете въ най-гѫстата материя, въ най-голѣмото противорѣчие на живота, ще имате да се борите, ще се намали свѣтлината: а при другия — ще минете въ най-рѣдката материя, ще минете прѣзъ центъра на слънцето. Нѣма да се боите, ще има кой да ви прѣдпази. Въ окултната школа любопитство не трѣбва да има. Тамъ любопитство не се позволява! Любопитството е за свѣта, само тамъ любопитство се позволява. Да имашъ едно дълбоко желание да учишъ, горещо желание, да ти гори сърцето, да, но простото любопитство не се позволява. Любопитството, и то е родено отъ щестлавието. И тъй, ще имате горещо желание да учите, но любопитство, щестлавие, лицемѣрие и други чърти тамъ, които сѫ отъ животинско произхождение или сѫ изостанали отъ низшитѣ култури, тѣзи качества не ни трѣбватъ. Сега, вие можете да кажете: „Тия работи насъ ни сѫ доказвани“. Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави щестлавието вѫтрѣ въ човѣшкия организъмъ. Вие не знаете още послѣдствията на лицемѣрието, какви пертурбации прави то въ човѣшкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаяли послѣдствията, които се произвеждатъ отъ тѣхъ въ организма, вие не бихте ги помирисали. Сега, азъ не искамъ да влѣза въ противорѣчие съ вашитѣ чувства. Религиознитѣ си чувства ще ги държите на друго мѣсто. Сега, азъ говоря на ума ви, не на низшия, но на висшия ви умъ. Ще мислите, и ще чувствувате. Азъ не говоря и на вашитѣ сърца, нѣмамъ това за цѣль. Сърцата ви сѫ за васъ, и за Бога, нали? На васъ ви трѣбва свѣтлина, трѣбва ви знание. А при туй знание ще придобиете Мѫдростьта. Щомъ придобиете тази Мѫдрость, вие ще знаете какъ да обработвате вашитѣ сърца. Сега, знаете този стихъ отъ Стария Завѣтъ: „Сине мой, дай ми сърцето си“. То е единъ вѫтрѣшенъ процесъ на Битието, процесъ, който въ бѫдеще ще се реализира. Той нѣма още обективно приложение, той има чисто субективно приложение. А за да се обработи туй сърце, намъ ни трѣбватъ знания, велики знания ще кажа, за да може тия сили, които сѫ вложени въ нашето сърце, да ги приготвимъ за бѫдещата култура. И засега, въобще, всички религии се занимаватъ само съ сърцето на човѣка. Всичкитѣ проповѣдници се стараятъ да произведатъ извѣстни ефекти, заплашвания съ пъкъла, че има адъ, че има страдапия. Но това сѫ пръчици на дѣца! На единъ ученикъ, който влиза въ окултната школа, ние не му показваме тояга, ние само казваме: „Ако вършите така, ще имате такива послѣдствия. Понеже вие имате такъвъ организъмъ, съ такива вещества, съ такива съединения, то, ако постѫпите така, ето какви послѣдствия ще се явятъ въ организъма: ако ви е приятно, може да ги направите“. Ученикътъ ще знае причинитѣ и послѣдствията, хубаво ще проучи своя организъмъ и своето сърце. И тъй, у всинца ви трѣбва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате въ тази школа, ще се освободите по възможность отъ всичкитѣ възгледи, какво сте чели въ книгитѣ, какво съмъ казалъ азъ нѣкога. Всичко туй искамъ да го прѣкарате прѣзъ вашия умъ. Разбирате ли? И ще го прѣкарате. Знаете ли защо? Защото, нѣкой пѫть вие може да прѣкарате моитѣ думи прѣзъ гѫстата срѣда на вашия низшъ умъ, и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прѣкарате и прѣзъ вашия висшъ умъ, тогава ще имате други разбирания. И всѣко разбиране ще трѣбва да се приложи не въ бѫдеще, а сега. Но, ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, отъ които ще сѫдимъ. Азъ не ви казвамъ, че нѣмате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. Въ тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате нѣкои ваши недъзи, които сѫществуватъ, които сѫ остатъци отъ миналото. Сега, нѣкой пѫть вие може да се басирате: „Тъй е казалъ нѣкой ученъ човѣкъ“. Но онова, което е казано, ще се опита въ тази школа, ще се подложи на опитъ. Въ нея всѣкога ще провѣрявате тия нѣща, и ще сѫдите за казаното отъ резултатитѣ, които може да получите. Ако нѣмате туй разположение, ще се роди лицемѣрието и щестлавието. Послѣ, слабость на всички ученици е: нѣкой пѫть ученикътъ мисли, че той знае повече отъ учителя си. Правилото въ Бѣлата окултна школа е: ученикътъ никога не може да знае повече отъ Учителя си. То е законъ на Бѣлата окултна школа. Христосъ казва: „Ученикътъ не е по-горенъ отъ Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече отъ Учителя си — той е въ лѣво: и почне ли Учительтъ да мисли, че той не е като ученицитѣ си, и той е въ лѣво. Единиятъ употрѣбява знанието за себе си, и другиятъ употрѣбява знанието за себе си. А въ школата на Всемирното Бѣло Братство всичко се употрѣбява за царството Божие, за въдворяване царството Божие на земята. А щомъ се въдвори царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще иматъ най-добритѣ условия да проявятъ своитѣ зяания, и да създадатъ нѣщо по-хубаво въ този свѣтъ. И послѣ, друго нѣщо искамъ: онѣзи, които идватъ сега въ школата, ще опитватъ волята си. Обиди ще има, но щомъ влѣзете въ школата, вие ще трѣбва да се подигнете високо, да забравите за единъ часъ всичкитѣ ваши обиди. Влѣзе нѣкой, погледнатъ го накриво, той казва: „Този ме обиди“. Не, не, ще упражните волята си. Ако вие не можете да потушите това ваше чувство — обидата, която е едно животинско чувство — вашата воля е слаба, нѣма да успѣете. Вие ще хванете това чувство — обидата, като кредиторъ, и ще му кажете: „Щом имашъ добрината да ме чакашъ единъ часъ отвънка, вънъ отъ приемната стая, и азъ, като излѣза, ще ти платя“, Сега, ние не искаме изведнъжъ да прѣвърнете вашия животъ, а само за единъ часъ да може да задържите едно ваше разположение вънка отъ вашата приемна стая. Може ли да го задържите за единъ часъ, вие ще го задържите и за два, три, четири, петь часа. Не можете ли да го задържите за единъ часъ, нищо не можете да направите. И когато влѣзете въ една школа, ако не се съобразите съ това, винаги, прѣзъ закона на внушението, другитѣ ще ви създаватъ тия прѣпятствия. Да кажемъ, между мѫжетѣ и женитѣ стане нѣкакъвъ споръ, идватъ обидени въ школата. Но, трѣбва да знаете, че като влѣзете въ школата, вие не сте мѫже и жени. Тъй, мѫже и жени нѣмаме. Тукъ имаме ученици. Отвънка вие сте мѫже и жени, а тукъ сте всички души. Ние не признаваме мѫже и жени, млади и стари, ние признаваме само ученици, които искатъ да придобиятъ Божествено знание, и да го употрѣбятъ за разтежа на своята душа, за напрѣдване на царството Божие на земята. Туй признаваме. Сега, ще кажете: „Туй много пѫти е казано“. Пакъ ви го казвамъ, и който не вѣрва, сега, въ тия мои думи, ние ще почнемъ съ опити, и ще се увѣри. Туй трѣбва да го знаете, то не е заплашване, но това сѫ закони, които трѣбва да се пазятъ. Азъ не казвамъ, че туй мѣсто е школа. Не, то е едно ваше събрание. Отъ тукъ вие ще влѣзете на друго мѣсто, а школата, ние може да я прѣмѣстваме и въ друга стая, и въ трета, и въ четвърта, и въ пета. Този салонъ не е окултна школа. Даже, ако направимъ специално здание, и то нѣма да е окултна школа. Сега, вие ще кажете: „Понеже затворихме вратата, образувахме вече школата. Ние можемъ 10 пѫти да затворимъ вратата, но това не е достатъчно. Азъ гледамъ, на мнозина отъ васъ, вратата е все отворена. Външната врата тукъ е затворена, но вратата на вашата кѫща е отворена, и постоянно има влизане и излизане. Ще затворите вратата си, и ще кажете: „За единъ часъ ще ни чакате, сега сме заети, но слѣдъ единъ часъ ние ще се върнемъ, ще бѫдемъ на ваше разположение“. Искамъ отъ васъ първия опитъ да го направите: сега, да можете, като дойдете въ недѣля въ школата, да се борите. Борба се иска! Голѣма борба се иска, но трѣбва да побѣдите. Да не мислите, че като дойдете, ще измѣните туй състояние изведнъжъ. Ние искаме да имате борба, и въ тази борба да побѣдите. Нѣкой казва: „Да свършимъ, да пропѫдимъ този дяволъ навънка“. Съ този дяволъ ти си ялъ и пилъ въ миналото, той ти е приятель. Приятель ти е! Ще му кажешъ: „Приятелю, едно врѣме ядохме и пихме, но азъ разбрахъ, че яденето и пиенето развалятъ живота, азъ съмъ тръгпалъ въ другъ пѫть, а ти, като мой приятель, можешъ ли да тръгнешъ съ мене въ този новъ пѫть? — Не мога. „Тогава, ти ще ме почакашъ за единъ часъ навънка, послѣ пакъ ще си поговоримъ“. Той, като приятель, ще ви послуша. И ще се научите: въ окултната школа не се позволява да обиждате никого! Нѣма да му кажешъ: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“ Не, не. Азъ ще ви приведа слѣдуюшия примѣръ, той е отъ епохата на християнството. Единъ отъ великитѣ Учители, запознатъ съ окултизма, слѣдъ като е прѣподавалъ дълго врѣме на своитѣ ученици тайнитѣ на туй учение, изпратилъ ги въ града да проповѣдватъ. Двама отъ тия ученици срѣщатъ двама езически жреци, и когато ги виждатъ, казватъ: „Е, синове на лукаваго, чеда на дявола, сатани вие, които развращавате свѣта... „ Тѣ се приближаватъ при тѣхъ съ своитѣ бастуни, и имъ пукватъ главитѣ. Ученицитѣ се връщатъ съ пукнати гдави. Жрецитѣ отиватъ при Учителя имъ, той излиза, и ги пита: „Приятели, кѫдѣ сте ходили?“ — „Какъ, приятели?“ „Защо?“ — „Прѣди единъ часъ бихме двама отъ вашитѣ ученици.“ — „Много добрѣ сте направили.“ Ученици ги наричамъ, защото, тѣ сѫ чада на Бѣлото Братство. И когато Арахангелъ Михаилъ билъ проводенъ за тѣлото на Мойсея, не казалъ никаква зла обидна дума на дявола, а казалъ: „Господь да ти възбрани“. А сега, вие имате слабостьта, нѣкой пѫть се наежите противъ дявола, и по неговъ адресъ казвате много работи. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажешъ: „Ти си единъ отличенъ работпикъ, тъй разбирашъ, тъй вършишъ“. Той е убѣденъ, вѣрва въ своето, и иска да те убѣди по единъ, по другъ, по трети, по четвърти начинъ, дава ти доказателства. Всѣки единъ лошъ духъ, като дойде, казва ти: „Не бѫди толкова глупавъ, всинца не могатъ да се подобрятъ.“ И той ти дава доказателства. Тогава ти се убѣждавашъ, и казвашъ: „Правъ си ти“. Обаче, въ Бѣлото Братство има други доказателства, и ние трѣбва да докажемъ, че е тъй. Въ школата абсолютно ще има хармония. Никой лошъ духъ не може да ви смущава. Тѣ знаятъ какъвъ е законътъ. И еднитѣ се учатъ, и другитѣ се учатъ. То е законъ въ окултната наука. Щомъ излѣзатъ ученицитѣ навънка, въ свѣта, има споръ между тѣхъ. А въ школата, учатъ ли се, нѣма никакъвъ споръ. И затуй се казва за праведния Йовъ, че въ съвѣта Господенъ дошълъ и прѣдставительтъ на черното братство, и казалъ на Господа: „Ти обърналъ ли си внимание на Йова какъ върви?“ Но тѣзи работи ние ги знаемъ, и затуй ги поставяме на тѣхното мѣсто. Значи, и той присѫтствувалъ на този съборъ въ школата. И Господь му казва: „Ами ти обърналъ ли си внимание на Йова, какъ прилага туй учение?“ Слѣдователно, въ школата нѣма никакъвъ споръ между черни и Бѣли Братя. Че той е черъ — черъ или бѣлъ братъ, тѣ се обичатъ. Въ школата се обичатъ, но щомъ излѣзатъ въ свѣта, интереситѣ имъ не се съвпадатъ, и работятъ всѣки за своитѣ интереси. Обичьта си е обичь. Ние ще докажемъ, кой принципъ е правъ. И еднитѣ вѣрватъ, и другитѣ вѣрватъ, но вѣрата на еднитѣ се различава въ много отношения отъ вѣрата на другитѣ. Та, като ученици на тази школа, ще имате единъ широкъ възгледъ, а нѣма да бѫдете тѣсногрѫди. И черниятъ братъ, и той е единъ напрѣдналъ духъ. Тия нѣща сѫ реални. Въ школата ще мислите, че всичко въ свѣта сѫществува, защото е необходимо: а онова, което е необходимо, полезно е за развоя на цѣлия козмосъ. И, слѣдователно, за да има знание въ свѣта, непрѣмено трѣбва да има два процеса. И тъй, едни грънци се създаватъ за почести. а други за безчестие. Ако ти направишъ, едно гърне, но си туришъ помията въ туй гърне, а въ другото гьрне си туришъ млѣкото, питамъ: Тия грънци виновати ли сѫ? Гърнето съ помията е черниятъ братъ, а гърнето съ млѣкото е бѣлиятъ. Кой е виноватъ? Гърнетата ли сѫ виновати? Не. А онзи, който употрѣбява гърнетата, еднакво му е приятно, че има едно гърне за помия и едно за млѣко. Тѣ му сѫ много полезпи, че си туря помията и млѣкото. И двѣтѣ му сѫ еднакво нужни. Но, щомъ нѣмаме нужда за помия, хвълряме гърнето, и щомъ нѣмаме нужда за млѣко, хвърляме и другото гърне, и тогава оставаме безъ гърнета. И тъй, добри и лоши хора въ живота, това сѫ само идейни схващания при сегашния развой на човѣшкия животъ. (Сега, които отъ васъ сѫ писали върху „прѣдназначението на човѣшкия езикъ“, да прочетатъ работитѣ си.) Вториятъ пѫть, напишете нѣщо върху „прѣдназначението на сегашнитѣ петь чувства.“ Това ще бѫде обща тема за всички, които могатъ да пишатъ. Какъ мислите, органътъ ли се е родилъ по-напрѣдъ или чувството? — Чувствата се явили по-напрѣдъ. Слѣдователно, всѣко едно чувство съотвѣтствува на извѣстна идея. За сега, човѣкъ е засѣгналъ само петьтѣ полета, достигналъ е до полето на Истпната. Значп, той е достигналъ до най-низшето поле на Божествепия свѣтъ. Трѣбватъ му още двѣ чувства. Тогава, онѣзи отъ васъ, които се наеха, нека напишатъ, напримѣръ, пипането на кой свѣтъ съотвѣтствува, вкуса, обонянието, слуха, зрѣнието, опрѣдѣлете ги къмъ кои свѣтове, къмъ кои полета спадатъ. Може да прочетете теософската, окултната литератури, да видите какво пишатъ, и послѣ изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете въ кратцѣ, колкото се може по-кратко. Когато пишете върху тия теми, нали казваме: безъ страхъ и безъ тъмнина! И при това, не пишете много, понеже многото писане е щестлавие. Излишни думи не туряйте, защото тѣ сѫ отъ лукаваго, т. е. казано на окултенъ езикъ, излишнитѣ думи сѫ отъ лѣвата страна, отъ школата на черното братство. Тѣ обичатъ много да глаголятъ, и всѣки, който много говори, помага на чернитѣ братя. Който много говори, и който никакъ не говори, и двамата помагатъ на чернитѣ братя. А, който малко говори, но умно, спомага на Бѣлитѣ Братя. „Малко“ значи — есенцията, тя ни трѣбва. Запримѣръ, ще кажете тъй: „Азъ ви много обичамъ“. Сега започвате — както говорятъ влюбенитѣ — “и съмъ готовъ заради тебе това да направя, онова да направя“. . . Нищо нѣма да извършишъ! „Азъ ви обичамъ“, опитайте ме. Нищо повече. „Азъ ви обпчамъ, и всичко мога да направя заради васъ“, опитайте ме. Като опиташъ, ще го познаешъ. Само „азъ“ мога да обичамъ. „Азъ“ трѣбва ли да се каже? Ще кажешъ „азъ“, и ще разбирашъ туй божественото въ себе си. Ти можешъ да изоставишъ азътъ, но въ ума си подразбирашъ „азъ“. На английски трѣбва да кажешъ „азъ обичамъ“, а на български можешъ да кажешъ само: „обичамъ те“. На английски не можешъ да кажешъ безъ „азъ“. Ще се стараете въ школата да бѫдете отривисти, и всѣкога езикътъ ви да изразява чувствата ви. Сега, ние сме опитвали резултата, когато думитѣ ви не изразяватъ вашитѣ чувства. Всѣка празна рѣчь е една форма, въ която вие ще дадете мѣсто на единъ лошъ духъ да се всели вѫтрѣ въ васъ. Затова, всѣка форма, която образувате, трѣбва да е пълна съ нѣщо божествено. Празнитѣ думи, изобщо, всѣкога създаватъ голѣми нещастия. Като произнесешъ нѣкоя празна дума, рѣзнете нѣщо въ сърцето, и казвашъ: „Не трѣбваше да го кажа“. Защо трѣбваше да пишете върху тая тема? За да се развивате, да се пробуди въ васъ съзнанието. Азъ искамъ да ви убѣдя въ едно нѣщо: че вие не сте такива простаци и невѣжи, както си мислите, въ васъ има заложени много истини отъ миналото. И ако сте вѣренъ на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде нѣкое вдъхновение. Вие ще кажете: „Духътъ ми го продиктува това“. Каточе Духътъ има особено благоволепие къмъ васъ. Не се лъжете: Духътъ къмъ всички има еднакво благоволение. Но онова, което Духътъ говори, ти не можешъ да го възприемешъ. Ще кажешъ: „Духътъ не благоволява“. Не, не, Духътъ благоволява, но ти ще разкопаешъ твоята почва, ще посѣешъ нѣщо, ще го култивирашъ, и Духътъ ще благоволи. Та, у всинца ви има заложени извѣстни истини, които трѣбва да възрастнатъ, има благородни мисли и качества отъ миналото. Тия качества и сега може да се създадатъ. И най-малкото усилие, което може да направите, е за ваша полза. Въ нѣколко бесѣди азъ ще се спра, и ще ви посоча отъ кои недъзи трѣбва да се пазите. Не че тѣ сѫ ваши недъзи — тѣ сѫ общи, на цѣлата бѣла раса, но отъ тѣхъ трѣбва постоянно да се пазитѣ. И, слѣдъ като можете да контролирате тия недъзи, тогава ще пристѫпимъ къмъ микроскопическитѣ истини, къмъ малкитѣ истини, съ които ще почнемъ да правимъ своитѣ наблюдения и своитѣ опити. И тогава, на всѣки единъ отъ васъ ще се дадатъ малки задачи, които трѣбва да разрѣши, и самъ ще провѣрява нѣщата. Но, отсега ви прѣдупрѣждавамъ: да не очаквате отваряпнето на небето, да не очаквате разрѣшаване на всички велики тайни на природата. Не, туй може да го очакватъ други. Когато учительтъ се съблазнява отъ единъ ученикъ, който му дава голѣма заплата, за да го учи, той не е на мѣстото си. Въ окултната школа може да се яви единъ Учитель, може да му даватъ 1, 2 или 10 милиона лв., за да прѣподава: нѣма да му кажать пито една дума, но рѣши ли той да прѣподава за пари, въпросътъ съ него е свършенъ. И въ ума на ученака, влѣзе ли такава мисъль, изкуси ли се и той да придобие зяанието за да го използува за себе си, и съ него въпросътъ е свършенъ. Тъй, абсолютно безкористни ще бѫдете! Първото правило: ще бѫдете искрени спрѣмо себе си, нѣма да се лъжете. Менъ можете да лъжете, но не искамъ себе си да лъжете, затуй ще бѫда много строгъ. Никога не лъжете себе си! Приложете този законъ: спрѣмо себе си да бѫдете абсолютно вѣренъ, безъ пикакво изключение. Ще признаете въ себе си истината тьй, както си е. Никакво измѣнение нѣма да правите, просто ще констатирате нѣщата тъй, както си сѫ, ни повече, ни по-малко. Вѣрни на себе си: това е първиятъ законъ въ школата. Може ли да приложите този законъ, за другитѣ е лесно. Съ този законъ се полага една основа, върху която може да се гради. Сега, защо често съмъ толкова строгъ? Съжалявамъ, че съмъ отворилъ тази школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тукъ, изпитвамъ едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желаная ми причиняватъ най-голѣмитѣ страдания. И сега, азъ трѣбва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. Азъ да ви кажа истината! И, ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите, както знаете. Рѣшилъ съмъ! Азъ не искамъ въ бѫдеще да измѫчвамъ себе си, нито пъкъ ще позволя на моитѣ ученици да ме измѫчватъ. Двѣ правила: нито азъ искамъ да се измѫчвамъ, нито вие да ме измѫчвате. Азъ съмъ завършилъ своята еволюция, нѣма какво да се измѫчвамъ повече! Туй, което зная, може да ви го прѣдавамъ, но вашитѣ мисли и вашитѣ прѣживявания се прѣдаватъ върху менъ. Приемамъ всичкитѣ ви мисли и ги прѣживѣвамъ вѫтрѣ въ себе си. Пъкъ азъ не искамъ да прѣживѣвамъ вашитѣ мисли. Ако вие сте грѣшници, азъ нѣмамъ нищо общо съ вашитѣ грѣхове. Добринитѣ ви бихъ ги изнесълъ по-добрѣ, но да сѫдите въ умоветѣ си, и да ми говорите, че това било, онова било, азъ не искамъ да слушамъ. Въ душата си съмъ ситъ на укори и неблагодарности. Който е благодаренъ, добрѣ, и който е неблагодаренъ, пакъ добрѣ. Нищо общо нѣмамъ съ това. И знаете ли защо? Азъ служа на другъ единъ законъ, ще ви говоря сега. Азъ не искамъ по никой начинъ да огорча Оногова, който живѣе въ менъ. Туй не го позволявамь! Онзи, който ме е училъ, Онзи, който живѣе въ мене, върху Него азъ не искамъ да се хвърлятъ никакви укори! Азъ мога всичко да нося, но заради Него! Щомъ дойде до Неговото име, азъ съмъ готовъ да жертвувамъ всичко! „Ама слѣдъ хиляди години дали ще се дадатъ условия?“ Все едно! Щомъ дойде до Неговото име, азъ не позволявамъ. Та, азъ забѣлѣзвамъ всичко и ви казвамъ: въ школата, абсолютно не искамъ да ме критикувате, нито да се съмнѣвате. Опитвайте нѣщата! Казвалъ съмъ и другъ пѫть, и пакъ ще кажа: ако съмъ уврѣдилъ нѣкого, да дойде при мене, безъ да ме критикува, азъ ще му платя 10 пѫти повече, отколкото струва, и да се свърши въпроса, веднъжъ за всѣкога. Между васъ и менъ трѣбва да се разчистятъ всички въпроси. Нищо повече! Въ бѫдеще, онзи, който не постѫпи тъй, азъ да ви кажа, ще обърна гръбъ, и нѣма да го погледпа вече! Туй е правило въ Бѣлото Братство. Защо? Туй е вѫтрѣшенъ законъ. Онзи, който живѣе въ насъ, Господь си има пѫть, по който върви, и нѣма да ни чака. Слънцето изгрѣва, земята се върти, и всѣко нѣщо си върви по опрѣдѣления пѫть. Ние не можемъ да измѣнимъ законитѣ на Битието. „Ама азъ тъй мисля!“ Да, но Господь е мислилъ прѣди милиони години, когато е създалъ свѣта, и слѣдователно ние ще дѣйствуваме тъй, както Той е мислилъ, и както Той дѣйствува. Вие, нѣкой пѫть, искате да ме научите, какъ да дѣйствувамъ. Азъ не дѣйствувамъ отъ себе си, а вървя по Божиитѣ пѫтища, и искамъ и вие тъй да дѣйствувате. Нито азъ ще измѣня Божиитѣ закони, нито вие, нито ангелитѣ, никое сѫщество въ свѣта не е въ състояние да измѣни, по какъвто и да е начинъ, Божественитѣ пѫтища. Тѣ сѫ неизмѣнни. Може да се реагира, но да му се даде обратенъ пѫть, то е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бѫдете ученикъ, туй е едно отъ правилата на тази школа. Школата се е образувала на нѣколко пѫти въ Европа, но се е затваряла за по-благоприятно врѣме, понеже се явявали спорове. Нѣколко пѫти се е отваряла и затваряла, и сега пакъ може да се затвори, но, ако я затворя, тогава вие сами ще си прѣподавате, втори пѫть нѣма да прѣподавамъ вече! Затуй искамъ да бѫдете изправни въ този моментъ, когато онѣзи отгорѣ сѫ рѣшили, и иматъ благоволението да ви прѣподаватъ. Азъ не говоря отъ свое име, имайте прѣдъ видъ: говоря ви отъ името на Всемирното Бѣло Братство. Ако тѣ сѫ благоволили спрѣмо васъ, и вие бѫдете вѣрни спрѣмо тѣхъ. Ще изучавате тия велики истини отъ тѣхно гледище. Упражнявайте ума си, всичко изпитвайте. Сега, по моитѣ думи не искамъ да разбирате, че говоря само спрѣмо нѣкого, индивидуално. Не! Казвамъ: отъ незнание, отъ невѣжество вие вършите нѣща, които не сѫ позволени. И азъ сега искамъ да ви дамъ първитѣ правила, тъй както въ музиката се даватъ. Най-първо, като дойде учительтъ, ще покаже какъ да се държи цигулката — хоризонтално, послѣ ще постави правилно лѫка, и най-послѣ ще вземете струната sol, и ще карате дълго врѣме по нея, докато се научите правилно да теглите лѫка. Лѫкътъ — това е волята. Слѣдъ туй, ще почнете да изучавате тоновете, послѣ позициитѣ, и като научите позициитѣ, ще изпълнявате извѣстно парче. Сега, вашиятъ умъ и вашето сърце могатъ само при едно такова правилно обучепие да се развиватъ, само тогава може да схващате ония велики мисли, които Богъ е създалъ. Само така ще се научите да мислите и да чувствувате правилно. Наложете си воля. Вие имате воля, всинца имате воля, но тази воля ще я турите въ насока да работи за вашето усъвършенствуване. Сега, запримѣръ, не мислете, че ние нѣмаме закони, съ които можемъ да се освобождаваме отъ едно или отъ друго. Имаме закони, азъ мога и по другъ начинъ да се освободя отъ вашитѣ мисли, мога да се освободя. Азъ ви правя тази бѣлѣжка, знаете ли защо? Въ мене има желание да не страдате, азъ не искамъ да ви създамъ излишни страдания въ живота. Първото правило: понеже вие имате доста страдания, не искамъ да ви създавамъ излишни такива. Ако туря една плоскость, да отблъсквамъ вашитѣ мисли назадъ, нѣма да се постигне цѣльта. По-добрѣ е въ такъвъ случай да се затвори школата, отколкото постоянно да се вдигатъ скандали. Та, първото правило: ще хармонирате мислитѣ и чувствата си поне за единъ часъ. За единъ часъ, не искамъ повече — единъ часъ въ недѣлята, разбирате ли? Седемь деня по 24 часа — 168 часа. Ако туй не можете да направите, какво друго ще можете? Отъ 168 часа седмично, отъ васъ се изисква само единъ часъ да го прѣкарате въ хармония. Тъй, като ученици, трѣбва да го прѣкарате. Това не е много, това е много малко врѣме. Кой не може да си даде единъ часъ? И като влѣза въ класа, тукъ, да се почувствува една приятна атмосфера, азъ да съмъ доволенъ, и вие да сте доволни. Ако влѣза азъ, и съмъ недоволенъ, и вие ще сте недоволни. Двѣ недоволства раждатъ положително число — и двѣтѣ страни губятъ. И тогава, всичкитѣ истини, които може да ви се кажатъ, ще иматъ обратенъ ефектъ. Сега, ще кажете: „Кой ли е онзи, който е обидилъ Учителя?“ Менъ никой не ме е обидилъ. Но ви казвамъ, въ незнанието си, вие имате тази слабость, че нѣкой пѫть вървите повече въ лѣвата пѫтека, отколкото въ дѣсната. Безъ да знаете, нѣкой пѫть вървите въ лѣво. Ще кажете: „Азъ не зная“. Да, но трѣбва да се научите. Вие, като ученици, трѣбва да знаете въ лѣво ли сте или въ дѣсно, а не да чакате други да ви кажатъ. Всѣки день търговецътъ трѣбва да знае какво печели и какво губи. Като прѣгледа тевтеритѣ си, да знае печалба ди има днесъ или загуба, Пъкъ, като дойде края на годината, той ще даде общия сборъ на печалбата и загубата. Всѣки день трѣбва да знаемъ въ лѣво ли сме отишли повече или въ дѣсно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислптѣ си, понеже въ васъ има заложени много добри работи отъ миналото. Азъ не ви намирамъ за неспособни, ами ви намирамъ за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животнитѣ, то не е човѣшко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всѣки човѣкъ, въ когото умътъ, сърцето и волята сѫ почнали да работятъ правилно, той не може да бѫде своенравенъ, той ще основава всичкатѣ свои дѣйствия, постѫпки на единъ разуменъ законъ, ще знае, какъ трѣбва да постѫпва. Въ тази школа не се позволява никакво своенравие! Та, сега, вие сте способни, а вашето своенравие, и него ще оставите отвънка. Казвамъ ви сега нѣкои отрицателни качества, а въ втората лекция пъкъ ще ви кажа и други. Сега ви казахъ четири отрицателни качества: щестлавието, лицемѣрието, любопитството и своенравието. Тѣ сѫ животински качества. Тѣ ви сѫ потрѣбни за свѣта, но въ школата нѣмате никаква потрѣба, абсолютпо никаква потрѣба отъ тѣхъ. И, като работи нашата школа, вѫтрѣ въ една година, азъ искамъ вече да се отличавате. Ще дойдемъ, ще се рѣшимъ вече, ще турямъ началото, това е школа вече. Казва нѣкой: „Покажи ни недостатъцитѣ!“ Хубаво, ще ви покажа много работи. Като изчистите тия, тогава ще ви посоча още нѣколко отрицателни качества. Не сега, но слѣдующиятъ пѫть. Дръжте тия отрзцателни качества! Не се борете сь щестлавието, но на мѣстото на щестлавието ще ви кажа какво да турите. На мѣстото на своенравието, на лицемѣрието, на любопитството, ще ви кажа съ какво да ги замѣстите. Тъй щото, искамъ да бѫдете, нѣма да кажа добри ученици, не зная каква дума да употрѣбя сега. Изправни? — но всинца сте изправни. Примѣрни? — всинца сте примѣрни. Азъ ще кажа: азъ ви наричамъ ученици на Любовъта. Разбирате ли? И, слѣдователно, като такива учеиици на Любовъта, съ туй име ви кръщавамъ, ще постѫпвате споредъ закона на тази велика Божествена Любовъ. Ще кажете: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта, менъ щестлавие не ми трѣбва, лицемѣрие не ми трѣбва, любопитство не ми трѣбва, своенравие не ми трѣбва“. Сега, тия четиритѣ качества ще ги пазите, и тогава, като дойде нѣкое отъ тѣхъ при васъ, ще кажете: „Приятелю, азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Като заговори щестлавието, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Заговори ли лицемѣрието, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Заговори ли любопитството, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Тъй, приятелски ще си говорите: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“, и ще спирате тамъ. И, като идватъ при васъ, вие тъй имъ отговаряйте. Тѣ ще идватъ, вие ще имъ казвате: „Ние сме ученици на Любовъта“. Докато, и тѣ ще ви кажатъ, единъ день: „И ние сме ученици на Любовъта“. И въпросътъ ще се свърши. Побѣдата ще бѫде ваша. Това сѫ живи сѫщества, съ които сте били свързани отъ минали сѫществувания. Но, като постѫпвате съ закона на Любовъта, тѣ ще кажатъ: „Понеже вие сте ученици на Любовъта, и ние ще станемъ ученици на Любовъта“. Сега: направихъ въ мисъльта си една малка бѣлѣжка, за да не би да попаднете въ заблуждение. Като казвамъ, че ще затворя школата, подразбирамъ, че ще говоря и ще проповѣдвамъ съ символи, по този начинъ нѣма да говоря. Въ школата методътъ е другъ, но този методъ нѣма да го употрѣбявамъ. Ще работимъ по стария методъ, по стария пѫть. Съ мотика ще ходимъ, ще копаемъ, съ ралото ще оремъ, пѫтища ще правимъ, и тъй ще си върви. Сега, вториятъ пѫть вѣрвамъ да ви намѣря съ два градуса по-горѣ. Днесъ сте подъ нулата, вториятъ пѫть искамъ да ви намѣря при нулата, третиятъ пѫть при +1°, 2°, 3°, и по единъ градусъ нагорѣ все ще прибавяте. По малко искамъ азъ, не искамъ много. Сега, азъ ще ви поздравя съ думитѣ: Безъ страхъ! А вие ще отговорите: Безъ тъмнина! Тогава, като работите тъй, щомъ влѣза, ще ви поздравлявамъ: Безъ страхъ! А вие ще ми отговаряте: Безъ тъмнина! Т. м.

От томчето "Окултни лекции" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Три разряда ученици. 5. Школна лекция на общия окултенъ клась 30.III — 1922, четвъртъкъ, Ст. София. 7.30 ч. в. Т. м. Въ школата, има три категории ученици: слушатели, вѣрующи и ученици. Съ какво се отличаватъ слушателитѣ? — Съ слушането. Съ какво се отличаватъ вѣрующитѣ? — Съ вѣрата. А ученицитѣ? — Съ учението си. Значи, тия три положения, това сѫ качества на ученика. Той започва съ слушане, това е първата стѫпка. Втората стѫпка е вѣрата, а учението е третата стѫпка. Но, той не свършва тамъ. Слѣдователно, трѣбва да се научите да слушате, то е едно отъ първитѣ качества. Слушането въ окултизма се нарича — концентриране на ума, или умътъ да бѫде съсрѣдоточенъ въ една посока, безъ да е разсѣянъ, Второто качество на ученика е: да има вѣра, да се не съмнѣва въ това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъжъ, този процесъ на учение се спира. Въ каквото и да е направление, принципътъ е сѫщъ. Въ вѣрата съмнѣние не се допуща. Може да имате погрѣшни схващания, тѣ сѫ извънъ вѣрата. И послѣ, ученикътъ се отличава съ стремежъ къмъ учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича отъ мѫдростьта. Слѣдователно, той не може да се съмнѣва въ туй знание: то се отличава отъ обикновеното знание, което сега имате. Сега, това сѫ встѫпителни бѣлѣжки, много пѫти сте ги слушали, но въ школата трѣбва вече да ги приложите. Когато нѣкому кажатъ, че е слушатель, той съ това може да се обиди, но туй, да знаешъ да слушашъ, то е едно отъ великитѣ качества на човѣка. Да се вслушашъ и да слушашъ, и да знаешъ какъ да слушашъ, то е най-приятното въ живота. То е изкуство на ухото. Щомъ дойдемъ до вѣрата, ще засѣгнете горната часть на мозъка. Съ тия три качества на ученика вие засѣгате мозъка въ три направления: центърътъ на вѣрата се намира отгорѣ, на повърхностьта на човѣшкия мозъкъ, учението се намира отпрѣдъ, а слушането отзадъ, и се образува единъ равяостраненъ тримгълникъ. Слушането е отзадъ, и всѣкога, всичкитѣ неприятностя въ живота идатъ все отзадъ, Сега, ние зададохме първия въпросъ. Какво е прѣдназначението на ученика въ една окултна школа? Само окултната школа може да ви даде единъ правиленъ и положителенъ отговоръ. Какво е прѣдназначението на човѣка? Само тя ще ви даде такъвъ отговоръ, съ който може да бѫдете задоволени. И щомъ приемете туй задоволство, у васъ нѣма да се роди една индиферентность, нѣма да мислите, че знаете, а ще се яви единъ новъ импулсъ да работите за вашето повдигане. Много прѣпятствия се изпрѣчватъ въ живота ви, поради които не може да схванете великитѣ истинп, които сѫ вложени въ знанието, което може да ви даде една окултна школа. Запримѣръ, сега нѣкои отъ васъ не сѫ си доспали, Снощи не сѫ спалп добрѣ. На други, храната имъ не е била добра, не сѫ си дояли. Трети, иматъ нѣкакви сдѣлки въ свѣта, иматъ малко загуба: всички изобщо все имате малко спънки, и като не знаете още закона, какъ да се освободите отъ тия врѣменни безпокойствия, то и Истината не може да ви засѣгне тъй реално, както би трѣбвало. А цѣльта на окултяата школа е да приготви умоветѣ ви, сърцата ви, да разбирате и прилагате Истината. Сега, тази школа сѫщеврѣменно е и една опитна школа. Азъ говоря за окултната школа на Всемирното Бѣло Братство, която ще ви покаже пѫтя, да приложите Истината въ живота — не да я намѣрите, а да я приложите. Сега, тия сѫ общи твърдения. Въ една отъ миналитѣ си бесѣди азъ разпрѣдѣлихъ човѣшкия животъ на три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засѣга астралния или чувствения животъ на човѣка, т. е. неговата духовна страна. Човѣкъ се учи духовно само въ съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И, ако вие не знаете какъ да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бѫдете, и ученици не може да бѫдете. И когато казвамъ, че трѣбва да се научите да спите, разбирамъ, че трѣбва да поставите тѣлото си въ такова положение, че като излѣзе вашата душа, вашиятъ двойникъ, да намѣрите вашия учитель, който ще ви прѣподава, защото знанието се прѣподава горѣ въ духовния свѣтъ, а не на земята. Тукъ е повторение на това, което тамъ се прѣподава. Затуй казвамъ: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си да приложите: една вечерь не може да спите, друга, трета, но въ една година ще гледате да се научите да спите добрѣ. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бѫдете? И първото нѣщо, ще възпитавате тѣлото си, да знаете какъ да си почивате. Ще ви дадемъ упражнення да знаете какъ да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати, краката ви сѫ стегнати, умътъ ви е стегнатъ, вие сте въ едно болезнено състояние. Тази стегнатость на мускулитѣ винаги ще прѣдизвиква вашитѣ низши центрове, ще привлѣче астралнитѣ сили въ долнитѣ слоеве на мозъка ви, и ще се родятъ отрицателни, най-низки мисли и чувства. Запримѣръ, на нѣкои лицата ви сѫ тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. Въ окултната школа ще се научите лицата ви да бѫдатъ тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Прѣдставете си, че отъ всичко сте задоволени, като че имате всичко, каквото желаете, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Такова трѣбва да бѫде лицето на окултния ученикъ. Прѣдставете си, че вие очаквате нѣкой вашъ приятель, когото отъ години обичате, сърцето ви трепти, очаквате го. Другото положение: прѣдставете си, че сѫ ви осѫдили на смъртно наказание, и утрѣ ще ви обѣсятъ. Тогава какво ще бѫде положението ви? Сега, туй смъртно наказание, вие го прилагате почти всѣка седмица по едииъ пѫть въ себе си. И така, по нѣкой пѫть вие се самоубивате. Е, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Ами че много отъ вашитѣ най-благородни чувства и мисли, които нѣкога проникватъ, вие ги убивате, обѣсвате ги за нищо и никакво, като че за нѣкое ваше лошо състояние е виновна тази ваша мисъль или това ваше чувство. Въ тая школа, абсолютно никаква ваша мисъль не се позволява да обѣсите. Абсолютно никакво ваше желание нѣмате право да го обѣсите! Не, не се позволява! Всичко ще си расте и ще се развива, както Господь иска, или както Неговитѣ закони налагатъ. Произнесете ли една смъртна присѫда непрѣмено зло ви очаква. И тъй, ще седнете спокойно 5—10 минути при най-хубаво разположение, и ще почнете да си прѣдставяте най-хубавитѣ картини. Отпуснете си рѫката тъй, свободно, и послѣ ще я дигнете, и отново спуснете, свободно да пада. Всичкитѣ ви мускули трѣбва да се отпуснатъ. Вие трѣбва да почнете да владѣете вашитѣ муекули, всичкитѣ ваши нерви. И друго: ще трѣбва да се научите какъ да ходите. Въ окултната школа има начинъ за правилно ходене. Нѣкои отъ васъ, като вървятъ, удрятъ твърдо на петитѣ си, като военнитѣ. Токоветѣ ви отзадъ почти сѫ изядени, нали? Тия, които ходятъ така, са ученици, които трошатъ камъни. Тѣзи ваши пети по сѫщия начинъ ще разрушатъ и най-хубавитѣ мисли и желания, които имате въ мозъка си. Други отъ васъ стѫпватъ на прѣдната часть на обущата, и тамъ се изяждатъ, а това показва, че въ тѣхъ осторожностьта е чрѣзмѣрно развита. Тѣ сѫ хитри, като лисицитѣ. Нѣма какво да се боите отъ свѣта. Свѣтътъ е тъй устроенъ, че нѣма засада заради васъ. Ако вие вървите по Божествения законъ, може да вървите спокойно, и опасность нѣма. Всѣки единъ отъ васъ, щомъ влѣзете като ученици въ една окултна школа, Бѣлото Братство ви знае, и слѣдователно, взиматъ грижи за васъ. Навсѣкѫдѣ може да ходите безопасно. Нали псалмопѣвецътъ казва: „Подъ крилата на Бога ще бѫдатъ“, подъ Неговитѣ крила. Тѣ твърдятъ, че има Божия Промисълъ, но щомъ дойдемъ да го приложимъ, ние не вѣрваме въ никакъвъ Промисълъ. И азъ ще направя единъ опитъ да ви покажа, че вие не вѣрвате въ Божия Промисълъ, не че не искате да вѣрвате, но не сте готови за тази абсолютна вѣра. Прѣдставете си, че образуваме единъ изкуственъ пожарь въ тази стая. Ако вие не може да се концентрирате, ще има такъвъ бѣгъ, ще забравите, че сте ученици, и всѣки ще гледа да излѣзе по-скоро отъ стаята. Слѣдователно, ние ще гледаме да се освободимъ отъ ония най-инстинктивни чувства. Понѣкога ние трепваме, уплашваме се, безъ да има причина. Въ Варненската гимназия, единъ отъ учителитѣ обичалъ дълго врѣме да остава вѫтрѣ въ класа слѣдъ звънеца, не си излизалъ веднага. Единъ день, ученицитѣ намислили какъ да се избавятъ отъ него. Тѣ го проучили и разбрали, че той много се страхувалъ отъ жаби. Единъ день, тѣ взели 10-20 жаби, и ги турили вѫтрѣ въ катедрата. Учительтъ, когато отворилъ катедрата, за да извади отъ тамъ класната книга, да отбѣлѣжи отсѫствуващитѣ, жабитѣ изкачатъ. Той веднага напуща катедрата, и въ единъ мигъ се намира горѣ, въ стаята на директора, трепери. Защо? Казва: „Г-нъ директоре, жаби“. Какви жаби? „Жаби“. И сега, въ жабитѣ нѣма нищо опасно. Слѣдователно, много отъ нашитѣ нещастия въ живота се дължатъ на жабитѣ. Да е змия или нѣкой скорпионъ, разбирамъ, но отъ една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхътъ е, който дѣйствува така. Слѣдователно, ще се стараете да бѫдете безстрашливи. Туй е единъ навикъ, който трѣбва да придобиемъ — да бѫдемъ безстрашливи. Не че въ живота нѣма опасности, има, но тия опасности идватъ само, ако нарушимъ законитѣ, които владѣятъ въ живата природа. Вървимъ ли въ съгласие съ тия закони, абсолютно никаква опасность нѣма. И тъй, първото нѣщо — съньтъ, той е единъ важенъ факторъ за ученика на окултната школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бѫдете добъръ ученикъ, т. е. можете да бѫдете ученикъ, но не и добъръ ученикъ на окултната школа. Сега, за спането, вие ще правите по възможность мпого опити. Запримѣръ, ще направите слѣдния опитъ: като си легнете, въ 5 минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята. Въ 5, най-много въ 5—10—15 минути да може да заспите, а сега, нѣкой отъ васъ, слѣдъ като сѫ възбудени, легнатъ да спятъ, и почнатъ да си правятъ планове въ леглото, какво ще правятъ утрѣ. Така се изминава 1/2, 1 часъ врѣме. И съ това вие се оградите съ едиа нездравословна аура. Къмъ 2 ч. слѣдъ полунощь станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутрипьта станете, неразположени сте. Онѣзи неприязнени чувства ви мѫчатъ, и вие търсите да се скарате съ нѣкого, за да ви мине. Пъкъ, ако съ силата на вашата воля може да заспите слѣдъ петь минути, или най-много сдѣдъ 10—15 минути, на другата сутринь ще станете бодъръ и веселъ, да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спишъ правилно. Азъ съмъ го изпитвалъ, то е едно отъ най-труднитѣ изкуства. Може да взимате нѣкои наркотически срѣдства за сънь, но цѣльта е, да се научишъ да спишъ правилно, безъ тѣхъ. Като си легнешъ на дѣената страна, на сутриньта пакъ да се намѣришъ на дѣсната страна, то е изкуство! Или, ако легнешъ на лѣвата страна, сутриньта пакъ да се намѣришъ на лѣвата страна. А сега, всички започватъ съ обширнитѣ страни на окултната наука, съ великитѣ сили на природата, туй да имаме, онуй да имаме, както въ „1001 нощь“ съ пръчицата. Онзи, който не се е научилъ да спи, не му даватъ магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горѣ, въ другия свѣтъ. А тази пръчица е вашата воля. Това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Азъ казвамъ: онзи, който може въ даденъ моментъ да задържи езика си, онзи, който въ всички моменти може да задържи своята рѫка, онзи, който може да задържи сърцето си или пъкъ да отправи ума си отъ едно положение въ друго, той е по-силенъ отъ онзи генералъ, който е спечелилъ най-голѣмото сражение на бойното поле. И като четете въ Писанието, и тамъ е сѫщиятъ законъ. Бѣлото Братство, Бѣлитѣ Братя винаги обръщатъ внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание отъ страхъ, не, не, а въздържание отъ Любовъ. Въздържание отъ страхъ прѣдъ закона, това не е наука, Може да имате въздържание, да се въздържате отъ други съображения, но истинското въздържание и търпѣние е, когато вие може да се въздържате по закона на Любовъта. Сега, разбира се, ние ще учимъ, имаме врѣме. Азъ нѣма да ви говоря за Любовъта. Тази Любовъ вие ще я проучите въ нови краски, въ нови форми. И може би тия Братя ще ви дадатъ възможность да направите нѣкои опити. Тази вечерь, вървя съ единъ приятель по пѫтя, и му казвамъ: азъ ще направя единъ опитъ. Азъ се качихъ на тротуара, насрѣща ми вървн единъ офицеръ, така смѣло, ще се срѣщнемъ. Два начина за разминаване има въ окултизма. Единиятъ начинъ: азъ мога да му заповѣдамъ да се отбие, и той се отбива. Другъ пѫть пъкъ рѣшавамъ въ себе си: азъ ще слѣза. И азъ слизамъ отъ тротуара, да му направя пѫть. Въ това врѣме и той слиза. Казвамъ: този е правиятъ пѫть. И тогава, за да му отворя пѫть, азъ се качвамъ, за да се разминемъ. Вие ще се учите да отстѫпвате по закона на Любовъта. Нѣкой идва насрѣща ви, ще отстѫпите. Жертвата ще бѫде отъ васъ. Ученикътъ ще отстѫпи, то е първото правило въ положителенъ смисълъ. Ученикътъ ще отстѫпи въ името на Любовъта, той ще отвори пѫтя. Отвори ли пѫть, и неговиятъ пѫть е отворенъ. „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Законъ е туй! Щомъ мѣрите съ закона на Любовъта, съ тази мѣрка отъ невидимия свѣтъ, то, онѣзи които наблюдаватъ, тѣ ще ви въздадатъ заслуженото. Но туй може да го придобиете само съ доброто спане. Азъ не зная колко отъ васъ спятъ добрѣ. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането нѣма да подобри тѣлото ви. Най-първо, то ще се отрази въ сърцето ви, въ вашитѣ чувства. А храната, и тя е необходима. Правилното ядене, то е, което ще достави материала за съграждането на вашето тѣло. И тъй, ако спането ви е било нормално и правилно, непрѣмено и яденето ще бѫде такова: и то върви по сѫщия законъ! Сега, съврѣменпата наука прави слѣдующитѣ изводи, които сѫ вѣрни. Тя прави слѣдующия опитъ. Хора, които иматъ чиста кръвъ, нѣматъ тия отлагания и утайки, каквито се намиратъ у хора съ нечиста кръвъ. И каквито микроби и да се турятъ въ организма имъ, той издържа. Тия хора не боледуватъ, не се простудяватъ. А хора, на които кръвъта не е чиста, много лесно се заразяватъ. Въ окултната школа законътъ е сѫщпятъ. За да бѫдете здрави, течението на вашето астрално тѣло трѣбва да бѫде правилпо или, както е казалъ Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвъта ми, нѣмате животъ въ себе си“, а тази плъть и кръвъ подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вѫтрѣ въ вашия организъмъ, вие не може да бѫдете добри. Сега, азъ другъ пѫть съмъ ви прѣвеждалъ, и пакъ ще ви приведа примѣра, че силата на словото е мощна! На английски има писано, не зная отъ кой авторъ много работи, редъ отъ факти, за силата на волята. Извадени сѫ извѣстни пасажи отъ Евангелието, примѣри, кой човѣкъ какъ се е излѣкувалъ, съ силата на волята. Една госпожа, която 12 години е била болна, чела една отъ тѣзи книги, и срѣща единъ пасажъ, който и посочва какъ да се излѣкува съ силата на волята. Тя казва: „Отъ днесъ азъ съмъ здрава“. Казва, става отъ леглото си, и започва работа. Това значи да направишъ една вѫтрѣшна промѣна въ своето астрално тѣло или въ сърцето си. Тази воля трѣбва да бѫде толкова силиа, абсолютно безъ никакво мнѣние! Сега, въ положителная, въ външния свѣтъ, най-първо трѣбва да прѣдставите аргумепти и факти, които да обосновете логически, за да усилите тѣхпата вѣра. Въ окултната школа процесътъ е обратенъ. Ти най-първо трѣбва да повѣрвашъ, за да ти станатъ фактитѣ ясни. Слѣдователно, вие ще вложите вѣрата си, и чрѣзъ тази вѣра ще изпитвате, ще изяснявате фактитѣ, и тогава тѣ ще ви станатъ ясни. И тъй е. Ще се заемете да прѣработите всички ония ваши стари мисли, вѣрвания, схващания, всичко туй ще го прѣсѣете: нѣма да изхвърлите всичкитѣ стари мисли, а ще оставите въ себе сн само ония мисли, на които може да разчитате всѣкога, мисли, които сте добили чрѣзъ единъ живъ опитъ. Разказваше ми единъ мой приятель: „Азъ“, казва ми той „въ всичко мога да се усъмня, но, имамъ едно такова прѣживѣване, за което, на парчета може да ме нарѣжатъ, азъ не мога да се откажа отъ него.“ Вие трѣбва да имате една централна мисъль. И, ако не можете да намѣрите сега тази централна мисъль, вие не може да бѫдете ученпци. Ако сега искате да придобиете тази мисъль, и тогава да станете ученици, не ще можете. И азъ ви казвамъ: тази опитность всѣки единъ отъ васъ я има. Вие ще намѣрите тази мисъль нѣйдѣ закѫтана, и отъ този центъръ ще започнете да обяснявате какъ ставатъ всички прояви въ живота ви. И туй, което сега ще придобиете, то ще бѫде въ съгласие съ тази основна мисълъ, на която ще се съгражда вашето бѫдеще. А истинитѣ, които азъ ще ви кажа, сѫ толкова прости, че вие, ако направите този пазарлъкъ тамъ, както опрѣдѣлихме, ще мязате на онзи пѣтелъ, който, като ровилъ на купището, изровилъ единъ голѣмъ скѫпоцѣненъ камъкъ и казадъ: „Нѣмаше ли едно зрънце вмѣсто него?“ Ритналъ го. „Туй ли можахъ да изкопая, нѣщо за ядене нѣмаше ли?“ А този пѣтелъ не знае, че ако той продадеше този скжпоцѣненъ камъкъ, можеше да го прѣвърне въ една сила, съ която щѣше да прѣкара цѣлия си животъ въ щастие, и милиони пѣтли, като него, щѣха да се прѣхранятъ. Та, тия окултни истини, които ще ви се кажатъ, сѫ толкова прости, че вие ще кажете: „Нѣщо по-сѫществено нѣма ли?“ Е, питамъ, какво е по-сѫществено отъ Любовъта въ живота? По-сѫществено отъ Любовъта нѣма! По-устойчиво отъ Любовъта нѣма, и по-приятно и по-щастливо нѣщо отъ Любовъта нѣма! „Но ние не знаемъ законитѣ, по които Любовъта дѣйствува“. Тия приятни чувства, които вие имате, се явявать и изчезватъ. Свѣтлитѣ мисли, които се явяватъ въ мозъка ви, явяватъ се и изчезватъ. Защо? Вие мислите, че такъвъ е законътъ. Не е такъвъ законътъ. Но, има други сѫщества въ свѣта, които си играятъ съ вашия мозъкъ, бутатъ го тукъ-тамъ, играятъ си съ него, и, като го бутнатъ нѣкой пѫть, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се нѣкоя ваша приятелка, и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днесъ, колко си погрознѣла!“ Току вижъ, нѣщо като че те прободе. Тъй, вървишъ си, но си неразположепа. Какво има съ тебе? яДа нѣма нѣкой боленъ въ кѫщи?“ „Мѫжъ ти!“ — Не, не. Срамъ те е да кажешъ. „Погрознѣла си“, значн ти повѣрва. Трѣбва да имашъ поне едно огледало, да видишъ, дали туй е фактъ. Нѣкои мислятъ, че сѫ герои. Ето колко сѫ герои: тукъ, въ София, трима чиновници направятъ една подигравка съ единъ свой другарь, чиновникъ. Рѣшили да му дадатъ отпускъ. Казали си: яДнесъ ще го накараме да не работи“. Първиятъ го срѣща долу по стълбитѣ, и му казва: „Какво си пожълтѣлъ, да не си боленъ?“ „А-а, не“, но малко повѣрвалъ. Таманъ се качилъ на първия етажъ, вториятъ го срѣща: „Виждашъ ми се много боленъ, какво ти е?“ Като се изкачилъ, третиятъ му казва: „Ти, както вървишъ и ще припаднешъ“. Той отива при началника си, и му иска отпускъ. Началникътъ му далъ, но като узналъ какъ седи работата, наказалъ тримата души да работятъ заради него. Това сѫ факти. Запримѣръ, дойде ви нѣкоя мисъль, казвате тъй: „Отъ мене човѣкъ нѣма да стане“. Това е първиятъ, който те срѣща долу. „Човѣкъ отъ мене нѣма да стане, що съмъ тръгналъ тукъ, науката не е за мене“. И вториятъ, и третиятъ сѫ въ състояние да те накаратъ да напуснешъ училището. Тръгнешъ ли въ Божествения пѫть, сѫщо така може да те срѣщнатъ трима души и да ти кажатъ: „Ти да станешъ религиозенъ човѣкъ! То не е за тебе“. И ти пакъ ще напуснешъ. Не се подавайте на тия изкушения! Ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае самата истина, великата Истина, тъй както си е: той трѣбва да знае фактитѣ, тъй, както сѫ въ природата: той трѣбва да знае какъ дѣйствуватъ законитѣ, принципитѣ. Ни повече, ни по-малко! Нито да ги увеличи, нито да ги намали. Азъ искамъ отъ всинца ви да бѫдете тъй доблестни, но не безпощадни. Вашитѣ погрѣшки нито да ги увеличавате, нито да ги намалявате. Всѣка една погрѣшка да я констатирате, като погрѣшка, и обратно, всѣка една добродѣтель, каквато и да е тя, тя е добродѣтель, и всички трѣбва да се радваме, като виждаме една добродѣтель, у когото и да е. Защото, доброто, то е Божествено, а тия погрѣшки, тѣ сѫ, които обезобразяватъ човѣшкитѣ мисли. Една погрѣшка, колкото и да е малка, трѣбва да я констатирате. И послѣ, правило въ окултната школа е, че никой нѣма право да напомни на единъ ученикъ за неговитѣ минали погрѣшки. Това е едно прѣстѫпление! Забѣлѣжете го! Туй, което веднъжъ природата го е заличила, обърнала е този листъ, никога не обръщайте този сѫщия листъ да му казвате: „Ти зиаешъ ли едно врѣме какво направи?“ Днесъ, като ученици, туй изисква Бѣлото Братство оть васъ! Туй, което Богъ казва: ,Ще залича грѣховетѣ, ще ги забравя“, ти нѣма да ги напомняшъ. Сега, ученицитѣ често си казватъ: „Ти знаешъ ли прѣди 5 години какъ ме обиди?“ „Ами ти прѣди 10 години, знаешъ ли какво ми каза?“ Азъ, сега, тази вечерь, ви говоря, като на ученици, какви трѣбва да бѫдатъ ученицитѣ въ тази школа. Какви сте отвънка, то е другъ въпросъ. Тамъ всичко се позволява. Въ външния свѣтъ всичко се позволява, но въ тази школа, въ тоя животъ не се позволява всичко. Та, прѣди да пристѫпимъ, трѣбва да знаете, че ако правите тия погрѣшки, не ще може да направите голѣми успѣхи. Ще можете, но въ тази школа на Бѣлото Братство не се позволява да давате обѣщания и да не ги изпълнявате. Обѣщания? Не! Кажешъ ли, свърши! Ще кажешъ: „Азъ ще живѣя по закона на Истината“, и ще живѣешъ. Въ даденъ моментъ ти казвашъ и направяшъ. Нищо повече! Но обѣщание въ бѫдеще нѣма. Обѣщание въ момента, кажешъ ли направи го! Нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи. Кажи, и направи! Тъй! И Писанието казва: „Рече Богъ, и стана. Да бѫде свѣтлина, и стана свѣтлина.“ По сѫщия законъ всички ще вървятъ. Кажешъ ли, направи! Сега, ние не искаме никакви обѣщания. Ние искаме отъ васъ само едно нѣщо: да приложите великия законъ на Любовъта! Да приложите великня законъ на Истината! Тогава, всѣки день, споредъ врѣмето, кажете — направете, кажете — направете. Не давайте никакви обѣщания! Ние нѣма да ви държимъ за думата, не искаме да ви припомнимъ какво сте обѣщали, но, обѣщаете ли, направете. Отвънка може да давате обѣщания, а въ школата, абсолютно не искаме никакви обѣщания. Обѣщаватъ само ония хора, които нѣматъ Любовъ, обѣщаватъ само ония хора, които нѣматъ Истина. Нищо повече! Обѣщания нѣма. Съ туй се отличава школата на Бѣлото Братство. Тя има абсолютна вѣра въ своитѣ ученици! Разбирате ли? Не е било врѣме отъ какъ тя сѫществува, когато нѣкой ученикъ да е можалъ да излъже своя Учитель. Нѣма нито единъ случай въ тази школа, когато единъ ученикъ да е излъгалъ своитѣ Учители. Нито единъ не си е позволилъ да излъже своитѣ Учители. Но и Учителитѣ никога не сѫ допущалн ученика да ги излъже. Сега, вие може да ме запитате: Ако влѣза въ тази школа ... ? Нѣма нито единъ случай, въ аналитѣ на тази школа, дѣто единъ ученикъ да е влѣзълъ, и да се е повърналъ назадъ. Защо нѣма? Тамъ, дѣто любовъта дѣйствува като принципъ, не може да става връщане, изключение нѣма. Всичкн изключения се дължатъ на липсата на първия принципъ, на Любовъта, и на втория принцппъ — на Истината. А щомъ тия два принципа не се приложатъ, тогава Мѫдростьта се изопачава, човѣшкиятъ умъ се изопачава, човѣшкото сърце се изопачава, и това сѫ вече хора или индивиди, извънка школата. И тогава, когато Павелъ казва, тамъ, въ онази глава: „Които Богъ призва, тѣхъ и избра“ т. е. не може да има изключение. Шомъ Богъ те покани въ една работа, или щомъ Бѣлитѣ Братя те поканятъ, изключение не може да има. И азъ не виждамъ причината, защо именно човѣкъ ще се откаже отъ да ходи въ този великъ пѫть на живота, дѣто ще намѣрп своето щастие. Но, всичкитѣ ваши стари възгледи ще ги напуснете. Възгледа: „ще остарѣемъ“, възгледа — „ще умремъ“, „ще осиромашѣемъ“, възгледа, че „ние сме глупави хора“, че „човѣшкото естество е такова-онакова“, всичкитѣ тия възгледи ще ги турите въ торбитѣ си, ще ги затворите въ килеритѣ си нѣкѫдѣ, и ще турите единъ надписъ: „Тия нѣща да не се бутатъ“. Който иска да бѫде ученикъ, така ще постѫпва. Нѣкои ме питатъ: „Азъ съмъ старъ, ще мога ли?“ Е, отъ кога ти стана старъ? Нѣкой казва: „Азъ съмъ младъ“. Отъ кога стана младъ? Всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Любовъта е младъ: всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Истината е младъ. Всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Любовъта, е уменъ: всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Истината, е уменъ. Тъй седи въпроса. Моментътъ, въ който напуснете Любовъта, вие сте старъ, ще почувствувате една вѫтрѣшна слабость, едно безмислие въ живота, нѣма да имате цѣль, и ще станете песимистъ, ще кажете: „То ще се мре, ала ...“ Тия сѫ прѣдварителни бѣлѣжки. Искамъ да ги изпитате, и тогава да ги възприемете. Ще вървимъ въ единъ положителенъ пѫть, безъ изключение. Ще кажете: „Безъ изключение не може!“ Да, може, тъй ще бѫде. Тази е една велика Божествена школа, въ която абсолютно нѣма никакво изключение. На сто милиона едно изключение нѣма. Разбирате ли? Единствената школа, въ която нѣма изключения въ свѣта, е тази. Никакво изключение! Влѣзешъ ли въ нея, всички тия Братя вѣрватъ въ тебе. Тѣхниятъ животъ е такъвъ, какъвто е животътъ на Бога, т. е., като казвамъ такъвъ, подразбирамъ, че въ всички прониква Божествения животъ, въ всичката му пълнота, и то безъ никакви закони, безъ никакви принуждения. Всѣки знае своята длъжность, и всѣки се нарежда споредъ нея. Тѣ нѣматъ абсолютно никакви написани закони, но всички знаятъ своитѣ длъжности тъй добрѣ, като че ли иматъ най-добрата организация, и най-добритѣ закони, прѣкарани прѣзъ тѣхната камара. И, ако вие влѣзете въ туй Бѣло Братство, никога нѣма да познаете, кой е първиятъ и послѣдниятъ тамъ. Не може да намѣрите кой е голѣмецъ и кой слуга, кой е първиятъ и кой послѣдниятъ. Ако влѣзете между тѣхъ, съ години може да живѣете заедно, и ще кажете: „Кой ви рѫководи, кой е първиятъ измежду васъ?“ А тъй, сега, като влѣзете въ едно училище въ свѣта, вие ще познаете кой е първиятъ. Та, имайте прѣдъ видъ: не мислете, че тамъ, въ тази школа, дѣто ще учите истинитѣ, има катедра, и учитель, като менъ, тъй, да седи на масата, и ученицитѣ да сѫ, като васъ наредени. Тукъ е тъй. Тамъ не сѫ наредени нѣщата тъй. Сега ще кажете: „Ами какъ?“ Като се научите да спите, ще разберете какъ е туй. Обаче, когато тия велики истиня се прѣнесатъ на земята, споредъ условията на сегашния нашъ животъ, ние трѣбва да търсимъ начинитѣ, методитѣ и формулитѣ да изразимъ тия велики истини, които сѫ тъй недостѫпни за сегашния умъ. Хубаво, недостѫпни сѫ при сегашнитѣусловия, но ще станатъ достѫпни. Вие ще трѣбва да изучавате свѣтлината въ нейното влияние върху вашия организъмъ, ще изучавате влиянието на цвѣтоветѣ, на живитѣ центрове. Вземете слънчевата свѣтлина, всѣки день, прѣзъ извѣстни часове на деня, къмъ обѣдъ, но повечето сутринь, идатъ периодически извѣстни вълни отъ слънцето, които носятъ въ себе си положителни мисли, интелигентни мисли отъ слънцето. Има и отрицателни движения отъ слънцето, които носятъ негативни мисли. Азъ онзи день ви направихъ една забѣлѣжка: ако заспите денемъ на слънцето, непрѣмено вашиятъ организъмъ ще привлече тия негативни вълни отъ него, тъй наречената черна свѣтлина, и като станете, ще се почувствувате неразположенъ. И затуй, на единъ окултенъ ученикъ никога не се позволява да спи денемъ. Никакво спане денемъ! Ще спите вечерно врѣме, безъ слънце. А може да се грѣете на слънцето, но всѣкога вашиятъ умъ ще присѫтствува, за да може да привличате положителнитѣ вълни на слънчевата енергия. И, като ученицп, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идватъ тия духове, които си играятъ съ васъ, и ще ви приспиватъ. Ще се концентрирашъ, безъ да заспивашъ. И въ туй концентриране ще направите слѣдующето: като седишь, и нѣщо каже „фуу“, като нѣкаква вълна, ти ще се противопоставишъ, нѣма да задрѣмвашъ. Това „фуу“, то е една вълна, тази черна вълна минава отъ центъра на земята, обгръща те, и ти заспивашъ. Заспишъ ли, нищо нѣма да научишъ. Нѣма да допуснешъ тия вълни да обхващатъ мозъка ти. Ще се заемемъ да изучаваме свѣтлината, да изучаваме днитѣ прѣзъ годината, кои дни, кои часове може да използуваме за работа, начинитѣ, методитѣ за усилване на мозъчната ни енергия, за усилване на дихателната енергия, за поправяне на храносмилането и т. н. Защото, все трѣбва да почнемъ нѣщо. Тъй, както сте сега, доста сте обѣднѣли. Обѣднѣли сте. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, той е бѣденъ. Първото нѣщо: ученикътъ трѣбва да бѫде доволенъ. Сега, туй сѫ правила, които се прилагатъ къмъ темпераментитѣ. Ще ги вземете, и ще ги упражнявате. Нѣкои отъ тия правила ще упражнявате тукъ, защото по-голѣмата часть отъ работата ще извършимъ въ другия свѣтъ. Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господь говори въ съня единъ, два и три пѫти“. Той все въ съня говори. На Йосифа на сънь му е говорилъ. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все въ сънно състояние имъ е говорилъ. Иоанъ се е прѣнесълъ, и тогава му е говорилъ Господь. И, ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете какъ да поправите живота си, вие трѣбва да прѣкарате такъвъ единъ сънь, и веднага ще имате най-добритѣ наставления, какъ да поправите живота си. Сега, може да прочетемъ нѣкои отъ работитѣ (прочетоха се двѣ работи). Нѣма да имате достатъчно търпѣние да се дочетатъ всички тия работи. Нѣкои отъ васъ сѫ се доста разгорещили да слѣдвате школата. Ще знаете едно: който отъ васъ не дойде три четвъртъка, за въ бѫдеще не може да посѣщава школага. Това е за всѣки, който отсѫтствува три пѫти. Сега, ще кажете: „Може да има изключителни случаи“. Който отсѫтствува три пѫти единъ подиръ другъ, той губи право. Сега, схващате ли вѫтрѣшния смисълъ? То значи: единъ ученикъ, който три пѫти е забравилъ, че има школа, три пѫти тази мисъль изчезне ли навънъ отъ него, забранява му се да посѣщава школата. Ще имате прѣдъ видъ, че въ тази школа изключение и благоволение не се прави. Никакво изключение нѣма. Това не е наложено, но веднъжъ рѣши ли всѣки единъ отъ васъ, той трѣбва да бѫде вѣренъ. Единъ важенъ законъ: туй, което вие сте рѣшили въ себе си, трѣбва да бѫдете въ състояние да го изпълпите. Не каквото ние ви налагаме, а вие, което сте рѣшили да изпълните, изпълнете го. Трѣбва да го изпълните, иначе всичката наука въ свѣта ще бѫде безъ полза за васъ. Човѣкъ, който обѣщава, а не изпълнява, той е пробитъ кюнецъ, наливай колкото искашъ, то е само въпросъ на врѣмето, всичкото ще изтече навънъ. Ние не искаме никакви задължения отъ васъ, но веднъжъ рѣшите ли да служите на Любовъта, вие ще бѫдете герои, ще кажете: „Да ме разпнатъ, отъ този пѫть нѣма връщане!“ Кажете ли веднъжъ тъй, вървите ли тъй въ този пѫть, Богъ е съ васъ. Най-малкото колебание, и вие сте изгубени. Тогава, да не се сърдите никому, да не казвате, защо ме е оставилъ Господь? Въ окултната школа въпросътъ седи тъй: не е Господь, който ви е оставилъ, а ние сме Го оставили. И Той казва: „Понеже вие ме оставихте, и азъ нѣма да се занимавамъ съ васъ“. Сега, разбира се, азъ не считамъ присѫтствието ви въ четвъртъкъ, че само то е окултна школа. Не! Цѣлиятъ вашъ животъ е една окултна школа. Ако мислите, че само въ четвъртъкъ вие сте въ окултната школа, лъжете се. Не, не, цѣлиятъ вашъ животъ е една окултна школа. Слѣдователно, вие ще бѫдете въ съгласие съ тази окултна школа, на която служите. По този начинъ ще имате резултатъ. Отъ гледището на тия принципи ще разрѣшавате всичкитѣ други въпроси, каквито и да сѫ тѣ: индивидуални, сѣмейни, обществени, народни, всичкитѣ въпроси все отъ това гледище сами ще разрѣшавате. Е, сега ще дамъ на гласоподаване: искате ли да прочетемъ всичкитѣ листове, ще имате ли достатъчно търпѣние да се изчетатъ всичкитѣ работи? (Отговарятъ: да; — не.) Понеже сѫ написани, трѣбва да ги прочетемъ. Тогава, слѣдующиятъ пѫть ще прочетемъ всичкитѣ. Ще се научите на търпѣние, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тукъ има цѣнни, умни работи. Ами че какъ? Единъ човѣкъ, който е вложилъ ума и сърцето си, това нѣщо е красиво. Когато обичаме нѣкого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме нѣкого, и умни работи да е написалъ, казваме: „Не искамъ да слушамъ“. А това сѫ все умни работи! Сега, за слѣдующия пѫть искамъ: 10 души отъ васъ, които си дадатъ кандидатурата доброволно, да напишатъ нѣщо върху темата: „Прѣдназначението на човѣшкия езикъ“. Значи, 10 души ще пишатъ върху тази тема: 5 братя, и 5 сестри. Ще започнатъ съ този, видимиятъ езикъ, той е темата. Този езикъ се е родилъ, и е произлѣзълъ отъ нѣкаква идея. Които ще пишатъ, да си вдигнатъ рѫката. (Обадиха се 5 братя и 5 сестри). Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте, щомъ почнете да пишете, ще влѣзете въ една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се прѣсиля. Всѣки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете. Имайте прѣдъ видъ, че Духътъ въ окултната школа говори само най-сѫщественитѣ нѣща. Тия Братя не обичатъ много да говорятъ. Нека се ангажира нѣкой да бѫде секретарь или архиварь, да пази тия работи, листоветѣ. Т. м.